Автор: Пернишка Е.И.  

Теги: български език   речник  

ISBN: 978- 954-02-0327-0

Год: 2018

Текст
                    НА СЪПРУГА МИ ВАСИЛ -
ЗА СЪПРИЧАСТИЕТО, ПРЕДАНОСТТА
И ЛЮБОВТА.
НА ЦЯЛОТО МИ ЗАДРУЖНО СЕМЕЙСТВО-
ЗА ОБИЧТА И ГРИЖИТЕ


Емилия Пернишка СЯВОННМЕН РЕЧНИК БЪЛГАРСКИЯ ЕЗНК Второ преработено издание е Наука и изкуство София, 2018
ЕМИЛИЯ ПЕРНИШКА СИНОНИМЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Второ допълнено и преработено издание Художник Кремена Филчева Коректор Татяна Пунева Печатни коли 38,25. Формат 32/70/100 Издател НАУКА И ИЗКУСТВО София 1000, пл. „Славейков“ 11 Тел.: 02/987-24-96 и 02/987-47-90 E-mail: loretaya@gmail.com Предпечатна подготовка „Полистар“, София Печат „Симолини 94“, София © Емилия Илиева Пернишка, 2018 © Кремена Станчева Филчева - художник, 2018 © НАУКА И ИЗКУСТВО, 2018 ISBN: 978-954-02-0327-0
ПРЕДГОВОР Известно е на всеки образован гражданин, че синонимният речник е между най-необходимите, най-популярните и търсени лексикографски помагала. Синонимни речници се създават от векове в страните с отдавна развита книжнина и с изградени кни¬ жовни езици (напр. френски, руски, английски). Синонимите са важен детайл в изказването. Между тях и най-близките до тях думи можем да открием търсената - по-изразителна, по-точна, по-раз¬ лична - и когато пишем свой текст, и когато превеждаме или гово¬ рим. Те помагат да изберем дума според средата, където се изказ¬ ваме, или според отношението и чувството към казаното или към слушателя. Колкото повече синоними познаваме и ползваме уме¬ стно, толкова по-добро може да е словото ни. Синонимният речник е единствената книга, която събира на¬ куп средствата на езика, които позволяват да се назове едно нещо (понятие, мисъл) по разнообразни начини. Ето защо той е най- добрият помощник в „борбата“ със словото и за постигане на висока езикова култура, за овладяване на езика и неговото богат¬ ство, тънкости. Предлаганият синонимен речник отчасти е сходен с другите български синонимни речници, но е и различен от тях. Той посоч¬ ва пъстрата и почти пълна синонимика (съвкупността от синони¬ ми) за над 3500 понятия (значения), означени от над 1200 често използвани лексикални единици (опорни, доминантни думи в синонимния ред) и от още близо 4000 техни синоними. Но освен това в него са отбелязани и техните антоними (думи, противопо¬ ложни и противопоставени по значение), а също - и някои близки по значение лексеми. За разлика от най-пълния засега подобен речник - Български синонименречник от JJ. Нанов иА. Нанова (София, 2000), насто¬ ящият източник на синоними посочва с тълкуване значенията, които свързват синонимните поредици. Чрез тълкуването редове-
6 те на отбелязаните в речника на Нанови синоними в много слу¬ чаи се уточняват - разширяват се или се съкращават. Освен това се появяват и нови редове, където думите се синонимизират в по¬ друг смисъл и могат да се взаимозаместват именно по него. Възможността за взаимозамяна не изпъква или не може да се посочи в цитирания Български синонимен речник, който само изрежда свързаните думи (има списъчен характер). Предлаганият речник представя доста по-богато синоними- ката на някои думи в сравнение с друг добър български речник, където се дефинират (тълкуват) общите за синонимите значения и техните нюанси, а именно - Синонимен речник на съвременния български книжовен език, от М. Димитрова и А. Спасова (Со¬ фия, 1980 и 2000). Обогатяването се постига чрез посочване и на вторични значения на думата-доминанта, тоест на нейната поли¬ семия, при което са дадени синонимите й по различните значения (определяни от някои като идеографични синоними): напр. гла¬ голът намирам в „Синонимен речник на съвременния български книжовен език“ е обяснен само със значение ‘забелязвам, виж¬ дам случайно нещо, което търся, към което се стремя или което е загубено или скрито', със синоним откривам. В настоящия реч¬ ник в същото значение намирам има и синоним виждам, а освен това е посочена връзката му по още четири значения с откри¬ вам. определям, заварвам и смятам и синонимите му в тях. От¬ кривам, от своя страна, е опорна дума за синонимни редове в 6 свои значения, а влиза като синоним в още 7 синонимни реда (на намирам, отварям в 2 негови значения, наустановявам, разкри¬ вам в 2 значения и на заварвам, които също са многозначни). Отбелязаната полисемия и синонимия по различни значения на думата е двойно по-богата и от тази в Малък синонимен реч¬ ник на българския език от В. Вътов (В. Търново, 1999). Освен тези разлики в настоящия речник са включени с тълку¬ ване на значенията и десетки синонимни редове, които не влизат в другите синонимни речници (особено в тези с тълковен харак-
7 тер, които неизбежно имат по-ограничен обхват). Речникът е среден по обем и обхваща над 5000 синонима - думи. В него не са включени фразеологизми - синоними на лек- семите, каквито се съдържат в речниците на Л. Нанов - А. Нанова и на В. Вътов. Той превъзхожда двата тълковни речника (на М. Димитрова - А. Спасова и на В. Вътов) с количеството на сино- нимните редове и включените в тях синоними - лексеми (думи). Предназначен е за широк кръг граждани - интелектуалци, прево¬ дачи, журналисти, писатели, а има специална насоченост и към писмената работа на ученици, студенти хуманитаристи и учите¬ ли. Подбраната лексика има предимно „интелектуален“ характер. Това са съществителни, глаголи и прилагателни (малко наречия или служебни думи), които са по-употребявани в текстове върху литературни, нравствено-психологически и други общокултурни теми. С оглед на тази цел съзнателно е ограничена значителна част от конкретната и битовата или по-рядко използваната лекси¬ ка (напр. синонимиката за ръка, гора, легло, шкаф,, израстък, новак, булка, плача, пъшкам, тършувам, заяждам се, завинт- вам и под.), срещана главно във всекидневната реч и, разбира се, в художествения стил. И все пак много подобни думи попадат като синоними в този речник, тъй като те често придобиват и вторични преносни значения за признаци, качества, абстрактни понятия. Сравнително ограничените по ред причини рамки на изданието правят невъзможно да се представят пълно всички зна¬ чения на включената неутрална - стилистично (по употреба в определен стил) или емоционално - съвременна лексика и ней¬ ните синоними по тях. Това е причината редица думи да участват само като вторични (не опорни, главни) членове на синонимни редове, без тълкуване на техни значения, които не попадат в реч¬ ника. Стремили сме се синонимите на опорните думи в посочени¬ те значения да бъдат представени в пълнота - както неутралните, така и високите по стил - книжни и поетични - или снижените
8 (разговорни, жаргонни, простонародни), емоционално-експре¬ сивните и редките. Трябва да. се има предвид, че българската си¬ нонимика трудно може да се изчерпи, особено ако се представят пълно изразните средства на големите наши майстори на слово¬ то. Те привличат неимоверно богатство от лексеми и словообра- зувателни варианти на думите за целите на ритъма, римите и раз¬ нообразието на речта, множество повече или по-малко известни диалектни изразни средства, както и редица, създадени от самите творци. Антонимите, които за пръв път се включват в бъ^ли арски синонимен речник, дават възможност за съпоставки и антитези на понятия, каквито често се използват в книжовната реч. Освен това те допълват картината на българската синоними ка, тъй като нерядко чрез тях се представят редове от синоними, които не са включени в речника. Близки по значение думи също се посочват за пръв път. Те дават възможност за насочване към по-точен изказ при търсене¬ то на нужната дума, за избягване на нежелано смислово различие и неточност, както и за подсещане задруги близки изразни сред¬ ства. Практиката да се посочват наред със синонимите и техни (е антоними е популярна в лексикографията на други езици. Второто издание на синонимния речник е обогатено с де¬ сетки нови синоними и специално - със синоними на нсологиз- ми от последните 20 г. За редица от тях е посочено, че употребим а им е нежелана. Но те все пак активно функционират в съвремен¬ ната реч, затова ги включихме с цел да посочим достойните им заместници и да отправим негласно една препоръка за поддържа¬ не на националния дух на езика. Някои редове, както и тълкуванията на значението са обогате¬ ни или уточнени - като количество или по стилистични и функци¬ онални особености на отделните лексеми, както и по някои техни¬ чески недоглеждания. Надяваме се, че с такъв разширен семантичен и лексикален
9 потенциал речникът ще бъде полезен, ще подпомогне езиковото образование и култура, както и писмената работа. Едновременно с тази прагматична цел храним надеждата, че чрез него българи¬ те, които се зачетат в него, ще доловят какво национално богатст¬ во е българският език. Създаден от народа във вековното му съще¬ ствуване, той има неизчерпаеми средства за изразяване на мисли и за безброй нюанси на чувства. Този неръкотворен словен имот е безсмъртна национална ценност и заслужава повече от всичко възторга и преклонението, изразени от Вазов, когато го определя като „ту арфа звънлива, ту меч / на майстор-художник в ръцете“, като „сечиво благородно / на мисъл, на блян, на дух пламен“. *** Идеята да посветя усилия на синонимен речник се поддържа¬ ше близо 40 г. от проф. д.ф.н. Кети АнковаЛНичев-виден българ¬ ски лексикограф, всеотдаен и родолюбив учен, моя учителка в сложния лексикографски труд. С това скромно дело, израз на дълбокото ми възхищение към езиковото строителство на българ¬ ския народ, творец на неизчерпаемо синонимно разнообразие, се прекланям пред нейната светла памет. От авторката
10 ЗА СИНОНИМИТЕ И СИНОНИМНИЯ РЕЧНИК Синонимите са един от най-ярките и непосредствени пока¬ затели за богатството, развитостта и съвършенството на книжов¬ ния език. Съвкупността от синоними - синонимният ред - е ми¬ нимална лексико-семантична система от различни по звуков състав думи от една част на речта (а също равностойни на думи фразеологизма и сложни названия, напр. през куп за грош = не¬ брежно, нехайно, нестарателно; на вятъра = напразно). Обединя¬ ва ги едно общо, обикн. напълно или почти еднакво значение, свързано с означаване на едно понятие (за предмет, признак, дей¬ ствие, явление, отношение и др.). Синонимите са семантично яв¬ ление, присъщо на всеки естествен език. Те възникват непрекъсна¬ то именно за да обогатят и разнообразят изказването в смислово, емоционално или естетическо отношение, като предадат общото начение по различен начин, пряко или образно, наситено с нюан¬ си и асоциации; спокойно, безстрастно или изразително, експре¬ сивно; с означаване на различна сила, интензивност на признака или с чувство, оценка на означаваното понятие - положителна или отрицателна (напр. значението ‘налагам волята, властта си или различни мъчения и тежести на някого’, което е пряко и ос¬ новно за потискам, гнетя, угнетявам, тиранизирам и др., се предава и от преносни значения на мачкам, тъпча и газя. Но в тези преносни значения към смисъла му се добавят експресив¬ ност и неодобрително отношение, с което трите последни думи обогатяват реда). Народът, който в много случаи показва стре¬ меж към пестеливост и стягане, ограничаване на изразните сред¬ ства, проявява удивителна изобретателност да търси, набира и създава постоянно синоними, без да смята тези почти равнознач¬ ни думи за баласт. Общността в значението на синонимите им дава възможност в повечето случаи да могат да се взаимозаместват в речта, без да настъпва промяна в основния смисъл. Това е едно практично ко-
11 муникативно качество, което позволява да се избягват дразнещи повторения, изказването да звучи разнообразно и благозвучно, както и да се внесе стилистично разнообразие. Възможността за взаимна замяна изисква като синоними да се приемат думи от една част на речта, тъй като те имат и общо лексико-граматично значение. Освен това синонимите трябва да бъдат думи, актуални в езиковото съзнание на говорещите, т.е. да се употребяват: а) в един период от време, б) в една общонарод¬ на система от изразни средства. Така че синонимите са синхрон¬ ни микросистеми в книжовния език. Към тях по принцип не се отнасят еднакви по значение диалектни или остарели думи. Синонимите са богатство на езика поради своята индивиду¬ алност. Почти всеки от тях, въпреки общността на значението, има и собствени семантични признаци, нюанси или съчетаемост, свой собствен „свят“, „завоювал“ си е свои позиции. Нюансът на всяка дума в един ред почти не може да се формулира или отдели от общото значение, но именно той прави думата по-подходяща или единствено възможна за определен контекст. Значителна част от равнозначните думи имат, от друга страна, свои стилистични, емоционално-експресивни и други признаци и комуникативни възможности за разнообразяване и придаване на колорит на из¬ каза. Наличието на известни разлики в значението, експресивност¬ та или употребата прави синонимните лексеми по-сполучливи за едни случаи и неуместни за други, но не разкъсва тяхната връзка в съзнанието на носителя на езика. Схващанията на различни изследователи или автори на сино¬ нимни речници за възможността на синонимите да предават смис¬ лови нюанси, без да се наруши семантичната им общност, се различават. Според едни лингвисти същинските синоними вина¬ ги имат семантични различия, а еднаквите по значение са дубле¬ ти, ако не се различават стилистично. Според други наличието на смислови различия показва, че в езика няма синоними или те са доста малко. И двете становища са крайни. Освен от семантиката
12 и стилистичните разлики оценката на еднаквите по значение думи като необходими за езика се определя от още редица особености на употребата им - съчетаване с други думи, честота на употре¬ ба, лично предпочитание на говорещия поради индивидуални навици и т.н. В настоящия речник като синонимия се приема връзката на думите по общо, напълно или почти еднакво значение, което обик¬ новено им дава възможност за взаимозамяна (посочена в речни¬ ка) в много текстове, но не безусловно винаги. Така синонимният ред като система от думи, взаимосвързани в езиковото съзнание, не се ограничава и не се изключват и някои смислови или еъчета- телни особености на неутралните в стилистично отношение си¬ ноними. Не се приемат като синоними обаче думи за разновид¬ ности на едно понятие (макар и доста близки) - от типа зрител - очевидец, анекдот - измислица, жалба - вайкане, включени като синоними в някои речници. Всяка от такива думи има свои разли¬ чия - доста съществени семантични признаци, които оформят различните им значения. В случаите, където между смислово близ¬ ките думи се долавят такива разлики, в речника те обикновено са обособени в нов синонимен ред със свое значение или като ню¬ анс на определено значение (със знак //). Част от синонимите са абсолютно еднакви по семантика, и то - по основното си номинативно значение. Такива са предимно предметни, конкретни и терминологични названия (напр. дете - рожба - чедо, баба - старица, небесен - лазурен, езикознание лингвистика, представка - префикс и под.). Често една част от такива синоними са заемки (абитуриент - зрелостник, автор - създател и под.). Не са малко в нашия език и равнозначните едно- коренни синоними, образувани с различни представки, изравне¬ ни по значение (изцапам - нацапам - оцапам, затънея - изтъ¬ нея, дружен - задружен). В съгласие с някои схващания, чук се приема, че подобни различни лексеми не са нито дублети, нито варианти, а влизат в явлението синонимия. Понякога между тях
13 има и стилистична разлика {майсторство - майсторлък), раз¬ лична е честотата на употреба, някои се предпочитат в специали¬ зирана реч {префикс, лингвистика). Така че абсолютната еднак¬ вост е само по някои признаци, а други се оказват съществени за запазването на думите в употреба като синоними. Когато в думите с общо значение няма стилистични, смисло¬ ви или съчетателни разлики, те са дублети и обикновено в разви¬ тието на езика едната бива изоставяна (напр. влак - трен. статия - член през 19. в.). Дублетен характер имат доста от нововъведени¬ те във второто издание чуждици - неологизми и бъдещето ще покаже кой от тези дублети ще отстъпи на домашен синоним или ще измести домашния в даден контекст, където чуждицата внася пълна еднозначност и недвусмислие. Повечето синоними обаче имат смислови нюанси, несъще¬ ствени, за да променят общото значение, но важни с оглед на устойчивите им позиции в езика. Така например при синонимите с ясна „вътрешна форма“ (или - структурно значение на думата, т.е. значение на словообразувателната й основа - напр. млъквам - онемявам - занемявам, безчувствен - безжизнен, отвратите¬ лен - безобразен - противен - ужасен - гаден) или с доловим вътрешен образ {нечувствителен - вдървен - вцепенен) общото значение се обогатява от допълнителни семантични признаци, които се съдържат в понятието от основата или в образа. Обикно¬ вено така значението става и по-изразително, по-експресивно. По- често известни смислови различия има при думи за признаци - качества, действия, означени от прилагателни, глаголи, отвлечени съществителни. Тяхното понятийно съдържание, поради своята абстрактност, има по-широк обем и може неуловимо да се стес¬ нява и разширява, да се изменя по степен, да се отклонява при някои комбинации с други думи в текста. Такива думи формират истинското лексико-семантично богатство на синонимиката. При тях семантичното тъждество е подвижно, относително. То допус¬ ка някакви малки различия, способни в определен контекст да
14 останат на заден план, да се неутрализират, а в друг - да изпъкнат, да бъдат подчертани, понякога дори двете синонимни думи да бъдат противопоставени. Като семантични различия, които не нарушават синонимия¬ та, могат да се определят: а) нюансите, които се внасят от т.нар. „вътрешна форма“. Напр. ненавист се свързва с глагола ненавиждам и означава ‘силна омраза, нетърпимост, желание „да не се вижда“ някой, в сравне¬ ние с омраза. От този тип са запомням - запаметявам; завои - лъкатушки - криволичения; необикновен - извънреден - небивал - нечуван; незабравим - незаличим; падам - тупвам и под.; б) образът, който думата съдържа в преносните лексеми (не¬ забравим - нетленен - неувяхващ—безсмъртен; горещ - огнен - палещ; бездействам - спя, дремя); в) значението се нюансира и от различната интензивност на признака в означаваното понятие (безчетен - неизброим - басно¬ словен; буен - стихиен - неудържим — яростен; грамаден - ог¬ ромен - колосален, мил-екът - свиден). Тази интензивност поня¬ кога е реална (т.е. в значението на думата се изразява по-силна степен на признака в сравнение с други синоними), но друг път тя се постига от експресивни изразни средства - основани на вътре¬ шен образ или заети и запазени в езика заради изразителността си (баснословен, колосален, яростен, мимолетен, светкавичен,, ше¬ метен и под.). Друг тип различия между синонимите са свързани с тяхната употреба (прагматично значение). Те са разнотипни: г) Едни от тях са стилистични. Те отразяват прикрепеността, предпочитането нададени синоними в определен функционален стил или пласт на книжовния език - по-висок (поетични, книжни синоними) или снижен (разговорни, жаргонни, простонародни) - срв. необятен, необгледен (поетични синоними на безкраен), безконечен, безпределен (книжни), дъртачка, дъртофелница и др. - разговорни синоними на баба.
15 д) Много от синонимите съдържат оценъчност и служат за изразяване на определено чувство, по-често негативно - ирония, пренебрежение, грубост или обща неодобрителност (напр. дъртачка, дъртофелница - пренебрежителни, моткам се, тут¬ кам се, шматкам се - неодобрителни синоними на бавя се), по¬ някога- положително (гальовност, нежност, напр. чедо, рожба, любав). е) По-често синонимите, които съдържат образност или по¬ вишена интензивност на признака, са експресивни, силно изрази¬ телни и въздействени в текста, без да може изразителността им да се уточни по чувство (безпределна мъка, шеметен бяг, яростен вятър). ж) Синонимите почти винаги са различни по съчетаемост. Някои от тях имат ограничена употреба само с някои думи, въпреки че са еднакви по значение с другите си синоними. Тази особеност се формира в узуса - използването на езика - и е важен признак на синонимите, който определя предпочитането на един или друг от тях в речта. з) Различна е честотата на употреба на различните думи. Едни са предпочитани в обикновеното изказване, други са търсе¬ ни за определени комбинации, трети - редки, макар и възможни в същите случаи. Синонимният речник има за задача да напомни за съществуването и на тези изразни средства. Съвкупността от синоними образува синонимен ред. Сино¬ нимният ред не е просто, а систематизирано множество. Опреде¬ лен синоним в него има водеща роля и се означава като опорна дума или доминанта (доминантен синоним). Тази дума се отделя въз основа на своята стилистична неутралност и ненатовареност с индивидуални признаци - тя предава пряко и в най-голяма сте¬ пен общото за целия ред значение и е най-честият, най-необвърза- ният контекстуално, стилистично или емоционално знак на поня¬ тието, основен негов езиков изразител. Практиката на синоним- ните речници показва, че за всеки предмет, явление, признак има
16 обикновено едно основно название. Но, разбира се, в немалко редове има и повече ог една дума, отговаряща на условията за доминанта. Често опорната дума е многозначна и служи за доми¬ нанта в синонимни редове по няколко от своите преки значения, докато в други (преносни) влиза в реда на други опорни думи. Определянето на доминантата е един от сложните въпроси в си- нонимния речник. В редица случаи при равностойност на някол¬ ко названия изборът на опорната дума се решава субективно от автора. Това личи и от практиката на настоящия речник. Подреждането на останалите членове на синонимния ред става с оглед на тяхната най-голяма семантична близост и взаимо- заменимост с доминантата: започва се от неутралните синоними в преки значения (или без подчертана образност, ако значенията им са вторични), а след тях следват книжните, образните и стили¬ стично снижените или емоционалните синоними. Когато в по¬ добна подгрупа от синоними има няколко еднотипни по семанти¬ ка или стилистична 6aıpa, редът им е произволен. Синонимното богатство на езика се създава от целокупния български народ - образован или не, но с живо и творческо езико¬ во чувство, от писатели, учени, журналисти, които пишат и се изказват в средствата за масово осведомяване, в ежедневната реч, от младежи, творящи младежкия жаргон. Видните автори - писа¬ тели и други книжовници особено от края на XIX век имат значи¬ телна заслуга за обогатяване на изразните средства. И днес се образуват нови неутрални и експресивни синоними, повечето от които са богатство на речта (лудвам освен полудявам и др., от- люспвам вм. отстранявам, изключвам и под.). Огромният инвентар на българските синоними е натрупан главно от домашни средства - от думи с различни основи или различни афикси, едни от които внасят нюанси в общото значе¬ ние, други са различни по стилистична употреба, съчетаемост, честота (срв. разорявам се - опропастявам се, изяждам — из- гълтвам - излапвам - изплюсквам - оплюсквам - изкльопвам -
17 излапвам — опапвам, страхливец - страхливко — бъзливец — бъзльо - страхопъзлъо - пъзльо — треперко). Основен фактор за образуване на синонимия е многознач- ността на думите. Повече от вторичните значения на една дума са преносни синоними на една или повече думи в пряко номинатив¬ но значение (т.нар. идеографични синоними). Те са с избледняла или с по-ярка образност. Настоящият речник дава хиляди приме¬ ри за това. Както преките, така и преносните значения на сино- нимните думи трябва да са общонародни, езиково утвърдени в книжовния език, за да бъдат включени в синонимния ред. В еже¬ дневната реч - битова и книжовна, жаргонна или поетична - се употребяват много случайни пренасяния, образни думи, свърза¬ ни с определен контекст, които не са общоезиков факт и се опре¬ делят като оказионални синоними. Те не са предмет на синоним- ния речник на книжовния език. Значителна част от синонимите са заемки. Такива думи са обогатявали през вековете нашия книжовен език с термини, с нюанси или заради своята еднозначност като названия. Често пъти домашен синоним възниква по-късно, за да подмени заемката, но в голяма част от случаите и едните, и другите думи остават в езика като почти равностойни възможности за разнообразяване или точност на изказването. Стилистично заемките са различни - до¬ шлите от западни езици или от руски често са книжни или неут¬ рални, а тези от турски - разговорни или простонародни синони¬ ми. Освен заради семантично нюансиране те се запазват в нашия език именно заради стилистичното си богатство. Днес предимно в терминологията, политиката, икономиката и журналистиката се внасят много чужди думи, равнозначни с утвърдени домашни или други заемки, които по-често са нежелателни за общуването (напр. имидж:, офис, одит, одитор, супер,, супервайзер и под.), но обикновено с времето езикът сам се преборва с ненужното. Синонимниречници се създават за всички развити езици. Те
18 отразяват различни, обикновено доста широки разбирания за си¬ нонимията и често включват не само същински синоними, но и близки по значение думи. Тази близост невинаги има определен, обозрим характер, ето защо понякога се стига до прибавяне на думи, които са доста различни по значение от доминантния сино¬ ним, т.е. всъщност не са синоними. За тази слабост са критикува¬ ни и първите български синонимни речници - на Мариана Дабе- ва - Речник на българските синоними, София, 1931 инаЛ. Нанов - Български синонименречник, София, 1936, претърпял няколко издания. Съобразени с по-съвременните схващания, изложени по- горе, които се опират на единното лексикално значение или поня¬ тие и взаимозаменимостта, са по-новите български речници - академичният Синонимен речник на българския книжовен език от М. Димитрова и А. Спасова, София, 1980 и 2000, Български синонименречник от Л. Нанов и А. Нанова (6. преработено изда¬ ние, София, 1987 и неговото второ допълнено и преработено из¬ дание от 2000 г.), в голяма степен - и Малък синонимен речник на българския език от В. Вътов (В. Търново, 1999). Всеки от тези речници има свои особености и представя както еднаква, така и различна лексика и нейни синоними. В зависимост от целите на авторите в синонимните редове се включват повече или по-малко думи или фразеологизми. Стремеж към най-голяма пълнота има в речниците на Л. Нанов и А. Нанова от 2000 г., както и на В. Вътов. Но във втория речник, с оглед на малко по-широко схваща¬ не на автора за семантичните синоними, има включени и видови или родово-видови понятия, както и на фразеологизми, които не са равнозначни надума и имат по-далечно значение от отбеляза¬ ното. Независимо от възможното несъгласие с някои синонимни редове или техни единици, със своя материал всички тези лекси¬ кографски трудове, немногобройни за нашия богат език, са при¬ нос за нашата лексикография и ценни помагала за езиковата кул¬ тура. Предлаганият речник с много от включените синоними и си-
19 нонимни редове, с ред формулировки на лексикалното значение, където се избягва използването на който и да е от синонимите в дадения ред (за разлика от тълкуванията в съществуващите тълковни речници), и с другите практични свои особености - по¬ местените антоними и близкозначни думи - е нов за нашата лек¬ сикография и се надяваме, че има свои предимства, които също ще обогатят българския фонд от синонимни речници. Структура на речника Синонимният речник на българския език (с антоними и близ- козначни думи) обхваща около 1200 доминантни синонима, при които са развити речникови статии, т.е. обясняват се някои от значенията на думата, и се посочват синонимите й в тези значе¬ ния с техните стилистични, емоционални и други особености на употребата, отбелязват се антонимите и близките по значение думи. Тъй като голямата част от доминантните лексеми са много¬ значни - с по 2—6 значения, където същата дума е опорна, в реч¬ ника са представени средно около 3500 синонимни реда, включ¬ ващи над 5000 синонима. Речникът е структуриран по следния начин: 1. Всички лексеми в речника - доминанти и техни синоними - са подредени азбучно. Навсякъде, а не само при доминантите се посочват целите синонимни редове, в които влиза заглавната дума. Така читателят има възможност веднага да намери сино¬ ним за думата, търсена на азбучното й място. 2. Само при доминантите, отбелязани с прав получерен шрифт (болд), се тълкуват (дефинират) значенията, които обединяват си- нонимния ред (или редове). За формулиране на значенията са използвани най-популярните и авторитетни български тълковни речници - Речник на българския език (академичен, многотомен), Български тълковен речник от седем автори, 4-то издание, Речник на съвременния български книжовен език (академичен, трито- мен). Но в голяма част от случаите тълкуванията в тях съдържат
20 синоними на тълкуваната дума и са неизползваеми за нашите цели, тъй като следва да се посочи дефиниция за всички синоними и не е редно те да влизат в нея. По тази причина в много случаи са постигнати напълно нови формулировки на общото значение чрез семантични признаци извън синонимния ред. По този начин де¬ финициите могат да се използват и за целите на тълковните речни¬ ци. 3. Повече от едно значение на заглавната дума, където тя е доминанта, се номерират с арабска цифра. След значенията се изреждат синонимите на заглавната дума в съответното значение (също подчертани с болд) и техните стилистични особености, честота, емоционалност и др. - прен., книж., разг., рядко, грубо, нежел. и под., напр.: еднообразие -1. Липса на различия, разно¬ образие във формата, вида или съдържанието на нещо: еднотии- ност, еднаквост, еднообразност, бедност прен.... 2. Протичане, осъществяване на нещо по еднакъв начин: монотонност, моното¬ нни книж., еднообразност, скучност прен., скука прен., сиво га прен. 4. След всеки от синонимите, които не са в преки значения и имат стилистични, емоционални или други особености, се по¬ сочват стилистични и други бележки (прен., разг., рядко, грубо и под.). За всички синоними в реда това става само в речниковата статия на доминантата, но не и при всяка от думите на азбучно¬ то й място, където тя е препратена към доминантата. Приети са означенията на стилистични и други характеристики, използвани в многотомния академичен Речник на българския език. Въведена е, освен тях, само бел. нар. (народна дума) за лексеми, които са част от народно-разговорната реч без подчертано диалектни ог¬ раничения, които обикновено се употребяват в поезията и други художествени произведения за „онародяване“ на езика. На азбучното място на даден синоним се отбелязват само собствените му стилистични, емоционални или граматични осо¬ бености, дадени и в речниковата статия на доминантата. Избягва
21 се информацията само за ограничения в употребата му - те се откриват единствено в речниковата статия на опорната дума. При характеризиране на синонимите на азбучното им мяс¬ то се прави разлика дали характеристиката (стилистична, емоци¬ онално-експресивна или семантична - прен., разш. и др.) е трай¬ но присъща на думата, или тя придобива дадените особености в някакво определено значение. В зависимост от това характеризи¬ ращата бележка се поставя или а) непосредствено до заглавната дума (ако думата е трайно прикрепена към даден стилистичен пласт на книжовния език или има някаква постоянна граматична характеристика, емоционална багра, рядка е или нежелателна), или б) след знака за препращане на заглавната дума — с което се означава, че характеристиката е присъща на заглавната дума само в значението,, към което насочва препратката: напр. бачкам разг, пренебр. —» работя 1: трудя се. —» работя 2: служа (т.е. думата бачкам е разговорна и изразява пренебрежителна емоционалност независимо от значението си), така е и при: барутлия разг. рядко раздразнителен, сприхав, избухлив, гневлив, нервен, кибрит- лия, при изнурявам поет. —> изтощавам, омаломощавам... Но различно е при басня - Кратък разказ, основан на алегория, който има поучително съдържание: притча..> прен, мит 2: легенда. —» прен. измислица: небивалица, фантазия, фантасмагория (с преносни значения думата участва в синонимните редове на мит във второто му значение и на измислица); спирачка —»прен. преч¬ ка: спънка, препятствие, задръжка, бариера (т.е. спирачка влиза в речника като синоним на пречка само със свое преносно значе¬ ние, в пряко значение тя няма синоними). 5. Когато синонимите се разграничават по субект или обект на признака (действието), по някои обстоятелства на употребата и др. (тоест по съчетаемост), това се отбелязва в скоба след бел. огр. и тези обстоятелства най-често се посочват максимално кратко: безопасен - 1. Който не е свързан с опасност или предпазва от опасност: сигурен, защитен (огр. за място). Подобни уточнения
22 се намират само в речниковата статия на доминантата. В целите на речника не влиза подробно обясняване на семан¬ тичните или другите различия между синонимите, тъй като той е сравнително ограничен по обем, а представя значителен брой единици. Стремежът е да се покажат преди всичко съществената близост между синонимите по семантика и възможността им за взаимна замяна. 6. След изредените синоними се посочват обикновено по ня¬ колко изречения или словосъчетания за илюстриране на типич¬ ното или възможното използване на думите. Използвани са реди¬ ца текстове от най-известни български автори. Посочени са упо¬ треби най-вече за по-редки, поетични, експресивни или пренос¬ но употребени думи. Но повечето примери са съставени от ав¬ торката. Причината за използване предимно на съставени кратки текстове е възможността да се посочи семантичната взаимозаме- иимоет на синонимите. Това не може да стане в текст от произве¬ дение, където авторът е използвал само един от синонимите и не е редно той да бъде редуван с другите, макар това да е възможно в някои случаи. Предпочитането на поезия пред проза се опреде¬ ля от краткостта и стегнатостта на текста, а също - от употребата на поетичните синоними предимно в стихове. Обемът на речника не позволява илюстриране на всяка дума-синоним в дадено зна¬ чение. Взаимозамяната на синоними е подсказана чрез изреждане в авторския пример обикн. първо на доминантата, а след това в скоба - на най-близкия до нея синоним. С многоточие се посоч¬ ва, че там могат да се употребят и другите синоними, с изключе¬ ние на тези, за които са посочени ограничения. Ако не всички думи са употребими в· някой контекст, изреждат се в скоби възмож¬ ните. В така съставените примери има стремеж да се посочи раз¬ нотипна лексико-семантична или синтактична съчетаемост, която да насочва читателя към аналогични случаи. 7. Когато синонимите са глаголи, като заглавна дума се по¬
23 сочва формата за несв. в., макар че в примерите се използват и форми за св. в. (такава е обикн. практиката и на другите български синонимни речници). В редки случаи, когато св. в. е различен за два глагола - омоними в несв. в., се отбелязва и той - напр. избяг¬ вам1 / избягам и избягвам2 / избегна. Видът е от значение за се- мантиката и взаимната заменимост на глаголните синоними. Ако целият ред е от двувидови глаголи, видът им не се отбелязва. Но ако някои от синонимите са едновидови - предимно само от несв. в., това се посочва, като по този начин се осведомява читателят, че взаимна замяна на всички синоними е възможна само в несв. в. При необходимост от използване в текста на глаголи от св. в. синонимите само с несв. в. не могат да се употребят. 8. След илюстративните примери се дават и антонимите на реда в посоченото значение, когато такива противоположни по значение думи съществуват. Като антоними са приети лексеми, които се противопоставят по значение на синонимите в даден ред, но също - и в речевата практика. Тоест използван е както семан¬ тичен, така и - отчасти - прагматичен критерий за подбора на антонимите с оглед на практическите цели на речника. Противо¬ положните думи се въвеждат след знак и бележка <=> Ант. Ако антонимите имат място в речника и като синонимен ред на аз¬ бучното място на първия (доминантния) между тях, не се изреж¬ дат всички антоними, а читателят се насочва към тяхната пореди¬ ца с бел. в скоба (вж): нравствен ... 3. Който се характеризира с духовни добродетели: морален, почтен, порядъчен, етичен. Из¬ ключително нравствен (морален...) човек. Нравствена (морал¬ на...) постъпка. Нравствено (морално...) поведение. <=> Ант. безнравствен (вж). Посочва се и значението по ред, в което дума¬ та е антоним, ако тя е многозначна: единство -1,... <=> Ант. несъ¬ гласие, разединение 2 (вж). Понякога антонимията е по различни понятия (значения). В този случай се посочват и двете възможности, но антонимите - отделни понятия се разделят със знак ; срв. неправилен ...=>
24 Ант. правилен, верен, точен; безгрешен 2 (вж). 9. Оригинална особеност на речника е и включването в мно¬ го случаи на думи, семантично близки на синонимите в дадено значение. Понятието близкозначни думи е неопределено и може да бъде схващано в много широки граници, като се включат лек- семи от лексико-семантични или тематични групи. Някои, главно френски речници поместват и т.нар. аналогични думи - словооб- разувателни производни, тематично или родово-видово свърза¬ ни със синонимите и под. (напр. река - поток, вятър - бриз - зефир - вж. Bailly, R. 19Ф61970 в „Използвани речници“ по-долу). Приведените тук думи не са аналогични. Те са възможно най- близките по семантика, включвани в някои от българските речни¬ ци и като синоними в съответния ред, към който ги привеждаме като близкозначни. Тук са отделени с оглед на известни различия в значението, които са преценени като съществени. Обикн. това са лексеми за родови, видови или други близки понятия. Чрез при¬ веждането им ползващият речника се подсеща за техните възмож¬ ности и близост до описваните синоними и може да ги използва за точност или редом със синонимите. Разбира се, поредицата о· г подобни близки изразни средства може да се увеличи. Някои от близкозначните думи със своите синоними са посочени в речни¬ ка и на азбучното място на доминантата им, така че там може да се види тяхното собствено (различно) значение. Въвеждането на близкозначните думи става със знак и бел. ~ Близ., напр. адски - 1. Който се отнася до ада: пъклен. Адски (пъклени) сили. Адски (пъклени) бездни. <=Ант. райски. - Близ. дяволски. 10. След всички значения и синоними на доминантата, след антонимите и близкозначните думи в речниковата статия следват препратки на заглавната дума към други синонимни редове със знак — В тях доминанта е друга лексема, а дадената заглавка влиза в такива редове със свои вторични и преносни значения, така че заема в тях второстепенно, а не водещо място. След знака се посочват без цифра целите синонимни редове, в които заглав-
25 пата дума влиза като вторичен синоним, както и тяхната доминан¬ та, на първо място в реда. Както вече отбелязахме, преди тази доминанта се дават семантичните, стилистичните или други осо¬ бености на заглавната дума, с които тя влиза в този ред, напр. донор —> дарител 1. —> рядко дарител 2: спонсор, спомоществу- вател. 11. Ако доминантата, към която се препраща дадена заглавка, е многозначна, означава се с цифра в кое по номер от нейните значения влиза съответната заглавка: дебелоглав разг, неодобр. —» непреклонен 3: упорит’, неотс-тъпчи®, твърдоглав, инатлив, инат- лия. нищ старин. —> беден Г несъстоятелен, безпаричен. 12. Всички лексеми, които влизат в редовете само като второ¬ степенни синоними, са посочени и на азбучното си място със своята индивидуална граматична (несв.), стилистична (поет., разг, и под.), семантична (прен.) или честотна характеристика (рядко), както беше уточнено по-горе, напр. абстрактен —> отвлечен: общ, неконкретен. Препратката и тук става чрез стрелка —която по¬ сочва, че дефиницията и антонимът на абстрактен могат да се открият при отвлечен като заглавна дума. На азбучното място на тази лексема може да се намери речниковата статия с всички дан¬ ни (значение, илюстративни примери, антоними и др.) за целия синонимен ред. Е. Пернишка
26 ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ Андрейчин, Л. и др. Български тълковен речник, IV допълн. и пре¬ раб. изд. от Д. Попов, С., 1994. Апресян, Ю. Д. Англо-русский синонимический словарь. М., 1980. Вътов, В. Малък синонимен речник на българския език. В. Търно¬ во, 1999. Димитрова М., А. Спасова. Синонимен речник на съвремен¬ ния български книжовен език. С., 1980 и 2000. Нанов, JL, А. Наново. Български синонимен речник. С., 2000. Пернишка, Е., С. Василева Речник на антонимите в българския език. С., 1997. Новый объяснительный словарь синонимов русского языка. Под общим руководством акад. Ю. Д. Апресяна. Первъш въшуск (II исправл. изд.), М., 1999, второй въптуск, М., 2000. Речник на българския език, т. ’ -10, авт. колектив. Ред. К. Чолакова. С., 1977 - 2000. Речник на съвременния бълг. книжовен език, т. 1-3, авт. колектив. Ред. С. Романски. С., 1956-1959. Речник на синоними и антоними в английски. Ред. Martin X. Mansen, Cambridge - София, 1993. Bailly, R. Dictionnaire des synonymes de la langue française. Paris, 11945,1970. Devlin, M. A. Dictionary of Synonyms and Antonyms, Cleveland and New York, 1969. Dupuis, H. Dictionnaire des synonymes et des antonymes. Montreal, 1975. Family Word Finder. A new thesaurus of Synonyms and Antonyms in dictionary form, Pleasantville, 1975. Merriam-Webster’s new Dictionary of Synonyms and Antonyms, 1984.
27 ИЗПОЛЗВАНА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА Багряна, Е. Стихотворения. „Български писател“, София, 1969. Баилев, В. Преодоляване на гравитацията. „Български писател“, София, 1960. Български народни песни. Лирика и епос. „Български писател“, София, 1948. Български поети. Антология. Министерство на народното про¬ свещение, София, 1922. Вазов, Ив. Събрани съчинения в 20 т., т. 1—3. „Български писател“, София, 1955. Вапцаров, И. Избрани стихотворения. „Български писател“, Со¬ фия, 1959. Ганчев, М. Голяма челяд. Стихотворения. Изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1987. Геров, Ал. Стихотворения. „Български писател“, София, 1968. Делчев, Б. Български революционни поети. 2 изд. София, 1947. Димитрова Бл. Стихотворения. „Български писател“, София, 1968. Елин Пелин. Пижо и Пендо. „Хемус“, София, 1939. Иорданов, Н. Любовна лирика. „Георги Бакалов“, Варна, 1987. Матев, П. Дълг. Стихотворения. „Български писател“, София, 1955. Радоев, Ив. Стихотворения. „Български писател“, София, 1958. Славейков, П. П. Стихотворения. „Български писател“, София, 1969. Славейков, П. Р. Поезията на Петко Славейков. „Ралица“, София. Смирненски, Хр. Събрани съчинения в 4 т. „Български писател“, София, 1959. Траянов, Т. Избрани творби. София, 1981. Яворов, П. К. Избрани стихотворения. „Български писател“, Со¬ фия, 1967. Ясенов, Хр. Съчинения. „Български писател“, София, 1979.
28 СЪКРАЩЕНИЯ ант. — антоним безл. - безличен глагол близ. - близкозначна дума в. - век вж — виж галъов. - гальовно експр. - експресивно жарг. - жаргонно знач.-значение и др. - и други и под.- и подобни ирон. - иронично книж. - книжна дума (значение) л. - лице мн. - множеств. число муз. - музикален термин напр. - например нар. - широко популярна (на¬ родна) дума в битовия език, без да е разг. или неутрална нар. пес. - народна песен нежел. - нежелателна дума неодобр. - неодобрително непрех. - непреходен глагол несв. - (само в) несвършен вид нов. - нова дума (значение) обикн. - обикновено огр. - ограничено отриц. - отрицание подигр. - подигравателно поет. - поетично прежди- предлог презр. - презрително прен. - преносно значение пренебр. - пренебрежително прех. - преходен глагол прил. - прилагателно име простонар. - простонародна дума (значение) разг. - разговорна дума (значе¬ ние) разш. - разширено значение (нюанс) ретор. - реторично, приповдиг¬ нато св. - свършен вид спец. - специална (терминоло¬ гична) дума спорт. - спортен термин старин. - старинна дума стесн. - стеснено значение (ню¬ анс) съчет. - съчетание същ. - съществително име т.нар. - така наречен търж. - тържествено юрид. - юридически термин
29 УСЛОВНИ ЗНАЦИ < > знак за ограждане на факултативна дума // нюанс на значението, след което е поставен / знак за отделяне на стихове или на две суплетивни (с различен звуков състав) видови форми —> знак за препратка <=> знак за въвеждане на антоним ~ знак за въвеждане на близки по значение думи [ ] знак за ограждане на пояснение в текст, което не е от автора на текста.
30
A a - За противопоставяне надве неща, които се изключват: ами. Това не е звезда, а (ами) планета. Не дошла сестра му, а (ами) приятел¬ ката й. ~ Близ. но (вж). абдикация книж. - 1. Доб¬ роволно отказване на мо¬ нарх от властта и напуска¬ не на престола: абдикира¬ ме книж. Монархът за¬ плашва с абдикация (абди- киране). 2. Неизпълняване от страна на държава, ин¬ ституция или отделно лице на някакви техни задълже¬ ния или отговорности: аб¬ дикираме книж., отказ, измъкваме прен. разг., де- зертираме прен. Абдикация (отказ...) от родителски задължения. абдикирам книж. - Не из¬ пълнявам някакви задълже¬ ния или отговорности: от¬ казвам се, измъквам се прен. разг., дезертирам прен. Властта абдикира (отказа се...) от задълже¬ нията си да финансира на¬ уката и медицината. абдикираме —> книж. абдика¬ ция 1. —» абдикация 2: от¬ каз, измъкване, дезертира- не. абитуриемт (абитуриемтка) - Ученик (ученичка) от по¬ следния клас на средно об¬ разователно училище, кой¬ то (която) завършва учени¬ ето си: зрелостмик (зрело- стмичка). Тази година съм абитуриент (абитуриент¬ ка) (зрелостник, зрелост- ничка). Абитуриентите (абитуриентките...) се готвят усилено за своя бал. абсолютем - Който няма ни¬ какви граници, ограничения в проявите си: меограми- чем, пълем, безусловем. Абсолютна (пълна, неогра¬ ничена) власт. Абсолютен (пълен, неограничен) госпо¬ дар. Абсолютни (пълни, не¬ ограничени) права. <=> Ант. ограничен. - Близ. голям, безграничен. —» пълен 4: съвършен. абсолютмо —» съвсем 1:
абстрактем 32 напълно, съвършено. —> ни¬ как: съвсем, изобщо. абстрактем —> отвлечен:, общ, неконкретен. авамгардем —ь челен 1: пре¬ ден, пръв. —> прен. челен 2: напредничав, водещ. авамс - Пари, които се изпла¬ щат предварително: пред¬ плата. Не взех аванс (пред¬ плата). Ще дадем аванс (предплата) при оформяне на документите за покупка. - Близ. капаро. —> предим¬ ство 4: преднина, авантаж, авамсирам —> предплащам. —> книж. напредвам 1: раз¬ вивам се, издигам се, преус¬ пявам, прогресирам, про- сперирам. авамта разг. —» полза 1: изго¬ да, облага, печалба, интерес, дивидент, файда, келепир, кяр, далавера, муфта. авамтаж рядко книж. —> пре¬ димство 4: преднина, аванс. авамтюра - Любовна връзка: похождемие обикн. мн., приключемие рядко. Раз¬ казва ми за любовните си авантюри (похождения...). Имаше незабравима аван¬ тюра (приключение) с една артистка. Известни са авантюрите (похождения- та...) на Казанова. —> ряд¬ ко приключение. —ъ прен. безразсьдство 2: неблаго¬ разумие, безумство, авантю¬ ризъм, безумие, лудост, щу¬ ротия. авамтюризъм — прен. без- разсъдство 2: неблагоразу¬ мие, безумство, авантюра, безумие, лудост, щуротия. авамтюристичем —> прен. без¬ разсъден 2: неразумен, не¬ благоразумен, необмислен, безотговорен, лекомислен, безумен. авария —> повреда: неизправ¬ ност. —> книж. неуспех: не¬ сполука, провал, пораже¬ ние, крах, неблагополучие, фиаско, банкрут. автемтичем книж. —> оригина¬ лен 1: първообразен. —» ряд¬ ко истински 1: същински, действителен, реален, фак¬ тически. —> истински 2: неподправен, същински, действителен. автоморга - Депо за склади¬ ране и разкомплектоване на стари автомобили: автогро-
33 авторитет бище. Откараха колите на автоморгата (автогроби- щето). автоматичем — прен. несъз¬ нателен 1: неволен*, маши¬ нален, безсъзнателен, ин¬ стинктивен. автомомем —> самостояте¬ лен 2: независим. автомомия - 1. Право на дър¬ жава, област да се управля¬ ва сама, без намеса на власт извън нея: самоуправле- мие. Сръбската област Ко¬ сово иска автономия (само¬ управление). 2. Право на някаква организация, уч¬ реждение или др. да реша¬ ват въпроси около своята дейност сами, без чужда намеса: самостоятелмост, мезависимост, автомом- мост. <=> Ант. зависимост, несамостоятелност, неавто- uомuоет. автоиомиост —> автономия 1: самоуправление. —> авто¬ номия 2: самостоятелност, независимост. автор - Човек, който създава нещо, обикн. някакво про¬ изведение: създател, тво¬ рец книж. Автор (създа¬ тел...) на драми. Автор (създател) на проект. Ав¬ тор (създател...) на памет¬ ник.. ~ Близ. съчинител. —» прен. извършител: върши- тел, виновник. авторитарем - Който е осно¬ ван на сляпо подчинение на властта, авторитета, обикн. на една личност или партия: диктаторски. Авторитар¬ но (диктаторско) управле¬ ние. Авторитарни (дикта¬ торски) методи. <=> Ант. демократичен. ~ Близ. дес¬ потичен (вж). авторитет - 1. Общопризна¬ то значение, обществено място на някого и уважение към него: престиж книж., ремоме книж., тежест прен. Ползвам се с авторитет (престиж...). Влияя с авто¬ ритета (престижа...) си. Използвам авторитета (реномето, престижа) си на най-добър специалист в тази област. Имам (авто¬ ритет...) в тези среди. - Близ. репутация, извест¬ ност, значение, слава. 2. Ли¬ це с такова качество: капа¬ цитет книж. Събраха се все
авторитетен 34 авторитети (капаците¬ ти). Всепризнат автори¬ тет (капацитет). ~ Близ. фактор, авторитетен - 1. Който се ползва с авторитет и оказва влияние, въздействие върху други: влиятелен, важен прен. Авторитетна (влия¬ телна...) институция. На¬ учният конгрес е автори¬ тетен (влиятелен...) фо¬ рум.. Авторитетен учител 2. Който изхожда от лице с авторитет и има значение за други: меродавен, тежък прен. Авторитетна (меро¬ давна...) преценка. Мнение¬ то му е много авторитет¬ но (меродавно...) и се цени, търси. —> престижен, ре¬ номиран, автохтон книж. —» кореняк: местен, туземец. автохтонен книж. —> местен 2: тукашен, туземен. —> ме¬ стен 3: туземен. агитирам несв. / проагитм- рам св. —» разг. увещавам: уговарям, придумвам, ка- рам2, навивам, обработвам, кандърдисвам. агресивен книж. - 1. Който е свързан с нахлуване, завою¬ ване на чужди територии: завоевателем, експанзио- мистичем книж., офанзи- вен рядко. Агресивна (заво¬ евателна, експанзионис- тична) война.. Агресивни (завоевателни, експанзио- нистични) намерения. Агре¬ сивни (експанзионистични. завоевателни, офанзивни) действия. <=Анш. отбрани¬ телен. 2. Който е свързан е нападение и войнствено по¬ ведение към някого: папа- W дателен, войнствен, оор- бен, настъпателен рядко. Агресивно (войнствено) де¬ те. Агресивен (нападате¬ лен, войнствен:, настъпате¬ лен) вид. Агресивна (напа¬ дателна, войнствена, нас¬ тъпателна) политика. <=> Ант. кротък, миролюбив. ~ Близ. боек, борбен. 3. Кой¬ то действа, проявява се или се извършва извънредно ак¬ тивно, динамично, настъпа¬ телно: активен, настъпате¬ лен. Управителят на пред¬ приятието е доста агреси¬ вен (активен...) в реклама¬ та и печели позиции на па-
35 аклиматизирам се зара. Агресивна маркетин¬ гова политика на фирмите. <=> Антл пасивен, бездеен. агресия ~ 1. Въоръжено на¬ влизане в чужда територия с цел завладяването й, за грабеж и под.: нашествие, нахлуване. Иракска агре¬ сия (нашествие, нахлуване) в Кувейт. Агресия (нашест¬ вие, нахлуване) на преселни¬ ци. <=> Ант. отстъпление, изтегляне. —> прен. наплив: нахлуване, нашествие. адаптирам се книж.—» при¬ способявам се 1: пригаждам се, аклиматизирам се. —» приспособявам се 2: свик¬ вам, привиквам, пригаждам се, аклиматизирам се, ако¬ модирам се. адекватен книж. —> подходящ 2: подобаващ, целесъобра¬ зен, съответен, съответст¬ ващ, подхождащ. адет простонар. -» навик:, при¬ вичка, обичай, табиет. адмирация книж. — възхвала 1: хвалебствие, славосло¬ вие, дитирамби. адмирирам книж. —» поздра¬ вявам 1: приветствам, акла- мирам. —»възхвалявам, ве¬ личая, славословя, превъз¬ насям, възвеличавам, възна- сям. адреналин —> прен. възбуда: вълнение, напрежение. адресирам книж. — насочвам 4: отправям, обръщам се. адски - Който се отнася до ада, присъщ е на ада: пъклен. Адски (пъклени) сили. Адски (пъклени) бездни. Адски (пъклени) мъки. <=> Ант. райски. - Близ. дяволски, сатанински. —» прен. разг, експр. изключителен: из¬ вънреден, необикновен, не¬ обичаен, невъобразим, не¬ вероятен, неимоверен, нечу¬ ван, невиждан, неизказан, извънмерен, небивал, фан¬ тастичен, феноменален, страхотен, страшен, ужасен, жесток. акламации книж. —> овации: аплодисменти. акламирам книж. —» поздра¬ вявам 1: приветствам, адми¬ рирам. аклиматизирам се -» приспо¬ собявам се 1: адаптирам се, пригаждам се. —» прен. ряд¬ ко книж. приспособявам се 2: свиквам,привиквам, при¬
акомодирам се 36 гаждам се, нагаждам се, ако¬ модирам се. акомодирам се книж. —> при¬ способявам се 2: свиквам, привиквам, адаптирам се, пригаждам се, нагаждам се, аклиматизирам се. акт - Документ, с който пред свидетели се удостоверява истинността на нещо: сви¬ детелство, удостоверение. Акт (свидетелство...) за раждане. Акт (свидетел¬ ство...) за осиновяване. Смъртен акт. — книж. проява 3. актив —* прен. книж. пости¬ жение 2: заслуга. активен —> деен: деятелен, действен, енергичен. —> аг¬ ресивен 3: настъпателен. активизирам - Подбуждам някого към дейност, накар¬ вам го да стане деен: акти¬ вирам книж., задействам разг. Нужно е да се акти¬ визират (активират...) младежите. Активизирам (активирам...) всички сили. —> засилвам 6: усилвам, форсирам, активирам. активизирам се —> засилвам се 1: усилвам се, нараствам. —> засилвам се 3: мобили¬ зирам се, стягам се. активирам книж. нежел. —> засилвам 6: усилвам, акти¬ визирам, форсирам. активност - Проява на голя¬ ма енергия, предприемчи¬ вост, дейна работа: енер¬ гия, дейност, действеност, работливост. Засили се ак¬ тивността (действеност- та...) на партиите преди изборите. Младежът про¬ яви изключителна актив¬ ност (енергия...) при орга¬ низиране на рождения си ден. <=> Ант. пасивност, от¬ пуснатост. —> динамика 2: динамичност, динамизъм, интензивност, напрежение, актуален книж. - 1. Който е особено важен за определен момент: навременен, на¬ зрял, наболял. Повдигам актуален (навременен...) въпрос. Актуални (навре¬ менни...) разпоредби. <=> Ант. неактуален, несвое¬ временен, безвременен. 2. Който е свързан със съвре¬ менността, с текущото исто¬ рическо време: съвреме¬ нен, злободневен, живо¬
37 алчност трептящ. Актуални (съвре¬ менни...) събития. Актуал- на (съвременна, злободнев¬ на) новина. Актуална (съвременна...) тема. <=> Ант. неактуален, остарял. ~ Близ. днешен. акуратен книж. —» старате¬ лен 1,2: прилежен, усърден, грижлив. —> изпълнителен: изряден, прилежен. акцент — книж. ударение. —■ произношение, изговор, акцентирам книж. —> подчер¬ тавам. наблягам, натърт¬ вам. акъл простонар. —> ум: инте¬ лект, разум, разсъдък, мис¬ лене, глава, мозък, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница. ала разг. —> но: обаче, ама, а, а пък. аламинут разг. ирон. —> ведна¬ га^: незабавно, моментално, тутакси, тозчас, начаса, за¬ вчас. аларма — разг. тревога. —> разг. врява: шумотевица, глъчка, глъч, гюрултия, гъл- чава, дандания, патърдия, гмеж. алармирам -» прен. разг. пре¬ дупреждаваме: сигнализи¬ рам. алегоричен - Който съдържа алегория - образ, който но¬ си непряк, различен от пре¬ кия си смисъл и внушава някаква идея, поука: ино¬ сказателен книж. Баснята „ Орел, рак и щука “ има але¬ горичен (иносказателен) смисъл, образите й показ¬ ват несговорна група, коя¬ то не може да доведе нищо до успешен край.. ален —> червен: пурпурен, ог¬ нен, румен, багров, багрен, огненочервен, кървавочер¬ вен, яркочервен, кървав, ру¬ бинен, руен. алианс книж. рядко —» сдру¬ жение: съюз, обединение, асоциация, корпорация, братство. алогизъм книж. —> нелогич¬ ности: алогичност, непосле¬ дователност. алогичност книж. —> нелогич¬ ност: алогизъм, непоследо¬ вателност. алтернатива книж. —> избор 3: възможност. алчност - Много силно жела¬ ние за ядене или притежа-
ама 38 ване, постигане на нещо: ламтеж неодобр., лакомия прен. разг. неодобр. Не в комбинации и сделки / и не с ламтеж за слава — / той трескавите петилетки / с безимен труд създава. Ал. Геров. Алчност (ламтеж...) за пари.. ама разг. — но: ала, обаче, а, а пък. ами —»а 2. амбалаж —> опаковка: обвив¬ ка. амбалирам спец. —> опако¬ вай: загъвам, завивам, уви¬ вам, обвивам, пакетирам, амбалирам. амбициозен упорит 1: на¬ стойчив, настоятелен, напо¬ рист. —> рядко честолюбив: самолюбие, горд. амбицирам книж. -4 подтик¬ вам: подбуждам, стимули¬ рам, инспирирам, тласкам, запалвам, движа. амбиция книж. —» стремеж 2: аспирация, претенция. аморален книж. —> безнрав¬ ствен: неморален, непо¬ рядъчен, безпътен. анализ - Разглеждане и об¬ съждане на особеностите, развитието или начина за осъществяване на нещо: разбор, коментар книж. Литературен анализ (раз¬ бор...). Анализ (разбор, ана¬ лизиране) на създалото се положение. Анализ (анали¬ зиране...) на допуснати грешки. - Близ. разглежда¬ не, обсъждане, вникване, преглед, изследване. —> из¬ следване 1: проучване, изу¬ чаване. анализирам —> обсъждам: разглеждам, разисквам, ко¬ ментирам, дискутирам. аналогичен — сходен 2: по¬ добен, близък, сроден, при¬ личен. анахронизъм книж. —> отжи¬ велица: архаизъм. анахроничен книж. —> прен. отживял: остарял, старо¬ моден, архаичен прен., до¬ потопен, мухлясал. ангажирам книж. - 1. Поста¬ вям някаква задача на няко¬ го или го помолвам да свър¬ ши нещо: заангажирам, натоварвам прен., впря¬ гам прен. разг., задължа¬ вам разг., връзвам прен. разг. Ангажирах (заанга-
39 антиейджинг жирсос...) го да ми свърши нещо. Не обичам да анга¬ жирам (натоварвам...) друг. <=> Ант. освобожда¬ вам. 2. Правя нещо, та ня¬ кой да изпитва чувство на благодарност към мен и задължение да ми се отпла¬ ти: задължавам, обвърз¬ вам. Услугата ти много ме ангажира (задължава...). —» книж. запазвам 3: за¬ емам, заангажирам, резер¬ вирам. —> наемам: уславям, вземам, спазарявам, пазаря, ценявам, цаня. —> безпокоя 2: обезпокоявам, главоболя, притеснявам, закачам. ангажирам се книж. — на¬ емам се: заемам се, нагърб- вам се, заангажирам се, на¬ товарвам се, задължавам се, връзвам се. ангажирам книж. —> запазен 3: зает, заангажиран, резер¬ виран. анкета - Събиране на сведе¬ ния за нещо по определен метод: проучване, допит¬ ване, сомдаж прен. книж. —> разследване: следствие, обследване. анонимен - 1. Който не е на¬ писал или не е съобщил името си: безименен, без- имен, непознат, незнаен. Ех, там, в полята бойни / войник се мярка сив, /с чер¬ ти добри, спокойни, / без- имен и свенлив. Вазов. Ано¬ нимен (безименен, неизвес¬ тен...) спасител. Анонимен (безименен...) воин. Анони¬ мен (безименен, неизвес¬ тен...) преписван на жи¬ тия. Анонимен (безименен) доносник. <=> Ант. извес¬ тен, знаен. 2. Който не е под¬ писан с името на някого: бе¬ зименен, безимем, непод¬ писан. Анонимно (безимен¬ но ...) писмо. Анонимно (бе¬ зименно...) известие. <=> Лн/л.-подписан. —> неизве¬ стен 3: безименен, непо¬ знат, незнаен. анормален книж. —> ненорма¬ лен 1: необичаен, нетипи¬ чен, неестествен, противо¬ естествен. антагонизъм книж. —> проти¬ вопоставяне 1: противоре¬ чие. антиейджинг нежел. —> анти- стареене: аuтиостаряваuе, противостареене.
янтиостаряване 40 янтиостаряване —» амтиста- реене: противостареене, ан- тиейджинг. антипатичен книж. — непри¬ ятен 2: несимпатичен, не¬ привлекателен, отблъскващ, противен1. антистареене мед. - Предот¬ вратяване и забавяне на про¬ цесите на стареене на чо¬ вешкия организъм и увели¬ чаване на продължител¬ ността на живота чрез пра¬ вилно хранене, приемане на хранителни добавки, прила¬ гане на различни процеду¬ ри и др.: противостареене, амтиостаряваме, амтиейд- жинг нов., нежел. Въвеж¬ дат се доста средства и методи, които подпомагат антистареенето (противо- стареенето...), <=> Ант. стареене, остаряване. амтракт —» почивка 2: пауза, антураж книж. — среда 3: обкръжение, кръг, прибли¬ жени. анулирам книж. —» отменям 1. античовешки —> жесток 2: безмилостен, безпощаден, безчовечен, нечовешки, ан- тихуманен, зверски, варвар¬ ски. антихуманен —> жесток 2: безмилостен, безпощаден, безчовечен, нечовешки, ан¬ тичовешки, зверски, варвар¬ ски. апатичен —> безчувствен. 2: безразличен, равнодушен, нечувствителен, бездушен, индиферентен, безстрастен, студен, хладен. апел —> призив: зов, повик, глас, позив. апетит - Желание за ядене: охота, ищах простонар. Ям с апетит (охота...). Изгу¬ бих апетит (охота...). При¬ ятен апетит! Вълчи апе¬ тит (охота). —> прен. же¬ лание: охота, мерак, ищах. аплодисменти —> ръкопляска¬ лия: пляскане. —> овации: акламации. апогей книж. —> кулминация: връх, зенит, пик. апология книж. —> прослава: апотеоз, възхвала, възслава. апотеоз книж. —> прослава: възслава, възхвала, аполо¬ гия. аранжирам книж. —> нареж¬ дам 1: подреждам, редя.
41 аромат арбитър -» съдия 2: съдник, аргумент книж. - 1. Нещо (предмет, факт, причина), което подкрепя някакво твърдение: довод, съобра¬ жение, основание, мотив книж., мотивировка книж., обосновка книж. Привеж¬ дам убедителни аргументи (доводи...). Търся аргумен¬ ти (доводи...) да го привле¬ ка за екскурзията. ~ Близ:. основание, причина. 2. Факт, който показва, че нещо е станало или е исти¬ на: доказателство, свиде¬ телство. Има аргументи (доказателства...) за из¬ вънземен живот. Нямам аргументи (доказателст¬ ва...) да го обвиня. аргументирам книж. —> обос¬ новавам: мотивирам. арестувам - 1. Залавям няко¬ го и го поставям под охрана обикн. поради някакво об¬ винение: задържам прен., прибирам прен. разг., за¬ копчавам прен. разг. Не ус¬ пяха да арестуват (задър¬ жат...) бунтовника. Кра¬ децът се опитал да избяга, но го арестували (задър¬ жали...). оАнт. освобож¬ давам, пускам. 2. Поставям някого под охрана някъде, за да не може да се движи по своя воля: затварям, за¬ пирам разг., окошарвам жарг. ирон., опандизвам жарг. ирон. Арестуваха (за¬ твориха...) престъпници¬ те. <=а Ант. освобождавам, пускам. арогантен книж. —> нахален 1, 2: безочлив, нагъл, дебело¬ ок, безцеремонен. аромат -1. Приятна миризма: благоухание книж., ухание поет., благовоние книж., парфюм прен. поет. Во стаичката лъха аромат / оставена от тебе китка цвете. П. П. Славейков. Аромат (благоухание, уха¬ ние) на скъп парфюм. Носи се ароматът (благоухание¬ то...) на нощната планин¬ ска ливада. <=А Ант. воня, зловоние, смрад, неблаго- ухание. 2. рядко Вещество, което издава приятна ми¬ ризма: благовоние книж., парфюм. Има предпочита¬ ние към тежки източни аромати (благовония...).
ароматен 42 ароматен - За цветя, растения, въздух, рядко за предмети - който има приятна миризма: ароматичен, миризлив, благоуханен книж., благо- ухаен книж., уханен поет., ухаен поет., дъхав поет., благовонен книж. През прозорчето ухаят пак липи¬ те - / ароматни цъфнали липи. Хр. Смирненски. По¬ лучих цвете миризливо / от някоя си непозната. Ив. Вазов. Ароматни (арома¬ тични ..J билки. Ароматно (ароматично...) вещество. Ароматна (благоуханна...) майска нощ. о Ант. злово¬ нен, вонящ, смрадлив, смра¬ ден, иеблаговонен. ароматичен —> ароматен. миризлив, благоуханен, уха- нен, благоухаещ ухаен, дъ¬ хав, благовонен. архаизъм —> отживелица: анахронизъм. архаичен —> старинен: няко¬ гашен, древен. — прен. от¬ живял: остарял, старомо¬ ден, анахроничен, допото¬ пен, мухлясал. асимилирам книж. — прен. претопявам: поглъщам, де- национализирам. асоциация книж. —» сдруже¬ ние: съюз, обединение, али¬ анс, корпорация, братство. аскетичен —> слаб 5: мършав, кльощав, сух, изпит, постал. асортимент -» избор 2: разно¬ образие. аспирация книж. —> стремеж 2: претенция, амбиция. асъл рядко простонар. —> точ¬ но 2: тъкмо, именно, баш. атака - 1. Стремително напа¬ дение срещу противник: щурм, настъпление, офан¬ зива воен., пристъп рядко, удар, мабег книж. Пристъ¬ пи ужасни! Дванайсети" път / гъсти орди лазят но урвата дива/ и тела я сте¬ лят, и кръв я залива. Ив. Вазов. Войските предприе¬ ха атака (щурм, настъпле¬ ние, офанзива). Атаки (настъпления...) на парти¬ зански части. <=а Ант. отстъпление, оттегляне. 2. Бързо и решително нападе¬ ние в спорт: настъпление, щурм. Противниковият отбор започна атака (настъпление..J. Атака (настъпление...) на цен-
43 баба тър-нападателя. <=а Ант. отстъпление, оттегляне. —> прен. обвинение, укор, уп¬ рек, нападка. —> прен. прис¬ тъп 1. атакувам —> нападам 2: нас¬ тъпвам2, щурмувам, удрям. атестирам спец. —> стесн. оце¬ нявам 1. атмосфера —> прен. условия 1: обстановка, среда, обкръже¬ ние. атрактивен нов. нежел. —> ефектен 1: впечатляващ, забележителен. —» привле¬ кателен 2: примамлив, при¬ тегателен, съблазнителен, изкусителен. аура книж. — прен. обаяние: чар, обаятелност, излъчва¬ не, харизма. афектирам книж. — дразня: раздразвам, нервирам. —> ядосвам: разгневявам, нер¬ вирам, разсърдвам, сърдя. афектиран книж. —> ядосан: разгневен, гневен, нерви¬ ран, сърдит, яден, ядовит. афиширам книж. —> изтък¬ ваме: демонстрирам, показ¬ вам, манифестирам, паради¬ рам, перча се. ачик простонар. —> явно 2: открито, нескрито, публич¬ но, неприкрито. Б баба - 1. Стара жена: стари¬ ца, бабичка, бабка гальов., бабушкера разг. пренебр., бабишкел(р) разг. пренебр., дъртачка разг, грубо, дър- тофелница разг. грубо. - Бабо Мравке, де така? - Тичам, Щурчо, за храна. Чичо Стоян. Често госту¬ вам на бабата (старица¬ та...), която живее отсре¬ ща. По тротоара върви една баба (старица...). 2. Майка на един от родители¬ те спрямо децата им: ма- минка, стара майка. Баба (маминка...) ми донесе по¬ дарък. Баба (маминка...) е била учителка. —> разг. тъща. —> прен. разг. ирон.
бабалък 44 страхливец, страхливко, бъзливец, бъзльо, страхо- пъзльо, пъзльо, треперко. бабалък простонар. —> тъст: дядо. бабичка -> баба 1: старица, бабка, бабушкера, бабиш- кел(р), дъртачка, дъргофел- ница. бабишкел(р) разг. пренебр. —> баба 1: старица, бабичка, бабка, бабушкера, дъртачка, дъртофелница. бабка гальов. -> баба 1: ста¬ рица, бабичка, бабушкера, бабишкел(р), дъртачка, дъртофелница. бабушкера разг. пренебр. —> баба 1: старица, бабичка, бабишкел(р), дъртачка, дъртофелница. бавем - Който се движи, при¬ движва с малка скорост, едва-едва, бавно: бавмопо- движем, тежкоподвижем, трудноподвижен, тромав, муден. Бавна (бавнопо- движна...) кола. Той е болен и е бавен (бавноподви- жен...) във всичко. Бавни (бавноподвижни...) стъпки. Бавни (бавноподвижни...) движения. <=> Ант. бърз 2 (вж). —> муден 1: пипкав, туткав, развлечен. —а муден 2: туткав. —> флегматичен 1: бавноподвижен, отпус¬ нат. —ь флегматичен 2: вял, отпуснат. бавмоподвижем —> бавен I. тежкоподвижен, труднопо¬ движен, тромав, муден. - флегматичен 1: бавен, от¬ пуснат. бавя се несв. - Не извършвам навреме нещо, действам, без да бързам: разтакам се (разтакавам се), мотая се разг. неодобр., моткам се разг. неодобр., размотавам се разг, неодобр., туткам се разг, неодобр., мая се разг., помайвам се, пипкам се разг, неодобр., потривам се прен. разг, неодобр., шмат¬ кам се разг. неодобр., оф- лянквам се разг. неодобр. Що тя чини? Що се бави /у дома си тоя час? Ив. Вазов. Винаги, когато тръгнем да излизаме, се бавиш (разта¬ каваш...). Не се бавете (раз¬ такавайте...) с изпращане¬ то на стоката. <=а Ант. бързам, избьрзвам, побърз- вам.
45 барам багра поет. —> цвят: тон, кра¬ ска, боя. багрен поет. —> червен: пурпу¬ рен, ален, румен, огнен, ба¬ гров, огненочервен, кърва¬ вочервен, яркочервен, кървав, рубинен, руен. багров поет. —> червен: пур¬ пурен, ален, румен, огнен, багрен, огненочервен, кър¬ вавочервен, яркочервен, кървав, рубинен, руен. багря несв., рядко —» оцветя¬ вам: обагрям, боядисвам, изпъстрям, нашарвам. —> боядисвам: оцветявам. база —> основа 1: устои, фун¬ дамент, почва. —> прен. при¬ чина: основание, основа, почва. базирам книж. -» основавам 2: градя, опирам. базирам се книж. -» основа¬ вам се 1: опирам се, почи¬ вам, градя се. —> основавам се 2: опирам се. базов книж. —> основен 1: гла¬ вен, първостепенен, цент¬ рален, фундаментален, кар¬ динален, възлов, ключов. —> основен 2: фундаментален, баламосвам разг. пренебр. —> лъжа 2: мамя, заблуждавам, залъгвам, лъготя, ментос- вам, будалкам, премятам, пързалям, връзвам. —> из- лъгвам 2: заблуждавам, из- мамвам, излъготвам, избу- далквам, изпързалвам, из- ментвам, ментосвам, връз¬ вам, прецаквам, премятам, извозвам, прекарвам, бамбашка прил. простонар. —> оригинален 3: особен, свое¬ образен, необичаен, необик¬ новен, бамбашка. банален —» обикновен: триви¬ ален книж., неоригинален, ординарен книж. нежен. Ант. необикновен, ориги¬ нален 3 (вж). —> шаблонен: изтрит, изтъркан. —» безин¬ тересен 2: скучен, неин¬ тересен, тривиален, делни¬ чен, прозаичен, безцветен, сив. банкрут книж. —> прен. експр. неуспех: несполука, провал, поражение, крах, неблаго¬ получие, авария, фиаско. банкрутирам книж. —> разо- рявам се: фалирам, опропа- стявам се, пропадам. барам разг. —> пипам 1: доко¬ свам, допирам, бутам, зака¬ чам. —> пипам 2: опипвам,
бариера 46 бутам. бариера — преграда' рампа. —» прен. пречка' спънка, препятствие, спирачка, зад¬ ръжка. баркод спец. - Вертикални щрихи върху опаковка на стока, чрез които е кодира¬ на информация за цената й: щрихкод. Обърнете стока¬ та откъм баркода (щрихко- да). барутлия рядко разг. —> раз¬ дразнителен: сприхав, из¬ бухлив, гневлив, нервен, кибритлия. баснословен книж. експр. —> безброен: безчетен, безчис- лен, безброй, безчет, неиз¬ броим, неброим, несметен, неизчислим. басня - Кратък разказ, осно¬ ван на алегория, който има поучително съдържание: притча. Басня (притча) за орела, рака и щуката. Древ¬ ни басни (притчи). —> прен. мит 2: легенда. —> прен. измислица: небивалица, фантазия, фантасмагория. басов - За глас - който има нисък тембър: нисък прен., дебел прен. разг. Гласът му е басов (нисък...) и звучен. <=А Ант. тънък, висок. батак —> прен. разг. безредие: неразбория, бъркотия, не- подреднос^ галиматия, ка¬ ша. бачкам жарг. —> работя 1: трудя се. —> работя 2: слу¬ жа. —> работя 3: функцио¬ нирам, действам. баш простонар. —> точно 2: тъкмо, именно, асъл. бащин - Който е свързан с родния баща: татков, тагев разг. Слушай бащиния (татковия) си съвет. Мой бащин (татков...) дом. Ба¬ щини (таткови...) роднини. —» прен. роден 2. бдителен - Който се отличава с изострено внимание, за да види, долови нещо опас¬ но или важно и да е готов да действа: зорък, буден прем., наблюдателен. На¬ шата вяра е с яки крила, / будни на поста сме ние. Н. Вапцаров. Бдителен (зо¬ рък...) часовой. Зорко (буд¬ но) внимание. Зорък поглед. Зорки очи. <=а Ант. невни¬ мателен, ненаблюдателен, заспал. — внимателен 2:
47 бедност предпазлив, осторожен. бдя —> внимавам 2: следя, гле¬ дам, наблюдавам. — рядко будувам: бодърствам. бегъл —> незадълбочен 2: повърхностен, несериозен, формален, лековат. —> не¬ задълбочен 3: повърхнос¬ тен, формален, козметичен- беда - Трудно положение, от което се излиза с много уси¬ лия: неволя, затруднение. Помагаме си в беда (нево¬ ля...). Изпадам в беда (нево¬ ля...). Бедата (неволята) учи. —А зло 1: злина, пакост, неприятност, беля. —> не¬ щастие 1: злощастие, зло, злочестина, злополучие, не- срета, трагедия, драма, ката¬ строфа. беден - 1. Който няма доста¬ тъчно пари, имоти, състоя¬ ние и води живот с лише¬ ния: безпаричен, несъсто¬ ятелен книж., нищ старин. книж. А той - беден, гол, бос, лишен от имота, / за да е полезен, дал си бе жи¬ вота. Ив. Вазов. Разтрево¬ жи мълвата от нищ до вел¬ можа. И. Райнов. Бедно (безпарично...) семейство. <=а Ант. богат 1 (вж). ~ Близ. безимотен. 2. Който е присъщ на такъв човек: си¬ ромашии, мизерен, оскъ¬ ден. Бедна (сиромашка, ми¬ зерна) мебелировка. Бедно (сиромашко...) съществува¬ ние. <=а Ант. богат 2 (вж). —> прен. недостатъчен, ог¬ раничен, оскъден, скромен, мизерен. —> прен. нещас¬ тен 3: злощастен, злочест, клет, горък (горкият). бедност - Липса на достатъчно материални средства за съ¬ ществувание: мизерия, ос¬ къдица, нищета, беднота, немотия, бедмотия разг., сиромашия разг., безпари¬ чие, глад прен. разг. Да, жалка е, съзнавам / днес твоята съдба,, / с глада, и аз признавам, / ти в тежка си борба. Ив. Вазов. Бед¬ ността не е порок. Погов. Изпадам в голяма бедност (мизерия...). Бедността (мизерията...) го преследва от детството. <=Ант. бо¬ гатство. - Близ. нужда, ли¬ шения. —ь прен. недостиг. недоимък, оскъдност, огра¬ ниченост, дефицит. -» прен.
беднота 48 еднообразие 1: еднотип- ност, еднаквост, еднообраз- ност. бедмота —> бедност: мизерия, оскъдица, нищета, бедно- тия, немотия, сиромашия, безпаричие, глад. бедмотия разг. -> бедност: мизерия, оскъдица, нищета, беднота, немотия, сирома¬ шия, безпаричие, глад. бедняк - Беден, безимотен чо¬ век: сиромах, нищ старин. книж., голтак разг. пренебр. Но чуйшли как пее гората? / Чуйш ли как плачат сиро¬ маси? / За тоз глас ми коп¬ ней душата. Хр. Ботев. Бла¬ жени са нищите. Библия. бедствие - Голямо нещастие, което засяга много хора: напаст, зло, злина, бич прен. книж. Опожаряване¬ то на гори е голямо бедст¬ вие (зло, злина). Спинът е бедствие (напаст...) за Аф¬ рика. Скакалците са истин¬ ско бедствие (напаст...) за земеделските култури. бедя несв. разг. —> обвинявам: набеждавам, виня, окривя- вам, клеветя, наклеветявам. безапелационен книж. — ка¬ тегоричен: безпрекосло¬ вен, твърд, решителен. безбожен разг. —> безогледен: безскрупулен, брутален, безцеремонен. безбрежен поет. —> безкраен 1: безграничен, безпределен, необятен, безконечен, не¬ обозрим, неизмерим, необ¬ хватен, необгледен, безме¬ рен. безброен - Който е с извън¬ редно голямо количество и не може да се преброи: без- четен, безчислен, безброй, безчет, неизброим книж., несметен книж., неброим поет., неизчислим книж., баснословен книж. експр. (огр. за пари). Безбройни (безчетни...) звезди. Без¬ бройно (безчетно, безчисле- но, несметно, неброимо. неизчислимо, баснословно) богатство. Безбройни (без¬ брой...) щети. <=А Ант. малък 3 (вж). ~ Близ. голям, грамаден, огромен, колоса¬ лен, многоброен, многочис¬ лен. безброй —> безброен: безчетен, бсзеиелсu, безчет, неизбро¬ им, несметен, неброим, не¬
49 безгрижен изчислим, баснословен. безбурен —> спокоен 3: тих. —> прен. поет, спокоен Г ми¬ рен, тих, безметежен, без- тревожен, безоблачен. безбурно —> спокойно, безме¬ тежно, безтревожно, тихо. безверие книж. —> неверие: обезверсноет, невяра. безводен —> сух 1. безвреден - Който не вреди, не е опасен: безопасен, без¬ обиден, невинен прен. огр. Безвреден (безопасен...) препарат. Безвредно (без¬ опасно, невинно) лекарство. Безвредно (безопасно) влия¬ ние. Безвредна (безобидна, невинна) лъжа. Безопасни (безобидни) съседи. Без¬ опасно начинание. <=а Ант. вреден, опасен. безвъзвратно книж. -» окон¬ чателно 2\ категорично, не¬ възвратимо, завинаги. безвъзмезден —> безкористен. безгласен —— мълчалив 2: без¬ мълвен, негласен, ням. безграничен —» безкраен Г. безграничен, безпределен, безбрежен, необятен, безко¬ нечен, необозрим, неизме¬ рим, необхватен, необгле¬ ден. —» прен. безкраен 3: безпределен, безмерен, не¬ измерим, безконечен. безгрешен - 1. Който не пра¬ ви грешки: безпогрешен, непогрешим. Не съм без¬ грешен (безпогрешен...) във всичко. 2. Който няма, не съдържа грешки: безпогре¬ шен, верен, правилен. Без¬ грешна (безпогрешна...) диктовка. Безгрешна (без¬ погрешна...) задача. <=а Ант. грешен, неправилен (вж). 3. Който няма или в който няма грехове: праве¬ ден, невинен, чист. Без¬ грешна (праведна...) дет¬ ска душа. Безгрешен (пра¬ веден...) живот.. Безгрешна (непогрешима) светица. Безгрешни (невинни, чисти) помисли. <=а Ант. грешен 1 (вж.). — точен 1: безпогре¬ шен, верен, правилен. безгрижен - 1. Който няма грижи, не е обезпокоен от грижи: безтревожен книж. рядко. Безгрижно (безтре- вожно) дете. Безгрижен (безтревожен) живот. Без¬ грижни (безтревожни) летни дни. ~ Близ. лекомис¬
бездарен 50 лен (вж), лесен 1 (вж). 2. Който не обръща или не съдържа внимание, не про¬ явява или не съдържа актив¬ но отношение към нещо, което може да създаде гри¬ жи: нехаен, незаинтересо¬ ван, немарлив, отпуснат прен. Да, роб е той, наро¬ да, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна. П. К. Яворов. Безгрижни (нехайни...) стопани. Пре¬ палено безгрижен (неха¬ ен...) си към задълженията си. <=а Ант. грижлив 1 (вж). -» лекомислен 1: несерио¬ зен, вятърничав, повърхно¬ стен, безотговорен, ветрен, празен. бездарен - 1. Който няма дар¬ ба, способност да прави, създава нещо: неспособен, неталантлив, посредст¬ вен, некадърен разг., слаб прен. Бездарен (неспосо¬ бен...) композитор. Безда¬ рен (неспособен...) учител.. <=А Ант. даровит, надарен, талантлив, способен, кадъ¬ рен. 2. Който е характерен за човек без дарба, способ¬ ност: посредствен, нета¬ лантлив, некадърен разг., слаб прен. Бездарни (по¬ средствени...) стихове. Без¬ дарно (посредствено...) изпълнение на творба. <=а Ант. даровит, талантлив, майсторски, изкусен. ~ Близ. нехудожествен (вж.) бездействам несв. - 1. Не върша работа, не изпълня¬ вам функциите си, обикн. принудително: стоя прен., седя прен. Фабриката без¬ действа (стои...) вече ня¬ колко дни. Тези машини без¬ действат (стоят...), от- както са внесени. <=а Ант. работя, функционирам, дей¬ ствам. 2. Прекарвам някъде в състояние без работа или на очакване, бездействие: стоя прен., седя прен., стърча прен. разг, ирон., вися прен, разг,, кисна прен. разг., дремя прен., кибича жарг. Пред бюфета дремеха сервитьорите в очакване на следващия влак. С. Северняк. Стоя (седя...) и чакам цял ден дами възло¬ жиш нещо. Цял ден бездей¬ ствам (стоя...) поради лип¬ са на материали. Тезиваго-
51 бездушност ни стоят (седят...) там два дни. <=а Ант. действам, работя. ~ Близ. мотая се, размотавам се, разтакавам се, щурам се. 3. Не проявя¬ вам заинтересованост, ак¬ тивност, обикн, към нещо обществено, важно: стоя прен,, седя прен., пасувам разг., спя прен. неодобр., дремя прен. неодобр. Влас¬ тите бездействат (сто¬ ят...), а престъпността се вихри. Свикнал е да бездей¬ ства (стои...), а други да решават въпросите. <=А Ант. действам, грижа се. безделен -тление2\ мързелив, лентяйски, безделнича - Не работя нещо обикн. поради нежелание, мързел: мързелувам, лен- тяйствам, хайлазувам разг., излежавам се прен. неодобр, Цяло лято бездел¬ ничат и скитат по улици¬ те. Синът им безделничи, а те го хранят. 4=> Ант. ра¬ ботя 1 (вж). безделие —» лентяйство 7, 2: мързелуване, леност, мър¬ зел. безделник —> ленивец, мързе¬ ливец, лентяй, мързелан. бездиханен книж. — мъртъв 1: умрял, безжизнен, безду¬ шен. бездна —> пропаст, паст. —> експр. дълбочина Г. дълби¬ на, глъбина, паст. бездушен —> мъртъв I. умрял, безжизнен, бездиханен. —> прен, рядко неодушевен, мъртъв. —» безсърдечен Г. безчувствен, коравосърде- чен, немилостив, ^състра¬ дателен, суров. — прен. без¬ чувствен 2: равнодушен, нечувствителен, безразли¬ чен, апатичен, индиферен¬ тен, безстрастен, студен, хладен. бездушие -а безсърдечие 1: бездушност, безчувстве¬ ност, безсърдечност, без- чувствие, коравосърдечие, коравоеърдсеиоет, несъ- страдателност, студенина, суровост, бездушност —» безсърдечие 1: бездушие, безчувственост, безсърдечност, безеувет■вие, коравосърдечие, кора- ^сърдечност, несъстрада- ^вност, студенина, суро¬ вост.
безжалостен 52 безжалостен —> жесток 1: жестоко сърдечен, безмило¬ стен, безпощаден, безсърде¬ чен, безчовечен. безжизнен —> мъртъв 1: ум¬ рял, бездиханен, бездушен. —а безчувствен 1: нечувст¬ вителен, вдървен, вцепенен, беззаконие -> своеволие 7: произвол, самоуправство, безчинство. беззащитен —> слаб 2: безси¬ лен, безпомощен. беззвучен —> тих2: безшумен, мълчалив, ням. безизвестен рядко книж. -> неизвестен 1: непознат, не¬ знаен. —> неизвестен 2: не¬ познат, непопулярен. безизкуствен книж. —> есте¬ ствен 3. непринуден, не¬ подправен, непресторен. безименен —а анонимен: не¬ подписан. —> неизвестен 3: непознат, незнаен, анони¬ мен. безинтересен - 1. Който не привлича интереса, не задържа вниманието с каче¬ ствата си: скучен, отегчи¬ телен, досаден, дотеглив, неинтересен, незанимате¬ лен рядко, Безинтересен (отегчителен,..) събесед¬ ник.. Безинтересен (отегчи¬ телен...) разговор. Безин¬ тересна (скучна...) книга.. <=А Ант. интересен 1 (вж). 2. Който не се отличава с нищо особено, интересно (обикн, за живот, ежедне¬ вие, занимания): скучен, неинтересен, банален, тривиален книж., делни¬ чен прен., прозаичен прен., безцветен прен. книж., сив прен. Безинтересна (скуч¬ на.::) действителност. Без¬ интересно (скучно...) все¬ кидневие. Безинтересна (скучна...)работа. <=Ант. интересен 2 (вж). ~ Близ. обикновен 1 (вж). безконечен книж. —> безкраен 1: безграничен, безпреде¬ лен, безбрежен, необятен, необозрим, неизмерим, без¬ мерен, необхватен, необгле¬ ден. —> безкраен 2: нескон¬ чаем, безпределен. —> прен, безкраен 3: безграничен, безпределен, неизмерим. безкористен -1. Който не ста¬ ва заради пари или друга облага: безвъзмезден. Без¬ користна (безвъзмездна)
53 безлюден услуга. Безкористна (без¬ възмездна) помощ. <=А Ант. користен, платен, 2. В кой¬ то няма мисъл за облага, ко- рист: чист прен. Безкорист¬ ни (чисти) намерения.. Без¬ користен (чист) патрио¬ тизъм. <=а Ант. користен, користолюбив нечист, безкраен - 1. Който няма гра¬ ници или изглежда без гра¬ ници, без край: безграни¬ чен, безпределен книж,, безбрежен поет., необятен поет., безконечен книж., необозрим поет., неизме¬ рим книж., безмерен поет., необхватен, необгледен поет. Стоях загледан: .../ вълната гонеше вълна / в море - пустинно и безкрай¬ но. П. К. Яворов. Шир без¬ брежна / безметежна. / Плават нежни, плават снежни / по лазурни, изум- рудни / океани - / облаци. Сирак Скитник, Безкрайно (безгранично...) простран¬ ство. Безкрайна (безгранич¬ на...) небесна шир. &Ант. обозрим; пределен, 2. Кой¬ то продължава, трае много дълго, като че ли без край: безконечен книж,, нескон¬ чаем книж., безпределен книж, Безкраен (безконе¬ чен...) път. Безкрайна (без¬ конечна и др.) реч. Безкрай¬ но (безконечно...) тегло. ~ Близ, непрестанен (вж), тра¬ ен 1 (вж). 3. прен. Който е в много висока степен, много голям: безграничен прен., безпределен прен. книж., неизмерим, безконечен прен. книж., безмерен поет. Безкрайно (безгранично...) щастие. Безкрайна (безгра¬ нична...) любов. Безкрайна (безгранична...) мъка. Без¬ крайни (безгранични...) въз¬ можности за развитие. <=а Ант. незначителен, нищо¬ жен, минимален, ~ Близ. изключителен (вж). безлюден - 1. В който, където не живеят хора: необитаем, ненаселен, пуст прен,, див прен. Там нейде, навръх пла¬ нината, / що небето синьо крепи с рамената, / издига се някой див, -чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх. Ив. Вазов. Без¬ людно (необитаемо...) село. Безлюдна (необитаема...)
безмерен 54 къща. <=а Ант. обитаем, на¬ селен. 2. Където няма хора: пуст, празен. Безлюдни (пу¬ сти...) улици. Безлюден (пуст...) площад. Безлюдно (пусто...)училище. Безлюд¬ но (пусто...) поле. оАнт. оживен, пълен. —» тих Г. безшумен, мълчалив, глух, ням. безмерен книж. —> безкраен 1: безграничен, безпределен, безбрежен, безконечен, не¬ обятен, необозрим, неизме¬ рим, необхватен, необгле¬ ден. —» безкраен 3: безгра¬ ничен, безпределен, неизме¬ рим, безконечен. безметежен книж. —> спокоен I: мирен, тих, безтревожен, безбурен, безоблачен. —> спокоен 2: безтревожен. безметежно книж. —> спокой¬ но. безбурно, безтревожно, тихо. безмилостен —> жесток Г. жсетокосърдеесн, безжало¬ стен, безпощаден, безсърде¬ чен, безчовечен. —> жесток 2: безпощаден, безчовечен, нечовешки, антихуманен, античовешки, зверски, вар¬ варски. безмозъчен прен. грубо —> без¬ разсъден 1: неразумен, не¬ благоразумен, несъзнате¬ лен, глупав. безмълвен книж, — мълчалив 2: безгласен, негласен, ням, —а мълчалив 3: безгласен, ням. безмълвие книж. —> прен, тишина Г. мълчание, без¬ мълвно ст, глухота. —> прен. спокойствие 2: покой, ти¬ шина, глухота. безмълвност книж, -> прен, тишина 1: безмълвие, мъл¬ чание, глухота. безнадежден книж. —> отча¬ ян 1: обезверен, обезнадеж- ден. безнадеждност книж, —> от¬ чаяние. обезверено^, безнравствен - Който не спаз¬ ва приетите от обществото нравствени норми или про¬ тиворечи на тези норми: не¬ морален, аморален книж,, непорядъчен рядко, без¬ пътен разг. Безнравствен (неморален...) негодник. Безнравствен (немора¬ лен...) живот. Безнравст¬ вено (неморално...) поведе¬ ние. <=А Ант. нравствен,
55 безплоден морален, порядъчен, ~ Близ. непочтен (вж), поро¬ чен (вж). безобиден —> прен. безвреден: безопасен, невинен, безоблачен —» ясен 1: светъл, ведър, чист. —» прен, поет. спокоен 1: мирен, тих, без¬ метежен, безтревожен, без- бурен. безобразен —> грозен: некра¬ сив, отвратителен, проти¬ вен1. —> отвратителен: противен 1, възмутителен, ужасен, грозен, гаден, безогледен - Който не се спи¬ ра пред нищо и действа с всякакви средства за пости¬ гане на някаква цел: без¬ скрупулен, брутален, без- церемонен (огр.), безбожен разг. Безогледна (безскру¬ пулна. ..)мафиотска струк¬ тура. Безогледен (безскру¬ пулен...) крадец. Безогледен (безскрупулен...) бизнес. Безогледна (безскрупулна...) лъжа. ~ Близ. нахален 1, 2 (вж). безопасен - Който не е свързан с опасност или предпазва от опасност: сигурен, за¬ щитен (огр. за място). При¬ ютиха се на безопасно (си¬ гурно...) място. Търся без¬ опасна (сигурна...) кварти¬ ра. Тези хора са безопасни (сигурни), няма да издадат нищо. <=а Ант. опасен, не¬ сигурен, —> безвреден: без¬ обиден, невинен. безотговорен —> лекомислен 1: несериозен, вятърничав, повърхностен, безгрижен, ветрен, празен. —> безраз¬ съден 1: несъзнателен, не¬ разумен, неблагоразумен, безмозъчен, глупав. —» без¬ разсъден 2: неразумен, не¬ благоразумен, необмислен, лекомислен, авантюристи¬ чен, безумен. безотказен —> упорит 2: на¬ стойчив, настоятелен. безочлив —> нахален 1,2: аро¬ гантен, нагъл, дебелоок, безцеремонен. безпаричен —> беден 1: несъс¬ тоятелен, нищ. безпаричие —> бедност: мизе¬ рия, беднота, беднотия, не¬ мотия, сиромашия, оскъди¬ ца, нищета, глад. безплоден - Който не ражда, не дава плодове, в който не се раждат достатъчно пло¬
безплътен 56 дове, реколта: неплодоро¬ ден, неплодоносен, непло¬ ден, неплодовит, неплодо- даем рядко, безроден рядко, ялов разг. Безплодна (непло¬ дородна...) земя. Безплодно (неплодородно...) дърво. Безплодна (неплодородна...) година. <= Ант. плодоро¬ ден, плодовит, плодоносен, плододаен, родлив, благода¬ тен, берекетен. —> безрезул¬ татен: безполезен, напра¬ зен, ялов. безплътен - 1. Който няма плът, не се състои от вещес¬ тво: безтелесен, невещест¬ вен, нематериален. Без¬ плътна (безтелесна...) сян¬ ка. Безплътен (безтеле¬ сен...) дух. <=а Ант. вещест¬ вен, материален. 2. Който е лек или прозрачен, като че ли не е изграден от вещест¬ во: ефирен, въздушен. Безплътна (ефирна...) сине¬ ва. Безплътен (ефирен...) силует. безпогрешен — безгрешен: непогрешим. —> точен 1: безгрешен, верен, правилен, безподобен — безпримерен: безпрецедентен, несравним, небивал. безпокоен — неспокоен 2: тре¬ вожен, разтревожен, обез¬ покоен, притеснен. безпокоя несв. -1. Нарушавам спокойствието или спокой¬ ната, съсредоточена работа на някого: смущавам, обез¬ покоявам, тревожа прен., притеснявам, преча (на). Не ме смущава див вой от омрази, / не стряска ме на завистта гневът -^спокой¬ но гледам в бъдащето ази: / там мойте песни все ще се четат. Ив. Вазов. Не без¬ покой (смущавай...) баща си, че бърза да свърши ра¬ ботата си. Музиката не ме безпокои (смущава...). Цял ден ме безпокоиха (смуща¬ ваха...) посетители и теле¬ фонни разговори. 2. Причи¬ нявам безпокойства, непри¬ ятности на някого, обикн, с молба, искане на нещо: гла¬ воболя, притеснявам, обезпокоявам, закачам прен. разг. Постоянно ме безпокои (главоболи...) да искауслуги. Ще трябва пак да безпокоим (главобо¬ лим...) родителите за сред¬
57 безпрекословен ства. —а тревожа 1: плаша, притеснявам, стряскам, смущавам. безпокоя се - Изпитвам трево¬ га, неспокойствие поради нещо, което ми предстои, или за някого, който ми е близък: тревожа се, при¬ теснявам се, грижа се, мисля прен., кахъря се простонар, Безпокоя се (тревожа се...) дали ще си изкарам изпита. Безпокоя се (тревожа се...) за сина си. безполезен —— ненужен 1: из¬ лишен. непотребен, лишен, —А ненужен 2: излишен, не¬ основателен, безполезен, напразен, безпредметен, безсмислен, безцелен. —> безрезултатен: безплоден, напразен, ялов. безпомощен -» слаб 2: безси¬ лен, беззащитен, безпомощност — слабост 2: безсилие, немощ. безпорядъчен —»неподреден: разбъркан, безреден, нена- реден, разхвърлян, -» без- системен: безреден, безраз¬ борен, несистемен, хаоти¬ чен, разхвърлян. безпочвен книж, —> необосно¬ ван: голословен, празно- словен, ^аргументиран, не¬ мотивиран, недоказан, пра¬ зен. безпощаден —> жесток 1: же- стокосърдечен, безмилос¬ тен, безжалостен, безсърде¬ чен, безчовечен. —> жесток 2: безпощаден, безмилос¬ тен, безчовечен, нечовешки, антихуманен, античовешки, зверски, варварски. безпощадност —> жестокост 1: жеетокосърдечuе, безчо- вечност, безсърдечие, кора- восърдечиост, свирепост. безпределен книж. —> безкра¬ ен 1: безграничен, безбре¬ жен, необятен, безконечен, необозрим, неизмерим, без¬ мерен, необгледен, —» без¬ краен 2: безконечен, не¬ скончаем. —> безкраен 3: безграничен, безмерен, без¬ конечен, неизмерим, безпредметен —> ненужен 2: излишен, неоснователен, безполезен, напразен, без¬ смислен, безцелен, безпрекословен книж. —» ка¬ тегоричен^: безапелацио¬ нен, твърд, решителен,
безпрецедентен 58 безпрецедентен книж. —> без¬ примерен-. безподобен, не¬ сравним, небивал. безпримерен - Който няма подобен на себе си: безпо¬ добен, безпрецедентен книж,, несравним, неби¬ вал. Безпримерен (безподо¬ бен...) лъжец. Безпримерен (безподобен...) негодник. Безпримерен (безподобен...) героизъм. Безпримерна (без¬ подобна...) низост. Негови¬ ят случай е безпримерен (бе^/^^(^^е^е^>^|^1н...). -Близ. изключителен (вж). безпринципен —> променлив // непостоянен, непоследо¬ вателен, изменчив. безпристрастен —» справед¬ лив 1: обективен. безпросветен книж, —> прост 1: неук, необразован, невеж, безпътен разг. —> безнравст¬ вен: неморален, аморален, непорядъчен, —» порочен 1: покварен, развратен. безрадостен книж, —> тъмсен 1: скръбен, печален, нерадо¬ стен, тъжовен, невесел, го¬ рестен, безутешен, горък. —» тъжен 3: скръбен, печален, нерадостен, невесел, горес¬ тен. безразборен —> безсистемен: безреден, хаотичен, несис¬ темен, безпорядъчен, раз¬ хвърлян. безразличен —> безчувствен 2: апатичен, индиферентен, равнодушен, нечувствите¬ лен, бездушен, бсзетρаетеи, студен, хладен. безразсъден - 1. Който пос¬ тъпва без достатъчно разум, без добре да мисли за при¬ чините или следствията от ** действията си: неразумен, неблагоразумен, несъзна¬ телен, безмозъчен прен. грубо, глупав прен. нео- добр. Безразсъден (неразу¬ мен...) младеж. Безраз¬ съдни (неразумни...) възпи¬ татели. Безразсъдни (нера¬ зумни...) управници. <=а Ант. разумен, разсъдлив, благоразумен, — Близ. несе¬ риозен, повърхностен, вятърничав, 2, Който става без достатъчно разум, об¬ мисляне: неразумен, небла¬ горазумен, необмислен, безотговорен, лекомислен, авантюристичен, безумен прен. експр. Тогава в мен
59 безредие пламва безумната жажда на риска - / със своите мъ¬ нички сили да вляза в бор¬ ба. Е. Багряна, Безразсъдно (неразумно...) пътуване. Безразсъден (неразумен...) съвет. Безразсъдно (нера¬ зумно...) начинание. Без¬ разсъден (неразумен...) риск. <=а Ант. разумен, об¬ мислен, смислен. ~ Близ. глупав. безразсъдност —> безраз¬ съдство 1: неблагоразумие, неразумност, ^съзнател¬ ност, глупост. безразсъдство -1. Качество на безразсъден човек или него¬ ва проява: неблагоразумие, безразсъдност, меразум- мост, несъзнателност, глу¬ пост разг. неодобр. Прояви безразсъдство (неблагора¬ зумие...), като тръгна без горна дреха на път. Без- разсъдството (неблагора¬ зумието...) ти в тази схватка беше видимо, но ти не послуша никого. <=> Ант. разум, благоразумие, раз- съдливост. 2. Действие, про¬ ява, в които няма достатъч¬ но разум, обмисляне: не¬ благоразумие, авантюра прен., авантюризъм прен., безумие прен. експр., безум¬ ство прен. експр., лудост прен. неодобр., щуротия разг. неодобр. Безразсъдст¬ во (неблагоразумие...) е да си даваш парите в начина¬ ние, за което няма никаква документация. Не съм очаквал от него такова без¬ разсъдство (авантюризъм, лудост,, щуротия...). безреден —а неподреден: раз¬ бъркан, ненареден, разхвър¬ лян, безпорядъчен, —> без- системен: безразборен, ха¬ отичен, несистемен, безпо¬ рядъчен, разхвърлян. безредие - Липса на ред, по¬ рядък някъде или в нещо: неразбория разг., бъркотия разг., неподредмост книж., галиматия разг., батак прен. разг., каша прен. разг. Заварих голямо безредие (неразбория...) вкъщи. В ра¬ ботата му съществува пълно безредие (неразбо¬ рия...). Оправям безредие¬ то (неразборията...) в до¬ кументите. <=> Ант. ред, порядък.
безрезултатен 60 безрезултатен - Който е без резултати, без успехи, кой¬ то е извършен напразно: безплоден, безполезен, на¬ празен, ялов разг. Безре¬ зултатни (безплодни...) усилия. Безрезултатно (безплодно...) пътуване. <=А Ант, резултатен, плодотво¬ рен, ползотворен, плодоно¬ сен, спорен, ~ Близ, неуспе¬ шен (вж). безроден рядко —> безплоден 1: неплодороден, неплодоно¬ сен, неплодовит, неплодода- ен, ялов. безропотен —» покорен, сми¬ рен, послушен, овчедушен. безсилен —»слаб 1: немощен, неиздръжлив. —> слаб 2: безпомощен, беззащитен. безсилие —» слабост 1: не¬ мощ, немощност. —> сла¬ бост 2: безпомощност, не¬ мощ. безсистемен - Който става, върши се или е направен без вътрешен ред, система: без¬ разборен, безреден, хаоти¬ чен, несистемен, разхвър¬ лям прен. разг. Безсистем- но (безразборно...) нахвър¬ ляме на идеи. Безсистемно (безразборно...) изложение на тема. Безсистемен (без¬ разборен...) ремонт на ули¬ ци. Изложени са безсистем- ни (безразборни...) факти. <=А Ант. системен. ~ Близ. непоследователен, нелоги¬ чен. безскрупулен —> безогледен. брутален, безцеремонен, безбожен. безсмислен —> ненужен 2. из¬ лишен, неоснователен, без¬ полезен, напразен, безпред¬ метен, безцелен. безсмъртен - Който никога не умира или съществува веч¬ но: нетленен поет., вечен. Деца на бранна слава, / без¬ смъртни исполини, /небето повлечете / с победно цар¬ ствен зов! Т. Траянов. Само Бог е безсмъртен (нетле¬ нен...). Рим е безсмъртен (нетленен...) град. <=а Ант, смъртен, тленен. —> книж. незабравим, незаличим, не¬ изличим, вечен, паметен, нетленен, неувяхващ, незаб¬ вен, вековечен. безспирен поет. —> непреста¬ нен, непрекъснат, постоя¬ нен, неспирен, всевечен,
61 безсъзнателен всякогашен, вечен безспорен -1. Който не може да се оспори: неоспорим, неопровержим книж., нео¬ борим книж., сигурен, до¬ стоверен, надежден. Без¬ спорно (неоспоримо и др.) доказателство. Безспорна (неоспорима, неопровержи¬ ма, необорима, сигурна) ис¬ тина. <=а Ант, спорен, съмнителен, оспорим, обо¬ рим, несигурен. ~ Близ. ис¬ тински 4 (вж). 2. Който за¬ служава пълно доверие и не подлежи на съмнение: не¬ съмнен, сигурен, безсъм¬ нен рядко, неоспорим, явен. Безспорен (несъм¬ нен...) принос в науката. Безспорна (несъмнена...) победа. Безспорен (несъм¬ нен...) случай на взаимопо¬ мощ. <=а Ант. спорен, съм¬ нителен, несигурен, подо¬ зрителен. безспорно - За изразяване на пълна увереност в нещо: несъмнено, безсъмнено рядко, очевидно, положи¬ телно, безусловно, явно, сигурно, определено разг., разбира се. Безспорно (не¬ съмнено...) ги излъгаха, че ще им продадат колата на такава цена. Безспорно (несъмнено...) не сте гото¬ ви с подготовката. Без¬ спорно (несъмнено...) той е най-добрият в тази дисцип¬ лина и ще постигне златен медал. оАнт. съмнително, спорно, безсрамен —> циничен, вулга¬ рен, неприличен, непристо¬ ен, нецензурен, мръсен, безстрастен —> безчувствен 2: безразличен, равнодушен, нечувствителен, апатичен, бездушен, индиферентен, студен, хладен, —а хладно¬ кръвен, овладян, сдържан, невъзмутим, спокоен, без- трепетен. безстрашен —а смел 7: храбър, неустрашим, юначен, сър¬ цат, куражлия. —> смел 2: храбър, юначен, сърцат. —> смел 4: храбър, неустра¬ шим, юначен, юнашки. безсъвестен експр. —> нечес¬ тен 7, 2: непочтен, безчес¬ тен, недобросъвестен, по¬ дъл, долен, низък, мръсен, безсъзнателен — несъзнате¬ лен 7: неволен 1, машинален,
безсъмнен 62 автоматичен, инстинктивен, безсъмнен рядко —» безспорен 2: несъмнен, сигурен, не¬ оспорим, явен. безсъмнено рядко — безспор¬ но. несъмнено, очевидно, положително, безусловно, явно, сигурно, определено, разбира се. безсърдечен - Който не проя¬ вява или в който няма отзив¬ чивост към чуждото страда¬ ние, болка: безчувствен, бездушен, коравосърде- чем, немилостив, месъс- традателен, суров прен, Безсърдечен (безчувст¬ вен...) господар. Безсърдеч¬ но (безчувствено...) отно¬ шение към сирачето. <=а Ант. чувствителен, състра¬ дателен, отзивчив. —» жес¬ ток 1: жеетокоеърдечсu, безмилостен, безжалостен, безпощаден, безчовечен. безсърдечие - Качество или проява на човек, който не изпитва към някого добро чувство, благоразположе¬ но ст, чувствителност към болките му: безчувствие, безсърдечмост, бездушие, безчувственост, бездуш- ност, коравосърдечност, коравосърдечие, месъс- традателмост, студенина прен., суровост прен. Изве¬ стно е неговото безсър¬ дечие (безчувствие...) към подчинените му. В погледа й се долавя. безсърдечие (безчувствие...). <=а Ант. съчувствие, състрадание, отзивчивост, участие. —» жестокост 1: жестоко- сърдеч^, безпощадност, безчовечно^, коравосърде- чие, безмилостносг, свире¬ пости, безсърдечност —> безсърдечие 1. безчувствие, бездушие, безчувственост, бездуш¬ ност, корaвoсърдееноет, ко- равосърдечие, несъстрада- тслuост, студенина, суро¬ вост, безтелесен —> безплътен 1: невеществен, нематериа¬ лен. безтревожен книж. рядко —» спокоен 1: мирен, тих, без¬ метежен, безбурен, безобла¬ чен. — спокоен 2: безмете¬ жен. —» безгрижен 1. безтревожно книж. рядко —> спокойно: безметежно, без-
63 безутешен бурно,тихо. безтрепетен книж. —а хладно¬ кръвен: овладян, невъзму¬ тим, сдържан, спокоен, без¬ страстен. безукорен - Който напълно отговаря на определени из¬ исквания за качество: без¬ упречен, образцов, съвър¬ шен, идеален. Безукорен (безупречен...) в художест¬ вено отношение разказ. Безукорен (безупречен...) български език. Безукорно (безупречно...) официално облекло. Безукорна (съвър¬ шена...) красота. Безукор¬ но (идеално, съвършено...) изпълнение на Бетовенова музика. Безукорен (безупре¬ чен, образцов) ученик. Без¬ укорно (безупречно, образ¬ цово) поведение. <=А Ант. неиздържан, неизряден, не¬ съвършен, исекопоеси. ~ Близ. отличен, превъзходен, перфектен, първокласен, първокачествен. безумен —> ненормален 2: луд, побъркан, умопобъркан, бе¬ зумен, умопомрачен, смах¬ нат, откачен, мръднал, сбър¬ кан. —» прен. експр. безраз¬ съден 2: неразумен, не¬ благоразумен, необмислен, безотговорен, лекомислен, авантюристичен. безумие —> прен. експр, без¬ разсъдство 2: неблагоразу¬ мие, безумство, авантюра, авантюризъм, лудост, щуро¬ тия. безумство -» прен, експр. без¬ разсъдство 2: неблагоразу¬ мие, авантюра, авантюри¬ зъм, безумие, лудост·, щуро¬ тия. безупречен —> безукорен: об¬ разцов, съвършен, идеален, безусловен —> абсолютен 1: неограничен, пълен. безусловно —> безспорно: не¬ съмнено, безсъмнено, оче¬ видно, положително, явно, сигурно, определено, разби¬ ра се. безуспешен —> неуспешен: не¬ сполучлив, неблагополучен, злополучен, безутешен книж. - Който не може да намери утеха, успо¬ коение, не може да бъде уте¬ шен: неутешим, неутешен поет. А тълпите бледолики къмто градските портики /хукват, трупат се и чупят
безхитростен 64 пръсти в плач неутешим. Хр. Смирненски. — тъжен 1: скръбен, печален, нерадо¬ стен, тьжовен, невесел, го¬ рестен, безрадостен, горък, безхитростен рядко —> откро¬ вен Г. искрен, прям, чис¬ тосърдечен, открит, непри¬ крит. безцветен —> прен. книж. без¬ интересен 2: скучен, неин¬ тересен, банален, тривиа¬ лен, делничен, прозаичен, сив. —> прен. неизразите¬ лен: сух. безценен —> скъпоценен 1: драгоценен. —> прен, скъпо¬ ценен 2: неоценим, драгоце¬ нен, златен. безцелен — ненужен 2: изли¬ шен, неоснователен, безпо¬ лезен, напразен, безпредме¬ тен, безсмислен, безцеремонен — безогледен: безскрупулен, брутален, безбожен, —> нахален 1: без¬ очлив, нагъл, арогантен, де¬ белоок, тепегьоз, —» наха¬ лен 2: безочлив, нагъл, аро¬ гантен. безчестен —> нечестен 1, 2: непочтен, безсъвестен, по¬ дъл, долен, низък, мръсен. безчестие - 1. Липса на чест, достойнство, почтеност: позор, срам, падение, пет¬ но прен. (огр., обикн. поет, и със съм, хвърлям), клей¬ мо прен. книж, (огр. със съм, хвърлям), резил про- стонар, Обвинението по¬ крива с безчестие (позор...) името на цялото семейст¬ во. С грабителството на държавата властниците потънаха в безчестие (по¬ зор...). Предателството е безчестие (позор...). <=а Ант. чест, достойнство. 2, Нечестна, недостойна про¬ ява: низост, нопочтомост, мръсотия прен,, мерзост книж,, гадост прен. разг., кал прен. разг. Този кмет извърши много безчестил (низости...). Прави низости (мръсотии...) на колегите си. ~ Близ. зло, злина, па¬ кост. безчет —> безброен: безчетен, безеиелен, безброй, неиз¬ броим, несметен, неброим, неизчислим, баснословен, безчетен —> безброен: безчис- лен, безброй, неизброим, безчет, несметен, неброим,
65 безчувствен неизчислим, баснословен, безчинство - Обикн, мн. Про¬ яви на насилие, ограбване, унижение на някого или нещо поради силен гняв, злоупотреба със сила, власт: изстъпление, издевателст¬ во, ексцесия (ексцес). ~ Близ. насилие, —> своеволие Г. произвол, беззаконие, са¬ моуправство, безчислем —— безброен, безче- тен, безброй, неизброим, безчет, несметен, неброим, неизчислим, баснословен. безчовечен експр. —» жесток 1. жестокосърдечен, безжа¬ лостен, безмилостен, безпо¬ щаден, безсърдечен, —» же¬ сток 2‘ безмилостен, безпо¬ щаден, нечовешки, антиху- манен, античовешки, звер¬ ски, варварски. безчовечност експр. —> жес¬ токост 1: жестокосърде- чие, безпощадност, безсър¬ дечие, свирепост, кораво- еърдееис. — жестокост 2\ зверство, варварство, звер- щина, садизъм, безчувствен - 1. Който няма чувствителност, способ¬ ност да усеща поради физи¬ чески или психически при¬ чини: нечувствителен, без¬ жизнен, вдървен прен,, вцепенен. Безчувствено (нечувствително...) тяло. Безчувствени (нечувстви¬ телни...) от студ крака. Падна безчувствена (без¬ жизнена, вцепенена) от ужас. Мъртвият е безчув¬ ствен (нечувствителен, безжизнен). Безчувствени (нечувствителни...) устни. <=а Ант. чувствителен (обикн, спец.). 2. Който не е чувствителен към неща, ко¬ ито го заобикалят, към кра¬ сотата, към чужди неприят¬ ности и др. или който е про¬ ява на такова качество: рав¬ нодушен, нечувствителен, безразличен, бездушен прен., апатичен, индифе¬ рентен книж., студен прен., хладен прен, Студено ти е зная, майко, - там / на тъмната земя в бездушни¬ те прегръдки. П. К. Яворов. Остана безчувствен (рав¬ нодушен...) към разплакана¬ та жена. Стоеше безчув¬ ствен (равнодушен...) пред дивната гледка. Безчувст-
безчувственост 66 вен (равнодушен,,,) поздрав. <=а Ант. развълнуван. -4 безсърдечен 1: бездушен, коравосърдечен, несъстра- дателен, немилостив, суров, безчувственост —» безсърде¬ чие: безсърдечност, безду¬ шие, бездушно ст, безчувст- вие, коравосърдечие, кора- восърдечност, несъстрада- телност, студенина, суро¬ вост. безчувствие —» безсърдечие: безчувственост, безсърдеч- ност, бездушие, бездуш¬ ност, коравосърдечие, кора- восърде^^ост, несъстрада- телuоет, студенина, суро¬ вост, безшумен —> тих 2: беззвучен, мълчалив, ням, —> тих 3: мълчалив, глух, ням. белег —> знак 1: следа, диря, отпечатък, печат. —> при¬ знак 1: знак, симптом, по¬ казател, указател, индика¬ ция, черта, бележа несв. —> означавам 1: отбелязвам, маркирам, обо¬ значавам, забелязвам, набе¬ лязвам. — отбелязвам 1: забелязвам, записвам, набе¬ лязвам. бележит —» виден: изтъкнат, забележителен, именит, ли¬ чен, —> забележителен: ярък, блестящ, бляскав. бележник - Малка книжка за записки, за водене на бележ¬ ки: тефтер, тефтерче. Изгу¬ бих си бележника (тефтер¬ чето). Записвам телефона в бележника (тефтерчето) си, —ь спец, ноутбук. беля разг, —> зло 1: злина, беда, пакост, неприятност, беседа —> разговор: диалог, беседвам книж. —а разгова¬ рям: говоря, приказвам, бъбря, бърборя, лафя, дрън¬ кам. бесен — прен. експр. яростен 1: разярен, запенен, разлю- тен. —> прен. експр. стре¬ мителен: стремглав, не¬ удържим, вихрен, лудешки, луд, буен, устремен, главо¬ ломен, шеметен. беснея —> прен. експр, луду¬ вам: буйствам, палувам, вилнея, лудея, щурея. —> прен. експр. бушувам 1: вилнея, лудувам, лудея. бивам —> ставам21: провеж¬ дам се, състоя се. бива ме разг. —> струвам 3:
67 благоговение чиня. бивш —А предишен 1: стар, ня¬ когашен, предходен. бие —> ивица 2. бизнес нов. нежел, —> работа 2: занятие, поминък, препи¬ тание, служба, длъжност, хляб. бикоглавство разг. неодобр. —а непреклонност, упори¬ тост, неотстъпчивост, твър¬ доглавие, твърдоглавство, дебелоглавие, инат, инатли- вост. биологичен - За продукт, про¬ изводство - в който, при който не се използват вред¬ ни за човешкото здраве и за природата вещества (хими¬ чески торове, пестициди, антибиотици): екологичен, органичен. Произвеждат биологичен мед, Хляб „Ни- лана“ е биологичен (еколо¬ гичен...). Биологично (еко¬ логично...) земеделие. биопродукт - Продукт, който е произведен без използва¬ нето на вредни за човешко¬ то здраве и за природата вещества (химически торо¬ ве, пестициди, антибиоти¬ ци): екопродукт. Биопро- дуктите (екопродуктите) все повече намират пазар. бит —а живот 1 И, битие —> живот 2: съществу¬ вание. —> живот 3: реал¬ ност, действителност, битувам книж. рядко —> съще¬ ствувам 1: срещам се, има. бич —> прен. книж. бедствие, зло, злина, напаст. бичувам несв. —> прен, разоб¬ личавам, изобличавам, за¬ клеймявам, осъждам, клей¬ мя. благоволявам книж. ирон, —> съгласявам се 1: приемам, склонявам, скланям, нави¬ вам се, кандисвам, благовонен книж. —> арома¬ тен, миризлив, благоуха¬ нен, уханен, ухаен, благо- ухаен, ароматичен, дъхав. благовоние книж. —> аромат 1: благоухание, ухание, пар¬ фюм. —> аромат 2, парфюм, благовремемем книж. рядко —а навременен: своевреме¬ нен, благовъзпитан книж. въз¬ питан, учтив, вежлив, кул¬ турен. благоговение - Много силно уважение: преклонение,
благодарен 68 пиетет книж. Изпитвам към този учител истинско благоговение (преклоне¬ ние.,,), Гледа дядо си с бла¬ гоговение (преклонение...). ~ Близ, уважение (вж). благодарен —> признателен. благодатен —> плодороден'. плодоносен, плодовит, пло¬ ден, родлив, родовит, спо¬ рен, хлебороден, урожаен. —а благоприятен 1: благо¬ творен. благоденствие - Щастлив жи¬ вот с материална задоволе¬ ност: благополучие, добру¬ ване, добро прен. Полити¬ ците винаги обещават бла¬ годенствие (благополу¬ чие,,,) в близко бъдеще. Гри¬ жа за народното благоден¬ ствие (благополучие,,.), <=> Ант. неблагополучие. благозвучие —» хармония 1: съзвучие. благозвучен - 1. Който звучи приятно: мелодичен, при¬ ятен. Благозвучна (мелодич¬ на...) музика, Благозвучен (мелодичен.,,) глас. <=а Ант. неблагозвучен, немелоди¬ чен, неприятен, 2. За тоно¬ ве - който се комбинира добре и звучи приятно: съз- вучен, хармоничен. Благо¬ звучни (съзвучни,,,) акорди. Благозвучни (съзвучни...) гласове, <=$а Ант, неблаго¬ звучен, дисхармоничен, не- съзвучен. благонадежден —> сигурен 1: надежден, верен. благополучен —» успешен 1: сполучлив, удачен. благополучие —> благоденст¬ вие: добруване, добро. благоприличен —> приличен 1: пристоен, благопристоен, възпитан. благопристоен книж. —> при¬ личен 1: благоприличен, пристоен, възпитан. благоприятен - Който създа¬ ва добри условия за успеха на нещо, за създаване, поя¬ ва на нещо: благотворен, благодатен. Благоприятни (благотворни...) условия за творчество, Благоприятна (благотворна.,,) обстанов¬ ка за разговор. Благоприят¬ ни (благотворни,,.) условия за развитие на южни кул¬ тури, —А одобрителен: по¬ ложителен, позитивен. —> подходящ 3: удобен, сгоден,
69 блестящ добър, щастлив. —а успешен 2, благоразположен книж. —» дружелюбен 1: приветлив, приветен, радушен, топъл. благоразумен — разумен 1: разсъдлив, умен. благороден —> прен, възви¬ шен: висок, благословия —> прен. разг. разрешение 1: позволение, съгласие, благотворен —> благопри¬ ятен 1: благодатен. благоухаен книж. —» арома¬ тен: миризлив, благоуха¬ нен, уханен, ухаен, аромати¬ чен, дъхав, благовонен. благоуханен книж. —» арома¬ тен: миризлив, уханен, бла¬ гоухаен, ухаен, ароматичен, дъхав, благовонен. благоухание книж, —а аро¬ мат: ухание, благовоние, парфюм. блажен рядко —> щастлив 1: честит, —» щастлив 2: радо¬ стен, честит. блестя - 1. Издавам блясък, силна светлина: грея, плам¬ тя прен., искря поет., пла¬ менея поет, (за слънце), сияя. Мрак се в ъглите таи. / Слезнали после на двора, / а горе /вече зората блести,. Н. Вапцаров. Звездите бле¬ стят (греят.,.) в дълбока¬ та нощ,. Хиляди лампи бле¬ стят (греят,..). 2. Издавам блясък: лъщя, светя прен., грея. Блестяха сребърни доспехи /и серазвяваха кам¬ шици. В. Башев. Подът бле¬ сти (лъщи...) от чистота. Морето блести (лъщи,..) под ярките лунни лъчи. 3. поет. Обикн, за очи - излъч¬ вам, изразявам силна ра¬ дост, доволство: грея прен., сияя, искря прен, (за очи), пламтя прен. (за очи). Очи¬ те й блестят (греят...) от щастие. Лицето му грее (сияе) от новината, че го приемат в езикова гимна¬ зия. блестящ - 1. Който излъчва светлина, блясък: бляскав, лъчист, искрящ, сияен книж, лъчезарен поет., ясен. Пред твоите витри¬ ни блескави / накуп заста¬ ват често те [гаврошовци- те] / и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете! Хр. Смирненски, И
близо 70 когато сипна пак зората - / от сълзите на нощта зе¬ мята /бе покрита с бисер¬ на роса; / и во всяка капчи¬ ца — сълза / се огледа белий ден сияен. П. П. Славейков. Блестящи (бляскави...) лъ¬ чи. Блестяща (бляскава...) звезда. Блестящи (бляска¬ ви...) очи. 2. Който блести от чистота: бляскав, лъс¬ кав. Блестящ (бляскав...) под. Блестяща (бляскава.,.) кожа. —> прен, забележи- теленг. бележит, ярък, бляс¬ кав. близо (близко) - На неголямо разстояние: недалеч, неда¬ леко, наблизо (маблизко). Ей дойдоха близко до само¬ то село. II. П. Славейков. А недалеко нейде си из се¬ ло, /унесено нехайник някой млад / извиваше с цафара- та си медна. П. П. Славей¬ ков. Близо (наблизо..,) до градчето тече река. <=а Ант. далеч, далеко, нада¬ леч, надалеко. —>- скоро 1: наскоро, —> почти 1: при¬ близително, горе-долу, око¬ ло. близък —> скорошен 1: наско- рошен, неотдавнашен, ^от¬ колешен. —> скорошен 2: недалечен, — прен. сходен Г. подобен, сроден, аналоги¬ чен, приличен. бликвам - 1. За течност, вода - започвам да тека обилно: руквам, потичам. Бликна (рукна...) извор. От очите й бликнаха (рукнаха...) сълзи. От раната бликна (рукна...) кръв. 2. прен, За светлина - появявам се в го¬ лямо количество: руквам прен. От прозореца бликва (рухва) светлина. блюдолизмичество книж, не- одобр. —> угодничество'. подлизурство, подмазваче- ство, раболепие, сервил- ност, лакейство, лакеГпцина. угодпивост, слагачество, блян поет. — мечта, мечта¬ ние, въжделение, сън. блясвам -> светвам 7: грей- вам, засилвам, пламвам, за- блестявам. —> светвам 2, грейвам, засилвам, просия¬ вам, заблестявам, просвет¬ вам. бляскав —> блестящ 7: лъ¬ чист, искрящ, сияен, лъче¬ зарен, ясен. -» блестящ 2:
71 болезнен лъскав. —» забележителен: бележит, ярък, блестящ. блясък —> прен. разкош: вели¬ колепие. богат - 1. Който има много пари: заможен, състояте¬ лен. Глупецът вредом всеки почита. /Богат е, казва, па го не пита / колко е души изгорил живи. Хр. Ботев. Богат (заможен.,.) търго¬ вец. Богати (заможни...) съседи. <=а Ант, беден 1 (вж). 2. Който е присъщ на човек с много пари, свързан с богати хора: богаташки, скъп, луксозен, скъпарски разг. Богато (богаташко...) облекло. Богата (богаташ¬ ка...) къща. Богата, (скъпа, луксозна) мебелировка. Бо¬ гат (богаташки,, скъпар¬ ски...) магазин, квартса.^ Ант. беден 2 (вж). —> прен. изобилен: обилен, неизчер¬ паем, непресушим, щедър. —» прен. съдържателен 2: смислен, запълнен. богаташки —> богат 2: скъп, луксозен, скъпарски. богатея нсс®., рядко —> забо- гатявам: замогвам се, раз- богатявам, бода несв, - Натискам острие в тялото на някого или в не¬ що: мушкам, ръчкам разг., ръгам разг, експр. (за дей¬ ствие в тяло), Бода (муш¬ кам...) с остен волове. Не ме мушкай (ръчкай...) с та¬ зи пръчка. Бода (мушкам) вилица в месо. Мушкам (ръгам) с нож някого. Бода (мушкам) игла, в плат. ~ Близ, набождам, намушк- вам, наръгвам. бодигард нов. - Лице, което охранява, пази някого и ви¬ наги го съпровожда: охра¬ нител, гард, телохранител. Към нападателите се спус¬ наха двамата бодигардове (охранители...),. бодърствам -» будувам: бдя, боец книж, —> войник 1: воин. —А войник 2: воин, борец, боледувам - С предл, от. Бо¬ лен съм от нещо: страдам (от), имам, От малък бо¬ ледува (страда...) от си¬ нузит. Боледувам (стра¬ дам ...) от язва. оАнт, оз¬ дравявам. болежка разг. —ь болка: стра¬ дание. болезнен —» мъчителен 2:
болея 72 страдалчески, болея рядко — милея. болка - Мъчително физичес¬ ко усещане: болежка разг., страдание рядко. Имам се¬ риозни болки (болежки...) в сърдечната област. Из¬ питах остра болка (бо¬ лежка...) при падането. —> прен. мъка 2: страдание, скръб, тъга, горест, терза¬ ние, нерадост, покруса, жалба. —> мъка 3: страда¬ ние, мъчение, —> прен. гри¬ жа 1: притеснение, главо¬ болие, кахър, дерт. бонус —> надбавка: премия, боравя —> използвам 2: служа си, употребявам, оперирам. борба —> прен, сблъсък: стълк¬ новение, схватка, конфликт, борбен —> агресивен 2: напа¬ дателен, войнствен, настъ¬ пателен. борец - 1. Човек, който води борба, бие се за нещо: по¬ борник рядко, юнак нар. Борци са в мъки, в неволи мрели, /но кажи: що са мог¬ ли да сторят? Хр, Ботев. Ако ли, мале, майно ле, / жив и здрав стигна до село, / жив и здрав с байряк във ръка, / под байряк лични юнаци, /.../ Берете цветя в градина. Ботев, Борец (по¬ борник) от Априлското въстание. ~ Близ, войник 2 (вж), 2. Човек, който актив¬ но действа за някаква кауза, идея, преодолявайки големи трудности: радетел, рат¬ ник старин, поет., побор¬ ник рядко. Сили не щади, / на светото дело / ратник ти бъди, Ц. Церковски, Бо¬ рец (радетел.,.) за човешки права. Борец (радетел..,) за демокрация,. —» рядко вой¬ ник 2: воин, боец. 3. прен. разг. неодобр. Човек с мощ¬ на физика, който обикн. е от средите на бивши спортис¬ ти и се занимава с охрани¬ телна дейност или бизнес, свързан с организираната престъпност: дебеловрат прен. разг. неодобр., врат прен, разг. неодобр,, мутра прен. разг. неодобр,, мутра- фон разг. неодобр,, мутря- га разг. неодобр. Очевидно някакъв борец (дебеловрат, врат,,,) му препречи пътя към казиното. бос нов. рядко нежел. —> рабо¬
73 брутален тодател: шеф, господар, чорбаджия, бос —> прен. неподготвен 2: незрял, неопитен, —> непод¬ готвен 3: необучен, неква¬ лифициран, боя рядко — цвят: багра, тон, краска, боядисвам - Покривам нещо с боя и му придавам цвят: оцветявам, багря нсс®., рядко. Боядисвам (оцветя¬ вам...) прежда. Боядисвам (оцветявам) косата си, Бо¬ ядисвам (оцветявам) рисун¬ ка. Боядисвам (оцветявам) стена, <=а Ант, обезцветя- вам, —> разг. оцветявам: обагрям, изпъстрям, нашар- вам. бразда —» рядко ивица 3: чер¬ та, линия, бракосъчетавам се книж. —> оженвам се 1: женя се, за- домявам се. браня несв. книж. —> пазя 1: предпазвам, охранявам, вар- дя. —> защитавам 1: отбра¬ нявам, отстоявам, вардя. —» защитавам 2: предпазвам, закрилям, пазя, вардя. братство —> прен, рядко сдру¬ жение: съюз, обединение, асоциация, алианс, корпора¬ ция. бреме — прен, тежест 2: то¬ вар, тегоба. брой -1. Единиците в опреде¬ лена съвкупност от нещо: количество, число, числе¬ ност (огр.), цифра прен,, чет разг, (огр.) Установя¬ вам точния брой (число...) на книгите си. Не знам броя (числото...) на овцете. Не¬ определен брой (число, коли¬ чество), Голям брой (число, количество). Звездите ня¬ мат брой (число,..). ~ Близ, размер (вж), 2. Поредна книжка или вестник от по¬ редица на периодично изда¬ ние: номер. Кой брой (но¬ мер) на списанието търси¬ те? Нямам три броя (номе¬ ра) от вестника. 3, с преди, в, За плащане - с истински пари, а не с карта или пре¬ вод: наличност, кеш нов, нежел. Плащам в брой (в наличност, кеш). броя несв. прен, смятам 1: пресмятам, изчислявам, брутален —> безогледен: без¬ скрупулен, безцеремонен, безбожен,
бръщолевя 74 бръщолевя разг. грубо —> го¬ воря Г, приказвам, бъбря, бърборя, дрънкам, меля, дърдоря, плямпам, хорту- вам. буболечка —> прен. жарг. бъг. —> прен. жарг. вирус, чер¬ вей. будалкам несв., разг. пренебр. —а лъжа 2: мамя, заблужда¬ вам, залъгвам, лъготя, мен- тосвам, баламосвам, премя¬ там, пързалям, връзвам. будаллък простонар. пренебр, —» глупост 1: гламавщина, глупащина, плиткоумие, тьпоумие, тъпота, тъпогла- вие, щуравост, скудоумие, простотия, буден -» прен. бдителен 1: зорък, наблюдателен. будувам - Не спя, стоя буден: бодърствам, бдя рядко, Цяла нощ съм будувала (бо- дърствала...) над болния и ми се спи. будя несв. -1. Прекъсвам съня на някого: събуждам, раз¬ буждам, пробуждам рядко, вдигам прем. разг. Под тежките му стъпки камен¬ ния град / изтръпва и нам¬ ръщен се събужда / и ули¬ ците бликат своя вик по¬ знат - / викът на многоли¬ ка нужда. Хр, Смирненски. Не ме буди (разбуждай..,) по тъмно. Буди (разбуж¬ да...) ме някакъв трясък. <=а Ант. приспивам, 2. прен, Нарушавам безразличието, апатията към нещо, за да се започне действие: събуж¬ дам, разбуждам, пробуж¬ дам рядко, Левски буди (разбужда...) народа за борба, Будя (разбуждам...) заспалата съвест. оАннт, приспивам, —> прен. въз¬ буждам 1: пораждам, при¬ чинявам, предизвиквам, съ¬ буждам, запалвам, възпла¬ менявам, разпалвам, буен - 1. Който има голяма сила, проявява се, движи се със сила и бързина: стихи¬ ен, бурен, неудържим, яро¬ стен прен. експр., свиреп прен, експр,, лют прен. експр, Буйни ветрове не вейте / и горите не люлей¬ те. П. Р. Славейков. Смуте¬ ната стража изпречи се с крясък / пред буйната роб¬ ска вълна. Хр. Смирненски, Ти мълчиш. Да си тръгвам
75 бунтарски е време. Вие вятър студен и свиреп, П. Матев, Буйни (стихийни...) планински води, Буен (стихиен,,.) вихър. <=А Ант. тих 1 (вж). 2. Който превишава по сила, степен нормалните прояви на нещо: бурен прен,, сти¬ хиен, неукротим, вулкани¬ чен прен. поет., див прен. експр. От буен гняв едва се овладява. К. Христов, Сред ужас нечакан, сред паника бурна, /патриции хукнаха в миг, Хр, Смирненски, Те пеят,,, И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / че злоба ги дави в кипежа си бесен, П. К, Яворов, Буйни (несдър- жани..,) младежи. Буйна (несдържана...) кръв. Буйна (бурна, вулканична...) страст. Буйна (неукроти¬ ма,,.) кръв, Буйна (бурна,.,) стихия, Бурно (стихийно...) ура. <=а Ант. спокоен (4). ~ Близ, несдържан (вж). —> немирен 1: палав, недис¬ циплиниран, непослушен, луд, —» немирен 2: палав, непослушен, стремите¬ лен, стремглав, неудържим, устремен, шеметен, лудеш¬ ки, луд, вихрен, главоломен, бесен. —» прен. страстен 1: пламенен, разпален, горещ, жарък, огнен, —> страстен 2: темпераментен, пламе¬ нен, разпален, буйствам —> лудувам: папу- вам, вилнея, лудея, щурея, беснея, бунт -1. Масова проява на не¬ подчинение и готовност за борба с различни средства поради несъгласие с нещо: размирица, метеж книж., смут прен., вълнение прен, Подстрекателство към бунт (размирици...). В страната се ширят бунто¬ ве (размирици.,.). Бунт (ме¬ теж) за 8-часов работен ден. 2. Организирана масо¬ ва борба срещу потисниче¬ ство, терор, чужда окупа¬ ция: въстание. Вдигам бунт (въстание). Смазвам бунт (въстание). —> прен. протест: негодувание, бунтарски —> бунтовен 2: бунтовнически, —» бунто¬ вен 3: размирен, метежен, смутен, бурен, неспокоен, тревожен, буреносен, бур-
бунтовен 76 лив, бунтовнически, бунтовен - 1. Който се бунту¬ ва, участва в бунт: бунтов¬ нически, разбунен разг,, метежен книж,, размирен, възбумен поет. Вред в нас¬ тръхналия град / духът на кървав бунт кипи, /И всеки слаб и угнетен -,.../ с море възбунени души / лети, гърми, зове, руши, Хр. Смирненски, Бунтовен (бунтовнически.,,) народ. Бунтовен (бунтовничес¬ ки...) район. 2. Който е скло¬ нен към бунт, присъщ е на бунтовник: бунтовничес¬ ки, бунтарски. Бунтовен (бунтовнически...) нрав, Бунтовен (бунтовничес¬ ки,.,) край. 3. Който е из¬ пълнен, свързан с обществе¬ ни вълнения, бунт, борба: размирен, бунтарски, ме¬ тежен, бунтовнически, смутен, неспокоен прен., бурен прен,, тревожен прен,, буреносен прен, поет., бурлив поет, А зим¬ ната буря им сякаш пригла¬ ся, /,../и вихром подема, из¬ дига, разнася / бунтовната песен широко в ■ света. П. К. Яворов, Ти чувстваш здра¬ во как напира, /обгръща със ръце града / метежен по¬ рив. Н, Вапцаров, Колко много вода изтече/от она¬ зи размирна пролет. Е, Баг¬ ряна, Бунтовна (размир¬ на...) епоха, Бунтовни (раз¬ мирни..,) времена, Бунтов¬ ни (бунтарски, метежни, бунтовнически, буреносни) стихове. оАнт, спокоен 2 (вж). бунтовнически —> бунтовен 1: разбунен, размирен, мете¬ жен, възбунен, — бунтовен 2: бунтарски, —> бунтовен 3: размирен, бунтарски, ме¬ тежен, смутен, неспокоен, бурен, тревожен, буреносен, бурлив, бунтувам несв, - Предизвик¬ вам бунт, външно изразено недоволство: разбунтувам, разбунвам разг,, буня несв., разг,, размирявам разг, Хвърковатата чета на Бен¬ ковски лети по селата и бунтува (разбунтува...) на¬ рода. Направиха му забе¬ лежка, че бунтува (разбун¬ тува...) класа, <=а Ант. ус- мирявам, умиротворявам.
77 бушувам бунтувам се —— прен, протес¬ тирам, негодувам, роптая, —> прен. поет, бушувам 3: кипя, лудувам. буня несв,, разг, —> бунтуваш, разбунтувам, разбунвам, размирявам, бурен - За време - през който има буря: буреносен, бур¬ лив. Бурна (буреносна.,.) нощ, Бурно (буреносно...) лято. <=а Ант. спокоен 1 (вж) // Който е обхванат от буря: бурлив поет. Борци, венец ви свих от песен жива, / от звукове, що ни¬ кой не сбира, /,../ от екота на Витоша бурлива, / от вашето „ура“, Ив. Вазов. Бурно (бурливо) море. <=А Ант. спокоен 3 (вж), тих 1 (вж). —> буен 1: стихиен, не¬ удържим, яростен, свиреп, лют. —> прен, буен 2: стихи¬ ен, неукротим, див, вулка¬ ничен, -ь прен. напрегнат: интензивен, усилен, дина¬ мичен, трескав. -ь прен, бунтовен 3: размирен, ме¬ тежен, бунтовнически, сму¬ тен, неспокоен, тревожен, бунтарски, буреносен, бур¬ лив. буреносен прен. поет, —> бун¬ товен 3: размирен, бунтар¬ ски, метежен, бунтовничес¬ ки, бурлив, смутен, неспо¬ коен, бурен, тревожен, бурлив рядко —> бурен Г. бу¬ реносен, // поет, бурен 1, —А бунтовен 3: размирен, ме¬ тежен, бунтовнически, сму¬ тен, неспокоен, тревожен, бунтарски, буреносен, бу¬ рен. бутам несв,, разг. —> пипам 1: докосвам, допирам, барам, закачам. -4 пипам 2: опип¬ вам, барам, —» прен. съба¬ рям 2: срутвам, сривам, раз¬ рушавам, развалям, разту¬ рям, бутвам, —> прен. разг, пренебр. поставям 1: сла¬ гам, турям, бутвам. бутвам разг, —> прен. събарям 2: срутвам, сривам, разру¬ шавам, развалям, разтурям, бутам, —> прен. разг, пре¬ небр. поставям 1: слагам, турям, бутам, бушувам - 1. Действам с го¬ ляма, разрушителна сила: вилнея, беснея прен., луду¬ вам прен, поет., лудея прен. поет, Вън вилнееше война и мрак, и ужас. Бл. Димитро¬
бъбря 78 ва. Бурята бушува (вилня.,,) цяла нощ. В гората бушува (вилнее) пожар. 2. прен, поет. Проявявам се буйно, с голяма сила: вихря се, кипя прен. В главата ми бушу¬ ват (вихрят се...) мисли и съмнения. В Европа бушува¬ ла (вихрела се...) война. //За чувства - проявявам се с го¬ ляма сила: кипя прен,, вря прен, Гняв бушува (кипи...) в гърдите му. Младежката му кръв бушува (кипи...). 3. За вода - силно се вълнувам: бунтувам се прен, поет., лудувам прен поет., кипя прен, Морето бушува (бун¬ тува се.,.). Вълните на при- дошлата река бушуват (бунтуват се,.,). бъбря разг, — говоря 1: при¬ казвам, бърборя, дрънкам, дърдоря, меля, бръщолевя, плямпам, хортувам, —* раз¬ говарям: говоря, приказвам, беседвам, лафя, бърборя, хортувам, дрънкам, бъг спец, жарг, - Грешка в соф¬ туер, която предизвиква не¬ правилно функциониране на програмата: буболечка прен. жарг. Чистя бъговете (буболечките), за да продължа работата. бъден поет. —> бъдещ 1: утре¬ шен, иден. бъдещ - 1. Който ще дойде, ще бъде във времето: утре¬ шен прен,, бъден поет,, иден книж, Към доброто на бъдещия век да полетим. К, Христов, И дълго слушах Вардар да нашъпва /,../ за настръхналата бъдна сре¬ ща / на двата вражи вихъ¬ ра пред Солун. Д, Дебеля- нов, Бъдещи (утрешни.,.) строители на България. <=а Ант. минал, някогашен, вчерашен, 2. Който ще ста¬ не някакъв в бъдеще: утре¬ шен прен, Бъдещ (утрешен) учител. Бъдеща (утрешна) красавица, <=а Ант, преди¬ шен, бивш, бъдеще - 1. Време, което щс настъпи след сегашното: бъднина поет., бъдно ряд¬ ко поет., бъдност книж, ряд¬ ко, грядуще поет. Спокой¬ но гледам в бъдещето ази, / там моите песни все ще се четат, Ив, Вазов, Бъдност неизвестна - /не знае се как ще осъмнем утре. Ст. Ми-
79 бърз хайловски. Стоя и мисля, мисля, мисля / какви ме ча¬ кат бъднини. Ц. Церковски, Защото им отвори [наше¬ то поколение] широки кръгозори /.../ и с жертви страховити / в ехтежа на борбите /грядущето създа¬ де, Ив. Вазов. Размисли за бъдното. <=а Ант, минало, 2. Бъдещ живот и състояние на някого, нещо: бъднима, съдба, съдбина. Върви, на¬ роде възродени, / към свет¬ ла бъднина върви! Ст. Ми- хайловски. Днес ковем бъде¬ щето (бъднините,..) си. <=а Ант, минало. бъдмима поет. —> бъдеще 1: бъдно, бъдност, грядуще. —> бъдеще 2: съдба, съдбини, бъдно рядко поет, —» бъдеще 1: бъднина, бъдност, гряду¬ ще. бъдност книж, рядко — бъде¬ ще 1: бъднина, бъдно, гря¬ дуще, бъзливец разг. ирон. —> страх- страхливко, бъзльо, бъзливко, еграхопъзльо, пъзльо, треперко, баба, бъзливко разг, ирон, —> страэлшеец, страхливко, бъзливец, бъзльо, страхо- пъзльо, пъзльо, треперко, баба, бъзльо разг, ирон, —> страх¬ ливец. страхливко, бъзли¬ вец, бъзливко, страхопъз- льо, пъзльо, треперко, баба, бърборя разг, пренебр, —> го¬ воря 1: приказвам, бъбря, дрънкам, меля, дърдоря, бръщолевя, плямпам, хорту¬ вам. ->разговарям: говоря, приказвам, беседвам, лафя, бъбря, хортувам, дрънкам. бърз -1. Който става или дей¬ ства за малко време: скоро¬ стен, ускорен. Бърз (скоро¬ стен,,,) ход, Бърз (скоро¬ стен...) танц, Бърза (скоро¬ стна...) услуга, Бързо (ско¬ ростно) съобщение. Бърза (скоростна) мисъл. оАнт, бавен 1 (вж). ~ Близ, стре¬ мителен (вж,), шеметен (вж). 2. Който се движи с го¬ ляма скорост, бързо: бързо- подвижен, бързоходен, по¬ движен, пъргав (огр,). Де¬ тето е по-бързо (бързопо- движно...), сега ще отско¬ чи за вестник, Бърза (бързо- ходна...) кола. <=а Ант. ба¬ вен (вж), 3. Който не търпи
бързоподвижен 80 отлагане и трябва да стане незабавно: спешен, неот¬ ложен, незабавен. Бърза (спешна...) намеса на хи¬ рург. Бърза (спешна...) по¬ мощ,. <=а Ант, бавен 1 (вж). ~ Близ. наложителен, нале¬ жащ, 4. Който върши нещо или който става без нужно¬ то време или търпение: прибързан. Бързата кучка слепи ги ражда. Послов, Бързата работа - срам за майстора. Послов. —» сръ¬ чен 2: пъргав, похватен, чев¬ ръст. бързоподвижен - бърз 2: бързоходен, подвижен, пър¬ гав, бързоходен —> бърз 2: бързо- подвижен, подвижен, пър¬ гав, бъркотия разг. —> безредие. неразбория, неподреденост, галиматия, батак, каша. бягам несв, —> тичам търча, препускам, летя, —> прен, кръшкам 1: клинча, измък¬ вам се, дезертирам. —> прен, напускам 1: тръпзам си, ида си, отивам си, махам се, из¬ лизам <си>, избягвам1, из¬ низвам се, изфирясвам <се>, фъсвам, фъскам. В вадя несв. —ь изваждам 1: измъквам, изкарвам. —> из¬ важдам 2: извличам, екс- церпирам, вземам. — из¬ важдам 3: извличам. —>. из¬ важдам 4: постигам, извли¬ чам. —» получавам 4: сдоби¬ вам се, изваждам, добивам. —А получавам 5: добивам, изкарвам, изваждам, —> прен. разг, спечелвам: при¬ печелвам, печеля, получа¬ вам, изработвам, изваждам, правя, направям, докарвам си. важа - Имам значение, валид- W ност, стойност за нещо: ста¬ вам4, струвам разг., чиня разг. Тези банкноти са ста¬ ри и вече не важат (ста¬ ват..,). Билетът важи (става...) за следващо пред¬
81 вдигам ставление. —А отнасям се: засягам, важен —— прен. разг. надменен: високомерен, самомните¬ лен, горделив, горд, надут, нафукан, наперен. —> прен, високопоставен 1: знатен, издигнат, висок, висш, —> прен, авторитетен 1: вли¬ ятелен. —> голям 2: значите¬ лен, съществен, сериозен, едър. важност —> значение 3: цен¬ ност, стойност, място, цена, вакуум —> прен. липса: отсъ¬ ствие, валидирам книж, нежел, —> узаконявам: легитимирам, валидизирам, валидизирам книж, нежел. —> узаконявам: легитимирам, валидирам, варварски —> прен. експр, жесток 2: безмилостен, безчовечен, нечовечен, ан- тихуманен, античовешки, зверски, безпощаден, варварство — прен. експр. жестокост 2: зверство, безчовеч^с^ зверщина, са¬ дизъм, вардя несв,, простонар, —> па¬ зя 1: предпазвам, охраня¬ вам, браня, —> пазя 2: съх¬ ранявам. — защитавам 1: браня, отбранявам, отстоя¬ вам, —»защитавам 2: пред¬ пазвам, закрилям, пазя, бра¬ ня. вбесявам се експр, — разяря- вам се: освирепявам, побес¬ нявам, полудявам, подлудя¬ вам, лудвам, запенвам се, разлютявам се, варирам несв., книж, —> про¬ меням се 2: изменям се, ме¬ ня се, движа се, колебая се. варя се —> вря 2. вгорчавам —> прен, експр. развалям 1: помрачавам, отравям, вдигам - 1. Премествам, при¬ движвам нещо, някого наго¬ ре: повдигам, издигам, на¬ дигам. Вдигам (повди¬ гам,..) знамето по-високо. Вдигам (повдигам...) дете¬ то да вижда по-добре сце¬ ната. Вдигам (повдигам..,) чаша за наздравица. Вдигам (повдигам.,,) крак да се обуя, <=а Ант, свалям 1 (вж). 2, Насочвам нагоре, по ви¬ сочина, високо: издигам, надигам, възправям книж. Сред буков лес единствена
вдигам се 82 бреза / издига стан плени¬ телен в небето. П. Матев. Десетки фабрики вдигат (издигат..,) комини в про¬ стора. // Насочвам, отпра¬ вям нагоре или напред (ръ¬ це, очи): повдигам, изди¬ гам, надигам. Вдигам (по¬ вдигам.,.) ръка за поздрав. Вдигам (повдигам.,,) поглед към небето, <=> Ант, свалям 1 (вж), спускам. 3. Поста¬ вям, премествам нещо, ня¬ кого на по-високо място: повдигам, качвам, покач¬ вам. Вдигам (повдигам,.,) дете на кон. Вдигам (повди¬ гам...) летва по-високо. Вдигам (повдигам.,.) няко¬ го на дърво. Вдигам (кач¬ вам) зимнина на таван. Вдигам (качвам, покачвам) мебели на третия етаж. Вдигам (повдигам...) книги¬ те на по-висока лавица, <=А Ант, свалям 1 (вж,). — из¬ правям 1: повдигам, възпра¬ вям. —> прен. увеличавам 3: качвам, —> разг. строя: гра¬ дя, правя, издигам, изграж¬ дам, въздигам. —> разг, по¬ строявам 1: изграждам, направям, издигам, съграж¬ дам, въздигам, —» прен, разг. излекувам. прен, разг. будя 1: събуждам, разбуж¬ дам, -ь прен. разг. открад¬ вам 1: присвоявам, задигам, отмъквам, пипвам, гепя, за¬ бърсвам. —> прен. разг кра¬ дат: задигам, пипам, свивам, присвоявам, гепя. вдигам се —> ставам 1: изпра¬ вям се, надигам се, възпра¬ вям се, —> прен. разг, оздра¬ вявам: ставам, излекувам се, минава ми, изцерявам се, —> прен. увеличавам се 2: качвам се, покачвам се, на¬ дигам се, нараствам, повди¬ гам се, —> увеличавам се 3: качвам се, покачвам се, на¬ дигам се, издигам се. —> прен. разпръсквам се 2: раз¬ . W . насям се, разсейвам се, —> прен, разг, въставам: раз¬ бунтувам се, надигам се, ставам', възправям се. вдлъбнатина - Място, което е по-надълбоко от околната повърхност: падина, хлът- малост рядко. Минавахме през равнини и вдлъбнати¬ ни (падини,,.). Спънах се в някаква вдлъбнатина (хлътналост) на тротоа-
83 великан pa, <=а Ант, издатина, из¬ пъкналост. —> ниша 1. вдървен —> прен. безчувствен 1: безжизнен, нечувствите¬ лен, вцепенен, вдъхновен —> въодушевен: ен¬ тусиазиран, окрилен. вдъхновение —> въодушевле¬ ние: ентусиазъм, възторг, плам, разпаленост, разгоре- щеиоет. вдъхновявам —> въодушевя¬ вам: ентусиазирам, инспи¬ рирам, запалвам, вдъхновявам се —» въодуше¬ вявам се: ентусиазирам се, запалвам се. веднага - В същото време, без никакво забавяне: незабав¬ но, моментално книж., ту¬ такси, тозчас рядко разг., начаса рядко разг., завчас разг., аламинут разг. ирон. Към майката щерка, към щерката майка / се спусна¬ ха виком веднага, П. П. Сла¬ вейков. И тутакси той сеп¬ нат се обърна, /а бяла Неда вече там нататък / отми¬ наваше, с кобилица на рамо, П. П. Славейков. Щом ми се обади, веднага (незабав¬ но...) тръгнах към тях,. Вед¬ нага (незабавно...)ме обслу¬ жиха, Веднага (незабав¬ но...) се преоблякох, <=А Ант, ^веднага, ведър книж. —> ясен 1: безоб¬ лачен, светъл, чист, вежлив — възпитан: учтив, благовъзпитан, културен, — любезен 1: внимателен, уч¬ тив, галантен, мил, вековечен старин. поет. — незабравим: незаличим, не¬ изличим, вечен, безсмъртен, паметен, незабвен, неувях¬ ващ, траен. великан - 1. Митическо съ¬ щество с вид на човек с ог¬ ромен ръст и свръхчовешки сили: гигант, исполин, ти¬ тан. И в оня ден, светът когато / предаде юноша. - поет, /титан невидим спря земята / и взе трупа, от кръста снет, Т. Траянов, Храбрият шивач надвива тримата великани (гиган¬ ти...). 2. Необикновено ви¬ сок, едър човек: гигант, ис¬ полин, колос рядко. Бори¬ мечката бил истински вели¬ кан. Такъв великан като теб ще се справи с повдигането на огромния вързоп. <=а
великански 84 Ант, джудже, мъниче, ли¬ липут. 3. Човек с изключи¬ телно ценни духовни каче¬ ства и голямо значение в някаква област: гигант, ко¬ лос, титан, исполин рядко. Деца на бранна слава, /без¬ смъртни исполини, /небето повлечете / с победно цар¬ ствен зов! Т. Траянов, Вели¬ кани (гиганти,..) на фило¬ софската мисъл. Айнщайн е великан (гигант...) в ма¬ тематиката и физиката. <=а Ант, джудже, мъниче, лилипут, пигмей, великански — рядко поет, грамаден /: огромен, ги¬ гантски, колосален, испо¬ лински, титаничен, чудови¬ щен. великолепен експр. —> пре¬ красен^: прелестен, чудесен, чуден, възхитителен, пре¬ възходен, славен, разкошен, великолепие книж, —> красо¬ та: хубост, прелест, —> раз¬ кош: блясък. величав книж. —> величест¬ вен 1: внушителен, мону¬ ментален, импозантен, грандиозен. —> величествен 2: внушителен, импозантен, царствен, величая книж., понякога ирон. — възхвалявам: сла¬ вословя, превъзнасям, въз- величавам, адмирирам, въз- насям, величествен -1. Който прави силно впечатление с кра¬ сивия си и просторен из¬ глед, с размера, перспекти¬ вите или възможностите си и др.: внушителен, вели¬ чав книж., монументален книж., импозантен книж,, грандиозен книж. експр, Величествен (внушите¬ лен.,.) връх е Мусала. Възхи¬ щавахме се на величестве¬ ния (внушителния...) изглед на Царевец, Величествена (монументална.,.) катед¬ рала. Величествен (мону¬ ментален...) водопад. Вели¬ чествена (монументална, грандиозна) борба.. оАнт. невзрачен, незабележим. ~ Близ. голям, впечатляващ, 2. Който предизвиква пре¬ клонение, възхищение с гордостта, достойнството, което излъчва: величав книж., внушителен, импо¬ зантен книж., царствен.
85 вечен Но, величав кат някой испо¬ лин, - / „ Челата горе! “ - викна му Йохан. Хр, Смир- ненски, Величествен (вели¬ чав,,.) старец. величина —> размер 1: голе¬ мина, измерение, обхват. —» дълбочина 2\ големина, дълбина, —> значение 2: зна¬ чимост, значителиоет, роля, верен —> точен Г. безгрешен, безпогрешен, правилен. —> прен. сигурен 1: надежден, благонадежден, —» истин¬ ски 4' достоверен, правдив, истинен, верига —> прен. ред 2: редица, върволица, низ. вероломен —> неверен 3: кова¬ рен, измамен, измамлив, лъжлив, лъжовен, вероятно —— явно 3: изглежда, очевидно, навярно, сигурно, вероятност - Очакване, че нещо може да стане: въз¬ можност, изглед, шанс книж,, надежда. Има веро¬ ятност (възможност,.,) да получа награда. Вероят¬ ността (възможността...) да получа това място е го¬ ляма. веселя — забавлявам 1: раз¬ веселявам. вестници —» стесн. преса' пе¬ чат, <nсеатuu> медии, принтмедии, вестявам рядко — съобщавам 1\ уведомявам, казвам, изве¬ стявам, информирам, обаж¬ дам. вестявам се разг, —> появявам се 3: мяркам се, мярвам се, вясвам се, ветрен разг. — лекомислен 1: несериозен, вятърничав, повърхностен, безгрижен, празен. ветрец - Слаб вятър: зефир поет. Лелей ме кротичко мечта: / зефир коса ми да милува, / едва да ме люлей вълна. П. К. Яворов, Повя¬ ва вечерен ветрец (зефир). ~ Близ. бриз, повей (вж), вехт разг. — стар 3: овехтял, износен, употребяван, вечен -» прен. непрестанен: непрекъснат, постоянен, неспирен, безспирен, всеве¬ чен, всякогашен. неизменен, перманентен, вс^ичас^, ежечасен —> прен. постоя¬ нен 1: неизменен, неразде¬ лен, всевечен, —> прен. по¬ стоянен 2: редовен, неиз¬
вечно 86 менен, твърд. — безсмър¬ тен 1: нетленен. — прен, екепр. незабравим, незали¬ чим, нетленен, безсмъртен, неизличим, паметен, не¬ увяхващ, вековечен, незаб¬ вен, траен. вечно —> експр. винаги, всяко¬ га, вещ - Който добре познава някакви въпроси: компе¬ тентен книж,, сведущ, опи¬ тен. Трябва да се допитат до вещи (компетентни,..) адвокати. Вещ (компетен¬ тен,,.) инженер. <=А Ант, невеж, некомпетентен, не¬ сведущ, невещ, неопитен. —А опитен 1: умел, изкусен, обигран, изпечен, рутини- ран. —> опитен 2: умел, из¬ кусен, майсторски, обигран, вещина —— умение: майсторст¬ во, изкусност, майсторлък, изкуство, мурафет. взаимовръзка —> връзка 3: за¬ висимост, взаимозависи¬ мост, взаимообусловеност, свързаност. взаимозависимост книж, — връзка 3: зависимост, взаи¬ мовръзка, взаимообуслове¬ ност, свързаност. взаимообусловеност книж. —> връзка 3: зависимост, взаи¬ мозависимост, взаимовръз¬ ка, свързаност. взаимоотношение книж. —> връзка 2: контакт. вземам - 1. Започвам да дър¬ жа в ръце нещо, което е било извън мен и обикн, ми го подават: поемам, хва¬ щам, улавям разг,, гепя жарг. Вземам (поемам..,) палтото и го подавам на детето. Вземам (поемам,,,) подадените ми книги. Взе¬ мам (поемам...) чашата и пия. Вземам (поемам,,.) ба¬ гажа и тръгвам, <=а Ант. оставям 1 (вж); давам, пода¬ вам. ~ Близ, подхващам; грабвам, сграбчвам. 2, По¬ ставям в уста и преглъщам: гълтам, приемам прен. Вземам (гълтам...) лекар¬ ства, Какво да взема (глът¬ на...) за главоболие? — кач¬ вам се 4: хващам, улавям. —> отнемам 1: изземвам, от- мъквам. —> отнемам 3. —> получавам 1. — прен. разг. наемам: ангажирам, у сла¬ вим, спазарявам, пазаря, це- нявам, цаня. — разг, купу-
87 виден вам: закупувам. — прен. приемам 1. — прен, ожен¬ вам се 2: задомявам се, женя се, —> прен. разг, изваждам 2: извличам, вадя, ексцерпи- рам. взискателен - Който изисква много или държи само на много добро качество: при¬ дирчив, претенциозен книж.. труден прен, разг. (огр.) Взискателен (придир¬ чив, претенциозен) учител, Взискателни (придирчи- ви...) купувачи,. Имаш мно¬ го взискателен (придир¬ чив...) вкус, Много си тру¬ ден (придирчив.,.) при купу¬ ване на дрехи, <=А Ант. не- взискателен, непридирчив, непретенциозен, лесен, взор поет, — поглед 1: око (очи), — поглед 2: очи, зе¬ ници. вид - 1. Външни особености на някого, нещо: изглед, външност, образ, облик книж. (огр.), лице прен,, лик прен. поет., физионо¬ мия прен., визия книж, не- жел., фасон книж,, поняко¬ га ирон. Днес има някаква промяна във външния ти вид (изглед,...). Стаята има хубав вид (изглед..,). Видът (изгледът...) на книгата е отличен, // Външна проява на настроението на някого: изглед, изражение. Имаш много бодър вид (изглед...). Влезе с мрачен вид (из¬ глед...). 2, Характерни осо¬ бености на нещо: тип, об¬ лик. Видът (типът,..) на интересите ни се променя с възрастта. Видът (об¬ ликът ...) на живота доста, се промени. 3. Групировка от предмети, понятия, обе¬ динени по общи белези и различни от други: сорт, разновидност огр,, тип. Колко вида (сорта...) дома¬ ти познаваш? От какъв вид (сорт) са спънките? Сре¬ щам трудности от вся¬ какъв вид (тип, сорт). —а гледка 4: изглед, картина. виден - Който е познат, широ¬ ко известен със свои поло¬ жителни дела, творчество, обществено положение и под,: изтъкнат, бележит, забележителен, именит, личен рядко, Босилко е ли¬ чен и ударен момък, / из
видим 88 първи от първа е рода, П. П, Славейков. Виден (из¬ тъкнат,,.) писател. Виден (изтъкнат...) учител. Ви¬ ден (изтъкнат...) политик. Виден (изтъкнат.,.) съг¬ ражданин. — Ант, неиз¬ вестен, непопулярен, ~ Близ, известен (вж). видим — явен 1: очевиден, забележим, доловим. видимо -^ наглед: привидно, външно. — явно 1: забеле¬ жимо, видоизменям —> изменям11: променям, модифицирам, преобразувам, трансформи¬ рам, видоизменям се —» променям се 1: изменям се, меня се, преобразявам се. виждам - Възприемам с очи¬ те си в определен момент: гледам несв., зървам, съг- леждам рядко, съзирам рядко. Чакай, моме, дай да зърна / твойте очи сини. Ив. Вазов. Виждам (гле¬ дам...): че идват приятели, 2., Имам нормална зрителна способност да възприемам с очите си: гледам. Не виж¬ дам (гледам) добре от изве¬ стно време. Той вече може да вижда (гледа) след опе¬ рацията. <=Ант. недовиж- дам, — гледам 2: забеляз¬ вам. —> забелязвам 1: съг- леждам, зървам, съзирам, мярвам. —> прен, намирам: откривам. — разбирам 2: схващам, загрявам. — прен. разг, преглеждам 2: гледам, —> прен. установявам 1: констатирам, откривам, за¬ белязвам. — преживявам 2: изживявам, прекарвам2. виждам се —> проявявам се 1: изразявам се, откроявам се. виждане —> прен, гледище: възглед, становище, схваща¬ не, мнение, позиция, разби¬ ране, поглед, визия, // мне¬ ние, възглед, становище, схващане, позиция, глас. —> прен. идея 3: възглед, схва¬ щане, визия. — представа 2: образ, облик, мнение, ре¬ путация, имидж, визия книж. нежел. —> гледи¬ ще: възглед, виждане, ста¬ новище, схващане, мнение, позиция, разбиране, поглед, —а вид 1: изглед, външност, лице, лик, облик, фасон. —> идея 3: схващане, възглед,
89 вирус виждане. викам - Изговарям звукове или думи със силен и про¬ точен глас: крещя разг., рева прен, разг. Какво ми викаш (крещиш...) чак от¬ там, не те чувам. Викам (крещя...) с всички сили за помощ. прен. разг, казвам 1: река, думам. викам се (викат ме) разг. —> казвам се: наричам се, на¬ зовавам се, именувам се (именуват ме), зова се (зо¬ ват ме). вилнея — разг, експр, луду¬ вам: буйствам, палувам, лу¬ дея, щурея, беснея. —> бушу¬ вам: беснея, лудувам, луцея, винаги - Всеки път, в, при все¬ ки случай, по всяко време: всякога, вечно експр, Бу¬ шоните са вероломни. / Те винаги изгарят тъкмо / ко¬ гато ни най-малко не очак¬ ваш. Бл. Димитрова, Що ми са триста прозорци, / кога¬ то мога всякога / от едно само прозорче, / да гледам дене слънцето. П. Р. Сла¬ вейков. Винаги (всякога...) ще помня любимата си баба. Винаги (всякога) е прецизен, Винаги (всяко¬ га,.,) спорите. <=а Ант. ни¬ кога (вж). виновник -» прен. причини¬ тел. —> прен. извършител: вършител, автор, виня несв, — обвинявам: бе¬ дя, набеждавам, окривявам, клеветя, наклеветявам. вирея - За растение - раста, развивам се добре някъде: ставам2 прен., раста, раж¬ дам се. В Кюстендилско ви¬ реят (стават...) много ху¬ бави череши. На тази ши¬ рина не вирее (става...) па¬ мук. вироглав разг. —> своенравен: своеволен, опърничав, опак, дръпнат, въртоглав, —> не¬ покорен: непослушен, вироглавство разг. — свое¬ нравие: непокорство, свое¬ волие, опърничавост, опа- кост, виртуален прен. книж. —> не¬ реален: недействителен, —> книж. изкуствен 2: нереа¬ лен, въображаем, вирус —> прен, спец. жарг. Зло¬ вреден компютърен код, софтуер: буболечка прен, жарг., червей прен, жарг,
висок 90 Вирусите (буболечките.,.) прекъсват работата на програмата. висок - 1. Който е голям на ръст: източен прен,, . дълъг прен. разг. В класа има ня¬ колко много високи (източе¬ ни...) младежи. Висока (из¬ точена...) и стройна девой¬ ка. <=а Ант. нисък, къс, дре¬ бен. 2. За глас - който се създава от трептения с голя¬ ма честота: тънък прен, Гласът й е висок (тънък) и малко креслив. По-високите гласове в хора образуват партията на сопраните или тенорите. <=а Ант, нисък. —> прен. високопо¬ ставен 1: знатен, издигнат, важен, висш. — прен, висо¬ копоставен 2: отговорен, висш. —> прен. възвишен, благороден. -» силен 4, високомерен —> надменен: самомнителен, горделив, горд, надут, нафукан, важен, наперен. високопарен книж. - За думи, слово - който е прекадено хвалебствен и цели да пре¬ дизвика впечатление, ефект: надут прен,, гръмък прен., Високопарните (гръмки¬ те...) му думи предизвика¬ ха иронични усмивки, високопоставен - 1. Който заема отговорна държавна или обществена длъжност: знатен, висок прен., издиг¬ нат прен., висш, важен прен, Високопоставен (зна¬ тен,.,) държавен служи¬ тел,. Високопоставен (зна¬ тен...) гост,. Високопоста¬ вени (знатни, издигнати, висши., важни) лица. <=А Ант. нuскоnоставеu, мало¬ важен, незначителен, 2. Който е свързан с такава длъжност: висок, отгово¬ рен, висш рядко, .Заелшаи високопоставен (висок...) пост,. Сведения от високо¬ поставено (високо,..) мяс¬ то. <=а Ант. нисък, нисш, висота рядко —■ равнище 3: стъпало, ниво. висш —> високопоставен 1: знатен, висок, издигнат, ва¬ жен. —> рядко високопоста¬ вен 2: отговорен, висок. —> върховен: върхов, звезден, вися несв, - Намирам се в по¬ ложение да стоя свободно надолу, закачен в единия си
91 властвам край: спускам се (спущам се), провисвам. Зрели пло¬ дове висят (спускат се,..) от всеки клон. Косите й ви¬ сят (спускат се...) до кръста. Клоните на върба¬ та висят (спускат се...) до водата. —> прен, разг. без¬ действам 2: стоя, седя, стърча, кисна, дремя, киби- ча, вития книж, рядко — оратор Г. ритор. вихрен поет. — стремите¬ лен, стремглав, неудържим, шеметен, лудешки, луд, гла¬ воломен, устремен, буен, бесен, вихря се — бушувам 2: кипя, виша се несв, —> издигам се 1: възвишавам се, извиша- вам се, израствам, раста, никна. вия се несв. — криволича, лъ¬ катуша, извивам <се>. вкарвам — въвеждам 1. —А разг. въвеждам 2, — прен, разг, въвеждам 5. включвам —> приемам 2: за¬ писвам, зачислявам, вкоравявам се рядко — втвърдявам се: замръзвам, вкупом — заедно 4: наедно, накуп, изцяло, владея —»управлявам 1: ръко¬ водя, властвам, господст¬ вам. — господствам 2: вла¬ ствам, царя, царувам. — го¬ воря 3: зная, ползвам. — имам 1: притежавам. владичество книж. — власт: господство, управление, господаруване. власт - Ръководна роля, поло¬ жение на някого, което му дава възможност да управ¬ лява действията и начина на живот на други: владичест¬ во книж., господство, уп¬ равление, господаруваме рядко разг. Власт (владиче¬ ство.,.) на Великобритания над много колонии. Вземам политическата власт (уп¬ равление...). Свалям власт¬ та (владичеството...) на поробителите, Властта (управлението.,.) опиянява. властвам книж. —> управля¬ вам 1: ръководя, господст¬ вам, владея, -^управлявам 2: ръководя, оглавявам, въз¬ главявам, господарувам, на¬ чалствам. —> прен. господ¬ ствам 1: налагам се, влияя, командвам, разпореждам се,
властелин 92 заповядвам, — прен. гос¬ подствам 2: владея, царя, царувам. властелин книж. —» господар 1: властител, стопанин, по¬ вел ител. властител книж, —> господар 1: властелин, стопанин, по- велител. властник книж, — управник, управленец. вледенявам се —> замръзвам 1: заледявам се, сковавам се —> прен, замръзвам 3: из- мръзвам, заледявам се, вце¬ пенявам се. влечение - Желание, стремеж да се прави нещо, да се об¬ щува с някого: наклонност, склонност, предразполо¬ жение, слабост прен. Има влечение (наклонност...) към спорта. Имам влечение (наклонност.,.) към деца¬ та, Нямам влечение (на¬ клонност,..) към естестве¬ ните науки, а към хумани¬ тарните, <=$ Ант, отвраще¬ ние, алергия прен. влизам - Придвижвам се от¬ вън навътре в нещо: навли¬ зам (обикн. за движение в по-голямо или дълбоко про¬ странство), мамъквам се разг; експр. Влизам (на- мъквам се) в кухнята, Вли¬ заме (навлизаме) в планин¬ ската теснина, Влизам (на¬ влизам...) по-навътре в го¬ рата, <=А Ант, излизам 1 (вж). ~ Близ. нахлувам, на- хълтвам, вмъквам се, втур¬ вам се, — стесн. проник¬ ваме: промъквам се, вмъквам се. -> прен, постъпвам 1: записвам се, зачислявам се, встъпвам, влияние —> въздействие 1: ефект, роля. влиятелен —> силен 3: мощен. —а авторитетен 1: важен, влияя - Имам значение за постигането на някакъв ре¬ зултат, помагам да стане не¬ що: въздействам. Магнит¬ ните бури винаги ми влия¬ ят (въздействат) отрица¬ телно. Климатът много влияе (въздейства) върху темперамента на хората. Лекарството очевидно за¬ почва да влияе (въздейст¬ ва), —А господствам 1: вла¬ ствам, налагам се, влошавам - Правя нещо по- лошо, с по-ниско качество:
93 внимателен развалям прен, разг. Вло¬ шавам (развалям) качест¬ вото на хляба. Новата на¬ редба за облеклото влоши (развали) дисциплината в училище. Влошавам (разва¬ лям) бележките си, <=а Ант. подобрявам, вмесвам —» замесвам, намес¬ вам, въвличам, забърквам, набърквам, оплитам, запли¬ там. вмъквам се —> прониквам: влизам, промъквам се. внедрявам —» въвеждам 3: налагам, установявам, внезапен — неочакван: не¬ предвиден, ненадеен, неча¬ кан, неподозиран, внимавам - 1. Насочвам съз¬ нателно мисълта си към не¬ що, за да го схвана, чуя, за¬ помня: съсредоточавам се, концентрирам се книж., задълбочавам се. Внима¬ вам (съсредоточавам се...) при обяснение на задачата. Винаги внимавам (съсредо¬ точавам се...) при пресича¬ не на улица. Не внимаваш (съсредоточаваш се..,), за¬ това не запомняш какво ти поръчвам. ф=> Ант. разсей¬ вам се (вж). 2, Насочвам мисълта, сетивата си към нещо, за да предотвратя ня¬ каква грешка, да избегна нещо опасно или неочаква¬ но: следя, гледам, бдя ряд¬ ко, наблюдавам рядко. Вни¬ мавай (следи...) къде стъпваш! Внимавам (сле¬ дя,,,) дали правилно се из¬ разходват средствата. Внимавай (следи...) как се изразходват средствата.. внимателен -1. Който насоч¬ ва или е свързан с насочва¬ не на съзнанието, мисълта изцяло към нещо, за да мо¬ же то да се възприеме, схва¬ не, запомни: съсредоточен, концентриран прен. книж,, задълбочен. Внимателен (съсредоточен,,,) слуша¬ тел. Събеседникът ти не е внимателен (съсредото¬ чен,,,). Внимателно (съсре¬ доточено ...)учене. оАнт. невнимателен, разсеян, uесъсрсдоточен, неконцент- риран, 2. Който насочва мисълта, сетивата си към избягване на нещо опасно или неочаквано: предпаз¬ лив, бдителен, осторожен
внушение 94 книж. нежел. Много внима¬ телен (предпазлив..,) при подбиране на служители¬ те, Бъди внимателен (пред¬ пазлив.,.), като ходиш по планините! 3. Който е свър¬ зан с такова поведение: предпазлив, осторожен книж. нежел, Внимателно (предпазливо..,) придвиж¬ ване по дървения мост. Внимателни (предпазли¬ ви.,.) стъпки. Внимателно (предпазливо,,.) съобщава¬ не на неприятния факт. 4. Който извършва нещо или е извършен с голяма наблю¬ дателност, умение, задълбо- ченост: тънък прен., пре¬ цизен книж. Много внима¬ телен (тънък...) наблюда¬ тел. Извършен е внимате¬ лен (тънък..,) анализ. Вни¬ мателно (тънко,.,) вниква¬ не в човешките страсти.. ~ Близ. задълбочен (вж). —> грижлив 1: грижовен, за- грижен. — прен. любезен Г, учтив, вежлив, галантен, мил. —> тактичен: делика¬ тен, дипломатичен. внушение —> въздействие 2, внушителен —> величествен 1: величав, монументален, импозантен, грандиозен, -» величествен 2: величав, импозантен, царствен, —> представителен 2: досто- лспеu, солиден, мастит. вовеки старин, —> завинаги: навеки. водач - 1. Човек, който е на¬ чело като организатор, иде¬ олог на нещо, някого (обикн, група лица, партия, институция, борба): вожд, лидер книж,, водител огр,. тартор разг. неодобр. Цар имаме, цар не виждаме— войвода имаме, водачи ня¬ маме. Ив, Вазов. Духовен водач (вожд...). Партиен водач (вожд, лидер). 2. Чо¬ век, който води, предвожда войска, група хора при дви¬ жение, борба и др,: предво¬ дител, главатар. водещ —» челен 2: авангарден, напредничав. водител огр. —> водач 1: вожд, лидер, тартор. вододел —» прен. граница 2: водораздел, межда, праг. водораздел —> прен. граница 2: вододел, межда, праг, водя несв, - Насочвам движе-
95 впускам се ииего на някого, нещо към определено място или цел: отвеждам, завеждам, ка- рам1 разг, Водя (отвеж¬ дам...) дете в детска гра¬ дина. Водя (отвеждам...) коне в обор. Водя (отвеж¬ дам...) гости на гарата. —» предвождам, оглавявам, ръководя, възглавявам. — прен, провеждам. вожд —а водач I: лидер, води¬ тел, тартор, возя несв, - Придвижвам ня¬ кого, нещо с превозно сред¬ ство: карам1. Всеки ден возя (карам1) дъщеря си на учи¬ лище. Возя (карам1) стока. —» превозвам, карам1, прекар¬ вам’, транспортирам. воин търж, —> войник 1: боец. —»войник 2: боец, борец. войник -1. Лице с най-нисък чин от състава на войска: воин търж., боец книж. Войник във отпуск из долът / с мома приказва хубавица. Ив, Вазов, 2. Човек, който води война, воюва с някого: воин търж,, боец книж,, бо¬ рец рядко, Борци, венец ви свих от песен жива. Ив. Вазов, Нашите войници (войни..,) са постигали бле¬ стящи победи. ~ Близ. бо¬ рец 1 (вж). войнствен —> агресивен 2: на¬ падателен, настъпателен. волев -^упорит 1: настойчив, настоятелен. —> упорит 2: настойчив, настоятелен, безотказен, воля —» свобода 2: неограни- ченост, самостоятелност. воня същ. —> разг. ирон. ми¬ ризма 1: дъх, лъх, воня гл. — разг. ирон. мири¬ ша: ухая, лъхам, дъхам, дъхтя. вопъл поет, — прен, про¬ тест //: ропот, роптание, стон, ридание, поплак. —> стон: ридание, стенание. вот книж. — глас 1, впечатляващ книж. — ефек¬ тен 1: забележителен, ат¬ рактивен. впрягам — прен. разг. анга¬ жирам 1: натоварвам, за¬ ангажирам, задължавам, връзвам. впрягам се —» прен. разг. за¬ лавям се 2: заемам се, впус¬ кам се, захващам се, хващам се, емвам се. впускам се —> спускам се 1:
враг 96 устремявам се, втурвам се, затичам се, побягвам, пона¬ сям се, хуквам, стрелвам се, юрвам се. — залавям се 1: заемам се, захващам се, хва¬ щам се, емвам се разг., впря¬ гам се. враг -1. Лице, с когото някой е във враждебни отноше¬ ния, свързани с взаимно чувство на омраза и дейст¬ вия във вреда на другия: неприятел, противник, душманин простонар. Да се бори кои как може / с душманите на народа, Хр. Ботев. Не, той взе, що му се пада. / Мъртвият не ни е враг. Д. Дебелянов. Те са стари врагове (неприяте¬ ли.,,). Нямам врагове (не¬ приятели,.,) в службата. Нападам враг (неприя¬ тел...). <=а Ант, приятел, съюзник. 2. Лице, което е против нещо, което не одо¬ брява нещо: противник. Бях враг довчера, враг съм и сега, /и сявга враг ще бъда на войната. Кр. Вълков. Враг (противник) на но¬ вовъведенията. Враг (про¬ тивник) на проекта. Враг (противник) на партия. <=> Ант. привърженик, симпа¬ тизант, застъпник. врат -» прен, разг. неодобр, бо¬ рец 3: дебеловрат, мутра, мутрафон, мутряга. врачувам —> гадая /: гледам, вред разг, — навсякъде: на¬ вред, вредом. вреда - 1. Действие, проява, които носят загуби, лоши последствия за някого или нещо: щета, пакост, пора¬ жение. Градушката ни на¬ несе много вреди (щети...). Слуховете причиняват вре¬ да (щета,..) на репутация¬ та му. Атентатът носи сериозна вреда (пакост,, по¬ ражение) за мирния процес. <=а Ант. полза. 2. С предл, в. Неблагоприятно поло¬ жение, когато някой, нещо пострадва, губи: ущърб. Действията му са във вре¬ да (ущърб) на предприяти¬ ето, Закъснението на до¬ ставката е във вреда (ущърб) на работата. <=а Ант, полза, изгода, вредителство - Дейност или проява, която причинява вреда, пречи на някого или
97 връзка нещо: злостормичество, саботаж, саботьорство книж., злочимство книж, Подпалването на гората е вредителство (злосторни- чество...). Опити за вреди¬ телство (саботаж...). Бор¬ ба срещу вредителството (злосторничеството..,). вредом поет. — навсякъде: на¬ вред, вред, всякъде, вредя несв, — навреждам: пакостя, напакостявам (огр, за неблагоприятно дейст¬ вие), време —> епоха 1: ера, период. —А епоха 2: период, временен - Който съществу¬ ва, трае, използва се кратко време: кратковременен, преходен. Временна (крат¬ ковременна...) работа. Вре¬ менно (кратковременно,..) средство за успокоение на болката. Временно (крат¬ ковременно...) жилище. Временно (кратковремен¬ но...) разрешение на пробле¬ мите. <=А Ант, постоянен, траен, — кратковременен J: кратък, ^дълготраен, не¬ траен, скоропреходен, не- gълтовсесu книж, вричам се нар. — обещавам: задължавам се, заричам се, заклевам се, кълна се. вроден — естествен 2: при¬ роден, връзвам —> прен. разг. анга¬ жирам 1: натоварвам, впря¬ гам, заангажирам, задъл¬ жавам. —> прен, разг. пре¬ небр. лъжа 2: мамя, залъг¬ вам, заблуждавам, лъготя, ментосвам, баламосвам, бу¬ далкам, премятам, пърза¬ лям, — прен. разг. пренебр. излъгвам 2: заблуждавам, измамвам, излъготвам, из- будалквам, баламосвам, из- пързалвам, изментвам, мен- тосвам, премятам, извозвам, прекарвам. връзвам се — прен, разг, под¬ хождам 2: съответствам, прилягам, ставам4, мязам, — прен. жарг. подлъгвам се 1: полъгвам се, подмамвам се. —> прен. разг, наемам се: заемам се, нагърбвам се, ангажирам се, заангажирам се, натоварвам се, задължа¬ вам се. връзка - 1. Отношение меж¬ ду лица или предмети, явле¬ ния, при които се създава
врънкам 98 физическа близост между тях: контакт, досег, съпри¬ косновение, допир. Жела¬ телно е да избягвате връз¬ ките (контакта...) с болни¬ те, При контакт (досег, съприкосновение, допир) на боята с очите може да се получи възпаление. 2. Някак¬ ва проява на общуване меж¬ ду лица: контакт, взаимо¬ отношение книж. Отдавна нямам връзка (контакт...) с тези хора. Ще се опитам да вляза във връзка (кон¬ такт...) с майка си и да я предупредя. Прекъсвам връзките (контактите...) си с приятели. 3. Отноше¬ ние, при което между неща¬ та, явленията има взаимно влияние, обусловеност: за¬ висимост, взаимозави¬ симост книж., взаимовръз¬ ка, взаимообусловеност книж,, свързаност. Няма връзка (зависимост...) между празника и моето посещение. Между светка¬ вицата и гръмотевицата има причинна връзка (зави¬ симост...), Каква е връзка¬ та (зависимостта..,) на за¬ ключението ти с проявите на ученика през тази седми¬ ца? ~ Близ, съотношение (вж), 4, Свързване, общува¬ не чрез техническо съоръ¬ жение: контакт. Телефонна връзка (контакт). Връзка (контакт) с някого чрез Ин¬ тернет. Връзката (кон¬ тактът) се прекъсна. врънкам разг, неодобр. — мо¬ ля, умолявам, заклинам. връх - Най-висока част на пла¬ нина, хълм, която се издига над билото и е с остра или заоблена форма: чука разг., купен поет., пик спец. „На¬ горе към върха!“ И глъхне далече/зад пътника глъчка и шум нетърпим, / и чезнат равнища пребулени вече / зад него,, там доле, от пла¬ стове дим. II. К, Яворов. Изкачихме се на самия връх (чука..,).—> прен. кулмина¬ ция: апогей, зенит, пик. връхлитам експр. -» нападам 1: нахвърлям се, налитам. връчвам —» предавам 1: да¬ вам. вря - 1. За течност - шумя и правя мехури при силно на¬ гряване: клокоча, клокотя,
99 всеотдаен клокам, къкря, кипя. Су¬ пата ври (клокочи...). Мар¬ маладът ври (клокочи..,). 2. За течно ястие - правя ме¬ хури под влияние на висока температура, за да стана го¬ тов за ядене: варя се. Яде¬ нето ври (вари се). Сложих месото да ври (се вари), —а прен. бушувам 2 //, кипя. врява - Едновременен силен говор, крясъци на множест¬ во хора: глъчка, глъч, шу¬ мотевица, аларма разг,, гюрултия простонар,, гъл- чава нар., гмеж книж. ряд¬ ко, дандания разг., патър- дия разг. неодобр. Гърми там тълпата и глъчка не¬ спирна / отронва неясни слова. Хр, Смирненски. Врявата (глъчката,,,) се усилва. Каква е тази врява (глъчка...)? Детска врява (глъчка,,.) в училищния двор. Врявата (глъчката,,.) стихна. всевечен поет. —» непреста¬ нен, постоянен, непрекъс¬ нат, неспирен, безспирен, перманентен, всякогашен, неизменен, вечен, всекича- сен, ежечасен, всекидневен -1. Който става, съществува, употребява се всеки ден или постоянно, много често: ежедневен, постоянен. Всекидневни (ежедневни..,) задължения,. Всекидневен (ежедневен...) утринен тоалет, Всеки¬ дневни (ежедневни...) про¬ верки, Всекидневни (еже¬ дневни...) упражнения. <=а Ант. случаен, непостоянен, спорадичен. ~ Близ, обик¬ новен (вж), 2, Който се из¬ ползва в обикновени слу¬ чаи, няма по-специално предназначение: делничен, ежедневен. Всекидневно (делнично.,,) облекло. Все¬ кидневни (делнични,..) обув¬ ки.. оЛинт. празничен, офи¬ циален. —> рядко обичаен: привичен, традиционен, ру¬ тинен, всеобхватен —> пълен 3: из¬ черпателен, цялостен, все¬ странен, — цялостен: це¬ локупен, цял, глобален, все¬ обхватен. всеобщ -> общ 2: повсемес¬ тен, масов. всеотдаен —>ревностен: пла¬ менен, страстен, разпален,
всеотдайност 100 запален, отчаян, всеотдайност —> себеотрица¬ ние' жертвототовuоет, са¬ моотверженост, самопо- жсргвувагспноег, само¬ жертва. всестранен —» пълен 3: изчер¬ пателен, цялостен, всеоб¬ хватен. всецяло книж. — окончател¬ но 1: изцяло, докрай, на¬ пълно. вслушвам се —> чувам 2: слу¬ шам, встъпвам рядко —> постъп¬ вам 1: влизам, зачислявам се, записвам се. — постъп¬ вам 2. встъпление —> въведение 1: увод, предисловие, —въве¬ дение 2: увертюра, интро¬ дукция. — прен. въведение 3: прелюдия, увертюра. встъпителен -1. С който за¬ почва нещо (текст, музика): уводен, начален, въвеж¬ дащ. Встъпителни (увод¬ ни...) думи. Встъпителен (въвеждащ) акорд, Встъпи¬ телна (уводна...) част. Встъпителна (уводна...) лекция. оАнт. заключите¬ лен. ~ Близ. пръв, първона¬ чален, изходен. 2. Който се прави в началото, при пос¬ тъпване, поява някъде: на¬ чален, първоначален. Встъпителна (начална..,) вноска. всякак - По всякакъв начин: всячески книж, Всякак (всячески) опитвах да го убедя да се яви на обявения конкурс, но отказа. Докто¬ рите се мъчиха всякак (вся¬ чески) да спасят ранения. <=А Ант. никак, всякакъв —> разнообразен 1: разновиден, различен, раз¬ нороден, разнотипен, неед¬ нороден, смесен, разен, пъстър, шарен, всякога —> винаги: вечно, всякогашен рядко —> непре¬ станен: непрекъснат, по¬ стоянен, неспирен, безспи¬ рен, перманентен, всевечен, вечен, неизменен, всекича- сен, ежечасен. всячески книж. —> всякак.. втвърдявам се - Ставам твърд поради това, че изгубвам влажността или пръхка- востта си: вкоравявам се рядко, замръзвам прен, (огр, за течна субстанция).
101 въведение Земята се втвърди (вкора- ви, замръзна) от студ. Хлябът се е втвърдил (вко- равил). Лойта се втвърди (вкорави, замръзна). Пас¬ тата за зъби се е втвърди¬ ла (вкоравила). <=а Ант, раз¬ меквам се. ~ Близ. затвърдя¬ вам се; изсъхвам, втиквам разг, — пъхам, муш¬ кам, завирам, тикам, нави¬ рам, намъквам, втрещявам експр, —» смай¬ вам', поразявам, изумявам1, зашеметявам, шашвам, втрещявам се —> вцепенявам се: сковавам се, заковавам се, замръзвам, смразявам се. втурвам се —> спускам се 1: устремявам се, впускам се, затичам се, побягвам, пона¬ сям се, хуквам, стрелвам се, юрвам се. вулгарен —> циничен: нецен¬ зурен, безсрамен, неприли¬ чен, непристоен, мръсен. вулканичен —» прен, поет. буен 2: бурен, стихиен, не¬ укротим, див. вцепенен —> безчувствен: без¬ жизнен, нечувствителен, вдървен, вцепенявам се - Силно се стряскам (от страх, ужас, изненада) и ставам неподви¬ жен, не мога да мръдна или да действам: втрещявам се (обикн, от изненада), зако¬ вавам се, сковавам се, замръзвам прен., смразя¬ вам се прен, Вцепених се (заковах се, сковах се) от ужас. Втурна се така вне¬ запно и с такъв вик, че се вцепенихме (втрещихме...). Жената се вцепени (закова, скова), като чу присъдата. ~ Близ, стряскам се 1 (вж). —> прен. замръзвам 3: зале¬ дявам се, вледенявам се, измръзвам. въведение - 1. Отделна част или пасаж, с който започва изложение, текст: увод, встъпление, предисловие. Въведение (увод...) към на¬ учно съчинение. Въведение (увод...) към лекционен курс. След кратко въведение (увод...) учителят постави темата. <=а Ант. заклю¬ чение. 2, Начална част на музикално произведение: встъпление, интродукция. Въведението (встъпление¬ то...) на петата симфония
въвеждам 102 на Бетовен е забележител¬ но, Концертът започва на¬ права, без никакво въве¬ дение (встъпление,,.), <=а Ант, финал. 3. Начално действие, първи стъпки в някакъв процес: прелюдия прен. книж,, увертюра прен, книж., встъпление, интродукция прен, книж. Нахлуването на германски¬ те и руските войски в Пол¬ ша беше въведение (прелю¬ дия..,) към нападението над Съветския съюз във Втората световна война. <=а Ант. финал, заключе¬ ние. ~ Близ.: начало (вж), въвеждам - 1. Водя, придру¬ жавам някого, като влиза някъде: вкарвам. Въвеж¬ дам (вкарвам) детето в класната стая. <=А Ант, извеждам, изкарвам, 2. Съдействам на някого да влезе в някаква организация или група: вкарвам разг. Въвеждам (вкарвам) в сво¬ ята компания, Въвеждам (вкарвам) в студентските среди. 3. Прилагам в упо¬ треба нещо, правя нещо да се използва или практикува: внедрявам, налагам, уста¬ новявам. Въвеждам (внед¬ рявам...) нови технологии. Въвеждам (внедрявам...) в модата ръкавици. Въвеж¬ дам (внедрявам...) нещо в практиката, 4. Налагам да има нещо: въдворявам книж,, установявам. Въ¬ веждам (въдворявам) ред. Въвеждам (въдворявам) строг режим на икономии. <=а Ант. отменям, 5. прен. Ставам причина някой да направи нещо: вкарвам прен. разг. Вкарвам (въвеж¬ дам) в грях. Вкарва в беля,. въвеждащ —— встъпителен 1: уводен, начален. въвличам —а замесвам, на¬ месвам, забърквам, набърк¬ вам, вмесвам, оплитам, за¬ плитам, въдворявам книж. -> въвеж¬ дам 4: установявам. въжделение книж, —> мечта: мечтание, блян, сън. възбуда - Психическо състо¬ яние, при което се изживя¬ ват някакви чувства и се проявява видима нервност, неспокойствие: вълнение, напрежение, адреналин
103 възглед прен, Силна възбуда (вълне¬ ние...) преди състезанието. Възбудата (вълнението...) нарастваше преди пътува¬ нето. възбуден —> неспокоен 1: нер¬ вен, напрегнат. възбуждам -1. Ставам причи¬ на да възникне някакво же¬ лание, чувство: пораждам, събуждам прен,, будя несв., прен,, причинявам, пре¬ дизвиквам, разпалвам прен,, запалвам прен,, въз¬ пламенявам прен, поет, Възбуждам (пораждам,..) ентусиазъм. Възбуждам (пораждам...) желание за спор. Възбуждам (пораж¬ дам...) недоволство. Въз¬ буждам (пораждам...) ин¬ терес. Възбуждам (пораж¬ дам...) апетит, Възбуждам гняв. <=А Ант. утолявам, 2. Ставам причина да започне, възникне нещо, някаква проява: пораждам, събуж¬ дам. Възбуждам (пораж¬ дам...) скандал.. Възбуждам (пораждам.,,) неприятнос¬ ти, <=а Ант. прекратявам, възбумен поет. - бунтовен 1: бунтовнически, разбунен, метежен, размирен. възвеличавам книж, — въз¬ хвалявам: величая, славо¬ словя, превъзнасям, адми¬ рирам, възнасям, възвишавам се книж. —> из¬ дигам се 1: извишавам се, виша се, израствам, раста, никна. възвишен - Който се издига над обикновеното по цен¬ ните си качества, по това, че е свързан с нещо добро за много хора: висок прен,, благороден, идеален (oıp.). Мечтая за. no-друг, възви¬ шен (благороден, идеален) свят.. Възвишени (високи.,,) цели, Възвишени (високи, благородни) идеали. Възви¬ шен (благороден) дух. Възвишена (идеална) любов, <=> Ант. низък, възглавявам книж, — управ¬ лявам 2: ръководя, власт¬ вам, оглавявам, господару- вам, началствам, —> пред¬ вождам: водя, оглавявам, ръководя. възглед —> гледище: станови¬ ще, схващане, мнение, пози¬ ция, виждане, разбиране, поглед, визия, // мнение.
въздействам 104 становище, схващане, пози¬ ция, виждане, глас. —а идея 3: схващане, виждане, ви¬ зия. въздействам —> влияя 1, въздействие - 1. Действие върху някого, нещо, което го променя или подтиква към някаква проява: влияние, ефект книж, Беседата с нагледни примери за въздей¬ ствието (влиянието...) на тютюна върху организма беше много успешна, Оказ¬ ваш много добро въздейст¬ вие (влияние) върху детето. Отрицателно въздействие (влияние, ефект) на лекар¬ ството при диабет. 2. Ху- дожсегвсно-сегсгиесеко впечатление от произведе¬ ние на изкуството: влия¬ ние, внушение книж,, ефект книж. Въздействие¬ то (влиянието.,.) от сти¬ хотворението беше необик¬ новено, Въздействието (влиянието,..) на поемата „ Септември “ от Гео Милев е многопосочно, въздигам книж. ретор. — строя: градя, правя, изди¬ гам, изграждам, вдигам. —> построявам 1: изграждам, направим, издигам, вдигам, съграждам. въздушен —> безплътен 2: ефирен. въздържам —> сдържам: въз¬ пирам, задържам, удържам, потискам, сподавям, заду¬ шавам, заглушавам, възкачвам книж. рядко — качвам 2: изкачвам. —> книж. качвам 3: поставям, —* качвам се 1: изкачвам, изкачвам се, качвам, възкач¬ вам се, възлизам, катеря се, —А качвам се 3: възкачвам се, възлизам, покачвам се, възкачвам се книж. рядко —> качвам се 1: изкачвам, из¬ качвам се, качвам, възкач¬ вам, възлизам, катеря се, — качвам се 3: възкачвам, въз¬ лизам, покачвам се, възкръсвам —> съживявам се 1: оживявам. — прен, въз¬ раждам се 1: съживявам се. събуждам се, пробуждам се. възлизам книж. рядко — кач¬ вам се 1: изкачвам, изкачвам се, качвам, възкачвам се, ка¬ теря се. — качвам се 3: въз¬ качвам, възкачвам се, покач¬ вам се.
105 възникваме възлов —» основен 1: главен, първостепенен, централен, кардинален, фундамента¬ лен, ключов. възмездие книж, — отмъще¬ ние: мъст, разплата, отпла¬ та, възможност - Нещо, което може да се направи, избере, постигне, получи и др.: оп¬ ция нов. нежел, Данните са такива, каквито се пода¬ ват от китайските инсти¬ туции - опцията е - вяр¬ ваме или не вярваме. Имаш и друга възможност (оп¬ ция). Илиян Василев, в. Ка¬ питал / 2011, Какви други възможности (опции) пред¬ лагате? —а изход 2: реше¬ ние, разрешение, —> мн. за¬ ложба 2: данни, качества, дадености. -» избор 3: ал¬ тернатива, възмутителен —> отврати¬ телен: безобразен, проти¬ вен1, ужасен, грозен, гаден, възмущение - Силно недовол¬ ство: негодувание. Изрази¬ ха възмущението (негодува¬ нието) си с тропане на кра¬ ка., Възмущение (негодува¬ ние) от недостойните ме¬ тоди за възпитание, Възму¬ щение (негодувание) от не¬ справедливост, <=а Ант. одобрение. ~ Близ. недовол¬ ство (вж). възнамерявам (да) - Имам някакъв проект, намерение: смятам, предвиждам, про¬ ектирам книж,, планирам, каня се, готвя се, глася се, мисля прен,, замислям, тъкмя се разг., кроя прен. разг, (обикн, за нещо лошо), Възнамеряваме (смята¬ ме,..) да строим вила. Въз¬ намерявам (смятам...) да изследвам по-подробно въпроса. Какво възнамеря¬ ваш (смяташ..,) да учиш по-нататък? Кой знае как¬ ви инсинуации възнамерява (смята...) да направи, Крои долно отмъщение. ~ Близ, искам. възнасям книж. ирон. —> въз¬ хвалявам: славословя, пре¬ възнасям, величая, възвели- чавам, адмирирам. възниквам —— появявам се 2: явявам се, пораждам се, за¬ раждам се, раждам се, из¬ никвам, никна, изгрявам. възникване —> произход 1:
възобновявам 106 генезис, зараждане, пораж¬ дане, поява. възобновявам —> подновявам 2, —а подновявам 3: възста¬ новявам. възпирам —> спирам 2: задър¬ жам, удържам. — сдържам-, въздържам, задържам, удър¬ жам, потискам, сподавям, задушавам, заглушавам. възпирам се рядко — спирам 3: спирам се. възпитам - Който има и про¬ явява възпитание, добро държание или е проява на такова качество: учтив, вежлив, благовъзпитан книж., културен стесн, възпитано (учтиво...) мом че, възпитани (учтиви,,,) хора, възпитано (учтиво,,,) обръщение, <=а Ант. невъз¬ питан, неучтив, невежлив, иебпатовъзпитан, некулту¬ рен, —> приличен 1: благо¬ приличен, пристоен, благо¬ пристоен, възпламенявам —> прен. поет. възбуждам 1, пораждам, събуждам, пробуждам, при¬ чинявам, предизвиквам, будя, запалвам, разпалвам, възправям книж. ретор. — изправям 1: вдигам, повди¬ гам. —> вдигам 2: издигам, надигам, възправям се книж, регор, — ставам1 1: изправям се, вдигам се, надигам се. —> въставам: разбунтувам се, вдигам се, надигам се, ста¬ вам1. възприемам - Задържам в ума си някакви знания, умения, представи: усвоявам, за¬ помням, поглъщам прен, Много лесно възприемам (усвоявам...) новия матери¬ ал по езиците, Бързо въз¬ прие (усвои...) новите нави¬ ци. Жадно възприемам (пог¬ лъщам) думите му. —> разш. разбирам 1: схващам, про¬ умявам, осъзнавам, дола¬ вям, прозирам, виждам, за¬ грявам, — приемам 4: отна¬ сям се, посрещам, —> прен, одобрявам: приемам, съгла¬ сявам се, —> чувам 2: слу¬ шам, вслушвам се. възпроизвеждам книж, — изобразявам: описвам, представям, пресъздавам, рисувам, разглеждам, възсъздавам, претворявам, обрисувам,
107 възсъздавам възпълен - За човек, тяло - който има доста, но не пре¬ кадено голяма телесна маса: закръглен, загладен, сочен прен, разг,, налят прен. Въз- пълни (закръглени...) раме¬ не. Възпълно (закръглено,,,) лице. Тя е възпълна (закръг¬ лена,..), но не е дебела. ~ Близ, дебел, пълен, шиш- кав, охранен, тлъст. възраждам се - 1, Изпълвам се с живот, движение: съ¬ живявам се прен., събуж¬ дам се прен., пробуждам се прен., възкръсвам прен. Природата се възражда (съживява...) през пролет¬ та. Полето се възроди (съживи, събуди, пробуди) и навсякъде кипи труд,. Сили¬ те ми се възродиха (съжи¬ виха,..). <=а Ант, замирам. 2. прен, Започвам отново да действам или функциони¬ рам, след като съм бил спрял: съживявам се прен., възкръсвам прен. поет, Чуйте ме, тирани! Ний сме племе младо, / искаме сво¬ бода, няма да се спрем, / ще се борим с вази,, ще морим, ще мрем / та пак да въз¬ кръснем! Ив, Вазов, Ико¬ номиката се възражда (съживява). Възродиха се (съживиха се) много стари вражди. <=> Ант, спирам, замирам, възрастен - Който вече не е малък, не е много млад, а има повече години и умст¬ вена зрелост: голям, зрял прен. Той е възрастен (го¬ лям,,.) и знае как да се пази, Вече си достатъчно възра¬ стен (голям...), за да взе¬ маш сам решения. <=а Ант. малък, млад, —> стар 1: дърт, възродителен —> животво¬ рен. живителен, съживите- лен, възслава поет. — прослава. —» възхвала, хвалебствие, сла¬ вословие, адмирация, дити¬ рамби, възславям поет. —> просла¬ вям, възстановявам се —» съвзе¬ мам се 1. възсъздавам рядко книж, — изобразявам: описвам, представям, рисувам, обри¬ сувам, разглеждам, пресъз¬ давам, претворявам, възпро-
възторг 108 извеждам, възторг —> възхищение: въз¬ хита. —» въодушевление: ен¬ тусиазъм, вдъхновение, плам, разпаленост, разгоре- щенос^ възхвала книж. - Голяма по¬ хвала на някого за негови постижения, качества, за¬ слуги: хвалебствие книж,, понякога ирон., славосло¬ вие книж., адмирация книж,, дитирамби книж., обикн, ирон, Изсипаха се възхвали (хвалебствия, сла¬ вословия, дитирамби, адми¬ рации) по адрес на новия роман на К, Вонегът. <=А Ант. ругателс^о (вж). —> прослава: апотеоз, аполо¬ гия, възслава, възхвалявам - Отправям, из¬ разявам много голяма по¬ хвала и възхищение към някого, нещо, отбелязвайки изключителните му до¬ стойнства: превъзнасям обикн, ирон., възнасям книж. ирон,, вьзвеличавам книж., адмирирам книж,, величая книж., понякога ирон., славословя книж. експр,, понякога ирон. В „Опълченците на Шипка" Иван Вазов възхвалява (ве¬ личае,..) героизма на бъл¬ гарските бойци на балкан¬ ския връх. Не възхвалявай (величай,,,) толкова този труд, има редица неточно¬ сти в него. <=$ Ант, хуля, нападам, ругая, възхита поет, —> възхищение: възторг. възхитителен книж, експр. —> прекрасен: прелестен, чуде¬ сен, чуден, дивен, великоле¬ пен, превъзходен, славен, разкошен, възхищавам - Предизвиквам възхищение, силно задо¬ волство и наслада от нещо много хубаво, добро: очаро¬ вам, пленявам прен. поет,, обайвам поет., омайвам поет,, омагьосвам прен. поет,, запленявам. Гледка¬ та от билото на Мусала възхищава (очарова..,). Възхищава (очарова...) ме красотата на българските народни песни. <=А Ант. възмущавам. възхищение - Много силно чувство на одобрение и на¬ слада от някого или нещо:
109 вълшебен възторг, възхита поет. Кой чародей незнаен, /кой демон тоя път/свъзторг свещен и таен / запали ми духът? Ив. Вазов. Изпитвам възхи¬ щение (възторг..,) от музи¬ ката на Бетовен, Нашата публика прие с възхищение (възторг.,.) изпълненията на цигуларя Найджъл Кене¬ ди. Възхищение (възторг...) от поезията на Ботев. Зим¬ ната гора в планината пре¬ дизвика възхищение (въз¬ торг...). <=а Ант. възмуще¬ ние. възход - Развитие на нещо към много по-добро състояние: подем, разцвет, растеж прен., напредък, проспери¬ тет книж., цъфтеж прен, поет; Хиляди вери /- вяра в народний възход. Г. Милев. Септември! Септемри! / О месец на кръв, /на подем /и погром! Г. Милев. Страна¬ та е във възход (подем...), Икономиката постигна не¬ обикновен възход (подем,..). <=а Ант. упадък, западане, регрес, падение, залез, вълнение - Неспокойно, нерв¬ но, развълнувано състояние на духа: неспокойствие (обикн. за чувство поради отрицателни причини), тре¬ пет. Почерпили поука / от дните ни предишни, / ще бягаме от всички / вълнения излишни. Н. Йорданов. Слу¬ шам разказа с вълнение (трепет). Предизвиквам вълнение (неспокойствие) в залата със съобщението за предстоящи съкращения. Дълбоко вълнение (трепет) пред паметника на Ботев на Вола. <= Ант, спокойст¬ вие. —» прен. бунт 1: разми¬ рица, метеж, смут, — възбу¬ да: напрежение, адреналин, вълнуващ —— емоционален 1: прочувствен, патетичен, вълшебен - 1. Който има си¬ ла, способност да прави не¬ обикновени неща, чудеса: магически, чародеем книж., чудотворен, чудоде¬ ен. Вълшебна (магическа...) пръчица. Вълшебна (маги¬ ческа,,,) масичка, която са¬ ма сервира. Вълшебни (ма¬ гически...) думи. 2, прен. Който е необикновен по си¬ ла, действие или прояви: магически прен., чудотво-
вълшебник 110 рен, чудодеен. Вълшебно (чудотворно, чудодейно) лекарство. Вълшебно (ма¬ гическо..,) въздействие. Вълшебен ре¬ зултат, Чудотворна икона. — прен, експр, очаровате¬ лен: обаятелен, чаровен, ча- роgееu, омаен, обаен, пле¬ нителен. -ь прен. експр, прекрасен: прелестен, чуде¬ сен, чуден, великолепен, възхитителен, превъзходен, разкошен. вълшебник - 1. Човек, който може да прави магии, чуде¬ са: магьосник, чародей книж,, чудотворец (огр, за светец), Кой чародей незна¬ ен, / кой демон тоя път / с възторг свещен и таен /за¬ пали ми духът? Ив. Вазов. Нужен е вълшебник (ма¬ гьосник...), за да го излеку¬ ва, В приказката се говори за един вълшебник (магьос¬ ник...). 2. прен, Човек, кой¬ то прави или изпълнява нещо изключително добре: чародей книж., чудодеец книж. (огр.), магьосник прен. Паганини е вълшебник (чародей,.,), за чието свире¬ не на цигулка се носят ле¬ генди. Микеланджело е бил вълшебник (чародей..,), кой¬ то е създал незабравими скулптури и фрески в рим¬ ски храмове. 3. прен. Човек, който привлича, очарова със слово, красота, привлека¬ телност: чародей прен, книж., чаровник, магьос¬ ник прен, Брат му е неус- тоим вълшебник (чаро¬ дей,.,) и има много поклон- нички, вълшебство —> магия 1: ма¬ гьосничество, чародейство, чудотворство, — прен. експр. очарование: чар, оба¬ яние, омая, обаяте-иност, очаровате-иност, омайност, еаровuоет, пленително^, магия. външно —» наглед: привидно, видимо, външност —> вид 1: изглед, облик, образ, лице, лик, фи¬ зиономия, визия, фасон, въображаем —> изкуствен 2: виртуален, нереален, недей¬ ствителен. въодушевление - Силна ду¬ шевна възбуда, свързана с готовност за действие във
Ill въпрос връзка с някакво намерение, желание, идея: ентусиазъм, вдъхновение, възторг, плам прен. поет., разпале- ност прен., разгорещеност прен, Борба страховита! В която числото / надви на възторга - таз плява, тоз дим! Ив, Вазов, И тази епо¬ ха на кръв и на плам / през всички епохи и през векове¬ те /ужасна и мрачна в хао¬ са ще свети. Ив. Вазов, Уче¬ ниците посрещнаха с въоду¬ шевление (ентусиазъм,.,) идеята за екскурзия. Въоду¬ шевлението (ентусиаз¬ мът...) при подготовката на Априлското въстание е основна тема в „Под иго¬ то '‘~ Близ. страст 1 (вж), въодушевявам - Предизвик¬ вам повишено емоционално състояние, възбуда у някого и готовност за действие, свързано обикн, с някакво намерение, желание или идея, които могат да се по¬ стигнат, осъществят в бъ¬ деще: вдъхновявам, енту¬ сиазирам, инспирирам книж,, запалвам прен. Ду¬ мите на Каблешков вдъх¬ ват силна надежда, въоду¬ шевяват (вдъхновяват,,.) слушателите му за участие в освободителната борба, Предложението ти ме въо¬ душеви (вдъхнови...) да на¬ правя проучване на местни¬ те поверия.. ~ Близ. подтик¬ вам (вж). въодушевявам се - Обхваща ме повишено емоционално състояние, възбуда и готов- __ KZ ност за действие, свързано обикн. с някакво намерение, желание или идея, които могат да се постигнат, осъ¬ ществят в бъдеще: вдъхно¬ вявам се, ентусиазирам се, запалвам се прен, Въоду¬ шевих се (вдъхнових се.,,) от този концерт и реших да се науча да свиря. <==а Ант. изстивам прен., отказ¬ вам се. въплъщение —> олицетворе¬ ние 2, символ. въпрос - Мисъл или думи, с които някой пита или се за¬ питва нещо, за да си го изяс¬ ни или да узнае нещо: за¬ питваме, питане рядко, За¬ давам доста въпроси (за¬ питвания,,,). Този въпрос
върволица 112 (запитване...) ме свари не¬ подготвен и не мога да от¬ говоря, <=а Ант. отговор. —> проблем, —> прен. тема' предмет, сюжет, проблем, върволица —> ред 2: редица, верига, низ. вървя - Местя се в простран¬ ството с помощта на крака¬ та си: ходя, крача, при¬ стъпвам, само в несв, (обикн. за бавно, несигурно движение), нося се прен, разг. Младежи, братя! Къде вървите? / С такава жаркост къде летите? Ив. Вазов. Вървя (ходя,.,) бав- ничко. Вървя (крача, нося се) към училище. Вървя (ходя, пристъпвам) на пръсти. Вървя (крача...) с усилие. Къде вървиш (хо¬ диш, носиш се), без да гле¬ даш? ~ Близ, марширувам; влача се, пъпля. —> прен. движа се 1: придвижвам се, напредвам. —> прен, мина¬ вам 4: преминавам, напред¬ вам, изминавам, тека, дви¬ жа се, нижа се, изнизвам се, —> прен, разг провеждам се: протичам, състоя се, тека. —> прен. работя 3: действам, функционирам, бачкам. —> подхождам 4: приличам, отивам, приля¬ гам, стоя, мязам, въртоглав разг. неодобр. —> своенравен: своеволен, ви¬ роглав, опърничав, опак, дръпнат, върхов —> разш. върховен: висш, звезден, върховен - Който е най-важен по степен, сила, възможно¬ сти и др,: висш, върхов разш,, звезден прен. огр. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъщи. Ив. Вазов, Върховни (висши) интереси на народа. Вър¬ ховен (върхов, звезден) час в развитието на някого. върша —> правя 1: работя, дей¬ ствам. — правя 2: работя, занимавам се. вършител —> извършител: виновник, автор. въставам - Започвам открит; въоръжен бунт, въоръжена борба: разбунтувам се, вдигам се прен. разг., нади¬ гам се прен., ставам1 прен, разг., възправям се книж, ретор. Станете, братя, вий станете, / начало покаже¬
113 галантен те вий / и сабите си запа¬ шете! Д. Чинтулов, Либий- ците въстанаха (разбунту¬ ваха се.,.) против диктата на Кадафи. въстание —> бунт. въся се —> мръщя се: муся се, цупя се, чумеря се, гроча се. вътре —> отвътре. вътрешен —» емоционален 2: интимен. вял —»флегматичен 2: отпус¬ нат, бавен. вярвам —» предполагам 1: мисля, смятам, допускам, считам, струва ми се. вясвам се разг. — появявам се 3: мяркам се, мярвам се, ве- стявам се. вятърничав разг.: лекомис¬ лен 1: несериозен, повърх¬ ностен, безгрижен, ветрен, празен. г гавра —> издевателство 1: подигравка, гаврътвам разг. — изпивам: изгълтвам, изсърбвам, из- локвам, изцоквам. гадая несв, - Предсказвам бъдещето или ' моменти от живота на някого с помощ¬ та на суеверни и окултни средства и методи: врачу- вам, гледам прен. Гадая (врачувам...) на кафе. Гадая (врачувам...) на карти. Не умея да гадая (врачувам...). —> предвиждам: прогнози¬ рам, гаден разг, експр, —> непри¬ ятен 1: противен1, отблъс¬ кващ, неприветлив, непри¬ ветен. —> отвратителен: безобразен, противен \ въз¬ мутителен, ужасен, грозен, гадост —> прен. разг. безчес- тие 2: низост, ^почтеност, мръсотия, мерзост, кал, газя — прен. неодобр. потис¬ кам 1: угнетявам, гнетя, тъпча, мачкам, тиранизи- рам, репресирам, галантен —> любезен 1: вни¬ мателен, учтив, вежлив, мил.
галещ 114 галещ книж, : нежен 1: лас¬ кав, гальовен. галиматия разг. —> безредие, неразбория, ^подред^ось батак, каша. гальовен —> нежен 1: ласкав, галещ, гарантирам книж. : осигуря¬ вам 1: обезпечавам, подси¬ гурявам, гард —> бодигард: охранител, телохранител, гарнирам —> украсявам 2: крася, кича, разкрасявам, гасна несв, — угасвам 1: из- гасвам, загасвам, догарям, —а угасвам 2: изгасвам, за- гасвам. — прен. поет, изчез¬ вам 2: изгубвам се, преста¬ вам, преминавам, чезна, раз¬ пръсквам се, изпарявам се, разпилявам се, разсейвам се, угасвам, умирам, —> прен. поет, утихвам 1: за¬ тихвам, стихвам, заглъхвам, глъхна, изчезвам, замирам, угасвам, умирам, млъквам, гастроном - Ценител, позна¬ вач на добрата кухня, на из¬ тънчените ястия и напитки: гурме книж. uежел., гур¬ ман книж. нежел. Прияте¬ лят ми е голям гастроном (гурман...) и постоянно ме води в различни изтънчени ресторанти. гася —»угасявам 1: изгасявам, загасявам, генезис книж, —> произход 1: възникване, зараждане, по¬ раждане, поява. гепя жарг. —> вземам Г, пое¬ мам, хващам, улавям. — открадвам 1: присвоявам, задигам, вдигам, отмъквам, пипвам, забърсвам. — кра¬ да: присвоявам, задигам, пипам, вдигам, свивам, героизъм —> подвиг: геройст¬ во. герой —> прен. спец, образ I: персонаж, геройски —> героичен Г, юнашки, —а героичен 2: юначен, геройство —> подвиг: герои¬ зъм. героичен - 1. Който се отнася до герой и до проява на ге¬ роизъм: геройски, юнаш¬ ки. Героичен (геройски,.,) подвиг. Героична (герой¬ ска..,) смърт. Героична (ге¬ ройска.,.) майка. 2. Който проявява героизъм: юна¬ чен, юнашки. Син съм на
115 глава земя прекрасна, /син съм на юнашко племе. Ив. Вазов. Героичен (юначен,..) народ. Героични (юначни) мъже. ~ Близ, смел (вж). гибел книж, —> прен, унищо¬ жение" загиване, разруха, рухване, край. — смърт 2: загиване, край. гибелен книж, - Който носи големи загуби, нещастия, неуспех или край на някого, нещо: пагубен книж., сък¬ рушителен книж., фатален книж,, катастрофален прен. книж. Гибелни (пагуб¬ ни...) поражения в икономи¬ ката. Гибелна (пагубна...) политика. Гибелни (пагуб¬ ни,..) последици от изобре¬ тение. ~ Близ, нещастен 3 (вж); разрушителен 2 (вж). —а смъртоносен, убийст¬ вен. —» разрушителен Г, унищожителен, рушителен, опустошителен, съкрушите¬ лен. гигант —> великан 1: исполин, титан. —> великан 2: испо¬ лин, колос.: великан 3: ис¬ полин, колос, титан, гигантски прен, експр. — гра¬ маден 1: огромен, колоса¬ лен, исполински, великан¬ ски, титаничен, чудовищен. —а грамаден 2, огромен, ко¬ лосален, исполински, тита¬ ничен, гиздя несв,, разг.: украсявам 1: крася, кича, разкрасявам, разхубавявам, китя, нагизд- вам, декорирам. гиздя се несв,, разг. —» глася се: докарвам се, контя се, труфя се, кипря се. гина несв. —гумирам 1 И: за¬ гивам, измирам, мра. гипсирам се —> прен, жарг. напивам се: натрясквам се, нарязвам се, накърквам се, напорквам се, насвятквам се, нафирквам се, насмук- вам се, нажулвам се, налок- вам се, натаралянквам се. глава - Най-горната или най- предната част от тялото на човек, животно, където се помещава мозъкът като ос¬ новен фактор на живота и централен орган на нервна¬ та система и всички дейно¬ сти: кратуна прен, разг, пренебр, (за глава без ум, мислене), тиква прен, разг, пренебр. (със същия сми¬ съл), куфалница разг. пре-
главатар 116 небр. (със същия смисъл), чутура прен, разг. пренебр, (със същия смисъл), Имам глава (кратуна...) на раме¬ нете си. Май че главата (кратуната...) ти е пост¬ радала, биха ли те? —> прен. ум: интелект, разум, разсъдък, мислене, мозък, акъл, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница, —> дял 2: раздел, част, главатар — водач 2: предво¬ дител, главен —> основен 1: първо¬ степенен, централен, карди¬ нален, фундаментален, ключов, възлов, главно -» предимно: най-вече, главоболие -4 прен. разг. гри¬ жа 1: притеснение, болка, кахър, дерт. главоболя разг. —> безпокоя 2: притеснявам, обезпокоявам, закачам, главоломен книж. : стреми¬ телен: стремглав, неудър¬ жим, шеметен, лудешки, луд, вихрен, буен, бесен, устремен, глад —> прен, разг, бедност: мизерия, беднота, беднотня, немотия, сиромашия, оскъ¬ дица, нищета, гламав простонар, пренебр. —а глупав 1: ^съобразите¬ лен, плиткоумен, тъп, прост, тъпоглав. —> глупав 2: не- съобразителен, плиmкоумеu, тъп. гламавщима простонар. пре¬ небр, — глупост 1: глупа- щина, плитксумие, тъпо- умие, тъпота, тъпоглавие, щуравост, скудоумие, про¬ стотия, будаллък, глас - Предпочитание, изра¬ зено чрез гласуване: вот книж, Дадох гласа (вота...) си в изборите, —> прен. звук: шум. — прен. книж. призив: зов, повик, апел, позив, — прен. гледище: възглед, мнение, становище, схваща¬ не, позиция, виждане, раз¬ биране, мислене, поглед. гласност - Съобщаване на не¬ що пред широката общест¬ веност: разгласяване, пуб¬ личност, популяризация, разгласа книж., прозрач¬ ност прен. Давам гласност (публичност...) на решение. Нужна е гласност (разгла¬ сяване,..) на действията на правителството, Липсва
117 гледище гласност (разгласяване...) на сделките по приватиза¬ цията. Липсва прозрачност (публичност,,,) в действия¬ та на кмета. <=а Ант, при- критосг^. глася несв. —> подготвям 1: приготвям, нареждам, редя, нагласям, нагласявам, на- тъкмявам, стъкмявам, глася се несв, - Обличам се хубаво, с празнични или но¬ ви дрехи: докарвам се, гиз¬ дя се несв,, разг., контя се несв,, разг. ирон., труфя се несв, (обикн. с луксозни дрехи или с много украше¬ ния), кипря се несв,, разг. ирон. Дъщеря й обича мно¬ го да се гласи (докарва.,.). Жената се гласи (докар¬ ва...) дълго пред огледало¬ то, преди да тръгне за ра¬ бота. ~ Близ. нагласям се (вж). —> го/твя се: приготвям се, подготвям се, стягам се, тъкмя се. —> прен. възнаме¬ рявам: проектирам, пред¬ виждам, планирам, мисля, смятам, каня се, готвя се, тъкмя се, кроя. гледам несв, -1. Възприемам с очи нещо: наблюдавам, зяпам разг. ирон,, съзерца¬ вам книж. Гледайте, очи, гледайте /у това поле ши¬ роко, Нар. пес. Гледам (на¬ блюдавам,..) заснежените върхове. Гледам (наблюда¬ вам,,.) как се приготвяш. Не ме гледай (наблюда¬ вай ...)!Мога с часове да гле¬ дам (съзерцавам, зяпам) из¬ ложби. 2, Обръщам внима¬ ние на нещо около мен: виждам, забелязвам. Гле¬ даш (виждаш...) ли какво става около тебе? Гледай (виж...) ме колко съм по¬ расъл! Гледай (виж...) къде стъпваш! Гледаш (виж¬ даш ...) ли, че тези обеци ти отиват повече? —— виждам 1: зървам, съзирам, съглеж- дам, — виждам 2. —» вни¬ мавам 2: следя, бдя, наблю¬ давам. —> прен, разг. пре¬ глеждам: виждам. — прен. наглеждам: надзиравам. — прен, отглеждам: развъж¬ дам, храня, -» прен. гадая: врачувам. —> прен. старая се: стремя се, опитвам се, мъча се, грижа се. — грижа се, гледище - Мислене и отноше¬
гледка 118 ние по даден въпрос: въз¬ глед, мнение, становище, схващане, позиция книж,, виждаме прен., разбиране прен., поглед прен., визия книж. Изказвам своето гле¬ дище (възглед..,) по този въпрос. Не съм си израбо¬ тил гледище (възглед...), Неприемливо гледище (въз¬ глед...). Това гледище (въз¬ глед.,.) е много различно, П Изказано мислене и отно¬ шение по даден въпрос: мнение, възглед, станови¬ ще, схващане, позиция, виждане, глас прен. (огр, обикн. с гл, чувам казвам). Не се чува гледището (мне¬ нието^, гласът...) на целия колектив. Моето мнение (глас,,,) беше от значение в този случаи. ~ Близ, убеж¬ дение; концепция. гледка - 1. Обект, място или природна картина, които се откриват пред погледа: из¬ глед, картина, пейзаж (огр. за природна картина). Оте¬ чество любезно, как хубаво си ти! /.../Как твоите кар¬ тини меняват се омайно! Ив, Вазов. Гледката (из¬ гледът..,) от прозореца е приятна. Щом се изкачих¬ ме на билото, пред очите ни се откри чудна гледка (из¬ глед...). Гледката (из¬ гледът...) наоколо е живо¬ писна. Пустинна гледка (из¬ глед..,). Зимна гледка (из¬ глед...). 2. Нещо, което ста¬ ва пред погледа: зрелище, сцена, картина. С интерес наблюдавах необикновена¬ та гледка (зрелище...), В класната стая понякога се наблюдават интересни гледки (зрелища...). 3. Със¬ тоянието, външният вид на нещо, някого: изглед, вид, картина прен. Гледката (изгледът,.,) на пътя се промени след завоя, Знаеш ли, че в тези дрехи пред¬ ставляваш малко странна гледка (картина)? Смути ме жалката гледка (из¬ глед...) на изоставеното се¬ ло. глезотя се разг. пренебр, — превземам се: преструвам се, глезя се, лигавя се. глезя се —> превземам се: пре¬ струвам се, глезотя се, лига¬ вя се.
119 глупост глобален книж. — цялостен, целокупен, цял, всеобхва¬ тен, глупав - 1. Който няма дос¬ татъчно умствени способ¬ ности, не разсъждава и не съобразява добре, нормал¬ но: несъобразителен, плиткоумен разг, ирон., гламав простонар, пре¬ небр,, тъп прен. разг, грубо, тьпоглав разг. грубо, прост прен, разг. пренебр. Той е глупав (несъобразителен...) човек и може да приеме крайно неизгодното пред¬ ложение. Детето не е глу¬ паво (несъобразително,,,), но няма опит и може да се излъже. 2. Който е израз или резултат на такова качество: несъобразителен, гламав простонар, пренебр., плит¬ коумен разг. ирон,, тъп прен. разг, грубо. Крайно глупава (несъобразител- на...) постъпка. Не съм чу¬ вал такова глупаво (плитко¬ умно, тъпо) разсъждение. —» прен. неодобр. безразсъ¬ ден 1: неразумен, неблаго¬ разумен, несъзнателен, без¬ мозъчен, глупащина разг. пренебр. — глупост 1: гламавщина, плиткоумие, тъпоумие, тъ¬ пота, тьпоглавие, щуравост, скудоумие, простотия, бу- даллък. —> глупост 2: глу- потевица, тъпота, тъпотия, щуротия, простотия, глупост разг. неодобр. -1. Ка¬ чество на глупав: глупащи- на разг. пренебр., плитко¬ умие разг. пренебр., гла- мавщима простонар, пре¬ небр., тъпоумие пренебр,, тъпота прен. разг, пренебр., тъпоглавие разг. грубо, щуравост разг, пренебр., скудоумие книж,, просто¬ тия прен, разг, пренебр., будаллък простонар. пре¬ небр. Неведнъж е показва¬ ла своята глупост (глупа- щина...). Глупостта (гла- мавщината...) му пролича, когато се отказа от изгод¬ на сделка, защото неможел да чака няколко дена. <=а Ант. ум, разум, разумност, 2. Проява или думи, които показват липса на нормал¬ но, разумно разсъждение, uесъобразuтсπuост: глупо- тевица разг. пренебр,, глу-
глупотевица 120 пащина разг., тъпота прен. разг. пренебр., тъпотия разг. пренебр,, щуротия разг. пренебр., простотия разг, пренебр. Пак каза ня¬ каква глупост (глупотеви¬ ца..,) и всички се изсмляха. Каква глупост (глупащи- на.,.) си направил пак? —а безразсъдство 1: неблаго¬ разумие, безразсъдно ст, не¬ разумност, несъзнателно^. глупотевица разг. пренебр. —а глупост 2: глупащина, тъпота, тъпотия, щуротия, простотия. глух -ь прен. тих 1: слаб, при¬ глушен, нисък, — прен. тих 3: безшумен, мълчалив, ням. глухота —> прен. поет, тиши¬ на 1: мълчание, безмълвие, безмълвност. -ь прен, спо¬ койствие 2: покой, тишина, безмълвие. глъбина поет. —> дълбочина 1: дълбина, бездна, паст, — прен. дълбочина 2: величи¬ на, големина, дълбина. — прен, дълбочина 3: дълби¬ на, дъно. : прен. задълбо- ченост: дълбочина, дълби¬ на. глъхна несв. — утихвам: за¬ тихвам, стихвам, заглъхвам, замирам, изчезвам, угасвам, гасна, умирам, млъквам. глъч —> врява: глъчка, шумо¬ тевица, аларма, гюрултия, гълчава, гмеж, дандания, патърдия. глъчка —> врява: глъч, шумо¬ тевица, аларма, гюрултия, гълчава, гмеж, дандания, патърдия, гмеж рядко книж, — тълпа: навалица, множество, сбо¬ рище, рояк, гъмжило. — врява: глъчка, глъч, шумо¬ тевица, аларма, гюрултия, гълчава, дандания, патър¬ дия, гневен —> ядосан: разгневен, нервиран, афектиран, сър¬ дит, яден, ядовит, гневлив рядко —> раздразни¬ телен: сприхав, избухлив, нервен, кибритлия, барут- лия. гнездо —> прен, източник 2: огнище, разсадник, —> прен, свърталище: котило, гнет книж. -у насилие 1: те¬ рор, потисничество, репре¬ сии. -уродство: иго, робия, окови, ярем, хомот.
121 голтак гнетя книж, : потискам 1: угнетявам, мачкам, тъпча, тероризирам, репресирам, газя, —: измъчвам 3: мъча, угнетявам, притеснявам, потискам, депресирам, тор¬ мозя, терзая, тровя, говорител —> оратор 2. говоря - 1. Общувам чрез думи: приказвам, бъбря разг,, бърборя разг, пре¬ небр., дърдоря разг, пре¬ небр,, дрънкам прен, разг. пренебр,, бръщолевя разг, грубо, плямпам разг. грубо, меля прен, разг. ирон,, хор¬ тувам нар. Ако та тебе по¬ питат, / че виждал ли си Страхила, /пък ти са сто¬ ри глух и ням - / ни чуваш, нито хортуваш. Нар, пес, Много говориш (приказ¬ ваш,..) и не винаги обмис¬ ляш думите си. Какво си говорил (приказвал...) пред мама? Не обичат да гово¬ рят (приказват...) по този въпрос. 2. прен. Давам или представлявам със същ¬ ността си някаква информа¬ ция: казвам, информирам книж, Този пейзаж нищо не ми говори (казва..,). Карти¬ ната говори (казва...) мно¬ го на тези, които я разби¬ рат, 3. Умея да общувам на чужд език: зная, владея, ползвам. Говоря (зная,,.) няколко езика. Не говоря (зная...) арабски, —а разго¬ варям, беседвам, приказ¬ вам, хортувам, бъбря, лафя, бърборя, дрънкам. —> каз¬ вам Г, приказвам, река, ви¬ кам, думам, хортувам. големам разг. неодобр, —> гор¬ деливец: фукльо, перко, фанфарон, големина —» размер 1: изме¬ рение, величина, обхват. —> дълбочина 2: величина, дълбина, големство - Чувство за пре¬ възходство над другите, за по-голяма значимост от дру¬ гите: мегаломания книж, Неговото големство (мега¬ ломания) отблъсква коле¬ гите му. ~ Близ, високоме¬ рие, надменност, гордели¬ вост, надутост, нафуканост. голословен —> необоснован: ^аргументиран, немотиви¬ ран, недоказан, празносло- вен, безпочвен, празен, голтак разг, пренебр. — бед-
голям 122 няк: сиромах, нищ. голям - 1. Който надвишава средния размер или количе¬ ство: значителен. Голяма (значителна) територия. Голяма (значителна) висо¬ чина. Голяма (значителна) сила. Голям (значителен) брой, Големи (значителни) неприятности. <=а Ант, малък 1 (вж), ~ Близ. грама¬ ден 1 (вж), 2, Който има важ¬ на роля, място, значение: значителен, съществен, сериозен, важен, едър прен, рядко (огр,). Получих¬ ме големи (значителни...) резултати, Случи се голяма (значителна...) неприят¬ ности. Срещата е от голя¬ мо (съществено, сериозно, важно) значение за бъдещи¬ те отношения между държавите. Спирам се на по-значителните (същест¬ вените, едрите) факти. <=а Ант. малък 2 (вж), — си¬ лен 4: мощен. —> стесн. ши¬ рок 4: обширен, разгърнат. —> възрастен 7: зрял, горд - Който има чувство за собствено достойнство: до- столепен (обикн. за външно качество), достоен прен, И върви Делеклюз зашеметен, но горд, /със походка безум¬ но спокойна. Хр, Смирнен- ски, Горд (достолесен..,) вид. Горда (достолепна..,) походка. —> разш, надме¬ нен: високомерен, самомни¬ телен, горделив, надут, на- фукан, важен, наперен, —> честолюбив: самолюбив, амбициозен, горделив —» надменен: висо¬ комерен, самомнителен, горд, надут, нафукан, важен, наперен, горделивец - Надменен, гор¬ делив човек: фукльо разг. неодобр,, големам разг. не- одобр., перко разг. ирон,, фанфарон книж, ирон, Имаме един горделивец (фукльо..,) в класа. ~ Близ. самохвалец, самохвалко, хвалипръцко, горе-долу —— почти 1: приб¬ лизително, близо, около. —> почти 2: приблизително, кажи-речи, комай. —> почти 3: кажи-речи. горен —> повърхностен 1, горест поет. —: мъка 2: стра¬ дание, скръб, тъга, терза¬
123 господствам ние, нерадост, болка, покру¬ са, жалба. горестен поет. — тъжен 1: скръбен, печален, нерадос¬ тен, тъжовен, невесел, без¬ радостен, безутешен, горък. —а тъжен 2:· скръбен, печа¬ лен, нерадостен, невесел, безрадостен, горък, горещ - Който има висока тем¬ пература и излъчва силна топлина: парещ, жарък поет., зноен поет,, огнен прен, поет., палещ, жежък разг. От маранята жежка / аз сърпа не оставям, Ив. Вазов. Пътник потръгнал на воля/в пътища знойни и прашни, Т, Траянов. Горещи (парещи...) слънчеви лъчи. Горещ (парещ...) пясък. Го¬ рещ (жарък...) летен ден. <=а Ант, леден, - Близ, то¬ пъл. — прен. експр, страс¬ тен 1: пламенен, разпален, жарък, огнен. горещина - Време и състоя¬ ние на въздух или друг предмет, които са много топли, горещи: жега, жар, зной, огън прен, Днес е го¬ ляма горещина (жега,,.). В такава горещина (жега...) трудно се работи. <=а Ант. студ, мраз. ~Близ. топлина, гороломен поет. — гръмък Г. гръмлив, гръмогласен, гръ- мовит, гръмовен, громък, гръмотевичен, гръмоносен. горък поет. —> тъжен Г, скръ¬ бен, печален, нерадостен, тъжовен, невесел, горестен, безрадостен, безутешен. — тъжен 2: скръбен, печа¬ лен, нерадостен, невесел, горестен, безрадостен. — (горкият) разг. нещастен 3: злочест, клет, беден, зло¬ щастен, господар — - Човек, който има право да властва, заповяд¬ ва над някого: властител книж., властелин книж., стопанин разг,, повелител книж, Аз съм тук господа¬ рят (властителят...) и аз ще разпореждам. Мъжът се е чувствал господар (вла¬ стител...) на жената. Гос¬ подар (властител..,) на све¬ та, —а собственник, владе¬ тел, стопанин, хазяин, сай- бия, —а р^яд^ь^о работодател·. шеф, чорбаджия, бос рядко, господствам - 1. Имам власт, значение, роля и се разпо¬
господарувам 124 реждам някъде, над някого: властвам книж., налагам се (ма), влияя (върху), ко¬ мандвам (огр, за институ¬ ция, лица), разпореждам се (огр. за институция, лица), заповядвам (огр. за инсти¬ туция, лица). През XX в. в езикознанието господст¬ ват (властват, налагат се, влияят) идеите на езикове¬ да Фердинанд де Сосюр. В Ранното средновековие ре¬ лигията господства (вла¬ ства,..) в целия духовен и културен живот. В техния дом господства (властва, налага се, влияе) нейното мнение, 2. прен. Имам важ¬ но място и въздействие някъде: властвам прен, книж., владея прен., царя, царувам прен. Виж, не¬ мощност на твоя трон ца¬ рува. Т. Траянов, В страна¬ та господства (властва,..) анархия. В планината гос¬ подства (властва...) вели¬ чествено спокойствие, Тъмни инстинкти господ¬ стват (властват...) в ду¬ шата му. -^ управлявам 1: ръководя, властвам, госпо¬ дарувам, владея, оглавявам, възглавявам. господарувам -^управлявам Г, господствам, ръководя, властвам, владея, оглавявам, възглавявам. господаруване —> власт, вла¬ дичество, господство, уп¬ равление, господство - По-голяма сила, възможности и др. или власт на някого, нещо над други: надмощие, превъз¬ ходство, превес, първенст¬ во прен., приоритет книж,, хегемония книж, Господ¬ ство (надмощие...) на мъжа над жената. Господ¬ ство (надмощие...) на сел¬ ското стопанство в стра¬ ната. Господство (надмо¬ щие...) на монополите. -а власт, управление, госпо- даруване, владичество, гостолюбие книж. — госто¬ приемство: тоегонрисм- ност, гостоприемност —> госто¬ приемство: гостолюбие, гостоприемство - Приемане на гости, посетители с ра¬ дост, любезност: гостопри¬ емност, гостолюбие книж.
125 грамаден Отнесоха се към гостите на предприятието с изклю¬ чително гостоприемство (гостоприемност...). Бъл¬ гарското гостоприемство (гостоприемност,.,) е по¬ словично. <=а Ант, негосто- приемстЕсь готвя се - Полагам усилия, действам, за да стана готов да свърша или предприема нещо: приготвям се, под¬ готвям се, глася се, стягам се прен. разг',, тъкмя се несв., разг., стъкмявам се разг, На тъмна нощ дошъл бе ден на смяна.../ Тъкмяха се другарите за път. П, П, Славейков. Петкана се върна, стъкми, премени се. П. П. Славейков, Готвя се (приготвям се...) за излиза¬ не. Готвя се (подготвям, се...) за конкурс. Готвя се (приготвям се...) да посре¬ щам гости, —а възнамеря¬ вам: проектирам, планирам, предвиждам, мисля, смя¬ там, каня се, глася се, тъкмя се, кроя, |рабителски - Който е свър¬ зан с грабеж, с присвоява¬ не на чужда собственост: обирнически, разбойниче¬ ски експр. Грабителски (обирничес1ки,,,) банди. Гра¬ бителски (обирнически...) набези. Грабителско (обир- ническо...) отношение към държавна собственост. гравитирам несв., книж, —> насочвам се 1: клоня. градеж рядко —> строеж 1: строителство, изграждане, градивен книж. — творчески: съзидателен, производите¬ лен, 2, съзидателен: конст¬ руктивен, градя несв, — строя: изграж¬ дам, правя, издигам, вдигам, въздигам. —> прен. изграж¬ дам 1: създавам, строя, по¬ строявам, съграждам, сът¬ ворявам, творя, — прен. ос¬ новавам 2: базирам, опи¬ рам. градя се - прен. основавам се: базирам се, опирам се, по¬ чивам. грамаден -1. Който има мно¬ го големи, понякога нео¬ бикновено големи размери, сила или степен: огромен експр,, гигантски книж, експр., колосален книж. експр,, исполински поет,
грандиозен 126 експр,, великански рядко поет,, титаничен книж, експр., чудовищен прен. книж, експр. А грамаден и задъхан, скрил в студена¬ та си пазва / хиляди души разбити - дебне камен¬ ният град. Хр. Смирнен- ски. Като вълна нахлуваше във моята душа / огромна скръб. Д, Бояджиев. А в тоз скит спокоен, скит стар християнски, / над черкви- ца ниска със вехти светии / се бор възвишава на ствол великански / и върха си чер¬ ни във облаци крий. Ив. Ва¬ зов. Срещнах в горите арка триумфална - / над пътя ми висеше колосална. /...И таз дъга и стълпове ги¬ гантски /обвиваше ги белий мъх исландски. Ив, Вазов. Грамадно (огромно) здание, Грамадни (огромни...) пла¬ нини, Грамадно (огромно.,.) недоволство. Грамадна (ог¬ ромна.,.) сила на майчина¬ та любов. Грамадни (огром¬ ни...) усилия на волята. <=А Ант. малък, миниатюрен, микроскопичен. ~ Близ. из¬ ключителен (вж); голям 1 (вж). 2. Който има много голямо, необикновено зна¬ чение, заслуги: огромен експр., колосален книж. експр,, гигантски книж. експр., титаничен книж. експр, „Историята“ на Паисий играе грамадна (ог¬ ромна,.,) роля в нашето на¬ ционално Възраждане. Гра¬ маден (огромен..,) подвиг, Грамадни (огромни...) за¬ слуги за съвременния техни¬ чески прогрес, <=а Ант, ни¬ щожен, незначителен. ~ Близ, изключителен (вж); безкраен 3 (вж). грандиозен книж. експр. —> величествен; монумента¬ лен, внушителен, импозан¬ тен. гранитен —> прен. устойчив 1: стабилен, солиден, непо¬ клатим, здрав, як, железен, крепък. граница -1. Разделителна ли¬ ния, насип и др., която раз¬ деля две площи, територии: межда, синор огр. Между държавите има граници (межди). Това дърво е на границата (междата...) между двете ниви. 2. прен,
127 грижа Проява, факт, който разде¬ ля две противоположни епо¬ хи, мнения, начини на мис¬ лене и др,: водораздел прен., вододел прен., меж¬ да прен,, праг прен. Теори¬ ята на Коперник е граница (водораздел...) между ста¬ рото схващане на Птоле¬ мей за разположението на Земята спрямо небесните тела. Границата (водораз- делът...) на два. века е неза¬ бележима. 3. Територия, площ или друго простран¬ ство, обхват, ограничени от нещо, в някаква степен: предел. Сънувах, чесъмум- рел / и че закопали мене / някъде във тоз предел. Ив. Вазов, Сеното е в граници¬ те (пределите) на Софий¬ ското поле. Простирай се в границите (предените) на своите възможности. —а край Г, предел, свършек, — край 4: предел, праг. грейвам —» светвам 1: засил¬ вам, пламвам, заблестявам, блясвам. —> прен. светвам 2: засиявам, просиявам, бля¬ свам, заблестявам, просвет¬ вам. греховен —> грешен Г, непра¬ веден, нечестив, неблагоче¬ стив. грешен - Който извършва или съдържа грехове: греховен, неправеден, нечестив, ме- благочестив. Може би съм грешна и коварна, /може би сред път ще се сломя. Е. Багряна, И клепалото чер¬ ковно /,,./над селото ни гре¬ ховно /утре празник възве¬ сти. Елин Пелин. Грешни (греховни...) хора, Грешни (греховни...) дела. Грешен (греховен..,) живот. Греш¬ ни (греховни,.,) мисли. <=А Ант, безгрешен 3 (вж). — неправилен: погрешен, не¬ верен, неточен. — неверен 1: недостоверен, неистинен, погрешен, лъжлив, грея —> блестя 1: пламтя, ис¬ кря, пламенея, сияя, —> бле¬ стя 2: лъщя, светя. —> прен. блестя 3: сияя, искря, плам¬ тя. грижа - 1. Вълнение, тревога във връзка с нещо трудно, неприятно или опасно, не¬ приятно: притеснение прен,, главоболие прен, разг,, болка прен,, кахър
грижа се 128 прос^онар,, дерт простонар, Това е всъщност любовта могъща, / която щом се събере във фокус, / в една огромна грижа се превръ¬ ща. В. Башев, Ах, че мен, дядо, додея, / любовни пес¬ ни да слушам, /а сам за тег¬ ло да пея, /.../и за своите си кахъри, / кахъри, черни ядо¬ ве! Хр. Ботев, Имам много големи грижи (притесне¬ ния,,.) около здравето на мъжа си. Постоянна гри¬ жа (притеснение...) за ус¬ пеха на дете, което се спра¬ вя трудно с уроците си. Създадоха й големи гри¬ жи (притеснения...), като я повикаха да гледа болна¬ та.. Не мога да поема всич¬ ките ти грижи (болки...), 2. разш. Работа, свързана с нещо, за да бъде или да ста¬ не добре: усилия, стара¬ ния. Постоянни грижи (усилия...) са свързани с до¬ ставка на материали за строежа, —а прен. задължение, задача, рабо¬ та, функция, длъжност. грижа се - С предл, за. Пола¬ гам грижи за някого, който не може да се справи сам: гледам прен, Грижа се за (гледам) деца. Грижа се за (гледам) стара майка. Пре¬ димно аз се грижа за (гле¬ дам) цветята. —а старая се: стремя се, опитвам се, мъча се, гледам. — прен. безпокоя се: тревожа се, притеснявам се, кахъря се, мисля, грижлив - Който полага гри¬ жи, грижи се за някого, не¬ що или е проява на такова отношение, поведение: гри¬ жовен книж., загрижен. Грижлива (грш^<^1^1^а,..) майка, Грижлив (грижо¬ вен.,.) домакин. Грижливо (грижовно...) отношение към добитък. <=а Ант, не¬ хаен (вж). —> старателен 1, 2: прилежен, усърден, аку¬ ратен. грижовен експр, —: грижлив 1: загрижен. грозен - Който отблъсква с външния си вид: некрасив, противен1, безобразен, от¬ вратителен. Грозно (некра¬ сиво...) строителство. Грозно (некрасиво...) стар¬ ческо лице. Грозни (против¬
129 гръмък ни, безобразни, отврати¬ телни) изоставени къщи,. <=> Ант. красив (вж), прекра¬ сен (вж), — прен, отвра¬ тителен-, безобразен, про- тивен1, възмутителен, ужа¬ сен, гаден, громък книж. —> гръмък 1: гръмлив, гръмогласен, гръ- мовит, гръмовен, гръмоте¬ вичен, тръмоuоеен поет., тороломен, грохвам експр, —> отпадам, отслабвам, изнемощявам, западам, заслабвам, рухвам, гроча се несв,, разг рядко -» мръщя се: въся се, муся се, цупя се, чумеря се. група —> разред: групировка, категория, класа, групирам —> разпределям: сортирам, класифицирам, класирам, категоризирам, групировка —> разред: група, категория, класа, гръмлив —> гръмък 1: гръмо¬ гласен, гръмовит, гръмовен, громък, гръмотевичен, гръ- моносен поет,, гороломен. гръмовен —> гръмък 1: гръм¬ лив, гръмогласен, гръмовит, громък, гръмотевичен, гръ- моносен поет., гороломен, гръмовит -> гръмък 1: гръм¬ лив, гръмогласен, гръмо- вен, громък, гръмотевичен, гръмоносен, гороломен, гръмогласен —> гръмък 1: гръмлив, гръмовит, гръмо- вен, громък, гръмотевичен, гръмоносен, гороломен, гръмоносен поет. —> гръмък 1: гръмлив, гръмогласен, гръ- мовит, гръмовен, громък, гръмотевичен, гороломен. гръмотевичен —» прен, поет, гръмък 1: гръмлив, гръмо¬ гласен, гръмовит, гръмовен, громък, гръмоносен, горо¬ ломен. гръмък - За звук, глас - който е много силен, мощен и гър¬ ми, чува се надалеч: гръм¬ лив, гръмогласен, гръмо¬ вит, гръмовен книж., гро¬ мък книж., гръмотевичен прен, поет., гръмоносен поет., гороломен поет, И в душата му стихва последен акорд / от гръмовната му¬ зика бойна. Хр, Смирнен- ски. С громки маршове въл¬ шебни / и масажи най-це- лебни / стигнаха дома му чак, Хр. Смирненски, Гръм¬ кият (гръмливият.,.) глас
гурман 130 на Боримечката е останал завинаги в съзнанието на всеки, който е чел „Под иго¬ то “. Надалеч се чува гръм¬ кият (гръмливият...) шум на водопада. <=а Ант, тих 1 (вж), недоловим. —> прен, высокопарен: надут, гурман книж, нежел. : гас¬ троном: гурме. гурме книж. нежел. —> гастро¬ ном: гурман, гуша се несв. —> прен. спо¬ тайвам се 1: потайвам се, притаявам се, сгушвам се. гъквам —> казвам 1: прогова¬ рям, продумвам, обаждам се, издумвам, изричам, река, промълвявам, гълча несв., нар. —> карам се: хокам, навиквам2, строявам, W калайдисвам, дера, гълчава нар. —> врява: глъчка, глъч, шумотевица, аларма, гюрултия, гмеж, дандания, патърдия, гъмжило — тълпа: навалица, множество, сборище, рояк, гмеж, гърча несв. —> нагъвам 3: на¬ диплям, дипля, къдря, на- къдрям, набръчквам. гътвам разг. — събарям 1: повалям, катурвам, прека- турвам, строполявам, стро¬ палям, обръщам. гътвам се разг. —> падам 2: повалям се, катурвам се, изтърсвам се, стоварвам се, строполявам се, тупвам, — събарям се 1: сривам се. разрушавам се, рухвам, сгромолясвам се, строполя- вам се, падам, гюрултия простонар, — вря¬ ва: глъчка, глъч, шумотеви¬ ца, аларма, гълчава, гмеж, дандания, патърдия. д давам —> предавам 1: връчвам, -у прен, позволявам 2: до¬ пускам, давление книж. нежел, — принуда: натиск, насилие, дадености мн,, рядко —> за¬ ложба 1: данни, качества, възможности.
131 дарител далавера —> жарг полза 1, из¬ года, облага, печалба, диви¬ дент, интерес, файда, келе- пир, аванта, кяр, муфта. далновиден — Който може да предвижда развитието на нещата и да действа, като се съобразява с това: предвид¬ лив, прозорлив. Далмовид- нмтте (предвидливите...) хора са се запасили с про¬ дукти. Далновиден (пред¬ видлив,..) политик, Дално¬ видно (предвидливо.,.) ре¬ шение. <=а Ант, късоглед прен,, недалновиден, не- предвидлив, непрозорлив. ~ Близ. съобразителен, про¬ ницателен (вж), дандания разг. —> врява. глъчка, глъч, шумотевица, аларма, гюрултия, гълчава, гмеж, патърдия, данни - Знания, които служат за изясняване, постигане или решаване на нещо, за някакви изводи: сведения, податки книж, рядко, ин¬ формация, факти стесн. Данните (сведенията...) за тази епоха са недоста¬ тъчни. Нужни са повече данни (сведения...) за исто¬ рията на заболяването. Търсят данни (сведения...) за очевидци на престъпле¬ нието, — заложба 2: каче¬ ства, възможности, дадено¬ сти, дар —> дарба, талант, заложба, дарование. дарба - Вродена способност за някакво творчество, за дей¬ ност в областта на изкуст¬ вото, науката и др.: талант, дар, дарование книж. не¬ жел,, заложба. Свири, сви¬ ри, бог убил те, луд гидия, /.../ свири,, струвай старо младо, младо - лудо, / що е божа дарба, то за свят е чудо, П. П. Славейков, Пес- нята е дар небесни, / чудо върши над сърцата. Ив. Вазов. Поетическа дарба (талант...). Развивам дар¬ бата (таланта...) си. Дете с големи дарби (заложби). Hнт.. бездарност, бездарие, ~ Близ.: способност, кадър- ност. дарител - 1. Лице, което да¬ рява, предоставя нещо нуж¬ но на някого (обикн. орга¬ ни за присаждане и др.): донор. Не могат да наме-
дарование 132 рят дарител (донор) на сърце. 2. Лице, което предо¬ ставя парични средства на някого: спонсор, спомоще- ствувател, донор рядко, нежел, Той беше дарител (спонсор.,,) на читалище¬ то, дарование книж. нежел, —> дарба: талант, заложба, дар. движа - 1. Правя нещо да не стои на едно място в прост¬ ранството: мърдам, местя. Движа (мърдам.,.) глава напред-назад, Не движи (мърдай.,.)ръката си, дока- то те рисувам. Движа (мърдам...) стола. 2. Правя нещо да действа, да осъще¬ ствява работно движение: карам2. Тракторът движи (кара) сеялката. Водата движи (кара) воденичното колело. —> прен, подтик¬ вам: подбуждам, стимули¬ рам, инспирирам, амбици¬ рам, тласкам, подбутвам. даунлоудвам —> спец, свалям 5: изтеглям, източвам, точа, тегля. движа се несв, - 1. Намирам се в движение в простран¬ ството, обикн, в някаква посока: придвижвам се несв,, вървя, напредвам. Трябва да се движим (при¬ движваме...) напред, макар и бавно, Колата едвам се движи (придвижва...). Влакът се движи (при¬ движва...) през Искърския пролом. — Ант. спирам. ~ Близ.: влача се, пъпля. 2. Извършвам движение в про¬ странството, не стоя непо¬ движен: мърдам, шавам разг. Не се движи (мър¬ дай...), докато те подст¬ ригвам! Ръката му е пара¬ лизирана и не се движи (мърда,.,). -Близ, раздвиж¬ вам се, задвижвам се, по¬ мръдвам, мръдвам, шаввам, —> прен. развивам се 2: на¬ предвам, израствам, еволю¬ ирам, —» прен. минавам 4: преминавам, вървя, тека, напредвам, нижа се, изниз¬ вам се. — прен, променям се 2: меня се, изменям се, варирам, колебая се. движение —> прен, динамика 1: динамизъм, динамично ст. двойствен - Който има две страни, става или е възмо¬ жен по два начина: двояк.
133 девствен неединен. Двойствена (дво¬ яка...) природа на човека, Двойствено (двояко.,.) раз¬ биране на произведение, Двойствен (двояк..,) сми¬ съл, <=А Ант, единен. ~ Близ, различен 2 (вж), двойственост —> лицемерие-. двуличност, неискреност, притворство, йезуитство, фалш, двоумение —> колебание: ко- лебливост, нерешителност, раздвоение, раздвоено^, двояк —> двойствен: нееди- нен, двуличие —> лицемерие: дву¬ личност, неискреност, при¬ творство, двойственост, йе- зуи-гетьо, фалш, двуличмост —> лицемерие: двуличие, неискреност, притворство, двойственост, йезуитство, фалш, дебел - Който има голяма те¬ лесна маса, много подкож¬ ни тлъстини: тлъст, пълен, шишкав разг., охранен (обикн, за животно), угоен (за животно), Дебела (тлъс¬ та...) селянка, Дебели (тлъсти,,.) ръце, Тлъста (угоена) свиня, оАнт, слаб 5 (вж.). ~ Близ. възпълен (вж). — прен. разг. басов: нисък, дебелоглав разг. неодобр. — непреклонен 3: упорит, uсотегъnеuв, твърдоглав, инатлив, инатлия. дебелоглавие разг. неодобр. -^ непреклонност: упори¬ тост, неотстъпчивост, твър¬ доглавие, твърдотпавсгво, инат, бикоглавство, инатли- вост. дебеловрат —> прен, разг. не- одобр. борец 3: врат, мутра, мутрафон, мутряга, дебелоок разг. — нахален 1: безочлив, нагъл, арогантен, безцеремонен, девствен - Който не е имал полови контакти и е нравст¬ вено запазен: целомъдрен, невинен прен,, непорочен, непокътнат прен, рядко, чист прен, Маргарита, Маргарита, светла утрин¬ на роса, /ти си чиста като свода на далечни небеса, / и невинна... Хр. Ясенов. Дев¬ ствено (целомъдрено...) мо¬ миче. <=а Ант. обсзееегеu, озлочестен, дефлориран. —> прен. запазен 2: непокът¬
деградивен 134 нат, непорочен, неос^ер- нен, деградивен книж, -4 разру¬ шителен 2\ унищожителен, рушителен, съкрушителен, пагубен, деструктивен, деен - Който действа, върши, осъществява нещо активно: активен, енергичен, деяте¬ лен книж. нежел., действен. Деен (активен,..) директор. Деен (активен...) учител. Дейна (активна...) органи¬ зация. <=а Ант. бездеен, па¬ сивен, отпуснат, заспал, ~ Близ, трудолюбив (вж.), оперативен, деловит, дело¬ ви, експедитивен. деец - Лице, което върши или е извършило важна общест¬ вена работа: деятел книж. нежел., труженик, функци¬ онер книж. Виден общест¬ вен деец (деятел,..). Възрожденски просветен деец (деятел,.,). Дейци (де¬ ятели...) от Освободител¬ ната война, - Близ, борец 1 (вж), дезертирам — прен. кръшкам Г. клинча, измъквам се, бя¬ гам. — прен. абдикирам 2: отказвам се, измъквам се. дезертираме —> прен. абдика¬ ция 2: абдикиране, отказ, измъкване. дезинтеграция — разедине¬ ние Г. разделение, разедине- ност, разцепление, разкол, дейност - 1. Съвкупност от действия за изпълнение на някаква цел (на лице или институция, организация, организъм): работа, функ¬ ция, функциониране, дей¬ ствие. Фабриката отново започна дейността (рабо¬ тата...) си, Дейността (работата...) на крайници¬ те е затруднена. Неравно¬ мерна дейност (функция, функциониране) на сърце¬ то. 2. Извършване на нещо, влагане на усилия и енергия от някого в продължение на известно време: занима¬ ния, работа, активност. Развивам голяма обществе¬ на дейност (активност). Научна дейност (занима¬ ния..,). Дейност (работа,, активност) за привличане на кръводарители, Не оби¬ чам организационната дей¬ ност (занимания...), ~Близ, дело, действия. — работа
135 демонстрирам 1: труд, занимания. —> ак¬ тивност: дсИегвсноег, енергия, работливоеm. действам —> правя 1: върша, работя. —> работя 3: функ¬ ционирам. — направям 2: постъпвам, правя, процеди¬ рам, действен —> резултатен: ефективен, ефикасен, ефек¬ тен. — деен: активен, деяте¬ лен, енергичен, действеност —» активност: енергия, дейност, работли- вост. действие —> рядко, дейност 1: работа, —> постъпка: про¬ ява. деяние. действителен — истински 1: същински, реален, фактиче¬ ски, автентичен, —> истин¬ ски 2: същински, автенти¬ чен, неподправен, действителност —> реалност 1, живот 3: битие, реал¬ ност, декорирам книж, — украся¬ вам 1: крася, кича, разкра¬ сявам, разхубавявам, китя, гиздя, нагиздвам. деликатен —> чувствителен 2: нежен, уязвим, раним, —> тактичен: внимателен, делничен —» всекидневен 2: ежедневен, —> прен, безин¬ тересен 2: неинтересен, ба¬ нален, тривиален, прозаи¬ чен, безцветен, сив. дело - Дейност със значител¬ на обществена цел и резул¬ тати: кауза. Много българ¬ ски интелигенти се отда¬ ват на делото (каузата) на Освобождението. Велико дело (кауза). —А произведе¬ ние 7: творба, творение, съз¬ дание, творчество, изработ¬ ка, работа, плод, демаскирам книж. — разкри¬ вам 2: показвам, предста¬ вям, откривам, издавам, оголвам. демобилизирам се книж, — прен. отпускам се 3: разпу¬ скам се, разкисвам се, раз¬ лагам се, размеквам се, раз- плувам се, разкапвам се. демоде книж. —> старомоден 1: демодиран, демодирам книж. —> старомо¬ ден 1: демоде, демонстрация — прен. книж. проява 1: израз, изява, про¬ явление, манифестация, жест, демонстрирам книж, —
денационализирам 136 изтъквам: показвам, афи¬ ширам, парадирам, манифе¬ стирам, перча се. денационализирам книж. -4 приватизирам: раздържа- вявам. — претопявам: аси¬ милирам, поглъщам, депресирам книж, —> из¬ мъчвам 3: мъча, угнетявам, тормозя, притеснявам, по¬ тискам, терзая, —тровя, гнетя, И изтормозвам, изтерзавам, дера несв, —> прен. разг. карам се: гълча, навиквам2, строя¬ вам, калайдисвам, дередже простонар. -4 поло¬ жение 3: състояние, хал, дерт простонар. — грижа I: притеснение, главоболие, болка, кахър. деспотичен - 1. Който потис¬ ка правата и свободата на другите: тираничен. Деспо¬ тичен (тираничен) владе¬ тел. Деспотичен (тира¬ ничен) съпруг. Деспотична (тиранична) майка, <=а Ант, демократичен, либе¬ рален, 2, Който е свързан с потискане на правата и сво¬ бодата на другите: тирани¬ чен, потиснически. Деспо¬ тичен (тираничен,..) ре¬ жим, Деспотична (тира¬ нична,,,) власт, Деспоти¬ чен (тираничен..,) харак¬ тер. <=а Ант. демократи¬ чен. деструктивен книж. —> разру¬ шителен 2: унищожителен, рушителен, съкрушителен, пагубен, деградивен. детайл книж. — подробност: тънкост, дреболия, детайлен книж. — подробен 1: обстоен, изчерпателен. -4 подробен 3: щателен. дете - 1. Човек на малка въз¬ раст, до 13 - 14 г.: хлапе обикн. пренебр., малчуган. Още си дете (хлапе,,.). Ня¬ колко деца (хлапета,..) си играят в двора, Не съм вече дете (хлапе.,.), <=А Ант. възрастен (същ,), 2, Малък син или дъщеря по отноше¬ ние на родителя си: рожба га^ьов., чедо нар., отроче старин, или разг. ирон. Де¬ цата ни мрат / в задушна¬ та смрад / със жадни за слънце очи, Н. Вапцаров, Аз често виждам из градът, / по всеки път и кръстопът, /на Македония чадата: /от старци чак до младенци. П.
137 дигитализирам К. Яворов. Не додея ли ни път във тъмно, / скръб за рожби ли не ни повея? Н. Ванцаров, Колко деца (рож¬ би,..) имате? Моето скъпо дете (рожба...) днес ми поднесе букетче, детронирам книж. —> свалям 3: събарям, смъквам, махам, дефект книж. — недостатък: недъг, несъвършенство, слабост, кусур, минус, маха¬ на. дефинирам книж, — опреде¬ лям 4: уточнявам, формули¬ рам, дефиниция —» определение: формулировка, дефицит книж, —> недостиг: недоимък, оскъдност, огра¬ ниченост, бедност, деформирам книж, - Разва¬ лям формата на нещо: обез- формявам, изкривявам, разкривявам. Деформирам (обезформявам...) палто¬ то, Огледалото деформира (обезформява...) образа. <=А Ант. оформям. деяние книж. нежел, —» пос¬ тъпка: действие, проява, деятел книж. нежел. —> деец: труженик, функционер. деятелен книж. нежел, —> деен: активен, действен, енергичен. диалог —» разговор: беседа, беседване, — прен. общу¬ ване: комуникация, контак¬ ти. диалогизирам книж, рядко —а разговарям: говоря, бе¬ седвам, приказвам, бъбря, лафя. диапазон книж, —> обхват: обсег, размер, мащаб, див —» примитивен 2: първи¬ чен, първобитен. —> прен, некултурен: нецивилизо¬ ван, прост, —> прен. разг, не¬ общителен 1: затворен, не¬ разговорчив, неразговор- лив, неконтактен, свит. — прен, несдържан: необуз¬ дан, невъздържан, неовла- дян, неукротим, —> прен. експр, —> буен 2: бурен, сти¬ хиен, неукротим, вулкани¬ чен,—» прен, безлюден 1: пуст, ненаселен, необитаем, дивидент —» полза 1: изгода, облага, печалба, интерес, файда, келепир, аванта, кяр, муфта, далавера, дигитализирам спец. - Въ¬ веждам цифрова, електрон-
диктаторски 138 на апаратура някъде: циф- ровмзирам спец. Дигита¬ лизирам (цифровизирам) телефонните услуги. диктаторски —> авторита¬ рен. динамизъм книж. — динами¬ ка 1: динамичност, движе¬ ние, —» динамика 2: дина- [личност, напрежение, ин¬ тензивност, активност. динамика книж. -1. Постоян¬ но изменение и развитие на нещо: динамичное^ книж., динамизъм книж,, движе¬ ние прен, Динамика (дина¬ мичност...) на живота. Динамика (динамичност.,,) на природните процеси. <=а Ант. статичност, не¬ подвижност, застой, 2. Уси¬ лен ход и напрегнатост в развитието на нещо: дина- мичмост книж., динами¬ зъм книж,, интензивност книж., напрежение, актив¬ ност (огр,). Обичам динами¬ ката (динамичността...) на живота в големия град. Динамика (динамичност,,,) на спортна игра. Работим с голяма динамика (дина¬ мичност,,,), Динамика (ди- намичност, динамизъм, ин¬ тензивност, напрежение) на филм. оАнт. спокойст¬ вие I (вж); отпуснатост, вя¬ лост. динамичен книж, —> напрег¬ нат: интензивен, усилен, бурен, трескав, динамичност книж, — дина¬ мика 1: динамизъм, движе¬ ние. —> динамика 2: напре¬ жение, интензивност, дина¬ мизъм. дипля несв, —> нагъвам1: на¬ диплям, начупвам, —> нагъ¬ вам 2: сгъвам, надиплям, сдиплям. — прен. поет, на¬ гъвам 3: надиплям, гърча, къдря, накъдрям, набръч¬ квам. директен книж. -а пряк 1: прав. —> пряк 2: непосред¬ ствен, пепосреден, — пряк 3. дирижирам —> прен. книж. насочвам 3: направлявам, ръководя, напътствам. диря —> знак 1: белег, следа, отпечатък, печат. диск —> разш, спец, компакт¬ диск: сиди, сидиром диск, дискусионен книж, —> спо¬ рен1.
139 добросъвестен дискутирам книж. —> обсъж¬ даме разглеждам, разиск¬ вам, коментирам, анализи¬ рам. —> споря, полемизи- рам, препирам се, разпра¬ вям се. дисонанс книж. — прен. про¬ тиворечие 1: несъответст¬ вие, разминаване, несъвме¬ стимост, дисхармония, дистанцирам се книж. — раз¬ граничавам се: отграни- чавам се. дисхармония книж, —» прен, противоречие 1: несъот¬ ветствие, разминаване, не¬ съвместимост, дисонанс, дитирамби книж., обикн, ирон, — възхвала 1: хвалеб¬ ствие, славословие, адмира¬ ция. длъгнест -> дълъг: продълго¬ ват, проточен, източен. длъжност —> работа 2: заня¬ тие, поминък, препитание, служба, бизнес, хляб, —> прен, задължение: задача, работа, функция, грижа, днешен —> прен, съвременен 1: сегашен, настоящ, дни —> прен, живот 1: добавка - Допълнително при¬ способление към нещо (жи¬ лищно помещение, автомо¬ бил, устройство и под,), чрез което се повишава не¬ говото удобство, функцио¬ налност и др.: допълнение, екстра нов, разг. Сложиха ми на. колата няколко екст- ри (добавки). добивам - прен. Започвам да имам някакво качество или вид: получавам прен., при¬ емам прен. (огр.), придоби¬ вам прен, Добивам (получа¬ вам,,.) съвсем друг изглед с новия костюм, Добивам (по¬ лучавам придобивам) хубав загар след две седмици на морето. Добивам (придо¬ бивам, приемам) мрачно изражение. Идеята доби (получи,,.) по-ясни очерта¬ ния, Добивам (получавам,,,) известност. <=Ант. загуб¬ вам, изгубвам. ~ Близ. ста¬ вам. —> получавам 2: придо¬ бивам, сдобивам се. —> про¬ извеждам 2: получавам. добро —> прен. благоденст¬ вие: благополучие, добрува¬ не. добродушен —> добър 1: доб- росърдечен, мил. добросъвестен - Който спаз¬
добросърдечен 140 ва точно и съзнателно за¬ дълженията си, законите, правилниците и под. или е проява на такова отноше¬ ние: отговорен, коректен книж, Добросъвестен (от¬ говорен...) служител. Доб¬ росъвестен (отговорен...) гражданин. Добросъвестно (отговорно,..) изпълнение на задачите. Много добро¬ съвестен (коректен) парт¬ ньор при изплащане на за¬ дълженията си. <=а Ант. недобросъвестен, безотго¬ ворен, некоректен. — Близ, добър; старателен 1 (вж). добросърдечен —> добър 1: добродушен, мил. добруване —> благоденствие: благополучие, добро, добър -1. Който има мек, сго¬ ворчив характер и се отзо¬ вава на болките и проблеми¬ те на другите: добросърде¬ чен, добродушен, мил прен. Дядо ми е много добър (добросърдечен..,) човек. Толкова добра (добросър- денна,.,) жена, винаги ми помага! <=а Ант. лош 2 (вж). 2. Който има положителни качества и се ползва с одоб¬ рение, заслужава одобре¬ ние: сгоден разг., харен нар, Да сме благодарни, / имаме си, Пендо, / съюзници хар¬ ни. Елин Пелин, Добра (сгодна...) стока. Добро (сгодно...) качество. <=а Ант, лош 1 (вж), — прен. подходящ 3: благоприятен, удобен, сгоден, щастлив, доверявам —> откривам 2: поверявам, разкривам, спо¬ делям, издавам, изказвам. довод —> аргумент 1: съобра¬ жение, основание, мотив, мотивировка, обосновка. довтасвам разг,—> пристигам 1: идвам, дохождам /дойда, довършвам —» свършвам 1: завършвам, привършвам, приключвам, изкарвам. — прен, разг. унищожавам: съсипвам, погубвам, ликви¬ дирам, заличавам, затривам, погребвам, догарям —> угасвам 1: изгас- вам, загасвам, гасна, догонвам — стигам 2: насти¬ гам, достигам, застигам, из¬ равнявам се. дойда —> дохождам, доказателство —> аргумент 2, докарвам разг. — прокарвам
141 долен 3: снабдявам, доставям. —> прен. предизвиквам 3: съз¬ давам, пораждам, произ¬ веждам, направям, донасям, навличам, докарвам се разг. —> наглася¬ вам се (нагласям се): пре¬ менявам се, издокарвам се, нагиздвам се, наконтвам се, накипрям се, натруфвам се. —»глася се: гиздя се, контя се, труфя се, кипря се, докарвам си разг, — спечел¬ вам: припечелвам, печеля, получавам, изработвам, из¬ важдам, вадя, правя, напра¬ вям. докопвам разг. грубо —> хва¬ щам 1: улавям, —схващам 4: улавям, залавям, задър¬ жам, спипвам, пипвам, докосвам —> пипам 1: допи¬ рам, бутам, барам. докрай —»окончателно 1: из¬ цяло, всецяло, напълно. документация - Съвкупност от документи, проекти, снимки и др., които са не¬ обходими на някого за ня¬ каква цел (за да кандидатст¬ ва някъде, да представи по¬ стиженията си и под,): до¬ кументи, портфолио нов. нежел. Събирам докумен¬ тацията (документите,..) за участие в конкурс. Пред¬ ставям документацията (документите..,) на канди¬ дата за свободната длъж¬ ност, документи —> документация: портфолио. долавям - До сетивата и съз¬ нанието ми достига нещо от околната обстановка: забе¬ лязвам, усещам, чувствам несв, / почувствам св,, прен. разбирам, схващам, сещам поет. Другарко, се¬ щам аз последний час на¬ става, / час сбогом и от теб, и от света да зема. П, П, Славейков, Долових (за¬ белягах, усетих, почувст¬ вах...) смущението му. До¬ лови (забеляга, усети, по¬ чувства,,.) ли, че не съм до¬ волен от решението ти? Долавям (забелязвам, усе¬ щам, чувствам.,.), че не съм сам в стаята, —а разбирам 1: схващам, проумявам, про¬ зирам, осъзнавам, загрявам, —а чувам 1: дочувам, долен —> прен, разг, неодобр, нечестен 1, 2: непочтен,
доловим 142 безчестен, безсъвестен, по¬ дъл, низък, мръсен, доловим —> явен 1: видим, оче¬ виден, забележим, доминирам книж. —> преобла¬ давам, домогвам се —> настоявам: претендирам, драпам, напи¬ рам, донасям —> прен. предизвик¬ вам 3: създавам, пораждам, произвеждам, направям, до¬ карвам, навличам, донор —» дарител 1. — рядко дарител 2: спонсор, спомо- щеетвуватсл, допадам —> харесвам 2: харе¬ свам се, нравя се, импони- рам, допада ми —а харесвам 1: ха¬ ресва ми <се>, понравя ми се, падам си. допир —> връзка 1: контакт, досег, съприкосновение. допирам —> пипам 1: докос¬ вам, бутам, барам. допитване —» анкета 1: про¬ учване, сондаж, допотопен — прен. отживял: остарял, старомоден, ана¬ хроничен, архаичен прен,, мухлясал. допълнение — добавка: екст¬ ра. допускам —> позволявам 2: да¬ вам, — предполагам 1: мис¬ ля, смятам, считам, струва ми се, вярвам. досаден —> безинтересен 1: скучен, отегчителен, дотег- лив, неинтересен, незани¬ мателен. досег —> връзка 1: контакт, съприкосновение, допир, досещам се - Вниквам в същ¬ ността или причината на нещо: отгатвам, познавам, прозирам. Досещам се (от¬ гатвам...) защо толкова се разбърза. Бързо се досетих за (отгатнах...) отговора на гатанката. - Близ. схва¬ щам, разбирам, проумявам, —а спомням си: досещам се, припомням си, наумявам си. —> сещам се 1: съобразявам (се), хрумва ми, доста - В количество, степен, които са достатъчно големи, не са малки: значително, твърде (обикн. с много). Има доста (значително.,,) много пари. Доста (зна¬ чително...) много закъс¬ няхме. Доста (значително) се потрудихте, о Ант. не¬
143 дразня достатъчно, малко. ~ Близ. много, доставям —> прокарвам 3: снабдявам, докарвам, достигам —> простирам се 1, il·, стигам, разпростирам се, разстилам се, разполагам се. —> рядко стигам 1: при¬ стигам, идвам / дойда. — стигам 2: настигам, застя¬ гам, изравнявам се, догон¬ вам, достижение книж. нежел. — постижение 1: успех, спо¬ лука, завоевание, победа. достоверен — безспорен 1: неоспорим, неопровержим, необорим, сигурен, надеж¬ ден. — истински 4: верен, правдив, истинен. достоен —> прен. горд 1: gоего- лепен, достойнство —> предимство Г. качество, преимущество, приоритет. достолепен —» представите¬ лен 2: внушителен, солиден, мастит. — горд Г. достоен. дотеглив —» безинтересен Г, отегчителен, досаден, неин¬ тересен, незанимателен, дохождам несв,, нар. / дойда св. —> пристигам 1: идвам, довтасвам, — рядко прен, настъпвам1!, наставам, ид¬ вам, етавам2, започвам, за¬ почвам се. дочувам —> чувам Г, долавям, —> прен. разг.узнавам 1: на¬ учавам <се>, чувам, разби¬ рам. драг -> мил 1: скъп, обичен, любим, свиден, —> мил 2: приятен, симпатичен, оби¬ чен, обичлив, любав, драгоценен книж. — скъпоце¬ нен 1: безценен. —> прен,, понякога ирон, скъпоценен 2: безценен, неоценим, зла¬ тен. дразня несв, - 1. Предизвик¬ вам неприятно вълнение, изостряне на нервите: раз¬ дразвам, нервирам,афек¬ тирам книж. Всяка дума, която накърнява- самочув¬ ствието му, го дразни (раз¬ дразва,..). Много е чувст¬ вителна и лесно се дразни (раздразва...). Дразнят (раздразват...)ме некомпе¬ тентните забележки по проекта. 2. Държа се пре¬ дизвикателно с някого, като се опитвам да го нервирам или обидя: закачам2, пре¬
драма 144 дизвиквам. Постоянно дразни (зака^^а...) братче- то си и го разплаква. Оби¬ ча да дразни (закача...) ко¬ легите си и предизвиква конфликти. драма —> прен. книж, експр. нещастие 1: злощастие, беда, злочестина, злополу¬ чие, зло, несрета, трагедия, катастрофа, драматизъм - Наличие на сблъсъци, борба между раз¬ лични прояви, чувства, ли¬ ца, сили и др,, което пораж¬ да напрежение, очакване за надделяване на едно от тези неща, лица: драматичмост. Драматизъм (драматич¬ ност) на действие в худо¬ жествено произведение. Драматизъм (драматич¬ ност) в чувствата на герой на произведение. Драма¬ тизъм (драматичност) на епоха. драматичмост —> драмати¬ зъм. драпам — прен. разг, настоя¬ вам, претендирам, домо¬ гвам се, напирам, дребен —> малък 1: ситен. —> малък 2: невръстен, мало- възрастен, ситен, —> малък 3: малочислен, малоброен, нищожен, — прен, малък 4: маловажен, незначителен, несъществен, несериозен, дреболия —> прен, раз!', по¬ дробности: тънкост, детайл· древен —> старинен: някога¬ шен, архаичен, дрезгав —> сумрачен: полу- мрачен, мътен, дрезгавина —» сумрак: полу¬ мрак, здрач, дремя несв, — прен, спотай¬ вам се 2: крия се, тая се, потайвам се. — прен, без¬ действам 2: стоя, седя, ви¬ ся, кисна, стърча, кибича, —> прен, неодобр, бездейст¬ вам 3: стоя, седя, пасувам, спя, дрехи мн. — облекло: одеяние, одежди, премяна, дрога —> наркотик. друг —> различен 2: отделен, другар - 1. Човек, с когото постоянно се общува пора¬ ди чувство на симпатия и разбирателство: приятел. Ние сме стари другари (приятели). Той е истински другар (приятел), винаги ми помага, 2. Човек, с когото
145 дружност някой върши обща дейност, борба: съратник, сподвиж¬ ник рядко, Левски има мно¬ го другари (съратници...) в организационната дейност за въстание. —> разш. спът¬ ник 1: компаньон, компа¬ ния. другарски —> дружески: при¬ ятелски, дружелюбен, другарувам разг. —> дружа: другаря. другаря нар, — дружа: друга¬ рувам. дружа - Имам с някого другар¬ ски, приятелски отношения: другарувам разг., другаря нар, Аз от дете с тез птич¬ ки другарях, / че дивни бяха песните им прости. П. П. Славейков, Ние дружим (другаруваме...) от деца. дружелюбен - Който проявя¬ ва или изразява добро, дру¬ жеско чувство: приветлив, приветен поет,, радушен, благоразположен книж,, топъл прен. Дружелюбен (приветлив...) поглед, Дру¬ желюбен (приветлив...) по¬ знат, Дружелюбно (при¬ ветливо...) отношение. <=а Ант, недружелюбен, не¬ приветлив, неприветен, не- благоразположен, студен. —> дружески: другарски, при¬ ятелски, дружен - Който се отличава с единодействие и единомис¬ лие, разбирателство: задру¬ жен, сплотен, единодушен, единен, сговорен разг. Сто¬ ян дружина думаше: / „-Ой ми ва вази, дружина, / дру¬ жина вярна, сговорна. “ Нар. пес. Много дружно (за¬ дружно...) семейство. Трябва да бъдем дружни (задружни...), за да постиг¬ нем целта си. <=а Ант. раз¬ единен, несговорен, —> общ 3: съвместен, задружен, ко¬ лективен, единен. дружески - Който е присъщ на другар, другари: другар¬ ски, приятелски, друже¬ любен. Дружески (другар¬ ски ...) разговори. Дружеско (другарско...) отношение. Дружеска (другарска..)ръ¬ ка. <=а Ант, враждебен, не¬ дружелюбен. дружно —> заедно 2: наедно, задружно, колективно, общо, съвместно, дружмост —> единство 2: за-
дръзновен 146 дружност, единно ст, съгла¬ суваност. дръзмовем книж, — смел 3: дързък. дрънкам —> прен, разг. пре¬ небр. говоря 1, приказвам, бърборя, бъбря, хортувам, меля, дърдоря, бръщолевя, плямпам, —> прен, разг, пре¬ небр. разговарям', беседвам, говоря, приказвам, хорту- вам, бъбря, бърборя. дръпнат —> прен. разг, не- одобр. своенравен: своево¬ лен, опак, опърничав, върто- глав. дума - 1, Отделно звукосъче- тание или звук от човешка¬ та реч, което изразява поня¬ тие или чувство: слово, реч разг,, лаф нроегоиар. Но хулна реч не казвай, недей го кле [народа] жестоко, / че уж не виждал злото. П. К. Яворов. Изрече няколко раз¬ вълнувани думи (слова). Не знае нито дума (слово, лаф) на румънски. 2. Нещо, кое¬ то се казва, съобщава: при¬ казка разг., лаф простонар. Не можах да си кажа дума¬ та (приказката...). Прекъс¬ нах му думите (приказки¬ те..,). —> прен. обещание: обет. думам разг, — казвам 1: река, викам. дух —> психика: душевност, душа, — прен. самочувст¬ вие 2. духовен —> интелектуален 2: културен, — прен, нравст¬ вен 1: морален, —> нравст¬ вен 2: етичен, душа —> психика: душевност, Дух, душевед книж, —> психолог: душеведец, душеведец книж. рядко —> психолог: душевед. душевност книж, —> психика: душа, дух, душманин простонар, — враг 1: противник, неприятел, дълбина книж, —> дълбочина 1: глъбина, бездна, паст. —> прен, дълбочина 2: величи¬ на, големина, глъбина, —> прен. дълбочина 3: глъбина, дъно. —> прен, задълбоче- ност: дълбочина, глъбина, дълбок —> прен. задълбочен: проникновен, сериозен, -» прен. силен 5, —> прен, съдържателен 1: смислен, дълбочина - 1. Дълбоко мяс¬
147 дълъг то във вода или в земята: дълбина книж., глъбина поет., бездна прен,, паст само ед,, книж. Изследват морските дълбочини (дъл¬ бини...). Вулканите изкар¬ ват лава от земната дълбо¬ чина (дълбина...). 2, прен, Голям обхват, измерения на някакво явление: величина, големина, дълбина прен, книж,, глъбина поет. Дъл¬ бочина (величина...) на май¬ чината любов. Трогна ме дълбочината (величина¬ та...) на страданието му. Дълбочина (величина.,.) на криза. Дълбочина (величи¬ на...) на разрив. 3. прен. Най-скрита, съкровена част на сърце, чувства, мисли: дълбина прен. книж., глъ¬ бина прен. поет., дъно прен. Но дойдоха печални дни. Покруса / най-твърдите от глъбини раздруса. К. Хрис¬ тов, От дълбините (дълбо¬ чината, глъбината) на ду¬ шата му изплува забравена нежност. В дълбочината (дъното...) на съзнанието ми проблясна спомен. —» прен, задълбоченост: дъл¬ бина, глъбина. дълговечен — продължите¬ лен, дълъг, дълготраен, дълговременен, дълголетен, траен, дълговременен -— продължи¬ телен, дълъг, дълготраен, дълговечен, траен, дълголетен — продължите¬ лен, дълъг, дълготраен, дъл- говечен, траен. дълготраен -» продължите¬ лен, дълъг, дълговременен, дъптовсесн, дълголетен, траен, —> траен 2, издръж¬ лив, — траен 2 /А, неувях¬ ващ. дълъг - Който има по-голяма дължина от ширина: про¬ дълговат, проточен, изто¬ чен, длъгмест. Дълги (про¬ дълговати.,,) сенки. Дълга (продълговата...) маса. Дълго (продълговато,, изто¬ чено, длъгнесто) лице. Дълги (източени, длъгнес- ти) мигли. <=А Ант, къс. —> продължителен, дълготра¬ ен, дълговременен, дълголе¬ тен, долговечен, траен. — прен, разг, висок 1: източен. — прен. многоброен Т, мно¬ гочислен,
дъно 148 дъно —> прен, дълбочина 3: дълбина, глъбина, дърдоря разг. пренебр. —> го¬ воря 1: приказвам, бърборя, бъбря, хортувам, дрънкам, меля, бръщолевя, плямпам, държа —> прен, поддържам: подпирам, крепя, подкре¬ пям. държа се — прен. отнасям се 1: постъпвам, третирам, държавен —> обществен 3: общ. държание —-> обноски: мание¬ ри. дързък - Който е предизвика¬ телно напорист, настойчив и безцеремонен в своите искания, думи, поведение: нахакан разг. неодобр. Дър¬ зък (нахакан) и безскрупу¬ лен, той наистина успя да заеме ръководното място. Дръзко (нахакано) държа¬ ние. . Ант.: свит, стесни¬ телен, скромен. ~ Близ. на¬ хален; напорист, настойчив, —а смел 3: дръзновен, дърт разг, грубо —> стар 1: възрастен, дъртак разг. грубо — дядо: старец, старик, дядка, дър- тофелник. дъртачка разг. грубо — баба 1: старица, бабичка, бабка, бабушкера, бабишкел(р), дъртофелница. дъртофелмик разг, грубо дядо: старец, старик, дядка, дъртак. дъртофелница разг, грубо —> баба 1: старица, бабичка, бабка, бабушкера, бабиш- кел(р), дъртачка, дъх — миризма 1: воня, лъх, дъхав поет, —> ароматен: ми¬ ризлив, благоуханен, уха- uеu, благоухаен, аромати¬ чен, ухаен, благовонен, дъхам рядко -вмириша: ухая, лъхам, дъхтя, воня, дъхтя поет. —> мириша: ухая, лъхам, дъхам, воня. дядка разг. пренебр. — дядо: старец, старик, дъртак, дъртофелник. дядо - Много възрастен, стар мъж: старец, старик книж,, дядка разг, пренебр., дъртак разг, грубо, дърто¬ фелмик разг, грубо, Я на¬ дуй, дядо, кавала, /след теб да викна, запея. Хр, Ботев, Аз често виждам из гра¬ дът, / по всеки път и кръс¬ топът,. / на Македония ча¬
149 единение дата: /от старци чак до младенци. П. К. Яворов, Си¬ тен снежец завалява, /спи¬ ра цигулката горестен плач - стареца немощно става. Хр, Смирненски. В пред¬ смъртен стон старикът белобрад, /оплискан в кръв, повдига се едвам. Хр. Смир- ^№ΧΗ. —> прен. разг. тъст: бабалък, дял - 1. Отрязък, отделно ко¬ личество от нещо разделе¬ но: част, пай разг. Моят дял (част...) от наследството е по-малък, Пада ми се ра¬ вен дял (част...) от продук¬ цията. 2. Обособена по про¬ блеми съставна част на на¬ ука, книга, текст: част, раз¬ дел. Първи дял (част.,,) от доклад. Лексикологията е дял (част...) от езикознани¬ ето, ~ Близ, отдел. —> част: партида, транш. — прен. участие: намеса, роля, съпричастие, —> прен, книж, съдба 1: участ, предопреде¬ ление, орис, орисия, жре¬ бий, Е еволюирам книж, — разви¬ вам се 1: напредвам, израст¬ вам, движа се. еволюция книж. — развитие 1: промяна, изменение, развой, егоизъм - Поставяне на соб¬ ствената личност и лични¬ те интреси на преден план, незачитане и пренебрегване на другите: себелюбие, се¬ бичност, егоцентризъм книж, Прочут е с егоизма (себелюбието...) си, Проява на егоизъм (себелюбие...). <=а Ант. алтруизъм, егоцентризъм книж, — его¬ изъм: себичност, себелю- бие. едва — само 2. -ь точно 3: тъкмо, току-що, таман, единен —> дружен 1: задру¬ жен, сплотен, единодушен. —а общ 3: съвместен, задру¬ жен, дружен, колективен. единение книж. —> единство
единност 150 3: сплотеност, единност рядко — единство 1: съгласие, консолидация, единодушие, съгласуваност, хармония, съзвучие, — единство 2: задружнас^ дружност, съгласуваност. единодушен -» дружен 1: за¬ дружен, сплотен, единен, единодушие —> единство 1: съгласие, консолидация, съгласуваност, единност, хармония, съзвучие, единомислие —» разбирател¬ ство, сговор, съгласие, хар¬ мония, единствено —> само 1: изклю¬ чително. единство -1. Еднаквост, общ¬ ност между различни лица или групи по мислене, це¬ ли, действия и др.: единоду¬ шие, единност рядко, съг¬ ласие прен., консолидация книж., съгласуваност, хар¬ мония, съзвучие прен. Нужно е единство (съгла¬ сие...) между политиците по националните идеали на България. Няма единство (съгласие,,,) в политиката на правителството и пре¬ зидента. Единство (съгла¬ сие...) във вижданията на родителите за възпитани¬ ето на децата. <=А Ант, несъгласие, разединение 2 (вж). 2. Еднаквост и едно- времсuноег на действията на различни лица: задруж- ност, дружност, единност, съгласуваност. Задруж- ност (дружност...) при взе¬ мане на решения. Задруж- ност (дружност...) при по¬ вдигане на тежест от мно¬ го хора. <=а Ант. разедине¬ ние, несъгласуваност, 3. Тясна връзка между някол¬ ко неща или лица: единение книж,, сплотеност (огр. за отношение между лица). Единство (единение) меж¬ ду човека и природата. Ду¬ ховно единство (едине¬ ние...) между населението на България от различни райони. <=а Ант, разедине¬ ние 1 (вж). еднакъв - Който съвпада с друг по белезите си, няма раз¬ личия от друг: същ<ият>, тъждествен книж. (огр. за неща), еднообразен, иден¬ тичен книж., равен огр.: Косите на момичетата са
151 еднообразие съвсем еднакви (тъждест¬ вени,,.). Децата ни са ед¬ накви (равни) поуспех. Ти си еднакъв (същият, иденти¬ чен) по характер с майка си. Еднакви (еднообразни...) дрехи. Еднакви (тъждест¬ вени...) химически свойст¬ ва. <=Ант. различен 1 (вж). еднаквост - Пълно съвпадане на две неща: тъждество книж., съвпадане, съвпаде¬ ние, идентичност книж,, равенство. Еднаквост (тъждество...) на оценки. Еднаквост (тъждество...) на атмосферно налягане. <=а Ант. различие; контраст (вж). —> еднообразие 1: ед¬ нотипно ст, еднообразно ст, бедност. едновременно —> заедно 3: наедно, съвместно, едновремешем разг. —> стар 2: отдавнашен, отколешен, минал, еднозначен -» рядко недву¬ смислен: ясен, категоричен, еднообразен - Който е една¬ къв навсякъде или се състои от части от един вид: едно¬ типен, еднороден. Еднооб¬ разна (еднотипна...) приро¬ да,. Еднообразни (еднотип¬ ни...) проблеми. Еднообраз¬ на (еднотипна...) храна. <=А Ант. разнообразен 1, 2 (вж). — еднакъв: същ <ият>, тъждествен, идентичен, ра¬ вен. еднообразие -1. Липса на раз¬ личия, разнообразие във формата, вида или съдър¬ жанието на нещо: едмотип- ност, еднаквост, едмооб- размост, бедност прен. (при отрицателна оценка на каче¬ ството). Еднообразие (едно- типност...) на пейзаж. Ед¬ нообразие (еднотипност...) на образи в произведение. Еднообразие (еднообраз¬ ност, бедност) на език. <=а Ант, разнообразие, разно¬ типност, многообразие, бо¬ гатство. 2. Протичане, осъ¬ ществяване на нещо по ед¬ накъв начин: монотонност, монотония книж., еднооб- разност, скучност прен. книж,, скука прен,, сивота прен. Еднообразие (моно¬ тонност...) на живот. Ед¬ нообразие (монотонност, еднообразност, монопо¬ лия) на мелодия. <=А Ант.
еднообразност 152 разнообразие, многообра¬ зие, богатство. еднообразност —> еднообра¬ зие 1: еднотипно ст, еднак¬ вост, бедност. —> еднообра¬ зие 2; монотонност, моното- ние, скучност, скука, сиво- та, еднороден —а еднообразен: еднотипен. еднотипен — еднообразен: еднороден, еднотипносг —> еднообразие 1: еднаквост, еднообраз- ност, бедност. едър —> прен. рядко голям 2: съществен, сериозен, важен, едър. ежедневен —» всекидневен 1: постоянен, —> всекидневен 2: делничен, екологичен — биологичен: органичен, екопродукт —> биопродукт. експанзиомистичен книж. —> агресивен: завоевателен, офанзивен, експедирам спец или разг. — изпращам 1: пращам, из- провождам, екстра нов, разг. —> добавка: допълнение. екстравагантен книж. —> чу¬ ден: чудат, причудлив, чуд¬ новат, странен, ексцентри¬ чен, изчанчен, бамбашка, екстраординарем книж. —» извънреден: необичаен, не¬ предвиден, нетрадиционен, екстрен, неочакван, екстрен книж. —> извънреден: необичаен, непредвиден, нетрадиционен, неочакван, екстраординарен. ексцентричен книж. —> чуден: чудат, причудлив, чудноват, странен, екстравагантен, из- ча^ен, бамбашка, ексцесия (ексцес) книж. —> безчинство 1: изстъпление, издевателство. ексцерпирам книж. — изваж¬ дам 2: извличам, вадя, взе¬ мам. елегичен книж. —> тъжен 2: жален, минорен, тъжовен, жаловит, невесел, жалос¬ тен, елементарен книж. — прост 2: лесен, лек, несложен, примитивен. — лесен: лек, прост, лсенооеъществим. елипсовиден —> овален 1: за¬ облен, закръглен. елитен — отбран: подбран, избран.
153 епоха емблематичен книж, —> пока¬ зателен 1: симптоматичен, знаменателен, символичен, емвам се разг. —> залавям се 2: заемам се, впускам се, за¬ хващам се, хващам се, впря¬ гам се. емоционален - 1. Който пре¬ дизвиква или изразява чув¬ ства, обикн, положителни: прочувствен, вълнуващ, патетичен книж. Емоцио¬ нална (прочувствена...) реч. Емоционално (прочувстве- но, вълнуващо) посрещане. Емоционални епитети, <=А Ант, безчувствен 2 (вж). 2. Който се отнася до чувства: вътрешен, интимен. Емо¬ ционален (вътрешен...) жи¬ вот. Емоционален (вътре¬ шен...) свят на поета, —а книж. чувствителен 1: сан¬ тиментален, емоция книж. —> преживява¬ не J: чувство, изживяване, енергичен —> деен: активен, деятелен, действен, енергия —> активност: дей- сгвсносг, дейност, работ- ливост, ентусиазирам — въодушевя¬ вам: вдъхновявам, инспи¬ рирам, запалвам, ентусиазирам се —> въодуше¬ вявам се: вдъхновявам се, запалвам се. ентусиазъм —> въодушевле¬ ние: вдъхновение, възторг, плам, разпаленост, разгоре¬ щено ст. епизод книж. -1. Отделна про¬ ява, която става във време¬ то или по време на нещо: случка, събитие. Разказах няколко епизода (случки...) от пътуването във Фран¬ ция,. Епизод (случка..) от. войнишкия живот. 2. От¬ делна част от развитието на действието в художествено произведение, филм и под.: сцена прен. книж,, момент прен., картина прен, В пър¬ вия епизод (сцена...) от раз¬ каза баба Илийца се среща на реката с щурците, Въл¬ нуващ епизод (сцена...) от филм. епоха - 1. Продължителен от¬ рязък от време, който се от¬ личава с важни социални явления, събития: ера, пе¬ риод, време. И тази епоха на кръв и на плам / през всички епохи и през векове¬
ера 154 те/ужасна и мрачна в хао¬ са ще свети. Ив. Вазов, С Френската революция нас¬ тъпва нова епоха (ера...) в Европа,. Епоха (ера ...) на техническия прогрес, Епоха (ера...) на рокмузиката. 2. разш. Отрязък от време в живота на човека: период, време. Спомням си епохата (периода,,,) на детството с голяма носталгия, Случи се в епохата на моето учи¬ телство. ера -» епоха 1: време, период, есенция — прен. книж. експр. същност 1: същина, сърце¬ вина, ядка, ядро. естествен - 1. Който същест¬ вува в природата или идва от нея, а не от човешка дей¬ ност: природен. Естествен (природен) парк. Дунавът е естествена (природна) гра¬ ница на България с Румъ¬ ния, Естествена (природ¬ на) смърт. <$Ант, изкуст¬ вен. 2, Който по рождение, по природа е някакъв: при¬ роден, вроден. Естествен (природен) усет за изяще¬ ство. Естествена (природ¬ на) веселост на характера. оАннт изкуствен, престо¬ рен, преднамерен. 3. Който се държи според природата, характера си или става спо¬ ред природата на някого: непринуден, неподправен, мепресторем, безизкуствен книж, Мойта песен цъфте¬ ше отново / с непринудена жажда и жар. Хр, Ясенов, Естествен (непринуден...) в държанието си навсякъде. Отношенията ни са много естествени (непринуде¬ ни...). Естествена (непри¬ нудена...) сърдечност, <=а Ант, изкуствен, преднаме¬ рен, престорен, фалшив, 4. Който по природа има ня¬ какъв вид: нормален, обик¬ новен. Снимка в естествен (нормален) ръст. Зимният сън е естествено (нормал¬ но) състояние на мечките. Естествена (нормална...) големина, <=а Ант, неесте¬ ствен, ненормален,необик¬ новен. —> закономерен, ло¬ гичен, естество книж. -ь същност 3: характер, природа, същина, еталон книж, — пример 1: образец,
155 жар ет спец. — клъамба: маймун¬ ка. етичен книж. — нравствен 2: духовен. —» честен: нравст¬ вен, морален, почтен, по¬ рядъчен, ефект книж. — въздействие 1: влияние, роля. — въздейст¬ вие 2: внушение, ефектен книж, - Който прави силно впечатление, въздей¬ ства на околните: впечатля¬ ващ книж,, атрактивен нов, нежел. Ефектен (впе¬ чатляващ.,,) жест. Ефек¬ тен (впечатляващ,..) тоа¬ лет. Ефектна (впечатля¬ ваща...) церемония. <А Ант, скромен, незабеле¬ жим. —> резултатен: ефек¬ тивен, действен, ефикасен, ефективен —> резултатен: ефикасен, действен, ефек¬ тен, ефикасен —> резултатен: ефективен, действен, ефек¬ тен. ефирен —» безплътен 2: въздушен. ехиден язвителен: хаплив, злъчен, саркастичен. ехо — прен. отзвук 1: отговор, отзив, отек, реакция. Ж жадувам —> копнея. жадувай книж, —» искан: же¬ лан, въжделен. жажда —» прен. експр. коп¬ неж, жалба нар, —> мъка 2: страда¬ ние, скръб, тъга, терзание, горест, нерадост, покруса, болка, мъчение. жален — тъжен 2: елег^ен, жалостен, тъжовен, жало- вит, невесел, минорен, жаловит —> тъжен 2: жален, жалостен, спетиесu, неве¬ сел, тъжовен, минорен, жалостен —» тъжен 2: жален, жаловит, слетиееи, невесел, тъжовен, минорен. жаля —> рядко скърбя: тъжа, тъгувам. — съжалявам 1: съчувствам, състрадавам, жар —» горещина: жега, зной,
жаркост 156 огън. — прен, книж, страст 1: пламенност, страстност, раз^ленос^ запа^еност, жаркост, плам, огън, пламък. жаркост —> страст 1: пла¬ менност, страстност, запа- леност, плам, разпаленост, огън, жар, пламък. жарък поет. —> горещ 1: зно¬ ен, огнен, палещ, парещ, жежък. — прен. страстен 1: пламенен, разпален, го¬ рещ, огнен, буен. жега —» горещина, жар, зной, огън, жегвам разг, —а оскърбяван, обиждам, засягам, уязвявам, наранявам, жежък разг'. — горещ 1: жа¬ рък, зноен, огнен, палещ, парещ. желание - Искане нещо да стане, да се притежава, по¬ лучи: охота, мерак разг,, апетит прен., ищах просто- нар, Имам желание (охо¬ та...) да пътувам по света. Отивам на училище с же¬ лание (охота, мерак, ищах). <=А Ант. нежелание, неохо¬ та, ~ Близ, мечта (вж), ам¬ биция, стремеж, стремле¬ ние. желая —» искам. железен — прен, здрав 1, ус¬ тойчив, издръжлив, соли¬ ден, крепък, як, жилав, ко¬ рав, челичен. —> прен. ус¬ тойчив 1, стабилен, соли¬ ден, непоклатим, здрав, крепък, як, гранитен, женя се несв, —> оженвам се 1: задомявам се, бракосъче¬ тавам се. —> оженвам се 2: задомявам се. жертвоготовмост —> себеот¬ рицание: всеотдайно ст, са¬ моотверженост, самопо- жсргвоватспиоег, само¬ жертва, жест — прен. книж. проява 1: израз, изява, проявление, демонстрация, манифеста¬ ция, жесток - 1. Който проявява жестокост, лошо, грубо от¬ ношение, в което няма със¬ традание, и измъчва някого: жестокосърдечен, безжа¬ лостен, безмилостен, без¬ пощаден, безсърдечен, без¬ човечен експр. Нощта е твойта мащеха неумолима - / безмилостна и зла. Хр, Смирненски. Тиранин бес¬
157 жестокост неещ, кръвник безпощаден / върху им издигна завсякога меч, П. К. Яворов. Жесток (жестокосърдечен,,,) ти¬ ранин, Жесток (жесто- косърдечен...) баща. <=а Ант, милостив, мило¬ сърден, състрадателен, ~ Близ. лош, груб, свиреп. 2. Който съдържа жестокост, който е проява на крайно грубо отношение и причи¬ нява силно страдание: без¬ жалостен, безмилостен, безпощаден, безчовечен, нечовешки експр., античо¬ вешки експр., антихума- нем, варварски прен. експр., зверски прен, експр. Ще разбереш, че вожд гра¬ ди на пясък, / на гнет кога се уповава, / че меч безми¬ лостен уста запушва, / ала сърца не завладява. Ст. Ми- хайповеки, Жестоки (без¬ жалостни...) мъчения. Же¬ стоко (безжалостно...) на¬ силие над затворници. Же¬ стока (безжалостна.,) война. Жестока (безжало¬ стна...) гавра с човека, Же¬ стока (безжалостна, без¬ милостна, безпощадна) критика. <=А Ант. човечен, хуманен, човешки, човеко¬ любив, — прен. жарг. експр. изключителен, извънре¬ ден, необикновен, невероя¬ тен, невъобразим, неимове¬ рен, нечуван, невиждан, не- изказан, извъuмсреu, пора¬ зителен, небивал, фантасти¬ чен, феноменален, страхо¬ тен, страшен, ужасен, ад¬ ски. жестокост - 1. Качество на човек или проява да причи¬ нява силно страдание, бол¬ ка, да измъчва: жесто- косърдечие, безпощад- ност, безчовечност, без¬ сърдечие, коравосърде- чие. Жестокостта ми се сломи, П. Р. Славейков. Же¬ стокост (жестокосърде- чие...) на враг. Прояви же¬ стокост (жестокосърде- ние...), като съобщи лоша¬ та новина без подгодовка. Разправят се с пленниците с небивала жестокост (без- пощадност, безчовечност). <=а Ант, милосърдие, ми¬ лост. 2. Отделна проява на това качество: зверство експр,, безчовечност, вар¬
жестокосърдечен 158 варство прен. експр,, звер- щина експр,, садизъм експр. Видял много жесто¬ кости (зверства...) по вре¬ ме на войната,. жестокосърдечен -» жесток 1: безмилостен, безжалос¬ тен, безпощаден, безсърде¬ чен, безчовечен, жестокосърдечие —» жесто¬ кост Г, безпощадност, без¬ човечно сг, безсърдечие, ко- равосърдечие. живвам разг, —> съвземам се 3: съживявам се, оживявам се, живея -1. Осъществявам пре¬ храната, живота си: прежи¬ вявам, помимувам се нар. Как живеете (преживя¬ вате ...)? Живеем (преживя¬ ваме...) горе-долу добре. 2. Прекарвам живота си по някакъв начин: живуркам разг, (за трудно или небла¬ гоприятно действие), съще¬ ствувам. Живея (живур¬ кам...) без особени прежи¬ вявания. Живея (живуркам) безсмислено, —а съществу¬ вам 2: има (ме), съм. живителен —> животворен, съживи^ен, възродителен. живот -1. Съществуването на човека от рождението до определен момент или до смъртта: житие книж, ряд¬ ко, дни прен, (огр.). Така започнахме живота си, дру¬ гари мои, /тъй може би ще свършим земните си дни. Е. Багря на. Желая ти дълъг живот (дни...). Имам още живот (дни) пред себе си. Разказа ми живота (жити¬ ето) си, <=а Ант, смърт 1 (вж). 2, Начин, по който про¬ тича съществуването обикн, на хората: битие, същест¬ вувание. Борят се за чо¬ вешки живот (битие...). Тежък живот (битие...). Еднообразен живот (би¬ тие...). // Съвкупност от условия или навици, особе¬ ности, които определят на¬ чина на съществуване: бит. Харесва ми живота (бита) на българския селянин. До¬ ста изостанал живот (бит). 3. Общественото чо¬ вешко съществуване: дейст¬ вителност, битие, реал¬ ност. Животът (действи¬ телността...), който ни заобикаля, е пълен със
159 забавлявам сложни проблеми. Изкуст¬ вото отразява живота (битието...). Обичаме да обсъждаме проблемите на живота (битието,..). животворен - Който дава жи¬ вот, жизненост, бодрост, сили: живителен, съживи- телен рядко, възродителен. Животворно (живипел- но...) слънце. Животворна (живителна,.,) вода.. Живо¬ творен (живителен...) въз¬ дух. Животворна (живи¬ телна...) надежда. с^Ант. убийствен, ~ Близ. ободри¬ телен, освежителен, обно- витален. животрептящ —> актуален 2: съвременен, злободневен. живуркам разг. — живея 2: съществувам, жилав —> прен, разг. здрав 1: устойчив, издръжлив, соли¬ ден, крепък, як, корав, чели¬ чен. жилка —> прен, разг. произход 2: потекло, родословие, ко¬ рен. житие книж. рядко — живот 2: дни. жлъч —> вж. злъч. жребий —» прен. книж, съдба 1: участ, предопределение, орис, орисия, дял, 3 заангажирам книж. — запаз¬ вам 3: заемам, ангажирам, резервирам, —> ангажирам 1, натоварвам, впрягам, за¬ дължавам, връзвам. заангажирам се —> наемам се; заемам се, нагърбвам се, ангажирам се, натоварвам се, задължавам се, връзвам се. заангажирам —» запазен 3: зает, ангажиран, резерви¬ ран. забава рядко — събиране 2; сбирка, купон, парти. забавлявам - 1. Създавам приятно настроение, весел¬ ба: веселя, развеселявам. През цялото време дома¬ кинът ни забавлява (весе-
забавям се 160 ли...) с шеги и анекдоти. Клоуните много добре за¬ бавляват (веселят,..) публи¬ ката. 2. Създавам приятна обстановка и занимания на някого, за да не се отегчава: развличам, занимавам. Домакините забавляваха (развличаха...) гостите с различни игри или с музика. Умееш да забавляваш (раз- влинaш...) деца. забавям се —а изоставам, закъснявам. забележим —» явен 1, видим, очевиден, доловим. забележимо -» явно 1: види¬ мо. забележителен - Който прави особено силно впечатление с качествата си, с достойн¬ ствата си: бележит, бляс¬ кав прен,, блестящ прен,, ярък прен, Забележителна (бележита...) поезия. Забе¬ лежителен (бележит...) учен. Забележителен (бля¬ скав, блестящ, ярък) ум. Забележителна (бележи¬ та...) победа. <=А Ант, не¬ известен, незабележим, не¬ взрачен, ~Бл из. изключите¬ лен (вж), -— виден, изтъкнат, бележит, именит, лиееu. забелязвам - Внезапно, нео¬ чаквано възприемам с очи нещо, някого: съглеждам, зървам, съзирам, виждам, мярвам разг. На Станчица думаше: /- Станчице, мила мамина, / ази си ръка съгле¬ дах, / в нивата ръка пома¬ ха, Нар, пес. И цялата Ев¬ ропа да спази мир злокобен, / съзира хладнокръвно как падаме и мрем. Ив. Вазов Забелягах (съгледах...) голя¬ ма дупка на тротоара и отбих,. Забелязвам (съглеж¬ дам...). че детето залитва. <=а Ант. недо виждам, не¬ доглеждам. —> прен. дола¬ вям: усещам, разбирам, схващам, чувствам / почув¬ ствам, сещам. —> рядко оз¬ начавам 1: отбелязвам, обо¬ значавам, бележа, марки¬ рам, набелязвам. —> отбе¬ лязвам 1: набелязвам, запи¬ свам, бележа. —> отбеляз¬ вам 2: изтъквам, подчерта¬ вам, посочвам, соча. —> ус¬ тановявам Г. констатирам, откривам, виждам. —> гле¬ дам 2: виждам, заблестявам — светвам 1:
161 забравям грейвам, засиявам, пламвам, блясвам, —> светвам 2: i рейвам, блясвам, засиявам, просиявам, просветвам, заблуда - Лъжлива, невярна представа или мнение за нещо, някого: заблуждение, илюзия, измама, лъжа разш,, мираж прен, книж. (огр,) Съществувала е за¬ блуда (заблуждение, илю¬ зия), че Земята е плоска. Живял съм. в голяма заблуда (заблуждение.,.), че той може да ми съдейства. Беше заблуда (заблужде¬ ние...), че ще получат на¬ следство от този чичо. <=А Ант, истина, правда. заблуждавам —> несв. лъжа 1: мамя, лъготя, ментя, мен- тосвам. — лъжа 2: мамя, залъгвам, лъготя, меигое- вам, баламосвам, будалкам, премятам, пързалям, връз¬ вам. — излъготвам 2: из- мамвам, избудалквам, бала- мосвам, изпързалвам, из- ментвам, м^тесвам, връз¬ вам, прецаквам, премятам, извозвам, прекарвам. заблуждавам се —> несв. лъ¬ жа се: мамя се, — излъгвам cel: измамвам се. заблуждение —> заблуда: илю¬ зия, измама, лъжа, мираж, забогатявам - Ставам богат: замогвам се, разбогатявам рядко (за интензивно дейст¬ вие), богатея несв., рядко, Много забогатяха (замог¬ наха се, разбогатяха) някои търговци, Държавата за- богатява (замогва се...). <=а Ант, обеднявам, осирома- шавам, западам. ~ Близ. опаричвам се, спечелвам, забравям - Изчезва, изтрива се от паметта, мисълта ми нещо: изумявам2 разг., из- щуква ми разг., изключ¬ вам прен. разг. От мараня¬ та жежка / аз сърпа не ос¬ тавям / и работата теж¬ ка / със песен я забравям. Ив. Вазов. Забравил съм (изумил съм, изключил съм, изщукнало ми е) да си взе¬ ма лекарствата. Съвсем забравих (изумих,, изключих,, изщукна ми), че имам засе¬ дание. Забравям (изщукна ми) адреса. <=а Ант. запом¬ ням, помня, запаметявам; сещам се 2 (вж). — прене¬ брегвам 1: игнорирам, зане-
забутам 162 марявам, подритвам, нехая, загърбвам. —> пренебрегвам 2: игнорирам, занемарявам, подритвам, забутан -» прен, разг. презр. стеснителен 1: срамежлив, притеснителен, свенлив, срамлив, свит. забърквам —> прен. замесвам: намесвам, въвличам, на¬ бърквам, вмесвам, оплитам, заплитам, забърсвам —> прен, жарг. от¬ крадвам 1: присвоявам, за¬ дигам, вдигам, отмъквам, пипвам, свивам, гепя. заварвам - Виждам нещо, ня¬ кого в някакъв момент в оп¬ ределено състояние, форма, изглед, които обикн. не съм очаквал: сварвам, нами¬ рам, откривам прен, Зава¬ рих (сварих...) стаята раз¬ хвърляна. Заварих (сва¬ рих...) го болен. завеждам1 —> водя 1: карам, отвеждам, завеждамЗ —»ръководя 1: ог¬ лавявам. завземам —» завладявам: пре¬ вземам, завоювам, покоря¬ вам. завивам —> опаковам: затъ¬ вам, увивам, обвивам, паке¬ тирам, амбалирам. завинаги - За вечни времена, докато някой или нещо съ¬ ществува: навеки книж., вовеки старин, И ето че широк и чужд е вече пръс¬ тена /на нейните ръце, на¬ веки скръстени. Е, Багряна. Ще пазя този спомен зави¬ наги (навеки...). Връщам се в родината завинаги (наве¬ ки...). <=Ант, временно. —> окончателно 2: безвъзврат¬ но, категорично, невъзвра¬ тимо, завирам разг. —— пъхам: муш¬ кам, тикам, навирам, намък- вам, втиквам. зависимост —> връзка 3: взаи¬ мозависимост, взаимо¬ връзка, взаимообуеповс- ност, свързаност. завладявам - Нахлувам в чужда територия и я поста¬ вям под своя власт: завзе¬ мам, превземам, завою¬ вам, покорявам. Ще разбе¬ реш,, че вожд гради на пя¬ сък, /на гнет кога се упова¬ ва, / че меч безмилостен ус¬ та запушва, / ала сърца не завладява. Ст. Михайлов-
163 заглушавам ски, Наполеон завладява (завзема...) почти цяла Ев¬ ропа и нахлува в Русия. В 1393 г. османците завладя¬ ват (завземат...) Търново и поробват България, —а прен. спечелвам 2: печеля, покорявам, завоювам, завоевание —> прен. пости¬ жение 1: успех, сполука, достижение, победа. завоевателен —» агресивен 1: скепаизиоиисгиеси, офан- зивен. завоювам —» завладявам: за¬ вземам, превземам, покоря¬ вам. — прен, спечелвам 2: печеля, покорявам, завладя¬ вам. завчас разг. —> веднага: неза¬ бавно, моментално, тутак¬ си, тозчас, начаса, аламинут, завършвам —> свършвам 1: довършвам, привършвам, изкарвам, приключвам. —> свършвам 2: приключвам. -ь свършвам 3: окончавам, завършек —» край 2: финал. — край 3: приключване, свършек, финал. загадъчен —> тайнствен. мистериозен, мистичен, —» необясним: неразбираем, непонятен, неясен, неведом, ^а^онален, тъмен, загасвам — угасвам 1: гасна, изгасвам, догарям. —> угас¬ вам 2: гасна, изгасвам. загасявам —> угасявам 1: из¬ гасявам, гася, загасям, из- гасям, угасям, потушавам. загивам —> умирам 1 //: изми¬ рам, мра, гина, загиваме —» прен. унищоже¬ ние: гибел, разруха, рухва¬ не, край. — смърт 2: гибел, край. заглавие - Име на книга, ста¬ тия или друг текст, което стои в неговото начало, над текста: надслов (наслов) книж., титул спец. Заглавие (надслов...) с едри букви. Сполучливо заглавие (над¬ слов) за литературна тема, Дълго заглавие (надслов). загладен —> прен. възпълен: закръглен, сочен, налят, заглушавам - 1. Правя нещо да не се чува, да заглъхне: приглушавам. Мекият път заглушава (призлу- шава) стъпките ни. Шу¬ мът на реката напълно за¬ глушава (приглушава) думи¬ те. Опитай се да заглушиш
заглъхвам 164 (приглушиш) кашлянето си. <=а Ант, засилвам 1 (вж). 2. рядко Временно правя ня¬ кой, нещо да не чува: оглу¬ шавам. Музиката заглуши (оглуши) ушите ми. Силни¬ ят гръм ме заглуши (оглу¬ ши). —> прен. сдържам: въздържам, възпирам, за¬ държам, удържам, потис¬ кам, сподавям, задушавам, заглъхвам -^утихввам затих¬ вам, стихвам, замирам, глъхна, изчезвам, угасвам, гасна, умирам, млъквам, заговарям - рядко прогова¬ рям: заговорвам, заприказ¬ вам. — прен. проявявам се 2: проговарям, заговорвам, обаждам се, заговорвам -> рядко прого¬ варям: заприказвам, загова¬ рям, —» прен. проявявам се 2: проговарям, обаждам се. заграбвам — експр. неодобр. присвоявам 1: обсебвам. загрижен - Който има или из¬ разява тревога, безпокойст¬ во, наличие на грижи: угри¬ жен, кахърен простонар,, окахърен простонар. Влезе загрижен (угрижен,,.) по¬ ради липсата на новини за болното дете. Виждаш ми се доста загрижен (угри¬ жен ...). Заговори съсзагри¬ жен (угрижен,,,) глас. За- грижено (угрижено.,,) ли¬ це, <=а Ант, безгрижен. ~ Близ. неспокоен 2 (вж). —> грижлив 1: грижовен, загрявам — прен, жарг. раз¬ бирам 1: схващам, проумя¬ вам, долавям, прозирам, осъзнавам. —> прен. жарг. разбирам 2: схващам, виж¬ дам. загрявам се —»стоплям се 1, 2: сгрявам се, затоплям се, загрявам се. загубвам се —> изчезвам 1: из¬ губвам се, чезна, изпарявам се, пропадам, загъвам —> опаковам: зави¬ вам, пакетирам, увивам, об¬ вивам, амбалирам. загърбвам —> прен. разг. пре¬ небрегвам 1: подритвам, нехая, забравям, игнорирам, задача — прен. задължение: работа, грижа, функция, длъжност. задействам —> разг. активизи¬ рам 1: активирам, задействам <се> —> тръгвам 3: заработвам, преработвам,
165 задълбочен сработвам, задигам разг. — открадвам 1: присвоявам, вдигам, отмък- вам, пипвам, свивам, гепя. —а крада: присвоявам, пи¬ пам, вдигам, свивам, гепя. задирям —> флиртувам, задя¬ вам, закачам2. задминавам - 1. Като се дви¬ жа, отивам по-напред от ня¬ кого, нещо: изпреварвам, надпреварвам,преварвам разг., надминавам, подми¬ навам, отминавам, зами- навам2 разг. Настигнах го и го задминах (изпреварих...). При бягане винаги ви задми¬ навам (изпреварвам, над¬ преварвам, преварвам, над¬ минавам). 2. прен. Пости¬ гам по-големи успехи, по¬ стижения, отивам по-на¬ пред по добри или лоши дела от някого: надмина¬ вам, изпреварвам, превар¬ вам разг. Бързо задмина (надмина...) съучениците си по успех. Новото управ¬ ление щезадмине (надмине) старото по грешки. <=А Ант,: изоставам, задоволявам —» утолявам: потискам, угасявам, изгася¬ вам. задомявам се нар, —> ожен¬ вам се 1: женя се, бракосъ¬ четавам се, —> оженвам се 2: женя се, задомявам се, вземам. задружен —> дружен 1: спло¬ тен, единодушен, единен, сговорен, —> общ 3: съвме¬ стен, дружен, колективен, единен. задружно —> заедно 2: наедно, дружно, колективно, общо, съвместно, задружносг — единство 2: дружност, единно^, съгла¬ суваност. задръжка —> пречка: препят¬ ствие, спънка, спирачка, ба¬ риера. задушавам —> прен. сдържам 1: въздържам, възпирам, задържам, удържам, потис¬ кам, сподавям, заглушавам. задушевен —» интимен 1. —а уютен: приятен, задълбочавам —» засилвам 3: увеличавам, заострям, изо¬ стрям. задълбочавам се — внимавам 1: съсредоточавам се, кон¬ центрирам се. задълбочен - Който се отли¬
задълбоченост 166 чава с голямо внимание, се¬ риозност, обхващане на проблеми и богато съдържа¬ ние при работа или по сво¬ ите качества: проникновен, сериозен прен., дълбок прен, (огр. за качества). За¬ дълбочен (проникновен, се¬ риозен) изследовател. За¬ дълбочен (проникновен...) ум. Задълбочено (проникно¬ вено...) наблюдение. Задъл¬ бочена (проникновена,.,) разработка на проблем. <=А Ант. повърхностен 1, 2, 3 (вж). ~ Близ. внимателен 4 (вж), —> внимателен 1: със¬ редоточен, концентриран, задълбочемост - Голяма съ¬ държателност на нещо: дълбочина прен., дълбина прен. книж,, глъбина прен. книж. Изследването се от¬ личава с голяма задълбоче¬ ност (дълбочина,,,), Фило¬ софска задълбоченост (дълбочина...). Задълбоче¬ ност (дълбочина,,,) на мис¬ ленето. <=а Ант, повърх- иоетиоет. плиткост. задължавам! —> разш, разг, ан¬ гажирам 1: натоварвам, впрягам, заангажирам, връзвам, — разг. ангажи¬ рам 2: обвързвам. задължавам се —> разг, нае¬ мам се: заемам се, нагърб- вам се, ангажирам се, заан¬ гажирам се, натоварвам се, връзвам се. — прен. обеща¬ вам: заричам се, вричам се, заклевам се, кълна се, задължение - Нещо, което трябва да се извърши, из¬ пълни: задача прен,, рабо¬ та, грижа прен,, функция книж,, длъжност рядко. Задълженията (задачи¬ те...) му като ръководител на предприятието са доста разнообразни. Поливането на цветята е мое задълже¬ ние (задача,,,), задържам —» хващам 3: зала¬ вям, улавям, спипвам, пип¬ вам, гепя. —> прен, аресту¬ вам 1: прибирам, закопча¬ вам. —> удържам 1, —а сдър¬ жам: въздържам, възпирам, удържам, потискам, спода¬ вям, задушавам, заглуша¬ вам. —> прен. спирам 2: въз¬ пирам, удържам, —> преча: препятствам, спъвам, сабо¬ тирам. задявам разг. —» флиртувам:
167 закана задирям, закачам2. заедно -1. Едновременно или на едно място с някой друг: наедно, съвместно. Се за¬ едно ходят / доброто и зло¬ то. Елин Пелин. Работим по този проект заедно (на¬ едно...). Живеем заедно (на¬ едно...). Отиваме заедно (наедно...) на почивка, <=а Ант. отделно, поотделно, 2. При участието на много лица: наедно, задружно, дружно, колективно, об¬ що, съвместно. Със вас об¬ щувах. светли духове. / Из¬ граждате вий дружно на земята / съзвездие от нови светове. Ал. Геров. Целият клас ще участва в акцията заедно (наедно...). Постра¬ дахме заедно (наедно...) от реформите. В борбата сме силни само ако сме заедно (наедно...). Участваме в търга всички заедно (наед¬ но...). оАнт, поотделно, 3. При участието на нещо дру¬ го, някой друг: едновремен¬ но, наедно, съвместно. Взе¬ ми и моя багаж заедно (едновременно,,,) с твоя. И аз мисля заедно (едновре¬ менно...) с теб. оАнт, от¬ делно, 4. Без да се изключ¬ ва някой, нещо при някакво действие: вкупом, наедно, накуп, изцяло рядко, Ще купим и мебелите заедно (вкупом.,.) с къщата. Цечи- ят клас заедно (вкупом...) се организирахме да оти¬ дем при болната.. заемам —> запазвам 2: ангажи¬ рам, заангажирам, резерви¬ рам. заемам се —> залавям се 2\ впускам се, захващам се, хващам се, емвам се, впря¬ гам се. — наемам се, на- гърбвам се, ангажирам се, заангажирам се, натоварвам се, задължавам се, връзвам се. зает —> запазен 3: ангажиран, заангажиран, резервиран, зазоря вам <се> — съмва <сеА: разсъмва <се>, разви- делява <се>. закана - Проявено или заяве¬ но с думи намерение да се причини зло: заплаха, за¬ плашване. заканване. Спряло пред грамадната скала в закана/сръчно чука то върти, Хр. Смирненски,
заканване 168 Постоянно чувам за закани (заплахи...), че ще отмъща¬ ват, Закана (заплаха...) за убийство. заканваме —> закана: заплаха, заплашване, закачам1 - 1. Прикрепвам не¬ що някъде да виси: окачам, увесвам разг. Закачам (ока¬ чам) палто на закачалка, <=А Ант, откачам. 2. Захващам нещо към друго с кука или друго приспособление: прикачам, скачам. Зака¬ чам (прикачам...) вагони, Закачам (прикачам...) ре¬ марке. <=а Ант. откачам. закачам2 - Допирам се с раз¬ лична сила до нещо при движение: засягам. Колата закачи (засегна) един пеше¬ ходец и едва не го уби. —» улучвам: уцелвам, засягам, —> разг, засягам 1, —> драз¬ ня 2: предизвиквам. —> пи¬ пам: докосвам, допирам, бутам, барам. —> прен. разг. безпокоя: главоболя, при¬ теснявам, обезпокоявам. —> разг. флиртувам: задирям, задявам <се с>. заклевам се —» експр. обеща¬ вам: задължавам се, зари¬ чам се, вричам се, кълна се. заклеймявам —> прен, книж. разобличавам: изоблича¬ вам, осъждам, бичувам, клеймя. заклинам експр. -ь моля: умолявам, врънкам, заключавам —> преценявам 1: съдя1, умозаключавам, заковавам се — прен. вцепе¬ нявам се: втрещявам се, сковавам се, замръзвам, смразявам се. закономерен - Който става поради взаимната връзка между явленията, фактите: логичен, естествен. Зако¬ номерно (логично,,,) разви¬ тие на събитията. Фабула¬ та достига до своя законо¬ мерен (логичен,,,) край. <=> Ант.: случаен, незакономе¬ рен, нелогичен, закопавам —> заравям 1: зари¬ вам. — заравям 2: заривам, засипвам, затрупвам, запъл¬ вам. -ь разг. погребвам: за¬ равям, ровя, закопчавам —> прен. разг, аре¬ стувам I: задържам, приби¬ рам, закостенял —» консервати¬ вен: назадничав, ретрогра-
169 заложба ден. закривам —> скривам 1: затул¬ вам, покривам. закрилник —а защитник: покровител, застъпник, закрилям —> защитавам 2: пазя, браня, вардя. закръглен —> овален 1: елип¬ совиден, заоблен. —— овален 2: заоблен, окръглен. — прен. възпълен: загладен, сочен, налят, закупувам книж. — купувам: вземам, закъснявам — изоставам: забавям се. залавям —схващам 3: улавям, задържам, спипвам, пип¬ вам, гепя, залавям се -1. Хващам с ръце някого или нещо като опо¬ ра или за обща дейност: хващам се, улавям се. За¬ лових се (хванах се...) за кло¬ на да се полюпея, Залови (хвани се,..) се за дядо си, да не се хлъзнеш! Момичета¬ та се заловиха (хванаха...) на хоро. <=Амп. пускам се, 2. Започвам да върша нещо, обикн. изискващо някакво по-дълго време: заемам се, впускам се (огр. за по-про¬ дължителна дейност), за¬ хващам се разг., хващам се разг,, емвам се разг. (огр. за по-продължителна дейност, свързана с усилие), впря¬ гам се прен, разг. В послед¬ ните години много хора се заловиха (заеха се, впусна¬ ха се, впрегнаха се...) да правят бизнес. Залавям се (заемам се...) с подготов¬ ката на уроците си. Трябва да се заловим (заемем...) да намажем овошките с вар. Заловихме се (емнахме се...) да строим къща. <=а Ант, отказвам се, заледявам се —» замръзвам 1: вледенявам се. — прен. зам¬ ръзвам 2. —> прен. заледя¬ вам се 3: измръзвам, вледе¬ нявам се, вцепенявам се, залез — прен. книж, упадък: западане, падение, peıpec. заличавам —» унищожавам. ликвидирам, съсипвам, по¬ губвам, затривам, довърш¬ вам, погребвам, заложба - Обикн. мн. Харак¬ терни вродени или придо¬ бити черти, които позволя¬ ват на някого да направи, постигне нещо: данни, ка¬
залъгвам 170 чества, възможности, да¬ дености мн., рядко. Артис¬ тичните му заложби (дан¬ ни...) са съмнителни,. Няма заложби (данни,..) да се за¬ нимава с наука. Има залож¬ би (данни...) за художник. —а дарба: талант, дар, даро¬ вание. залъгвам —» лъжа 2: мамя, заблуждавам, лъготя, мен- тосвам, баламосвам, будал¬ кам, премятам, пързалям, връзвам, замесвам - Ставам причина някой да вземе участие в не¬ що, обикн, неприятно или ненужно: намесвам, във¬ личам, забърквам прен., набърквам прен,, вмесвам, оплитам прен., заплитам прен, Замесвам (намес¬ вам...) и приятеля си в скан¬ дала, Замесиха (намеси¬ ха...) го в престъпната си дейност. Не ме замесвай (намесвай...) в домашните си проблеми. заминавам1 — тръгвам 2: потеглям, отпътувам. заминавам2 разг, —> задмина¬ вам 1: отминавам, изпре¬ варвам, подминавам, пре¬ варвам, надминавам, замирам — западам 1: упа- дам, регресирам, — утих- вам: затихвам, стихвам, заглъхвам, глъхна, изчез¬ вам, угасвам, гасна, умирам, млъквам. —> отслабвам 3: намалявам 1, затихвам, стих¬ вам, утихвам. замислям — възнамерявам: смятам, предвиждам, про¬ ектирам, планирам, каня се, глася се, мисля, тъкмя се, кроя, замисъл - Мисъл, идея за съз¬ даване или извършване на нещо, за вида и целта на някаква творческа дейност или друга проява: идея, проект, план разш, Зами¬ сълът (идеята) за написва¬ не на романа „Под игото" възниква у Иван Вазов в Ру¬ сия. Имам доста творчес¬ ки замисли (идеи...). За¬ мисъл (проект, идея) за строеж на нов мост. замлъквам —> млъквам: смълчавам се, омълчавам се, онемявам, занемявам. замогвам се —> забогатявам: богатея, разбогатявам. заможен —> богат 1: състояте-
171 заобиколявам лен. замръзвам - 1. За вода, теч¬ ност и др. - ставам на лед, покривам се с лед: заледя¬ вам се, вледенявам се, ско¬ вавам се. Реката замръзна (заледи се...). <=а Ант, раз- ледявам се, разтопявам се, размразявам се. 2. Течност¬ та в мен става на лед: зале¬ дявам! се. Чешмата зам¬ ръзна (заледи се). Хладил¬ никът замръзна (заледи се). <=а Ант, размразявам се, разледявам се. 3. Изпитвам, обхваща ме силен студ; из- мръзвам, заледявам се прен,, вледенявам се прен., вцепенявам се прен. Кра¬ ката ми замръзнаха (из¬ мръзнаха...). Войниците ще замръзнат (измръзнат...) на поста си. <=а Ант. стоп¬ лям се, сгорещявам се, заго- рещявам се), — втвърдя¬ вам се: вкоравявам се. —> прен. вцепенявам се: скова¬ вам се, втрещявам се, зако¬ вавам се, смразявам се. замълчавам -4 млъквам: за- млъквам, смълчавам се, умълчавам се, онемявам, занемявам. замърсен —> мръсен 1: нечист, изцапан, нацапан, измърсен, измацан, омацан, намацан, омърлян, мърляв, кирлив, замърсявам —> измърсявам: изцапвам, измацвам, омац- вам, намацвам, омърсявам, намърсявам, натиквам, оплесквам, изцапотвам, из- мърлям, намърлям, омър- лям, наклепвам, оклепвам, изклепвам, занемявам експр, —> млък¬ вам: замълчавам, замлък- вам, онемявам, смълчавам се, умълчавам се. занимавам —> забавлявам 2: развличам, занимавам се —> правя 2: вър¬ ша. —. прен. излагам: раз¬ работвам, поставям, изясня¬ вам, развивам, коментирам, третирам, трактувам. занимания —>работа 1: труд. дейност 1: активност. занимателен —» интересен 2: увлекателен, интригуващ. занятие —> работа 2: поми¬ нък, препитание, служба, длъжност, бизнес, хляб. заобиколявам (заобикалям) —> рядко разг, обкръжавам: окръжавам, ограждам, об-
заоблачен 172 граждам, наобиколявам (на- обикалям), заоблачен —> облачен, мрачен, мътен, навъсен, намръщен, свъсен, смръщен, начуме¬ рен. заоблен —» овален 1: елипсо¬ виден, заоблен, закръглен, —а овален 2: закръглен, ок- ръЕлен. —> прен, пълен 2: закръглен, загладен, заострям —> прен. засилвам 3: увеличавам, задълбочавам, изострям, западам - Постепенно нама¬ лявам дейността си до спи¬ ране: упадам, замирам, ре¬ гресирам книж. Занаят¬ чийството запада (упа¬ да...). Търговията с копри¬ на западна (усаднa...). <=а Ант,: процъфтявам, преус¬ пявам, прогресирам, на¬ предвам, разцъфтявам. —» обеднявам: осиромашавам, —а отпадам: отслабвам, из- немощявам, заслабвам, грохвам, рухвам. западаме —> упадък: регрес, падение, залез. запазвам - 1. Полагам грижи или създавам условия нещо или някой да остане, да не изчезне: опазвам, съхраня¬ вам книж., предпазвам, увардвам простонар. За¬ пазвам (опазвам,,,) дър¬ жавните си граници. За¬ пазвам. (опазвам,.,) тра- дицииип.о* Ант. загубвам, ~ Близ. пазя 1 (вж), 2. Не позволявам, правя така, че нещо да не се повреди, раз¬ руши, да остане непромене¬ но: опазвам, съхранявам, увардвам простонар. Сес¬ трице, спомен благ за мене запази! Ц. Церковски. За¬ пазвам (опазвам.,.) расте¬ ния от измръзване. Запаз¬ вам (съхранявам) жизне¬ ността си, Запазвам (опаз¬ вам...) в добро състояние. Запазвам (опазвам,,) кни¬ гите си от влагата. Време¬ то е запазило (съхранило,,,) фреските. 3. Предварител¬ но осигурявам право, въз¬ можност за ползване на не¬ що: заемам, заангажирам книж., резервирам книж., ангажирам книж. Запазвам (заемам.,,) маса. Запазвам (резервирам, ангажирам) билети. Запазвам (ангажи¬ рам...) стая в хотел. <=а
173 запенен Ант. освобождавам, запазен - 1. Който не е загу¬ бил добрите си качества, останал е непроменен: съх¬ ранен книж,, неповреден, непохабен, неувреден. За¬ пазен (съхранен,,,) килим. Запазени (съхранени..,) стари сгради. Запазено (съхранено,,,) лице. Запазе¬ на (съхранена...) природа. Запазени (съхранени,,.) обувки. <=а Ант,: увреден 1 (вж), овехтял (за дрехи), из¬ вехтял (за дрехи), ~ Близ.: добър, приличен, свестен, 2. Който има или отразява здрав морал: непокътнат, неопорочен, неосквермен, девствен прен. Запазени (непокътнати...) нрави. Морално запазен (непокът¬ нат...). 3. Ползването на който е предварително уго¬ ворено: зает, резервиран книж,, ангажиран книж. Запазено (заето...) място. Запазена (заета...) стая. <=а Ант. свободен. запалвам - 1. Правя нещо да гори: подпалвам, под¬ клаждам. Запалвам (под¬ палвам...) пожар. Запалвам (подпалвам,,.) печка. Запал¬ вам (подпалвам...) дърва. <=А Ант. угасявам 1 (вж). 2. Правя нещо да свети: свет¬ вам. Запалвам (светвам) лампите навсякъде. Запал¬ вам (светвам) газена лампа, оАнт. угасявам 1 (вж). — прен. възбуждам 1: пораж¬ дам, събуждам, пробуждам, събуждам, предизвиквам, причинявам, будя, разпал¬ вам, възпламенявам. —> прен. въодушевявам: вдъх¬ новявам, ентусиазирам, ин¬ спирирам, окрилявам, запалвам се -» прен. въодуше¬ вявам се: вдъхновявам се, ентусиазирам се, запален —> прен. ревностен: страстен, пламенен, всеот¬ даен, разпален, отчаян. запалемост —> страст 1: пла¬ менност, страстност, разпа- леност, огън, жар, плам, жаркост, пламък, запалянко разг, —> почита¬ тел: поклонник, фен, при¬ ятел. запаметявам —> запомням. запенен —> прен. експр. ярос¬ тен 1: разярен, бесен, по¬ беснял, освирепял, разлю-
запемвам се 174 тен. запемвам се -» прен, експр. разярявам се: вбесявам се, освирепявам, побеснявам, полудявам, подлудявам, лудвам, разлютявам се. запирам разг, —> спирам 4: възпирам. — разг, аресту¬ вам: затварям, окошарвам, опандизвам, записвам —> отбелязвам 1: набелязвам, забелязвам, бе¬ лежа. —> приемам 2: включ¬ вам, зачислявам. записвам се —> постъпвам 1: влизам, зачислявам се, запитване —> въпрос: питане, заплаха -» закана: заплашва¬ не, заканване, —> опасност: угроза, заплашваме —> закана: закан¬ ване, заплаха. запленявам поет. — възхища¬ вам: очаровам, обайвам, омайвам, пленявам, омагьо¬ свам, покорявам, завладя¬ вам. заплетем —» прен. сложен: комплициран, засукан, заплитам — прен. замесвам: намесвам, въвличам, за¬ бърквам, набърквам, вмес¬ вам, оплитам, заплитам. заповядвам - Давам заповед, нареждане: нареждам, раз¬ пореждам се, поръчвам, повелявам книж., заръч¬ вам разг. Заповядвам (на¬ реждам...) да се явят всич¬ ки. Заповядвам (нареж¬ дам...) да се подготвят по¬ мещенията. Обичам да за¬ повядвам (нареждам раз¬ пореждам се). ~ Близ.: из¬ командвам, постановявам, декретирам. —> разш, гос¬ подствам 1: налагам се, влияя, командвам, разпо¬ реждам се, властвам, запомням - Задържам в па¬ метта си някаква мисъл, факт и вече ги зная трайно: запаметявам. Запомням (запаметявам) стихотво¬ рение. Не запомням (запа¬ метявам) лесно. Опитвам се да запомня (запаметя) лицата на учениците. <=А Ант. забравям, изщуква ми, изумявам, изключвам, —» възприемам 1: усвоявам, поглъщам, започвам -1. прех. Поставям начало на нещо или на ня¬ каква дейност: почвам, за¬ хващам разг., хващам нар.,
175 запътвам се начевам нар., подкачам нар. Войни и революции,, по¬ беди и разгроми, / и някакъв миниран и привиден мир. /.../ Така започнахме живо¬ та си, другари мои, / тъй може би ще свършим зем¬ ните си дни. Е. Багряна, И днес йощ Балканът, щом буря захваща, / спомня тоз ден бурен. Ив. Вазов, Започ¬ вам (почвам...) да чета, За¬ почвам (почвам.,,) промени. Започвам (почвам,,,) всичко отначало, <=А Ант. свърш¬ вам 1 (вж); спирам 4 (вж). ~ Близ. подемам, подземам, подхващам. 2. непрех, Имам начало някъде или в опре¬ делен момент: почвам, на¬ чевам нар, Романът започ¬ ва (почва...) с пролог. От¬ тук започва (почва,,,) на¬ шето землище. Неотдавна започна (почна,,.) новото хилядолетие. оАннп. свър¬ швам 2 (вж). 3. непрех. За дейност - настъпва начало на осъществяването ми: почвам, тръгвам прен. разг., начевам нар. Работа¬ та започна (тръгна,,,). Всичко започна (тръгна,,,) от една идея на мой прия¬ тел,. Изпитите започнаха (тръгнаха,,,) добре. <=а Ант. свършвам 2 (вж). — настъпвам1'1: наставам, ид¬ вам / дойда, дохождам / дой¬ да, ставам2, започвам се. започваме —» начало, откри¬ ване, старт. започвам се —» настъпвам1!, наставам, идвам / дойда, дохождам / дойда, ставам2, започвам. запрашвам разг. — тръгвам 1: запътвам се, упътвам се, поемам, отправям се, насоч¬ вам се, потеглям, запращам —> прен. неодобр, местя 2: премествам, заприказвам —» рядко прого¬ варям: заговорвам, загова¬ рям. запълвам —> заравям 2: зари¬ вам, засипвам, затрупвам, закопавам. запълнен —» пълен 1: изпъл¬ нен, напълнен. — прен. съ¬ държателен 2: смислен, богат. запътвам се —» тръгвам 1: упътвам се, потеглям, от¬ правям се, насочвам се, по¬ емам, запрашвам.
заработвам 176 заработвам —> тръгвам 3: проработвам, задействам, сработвам, заравям - L Покривам с пръст целенасочено нещо, няко¬ го: заривам, закопавам. Заравям (заривам,,,) имане. Заравям (заривам) корени на дърво. оАит.: изравям, изкопавам, изваждам, 2, Напълвам дупка с пръст: заривам, засипвам, зако¬ павам, затрупвам, запъл¬ вам. Заравям (заривам...) яма. Заравям (заривам...) канал, <=а Ант. изкопавам, издълбавам, отравям, —> погребвам, закопавам, ровя, зараждам се —> появявам се 2: възниквам, явявам се, по¬ раждам се, раждам се, из¬ никвам, никна, изгрявам, зараждаме —> произход 1: въз¬ никване, генезис, поражда¬ не, поява, заривам рядко —» засипвам: затрупвам. —> заравям 1,2: закопавам. заричам се разг. -» обещавам: задължавам се, вричам се, заклевам се, кълна се, заробвам —»поробвам 1: под¬ чинявам, покорявам, -» прен. поробвам 2, заръчвам разг. — заповядвам 1: нареждам, поръчвам, раз¬ пореждам се, повелявам, зарязвам разг, неодобр. —> ос¬ тавям 2: изоставям. — ос¬ тавям 3: напускам, разде¬ лям се, разлъчвам се, засегнат —> увреден 1: пора¬ зен, похабен, повреден, — увреден 2: накърнен. засилвам - 1. прех, Правя нещо по-силно или да се проявява по-силно: усил¬ вам. Засилвам (усилвам) песен. Засилвам радиото, <а Ант. отслабвам; заглу¬ шавам 1 (вж). 2. прех. Пра¬ вя нещо по-здраво и устой¬ чиво: усилвам, подсилвам. Засилвам (усилвам...) охра¬ на. Засилвам (усилвам...) позициите си. Засилвам (усилвам,..) организма си. <=а Ант. отслабвам, омало- мощавам, 3. прех, Правя по-висока степента или си¬ лата на някаква проява: уве¬ личавам, задълбочавам, повишавам, уголемявам рядко, заострям прен,, изо¬ стрям прен. Смяната на властта засили■ (увеличи...)
177 засипвам кризата.. Засилвам (увели- навам...) напрежението, Засилвам (увеличавам,.,) вниманието. Засилвам (уве¬ личавам...) тревогата. <=а Ант. отслабвам, намаля- вам2 (вж), притъпявам. 4. прех. Увеличавам скоростта на нещо или на някаква про¬ ява, дейност: усилвам, фор¬ сирам книж,, ускорявам. Засилвам (усилвам...) тем¬ пото. Засилвам (усилвам...) колата. Засилвам (усил¬ вам...) движението си. Ант, отслабвам, намаля¬ вам, 5. непрех, Ускорявам движението си: засилвам се, форсирам. Трябва мал¬ ко да засилим (се заси¬ лим..), иначе няма да стиг¬ нем навреме. <=а Ант,: нама¬ лявам, 6. прех. Започвам да правя нещо с повече енер¬ гия, по-активно, неуморно, бързо: активизирам, усил¬ вам, активирам книж, не¬ жел,, форсирам книж, За¬ силвам (активизирам...) борбата. Засилвам (акти¬ визирам...) работата. За¬ силвам (активизирам...) предпразничната подго¬ товка. <=А Ант. намалявам, засилвам се - 1. Ставам по- голям по сила, по-мощен: усилвам се, нараствам, ак¬ тивизирам се. Бурята се засили (усили, нарасна). Стрелбата се засили (уси¬ ли .^..). Болестният процес се засили (усили, активизи¬ ра). <=а Ант. отслабвам, на¬ малявам, стихвам, 2. Правя по-голямо усилие за нещо: насилвам се, напрягам се, напъвам се разг. Засилвам се (напрягам се, напъвам се) да скоча по-далеч. Засилвам се (насилвам се...) да преме¬ стя куфарите. 3. Напрягам в по-голяма степен волята, енергията си: мобилизирам се, активизирам се, стягам се прен. Засилих се (мобили¬ зирах се...) да си повиша подготовката, Засилихме се (мобилизирахме се...) да направим градинка около къщата, —а засилвам 4, форсирам, засипвам - Покривам изцяло нещо, някого с нещо сипка¬ во (сняг, пясък, пръсг и др.): затрупвам, заривам рядко, Снегът засипа (затрупа...)
засищам се 178 колибата. Засипвам (за- трусвам...) с пясък нещо. Листата засипаха (затру¬ паха...) пътеката. <=А Ант. отравям, отривам, —> зара¬ вям 2: заривам, закопавам, затрупвам. засищам се -» насищам се 1. —> рядко нахранвам се: на¬ яждам се, насищам се, на- лапвам се, наплюсквам се. засиявам —> светвам 1: грей вам, пламвам, заблестявам, блясвам. — светвам 2: грейвам, блясвам, просия¬ вам, просветвам, заблестя- вам, заслабвам —» отпадам, от¬ слабвам, изнемощявам, за¬ падам, грохвам, рухвам, заслуга -4 постижение 2: актив. заслужен —> основателен 2: справедлив. заставям -» принуждавам: накарвам, карам, натискам, насилвам, назорвам. застигам разг. —> стигам 2: настигам, достигам, израв¬ нявам се, догонвам, застраховам - Внасям пари за застраховка: осигурявам. Застраховам (осигурявам) иимот. Застраховам (осигу¬ рявам) деца против злопо¬ лука, застъпвам се — подкрепям 1: поддържам, защитавам, от¬ стоявам, пледирам. застъпник огр. —> защитник: покровител, закрилник. засукан —> прен, разг, сложен: комплициран, заплетен, засягам - 1. Обхващам с про¬ явата или действията си ня¬ кого, нещо, като обикн, при¬ чинявам неприятно въздей¬ ствие или последствия: об¬ хващам, разпростирам се (на, върху), поразявам, за¬ качам2 разг. Градушката не е засегнала (закачила) всички ниви. Кризата засег¬ на (закачи) всички, При бла¬ гоустройството не засег¬ наха (закачиха) тези къщи. Болестта не е засегнала (обхванала.,,) съседните органи, Заразата засяга (обхваща...) още селища. ~ Близ. увреждам 1 (вж), на- вреждам 2 (вж). 2. За бо¬ лест, болка - причинявам заболяване и страдание на нещо: поразявам, увреж¬ дам. Постоянното страда-
179 затруднявам се ние засегна (порази.,,) нер¬ вите му. Хипертонията е засегнала (поразила,,,) и сърцетп.-Близ, простирам се 1 (вж), —> прен. оскърбя¬ вам" огорчавам, обиждам, наранявам. —> закачам2 1. —а отнасям се 2: важа, затаявам рядко — скривам 3: укривам, прикривам, спота¬ явам, спотайвам, затварям —арестувам 1: за¬ пирам, окошарвам, опан- дизвам, затварям се —> прен. спец, ог¬ раничавам се: капсулирам се, изолирам се. затворен —> прен. необщите¬ лен 1: неразговорчив, не- разтоворлив, неконтактен, див, свит, —> прен. необщи¬ телен 2, затихвам —> отслабвам 3: на¬ малявам 1, замирам, стих¬ вам, утихвам. —> утихвам: стихвам, заглъхвам, глъхна, изчезвам, замирам, угасвам, гасна, умирам, млъквам. затичам се —» спускам се (спу¬ щам се) 1: втурвам се, уст¬ ремявам се, впускам се, по- бягвам, понасям се, хуквам, стрелвам се, юрвам се. затормозвам се —> затрудня¬ вам се: напрягам се, озор- вам се, напъвам се. затоплям се —> стоплям се 1, 2: сгрявам се, загрявам се. затормозявам се експр. — за¬ труднявам се: напрягам се, озорвам се, напъвам се. затривам разг. експр. — уби¬ вам: погубвам, умъртвявам, ликвидирам, премахвам, ут¬ репвам, —> унищожавам: ликвидирам, съсипвам, за¬ личавам, погубвам, довърш¬ вам, погребвам, затруднение —> трудност: мъчнотия, зор. — беда: не¬ воля. затруднявам се - Изпитвам трудност, затруднение да направя нещо: напрягам се, озорвам се разг., напъвам се разг., затормозявам се експр. (за неприятно дейст¬ вие), Затрудних се (напрег¬ нах се...) доста, докато реша кръстословицата. Не обича да се затруднява (на¬ пряга..), ето защо чака друг да му реши задачите. Затруднявам се (озорвам се...) да намеря посочените в библиографията книги,.
затрупвам 180 Много се затруднихме (озо- рихме...), докато изкачим стръмнината. затрупвам -> засипвам: зари¬ вам, затулвам —> скривам 1: закри¬ вам, покривам, затьмнявам се —»притъмня¬ вам 1: стъмнявам се. стьм- вам се, мръщя се, смръщвам се, намръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, начумервам се. затъпявам прен. разг. —> оглу¬ пявам: изглупявам, изкуфя- вам, изветрявам, изумявам2, изкукуригвам, изтъпявам, заучавам —> научавам 1: ус¬ воявам, овладявам. захващам разг, —> прех, (нещо) и непрех, (да) започвам 1: почвам, начевам, подкачам, захващам се разг. — залавям се 2: заемам се, впускам се, хващам се, емвам се, впря¬ гам се. зачислявам —» приемам 2: включвам, записвам, зачислявам се —> постъпвам 1: влизам, записвам се, зачитам -^уважавам 1: почи¬ там, тача, ценя. —> прен. съо¬ бразявам се: уважавам, при¬ знавам. зашеметявам —> прен, експр. смайвам: поразявам, изумя¬ вам 1, слисвам, втрещявам, шашвам, защитавам (защищавам) -1. С оръжие пазя целостта, самостоятелността или съ¬ ществуването на нещо, ня¬ кого: отбранявам, отстоя¬ вам, браня несв., книж,, вардя несв., ^□с^нар. Обвиняват ни. че сме нетърпеливи! / А ние израс¬ нахме в скута на улицата /..Ju невръстни тръгнахме / да браним революцията. В, Башев. Защитавам (от¬ бранявам...) родината. За¬ щитавам (отбранявам...) бойни позиции, 2. Оказвам помощ на някого при опас¬ ност, беда, погрижвам се активно да не пострада: предпазвам, закрилям, пазя несв,, браня несв., книж,, вардя простонар. Защитавам (предпазвам...) от нападките. Бащата за¬ щитил (предпазил....) сина си от бандитите. -» под¬ крепям 1: поддържам, от¬ стоявам, застъпвам се, пле-
181 здравословен дирам (за). защитник - Лице, което пази живота, сигурността или интересите на някого: пок¬ ровител, закрилник, зас¬ тъпник огр, Защитник (за¬ крилник...) на правата на сираците. Народен закрил- ник (защитник). Покрови¬ тел (закри.л1ник,,,) награда. звезден —> прен. огр, върховен. висш, върхов. зверски —> прен. експр. жес¬ ток 2'. безпощаден, безчо¬ вечен, нечовешки, антиху- манен, античовешки, вар¬ варски, безмилостен. зверство експр. -» жесто¬ кост 2: варварство, безчо- вечност, зверщина, сади¬ зъм. зверщима експр, —> жесто¬ кост 2: зверство, безчовеч- ност, варварство, садизъм. звук - Звучене на някакъв предмет, явление: шум, глас прен. Звук (глас...) на училищен звънец, Звукът (шумът...) на вятъра. Чу¬ вам звуковете (шумове¬ те...) на нощта. здание —> постройка, сграда, строеж, здрав - 1. Който има сила, издръжливост към неблаго¬ приятни влияния, натовар¬ ване, напор: устойчив, со¬ лиден огр,, издръжлив, крепък книж,, як разг., же¬ лезен прен,, жилав прен, разг., корав прен,, челичен поет, Аз здрав съм син на здраво поколение, Ив. Ва¬ зов. Здрав (устойчив...) ор¬ ганизъм. Вече не съм толко¬ ва здрав (устойчив,,,), Здра¬ ви (устойчиви, солидни..) крепостни стени. Здрави (устойчиви..,) клони. <=А Ант,: слаб 3 (вж); нежен 2 (вж), 2. прен. Който е от добър материал и трудно се поврежда: издръжлив, ус¬ тойчив, як разг. Здрав (издръжлив,,,) плат. Здра¬ ва (издръжлива...) стълба. <=А Ант, слаб 3 (вж). —> ус¬ тойчив 1: стабилен, соли¬ ден, непоклатим, крепък, як, гранитен, железен, чели¬ чен. —» прен. здравословен. —а цял 1: читав, ненакърнен, здравословен - Който съдей¬ ства за добро здраве: здрав прен, Здраво (здравослов¬ но) време. Здрав (здравосло-
здрач 182 вен) климат. <=А Ант, бо¬ лен, нездравословен, здрач —> сумрак: дрезгавина, полумрак, здрачава се —» смрачава се: притъмнява, с^мнява^) се, стъмва(м) се, свечерява се, мръква <се>, зенит —> прен, книж, кулмина¬ ция: апогей, връх, пик. зеница —> око /,— прен. поет. поглед 2: очи, взор, зефир поет. — ветрец,. златен —» прен, скъпоценен 2: безценен, драгоценен, не¬ оценим, злина —> разш. зло 1: беда, па¬ кост, неприятност, беля, -^ бедствие: зло, напаст, бич. зло - Лошо, вредно, опасно събитие, състояние или вре¬ ден фактор: беда, злина разш,, пакост (огр, за съби¬ тие), неприятност, беля разг, Стои [тъмничният зид] - свидетел грозен, ве¬ чен / на зло, нищожество, разврат. П, К. Яворов. Без¬ паричието е голямо зло (беда...). Все мисли да на¬ прави някое зло (злина...). Случи ми се голяма непри¬ ятност (пакост, зло,..).. -А бедствие: злина, напаст. —> разш. нещастие 1: злощас- тие, беда, злочестина, зло¬ получие, несрета, трагедия, драма, катастрофа, злоба —> ожесточение: оз¬ лобление, ожесточен^т, ярост, озлобеи^т, озвере- ност, злост, настървение, настървеност. злободневен —> актуален: съвременен, животрептящ, зловещ - Който предвещава или носи зло: злокобен книж,, кобен поет., мрачен прен. И зловещата сянка на бурни години / неотлъчно и властно пълзи. Хр. Смир- ненски. И цялата Европа да спази мир злокобен, / съзи¬ ра хладнокръвно как пада¬ ме и мрем. Ив. Вазов. Зло¬ вещо (злокобно...) предска¬ зание. Зловеща (злокобна...) закана. Зловещо (злокоб¬ но...) предчувствие. Злове¬ що (злокобно...) място. - Близ. страшен 1 (вж), злокобен книж, —а зловещ: кобен, мрачен. злонравен —> лош 2: зъл, про¬ клет. злополука - Нещастен случай,
183 злъчен , _ Μ при който има човешки и материални жертви: произ¬ шествие, катастрофа, не¬ щастие. Претърпяхме тежка злополука (произше¬ ствие.,.). Колата се хлъзна и бяхме на косъм от злопо¬ лука (произшествие...). злополучен —> нещастен 1: злощастен, злочест, несре- тен, неволей. —> нещастен 3: злощастен, злочест, нево- лен2. — неуспешен: безре¬ зултатен, несполучлив, без¬ успешен, неблагополучен, злополучие рядко книж, -ь нещастие 1: злощастие, беда, зло, злочестина, несре- та, трагедия, драма, катаст¬ рофа, злословие —> ругателство: хула, нападка, ругатня. злост — омраза: ненавист, неприязън, жлъч (злъч), злъчка. — ожесточение: озлобление, ожесточено^, ярост, озлоб^ос^ озвере- ност, злоба, настървение, настървеност, злосторничество —» вреди¬ телство: саботаж, сабо- тьорство, злоеинегво, злочест поет. — нещастен 1: злощастен, злополучен, не- сретен, неволей. — нещас¬ тен 2: злощастен, клет, бе¬ ден, горък. —> нещастен 3: злощастен, злополучен, не- волен2. злочестина поет. — нещас¬ тие 1: злощаст^, беда, зло, злополучие, несрета, траге¬ дия, драма, катастрофа, — нещастие 2: несрета. злочимство книж. — вреди¬ телство: злосторниче^-во, саботаж, саботьорство, злощастен книж, —а нещас¬ тен 1, 2: злополучен, зло¬ чест, несретен, неволей. —> нещастен 2: клет, беден, горък, -» нещастен 3: зло¬ чест, злополучен, неволей. злощастие книж. — нещас¬ тие 1: беда, зло, злочести- на, злополучие, нсерега. трагедия, драма, катастро¬ фа. злъч (жлъч) -» о.мраза: нена¬ вист, злост, неприязън, злъчка, злъчка -ь прен. омраза: не¬ навист, злост, неприязън, жлъч (злъч). злъчен — язвителен: ехиден, хаплив, саркастичен,
знаем 184 знаем рядко —> известен 1, 2: познат, популярен. знак - Предмет, изображение или особеност, които показ¬ ват наличие на нещо, съще¬ ствуване в настоящето или миналото на нещо, проява на някого или нещо и под.: белег, следа, диря, отпе¬ чатък прен, книж., печат прен. книж. Той беше неви¬ дим, фантом или сянка, / Озове се в черква, мерне се в седянка, /оокаже се, скрий се без знак и без след. Ив. Вазов. Всяка епоха е оста¬ вила своя знак (белез...) в Пловдив. По лицето на ста¬ рицата личаха белезите (следите, отпечатъците, печатът) на преживените неволи, —а признак 1: белег, симптом, показател, указа¬ тел, индикация, черта. —> предзнаменование, предве¬ щание, знамение, поличба, прокоба. знаменателен —> показате¬ лен 1: симптоматичен, ем¬ блематичен, символичен, знамение — предзнаменова¬ ние, знак, предвещание, по- личба, прокоба, знаменит — славен: просла¬ вен, прочут, легендарен, чу- товен, чутен. знатен —> високопоставен 1: издигнат, висок, важен, висш. знача —> означавам 2. —> прен. означавам 3: представля¬ вам, съм, значение -1. Това, което озна¬ чава една дума, израз или словосъчетание: смисъл, съдържание. Значението (смисълът...) на израза не е ясно. Прилагателното бо¬ лен тук (в изречението Бол¬ ните чакаха визитацията) е в значение (смисъл) на съществително - болен чо¬ век, П прен, Това, което представлява нещо по своя¬ та същност и роля: смисъл прен., съдържание прен. Аз често съм си мислил за жи¬ вота, /години търсех сми¬ съла му скрит. В. Башев. Какво значение (смисъл,,,) се крие в тази картина на Пикасо? 2. Големина, раз¬ мер на нещо по качества, заслуги, обществено място и под.: значимост книж., роля прен., значителност,
185 зрение величина. Писател с ог¬ ромно значение (значи¬ мост...). Малко са откри¬ тията с такова голямо зна¬ чение (значимост...), / от такава величина, <=а Ант. незначителност, 3. Влияние на нещо за друго нещо, за други неща: важност, стой¬ ност, ценност, място прен., цена прен. Значение (важ¬ ност...) на художествения образ в произведението, Какво значение (важ¬ ност...) има това събитие за по-нататъшния му жи¬ вот? Мнението ти е от голямо значение (важ¬ ност ...). Огромно е значени¬ ето (важността...) на „ История Славяноболгар- ская“ за Българското въз¬ раждане. Човешкият жи¬ вот като чели няма никак¬ во значение (ценност...). значимост книж, —»значение 2: роля, знаеигелиоет, вели¬ чина, значителен —> голям1. —а го¬ лям 2: съществен, сериозен, важен, едър. значително —> доста: твърде, значителност значение 2: роля, значимост, величина, зная (знам) — познавам 1, —а разг. познавам 3: спазвам, съобразявам се. — мога: умея. -> говоря 3: ползвам, владея. зноен поет. —> горещ 1: жа¬ рък, огнен, палещ, парещ, жежък. зной —> горещина: жега, жар, огън. зов поет. — призив: повик, апел, глас, позив. зова се (зоват ме) — казвам се: наричам се, именувам се (именуват ме), викам се (ви¬ кат ме). зор простонар. — усилие 1: напън, напрежение, мъка, -^•усилие 2: мъка, трудност. —а трудност: затруднение, мъчнотия, зорле(м) nроегоиар. —> наси¬ ла: насилствено, принуди¬ телно, силом. зорък —> бдителен: буден, на¬ блюдателен. зрелище —> гледка 2: сцена, картина, зрелостник (зрелостничка) —а абитуриент (абитури¬ ентка). зрение - Способност да се
зрял 186 вижда околната действител¬ ност с очи: око (очи) прен., поглед прен. Надоле окото / напразно през облак ще дири простор, / отгоре ед¬ накво далеч е небото, / за¬ гадка бездънна пред слабия взор. П. К. Яворов. Добро зрение (очи). Отслабва ми зрението (очите). Дотам стига зрението (по¬ гледът,,,) ми. зрял —> прен, възрастен V. го¬ лям, зъл -у лош 2: злонравен, про¬ клет. зървам —> виждам 1: гледам, съзирам, съглеждам, —> за¬ белязвам Г. съглеждам, съ¬ зирам, мярвам, зямосвам простонар, —· по¬ вреждам: похабявам, разва¬ лям, съсипвам. зяпам разг. ирон, —> гледам: наблюдавам, съзерцавам, ивица -1. Дълга тясна част от някаква площ или материя: лента. Откъсвам ивица (лента) от кърпата, за да се превържа, Край пътя се извива бляскавата ивица (лента) на реката. Тясна пясъчна ивица (лента). Ко¬ жата на зебрата е на иви¬ ци (ленти). 2. Тясна дълга обшивка на дреха, плат за украса: бие. Украсявам яка¬ та и маншетите на блуза¬ та с ивици (биета) от кон¬ трастен плат, 3. Тясна продълговата шарка или друга следа, която се отде¬ ля върху някаква площ: чер¬ та, линия, бразда рядко, Вратовръзка на ивици (чер¬ ти, линии). Изтеглям с боя дълга синя ивица (черта...) върху белия лист. -» ред 3: лента. игнорирам книж. —> прене¬ брегвам 1: подритвам, за¬ бравям, нехая, занемарявам, загърбвам, иго —> робство: робия, окови, ярем, хомот, гнет, зависи-
187 идея мост. игрословие - Израз, в който думите са подбрани така, че да се повтарят отделни тех¬ ни части, звукове и да се по¬ лучи забавно двусмuелuе, шега: каламбур, игросло- вица. Измисляме си игро- словия (каламбури...). игрословица — игрословие: каламбур. ида — вж. идвам. ида си св, -у напускам 1: оти¬ вам си, махам се, излизам си, избягвам', фъсвам, фъс- кам, бягам, измъквам се, изфирясвам <се>, изнизвам се, идвам несв. (ида) / дойда св. —а стигам 1: достигам, при¬ стигам. -» пристигам 1: дохождам / дойда, дофтас- вам, — пристигам 2: оти¬ вам / дойда, — прен, нас¬ тъпвам1 1: наставам, дохож¬ дам / дойда, ставам2, започ¬ вам, започвам се, — разпро¬ странявам се 1: разнасям се, прониквам, разпръсквам се, пръскам се, дохождам / дойда, идеален - Който съществува само в съзнанието: немате¬ риален. Духът е идеален (нематериален). Предста¬ вата е идеален (нематери¬ ален) образ. <=а Ант, мате¬ риален, —> безукорен: без¬ упречен, образцов, съвър¬ шен. — възвишен: багоро- ден, висок, идеално —> отлично: чудесно, превъзходно, супер, идем книж. — бъдещ: утре¬ шен, бъден, идентичен книж. -» еднакъв: същ<ият>, тъждествен, ед¬ нообразен, равен. идентичност книж. —> еднак¬ вост 7: тъждество, съвпада¬ не, съвпадение, равенство, идея - 1. Основна мисъл, коя¬ то произтича от образите и действието в някаква худо¬ жествена творба: замисъл. Хуманните идеи (замисли) на романите на Достоев¬ ски. Не разбирам идеята (замисъла) на стихотворе¬ нието. Определям основна¬ та идея (замисъл). 2. Обикн, мн. Основна мисъл за развитието на нещо важ¬ но (на обществото, държа¬ вата и под.): схващане, въз¬ глед, виждане, визия книж,
избавям се 188 нежел, Идеи (схващания...) на Възраждането, Револю¬ ционни идеи (схващания...). Напредничави идеи (схва¬ щания...), -» замисъл, про¬ ект, план. —> прен. предста¬ ва 1: понятие, избавям се -» спасявам се 1: отървавам се (отървам се). —а спасявам се 2: измъквам се, избягвам2/ избегна, отър¬ вавам се (отървам се), откач- вам се, избивам - Убивам в голямо количество, много хора или други същества: изтребвам (обикн, за вредители), уни¬ щожавам, изтрепвам разг., требя несв., рядко (обикн. за вредители). Избиха (уни¬ щожиха...) целия взвод. Из¬ биха (унищожиха...) насе¬ лението в този район. Из¬ биват (изтребват...) вре¬ дителите по картофите. Избих (изтребих...) хлебар¬ ките с отрова. избиране -> избор 1. избор - 1. Предпочитане на едно или някои от много неща, лица: избиране. Доб¬ ре трябва да се обмисли из¬ борът (избирането) на про¬ фесия. Събрание за избор (избиране) на научен съвет. Внимавай при избора (изби¬ рането) на обувки! ~ Близ. подбор. 2. Повече неща от някой вид, между които може да се избира: асорти¬ мент, разнообразие. Има богат избор (асорти¬ мент...) от телевизори. Няма достатъчен избор (асортимент,..) на бебеш¬ ки колички. 3. Второ или трето нещо, което може да се предпочете в даден слу¬ чай: алтернатива книж., възможност. Нямам ни¬ какъв друг избор (алтерна¬ тива...). Винаги трябва да има избор (алтернатива...),. избран —> отбран, подбран, елитен, избудалквам простонар. пре¬ небр. —> излъгвам 2: измам- вам, заблуждавам, излъгот- вам, премятам, баламосвам, изментвам, изпързалвам, връзвам, извозвам, прецак- вам, прекарвам. избудалквам се простонар. прнебр, —> излъгвам се 2: измамвам се, минавам се, извозвам се, прекарвам се,
189 известен прецаквам се. избухлив —> раздразнителен. сприхав, гневлив, нервен, кибритлия, барутлия, избягвам? / избягам — прен. разг. напускам 1: отивам си, ида си, тръгвам си, махам се, излизам си, бягам, изфи- рясвам, фъсвам, фъскам, изнизвам се. избягвам2 / избегна —» спася¬ вам се 2\ измъквам се, из¬ бавям се, отървавам се (отървам се), откачвам се. -у прен, освобождавам се. отървавам се, отървам се, измъквам се, откачвам се. изваждам - 1. Вземам нещо или някого отвътре и го сла¬ гам, оставям, извеждам навън: вадя несв., изкар¬ вам прен, разг., измъквам разг, Изваждам (изкар¬ вам...) от портмонето нужната сума. Изваждам (изкарвам...) колата от га¬ ража, Извадих (изкарах..,) го от заведението. <=а Ант. пъхам; вкарвам, 2. Правя извлечение, извадка на дан¬ ни, факти от някъде: извли¬ чам, вадя несв,, ексцерпи- рам книж,, вземам прен, разг. Изваждам (извли¬ чам...) данни от архивите. Изваждам (извличам,.,) текстове от художестве¬ на литература за примери. Изваждам (ексцерпирам...) новите- думи от пресата, за да ги изследвам. ~ Близ. черпя, почерпвам. 3, прен. разг. Стигам до някакъв, обикн. положителен резул¬ тат чрез умствени или дру¬ ги действия: извличам прен., постигам. Изваж¬ дам (извличам...) заключе¬ ние. Изваждам (извли- нам...) поука. Изваждам (извличам...) полза. — разг. получавам 5: добивам, сдо¬ бивам се, изкарвам, вадя. — прен. разг. спечелвам: при¬ печелвам, печеля, получа¬ вам, изработвам, изваждам, вадя, правя, направям, до¬ карвам си, известен - 1. Който, когото някой познава като факт или заради делата, проявите му: познат. Има име мен изве¬ стно,. / То не е дотолкоз лич¬ но. Ив. Вазов, Известен (по¬ знат) факт. Известна (по¬ зната...) новина. Гостът
известявам 190 не ми е известен (познат) в квартала. <=а Ант. неизве¬ стен, непознат, безизвестен. 2. Който е широко известен на обществото: познат, по¬ пулярен, небезизвестен, знаем рядко, Знаен еЛазо по света, / черен изедник и в кръвта. П. К, Яворов. По¬ летът на Юрий Гагарин веднага стана известен (познат...) по цялата Земя. Известен (познат...) писа¬ тел. Известен (познат...) политик. Разказва ми за по¬ знати (знайни...) и непозна¬ ти земи. <а Ант. неизвес¬ тен, непознат, непопулярен, незнаен. ~ Близ. виден (вж). известявам — съобщавам 1: уведомявам, казвам, ин¬ формирам, вестявам, обаж¬ дам. изветрявам — прен. разг. ирон, оглупявам: изглупя- вам, изкуфявам, изкукуриг- вам, изумявам2, затъпявам, изтъпявам, извивам <се> — криволича: лъкатуша, вия се. извишавам се — издигам се 1: възвишавам се, виша се, израствам, раста, никна. —> прен. израствам 2: пораст¬ вам. извличам -» изваждам 2: вадя, ексцерпирам, вземам, - изваждам 3: постигам, извозвам —» прен. разг, из- лъгвам 2: измамвам, заб¬ луждавам, излъготвам, из- будалквам, премятам, бала- мосвам, изментвам, изпър- залвам, връзвам, прецаквам, прекарвам, извозвам се — прен. разг. излъгвам се 2: измамвам се, минавам се, прекарвам се, прецаквам се, избудалквам се. извор —» прен. източник 1. —> прен. източник 3. — прен, произход 3: източник, извъммерен книж, експр, —» изключителен: извънре¬ ден, необикновен, невероя¬ тен, необичаен, невъобра¬ зим, небивал, поразителен, неимоверен, невиждан, не¬ чуван, изумителен, неизка- зан, фантастичен, феноме¬ нален, страхотен, страшен, ужасен, адски, жесток, извънреден - Който става извън правилата, традиция¬ та, навика: необичаен, не-
191 изгмивам предвиден, нетрадицио¬ нен, екстрен книж., не¬ очакван, екстраординарен книж,, изключителен. Из¬ вънредно (необичайно,,,) посещение. Извънредна (не¬ обичайна,,,) проверка, Из¬ вънредни (необичайни.,,) мерки за сигурност. Той ползва извънредни (изклю- нителни...) привилегии, <=а Ант, обикновен 1 (вж), нор¬ мален. -ь изключителен: необикновен, невероятен, необичаен, невъобразим, небивал, неимоверен, не¬ виждан, нечуван, изумите¬ лен, неизказан, поразите¬ лен, uзвъuмсреu. фантасти¬ чен, феноменален, страхо¬ тен. страшен, ужасен, адски, жесток, извършвам — направям 1: правя, сторвам, извършвам се —> случвам се: ставам2, реализирам се, осъ- щсегвявам се, протичам, развивам се, разигравам се. извършител - С предл. на. Човек, който върши или е извършил нещо: автор на, виновник за прен., върши- тел (огр. в граматиката). Извършител на (автор на, виновник за) престъпление, Извършител на (автор на, виновник за) кражба. Из¬ вършител (вършител) на действието в изречение. ~ Близ. изпълнител, реали¬ затор, осъщсетвuгсл, изгасвам угасвам 1: загас- вам, гасна, догарям, —уга¬ свам 2: загасвам, гасна. изгасявам —» угасявам 1: за- гасявам, гася, изгасям, уга- сям, загасям, потушавам. — прен, утолявам: задоволя¬ вам, потискам, угасявам, изглед —> вид 1: външност, облик, лице, лик, физио¬ номия, визия, фасон, — вид ///: изражение. — гледка 1: картина, пейзаж, — гледка 3: вид, картина, —> прен. ве¬ роятност: надежда, —> лице 2: физиономия, образ, облик. изглежда —> явно 3: очевидно, сигурно, навярно, вероятно, изглупявам —а оглупявам: из- куфявам, изветрявам, изку- куригвам, изумявам2, затъ- пявам, изтъпявам. изгмивам —а разлагам се 1: разтлявам се, разплувам се,
изговор 192 сплувам се, разкапвам се, скапвам се, изговор — произношение: акцент. изгода — полза 1: облага, пе¬ чалба, интерес, дивидент, файда, келепир, аванта, кяр, далавера, муфта, изгонвам - Заставям някого насила да напусне някое място: прогонвам, про¬ пъждам (пропъдя), из¬ пъждам (изпъдя), прокуж- дам (прокудя) поет,, натир- вам разг. грубо, Но кълни, майко, проклинай, / таз турска черна прокуда,, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Хр, Ботев. Изгоних (пропъдих, натирих) кучето, Гледам, че синът ми пак си стегна куфара за Европа. Нали си прокудихме децапа...(в. Дума / 2007). изготвям —> рядко изработ¬ вам 1: създавам, направям, правя. — изработвам 2: съставям, правя, направям, сътворявам, изграждам - 1. прен, С труд, усилия правя да има нещо реално, обикн. нематериал¬ но: създавам, градя нссе,, прен,, построявам прен., строя несв,, прен,, съграж¬ дам прен. рядко, сътворя¬ вам книж. ретор., творя несв., книж. ретор, Ще по¬ строим със много пот / един живот желан и ну¬ жен. Н. Вапцаров, Изграж¬ дам (създавам...) щастие¬ то си. Изграждам (създа¬ вам...) нов свят. Изграж¬ дам (създавам.,.) мрежа от училища, Изграждам (създавам...) демократични отношения. <=> Ант, руша, разрушавам, съсипвам, раз¬ валям, 2. прен, Създавам облика, формата или съ¬ държанието на нещо: офор¬ мям, моделирам прен, ряд¬ ко: Изграждам (офор¬ мям...) художествен образ с разнообразни средства. Изграждам (оформям...) сюжета на разказа. Из¬ граждам (оформям...) про¬ ект. -» строя: градя, пра¬ вя, издигам, вдигам, възди¬ гам, — построявам 1: на- правям, съграждам, вдигам, издигам, въздигам. — про¬ карвам 2: направям, правя,
193 издевателство —> прен, формирам, офор¬ мям, изработвам. —> основа¬ вам 1: създавам, сформи¬ рам, формирам, учредявам, образувам, организирам, изграждаме —> строеж Г. строителство, градеж. изгризквам разг, — изяждам 1: изгьлтвам, излапвам, из- плюсквам, оплюсквам, из- кльопвам, опапвам, излап¬ вам, омахвам, изпуквам, опуквам, опрасквам, изгрявам — прен, поет, по¬ явявам се 2; възниквам, явя¬ вам се, пораждам се, зараж¬ дам се, раждам се, изник¬ вам, никна. изгубвам се —> изчезвам 1: загубвам се, чезна, изпаря¬ вам се, пропадам. — изчез¬ вам 2: преставам, премина¬ вам, чезна, разпръсквам се, изпарявам се, разпилявам се, разсейвам се, угасвам, гасна, умирам, изгьлтвам разг. — изяждам 1: излапвам, изплюсквам, оплюсквам, изгризквам, изкльопвам, опапвам, из¬ лапвам, омахвам, изпуквам, опуквам, опрасквам, — из¬ пивам, изсърбвам, гаврът- вам, излоквам, изцоквам. издавам - Правя необходимо¬ то, за да излезе от печат, да се отпечати нещо писано: отпечатвам, публикувам. Издателството издава (отпечатва...) само детски книги. Не може да издаде (отпечати...) дисертация¬ та си по липса на средст¬ ва. —а разкривам 2: показ¬ вам, откривам, представям, демаскирам, оголвам. — разг. откривам 2: изказвам, разкривам, доверявам, спо¬ делям, поверявам, —> разг. предавам 2, изказвам, издаянвам разг. —> издържам1 2: устоявам, удържам, пона¬ сям, изтърпявам, изтрайвам. издевателство книж, - Над- смиване и унижение на ня¬ кого: гавра, подигравка разш. Данъкът за изхабени¬ те зъби, който турците искали от хора, които са заставили да им сготвят и да ги нагостят богато, е издевателство (гавра...) с раята. Известни са негови¬ те издевателства (гаври,,,) с подчинените му. —а без¬ . чинство 1: изстъпление,
издигам 194 ексцесия (ексцес). издигам —> вдигам 1: надигам, повдигам. — вдигам 2: на¬ дигам, възправям, — вди¬ гам 2//: надигам, повдигам. —» строя, градя, правя, из¬ граждам, вдигам, въздигам, -■а построявам 1: изграж¬ дам, направям, вдигам, съграждам, въздигам. издигам се - Изпъквам с ви¬ сочината си: извишавам се, възвишавам се книж,, въздигам се книж,, израст¬ вам прен. (обикн, за нещо ново или което се появява внезапно), виша се несв,, раста несв,, прен, (огр. за нещо ново), никна несв., прен, (огр, за нещо ново), Там нейде, навръх планина¬ та, /що небето синьо кре¬ пи с рамената, / издига се някой див, чутовен връх, / покрит с бели кости и със кървав мъх, Ив, Вазов. А в тоз скит спокоен, скит стар християнски, / над черквица ниска със вехти светии / се бор възвишава на ствол великански. Ив. Вазов, Ето, нова сграда се издига (извишава,,.) сред площада. Пред очите се из¬ дигат (извишават се, възви¬ шават се, въздигат се= ви- шат се, израстват) Алпи¬ те:. Идигнаха се (извишиха се...) нови модерни коопера¬ ции. -» качвам се 2: вдигам се, надигам се, покачвам се, повдигам се. —> прен. на¬ предвам 2: преуспявам, раз¬ вивам се, прогресирам, про- сперирам, авансирам, издигане — прен, растеж 3: развитие, израстване, ръст, издигнат —> прен. високопос¬ тавен 1, знатен, висок, ва¬ жен, висш. издокарвам се разг, -ъ нагла¬ сявам се (нагласям се) : пре¬ менявам се, докарвам се, наконтвам се, нагиздвам се, накипрям се, натруфвам се, издръжлив —> здрав 1: устой¬ чив, солиден, крепък, як, жилав, корав, железен, — здрав 2: : устойчив, як, —> траен 2: дълготраен, издум вам —> казвам 2: прого¬ варям, продумвам, обаждам се, изричам, река, промъл- вявам, гъквам, издържам1 - 1. Запазвам це¬ лостта или формата си при
195 изземвам някакво механично въздей¬ ствие или физическо нато¬ варване: устоявам, изтрай- вам разг., удържам, трая нссе,, откарвам прен. разг, (огр, за запазване във време¬ то). Клонът няма да из¬ държи (устои, удържи) и ще се счупи,. Детето из¬ държа (устоя...) през целия път и не плака. Яденето няма да издържи (изтрае, устои) на топлината и ще се развали. Тези обувки ще издържат (изтраят, отка¬ рат) години. Крепостните стени са издържали (усто¬ яли...) много векове. Водо¬ проводът ще издържи (от¬ кара...) поне 20 г. 2. Пона¬ сям без големи сътресения някакво психическо или нравствено въздействие: ус¬ тоявам, удържам, изтър¬ пявам, изтрайвам, издаям- вам разг. Издържам (усто¬ явам...) без храна и вода два дена. Издържам (устоя¬ вам...) на голямата суша,. Нервите ми не издържат (устояват...). Ще издър¬ жим (устоим,,,) и това из¬ питание, —> несв. търпя 1: понасям, трая. — прен, пре¬ живявам 3: понасям, из¬ търпявам, изживявам, из¬ питвам, издържам2 - Правя разходи за някого, нещо: поддържам. Издържам (поддържам) две къщи, Издържам (под¬ държам) студент. —а хра¬ ня1 1: изхранвам, прехран¬ вам, хрантутя, издържан - Който съответст¬ ва на изисквания за високо качество: изряден книж., прецизен книж., изискан, образцов. Издържан (изря¬ ден.,.) проект,. Издържано (изрядно...) вечерно облек¬ ло. Издържан (изряден...) език. <=а Ант. неиздържан, неизряден, - Близ, отличен, издъхвам —> експр. умирам, почивам, отивам си, пуквам, изживявам —> преживявам 1: изпитвам, чувствам, — пре¬ живявам 2: прекарвам2, из¬ карвам, виждам. —> прежи¬ вявам 3; понасям, изтърпя¬ вам, изпитвам, издържам, изживяваме книж. — прежи¬ вяване Г. чувство, емоция. изземвам —> отнемам 1: взе¬ мам, отмъквам.
изискан 196 изискан - Който се отличава с финес, елегантност, дели¬ катност, красота: изтънчен, фин, префимен книж., изя¬ щен книж., рафиниран книж, Изискана (изтънче¬ на.,.) дама.. Изискани (из¬ тънчени .,.) обноски. Изис¬ кан (изтънчен...)поклон. <=а Ант, груб, недодялан, ~ Близ. безупречен, безуко¬ рен. —> издържан, изряден, прецизен, образцов. изисквам — предполагам 2. изискване —> условие 3. изказвам - Казвам всичко, докрай: изричам, излагам. Изказвам (изричам,,,) бол¬ ките си. Изказвам (изри¬ чам.,.) предложението на групата, —а откривам 2: доверявам, споделям, раз¬ кривам, поверявам, изда¬ вам. —» прен, предавам 2: издавам. изкарвам — прен. разг. из¬ важдам 1: вадя, измъквам. —> разг, изработвам 3. —а разг, спечелвм-, припечел¬ вам, печеля, получавам, из¬ работвам, изваждам, вадя, правя, направям, докарвам си, —> разг, свършвам Г, за¬ вършвам, привършвам, до¬ вършвам, приключвам, —> разг преживявам 2: изжи¬ вявам, прекарвам2, виждам, изкарикатурвам — осмивам, иронизирам, надсмивам се, окарикатурвам, изкачвам —> качвам 2: възкач¬ вам. изкачвам се —> качвам се 1: възкачвам се, възлизам, по¬ качвам се. — качвам се 2: вдигам се, покачвам се, на¬ дигам се, издигам се, повди¬ гам се, изклепвам разг, —> измърся- вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, намацвам, омай¬ вам, омърсявам, намърся- вам, наплескам, оплеск- вам, изцапотвам, измърлям, намърлям, омърлям, на- клепвам, оклепвам, изкльопвам nρоетоuар, грубо —а изяждам 1: изтългвам, излапвам, изплюсквам, оп- люсквам, изгризквам, опап- вам, излапвам, омахвам, из¬ пуквам, опуквам, опраси- вам, изкльощавявам разг. нео- добр. — отслабвам 2: из- мършавявам, омършавявам,
197 изкукуригвам окльощавявам, изключвам —> прен, разг, за¬ бравям 1: изумявам2, из- щуква ми. изключителен - Който е в много висока степен поло¬ жителен или отрицателен по качество или много си¬ лен по проява: извънреден, необикновен, невероятен експр., неимоверен книж. експр., небивал книж,, не¬ въобразим, поразителен, изумителен, извънмерен книж. експр,, невиждан експр., нечуван експр., не- изказан експр., фантасти¬ чен прен,, експр,, феноме¬ нален книж. експр., страхо¬ тен експр,, страшен прен. експр., ужасен прен, разг. експр., адски прен. разг. експр., жесток прен. жарг. И с грохот страхотен Везу¬ вий разтресе / могъщите стави на каменен стан. Хр, Смирненски. Природата ликува, буйна, млада... /.../ разкрива страстно в нега и наслада / вълшебна, неиз- казна красота. К. Велич¬ ков. Изключително (извън¬ редно...) красив. Изклю¬ чителна (извънредна,,,) ом¬ раза. Изключителна (из¬ вънредна...) горещина. Из¬ ключителен (необикно¬ вен...) художник. Изключи¬ телен (извънреден,.,) раз¬ кош. - Близ. грамаден 1. — извънреден: необичаен, не¬ предвиден, нетрадиционен, екстрен, неочакван, екстра- ординарен, изключително — само 1: единствено. изконсумирам книж, —> из¬ разходвам 2: харча, консу¬ мирам. — употребявам Г. използвам, изразходвам, консумирам, изхарчвам, харча, изчерпвам. изкривявам —> деформирам: обезформявам, разкривя¬ вам. изкукуригал прен. разг, ирон, ненормален 2: луд, умопобъркан, налудничав, безумен, умопомрачен, не¬ вменяем, смахнат, откачен, мръднал, превъртял, сбър¬ кан, шашав, чалнат, изкукуригвам —> прен. разг, ирон. оглупявам: изглупя- вам, изкуфявам, изветрявам, изумявам2, затъпявам, изтъ-
изкусен 198 пявам. изкусен —> опитен 1: вещ, умел, обигран, изпечен, ру- тиниран, —> опитен 2: вещ, умел, майсторски, обигран, —а сръчен 7: умел, майсторски, изкусителен —> привлекате¬ лен 2: примамлив, притега¬ телен, съблазнителен, ат¬ рактивен, изкусмост рядко —» умение, майсторство, вещина, май¬ сторлък, изкуство, мурафет изкуствен - 1. Който не се държи според природата, характера си или не става според природата на няко¬ го: принуден, подправен, престорен. Изкуствена (принудена,,.) усмивка. Из¬ куствена (при нудена...) ве¬ селост. <=а Ант. естествен (вж), 2. Който е създаден с помощта на компютърни технологии и симулира ре¬ алността: въображаем, не¬ действителен, нереален, виртуален книж, Изкуст¬ вено (виртуално...) сраже¬ ние. &Ашт. реален, истин¬ ски 1 (вж). изкуство —> прен. умение: майсторство, вещина, май¬ сторлък, изкусност, мура¬ фет. изкуся вам —> вж. изкушавам. изкусявам се —> вж, изкуша¬ вам се. изкуфявам разг. ирон, — ог¬ лупявам: изглупявам, извет- рявам, изкукуригвам, изу- мявам2, затъпявам, изгъпя- вам, изкушавам (изкусявам) - Възбуждам у някого силно желание за нещо, като го предизвиквам да го получи на всяка цена, дори с неред¬ ни действия: съблазнявам, изкусявам, поблазням, подлъгвам, подмамвам, примамвам. Изкушавам (съблазнявам,,,) някого да запали цигара, Предложе¬ нието ви за екскурзия ме изкуши (съблазни, изкуси, примами), Изкушавам (съб¬ лазнявам ...) да купи скъп парфюм. Изкушавам (съб¬ лазнявам...) да открадне. изкушавам се (изкусявам се) - Поддавам се на силно желание за нещо, дори и като правя грешка: съблаз¬ нявам се, поблазням се, подлъгвам се, полъгвам
199 излишен се, подмамвам се. Полъга се стара Петканина май¬ ка, /несговорни братя скло¬ ниха, /.../ Петкана девойка жениха. П. П. Славейков, Изкуших се (съблазних се.,.) от изгодната цена и купих бижуто, а то било фалши¬ во. Изкуших се (съблазних се...) от вида на тортата и я опитах. излагам - Последователно обсъждам, проучвам, гово¬ ря за нещо в текст': разра¬ ботвам, разглеждам прен., трактувам книж., поста¬ вям прен., изяснявам прен,, развивам прен,, ко¬ ментирам книж., занима¬ вам се (с), третирам книж, Излагам (разработвам...) теорията за относител¬ ността. Излагам (разра¬ ботвам...) темата за бор¬ бата за освобождение у Бонев, Излагам (разра¬ ботвам...) въпроса за бор¬ бата с престъпността, —а изказвам /: изричам, излаз рядко — изход. излапвам разг. —> изяждам Г. изгьлтвам, изплюсквам, оп- люсквам, изгризквам, из- кльопвам, опапвам, излап¬ вам, омахвам, изпуквам, опуквам, опрасквам, излежавам се —> прен, не- одобр. безделнича, мързе- лувам, леuгяИствам, хайла- зувам. излекувам - Помагам на бо¬ лен да оздравее: вдигам прен, разг. Този антибио¬ тик ме излекува (вдигна) за два дни. Само билките ме излекуваха (вдигнаха), <=А Ант, разболявам, излекувам се —> оздравявам. минава ми, изцерявам се, ставам', вдигам се, изливам се —> тека 3: изти¬ чам, излизам — появявам се Г, по¬ казвам се, явявам се, изник¬ вам, —> прен, струвам 1: коствам, чиня. —> прен. по¬ казвам се 1: появявам се, явявам се, вестя вам се. излизам <си> —> напускам1: отивам си, ида си, тръгвам си, махам се, избягвам1, измъквам се, бягам, изфиря- свам, фъсвам, фъскам, из¬ низвам се. излишен — ненужен Т. непо¬ требен, безполезен, лйшен,
излоквам 200 —а ненужен 2: неосновате¬ лен, безполезен, напразен, безпредметен, безсмислен, безцелен. излоквам разг, грубо —> изпи¬ вам: изгълтвам, изсърбвам, гаврътвам, излоквам, изцок- вам, излъгвам -1. Съзнателно каз¬ вам лъжа: излъготвам разг, експр., изментвам разг,, ментосвам разг. Схванах, че излъга (излъготи..,). Все ще намери какво да излъже (излъготи...). 2. Казвам лъжа с някаква умисъл или за да извлека полза: измам¬ вам, заблуждавам, излъ¬ готвам разг. експр., избу¬ далквам простонар., пре¬ мятам прен, разг., баламо¬ свам проетоuар,, измемт- вам разг., изпързалвам прен, разг, ирон,, връзвам прен. разг., извозвам прен. разг,, прецаквам прен. жарг,, прекарвам прен. разг. Излъга (измами...) ме, че ще имаме среща в 12 ч. Изпъга (измами...) ги с фал¬ шиви документи. ~ Близ. лъжа, мамя, ментя, заблуж¬ давам, залъгвам, ментосвам, баламосвам, будалкам, излъгвам се - 1. Създавам си невярна представа, впечат¬ ление, извод по отношение на нещо: измамвам се, за¬ блуждавам се. Излъгах се в (измамих се за...) неговите качества, Мислех те за при¬ ятел, но се излъгах (изма¬ мих..). -Близ, лъжа се (вж). 2. Като мисля нещо за доб¬ ро, ценно, заслужаващо внимание и др,, допускам грешка с необмислено дей¬ ствие, за което съжалявам: измамвам се, минавам се разг,, извозвам се прен. разг., прекарвам се ж'арг,, прецаквам се жарг., избу¬ далквам се простонар, 3. прен, разг. Правя нещо не¬ предвидено: сбърквам се разг, Нямали да се излъжеш (сбъркаш) да ме посетиш.? —а подлъгвам се 1: полъгвам се, подмамвам се, връзвам се. излъготвам разг. експр. —> излъгвам 1: изментвам, мен- тосвам. — излъгвам 2: из¬ мамвам, заблуждавам, избу¬ далквам, премятам, баламо¬ свам простонар., измент-
201 изменям вам, изпързалвам, връзвам, извозвам, прецаквам прен. жарг., прекарвам, излъчвам —> прен. предавам 3: разпространявам, излъчване —> прен. обаяние, чар, обаятелноет, аура, ха¬ ризма, измама —> заблуда: заблуж¬ дение, илюзия, лъжа, ми¬ раж, измамвам — излъгвам 2: за¬ блуждавам, излъготвам, из- будалквам, баламосвам, изпързалвам, изментвам, мсuгосвам, връзвам, пре¬ цаквам, премятам, извоз¬ вам, прекарвам. измамвам се —> излъгвам се 1: заблуждавам се. измамен —> неверен 3: кова¬ рен, вероломен, измамлив, лъжлив, лъжовен, измамлив —» неверен 3: кова¬ рен, вероломен, измамен, лъжлив, лъжовен. измацан разг. — мръсен 1: нечист, изцапан, нацапан, замърсен, измърсен, нама- цан, оцапан, омацан, омър- лян, мърляв, кирлив. измацвам разг, —> измърся- вам: изцапвам, замърсявам, омацвам, намацвам, омър¬ сявам, намърсявам, нап- лесквам, оплесквам, изца- потвам, измърлям, намър- лям, омърлям, наклепвам, оклепвам, изклепвам. изменение —> развитие 1: промяна, развой, еволюция, изментвам жарг. пренебр. —> излъгвам 1: изпътогвам. ментосвам, —> излъгвам 2: измамвам, заблуждавам, изпътотвам. избудалквам, премятам, баламосвам, из- пързалвам, връзвам, извоз¬ вам, прецаквам, прекарвам, изменчив книж, —а промен¬ лив: непостоянен, колеб¬ лив, // непостоянен, непо¬ следователен, безпринци¬ пен. изменям 1 - 1. Правя по друг, нов начин нещо: променям, видоизменям, преобразу¬ вам, модифицирам книж,, трансформирам (огр.), Из¬ менихме (променихме, видо¬ изменихме) първоначалния план на строежа. Изменям (променям...) външния си вид,. Изменям (променям...) организацията на работа¬ та,. Изменям (променям...)
изменям 202 производството, - Близ. преправям (вж), 2. Правя нещо с друг вид, други осо¬ бености: променям, преоб¬ разявам. Времето изменя (променя,,,) всички нас. Много сте изменили (про¬ менили...) стаята след ре¬ монта. изменям2 -1. С предл. на. На¬ рушавам верността си към някого: предавам, изневе¬ рявам (на). Измени (преда¬ де...) на другарите си, Из¬ меням (изневерявам) на обе¬ щанието си. 2. Нарушавам верността си към любим(а), съпруг(а): изневерявам, кръшкам разг. Той не вед¬ нъж ти е изменял (изневе¬ рявал.,.). Не е изменила (из¬ неверила) на съпруга си. изменям се —> променям се 1: меня се, видоизменям се. —> променям се 2: меня се, ва¬ рирам, колебая се, движа се. измерение книж. -»размер 1: големина, величина, — об¬ хват: обсег, мащаб, размер, диапазон, измествам -— местя 1: преме¬ ствам, отмествам, изминавам —> минавам 3, —а минавам 4: преминавам, протичам, отминавам, изти¬ чам, тека, изнизвам се, от¬ литам, из.мирам — умирам 1 //: мра, загивам, гина. измислица - Измислен, не¬ действителен или силно изопачен факт, разказ: из¬ мишльотина разг. пре¬ небр,, небивалица, фанта¬ зия прен., фантасмагория разг., басня прен. Наговори ми разни измислици (измиш¬ льотини...) около нейните романи. Рибарите често си разказват измислици (из¬ мишльотини.,.) за голям улов. <=а Ант, истина, 2. Нещо, свързано с фантазия, изопачаване на действител¬ ността или със случайно хрумване: измишльотина разг. пренебр, На, вземи амулета - таз измислица празна! Н. Хрелков. Пак ще ми купи някоя измишльоти¬ на (измислица). измишльотина разг, пренебр, —а измислица 1: небивали¬ ца, фантазия, фантасмаго¬ рия, басня. — измислица 2. изморявам се —ауморявам се:
203 измъчвам изтощавам се, капвам, скап¬ вам се. измръзвам —> замръзвам 3: вледенявам се, заледявам се, вцепенявам се. измъквам — разг. изваждам Г. изкарвам, вадя. измъквам се —> прен, разг, спасявам се 2: избавям се, избягвам2/ избегна, отърва¬ вам се (отървам се), откач- вам се. — прен. разг. осво¬ бождавам се: отървавам се (отървам се), избягвам2, от¬ качвам се. — напускам 1: отивам си, ида си, махам се, излизам си, избягвам1, бя¬ гам, изфирясвам, фъсвам, изнизвам се. — прен. разг. кръшкам: клинча, бягам, дезертирам. —> прен, разг, абдикирам 2: отказвам се, дезертирам, измъкване —> прен. разг, аб¬ дикация 2: абдикиране, от¬ каз, дезертираuе, измърлям разг. —> измърся- вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, намацвам, омац- вам, омърсявам, намърся- вам, наплескам, онпсек- вам, изцапотвам, намърлям, омърлям, наклепвам, оклеп- вам, изклепвам. измърсем —а мръсен 1: нечист, изцапан, нацапан, замърсен, измазан, омацан, намацан, оцапан, омърлян, мърляв, кирлив. измърсявам - Правя или ста¬ вам причина нещо да стане мръсно: изцапвам, замър¬ сявам, омърсявам, на- мърсявам, измацвам разг,, омацвам разг,, намацвам разг., маплесквам разг., оп- лесквам разг., изцапотвам разг. експр,, измърлям разг., намърлям разг., омърлям разг,, наклепвам разг., ок- лепвам разг,, изклепвам разг. Измърсявам (изцап¬ вам,,,) дрехите си. Измър¬ сявам (изцапвам...) покрив¬ ката, Измърсявам (изцап¬ вам...) тетрадката си. Измърсявам (изцапвам...) стаята с боя. Измърсила (изцапала,,,) си всичките си книги, <=а Ант. изчиствам, почиствам, измършавявам разг, —» от¬ слабвам 2: омършавявам, изкльощавявам, окльощавя- вам. измъчвам - 1. С несв. Подла-
измъчвам се 204 гам на физически мъки, на изтезания, тормоз: мъча, изтезавам, малтретирам книж,, тероризирам книж., инквизирам книж. експр,, тормозя. Измъчват (мъ¬ чат,..) жестоко братя Ми¬ ладинови в тъмницата. Измъчва (мъчи,..) малки животни. 2. Причинявам физическа неприятност: мъча несв., изтормозвам, тормозя несв, Измъчва (мъчи,,.) ме жажда. Из¬ мъчват (мъчат...) ни кома¬ рите и горещината, 3. С несв. Причинявам нравстве¬ ни, душевни мъки, създавам чувство на потиснатост и мъка: мъча несв,, тормозя несв., терзая нссе,, поет,, потискам несв., притесня¬ вам прен. (с несв,), угнетя¬ вам книж. (с несв.), гнетя несв., книж., тровя нссе., прен. експр., депресирам книж. Мислите за болната й дъщеря я измъчват (мъ- нат...). Свекървата измъчва (мъчи.,,) снаха си с постоянни натяквания. П С несв, и св. изтормозвам, изтерзавам книж., депре¬ сирам книж. Много ни из¬ мъчи (изтормози...) неизве¬ стността за съдбата на затворниците. Безпаричие¬ то ме измъчи (изтормо¬ зи...). измъчвам се — страдам 1: тормозя се, терзая се. изневерявам — изменям2 1: предавам. — изменям2 2: кръшкам, измамирам — откривам 4. изнежен — слаб 3: неукреп¬ нал, незакрепнал, незаяк- нал, крехък, неиздръжлив, хилав, изненадвам -+учудвам: удив- лявам, изнемощя вам — отпадам, отслабвам, западам, заслаб- вам, грохвам, рухвам, изнизвам се -> прен. разг, експр. напускам 1: отивам си, ида си, тръгвам си, ма¬ хам се, излизам <си>, избяг¬ вам1, бягам, изфирясвам, фъсвам, фъскам. — прен. минавам 4: преминавам, изминавам, протичам, отми¬ навам, изтичам, тека, отли¬ там, — прен. минавам 6: преминавам, тека, напред¬ вам, нижа се.
205 изобразявам изниквам —» израствам 1: пораствам, пониквам, по¬ парвам, никна, раста. — прен. появявам се 1: показ¬ вам се, излизам, явявам се. —> прен, появявам се 2: въз¬ никвам, явявам се, пораж¬ дам се, зараждам се, раждам се, никна, изгрявам, износен — стар 3: овехтял, вехт, употребяван, изнурявам поет. —> изтоща¬ вам. омаломощавам, обез¬ силвам, изчерпвам, изсмук¬ вам. изобилен - Който е много или има много, голямо количе¬ ство от нещо: обилен, богат прен., незчерпаем експр, (огр.), непресушим рядко експр, (огр.), щедър прен, През деня, сред обилния плод / на нивята, отдъхвам с надежда. Е. Багряна, Изо¬ билни (обилни...) природни блага. Богат (неизчерпа¬ ем.,.) меден рудник. Изоби¬ лен (богат, непресушим,,,) петролен кладенец. Изобил¬ ни (обилни, непресушими) сълзи. Поднесоха изобилни (богати, обилни, щедри) дарове. <=а Ант, оскъден 1 (вж). изобличавам —> разоблича¬ вам: осъждам, заклеймя¬ вам, бичувам, клеймя. изображение - Художествено пресъздаване на нещо в ли¬ тературно, музикално и др. произведение: описание, картина прен., рисунка прен,, рисунък книж. „Под игото “ е незабравимо изо¬ бражение (описание,..) на предосвобожденската епо¬ ха, ~ Близ, панорама, пей¬ заж, —> картина 1: рисун¬ ка, платно, изобразявам - Предавам с ху¬ дожествени средства (думи, бои, музика и др,) някакво събитие, герои, картини или чувства: представям, пре¬ давам прен,, претворявам, рисувам прен,, възпроиз¬ веждам, описвам (огр, за действие чрез текст), обри¬ сувам (огр. за действие чрез текст), възсъздавам книж. рядко, разглеждам прен. (огр. за действие чрез текст), В повестта „Гера¬ ците" авторът изобразява (представя,,,) живота и проблемите на българското
изобщо 206 село в края на XIX в. Кар¬ тините на Мърквичка изо¬ бразяват (представят,,,) драматични моменти от Руско-турската война. изобщо —> никак: съвсем, аб¬ солютно, изолирам —> отделен 2: обо¬ собен, частен, откъслечен, изолирам се —» прен. спец. ограничавам се: капсули- рам се, затварям се. изоставам - Движа се или извършвам нещо по-бавно или по-късно от необходи¬ мото в сравнение с други: закъснявам, забавям се. Изоставам (закъснявам...) с прибирането на реколта¬ та, Изостанаха (закъсня¬ ха...) в развитието си. Ча¬ совникът изостава (за¬ къснява). <=> Ант, избърз- вам, изпреварвам. изоставям неодобр, -а оста¬ вям 2: зарязвам, —> разг. развеждам се: разделям се, разоставям се, напускам, оставям <се>. изострям —> прен. засилвам 3: увеличавам, задълбочавам, повишавам, уголемявам, за¬ острям. излапвам разг, ирон, — из¬ яждам 1: uзтълтвам, излап¬ вам, изплюсквам, оплюск- вам, изгризквам, изкльоп- вам, опапвам, омахвам, из¬ пуквам, опуквам, изпраск- вам, опрасквам, изпарявам се —> прен, изчез¬ вам 1: изгубвам се, загубвам се, чезна, пропадам, —> прен, разг. изчезвам 2: из¬ губвам се, преставам, пре¬ минавам, чезна, разпръ¬ сквам се, разсейвам се, раз¬ пилявам се, гасна, угасвам, умирам. изпатвам (изпащам) <си> разг. —> пострадвам: опар- вам се. — изстрадвам: пре¬ теглям, изтеглям, напатвам се, натеглям се. изпечен — прен, разг, опитен 1: вещ, умел, изкусен, обиг¬ ран, рутиниран, изпивам - Поглъщам някакво количество течност: изгълтвам, гаврътвам разг. (огр. за бързо дейст¬ вие), изсърбвам, излоквам разг. грубо, изцоквам разг, грубо. Изпих (изгълтах,..) чая, Изпиха (изгълтаха...) няколко бутилки вино.
207 използвам изпйт —> прен. слаб 5: мършав, кльощав, сух, аскетичен, постол, изпитание книж. — мъка 1: страдание, тегло, теглило, патило, изпитателен - За поглед, очи - който иска да долови, раз¬ бере повече, да вникне зад повърхностния вид на нещо, някого: пронизващ, остър прен. Следеше изра¬ жението на събеседника си с изпитателен (прониз¬ ващ...) поглед, Изпитател¬ ни (пронизващи,,,) очи, ~ Близ. проницателен (вж). изпитвам несв. —> преживя¬ вам Г, изживявам, чувствам, —а преживявам 3: понасям, изживявам, изтърпявам, издържам, —> търпя 2: по¬ насям. —> чувствам1: хра- ня2, питая, тая, лелея, изплашвам се - Внезапно трепвам от уплаха: уплаш- вам се, стряскам се, сеп¬ вам се, подплашвам се. - Страхиле, страшна вой- водо, / девет години как хо¬ диш / по тази Стара пла¬ нина, /че сега ли сеуплаши? Нар, пес. - Бабо, ти май доста се изплаши (упла¬ ши...), като изпищях? Страшно се изплаших (уп¬ лаших ...), като видях, че детето хукна да пресича шосето. изплюсквам простонар. грубо —а изяждам 1: uзтългвам, излапвам, оплюсквам, из- гризквам, изкльопвам, опапвам, изпапвам, омах¬ вам, изпуквам, опуквам, из- прасквам, опрасквам. използвам - 1. Работя с ня¬ какъв инструмент, матери¬ ал, пособие, за да направя нещо или да постигна ня¬ каква цел: ползвам, служа си несв. / послужа си св. (с), употребявам. Вече не из¬ ползвам (ползвам,,,) пише¬ ща машина, а компютър, Мога ли да използвам (полз¬ вам...) твоя дезодорант? Не използвам (ползвам...) скъп прах за пране. Използ¬ ваш (ползваш...) доста мно¬ го чуждици, 2. Привличам нещо за нуждите си или за някаква цел: служа си, употребявам,боравя,опе¬ рирам книж., рядко. Астро¬ номията използва (служи си
изправям 208 с...) много големи числа. В лекциите си използва (слу¬ жи си с...) доста абст¬ рактни термини. Използ¬ вам (служа си с...) с прибо¬ ри за хранене. —а употребя¬ вам 1: изразходвам, консу¬ мирам, изхарчвам, харча, изчерпвам. -— употребявам 2: изразходвам, изчерпвам, изхарчвам, изправям - Поставям нещо да стои право: вдигам, повди¬ гам, възправям книж, ре¬ тор, Изправям (вдигам, по¬ вдигам) паднал стол. Из¬ правям (вдигам..,) глава. Изправям (вдигам...) снага. Вдигам (изправям.,,) падна¬ ло дете. <=а Ант. събарям 1 (вж); навеждам, отпускам, клюмвам (за част на тяло, обикн. за глава). ~ Близ. на¬ дигам, —> поправям 1: опра¬ вям. —а оправям 1. — прен. поставям 3. изправям се —> ставам 1: вди¬ гам се, надигам се, възпра¬ вям се. изпрасквам простонар. грубо - изяждам Г, изгьлтвам, излапвам, изплюсквам, оп- люсквам, изгризквам, изкльопвам, опапвам, из¬ лапвам, омахвам, изпуквам, опуквам, опрасквам, изпращам -1. Предавам нещо на някого, за да бъде зане¬ сено, откарано, доставено някъде: пращам, експеди¬ рам спец, или разг,, изпро¬ вождам нар. Изпращам (пращам, експедирам...) ко¬ лет. Изпращам (пращай...) подаръци. Гледайте по- бързо да изпратите (експе¬ дирате) стоката. <=а Ант. получавам, приемам, ~ Близ, отправям, отпращам, 2. Правя или съдействам някой да замине някъде: пращам, изпровождам нар. Изпращам (пращам...) децата на море. Изпращам (пращам,.,) сина си войник. <=а Ант. посрещам. 3. Ка¬ рам някого, изисквам от ня¬ кого да отиде някъде: пра¬ щам, изпровождам нар., експедирам прен., грубо или ирон, Изпращам (пра¬ щам,..) детето да купи хляб. Изпращам (пра¬ щам...) на училище. 4. Съп¬ ровождам някого при зами¬ наване: изпровождам нар.
209 изпързалвам Ще те изпратя (изпроводя) на гарата. Няма да го из¬ праща (изпровожда) никой,, като тръгне, изпреварвам разг. —> задми¬ навам Г, подминавам, зами- навам2, отминавам, превар¬ вам, надпреварвам, —> прен, задминавам 2: надминавам, преварвам, надпреварвам. изпринтвам спец, — разпе¬ чатвам: принтирам, из- нриuгирам. принтвам, принтя. изпримтирам спец. —> разпе¬ чатвам: принтирам, из- прuuгвам. принтвам, прин- тя. изпровождам нар. — изпра¬ щам 1: пращам, експеди¬ рам. —> изпращам 2: пра¬ щам, —> изпращам 3: пра¬ щам, експедирам. изпуквам —> прен. разг, грубо изяждам 1: изгъл^вам, из¬ лапвам, изплюсквам, оплю- сквам, изгризквам, изкльоп- вам, опапвам, омахвам, опуквам, изпрасквам, опра- сквам, —> прен. разг, грубо прахосвам 1: пропилявам, пилея, пръскам, разпиля¬ вам, разхищавам, изяждам, профуквам, изпъвам —> изправям 2: опъ¬ вам. изпъждам (изпъдя) —> изгон¬ вам: прогонвам, пропъж¬ дам, прокуждам (прокудя), натирвам. изпълвам — прен, разг. на¬ вършвам: ставамЗ. изпълнен —> пълен 1: напъл¬ нен, запълнен, — пълен 2. изпълнител - Човек, който прави, осъществява нещо, обикн, възложено от друг: реализатор рядко книж, Изпълнител (реализатор) на проект за парк. Изпълни¬ тел (реализатор) на стро¬ еж. ~ Близ. извършител, изпълнителен - Който из¬ пълнява навреме и добро¬ съвестно поставена работа, задача, изисквания: акура¬ тен книж,, прилежен, изря¬ ден книж. Изпълнителен (акуратен...) служител. Изпълнителен (акуратен...) ученик. <=Ант, неизпълни- телен, небрежен, нехаен. — Близ. старателен, усърден; точен, стриктен, редовен; добросъвестен, изпързалвам — прен, разг.
изпъстрям 210 ирон, излъгвам 2: измам¬ вам , заблуждавам, излъгог- вам, избудалквам, премя¬ там, баламосвам, измент¬ вам, връзвам, извозвам, пре¬ цаквам, прекарвам. изпъстрям —> поет, оцветя¬ вам: обагрям, боядисвам, нашарвам, багря, — прен. разнообразявам: оцветя¬ вам, обагрям. изработвам - 1. С дейността си постигам, давам живот на някакъв продукт: напра- вям, правя несв., произ¬ веждам (огр, за стопанско производство), създавам. Изработвам (направям...) по 20 чифта бельо на ден,. Изработих (направих.,,) красиви покривки, 2. Създа¬ вам текст, проект и под,: изготвям, съставям, ма- правям, правя несв,, сът¬ ворявам книж. ретор. Изра¬ ботих (направих..,) няколко речника, Изготвям (напра¬ вям...) нов градоустройст¬ вен план, 3. Придобивам с труд: изкарвам разг, Изра¬ ботвам (изкарвам) хляба си. Изработихме (изкарахме) доста греди от този мате- риал. —а спечелвам: печеля, изкарвам, изваждам, вадя, правя, направям, докарвам си. — прен. формирам: оформям, изграждам, изработка - Начин, по който е създадено нещо с труд: направа, работа, прен. Майсторска изработка (направа...),. Сложна изра¬ ботка (направа...),. — про¬ изведение 1: творба, дело, работа, творчество, творе¬ ние, създание, плод прен. изражение —> вид 1 // изглед, израз—» проява 1: изява, про¬ явление, демонстрация, ма¬ нифестация, жест, изразходвам - 1. Използвам някакво количество пари за нещо: похарчвам, изхарч- вам. Изразходвам (похарч¬ вам...) заплатата. Израз¬ ходвахме (похарчихме,,.) доста средства за ремон¬ та. о Ант. спестявам, ико¬ номисвам. - Близ, използ¬ вам, прахосвам, пропиля¬ вам, разпилявам, пръскам, профуквам, излапвам, опап- вам, 2. За уред, механизъм - използвам някакви мате¬ риали, за да свърша работа¬
211 изследваме та, за която съм предназна¬ чен: харча несв. / изхарч- вам св., консумирам несв./ изконсумирам св., книж, Колата изразходва (хар¬ ни...) 5 л бензин на 100 км. Изразходвахме (изхарчихме, изконсумирахме) всичкия тонер за разпечатване на речника, -»употребявам J: използвам, изконсумирам, консумирам, изхарчвам, харча. израствам - 1. За растение - показвам се над земята от семе, корен и ставам висок: пониквам, изниквам, по¬ парвам, никна несв,, по¬ раствам, раста несв, Пше¬ ницата израсна (поник¬ на...) бързо след дъждове¬ те. Пред къщата израст¬ ват (поникват, никнат, растат...) вече бурени. 2. Ставам висок: пораствам, извишавам се. Момчето израсна (порасна,,,) през лятото. —> прен, развивам се 2: раста, формирам се, —> прен. издигам се 1: извиша¬ вам се, възвишавам се, виша се, изниквам, раста, никна, израстване —> прен. растеж 3: издигане, развитие, ръст, изричам — казвам 2: прого¬ варям, продумвам, издум- вам, обаждам се, река, про- мълвявам, гъквам, —> изказ¬ вам Г, излагам. изряден книж, —> издържан: прецизен, изискан, образ¬ цов. изсипвам се —> събарям се 2: стоварвам се, сривам се, строполявам се, рухвам. — прен. разг. струпвам се 2: стоварвам се, падам. изследване -1. Установяване на особеностите, причини¬ те и следствията на някакво явление чрез внимателно разглеждане, класифицира¬ не, обобщаване на данни, където то се проявява, и по¬ стигане на изводи от този процес: проучване, анализ, изучаване рядко, Изследва¬ не (проучване,,,) на стили¬ стиката на И. Йовков. Из¬ следване (проучване,,,) на пътнотранспортните про¬ изшествия у нас. Изследва¬ не (проучване...) на пробле¬ мите на възпитанието. 2. Съчинение, писмено изло¬ жение на тази дейност: сту¬
изсмуквам 212 дия, проучване, труд, про¬ изведение. Излезе от печат изследване (студия,,,) върху неологизмите в български. Прочетох няколко изследва¬ ния (студии,,,) върху болес¬ тите на ставите. изсмуквам —> прен. изтоща¬ вам. омаломощавам, обез¬ силвам, изнурявам, изчерп¬ вам, изстрадвам - Преживявам продължително страдание: претеглям, изтеглям прен. разг,, изпатвам (изпащам) <си> разг., напатвам се разг,, натеглям се разг. Бе¬ жанците изстрадаха (пре¬ теглиха...) много по зимния път. Българската хъшовска емиграция е изстрадала (претеглила,,,) много в из¬ гнание. Напатихме се (по¬ теглихме се,..) от болести тази зима. изстъпление — безчинство 1: издевателство, ексцесия (ек¬ сцес). изтеглям —» прен. разг. из- страдвам: претеглям, изпа¬ щам <си>, напатвам се, на- теглям се. — прен. спец. свалям 5: даунлоудвам, из¬ точвам, точа, тегля, изтезание — мъчение 1: мъка, тормоз, инквизиция, изтерзавам книж.—> измъч¬ вам 3: изтормозвам, депре¬ сирам, изтичам — тека 3: изливам се. източвам —> прен, спец, сва¬ лям 5: даунлоудвам, изтег¬ лям, точа, тегля, източен — прен. висок 1: дълъг. —> дълъг: продълго¬ ват, проточен, дл^нсс-. източник - 1. Лице, предмет, място, откъдето се получа¬ ват сведения: извор прен, книж. Търся източници (из¬ вори) за повече информация,. Ровя се в различни източни¬ ци (извори) за историята на моя роден край. Богат източник (извор) на мате¬ риали, Достоверен източ¬ ник (извор). 2. прен. Място, където се поражда, създава, възниква нещо: огнище прен., гнездо прен,, разсад¬ ник прен,: Читалищата са източници (огнища,,,) на народната просвета през Възраждането и по-късно. Това място ще стане из¬
213 изтънчен точник (огнище...) на зара¬ за. Източник (огнище,,,) на революционни идеи. ~ Близ. свърталище (вж). 3. Съвкуп¬ ност от прояви или причи¬ ни, които пораждат нещо: извор прен. Подялбата на бащината къща стана из¬ точник (извор) на раздори. Характерът му е източник (извор) на постоянни раздо¬ ри. —а произход 3: извор, изтормозвам — измъчвам 3: изтерзавам, депресирам. изтощавам - Постепенно на¬ малявам и свършвам сили¬ те на някого: омаломоща- вам, обезсилвам рядко, книж, (огр.), изнурявам поет., изсмуквам прен,, из¬ черпвам (огр. за нещо). Жегата ни изтощи (омало- мощи...). Гладът изтощи (омаломощи...) силите на въстаниците. Отчаянието изтощи (омаломощи.,.) енергията л/у изтощавам се —а уморявам се: изморявам се, капвам, скап¬ вам се, изтрайвам — издържам11: устоявам, удържам, трая, откарвам, —» издържам1 2: устоявам, удържам, пона¬ сям, изтърпявам, издаянвам. изтребвам -ь избивам: уни¬ щожавам, изтрепвам, требя, изтрепвам разг. —> избивам: изтребвам, унищожавам, требя. изтрит — прен. шаблонен: банален, изтъркан. изтъквам - Изваждам на по¬ каз нещо, за да го видят, за¬ бележат: демонстрирам книж., показвам, афиши¬ рам книж,, манифестирам прен, книж,, парадирам (с), книж. перча се (с) разг, не- одобр. Той никога не паро¬ дира, /не търси силни хора - /могъщия човек намира / във себе си опора. Ал, Геров. Изтъквам (демонстри¬ рам..) способностите на сина си. Изтъквам (демон¬ стрирам ...) политическата си неутралност. Изтъквам (демонстрирам...) прия¬ телските си връзки. <=а Ант, прикривам. — раз¬ кривам 4: представям, изла¬ гам, показвам. — отбеляз¬ вам 2: забелязвам, подчер¬ тавам, посочвам, соча, изтънчен —> изискан: фин.
изтънявам 214 изящен, префинен, рафини¬ ран, изтьпявам —> прен. разг, не- одобр. оглупявам: изглупя- вам, изкуфявам, изветрявам, изкукуригвам, изумявам2, затъпявам, изтърсвам се — разг. ирон, падам 2: повалям се, съба¬ рям се, катурвам се, стовар¬ вам се, егроnопявам се, туп- вам, гътвам се, изтъркам —прен. шаблонен', банален, изтрит. изтърпявам —> преживявам 3: понасям, изживявам, из¬ питвам, издържам! -ь из- бържам' 2: устоявам, удър¬ жам, понасям, изтрайвам, издаянвам, изумителен — изключите¬ лен: извънреден, необикно¬ вен, невероятен, неимове¬ рен, небивал, невъобразим, поразителен, извъuмереu. невиждан, нечуван, неизка- зан, фантастичен, феноме¬ нален, страхотен, страшен, ужасен, адски, жесток, изумявам1 / изумя книж, прех. —> смайвам: поразя¬ вам, слисвам, зашеметявам, втрещявам, шашвам, изумявам2 / изумея разг. не- прех. — забравям 1: изщук- ва ми, изключвам, —> оглу¬ пявам: изглупявам, изкуфя- вам, изветрявам, изкукуриг- вам, затъпявам, изтьпявам. изучаване рядко —> изследва¬ не 1: проучване, анализ, изфирясвам <се> —> прен. разг, грубо напускам 1: оти¬ вам си, ида си, тръгвам си, махам се, излизам <си>, из¬ бягвам1, бягам, фъсвам, фъскам, изнизвам се, изхарчвам —> изразходвам 1: похарчвам. —> изразходвам 2: харча, консумирам, из- харчвам, изконсумирам, — прен. разг. употребявам 1: използвам, изразходвам, консумирам, харча, изчерп¬ вам. —> прен, разг, употре¬ бявам 2: използвам, израз¬ ходвам, изчерпвам, изход - 1. Място, откъдето се излиза от някъде: излаз ряд¬ ко. Изходът (излазът) е за¬ творен. Има още един изход (излаз), 2. прен, Начин за справяне с нещо: възмож¬ ност, решение прен,, разре¬ шение прен, Намирам из¬ ход (възможност,,,). Ня-
215 изчезвам мам друг изход (възмож¬ ност...), освен да продам имота. изхранвам —> храня1 1: из- държам2, прехранвам, хран- тутя. изцапам —> мръсен 1: замър¬ сен, нечист, измърсен, изма- цан, омацан, намацан, оца¬ пан, омърлян, мърляв, кир¬ лив, изцапвам —> измърсявам: за¬ мърсявам, измацвам, омай¬ вам, намацвам, омърсявам, намърсявам, наплесквам, оплесквам, изцапотвам, из- мърлям, намърлям, омър¬ лям, наклепвам, оклепвам, изклепвам, изцапотвам разг, експр. -— из- мърсявам: изцапвам, замър¬ сявам, омацвам, намацвам, омърсявам, намърсявам, на- плес^ам, оплес^ам, из- мърлям, намърлям, омър¬ лям, наклепвам, оклепвам, изклепвам, изцерявам се нар. -»оздравя¬ ваме: излекувам се, минава ми, ставам1, вдигам се, изцоквам разг, грубо —> изпи¬ вам: uзтълтвам, изсърбвам, гаврътвам, излоквам. изцяло —> рядко заедно 4: на¬ едно, вкупом, накуп, — окончателно 1: докрай, всецяло, напълно. изчаквам — чакам 2: дочак¬ вам, трая, изчанчем жарг, — чуден: чу¬ дат, причудлив, странен, екстравагантен, ексцентри¬ чен, бамбашка, изчезвам - 1. Преставам да съществувам изобщо или да бъда някъде, да се виждам: изгубвам се, загубвам се, чезна несв.. изпарявам се прен, разг, или поет., пропа¬ дам прен. „Нагоре към вър¬ ха! " И глъхне далече / зад пътника глъчка и шум не¬ търпим, / и чезнат равни¬ ща пребулени вече/зад него, там доле, от пластове дим. П. К. Яворов, Корабът из¬ чезна (изгуби се...) зад хори¬ зонта. Щастието в дома изчезна (изгуби се...) отто¬ гава, Къде изчезнаха (из¬ губиха се...) златните дет¬ ски години? <>Ант, появя¬ вам се, явявам се. 2. За чув¬ ство, усещане, мисъл - по¬ вече не съществувам, не се чувствам: преставам (огр,
изчерпателен 216 за усещане), преминавам (огр, за усещане), изгубвам се, разпръсвам се прен., из¬ парявам се прен, разг., раз¬ сейвам се, угасвам прен. поет. (огр, за чувство), гас¬ на несв,, прен. (огр, за чувс¬ тво), чезна несБ, (огр. за чувство), умирам прен, поет. (огр. за чувство), Кой знай, белки нещо / да каже, трепна таз усмивка тиха - / и пак изчезна н1яма, както дойде! П. П, Славейков, Гла¬ воболието ми изчезна (пре¬ стана, премина). Болката изчезна— (престана, преми¬ на, изпари се...). Опасения¬ та им изчезнаха (разпръс¬ наха се, изпариха се, разсе¬ яха се...). Надеждата ми чезне (изгубва, изпарява се, гасне, умира). Доверието помежду ни изчезна (изгуби се...). оАннп. появявам се, явявам се, възраждам се, пробуждам се, възкръсвам, съживявам се, оживявам. — експр. махам се 1: отстра¬ нявам се,—> утихвам: за¬ тихвам, стихвам, заглъхвам, глъхна, замирам, угасвам, гасна, умирам, млъквам. изчерпателен —»пълен 3: ця¬ лостен, всеобхватен, всест¬ ранен. — подробен 1: обсто¬ ен, детайлен, изчерпвам -^употребявам 1: използвам, изразходвам, консумирам, харча, —> упо¬ требявам 2: използвам, из¬ разходвам, изхарчвам. —> изразходвам 2: харча, кон¬ сумирам, изхарчвам, изкон¬ сумирам. —> изтощавам: омаломощавам, обезсилвам, изнурявам, изсмуквам, изчетквам —> прен. жарг. по¬ хвалвам: поласкавам, погъ- делuекБам, изчислявам —а смятам 1: пресмятам, броя. изщуква ми разг, —> забравям 1: изумявам2, изключвам, изява — проява 1: израз, про¬ явление, демонстрация, ма¬ нифестация, жест. про¬ ява 2: мероприятие, съби¬ тие. изяждам - 1. Поглъщам до¬ край нещо, някаква храна: изгьлтвам разг,, излапвам разг,, изплюсквам просто- нар. грубо, оплюсквам про- стонар, грубо, изкл^^ам простонар, грубо, изгриз-
217 имам квам разг,, опапвам разг, ирон., изпапвам разг. ирон., омахвам прен. разг. ирон., изпуквам простонар, гру¬ бо, опуквам нроегоuар, грубо, изпрасквам просто¬ нар. грубо, опрасквам про- стонар. грубо. Децата бързо изядоха (изгълтаха...) топ¬ лия. хляб. 2. За молци и др, - правя тъкан на дупки: про- яждам. Молците изяли (прояли) чергите. — прен, разг, прахосвам 1: пропиля¬ вам, пилея, пръскам, разпи¬ лявам, разхищавам, профук- вам, изпуквам, изпапвам, опапвам, —> прен. разг. уни¬ щожавам 2: разсипвам, съ¬ сипвам, погубвам, довърш¬ вам, изяснявам -у обяснявам 1: пояснявам, разяснявам, ос¬ ветлявам, разтълкувам, —> излагам: разработвам, раз¬ глеждам, трактувам, поста¬ вям, развивам, коментирам, занимавам се, третирам. изящен книж. —> тънък: фин, нежен. —> слаб 5 //: тънък, фин. —> изискан: фин, из¬ тънчен, рафиниран, префи- нен, икономически - Който се от¬ нася до стопанството, про¬ изводството, търговията, потреблението и др, б даде¬ на страна, район: стопан¬ ски, народностопански рядко, Икономически (сто¬ пански) проблеми, Иконо¬ мическа (стопанска) поли¬ тика. Икономическа (сто¬ панска) криза.. илюзия —> заблуда: заблужде¬ ние, измама, лъжа, мираж. илюстрация — пример 2. илюстрирам -> онагледявам. има безп. —а съществувам 1: срещам се, битувам. — вла¬ ствам 3: царя, царувам, гос¬ подствам. има ме —> съществувам 2: живея, съм, —> намирам се 2: срещам се, съм, фигури¬ рам, имам - 1. Собственик съм на нещо: притежавам, владея рядко. Имам вам...) имоти. Имам (при¬ тежавам) кола. 2. Имам б достатъчно количество не¬ що, за да го ползвам: разпо¬ лагам (с). Имаме (разпола¬ гаме с) достатъчно сред¬ ства, за да започнем стро¬
именит 218 ежа. Имам (разполагам с) време. 3. Налице е у мен: притежавам прен. Аз имах другар, /добър другар, /но... кашляше лошо. Н. Вапца- ров. Имам (притежавам) достатъчно търпение, Имам (притежавам) сме¬ лост. Имам (притежавам) власт. 4. Налице е по отно¬ шение на мен: ползвам се (е), радвам се (на) прен. Имам (ползвам се с...) доб¬ ро име. Имам (ползвам се с...) авторитет, Имам (ползвам се с...) доверието им, - боледувам: страдам, —> прен, смятам 2: мисля, считам, намирам, преценя¬ вам. именит — виден: изтъкнат, бележит, забележителен, личен, именно — точно 2: тъкмо, баш, асъл. именувам се (именуват ме) книж. — казвам се: нари¬ чам се, назовавам се, викам се (викат ме), зова се (зоват ме). имидж нежел. —> представа 2: образ, облик, виждане, мне¬ ние, репутация, визия книж. имитация рядко — подправя¬ не: подправка, фалшифика¬ ция, имитиране, фалшифи¬ циране, -у фалшификат. имитиране — подправяне: подправка, фалшификация, имитация, фалшифициране, импозантен книж. —> величе¬ ствен 1: величав, внушите¬ лен, монументален, гран¬ диозен, —> величествен 2: величав, внушителен, цар¬ ствен, импонирам книж. — харес¬ вам 2: харесвам се, допадам, нравя се. импулс книж. -» подтик: тласък, стимул, подбуда. импулсирам книж. —> насър¬ чавам: окуражавам, поощ¬ рявам, стимулирам, окри¬ лям, имат разг. неодобр, — непре¬ клонност: упоритост, не- огетьпеивоег, твърдогла¬ вие, твърgотлавсгво. дебе- потпавис. бикогпавегБо, uuатливоет. инатлив разг. неодобр. — не¬ преклонен 3: упорит, не- отстъпчив, твърдоглав, де¬ белоглав, инатлия. инатливост разг, —> непре¬
219 интелект клонност: упоритост, не¬ отстъпчивост, твърдогла¬ вие, твърдотлаветво, дебе- логлавие, бикотлаветво. инатлия простонар. —> непре¬ клонен 3: упорит, неот- стъпчиБ, твърдоглав, дебе- логлаБ, инатлиБ. индивидуален —> личен1 1: самостоятелен, частен, соб¬ ствен, субективен, персона¬ лен, —> отделен 1: самосто¬ ятелен, самостоен, личен'. -»самостоятелен 3. индикация книж. —> признак 1: белег, знак, симптом, по¬ казател, указател, черта, индиферентен книж. — без¬ чувствен 2: безразличен, равнодушен, нечувствите¬ лен, апатичен, бездушен, безстрастен, студен, хладен, инквизирам книж, експр. —» измъчвам 1: мъча, изтеза¬ вам, малтретирам, тормозя, тероризирам, инквизиция ед, —> разш. мъчение 1: мъка, изтезание, тормоз. иносказателен книж, —> але¬ горичен. инспирирам книж. —> въоду- шеßя8(l^е■. ентусиазирам, за¬ палвам. —> подтиквам: под¬ буждам, стимулирам, тлас¬ кам, амбицирам, подбутвам, движа, инсталирам — поставям 2: слагам, турям, инсталирам се разг. ирон, — настанявам се: разполагам се, намествам се, нагласям се, нагласявам се, курдис- вам се, намърдвам се, инстинктивен — несъзнате¬ лен 1: неволен1, машина¬ лен, безсъзнателен, автома¬ тичен, инструмент —> прен. средст¬ во 1: оръдие, сечиво. инсценирам - Представям, нагласям нещо престорено, за заблуда: монтирам прен,, скалъпвам разг., скроявам прен, Инсценирам (монти¬ рам...) болнична обстанов¬ ка, за да помислят, че съм болен,. Инсценирам (монти¬ рам...) нападение. интегрирам книж. —> обеди¬ нявам 1: съединявам, съби¬ рам, сливам. интелект книж, —> ум: разум, разсъдък, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница,
интелектуален 220 интелектуален - 1. Който се отнася до ума, интелекта: умствен. Интелектуална (умствена) дейност. Инте¬ лектуално (умствено) раз¬ витие. Интелектуално (ум¬ ствено) напрежение, 2. Който е свързан с психиче¬ ския живот, занимания, раз¬ витие: духовен, културен. Интелектуален (духовен...) живот. Активни интелек¬ туални (духовни...) прояви. интензивен книж. — напрег¬ нат. усилен, динамичен, бурен, трескав. интензивност книж, —> дина¬ мика 2: напрежение, дина¬ мизъм, динамичност. интерес —> полза 1: изгода, облага, печалба, дивидент, файда, келепир, аванта, кяр, далавера, муфта. интересен - 1. Който предиз¬ виква интерес: любопитен, интригуващ книж,, кури¬ озен книж. Интересен (лю¬ бопитен...) случай. Инте¬ ресна (любопитна,,,) тема на разговор. Интересна (любопитна...) гледка. <=ф Ант. безинтересен 1 (вж). 2. Който задържа вниманието с богата информация: зани¬ мателен, увлекателен, ин¬ тригуващ книж, Интерес¬ на (занимателна.,,) лекция. Интересен (занимате¬ лен...) филм, <=а Ант. безин¬ тересен 2 (вж). интернет спец. - Най-голяма- та компютърна връзка за обмен на информация и ко¬ муникация, свързваща ми¬ лиони по-малки компю¬ търни мрежи, както и отдел¬ ни компютри б целия свят чрез определена техноло¬ гия (телефонна връзка, оп¬ тични кабели, безжична връзка, сателитна връзка или др,): нет нов. разг,, уеб нов. разг., мрежа<та> разг. Им ам е високо скоро ст ен интернет (нет...). Прока¬ раха ни интернет (пет...). Ще се чуем по интернета, (нета...). интимен - Който е много ис- крен, откровен: задушевен, свойски. Интимен (заду¬ шевен...) разговор. Инти¬ мен (задушевен..,) тон. Ин¬ тимна (задушевна...) об¬ становка. -Уличен^: час¬ тен, съкровен, — любовен.
221 истински —а емоционален 2: вътре¬ шен, —> фамилиарен, свой¬ ски. интригуващ книж, — инте¬ ресен 1: любопитен, курио¬ зен, —» интересен 2: зани¬ мателен, увлекателен. интродукция — въведение 2: встъпление. —— прен. книж. въведение 3: встъпление, увертюра, прелюдия. информация книж. —> данни. сведения, податки, факти. информирам книж, — съоб¬ щавам 1: уведомявам, каз¬ вам, известявам, вестявам, обаждам, —> съобщавам 2: казвам, обаждам. ирационален книж. —> не¬ обясним: неразбираем, не¬ понятен, неясен, неведом, тъмен, иронизирам -> осмивам: над¬ смивам се, окарикатурвам, изкарикатурвам. ироничен — подигравателен: насмешлив, присмехулен, сатиричен, искам - Имам желание за нещо: желая, Аз искам да те помня все така: / Без¬ домна, безнадеждна и уни¬ ла. Д, Дебелянов, Бих же¬ лал и ти да видиш /моите сънища и радост. Ив, Ва¬ зов. - Близ. жадувам (вж), искрем —> откровен 1: прям, чистосърдечен, открит, не¬ прикрит, безхитростен. искря -^ поет, блестя 1: грея, пламтя, пламенея, сияя, — прен, блестя 3: грея, сияя, пламтя, искрящ —а блестящ: бляскав, лъчист, сияен, лъчезарен, исполин —> великан 1: гигант, титан, —> великан 2: гигант, колос. —> рядко великан 3: гигант, колос, титан, исполински —> прен, експр, грамаден: огромен, гигант¬ ски, колосален, великански, титаничен, чудовищен, истинен книж. —> истински 4: достоверен, верен, правдив, истински - 1. Който съответ¬ ства на фактите, действи- гспноегга. истината: съ¬ щински, действителен, ре¬ ален, фактически огр., ав¬ тентичен книж, огр. На ня¬ каква улица / спря ме вед¬ нъж любовта. / Беше наис¬ тина / толкова истинска, / колкото може да е. Н, Йор¬ данов. Истински (реални...)
йезуитство 222 причини. Истински (реа¬ лен...) автор, Истински (реален, действителен, ав¬ тентичен) случай,. Истин¬ ско (реално...) еиме, Истин¬ ските (фактическите) ре¬ зултати са тези. <=а Ант. измислен, нереален, недей¬ ствителен, иеавтентиееи, 2. Който не е подправен, а е такъв по природа: същин¬ ски, действителен, автен¬ тичен, неподправен. Ис¬ тинско (същинско...) злато. Истинска (същинска...) ан¬ тика. Истински (същински) приятел. Истинска (същин¬ ска, неподправена) радост. <А Ант, мним, фалшив, привиден, подправен, фик¬ тивен. 3. Който по външ¬ ност или по същност е ня¬ какъв или е еднакъв с друг: същински, цял, същ разг рядко, формен разг. (огр,), чист прен, разг, (огр.), Ис¬ тински (същински, същ, цял) герой,. Истински (съ¬ щински, същ, формен) под¬ лец. Истински (същински, същ, цял) бащичко. Истин¬ ска (същинска, формена, чиста) измислица. 4. Който не подлежи на съмнение: достоверен, верен, прав¬ див, истинен книж. При¬ знанието му е истинско (достоверно...). Истинско (достоверно,,,) изложение на фактите. <=а Ант. недо¬ стоверен, неверен, неправ¬ ди®. ~ Близ. безспорен (вж). —> стесн. роден, рожден, кръвен, същински. ищах простонар, -ь апетит 1: охота. —> желание: охо¬ та, мерак, — разг. желание-, охота, мерак, апетит. И йезуитство — прен. книж. ли¬ цемерие: двуличие, двулич- ност, неискреност, двойст¬ веност, притворство, фалш,
к кавга разг. -» раздор 1: кон¬ фликт, разпра, разправия, караница, свада, -а раздор 2: разпра, разправия, кара¬ ница, свада. кажи-речи разг. —> почти 2: приблизително, горе-долу, комай, —> почти 5: горе- долу. казвам -1. Произнасям думи, за да изразя мисъл, мнение: река св,, викам несБ., разг,, думам несБ,, разг. Казваш (викаш, думаш) ли нещо? Казаха (рекоха), че ще се обадят. - Нещо ще ми ка¬ жеш (речеш) пи, хайде, ду¬ май! 2. Произнасям думи: проговарям, продумвам, обаждам се, издумвам, из¬ ричам, река св,, разг,, про- мълвявам (огр, с доп. и обикн. за слаб, плах говор), гъквам разг. (огр. с отриц. и условен и др, съюз), - Я постой, ветре, послушай / две думи да ти продумам. Нар. пес. Промълви ти / смътно доловимото: / - Как за шепа сняг съм закоп- нял... Е. Багряна, Жената каза (проговори,,,) нещо, но не я чух.. Дума не казах (про¬ говорих...). Млъкна за изве¬ стно време, а след това каза (проговори...): „Зами¬ наваме. “ Никой не прогово¬ ри (гъкна). <=а Ант, млък¬ вам, —> съобщавам 1: ин¬ формирам, известявам, уве¬ домявам, вестявам, обаж¬ дам. — съобщавам 2: ин¬ формирам, обаждам, казвам се - Имам, нося име: наричам се, назовавам се, именувам се книж., викам се (викат ме) нар., зова се (зоват ме) книж. Той се каз¬ ва (нарича се...) Иван. Как се казва (нарича,,,) това село? кал — прен, разг, безчестие 2: низост, uеночтеноет, мръсо¬ тия, мерзост, гадост. калайдисвам —> прен, разг. ирон, карам се: хокам, гълча, навиквам^, строявам, дера. каламбур -» игрословие: иг- рословица,
калпав 224 калпав разг. неодобр, — лош 1: недобър, никакъв, скапан. канава —> прен. основа 2: ске¬ лет, фундамент. кандисвам проегонар, — съгласявам се 1: склонявам, скланям, приемам, благово¬ лявам, навивам се, кандърдисвам простонар, — увещавам: уговарям, при- думвам, карам2, агитирам, навивам, обработвам. капацитет книж, —> автори¬ тет 2. капвам - прен, разг, уморявам се: изморявам се, изтощавам се, скапвам се. капитулирам —> прен. преда¬ вам се: отстъпвам, огъвам се, клякам. капсулирам се — прен, спец, ограничавам се: изолирам се, затварям се, карам1 - Привеждам в дви¬ жение превозно средство и го насочвам: управлявам. Не мога да карам (управ¬ лявам) кола, Карам (управ¬ лявам) влак. —> разг движа 1: мърдам. — превозвам: возя, прекарвам, транспор¬ тирам. карам2 несв. / накарам св. —> увещавам: уговарям, при- думвам, агитирам, навивам, обработвам, кандърдисвам, —а принуждавам 1: накар¬ вам, насилвам, заставям, натискам, — предизвиквам 2: подбуждам, накарвам, за¬ ставям, принуждавам, карам се несв. - С предл. на. Отправям към някого остри обвинения, обикн, на висок глас: хокам разг., гълча разг., навиквам2 разг., стро¬ явам прен, разг., калайди- свам прен. разг. ирон., дера прен. разг, Па я се наежих, / да се карам пак, Елин Пе¬ лин. Не се карай на (хо- кай...) детето. Учителят дълго се кара на (хока...) ученика. ~ Близ, критику¬ вам (вж), кардинален книж. експр. —> основен 1: главен, първо¬ степенен, централен, фун¬ даментален, базов, възлов, ключов. карикатура - Смешно, гроте¬ скно подобие на нещо: па¬ родия. Филмът е карикату¬ ра (пародия) на съвремен¬ ния живот, картина - Действителен или
225 кахьрем въображаем изглед, сцена, образ, представени върху хартия, плат или друг мате¬ риал: рисунка, изображе¬ ние, платно прен. Картина (рисунка...) на Мърквичка, Картините (рисунките,..) на Айвазовски за морето са незабравими. —а гледка 1: изглед, пейзаж, — гледка 2: зрелище, сцена, — гледка 1,3: изглед, вид, -» изобра¬ жение 1: описание, рисун¬ ка, рисунък, платно. —> прен, епизод 2: сцена, мо¬ мент. кастря -ь прен, разг крити¬ кувам: съдя2, мъмря, упрек¬ вам, укорявам, порицавам, коря, хокам, катастрофа —> прен, книж, експр. нещастие 1: злоща- стие, беда, зло, злочестина, злополучие, трагедия, дра¬ ма. катастрофален —> прен, книж, експр. гибелен: пагубен, съкрушителен, фатален, категоризирам — разпреде¬ лям: сортирам, класифици¬ рам, групирам, класирам. категоричен - Който не търпи възражение: безпрекосло¬ вен книж., безапелационен книж,, твърд прен,, реши¬ телен. Категоричен (без¬ прекословен...) отказ. Ка¬ тегорична (безпрекослов¬ на...) заповед. Категоричен (безпрекословен...) тон. <=а Ант. колеблив, несигурен, неуверен, некатегоричен, ~ Близ. ясен, недвусмислен, непреклонен. категорично -ь окончателно 2: безвъзвратно, невъзврати¬ мо, завинаги. категория —> разред: група, групировка, класа, катеря се разг. — качвам се 1: изкачвам се, възкачвам се, възлизам, катеря се, катурвам разг. —> събарям 1: повалям, прекатурвам, об¬ ръщам, строполяБам, стро¬ палям, гътвам, катурвам се разг. -» падам 2: повалям се, събарям се, из¬ търсвам се, стоварвам се, егроноπявам се, тупвам, гътвам се. кахър простонар, -Угрижа 1: притеснение, главоболие, болка, дерт. кахърен простонар, — затри- жен: угрижен, окахърен,
качвам 226 качвам -1. Придвижвам, пре¬ мествам някого на по-висо¬ ко място или в превозно средство: покачвам. Кач¬ вам (покачвам) децата на Мусала. Качвам (покачвам) гостенката на влака. <=а Ант, свалям 1 (вж). 2. прен. Съдействам на някого да заеме висок пост: възкач¬ вам книж., поставям. Кач¬ вам (възкачвам...) на трон. Качвам (възкачвам,,,) на председателското място. <=а Ант, свалям 3 (вж). 3. Придвижвам се по височи¬ на: качвам се (по), Качвам (качвам се по) етажите всеки ден. Качвам (качвам се по) стъпалата, <=а Ант. слизам, спускам се. — несв,, непрех. качвам се 1. изкач¬ вам се, възкачвам се, възли¬ зам, катеря се, -— прен. уве¬ личавам 3: вдигам, — вди¬ гам 3: покачвам. качвам се -1. С предл. по, на. Придвижвам се нагоре, към по-високо място: изкачвам, изкачвам се (по), качвам, възкачвам книж. рядко, възкачвам се (по) книж. рядко, възлизам книж. ряд¬ ко, катеря се разг. (на, по). Качвам се (изкачвам се...) на върха. Качвам се (изкач¬ вам се...) по българските планини всяко лято. Качвам се (изкачвам се...) по дър¬ ветата. 2. Отивам на по- високо място: изкачвам се, покачвам се, покатервам се, изкатервам се. Качихме се (изкачихме се...) на ска¬ лите. Качвам се (изкачвам се...) на тавана. Качвам се (изкачвам се...) с лифт до билото. <=А Ант, слизам, спускам се. 3. Поемам власт, обикн. на монарх: възкачвам книж,, възкач¬ вам се книж., възлизам книж,, покачвам се. Ферди¬ нанд се качва (възкачва...) на престола след Алек¬ сандър Батенберг, <=а Ант. слизам, падам, 4. С предл. на, в, Влизам в превозно средство, за да пътувам: взе¬ мам разг., хващам разг., улавям разг. Качвам се на (вземам,..) влака за Бургас, Качих се (взех..,) автобуса за няколко спирки. —а прен. разг. увеличавали се 2\ покач¬ вам се, надигам се, нараст¬
227 кича вам, повдигам се. — прен. разг, увеличавам сеЗ: покач¬ вам се, надигам се, издигам се. качество - Всяко нещо от външния вид или от проя¬ вите, възможностите на не¬ що или някого, по което той се разпознава и отличава: особеност, характеристи¬ ка, признак, свойство, черта прен. Качества (осо¬ бености.,.) на твърдите тела. Външно качество (особеност...) на човек:. Ка¬ чества (особености...) на климат, Отрицателно ка¬ чество (особеност...) на ха¬ рактера. -ь предимство 1: достойнство, преимущест¬ во, приоритет. — мн. за¬ ложба 2: данни, възможно¬ сти, дадености, каша —> прен. разг, безредие: неразбория, бъркотия, не- нодрсдсuоег, галиматия, батак, кая се несв, —> разкайвам се: покайвам се, съжалявам, пишманя се, келепир простонар, — полза 1: изгода, облага, печалба, дивидент, интерес, файда, аванта, кяр, далавера, муф¬ та, кеш1 нов. нежел, —> (в) брой 3: (в) наличност, кибича жарг. -— бездействам 2: стоя, седя, стърча, вися, кисна, дремя. кибритлия разг. — раздразни¬ телен: сприхав, избухлив, гневлив, нервен, барутлия. кипря се нссб., разг. ирон, — глася се: докарвам се, гиздя се, контя се, труфя се, кипя — вря 1: клокоча, клоко- тя, клокам, къкря. —> прен. бушувам 2: вихря се, — прен, бушувам 2 П: вря. — прен. бушувам 3: бунтувам се, лудувам, кирлив разг. —> мръсен 1: из- мърсен, изцапан, замърсен, нацапан, оцапан, измацан, омацан, намацан, омърлян, мърляв, кирлив, нечисто¬ плътен. кисна — прен. разг. бездейст¬ вам 2: стоя, седя, стърча, кибича, дремя, китя несв,, поет. —а украсявам 1: крася, кича, разкрасявам, разхубавявам, гиздя, нагизд- вам, декорирам. кича несв. —а украсявам 1:
класа 228 крася, разкрасявам, разхуба¬ вявам, китя, гиздя, нагизд- вам, декорирам, — украся¬ вам 2: крася, гарнирам, раз¬ красявам. П гарнирам, класа —разред: група, групи¬ ровка, категория. класирам рядко -— разпреде¬ лям: сортирам, класифици¬ рам, групирам, категоризи¬ рам. класифицирам —> разпреде¬ лям: сортирам, групирам, категоризирам, класирам, клеветя несв. —> разш. обви¬ нявам: виня, бедя, набежда- вам, нападам, окривявам, наклеветявам. клеймо — печат 1: щемпел. — прен, книж, безчестие 1: позор, срам, падение, петно, резил, клинча разг, — кръшкам 1: бягам, измъквам се, дезер¬ тирам, клокам — вря 1: клокоча, кло- котя, къкря, кипя. клокотя —> вря 1: клокоча, клокам, къкря, кипя. клокоча — вря 1: клокотя, клокам, къкря, кипя, кльомба информ, жарг, - Спе¬ циален разделителен знак на компютърната клавиату¬ ра - @ — маймунка прен. спец., ет спец. При елек¬ тронния адрес се използва кльомба (маймунка, ет). клюмвам — отпускам се 2: увисвам, клякам —> прен. разг. пренебр. предавам се: капитулирам, отстъпвам, огъвам се, книжнина -4 литература: писменост, книжовност, словесност. книжовност — рядко литера¬ тура: писменост, книжни¬ на, словесност, кобен поет. — зловещ: злоко- бен, мрачен, — решителен 3: решаващ, съдбоносен, съдбовен. коварен —> неверен 3: изма¬ мен, измамлив, вероломен, лъжлив, лъжовен. козметичен — прен, неза- дълбочен 3: повърхностен, бегъл, формален, колай простонар. —> начин 2: способ, прийом, път. колебание - Липса на смелост или на яснота за нещо, за да се вземе определено реше¬ ние, да се направи избор: колебливост, двоумение,
229 компаньон нерешителност, раздвое¬ ние, раздвоеност. Негово¬ то колебание (колебли- вост...) изнерви другарите му. Винаги проявява колеба¬ ние (колебливост...) и избяг¬ ваме да го питаме. Тръгнах на екскурзията без колеба¬ ние (колебливост...). <=а Ант, решителност, катего¬ ричност, колебая се несв. — променям се 2: изменям се, меня се, движа се, варирам. колеблив —> променлив, непо¬ стоянен, изменчив. колебливост —> колебание: двоумение, нерешителност, раздвоение, раздвоенос-т, колективно —»заедно 2: наед¬ но, задружно, дружно, общо, съвместно, колекционирам —> събирам 3. колекция —> сбирка 1, количество — брой I: число, численост, цифра, чет, колона —а ред 2: редица, върволица, верига, низ, колос —> рядко великан 2: ги¬ гант, исполин. -— великан 3: гигант, исполин, титан, колосален книж, експр. — грамаден 1: огромен, ги¬ гантски, исполински, вели¬ кански, чудовищен, комай разг, -» почти 2: при¬ близително, кажи-речи, го¬ ре- долу. коментар книж, — анализ 1: разбор. коментирам книж. — обсъж¬ дам. анализирам, разглеж¬ дам, разисквам, дискути¬ рам, — излагам: разработ¬ вам, разглеждам, трактувам, поставям, изяснявам, разви¬ вам, занимавам се, трети¬ рам. компактдиск спец. - Диск с диаметър 12 см, на който се записва цифрова информа¬ ция и се разчита от лазерен лъч, при което информаци¬ ята се възпроизвежда от специално устройство или от компютър: сиди спец., сидиром диск спец., диск разш. спец. Всички статии са записани на компакт¬ диск (сиди...). Купувам чес¬ то компактдискове (сиди- та,.,). компания прен. — спътник 1: другар, компаньон, компаньон —> спътник 1:
компетентен 230 компания, другар, компетентен книж. — вещ 1: сведущ, опитен. комплициран книж. —> сло¬ жен: засукан, заплетен, композиция - Разположение и вътрешна организация на отделните части на нещо: структура, строеж прен, Романът има доста сложе¬ на композиция (структу¬ ра..). Композиция (струк¬ тура...) на изложение. комуникация книж. —> общу¬ ване: диалог, контакти, комунистически - Който има или е свързан с марксистко¬ ленински убеждения и с приемане на комунизма като висша социална фор¬ мация: червен прен. Кому¬ нистически (червен) ръ- ко во д и т ел. Комун и cm и - чески (червени) убеждения. ~ Близ. социалистически, ляв. конкретен —> определен 3: ясен, конкретизирам — уточня¬ вам: прецизирам, опреде¬ лям, консенсус книж. —> споразу¬ мение: съгласие. консервативен - Който държи на ред, обичаи, схващания, които са отживели времето си и пречат на развитието, или е свързан с такива схва¬ щания: назадничав, ретро¬ граден книж., закостенял. Бащата е доста консерва¬ тивен (назадничав,,,) и ня¬ ма да приеме такива проме¬ ни. Консервативен (назад- нинав...) политик. Консер¬ вативни (назадничави...) възгледи, <=А Ант, напред¬ ничав 1, 2 (вж). консолидация книж. —> един¬ ство 1: съгласие, единоду¬ шие, еgиииоет, съгласува¬ ност, хармония, съзвучие, консолидирам книж, —> обе¬ динявам 2: сплотявам. конс'татирам книж. уста¬ новявам 1: откривам, забе¬ лязвам, виждам, конструктивен -» съзидате¬ лен: градивен, консумирам несв., книж, — употребявам 1: изразход¬ вам, харча. контакт —> връзка 1: досег, съприкосновение, допир, -> връзка 2: взаимоотноше¬ ние. —> прен., обикн, мн, об-
231 копнеж щуване: диалог, комуника¬ ция. — връзка 4. контрол - Проверка, наблю¬ даване на някого, нещо, за да върши нещо добре или да върви добре: надзор, на¬ блюдение, мониторинг нов, нежел,, супервизия нов, нежел,, супервайзер- ство нов. нежел., супервай¬ зинг нов. нежел. Осъщест¬ вявам постоянен контрол (надзор...) над децата. Кон¬ трол (надзор...) на работа¬ та от висш орган. контраст - Рязко различие между две неща: противо¬ положност, противопоста¬ вяме. Контраст (проти¬ воположност...) на цвето¬ вете на стените, Кон¬ траст (противополож¬ ност...) в мненията. Кон¬ траст (’^^^^^^1вопо^ож^ ност) на характери. <=А Ант, еднаквост (вж), контур -» очертание: силует, линия. контя се несв,, разг, ирон. —» глася се: докарвам се, гиздя се, труфя се, кипря се. конфликт книж, — сблъсък: стълкновение, сблъскване, схватка, борба. — противо¬ речие 2: разногласие, несъ¬ гласие. — раздор: разпра¬ вия, разпра, свада, кавга, караница, скарване. концентрирам се книж, — внимавам 1: съсредоточа¬ вам се, задълбочавам се. концентрирам книж. —»прен, внимателен 1: съсредото¬ чен, задълбочен, кончина книж. търж, —> ж : край, умирачка. копнеж - Много силно жела¬ ние за нещо: жажда прен, експр,, копнение книж. Със нежно пламнали очи / ме гледаш този ден, / и в тях, до болка чак, личи / копне¬ жът ти по мен,. Н. Ланков, Все туй копнение в духът, / все туй скиталчество из път, П, К. Яворов, Тогава в мен пламва безумната жажда на риска -/със сво¬ ите мънички сили да вляза в борба. Е, Багряна, Раз¬ кривам копнежа (жажда¬ та...) си за взаимна любов. Копнеж (жажда...) за ис¬ тинско приятелство, ~ Близ. мечта (вж), желание (вж).
копнея 232 копнея - Силно, страстно желая: жадувам. Душа коп¬ ней на светло да почине. П. К. Яворов, Аз искам само, само да обичам, / жадувам искроструйно, светло вино, Е. Багряна, Копнея (жаду¬ вам) за малко спокойствие. Копнея (жадувам) за искре- ни и предани приятели. ~ Близ. искам (вж). коравосърдечем — безсърде- ченн: немилостив, несърде- есu, безчувствен, бездушен, суров, корав —> твърд, — прен. здрав 1: устойчив, солиден, из¬ дръжлив, крепък, як, желе¬ зен, жилав, челичен, коравосърдечие -» безсърде¬ чие: бездушие, бездушност, безчувствие, безчувстве¬ ност, коравосърдечност, не- съсграgатспuост. —> жес¬ токост 1: жссгокосърдс- чие, безпощадност, безчо- бсчност, свирепост, безсър¬ дечие, коравосърдечност —> без¬ сърдечие: бездушие, без¬ душност, безчувствие, без¬ чувственост, коравосърде- чие, uссъсградатслuост, коректен книж. —> добросъве¬ стен: отговорен, корелация книж, — сытно- шение. корен —> прен. произход 2: потекло, родословие, жил¬ ка. кореняк — Лице, което е по рождение, произход от ня¬ кое място и обикновено жи¬ вее там: туземец, местен, автохтон книж. Търся коре¬ няци (туземци...), за да ми разкажат някои местни обичаи, Ние не сме кореня¬ ци (туземци...). <=> Ант. пришелец, заселник, пре¬ селник, кореспондирам книж, — под¬ хождам 1: съответствам, отговарям, прилягам, коригирам книж, — попра¬ вям 2: оправям, подобря¬ вам. корпорация книж. —> сдруже¬ ние: съюз, обединение, асо¬ циация, алианс, братство, корпус —> тяло 3, коря несв., разг. —> критику¬ вам: съдя2, мъмря, упрек¬ вам, укорявам, порицавам, кастря, хокам. коствам —> струвам 1: изли-
233 край зам, чиня. —> струвам 2: поглъщам. котило — прен. свърталище: гнездо. кошмарен книж, —> прен. експр. мъчителен 7: тежък, тягостен, угнсти-слсн, убийствен, крада —> Вземам за себе си чужда собственост без знание на притежателя й: задигам прен., присвоявам книж., пипам прен, разг., вдигам прен, разг., свивам прен. разг,, гепя жарг. Ер¬ гени ли мома крадат, / или някой гине? Елин Пелин. Не сме чували тук някой да краде (задига...). Престъп¬ ници крадат (задигат...) коли, но не са открити. ~ Близ. открадвам 1 (вж), оби¬ рам (вж). крадешком разг. — тайно: скришно, потайно, скрито. краен — прен. максимален: пределен, край - 1. Място, линия, която оформя размерите на нещо, където нещо свършва: гра¬ ница, предел, свършек рядко книж. Стигнахме до края (предела...) на равни¬ ната, Тук е краят (пре¬ делът.,.) на гората. Бях на края (предела...) на силите си. Възможностите ви ня¬ мат ли край (предел,..)? <=а Ант, начало. 2. Място, къ¬ дето завършва текст, музи¬ ка и др.: завършек, финал книж, Не ми хареса краят (завършекът...) на истори¬ ята. Щастлив край (за¬ вършек...). Патетичен край (финал,,,) на симфония. <=А Ант. начало. 3. Момент, време, когато нещо свърш¬ ва: завършек, приключва¬ не, свършек рядко книж., финал. Строителството е към края (финала,,,) си. Край (завършек...) на бор¬ ба. Край (свършек,,,) на све¬ та. оАнт. начало. 4. Сте¬ пен, до която нещо стига и свършва: предел, граница, праг прен. книж, (огр, за проява). Изглежда, че това е краят (пределът,,,) на възможностите му. Войни¬ ците били на края, (преде¬ ла...) на силите си. Грани¬ ца (предел,,,) на търпение, -ь прен. смърт 1: кончина, умирачка. —> прен. смърт 2:
красив 234 гибел, загиване. — прен, унищожение, гибел, заги¬ ване, разруха, рухване. красив - Който доставя есте¬ тическа наслада с външния си вид или с цялостното си въздействие: хубав, преле¬ стен. Красива (хубава...) девойка. Красиви (хубави...) планини. Красив (хубав...) залез. Красиво (хубаво...) облекло. Красива (хубава...) къща. <=а Ант, грозен, не¬ красив, ~ Близ, прекрасен (вж), привлекателен (вж). краска книж, —> цвят: багра, тон, боя, красота - Външна, физическа или обща привлекателност, приятно въздействие на нещо върху сетивата, което доставя естетическа насла¬ да: хубост, прелест, вели¬ колепие книж. В слънцето на хубостта живях, / и за нея нищо тук не свидя. П. П. Славейков, Красота (ху¬ бост...) на очи. Красота (хубост...) на глас, На¬ слаждавам се на красота¬ та (хубостта.,.) на лятна¬ та нощ. <=А Ант. грозота, непривлекателност, ~ Близ. очарование, чар, обаяние, обаятелност. крася несв, —> украсявам 1: кича, разкрасявам, разхуба¬ вявам, китя, гиздя, нагизд- вам, декорирам, — украся¬ вам 2: гарнирам, кича, раз¬ красявам, // гарнирам. кратковременен - Който продължава, трае малко вре¬ ме: недълготраен, кратко¬ траен, нетраен, преходен, кратък, недълговечен книж., мимолетен книж., скоропреходен книж, И времето бе кратко / със шарен ми кавал. Иб, Вазов, Голи от потока многоцве¬ тен /ме стрелва поглед ми¬ молетен / подобно падаща звезда. Хр, Смирненски, Краткотрайни (недългот- райни...) интереси. Крат¬ котрайна (недьлзотрай- на...) болка, Краткотрайна (недълготрайна...) мла¬ дост, оАит. продължите¬ лен (вж). —а временен 1: преходен. краткотраен —> нетраен: ма¬ лотраен, uедълтотрасн. — кратковременен 1: недъл- готраен, нетраен, кратък,
235 критикувам uсдългоБеееu, мимолетен, скоропреходен. кратуна —> прен. разг. пре¬ небр, глава 1: тиква, куфал- ница, чутура, — ум: инте¬ лект, разум, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, куфалница. кратък — кратковременен 1: uсдълтотрасu. краткотраен, иедългоБечеи, нетраен,ско¬ ропреходен, мимолетен. крах книж, -— неуспех: неспо¬ лука, поражение, неблаго¬ получие, авария, фиаско, банкрут. крача —> вървя: ходя, прис¬ тъпвам, креативен книж, нежел, —> съзидателен 1: градивен, конструктивен, —> творче¬ ски: съзидателен, градивен, производителен. крепък книж, — здрав 1: ус¬ тойчив, издръжлив, соли¬ ден, железен, жилав, корав, челичен, — книж. устой¬ чив 1: стабилен, солиден, непоклатим, здрав, як, гра¬ нитен, железен, крепя —> поддържам: подпи¬ рам, подкрепям, държа, крехък —> прен, нежен 2: слаб, неустойчив. —> прен. слаб 3: неустойчив, неук¬ репнал, незакрепнал, неза- якнал, неиздръжлив, хилав, нежен. крещя —> разг. викам 1: рева, криволича - 1. За път, река, върволица и под. - правя завои по дължината си, не се простирам по права ли¬ ния: извивам <се>, лъкату¬ ша, вия се. Планинската пътека криволичи (изви¬ ва...). Дунавът криволичи (извива се...) през половин Европа. Шествието криво¬ личи (извива се...). 2. прен, За мисъл - сменям пробле¬ мите, насоката си, не вървя логично: лъкатуша прен, Мисълта му много криволи¬ чи (лъкатуши) и не мога да я следя. критика —> обвинение: укор, упрек, нападка, атака. критикувам несв. - Изказвам неодобрение, неудовлетво¬ рение от нещо, някого: уп¬ реквам, укорявам, мъмря несв,, порицавам, съдя2 несв., коря нссб,, разг., хо¬ кам разг., кастря несв,, прен. разг., дера прен, разг.
крия се 236 Майко, ти не го кори, че отиде да се бие. Н. Валца- ров, Не съдете ме за мой¬ те песни! Ив. Вазов. Кри¬ тикувам (упреквам,,,) за лошо поведение. Критику¬ вам (упреквам,,,) за лоша организация на изборите. Критикувам (упреквам...) за голямото закъснение на поръчката.. оАннт, хва¬ ля. ~ Близ. разкритикувам, смъмрям, скастрям, нахок- вам; обвинявам (вж). крия се несв, -1. Заставам или отивам някъде, така че да не бъда видян или намерен: скривам се, потулвам се, туля се несв. Крия се (скри¬ вам се...) зад храст. Слън¬ цето се крие (скрива...) зад облаците. Децата се крият (скриват...), където наме¬ рят. <=а Ант. показвам се, появявам се. 2. Пребивавам, намирам се някъде с цел да не ме открие, намери някой определен човек или ин¬ ституция: укривам се, скривам се, потулвам се, покривам се разг. Крия се (укривам се...) от полиция¬ та. Крия се (укривам се...) от данъчните власти. Хай¬ дутите се крият (укриват се...) в балкана, -» спотай¬ вам се 2: тая се, дремя, по- тайвам се. кротвам (се) рядко разг, — укротявам се: умирявам се, успокоявам се, смирявам се, мирясвам, кротък — спокоен 4: сдържан, кроя —> прен. разг. възнамеря¬ вам: проектирам, предвиж¬ дам, планирам, смятам, мисля, каня се, готвя се, тък¬ мя се. кръвен —> роден 1: рожден, истински, същински, кръг — прен, среда 3: обкръ¬ жение, антураж, приближе¬ ни. -ь прен. среда 4: обще¬ ство, кръгъл - Който има очертание на кръг: объл. Кръгла (обла) луна. Кръгли (обли) гроздо¬ ви зърна, Кръгла (обла) стая,. ~ Близ. овален (вж). —> прен, цял 3: пълен. кръшкам разг. - Отбягвам да изпълня някакви задълже¬ ния, работа: клинча несв,, разг., бягам прен,, измък¬ вам се прен. разг., дезерти¬ рам прен, Постоянно
237 куриозен кръшка (клинчи...) от дама- кинската работа, 2. —» из- меням2 2: изневерявам, кулминация книж. - Най-ви¬ сока, пределна степен б про¬ явата или развитието на нещо: връх, апогей книж., зенит прен, книж. (огр.), пик рядко нежел. Кулмина¬ ция (връх...) на недоволст¬ во. Кулминация (връх, апо¬ гей) на чувство в стихот- варение. В кулминацията (на върха, в зенита, в апо¬ гея) на славата. Кулмина¬ ция (връх...) на борбата за свобода. културен -1. Който има, про¬ явява култура, образова¬ ност: образован, цивили¬ зован, шлифовам прен. рядко, Културен (образо¬ ван...) човек, Културно (об- разавана...) общество, <=А Ант. некултурен, необразо¬ ван, нецивилизован, див. 2. Който е свързан с проява на култура: цивилизован. Кул¬ турни (цивилизовани) обно¬ ски, Културно (цивилизова¬ но) държание. Културна (цивилизована) държава, —> стесн, възпитан: учтив, вежлив, блатоБъзпитан, — интелектуален 2: духовен, купен поет. — връх 1: чука, пик. куплет —> строфа. купон —> прен, разг. събиране 2: сбирка, парти, забава, купувам - Получавам нещо срещу пари: закупувам книж. (обикн. повече неща), вземам прен. разг. Купувам (закупувам,,,) нови компю¬ три,. Купувам (закупувам...) ценни книжа. За колко лева купихте (взехте) апарта¬ мента? —> прен, разг. сад- купвам, куражлия разг. -— смел 1: без¬ страшен, храбър, неустра¬ шим, сърцат, юначен. курдисвам простонар. -> по- спавям 1: слагам, турям, намествам, нагласям, нагла¬ сявам, натъкмявам, бутвам, бутам. курдисвам се простонар. — настанявам се: разполагам се, намествам се, нагласям се, нагласявам се, инстали¬ рам се, намърдвам се. куриозен книж, —> интересен 1: любопитен, интригуващ, —а необикновен 1: особен,
курорт 238 необичаен, непривичен, странен, небивал, чуден, чудноват, удивителен, курорт —> летуване: почивка, кусур разг, —> недостатък: недъг, несъвършенство, де¬ фект, слабост, минус, маха¬ на. куфалница разг. пренебр, —> глава 1: кратуна, тиква, чу- тура, —> прен.улс интелект, разум, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна. къдря несв, —> прен. поет, на¬ гъвам 3: надиплям, дипля, гърча, накъдрям, набръчк¬ вам. къкря —> вря 1: клокоча, кло¬ котя, клокам, кипя. кълна се —> обещавам: за¬ дължавам се, заричам се, вричам се, заклевам се. кървав —> прен. поет, червен: пурпурен, ален, румен, ог¬ нен, багров, багрен, огнено¬ червен, кървавочервен, яр¬ кочервен, рубинен,руен. кървавочервен — червен: пурпурен, ален, румен, баг¬ рен, багров, огнен, огнено¬ червен, яркочервен, кървав, рубинен, руен. къртовски —— упорит 3: упо¬ рен, усилен, неуморен, къртя —> разг. грубо спя 1: нанкам, хъркам. кът поет. — място 1: мест¬ ност, район. — обикн. поет. място 2. кяр простонар, — полза 1: из¬ года, облага, печалба, диви¬ дент, интерес, файда, келе- пир, аванта, далавера, муф¬ та, Л лазурен поет. —> син: небесен, лакейство неодобр, —> угод¬ ничество: подлизурстБо, подмазвачестБо, раболепие, ссрвилнос-, лакейщина, угодливост, елатаесегво, блюдoлuзuuчсство. лакейщина неодобр. -ь угод¬ ничество: подлизурство, по^азваче^^, раболепие,
239 ленив ссрвилнос-, лакейство, угодливост, слагаче^^, блюgолизничеетБо, лакомия разг, неодобр. -> апе¬ тит 1: охота, ищах. — прен, алчност:: ламтеж, ламтеж неодобр. —> алчност: лакомия, ларж книж. — щедър 1, ласкав —> нежен 1: гальовен, галещ, —похвален: хвалеб¬ ствен, хвалебен, ласкателен, ласкателен — похвален: хва¬ лебствен, хвалебен, ласкав. лаф простонар, —> дума 1: сло¬ во, реч. —> дума 2: приказ¬ ка. лафя жарг. —> разговарям: бе¬ седвам, говоря, приказвам, бъбря, бърборя, хортувам, дрънкам, легенда — мит 1: предание, сказание, -— мит 2: басня. легендарен — славен: просла¬ вен, прочут, знаменит, чуто- вен, чутен. легитимирам книж. -» узако¬ нявам: валидирам, валиди¬ зирам, лежа — прен. почивам 2: спя, лек —> лесен: прост, елемента¬ рен, лсеuооеъщсегвuм, —> прост 2: елементарен, ле¬ сен, несложен, примитивен, лековат — прен. незадълбо- чен 1: повърхностен, — прен, незадълбочен 2: по¬ върхностен, несериозен, бегъл, формален, лекомислен - Който не отда¬ ва нужното внимание на се¬ риозните неща и постъпки и може да причини или да си причини зло: несерио¬ зен, безгрижен, безотгово¬ рен, вятърничав разг., ве¬ трен разг,, празен прен, разг. Моят приятел е много лекомислен (несериозен...). Лекомислено (несериозно...) момиче. <=а Ант. сериозен, отговорен.-Близ, безразсъ¬ ден 1 (бж). —> безразсъден 2: неразумен, безотговорен, неблагоразумен, необмис¬ лен, авантюристичен, безу¬ мен, лелея поет. —> чувствам 1: из¬ питвам, храня2, питая, тая, ленив - 1. Който не обича да се труди: мързелив, нетру¬ долюбив. Ленив (мързе¬ лив,,,) ученик. Ленива (мър¬ зелива...) жена. <=> Ант, трудолюбив (бж). 2. Който минава без труд: безделен,
ленивец 240 мързелив, лентяйски. Ле¬ нив (безделен...) живот. ленивец - Човек, който не обича и не желае да се тру¬ ди и води празен живот: без¬ делник, лентяй, мързели¬ вец, мързелан разг. Синът им е ленивец (безделник...). Презираме ленивците (без¬ делниците...),. <=а Ант. ра- ботливец, работяга, работо- холик, леност книж, -— лентяйство 1,2: безделие, мързелуване, мързел. лента —> ивица 1 — прен.ред) 3: ивица. лентяй -— ленивец: безделник, мързеливец, мързелан, лентяйски -» ленив 2: мързе¬ ли®, безделен. лемтяйствам —> безделнича: мързелувам, хайлазувам, излежавам се. лемтяйство -1. Склонност да не се върши физическа или умствена работа: безделие, мързел разг,, мързелуване разг., леност книж, Лентяй- снвото (безделието,,,) не му е присъщо, Лентяйство- то (безделието..,) води до пороци. <=а Ант. работли- бост, трудолюбие. 2. Състо¬ яние, в което не се върши нищо: безделие, мързел разг,, мързелуване разг., ле¬ ност. Цял ден прекарва в лентяйство (безделие,,,), <=а Ант. работа, труд, зани¬ мания. лесен - Който става, осъщест¬ вява се с малко усилия, мал¬ ко напрежение (физическо или умствено): лек, прост, елементарен книж, лесно- осъществим книж, Лесна (лека...) работа, Лесен (лек,,,) изпит. Лесно (ле- №,..) изкачване, Лесна (ле¬ ка...) плетка. <=А Ант, те¬ жък, труден. — прост 2: елементарен, лек, несложен, примитивен, лесноосъществим книж, —> лесен: лек, прост, елемента¬ рен. летуваме - Прекарване на сво¬ бодно от работа време, обикн, през лятото, на спе¬ циално място, където има възможности за удоволст¬ вие, лечение, успокояване на нервите: курорт, почив¬ ка. Летуване (курорт...) на море. Открих чудесно мяс¬
241 литература то за летуване (курорт...). летя —> прен, тичаин, бягам, препускам, търча. лея се —> тека 1: нося се, струя, — тека 2: струя. лигавя се — прен. разг, нео¬ добр. превземам се: пре¬ струвам се, глезя се, глезо¬ тя се, лидер книж. —> водач 1: вожд, водител, тартор. лик поет, —> лице: образ -» образ 1: портрет, облик. — образ 2: облик, портрет. ликвидирам — прен, книж. убивам: погубвам, умърт¬ вявам, премахвам, утреп¬ вам, затривам. — унищо¬ жавам: съсипвам, затри¬ вам, заличавам, довършвам, погребвам, линия - 1. Тънка видима сле¬ да, изписана с мастило, мо¬ лив, тебешир и др. върху повърхност, за да очертае или изобрази нещо: черта, очертание. Пиша къси ус¬ поредни линии (черпи...). Съединявам двете прави линии (черти) отгоре и от¬ долу и се получава чети¬ риъгълник, 2. прен. Край на нещо, който дава формата му: черта, очертание. Лице с правилни линии (черти...). —а ивица 3: черта, бразда, —> очертание: контур, силует. —а ред 1: редица, поредица, липса - Нямане на нещо, обикн. важно, съществено в дадена област, сфера: отсъс¬ твие, вакуум прен. (огр,), Липса (отсъствие,,,) на нужните стоки. Живеем в ценностен вакуум. <=а Ант. наличие, литература - Писмени про¬ изведения на един народ, в една страна: книжнина, писменост, словесност книж,, книжовност рядко. - Вие двамата сте наU-га- лемите представители на нашата словесност, не е красиво да се нахвърляте един срещу друг. Г. Данаи¬ лов. Българската литера¬ тура (книжнина...) през 19 век бележи голям подем. В библиотеката ми има до¬ ста произведения на ста¬ робългарската литература (книжнина...). Българска¬ та литература (словес¬ ност) се изучава подробно в училище.
лице 242 лице -1. Предната част на гла¬ вата на човек, където са очи¬ те, устата, носът: образ, лик поет, В рояка спомени све¬ щени / де моят взор сега се губи., / все твоят образ въжделени / духът ми, май¬ ко, среща, люби. Иб. Вазов. Че в твоя лик целувал бих / един далечен свят, / във кой¬ то поглед жадно впих:, / младеж когато бях. Н. Лан- ков. Пред мен е лицето (об¬ разът,,,) на любимия ми баща. Лицето (образът ...) на Левски е познато на все¬ ки българин, 2. прен. Общ външен вид на нещо: фи¬ зиономия, образ, облик книж., изглед. Лицето (фи- зианамияma...) на квартала вече е съвсем друго, лицемерие - Външна проява на любезност и добронаме¬ реност към някого при на¬ личие на фактическа ^до¬ брожелателност и злонаме¬ реност към него: двуличие, двуличност, неискреност, притворство книж., иезу¬ итство прен. книж,, фалш книж. Известен с лицемери¬ ето (двуличието.,.) си. В хвалебствието долавям ли¬ цемерие (двуличие...). $=а Ант. искреност, чистосър¬ дечие. личен1 - 1. Който се отнася само за отделен човек, из¬ хожда от един човек: инди¬ видуален, самостоятелен, частен, субективен, собст¬ вен, персонален книж, Ли¬ чен (индивидуален...) опит. Моя лична (индивидуална...) работа, Лично (индивиду¬ ална...) постижение, <=а Ант. общ, колективен, съв¬ местен, ~ Близ. отделен, 2. Който е присъщ само за ня¬ кого, за неговите мисли и чувства и обикн, не се казва на други, не се знае от дру¬ ги: интимен, съкровен огр,, частен огр. Лични (ин- пимни...) чувства, Лична (интимна, съкровена) тай¬ на.. Личен (интимен, час¬ тен) живот. личен2 рядко — виден: изтък¬ нат, бележит, забележите¬ лен, именит. лйшом рядко книж, —> нену¬ жен 1: излишен, непотре¬ бен, безполезен. ловък —> сръчен 3.
243 луд логика —> прен, смисъл 2: ос¬ нование. логичен -1. Който се отлича¬ ва с последователно под¬ реждане на мислите, части¬ те б тяхната връзка: после¬ дователен, системен. Ло¬ гично (последователно...) изложение на факти.. Ло¬ гична (последователна...) мисъл. Логични (последова- пелни...) разсъждения. <=а Ант, нелогичен, непосле¬ дователен, хаотичен, безси- сгсмсн, uееиетемеu, ~ Близ. свързан, 2, Който се харак¬ теризира с логика, обосно¬ ваност и убеждава: прием¬ лив, убедителен, смислен прен, Няма логична (прием¬ лива...) причина за такива действия, Логично (прием¬ ливо...) обяснение, Логична (приемлива...) обосновка на молба.. <=а Ант. нелогичен, безсмислен, необоснован. ~ Близ. обоснован, мотиви¬ ран, аргументиран; разумен 2 (бж), — закономерен, ес¬ тествен. локален —> местен Г. регио¬ нален, лош - 1. Който няма положи¬ телни, добри качества, не е подходящ за нещо и буди неодобрение: недобър, кал¬ пав разг., никакъв прен. разг. неодобр., скапан прен. жарг, неодобр. След нея дълго, дълго гледа той, / и недобър гореше плам в очи му, П, П. Славейков. Това е лош (недобър,.,) приятел. Лоша (недобра,,.) услуга. Лош (недобър.,,) филм. Лош (недобър...) успех. <=а Ант, добър 2 (вж), ~ Близ. отвра¬ тителен 1 (бж), 2. Който е склонен да прави зло, да причинява неприятности на другите: зъл, злонра¬ вен, проклет. Много лоши (зли...) хора. Лоши (зли...) кучета. <=А Ант, добър, луд — ненормален 2: побър¬ кан, умопобъркан, безумен, умопомрачен, налудничав, невменяем, смахнат, отка¬ чен, мръднал, сбъркан, пре¬ въртял, шашав, чалнат, из- кукуригал, — прен. спре- мипелен: стремглав, не¬ удържим, шеметен, лудеш¬ ки, главоломен, вихрен, устремен, буен, бесен. —> прен. разг. немирен 1: палав,
луд вам 244 недисциплиниран, непослу¬ шен, буен, луд вам разг. —» полудявам 1: подлудявам, побърквам се, —> прен. разг, разярявам се: вбесявам се, освирепявам, побеснявам, полудявам, подлудявам, запенвам се, разлютявам се, лудешки —а стремителен: стремглав, неудържим, ше¬ метен, луд, вихрен, главоло¬ мен, устремен, буен, бесен, лудея разг, —а лудувам: буйст¬ вам, палувам, вилнея, щу¬ рея, беснея. -ь бушувам 1: вилнея, беснея, лудувам. лудост — прен. неодобр, без- разсъдство 2: неблагоразу¬ мие, безумство, авантюра, авантюризъм, безумие, щу¬ ротия, лудувам - Държа се или играя буйно, шумно, не стоя спо¬ койно, мирно; буйствам, палувам, вилнея разг, експр,, лудея, щурея разг., беснея прен. експр. Децата цял ден лудуваха (палува- ха...) по двора, къщата, та¬ вана. —» прен, поет, бушу¬ вам 1: вилнея, беснея, лудея. — прен. поет, бушувам 3: бунтувам се, кипя, луксозен — богат 2: богаташ¬ ки, скъп, луксозен, скъпар- ски. лутам се -омотая се: моткам се, размотавам се, шляя се, щурам се, шматкам се. лъготя несв,, разг. пренебр, —> лъжа 1: мамя, заблуждавам, ментя, ментосвам, —> лъжа 2: мамя, заблуждавам, залъгвам, ментосвам, бала¬ мосвам, будалкам, премя¬ там, пързалям, връзвам, лъжа — разш, заблуда: за¬ блуждение, измама, илю¬ зия, мираж. лъжа - 1. Съзнателно изказ¬ вам, твърдя неверни неща, лъжи: мамя несв,, заблуж¬ давам само с нссб,, лъготя разг, пренебр., ментя жарг., ментосвам жарг. Долових, че ме лъже (мами...). Оби¬ ча да лъже (мами...). Пак лъже (мами...). ~ Близ. слъгвам, послъгвам, поиз- лъгвам; излъгвам, излъгот- вам разг., изментвам разг., ментосБам разг, 2. несв, Съзнателно казвам на няко¬ го лъжа, обикн. с някаква умисъл: мамя несв., заб-
245 любезен луждавам, залъгвам, лъ- готя несв., разг. пренебр., ментосвам жарг,, баламос¬ вам разг, пренебр,, будал¬ кам несв., разг. пренебр,, премятам прен, разг., връз¬ вам прен, разг., пързалям прен. разг. Лъже (мами...) родителите си, че ходи на училище. Лъжат (ма¬ мят ...) те, че ще следват в чужбина, Лъжат (ма¬ мят...) го, че ще го назна¬ чат. Лъжат (мамят...) ги, че ще продадат къщата, 3. Създавам невярна предста¬ ва за нещо: заблуждавам, мамя, подвеждам. Външни¬ ят вид често лъже (за¬ блуждава...). Не тръгвай без дреха в планината, вре¬ мето лъже (заблуждава...). лъжа се несв, - Имам невярна представа, впечатление за някого или нещо: заблуж¬ давам се, мамя се несв. Рядко се лъжа (заблужда¬ вам...) в намеренията на някого. Лъгал съм се (за¬ блуждавал съм се...), че имам добри приятели. Мо¬ же би се лъжа (заблужда¬ вам...) в качествата му. ~ Близ. излъгвам се, измам¬ вам се. лъжлив -ь неверен 1: недосто¬ верен, неистинен, погре¬ шен, грешен, — неверен 3: коварен, вероломен, изма¬ мен, измамлив, лъжовен. лъжовен поет. — неверен 3: коварен, вероломен, изма¬ мен, измамлив, лъжлив, лъкатуша несв. -ь криволича: извивам <се>, бия се. лъскав —> блестящ 2: бляс¬ кав. лъхам — мириша: ухая, дъ¬ хам, дъхтя, воня. лъщя — блестя 2: светя, грея, лъх -^миризма 1: дъх, мирис, воня. —> поет, полъх: повя- ване, повей. лъчезарен поет, —> блестящ: лъчист, искрящ, бляскав, сияен. лъчист —> блестящ 1: бляс¬ кав, искрящ, сияен, лъчеза¬ рен. — ясен 2: блестящ, светъл, сияен, любав нар. гальов, —> мил 2: приятен, обичен, обичлив, симпатичен, драг, любезен - Който проявява или е проява на внимание, ува¬ жение, желание да се доста¬
любим 246 ви удоволствие на някого, да се прояви възпитание, кул¬ тура: внимателен, учтив, вежлив, мил прен,, галан¬ тен книж. огр. Любезен (внимателен,,,) спътник. Любезен (внимателен...) ко¬ лега, Любезни (внимател¬ ни...) обноски, Любезна (уч- пива...) покана, <=А Ант, нелюбезен, неучтив, невеж¬ лив, груб. —> прен. услуж- лиив, отзивчив, любим —> мил 1: скъп, обичен, свиден, драг. любов - Силно чувство на влечение и привързаност между мъж и жена: обич, страст, севда поет. Момче¬ то изпитва неизразима лю¬ бов (обич,,,) към девойката, Любовта (обичта,,,) е сля¬ па, ~— обич 1, любовен - Който е свързан с любов между мъж и жена: интимен. Любовна (интим¬ на) връзка. Любовни (ин¬ тимни) отношения. Инти¬ мен приятел. любопитен —> интересен Г, интригуващ, куриозен. любя —> обичам, лют —> прен. разг, яростен Г, разярен, бесен, побеснял, освирепял, запенен, разлю- тен, — прен. разг, ожесто¬ чен, остър, свиреп, —> прен, експр. буен 1: стихиен, не¬ удържим, яростен, свиреп, м магистрат — съдия 1. магически —> вълшебен Г. ча- родееи, чудотворен, чудоде¬ ен. — прен. вълшебен 2: чудотворен, чудодеен. магия - Съвкупност от дейст¬ вия и обреди, чрез които, според мистични представи и вяра, се постига някакво свръхестествено въздейст¬ вие: вълшебство, магьос¬ ничество, чародейство, чудотворство. Вярвали, че баячката върши магии (въл¬ шебства...), Може да се из¬ лекува само чрез някаква
247 малък магия (вълшебство...). —» прен. поет, очарование: чар, обаяние, омая, обаятслuоет. очаровагелноег, омайност, еаровuоег. вълшебство, nлеиителност, магьосник —» вълшебник 1: чародей, чудотворец. — прен. вълшебник 2: чаро¬ дей, чудодеец. -> прен. зъл- шебник 3: чародей, чаров¬ ник. магьосничество —> магия 1: вълшебство, чародейство, чудотворство, маймунка —> прен, спец. кльомба: ет. майсторлък разг. — умение: майсторство, вещина, из- куеuост, изкуство, мурафет. майсторски —> сръчен 1: из¬ кусен, умел. — сръчен 3: ло¬ вък, пъргав, чевръст, похва¬ тен. — опитен 2: вещ, умел, изкусен, обигран. майсторство —> умение: ве¬ щина, майсторлък, изкус- ност, изкуство, мурафет, максима —* принцип 1: нача¬ ло. максимален - Който е в най- голямото възможно коли¬ чество или степен, проява: пределен, краем прен,, пълен. Максимална (пре¬ делна...) скорост, Макси¬ мални (пределни, крайни) усилия. Максимално (пре¬ делна: пълно) използване на възможностите, Макси¬ мално (пределно.,.) количе¬ ство студенти, <=А Ант, минимален. малоброен —»малък 3: мало¬ числен, дребен, нищожен. маловажен —а малък 4: незна¬ чителен, несъществен, не¬ сериозен, дребен. маловъзрастем рядко —> ма¬ лък 2: невръстен, дребен, ситен. малотраен — нетраен 1: краткотраен, uсдълтотрасu. малочислен —» малък 3: ма¬ лоброен, дребен, нищожен, малтретирам — измъчвам 1: измъчвам, мъча, изтезавам, тормозя, тероризирам, ин- квизирам, малчуган - дете 1: хлапе, малък - 1. Който не е голям по размер: дребен (огр, за някои предмети), ситен (обикн. за предмет или ве¬ щество или негова частица). Малки (дребни...) камъни,.
мамя 248 Малки (дребни...) частици от космически прах, Малка (дребна) ябълка. Малка чаша, <=Ант. голям 1 (вж), 2. Който не е голям на въз¬ раст: невръстен, маловъз- растен рядко, дребен, си¬ тен рядко разг. В избата на дрипавия одър / се гърчеше невръстен внук. Хр, Смир- ненски. Малки (невръст¬ ни...) деца. — Ант. голям, ~ Близ. миниатюрен. 3. Кой¬ то не е голям по количест¬ во: малочислен, малобро¬ ен, дребен (огр, за сума), нищожен. Те пият и пеят... Отломка нищожна / от ви¬ наги храбър народ мъ ченик, П. К. Яворов. Това е малка (малочислена...) войска. Малка (малочислена...) сума. Малък (малочислен...) танцов състав, <А Ант. голям 1 (бж). ~ Близ. недо¬ статъчен (вж). 4. Който няма голямо значение, важност: маловажен, незначителен, несъществен, несериозен, дребен прен. Изгладнеем ли съвсем-/ще хукнем всички към съвета / и, като почне- ме от кмета, / безмилост¬ но ще изядем / и сетния чи¬ новник дребен. Хр. Смир- uеuски, Грижите за невръ¬ стните деца са по-малки (дребни...), отколкото за големите. Провинението е малко (малаважна...). По¬ лучи се малко (дребна...) не¬ доразумение. Малък (дре¬ бен...) повод, Малка (незна¬ чителна...) неприятност, Малък (маловажен,,.) ре¬ зултат. Станалото е дреб¬ на работа. <=а Ант, голям 2 (бж), мамя —а лъжа Г, заблуждавам, лъготя, ментя, ментосвам. —а лъжа 2: заблуждавам, залъгвам, лъготя, ментос- вам, баламосБам, будалкам, премятам, пързалям, връз¬ вам. мамя се нес®· —> лъжа се: за¬ блуждавам се, излъгвам се. маниер рядко книж. — начин 1: способ, -ь мн. обноски: държание, манифестация — прен, книж. проява 1: израз, изява, про¬ явление, демонстрация, жест. манифестирам прен. книж. —> изтъквам: демонстрирам,
249 мачкам показвам, афиширам, пара¬ дирам, перча се. маркетизация но®. нежел, - Въвеждане на принципи на пазарна икономика някъде, б някаква област, придава¬ не на пазарен характер на нещо: маркетизиране но®, нежел., пазаризация но®, спец, <=> Ант, демаркетиза- ция, маркетизиране но®, нежел. — маркетизация: пазариза- ция. маркирам — означавам 1: отбелязвам, бележа, обозна¬ чавам, забелязвам, набеляз¬ вам. масов - Който засяга много хора: широк прен. Масова (широка) употреба. Масо¬ во (широко) недоволство, Масово (широко) приложе¬ ние. <=Ант. ограничен, те¬ сен,—» общ 2: всеобщ, по¬ всеместен, —> широк 3. мастит книж. експр. —> пред¬ ставителен 2: внушите¬ лен, достолепен, солиден. махам - Правя нещо или ня¬ кой да не бъде на мястото, където е бил: отстранявам, разкарвам разг. грубо. Ма¬ хам (отстранявам,,,) сто¬ ла, Махам (отстранявам, разкарвам) летните си дре¬ хи от гардероба. Махам (отстранявам...) детето от печката, Ф=> Ант, сла¬ гам, ~ Близ. местя 1 (вж). — свалям 3: събарям, смък¬ вам, детронирам, —> свалям 4: снемам, отстранявам. —> отменям 2: премахвам, махам се - Преставам да бъда някъде, обикн, по своя воля: отстранявам се, изчезвам прен, експр, Ще се махна (отстраня,,,) от пътя му. Махнах се (отстраних се...) от прозореца, Махайте се (изчезвайте) по-бързо от стаята! —а напускам 1: отивам си, ида си, тръгвам си, излизам <си>, избягвам 1, бягам, измъквам сс, изфиря- свам <се>, фъсвам, фъскам, изнизвам се. махана простонар. —» недо¬ статък: недъг, несъвър¬ шенство, дефект, слабост, кусур, минус. мачкам — прен. неодобр. по¬ тискам 1: угнетявам, гнетя, тъпча, тиранизирам, репре¬ сирам, газя,
машинален 250 машинален —> несъзнателен 1: неволен 1, безсъзнателен, автоматичен, инстинктивен, мащаб —> прен. книж. обхват: обсег, размер, диапазон, мащабен - 1. Който става в голям обхват, на голяма площ: разгърнат прен., широк прен, Мащабно (разгърнато) строипелст- во. Мащабна (разгърната) военна атака. — Ант. ог¬ раничен, 2, Който обхваща много проблеми, обекти: многообхватен, обхватен, широк прен. огр,, обширен прен,, разгърнат прен, (огр.) Мащабен (многооб- хвапен...) план за преуст¬ ройство на район. Мащаб¬ на (многообхватна,,,) кар¬ тина на съвременността. Мащабна (мнагаабхваn- на...) програма за развитие. Мащабно (многообхватно, обхватно, разгърнато) мис¬ лене. Широки (многооб¬ хватни, разгърнати) въз- ^можности, Широки (мно- гообхвапни, разгърнати) пълномощия, Широк (обши¬ рен, разгърнат) пазар,. <=> Ант, ограничен. мая се разг, —> бавя се: разта¬ кам се (разтакавам се), мо¬ тая се, моткам се, размота¬ вам се, туткам се, помайвам се, пипкам се, потривам се, шматкам се, офлянквам се, мегаломания книж, —> голем- ство. медии (<печатни> медии) —> стесн, преса: печат, вестни¬ ци, принтмедии, межда — граница 1: синор. -» прен. граница 2: водораз¬ дел, вододел, праг. мелодичен —> благозвучен: приятен, меля —> прен, разг. ирон. говае ря 1: приказвам, хортувам, бърборя, бъбря, дрънкам, дърдоря, плямпам. мениджмънт нов, нежел. —> управление: ръководство. ментосвам жарг. —> лъжа 1: мамя, заблуждавам, лъготя, ментя, —>лъжа 2: мамя, за¬ блуждавам, лъготя, баламо- свам, будалкам, премятам, пързалям, връзвам. —> из- лъгвам 1: изл^отБам, из- ментвам. —> излъгвам 2: за¬ блуждавам, измамвам, излъ- готвам, избудалквам, бала¬ мосвам, премятам, прецак-
251 местя вам, изпързалвам, измент¬ вам, връзвам, извозвам. ментя несБ, жарг. —— лъжа 1: мамя, заблуждавам, лъготя, ментосБам. меня се несв. —> променям се Г, изменям се, видоизменям се, преобразявам се, — про¬ меням се 2: изменям се, ва¬ рирам, колебая се, движа се. мерак разг. — желание, охо¬ та, апетит, ищах. мерзост книж. — безчестие 2: низост, непочтеност, мръсо¬ тия, гадост, кал. меродавен —» авторитетен 2: тежък, мероприятие —> проява 2: изява, събитие, мерудия разг, —> подправка 1: миризма, местен - 1. Който се отнася до определено място, до жи¬ вота там: локален книж., регионален спец. Местни (локални...) проблеми, Ме¬ стни (локални,,,) новини. Местни (локални,,,) обичаи, Местна (регионална) власт. Местен (локален...) театър. Местен (лока¬ лен.,.) събор. <=Ант. наци¬ онален, държавен, общона¬ роден. 2. Който е роден или действа на определено мяс¬ то: тукашен, туземен ряд¬ ко, автохтонен книж, Мес¬ тен (тукашен...) поет,. Не съм местен (тукашен). Ме¬ стно (nукашна...) населе¬ ние, <=а Ант. чуждоземен, външен. 3. Който вирее, от¬ глежда се, произвежда се на определено място: туземен, автохтонен книж. Местен (туземен) сорт. Местна (туземна) порода. <=а Ант. чуждоземен, външен. — Като същ. кореняк Г, тузе¬ мец, автохтон. местност — място Г, район, кът. местя нес®. - 1. Придвижвам нещо, някого б пространст¬ вото и променям мястото му: премествам, отмест¬ вам, измествам. Местя (премествам,,,) мебелите, Местя (премествам, отме¬ ствам) детето да не пречи. Местя (премествам...) лам¬ пата. за да виждам по-до¬ бре. ~ Близ, движа, при¬ движвам. 2. Променям мяс¬ тото на пребиваване, рабо¬ та, действие на нещо, няко¬
метеж 252 го: премествам, запращам прен, неодобр. (огр, за лица), Местя (премествам) жилището си. Местя (пре¬ мествам) военен лагер. Ме¬ стят (преместват,,,) сина ми на границата. Местят (преместват,,,) ме на дру¬ га служба. Преместиха (за¬ пратиха) ни в друго здание. Кой знае къде ще премес¬ тят (запратят) ученици¬ те, когато закрият тукаш¬ ното училище. —а движа 1: мърдам, метеж книж, —> бунт Г, раз¬ мирица, смут, вълнение, метежен книж. — бунтовен 1: бунтовнически, размирен, разбунен, възбунен, —> бун- повеи 3: бунтарски, разми¬ рен, смутен, неспокоен, бу¬ рен, тревожен, буреносен, бурлив. метла —> прен. разг. чистка, мечта - Мисъл за нещо жела¬ но, което някой силно иска да се осъществи: блян поет., въжделение книж,, мечта¬ ние рядко книж., сън прен, Поетите живеят в мен със свойте / красиви мисли, об¬ рази, мечти, Ал, Геров. Обичам те, роден език, /ту гъвкав, ту твърд като ка¬ мен / елмазен, жив израз и клик / на мисъл, на блян, на дух пламен. Ив. Вазов, За- щото бе честито [нашето поколение] / товара да по¬ еме / на сънища големи / и с лаври, кръв покрито / да стигне идеали -/до днеска блян остали, Ив. Вазов. Мечта (блян...) за слава. Мечти (блянове...) за пъте¬ шествия,. Мечта (блян...) за вечна любов. Нереални меч¬ ти (блянове,,), Сън за щас¬ тие. П, П. Славейко®. мечтание рядко книж. —— меч¬ та. блян, въжделение, сън, мигновен - Който става, про¬ тича извънредно бързо: светкавичен, мълниено¬ сен, моментален, шеметен рядко, поет, Мигновена (светкавична...) мисъл. Мигновена (светкавична...) реакция. мизерен —> беден 2: сиромаш- ки, оскъден, — прен. недо¬ статъчен: оскъден, огра¬ ничен, скромен, беден, мизерия — бедност: беднота, беднотил, немотия, сирома¬
253 милостив шия, оскъдица, нищета, без¬ паричие, глад. мил -1. Към когото някой из¬ питва нежни чувства, обич: скъп, обичен, любим, сви¬ ден експр., драг. Мили ми са планините/и на север, и на юг, / драги ми са равнини¬ те, / набраздени с наший плуг. П. Р. Славейков, Ти ис¬ каше да бъдеш волна и са¬ ма, / да нямаш родни връз¬ ки, свиден кът. Е. Багряна, На всичко е готова за ми¬ лите (скъпите...) си деца. Милата (скьсаma...) ми майка сега е все сама. 2. Който буди нежни, добри чувства, симпатия или удо¬ волствие: приятен, симпа¬ тичен, обичен, обичлив, драг (огр,), любав нар. га- льов, Една му с билки рана¬ та върже, /друга го пръсне с вода студена, / трета го в уста целуне бърже, /а той я гледа, - мила, засмена! Хр, Ботев. Хубава си, мила моя, / любава си: / гъвък стан, фиданка съща - кой, кажи ми, го прегръща? П, К, Яворов, Съседите ти са мили (приятни...) хора, Тол¬ кова мило (приятно,,,) мо¬ миче, не може да не му ус¬ лужиш. Прекален светец и Богу не е драг. Поговорка, <=а Ант. неприятен, несим¬ патичен, отблъскващ. —> прен. добър 1: добро сърде¬ чен, добродушен, —> прен. любезен 1: внимателен, уч¬ тив, вежли®, галантен, милея - Изпитвам нежна обич и загриженост за някого, нещо: болея. ОАнТ, отми- лявам, ~ Близ. тревожа се. Аз съм българче свободно, / в край свободен аз живея./ Всичко българско и родно / любя, тача и милея, Ив, Ва¬ зов. Никой не милее (более) за мене. милостив - Който проявява или изразява милост, със¬ традание, готовност да се помогне или прости: със¬ традателен, милосърден, човечен. Милостиво (със¬ традателно ...) дете. Ми¬ лостиво (състрадател¬ на...) отношение, Милос¬ тив (състрадателен,,,) по¬ глед. <=а Ант, немилости®, безсърдечен, безчувствен, коравосърgеееu. несъстра-
милосърден 254 дателен, суров, милосърден —> милостив. състрадателен, човечен, мимолетен книж. — кратко¬ временен 1: кратък, нетра¬ ен, uедълтотраеu, недолго¬ вечен, скоропреходен, минавам - 1. Придвижвам се през нещо: преминавам <презА, пресичам, преко¬ сявам. Минавам (премина¬ вам...) границата. Мина¬ вам <презА (преминавам <презА...) площада. Мина¬ вам <презА (преминавам ^резА^моспа. 2. При¬ движвам се по или покрай нещо: преминавам. Мина¬ вам (преминавам) по ули¬ цата. Край мен минават (преминават) коли и хора. 3. Придвижвам се докрай по, през някакво място: изми¬ навам. Минаха (преминаха) пътя в мълчание. Минах (изминах) разстоянието за два часа, 4. прен, За явле¬ ние, дейност - осъществя¬ вам се, проявявам се и свършвам: преминавам, протичам, отминавам, из¬ минавам, изтичам прен., тека несв., прен., изнизвам се прен, разг,, отлитам прен, поет. Ваканцията ми¬ нава (преминава,,,) в игри и сьтувания. Младостта минава (преминава...) не¬ усетно. 5. Осъществявам се по някакъв начин: преми¬ навам, протичам, тека нес®,, прен, Срещата мина (премина, протече) в спор, Операцията мина (преми¬ на) без усложнения. 6. За време - намирам се в дви¬ жение: преминавам, тека несв., прен,, напредвам прен., нижа се несв., прен,, изнизвам се прен, Минава пак година след година / и аменя се сезон подир сезон, Е. Багряна, Дните минават (преминават,,,), без да за¬ бележим, Лятото мина (премина,..). Текат сега по нашите места / изпълнени със шум и трясък дните. П. Матев. Ваканцията мина¬ ва (преминава,,,) в усилен труд. Времето минава (пре¬ минава...) бавно. <=а Ант, стоя, застивам. 7. За време - осъществявам се и свърш¬ вам: изминавам, изтичам прен,, ставам3. Минаха (из-
255 мирясвам минаха...) две години от сватбата. Мина (измина...) месец, откак оздравях. —> ходя: посещавам, намина- вам, наобикалям, спохож- дам. минава ми прен. разг. —> оз¬ дравявам: излекувам се, из¬ церявам се, ставам 1, вдигам се. минавам се —> прен, разг. излъгвам се 2: избудалквам се, прекарвам се, извозвам се, връзвам се. минал — предишен 2. минорен книж. — тъжен 2: жален, слегuееu. тъжовен, жаловит, невесел, жалос¬ тен, минус —> прен. разг. недо¬ статък: недъг, несъвър¬ шенство, дефект, слабост, кусур, махана. мир —> спокойствие 1: покой, мираж — прен. книж. заблу¬ да: заблуждение, илюзия, измама, лъжа, мирен — спокоен 1: тих, без¬ метежен, безтревожен, без- бурен, безоблачен, миризлив -» ароматен: бла¬ гоуханен, благоухаен, уха- нен, ароматичен, ухаен, дъхав, благовонен, миризма разг. - Физическо свойство на вещество или предмет, което се долавя с носа, обонянието: дъх, ми¬ рис, лъх, ухание (за при¬ ятен мирис), воня разг. ирон, Няма мирис / на ко¬ ноп и лен, / полъх / от раз¬ цъфнали градини. К. Зида¬ ров. Гора - /със дъх на чам разбиччн/ ис дъх на нещо тревно, В. Велчев. Мириз¬ ма (дъх...) на току-що боя¬ дисани стаи, Миризма (дъх...) на гнило, Миризма (дъх...) на дъжд. Миризма (дъх...) на цъфнали бадеми.. -ь подправка 1: мерудия, мирис -у миризма 1: дъх, лъх, воня. мириша - Издавам мирис: ухая (за приятен мирис) поет,, лъхам, дъхам рядко, дъхтя поет,, воня разг. ирон. През прозорчето уха¬ ят пак липите - / аромат¬ ни цъфнали липи. Хр. Смир- неuекu, В тебе веч не дъха / мирис и услада, / от тебе не лъха / зефирна прохлада. Ив. Вазов. мирясвам разг. -^укротявам
мислене 256 се: умирявам се, успокоявам се, смирявам се, кротвам. мислене —> прен. : интелект, разум, разсъдък, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница, мисля несв. - 1. Извършвам умствена дейност, за да оформя мисъл, извод: раз¬ съждавам. Какво мислиш (разсъждаваш) в момента? Мисля (разсъждавам) пра¬ вилно. Не може да мисли (разсъждава) логично, Оби¬ ча да мисли (разсъждава), затова решава кръстосало- вици! 2. С предл над, по, върху и др, Напрягам ум, насочвам мисълта си към нещо, за да си изясня или направя нещо: размишля¬ вам (за по-дълготрайно и задълбочено действие), об¬ мислям (за задълбочено, всестранно и целенасочено действие), разсъждавам (понякога за прекадено, не¬ нужно действие), умувам разг. ирон., мъдрувам разг. ирон. Седя и мисля, мисля, мисля /какви ме чакат бъд- нини. Ц. Церковски. Мисля (размишлявам,.,) над нови¬ те задачи, Мисля (размиш¬ лявам, умувам, мъдрувам) над задачата, Какво толко¬ ва мислят (размишляват...) по този въпрос? Не мисли (разсъждавай, умувай, мъд¬ рувай) толкова, а тръгвай с приятелите си! —а смятам 2; считам, намирам, преце¬ нявам, имам. — възнамеря¬ вам: готвя се, глася се, про¬ ектирам, предвиждам, пла¬ нирам, смятам, каня се, тъкмя се, кроя, — прен, предполагам 1: допускам, смятам, считам, струва ми се, вярвам, —> прен. безно- коя се: тревожа се, притес¬ нявам се, грижа се, кахъря се, мистериозен книж, —> тайн¬ ствен: загадъчен, мисти¬ чен. мистичен книж, — тайнст¬ вен: загадъчен, мистерио¬ зен, мисъл —> теза: твърдение, положение, постановка. мит -1. Старинен народен раз¬ каз за природни явления, богове, герои, б който се съдържат някои вярвания, схващания: легенда, преда-
257 мнение ние, сказание. Мит (леген¬ да...) за Прометей, който откраднал огъня и го дал на хората, Български митове (легенди,..) за юнаци и зме¬ йове. Старинен мит (леген¬ да...). 2. Изградено в обще¬ ственото съзнание неточно, преувеличено положително понятие, идея за нещо: ле¬ генда, басня прен., митоло- гема книж. Рухна митът (легендата,,,) за комунизма като най-съвършен строй, митарство разг. — скитниче¬ ство: скитане, скиталчест¬ во. митологема книж. —> мит 2: легенда, басня. младеж - Млад мъж на въз¬ раст между 16 и 30-32 г.: момък, момче разг., мла¬ док разг. ирон,, юнак нар, Младежи, братя! Къде вър¬ вите? / С такава жаркост къде летите? Ив, Вазов, Накани се добър юнак / да си търси малка мома. Нар. пес. Разчитам на този мла¬ деж (момък...) дами помог¬ не за багажа. Строен мла¬ деж (момък...). Неопитен младеж (момък...). младок разг. ирон. -ч>младж:: момък, момче, юнак. млъквам - Преставам да гово¬ ря: замълчавам, замлък- вам книж., смълчавам се (за по-продължително дей¬ ствие), умълчавам се (за по-продължително дейст¬ вие), занемявам експр., онемявам прен, експр. Раз¬ брах най-после за кого е / таз китка горска, и зам¬ лъкнах. Ив, Вазов. Занемя¬ ха из полето / песни, шум и суети. Елин Пелин, Говори около половин час и млъкна (замълча...). Внезапно млък¬ на (замълча,,,), когато видя новодошлия, Млъкнах (зане¬ мях, онемях) от изненада. <=Ант. заговорвам, запри¬ казвам, — прен. поет, утих- вам: затихвам, стихвам, заглъхвам, глъхна, изчез¬ вам, замирам, угасвам, гас¬ на, умирам. мнение —> гледище: възглед, становище, схващане, пози¬ ция, виждане, разбиране, мислене, поглед, визия, Н възглед, становище, схваща¬ не, позиция, виждане, глас, —а представа 2: образ, об-
многобагрен 258 лик, виждане, репутация, имидж, визия. многобагрен книж. - пъс¬ тър, разноцветен, много¬ цветен, шарен, пъстроцве¬ тен, разuобатреu, писан. многоброен - Който е много голям по количество, брой: многочислен, много, дъ¬ лъг прен. (огр, за времеЛ Направиха се многоброНи (многочислени...) опити, МногоброНи (мнозочислн- ни...)роднини. Минахамно- гобраUни (много, дълги) го¬ дини., <=а Ант, малоброен, малочислен, малко, — без¬ броен: безчетен, безчuелсн. многочислен, безброй, без¬ чет, неизброим, несметен, неброим, неизчислим, бас¬ нословен, многолик книж, — прен. раз¬ ностранен: многостранен, многообразен. многообразен — разнастрае нен: многостранен, много¬ лик. многообхватен —а мащабен 2: обхватен, широк, разгърнат, многостранен —> разностра¬ нен: многообразен, много¬ лик, многоцветен книж, —а пъс¬ тър: разноцветен, шарен, пъстроцветен, мно^а^ен, разиобатрси, писан, многочислен —»многоброен 1: дълъг. множество —> тълпа: навали¬ ца, сборище, рояк, гъмжило, гмеж. мобилен нов. нежел. —а по¬ движен. мобилизирам се — засилвам сеЗ: активизирам се, стягам се. могъщ —> силен 2: мощен, влиятелен, — силен 3: мо¬ щен, висок. —а мощен 1: вулканичен, стихиен. модел —» образец 1: мостра, пример, терк, моделирам —> прен. изграж¬ дам 2: оформям, построя¬ вам. модерен — съвременен 2, модифицирам книж, —> изме- ням1 1: променям, видо¬ изменям, преобразувам, трансформирам. мозък — прен. разг, ум: инте¬ лект, разсъдък, мислене, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница, моля - С молба, с настойчи¬
259 мотая се ви, но любезни думи искам от някого нещо: умолявам (за по-настойчиво дейст¬ вие), заклинам (за крайно настойчиво действие), врънкам разг, неодобр. (за често и настойчиво дейст¬ вие). Моля (умолявам...) па¬ зачите да ме пуснат при затворника. Моля (умоля¬ вам...) баща си да ме пусне с компанията.. Не ме моли (врънкай,,,) постоянно за тази покупка. момент —> прен. епизод 2: сце¬ на, картина. моментален рядко — мигно¬ вен: светкавичен, мълние¬ носен, шеметен, моментално книж. — ведна¬ га: незабавно, тутакси, за¬ вчас, тозчас, начаса, алами¬ нут. момък —> младеж: момче, младок, юнак. момче —> юноша: тийнейд¬ жър, хлапе, пубертет, пубер. —> разг, младеж: момък, младок, юнак. мониторинг нов, нежел. -» контрол: надзор, наблюде¬ ние, супервизия, супервай- зерс^о, супервайзинг, монотония книж, — е^^нооб^ разие2: монотонност, едно- образност, скучност, скука, сивота, монотонност — еднообрсазие 2: монотония, еднообраз- ност, скучност, скука, сиво- та, монтирам — прен. инсцени¬ рам: скалъпвам, скроявам, монументален книж, —> вели¬ чествен: внушителен, им¬ позантен, грандиозен, морален —— нравствен 1: ду¬ ховен, — честен: нравст¬ вен, етичен, почтен, порядъ¬ чен. мостра —> образец 1: модел, пример, терк, мотая се разг. неодобр. - Ходя без работа, движа се насам- натам без цел: лутам се, моткам се разг, неодобр,, шляя се разг. неодобр,, раз¬ мотавам се разг. неодобр,, щурам се, шматкам се разг, неодобр. Мотая се (лутам се, шляя се...) по магазини¬ те. По цял ден се мотае (.^^^ι^^^..,) и не се залавя да свърши нещо. Мотае се (мотка се,,,) някъде по ули¬ ците и не се е връщал, —а ба¬
мотив 260 вя се: разтакам се (разтака¬ вам се), размотавам се, мот¬ кам се, туткам се, мая се, помайвам се, пипкам се, по¬ тривам се, офлянквам се, шматкам се. мотив книж. —> повод: причи¬ на, основание, —> аргумент 1: довод, съображение, ос¬ нование, мотивировка, обосновка, мотивирам —> обосновавам: аргументирам, мотивировка книж, —» аргу¬ мент 1: довод, съображе¬ ние, мотив, основание, обосновка. моткам се разг. неодобр, —> мотая се: лутам се, размо¬ тавам се, шляя се, щурам се, шматкам се. —> бавя се: раз¬ такам се (разтакавам се), мотая се, туткам се, мая се, помайвам се, пипкам се, по¬ тривам се, шматкам се, оф- лянквам се, размотавам се. мощен експр. —> силен 1: як. —а силен 2: могъщ, влияте¬ лен, — силен 4. мра несБ. —> умирам 1 //: из¬ мирам, загивам, гина. мрачен —> прен. облачен: за¬ облачен, мътен, навъсен, намръщен, свъсен, смръ¬ щен, начумерен. —> прен, зловещ: злокобен, кобен. мрежа<та> разг, —> интер¬ нет: нет, уеб. мръднал —> прен. разг, ненор¬ мален 2: луд, побъркан, умопобъркан, безумен, умо¬ помрачен, смахнат, откачен, сбъркан. мръква <се> -ь смрачава се: притъмнява, стъмнява се, стъмва се, здрачава се, све- черява се, мръсен —> 1. Който е покрит или пълен с нечистотия: не¬ чист, изцапан, нацапан, оцапам, замърсен, измър- сен, мамацан разг., изма- цам разг,, омърлям разг,, мърляв разг., кирлив разг. Мръсни (нечисти.,.) ръце. Мръсни (нечисти,,,) дрехи. Мръсна (нечиста,,,) стая,. Мръсен (нечист.,,) прозо¬ рец, Мръсни (нечисти,,,) деца. <=а Ант, чист. 2. Кой¬ то не поддържа хигиена, не се носи чисто: нечисто¬ плътен. Мръсни (нечисто¬ плътни) съседи, <=а Ант. чист, еисгоплъген. — прен, неодобр. нечестен 1: не-
261 мутряга почтен, безчестен, недоб¬ росъвестен, безсъвестен, долен, низък, —> нечестен 2: непочтен, недобросъвес¬ тен, безсъвестен, долен, —> прен. циничен: вулгарен, неприличен, нецензурен, непристоен, безсрамен, мръсотия —> прен. безчестие 2: низост, непочтено^, мер¬ зост, гадост, кал. мръщя се несв. - Свивам веж¬ ди, обикн, в знак на недо¬ волство: въся се, цупя се разг., муся се разг., чумеря се разг,, гроча се рядко, разг. Баща ми пак се мръщи (въси...), като вижда, че не ми се учи повече. <=а Ант. усмихвам се, сияя. —> прен. поет, притъмнявам 1: стъмнявам се, стьмвам се, затъмнявам се, смръщвам се, намръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, начумервам се, муден - 1. Който действа не¬ нужно бавно, отпуснато, несръчно: бавен, пипкав разг. неодобр,, туткав разг, неодобр., развлечен прен. разг. неодобр. Мудна (бав¬ на...) домакиня. Много муд¬ но (бавна...) момче, ще до¬ несе хляба вместо за пет минути - за петнайсет. <=а Ант. пъргав, чевръст, по¬ хватен, бърз, жив. - Близ. флегматичен 1 (вж). 2, Кой¬ то се извършва ненужно бавно: бавен, туткав разг. неодобр. Мудни (бавни...) движения. Мудно (бавно...) решение. Мудно (Uавна...) изпълнение на работата. <=а Ант. бърз, енергичен, пъргав, бърз, жив. ~ Близ. флегматичен 2 (вж). —> ба¬ вен 1: бавноподвижен, теж- коподвижен, трудноподви¬ жен. мурафет нроетоuар, — уме¬ ние: майсторство, вещина, майсторлък, изкусносг, из¬ куство. муся се разг. —а мръщя се: въся се, цупя се, чумеря се, гро- ча се. мутра —> прен, разг. неодобр. борец 3: врат, gсбеповраг, мутрафон, мутряга, мутрафон разг. неодобр, —> борец 3: врат, дебеловрат, мутра, мутряга, мутряга разг. неодобр, — бо¬ рец 3: врат, дебеловрат, му-
муфта 262 тра, мутрафон. муфта простонар, —> полза 1: изгода, облага, печалба, ди¬ видент, интерес, файда, ке- лепир, аванта, кяр, далаве¬ ра мухлясал —> прен, ирон. от живял: остарял, старомо¬ ден, анахроничен, архаичен, допотопен, мухлясал. мушкам - Блъскам, тикам не¬ що заострено някъде, в ня¬ кого: ръчкам разг., ръгам разг, експр. Мушкам (ръч¬ кам...) някого с лакът. —а бода: ръчкам, ръгам. —> пъ¬ хам: завирам, тикам, нави¬ рам, намъквам, втиквам. мъгляв —> прен, неясен 1: смътен, недоловим, непоня¬ тен, невнятен, мътен, не¬ определен, мъдрувам разг. ирон. —> мис¬ ля 2: размишлявам, раз¬ съждавам, обмислям, уму¬ вам, мъка - 1. Обикн, мн. Големи лични или други неприят¬ ности, злини, лош живот: страдание, тегло, изпита¬ ние, теглило разг., патило разг През гранитните ог¬ ради на замислените здания /всяка скрита скръб запла¬ ка, всяка горест зарида.,./ И събужда се вълната па заспалите страдания. Хр, Ясенов, Преминах / срез дим, / през масло / и маши¬ ни, / преминах през / гнет и тегло, Н. Вапцаров, Робски мъки (страдания...). Мъка (страдание...) от недо¬ имък. Дълги години на мъки (страдания...). 2. Остро ду¬ шевно неразположение, причинено от голяма не¬ приятност, загуба, тревога и под.: тъга, страдание, го¬ рест поет., покруса книж., нерадост поет., жалба нар., болка прен, Но мен ме при¬ тиска / жестока, дълбока тъга, - / За вашто ,. сега “ / е горест стаена във мен. Н. Вапцаров. Уви, да беше зна¬ ял съмненията тайни / и жалбите сърдечни, и мъ¬ ките безкрайни / на тоз прегърбен роб, П. К. Яво¬ ров, Но дойдоха печални дни. Покруса / най-твърди¬ те от глъбини раздруса. К. Христов, Ела, в нерадост аз самотен гасна, /неволен гу¬ бя свойте златни дни. Д,
263 мълчалив Дебелянов. Видях мъката (тъгата...) на майката за болното дете, Изсипах мъка (тъга...) при вида на голямата мизерия, в която живееха тези хора. Той по¬ срещна с огромна мъка (тъ- за...) несправедливото ре¬ шение, <=а Ант, радост, 3. Обикн. мн, Голямо физиче¬ ско неразположение: мъче¬ ние, страдание, болка. А инднипн братя [Милади¬ нови] в предсмъртни стра¬ дания / изпущаха свойте по¬ следни степания, Ив. Вазов, Умря в големи мъки (мъче¬ ния...). —а мъчение Т. изте¬ зание, тормоз, инквизиция, —а усилие 1, напън, напре¬ жение, зор, — усилие 2: трудност, зор. мълниеносен —а .мигновен, моментален, светкавичен, шеметен, мълча - Не говоря: немея ряд¬ ко експр,, трая прен. разг. Каквото и да го питах, не отговори, мълчи (немее...). Мълчи (трай,,,), да не ни усетят! <=а Ант. говоря. мълчалив - 1. Който не оби¬ ча да говори: неприказлив. неразговорлив, неразго¬ ворчив. По характер дете¬ то е мълчаливо (неприказ- ливо.,,), Мълчалив (непри- казлив...) колега, . Ант, приказлив, разговорли®, бъбрив. ~ Близ. необщите¬ лен, затворен. 2. Който се извършва с мълчание: безмълвен, безгласен, не¬ гласен, ням прен. Мълчали¬ во (безмълвно.,,) съгласие. Мълчалива (безмълвна,,,) съпротива, Мълчалив (бнз- мълвен...)укор. . Ант. гла¬ сен, явен, открит, 3. Който не говори, мълчи б опреде¬ лен момент: безмълвен книж,, неприказлив, без¬ гласен, тих, ням прен. поет. Безмълвн ият войн и шки взвод / замря под каменния свод. В. Башев, Кой знай, белки ннщо /да каже, треп¬ на таз усмивка тиха - / и сак изчезна няма, както дойдн! П, П. Славейков. Имаше един мълчалив (без¬ мълвен...) свидетел. Мълча¬ лив (безмълвен..,) слушател, - Защо си толкова мълчалив (ннприказтв, тих) дннс? —а прен, тих 2: безшумен, без-
мълчание 264 звучен, ням. -> прен. тихЗ: безшумен, глух, ням, мълчание — прен. поет, ти¬ шина 1: безмълвие, без- мълвuост, глухота. мъмря несв. —> критикувеш: съдя2, коря, упреквам, уко¬ рявам, порицавам, кастря, хокам. мърдам —> прех, движа 1: ме¬ стя. —> непрех. движа сн 2: шавам, мързел разг, -^ лeнmяйс:тва 1, 2\ безделие, мързелуване, леност. мързелан разг. —а ленивец, безделник, лентяй, мързели¬ вец, мързелив — лннив 1: нетру¬ долюбив. -тление2: безде¬ лен, лентяйски, мързеливец — ленивец: без¬ делник, лентяй, мързелан, мързелувам — безделнича: лентяйстЕам, хайлазувам, излежавам се. мързелуване разг. —> лентяй- ство Д 2: безделие, леност, мързел. мърляв разг — мръсен 1: не¬ чист, изцапан, замърсен, измърсен, нацапан, оцапан, омърлян, кирлив, мъртъв - В който животът е прекратен, спрял: умрял, безжизнен, бездушен, без¬ диханен книж. Не в черков- ний двор зариха на любовта двете жъртви -Ппмо ро¬ вят само тия, дето истин¬ ски са мъртви. П. П. Сла¬ вейков. Барикади срутени, бездушни тела, /пустота и кошмар безпощаден, Хр, Смирненски, Мъртви (ум¬ рели...) войни, Мъртъв (ум¬ рял...) стар човек. Мъртво (умряло...) животно. <=а Ант. жив. — прен. нноду- шевен, бездушен, мършав —> слаб 5: кльощав, сух, изпит, аскетичен, по- стал. мъст —> отмъщение: разпла¬ та, отплата, възмездие, мътен — прен, облачен: заоб¬ лачен, мрачен, навъсен, намръщен, свъсен, смръ¬ щен, начумерен. —> прен. сумрачен: нопумраесн, дрезгав, —» прен, неясен 1: смътен, недоловим, непоня¬ тен, невнятен, неопределен, мъгляв. мъча —> измъчвам 1: изтеза¬ вам, тормозя, тероризирам,
265 мязам малтретирам, инквизирам. —а измъчвам 3: гнетя, угне¬ тявам, потискам, притесня¬ вам, тормозя, депресирам, терзая, тровя // изтормоз- вам, изтерзавам, депреси¬ рам, мъча се — страдам 2; тегля, патя, —> прен. старая се; стремя се, опитвам се, гри¬ жа се, гледам. мъчен —а труден 1; тежък, сложен, мъчение - Обикн. мн. Голямо физическо или нравствено страдание, което някой при¬ чинява на някого: мъка, из¬ тезание, тормоз само нд., инквизиция ед., разш, За¬ творникът бил подложен на жестоки мъчения (мъ¬ ки...). Не издържа мъчени¬ ята (мъките,,,), Нечовеш¬ ко мъчение (мъки,,.), —а мъка 3; страдание, болка, мъчителен - 1. Който причи¬ нява силна душевна или физическа мъка, болка: те¬ жък прен., тягостен книж., угнетителен книж., убий¬ ствен прен. експр., кошма¬ рен прен, книж. експр, Аз прндснщам мъчителни скърби в безнадеждното свое сърце, Хр, Ясенов. Мъчителен (тежък,,,) мн- сец на изгнание. Мъчител¬ на (тежка...) нощ за болен, Мъчителна (тежка...) глед¬ ка. Мъчителни (тежки...) преживявания. <=а Ант. лек, ~ Близ. непоносим (вж) 2. Който изразява мъка, болка: болезнен, страдалчески. Мъчителна (болезнена,,,) въздишка. Мъчителен (бо¬ лезнен...) плач. Мъчителна (болезнена,,.) гримаса. 3. Който трудно се понася, из¬ държа: тягостен книж,, те¬ жък прен,, угнетителен книж. Мъчителен (тягос¬ тен...) разсип, Мъчително (тягостно...) мълчание, <=а Ант. лек, —а труден 2; уси¬ лен, тежък, непосилен, мъчнотия разг. —> трудност; затруднение, зор, мязам простонар, —> срили- чам; схождам си, — под¬ хождам 2; съответствам, прилягам, връзвам се, ста¬ вам4. —» подхождам 3; по¬ добавам, приличам, съот¬ ветствам, —> подхождам 4; приличам, отивам, приля-
мязам си 266 гам, стоя, вървя. мязам си простонар. — при¬ личам си: схождам си. мярвам разг. —»забелязвам 1: съглеждам, зървам, съзи¬ рам. мярвам се — появявам се 3: мяркам се, вестявам се, вя- свам се. мяркам се — появявам се 3: мярвам се, вестявам се, вяс- вам се, място - 1. Географско прост¬ ранство, ограничено от ня¬ какви особености: мест¬ ност, район, кът поет. Това място (местност,,,) ми н познато. 2. Пространство, което се заема, може да се заеме от нещо или използва за нещо: кът обикн, поет. Гамо вдън горите атонски високи, /убежища скрити от лъжовний мир, мнста за молитва, за отдих и мир /.../ един монах тъмен, не¬ познат и бледен / прнд лам¬ па жумеща пишеше наве¬ ден. Ив. Вазов, Догдн стре¬ межите дребнави, груби / в сърце ми не намерят мяс¬ то,, кът, / догде, умнн още то да люби, /не ще потърся милост аз в светът. К, Христов. Чудесно място (местност...) за вила. Търся място (кът), където да отдъхна. Място (кът) за обувките. 3. Пространство, където нещо става: точка прен,, пункт книж, Място (точка...) на пресичане на пътища, Място (пункт) на среща. —> прен, значение 3: важност, стойност, ценност, цена. II набег книж. —— атака 1: щурм, настъпление, офанзива, пристъп, удар, мабеждавам —> обвинявам: виня, бедя, нападам, окри- вявам, клеветя, наклеветя- вам. набелязвам — рядко означа¬ вам: отбелязвам, бележа, маркирам, обозначавам, за¬
267 навик белязвам. — прен. опреде¬ лям 3: посочвам. — отбе¬ лязвам 1: записвам, забеляз¬ вам, бележа, набирам —> събирам 2: сби¬ рам, наблъсквам се —> прен, разг. преяждам: пресищам се, натъпквам се, надумквам се, надънвам се. наблюдавам —> гледам: съзер¬ цавам, зяпам, — рядко вни¬ мавам 2: следя, бдя, гледам, наблюдателен бдителен: зорък, буден. — nраниеае пелен 2: проникновен, про¬ зорлив, наблюдение —> контрол: над¬ зор, мониторинг, суперви- зия, еупсрвайзсрегво. су¬ первайзинг, наблягам —> подчертавам: натъртвам, акцентирам, наболял —> актуален 1: на¬ зрял, навременен, набръчквам —> прен. поет, нагъвам 3: надиплям, дип- ля, гърча, къдря, накъдрям, набръчквам се -1. Ставам на бръчки, гънки временно: нагърчвам се, сгърчвам се. Челото му се набръчка (назьрни...) от тревога, Водата сн набръчка (насър¬ чи) от лекия ветрец. 4=> Ант. изглаждам се, заглеж¬ дам се, 2. Покривам се с бръчки трайно, обикн, от старост: сбръчквам се. В последните години майка ми много се набръчка (сбръчка). Лицето му сн е набръчкало (сбръчкало) от старост. набърквам —> замесвам: на¬ месвам, въвличам, вмесвам, забърквам, оплитам, запли¬ там, навалица —> тълпа: множест¬ во, сборище, гъмжило, рояк, гмеж. навеки поет. — завинаги: во¬ веки. навестявам разг. —> посеща¬ вам: ходя, отивам, спохож- дам, наобикалям, обикалям, навивам — прен. разг, ^дода¬ вам: уговарям, придумвам, карам2, агитирам, обработ¬ вам, кандърдисвам, навивам се —> прен, разг, съгласявам се 1: приемам, склонявам, скланям, благо¬ волявам, кандисвам, навик - Склонност да се вършат някакви действия
навиквам 268 или действие неволно, без замисляне, поради честото им повтаряне: привичка, обичай, адет нρоетоuаρ,, табиет простонар. Спомени и хора, / навици и мисли / между нас разсипват своя лепкав прах,. Н, Йорданов, Има навик (привичка) вед¬ нага да си учи, когато се върне от училище. Навик (привичка) му е да си събу¬ ва обувките вкъщи, Имам навик (привичка...) да изли¬ зам вечер на разходка. По навик (привичка...) се съ¬ буждам винаги в 7 ч. При¬ добил е лошия навик (при- вuнка...) да подсмърча. навиквам1 —> свиквам 1: при¬ виквам, научавам се, приуч- вам се, навиквам2 разг. — карам се: хокам, галча, строявам, ка- лайдисвам, дера. навирам разг, неодобр, — съ- хам: мушкам, завирам, ти¬ кам, намъквам, втиквам. навлизам — влизам 1: намък- вам се. навличам — разг. средизвик- вам 3: причинявам, създа¬ вам, пораждам, произвеж¬ дам, направям, донасям, до¬ карвам. навред разг, —> навсякъде: вред, вредом. навреждам - С предл. на. 1. Нанасям вреда на някого: вредя несБ., пакостя несв. (огр, за неблагоприятно дей¬ ствие), мапакостявам (огр. за неблагоприятно дейст¬ вие), Критиката няма да ми навреди (напакости), а ще ми помогне, враждуват и всеки от тях се опитва да навреди (напакости) на дру¬ гия. Силният дъжд вреди (пакости,,,) на лозята. Ле¬ карството очевидно ти врнди (пакости,.,) повече, отколкото ти помага. По¬ вече предложения не вре¬ дят (навреждат). <=а Ант. помагам, съдействам. ~ Близ. преча. 2. Нанасям вре¬ да, поражение на нещо: ув¬ реждам, развалям прен, разг., мапакостявам (на). Слуховете навредиха на (ув¬ редиха...) добрите отноше¬ ния между двете семейст¬ ва, Общата икономическа криза навреди на (увреди.,.) търговските връзки, Клю-
269 магиздвам се ката навреди на (увреди.,.) доброто му имн. <=а Ант, оправям, възстановявам, -» увреждам: съсипвам, раз¬ рушавам, руша, поразявам, разнебитвам, разсипвам, навременен - Който става, когато трябва, когато е ну¬ жен: своевременен, благо¬ временен рядко книж. На¬ временен (своевременен...) дъжд. Навременни (свое- врнмннни...) мерки. Навре¬ менна (своевременна) сеит¬ ба. <=а Ант, безвременен, ненавременен, несвоевре¬ менен, uсблатоврсмеuеu, —> актуален 1: назрял, набо¬ лял, навсякъде - На, по всички места: навред разг., вред разг., вредом поет., всякь- де поет; рядко, Навсякъде (навред...) търсен, всякъде приет. Ив. Вазов, Навсякъ¬ де (навред.,,) те познават, Навсякъде (навред...) про¬ дават книги. <=а Ант. никъ¬ де (вж). навършвам - Достигам оп¬ ределена възраст, определе¬ ни години: ставамЗ (на), из¬ пълвам прен, разг. Вчера навърших (станах на...) 20 години, Бебето навърши (стана на...) пет месеца. мавъсвам се —> намръщвам се: свъсвам се, смръщвам се, намусвам се, нацупвам се, начумервам се, иагрое- вам се. —> прен. поет, при¬ тъмнявам 1: стьмнявам се, стъмвам се, затъмнявам се, мръщя се, свъсвам се, нам- ръщвам се, смръщвам се, начумервам се. навъсен —> намръщен: смръ¬ щен, свъсен, начумерен, — прен. поет, облачен: заобла¬ чен, мрачен, мътен, намръ¬ щен, свъсен, смръщен, на¬ чумерен. навярно — явно 3: изглежда, вероятно, явно, очевидно, нагаждам се -ь приспособя¬ вам се 2: свиквам, привик¬ вам, адаптирам се, пригаж¬ дам се, аклиматизирам се, акомодирам се. —> ра^^г. не- одобр. приспособявам се 3. нагиздвам —> украсявам 1: крася, кича, разкрасявам, разхубавявам, китя, гиздя, декорирам. нагиздвам се разг. — наглася¬ вам сн (нагласям се): докар-
нагласявам 270 вам се, пременявам се, из- докарвам се, наконтвам се, накипрям се, натруфвам се, нагласявам (нагласям) —> подготвям 1: приготвям, нагласям, глася, нареждам, редя, натъкмявам, стъкмя¬ вам. —> поставям 1: слагам, турям, намествам, нагласям, натъкмявам, бутвам, бутам, курдисвам, — организирам 1: уреждам, устройвам, под¬ готвям, нагласям, епретвам. нагласявам се (нагласям се) - разг. Обличам се хубаво, с празнични или нови дре¬ хи: докарвам се разг,, издо- карвам се разг., наконтвам се разг, ирон,, нагиздвам се разг., накипрям се разг, ирон,, натруфвам се разг. ирон. (обикн, с луксозни дрехи или с много украше¬ ния). Дъщеря ми вече се на¬ гласи (докара...). Нагласисн (докара сн...) с най-хубавия си костюм и излезн. ~ Близ. глася се (бж); обличам се. —> разг. настанявам се: разпо¬ лагам се, намествам се, на¬ гласям се, инсталирам се, курдисвам се, намърдвам се. нагласям — подготвям 1: приготвям, нагласявам, гла¬ ся, нареждам, редя, натък- мявам, стъкмявам, — разг. настройвам 1: акордирам, —а поставям 1: слагам, ту¬ рям, намествам, нагласявам, натъкмявам, бутвам, бутам, курдисвам, —> организирам 1: уреждам, устройвам, под¬ готвям, нагласявам, спрет- вам. нагласям се разг. —> наглася¬ вам се: докарвам се, преме¬ нявам се, издокарвам се, наконтвам се, нагиздвам се, накипрям се, натруфвам се. —> прен. настанявам се: разполагам се, намествам се, нагласявам се, инстали¬ рам се, курдисвам се, на¬ мърдвам се, наглед - Както изглежда, как¬ то се възприема отстрани: привидно, външно, види¬ мо. Само наглед (привид¬ но...) съм здрав. Наглед (привидно...) детето виж¬ да нормално. Наглед (при¬ видна...) семейството жи¬ вее добре. <=а Ант реално, фактически, всъщност, наглеждам - Следя поведени¬ ето на някого или състояни¬
271 надвивам ето на нещо, като внимавам да не им се случи нещо лошо: надзиравам рядко, гледам. Наглеждам (надзи¬ равам...) децата, докато майка им е на работа. На¬ глеждам (гледам) млякото да не изкипи,. нагрочвам се разг. —> на- мръщвам се: смръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, на- мусвам се, нацупвам се, на- чумервам се. нагъвам - 1. Правя нещо на гънки, чупки: надиплям, дипля несв,, начупвам прен, Шивачката нагъна (надипли...) полата, Нагъ¬ вам (надиплям, дисля...) за¬ веси. 2. рядко Правя нещо на катове: сгъвам, дипля несв,, надиплям, сдиплям. Нагъвам (сгъвам.,,) топ плат. Нагъвам (сгъвам,,,) покривка, Нагъвам (сгъ¬ вам...) одеяло. **Ант, раз¬ гъвам, раздиплям. 3. Правя на гънки мека или течна повърхност: надиплям прен. поет., дипля нес®., прен, поет., нагърчвам, гърча несБ., къдря несв., прен. поет., накъдрям прен, поет., набръчквам прен. Ударите на лопатите на¬ гъват (надиплят...) водата на кристалното езеро, Ве¬ трецът нагъва (надипля,..) солите на момичетата, Водата намокри листове¬ те на масата и ги нагъна (нагърчи, набръчка), нагъл —> нахален Z, 2: безоч¬ лив, арогантен, дебелоок, безцеремонен, нагърбвам се разг. — наемам се: заемам се, ангажирам се, заангажирам се, натоварвам се, задължавам се, връзвам се. нагърчвам —> нагъвам 3: на¬ диплям, дипля, гърча, къд¬ ря, накъдрям, набръчквам, нагърчвам се — набръчквам се 1: сгърчвам се. над - Повече от нещо: свръх. Теглово ти е над (свръх) нормата. Работя над (свръх) възможностите си, за да свърша книгата на¬ време, <=> Ант, под. надбавка - спец, Допълнител¬ но възнаграждение: пре¬ мия, бонус. надвивам разг. —> повежда- вам 1: сломявам, сразявам,
надделявам 272 съкрушавам, смазвам. —> прен. разг. превъзмогвам 1, 2: преодолявам, надмогвам, побеждавам, надделявам. надделявам —> прен. срн- възмогвам 1, 2: преодоля¬ вам, uадмотвам, надвивам, побеждавам, надежда - Чувство на извест¬ на увереност, че нещо же¬ лано ще стане: очакваме, упование поет, Живняп с постоянна надежда (очак¬ ване...), че синът им ще сн върне да работи у нас, На¬ деждата (очакването..,), че всичко ще сн оправи, го крепи. Надеждите (очаква¬ нията) ви няма да се оправ¬ даят, фф Ант. безнадежд¬ ност, отчаяние, —> прен. ве¬ роятност, изглед, шанс, възможност. надежден —> безспорен 1: до¬ стоверен, неоспорим, сигу¬ рен, неопровержим, нео¬ борим, —> сигурен 1: верен, благонадежден. надзиравам рядко —> наглеж¬ даме, гледам. надзор — контрол, наблюде¬ ние, мониторинг, суперЕи- зия, еуnервайзсретво, су¬ первайзинг, надигам — вдигам 1, повди¬ гам, издигам. — вдигам 2: издигам, възправям. —> вди¬ гам 2/А. повдигам, издигам, надигам се —> качвам се 2: вдигам се, покачвам се, из¬ качвам се, издигам се, по¬ вдигам се. —> прен. разг, ставам1 1, изправям се, вдигам се, възправям се, —> прен. увеличавам сн 2: на¬ раствам, повишавам се, по¬ качвам се, качвам се, вдигам се, —> въставам, разбунту¬ вам се, вдигам се, възправям се, ставам 1. надиплям — нагъвам 1: дип- ля, начупвам. —> прен, поет, нагъвам 2, сгъвам, сдиплям, дипля, — прен, поет, нагъ¬ вам 3: напЕрчвам, дипля, гърча, къдря, накъдрям, на¬ бръчквам, надменен - Който проявява чувство за превъзходство, пренебрежение към други¬ те или изразява такова само¬ чувствие: високомерен, горделив, горд, самомни¬ телен, надут прен. разг, неодобр,, важен прен, разг неодобр,, наперен разг·,
273 надявам се ирон., мафукан разг, нео- добр, Надменен (висотме- рен...) политик. Този съсед е много надменен (високо- мернн...). Отговаря с над¬ менен (високомерен...) вид. Отблъсква с надменните (високомерните,,,) си забе¬ лежки и подмятания. <=а Ант, скромен, надминавам —а задминавам I: подминавам, изпревар¬ вам, отминавам, замина- вам2, преварвам, надпревар¬ вам. —> задминавам 2: из¬ преварвам, преварвам, надмогвам книж. —> сревъз- могвам 1, 2, преодолявам, надвивам, побеждавам, над¬ делявам, надмощие —> господство 1: превъзходство, превес, пър¬ венство, приоритет, хегемо¬ ния. надсмивам се — присмивам се: подигравам се. —> осми¬ вам: иронизирам, окарика- турявам, изкарикатурвам, надум1квам се разг. ирон. —> преяждам: пресищам се, натъпквам се, наблъсквам се, надънвам се. надут —> прен, разг, надменен: високомерен, самомните¬ лен, горделив, горд, нафу- кан, наперен, важен, — прен. высокопарен: гръмък, надънвам се разг. грубо —— преяждам: пресищам се, натъпквам се, наблъсквам се, надумквам се. надъхвам разг. —> настрой¬ вам 3: наострям, насъсквам, напомпвам. надявам се - 1. Изпитвам на¬ дежда и предусещане, че нещо ще стане: очаквам, чакам прен. Надявам се (очаквам,,,) да сн съберем за празника,. Надявам се (очаквам,,,), чн изборът ми ще мине успешно. Надявам сн (очаквам...) да получа писмо. 2. С предл. на. Имам надежда и увереност, че ня¬ кой, нещо ще ми помогне или ще помогне за нещо: разчитам, уповавам се книж,, осланям се, облягам се прен. Ще разбереш, чн вожд гради на пясък, / на гнет кога се уповава, / че меч безмилостен уста за¬ пушва, /ала сърца не завла¬ дява, Ст. Михайловски, На¬ дявам сн (разчитам,,,) на
наедно 274 синовете си за всичко. На¬ дяват се (разчитат,..) на наследство. Надява се (раз- чипа...) на иаща си да го издържа да следва, наедно — заедно 7: съвмест¬ но. —» заедно 2: задружно, дружно, колективно, общо, съвместно, — заедно 3: ед¬ новременно, съвместно, —» заедно 4: вкупом, накуп, изцяло, наемам - Привличам за някак¬ ва работа някого с договор, с уговорени условия: взе¬ мам прен,, разг,, уславям нар., ангажирам, спазаря- вам разг,, пазаря несв,, разг., цемявам (цамя) нар. Наемам (вземам...) строи¬ телна бригада да направи вила. Наемам (вземам...) чистачка за сочасова ра¬ бота. <=а Ант. освобожда¬ вам. наемам се - Поемам задълже¬ ние, отговорност да напра¬ вя нещо: нагърбвам се разг., ангажирам се, заан¬ гажирам се, натоварвам се разг., задължавам се, връзвам се прен. разг. Сто¬ ян дружина думаше: / -Ой ми ва вази, дружина, / дру¬ жина вярна, сговорна, /кой от вас щн се наеме / срнд нива да си отиде. Нар, пес, Наех се (нагърбих се...) да помиря скараните прияте¬ ли, Не мога да сн наема (нагърбя.,,) аз да прегова¬ рям вместо вас. Наехме се (нагърбихме се...) с доста задачи. нажулвам се разг, грубо нео- добр, — напивам сн: опи¬ вам се, натрясквам се, на¬ рязвам се, накърквам се, насвятквам се, напорквам се, нафирквам се, натара- лянквам се, насмуквам се, налоквам се, гипсирам се. назад —> обратно 2. назадничав — консервант- вен: ретрограден, закосте¬ нял, назовавам се -4 казвам се: на¬ ричам се, именувам се (име¬ нуват ме), викам се (викат ме), зова се (зоват ме). мазорвам простонар, —> при¬ нуждавам: заставям, накар¬ вам, карам, натискам, на¬ силвам. назрял —> актуален 7: набо¬ лял, навременен,
275 наличност май-вече—> предимно' главно, накарвам -» принуждавам 1: заставям, натискам, насил¬ вам, назорвам, —> предиз¬ виквам 2: подбуждам, ка- рам2, принуждавам, заста¬ вям. —> св. увещавам: уго¬ варям, придумвам, карам2, агитирам, обработвам, на¬ вивам, кандърдисвам, накипрям се разг. ирон, -ь нагласявам се (нагласям се): докарвам се, пременя¬ вам се, издокарвам се, на- гиздвам се, наконтвам се, натруфвам се. маклеветявам —> разш, обви¬ нявам: виня, бедя, набежда- вам, нападам, клеветя, окри- вявам. наклепвам разг. — измърся- вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, намърся- вам, наплесквам, онπсек- вам, изцапотвам, измърлям, намърлям, омърлям, оклеп- вам, изклепвам. наклонност —> влечение: склонност, предразположе¬ ние, слабост, наконтвам се разг, ирон, — нагласявам се (нагласям сн): докарвам се, нагласям се, пременявам се, издокар- вам се, нагиздвам се, наки- прям се, натруфвам се. накуп — заедно 4: вкупом, наедно, изцяло, накъдрям прен, — нагъвам 3: надиплям, дипля, гърча, къдря, набръчквам, накърквам се разг, грубо не- одобр. —> напивам сн: опи¬ вам се, натрясквам се, на¬ рязвам се, насвятквам се, напорквам се, натаралянк- вам се, нафирквам се, на- смуквам се, нажулвам се, налоквам се, гипсирам се. накърмен -^увреден 2: засег¬ нат. налагам —> въвеждам 3: вне¬ дрявам, установявам, налагам се — властвам 4: господствам, налапвам — прен. разг. ирон. научавам 1: заучавам, усво¬ явам, овладявам, налапвам се разг, грубо — ннахранвам се: наяждам се, засищам се, насищам се, наплюсквам се. належащ — наложителен: неотменим, наличност — с предл. в, брой
налитам 276 3: кеш. налитам — нападам 1: нах¬ върлям се, връхлитам, наложителен - Който непре¬ менно трябва да стане, да се направи или да се удовле¬ твори: належащ, неотме¬ ним рядко книж, Наложи¬ телна (належаща,,,) е бър¬ за помощ, Наложително (на.лнжаща...) пътуване. Наложителни (налнжа- щи...) мерки за сигурност. ~ Близ. неотложен (вж), налоквам се разг. грубо —> напивам се: опивам се, на- трясквам се, нарязвам се, накърквам се, насвятквам се, напорквам се, нафирк- вам се, натаралянквам се, нажулвам се, насмуквам се, гипсирам се. налудничав — ненормален 2: луд, побъркан, умопобър- кан, безумен, умопомрачен, невменяем, смахнат, отка¬ чен, мръднал,сбъркан, пре¬ въртял, шашав, чалнат, из- кукуригал, налят —> прен. възсълен: зак¬ ръглен, загладен, сочен. намалявам1/ намалея непрех. -1. Ставам по-малък по раз¬ мер, количество: смалявам се огр. От сушата язови¬ рът н намалял (смалил се е). Възможностите на някои политици намаляха (смали¬ ха се), като загубиха власт¬ та си. <=> Ант, увеличавам се, уголемявам се, нараст¬ вам. 2. Ставам по-малък по сила, по-слаб: отслабвам, спадам, притъпявам се прен. (огр,), Болките нама¬ ляха (отслабнаха,,,). На¬ прежението в страната намалява (отслабва, спа¬ да). Силите ми намаляват (отслабват, спадат). <=а Ант, засилвам се, нараст¬ вам, усилвам се, изострям се (огр. за чувство), задъл¬ бочавам се, —> отслабвам 3: стихвам, затихвам, утихвам, замирам, — спадам 1: по¬ нижавам се, снижавам се, падам, намалявам2 / намаля прех. - Правя нещо да бъде по-мал¬ ко по размер, количество: смалявам, съкращавам, ограничавам (огр. за ко¬ личество, степен), редуци¬ рам книж. (огр,, обикн, за количество). Всеки осем ци¬
277 намираме гари / съкращават със час/ отредената възраст / на вснки от нас. Н, Йорданов, Намалявам (смалявам, съкращавам) дължината на алеята, Намалявам (съкращавам, редуцирам, ограничавам) служители¬ те, Намалявам (огранича¬ вам) безработицата. На¬ малявам (ограничавам) ско¬ ростта. <=а Ант. увелича¬ вам 1 (вж). —> прен. пони¬ жавам 2: снижавам, сва¬ лям, намацан разг. — мръсен 1: измърсен, изцапан, нацапан, замърсен, нечист, замацан, омацан, оцапан, омърлян, мърляв, кирлив. намацвам разг. —> измърся¬ вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, омърся¬ вам, намърсявам, наплеск- вам, оплесквам, изцапот- вам, измърлям, намърлям, омърлям, наклепвам, оклеп- вам, изклепвам, намеса — участие: дял, роля, съпричастне, намесвам — замесвам: въвли¬ чам, вмесвам, забърквам, набърквам, оплитам, запли¬ там, намествам се —> настанявам се: разполагам се, нагласям се, нагласявам се, инстали¬ рам се, курдисвам се, на- мърдвам се. намирам - Забелязвам, уста¬ новявам мястото на нещо, което съм загубил, което търся или към което се стре¬ мя: откривам, виждам прен, Намерих (открих,.,) книгата на най-горния рафт. Намерихме (открих¬ ме) скривалището. Наме¬ рих (открих...) си загубения шлифер. Намерих (от¬ крих. ..) решение за сложна¬ та задача, <=а Ант, търся; загубвам. — откривам 3: разкривам, —> прен, опреде¬ лям 1: установявам, — за¬ варвам: сварвам, откривам. - смятам. 2: мисля, счи¬ там, преценявам, имам, намирам се - 1. Местополо¬ жението ми е някъде: съм, пребивавам книж. (огр, за живи същества), Къде се на¬ мират (са...) другарите ти сега? Аз се намирам (съм...) на палатка близо до езе¬ рото, Енциклопедията се
намръщвам се 278 намира (е) на най-горния рафт. 2. Налице съм в ня¬ какви документи: срещам се, съм, има ме, фигури¬ рам книж. В списъка на уча¬ стниците във въстанието сн намира (среща,,,) и име¬ то на моя дядо, И вие се намирате (спн...) между кандидатите за награда, —а оказвам се 1, озовавам се, попадам. намръщвам се - Свивам, при¬ ближавам вежди, обикн. в знак на недоволство: смръщвам се, свъсвам се, мавъсвам се, намусвам се разг., нацупвам се разг., начумервам се разг., иа- грочвам се разг. рядко. Видя калта по килима и сн намръщи (смръщи,,,), Защо си се намръщила (смръщи- яа...) от сутринта? Все за нещо ще намери / да се на¬ чумери - / ту му млякото горещо, /ту пък друго нещо, П, Р. Славейков. <=> Анщ. засмивам се, усмихвам се, прояснявам се, засилвам, грейвам, — прен, поет. притъмнявам 1: стъмня- вам се, стъмвам се, затьмня- вам се, мръщя се, свъсвам се, смръщвам се, навъсвам се, начумервам се. намръщен - Който има събра¬ ни вежди като израз на не¬ доволство или дълбоко за¬ мисляне: смръщен, свъсем, навъсен, начумерен разг. Да кажнмн, пи се завръ¬ щаш, / намръщен се връ¬ щаш / във къщи. Н. Вапца¬ ров. Гледам намръщен (смръщнп...). Намръщепо (смръщено,.,) чело, Намръ- щнно (смрьщнпа...) лице, Намръщена (смръщнпа...) ревизорка. — прен, поет, об¬ лачен. заоблачен, мрачен, мътен, навъсен, свъсен, смръщен, начумерен. намусвам се разг, -ь на- мръщвам сн: свъсвам се, смръщвам се, навъсвам се, нацупвам се, начумервам се, нагрочвам се. намъквам разг. —> пъхам: мушкам, завирам, тикам, навирам, втиквам, намъквам се разг. експр, —> влизам 1: навлизам, намърдвам се разг. — наста¬ нявам се: разполагам се, намествам се, нагласям се,
279 нападателен нагласявам се, инсталирам се, курдисвам се. намърлям разг. — измърся- вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, намърся- вам, наплесквам, онпсек- вам, изцапотвам, измърлям, омърлям, наклепвам, оклеп- вам, изклепвам, намърсявам разг. — измърся- вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, наплеск- вам, онпсеквам, изцапот- вам, измърлям, намърлям, омърлям, нашепвам, оклеп- вам, изклепвам, нанкам днт. разг. — спя 1: хъркам, къртя. маобикалям -^обкръжавам: окръжавам, ограждам, об¬ граждам, заобиколявам (за¬ обикалям). —> прен. разг. по- снщавам: ходя, отивам, на¬ вестявам, спохождам, оби¬ калям, маобиколявам (наобикалям) -» обкръжавам: окръжа¬ вам, ограждам, обграждам, заобиколявам (заобикалям), —> прен. разг, посещавам: ходя, отивам, навестявам, спохождам, обикалям. наострям — прен. разг. наст¬ ройвам 3: надъхвам, насъс- квам, напомпвам. нападам -1. Спускам се върху някого, нещо, за да му на¬ неса зло - да го бия, ограбя, унищожа: нахвърлям се {върху, на}, налитам [върху, на), връхлитам експр, На¬ паднаха го (нахвърлиха сн...) две кучета, Скакалци нападнаха (налепяха на, връхлетяха) соснвипн. Крадци нападнали (нах¬ върлили сн...) пътниците. Нападна (връхлетя) го ня¬ каква болест. 2. Отправям се с оръжие, с бой срещу някого, нещо: атакувам, щурмувам, наетьнвам2 [към), удрям прен, разг. Войските нападнаха (ата¬ куваха...) града. Страната бе нападната (атакувана, ударена) неочаквано, -» прен. обвинявам: виня, бе¬ дя, набеждавам, нападам, окривявам, клеветя, накле¬ ветя вам. нападателен —> агресивен 2: войнствен, борбен, настъпа¬ телен,
нападение 280 нападение — агресия: наше¬ ствие, нахлуване, нападка -ь обвинение: укор, упрек, атака, —»ругателст- во: хула, ругатня, злословие. напакостявам — повреждам 1: вредя, пакостя, — на- вреждам 2: увреждам, раз¬ валям. напаст книж. —* бедствие: зло, злина, бич. напатвам се разг. —> изстрад- вам: претеглям, изпащам <си>, натеглям се, наперен разг. — надменен: високомерен, горделив, са¬ момнителен, горд, надут, важен, нафукан, напивам се - Ставам пиян: опивам се рядко, натряск- вам се разг. неодобр., на¬ рязвам се разг. неодобр., накърквам се разг. грубо неодобр., насвятквам се разг. грубо неодобр,, на- порквам се разг. грубо не- одобр., мафирквам се разг, грубо неодобр,, натара- лянквам се разг. грубо не- одобр., нажулвам се разг. грубо неодобр., насмуквам се разг. грубо неодобр,, на- локвам се разг. грубо, гип- сирам се жарг. Напил се е (опил се н...) и не може да сн държи на краката си. Рядко се напива (опива...),. напирам — прен. разг, насто¬ явам: претендирам, домог¬ вам се, драпам. наплесквам — разг, измърся¬ вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, намърся- вам, оплесквам, изцапот- вам, измърлям, намърлям, омърлям, наклепвам, оклеп- вам, изклепвам, маплив —> Навлизане на нещо някъде б голямо количест¬ во: нахлуване, агресия прен., нашествие прен. На- слив (нахлуване,,,) на внос¬ ни стоки на родния пазар. Наслив (нахлуване,,,) па скакалци, Наслив (нахлува- пн...) на бежанци поради война в съседна страна. —а агресия 2: нахлуване, наше¬ ствие, наплюсквам се разг, грубо неодобр. —> нахранвам се: наяждам се, засищам се, на¬ сищам се, налапвам се. напомпвам — прен, разг. не- одобр. настройвам 3: на¬
281 направям дъхвам, наострям, насъск- вам. напорист —> упорит 1: на¬ стойчив, настоятелен, ам¬ бициозен. напорквам се разг. грубо нео- добр. — напивам се: опи¬ вам се, натрясквам се, на¬ рязвам се, накърквам се, натаралянквам се, нафирк- вам се, насвятквам се. на- смуквам се, нажулвам се, налоквам се, гипсирам се. направа — изработка 2: ра¬ бота. —> устройство 1. направлявам книж. —» насоч¬ вам 2: управлявам, ръково¬ дя, —> насочвам 3: ръково¬ дя, напътствам, дирижирам, направям - 1. Ставам причи¬ на нещо да стане, да го има, да бъде налице: извърш¬ вам, правя несБ., сторвам разг, Да бяха, либе, да бяха, /да бяха злато ковано /тво¬ ите руси косици... / Мяна бих сторил мило за драго /,,,/мяна за благо/щурци да гоня! П. К, Яворов, Напра¬ вих (извърших, спорих) грешка. Правят (извърш¬ ват,.,) промяната за добро. Направям (правя, извърш¬ вам.,,) беля. 2. Извършвам някакво действие, постъпка при някакви обстоятелства: постъпвам, действам, про¬ цедирам книж. Както и да направя (постъпя...), всн щн е уместно. Аз винаги правя (постъпвам,,,) така. 3. Ор¬ ганизирам и осъществявам определена дейност, сбир¬ ка, акция и под. с някаква цел: провеждам, произ¬ веждам книж. (огр,), Ще направим (проведем) съб¬ рание. Направиха (прозн- доха,,.) избори, Трябва да— направим (проведем) опи¬ ти, — изработвам 1: пра¬ вя, произвеждам, създавам. —а изработвам 2: изготвям, създавам, съставям, правя, сътворявам, —> създавам /: сътворявам, творя. — пост¬ роявам 1: изграждам, изди¬ гам, вдигам, съграждам, въздигам. —> прен, разг. ссе- челвам: припечелвам, пече¬ ля, получавам, изработвам, изваждам, вадя, правя, до¬ карвам си, — прокарвам 2: изграждам, правя, — сре- /извиквам 3: създавам, по¬ раждам, произвеждам, до-
направим се 282 насям, докарвам, навличам, причинявам, създавам, направим се / правя се несв, —> прен, престорвам се: преправям се, преобразявам се, —> преструвам се 1: пре- сторвам се, симулирам, напразен — безрезултатен: безплоден, безполезен, без¬ успешен, ялов, —> ненужен 2: излишен, неоснователен, безполезен, безпредметен, безсмислен, безцелен. напрегнат - Който се осъще¬ ствява, става, върши се с много усилия и значителна скорост: интензивен книж,, усилен, динамичен книж,, бурен прен., трескав прен, Напрегнат (интензивен,,,) труд. Водя напрегнат (ин- пензивнн,,,) живот, На¬ прегната (интензивна,,,) подготовка за изпити. <=а Ант. спокоен 1 (вж). —> не¬ спокоен 1: нервен, възбуден, напредвам - Отбелязвам ус¬ пех, напредък в състояние¬ то си: преуспявам, разви¬ вам се, издигам се, прогре¬ сирам книж,, просперирам книж,, авансирам рядко книж. Напредвам (среусся- вам.,.) в службата, Стра¬ ната напредва (срнусся- за...). <=а Ант, изоставам. —а минавам 5: преминавам, тека, изнизвам се, нижа се. —а развивам сн 2: еволюи¬ рам, израствам, движа се. напредничав - 1. Който с де¬ лата си се стреми към на¬ предък, към по-добро и пер¬ спективно развитие, което води до по-съвършен жи¬ вот: прогресивен. Напред¬ ничав (прогресивен) човек. Напредничав (прогресивен) философ,. — Ант, консер¬ вативен (вж). ~ Близ. съвре¬ менен 2 (вж). 2. Който е свързан с такъв начин на мислене и действия: про¬ гресивен. Напредничаво (прогресивно) мислене. На¬ предничава (прогресивна) литература. <=А Ант. кон¬ сервативен (вж), ~ Близ. перспективен. — челен 2: авангарден, водещ, напредък — възход: подем, разцвет, прогрес, проспери¬ тет, растеж, цъфтеж. напрежение —> усилие 1: на¬ пън, мъка, зор. — динами¬ ка 2: интензивност, дина¬
283 нарастваме мизъм, динамичност, —> възбуда: вълнение, адрена¬ лин, напрягам се — засилвам сн 2: напъвам се, насилвам се. —> затруднявам се: озорвам се, напъвам се, затормозя¬ вам се, напускам (напущам) - От¬ правям се извън някое мяс¬ то, където съм, и преставам да бъда някъде: тръгвам си (от), отивам си (от), ида си св., махам се (от), изли¬ зам си, избягвам1 прен. (оп), бягам несв,, прен. (от), измъквам се прен. разг, (оп), изфирясвам <се> прен, разг. експр, (от), фъскам жарг,, фъсвам жарг. Ето, ти си отиде - и аз ще си ида. Е. Багряна, И си тръгвам, защото / друг изход няма, / а пък и тоз горчи, / Ти разбираш, / че всичко туй бешн измама, /и не плачи. Вл, Башев. На¬ пуснах (тръгнах си aп...) събранието, Тн напуснаха (тръгнаха си ат...) дома си отдавна. —а оставям 3: раз¬ делям се, разлъчвам се. за¬ рязвам. — развеждам се: разделям се, разоставям се, оставям <се>, изоставям, напъвам се разг. — засилвам сн 2: насилвам се, напрягам се. —> затруднявам се: на¬ прягам се, озорвам се, затор- мозявам се. напън — усилие 1: напреже¬ ние, мъка, зор. напълнен —> пълнн 1: изпъл¬ нен, запълнен, напълно —> съвсем 1: съвър¬ шено. абсолютно. — окон¬ чателно 1: изцяло, всецяло, докрай, напътвам разг. —а упътвам 1: насочвам, ориентирам. —> упътвам 2: насочвам, опра¬ вям. напътствам —> насочвам 3: направлявам, ръководя, ди¬ рижирам, наранявам — прен, оскърбя¬ вам: обиждам, засягам, уяз¬ вя вам, жегвам, нараствам —> увеличавам сн 1: умножавам се, уголемя¬ вам се, разраствам се, по¬ раствам. —> увеличавам се 2: качвам се, вдигам се. —> прен. засилвам сн 2: усил¬ вам се, активизирам се. нарастваме -у^^стнж 2: уве¬
нареждам 284 личение, уголемяване, раз¬ растване, нареждам - 1. Поставям ня¬ какви неща в определен ред: подреждам, редя несв., аранжирам книж. (огр.) Нареждам (подреждам, редя) книгите си. Нареж¬ дам (подреждам, рндя) стаята. Нареждам (сод- реждам...) цветята във ва¬ зата,. <=а Ант. разреждам, разбърквам, разтурям, ~ Близ, систематизирам. 2. прен, Казвам поредица от думи, мисли (оплаквания, клетви, поръчки): редя несв, От един час нареж¬ даш (редиш), омръзнаха ми вече тези оплаквания, Ба¬ бата нарежда (реди) нещо под носа си. -» подготвям 1: приготвям, нагласям, на¬ гласявам, глася, редя, на- тъкмявам, стъкмявам, —> за- совядвам 1: разпореждам се, поръчвам, заръчвам, по¬ велявам, —> прен. разг ор¬ ганизирам 2: подреждам, редя, наречен нар. —> определен 2: предназначен, отреден. наричам се —> казвам се: име¬ нувам се, назовавам се, ви¬ кам се (викат ме), зова се (зоват ме). наркотик - Вещество с расти¬ телен или синтетичен про¬ изход, което силно отпуска нервната система и посте¬ пенно я уврежда: дрога. Марихуаната н по-лек нар¬ котик (дрога). народностопански рядко —> икономически: стопански, нарочно —> преднамерено: предумишлено, умишлено, нарязвам се разг, грубо не- одобр, —> напивам се: опи¬ вам се, натрясквам се, на- кърквам се, напорквам се, натаралянквам се, насвятк- вам се, насмуквам се, на- жулвам се, налоквам се, гипсирам се. насвятквам се разг грубо не- одобр. —> наливам се: опи¬ вам се, натрясквам се, на¬ рязвам се, накърквам се, напорквам се, натаралянк- вам се, нафирквам се, на- смуквам се, нажулвам се, налоквам се, гипсирам се. насила - Чрез прилагане на сила или психически, мора¬ лен натиск: насилствено,
285 наскърбявам принудително, силом ряд¬ ко, зорле(м) простонар. На¬ сила (насилствено,,,) при¬ нуждавали българи да при¬ емат мохамеданска вяра. Не карайте детето насила (насилсmвена...) да облича дрехи, които не обича, На¬ сила хубост не става. По- гов. <=> Ант. доброволно, насилвам — принуждавам: заставям, накарвам, карам, натискам, назорвам, насилвам се рядко — засил¬ вам се: напрягам се, напъ¬ вам се, насилие - Използване на гру¬ ба физическа сила, оръжие и под., за да бъде принуден някой да направи нещо: те¬ рор, потисничество, гнет книж,, репресия. Ще разбе¬ реш, чн вожд гради на пя¬ сък, / на гнет кога се упова¬ ва, /чн мнч безмилостен ус¬ та запушва, / ала сърца нн завладява, Ст, Михайлов- ски. Управляват с насилие (терор,,,), Прилагали на¬ силие (терор, репресии), за да събират данъците, —а разш, принуда: натиск, дав¬ ление. насилствен - Който става с насилие, насила: принуди¬ телен. Насилствен (прину¬ дителен) труд. Насилстве¬ но (принудително) допери- ране. <=А Ант. доброволен. насилствено —> насила: при¬ нудително, силом, зорле(м), насищам се - Ям в достатъчна степен, докато имам жела¬ ние: засищам се, — рядко разш, нахранвам се: наяж¬ дам се, засищам се, наплю- сквам се, налапвам се. наскоро —> скоро 1: близо (близко). —» скоро 2: неот¬ давна, неотколе, наскорошен рядко — скоро¬ шен 1: близък, неотдавна¬ шен, неотколешен, наскърбявам - Причинявам скръб, душевна болка: раз¬ стройвам, огорчавам, ма- тъжавам. Съобщението, че щн го оперират спешно, много мн наскърби (раз¬ строи, натъжи). Неспра¬ ведливият укор го наскърби (разстрои...). Наскърбяваш (разстройваш...) родители- тн си с този нисък успех, <=а Ант, зарадвам, ~ Близ. обиждам (вж),
наслов 286 наслов рядко —> —заглавие: ти¬ тул. насмешлив —> подигравате¬ лен: ироничен, присмеху¬ лен, сатиричен, насмуквам се разг, грубо не- одобр. —> напивам се: опи¬ вам се, нарязвам се, натря- сквам се, накърквам се, на- святквам се, напорквам се, нафирквам се, натаралянк- вам се, нажулвам се, налок¬ вам се, гипсирам се, насочвам - 1. Обръщам нещо в някаква посока: отпра¬ вям, устремявам, обръ¬ щам. Насочвам (опера- вям...) оръжието към напа¬ дателя. Насочвам (отпра¬ вям,,.) очи към учителя, Насочвам (отправям, уст¬ ремявам) коня към гората. 2. Давам указания за посо¬ ката на движение на няко¬ го, нещо: направлявам, уп¬ равлявам, ръководя. По¬ лицаят насочва (направля¬ ва...) движението на кръс¬ товището, Насочвам (на- сравлявам...) някого по пра¬ вилния спът. Насочвам (на- правлява^1,,,) към поставе¬ на цел, 3. Давам насока на развитието, движението, хода на нещо или някого: направлявам, ръководя, напътствам огр, за реч, ди¬ рижирам прен, книж. (огр). Насочвам (направлявам, ръководя, дирижирам) ико¬ номиката. Учителката на¬ сочва (направлява, ръково¬ ди) интереса па детето, Няма да ви насочвам (на¬ правлявам, напътствам, ръководя) цял живот как да постъпвате, 4. Изричам, предназначавам думи за ня¬ кого: отправям, адресирам книж., обръщам се (към, с). Насочвам (операвям...) молбата до президента, Насочвам (отправям...) аенл към младежите, —> упътвам 1: напътвам, ори¬ ентирам, —а упътвам 2: на¬ пътвам, оправям. насочвам се - 1. Избирам ня¬ каква цел, оказвам предпо¬ читание на някого, нещо: клоня несв,, гравитирам несв,, книж. Сега страната се насочва (кяапu...) към по- различна политика. Той вече се насочва (клони,,,) към друга партия,. 2. Опре-
287 настоявам делям си някаква цели и поведение, с което да я по¬ стигна: избирам. Студен¬ тът се насочи към (избра) езикознание, а се отказа от литературознанието, На¬ последък се насочих към (из¬ брах) правото и ще сн гот¬ вя за кандидатстване по тази специалност, -А тръг¬ вам Г. запътвам се, упътвам се, отправям се, потеглям, поемам, запрашвам, насрещен —» праmизаπалае жнн 1: отсрещен, проти- вен2, срещуположен, сре¬ щен, наставам —> настъпвам1 1: идвам, дохождам / дойда, започвам, започвам се, ста- вам2. —> настъпвам1 2: ус¬ тановява се. настанявам се - Заемам ня¬ какво място или помеще¬ ние: разполагам се, наме¬ ствам се (за заемане на мя¬ сто), инсталирам се разг. ирон,, нагласям се прен, разг., нагласявам се прен. разг., курдисвам се просто- нар, (за заемане на място), мамърдвам се разг. (обикн. за нахално действие), На- станихмн се (разположих¬ ме сн...) на първияред. На¬ станиха се (разположиха се...) удобно на канапето. Настаних се (разположих се...) в много добър хотел,. Внчн се настаних (раз^юло- жих...) в новата квартира. Настани сн (курдиса се, ин¬ сталира сн...) пред телеви¬ зора. настигам — стигам 2: дости¬ гам, застягам, изравнявам се, догонвам. настойчив - Който настоява непрестанно за нещо или е свързан със силно, постоян¬ но настояване нещо да ста¬ не, да се постигне: натрап¬ чив, натраплив рядко, упо¬ рит. Настойчива (натрас- нuза...) купувачка. Настой¬ чиво (натр^сч^^^^о,,,) иска¬ не, Настойчив (напрал- нив...) поглед. Настойчива (натрапчива,,,) мисъл, —а упорит Г. настоятелен. —> упорит 2, настоятелен, без¬ отказен, настойчивост —> упоритост 1: упорство, настоятелност, настоявам - Упорито искам да се изпълни някакво мое же¬
настоятелем 288 лание, да постигна нещо: претендирам, домогвам се, драпам прен. разг., на¬ пирам прен, разг. Няколко души настояват (претен¬ дират.,.) за свободното място. Той настоява (сре- пендира...) за со-голямата част от къщата. настоятелен -^упорит 1: на- стойчиб, волев. —> упорит 2: настойчив, безотказен, волев, настоятелност -^упоритост Г. упорство, настойчивост, настоящ —> съвременен 1: се¬ гашен, днешен. настройвам - 1. Създавам у някого определено чувство, настроение, Придавам оп¬ ределена височина, точно звучене на струните на му¬ зикален инструмент, за да свири добре: акордирам (огр, за пиано, клавирни), нагласям разг. Цигуларите настройват (нагласят) ци¬ гулките среди всяко изпълнение, Акордъор тляб- ва да настрои (акордира) πианата. <=а Ант. разстрой¬ вам. 2. Създавам у някого определено чувство, наст¬ роение: предразполагам, разполагам. Музиката ме настройва (прндразпола- за...) за работа, Вечерният здрач го настрои (предраз¬ положи..,) романтично, 3. Внушавам на някого отри¬ цателно отношение, непри¬ язнени чувства към някого или нещо: надъхвам разг., наострям прен. разг,, на- съсквам прен, разг,, на¬ помпвам прен, разг. нео- добр, Настройвам (надъ¬ хвам...) недоброжесателно към училището. Някой го е настроил (надъхал...) сре¬ щу мен и сега ми е сърдит, Не настройвай (падъ- хвай...) децата срещу баба им. настъпателен рядко —> агре¬ сивен 2: нападателен, войн¬ ствен, борбен, —> агресивен 3: активен. настъпвам1 само в 3 л. - 1. За събитие или време - случ¬ вам се, осъществявам се в определено време: наста¬ вам, идвам несв. / дойда св., дохождам несв. / дойда сб,, започвам, започвам се, ставам2. Рождество Хрис-
289 насъсквам ново! Рождество /.../ За небето сяйно тържество - / и за българский народ - настана, / чн постигнат той видя си бляна. Ив. Ва¬ зов, Настъпи (настана, дойдн) вечер, Настъпват (настават...) празници, Настъпва (настава...) про¬ лет Моят сетен час нас¬ тъпи (настана, дойде). <=А Ант. отминавам, отивам си. 2. За състояние - създава се: настава, установява се. Настъпва (настава...) спо¬ койствие. Настъпи (наста¬ на...) неописуемо безредие. <=а Ант, свършвам се, из¬ чезвам, настъпвам2 —> нападам 2\ ата¬ кувам, щурмувам, удрям. настъпление —> атака 1: щурм, офанзива, пристъп, набег, удар. настървение - Силно, страст¬ но желание да се осъщест¬ ви или постигне нещо: нас¬ тървеност, стръв прен, Спори с настървение (нас¬ тървеност ...). Обзаложиха се и с настървение (настър¬ веност...) се заловиха да довършат започнатите строежи, —а ожесточе¬ ние. ожесточено^, ярост, озпобсuоег, озвсрсносг, злоба, злост, настървеност. настървеност —> настърве- нин 1: стръв. —> ожесточе¬ ние, ожесгочеиоет, ярост, озпобсиоег, озвсрсносг, злоба, злост, настървение, насъбирам се — струпвам сн 1, натрупвам се, стьлпявам сс, начоколявам се. насърчавам - Вдъхвам на ня¬ кого желание и смелост да направи нсщо, което не смее да започне или замисля: окуражавам, поощрявам, импулсирам книж., стиму¬ лирам книж,, окрилявам книж, експр, Насърчавам (окуражавам,,,) децата да свирят на инструмент, Ти мн насърчи (окуражи...) да кандидатствам. Думите му много мн насърчиха (оку¬ ражиха...) да не се отказ¬ вам. <=а Ант. обезкуража¬ вам, дсстимулирам, отчай¬ вам. ~ Близ. подтиквам (вж). насъсквам —> прен, разг. на¬ стройвам 3, надъхвам, на¬ острям, напомпвам.
матаралямквам се 290 матаралямквам се разг. гру¬ бо неодобр, —> напивам се: опивам се, натрясквам сс, нарязвам сс, накърквам се, насвятквам сс, напорквам се, нафирквам сс, насмук- вам се, нажулвам сс, налок- вам сс, гипсирам се. матеглям се разг. —> изстрад- вам: претеглям, изпащам <си>, напатвам сс, натирвам разг. грубо —· изгон¬ вам: прогонвам, пропъж¬ дам, изпъждам, прокуждам (прокудя). натиск —> принуда: насилие, давление, натискам — прен, разг. сри- нуждавам: заставям, на¬ карвам, карам, насилвам, назорвам. натоварвам —»прен. ангажи¬ рам: впрягам, заангажирам, задължавам, връзвам, натоварвам се разг, —> нае¬ мам се: заемам се, нагърб- вам се, ангажирам сс, заан¬ гажирам сс, задължавам се, връзвам се. натраплив рядко книж, — настойчив 1: натрапчив, упорит. натрапчив — настойчив 1: натраплив, упорит, натрупвам се —> струпвам се 1: стълпявам се, насъбирам сс, начоколявам сс, натруфвам се разг. ирон, —> нагласявам сн (нагласям сн): докарвам се, пременя¬ вам сс, издокарвам сс, на- гиздвам сс, наконтвам се, накипрям сс. натрясквам се разг, грубо нс- одобр. —> напивам се: опи¬ вам сс, нарязвам сс, на¬ кърквам сс, насвятквам се, напорквам се, нафирквам се, uагараляuквам сс, на- смуквам се, нажулвам се, налоквам сс, гипсирам се, матура книж. —> характер 1: нрав, природа, натъжавам — наскърбявам, разстройвам, огорчавам, натъкмявам разг. —> содгате вям 1: приготвям, нагласям, нагласявам, глася, нареж¬ дам, рсдя, стъкмявам. натъпквам се -» прен, разг. преяждам: пресищам сс, наблъсквам се, надумквам се, надънвам се. натъртвам разг. —> подчерта¬ вам: наблягам, акцентирам, наумявам си разг. —> спомням
291 нахален си: сещам се, досещам се, припомням си. научавам -1. Запомням, при¬ добивам някакви знания: заучавам, усвоявам, овла¬ дявам спец,, налапвам прен, разг. ирон. Научавам (зауча вам...) наизуст сти¬ хотворение, Трудно научих (заучих,,,) урока. 2. С прсдл, на или съюз да. Уча някого да придобие някакви уме¬ ния или навици: привик¬ вам прех,, приучвам, свик¬ вам прсх. Научих (привик¬ нах...) децата си на труд. Научавам (привиквам...) някого па пърснпин (да търси), Научих детето да брои до 100. <=а Ант, отуч- вам, отвиквам, —> (научавам <сеА) узнавам 1: чувам, до¬ чувам, разбирам. —> узна¬ вам 2: разбирам, научавам се1 —> свиквам 1: привиквам, навиквам, при- учвам се, нафирквам се разг. грубо не¬ одобр, —> наливам се: опи¬ вам се, натрясквам се, на¬ рязвам сс, накърквам се, насвятквам се, напорквам сс, натаралянквам сс, на- смуквам се, нажулвам се, налоквам сс, гипсирам се. мафукан разг. неодобр. —> над¬ менен: високомерен, само¬ мнителен, горделив, горд, надут, важен, напсрсн, нахакан разг. грубо —> дързък. нахален - 1. Който сс държи безсрамно настойчиво и без уважение към другите, за да получи или наложи нещо: безочлив, нагъл, ароган¬ тен книж., безцеремонен, дебелоок разг, неодобр,, те- пегьоз простонар, нсодобр, Нахален (безочлив,,,) млад чознк зае мястото, без да зачннн старата жена, Много е нахална (безочли¬ ва...) и може да усснн да стане директорка, <=А Ант, скромен, отстъпчив, ~ Близ. безсрамен, дързък, нахакан, 2. Който е израз или проява на такова качество и пове¬ дение: безочлив, нагъл, арогантен книж., безцере- монем. Нахално (Uезαнли- зо...) държание в автобуса. Нахална (безочлива,,,) ус¬ мивка, Нахални (безочли¬ ви.,,) подмятания, <=Ант. внимателен, учтив, вежлив.
нахвърлям се 292 нахвърлям се —> нападам 1: налитам, връхлитам, нахлуваме —> агресия 1: наше¬ ствие, нападение. —> на- плиз: нашествие, агресия, махранвам се - Поемам хра¬ на, докато се почувствам сит: наяждам се разг., ма- плюсквам се простонар, грубо нсодобр., налапвам се разг, грубо, засищам се рядко, насищам се разш, рядко. Днес не мога да се нахраня (наям,..), толкова съм изгладнял, Капо се на¬ храни (наяде...), си ляга. мацапан -^мръсен 1: нечист, изцапан, замърсен, измър- сен, намацан, оцапан, ома- цан, измацан, омърлян, мър¬ ляв, кирлив. нацупвам се разг, —» на- мръщзам се: смръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, на¬ мусвам се, начумервам се, нагрочвам се. начален —> встъпителен 1: уводен, въвеждащ. —> зстъ- сителен 2: първоначален, начало - Момент или първо действие (първи действия), с които започва нещо: за¬ почване, старт прен., от¬ криваме (огр, за някои дей¬ ности), Начало (започване, старт) на строеж. Начало (започване,,,) на кампания за събиране на хартия. На¬ чало (започване) на зимата, Начало (започване,,,) на туристическия сезон. <=А Ант, край, завършек, фи¬ нал, приключване, —> същ¬ ност 2: същина, — лрин- цип 1: максима, правило. началствам рядко ирон. —»ус- разлязам 1: ръководя, вла¬ ствам, разпореждам се. начаса разг. рядко —> веднага: незабавно, моментално, ту¬ такси, завчас, тозчас, алами¬ нут. начевам прех, (нещо) и не- прех. (да), нар, —> започвам 1: почвам, захващам, хва¬ щам, подкачам. —> непрех. започвам 2: почвам, подка¬ чам. —а започвам 3: почвам, тръгвам. начин -1. Форма за осъщест¬ вяване на нещо: способ книж,, маниер книж. Начин (сnасоб...) на обличане. На¬ чин (ссасоU..,) на държа¬ ние. Намирам най-добрия начин (способ,,,) да съобщя
293 небивал нещо неприятно, 2. Действия и подход за пости¬ гане на нещо: способ книж., прийом книж. нежел,, път прсн,, колай нросгоuар, Начин (сnaсоU...) да се сос- тигне цел, Начин (способ.,,) да се излезе от кризата. Ще намеря начин (способ,,,) да ти изпратя книгите. начоколявам се разг, —> струпвам сн 1: натрупвам се, стълпявам сс, насъбирам се, начумервам се разг. —> на- мръщзам се, смръщвам сс, свъсвам сс, навъсвам сс, на- мусвам се, нацупвам се, на- грочвам се, — прен, при- тъмнява^м 1: стъмнявам се, стъмвам сс, затъмнявам се, мръщя се, намръщвам се, свъсвам сс, навъсвам се, смръщвам се, начумерен разг, — намръщен, навъсен, смръщен, свъссн. —> прен, облачен, заобла¬ чен, мрачен, навъсен, на¬ мръщен, свъссн, смръщен, мътен. начупвам —> прсн, нагъвам 1: надиплям, дипля, нашарвам —> оцветявам: обагрям, боядисвам, изпъ¬ стрям, багря, нашенец разг. — сънародник: съотечественик, нашепвам пост, -а шепна, шушна, шушукам, шептя, нашествие — агресия 1: на¬ хлуване, нападение, —> прсн, наслив: нахлуване, аг¬ ресия. наяждам се разг. -» нахран- зам се: засищам се, наси¬ щам сс, напалвам сс, наплю- сквам се. неадекватен книж, — прен, смутен: неспокоен, притес¬ нен, объркан. неакуратен книж. —> нехаен 1: небрежен, немарлив, невни¬ мателен, иепрецизен, не- ханн 2: небрежен, невни¬ мателен, немарлив, непрс- цизен, неаргументиран книж, —> не¬ обоснован: голословен, нразиоеπовси. немотиви¬ ран, недоказан, безпочвен, празен. небезизвестен —> известен 2: познат, популярен, знаен. небесен —> син: лазурен, небивал книж. —> иезсриме- рен: безподобен, бсзпрс-
небивалица 294 цсдснтсн, несравним, —> експр, изключителен, из¬ вънреден, невъобразим, не¬ обикновен, необичаен, не¬ вероятен, неимоверен, нечу¬ ван, невиждан, нсизказан, извънмерсн, фантастичен, феноменален, страхотен, страшен, адски, жесток, небивалица — измислица измишльотина, фантазия, фантасмагория, басня. неблагополучен книж. — не¬ успешен, безрезултатен, не¬ сполучлив, безуспешен, злополучен, неблагополучие —» неуспех, несполука, провал, пораже¬ ние, крах, авария, фиаско, банкрут. неблагоразумен —> безразсъ- дне Г. неразумен, несъзна¬ телен, глупав, безмозъчен, —а безразсъден 2: неразу¬ мен, безотговорен, необмис¬ лен, лекомислен, авантюри¬ стичен, безумен. неблагоразумие —> безраз- съдстзо 1: нсразумност, безразсъдно ст, несъзнател¬ но ст, глупост. —» безраз- съдство 2, безумство, аван¬ тюра, авантюризъм, безу¬ мие, лудост, щуротия, меблагочестив —> грешен 1: греховен, неправеден, нече¬ стив, небрежен —> еехане 1: немар¬ лив, невнимателен, нсаку- ратсн, иепрецизен, — неха¬ ен 1 // немарлив, отпуснат, —а енхане 2: невнимателен, немарлив разг,, нсакуратсн книж,, нспрецизсн. неброим поет. —а безброен: бсзчстен, безеuепсu, без¬ брой, безчет, неизброим, несметен, неизчислим, неведом книж. —> необясним: неразбираем, непонятен, неясен, ирационалсн книж,, тъмен, невеж — прост 1: неук, необ¬ разован, непросветен, без¬ просветен. неверен -1. Който не съответ¬ ства на истината: недосто¬ верен, неистинен, погре¬ шен, грешен, лъжлив. Не- вярно (недостоверно...) твърдение, Ннзярна (недо- стозерна.,.) дата. Невярно (погрешно,,,) решение на задача, 2. Който нс съответ¬ ства на дадена нота или тон (за музикалнен тон, из-
295 невесел пълнсние): фалшив, нето¬ чен. Ннвнрнп (фалшив.,,) тон. Невярно (фа^‘ши!^о,,,) звучене, 3. На който не може да се вярва, който мами: из¬ мамен, коварен, вероло¬ мен, измамлив рядко, лъж¬ лив, лъжовен поет. Бушо¬ ните са вероломни. / Те ви¬ наги иизгарят тъкмо / коса¬ то ни най-малко пе очак¬ ваш. Бл. Димитрова. Нн търся в моите песни / лъ¬ жовната утеха, / ни сляпо¬ то упорство, Т. Траянов. Ннверне (измамен,,,) при¬ ятел. Незярео (измамно...) време. Невярна (измамна...) планинска пътека, Невярно (измамно...) щастие, Нн- вярна (измамна...) обич, —» неправилен', погрешен, гре¬ шен, неточен. неверие - Липса на вяра, упо¬ вание б някого, нсщо: обез- веремост, безверие книж,, мевяра поет. Изпълнен съм с пезнрие (обезверено ст...) з правилността на общата ни политика, Душана му страда от неверие (оинзве- рееост...). Обхванагиневе¬ рие (обезвереновв...). <=а Ант. вяра. невероятен експр. - За който не може да се допусне, че е вероятен, възможен поради необикновените си качест¬ ва: неправдоподобен, не¬ въобразим, невъзможен, немислим, фантастичен, фантасмагоричен книж, рядко (огр.), Невероятна (неправдоподобна,,,) измис¬ лица. Невероятно (несраз- досадобпо...) предположе¬ ние. Разказаха ми напълно невероятна (несраздаеа- добпа...) история.. <=а Ант. вероятен, възможен, прав¬ доподобен, реалистичен. — изключителен: извънре¬ ден, необикновен, необича¬ ен, невъобразим, неимове¬ рен, нечуван, невиждан, не- изказан, извънмсрен, неби¬ вал, фантастичен, феноме¬ нален, страхотен, страшен, ужасен, адски, жесток, невесел —> тъжен 1: скръбен, печален, нерадостен, тъжо- всн, горсстсн, безутешен, горък, — тъжен 2: жалсн, слсп^сн, жалоБит, жалос¬ тен, гъжовеи, минорен, — тъжен 3: скръбен, печален.
невеществен 296 нерадостен, горестен, безра¬ достен, невеществен —а безплътен 1: безтелесен, нематериален. невиждан експр. — изключи- тнлен 2: извънреден, не¬ обикновен, необичаен, не¬ вероятен, невъобразим, не¬ имоверен, нечуван, небивал, неизказан, изумителен, извънмерен, фантастичен, феноменален, страхотен, страшен, адски, жесток. невинен — безгрешен 3: пра¬ веден, чист. —> прсн. днвст- вен: целомъдрен, непоро¬ чен, непокътнат, чист. — прен. безопасен: безвреден, безобиден. невменяем книж, -» шпорма- лнн 2: луд, побъркан, умо- побъркан, безумен, умопо¬ мрачен, смахнат, откачен, мръднал, сбъркан. невнимателен — нехаен 1: небрежен, немарлив, неаку- ратен, непр^^ен, —> неха¬ ен 2: небрежен, немарлив разг., неакуратсн книж,, не- прсцизсн. невнятен поет, —> неясен: смъ¬ тен, недоловим, непонятен, мътсн, мъгляв, неволен1 —> несъзнателен 1: безсъзнателен, автоматичен, машинален, инстинктивен. неволен2 поет. — нещастен 1: злощастен, злочест, злопо¬ лучен, неволя —> беда: нужда, затруд¬ нение. невръстен — малък 2: ма- повъзраетси. дребен, ситен, невъзвратимо книж. — окоп- чателео 2: безвъзвратно, категорично, завинаги, невъздържан -^ ннсдържае: необуздан, неукротим, нс- овладян, див, невъзможен — невероятен: неправдоподобен, невъоб¬ разим, немислим, фантасти¬ чен, фаuгаематорuчеu, невъзмутим -^ладенокръвнн: овладян, спокоен, безстрас¬ тен, бсзтрепетен, сдържан, невъзмутимост -» хладно- кръвин: самообладание, спокойствие, сдържаност. невъобразим — невероятен: неправдоподобен, немис¬ лим, невъзможен, фантасти¬ чен, фаuгасмагорuесu, — скспр, изключителен: из¬ вънреден, необикновен, не¬ вероятен, необичаен, не¬
297 недоимък имоверен, нечуван, невиж¬ дан, неизказан, извънмерен, небивал, фантастичен, фе¬ номенален, страшен, стра¬ хотен, ужасен, адски, жес¬ ток, невяра поет. —> невнрин: без¬ верие, обезвереиоег, негласен — мълчалив 2: без¬ мълвен, безгласен, ням, негоден —> неспособен 1: не¬ кадърен. негодувам —а протестирам: бунтувам се, роптая, негодувание —» възмущение. —а протест: бунт, неготов рядко — неподготвен 1. —а еелодзатзне 2: незрял, бос, недалечен —> скорошен 2: близък. недвусмислен - Който не буди или не изразява съмнение или колебание: еднозначен рядко, ясен, категоричен. Давам недвусмислен (едно- зпачнн...) отговор, Недву¬ смислено (еднозначно...) предложение, Недвусмис¬ лен (ясен) намек. Съвсем недвусмислен (н/нозна- чнп...) отказ. <=А Ант дву¬ смислен, амбивалентен, недействителен —> изкуствен 2: виртуален, нереален, въо¬ бражаем. —нереален: вир¬ туален, недисциплиниран —а неми- рнн 1: палав, буен, луд, не¬ послушен, недобросъвестен —> нечестен 1, 2: непочтен, безчестен, бсзсъвсстсн, подъл, долсн, низък, мръсен. недобър —> лош 1: калпав, ни¬ какъв, скапан, недоволство - Чувство на оби¬ да, гняв от несъгласие с нсщо, някого: незадоволст- во, неодобрение, неудо¬ влетворение. Ясно изразих¬ ме недоволство (незадовол- стзо...) от рншнпинпо на рьказадстза/па. Излитах силно недоволство (еезадо- золспза...) от объркване на слановнтн ми. Публиката прояви недоволство (ннза- доволство,,,) от смяната на представлението, <=А Ант. задоволство, доволст¬ во, удовлетворение, - Близ. възмущение (вж). протест (вж), недоимък —> недостиг: оекъgноег, ограниченост,
недоказан 298 бедност, дефицит, недоказан —> необоснован. голословен, празно^овс!!, uсартумеuтuраu, немотиви¬ ран, безпочвен, празен. недоловим — неясен, смътен, непонятен, uсвнягсu, мътен, мъгляв, неопреде¬ лен. недооценявам —> подценя- зам, омаловажавам, прене¬ брегвам. недостатък - Факт, признак, проява или привичка, които правят някого или нещо по¬ лоши: недъг (огр., обикн. за хора, явления), дефект книж., несъвършенство рядко, слабост, кусур разг., минус прен, разг,, махана нроегоиар, Да кориш нн бързай, / и кусур не зръззай. Елин Пелин, Пинпнто е naй-залнмияn му недо¬ статък (слабост,,,), Какъв недостатък (дефект...) на¬ мираш на телевизора си? Вечно търси недостатъци¬ те (недъзите,,,) на хората. Съвременното общество има много недостатъци (недъзи...). Недостатъци (слабости,,,) на разработ¬ ката па литературна тнма. <=а Ант, качество, достойнство, плюс прен, недостатъчен - Който с в мал¬ ко количество, размер, стс- псн и не стига за нещо: оскъден, ограничен, скро¬ мен прен,, беден прсн,, ми¬ зерен прен. Над мен лежи една зелена каска /и з обръч металически събира / оскъ¬ ден полукръг от небесата, окопа, бруствера и равнина¬ та. В, Башев, Средствата ми са недостатъчни (огра- еичени...), за да купя апар¬ тамент. Страната разпо¬ лага с недостатъчни (ос¬ къдни...) природни блага. Уменията им са недоста¬ тъчни (ограничени), <=а Ант. достатъчен, ~ Близ. малък 3 (вж). недостиг - Наличие на много малко, недостатъчно коли¬ чество от нсщо: недоимък, ограниченост, оскъдмост, дефицит книж,, бедност прсн, Недостиг (нндо- имък...) на вода. Недостиг (недоимък...) па лари. Недо¬ стиг (недоимък,..) на тех¬ ника. Недостиг (пндо-
299 незабавно имък...) на работници, Не¬ достиг (дефицит,,,) на зна¬ ния и умения, <=а Ант, изо¬ билие, обилие, богатство. недостоверен —> ензернн 1: неистинен, погрешен, гре¬ шен, лъжлив, недъг —> недостатък: несъ¬ вършенство, дефект, кусур, минус, слабост, махана. недълговечем книж, — крат¬ ковременен 1: кратък, не¬ траен, uсдълтотрасu. скоро¬ преходен, мимолетен. недълготраен —> краткозре- менен 1: кратък, нетраен, иедългоБеееи, скоропрехо¬ ден, преходен, мимолетен, —а нетраен 1: малотраен, краткотраен, неединен —> двойствен: дво¬ як, иесдииетвеи, неединност — разединение 2: раздвоение, нсслинс-во, разсдинсноег. нсетовор- ност, uесплотсuоет, неединство —> разединение 2: раздвоение, разсдиненоег, исстовориосг. ^единно^, иесплотеиост, нееднакъв —а различен 7. —> разнообразен 2: разноро¬ ден, разнотипен, различен. нееднороден — разнообразен 1: разновидсн, различен, разнороден, разнотипен, смесен, разен, всякакъв, пъстър, шарен. неестествен —» ненормален 1: анормален, необичаен, не¬ типичен, противоестествен, нежен - Който с изпълнен с обич, грижа, доброта и про¬ явява тези чувства или се проявява по най-вниматс- лсн начин: ласкав, гальо¬ вен, галещ прсн, книж. (огр, за проява). Нежна (ла¬ скава, гальовна) майка. Нежно (ласкаво...) отно¬ шение, Нежен (ласказ, га- лнщ...) поглед, Нежна (лас¬ кава...) прегръдка, оАнт, груб, ~ Близ, мил. — прсн. слаб 3: неиздръжлив, неус¬ тойчив, крехък, нсзакреп- нал, незаякнал, неукрепнал, хилав, — прен, чувствите- лнн 2: деликатен, уязвим, раним. — прен. тънък: фин, изящен. незабавен — бърз 3: спешен, неотложен. незабавно —> веднага: момен¬ тално, тутакси, завчас, тоз- час, начаса, аламинут,
незабвен 300 незабвен поет, рядко — неза- бразим. незаличим, неизли¬ чим, всчсн, безсмъртен, ве¬ ковечен, паметен, неувях¬ ващ, нетленен, вековечен, незабравим - Който не може да се забрави поради свои¬ те качества, сила, който с оставил трайно впечатле¬ ние: незаличим, неизли¬ чим, неувяхващ пост., па¬ метен, безсмъртен книж. огр,, нетленен книж. огр., вечен прен. експр, огр,, ве¬ ковечен старин, поет., не¬ забвен поет, рядко, Там ней¬ де,, навръх планината, / що небето синьо крепи с раме¬ ната, / издига сн някой див, чутозен зръх, / покрит с бе¬ ли кости и със кървав мъх. / На безсмъртен подвиг па¬ метник огромен, Ив, Вазов, Незабравима (незаличима, неизличима, самнтна) случ¬ ка от детството, Незабра¬ вими (незаличими...) в на¬ родното съзнание са заве¬ тите на Левски, Незабра¬ вима (безсмъртна, неувях¬ ваща, нетленна, вечна) е Бопнвапа поезия, Неза¬ бравим (незаличим...) спо¬ мен, независим —> самостоятелен Г. самостоен. —> самосвмя- тнленн 2: автономен, независимост — автономия 2: самостоятелност, авто¬ номност, — свобода 1. незадоволство -» недоволсн- зо: неодобрение, неудовлет¬ ворение. мезадълбочен - 1. Който не вниква б същността на не¬ щата, не мисли за последст¬ вията от нсщо, отнася се несериозно към задължени¬ ята си и не се справя добре с тях: повърхностен, несе¬ риозен, лековат прен. Не- задълбочен (сазьрхнас- теп...) ученик. Ннзадьлиа- чнн (повърхностен...) из¬ пълнител. <=а Ант, задъл¬ бочен (вж). 2. Който е про¬ ява на такова отношение към работа, задължения: по¬ върхностен, несериозен, бегъл, формален, лековат прен. (огр,), Незадълбочепо (повърхностно...) изложе¬ ние еа проблем. Незадълбо- чено (повърхностно...) от¬ ношение към работата. <=а Ант. задълбочен (бж), ссри-
301 неизвестен озен, 3. Който става набързо и без задълбочаване: по¬ върхностен, бегъл, форма¬ лен, козметичен прен, На¬ празно търсят състрада¬ ние /за свойто странно съ¬ щество, /дори най-беглото признание / за тях е цяло тържество. Т. Траянов, Незадълбочне (позърхнос- пее...) преглед на вестни¬ ците, Незадълбочено (со- върхностпо...) четене. Не- задълбочееи (повърхност¬ ни, бегли,,,) поправки, с=> Ант, задълбочен (вж). незадълбочено —> формално 2: несериозно, незаинтересован —> безгри- жннн: нехаен, незакрепнал — слаб 3: неус¬ тойчив, неукрепнал, незаяк- нал, неиздръжлив, крехък, нежен, хилав, незаличим —> незабравим, неизличим, безсмъртен, па¬ метен, вечен,вековечен, не¬ забвен, неувяхващ, нетле¬ нен. незанимателен рядко — без¬ интересен 1: скучен, отег¬ чителен, досаден, дотегли®, неинтересен, незаслужен — несправедлив: неоснователен, нереден. незаякнал —»слаб 3: неустой¬ чив, неукрепнал, незакрсп- нал, неиздръжлив, крехък, нежен, хилав, нездрав —> слаб 4: нестабилен, неиздръжлив. незнаен рядко —> неизвестен 1: бсз^^стен, непознат, безимен, —> неизвестен 3: безименен, непознат, ано¬ нимен, незначителен — малък 4: ма¬ ловажен, нссъщсствсн, не¬ сериозен, дребен, незрял —» прен, неподготвен 2: неопитен, бос, неизброим книж, —> безброен: безчстсн, безброй, бсзчис- лсн, безчет, несметен, нс- броим, неизчислим. неизвестен - 1. Който нс е по¬ знат, известен изобщо или за някого: непознат, безиз- вестен книж. рядко, незна¬ ен рядко. И може би, чн мен мнозина ме обичат, / мно¬ зина, можн би до днес за мен незнайни, / мъртзеца те с венци ще искат да об- кичат. П. П. Славейков, Вие млъквате, опнмязапн за
нсизд ръждив 302 миг, /а после заговаряте на неи ззестнн език / и не се раз¬ биране с иаща си и майка си. Е, Багряна, Лицето е не¬ известно (ннсознапо...) за аудиторията, Тоза ново кино ми е непознато (неиз¬ вестно), Озовах се на непо¬ знато (неизвестно) място. Неизвестен (непознат...) герой. Неизвестен (пнео- зпан...) източник па ин¬ формация. Неизвестни (не- еозеапи...) сили. Неизвест¬ на (непозната,.,) планета. Неизвестен (непознат,,,) благодетел, <=а Ает. извес¬ тен, познат, ~ Близ. тайн¬ ствен (вж), 2. Който няма известност б обществото: непознат, непопулярен, безмзвестен книж, рядко Неизвестен (непознат,,,) артист, Авторът е съвсем неизвестен (непознат,,,). <=А Ант, известен, познат, популярен, знаен. —> анони- мее 1. безименен, безимен, непознат, незнаен. неиздръжлив —> слаб 1: без¬ силен, немощен. —> слаб 3: неукрепнал, незакрепнал, незаякмал, неустойчив, крехък, нсжсн, хилав, —> слаб 4: нестабилен, нездрав, меизказам експр, — изключи¬ телни'. извънреден, необик¬ новен, необичаен, невероя¬ тен, невиждан, неимоверен, невъобразим, uзвънмсреu. фантастичен, феноменален, небивал, страхотен, стра¬ шен, ужасен, адски, жесток, неизличим —а незабравим-,. незаличим, памстсн, без¬ смъртен, нетленен, неувях¬ ващ, вечен, вековечен, не¬ забвен, неизменен книж. -» прсн, по¬ стоянен 2: редовен, неиз¬ менен, вечен, твърд, —> по¬ стоянен 3: неизменяем, не¬ променлив, ^изменчив. // последователен, непромен¬ лив, твърд, —> непрестанен, непрекъснат, постоянен, нсспирсн, безспирен, вечен, всякогаше^ перманентен, всевсчсн, веекиеасен, еже¬ часен, неизмемчив книж. — лосто- янее 3: неизменен, неизме¬ няем, непроменлив. неизменяем —> постоянен 3: неизменен, непроменлив, неизменчив.
303 неконтактен неизмерим книж, — безкраен 1: безмерен, безграничен, безпределен, безбрежен, необятен, безконечен, не¬ обозрим, необхватен, —> внзкране 3: безграничен, безпределен, безконечен, безмерен, неизправен — повреден: раз¬ вален, разбрицан, раздрън¬ кан, неизправност — повреда: ава¬ рия. неизразителен - Който няма изразителност, интересни думи, богат тембър и др.: безцветен прен., сух прсн, Неизразителен (сух...) стил. Неизразителен (сух...) глас. <=а Ант, изразителен, цве¬ тист, сочен. неизтощим —— неуморен 1: неуморим, — неуморен 2: неизчерпаем, неизчерпаем —» експр, изоби- лне: обилен, иснρссушим. богат, щедър. — неуморен 2: неизтощим, неизчислим — книж. експр, безброен: безчетен, бсзеис- лен, безброй, безчет, неиз¬ броим, несметен, неброим. неимоверен —> книж, експр, изключителни: извънре¬ ден, необикновен, невероя¬ тен, необичаен, невъобра¬ зим, небивал, невиждан, не¬ чуван, неизказан, извънмс- рен, фантастичен, страхо¬ тен, страшен, ужасен, адски, жесток, неинтересен — безинтересен 1: скучен, отегчителен, до¬ саден, дотерли®, неинтере¬ сен, незаниматслен. —> без¬ интересен 2: банален, три¬ виален, делничен, прозаи¬ чен, безцветен, си®, неискреност —> лицемерие: двуличие, двуличност, при- гворство, двойственост, йе- зуигсгво, фалш, неистинен —> неверен 1: недо¬ стоверен. погрешен, гре¬ шен, лъжлив. некадърен —разг, неспособен 1: негоден. —> бездарен: не¬ способен, посредствен, не¬ талантлив, слаб. неквалифициран — несгод- готвен 3: необучен, бос. неконкретен —> отвлечен: общ, абстрактен, неконтактен —> необщите¬ лен 1: затворен, неразго- ворлив, неразговорчив, ди®.
некрасив 304 свит, нскрасив —* грозен: отврати¬ телен противен1, безобра¬ зен, некултурен - Който няма или не* съдържа култура, циви¬ лизованост: нецивилизо¬ ван, прост (обикн, за лице), див прен, експр. Некулту¬ рни (нецивилизован,,,) път¬ ник, Некултурна (иецивили- ■зована,,.) страна. Некул¬ турна (нецизилизозаиа, ди¬ ва) постъпка. <=$ Ант, кул¬ турен, цивилизован. нелогичност - Качество или проява, противоречащи на логиката, липса на последо¬ вателност и вътрешна връз¬ ка б изказване: алогичност книж,, алогизъм книж,, не¬ последователност. Нело- зичност (алогичпост...) на изложение, Нелогичност (алогичиосп...) на изводи,. Нелогичност (алогич- посп...) на постъпки. <=а Ант. логичност. ~ Близ. безсмислемост, абсурдност, неловкост —> стеснение: сму¬ щение, притеснение, свян, срам, свенливост, неудобст¬ во. нелюбим книж, рядко —» ом¬ разен: ненавистен, проти¬ вен'. немарлив разг. —■ разг, неха- ее 1: небрежен, невнимате¬ лен, иеакурагеи, ^преци¬ зен. — нехаен 1 // небрежен, отпуснат, — нехаен 2: не¬ брежен, невнимателен, не- акуратен, uеnрецuзеu, нематериален —> идеален 1. —а безплътен 1: безтелесен, невеществен, немея —> рядко експр. мълча: трая. немилостив — безсърдечен: несъстрадателен, кора- восърдечем, безчувствен, бездушен, суров. немирен - 1. Който не стои спокойно на едно място, а често се движи, проявява нервност, създава неприят¬ ности: палав, буен, луд разг., недисциплиниран, непослушен. Немирни (ла¬ лави...) деца. Немирни (па¬ лави ...) ученици. <=А Ант. мирен, дисциплиниран, кротък, послушен. 2, прен. Който не може да бъде удържан, овладян: буен, па¬ лав прен., непослушен
305 ненормален прен. Немирни (буйни,,,) къдрици постоянно сн из¬ плъзват изпод забрадката. Немирни (буен,,,) ветрец, Немирни ((буйни,,,) морски вълни. немислим -> невероятни: не¬ правдоподобен, невъобра¬ зим, невъзможен, фантасти¬ чен, фантасмагоричен, неморален —— безнравствен 1: аморален, непорядъчен, безпътен, немотивиран книж, — нео¬ боснован: голословен, праз- uоепо®еu, иеаргументираи, недоказан, безпочвен, пра¬ зен, немотия разг. —> бедност: беднота, беднотия, сирома¬ шия, мизерия, оскъдица, нищета, безпаричие, глад. немощ -» слабост 1: безси¬ лие, немощност. — слабост 2: безсилие, безпомощност, немощ, беззащитност, немощен —> слаб 1: безсилен, неиздръжлив, мемощност —> слабост 1: без¬ силие, немощ, ненавист -> омраза: злост, неприязън, жлъч (злъч), злъчка, ненавистен —> омразен: про¬ тивен’, нелюбим, ненадеен — неочакван: не¬ предвиден, нечакан, внеза¬ пен, неподозиран, ненакърнен —> цял 1: здрав, читав. —> цял 2: непокътнат, ненареден —> неподреден: раз¬ бъркан, безреден, разхвър¬ лян, безпорядъчен. ненаселен —> безлюдни 1: не¬ обитаем. пуст, див, ненормален - 1. Който сс от¬ клонява от нормалното, от нормата за нещо: анорма¬ лен книж., необичаен, не¬ типичен, неестествен, про¬ тивоестествен книж, Не¬ нормална (анормална...) за сезона температура. Не¬ нормални (анормален...) размер. Ненормални (анор¬ мални..,) условия на раз¬ витие. Нетипични (необи¬ чайни, пннсннспзнни) за възрастта па детето въз¬ можности за смятане, Не¬ нормална (анормална, про- тизанспнспβнпа...) реак¬ ция, <= Ает, нормален, оби¬ чаен, естествен 4 (вж), 2, Който е психически раз¬ строен или има прояви,
ненужен 306 държание като на психи¬ чески разстроен човек, кой¬ то не разсъждава нормално, разумно: луд, побъркан, умопобъркан, налудни¬ чав, безумен, умопомрачем книж., невменяем книж,, смахнат разг,, откачен прен, разг., мръднал прен, разг., превъртял прен. разг. грубо, сбъркан прен. разг. грубо, шашав разг, грубо, улав разг. грубо, изкукури- гал прен, разг, грубо, - Мла¬ до, безумно момиче! Ти още нищо не зеанш, /мене повяр¬ вай, послушай, / да си наме¬ риш късмети. П. Р. Славей¬ ко®. За съжаление второто дете е ненормално (лудо...). Да не са ненормални (лу¬ ди...) да пътуват с кола срез сланината в такъв сняг! <=А Ант. нормален, ненужен - 1. От когото или от W _ който няма нужда: изли¬ шен, непотребен, безполе¬ зен, лйшом книж. рядко. Изхвърлям ненужни (излиш- пи,,,) книжа. Тези обувки са ми малки и ненужни (из- лишеи,,,), Ненужна (излиш- па,..) зещ. <=А Ант нужен. потребен, необходим, 2. Който няма разумно оправ¬ дание, основание, който ста¬ ва, съществува без нужда или цел: излишен, неосно¬ вателен, безполезен, на¬ празен, безпредметен, без¬ смислен, безцелен. Зазър- нал се в къщи иезхлеиен, / сияи пак бащата ругай / и своя живот непотребен, / и своята мъка безкрай. Хр, Смирненски, Той рядко про¬ говаря безполезна, / ненуж¬ на и несправедлива дума! В. Башев, Ненужни (излиш¬ ни...) тревоги, Ненужна (излишна,,,) жертва. Не¬ нужно (излишно...) притес¬ нение, Ненужна (излиш¬ на ..J намеса, оАнт, осно¬ вателен, оправдан, необгледен —> поет, безкраен 1: безграничен, безпреде¬ лен, безбрежен, безконечен, необятен, необозрим, неиз¬ мерим, безмерен, необхва¬ тен. необективен — субективен: пристрастен, субективисти- чен. необикновен - Който ме се среща често и прави силно
307 необоснован впечатление, учудва: осо¬ бен, необичаен, неприви¬ чен, странен, небивал, чу¬ ден, чудноват, удивителен, куриозен книж, Колко чуд¬ ни дни / лежат пред тнб, / мой живот / отвъргнат, но прекрасен, К, Зидаров. Не¬ обикновени (особени,,,) об¬ стоятелства ни запознаха, Каква необикновена (инови- найиа...) среща! Необикно¬ вени (особени...) съседи,. Не¬ обикновена (необичайна, странна, чудна, чудновата, куриозна) гледка, <=а Ант. обикновен, привичен, рути¬ нен, тривиален, ~ Близ. чу¬ ден (вж), безпримерен (вж), оригинален (вж), — прен. експр. изключителни: из¬ вънреден, невероятен, невъ¬ образим, необичаен, неби¬ вал, неимоверен, невиждан, нечуван, изумителен, неиз- казан, извъимереи, фантас¬ тичен, феноменален, стра¬ хотен, страшен, ужасен, ад¬ ски, жесток. —> оригинален 3: своеобразен, необичаен, особен, бамбашка, необитаем — безлюден 1: не¬ населен, пуст, див. необичаен — ненормален 1: анормален, нетипичен, не¬ естествен, противоестест¬ вен. —а оригинален 3: осо¬ бен, своеобразен, необича¬ ен, необикновен, бамбашка, —а извънреден: непредви¬ ден, нетрадиционен, екст¬ рен, неочакван.екстраорди- нарсн. — изключителен: извънреден, невероятен, невъобразим, необикновен, небивал, неимоверен, не¬ виждан. нечуван, пеизказан, извънмерен, фантастичен, феноменален, страхотен, безбожен, страшен, ужасен, адски, жесток, необмислен —> безразсъден 2: неразумен, неблагоразумен, безотговорен, лекомислен, авантюристичен, безумен, необозрим — поет, безкраен /: безграничен, безпределен, безбрежен, необятен, безко¬ нечен, неизмерим, безме¬ рен. необхватен, необгле¬ ден, необорим —> книж. безспорен 1: неоспорим, неопровер¬ жим, достоверен, сигурен, необоснован - Който само се казва, без да се доказва: го-
необразован 308 дословен, празнос-ловен, неаргументиран книж,, немотивиран книж,, недо¬ казан, безпочвен книж,, празен прен, Необосновано (голословие...) обвинение. Необоснована (залосяоз- на...) теоретична поста¬ новка, Необосновани (го- лослазни...) обещания, <=а Ант, обоснован, аргумен¬ тиран, мотивиран, ~ Близ. несъстоятелен, неосновате¬ лен, необразован —»прост Г. неук, непросветен, невеж, безпро¬ светен, необуздан —> неедържан: не¬ въздържан, неукротим, не- овладян, див, необучен — неподготвен 3: неквалифициран, бос. необхватен — безкраен 1: без¬ граничен, безпределен, без¬ брежен, необятен, безконе¬ чен, необозрим, неизмерим, безмерен, необгледен, необщителен - 1. Който не обича да общува, да разго¬ варя с други: затворен прен., неразговорлив, не¬ разговорчив, неконтак¬ тен, див прен. разг., свит прен, разг. Необщителен (затворен...) съученик. Не¬ общителен (затворен...) спътник. Много инобщи- телно (свито,.,) момче. <=а Ант. общителен, разговор- лив, контактен, 2. Който из¬ разява нежелание за общу¬ ване: затворен прен. Неои- щително (затворено.,,) държание.. Необщителпо (затворено...) изражение. о Ант, общителен, 3. Кой¬ то живее самотно, не об¬ щува с други: саможив. Не- общителна (саможиза) старица, <=а Ант. общите¬ лен. необясним - Който не е ясен по своите цели, причини, източник и др.: неразбира¬ ем, непонятен, неясен, не¬ ведом книж,, ирационален книж,, тъмен прен, Някои действия на героипята на романа са необясними (ен- разбиранми,,,), Смъртта на този човек е необяснима (неразбираема.,.). Дейст¬ ват необясними (ннразбирае нми...) сили. Необясними (неразбираеми...) са пъти¬ щата към сърцето, <=а
309 неотдавна Ант, ясен, понятен, разби¬ раем, ~ Близ. тайнствен 1 (вж), необятен —> поет, безкраен 1: безграничен, безпределен, безбрежен, безконечен, не¬ обозрим, неизмерим, безме¬ рен, необхватен, необгле¬ ден, неовладян —> ннсдържан: не¬ обуздан, невъздържан, не¬ укротим, ди®. неограничен —> абсолютен 1: безусловен, пълен, неограниченост —свобода 2: воля, самостоятелност, неодобрение —> недоволство: незадоволс^о, неудовле¬ творение, неодушевен - Който не съ¬ държа живот, жизненост: мъртъв, бездушен прен. рядко. Мъртва (ннадушевн- па...) природа. Мъртви (не¬ одушевени...) предмети., <=а Ант, одушевен, жив, неопетнен —> прен, непоква- рее 1: непорочен, чист, не- осквернен, неопитен — неподготвен 2: незрял, бос. неподправен — истински 2: същински, действителен, автентичен, непокътнат — цял 2: нена- кърнен. неопорочем —> непокварен 1: непорочен, неопетнен, не- осквернен, чист, неопределен —> неясен 1: смъ¬ тен, недоловим, непонятен, невнятен, мътен, мъгляв, неопровержим книж, — без¬ спорен 1: неоспорим, не¬ оборим, достоверен, сигу¬ рен, надежден, —> безспорен 2: несъмнен, сигурен, без¬ съмнен, неоспорим, явен, неоригинален —> обикновен: банален, тривиален, орди¬ нарен, неоснователен —> ненужен 2: излишен, безполезен, на¬ празен, безпредметен, без¬ смислен, безцелен, — ее- справедлив: незаслужен, нереден, неоспорим —а безспорен 1: неопровержим, необорим, достоверен, сигурен, надеж¬ ден. — безспорен 2: несъм¬ нен, сигурен, безсъмнен, неопровержим, явен, неосъзнат —— несъзнателен 2: подсъзнателен, неотдавна —> скоро 2: наско-
неотдавнашен 310 ро. неотколе. неотдавнашен — скорошен 1: близък, наскорошен, неот- колешен. неотколе пост. —> скоро 2: на¬ скоро, неотдавна. неоз ·колсшен — лост скоро¬ шни Г близък, наскорошен неотдавнашен, неотложен —> бърз 3: спешен, незабавен. неотменим — рядко книж. наложителен: належащ, неотстъпни в —> непреклонен 1: твърд, твърдо-линсен, не¬ умолим. — непреклонни 3: упорит, твърдоглав, дебсло- глав, инатлив, инатлия. неотстъпчивост —> непрек- лоеност: упоритост, твър¬ доглавие, гвърдотлаветво, дебепотпавие, инат, бико- тпавство, инатливост. неоценим —> скъпоценен 2: безценен, драгоценен, зла¬ тен. неочакван - Който не е очак¬ ван, предвиден: ненадеен, непредвиден, нечакан поет,, внезапен (огр. за съ¬ битие, проява), неподози¬ ран. Сред ужас нечакан, срнд паника бурна, /патри¬ ции хукнаха в миг. Хр, С м и р н ен ски, Призлеч ееи от ненадеен гост / балкан¬ ски мн овчари окръжили, Ив, Вазов. Събитията взе¬ ха неочакван (пепадннп...) обрат. Дойде и един неочак¬ ван (непредвиден, нечакан) гост. Неочаквана (ненадей¬ на...) подкрепа, Неочакван (непредвиден, ненадеен) по¬ дарък, Неочакван (ненадн- ен...) удар в гърба. <=А Аен,. чакан, очакван, -ь иззънре- дни: необичаен, непредви¬ ден, нетрадиционен, екст¬ рен, екетраордииареи, неплоден —> рядко безплодни 1: неплодороден, неплодо¬ носен, неплодовит, безро¬ ден, яло®. неплодовит —> безплоден 1: неплодороден, неплодоно¬ сен, ненлодеu, иеплододаеи, безроден, ялов, неплододаем -ь рядко безсло- ден 1: неплодороден, непло¬ доносен, ^плоден, непло¬ довит, безроден, яло®, неплодоносен —> безплоден 1: неплодороден, неплодовит, оплоден, иенлододаеи, без¬ роден, яло®.
311 неподредено^!' неплодороден —> безплоден 1: неплодоносен, неплодовит, неплоден, неплододаен, без¬ роден, ялов. непобедим —> прен, ннсреодо^ лим: неудържим. неповреден —> запазен 7: съх¬ ранен, неувреден, непоха¬ бен, непогрешим —> безгрешен 1: безпогрешен, неподготвен - 1. Който не е готов, подготвен за нещо: меготов рядко, За този из¬ пит си неподготвен (него¬ тов). Тръгваш за гарата (^ннпопюз). Но¬ вината ме свари съвсем не¬ подготвен (неготов) и мн стресна, Неподготвени (не- гопази) домашни упраж¬ нения. <=а Ант, подготвен, готов. 2. Който няма готов¬ ност или опитност да се справи с нешо: незрял прен,, неопитен, бос прен, разг, Още си неподготвен (незрял...) за живота, Не- еадзонзнна (незряла,,,) младеж, <=а Ант. подгот¬ вен, опитен, зрял. 3. Който няма подготовка, делови ка¬ чества за някаква дейност: необучен, неквалифици¬ ран, бос прен, разг. Ти си неподготвен (необучен...) за работа със слепи деца. Съвсем неподготвен (необу¬ чен,,,) си по тази специал¬ ност <=а Ант, подготвен, обучен, квалифициран, под¬ кован. неподозиран —> неочакван, ненадеен, непредвиден, не¬ чакан, внезапен, неподписан — анонимен Г безименен, безимен. неподправен —> истински 2: автентичен, същински, -ь естествен 3: непринуден, uенрестореu, безизкуствен, неподреден - В който нещата са поставени без ред или не на местата си: разбър¬ кан, безреден, ненареден. разхвърлян, безпорядъ¬ чен. Неподредена (разбър¬ кана...) библиотека, Не¬ подредена (разбъркана...) стая. Неподреден (разбър- кап...) шкаф. Неподреден (разбъркан...) иагаж. <а Ант. подреден, неподредемост книж. —> безрн- дин: неразбория, бъркотия, гапимагия, батак, каша,
непознат 312 непознат — неизвестни 1: безизвсстен. незнаен. — ее- известен 2: непопулярен, бс'зuзвеетеu, непокварем - 1. Който е запа¬ зен б нравствено отношение и няма порочни или себич¬ ни помисли и намерения: непорочен, неопорочен, неопетнен прен., чист прен. Нееоквареп (непоро¬ чен...) млад човек, Непоква- рено (неnорaннa...) прими¬ тивно население, <=а Ант, покварен, порочен, безпъ¬ тен, ~ Близ. нравствен, мо¬ рален, порядъчен, почтен. 2. Който е проява на такава нравственост: непорочен, меопорочен, неосквермен прен. книж,, чист прен. Не- покварнии (непорочни,,,) мрази, ^покварен (еепоро- чее,..) живот еамонах, Не— покварени (непорочни, чис¬ ти) помисли, <=а Ант, по¬ кварен, порочен, нечист, мръсен, скверен. непоклатим — устойчив 1: стабилен, солиден, здрав, крепък, як, гранитен, желе¬ зен. непоколебим —> решителен /, 2: твърд, непокорен - Който проявява своя воля и не се покорява на някого, на нечии изиск¬ вания: непослушен, виро¬ глав разг Непокорен (енпо- слушеп...) служител. Непо¬ корен (непослушен,,,) син. Непокорно (непослушно...) сърце. <=а Ант. покорен (вж), непокорство —> своенравие: своеволие, виротлавегво. оnърuиеавоет. онакоет. непокътнат —> залазнн 2: дев¬ ствен, uеоπороееu, неоск- вернеи, — прен, рядко дез— стаен /: целомъдрен, непо¬ рочен, невинен, чист. непоносим —а нетърпим: убийствен, нечовешки, не¬ сносен, непонятен —— неразбираем. —» неясен: смътен, недоловим, невнятен, мътен, мъгляв, неопределен, непопулярен — неизвестни 2: безизБестен, непознат, непорочен —> ^покварен 1: неопетнен, чист, ^опоро¬ чен. —> нелокзарнн 2: не- опорочен, чист, неоекБер- — девствен 1: цело-
313 неправилен мъдрен, невинен, непокът¬ нат, чист. непорядъчен рядко — без¬ нравствен: неморален, амо¬ рален, безпътен. непосилен - Който е изключи¬ телно тежък, труден: убий¬ ствен прен,, нечовешки експр, Непосилен (убийст- внн...) труд. Непосилни (убийствени,,,) данъчни тежести, Непосилно (убий- стзено...) бреме. Ннсосил— на задача. ~ Близ, свръх- човешки, труден 2 (®ж), непоследователен -> промен— лив //: непостоянен, измен¬ чив, безпринципен, непоследователност —»еело- гинносm: алогичност, ало- гизъм, непослушен —> немирен 1: па¬ лав, буен, недисциплини¬ ран, луд, — немирен 2: па¬ лав, буен. —» непокорен: ви¬ роглав, непосреден книж. — пряк 2: директен, непосредствен, непосредствен — пряк 2: ди¬ ректен, ^посреден, непостоянен —> променлив: колеблив, изменчив, //непо¬ следователен, изменчив, безпринципен, непотребен —> ненужен / из¬ лишен, безполезен, лишен, непохабен —— разг. запазен 1: съхранен, неповреден, не- увреден, непочтен —> нечестен 1, 2: безчестен, безсъвестен, не¬ добросъвестен, подъл, до¬ лен, низък, мръсен. непочтеност —> безчестие 2: низост. мръсотия, мерзост, гадост, кал, неправда — книж, несправед¬ ливост, неправдоподобен -ь невероя¬ тен: невъобразим, немис¬ лим, невъзможен, фантасти¬ чен, фантасмагоричс}!, неправеден -ь грешни /: гре¬ ховен. нечестив, ^благо¬ честив. неправилен - Който се откло¬ нява от установените пра¬ вила, норми, б който има грешка: погрешен, грешен, неверен, неточен. Непра¬ вилен (погрешен,,.) изговор. Неправилен (погрешеи...) израз. Неточни (погрн- шни,,,) цитат, Неправилно (согрншпа...) заключение, Неправилни (погрешен...)
непредвиден 314 отговор на задача, <=а Ант правилен, верен, точен; без¬ грешен 2 (вж), непредвиден —» извънредни, необичаен, нетрадиционен, екстрен, неочакван, екстра- ординарен, — неочакван: ненадеен, нечакан, внеза¬ пен, неподозиран. непреклонен -1. Който е мно¬ го последователен б наме¬ ренията, идеите, действия¬ та си и не отстъпва от тях: твърд прен,, твърдолиме- ен, пеотстъпчив, неумо¬ лим. Непреклонен (твърд...) в решението си да замине дннс. Непреклонни (твърд...) по убеждения политик, Ос¬ тана непреклонни (твърд,,,) въпреки всички молби, <=> Ант. огегъпеив. мек, ~ Близ. упорит 1 (вж). 2. Кой¬ то е проява на такова каче¬ ство: твърд прен., твърдо- линеен (огр. за дейност), неумолим прен. (огр,), Нн- преклонно (твърда,,,)реше- ние. Ннсрнклонпа (пзър- да...) политика, Непрекло¬ нен (твърд) тои, Неерн- клоена (твърда, неумолима) саслндазатеянаст. <=ААнт колеблив. ~ Близ. решите¬ лен. категоричен (вж,), 3. Който не отстъпва от свое¬ то намерение, желание или твърдение и когато не е це¬ лесъобразно и разумно: упорит разш,, неотстъп- чив, твърдоглав разг. не¬ одобр,, дебелоглав разг, не¬ одобр,, иматлив разг. не¬ одобр., иматлия простонар. Детето е много непреклон¬ но (упорито,,,), Нн позна- зам сa-ннeрнклanнn (уео- рип...) човек. <=а Ант от¬ стъпчив, непреклонност - Качество на непреклонен (в 3 знач,): упоритост разш,, неот¬ стъпчивост, твърдоглавие разг, неодобр., твърдоглав- ство разг, неодобр,, дебело- главие разг. неодобр,, имат разг. неодобр,, бикоглавст- во разг, неодобр., инатли- вост разг. Неговата непре¬ клонност (упоритост...) н всеизвестна, Не съм виж¬ дал такава непреклонност (упоритост,,,), <=а Аеп. отстъпчивост. непрекъснат—непрестанен: постоянен, неспирен, без-
315 непривлекателен спирен, перманентен, всеве¬ чен, Бсякогашен, вечен, не¬ изменен, всекичасен, ежеча¬ сен, непреодолим - Който не може да бъде превъзмогнат, спрян, победен: неудържим прен., непобедим прен. Не¬ преодолимо (непобедимо,,,) жнлапин. Непреодолима (непобедима...) стихия. Не¬ преодолима (непобедима,,,) мъка. Непреодолимо (непо- бндимо...) лрнлятстзин. <=а Ант, преодолим, ~ Близ, силен (вж). непрестанен - Който действа или става постоянно, без да спира: постоянен, непре¬ къснат, неспирен поет., всякогашен рядко, неизме¬ нен книж,, безспирен поет,, перманентен книж., вечен прен., всевечен книж, ряд¬ ко. всекичасен рядко огр,, ежечасен книж. (огр,), Пу¬ стиня без ехо и зима всевеч¬ на, / и нощ бнз начало - и нощ безконечна. Яворов, Ннсрнснанпа (постоям- па...) борба за оцеляване. Непрестанен (сосноя- пнп...) шум. Непрестанен (постоянни,,,) възход, Не¬ престанни (постоянни,,,) раздори. <=а Амт, непосто¬ янен, инцидентен, прекъ- слечен, спорадичен, ~ Близ, редовен, системен, систе¬ матичен. непресторен —> естествен 3: непринуден, неподправен, безизкуствен. непресушим —> рядко експр, изобилен,, обилен, неизчер¬ паем, богат, щедър, непретенциозен —> прост 3: обикновен, семпъл. непреходен —> траем I: посто¬ янен, непроменлив, неизме¬ нен. непрецизен —> книж. нехаен 1: небрежен, немарлив, не¬ внимателен, ^акуратен. —> нехаем 2: небрежен, невни¬ мателен, немарлив, неаку- ратен, неприветен —> пост, непри- ятем Г. противен1, отблъск¬ ващ, неприветлив, гаден. неприветлив —> неприятни 1, противен’, отблъскващ, не¬ приветен, гаден. непривлекателен —а месри- ятен 2, несимпатичсн. ан¬ типатичен, противен1, от-
ненриказлив 316 блъскващ, неприказлив —> мълчалив 1: uсρазтоворпив. неразговор¬ чив, неприкрит —> откровен 1: прям, искрен, чистосърде¬ чен, открит·, безхигросгеи, —а язне 2: открит, нескрит, публичен, —а язне 3: откро¬ вен, открит; несЕрит, неприкрито —> язно 2: откри¬ то, ^скрито, публично, ачик, неприличен —> циничен: вул¬ гарен, нецензурен, непри¬ стоен, безсрамен, мръсен. непринуден —> естествен 3: неподправен, uенрестореu. безизкуствен, непристоен —» циничен: вул¬ гарен, нецензурен, неприли¬ чен, безсрамен, мръсен, неприязън — омраза: нена¬ вист, злост, жлъч (злъч), злъчка, неприятел —> враг 1: против¬ ник, душманин. неприятен - 1. Който буди неприятно чувство, неудо¬ волствие с вида, качествата си: противен1, отблъск¬ ващ, неприветлив, непри¬ ветен поет, (огр, за място, обстановка и под,), гаден разг, експр, Ннериятнп (противен, отблъскващ) мирис. Неприятно (сро- тизно,,,) място, Неприят¬ но (проmиβна, гадно) за¬ дължение. Неприятно (про¬ тивно, гадно) положение, <=а Ант. приятен 1 (вж), ~ Близ. отвратителен, гнусен; несимпатичен (вж), 2. Обикн, за човек - който бу¬ ди неприятно чувство, анти¬ патия с вида или проявите си: несимпатичен, антипа¬ тичен, непривлекателен, противен1, отблъскващ. Крайно неприятен (несим- патичнн..,) колега,. Физио¬ номията му ми е неприят¬ на (несимпатична,,,). Нн- приятни (ннсимпатичми,,.) спътници, <=а Ант. привле¬ кателен (вж), неприятност —> зло 1: беда, злина, пакост, беля. непроменлив — траен 1: по¬ стоянен, непреходен, неиз¬ менен, — постоянен 3: не¬ изменен, неизменяем, неиз¬ менчив // последователен, твърд. непросветен — прост 1: неук,
317 нереален необразован, невеж, безпро¬ светен, мерадост —> поет, мъка 2: скръб, страдание, тъга, го¬ рест, покруса, терзание, болка, жалба, нерадостен —> тъжни 1: скръбен, печален, невесел, горестен, тъжоБен, безуте¬ шен, горък, — тъжни 3: скръбен, печален, невесел, горестен, безрадостен, неразбираем - Който не е ясен по смисъл, значение: непо¬ нятен. Неразбираем (непо¬ нятен) говор, Неразбирае¬ ми (непонятни) думи. Не¬ разбираем (непонятен,,,) ми е смисълът на израза. <=а Ант. разбираем, понятен, ясен 2 (бж), неразбория разг. — безредие: бъркотия, uенодpедеuоег, галиматия, батак, каша, неразговорлив -» необщите¬ лен 1: затворен, неконтак¬ тен, неразговорчив, див, свит — мълчалив 1: непри- казлив, неразговорчив, неразговорчив — необщите¬ лен 1: затворен, неконтак¬ тен, свит, uеразтоворπuв, ди®, —> мълчалив 1: непри¬ казлив, неразгоБорлив, неразделен — постоянен 1: неизменен, вечен. неразумен —> безразсъдни 1: неблагоразумен, несъзнате¬ лен, безмозъчен, глупав. —> безразсъдни 2: неблагоразу¬ мен, необмислен, безотгово¬ рен, лекомислен, авантюри¬ стичен, безумен, неразумност —> безразсъдст- зо I: безразсъдноет. небла¬ горазумие, иесъзнагелносг. глупост. нервен —> неспокоен 1: възбу¬ ден. напрегнат, — раздраз- еителеи: сприхав, избух¬ лив, гневлив, кибритлия, барутлия, нервирам —> дразня: раздраз¬ вам, афектирам, -^ядосвам: разгневявам, разсърдвам, афектирам, сърдя. нервиран —> ядосан: разгне¬ вен, гневен, афектиран, сър¬ дит, яден, ядовит. нереален - Който не същест¬ вува реално: недействите¬ лен, виртуален прен, книж, Борбата с рушветите ви¬ наги е нереална (виртуал¬ на). -» изкуствен 2: вирту¬ ален, въображаем, недейст-
нереден 318 вигелен. нереден —а несправедлив: не¬ заслужен, неоснователен. нерешителност —> колебание: колеб-ливосг, двоумение, раздвоение, раздвоеност, несговормост —> разединение 2: раздвоение, неединсгво, разединеносг, uеедиuuоет, несплогеносг. несдържан - Който действа с голяма сила, енергия и не може да се овладее: необуз¬ дан, невъздържан, неукро¬ тим, меовладян, див прен. Несдържан (необуздан...) гняв, Несдържана (необуз¬ дана,.,) радост. Несдържа- на (необуздана,,,) детска игра. Много е несдържан (невъздържан,,,), <=а Ант. сдържан, овладян, кротък, ~ Близ. буен 2 (®ж). несериозен — лекомислен 1: вятърничав, безгрижен, без¬ отговорен, ветрен, празен. -» незадълбочен 1: повърх¬ ностен, лековат. —> неза- дълбочен 2: повърхностен, бегъл, формален, лековат. —> малък 4: незначителен, ма¬ ловажен, несъществен, дре¬ бен. несериозно — формално 2: незадълбочено, несимпатичен — неприятен 2: антипатичен, непривлека¬ телен, противен1, отблъск¬ ващ. несистемен —> безсистемем: безразборен, безреден, хао¬ тичен, безпорядъчен, раз¬ хвърлян, нескончаем книж. — безкра¬ ен 2: безконечен, безпреде¬ лен, мескрит —> явни 2: открит, не¬ прикрит, публичен. — язне 3: откровен, открит, непри¬ крит. нескрито —» язио 2: открито, публично, неприкрито, ачик. несложен — прост 2: елемен¬ тарен, лесен, лек, примиги- Бен. несметен книж. — безброен: безчетен, безчислем, без¬ брой, неизброим, безчет, неброим, неизчислим. несносен — нетърпим: не¬ поносим, убийствен, нечо¬ вешки. неспирен поет. —> переста- нен: непрекъснат, постоя¬ нен, безспирен, горманен-
3’9 несправедлив тен, всевечен, всякогаше^ вечен, неизменен, всекича- сен, ежечасен, месплотемост —— разединение 2: раздвоение, uееguuетво. разединеиоет. неетовор- носг, неединносг. неспокоен - 1. Който или в който няма спокойствие: нервен, възбуден, напрег¬ нат. Ходи неспокоен (ннр- знн...) наеред-назад. Цял дни е неспокоен (нервен...) и това се отразява на цяло¬ то семейство, Неспокоен (нервни...) е, защото е не¬ гов ред за изсипване, Не¬ спокоен (нервен...)глас, Не¬ спокойни (нервни...) движе¬ ния, оЛант. спокоен 1 (вж), 2. Който е обхванат от тре¬ вога: безпокоен, тревожен, разтревожен, обезпокоен, притеснен. Много съм не¬ спокоен (безпокоен,,,), за- щото децата закъсняват с няколко часа от училище бнз причина, Слушам неспокоен (безпокоен...) лошите иози- ни, които засягат всички мас. <=а Ант. хладнокръвен (вж). —> смутен, притеснен, объркан, неадекватен, — прен. бунтовен 3: бунтар¬ ски, размирен, метежен, смутен, тревожен, бурен, буреносен, бурлив. неспокойствие —> вълнени-. трепет, несполука — неуспех: провал, поражение, крах, неблаго¬ получие, авария, фиаско, банкрут. несполучлив — неуспешен: безрезултатен, безуспешен, неблагополучен, злополу¬ чен, неспособен - Койго няма нуж¬ ните качества да прави не¬ що и не може да се справи: негоден, некадърен разг. Неспособни (негоден,,,) ра¬ ботник. Той е неспособен (ингоден...) за тази задача— оАнт, способен, кадърен. ~ Близ. неподготвен 2, 3 (вж). —> бездарен: посредст¬ вен, неталантлив, некадъ¬ рен. слаб. несправедлив - Който не от¬ говаря, не е б съответствие с качествата или проявите на някого, нещо: незаслу¬ жен. неоснователен, нере¬ ден разш. Несправедливо (незаслужено,,,) решение за
несправедливост 320 уволнение, Несправедлива (незаслужена...) критика. Несправедливо (незаслуже¬ но,,,) наказание, <=а Ант, справедлив, основателен, заслужен, ~ Близ, неправи¬ лен. несправедливост - Качество или проява, при коиго се нарушава справедливостта: неправда книж, А той [на¬ родът] се мръщи ядно на раoстβата в хомота, / той чувствува дълбоко неправ- дитн в живота, / но не и трезва мощ. П. К. Яворов, Възмутени смн от тази нн- сπразедлизасm (неправда), несравним —> безлримнрнн, безподобен, безпрецеден¬ тен, небивал, несрота —» поет, нещастие 1: злощастие, беда, зло, злоче- стина, злополучие, траге¬ дия, драма, катастрофа. —> нещастие 2: злочестина, носротон —> поет, нещастен 1: злощастен, злочест, злопо¬ лучен, неволен. нестабилен — слаб 4: ноиз- дръжлив, нездрав. несъвместимост —> противо¬ речие 1, несъответствие, разминаване, дисонанс, дис- хармония, несъвършенство —> рядко ме- достатък: недъг, слабост, дефект, кусур, минус, маха¬ на. несъгласие — противоречие 2: разногласие, конфликт, несъзнателен - 1. Който не става съзнателно, по воля¬ та на този, който го прави: неволен^ машинален, ав¬ томатичен прен,, безсъз¬ нателен, инстинктивен. Несъзнателен (неволен,,,) жест. Несъзнателно (не- заяnа———) еотрненрзанн, Несъзнателно (неволно,,,) отстъпване назад. <=А Ант. съзнателен, осъзнат, наро¬ чен, умишлен. 2. Който не се осъзнава или сгава без осъзната причина: мово- лен1, неосъзнат, подсъзна¬ телен. Несъзнателна (нн- вaлиa,..) тревога, Несъзна¬ телен (неволен,,,) сломен. Несъзнателни (неволен.,,) жест ма отегчение. Несъз- патнлма (неволна,,,) греш¬ ка, <=а Ант. осъзнат, съзна¬ телен. — безразсъден 1: не¬ разумен, неблагоразумен,
321 нетраен безмозъчен, глупа®, носъзнателност —> безраз- съдство 1: неблагоразумие, безразеъдuоег, неразум¬ ност, глупост, несъмнен —> безспорен 2: си¬ гурен, безсъмнен, явен. несъмнено —> безспорно: без¬ съмнено, очевидно, поло¬ жително, безусловно, явно, сигурно, определено, разби¬ ра се. несъобразителен —> глупав 1: ппигкоумеu, гламав, тъп, прост, тънотлав, —> глупав 2: гламав, плиткоумен, тъп, несъответствие — противо- рнчин 1: разминаване, не¬ съвместимост, дисонанс, дисхармония, несъстоятелен книж. — бнднн 1: безпаричен, нищ, несъстрадателен — безсърдн- чнм 1: немилостив, кора- восърдечен, безчувствен, бездушен, суров, несъстрадатолност —> без¬ сърдечие 1: бездушие, без- душноет, безчувствие, без¬ чувственост, коравосърде- чие, коравоеърдечиост, несъществен — малък 4: не¬ значителен, маловажен, не¬ сериозен, дребен, нет но®. разг. — интернет: уеб, мрежата. неталантлив — бездарен 7, 2: неспособен, посредствен, некадърен, слаб. нетипичен — ненормални 1: анормален, необичаен, не¬ естествен, противоестест¬ вен. нетленен поет. — безсмъртни 1: вечен, — незабравим: не¬ заличим, неизличим, без¬ смъртен, неувяхващ, Беееu. вековечен, незабвен, неточен —> неправилен: по¬ грешен, трешеи. неверен, —> неверни 2: фалшив. нетрадиционен — иззъмре- ден: необичаен, непредви¬ ден, екстрен, неочакван, ек- етраордuuарен, нетраен - Койго не трае, не запазва качествата си дълго: малотраен, краткотраен, недълготраен. Нетрайни (малотрайни...) продукти, Ннтранн (малотраен,,,) строеж, Нетрайни (мало¬ трайни..,) знания. <=а Ант. траен (вж). —> временни 1: преходен, кратковременен. —а кратковременен 1: кра-
нетърпим 322 гьк, uеgъптотраеu. кратко¬ траен, недълговечен, скоро¬ преходен, мимолетен, нетърпим - Който е извънред¬ но мъчителен и не може да се понася: непоносим, убийствен прсн, експр,, не- спосен, нечовешки експр. „Нагоре към върха!“ И глъхне далечн /зад пътника глъчка и шум нетърпим, / и чезнат равнища срнбулееи вече / зад него, там доле, от пластове дим. П, К. Яво¬ ров. Беда несносна мн по¬ стигна, / но за това нн пла¬ ча аз. Иб, Вазов. Нетърпи¬ ма (непоносима,,,) жега. Нетърпим (непоносим,,,) живот. Нетърпима (непо¬ носима.,.) мъка, <=а Ант, търпим, поносим. ~ Близ, изключителен (вж.); отвра¬ тителен 1 (вж), неувреден —> запазен 1: съхра¬ нен, неповреден, ^похабен, неувяхващ — прен. поет, не¬ забравим: незаличим, неиз¬ личим, паметен, безсмър¬ тен, нетленен, Беееu, веко¬ вечен, незабвен. —> прен. поет, траен 2 //: дълготра¬ ен. неудобство —> стеснение: смущение, притеснение, неловкост, свян, срам, сБен- ливост, неудовлетворение —> недо- зо-лство: uезадоволетво. не¬ одобрение, възмущение, не¬ годувание. неудържим! — буни 1: стихи¬ ен, бурен, яростен, свиреп, лют, — стремителен: стремглав, шеметен, лудеш¬ ки, луд, вихрен, главоломен, устремен, буен, бесен, —> непреодолим: непобедим. неук —> лрост 1: необразован, непросветен, невеж, безпро¬ светен. неукрепнал —> слаб 3: неза- крепнал, uезаякuап, неус¬ тойчив, неиздръжлив, кре¬ хък. неукротим —> ннедържан: не¬ обуздан, невъздържан, не- \ овладян, див. — буен 2: бу¬ рен, стихиен, див, вулкани¬ чен. неумолим —> прен. непрекно- мен 1: гвърд, тБърдолиuеен, иеотстъпеиБ. — прен, не¬ преклонен 2: твърд, катего¬ ричен. неуморен -1. Който не се умо-
323 неутешим рява, изтощава: неуморим, моизтощим. Найден Геров е неуморни (неуморим...) събирач на народни думи за своя речник, Неуморен (ее- уморим,..) селянин. Неумор¬ ни (неуморими...) читалищ¬ ни дейци. 2. Който е много голям или упориг и не се влияе от умора: неизто- щим, неизчерпаем. Не¬ уморни (неизтощими,,.) си¬ ли. Неуморна (ннизтощи- ма,,.) нннргия. Неуморни (ннизтощими,..) призиви за единство. —— улорит 3: упо¬ рен, усилен, къртоБски, неуморим —> неуморен 1: не- изтощим, неуспех - Лош край на някак¬ во начинание, при който не се постига желаният резул¬ тат: несполука, провал,по¬ ражение, крах книж,, не¬ благополучие, авария книж,, фиаско книж., бан¬ крут прен. книж, експр, Неуспехът (несполуката,,,) с търговската дейност ми даде нови идеи. Не се от¬ чайвай при врнмнпни неус¬ пехи (несполуки,,)). Прежи¬ вяха тежко ннусснха (нн- сполуката,,,) на конкурса. Въстанието претърпява неусенх (провал, пораже¬ ние, крах:, несполука). <=> Ант. успех. неуспешен - Който завършва с неуспех: несполучлив (огр, за проява), безуспе¬ шен, неблагополучен книж., злополучен. Неуспе¬ шен (несполучлив.,,) опит. Неуспешна (безуспешна...) борба,. Неуспешни (бнзус- сншпи...) избори, Неуспе¬ шен (несполучлив...) полет. <=а Ант, успешен (вж), ~ Близ. безрезултатен, неустойчив —> слаб 3: нс- издръжлив, неукрепнал, не- закрепнал, иезаякиап. кре¬ хък, — слаб 6: нестабилен, нездрав, неиздръжлив. —> нежен 2: крехък, слаб, неустрашим —> смел 1: хра¬ бър, безстрашен, юначен, сърцат, куражлия. — смел 2: храбър, юначен, сърцат. —а смел 4‘ безстрашен, храбър, юначен, юнашки, неутешен —а безутешни 1: неутешим, неутешим —> безутешни Г. неутешен.
нехаен 324 нехаен - 1. Който върши нещо или се отнася към някого, нещо без нужного внима¬ ние. старание, грижа: не¬ брежен, невнимателен, не¬ марлив разг,, неакуратен книж,, нопроцйзсн книж, Нехаен (небрежен,,,) съм към състоянието на учеб¬ ниците си. Нехайни (нн- ирежпи...)родители, Неха¬ ен (небрежни, невнимате¬ лни, немарлив) към здраве¬ то си. <=а Ант, старателен 1 (вж), ~ Близ. безотговорен 1 (вж), // Който се отнася към нещо, някого без нуж¬ ната сериозност, старание, безучастно: небрежен, не¬ марлив, отпуснат прен. разг. Много си нехаен (мн- брежнн...) към външния си зид. Нехаен (пнбрежнн...) към чувствата на родите¬ лите си. 2. Който е резул¬ тат или проява на такова от¬ ношение: небрежен, невни¬ мателен, немарлив разг., неакуратен книж., непре- цизен книж. Нехайно (не- Uрнжна...) изпълнение на задълженията. Нехайна (небрежна...) поправка, <=а Ант. грижлив 1 (вж), стара¬ телен 2 (вж), — безгрижен 2: немарлив, отпуснат, неза¬ интересован, нехая — пренебрегвам Г. за¬ бравям, подритвам,загърб¬ вам, игнорирам, нехудожествен - Който няма достатъчно художествени качества: слабохудожест¬ вен, нискохудожествен. Нехубажествено (слабоху- дожсствено,,.) изпълнение ма стихотворение, Нехудо¬ жествен (слабохудажесп- знп...) филм. <=а Ант, худо¬ жествен, високохудожест- вен. ~ Близ. бездарен 2 (вж). нецензурен — циничен: вул¬ гарен, неприличен, непри¬ стоен, безсрамен, мръсен, нецивилизован —> некулту¬ рен: див, прост. нечакан — поет, неочакван: ненадеен, непредвиден, вне¬ запен, неподозиран. нечестен - 1. Който ме е чес¬ тен, добросъвестен, искрен, а си служи с измама или съ¬ държа измама, подлост: не¬ почтен, безчестен, недоб¬ росъвестен, безсъвестен експр., долен прен. разг, не-
325 нещастен одобр,, низък прен, не¬ одобр,, мръсен прен. не¬ одобр, Нечестни (непонтн- пи...) търговци. Нечестен (непочтен,.,) адвокат. Не¬ честно (непочтено,,,) от¬ ношение, Нечестна (мело- чтниа,,,) проява. Нечестни (непочтени,,,) помисли, <=> Амт, ееегеu, почтен, по¬ рядъчен. —Близ. безнравст¬ вен (вж) 2. Който е свързан с измама, подлост: непо¬ чтен, мръсен прен. нео¬ добр, Нечестни (нееочте- ни...) лари. Нечестни (непо¬ чтени,.,) доходи. Нечестна (непочтена,,,) сделка. <=А Амт. честен, почтен. нечестив —> грешен I: грехо¬ вен, неправеден,иеблатоее- сти®. нечист -^мръсни 1: измърсен, изцапан, замърсен, нацапан, оцапан, измацан, омацан, намацан, омърлян, мърляв, кирлив, нечистоплътен. —> мръсен 2. нечовешки —> експр. жесток 2: безпощаден, безчовечен, антихуманен, античовешки, зверски, варварски, безми¬ лостен. — нетърпим: непо¬ носим, убийствен, несно¬ сен. — непосилен: убийст¬ вен, нечуван експр. —> изключи- телем: извънреден, необик¬ новен, необичаен, невероя¬ тен, невиждан, неизказан, неимоверен, невъобразим, изумителен, поразителен, извънмерен, фантастичен, феноменален, небивал, страхотен, страшен, ужасен, адски, жесток, нечувствителен —> безчувст¬ вен 1: безжизнен, вдървен, вцепенен, равнодушен, без¬ различен, бездушен, апати¬ чен, индиферентен, безстра¬ стен, студен, хладен. —»без- чувствен 2: равнодушен, безразличен, бездушен, хладнокръвен, апатичен, безстрастен, индиферентен, студен, хладен. нещастен - 1. Който преживя¬ ва, претърпява нещастие: злощастен книж.. злочест поет,, злополучен, несре- тен поет,, неволеМ поег. Прости, родимо, щриж зло¬ честа, / прости разблудиа- то си чадо, П, К, Яворов, Най-сетне ти се връщаш.
нещастие 326 блуднице инсртниа, /с наве¬ дена глава. П, К, Яворов. Ела, в нерадост аз самотен гасна, /неволен губя своИте златни дни, Д, Дебелянов, Нещастно (злощастно,,.) семейство. Нещастна (зло- щастпа,,.) страна. Нещас¬ тен (злочест, злополучен,..) край па историята, <=> Ант, щастлив, честит, бла¬ гополучен, 2. Който буди съжаление поради бедите, трудностите, които претър¬ пява: клет, злощастен, бо¬ дем прсн,, горък разг, Не плачи, майко, не тъжи, / чн станах ази хайдутин,, /..,/ та тебн, клета, оставих / за първо чедо да жалиш! Хр. Богев. Нещастната (клената,,,) майка нн можн да повярва, чн дете¬ то не е живо, Нещастни¬ ят (клетият...) човнк! 3. Който е свързан с нещастия, беди: злощастен книж., злополучен, злочест поет., неволем2 поет. И дълго слу¬ шах Вардар да нашепва /.../ за бликналия дни в тоз край неволен, Д. Дебелянов. Не¬ щастни (злощастни,,,) жи- вот. Нещастнн (злощас- пеп,,,) брак. $=Ант, щаст¬ лив, честит, благополучен. нещастие - 1. Лош, неблаго¬ приятен случай, който носи зло: беда, злощастие, книж,, злополучие книж, рядко, злочесгина нар., зло разш,, несрета поет., траге¬ дия прен, книж. експр,, дра¬ ма прен, книж, експр., ка¬ тастрофа прен, книж, експр, Мен мн н родила ся¬ каш веда / и ми е прокопала несрета. Е. Багряна, Случи ми се нещастие (беда...).. Семейството бе сполетяно от нещастие (бнда,..). Го¬ лямо нещастие (беда,,,)! <=а Амт. щастие, сполука, къс¬ мет, шанс, 2, Състояние, живот без щастие: злочес- тина нар,, несрета поет. Живея в нещастие ^очнс- тина,.,), Вснки забелязва нещастието (злочестина- та,,,) ма старата жена. <=а Ант. щастие. — разш. ряд¬ ко злополука: произшест¬ вие, катастрофа. неявен — прикрит 2: скрит, потаен, таен. неясен - Който не се вижда,
327 никога чува или долавя, схваща ясно, добре: смътен, недо¬ ловим, непонятен, невня¬ тен, мътен прен,, мъгляв прен., неопределен. Дивиий Крали Марко! Вснслазянска славо, /на тъмни фантазиИ създаньн мъгляво, Иб, Ва¬ зов. Неясни (смътни,.,) очертания. Неясна (смъп- на...) форма, Неясно (смът¬ но...) обещание. Неясна (не¬ определена...) политическа платформа, е= Ант, ясен 2, 3 (вж). — необясним, не¬ разбираем, непонятен, неве¬ дом, ирационален, тъмен, нивга — поет, никога, ниво —> разнищн 2: уровен. мижа се несв. —> прен, мина- зам 4: преминавам, гека, движа се, вървя, напредвам, изнизвам се. — минавам 6: преминавам, тека, напред¬ вам, изнизвам се, низ книж. — ред 2: редица, върволица, верига, низост —> безчестие 2: непоч¬ тен ост, мръсотия, мерзост, гадост, кал, низш —> сриминизни 1: прост. низък — прен. неодобр, мече- стен. непочтен, безчестен, недобросъвестен, безсъвес¬ тен, подъл, долен, мръсен, нийде —> разг, и поет, никъде, никак - В най-висока степен не: съвсем, изобщо, абсо¬ лютно. Никак (съвсем...) не си приличаме, Никак (съз- сем.,,) не съм доβален—. Ни¬ как (съвсем...) пнми се ходи, <=> Амт, напълно, съвсем, абсолютно. никакъв —> прен, разг, не¬ одобр, лош 7: недобър, кал¬ пав, скапан. никна нес®. — израствам Г. пораствам, раста, пониквам, изниквам, покарвам, —> прен, издигам се 7: изви- шавам се, възвишавам се, виша се, изниквам, израс¬ твам, расга,—> прен, соявя- вам се 2: възниквам, явявам се, пораждам се, зараждам се, раждам се, изниквам, из¬ грявам. никога - Никой път, в никое време: нивга поет. Кой как¬ аото иска да говори-/няма нивга аз гнездо да свия / вкъщи край огнището да шетам. Е. Багряна, Нивга майка нежна първенеца
никъде 328 свой / тъй не е гледала, Иб, Вазов. Никога не се срещ¬ нахме оттогава, Никога няма да ти простя,. Никога нн му услужи със своите книги. &Ант, винаги (вж). никъде - На никое място: ний¬ де разг. и поет, Никъдн (ний¬ де) не намерих книгата, из¬ черпана е. Като него никъ¬ де (нийде) няма. <=а Амт. навсякъде (вж), нискохудожествен —а нехудо¬ жествен: с'лабохудожесг- вен. нисък — прсн, басов: дебел, —> прен, тих 1: слаб, глух, приглушен, ниша - 1. Вдлъбнато място в стена, скала, където може да се постави нещо: вдлъбна¬ тина. В ниша (вдлъбнати¬ на) в стената имаше под¬ редени статуетки, Намери ниша (вдлъбнатина) в ска¬ лите, където да сн подсло¬ ни от силния вятър, 2. прен, Свободно място за някаква дейност: празнина прен, рядко, пролука прен., пози¬ ция книж. Намериха пазар¬ на ниша (празнина,,,) и раз¬ виха добра търговия, Нами- рам ниша (позиция,,,), къде- то да проявя способности¬ те си. нищ —» старин, книж, бнднн 1: несъстоятелен, безпари- чен. —а бедняк: сиромах, голтак. нищета — бедност: беднота, беднотия, немотия, сирома¬ шия, мизерия, оскъдица, безпаричие, глад, нищожен — малък 3: мало¬ числен, малоброен, дребен, но —> За съпоставяне или про¬ тивопоставяне на две неща, две мисли, два факта: оба¬ че, ала разг., ама разг., а, а пък. Исках да тн поканя, но (обаче,,,) те нямаше вкъщи. Малък е, но (обаче.,,) е си¬ лен,. Хубав плат, но (оба- чн...) няма да купя. Виках ги за разходка, но (обаче,,,) те отказаха, — Близ. а (®ж). номер —> брой 2, нормален —> естествен 4: обикновен. нося се —> прен. вървя: ходя, крача, пристъпвам, — прен, дзижа се 2: вървя, при¬ движвам се, —> прен. тека 1: лея се, струя, нрав характер 1: природа,
329 обаен натура. ноутбук комп. - Малък и лек портативен компютър: бе¬ лежник. Ноутбуци (бележ¬ ници) се търсят много. нрави мн. -» обичай 1: тради¬ ции. нрави ми се несв. —> разг. ха¬ ресвам 1: харесва ми <се>, понравя ми се, допада ми, падам си. нравствен - 1, Който се отна¬ ся до характера, нрава на някого: духовен, морален. Нравствени (духовни,,,) ка¬ чества. Нравствени (духов- пи...) добродетели, Нрав¬ ствена (духовна,,.) мизост. 2. Който се отнася до нра¬ вите, ценностите, разбира¬ нията на някого или на оп¬ ределена епоха: етичен книж,, духовен. Нравснве- ми (етични,,,) идеали, Нрав¬ ствени (етични,,,) ценнос¬ ти. Нравствени проблеми, Нравствен (нти- чен.,.) упадък. —а честен, морален, почтен, порядъ¬ чен, етичен. нравя се нес®. —. книж, харес¬ вам 2\ харесвам се, допадам, импонирам, нюанс — отсянка 7: разно¬ видност, оттенък, —а отсян¬ ка 2: оттенък. някогашен —> предишен 1: бивш, стар, преходен, —> старинни: древен, архаи¬ чен. ням —> прен, мълчалив 2: без¬ мълвен, безгласен, негласен. —а мълчалив 3: безмълвен, безгласен, неприка^ив, тих, —> прен. тих 2: безшу¬ мен, беззвучен, мълчалив, —> прен. поет, тихЗ: безшу¬ мен, мълчалив, глух. О обагрям —»оцветявам: багря, боядисвам, изпъстрям, на- шарвам. —> прен, книж. раз¬ нообразявам: изпъстрям, оцветявам, обаен -» очарователен: обая · телен, чаровен, омаен, въл шебен, пленителен,
обаждам 330 обаждам разг, — съобщавам 1: уведомявам, казвам, из¬ вестявам, информирам, вес- гявам. —> съобщавам 2: каз¬ вам, информирам. обаждам се — казвам 1: про¬ говарям, продумвам, издум- вам. изричам, река, про- мълвявам, гъ^ам, — прен, проявявам се 2: прогова¬ рям, заговорвам, заговарям, -> отговарям 3: отзовавам се, откликвам, обайвам —> възхищавам: оча¬ ровам, пленявам, омайвам, омагьосвам, запленявам, покорявам, завладявам, обаче —а но: ала, ама. обаяние - Привлекателност на някого, свързана не толкова е външността му, колкото с начина на държание, гово¬ рене, общуване: чар, обая- телност, излъчване прен., аура прен, книж., харизма. Учителят ни по български език имаше изключително обаяние (чар,..) и го слушах¬ ме в захлас. Артистка с го¬ лямо обаяние (чар...). —а очарование: чар, чаровuоет, омайност, омая, обаятел- ност, очарователност, вълшебство, нлеuителuост. магия, обаятелен —> очарователен: чаровен, омаен, обаен, въл¬ шебен, пленителен, обаятелмост —» обаяние: чар, излъчване, аура, харизма, -ь очарование: чар, обаяние, еаровuоег, очарователност, омайност, омая, вълшебст¬ во, нлеuuгелuоет, магия обвивам —» опаковам: зави¬ вам, загьвам, пакетирам, увивам, амбалирам, обвивка —> разш. опаковка: амбалаж. обвинение - Остри критич¬ ни думи, с които се при¬ писва вина на някого или нещо: укор, упрек, крити¬ ка, нападка, атака прен. И няма да мн серн (защото аз тн любя!) / ни укор, ни молба - / и себе си, и тебе да погубя... П. К. Яворов. По адрес на правителство¬ то се сипят обвинения (уко¬ ри...) от опозиционните партии, Дотегнаха ми об¬ виненията (укорите,,,), чн много гледам телевизия, Ве¬ стниците сипят обвинения (насадки, критики,,,) по
331 обоз надежден адрес на различни полити¬ ци, Несправедливо обвине¬ ние (укор,,,). Остри обвине¬ ния (укори,,,). <=а Ант, по¬ хвала (®ж); защита, обвинявам - Намирам вина на някого, нещо: виня несв,, набеждавам, бедя несв. разг,, окривявам нар., на¬ падам прен., клеветя нес®., разш,, маклеветявам разш. Обвиняват ни, че сме не¬ търпеливи! / А нин израс¬ нахме в скута на улицата /.../ и невръстни тръгнах¬ ме / да браним резолюция¬ та. В. Башев, Обвиняват (винят...) ме, чн аз съм про¬ валил проекта, Обвинява (вини...) мене, че съм оста¬ вил телефона отворен. Все намираш за какао да мн об¬ виняваш (виниш...). о Ант оневинявам, оправдавам; защищавам, — Близ. крити¬ кувам (вж). обвързвам —> ангажирам 2: задължавам, обграждам —— обкръжаза^^^: окръжавам, ограждам, на- обиколявам (наобикалям), заобиколявам (заобикалям), обединение —> сдружение: съюз, асоциация, корпора¬ ция, алианс, братство, обединявам - 1. Правя едно цяло от разделени неща, лица, групи, прояви: съеди¬ нявам. събирам, сливам, интегрирам книж. (огр.) Обединявам (съединявам,,,) няколко сродни предприя¬ тия. Обединяваме (сънди- нявамн...)усилията си. Обе¬ динявам (събирам, слизам) класовете поради отсъст¬ вие на учител, <=Ашт раз¬ делям, отделям, 2. Правя силна и трайна духовната или идейната връзка меж¬ ду отделни лица, групи: сплотявам, консолидирам книж, Обединявам (село- пявам...) колектив, Обеди¬ нявам (сплотявам...) мла¬ дежта около някаква идея, Обединявам (сплотявам...) семейство, оАнт, разеди¬ нявам. дезингегрирам, обезверен —> отчаян 1: безна¬ дежден. обезнадежден, обозвороност — нннвнрин: без¬ верие, невяра. — отчаяние: безнадеждност, обезнадежден —> отчаян 1: обезверен, безнадежден,
обезпечавам 332 обезпечавам —> осигурявам Г. подсигурявам, гарантирам. —а осигурявам 2: подсигуря¬ вам. обезпокоен — неспокоен 2: безпокоен, тревожен, раз¬ тревожен, притеснен, обезпокоявам —> безпокоя 1: смущавам, притеснявам, тревожа, преча, —> безпокоя 2: главоболя, закачам, при¬ теснявам, обезсилвам —а изтощавам1: ома^омощавам, изнурявам. обезформявам — деформи¬ рам: изкривявам, разкривя¬ вам. обективен -» справедлив 1: безпристрастен, обет книж, търж, — обеща- ниин: дума, обещавам - Давам, изказвам обещание: задължавам се разш., заричам се разг. (за много убедено действие), вричам се нар., заклевам се (за задължение ® най-ви¬ сока степен), кълна се (за задължение ® най-висока стенеu), Той не плака лице¬ мерно /и не ми сн кле влю- боа, / Но до днеска ми е ве- рнн. М. Грубешлиева. Обе¬ щах (задължих сн...) да купя няколко речника за училище¬ то, Обещавам (заричам се,,,) никога да не изоста¬ вям родителите си. Момъ¬ кът и девойката сн заклели (врекли се) зъз вечна вяр¬ ност. обещание - Думи, с които ня¬ кой поема задължение да направи или не нещо: дума прен,, обет книж. търж, Да¬ ваш обещание (дума...), а нн го изпълняваш, Твърдо обе¬ щание (дума...). Нарушавам обещанието (думата...) си, обигран -у олитем 1: вещ, изкусен, умел, изпечен, ру- тиниран. —> олитем 2: вещ, умел, изкусен, майсторски. обиден —а оскърбителни, обиждам — оскърбявам: зася¬ гам, наранявам, уязвявам, жегвам, обикалям —> прен, разг. ло- снщазам: ходя, отивам, на¬ вестявам, спохождам, на- обикалям, обикновен - Който не се от¬ личава с някакви особени белези, прояви, а е най-чес¬ то срещан: банален, триви¬ ален книж., неоригинален,
333 обичаен ординарен рядко книж. Ко- зато гледам хората от ви¬ сочината на слънцето, / нн ми приличащ на обикновени насекоми, Ал. Геро®. Тема¬ та на романа е обикновена (банална,,,), Банално (обик- nавнnа...) панелно спрои- телстза. Банална (обикно¬ вена, тривиална,,,) исто¬ рия, Облечена в обикновена (неоригинална) рокля, Купу¬ вам най-обикновен (бана¬ лен, неоригинален) прах за сране. Задавам обикновен (тривиални,,,) въпрос. Съв¬ сем обикновен (банален,,,) модел, <=а Hнп, оригина¬ лен (вж); изключителен (вж). ~ Близ. обичаен (вж). -» срост 3: непретенцио¬ зен, семпъл, —> естестзнн 4: нормален. обилен —» изобилен-, неизчер¬ паем, иенресушим, богат, щедър, обирам - Открадвам или взе¬ мам незаконно за себе си много неща от някъде, от някого, лишавам някого от много неща: ограбвам, ок- радвам разг. Обирам (оз- равзам,,,) банка, Обирам (ограбвам...) селскостопан¬ ския инвентар, Политици обраха (ограбиха,,,) дър¬ жавата. —Близ, открадвам 1 (®ж), обирнически —а грабител- ски: разбойнически, обич - Чувство на силна неж¬ ност към някого или нещо, свързано с желание за по¬ стоянна връзка с него и го¬ товност да му се отдадат сили, време, грижи и др,: любов, привързаност. Ко¬ зово обичта на содзиз вдъхнови / co мнчън па смъртта живот да обнови! П. П. Славейков. Обич (лю- баз...) към деца. Майчина обич (любоз...). Обич (лю- иоз...) към родно място. Обич (любов,,,) към слани- папа, -» любов 1: севда, страст. обичаен - Който се извършва, протича редовно или става по съществуващи правила, задължения, както и по на¬ вик, традиция: привичен, традиционен, рутинен книж,, всекидневен рядко. Обичайна (привична...) про¬ верка. Обичаен (традици-
обичай 334 опеп..,) прнзлед. Обичайна (традиционни) грешки. Обичайна (привична, тра¬ диционна) разходка. Оии¬ чайна (привична, традици¬ онна) усмивка. Всекидневен (обичаен) ход на живота, Всекидневна (обичайна) реч. <=а Ант, извънреден 1 (вж), — Близ. обикновен (вж). обичай - Само мн. Общопри¬ ети начини на постъпване, поведение, обикн, на даде¬ на социална група при оп¬ ределени случаи, събития: нрави, традиции. Не поз¬ навам обичаите (нрази- пе...) ма тази страна. Този ритуал е част от обичаи¬ те (мразите,,,) на района— Селски обичаи (прази...). Цигански мрази (обичаи,,,). Изостанали нрави. -—> ма- вик: привичка, адет, табиет, обичам - Изпитвам обич, лю¬ бов към някого, нещо: любя (обикн. за по-силно чувст¬ во). И може би, че мен мно¬ зина мн обичат, /мнозина, може би до днес за мен не¬ знайни, /мъртвеца тн с вен¬ ци ще искат да обичат, П. П. Славейков. Отечество мило любя, / неговия завет пазя, / но себе си, брате, губя, /пия глупци като мра¬ зя.. Хр, Ботев, <=> Ант мра¬ зя (вж). обичен -ьмил 1: скъп, любим, свиден, драг. обичен — мил 2: приятен, симпатичен, обичлив, драг, любав, обичлив —> мил 2: приятен, симпатичен, обичен, драг, любав, обкръжавам - Заставам от всички страни на някого, нещо: окръжавам, ограж¬ дам, обграждам, маобико- лявам (маобикалям), за¬ обиколявам (заобикалям) рядко разг. Привлечени от ннпадннн гост / балкански мн овчари окръжили. Ив. Вазов, Децата наобиколиха (обкръжиха,,.) засщнпчн- щата, обкръжение —> среда 3: кръг, приближени, антураж. —> условия 1: обстановка, сре¬ да, атмосфера, облага — солза 1: изгода, пе¬ чалба, интерес, дивидент, файда, келепир, аванта, кяр, далавера, муфта.
335 облягам се облагодетелствам - Създавам по-добри условия за няко¬ го и възможност да получи облаги: привилегировам, фаворизирам книж, (обикн, лице). Новият закон облагодетелства (привиле¬ гирова) само богатите предприемачи, Директорът облагодетелства (сривиле- гироза...) някои от ачужи- телите. Нн е склонни да облазодетечства (привиле- зироза,,,) дори роднини, <=а Ант, дискриминирам. облачен - За небе, време - кой¬ то е с облаци, без слънце и обикн, по-тъмен: заобла¬ чен, мрачен, навъсен прен,, намръщен прен., свъсем прен. поет., смръ¬ щен прен. поет,, начумерен прен. разг,, сив прен., мътен прен, У нас сланините лете не зубят синза си / морето е малко, но имн носи - Чер¬ но/и върхът е Чнреи, вечно сърдит и сзъсем, Е, Багря¬ на. Облачно (заоблачеио...) небе. Облачно (мрaнна...) зремн. Облачни (заобла- чни...) хоризонт. Облачен (мрачнн...) ден. <=а Ант, безоблачен, ясен 1 (вж.) облекло - Предмети, израбо¬ тени от някаква гъвкава ма¬ терия, с които човек покри¬ ва, облича гялото си: дрехи мн,, одеяние книж,, поняко¬ га ирон,, одежди книж, гърж,, премяна нар, И са¬ модиви в бели премени / чуд¬ ни. прекрасни, песен ноем- мат. Хр, Ботев, Старинно¬ то облекло (дрехи.,.) е под¬ ходящ декор ма постановка¬ та, Облякъл се е в странно облекло (дрехи...). Протри¬ то облекло (дрехи...). В Еви¬ но облекло (одеяние). облик—» зид 1: изглед, образ, външност, лице, лик, физи¬ ономия, визия, фасон. — вид 2: тип, —> прен, пред¬ става 2: образ, виждане, мнение, репутация, имидж, облягам се - Допирам се до нещо за опора: подпирам се, опирам се. Облягам се (подпирам сн...) на ръката на приятел, за да не се хлъз¬ на. Облягам сн (подпирам се...) на дървото, за да си почина, —> прен, надявам сн 2: разчитам, уповавам се, осланям се.
обмислям 336 об.мислям —> мисля 2: разми¬ шлявам, разсъждавам, уму¬ вам. мъдрувам, обогатявам -> увеличавам1: умножавам, обожател - Мъж, който ухаж¬ ва жена и прави всичко, за да й хареса: ухажор, по¬ клонник. Имаш много обо¬ жатели (ухажори.,.). За¬ обиколена е от тълпа обо¬ жатели (ухажори...). обновявам —> подновявам 1. обноски - Начин на постъпва¬ не и на отношение с други¬ те: маниери, държание. Изтънчени обноски (мани¬ ери.,.). Градски обноски (маниери...), Добри обноски (маниери,,,), Груби обноски (маниери,,,). — Близ. пове¬ дение. обозначавам — означавам 1: отбелязвам, бележа, марки¬ рам, забелязвам, набеляз¬ вам. обосновавам - Посочвам при¬ чини, привеждам доказател¬ ства за изказано мнение, предложение, постъпка и др.: аргументирам книж,, мотивирам книж. Обосно¬ вавам (аргументирам,,,) теза, Обосновавам (аргу¬ ментирам.,) обвинение, Обосновавам (арзумнппи- рам...) намерението си да следвам медицина. — Близ, обяснявам, обосновка книж. —> аргумент Г. довод, съображение, ос¬ нование, мотив, мотивиров¬ ка. обособен —> отделен 2: изоли¬ ран, частен, откъслечен, обработвам — прен, увнща- зам: уговарям, придумвам, карам2, навивам, агитирам, кандърдисвам. образ - 1. спец, Изобразяван човек ® художествено про¬ изведение: герой, персо¬ наж спец, Образите (гн- роите,,,) в драмата ма Яво¬ ров „ В солите ма Витоша " са ярки и трагични. Ро¬ манът „Тютюн“ е богат с образи (герои,,,), 2. спец. Художествено представяне на някого, нещо, чрез пред¬ ставяне на съвкупност от неговите характерни черти и прояви: портрет прен., изображение. Поетите живеят в мен със своИте / красиви мисли образи, меч¬
337 обрисувам ти. Ал. Геро®. В цялата си поезия Хр. Ботев пресъзда¬ ва образа (портрета,,,) на бунтовника за свобода, В „Гераците" н нарисуван правдив образ (портрет...) на действителността, Не¬ забравим е образът (парт- рнтъп,,,) ма майката, коя¬ то чака своя син з къщата на Д. Дебеляноз в Коприв¬ щица. — Близ. характерис¬ тика, —> прен. представа 2: облик, виждане, мнение, ре¬ путация, имидж. —> лицн Г, лик. —> зид 1: изглед, външ¬ ност, лице, лик, физионо¬ мия, визия, фасон, — лице 2: физиономия, облик. образец - Предмет и др,, кой¬ то служи на някого, за да се направи същият като него: модел, мостра, пример рядко, терк простонар. Взнх за модел (образец, пример, терк) вашитн мебели, за да насразящ и нашите, Кос¬ тюмът ще послужи за об¬ разец (модел), Донесоха раз¬ лични мостри (образци) за тапети, Образец (мостра) от почва, - пример 1: ета¬ лон. образовам — културен Г, ци¬ вилизован, шлифован. образувам -» основавам 1: създавам, формирам, сфор¬ мирам, изграждам, органи¬ зирам, учредявам, образцов —> безукорен, без¬ упречен, съвършен, идеа¬ лен, —· издържан, изряден, прецизен, изискан, обратно - 1. По напълно друг начин, който е напълно про¬ тивоположен: противно, противоположно. Защо постъпваш обратно (еро- nизnα...) ма това, което мислиш? Обратно (срaтив- но...) ма началните си наме¬ рения. 2. Към посоката, от която е започнато движени¬ ето: назад. Тръгвам обрат¬ но (назад) към къщи. По- добре да се върнете обрат¬ но (назад). обрисовка книж. — характе¬ ристика, описание, порт¬ рет, обрисувам — изобразявам: описвам, представям, рису¬ вам, възпроизвеждам, раз¬ глеждам, възсъздавам, пре¬ творявам, —> характеризи¬ рам: охарактеризирам, опи-
обръщам 338 свам. очертавам. обръщам — насочвам 1: от¬ правям, устремявам. — прсн, разг, събарям 1: пова¬ лям, катурвам, прекатурвам, етроноπявам. стропалям, |'ьгвам, обръщам се — насочвам 4: отправям, адресирам, обсебвам —> присвоявам 1: заграбвам, —> присвоявам 2: открадвам. обсег —> обхват. размер, диа¬ пазон, мащаб, обследване рядко —> разслед¬ ване: следствие, анкета, обстановка —> прен. условия 1: среда, обкръжение, атмо¬ сфера, —> прен. положение 2: състояние, ситуация. обстоен книж. — подробен 1: изчерпателен, детайлен. обстоятелства -^условия 1 //, обстоятелствен -ь подробен 2. обсъждам - Обмислям от раз¬ лични страни в разговор с други хора някакъв въпрос, факт: анализирам, раз¬ глеждам прен., разисквам, коментирам несБ,, диску¬ тирам. Обсъждам (анали¬ зирам ...) маеразнмитн сред- ложнмия. Обсъждам (ана¬ лизирам ...) предизборната обетанозка, Обсъждам (анализирам...) представе¬ ната дисертация, Обсъдих¬ ме (разгледахме...) услови¬ ята па споразумението, обуславям книж, —> опреде¬ лям 5. обхват - Област, пространст¬ во на действие или проява на някого, нещо: обсег, ма¬ щаб прен, книж., диапазон книж,, размер, измерение книж, Обхватът (обсегът, мащабът, диапазонът) ма интереситн му е значите¬ лен, Обхзап (обсег,,,) на пожар, Обхват (обсег,,,) ма агитационната дейност, Широк обхват (обсег...) ма недоволство, обхватен — мащабен: раз¬ гърнат, широк, многообхва¬ тен, обширен. обхващам — засягам 2: // раз¬ простирам се, поразявам, обширен - За текст, произве¬ дение - който има зuаеuтел- ни размери: разгърнат, пространен книж, Обшир¬ но (разгърнато,,,) повест- вузанин. Обширен (раззър-
339 обществен пат...) преразказ. Обширно (разгърнато ...) житие. $=а Ант, кратък, сбит, стегнат. —а широк 7: просторен, про¬ странен, ширен. —> широк 2\ просторен, —у мащабен Г, многообхватен, широк, об¬ хватен, разгърнат, —> маща¬ бен 2\ многообхватен, об¬ хватен, широк, разгърнат, общ - 1. Който принадлежи или е присъщ, свойствен на всички или на много хора: колективен. Обща (колек¬ тивна) собственост, Обща (колективна) идея. Общи (колективни) интереси, Об¬ ща (колективна) задача. Общо (колективно) реше¬ ние. <=а Амт. частен, личен. 2. Който засяга, обхваща всички: всеобщ, повсемес¬ тен, масов. Обща (вснои- ща...) мобилизация, Общо (всеобщо.,,) нещастие, Обща (всеобща,,,) криза. Обща (всеобща,,,) превоза, Общ (всеобщ,,,) празник. <=а Ант, частичен, 3. Койго обхваща повече от едно ли¬ це: колективен, съвмес¬ тен, задружен, дружен, единен. Обща (колектив¬ на..) борба с разраства¬ щия сн пожар,. Обща (колек¬ тивна.,) лиспа на две пар¬ тии. Общи (колективни .,.) усилия, Общ (задружен...) смях. <=а Анн, единичен, самостоятелен. 4, Който е за повече от едно лице, използ¬ ва се от повече от едно лице: съвместен. Обща (съвме¬ стна) кухня. Обща (съвме¬ стна) спалия, Общо (съвме¬ стно) ползване на компю¬ тър. <=а Амт. самостояте¬ лен. —> отвлечен, абстрак¬ тен, неконкретен, —> обще- стзнн 3. обществен - 1. Който се отна¬ ся до обществото: социа¬ лен. Обществено (социал¬ но) развитие, Обществени (социални) връзки, Общест¬ вени (социални) науки. Об¬ ществен (социален) ред. <=> Ант. личен, индивидуален. 2. Който е предназначен за общо ползване: публичен. Обществени (публични) за¬ ведения.. Обществено (пуб¬ лично) място. Обществено (публично) достояние, <=А Ант. частен. 3. Който при¬ надлежи на обществото,
общество 340 държавата, не с на опреде¬ лен собственик: общ, дър¬ жавен. Обществено (дър- жазпо...) владение. Обще¬ ствени (държав!ми...) гори. <=а Ант. частен, общество — среда 4\ кръг. общуване - Осъществяване на разговори, срещи, обсъжда¬ ния на нещо между хора: комуникация книж,, диа¬ лог книж., контакт прен,, обикн. мн. Общуването (ко¬ муникацията) развива ин¬ телекта. Необходимо е по- широко общуване (комуни¬ кация ...) между различните партии. Активно общуване (комуникация...) между правителства. Средства за масово общуваме (комуника¬ ция), объл — кръгъл J, объркан —> смутен,, неспоко¬ ен, притеснен, неадекватен, обяснявам - 1. С думи или факти правя нещо да се раз¬ бере от някого, да му стане ясно: разяснявам, изясня¬ вам, пояснявам, осветля¬ вам прен. книж,, разтълку¬ вам. Обясни (разясни..)ми ео-добре как успя да защи¬ тиш проекта си. Обясня¬ вам (разяснявам,,,) значе¬ ние на термин, Обяснявам (разяснязам, пояснявам) теорема, 2. Давам разясне¬ ния, указания за нещо, за някаква работа: разясня¬ вам, показвам, посочвам. Обяснявам (разяснявам,,,) как се работи с компютър. Обяснявам (разяснявам...) как се шие гоблен. Обясня¬ вам (разяснявам,.,) какво предстои, овален - 1. Който има форма на яйце, елипса: елипсови¬ ден, заоблен, закръглен. Овална (няиeсазидnа...) рамка. Овално (заоблено...) лице. Овална (нлиссaзид- на...) маса. 2. Който е леко извит: заоблен, закръглен, окръглен рядко, Овални (заоблени,,,) очертания на хълмове. Овални (заобле- пи...) бедра. <=а Амт, ъгло¬ ват, овации - Шумно одобрение, възхищение на глас: акла- мации книж., аплодисмен¬ ти. Посрещнаха изпълнени- нто на певицата с овации (акламации,,,), Предложе-
341 ограничавам пиепо на директора пре¬ дизвика овации (аклама- ции,,,), <=Ант. освиркване. — Близ. приветствие, въз¬ гласи, викове, овехтял -> стар 3: вехт, изно¬ сен, употребяван. овладявам — спец, научавам 1: заучавам, усвоявам. овладян —> прен. хладнокръ- внн: сдържан, спокоен, не¬ възмутим, бсзтрепетен, без¬ страстен. овчедушен неодобр, —> поко¬ рен: смирен, послушен, без¬ ропотен. оглавявам — предвождам: водя, ръководя, възглавя¬ вам, -> ръководя: завеж- дам2. епРазлязам 1: ръ¬ ководя, властвам, възглавя¬ вам, оглавявам, господст¬ вам, господаруБам, владея, оглупявам - Ставам глупав или като глупав, държа се глупаво временно или трай¬ но: изглупявам, изкуфя- вам разг. ирон,, изветря- вам прен. разг ирон., изу- мявам2 разг,, изкукуриг¬ вам прен, разг. ирон., затъ¬ пявам прен. разг., изтъпя- вам прен, разг. Старият съвсем е оглупял (иззлу- сял...), не помни близките си. Ти май чн оглупя (иззлу- пя...) от радост? огнен — прен, поет, горещ 1: жарък, зноен, напеш, па¬ рещ, жежък, —> страстен 1: пламенен, горещ, разпален, жарък, буен, —> червен: пур¬ пурен, ален, румен, багров, багрен, огненочервен, кървавочервен, яркочервен, кървав, рубинен, руен, огненочервен пост. —> чнрвнн: пурпурен, ален, багрен, ба¬ гров, отиеи, кървавочервен, яркочервен, кървав, руби¬ нен, руен. огнище -> прен, източник 2: гнездо, разсадник. оголвам — прен, книж, раз¬ кривам 2: откривам, показ¬ вам, представям, издавам, демаскирам, огорчавам —> наскърбявам: разстройвам, натъжавам, ограбвам — обирам: окрад- вам, ограждам —> окръжсазам: об¬ граждам, наобиколявам (на- обикалям), заобиколявам (заобикалям), ограничавам — намалявам2
ограничавам се 342 /: смалявам, съкращавам, редуцирам, ограничавам се - Много на¬ малявам връзката си с дру¬ ги хора, с обществеността и под,: затварям се прен,, капсулирам се прсн, спец. Партийното ръководство много се ограничи (затво¬ ри...),. ограничен —> недостатъчен: оскъден, скромен, беден, мизерен. ограниченост — нндостиз: недоимък, оекъдиоег, бед¬ ност, дефицит, огромен експр. -» грамаден 1: гигантски, колосален, испо¬ лински, великански, тита¬ ничен, чудовищен. —> гра¬ маден 2: колосален, испо¬ лински, титаничен, огъвам се —> прен. предавам се: капитулирам, отстъпвам, клякам, огън -> прен. разг. горещина'. жега, жар, зной. —> прен. поет, страст 1: пламен¬ ност, страстност, разпале- мост, плам, жар, пламък. одежди книж. тьрж. —> облек¬ ло: дрехи, одеяние, премя¬ на. одеяние книж,, понякога ирон. - облекло: дрехи, одежди, премяна. одит но®, нежел, —> рнзизня. одитирам-! нов. нежел. —> рн- визирам, одигор но®, нежел. —> реви¬ зор. одобрителен - Който дава до¬ бра оценка или е съгласен за, с нещо: положителен, позитивен книж., благо¬ приятен. Одобрителен (по¬ ложителен...) отзив, Одо¬ брително ((^<^.ж^:^1нте;ии),,,) отношение към някого. Одобрителен (положитн- янn...) отговор ма молба, <=а Ант, неодобрителен, отри¬ цателен, негативен, небла¬ гоприятен. — Близ. добър, одобрявам - Намирам нещо за добро, уместно: приемам, съгласявам се (е). Одобря¬ вам (приемам) приятелите ти. Одобрявам (приемам...) решението му. Одобрявам (приемам,,,) проекта, Не мога да одобря (приема...) да гладувате продължи¬ телно, оАнт. критикувам (вж). — приемам 3: утвърж¬ давам, узаконявам.
343 озверемост ожалвам разг. -4 окайва-м: оп¬ лаквам, оженвам се - 1. Встъпвам в брачна връзка: женя се несв., задомявам се нар,, бракосъчетавам се рядко книж. Хай да идем ма сват¬ бата, /чн сежннимила бра¬ та, / брат Ангела - Архан¬ гела, Нар, пес. Ще се за (жени,,,) след един ме¬ сец. Не иска да се оженва (жнни...). <=$ Амт. развеж¬ дам се, разделям се, разоста- вям се, оставям се, разжен- вам се. — Близ. омъжвам се, обулчвам се, 2. С предл, за. Встъпвам б брак с някого: женя се uеев,, задомявам се нар,, вземам прех. разг. <за>. За кого се оженва (жени...)? Той сн ожнпи (взн, задоми се за...) съсед¬ ско момиче, <=> Ант, раз¬ веждам се, разделям се, ра- зоставям се, разженвам се. ожесточен - Който е изпълнен с непримирима злоба и враждебност и наранява, обижда: остър прен,, сви¬ реп експр,, лют прен. разг, Ожесточена (сзирнеа...) вражда. Ожесточен (ос¬ тър, лют) спор, Ожесточе¬ на (остра,,,) критика. Ожесточен (остър,,,) сблъ¬ сък. ожесточение - Проява на зло¬ ба, гняв, безпошаguоег и силно желание да се при¬ чини зло, болка, смърт: оз¬ лобление, ожесточеност, ярост, озлобемост, озвере- ност, злоба, злост, настър¬ вение, настървеност. Гово¬ ри е ожесточение (озлобле- пин...) за крадците, които са ограбили дома му, На¬ хвърлиха се на убиеца с оже¬ сточение (озлоблнпин...). Обзе зо невероятно ожес¬ точение (озлобление...) към рушителите сри зида на опожарената зора, ожесточеност — ожесточе¬ ние, озлобление, яросг, оз- побеиоег, озвереност. зло¬ ба, злост, настървение, нас¬ тървеност. оживявам —> съживявам се Г, възкръсвам. оживявам се — съвземам се 3: съживявам се, живвам. озвереност — ожесточение: озлобление, ожестоееноет, яросг, озлобеност, злоба,
оздравявам 344 злост, настървение, нас¬ тървеност, оздравявам - Минава, свър¬ шва боледуването ми, изчез¬ ва болестта ми: излекувам се, минава ми прен. разг,, изцерявам се нар,, вдигам се прен, разг,, ставам* прен. разг. Дано болест те налез- не, /,,,/Да окапеш, депюсед- ннш, да не станеш по годи¬ на! Хр, Ботев. Скоро оздра¬ вях (излекувах сн...) от продължителен зрнл. Бър¬ зам да оздравея (излекувам сн...), защото ще пътувам <=> Ант. разболявам се, озлобеност — ожесточение. озлобление, ожесточеиоет, яросг, озвереиоет, злоба, злосг, натървение, настър¬ веност. озлобление — ажcесınанннuıe: ожесточеност, яросг, озло- беuоет, озвереиоет, злоба, злост, настървение, настър¬ веност. озовавам се — оказвам сн 1: попадам, намирам се. означавам - 1. Поставям бе¬ лег, знак някъде с някаква цел: отбелязвам, обознача¬ вам, бележа несв,, марки¬ рам книж,, забелязвам, на¬ белязвам рядко. Означавам (отбелязвам...) страници¬ те, които щн прочета, Оз¬ начавам (отбелязвам...) ви¬ сочината зърху летва. Оз¬ начавам (отбелязвам,,,) на картата местата, където съм ходил, 2. Имам значе¬ ние: знача. В западните диалекти мачка означава (значи) котка, 3. прен, Имам значение, роля, важ¬ ност за някого: знача прен,, представлявам, съм. Тази оценка означава (значи,,,) много за мен, Приятелите му означават (значат,,,) всичко за незо. —а посочвам: показвам, указвам, соча, озорвам се разг. —> затрудня¬ вам се: напрягам се, напъ¬ вам се, затормозявам се. оказвам се -1. Съм, появявам се неочаквано някъде или в някакво състояние: озова¬ вам се, попадам, намирам се. Оказвам се (озовавам сн...) в центъра на зрада. Оказвам се (озовавам сн,.,) в задънена улица. Оказвам сн (озовавам се...) в мнудоб- мо положение, 2, Бивам, съм
345 окончателно някъде непредвидено: случ¬ вам се, улучвам се разг, Оказах сн (случих се...) ма местопроизшествието н успях да помогна, Добре, чн се оказах (случих,,,) н аз там, че да разбера навреме промяната на решението. окай вам - Изпитвам много силна жал, мъка за някого, нещо: ожалвам разг., оп¬ лаквам прен. Окаях (ожа- лих...) зорките сирачета от приюта, защото лип¬ сват средства дори за нормалното им хранене, - Близ. съжалявам (вж). окарикатурям — осмивам: иронизирам, надсмивам се, изкари катуря вам. окахърем проетоиар. —> зазри- жен, угрижен, кахърен, окачам —> закачам21: увес- вам, оклепвам разг. — измрся- вам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, намърся- вам, наплесквам, оппеек- вам, изцапотвам, измърлям, намърлям, омърлям, на- клелвам, изклепвам. окльощавявам разг. неодобр, —> отслабвам 2: измърша- вявам, омършавявам, из- кпьошавявам, око (очи) - Орган на зрение¬ то: зеница прен, От зени¬ ците болка извира, Ал. Ге¬ ров, Замъгляват ми се очи¬ те (зениците), —> прен, зре¬ ние: поглед. —> прен, позлед 1: взор, —> поглед 2: взор, зе¬ ници, окови — прен, поет, робство: иго, робия, ярем, хомот, гнет, зависимост, около -ь почти 1: приблизи¬ телно, близо, горс-долу. окончателно -1. В пълна сте¬ пен, без остатък: напълно, изцяло, всецяло книж,, до¬ край прен. В 1396 г. Бълга¬ рия е поробена окончател¬ но (напълно..,) от осман¬ ските щурци. Изнесох си багажа окончателно (на¬ пълно,.). Изплатих дълга си окончателно (пасъл- на...). <=> Ант. еаегиеuо, отчасти, 2. Без отказване, колебание, без връщане на¬ зад: безвъзвратно, завина¬ ги, категорично, невъз¬ вратимо книж. Разделихме сн окончателно (иеззъз-
окошарвам 346 вратно...). Отказах сн окончателно (инззъззрат- ио...) да следвам. <=> Ант. неокончатслно, временно, окошарвам разг, ирон, —»аре¬ стувам, затварям, запирам, онандизвам. окрадвам —> обирам, ограб¬ вам. окривявам нар. —> обвиня- зам, виня, бедя, набежда- вам, нападам, клеветя, на- клевстявам, окрилявам книж, експр, —> насърчавам, окуражавам, поощрявам, стимулирам, импулсирам, окръглем рядко — овален 2: заоблен, закръглен, окръжавам — обкръжавам: ограждам, обграждам, на- обиколявам (наобикалям), заобиколявам (заобикалям). окуражавам — насърчавам: поощрявам, стимулирам, импулсирам, окрилявам, олицетворение книж. - 1. Представяне на неживи или несъществуващи обекти или отвлечени понятия като живи същества: персони¬ фикация спец, Олицетво¬ рението (персонификация¬ та) н стилна фигура, В стн- хатзарееиета „ Хаджи Ди¬ митър " се използват мно¬ го олицетворения (персони¬ фикации). 2. Живо същест¬ во или художествен образ, който със своята същност нагледно показва нещо аб¬ страктно, някаква идея, чув¬ ство, явление: въплъще¬ ние, символ. Медузата Горгона н олицетворение (въплъщение ...) на жесто¬ костта, Лицето на стара¬ та майка е олицетворение (въплъщение,,,) на трудния й живот. — Близ. символ, омагьосвам —> прен. поет, въз- хнщазам: очаровам, пленя- вам, обайвам, омайвам, за- пленявам, покорявам, завла¬ дявам, омаен — очарователен: оба¬ ятелен, чаровен, обаен, въл¬ шебен, пленителен, омайвам поет, —> зъзхища- вам: очаровам, пленявам, обайвам, омагьосвам, запле- ня®ам, покорявам, завладя¬ вам. омаймост поет, — очарова¬ ние: чар, обаяние, обаятел- ност, очарователноет, ча-
347 омърлям ровност, вълшебство, омая, пленителност, магия. омаловажавам —> подценя¬ вам. недооценявам, прене¬ брегвам, омаломощавам — изтоща- зам 7: обезсилвам, изнуря- ®ам. омахвам — прен. разг, изяж¬ дам Г, изгълтЕам, излапвам, изкльопвам, изплюсквам, оплюсквам, излапвам, опап¬ вам, изгризквам., изпраск- вам, опрасквам, опуквам, изпуквам, омацан —> мръсен 7: нечист, изцапан, нацапан, замърсен, измацан, намацан, оцапан, омърлян, мърляв, кирлив. омацвам разг. — измърсявам: изцапвам, замърсявам, из- мацвам, намацвам, омърся¬ вам, намърсявам, наплеск- вам, оплескаам, изцапог- вам, измърлям, намърлям, омърлям, наклепвам, оклен- вам, изклепвам, омая поет. —* очарование: чар, обаяние, обаятелност, омай- ност, оеаровагелиост, ча- роБност, вълшебство, пле- нителност, магия. омраза - Чувство на силна враждебност към някого, нежелание за общуване с него, тоговuоег да му се причини зло: ненавист, не¬ приязън, злост, жлъч (злъч), злъчка прен. До¬ хождат дни, Такива мрач¬ ни дни, /чн ще ти сн да зинш от ненавист. Н, Вапцаров, Мрачна сн, сурова, / песен вдъхновена, /с злъчка н от¬ рова / чнсто напоена. Ив. Вазов. Отнасят се помеж¬ ду си със силна омраза (не- пазист...). Гледам с омраза (ненавист...) някого, От думите му се чувства омра¬ за (ненавист,,,) към побой¬ ника, <=> Ант. любов, обич, — Близ. ожесточение (вж). омразен - Който вдъхва омра¬ за, силна неприязън у няко¬ го: ненавистен, противен^ нелюбим рядко книж, Кой¬ то прави зсе злини, / той н на свнтът омразен— П, Р. Славейко®. Омразен (еена- виспен,,,) поробител. Ом¬ разна (ненавистна.,,) съ¬ перница. <=> Ант, любим, обичен, омърлям разг, -> измърсявам: изцапвам, замърсявам, из-
омърлям 348 мацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, намърся- вам, наплссквам, онлеек- ®ам, изцапотвам, измърлям, намърлям, наклепвам, ок- лепвам, изклспвам, омърлям разг, —> мръсни 1, нечист, изцапан, замърсен, измърсен, измацан, омацан, нацапан, намацан, оцапан, мърляв, кирлив. омърсявам ра^г. —> измърся- зам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, намърсявам, наплеск- вам, оплесквам, изцапог- вам, измърлям, намърлям, омърлям, наклепаам, оклеп- вам, изклепвам, омършавявам разг. — от- слабзам 2: измършавявам, окльошавя®ам, изкльошавя- вам. омагледявам - Правя нещо по-ясно чрез нагледни сред¬ ства, примери, картини и др.: илюстрирам. Онагле- дявам (илюстрирам) разка¬ за за екскурзията с видео¬ филм, Омагледявам (илюст¬ рирам) лекцията за влияни¬ ето ма фолклора върху лич- мото творчество с приме- ри от Ботеви стихове н от българска музика, онемявам — прен, експр, млъквам, замълчавам, за- млъквам, смълчавам се, умълчавам се, занемявам. опазвам — запазвам Г, съхра¬ нявам, предпазвам, увард¬ вам, опак разг, неодобр, —> свое- нразнн: своеволен, непоко¬ рен, опърничав, дръпнат, въртоглав. опаковам - Поставям в хар¬ тия, плик или друг защйтен или красив материал нещо, за да го запазя, прибера или поднеса естетически: загъ- вам, завивам, увивам, об¬ вивам, пакетирам, амба¬ лирам спец, (огр.) Опако¬ вайте (загънете,..) ми кни¬ гите! Опаковам (завивам...) покупка. Опаковам (зазъ- зам...) подарък:. <=> Аит. разопаковам, развивам, ~ Близ. пакетирам. опаковка - Хартия или друга материя, с която се опакова нещо, обикн, при купуване, пренасяне: обвивка, амба¬ лаж. Луксозна опаковка (об- знака,,,), Играчка без оса-
349 описвам козка (обвивка...). Скъсана опаковка (обвивка,,,). опакост разг. неодобр. —> сво¬ енравие: своеволие, виро- гпаветво, опърничавост, опандизвам жарг ирон. —> арестувам 2: затварям, за¬ пирам, окошарвам. опапвам разг, ирон. —> изяж¬ дам 1: излапвам, изгълтЕам, изплюсквам, изкльонвам, оплюсквам, излапвам, из- прасквам, опрас^ам, из- гризквам, омахвам, опук- вам, изпуквам. опарвам се —> прен. разг, па- страдвам: изпатвам (изпа- щам) <си>. опасем —> страшен 2, опасност - Възможност да се случи нещо лошо: заплаха, угроза книж, Има опасност (заплаха,,,) от градушка. Съществува постоянната опасност (заплаха,,,) от щнрористичми нападения. Надвисна опасност (запла¬ ха .,,) от епидемия, оперирам — прен, рядко книж, използвам 2: служа си, употребявам, боравя. опивам се рядко —> напивам се: натрясквам се, нарязвам се, накърквам се, напорквам се, насвятквам се, нафирк- вам се, насмуквам се, на- жулвам се, налоквам се, на- таралянквам се, гипсирам се. опипвам — пипам 2: бутам, барам, опирам —> прен, основавам 2: базирам, градя, опирам се —> облягам сн Г. подпирам се. —> прен, осно- завам сн 1: базирам се, по¬ чивам, градя се. —» прен, основавам сн 2: базирам се, описание — характернсти- ка 1: обрисовка, портрет. описвам -> изобразявам: представям, рисувам, обри¬ сувам, възпроизвеждам, разглеждам, възсъздавам, претворявам, пресъздавам. —а характеризирам: оха¬ рактеризирам, обрисувам, очертавам, описание — изображение 2: картина, рисунка, рисунък, —а характеристика: обри¬ совка, портрет. описвам -> изобразявам: -> характеризирам: охаракте¬ ризирам, обрисувам, очер¬ тавам,
опитвам се 350 опитвам се -» старая сн: стремя се, мъча се, грижа се, гледам, опитен - 1. Който има опит и знае как да постъпи в ня¬ какъв случай: вещ, умел, изкусен, обигран, рутини- ран книж., изпечен прсн. разг, Опитен (знщ...) май¬ стор златар. Опитен (знщ...) ръководител, Опи¬ тни (знщ...) в корабоплава¬ нето. <=> Аещ. неопитен, невеж, невещ, неумел, неиз- кусен, ^обигран, неруги- ниран, ~ Близ, подготвен. 2. В който личи наличие на опит, навик, сръчност: вещ, умел, изкусен, майстор¬ ски, обигран. Опитно (ве¬ що...) боравене с инстру¬ мента, Опитна (знща...) ръка. <=> Ант. неопитен, невещ, неумел, невкусен, оплаквам прен, —> окайва/м: ожалвам. оплесквам разг. — измърся- зам: изцапвам, замърсявам, измацвам, омацвам, намац- вам, омърсявам, намърся- ®ам, наплесквам, изцапот- вам, измърлям, намърлям, омърлям, наклепвам, оклеп- вам, изклепвам, оплитам — прен, замесвам: намесвам, въвличам, вмес¬ вам, забърквам, набърквам, заплитам, оплюсквам простонар, грубо —а изяждам 1: изгълтЕам, излапвам, изплюсквам, изкпъонвам, изгризквам, опапвам, изпапвам, омах- вам, изпуквам,опуквам,из- прасквам, опрасквам. опозиция —> прен, книж, съп¬ ротива 1: отпор, противо¬ поставяне, съпротивление, противодействие, реакция, опомням се —> съвземам сн 2. оправдан —» основателен 1: правомерен, оправям - 1. Правя нещо из¬ вито, криво да стане право или да стои право: изпра¬ вям. Оправям (изправям) изкривен гвоздей, Оправям наведено дръвче,. <=> Ант. изкривявам, изви¬ вам. 2. Правя нещо събрано да стои опънато: опъвам, изпъвам, изправям. Опра¬ вям (опъвам,,,) покривка ма маса. Оправям (опъвам,,,) събрана nаяа: <=> Амт, съ¬ бирам, — поправям 1: из-
351 определение правям, —> прен. подобря¬ вам 1: поправям, —> прен. разг. упътвам 1: напътвам, насочвам, —> разг/ребвам- разчиствам, прибирам, опрасквам простонар, грубо —а изяждам 1: изгълтЕам, излапвам, изплюсквам, оп- люсквам, изкпъонвам, из- гризквам, опапвам, изпап¬ вам, омахвам, изпуквам, опуквам, изпрасквам, определен - 1. Който е пред¬ варително посочен и се знае: уточнен, уговорен, уречем книж. рядко, Фра¬ кът е дреха за определени (уточнени,..) случаи, Часът на срещана е определен (уточнен..,). Това е осреде- .лнnаnо (уточненото,,,)мя¬ сто, Времето на действие¬ то нн е добре определено (уточнено), <=> Ннп. не¬ определен, неуточнен, 2. За който става дума, който е предмет на мисълта, разго¬ вора: даден, конкретен. В определения (даднния...) случай той нн носи вина. Спорим само за определен (даден...) момент от тъл¬ куването на произведение¬ то, оАнт. друг, различен. 3. Който е отделен, уговорен за някаква цел: предназна¬ чен, отреден, наречем нар. Стаята е определена (срнд- назначена,,,) за зостн. Тази доставка е определена (предназначена..,) за наша¬ та фирма, 4. Който има точ¬ на форма, образ или същ¬ ност: ясен, конкретен, то¬ чен. Исканията ти не са достатъчно определени (ясни...). Представата ми за слана ма вилата е много определена (ясна...). Сми¬ сълът на пословицата н достатъчно определен (ясен,,,), &Ннт, неопреде¬ лен, неясен, uеконкретен, неточен. определение - Кратко изрече¬ ние, което определя съдър¬ жанието, значението или същността на някакво по¬ нятие, дума: дефиниция, формулировка книж. Да¬ вам осрнделенин (дефини¬ ция.,) па основното значе¬ ние на глагола гледам. Мно¬ го трудно оформям опре¬ деление (дефиниция,,,). Оп¬ ределението (дефиниция-
определено 352 на...) нн емного точно. определено —разг, безспорно: несъмнено, безсъмнено, очевидно, положително, безусловно, явно, сигурно, разбира се, определям - 1. Преценявам и уточнявам някакво количе¬ ство. някакви данни или факти: установявам, нами¬ рам. Определям (установя¬ вам,..) радиуса ма сферата.. Определям (установявам...) колко средства ще са нуж¬ ни за мнбнлирапн на апар¬ тамента. Определям (на¬ мирам...) координати па кораб. — Близ. изчислявам, пресмятам; уточнявам (вж). 2. Изяснявам точното мяс¬ то и време на нещо или вида, характера на нещо: поставям прен., установя¬ вам, слагам прен,, турям прен. разг. Определям (по¬ ставям,,,) диагноза, Опре¬ делям (постасвлм,.,) срок за изпълнение на строежа. Определяме (поставяме,,,) условия за участин в конкур¬ са, — Близ. уточнявам (вж). 3. Спирам избора, внимани¬ ето си на нещо или някого за някаква цел: посочвам прен,, набелязвам прен, Трябва да определим (посо¬ чим ...) участниците в коми¬ сията. Още не съм опреде¬ лил (посочил...) кой ще мн замества, Определям (по¬ сочвам ...) стихотворения за наизустяване. - Близ. избирам, 4. Изразявам с думи точного съдържание на нещо: уточнявам, дефи¬ нирам книж,, формулирам книж, Определям (уточня- зам...) какво се разбира под термина „съвременен бъл¬ гарски език ". Не мога да оп¬ ределя (уточня,,,) точно какво чувствам. Определи (уточни,,,) по-добре целите си, — Близ. означавам, назо¬ вавам. 5. Причина съм за нещо: обуславям книж. Ус¬ пешният резултат от този изпит определя (обуславя) по-нататъшния му инте¬ рес към химията. Битието определя (обуславя) съзна¬ нието, —а уточнявам: уго¬ варям, конкретизирам, пре¬ цизирам. —> стесн. пред¬ определям: предмачерта- вам, орисвам, прокобвам.
353 организъм опропастявам се — разоря- вам се; фалирам, банкрути¬ рам, пропадам, опуквам — прен. разг. грубо изяждам 1: изгълтЕам, излапвам, изплюсквам, оплюсквам, изкльопвам, из- nанБам, опапвам, изпраск- вам, опрасквам, омахвам, изгризквам, изпуквам. опустошителен —> разруши- телнн 1; рушителен, уни¬ щожителен, съкрушителен, гибелен, опция но®. нежел. — зъзмаже пост. опъвам —> оправям 2; изпъ¬ вам, изправям, опърмичав разг. неодобр, — своенравен; своеволен, не¬ покорен, опак, дръпнат, въртогла®, опърмичавост разг. неодобр. —а своенравие; своеволие, непокорство, виротпаветво, опак^ос^т^, оратор - 1. Човек, който умее да говори хубаво, красноре¬ чиво: вития рядко книж,, ритор рядко старин. Забеле¬ жителен оратор (вития). Дрнзнн оратор (вития...). 2. Човек, който говори пред публика в някакъв момент: говорител. Ораторът (го¬ ворителят) бн прекъснат от ръкопляскяния, организация —» устройство 2; структура, строеж, организирам -1. Правя нещо да се осъществи: уреждам, устройвам огр,, подгот¬ вям, спретвам разг, Орга¬ низирам (уреждам...) чест¬ ване на рожден дни, Орга¬ низирам (уреждам...) сре¬ ща с депутат, Организи¬ рам (уреждам...) екскурзии з чужбина, 2. Правя нещо да сгава по определен ред, на¬ чин: подреждам прен., редя несв,, прен,, нареждам прен, разг. Организирам (eадрежcдям...) си работа¬ та за следващите ден. Ор¬ ганизирам (подреждам,,,) живота ма децата сн. Той умнн най-добрн да организи¬ ра (подреди) програмата за тържеството, <=> Ннт. gезортаиизирам, разстрой¬ вам, обърквам, —> основа¬ вам 1; създавам, учредявам, сформирам, образувам, из¬ граждам, организъм -» тяло 1,
органичен 354 органичен —> иıuалазичнн. екологичен, ординарен книж. рядко — оииикеовее: банален, триви¬ ален, неоригинален, оригинален - 1. Конго произ¬ тича, идва ог истинския ав¬ тор или източник: автенти¬ чен книж., първообразен рядко книж, Оригинални (автентичен,,,) ръкопис. Оризиналпа (язпннш^и^- ня...) картина от Рубенс. <=> Нет, подправен, неори¬ гинален, неавгентичен, фал¬ шив, ~ Близ, истински, съ¬ щински, първороден, досто¬ верен, първоначален, 2, Който не е заимстван или възникнал по подражание: самобитен, самороден. Оригинална (самобитна,..) идея. Оригинална (сямо- битна,,,) поезия, <=> Амт. подражателен; заимстван. ~ Близ. самостоятелен, личен, индивидуален, 3. Който е по-различен от другите: своеобразен, необичаен, особен, необикновен, бам¬ башка прил, нроегоuар, Оригинален (своеобразен,,,) капо поет, Оригинални (своеобразен.,,) мислител, Оригинална (своеобраз- па...) прическа, Оригинална (своеобразна...) архитекту¬ ра. <=> Ннп. обикновен (вж,). ~ Близ, необикновен, интересен, чуден (вж). ориентирам —> упътвам 1: насочвам, напътвам. орис разг. —> съдба 1: участ, предопределение, орисия, жребий, дял, орисвам разг. —> лредоπредее лям: предначертавам. опре¬ делям, прокобвам. орисия разг, —> съдба 1: участ, предопределение, орис, жребий, дял, оръдие —> прен. средство 1: инструмент, сечиво. осведомявам сн-> узнавам 1: научавам <се>, разбирам, чувам, дочувам, осветлявам —> прен, книж, обяснявам 1: разяснявам, пояснявам, изяснявам, раз¬ тълкувам, освирепявам експр. —> разя- рязам сн: вбесявам се, по¬ беснявам, полудявам, под¬ лудявам, лудвам, запенвам се, разлютявам се. освирепял експр. — яростен
355 оскърбявам Г. разярен, бесен, побеснял, запенен, разлютен, освобождавам се - Намирам начин да не направя, да не изпълня нещо, което не ис¬ кам: отървавам се разг., отървам се разг,, измък¬ вам се прен, разг,, избяг¬ вам2 прен,, откачвам се прен, разг. Освободих сн (отървах сн...) от неприят¬ ния ангажимент, Осво¬ бождавам сн (отървавам сн...) от дежурство, Щн се освободя (aтΊрзя...) от досадната му компания. Едвам се освободих (отър- зах...) от едната задача н ми възложиха друза, <=> Ант заемам се, ангажирам се, натоварвам се, връзвам се. осигурявам - 1. Създавам ус¬ ловия да има нещо или то да бъде сигурно, надеждно: обезпечавам!, подсигуря¬ вам разг., гарантирам книж, Осигурявам (обезсе- чавам,,,) безопасността ма скиорите, Можете ли да осигурите (обезпечите,,,) добри условия за изследва¬ нето? Ще осигурим (обез- енчим,,,) прозрачност на сделката. 2. Снабдявам ня¬ кого, нещо с необходимите средства, материали, храна: обезпечавам, подсигуря¬ вам разг. Осигурявам (обнз- сечавам,..) снабдяване на курортистите, Осигуря¬ вам (обезпечавам,.,) зори- во. Осигурявам (обезпеча- зям...) издръжка па сту¬ дент, —— застраховам, оскъден —беден 2: сиромаш- ки, мизерен. —> недастатъе чнм: ограничен, скромен, беден, мизерен, оскъдица —> бедност: бедно¬ та, беднотия, немотия, сиро¬ машия, мизерия, нищета, безпаричие, глад, оскъдност — недостиг: недо¬ имък, ограниченост, бед¬ ност, дефицит, оскърбителен - Който оскър¬ бява: обиден. Оскъриител- но (обидно) държание, Ос¬ кърбителни (обидни) думи. — Близ, язвителен, оскърбявам - Нанасям обида, унижение на някого, на не¬ чие достойнство: обиждам, засягам прен,, наранявам прен,, уязвявам, жегвам
осланям се 356 разг. Оскърбявам (обиж¬ дам.,.) някого с несправед¬ лив укор. Оскърбявам (обиждам...) семейството с клевета, Думите .иг ос¬ кърбиха (обидиха...) момче¬ то. Оскърбявам (засягам, наранявам) честта— — Близ. наскърбявам (вж), осланям се рядко —> надявам се 2: разчитам, уповавам се, облягам се, осмивам - Представям нещо ® смешен вид, за да го ра¬ зоблича, разкритикувам: иронизирам, окарикатур- вам, надсмивам се (над), изкарикатурвам. Нлеко Константинов осмива (иронизира...) лрастащиня- та, хитруването, използва- чнспзапо на Бай Ганьо. Илф н Петров осмиват (иронизират,,.) нравите на своето зремн. — Близ. при¬ смивам се, основа - 1. Главна, съществе¬ на част, върху която се раз¬ вива или съществува нещо: база, фундамент книж. (огр,), устои книж, (огр.), почва прен, книж. (огр,). Рушащ се основите (база¬ та, устоите, фундамен¬ тът) на старата нравст¬ веност, свързана с христи¬ янската религия. Романът е изграден на историческа основа (база). Заминавайки в чужбина, писателят губи основата (базата..,), от която черпи вдъхновение и сюжети,— На каква основа (база) са вашите конфлик¬ ти? 2. спец, Главни, съще¬ ствени моменти, мисли, върху които се развива сю¬ жетът или чувството на ху¬ дожествено произведение: канава прен,, скелет прен,, фундамент книж, Образът на стълбата и изкачването е основата (канавата,.,), на която Смирннискн раз¬ вива идеята си в „Приказ¬ ка за стълбата —“. —> прен. причина·, основание, база, почва, основавам - 1. Полагам на¬ чало и основи на някаква организация, учреждение: създавам, учредявам, сформирам, формирам, изграждам, образувам, ор¬ ганизирам. Основавам (сьодазам...) кооперация.
357 основен Основавам (създавам...) първото българско читали¬ ще в Свищов, Оспозазам (създавам...) Българско кни¬ жовно дружество, Основа¬ вам (създавам,,,) партия. Основавам (сьодязам...) клуб по икебана, — Ант. разформировам, разтурям, развалям, разпускам, ~ Близ, устройвам, 2. прен, Приемам като причини, ос¬ нования за нещо: базирам книж,, градя несв., прен,, опирам прен, Адвокатът основава (базира...) защи¬ тата си на дзе доказател¬ ства. основавам се -1. С предп. на, Имам своите причини, ос¬ нования в нещо: базирам се книж,, опирам се прен., по¬ чивам прен. книж,, градя се прен, Решението се ос¬ новава (базира,,,) на необ¬ ходимостта от промени в организацията, Тезата му сн основава (базира,,,) на много модерна теория, Като говоря това, аз се ос¬ новавам (базирам, опирам) ма впечатленията на свиде¬ тел ма произшествието, 2. Намирам основания, под¬ крепа за нещо: базирам се книж., опирам се прен. За¬ щитникът по делото се ос¬ новава (базира сн...) на член 147 от Кодекса, Основавам сн (базирам сн...) на твои¬ те сведения— за твърдение¬ то сн. основание — повод: причина, мотив. -> смисъл 2: логика. —> аргумент 7: довод, съоб¬ ражение, мотив, мотивиров¬ ка, обосновка, основателен — Който има ра¬ зумна, приемлива причина: оправдан, правомерен книж, Основателно (опряз- дапа...) съмнение. Основа¬ телен (оправдан.,,) отказ. Основателно (оправдано) доверие, <=> Ант, неоправ¬ дан, безпричинен, ~ Близ, обоснован, аргументиран, мотивиран, —> справедлив; заслужен, основен - 1. Най-важен, най- съществен: главен, първо¬ степенен, централен, фун¬ даментален книж,, карди¬ нален книж. експр,, базов книж., възлов, ключов книж, Обсъждаме основни-
особен 358 те (главните,,,) проблеми ма предприятието, Основ¬ на (главна.,,) лрнчка сред развитието. Основни (глав¬ ни...) характеристики на българите, Основен (зля- знп...) Дял от икономиката. Основно (главно,,,) съобра¬ жение. <=> Амт, второстепе¬ нен, маловажен, незначите¬ лен, 2. рядко Който стои в основата, най-долната част на нещо: базов книж,, фун¬ даментален книж. Основни (базови,,,) подпори, Осно¬ вни (базов,,.) камък. — пъ¬ лен 3: цялостен. особен — оригинален 3: свое¬ образен, необичаен, необик¬ новен, бамбашка. особеност — качество 1: ха¬ рактеристика, признак, свойство, черта, оставям -1. Правя нещо, кое¬ то държа или е някъде, да заеме друго място: слагаме поставям, турям разг, Ос¬ тави (сложи.,,) дрнхитн ма закачалката. Оставям (слагам...) книгата ма ета¬ жерката н си тръгвам. <=> Ннт. вземам 1 (вж). 2. Пре¬ ставам да си служа с нещо или да наглеждам някого, да се грижа за някого, нещо: изоставям неодобр,, заряз¬ вам разг, неодобр, Остави¬ ха (изоставиха,,,) /нцата и отиДоха Да пият кяфн. За¬ що остави (изостави,,,) чантата с покупки ма пей¬ ката? 3. Преставам да бъда заедно с някого: напускам (напущам), разделям се (с), разлъчвам се поет., за¬ рязвам разг, неодобр, Щом съм тук - тимн тихо напу¬ щаш / н оставаш зад мене сама. П. Матев, Ако тук по¬ паДне случайно /някой гост, непознат, чужДнеец, / слеД еДин /не градчето ще знае /.../ че човекът напуснал женя сн, / чн зарязал и Дом, н приятели. И, Радоев. Сега ще ви оставя (напусна,,,) за няколко дни. Оставих (раз¬ делих се с...) приятеля сн ма ъгъла. оставям <се>—> прен, разг. развежДам се: разделям се, разосгавям се, напускам, изоставям, осторожен книж. нежел, —> внимателен 2: предпазлив, бдителен. —> внимателен 3:
359 отбран предпазлив. остарял —> отживял: старо¬ моден, анахроничен, допо¬ топен, мухлясал. остър —> изпитателен: про¬ низващ. —> прен. оженено- чен: свиреп, лют. осъждам —> обвинявам: виня, съдя, укорявам, упреквам, коря, нападам. — разобли- чазам: изобличавам, за¬ клеймявам, бичувам, клей¬ мя. осъзнавам -> разбирам 1: схващам, проумявам, прози¬ рам, загрявам. осъществявам — направям 3: правя, провеждам, произ¬ веждам. осъществявам се - Превръ¬ щам се в реален, действите¬ лен факт, в реалност: реа¬ лизирам се книж., сбъдвам се (огр,), ставам2 (огр,), Планът се осъществи (ре¬ ализира) бляго/аренин ня Дарения, Мечтите ми се осъществиха (сбъднаха.,,). Прн/виж/анияна сн осъ¬ ществяват (сбъДват, реа¬ лизират), —а случвам се: сгавам2, реализирам се, извършвам се, протичам. развивам се, разигравам се, отбелязвам - 1. Пиша кратък текст, бележка: записвам, набелязвам, бележа несв,, забелязвам. Отбелязвам (записвам...) задачите си за /ннс. Отбелязвам (засис- вам.,) накратко впечатле¬ нията сн, 2. Давам някаква информация писмено или устно: изтъквам, забеляз¬ вам, посочвам прен., под¬ чертавам прен. експр., соча несБ,, прен, Писателят от¬ белязва (изтъква...), чнфак¬ тите са Достоверни, но това нн е история, а роман. Отбелязал (изтъкнах,,.), чн моето мнение е Друго, —а оз- начавим 1: обозначавам, бе¬ лежа, маркирам, забеляз¬ вам, набелязвам. отблъскващ —> неприятни 1: противен^ неприветлив, не¬ приветен, гаден, —> метри- ятем 2: несимпатичен. ан- гuпагиееu, непривлекате¬ лен, противен^ отбран - Който превъзхожда други по някакви качества, по-добър: подбран,избран, елитен (огр. за кръг от ли¬ ца), Чнта отбрани (подбра¬
отбранявам 360 ни, избрани) книги. На вече¬ рята поднесоха опирани (^^^^/бзрамн, избрани) ястия. В кафенето сн събирате отбрано (по/бряно,,,) об¬ щество—. <=> Ант, безразбо¬ рен, случаен. отбранявам —> защитавам Г, браня, отстоявам, вардя. отбулвам —> откр1изам I: от¬ вивам, разбулвам, отварям -1. Правя открит ня¬ какъв отвор или място, за да може да се влиза гам или нещо да прониква: разтва¬ рям, откривам прен. (огр,). Отварям (разтварям...) зряща,. Отварям (разтва¬ рям) сандък, капак, Отва¬ рям (разтварям...) очи—. Отварям— (разтварям) про¬ зорец. <=> Амт. затварям. 2. Разгъвам нещо свито, сгъна¬ то: разгръщам, разтварям, разпервам (огр, за ръце, пръсти), Отварям (раззръ- щам...)ръцн. Отварям (раз- зръщам,,,) обятия. Отва¬ рям (разгръщам, разтва¬ рям) мяДнллнмня киен^1. От¬ варям (разгръщам,,,) шепа¬ та сн. Отзарям (разтва¬ рям, разгръщам) книга на определена страница, <=> Ант, свивам; сгръщам; за¬ тварям. —> прен, откривам 5: разкривам. —> прен, от- кризам 6: разкривам, —> прен.развивам 2: разгъвам, оггъвам, разопаковам. —> прен, прокарвам: пропра¬ вям, — разкривам 2. отвеждам рядко —зоДя 1: за¬ веждам, карам. отвивам —> откривам Г. от- булвам, разбулвам, —> раз- визам 1: развъртам, отвър- там. —> развивам 2: разгъ¬ вам, отгъвам, отварям, отвлечем - Който има много общи и неопределени беле¬ зи или няма материален из¬ раз, не е свързан с нещо кон¬ кретно, осезаемо от сетива¬ та: абстрактен книж,, общ, неконкретен. Отз-лечено (абстрактно...) мислене, Много отвлечено (абсп- рактна...) предложение, Най-отвлечено (абстракт- иа...)разсъждение, Отзлн- чнма (абстрактна...) тео¬ рия. Отвлечено (абстракт¬ но) понятие, <=> Ант. кон¬ кретен, ~ Близ, неясен, не¬ разбираем, размит, мъгляв,
361 отговарям отвличам се — разсейвам сн 1: разсредоточавам се, от- плесвам се, отвратителен -> Който пре¬ дизвиква неудоволствие, неприятно чувство, отвра¬ щение, възмущение: без¬ образен, противен 1, ужа¬ сен, възмутителен, грозен прен,, гаден разг, експр, Отвратителна (безои- разна...) клевета. Отвра¬ тителни (безобразни,.) помисли, Отвратителна (грозна, противна,,,) цел. Отвратително (безобраз¬ но...) поведение ма лицемер. <=> Ант. прекрасен, досто¬ ен. ~ Близ,.', лош 1 (вж). —> грозни: некрасив, противен безобразен. отвръщам —> отговарям 1, отвътре - Във вътрешната част на нещо: вътре. Вън зилмнешн война н мрак, н ужас, / вътре з мене - слън¬ це, лесен и възторг. Бп. Ди¬ митрова. Вънка глндаш ябълката червена, но отвъ¬ тре (зънрн) е чнрзиза. Отвътре (вътре) сме сло¬ жили щори, Отвън изма¬ захме, но отвътре (вътре) нн сме ремонтирали, <=> Ант. отвън, отвънка, вън, навън, вънка. отвъртам — развивам 1: раз¬ въртам, развинтвам, отвинт- вам, отвивам. отгатвам — Досещам се: по¬ знавам, разбирам, прози¬ рам, отглеждам - Полагам труд за прехраната и развитието на домашни животни: храня1 несв,, гледам несв,, раз¬ въждам, въдя несв, От¬ глеждам (храня,,,) свине - майки. Отзлеж/ам (хра¬ пя...) пилета.. Храня (гле¬ дам) буби. отговарям - 1. Казвам нещо при запитване: отвръщам. Вий синанн какъв съм? Втори път, / чн съм понт, ви вече отговарям, П. П. Славейков, 2. Казвам нещо при повикване, обръщане към мене или искане: реа¬ гирам книж., отзовавам се, откликвам. На отправена¬ та закана нн отговори (ре¬ агира,..) нищо— Защо не от¬ говориха (реагираха,,,) мя поз/разя ни? Досна хора отговориха (реагираха,,,)
отговор 362 на призива за помощ. 3. Каз¬ вам, извиквам нещо при из¬ викване', за да съобщя, че съм чул: обаждам се, отзо¬ вавам се, откликвам. Ви¬ ках дълго от височината, но никой не онзовори (отзова се..)— Цял час звънях и ни¬ кой нн отговори (отзова сн..). —> прен, подхож/ам 1: съответствам, прилягам, кореспондирам, отговор —> прен, отзвук 1: от¬ зив, отклик, ехо, отек, реак¬ ция, отговорен —високопоставен 2: висок, висш, отграничавам се рядко — разграничавам се: дистан¬ цирам се, отгъвам рядко —> развивам 2: разгъвам, разопаковам, от¬ варям. отдавнашен —> стар 2: отко¬ лешен, едновремешен, ми¬ нал, отдел - 1. Обособена по зада¬ чи съставна част на пред¬ приятие, учреждение, про¬ изводство: подразделение, сектор, отделение. ОтДел (садрaо/елнеие...) в минис¬ терство, Машинни сектор (опделепин). Отдел (поД¬ разделение.,.) за разфасов¬ ка на месо—. 2. Част ог спи¬ сание, вестник, книга с ед¬ нороден материал: раздел. Литературни отдел (раз¬ дел) ма вестник, Спортен отдел (раздел), — Близ дял 2 (вж), отделен - 1. Който не е пред¬ назначен и за други, не се ползва с други: самостояте¬ лен, самостоен рядко. От- Делиа (самостоятелна...) стая. Отделен (самостоя- нелнн,,,) вход. ОтДелно (са- ^iосnоящняна...) изследва¬ ме, <=> Ант, общ, съвместен, колективен. ~ Близ. обосо¬ бен, изолиран, 2. Който не е съединен, обединен с други: самостоятелен, частен, са¬ мостоен рядко. Отделен (самостоятелен,.,) проблем за обсъждане, Това е от/н- лнн (самостоятелен...) въпрос, ОтДелен (самосто¬ ятелен,..) случай. <=> Ант. общ, 3, Който не е заедно с друг, а само един от редица подобни: изолиран разш,, откъслечен (огр.). Чувам само отДелин (изолирани,,,)
363 отзвук реплики от разговора. Чета отделни (откъслечни) мес¬ та от книгата, На отдел¬ ни (изолирани) месна ще има залнжи. В отделни (изолирани) случаи сн пра¬ вят изключения, <=> Ант, всеки, всички (ме.). —а раз- личнн 2: друг. отделение —> отдел 1: подраз¬ деление, сектор. отдих — почивка 1: отмора, покой. отдъхвам <си> разг. —> лочи- вам <си> 1: отпочивам си, отморявам се, отмарям, ре¬ лаксирам, отегчителен — безинтересен 1: скучен, отегчителен, до¬ саден, дотеглив, неинтере¬ сен, незанимателен. отек рядко — отзвук Г, отго¬ вор, отклик, отзив, ехо, ре¬ акция, отечество книж, -4 родина: татковина, отживелица - Нещо, същест¬ вувало в миналото, коего няма място в съвременност¬ та: архаизъм, анахро¬ низъм. Детските плитки изглеж/ап зечн като от¬ живелица (архаизъм...). Кринолините отдавна са отживелица (архаизъм,,,). <=> Амт новост, иновация, отживял - Който не отговаря на изискванията на съвре¬ менния живог и разбира¬ ния: остарял, старомоден, анахроничен прен,, допо¬ топен прен,, мухлясал прсн. ирон, Отживели (ос¬ тарели..) схващания за държание, Отживял (ос¬ тарял ...) ман т ал и т нт. Отживели (остарели...) морални принципи, Отжи¬ вяла (остаряла...) система за комуникация.— <=А Ант, съвременен 2 (вж). ~ Близ. старомоден (вж). отзвук -1. Нещо, което се каз¬ ва или проявява, за да се от¬ говори на повикване, иска¬ не, призив и под,: отговор, отклик, отзив, ехо прен., реакция прен. книж,. отек рядко. Без отзвук мойна стъпка / и днес ли ще пре¬ мине? Т. Траянов. Горчив за пях е вснки залък, /без ехо - всеки стих изпят, Т, Трая¬ нов, Прийми ннз песни, майко мила, / отйнк на жа- .лостний ти зоз. И®. Вазов,
отзив 364 Т(воепю обръщение към пар¬ ламента, изглежда, ще има отзвук (отзовор...). Викът ми за помощ остана без отзив (отговор.,,). 2. На¬ чин, по който се приема ня¬ каква проява, изразен в пре¬ ценка или действия: от¬ клик, реакция прен, книж, Отзвукът (откликът,,,) от статията бешн неочак¬ ван, отзив — отзвук Г, отговор, отклик, ехо, отек, реакция, отзивчив —> услужлив, лю¬ безен, отзовавам се —> отговарям 2: реагирам, откликвам, —> отговарям 3: обаждам се, откликвам, отивам -^хоДя 1. -ь носеща- зам: ходя, навестявам, спо- хождам, наобикалям, обика¬ лям, —> пристигам 2: идвам (ида), дохождам / дойда. —> прен, поДхождам 4: прили¬ чам, прилягам, стоя, вървя, мязам, отивам си -а напускам 1: тръгвам си, ида си, махам се, излизам <си>, избягвам 1, фъсвам, фъскам, бягам, измъквам се, изфирясвам <се>, изнизвам се. —> прен. разг. умирам 1: почивам, издъхвам, загивам, падам, свършвам, пуквам, отказ —> аб/нкация 2: абдики- ране, измъкване, дезертира- не. откарвам — прен. разг, трая 1: продължавам, проточвам се. — прен. разг, издържам1 1: устоявам, удържам, из- трайвам, трая, откачвам се — прен, разг. спа¬ сявам сн 2: измъквам се, из¬ бавям се, избягвам2 / избег¬ на, отървавам се (отървам се). откачен — прен. разг, менор- малнн 2: пуд, побъркан, умопобъркан, безумен, умо¬ помрачен, смахнат, мръд¬ нал, сбъркан, налудничав, невменяем, превъртял, ша¬ шав, чалнат, ула®, изкукури- гал. отклик —> отзвук 1: отговор, отзив, ехо, отек, реакция. —> отзвук 2: реакция, откликвам — отговарям 2: реагирам, отзовавам се. —> отговарям 3: обаждам се, отзовавам се, отколешен книж, — стар 2:
365 откривам отдавнашен, едновремешен, минал. открадвам - Вземам за себе си чуждо нещо без знание на собственика: присвоявам, вдигам прен, разг., задигам разг., отмъквам разг,, сви¬ вам прен. разг,, гепя несБ,, жарг., забърсвам прен, разг. Опкра/паха (з/игнаха...) ми чамтата. Откра/наха (з/нгпаха.,.) ни колата. <=> Ант, връщам, ~ Близ. оби¬ рам, ограбвам, окрадвам. —> прен. присвоявам 2: плаги¬ атствам. откривам -1. Махам покрив¬ ка, покривало от нещо по¬ крито: отвивам, разбулвам (огр. за було, лице), отбул- вам (огр, за було, лице), Откривам (отвивам) лице¬ то си. Откривам (отви- зам...) лицето на булка. Откривам (отвивам) завит хляб—. Горещо е и откривам (отвивам) завитите сн кра¬ ка. <=> Амт, закривам, зави¬ вам, забулвам, 2. Казвам нещо тайно, скрито или ин¬ тимно, съкровено: разкри¬ вам, поверявам, издавам, изказвам, споделям, дове¬ рявам (огр. за мисли), От¬ кривам (разкривам,,,) тай¬ на. Открих (разкрих...) лп* замисъла ма ръководство- по. Откривам (разкри¬ вам,..) чувствата си. <=> Ант, скривам, прикривам, спотаявам, 3, Намирам нещо скриго или прикри¬ вано, тайно: разкривам, намирам. Откривам (раз- крнвам...) скривалището на бандитите, От кр ихмн (разкрихме...) къде са скри¬ ли парите. Откривам (раз¬ кривам) заговор. Открих (намерих) си паспорта, <=> Ант. скривам. 4. Установя¬ вам съществуването на нещо неизвестно: изнами- рам. Колумб открива (изпа- мира) Америка. 5. Давам възможност нещо да се виж¬ да: разкривам, отварям прсн. Билото открива (от¬ варя) чудесна гледка. Нови¬ не инициативи откриват (отварят) нови хоризонти за България. оАнт, закри¬ вам, затварям, 6. Поставям начало на нещо, за да дей¬ ства: отварям прен,, раз¬ кривам нежел. Откривам
откриване 366 (отварям.,,) нов пазар. От¬ кривам (отварям...) мага¬ зин. <=> Ант. затварям, за¬ кривам. —> намирам: виж¬ дам, — отварям 3. —а от¬ варям 4: разкривам, — ус¬ тановявам 1: забелязвам, констатирам, виждам, —» разкривам 1: отгатвам, раз¬ булвам, разгадавам. —раз- кризам 2. разкривам 3: показвам, представям, изда¬ вам, демаскирам, оголвам, -> заварвам: сварвам, нами¬ рам. откриваме —> начало: започ¬ ване, старт. открит — прен. откровен 1: искрен, прям, чистосърде¬ чен, неприкрит, безхитрос- тен. —> явен 2: нескрит, не¬ прикрит, публичен. открито — явно 2: нескрито, публично, неприкрито, ачик. откровен -1. Който не скрива мислите, намеренията си, не си служи с недоизказване, прикриване: прям, чисто¬ сърдечен, искрен, открит, неприкрит, безхитростен рядко, Откровен (прям.,,) човек. Откровени (прями,,,) думи—. 2. Койго изразява, съдържа такова поведение: чистосърдечен, искрен, открит, неприкрит, безхи- тростен рядко, Откровен (чиспосър/нчен...) разго¬ вор. Откровени (чисто- сър/ечни,,,) очи. Открове¬ но (чистосърдечно,,,) при¬ знание. <=> Ант, прикрит, потаен, притворен, неис- крен. ~ Близ, естествен, не- престорен, —> явни 3: от¬ крит, нескрит^, неприкрит. откроявам се —> проявявам сн 1: изразявам се, виждам се. откъслечен — отделни 2: изо¬ лиран. отлика книж, —> разлика: раз¬ личие, отличие, отлитам —> прен. минавам 3: преминавам, отминавам, изминавам, изнизвам се, из¬ тичам. отличен - Който притежава някакви положителни ка¬ чества ® най-висока степен: превъзходен, първокла¬ сен, първокачествем, пер¬ фектен книж, Отлични (превъзходен.,,) музикант—. Отлично (превъзходно...) качнсщзо. Отлична (ере-
367 отмъщение възхоДна,,,) стока, Отлич¬ на (превъзхоДна.,) изра¬ ботка. <=> Ант—, лош, слаб, негоден. ~ Близ. идеален, съвършен, отличие книж. —> разлика, различие, отлика, отличителен — характерни, свойствен, типичен, при¬ същ, епицифичеи. отлично - За израз на голямо, пълно одобрение: чудесно, превъзходно, супер нов, нежел, Отиваме ма екскур¬ зия в Париж! - Отлично (чуДесно,.,), Израхпн от¬ лично (чудесно.,,). отмарям несв. жарг. — сочи¬ вам <си> 1: отпочивам си, отморявам се, отдъхвам <си>, релаксирам. отменям -1. Спирам действи¬ ето, прилагането на нещо, установено преди това: пре¬ махвам, махам разг. Отме¬ ням (премахвам,.,) задъл¬ жителната униформа. Отменям (премахвам...) полицейски час. Отменям (премахвам...) безплатни¬ те карти за еънузапн. Амт. въвеждам. 2. Отказ¬ вам се от издадена заповед, взего решение: анулирам книж. Отменям (анулирам) изДадепо решение, Отме¬ ням (анулирам) член от за¬ кон, <=> Ант, издавам, ~ Близ. обезсилвам, унищо¬ жавам, суспендирам. отмествам -вместя Г, преме¬ ствам, измествам, отминавам — задминавам 1: подминавам, заминавам2, изпреварвам, преварвам, надпреварвам, — минавам 3: преминавам, изминавам, изнизвам се, отлитам, изти¬ чам, отмора —> почивка 1: отдих, покой, отморявам се рядко —> ланне вам <си> 1: отпочивам си, огмарям, релаксирам, от¬ дъхвам <си>. отмъквам разг, — откра/зам Г, присвоявам, задигам, вди¬ гам, гепя, —> прен, грубо отнемам 1: вземам, иззе¬ мам, отмъщение ~ Действие, про¬ ява, които стават в отговор на сторено зло: мъст, раз¬ плата книж., отплата, въз¬ мездие книж, Проклятье вам чертози! Под зяште
отнасям се 368 сводове / да сн не чуят веч¬ но) ня песен звукове, /а само стон н само въздишки - за отплата, / Духът на отмъ¬ щение докле зи срий с земя¬ та. П, П, Славейков, Чн злъчка препълня сърцаугне¬ тени, / чн огън з глазине разсъдък суши, / че молния свнти в очи накързени, / чн мъст, мъст кръзпишка жадуват души. П, К. Яво¬ ров, А там - из зра/а, за разплата жнлнзня / тълпи¬ те повел бе Спартак. Хр, Смириенски, отнасям се - 1. Имам опре¬ делено поведение, държа¬ ние с някого, нещо: държа се прен. (с), постъпвам (с), третирам книж. Отнасям се (държа се...) с пренебре¬ жение към съучениците сн. Отнасям сн (държа сн...) небрежно с книзитн си. Не сн отнасяш (държиш,,,) добре с баба сн—. Отнасят сн (Държат се... с някого, третират някого) като с разнп. 2. С предл. зя, До. Имам отношение към няко¬ го, нещо, свързан съм с нещо: важа, засягам. Кри¬ тиката се отнася (важи.,,) за твоята спатия, Съ¬ ветът ми се отнася (за- жи,,.) за тези, които се ин¬ тересуват от музика. —а приемам 4: възприемам, посрещам, —> прен, разг, разсейвам сн Г. отвличам се, отплесвам се, разередоΊΌ- чавам се, разконцентрирам се, отнемам -1. Лишавам някого от нещо негово: вземам. Отнемам (вземам) имоти¬ те па селяните, Отнемам (вземам) Децата слнД разво¬ да. Отнемам (вземам) къща за дългове, = Ант, връ¬ щам, ~ Близ. присвоявам, обсебвам, заграбвам, 2. Ста¬ вам причина някой да няма нещо, което е изпитвал: ли¬ шавам (от), вземам разг. (огр.) Отнемам (лишавам от) спокойствието, Отне¬ мам (лишавам от) радост. Отнемам (лишавам от, взе¬ мам) здравето. = Ант, връщам, възвръщам. отпадам - Загубвам физичес¬ ките си сили, жизнеността си: отслабвам, измемощя- вам, заслабвам, западам,
369 отпускам се грохвам (за много силна степен на състоянието), рухвам експр, (за много силна степен на състояние¬ то). Майка ми много отпад¬ на (отслабна,,,) от боледу¬ ването. Старецът отпа¬ даше (отслабваше...) пред очите ни. <=А Ант. съвземам се, засилвам се, закрепвам се, възстановявам се. отпечатвам —> издавам 1: пуб¬ ликувам, отпечатък —> прен. книж. знак 1: белег, следа, диря, печат, отплата —> отмъщение: мъст, разплата, отплата, възмез¬ дие, отплесвам се -ь разг. разсей¬ вам сн 1: отвличам се, раз- средоточавам се, разконцен- трирам се, отнасям се, отпор — съпротива 1: съпро¬ тивление, противодействие, противопоставяне, реакция, опозиция. — съпротива 2: съпротивление, противо¬ действие. отпочивам <си> — почивам <си> 1: отдъхвам <си>, от¬ морявам се, отмарям, релак¬ сирам, отправям —> насочвам 1: уст¬ ремявам, обръщам, —» на¬ сочвам 4: обръщам се, адре¬ сирам, отправям се —> тръгвам 1: по¬ теглям, запътвам се, упът¬ вам се, насочвам се, поемам, запрашвам, отпускам се -1. Преставам да бъда стегнат: разпускам се, разхлабвам се. Връзките на обувките се отпуснаха (разхлабиха.,,). Ластикът се е отпуснал (разхлабил...). Хватката му се отпусна (разпусна), <=> Ант. стягам се. 2. Загубвам силите, жиз¬ неността си, които ме дър¬ жат изправен, стегнат: уви¬ свам, клюмвам. Тялото й сн отпусна (увисна) в ръце¬ те му. Главата му сн отпус¬ на (увисна...). Пуснах клона и той сн отпусна (увис¬ на,.). о Ант. изправям се. 3. прен, Ставам бездеен, за¬ губвам енергията си: демо¬ билизирам се прен. книж,, разпускам се прен. разг., разкисвам се прен. разг. неодобр., разлагам се прен, разг, експр., размеквам се прен, разг,, разплувам се прен, разг. експр,, разкап-
отпуснат 370 вам се прен, разг, експр, Отпуснала (Демобилизира¬ ла...) сн н н не сн готви за изпитите, Работих цял ден и сега съм се отпуснал (раз¬ киснал...) напълно, ннми се издиза. Отпусна (Демобили¬ зира.,) се по рнд причини н сн отказа от целта сн. <=> Ант. стягам се. ~ Близ. по¬ чивам си (вж), 4. прен, Пре¬ ставам да се притеснявам, срамувам: разпускам се прен. Детето сн отпусна (разпусна) и заговори ожи¬ вено, <=> Ант, затварям се, стягам се.-Близ, разпасвам се, разгащвам се, разюздвам се, 5. прен. Започвам да жи¬ вея по-богато, да харча по¬ вече: разпускам се прен, Напоследък се отпуснахме (разпуснахме) и купихме доста неща за къщата. <=> Ант, стискам се, отпуснат —> прен, разг, флнз- матичен 1: бавен, бавнопо- движен, — прен, разг. флнг- матичен 2: бавен, вял. —> прен, разг. нехаем 1 // небре¬ жен, немарлив, отпътувам — тръгвам 2: за¬ минавам, потеглям. отравям —> прен. експр. раз¬ валям Г, помрачавам, вгор- чавам, отреден — определен 2: пред¬ назначен. отроче — старин. или разг. ирон. дете 2: чедо, рожба, отслабвам -1. Ставам слаб на външен вид, загубвам от те¬ глото си: изтънявам, отъ- мявам, вталявам се разг., смъквам со прен. разг. Де¬ тето отслабна (изтъня,,,) след болестта—. Много съм отслабнала (изтъняла,.,) от анробиката. <=А Ант, напълнявам, закръглям се, наливам се. 2. Ставам пре- капено, некрасиво слаб, мършав: измършавявам, омършавявам, изкльоща- вявам разг. неодобр,, ок- льощавявам разг, неодобр, С остаряването пой ощ- слабня (измършавя...). <=> Ант. затлъстявам, 3. Ста¬ вам по-слаб, по-малък по сила: намалявам1, стихвам несв., затихвам несв,, ути- хвам несв. И стихна буря¬ та. Отпразнува / собеДата си кързазия враг. Хр. Смир- иеиеки, Вятърът отслабва
371 отчаям (намалява...). Дъждът от- слабия (намаля), Нападки¬ те отслабват (намаля¬ ващ.,,) Болката отслабна (намаля). <=> Ант. засилвам се, усилвам се, нараствам, активизирам се, —> прен, намалявам1’, при^^вам се, спадам, -» отпадам; из- немощявам, заслабвам, за¬ падам, грохвам, рухвам. отсрещен — пращизасаяое жем 1; насрещен, проги- вен2. срещуположен, сре¬ щен, отстоявам книж. —> по/кре- пям 1; поддържам, защита¬ вам, пледирам, застъпвам се. — защитавам 1; браня, отбранявам, вардя, отстранявам —> махам 1; раз¬ карвам. —> свалям 4; сне¬ мам, махам, отстранявам се — махам сн 1; изчезвам, отстъпвам — ерндазам сн; капитулирам, огъвам се, кпякам. отсъствие —> липса; вакуум, отсянка -1. Слаба, едва доло¬ вима разлика на някакъв основен цвят, звук, смисъл и др,: нюанс, разновид¬ ност, оттенък нежел. Есен¬ ната гора сияе от всички отсенки (нюанси...) на жълтото, Повечето сино¬ ними имат свои смислови отсенки (нюанси...). 2. Едва доловима разлика в типич¬ ния вид, характер на нещо или в признаците, с които нещо се отличава от друго: нюанс, оттенък. Съобщи за приемането на сипа й за студент с отсянка (ню¬ анс...) на майчина гaрдaст—. В обстановката се чувст¬ ва нюанс ма лукс. оттенък нежел, — отсянка 1; разновидност, нюанс, —» отсянка 2; нюанс, отчаян - Който няма или не изразява никаква надежда, вяра, че нещо ще се осъще¬ стви или ще стане по-доб¬ ро: обезверен, обезнадеж- ден, безнадежден рядко книж. А з искам да те помия все така: /Бездомна, безна¬ деждна н унила, Д, Дебеля- нов, ВиДя ми се съвсем от¬ чаян (обезверен,,,) след за¬ губата на Делото. Гледа с отчаяни (обезверени,,,) очи болната си майка, <=> Ант,
отчаяние 372 обнадежден; уверен. —> прен. ревностни,: страстен, пламенен, всеотдаен, разпа¬ лен, запален, отчаяние - Пълна пипса на надежда, увереност, че нещо ще се осъществи или ще стане по-добро: безна¬ деждност книж,, обезвере- мост книж. Ела, сзиднтнл- стзувай - в мрачна безна¬ деждност / как чезна за доброта П. К. Яворов, Об¬ хваща ме отчаяние (безна¬ деждност ...), като гледам склонността па човечест¬ вото към тероризъм. Сто¬ панинът гледа с отчаяние (инзна/нж/носн.,,) опус¬ тошената от зраДушката низа, Обхващаме отчаяние (безна/еж/ност...). <=> Ант, надежда, увереност, вяра. отчетлив —> ясен 3: релефен. отъмявам — отслабвам 1: из¬ тънявам, смъквам се. отървавам се (отървам се) разг. —> спасявам се 1: из¬ бавям се, отървам се. спасявам се 2: измъквам се, избавям се, избягвам2, от- качвам се. —> освобожда- вам сн: измъквам се, избяг- вам2, отървам се, откачвам се. офанзива воен, -> атака 1: щурм, настъпление, прис¬ тъп, удар, набег. офанзивен — агресивен 1: за¬ воевателен, екенаuзиоuие- тичен. офлянквам се разг, неодобр, —> базя сн: разтакам се (раз¬ такавам се), мотая се, мот¬ кам се, размотавам се, тут¬ кам се, мая се, помайвам се, пипкам се, потривам се, шматкам се. оформям —> формирам: из¬ граждам, изработвам, —> създавам 2: формирам, из¬ граждам, изработвам. — изграждам 2: моделирам, оформям се —> развивам сн 1: раста, израствам. охарактеризирам — харак- теризнрам: описвам, обри¬ сувам, очертавам. охота — желание: мерак, апе¬ тит, ищах. апетит 1: ищах. охранен рядко — /нбнл 1: тлъст, пълен, шишкав, уго¬ ен. охранител -ь боДигард: гард,
373 очарование телохранител, охранявам -» пазя 1: предпаз¬ вам, браня, вардя. оцапан — мръсен 1, нечист, изцапан, измърсен, замърсен, измацан, омацан, намацан, омърлян, мърляв, кирлив. оцветявам - Правя нещо да има един или много цвето¬ ве: обагрям, боядисвам, изпъстрям (огр,), нашар- вам (огр,), багря несв, Есента оцветява (обагря,,,) зората, Оцветихме (боя/и- сахмн, нашарихме) велик- днпскипн яйца. Оцветила (обагрила...) е стените ма къщата си разнообразно, боядисвам 2: багря, —> прен, разнообразявам, из¬ пъстрям, обагрям, оценявам - 1. стесн, Правя цялостен преглед на работа¬ та на някого, нещо, за да му дам оценка и някакви пра¬ ва, възможности: атести¬ рам спец, Необходимо е се- рио/шно Да се оценяват (атестиран) служители¬ те, Атестират всички уни¬ верситети. 2. Отчитам по¬ ложителните качества, доб¬ рите страни на някаква про¬ ява: признавам прен, Оце¬ нявам (признавам) жеста ни да мн посрещнеш на га¬ рата. Оценявам (призна¬ вам) помощна ви, която бнше съвсем навременна. —а преценявам 2. очаквам — чакам 1. — прен. надявам се, чакам. очаквано —> разш, наДнжсда, упование, очаровам —» зъзхищавам: пленявам, обайвам, омай¬ вам, омагьосвам, запленя- вам, покорявам, завладявам, очарование - Много голяма привлекателност на нещо, което доставя голяма насла¬ да с вида си или други свои качества: обаяние, чар, обаятелност, очаровател¬ ност книж,, омаймост поет., чаровмост поет., пленител- ност поег,, вълшебство прен, поег,, магия прен, поет, Не можехме Да се на¬ сладим на очарованието (чара...) ня бездънното лятно небе. Очарование (нaр...) на поезия. Очарова¬ ние (нaр...) ма женска кра- соща.
очарователен 374 очарователен - Който има, излъчва очарование: обая¬ телен, чаровен, омаен, оба¬ ем, вълшебен, пленителен. Очарователна па,..) Девойка, Очаровател¬ но (наразпа...) планинско кътче. Очарователни (оба- ящелни,.,) очи,. очарователност —> очарова¬ ние, чар, обаяние, омая, оба- ятелuоет, омайност, чаров- ност, вълшебство, ппени- телност, магия. очевиден —> язне Г, видим, забележим, доловим. очевидно явно 3: изглежда, сигурно, навярно, вероятно, —а безспорно, несъмнено, безсъмнено, положително, безусловно, явно, сигурно, определено, разбира се, очертавам — характеризн- ращ-. охарактеризирам, опи¬ свам, обрисувам, очертание - Краища на пред¬ мет, които представят фор¬ мата му в пространството: контур, силует книж, (огр, за тяло, фигура), линия. В Далечината забелягахме очертанието (контура...) ня- планината. Хармонично очертание (силунн,,,) на женска фигура. — линия 2, 2: черта. П пагубен книж. -^нибиен— фа¬ тален, катастрофален, сък¬ рушителен. —> разрушите¬ лни 2: унищожителен, сък¬ рушителен, рушитепен, де¬ структивен, деградивен. падам - 1. Придвижвам се от горе надолу във въздуха по силата на гравитацията: спускам се. Балонът бавно пада (спуска сн). Парашу¬ тистът падна (спусна се) точно в центъра на кръга. Пада (спуска сн) мъзла. <=> Анщ. вдигам се, издигам се, 2, Загубвам равновесие или опора и се придвижвам към земята, надолу: повалям се, събарям се (огр.), катур¬ вам се разг., изтърсвам се
375 пазя разг, ирон., стоварвам се екс^,, строполявам се, тупвам разг., гътвам се разг, Хлъзнах сн н паднах (повалих сн...). Чант ат а м и падна (събори сн...) от ма¬ сата. Падам (повалям се,,,) от Дърво, Блъснах масата н бутилките паднаха (поза- лиха се...). <=> Ант. ставам, изправям се, вдигам се. ~ Близ, рухвам, грохвам, сгромолясвам се, свличам се, 3. За коса, клони и др. - вися свободно надолу към земята: спускам се. Косата й саДа (спуска се) до кръс¬ та. Клоните на върбата пяДат (спускат сн) над во¬ дата. 4. Откъсвам се от мя¬ стото си и отивам надолу: капя. Листата садят (ка¬ пят), Косата ми пада (капе), -ь прен, събарям се 1: срутвам се, сривам се, разрушавам се, рухвам, сгромолясвам се, строполя- ®ам се, гътвам се, — прен, поет, умирам Г, почивам, издъхвам, свършвам, оги¬ вам си, загивам, пуквам. — прен, разг: струпвам сн 2: стоварвам се, изсипвам се, падам. — прен, разг. спадам 1: намалявам, понижавам се, снижавам се, падам си нее®,, разг, -» харес¬ вам 1: нрави ми се, харесва ми <се>, понравя ми се, до¬ пада ми, падение книж. —> усиа/ък: за¬ падане, регрес, залез. —> без- честие Г, позор, срам, пет¬ но, клеймо, резил, —· срам 2: позор, резил. падина — здльUнаmасm 1: хлътнало ст. пазаризация нов. спец. —> маркетизация: маркетизи- ранс, пазаря разг, -ь наемам: усла- вям, ангажирам, вземам, спазарявам, ценявам, цаня, пазя несв, - 1. Полагам уси¬ лия, извършвам действия нещо, някой да нс се повре¬ ди, да не пострада: предпаз¬ вам, охранявам, браня несв,, книж,, вардя неев., нроетоuар. Пазя (охраня- зам...) зраницинн. Пазя (ереДсаззам...) децата от бандити, Пазя (ерн/еаз- зам...) посевите от вредни влияния, 2. Правя така, че нещо да остане, да не изчез-
пай 376 не: съхранявам книж., вар¬ дя uеев., простонар, Но ти ин слиш. Но твоите воДи са вечно будна памет, / която съхранява всичките съби¬ тия. Е, Багряна. Семейст¬ вото пази (съхранява...) този пръстен като зеница¬ та на очите си. —а защита¬ вам 2: предпазвам, закри¬ лям, браня, вардя. пай разг, — дял 1: част, пакетирам — опаковам, затъ¬ вам, завивам, увивам, обви¬ вам, амбалирам. пакост — зло 1: беда, непри¬ ятност, злина, беля, —> врн- Да 1: щета, поражение, пакостя —> назрежДам 1 — вре¬ дя, uапакоетявам. палав — немирни 1: недис¬ циплиниран, непослушен, буен, луд, — прен, немирен 2: непослушен, буен. палещ —> горещ 1: жарък, зно¬ ен, огнен, парещ, жежък. палувам — лудувам: буйст¬ вам, вилнея, лудея, щурея, беснея, паметен — незабравим, неза¬ личим, неизличим, безсмър¬ тен, вечен, вековечен, не¬ увяхващ, нетленен, незаба¬ вен. паплач презр. — тълпа //: сборище, сбирщина, сган. парадирам книж, —> изтък¬ вам: демонстрирам, показ¬ вам, афиширам, манифести¬ рам, перча се. паралел книж, —» съпостав¬ ка: сравнение, уснореgява- не, успоредица, парещ — горещ 1: жарък, ог¬ нен, πалеш, жежък. пародия книж. —> карикату¬ ря. парти разг. нежел, —> събира- мн 2: сбирка, купон, забава, партида —> част: дял, транш, парфюм —> прен, поет, аро¬ мат 1: благоухание, ухание, благовоние, — аромат 2: благовоние, паст книж. — прен, ^лиоч^ ма 1: бездна, дълбина, глъ¬ бина, —> прен, пропаст: бездна. пасувам разг, —> бездействам 3: седя, стоя, спя, дремя. патетичен книж, — емоцио¬ нален 1: прочувствен, въл¬ нуващ, патило разг, —> мъка 1: стра¬ дание, тегло, теглило, изпи¬ тание,
377 печат патърдия разг, неодобр,—» вряза: глъчка, глъч, шумо¬ тевица, аларма, гюрултия, гълчава, гмеж, дандания, патя разг. —> стра/ам 2: тег¬ ля, мъча се. пауза —» почивка 2: антракт, пейзаж глн/ка 2: изглед, картина, период —»епоха 1: ера, време, —а епоха 2: време, перко разг. ирон, —> зор/ели- внц: фукльо, големан, фан¬ фарон, перманентен книж. — ннере- станен: непрекъснат, по¬ стоянен, неспирен, безспи¬ рен, всевечен, всякогашен, вечен. персонаж спец, — образ 1: ге¬ рой, персонален книж. — личннг1: индивидуален, самостояте¬ лен, часген, собствен, субек¬ тивен, персонификация спец, —» олицетворение 1, перфектен книж. —»отличен: превъзходен, първокласен, пър®окачест®еи, перфекциомизирам книж, —> подобрявам 2: усъвършен¬ ствам, повишавам, перча се разг. неодобр, — изтъквам: демонстрирам, показвам, афиширам, пара¬ дирам, манифестирам, петно -7 прен, бнзчнстие 1: позор, срам, падение, клей¬ мо, резил, печалба —» прен. полза 1: из¬ года. облага, дивидент, ин¬ терес, файда, келепир, аван¬ та, кяр, далавера, муфта. печален — тъжен 1: скръбен, нерадостен, невесел, горес¬ тен, тъжовен, безутешен, безрадостен, горък, —> тъ жен 3: скръбен, нерадостен, невесел, горестен, безрадо¬ стен, печат - Знак, отпечатък върху повърхност, поставен със специален метален, гумен или дървен уред с изрязани върху него букви или изоб¬ ражения, чрез който за ня¬ каква цел се удостоверява кой го е поставил: клеймо, щемпел. Писмото има пе¬ чат (клнймо...) от Фран¬ ция. Печатът (клеймо- що...) съдържа датата на изnрβщβнеща на пратката, Върху проверено месо по¬ ставят печат (клеймо.,.).
печеля 378 —> прен. книж, знак 1: белег, следа, диря, отпечатък, —> прсн. преса: вестници, <пс- чатни> медии, принтмедии. печеля несв. — спечелвам 1: изкарвам, получавам, из¬ важдам, вадя, правя, нап- равям, изработвам, докар¬ вам си. — прсн, спечелвам 2: покорявам, завладявам, завоювам, пиетет книж, —> благоговение: преклонение, пик — спец, връх 1: купен, чука. —> рядко нежел. кул¬ минация: апогей, връх, зе¬ нит, пилея несв, —> прен, прахос- зам 1: пропилявам, пръс¬ кам, разпилявам, разхища¬ вам, изяждам, профуквам, изпуквам. —А прахосвам 2: пропилявам, разпилявам, разхищавам, пипам несв, - 1. Опирам пръсти или ръка ® нещо, без да го хващам: Докосвам, до¬ сирам, бутам несв., разг,, барам разг,, закачам прен. разг, Усети ли вятъра / как в порив ннсвнстен /.../докос¬ на странитн ти, /разроши косите ти, В. Башев, Пи¬ пам (докосвам.,,) мебелите с нечисти ръце, Не пипай (докосвай,,,) детето, Пи¬ пам (докосвам,,,) ръкава й да се обърне. 2. разг, Търся с ръце нещо, без да го виж¬ дам, като опирам пръсти на много места: опипвам, бу¬ там несв,, разг., барам разг. Пипам (опипвам.,,) в тъм¬ ното стената, за да наме¬ ря ключа на лампата, Пи¬ пам (опипвам,.,) в рвпиев- та, за да открия ножче за консерви. —> прен, разг. кря- Да: присвоявам, задигам, вдигам, свивам, гепя, пипвам —»прен. разг. пренебр, хващам 3: улавям, залавям, задържам, спипвам, гепя. — прен. разг, открадвам: при¬ своявам, задигам, вдигам, отмъквам, свивам, гепя, за¬ бърсвам. пипе — прен, разг. пренебр. ум: разум, интелект, раз¬ съдък, мислене, мозък, акъл, глава, пипка, тиква, кратуна, куфалница, пипка разг. пренебр, — уи: интелект, разум, разсъдък, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, тиква, кратуна, куфал-
379 пласт ница, пипкав разг. — муден 1: бавен, тутка®, развлечен, пипкам се разг. неодобр, — бавя се: разтакам се (разта¬ кавам се), мотая се, моткам се, размотавам се, туткам се, мая се, помайвам се, потри¬ вам се, шмагкам се, офлянк- вам се. писан —> нар, пъстър: разно¬ цветен, многоцветен, ша¬ рен, пъстроцветен, многоба¬ грен, разнобагрен разг. писменост — литература: книжнина, книжовност, словесност. питане рядко — въпрос: за¬ питване. питая несв. книж, —> чуаст- вам 1: изпитвам, храня2, тая, лелея, пишманя се разг. — разкай- вям сн: кая се, покайвам се, съжалявам. плагиатствам —> присвоявам 2: открадвам, плам поет, — прен. страст 1: пламенност, разnапеuоег, страстност, заналеиоег, огън, жар, жаркост, пламък. —» прсн. въодушевление: ентусиазъм, вдъхновение, възторг, разпаленост, разго- рещеност. пламвам — прен. светвам 1: грейвам, засипвам, заблес- тявам, блясвам, -ь светвам 2: пламенен — страстни 1: раз¬ пален, горещ, жарък, огнен, буен. —а ревностен: всеот¬ даен, страстен, разпален, запален, отчаян, пламенея — пост, блестя 1: грея, пламтя, искря, сияя. пламенност —> страст 1: еграегноег, разпаленост, плам, огън, жар, жаркосг, пламък. пламтя —» прен, блестя 1: грея, искря, пламенея, сияя, — прен, блестя 3: грея, сияя, искря. пламък — прен. поет, страст 1: пламенност, страстност, разпаленосг, запаленоег, плам, жар, жаркост. огън, плам -» разш, замисъл: идея, проект. планирам — възнамерявам: проектирам, предвиждам, мисля, смятам, каня се, гла¬ ся се, готвя се, тъкмя се, кроя. пласт - Плътна тънка маса от
платно 380 нещо, обикн. някакво веще¬ ство, материал: слой, ред рядко. „Нагорекъм върха!" И глъхне далече / за/ път¬ ника глъчка и шум нетър¬ пим, / и чезнат разнищя пребулени вече / зя/ него, нам долн, от eявстазн дим П, К. Яворов. Зя сла/- киша нареждаме н/ин пласт (слой,,.) бисквити, еДни пласт (слой...) крем, В скалата сн наблюдават пластове (слоеве,.,) от дру¬ ги минерали, платно — прен, картина 1: рисунка, изображение. плаша — тревожа 1: притес¬ нявам, безпокоя, стряскам, смущавам, пледирам книж, —> ео/кре- пям 1: поддържам, защита¬ вам, отстоявам, застъпвам се. пленителен —> очарователен: обаятелен, чаровен, омаен, обаен, вълшебен. пленителмост —> очарование: чар, обаяние, омая, обаятел- ност, очарователно^, омай- ност, чаровност, вълшебст¬ во, пленителносг, магия, пленявам —> прен. поет, въз¬ хищавам: очаровам, обай- вам, омайвам, омагьосвам, запленявам, покорявам, за¬ владявам, плиткоумен разг, пренебр, —> глупав 1: гламав, тъп, прост, тънотлав. —> злупаз 2: не- съобразителен, гламав, тъп, плиткоумие разг. пренебр, —> глупост 1: гламаЕщина, глу- пашина, тъпоумие, тъпота, гъпогпавие, щураюсь ску¬ доумие, простотия, будал- пък, плод —> прен, произведение: творба, творение, труд, де¬ ло, създание, плоден - лло/ораден: плодо¬ носен, плодовит, спорен, благодатен, родлив, родо¬ вит, хлебороден, урожаен, плодовит—плодородни: пло¬ доносен, плоден, родпив, родовит, спорен, благода¬ тен, хлебороден, урожаен, — прен. продуктивни 1: производителен, плодотво¬ рен, плодоносен, спорен. —> лро/уктнзем 2. плодоносен — слоДоро/ен: плодовит, плоден, родпив, родовит, спорен, благода¬ тен, хлебороден, урожаен.
381 поблазням —> прен. продуктивни 1: производителен, плодотво¬ рен, плодовит, спорен. плодороден - Който дава, раж¬ да много плодове: плодоно¬ сен, плодовит, плоден, спо¬ рен2 нар., благодатен, род- лив, родовит рядко, хлебо¬ родом, урожаен нежел. У нас сланините лепн не гу¬ бят синза сн /морето е мал¬ ко, но нмн носи - Черно /.../ и черна земята - пладнв, но тъжна безмерно. Е, Баг¬ ряна, Пло/оро/на (сло/а- носна,,,) година. Плодород¬ на (плодоносна,..) земя. ПлодороДно (плодоносно,,,) дърво. <=> Ант, неплодо¬ роден, безплоден, неплодо¬ вит, неплодоносен, неуро¬ жаен, ялов, плодотворен —> продуктивни 1: производителен, плодо¬ носен, плодовит, спорен. плосък — прен, шаблонен— изтрит, изтъркан, банален, плямпам разг грубо —> зово- ря 1: приказвам, думам, бърборя, бъбря, хортувам, дрънкам, меля, дърдоря, бръщолевя, пляскаме —> ръкопляскаме, аплодисменти, победа -» прен, постижение Г. успех, сполука, завоева¬ ние, достижение. побеждавам - Постигам побе¬ да, превъзходство над не¬ приятел, съперник: надви¬ вам разг., сломявам книж,, сразявам книж, експр,, смазвам прен, експр., съкрушавам книж, експр, Побеждавам (надвивам...) неприятел, Побеждавам (надвивам,,,) спортни про¬ тивник. Констант ин-Ки- рил побеждава (надзиза...) в спора приезичницитн. <=а Ант. падам. ~ Близ. пре¬ борвам, надборвам, пова¬ лям, — прен, превъзмогвам 7, 2: преодолявам, uаgмот- вам, надвивам, надделявам, побеснявам —> прен, експр, разярязам се: вбесявам се, освире^Еам, подлудявам, пудвам, запенвам се, разлю- тявам се, побеснял —> прен, експр, яро¬ стни 1: разярен, бесен, ос- вирепял, запенен, разпюген, поблазням — изкушавам: съблазнявам, изкусявам, подливам, подмамвам,
поблазням се 382 примамвам, поблазням! се — изкушавам се: съблазнявам се, подлъг- вам се. полъгвам се, под- мамвам се. поборник рядко —> борец Г, юнак. —> борец 2: радетел, рагник, побъркан разг. — ненормален 2: пуд, умопобъркан, налуд¬ ничав, безумен, умопомра¬ чен, невменяем, смахнат, откачен, мръднал, превър¬ тял, сбъркан, шашав, чал- нат, изкукуригал, побърквам се разг, —> полудя- зам 1: подлудявам, лудвам. побягвам —» спускам сн 1: втурвам се, устремявам се, впускам се, затичам се, по¬ насям се, хуквам, стрелвам се, юрвам се. повалям — събарям 1: катур- вам, прекагурвам, строполя- вам, стропалям, обръщам, гътвам. — прен. свалям 2: събарям. повалям се — падам 2: из¬ търсвам се, катурвам се, сто¬ варвам се, строполявам се, гупвам, гътвам се. повдигам — изправям 1: вди¬ гам, възправям, —* вДигам 1: надигам, издигам. — з/н- зам2: надигам, издигам, —> вдигам3: покачвам, качвам, повдигам се —> качвам се 2: вдигам се, надигам се, изди¬ гам се, покачвам се. повей поет. —> полъх: повява- не, лъх, повелител книж, —> господар 1: властител, властелин, сто¬ панин. повелявам книж. —> заповя/- вам 1: нареждам, разпореж¬ дам се, заръчвам, поверявам — откривам 3: доверявам, разкривам, из¬ казвам. повик книж, — призив: повик, глас, пози®, повишавам —а засилвам 3: увеличавам, уголемявам, задълбочавам, заострям, изострям. —> прен, огр, по- /обрязам 2: усъвършенст¬ вам, перфекционизирам. повод - Факт, проява и др,, поради които става нещо: причина, основание, мо¬ тив книж, Сърди се бнз по¬ вод (причина,,,). Сериозен повод (причина.,,) за посе¬ щение на приятели— Блъсна зо без повод (причина,,,).
383 поглед Повод (причина.,,) за нов спор, повреда - Нарушаване на нор¬ малното състояние и функ¬ ции на механизъм, уред: неизправност, авария. По- зре/а (неизправност) на часовник, Повреда (нниз- еразпост,,,) на електриче¬ ската инсталация, <=> Амт, поправка, ~ Близ, засечка, нарушение, прекъсване, разстройство, повреден - Който не работи, не функционира: неизпра¬ вен. развален разг,, разбри- цам разг, пренебр,, раз¬ дрънкан прен, разг. Телеви¬ зорът е позре/нм (ннизсра- знн...). Нн мога /а карам пози еоврнднп (неизпра¬ вен,..) велосипед, <=> Апт, изправен, редовен, ~ Близ. дефектен, нередовен, поха¬ бен, счупен, разнебитен, — рядко увреден 1: поразен, похабен, засегнат, повреждам - Правя нещо да е негодно за употреба: раз¬ валям, съсипвам (огр. за окончателно разрушително въздействие), похабявам разг,, зяносвам простонар, Децата често дрънкат ло пианото н зо созрн/иха (развалиха,,,), Дъждът ео- врн/и (развали,..) костюма ми. Бурята повреди (разва¬ ли) покрива, ^^/^ин, попра¬ вям 1 (вж), —> увреждам Т, навреждам, съсипвам, раз¬ рушавам, руша, поразявам, разнебитвам, разсипвам, повсеместен —> общ 2\ все¬ общ. повърхностен - Който е на повърхността, най-отгоре: горен. Повърхностни (гор¬ ни) пластове ся почвата, <=> Амт, вътрешен, долен, —а неоaдълбачеn Т— несери¬ озен, лековат. —> nезβ/ълбое чеп 2: несериозен, бегъл, формален, лековат, —> нн- задълбочен 3: бегъл, форма¬ лен, козметичен, повиване - полъх: повей, пъх, поглед - 1. Посока на зрение¬ то: око (очи), взор поет. Насочвам поглед (очи,..). Срещам погледа (очите...) на някого. 2, Израз на очи¬ те: очи, взор пост., зеници прен. поет. Замъглява ми се поглеДът (очите...). Тъжен поглед ^ιι,,,). Сияещ по-
поглеждам 384 зле/ (очи...). —> прен, зрн- мин; око (очи ). —> прен, злн- /ище: възглед, становище, схващане, мнение, позиция, виждане, разбиране, визия, поглеждам —> разг, пререже- дам 3: прехвърлям. поглъщам —а лрен, възприе¬ мам 1; усвоявам, запомням, -> прен. претопявам: аси¬ милирам, денационапизи- рам. —> прен. отнемам 2: ангажирам, — прен. стру¬ вам 2: коствам. погребвам - Покривам с пръст, обикн, мъртвец: за¬ равям, закопавам разг,, ровя нар, Не в черковний /зор зврихв на любовта дзнте жъртзи - / тамо ро¬ вят само тия, Днто истин¬ ски св мърщви, -/ в погре¬ баха ни тука, на брнзън край таз /алиna... П, П, Славейко®. Сънувах, че съм умрел / и чн закопали менн / някъде въз тоз преДел. Ив. Вазов, Ще погребват (оара- зят...) покойника утре. По¬ гребвам (заравям,,,) куче край пътя, — прен. експр. унищожавам: ликвидирам, съсипвам, затривам, до¬ вършвам, погрешен —> неправилен: гре¬ шен, неверен, неточен, — инзнреи 1: недостоверен, неистинен, грешен, лъжлив, погром книж', — поражение 1: разгром. погубвам книж, —а убизвм: умъртвявам, ликвидирам, премахвам, утрепвам, за¬ тривам. -» прни. унищожа¬ вам: съсипвам, довършвам, ликвидирам, затривам, до¬ вършвам. погъделичквам —> прен. разг. похвалвам: поласкавам, из¬ четквам, податки рядко книж, — dan- пи: сведения, информация, факти. подбран —> отбран: избран, елитен, подбуда —> подтик: стимул, тласък, импулс, подбуждам — подтиквам: стимулирам, инспирирам, тласкам, амбицирам, под- бутвам, движа. —» ерн/из- внкзам 1: провокирам. подбутвам — прен. разг. под¬ тиквам: подбуждам, сти¬ мулирам, инспирирам, тла¬ скам, амбицирам, движа.
385 поддържам подвеждам — прен. лъжа 3: заблуждавам, мамя, подвиг - Проява на герой, свързана с голяма трудност, риск и обикн. с благородна цел: геройство, героизъм. Зящото ням нейДе навръх планината, /.../ из/иза се някой див, чутовнн връх, / покрит с бели кости н със кървав мъх / нв безсмъртни подвиг паметник огромен. Ив, Вазов. По/визът (зн- райстващо...) пвБопнзвта чета е възпят от много по¬ ети. ТруДов подвиг (зерой- снза...). Дв сн справиш с щази корупция е истински по/виз (геройство,,.), подвижен - Който не е при¬ крепен или не остава на едно място, движи се, пре¬ мества мястото си: мобилен но®, нежел, —а бърз 2: бър- зонодвижеu, бързоходен, пъргав, подготвям - 1. Правя нещо, което обикн. съществува, да стане готово, да бъде ® ред за някаква цел: приготвям, глася иеев., нареждам (огр, за вещи, багаж), редя несв. (огр. за вещи, багаж), нагла¬ сям, нагласявам, натък¬ мявам разг., стъкмявам разг, Подготвям (пригот¬ вям..—) стаята за зоститн. Подготвихме (сризонзих- мн...) си чантите за учили¬ ще.. ПоДзотвям (приготвям, глася, нагласям, наглася¬ вам, натъкмязам, стъкмя¬ вам) булка за церемонията, По/зотзям (приготвям,,,) нещата си за път—. Нагла¬ сих (приготвих.,,) инстру¬ ментите зя работа. 2. По¬ лагам груд нещо да бъде налице, готово, както тряб¬ ва: приготвям. Подготвям (приготвям) стихотворе¬ ние за /нпя пя майката, Подготвям (приготвям) урока си со пивнa. Подгот¬ вям (приготвям) слово, —а организирам Г. уреждам, устройвам, нагласям, нагла¬ сявам, спрегвам. подготвям се—зотвя се; при¬ готвям се, глася се, стягам се, тъкмя се. поддържам - Създавам опора на нещо, някого, за да не падне или увисне: подпи¬ рам (огр, обикн, за пред¬ мет), крепя несв,, държа,
подем 386 подкрепям. Защоно там нейде, навръх планината, / що небето синьо крепи с рамената, / издига се някой див, чупозне връх, /покрит с бели кости и със кървав мъх, Ив. Вазов. Поддържам (поДпирам,,,) зявзвнв па болен, за да син зода, Коло¬ ните поддържат (ео/еи- рвп...) терасата. По/Дър- жам (крепя...) сщар чозек Да върви, -а подкрепям 1: защитавам, застъпвам се, отстоявам, пледирам, —> со/крелям 2: съгласявам се, застъпвам се. — подкрепям 3, —а нзДържам2. подем — възхоД: разцвет, на¬ предък, прогрес, проспери¬ тет, растеж, цъфтеж. подигравам се —> присмивам се: надсмивам се, подигравателен - Който съ¬ държа или изразява подиг¬ равка, остра насмешка: на¬ смешлив, ироничен, при¬ смехулен, сатиричен. По- /игразапнлми (насмешли- зи...) поДхвърляния. По/иг- разапнлнп (насмешлив,,.) еозле/. Пaдизрвзвтнлнn (насмешлив,.,) израз на ли¬ цето. подигравка — разш, из/нва- телство 1: гавра, подкачам нар, —> прех. (нещо) и непрех. (да) започвам 1: почвам, захващам, хващам, начевам, подклаждам — разпалвам 1: разгарям, раздухвам, — прен, разпалвам 2: разга¬ рям, раздухвам, подкокоросвам разг. —> под- стрнказам: нодегорвам, подучвам, подкрепям - 1. Изказвам се или действам за осъществя¬ ване, налагане на някакво мнение, кауза, решение: поддържам, отстоявам, застъпвам се (за), защита¬ вам. Подкрепям (сод/ър- жвм...) исканията пя ря- иониицине. Подкрепям (поддържам,,,) закон с ар¬ гументи. 2. Присъединявам се към мнение, решение: съгласявам се (с), под¬ държам. Подкрепям (съгла¬ сявам се с...) предложение. ПоДкрнлям (съгласявам се с, поддържам) искането пя колегите, 3. Изказвам се или действам съгласно с
387 подминавам някого, в полза на някого в някаква дейност, проява, думи: поддържам. Баща ми мн подкрепя (лодДържа) въз всичко, Моля ви да мн под¬ крепяне (поДДържате) в пази борба с началници¬ те.—^ еоД/ържям: подпи¬ рам, крепя, държа, подкупвам - Давам пари или друга ценност, за да получа по незаконен, нереден на¬ чин облага: купувам прен. разг, По/купвам (купувам) чиновник, Подкуезам (купу¬ вам) избиратели, подлизурство разг, неодобр. -> угадннннсηıза: подмазва- еество, раболепие, сервил- ност, угодливост, лакейст¬ во, лакейщина, слатачество, блюдолизuичеетво, подлудявам -ь полудявам: побърквам се, лудвам. —> прен, разярявам се: вбеся¬ вам се, полудявам, освире- пявам, побеснявам, лудвам, запенвам се, разлюгявам се. подлъгвам —> изкушавам: съблазнявам, изкусявам, поблазням, подмамвам, примамвам, подлъгвам се - Постъпвам погрешно под чуждо влия¬ ние, чужд съвет и обикн. съжалявам: полъгвам се, подмамвам се, излъгвам се, връзвам се жарг, Под- лъзвам се (полъгвам се,,.) по обещания за ео-Добро за¬ плащане н сменям работа¬ та си. Подлъгах се (полъгам сн...) по имената на извест¬ ните артисти и гледах филма, но мн разочарова, -ь изкушавам сн: съблазнявам се, поблазням се, подмам- вам се, полъгвам се, подмазвачество разг. неодобр. -/угоДничество: подлизур- сгво, раболепие, сервип- ност, угодпивост, лакейст¬ во, лакейщина, елатаееетво, блюдолизииееетво. подмамвам —> изкушавам: съблазнявам, изкусявам, поблазням, nодпътвам, при¬ мамвам. подмамвам се —> изкушавам се: съблазнявам се, поблаз- ням се, подливам се, по- лъгвам се, —> ео/лъзвам се 1: полъгвам се, излъгвам се, връзвам се. подминавам —> за/мимязам 1: отминавам, надминавам,
подмолен 388 заминавам?, изпреварвам, преварвам, надпреварвам, подмолен — прикрит 1: скрит, таен, погаен, подновявам - 1, Заменям нещо старо с ново, правя не¬ що като ново: обновявам. Когото обичта па подвиг з/ъхнози / co мнчън па смъртта живот Да обнови! П. П. Славейков. Поднових (обнових) гардероба си. Подновихме (обновихме) мебелите с нова двмвскв. 2. Започвам да върша отново нещо: възобновявам. Под¬ новиха (възобновиха) проуч¬ ванията ма могилите край селото, Поднових (възобно¬ вих) посещенията си в биб¬ лиотеката. Фабриката поднови (възобнови) произ¬ водството, <=> Ант, преус¬ тановявам. 3, Правя да съществува отново нещо: възстановявам, възобно¬ вявам. Подновихме (зъз- сщаиовихме,,,) старите сн връзки. По/повиха (възста- повиха,,,)работата на клу¬ ба. <=> Ант, спирам 4 (®ж), подобавам — подхождам 3: приличам, съответствам, мязам. подобаващ —> ло/хо/ящ 2: съответстващ, подхождащ, целесъобразен, адекватен, подобен — сходни 1: сроден, близък, аналогичен, прили¬ чен, подобрявам - 1. Правя нещо да стане по-добро: оправям прен., поправям прен, По¬ добрявам (оправям,,,) мя- тнриaянaηо си положение. Топлият зятър ще подобри (оправи...) времето, <=> Амт, влошавам, развалям. 2. Правя нещо да има по¬ добри качества: усъвър¬ шенствам, перфекциони- зирам книж. нежел,, пови¬ шавам прен. огр, Подобря¬ вам (усъвършенствам,,,) подготовката си—. Подобря¬ вам (усъвършенствам...) квалификацията сн. По/о- брявам (усъвършенствам, пе^рфнк^^тио^^^и^тирам) органи- зацияпа, <=> Ант, понижа¬ вам, снижавам. —> посра- зям 2: оправям, коригирам, подпирам —> лод/ържам, крепя, държа, подкрепям. подпирам се -> облягам се 1: опирам се,
389 подробен подплашвам се —> изелаш- вам се: уплашвам се, стряс¬ кам се, сепвам се. подправен -> изкуствен 1: принуден, престорен. подправка - 1. Прибавка към ястие за приятен вкус и аро¬ мат: миризма разг., меру- дия разг. Употребявам раз¬ лични подправки (мириз¬ ми...). Джоджмъте н мно¬ го хубава подправка (мириз- мв...). Супата има нужда от някаква πадeрвзкв (ми- ризмв...). —а паДсрвзяне: фалшификация, фалшифи¬ циране, имитация, подправяно - Користно, целе¬ насочено променяне на дан¬ ни в документ или на доку¬ мент: фалшификация, подправка, фалшифици¬ ране, имитация. Подправя- пн (фалшификация...) ма почерк. По/еравяпн (фал- шификяция,,,) мя паспорти, подразделение —> отдел 1: сектор. подреждам — нареждам 1: редя, аранжирам. —> прен, организирам 2: редя, на¬ реждам. подритвам — прен, срене- бреззам 1: забравям, нехая, загърбвам, игнорирам, — прен. пренебрегвам 2: зане- марявам, забравям, игнори¬ рам. подробен - 1. Койго дава, съдържа всички данни, по¬ знания и др, по даден въп¬ рос: обстоен книж., изчер¬ пателен, детайлен книж, Подробен (обстоен...) ана¬ лиз. Подробно (обстойно,,,) описание. Подробен (обсто- еп...) преразказ ма случка¬ та. Подробна (обстойна,.,) библиография. <=> Ант—, бе¬ гъл, неизеернателен, ~ Близ, обширен, разгърнат. 2. Който разказва нещо с много подробности, много думи: обстоятелствен, про¬ странен. Много си подро¬ бен (обстоятелствен...). Нн бъди полкова подробен (обстоятелствен...). <=> Амт. кратък, немногосло¬ вен, 3. Който засяга всяко нещо: щателен, детайлен книж, Подробни (щате¬ лен..,) преглед па болни. ПоДробен (щателен,,,) оз- лед на местопрестъпление, По/робен (щателни..,)
подробност 390 обиск. <=> Апн, бегъл, повърхностен, подробност ■ - Отделна дребна, често незначителна част от нещо: детайл книж., тън¬ кост прен., дреболия прен, разг, Подробностите (Дн- пайлипн...) ся от значение зя разкриваме ма образа на героя. Разказвам за произ¬ шествие с подробности (Дн- тайли...). Това е подроб¬ ност (/еmвйл...), затова го прескачам ери разказа, подсигурявам разг. —> осизу- рязам Г. обезпечавам, га¬ рантирам, —> осигурявам 2: обезпечавам, подсилвам — засилвам Г, усилвам, подсторвам разг. — содстре- казам: подухвам, подкоко- росвам. подстрекавам несв, - Подтик¬ вам, уча някого да върши или да извърши нещо лошо, нередно: подсторвам разг., подучвам разг., подкокоро- свам разг. Този ученик е до¬ ста невъзпитан и саДсщрее каза (поДснорая,,,) Децата Да нн се со/чимяващ на учи¬ лищните разпоредби. Има работници, които подстре¬ кават (со/спорзат...) към стачка, Някой го подстре¬ кава (подсщораа...) Да кра¬ Де. ~ Близ, подтиквам (вж), въодушевявам (вж), подсъзнателен —> несъзнате¬ лни 2: неосъзнат. подтик - Факт, проява, чувст¬ во, които настойчиво карат някого да направи нещо: стимул книж., тласък прен., импулс книж,, подбу¬ да (огр.) Успешните първи резултати са зажни по/- тик (стимул,,,) Да продъл¬ жа опитите, Давам под¬ тик (стимул, тласък), Без никакъв подтик (стимул...) той няма да се залози Да ти помаза. Какъв е подтикът (стимулът...) да се заловиш да свириш ма цигулка? подтиквам - Ставам причина някой да прави или напра¬ ви нещо или посочвам убе¬ дителни причини и вдъхвам желание у някого за същата цел: подбуждам, стимули¬ рам книж., инспирирам книж., амбицирам, тлас¬ кам прен., подбутвам прен, разг., движа нссе,, прен,
391 подхождам (огр.). Подтиквам (лоДбуж- дам, стимулирам, тласкам) към борба за независимост, По/никвам (подбуждам, стимулирам, тласкам) ня¬ кого Да направи изследване. Какви мотиви подтикват (подбуждащ,,,) Бойчо Оз- пяпоз да организира населе¬ нието за бунт? Науката подтиква (Движи, тласка) прогреса, Интересът под¬ виква (стимулира, тласка, движи) хората към знания и открития.. <=> Анщ, дез- ингересирам, отказвам, ~ Близ. насърчавам (вж), под¬ стрекавам (вж), въодушевя¬ вам (вж), подучвам разг. — со/стрека- вам. подсторвам, подкоко- росвам. подходящ - 1. Който подхож¬ да за даден случай или мо¬ мент: уместен, сполучлив, удачен книж. нежел. Подхо¬ дящи (уместни...) думи. По/ходяща (умнстна...) на¬ меса. Присъствието ти би било много по/хо/ящо (уме¬ стно...). <=> Амт. неподхо¬ дящ, неуместен, несполуч¬ лив, неудачен, 2. Който съответства на определени нужди или цел: подобаващ, целесъобразен, съответст¬ ващ, съответен, подхож¬ дащ, адекватен разг. Под¬ ходящо (^(^1^(^о^(^(^(^1^(о—..) об¬ лекло. Подходяща (поДоба- заща,,,) квартира,. Подхо¬ дяща (па/обазащв...) рабо¬ та, съобразена с твоя ценз. <=Ант. неподходящ, непо- добаващ, нецелесъобразен, неадекватен, несъответен. ~ Близ. приличен, добър, до¬ стоен, 3. Който създава въз¬ можности за успех, разви¬ тие на нещо: благоприятен, сгоден разг,, удобен, добър, щастлив прен, (огр.), Търся подходящ (благоприятен,,,) случай да ти кажа. По/- хоДящо (благоприятно...) стечение ма обстоятелст¬ вата. Подходяща (бявга- сргиятна,,,) възможност за локуска, Подходящо (блазо- ериятио,,,) време за сеит¬ ба, <=> Анщ. неподходящ, неблагоприятен, неудобен, несгоден, ~ Близ. благотво¬ рен, изгоден. подхождам - L С предл. на, за. Уместен, добър съм с каче¬
подхождащ 392 ствата си за изискванията или за особеностите, харак¬ тера на нещо, някого: съот¬ ветствам (ма), отговарям (пя), прилягам разг., коре¬ спондирам (с) книж, нежел, Темата за дисертация съответства (подхожда...) на интересите на докто¬ ранта. Този костюм не под¬ хожДа (съответства,,,) за случая, Ключът не по/хож- Да (съответства,,,) на па¬ зи брава. Избраният метод па изследване съответства ма (отговаря, кореспондира с) целта на разработката, 2. С иредл. ма, за. В унисон, хармония съм с нещо: съот¬ ветствам (па), прилягам (па) разг,, връзвам се (с) прен, разг,, ставам4 (за), мязам нроетонар, Гарниту¬ рата нн еоДхож/а (съот- знщсщзв...) па този плат,. Вратовръзката нн лодхож- Да (съответства,,,) на ко¬ стюма, 3. Отговарям с ка¬ чествата си на характера или социалното положение и др. на някого: подобавам, приличам, съответствам, мязам простонар. Това мо¬ миче напълно ми лоДхожда (eа/обвзв...). Приятнлипн му не му подхождат (саДо- бвзвщ...). Изказването ти нн ти подхожсда (ео/оба- зв...) ма ранга, 4. Придавам с качествата си добър или по-добър вид на нещо, ня¬ кого, правя някого, нещо по- хубав: приличам, отивам, прилягам, стоя прен,, вър¬ вя прен, разг,, мязам про- етоuар, Тази рокля много ти подхожда (^c^1^h^^^1^^,,,), подхождащ книж. — подхо¬ дящ 2: подобаващ, целесъо¬ бразен, съответен, съответ¬ стващ, адекватен. подценявам - Оценявам не¬ що, някого по-ниско, недо¬ статъчно с оглед на дейст¬ вителните му качества, въз¬ можности, стойност: ома¬ ловажавам, недооценя- вам, пренебрегвам прен. Подценихме ((омаловажих¬ ме.,.) бойния дух ма врага. Нн трябва да подценявате (омаловажаваще,,,) труд¬ ностите зъз високата сла¬ нина. Постоянно мн со/це- нязат ((^<^<^(^^1^(^1^м^^1^т,,,), <=> Амт. надценявам,
393 поздравление подчертавам - Изговарям нещо с по-силен глас, за да обърна внимание на негова¬ та важност: наблягам (на), натъртвам разг, (ма), ак¬ центирам книж. (на), Ора¬ торът подчерта (наблегна nв...) Думите „взаимнораз¬ бирателство “. Учителят подчерта (наблегна па,,,) необходимостта от еже¬ дневни упражнения с инст¬ румента, —» прен, отбеля!- зам 2: изтъквам, забеляз¬ вам, посочвам, соча, подчинявам —> поробвам 1: заробвам, покорявам. подъл —> нечестни 1,2; непоч¬ тен, безчестен, недобросъ¬ вестен, безсъвестен, долен, низък, мръсен. поемам — вземам I: хващам, улавям, гепя, —> прен. връз- зам 1: потеглям, запътвам се, упътвам се, отправям се, насочвам се, запрашвам, поза —> соложение I: състоя¬ ние, позиция, — лоложн- ние 4, позволение — разрешение 1: съгласие, благословия. позволявам -1. Давам право, съгласие нещо да стане: раз¬ решавам, съгласявам се. Тн сам на себн си не позво¬ ли / Да станеш стар, сре- вит и примирен. Бл, Дими¬ трова. Позволявам (разре¬ шавам па,,,) /етнто Дя зя- мине с баба сн. Позволявам (разрешавам му...) да рабо¬ ти ма компютъра. <=А Ант—. забранявам, 2, прен, Създа¬ вам възможност нещо да се прави, да стане: допускам (огр.), давам прен. Решени¬ ето нн позволява (Допуска) възражения, Тъмнината нн позволява (дава) да наере/- заме по-бързо. Болестта не ми eаззаяязв (дава) да мърдам. <=а Ант, преча, ог¬ раничавам, поздрав - 1. Израз на почит и познанство чрез кимане с глава или друг жесг с ръка, очи, шапка: привет. За миг към естраДата кимват те Дзамата, / изпращат й ео- зДраз с очи, Хр. Смирнен- ски. 2. Пожелание за здра¬ ве: привет. Поздрави (при¬ вети) от роднините ти. —а поздравление, приветствие, поздравление - Изказване на похвала и задоволство, ра¬
поздравявам 394 дост на някого за пости¬ жения, успех, нещо добро: приветствие (обикн, за публично изказване), поз¬ драв разш, Отправиха му поздравлению (призетст- зия...) за позяпа кинза, За¬ служаваш е^'з^!^1^<^лнпие (поздрав...) за оптичния ус¬ пех. поздравявам -1. Изказвам на някого добри пожелания и задоволство, възторг от не¬ гови действия: приветст¬ вам, адмирирам книж., акламирам книж. Публика¬ та поздрави (eризнтете за,,,) артистите, Поздра¬ вявам (приветствам,,,) ко¬ лектива за оптичната ра¬ бота, <=а Ант. укорявам; освирквам. ~ Близ, похвал¬ вам; възхвалявам, 2. Изказ¬ вам добри пожелания на някого по някакъв случай: приветствам, честитя. По¬ здравявам (приветствам...) за рождения ден. Поздравя¬ вам (признтенввм...) за отличен успех. позив рядко книж. — еризнв: зов, повик, апел, глас. позитивен книж. —> одобри- тнлен: благоприятен, поло¬ жителен, позиция книж, — положение 1: състояние, поза. — прен, ниша 2: празнина, пролука, —а гледище: възглед, стано¬ вище, схващане, мнение, виждане, разбиране, поглед, визия, // мнение, възглед, становище, схващане, виж¬ дане, глас, познавам —> досещам се: от¬ гатвам, прозирам. познат —> известен 1. —а из- зестнм 2: популярен, небез¬ известен, знаен, позор — безчестие 1: срам, падение, петно, клеймо, ре¬ зил, —> срам 2: падение, ре¬ зил, — срам 2 // петно. показател —> признак 1: белег, знак, симптом, указател, индикация, черта. показателен - Който показва, дава знак, че нещо същест¬ вува, сгава или ще стане: знаменателен, симптома¬ тичен книж,, емблемати¬ чен книж,, символичен (огр,). Защитата пя бос¬ ненците н албанците е по- квзвнняnв (зnвмнnвння- nв...), че войната nаНмнри-
395 покварявам ка не е срещу мюсюлмани- тн. Предложението е пока¬ зателно (знаменателно...) за настъпилата промяна зъз взаимоотношенията мнж/у даете страни, —а представителен 1: репре¬ зентативен, показвам -1. Правя да се ви¬ ди нещо, да стане ясно за другите: проявявам, раз¬ кривам, представям рядко, Народът показа (прояви) /оста, търпение. Показвам (проявявам,,,) зьзможnаее пипе си. Гра/ън показа (проявии,,,) красотата си сред очите ни. 2. За уред - давам някакви данни, резул¬ тати, обикн, при измерване: посочвам прен,, указвам, соча несв,, прен, Часовни¬ кът показва (посочва,—,) 3 часа, — обяснявам 2: разяс¬ нявам, посочвам. —> посоч¬ вам 1: соча, — прен. сред- знщазам 1: соча. —> разкри¬ вам 3: откривам, предста¬ вям, издавам, демаскирам, оголвам. — разкривам 4: представям, излагам. —> из¬ пъквам: демонстрирам, афиширам, манифестирам, парадирам, перча се. показвам се — Започвам да се виждам, след като преди това съм бил скрит от погле¬ да: появявам се, излизам прен., явявам се. Покаже сн, скрий се [Левски], без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъ/н принт. Ив. Вазов. Брегът tn^iU-^^^^^ се показа (соязи*,,,). <=А Амт, скривам се, изчезвам, —> появявам се /: излизам, явя¬ вам се, изниквам. покайвам се —> разкайвам се: кая се, съжалявам, пишма¬ ня се. покарвам — израствам 1: пораствам, пониквам, из¬ никвам, никна, раста, покачвам — вДизам 3: качвам, -> вдигам 4: повдигам, кач¬ вам. —> качвам 1. покачвам се — качвам сн 1: изкачвам се, възкачвам се, възлизам, —> качвам сн 2: вдигам се, надигам се, из¬ качвам се, издигам се, по¬ вдигам се, покварен — порочен: развра¬ тен, безпътен, покварявам - Ставам причи¬ на някой да стане порочен,
поклонник 396 да върши неща, които обще¬ ството приема за нередни: развращавам, развалям прсн, разг. Лошата Другар¬ ска среда поквари (разза- ли...) младежа. поклонник -» почитател: фен, приятел, запалянко, —> обожател: ухажор. покой — спокойствие 1: по¬ кой. мир. —» спокойствие 2: тишина, безмълвие, глухо¬ та, — рядко почивка 1: от¬ дих, отмора. покорен - Който се покорява, не проявява своя воля: сми¬ рен, послушен, безропо¬ тен, овчедушен неодобр. Душата ми е пленница сми- рнеа, / слепи я твоята ду¬ ша! П. К. Яворов. Цветята, напоени със кръз, роса и анио - / безропотни и блеД- ии челата сн навежДат, Хр. Ясенов, Покорно (смирн- nа...) население, Покорна (емирнnβ...) съпруга, Не обичам покорни (смирн- пи...) ученици, <=а Амт, не¬ покорен (вж). покорявам —> зазлв/яввм: завземам, превземам, заво¬ ювам. —> поробвам 1: зароб¬ вам, подчинявам, —> прен, спечелвам 2: печеля, завла¬ дявам, завоювам, —> прен, възхищавам: очаровам, обайвам, омайвам, омагьо¬ свам, ппенявам, запленявам, завладявам. покривам —> скривам 1: за¬ кривам, затулвам. покривам се разг, —> крия сн 2: укривам се, скривам се, потулвам се. покровител — защитник: закрилник, застъпник, покруса книж, —а мъка 2: скръб, страдание, тъга, го¬ рест, терзание, нерадост, болка, жалба, покъртителен —> потреса¬ ващ: потресен, ужасяващ, ужасен, поласкавам похвалвам: погъделичквам, изчетквам, полемизирам книж, рядко —» ссоря: дискутирам, препи¬ рам се, разправям се. полет —> прен, поет, стремеж: устрем, стремление, порив, летеж, полза - 1. Възможност за ма¬ териална или друга придо¬ бивка - пари, власт и др,: изгода, облага, печалба
397 положение прен., интерес, дивидент книж,, файда прос-о^р., келепир простонар., аван¬ та разг., кяр нросгоиар., далавера разг., муфта про- стонар, В тази работа имя полза (обявгв...). Получи доспа полза (облази,,.) от властта сн. Извличам пол¬ зя (дивиденти,,,) от инфор¬ мацията, 2. Добър, желате¬ лен резултат от някаква дей¬ ност: файда простонар. Няма полза (файДа) дя от¬ ричаш испиняна, Имам полза (файДа) от лечение¬ то. Работя за полза (фай¬ да) па отечеството, <=> Ант, вреда. ползвам —» използвам 1: слу¬ жа си, употребявам, — го¬ воря 3: зная (знам), владея, ползвам се —> имам 4: радвам се, поличба —> πредзнвменазве ние: знак, знамение, предве¬ щание, прокоба, половина —» срнДа 2. положение -1. Разположение на човек или предмет ® про- еграиегвого: състояние, поза (огр. за човек), пози¬ ция прен. книж. (огр.) В на¬ правено положение (състо¬ яние,.). Това соложн-пинн (поза,,,), в което седиш, н nнудабеа. Положение (по¬ за, позиция) ма щангист сри з/игапе па щанги, 2. прсн, Начин и условия на същест¬ вуване на някого, нещо или на протичане на нещо: със¬ тояние, ситуация, обста¬ новка прен, Паложнмиеηа (състоянието...) в служба¬ та се влоши, Положението (състоянието..—) в предпри¬ ятията е несигурно, В доб¬ ро положение (състояние, ситуация) съм. Не мога да приема работата ери та¬ кова положение (съспоя- ние...). ~ Близ. условия (вж), обстоятелства, 3. прсн, Об¬ ществени и материални ус¬ ловия на съществуване: със¬ тояние, дередже просто- нар,, хал нроеmоuар, Поло¬ жението (състоянието...) ми на безработен ме изпер- ая. Какво ти н положение¬ то (състоянието,,,), след като сн премести? Обще¬ ствено положение (състо¬ яние). Материално соложе¬ ние (състояние), 4. —> прен.
положителен 398 теза: твърдение, постанов¬ ка, мисъл. положителен — сигурен 2: уверен, убеден, —> одобри¬ телни— благоприятен, пози¬ тивен. положително —> безспорно. несъмнено, безсъмнено, очевидно, безусловно, явно, сигурно, определено, разби¬ ра се. полудявам - Ставам пуд или каго пуд, ненормален от много силно вълнение (тре¬ вога, страх, радост и др,): подлудявам, побърквам се разг,, лудвам разг, Покрай πо/гaтозквтв на абивури- епнския бал майката и Дъщерята са еолуДели (по¬ бъркали са се...). Като раз¬ бра, чн го приемат право, полудя (побърка ен...) от радост, Синът, изглежДа, не е нормален от малък, но сеза н полуДял (побъркал се н...) окончателно, — прен. разярязам се: вбесявам се, полудявам, освире^Еам, побеснявам, лудвам, занеи- вам се, разлютявам се. полумрак сумрак: дрезга¬ вина, здрач, полумрачен —— сумрачен, дрезгав, мътен. получавам - 1. Придобивам някакъв доход, средства: вземам. Получавам (взе¬ мам) заплата, Получавам (вземам) наем, Нн съм полу¬ чил (взт) пенсията си. 2. Нещо сгава моя собстве¬ ност или постижение, при¬ добивка: добивам, сдоби¬ вам се разг. (<?), придоби¬ вам. Получавам (/оии- звм...) образование. Полу¬ чавам (добивам,,,) всяко нещо с много труд. Получих (сдобих се с) жилище, По¬ лучих (добих,.,) звание про¬ фесор. ~ Близ. завоювам, извоювам; спечелвам. 3. До мен достига съобщение или пратка: приемам рядко. Получавам (приемам) теле¬ грама, Получавам (срие- мам) известие, Не мога да получавам (приемам) твоя¬ та поща. Получих (приех) сигнала—. оАнт, изпращам, пращам, изпровождам, 4. Постигам наличие, прите¬ жание на нещо необходимо или желано, за което съм действал по определен на¬
399 понасям се чин: сдобивам се (с), из¬ важдам, вадя несв,, доби¬ вам. Получавам (сДобнаам сн с,,,) паспорт. Получих (сдобих сн с...) разрешител¬ но. Трябва Да получа (сдобия сн с...) дубликат от нота¬ риалния акт, 5. Постигам някакъв продукт чрез обра¬ ботка или преработка на нещо: добивам, изкарвам, изваждам разг., вадя несв., разг. Не можахме да полу¬ чим (добием,,,) зърно н по 100 кг от декар поради су¬ шата. Получихме (добих- мн...) много хубав сок от смнснниве горски плодове. —а Добивам Т, придобивам, приемам, — произвеждам Г, добивам, —> изработвам 3: изкарвам, — спечелвам, печеля, изкарвам, изваждам, вадя, правя, изработвам, на¬ правям, докарвам си. полъх поет, - Леко раздвижва¬ не на струя въздух или вя¬ тър: повиваме, повей поет., лъх поет, Няма мирис / ма коноп и лен, /полъх /отп раз¬ цъфнали градини, К. Зида¬ ров, Почувствахме полъха (посяването...) ма вечерния морски бриз. Полъх (ео- знй...) на скъп парфюм. полъгвам се —> изкушавам се: съблазнявам се, поблазням се, подлъгвам се, подмам- вам се. —> по/лъзва^н се Г— подмамвам се, излъгвам се, връзвам се, помайвам се разг, неодобр. — бавя се: разтакам се (разта¬ кавам се), мотая се, моткам се, размотавам се, туткам се, мая се, пипкам се, потривам се, шмагкам се, офпянквам се. поминувам се нар. — живея 1: преживявам. поминък — работа 2: заня¬ тие, служба, длъжност, пре¬ питание, бизнес, хляб, помрачавам —> прен, рязва- лям 1: отравям, вгорчавам. понасям — търся 1: издър¬ жам, трая, — трая 2: изпит¬ вам. —> преживявам 3: из¬ търпявам, изживявам, пре¬ търпявам, изпитвам, из¬ държам. — нз/ържам1 2: устоявам, удържам, изтър¬ пявам, изтрайвам, издаян- вам, понасям се — спускам се 1: устремявам се, втурвам се,
понижавам 400 загичвам се, впускам се, по- бягвам, хуквам, стрелвам се, юрвам се. понижавам - 1. Правя нещо да бъде по-ниско на височи¬ на: снижавам. Понижавам (снижавам) нивото па язо¬ вир. Понижавам (снижа- зам) ръст. Понижавам (снижавам) глас. <=> Амт. вдигам, повдигам, надигам, 2. Правя нещо да бъде по- ниско по размер, степен, ве¬ личина: снижавам, сва¬ лям, намалявам. Понижа¬ вам (снижавам,..) темпе¬ ратура. Понижавам (спи- ж<^<^^^з^1,,,) цепите, ^ηη жавам (снижавам,,,) жиз¬ неното равнище. <=а Ант. повишавам, вдигам, увели¬ чавам, понижавам се —> спадам Г— намалявам, снижавам се, пониквам —а израствам 1: пораствам, покарвам, из¬ никвам, никна, раста. понравям се книж, — хярес- вам 1: нрави ми се, харесва ми <се>, допада ми, падам си, понятен книж, — ясен 2: раз¬ бираем, разбран, понятие —> прен, представя 1: идея, поощрявам — насърчавам— окуражавам, стимулирам, импулсирам, окрилявам, попадам — оказвам сн 1: озо¬ вавам се, намирам се. поплак поет, — протест Н- ропог, роптание, стон, во¬ пъл, ридание. поправям - 1. Отстранявам повреда, нередност: опра¬ вям, изправям, ремонти¬ рам (огр. за предмет). По¬ правям (оправям, ремонти¬ рам) машина, Поправям (оправям, ремонтирам) по¬ крива. Поправям (оправям, изправям) грешката си. <=а Амт. повреждам, развалям. 2. Внасям подобрение, пре¬ махвам неточности: кори¬ гирам книж., оправям. По¬ правям (коригирам...) съчи- ненин, Поправям (коризи- рям,.:) грешна задача, По¬ правям (коригирам...) ръ- кавня извивка на Дреха, <=> Ант. сгрешавам. — ло/об- рявам 1: оправям. популярен — известен 2: по¬ знат, небезизвестен, знаен. популяризация —> гласност,
401 поредица публичност, разгласа, раз¬ гласяване, прозрачност. пораждам — лре/нзвикзам 3: създавам, произвеждам, на- правям, донасям, докарвам, навличам. —> възбуждам 1: пробуждам, събуждам, пре¬ дизвиквам, причинявам, будя, запалвам, разпалвам, възпламенявам, —> възбуж¬ дам 2: събуждам, пораждам се —> появявам се 2: възниквам, явявам се, за¬ раждам се, раждам се, из¬ никвам, никна, изгрявам, пораждано -> сраггзхад 1: ге¬ незис, възникване, заражда¬ не, поява. поражение - Несполука е бор¬ ба, война и под,: разгром книж., погром книж, Войни и революции, победи и раз¬ громи, / и някакъв минирам и призиднп мир. /.../ Така започнахме живота сн, дру¬ гари мои, /тъй може би ще свършим земните си дни— Е. Багряна, Септември! Сеп¬ тември! / О, месец на кръв, / на подем / и погром! Г. Милев, <=> Ант, победа. — прен, експр. ннеусснх, неспо¬ лука, провал, крах, неблаго¬ получие, авария, фиаско, банкрут. — арнда Г, щета, пакост, поразен -^узре/ен 1: похабен, засегнат, повреден, поразителен —> изключите- лнн— извънреден, необикно¬ вен, невероятен, неимове¬ рен, небивал, невъобразим, изумителен, извънмерен, невиждан, нечуван, неизка- зан, фантастичен, феноме¬ нален, страхотен, страшен, ужасен, адски, жесток, поразявам —а засягам 2: ув¬ реждам // обхващам, раз¬ простирам се, —> увреждам: навреждам, съсипвам, раз¬ рушавам, руша, разнебит- вам, разсипвам. — книж, смайвам: изумявам1, спис¬ вам, зашеметявам, втрещя¬ вам, шашвам, пораствам — израствам 1: раста, пониквам, изниквам, покарвам, никна. — израс- тзам 2: извишавам се. — прен. увеличавам се 1: на¬ раствам, умножавам се, уго¬ лемявам се, разраствам се, порастване — растеж 1: из¬ растване. поредица — рядко ред 1: ре-
порив 402 дица, пиния, —> прен.раа) 4: редица, порив — книж, стремеж 1: устрем, стремление, полет. порицавам —> критикувам, мъмря, коря, упреквам, уко¬ рявам, съдя2, кастря, хокам. поробвам - 1. Поставям под своя власт (обикн. след вой¬ на): заробвам, подчиня¬ вам, покорявам. Османци¬ те поробват (заробват,,,) целия Балкански полуост¬ ров, Поробвам (заробвам, по/чинявам) икономически. с=> Амт, освобождавам, 2. прен. Поставям под своето силно влияние, правя няко¬ го да се чувства като роб: заробвам прен, Мъжът йя е поробил (заробил), пя няма своя воля. порочен - Койго нарушава или е свързан с нарушаване на нравствеността, с ня¬ какъв порок, слабост: по¬ кварен, развратен прен., безпътен разг. Порочен (по¬ кварен,,,) мъж. Порочни (покварени,,,) нрави, Пороч¬ но (покварено...) поведенин, <=а Амт— непорочен, непо- кварен, чист, запазен, ~ Близ. безнравствен (вж). портрет —> прен, образ 2: об¬ лик, лик. — прен. спец, ха- рактеристнка 1: описание, обрисовка, портфолио но®. нежел. — до- кумннтацяя. документи, порядъчен —> честен: нравст¬ вен, морален, почтен, ети¬ чен, посещавам - Бивам, отивам някъде: ходя (е, ^, при), оти¬ вам (у, ери), навестявам, минавам {сри, край), ма- обикалям, обикалям прен. разг,, спохождам разг, Не съм посещавал (хоДил у..) баба си скоро. Нн съм ходил в (посещавал,,,) хуДожесв- внната галерия. Често по¬ сещавам (ходя з...) библио- mнквщв. ~ Близ—. гостувам, последен - Който слага край на нещо, след който няма друг: сетен поет. А среД из- бичкатамрачна тази вечер е последна, знаят зо души¬ те неми, знаят зо н двете вн, Хр, Смирненски. Мъгла сн вин, тих Дъждец ромони, / плачевно калят сетните листа, Т. Траяно®, <=> Ант—. пръв.
403 поставям последователем —> лаещаяе инн 3: неизменен, непро¬ менлив, твърд. —> логичен 1: сисгемен. послушен — еокорнн: смирен, безропотен, овчедушеu, посочвам - С пръст, ръка или знак насочвам вниманието към някого, нещо: показ¬ вам, соча несв, Посочвам (показвам,.,) накъде е те¬ атърът, Посочвам (показ- звм...) позите си обувки. Посочвам (показвам,,,) бол- uато Дете. Знакът посочва (показва,,,) задънена улица, —> прен. отбелязвам 2: из¬ тъквам, забелязвам, подчер¬ тавам, соча, —> показвам 2: соча, указвам, -» прен. ос- рн/нлям 3: набелязвам, —> прен. обяснявам 2: разясня¬ вам, показвам, посредствен — бездарни: не¬ способен, неталантлив, не¬ кадърен, слаб. посрещам - 1. Каня и имам гости: приемам. Често по¬ срещам (приемам) приятел¬ ки вкъщи, Няма Да посреща (приема) ма имения си днн. 2. Причаквам някого или нещо, който ме наближава, понякога с проява на някак¬ во чувство: срещам прен, рядко. Излезе Петкана, та брата посрещна, /ръка му цалумв. П. П, Славейков. Посрещам (срещам) дете¬ то ма вратата, Посрещам (срещам) роднина на гара¬ та. 3. прен. Отнасям се към нещо, което научавам, виж¬ дам, с определено отноше¬ ние, по някакъв начин: при¬ емам, срещам прен. рядко, Посрещам (приемам.,,. уда¬ ра стоически, Посрещам (приемам,,,) еохзалинн с удовлетворение, <=А Ант. изпращам. —> прен. ери- емям 4: отнасям се, възпри¬ емам, поставям - 1. Правя нещо да застане на определено мяс¬ то: слагам, турям разг,, на¬ мествам, нагласям, нагла¬ сявам, натъкмявам разг,, бутвам прен. разг. пренебр, (за бързо, обикн, невнима¬ телно действие), бутам прен, разг. пренебр, (за бързо, обикн. невнимателно действие), курдисвам про- сгонар, Поставям (еяве зам,,,) солница на масата.
постал 404 Поставям (слагам.——) цветя въз ваза, Поставям (сла¬ гам.,,) колан в автомобил, Паснвзихв (сложиха...) зъДиците и зачакаха. <=а Амт, махам, отстранявам, свалям 4 (вж). 2. Въвеждам някъде техническо съоръ¬ жение с някаква цел: инста¬ лирам, слагам, турям разг. Поставям (инсталирам..,) аларма на колата Пастве вям (инсталирам,,,) кабел¬ на телевизия, Поставям (инсталирам.,,) капан, <=а Нмт. махам. 3, С предл, (е, ернД, на) Правя някой да се намира в някакво състоя¬ ние: изправям прен. По¬ ставям (изправям) сред ал- пнрнащиваща дя напусна или Дя се примиря, Поста¬ вям з (изправям ернД) труД¬ но положение, —> прен. ос- ределям2: слагам, турям. —> оставям 1: слагам, гурям, —> прен. излагам: разработ¬ вам, разглеждам, трактувам, изяснявам, развивам, комен¬ тирам, занимавам се, трети¬ рам, постал разг, — слаб 5: мър¬ ша®, кльоща®, сух, изпит, аскетичен, постановка книж, —а тнза: твърдение, положение, ми¬ съл, постигам —> изваждам 3: из¬ вличам. постижение - 1. Нещо, което се постига, печели е резул¬ тат на труд, усилия, състе¬ зание л под.: успех, сполу¬ ка, завоевание прен., до¬ стижение книж, нежел,, победа прен. ТруДът науче¬ ния е истинско постиже¬ ние (успех...) в тази област Радват мн постиженията (успехите...) на младежа в музиката. Спортни пости- жнпия (успехи...). <=а Ант. загуба, неуспех, 2. прен, книж, Положителна дей¬ ност е полза на някого: за¬ слуга, актив прен. книж, Озеленяването на коридо¬ рите е постижение (заслу- за,,,) на нашия клас. Лично мон еоснижниин (заслу¬ га...). <=а Ант— пасив. постоянен - 1. Който винаги съществува изобщо или за някого, съпровожда някого: неизменен, вечен прен., всевечен поет', неразделен
405 пострадвам (огр, по отношение на няко¬ го). Нн вннев е свнтавевта бнда, / пито са вечни раб- ските акави. П. П. Славей¬ ков, Гърми ня [улицата] с трясъците непрестанни / и с зрижипн всевечни на света. Хр, Смирненски. По¬ стоянни (ннизмнннп...) спътник, Облечем в посто¬ янния (неизменния,..) си дънков панталон, Тази къ¬ ща ми е пасηояеев (пниз- менна,.,) грижа, <=> Ант, случаен, инцидентен; вре¬ менен, 2, Койго винаги върши нещо или винаги ста¬ ва: редовен, неизменен, ве¬ чен прен., твърд прен. По¬ стоянен (редовни,,,) посе¬ тител па кафене. Постоян¬ ни (редовни,,,) слушатели, Постоянна (редовна,,.)раз¬ ходка. Постоянен (рн/о- знп...) вечерни вятър. По¬ стоянен (редовен,,,) елек¬ торат, <=> Нет— случаен, инцидентен. 3. Който запаз¬ ва вида, характера си л не се променя лесно или изобщо: неизменен, непроменлив, неизменяем, неизменчив книж. Посвоянни (пеизмен- пи...) характеристики на вещество. Постоянен (нн- измепеп...) климат, Посто¬ янно (неизменно,,,) обожа¬ ние към майката. <=А Ант. променлив (вж), // Който остава последователно, ви¬ наги еднакъв: последовате¬ лен, неизменен, непромен¬ лив, твърд прен. Пасmая- пне (eаслндазвηнлнн...) в убежденията сн. Постоян¬ но (eасяе/оввтняно...) от- енаязвnн па определени идни—. <=а Ант, променлив // (вж), ~ Близ. устойчив 2 (вж) —> всекидневен Г, еже¬ дневен, постоянен, — нн- лрнстанен— непрекъснат, неспирен, безспирен, пер¬ манентен, вечен, всевечен, всякогашен, — враем 1: непреходен, непроменлив, неизменен, пострадвам - Преживявам, случва ми се нещастие, бе¬ да, неприятност: изпатвам (изпащам) <си>, опарвам се прен. разг. (огр.). Опита¬ ха се да сн търсят еряза- та, но повече пострадаха (изпатиха си...) от лица, заинтересовани истината
постройка 406 да сн прикрие, Няколко души пострадаха (изпатиха си) от повия регулационни план, защото през /зорове¬ те им минава улица. Много пострадахме (изпатихме си) ов сушата. Ако някой посмее да вн бин, жестоко щн пострада (щн си изпа- тн...)— постройка - Нещо, изградено със строителни материали, със стени, покрив, помеще¬ ния: сграда, здание, стро¬ еж. Прнз гранитните огра¬ ди на замислените зДания / всяка скрива скръб запла¬ ка, всяка горест за ридa..— И събужда сн вълната на овсeаяиmн страдамия. Хр. Ясенов, А тежат ми на ду¬ шата тия улици и сграДи, / пия пъстри булеварДии, пълни с хора и мъгла, Хр, Ясенов, Нози постройки (сзрвди.—.) в квартала, Ра¬ ботя на eаснрайквнв (сградата,,,) отсреща, Тух¬ лена постройка (сзрвДв...). построявам - 1. Завършвам докрай, направям строеж, сграда: изграждам, напра- вям, издигам, вдигам прен. разг,, съграждам рядко, въздигам книж, ретор, По¬ строявам (изграждам...) пози църкви. Построявам (изграждам,,,) цял квар¬ тал, Построявам (нзграж- дам—..) паметник, <=А Ант събарям, разрушавам, сри¬ вам, срутвам, разтурям. ~ Близ. строя, градя; зидам, иззидвам, съзиждам, — прен, нззз^/^;^сДам Г, градя, съграждам, сътворявам, творя, създавам, постъпвам - 1. Включвам се е състава на някаква общ¬ ност (учебно заведение, ор¬ ганизация и др.): влизам, зачислявам се (огр, - е ор¬ ганизация, институция), за¬ писвам се. Постъпвам (влизам...) в университет. Постъпвам (влизам,,,) в корпус па омиротваритнл- ми части. Постъпвам (вли- звм...) в партия, <=а Ант. напускам, отписвам се, из¬ лизам. 2. С предл, ма, в. За¬ почвам работа, служба някъде: встъпвам (с) рядко: Постъпвам ма (встъпвам в) тази Длъжност с желание, Постъпвам (встъпвам) в
407 потиснически армията. — направям 2: правя, действам, процеди¬ рам, — отнасям сн Г— дър¬ жа се, третирам, постъпка - Нещо, което някой извършва: проява, дейст¬ вие, деяние книж, нежел, Постъпката (проявата,,,) ти мн рвдзв. Неразумни постъпки (действия,,,), До¬ стойна постъпка (проява, деяние), ~ Близ— дело, рабо¬ та, потаен рядко —> таен 1: скри¬ шен, скрит. —> прикрит 1: таен, скриг, подмолен. —> прикрит 2: скрит, таен, не¬ явен. потайвам се —> спотайвам сн Г— притаявам се, гуша се, сгушвам се. —> спотайвам сн 2: крия се, тая се, дремя, потайно —> тайно', скришно, скрито, крадешком. потвърждавам - Казвам, че нещо, за което се говори, е вярно, че е така: съглася¬ вам се. Потвърдих (съзла- сих сн), чн срокът е много кратък, Потвърдих (съгла¬ сих се с) неговата прецен¬ ка. <=а Ант, отричам, потеглям —> връзвам /: за¬ пътвам се, упътвам се, от¬ правям се, насочвам се, по¬ емам, запрашвам. —> връз- зам 2: заминавам, отпъту¬ вам. потекло — произход 2' родо¬ словие, корен, жилка. потискам - Налагам волята, властта си или различни те¬ жести, мъчения на някого: гнетя книж,, угнетявам книж., тиранизирам рядко, газя прсн,, мачкам прен, неодобр., тъпча прен, нео- добр., репресирам разг. Поробителите потискат (гнетят,,,) нврадв. Охрана¬ та потиска (гнети,,,) сраз- лични средства затворни¬ ците, Потискам (зентя,.,) по/чиннните си—, —а измъч¬ вам 3: мъча, гнетя, угнетя¬ вам, притеснявам, депреси¬ рам, тормозя, терзая, тровя, —> прен, сдържам, въздър¬ жам, възпирам, задържам, удържам, сподавям, задуша¬ вам, заглушавам, —> утоля¬ вам— задоволявам, угасявам, изгасявам, потисничество —> насилие Г. герор, гнет, репресии, потиснически —> деспотичен
потичам 408 2; тираничен, потичам —> бликвам 1; рук¬ вам, потресаващ - Който предиз¬ виква много силно неприят¬ но чувство, разтърсва от от¬ вращение или мъка: покър¬ тителен, потресем книж., ужасяващ, ужасен. Потре¬ саваща (потресна,,,) /ра¬ ма. Потресаващо (поврес- яа...) свра/ание, Потреса- заща (потресла...)мизерия, потресен книж, —> потреса- ваш, покъртителен, ужася¬ ващ, ужасен, потривам се разг. неодобр, — прен, бавя сн; разтакам се (разтакавам се), мотая се, моткам се, размотавам се, туткам се, мая се, помайвам се, пипкам се, шматкам се, офпянквам се, потулвам —> скривам 2: укри¬ вам. потулвам се —> крия се 1; скривам се, туля се. —> крия се 2; укривам се, скривам се, покривам се. потушавам - прен, Слагам край на бунт, размирици: усмирявам, смазвам прен. експр., разгромявам, по¬ тъпквам прен, Потушавам (усмирявам...) бунт, Поту¬ шавам (усмирявам...) въс¬ тание, —а угасявам 1; уга¬ сим, загасявам, загасям, из¬ гасявам, изгасям, потъпквам —> прен, разгромя¬ вам; потушавам, усмиря¬ вам, смазвам, похабен разг. — увре/ен 1; по¬ разен, засегнат, повреден, похабявам разг. — повреж- /ям; развалям, съсипвам, зяносвам. похарчвам -» изразходвам 1; изхарчвам, похвала - Изказано одобрение на качества или прояви на някого: хвалба разг., четка прен, разг. Много сн зарад¬ вах от похвалите (хвалби¬ те,,.) ма мама за рисунките ми. Похвала (хвалба,,,) за добре свършена работа. Похвала (хвалба) от учи¬ тел, <=> Ант, обвинение (вж). ~ Близ. поздравление (вж); възхвала (вж). похвалвам - Изказвам одоб¬ рение на някого за някаква проява или качества: пола- скавам, погъделичквам прен., изчетквам прен. разг.
409 почивам Похвалвам (салвскввам.,,) ученик, Похвалвам (солас- кявам,,,) режисьор за са- становка, <=А Амт. крити¬ кувам, укорявам, упреквам, коря, осъждам, порицавам, съдя. ~ Близ. възхвалявам, величая, превъзнасям, раз- хвалвам, адмирирам; лас¬ кая, гъделичкам, четкам, похвален - Който съдържа, изразява похвала: хвалебст¬ вен, хвалебен, ласкав, ла¬ скателен. За изследването се чуха много похвални (хва- лнбснвнпи...) изказвания. Похвална (хвалебствена...) рецензия за книга, Изпълне¬ нието ма детето заслужи похвални (хвалебствени,,,) оценки оАнт. укорен, не¬ одобрителен, критичен, ~ Близ— одобрителен (вж). похват -— Дейности или думи, изрази, чрез които се пости¬ га някакъв ефект, добър ре¬ зултат е някаква проява или е тексг: средство. Изразни похвати (средства) пя ав¬ тор, Стилистични похвати (средства). Интересни по¬ хват (средство) за създава¬ не па хумор. Нови методи¬ чески похвати (средства). похватен рядко — сръчен 2: пъргав, бърз, чевръст. —> сръчни 3: ловък, пъргав, чевръст, майсторски, похождение обикн. мн, -^· авантюра 1: приключение, почаквам — чакам 2: изчак¬ вам, трая, почва — прен. книж. основа 1: устои, база, фундамент, —> прен. книж. причина: ба¬ за, основание, основа. почвам —> прех. (нещо) и нс- прех. (да) залочзам 1: за¬ хващам, хващам, начевам, подкачам, —» започвам 2: начевам, подкачам, — за¬ почвам 3: тръгвам, начевам, почивам -1. След усилен труд стоя, без да работя или зает с пека работа, за да премах¬ на умората: почивам си, отпочивам <си>, отдъхвам <си>, отморявам се рядко, отмарям несБ,, жарг,, ре¬ лаксирам книж, нежел. И в светлата безбрежност ма утринана хладна / душата ми лочива в смирение н ра- /ост, Хр, Ясенов, Какво можеш дя направиш, / ако нямаш стая и легло, / къДе-
почивам си 410 по /а aηeaнизвш н да спиш? Ал. Геров. Прнз Дния, сред обилния плод /на нивя¬ та, отдъхвам с надежсДв. Е, Багряна. Седни да си почи¬ неш (Да си отдъхнеш,,,). Като си почина (ондъх- на,,,), ще Дойда, Снга <си> сочивам (отдъхвам си...). <=а Амт. работя, трудя се; уморявам се 1 (®ж). ~ Близ. отпускам се 3 (вж), възста¬ новявам се, 2. Само нссе,, прен, Лежа мъртъв: лежа прен., спя прен, поет. Спи, Дреми, почивай, ти, който не сееше / ти, кой бешн вихър, котел, що кипеше / на/ някакъв злобен, стихи¬ ен огън, / Спи! Кой ще раз¬ бужда вечния ти сън? И®. Вазов. Тук почива (лежи...) поет, -ь прен. ретор. уми¬ рам J: издъхвам, отивам си, свършвам, пуквам. —» прен. експр, спя 1: хъркам, къртя, нанкам, —> прен. книж. ос- повявам сн 1: базирам се, опирам се, градя се. почивам си —> почивам 1: от- почивам си, отдъхвам <сл>, отморявам се, отмарям, ре¬ лаксирам. почивка -1. Състояние, кога- то не се работи и се възста¬ новяват силите: отдих, от¬ мора, покой рядко. И, сес¬ тро, остави мн измъчен Да сомина / край пнбе ден в почивка, край тебе час в локой. П, К. Яворов, Той [В, Левски] не знайшн отдих, ни мир, пито съм, / обърнал сн беше ма дух:, на огън. И®. Вазов. Място за почизкв (отдих,,,), Приятна почив¬ ка (опди:х,,,)— $>Анв— труд, работа, 2. Временно прекъ¬ сване на работа, действие, изпълнение на нещо: пауза, антракт. Правя кратка по¬ чивка (пауза,,,), Ще се ви¬ дим в почивката (евузв- пв...). —> летуваме: курорт, почит-ууажннние: почтител¬ ност, респект. почитам -^> уважавам 1: тача, ценя, зачитам. почитател - Който отдава осо¬ бено предпочитание на ня¬ кого или на нещо, цени го, интересува се от него и го проявява по различен начин активно: поклонник, фем но®., разг, нежел, запалян¬ ко разг. (обикн. на спорт,
411 появявам се спрортист), приятел прен, рядко. Голям почитател (поклонник,,,) пя Лучвпо Пввяроти, Клуб пя почита¬ тели (поклонници, фенове) на технамуоuкa. Събраха се куп запалянковци (πачнщве щели...) ив отбора, почтен —> честни, нравствен, етичен, морален, порядъ¬ чен, почти -1. С малка разлика, за да се стигне някакво коли¬ чество: приблизително, близо, около, горе-долу. Остават ми почти (при¬ близително...) трийсет страници, за да свърша книгата, Почти (приблнзи- те^^^^.—.) 50 гоДини са мина¬ ли от тогава. Селото има сочти (приблизително...) 500 къщи, 2. С малка разли¬ ка, за да е еднакво с друго: приблизително, кажи-ре- чи разг,, комай разг., горе- долу. Имам сочти (прибли- зищняnа...) същите книги. Намерих почти (приблнзи- ηеяnа...) еднакви по цвят обувки., 3. С малко време недостиг, за да се постигне някакъв резулгаг: горе- долу, кажи-речи разг, Поч¬ ти (гарн-далу...) свърших уроците, Почти (горн-До- лу...) намерих начин зв ре¬ шаване на задачата. почтителност — уважение— почит, респект. почувствам св. —> чувствам, — прен. долавям, забеляз¬ вам, усещам, схващам, раз¬ бирам, чувствам, сещам. поява — произход 1: генезис, възникване, зараждане, по¬ раждане. появявам се - 1. Заставам така, че да се виждам от дру¬ ги: показвам се, излизам прен,, явявам се рядко, из¬ никвам прен, На врявата сн появиха (показаха,,,) ня¬ колко души. Слънцето сн появява (показва,,.) на небе¬ то, Появиха се (показаха се...) първите бръчки. Едно детн внезапно сн появи (по¬ каза..) пя сцената, <=а Амт, изгубвам се, загубвам се, изчезвам, скривам се, 2. прен, Започва да има, да съществува нещо: възник¬ вам, явявам се, пораждам се, зараждам се, раждам се прен., изниквам прен,,
пояснявам 412 никна нссе,, прен., изгря¬ вам прен, поет. Това е по- ватв романтика, / която / сн раж/а / и добива своя плът. Н, Вапцаров, Напрнд! И все напред! Към eaдвиои и сляза! / В сърцата naU- няереД свободата изгрява! П. П, Славейков, Появиха се (явиха сн...) пови проблеми. Между пас се появи (яви...) симпатия. Откъде сн по¬ явиха (явиха, изникнаха) толкова кям/иДати? Появи се (яви се— ро/и сн...) ново литературно течение. <=А Амт, изчезвам. 3. Показвам се или съм някъде за кратко време: мяркам се, мярвам се, вестявам се, вясвам се разг. И аз ндна Звездица имах. / И тя, уви, / така из¬ чезна... А сеза / напусто спомням: ще ли вече / на бедствията сред мъглите / повторно тя Дв се вести? П. К. Яворов. Отдавна не си се появявал (мяркал.,,) в клу¬ ба. —а показвам сн 1: явявам се, излизам, пояснявам —а обяснявам Г— изяснявам, разяснявам, ос¬ ветлявам, тълкувам. прав —» прен. пряк Г— дирек- ген, правдив —» истински 4: до¬ стоверен, верен, истинен. праведен —> безгрешни 2: не¬ винен, чист. правилен —> точен 1: безгре¬ шен, безпогрешен, верен, правомерен книж, — основа- велен Г— оправдан. правя несв, - 1. Извършвам нещо, осъществявам някак¬ ви действия за определена цел: върша, работя разг., действам, чиня разг, Пес- пята е дар небесни, / чудо върши пад сърцата, Ив, Вазов. Що тя чини? Що се бязи /у Дома си тоя час? Ие, Вазов, - А когато сняг запръска, /що ще чиниш ти [Щурецът] зимъска? Чичо Стоян, Празя (върша,.,) всичко в твоя полза. Правя (върша...) нещо по въпроса. Какво сразиш (вършиш...) в тъмното? 2. Осъществя¬ вам някаква дейност изоб¬ що: върша, работя, зани¬ мавам се. Цял ден нищо не сразя (върша...), Какво пра¬ виш (вършиш..—) в отпуска¬ та? -» напразям 1: из¬
413 пращам вършвам, сторвам. —> на- празям 2: постъпвам, дей¬ ствам, процедирам. — ив- лразям 3: провеждам, осъ¬ ществявам, произвеждам. —а строя, градя, изграждам, издигам, вдигам, въздигам, —а създавам 1: направям, творя, сътворявам. — про¬ извеждам 1: изработвам, направям, —> предизвиквам 2: причинявам, направям, произвеждам, създавам. —> изработвам 1: създавам, направям, произвеждам, —> изработвам 2: изготвям, съставям, направям, —> прен, разг, спечелвам, при¬ печелвам, печеля, изкарвам, получавам, изработвам, из¬ важдам, вадя, направям, до¬ карвам си. правя се несв. —> вж. насра- вям се. праг — прен, книж, край 4: предел, граница, — прен. книж. граница 2: водораз¬ дел, вододел, межда, празен — безлюден 2: пуст. — прен. необоснован: неаргу- меumлраu, немотивиран, не¬ доказан, голословен, праз- иоеловеи, безпочвен, — прен. разг. лекомислен 1: несериозан, вятърничав, безгрижен, безотговорен, ветрен. празнина прен. рядко —> миша 2: пролука, позиция, празнословем — меоUосмое вае: неаргументиран, немо¬ тивиран, недоказан, голо¬ словен, безпочвен, празен. прахосвам - 1. Харча без сметка и без нужда: пръс¬ кам прен,, разхищавам несв., пропилявам прен., пилея нес®., прен., разпи¬ лявам прен,, профуквам разг. неодобр,, изяждам прен. разг., изпуквам прен, разг. грубо, Прахосвам (пръскам,,,) наследството. Прахосвам (пръскам..) пари по баровете, <=а Ант. пестя, спестявам, стискам, 2. прен, Изразходвам на¬ празно (обикн. време, сили): пилея несБ,, прен,, пропи¬ лявам прен., разхищавам. Прахосвам (еилня...) сн вре¬ мето, Прахосвам (пилея,,,) творческите си зодини. прахосмически —> разточи- велен 2: разеипнически, пращам — изпращам 1: екс-
пребивавам 414 педирам, изпровождам, —> изпращам 2: изпровождам, пребивавам книж, — нами- ром се 1: съм, —— стоя 2: престоявам, седя. преварвам разг. — зaдмнмaе вям 1: подминавам, надми¬ навам, заминавам2, отмина¬ вам, изпреварвам, надпре¬ варвам, — прен. за/мина- зам 2: надминавам, изпре¬ варвам. превес — гослодство 1: над¬ мощие, превъзходство, пър¬ венство, приоритет, хегемо¬ ния, превземам —» завладявам: за¬ вземам, завоювам, покоря¬ вам. превземам се - Изменям есте¬ ственото си държание, гла¬ са, обноските си, обикн, за да направя добро впечатле¬ ние, да изглеждам по-култу- рен, по-любезен: престру¬ вам се, глезя се, глезотя се разг, пренебр,, лигавя се прен. разг. неодобр. ПреД началниците започва Да се превзема (преструва,.,) и Да уго/ничи. Момиченцето обича да сн превзема (ере- струва,,,), но обикновено с това печели благоразполо¬ жението па възрастните. превозвам - Пренасям няко¬ го или нещо с превозно средство: возя нее®., пре¬ карвам1, карам1 несв,, транспортирам книж. Вла¬ кът превозва (вози...) въгли- ща. Колите превозиха (прн- караха...) гроздето. Нβηо- бусъп срнзозза (зази...) пътници от зората, - Близ. извозвам, превръщам се —> ставам 3. превъзмогвам - Справям се с усилие с някаква трудност, страдание или силно чувст¬ во, което ми пречи за нещо: преодолявам, побеждавам прен, разг., надделявам, мадмогвам книж., надви¬ вам прен, разг. Превъзмог¬ вам (преодолявам...) стра¬ ха си н минавам по тясна¬ та Дъска па/ eраeaстıнa) Превъзмогнах (преодолях...) баякaнa. Превъзмогвам (срна/аяязом...) много пречки, Превъзмогнахме (преодоляхме,.—) взаимната неприязън. превъзнасям ирон. — възха,- лявам: възвеличавам, адми-
415 предавам рирам, величая, славословя, възнасям. превъзходен книж, —> отли¬ чен: перфектен, първокла¬ сен, пърБокаеестБен. — прн- красне: прелестен, чудесен, чуден, дивен, великолепен, възхитителен, славен, раз¬ кошен. превъзходно — отлично: чу¬ десно, идеално, супер. превъзходство —— госeа/ства 1: надмощие, превес, пър¬ венство, приоритет, хегемо¬ ния, превъртял — прен. разг. гру¬ бо ненормални 2: луд, умо- побъркан, налудничав, безу¬ мен, умопомрачен, невменя¬ ем, смахнат, откачен, мръднал, сбъркан, шашав, чалнат, ула®, изкукуригал. прегазвам — смазвам 1: смачквам, премазвам, сгаз- ®ам, размазвам. преглеждам - 1. Внимателно гледам нещо, за да устано¬ вя качествата и недостатъ¬ ците му: проверявам. Пре¬ глеждам (проверявам) до¬ машни, Преглеждам (еро- верявам) дрехите си, за Да ги изенро. Прнзлнждом (проверявам) работата, 2. Бегло чета нещо: поглеж¬ дам прен., прехвърлям прен. разг. ПрнзлежДам (ео- злнждом...) вестниците набързо, Не съм преглеж¬ дал (поглеждал...) пощата. 3. Правя медицински пре¬ глед, за да установя здраво¬ словното състояние на няко¬ го: гледам прен. разг., виж¬ дам прен, разг. Не мн е пре¬ гледал (гледал...) лекар, Ще прегледам (зи/я) болния слнД малко. преграда - Обикн. дърво, гре¬ да или друг предмет, който отделя едно място или нещо от друго: бариера, рампа (огр. за дърво, греда), На шосето имаше ернзра/а (бариера,,,) и не можеше да сн минава, Няма никаква лрнзраДя (бариера), която дя показва, чн има дупка. прен. пречка: препятствие, спънка, спирачка, задръжка, бариера. предавам - 1. Поднасям на някого нещо, което съм по¬ лучил от друг: давам, връч¬ вам. Прндвзам (давам,,,) пратка, Прн/овам (/в-
предавам се 416 зам...) книга, 2. Правя да се узнае нещо гайно или мяс- гого на някого, койго е скрит: издавам, изказвам. ПрнДавам (из Да зам...) кра¬ дец. Предавам (изДавам,,,) парола, <=Апнт прикривам, укривам, скривам, 3. С тех¬ нически средства правя да достигнат сигнали, съобще¬ ния до друго място: излъчвам, разпространя¬ вам. Телевизията ернДаде (излъчи,,,) новината, Пре- /авям (излъчвам,,,) по ро- диопо поза музика. 4, С предл. на. Обучавам някого, като му съобщавам знания, умения: преподавам (на), уча. Предавам пя (препода¬ вам па...) малки ученици. 5. Давам знания по някаква наука или про¬ фесия на някого: препода¬ вам. Предавам (ереео/а- вам) математика, —а изме- ням21: изневерявам. предавам се - Признавам се за победен: капитулирам прен,, отстъпвам, огъвам се прен,, клякам прен, разг. пренебр, Споровете про¬ дължиха и пя Другия ден, но накрая зруеата па гостите се срндадн (капитулира...). Притиснали сзи/нннля с необорими арзумннти и той се предал (капитулирал) и казал истината. предание — мит 1: легенда, сказание, предвещавам (предвестя- вам) книж, - 1. Служа като знак, признак, че нещо ще стане: показвам прен,, соча прен. Източният вятър на/ морето предвещава (показ¬ ва,.) разваляне па времето, Тези облаци предвещават (показващ,.,), чн ще има бу¬ ря. Сблъсъците между те¬ роризма н цивилизацията не ернДзещазав (показват...) нищо /абра. -А ередсквз- вам: предричам, пророку¬ вам, предвещание книж, — ернД- зпвмнеование: знак, знаме¬ ние, поличба, прокоба, предвидлив — далновиден: прозорлив, предвиждам - Предварително определям нещо по някак¬ ви признаци: прогнозирам книж., гадая несв. Пред¬ виждам (прогнозирам,,,)
417 предизвиквам каква ще е зимата, Пред¬ виждам (прогнозирам...) бъдещето, — зьзnaмеряе зам— проектирам, планирам, мисля, смятам, гогвя се, каня се, глася се, тъкмя се, кроя, предводител — водач 2: гла¬ ватар. предвождам - Начело съм на някаква организирана гру¬ па, обикн. с бойна, трудова, спортна ипи политическа задача: оглавявам, водя, възглавявам книж., ръко¬ водя. Предвож/ам (огла¬ вявам,.) хайдушка чета. Предвож/ам (оглавявам.,,) националния отбор. Пред- вож/ам (оглавявам...) кон¬ ница, предел —> граница 3. -ь край 1: граница, свършех, — край 4, граница, праг. пределен -^максимален: кра¬ ен, пълен, предем —> челен 1: пръв, аван¬ гарден, —> предишни 3: предходен, предшестващ, предидущ. предзнаменование разг, - Признак, който показва, че нещо ще стане: знак, зна¬ мение, предвещание, по- личба, прокоба (обикн, признак за нещо лошо), Сън сънувах, ой нераДост, /опу¬ стяла младост, / сън съну¬ вах, сън прокоба - / сънувах си гроба— П, К. Яворов, Има¬ ло Добри предзнаменования (знаци,,,), че изходът от войната щн бъде благополу¬ чен за българската войска, Някога жреците търсели предзнаменования (зпвко- зн...) зя съДбата на хората или изходя пя това, конто преДприемат. предидущ книж, нежел. —> предишни 3: предходен, предшестващ, преден, предизвестявам книж. — пре¬ дупреждавам . предизвиквам - 1. Целена¬ сочено или неволно правя така, че някой да започне да действа или нещо да стане, да се появи: провокирам книж,, подбуждам. Той мн предизвика (срозокиро...) Дя напиша спомени. Предиз¬ виквам (провокирам...) от¬ рицателни чувства. 2. Съз¬ нателно или неволно ставам причина някой да изпита
предимно 418 или направи нещо: подбуж¬ дам, карам2, накарвам, за¬ ставям, принуждавам. Безработицата предизвик¬ ва (подбужда...) хората Дя емигрират. Предизвикваш (подбуждаш...) мн да ти кажа някои неприятни неща. ПрнДиззиквам (№0- буждам...) ревизия. 3. Ста¬ вам причина да се прояви, появи нещо: причинявам, създавам, пораждам, про¬ извеждам, направям (огр,), донасям прсн,, до¬ карвам прен., навличам разг. Прн/извиквам (причи- пязам...) суматоха, ПреДиз- викзам (причинявам..,) по¬ жар. Пре/иззикавм (причи- пязам...) катастрофа. Пре¬ дизвиквам (причинявали по¬ раждам, донасям, докар¬ вам, навличам) неприятно¬ сти, Предизвиквам (причи¬ нявам, пораждам) цунами, —»зъзбужДам 1: пораждам, причинявам, събуждам, пробуждам, будя, запалвам, разпалвам, възпламенявам, предимно - На първо място, преди всичко друго: главно, най-вече. Дойдоха предим¬ но (главно.,.) младежи. Ям предимно (главно,——) плоДо- вн. Говорихме предимно (главно...) за музика. предимство - 1. Положител¬ на особеност или положе¬ ние на някого, нещо пред други: качество, достойн¬ ство, преимущество не¬ жен,, приоритет книж, Га¬ зовата печка има /осна предимства (преимущест¬ ва) пред електрическата, Предимства (преимущест¬ ва) па немските коли. 2. По- голяма важност, значение в сравнение с други: предни¬ на, предпочитание, при¬ оритет книж, ПреДимство (ере/нина,.,) сри настаня¬ ване па работа имат мла¬ дите хора, Имаш предим¬ ство (ерн/пинв.,,) породи трудов стаж. 3. Право да се получи, придобие нещо преди други: привилегия, преференция книж, Иная- ли/ипе се ползват с пре- /имснза (привилегии.,.). Ползвам се с предимство (привилегии,,,) като много¬ детна майка, 4. Място или действие преди друг: пред-
419 преднамерено нима, аванс, авантаж ряд¬ ко книж, Дазам ви средим- свао (ереДпина...) да игра¬ еш пръв. Имам преднина (предимство,,—). предисловие — въведение 1: увод, встъпление, предишен - 1. Който е бил някъде или някакъв преди нещо или преди някого: бивш, стар, някогашен, предходен. Предишният (бившият...) учител пя кла¬ са. Прндишнп (бизш...) кмет. Предишните (бизии- нн...) собственици няма да се върнат. <=> Ант— съвре¬ менен 1 (вж); бъдещ. 2, Кой¬ то вече е отминал: минал. В пиянство се лесно забра¬ вят / предишни неволи и днешни бнди. П. К. Яворо®. Предишната (миналата) година, Пре/ишпият (мина¬ лият) /не, Предишното (миналото) столетие беше Доста кърваво. Предишни (минали) поколения, <мАннт сегашен, съвременен 2 (®ж); иден, бъдещ. 3. Който пред¬ хожда нещо по място или време (обикн, за реч, текст): предходен, предшестващ книж,, предидущ книж. не¬ жен., преден. Почерпили поука /от дните ни прнДиш- ни, / ще бягаме от всички / вълнения излишни. Н. Йор¬ данов. В прнДишната (лрнД- ха/naηa...) глава пя книга¬ та образът па героя се раз- криза з домашно среда. Споменато е в предишния (предхоДния,,,)текст. Прн- /ишнипе (пре/ходнине...) Думи на автора изключван такова разбиране пя идея¬ та. Предишни (пре/ход- пи...) събития, Предишна (ередхо/на...) седмица. <=а Ант. следващ, последващ. предмет —> тнмаг, сюжет, про¬ блем, въпрос. предназначен — оернДнлнн 2: отреден, преднамерено - С предва¬ рително намерение, обмис¬ ляне: нарочно, умишлено, предумишлено книж, Преднамерено (нарочно.,.) ми /ядн Думата сръз, Пред¬ намерено (нарочно.,,) мн спъна, <=а Ант. непреднаме¬ рено, неволно, неумишлено, uенредумuшпено, случай¬ но.
предначертавам 420 предначертавам —> лре/аeрее Днлям— определям, орис- вам, прокобвам. преднина —> сре/нмсвзо 2; предпочитание, приоритет. -> срн/имснуо 4: аванс, авантаж, предопределение книж, — съдба 1: участ, орис, орисия, жребий, дял. предопределям книж, - За съдба и под, - предварител¬ но набелязвам, предвиждам начина, по който ще проте¬ че животът или развитието на някого, нещо: предна- чертавам, определям стесн,, орисвам разг., про¬ кобвам книж, (огр,, обикн, за определяне на нещо лошо), Мен мн е родила ся¬ каш ве/a / ии ми е про^била несрнва. Е. Багряна. СъДба¬ та му н срн/оерн/нлило (орисала) да бъде учител, предпазвам — лазя 1: охраня¬ вам, браня, вардя, — засаз- зам 1: опазвам, съхранявам, у вардвам. — защитавам 2: закрилям, пазя, браня, вар¬ дя. предпазлив —> внимателни 2: бдителен, осторожен, предплата —аванс, предплащам - Давам пари предварително, преди изпълнение на нещо изцяло: авансирам книж. Ще пред¬ платя (авансирам) 30 % от /остазкава. предполагам -1. Изглежда ми вероятно, че нещо същест¬ вува, ще стане или че някой е някакъв, прави нещо л под,: струва ми се, допус¬ кам, мисля, смятам, счи¬ там, вярвам. И цялата пла¬ нета ти сн струва / едно летище, /отворено за всич¬ ки ветрове, Бл. Димитрова, Предполагам (струва ми се...), чн злакът има за¬ къснение. Пре/полозам (струвамисн...), чекзарви- ратв ще ти хареса. Пред¬ полагам (струвами се,.), чн е опитен техник, 2. Само в 3 л. Зависи от някакви усло¬ вия, предпоставки или ня¬ каква необходимост: изиск¬ ва. Разработката на тема¬ та прнДсолвга (изисква) се¬ риозна eадгощозкa. Рабо¬ тата предполага (изисква) соен две седмици Решение¬ то ти предполага (изисква)
421 представителен сериозно обмисляне. предпоставка —> условие 2, предпочитание —> средимст- зо 2: преднина, приоритет. предразположение -4 влече- еие\ наклонност, склон¬ ност, слабост, предричам — предсказвам— пророкувам, предвещавам (предвестявам). предсказвам - Казвам предва¬ рително, че нещо ще се слу¬ чи лли каква ще е съдбата на някого, нещо: предри¬ чам, пророкувам, предве¬ щавам (предвестявам) книж, На тебн, върлиий голе¬ мецо, слушай / каква зла участ предвещава [мисли- гепяг]. Ст. Михайловски. Пророчицата Вапза пред¬ сказало (предрекла...) ги¬ белно па eа/задnиеоηо „Курск". Не обичам Да ми предсказващ (сре/ричап...) бъдещето. представа - 1. Общо л основ¬ но знание л виждане за нещо възприето, известно или предстоящо да стане: понятие, идея прен. Имам ередспаза (понятие,,,) за неговите интереси, Твоята представа (понятие,,.) за строежа Доста снразлича- вя от моята, Нямам пред¬ става (понятие,,.) коза ще свършат събранието. ~ Близ. гледище (вж). 2. С предл, за, Субективно виж¬ дане, възприемане на няко¬ го за качествата на нещо, някого: образ, облик, виж¬ дане. мнение, репутация книж., имидж нежел,. ви¬ зия книж, Прн/сназа за (образ па...) България у чужбина. Съз/адн сн от¬ лична представа за (образ по...) тебе в пашите кръго¬ ве, представителен - 1. Койго добре представя същността л особеностите на нещо: показателен, репрезента¬ тивен книж. нежел, Капо пример за спила на Алеко може да се прочетат сре/- спвзинелпи (сакaзоηня- пи...) извадки от негови произведения. Представи¬ телни (показателни.,,) по- спанозки зя репертоара па театър, 2. Който има авто¬ ритетен л достоен външен вид, който го представя до¬
представление 422 бре: внушителен, достоле- пем, солиден, мастит книж, експр, За президент се из¬ бира обикновено чознк с представителен (внушите¬ лен...) вид. Има представи¬ телна (внушителна...) фи¬ гура. <=а Ант, невзрачен. представление —> спектакъл 1. —> прен. ирон. спектакъл 3: шоу, цирк, сеир, представлявам — означавам 3: знача, съм. представям · · Показвам каче¬ ствата на нещо ново за пръв път пред публика: презен- тирам нов, нежел, Пред¬ ставиха (срнзнпнирахо) нови козметични проДукти, -ь рядко показвам 1: про¬ явявам, разкривам, —> раз- кризом 2: откривам, показ¬ вам, издавам, демаскирам, оголвам, — разкривам 3: показвам, излагам, — ноабе рвзязам'. описвам, обрису¬ вам, рисувам, разглеждам, пресъздавам, претворявам, възпроизвеждам, възсъзда¬ вам, представяно - Показване на нещо ново за пръв път пред публика: презентация нов, нежел., промоция нов, не¬ жен, Тази знчнр щн има представяне (презента¬ ция...) на новроман. предумишлено — сре/наме- ренно: нарочно, умишлено, предупреждавам - Съобща¬ вам по-рано, предварително за нещо: предизвестявам книж, ПрнДусредете (преД- известнпн) родипелитн сн—, че ще закъснеете! Преду¬ предих (предизвестих) при¬ ятелите си,— че щн ги посе¬ тим. // Съобщавам пред¬ варително за нещо, обикн, неприятно, нередно, опас¬ но: сигнализирам прсн. книж., алармирам прен, книж, (огр, за нередност, опасност), Предупрежда¬ ван (сигнализиран...) зо опасност от инфекция, Предупредиха го (сигнали¬ зираха .му), чн има размест¬ ване в часовете. ПреДуере- Дих (сигнализирах,,,), че па¬ рите няма Да стигнат. предходен —> предишни 1: бивш, стар, някогашен. — пре/ншен 3: предшеетваш, предидущ, преден. предшестващ книж, —> срнДи-
423 прекарвам се шее 3: предходен, преди¬ дущ, преден. преживелица —> преживява- нн 2. преживявам - 1. Обхваща ме някакво чувство, настрое¬ ние: изпитвам, изживя¬ вам, чувствам. В онези дни преживях (изпитах...) голе¬ ми вълнения. Пипаш мн какво преживявам (изпит- вям,,,), като гледам болния. 2. Участник съм е някакви събития, прояви: изживя¬ вам, изкарвам разг., пре¬ карвам2, виждам прен, (огр,). С теб преживяхме (изживяхме...) много ща¬ стливи ден. Прелейзях (из¬ живях, изкарах, прекарах) .живота си в труд. 3. В жи¬ вота ми се случва нещо не¬ приятно, което превъзмог¬ вам: понасям, изтърпявам, изживявам, изпитвам, претърпявам, издържам прен. Преживях (понесох,,,) големи трудности. Прежи¬ вяха (понесоха,,,) тежка загубя, —а жизея 1: поми- нувам се, преживяване - L Душевно вълнение: чувство, емоция книж,, изживяване книж, Това бншн ндио приятно преживяване (чувство,,—), Разкривам преживявания¬ та (чувствата,,,) на лите- ратурнн зерой, 2, Нещо пре¬ живяно, което се помни: п р ежи вел и ца. Разкажи ми преживяванията (преживе¬ лиците) си срез този пери¬ од. презентация нов, нежен. — представяне, промоция, презентирам нов. нежен, —> представям, преимущество нежен, — срн- димсmза 1: качество, до¬ стойнство, приоритет. прекарвам1 —> превозвам: возя, транспортирам. —> прен. жарг. ирон. излъгвам 2: заблуждавам, измамвам, излъгогвам, избудалквам. баламосвам, изпързалвам, изментвам, ментосвам, връзвам, прецаквам, премя¬ там, извозвам, прекарвам2 — преживявам 2: изживявам, виждам, прекарвам се —» жарг. из- лъзввм сн 2, минавам се, из¬ будалквам се, прецаквам се, извозвам се,
прекатурвам 424 прекатурвам разг, —> събарям 1: повалям, катурвам, стро- по-лявам, стропалям, обръ¬ щам, гътвам. преклонение -» благоговение: пиетет, прекосявам — минавам 1: пресичам, прекрасен - Който е много красив или много добър, висококачествен л доставя изключителна наслада или удоволствие, удовлетворе¬ ние, който буди най-голямо одобрение: чудесен, преле¬ стен. великолепен е^пр., възхитителен книж, експр,, чуден, дивен поет,, пре¬ възходен книж,, славен прен, рядко, разкошен прен, експр. Колко чудни дни /лежат пред веб, /мой живот /^ввързнат, но пре¬ красен— К. Зидаров. О, Да за¬ ли - кварталът н чудесен. / под зодосада сядащи звез¬ ди! В, Башев, Там на уисо- кий хълм където е теб, с Другари / обичах Да седя у тих разговор унесен, /поръ¬ чай намо гроб /а ми сгра¬ бят зидари, /вам демълча- енто пей дивната си пнснн. П. П, Славейков. Прекрас¬ но (чу/нсно,.) страна н България, Прекрасен (чуДн- сен,,,) тоалет, Прекрасно (чудесно...) място за почив¬ ка. Прекрасно (чуДесно...) ззнзДно енбн. Прекрасни (чу- днснп...) филм, Прекрасно (чуднспо...) прнкорзопн. Прекрасна (чудесна,,.) ра¬ бота, Прекрасно (чу/нс- nа...) лекарство. <=а Ант—, отвратителен I (вж). ~ Близ. красив (вж); очарователен (вж). прекратявам -> спирам 4: преустановявам, прекъсвам, —а спирам 5: прекъсвам, преустановявам. прекъсвам — спирам 1: пре¬ установявам, сгопирам, пресетам, —> спирам 4: прекратявам, преустановя¬ вам, — спирам 5: прекратя¬ вам, преустановявам, прелест — красота: хубост, великолепие. прелестен — прекрасен: чу¬ десен, чуден, великолепен, възхитителен, дивен, раз¬ кошен, превъзходен,славен, -» красив: хубав, прелюдия — прен. въведение
425 пренебрегвам 3: увертюра, Бсmъплеuле, премазвам — смазвам 1: смачквам, прегазвам, сгаз- ®ам, размазвам. премахвам — отменям 2: махам, —> прен. убиваме по¬ губвам, умъртвявам, лик¬ видирам, утрепвам, затри¬ вам. пременявам се разг. —> нагла¬ сявам сн (нагласям сн), до¬ карвам се, лздокарвам се, наконтвам се, нагиздвам се, накипрям се, натруфвам се. премествам -вместя 1: изме¬ ствам, отмествам, -вместя 2: запращам, преминавам — минавам 1: пресичам, прекосявам. —» минавам 2. —а минавам 3: отминавам, изминавам, из¬ низвам се, отлитам, изти¬ чам, —> минавам 4: движа се, вървя, гека, напредвам, нижа се, изнизвам се. — из- чезвям 2: преставам, чезна, разпръсквам се, изпарявам се, разпилявам се, разсей¬ вам се, угасвам, гасна, уми¬ рам, премия —> надбавка: бонус, премяна нар, — облекло: дре¬ хи, одеяние, одежди. премятам — прен, разг. пре¬ небр, лъжа 2: мамя, залъг¬ вам, заблуждавам, лъгогя, ментосвам, баламосвам, бу¬ далкам, пързалям, връзвам. —> прен, разг, пренебр. из- лъззам 2: заблуждавам, из¬ мамвам, излъготвам, избу¬ далквам, банамосвам, из- пързалвам, изментвам, връзвам, прецаквам, извоз¬ вам, прекарвам, пренебрегвам - Не обръщам внимание на нещо, някого и действам така, като че ли то (той) не съществува: игно¬ рирам книж., нехая (зп), подритвам прен, (огр. за човек), забравям, загърб¬ вам прен. разг. Пренебрег¬ вам (игнорирам, нехаяза...) неприятния сблъсък с Ди¬ ректора. Щн пренебрегна (игнорирам.,,) задължения¬ та си Днес. Пренебрегвам (игнорирам,—,) опасности¬ те, Пренебрегвам (изиори- рвм...) клетвата си. Прене¬ брегват (игнорират,,,) си¬ рачето, Пренебрегваш (из- норирош...) най-близките си хора. <=А Ант. зачитам, съобразявам се, признавам.
преобладавам 426 — прен. подценявам: ома¬ ловажавам, недооценявам, преобладавам - Има ме, раз¬ пространен съм много, Е по- голяма степен от други неща: доминирам книж, Нв тази височина преоблада¬ ват (Доминират) иглолист¬ ните зори—. Жизаηназьд- стзото преобладава (доми¬ нира) в тази страна, преобразувам — изменям11: променям, видоизменям, модифицирам, трансфор¬ мирам, преобразявам —> изменям12: променям, преобразявам, преобразявам се —> сромн- ням сн 1, изменям се, меня се, видоизменям се. —> срн- сторвам се- преправям се, правя се, направям се. преодолявам —> лрнвьзмозе вам 7, 2: надмогвам, надви¬ вам, побеждавам, надценя¬ вам, пропирам се разг. —> ссоря— дискутирам, полемлзлрам, разправям се. препитание —> работа 2: за¬ нятие, длъжност, поминък, служба, бизнес, хляб, преподавам —> предавам 4. преправям - Правя нещо ста¬ ро по но® начин: префасо¬ нирам. Преправям (префа¬ сонирам) шалка. Преправям (префасонирам) рокля. ~ Близ. изменям1 1 (®ж). преправям се — срнстюрвам сн 7: направям се, правя се, преобразявам се, препускам —> прен, експр. тичаме, бягам, гърча, летя. препятствие книж, —> ернчка— спънка, спирачка, задръжка, бариера, препятствам книж, — преча 1: спъвам, саботирам, задър¬ жам. преса - Периодични издания - вестници, списания: пе¬ чат прен., <печатми> ме¬ дии, примтмедии книж. Цялата среса (енчан...) съобщи новината. Демо¬ кратична ернса (сечат,..).. пресеквам рядко —> сенрам 1— преустановявам, стопирам, прекъсвам. пресен —> прен, чист 7: свеж, прозрачен, пресичам —> минавам 1: пре¬ косявам. пресищам се —> срняжДам: натъпквам се, наблъсквам
427 пресъхнал се, надумквам се, надънвам се. пресмятам — смятам 1: из¬ числявам, броя. преставам —> спирам, прекра¬ тявам, преустановявам, пре¬ късвам, —> изчезвам 2: пре¬ минавам, чезна, разпръ¬ сквам се, изпарявам се, раз¬ пилявам се, разсейвам се, угасвам, гасна, умирам. престиж кнлж. —— ваворн- вев 1: тежест, реноме. престижен кнлж. - Който има висок авторитет с добрите си качества л се цени, търси: реномиран, авторитетен рядко. Престижно (рено¬ мирано...) издоηняенза. Престижна (реномирана) болница, Престижен (рено¬ миран) хотел, престорвам се - Приемам външност, която е много различна от моята, за да за¬ блудя някого: преправям се, направям се, правя се несв,, преобразявам се. Нв КолеДа винаги дядо сн пра¬ ви (престорва, преправя,,,) на Дя/о КолеДа и роз/оза подаръците. Лисицата сн прнстюрзя (срази сн...) на умряла и излъзва дяДото, коМно е наловил риба з ко¬ лата си. (По приказка), — преструвам сн 1: направям се (правя се), симулирам, престорен —> изкуствен 1: принуден, подправен. престоявам рядко —> стоя 2: пребивавам, седя. преструвам се несв. - С предл. нв или съюз че. Да¬ вам ®ид, че съм друг, разли¬ чен по характер, поведение или че изпитвам, мисля не¬ що, за да измамя, заблудя някого: престорвам се, на¬ правям се, правя се нссе,, симулирам книж. (обикн, без предл.), Преструвам сн (сразя сн.,,), че нищо не знам, Престорих се (напра¬ вих се), чн сля, Мисля, че не ви н лошо, а сн преструваш (правиш, симулираш). —а превземам се: глезя се, гле¬ зотя се, лигавя се. пресъздавам разг. — изобра- зязам, описвам, предста¬ вям, рисувам, обрисувам, възпроизвеждам, разглеж¬ дам, възсъздавам, претворя¬ вам, пресъхнал —> сух 2: изсъхнал.
претворявам 428 претворявам книж, —> изои- разявам, описвам, предста¬ вям, рисувам, обрисувам, разглеждам, пресъздавам, възсъздавам, възпроизвеж¬ дам, претеглям —> нзстрв/звм: изпащам <си>, напатвам се, натеглям се. претендирам —> настоявам: домогвам се, драпам, напи¬ рам. претенциозен книж, —> взнс- канелен, придирчив, тру¬ ден, претенция книж, —— стремеж 2: аспирация, амбиция, претопявам - Заличавам ха¬ рактерните чертл на народ, етническа общност, като налагам своите особености: асимилирам книж,, поглъ¬ щам прен,, денационали- зирам книж, Римляните претопяван (aснмнян- рап...) населенито на гръц¬ ките колонии, Робството не успя дв прещапи (асими¬ лира,.) българите, преуспявам —> напредвам 2: развивам се, издигам се, прогресирам, проспер^ам, авансирам. преустановявам — спирам 1: прекъсвам, стопирам, пре- секвам, — спирам 4: пре¬ кратявам, прекъсвам, —> сенрам 5: прекратявам, пре¬ късвам, префасонирам —> преправям, преференция книж, —а лрн- /нмство 3: привилегия, префинен книж, — ггзнскан: изящен, изтънчен, фин, ра¬ финиран. прехвърлям —> прен, разг. лрезлежсДам 3: поглеждам, проходен —> кратковременен 1: недълготраен, краткотра¬ ен, нетраен, кратък, недън- говечен, мимолетен, скоро¬ преходен, —> временен 1: кратковременен, прехранвам —> храня1 1: из¬ хранвам, издържам2, хран- гутя. прецаквам — прен. жарг\ излъгвам 2: измамвам, за¬ блуждавам, излъготвам, из- буданквам, баламосвам, премятам, изпързалвам, из- ментвам, ментосвам, връз¬ вам, извозвам, прекарвам. прецаквам се жарг. —> из- лъгвам се 2: минавам се, из¬ будалквам се, прекарвам се,
429 пречупвам извозвам се. преценявам - 1. Правя ня¬ какъв лзвод, стигам до за¬ ключение: заключавам, съдя1 несв., умозаключа- вам рядко книж, Прецених (заключих...), че ако нн взе¬ ма този автобус, ще за¬ къснея. От какво преценя¬ ваш (заключаваш...), чесъм настроен зражДебно? 2. Правя оценка на качествата на нещо, някого: оценявам. Много добре прецених (оце¬ них) възможностите ви—. Оцениха (прецениха) поло¬ жително изследването, —а смятам 2: мисля, считам, намирам, имам, прецизен книж, —а точен 2: стриктен. —> внимателен 4‘. тънък, —а нзДържае: изряден, изис¬ кан, образцов, прецизирам кнлж. уточня¬ вал-. конкретизирам, опре¬ делям, преча - С предл. на л съюз да. Затруднявам някаква дей¬ ност, не позволявам да ста¬ не нещо: препятствам книж, (нв, /а), спъвам прен., саботирам (огр. - за съзнателно действие), за¬ държам. Преча нв (препят¬ ствам па...) нaвремениаηа изпълнение па за/ач^на. Паркираните коли на тро¬ тоара срнчат на (препят¬ стват на...) движението на пешеходците. Никой не ми пречи (препятства,,,) да пътувам в чужбина, -ь без- локоя 1: смущавам, обезпо¬ коявам, притеснявам,трево¬ жа, пречка - Нещо, коего пречи за постигане, осъществява¬ не на нещо: препятствие книж,, спънка, спирачка прен,, задръжка, бариера прен. Срещам постоянни пречки (препятствия,,,) у работата, Няма пречка (препятствие..) да по¬ стигнеш намеренията сн. Това ръководство е същин¬ ска пречка (препятствие,,,) за развитие на отношени¬ ята с партньорите нн. ~ Близ, затруднение, труд¬ ност. пречупвам —> прен. експр, съкрушввам Г, съсипвам, смазвам, разсипвам, уби¬ вам, разбивам, сломявам,
преяждам 430 преяждам - Ям, поглъщам храна повече от необходи¬ мого: пресищам се, на¬ тъпквам се прен, разг., на- думквам се разг, ирон,, нблъсквам се прен. разг,, надвивам со разг, грубо, Бяхме па гости и ернядох (преситих ее...). Не сн чув¬ ствам добре, когато лреям (сесреситя...). о Ант. гла¬ дувам, недояждам <си>, прибирам — рвзтрнизвм: разчиствам, оправям, —> прен, разг, арестувам 1: задържам, закопчавам. приближени мм, —а среда 3: обкръжение, кръг, антураж, приблизително —> почви 1: близо, горе-долу, около, —> почви 2: кажи-речи, горе- долу, комай. прибързам —> бърз 3. приватизирам - Правя дър¬ жавна собственост частна: раздържавявам, демацио- нализирам книж, Прива¬ тизирам (роздържвзя- вам...) завод. Приватизи¬ рам (роздържазявам,.,) стопански постройки. Приватизирам (роздър- жавязам.,.) авиокомпания. <=> Ант. национализирам, одържавявам. привет —> еозДрвв 1, 2. приветен поет, — Дружелю- бнн 1— приветлив, радушен, благоразположен, топъл, приветлив —> дружелюбен 1. приветен, радушен, благо¬ разположен, гопъл. приветствам — поздравявам 1: адмирирам, акламирам, —> лоз/рввяввм 2: честитя. приветствие -» саз/рaзлне ние— поздрав. привидно — наглед, външно, видимо. —> формално: фик¬ тивно, привиквам — непрех, сзик- вам 1: навиквам1, научавам се, приучвам се. —> прех, нв- учазвм 2: приучвам, свик¬ вам. — непрех, приспособя¬ вам сн 2: свиквам, адапти¬ рам се, пригаждам се, на¬ гаждам се, аклиматизирам се, акомодирам се. привилегировам книж, облагодетелствам: фаво¬ ризирам, привилегия книж. —> среДим- ство 3: преференция. привичен —> обичане: тра¬ диционен, рутинен, всекид-
431 придобивам неБен. привичка — навик: обичай, адет, табиет. привлекателен - 1. Който събужда приятни чувства с вида или други качества: приятен, симпатичен (обикн, за лице), Привлека¬ телни (приятни...) Девойки. Привлекателно (сриян- пв,,,) външност, Привлека¬ телно (приятно...) място зв отдих, <=> Ант. непри¬ влекателен, отблъскващ, антипатичен, ~Блнз. красив (вж). 2, Който будл интерес или предразполага, привли¬ ча с качествата си: примам¬ лив, притегателен, съблаз¬ нителен прен,, изкусите¬ лен, атрактивен нов. не¬ жен, Привлекателно (при¬ мамливо ...) предложение, Привлекателен (примам- лиз..,) сюжет. Привлека¬ телна (атрактивна...) це¬ на. привързаност —> обич 1: лю¬ бов. привършвам — свършвам 1: завършвам, приключвам, изкарвам, — свършвам 2,3: завършвам. пригаждам се —> срнсeаса^ бявам се 1: адаптирам се, аклиматизирам се, — ери- гажДам сн 2: свиквам, при¬ виквам, адаптирам се, на¬ гаждам се, аклиматизирам се, приглушен — пих 1: слаб, глух, нисък. приготвям - Правя нещо да го лма, да бъде готово за някак¬ ва цел: правя несв,, напра¬ вим, спретвам разг При¬ готвям (сразя,,,) сладки н баница за празника, При¬ готвям (сразя,,,) нови Дре¬ хи на децата. Приготвям (правя,,,) зимнина. —а πаде зоввям 1: глася, нагласям, нагласявам, нареждам, редя, натъкмявам, стъкмявам, —> ео/готзям 2, приготвям се — готвя сн: подготвям се, глася се, стя¬ гам се, тъкмя се, придвижвам се —> движа се 1: вървя, пътувам, — Движа сн 2: вървя, нося се. —» но- предзам 1: движа се, придирчив — взискателен: претенциозен, труден, придобивам —> получавам 2: добивам, сдобивам се, —
придружавам 432 Добивам1. получавам, при¬ емам, придружавам - Вървя заедно с някой друг или с нещо, което се движи: съпровож¬ дам, съпътствам несв., книж, Придружавам (съп- рaвaждом...) децата До училище. Придружавам (съпровождам...) зосвнтн До музня. Кучето ни придру¬ жава (съпровожДа...) До гарата, Полицейски коли при/ружавав (съерозож- дап...) кортежа. придумвам —> узеищващ-, уго¬ варям, карам2, агитирам, навивам, обработвам, кан- дърдисвам, приемам -1. Съгласявам се да получа или свърша нещо: вземам. Нн приемам (взе¬ мам) поръчки. Приемам (вземам) подаръци, оАнт, отказвам, 2. Допускам няко¬ го като член на някаква ор¬ ганизация, институция лли група: включвам, запис¬ вам, зачислявам. Приемам (включвам,.,) в парния. Приемам (включвам,,,) в експедиция, Приемам (запи¬ свам) в частно училище. <=> Ант. изключвам, отписвам, отчислявам, отстранявам, 3. Придавам законна сила на решение, закон, правилник: одобрявам, утвърждавам, узаконявам (огр,), Приеха (оДобриха.,,) закона с мно¬ зинство. Приемаме (оДоб¬ ряваме...) /инвнияре/ сгла¬ суване, <=> Ант, отхвърлям, 4. Реагирам по някакъв на¬ чин на нещо ново, на вест, събитие л др,: отнасям се (към), възприемам, посре¬ щам прен, Приеха (отнесо¬ ха се към...) съобщението за гостуването ми с ра- Досв. Не срие (ощнесе сн към...) с одобрение брака на Дъщеря си. 5. За апарат - превръщам в звук или образ изпратени отдалеч вълни, сигнали: хващам прен, разг., улавям прен, разг. РаДиото прин (хвана...) ин¬ тересно съобщение, Наши¬ ят телевизор нн приема (хваща,,,) всички програми от кабела. — рядко получа¬ вам 3. —> прен. добивам 1: получавам, придобивам, —> прен. вземам 2: гълтам. посрещам 1, — посрещам
433 приказка 3: срещам, — оДобрявам 1: съгласявам се. — съглася¬ вам сн 1: склонявам, скла¬ ням, благоволявам, навивам се, кандисвам. приемлив — логичен 2: разу¬ мен, смислен, убедителен, призив - Обръщение към ня¬ кого с настойчиво искане да направи нещо: апел, зов поет., повик книж., глас прен, книж., позив рядко, Призна (aeея—..) зв помощ. ИзДигам призив (апел,,,) за опазване на прироДава, Нн чухме призива (апела,,,) му зв повече внимание към сщария ветеран. — Анщ. отзив, огклик, огзвук, ~ Близ. приканване, покана, подканване, признавам — прен. съобразя¬ вам се: зачитам, уважавам, —> прен. оценявам 2, признак - Проява, факт, по който се познава нещо: бе¬ лег, знак, симптом книж., показател, указател рядко книж,, индикация книж,, черта прен, Признаци (бе- лнзи...) зв живот на Марс. Признак (белег...) за звся- Дане пя нравите, Признак (белег,,,) за отслабване на организма, Признаци (беле- зн...) на болест. ~ Близ,— проява 1 (вж), — качество 1: особеност, характеристи¬ ка, еЕоИетЕо, черта. признателен - Който не забра¬ вя сторено му добро или услуга и изпитва най-добро чувство към този, който ги е направил: благодарен. Да сме благодарен, / имаме сн, Пен/о, / съюзници харни—. Елин Пелин. Ще ви бъДа признателен (блазоДарне) цял живот, зящово ме спа¬ си от смърт, Признателно (благодарно) потомство. Признателни (благодарни) Деца, <=а Ант. непризнатс- лен, неблагодарен, прийом книж. нежен. — на¬ чин 2: способ, колай. приказвам разг. — говоря 1: думам, бърборя, бъбря, дрънкам, меня, хортувам, дърдоря, бръщолевя, плям¬ пам. —> разговарям: бесед¬ вам, говоря, хортувам, лафя, бъбря, бърборя, дрънкам. —> казвам 1: говоря, река, ви¬ кам, думам, приказка разг. —> дума 2: лаф,
прикачам 434 прикачам —> закачам1 2: ска¬ чам. приключвам — свършвам 1: завършвам, привършвам, изкарвам, — свършвам 2 3: завършвам, приключвано —> край 3: за¬ вършек, свършек, финал. приключение - Случка, свър¬ зана с необикновени, инте¬ ресни преживявания, прият¬ на възбуда от опасности, срещи с нови места, хора, явления: авантюра рядко. Обича дв търси приклю¬ чения (авантюри) н много пътува. Преживяванията му нова ляно на морето са истинско приключение (авантюра). — рядко ваян- тюря 1: похождение, прикривам —> скривам 2: ук¬ ривам, потупвам, —> скри¬ вам 3: укривам, спотаявам, спотайвам, затаявам, прикрит - 1. Който действа или става без знанието на други: скрит, таен, подмо- лен, потаен. Прикрит (ва¬ ем, со/молен) агеещ— При¬ крит (скрит...) ураз. Дннс н много потаен (прикрит), нещо му се е случило, <=> Ант. явен 2 (вж), 2. Който се сдържа, прикрива, за да не се разбере или долови: скрит, таен, потаен, не¬ явен. Прикрито злорадство, Прикрито (скрита,,,) ра/ост. При¬ крити (скрити...) сълзи. <=а Ант. явен 3 (вж), прилежен —> старателен /, 2: усърден, акуратен, грижлив, —а изпълнителен, акура¬ тен, изряден, приличам - С предл. на. Ед¬ накъв съм по всички или по някои външни или вътреш¬ ни особености с някой друг: схождам си (с), мязам {ма) простонар. Детето напълно прилича (схожДв си с...) на баща си. По муонкaлнасв- ща приличаш (схождаш си с...) на баба сн. —а подхож¬ дам 3: подобавам, съответ¬ ствам, мязам. — ло/хож- дам 4: огивам, прилягам, стоя, вървя, мязам. приличам си - Имам еднакви външни лли вътрешни осо¬ бености с друг: схождам си рядко, мязам си простонар, Колко всички майки си при¬ личат в света! /И сърцата
435 примитивен им как са нднакуи! Н. Вап- царо®. Дзета блока напълно си приличат (схожДящ,,,). <=> Анв— различавам се, приличен рядко - Който е про¬ ява на приети норми за по¬ ведение л възпитание: бла¬ гоприличен, пристоен книж, рядко, благопристо¬ ен книж., възпитан. При¬ лично (бяозаeрнлннnа...) държание. Приличен (бла- зоeрuлиннn...) отговор, <=а Ант. неприличен, непри¬ стоен, неблагопристоен, не¬ благоприличен, невъзпитан, —а сходен 1: подобен, сро¬ ден, близък, аналогичен, прилягам разг. —> подхождам 1: съответствам, отговарям. —а поДхожДам 2: съответст¬ вам, връзвам се, ставам4, мязам. — подхожс/вм 4: приличам, огивам, стоя, вървя, мязам. примамвам —> изкушавам: съблазнявам, изкусявам, поблазням, nоднътвам, под¬ мамвам, примамлив —> привлекавн- лни 2: притегателен, съблаз¬ нителен, изкусителен, ат¬ рактивен. пример - 1. Някой или нещо, колто служат на някого за подражание: образец, ета¬ лон. Учителката се осив- ваше Да служи на Децата за пример (образец,.,) с Дър¬ жанието и говора си. При¬ мер (абрaоне...) за истинска майка, Давам пример с тру¬ долюбието сн. 2. Предмет, образ, думи л под., които се посочват, за да се изясни или потвърди някакво явле¬ ние, правило и др,: илюст¬ рация. Двзвмн като приме¬ ри (илюстрации) за значе¬ нията на Думите вексщове ов ху/ожествена литера¬ тура, Подхо/ящ пример (илюстрация). — рядко об- рознц 1: моден, мостра, терк. примитивен - 1» Който е на най-ниска степен на био¬ логично развитие: низш, прост. Примитивни (енз- ши...) организми, Прими¬ тивно (низшо) растение, <=а Анщ— висш, сложен. 2. Кой¬ то не е повлиян от цивили¬ зацията л се отличава с ес¬ тествените си природни ка¬ чества: първичен, първо¬
принтвам 436 битен, див. Примитивни (първични,,,) нрави, Прими¬ тивни (първични,,,) живот. Примитивен (първичен.,,) инстинкт, <=а Ант. развит, цивилизован, — 11}^^^.^- ренг. нецивилизован, прост, див прен. — прост 2: еле¬ ментарен, пек, лесен, несло¬ жен. принтвам спец. — рaоnннaве вям: прингирам, изпринт- вам,изпринтирам, принтя. принтирам спец, —> резен- четвам: изпринтирам, из- принтБам, принтвам, прин¬ тя, принтя спец. —а рaопнняmвям: принтирам, изпрлнтвам, из¬ принтирам, прлн-вам, принтмедии книж,—> преса: печат, печатни медии, принуда - Заставяне на няко¬ го да върши или да извърши нещо против воляга сл: на¬ тиск, насилие, давление книж. нежел. С принуда (на- тнск...) може н да го нака- репе Да слеДва, по няма да върви Добре. принуден —> изкуствен 1: под¬ правен, престорен, принудителен —» носилсн- внн. принудително —> насила: на¬ силствено, силом, зорле(м), принуждавам - Изисквам нещо непреклонно, на вся¬ ка цена ог някого, независи¬ мо от нежеланието му да го направи: заставям, карам2, накарвам, натискам прен. разг., назорвам разг., на¬ силвам. Принуждазав (за¬ ставян.,) го да сн смири с различен среДсвзв. Прину¬ диха (заставиха,,,) мн да се откажа от купона на вила¬ та, —а прн/нззнкзем 2: под¬ буждам, накарвам, карам2, заставям, принцип - Ръководно поло¬ жение, лдея, схващане, кое¬ то определя насоката л дру¬ ги особености на нещо или поведението на някого: максима книж. (огр,), нача¬ ло прен. (огр,), правило. За nяняля, убежденья / в пре¬ пирня пе влазям яз, Ив. Ва¬ зов. Принцип (максима, пра¬ вило) ми е Да не нарушавам Достойнството на събесед¬ ника или опонента сн. Ос- ^3^ принципи (мвксИ- ми...) на християнството.
437 присмивам се На какви принципи (начала, сразила) е построен щози квартал? Човекът н^хож- Да от опреДелнни свои прин¬ ципи (максими,,,), ~ Близ. основание, мотив, база, ос¬ нова, приоритет книж. —> ере/нм- ство 1: качество, досгойн- сгво, преимущество, —> предимство 2: преднина, предпочитание. —> господ¬ ство 1: надмощие, превъз¬ ходство, превес, първенст¬ во, хегемония. припечелвам —> спечелвам— печеля, изкарвам, получа¬ вам, изваждам, вадя, правя, направям, докарвам сл, припомням си —> спомням сн: сещам се, досещам се, наумявам сл. природа —»прен. същност 3: характер, същина, естество, — прен. характер 1: нрав, натура. природен —> естествен 1. -а естествен 2: вроден, присвоявам - 1. Вземам или използвам за себе си, за свои нужди л облага нещо про¬ тив интересите на друг: об¬ себвам, заграбвам експр, неодобр, Тя присвои (обсе- Uh...) зсичкинн книги от бащината ни библиотека, Присвоявам (обсебвам,,,) права, Присвоявам (обснб- зем...) общ имот, 2. Из¬ ползвам за свои нужди, като своя някаква идея, теория: плагиатствам книж,, от¬ крадвам прен, разг, Той е присвоил (овкраднал) иДня- ва за вози паметник, При¬ своявам (открадвам,,,) ос¬ новен соложсниня от чужс- Дя книга зя Дисертацията си, бнз /а цитирам автори¬ те. —а откро/вом 1: зади¬ гам, вдигам, пипвам, отмък- вам, свивам, гепя, забърс¬ вам, —> краДа: задигам, сви¬ вам, гспя. присмехулен —> №/3^030.1}- лнн: насмешлив, ироничен, сатиричен, присмивам се - Смея се на някакви качества или дейст¬ вия на някого, като нараня¬ вам достойнството му: по¬ дигравам се, надсмивам се. Нн ми се присмивайте (ео/изравяйте,,,)! Вечно се присмива (поДизрова ...) ма някого и не го обичат.
приспособявам се 438 приспособявам се - 1. За ор¬ ганизъм - инстинктивно из¬ меням някои свои физи¬ чески или физиологически особености, за да оцелея в някаква среда: адаптирам се книж., пригаждам се. Хамнлно^нып мени цвета сн, за да се приспособи (адап- пнре...) към околната сре¬ Да. 2. Съзнателно изменям навиците, поведението си, за да бъда в съгласие с ня¬ кого, с нова среда: свиквам, адаптирам се книж,, при¬ гаждам се, нагаждам се, аклиматизирам се прен, книж. рядко (огр. за проява е някаква среда), акомоди¬ рам се книж. Приспособих (а/аенирех,,,) се към жи¬ вота в казармата. Трябва¬ ше Де се приспособя (аДес- вирам) към трудния харак¬ тер не съпруга сн. 3. Сме¬ ням възгледите, принципи¬ те си според нова среда, вла¬ стници л под,, за да извлека облага: нагаждам се. До¬ сея колеги се приспособиха (нагодиха) към eавоща на¬ чалство, ~ Близ. променям се, обръщам се, пристигам - 1. Появявам се, стигам на някакво място от друго, като се придвижвам по някакъв начин: идвам (ида) несв,, дохождам нар. / дойда св,, довтасвам разг, пренебр, (огр. за лица), Сно¬ щи н в село ДохожДал / Бог¬ Дан прочута воивоДв. Нар. пес, Ще пристигне (дой¬ де,.) слеДобед с автобус, Пристигат (идват,,,) гае- тн. Багажът ми ще при¬ стигне (дой/н) утрн. <=а Ант, тръгвам 2 (вж). 2, За превозно средство - при¬ движвам се до някакво мес¬ тоназначение: идвам (ида) uее®,, дохождам нар. I дой¬ да св. Влакът ернсннзе (идва...) по разписание, Рей¬ сът ще ериспнзпн (/ай- дн...) слнд Два часа— <=а Ант. тръгвам 2 (вж), пристоен рядко книж. — при¬ лични: благоприличен, бла¬ гопристоен, възпитан, пристрастен — субективен: необективен, субекгивие- тиееи. пристъп - (огр.) Внезапна проява или изостряне на болест: атака прен, Получи
439 притъмнявам сърдечен пристъп (атака). — рядко отока 1: щурм, настъпление, офанзива, удар, набег. пристъпвам —> вървя 1: ходя, крача, нося се. присъщ -^характерен: свой¬ ствен, типичен, специфи¬ чен, отличителен, притаявам се рядко — спо- таизам сн 1: потайвам се, гуша се, сгушвам се, притворство книж. — лице- мерне: двуличие, двулич¬ ност, неискреност, двойст¬ веност, йезуитство, фалш. притежавам — имам 1: вла¬ дея. —> прен, имам 3— притегателен — привлекат,- лнн 2: примамлив, съблаз¬ нителен, изкусителен, ат¬ рактивен, притеснен —> смутен: неспо¬ коен, объркан, неадекватен, —а неспокоен 2: безпокоен, тревожен, разтревожен, обезпокоен. притеснение —> стеснение: смущение, неловкост, свян, срам, свенливост, неудобст¬ во. — прен, грижа 1: главо¬ болие, болка, кахър, дерт, притеснителен -ь стесннтн- лнн 1: срамежлив, свенлив, срамил®, свлт, забутан. притеснявам —> прен. трево- жо 1: безпокоя, плаша, стряскам, смущавам. — без¬ покоя 1: смущавам, обезпо¬ коявам, тревожа, преча; обезпокоявам, главоболя, закачам, —> измъчвам 2: мъ¬ ча, гнетя, угнетявам, потис¬ кам, депресирам, тормозя, терзая, тровя. притеснявам се —> безпокоя се: тревожа се, кахъря се, грижа се, мисля. притча —» басня L притъмнявам (безл. при¬ тъмнява) - За небе, време, природа - ставам малко тъ¬ мен (безл. става малко тъм¬ но), изпълвам се с полумрак поради облаци, мъгла: смрачавам се, затъмнявам се (безл. затъмнява се), смръщвам се прен, поет,, мръщя се несв., прен, пост., намръщвам се прен. разг., свъсвам се прен. поет., навъсвам се прен. поет., начумервам се прен, разг. А когото сритъмнеят без¬ пределните простори / н потърся ... яз родина н по-
притъпявам се 440 кров,, /отвори ми ти врява¬ та. Хр, Ясенов. Към обнД небето принъмпя (затъмни се,,,) н сн изви буря. Летни¬ ят Ден принъмпя (затъмни сн...). Изведнъж срипъмня (смрачи сн...) нрукна дъжд. <=> Ант. просветвам, про- евеглявам, изяснявам се, прояснявам се. —> безл. смрачава сн 1, стъмнява(м) се, стъм®а(м) се, здрачава се, свечерява се, мръква <се>. притъпявам се — намаля¬ вам1 2, отслабвам, спадам, приучвам —> научавам 2: при¬ виквам, свиквам. приучвам се —> свиквам Г. привиквам, навиквам1, на¬ учавам се. причина - Явление, което да¬ ва тласък за промяната или появата на нещо друго: ос¬ нование, основа прен., база книж., почва прен, книж, огр. Няма причина (аеиавяе енн,,,) зя тревога, Харак¬ терът му е причина (№№- запнн...) зо постоянни спрнчкзяния. Разногласия- тя са по политически сри- чини (основания), Спорим па научна основа (база). Безсъницата е по нервни причини (ма нервно основа, база, почва), —а повод, ос¬ нование, мотив. причинител - С предп. на. Някой, нещо, коего сгава причина за нещо: виновник за. Прнчипитнл па (винов- пик зо) катастрофа. При¬ чинител по (виновник за) неприятности, Причини¬ тел па (виновник за) ложс-ар, причинявам —> възбуждам Г. пораждам, предизвиквам, пробуждам, събуждам, будя, запалвам, разпалвам, въз¬ пламенявам, —> лредиззн1к вом 3, създавам, пораждам, произвеждам, направям, донасям, докарвам, навли¬ чам. причудлив —> чуден, чудат, екстравагантен, чудноват, странен, ексцентричен, из- еаuчеu. приятел —> Другар 1, —> прен. рядко почитатели, поклон¬ ник, фен, запалянко, приятен - Който създава, по¬ ражда удоволствие, радост: сладък прен. Думинн му бяха слвДки - бяха мъките горчиви— П. П. Славейко®.
441 провокирам Приятна (сладка) почивка, Приятни (слаДкн) сънища. <=> Анщ. неприятен 1 (вж). -» благозвучен: мелодичен. —а привлекателен 1: симпа¬ тичен, — мил 2: симпати¬ чен, обичен, обичлив, драг, любав, —> уютни, задуше¬ вен, проагитирам св, — ®ж, егн- тиром, проблем - Явление, факт или твърдение, което се раз¬ глежда, изяснява от някого: въпрос. Достоевски поста¬ вя н разглежда нравствени проблеми (въпроси), Про¬ блемите (въпросите) в тру¬ да са доста сложен, Изпра¬ вен съм пред проблема (въп¬ роса) какво /в работя. Обсъждат проблема (въп¬ роса) с Атомната центра¬ ла, тема: предмет, сю¬ жет, въпрос, пробуждам — рядко будя 1: събуждам, разбуждам, вди¬ гам, -» буДя 2: събуждам, разбуждам, —> прен, въз- бужсдам 1: пораждам, при¬ чинявам, предизвиквам, събуждам, будя, запалвам, разпалвам, възпламенявам, пробуждам се — прен. въз¬ раждам се 1: съживявам се, събуждам се, възкръсвам. провал —> неуспех: несполука, поражение, неблагополу¬ чие, авария, фиаско, бан¬ крут, крах, провеждам - Извършвам, осъ¬ ществявам обикн. някакво обсъждане или обучение по противопожарна охрана: водя прен, Провежс/ам (во¬ дя) преговори Провежсдам (воДя) разговор, Провнж- дам (водя) курс, —а напра- вям 3: правя, произвеждам, провеждам се - Бивам, осъще¬ ствявам се ® някакво време и място: протичам, състоя се св., тека несБ., прен,, вървя нес®., прен, нов. Сре¬ щата между Делегациите се еровежДа (протича...) в Министерския съвет. Ще се проведе (състои...) науч¬ на конференция, Сега се ерознж/а (върви, тече,,,) дебат по зaкамa. —> несв, свозом21: бивам. проверявам — преглежсДам 1. провокирам —> предизвиквам 1: подбуждам,
прогнозирам 442 прогнозирам книж. -» пред- анжсДам: гадая. проговарям - Добивам уме¬ ние да говоря: заприказвам рядко, заговорвам рядко, заговарям рядко, Детето скоро щн проговори (запри- кезза...). Опитва се Да про¬ говори (заприказва,,,) па внгшмски, —> казвам 2 — г^р^с^- думвам, обаждам се, издум- вам, изричам, река, промълвявам, гъквам. -ь прен. проявявам се 2: обаж¬ дам се, заговорвам, загова¬ рям, прогонвам — изгонвам: про¬ пъждам, изпъждам, про- куждам (прокудя), натир- вам. прогрес — прен, възход: по¬ дем, разцвет, напредък, про¬ сперитет, растеж, цъфтеж, прогресивен —> напредничав 1,2. прогресирам разг, — напред¬ вам 2: развивам се, издигам се, преуспявам, проспери- рам, авансирам, продуктивен -1. Който създа¬ ва много произведения, ре¬ зултати: плодотворен, пло¬ доносен, спорен, плодовит, производителен. Про/ук- нивен (плодотворен...) труд. Продуктивны (плоДо- нзорни,,,) усилия, Про/ук- вивеи (слодоmвaрeн...) пе¬ риод в живота на автор. <=> Амв. безплоден, непродук¬ тивен, непроизводителен, неспорен, ялов, 2. За автор - койго твори много: пло¬ довит. Продуктивен (сло- Дауиm) художник. Продук¬ тивен (ллоДовит) учен. <а Анн— непродуктивен, не¬ плодовит, продумвам — казвам 2: про¬ говарям, обаждам се, лздум- вам, изричам, река, промън- вявам, гъквам, продълговат —> дълъг: прото¬ чен, източен, длъгнест. продължавам —> трая 1: про¬ точвам се, откарвам, продължителен - Който про¬ дължава, сгава или устоява, не свършва дънго време: дълъг, дълготраен, дъл¬ говременен, дълголетен, дълговечен рядко книж, (огр,), траен. Нн великани, простички не вид [хора¬ та], / а вуй, което сторят - дълголетно, /И не ми но¬
443 произвеждам сят воя хубав миг, /въз коМ- то чезне всичко мимолетно, П, Матев. Продължитнлеи (дълъг,,,)разговор, Продъл¬ жително (Дълго,.,) пътува¬ не. Продължителни (дъл- зн...) мъчения, Продължи¬ телно (трайно,,,) приятел¬ ство, Продължснте-лео (тройно, дълготрайно...) творческо присъствие в българския културен жи¬ вот. <=а Ант, кратковреме¬ нен 1 (®ж), проект — замисъл: идея, план, проектирам книж. —> възно- мнряеем: планирам, пред¬ виждам, мисля, смятам, ка¬ ня се, глася се, готвя се, тък¬ мя се, кроя. прозаичен —> прен. безинте- рнсен 2: скучен, неинтере¬ сен, банален, тривиален, делничен, безцветен, сив. прозирам — досещам се: от¬ гатвам, познавам. —> разби¬ рам 1: схващам, проумявам, долавям, осъзнавам, загря¬ вам, прозорлив —> πрaмицеβнлeн 1: проникновен, —> прони¬ цателен 2: проникновен, наблюдателен. —> /алеови- Ден: предвидлив. прозрачен — чист I: свеж, пресен. прозрачност — гласност: разгласяване, публичност, популяризация, разгласа, произведение - 1. Нещо, създадено с труд л умение или талант: творба, творе¬ ние книж,, дело, създание прен, поет., плод прсн., ра¬ бота прен., изработка ряд¬ ко (огр,), творчество (огр.). Произведение (творба...) па музикалното изкуство, Пронзве/ение (творба...) па опитен майстор, Тази по¬ кривка е мое произведение (теория, изработка,,,). 2. сгесн, Книжовен продукт: труд, творба, работа прен, Произведения (труДове.——) на българската наука, Чел съм /осна негови сронз- зн/епия (тру/ове,.,), Без- см ърт по срои зее/ неин (творба) ма Микеланджело, —а изслн/еенн 2: студия, труд, произвеждам - Създавам с труд нещо, някакви произ¬ ведения, резултати: доби¬
производителен 444 вам, получавам. Зеводъв произвежда (Добива..,) сто¬ мана. Пронзенж/ам (/о- биеам,,,) пшеница по 300кг от Декар, Нищо нн успяхме да произведем (Доинем,,.) този година от този еар- цел, —а изработвам Г. съз¬ давам, изготвям, направям, правя, —> поправям 3: про¬ веждам, произвеждам. —> предизвиквам 2: причиня¬ вам, създавам, направям. производителен —> продук- внаем 1: плодоносен, бла¬ годатен, спорен, плодовит. —а творчески: съзидателен, градивен. произвол — своеволие: безза¬ коние, самоуправство, без- чииеτво. произволен — своеволен 1: самоволен, произношение - Начин на из¬ казване на думи, срички, звукове ® един език (обикн, чужд): изговор, акцент. Произношение (изговор) нв гласна е във френски. Лошо произношение (изговор) на а в английски. Говори с от¬ лично произношение (uзгае вар...) български, Когато нозн германец говори български, не сн чувство чуждо произношение (ак¬ цент). произход - 1. Начало, първо явяване на някого, нещо: генезис кнлж,, възникване, зараждане, пораждане, поява. Произход (зене- знс...) на славяните, Произ¬ ход (генезис,,.) на заболява¬ не, Разказват зя произхода (генезиса,,,) па местната митология, 2. Начало на рода, на близките, от които някой е произлязъл: потек¬ ло, родословие, корен прен,, жилка прен, разг. Чувства се аристократич¬ ният му сроизхоД (потек¬ ла...). Не помни произхоДа (eоηeклаηа...) си—. Селски произход (потекло...). 3. Начин, обстоятелства, от които се е появило нещо: източник, извор прен, Не¬ ясен произход (изщочпнк.—.) на дохоДи. произшествие —> злополука: катастрофа, нещастие, прокарвам - 1. Изработвам, създавам някакво полезно съоръжение, което дава
445 променям възможност да се минава през някъде или съединява две места: проправям, от¬ варям прен, Прокарвам (проправям,,,) пътека. Про- коревм (проправям.,) сърщина, Прокарвам (лра- ервеям,,,) тунел, <=а Анв, затварям, закривам, 2. Създавам полезно съоръже¬ ние, което откарва, прекар¬ ва нещо някъде: изграж¬ дам, направям, правя несБ, Прокарвам (^грож- Дам...) вадасроваД. Прокар¬ вам (изграждам...) елекв- рическа инсталация, <=> Ант. прекъсвам. 3. С по¬ добно съоръжение правя някъде да стига нещо необ¬ ходимо: снабдявам (с), до¬ ставям, докарвам разг, Прокарвам (снабдявам с...) ваДе. Прокарвам (снобДя- еам с...) ток. <=а Ант. пре¬ късвам. проклет — лош 2: зъл, злонра¬ вен, прокоба —> лрeдзмамeмaеее мнет, предвещание, знак, знамение, поличба, прокобвам книж, —а пре/- определям— предначерта- ®ам, определям, орисвам, прокуждам (прокудя) поет. -ь изгонвам, прогонвам, про¬ пъждам, изпъждам, натир- вам, пролука — прен, пише 2: празнина, позиция. променлив - Който не остава еднакъв, а променя вида, качествата сл: непостоянен, колеблив, изменчив книж. Променлив е суета, - мина¬ ва всичко, / та н коварст¬ вото минава, Ст. Михай- ловски, Много е променлив (непостоянен,,,) в Другар¬ ските си връзки, Променли¬ во (непостоянно,.,) време, Променливо (nнсаенаян- по...) настроение, Промен¬ ливи (непостоянни) цени, <=а Ант, постоянен 3 (вж) // Който не остава последова¬ телно един и същ: непосто¬ янен, непоследователен, изменчив книж,, безприн¬ ципен. Променливи (непо¬ стоянни,.) политически позиции, Променливо (нeса- сηаянnа.—.) мнение. <=> Ант. постоянен 3 (вж). променям — изменям11: ви¬ доизменям, модифицирам,
променям се 446 преобразувам, трансформи¬ рам, —> изменям1 2: преоб¬ разявам, променям се - 1. Ставам раз¬ личен от това, което съм бил: изменям се, меня се несв,, видоизменям се (огр, обикн, за външност), преоб¬ разявам се (огр, обикн. за външност л същност), Глед¬ ките по съня нн се проме¬ нят (изменят,,,). В послеД- десетилетие спряна¬ та много сн промени (изме- пн...). Климатът се проме¬ ни (измени, преобрази). Мнението ти се променя (изменя се, мени се). 2. Про¬ явявам различия ® същност¬ та или количеството си в някакви граници: изменям се, меня се несв., движа се несБ., прен,, варирам uеев., книж,, колебая се несв,, прен. Цепите често се про¬ менян (изменян,,,), Рей- тнегът му се променя (из¬ меня..). Температурите се променяв (изменят,,,). промоция нов. нежел. —> преД- ставяее: презентация, промъквам се — прен, про- енкуом: влизам, промълвявам — проговарям 1: продумвам, обаждам се, гъквам, промяна —>резвитин 1: изме¬ нение, развой, еволюция, пронизващ —> изпитателен: остър. прониквам - Придвижвам се през нещо, през препятст¬ вия, за да стигна до някъде: промъквам се, вмъквам се, влизам стесн. Бандити¬ те проникнали (промъкнали сн...) в сградата през покри¬ ва,. През завесите проник¬ ват (промъкван сн...) ут¬ ринните лъчи. - Близ, про¬ крадвам се; вмъквам се; на¬ хлувам, нахълтвам, — раз- простронязам се 1: разна¬ сям се, разпръсквам се, пръскам се. -^разпростра- мязам се 2: разнасям се, ид¬ вам / дойда. проникновен книж,—» прони¬ цателен 1: прозорлив, —» проницателен 2: наблюда¬ телен, прозорлив, —> задън- бонee: сериозен, дълбок. проницателен -1. Който мис¬ ли задълбочено л вижда, разбира същността на неща¬ та илл истината, истински-
447 просиявам те причини за нещо л др.: прозорлив, проникновен разг. Много е проницателен (прозорлив,,,) и ин можеш /о скриеш от него какао своза, Учен с проницате¬ лен (проникновен...) ум. Проницателно (ероникно- енnа...) решение, <=а Ант. непроницателен, непро¬ зорлив, плитък. ~ Близ. дал¬ новиден (®ж). 2, За поглед, очи - който забелязва пове¬ че, долавя нещо скрито зад външния вид на нещата: проникновен, наблюдате¬ лен, прозорлив. Бързо за¬ белязва всяка промяна с про¬ ницателните (проникнове- пипе...) си очи, ОгееДауче¬ ниците, за Да долови с про¬ ницателния (eроnикnаен- пия...) си поглед коМ е злос¬ торникът, ~ Близ, изпита¬ телен, пропадам — прен, розорязом се: фалирам, банкрутирам, опро^с-явам се. —а прен, изчезвам 1: изгубвам се, за¬ губвам се, чезна, изпарявам се. пропаст - Много голяма дуп¬ ка, дълбочина в земята: без¬ дна, паст прен. книж. Над бездпн, върхове, неведоми пространство / мечтата ти лети. Г1. К. Яворо®, Пред краката пи зее бездънно пропаст (иезДно...). ~Близ. дупка; урва, пропилявам — прахосвам 1: пилея, пръскам, разпиля¬ вам, разхищавам, профук- вам, изяждам, изпуквам, —> прахосвам2: пилея, разхи¬ щавам, разпилявам, проправям — прокарвам: от¬ варям, пропъждам —> изгонвам: про¬ гонвам, изпъждам, прокуж- дам (прокудя), натирвам, проработвам — тръгвам 3: заработвам, задействам, сработвам, пророкувам -» предсказвам: предричам, предвещавам (предвестявам), просвам — простирам: раз¬ стилам, просвам се — простирам се 3. просветвам — прен. светвам 2: грейвам, засилвам, проси¬ явам, блясвам, заблестявам, просиявам — светвам 2: грейвам, засилвам, блясвам,
прослава 448 заблеетявам, просветвам, прослава - Широка обществе¬ на възхвала на някого или нещо, с която му се разпро¬ странява, създава слава: апотеоз книж,, апология книж,, възхвала книж., възслава поет, Одата „Левски“ па Вазов е по¬ етична прослоев (опове- оз...) па Левски н неговата апостолска дейност. Про- славо (апотеоз.,,) по герои¬ те па Шипка. -» славя, прославен славен: прочут, знаменит, легендарен, чуто- вен, чутен. просперирам книж, —а по- ередвом 2: развивам се, из¬ дигам се, преуспявам, про¬ гресирам, авансирам. просперитет книж. —> възход: подем, разцвет, напредък, прогрес, цъфтеж, растеж, прост -1. Който няма образо¬ вание или е учил малко: не¬ образован, неук, непросве¬ тен, невеж, безпросветен книж, Прост (nнaUрaзa- воп...) човек. Остана прост (необразован,,,), <=а Ант. учен, образован, просветен, 2. Който има малко състав¬ ни части, елементи ини е устроен без много особено¬ сти: елементарен, лесен, лек, несложен, примити¬ вен. Аз от Дете с тнз птич¬ ки Другярях, / че Дивни бяха песните им прости, П. П, СнавейкоБ, Аз слушах с тре¬ пет разказа им [на овчари¬ те] прост / заряд героя .ми¬ ли. Ив, Вазов, Проспа (еле- менпврно...) композиция ма лесен. Просто (елеменпар- nа...) устройство но уред. Просто (елементарно,—,) решение. Проста (елемеп- варна,,,) плетка. // За веще¬ ство, структура: елемента¬ рен книж,, несложен. Про¬ сто (eлeмeнmврnа...) веще¬ ство, Прост (елнмнпна- рнп...) съствв. оАннт сло¬ жен. 3. Който няма претен¬ ции за съвършенство, за много високо качество, мно¬ го особености л под.: непре¬ тенциозен, обикновен, семпъл книж, Просва (пн- срнннnеназna...) рокля, Просна (nнeрнннненаз- пв...) мебелировка. Прости (непретенциозни,,,) отно¬ шения, Прости (непретне-
449 простор циозпи...) обноски, -» при- мнтиеен 1: низш, —а нeкуле турен: нецивилизован, див. —> прен. глупое 1: гнамав, плигкоумен, тъп, несъобра- зителен, тъпоглав. простирам - Разполагам, по¬ ставям нещо някъде по ця¬ лата му площ: разстилам, просвам. Просвирам (раз- стлам,,,) черги, Прости¬ рам (разстилам...) покрив¬ ка. простирам се - 1. Заемам ня¬ какво пространство: раз¬ простирам се, разстилам се, ширя се. Тя [зората] иде капо нейна из тъмните еусвинн, /.../Под еня се раз¬ стилащ пацъфнали гряДини / и грейнели солена въз звучна сомова. Хр, Ясенов. ДокъДещо еоглеД стнга се простира (разпростира..,) морето. Зелени гори и сини върхове се просвирят (раз¬ простиран ...) сред нос, Страната сн простира (разпростира...) на хиляди километри. И Заемам площ, затворена в някакви грани¬ ци: разпростирам се, раз¬ стилам се, достигам, сти¬ гам, разполагам се. Бълга¬ рия се просвиря (разпрос- тирв—,,) от Дунав до Ро/о- пиве. 2. прен. Говоря или пиша с много подробности л надълго: разпростирам се прен. Какво си се прасmе рял (разпрострял), няма Да свършиш скоро вази тема. 3. Лягам, лежа илл падам с опънато тяло: просвам се. Спънах сн н се прострях (проснах) на земята. Едно кове сн е простряло (про¬ снало) на слънце. Прости- рвм (просвам) Дрехи Да се сушав,. простор - Обширно простран¬ ство, чиито размери, краи¬ ща не се виждат: широта, шир поет., ширина обикн, мн,, ширине поет, Кок бързо сн раждаше / вреска- уа жажда / напролет, / ко- гота шумолящ/ листота на двора, / е простора / кога- що / се стрелваше ято от птици. Н. Вапцаров, Шир безбрежна / безметежна, / Плезен нежни, плезен снежен / по лазурни, нзум- ру/нн / океани - / облаци. Сирак Скитник. Беше ти
просторен 450 лудетина такава - / като яоснаенцо в ширине, П. Матев, Стоя н гледам, гле¬ дам, гледам / Далечни пол¬ ски ширини. Ц, Церковс^, НеобглеДни морски просто¬ ри (ширини, шир...). Полски простор (ширини...). просторен —» широк 1: обши¬ рен, просторен, ширен, —> широк 2: обширен, прост¬ ранен. простотия разг, пренебр, —> глупост 1: ^маЕщина, глу- nашиuа, нпиткоумие, тъ¬ поумие, тъпота, тъпоглавие, щура^с-, скудоумие, бу- далнък. пространен кнлж. —> широк 1: просторен, обширен, —> об¬ ширен 1: разгърнат. протест - Бурно публично из¬ разяване на решително несъгласие: негодувание, бунт прен, Повсеместен протест (негодувание,.) срещу безроботицато. Из¬ разиха решителен протест (негодувание). // Сподавено изразяване на несъгласие, негодувание: ропот, ропта¬ ние, стон прен. поет., вопъл прен, поет., ридание прен. поет,, поплак прсн,, поет, Стреснете се в тоз мрачен миг, / трепнете ecu от гри¬ жа, /издигайте стоп,, изди¬ гайте вик: / че МакеДопия зъзДиша, И®. Вазов. В сти- хатварeниeто „Градушка“ е изразен стонът (еась- лъп—..) па трудоеия селя¬ нин. ~ Близ. недоволство. протестирам - Изразявам бур¬ но недоволство, несъгласие: негодувам, бунтувам се прен, Протестирам (пезо- дузам,,,) срещу своеволия¬ та па Директора. Протес¬ тирам (него/узам,,,) срещу малтретирането но деца¬ та. = Ант— примирявам се, смирявам се. противен1 —> грозен: отврати¬ телен, некрасив, безобразен, —а отвратителен: безоб¬ разен, възмутителен, ужа¬ сен, грозен, гаден, -ь енерн- явен 1: отблъскващ, непри¬ ветлив, неприветен, гаден, —а неприятен 2: несимпа¬ тичен, антипатичен, непри¬ влекателен, отблъскващ. — омразен: ненавистен, нелю¬ бим. противем2 — лротнвололое
451 противоречие жен I: насрещен, отсрещен, срещуположен, срещен. противник —> ураг 1: непри¬ ятел, душманин. — враг 2: душманин, противно —> обратно 1: про¬ тивоположно. противодействам — преча 2: препятствам, саботирам, спъвам, противодействие -» съсро- виза 1: отпор, съпротивле¬ ние, противопоставяне, ре¬ акция, опозиция, —> сыро- низа 2: отпор, съпротивле¬ ние. противоестествен книж. —» ненормален 1: анормален, необичаен, нетипичен, не¬ естествен. противоположен -1. Който се намира или се движи срещу нещо, някого: насрещен, отсрещен, противе^, сре¬ щуположен, срещен рядко, Противоположени (nоерне щем—,,) блок, Проηивоπолае жнн (насрещен,,,) тро^ю^ ар. Праηиеоeолажnо (на¬ срещно, срещуположно) движение. 2. Който е на¬ пълно, диаметрално разли¬ чен: обратен, противеМ рядко. Постигам πратнва- положен (обратен...)резул- тот. Протнволалажна (об¬ ратно...) мнение, <=А Ант. същият, еднакъв, противоположно — обратно 1: противно. противоположност —> кон¬ траст— противопоставяне, противопоставяне - Същест¬ вено различие, противопо¬ ложност между две неща, която води до взаимно отри¬ чане: противоречие, анта¬ гонизъм книж. (за остро, непримиримо противоре¬ чие), Праниβаeасноβяnн (противоречие...) мнж/у богати н бедни, Класово противопоставяне (протн- варeчин...). МежДу самите политици има остри про¬ тивопоставяния (сратиеа- рнния...) но иДейна основа, о Ант— съгласие, единство, ~ Близ. сблъсък 2 (вж), — съпротива, отпор, противо¬ действие, съпротивление, реакция, опозиция. — кое- траст: противоположност, противоречие - 1. Различие, несъвпадане л сблъсък меж¬ ду мисли, действия, думи,
противостареене 452 чувства, цветове и др.: не¬ съответствие, разминава¬ ме прен., несъвместимост, дисонанс книж., дисхармо¬ ния прен, книж, В изказва¬ нето му има противоречия (несъответствия...). Тези завеси са в сратиеарнчиe (несъответствие ...)с мебе¬ лите,. Име сроннеарнчнн (несъответствие,,,) в пре¬ ценките па /замота рецен¬ зенти . <=а Ант. съгласие, съответствие, хармония, 2. Думи л дела, с които някой се противопоставя на друг: разногласие, несъгласие, конфликт книж, Между пас еъзпикеоп постоянни eраннеарнння (разногла¬ сия...). Живея в противоре¬ чие (разногласие,,,) с роди¬ телите сн—. <=а Ант, съгла¬ сие, разбирателство, сговор. —а сратиеаπоеmозянe 1: антагонизъм, противостареене — амтиста- реене: антиостаряване, ан- тиейджинг,. протичам —а минавам 4: пре¬ минавам, тека, отминавам, изминавам, изтичам, изниз¬ вам се, отлитам. — мине- зам 5: преминавам, тека, —> провеждам се: състоя се, вървя, тека, — прен, случ¬ вам се: ставам2, извършвам се, реализирам се, осъщест¬ вявам се, развивам се, рази¬ гравам се. проточвам се — троя Г. про¬ дължавам, откарвам. проточен —> прен. дълъг: про¬ дълговат, източен, длъгнест. проумявам —> разбирам 1: схващам, долавям, прози¬ рам, осъзнавам, загрявам, проучване -ь изслн/зоне 1: анализ, изучаване, —> из- слн/еанн 2: студия, труд, произведение. —> анкета: допитване, сондаж, профуквам разг. пренебр, —> прахосвам 1: пропилявам, пилея, пръскам, разпиля¬ вам, разхищавам, изяждам, изпуквам, процедирам разг. —направям 2: правя, постъпвам, дейст¬ вам. прочувствен —> емоционален 1: патетичен, Бълнуващ, прочут —> славен: прославен, знаменит, легендарен, чуто- Беu, чутен, проява - 1. Съзнателно или
453 проявявам се неволно външно показване на чувство, отношение, със¬ тояние или качество: израз само ед,, изява, проявле¬ ние книж,, демонстрация прен, книж, (огр. за съзна¬ телно показно действие), манифестация прен. книж. (огр. обикн, за показно дей¬ ствие), жест прен. книж, (за положително л съзнателно действие), ЗараДва мн този проява (израз, изява,, прояв¬ ление) по зряло мислене, ИзннпоДа мн тази ярко про- яза (израз...) па враждеб¬ ност, Първи прояви (изя- еи...) па гражданско обще- стзо. Сълзите бяха проява (израз...) па дълбоко стра¬ дание. Проява (израз, прояв¬ ление) на остаряване. Про¬ ява (изява...) на недоволст¬ во. Чудесна проява (израз, жнсн...) по уважение, ~ Близ. признак 1 (®ж). 2. Дей¬ ност, случка, събитие, чрез което се представя, показва нещо, наличие на някакви качества и др.: изява, меро¬ приятие, събитие. Отлич¬ на проява (изява) ма младия музикант. Културни прояви (изяви), Интересна спорт¬ на проява (изява), 3. Отдел¬ но, единично действие с ня¬ каква цел: акт книж, Про¬ ява (акт) но внимание, Про- яза (акт) па небрежност, Проява (акт) но Добро воля, —а постъпка, дейс-Еие, де¬ яние, проявление книж, — проява 1: израз, изява, демонстра¬ ция, манифестация, жест. проявявам — показвам 7: представям, проявявам се - 1. Ставам явен, забележим: виждам се, откроявам се, изразя¬ вам се. Качеството се про¬ явяват (виждат се...) в Де¬ лата. Недоволството му се прояви (видя ен...) на лице¬ то му. <=а Ант, прикривам се, крия се, скривам се, 2. За чувство, усещане, съвест - започвам да действам, ня¬ кой ме усеща: проговарям прен, (огр,), заговорвам прен,, заговарям прен., обаждам се прен. Старата вражда между съученици¬ те сн прояви (заговори,,,) отново, Очевидно съвест- тя му се прояви (eрагаеа-
прояждам 454 ри—..). Упойкатамина н бол¬ ката се прояви (обади) още по-остро, прояждам — нзяжДам 2. пръв —челен Г— преден, аван¬ гарден, пръскам -ь прен, прахосвам Г. пропилявам, пилея, раз¬ пилявам, разхищавам, про- фуквам, изяждам, изпуквам, пръскам се — прен. разпро- стронязам се 1: разнасям се, разпръсквам се, проник¬ вам. пряк -1. Който стига до някъ¬ де по права пиния, направо: прав, директен кнлж. Пряк (срез,,,) път, Има по-пряко (проза,,,) линия, <=а Ант— непряк, обиколен, заобико¬ лен, недирекген, 2, Който става направо, без посред¬ ничество, между който и друг няма нищо друго: ди¬ ректен книж., непосредст¬ вен, непосреден книж. Пря¬ ко (Директно,,,) еъздеист- еин. Пряко (директно...) сблъскване, Пряко (директ¬ на...) връзка. Пряко (дн- рeкηnа...) ереДоване, Пряк (/нрнкннп,,,) началник. Преки (непосредствени) задължения. <=> Ант. кос¬ вен, непряк. 3, Който става явно, неприкрито или кой¬ то казва нещо открито, без уговорки л заобикалки: ди¬ ректен книж, Пряко (Ди¬ ректна) 'заплаха, Пряк (Ди¬ ректен) отказ, Бяхме пре¬ палено преки (Директни) в критиките си н пой се оби¬ ди ,5 Ант. косвен, непряк, заобиколен, психика - Душевни качества на човека, които се проявя¬ ват ® неговите чувства, ре¬ акции л действия: душев¬ ност книж,, душа, Вазов е много добър познавач на нароДната психика (душев- посн...). Багоне психика (душевност...). Чувстви¬ телно психика (душев- nасm...). психолог - Добър познавач на човешката психика: ду- шевед книж., душеведец книж, рядко, Добър психо¬ лог (/νιΐίΗβΗόβιΐ—,,) сн. Писа¬ телят е отличен психолог (душнееДнц...). пубер жарг. ирон, — юноша. момче, тийнейджър, хлапе, пубертет.
455 пълен пубертет разг. ирон. —> юно- _ w w ша: момче, тийнейджър, хлапе, пубер. публикувам —> нздаеам 1: от¬ печатвам, публичен — обществен 2, -» явен 2: открит, ^скрит, не¬ прикрит. публично — явно 2: открито, uеекрuто, неприкрито, ачик. публичност —> гласност, раз¬ гласяване, популяризация, разгласа, прозрачност, пуквам —> прен. проеmоuар. грубо умирам 1: почивам, издъхвам, отивам се, свърш¬ вам. пулс -ь прен. разг, ритъм 2: темп (темпо), пункт ■ книж. —> място 3: точ¬ ка, пурпурен поет, —а червен: ален, огнен, румен, багров, багрен, огненочервен, кър¬ вавочервен, яркочервен, кървав, рубинен, руен. пуст —> прен, безлюден 1: не¬ обитаем, ненаселен, див. —> прен, безлюден 2: празен. пъзльо разг. ирон. — страх- лизец: страхливко, бъзпи- вец, бъзльо, сграхопъзльо, бъзливко, треперко, баба. пъклен —> адскн 1, пълен -1. В който има много неща или нещо в голямо ко¬ личество л е заето всичкото място: изпълнен, напъл¬ нен (огр. за пространство, съд), запълнен (огр, за про¬ странство, съд). Пълна (из- пълннно...) зала. Къщата е пълно (изпълнено,,,) с кни¬ ги, Пълна (напълнено, зо- пълнено) чиния,. Пълни (из¬ пълнени...) с хора улици. Пълно (изпълнено) с обич сърце, <=АнТ: празен, пуст. ~ Близ— препълнен, пре¬ тъпкан, натъпкан, наблъ¬ скан, набъкан, наджаскан, нафрашкан, фрашкан. 2. Който обхваща или предста¬ вя всичко по даден въпрос, в дадена област: цялостен, изчерпателен (огр, за текст, данни), всеобхватен, всест¬ ранен. Пълни (цялостни...) сведения, Пълно (цялост- по...) библиография, Пълно (цялостно.——) изсле/вопе ма историята н бито по ра¬ йон, = Ант— частичен, не¬ пълен. ~ Близ. подробен, де¬ тайлен; обегоягелегвен, пространен, обширен, раз-
пъп 456 търuат'. 3. Който обхваща много и основни неща: ця¬ лостен, основен. Пълен (ця¬ лостен,.) ремонт. Пълно (цялостно,,,) почистване, Пълен (цялостеин—,—) оглед. <=а Ант, частичен, 4. Който се проявява, става ® най-го- ляма степен, не отчасти: аб¬ солютен, съвършен книж. Пълно (абсолютна...) сек¬ ретност. Пълни (абсолю- теп,,,) контраст, Пълно (абсолютно...) спокойст¬ вие, Пълно (абсолютно,,,) /озерин, Пълен (еUса.лю- тнн...) глупак. —а обсолю- тем 1: неограничен, безус¬ ловен, — дебел Г, шишкав, тлъст, охранен, -^максима- лен: краен, пределен, — цял 3: кръгъл, пъп —» прен, среДа Г, център, сърце, първенство — прен. господ- стео 1: надмощие, превъз¬ ходство, превес, приоритет, хегемония. първичен — примитивен 2: първобитен, див. първобитен —> примитивен 2: първичен, ди®. първокачествен — отличен, превъзходен, перфектен, първокласен, първокласен — отличен, перфектен, превъзходен, нървокаеесmвеu, първоначален — встъпите¬ лен 2: начален, първообразен рядко книж, —> оригинален Г. автентичен, първостепенен -ь основен Г. главен, централен, фунда¬ ментален, кардинален, клю¬ чов, възлов, пъргав —> сръчен 2: чевръст, похватен, бърз. —> сръчен 3: ловък, чевръст, майстор¬ ски. —> бърз 2: бързоноgви- жен, бързоходен, подвижен, пързалям —> прен, разг, пре¬ небр, лъжа 2: мамя, залъг¬ вам, заблуждавам, лъготя, ментосвам, баламосвам, бу¬ далкам, връзвам, премятам, пъстроцветен — пъстър: раз¬ ноцветен, многоцветен, ша¬ рен, миогобагреи, разноба¬ грен, писан. пъстър - Който има различни цветове, шарки: разноцве¬ тен, многоцветен, шарен, пъстроцветен, многобаг¬ рен, книж,, размобагрен книж,, писан нар, (огр, за
457 работа битови предмети). В моята мала гроднпко / доста е мене що имам: / всякакви ружи шарени, П, Р. Славей¬ ков. Блесне, стихне, сетне светне [Везувий] в пламъ¬ ците многоцветни / н раз¬ вее, разпилее пара, пепел, гръм и дим, Хр. Смирнен- скл. От край До край вселе¬ ната владея / н пъстроцве¬ тен вий се моят лът. Хр. Ясенов, Пъстър (рaонацβe- тнп...) букет, Пъстра (раз- поцеетпв...)рокля, Пъстра (разноцветна...) картина. Пъсвро (шарена, писама...) стомна, Пъстри (шарени, писани,,,) черги—. Пъстра (писана...) забрадка, <=> Анв. едноцветен. — прен, разнообразен 1: различен, разиовицеи, разнороден, смесен, разнотипен, неедно¬ роден, разен, всякакъв, пътувам —> Движа се 1: вървя, придвижвам се. пъхам - Слагам нещо вътре в нещо друго: мушкам, зави¬ рам разг., тикам, навирам разг. неодобр,, намъквам разг., втиквам разг. Пъхам (мушкам, вниквам,..) цвете в косяща си Пъхам (муш¬ кам—..) книгата в чантата. Пъхам (мушкам.,,) ръка в джоба, Пъхам (мушкам,..) плик в чекмеДже, <=а Ант. вадя, изваждам. ~ Близ. вкарвам, вмъквам. р раболепие книж. —а угодниче- стео: нодJIизурегво, под- мазваееегво, сервиннос-, угодливост, лакейство, па- кейшиuа, слатаееетво, блю- долизииеесm®о, работа - 1. Физическа или умствена дейност за пос¬ тигане или създаване на нещо: труд, занимания рядко огр, С роиото зе/- ружно / всичко сн успява. Тази работа (труд...) щн донесе добри резултати. Работа (труд...) за препи¬ тание, Умствена робота
работен 458 (труд, занимания), Дома¬ кинско рвбama (труд, зани¬ мания). <=а Ант, ленгяйсг- во (вж), 2. Подобна дейност като средство за прехрана: пропитание, поминък, за¬ нятие книж., служба, длъжност, бизнес но®. не¬ жен,, хляб прен. разг, Пред¬ лагам района (препите- ние——,), Търся какво да е ра¬ бота (занятие,.,) от някол¬ ко месеца. Каква ти е рабо¬ тата (поминъкът,,,)? Това ми е работяща (службово, хлябът.——), не ми го отне¬ майте! ~ Близ. занаят. — труд 1: усилие. —> /еМност 1: функция, функционира¬ не, действие. —> /еМност 2: активност, занимания, — заДължение, задача, функ¬ ция, грижа, длъжност. работен разг. — труДолюбив, работлив, работлив —> трудолюбив: ра¬ ботен, работливост —> активност: gеИст®еuост, енергия, дей¬ ност. работодател - Човек, който осигурява, дава работа на някого: шеф, господар, чорбаджия разг., бос нов, нежел. РвUаmа/amнляm (шефът...) е разбран човек, Борба мнж/у работници н рвUоmадеmeли (шефове..,). работя - 1. Върша физическа или умствена дейност за постигане или създаване на нещо: трудя се, занимавам се (с), бачкам разг. пренебр, По цял дни работя (трудя се,,,), Работя (трудя сн...) върху нова кенга, <=а Аев, стоя, бездействам, пентяй- стЕам, мързелувам, 2. Вър¬ ша дейност, за да се пре¬ хранвам: служа рядко, бач¬ кам разг. пренебр. Къде ра¬ ботите (служите...)? Вече ннработя (служа,,,), пенси¬ онирах се. 3. Обикн, ® 3 л. За машина, механизъм, предприятие - изпълнявам функциите, предназначени¬ ето сл: действам, функци¬ онирам, вървя прен. разг., бачкам жарг. Този миксер пе рабови (/ейстея,,,), Те¬ левизорът работи (Дейст- зя,,,) отлично, Магазинът днес нерабови (Действа,,,), —а сразя 1: върша, дейст¬ вам. —> провя 2: върша, за-
459 разбирам нимавам се, равен —> едеакъв: същ^я-о, тъждествен, еднообразен, идентичен. равенство —> еДнаквост: тъж¬ дество, идентичност, съвпа¬ дане, съвпадение, равнина —» равнище 2. равнище - 1. Височина на вода или на земята над мор¬ ската повърхност: ниво, уровем нежен. Равнището (нивото.—.) но рнкатв спа¬ да. На какво надморско рее- пнщн (ниво) сн намира зраДъв? 2. рядко Равно мя¬ сто: равнина. Селото е ма равнище (раеннея), Около пас е просторно равнище (равнина), 3. прен. Степен, величина на развитие на нещо: стъпало прен., ниво, висота рядко, уровем не¬ жен. ИзДнгпв се нв високо равнище (стъпало,,,) в раз¬ витието сн. Ниско равнище (ниво,,,) па морал. Култур¬ но равнище (ниво,,,). Не е ма голямо равнище (висота, стъпало) по възпитание, -» размер 1: големина, величи¬ на, измерение, равнодушен — безчувствен 2: нечувствителен, безраз¬ личен, бездушен, безстрас¬ тен, апатичен, индиферен¬ тен, студен, хладен. радвам се — прен. имам 4: ползвам се. радетел —> борец 2: ратник, поборник, радушен —> Дружселюбен 1: приветлив, приветен, благо¬ разположен, -опън, раждам се — прен, появявам се 2: възниквам, явявам се, пораждам се, зараждам се, изниквам, никна, изгрявам, разбивам -ь прен, с^пр, съкрушевам 1: сномявам, смазвам, съсипвам, разсип¬ вам, убивам, пречупвам. разбирам - 1. Сг—ава ми ясен смисълът, значението на нещо (думи, факт): схва¬ щам, проумявам, долавям рядко (огр,), прозирам, осъзнавам, загрявам прен. жарг. Нък ти са стори глух н ням - / не чуваш, ниво разбираш. Нар, пес, Разби¬ рам (схващам,,,) значение¬ то не израза, Разбирам (схващам...) поуката от бвснята. Разбрах (схве- нах,.,) какво мн каза, Не
разбираме 460 разбрах (схванах...) смисъ¬ ла. Е/ва /пес разбрах (про¬ зрях, схванах) колко мъдри са били Думите ма баща мн. 2. Стават ми ясни дейсгви- яга, проявите на някого, нещо: схващам, виждам прен., загрявам прен. разг, После има Друго. То / някак мъчно се разбира, / Тръг¬ ват, Бият се. Защо? /Само хлябът ли ги сбира? Н, Вап¬ царов, Нн разбирам (виж¬ дам...) защо не си тръгнал още. Разбирам (схващам,,,) намеренията ти. Разбирам (вижсдем...) Добрите му чувства, Разбрах (еи/ях...), че облаците са грβ/аnасeн. —а долавям, забелязвам, усещам, схващам, чувствам / почувствам, сещам, —> уз- новям 1: научавам, чувам, дочувам. — узнавам 2: на¬ учавам. разбираме — прен. глеДнще, възглед, мнение, становище, схващане, позиция, вижда¬ не, поглед, влзия. разбира се —> безспорно, не¬ съмнено, безсъмнено, оче¬ видно, положително, безус¬ ловно, явно, сигурно, опре¬ делено, разбирателство - Взаимно разбиране между хора, лип¬ са на сериозни противоре¬ чия в общуването им: съг¬ ласие, сговор, единомис¬ лие, хармония. Чудесно разбирателство (съгла- енн...) между родители, Разбирателство (съзла- сие...) па политици по пя- какъв въпрос. Живеем в раз¬ бирателство (съгласие,.—), <=> Анв, раздор, конфликт, несъгласие, несговор. разбойнически —> експр, гра- интелскн'. обирuuчееки. разбор — анализ 1, коментар, разбрицам разг, пренебр, -» повреден, неизправен, раз¬ вален, раздрънкан, разбуждам —> иудя 1: събуж¬ дам, пробуждам, вдигам. —» буДя 2, събуждам, разбуж¬ дам, разбулвам —> прен. разкривам 1: откривам, разгадавам, от¬ гатвам. разбунвам разг, — бунтуваме. разбунтувам, буня, размиря- вам. разбунен разг. -» бунтовен 1: бунтовнически, размирен,
461 развивам метежен, възбунен. разбунтувам —> бунтувам: разбунвам, буня, размиря- ®ам. разбунтувам се -» въставам: вдигам се, надигам се, ста¬ вам1, възправям се, разбъркан —> енло/рн/ни: безреден, ненареден, раз¬ хвърлян, безпорядъчен. развален — разг. повреДее: неизправен, раздрънкан, разбрицан, развалям - прен, разг. Причи¬ нявам неприятност, тревога л променям обстановката някъде към по-лоша: раз¬ стройвам, помрачавам прен., отравям прен, с^пр., вгорчавам прен, експр, Развалям (разстройвам..,) ностроепието. Развалям (разстройвам,,,) днитн пя отпуската, Развалям (раз- стройаем,—,) радостта от добрите постижения, Раз¬ валям (разстройвам,,,) празник, —а събарям 2: срут¬ вам, разрушавам, сривам, разтурям, бутам, бутвам, -4 прен, влошавам, —а по- урежДам: похабявам, съ¬ сипвам, зяносвам. —> (&- вреждам 2: увреждам, на- πакое-явам, —» прен. разг. лаквaряуaм: развращавам, развеждам се - Преставам да живея заедно със съпруг, облкн. след дело за този акт: разделям се, разоставям се разг,, напускам<се>, оста- вям<се> прен. разг., изоста¬ вям разг, Дъщеря ни се раз¬ веде (раз/ели...) със съпру¬ га си. <=а Ане— оженвам се, омъжвам се; събирам се. развеселявам — забавлявам 1: веселя. развивам - 1, Въртя в обрат¬ на посока нещо нави-о, облкн, за да го освободя, от¬ пусна: отвивам, отвъртам. Развивам (отзиввм..—) кълбо, Развивам (аmви- еам...) кран. Развивам (от- еизам,,,) крушка. <=а Ант. завивам, завъртам, навивам. -Близ. развинтвам, отвинт- вам, 2. Махам обвивка от нещо увито: разгъвам, от- гъвам, разопаковам, отва¬ рям прен. Развивам (разгъ- еам...) поДаръци, Развивам (разгъвам,,,) покупки, Раз¬ вивам (отварям,,,) лакее. <=а Ане— завивам, загъ®ам,
развивам се 462 опаковам, 3, прен, Разширя¬ вам някаква дейност: раз¬ гръщам. Развивам (разгръ¬ щам) производство. Разви¬ вам (разгръщам) широка кампания. Развивам (раз- гръщом) компютърпата подготовка в училище, // Разширявам нослеgова-еп- но изложение: разгръщам. Развивам (разгръщам) сю¬ жета. Развивам (разгръ¬ щам) поставената тема, —> излагам' разглеждам, разработвам, трактувам, по¬ ставям, изяснявам, коменти¬ рам, занимавам се, трети¬ рам. развивам се -1. Постигам по¬ добри качества, по-добро състояние: напредвам, ево¬ люирам книж., израствам прен, (огр.), движа се нссв,, прен. Стряпатя се развиеш (попрн/ва...). Едип млад чо¬ век трябва пасmаянна /а се розеизо (напредва,,.), а не да вегнвиро, <=А Анв, стоя, вегетирам. 2. Ставам по- зрял: раста несв,, израст¬ вам, оформям се. В посяеД- нитн класове момчето мно¬ го се разви (израсна...). Бе- бнео се раззизо (расте...) много /обре. — прен, случ¬ вам се: сгавам2, извършвам се, реализирам се, осъщест¬ вявам се, протичам, разиг¬ равам се. развитие -1. Преминаване на нещо от едно състояние в друго, от един етап ® друг: промяна, изменение, раз¬ вой, еволюция книж, По¬ стоянно развитие (промя¬ на...) на обществото. Пре¬ търпели сте развитие (про- мяне...) в схеощониято си. Раоеитие (роозой) на орга¬ низацията. <=АнТ: застой, 2. Посгънаmелuо, последо¬ вателно следване на някак¬ ви събития, прояви, въпрос: развой, разгръщане, ход прен, Развитие (развой,,,) на сюжет. Развитие (раз- ваU...) на подготовката ов избори. -> растеж 3: изди¬ гане, израстване, ръст. развлечен — прен. разг. муден 1: бавен, пипкав, туткав. развличам -» забавлявам 2: занимавам. развратен —> eаранee: поква¬ рен, безпътен. развращавам — πα^еαрявαм:
463 разгромявам развалям, разгарям —> разпалвам 1: раз¬ духвам, подклаждам, —> прен. раздухвам, подклаж¬ дам, разгласа книж. —> гласност. публичност, популяриза¬ ция. разгласяване —> гласност: публичност, разгласа, по¬ пуляризация, прозрачност, разглеждам — прен. иодолам: разработвам, трактувам, по¬ ставям, изяснявам, разви¬ вам, коментирам, занима¬ вам се, третирам. —> прен, обсъждам: анализирам, ра¬ зисквам, коментирам, дис¬ кутирам. разгневен —> ядосан: гневен, нервиран, афектиран, сър¬ дит, яден, ядовит, разгневявам —а ядосвам: нер¬ вирам, афектирам, разсърд- ®ам, сърдя, разговарям - С реч, говор об¬ меням с някого мисли, ин¬ формация: говоря, бесед¬ вам книж., приказвам, ди- алогизирам книж. рядко, бъбря разг,, бърборя разг, пренсбр,, лафя жари Разго¬ варям (говоря.,,) с прияве- ли. Ще разговарям (гоео- ря...) с баща сн за екскурзи¬ ята, Разговарям (гаваря...) цял час, <=а Ане— мълча. разговор - Устно общуване между хора за обмяна на мисли: диалог, беседа, бе¬ седваме. Там· па высокий хълм, където с теб, с Дру¬ гари / обичах Да седя в тих разговор унесен, / поръчай вамо гроб да ми сграДят зиДврн, /там демълчопето пеМ дивната сн лесен. П, П, Славейко®, Водихме Дълъг разговор (диалог, бесеДв). Приятен разговор (дио- лаг.—.). ~ Близ. общуване; събеседване, интервю, разгорещеност —> прен. въо¬ душевление: ентусиазъм, вдъхновение, възторг, плам, разналеносm, разгром книж, — поражение 1: погром, разгромявам - Слагам край на бунт, размирици: поту¬ шавам прен,, усмирявам, смазвам прен, с^пр,, потъпквам. Разгромявам (потушавам, усмирявам...) бунт. Разгромявам (поту¬ шавам, усмирявам——.) въс-
разграничавам се 464 таене, разграничавам се - Отричам връзката си с някого, нещо или показвам, че не съм свързан, различавам се от някого, нещо: отгранича- вам се рядко, дистанцирам се книж, в изказаните мне¬ ния пой се разграничава (отграничава,,,) от пей- нзърдите между съпар¬ тийците сн. Постарах се Да сн разгранича (отграни- не...) от престъпната гру¬ па. оАшп. присъединявам се. разгръщам —> разгъвам 1: разпървам, —развивам 3. разгръщаме — прен. разен- вие 2: развой, ход, разгъвам - Опъвам, прости¬ рам нашироко нещо свито или сгънато: разгръщам, разтървам. Роогъвом (раз¬ гръщам) оДеяло, Разгъвам (разгръщам...) пръсти, <=а Ант. сгъвам, сгръщам, —> развивам 2: отгъвам, разо¬ паковам, отварям, разтървам —> разгъвам 1— разгръщам. разгърнат —> прен. обширен 1, просторен, — прен, ма¬ щабен 1. —> прен, мащабен 2: обхватен, широк, много¬ обхватен, обширен, раздвоение —> разединение 2: наединс-во, разединеносг, неетоворuост, иеедиииос-, неенлогеиоеτ. —а колеба¬ ние: колебливосг, двоуме¬ ние, раздвоенос-, нереши¬ телност, раздвоеност —» колебание: раздвоение', колеблинос-, двоумение, нерешителност раздел —> /ял 2: част. — от¬ дел 2. разделение —> розн/нненин 1: разедииеиос-, разцепление, разкол, дезинтеграция, разделям се - 1. За нещо цяло - ставам на повече части: разединявам се (обикн, за група), разпадам се, раз¬ цепвам се. Партията се роо/нлн (розеодне,,,) но ня¬ колко фракции. Клосът се розднлн (разпадна...) но ня¬ колко групи, Клетъчното ядро се рооднля (разподо, ..)— <=А Ане. събирам се, обеди¬ нявам се, съединявам се. 2. За път, река л др. - проме¬ ням посоката си, ставам на повече части: разклонявам
465 разединение се. Сян/ завоя пътекато се раздели (разклони), Реката се разделя (разклонява) на деа ръкава—, <=А Анв. съеди¬ нявам се, сливам се, съби¬ рам се, —> оставям 3: напу¬ скам, зарязвам, разлъчвам се, — развеждам се: разо- ставям се, напускам^с^ оставям<ее>, изоставям, раздор - 1. Остри взаимни несъгласия: конфликт, раз¬ пра, разправия разг., кара¬ ница, кавга разг., свада. Чести разДори (конфликти) е семейството. След роо/о- ре (конфликта) не сме се срещали, 2. рядко Подобни несъгласия, изразени с уп¬ реци л остри думи: разпра¬ вия, разпра, караница, кавга разг., свада. Слушам раздора (разправията,,,) с болка, Бурен раздори (раз- прозии,,,). раздразвам —> Дразня: нерви¬ рам, афектирам. —»зъзбуж- дам 2: афектирам, раздразнителен - Който лес¬ но се дразни л избухва, из¬ разява гнева си с думи илл действия: сприхав, избух¬ лив, гневлив рядко, нер¬ вен, кибритлия разг., ба¬ рутния разг. рядко Съседът ни е доста раоДразннтелен (сприхав...) н често чуваме скандали, Нн е много рез- дразпнееяен (сприхав,,—), но н той избухва, <=> Ант. хладнокръвен (®ж). раздрънкан прен. разг. — по- уреДее: неизправен, разва¬ лен, разбрицан, раздухвам —>разпалвам 1, 2: разгарям, подклаждам. раздържавявам —> призови- знрам: денационализирам, разединявам се —» разделям се 1: разпадам се, разцепвам се, разен —> разнообразен 1: раз- новидеu, различен, разно¬ роден, нееднороден, разно¬ типен, всякакъв, смесен, пъстър, шарен. разединение - 1. Нарушава¬ не на единството на нещо: разделение, разцепление прен,, разединеност, раз¬ кол (огр. за социална инсти¬ туция), дезинтеграция книж, Разединение (разде- лепин...) на партия на ня¬ колко фракции, РазеДнненне (разделение,,,) но населени-
разедименост 466 emo no верски признак, Ра¬ зединение (разкол...) в църк¬ вата, <=> Ане— единство 2 (вж), обединение, 2. Липса на единство, на съгласие в мнения, действия: раздвое¬ ние, меодимство, разедиме- ност, носговорност, не- единност, несплотеност. Разединение (разДвое ние...) нв мненията по оисъжДон законопроект, РазеДиненин (нееДинстуо...) в политика¬ та па рькавадсmеоmа н в местните структури нв партия—. РвонДипнпнн (роо- деоепие...) във възпитание¬ то нв децата, <=а Ант— единство 1 (®ж). разединеност -» роое/ненннн 1: разделение, разцепление, разкол, дезинтеграция. —> разединение 2; раздвоение, uеедиuс-во, иеетовориоет, неединност, иееnлотеноет разигравам се —> прен. случ¬ вам се: ставам2, извършвам се, реализирам се, осъщест¬ вявам се, протичам, разви¬ вам се. разисквам —> обсъжДам: ана¬ лизирам, разглеждам, ко¬ ментирам, дискутирам. разкайвам се - Изпитвам и изказвам дълбоко съжале¬ ние за направени грешки: кая се несв., покайвам се (обикн, за грехове, като спазване на религиозни чув¬ ства, норми), съжалявам, пишманя се разг. За връща¬ не лесно - но, вижте, от¬ после / самы да не се пиш- маниме, П. П, Славейков. Силно се разкайвам (коя,,.) зо злото, конто неволно причиних, Толкова се раз- кайзам (кая...), че не ни ка¬ зах навреме зо проблемите му! Кого човек дойде тук [в манастира] до се покое, / трябва да забрави грехов¬ ния мир! Ив. Вазов („Лев¬ ски“). разкапвам се —> раояогам се 1: изгнивам, разтлявам се, разплувам се, сплувам се, скапвам се. — прен, разг, експр, отпускам се 3: раз¬ пускам се, разлагам се, раз¬ меквам се, разплувам се, разкисвам се. разкарвам —> прен. разг. гру¬ бо мехом 1: отстранявам, разкисвам се — прен. разг. неодобр. отпускам се 3:
467 разкривам разпускам се, разлагам се, размеквам се, разплувам се, разкапвам се, разклонявам се —> разделям се 3. разкол — разединение 1: раз¬ деление, разединеност, раз¬ цепление, дезинтеграция. разконцемтрирам се —> раз- сеМвом се 7: отвличам се, отплесвам се, разередоточа- вам се, отнасям се. разкош - Обстановка, уреде¬ на с много красиви л скъпи предмети, живот ® богатст¬ во: великолепие, лукс, блясък прен. Живея в раз¬ кош (великолепие...). Смаях се от разкоша (уеликолнпи- нео.,,) нв мебелите, <=А Ант— мизерия, бедност, оскъдица, нищета, бедно- тия, немотия, сиромашия.. разкошен —> прен. експр, пре¬ красен— прелестен, чудесен, чуден, дивен, великолепен, възхитителен, превъзходен, славен, разкрасявам —> украсявам 1— крася, кича, разхубавявам, китя, гиздя, нагиздвам, де¬ корирам. -> украсявам 2: крася, гарнирам, кича. разкривам - 1. Узнавам, раз¬ бирам нещо неизвестно, скрито: откривам, разгада¬ вам, отгатвам, разбулвам прен. (огр.) Роокривам &.- кривом...) смисъла на сто- рнеено писмо. Разкривам (откривам...) престъпните намерения на някого, Роо¬ кривам (откривам...) вой¬ ни, <=а Ант. скривам 3 (вж), 2— Узнавам, установявам нещо или някого, които се прикриват: откривам. Раз¬ кривам (откривам) прес¬ тъпник. Разкривам (откри¬ вам) заговор, Разкривам (откривам) шифър. <=А Ане. скривам 2 (вж). 3. Из¬ важдам на показ, правя явен: показвам, откривам, издавам, представям, до- маскирам книж, (огр, за нещо отрицателно), огол¬ вам прен, (огр. за нещо от¬ рицателно), Разкривам (по- казеам.,,) истинската си прнроДа, Атентатъв раз¬ крива (показва,.—) недоста¬ тъците на отбраната, Из¬ казването му разкрива (по¬ казва ...) същинските му по¬ мерения, <=А Ант. скривам
разкривявам 468 3 (вж). - Близ, разоблича¬ вам, 4. Давам възможност нещо да се установи, узнае: представям, излагам, по¬ казвам, изтъквам. Дреме¬ те но Шекспир разкрива (прндстеея...) слабостта на Хамлет да вземе реше¬ ние.. В темата си разкривам (представям,..) чертите на героя, — откривам 2\ дове¬ рявам, поверявам, изказвам, издавам, споделям, —» от- кризом 3: намирам. —> от- кривом 5: отварям, — от- кризом 6: отварям, — по¬ казвам 1: проявявам, пред¬ ставям. разкривявам —> Деформирам: обезформявам, изкривя¬ вам. разлагам се - Разделям се на химическите си съставки, ставам гнил, на каша л за¬ губвам физическата си форма л цялост: изгмивам (обикн, за растения), раз- тлявам се (за всякакви ор¬ ганични вещества), разплу- вам се, сплувам се разг,, разкапвам се разг., скап¬ вам се разг. Плодовеве са иогнили (са се сплуяи, рязко- поли, скапани), Месото е стояло Дълго на топло н се е разложило (розплуяо— сплу-ло, разкопало, скапано), Органичните вещество се разлагат (резтлязот,,,) в naчβоma. ~ Близ, разпадам се, разграждам се, — прен, разг. експр, отпускам се 3: разпускам се, разкисвам се, разплувам се, разкапвам се, размеквам се. разлика - Наличие, проява на нееднаквост между нещата: различие, отлика книж,. отличие книж, Няма съще¬ ствено разлика (различие,,,) между интереснее ни. Де¬ мократизмът е съществе¬ на разлика (различне,,.) от други нации в празнен на французите, Има значител¬ но разлика (различие) въз зъзрасвтя на Децата, Раз¬ лики (различия) в характе¬ рите, <=а Ант— еднаквост (вж); прилика, сходство, по¬ добие, различен - 1. С предл, от, Който се отделя от другите със сбои белези, особенос¬ ти: нееднакъв (с). Тн си много различен от (need-
469 размирен покъв с) брот си. Ябълката е различно от (нееднакво с) райсково ябълка. <=а Анв— еднакъв (®ж). 2. Който не е свързан с това, за което ста¬ ва дума: отделен, друг. Стандартът па живот е различен (аmднянn...) про¬ блем В /окяада са засезпа- ти множество различни (отделни...) въпроси, —а разнообразен 1: разнови¬ ден, разнороден, неедноро¬ ден, смесен, разен, пъстър, разнотипен, всякакъв, ша¬ рен. — разнообразен 2: раз¬ нороден, разнотипен, неед- нака®. различие —> разлика: отлика, отличие. разлъчвам се поет. — аеmaе вям 3: напускам, разделям се, зарязвам. разлютен нар, — яростни 1: разярен, бесен, побеснял, освирепя-п, запенен. разлютявам се нар. —»рвзя- рявем се: вбесявам се, по¬ беснявам, полудявам, под¬ лудявам, лудвам, оевиреня- вам, запенвам се. размазвам — експр, смазвам 1: смачквам, премазвам, прегазвам, сгазвам, размеквам се — прен, разг. отпуском се 3: разпускам се, разлагам се, разкапвам се, разкисвам се, разплувам се. размер - Големина на прост¬ ранството, което заема или където се простира нещо, ини брой, сила, степен на неговите прояви: големина, величина, измерение, рав¬ нище (огр. за степен на раз¬ витие или нарастване). Дърветата са с различен размер (зояемнно,.,), Раз¬ мер (големина...) па всвр- ваменв. Скулптура в есте¬ ствен размер (големина, ве¬ личина). Размер (големина, величина, рвенище) па Дохо- Дн. Размер (големина, вели¬ чина, равнище) па толлапт. ~ Близ. брой. — обхват: обсег, мащаб, диапазон, разминаване —> лроmнварeе чин 1: нееъогве-е-вие, несъвместимост, дисонанс, дисхармония, размирен —> бунтовен 1: бун¬ товнически, разбунен, мете¬ жен, Бъзбунен. — бунтовен 3: бунтарски, метежен, сму¬
размирица 470 тен, неспокоен, тревожен, бурен, буреносен, бурлив, размирица —иует 7: метеж, смут, вълнение. размирявам разг, —> бунту¬ вам— разбунтувам, разбун¬ вам, буня. размишлявам —> мисля 2, разсъждавам, обмислям, умувам, мъдрувам, размотавам со разг, неодобр, -омотая се: путам се, мот¬ кам се, шляя се, щурам се, шматкам се. — бавя се: раз¬ такам се (разтакавам се), мотая се, моткам се, туткам се, мая се, помайвам се, пип¬ кам се, потривам се, шмат¬ кам се, офлянквам се, разнасям се — разпръсквам се 2: разсейвам се, вдигам се, —> разпространявам се 1: разпръсквам се, проник¬ вам, пръскам се. —»разпро- странязем се 2: проник¬ вам. разнебигвам разг. -4 прен, експр. увреждом: навреж- дам, съсипвам, разрушавам, руша, разсипвам, поразя¬ вам. размобагрем книж. — пъс¬ тър: многоцветен, шарен, пъстроцветен, разноцветен, миотобатреи, писан, разновиден — разнообразен 1: различен, разнороден, разuо-инен, смесен, неед¬ нороден, разен, всякакъв, пъстър, шарен, разновидност —> енд 3: сорт, тип, отсянка 1: нюанс, оттенък, разногласие — противоречие 2: несъгласие, конфликт, разнообразен - 1. Който не е еднакъв изцяло или винаги, а има много образи, видове: разновиден, разнороден, различен, нееднороден, смесен, разен огр., вся¬ какъв, пъстър прен, огр,, шарен разг. рядко, Разгле¬ дахме разнообразни (раз¬ лични, разпи, всякакви) въп¬ роси— Римите в поезията на Язороз се разнообразни (разновидни.——), Разнооб¬ разна (разновидной, разно¬ родна, разнотипна, пъст¬ ро) смесица от народнос¬ ти, Събрано е разнообраз¬ но (разновидно, разнородно, разнотипно, всякакво, пъстро) общество, Шарен сеят, И®, Вазов, <=> Анв—
471 разобличавам еднообразен (®ж), 2. Който има различен вид, съсгав: разнороден, нееднакъв, разнотипен, различен. Разнообразен (разпоро- /нп...) състав па население, Разнообразен (разнород- пи...) грешки, Изложбата представя разнообразни (резпозидпи...) произее/е- ния на изкуството, оЛит, еднакъв, еднообразен (вж). —а разностранен, многост¬ ранен, многообразен, мно¬ голик, разнообразие — избор 2: асортимент. разнообразявам - Правя нещо с повече особености, нееднакво л еднообразно: изпъстрям прен,, оцветя¬ вам прен,, обагрям прен. книж. Умее да разнообразя¬ ва (изпъстря,,,) речта си с поговорки, крилати фразы, фразеологични изрази, Раз¬ нообразявам (изпъстрям...) ежеДневието си със срещи и културни развлечения, разнороден —разнообразен 1: разuовицеu, различен, нееднороден, разногuнен, смесен, разен, всякакъв, пъстър, шарен, —> розноои- разни 2: различен, неед¬ накъв, разнотипен. разностранен - Който се про¬ явява ® много области, има много прояви, страни: мно¬ гостранен, многообразен, разнообразен, многолик прен, книж. Разностранен (многостранни...) интере¬ си, Разностранно (много- странно..—)развитие. Водя разностранен (мnогасmрa- пнп...) живот.. И улиците бликат своя еик познат - / викът помноголнко нужда. Хр, Смирненски, <=> Ане— едностранчив, ограничен. ~ Близ. разнообразен (®ж), разнотипен —> разнообразен 1: разновиден, различен, разнороден, нееднороден, смесен, разен, всякакъв, пъстър, шарен. —> разноои- разен 2: разнороден, разли¬ чен, нееднакъв, разноцветен — пъстър: мно¬ гоцветен, шарен, пъстроц¬ ветен, разнобагрен, много¬ багрен, писан. разобличавам - Показвам от¬ рицателните черти на няко¬ го, нещо л остро ги крити¬
разопаковам 472 кувам: осъждам, заклеймя¬ вам прен. книж,, бичувам прен, книж, Писателят ра¬ зобличава (осъжда...) лице¬ мерието. В „Бей Ганьо" н фейлетоните сн Алеко Кон¬ стантинов разобличава (осъжда,.,) наглава н про¬ бивна простощино. В „Ма¬ миното детенце" Любен Коравело. разобличава (осъжда,,,) лenmяUеmеаmа и празния живот, <=а Ант— възхвалявам (вж). разопаковам — развивам 2: разгъвам, отгъвам, отварям, разорявам се - Обикн. за чо¬ век - загубвам парите, сред¬ ствата си: фалирам, бан¬ крутирам книж., опропас- тявам се (огр, за лице), про¬ падам прен. Заловиха се с търгоеия, но се разориха (фолирохо...). През иконо- мирската криоо много соб¬ ственици се разоряве. (фа- янрат...). Банката фалира (банкрутира, пропадна). разоставям со разг. — раз- уежДам се: разделям се, на¬ пускам, оставям <се>, изо¬ ставям, разпадам се — щюн. разделям се J: разцепвам се. разпалвам - 1. Усилвам огън, пламък, обикн, чрез духане: разгарям, раздухвам, под¬ клаждам. Огънят засне, разсеян (рaззaрıu...) го от¬ ново с еДно /ръвце! Разпал¬ вам (разгарям,,,) тлеещата жерава, <=а Ане. угасявам (угасям) 1 (вж). ~ Близ. за¬ палвам, възпламенявам, подпалвам, 2. прен. Усилвам някакво чувство, обикн, не¬ доволство, л създавам го- mовuое- за някакви дейст¬ вия, бунтове л др,: разга¬ рям прен,, раздухвам нреи., подклаждам прен. Разпалвам (разгарям,,,) желание за борба. Изказво- пнто ми разпилее (раззе- ря...) стростите н започ¬ ват ожесточени спорове. <=а Ант, успокоявам, —> прен. възбуждам 1: пораж¬ дам, причинявам, предиз¬ виквам, пробуждам, събуж¬ дам, будя, запалвам, възпла¬ менявам, разпален —> страстен 1: пла¬ менен, горещ, жарък, огнен, буен. — страстен 2: тем¬ пераментен, пламенен,
473 разпра буен, —> прен, ревностен—— страс-ен, всеотдаен, пламе¬ нен, запален, отчаян. разпаленост — прен, въо/у- шнвлннин: ентусиазъм, вдъхновение, възторг, плам, разгорещеuост, — страст 1: пламенност, страстност, запаленост, плам, жар, жар¬ кост, огън, пламък, разпервам — отварям 2: разгръщам, разпечатвам спец, - Отпечат¬ вам с принтер текст, изобра¬ жение, снимки л под., запи¬ сани на компютър: прин- тирам спец,, изпринтвам спец., изпримтирам спец., принтвам спец,, принтя спец, Моля да разпечатете (приптирате...) доклада в /вя екземпляра, разпилявам — прен. прахос- зам 1: пропилявам, пилея, пръскам, разхищавам, про¬ смуквам, изпуквам, — пра- хосвом 2: пропилявам, пи¬ лея, разхищавам, разпилявам се —»разпръсвам се 1. —а изчезвам 2: преста¬ вам, изгубвам се, премина¬ вам, разпръсквам се, разсей¬ вам се. — прен. изчезвам 2: изгубвам се, преставам, пре¬ минавам, чезна, разпръ¬ сквам се, изпарявам се, раз¬ сейвам се, угасвам, гасна, умирам, разплата книж, —> оmмъщeе ене: мъст, отплата, възмез¬ дие, разплувам се — разлагам се 1: изгнивам, разтлявам се, разкапвам се, сплувам се, скапвам се, — прен, разг. експр. отпускам сн 3: раз¬ пускам се, разкисвам се, размеквам се, разкапвам се, разлагам се, разполагам — имам 2. разполагам се —а простирам се 111: разстилам се, разпро¬ стирам се, сгигам, дости¬ гам. —> настанявам се: на¬ мествам се, нагласям сс, на¬ гласявам се, инсталирам се, курдисвам се, намърдвам се. разпореждам со —» управля¬ вам 1: ръководя, властвам, началствам, —> властвам 1: господствам, тосноgарег- вам, заповядвам, команд¬ вам, владея. —> залозяДввм 1: нареждам, заръчвам, по¬ велявам. разпра -ьраздор 1: конфликт,
разправия 474 разправия, скарване, кара¬ ница, свада, кавга. разправия разг, — рездор 1: конфликт, разпра, скарване, караница, свада, кавга, разправям со разг; — споря. дискутирам, нолемuзирам, пропирам се, разпределям - Разделям мно¬ го неща или лица на групи, обикн, по някакъв признак, който ги свързва: сортирам (огр. за неща), класифици¬ рам (огр, за неща), групи¬ рам, класирам рядко (огр, за някои неща), категоризи¬ рам (огр. за неща), Разпре¬ делям (сортирам...) книги¬ те по нароДност ма авто¬ рите - български, френски, английски, руски и т.н. Рао- пределям (сортирам) ябъл¬ ките в три качества, Рао- преДелям (групирам) учени¬ ци по възраст, Българското граматика разпреДеля (кла¬ сифицира, класира, групира, категоризира) думите в де¬ сет части не речта. <=а Ант. обединявам, събирам, разпростирам се —> прости- ром се 1: разстилам се, ши¬ ря се. — простирам се 111: разстилам се, достигам, сти¬ гам, разполагам се, —» прен, простирам се 2. —а засягам 2; II обхващам, поразявам, разпространявам —> предо¬ зам 3— излъчвам, разпространявам се - 1. Сти¬ гам до много месга или хора: разнасям се, раз¬ пръсвам се (разпръсквам се), пръскам се несв., про¬ никвам. Новината се раз¬ пространи (разнесе...) бързо до nоU-аm/олнчнnн места. Полъхът по морево се разпространява (разпа- ся...) в парка. 2. За болест, вещество - засягам много хора, влияя на все повече хора: разнасям се, проник¬ вам. Зораоата се разсро^- ранява (разнася...) през гра¬ ницата, Кислородът чрез кръвта се ряопросероняво (розпося...) до всяка клет¬ ка. разпръсвам се (разпръсквам се) - 1. За хора, предмети - отивам на много страни, по много посоки: разпилявам се. Тълпата се разпръсне (разпиля), Листата сн раз¬ пръснеха (разпиляха) от
475 разрешение вятъра, <=> Ане— събирам се. 2. За мъгла, пари л под. - отстранявам се, махам се ог някъде: разнасям се, разсейвам се, вдигам се прен, Облаците сн раз¬ пръснаха (разнесоха,,,) н небето се проясни, Мъгла¬ та се разпръсна (резна- ся...). <=а Ане— събирам се, натрупвам се.—> прен. раз- простромязам се 1: разна¬ сям се, прониквам,пръскам се, — прен. изчезвам 2: из¬ губвам се, преставам, пре¬ минавам, чезна, изпарявам се, разпилявам се, разсей¬ вам се, угасвам, гасна, уми¬ рам, разпускам се — отпускам се 1, разхлабвам се. — прен. разг. отпускам се 3: демо¬ билизирам се, разпускам се, разкисвам се, разлагам се, размеквам се, разплувам се, разкапвам се, — прен. от¬ пускам се 4. — прен. отпу¬ скам сн 5. разработвам — излагам: раз¬ глеждам, трактувам, поста¬ вям, изяснявам, развивам, коментирам, занимавам се, третирам, разраствам се -^увеличавам се 1: нараствам, умножавам се, уголемявам се, порас¬ твам. разрастване —> растеж 2: нарастване, увеличение, уголемяване, разред - Отделна част от пред¬ мети или явления, понятия ® някаква сисгематизация: група, групировка, катего¬ рия, класа (огр,). Отделя¬ ме няколко разреда (зру- пи.,.) синоними, Като поли¬ тик вой посадя еече в по¬ Друг разред (група...), ме е един от нас. Пианист от висок разред (категория, класа). ~ Близ, вид (®ж). разрешавам —> позволявам: съгласявам се. разрешение-Думи, с които се дава право някой да върши, направи нещо: позволение, съгласие. Неми дадоха раз¬ решение (позволение,,,) Да строя, Получих разрешение (позволение,,,) Да замина но море с приятели, Нямам разрешение (позволение,,.) до Ви пусна в сградата. <=а Ане, забрана. — изход: ре¬ шение,
разруха 476 разруха —> уншщожсеннег. ги¬ бел, загиване, рухване, край, разрушавам —> събарям 2: срутвам, сривам, развалям, разтурям, бутам, бутвам, —> прсн, узрнжсдем: навреж- дам, съсипвам, руша, пора¬ зявам, разнебитвам, разсип¬ вам, разрушавам се —»събарям се 1: срутвам се, сривам се, рухвам, падам, сгромоляс¬ вам се, егронолявам се, гъгвам се, разрушителен -1. Който при¬ чинява разрушение, уни¬ щожение: унищожителен, рушителем книж,, опусто¬ шителен, съкрушителен, книж, експр,, гибелен книж, Розрушненянн (упищожи- теянп—..) трус—. Разрушите- лнн (унищожителен...) сблъсък, Разрушителен— (унищожителен...) оръ¬ жия. Розрушителпи (упи- щожсителни...) Действия. Съкрушителен (унищожи- велен, гибелен) удар върху икономиката, <=а Анщ. гра¬ дивен, съзидателен, творче¬ ски. 2. рядко. Който руши, разваля, премахва или от¬ рича нещо ценно: унищо¬ жителен, съкрушителен, пагубен, рушителен прен, книж,, деструктивен книж., деградивен книж. Разрушителна (упищожси- тнлпо...) критика, Разру¬ шителна (рушнтелна...) теория, Разрушителна (ру- шитнлне...) политика, <=а Ант— творчески (вж). разсадник —> прен. източник 2: огнище, гнездо, разсейвам се - Отклонявам вниманието си от нещо, проявявам разсеяност: от¬ вличам се, отплосвам се разг., разсредоточавам се, разконцентрирам се книж., отнасям се прен, разг. Учех н слушах музика, по постоянно се разсейвах (отвличах,,,) н нищо не за¬ помнях, Изключвам теле¬ фона, Докото пиша, за до нн сн разсейвам (отвлн- чам...). Иоглежсдаше, чн се е отнесъл някъде н не виж¬ да какво стезя, <=а Ане, съсредоточавам се, концен¬ трирам се, внимавам, —> разпръсквам се 2: разнасям се, вдигам се, — прен. из-
477 разтакам се чеовам 2: изгубвам се, пре¬ ставам, преминавам, чезна, разпръсквам се, изпарявам се, разпилявам се, угасвам, гасна, умирам, разсипвам —> прен. разЕ лае вреждам: съсипвам, поха¬ бявам, развалям, зяносвам, — прен, разг. увреждам’. навреждам, съсипвам, раз¬ рушавам, руша, поразявам, разнебитвам, —» прен. ськ- рушазам 1: сломявам, съ¬ сипвам, смазвам, убивам, разбивам, пречупвам, разсипнически —а разточи- еняне 2: прахосниеески. разследване - Събиране на сведения за нередности или нрееmънпеuия: следствие юрид., обследване рядко, анкета. Прозя разследване (следствие...). РазслеДвопн- то (елндсmеннmа...) нн е приключило, разсредоточавам се —» раз- сеМзам се 1: отвличам се, отплесвам се, раткоицеи-- рирам се книж,, отнасям се. разстилам — простирам, просвам, разстилам се — простирам се 1: разпростирам се, ширя се, // простирам се, разпро¬ стирам се, достигам, сти¬ гам, разполагам се. разстройвам — еаскъриязам: огорчавам, натъжавам, — развалям 1: помрачавам, отравям, втореавам. разсъдлив — разумен 1: умен, благоразумен. разсъдък ум: интелект, ра¬ зум, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница, разсъждавам —> мисля 1. —а мисля 2: размишлявам, об¬ мислям, умувам, мъдрувам, разсъмва <се> — съмва <сна: развиделява <се>, зазорява <се>. разсърдвам — разш. разг. яДо¬ свам: разгневявам, нерви¬ рам, афектирам, сърдя. разтакавам се — бавя се: раз¬ такам се, мотая се, моткам се. туткам се, размотавам се, мая се, помайвам се, пипкам се, офлянквам се, потривам се, шматкам се. разтакам се разг, неодобр. —» бавя се: разтакавам се, мо¬ тая се, моткам се, туткам се, размотавам се, мая се, по- майвам се, пипкам се, оф-
разтварям 478 лянквам се, потривам се, шмагкам се. разтварям — отварям 1: от¬ кривам, разтлявам се — разлагам се 1: изгнивам, разплувам се, сплувам се, разкапвам се, скапвам се. разточителен - 1. Който хар¬ чи неразумно, пръска мно¬ го пари: широкопръст разг. Много нразточителен (шн- рокаπръсm...) н бързо оста¬ ва без пары. <=а Ане. с-ис- нат, егиелив. свидли®. ~ Близ. щедър 1 (вж). 2. Кой¬ то е свързан с неразумно харчене на много пари: пра- хоснически, разсипничес- ки. Разточителен (прахос- пически...) живот. Разто¬ чително (прахосническо...) черпене но приятели, <=а Ант. икономичен, нееге- нив; скъпернически, разтробвам - Поставям ® ред нещо, вещите някъде: раз¬ чиствам, оправям,приби¬ рам. Розвреивам (разчист- зом...) стая. Розтрнбеам (розчиствам...) маса. Рао- требвам (разчиствам,,,) багажа сн. <=а Ант, разту¬ рям, разбърквам, разтревожен —> неспокоен 2: безпокоен, тревожен, обез¬ покоен, притеснен, разтурям разг, — събарям 2: срутвам, сривам, разруша¬ вам, развалям, бутам, бут¬ вам. разтълкувам книж, — обяс¬ нявам 1: разяснявам, пояс¬ нявам, изяснявам, осветля¬ вам. разум — ум: интелект, разсъ¬ дък, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, тиква, кратуна, куфалница, разумен - 1. Който има здрав разум, способност да мисли, съобразява л постъпва ло¬ гично, внимателно: разсъд¬ лив, умен, благоразумен. Разумно (розсъДлиео...) де¬ те е н умен да се пази,. Ра¬ зумни (умни...)роДителн. <=а Ант. неразумен, глупав, неблагоразумен, 2. Който е съобразен с правилната оценка на действителност- -а, с поставена цел л нейно¬ то постигане: рационален, смислен, целесъобразен. Вземам разумно (рвционал- по...) решение. Много разу-
479 раним мне (рационален,,.) съзев. Разумно (рационална,.) постъпка, Ант, неразумен, нерационален, нецелесъоб¬ разен. ~ Близ. логичен 2 (®ж). разхвърлян —> неподреден, разбъркан, ненареден, без¬ реден, безпорядъчен, —> прен. разг, безснстнмен: безразборен, безреден, хао¬ тичен, несистемен, безпо¬ рядъчен. разхищавам —> прахосвам 1: пропилявам, пилея, пръс¬ кам, разпилявам, изяждам, профукЕам, изпуквам, —> прахосвам 2: пропилявам, пилея, разпилявам. разхлабвам се —> отпускам се 1: разпускам се. разхубавявам —> украсявам1: крася, кича, разкрасявам, китя, гиздя, нагрявам, де¬ корирам, разцвет —> възход: подем, на¬ предък, прогрес, проспери¬ тет, растеж, цъфтеж, разцепвам се — прен, разде¬ лям се 1. разцепление — прен. рaоe/не пение 1: разделение, разеди- неност, разкол, дезинтегра¬ ция. разчиствам -> розтребвам: прибирам, оправям, разчитам —> на/язом се 2: уповавам се, осланям се, облягам се. разярен — яростен 1, бесен, побеснял, ос®ирепял, запе¬ нен, разлютен, разярявам се експр, - Изпа¬ дам ® много силен гня®, в ярост: вбесявам се експр., побеснявам прен. експр., полудявам прен,, подлудя¬ вам прен, експр., лудвам разг,, освирепявам експр., запемвам се прен. екс^,, разлютявам се нар, При тази обиДа бащата се ра¬ зяри (еинси..—). Кето видя как са изкаляли току-що лъснатия по/, жената се разяри (зиеси...). - Близ. ядосвам се (вж). разяснявам —> обяснявам 1: изяснявам, пояснявам, ос¬ ветлявам, разтълкувам. — обяснявам 2: показвам, по¬ сочвам. район — място 1: местност, кът, рампа — преградя 1: бариера, раним —» прен. чувствителен
раста 480 2: деликатен, нежен, уязвим, раста несв, —а анрея: раждам се, ставам-г. —> израствам 1: порас-вам, пониквам, из¬ никвам, покарвам, никна, — прен, нзДнгам се 1: извиша- вам се, възвишавам се, виша се, израствам, никна, — прен. развивам се 1: израс¬ твам, оформям се. растеж - 1. Процес на увели¬ чаване на ръсга, големина¬ та на живи организми, съп¬ роводен л с физиологични л други промени: пораства¬ не, израстваме. Растеж (порастване,,,) по дете. Расвеж (порастване,,,) па Дърво. Растеж (пораства- нн...) по трнео. <=а Ант. смаляване, 2. прен, Процес, ® който нещо увеличава ко¬ личеството или степента си: нарастване, увеличение, уголемяване, разрастване. Растеж (нарастване...) па населението. Растеж (но- раствепн...) на заплащате—. Растнж (нарастване,,.) па нпфяацията. Растеж (но- раствепн...) па безработи¬ цата, Расвеж (разраства¬ не.,—) на икономиката. Рас¬ теж' (нарастване,,,) па на¬ учно продукция, о Ант. на¬ маляване, ограничаване, спадане, спад. 3. прен, До¬ стигане на по-висока степен в състояниего, качествата, вида на нещо: издигано, из¬ растваме прен., развитие, ръст прен, Забележим рас¬ теж (из/игенн...) па умени¬ ята зо използване нв чужд еонк. Духовен растеж (из- дизвнн,,.), о Ант спадане, спад. — възхоД: подем, раз¬ цвет, напредък, прогрес, просперитет, цъфтеж, ратник етариu, поет. — борец 2: радетел, поборник, рафиниран книж. —а изис- кон: фин, изящен, изтънчен, префинен. рационален —> разумен 2: смислен, целесъобразен. реагирам — отговарям 2: от¬ зовавам се, откликвам, реакция кнлж. — прен. съпро- тиво 1: отпор, съпротивле¬ ние, противодействие, про¬ тивопоставяне, опозиция, — прен. отзвук 1: отговор, огзи®, отклик, ехо, отек. —> прен. отзвук 2: отклик. реален — истински 1: същин-
481 ред скл, действителен, фактиче¬ ски, автентичен, реализатор рядко книж. —> изпълнители, автор. реализирам се книж. — случ¬ вам се 1, ставам2, протичам, осъществявам се, извърш¬ вам се, развивам се, разиг¬ равам се. —> осъществявам се 1: сбъдвам се, ставам^ реалност - 1. Всичко или от¬ делно нещо, което същест¬ вува реално, обективно: цейе-ви-епuоет, Е/но е желанието, друго - реал- носето (Действителност¬ та). Нямаш чувство за ре- аяност (Действителност), Степалото е реалност (/нUсmеииmнлnасm), а не фантазия, <=а Ант. фанта¬ зия, измислица. — рядко живот 3: битие, действи¬ телност, рева — прен. разг, викам 1: крещя. ревизирам - Правя ревизия: одитирам нов. нежел. Кого се препили до ревизира (оДитиро) книжарницата? ревизия - Проверка на стопан¬ ско-финансовата дейност на предприятие, учреждение или на материално л фи¬ нансово отговорно лице от страна на специален незави¬ сим орган или експерт: одит нов. нежел. Ще име ревизия (один) на банката, ~ Близ. кантрол, проверка. ревизор - Лице, което прави ревизия: одитор нов, нежен, Назначен е за главен реви¬ зор (оДитор). ~ Блнз. кон¬ трольор, ревностен - Който върши не¬ що с много старание, енер¬ гия, от цяпага си душа: страстен, пламенен, всеот¬ даен, разпален, запален, отчаян прен, Ревностен (страстен.—..) защитник па прироДете, Ревностен (страстен,,,) радетел за чистота па езика. регионален спец. — местен 1: локален. регрес книж. — упадък: запа¬ дане, падение, залез, регресирам —> западам 1: за¬ мирам, упадам. ред - 1, Очертание, което об¬ разуват разположени един до друг или един след друг предмети, лица, неща: ре¬ дица, линия, поредица
редица 482 рядко, Строиха учениците в три реда (реДици...), Ре¬ дът (линията) по столове¬ те пе е прав. Застанах на първия ред (редица, линия). 2. Самите предмети, хора, живо-ни л др,, които са раз¬ положени ноепеgовагепuо един до друг или един след друг: редица, върволица (предимно за живи същест¬ ва), верига прен,, низ книж,, колона (за подреде¬ ни едно след друго неща). Войнишките редове (реди¬ ци...) минаваха дълго през πлащaдa. Строен рн/ (ре- /нее...) дървено обикаля гряДипава, СлнД хоругвите се вочиредицата (еьруали- ееmе...) нв богомолците, които овивав Да провят молебен за дъжд, Дълга върволица (колонв, низ,,,) коли се точи по весния път, ~ Близ. опашка (прен.). 3. Дълга тясна част от нещо или покрита с нещо едно¬ родно: ивица, лента прен. (огр.). Шарките са нобро- Дирани на успоредни редо¬ ве (иенеи...). НосоДих рн/ (ивица) здравец, ред (ивица) теменужки, Редове (нзи- ции...) от пъстроцветни ла¬ лета, 4— прен. Голям брой от еднородни неща: редица прен,, поредица прен, Не мн е писала рн/ (редица,,,) зоДини. Ре/ (редица,,,) об¬ стоятелства попречиха но намерението ми—, —а пласт. слой, кат разг. редица —> ре/ 1: линия, поре¬ дица, — ред 2: върволица, верига, низ, — прен, ред 4: поредица, редовен —> прен. постоянен 2-, неизменен, вечен, твърд. редуцирам! книж, —> намаля- вам21: смалявам, съкраща¬ вам, ограничавам. родя несв. —а норнж/ом 1: подреждам, аранжирам, -^ нареждам 2. — прен. орго- низирем 2: подреждам, на¬ реждам. — подготвям 1: приготвям, глася, нареждам, нагласям, нагласявам, натъкмявам, стъкмявам. резервирам книж. — 30(03- вам 3: ангажирам, заанга¬ жирам, заемам, резервиран книж. — запазен 3: ангажиран, зает, резил простонар. -> безчес-
483 решителен шне 1: позор, срам, паде¬ ние, петно, клеймо, — срам 2: позор, падение, — срам 211: позор, петно, резултатен - Който дава ре¬ зултат, добри последици: ефективен, действен, ефи¬ касен, ефектен рядко, Ре¬ зултатни (нфнктиепи...) мерки протие престъп¬ ността. Резултатно (ефек- пизпо.,,) лечение— <=А Аев. безрезултатен, неефекти¬ вен, неефикасен, река с®,. разг. — казвам1: при¬ казвам, говоря, викам, ду¬ мам. —> казвам 2: прогова¬ рям, продумвам, обаждам се, издумвам, изричам, про- мълвявам, гък®ам. релаксирам книж, нежел, — почивам <сн> 1: отпочлвам си, отдъхвам отморя¬ вам се, отмарям. релефен книж. —> ясен 3: от¬ четлив. реноме книж. -ь авторитет 7: престиж, тежест, реномиран книж, —> пресни- жсее: авторитетен, репрезентативен книж, не¬ жен, —> представителен 1: показателен, репресирам книж, —> лаτисе кем 7: угнетявам, гнетя, тъпча, мачкам, тиранизи- рам, газя, репресия книж. —> насилие 1: терор, гнет, nо-uсuиеее-- ®о. репутация книж. —> предсна- вя 2: образ, облик, мнение, виждане, имидж, визия. респект книж. —> уважение: почит, поч^итепнос^т^. ретрограден кнлж, —> консер- вотнаен, назадничав, зако¬ стенял. рефер спорт. — съ/ня 3. реч разг. —— Дума 1: слово, лаф, решаващ —> решителен 3: съдбоносен, съдбовен, ко- бен, решение — изход: разреше¬ ние. решителен - 1. Който не се спира и колебае пред труд¬ ности, когато трябва да се постигне нещо: непоколе¬ бим, твърд прен, Решите¬ лен (непоколебим,.,) защит¬ ник па правата на майките, Решителен (непоколебим...) противник на тероризма, Решително (nнπакалнби- ма...) момче, оАнт, нере-
ридание 484 шигенен, плах, колеблив, неуверен. ~ Близ. смел (вж). 2. Който е проява на такова качество: непоколебим, твърд прен, Решителен (непоколебим,,,) отговор. Решителен (непоколебим,.,) поглед, Решителни (непоко¬ лебими...) действия, <=> Ане. нерешителен, колеб¬ лив, плах, неуверен, 3. Кой¬ то е много важен за реша¬ ване, разрешаване на нещо: решаващ, съдбоносен, съдбовен книж,, кобон поет, експр, (огр,), Веч бий Дванайсетият кобен час/ и щн сразим престъпната ви власт! / Елате вий! Елате подлеци! Хр, Смирненски. Решително (решаващо,,,) битка. Решителен (реша¬ ващ...) разговор. Решаващ (съДбоноснн,,,) ден. — ко- негоримене безпрекосло¬ вен, безапелационен, твърд, ридание прен, поет, — про¬ тест Н: ропот, роптание, стон, вопъл, попна^ —> сmан. вопъл, ридание, сте¬ нание. рисувам — прен, изобразя¬ вам: описвам, представям, обрисувам, разглеждам, пресъздавам, претворявам, възсъздавам, възпроизвеж¬ дам, рисунка — картина 1: изоб¬ ражение, платно. -ь прен. изображенные 1: описание, картина, рисунък, панора¬ ма, рисунък — книж, изображен¬ ные 1: описание, картина, рисунка, платно, панорама, ритор рядко старин, — ора¬ тор 1: вития, ритъм - 1. Равномерно реду¬ ване на силни л слаби час¬ ти, гакгове в музиката: такт. Хоро в неравномерен ритъм (такт), Спазвам ритъма (такта) ма песен¬ та. 2. прен. Равномерна лпи неравномерна смяна, реду¬ ване на различни прояви: темп (темпо) прен,, пулс прен, книж, Бурни ритъм (темп...) на живота, Усил¬ вам ритъма (темпа) на ра¬ ботата. робия разг. — робсτуа. лго, окови, ярем, хомот, гнет, зависимост. робство - Живот, положение на човек или народ без сво¬
485 родовит бода, ® политическа или икономическа зависимост: иго, гнет, робия разг., зави¬ симост рядко, окови прен. пое-., ярем прен, поет., хо¬ мот прен. поет. Тук спо¬ менът витае/за робство н за гнет, Т. Траяно®, И ця- лота Европа До спази мир злакаUнн, / съзира хладно¬ кръвно как падаме и мрем / и не просвиря ръце па наш паро/ поробен / да го изба¬ ви зеке от срамният ярем, И®. Вазов, И викнаха силно: „Мразим е хомотът / позо¬ рен н мръсен на фонерн- отън!“ Ив. Вазов. Тежко робство ((^и^го..—). Отхвърлям робството (изаmа...). <=> Ант, свобода, независи¬ мост. ровя нар. —» погребвам, зара¬ вям, закопавам, роден - 1. Койго е ® кръвно родсгво с някого: рожден, кръвен, истински, същин¬ ски. РоДнп (рожсДен...) ба¬ ща. Родна (рождена,——) се¬ стро, Ро/ен (раж/нn...) син. <=а Ант. несъщински, доведен / заварен, 2. Който се отнася до родината л на¬ рода илл до семейството на някого: бащин. Обичам те, роден език, / ту гъвкав, ту твърд като камне / нлмаонн. Ив. Вазов. И отекващ пак ло тротоара/стъпкитнми /в тебе, бащин град. Е. Баг¬ ряна. РоДпа (бащина) стра¬ на. Родно (бащина) земя, Ро/ен (бащин) бряг. Роден (бащин) дом, Роден език. <=А Ане— чужд. родина - Държава-а, където някой е роден и откъдето е родът, потеклото му: отече¬ ство книж., татковина поет, гальов. Имам си ро¬ дина и на/ пея / денем грее синьото небе. Н. Вапцаров, Отечество любезно, как ху¬ баво сн ти! И®, Вазов. Ху¬ баво сн, еaекaвнea— / име слaДка— земя - рай. П, Р. Сла¬ вейков, Завръщам сн в роДн- ната (отенчствнвю.. ./Ро¬ дината (отечеството...) ни е свободно, о Ане, чуж¬ бина, странство. родлмв поет. — плодороден— плодоносен, плодовит, пло¬ ден, родовит, благодатен, урожаен. родовит рядко —> плодороден—
родословие 486 плодоносен,плодовит, пло¬ ден, родпив, благодатен, урожаен, родословие — произхо/ 2: потекло, корен, жилка. рожба гальов. — дете 2: чедо, отроче, рожден —> ро/нп 1: кръвен, истински, същински, роля —> прен, значение 2: ве¬ личина, зuаеителuоет, зна¬ чимост, — прен, участие:: намеса, дял, ^причастие, ропот — протест И: ропта¬ ние, сгон, вопъл, ридание, поплак. роптание книж, — протест //; ропог, стон, вопъл, рида¬ ние, поплак. рояк —> прен. тълпа 1: нава¬ лица, множество, сборище, гъмжило, гмеж. рубинен — поет, червен: пур¬ пурен, ален, румен, огнен, багров, багрен, огненочер¬ вен, кървавочервен, ярко¬ червен, кървав, руен. ругателство книж, - Грубо словесно обвинение и изри- чане на обидни, лоши думл: хула, нападка, ругатня разг., злословие. Туи слу¬ шам все откак съм на све¬ та, / все туй руготнястео ужасно, модно, И®. Вазов, Изсипвам ругателство (хуян...). <=а Ане— възхвала (вж). ругатня разг. — ругaτeлсmвa: хула, нападка, злословие. руен — червен: пурпурен, ален, румен, огнен, багров, багрен, огненочервен, кър¬ вавочервен, рубинен, ярко¬ червен, кървав. руквам — бликвам 1: поти¬ чам. —> ияиквему!. 2. румен —> — поет— чернен: пурпурен, ален, огнен, баг¬ ров, багрен, огненочервен, кървавочервен, яркочервен, кървав, рубинен, руен, рутинен книж, —а обичаен: привичен, традиционен, всекидневен, рутинирам книж, —> опнтен 1: вещ, умел, изкусен, обиг¬ ран, изпечен. рухвам експр, — събарям сн 1: сривам се, срутвам се, разрушавам се, падам, сгро¬ молясвам се, гътвам се, —> събарям се 2: стоварвам се, сривам се, изсипвам се, строполявам се. рухване —> прен. уеищоже-
487 ръчкам ние гибел, загиване, разру¬ ха, край. руша несв, — прен. узреж- дам: навреждам, съсипвам, разрушавам, поразявам, раз- небитвам, разсипвам, рушителен книж. — разруши¬ телен 1: унищожителен, съкрушителен, опустошите¬ лен, гибелен, —— прен, книж, разрушителен 2: унищожи¬ телен, съкрушигелен, пагу¬ бен, деструктивен, дегради- ®ен, ръгам разг. екс^, — боДа: мушкам, ръчкам, ръководство -^управление!: мениджмънт, —> упраздн- ние 2: шапка. ръководя - 1. Начело съм на някаква работна общност - предприятие, организация, отдел и под.: оглавявам, завеждам2 (огр.). Ръководя (оглавявам) зоуод— РъковоДя (оглавявам,..) секция, Ръко¬ воДя (о.г^(^1^^<^<^ам...>) служба. 2. Насочвам работата, хода на нещо: председателст¬ вам, водя. Ръководя (во¬ дя...) събрание—. Ръководя (ео/я.,,) научен съвет, -» прндвож/ам: водя, оглавя¬ вам, възглавявам, — управ- дявам 1: властвам, владея, господствам, тоеподарувам, възглавявам, -» насочвам 2: управлявам, направлявам, —а посочвам 3: направля¬ вам, напътствам, дирижи¬ рам. ръкопляскане - Шумно удря¬ не на дланите в знак на одо¬ брение, възхищение: апло¬ дисменти, пляскаме. Изра¬ зиха раДостта си с ръко¬ пляскане (аплодисменти...). Бурно ръкопляскане (апло¬ дисменти...) слнд спек¬ такъла, Посрещам знаме¬ то с ръкопляскане (аплоди¬ сменти...). ръст —> прен. растеж 3: из¬ дигане, израстване, разви¬ тие, ръчкам разг. — бода, мушкам, ръгам,
с саботаж —> вредителство— тпос-орuиеееmво, сабо-ьор- с-во, тJlоеинетво, саботирам —> преча /: препят¬ ствам, спъвам, задържам. саботьорство книж. —ереДн- тнлство: зпос-орииеее-во. саботаж, тлоеииство, садизъм експр. — жeсmaкaсm 2: зверство, безеовееиоет. звершииа, варварство, сайбия простонар, —> собст¬ веник: притежател, владе¬ тел, господар, стопанин, ха¬ зяин, само - 1. Никой друг, нищо друго, по никой начин освен посочените: единствено, изключително. Дружини¬ те наши, оплискани с кързи, / пушкат и отблъскват без сигнал, без ред, / всякои гле- до само да бъде напред. И®, Вазов, Само (еДинствено) ти можеш да помогнеш, Мисля само (еДинствено,,,) за нещастните деца, оста¬ нали без родители. Жиеея само (eДнnсτуenа...) с мн- сълта за това пътуване, 2. Не повече ог това, което е посочено: едва. Минеха само (едва) при Дни н зопъ- гузох зо вас, Дадоха мн само (еДва) пет брайкu. самобитен — оригинален 2: самороден, самоволен —» сеанзаянn 1: произволен, саможертва — разш, снUнаτе рнценин: жер-вотоmовиоег, веео-gайиое-, самоотвер¬ женост, еамоножергвова- тенност, саможив — необщителен 3. самолюбив — честолюбив, горд, амбициозен, самомнителен —> подменен: високомерен, горделив, горд, надут, важен, нафукан, наперен. самообладание —> хдоДeокрье вне: спокойствие, невъзму- тимоеm, сдържаност. самоотверженост книж. — себеотрицание: жертвого- товиоеτ, самопожергвова- телиоет, вееотдаииост, са¬ можертва, са мо пожертвователност
489 сантиментален книж. — себеотрицание, жертвоготовност, Бееотдаи- ност, самоотверженост, са¬ можертва. самородвм - оригинален 2: самобитен, самостоен кнлж, — отделен 1: самостоятелен, — сaмае стоятняен 1: независим. самостоятелен -1, Който дей¬ ства, функционира незави¬ симо или без помощта на друг: независим, самосто¬ ен книж. Самостоятелен (независим,,,) младеж. Са- мосноятелно (ннзевнсн- ма...) мислене, Самостоя¬ телно (независимо,,.) реше- мин—. <$Ант. несамостояте¬ лен, ~ Близ, необвързан. 2. За територия - който има свое отделно управление, своя власт: независим, ав¬ тономен. Самостоятелно (независима,,,) /ържаво, Самостоятелно (независн- ме...) институция, 3. Кой¬ то става или се върши без участието на друг: индиви¬ дуален. Сaмаеmаяmнлnа (индивиДуално) изпълнение, Самостоятелно (индивиду¬ ално) нзучаеенн па език, Самостоятелна (ип/ивиду- алеа) подготовка ма ученик. <=а Анщ, колективен, общ. -уличен11: индивидуален, частен, собствен, субекти¬ вен, персонален. —> отДе- лнн 2: самостоен, частен, самостоятелност — автоно¬ мия 2: автономност, незави¬ симост, — свобода 2: воля, неограниченос-. самоувереност —> сaмануусτе вие 1, самоуправление —> ееτаeае мия 1: автономност. самоуправство книж. —> свае ееолин 1: произвол, беззако¬ ние, безчинеmБO, самочувствие - 1. Увереност в себе си, ® собствените си¬ ли л възможности: самоуве¬ реност. Има голямо само¬ чувствие (самоувереност), Самочувствието (самоуве¬ реността) им е високо. 2, Усещане за морална сила, добро душевно състояние: дух. Днес сaмонувсτuнmо (духът) ти е Добро. Спадна му еоманузснвннmа (ду¬ хът). сантиментален —> чувстви- велен 1: емоционален,
саркастичен 490 саркастичен книж, — язви- тнлнп, ехиден, хаплив, злъ¬ чен, сателит книж, — с1г^1вннк 2, сатиричен -» πо/изроеоτне лен, насмешлив, ироничен, присмехулен. сбирам рядко — събирам 1: съединявам, — поет, съби- ром 2: набирам, сбирка - Съвкупност от инте¬ ресни или ценни предмети, които някой събира за изла¬ гане пред публика или за продажба, печалба: колек¬ ция. Голяма сбирка (колек¬ ция) от монети, Сбирка (колекция) ое китайски вазы, Сбирка (колекция) ов марки, —> събиране 1. -> съ¬ биране 2: купон, парти, за¬ бава, сбирщина неодобр, —> тъл- по//\ сборище, паплач, сган. сближавам - Правя някого ини нещо близък с друг: сродявам прен, книж,, свързвам. Сближават (сродяват...) ни общи цели н идеали, Тематиката сбли¬ жава (сродява..,) поезията на Смнрненски и Вaπцaрау. <=А Амт— разделям, разеди¬ нявам. сблъсък -1. Остро физическо или социално нроmивоное- гавяне на лица, групи лица: стълкновение, схватка, борба. Борбата е безмило¬ стно жестока, Н, Вапца- ров. Кървав сблъсък (стъяк- nаенnнe...). Дромоннчен сблъсък (стълкновение...) па два рода в ,. Ромео и Жу¬ лиета ", Сблъсък (стыкно- венне,,,) но Две Дружней, 2. прен. Остро противопоста¬ вяне на интереси, възгледи и др,: стълкновение, кон¬ фликт, схватка првн., бор¬ ба прен. Сблъсък (спъякпо- енпнн...) мнжДу събнсеДни- цн, Сблъсък (еmьлкнавн- пнн...) на πр<оmнуаπа^южeи характери. Морален сблъ¬ сък (стълкновение...). ~ Близ. противоречие, антаго¬ низъм, сборище —> тълпа: навалица, множество, рояк, гъмжило, гмеж, —— неодобр. тълпа//: сбирщина, паплач, егаu. сбръчквам се — набръчквам сн 2. сбъдвам се —> осъществявам сн 1: реализирам св, ставам2.
491 сввж сбъркам — прен, разг. грубо ненормален 2: луд, побър¬ кан, умопобъркан, безумен, налудничав, умопомрачен, невменяем, смахнат, отка¬ чен, мръднал, превъртян, шаша®, чалнат, упав, изку- куригал. сбърквам се —> прен. разг, излъгвам сн 3. свада нар, —> раз/ор: кон¬ фликт, разпра, разправия, караница, скарване, кавга, свалям -1. Премествам нещо на по-ниско мясго: смък¬ вам, снемам. Свалям (смък- зам,,,) книги на долна поли¬ ца, Свалям (смъквам,,,) ба¬ гаж от злак, Сеолям (смъквам,,,) дете от дърво— <=А Ант— качвам 1 (вж), 2. прен. разг. За болест - об¬ хващам някого, отнемам силите му: събарям прен, разг., повалям прен. Ня¬ колко дене сн държах,, но после грисът мн сзади (съ- борн,,,), 3. прен. Отнемам властта, поста на някого: смъквам, събарям, детро¬ нирам книж. (огр, за мо¬ нарх), махам разг. Свалиха (смъкнаха,,,) стария дирек¬ тор, Свалят (смъкващ,,,) правителството с борба. Свалят (смъкват,,,) царя от престола. <=а Амв— кач¬ вам 2 (вж). 4. Правя нещо да не е на мястото си (облкн, върху тялото): махам, от¬ странявам, снемам. Сва¬ лям (махам...) очилата си— Свалям (махам...) ера- навръзке. Сеолям (ма¬ хам...) обувки, <=а Ант. по¬ ставям 1 (®ж), 5. прен. спец. Записвам от интернет ® своя компютър някаква инфор¬ мация: даунлоудвам спец., изтеглям прен, спец., из¬ точвам прен. спец,, точа прен, спец,, тегля прен, спец, Сеолнх (/еунлау/- вах..—) Два пови филма. Все¬ ки /не свалям (öоуnлауд- зам...) музика. <=а Ант. ъплоудвам, качвам. — прен. понижавам 2: снижавам, намалявам, свалям, сварвам —» заварвам, нами¬ рам, откривам. сведения — данен: податки, информация, факти. сведущ — знщ 1: компетентен, опитен, сввж —» прен. чист 1: пресен,
свенлив 492 прозрачен. свенлив —> стеснителен 1: срамежлив, притеснителен, срамлив, свит, забутан, — стеснителен 2\ срамеж¬ лив. свенливост —> стеснение, смущение, притеснение, неновкос-, свян, срам, не¬ удобство. светвам - 1. Започвам да из¬ давам светлина: грейвам, засиявам, пламвам прен., заблестявам, блясвам. Слънцето сентно (зрнй- на...) зад облака, Лампите суевнаха (грейнаха—,,). Гра¬ дът светна (грейна,,.) от хнляднте празничен раке¬ ти, оА^нт, затъмнявам се, потъмнявам, помръквам, 2. прен. Започвам да изразя¬ вам силна радост, доволст¬ во: грейвам прен., засия- вам прен,, просиявам првн., заблестявам (огр, за очл), блясвам (огр. за очи), просветвам прен. Лицево м светна (грейна...) прн него¬ вата появя, Очнве ма /ете- mа свещнахо (грейнаха,,,), като видя со/яръко. <=а Ант. помръквам, потъмня¬ вам, помрачавам се, светкавичен —а мигновен, моментален, мълниеносен, шеметен, светъл — ясен Г. безоблачен, ведър, чист, — ясен 2: блес¬ тящ, лъчист, сияен. светя — прен. блестя 2: лъщя, грея. свечерява се -4 смрачава се 1: притъмнява, стьмнява^) се, стьмва^) се, здрачава се, мръква <се>, свивам — прен, разг'. откро/- вам Г. задигам, вдигам, пип¬ вам, отмъквам, гепя, забърс¬ вам, —> прен. разг. крада, за¬ дигам, пипам,вдигам, при¬ своявам, гепя. свиден експр. —ьмня Г. скъп, любим, обичен, драг. свидетелство — акт 1: удос¬ товерение, свиквам - Придобивам навик редовно да правя нещо: привиквам непрех,, на¬ виквам, научавам св, при- учвам св. Келнерът е свик¬ нал /Да нн чака /и Да ни сер¬ вира. Н, Йорданов, От мъничка навикнах / Да ходя по лодята, И®, Вазов, Свик¬ нах (привикнах,,—) Да ста¬
493 своеволие вам рaна. Щн свикна (ери- енкне...) с тукашния ре/. Свикнал (привикнал,,,) е да пуши н трудно щн отвикне, <=а Ане. отвиквам, отучвам се, — научавам 2: привик¬ вам, приучвам, -4 приспо- собяешм се 2‘ привиквам, адаптирам се, пригаждам се, нагаждам се, аклимати¬ зирам се, акомодирам се, свиреп експр, — прен, буен 1: стихиен, неудържим, ярос¬ тен, лют, —> ажeсτанeн— остър, лют. свиг — прен, разг. eeоUщнτне лнн 1: загворен, неконтак¬ тен, неразговорчив, нератто- ворни®, див, — прен, разг. стеснителен 1: срамежлив, свенлив, притеснителен, срамнив, забутан. свобода -1. Живо-, състояние на човек или народ, когато е независим nопитиеееки, икономически или от няко¬ го: независимост. Насред! И все напреД! Към подвизи н слова! / В сърцато най- еапре/ свободата изгрява! П, П. Славейко®, СзобоДа- та (независимостта) се извоюва с много жертви. Бой зо свобода (nнзоеuене мост). <=а Нnη. робство (вж) 2. Възможност да се действа без ограничения лли принуда, липса на огра¬ ничения, принуда: незави¬ симост, воля (огр,). да (независимост,,,) ма слае заmо. СвобоДа (nнзоβнсне мост...) ма мисълта. Живея па свабадa (воля). МодеМсн- вях си сеабаДa (наивнсн- мост) враиотава, <=Αητ, ограничения, зависимост, своеволен - Който става по своя воля л настроение, без задръжки, морал, съобра¬ зяване с ред и закон: само¬ волен, произволен. Сване воден (самоволен,,,) рвзео- рнДбн. Своеволно (самовол¬ но..,) напускане на робота по всяко време, —а сβоeeрое анн— вироглав, оnьрииеав, опак, дръпнат, ®ъртоглав, своеволие - Действие без зад¬ ръжки и контрол, морал: произвол, беззаконие, са¬ моуправство книж,, без- чинство книж, Своеволия¬ та (произволът...) па /н- ректоре прогониха много хора, В страната своеволн-
своевременен 494 ято (произволът,,,) нама¬ ляха, —а своенравие: виро- главс-во, опьрниеавоег, опакост. своевременен —а навременен: бпатовремсuеu. своенравен - Който постъпва според своего желание и настроение, без да се съоб¬ разява с други или с приети норми: своеволен, виро¬ глав разг,, опърничав разг., неодобр., опак разг, не¬ одобр., дръпнат прен, разг. неодобр,, въртоглав разг. неодобр. Своенравни (сзаeе валнн...) началник, Свое¬ нравно (своеволно...) момче, Много е своенравна (сеое- βалna...) н пн вярвам до при¬ еме да жнзне с теб. своенравие - Особеност на характера или постъпка, при която няма съобразява¬ не с установен ред, с изиск¬ вания илл желания на друг: непокорство, своеволие, вироглавство разЕ, опър- ничавост разг, неодобр,, опакост разг. неодобр, Нн- гауаτа своенравие (сваeуае лнн...) му съзДава постоян¬ ни конфликти, Проявяваш своенравие (своеволие,,,), своеобразен —> оригинален 3: необичаен, особен, необик¬ новен, бамбашка, свойски — фемиднорнн: ин¬ тимен. свойствен — характерен, ти¬ пичен, специфичен, отличи- -елен, присъщ, свойство — качество Г. ха¬ рактеристика, признак, осо¬ беност, черта. свръх —> еаД. свързаност —> връзка 3: зави¬ симост, взаимозависимост, взаимовръзка, втаuмообуе- ловеIIоет, свързвам — сближаовам: сро¬ дявам. свърталище - Място, където се събират много хора или животни, обикн, за да се организират за нещо лошо: гнездо прен,, котило прен. презр. Тази къща е свърта¬ лище (гnнзда...) па престъп¬ ен групи. Изасmоенннян Двор е свърталнще (каτне ла...) на наркомани. свършвам - 1. прех, Слагам край на нещо, правя нещо да в готово: завършвам, при- вършвам, приключвам,
495 сгодвн довършвам (огр, за рабо¬ та), изкарвам разг. Така за¬ почнехме живота сн, Дру- зори мои, / тъй може би ще свършим земните сн Дни, Е. Багряна. Свършвам (завършвам,..) плетиво. Свършвам (завършвам,,,) немя. Свършиха (зевърши- хе...) нозе метростапцня в София. Свършвам (оазърш- зам...) гимназия, Свършвам (завършвам,,,) преговори. <=а Ане, започвам 1 (®ж) 2. Стигам до края си: завърш¬ вам, приключвам. Из¬ питът свърши (завърши,—,), Войната свърши (завър¬ ши,..). <=а Аев. започвам 2, 3 (вж). 3, uенрех. Имам край, завършек: завърш¬ вам, окончавам (огр, за думи). Романът свършва (завършва) с епилог, Дума¬ та по/ свършва (завършва, окончава) на „ Д “, а пот ма „т“. <=а Ане, започвам 2 (вж). — изразходвам 2: упо¬ требявам, изчерпвам, из- харчвам, изконсумирам, — прен. разг, умирам Г. почи¬ вам, издъхвам, отивам си, пуквам, свършвк рядко книж, — крои 1: граница, предел. — крои 3: завършек, приключване, финал. свъевам се — намръщвам сн: смръщвам се, навивам се, намусвам се, нацупвам се, начумервам се, нагрочвам се. —» прен, поет, притъм¬ нявам 1: сгъмнявам се, стъмвам се, затъмнявам се, мръщя се, намръщвам се, навъсвам се, начумервам се, свъсем —> намръщен: смръ¬ щен, навъсен, начумерен, прен. поет, аблaннн: заобла¬ чен, мрачен, навъсен, нам¬ ръщен, смръщен, начуме¬ рен, мътен. свян —> срам 1— -ь стеснение: смущение, притеснение, неловкост·, срам, свенли- восг, неудобство. сгазвам разг. — смазвам 1: смачквам, премазвам, пре¬ газвам, размазвам, сган презр, — тълпа # сбо¬ рище, сбирщина, паплач. сговор —> разбирателство: съгласие, единомислие, хар¬ мония. сгоден разг. —> Добър 2: харен, —а ло/ходящ 3: благопри¬
сграда 496 ятен, удобен, добър, щаст¬ лив, сграда —> постройка, •здание, строеж, сгромолясвам се --» събарям сн 1: срутвам се, сривам се, разрушавам се, рухвам, егрополявам се, падам, гъгвам се, сгрявам се — стоплям се 1, 2: затоплям се, загрявам се, сгушвам се — прсн. спотай¬ вам сн 1: потайвам се, при- таявам се, гуша се. сгъвам — нагъвам 2: дипня, надиплям, едuнлям. сгърчвам св — набръчквам се 1: нагърчвам се. сциплям — нагъвам 2: сгъвам, дипля, надиплям. сдобивам св разг. — получа- зам 2: придобивам, доби¬ вам. сдружение - Организация на хора с еднакви интереси л цели обикн. за някаква про¬ фесионална, обществена или политическа дейност: съюз, обединение, асоциа¬ ция книж,, алианс книж, рядко, братство прен. ряд¬ ко (огр. за обединение по територия, идел). Сдруже¬ ние (асоциация.,,) на земе¬ делци, Професионално сдру¬ жение (съюз...). ~ Близ. дружество, компания, кор¬ порация, конфедерация, сдържам - Не позволявам на нещо да се прояви: въздър¬ жаме, възпирам, удържам, потискам, задържам, спо¬ давям, задушавам прен. (огр. за чувство), заглуша¬ вам прен, (огр, за чувство). С/ържсом (въздържам...) с усилие зннеа сн. Едвам с/ържа (удържа,,,) сълзн- те си да не рукнат. СДър¬ жам (възДържам.,,) нерви¬ те сн,— СДържам (въздър¬ жам...) смеха сн. Сдържам (възДържам,..) нзблнке на раДост. <=а Ант. отпускам, сдържан —» хладнокръвен, овладян, спокоен, невъзму¬ тим, безстрастен, безтрепе- тен. — спокоен 4: кротък, — вих 4: спокоен. сдържаност — хладнокръвие: спокойствие, невъзмуги- мост, самообладание. себелюбие —> егоизъм: себич¬ ност, егоцентризъм, себеотрицание - Отказване от лично спокойствие, придо¬
497 сещам св бивка, щастие л др,, жертва на най-важни лични неща: жертвоготовост, самоот¬ верженост книж., самопо- жертвоватолност книж., саможертва разш,, всеот- даймост. Бори се с изклю¬ чително себеотрицание (жсертвоготовносв———)— Ра¬ боти с истинско сeбeаτрн- ценнв (жнрmеазаmазе nасη...). Проявявам себе¬ отрицание (жeрτеозaτозе пост...). <=а Ант. егоизъм (вж), себичност — егоизъм, себе¬ любие, егоцентризъм. севда поет, — любов 1: обич, страст. сегашен —— съвременен 1: дне¬ шен, настоящ, седя нес®, — стоя 1: стърча. —а стоя 2, престоявам, пре¬ бивавам, кисна, — бездей¬ ствам 1: стоя. — без/семснн зам 2: стоя, седя, стърча, вися, кисна, дремя, кибича. —а бездействам 3: стоя, пасувам, спя, дремя. сеир разг. ирон. —> спектакъл 3: представление, цирк, шоу. сектор — отДел 1, подразде¬ ление. семпъл книж, — лросв 3: обикновен, непретенцио¬ зен, сепвам се —> стряскам се 1: списвам се, стъписвам се. —> изплашвам се, уплашвам се, стряскам се, подплашвам се. сервилност книж. — угоДмн- ннсmво: подлитурство, под- мазвачество, раболепие, ла¬ кейство, па^йщина, урод¬ ливост, слатаеество, бпюдо- лизничество, сериозен —> голям 2: значите¬ лен, съществен, важен, едър. — прен. задълбочен: проникновен, дълбок. сетен поет. — последен, сечиво —> средство 1: оръдие, инструмент. сещам поет. —> долавям: усе¬ щам, забелязвам, разби¬ рам, чувствам / почувствам, схващам. сещам св - Идва ми на ум как да постъпя: досещам се, съобразявам <се>, хрумва ми. Сетих сн (досетих се..,) как Да убедя баща си да мн съдейства, Сещам се (досе¬ щам сн...)— чнмога Да стиг¬ на н по по-кратък път,. —>
сив 498 спомням сн: досещам се, припомням си, изумявам си, сив —> прен, безинтересен 2: скучен, нсин-сресен, бана¬ лен, тривиален книж,, дел¬ ничен, прозаичен, безцве¬ тен, — прен, облачен, заоб¬ лачен, мрачен, навъсен, намръщен, свъсен, смръ¬ щен, начумерен. сивота — прен. еднообразие 2: монотонност, моногония, еднообразносг, екуеuосm. скука. сигнализирам -> прен, разг. прнДулрнжсдавам: аларми¬ рам. сигурен - 1. Който заслужава доверие: верен (огр, за чо¬ век), надежден, благона¬ дежден (огр. за човек), Си¬ гурен (внрнп...) прнящел, Сигурен (внрнп...) човек на властта, Сигурно (надежд- ео) средство, Сигурно (еа- /нж/nа) място. <=а Анщ— несигурен, съмнителен, не¬ надежден, неблагонадеж¬ ден. 2, Който вярва напълно в нещо, в истинността на не¬ що: уверен, положителен, убеден. Сигурен (уверен,,,) съм, чн ще пътуваме, Сигур¬ ни (уверени.,,) смн, челече¬ нието е прaУuнΊна. <=а Ант. несигурен, неуверен, — без¬ спорни 1: gое-овереu. не¬ оспорим, надежден, нео¬ провержим, необорим, —> безспорен 2: несъмнен, без¬ съмнен, неоспорим, явен. сигурно —а явно 3: изглежда, очевидно, навярно, вероят¬ но, — безспорно: несъмне¬ но, безсъмнено, очевидно, положително, безусловно, явно, определено, разбира се. сиди спец, — компактдиск, сидиром диск, диск, сидиром диск спец, — ком- лактДнск, сиди, диск. силен - 1. Който има голяма физическа или военна сила: мощен с^пр,, як разг. И с грахаτ сщрехотнп Везувнй разтресе / мозъщище сща- зи па каменен сщап. Хр, Смирненски. Силен (мо- щнн...) мъж. Силен (мо- щеп...) борец, Силен (мощ- пн...) ръце, Силен (мощен) противник, <=а Ант— слаб 1 (®ж) // Който има физичес¬ ка уегойеивоеm, здраве: крепък, издръжлив. Силен
499 син (крепък,,,) организъм, фф Ант. слаб 3 (вж) 2. Който има големи възможности, мощ, влияние: могъщ книж,, мощен, влиятелен (огр, за човек), Том никого не пародира, /нн търси сид¬ ни хоро - / могъщия човек намира / във себе сн aπaрa. Ал, Геров, Има силен (*№3^ щн—,,) прнявнлн, Силен (мо¬ гъщ,,,) с парите си. Сипна (могъща,,,) власт, Силен (могъщи,,,) позиции в служс- Uama. Силна (могъща,,,) съпротива, фф Ант. слаб 2 (вж) 3. За глас, звук - който се проявява със сила: висок. Силни (висок) смях. Сияен (висок) рев. Силен (висок) говор, фф Ант. слаб 1 (®ж), тих 3 (вж) ~ Блнз. гръмък 1 (вж). 4, Който действа, про¬ явява се с голяма сила: мо¬ щен, могъщ книж,, голям. Силен (мощен...) вятър. Силни (мощен,,,) удар. Си¬ лен (мощен,—.) натиск— Сил¬ ен (мощни...) страсти, фф Ант. слаб 4 (вж) - Близ, буен 2 (®ж), иеедьржаи (вж), 5, Който се проявява ® голя¬ ма степен: дълбок прен. Силна (дълбока) ненавист, Силна (дълбока) скръб. Сил¬ но (дълбоко) чувство, фф Ант. слаб 4 (вж). силом рядко — насила, насил¬ ствено, принудително, зор- лем. силует книж, —> очертание: контур, линия. символ —> олицетворение 2: въплъщение. символичен — показателен 1: симптоматичен, знамена¬ телен, емблематичен. симпатичен — привлеквте- лен 1: приятен, — мил 2: приятен, обичен, обичлив, драг, любав, симптом книж. — признак 1: белег, знак, показател, ука¬ зател, индикация, черта, симптоматичен книж. — по¬ казателен 1: знаменателен, емблематичен, символичен, симулирам книж. —> престру¬ вам сн I: направям се, пра¬ вя се, престор®ам се. син - Който има цвета на не¬ бето: небесен, лазурен поет. Дошло ни сн [кокиче] в Ден бурен, / а небеса лазурен / сънуваш,, мило, ти. Ив. Ва¬ зо®, Облечена в синя (небвс-
синор 500 па) рокля. Сипи (небесни,.,) очи, Сини (нвбвснии...) широ¬ ти, Лазурни (сне) небосвод, синор —> граница 1: межда, сиромах — бедняк, нищ, гол¬ так, сиромашия разг. —> ивДеост: беднота, немотия, мизерия, оскъдица, нищета, безпари¬ чие, глад. сиромашки разг. — беДне 2: оскъден, ограничен, недо¬ статъчен, мизерен, скромен, системен -алогични 1: после¬ дователен, ситен — малък 1: дребен, — рядко разг, малък 2: невръ¬ стен, маповьтрас-еи. дре¬ бен. ситуация книж, — по^юже- мне 2: състояние, обстанов¬ ка, сияен книж, — блестящ 1: бляскав, льеиеm. искрящ, лъчезарен, ясен. сияя —блестя 1: грея, искря, пламенея, —а блестя 3: грея, искря, пламтя, сказание —> мыт 1: легенда, предание. скалъпвам разг — ueсеeeuе рям, монтирам, скроявам, скапан —> прен. жарг. неодобр. лош 1: недобър, калпав, ни¬ какъв. скапвам св разг. експр, -ьраз- лазам се 1: изгнивам, раз- тпявам се, разплувам се, раз¬ капвам се, сплувам се, —> уморявам сн: изморявам се, изтощавам се, капвам. скарваме —>раздор: конфликт, разпра, разправия, карани¬ ца, свада, кавга, скачам —> закачам1 2: прика¬ чам, скелет — прен. основа 2: ка¬ нава, фундамент, скиталчество книж, — скит¬ ничество: скитане, митар¬ ство. скитане —> скитеичнсвео: скиталчество, митарство, скитничество - Пътуване по различни места, съпроводе¬ но с трудности, лишения, неприятности: скитане, скиталчество книж., ми¬ тарство обикн, мн., разг Го/нпн па скитничество (скитане,,,) за паeτa. През своето скитничество (скн- тапв.,,) героят на Байрон ЧайдД Харояд посвДа н на Балкапнтн. Животът му е изпълнен със скитничество
501 скривам (скитане...). Разказах му за скитничеството (митар¬ ствата) сн. скланям разг. —> съгласявам се Г. склонявам, приемам, благоволявам, навивам се, кандисвам. склонност — влечение, на¬ клонност, предразположе¬ ние. склонявам —> съгласявам сн 1: приемам, скланям, благо¬ волявам, навивам се. канди¬ свам, сковавам се —> замръзвам 1: заледявам се, вледенявам се, — прен, вцепенявам сн: втрещявам се, заковавам се, замръзвам, смразявам се, скоро - 1. Не след много вре¬ ме: наскоро, близо (близ¬ ко). И пвичките свян н шушнат листа, / че близко е веч жълтолнстата есен, К, Хрис-ов. Изпитите са вече скоро (наскоро,,,). Ско¬ ро (нaскара...) е моментът ма съдбовната среща, 2. Не преди много време: наско¬ ро, неотдавна, неотколе поет. Скоро (наскоро,,,) си пристигнахме, Скоро (не- аηдоβнa...) мн писа. <=а Ант. отдавна, отколе, скоропреходен книж. —> кратковременен Г. кратък, нетраен, иецьлтограеи, недълговечеи, мимолетен, скоростен —> бърз I: ускорен, скорошен - 1. Който е станал преди малко време: неот¬ давнашен, наскорошен рядко, близък (огр,), неот- колешем поет. Скорошни (неот/явняшен,,,) голям ус¬ пех. Скорошно (neаηдaз- нашно.—.) земетресение. Скорошни (нвотдавнаш- пи,—,) събития— <= Ант. от¬ давнашен, отколешен, дале¬ чен. 2. Който предстои след кратко време: недалечен, близък. Нвдвй сърцв по скърби здаво ти; / крой близък е но тежките нево¬ ли— П. П. Славейков. Очак¬ ваме скорошно (нв/влвч- пя...) победа,. Предстои ско¬ рошно (недалечна,,,) сват¬ ба. Мисля за скорошния (не¬ далечния..,) конкурс. <=А Ант— отдавнашен, отколе¬ шен. скривам -1. Слагам нещо илл някого, обикн. зад, под дру¬ го -ака, че да не се вижда:
скривам се 502 закривам, затулвам, по¬ кривам. Скривам (закри¬ вам...) лицето си с ръцв, Скривам (закривам,,,) ив- лежконя с книгата. Скрнх ( закрих, за тулих) детето за/ себе сн. <=а Ант, откри¬ вам 1 (вж), 2. Правя нешо или някой да бъде на неиз¬ вестно място: укривам, прикривам, потулвам. Скривам (укривам,.,) прес¬ тъпник, Скривам (укрн- зам...) парии. <=а Ант. раз¬ кривам 2 (вж); предавам 2 (вж). 3. Не казвам, премъл¬ чавам нещо: укривам, при¬ кривам, спотаявам, зата- явам рядко, Скривам (укри¬ вам...) истината. Скривам (укривам,,,) намеренията сн. Скривам (укривам,,,) eaβunaτa. <=а Ане— разкри¬ вам 1 (вж), откривам 2 (®ж). скривам се —> крия се 1: по¬ тулвам се, туля се. — крия се 2: укривам се, потулвам се, покривам се. скрит —> таен 1: скришен, потаен, — прикрит 1: по¬ таен, подмолен, -аен, —> прикрит 2: таен, потаен, неявен. скрито —> тайно, скришно, потайно, крадешком, скришен —> тонн 1: потаен, скришно — тайно, по-айно, скрито, крадешком, скромен — прен. чен: ограничен, оскъден, беден, мизерен. скроявам —> прен, ueецenu~ ром: монтирам, скалъпвам, скръб — мъка 2: страдание, тъга, горест, терзание, бол¬ ка, покруса, ^радост, жал¬ ба, скръбен — тъжен 1: печален, нерадостен, невесел, горес¬ тен, тъжовен, безрадостен, безутешен, горък, —> тъ¬ жен 3: печален, нерадостен, невесел, горестен, безрадо¬ стен. скудоумие книж. —> глупост 1: гламаЕщина, гпупащина, нпигкоумие, ^поумнс, тъпота, тъноглавие, щура- вост, простотия, будалпък. скука —> прен, еДеообразне 2: монотонност, монотония, еguообразноет, скучност, слЕо-а, скучен — безинтересен 1: отегчи-спен, досаден, до- теглив, неинтересен, неза-
503 слаб uuмателеu. — безинтере¬ сен 2: иеиитересеи, банален, тривиален книж., делничен, прозаичен, безцветен, сив. скучмост кнлж. —> прен, нДeае образин 2: моuо-онuое-, моногония, еднообразносг, скука, сиво-а, скъп — ценни 1. —а богат 2, богаташки, скъп, луксозен, скъпарски, — мил Г. оби¬ чен, любим, драг, скъпарски разг, — богат 2: богаташки, скъп, луксозен, скъпоценен - 1. Който има много висока цена, много ценен: безценен, драгоце¬ нен книж, Скъпоценни (бнз- ценни..—) предмети за укра¬ са. Скъпоценен (безценен,,,) камък. 2— прен, Който има много добри качества л го¬ лямо значение, роля за ня¬ кого, нещо: безценен, не¬ оценим, драгоценен прен. книж,, понякога ирон., зла¬ тен прен. Скъпоценен (без¬ ценен,,,) дар от приятели. Скьπаевnнn (безценен,,,) исторически документ. Скъпоценен (безценен,.,) сне. скърбя - Изпитвам скръб, мъ¬ ка: тъжа, тъгувам поет., жаля рядко. Не (jaw, мей- ко, не тъжи, чн станах азы хайдутин, /хайдутин, май¬ ко, бунтовник, то тебе, клепа, оставих зе първо чедо Да жалиш! Хр. Боте®, <=> Анв, радвам се. скътвам — залязвам 1: опаз¬ вам, съхранявам, увардвам, спастрям. слаб -1. Който няма физичес¬ ка сила или издръжливост: безсилен, немощен, хилав. Слаб (безсилен,,,) си за бор¬ ба с такъв бабанка. Слаби (безсилни,,—) ръце. Слабо (безсилна,,,) воля, <=А Ант. силен 1 (вж). 2, Който няма сили л възможности да се справи с нещо трудно, опас¬ но: безсилен, безпомощен, беззащитен (огр, за човек). Слаб (безсилен,,,) съм в бор¬ бата за такава кауза. Слаб (безсилен...) аргумент, <=а Нnm— силен 2 (вж), 3. Кой-о няма достатъчно съпроти¬ вителни сили, за да устои на неблагоприятни въздейст¬ вия: неустойчив, неукреп¬ нал, незаякнал, крехък прен,, неиздръжлив, хи-
слаоост 504 пав, нежен прен, Ощн съм слаб (неукрепнал...) след оопнрациято, Слаб (неукреп¬ нал,.) организъм, Слабо (неустойчиво, крехко) рас¬ тение, <=а Ант, силен 1, здрав 1 (вж), 4. Който дей¬ ства, проявява се без сила: немощен, тих (огр.)' Слаб (тих) вятър. Слаба (немощ¬ на) съпротива. Слабо (не¬ мощно) въздействие, <=А Ане, силен 4 (вж). 5, Който няма достатъчно мускулна маса, -лъстини на тялото: мършав, кльощав, сух, изпит нреu,, аскетичен, постал. Слабо (мършaва...) тяло, Слаб (мършав,,,) мъж, Слаб (мършав,,,) ста¬ рец, Слабо (мършаво,,,) лице, <=> Ант. дебел 1 (вж) // Който има тясна фигура, тяло л кости, покрити с мал¬ ка мускулна маса: тънък, изящен, фин. Ей me тебе, тънка Стаео, / Дека мама Да те виды, / да me виды, Да те чуе? Нар. пес. Висока, слаба (тънка,,,) н стройна Девойка, Слаба (щънка,,,) ръка, Слаби (тънки,,,) пръсщн. <=А Ане. дебел 1 (вж), 6. Койго не е до¬ статъчно здра®, издръжлив, устойчив на силово въздей¬ ствие: нестабилен, не¬ здрав, неиздръжлив, не¬ устойчив. Слаби (ннста- инлпн...) подпори. Слаб (нн- стабилвн.,,) клон. Слаба (нестабилна,,,) степа. <=а Ане. здрав 1 (вж), устойчив (вж), — нежен 2: крехък, неустойчив. — тих 1: глух, приглушен, нисък, — прен, бездарен 1: неспособен, по- ередсгБеи, ие-алаиmпив, не¬ кадърен. — прен. бездарен 2: посредствен, неталант¬ лив, некадърен, слабост - 1. Липса на дос¬ татъчно физически сили, здраве: безсилие, немощ, немощмост. Вижс, немощ- пост па твоя троп царува, /по/ сълзищн на всички зна¬ мена. Т. Траянов. Изпитва¬ ше голяма слабост (безсн- лнн...) след првкерепене болест, Слабостта (безсн- лнвна...) му да върви се вижда. . Ант— сила, мощ, крвпкост. 2. Липса на възможности, на сила за за¬ щита, противодействие на
505 славен нещо: безсилие, немощ, безпомощност. Слабост (безсилие...) па войските. Слабост (безсилнв.,,) на злостта да се справи с ико¬ номическите проблеми, Слабост (бвзсилнв,,,) не дъщеря Да помогне на май¬ ка сн. <=> Аев. сила, мощ, могъщество, — прен, недо¬ статък: недъг, несъвър¬ шенство, дефект, кусур, ми¬ нус, махана, — прен, βλημ- ние: наклонност, склон¬ ност, предразположение, слабохудожвствен —> нехудо¬ жествен: нискохудожест- вен, слава - Голяма, широка изве¬ стност и възхвала за нещо сторено, което има — голямо значение и е много добро: прослава (рядко), лаври прен. книж. НапреД! И все напред! Към подвизи и сла¬ ва! / В сърцато най-напреД свободата изгрява! П, П. Славейков, И неспрослава гроба мн да кичат, / а за¬ това, че твоМ съм, чн оби¬ чам / знмяна ни, Кр. Вълков, Защото бн чести¬ то [нашето поколение] / товара Да поеме / еа съни¬ ща големи /н сяaβрн— кръв покрито /де стигне идеали - / до Днеска блян остади, Ив, Вазо®. Славата еа епо¬ пеята не Шипка се носи през вековете, ~ Близ, про¬ слава (®ж), славвн - Който се ползва с го¬ ляма известност, слава зара¬ ди свои положителни каче¬ ства или прояви: прославен (огр. обикн. за човек, мяс¬ то), прочут, знаменит, ле¬ гендарен, чутовен поет., чутвм поет, рядко, Перущи- це сдавеа, гнездо на герои! Ив. Вазов. Том нейде, на¬ връх планината, /що небе¬ то синьо крепи с рамената, /из/изо се някой див, чуто- вен връх, / покрив с бели кости и със кървав мъх, / но безсмъртни поДвиг памет¬ ник огромен, Ив, Вазов. Ва¬ зов възпява поДвизо на на¬ шите славни (прославени,.,) опълченци—, Кирил и Мнmа- Дий са словни (прославе¬ ни,,,) книжовници, Словно (знаменито,,,) минало но древно Ело/о. М. Кюрн е славно (прославено,,,) хн-
славословие 506 мичко. Паганини е славни (прославен,,,) музикант. Славен (знаменити,,,) дни, —> прен. рядко прекрасен. чудесен, чуден, дивен, възхити-елен, прелес-ен, великолепен, превъзходен, разкошен. славословие книж, — възхва¬ ла /: хвалебствие, адмира¬ ция, дитирамби, славословя книж, експр, — възхвалявам: величая, ®ъз- всличавам, превъзнасям, адмирирам, възнасям. слагам — поставям 1: турям, бутвам, бутам, — поставям 2: слагам, инсталирам. —> оставям 1: поставям, ту¬ рям. — прен. определям 2: поставям, турям, слагачество ратг■' неодобр. —> угоДничество: подлизурст- во, нодмазвачество, раболе¬ пие, сервиннос-, угодпи- бост, лакейство, лакейщина, бнюдолизничество, сладък прен. —> приятен 1. слвда —> знак 1: белег, диря, оmпееатьк, печат, следствие юрлд. — разследва¬ не: обследване, анкета. следя —> внимавам 2: гледам, бдя, наблюдавам, сливам — обединявам 1: съе¬ динявам, събирам, интегри¬ рам, слизам - 1. Придвижвам се надолу: спускам се. Мрак се в ъглите таи. / Слнзналн после но Двора, /а зорн /вече зорено блести—. Н. Вапца- ро®. Слязох (спуснах се) по стълбата, Слязохме (спус¬ нахме се) от планината с лифта. Самолетът бавно слезе (спусна се) но писта¬ та, <=а Ант. качвам се 1 (вж), 2, прен, За пъ-г, река л др, - разположен съм ® по¬ сока надолу: спускам се. Пътеката слиза (спуска се) стръмно надолу. Гората слиза (спуска се) до сомово снла. —— споДом 1: намаля¬ вам 1, понижавам се, снижа¬ вам се, падам. слисвам разг. — смайвам, по¬ разявам, изумявам 1, зашеме¬ тявам, втрещявам, шашвам, слисвам св —> стряскам се 1: сепвам се, стъписвам се, слово рядко —> думо 1: реч, лаф. словесност книж. —> литера¬ тура: книжнина, писме-
507 смазвам hoot, книжовност. сложен - Който е съставен от много части или особенос¬ ти, качества: комплицирам книж,, заплетен прен., засу¬ кан прен, разг·. Сложна (комплицирано,,,) плетка. Сложни (комплициран...) сюжет. Сложно (комплн- цнрано,,,)усmраUсτва. По- лажнnинmо зн е доспа сложно (комплицирано,,,). Сюжетът н Доста сложни (заплетен...). <=> Ант, прост 2 (вж) ~Близ. услож¬ нен, — прен, тру/ее Г, мъ¬ чен, тежък, слой —> сдаст: ред. сломявам книж. — πабeждое вам 1: надвивам, сразявам, съкрушавам, смазвам, -» съкрушевем 1: съсипвам, смазвам, разсипвам, уби¬ вам, разбивам, пречупвам, служа рядко — работя 2: бач¬ кам, служа си — използвам I: ползвам, употребявам. — използвам 2: употребявам, боравя, оперирам. служба —> района 2: занятие, препитание, поминък, длъжност, бизнес, хляб. случвам се - Има мв, проя¬ вявам се като факт в дейст¬ вителността: ставам2, из¬ вършвам се, осъществя¬ вам се, реализирам се книж., протичам, разви¬ вам се прен. огр., разигра¬ вам се прен. огр. Отворили ввчн даскале школощо? / Случи ли се нещо ново у се¬ лото? Елин Пелин, Атен¬ татите в Ню Йорк сн слу¬ чило (станаха...) пред очи¬ не но целия свян. Събитн- яно в „ Герацитесн случ¬ ват (стават.—.) по село. Не знам какво св е случило (стопяло,,,), защоно не бях ери тях. ИзгражДането по пое зево/ непременно щн стане (ще се осъществи, щн сн реализира, щн се слу¬ чи но®. нежел,) в сяедвощи- те 1-2 г. — оказвам сн 2: улучвам се. случка — епнзод /: събитие, слушам — еmееU' чувам 2: вслушвам се. смазвам - Със силен натиск или удар развалям, увреж¬ дам формата на нещо: смачквам, размазвам експр., премазвам (огр. -
смайвам 508 при движение), прегазвам (огр. - при движение), сгаз- вам (огр, - при движение) разг. Смазвам (смачквай,,,) буболечка, При лодоeнτа сн сзро/ото смаза (смачка,,,) много народ. Ударът н сма¬ зал (смачкал) багажника по к<^лато. Заканва се, че ще те смежен (смачка, разма¬ же) от бaй. — прен. експр. побеждавам 1: надвивам, сломявам, сразявам, съкру- шавам, — прен, експр. раз¬ громявам: потушавам, ус¬ мирявам, потъпквам. —> прен, експр, съкрушоеом1: сломявам, съсипвам, раз¬ сипвам, убивам, разбивам, пречупвам, смайвам - Учудвам много синно с положителни или отрицателни качества, про¬ яви; изумявам1 книж,, по¬ разявам книж., зашеметя¬ вам прен. експр., втрещя¬ вам експр,, шашвам разг. експр. Дворците смойуот (иоумяват.—.) с кросовато н богатството сн. Негово¬ то избухване мн смая (нзу- мн...). Смаях (изумих.,) съучениците сн с този ци¬ тат. ~ Близ. учудвам (вж), смалявам —а намалявам2: съкращавам, ограничавам, редуцирам, смахнат разг, —> ненормодеп 2: пуд, побъркан, умопо- бъркан, безумен, умопом¬ рачен, откачен, мръднал, сбъркан, смачквам —> смозвом 1: пре¬ мазвам, прегазвам, сгазвам, ратмат®ам, смел - 1. Койго без страх се излага на опасности, труд¬ ности: безстрашен, хра¬ бър, неустрашим, сърцат разг., юначен разг. рядко, куражлия разг. Изгнаници клети, отломка нищожно / от винаги храбър народ мъченик. П. К. Яворов. Смел (безстрошеп...) воин, Сме¬ ли. (безстрашни,,,) мъже. Смели (безстрашни,,,) пло- енеарн. <=А^Ант. страхлив 1 (®ж). 2. Който е проява на такова качество: безстра¬ шен, храбър, сърцат разг., юначен разг. рядко, Смело (безстрашна...) постъпка. Смело (безстрашно.—,) Дър¬ жание, Смело (безстраш¬ но, храбро) спускане от ска-
509 смрачава се листил връх.. оАннт страх¬ лив 2 (®ж). ~ Бднз, героичен; решителен, непоколебим, 3. Който преодолява услов¬ ностите, обикновените въз¬ можности л е свързан с риск: дързък, дръзновен книж. Смел (дързък.,.) за¬ мисъл, Смела (дръзка,,,) мисъл, Смело (дръзко...)ре¬ шение. — Ант. плах, бояз¬ лив. 4. Който е на смел чо¬ век, на юнак: безстрашен, храбър, неустрашим, юна¬ чен разг. рядко, юнашки разг. Аз пося сърце юнашко, / гдас имам мнДне загорски, Хр, Ботев, Смел (бeзеτро- шнн...) характер— — Ант. страхлив 1 (®ж), смесен —разнообразен I: раз- uо®идеu, различен, разноро¬ ден, разнотипен, неедноро¬ ден, разен, всякакъв, пъс¬ тър, шарен. смирен —> π(акарнн— послушен, безропотен, овчедушен, смирявам се —> укротяеом сн: умирявам се, успокоявам се, мирясвам, кротвам. смислен —> разумен 2: рацио¬ нален, логичен, целесъоб¬ разен, -алогични 2: прием¬ лив, убедителен. —> съдър- жителем 1: дълбок. — съ¬ държателен 2: богат, за¬ пълнен. смисъл - Разумна причина за нещо: логика прен., осно¬ вание. Какъв е смисълът (логиката.,,) До започваш работа не позо място? Няма смисъл (логика,,,) до вземеш частни уроци при толкова добър учнвел в учи¬ лище, Не намирам смисъл (логика,,,) в този бунт, —а значение 1: съдържание, -> прен, значение 1 //: съдър¬ жание, смразявам се —> прен. вцепе- мязам сн: втрещявам се, сковавам се, заковавам се, замръзвам. смрачавам се — (ритъмея- вам 1: загъмнявам се, емрьшвам се, мръщя се, намръщвам се, навъсвам се, свъсЕам се, начумервам се. смрачава се безн, — Става мрачно, настъпва полумрак поради скриване на слънце¬ то при залез: стьммявам св (безл, стъмнява се), стьм- вам се (безл. стъмва се), притъмнява, здрачава се,
емръшЕам се 510 свечерява се, мръква <ΐβ>, Смрачава сн. БлеДнеят не¬ бесата / прохладно нощ замества знойный Дее. К, Христов. Зимний ден сн веч преваля / и небето се стъм- нн, Ив, Вазов, Ако мръкне... Наистина мръкна, / колко страшно тогаз притъмня, П. Матев. Смрачн се (стъм- нн сн...) и захлоДя, Внчв сн смрачава (стъмняве...), трябва До сн прибирам. <=А Ант, развиделява се, зазо- рява се. смръщвам се —> намръщвам сн: свъсвам се, навъсвам се, намусвам се, нацупвам се, начумервам се, нагрочвам се, — прен. поет, притъм¬ нявам 1: стъмнявам се, стъмвам се, затъмнявам се, мръщя се, намръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, на- чумервам се. смръщен — намръщен. свъ- ееи, навъсен, начумерен, —> прен, поет, облачен: заобла¬ чен, мрачен, навъсен, нам¬ ръщен, свъсен, начумерен, мътен. смут — првн. бунт 1: разми¬ рица, метвж, вълнение. смутОн - Който е обхванат от душевно неспокойствие, нерешителност, обърканост л не може да реагира нор¬ мално: неспокоен, при¬ теснен, объркам, неадек¬ ватен прен. книж, Изглеж¬ даше много смутен (ееспо- коеп...). Детето е смутено (ne^^nı^^^^^^ı^o,,—) н не можн Да отговоря Добре. о Ант. спокоен, хладнокръвен (вж), смутен —> бунтовен 3: бун¬ тарски, размирен, метежен, неспокоен, тревожен, бурен, буреносен, бурлив, смущавам —> безпокоя 1: пре¬ ча, обезпокоявам, притесня¬ вам, тревожа, —> тревожа 1: безпокоя, плаша, притес¬ нявам. смущение -> стеснение. при¬ теснение, неловкост, свян, срам, све^иБост, неудобст¬ во. смъквам —> свалям 1: снемам. —> прен. свалям 3: събарям, детронирам, махам. смъквам се —> прен, разг, от¬ слабвам 1: изтънявам, отъ- нявам. смълчавам се —> млъквам:
511 смятам тамьпеавам, тампьквам, умънчавам се, онемявам, занемявам. смърт - 1, Край на живота на живо същество: кончина книж. търж,, край нреu,, умирачка разг. пренебр. Зо сърцато, що се любят, / и смъртта не ероздяло. П. П. Славейков. Съобщиха му зо смъртно (кончината) но чичо му. Слнд смъртно (кончината,.) na поена къщата му снова музвй. Неочаквано смърт (коичн- но...). с=Ант. жлвот 1 (®ж). 2. Насилствено отнемане на живота: гибел, загиваме, край прен. Много четници от четете но Бачо Киро намират смъртно (зн- бнлне,,,) си краМ Дрянов¬ ския моеостир. Геройското смърт (гибел,,,) но Ботев, <=А Ант. живот 1 (вж), смъртоносен - Който носи смърт: убийствен, гибелен книж, Гибелен облак сли¬ за. / И отровен дъжД пус¬ тините полива, Л, ЛеБчев. Смъртоносно (гибелно, убийствено—,,) уомша. Смър¬ тоносен (гибелен, убийсщ- зен—,,) поход през високава планина знмн. Гибелно (убийствено...) дело. смътен —> неясен 1: недоло¬ вим, непонятен, невнятен, мъгляв, мътен, неопреде¬ лен, — неразбираем 2: не¬ ясен, невнятен, смятам -1. Правя сметка, из¬ числение за нещо: пресмя¬ там, изчислявам, броя несв,, прен, Смятам (пре- смятом...) приходите. Не съм смятал (пресмятал,,,) годините от това събитие. Смянем (пресмятам...) пари. 2. Имам виждане, мне¬ ние за нещо, че е или тряб¬ ва да бъде по определен на¬ чин или че нещо, някой е някакъв: мисля несв,, счи¬ там нежел,, намирам, имам нес®,, прен. зо (огр,), преценявам. Смятам (мис¬ ля, считам, намирам, пре¬ ценявам), чн уврв ще е по¬ топло. Аз те смятах (мис¬ лех, имах зо,,,) разумни мле- Днж. Смятате (мислите,,,) ян, чн книгата заслужава оцвнкинв в печено? -» прен. предполагам Г— мис¬ ля, допускам, считам, стру-
снабдявам 512 ва ми се, вярвам. — прен, възнамеряваме, проектирам, предвиждам, планирам, мисля, готвя се, каня се, гла¬ ся се, тъкмя се, кроя, снабдявам — прокарвам 3: доставям, докарвам, снага поет, — тяло 2: фигу¬ ра, телосложение, стан. снемам —> свалям Г— смъквам. -ь свалям 4: махам, отстра¬ нявам, снижавам —» понижавам 1, —а понижавам 2\ свалям, намалявам, снижавам се —спадам 1: на¬ малявам, понижавам се, па¬ дам. собствен —> личвеЧ: индиви¬ дуален, самостоятелен, ча¬ стен, субективен, персона¬ лен. собственик - Човек, койго притежава някакъв имот, нещо: притежател, владе¬ тел, господар, стопанин, сайбия простонар,, хазяин. Собственик (ерннвже- тел...) но земята. Собстве¬ ник (прнннжепнл...) но замък, Собственик (приве- жощнл——.) но къща. солиден -^устойчив 1: стаби¬ лен, непоклатим, здрав, крепък, як, гранитен, желе¬ зен, —» огр. здрав Г. устой¬ чив, издръжлив, крепък, як, железен, жилав, корав, че¬ личен. —предстовнтелнн 2: внушителен, доеmоленеи, мастит. сондаж —> прен. книж. анке¬ та 1: проучване, допитване, сорт —> внд 3: разновидност, тип, сортирам — разпределям, класифицирам, групирам, класирам, категоризирам, социален — обществен 1, соча несв. — посочвам 1: по¬ казвам. — прен, показвам 2: указвам, посочвам, — прен, предвещавам 1: по¬ казвам. — прен, отбеляз¬ вам 2: изтъквам, забеляз¬ вам, подчертавам, посоч¬ вам. сочвм —» прен. разг. зъзпълне: закръглен, загладен, налят. спадам - Ставам по-малък по степен, сила ллл дълбочина: намалявам1, понижавам се, снижавам се, падам прен. разг, Температурите спадат (намаляват.—,), Ни¬ вото на реката споДно (еа-
513 специфичен моля,,,), Ценнее щн спод- нот (намалеят,,,), Напре¬ жението спадна (поме¬ ля,..). <=а Ант. увеличавам се 2, 3 (®ж). —> намалявам1 2: отслабвам, притъпявам се. спазарявам разг, — наемам: успавям, ангажирам, взе¬ мам, пазаря, ценявам, цаня. спастрям нар. — запазвам 1: опазвам, съхранявам, скът¬ вам, увардвам, спасявам се - 1. Избягвам беда, опасност: избавям се, отървавам се разг., отър¬ вам се разг. Спасявам сн (из¬ бавям ен...) с бягство от нападател, Районът се спа¬ си (избави св...) от сушата с новите каналии. Едвом се спасих (нзиовнх...) от еДеи безстопанствени кучнва, 2. Успявам да направя да не мл се случи неприятност, нещо неприятно: измъквам св прен, разЕ, избавям св, из- бягвам2 / избегна, отърва¬ вам св разг,, отървам се разг., откачвам се прен. разг. Спасих сн (измъкнах ен...) с хнвросв от неже¬ лания компаньон. Едвам се отървах (откачих) ов събронинто. спектакъл -1. Изпълнение на драматично произведение пред публика: представле¬ ние. Този вечер спекта¬ кълът (прндсназлнннн- то..—) сн отложи пороДи заболяване но артист. За новогодишното нощ под- зоненхмв хумористичен спектакъл (представление), 2. Забавна програма, музи¬ ка л др,: шоу. Спектакълът (шоуто) бн но високо ниво, ПоДзотвихме чудесно шоу (спектакъл) зо кроя но зо- /ннова, 3. прен, ирон, За¬ бавно зрелище, гледка: представление прен. ирон., цирк прен. разг ирон., шоу прен. разг. ирон., сеир разг, ирон, Какъв е този спек¬ такъл (представя емне...), който се разиграва в дирек¬ цията? Страхотно шоу (спектакъл,.,) стана, кого- що приятелката мн сн плъзно и подно еа снега н повлвчв още прима след себе сн. специфичен книж. — харок- терне: свойствен, типичен,
спечелвам 514 присъщ, о-пиеиmелеu. спечелвам - 1. Придобивам средства, пари с груд, от награда или друг почтен начин: припечелвам!, пече¬ ля несв., изкарвам, полу¬ чавам, изработвам, изваж¬ дам прен, разг,, вадя несв., прен. разЕ, правя несв,, прен, разг., направям прен, разЕ, докарвам си разЕ Спечелвам (припечелвам,,.) 100 лв. Спечелвам (прнпн- чнлеам...) добри Доходы, Доста пори спечелихме (инз- корохмн...) от винарство, 2. прен, Внушавам силна симпатия с лични-е сл ка¬ чества: печеля несБ,, прен,, покорявам нрен,, завладя¬ вам! прен., завоювам прен. (огр,), Щн разбереш, чн еожД зра/н по пясък, / но гнет коза се уповава, / че меч безмилостен усно за¬ пушва, /ало сърца не зовяо- дяво. Ст. Михайловски. Жн- пото нн сенчнли (покори, зееле/я) с нскрвнощо сн болка н молба, <=а Ант, за¬ губвам, изгубвам. спешен — бърз 3: неотложен, незабавен. спипвам разЕ неодобр. -схва¬ щам 3: улавям, залавям, задържам, пипвам, гепя. спирам - 1. прех. Правя нещо да не се движи, да не дейст¬ ва, да не става: преустано¬ вявам книж,, прекъсвам, пресоквам рядко, стопи- рам нов. нежен, Спнром (преустановявам...) движен- ние, Спирам (преустановя- еом...) предаване. Спирам (прекъсвам) ток. Спирам (преустановявам...) краж- быте на колы, <=А Ант, въз¬ обновявам, пускам, 2, прех, Правя или принуждавам някого, нещо да не върви, да не отива някъде: възпирам, задържам, удържам. Спри (задръж...) зо, до мн поча¬ ка! Спнром (възпирам,,,) Детето До не ходи. на учи¬ лище. Нн мога До спра (въз- про...) сина си До не следва, <=А Ант, пускам. 3. прех, Правя, съдействам нещо да не става, да не продължава: преустановявам книж., прекратявам, прекъсвам. Спирам (прекратявам...) спор. Прнкраняеам (сен- рам...) стачка, Спирам
515 спокоен (прекратявам...) изпълне¬ нието но хоро, Спирам (пре- кротязом...) временно опи¬ тите. <=а Ане, започвам 1., 4. uенреX' Преставам да вървя, да се движа: спирам се, възпирам <се> рядко. И глухо щук-воме с тояжка¬ та почуква, /розвнтрня бе¬ лите коси, / Възпира в миг, поема Дъх н хуква: До го спа¬ си, до зо спаси! Хр, Смир- ненски, Спрях (спрях сн...) Да те почакам, Спри (спри св...) за малко! Колона спря (спря се) До тротоара, <=> Ане— тръгвам 1 (вж), 5. не¬ прех, Преставам да ставам, да се върша: прекратявам се, преустановявам се не- нрех,, книж,, прекъсвам (се) непрех. Дейността спря {сн прекрати,,,), Об- съжсДопнво спира (се пре¬ кратява, ,.).ъа Ант, започ¬ вам 3 (вж), спирам се —> спнром 3: възпи¬ рам се. спирачка —> прен, пречка: спънка, нρенягегвие, задръжка, бариера, сплотен — Дружен 1: задру¬ жен, единодушен, единен, сплотеност — единство 3: единвнив. сплотявам —> обнднеявом 2: консолидирам. сплувам се разг, — разлагам сн 1: изгнл®ам, разтлявам се, разплувам се, разкапвам се, скапвам се. сподавям —> сдържам 1: въз¬ държам, възпирам, задър¬ жам, удържам, потискам, задушавам, заглушавам, сподвижник рядко — Другар 2: съратник, споделям -» откривам 2: раз¬ кривам, доверявам, пове¬ рявам, издавам, изказвам. спокоен -1. Който в изпълнен със спокойствие, в който няма грижи, вълнения, без¬ редие, бунтове л под.: ми¬ рен, тих прсн', безбурен прен,, безметежен книж,, безтревожен книж, рядко, безоблачен прен, книж, Водя спокоен (мирен,,,) жи¬ вот, В село животът е мно¬ го спокоен (мирен,,,), Спо¬ койни (мирен,,,) зо/ннн. Старостта мн не е никак спокойно (мирно,,,), <=А А^пт^— неспокоен (®ж); бун¬ товен (вж), 2. Който протл-
спокойно 516 ча без смущения, труднос¬ ти, спънки л под,: безмете¬ жен книж., безтревожен книж, рядко. Спокойно (без¬ метежно ...) пътуване, Спокоен (безметежен.,,) сън, Спокойно (инзмеенж- но...) служба. <^> Ант, не¬ спокоен, бурен, тревожен. 3. През или в който няма, не бушува буря: бвзбурен, тих. Спокойно (безбурно...) ля¬ то, Спокойно (бнзбурео...) море:. <=а Ант, бурен 1, 2 (вж), 4. Който не е буен, несдържан или изразява спокойствие: сдържан, кротък. Ех, вам, в полято бойни / войник се мярка снв, / с черти Добри, спокойни, / бнзимнн и свенлив, Ив. Ва¬ зо®, Спокоен (сдържан,,,) характер, Спокойно (кров- ко...) Дете, Спокоен (сДър- жен,,,) глас, Спокойни (сДържаен.,,) чувства, Спо¬ койни (сДържани,..) думи, —а щих 4: сдържан. <=> Амт. буен 2 (вж). — тих 4. —а хлодеокръвне: овладян, не¬ възмутим, безстрастен, без- трепетеи, сдържан. ~ Близ, хладнокръвен, спокойно - Без тревоги л въл¬ нения: безметежно книж,, бвзтревожмо книж. рядко, бвзбурмо прен,, тихо прен, Живея сн спокойно (безмв- тт^о.—,) н но никого не преча. Годината мина спо¬ койно (безметежно...). <=А Ане, неспокойно, тревож¬ но, бурно, спокойствие -1. Отсъствие на тревоги, вълнения: покой, мир. До, роб н той, народа, н спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайно, в мълчание беззлобно /но при¬ вични покой, П. К, Яворов, Нужно мн в спокойствие (покой,,,) вкъщи. Загубихме си спокойствието (покоя). 2. Липса на шум, звукове, говор: покой, тишина, безмълвие, глухота прен. Обичам спокойствието (πакая...) но планината, Дразни зо спокойствието (покоят,,,) но селския жи¬ вот—. -»хладнокръвие: са¬ мообладание, сдържаност, неБъзмутимост. сполучлив успешен 1: бла¬ гополучен, удачен, — под¬ ходящ 1: уместен, удачен,
517 споря сполука — успех 1. -» пости¬ жение 1: успех, завоевание, достижение, победа, спомням си - Възобновявам в паметта сл нещо забраве¬ но или спомена за някого, нещо: сещам св, досещам св, припомням си, наумя- вам си разг. Есен вей, /.../зи¬ нат цветенцата скромен. / Вчера бяха, днес ги нямо - / кой зо тях щн си припомни? Ив, Вазов, Духа вятърът есенен, /сваля листи позла¬ тени, / духа, нейде зн отвя- вя: /кой зо тях си ноумяеа? И®, Вазов, Сетих се (спом¬ них сн...) цялото стихотво¬ рение, Сещам се (спомням сн...), че имам среща, <=А Ант. забравям (вж). спомоществувател —> дари¬ тел 2: донор, спонсор. спонсор — Дарител 2: спомо- щестЕуватеп, донор, спонсорирам — финансирам, споразумение - Единно мне¬ ние по някакъв важен про¬ блем на заинтересовани лица, партии л др., обикн, с различни интереси: консен¬ сус спец., съгласие. Не мо¬ жаха До постигнат спора¬ зумение (консенсус,.,) зо много точки от бюджета, Депутатите сн опитаха да решат проблема със спора¬ зумение, —а условие 4: уго¬ ворка, спорен1 - Който предизвиква спор: дискусионен книж, Въпросът зо закриване на Атомната електроцентра¬ ла бе много спорни (диску¬ сионен). ньНнm— безспорен. спорен2 —> нар. плодороден 1: плодовит, плодоносен, род¬ ни®, родови-, благодатен, хлебороден, урожаен, — продуктивен 1: производи¬ телен, плодоносен, благода¬ тен, плодовит. споря несв. - Изказвам несъ¬ гласие с нещо или някого: дискутирам книж., поле- мизирам книж, рядко, пре¬ пирам св разг. (огр, за енер¬ гично дейс-вие), разпра¬ вям се разг, Ние споримн / Двама с дама / но тема: / „Човекът но новото ерн- мв". Н, Вапцаров, Често спорим (дискутираме,.) по политически въпроси. Мно¬ го обича до споры (Дискути¬ ра,.). Постоянно чувам
способ 518 съседите до спорят (до сн ерненрат, разеровян...). <=а Ант. съгласявам се, способ книж, — начин 1: ма¬ ниер, — начни 2: средство, прийом,колай. спотайвам —> скривим 3: ук¬ ривам, прикривам, спотая¬ вам, затаявам. спотайвам се -1. Мълча, за да не ме забележат, да не се покажа наяве: потайвам се несв., притая вам се рядко, гуша се иееB', прен., сгуш- вам се прен, Къ/елн се спо¬ тайват (понаиеон...) /н- цота? Спотаих сн (прита¬ их сн, сгуших сн) в килере н замрях, 2. Съдържам се, има ме някъде, без да се забеляз¬ вам л проявявам: крия се нвсв., тая се несв., дремя нссе,, прен., потайвам се несв, Мрак се в ъгянте тон. / Сяезнолги после но дворо, / о зоре /енчн зорово блнстн. Н, Вапцаро®. Отечество, не си лн Достойно зо любов? / Какъв лн свят прекросен в теб Моще скрыт осново? / Кокзн лн нейни .дремят, богатство, кросощи / по твоите долини, подя н висо¬ ти? Ив. Вазов, В българско¬ то душа сн спотайван (крият...) неимоверни сили и издръжливост. Кокво ли сн спотайва (крие...) зад този зогоДъчно усмивка? спотаявам —> скривом 3: ук¬ ривам, прикривам, спотай¬ вам, затаявам. спохождам разг. — посеща¬ вам: ходя, отивам, навестя- ®ам, наобикалям, обикалям, справедлив - Който постъпва или става съобразно с прав¬ дата, с истинските качества л прояви на нещо или няко¬ го: обективен, безпристра¬ стен. Наградата е тежко брнмн / зо спразн/лненя поет. М. Ганче®, Справед¬ лив (обективен,,,) баща. Спроее/яив (обективен,,,) съдня. Спроведяиво (обнк- щнвна,,,) оценко, Справед¬ ливо (обективно,..) разпре¬ деляне но печалба, Справед¬ ливо (обективно,,,) реше¬ ние, <=а Аев. несправедлив, иеобекmивеи, пристрастен, —а основателни 2: заслу¬ жен. спрвтвам разг, —> приготвям 1: правя (направям). — ор-
519 спътник зомызыром 1: уреждам, уст¬ ройвам, нагласям, наглася¬ вам, подготвям, сприхав — раздразнителен, избухлив, гневли®, нервен, кибритлия, бару-лия, спускам се (спущам се) - От¬ правям се, насочвам се мно¬ го бързо нанякъде или за някаква дейност: втурвам св, затичам се, устремявам св, впускам св, побягвам, понасям се, хуквам разг., стрелвам се поет, в^пр,, юрвам се разг. Към майка¬ та щнрко, към щвркота майко / се спусеохо виком зн/еого, П, П. Славейков, А /изпя еой мечо, н енхром се втурео / тълло злодноеор- ско с вик, Хр, Смирненски, Зонвчн сн малко мома, / отвори сн вити порви, Нар. пес, Изгладнеем ли съвсем - / ще хукнем всички към съ¬ вета / н, като поченме от кмета, / безмилостно щн нзядем / н сетния чиновник дрнбнн. Хр, Смирненски. През трупа му с рве сн тъл¬ пата понесе, / пробило сн шеметно път. Хр, Смир- uенекИ' Кок бързо се рож- доше / трескаво жажДо / напролет, / козово шумо¬ лящ /листано но двора, / в простора / козено / се стрелваше ято от птици. H. Вапцаров, Майката се спусна (втурна,, юрна,,,) до посрещне децата, Народът сн спусна (втурна,..) към площа/а, Спуснахме се (втурнахме св...) но помощ. -» слизам 1, 2, 3. — лодом I, 3. спъвам — прен. првчо Г. пре- ня-етвам, саботирам, за¬ държам. спънка —> пречка: препятст¬ вие, спирачка, задръжка, бариера, спътник - 1. Човек, с когото някой пътува или отива ня¬ къде заедно: другар разш,, компаньон, компания прен, Имах забавен спът¬ ник (другар,,,) въз влака. Ще ми бъдеш спътник (Дру¬ гар...), доково вървим към училище, 2. Изкуствено ко¬ смическо тяло, което се вър¬ ти около Земята и изпълня¬ ва различни технически за¬ дачи: сателит. Около Земя¬ та има няколко изкуствени
спя 520 спътнико (сателита), Пре¬ даване но телевизионни програми чрез спътник (са¬ телит), спя - В състояние на сън, спа¬ не съм: хъркам рази. грубо, къртя разг, грубо, нанкам разг. (огр. за дете), почивам прен. експр, Спн, Дреми, ео- чивои. вы, който нн спеше! Ив, Вазов. Спя (хъркам,,,) Дълбоко, Спи (хърка...) цяло нощ непробудно. Сега спи (почнао.,,), нн искам до зо будя. <=а Ант, будувам, ~ Близ— дремя, унасям се. —> прен, бездействам 3: стоя, седя, пасувам, дремя, — прен, поет, почивам 2: лежа, сработвам —ьно®' разг. тръг¬ вам 3: преработвам, зара¬ ботвам, задействам, сравнение —> съпоставка'. съпоставяне, паралел, успо- редяване, успоредица. сразявам книж. експр. — по- иеж/овом 1: надвивам, сло- мявам, съкрушавам, смаз¬ вам. срам - 1. Чувство на голямо притеснение и вина от не¬ достойна проява, от голяма грешка: свян. Защово те [братя Миладинови] първи усетиха срам - /туй велико чувство, ии а глухия хром / сториха до екнат химни ясен Богу / но—язык, погре¬ бем от векове много. Ив, Вазо®, 2. прен, неодобр, Не¬ достойна проява, голяма грешка, вина: позор, паде¬ ние, резил нростонар' Ка¬ къв срам за теб, царице младо! Дonoсeнннсτβаmа е голям позор (резил). // прен, Човек с такава проява или прояви: позор, петно прен, ТоМ бн/в прндоДвн, ии от един поп! / Тоя мръсен чер¬ вяк,, тоя низък роб), /ноз по¬ зор зо Бога, туй петно но хрома/ Дякона погуби чрез черно измама! Ив. Вазов. — стеснение: смущение, при¬ теснение, неловкост, свян, свенли®оет, неудобство, —> безчестие 1: позор, па¬ дение, петно, клеймо, резил, срамежлив — стеснителен 1: притеснителен, свенлив, срамлив, свит, забутан. — стеснителен 2: свенлив. срамлив —> стеснителен 1: срамежлив, свенлив, при¬ теснителен, свит, забутан.
521 срещам се среда - 1. Точка или място вътре в нещо, еднакво или почти еднакво отдалечени от всичките му краища: център, сърце прен,, пъп прен. СрнДо (център) но стоя. В сре/ота (центъ¬ ра...) по Европо. Тук е сре¬ доно (центърът,,,) но раз¬ копките, В цепнъро (пъся) по Европа, <=> Лн/и, край, периферия, 2. Време, мо¬ мент, който е еднакво или почти еднакво отдалечен от началото л края на нещо, което става, протича: поло¬ вина. Вече е средоно (со- ловиното) но вокоецияно. Ще дойДо към средоно (по- яоеиеоно) но седмнцоно. <=> Ане— край, 3. прен, Хора, с които някой общува чес¬ то: обкръжение, кръг прен,, приближени мн. (огр, за високопоставена личност), антураж книж. (обикн, за високопоставена личност), Нн мн харесва срв/ана (обкръженин- .№,,,), в която сн движиш. Средата (обкръженин- но...) много влияе но мом- нвнo. Министърът сн съвнтво предимно с прибли¬ женнее (оевурожо) си. 4. Съвкупност от лица, обеди¬ нени от общи интереси, за¬ нимание л др.: общество, кръг прен, Артистичен среДн (кръгове, общество). Много приятно приятелско средо (общество,,,), Избра¬ но средо (общнснво...). —а прен. условия 1: обстанов¬ ка, обкръжение, атмосфера, средство - Предмет, който служл да се направи нещо: оръдие, инструмент, се¬ чиво. Език за песни н зо брое, / език, сечиво блозо- рaДna, / от ввойно съм ело- Досв пиян. Ив. Вазов. Ня¬ мам никакво средство (не- спрумвин,,,), с което до разкопая градинова, Хими¬ калката н срвДснво (оръ- дне...) зо писане, —а начин 2: способ, прийом, колай. —> похват. маниер. срещам — прен, рядко посре¬ щам 2. — прен, рядко по¬ срещам 3: приемам. срещам се — еомнром сн 2: съм, има ме, фигурирам, — съществувам 1: има, биту¬ вам.
срещен 522 срещен рядко —а πрoнuзonае ложен J: насрещен, о-ере- шен, противен^, срещупо¬ ложен. срещуположен —— противо¬ положен Г— насрещен, от¬ срещен, противен2, срешеu. сривам -» събарям 2: срутвам, разрушавам, развалям, раз¬ турям, бутам, бутвам. сривам се —» събарям се Г— срутвам се, разрушавам се, рухвам, сгромолясвам се, гътвам се. —а събарям се 2: стоварвам се, изсипвам се, е-ронолявам се, рухвам. сроден — сходен 1: подобен, близък, аналогичен, прили¬ чен, сродявам — прен. сближа- вом, свързвам. срутвам — събарям 2: сривам, разрушавам, развалям, раз¬ турям, бутам, бутвам. срутвам се —> събарям се 1: сривам се, разрушавам се, рухвам, сгромолясвам се, падам, гътвам се. сръчен -1. Който прави нещо с умение, майсторски: умел, изкусен. Сръчно (умело..,) Домакиня. Сръчно (умело,.—) шивачка, о Ант, несръчен, неумел, иеизкуееи. 2, Кой¬ то свършва нещо за малко време: пъргав, бърз, чев¬ ръст разг,, похватен рядко. Най-сръчнитв (съргаен- не...) Децо свършихорисун¬ ките сн среды кроя но чосо^. Обущарят е много сръчен (пъргав,,,) н ще поправи обувката зо минутни. <=а Ане. несръчен, непохватен, муден 1 (вж). 3. Който се отличава или сгава с умение и бързина: ловък, пъргав, чевръст разг., майсторски, похватен рядко, Сръчно (лaβкa...) поДаваен по топ¬ ка. Сръчни (ловки,,,) пръс¬ ти. Сръчно (чевръсто) при¬ готвяне но закуската. <=А Нeн. несръчен, неловък, непохватен, муден 2 (®ж), стабилен —> устойчив 1: со¬ лиден, непоклатим, здрав, крепък, як, грани-ен, желе¬ зен, -^устойчив 2: траен. ставам1 - Заставам прав ог седнало или легнало поло¬ жение: изправям се, вди¬ гам св, възправям се кнлж, ретор, Днввно снопа (из¬ прави ев...) н започна до Декламира, Подеолнят бае-
523 стар по снопа (изправи се...) н приближи напа/внеля си. <а Ане. падам; сядам; ля¬ гам, ~ Близ, надигам се, из¬ дигам се. — прен, разг. въс¬ тавам: разбунтувам се, вдигам се, надигам се, въз¬ правям се. —прен, разг. оз- дрозявем: излекувам се, из¬ церявам се, вдигам се, ми¬ нава ми. ставам2 - Съществувам, има ме периодически: провеж¬ дам се само нес®,, бивам. В сряда тук снова (провеж- до св...) позор. Концерни¬ те ставен (провеждан св...) в местното читали¬ ще, ЗасеДяниято но рндко- легиято стозон (провеж- Дов се...) обикновено в чет¬ въртък, Нищо не става (би¬ вш) без причина, —а настъп¬ вам1 1: наставам, идвам, до¬ хождам / дойда, започвам, започвам се. — случвам сн 1: извършвам се, реализи¬ рам се, осъществявам се, протичам, развивам се, ра¬ зигравам се. — осъществя¬ вам сн 1: реализирам се, сбъдвам се, случвам се. —> внрея, раста, раждам се. ставам3 - Обикн. с првдл. еа—. Придобивам ново състоя¬ ние, нова същност, вид: превръщам се (еа, в). Смая сн везир с Гергана, /.../ пус- но момоно свободно / н но- дори я богато,,,/ После, за помен, поръча / изворът чешма Да стане, П. Р. Сла¬ вейков, Внионо е снопало (превърнало се н) еа оцет. Къщата е станало (пре¬ върнело се е в) хотел, Бел¬ тъците станеха (превърна¬ ха сн) но сняг, — навърш¬ вам: изпълвам, —> минавам 6: изминавам, изтичам. ставам4 —> по/хожсДям 2: съ¬ ответствам, прилягам, връз¬ вам се, мязам, — важа 1: струвам, чиня. сеян нар—, —а тяло 2: снага, телосложение, фигура, становище —> гледище: въз¬ глед, схващане, мнение, по¬ зиция, виждане, разбиране, поглед, визия, —> здвдищн// мнение, възглед, схващане, позиция, виждане, глас. стар -1. Който е живял много години л организмът му де¬ градира: възрастен, дърт разг. грубо. Погледни, ннМ
старателен 524 сме ввче н двамано стори, / мааДостта неусетно из¬ тля—. Е. Багряна. Ты сам еа свие си не позволи / Да ста¬ неш спор, превит и при¬ мирен, Бл, Димитрова, От¬ стъпи мястото но стара (възрастна,.,) жено, <=а Ант. млад. 2. Който е бил или съществува като ня¬ какъв огдавна: отдавна¬ шен, отколешен книж., ед- новремешен разг,, минал (огр, за време). Ние сме сна- рн (отдавнашен.,) при¬ ятелки, Ивонов мн н снар (отДавнашен,,,) познат, В снари (отдавнашен, мина¬ ли.,) времена живял мъДрнц. Това н снаро (он- давнашно.—.) гробище. <=а Анн— съвременен 1 (вж), нов, 3. Който се използва отдавна л е променил, вло¬ шил качеството си: износен (огр. за облекло), овехтял, вехт разг., употребяван (огр. за облекло л предме¬ ти), Спари (износени,,,) дрехи сн проДават. Много свари (износени,,.) мебели. Стара (овехтяло...) сграДа. Стерн (употребявани) учебници, <=а Аев. но®, —> прн/иишее 1: бивш, предхо¬ ден, някогашен, старателен -1. Който проявя¬ ва старание, усърдие, вни¬ мание в работата си: приле¬ жен, усърден, акуратен книж., грижлив. Снара- нелно (прилежна,,,) уче¬ ничка. Снаранедеп (приде- жеп,,,) служител. Стара¬ телен (прилежни,,,) в поД¬ държането на цветята, <=а Ант нехаен 1 (вж). 2. Кой¬ то е извършен с грижа, ста¬ рание, внимание: приле¬ жен, усърден, акуратен книж,, грижлив. Снере- нелно (прилежна,,,) подго¬ товка. Снаронелпа (при- лнжна,,,) изработка, <=а Аев. нехаен 2 (вж). старая се - Полагам усилия нещо да се осъществи или да постигна нещо: стремя се, опитвам се, мъча се прен., грижа се, гледам прен. Дружинине наши, оплискани с кървн, /пушкат и онблъскван без сигнвл,, без рнд, / всякой глеДо само Да бъДе еалрнД. Ив. Вазо®. Старая се (стремя св...)
525 стеснителен днцапо до зовършон обра¬ зование. Старея се (свре- мя сн...) До смогна наврнмн с поДзоновконо еа излита. Старая се (снрнмя сн...) до е винаги нuсва. старвц —> дядо: старик, дядка, дъртак, дър-офелник. старик книж, —> дядо, старец, дядка, дъртак, дъргофен- ник. старинен - Който е съществу¬ вал някога или е запазен от стари времена: древен, ня¬ когашен, архаичен. Те спят снго - старинните Дворци н църкви, н площа¬ Ди, Е. Багряна, Снеринвп (Древен,—,) обичаМ, Стари¬ нни (Древни,—,) ноец. Ста¬ ринно (/рнвна,,,) впоха, Старинен (/ревни.,.) aе- тонки. — Анн— съвреме¬ нен. старица — баба 1: бабичка, бабка, бабушкера, бабиш- кел(р), дъргачка, дъртофел- ница, старомоден - Който не отго¬ варя на съвременната мода: демодирам книж,, демоде книж, Старомодно (днмо- днрона...) шапка. Старо¬ моден (демодирани) мебели, Рокля Демодн. <=а Ант мо¬ дерен. —> отживял: оста¬ рял, анахроничен, архаичен, допотопен, мухлясал. старт —> прен, начало: започ¬ ване, ствманив —> стон: вопъл, ри¬ дание. стеснение - Силно вълнение и чувство на несмелос-, неси¬ гурност и сдържаност пред някого или в някаква ситуа¬ ция: смущение, притесне¬ ние, неловкост, свян, срам разш. разг., свенливост, неудобство. Изпннвам го¬ лямо сннсннннн (смуще¬ ние.,) прн/ нозн учител, Зобелязах стеснението (смущенинно...) му. Стес¬ нението (смущннннво,,,) е естествено зо накова Дете, От снесеениин (сму- щненн.,,) нн знам какво Да кажа—. стеснителен - 1. Който не може да се държи свободно, непринудено пред хора лли в някаква обстановка: сра¬ межлив, притеснителен, свенлив, срамлив, свит прен, разЕ, забутам прен.
стигам 526 разг, презр, Ех, том,, в поля¬ на бойни / войник се мярка сив, /с черти добри, спокой¬ ны, / инзнмен н свенлив. Ив, Вазов. Много стеснителен (срамежлив...) ученик, По приро/е е стеснителен (срамежлив,,,), <=> Анн— свободен, непринуден; от¬ ворен. 2. Който изразява стеснение, смущение: сра¬ межлив, свенлив. Стесни¬ телна (срамежливо,,,) мол¬ ба, Стеснително (срамнж- лнео...) Държание, Стесни¬ телен (срамежлив...) пог¬ лед. Стеснителен (срамеж- лнв...) глас, —— Анн. непри¬ нуден, стигам -1. Придвижвам се до някакво място или цел: до¬ стигам, пристигам, идвам несБ,, дохождам несв. / дой¬ да с®. Козено стигнем (до¬ стигнем, пристигнем, дой¬ Дем) до езерото, щн заку¬ сим, Ще снигнем (прнс- вигнем) до горене навре¬ ме, Стигам (достигам,,,) До училище за 15 мннуни. <=а Ант— тръгвам. 2. При¬ движвам се до някого, нещо, наравно с него: настигам, достигам, изравнявам се, застигам разг,, догонвам прен, Колана щн стигне (настигне,,,) влака. Щн не стигна (настигна,,,) по съ¬ ня. —а простирам се 1 //: достигам, разпростирам се, разстилам се, разполагам се, стимул книж. — подтик, под¬ буда, тласък, импулс. стимулирам книж, -ь πаgе тиквам·, подбуждам, ин¬ спирирам, тласкам, амби¬ цирам, ^дбу-вам, движа. -ь насърчавам, окуража¬ вам, поощрявам, импунси- рам, окрилявам, стихвам —> отслабвам 3‘ на¬ малявам 1, затихвам, зами¬ рам, утихвам, —> унихвам·. затихвам, стихвам, изчез¬ вам, замирам, заглъхвам, глъхна, угасвам, гасна, уми¬ рам, млъквам. —» прен, ус¬ покоявам се, утихвам, укро- тявам се, уталожвам се. стихиен —> буни 1, бурен, не¬ удържим, яростен, свиреп, лют, —> буен 2\ бурен, не¬ укротим, ди®, вулканичен. стоварвам се експр. — съба¬ рям се 2, изсипвам св, рух¬ вам. — ладам 2, повалям
527 СТОЯ се, катурвам се, изтърсвам се, строполявам се, тупвам, гъгвам се, — прен. разг. струпвам сн 2: изсипвам се, падам, стойност — значение 3: важ¬ ност, ценност, място, цена, стойностен —> ценен 2: поло¬ жителен. стон - Сподавен ®ик или плач, въздишка поради страда¬ ние: вопъл поет., ридание, стенание. Език свещен на моите Деди, / нзнк еа мъки, стонове вековни, Ив, Вазо®, А бнДннтн братя [Милади¬ нови] в предсмъртпи стра¬ данья / нзпущаха своНнн последни сненянья. Ив, Ва¬ зо®, Душана мн е свое, Ду¬ шове Atu е зов, П. К. Яво¬ ров, Колко Дена го били,, /нн дума, ви вопъл, пн стон, Н, Вапцаров, Детето издаде стон (еолъя). — прен, про¬ тест П: ропот, роптание, вопъл, ридание, поплак, стопанин —а собственик: при¬ тежател, владетел, госпо¬ дар, сайбия, хазяин, — разг. господар 1: власти-ел, вла¬ стелин, повелител. стопански — икономически: народностопански, стопирам но®. нежел, — спи¬ ром 1: преустановявам, прекъсвам, пресек®ам, стоплям се - 1. За предмет, течност, време - ставам то¬ пъл: затоплям се, сгрявам св, загрявам св. ВоДана в чайника сн свопли (затоп¬ ли..). Ръценн мн сн стоп¬ лиха (затоплиха,,,)., бях из¬ мръзнал, Времето сн сноп- лн (заносли,,,). о Аев— из¬ стивам; измръзвам, замръз¬ вам. 2. За човек - става ми топло: затоплям св, сгря¬ вам се, загрявам св. Влязох е едно кафене Да се свопля (загрея,,,), <=а Анн, изсти¬ вам, измръзвам, замръзвам, сторвам разг. — направям 1: правя, извършвам, стоя несв, - 1, Заемам някакво положение някъде, обикн. прав: седя, стърча прен. разг, (огр, за право положе¬ ние). Стон [-тъмничният зид] - свидетел грозен, ве¬ чен / но зна— нищожество, разврат, П, К. Яворов, И този вечер в ъгъла сеДнш ви сок, //опиваш чашката еермун. Хр, Смирненски,
с■траgалееек^I 528 He искам Да своя (сндя...) прав—. Столът стон (седи...) винаги на това място. Крой кофнп о стоят ( сн/я н, стърчат) няколко младе¬ жи. 2. Оставам някъде из¬ вестно време: престоявам, пребивавам книж,, пре¬ карвам (огр,), седя прен,, кисна прен, разг, (огр,), Там ня высокий хълм, където с теб. с /ругори / обичах Да сндя в пих разговор уне¬ сен, /поръчай намо гроб Да мн сгря/ят зидари, /вам дн мълчанвто снМ /изпяна си песне— П. П, Славейко®. Ще стон (сеДи, прекара, пре¬ стои, пребивава) при бабо сн н/ин месец, Влакът стон (престоява) на зарево де¬ сет мнеувн— -» без/еМст- вам 1: седя, —а бнздеиствам 2: седя, стърча, вися, кисна, дремя, клбича. — бездейст¬ вам 3: седя, пасувам, спя, дремя. —— прен, поДхожДам 4: приличам, отивам, приля¬ гам, вървя, мязам. страдалческн — мъчителни 2: болезнен. страдам нссе, - 1. Изпитвам силна мъка, душевна болка: терзая се несв., тормозя се uееЕ,, измъчвам се. Снре- Дем (терзая св...) от про¬ блеми в личния сн живот. Бонев страда (терзан се...) за неволята не своНнн „ браня сиромаси ". 2, Пона¬ сям лишения, несгоди, беди: тегля разЕ, мъча се, патя разг. Нашняв народ много е снроДая (теглил,,,) в ця¬ лата сн история—. В Южно Азия постоянно спре/он (теглят,,,) он природен индсненя. -ь боледувам: имам. страдание — рядко бодка 1: болежка, —> мъки 1: тегло, теглило, патило, изпитание, -» мъка 2: тъга, скръб, го¬ рест, терзание, болка, по¬ круса, жалба, нерадост. —> мъка 3: мъчение, болка. странен —> чуден: причудлив, екстравагантен, чудноват, чудат, итеаuееu, бамбаш¬ ка, — необикновен 1: осо¬ бен, необичаен, неприви¬ чен, небивал, чуден, чудно¬ ват, удивителен, куриозен, страст - Силно увлечение л готовност за някаква рабо¬ та, дело: страстност, пла-
529 страхливец меммост, разпалемост, за- паленост, пламък прен. поет,, жар прен,, жаркост книж., плам прен. поет,, огън прен. поет. Младежи, браня! Къде вървите? / С токове жаркост къ/в ле¬ ните? Ив. Вазов. Мойно песен цъфнеше отново / с непринудена жажда и жар. Хр, Ясенов, Хнля/н диви сърца, /и огън въз всяко сър¬ це, Г. Милев, Харесва мн страстта (енрaенnасн- но...), с която поДхване ек¬ спериментите. Зевла/я- заще страст (снресн- Ht^^j^i—,—) но поезия, Револю¬ ционно страст (спресн- еосв..—). —а любов 1: обич, севда, страстен - 1. Който се харак¬ теризира с много силно чув¬ ство: пламенен, разпален, горещ прен, експр., жарък пое-,, огнен прен. ноеm', буен. Пием, пеем буйни пес¬ ен / н зъбим сн па тирено. Хр. Ботев. Обичам не, ро¬ ден език, / ту гъвкав, ту нвърД коно камее / няма- зее, жив нораз н клик / еа мисъл, но блян, на дух Пла¬ мне. Ив, Вазо®. Страсвея (пламенее,—,) реч, Страсв- пн (пламеппн...) свиховн. Отправям сераснен (пяа- менен,,,) призив към наро¬ да, <=А Ант. безчувствен 2 (®ж) 2. Който се отличава с всеотдайност, активност и емоционалност ® изпълне¬ ние на някаква дейност: темпераментен, пламенен, разпален, буен. Стростен (темпераментен...) момък. Свросеен (пламенен,,,) бо¬ рец, Страсвея (немпнро- мнпнна...) /ушя. <=А Нeн. безчувствен 2 (вж), — рев¬ ностен: всеотдаен, пламе¬ нен, разпален, страстмост — страст 1: пла¬ менност, ρатналеноет, плам, огън, жар, запалеuоет, жаркост, пламък, страхливец - Човек, който ня¬ ма смелост да извърши или понесе нещо опасно изобщо или в даден момент: страх¬ ливко разг,, бъзливец разг. ирон,, бъзльо разг, ирон,, страхопъзльо разг, ирон,, бъзливко разг, ирон,, пъз- льо разг. ирон,, треперко рядко р^г-. ирон., баба прен.
страхливко 530 разг, ирон, Постъпил сн като страхливец (страх¬ ливко,.). Аз нн съм страх¬ ливец (страхливко,,,), <=а Ане, смепчак, смепеата' страхливко разг, — страхли¬ вец: бъзливец, бъзньо, стра- хопъзньо. пътьо, бъзливко, треперко, баба, страховит експр. — страшен 1: ужасен, страхотен, чудо¬ вищен, ужасяващ, страхопъзльо разг', ирон. —> страхливец: с-рахнивко, бъзливец, б^льо, нъзльо, бъзливко, треперко, баба, страхотен експр, — страшен 1: ужасен, страховит, чудо¬ вищен, ужасяващ, —> из¬ ключителни: извънреден, необикновен, невероятен, необичаен, неимоверен, невъобразим, нечуван, не¬ виждан, иеиткатаи, извън- мерен, небивал, фантасти¬ чен, феноменален, ужасен, страшен, адски, жесток, страшен - 1. Който причиня¬ ва, вдъхва страх: ужасен, страховит експр,, страхо¬ тен експр., ужасяващ книж. експр,, чудовищен книж. експр, Зещоно им отвори [нашего поколе¬ ние] широки кръгозори /,,./ н с жертви страховити / в ехенжа еа борбите/гряду- щвно създодв. Ив, Вазов, Бешн страшно (ужасна...) злн/ке, Преживяхме страшна (ужасно...) нощ,— Страшни (ужасен,..) вид но някого, ~ Близ. зловещ, 2. Който е свързан с опаснос¬ ти: опасем. Пътят н стра¬ шни, но славен. Хр. Ботев. Прндложнннвно е доста страшно (опасно), —> прен. разг. експр. изключителен: извънреден, необикновен, необичаен, неверояген, невъобразим, неимоверен, нечуван, невиждан, неби¬ вал, неиткатаи, извьимерен, фантастичен, феноменален, ужасен, страхотен, жесток, адски, стрелвам се поет, екс^. —> спускам се 1: устремявам се, втурвам се, затичам се, впускам се, побягвам, пона¬ сям се, хуквам, юрвам се. стремглав —> стремителни: неудържим, шеметен, лу¬ дешки, луд, вихрен, главо¬ ломен, уегρемеu, буен, бе-
531 строеж сен, стремеж - 1. Упорито, силно желание л усилие да се по¬ стигне, направи нещо: уст¬ рем, стремление книж. не¬ жен,, порив книж,, полет прен. поет, (огр.), Аз забра¬ вих устрнмнте смели, / аз отпуснех енхрннн крило. Хр, Ясенов. В стремежа (устрем,,,) си да завърши образованието си, учи по цяла нощ, защоно еднозре- мннно роботи, Нямо да прекъсне стремежът (уст¬ ремът ...) но народа към де¬ мокрация, 2. Определено, конкретно желание за по¬ стигане на нещо: аспира¬ ция книж,, претенция книж., амбиция книж, В кариерата сн имя големи стремежи ^^^ηη.,,), Има свремеж (оминцня, аспирация,,,) до сеене Ди¬ ректор, Нямам амбиции (претенции,,,) за голям лост. стремителен - Обикн, за дви¬ жение, скорост - който ста¬ ва или е свързан с голям ус¬ трем, сила, бързина: стрем¬ глав, неудържим, шеме¬ тен, вихрвн поет., буен, лу¬ дешки, главоломен кнлж., устремен, бесен прен. експр. (огр, за скорост, дви¬ жение). Аз забрових устре¬ мите смели, / яз отпуснах вихрени крила. Хр. Ясенов. Аз нося фървуен и шемен- нн бури, / н черпня облак еа вихри поройни— Хр. Ясенов. Стремителни (серем- глав...) бяг. Сврнмнтнлпо (стремглаво,.,) лрепускаен. Стремително (снрнмгле- еа...) попадение, Снрвмн- вняно (неуДържимо,,—) по- даее. стремление книж. нежел, — стремеж 1: устрем, порив, полет, — амбиция, стре¬ меж, аспирация, претенция, въжделение. стремя се — старая се. опит¬ вам се, мъча се, гледам. стриктен книж. — mанee 2: прецизен, строеж —> Създаване на пост¬ ройки, конструкции: из¬ граждано, строителство, градеж рядко, Снровж (строителство...) намосв. Строеж (cmpoumejicmeo...) на ново опера. -а построй-
строителство 532 ко: сграда, здание. — прен. устройство 2: организа¬ ция, структура. — прен, рядко композиция', структу¬ ра, строителство —> строеж 1: изграждане, градеж, стропалям разг, —»събарям 1: повалям, катурвам, прека- турвам, обръщам, строполя- вам, гътвам. строполявам —> събарям 1: повалям, катурвам, прека- -урвам, обръщам, е-рона- ням, тьmваM' строполявам се —» ла/ам 2: повалям се, кагурвам се, изтърсвам се, стоварвам се, -упвам, гътвам се, — съба¬ рям се 2: стоварвам се, сри¬ вам се, изсипвам се, рухвам, строфа - Няколко сгиха от стихотворение, обединени смислово от ригъм л обикн. от рима: куплвт. Стихот¬ ворението е от шест стро¬ фи (куплета). строя несБ. - Създавам пост¬ ройка л др, под. чрез строи¬ телни материали: изграж¬ дам, градя нссе., правя uеев,, издигам, вдигам прен. разг,, въздигам книж. ретор. Дюлгери чешма зра- дилн, / в село се Дума раз¬ чуло, / чн са Гергана вгради¬ ли, П. Р. Славейков, Строя (изграждам...) пое завод. Строяха (изграждаха...) повсякъдн пози блокове, —а прен, нзгрожДом 1: създа¬ вам, градя, построявам, съграждам, сътворявам, творя, строявам —> прен, разг, корям се: хокам, тьлеа, навиквам2, калайдисвам, дера, струвам несв. - 1. Имам ня¬ каква определена цена в пари: коствам несв,, изли¬ зам прен,, чиня нссБ', разг, Колко ще струва (коства,,,) апартаментът? Тази по¬ ръчка мн струва (коства,,,) досва скъпо, 2. прен. Отне¬ мам труд, материали, духов¬ ни сили: коствам, поглъ¬ щам прен. (огр,)' Нищо не ми струва (коснво) Да ни помогна за багажа, Рецен¬ зията върху книгата мн снрува (коснза, погълна) Досва време, 3. разг. Годен съм и мога да бъда използ¬ ван: бива мв разг., чиня разг. Тези плочки, които сте
533 студен купили за банята, не стру- ван (нн ги Uuaa,,,), Кок мис¬ лиш., струващ лн (бива лн ги,..) ензн пъпеши? —а важа 1: ставам4, чиня, струва ми се —> преДподагам 1: мисля, смятам, допускам, считам, вярвам. структура — устройство 2: организация, строеж. — композиция: строеж. струпвам се - 1. Събирам се на едно място в голямо ко¬ личество: насъбирам се, натрупвам св, стълпявам се, начоколявам се разг. Около гостите се струпа (насъбра,,.) тълпа, Цядоно семейство се струпа (насъ¬ бра...) Да енДн подаръците. <=а Ане— разпръсвам се 1 (вж), 2. прен, За грижа, от¬ говорност - оставам ® голя¬ мо количество за изпълне¬ ние от някого: стоварвам св прен. разг., изсипвам се прен. разг., падам прен. разг. Цялона робона вкъщи сн струпа (стовари...) върху по-голямава сестра. Досев грижи се струпаха (стовариха,,,) но зловото му. <=а Анв— махам се, отпа¬ дам, вдигам се, струя рядко поет, — тека 1: лея се, нося се, протичам, — тека 2: лея се, стръв — прен. настървение 1: наетьр®еноеT' стряскам -» тревожа 1: без¬ покоя, плаша, притеснявам, смущавам, стряскам се - Обхваща ме си¬ лен трепет, вцепенение от нещо неочаквано л се обърквам, не мога или не зная как да действам: сеп¬ вам св, слисвам св, стъпис¬ вам св. Когато завари вход¬ ното арена онеорнна и вндя иепозеотиен, нахлу¬ ли е Дома му, ноМ сн стрес¬ на (сепна,—,) н ннможеше да проговори, Сернснах се (стъписах се...), каво ви¬ дях, че влакът вече е връз- над, н се чуДех какао да пра¬ вя, Снрнснох сн (сепнах сн) а съня сн от силен тропот по покрива, —а изплашвам се: уплашвам се, сепвам се, подплаш®ам се. студен — прен. безчувствен 2: безразличен, равнодушен, нечувствителен, апатичен, бездушен, индиферентен,
студенина 534 хладен, студенина —> прсн. безсърде¬ чие: бездушие, бездушност, бетеувствие, безчувстве¬ ност, коравоеьрдееие, кора- восьрцееное-, нееьсграда- -СЛНос-' студия —> нзслнДаанн 2: про¬ учване, труд, произведение, стъкмявам разг, — подзон- вям 1: приготвям, глася, на¬ реждам, редя, нагласям, на¬ гласявам, натъкмявам, стълкновение книж, —> сблъсък 1: схватка, борба, —> сблъсък 2: схватка, кон¬ фликт. стълпявам се — струпвам се J: натрупвам се, иасъбирам се, начоколявам се. сгъмБам се (безн, стъмва се) — безл, снъмняеам сн (стъмняво сн) 1: мръква. —> лич, и безл, смрачава сн 1: притъмнява, сгъмнява се, здрачава се, свечерява се, мръква <се>, —> притъмня¬ вам 1: загъмнявам се, емрьшвам се, мръщя се, намръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, начумервам се. стъммявам се (безл. стъм- нява св) - безл. Настъпва нощ, става тъмно: мръква <се>, стъмва св. Стъмен сн (мръкна <се>) н звездите изгряха, Щн ДойДа, козово се спъмни (мръкне), Снъм- пяво се (стъмва се, мръква) н снова опасно. <=а Ане— съмва (вж). —> пич, и безл, смрачава се: при¬ тъмнява, стъмва се, здрача- ва се, свечерява се, мръква ^ех —> притъмнявам I: затъмнявам се, смръщвам се, мръщя се, иамръщвам се, свъсвам се, навъсвам се, начумервам се, стъпало —> прен. равнище 3: ниво, висога, уровеи, стъписвам се — стряскам сн 1: сепвам се, списвам се, стърча — прен. разг. ирон, без¬ действам 2: стоя, седя, ви¬ ся, кисна, дремя, кибича, стягам се — прен, разг. готвя сн: приготвям се, подготвям се, глася се, тъкмя се. субективен - Който не е обек¬ тивен, безразличен в някак¬ во мнение или отношение, а се съобразява или зависи от лични интереси, от лич¬ ността на някого: меобекти- вен, пристрастен, субекти-
535 суровост вистичем. Много е субек¬ тивен (нeабeквuaнн...), ко¬ гото говори за кочеснаано на своите деца. Проявяваш субективно (пноинкние- но,,,) отношение. Оценка¬ та е субективно (енобнк- тнвеа,,—), <=а Ане. обекти¬ вен, безпристрастен, — ли¬ чен11, индивидуален, само¬ стоятелен, частен, собствен, персонален, субекти ви етичвн — субекти¬ вен: необективен, пристрас¬ тен. сумрак - Слаба, непълна свет¬ лина, слаба осветеност на нрое-ранството поради об¬ лачност, мъгла или слаб из¬ точник на светлина: дрезга¬ вина, полумрак, здрач (огр, за привечерно Бреме), А по ровен друм из здрача / кола лекичко скриптят. Елин Пелин, Сумракън (Дрезгавината—,,) изчезва н денят сн прояснява, Прнае- чнрнн сумрак (Дрезгави - нв——,), Утринна Дрезгавина (сумрак, полумрак). сумрачен - Който не е дос¬ татъчно светъл, ярък или достатъчно тъмен, който е недостатъчно ясен, осветен: полумрачем, дрезгав, мътен прен. Сумрачен (со- яумрочен...) Дне. Сумрачно (дрезгаво,—,) унро, Сумрач¬ но (πалумрaннa...) нощ, потънала в белезникава мъгла, <=а Ане, ясен 1 (®ж). супер но®. нежен, — отлич¬ но: чудесно, превъзходно, идеално, к* суперваизерство -> контрол, надзор, наблюдение, мони¬ торинг, суперЕи^я, супер¬ вайзинг, супервайзинг —а коенрол: надзор, наблюдение, мони¬ торинг, суперЕи^я, супер- ®айтерстЕO' супервизия — контрол. над¬ зор, наблюдение, моииго- рииг, супервайзерс-во, су¬ первайзинг, суров прен, -ь безсърдечен 1: немилостив, иееъетрадаmе- нен, безчувствен, бездушен, коравосърдечеи. суровост —> прен, безсърде¬ чие, бетчуве-Еие, бетеьр- дееноет, бездушие, безчув¬ ственост, бездушност, кора- Еосьρдечноет, коравосърде- чие, нееьеграцатенноег,
536 сух » студенина. сух - 1. Който е без влага, влажност: безводен. Сух (безводен) район, Сухо (без¬ водна) почва. Сухо (безвод¬ но) ляно. & Ане. влажен, 2. Който е останал без вла¬ гата, вода-а си: изсъхнал, пресъхнал. Сух (срнсъх- пил,,,) клаДеенц. Сухо (ерн- съхпи.о,,,) блато, Сухи (нз- съхнили,,,) устни. 3. Който е останал без сочност, вла¬ га: изсъхнал. Сухи (изсъх¬ нали) лисне—. Сух (изсъхнал) еъз/ух. Сухо (изсъхнело) /ърао. <=а Ант. влажен. — прен. безинтересен 2: ску¬ чен, неинтересен, банален, тривиален, прозаичен, без¬ цветен. — прен, менорали- телен, безцветен, — прен. слаб 5: мършав, кльощав, аскетичен, изпит, постал, сформирам — основавам 1: създавам, формирам, из¬ граждам, образувам, учре¬ дявам, организирам, схватка — првн. книж. сблъ¬ сък 1: стълкновение, борба. -» прен. книж. сблъсък 2: стълкновение, конфликт. схващам —> разбирам 1: про¬ умявам, долавям, прозирам, осъзнавам, загрявам. — раз¬ бирам 2: виждам, загрявам. — прен, Долавям: усещам, забелязвам, разбирам, чув¬ ствам / почувствам, сещам, схващане —> зяе/нщн: въз¬ глед, становище, мнение, позиция, виждане, разбира¬ не, поглед, визия. — глв/н- щн // мнение, възглед, ста¬ новище, позиция, виждане, глас, —а н/ня 3: възглед, виждане, визия, сходен - Който досга прилича на друг по нещо: подобен, приличен, сроден, близък, аналогичен. Сходен (по- /обпн..—) невернси. Сходен (подоиин,,—) характери. Сходен (поДобен,,,) сгродн. Сходен (поДобен...) оисно- янелснва. <=А А^н^н^— разли¬ чен 1 (вж), ~ Блно. еднакъв (вж), схождам си рядко —> прили¬ чам сн: мязам си. сцена — првн. книж. зднДко 2: зрелище, картина. —» првн. книж. епнзо/ 2: картина, момент. считам нвжел. —> смятам 2: мисля, намирам, имам, пре¬
537 събирам ценявам. —> предполагам 1: мисля, смятам, допускам, струва ми се, вярвам, събарям - 1. Ставам причина нещо или някой да падне на ниско, обикн, от право по¬ ложение в легнало: пова¬ лям, катурвам разЕ, првка- турвам разЕ, обръщам прен, разг., строполявам (за голям предмет), стропалям разг. (за голям предмет), гътвам разг. „Грабвайте нелепа!“ някоМ сн нокряс- ко / н трупове мъртви фрькnaхо зоечоска / кон /емонн черен пад черний рояк, / катурят, сврополян капо живи пак. Ив. Вазо®, Събарям (повалям,,,) стол, Събарям (повалям—,,) чаша,. Събарям (повалям,,,) про¬ тивник лри борба. <=а Ане. вдигам 4 (®ж). 2. Превръ¬ щам в развалини (построй¬ ка): срутвам, сривам, раз¬ рушавам, развалям, раз¬ турям разг,, бутам несв., прен. разг;, бутвам прен, разг. Събориха (срутиха,..) най-снарине сгради по ули¬ цата, Съборихме (сруенх- мн...) бараката а двора. <=а Аит— построявам 1 (вж). — прен. разг свалям 2: пова¬ лям, — свалям 3. смъквам, детронирам, махам. събарям се - 1. Развалям се, разпадам се на съставните си части л се разпилявам на земята: срутвам се (огр. за нос-ройка, конструкция), сривам се, разрушавам св, рухвам експр,, сгромоляс¬ вам св (за тежко падане на голям предмет), гътвам се разг, Нека а ужас, а нонена- да рухне всяка черна сгра¬ да. Хр. Смирненски. От труса се събориха (срути- хе,,,) няколко блока, Купчн- нана сено сн събори (сру- нн...). 2, Падам ® голямо количество илл с голяма те¬ жест: стоварвам се, сри¬ вам св, изсипвам се, стро- полявам се, рухвам. Кни- зине се събориха (стовари- хе,,,) на nадо. При сблъсъка чуваливе се събориха (сри- паха—..) еа земята. Плъзна сн н сн сноввры (строполи, рухна) на земята. събирам - 1. Вземам от раз¬ лични места неща и гл сла¬ гам заедно: съединявам,
събиране 538 сбирам рядко. Събирам (сънДнеявом) няколко котя прежДя, Събирам (сънДнея- вям) краищата но бохча, за Да я завържа. Събирам (съединявам) креватите, <=а Ннв, разделям, разеди¬ нявам. 2. прсн, Полагам уси¬ лия да увелича нещо или някаква възможност, чувст¬ во: набирам, сбирам поет. Събирам (набирам,,,) пове¬ че участници, Събирам (ея- бирам...) /осно средства, Събирам (набирам,,,) сме¬ лост, Събирам (набирам,,,) повече сили. 3. Правя сбир¬ ка, колекция ог нещо: ко¬ лекционирам. Събирам (колекционирам) мерки, Събирам (колекционирам) салфетки, —а оинДнеявям 1: съединявам, сливам, интег¬ рирам, събираме - 1. Организирано повикване, отиване някъде на група лица с културна, научна л под, цел: сбирка. Събиране (сбирка) на класа зо обсъжДаен но план зо ваканцията. Щн направим събиране (сбирка) на сри- янеянтн на Моцарт, за Да послушаме музика, 2. По¬ добно организирано отива¬ не някъде за приятно пре¬ карване на времето, чесгва- ие на нещо или някого л под,: сбирка, купон прен, разг,, парти нов. разг, не¬ жен,, забава рядко. Е/па приятелка организира събн- роен (сбирка,,,) за рож/в- ння сн Ден, Тазн вечер у нас щн има събиране (сбирка..,) по случай Дипломирането ми. събитие —> епизод 1: случка. —а проява 2: изява, меро¬ приятие, съблазнителен —> прен, при¬ влекателен 2: примамлив, притегателен, изкусителен, атрактивен, съблазнявам —> изкушавам: изкусявам, поблазням, под- льтвам, подмамвам, при¬ мамвам. съблазнявам! се —> изкушавам се: поблазням се, подлъгвам се, подмамвам се. събуждам — будя 1: разбуж¬ дам, пробуждам, вдигам, —> буДя 2: разбуждам, пробуж¬ дам. — прен. възбужДям 1: пораждам, пробуждам, при¬
539 съвременен чинявам, предизвиквам, бу¬ дя, запалвам, разпалвам, възпламенявам, — възбуж¬ дам 2: пораждам, събуждам св — прен. възраж¬ дам се 1: пробуждам се, възкръсвам, съвземам се - 1. Възвръщам физическите или нравстве¬ ните си сини, след като съм ги бил загубил: възстано¬ вявам се. Бвше оаслабнал много след грипа, но се съвзе (възстанови), Нн мога ощн да се съвзема (възстановя) след преживяното, 2. Въз¬ обновявам способността си да мисля и съобразявам: опомням се. Присв/неяо- то Деен сн съвзе (опомни). Беше зашеметен от ужас, но сн съвзе (опомни), 3. Ста¬ вам по-жизнен и бодър, след като съм бил уморен, потис¬ нат, сънлив и др,: съживя¬ вам се првн., оживявам се прен., живвам разг. Бях кап¬ нал, но си починах н сн съв¬ зех (съживих,.,), Изглежс/а- ше умърлушен, но сн съезн (съживи,,,). съвместен — общ 3: задру¬ жен, дружен, колективен, единен. съвместно —> заеДео 1: наед¬ но. — заедно 2: наедно, за¬ дружно, дружно, колектив¬ но, общо. -» заеДео 3: наед¬ но, едновременно. съвпадаме — н/еакаосн 1: тъждество, съвпадение, идентичност, равенство, съвпадение — е/еакаост /: тъждество, съвпадане, идентичност, равенетБO' съвременен - 1. Който се от¬ нася до времето, ® което живее, действа говорещият лни този, за когото се гово¬ ри: сегашен, днешен прен., настоящ. И а яспнй поглед на невинност нeкагaшnо / сегашенян ти ужас се че¬ те. Хр, Смирнеиски, Съвре¬ менни (днешни,,,) събития. Съвременни (снзешнн...) проблем, Съвременна (се¬ гашна ...) поезия. <=А Аев. предишен 1 (вж), предишен 2 (вж), 2, Който отговаря на съвременността и нейното развитие: модерен. Съвре¬ менно (модерно) мислене— Съвременна (моДнрна) тех¬ нология. <=А Анв. отживял (вж). ~ Бднз. напредничав
съвсем 540 (вж). —> актуален 2: живо- mреnгяш, злободневен, съвсем - За наличие на нещо - в пълна степен, до възмож¬ ния преден: напълно, съ¬ вършено, абсолютно. Съв¬ сем (напълно.—.) ново кола, Съвсем (напълно,,,) празно стоя, Съвсем (непълно,,,) тъмно, Съвсем (нanълна...) забравих, че /нес имаш имен /еп. ~ Близ. оконча¬ телно, изцяло, докрай, все¬ цяло, — никак. изобщо, аб¬ солютно. съвършен —> безукорен: без¬ упречен, образцов, идеален, — кнлж. пълен 4, абсолю¬ тен. съвършено — съвсем 1, на¬ пълно, абсолютно, съгласие —> разрешение 1: позволение, благословия. —> разбирателство' сговор, единомислие, хармония, —— прен, е/нество Г, единоду¬ шие, консолидация, съгла¬ суваност, единност, хармо¬ ния, съзвучие. —> споразу¬ мение: консенсус, съгласуваност —> нДнество 1: единодушие, съгласие, вдинност, хармония, съзву¬ чие. — е/нество 2: задруж- ност, дружност, ециuuоег; -» съответствие: хармо¬ ния, съзвучие, съгласявам се - Давам поло¬ жителен отговор, съгласие: приемам, склонявам, скланям разг., благоволя¬ вам книж, ирон., навивам се прен. разг,, кандисвам просто-ар, Полъза сн сна- ре Пенконнев майка, / ее- сговорен броня склониха, /.../Петкана Девойко жннн- хе, П. П, Славейков. Слн/ много увещания сн съгласи¬ ха (сриеха,,,) /ами отстъ¬ пят стаява, Съгласих се (ернех.,,) да попиша рецен¬ зия, <=а Ане. отказвам, от¬ хвърлям. — позволявам 1: разрешавам, —· πавaърже Давам, — лоДкрепям 2: под¬ държам. — оДобрявом 1: приемам. съглвждам рядко —> анж/ам 1: съзирам, гледам, зървам, -» забелязвам 1: съзирам, зървам, мярвам. съграждам рядко книж. —> построявам 1: изграждам, направям, издигам, вдигам, въздигам. — нзгрож/ам 1:
541 съдържателен градя, строя, създавам, сът¬ ворявам, творя, съдба - Жизнен път на няко¬ го, начин, по който протича животът му: участ, орис разг., орисия разг., пред¬ определение книж, (огр,), жребии прен. книж., дял прен. книж, Да, жалка н, съзнавам /Днес твоята съД¬ ба, /с глоДа, и из признавам, / ни а тежка сн борба. Ив. Вазов, На тебе, зърлиМ го¬ лемецо, слушай / каква зча участ првдевщаеа [мис- ни-еняг], Ст. Михайнов- еки, Злощастна съ/ба (участ...). Не знам каква ще бъ/н съДбана (участва) ни, Такава е съДбава (пре/о- nрндeлeныeна) ен. — прен. бъ/ещн 2: бъднина, съдби¬ ни, съдбини -ь прен. бъ/еще 2: бъднина, съдба. съдбовен книж. — решите¬ лен 3: решаващ, съдбоно¬ сен, кобен. съдбоносен — рншнвелее 3. решаващ, съдбовен, кобен, съдия -1. Държавен служител с юридическо образование, който издава съдебни при¬ съди: магистрат. СъДннвн (могнсвравнен) изчакват събиране на Доснанъчпо Доказателство н ногееа разглеждат Деляне. 2. Ли¬ це, което обикн, е поканено да изкаже преценка, мнение за нещо: съдник книж,, ар¬ битър. Назрадота е неж- ко бреме / за справеДлианя поет ./е бъ/н съ/ня еа вре¬ ме., / а конто не е бил при¬ ет, М. Ганчев. Том н Досва мъдър н може да бъ/н съдня (съдник.,,) а спора—, Нн ис¬ кам до ви бъда съдня (ар- интър,,,). Строг съдня (съдник——.). 3. спорт, Специ¬ алист, който снеди да се спазват правилата ® спорт¬ на игра: рефер спорт. Съдн- яно (реферът) беше много строг н обяви автогол, съдник кнлж. —> съ/ня 2: ар¬ битър. съдържание — значение 1, смисъл, — прен, значение 1 /А смисъл. съдържателен -1. Който има интересно, полезно л раз¬ нообразно съдържание: смислен, дълбок прен, (огр,)' Много съдържаввд-
съдя 542 па (смислена...) книга. Съ- Дър.жонедно (смислено...) слово. Съдържателна (Дъл¬ боко) мисъл, Съдържате¬ лен (смислен) съенн. <=а Анн, безеьцьржателен, плитък, 2. За живот - който е изпълнен с разнообразна полезна дейност л преживя¬ вания: смислен, богат прен., запълнен прен. Него¬ вото съществувание е мно¬ го съДържанелпо (смисле¬ но...). СъДържсятелно (зо- сълпнно,,,) нжнДннунн, Съ¬ държателен (богат,,,) жи¬ вот. е=Ант, безсъдържате- лен, безсмислен, празен, съдя1 несв, — преценявам 1: умозаключавам, съдя2 нес®, — криникуевм: мъмря, коря, упреквам, уко¬ рявам, порицавам, кастря, хокам. съединявам — събирам Г. сбирам, — обеДинявам 1: събирам, сливам, интегри¬ рам. съжалявам - Изпитвам съжа¬ ление, душевна болка за ня¬ кого, който страда или пре¬ живява неприятност: жаля, съчувствам (на), състрада- вам рядко книж. Съжаля¬ вам (жаля...) майка си, за¬ дето вече не внжда, Съжо- лявям (жсаля...) ви, чн осно¬ вете без жилище, Много те съжалявам (нн съчуесн- еом...). <=А Ане— сърадвам. —а розкоМвам сн: кая се, по¬ кайвам се, пишманя се разг, съживителен рядко — живо¬ творни:: живителен, възро¬ дителен, съживявам се - Ставам отно¬ во жив, след като съм бил мъртъв или полумъртъв: оживявам, възкръсвам. Само а приказките н леген¬ дите мърванте се съживя¬ ват (оживяват...). оАмт. умирам (вж). — прен, въз- рождам се 1: събуждам се, пробуждам се, възкръсвам' — прен, еъзражедам сн 2, —> прен, съвземам сн 3: оживя¬ вам се, живвам. съзвучвн —> благозвучен: хар¬ моничен. съзвучие —> хармония 1: бла¬ гозвучие. -ь прен, единст¬ во 1: съгласие, единодушие, консолидация, съгласува¬ ност, единност, хармония, — прен, съответствие:
543 съкрушавам съгласуваност, хармония, създавам - С дейността си спомагам да има, да съще¬ ствува нещо: правя несв., направям, творя несв., книж., сътворявам книж. Поетът до е властник н погрешно: / извън вова, ко¬ ето той твори, / за него всичко жалко е н смешно. М, Ганчев. СпорвД Библия¬ та Бог е съо/ия (мапроанл, сътворил) света, НароДът сом съзДаво (праан...) жи¬ вото н благата си. <=> Ане, руша, разрушавам, унищо¬ жавам (вж), — изработвам 1: направям, правя, произ¬ веждам, сътворявам. — из- зрежсДом 1: градя, строя, съграждам, сътворявам, творя, построявам, — осно¬ вавам 1: учредявам, обра¬ зувам, формирам, сформи¬ рам, организирам, изграж¬ дам, — формирам 1: офор¬ мям, изграждам, изработ¬ вам. — рядко предизвиквам 3: създавам, пораждам, про¬ извеждам, направям, дона¬ сям, докарвам, навличам, създание книж. — произведе¬ ние. творба, творение, труд, дело, плод. създател — автор 1: творец, съзерцавам книж, — зле/ам 1: наблюдавам, зяпам, съзидателен книж. - Който благоприятства, подпомага нещо: конструктивен, гра¬ дивен, креативен книж. нежен. Съзн/аннлна (кон- серукннепа,,,) критика, Сънн/опвлин (конструк¬ тивни——,) усилия— <=А Анн. разрушителей, руши-елеи, —а творчески: градивен, производителен, креативен, съзирам рядко — внж/ам 1: гледам, зървам, сьтлеждаM' —> забелязвам 1: съглеждам, зървам, мярвам. съкращавам — намалявам2 1: смалявам, ограничавам, редуцирам, съкровен —> лични 2: частен, инглмен, вътрешен, съкрушавам книж, експр' - Причинявам силно душев¬ но страдание, което обез¬ силва духа: сломявам, съ¬ сипвам, смазвам прен, експр., разсипвам прен., убивам прен, експр,, разби¬ вам прен. експр., пречуп¬ вам прен. експр, Смъртна
съкрушителен 544 но Дъщеря нм гн съкруши (сломи,,,), Мъката го съкру¬ ши (сломи,,.), Поражение¬ то нн съкруншва (сломя- ао...) бойците—. Съкрушавам (сломявим,,,) Духа, <=а Ане, съживявам, възкресявам. — поивж/еавм 1: надвивам, надделявам, сломявам, сра- зявам, смазвам, съкрушителен книж. експр, -> разрушителен 2: унищо¬ жителен, пагубен, деструк- тивеи, деградивен. -» гибе¬ лен: пагубен, фагален, ката¬ строфален. съм — съществувам 2: има ме, живея. — намирам се 1: пребивавам, — намирам сн 2: срещам се, има ме, фигу¬ рирам. — озеочавом 3: зна¬ ча, представлявам' съмва <се> безл, - Настъпва деи, появява се слънчева светлина: разсъмва <се>, развиделява <се>, зазоря- ва <се>. Дв ще сннзенм, кога зазори? / Този пън не- къДе лъкатуши? Е, Багряна. Скоро ще се съмне (раз- съмне,,,), <£=а Ане. стъмня- ва се 1 (вж). съм —> прен. поет, мечна: блян, мечтание, въжделе¬ ние. сънародник - Човек, който е от същата народност с друг: съотечественик, нашенец разг, ГорДня се, че Ботев н Вазов са мои сънародници (съотечественици), Срещ¬ нах във Франция доста съпоро/ници— (съoнeнeсmae- енцн—..). <$Ант. чужденец, съображение — аргумент 1: довод, основание, могив, мотивировка, обосновка, съобразявам се - С предл, с. Вземам под внимание нещо или някого: зачитам, ува¬ жавам, признавам рядко. Съобразявам сн с (занн- ном...) мнение, Съоброзя- вом се с (зачинам...) присъ¬ стващите, Никого не зачи¬ ном (признавам,,,), <=А Анн. пренебрегвам (вж). —> сещам сн: досещам се, хрумва мл, съобщавам - 1. С предл, на. Изричам пред някого нови¬ на, информация или мне¬ ние, за да я научи: известя¬ вам, уведомявам, казвам (ea), информирам, обаж¬ дам (но) разг,, вестявам
545 съотношение рядко. - Капо питаш, първо либе, / като питаш, да нн кажа, / що съм вол- коз нажалена, Нар. пес. „В България клоне и сеч! “ - вн- снязан някои газени,. Ив, Вазов, КоН щн съобщи на (иознснн.—.) родиннлинн за станалото? Съобщиха на (известиха,,.) пожарната зо пламнала сграда. Съоб¬ щавам ни (известявам нн..—), чн ще ДойДат с вече¬ рни влак. 2. Изричам нови¬ на, информация: казвам, информирам (зо), обаж¬ дам ратт, Съобщи (каза,,,) лн новината? Съобщиха (козиха,,,), че нашиян от¬ бор е спечелил. съответен —» лоДхо/ящ 2: по¬ добаващ, целесъобразен, подхождащ, съответстващ, адекватен. съответствам — подхожДам 1: отговарям, прилягам, ко¬ респондирам кнлж, нежен. —> подхождам 2: прилягам, връзвам се, ставам4, мязам, —а ло/хож/ям 3: подоба¬ вам, приличам, мязам, съответстващ — лоДхо/ящ 2. подобаващ, целесъобразен, еьогвеген, подхождащ, адекватен. съответствие - Взаимна връз¬ ка между две неща, колто много сл подхождат, много са близки л не си противо¬ речат: съгласуваност, хар¬ мония прен,, съзвучие прен. Съответствие (хар¬ мония, съзвучие) мнж/у ин¬ тереси, Съответствие (хармония,,,) мнжду чанта н обувки. Съотввтснвшв (съгласуваност,,,) въз въз¬ питателния поДхоД на ро¬ дители, о Ант. несъответ¬ ствие, циехармония, не¬ съгласуваност, съотечественик — сънарод¬ ник, нашенец, съотношение - О-иошение между две или повече неща, при което те си оказват вли¬ яние и промени ® едни от тях предизвикват промени л в другите: корелация книж. В Дналекнине има съотно¬ шение (корелация) мнжду употребено еа окончание¬ то за първо янцн множест¬ вено число не някои глаголи и първо лнцв н/инстенно число на тези глаголы: (ние)
съпоставка 546 хо/нмн, носнме, пннмн сн употребява а вези говори, къ/нно в еднпснзепо число е (я) ходнм, носим пнем а в говори, където в единстае- по число формено н (аз) хо/я, нося, сея, в меожвсн- еено ня е (пив) ходим. ~ Близ. връзка 3 (вж). съпоставка - Мислено поста¬ вяне на едно нещо наред с друго, за да се види сходст¬ вото или различието им: съпоставяне, сравнение, паралел книж., успорвдя- ване кииж. рядко, успоре- дица рядко. Съпоставка (съпоставяне,,,) на дан по¬ литически системи. Съпо¬ ставка (съпоставяне,,,) еа нзикоен явления, зо Да се систематизиран, Съпос¬ тавка (успоре/яаанн...) еа няколко синонима по значе¬ ние н употреба. съпоставяне — съпоставка: сравнение, паралел, успоре- дяване, успоредица, съприкосновение — връзка 1: контакт, досег, допир. съпричастие книж, — съчув¬ ствие: състрадание, учас¬ тие. — участие: намеса, дян, роля, съпровождам —> придружа¬ вам, —— съпътствам. съпротива - 1. Действия л прояви, думи, насочени сре¬ щу нещо, които пречат на някого ини нещо да стане: отпор, съпротивление, противодействие, проти¬ вопоставяне, реакция прен,, опозиция прен, книж, Првдложненнео срещна голяма съпротивя (отпор,,,). Принхо решени¬ ето без съпротива (он- пор,,,). 2. Действия, насоче¬ ни да спрат натиск, нападе¬ ние на някого: отпор, съ¬ противление, противодей¬ ствие. Никой нн оказал съ¬ протива (отпор,—,) на вра¬ жеското нахлуване. Съпро¬ тива (отпор,,,) на еапо/о- тнд—. съпротивление — съпротива 1: отпор, противодействие, противопоставяне, реакция, опозиция, — съпротива 2: отпор, противодействие. съпътствам - Действам, про¬ явявам се заедно с нещо друго: съпровождам. През цялото ляво неприятности
547 сътворявам съпътстваха (съпровожда¬ ха) компанията— Мизерия- на съпътства (съпровож¬ да) Смирненски цял жнаон, -ь книж, придружавам: съпровождам. съратник —> другар 2: спо¬ движник. сърдит —> разш, разг, я/осае: разгневен, гневен, нерви¬ ран, афектиран, яден, ядо¬ вит. сърдя несв. — разш. разг. ядо¬ свам: разгиевявам, нерви¬ рам, афектирам, разсърд- вам, сърцат разг. — смея 1: без¬ страшен, храбър, неустра¬ шим, юначен, куражлия, — смея 2: безстрашен, храбър, юначен. сърцв — прен. среда 1: център, пъп, сърцевина —> прен. същност 1: същина, есенция, ядка, ядро, съсипвам — увреж/ем: на- вреждам, разрушавам, ру¬ ша, поразявам, разнебит- ®ам, разсипвам, — повреж¬ дам: развалям, похабявам, зяносвам. — уенщожсавом: ликвидирам, съсипвам, по¬ губвам, затривам, залича¬ вам, довършвам, погребвам, —а съкрушовом 1: сломя¬ вам, смазвам, разсипвам, убивам, разбивам, пречуп¬ вам, съставям — изработвам 2: изготвям, правя, направям, сътворявам, съсредоточавам се —> аниме- вам 1: концентрирам се, задълбочавам се. съсредоточен -» зенманелее 1: концентриран, задълбо¬ чен, състоятелен —> богат 1: замо¬ жен. състояние —> подожеенн 1: позиция, поза. — положе¬ ние 2: ситуация, обстанов¬ ка. — положение 3: дере¬ дже, хал. състоя се с®. — лровеждам се: протичам, тека, вървя. състрадавам рядко книж. — съжалявам· 1: жаля, съчув¬ ствам, състрадателен —> милостив: милосърден, човечен, състрадание -» съчувствие: съпричастие, участие. сътворявам книж, ретор, — изгреж/ем 1: създавам,
съхранен 548 градя, строя, построявам, съграждам, творя, съхранен книж, — запазен 1: неповреден, исувредеи, не¬ похабен. съхранявам книж. — пазя 2: вардя, —» зопозвам Т. опаз¬ вам, предпазвам, увардвам, съчувствам — съжалявам1: жаля, състрадавам. съчувствие - Отзивчиво пре¬ живяване към чужда ненри- я-нос-, болка: състрада¬ ние, участие прен, книж,, съпричастие книж. Не¬ празно търсят състрада¬ ние / зо свойно странно същество, / /ори най-бегло¬ то признание/зе няхе цяло ньржeенβа. Т. Траянов. Посрещна със съчувствие (състрадание...) ноеиноно за смъртна не майка М. Онеосям се със съчувствие (състряДяенн.,,) към Ueâa- но но съседа, <=А Нeн. рав¬ нодушие, безучастие, без¬ различие, съществен — голям 2: същес¬ твен, сериозен, важен, едър. същ<ият> —» еднакъв: тъжде¬ ствен, идентичен, еднообра¬ зен, равен. — истински 3: цял, формен, чист. съществувам -1, Налице съм някъде: срещам се, има (няма) безл,, битувам книж. рядко (огр. за мисъл, реч). В Пирин същнсввував (срещан сн.,.) алпийски роснення. Съществуващ (срещан св...) интересни поверия за Домашен Духове. Това фамилно име същест¬ вували (срещали сн...) още? 2. рядко Жив съм: живея, има ме, съм. А зноехне, чн всичко нук живее/ чрез мо¬ ята смирена гръд: /жито¬ то, розинв край севелнне алеи, / виното— в пиршест¬ вата заши що се лен. Хр. Смлрненски. Все още съще- снауеом (живея,,,) въпреки преживяното, Този човек енчв не съществува (жи- енн...), умря преди зоДнеи. <=а Ане. умирам, няма ме. съществувание —> живот 2: битие, същина —> същност Г. сърце¬ вина, ядка, ядро, есенция, — същност 2: начало. — същ- мост 3: характер, природа, естество' същински —> истински 1: ре¬
549 тавн ален, действителен, факти¬ чески, автентичен. —» ис¬ тински 2. автентичен, дей¬ ствителен, неподправен. —> иснински 3.. формен, цял, същ, чист. —> стесн. родне Г— рожден, кръвен, истин¬ ски. същият — сходен 2: такъ®. същност - 1. Най-важна, ос¬ новна час- в съдържанието, състава на нещо: същина, сърцевина прен,, ядка ряд¬ ко прен. книж,, ядро рядко прен. книж,, есенция прен. книж, експр. Дохож/ат /ни... И снвяш се защо / н назн болка, назн дива яросв, /пека е скрито ннМ- поно я/ро, Н. ВапцароБ' Сблъсъкъв на две нравст¬ вени начала е същност (съ¬ щина—.—) еа uдeUnаеeснeни- ческия замисъл на ромона „Тютюн", Предайве с ня¬ колко /уми същностна (същuнaнa:..) еа събития- на н соукнве от нях. 2, Най-важна мисъл, идея: същина, начало. Дрнвнинн източни философии призна¬ ван Ден същносни (същи- нн...) - Добро и зло, 3. Ос¬ новни особености на нещо, някого: характер, природа, естество, същина. Каква н същностно (хоракен- рън,,,) на коменине? По същноство (прнроДяна...) сн вой е понв. съюз — сдружение— обедине¬ ние, асоциация, алианс, братство, сюжет —> прен. тема, пред¬ мет, проблем, въпрос. т таен - Който се знае само от малко хора, за да се крие, прикрие: скришен, скрит, потаен рядко. Ов всички нейни небосклоны / вой махна божия печат. Т. Тра¬ янов, Две денувам - къти¬ ща потайни. П. К. Яворо®, Тайно (скришно,,,) място. Тайно (понайно) скривали-
тайно 550 ufe, Тайна (скришни.... уго¬ ворка, Тайни (скриви...) преговори. <=а Анин извес¬ тен, явен 1 (вж). -ь прикрит Г. скри-, подмолеи, потаен. -» прикрит 2: скрит, пота¬ ен, неявен. тайно - По начин да не се знае нещо, да е известно само на някого или на малко хора: скришно, потайно, скри¬ то, крадешком разг. Динс в снпоно глухо, утре а ня- коМ зря/ / гоеорвшн тайно за ближний презрен, / за бунт, за свобода, за смърт¬ та, за гробът, / н че време анч е да въснонв робът. [„Левски“] Ив, Вазов. Мом¬ че, не кърши ни плетища¬ та криви, / нв става но въй краДншком! / Жнни сн, що чакаш? К, Христов. <=> Ане, явно, откриго. тайнствен - Който съдържа някаква тайна, нещо неясно, скрито: загадъчен, мисте¬ риозен книж,, мистичен кнлж, Едно загадъчно Доко¬ сване / на сигурното му ръка, / и ..— блесне сеннян- нана! Бл. Димитрова. ТаМе- стуне (оагадъчнн...) надпис. Тайнствено (зазедъчно.,,) изчезване, Тайнствен (зо- гадъчен,,—) обред, Тайнснве- на (загадъчно,.,)усмивка. ~ Бднз. необясним (вж), таксувам - Вземам някаква такса за предоставена услу¬ га, възможност за ползване на нещо и под.: тарифирам нов, нежен. ОиажДаннята по велефон към фиксирани¬ те мрежи а Европа ще се таксуван (нарифиран) в зависимост он мнж/уна- роДнява зона. такт — ритъм 1. тактичен - Който проявява или изразява стремеж да не се засегне, обиди някой, да не се повдигне неприятна тема л под,: внимателен, деликатен. Бъди πа-нaк- енчви (внимателни,,) с чувствителната си сест¬ ричке, Тактично (енима- нелио,,,) прв/упрнждннне да нн се допускат подоинн пропуски, ъьАшн. нетакти¬ чен, невнимателен, безтак- тен, груб. такъв — схоДнн 2: същият, талант — Дориа' дарование, дар, заложба.
551 твърд тарифирам нов. нежен. — таксувам. татев разг. — бащин 7: татков, татков —— бащин 1: тате®, татковина поет, ганьо®. —> ро/ине'. отечество. тату нов. нежен. — ватуи- ровко, татуировка - Рисунка върху -яного с боя или инстру¬ мент: тату но®. нежен., та- тус нов. нежел. Не обичам да сн провя татуировка. На ръката М имаше инте¬ ресна татуировка на жаба, татус — татуировка, тача книж, — уважавам 1: по¬ читам, ценя, зачитам. тая поет, — чувством Г. из¬ питвам, храия2, питая, ле¬ лея. тая се нес®, — спотаМвам сн 2: крия се, дремя, потайвам се. творба —> произведение творение, депо, създание, плод, работа, израбо-ка, -ворчес-во, — произве/н- мин 2, труд, работа, творение книж, — произведе¬ ние 1: творба, депо, създа¬ ние, плод, творчество, изра¬ ботка, работа. творец — автор Г. създател, творчески: - Който е свързан с творчество, създаване на нещо: съзидателен книж,, градивен кнлж., произво¬ дителен (огр.), креативен книж, Творчески (съзиДе- ведни,,,) усилия, Творчески (съзидателни...) серио/. Творческа (съзидателна,,,) Дейност. оАне. разруши¬ телен 2 (®ж), // Който е на¬ сочен към творчество: съзи¬ дателен. Творчески (съоиДа- неден) процес, Творчески (съзнданнлее) нмлудс. Твор¬ чески (съзидателен) размах. <=А Анн— разрушителен 1 (®ж), творчество —> произведение 1: творба, творение, дело, създание, плод, работа, из¬ работка, творя несв., книж, ретор, съзДавам Т. правя, напра- вям, сътворявам, — из- зражс/ам Т. градя, съграж¬ дам, построявам, сътворя¬ вам, създавам, твърд - Който не изменя фор¬ мата си и при натиск оказва съпротивление: корав разг. З/роан са нашите корави,
твърде 552 мазолести Длани. Ал. Геро®, ТвърДо (кораво,,,) /ърео. Твърд (корав) метал, <=> Аев, мек, — прен. непре¬ клонни 2: категоричен, не¬ умолим. — прен. непрекло¬ нни 1: категоричен, неумо¬ лим, упорит. — прен, реши¬ телен 1,2: непоколебим. — прен. категоричен: безпре¬ кословен, безапелационен, решителен, — прен. посто¬ янни 2: редовен, неизменен, вечен, — прен, постоянен 3: неизменен, последовате¬ лен, непроменлив, твърде — доста: значително, твърдение —> везя: положе¬ ние, постановка, мисъл. твърдоглав разг. неодобр. —» непреклонен 3: упорит, не- отегьнеив, цебенотнав. инатлив, инатлия. твърдоглавие разг. неодобр, -» непреклонност: упори¬ тост, неотстъпчивост, твър- доглавство, дебелогнавие, блкотлa®стЕO, лнаг, инагни- воеT' твърдоглавство разг. неодобр. —а непреклонност упори¬ тост, неотстьпел®оет, твър¬ доглавие, дебелотла®ле, би- котлавсmво, инат, инатли- восг^. теглило разг, мъка 1: стра¬ дание, тегло, патило, изпи¬ тание, тегло — тежест 1: тежина, —ьмъка 1: страдание, тегли¬ ло, патило, изпитание. твгля —> разг, страдам 2: патя, мъча се, — прен, спец, сва¬ лям 5: даунлоудвам, изтег¬ лям, източвам, точа, тегоба книж, —> тежест 2: товар, бреме, тежест - 1. Качество на пред¬ мет да тежи илл да -ежи много: тегло, тежина, Пъш¬ ка по/ нежеснта (негло- нa...) на багаж, Тежест (твгло,,,) ня чувал. 2— прен, Голяма грижа ини отговор¬ ност, която създава непри¬ ятности, мъка: бреме, тего¬ ба книж,, товар прен, Зя- щото бе честито [нашето поколение] / новара да по¬ еме /на сънища големи/ии с лаври, кръв покрито / До стигне идеали -/до Днеска блян осеяли, Ив. Вазов. На¬ родът пъшкал под нежест- на (бремето,—,) на робст¬ вото, С у/оволствин лона-
553 тека ся приявпана ннжнсв (брвме...) нв онглнждапе- но пя Деца, Данъчна те¬ жест (бреме,.,), —а авто¬ ритет 1: престиж, реноме, тежина —> тежест 7: тегло, тежкоподвижем — бавни Г. бавноподвижен, труднопо- движеи, тромав, муден. тежък -» прен. трудни 7: мъчен, сложен. —> трудее 2: усилен, мъчителен, непо¬ силен, — прен. мъчителен 1: тягостен, угнети-елеи, убийствен, кошмарен, —> прен, мъчителни 3: тягос¬ тен, угнети-елен, — прен, авторитетни 2: мерода¬ вен. теза книж, - Разсъждение, чрез което се твърди, под¬ държа истинността, правил¬ ността или не на нещо: твърдение, положение, по¬ становка, мисъл. Тезата (твърДеннено...), чн Земя¬ та се върти около Слънце¬ то, н била оспорвано веко¬ ве. Няколко тези (твърДе¬ ния..,) е статията не ся /оказани, Икономистът разви тезата (твърДение- но...), че свалянето на Да¬ нъците ще поощри произ¬ водството. Ораторъв из¬ ложи н Добре аргументи¬ ра н /вннн тези (твърДе- ння...). ~ Близ. тема. тека несв, - 1. За ®ода, река - движа се в някаква посока: лея се прен., нося св првн., струя рядко поет. Дунав ве¬ че (сн носи, се лнн...) прнз много европейски строен, Бвлоеннвст совок тече (лее св.,.) край скалите, 2. За течност - излизам от ня¬ къде на силна струя: лея се, струя. Кръзво му вече (лне сн...) обилно, От пнщнре- на нвче (лее се,.,) бистър еоДопаД. По лицево М ве¬ ков (леят сн.,,) сълзи ов ре- Досв. 3. За течност - изли¬ зам от съд, вместилище: из¬ тичам, изливам св. Кана¬ ва н спукана и воДата вече (uзнuнa...) по покривката. — прен. минавам 4: пре¬ минавам, протичам, отми¬ навам, изминавам, изти¬ чам, изнизвам се, отлитам. — прен, минавам 5: преми¬ навам, протичам, — прен, проееж/ам се: протичам, състоя се, вървя.
телосложение 554 телосложение —а вяло 2: сна¬ га, фигура, стан. телохранител —а боДигарД. охранител, гард, тема - Основна мисъл, основ¬ но нещо, което се разисква, коментира в изложение, раз¬ говор, съчинение: предмет, проблем, сюжет прен., въп¬ рос прен. Ние спорнме//за¬ ма с дама / на нема: /„ Чо¬ векът ма новото време “. Н. Вапцаров, Тема (првд- мнн...) на /искусия. Тема (предмет,,,) но разговор. Тнмю (ерн/мен, проблем, сюжет) на роман, Спорим на нема (по проблема, въп¬ роса) за възпитанието. Те¬ ме (предмет проблем) на съчненнито е ннзоев за πраннеаπасηaеяnвна на героизма н страха. ~ Близ, теза, темп (темпо) -4 ритъм 2: пулс. темпераментен — страстен 2: пламенен, разпален, буен, тепегьоз нросmонар. неодобр, -» нахален 1: безочлл®, на¬ гъл, арогантен, бесцеремо¬ нен, дебелоок, терзание книж. — мъка 2: страдание, скръб, тъга, го¬ рест, иерадост, болка, по¬ круса, жалба, терзая поет, —> измъчвам 3: мъча, гнетя, угнетявам, по¬ тискам, притеснявам, де¬ пресирам, тормозя, тровя. терзая се книж, — страДам 1: тормозя се, измъчвам се, терк просто-ар, —> образец 1: модел, мостра, пример, терор — насилие Г. потисни¬ чество, гнет, репресия, тероризирам книж, експр. — измъчвам Г. мъча, изтеза¬ вам, малтретирам, тормозя, инквизирам, тефтер —> бележник. тефтерче — бнлеженнк, тийнейджър нов. нежен, —> юноша, момче, хлапе, пу¬ бертет, пубер. тикам —> пъхам: мушкам, за¬ вирам, навирам, намъквам, Етиквам, тиква —> прен, разг, пренебр, глава 1, кратуна, куфални- ца, чутура. —> ум: интелект, разум, мислене, мозък, акъл, глава, пипе, пипка, кратуна, куфалница, тип — зид 2: облик, —> ви/ 3: сорт, разновидност.
555 тихо типичен -^ характерен: сеой- сгвен, специфичен, отличи¬ телен, присъщ. тирамизирам рядко -ь по^1^^ скам 1: угнетявам, гнетя, тъпча, мачкам, репресирам, газя, тираничен — деспотични 1. —а Деспотичен 2: потисни- еескU' титан —> великое 1: гигант, исполин. — знянкае 3: ги¬ гант, исполин,колос, титаничен книж, експр. — грамаден 1: огромен, ги¬ гантски, колосален, испо¬ лински, великански, чудо¬ вищен' — грамадни 2: огро¬ мен, колосален, исполин¬ ски. титул спец, — заглавие: на- слов, тих - 1. Който звучи едва до¬ ловимо, слабо: слаб, глух прен,, приглушен, нисък прен. Тнх (слаб...) глас. Тнх (слаб...) плач. Тнх (слаб,,,) говор—. <=а Ане— силен, зву¬ чен, гръмък 1 (вж), 2. Който става без шум илл с много слаб звук: безшумен, без¬ звучен, мълчалив прен., ням прен. (огр,)' Тихи (без¬ шумен, беззвучен) стъпки—. Тихо (безшумно...) ернсъ- стане, Тиха (безшумно,,,) редос^п^, <=а Анн, звучен, шумен. 3. Който не е изпъл¬ нен с шум, звукове: безшу¬ мен, мълчалив прен,, глух прен,, ням прен, (огр,), Глу¬ хо вечер срнвояво дъх на/ морните поля / н люлвн нн- шинова не застинало пе¬ чал. Хр, Ясенов, Тихи (бео- шумнн,,,) улици. Тнх (без- шумви,,,) училищен Двор,. Тихи (безшумни,,,) есенни соля, <=а А^н^в^, шумен, ожи¬ вен, 4. прен. Който действа, осъществява се без много сила, напор, шум: сдържан, спокоен прен. Тиха (сдър¬ жана) ре/ост, Тнх (сдър¬ жан) провнсв. Тиха (спо¬ койна) воДа. <=> Аев— буен 1 (вж), — мълчалив 3: без¬ мълвен, безгласен, непри- казнив, ням, — прен. слoкае ее 1: мирен, безбурен, без¬ метежен, безтревожен, без¬ облачен' — спокоен 3: без- бурен. тихо —» прен, спокойно: без¬ метежно, безтревожно, без- бурно,
тичам 556 тичам - Премествам се бързо, като движа краката си с под¬ скачане: бягам, търча разг., препускам прен. е^пр., летя прен. с^пр, Те бягаха бледни пре/ дивата сгон. Ии. Вазов. Тичат (бягат.,,) прел полето кончето изри¬ ви, - Бабо Мравке, де така? - Тичам, Щурчо, за храна. Чичо Стоян. тишина - Липса на шумове, говор: безмълвие книж,, мълчание прен. поет., без- мълвност книж,, глухота прен. поет, Внезапно екна първия гърмеж, / н ехото в безумный си лвнвж /роз/ро за/рямадана тишина, Хр, Смирненски, В ивзмъле- ност нощно / н тук, при¬ тиснала мн гробно, / н вън тъма, П, К, Яворов, —> прен, спокойствие 2: по¬ кой, безмълвие, глухота. тласкам — прен. поДвиквам, подбуждам, стимулирам, инспирирам, подбутвам, движа, тласък —— прен, поДенк: под¬ буда, стимул, импулс. тлъст —> прен. разг. дебел 1: шишкав, пълен, угоен, охра¬ нен. товар —> прен, тежест 2: бре¬ ме, тегоба, тозчас рядко разг. — веднага. незабавно, моментално, ту¬ такси, завчас, начаса, алами¬ нут. току-що —> точно 3: тъкмо, едва, таман, том -4 цвят. багра, боя, крас¬ ка, топъл — прен. Дружелюбен 1: приветлив, приветен, благо¬ разположен, радушен. тормоз нд. —а мъчение 1: мъка, изтезание, инквизиция, тормозя —> измъчвам 1: мъча, изтезавам, малтретирам, те¬ роризирам, инквизирам. —» измъчвам 2: мъча, угнетя¬ вам, притеснявам, потис¬ кам, терзая, гнетя, депреси¬ рам, -ровя, тормозя со разг. — страдам 1: измъчвам се, терзая се. точа -» прен. спец, свалям 5: даунлоудвам, изтеглям, из¬ точвам, тегля, точен - 1. Който е напълно съотввтвн на истината или на изискванията или става по този начин: безгрешен, безпогрешен, правилен,
557 точно верен (огр,), чист прен. (огр. за звук). Точни (безгрн- шен...) отговор. Точни (бно- зрншеп.—.) адрес, Таниа (без¬ грешно. вярно,,,) nаπa/eе ние. Точен (анрнн,.) из¬ стрел, Точно (безгрешно,,,) изпълнение на упражнение, Точна (безгрешно,,,) смет¬ ка. Нн изпявам ночиня (без- грншпня,,,) вон, <=а Анн, неточен, погрешен, неверен, неправилен, нечист. 2. Кой¬ то изпълнява лни е изпъл¬ нен, става според изисква¬ нията, без изменения, при много добро качество: стриктен книж,, прецизен книж., коректен книж. То¬ чни (стриктен,,,) в работа¬ та сн служител. Точно (снрнкıηnа...) спазване пя закон, Точно (стриктно..—) цитиране, оАнт, неточен, непрецитен, некоректен, —> олредндве 4: ясен, конкре¬ тен, точка —> мясно 3: пункт, точно - 1. Не повече л не по- малко (по-рано или по-къс¬ но), а ® посочения размер, обем, степен, време л др,: тъкмо. Бушоните са веро¬ ломен., / Тн винаги изгорят тъкмо / козово ни нaй~мaле ко нн очакваш, Бн. Димит¬ рова. Точно (тъкмо) волко¬ ва пари съм пригонвил зо покупката. Точно (тъкмо) /ае седмици остовов до из- пипе, Филмът започне точно (тъкмо) сега—. И/вем точно (тъкмо) навреме, Нн смяташ τанeа. 2. Не нещо друго, а това, което е нали¬ це: тъкмо, именно, баш прос-о-ар., асъл просго- нар. рядко. Точно (тъкмо,,,) нн мн трябваш. Точно (тъкмо,,,) такъв коснюм искам. Точно (тъкмо,,,) /еесли врябвяше Да Дойда? Точно (тъкмо..—) тогава нн мн се ернвечн на помощ— 3. В същото или много близко време с друга проява, друго събитие: тъкмо, едва (огр. при минало действие л съпоставка иа действия), току-що (огр. за минали действия), таман разг, То¬ мен сн СβаUна наведе /сту¬ дена вода Да пнн, / пушка¬ та пукна отгоре, / Сτайна въз вило уДорн. Нар. пес. Точно (тъкмо,,,) изрекох
трагедия 558 името му н пой сн появи, Точно (Тъкмо.,,) бяхме влез¬ ли, когато започна наддава¬ нето, Точно (тъкмо, току- що) капо свърших Домаш¬ ните и ви мн сн обаждаш, Точно (тъкмо, току-що) ми показаха зашава улица, Точно (тъкмо) се каня Да нн телефонирам н ти идваш, трагедия — прен. книж, експр. нещастие 1: злоща- етuе, беда, зло, зночестииа, злополучие, несрета, драма, катастрофа, трагизъм - Чувства, прояви, свързани с нещастия, беди, лош живот, конфликти: тра- гичмост. Трагизъм (mрaгuн- ност) на живото на Яво¬ ров. Трагизъм (трегичносв) на сюжета на разказа „На нивата", Трагизъм (пра- гннnoсη) но ситуация, ~ Бднз. мъка. трагичност — трагизъм, традиции —> нравы 1: обичаи, традиционен — обичаен, привичен, рутинен, всеки¬ дневен. траен - 1. Който съществува непрекъснато, не е време¬ нен: постоянен, непрехо¬ ден, непроменлив, неизме¬ нен. Трайно (постоянна...) тенденция, Трайни (посно- япнн...) интереси. Тройни (постоянни...) ценности но цивилизования човек. <=а Анне нетраен, кратковреме¬ нен 1 (вж). 2, Който -рае дълго, запазва се дълго вре¬ ме, без да се поврежда, да променя състоянието и вида си: дълготраен, издръж¬ лив. Траен (дълготраен) продукт. ТраМнн насажде¬ ния, <=а Анн. нетраен, // Обикн. за мисъл, чувство - който се запазва, трае дълго време: дълготраен, неувях¬ ващ прен, поет, (за спомен, чувство), ТраМнн (дългот¬ райни ) впечаняниия. Траен (дълготраен, неувяхващ) спомен. Дълговройно (не¬ увяхваща ...) любов—. Тройно (дъязонрайно...) приятел¬ ство, <=а Ане. нетраен, кратковременен 1 (вж). ~ Близ. продължителен (вж). -» продължителен, дълъг, дънго-раен, дълговреме¬ нен, дълговечен. —> устой¬ чив 2: стабилен. трактувам книж. —> излагам,
559 тревожа св разработвам, разглеждам, поставям, изяснявам, разви¬ вам, коментирам, занима¬ вам се, третирам. транспортирам кнлж, — пре¬ возвам, возя, карам1, пре¬ карвам1. трансформирам — изменям’ 1: променям, видоизменям, модифицирам, преобразу¬ вам. транш нов, нежен. — нaсm: партида, дял. трая несв. - Осъществявам се, бивам в някакво време: продължавам, проточвам се, откарвам прен. разг, (обикн. в мин. или бъдеще време). Зловещо дрънкат нежкиве оков1^1.,,,/Ах, Доко¬ га лн тоя път ще трай! П. П. Славейков, Конкурсът нрав (продължава,.,) 4 ήο- са. Колко ще врое (продъл- жн...) събранието? -» нз- /ържсам’\ устоявам, изтрай- вам, удържам, откарвам, — разг, чакам 2: почаквам, из¬ чаквам. — разг, мълча: не¬ мея. —» разЕ. търпя пона¬ сям, издържам, изтрайвам. -» търпя 3. требя несв., рядко — избивам: изтребвам, унищожавам, изтрепвам, тревога - Силно вълнение, че съществува или може да се случи нещо лошо: безпо¬ койство, аларма прен. разг. Тя няма смисъл, няма име, / но е иай~снрашиа на света - / тревогата неумолима, / която носи πуснанa. Ал. Геро®. По лозоД но инспек¬ цията а училищнно настъ¬ пи голяма тревога (аларма). Защо в/изаве вози врезо- ге (аларма)? тревожа - Причинявам трево¬ га: безпокоя, притеснявам, стряскам, плаша, смуща¬ вам. Нос не стряска, нн тревожи / не жнаова тъм- инй край. Хр. Смирненски, Тревожи мн (безпокоимн.—.) голямото, закъснение на Де¬ вето, Не исках Да врнвожа (безпокоя,,.) хорото с пред¬ положенията сн, /окото пвщено ив се изяснят, Нищо не го вревожи (бнз- покои,,,) он нозе, конно става наоколо, — прен. без¬ покоя 1: смущавам, обезпо¬ коявам, притеснявам, преча, тревожа се —> безпокоя се:
тревожен 560 притеснявам се, кахъря се, грижа се, мисля. тревожен — неспокоен 2: без¬ покоен, разтревожен, обез¬ покоен, притеснен, — преи, поет, бунтовен 3: бунтар¬ ски, размирен, метежен, смутен, неспокоен, бурен, буреносен, бурлив. треперко разг, ирон. рядко — страхливец, страхливко, бъзливец, бъзньо, страхо- ньτньо, nътньо, бъзнивко, баба. трепет — вълнение: неспокой¬ ствие, трескав — прен, напрегнат: интензивен, усилен, дина¬ мичен, бурен. третирам книж, — излагам: разработвам, разглеждам, трактувам, поставям, изяс¬ нявам, развивам, коменти¬ рам, занимавам се. — о^на- сям сн 1: държа се, постъп- ®ам, тривиален книж. — обикно¬ вен: банален, неоригинален, ординарен, — безинтере¬ сен 2: скучен, неинтересен, банален, прозаичен, делни¬ чен, безцветен, сив. тровя — прен. експр. измъч- зам 2: мъча, угнетявам, при¬ теснявам, потискам, гнетя, депресирам, терзая, тормо¬ зя. тромав — бавен: бавноподви- жеи, -ежкоподвижеи, труд- ноподвижеи, муден, труд - Напрягане на физичес¬ ките или умствените л нрав¬ ствените възможности, си¬ ли: работа, усилие. Бвз труд (рaбанa...) нв се по¬ стига нищо, С много труд (усилне,,,) си спечели ува¬ жението па съселяните сн—. Изразходвах много пруД (усилия), зя до открия ръко¬ писите, <=а Ане. лентяйст- во (®ж). — работя 1: зани¬ мания. — прен, произведе- пнн 1: творба, творение, дело, създание, плод, твор¬ чество, изработка, работа, — прен. пронзендненв 2: творба, работа, — изслеДва- мн 2: студия, произведение, труден -1. Който изисква мно¬ го труд, себеотрицание, уси¬ лия: тежък преи', мъчен, сложен прен. Пътят н тру¬ ден (нежък.—.), но славен. Хр, Ботев. От маранята жежка / аз сърпа не осев-
561 тръгвам вям / н работата тежка / със песен я забравям. Ив, Вазов. Трудно (твжко,,,) изкачване. Трудно (неж- ка...) заДача. Трудно (теж¬ ко,,,) положение. Тру/на (твжко,,,) н профнснята на лекаря. <=> Ане, песен 1 (вж), 2. Който е свързан с много неприятности, гри¬ жи: мъчителен, тежък прен., усилен. ТруДин (мъ¬ чителни...) гоДини. Труден (мъчителен,,,) живот, <=а Ане, песен 1 (вж). — прен, разг, взискателен', придир¬ чив, претенциозен, трудмоподвижем — бавен Г, бавноподвижеи, тежкопо- движеи, трома®, муден, трудност—Нещо, което пречи за постигане на някаква цел л чието превъзмогване изи¬ сква труд, напрежение: за¬ труднение, мъчнотия разЕ, зор простонар' Срещам зна¬ чителни еру/носен (зо- нру/иення...) при определя¬ не на наградите. С трудно¬ сти (затруднения, зор,..) се добрахме до верния аДрнс. Създавам ти трудност (за¬ труднение,,,). —» усилие 2: мъка, зор. трудолюбив - Който обича да работи, който се трудл мно¬ го: работлив, работен разг. - Хай Да тн, снео, оженя / за гюзел вакла Тодорка, / чн вя е чедо работно. Нар. пес. Трудолюбиви (работдн- аи—,,) стопани, ТруДолюбна (работлив,,,) ученик. <=а Нuβ. ленив 1 (вж). ~ Бднз. трудоспособен, дееспосо¬ бен, работоспособен. трудя се —> работя Т. бачкам. труженик книж. — деец, дея¬ тел, функционер, труп — вяло 2 // туловище, труфя се нвсв. —> глася сн Г. докарвам се, гиздя се, контя се, кипря се. тръгвам - 1. С предл. на, оа, към, Започвам да се движа нанякъде, към някаква цел: запътвам се, упътвам се, отправям св, насочвам се, потеглям (обикн. за превоз¬ но средство), поемам прен., запрашвам разг, Тръгнах (запътих сн...) към заравя, След минути щн тръгнем (ще се запътим,.,) за море¬ но. Тръгна (запъни сн.——) на пазар. Накъ/н тръгна (зо-
тръгвам си 562 пъти се, пон, запраши,,,), без До се обадиш? ~ Блнз. насочвам се, впускам се, 2. Отправям се към друго мя¬ сто (с превоз или за превоз): заминавам?, отпътувам, потеглям. Тръгнаха (зами¬ наха,,,) с автобуса, Ще тръгна (замина,,,) със ся- молве, Влокъв тръгва (за- мннаее,,,) в 5 ч. <=а Амт. пристигам, стигам. 3. прен, непрех. Започвам да дейст¬ вам, функционирам: зара¬ ботвам, преработвам, за¬ действам <св>, сработвам нов, разг, Часовникът връзна (заробови,,,). Мел¬ ницата бешн спряла, но отново тръгна (зароио- нн,.). оАнт, спирам. тръгвам си —> напускам ’: отивам сл, ида си, махам се, излизам <™>, избягвам 1, фъсвам, фъскам, бягам, измъквам се, изфирясвам <се>, изнизвам се. туземен —> местен3: автохто¬ нен. туземец —> кореняк, местен, автохтон, тукашен —> местен 2: тузе- мвн, автохтонен. туловище — вяло 2 // труп, туля се несв. —а крия св 1: скривам се, потулвам се. тупвам разг. — поДям 2, по¬ валям се, събарям се, катур- вам се, изтърсвам се, сто¬ варвам се, етроnолявaм се, гътвам се, турям разг'. —> поставям 1: слагам, бу-вам, бутам, —> поставям 2: слагам, инста¬ лирам, — оставям 1: сла¬ гам, поставям, — прен, разг. определям 2: слагам, поста¬ вям. тутакси — веДнога: незабав¬ но, моментално, завчас, -оз- час, начаса, аламинут. туткав разЕ неодобр. — мудни 1: бавен, плпкав, развлечен, —а му/еи 2: бавен, туткам се разг. неодобр. — ба¬ вя се: разтакам се, разтака¬ вам се, мотая се, моткам се, размотавам се, мая се, по- майвам се, пипкам се, по¬ тривам се, шматкам се, оф- лянквам се. тъга —> мъка 2: страдание, скръб, терзание, горест, не- радост, болка, покруса, жал¬ ба. тъгувам поет. —> скърбя: тъ-
563 тъкмя се жа, жаля, тъжа -» скърбя: тъгувам, жаля. тъждествен книж, — еднакъв: еьш<иягь, еднообразен, идентичен, равен, тъждество книж, —а н/нак- вост 1: съвпадане, съвпаде¬ ние, идентичност, равенст¬ во. тъжен - 1. Който изпитва илл изразява тъга, скръб: скръ¬ бен, печален, нерадостен, безрадостен книж., тъжо¬ вен поет., горестен поет., невесел, безутешен, горък поет, (огр,), Все така съм тъжни, Люсине, Д, Бояджи- е®, Гледаше ме сутрин, ве¬ чер Иво вам от бели /зори / н въжоапа аз го слушах, той да сне н говори, П, П. Славейков. В ужас н коп¬ неж, / еДна жена при всеки глух гърмеж / избухваше в ueе/ьржan зорък плач. Хр, Смирненски, Тъжни (скръбни,,,) вдовици—. Тъж¬ но (скръбно,,,)лице. Тъжен (скръбни,,,) глас, фф Нuτ— весен, радостен. ~ Близ. меланхоличен, 2. Който е изпълнен с тъга: жален, елвгичвн книж,, жаловит, жалостен, невесел, тъжо- ввн поет., минорен книж. Тъжна (жална,,,) снсеи. Тъжни (жални,.,) стихове. Проговори с въжен (жа- лвн,,,) тон, фф ^.1. весел; радостен. 3. Който протича без радост или предизвиква тъга, свързан е с липса на радост: скръбен, печален, невесел, нерадостен, без¬ радостен книж,, горестен поет. Тъжен (скръбни,.,) живот, Тъжна (скръбна,,,) знсв— Тъжен (скръбни,,,) /ни. Тъжни (скръбни,,,) размысли, фф Анн— радос¬ тен, тъжовен поет. —> тъжен скръбен, печален, нерадос¬ тен, безрадостен, горестен, невесел, безутешен, горък, —а тъжен 2: жален, жало¬ вит, жалостен, енегичен, невесел, минорен, тъкмо —> τoнuа 1.-а τанuа 2: именно, баш, асън, —а τoне но 3: едва, току-що, таман. тъкмя се разг, — говея се: приготвям се, подготвям се, глася се, стягам се, —> прен. възнамерявам: проектирам,
тълпа 564 планирам, предвиждам, смятам, мисля, глася се, гот¬ вя се, каня се, кроя. тълпа - Група от събрани на едно място много хора: на¬ валица, множество, сбори¬ ще, гъмжило, рояк прен., гмеж рядко книж, Когато в ранно утро изток се топи / е море от пламък злано- ален - / върви пой редом с бледоликите тълпи / н сам пламни он зияв заполни, Хр, Смирнеиски, През нава¬ лицата виком полетях н се промъкнах, П. П. Славей¬ ков. И трупове мъртви фръкнахе зеенaскa / кан демони черни на/ черннй рояк. И®, Вазов. Не обичам уличното вълпа (множнст- еа,..). Тълпата (множнсв- воео..,) изДнгаше глас сре¬ щу властна. И Случайно събрани неорганизирани много хора: сбирщина не¬ одобр,, сборище неодобр,, паплач презр., сган презр. Те бягаха блеДнн пред Дива¬ на сган, Ив, Вазов, Тълпа (сбирщина,,,) бедняци спо- дири луксознава кода, Съб¬ рало се е някаква мръсна тълпя (паплач...). тъмен - В който няма светли¬ на л не се вижда добре или никак: мрачен, неосветен, черен прен, (огр, обикн. за време), непрогледен (огр.), И само тя, настръхнало над мене, 1 студена, непро¬ гледна нощ,, / без смяна си остава, П, К. Яворов, Тъм¬ но (мрaнuа..,) небе, Тъмна (мрaнuе...) своя,, -ь прен, необясним: неразбираем, непонятен, неясен, неведом, ирационален, тънкост —> прен. поДробностг. детайл, дреболия. тънък - Който е с много мал¬ ка дебелина л почти или съвсем прозрачен: фин, изящвм кнлж,, нежен прен, Тънка (фина,,,) коприна. Тънки (финн,,,) чорапи. Тънка (фина,,,) кожа, Тънка (фина,,,)материя, оАнт. дебел; груб. — слаб 5 П изя¬ щен, фин, — висок 2— —а прен. внимателен 4: преци¬ зен . тъп прен. разг, грубо — глупав 1, 2: глама®, плигкоумен, нес^бра^-енен, прост, тъпогнаВ'
565 търпя тъпоглав разг, грубо — глупав /: гдама®, несъобразителен, тъп, прост, плиткоумен. тъпоглавие разг. пренебр, — глупост 1: ^маЕщина, тну- nашuнα, плиткоумие, тъпо- умие, ^^-3, шуравоеm, скудоумие, простотия, бу- даннък. тъпота — прен, пренебр, глу¬ пост 1: ^маЕщина, глупа- щина, плиткоумие, гьно- умие, тьпотнавuе, щура- Бост, скудоумие, простотия, буданлък. — глупост 2: глу- пащина, ^упо-сЕлца, тъпо¬ тия, щуротия, простотия, тъпотия разг, пренебр, — глу¬ пост 2: глупащина, глупо- гевица, —тъпота, щуротия, простотия, тъпоумие разг. пренебр. —> глупост Г — ^маЕщина, гну- пащина, плиткоумие, тъпо¬ та, тьноглавие, шуравое-, скудоумие, простотия, бу- далнък' тъпча —> прен, неодобр. по- вискам 1; угнетявам, гнетя, мачкам, -иранизирам, ре¬ пресирам, газя. търпя несв, - 1. Не реагирам въпреки неприятно усещане или чувство, което изпит¬ вам: понасям, издържам1, трая разг. Дълго не [братя Миладинови] търпяха. Тъмничният смрад / отра¬ вяше бавно животът им млад. Ив. Вазов, Сега кае Емус свари от сврях се цял потресе /.,,/ и ужас, аъзму- щннъе по целый свян πрoueе се - / попитал бих Европа веч може лн Да трай? Ив. Вазов' Как търсиш (пона¬ сяш...) ннзи нахални мухи? Мога Да търся (понасям,,.) болката, Ако търсиш (ео- иасяш,,,) още тнзн непри¬ ятности, ще сн ueераннзне рош. 2. Живея, съм в някак¬ ви неприятни условия, без да се опитвам да ги проме¬ ня: понасям, изпитвам (с допълнение), мълча прен, Децене ии мрве / а за/уш- иата смрад / със жа/ии за слънце очи, / А ние? - Без¬ душно / превиваме вран / н мъ/тиме, /позорно мълчим! Н. Вапцаров. Цял живот търся (понасям.—,) лише¬ ния. Докога ще търпим (по¬ насяме, мъдчнм)? <= Нuн. реагирам.
търча 566 търча разг. — тичам: бягам, препускам, тъст - Баща на съпругата: дядо разг., бабалък разг. Гостува мн моят пъсе (дядо...). тъща - Майка иа съпругата: баба разг. Зосознайвв се с тъщата (бабата), тягостен книж. — мъчите¬ лни тежък, угнетитенен, убийствен, кошмарен, —> мъчителни 3: угнетателей, тежък. тяло - 1. Физическата, мате¬ риална част на човека или животното като организира¬ на жива структура: орга¬ низъм. Имам зДряво вяло (организъм), В здраво вяло - здрав Дух. Погов. Тялото (органномън) му ще издър¬ жи операцията, 2. Види¬ мата основна физическа част на човека: снага, фи¬ гура книж., телосложение, стан нар. - Хубава си, мило моя, / любеве си: / гъвък стаи, фиданка съща - кой, кожи ми, го прегръща? П. К. Яворов, Свройно н кра¬ сиво тяло (снага,,,). Високо момиче с кръшно вяло (сиа- ге,,,). Отслабнала е в вяло¬ то (снегове...). И Основна, иай-голяма част от физичес¬ ката материя на човек или животно, без главата л край¬ ниците: туловище, труп (обикн, при неживо същест¬ во), Тяло (туловище,,,) иа заклана сания. ЕДър човек н н има огромно вяло (туло¬ вище), 3. прен, Основна, иай-гоняма част на голям уред, машина, превозно средство: корпус. Тяло (кор¬ пус) иа кораб. Тяло (корпус) иа ракета.
У убеден — сигурен 2: уверен, положителен, убедителен — логичен 2: ра¬ зумен, смислен, приемлив. убеждавам се - Изпълвам се с увереност, че нещо е истина или че съществува: уверя¬ вам св, повярвам. Убедих сн (уверих се,,,), чн са на¬ пуснали странете, Убеж¬ давам св (уверявам се,,,), чн това е naU~еıηaрняβ из¬ точник, Нн съм се убв/ил (уверил,,,), чн усилията нн са безплодни, убивам - Слагам край на живота на някого, нещо: умъртвявам, погубвам книж,, ликвидирам книж. (за целенасочено действие), премахвам прен, (за съз¬ нателно действие), утреп¬ вам разЕ, затривам разг. - ОМ ми на вебе, Стонин, / Своене, младо еoйвoдa: / искай мн, какаово искаш, / само пн/нй мн затрива! Нар. пес. Убили (умърн- знлн...) няколко он неса- дотелнее, Убиха баща му въз воМната. Мафията у- бивя (погубва, ликвидира, премахва) всеки, коМео пре¬ чи но интереснее М, -А прен, експр. съкрушавом 1: сломявам, съсипвам, смаз¬ вам, разсипвам, сразявам, разбивам, пречупвам. убийствен —> гибелен I: смър¬ тоносен. — прен, експр, не¬ търпим: непоносим, нечо¬ вешки, несносен. —> прен, експр. непосилен, нечо¬ вешки' — прен. експр, мъ¬ чителни 1: тежък, тягос¬ тен, угнети-елен, уважавам - Изпитвам чувство на уважение: почитам, та¬ ча книж., ценя, зачитам. Много уважавам (παнн- нам...) ро/невлнее сн. Уважавам (почивам, на- чя) историческите памет¬ ници— Уважавам (ценя, за¬ читам) нруДа му. <=а Ане. презирам. — прен. съобро- зязам се зачитам, приз¬ навам, уважение - Чувство и отно¬ шение към някого или не¬
увардвам 568 що, породено от положи¬ телна оценка на неговите качества, заслуги за нещо или някого: почит, почти¬ телност, респект книж. Отнася се с уважение (по¬ чин...) към възрастните хора. Нн изпитва особено уважение (почин...) към собствеността, <=> Ант, неуважение, непочтител¬ ност; презрение, ~ Бдиз— благоговение. увардвам просто-ар. — за¬ пазвам ’: опазвам, съхра¬ нявам, предпазвам. уведомявам книж, — съоб¬ щавам 1: казвам, извес¬ тявам, информирам, вес¬ тявам, обаждам. увеличавам - 1. Правя ня¬ какво количество по-голя- мо: уголемявам, умножа¬ вам, обогатявам (огр.) Уве¬ личавам (уголемявам, умно¬ жавам) бoгененβa. Уве¬ личавам (умножавам.,) библиотеката сн. Увели¬ чавам (обогатявам) поз¬ нанията сн. <=а Аев. нама- лявам2 1 (®ж). 2. Правя нещо по-голямо по размери: уго¬ лемявам, разширявам. Увеличавам (уголемявам...) площ. Увеличавам (уголе¬ мявам——,) аровпона извив¬ ка но дреха. <=а Ане. нама¬ лявам2 1 (вж). 3, Придоби¬ вам някакво качество в по- висока степеи или ставам причина някакво качество да стане в по-висока степен: вдигам прен, разг., качвам прен. разг. Увеличавам (вДи- зим...) температура. Увн- лнчовам (качвам,,,) кръвно налягане, Дъж/оанне уве¬ личиха (в/игиаха...) нивото иа рекета, <=а Анв— пони¬ жавам 2 (вж), намалявам 2 (вж). —> засилвам 3: уголе¬ мявам, повишавам, задъл¬ бочавам, заострям, изост¬ рям. увеличавам св -1. Ставам по¬ вече, по-гоням по количест¬ во: умножавам св, нараст¬ вам, уголемявам се, раз¬ раствам се, пораствам. Гродън се увеличи (умно- жн...). Боганснвана му се увеличиха (умножиха.,,), Грнжннн ни са сн увели¬ чили (умножили,,,) с на¬ растването пя семейст¬ вото, <=А Ане— намалявам 1
569 увреден 1 (вж), 2. Ставам по-голям по степен, сина, величина: нараствам, повишавам св, покачвам се, качвам се преи, разг,, надигам се преи., вдигам се прен. Тем¬ пературите се увеличават (нарастват,,—), Вълнение¬ то ми се увеличи ((нарасна, повиши сн). Напрежението се увеличи (порасио,,,), Це¬ ните сн увеличаван (не- раснаен,,,), <=а Ант— на¬ малявам1 1 (вж), спадам 1 (вж). 3. За вода - ставам с по-високо ниво: надигам се. качвам се разЕ, вдигам се, издигам се, Низово на рнке Дунав св увеличава (надига...). <=а Аев. спадам 1 (вж), увеличение —> растеж 2: нарастване, уголемяване, разрастване. уверен — сигурен 2: убеден, положителен, увертюра —> муз, въведение 2: интродукция, встъпление. — прен, зъзеДнене 3: пре¬ людия, встъпление. уверявам се — убеждавам сн— увосвам — закачам2 1: ока¬ чам. увещавам нес®. - Подтиквам или моля някого да прави, да направи нещо: уговарям, придумвам, карам2 нвсв. / накарам св., агитирам нвсв. / проагитирам св., разг', навивам прен, разг., обработвам прен, разг., камдърдисвам простонар. Увещаван (уговорят,——) мн дя организирам провесе. Увещавам (уговарям...) синя сн Дя учи. Не мога Да зо увещавам (карам) /я иДвя всеки Ден у вас. Не мо¬ жеш Дя го прнДумям (нака¬ рам, проагитирам, навия, кau/ьр/нсαм) да нзлезн с компанията ии. <=а Ант— раздумвам, разканgърgие- вам. ~ Близ— убеждавам; принуждавам 1 (вж). увивам —> опаковам: татъБαм, завивам, обвивам, пакети¬ рам, амбалирам, увисвам —> отпускам сн 2: клюмвам, увлекателен — интересен 2: занимателен, интригуващ' увод — въведение 1: встъпле¬ ние, предисловие' увреден - 1. Който е претър¬ пян частично разрушаване
увреждам 570 и не е напълно здрав, изпра¬ вен, —запазен: поразен, поха¬ бен разг., засегнат, повре¬ ден рядко. Увредени (пора- зееии...) Дробове, УзреДнни (поразени,,,) посеви, Увре¬ ден (поврвдви,,,) покрие—. <=а Аев. запазен 1 (вж), здрав. 2. Който е претърпял вреда и е в по-лошо състояние: на¬ кърнен, засегнат. Уарндниа (накърнена...) репутация, УврнДнни (накърнени,,,) ин¬ тереси, <=а Аев— съхранен, запатен, увреждам - Силно влошавам физическото или здра¬ вословното състояние на нещо: навреждам (пя), съ¬ сипвам, разрушавам прен,, руша иесв,, прен,, поразявам, разнебитвам прен. разг, експр, (огр.), раз¬ сипвам разг. експр, Тю¬ тюнът уврнж/а (съсне- ее—..) здравето. Големите пеприявносни ми увредиха (съсипаха,,,) нервите. Гра¬ душката увреди (съсипа...) реколтата, <=а Аев. опра¬ вям, възстановявам, — еа- врнжДом 2: напакостявам, развалям, — засягам 2: по¬ разявам, обхващам, угасвам - 1. Преставам да го¬ ря: изгасвам, загасвам, гасна несв., догарям. И в сухия сезон, и е дъждовете / нн не загасаяш, огън жив н чист,. Е, Багряна, Огънят бавно угасва (изгасвя.,,), Свещите угаснаха (изгасно- ха...). Печката угасна (из- зесно,,,). <=> Ане. пламвам, запалвам се. 2. Преставам да светя: изгасвам, загас- вам, гасна несв, И ако слън¬ цето угасне а боевете -/то моето сърцн кат слънце щн им сеннн / срез бурната тъма, Хр, Смириенски, Лампите угасват (иззес- еан...). Ззнз/ннн угасват (...). <=А Анн. светвам, — прен. поет, утихвам: зати¬ хвам, стихвам, заглъхвам, глъхна, изчезвам, гасна, умирам, млъквам, —» изчез¬ вам 2: изгубвам се, преста¬ вам, преминавам, чезна, разпръсквам се, изпарявам се, разпилявам се, разсей¬ вам се, гасна, умирам. угасявам (угасям) - Правя да не гори или светл нещо: из¬ гасявам (изгасям), загася-
571 уголемявам се вам (загасим), гася несв. Угасявам (изгасявам,,,) лампите, Угасявам (ногася- вем,,,) електрическата печ¬ ка. Угасявам (изгасявам,,,) свещ, <=а Амт, запалвам 1, 2 (вж). — потушавам 1: из¬ гасявам, изгасям, загасявам, загасям, — прен. утолявам. задоволявам, потискам, из¬ гасявам, угасим — угасявам1: изгася¬ вам, изгасям, загасявам, за- гасям, гася, угнетителем — книж. мъчи¬ телен 1: тежък, тягостен, убийствен, кошмарен. — мъчителен 3: тягостен, те¬ жък, угнетявам —> книж. nанuсе кам 7: гнетя, мачкам, тъпча, -иранизирам, репресирам, газя. —а измъчвам 3: мъча, гнетя, притеснявам, потис¬ кам, депресирам, тормозя, терзая, тровя, уговарим — увещавам: при- думвам, карам2, агитирам, навивам, обработвам, кан- дърдисвам. уговорен —> опре/едее 1: уточ¬ нен, уречен, уговорка —> условие 4: спора¬ зумение. угодливост —> рядко уго/ин- нeеmвo: подлизуретво, под- матвачееmво, раболепие, сервилнос-, лαкейе-БO, ла¬ кейщина, елатаеес-®о, блю- донизничество' угодничество - Прекадено угаждане на някого, съобра¬ зяване с неговата воня л же¬ лание, липса на собствено мнение л достойнство с цел да се харесам, да постигна някаква облага: подлизур- ство неодобр., подмазваче- ство разЕ неодобр., раболо- пйо книж,, сервилност книж., угодливост рядко, лакейство неодобр., лакей¬ щина неодобр,, слагачест- во разг. неодобр., блюдо- лизничество книж. не¬ одобр. Нн понасям угодни- ннснзoнo (nа/лнзурснβo- но...). Присъщо му е угод¬ ничество (подлизурство..,), угоен —а дебел 1: -пъст, шиш¬ ка®, охранен, уголемявам — рядко засил¬ вам 3: увеличавам, повиша¬ вам, задълбочавам, заост¬ рям, изострям. уголемявам се — рядко узе-
уголемяване 572 личавем сн 1: нараствам, умножавам се, разраствам се, пораствам. уголемяване — рядко рас¬ теж 2: нарастване, увели¬ чение, разрастване, угрижен — загрижен— кахъ- рен, окахърсн. угроза — книж. опасност, заплаха, удар — атака 1: щурм, нас- '^^6.^, офанзива, набег. ударение - Засилване на гла¬ са, набнягане върху опреде¬ лена дума или фраза, израз, за да се обърне внимание върху -яхного значение: акцент книж. УДорнинено (акцентът) в стиховете „Тоз, който na/ив в бой зя свобоДа, / ноМ не умира! " сяДа пя послв/инвн Думи. Не слагаш правилно уДере- нието (акцеена) н смисъ¬ лът но фраоана се проме¬ ня,. удачен книж, нежен. —■ успв- шеи 1: сполучлив, благопо¬ лучен, —> подходящ 1: уме¬ стен, сполучлив, удивлявам книж, -^учудвам: изненадвам. удобен — прен. подходящ 3: благоприятен, сгоден, до¬ бър, щастлив, удостоверение — оке 1: сви¬ детелство, удрям — прен, разг. нападам 2: атакувам, щурмувам, на- стъпвам2. удържам - Не давам възмож¬ ност иа някого, нещо да пад¬ не: задържам. ЕДвом удър¬ жах (задържах) тежката кошница Да не саден иа гла- зана нн ов Дървото. Кра¬ кова мн нн мн удържан (задържат) вече. -» сдър¬ жам' въздържам, възпирам, задържам, потискам, заду¬ шавам, заглушавам, —> ссн- ром 2: възпирам, задържам, —> разг, издържам11: усто¬ явам, изтрайвам, -рая, от¬ карвам. —> издържам12: ус¬ тоявам, изтърпявам, изтрай¬ вам, понасям, издаянвам. уеб разг. — инвернет, нет, мрежата. ужасен —> страшен I: стра¬ ховит, страхотен, чудови¬ щен, ужасяващ, — потре¬ саващ: покъртителен, пот¬ ресен, ужасяващ. — прен. разг. експр' изключителен: извънреден, необикновен,
573 украсявам невероятен, необичаен, не¬ имоверен, невъобразим, не¬ бивал, итвънмерен, порази- гелеи, невиждан, нечуван, неиткaтaи, фаиmаеmиееи, феноменален, страхотен, страшен, адски, жесток. — отвратителен, безобра¬ зен, противен 1, възмутите¬ лен, грозен, гаден. ужасяващ книж, експр' — по¬ тресаващ: покъртителен, потресен, ужасен, — експр. строшен 1: ужасен, страхо¬ вит, чудовищен, узаконявам - Официално признавам ини обявявам нещо за законно, за леги¬ тимно, придавам на нещо законна сина: легитимирам книж., валидирам книж. нежен., валидизирам кнлж. нежен, Узаконявам (легн- нимирам—..) визата сн. Уза¬ конявам (легитимирам,,,) брака си. — приемам 3: одобрявам, утвърждавам. узнавам - 1. Получавам, обикн, случайно, неволно, сведения или вест: науча¬ вам <се>, чувам, дочувам, разбирам. Узнах (нау- ннх...), че ще сменяш квяр- ннрата сн—. Узнаха (научи¬ ха ...), че нДва нов учител, Без дя искам, узнах (но- уннх...) познионо, Узнах (научих.,,) кого са предло¬ жили ое преоиДнит, ~ Близ— осведомявам се, информи¬ рам се. 2. Получавам поз¬ нания, информация за не¬ що: разбирам, научавам. Прогледнал, той [народът] ще скъса оковите тогава / н към честита бъ/носн лъвекана най-права / сам- сн ще да узнай, П. К. Яво¬ ров, Узнах (разбрах.—.) защо сн напуснал института, Узнах (научих,,,) колко струва апарнямеевъв, указател рядко, книж, — при¬ знак 1: белег, знак, симп¬ том, показател, индикация, черта. указвам —> показвам 2: соча, посочвам. укор —> обвинение: нападка, упрек, атака, укорявам —» критикувам: мъмря, коря, съдя2, упрек¬ вам, порицавам, кастря, хо¬ кам. украсявам -1. Придавам кра¬ сив, хубав вид на нещо
укривам 574 (обикн, иа някакво място): крася нссв,, кича несв., разкрасявам, разхубавя¬ вам, китя несв. посТ', гиз- дя несв,, разг,, нагиздвам разг., декорирам книж. (огр.), Украсявам (крася...) салона с гирлянди., Украся¬ ват (красят,,,) къщите с цветя, венци н други укра¬ шения за празниците, Укра¬ сявам (кича, китя) елха. <=а Ант, загрозявам, 2. Слагам допълнителни неща иа нещо, за да стане по-ефект- но, красиво: крася, гарни¬ рам, кича, разкрасявам, декорирам книж, Украся¬ вам (крася...) рокля с пан¬ делки или мънисто, Украся¬ вам (кнча, гарнирам) шап¬ ка с цветя. <=а Ане, загро¬ зявам, // Слагам различни хранителни продукти към ястие, за да стане по-краси¬ во инл апетитно, привлека¬ телно: гарнирам. Украся¬ вам (гарнирам) торта, Ук¬ расявам (гарнирам) блюДо¬ то с къ/рязо порязани зе¬ ленчуци. укривам —> скривам 2: потул¬ вам' — скривам 3: прикри¬ вам, спотаявам, спотайвам, затаявам, укривам се —а крия сн 2: скри¬ вам се, потулвам се, покри¬ вам се. укротявам се - Преставам да лудувам, ставам кротък, мирен: умирявам се, сми¬ ря вам се, успокоявам се, мирясвам разг,, кротвам рядко разг. Класън най-по¬ сле снукровн (умири,,,). Но коле/пана вечер Двцана нн можеха да св укротят (умирят,,,), чакаха по/оръ- цитн. <=А Ане, разнудувам се, размирявам се, —> успо¬ коявам сн: утихвам, стих¬ вам, уталожвам се. улав разг, грубо — ненорма¬ лни 2: луд, умопобъркан, нанудничав, безумен, умо¬ помрачен, невменяем, смах¬ нат, откачен, мръднал, пре¬ въртял, сбъркан, шашав, чалнат, изкукуригал. улавям разг. — хвощом 1. —> вземам 1: поемам, хващам, гспя, — хващам 2. —> хво¬ щом 3: залавям, задържам, спипвам, пипвам, гепя. —> качвам сн 4: вземам, хва¬ щам, —> прен. приемам 5:
575 умирам хващам, улучвам - За предмет, отпра¬ вен илл летящ към някаква цел - достигам до цента: уцелвам, засягам, зака¬ чам2. Комъкъв удучн (уце¬ ли ...) птичкава н счупи кри¬ лото М— Куршумът нн го е улучил (уцелил,,,), Градуш¬ ката случайно нн е улучило (уцелила—,—) този район. улучвам се разг. -ь оказвам се: случвам се. ум - Психическа способност на човека за мислене, позна¬ ние, разсъждение: инте¬ лект книж., разум, разсъ¬ дък, мислене, глава прен., мозък прен. разЕ, акъл про- егоuар', пипе прен. разг, пренебр., пипка разЕ пре¬ небр., тиква прен, разг пре¬ небр., кратуна прен, разЕ пренебр,, куфалница прен. разг, пренебр. Има развит ум (интелект, мислене), Умъв (разумът,,,) мн не побира такова безочие, Мысли с ума (акъла, глава¬ та^, тикаете,,—) си! Трябва /а порасне, да му стигне умът (разумън..—). Има ум (нннелекн.—.) н знае какао прави. Пяннък му е умът (акълът мозъкът, главава, щиквеве,,—). Нн му свизо умън (главава, акълът, си- пето, сипкава,——) за нака¬ за задача, умел —> олнтее 1: вещ, изку¬ сен, обигран, изпечен, рути- ниран. — опитен 2: вещ, изкусен, майсторски, обиг¬ ран. — сръчен 1: изкусен, майсторски. умен —> разумен 1: разсъдлив, благоразумен. умение - Способност да се върши, направи нещо, коя¬ то се дължи на знания и опитност: майсторство, ввщима, изкусност, май¬ сторлък разг,, изкуство прен. книж, Работиш с го¬ лямо умение (мaйснoрен- aа...). Гривеона е израбо¬ тена сумннне (майсторсн- ео,,,), Липсва нн умение (мойсворснео...). <=А Ане. неумение, нелткусноеТ' уместен — подходящ спо¬ лучлив, удачен. умирам - Преставам да живея, да съм жив: почивам търж., издъхвам експр., свърш¬ вам прен, разг,, отивам си
умирачка 576 прен. разг., загивам (огр, за смърт в бой, борба), падам прен, (огр. за смърт в бой, борба), пуквам преи, про- с-онар, грубо, Тоз, който падне а бой за свобода, /вой не умира. Хр. Ботев. Мили¬ ят, загнив а иои /и ив ще го вече виДя. Н, Вапцаров, И аз иа своя рн/ ще си оенДа, / трева н мен ще расне мед прахът, Ив, Вазов, Когато Дойде синът му, старият вече беше умрял (издъхнал, починал, свършил, отишъл сн). Депо пукнеш! Клетва, // Много, голямо количество хора или постоянно преста¬ ваме да живеем: измирам, мра несв,, загивам (огр, за смърт в бой, борба), гина несв, (обикн. за смърт в бор¬ ба), Докога, браня, до се губим? /Защо Да се не събе¬ рем? / Така лн вечно ще се трудим / н в робство всин¬ ца да измрем? Д. Чинтуло®, Децата нн мрат / а задуш¬ ното смрад. Н. Вапцаров. Ежедневно он терорис¬ тичен актове умират (нз- мнрап...) десеткн хора, <=а А^в— живея; раждам св. —> прен. поет, изчезвам 2: пре¬ ставам, преминавам, чезна, разпръсквам се, изпарявам се, разпилявам се, разсей¬ вам се, угасвам, гасна, -ь прен, поет, унихвем’, зати¬ хвам, стихвам, заглъхвам, глъхна, замирам, изчезвам, угасвам, гасна, млъквам, умирачка разг, пренебр, — смърт 1: кончина, край, умиря вам се —> укроняевм се: смирявам се, успокоявам се, мирясвам, кротвам, умножавам се — увеличавам сн 1: уголемявам се, разра¬ ствам се, нараствам, порас¬ твам. умозаключавам рядко книж, -» преценявам 1: заключа¬ вам, съдя1. умолявам -ь моля: заклинам, врънкам. умопобъркам — ненормален 2: луд, побъркан, безумен, умопомрачен, смахнат, от¬ качен, мръднал, сбъркан, налудничав, невменяем, превъртял, шашав, чаннат, ула®, изкукуригаЛ' умопомрачен кнлж. —ненор¬ мален 2: луд, побъркан, бе¬ зумен, умонобьркан, смах-
577 унищожение нат, откачен, мръднал, сбър¬ кан, налудничав, невменя¬ ем, превъртял, шашав, чал- нат, упав, «кукур^зл, уморявам се - Загубвам вре¬ менно физически сини, об¬ хваща ме умора: изморя¬ вам се, изтощавам св, кап¬ вам прен. разг, скапвам се разг. експр, Почистих по- всякъДе н сн уморих (иомо- рнх...). Цял /ен са пътува¬ ли и са се уморили (измори- лн,,.) много, <=А Ане— почи¬ вам си I (вж). ~ Близ, пре¬ уморявам се, омаломоша- вам се, изнурявам се, изне¬ могвам, умрял —> мъртъв безжиз¬ нен, бездиханен, бездушен, умствен —> ннвелекнуушен 1. умувам разг. ирон. — мисля 2: размишлявам, разсъжда¬ вам, обмислям, мъдрувам, умълчавам се —а млъквам; за- мънчавам, зампъквам, смъл- чавам се, онемявам, занемя- вам, умъртвявам —> убивам; по¬ губвам, ликвидирам, пре¬ махвам, утрепвам, затри¬ вам. унищожавам - Слагам край на съществуването на нещо: ликвидирам книж,, съсип¬ вам експр', погубвам прен., затривам разг, експр', зали¬ чавам, довършвам прен, разЕ, погребвам прен, На¬ шествията унищожаван (ликвидиран...) материал¬ ните ценности от много епохи, Пожар унищожава (ликвидира,,,) селото, Ска¬ калци унищожиха (янквн- /нраха...) посвенен—. Про¬ мените в икономиката уни¬ щожиха (лнквн/нреха...) тежката нн/уснрня. <=А Ане, създавам (вж). — из¬ бивам: изтребвам, изтреп- вам, требя, унищожение - Прекратяване иа съществуването на нещо поради война, бедствие и др,: гибел прен. книж,, за¬ гиваме прен., разруха, рух¬ ване прен,, край прсн, Пн- рущицв бледно, гнезДо ня герои, / славя! Вечна слова на чеДава твои, /..,/ твоМ- на гибел беше тържество зе нас. И®. Вазов. Унищо¬ жение (гибел,,.) на Търнов¬ ското царство а 1393 г. Унищожение (гибвл,,,) на
унищожителен 578 селското снonaнснβа. ~ Близ. смърт; премахване. унищожителен — разруши¬ телен 1: рушитепеи, опус¬ тошителен, съкрушителен, гибелен. -» разрушителен 2: съкрушителен, пагубен, рушитепен, деструктивен, деградивен, упадам —> запа/ам 1: зами¬ рам, регресирам, упадък - Преминаване иа ня¬ кого или на нещо в по-лошо, по-нисше състояние: запа¬ даме, регрес книж., паде¬ ние книж,, залез прен, книж, Странящо претър¬ пява упаДък (запа/ане...). Упадък (оапа/анн...) на нра¬ вите. УлаДък (западане...) не цивилизация, <=А Аев— възход (вж). уплашвам се — изплашвам се: стряскам се, сепвам се, подплашвам се. уповавам се книж. — ηο/^- вам сн 2: разчитам, осланям се, облягам се. упование поет. —> еа/нжДа очакване. упорен кнлж, — упорин 3: усилен, неуморен, къртов- ски, упорит - 1. Който преследва някаква цел последователно и с много труд, енергия, воня: настойчив, настояте¬ лен. Упорин (настойчив.—.) в защите не позициите сн. Упорив (настойчив,,,) студент, Упорит (насвой- нне...) в желанието си Да спечели дело. <=а Аев— без¬ волев, отпуснат. ~ Бдиз— ам¬ бициозен, напорист, 2. Кой¬ то става с последова-ен- иосг, труд, енергия: настой¬ чив, настоятелен, безотка¬ зен. Упорито (uaснoUнне еа...)работа. Упорито (еа- снoйчuβа...) пресянДваев еа цел,. ~ Блнз. цвлвустрвмвм, целенасочен, 3. Който е свързан с много усилия л напрежение: усилен, упо¬ рен книж,, неуморен, кър- товски (огр, за труд). Уло- рин (усилен,,,) труд. Усо- рина (усилния,,,) борба—, —а непреклонни 3: неотстъп- члв, твърдоглав, дебелогнав, инатлив, инатлия. —а на¬ стойчив 1: натрапчив, на- траплив. упоритост - Качество на упо¬ рит (в 1 знач.): упорство,
579 управление настойчивост, настоятел¬ ност. С голяма упориносн (упорснво.—.) посвнгея от¬ личен успех по всичко, Харе¬ сва ми упоритостта (упор¬ ството ,,,), с коево се е заел Да организира нов тип сто¬ панство, ~ Бднз. амбиция; цепеуеmременое-, цепена- соленост; постоянство. —> разш, непреклонност, не- оmегьнеuвоеm, твърдогла¬ вие, тБърдотла®етво, дебе- ногнавие, бикогпавеmво, инат, инαтллБоет, упорство —> упоритост Г— настойчивост, настоятел¬ ност. употребявам - 1. Вземам и обикн, свършвам определе¬ но количество материали за някакви нужди или за да създам нещо: изразходвам, използвам, изконсумирам книж,, консумирам несв., книж,, изхарчвам прен. разг', харча несв,, прен. разг', изчерпвам (огр, за завършване докрай). Изчис¬ лиха колко строителни ма¬ териали ще упонрнбян (из- резхоДеан...) за строежа, Употребявам (изразход¬ вам..—) досва вадa: зо да из¬ мия съдовете, Употребих¬ ме (изрозхо/вахме,——) всич¬ кото брашно. Улонрнбнхме (изразходвахме,,,) запасите си, оАамН: спестявам, ико¬ номисвам, 2. Привличам л обикн. свършвам докрай някакви усилия, духовна енергия, за да ное-uгна нещо: изразходвам, из¬ ползвам, изчерпвам, из¬ харчвам прен, разг, Упот¬ ребих (изразходвах...) До- свя нерви, докато го науча до свири всеки Дни по два чеса, Упонрвбих (изсояз- вех...) цялото си красноре- чин, за Да го убедя да Дойде с нос, Употребих (изчер¬ пах...) цялото си търпе¬ ние, <=А Анн— спестявам, икономисвам, ~Близ— опол¬ зотворявам, — използвам ползвам, служа си. -» из¬ ползвам 2: служа си, бора¬ вя, оперирам. употребявам — стар 3: вехт, износен, овехтял. управленец рядко книж. — управник властник. управление -1, Управленска дейност: мениджмънт нов.
управлявам 580 нежен,, ръководство. Изу¬ чавам управление (мнни- джмънн..,). Упрееленнн (мвпиджсмънн,,,) пя голямо търговска верига. 2. Ръко¬ воден орган: ръководство, шапка прен. Влизам а ръко¬ водството (управлението), Хол/ннгън е шапката на всички медицински зеве/е- еня. —а власт: владичест¬ во, господство, господару- ване. управлявам несв, -1. Осъще¬ ствявам политическо ръко¬ водство, управление, облкн. на държава, имам власт над нещо: властвам книж., вла¬ дея, ръководя, господст¬ вам. От край До край все- ленене владея / н пъстро¬ цветен вий сн моят пън. Хр. Ясенов, Няколко века в България управлява (влясн- за...) прабългарският ро/ Дуло, Кралят управлявал (властвал,.,) с помощна на църквата. 2. Организирам л насочвам дейността на някого, нещо (държава, ор¬ ганизация, колектив, пред¬ приятие и под.): ръководя несв., оглавявам, възгла¬ вявам книж,, властвам книж. (над), господарувам несв., книж. ирон,, началст¬ вам ирон. (наД) (огр,). Уп¬ равлявам (ръководя,,,) про¬ мишленото министерство. Управлявам (ръководя.,) енергоснабдяването. Уп¬ равлявам (ръкaеo/я...) на¬ учни институт. ~ Близ, предвождам (вж), — насоч¬ вам 2: направлявам, ръково¬ дя, —> рядко книж. корем11— управник - Лице, което има политическа или държавна власт: властник книж., уп¬ равленец рядко книж. За мен е роден всеки кът / н всеки аласнник мн е брат. Хр. Смирненски. Управник (управленец) с широки знж- даиня. Слаб управник (уп¬ равленец). упрек — обвинение: нападка, укор, атака, упреквам —> критикувам: мъмря, коря, съдя2, укоря¬ вам, порицавам, кастря, хо¬ кам. упътвам -1. Показвам на ня¬ кого посоката на нещо инл на движение: насочвам, ориентирам, напътвам
581 усилие разг Упътвам (насочвам,,,) госеннн към залято за кон¬ ференции, Упътвам (naсане еем,,,) днее към училище. Упътвам (посочвам,,,) на зяпа/, 2. Давам разяснения на някого по някакъв въп¬ рос: насочвам, напътвам разг., оправям разг. Никой не го е упътил (насочил,.,) и нн е рнглня правилно зада- нaηa. Упътвам (насоч- еам—..) ученик как Да резане тема. Питай баща сн за за¬ дачата, той щн не упъти (оправи———), упътвам се —> тръгвам Г, за¬ пътвам се, потеглям, отпра¬ вям се, насочвам се, запраш- вам. уреждам —> организирам 1: устройвам, подготвям, на¬ гласям, нагласявам, спрет- вам. уречен книж, — определен 1: уточнен,уговорен. уровем нежен, — равнище ’: ниво, — равнище 3: стъпа¬ ло, ниво, висота, урожаем нежен. — nлα/oрαе ден: плодоносен, плодовит, плоден, родни®, спорен, ро¬ довит, благодатен, хлеборо¬ ден. усвоявам —> научавам 1: за- учавам, овладявам. -а въз¬ приемам. запомням, поглъ¬ щам, усещам —> долавям: забеляз¬ вам, схващам, разбирам, чувствам / почувствам, се¬ щам. — чувствам / почув¬ ствам 2. усилвам —> засилвам ’. —> за¬ силвам 2: подсилвам. — за¬ силвам 4: ускорявам, фор¬ сирам, — засилвам 6: акти¬ визирам, активирам, форси¬ рам. усилвам се —» засылаем сн 1: активизирам се, нараст¬ вам, усилен —> труден 1: тежък, мъчен, сложен. — еруДне 2: непосилен, мъчитенеи, те¬ жък. — напрегнат. интен¬ зивен, динамичен, бурен, трескав, — упорин 3: упо¬ рен, неуморен, къртовски, усилие - 1. Значително на¬ прягане на физическите си¬ ни: напън, мъка, зор про- егонaр, Талазите иден; зсичките нащрек ся! / По¬ следният напън вече е на¬ стал. Ив, Вазов. С усилие
ускорен 582 (напън,..) повдигат тежки¬ те щайги—. Сусилие (мъка...) вървяхме а тъмнината, Още малко усилие (напън...) и щн стигнем па билото. Прозя последно усилив (на¬ сън) и си пробивам пън в навалицана— 2. Значително напрягане иа умствените, духовните възможности: мъка, трудност, зор про- сгонар, Сусилие (мъка...) си спомних eадраUnаенннн около нова събитие, Учи с усилив (мъка...). <=а Нem. лекота. — труд 1: работа. ускорен —а бърз 1: скоростен, ускорявам — засилвам 4\ усилвам, форсирам, уславям нар. —» наемам, ан¬ гажирам, вземам, спазаря- вам, пазаря, ценявам, цаня. условие - 1. Само ме. Всички съпътстващи прояви, явле¬ ния, материални л други възможности, взаимоотно¬ шения и др,, в колто става нещо инл се намира някой л които му помагат или пре¬ чат: обстановка, среда прен., обкръжение, атмо¬ сфера прен. (огр. за немате¬ риални, духовни явления). Добри условия (обсТОНов- ке,,,) за работа, Благопри¬ ятни семейни условия (об- ствновка,,,) зяразвннин но заложбите, Създавам от¬ вратителни условия (ои~ становкв—,,), коино пречат по работата, Н Обикн. мн. Факти, които съпровождаг някакво действие: обстоя¬ телства. В какви условия (обстоятелства) е станало престъплението? Нв мога да сн ангажирам със зе/а- нaнa при такива условия (обсвоянеясвея), защоно няма нищо /а се постигне, Условията (обсвоянеясв- вата) в момента не са бла¬ гоприятни за прокарване еа такъв закон, ~ Близ, поло¬ жение 2 (вж). 2. Нещо, кое¬ то трябва да съществува, за да стане друго нещо: пред¬ поставка. Установяването на пазарна икономика н ви¬ сок жизнен свенДарв е ус¬ ловие (πрв/πаенезкa) за влизане на България а Евро¬ пейския съюз, Добрият ус¬ пех е условие (преДпостав¬ ка) за приемане във виеше училище, 3. Нещо, което за-
583 успокоявам св дължитепно, непременно трябва да съществува, за да стане или да се получи нещо: изискване. Какви са условията (изискаанияна) зо постъпване а езиково училище? Отговарям но условията (изискванията) за позначнине, 4. Предва¬ рително съгпасле за нали¬ чие на някакви факти или за да стане нещо: уговорка, споразумение. Според на¬ шите условия (уговорки,,,) работата н изпълнено доб¬ ре, Условието (угоеорка- на...) бншн Да се заплати сян/ завършване но книгата половината хонорар. услужлив - Който проявява тоmовuоет да услужи, по¬ могне: отзивчив. Услужли¬ во (отзивчива) съсе/ка. Много услужлив (отзивчив) приятен— <=а Ане— неуслуж¬ лив, иеотзивчив, глух, усмирявам —> разгромявам: потушавам, потъпквам, смазвам. успех - Добър краен резултат от някаква дейност: сполу¬ ка. Аз вам желая сполука словна / въз таз ужасно борба неравна, Ив, Вазов. Всичко завърши с успех (сполука), —а постнжненн ’: сполука, завоевание, дос¬ тижение, победа, успешен - 1. Който завършва с успех: сполучлив, благо¬ получен, удачен нвжел. Ус¬ пешно (сполучливо.,,) начи¬ нание, Успешен (сполуч- лне...) експеримент, Успе¬ шни (благополучен) изход, <=а Апв. неуспешен (вж). 2. Който е свързан с успех: благоприятен. Успешен (благоприятни) перио/ в живота на писателя. Ус¬ пешно (благоприятно) раз¬ витие. <=> Амт,— безуспешен, неблаго приятен. успокоявам со - За чувства, явление - ставам по-тлх, по- слаб, по-спокоен: укротя- вам се, утихвам првн., сти¬ хвам прен., уталожвам се. Стростите се успокоиха (укротиха, уталожиха). Буйният му гняв след мал¬ ко сн успокои (снихея———)— Вятърът се успокои (утих- na. —.), Надвечер морено се успокои (укроти,,,), <=а Ане— възбуждам се (за чу в-
успоредица 584 сгва), развълнувам се (за явление). —ьукротязам се: умирявам се, смирявам се, мирясвам, кротвам, успоредица рядко — съсо- ставка: съпоставяне, срав¬ нение, паралел, успоредява- не. успородявано рядко —> съпо¬ ставка: съпоставяне, срав¬ нение, паралел, успоредица, установявам - По наличие на някакви факти заключавам, че нещо съществува или не, узнавам нещо: констати¬ рам книж., откривам, забе¬ лязвам, виждам прен. Ус¬ танових (констатирах...), че условието на за/ачава н сгрешено, Установявам (констатирам...) /aена пропуски в счетоводство¬ то, Установиха (каnснa- ннрахе...), чн причиня за /епрнсняна е липсата еа близките на Днннео. Уста¬ нових (открих,,,), чндимът излиза от една /упка е сте¬ ната, —а определям 2: по¬ ставям, слагам, турям. —> въвеждам 3: внедрявам, на¬ лагам, —а въвеж/ем 4: въдворяБам, устои книж. — основа 1: база, фундамент, почва, устойчив - Който се държи здраво в определено поло¬ жение, не се клати, издържа на натиск, удар: стабилен, здрав, непоклатим, соли¬ ден, гранитен прен., желе¬ зен прен., крепък книж,, як разг. Устойчиво (стабил¬ но.,) сгра/а. Устойчиви (стабилни.,) основи, Ус¬ тойчив (стабилен,,,) пере¬ пев, Устойчиво (снобил- na...) положение на меса. <=а Ант. неустойчив, неста¬ билен, 2. Който остава без промяна или развитие дълго време, издържа на неблаго¬ приятни влияния л под,: траем, стабилен. Устойчи¬ во (нрайпо...) икономичес¬ ко развитие, Устойчиви (трайни,,,) впечатления, Устойчиво (трайно,,.) рав¬ новесие, Устойчиви (врай- нн.,.) приятелски връзки. <=а Ант. неустойчив, не¬ траен, нестабилен, колеб¬ лив. ~ Близ. постоянен 3 (вж), траен 1 (вж), — здрав 1: издръжлив, солиден, крепък, як, железен, жилав,
585 утихвам корав» челичен. устоявам —> издържам11. удържам, изтрайвам, -рая, откарвам. —> издържам1: удържам, понасям, изтърпя¬ вам, изтрайвам, издаянвам, устрем —> стремеж 1: стрем¬ ление, порив, полет, устремен рядко — стремите¬ лни: стремглав, неудържим, лудешки, луд, вихрен, буен, главоломен, шеметен, бе¬ сен, устремявам —» насочвам 1: отправям, обръщам, устремявам се -» спускам се 7: втурвам се, впускам се, затичам се, побягвам, хук¬ вам, понасям се, стрелвам се, юрвам се. устройвам — организирам ’: уреждам, подготвям, нагла¬ сям, нагласявам, спретвам. устройство -1. Начин, по кой¬ то е направено, устроено нещо: направа. Устройст¬ во (направа) на автомобил, Просто устройство (на¬ права), 2. Начин, по който е подредено л функционира нещо, което има много със¬ тавни части (предприятие, организация): структура, строеж прен,, организация (огр. за същества). Устрой¬ ство (структура,,,) ня клепките иа организъм. Устройство (структура,—.) на еоика. Устройство (ор- заниоация..—) на парния. усъвършенствам —> поДобря¬ вам 2: перфекционизирам, повишавам, усърден — старателни 2: прилежен, акуратен, гриж¬ лив. уталожвам се —> успокоявам се. укротявам се, утихвам, стихвам, утвърждавам —> приемам 3: одобрявам, узаконявам, утихвам - За звук - преставам да звуча, да се чувам: за¬ тихвам, стихвам, заглъх¬ вам, глъхна нвсв., изчез¬ вам, замирам, угасвам преи. поет., гасна несв,, прен, поет., умирам прен. поет., млъквам прен. поет, И утихна всичко окоя - / няма смях, ни шум, нн дума. Елин Пелин, Оркестърът въздъхва, / стихват плачу¬ щи акорди, / гаснат, млък¬ ват, но отново зръмаян нн по даден знак. Хр, Смлрнен-
утолявам 586 ски. И грамадни н задъхан, скрил в гранитната си паз¬ ва /хиля/н души раобинн - глъхне празничния зра/. Хр. Смириенски, И сграда след сгра/е във хаоса по/а, 1 вълна я залива сян/ миг /и в черната без/на на вечер бнозвнзДеа / изчезна послед¬ ния вик. Хр, Смирненски, Звуците на музиката утих¬ наха (затихнаха,,,). Гръмо¬ тевиците утихнаха (завих- нохе,,,), <=А Ннm. зазвуча- вам. —> отслабвам 3: нама¬ лявам 1, стихвам, затихвам, замирам, —> прен. успокоя¬ вам се: укротявам се, стих¬ вам, уталожвам се. утолявам - Успокоявам някак¬ во усещане, желание: задо¬ волявам, потискам, угася¬ вам прен,, изгасявам прен. Утолявам (задоволявам,..) жажда. Утолявам (заДово- лявем) любопитство, Не мога Даутоля (задоволя...) копнежа му към знания, <=а Ане— запалвам. уточнен — опре/едее уго¬ ворен, уречен, уточнявам - Казвам -очно за нещо - какво, кога, къде, колко е или ще бъде (било в): конкретизирам, преци¬ зирам книж,, определям, уговарям. Уточнявам (кон¬ кретизирам ..,) мястото но сбирка, Уточнявам (коекре- ензнром,,,) πа/рoUnаенн около нвщо. Уточнявам (конкретизирам..,) имепо- ня ня изпълнителите. —> определям 4: дефинирам, формулирам. утрепвам разг' -^убивам: по¬ губвам, умъртвявам, ликви¬ дирам, премахвам, затри¬ вам. утрешен —> прен, бъдещ: бъ¬ ден, иден. ухаен поет, —> ароматен: ми¬ ризлив, благоуханен, благо¬ ухаещ, уханен, ароматичен, дъхав, благовонен, ухажор —> оиожате^: поклон¬ ник, уханен поет, —а ароматен: миризлив, благоуханен, бла¬ гоухаещ ароматичен, ухаен, дъхав, благовонен, ухание поет. — аромат: бла¬ гоухание, бпаговоние, пар¬ фюм. ухая поет. — мириша: лъхам, дъхам, дъхтя, воня.
587 уязвявам уцелвам -» преи, улучвам: за¬ сягам, закачам2. участ -» съдба предопреде¬ ление, орис, орисия, жре¬ бий, дял, участие - Присъствие на ня¬ кого в някаква дейност, проява: намеса, дял прен, (огр.), съпричастие книж., роля прен, Имам участие (намеса,,,) в неговото вли¬ зане в този гимназия. Из¬ карвам Добър успех без уча¬ стие (намеса) па ро/нен- лнен. Майката има важно участие (роля, Дял) в Духов¬ ното развитие па поена, —а книж, съчувствие: състра¬ дание, учредявам —> основавам ’: създавам, образувам, фор¬ мирам, изграждам, сформи¬ рам, организирам. учтив > любезни 1: внимате¬ лен, вежлив, галантен, мил. —а възпитан: вежлив, бпа- товьтnитан, културен, учудвам - Предизвиквам чув¬ ство на трепване, стряскане с неочакваността или не- обикиовеността си, с не¬ обикновената си постъпка и под.: изненадвам, удивля- вам книж. Учудва (ионенад- аа...) мн неговата реакция. УчуДих сн (изнннаДах се..,), че н бившава му жена при¬ съства на сватбена, ~ Близ. смайвам (вж). ущърб — вредя 2. уютен - Който има удобства л красота и предразполага, създава приятна обстанов¬ ка: задушевен, приятен. Уютен (задушевни,,,) Дом. Уютно (задушевна,,,) об¬ становка. <=а Ант. непри¬ ветлив, неуютен. уязвим —> чувствителен 2: деликатен, нежен, раним. уязвявам —> оскърбявам: обиждам, засягам, нараня¬ вам, жегвам,
ф фаворизирам книж. — обла- зоднтелстеам: привиле¬ гировам, файда прос-о-ар. — полза ’: изгода, облага, печалба, ди¬ видент, интерес, кенепир, аванта, кяр, далавера, муф¬ та. — полза 2. факти —> стесн. доеннн. сведе¬ ния, податки, информация, фактически —> истински 1: същински, действителен, реален, автентичен, фалирам — разоравам сн: банкрутирам, опропастявам се, пропадам, фалш книж, —> лицемерив: двуличие, двуничност, не¬ искреност, притворс-во, двойственост, йезуитство, фалшив —> неверен 2: нето¬ чен, фалшифициране —> подпра¬ вяне: подправка, фалшифи¬ кация, имитация, фалшификаа - Нещо подпра¬ вено, неистинско, което подменя истинското: ими¬ тация. Карннната е фал- шификан (имитация) на портрнн на Вее Гог. фалшификация — подправя¬ не: подправка, фалшифи¬ циране, имитиране, имита¬ ция. фамилиарем - Който е при¬ същ или подхожда на мно¬ го близки хора: свойски, интимен. Фамилиарно (свойско,,,) обръщение. Фя- миилнарно (свойско,,,) /ър- жаннн— оАет— официален, фантазия —> прен. измислица: небивалица, измишльотина, фантасмагория, басня, фантасмагоричен книж. ряд¬ ко — невероятен, неправ¬ доподобен, невъобразим, невъзможен, немислим, фантастичен. фантасмагория разг. — из¬ мислица: небивалица, из¬ мишльотина, фантазия, бас¬ ня, фантастичен —> невероятен: неправдоподобен, немис¬ лим, невъобразим, невъзмо¬ жен. — прен. експр, изклю¬ чителен: извънреден, не¬ обикновен, невероятен,
589 флегматичен невъобразим, неимоверен, нечуван, невиждан, извъимерен, небивал, фено¬ менален, страхотен, стра¬ шен, адски, ужасен, жесток, фанфарон книж, ирон. —> гор¬ деливец. фукньо, големан, перко, фасон -» upon, вид 1: изглед, външност, облик, лице, пик, визия, фатален —> гибелен, пагубен, съкрушителен, катастрофа¬ лен. фен разг. нежен, -ь noчыβaе тел: поклонник, приятен, запалянко, феноменален книж, екпр. —> изключнвелен: необикно¬ вен, невероятен, необичаен, невъобразим, небивал, не¬ имоверен, невиждан, не¬ чуван, изумителен, неизка- зан, поразителен, извънме- реи, фантастичен, страхо¬ тен, страшен, ужасен, ад¬ ски, жесток. фиаско книж. — неуспех: не¬ сполука, провал, пораже¬ ние, крах, неблагополучие, авария, банкрут. фигура книж, — вяло 2: сна¬ га, телосложение, стан. фигурирам кнлж, — нами¬ рам се 2: срещам се, съм, има ме. физиономия -^лице 1: -» лик, образ. — дицн 2, образ, об¬ лик, изглед, фиктивно книж, — формал¬ но 1: привидно. фин —> тънък: изящен, нежен. —а слаб 5 //. изящен, тънък. —а изискан. изящен, изтън¬ чен, префинен, рафиниран, финал книж, — креМ 2: за¬ вършек, —> край 3. завър¬ шек, приключване, свър- шек. финансирам - Давам, осигу¬ рявам парични средства за нещо, някого: спонсори¬ рам. Нн намираме неснн- туцня, която да финансира (спонсорира) проекта. флегматичен - 1« Който дей¬ ства, реагира бавно, без енергия и живост: бавен, отпуснат прен, разг, бавно- подвижен. Флегматично (бавно...) момиче, Флегма¬ тично (UaaHa,,,) мисъл. Флегматичен (бавен,,.) слу¬ жител. <=А Ннη— бърз, пъргав, чевръст, жив. ~ Близ— муден 1 (вж), 2. Кой¬
флиртувам 590 то става бавно, без енергия: бавен, отпуснат прен, разг., вял. Флегматична (Uae- na,,,) походка, Флегматич¬ ни (иаенн...) движения, Флегматичен (Uaeeu.,,) го¬ вор. <=а Анн, пъргав, бърз, чевръст, жив, ~ Близ. муден 2 (вж), флиртувам - Отправям наме¬ ци към някого за любовни отношения: задявам <се> разЕ, закачам2, задирям. Обича Да флиртува (задя¬ ва сн...) с момичетава. формален —> eeзaдълUанee 2: повърхностен, несериозен, лековат, бегъл. — μηλο/μ- бочнн 3: бегъл, повърхнос¬ тен, козметичен, формално - 1. За пред дру¬ гите, за спазване на фор¬ мата, а не в действителност: привидно, фиктивно. Са¬ мо формално (приеи/но...) сключваме брак. Формално (привидно,,,) ще припише имоне на чужд човек, <=А Амв— реално, всъщност, на¬ истина, 2. Без необходими¬ те изисквания за качество л задълбоче-ост: несериоз¬ но, незадълбочено. Рабо¬ тата е свършена много формално (несериозно,,,). ГлнДам формално (нeснрназ- но...) на въпроса н не го ре¬ шавам. <=а Ане— сериозно, задълбочено. формен разг. —> истински 3: същински, цял, същ, чист. формирам - прен, Постигам наличие л завършен вид на нещо: оформям, изграж¬ дам прен,, изработвам прен, Формирам (oфаре мям...)убеждение зо нещо, Формирам (оформям.,)ха¬ рактер. Формирам (офор¬ мям,.) навици. Формирам (оформям,,,) вкуса си. <=А Анв, руша, разрушавам, —> основавам 1: създавам, уч¬ редявам, сформирам, из¬ граждам, образувам, орга¬ низирам. формулирам книж, —> опреде¬ лям 4: уточнявам, дефини¬ рам, формулировка книж. —> опре¬ деление— дефиниция. форсирам книж, — засилвам 4: усилвам, ускорявам. -ь засилвам 5: засилвам се. —> засилвам 6. усилвам, акти¬ визирам, активирам,
591 характерен фукльо разЕ неодобр, — гор¬ деливец— големаи, перко, фанфарон. фундамент книж, —» основа 1: база, устои, почва. — аеeoе во 2: канава, скелет. фундаментален кнлж, — ос- новее Г, главен, първостепе¬ нен, централен, кардинален, ключов, възлов, функционер книж, — деец: деятеп, труженик. функционирам —> работя 3: действам. функция книж, — задълже¬ ние: задача, работа, грижа, длъжност, фъсвам жарг. —> напуском 1: тръгвам си, ида си, отивам сл, махам се, излизам <сл>, избягвам^ бягам, измъквам се, изнизвам се, изфирясвам <£0>, фъскам, фъскам жарг -» напускам 1: тръгвам сл, ида сл, отивам си, махам се, излизам ^π>, избягвам 1, бягам, измъквам се, изнизвам се, . изфирясвам фъсвам. X хайлазувам разЕ —> безделен- ча: мързелувам, пентяйет- вам, излежавам се, хал простонар, —> положение 3: състояние, дередже, хаотичен —> инзснсвнмнн: безразборен, безреден, не- еие-емен, безпорядъчен, разхвърлян. хаплив -> язвителен: ехиден, злъчен, саркастичен, характер - Най-устойчивите психически особености на конкретен човек: нрав, природа, натура книж. По¬ знавам характера (нрава...) ти. По характер (нрав,..) н отзывчив. Спокоен харак¬ тер (нрав...). — прен. същ- мост 3: природа, същина, естество. характерен - Който характе¬ ризира само или предимно някого, нещо л определя същността му, отделя го от другите: типичен, присъщ,
характеризирам 592 свойствен, специфичен книж,, отличителен. Такъв почерк е характерен (енпн- ннн...) зо нервни човек:. Зе- кaнлueoснma е моя харак¬ терна (типична...) особе¬ ност. Характерни (типич¬ ни...) зо ляното немпнре- турн. <=А Анн. нехаракте¬ рен, нетипичен, неприсъщ, неспецифичен. характеризирам - Предста¬ вям характерните черти на някого, нещо с думи или чрез поведението, проявите, езика му и др.: охарактери¬ зирам, обрисувам прен., описвам, очертавам. Ха¬ рактеризирам (охаракте¬ ризирам, описвам...) лири¬ ческия герой на Бовее. Ва¬ зов характеризира (охе- ракнернонре.,,) чичовците с голямо мейснаренeа ии добродушие Характеризи¬ рам (охарактеризирам...) обстановката с малко думн. ~ Близ. представям' характеристика - Изреждане или показване на отличи¬ телните признаци л прояви на нещо или на проявите л особеностите иа някого: описание, обрисовка книж,, портрет (огр. за ли¬ ца), Направете характери¬ стика (описание...) на зим¬ ната природе—. Характери¬ стика (описание,,,) на жи¬ вота а семейството. Ха¬ рактеристика (портрет, обрисовка) на герои в роман, Превя подробна характе¬ ристика (портрет,,,) на близките си. —а качество 1: признак, свойство, особе¬ ност, черта. ~ Близ. образ 2. харем нар, — добър 2: сгоден, харесвам - 1. Намирам нещо за хубаво, добро, приятно и го възприемам с удоволст¬ вие: нрави ми се нес®. / по- нравя ми св разг., харесва ми <се>, допада ми (за по- слаба степен на чувството л обики, за чувство към вът¬ решно качество или про¬ ява), падам си иесв,, разг. (по) (огр. за типично, редов¬ но чувство). Харесвам (ха¬ ресва ми, правы ми сн) мно¬ го нова момиче. Харесвам (хересзав ми, нравят ми се...) скромнинехора. Мно¬ го харесах (хареса ми, по¬ прави мн сн, досадна мн)
593 хвалебствие изпълнението на твои ци¬ гуларка, Не харесвам (нвмн <се>харнсвав, не мн се нра- вян...) екстремни спорто¬ ве, 2. непрех, С предл, но или местоимение в дателна форма (л/v, М, ни, ен, нм). Оценяват ме като хубав, до¬ бър, прав, правилен л под,: харесвам се, нравя св нес®. книж., допадам, ймпомй- рам книж, Поезията на Бо¬ нев харесва (харесва св...) на пешите съвременници, Рокмузиката харесва (харе¬ сва св.,,) еа поввчено мла¬ ди хора Днес повече от сим¬ фоничната. Модерната мебелировка ми харесва (нмео1^н^^]^а,,,) повечв от стилната он минали вре¬ мена. харесвам се —> харесвам 2: нравя се, допадам, импоии- рам, харизма — обаяние. чар, оба- ятепност, излъчване, аура. хармоничен —> благозвучен: с^вучен, хармония - Приятно звучене на няколко тона едновре¬ менно: благозвучие, съзву¬ чие. Зове мн светлото хар¬ мония, /еа моя сън законът строг, Т. Траянов, Възхища¬ вам се не несравнимата хармония (благозвучие—,—) на класическата музика. Кок неойна хармония елвин / слуха,, ореч мощна, напева! Ив, Вазов. <=> Ане,— дисхар¬ мония, неблагозвучие, —> прен. единство 1: съгласие, единодушие, консолидация, единиос-, съгласуваност, съзвучие. — съответст¬ вие: съгласуваност, съзву¬ чие. — прен. разбирател¬ ство: сговор, съгласие, еди¬ номислие. харча несв. разг. — израоход- вам 2: консумирам несв., изхарчвам, изконсумирам. —а употребявам 1: израз¬ ходвам, използвам, изконсу¬ мирам, консумирам, лзхарч- вам, изчерпвам, хвалба разг. — похвала: чет¬ ка. хвалебен —> похвални, хвалеб¬ ствен, ласка®, ласкателен, хвалебствен —а похвален: хва¬ лебен, ласкав, ласкателен, хвалебствие — възхвала 1: славословие, адмирация, дитирамби,
хващам 594 хващам - 1. Задържам в ръка (ръце) и стискам нещо хвър¬ лено или падащо: улавям, докопвам разг. грубо. Хва¬ щам (улавям) детето, пре¬ Ди Да паДев,. Хващам (ула¬ вям) хвърлена топка. <=а Аев. изпускам, пускам, ~ Близ. грабвам, сграбчвам, докопвам, 2, Залавям дивеч, животно, птица: улавям. Хващам (улавям) /aеβa рибя, Хващам (улавям) пиян Да го заколя, 3. Откривам и поставям под контрол пре¬ следван човек: залавям, улавям, задържам, пип¬ вам прен. разг,, спипвам разг, неодобр,, докопвам разг, грубо, гвпя несв., жарг. Хващам (улавям...) крадци. Хващам (улавям...) беглец. <=а Аев, изпускам, — взе¬ мем Г. поемам, улавям, гепя. —» разЕ качвам се 4: вземам, улавям. —> нар. за¬ почвам 1: почвам, захва¬ щам, начевам, подкачам. —> прен, разг, приемам 5: ула¬ вям, хващам св —> прен, разг зала¬ вям сн 2: заемам се, впускам се, захващам се, емвам се, впрягам се, хегемония книж, — гасла/сmе во 1: надмощие, превъзход¬ ство, превес, първенство, приоритет, хилав — слаб 3: неустойчив, неукрепнал, ^закрепнал, незаякнан, неиздръжлив, крехък, нежен, хладен — прен. безчувствен 2. безразличен, равноду¬ шен, хладнокръвен, нечув¬ ствителен, апатичен, безду¬ шен, индиферентен, студен, хладнокръвен - Който не ре¬ агира бързо и явно, а сдържа чувствата си, проявата на чувства пред нещо вълнува¬ що или е израз на такава сдържаност: спокоен, не¬ възмутим, овладян прен,, сдържан, безтрепетен книж., безстрастен. Споко¬ ен вой спря среД арената ширна, / спокоен изправи глава, Хр, Смирненски, ХлаДнокръввн (овладян,,,) учител, ХЛоДнокръзен (ов¬ ладян,.) глас. Хлад¬ нокръвни (овладени,,,) Дви¬ жения, <=> Анн. развълну¬ ван. ~ Блно. спокоен (вж). хладнокръвие - Отсъствие на
595 храня външни прояви на вълне¬ ние: самообладание, спо¬ койствие, невъзмутимост, сдържаност. Запазвам хладнокръвие (самообяада- nuH,,—), Посрещам новина¬ та с хладнокръвие (самооб¬ ладание.——)— <=> Аев— вълне¬ ние, развълнува-ост. хлапе обикн. пренебр, — de¬ me 1: малчуган, — юноша— момче, тийнейджър, пубер¬ тет, пубер. хлебороден —> плодороден 1: плодо-осен, плодовит, спо¬ рен, благодатен, родпив, ро¬ довит, урожаен. хлътпалост рядко — вдлъбна- ныне 1: падина, хляб — прен, разг. работа 2: занятие, поминък, препи¬ тание, служба, длъжност, бизнес. ход —> прен, развитие 2: раз¬ вой, разгръщане, ходя -ес®. - Отправям се някъ¬ де: отивам. Не хо/н (оти¬ вай) недалеч! Ще хо/нш (отиваш) лн на кино? —а вървя 1: крача, пристъпвам, нося се. — посещавам: оти¬ вам, навестявам, спохож- дам, наобиканям, обикалям, хокам разЕ — карам се: гънча, навиквам^, строявам, капай- дисвам, дера. — критику¬ вам: мъмря, коря, упреквам, укорявам, съдя2, порицавам, кастря, хомот — прен. поет, робство: иго, робия, окови, ярем, гнет, зависимост, хортувам нар. —» говоря 1: приказвам, думам, бърборя, бъбря, дрънкам, меля, дър- доря, бръщолевя, плямпам, —а разговарям: беседвам, говоря, приказвам, бъбря, бърборя, дрънкам, лафя. храбър — смел 1: безстрашен, неустрашим, юначен, сър¬ цат, куражлия. —» смел 2: безстрашен, юначен, сърцат. —> смел 4: безстрашен, не¬ устрашим, юначен, юнаш¬ ки. хрантутя разг. грубо — храня* 1: изхранвам, издържам, прехранвам' храня1 несв, - Осигурявам прехрана, жлвот на някого: изхранвам, издържам2, прехранвам, хрантутя разг. грубо неодобр. Той храни (изхранва.—.) голямо семейство с този занаят.
храня 596 Не мога da ви храня (нохран- зам,,,) цял живот, —а от¬ глеждам: развъждам, гле¬ дам, въдя, храня2 -ь чувствам ’: изпит¬ вам, питая, тая, лелея. хрумва ми — сещам сн 1: до¬ сещам се, съобразявам се. хубав —> красна: прелестен, хубост — красота: прелест, великолепие, хуквам разг. — спускам сн 1: втурвам се, устремявам се, впускам се, затичам се, по- бягвам, понасям се, юрвам се. хула —» ругателство: напад¬ ка, ругатня, злословие, хуманен - Който изразява раз¬ биране и благородство, обикн. към хората изобщо, който е проява -а хума¬ низъм: човечен, човеколю¬ бив, хуманистичен рядко. Хуманно (нoeeчнo...) отно¬ шение към затворници, Ху¬ манна (човеколюбива,,,) проява. <=> Ане, античовеш¬ ки, нехуманен, хуманизъм - разш, Зачитане на човешкото достойнство, разбиране на страдащите хора и стремеж да им се по¬ мага: хуманност, човеко¬ любив. Хуманизъм (хуман- нoен,..) на хора, коино по¬ мазан на сираци, хуманистичен — рядко хума¬ нен: човеколюбив, човечен. хуманност —а хуманизъм: чо¬ веколюбив. хъркам разг. грубо — спя 1: почивам, нанкам, къртя. ц цвят - Качество -а предмети¬ те да изглеждат на очите с различна повърхност в за¬ висимост от отразяваната от -ях слънчева светлина: багра поет., тон прен,, боя рядко, краска книж. Всеки клон н всеки лист / свойно щастие прокле - / чн над родеоно поле / есен багри разсиде. Хр. Ясенов. Тн сн краска е пъстроцветната
597 цял ми песен, / ти си призрак в безначалиня мн сън, Хр. Ясенов. Стаята е бояДиса¬ на в ярки цветове (багри.,,). Роклята е много елегантно с пастелния сн цвян (баг¬ ра..). целесъобразен —> разумен 2: рационален, смислен. целокупен — цялостен. цял, глобален, всеобхватен. цена —> прен, значение 3: важ¬ ност, е-ойноеm, цеuuое-, място, ценен - 1» Който има висока цена: скъп. Никой нищо не ми завеща, / нямам никакви ценни неща: /ни Ван Гог, нн к* Страдивариус, Н. Йорда¬ нов, В антикварното нмя ценни (скъпи,,,) вещи, Ста¬ ринен и ценен (скъп) пръс¬ тен. <=а Ант, евтин, мало¬ ценен. ~ Близ, луксозен; скъпоценен 1 ' (вж), 2. Който има високи достойнства, много добри качества: стой¬ ностен, положителен. Имам е/не, но ценен (стой¬ ностен) приятел, Цнннн (снойносннн...) човек. Вер¬ ността е особено ценно (положително,—,) качеснво. Ценен съвен. ~ Близ. скъпо¬ ценен 2 (вж). ценност —> значение 3: важ¬ ност, стойност, място, цена, център — срнДа 1: сърце, пъп. цивилизовам —> културен 1: образован, шлифован. — културни 2. циничен - Който е казан, на¬ правен без срам, съобразя¬ ване с приличието л е про¬ ява на крайно неуважение, грубост, обида: вулгарен, нецензурен, неприличен, непристоен, безсрамен, мръсен прен. Цинични (вул- зерни...) /уми, Циничен (вулгарен...) жснст. цирк —» прен, разг. ирон. спек¬ такъл 3: представление, шоу, сеир, цифра —> прен, броМ ’: коли¬ чество, число, чuелеuосτ, чет, цйфровизирам несВ' л св,, спец. —а днгнталнзнрам. цупя се —»мръщя сн. въся се, муся се, чумеря се, гроча се, цял - 1. Който не е повреден, накърнен: здрав, читав разг', ненакърмем. Серви¬ зът е цял (зДраа.,—), нищо нн се е счупило, СлеД оемнере-
чакам 598 сеннепо оснанаха малко цели (з/ревн...) къщи, <=а Аев— счупен, накърнен, 2. От който нищо не е взето, отнето: непокътнат, не- накърмом. Име нднп цял (непокътнат,,,) хляб. Тор¬ ната всн още е цяла (не¬ покътната). <=а Нeτ. наче¬ нат, 3. Който е в пълната си мяра, размер: пълен, кръ¬ гъл (огр, за време), Часов¬ никът бие на всеки цял (съ- лвн...) час, Цяло (кръгло,,,) Денонощие, Изправи се а цял (пълни) ръст, Цяла (пълна) чаша сок—, —а цялостен: це¬ локупен, глобален, всеоб¬ хватен' — разг. истински 3: формен, същи-ски, същ, чист, цялостен - Който е в целия си обем или всичките си час¬ ти: целокупен, цял, глоба¬ лен книж,, всеобхватен. Президентът трябва Да отстоява цялостните (це¬ локупните) интереси на наро/а, Он височината възприемам заливе в цяло¬ стния (целокупния,,,) му внД. —а пълни 2: изчерпате¬ лен, всеобхватен, веее-ра- нен. — пъден 3: ое-овеH' ч чакам -1. Стоя някъде, дока- го стане нещо, за което знам, че трябва да стане: очаквам. Ний долу чакахме без дъх / съвсем безпомощ¬ ни н слепи, Бн, Димитрова, Бушоните ся вероломни, / Те винаги изгарят въкмо / когато ни най-малко нв очакваш. Бн. Димитрова, Чакам (очаквам) бързия елек Да пристигне. Чакам (очаквам) съученик, зо Да излезем, Чакам (очаквам) назначение на друго място. Чакам (очаквам) да разбе¬ ра решението, 2. Задържам се някъде лли спирам, дока¬ то дойде някой или нещо стане: почаквам, изчак¬ вам, трая разг. Чакам (по- нaкβαм...) Да мн стигнеш,
599 чевръст Трябва da чакаме (почака- мн,,,), докато млякото се свари, н тогава да излезем, — прен. надявам сн: очак¬ вам. чалнат прен. разг. грубо — ненормален 2: луд, умопо- бъркан, налудничав, без¬ умен, умопомрачен, невме¬ няем, смахнат, откачен, мръднал, превъртян, сбъркан, шашав, ула®, изку- куриган. чар поет. — очарование: оба¬ яние, омая, обаятен-оеm, очаровател-ост, омай-ост, чаров-ост, вълшебство, нленигенноет, магия, —> обаяние. обаятелност, из¬ лъчване, аура, харизма. чаровен —» очарователни: обаятелен, чародеен, омаен, обаен, вълшебен, плените¬ лен, чаровник —> вълшебник 3: чародей, магьосник. чаровност поет. — oнαрαβaе ние: чар, обаяние, очарова- тепност, омайност, вълшеб¬ ство, плени-ел-ост, магия. чародеен книж, — вълшебен 1: магически, чудотворен, чудодеен, —> ачaравaeнднн. обаятелен, чаровен, омаен, обаен, вълшебен, плените¬ лен. чародей книж. —> вълшебник 1: магьосник, чудотворец. — прен. вълшебник 2: чу¬ додеен, магьосник, — въл¬ шебник 3: магьосник, ча¬ ровник, чародейство — мазня 1: въл¬ шебство, магьосничество, чудотворство, част — Количество от нещо, което се предоставя на ня¬ кого не лзцяно, наведнъж, а на няколко пъти: партида, дял, транш нов. нежен. По¬ лучих първото часн (пар- енда.,,) от уговореното доставка еа домати, Из¬ пратиха втората част (/ял, нранш...) от заема, дял 1: пай. — /ял 2: раздел, частен -Улични11: индивиду¬ ален, самостоятелен, собст¬ вен, субективен, персона¬ лен' — личнн1 2: интимен, съкровен, — от/елен 2: са¬ мостоятелен, самостоен, чевръст разг. —> сръчен 2: пър¬ гав, похватен, бърз, —> сръчен 3: ловък, пъргав, майсторски, похватен.
чедо 600 чедо -ар, — /етн 2: рожба, отроче. чезна несв. —> прен. изчезвам изгубвам се, загубвам се, пропадам, — прен. разЕ из¬ чезвам 2!. преставам, преми¬ навам, изгубвам се, разпръ¬ сквам се, угасвам, умирам, челен - 1. Който стои начело, най-отпред: предем, пръв, авангарден книж, Челно (предно,,,) място, Челни (прн/нн...) рн/нен. Челна (пре/на...) колона—, d Анн— последен, заден, ариергар- ден. 2. прен, Който съответ¬ ства на най-новото виждане, мислене, -а последните на¬ учни постижения: водещ, авангарден прен,, напред¬ ничав рядко, Челен (воде- щн...) технологии, Челни (водещи,,,) нзсле/оееннл- скн мено/и, <=а Ане— изо¬ станал, стар. челичен —> прен, поет, зДрав 2‘ крепък, як, жилав, желе- теH' червей —> прен, жарг. вирус. буболечка' червен - Който има цвят като кръвта: пурпурен поет,, алвн, огнен прен. поет., ру¬ мен разш, поет,, багров поет., багрвн поет., огнено¬ червен, кървавочервен, яркочервен, кървав прен,, рубинен поет,, руен (огр. обикн, за вино). И нто, за¬ сия сега пред мене / Дърво на тропиците -...,/ с зра- мо/ни, плътни цветове чер- земи, / с лисна червени. - пламък резяюяян. Е, Багря¬ на, Ено татък край върби¬ те екнаха пушкала скриви / и вълни от кървав пламък. Хр, Смир-еиски, Тук-вам прониже пожар тъмнина¬ та, / блесне рубинен език:. Хр. Смлрненски, В пусти¬ те улици с пурпурни гриви / бликат пламтящи вълни— Хр. Смир-е-ски. Червено (пурпурно...) знаме, Червен (пурпурен...) залез. Червени (пурпурни,,,) роли, Червено (руйно, пурпурно) вино. Чер¬ вени (олени, пурпурни,..) булки.. ~ Близ. светлочервен, тьмноеервеи, винен, виш¬ нев, малинов, бордо, —> прен. комунистически. черта —> линийЕ2 : очертание. —а ивица 3: нинля, бразда, —> прен, признак 1: белег,
601 чист знак, симптом, показател, указател, индикация, —> прен. кaнeензo 1: особе¬ ност, характеристика, при¬ знак, свойство, честен - Който проявява лни се характеризира с висока нравственост, чее-ноег: нравствен, морален, по¬ чтен, порядъчен,етичен книж. Искам Да стисна гру¬ бы, но честни ръце, Ал, Ге¬ ров, Изключително през- сеавн (морален...) човек, Нравствено (морална,,—) постъпка, Нравствено (мо¬ рално,.) повеДвные, оАнт. безнравствен (вж). честит поет, — щастлив 1. блажен, — щастлив 2: ра¬ достен, блажен, честитя — поздравявам 2: приветствам, честолюбив - Който е много чувствителен л уязвим по отношение -а собственото си достойнство: самолю¬ бив, горд, амбициозен ряд¬ ко. Много е честолюбив (са- м^ю^^^^<н,—,) н нн може да понесе Да бъде nадеeннн. чет разЕ рядко — бром чис¬ ло, количество, численост, цифра, четка —> прен. разг. похвала. хвалба. чиня разг —> струвам 1: кост¬ вам, излизам, —> струвам 3: бива ме. — важа 1: стру¬ вам, ставам4. — провя 1: върша, работя, действам. численост — броМ 1: число, количество, цифра, чет. число — бром 1: количество, численост, цифра, чет, чист - 1. За въздух - в който няма прах, дим, замърсите¬ ли: свеж, пресен, прозра¬ чен разш, Нужен нн е чист (свеж,,,) въздух. Радвам сн на чистия (свежия,.,) пла¬ нински въздух. <=а Анне мръ¬ сен, нечист, замърсен. 2. За вода л др. - който е без при¬ меси, замърсители: бистър, прозрачен, кристален прен, Чист (бистър———) из¬ вор, Чисто (бистра,,,) воДа. Чист (бистър.,,) по¬ ток, <=а Ане,— мътен, нечист. — прен. ясен 1: безоблачен, светъл, ведър. — прен. не- покварен 1: неопетнен, не¬ порочен, неопороче-' —> прен, енпокварнн 2: непоро¬ чен, неопорочен, -еоекБер-
чистка 602 нен, —» прен. девствен 1: целомъдрен, непорочен, не¬ винен, непокътнат, — прен. безгрешен 3: праведен, не¬ винен, —> прен, точен 1: безгрешен, безпогрешен, вереи, правилен. —> прен, безкористен 2. — прен. нс- вински 3: сьшински, същ, формен, цял. чистка понлт, - Отстраняване на определени лица от ня¬ кое място, уволняване, из¬ ключване л под. поради ня¬ каква политика, по полити¬ чески съображения: метла прен. Ще нмо чистка (мет¬ ла) на по-спарнен ка/ри, свързани с полицията, чистосърдечен — откровен ’: прям, искрен, неприкрит, открит, безхитростен, читав разг, -ь цял Г, здрав, ненакърнеН' човеколюбие —> хуманизъм: хуманност. човеколюбив —— хуманен: чо¬ вечен, хуманистичен. човечен —> хуманен: човеко¬ любив, хуманистичен, —> милостив. милосърден, състрадателен, чорбаджия разг. —рaбаeадaе тел: шеф, господар, бос, чувам - 1. Възприемам със слуха си звук, реч: долавям, дочувам рядко, Глава щн наеегне, от нея вогова / изчезна ще майчин снро- дaлннеки лик, / н няма Да чувае а пияна заирааа, / за помощ синовна еснздашния клик. П. К. Яворов, Чуваш (/очуеаш...)ли как сне гора¬ та? Чувам гла¬ са на мама. 2. прен. Изпъл¬ нявам нечии съвети: слу¬ шам, възприемам, вслуш¬ вам се. Постоянно му гово¬ ря и го съветвам, но не чува (слуша...). Трябва Да чуваш (слушаш,,,) препоръките на лекаря. — прен, узнавам 1: научавам ^о, дочувам, разбирам. чувствам -есБ, / почувствам св, - 1, Само несВ' В душа¬ та мл има или възниква ня¬ какво чувство: изпитвам, храня2 книж, (огр, за трай¬ но чувство), питая книж, (огр. за трайно чувство), тая поет., лелея поет. (огр, за положит, чувство, мечти). Докле е мла/осе, златно слънце зрей, /сърцето злан-
603 чудвн нн блянове ледей. П, П. Сла¬ вейков. Нн чувствам (нз- пшпзом,,,) гняв към нея. Изпитвам (храня...) най- добри чувство към воли чо¬ век. Почувствах (изпивах) огромна радост. Чувствам (изпитвам) срам. Чувствам (изсипвам) облекчение, Още лнлнн надеждаеа, чн справн/яивоснна ще въз¬ тържествува. 2. Имам (у ме- възниква) някакво усе¬ щане: усещам. Чувствам (усещам) някакъв зъ/нл. Почувствах (усетих) остра болка а коляното, Почувст¬ вах (усетих), че мн става горещо. — прен, Долавям: забелязвам, усещам, разби¬ рам, схващам, сещам. чувствителен - 1. Който е склонен към вълнение, въз¬ буда, който се отдава на чув¬ ства: емоционален книж,, сантиментален книж, Чув¬ ствително (емоционално.,.) момиче, Чувствителна (емоционално...) приро/а— <=а Ант. безчувствен 2 (вж). 2. Който лесно се вълнува и засяга от отношението на други към него или който има неприятни усещания, увреждания от околната действителност: деликатен книж., нежен прен,, уяз¬ вим, раним прен. Много чувствително (днлнкен- на...) deme, разплаква се от /ребно забележка, Имам много чувствителна (Дели- канна...) кожа н поДбирам крема си за лице, <=А Амт нечувствителен. чувство —> преживяване 1: емоция, изживяване. чудат — чу/не: причудлив, с-ра-еи, екстравагантен, чудноват, ексцентричен, из- чанееН' чудвн - Който е необичаен и буди недоумение, изненада, понякога неприятна: чудат, причудлив, чудноват, странен, екстравагантен, ексцентричен, изчанчен жарг. Много чу/на (чудо- па...) прическа, Чу/но (чу- дaна...) облекло. Чу/на (чу- допо,,,) сгра/а, ~ Близ, не¬ обикновен 1 (вж), оригина¬ лен 3 (вж). — необикновен 1: особен, необичаен, не¬ привичен, странен, небивал, чудноват, удивителен, кури-
чудесен 604 озен. ~ Близ. оригинален 3: особен, своеобразен, необи¬ чаен, необикновен, бамбаш¬ ка. — прекрасен: прелестен, чудесен, дивен, великоле¬ пен, възхитителен, превъз¬ ходен, славен, разкошен, чудесен —> прекрасен: прене- егеu. чуден, великолепен, възхитителен, дивен, пре¬ възходен, славен, разкошен. чудесно —> отлично. превъз¬ ходно, идеално, супер. чудноват —> чу/не: чудат, при¬ чудлив, странен, екстрава¬ гантен, ексцентричен, из- чанееН' —> необикновен 1: особен, необичаен, непри¬ вичен, странен, небивал, чуден, удивителен, курио¬ зен, чудовищен книж. експр, -ъ страшен 1: ужасен, страхо¬ вит, страхотен, ужасяващ, —а грамаден. огромен, ги¬ гантски, колосален, испо¬ лински, великански, тита¬ ничен. чудодеен —» вълшебен 1: ма¬ гически, чародеен, чудотво¬ рен. — вълшебен 2: магиче¬ ски, чудотворен, чудодоец книж, —> вълшебник 2: чародей, магьосник. чудотворен — вълшебен 1: магически, чародеен, чудо¬ деен. —> вълшебен 2. маги¬ чески, чудодеен. чудотворец —> вълшебник 1: магьосник, чародей. чудотворство — магия 1: вълшебство, магьосничест¬ во, чародейство' чука разг, -ь връх 1: купен, плк. чумвря се рaтT' — мръщя сн. въся се, муся се, цупя се, гроча се, чутвн поет, рядко — сдавен. прославен, прочут, знаме¬ нит, летендареu, чутовен, чутоввм поет. —> словен: про¬ славен, прочут, знаменит, легендарен, чутен, чутура — прен, разЕ пренебр, глазе 1: кратуна, тиква, ку- фалница.
ш шаблонен - За изразни сред¬ ства - който се използва много често л не въздейст¬ ва, няма ефект: банален, изтъркан прен,, изтрит прен, Шаблонна (банал¬ на ,.,) любезност. Шаблонни (банални,,,) епитети, Шаб¬ лонно (банално,,,) встъп¬ ление, <=а Ане. оригинален 3 (вж·), шавам разг. — /зижа сн 2: мърдам, шанс книж,—> вероятност, изглед, надежда. шапка — прен, управление 2: ръководство, шарен разг. — пъстър, разно¬ цветен, многоцветен, пъст¬ роцветен, многобагрен, раз- нобагреи, писан, — разно¬ образен 1. разновиден, раз¬ личен, разнороден, разноти¬ пен, нееднороден, разен, всякакъв, пъстър. шашав разг, грубо —» ненор¬ мален 2: луд, умопобъркан, налудничав, безумен, умо¬ помрачен, невменяем, смах¬ нат, откачен, мръднал, пре¬ въртян, сбъркан, чал-аг, упав, иткукуритаЛ' шашвам разг експр' — смай¬ вам— поразявам, изумявам1, зашеметявам, втрещявам, списвам, шеметен поет, експр. рядко -ь стремителен, неудържим, лудешки, луд, вихрен, гла¬ воломен, устремен, буен, бесен. — мигновен: момен¬ тален, светкавичен, мълни¬ еносен. швпна - Говоря съвсем тихо, без звук: шушна, шушу¬ кам, нашепвам повт., шеп¬ тя поет. И ето я побнДна: шепне нещо, /и шепота М а жнлннн кръвна / на лн/ превръща, П, К. Яворов. И ввчн обзети он гробния хла/, / нн [братя Милади¬ нови] срещаха сбогом еа божия сеяв / и шушнеха тихо с заснвнща силе: / „Какмиозо те любим, Бъл¬ гарийо мила!” И®. Вазов, Попукани усне нДва ношес- ват / молба неизпълнима: „Хлеб!" Хр, Смирненски.
шептя 606 Виждам, че нн швенн (шушне..,) нещо на ухото, Все си шепнат (шушнат...) нз коридоре, ~ Близ. про¬ шепвам, изшептявам, шептя поет, — шепна: шуш¬ на, шушукам, нашепвам, шеф —> работоДателт. госпо¬ дар, чорбаджия, бос. шир поет. — простор, широ¬ та, ширина, ширине, ширен поет. — широк ’: об¬ ширен, просторен, простра¬ нен. ширина - Напречен размер на тяло: широчина. На шири¬ на (широчина) Дворът е 20 м, а на дължина - 50. Пла¬ нът има ширина (широчи¬ на) 140 см. — простор: ши¬ рота, шир, ширине, ширине поет, -4 простор, широта, шир, ширина, широк -1. Който се простира -а голямо пространство и има голям напречен раз¬ мер: обширен, просторен, ширен поет., пространен книж, Защово им отвори [нашето поколение] широки кръгозори /.../ н с жерези страховити / в ехтежо на борбите / зрядущево сълДа- дн. И®. Вазов, Ширно поле, тишина н сняг, / н самотни зренен зрак... Елин Пелин, Пред нас сн открива широ¬ ко (обширно,,,) простран¬ ство. Широки (обширни...) хоризонти, <=а Ане. -есен, 2. Който има доста големи размери: обширен, просто¬ рен. Тази квартира е /о- сeaeъннa широка (обшир¬ на...). Широко (обширно,..) антре. <=а Ане— -есен, —> прен, масов 1. — прен. ма¬ щабен 1: разгърнат. — прен. мащабен 2: обхватен, раз¬ гърнат, многообхватен, об¬ ширен, широкопръст —> прен, разг. неодобр. разточителен 1, широчина —» ширина 1. широта -» просноор: ширина, шир, ширине, шишкав ратт. —> /ебея 1: пъ¬ лен, тлъст, угоен, охранен, шлифован прен. рядко — кул¬ турен 1: образован, циви¬ лизован, шляя се разЕ неодобр, —> мо¬ тая сн: лутам се, моткам се, размотавам се, щурам се, шматкам се. шматкам се разг. неодобр. —
607 щателен мотая сн: лутам се, моткам се, размотавам се, шляя се, щурам се. — бавя сн: разта¬ кам се (разтакавам се), мо¬ тая се, моткам се, размота¬ вам се, -уткам се, мая се, помайвам се, пипкам се, по¬ тривам се, офлянквам се. шоу — спектакъл 2. — прен. разг, ирон. спектакъл 3: представление, цирк, селр, шум —> звук: глас, шумотевица разг. -> врява: глъчка, глъч, гюрултия, гъл- чава, гмеж, дандания, па- тьрдия, шушна — шепна: шушукам, нашепвам, шептя. шушукам — шепна: шушна, нашепвам, шептя. ш щастлив - 1. Който изпитва или е изпълнен с щастие: честит поет., блажен рядко. ПроглнДнал, той [народът] ще скъса оковите тогава / и към честите бь/наеe пътеката еаМ-праза / сам¬ сы ще да узнай. П. К. Яво¬ ров, Защоно бн чесеиео [нашето поколение] / позо¬ ра Да поеме / на сънища го¬ леми /и сяаври, кръв покри¬ то /Да сннгнн идеал-//о Днеска блян осеяли, Ив, Ва¬ зов. Щастливо (честито.,,) Деен, Щастливо (честито) семейство. Днес сме особе¬ но щастливи (чнсенти), зо- щово Дъщеря ни влезе вуни¬ верситета. Щастлив (чес- вне,,,) живот, оАнт, не- шаеmеu 1 (вж). 2. Който из¬ разява щастие: радостен, честит, блажвн огр. Щаст¬ ливо (рa/асeна...) лице, Щастливи (радосвен) очи. Щастливо (ра/oсβна...) изражение, Щастлива (ра- Досена) лесен. <=> Ант. не¬ щастен , ~ Близ. (за лице, очи, изражение) сияен, лъчезарен, лъчист, греен. — прен, рядко по/хо/ящ 3: благоприятен, удобен, — сго¬ ден, добър. щателен —> подробен 3: детай-
щемпел 608 лен. щомпвл —· печат 1: клеймо, щедър - Който дава на други хора неща, които има, без да проявява себичност, скъ¬ перничество: ларж книж, Бъ/н, родино, щедра н доб¬ ра -/към тел, които с плуг орат земята. Кр. Вълко®. Приятелят мн е много ще¬ Дър (ларж), все ной черпи, <=а Ане, е-uе-аm, свиднив, с-испив, ~ Близ. разточи¬ телен 1 (вж). —> изобилен— обилен, богат, неизчерпаем, непресушим, щвта —»аре/а I- пакост, пора¬ жение, щрихкод —> баркоД— щуравост разг, пре-ебр, — глупост— Г. тлαмαвшлна, гну- пащина, плиткоумие, тъпо¬ умие, тъпота, mьноглавие, скудоумие, простотия, бу- данлък, щурам се — мотая сн: лутам се, моткам се, размотавам се, шляя се, шматкам се. щурея разг. — луДузам: буй¬ ствам, палувам, вилнея, лу¬ дея, беснея' щурм - атака 1: офанзива, настъпление, пристъп, на¬ бег, удар. щурмувам рядко —> еало/ам 2: атакувам, нaстънвaм2, уд¬ рям. щуротия разг. пренебр, —а злу- лост 2: гнупащина, гнупо- гевица, ^^-3, -ьно-ия, простотия' —> безроосъдсе- во 2: неблагоразумие, безум¬ ство, авантюра, авантю¬ ризъм, безумие, лудост. ъ ъгловат - Който няма загладе¬ ни, равни краища, а има ъгли, ръбове: ъглост, ръ¬ бест, ръбат. Ъгловато (ъг- лвсто,,,) лицв. Ъгловата (ъглеста...) скала. Ъглова¬ ти (ъглести...) очертания на хълм. <=а Ане. заоблен, загладен.
ю юнак нар. — борец Г. побор¬ ник. —а мла/нжс: момък, момче, младок, юначен — разг. рядко смел храбър, безстрашен, неуст¬ рашим, сърцат, куражлия, —> разг. рядко смея 2: хра¬ бър, безстрашен, сърцат. —> разг. рядко смея 4. безстра¬ шен, храбър, неустрашим, юнашки. — героичен 2: ге¬ ройски, юнашки. юнашки — смел 4: безстра¬ шен, храбър, неустрашим, юначен, — героичен 1: ге¬ ройски, — героичен 2: ге¬ ройски, юначен. юноша - Младеж на възраст между 13 л 18-19 г.: момчв, тийнейджър но®. нежен,, хлапе пренебр,, пубертет разг ирон,, пубер жарг. ирон. ТоМ е още юноша (момче,,,), но ввче е изявен пианист, Юношите (момчетата...) имат променлив характер. Няма Да мн дава акъл ня¬ какъв тийнейджър (пубер¬ тет, субнр), я! юрвам се разг. — спускам сн 1: устремявам се, втурвам се, затичам се, побягвам, понасям се, впускам се, хук¬ вам, стрелвам се. Я явен - 1. Който се забелязва, вижда, долавя добре със се¬ тивата: видим, очевиден, забележим, доловим. Явно (видимо,,,) нн/оумвннв. Явно (зндимя,,,) слеДа, Явни (зн/нм,,,) белег. <=А Ане, прикрит, скрит, 2. Който става пред всички, пред об¬ ществото, знае се от всич¬ ки: открит, нескрит, пуб¬ личен, неприкрит. Явно (открито, публично) при¬ знание на грешките. Явно (открито) гласуване— Явен (пескрит—..) конфликт. <=А
явно 610 Ане. таен 1 (вж), 3. Който не е скрит, няма задръжки, а се изразява външно: ме- скрит, неприкрит, откро¬ вен, открит. Явна (нескрн- ее...) превозя—. Язне (нн- скритю> неприкрито) ра¬ дост, Явна (ннскрнта...) омраза, Явно (нвскрнна...) симпатия, Явно (нβекри- ва,..)яъжо, <=А Ане. скрит, прикрит, неявен, таен. — безспорен: несъмнен, сигу¬ рен, безсъмнен, явно - 1. По начин да се виж¬ да с очи: видимо, забеле¬ жимо. Тя беше явно (зиДн- мо...) разочарована, Явно (енД^ю,..) н, чн еа девето много му се спи, 2. По на¬ чин да се знае от общество¬ то, пред погледа на хората: открито, мескрито, пуб¬ лично, неприкрито, ачик просго-ар, Протестът беше заявен явно (онкри- но...). Писателят публично (аeкрнηа...) отрече от¬ правената му клевета, Това нявно (открито,,,) нагласе¬ на работа. оААт, прикри¬ то, тайно, неявно. 3. За из¬ разяване на предположение, че нещо е факт: изглежда, очевидно, сигурно, навяр¬ но, вероятно. Двцете явно (изглежда,,.) нн са решили какви πа/aрьен искан за Коледа, Явно (изглежда...) вече закъсняхме за начало¬ то на концерта. Явно (нз- гдеждя,,,) се готвят да ос- пореве кандиДатурота. —а безспорно: несъмнено, без¬ съмнено, очевидно, поло¬ жително, безусловно, си¬ гурно, определено, разбира се. явявам св —> показвам сн 1: появявам се, излизам, —> рядко появявам сн 1: показ¬ вам се, излизам, изниквам. —а появявам се 2: възник¬ вам, пораждам се, зараждам се, раждам се, изниквам, никна, изгрявам, яден рядко — я/осяе: разгне¬ вен, гневен, нервира-, афек¬ тиран, сърдит, ядовит. ядка —> прен, същност 1: съ¬ щина, сърцевина, ядро, есенция, ядовит книж,—> я/осан: раз¬ гневен, гневен, нервиран, афектиран, яден, сърдит, ядосам - Който чувства или
611 яростен изразява яд, гняв: разгне¬ вен, гневен, нервиран, афектирам книж., сърдит разш, разг', яден рядко (огр, за проява), ядовит книж, (огр, за израз, проява), Учи¬ телят е много ядосан (рао- гнввен,.,). Ядосана (разгне- евна...) съпруга, Ядосан (разгневен, яден,,.) глас. Ядосана (разгневена, яд- на...) физиономия, ~ Близ. яростен (вж), ядосвам - Предизвиквам у някого яд, гняв: разгневя- вам, нервирам, афекти¬ рам книж., разсърдвам разш, разг., сърдя несв,, разш. разг. ТоМ мн ядоса (разгневи, нервира,,,) с яв- мото неразбиране на причи¬ ните за конфликта, Не я/о- сваМте (сърдете, гневете, афекенройен..—) майка сн. ядро —> првм. поет, същност Г. същина, сърцевина, есен¬ ция, ядка, язвителен - Който изказва лни съдържа злобна подигравка л обижда: ехиден, хаплив, злъчен, саркастичен книж, Язвителни (ехидни,,.) думи, Язвителен (ехиден,,,) събе¬ седник, Язвителна (ехи/- по,,,) забележка, Язвител¬ но (вхн/не..,) сатире, ~ Близ. оскърбителен (вж), подигравателен. як разг,— силен I: мощен. —> здрав 1: устойчив, издръж¬ лив, крепък, железен, жи¬ ла®, корав, челичен, — ус- moМнив 1: стабилен, соли¬ ден, непоклатим, здрав, крепък, гранитен, железен, ялов разг. — безплоден, не¬ плодороден, неплодоносен, неплодовит, неплоден, без¬ роден. — безрезултатен. безплоден, безполезен, на¬ празен, безуспешен, ярем —» прен. поет, робство: иго, робия, окови, хомот, гнет, зависимост, яркочервен — червен: пурпу¬ рен, ален, румен, огнен, ба¬ гров, багрен, огненочервен, кървавочервен, кървав, ру¬ бинен, руен. яростен - Който изпитва или изразява много силен яд, гняв, от ярост: разярен, бе¬ сен прен. експр,, побеснял прен, експр., освирепял, запенен прен, експр,, лют прен, разг', разлютвм разЕ
ярък 612 „МлаДн аnьлнeнен, /венчай¬ те България с лаврозн внн- ен!... ‘‘/При вез /уми силни дружините гор/и /очакван геройски душманскнев орДи /бесен н шумаци! И®. Вазов. КоманДиръе беше яростен (разярен,,,) и не можеше Да си намериш мяс¬ то. Яростен (разярен,,,) глас. Яростна (разярена,,,) физиономия, ~ Близ. ядосан (вж.) — прен, буен. стихи¬ ен, бурен, неудържим, сви¬ реп, лют. ярък —> прен, забележите¬ лни: бележит, блестящ, бля¬ ска® . ясен -1. За небе, време - кой¬ то е без облачност, мъгла, дим: безоблачен, светъл, ведър книж., чист (огр,)' Ясни (UнзаUленвн...) /ен. Ясно (безоблачно, чисто,,,) небе, Ясна (бнзаUлaннa...) нощ, Ясно (безоблачно,,,) времв. <=А Анн, облачен (вж); сумрачен (вж). 2. Кой¬ то се разбира, схваща доб¬ ре: разбираем, понятен. Ясно (розбнраею,,,) изказ¬ ване, Ясни (разбираем.,) почерк, Ясни (разбиран- мн,..) знаци, <=А Ант. не¬ ясен, неразбираем 1 (вж). 3. Който се вижда, чува, дола¬ вя или схваща добре: отчет¬ лив, релефен книж. огр, Ясни (amннeлыуи. релефни) очертания ня планина, Ясни (отчетлив) глас, Ясно (от¬ четлива) реч. Ясна (овчее- лнзо.,,) мисъл <=а Ане. не¬ ясен 1 (вж), неразбираем 2 (вж), — определен 3: кон¬ кретен . — недвусмислен: еднозначен, категоричен,
Синонимите са разноцветните баари на езика. Те Внасят Ψ разнообразие, изразителност, чуВстВо В изказването, ж показват езикова култура и богатство на мисълта. Второто допълнено и преработено издание на настоящия речник предоставя нова Възможност на всички българи ж да подбират подходящите между над 4000 думи За най-често използвани понятия, да уточняват речта си, като се ориентират В техните Значения и сравняват с близки по значение изразни средства, каквито за първи път се откриват в този български речник, ❖ да развиват речта си и да се гордеят с българския език - най-голямото и трайно наследство на народа. ISBN 978- 954-02-0327-0 9 789540 203270 1_1ена 22 лв.