радио любителски приемници
СТЕФАН ДУНЕВ
Hi
СТЕФАН ДУНЕВ
радио люби телеки приемници
ТЕХНИКА СОФИЯ * 1365
ScanLZ2WSG
УДК 621.396.62
Книгата има практически характер. В нея са изложена на леснодостъпен език конструктивна съображения и практически указания запостро-яване на радиоприемници за любителските обхвати и за слушане на радиоразпръсквателните станции. Описаните конструкции са изпълнени в любителеки условия и дават добри показатели при експлоатацията им.
Книгата е предназначена за широк кръг радиолюбители с различна степей на подготовка.
РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ ПРИЕМНИЦИ
СТЕФАН СТЕФАНОВ ДУНЕВ
Рецензент : инж. Атанас Венков
<2
Редактор : Иван Ранее
Художник на корицата: Марая Димитрова
Художествен редактор : Мария Димитрова Технически редактор : Мария Белова Коректор : Екатерина Василева
»
Дадена за набор на 30. Х.1964 г. Подписана за печат иа 17. XII. 1964 г.
Печатни коли: 13,50 Издателски коли: 11,21
Формат : 59Х84|16 Тираж : 11 076 Изд ат. № 2337 Лит. трупа Ш-2
Цена 0,55 лв.
* * &
Държавно издателство„ Техника", бул. „Руски" 6 Държавна печатница „Георги Димитров", София
L ОСНОВИ НА РАДИОПРИЕМАНЕТО
1.	РАДИОЧЕСТОТИ И ДИАПАЗОНИ
Радиовълните представляват една малка част от общата съвкупност на електромагнитните вълни. Към тази съвкупност, както е показано на фиг. 1, принадлежат и светлинните вълни,
Льюина на бьлната б см
Фиг. 1. Спектър на електромагнитните вълни
инфрачерве ните лъчи, у-лъчите и пр. Всички те в безвъздуш-ното пространство се движат с една и съща скорост V= — 300 000 км/сек и се различават главно по дължината на вълната си или, което е все едно — по честотата си, защото между дължината на вълната Л и честотата f съществува след-ната зависимост:
300 а=~—;—- [м; а/хц1];
-	300 г
--
Така например електромагнитни вълни, които ние възприе-маме като светлинни, имат дължина на вълната л = 0,00037— 0,00080 мм и честота /=800 000 000 — 370 000 000 мхц. Радиовълните пък имат няколко десетки милиона пъти по-ниска честота и съответно по-голяма дължина на вълната, т. е. /=Э00 кхц—30 мхц, /.=10000 м— 1 м.
1 мхц — тук и в цялата книга да се чете мгхц (мегахерци)
3
Не целият спектър на радиочестотите се предоставя на ра-диоразпръсквателните станции. За нуждите на авиацията, ко-рабоплаването, телеграфните агенции, пощите, научните изслед-вания, за телемеханически и други промишлени високочестотни установки е определена по-голямата част от спектъра иа радиочестотите. Налага се рационално и организирано разпределение и използуване на разрешените радиочестоти с цел на дадената „жилищна площ“ да се поместят най-много предаватели, без да си пречат, Специална международна комисия се грижи за правилното разпределяне на радиочестотите. Земното кълбо е разделено на три основни радиорайони, като за всеки район са определени обхватите, в конто могат да работят радиораз-пръсквателните и телевизионните станции.
Разпределението по райони е следното:
I район — Европа, Африка и азиатската част на СССР;
II район — Америка, северозападната част на Океания;
III район — Азия, Австралия и останалата част на Океания.
В дадената таблица е поместено разпределението на радиочестотите, прието от Конвенцията в Атлантик Сити.
	I район	И район	III район	Забе лежка
	кхц	кхц	кхц	
р	150 —285			дълговълнов обхват
р	525 —1605		535 —1605	средновълнов обхват
р	3550 —4000		3900 —4000	75-метров обхват
р	5950 —6200	5950 —6200	5950 —6200	49-метров обхват
р	7100 —7300		7100 —7300	41-метров обхват
р	9500 —9775	9500 —9775	9500 —9775	31-метров обхват
р	11700 —11975	11700 —11975	11700 —11975	25-метров обхват
р	15100 —15450	15100 —15450	15100 —15450	19-метров обхват
р	17700 —17900	17700 —17900	17700 —17900	17-метров обхват
р	21450 —21750	21450 —21750	21450 —21750	14-метров обхват
р	25600 —26100	25600 —26100	25600 —26100	11-метров обхват
	мхц	МХЦ	мхц	
т	41 —68	44 —50	44 —50	
т		54 —72	54 —68	
УКВ	64,5 —73			по OIRT
т		76 -88		
УКВ	87,5 —100	88 —108	87 —108	по CCIR
**	— радиорззпръсквателни станции, Т = телевизия
УКВ => укв радиолрограми
За нуждите на радиолюбителите са определени тесни ивици от 80-, 40-, 20-, 15- и 10-метровия обхват. Съгласно конферен-
4
цията на IARU1 състояла се през 1963 год. в Малмьо — Швеция» границите и разпределението на радиолюбителските обхвати са следните:
80-метров обхват — 3,50—3,65 мхц, като
3,50—3,60 мхц — само за CW, а
3,60— 3,65 мхц — С1Г1 2 + FONE3
40-метров обхват — 7,00—7,10 мхц, като
7,00—7,05 мхц — само за CW
7,05—7,10 мхц — CW + FONE
20-метров обхват — 14,00—14,35 мхц, като
14,00 -14,11 мхц — само за CW
14,11—14,35 мхц — CW+FONE
15-метров обхват — 21,00—21,45 мхц, като
21,00—21,15 мхц — само за CU7
21,15—21,45 мхц — CW+FONE
10-метров обхват — 28,00—29,70 мхц, като
28,00—28,20 мхц — само за CW
28,20—29,70 мхц — CW + FONE
2.	ОСНОВНИ СТЪПАЛА И БЛОКОВИ СХЕМИ НА РАДИОПРИЕМНИЦИТЕ
Радиосигналите, индуктирани в приемната антена от радио-вълните, имат нищожно малка мощност. Необходимо е хиляди и милиони пъти те да бъдат усилена, за да се получи мощ-ноет, достатъчна за озвучаването например на една стая. В ра диоприемниците това усилване се осъществява на два етапа — високочестотно усилване и нискочестотно усилване, така че всеки радиоприемник може да се разложи на три основни блока:
1.	Блок за високочестотно усилване.
2.	Блок за детекция.
3.	Блок за нискочестотно усилване.
В принципно отношение най-важно е детекторното стъпало, тъй като детекцията е ос новен процес, без който не може да работа никой радиоприемник (затова най-простият приемник се иарича детектор).
За да се получи звук от радиоприемника, е необходимо пред намотката на високоговорителя да протекат нискочестотни звукови тонове, подобии на тези, конто са създадени от микрофона или грамофонната мембрана в радиопредавателното
1 IARU — Международен радиолюбителей» съюз (International Atnateuer Radio Union), който има подразделения в трите радиорайона.
2 CW — радиолюбителем код, означаващ телеграфно предаване.
3 FONE — раднолюбителски код, означаващ телефонно предаваие.
5
студио. Връзката обаче между предавателната и приемната антена се осыцествява чрез радиовълни, конто имат десетки и стотици хиляди пъти по-висока честота от звуковите токове, Ето зато във всеки радиоприемник е необходимо устройство, което да превърне модулираните високочестотни токове, ин-дуктирани в антената, в съответните нискочестотни, звукови токове, т. е. необходимо е детекторно стъпало.
Високочестотното усилване се налага от обстоите л ството, че за да работа детекторното стъпало с малко изкривявания, на входа му трябва да се подаде достатъчно силен високочесто-теп сигнал. Така например диодният детектор (фиг. 19 б), конто най-често се употребява в концертните AM приемници, се нуждае от входно високочестотно напрежение над 0,5—1 в. Такъв силен сигнал може да се получи директно от антената само от силни и близки радиопредаватели. Във всички оста-нали случаи е необходимо антенните сигнали да бъдат усиле-ни от един ВЧ усилвател и тогава да бъдат подадени на детекторното стъпало.
Нискочестотното напрежение, получено на изхода на детектора, обикновено не надминава 0,1—0,5 а. То се подлага на едно допълнително усилване по напрежение и по мощност в нискочестотния усилвател на приемника. Изходната мощност на НЧ усилвател се движи в граничите от 0,1 вт (за тран-зисторни приемници) до 5—10 вт (за ламповите приемници). Към изхода на НЧ усилвателя се включват едив или няколко високоговорителя (понякога слушалки), конто превръщат елек-трическата енергия в звукова.
На високочестотния усилвател е поверена и една друга осо-бено важна задача — осъществяване на избирателността на приемника. Избирането на станциите става чрез трептящи кръ-гове, включени като товарни съпротивления към радиолампите или транзисторите, работещи във ВЧ част на приемника. По отношение на настройката на кръговете радиоприемниците се разделят на два основни вида:
а.	Линейни приемници.
б.	Суперхетеродинни приемници.
а.	Линейни приемници
Характерна особеност за линейните приемници е, че трепгя-щите кръгове във високочестотната им част се настройват на честотата на приеманата станция. Така до детекторното сгъ-
пало се осыцествява едно директно (линейно) у сил ване на сигналите на избраната станция, без да им се променя честотата.
Блоковата схема на един линеен приемник е дадена на фиг. 2.
Фиг. 2. Блокова схема на линеен приемник
Входного устройство напасва входного съпротивление на ВЧ усилвателя към съпротивлението на антената. Чрез него се по-стига най-пълно отнемане на мощността на сигналите, индук-тирани в антената.
Високочестотният усилвател усилва сигналя, получени от антената. Трептящите кръгове, включени към него, се настрой-ват на честотата на приеманата станция (/й). Така от много-бройните сигнали с честоти /2,..., индуктирани от различимте радиопредаватели, на усилване се подлагат само сигналите с честоти, близки до fa.
Линейните приемници имат сериозни недостатъци: ниска из-бирателност, лота форма на резонансната характеристика, малка чувствителност и пр. Затова сега фабрични приемници от този тип почти не се строят. За радиолюбителите те обаче представляват интерес поради про.стотата си и поради обстоя-телството, че чрез прилагане на положителна обратна връзка във ВЧУ може значително да се повиши чувствителността и избирателността им (но не и формата на резонансната характеристика).
б.	Суперхетеродинни приемници
Лошата форма на резонансната характеристика на линейните приемници се дължи на употребата на единични настроени кръгове във високочестотната част на приемника. Употребата
7
на лентови филтри, състоящи се от два или повече взаимно-свързанй трептящи кръгове, би подобрило значително формата на резонансната характеристика на приемника, защото резо-нансната характеристика на лентовите филтри (фиг. 9) е много по-близка по форма до идеалната П-образна крива.
Фиг. 3. Блокова схема на суперхетеродинен приемник
Практическите трудности обаче, свързани с едновременнага настройка на 4, 6, 8 или повече трептящи кръгове на честотата на всяка прнемана станция, правят неприложими лентовите филтри в линейннте приемници.
Разработенн са обаче схеми на приемници, наречени супер-хетеродинни, при който трептящите кръгове, определящи из-бирателните качества на приемника, са настроени на една постоянна честота Д, наречена междинна честота. Това позволява вместо единични трептящи кръгове да се използуват двукръ-гови или многокръгови лентови филтри»
Блоковата схема на един обикновен суперхетеродинен приемник е дадена на фиг. 3.
Най-характерното за суперхетеродинните приемници е преоб-разуването на честотата на входните (антенннте) сигнали. Пре-образуването на честотата става в смесителното стъпало на приемника, с помощта на един допълнителен сигнал с честота /о, произведен от местния осцилатор (осцилаторно стъпало). В резултат на смесването на двата сигнала с честоти fa и в изходната верига на смесителя се получават сигнали с чес-
А+А н	На усилване в междинночестотния усил-
вател (МЧУ) се подлагат тези от преобразуваните сигнали, конто имат честота, равна на постоянната честота Д, на конто са построени лентовите филтри в МЧУ. Преобразуваният сигнал с честота fo-\-fa не представлява интерес, тъй като той практически има честота, много по-висока от междинната честота f
Поставянето на разликата fo—fa в прави скобки означала, че от по-високата честота трябва да се извади по-ниската, защото след смесването не може да се получи отри-цателна честота. На практика винаги така се подбира осцила-торната честота, че разликата между нея и честотата на стан-цията, която нскаме да приемем, да бъде равна на междинната честота, т. е.
/о =/-«•
Пример: имаме приемник (супер) с междинна честота /^=465 кхц. За да приемаме програмата на радио „София — 362 м”, която се предана на честота 877 кхц, е необходимо да настроим оснилатора на приемника на честота /О=1342 кхц, защото
1342 кхц — 877 кхц = 465 кхц.
Ако искаме да приемаме радио „Стара Загора* (1223 кхц), е необходимо fo = 1688 кхц, защото
1688 кхц — 1223 кхц = 465 кхц.
Благодарение на постоянната междинна честота и на изпол-зуването на лентови филтри в МЧУ суперхетеродинните приемници имат висока избирателност, хубава форма на резонанс-ната характеристика и голяма чувствителност.
Недостатък на суперхетеродина е възможността да се приема освен основния сигнал и един допълнителен сигнал, наречен огледален.
3. ТРЕПТЯЩИ КРЪГОВЕ
Основните свойства на трептящите кръгове се обуславят от явлението електрически резонанс. Същността на това явление е обстоятелството, че при дадена честота с минимален разход на електрическа енергия в кръга могат да се получат значи-телно силни токове или напрежения. При успоредните трептя-щи кръгове (фиг. 4 а) се получава резонанс на токове, т. е. токовете, течащи чрез бобината или кондензатори на кръга, са много по-силни от тока, консумиран от токоизточника. При йоследователните трептящи кръгове (фиг. 4б) се получава резонанс на напрежение.
9
При успоредния трептящ кръг числото, което показва колко пъти токът, протичащ през бобината или кондензатора, е по-го-лям от тока, консумиран от кръга, се нарича Q-фактор или доброкачественост (фиг. 4а). При последователния трептящ
Фиг. 4. Трептящи кръгове а — успореден ; б — последователен
кръг дефиницията е подобна, но се отнася за напрежения — вижте фиг. 4 б.
Q-факторът на кръга се определи от сумарннте загуби на електрическа енергия в бобината и кондензатора. Загубите на енергия в кондензатора обаче са многократно по-малкн от загубите в бобините, така че в действителност доброкачественост-та на кръга се определи от доброкачествеността на употре-бената бобина. Затова при практически разчети се приема, че
Q кръга — фбобината.
Обикновено Q на кръговете, употребявани в радиоприемни-ците, се движи в границите от 30—40 за лошокачествени кръгове до 200—400 за висококачествени.
Резонансната честота на кръга се определи от формулата на Томсон
(2я/)ЧС-1,
където: тс ==3,14;
f — резонансната честота на кръга в херци;
L — индуктивността на бобината в хенри;
С— капацитетът на кондензатора във фаради.
За практически пресмятания са удобни следните преобразу-вани формули:
10
159
f~ ]/LC ’ , _ 25330 /2C ’ 25330
f*L ’
където : f — резонансната честота в мегахерци (мхц); L— индуктивността в микрохенри (мкхн); С— капацитетът в пикофара ди (пф).
Съпротивлението на кръга за резонансната честота им а чисто «омически (активен) характер и се определи по следния начин:
~£~ — за успореден трептящ кръг и
1	111 лГТ~
Zpes — q 2nfL=7} '^2rfC='Q! ~С — за последователен трептящ кръг.
Съпротивлението на успоредния кръг за чесготи, близки до резонансната, е
2=2рез I :===—-^с— * V'+t-F-F \ /рез /
додето: Д/=/ре3“/.
Лентата на пропускане AF (фиг. 5) на трептягция кръг се ограничава от честотите, при който съпротивлението му се измени с 0,7 от Zpe3.
Фиг. 5. Резонансна характеристика на успореден трептящ кръг в —7-лента на пропускане AF ; б — изменение на импеданса Z на кръга прн разстройка Af (спрямо резонансната честота /рез)
11
Пример: Успореден трептящ кръг с индуктивиост £= 200 мкхн, капа-цитет С=100 пф и доброкачествеиост Q=75 ще има:
1. Резонансна честота 159	159
/pe3=w=	=1,125 ллч=1125 кхц-
2. Резонансно съпротииление
7	7cl/ 200.10~б“ 1ПЛ
2,рез =Q 1/ —=751/----------= 106 ком.
1 F С Г 100. IO-*2
3. Лента на пропускане
4Г /рез 1125
V=~75-=15 кх«'
4. Импедансът му при разстройка +100 кхц ще бъде
1	106 к	106
Z. = zSres	:------= —	—	— z, о л = 7.9 К.
1/ Z24 + Q \2 ./ /2.100.75\2 13,4
Мт^г) Г1+(+ш5-)
т. е. около 13,4 пъти но-нисък от 2рез.
Чрез един или няколко трептягци кръга в радиоприемниците се осъществява избирането на станциите. Колкото е по-голям
3
Фиг. 6. Схема на детекто-
броят на кръговете и колкото е по-висок техният Q-фактор, толкова ще бъде по-добра селективността на приемника и толкова по-добре той ще може да отдели близките по честота радиостанции
Ето как става избирането на станциите в детекторния приемник, схе-мата на който е дадена на фиг. 6. За нагледно^т схемата не е начертана в обичайния й вид (фиг. 59), а така, че добре да се очертават двете токови вериги, през конто антенните токове достигат до земята. Токовете, индуктирани в антената от радиостанции, работещи на различии честоти, ще
се разпределят по различен начин в двете вериги — веригата, съставена от трептящия кръг, и веригата, съставена от диода и слушалките. Токове с че-
рен приемник стоти, за конто съпротивлението на
трептящия кръг е малко, ще минат главно през него, докато токове с честоти, близки до резонансната честота на кръга, ще минат предимно през диода и слушалките, защото съпротивлението на трептящия кръг нараства силно за токове с честоти, близки до резонансната му честота /рез (фиг. 5).
12
Така независимо, че в антената са индуктирани токове от най-различни радиостанции, през слушалките ще протичат главно само токове иа тези радиостанции, конто работят на честоти, близки до /рез» Колкото е по-остра резонансната крива на треп-тящия кръг, толкова ще бъде по-подчертано избирането само на токове с тази честота, на която е настроен трептящият кръг-
4. ВИСОКОЧЕСТОТНО УСИЛВАНЕ
За разлика от междинночестотното у сил ване под високоче-стотно усилване се разбира усилването на високочестотните ан-тенни сигнали, без да им бъде променена честотата.
Високочестотните усилватели се делят на две основни групп:
1. Апериодични усилватели, при конто за товар на радио-лампите или транзисторите се използуват високочестотни дро-сели или обикновени омически съпротивления.
2. Резонансни усилватели, при конто за товар се използуват грептящи кръгове, настроени на честотата на усилваните сигнали.
Апериодичного усилване подобрява само чувствителността на приемника, докато резонансного ВЧ усилване подобрява и иэбирателността му.
При проектиране на високочестотния усилвател трябва да се има предвид, че в линейните приемници чрез него се осъщест-ЦЯМ основната чувствителност и селективност, докато в супе-рвт$ то е необходимо главно за потискане на сигналите от огледалния канал и за подобряване на отношението сигнал/шум.
В ламповите приемници за ВЧ усилване на сигнали с честота до около 30 мхц се използуват главно пеитоди с висока стръмност и малък проходен капацитет. Директното включваие на настроен трептящ кръг в анода на лампата, без да се получи самовъзбуждане, е възможно само когато коефициентът нй свързване р, изчислен от формулата
Z резг f мах. S. Сар
е по-голям от единица, където
Z рез е резонансного съпротивление на трептящия кръг в ком (вж. стр. 10); /max — максималната честота в мхц, на която е настроен трептящият кръг; о — стръмността на лампата в ма)в‘
Сар — проходният капацитет на лампата в пф.
13
В случайте, когато за р се получи по-малък от единица, се налага индуктивно или автотрансформаторно свързване натре-птящия кръг към анода.
На фиг. 7 е дадена схемата на лампов ВЧ усилвател с ви-сокочестотния пентод 6Ж4П. Употребена е автотрансформатор-
Фиг. 7. Високочестотен усилвател (ВЧУ)
на връзка между анода и трептящия кръг Z3C3C4 (защото ди-ректното включване на кръга към анода води до самовъзбуж-дане на усилвателя).
Данните на бобините Z, — L3 и кондензаторите — С. зависят от честотния обхват на усилвателя, затова не са да-дени на схемата.
Коефициентът на усилване е от около 20—30 за честота 28 мхц и 150—200 за честота 1 мхц.
5. МЕЖДИННОЧЕСТОТНО УСИЛВАНЕ. ЛЕНТОВИ ФИЛТРИ И МЕТОДИ ЗА СТЕСНЯВАНЕ НА ПРОПУСКАНАТА ЧЕСТОТНА ЛЕНТА
Основното усилване и избирателността (по съседен канал) в суперхетеродинния приемник се постигат в междинночестотния усилвател.
Междинната честота, на която са настроени кръговете в МЧУ, се избира така, че да бъдат удовлетворени следните противоречиви изисквания:
1. За постигане на тясна лента на пропускане е необходима виска междинна честота.
14
2. За постигане на добра избирателност по огледален канал е необходима висока междинна честота.
Концертните AM приемници за дълги, средни и къси вълни трябва по условие да имат лента на пропускане около 9 кхц (такава е широчината на честотната лента, която AM предава-
Фиг. 8. Лентови филтри
а — двукръгов с индуктивна връзка между кръговете ; б — двукръгов с капацитивна връзка между кръговете ; в — четирикръгов с редуваща се индуктивна и капаци-тивна връзка
телите излъчват). При тях междинната честота /м = 465—468 кхц се явява много подходяща. Избирателността по огледален канал при /м = 468 кхц в най-неблагоприятния случай (при къси вълни!) е около 20 дцб, т. е. около 100 пъти потискане на сигнали с огледална честота.
При късовълновите свързочни супери обикновено междинната честота се избира около 465 или 1700 кхц с цел да се по-стигне добро потискане на огледалната честота, въпреки че при такава висока междинна честота лентата на пропускане на приемника е значително широка. В случайте, когато се на-лага висока избирателност както по съседен канал, така и по огледален канал, се налага приемникът да бъде с двойно пре-образуване на честотата. Първата междинна честота тогава се избира висока — 1700 или 3050 кхц, с цел да се постигне добра избирателност по огледална честота, а втората — ниска — 80, 130 или 468 кхц, с цел да се постигне тясна лента на пропускане.
В МЧУ вместо единични трептящи кръгове се използуват лентови филтри, състоящи се от няколко (най-често два) свър-зани трептящи кръга, настроени на междинната честота. Връз-ката между отделяйте кръгове в лентовите филтри обикновено е индуктивна (фиг. 8 а) чрез взаимната индуктивност на боби-ните. По-рядко се използува капацитивна (фиг. 8 б) или смесе-на — индуктивно-капацитивна връзка (фиг. 8 в).
Едно голямо преимущество на лентовите филтри пред еди-йичните трептящи кръгове е значително по-благоприятната фор
15
ма на резонансната им крива, близка до идеалната П-образна форма (фиг» 9).
Друго преимущество на лентовите филтри е възможността в известии граници да се измени широчината на пропусканата лента. Това се постига чрез усилване или отслабване на връз-
Фиг. 9. Резонансни криви
и — на успореден трептящ кръг ; б — най-благопринтна (идеалка) честотна крива за приемника ; в — резонансна крива ня лентой филгър
ката между кръговете на лентовите филтри. При усилване на връзката пропусканата лента се разширяаа, а при отслабване лентата се стеснява. Практически се използуват два способа за ръчно регулиране на лентата на пропускане:
1. Степенчато регулиране чрез превключване на допълнител-ни намотки, служещи за връзка между кръговете на филтъра. Доколкото числото на навивките, използувани за връзка, е малко (3—5), превключващите контакти не влошават стабилно-стта на стъпалото и могат да се намират настрана от ленто-вия филтър.
2. Плавно регулиране чрез приближаване и отдалечаване на спомагателна намотка, служеща за връзка между двата кръга на филтъра.
И в двата случая може да се постигне изменение на широчината на пропусканата лента в пределите 5—10 кхц (при 465 кхц}.
Когато е необходимо да се получи лента на пропускане, потаена от 2000 хц, се прибягва до следните способи:
а)	Употреба на многоЗвенни лентови филтри (филтри със ’съсредоточена селекция). Многозвенният лентов филтър пред-ставлява система от повече от два евързани трептящи кръга, настроени на едка и съща честота. Връзката между кръговете обикновено се прави капацитивна или редуваща Се индуктивна и капацитивна (фиг. 8 в).
б)	Използуване на положителна обратна връзка в някое стъпало на МЧУ. Чрез нея частично или напълно (при възник-
16
ване на генерации) се компенсират загубите в трептящия кръг. Положителната обратна връзка се прилага обикновено в последнего междинночестотно стъпало непосредствено преди де-текцията. Един основен проблем при осъществяването на по-добни<схеми е постигането на максимална стабилност и плав-
нежданен филтър
Фиг. 10. Мостова схема на кварцев филтър
ноет при регулирането на коефициента на обратната връзка. Необходими са добре стабилизирани захранващи напрежения както анодни, така и отоплителни. Положителната обратна връзка рязко повишава селективностга на приемника, но съще-временно влошава устойчивостта му. По време на приемане се налага непрекъснато регулярене на степента на обратната Връзка. Ето защо този начин за стесняване на лентата на приемника се прилага главно в любителските конструкции.
в)	За получаване на тясна лента на пропускане в по-сериоз-ните късовълнови приемници се използуват кварцови филтри. С тяхна помощ може да се получи стесняване на лентата на пропускане до 300—500 хц. Едно друго преимущество на кварцовия филтър е възможността му да действува като ре-жектор, с който може да се „отреже“ смущаващата станция даже когато нейната честота се отличава само с няколко десетки херца от честотата на приеманата станция.3ацелта е необходим кварцов кристал, резонансната честота на който да бъде равна на честотата, на която са настроени междинните лентови филтри.
Най-разпространени са мостовите схеми на кристалните филтри, идея за конто е дадена на фиг. 10.
Кварцовият кристал представлява елемент със силно изразе-НИ резонансни свойства. За честоти, отлични от неговата соб-ствена честота, неговото електрическо съпротивление е много високо — практически безкрайно голямо. При тези честоти все едно, че кварцът отсъствува от веригата и остава да действува само капацитетът между контрактиращите с кварца
2 Радиолюбителски
приемници
17
пластинки. В такъв случай мостовата схема на фиг. 10, в която на мястото на кварца можем да си представим скачен един малък кондензатор, може да бъде балансирана такава, че на-прежението Ur, включено в единия диагонал на моста, да не създава никаква потенциална разлика в крайните точки на другая диагонал. Това става чрез подбиране на подходящ капацитет СБ в едното рамо на моста, така че
Скварц С2'
С7' '
Обикновено се избират следните стойкости закапацитета на кондензаторите С2' и С2"
от което следва, че капацитетът на балансиращия кондензатор трябва да се избере равен на капацитета между контрактира-щите с Кристала пластинки.
При честоти, много близки до резонансната честота на кри-стала, последният рязко повишава
Фиг. 11. Честотна характеристика на кварцев филтър
А — резонансна честота ; /2 — режекторна честота
проводимостта си. Мостът се разбалансира и между точките А и В се полу-чава потенциална разлика. Зависимостта на напреже-нието U.2 от честотата, при постоянно иг е дадена на фиг. 11. За честотата Д кварцовият филтър има максимално пропускане, а при честота Д — рязко изразен „минимум. Чрез леко изменяне на капацитета СБ може да се направи честота Д.да съв-падне с честотата на никоя смущаваща станция. По този начин кварцовият филтър може да се използу-ва като режектор за „изряз-ване“ на някои честоти. на един често употребяван С4 е балансиращ. Той няма
На фиг. 12 е дадена схемата кварцев филтър. Кондензаторът заземени плочи и е обикновено с въздушен диелектрик. Чрез ключа Кг се „включва“ или „изключва“ кварцът, а чрез кон-
18
деазатора Сб се измени в малки граници широчината на про-пусканата лента.
г)	Напоследък както в любителските, така и в професионал-ните късовълнови приемници често са използувани Q-умно-
Фиг. 12. Пракгическа схема на кварцев филтър с регулиране на широчината на пропусканата лента
жители за повишаване на селективността. По схема Q-умно-жителят е много близък до един обикновен високочестотен генератор. Основната разлика е в това, че в него е предвидена възможност за плавно регулиране на коефициента на обратната връзка в широки граници — от невъзбудено до възбудено състояние на генератора. Чрез един кондензатор с капацитет около 1000 пф Q-умножителят се свързва с даден трептящ кръг и се настройва на честотата му. Загубите в трептящия кръг се компенсират частично от наложената положителна обратна връзка с Q-умножителя и лентата на пропускане на кръга се стеснява. С регулиране степента на обратната връзка се постига изменение на широчината на пропусканата лента. По този начин може да се получат толкова добри ре-зултати, колкото и с употребата на кварцов филтър.
* На фиг. 13 е дадена схемата на лампов Q-умножител. Той е свързан по схема Колпитц и честотата му може да се регулира в граница ± 3 кхц чрез променливия кондензатор С5.
19
Степента на обратната връзка се регулира чрез съпротивлението /?3, включено в катодната верига. Захранването на Q-умножителя може да стане от изправителя на приемника. За постигане на устойчива
работа е хубаво анодного напрежение да бъде стабилизирано.
Схемата на един много практичен транзисторен Q-умножител е дадена на фиг. 14. Той е много компактен и стабилен, защото захранва-щото напрежение не се влияе от мрежата. Степента на обратната връзка се регулира със съпро-
тивлението /?2, включено във веригата на батерията, като първоначалната й настройка става с тримера С5. Характерно за схемата е, че
е заземен не „плюсът" на батерията, а „минусът“ й. Това е
направено с цел да се заземи и ротора на променливия конден-затор С4, с който се регулира честотата на осцилатора.
Фиг. 14. Схема на транзисторен ф-умножител
Q-умножителят обикновено се свързва с първия междинен кръг, включен към анода на саесителната лампа. Връзката се осъ-ществява с помощта на коаксйален кабел (колкото е възможно
20
по-къс). В новостроящи се приемници е хубаво Q-умножи-телят да се монтира на самото шаси на приемника в непосред-ствена близост до смесителната лампа.
6. ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧЕСТОТАТА. ПРЕОБРАЗУ ВАТЕ Л И.
В суперхетеродинните приемници се прилага преобразу ване яа честотата на входните (антенните) сигнали с цел честотата f на приеманите сигнали да се преобразува в честотата Д, на която са настроени кръговете на междинночестотния усилвател. Преобразуването става с помощта на едно допълнително ви-сокочестотно напрежение, произвеждано от осцилатора на приемника, честотата fo на коего се подбира така, че да бъде спа-зено равенството
fo fa ~fjU'
Двете напрежения — входното с честота fa и осцилаторното с честота Д — се подават на входа на смесителното стъпало. В резултат на нелинейното съпротивление на смесителя в из-ходната верига се получават токове с честоти (Д—Д), fo+fa и токове с комбинационни честоти от типа (яД+^Д)1. С най-го-ляма амплитуда сатоковете с честоти (Д—Д) и Д+Д. Възмож-ността за получаване на сигнали с честота fo+fa не представ-лява практически интерес, тъй като с изключение на дългите вълни честотата Д на приеманите сигнали е винаги по-висока от междинната честота Д, така че е възможно по пътя на суми-ране на честотите Д и fa да се получи честота Д+Д, по-ниска от fa. Амплитудите на сигналите с честоти	са много по-малки от амплитудата на сигнали с честота	за-
това последният представлява най-голям интерес и под преобра-зуван сигнал обикновено се разбира именно сигналът с честота (Л-Л)-
Смесването може да бъде събирателно — когато двата сигнала с честоти Д и Д се подават на един и същ електрод на смесителната лампа, и умножително — когато сигналите се подават на два различии електрода (решетки) на една и съща лампа.
На фиг. 15 е дадена схемата на преобразувателно стъпало с умножително смесване. Употребена е специалната за целта сме-сителна лампа ЕСН81. Триодната част на лампата работа като самостоятелен осцилатор с индуктивна обратна връзка между анода и решетката. Честотата Д, на която работа осцилаторът,
1 mf п = 2, 3, 4, .... и т. н.
21
се определи от осцилаторния трептящ кръг, състояш се от бо бината £3 и кондензаторите С7, С8 и С9.
Хексодната част на ЕСН81 работа като смесител. Смесването е умножено, защото входният сигнал от трептящия кръг ь2С2 3
Фиг. 15* Схема на преобразувателвото стъпало с умножително смесване
се подава на първата решетка на хексода (чрез С4), а осцила-торният сигнал се подава на третата му решетка (тя е свърза-на към решет ката на осцилатора).
Преобразуваният сигнал с междинна честота fM се получава от изхода на лентовия филтър, включен в анода на хексода и настроен на междинната честота.
Стръмността Snp на лампата ЕСН81, работеща в режим на преобразуване, зависи от амплитудата на осцилаторното напрежение. На фиг. 16 е дадена графиката на тази зависимост. От нея се вижда, че стръмността, а оттам и усилването на смеси -телната лампа е най-голяма при определена амплитуда на осцилаторното напрежение. При осцилации с по-голяма амплитуда лампата започва да работа в нелинеен режим, стръмността й се понижава и се създават условия за получаване на т. н. кръ-стосана модулация, която очевидно е нежелано явление. При силни осцилации нараства амплитудата и на сигналите с ком-бинационните честоти, в конто участвува втората, третата и пр. хармонични на осцилаторната честота, което от своя страна
22
Фиг. 16. Зависимост на сгръмността на преобразу-ването Snp от амплитудата на осцилаторното напрежение Оосц
създава условия за приемането на допълнителни смущаващи сигнали. Ето загцо при настройката на преобразувателното стъпало амплитудата на осцилациите трябва да се подбере така (тя равней от коефициента на взаимната индукция между бо-бинйте £3 и £4), че да бъде в грани-ците> предписани в паспорта на из-ползуваната лампа. За ЕСН81 най-добри резултати се получават, кога-то Токът през утечката /?3 е от 150 до 200 мка. В такъв случай коефи-циентът на усилване на преобразувателното стъпало е около 100 (за средни вълни).
Освен доброто усилване умножи-телното смесване има н това преимущество, че осцилаторната честота е значително независима от из-мененията на елементите на вход-ната верига.
Основен недостатък на умножи-
телното смесване е получаването на значителни шумове вследствие на употребата на многое лектронна лампа (ламповите шумове са толкова по-ниски, колкото по-малко електроди има лампата). Затова в сериозните късонълнови приемници се при-бягва до събирателно смесване с триод или пентод. Такова смесване е употребено например в късовълновия приемник с двойно преобразуване на честотата, описан на стр. 148.
В транзисторните приемници широко приложение за преобразуване намират т. н. автоосцилиращи смесители, при конто един транзистор изпълнява едновременно функциите на осцилатор и смесител.
На фиг. 17 е дадена схемата на едно преобразу вате лно стъпало със самоосцилиращ смесител, разработена от фирмата Те-lefunken. Осцилаторният кръг 1дС6С7Си е включен в колектор-ната верига последователно на междинння кръг L6C$. Положи-телната обратна връзка се осъществява между колектора и емптера на транзистора по индуктивен път — чрез взаимоин-дукцията между бобините £3 и £4. Осцилаторното напрежение се подава чрез бобината £5 и кондензатора С3 на базата на транзистора.
Стойността на употребените в схемата елементи са следните:
— двоен променлив кондензатор	2X283 пф
С2,Сб — керамичен тример	6 . . . 30 пф
23
С3,С8	—	хартиени кондензатори (без
С4	—•	стирофлексен кондензатор
Сг	—	стирофлексен кондензатор
Св	—	керамичен кондензатор
при fa = 5,9 18 мхц при fa = 10 27 мхц Сг — стирофлексен кондензатор при fa = 5,9 18 мхц при fa = Ю 27 мхц — съпротнвление
/?2	— съпротнвление
— съпротнвление /?4	— съпротнвление
/?-	— съпротнвление
индуктивни)	40 000 пф
2200 пф
1000 пф
80 пф
60 пф
2200 пф
4300 пф
2 к 0,1 вт
25 к 0,1 впг
1 я: 0,1 вт
10 я: 0,1 вт
15 к 0,1 вт
Фиг. 17. Схема на транзисторен самоосцилиращ смесител за къси вълни
Данни за бобините при обхват 5,9 18 мхц:
£х — бобини за входния трептящ кръг 3,63 мкхн — 22 навивки от ПЕЛКЕ 0,35; 0—9 мм ;
£2	— куплажна намотка — 2,5 нанивки от ПЕЛ 0,25;
£3	— осцилаторна бобина — 3,37 мкхн, 21 навнвки от ПЕЛКЕ 0,35. От-
вод ът е на правей от 14-та навивка, броено от края, свързан с С8;
£4+£5 — куплажна намотка — 2 ><1,5 навивкн от ПЕЛ 0,25.
Данни за бобините при обхват 10 27 мхц'.
At — 1,22 мкхн, 13 навивкн ПЕЛКЕ 0,8, 0—9 мм, сърцевина М 7;
£2 — 2 нанинки от ПЕЛ 0,35;
— 1,16 мкхн, 13 навивки ПЕЛКЕ 0,8 с отвод от 9-та навивка, броено от края, свързан с С8;
24
£a+L5 — 2><1 навивки от ПЕЛ 0,35.
Междинен трансформатор fм = 465 кхц
£ __ 0,117 мкхн, 72 навивки от литцендрат 10X0,05
— 20 навивки от ПЕЛКЕ 0,2.
Докато за преобразуване на честотата в съвременните концертин приемници за дълги, къси и средни вълни почти из-ключително се употребяват радиолампи от типа на ЕСН81, UCH-81 и 6И1П, то за преобразуване на УКВ честоти многоелектрод-ните лампи се оказват неподходящи. От една страна, те имат значително големи шумове, което води до понижаване на реал-ната чувствителност на приемника, а, от друга — тяхната стръм-ноет на преобразуване е малка в УКВ диапазона и се снижава още повече следствие на взаимодействие™ между входната и осцилаторната решетка чрез пространствения заряд. Ето защо за честотни преобразуватели на УКВ се използуват предимно триоди. Шумовото ниво при тях е десетки пъти по-ниско, от-колкото в хексодните преобразуватели и няколко пъти по-нис-ка от пентодните. Максималната стръмност на преобразуване при хексодите е 0,3 — 0,7 Mafe, а при триодите около 1,5 ма!в. При това за триодния смесител е необходимо значително по-малко осцилаторно напрежение (2—3 в), отколкото за мно-горешетъчния смесител, което облекчава борбата с паразитного излъчване на осцилатора. На фиг. 75 е дадена схемата на ком-биниран АМ-ЧМ приемник, в която УКВ преобразувателното стъпало работи с двойния триод ЕСС85.
7. ОГЛЕДАЛНИ ЧЕСТОТИ. ВХОДНИ КРЪГОВЕ И СПРЯГАНЕТО ИМ С ОСЦИЛАТОРНИЯ КРЪГ
Разликата между две числа е 4. Едното е 7, кое е другого ? Тази проста задача има две решения: 11 и 3. И наистина
11—7 = 4 и 7—3=4.
Двузначността на решението се дължи на обстоятелството, че в условието на задачата двете числа са третирани напълно равноправно — всяко има правого да бъде умаляемо или умалител.
Подобен случай има и при смесването на антенните сигнали с осцилаторния сигнал. Както входната честота, така и ос-Цилаторната са напълно равноправии и при всяка стойност на °сцилаторната честота /о има две антенни честоти, след пре-°бразуването на които може да се получи като разлика меж-
25
динната честота. Едната честота // е по-висока от осцилаторната, така че
fa~~fo ^fMt
а другата честота fa е по-ниска от осцилаторната, така че
fa fa fw’
Честотите fa' и fa се наричат огледални една на друга, за-щото са разположени на еднакви разстояния от двете страны (фиг. 18) на /о подобно на о гл ед ал -hl j ни образи. Разликата между огледал-ните честоти е винаги два пъти меж-
/а —i------7Г~7 динната, т. е.
fa fa —
Фиг. 18. Разположение иа Суперхетеродинните схеми биха огледалните честоти /а и /' разрешили докрай въпроса за селек-спрямо осцилаторната (/о) тивността на радиоприемниците, ако при тях не съществуваше опасност за едновременно приемане на двата огледални сигнала с честоти fa и fa. Единият от тях би бил полезният сигнал (сигналът на станцията, конто искаме да приемаме), а другият се явява като смущаващ. Така например, когато осцилаторът на приемника работа на честота /о=1000 кхц, а междинната му честота е /^=465 кхц, ще бъде възможно едновременно приемането както на сигнали с честота 1465 кхц, защото
1465 кхц — 1000 кхц = 465 кхц,
така и на сигнали с честота 545 кхц, защото
1000 кхц — 545 кхц == 465 кхц.
PiKQ сигналът с частота 545 кхц е полезният сигнал, то сигналът с честота 1465 кхц ще бъде смущаващ.
Основен проблем в суперхетеродинните приемници е поти-скането на смущаващите сигнали с огледалната честота или, както се казва на технически език, получаване на добра изби-рателност по огледален канал.
Най-често в обикновените концертни приемници за потискане на огледалните сигнали между антената и смесителното стъпало се поставя входен трептящ кръг (£2 С2 С3 на фиг. 15), настроен на честотата на приеманите сигнали (/J.
Отслабването, което един такъв кръг може да предизвика на огледалния сигнал, може да се пресметне по формулата
26
където bf = fa' — fa = Vm ;
fa — честотата, на която e настроен входният кръг; Q — доброкачествеността на входния кръг.
Входният кръг се оказва достатъчно ефикасен за потискане на огледалните сигнали при приемане на станции от средно-рълновия или дълговълновия обхват (при стандартна междинна честота 465—468 кхц). Когато се приемат обаче сигналя от късовълновия обхват, входният кръг се оказва недо-статъчен за борбата с огледалните сигнали. Тогава се изпол-зуват следните методи:
а)	Използуване на селективно усилване на антенните сигнали, преди да бъдат преобразувани. Трептящите кръгове във ВЧУ, който биват на брой два или три, се настройват на честотата на приеманите сигнали. Ако един кръг оказва отслаб-ване 6 пъти на огледалните сигнали, то два кръга ще окажат 6X6 = 36 пъти отслабване, а три 6 \ 6 X 6 = 216 пъти. Отслабването „К“ за всеки кръг се изчислява по горната формула.
Освен потискането на огледалните сигнали високочестотно-то усилване повишава чувствителността на приемника и подо-брява отношението сигнал/шум.
б)	Използуване на висока междинна честота. Отслабването на огледалния сигнал от входния кръг или от кръговете на ВЧУ е толкова по-подчертано, колкото е по-голяма разликата между приеманата и огледалната честота, т. е. колкото е по-висока междинната честота, защото Д'— fa = 2/лг. Така например входен кръг с Q — 100 при приемане на сигнал с често-та fa = 10 мхц ще предизвика отслабване на огледалния сигнал около
4,5 пъти, ако fM — 110 кхц> и 120 пъти, ако fM — 3000 кхц.
За сметка обаче на подобряване избирателността по огледа-лен канал чрез повишаване на fM се разширява лентата на пропускане на приемника. При fM — 3000 кхц МЧУ би имал около 27 пъти по-широка лента на пропускане, откол кото при fM .= по кхц (при равен брой и качество на МЧ кръгове). Ето защо прекомерното повишаване на fM не е желателно.
в)	Използуване на схеми с двойно преобразуване на честотата. В случайте, когато е необходима висока избирателност както по съседен канал, така и по огледален, се налага двойного преобразуване на честотата на антенните сигнали. Пър-
27
вата междинна честота се избира висока — 1,6	3 мхц с
цел да се намали влиянието на огледелните сигнали. Втората междинна честота е ниска — 130 4- 50 кхц, благодарение на което се получава тясна лента на пропускане и висока селективност на приемника.
г)	Конвертори. За любителските условия едно много добро и практично разрешение на въпроса с отслабване на смуще-нията от сигнали с огледална честота е използуването на конвертори. Конверторите се явяват като приставка към някой добър средновълнов или късовълнов приемник (с обхват около 1500 — 3000 кхч). Те представляват комбинация от едно (или няколко) високочестотно усилвателно стъпало и едно преобразувателно стъпало. Цялата система конвертор — приемник може да се разглежда като един суперхетеродинен приемник с двойно преобразуване. Високочестотният усилвател и пър-вият смесител (заедно с осцилатора) са в конвертора, а първият междинночестотен усилвател, вторият смесител (заедно с осцилатора) и второто междинно стъпало са в приемника. Така чрез използуването на конвертор и приемник с единично преобразуване се получава приемно устройство, имащо преиму-шеството на приемник с двойно преобразуване.
При всяко положение на ротора на кондензатора е необходимо разликата от честотата на осцилаторния кръг /о и честотата на високочестотните кръгове fa (входният и другите кръгове във ВЧУ) да е равна на междинната честота fM, т. е. fo—fa—fjM или честотите fo и fa да бъдат спрегнати.
Средновълновият обхват съгласно таблицата на стр. 4 обхвата радиочестотите от 525 до 1605 кхц. Чрез въртене на оста на двойния кондензатор (фиг. 15) входният кръгщетряб-ва да се настройва на честота от 525 до 1605 кхц, а осцила-торният от 525	465 = 990 до 1605 4 465 = 2070 кхц
(междинната честота на приемника е /л=465 кхц). От форму-лата на Томсон следва, че капацитетът на входния кръг тряб-ва да се измени в отношение 1:9,3, защото
Ggmax __ (farnax'jS _ i 16051^ _ g g Gamin	\ famin I	k 525/
а капацитетът на осцилаторния кръг трябва да се измени в съотношение 1:5,4, защото
Gamin л lfomin\^ _ I 990\8_J - 5 4.
Gomax 'fomax) \2070/
Следователно при въртене на оста на двойния променлив кондензатор капацитетът на входния и на осцилаторния кръг
28
ще трябва да се изменят по различен начин. Тъй като отделяйте секции на двойния кондевзатор обикновено са еднакви, тс
за постигане на горните разлики се включва в осцилаторния кръг допълнителният „спрягащ" кондензатор С9. Както се виж-да от фиг. 15, той е включен последователно на осцилаторната бобина £3 и добавя изменение™ на капацитета на кръга. Чрез подбиране на подходяща стойност на капацитета на се получава максимално съгласуване (спрягане) на fa м/о. Теоретически чрез подходящ избор на капацитетите на конден-заторите С3, С8 и С9 може да се постигне точно спрягане на честотите само за три точки от обхвата. За останалите често-ти fo — fa — Като се има обаче предвид, че входният кръг пропуска не само честотата fa, а лента от честоти с ши-
рочина AF
= ф, Т° На пРактика
се постига едно напълно задо-
волително спрягане.
Точните стойкости на С3, С6 и С9 за средновълновия обхват зависят от началния и крайния капацитет на променливия кондензатор. Кондензаторите С3 и С9 са обикновено тримери (по-лупроменливи кондензатори) с капацитет от 5 до 40 пф, а С; има стойности от 300 до 450 пф.
За спрягане в късовълновите обхвати кондензаторът С9 не е необходим. Отношенията, в конто се изменят честотите на входния и осцилаторния кръг, са значително близки. Например приемник с късовълнов обхват от 49 до 16 м има:
fa = 6 — 18 мхц:
fo = 6,465 — 18,465 кхц.
62: 182 = 1 : 9; (б,465)2 : (18,465)2 - I : 8,2
1 : 9	1 : 8,2
Тези разлики в отношенията могат да бъдат постигнати много лесно само с помощта на кондензаторите С3 и С6.
8. ДЕТЕКТОРИ ЗА AM, CW И ЧМ
Детекцията в радиоприемника се налага като обратен пронес на модулацията в предавателя. Ролята на детекторного стъпало е да възстанови високочестотните звукови токове, конто в процеса на модулацията в радиопредавателя сабили пре-върнати в модулирани високочестотни токове.
29
В зависимост от вида на приложената модулация е необходима определена схема на детекторното стъпало. Тъй като за-сега се прилагат главно два вида модулация — амплитудна в предавателите, работещи на дълги, средни и къси вълни, и честотна в УКВ предавателите, то в радиоприемниците се сре-щат главно два типа детектори: детектори за AM и детек-тори за ЧМ сигнали.
а.	Детектори за AM сигнали
Детекторите за AM сигнали превръщат амплитудните изменения на високочестотния сигнал в нискочестотни токове. На фиг. 19 са дадени най-често употребяваните схеми на AM детектори.
Фиг. 19 а. Детекторното стъпало с полупроводников диод. Излолзува се най-често в транзисторните приемници. Входного съпротивление на този детектор е сравнително ниско, за-това свързването му към трептящия кръг става или чрез куп-лираща намотка или чрез отвод от бобината (както е напра-вено на схемата). Детектираният нискочестотен сигнал се взе-ма от краищата на съпротивлението	се нарича товар-
но съпротивление на детектора). Кондензаторът Ct затваря веригата на високочестотната компонента на детектирания ток. Обикновено има стойност от 5 до 10 ком, а С2 — от 2000 до 5000 пф.
Фиг. 19 б. Схема на диоден детектор, която най-често се среща в суперхетеродинните приемници. Този детектор дава значително малки нелинейни изкривявания, но при положение, че амплитудата на високочестотния сигнал е достатъчно голяма — над 1,5 - - 2 6.
Ролята на кондензатора Q е аналогична както в предния пример. Неговият капацитет се избира от порядъка на 100—200 пф. Товарного съпротивление А\ обикновено има стойност 0,3 — 1 мгом. Кондензаторът С.2 е прехвърлящ и има капацитет 5000—30000 пф.
Фиг. 19 в. Схема на решетъчен детектор. Детекцията се из-вършва в решетъчнага верига на лампата, като се използува еднопосочната проводимост на пространството решетка — катод. Въпреки че този детектор дава значително по-големи изкривявания от диодния, той често се употребява в икономичните любителски конструкции, тъй като работи добре и при много по-ииски входни напрежения. Лампата, употребена за детекция,
30
може да бъде както триод, така и пентод или друга многоре-шетъчна лампа. Характерно за тази схема е, че едновременно с детекцията се осъществява и усилване на получения ниско-честотен сигнал
 1 — 2 мгом, R2 == ОД—0,2 мгом,
G == 50—200 пф
С2 =- 5000—20 000 пф
Фиг. 19. Схеми на амплитудни детекторы
Фиг. 19 г. Аноден детектор. Неговото основно преимущество е високото му входио съпротивление, което почти не това-
31
ри високочестотния кръг, към който е включен. Това обстоя-телство спомага да се повиши избирателността на приемника. Използува се главно в късовълновите приемници.
Анодният детектор работи в началото на решетъчната си характеристика близко до точката „С", като анодният ток е почти нула. Необходимото отрицателно преднапрежение между катода и решетката се създава чрез делителя/^-/^.Стой-ностите на съпротивленията в делителя се подбират така, че напрежението UK да бъде близко до запушващото напрежение на употребената лампа
R-т. — 50 ком,	R3 “ 100—200 ком,
= 200—1000 пф, С2 = 0,05-0Д мкф, С* = 5000—20 000 пф.
Фиг. 19 д. Аудионно стъпало, което много често се употре-бява в любителските конструкции. В основата си то представ-лява решетъчен детектор. Чувствителността му е много висока благодарение на приложената положителна обратна връзка по висока честота. Радиолампата изпълнява едновременно функцията на ВЧ усилвател, на детектор и на НЧ усилвател. Регулирането на общото усилване и на Прага на генерациите става чрез потенциомера /?2, който измени постоянного напрежение на втората решетка
7?! = 1 — 2 мгом	Сх — 50 — 100 пф.
Фиг. 19 е. Схема на двупътен детектор с полупроводнико-ви диоди. Употребява се в малки транзисторни приемници.
б.	Приемане на телеграфии (CW) сигнали
Немодулираните телеграфии (CW) сигнали след едно обикновено детектиране биха дали на изхода на детектора само правотоков сигнал. За да се получи детектиран сигнал със звукова честота към входа на детектора, се подава и един допълнителен сигнал с честота, близка до тази на телеграф-ните сигнали. Този допълнителен високочестотен сигнал се про-извежда от един спомагателен осцилатор, наричан често BFO1. В резултат на смесването на двата сигнала на изхода на детектора протича ток със звукова честота
/зв = fB — f-
1 BFO (чете се бн-еф-оу) — съкр. от англ. Beet frequens oscilator—осим-латор за получаване на биения.
32
Честотата fB се подбира така, че разликата fB — f да бъде от порядъка на 400 — 1200 хц, тъй като човешкото ухо е най-чувствително към тонове с тези честоти.
Линейните приемници с обратна връзка не се нуждаят от спомагателен осцилатор за детектирането на телеграфните сигнали, тъй като необходимата честота за образуване на звуко-ви биения се получава чрез усилване на обратната връзка до възникване на незатихващи осцилации.
в, Детектиране на честотномодулирани сигнали
В честотните детектори девиацията на честотата на модули-рания сигнал се превръща в нискочестотно изменение на ам-плитудата.
Един най-прост честотен детектор е даден на фиг. 20 а. Той представлява обикновен диоден детектор, трептящият кръг на който е настроен на честота, леко отличаваща се от средната честота на честотно модулирания сигнал. Амплитуда-та на високочестотното напрежение, получено на краищата на трептягция кръг, ще завися от моментната честота на сигнала. Както е показано на фиг. 20 б, при отклонение на
Фиг. 20
честотата вдясно (положителна девиация) напрежението на трептягция кръг ще нараства, а при честотно отклонение вляво (отрицателна девиация) напрежението ще намалява. В резултат на това през веригата на детектора ще протече пулсиращ прав ток, като пулсациите по ритъм и амплитуда Ще следват честотните девиации на модулирания сигнал.
3 Радиол юбителски приемници
33
Следователи© този ток ще бъде подобие на модулацион-ния (звуковия) ток. Разстройката на кръга £2С трябва да бъде такава, че средната честота на високочестотния сигнал да съответствува на средата от праволинейния участък на склона на резонансната крива. Недостатък на схемата е обстоя-телството, че тя не може да обезпечи линейна зависимост между честотните девиации и амплитудните изменения.
Най-широко приложение в концертните ЧМ приемници са намерили схемите на честотен дискриминатор и на дробния детектор. Основните принципи на тези два детектора са много общи. На фиг. 21 е дадена схемата на един честотен дис
Фиг. 21. Схема на честотен дискриминатор
криминатор. Тя се характеризира с пълна симетрия на елемен-тите. Двата трептящи кръга LrC\ и Z2C2 са настроени на меж-динната честота fM (10,7 мхц). На всеки от диодите и се подава напрежение, равно на векторната сума от напреже-нието Ut на трептящия кръг (прехвърлено чрез конден-затора С3) и напрежението, получено върху половинката от бобината L2l т. е.:
Цд — 01	(Jr = 0^ -Ь
Ако се приеме фазовият ъгъл на напрежение за база фазовият ъгъл на напреженията U2 и U2" 11 Iе зависи от честотата на сипкута. Когато честотата на сигнала е равна на резонансната честота на кръговете, напреженията U2 и U2‘ са отместени по фаза на ± 90° спрямо напрежението Това еле два от следните разсъждения: токът протнчащ през
34
бобината £1? изостава по фаза от LR на ± 90°; Във фаза с J се получава магнитно поле, което индуктира напрежение U2 в бобината Това напрежение изпреварва по фаза магнит-йОТо поле, а следователи© и тока с 90°. Под действието на това напрежение в трептягция кръг протича ток, който е във фаза с напрежението £72, защото за резонансната честота трептящият кръг £2С2 има само активно (омическо) съпротивление. Напреженията U2 и U2 се получават като падение на напрежението в двете части на бобината £2 вследствие на протича-нето на тока /2. Тъй като бобината представлява индуктивно съпротивление, отложените напрежения ще бъдат изместени на 90° спрямо тока В крайна сметка се получава, че напреженията U2' и U2" ще бъдат разположени, както е показано на диаграмата на фиг. 21 б. Когато честотата на сигнала не е равна на резонансната честота на кръговете L1C1 и L2C2, век-торната диаграма ще бъде почти същата с тази разлика, че вторичният кръг £2С2 няма да представлява вече чисто омическо съпротивление, тъй като честотата на тока J2> протичащ през него, няма да бъде равна на резонансната му честота. Например в случая, когато честотата на сигнала е по-висока от честотата fM, съпротивлението на кръга £2С2 ще има индуктивен характер и токът /2 ще изостане по фаза от напрежението U2. Напреженията U2 и U2f, конто са изместени на ± 90° от J2, вече няма да бъдат перпендикулярни на а ще бъдат изместени на известен ъгъл спрямо предишното им положение, както е показано на фиг. 21 в.
В случая, показан на фиг. 21 б, резултантните напрежения UA И UB ще бъдат равни. Ще бъдат равни и токовете, про-тичащи през диодите Дх и Д2, и съпро^авленията Rr и /?2. Напрежението между точките Е и D ще ©ъде равно на сумата от напреженията, отложени на съпротивленията Rv и /?2. Тези напрежения са равни и с обратни полярности (защото токовете през Rx и R2 текат в обратни посоки) и тяхната сума ще бъде 0, т. е. на изхода на детектора (между точките Е и D) няма да има напрежение.
В случая, показан на фиг. 21 в, напреженията £7д и f/в вече не са равни. Вследствие на това няма да бъдат равни и токо-вете, протичащи през Rr и R2. Напреженията, отложени на тези сопротивления, няма взаимно да се компенсират и на изхода на детектора се получава напрежение. Амплитудата на това напрежение ще пулсира в ритъм с измененията на честотата на модулирания сигнал, т. е. честотните изменения на входа
35
на детектора водят до амплитудни изменения на напрежението на изхода му.
Недостатък на този детектор е влиянието на амплитудата на детектирания сигнал не само от честотната девиация, но и от амплитудата на високочестотния сигнал. Приемник с такъв детектор би възприемал добре и индустриалните смущения, конто се отразяват предимно на амплитудата на входния сигнал. Ето защо се налага този тип детектор да бъде предше-ствуван от един амплитуден ограничител.
В отличие от честотния дискриминатор дробният детектор изпълнява едновременно две функции — детектиране и нотис-кане на паразитната амплитудна модулация. При него единият
Фиг. 22. Схема на дробен детектор
диод е свързан с обратна полярност (фиг. 22), благодарение на което напрежението между точките Е и D се явява като сума от напреженията, отложени върху съпротивленията и /?2. Същността на дробния детектор се състои в това, че при произволна сила на входния сигнал се изменя само напрежението между точките Е и D, докато отношение™ на напреженията, отложени на съпротивленията и /?2, остава постоянно (независимо от това, дали се мени амплитудата на входния сигнал). «Отношение™ на напреженията, получени на краищата на и /?2, обаче зависи от отклонение™ на честотата на
36
входния сигнал от резонансната честота на кръговете и £2 С2. Благодарение на това честотните девиации на модулира-ния сигнал се превръщат в изменения на отношението на напреженията. Именно от това обстоятелство детекторът е получил названието „детектор на отношението*4 или „дробен детектор". Потенциалът на „плаващата“ точка X ще се измени с ри-тъма на честотните отклонения и ще представлява детектира-ния сигнал.
Дробният детектор не реагира на паразитни изменения на амплитудата на ЧМ сигнал. Той може да обезпечи потискане на амплитудната модулация до 20—30 дцб.
Друго важно преимущество на дробния детектор е неговата висока чувствителност; той може да работи нормално при напрежения 30—50 мв на решетката на последната хМЧ лампа, докато на входа на амплитудния ограничител, предшеству-ващ честотния дискриминатор, е необходимо напрежение около 2—Зе.
Недостатък на дробния детектор в сравнение с честотния дискриминатор е по-голямата зависимост на неговите качества от стойностите на елементите в схемата и от по-трудната му настройка.
9.	АМ-ЧМ ПРИЕМНИЦИ
Радиопрограмите, предавани с честотна модулация на УКВ, имат значително по-високо качество в сравнение с обикнове-ните AM програми, излъчвани на дълги, средни и къси вълни. Честотномодулираните програми имат значително по-широк честотен и динамичен диапазон и сравнително ниско ниво на шумове, предизвикани от индустриални и атмосферни смущения. УКВ предаванията обаче имат ограничен район на приема-не, така че строежът на самостоятелни ЧМ приемници при се-гашната гъстота на УКВ предавателите е нецелесъобразек. Затова широко разпространение са намерили комбинираните АМ-ЧМ приемници. Те представляват обикновени супери, в конто голяма част от стъпалата, като изправител, нискочестотен усилвател и пр., се използуват без изменения както за приемане на AM, така и на ЧМ програми.
На фиг. 23 е дадена блоковата схема на един комбиниран АМ-ЧМ супер.
При приемане на AM програми УКВ приставката се изключва, а нискочестотният усилвател (УНЧ) се превключва към амплитудния детектор. Приемникът работи като нормален супер с
37
междинна честота /м=465—468 кхц. При приемане на ЧМ программ се прекратява работата на AM преобразувателя и към него се включва УКВ приставката. Същевременно нискочестот-ният усилвател се превключва към честотния детектор. УКВ
Фиг. 23. Блокова схема на АМ/ЧМ приемвик
приставката се състои най-често от един УКВ предусилвател и един самоосцилиращ смесител. Входните им сигнали с честоти 64,5—73 мхц по OIRT и 87,5—100 мхц по CCIR се прео-бразуват в ЧМ сигнали с честота 10,7 мхц, на която са на-строени ЧМ кръговете на междинночестотния усилвател.
УКВ предусилването се налага както за да се повиши чув-ствителността на приемника (нормално тя достига до 2—5 мке), така и от необходимостта да се намали паразитного излъчва-не на УКВ осцилатора.
Честотната девиация на ЧМ сигнала обикновено е в пределите на ±50 кхц, така че лентата на пропускане на ЧМ канала трябва да бъде над 100 кхц. Това налага междинночестот-ният усилвател да работа с висока междинна честота — над 5 мхц. Съгласно приетите у нас норми /М=Ю,7 мхц.
Голямата разлика между междинната честота /м~465 кхц при приемане на AM программ и /м= 10700 кхц при приемане на ЧМ програми позволява лентовите филтри за двете честоти да бъдат включени винаги последователно. Така включени, кръговете’не си пречат, тъй като всеки един представлява почти късо съединение за честотата, на която е настроен дру-гият. Това от своя страна позволява да се използуват едни и
38
същи лампи в междинночестотния усилвател както за AM, така и за ЧМ приемане, без да се усложнява обхватният пре-включвател.
Порядъкът на включение на лентовите филтри за AM и ЧМ принципно е без значение, но все пак се предпочита непосред-ствено към електродите на лампите да се включат кръговете, настроени на високата междинна честота.
Докато настройката на AM приемника става капацитивно чрез двоен или троен променлив кондензатор, настройката на ЧМ приставката най-често е индуктивна чрез изменение на магнитната проницаемост на бобините. При това копчетата за AM и ЧМ настройка могат да бъдат отделни или пък обединени в едно.
Нискочестотният усилвател и звуковият агрегат при АМ-ЧМ приемници трябва да бъдат с много високи показатели, съот-ветствуващи на богатите възможности на ЧМ-програмите.
10.	ПРИЕМНИЦИ ЗА SSB СИГНАЛИ
Енергията, излъчена от предавател с амплитудна модуляция, е нерационално разпределена между носящата честота и стра-ничните честотни ленти. От 100% излъчена мощност средно само около 33% се използуват за пренасяне на информацията от страничните ленти. По-голямата част от мощността на пре-давателя се изразходва за излъчване носящата честота, която не съдържа в себе си никаква информация.
Наистина и постоянната носяща честота взема участие в процеса на детекцията при възстановяване на звуковия сигнал, но тази роля може да бъде изпълнена и от един малък осци-латор, вграден в самия приемник.
Лошият енергетически баланс при AM (амплитудната модуляция) е довел до разработване на системи на предаване, в които носящата честота не се излъчва. При тях цялата мощност на предавателя се използува за излъчване на страничните честотни ленти, носители на информацията.
Има две системи на излъчване с потискане на носящата:
DSB (Duble side band) — излъчване на двете странични ленги и
55В (Single side band) — излъчване на едиа странична лента.
При DSB и SSB системите цялата 100% излъчена мощност е за пренасяне на информацията. Освен това SSB сигналите заемат двойно по-тясна честотна лента от AM или DSB сигналите.
39
Приемниците за SSB сигнали имат две особености:
I. Към детекторного стъпало трябва да има вграден допъл-нителен ВЧ генератор за възстановяване на носящата. Този ос-цилатор трябва да бъде честотно много стабилен, да дава до-
Фиг. 24. Блокова схема на приемник за SSB сигнали статъчно силна амплитуда и да може да му се изменя честотата в интервал от 3,5 до 4 кхц.
2.	Лентата на пропускане на приемника трябва да бъде много добре отсечена, поне от едната си страна. Това се постига чрез режекторното действие на кристален филтър или умножител.
На фиг. 24 е дадена блоковата схема на един приемник за SSB сигнали.
Манипулирането с приемника става по следния начин: с из-ключено АРУ и осцилатор ' за възстановяване на носящата се настройва приемникът на средата на излъчваната от предава-теля SSB лента по най-силния звук, който съвсем слабо на по добява човешки говор. Включва се оспилаторът за възстановяване на носящата и се регулира честотата му така, че приема-ният звук да се превърне в разбираем говор. Отново се дона стройва приемникът и пак чрез регулиране на носящата честота се установява положение на най-добро приемане.
Често за приемане на SSB сигнали се използува продукт-де-текторът. Той работи със значително по-малки интермодула-ционни изкривявания от диодния детектор и в това се състои неговото основно преимущество.
На фиг. 25 е дадена схемата на един продукт-детектор с двойния триод 12AU7. SSB сигналът от междинния филтър се подава на решетката на левия триод, a BFO сигналът —
40
на решетката на десния триод. Изходният нискочестотен сигнал е продукт от едновременното действие на двата сигнала. Ако осцилаторът за биене (BFO) не работы, на изхода няма да се получи никакъв сигнал. Продукт-детекторът се използува и
Фиг. 25. Схема на продукт-детектор (за CIF и SSjB)
за приемане на немодулирани телеграфии сигнали. Честотата на осцилатора за биене трябва да бъде много стабилна и да може да се измени в границите /м±3-|-4 кхц.
11.	АВТОМАТИЧНО РЕГУЛИРАНЕ НА УСИЛВАНЕТО
За намаляване на ефекта, предизвикан от фадинга — непре-къснатото заглъхване и усилване на радиосигнала1, приет от антената в болшинството от радиоприемниците, е осъществено автоматично регулиране на усилването (АРУ). Благодарение на него на изхода на приемника се поддържа един значително постоянен сигнал независимо от това, че входният сигнал има променлива сила. Когато входният сигнал е силен, автоматичного регулиране намалява усилването на приемника така, че на изхода на приемника се получава един умерен сигнал. Когато входният сигнал е слаб, автоматичного регулиране прави приемника максимално чувствителен.
1 Фадингът се наблюдава най-вече при приемане на далечни станции на къси и средни вълни.
41
Фиг. 26. Характеристика на радиолампа с променлива стръмност
Регулирането на усилването става, като се измени работната точка на една или няколко радиолампи, респективно транзис-тори, участвуващи във високочестотното или междинночестот-ното’ усилване на приемника. За целта се използуват р е г у-лируеми радиолампи с променлива стръмност. На фиг. 26 е дадена характеристиката на една такава радиолампа. Колкото е по-голямо отрицателното преднапрежение на пър-вата решетка, толкова с пома л к а стръмност ще работи лампата и съответно на това по-малко ще бъде и усилването й.
Напрежение за регулиране на работната точка на радиолампите или транзисторите, подложенн на АРУ, се вземаот изхо-да на детекторното стъпало. На фиг. 27 е дадена веригата, чрез която става автоматичното регулиране на усилването на радиоприемника „Комсомолец".
В точката „Х“ след детекцията на високочестотния сигнал се получава както звуков© напрежение, така и право напрежение (U) от детекцията на токовете с носящата честота. Напрежението U има отрицателна полярност спрямо „шаси“ н се използува за „командуване* на работните точки на радиолампите UCH 81 и UBF89. Когато входният ВЧ сигнал се увели-чава, отрицателното напрежение в точка X и съответно на ре-шетките на лампата нараства, вследствие на което усилването им се намалява. Обратно, когато входният сигнал заглъхва от фадинга, отрицателното напрежение U в точката X се намалява. Работните точки на лампите се изместват надясно,стръм-ността и усилването им се повишават. В крайна сметка веригата за АРУ изравнява всички изменения на интензивностите на сигналите, като поддържа почти постоянно ннво на звуковия сигнал.
Напрежението U се подава към решетките на лампите през веригата, състояща се от съпротивлението R\ — 1 мгом и кон-дензатора Q — 0,047 мкф. Тази верига има времеконстанта RC=0,047 сек. Това значи, че тя пропуска добре само такива промени на U, конто са по-продължителни от 0,047 сек, което съответствува на честота 20 хц. Изменения на Z7 с честота, по-висока от 20 хц, почти няма да предизвикат изменение на 42
напрежението на решетките на лампите. Това е едно много важно условие, защото в противен случай действието на АРУ ще се влияе от дълбочината на модулацията. При предаване на никой силен звук амплитудата на модулирания сигнал ще нарасне за кратко време Ако веригата за АРУ нямаше съот-ветната инертност от 0,05 сек, системата би реагирала веднага на моментното усилване на входния сигнал и би го потиснала,
Фиг. 27. Верига за АРУ в приемника „Комсомолец*
т. е. приемннкът ще възпроизвежда еднакво силно както слабите звукове, произведени пред микрофона пред студиото, така и силните.
На фиг. 28 е дадена една много често срещана схема за автоматично регулиране на усилването. Единият диод (Д2) на лампата EBF801 се използува само за получаване на отрицатели© напрежение LL_. Високочестотното напрежение се взема от анода на последната лампа на междинночестотния усилвател и през кондензатора С2 се подава на диода Дг за детектиране. Дио-дът Дг се използува само за получаване на командващо отрицатели© напрежение LL. за автоматичного регулиране, а нискоче-стотният сигнал се получава напълно независимо чрез детектиране с диода Д2. Във веригата на диода Д2 (за АРУ) дей-ствува едно постоянно отрицателно напрежение от около 2 в,
43
което се получава в нискоомното съпротивление 7?3 за сметка на правил ток от изправителя. От това напрежение има двойка полза. Първо, то действува като едно постоянно отрицателно напрежение на решетките на лампите, включени в систематаза
Фиг. 28
АРУ. По този начин се избягват катодните съпротивления и кондензатори за създаване на преднапрежение за решетките на лампите. Второ, това напрежение действува запушващо на диода През веригата на диода ще протече ток само когато амплитудата на високочестотното напрежение, прехвърлено през кондензатора С2, е по-голяма от постоянного отрицателно на-прежение, получено в точката А, т. е. автоматично регулиране ще има само за сигнали на силните станции. За слаби сигнали приемникът ще има винаги максимално усилване. Чак когато амплитудата на сигнала е достатъчно силна, в приемника за-почва да действува системата за АРУ и неговото усилване се намалява.
44
Автоматичного регулиране на усилването в транзисторните приемници е изградено на същия принцип. Част от правого напрежение, получено в резултат на детекцията, се използува за командуване на работните точки на транзисторите, включени
Фиг. 29. Верига за АРУ в транзисторния приемник „Sterchen*
към системата за АРУ. Обикновено разликата е в това, чепри ламповите приемници командуващото напрежение има отрица-телна полярност спрямо „шаси“, а при транзисторните — по-ложителна. Това произлиза от обстоятелството, че засега в транзисторните приемници се използуват транзистори от р-п-р тип, при което „плюсът" на батерията е заземен, а „минусът" се свързва към колекторите.
На фиг. 29 е показана схемата за АРУ в немския приемник „Sternchen*. Автоматичного регулиране е приложено към пър-вия междинночестотен транзистор 7\. RC конетантата на веригата за АРУ е също от порядъка на 0,03 сек. Тъй като съп-ротивленията са нискоомни, то за получаване на необходимата времеконстанта капацитетът на кондензатора Q е голям — 5 мкфг
^С^-бЛО^бЛО^-ОДЗ сек.
В приемниците за честотномодулирани сигнали командуващо напрежение за АРУ се взема от точката Е на дробния детектор, схемата на който е дадена на фиг. 22.
45
Ефикасността на действието на системите за АРУ в един приемник I клас може да бъде илюстрирана със следния пример: 1000 пъти (60 дцб) изменение на напрежението на вход-ния сигнал благодарение на системата за автоматично регули-ране на усилването предизвиква само 4 пъти (12 дцб) изменение на напрежението на изходния пункт!
12.	ИНДИКАТОРИ НА НАСТРОЙКАТА. S-MEPM
Независимо от това, че една добра настройка на приемника върху честотата на желаната станция може да стане достатъч-но точно на слух, в модерните радиоприемници се използуват за удобство и визуални индикатори за настройка.
В концертните приемници най-често се употребяват оптични индикатори — електронна лампа-око. Понастоящем има разра-ботени най-различни конструкции на такива индикаторни лампи, но при всички принципът на работа е един и същ. Те много приличат на обикновените усилвателни радиолампи. Имат катод, който излъчва електрони, управляващ електрод и анод (фиг. 30).
Конструкцията на анода обаче е по-различна от тази на усил-вателните лампи. Преди всичко той има такава форма, че да може отвън добре да се наблюдава тази част от повърхността
46
му, върху която попадат излъчените от катода електрони. Та-ЗИ повърхност на анода е покрита с тънък слой от луминес-дентно вещество, светящо под действието на електронната бомбардировка. Така анодът играе ролята на екран (подобен на телевизионния екран). На пътя на електроните са поставени един или няколко отклоняващи електрода. В зависимост от потенциала на последните електроните се отклоняват повече или по-малко от нормалните си траектории, в резултат на което картината, проектирана от електроните върху екрана, се измени. За повишаване чувствителността на индикатора в същия балон се монтира и един усилвателен триод, като отклоняващите електроди на оптическия индикатор се свързват с анода на триода. Отклоняващо напрежение за отчитаве на настройката се взема от изхода на детектора (от точката на фиг. 27 и 28 или от точката „Е* на фиг. 22).
Разбира се, лампата като един самостоятелен индикатор на напрежение може да се използува за най-различни други из-мервания, където е необходимо да се отчита промяната на напрежението, без да е нужно да се държи сметка за неговата точна стойност. На решетката на лампата може да се прилага
и променливо токово напрежение, но в такива случаи сянката на окото не се очертава добре.
Лампата може да се използува и като волтмер, като се раз-
чнта на това, че ъгълът на разтварянето на листата се явява функция на правото напре-
жение, приложено на решетката й. Чрез отчитане на този ъгъл може да се определи какво напрежение е приложено на входа на лампата. Независимо от това, че отчитанетонаъгъ-ла не може да стане точно, един такъв волтмер е ценен помощник за начи-наещия радиолюбител.
В късовълновите прием
Фиг. 31. Мостова схема на 5-мер
ници се използуват за ин-дикатори предимно стрел-
кови инструменти — мили-
или микроампермери. Тяхната роля е не да отчитат положението на най-точната настройка, а да дават преценка за си лата на входния сигнал. В радиолюбителския жаргон си лата на приетите радио -
47
сигнали се означава със 6* (RST — разбираемост, сила и тон на сигналите). Заради това тези индикатори се наричат S-Ate-три. S-метърът може да бъде реализиран или като отделен самостоятелен лампов волтмер, който измерва полученото на
Фиг. 32. S-мер, включен в катода на радиолампа, подложена на АРУ
изхода на детектора право напрежение, или като милиампер-мер, включен във веригата на някоя радиолампа, подложена на действието на системата за автоматично регулиране на напрежението.
13.	НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
Внедряването на УКВ радиопредаванията и големите успехи на звукозаписната техника през последните години поставиха нови качествени изисквания към тоновите възможности на кон-цертните приемници. Сега се обръща особено внимание при оформлението на нискочестотния усилвател и звукопроизвеж-дащия агрегат. Даже приемници от среден клас се строят с разделено регулиране на високите и ниските тонове (две тон-бленди), със звукови регистра, с противотактови крайни стъпа-ла и сложни акустични системи за получаване на т. н. „простран-ствено звучене“.
48
За повишаване на качествата на нискочестотните усилватели широко се прилагат схеми с отрицателна обратна връзка. По-следната разширява честотния и динамичен диапазон на усил-вателя и силно намалява нелинейните изкривявания. Понижава-
Фиг. 33
ването на усилването, което се получава от наличието на отрицателна обратна връзка, се компенсира чрез употреба на по-голям брой радиолампи в нискочестотния усилвател.
На фиг. 33 е дадена една резултатна схема за разделено регулиране на ниските и високите честоти в нискочестотния усилвател. Точката се включва обикновено към анода на пър-вата НЧ лампа или директно към детекторная изход. Към точката се подава напрежение от изхода на усилвателя, чрез което се получава отрицателна обратна връзка. Най-често това напрежение се взема от вторичната намотка на изходя-
щия трансформатор. При това краищата на вторичната намотка
трябва да се включат така (единият се заземява, а дру-гият се свързва във „ви)9 че да се получи отрицателна, а не положителна обратна връзка.
Честотната характеристика на нискочестотен усилвател от описания тип е дадена на фиг. 34. Чрез
Фиг. 34. Честотна характеристика на филтъра
регулатора нивото на ниските тонове (басове) мо-
же да се изменя в граници-
теот 2 до +7 дб9 а чрез високите тонове в границите от — 4 до 4-8 дб. При напълно повдигнати ниски и високи тонове се
4 Радиолюбителски приемници
49
получава чайкообразна форма (кривата 7) на честотната характеристика.
Късовълновите свързочни приемници имат съвсем друго предназначение и чрез тях много често се прилага изкуствено стесняване на честотната характеристика на нискочестотния усилвател. Телеграфните и телефонните предавания имат сравнително тясна лента на излъчване, 500—3000 хц, така че изкуственото стесняване на лентата на НЧ усилвател влияе благотворно по отношение на повишаване на реалната селективност на прием-
№ toz?
Фиг. 35. Схема на тонселектор
ника и отстраняване на страничните шумове и смущаващи сигнали.
На фиг. 35 е дадена една схема на тонселектор с отрица-телна обратна връзка. Основно звено в него е RC филтърът, чрез който се осъществява отрицателната обратна връзка от анода на лампата Лл до решетката на лампата «77г- RC филтърът се състои от елементите	и
като R1=R3=2R2 и С1 = С3=|(Г2+С"2).
Честотата, при която тонселекторът от дадения тип има максимално усилване, се определи от формулата
50
160 000
където:
/„ — в херни;
Я] — в мегаоми ;
С\ — в пикофара ди.
Кондензаторът С"2 е променлив и чрез него може в тесни
граници да се променя честотата на максималното усилване на
тонселектора с цел да се направи точна настройка върху тона на кореспон-дента. Величината на отри-цателната обратна връзка може да се регулира с по-тенциометъра а оттам и да се измени широчина-та на пропусканата лента от тонселектора.
В положение „7“ на пре-включвателя TTj системата работи като тонселектор,а в положение „2“ — като обикновен НЧ усилвател с лампите Лл и Л3 (изключ-ва се лампата Л^ и веригата за обратна връзка). Входът на селектора може
Фиг. 36. Честотна характеристика на тонселектора
да се включи директно към де-
тектора или чрез едно допълнително НЧ стъпало с малко
усилване. Л3 е крайната лампа на приемника.
II. ПРАКТИЧЕСКИ КОНСТРУКЦИИ НА СПОМАГАТЕЛНИ УСТРОЙСТВА
1. ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
Токоизправителите, предназначени за захранване на радио-приемниците, най-често се строят по следните принципни схеми (фиг. 37).
51
Коя от тези три схеми ще се избере, завися главно от кон-сумираната правотокова мощност и от желаната степей на из-глаждане на полученото право напрежение.
/-
а
Фиг. 37. Принципни схеми на токоизправители а еднопътен изправител ; б — двупътен изправител със средня точка на трансформаторната намотка ; в — схема „Грец" за двуттьтно изправяве
6
При еднакви изглаждащи филтри (Ср Др, С2) схемите за дву-пътно изправяне осигуряват значително по-малки пулсации на
52
долученото право напрежение в сравнение със схемите за ед-яопътно изправяне.
Зависимостта между параметрите на изправителя и параметрите на употребените изправителни елементи за трите по-сочени схеми е дадена в следващата таблица
	Еднопътно	Двупътно	Гретц
У глах		0,5 J-	0,5 J=
U обр. max	2,8 t/~	2,8 U_	\AU ~
където J - max 1 е максималният прав ток, който се получава дълго време от ладен изправителен елемент;
U обр. max — максималното обратно напрежение, допустимо за дадеи изправителен елемент;
J ~ — консумираният ток от изправителя ;
U ~ — променливото напрежение, приложено към изправителя (вж. фиг. 37).
Във всички случаи, когато изправителят не е натоварен (не се черпи ток от него), правото напрежение на изхода му има стойност 1,4 пъти по-голяма от ефективната стойност на при-ложеното променливо напрежение, т. е.
U = = 1,4 U ~ (при = 0).
При нормално натоварване на изправителя правото напрежение се понижава до 1,2—0,8 от U~.
На фиг. 38 са дадени дведиаграми 3aEZ80 и EZ81, от конто
Фиг. 38
1 Величините J—max и U— обр. max за изправителните елементи се дават в съответните лампови или полупроводиикови справочници.
53
може да се определи какво трябва да бъде напрежението U на вторичната намотка на трансформатора (с мощност около 60 вт за EZ80 и 80 вт за EZ81), за да се получи дадено напрежение на първия електролит (CJ при определена токова консумация
Изходното напрежение £/= ще бъде с около 20—30 в по-ниско от напрежението UCl на първия електролит поради падение в намотката на дросела Др. В случайте, когато вместо дросел се използува възбудителната намотка на електродина-мичен високоговорител, падение то на напрежението е около 80—100 в.
Електролитните кондензатори, каквито най-често биват кондензаторите С3 и С2 на изглаждащия филтър, са много чувст-вителни към претоварване по напрежение. Хубаво е означеното на тях работно напрежение да бъде с около 10—20% по-ви-соко от максималното право напрежение, т. е. 1,55	1,65
Колкото е по-голям капацитетът на първия кондензатор, толкова по-малки ще бъдат пулсациите на правого напрежение. Прекомерното повишаване на капацитета обаче води до импулсно претоварване на изправителния елемент и до съкра-щаване на срока на неговата годност, затова за всеки елемент фирмата производителка посочва максималния допустим капацитет на кондензатора Q.
а. Токоизправител за 240 в/70 ма
Изправителят е оформен като самостоятелна апаратура и е предназначен за захранване на 4—5 лампови приемника или други електронни апаратури. Той дава право напрежение около 240 в при консумиран ток 70 ма и 6,36 променливо напрежение при ток 2 а.
Изправителят, показан на фиг. 39, е двупътен, изпълнен с двойния диод EZ80. Трансформаторного мрежово напрежение чрез намотките TV2 и се подава с обратни фази спрямо ша-сито на двата й анода. Когато единият анод е отрицателен, другият ще бъде положителен и през всеки полупериод на променливото напрежение ще протича ток през лампата.
Филтърната трупа се състои от електролитните кондензатори Сг и С2 и нискочестотния дросел Др. Благодарение на нея на изхода на изправителя се получава право напрежение
54
със совсем малки пулсации — с амплитуда под 0,6% спрямо амплИтудата на правото напрежение при = 60 ма.
Па^лелно на втория кондензатор С2 е включено разрядното съпротивление Rr При изключване на изправителя от мрежата То разрежда електролитите и прави работата по-безопасна.
Кондензаторите С3 и С4 дават на „късо* идващите от мрежата ВЧ смущения и по този начин намаляват проникването им към консуматора.
Отоплителната намотка на мрежовия трансформатор, за-хранваща изправителната лампа, не е заземена, а свързана с катода й. Това се прави с цел да не се получи голяма потенциална разлика между отоплителната жичка и катода, която по фабрично предписание не трябва да превишава 200 в.
Детайли на токоизправителя:
Q — електролитен филтърен кондензатор 16 мкф 350/380 в
С2 — електролитен филтърен кондензатор 50 мкф 350/380 в
С3> С4 — хартиен кондензатор	10 000 пф 500/750 в
— разрядно съпротивление	50 ком 2 впг
Лх — токоизправителна лампа	EZ80
Пр — мрежов предпазител	0,4 а
Др дросел за изглаждащия филтър 10 хенри, 350 извивки от ПЕЛ 0,16, сечение на желязото 4 см2, събрано от пластинки Ш 20 от силипиева ламарина,
Тр — мрежов трансформатор с мощност 45 вгп
— първична намотка за 220 в/0,2в —1200 навивки от ПЕЛ 0,35
и — вторични високоволтови намотки за 240в/80 1450 навндкд от ПЕЛ 0,14
N4 — отоплителна намотка (за изправителната лампа EZ80) за 6,3 £/? а 39 навивки от ПЕЛ 1,0.
55
Желязното ядро на трансформатора има сечение 8 см2 и събрано от пластинки Ш-32 от силициева ламарина.
Изходящите напрежения + 230 в и 6,3 в са изведени на съединителни клеми с цел да се улесни свързването на кон-суматора към изправителя.
Общият вид на изправителя е показан на фиг. 40.
Фиг. 40. Схема на изправител за зареждане на малки акумулатори
б. Изправител с изход за стабилизирано напрежение
На фиг. 41 е дадена схемата на един по-мощен токоизпра-вител, предназначен за захранване на големи късовълнови ра-диоприемници и други апаратури, при конто е необходимо и стабилизирано захранващо напрежение.
Изправителят има следните изходи:
260 в (100 ма) право нестабилизирано напрежение
140 в (25 ма) право стабилизирано напрежение
6,3 в (2 а) променливо отоплително напрежение
12,6 в (1 а) промен л иво отоплително напрежение
56
Детайли:
С — филтърен електролитен кондензатор	32 мкф 450/500 в
С2 — филтърен електролитен кондензатор	32 мкф 450/500 в
С3, С4 —хартиен кондензатор	10000 пф 750/1500 в
R. — разрядно съпротивление 50 ком12 etn
Л*	— изправителна лампа EZ81
Л2	— газоразрядна стабилизаторна лампа СГ4С
Тр — мрежов трансформатор с мощност 80 вт
— първична намотка за 220 в/0,36 а —900 навивки от ПЕЛ 0,42 N2 и N3 — вторични високоволтови намотки за 260 в/150 ма 1100 навивки от ПЕЛ 0,2
— вторична отоплителна намотка 6,3 в/1 а — 28 навивки от ПЕЛ 0,7
N*	— вторична отоплителна намотка за 6,3 в/2 а —28 навивки от
ПЕЛ 1,0
N6	— вторична отоплителна намотка за 12,6 в/1 а —52 навивки от
ПЕЛ 0,7
Желязото за трансформатора има сечение 11 см2 и е събрано от пластинки Ш-40 от силициева ламарина.
Др — дросел за изглаждащия филтър с 2800 навивки от ПЕЛ 0,28. Сечение на желязното ядро 6 см2, събрано от пластинки Ш-24 от силициева ламарина.
Забележка: От стойността на съпротивлението /?2 завися в голяма степей режима на стабилизатора. Когато стабилизаторът е предназначен за
57
работа с непостоянен товар (от 0 до Лтабтах), стойността на съпротивлението R2 се определи по формулата
U max — U стаб .
I -
J стаб max
Когато стабилизаторът е предназначен за работа с постоянен товар /0, съпротивлението /?2 се определи по формулата
U— -— U стаб	f
0,5 J стаб шах + ^о
където
U— шах е напрежението на изхода на изправителя, когато не се кон-сумира ток от него;
U— — напрежението на изхода на изправителя при дадения товар;
U стаб — работного напрежение на стабилизаторната лампа;
J став шах — максималният допустим ток през стабилизаторната лампа.
Описаният изправител е предназначен да работа при най-различни товари, затова е определено по първата формула.
Стойностите за U стаб и J стаб max са дадени в съответните лампови спра-ВОЧНИЦИ. За СГ4С и стаб — 150 В, J стаб max ~ MCI.
в. Изправител за зареждане на малки акумулаторчета за транзисторни приемници и джобни фенерчета
дане на акумулатори с напрежение
Фиг. 42
Изправителят има размери колкото една кибритена кутийка и се включва директно към мрежата. Пригоден е за зареж-от 1 до 8 волта при сре-ден заряден ток от 5 до 10 ма. Регулирането на зарядния режим става спо-мощта на съпротивлението Когато неговата стойност се намалява, се пони-жават зареждащото напре-д<ение и зарядният ток. Тъй катона практика най-често се налага зареждането на ойност с помощта на ми-ik, се подбира опитно и на
мястото на потенциометъра се поставя постоянного съпротивление.
Данни за детайлите при заряден ток 5 ма и напрежение 9 в.
Rl - понижаващо съпротивление	12 колг/6 вт
R2 — регулиращо съпротивление	2 ком/1 вт
Дх — изправителен германиев диод ДГЦ24
един тип акумулатори, неговата лиампер, контролиращ зарядния
58
2.	КОМБИНИРАН ИЗМЕРИТЕЛЕН УРЕД
Уредът има следните измерителни обхвати:
Прав ток — 0,2 ма и 50 ма
Право напрежение — 10,100 и 500 в
Фиг. 43
Променливо напрежение — 50 и 500 в Съпротивление — от 100 ом до 209 килоома.
59
Чувствителността на измерителната система е 200 мка за пълно отклонение на стрелката.
При измерване на прави напрежения вътрешиото съпротивление на уреда е 5000 ом(в, а при променливи напрежения — около 1000 ома на волт.
Падението на напрежението иа
Фиг. 44. Схема на уреда
клемите на уреда при измерване на прав ток е около 0,1 в.
На фиг. 44 е дадена схемата на авомера. Основен елемент в нея е правотоковият микроампермер. Чрез пре-включване на съпротивления по подходящ начин се получа-ва възможност за измерване на различии токове, напрежения и съпротивления.
Токови измерителни обхвати
Във фабричните комбинира-ни уреди за получаване на различии измерителни токови обхвати се използува предимно система от последователно скачени шунтове. Те опростя-ват конструкцията на обхват -ния превключвател и внасят сигурност в работата му. Един лош контакт между пластин-
ките на превключвателя не се явява опасен за претоварването на уреда.
В любителските измерителни уреди системата на последо-вателните шунтове не е за препоръчване по следните съоб-ражения:
1.	Понижава се общата чувствителност на измерителния уред. Ако се използува микроампермер с чувствителност 100 мка, общата консумация на уреда (при работа като волтмер) ще бъде над 120 мка. Във фабричните комбинирани уреди пови-шаването на консумацията на уреда се компенсира чрез употре-бата на много по-чувствителни микроампермери (30—40 мка)-
2.	Повишава се загубата на напрежение на клемите на уреда (при работа като ампермер).
3.	Изчисл^Ьането и еталонирането на шунтовете при люби-телеки условия е трудно. Изменянето на стойността на един
60
от последователните шунтове води до изменения в показанията на уреда по всички измерителни обхвати.
ЕтО защо в описвания уред за получаване на различии то-кови обхвати се превключват отделни самостоятелни шунтове.
Фиг. 45. Измерване на ток а — чрез последователи© свързани шунтове ; б — чрез самостоятелни шунтове
За да не се усложни превключвателят, уредът е направен с два измерителни токови обхвата 0,2 и 20 ма. Тези измерителни обхвати се оказват достатъчни за изследването на транзисторни конструкции и усилвателните стъпала на лампо-вите приемници.
Стойността на шунтовете за всеки токов обхват може да се изчисли по формулата
р -
Кщ — г ____ : го,
io
където
е сьпротивлението в омове на шунта, с който измерителният обхват на уреда става J ампера;
io — чувствителност на микроампера — токът в ампери, необходим за пълно отклонение на стр ел ката;
J — измерителен обхват в ампери;
г — вътрешното съпротивление на микроампера в омове.
Пример: шунтът, с който може да се измери ток до 20 ма с микро-ампермер, който има вътрешно съпротивление г = 500 ом и ток за пълно отклонение 20 мка, ще има стойност
„	200 . 10-6
Rul = 0,020—0,0002 ' 500 '-4’ 95 ом-
61
Измерителни обхвати за различна напрежения
На фиг. 46 е дадена принципната схема, чрез която с мик-
роампермер могат да се
Фиг. 46. Измерване на напрежения с милиампермер чрез добавъчни съпротивления
измерват различии прави напрежения. Този принцип, без много разновидности, се използува както във фа-бричните универсалии уреди, така и в настоящата конструкция.
Стойността на допълнителните съпротивления се изчислява по формулата :
•о
където :
Rg — стойността на допълнителното съпротивление в омове, чрез което с микроампермера може да се иЗмерва до волта;
U — измерителен обхват във волтове; io — ток в ампер и, необходим за пъл-но отклонение на стрелката на микроампермера ;
г — вътрешно съпротивление на мик-
роампермера в омове.
Пример: допълнителното съпротивление Rg, чрез което може да се измерен напрежението до 10 вслта с микроампермер, който има вътрешио съп-противление г = 500 ом и ток за пълно отклонение io = 200 мка, ще има стойност
~	0,2 . 10-3
500^49 500 ома.
Измерване на променливи напрежения
Измерването на променливи токове рядко се налага в ра-диопрактиката, а конструктивните трудности за постигане на добра точност при променливотоковите обхвати са значителни. Ето защо даже и в много фабрични универсалии уреди от типа на Goerz и Unigor не са включени обхвати за промен-лив ток.
От различните изправителни системи най-често се употребява схемата, показана на фиг. 47 б. Схемата е един изправителен елемент на фиг. 47я въобще не се използува, защото макси-малните променливи напрежения, конто могат да се мерят, в случая са ограничени от обратного пробивно напрежение на изправителния елемент. Колкото и голямо допълнително съпротивление да се включва във веригата през половината от по-
62
лупериодите, когато диодът не пропуска ток, цялото измер-вано напрежение ще се отложи върху него. Затова с тази схема не може да се измерват напрежения, по-високи от няколко волта.
Схемата на фиг. 47 б е за еднопътно изправяне на тока. Диодът Д2 пропуска през микроампермера ток само в една по-сока, т. е. ток само през половината от периодите. През оста-налата половина от периодите ток през съпротивлението R пак протича, но веригата се натоварва не през микроампермера (за това пречи диодът Д2), а направо през диода Д19 който има обратен поляритет на диода Д2. Понеже и през положи-телните, и през отрицателните полупериоди на напрежението ток протича през съпротивлението Rgt то винаги голямата част от напрежението се отлага върху него. Между точките „Xй и във всеки момент напрежението може да се направи по-малко от обратното допустимо напрежение на диодите.
Схемата на фиг. 47 в е приложена в описания комбиниран уред. Тя е за еднопътно изправяне и е близка до схемата на фиг. 47 б, като в нея диодът Д2 е заменен със съпротивлението Rg. Ролята на това съпротивление е да направи веригата на микроампермера много по-високоомна от веригата на диода
Фиг. 47. Еднопътни схеми за измерване на променливи напрежения
когато той е проводящ. Така през половината от полупе-риодите на измерваното напрежение, когато диодът представлява „късо“, токът протича главно през веригата на диода. През останалата част от полупериодите на измерваното на-
63
прежение токът протича само през веригата на микроампермера, защото за тази посока на тока диодът Дг има много високо съпротивление. Максималното обратно напрежение, когато се отлага на диода през тези полупериоди, е
R *
U обр.тах = U так
където Umax е максима л ната (върхова) стойност на изме рваного напрежение.
Например за обхват „500 в променливо напрежение" по дан-ните от схемата на фиг. 44 следва
1. САпах = ]/2 0^= 1,4.500 ^ 700 в
2.
U обр.тах — U max
R'g	7500
R-g+Rg 700 470000
Допустимого обратно напрежение на употребения диод е 30 в. Следователно той е почти трикратно осигурен.
Измерване на съпротивления
Измерването на съпротивления става с помощта на малка батерийка от 1,5 волта, вградена в уреда. Токът, който ще протече през уреда при включване към клемите му на съпротивление /?х, ще бъде
.____Ue____
Rx+Rg+f'o
Отчитането на стойността на съпротивлението Rx става директив по разграфена в омове скала. Веригата на съпротивле-нията /?би Re (фиг. 48) служи за компенсиране на спадането на напрежението U& когато батерийката остарее. Съпротивлението R6 е ограничително, a Re — регулиращо. При
Фиг. 48. Пр^нципна схема за измерване	р ~ 3 • 4 г и
на съпротивления с милиампермер
= 10—20
може да се компенсира напрежението на батерийката при спадането му до 75—70% от началната му стойност.
Приблизителната стойност на съпротивлението Rtr е
64
R„ ъ 0,7 Lf 4- 0,8 &
Ползувайки се от дадените разчетни формули, стойностите на отделните елементи на схемата могат да се променят в зависимост от това, какви измерителни обхвати са необходими и какви са данните на микроампермера, с който се разполага.
Детайли и конструкция
Съпротивлението 4,95 ом е навито от съпротивителна жица (15 ом/метър) върху малка изолационна плочка. Точната дължина на жицата се определи при еталонирането на уреда.
Съпротивлението—10&, служещо зарегулиране на нулата при обхват „оммер“, е потенциометър за транзисторно радио.
Всички останали съпротивления са графитни с точност 5% и мощност 0,25 — 0,5 вата.
Изправителният елемент Д2 е германиев диод от типа на Д2А, Д2В и пр.
Превключвателят П1 е направен саморъчно и има три положения: ом-, волт- и ампермер.
Целият уред е монтиран в алуминиева кутия. Всички детайли, включително батерийката, превключвателят Пх и потенциоме-търът /?10 са прикрепени на гетинаксова плочка с размери 60X50X1,5 мм. На нея са поставени ушички от медиа тел, към който са запоени детайлите.
Еталониране
Еталонирането е най-важният етап от изработването на уреда, от който най много зависи точността му. Неправилно е да се изчисляват съвсем точно стойностите на отделните съпротивления и след това с помощта на оммер да се търсят точно изчислените стойности. Един такъв метод би довел до много голяма неточност, тъй като се сумират грешките от няколко последователни и независими измервания — измерване на вът-решното съпротивление на уреда, измерване на тока за пълно отклонение на стрел ката и измерване на изчисленото съпротивление.
Изчислените стойности трябва да се приемат само като ориен-тировъчни и техните точни стойности (съпротивленията) се подбират в процеса на еталонирането. То става с помощта на един добър универсален волт-ампермер и на няколко батерийки.
5 Радиолюбителски приемници
65
Като пример ще покажем как трябва да се подбере съпротивление за обхвата „10 волта“. С псмощта на точния уред измерваме напрежението на една прясна плоска батерийка за джобно фенерче и установяваме, че тя има например 4,40 в. Към същата батерийка включваме последователно микроампермера и съпротивление 50 к (изчислена стойност 49 500 ом), Ако стрелката на микроампермера се отклони точно до това деление от скалата, което съответствува на 4,4 в, избраното съпротивление от 50 к ще бъде подходяще. В противен случай ще трябва да се потърси друго съпротивление със стойност, близка до 50 к — по-голямо от 50 к, ако стрелката се е отклонила повече от 4,4 в и по-малко от 50 к, ако се е отклонила по-малко от 4,4 в. Понякога е достатъчно да се смени това съпротивление с друго, пак от 50 к, за да се постигне необходимата точност.
За подбиране на предсъпротивления за високоволтовите обхвати са необходими източници с по-високи напрежения, за да се получи отклонение на стрелката до средата на скалата.
Подбирането на съпротивления за измерване на променливи напрежения става по същия начин — спомощта на трансформатор, който дава различии напрежения. За да се избягнат грешки, предизвикани от промени на мрежовото напрежение, ё необходимо еталонният волтмер да бъде винаги включен. Стойността на съпротивлението /?7 не е от голямо значение и не се подбира.
Еталонирането на омовата скала става най-лесно с помощта на няколко по възможностточни съпротивления със стойности 100, 200, 500 ома, 1, 2, 5, 10, 20, 50 и 100 килоома. Най-нап-ред с помощта на потенциометъра А?10 при дадени на късо краища Rx се установява стрелката на крайно отклонено положение и на скалата се поставя отметка „0“ ома. След това към клемите Rx се включват различимте еталонни съпротивления, като на скалата се правят отметки за различимте отклонения на стрелката, съответствуващи на съпротивленията 0,1, 0,2, 0,5, 1,2 и пр. килоома.
3.	ГРИДДИПМЕР
Гриддипмерите са един обширен клас измерителни инструмента, при конто отчитането е основно на пропадането на тока или напрежението в определена верига на уреда. Тяхното название произлиза от английското dip-mer, което дословно оз-
66
начава измерител на пропадането или измерител на отскока1. С помощта на гриддипмера удобно и бързо се провежда контрол над високочестотните кръгове в радиоапаратурите. Подбирането на стойностите на елементите за резонансните кръгове може да стане с
гриддипмера сигурно и точно, предварително, пре-ди те да бъдат монти-рани в апаратурата. Въз-можността да се измерват малки капацитети позволя-ва на конструктора да из-числи с пълни подробности капацитетите, конто трябва да прибави към даден про-менлив кондензатор, за да се получи необходимого разливане на обхватите.
Фиг. 49. Принцип на дипмера
Рядко може да се намери друг измерителен инструмент,
който да прави толкова много и различии измервания и да бъде с толкова проста конструкция. Ето защо гриддипмерите са станали „любими" инструмента не само от любителска глед-на точка. Те отдавна са утвърдени и като промишлени изме-
рителни инструмента.
На фиг. 49 е дадена принципната схема на един гриддипмер.
Тя се състои от две основни части:
а)	високочестотен генератор;
б)	индикатор на тока, протичащ през решетъчното съпротив-ление.
Принцип на действие
С помощта на променливия кондензатор Сх може да се про-меня честотата, на която работи генераторът, като стойността й се отчита директно по скалата на кондензатора, разграфена в мегахерци или килохерци.
В резултат на генерациите през решетъчното съпротивление протича прав ток, който се отчита от включения микроампермер. Колкото са по-силни генерациите в кръга Сх, толкова по-силен ток ще протича през решетъчното съпротивление.
1 Грид-дип=^г/(Ъ(Д/7 — означава решетъчно пропадане, а гриддипмер _
измерител иа решетъчно пропадане.
67
Когато до бобината Zx на генератора се доближи бобината на никой друг трептящ кръг, част от високочестотната енергия от генератора ще се прехвърлн във външния кръг. Количество™ на прехвърлената енергия ще зависи не само от раз-стоянието между двете бобини, но и от честотата на генератора и честотата, на която е настроен външният трептящ кръг. Когато двете честоти са равни, т. е. fo = fx, ще имаме явление на резонанс и прехвърлянето на енергия ще е максимално. Положение™, когато fo = fx> се отчита по рязкото пропадане на тока, протичащ през микроампермера, тъй като следствие на отнетата енергия, амплитудата на високочестотните колебания в кръга на генератора се силно намалява. Неизвестната честота, на която е настроен външният кръг, може да бъде определена — достатъчно е само да отчетем по скалата на гриддипмера честотата, при която се наблюдава пропадане на тока в решетъчната верига.
В случая уредът се нарича гриддипмер, защото се отчита пропадането в решетъчната верига на лампата. Ако индикато-рът на тока беше включен в анодната верига и отчиташе пропадането или „отскачането" на анодния ток, уредът щеше да се нарича аноден дипмер. На същия принцип могат да бъдат конструирани и транзисторни дипмери.
Технически данни на дипмера
Уредът има измерителен обхват от 3 до 18 мегахерца, като с три сменяеми бобини се покриват честотите Зч-6,64-ЛОи 10~ь18 мегахерца. Чрез една допълнителна эталонна" бобина може да се измерват директно с голяма точност и капацитети на кон-дензатори — от 10 до 500 пикофарада. Освен това той може да се използува като високочестотен сигналгенератор за честоти от 3 до 18 мегахерца. За индикатор на пропадането и осцилатор е използувана една единствена радиолампа — ЕМ80. Оформен е в алуминиева кутия с размери 130X75X40 мм и се захранва директно от мрежата (фиг. 50).
На фиг. 51 е дадена схемата на дипмера. Радиолампата ЕМ80 има две електронни системи — триод и оптически индикатор (око). Триодната част на лампата се използува за високочестотен осцилатор, а отскоците на напрежението на анода се регистрират с индикаторната част.
При нормална работа на високочестотния осцилатор на ре-шетката на триода се получава едно отрицателно напрежение от порядъка на няколко волта. Под действието на това отри-
68
цателво напрежение анодният ток е сравнително слаб. Паде-нието на напрежение в съпротивлението също ще бъде малко, следствие на което напрежението на анода ще бъде близко да напрежението на изправителя. Командният електрод
на оптическия индикатор е свързан с анода и също ще има високо напрежение. Листата на окото ще бъдат силно разтворени.
Когато до бобината на осцилатора се доближи бобината на никой външен кръг и се спази условие-то за резонанс fx—fOf го-ляма част от високочестот-ната енергия ще се прех-върли към външния кръг и отрицателното напрежение на решетката ще стане по-малко. Анодният ток ще се увеличи, ще се увеличи и падението на напрежение в съпротивлението /?3. В ре-зултат на това напрежението на анода и на откло* няващия електрод ще се намали и листенцата на окото ще се съберат. Именно по събирането на листата на окото се определи положението на променли-вия кондензатор С19 при което fx=fe.
Осцилаторът е от типа ECO (електронно купли-ран осцилатор). Обратната връзка, необходима за под-държането на осцилациите, се получава, като катодът се свързва към отвод от бобинната намотка.
Тъй като измерването е
Фиг. 50
от значение само постоянного напрежение на анода, то за променливия ток той е заземен с кондензатора С3.
69
Осцилаторът има два работни режима. Когато ключът „7^“ е даден на „късо“, уредът се използува като сигналгенератор за настройка на приемници. Когато ключът е отворен уредът работи като дипмер.
Захранването на уреда става от мрежата чрез трансформатора Тр1. Напрежението на вторичната намотка N2 се изправя
Цокъл на
СМ60
Фиг. 51. Схема на дипмер с ЕМ80
с един германиев диод от типа ДГЦ27 или Д7Ж. Токът, който се консумира от изправителя, е много слаб, от порядъка на 1 ма. Затова за филтриране (изглаждане) на правото напрежение е достатъчен един единствен кондензатор, и то с немного голям капацитет. В схемата за целта е употребен кондензаторът С4 с капацитет 2 микрофарада, но и с 0,2 мф филтрирането е задоволително.
Детайла а конструкция
£ -	съпротивление	0,1 М	0,25 вт	10%
	съпротивление	1 М	0,25 вт	10%
—	съпротивление	0,5 М	0,25 вт	10%
G -	променяйв кондензатор	10 ... 60 пф	въздушен	
с2 —	слюден кондензатор	470 пф	125 в	10%
Q —	хартиен кондензатор	0,1 М	250 в	10%
70
С. — електродитен кондензатор	2 М 320 в
Дг — герман и ев диод Д7Ж, ДГЦ26, ДГЦ27
Лг — радиолампа ЕМ80
Lr — за честотн от 3 до 5.5 мхц — 35 навивки от ПЕЛ 0,3 отвод от 5-та навивка, броено от заземения край
Д2 — за честоти от 5,5 до 10 мхц — 18 навивки от ПЕЛКЕ 0,3 с отвод от 2-та навнвка, броено от заземения край
L3 — за обхват от 10 до 18 мхц — 10 навивки от ПЕЛхЕ 0,3 с отвод от 3-та навивка, броено от заземения край.
£4 — за измерване на кондензатори — 12 навивки от ПЕЛКЕ 0,3 навити на две секции по 6 навивки с разстояние между секциите 4 мм.
За тела на бобините са използувани октални цокли с диаметър 32 мм, от стари радиоламп и (5Ц4С, 6П6С и пр.). Навити са без разстояние между отделните навивки. Изводите на бобините са запоени на крачетата на цоклите и по този начин се осъществява куплирането им към цокъла на дипмера.
Трх — мрежов трансформатор
—	първична намотка за включване към мрежа с 220 6 — 4800 навивки от ПЕЛ 0,11.
—	вторична високоволтова намотка за 170 в — 3600 навивки от ПЕЛ 0,08
/V3 — отоплителна иамотка за 6,3 в — 160 + 170 навивки от ПЕЛ 0,35
Използувана е сърцевина от обикновен звънчев трансформатор със сечение на желязното ядро 1,5ф-2 см2.
За променлив кондензатор с успех може да се използува какъвто и да е кондензатор с краен капапитет от 50 до 150 пф, но ще трябва съответно да се коригира броят на навивките на бобините —Ly
Общият вид на дипмера е даден на фиг. 50. Той е монти-ран в кутая, направена от 0,8 мм алуминиева ламарина.
Оста на променливия кондензатор Q се върти чрез плексигласов дикс, на който по диаметъра е прекарана тънка черта, играеща ролята на стрелка, с която по скалата се отчита честотата, на която работа осцилаторът.
Последователносш при елекгприческия монтаж
Безпорядъчното изпълнение на електрическия монтаж без определена последователност е най-лошият и най-несигурният начин на монтиране. Така би трябвало да работят само хора, конто нямат елементарни представи за ролята на отделните детайли.
След като механически всички детайли са монтирани, най-напред се включва намотката на трансформатора към мре-жата и ако се разполага с волтмер за променливо напрежение, се измерват напреженията, конто дава намотките TV2 (170 в) и N3 (7—7,5 в). Свързва се намотката N3 към отоплението на лампата ЕМ80 и се проверява дали катодът й се грее нор-мално. След това се включва диодът Д1У кондензаторът С4 и
71
екранът (е) на окото, а катодът временно се дава на „шаси“. При включване на трансформатора към мрежата на краищата на кондензатора С4 трябва да се получи право напрежение
около 200 в и екранът на окото да започне ярко да свети, като в средата му има една добре очертана тъмна ивица. По* лучаването на тези резултати гарантира правилната работа на
72
изправигеля и позволява по-нататъшното монтиране на осцилаторната част. За целта се запойват останалите детайли от схемата, отпойва се катодът от шаси и към буксите 1, 2 и 3 се включва някаква импровизирана бобина. Ако осцилаторът работи нормално, трябва на екрана на ЕМ80 да се получат две широко разтворени листенца — при отворен ключ При за-тваряне на ключа листенцата трябва да се свиват. Остава да се провери дали уредът работи добре като дипмер. За целта се навива още една бобинка със същите размери както предната (но без отвод) и се включва към един обикновен промен лив кондензатор С (единичен или двоен) от радиоприемник. Тази бобинка се приближава на 1—2 см до бобинката на дипмера и се върти кондензаторът С. При някое положение на кондензатора трябва да се наблюдава рязко свиване на листата на окото. Това говори, че честотите на дипмера и на външния трептящ кръг са се изравнили. Тези опити стават при отворен ключ
След като се получат добри резултати от направения елек-трически монтаж, се преминава към точно оразмеряване на бобините Lr—L4 и еталонизиране на скалата.
Оразмеряването на бобините се състои в подбирането на броя на навивките им така, че да се получи леко застъпване на честотните обхвати на съседните бобинки. Това може да стане без друг уред, само с помощта на един спомагателен трептящ кръг с кондензатора С. Включва се към дипмера бо-бината и се отваря напълно кондензаторът Сг. При това положение осцилаторът ще работи на някаква неизвестна честота /' най-високата честота, която може да се мери с боби-ната Lr Тази честота лесно може да се „запомни" от спома-гателния външен кръг. Бобинката му се приближава до и се върти кондензаторът С', докато се получи събиране на листенцата на окото. Така външният кръг също е настроен на честотата /*. Без да се променя честотата на външния кръг, се сменя бобината Lr на дипмера с бобината L2. Навивките на бобината 1^ трябва така да се подберат, че при затворен кондензатор С± (кондензаторът С да не се пипа!) да се получи наново затваряне на листата на окото. По същия начин се уточняват и навивките на следващите бобини.
След като е постигнато леко застъпване на обхватите на отделяйте бобини, е лесно да се пристъпи към градуирането на отделните за всяка бобина скали на дипмера. Най-бърз, но и най-неточен метод за градуиране е използуването на друг,
73
градуиран дипмер. Един по-сигурен начин е градуирането по скалата на никой точен късовълнов радиоприемник. Такъв може да се намери в почти всеки радиоклуб. Използува се дипмера като сигнал-генератор и с приемника се търси честотата, на която се чува сигналът му. Тъй като дипмерът из-лъчва и хармонични честоти, на приемника сигналът ще се чува на няколко места и ще трябва внимателно да се определи коя е основната честота. Примерно на приемника се чуват сигналите от дипмера на честота около 4, 5, 8, 9, 12 и т. н. мегахерца. Коя е основната честота ? Основната честота е най-нис-ката и най-силно приеманата честота. т. е. 4 мхц. Честотите 8 и 12 са хармонични честоти, т. е. 4X2 = 8 и 4X3=12, а честотите 5 и 9 мхц са огледални честоти (приемникът е бил супер с междинна честота около 500 кхцХ).
Скалите за измерване на капацитети се разграфяват с помощта на бобината Към нея се включват различии конден-затори с капацитети 10, 20, 30 и пр. пикофаради и на съот-ветната скала се поставя отметка съответно 10, 20, 30 и пр. тези положения на променливия кондезатор С19 при който се получава затваряне на листенцата на окото. Останалите могат да се нанесат достатъчно точно на „око“. Ако променливият кондензатор Q е линеен, то и скалите за измерване на капацитети ще имат равномерно разпределени деления.
Описваният дипмер е много удобен за начинаещите радиолюбители, тъй като в него е избягната употребата на трудно намиращия се миниатюрен микроампермер, а всички останали детайли се намират лесно.
Други схеми
Следващите две схеми препоръчваме на тези, конто сериоз-но ще се занимават с КВ и УКВ техника. Осцилаторът в тях е тип „Колпитц“ и дава стабилни генерации в много широк интервал от честоти — от 450 кхц до над 200 мхц.
Гриддипмерът на фиг. 53 работа с променлив ток без изправител и неговият сигнал е модулиран с честота 50 херца. Ин-дикаторът на решетъчния ток е външен микроампермер с чув-ствителност 50—500 мка. При наличност на комбиниран измерителен инструмент — амперволтоммер, същият с успех може да се използува като индикатор на решетъчния ток (на най-чувствителния обхват като ампермер).
Регулирането на амплитудата на високочестотните колебания, а оттам и на отклонението на стрелката на индикатора
74
става с потенциометъра който трябва да има мощност над 2 вата. Чрез същия потенциометър при намаляване на анодного напрежение до нула уредът се превръща в абсорбционен
Фиг. 53. Схема на гриддипмер без изправител
Фиг. 54. Високочестотеи гриддипмер с оптичен индикатор
75
вълномер, с който може да се измерва честотата на осцили-ращи трептящи кръгове.
За да може гриддипът да работи добре на високи честоти 100—200 мхц, е необходимо променлмвият кондензатор да бъде висококачествен с максимален капацитет около 50—80 пф. Съединителните връзки в осцилаторния кръг трябва да бъдат съвсем къси и монтажните капацитети, сведени до минимум. При добре изпълнен монтаж осцилаторът ще генерира даже когато клемите 1 и 3 се дадат на късо с проводник, дълъг 3 — 4 см. В зависимост от употребената лампа горна-та гранична честота може да стигне до 300 —- 400 мхц. За честоти 1,5 Мхц по 60 мхц те лата на бобината трябва да имат диаметър от 20 до 35 мм. Подбирането на броя на навивките на бобините става по начина, даден в описанието на предния дипмер.
III. ПРАКТИЧЕСКИ КОНСТРУКЦИИ НА ЛЮБИТЕЛСКИ РАДИОПРИЕМНИЦИ
1.	МЕХАНИЧЕСКИ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МОНТАЖ
Определянето на схемата на апаратурата трябва да става не само изхождайки от резултатите, конто се желаят, но и от материалите и техническите възможности, с който се раз-полага. Избирането на сложни фабрични схеми, за изпълнение-то на конто са необходими специални материали и настройка със скъпи, ненамиращи се в любителската практика измерителни уреди, води до лоши резултати и много разочарования.
След като бъде избрана дадена схема, не трябва веднага да се пристъпва към направата на шасито и механичния монтаж. Обикновено така правят ентусиазираните начинаещи конструк-тори. Те съвсем старателно сгъват шасито и правят на него необходимите отвори за закрепване на неголямата част от де-тайлите на схемата, с конто разполагат. След това се устано-вява, че местата на някой детайли са лошо изработени, полу-чават се преплитания на проводниците и пр. По-късно се оказва, че някой детайли са неподходящи или дефектни и се налага да бъдат заменени с други, по-големи по размери. Това води до нови размествания, пробиване на нови отвори и пр. Така още преди да е завършен монтажът от първона-чалната старателност не остава и следа. Шасито става грозно, необмислено надупчено, разположението на детайлите неесте-
76
тично, а закрепването им неудобно. Когато се започва елек-трическият монтаж, се оказват още ред неудачи: сбиване на детайлите в дадените места, дълги съединителни проводници, водещи до самовъзбуждане на схемата и пр. След безплодни дълги условия да се пусне в действие апаратурата се налага да се иска помощ от по-добре подготвени специалиста, конто също не са в състояние да оправят апаратурата, защото причините са в лошо обмисления първоначелен монтаж.
Даже конструктори с богат практически опит никога не за-почват направо един окончателен монтаж. Най-напред се прави един пробен монтаж на някакво голямо старо шаси (при лам-повите конструкции) или на картонена подложка (при тран-зисторните конструкции). С този пробен монтаж се установя-ват следните положения:
1)	изследва се и се проверява годността на схемата;
2)	проверява се годността на отделните детайли;
3)	намира се най-благоприятното разположение на детайлите. при което съединителните връзки са къси и са избягнати па-разитни възбуждания и проникването на мрежов фон с усил-вателните вериги.
Едва след като всичко бъде добре изследвано и обмислено, се преминава към разчертаването и изработването на шасито.
За изследване на транзисторни схеми е много удобно да се използува за „шаси“ един твърд картон с размери около 200X300 ЖЖ, по дължината на който е калайдисан меден тел да се прокарат няколко захранващи линии. Още по-удобно е да се използува гетинаксова плочка с шахматно пробити дупчипи на разстояние 10 жж. През тези дупчици се прокарват уши от дебел меден тел, към който се закрепват отделните детайли. По този начин може да се получи едно пълно възпроизвеж-дане на схемата с всички монтажни подробности, да се осъ-ществи пълно изследване и настройка. Д4онтирането върху „официалното“ шаси след това става с лекота и сигурност.
Никои съвети при изработването на шасито
кко сравните конструкцията на някоя съвременна електрон-на апаратура била тя радиоприемник, била измерителен уред, с конструкцията на същите, произведени преди около 20—30 години, ще забележите съществена разлика. Сегашните апара-тури се отличават с много по-малките размери на отделните части. Шасито им е леко и плитко, така че частите са лесно достъпни за монтаж и настройка. Естетиката на електрическия
77
монтаж се състои в най-късите връзки, без да се спазва ня-какво строго подреждане в успоредни или перпендикулярни линии на по-дребните части и на съединителните проводници.
При фабричните конструкции шасито се прави най-често от желязна ламарнна, защото е по-здрава и сравнително евтина. В любителските условия за неговата направа се използува в повечето случаи дуралуминиева ламарина, което има това преимущество, че много лесно се обработва, даже и с подръчни инструмента. Най-удобна за целта е твърда дуралуминиева ламарина, с дебелина от 1 до 2 мм. Тя се пробива лесно с дър-воделско маткапче или малка ръчна бормашина. Изрязването на отвори може да се направи с помощта на ситно резбарско трионче. Закрепването на детайлите става добре, като на шасито се направи резба за винтчетата. Най-често дупките се про-биват с бургия 2,4 мм и се нарязват с 3-милиметрова резба.
Дълбочината на шасито не трябва да превишава 50—60 мм.
Напоследък както в промишлеността, така и в любителските конструкции се практикува монтирането на отделните блокове на самостоятелни плочки от фолиран гетинакс с така наречения печатен монтаж. Той конструктивно опростява апаратурата и при масово производство е по-евтин.
Фолираният гетинакс има на едната си плоскост нанесен тъ-нък меден слой. Медният слой се нанася или по елекролитен път или се залепя с помощта на епоксидни смоли.
В любителски условия „печатен монтаж к на фолиран гетинакс може да се направи по следната технология:
1)	Цялата схема трябва да бъде изпълнена на пробен монтаж и подробно да са обмислени връзките и разположението на детайлите.
2)	С молив от страната на медния слой се очертава контура на различимте линии от печатната схема, като старателно се проверява дали избраните детайли могат да се поместят на определените им места.
3)	Ивиците от мед, конто трябва да останат на плочката, се покриват внимателно с тънък слой ацетонова боя.
4)	Плочката се потапя в разтвор от двужелезен трихлорид, който разтваря непокритата с боя част от медната фолия.
Разтворът от днужелезен трихлорид може да се използува неколкократно. За плочка с размери 100X200 мм е необходим 300—400 г разтвор, който се налива в дълбока порцеланова чиния и в него се потапя плочката. При пресен разтвор и температура 20°С разтварянето на непокрития меден слой става за 10—15 минути. Хубаво е с мека четка да се изтрива от
78
от време на време медната повърхност с цел да се повиши скоростта на реакцията.
За получаването на разтвора се смесват двете компонента в следното съотношение: на всеки 100 г двужелезен трихлорид — 150 см3 вода.
5)	След отнемането на непокрития меден слой плочката се измива обилно с вода. С ацетонов разтворител се изчиства нанесената боя и плочката е готова за механичен и електри-чески монтаж.
Електрически монтаж
След като всички основни детайли са закрепени на шасито, може да се премине към електрическия монтаж: свързване на отделимте детайли съобразно избраната електрическа схема.
При това трябва да се спазва една логическа последователе ноет в изпълнението на схемата. Хаотичного запойване или за-пойването на „куп“ на целия монтаж е напълно неправилно. За съжаление много от любителите постъпват именно така. Те „сляпо“ запойват всички части по схемата, пускат я, и чакат да „свирне“. Това е един напълно неправилен и отречен метод, в който конструкторът не влага никакво разбиране, не провеж-да никакъв контрол и резултатите в повече случаи са лоши.
Независимо от това, че любителите разполагат с ограничен брой измерителни инструмента, спазването на една логична последователност при провеждането на електрическия монтаж им позволява един пълен контрол на състоянието на отделни-те стъпала в апаратурата. По този начин се намаляват до минимум грешките и се отстраняват възможностите за претовар ване или изгаряне на отделните елементи. Ако се появи никоя неизправност в работата на евързаните вече блокове, то тя може да бъде веднага установена, локализирана и отстранена. Така при завършване на последната запойка конструкторът е сигурен, че всичко е в ред.
Каква трябва да бъде последователиостта при реализиране на схемите?
Като пример ще разгледаме по-подробно последователността и контрола при евързването на схемата на част от нискоче-стотен усилвател (фиг. 55). Порядъкът на евързане е означен на схемата с цифри, поставени в скоби.
1)	Винаги се започва от източника! Свързва се първичната намотка на мрежовия трансформатор Tplt предпазителят „Пр“ и мрежовият ключ Kv Възможни са следните грешки: а) да се включи изводът на за 150 в вместо за 220 в; б) да
79
се свърже някоя друга намотка вместо Л^в мрежата; в) да е прекъсната някоя от намотките на трансформатора; г) ключът или предпазителят да не са в изправност.
Контрол: с променливотоков волтмер се измерват напреженията на намотките N2 и N3 (250я) и 7V4 и TV5 (6,3 в). Ако напрежението на N5 е около 9,5 в, това означава, че вместо извода за 220 в е включен изводът за 150 в. В случай, че не се разполага с подходящ измерителен уред, работата на трансформатора може да се контролира с малка крушка за 6,3 в. включена към TV4 или TV5. По силата на светенето й ще се определи дали напрежението е нормално.
2)	Включват се отоплителните намотки N* и N3 към цокли-те на съответните лампи. Лампите се поставят една по една в
Фиг. 55
цоклите и се контролира нагряването на отоплението им. Всеки, който се занимава с електроника, трябва да запомни характерный светлочервен цвят на нормално загрято отопление на радиолампите.
Възможни са следните нередности: а) лош контакт между цокъла и изводите на лампата; б) отоплителната намотка да е свързана на погрешни крачета на цокъла; в) да е прекъснато отоплението на лампата и пр. Тези нередности лесно се забе-лязват и отстраняват.
3)	Общият край на намотките N2 и 7V3 се заземява, а другите им краища се свързват към цокъла на изправителната лампа.
4)	Свърза се към катода на изправителната лампа първият филтърен кондензатор Q. С волтмер се контролира правото й напрежение в точката То трябва да бъде около 350 в
80
(1/ 2. 250 в). Наблюдава се дали не прескачат искри между катода и анодите на изправителната лампа и дали последните не се червят (нагряват до червено). След изключване на трансформатора от мрежата кондензаторът С\ трябва да остане за известно време (10 — 20 сек) зареден. Ако с проводника дадем „късо“ между двата му края, трябва да прескочи силна искра.
Възможни грешки: а) кондензаторът Сг е пробит: напрежението в точката „аи ще бъде нула, в лампата ше се появят искри, за няколко секунди анодите ще се нагреят до червено и лампата ще дефектира;б)краищатанаелектролитния кондензатор Сг са скачени с неправилна полярност; след няколко секунди в електролита ще се получи пробив; в) кондензаторът има прекъснат край — напрежението в точката ще бъде много по-малко от 350 в. При разреждане на кондензатора ня-ма да се получават искри.
5.	Свързват се дроселът Дг и вторият филтърен кондензатор С2. Напрежението в точката „би трябва да бъде колкото и в точката „я“.
Възможни дефекта: а) намотката на дросела е прекъсната—в точката „6“ няма напрежение; б) намотката на дросела дава „късо" със сърцевината му — резултатът е както при случая 4, а и пр.
6.	Свързва се високоговорителят към вторичната намотка М на изходящия трансформатор Тр2 и единият й край се заземя-ва. При включване на една джобна батерийка към първичната намотка Nr във високоговорителя трябва да се чува отривисто пукане. Възможни дефекта: а) прекъсната шпулка на високоговорителя; б) прекъсната първична намотка на изходящия трансформатор и пр.
7.	Запойват се всички елементи около лампата Л* Контро-лира се токът, консумиран от изправителя. Той не трябва да бъде повече от 5 ма за EL84! Напрежението в точката „а“ трябва да спадне до 260 — 270 в, а в точката „6“ до 240 — 250 в. Измерва се напрежението на катода в точката „си. То трябва да бъде равно на предписаното в характеристиката на лампата преднапрежение за първата решетка. Режимът на край-ната лампа зависи от стойността на съпротивлението След точно установяване на предписания в характеристиката на лампата режим (4= 48 ма, /Р2~5,5 ма, 7,3 в и пр.) може да се премиие към свързване на следващото нискочестотно стъпало и т. н.
Така още в процеса на самия монтаж се отстраняват допус-натите грешки и неподходящите детайли. Вниманието може да
€ Радиолюбителски приемници
81
бъде съсредоточено само към новосвързания елемент и това намалява вероятността за неправилното му включване и дефек-тиране.
Този метод на работа трябва да бъде усвоен от всички конструкторы. Разбира се, в случая не трябва веднага да се при-стъпва към монтажа, а да се обсъди добре схемата, да се из-вадят на отделно листче характерните токове и напрежения за радиолампите и транзисторите и при свързването на всеки елемент да се прави преценка за влиянието, което той оказва върху останалите елементи на схемата. Така се спестява много труд и време и което е най-важното, получават се сигурни и високи резултати’
2. ДЕТЕКТОРНИ ПРИЕМНИЦИ
Първоначалните стъпки за овладяването на радиотехниката са винаги свързани с детекторен приемник. При направата му пионерът радиолюбител добива сръчност за правенето на спойки с електрически поялник, за разчитането на схеми и чертежи и се запознава с основните въпроси на радиотехниката.
а. Детекторен приемник без променлив кондензатор
Обикновено набавянето на променлив настройващ кондензатор е свързано с редица трудности за начинаещия радиолюбител. Ето защо схемата на фиг. 56, в която за настройка се използу-
ва променлива самоиндук-тивност, представлява интерес. Тя се състои от бобината L, кондензаторите Ct и С2, диода Д и едни слушалки. Всеки един от тези елементи има строго предназначение:
1)	Бобината L и кондензаторът С\ образуват треп-тящия кръг на приемника. Както при всеки приемник,
така и тук чрез него се
Фиг. 56	осъществява избирането на
желаната радиостанция. В повечето приемници настройването става чрез употребата на кондензатор с променлив капацитет; в случая обаче, без да се
82
понижават качествата на приемника, за избирането на станциите е използувана самоделна променлива индуктивност.
2)	Диодът Д детектира модулираните високочестотни токове, индуктирани в антената от радиовълните, и извлича носената от тях звукова информация. В резултат на детекцията във веригата на детектора освен токове с висока честота протичат и токове с ниска звукова честота.
3)	Ролята на слушалките, както всеки знае, е да обърне нискочестотните електрически колебания в звук.
4)	Кондензаторът С2 има предназначение да пропуске излиш-ните високочестотни токове, получени при детекцията. Той подобрява работата на детектора и в известна степей повишава силата на звука.
Така, колкото и да е проста схемата на детекторния приемник, в него се осъществяват основните процеси селекция и детекция.
Детайли
— слюден кондензатор	480 пф
С2 — хартиен кондензатор	5000 пф
L — бобина за трептящия кръг — 90 навивки от ПЕЛ 0,5х, навити на картонен цилиндър с диаметър D= 40 мм. Данни за конструкцията на бобината са да дени по-долу.
Сл — високоомни слушалки	4000 ом
Дг — високочестотен германиев диод	Д1Б
Конструкция
Бобината е навита саморъчно, като е използувано фабрично пресшпаново тяло с диаметър 40 мми дължина 80 мм. Такова тяло може да бъде направено и с подръчни средства по след-ния начин:
1)	Върху някакво здраво цилиндрично тяло с диаметър 35—37 мм се навива плътно, ред до ред здрав дебел конец, докато се покрие 90—100 мм от тялото.
2)	От тънка амбалажна хартия се изрязва ивица с широчина 85 мм и дължина 400 — 500 мм. Едната страна на лентата се намазва равномерно с канцеларско лепило, като от единия й край се оставят 100—120 мм чисти (без лепило).
3)	Лентата се навива на приготвеното цилиндрическо тяло (върху конеца), като се започва от чистия й край и се внимава
1 В техниката медей проводник с лакова изолация се озиачава съкратено с ПЕЛ. Числото след това съкращение означава диаметъра на проводника. Например ПЕЛ 0,3 означава 0,3 мм дебел меден проводник с лакова изолация.
83
намазаната с лепило страна да бъде отвътре. Навиването трябва да бъде стегнато, с изпъване на лентата.
4)	Навитата лента се омотава отгоре с конец, за да не се развие, и се оставя на топло място до изсъхване на лепилото (поне 24 часа).
5)	Свалянето на получената тръба става, като се издърпа ко-нецът, навит между нея и цилиндричното тяло. Тръбата се из-глажда внимателно със ситен гласпапир и с тяло се пробиват по няколко дупчици на разстояние около 12 мм от краищата й.
За навиването на бобината са необходими около 13 метра медиа жица с лакова изолация с диаметър 0.5 мм. Единият й край се пропъхва през две дупчици, намиращи се от единия край на тръбата, и със силпо притягане и плътно нареждане се навиват 90 навивки. Свободният край на проводника се про-
Фиг. 57. Общ вид на детектора
пъхва през приготвените дупчици и се затяга добре, за да не се отпусне намотката. След това с малка пиличка се снема част от изолацията на жицата, докато се получи една чиста медиа ивица с широчина около 10 мм по цялата дължина на
84
намотката. Върху тази почистена част от жицата плъзгачът „П“ ще контактува с отделните намотки. С това е завършено приготовлението на бобината.
Плъзгачът „П“ е направен от еластична месингова пластинка с дебелина 0,4—0,7 мм и има размери 70 мм дължина и 10 мм ширина. Краят, който контактува с навивките на бобината, е леко сгънат около средата на пластинката, за да не се получи контакту ване с цяла плоскост, а само с една тясна ивица. На другия край се пробива дупка за закрепване към дървената поставка на приемника.
Бобината също се закрепва на дървената поставка със за-чистената ивица надолу, като чрез две подложки се повдига на около 8—10 мм от поставката.
Плъзгачът се монтира така, че при движението си винаги плътно да се притиска до зачистената ивица на намотката.
Общият вид на детекторния приемник е показан на фиг. 57.
Електрически, монтаж
За да се постигнат добри резултати, е необходимо свързва-нето на отделните елементи от схемата да става чрез калаени. спойки. За целта е необходим малък електрически поялник, калай1 и колофон. Краищата, конто ще се запойват, се почиет -ват предварително. Тайната на правене на добри спойки се състои в предварителното хубаво почистване и калайдисване на отделните краища, конто ще се запойват. Навикът да се почистват и калайдисват предварително краищата за запойване трябва търпеливо да бъде усвоен от всеки, който иска да стане добър конструктор.
Почистването става с обикновено ножче или шкурка, докато се получи хубав метален блясък. След това с помощта на на-гретия поялник зачистеният край се покрива с колофон, нагря-ва се добре и се калайдисва. Колофонът не позволява на зачистената повърхност да се окисли и прави спойката гладка и лъскава. Обикновено начинаещите не ползуват колофона при калайдисването и правенето на спойките и резултатите очевидно са лоши. Като правило да се помни: хубавите спойки стават само при добре почистени и калайдисани краища и при активното участие на колофона!* Използуването на киселина е абсолютно недопустимо!
1 За правене на спойки в радиоапаратурите не се използува чист калай, а калаена композиция — най-често 2 тегловни части калай и 1 тегловна част олово.
85
Когато се правят спойки с електрическия поялник, трябва да се изключват антената, земното съединение и връзката на апаратурата с мрежата. В противен случай при дефектен поялник (съединение между нагревателя и човката му) може да се получат редица нежелани последний, между конто изгаря-нето на някоя част от схемата. Особено застрашени в това отношение са транзисторите и полупроводниковите диоди. Те са в състояние да се повредят от една просто незабележима утечка между нагревателя и тялото на поялника, ако не е из-ключено земното съединение и антената, когато се правят спойки.
Резултати
За разлика от другите приемници детекторният приемник не ползува никаква допълнителна енергия от батерии или от мрежата. Звукът в слушалките се получава само за сметка на енергията, индуктирана в антената от радиовълните. Ето защо резултатите ще зависят от качествата на антената. Тези, конто са близко до някой радиопредавател, могат да се задоволяват и с една посредствена антена, но когато става дума за приемане от по-големи разстояния (50—100 am/), е необходима високо поставена антена.
Антената, която беше използувана за настоящий приемник, има следните данни:
Дължина наантенния проводник	— 10 м
Височина на антената над покрива	— 1,5 м
Антенен отвод от меден проводник с винилитова изоляция, запоен с калай към антената	— 7 м
Инсталацията е направена така, че антенният отвод, без да се допира до стената и без излишни чупки, се свързва с приемника.
С тази антена по всяко време на деня в София се приемаше силно Вакарелският предавател и по-слабо радиопредавателят в Благоевград (мощност 30 кет и разстояние 80 км). След 24 часа, когато местните предаватели не работят, се приема радио Солун.
б. Детекторен приемник с висока селективност и добро напасване към антената
Колкото и нищожно малка да е енергията, индуктирана от радиовълните в антената, при вземането на мерки за най-пълното й използуване могат да се получат изненадващо добри резултати.
86
Схемата на детекторния приемник на фиг. 56 има два съще-свени недостатъка:
1) Незадоволителна селективност, т. е. лошо разделяне на две станции, работещи на близки честоти.
2) Не са взети никакви мерки за напасване съпротивлението на консуматора (слушалките) към съпротивлението на източника (антената).
Тези слабости са отстраненив схемата на фиг. 58. Като из-ключим, че в нея е употребен променлив кондензатор, а не променлива бобина, тя се отличава от схемата на фиг. 56 по кондензатора С3, чрез който е включена антената към приемника, и по това, че веригата детектор-слушалки не е включена директно към трептягция кръг, а чрез отвод на бобината L.
Кондензаторът С3 намалява връзката на антената с трептя-щия кръг и благодарение на това шунтирагцото действие, което антената оказва на кръга, се намалява. Ако капацитетът на кондензатора С, е много малък (5—7 пф), селектив-ността на приемника ще бъде много висока, но ще се намали силата на прие-мането, защото малкият капацитет ще пропуска трудно антенните токове към приемника. Ако пък кондензаторът С3 е много голям (100—200 пф), той ще пропуска добре антенните токоне, връзката с ан
тената ще бъде силна, но избирателността на приемника — лота. Чрез опитното подбиране на капацитета на кондензатора С3 може да се намери такава компромисна стойност, при която за сметка на съвсем леко отслабване на силата на приемането се подобрява чувствително избирателността. Тази оптимална стойност на кондензатора С3 зависи както от параметрите на приемника, така и от параметрите на антената. За различните антени той ще има различии стойности. Ето защо в схемата е използуван кондензатор с полупроменлин капацитет.
Включването на веригата диод-слушалки към част от бобин-ната намотка спомага много за пълното използунане на енер-гията, индуктирана в антената. Един от основните закони при електрическите вериги гласи: „За да се консумира максимална мощност от даден източник, към
Фиг. 58
87
него трябва да се включи съпротивление, равн’о навътрешното съпротивление на източника“.
За да се отнеме максимална могцност от антената, трябва към нея да се включи консуматор със съпротивление, равно на вътрешното съпротивление на антената. Съпротивлението на антената е неизвестно, но за да се получат добри резул-тати, не е необходимо то да се знае. Достатъчно е да се по-знава принципът, по който може да се постигне съгласуване, за да се разреши по опитен път въпросът.
В схемата на фиг. 58 съгласуването става, като консуматорът (веригата диод-слушалки) се включва към част от бобинната намотка. Кол кото е по-малка частта от навивките, към конто е включен диодът, толкова общото съпротивление, включено към антената, е по-висско. Чрез подбирането на подходяща точка, от конто да се направи изводът, може да се постигне пълно съгласуване на съпротивленията и съответно на това— най-силно приемане.
Детайли
Ct — настройващ променлив кондензатор с въздушен диелектрик от тран-зисторния приемник „Прогрес“	2X220 пф
С2 — хартиен кондензатор	5000 пф
С3 — керамичен полупроменлив кондензатор 5... 45 пф
L — бобина за трептящ кръг — 70 навивки от литцендрат1, едкое лойна намотка, навита върху феритно тяло с диаметър 8 мм и дължина 60 мм. Отводът за диода е на правей от двадесетата навивка, броено от заземения край.
Д ‘— германиев диод	Д1А
Сл — слушалки (високоомни)	4000 ом
Конструкция и монтаж
На гетинаксова плочка с размери 80X60X1 мм са монтирани буксите „антена*, „земя“, „слушалки* и всички останали детайли от схемата. Бобината L е прикрепена към плочката с помощта на дебел конец. Двете секции на променливия кондензатор Сг са свързани паралелно, така че максималният капацитет на кондензатора е 440 пф. При запойване днодчето Дг трябва да се пази от прегряване!
1 Многожичен проводник, в който всяка отделка жичка е изол Ирана от дру-гите. 15X0,05 означава литцендрат, съставен от 15 отделки жички, всяка от конто има диаметър 0,05 мм.
88
Резултати
С антената» описана на стр. 80, приемникът да де много добри резултати както по отношение на избирателност, така и по сила на приемане. Мест-ните (национални) станции се
отделяха добре, а вечер се чуваха и няколко чужди станции.
в. Детекторен приемник в кутия от бонбони
Приемникът е интересен с детското си оформление. Схемата му е дадена на фиг. 59. Принципно тя е подобна на
Фиг. 59
схемата на фиг. 56 с тази разлика, че за настройка е използу-
ван кондензатор с променлив капацитет.
Фиг. 60
89
Детайли
Cj — променлив иастройващ кондензатор’	10... 400 пф
Кондензаторът е самоделен и конструкцията му е описана на стр. 169.
L — бобина за трептящия кръг	200 мкх
Навита е върху феритно тяло (парче от феритна антеиа) с диаметър 8 мм и дължина 55 мм. Има 60 навивки от литцендрат 15X0,05.
— високочестотен германиев диод от типа Д1А, Д1Б и пр.
Слушалките са високоомни	4000 ом
Конструкция
Всички детайли са монтирани на горния капак на бакелитова от ментолови бонбони. Разположението на частите и начинът на закрепването им се виждат от фиг. 60.
Приемникът е компактен и може да се използува при екскурзии, лагери и други походни. условия.
3.	ЛИНЕЕН ДВУЛАМПОВ 0-V-1 ПРИЕМНИК
Сега фабрични линейни приемници почти не се строят. За радиолюбителите обаче те представляват интерес, защото са прости по схема, икономични по отношение на материали и лесно се конструират. Те са трамплин в прехода към по-слож-ните радиоапаратури.
Линейните приемници са получили названието си от обсто-ятелството, че в тях приетите от антената високочестотни сигнали се усилват „линейно", без да им се променя честотата.
Блок схемата на линейния приемник се състои от три основ-ни части:
1)	високочестотен усилвател;
2)	детектор;
3)	нискочестотен усилвател.
Прието е следното съкратено означаване на броя на отделяйте стъпала в линейния приемник:
0-V-0 — радиоприемник само с детекторно стъпало (V). „Пула" лампи за усилване на ВЧ и „нула" лампи за усилване на НЧ.
0-V-1 — линеен приемник с едно детекторно стъпало и едно нискочестотно стъпало.
1-V-1 —- линеен приемник с едно стъпало за високочестотно ^тилване, едно детекторно стъпало и едно нискочестотно усил-вателно стъпало (фиг. 61).
90
1-V-2 и т. н.
На фиг. 62 е дадена схема на описания 0-V-1 приемник. Както следва от означението 0-V-1, тя се състои от едно детекторно стъпало и едно нискочестотно стъпало.
Фиг. 61
Аудаон
Радиолампата Лг работи в схема „аудион". Тя едновременно изпълнява следните функции: високочестотно усилване, решетъч-на детекция и нискочестотно усилване. Рядко може да се посочи друг случай с такова пълноценно използуване на възможностите на една радиолампа. Не случайно се казва, че аудионът е сър-цето на линейния приемник. Благодарение на вего по съвсем икономичен начин се получават едно голямо усилване и добра селективност.
91
Фиг. 62
/?7	|
°'6м I fu- +x^-
4240^50»
I 1 1
- 6,3t/1a
I
Високочестотна част
Високочестотната част на приемника се състои от паралел-ния трептящ кръг Lr Сг и няколко допълнителни елемента — антенния кондензатор Са и веригата за обратна връзка Z2 С2. Ролята на трептягция кръг е да избира станциите. С помощта на променливия кондензатор Сг той може да се настройва на всички честоти от средновълновия обхват — от 525 до 1605 кхц.
Обратна връзка
Обратна връзка се нарича връщането на част от усиления сигнал обратно на входа на усилватели. Възможни са два случая;
1. Отрицателна обратна връзка — когато усилениях сигнал, върнат към входа, чрез веригата на обратната връзка има фаза, обратна на входния сигнал. В такъв случаи усилването на схемата се понижава. Обикновено начннаещите смятат отрица-телната обратна връзка за вредна, нежелателна, защото понижава усилването. За сметка обаче на пониженото усилване тя стабилизира работата на схемата, намалява изкривяванията и подобрява честотната й характеристика. Отрицателната обратна връзка е едно от най-ефикасните средства за повишаване качествата на апаратурата.
2. Положителна обратна връзка — когато усиленнят сигнал, върнат по веригата на обратната връзка. съвпада по фаза с входния сигнал. В такива случаи усилването на схемата се повишава. Ако върнатият сигнал е много силен, схемата се обръща в генератор на самостоятелни електрически колебания.
С цел да се постигне голямо усилване и добра селективност със сравнително малко материали в схемата е приложена положителна обратна връзка.
Усилениях от лампата Лг високочестотен сигнал се взема от анода и се връща към решетъчния трептящ кръг Z1C1 чрез веригата Z2 — С2. Връзката е индуктивна — двете бобини и Z2 са навити на едно общо тяло и усилените ВЧ токове, протичайки през Z2, индуктират енергия в Lr. Дали обратната връзка ще бъде положителна или отрицателна, зависи само от посоката на тока в Z2, Ако връзката е била отрицателна, то като разменим (обърнем) краищата на бобината Z2, тя ще стане положителна.
Върнатата „положителна" енергия намалява загубите във ви-сокочестотния кръг и повишава селективността му. По този
93
начин се повишават десетократно и стократно чувствителност-та и избирателността на приемника.
Ако върнатата от анода енергия е по-голяма от загубите в трептящия кръг, в него се пораждат незатихващи колебания и лампата Лг се превръща в един генератор — миниатюрен предавател. Антената излъчва част от тези генерации и ему* щава в околността всички приемници, настроени на същата честота. В това се състои един от големите недостатъци на линейните приемници с обратна връзка.
Основен проблем е как да се получи стабилна обратна връзка с възможност за плавното й регулиране, така че ви-наги да се работа на „прага% при който се пораждат неза-тихващите колебания (при това положение приемникът има най-висока чувствителност), без да се преминава във възбуде-но (излъчващо) състояние.
В схемата е приложен един от най-ефикасните и „модерни“ начини — чрез регулиране на правото напрежение на втората решетка на аудионната лампа, която е пентод. Напрежението се регулира чрез потенциомера /?5.
Детекция
Детекцията на модулираните високочестотни токове става в решетъчната верига на лампата Лг За да се осъществи реше-тъчна детекция, са необходими следните условия:
1)	Решетката да има нулев потенциал (0 волта) спрямо катода на лампата.
2)	Решетъчното съпротивление Rr трябва да има стойност от I до 2 мегаома.
3)	Решетъчният кондензатор С3 трябва да има капацитет до 100 — 200 пикофарада.
Особено важно е първото условие. Достатъчно е да се включи едно съпротивление от 200 — 300 ом в катодна верига, т. е. да се получи на него напрежение 0,5 — 1 волт, за да престане да работи схемата като детектор.
Нискочестотно усилване
В нискочестотното усилване вземат участие и двете лампи. Лампата Лг и.грае ролята на предусилвател. Тя усилва слабите сигнали, получени в резултат на детекцията. Лампата Л2 се нарича крайна и има голяма изходяща мощност. Усиленото един път от Лг звуково напрежение се взема от товарного
94
(анодно) съпротивление /?3 на лампата и се подава чрез кон*-дензатора С6 на решетката на крайната лампа (Л2).
Ролята на прехвърлящия кондензатор С6 е следната: в точката а, откъдето се взема усиленото напрежение със звукова честота, има и високо постоянно напрежение (от токоизправи-теля); кондензаторът С6 спира високото право напрежение, което би повредило лампата Л2, а пропуска променливото звуко-во напрежение1.
Крайната лампа усилва подаденото на първата й решетка звуково напрежение и го превръща в мощно колебание на анодния ток, който, протичайки през трансформатора 7р1, съз-дава в шпулката на високоговорителя силен звуков ток. Тя може да да де изходяща мощност до 3 — 4 вата. Такава мощност имат и средноголемите суперхетеродинни фабрични приемници.
Режим на крайното стъпало
За да се получи максимална звукова мощност с най-малко изкривявания, крайната лампа трябва да се постави в предписания в паспорта й работен режим. Това ще рече, че на елек-тродите на лампата трябва да се подадат точно определени постоянни напрежения. Данни за техните стойности може да бъдат намерени във всеки справочник за радиолампите. Така например от книгата „Характеристики на радиолампите" от инж. Боянов може да се вземат следните данни за употре-бената в схемата крайна лампа 6П6С:
Анодно напрежение (Еа)	250 в
Напрежение на втората решетка (Ер2)	250 в
Напрежение на първата решетка (Ер1)	— 12,5 в
Аноден ток 1а	45 ма
Ток за втората решетка 1р2	7,5 ма
Изходяща мощност Ризх	3,6 вт
Товарно съпротивление Ra	5,0 к
Анодното напрежение и напрежението на втората решетка не са критични и могат да се движат в границите 220 — 260 в, без да се измени съществено анодният ток или въобще режимът на лампата. От най-голямо значение е точного спаз-ване на предписаното преднапрежение1 2 на първата решетка на лампата. Малки изменения в неговата стойност водят доголе-
1 Кондензаторите имат свойството да спират правото напрежение и да про-пускат променливото — толкова по-лесно, кол кото е по-висока честотата му.
2 Постоянното отрицатели© напрежение, подадено на първата решетка на радиолампата, на технически език се нарича преднапрежение.
95
ми изменения на анодния ток, до появяването на изкривявания и понижаване на изходящата мощност или до претоварване на лампата.
Напрежение от 220 — 250 в до анодите и вторите решетки на лампите се взема направо от мрежовия изправител. По-лучаването на отрицателно преднапрежение може да стане по няколко начина.
В случая се използува „автоматично" получаване на преднапрежение в катодното съпротивление RK. През него протича целият ток на лампата (Ja + JP2) и на краищата му се получава напрежение
— (Лг R/r
Това напрежение има „ + * към катода и “ към шаси. Първата решетка е включена чрез утечното съпротивление Rr към шаси и между решетката и катода се оказва приложено постоянното напрежение UK. За да не се влияе това напрежение от звуковите колебания на анодния ток, паралелно на катодното съпротивление Rh. се включва един кондензатор Ск с голям капацитет, наречен „катоден блок".
Щом като е известно преднапрежението, което трябва да има решетката спрямо катода, стойността на катодното съпротивление може да се изчисли по формулата
о __ Upi г  т • '’a t^pv За радиолампата 6П6С то ще бъде
RK -
12.5 . 103_ 12.5 в 45 + 7,5 ~ 52,5
240 ом,
а мощността му
Р =	UK = 52,5. Ю-з. ш,5	0,65 вт.
Друго важно условие, от което зависи получаването на го-ляма изходяща мощност с малки изкривявания, е спазването на предписаното товарно съпротивление Ra.
За лампата 6П6С то трябва да бъде 5 килоома, докато съпротивлението на шпулката на високоговорителя е само 4 ом, т. е. 1250 пъти по-малко от необходимия товар. Съгласуване-то на съпротивлението на високоговорителя с предписаното товарно съпротивление става с помощта на съгласуващия трансформатор ТР1. Отношението на навивките на първичната и вторичната намотка са подбрани така, че
/М? Ra
\TV2 /	Rbp
96
В нашия случай
/2800\2 = 5000.
\ 80 /	4
При това положение съпротивлението 4 ома, включено във вторичната намотка, се трансформира в съпротивление 5000 ома, включено към първичната намотка, и лампата получава предписания по паспорт товар.
Списък на частите
С2 %
С5 св cl Са а /?4 й f8
Л. л% вг
— променлив въздушен кондензатор
— керамичен полупроменлнв кондензатор
— керамичен кондензатор
— хартиен кондензатор
— хартиен кондензатор
— хартиен кондензатор
— хартиен кондензатор
— електролитен кондензатор
— керамичен полупроменлнв кондензатор
— съпротивление
— съпротивление
— съпротивление
— съпротивление
— потенциомер
— съпротивление
— съпротивление
— съпротнвление
— бобина 200 мкхн — вж. текста
— бобина за обратна връзка — вж. текста
— нзходящ трансформатор 4 вт
N1 — 2800 иавивки от ПЕЛ 0,15
— 80 навивки от ПЕЛ 0,70
Сечение на желязното ядро 4 см2 (Ш22)
— радиолампа — пентод
— радиолампа — лъчев тетрод
— високоговорител със съпротивление 4 ома (динамичен).
450 пф 10.. .50 пф
100 пф 10(Ж пф 400 в 0,1 пф 400 в 2000 пф 400 в 2000 пф 750 в 50 мкф 30 в 10.. .50 пф
1 М 0,25 вт 50 к 0,25 вт 0,15 М 0,5 вт 0,3 М 0,5 вт
0,5 М 1 вт 5 к 0,25 вт 0,6 М 0,25 вт 240 ом 1 вт
6К4П
6П6С
Конструкция
Бобините Lr и Z2 са навити на общо цилиндрично тяло с външен днаметър 25 мм и дължина 70 мм. има 150 навивки — еднослойна намотка от ПЕЛ 0,3, a L2 — 35 навивки, също от ПЕЛ 0,3. Разстоянието между намотките на Lr и Z2 е около 5 мм. Ако се разпола-га с други размери на тяло и жица за бобината, навивките на Ц може да се изчислят по формулата, дадена в приложенията. Навивките на L2 се избират от Д° < от тези на Lt.
О D
7 Радиолюбителски приемннцн
97
Всички части на приемника без високоговорителя и изправи-теля са монтирани на шаси от алуминиева (може и желязна) ламарина с дебелина 1 мм. По-дебела ламарина за сравнител-но леките детайли на приемника е безсмислено да се изпол-
зува. Това би довело само до излишни трудности при меха-ническата обработка на шасито.
Разно ложе нието на частите трябва да се обмисли така, че да се получат най-къси връзки. Особено внимание трябва да се обърне при разполагането на детайлите на аудиона и по-специално към съпротивлението и кондензаторите С2 и С3.
Един ориентировъчен чертеж на шасито е даден на фиг. 63. То се състои от основна част и две укрепващи шини.
Общият вид на конструкцията и разположението на основ-ните детайли се вижда от фиг. 61. Приемникът се захранва от изправител, монтиран на отделно шаси. При направата му може да се използува описанието на стр. 54.
Електрически монтаж и настройка
Порядъкът, в който трябва да бъде проведен електричес-кият монтаж, е от много важно значение за получаване на добри и сигурни резултати, с най-малко грешки и „аварии*. За целта е хубаво да се прочетат указанията на стр. 79.
98
Най-напред се свързват отопленията на лампите (единият проводник да се заземи!), включва се изправителят и се про-верява дали катодите се нагряват нормално.
Свързват се елементите на цялото крайне стъпало — лампата Л2, съпротивленията RK, R6 и /?7, кондензаторите С6, Су и С8, изходящият трансформатор ТР1 и високоговорителят ВГ. Ако се разполага с измерителен уред, трябва да се измери анодного напрежение (220—250 а) и решетъчното преднапрежение, получено на краищата на катодното съпротивление R. Ако то не е от порядъка 11,5—12,5 а, стъпалото има някаква нередов-ност и трябва да бъде старателно изеледвано.
При правилно подбрани и евързани детайли във високоговорителя не трябва да се чува никакъв звук освен едно едва забележимо бръмчене — фон от изправителя. Допирането с ръка до съпротивлението в решетъчната верига на лампата трябва да бъде съпроводено с чист и ясен басов звук (бръмчене).
Аудионното стъпало се евързва първоначално без кондензатора С2 и бобината £2. При правилно евързване фонът (бръм-ченето) във високоговорителя трябва много леко да се пови-ши, а доближаването с ръка до решетката на първата лампа JR предизвиква силно бръмчене, нивото на което трябва да може да се регулира с потенциомера /?5.
Трябва да се има предвид, че вследствие на голямото усилване, получено от двете радиолампа, решетъчният вход на JIt е много чувствителен. Дълги проводница за евързването на R} и С3 или доближаването до последните на захранващи-те вериги, особено на отоплителните проводници, ще доведе до постоянен силен мрежов брум във високоговорителя.
Без веригата за обратна връзка (С2 — Z2) схемата може да работи като обикновен линеен приемник и е възможно прие-мането на местната станция.
Завършването на електрическия монтаж става с включване-то на елементите С2 и £2. Кондензаторът С2 се довежда до максимален капацитет, а с /?5 се подава най-високо напрежение на втората решетка и опитно се установява как да се вържат краищата на бобината £2, за да се получи положителна обратна връзка. Наличието на положителна връзка се установява по пищенето, което се появява при някой положения на настройващия кондензатор. То се дължи на смесването на сигнала на приетата радиостанция и сигнала, който излъчва при-емникът при усилена положителна връзка.
Остава да се оточни капацитетът на полупроменливите кон-дензатори С2 и Са. Това става в продължение на по-дълго
99
време в процеса на експлоатиране на приемника. От стойността на С2 зависи постоянството на обратната връзка по целия сре-дновълнов обхват, а от Са — селективността на приемника. До известна степей ролите на двата кондензатора са взаимно свързани.
Може ли да се използуват други радиолампи?
Много често се разполага с никои радиолампи, конто за не-щастие не съвпадат с употребените в схемата. В такива случаи ни вълнува въпросът, може ли да се употребят други лампи и евентуално какво трябва да се промени в схемата?
На мястото на първата лампа Лг може да се употреби всяка друга, стига тя да е усилвателен пентод, например EF6. EF21, EF80, EF85, 6К7, 6Ж7, 6Ж8, 6КЗ, 6Ж4 и пр. Замяната става без каквато и да е промяна на стойностите на останали-те елементи в схемата.
Лампата 6П6С също може да се замени с всяка лампа, която е краен тетрод или пентод, например 6Ф6, 6П14, ELI 1, EL84 и пр. Промяна трябва да се направи само в стойността на катодното съпротивление и евентуално в броя на навивките на вторичната намотка (ако товарного съпротивление на новата лампа не е 5 килоома). Изчисляването на стойността на катодното съпротивление за всяка радиолампа става по посочения в текста начин.
Резултати
С 10-метрова антена по всяко време на деня се приемат 2—3 силни станции. Вечер броят на добре приеманите станции се увеличава до 20—30. Обратната връзка е стабилна и се регулира много плавно.
При подходяще подбран капацитет на антенния. кондензатор Са селективността на приемника е висока и силните станции не пречат на приемането на по-слабите.
4. ЛИНЕЕН КЪСОВЪЛНОВ 1-V-1 ПРИЕМНИК
Приемникът, показан на фиг. 64, е удобен за провеждане на слушателска дейност и радиовръзки с любителски късовъл-нови радиостанции. Той има много проста конструкция и може
100
да се направи лесно от всеки, който иска да се занимава с късовълнова дейност. Има три приемки обхвата:
80-метров обхват,	със	скала	от	3,45 до	3,70	мхц
40-метров обхват,	със	скала	от	6,90 до	7,20	мхц
20-метров обхват,	със	скала	от	13,50 до	14*45	мхц
Фиг. 64. Общ вид на приемника
Благодарение на напълно разлятите обхвати настройката на дадена честота става много лесно и точно. Приемникът работи с обикновена 10—20-метрова антена и може да захранва няколко чифта слушалки. Изправителят му е монтиран на отделна малко шаси и има изход за стабилизирано право напрежение 150 а/20 ма.
Схемата на приемника е дадена на фиг. 65. Тя се състои от високочестотен усилвател с лампата EF85, детектор-аудион с хексодната част на двойната радиолампа ЕСН81 и нискочес-тотен усилвател с триодна част на ECH8I.
Високочестотен усилвател
Високочестотният усилвател работи с два настроени трептя-щи кръга — решетъчен (входен) и аноден. Капацитетите на
101
двата кръга са образу вани от цяла каскада кондензатори с цел да се получи добро покриване :на обхватите. Настройката на кръговете става чрез кондензаторите С5 и С11э обединени в един двоен променлив кондензатор.
От формулата на Томсон за резонансната честота на треп-тящия кръг (2п)2/Ч,С= I следва, че капацитетите трябва да се отнасят така, както квадратите на честотите, т. е.
Стах f2Kp „
—------~
Cmin У^н
където: Стах — капацитетът на трептящия кръг при напълно затворен променлив кондензатор;
Cmin — капацитетът на кръга при напълно отворен променлив кондензатор;
/н,/кр— началната и крайната честота на приемания обхват.
За изброените любителски обхвати (вж. стр. 5) тези отношения са, както следва:
Обхват	/н	7 кр	(Укр/ н)2
80	3,50	3,65	1,09
40	7,00	7,10	1,03
20	14,00	14,35	1,05
Следователно точного покриване на обхватите може да стане, ако капацитетите при отворено и затворено положение на настройващия кондензатор се изменят в отношение съответно: 1:1,09; 1:1,03; 1:1,05. Ако капацитетът, включен към бобината при напълно отворен кондензатор, е 100 пф, то при напълно затворен той трябва да бъде:
1,09X100=109 пф — за 80-метровия обхват 1,03X100=103 пф — за 40-метровия обхват 1,05X100=105 пф — за 20-метровия обхват
Както се вижда, за различните обхвати максималният капацитет трябва да бъде различен. Това може да бъде постигнато, ако освен бобините диапазонният превключвател П2 превключва и допълнителви капацитети. Тогава любителските бандове ще бъдат разположени от край до край на скалата на приемника. Обаче с цел да не се усложнява превключва тел яти настройката на приемника такива превключвания в схемата не са из-ползувани. За трите приемки обхвата се използуват едни и
102
сыни кондензатори: С3, С4 и С5 към Ц и С9, С10, Си и С12 към L* Капацитетите им са подбрани така, че общият капа-цитет на кръговете да се измени в отношение около 1:1,15. При това положение любителските бандове заемат почти цялата дължина от 80-метровата скала на приемника, около една пета от дължината на 40-метровата скала и около една трета от дължината на 20-метровата скала. Като се има предвид, че при болшинството фабрични приемници любителските бандове заемат много по-малка част от скалата— 1/20-ь 1/50, то можем да кажем, че схемного разрешение за настройващите капацитети е напълно задоволително.
Конструктивно настройващите кондензатори С5 и Си са обе-динени в един двоен променлив кондензатор, какъвто се използува и при обикновените концертни супери. .Техният капацитет се измени от 15 — 20 до 400 — 500 пф, т. е. в отношение около 1:25. Благодарение на кондензаторите С3 и С4, респек-тивно С9 и С10 влиянието на променливите кондензатори С5 и С9 е дотолкова намалено, че при промяна на техния капацитет от 20 до 500 пф общият капацитет на каскадата се измени само с около 15 пф\ Главна заслуга за това имат последо-вателно включените кондензатори С4 и С1о. Така е постигнато едно добро разливане на обхватите.
В антеннии вход на приемника е включен превключвателят /Тр При приемане превключвателит е даден в положение „2“, а при настройка на предавателя — в положение „Iй. В положение „Iй антената се изключва от решетъчния трептящ кръг и се заземява. При изключване на антената автоматически към кръга се включва „еквивалентният“ капацитет С2.
Детекторно стъпало
Аудионното детекторно стъпало е сърцето на линейния приемник. Възможностите на радиолампата в него са максимално използувани. Тя едновременно изпълнява три функции:
1. Усилване на висока честота с положителна обратна връзка 2. Решетъчна детекция.
4. Усилване на детектираните нискочестотни сигнали.
Високата чувствителност и добрата селективност на линейния приемник се дължат единствено на аудионното стъпало, и то предимно на създадената в него положителна обратна връзка. Чувствителността и селективността рязко се повиша-ват, когато аудионът е близко до възбудено състояние, т. е. когато обратната връзка компенсира почти напълно висо-
103
Фиг. 65. Схема на приемника
кочестотните загуби в трептящия кръг и стъпалото е на прага на генерациите. Това критично състояние е обаче много неста-билно и трудно се задържа. Най-незначителни промени в за-хранващите напрежения, механически сътресения или темпера-турни изменения изваждат стъпалото от това състояние. Осно-вен проблем при конструирането на такива приемници е да се създаде схема, при която да се получи най-стабилна работа на аудионното стъпало и възможност за плавно регулиране на обратната връзка. Използуваният в средновълновите приемници начин за регулиране чрез променлив кондензатор във веригата на положителната обратна връзка е неудобен за късите вълни. Променянето на капацитета за регулиране на реакцията е свързан с разстройване на основния трептящ кръг и до изместване на приеманата честота.
В описвания приемник е използуван ецин много по-добър метод на регулиране, при който приеманата честота се запазва значително постоянна. За целта е използувана многоелектродна лампа (пентод или хексод) и регулирането на обратната връзка1 става по електронен начин чрез изменяне напрежението на втората решетка на лампата. Това се постига с променливото съпротивление Rg, включено в захранващата верига на втората решетка.
Напрежението на втората решетка влияе както на високо-честотното усилване на лампата, така и на нискочестотното. Нискочестотното усилване е най-голямо при напрежение около 20—30 в, докато високочестотното усилване непрекъснато се повишава чак до напрежения 150—200 в. Нискочестотното усилване е най-високо около 20—30 в и при по-високи напрежения бързо спада. Тогава кое напрежение е най-благоприят-но ? Високочестотното усилване е необходимо само за създаване на положителна обратна връзка. Ако се подбере разстоянието между бобините Z2 и Z3 така, че прагът на ВЧ генерации да се получи при напрежение 20—30 в, високочестотното усилване на лампата ще изпълни своето предназначение. При Същите напрежения и нискочестотният усилвател ще има най-високо усилване и общо чувствителността на приемника ще бъде най-висока. Това е възловото положение при настройването на аудионното стъпало.
1 Положителната обратна връзка е реализирана по индуктивен път. Част от усиления високочестотен сигнал се взема от анода на хексода и чрез бо-бината се прехвърля в бобината £2 на трептящия кръг.
105
Детекцията се извършва в решетъчната верига на лампата. В нея участвуват само елементите С13 и /?6. Подробности за решетъчната верига могат да се прочетат на стр. 84. Една характерна особеност на решетъчната детекция е получаването на нещо като автоматично регулиране на усилването. При силен входен високочестотен сигнал отрицателното напрежение на първата решетка на хептода се повишава (в резултат на де-тектирания прав ток, който протича през съпротивлението Rc) и общото усилване на стъпалото се намалява.
Детектирането на немодулирани, телеграфии сигнали става по същия начин, като се леко възбуди стъпалото. От смесва-нето на две честоти, входната и честотата, на която осцилира аудионното стъпало, се получават звукови биения.
Нискочестотно усилване
Както казахме вече, аудионното стъпало работи и като нис-кочестотен усилвател, и то с много висок коефициент на усилване — от 100 до 300 пъти! Това високо усилване се полу-чава благодарение на добре подбрано работно напрежение (20—30 в) на втората1 решетка на хексода, при което се получава възбуждане на стъпалото. Усиленото нискочестотно напрежение се взема от анодното товарно съпротивление /?10и чрез прехвърлящия кондензатор С18 се подава за допълнително усилване от триодната част на ЕСН81.
Съпротивлението R() играе ролята на високочестотен дросел, т. е. спира високочестотните токове, тъй като те с а необходи-ми само за веригата на обратна връзка С1бL3.
Слушалките са включени директив в анодната верига на триода.
Захранване
Критичният режим на обратната връзка се влияе силно от промените на захранващото напрежение. За да се получи един устойчив режим на приемане, захранването на приемника става със стабилизирано напрежение. Използувана е газоразрядната стабилизаторна лампа СГ4С, която дава стабилизирано напрежение 150 в. То се използува за захранване на правотоковите вериги на всички лампи, включително и на нискочестотната, въпреки че последната не се нуждае от стабилно напрежение.
1 По-точно би трябвало да се каже .на втората и четвъртата решетка*.
106
Този „луке" е допуснат само защото неината консумация е много малка (4—5 ма) и отделното й захранване би само усложнило конструкцията на съединителния куплунг с изправи-теля. Общата правотокова консумация е около 15 ма.
Отопленията на лампите не са заземени директно. Заземява-нето става с ентбрумер — 100-омов жичен потенциомер със
Фиг. 66. Схема на изправителя за приемника
заземен плъзгач. Положението на плъзгача се подбира така, че в слушалките да се получи най-слаб брум. Чрез него фонът на приемника се свежда до много ниско ниво.
За намаляване на индустриалните смущения, проникващи по токовата мрежа, във входа на изправителя е включен противо-шумов филтър.
Списък на частите
	а) Приемник — съпротивление	1 М	0,25 вт
	— съпротивление	200 ом	0,25 вт
*3	— съпротивление	25 к	0,25 вт
Ri	— съпротивление	1 к	0,5 вт
%,	— съпротивление	200 ом	0,5 вт
Re	— съпротивление	1,5 М	0,25 вт
R,	— съпротивление	0,3 М	1,0 вт
Rs	— съпротивление	0,5 М	1,0 вт
R3	— съпротивление	0,05 М	0,25 вт
Rio	— съпротивление	0,15 М	0,5 вт
Rn	— съпротивление	1,0 М	0,25 вт 1 А
K12 — съпротивление С/ — керамичен тример C2 — керамичен тример C3, C9 — керамичен кондензатор C4, Cjo — керамичен кондензатор C54-Clt — двоен променлив кондензатор С6 — керамичен кондензатор С7 — хартиен безиндуктивен кондензатор		5... 35 пф 5	35 пф 100 пф 25 пф 2X450 пф 50 пф 20000 пф	1,0 вт
107
С8 — хартиен кондензатор	50000 пф	400 в
С12 — керамичен дисков кондензатор	5000 пф	400 в
— въздушен тример	5... 30 н$тип	„Филипс*
С14 хартиен безиндуктинен кондензатор	50000 пф	
С15 — хартиен кондензатор	0,1 мкф	400 в
Ан Ge — хартиен кондензатор	2000 пф	400 в
С17 — хартиен кондензатор	20000 пф	400 в
Cl(i — хартиен кондензатор	4000 пф	400 в
Qg електролитен кондензатор	32 мкф	350 в
Go — хартиен кондензатор	0,1 мкф	400 в
Ср1Г Ср2, Ср3 ~ керамичен тример	5... 35 пф	
nt — „це-ка* ключе		
/72 — галетен превключвател	2 галети с 3X3 положении	
Лг — високочесютен пентод	Ег85	
А — триод-хексод	ЕСН81	
Бобините са навити на бакелитови тела с въишен диаметър 8 мм, дължи-
на 32 мм и имат феритни сърцевини Мб За 80-метровия обхват
£1 — 50 навивки универсална намотка от литцендрат 15X0,05
£2 — също като Lv Отводът е направен от 22'та навивки, броено от края — свързан с Т?4.
£3 — 11 навивки от литцендрат 15X0,05, навити на „куп“. Намотката £3 е навита на едно и също тяло с £2.
За 40-метровия обхват
£4 — 30 навивки от ПЕЛКЕ 0,3 — еднослойна намотка
£2 — съшо като £г Отводът е направен от 12-та навивка, броено от края* свързан с
£3 — 7 навивки от ПЕЛКЕ 0,3, навити върху L откъм края й, свързан с /?4. 20-метровия обхват
Lt — 12 навивки от ПЕЛ 0,5 — еднослойна намотка
L2 — също като Lv Отводът е направен на 5-та навивка, броено от края, свързан с R4.
К — 3 навивки от ПЕЛКЕ 0,3, навити до £2 откъм края й, свързан с Z?4.
б) Изправител
3 к 2—4 вт
0,1 м 0,25 вт
32 мкф 350/380 в
10000 пф 500/750 в
500 мкхн
— съпротивление
/?2,	— съпротивление
Сх — електролитен кондензатор
Cv С3, С4 — хартиени кондензатори £Р £g — дросели
Д, А — германиеви диоди	ДГЦ-27
Лг — газоразрядна стабилизаторна лампа СГЧС
Тр — мрежов трансформатор	15 вт
— 2100 навивки от ПЕЛ 0,18
/У2 —1800 навивки от ПЕЛ 0,14
7V3 — 72 навивки от ПЕЛ 0,7
сечеиие на желязното ядро 4,5 см2 (Ш 22)
Конструкция
Общият вид на приемника без изправителната част и кутията е даден на фиг. 64. Той е оформен в добре екранизираща ме-тална кутая с размери 210X130X120 мм.
108'
На челната плоча са извадени копче за потенциометъра /?8, диапазонния превключвател /72, копче за настройка (Сд-нСц)? ключето /7^ антенната букса Аг и изхода за слушалките.
Чертежите на шасито са дадени на фиг. 67. То се състои от четири основни части — шаси, странични плочи и челна плоча. Сглобката им става с помощта на винтчетата М3.
При разполагането на елементите на схемата върху шасито най-голямо внимание трябва да се отдели към диапазонния превключвател /72 и бобините. Централно и най-благоприятно
109
място се отдели за бобините £2/£3 (80 лс), L2[L3 (40 м) и £2/£? (20 м), включвани към втория трептящ кръг. Входните бобини £1 (80 ж), Lt (40 ж) и £j (20 м) трябва да се разположат далеко и с перпендикулярни оси спрямо горните бобини. Пре-включвателите /722, /723 и /724 могат да бъдат на една и съща галета, но превключвателят Пг1 трябва да бъде непременно на самостоятелиа галета, разположена близко до входните бобини. Всичко това се прави с цел да не се получи самовъз-буждане на високочестотното усилвателно стъпало, в което входният и изходният кръг са настроени на една и съща честота.
Антенният вход, кондензаторите Сг, С2 и ключът П1 са отдели© екранирани с тънка алуминиева ламарина (0,8 мм).
Изправителят с мрежовия филтър са монтирани в отделка малка кутийка с цел да не се внасят индустриалните смущения в приемника. Общата консумация от изправителя (има се предвид и консумацията на стабилизаторната лампа СГ4С) е около 25 ма прав ток при напрежение 200 в и 0,6 а промен-лив ток при 6,3 6.
Мрежовият противосмутителен филтър е добре екраниран от останалите части на изправителя, а съединителният кабел между изправителя и приемника е с метална ширмовка. Кабелът има 4 изолирани проводника със сечение 1,5 см2 — два отопли-телни, един за +150 в и един за —150 в (заземен!).
Настройка
Настройката на високочестотното стъпало е сравнително проста. С помощта на дипмера, описан на стр. 60, тя се прави бързо и лесно. Поставя се диапазонният превключвател £72 в положение „80-метра" и се затваря напълно двойният промен-лив кондензатор (C5 + Cu). С феритните сърцевини се настройват 80-метровите бобини така, че резонансната честота на кръговете да бъде около 3,45 мхц. При отворен кондензатор честотата им би трябвало да бъде около 3,7 мхц. Бобините за 40-метровия обхват се настройват при отворен променлив кондензатор на честота 6,90 мхц, а за 20-метровия обхват — на 13,90 мхц. Тези настройки се правят с дипмера при даден на „нула“ потенциометър /?8.
След тези настройки приемникът е „почти* готов. Остава да се подберат стойностите на кондензаторите Ср във веригата за обратна връзка така, че генерациите на всеки обхват да се пораждат при това положение на потенциометъра Д>8, при което
110
се получава най-голямо нискочестотно усилване. Първо трябва да се намери това критично положение на потенциометъра. За целта се прекъсва веригата за обратна връзка в точката и се включва антената. Избира се някоя силна телефонна станция на някой от бандовете (най-лесно на 40- или 20-метровия банд) и се отбелязва положението на потенциомера, при което сигналите се чуват най-силно. Свързва се отново прекъснатата верига в точката „а“ и без да се променя положението на потенциометъра, се регулират донастройващите кондензатори Ср във веригата на обратната връзка така, че да се получи критичната връзка, при която генерациите започват да се по-раждат. При тази настройка може да се наложи да се промени броят на навивките на бобините за обратната връзка.
След това се прави наново фина настройка на бобините в анода на ЕГ85 така, че любителските бандове да се разполо-жат в средата на скалата, а входните бобини се настройват на най-силно приемане.
Нискочестотното стъпало е много просто и не се нуждае от допълнителна настройка.
В процеса ва експлоатацията се подбират капацитетите на тримерите Q и С2.
Резултапш
Благодарение на добре регулируемата положителна обратна връзка приемникът има много висока чувствителност и добра селективност. Особено при приемането [на телеграфии немоду-лирани сигнали той може да съперничи на един много сложен и обемист късовълнов супер.
Приемникът беше използуван в продължение на няколко го-дини за работа на любителска късовълнова станция и се оказа много стабилен и удобен. На 40- и 20-метровия обхват с него се приемат инициали от VK, ZL, W и пр.
Едно от добрите му свойства е, че работи много „чисто“ и не се влияе много от индустриалните смущения. Това позво-лява да бъдат приети и разбрани и най-слабите антенни сигнали.
5. МАЛЪК ДВУЛАМПОВ СУПЕР ЗА СРЕДНИ ВЪЛНИ
Всеки радиолюбител, който за първи път пристъпва към суперхетеродинен приемник, има нужда от проста, добре раз-работена схема, по възможност с малко материали и въпреки това с добри показатели.
111
От тази гледна точка настоящият приемник се явява много подходящ. Той представлява един „съкратен" супер с едно междучестотно стъпало, по-малко от нормалното. Независимо от тази „икономия" чувствителността и селективността на приемника благодарение на приложената положителна обратна връзка и на решетъчната детекция са близки до тези на един „нормален" малък супер.
За опростяване на апарата в материално конструктивно отношение той е разработен само за един вид вълни — средни. Употребени са радиолампи U-серия, конто се захранват направо от мрежата, без мрежов трансформатор.
Входен кръг
Решетъчният (входен) трептящ кръг се състои от бобината Z2 и кондензаторите С2 и С3. Той е индуктивно куплиран с антената, като антенната бобина Zt и бобината Z2 са навити на общо цилиндрично тяло. Кондензаторът С2 е променлив; с него резонансната честота на кръга може да се изменя в предел ите на средновълновия обхват — от 525 до 1605 кхц.
Ролята на входния кръг като преселектор, който отстранява проникването на сигнали с огледална честота, е описана на стр. 26.
Осцилатор
Характерна особеност на всички суперхетеродинни приемници е преобразуването на честотата на антенните сигнали. За това преобразуване е необходимо допълнително високочестотно напрежение с определена честота, което във всеки супер се произвежда от специално осцилаторно стъпало.
Осцилаторното стъпало на приемника работи с триодната част на двойната лампа UCH81. Осцилаторният трептящ кръг се състои от бобината Z4 и кондензаторите С8, С9 и С10. Елементите му с а така подбрани, че с помощта на променливия кондензатор С9 резонансната честота /0 на осцилаторния кръг да се изменя в пределите от 990 до 2070 кхц и винаги да бъде с 465 кхц по-висока от резонансната честота /а на входния кръг, т. е.
f0—fa=465 кхц.
Главна роля за спазване на горната разлика има спрягащият кондензатор С8, включен последователно на осцилаторната бобина.
112
Осцилаторният кръг е включен към анода на триода чрез прехвърлящия кондензатор С7, а съпротивлението R4 служи за подхранване на анода с право напрежение от изправителя.
Положителната обратна връзка, благодарение на която се получават незатихващи колебания в осцилатора, се осъществява между анода и решетката на триода чрез индуктивната връзка на бобините L3 и L4.
Стойностите на анодното съпротивление R4 и на утечката R3 са близки до предписаните от фирмите производителки на UCH81.
При нормална работа на осцилатора и анодно напрежение около 200 в анодният ток трябва да бъде около 5,4 ма, а токът през утечката R3 — около 240 мка.
Смесване
Смесването е умножително и става в хексода на UCH81 (фиг. 68). Високочестотно напрежение, индуктирано от антен-ните токове във входния трептящ кръг. се подава на първата решетка на хексода, а напрежението от местния осцилатор — на третата решетка. Хексодът е фабрично предназначен за работа като смесител. Втората му решетка служи като екран между първа и трета решетка и прави честотата на осцилатора напълно независима от честотата на антенните сигнали.
В резултат на смесването в анодната верига протичат токове с честоти /0 — /а. Те имат същата модулационна форма както антенните токове и следователно носят същата звукова информация. Затова е прието да се казва, че в смесителното стъпало става преобразуване на честотата на входните сигнали.
Най-благоприятният режим за смесване с UCH81 е даден на стр. 118. Напрежението от 125 в на втората решетка се постига чрез включване на съпротивлението Rs, а кондензаторът С4 се поставя за високочестотно заземяване на решетките,
Отрицателното напрежение за първата решетка се получава в катодната верига, като с променливото съпротивление R3 неговата стойност може да се регулира в широки граници — от —2 до —20 в. По този начин в схемата е осъществено регулиране на усилването.
Междучестотен филтър
Междучестотният лентов филтър се състои от трептящите кръгове Ь5 Си и L6 С12, настроени на междинната честота /Ж“465 кхц. Те са направени от висококачествени материали
8 Радиолюбителски приемници
113
Фиг. 68. Схема на приемника
и имат Q-фактор около 150—170. Преимущество™ на ленто-вия филтър пред единичния трептящ кръг е в много по-бла-гоприятната честотна характеристика на филтъра. Тя има широко, равномерно плато и стръмни отвесны страни (фиг. 96), с което се доближава много до идеалната П-образна форма. Благодарение на това лентовият филтър пропуска с добра равномерност една ивица с широчина 9 кхц около средната честота 465 кхц.
Да. си представим, че до антената пристигат сигналите на четири радиопредавателя, работещи на честоти 818, 827, 836 и 845 кхц, а осцилаторът на приемника е настроен на честота 1292 кхц. В резултат на смесването в анода на смесителната лампа ще се получат токове с честоти, както следва :
1292 — 818 -= 474 кхц 1292 - 827 - 465 кхц 1292 — 836 = 456 кхц 1292 - 845 -= 447 кхц
Междинночестотният филтър ще пропуске добре само сигналите с честоти около 465 кхц, който съответствуват на предавателя, работещ на 827 кхц, а всички останали ще спре. В такъв случай приемникът ще приеме програмата на Радио София 827 кхц. Честотата, на която е настроен входният кръг, не е от значение. Ако той е настроен на 827 кхц, програмата на Радио София ще се приема силно. Ако е настроен на някоя друга честота, например 800 кхц, приемникът пак ще приема Радио София, но значително по-слабо.
За да се компенсира част от загубите и за да се подобри селективността на междинния филтър, в него е приложена по-ложителна обратна връзка чрез допълнителна бобина 17. Кое-фициентът на обратната връзка се регулира с променливия кондензатор С13. Подбира се такъв коефициент, че да бъдат почти напълно компенсирани загубите, без обаче да се пораждат не-затихващи колебания.
Детекция
Използувана е решетъчна детекция с триодната част на UCL82, тъй като решетъчният детектор работи добре и при слаби входни сигнали и има по-голямо усилване. Тя се осъществява благодарение на еднопосочната проводимост на пространство™ решетка-катод. За постигане на качествено детектиране с малко изкривявания съпротивлението /?7 в решетката на детектора трябва да има стойност от 1 до 2 мегаома, а кондензаторът С14 — от 100 до 200 пф.
115
Нискочестотно усилване
Детектираните сигнали се подлагат на двукратно усилване — от триода и от пентода на UCL82, което е напълно достатъчно, за да се получи звукова мощност от 1 ват, каквато е номи-налната изходяща мощност на употребената крайна радиолампа.
За намаляване на нелинейните изкривявания в крайното стъпало е приложена отрицателна обратна връзка. Част от усиления звуков сигнал се взема от анода на изходящия пентод и се връща към решетката му чрез веригата /?9—С15—С16. Връзката е отрицателна, защото при всяка радиолампа сигналът, получен на анода, е дефазиран на 180° спрямо сигнала, действуващ на решетката й. Стойността на /?9 и С15 са подбрани така, че да се получи добра корекция на честотната характеристика на усилвателя.
Отрицателното напрежение от—-16 волта за първата решетка на крайната лампа се получава в съпротивлението То е включено в минусовата верига на изправителя и през него протича общият ток, неконсумиран от радиолампите UCL82 и UCH81.
Неговата стойност се изчислява по закона на Ом
R= ~иР^ I общ.
В случая —6^ = 16 в, а I общ=50 ма и Ry3 = iQ3 = 390 ом
50
Мощността на съпротивлението е 16.50.10-3=0,86 вт.
Този начин на получаване на отрицателно напрежение за решетките на лампите се нарича „полуавтоматичен".
Изправител
Приемникът се захранва директно от електрическата мрежа,като необходимия за лампите прав ток се получава чрез еднопътно изправяне с UY85. Тя може да дава ток до 110 ма. Анодът на крайната лампа се захранва от „плюса на първия електролитен кондензатор, а за останалите лампи напрежението се филтрира допълнително чрез съпротивлението /?12 и кондензатора С18. Кондензаторите С18 и С19 са електролитни, с голям капацитет и независимо от това, че във филтъра не е използуван дросел, пулсациите на правото напрежение са незначителни.
При монтирането на кондензатора С19 да се обърне внимание корпусът му да не бъдезаземен! Напрежението на пър-
116
вия електролит (Ct9) е около 230 в, а на втория (С18) — около 200 в, а консумираният общ ток — 50 ма,
В анодната верига на UY85 е включено съпротивлението /?14— 90 ома, което предпазва катода на изправителната лампа, като ограничава максималната стойност на токовия импулс.
Отоплителна вепига
Лампите от U-серия са пригодени за серийно отопление, тъй като имат еднакъв отоплителен ток — 0,1 а. Сумата от ото-плителните напрежения за трите лампи UCH81, UCL82 и UY85 е 19+50+38=107 волта. Това позволява отоплителната верига; да се включи чрез едно допълнително съпротивление направо към електрическата мрежа, без да се ползува трансформатор..
Върху допълнително съпротивление трябва да се отложи напрежение 220—107=113 в (при ток 0,1 а!). Неговата стойност се определи от закона на Ом.
Г) U 113	19Г,
= х = 130 ома
Върху това съпротивление се отлага доста голяма мощност— 12 вт, затова то се навива от съпротивителната жица върху керамична тръба с диаметър 15—20 мм, така че да се охлажда добре.
Списък на частите
Q — хартиен кондензатор	500 пф 500 в
Cv Q — двоен променлив кондензатор за радиоприемник „Комсомолец"
Q+io — керамичен полупроменлив кондензатор 5...35 пф
С4,С5	— хартиен кондензатор	0,02^-01 мкф 400 в
С6	—	керамичен	кондензатор	50	пф
С7	—	керамичен	кондензатор	500	пф 400 в
Cs	—	керамичен	кондензатор	390	пф
СП,С12 —	керамичен	кондензатор	180	пф
С13	— полупроменлив кондензатор	5.. . 35 пф
С14	—	керамичен кондензатор	100	пф
С15	—	хартиен кондензатор	500	пф	500	в
С16	—	хартиен кондензатор	20000	пф	400	в
С17	—	хартиен кондензатор	2000	пф	750	в
Qs'Qg —	електролитен кондензатор	50	мкф	380 в
Qo	—	електролитен кондензатор	50	мкф	30 в
— съпротивление	200 ом 0,25 в.
R2	—	потенциометър	18	аг	I вт
Rg	—	съпротивление	4Z	к 0,25 в.
R±	— съпротивление	15 к 1 вт
Rj	— съпротивление	18 к 1 вт
ТТ7
я6 £
Rio ** R12 *<13
L1
— жично съпротивление за ток 0,1 а ИЗО	ом	15 вт
— съпротивление	1	М	0,25
—	съпротивление	200	к	0,5 вт
—	съпротивление	2	М	0,25 вт
— съпротивление	50	к	0,25	вт
— съпротивление	680	к	0,25	вт
—	съпротивление	2	к	1	вт
—	съпротивление	300	ом	1	вт
—	съпротивление	90ол« 0,25 вт
—	антенни бобини 250 навивки от ПЕЛКЕ 0,1, универсална на-
z2
ВГ
мотка, навити на тялото на £2
— бобини за решетъчния кръг — 120 навивки от литцендрат 15Х^,05 — универсална намотка, навита на бакелитово тяло с ди-аметър 8 мм и феритна сърцевина Мб. Разстояние между Ц и Z2 6 мм.
•— осцилаторна бобина — 60 навивки от ПЕЛКЕ 0,15 универсална намотка, навита на тялото на Z2
—- междинни бобини от приемник „Комсомолец"
— 20—25 навивки от ПЕЛКЕ 0,15, навити „на куп“ до бобината Z6.
— изходящ трансформатор от приемник „Комсомолец"
— 3000 навивки от ПЕЛ 0,13
—• 100 навивки от ПЕЛ 0,44
Сечение на желязото 3 см2
— високоговорител от приемник „Комсомолец".

Настройка
Електрическата схема на приемника е проста и не се нуждае от никаква допълнителна настройка. След привършването на монтажа е необходимо само да се проверят режимите (напрежението на токовете) на отделните лампи. Те трябва да съвпадат със следващите режими, препоръчвани от фирмите произво-дителки на радиолампите:
UCH81 — триод-хексод с отопление 19 в/0,1 а
а) триодът като осцилатор:
Еа	la	Ra	Rp	1р
200 в	5,4 ма	15 к	47 к	240 мка
б) хептодът като смести тел
Еа	Еры	Epi	la		Rp^-a	Як
200 в	125 в	-2,6 в	7,6 ма	4,3 ма	18 к	200 ом
UCL82 — триод-пентод с отопление 50 в/0,1 а а) триодът като НЧ усилвател
118
Еа	/а |
200 в 0,6 ма
/?р I £р
200 к 10-^20 М I 0 в
б) пентодът като НЧ усилвател клас А
Еа
Ер2
£pt
1а
ZP2
7?а
200 в
200 fi
— 16 в
35 ма
7 ма
5,6 к
Га
1 вт
UY 85 — токоизправителен диод с отопление 38 в/0,1 а
		Стах	7?а	и~
220 в	110 ма	100 мкф	90 ом	215 в
Настройката на високочестотните кръгове със сигналгенера-тор изисква следната подготовка:
1) Временно се изключва входният трептящ кръг	от
решетката на хексода и на негово място се включва едно съпротивление от 50—100 k.
2) Полупроменливият кондензатор С13 се отваря напълно.
Най-напред се настройва междинният лентов филтър. Изхо-дът на сигналгенератора се включва при капацитет 20—40 пф към първата решетка на смесителната лампа и се установява за честота 465 кхц — модулиран сигнал. Кръговете на фил-търа се настройват по максимален звук, чрез феритните сърцевини на бобините L5 и £6. При въртенето на сърцевините трябва да се чувствуват добре изразени максимуми в звука. След точната настройка на кръговете кондензаторът С13 постепенно се зат-варя, при което изходящият сигнал трябва да се повишава. Ако не се получи този ефект, трябва да се разменят краищата на бобината Lr Коефициентът на обратната връзка се регу-лира с С13 така, че стъпалото да бъде далеко от точката на възбуждането, за да се осигури нормална работа на апарата, даже при известно покачваве на мрежовото напрежение.
След това се преминава към настройката на осцилаторния кръг, която става в следната последователност:
1)	Проверява се дали има осцилации. Един от най-сигурните начини е измерването на решетъчния ток на генераторната лампа. За целта в решетъчната верига между /?3 и катода се включва микроампермер с „минус" към съпротивлението /?3. Ток от
119
100—400 мка съот ветствува на нормални генерации. За полу-чаване на генерации евентуално ще трябна да се разменят кра-ищата на 3.
2)	Затваря се напълно двойният променлив кондензатор^С.„ С9 и сигналгенераторът се установява на честота 525 кхц, представляваща началото на средновълновия обхват. Върти се феритната сърцевина на бобината £4, докато се чуе сигналът.
3)	Отваря се напълно променливият кондензатор С2, С9, сигналгенераторът се установява 1600 кхц — високочестотният край на средновълновия обхват и с донастройващия кон-дензатор С1о се настройва кръгът така, че да се чува сигналът на генератора.
Повторно се настройва кръгът при честота 525 кхц — със сърцевината на бобината и при честота 1605 кхц — с пара-лелния донастройващ кондензатор.
Последен се настройва входният кръг. Той се включва от-ново към решетката на сместителната лампа, а сигналгенераторът се свързва към антенния вход. Решетъчният кръг се настройва за две честоти, близки до краищата на средновълновия обхват — 600 и 1500 кхц. Установява се сигналгенераторът на честота 600 кхц. Завърта се променливият кондензатор С2С9, докато се приеме сигналът и чрез ферита на £2 се настройва входният кръг на максимално приемане.
Настройката на честота 1500 кхц става по същия начин, но не чрез бобината, а с паралелния донастройващ кондензатор С3.
Въобще при настройката на входящите и осцилаторните кръгове в приемниците трябва да се спазва следното правило: кръгът се настройва първо на дълговълновия край на обхвата чрез бобината и след това на късовълновия край на обхвата — чрез донастройващия кондензатор.
Настройката и измерването на различните токове и напрежения в описвания приемник става, като регулаторът на усилването (Т?2) е даден на „най-силно“ положение.
Резултати
Въпреки малкия брой на употребяваните лампи приемникът по чувствителност и селективност може да се сравнява с такива трилампови приемници като „Пионер* „Комсомолец* и пр. Той работи напълно добре с малка външна антена.
Звуковите качества на приемника се подобряват значително, като се използува високоговорител с по-голям диаметър, мон-тиран на отделна акустична дъска с размери над 300X500 мм.
120
6.	5-ЛАМПОВ КОНЦЕРТЕН СУПЕР С АКУСТИЧЕН ШКАФ
Приемникът е разработен с два вълнови обхвата: късовъл-нов от 18 500 до 5800 кхц и средновълнов от 1605 до 525 кхц. Освен това нискочестотната му част може да се използува като грамофонен усилвател.
Оформен е в елегантен радиошкаф (фиг. 69) с два високо-говорителя и електрически грамофон и има много добри акус-
Фиг. 69
тични показатели: равномерно възпроизвеждане на тонове с честоти от 50 до 15000 кхц и изходяща мощност до 3 вт при нелинейни изкривявания, по-малки от 5%.
Схемата на приемника е дадена на фиг. 70. В нея са употре-бени 5 модерни лампи от Е серия, както следва:
ЕСН81 — смесител + осцилатор (— преобразувател)
EBF80 — усилвател на междинна честота 4- детектор
ЕСС83 — нискочестотен пре дусил вате л
EL84	— усилвател на мощност (изходяща лампа)
EZ80	— токоизправителна лампа
121
Фиг. 70
В схемата е използувано едно от най-рационалните схемни разрешения за превключването на обхватите. Преминаването от „къси" на „средни" вълни става чрез затварянето на минимален брой (само 3!) контакта — kv k2 и k3. Обхватният пре-включвател има общо 4 положения с 6 контактам вериги, чрез конто се осъщестяват следните видове работа: I — къси вълни,. II — средни вълни, III — грамофон и 0 — изключгено. Състоя-нието на контактите — k6 за всяко едно от четирите положения на обхватния ключ е дадено в следващата схема, като с X са означени затворените контакти.
№	Вид на рабогата	л.		k3	1 k.		
0	изключено						
I	къси вълни	X	X	X	X	X	X
п	средни вълни				X		X
ш	грамофон					X	X
При положение „изключено" контактът k6 е отворен и веригата с мрежата е прекъсната.
При положение „къси вълни" контактите klt k2, k3, k±, k5, и k( са затворени. Средновълновата антенна бобина £4 е дадена на късо от kA и антенните токове протичат само през късо-вълновата антенна бобина £2. С решетъчните бобини положение™ е аналогично: средновълновата решетъчна бобина Ls е дадена на късо от k% и в кръга участвува само късовълновата бобина £3. Нейната индуктивност е така подбрана, че чрез про-менливия кондензатор С4 кръгът може да се настройва на честота от 18 500 до 5800 кхц.
В осцилаторния кръг е включена само късовълновата бобина L6 (k3 е даден на късо!). Положителната обратна връзка между анода и решетката на осцилатора е индуктивна — ви-сокочестотните ано дни токове протичат през £7 и се индуктират в £6 (кондензаторите С18 и С1б са „добри проводници" за честоти от късорълновия обхват).
При положение „средни вълни" контактите k19 k2 и k3 са от-ворени. Антенните токове протичат последователно през бобините £2 и £4. По-голямата част от антенната енергия се отдава в бобината £4, тъй като тя има много повече навивки от £2. От £2 и £4 високочестотната енергия се прехвърля индуктивно към бобините £3 и £5.
124
Индуктивността на входния кръг се състои от сбора на ийдуктивност на последователно свързаните бобини L3 и Ь5. В случая обаче късовълновата бобина L3 дава съвсем малък принос и нейното влияние може да се пренебрегне, тъй като индуктивността й е около 150 пъти по-малка от тази на сред-новълновата бобина Z5.
Индуктивността на £5 и капацитета на С3 се подбират при настройката така, че разонансната честота на входния кръг да може да се измени от 1605 до 525 кхц.
Осцилаторът коренно променя схемата си при прехода от къси към средни вълни. От осцилатор с индуктивна обратна връзка при отваряне на конт. латор с капацитивна обратна връзка, както е показано на фиг. 71. В случая кондензаторът С15 играе две важни роли. Той участвува в капа-дитивния делител, чрез който се осъществява положител-ната обратна връзка между анода и решетката на триода, и същевременно чрез него се реализира спрягането на честотите на осцилаторния и входния кръг. Благодарение на него разликата /о — /а е винаги близка до 465 кхц при всяко положение на двойния променлив кондензатор С4С12.
При положение „грамофон" контактът к5 е затворен, а към входа на нискочестотния усилвател е включена грамофонната мембрана. Същевременно контактът k4 в катодната верига на междинночестотната лампа е отворен. По този начин се избягва едновременното приемане на радиосигнали.
Автоматично регулиране на усилването
Радиолампите ЕСН81 и EBF80 имат променлива стръмност и са фабрично предназначени за работа в схеми с автоматично регулиране на усилването.
В случая командващо отрицателно напрежение за първите решетки на хептода (ЕСН81) и пентода (EBF80) се взема от товарного съпротивление на диодния детектор, откъдето се
125
взема и звуковото напрежение за нискочестотния усилвател. Постояннотоковата компонента на детекторного напрежение от точката ип“ се подава към решетъчните съпротивления R2 и /? чрез RC-групата R12—C19. Времеконстантата на послед-ната е много важна за добрата работа на системата за АРУ. При RC константи, по-малки от 0,02 сек, през веригата на АРУ прониква и нискочестотно звуково напрежение, което води до сидни нелинейни изкривявания. Ако пък /?С-константата е много голяма, например R—1 м, С=10 мкф и /^С-10 сек, системата за АРУ ще работи с голяма инертност; тя ще се задействува с около 10 сек закъснение след изменението на входния сигнал. Затова /?С-константата на групата /?12—С19 се избира в границите на 0,1 до 0,05 сек (в случая — 0,07 сек}.
Нискочестотен усилвател
В нискочестотния усилвател с а използува ни двойният триод ЕСС83 и изходящият пентод EL84.
Първият триод работи с катодна отрицателна връзка (няма катоден кондензатор). Освен това в анодната му верига е включен филтърът /?17С29, който „повдига“ басовете.
Лампите и Л5 също са обхванати от дълбока отрицателна връзка: част от усиления сигнал от вторичната намотка /V3 на изходящия трансформатор се връща към катода на Л4.
Наложените отрицателни връзки намаляват усилването, но двата триода на ЕСС83 осигуряват една предостатъчна чувст-вителност на входа на усилвателя.
Чрез приложените отрицателни обратни връзки качествата на усилвателя са силно подобрени. Лентата на пропускане е разширена от 30 хц до 20 кхц, а нелинейните изкривявания при изходяща мощност 3 вт са по-малки от 5%.
Превключвателят Пх дава възможност за едно тристепенно коригиране на честотната характеристика на усилвателя в об-ластта на високите честоти.
Особеност на нискочестотния усилвател е схемата, по която е свързан изходящият трансформатор Трг. Той има една допълнителна намотка Д<2, която служи като „дросел" в изглаж-дащия филтър на мрежовия изправител. През N2 протичат захранващите токове за всички електроди освен анодния ток на крайната лампа Л5. Магнитного поле, създадено от тях в желязото на изходящия трансформатор, е насочено в обратна посока на полето, създадено от анодния ток на крайната
126
лампа. По този начин средната магнитна индукция, при която работи изходящият трансформатор, е намалена, което позво-лява линейното трансформиране на по-големи такива амплитуди.
Захранване
Изправянето е двупътно с двойния диод EZ80. Средният консумативен ток е около 65 ма при право напрежение около 250 в.
Чрез употребени електролитни кондензатори с голям капацитет (50+50 мкф} в изглаждащия филтър на изправителя и на ентбрумера /?21, влючен в отоплителната верига на лампите, е снижен мрежовият фон на приемника до много ниско (неза-бележимо по слух) ниво.
Списък на частите
Q -	слюден кондензатор	470 пф	350 в
с3, с5 — G+612 ™	керамичен кондензатор тример кондензатор тип „Филипси двоен въздушен променлив кондензатор хартиен кондензатор	50 пф 5... 35 пф 2x450 пф 0,1 мкф	250 в
+> С9 — 6*t0> 6*17	керамичен кондензатор керамичен дисков кондензатор	120 пф 5000 пф	350 в
6*13» 614 сг~ 9 —	полупроменлив кондензатор тип „Филипс0 керамичен кондензатор стирофлексен кондензатор	5... 35 пф 380 пф 1000 пф	250 в
6*18»	хартиен кондензатор	0,047 мкф	250 в
6*20» 6*21 6*22» С2в, Cw 		керамичен кондензатор керамичен дисков кондензатор	120 пф 5000 пф	350 в
6*23» С24	- С25 — С — ь27	керамичен кондензатор стирофлексен кондензатор хартиен блоккондензатор	200 пф 6800 пф 0,5 мкф	250 в
6*28 63О» Q2» 63I 		хартиен кондензатор хартиен кондензатор	0,05 мкф 0,02 мкф	400 в
63З 634 —	слюден кондензатор електролитен кондензатор	220 пф 100 мкф	12 в
635 		керамичен кондензатор	5000 пф	350 в
6*3б + 6*37 		двоен електролитен кондензатор	2X50 мкф 350/380 в	
£1 -	съпротивление	200 ом	0,25 вт
^8	съпротивление	0,5 М	0,25 вт
Я3, Rio —	съпротивление	47 к	0,25 вт
	съпротивление	120 ом	0,25 вт
R$ —	съпротивление	25 к	1 вт
R& R9	съпротивление	1 к	0,25 вт
9 ~	съпротивление	36 к	1 вт
Ru* ^12	съпротивление	1,5 М	0,25 вт
R1&R17 —	съпротивление	43 к	0,5 вт
127
— съпротивление			1 М	0,25 вт	
Mis Аю ^22 ^23 ^24 ^26 ^27 ^28	— съпротивление — съпротивление — потеиниометър — съпротивление — съпротивление — съпротивление — съпротивление — съпротивление — съпротивление — съпротивление — съпротивление — съпротивление		4>/ к	0,25	вт 36 к	0,5	вт 1 М логаритмичен 10 М	0,25	вт 9,1 к	0,25	вт 180	к	0,5 вт 680 к	0,25	вт 56 к	0,25	вт 43 к	0,5	вт 150 ома	0,5	вт 16 к	0,25	вт 1	к	2 вт		
£2 ^3 4	— антенен филтър 370 сална намотка — антеннна бобина КВ версална намотка — решетъчна бобина слой на намотка — антенна бобина СВ	навивки от литцендрат 7X0,05 — 25 навивки от ПЕЛКЕ 0,15 КВ — 15 навивки от ПЕЛ 0,6 — 400 навивки от ПЕЛКЕ 0,1			универ- — уни- — едно- — уни-
версална намотка
£5 — решетъчна бобина СВ — 130 навивки от литцендрат 20 X 0,05 — универсална намотка
£6 — бобина за обратва връзка КВ — 8 навивки от ПЕЛКЕ 0,13 — еднослойна намотка
L] — осцилаториа бобина КВ — 13 навивки от ПЕЛКЕ 0,55 еднослойна намотка
£g — осцилаториа бобина СВ — 80 иавивки от ПЕЛКЕ 0,13 универсална намотка
L9—L12 — междинни бобини от приемника Турист или от друг приемник с междинна честота 465—468 кхц
Бобините £t—£? са навиги на полистиролови тела с диаметър 7 мм и феритни сърцевини М 5.
Tpt — изходящ трансформатор
— 2300 навивки от ПЕЛ 0,15
N2 — 800 навивки от ПЕЛ 0,13
Ng — 85 навивки от ПЕЛ 0,80
Сечение на желязното ядро 4 см2 (Ш22)
— мрежов трансформатор
М — 130 иавивки от ПЕЛ 0,31
1V2,	— И00 навивки от ПЕЛ 0,16
Мд —41 иавивки от ПЕЛ 0,57
N5 — 41 навивки от ПЕЛ 0,9
Сечение иа железното ядро 9 см2 (Ш32)
Конструкция
На фиг. 72 е дадена снимка на шасито на приемника, от която се вижда разположението на основните детайли. Шасито е направено от алуминиева ламарина (1 мм) и има дължина 320 мм, широчина 150 мм и дълбочина 50 мм. Бобините са
128
разположени под шасито в непосредствена близост до вълно-вия ключ (под настронващия кондензатор)» Те са монтирани на самостоятелна гетинаксова плочка. През средата на цокъла на EBF80 минава една екранираща пластинка от 0,3 ММ же-
Фиг. 72
лязна ламарина. Нейното наличие е много важно за отстраня-ване на самовъзбуждането на междинночестотния усилвател. Други екранировки не са правени.
Общият вид на радиошкафа е даден на фиг. 69. Той е изра-ботен от талашит с дебелина 18 мм, по чертежи, дадени на фиг. 73. Съединяването на отделимте елементи е направено със студено казеиново лепило.
Настройка
Първоначално трябва да се провери дали напреженията и токовете, измерени в различните вериги на схемата, съвпадат с предписаните в характеристиките на лампите стойности. Особен© важно е да се спазят напреженията, предписани за първи-те и вторите решетки.
При пентодите изходящите мощности Ризх и коефициентът на нелинейните изкривявания К силно зависят от стойността на товарното съпротивление /?т, включено в анода на лампата. Както показва фиг. 74, има една оптимална стойност /?опт на товарното съпротивление, при която изходящата мощност е
! Радиолюбителски приемници
129
най-голяма и същевременно нелинейните изкривявания — най-малко. Тази стойност за пентода EL84 е 5000 ома. Товарного сопротивление се определи от сопротивление™ на шпулките на високоговорителя, включени към вторичната намотка N2, и
Фиг. 74
от отношение™ на навивките в първичната и вторичната намотка на изходящия трансформатор
В случая
; Явг=^-=4 ома; R& = 352.4=5000 ома. /V2 oU	z
Това равенство за всеки конкретен случай трябва да бъде проверено.
Коригирането на честотната характеристика на един усилва-тел е сложна работа, която изисква специална измерителна апа-ратура. Един практичен и резултатен способ е прослушването на грамофонни плочи. За да бъде преценката реална, е необходимо високоговорителите да бъдат монтирани в акустичния шкаф и да се използуват висококачествени грамофонни плочи и мембрана.
Нискочестотната част на схемата е много опростена, вериги-те за отрицателните обратни връзки са честотно независими и нискочестотният усилвател не се нуждае от никакви специални настройки. Достатъчно е използуваните високоговорители да бъдат качествени, за да се получи едно равномерно възпроиз-веждане на звукови честоти от 50 до 15 000 хц. За да се по
131
лучи отрицателна обратна връзка, ще трябва евентуално да се разменят краищата на вторичната намотка TV2 на изходящия трансформатор.
При подбирането на стойностите на /?13, С25 и С26 може да се допусне по-голяма свобода с оглед да се получи едно приятно звучен е.
Настройката на високочестотната част става в следния по-рядък: 1) междинни кръгове; 2) осцилаторни кръгове: 3) вход-ни кръгове.
Сигналгенераторът се установява на честота 465 кхц и из-ходът му се куплира чрез кондензатор 50-—100/гф към анода на междинночестотната лампа Л& Настройват се кръговете Ltl и £12 С21 на втория междинен филтър на честота 465 кхц — по максимален сигнал на изхода на приемника.
Отпойва се кондензаторът С6 и към първата решетка на смесителната лампа се свързва изходът на сигналгенератора. Настройват се на честота 465 кръговете на първия междинен филтър £9С8 и £10С9 и отново прецизно се донастройват кръговете £цС*20 И
След това се пристъпва към настройка на осцилаторните кръгове и последно — на входните. Настройката става по описания на стр. 108 начин с това допълнение, че първо се на-стройва приемникът на къси вълни (осцилаторът чрез £6 и С13 и входът чрез £3 и С5) и след това на средни вълни (осцилаторът чрез £8 и С14 и входа чрез £5 и С3).
Филтърният кръг LtC2 се настройва на междинната честота 465 кхц — по минимален сигнал на изхода на приемника, като сигнализаторът се куплира към антенния вход през кондензатор около 50 пф.
7.	ГОЛЯМ АМ-ЧМ КОНЦЕРТЕН ПРИЕМНИК
Като пример за голям първокласен приемник с възможности за приемане както на амплитудно модулирани, така и на честотно модулирани сигнали описваме настоящий 9-лампов концертов супер. Сложността на конструкцията на един такъв мно-гообхватен приемник ве оправдана саморъчната изработка на бобинния блок и на обхватния превключвател. Наличието обаче на готови детайли и цели блокове от фабрични приемници облекчава и прави възможно напраната на подобен приемник в люби телеки условия.
132
В описваната конструкция са използувани детайли от радиоприемник „Симфония", конто са намират на нашия пазар. Това от своя страна налага в основни линии да се използува и схемата на приемника „Симфония".
Технически данни
Честотни обхвати:
Дълги вълни 145—350 кхц (2060 — 856 м)
средни вълни 520—1600 кхц (575—187 м)
къси вълни I 5,8—11,5 мхц (52—26 м)
къси вълни II 11,5—22 мхц (4,30—4,11 м)
Междинна честота при AM приемане — 468 кхц
Междинна честота при ЧМ приемане — 10,7 мхц			
Чувствителност (npi		и 50 мет	изходяща мощност)
за	дълги вълни	около	60 мкв
за	средни вълии	около	30 мкв
за	къси вълни I	около	50 мкв
за	къси вълни II	около	50 мкв
за	УКВ	около	10 мкв
Потискане на огледалния сигнал за дълги вълни	около — 60 дцб
за средни вълни	над —	30	дцб
за къси вълни I	над —	12	дцб
за къси вълни И	над —	10	дцб
Селективност по съседен канал
за AM (при разстройка + 9 кхц) — над 30 дцб
за ЧМ (при разстройка + 300 кхц) — над 26 дцб
Лента на пропускане
за AM — от 3 (тясна) до 7 (широка) кхц
за ЧМ — от 110 кхц
Чувствителност на грамофонния вход — по-добра от 250 мв за полу-чаване на мак си мал на изходяща мощност.
Изходяща мощност — 7,5 вт при К =10%.
Осъществено е пространствено звучене на приемника с помощта на два допълнителни странични високоговорителя.
Работа на УКВ
УКВ-програмите са честотно модулирани (ЧМ), което им поз-волява да имат много по-широк честотен и динамичен диапазон, т. е. по-високо в сравнение с AM програмите.
По нормите на O1RT, по конто се работи в България, УКВ радиообхвата има граници от 64 до 73 мхц.
133
По нормите на CCIR, приети в Западна Европа,УКВ радио-обхватът е от 88 до 100 мхц.
Радиоприемниците за УКВ-ЧМ программ са нормални супери, конто се отличават от обикновените АМ-супери по това, че работят с много по-висока междинна честота — 10,7 мхц, и че имат друг вид детектор, предназначен за детектиране на ЧМ сигнали.
Високата междинна честота се.налага от следните две съо-бражения:
1) За да се получи добро потискане на сигналите с огле-дална честота, е желателно междинната честота да не бъде по-ниска от х/10 от честотата на приеманите сигнали, т. е. при входни сигнали с честота 70 мхц тя трябва да бъде над 7 мхц.
2) Широчината на честотната лента, излъчена от УКВ пре-давателите, е около 100 кхц. Това налага лентата на пропускав междинните кръгове да има същата широчина, което мо-же да се постигне само при висока резонансна честота на кръ-говете.
УКВ приставка
Тя съдържа едно преобразувателно стъпало, чрез което входните сигнали с честота 64—73 мхц се преобразуват в сигнали с честота около 10,7 мхц, на която са настроени кръ-говете на междинночестотния канал. В описания приемник УКВ приставката е изпълнена с индуктивна настройка чрез пред-вижвапе на сърцевините на бобините. Използуван е двойният триод ЕСС85. Левият триод (по схемата) работи като УКВ усилвател. Входът е симетричен, ненастроен, а в анода е включен един трептящ кръг, конто чрез копчето „УКВ настройка^ се настройва на честота от 64 до 73 мхц. Десният триод работи като УКВ-автоосцилиращ смесител. Осцилаторният кръг, включен към решетката на триода, се настройва на честота от 74,7 до 83,7 мхц, така че разликата между осцилаторната честота и входната да бъде равна на 10,7 мхц — междинната честота при приемане на УКВ.
Междинночестотен канал
Междинните кръгове, настроени на 468 кхц (за приемане на дълги, средни и къси вълни) и на 10,7 мхц (за приемане на УКВ), са свързани последователно и поставени в общи метал-ни екранировки. Благодарание на голямата разлика в честота-
134
та на кръговете всеки един представлява „късо“ съединение за резонансната честота на другия и не е необходимо отдел-
ното им включване. Само кръгът, настроен на 10,7 мхц, включен в анода на хексода на ECH8I, се дава на късо през кон-тактите Ж (8—9), за да не се получи „запушване* на лампата при приемане на къси вълни, когато осцилаторът работи на честота 10,7 мхц или на цяло число пъти по-ниска от нея.
135
При натискане на клавиша „УКВ“ стават следните пре-включвания:
jl -fee 8з
Фиг. 75а. Схема на приемника
1.	Изключва се анодното напрежение на триода на ЕСН81 и се включва анодното напрежение на УКВ приставката. Това става с контактите уЖ (1 — 2—3).
136
2.	Освобождава се късото съединение на кръга, настроен на 10,7 мхц в анодната верига на ECH8I — чрез контактите е (7-8-9).
3.	Дава се на късо напрежението за АРУ — чрез контакта е (4-5).
4.	Към входа на нискочестотния усилвател се включва изхо-дът на детектора за ЧМ сигнали — чрез контакта е (1—2).
Широчината на пропусканата лента при междинна честота 468 кхц може да се изменя в пределите от 3 до 7 кхц чрев приближаване и отдалечаване на бобините в лентовите филтри.
Детекция
За детектиране на AM сигнали е използуван обикновен дио-ден детектор — детекцията става с единичния диод на ЕАВС80, който взема високочестотен сигнал от последний меж-динен кръг, настроен на 468 кхц.
За детектиране на ЧМ сигнали е използуван несиметричен дробен детектор, който работи с двата диода от В-системата на ЕАВС80- При приемане на AM програма входът на НЧ усилвателя се включва към диодния детектор, а при ЧМ програми — към дробния детектор.
АРУ
Автоматично регулиране на усилването при приемане на AM програми се прилага на лампите Лг (ЕСН81) и .//2 (EF89). Напрежение за АРУ се взема от диодния детектор и се подава на решетките на лампите чрез една RC верига с инертност (времеконстанта) 0,1 сек.
При приемане на ЧМ програми сигналът е достатъчно постоянен и не се нуждае от АРУ. Затова при натискане на клавиша УКВ АРУ веригата се дава на късо от контакта е (4—5).
Индикатор на настройката
Използуван е оптически индикатор на настройката — ЕМ80 (Л8). Решетката на ЕМ80 взема напрежение едновременно от диодния детектор (чрез Z?4= 12И) и от дробния детектор (чрев /А-2/И). По този начин се избягва едно допълнително пре-включване на входа на оптическия индикатор при преминаване от AM на ЧМ приемане.
137
Нискочестотен усилвател
В соответствие с богатите възможности на честотномоду-лираните программ нискочестотната част на приемника е с много високи качествени показатели. Използувано е мощно проти-вотактово крайно стъпало с лампите Л5 и Ле (EL84). Те рабо-тят в линеен режим (клас Л) с цел да се получат минимални изкривявания. Изходящата мощност на стъпалото е 8 вт при коефициент на нелинейните изкривявания, по-малък от 5%.
В нискочестотния усилвател има наложени редица отрицателни обратни връзки, благодарение на който е разширен чес-тотният диапазон на усилвателя.
Десният триод на ЕСС83 работи като фазопреобразувател с разпределен товар. Звукови напрежения, дефазирани на 180°, необходими за първите решетки ELS4, се вземат съответно от катодния и анодния товар на лампата.
Левият триод на ЕСС83 и триода на ЕАВС работят като усилватели на напрежение.
Честотни коректори и звукови регистра
Честотната характеристика на НЧ усилвателя може да се коригира в широки граници. От една страна, има възможност за плавна корекция на високите и ниските тонове, а, от друга страна, на дискретно избиране на честотната характеристика. Плавного регулиране на „басовете" става чрез потенциомера /?2, а на височините — чрез /?3. Едновременно с повдигане на височините се разширява и лентата на пропускане на междин-ночестотния усилвател при AM приемане. За целта е осъщест-вена маханическа връзка между оста на потенциомера и под-вижните бобини на лентовите филтри.
Дискретного избиране на звуковия регистър на усилвателя става чрез клавишите „Оркестър", „Джаз" и „Говор".
Тези честотни корекции ставят в анодната верига на първия нискочестотен триод (ЕАВС80).
Акустически система
Постигането на пространствено звучене се получава чрез 3 високоговорителя. Един 6-ватов говорител е монтиран на челната плоча на кутията и е предназначен за възпроизвежда-не на тонове предимно от нискочестотната част от звуковия спектър. Той е включен директно към вторичната намотка на
138
изходящия трансформатор. Други два 2-ватови високоговори-теля са монтирани на двете странични стени на кутия-та. Те имат по-малък диаметър на мембраните и са пред-назначени да възпроизвеждат предимно високи тонове. Едно електрическо разделяне на честотите се постига чрез кондеи-затора, включен последователно във веригата на страничните високоговорители.
Грамофонен вход
При натискане на клавиша „Гри входът на нискочестотния усилвател се изключва от детекторната трупа на приемника и се превключва към буксите „Грамофон". Това става чрез кон-тактите а (7—8—9). Същевременно чрез контактите а (2—3) се изключва анодното напрежение на лампите (ЕСН81) и Л3 (ЕСС85). По този начин се блокира работата на високочес-тотната част на приемника.
Данни за никои детайли
Използуван е бобинен блок от приемник „Симфония". С успех може да се използува бобинен блок и от приемниците „Концерт" или „Симфония 10", които по схема почти не се различават от този на „Симфония".
L± — антенна бобина КВН — 18 навивки от ПЕЛКЕ 0,13 — уннверсална намотка
L2 - антенна бобина KBI — 25 навивки от ПЕЛКЕ 0,13 — универсална намотка
Zg — антенна бобина СВ Н- ДВ — 550 навивки от ПЕЛКЕ 0,1 — универсална намотка
д4 — бобина за антенен филтър на честота 468 кхц — 370 навивки от литцендрат 7X0,05 — универсална намотка
L5 — решетъчна бобина КВП — 13 навивкн от ПЕЛКЕ 0,5 — еднослойна — решетъчна бобина KBI—30 навивки от ПЕЛКЕ 0,35 — еднослойна
L? — решетъчна бобина СВ — 50 навивки от литцендрат 15x0,05 — уннверсална намотка
L8 — намотка на феритната антена — 38 навивки от литцендрат 15x0,05 — еднослойна
Д) — решетъчна бобина ДВ — 415-1-115 навивки от ПЕЛКЕ 0,1 — универсална намотка
Ло — осцилаторна бобина КВП — 13 навивки от ПЕЛКЕ 0,5—еднослойна — осцилаторна бобина KBI — 30 навивкн от ПЕЛКЕ 0,31 — еднослойна
£12 — осцилаторна бобина СВ — 80 навивки от ПЕЛКЕ 0,13— универсал
Лц — бобина за обратна връзка КВП — 7 навивки от ПЕЛКЕ 0,13 — еднослойна
А15 — бобина за обратна връзка KBI — 8 навивки от ПЕЛКЕ 0,13 — еднослойна
139
Междинните бобини също са от приемник „Симфония". Не-подвнжните бобини за 468 кхц имат по 184 навивки от литцен драт 7X0,05, навита на куп. Подви жните бобини имат по 6 навивки от същия проводник.
Междинните бобини за 10,7 мхц имат по 14 навивки от ПЕЛКЕ 0,15.
С успех могат да се използуват междинни бобини и от приемниците „Мелодия", „Мелодия 10“, „Концерт" и „Симфония 10".
Изходящият трансформатор има 2X1150 навивки — първи-чна намотка от ПЕЛ 0 17. Изводите за вторите решетки на EL84 са направени от 250-та навивка, броено от средния край.
Мрежовият трансформатор има първична намотка ^93 навивки от ПЕЛ 0,55 (за 150 в) + 238 навивки от ПЕЛ 0,41 (за 220 в). Вторичната намотка 2X270 в има 2X8^0 навивки от ПЕЛ 0,21. Отоплителната намотка за изправителната лампа (<Я9) има 24 навивки от ПЕЛ 0,62, а намотката за отопление на останалит е лампи — 24 навивки от ПЕЛ 1,2.
Настройка
Преди да се премине към настройка на високочестотните кръгове на приемника, трябва да се изследват работните ре-жими на лампите и да се провери дали те отговарят на по-сочените в ламповите характеристики най-благоприятни режими.
Преценка за нормалното състояние на електрическите вериги може да се направи по посочените в схемата напрежения на по-характерните точки в схемата.
Особено важно е да се подаде нормално отрицателно напрежение на решетките на лампите EL84, работещи в крайнего противотактно стъпало. За да работи то в режим „клас А" с най-малко изкривявания, е необходимо напрежението, получено в катодното съпротивление 120 ом, да бъде в граничите 7—9 в.
Високочестотната настройка се започва от междинните кръгове. Най-напред се настройват кръговете за ЧМ и след това за AM. Настройката става с феритните сърцевини на бобините. В любителски условия настройката е най-добре да се проведе в обикновен сигналгенератор или дипмер. Трябва да се има предвид, че дробният детектор не реагира на амплитудно мо-дулирани сигнали (каквито обикновените сигналгенератори произвеждат) и затова настройката на междинния ЧМ канал не може да стане „на слух". За индикатор трябва да се из-
140
ползува окото (ЕМ80) на приемника или пък чувствителен волтмер (около 20 кома/волт), включен между точката „Х“ (на дробния детектор) и шаси. Междинните кръгове за ЧМ (УКВ) се настройват на 10,7 мхц, а кръговете за AM — на 468 кхц.
В осцилаторните кръгове за КВ1, KBII и СВ има по два еле-мента за настройка —- индуктивността на бобините —Z9 и полупроменливите кондензатори, включени паралелно към тях. От настройката на тези елементи зависи приемният обхват на приемника. Осцилаторната честота е избрана с 468 кхц по-ви-сока от приеманата, така че за обхват КВ II (11,5 4- 22 МХЦ) тя трябва да бъде 11 368-ь22 468 кхц. Дълговълновият край на обхвата (при затворен променлив кондензатор) се настройва чрез феритните сърцевини набобините, а късовълновият (при отворен променлив кондензатор) — чрез донастройвашите кондензатори.
В решетъчните (входните) кръгове също има по два изме-няеми елемента — индуктивността на бобините £10—Z12 и до-настройващите кондензатори, включени успоредно към бобините. Чрез тези елементи се осъществява точното спрягане на входната и осцилаторната честота за две точки от всеки прие-мен обхват. Едната точка се избира в началото на приемния обхват (при почти затворен кондензатор), като настройката се извършва чрез феритната сърцевина на бобината. Другата точка се избира в края на обхвата (при почти отворен променлив кондензатор) и настройката се извършва с полупроменливия кондензатор.
Настройката се извършва в порядъка KBII, KBI, СВ и ДВ.
УКВ приставката е най-добре да се настрои с помощта на дипмер. Настройката на решетъчния и осцилаторния кръг става чрез полупроменливите кондензатори, включени успоредно на бобините £16 и Z17. При средно положение на сърцевините на бобините първият кръг (Z16) се настройва на честота около 60 мхц, а вторият (Z17) — на честота около 70,7 мхц. Анод-ният кръг чрез бобината Z18 се настройва на междинната честота 10,7 мхц.
Една окончателна донастройка се извършва по-късно при експлоатацията на приемника.
КЪСОВЪЛНОВ СУПЕР С ЕДИНИЧНО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧЕСТОТАТА
Това е един приемник за любителски късовълнови радиостанции, направен с най-обикновени материали. Използувани са детайли от фабричен концертен приемник. Настройката му не
141
е тежка и може да бъде направена от всеки, който е свикнал да работа с дипмер.
Приемиикът е с единично преобразуване и има стандартна междинна честота — 465 кхц. Състои се от високочестотен усилвател с два настроени кръга, преобразувателно стъпало (осцилатор + смесител), междинночестотен усилвател, аудионно стъпало, нискочестотен усилвател и стабилизатор на напре-жението.
Високочестотна част
Високочестотното усилване се извършва с пентода EF80 който има голяма стръмност (6,8 ма)в) и ниско ниво на шу-мовете.
В решетката и анода са включени кръгове, конто се нас-тройват на приеманата честота. За настройка е употребен обикновен троен променлив кондензатор с максимален капаци-тет 3X450 пф. Разливането на обхватите става чрез включ-ването на допълнителните кондензатори С2 — С3, С12 — С13 и С22—С23. Техните стойности са така под брани, че общият ка-пацитет на кръговете се измени в границите 34—38 пф1, с което се постига честотно покритие в отношение 1:1,05. Ако на затворен променлив кондензатор съответствуват честота 3,5, 7 или 14 мхц, то на отворен кондензатор ще съответствуват 3,7, 7,4 или 14,8 мхц, което отговаря на едно добро разливане на обхватите.
Употребени са висококачествени бобини, навити на трулиту-лови тела с феритни сърцевини за настройка. Бобините за раз-личните обхвати се превключват чрез галетен превключвател (/7ХХ—/715).
Кръговете имат Q-фактор средне около 50. Чрез двата кръга се постига потискане на огледалната честота, както следва: за 80-метров обхват — 60 дцб за 40-метров обхват — 48 дцб за 20-метров обхват —- 36 дцб
Основното регулиране на усилването на приемника става във високочестотното стъпало, като се измени работното напрежение на втората решетка на EF80 (ЛД Това се осъществява чрез потенциомера /?3, чрез който напрежението на решетката, а оттам и усилването може да бъде намалено до нула.
Включен е и монтажният капацитет.
142
Преобразувателно стъпало
Преобразуването на честотата се извършва с триод-хексода ЕСН81, който едновременно изпълнява функциите на осцила-тор и смесител.
Осцилаторът е изпълнен по класическа схема, с настроен кръг в анода на триода и се захранва с отделно, стабилизирано напрежение 150 в. За всички приемки обхвати е избрана осцилаторна честота, по-висока от входната.
Смесването е умножително и става в хексодната част на лампата.
Междинночестотно стъпало
В него има два двузвенни лентови филтри, настроени на честота 465 кхц. Употребени са междинни „трансформатори" от приемника „Хр. Ботев".
Бобините £7 и L* на втория междинен филтър са отдалечени на разстоянието 35—40 жж една от друга, за да се отслаби връзката между кръговете. В същия филтър чрез бобината /,9 е приложена регулируема положителна обратна връзка, чрез която се подобрява рязко селективността на приемника. Така например без обратна връзка лентата на пропускане на меж-динночестотното стъпало е около 6000—7000 херца, а с обратна връзка, близка до точката на самовъзбуждането, пропус-кателната лента се стеснява до няколкостотин херца.
Аудионен детектор
Аудионът е „сърцето“ на приемника. Освен детекцията чрез него се създава и регулира положителната обратна връзка във втория междинен филтър. За аудионна лампа е използу-вана хексодната част (Л4) на ЕСН81 (втора!). Основният проблем за плавно регулиране на обратната връзка е разрешен по един от най-добрите начини — чрез изменяне на работното напрежение на втората (в случая втора + четвърта) решетка. За целта в делителя на напрежение — /?17 е използувано променливото съпротивление /?г7.
Детекцията в аудиона е решетъчна, с което още повече се повишава чувствителността на приемника.
Отоплението на лампата става от отделка намотка на мре-жовия трансформатор, към която е включен ентбрумер за на-маляване на мрежовия фон в слушалките.
143

о
Ралиолюбителски лриемиици
Фиг. 76. Схема на приемника за 3, 5, 7 и 14 мгхц
Нискочестотно усилване
Благодарение на аудиона, който работи и като нискочестотен усилвател, общото нискочестотно усилване е голямо — около 1000 пъти. Триодната част на ЕСН81 е използувана за „крайня" лампа". Чрез пасващия трансформатор 7\ могат да се захранят няколко чифта слушалки.
Захранване
Изправителят е монтиран на отделно шаси.
Правотоковата консумация на приемника е около 55 ма при напрежение 250 в. На шасито на приемника е монтирана газо-разрядната стабилизаторна лампа СГ4С, която дава 150 в ста-билизирано напрежение за осцилатора и аудиона.
Изправителят е монтиран на отделно шаси и се куплира с приемника чрез ширмован кабел. Отоплителните намотки са две : 6,36/0,9 а — за лампите ЛХ,Л2 и Л3 и 6,3 в/0,Зп—за Л4 4~ Л5.
Данни за изправителя могат да се вземат от стр. 54.
Списък на частите
4-Си		— троен въздушен променлив конден	-	
		затор	3X450 пф	
С2,	С12, С22	— керамичен кондензатор	100 пф	
с,3	Cis >Саз	— керамичен кондензатор	30 пф	
с4,	Cjo	— керамичен кондензатор	100 пф	
cs		— променлив въздушен кондензатор	5... 50 пф	
се,	С7, cg	— хартиен кондензатор	20 000 пф	400 в
С®,	Сц, Cjg	— хартиен кондензатор	20000 пф	400 в
С15		— керамичен кондензатор	50 пф	
С16,	c17	— слюден кондензатор	160 пф	
С] 9,	C32> c36	— хартиен кондензатор	10 000 пф	400 в
Сго		— керамичен кондензатор	400 пф	400 в
с24>	C2S jC^s	— хартиен кондензатор	20 000 /;</>	400 в
с26.	c27	— слюден кондензатор	160 пф	
с28		— керамичен кондензатор	120 пф	
С30		— въздушен тример тип „Филипс"	5... 35 пф	
Gp	Cgs	— хартиен кондензатор	0,1 мкф	400 в
С33		— стирофлексен кондензатор	470 пф	400 в
С34		— хартиен кондензатор	2000 пф	400 в
&		— съпротивление	0,2 М	0,25 вт
/?2»	R-	— съпротивление	200 ом	0,25 вт
«3		— потенииомер (линеен)	0,1 А1	
л4		— съпротивление	50 к	1 вт
^s>	Rs	— съпротивление	1 к	0,25 вт
п6		— съпротивление	0,5 М	0,25 вт
Rio		— съпротивление	47 к	0,25 вт
Яц		— съпротивление	18 к	1 вт
146
	— съпротивление	47 к	1 вт
	— съпротивление	160 ом	0,25 вт
^5	— съпротивление	1 М	0,25 вт
	— съпротивление	0,3 м	0,5 вт
	— потенциомер	0,1 м	линеен
	— съпротивление	50 к	0,25 вт
g19	— съпротивление — съпротивление	160 к 10 м	0,5 вт
Пг л1 Л-& Л^ Л3 л5	— съпротивление — потенциомер (ентбрумер) — обхватен превключвател — високочестотен пентод — триод-хексод — високочестотен пентод — газоразряден стабилизатор на напрежение — високочестотни бобини	4,3 к 100 ом 3X3X3 EF80 ЕСН81 EF85 СГ4С	6 вт
^5»^8 Л Трг	— осцилаторни бобини	вж. следващия — междинни бобини	текст — бобини за обратна връзка — трансформатор — 5200 навивки от ПЕЛ 0,1 — 2600 навивки от ПЕЛ 0,12 сечеиие		
на желязото 2 сл/2
Конструктивна данни
Бобините 1x,1а и за всички обхвати са навити на троли-тулови тела с външен диаметър 7 мм и феритни сърце-вини М5.
80-метров обхват
Lt — 80 навивки от литцендрат 20 X 0,05 — многослойна намотка.
L2 — също като Lt. Отводът е направен от 30-та навивка, броено от края, свързан с R5.
L3 — 72 навивки от литцендрат 20х0>05 — многослойна намотка.
— 50 навивки от ПЕЛКЕ 0,15 — многослойна намотка,. навита на тялото на L3.
40-метров обхват
Lt — 42 навивки от литцендрат 20X0,05 — многослойна намотка.
L2 — също като Lt. Отводът е направен от 18-та навивка, броено от края, свьрзан с /?5.
£3 — 39 навивки от литцендрат 20X0,05 — многослойна намотка.
£4 — 35 навивки от ПЕЛКЕ 0,15 — многослойна намотка, навита на тялото на £3.
20-метров обхват
£j — 25 навивки от ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка.
L2 — също като Lv Отводът е направен от 12-та навивка, броено от края, свързан с /?5.
£} — 22 навивки от ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка.
£4 — 20 навивки от ПЕЛКЕ 0,15, навити на тялото иа Ly
147
Икономичността на схемата позволява приемникът да бъде монтнран на малко, добре оформено шаси.
На челната плоча са изведени осите на обхватния превклю-чвател /7Х, на потенциомера за регулиране на високочестотното усилване на потенциомера /<17 — за регулиране на обрат-ната връзка, на антенния кондензатор С5 и ос за задвижване на настройвагция кондензатор.
Преводното отношение на скалния механизъм не трябва да бъде по-голямо от 1:10, защото обхватите и без това са добре разляни.
Настройка на кръговете
Настройката трябва да стане в следния порядък:
1.	Настройка (при отворен кондензатор Сзо!) на междинните кръгове £s,C27,	и Настройката става със
сигналгенератор на честота 465 кхц.
2.	Подбиране на такава стойност на Сзо, при която се по-лучава регенерация при направление около 25 в на втората решетка j74.
3.	Настройка на осцилаторния кръг £3С21С22С23 така, чечес-тотите
3965-=-4015 кхц за 80-метровия обхват
7465-^-7565 кхц за 40-метровия обхват
14465ч-14815 кхц за 20-метровия обхват
да се получат в средата на скалата.
4.	Настройка на високочестотните кръгове	и Z2CU
С12С13 на честоти около 3500, 7000 и 14000 кхц, така че да се получи спрягане с осцилаторната честота.
Настройката на всички кръгове става чрез феритната сърце-вина на бобината.
9. КЪСОВЪЛНОВ СУПЕР С ДВОЙНО ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧЕСТОТАТА
Използуването на приемници с двойно преобразуване позволява да се постигне максимално потискане на сигналите с огледална честота и същевременно да се получи една много тясна лента на приемане.
Първата междинна честота е избрана значително висока — 1600 кхц, чрез което огледалната честота се отдалечава на 3200 кхц от приеманата. При това положение двата настроени
148
кръга във високочестотното стъпало на приемника осъществя-ват едно отслабване от около 100 000 до 1 000 000 пъти (59— 60 дцб) на сигналите с огледална честота (в сравнение със
Фиг. 77. Блокова схема на приемника
сигналите с приеманата честота). Това позволява при приема нето да се използува максималната чувствителност на приемника, която се ограничава само от собствените шумове.
ВЧ предусилвател
Високочестотното стъпало работи с модерния безшумен пентод EF85 («//,) и има два настройващи се на приеманата честота кръга L3C4Cs и £5С12С13. В антенната верига е вклю--чен паралелният филтър ДСд, настроен на първата междинна честота (1600 кхц), който ограничава възможността за про-никване на сигнали с междинната честота. Включената към-антенния вход глимлампа Л5 предпазва входните бобини и ре-шетките на първите лампи ог проникването на силен сиг'-* нал от собствения предавател. Чрез потенциомера /?12 на глимлампата Л5 се подава напрежение, близко до запалител-ното. Когато глимлампата не е запалена, нейното вътрешно съпротивление е толкова високо, че практически не оказва никакво шунтиращо действие на слабите антенни сигнали. При много силен входен сигнал (индуктиран от собствения предавател) глимлампата се запалва и вътрешното й съпротивление рязко се намалява, чрез което се шунтира входната верига на приемника.
149
Превключвателят Пх се задействува от релето „приемане— предаване*.
I смесител
С оглед да се намалят до минимум шумовете в приемника смесването в първия смесител (Л2) е събирателно. Усилените антенни сигнали и сигналът от първия осцилатор се подават за смесване на решетката на EF80 (Л2). В анода на лампата е включен трептящият кръг Л7С19 — първият от кръговете на четирицветния лентов филтър, настроен на междинната честота 1600 кхц.
I осцилатор
В него работи радиолампата Л3 (EF80) по триточкова схема — ЕСО-осцилатор. Този тип осцилатори се отличават с високата си честотна стабилност както по отношение на промени на захранващите напрежения, така и по отношение на изменение на параметрите на лампата.
Захранването на отоплението на радиолампата става с прав ток, тъй като ЕСОосцилаторите са много чувствителни към брума, наведен от променливотоковото отопление на катода. При отопляване с променлив ток телеграфии и телефонии сигнали се приемат бръмчащо модулирани с 50 хц.
Честотата на осцилатора за всички приемни обхвати е избрана с 1600 кхц по-висока от приеманата.
I смесител + II осцилатор
Сигналите с първата междинна честота 1600 кхц, пропускам от четирицветния лентов филтър, включен между анода на Л2 и решетката на Л4, се подлагат на повторно преобразу-ване от честота 1600 кхц в честота 130 кхц, на която са на-строени лентовите филтри на втория междинночестотен усилвател. Преобразуванего е умножително и става с лампата ЕСН81 (Д}). Честотата на втория осцилатор е постоянно фик-сирана на 1730 кхц, така че разликата
1730— 1600= 130 кхц се явява равна на втората междинна честота на приемника. При така избраната осцилаторна честота нито една от хармо-ничните честоти 3460, 5190, 6920 и пр. не попадат в люби-телските обхвати. Това обстоятелство е много благоприятно, тъй като колкото и добро да е екранирането на втория осцилатор, хармоничните честоти проникват до входа на приемника.
150
II междинночестотен усилвател
Ниската втора междинна честота 130 кхц, на конто са на-строени лентовите филтри Z14C43 — Z15C44 и Т16С50 — L17C51 оси-гурява една тясна лента на пропускане на междинночестотния усилвател. Включването на по-голям брой кръгове би стеснило леитата под 2 кхц, което не би било благоприятно при приемането на телефонии сигнали.
Едно допълнително регулируемо стесняване на пропусканата лента, което е необходимо при приемането на телеграфии сигнали, се осъществява чрез куплирания към анода на втората смесителна лампа Q-умножител. Ефектът от Q-умножителя е почти същият както при включването на кварцов филтър в канала на междинната честота. Чрез него пропусканата лента може да се стесни до няколкостотин херца. Честотата, на която е настроен трептящият кръг Д8,С38,С39,С41, може да се изменя в пре делите 130+1 кхц чрез променливия кондензатор С4Г
Регулирането на обратната връзка в Q-умножителя, а оттам и селективността на приемника се осъществява чрез потенциомера Z?22.
Детекция
Детекцията е диодна и се извършва от горната система на двойния диод ЕАА91 (Л7). Вторият (долният) диод на ЕАА91 работи като ограничител на нивото на детектирания сигнал. Това е много полезно, особено при приемане, съпроводено със силни индустриални смущения, QRM, QRN и пр.
Приемането на немодулирани телеграфии сигнали става с помощта на третия осцилатор BFO, изходът на който се включва към анода на детекторната лампа.
BFO-осцилаторът работи с лампата EF80 (*Я10), като поло-жителната обратна връзка се създава между първа и втора решетка. Честотата на осцилаторния трептящ кръг L1SC64C6S се регулира в пределите 130+1 кхц чрез променливия кондензатор С65.
Регулиране на усилването
Освен нискочестотното регулиране с потенциомера /?33 в приемника е осъществено и регулиране на усилването на ви-сокочестотните лампи Л4, Л4 и Л& като на смесителната лампа Л4 се подава само част от регулиращото напрежение.
151
оог1] QQQS'J
Еяинмаи(1ц eh BwaxQ •§/, *зиф
С превключвателя П3 може да се работи по избор с автоматично регулиране при положение и с ръчно регулиране при положение „2й. Автоматичного регулиране се използува предимно при приемане на „FONE“, а ръчното — при CW.
Отрицателното напрежение около — 30 в, за ръчното регулиране с /?54 се взема от мрежовия изправител — от съпро-тивлението /?67, през което протича общият консумиран прав ток.
Напрежение за АРУ се взема чрез детекция с левия диод на JIlt (ЕАА91), като минималното ниво на високочестотния сигнал, при което се задействува системата за АРУ, се регу-лира също чрез потенциомера /?54 (АРУ с праг).
S-мер
S-мерът е оформен като лампов волтмер с двойния триод ЕСС81 и със самостоятелен детектор — десния диод на Лп. У погребена е симетрично балансирана мостова схема с цел да се използува за индикатор уред с неголяма чувствителност — около 500 мка.
Детайли
G	—	керамичен кондензатор	5000	пф	400	в
б9	—	керами чей кондензатор	200	пф	400	в
бз	-—	керамичен кондензатор	50	пф		
	—-	керамичеи тример	5... 35	пф		
Q’613’633	—	керамичен кондензатор	35	пф		
	—	троен променлив кондензатор	15.. .400	пф		
67,615,С35	-—	керамичен кондензатор	100	пф		
63,61g, Сде	-—	керамичен кондензатор	100	пф		
69,610» б] 7	—	хартиен кондензатор	1000	пф	250	в
6ц,618,С42	—	хартиен кондензатор	5000	пф	400	в
619,620	—					
623,622	-—	керамичен кондензатор	50	пф		
623	—	керамичен кондензатор	3	пф		
624,625	—.					
626*627	—	хартиен кондензатор	1000	пф	400	в
628	—	виж текста	100	пф		
629	—.	керамичен кондензатор	50	пф		
630	—	керамичен кондензатор	5	пф		
631	—	керамичен кондензатор	500	пф	400	в
632	—	керамичен кондензатор	30	пф		
637» 639	—	керамичен кондензатор	5000	пф		
638	——	керамичен кондензатор	2000	пф		
641	—	въздушен променлив кондензатор	500	пф		
650,651	—’	керамичен кондензатор				
645,64g	—	хартиен кондензатор	10000	пф	400	в
^47,648	—	хартиен кондензатор	2000	пф	400	в
649	—'	керамичен кондензатор	100	пф	400	в
154
^51’^52	стирофлексен кондензатор
^Дэ4» “55	хартиен кондензатор
	хартиен кондензатор
G? -	електролитен кондензатор
£58 —	хартиен кондензатор
Q9 —	хартиен кондензатор
S° —	електролитен кондензатор
Q Z	електролитен кондензатор
£*62» ^*71	хартиен кондензатор
	хартиен кондензатор
С64 — виж текста
Се5 — въздушен променлив кондензатор
С67 — керамичен кондензатор
С68 — керамичен кондензатор
С69,С72 — хартиен кондензатор
С70 — керамичен кондензатор
С73,С76 — хартиен кондензатор
С74 — електролитен кондензатор
С75 — електролитен кондензатор
С77,С78 — електролитен кондензатор
С79,С80 — хартнея кондензатор С81,С82 — хартиен кондензатор — съпротивление — съпротивление — съпротивление
/?4 — съпротивление
/?5 — съпротивление
/?7,/?24 — съпротивление
Rq — съпротивление — съпротивление /?14 — съпротивление Rn — съпротивление /?12 — потенциомер (линеен) Ry~ — съпротивление /?16,/?37 — съпротивление /?17 — съпротивление /?18 — съпротивление /?19,/?20^21 — съпротивление
R^2 — потенциомер
/?23’^28 — съпротивление
R?s — съпротивление
/?26 — съпротивление
R2- — потенциомер (линеен)
/?29,/?зе — съпротивление /?зо>^з4 — съпротивление /?3р/?38 — съпротивление /?32 — съпротивление /?33 — потенциомер (логаритмичен) R3S — съпротивление
Z?3i,/?4l — съпротивление
Т?40 — съпротивление
/?42 — съпротивление
/?43 — съпротивление (жично) #45»Я46,/?47 ” съпротивление
200	пф	
10000	пф	
0,1 мкф		250 б
50 мкф		12 б
20000	пф	400 в
500	пф	400 б
8 мкф		350 в
50 мкф		12 в
5000	пф	400 б
20000	пф	250 в
800	пф	
50	пф	
200	пф	
5	пф	
47000	пф	
50	пф	
2 мкф		250 б
50 мкф		350 б
32 мкф		450 б
500 мкф		15 б
5000	пф	400 в
10000	пф	400 е
1	м	0,25 вт
30	к	
2	к	0,25 вт
5	м	0,25 вт
47	к	
0,2	AI	0,25 вт
200 ом		0,5 вт
47	к	0,25 вт
20	к	0,5 вт
0,5	М	0,5 вт
50	к	
30	к	0,25 вт
47	к	0,5 вт
0,1	М	0,5 вт
2	М	0,25 вт
10	к	0,25 вт
10	к	линеен
2	к	0,25 вт
500	ом	0,25 вт
0,1	М	1 вт
5	к	
1	М	0,25 вт
100	к	0,25 вт
200	к	0,25 вт
300	к	0,25 вт
1	М	
3	к	0,25 вт
600	к	0,25 вт
4,7	к	0,25 вт
160	ом	0,5 вт
4	ом	4 вт
10	к	0,5 вт
155
	— съпротивление	100	к	0,25 вт
^49,^51	— съпротивление	1	М	0,25 вт
^50^56	— съпротивление	0,5	М	0,25 вт
р л52	— съпротивление	5	к	0,25 вт
^53	— съпротивление	3	М	0,25 вт
^54	— потенциомер (линеен)	50	к	
*5&	— съпротивление	0,2	М	0,25 вт
^57*^59	— съпротивление	0,5	м	0,25 вт
^58	— потении омер	1	м	
^61	— съпротивление	2	к	0,25 вт
	— потенциомер (линеен)	1	к	
^63’^64	— съпротивление	1	к	0,25 вт
^65	— съпротивление	1	М	0,25 вт
^66	— съпротивление	2,5	к	5 вт
	— съпротивление	280	ом	4 вт
^68	— променливо съпротивление	10	ом	0,5 а
Бобините	£г—Z12 са навити на полистиролови тела	с диаметър 8		мм и фе-
ритни сърцевини М7.
80-метров обхват
L3> L3 — 82 навивки от литцендрат 20X0,05 — универсал на намотка £2 — 52 навивки от ПЕЛКЕ 0,12 — универсалия намотка
Z4 — 50 навивки от ПЕЛКЕ 0,12 — универсал на намотка
£6 — 60 навивки от литпендрат 20X0,05 — универсал на намотка Отводът е направен от 12-та намотка, броено от заземения край.
40-метров обхват
L2 — 24 навивки от ПЕЛКЕ 0,12 — еднослойна намотка, навити на тялото на
,£-, — 48 навивки от ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка
£4 — 28 навивки от ПЕЛКЕ 0,12 — еднослойна намотка
£й — 28 навивки от ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка. Отводът е направен от 7-та навивка, броено от заземения край.
20-метров обхват
£2 — 9 навивки от ПЕЛКЕ 0,12 — еднослойна намотка
£3,£5 — 22 навивки от ПЕЛ 0,5 — еднослойна намотка
Z4 — 14 навнвки от ПЕЛКЕ 0,12 — еднослойна намотка
Z6 — 13 навивки от ПЕЛ 0,8 — еднослойна намотка. Отводът е направен на 4-та навивка, броено от заземения край.
15-метров обхват
L2 — 4 навивки от ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка
£3,£з — 13 навивки от ПЕЛ 0,8 — еднослойна намотка
£4 — 4 навивки от ПЕЛКЕ 0,25 — еднослойна намотка
Z« — 8 навивки от ПЕЛ 0,8 — еднослойна намотка. Отводът е направен на 3-та навивка, броено от заземения край.
156
10-метров обхват
L2— 3 навивки от ПЕЛКЕ 0,3 — еднослойна намотка
£3,£5 — 11 навивки от ПЕЛ 0,8 — еднослойна намотка
£4 — 3 навивки от ПЕЛКЕ 0,3 — еднослойна намотка
£6 — 10 навивки от ПЕЛ 0,8 — еднослойна намотка. Отводът е направен от 3-та навивка, броено от заземения край.
Бобините са поставени на въртящ се барабанен превключвател.
Лентовите филтри Li4C^ и £16С4б —	са комплект от фабрични
. междинии филтри с честота 130 кхц.
Tpi — изходящ трансформатор
— 2800 навивки от ПЕЛ 0,16
N2 — 600 навивки от ПЕЛ 0,2
N3 — 80 навивки от ПЕЛ 0,8
Сечение на желязното ядро 4 см2 (Ш20)
Тр2 — мрежов трансформатор
Nx — 850 навивки от ПЕЛ 0,5 (220 в)
N2 — 26 навивки от ПЕЛ 1,0 (6,3/1 я)
— 1200 навивкв от ПЕЛ 0,22 (260 в/120 ма)
— 26 навивки 2ХПЕЛ 1,2 (6,3/4zz)
NB — 40 навивки от ПЕЛ 0,42 (10в/0,3«)
Сечение на желязното ядро 11 см2 (Ш32)
Л5 — глнмлампа със запалително напрежение под 80 в
Конструкция
Приемникът е оформен от две отделки кутай, като в едната се намира цялата приемна част плюс стабилизаторната лампа Л13 и електролитният кондензатор С74, а в другата — изправителят (фиг. 79) и високоговорителят. Едно такова разделяне е много необходимо за качествената работа на приемника по следните причини:
1) мрежовият трансформатор (7р2) има силно разсеяно магнитно поле и монтирането му на общо шаси неизбежно води до модулиране на приемните сигнали с мрежов брум;
2) отделянето на високоговорителя от шасито на приемника отстранява микрофонията и намалява механическите вибрации в настройващите кръгове.
Разпределението на детайлите върху монтажното шаси, както винаги трябва да става с оглед на минимално къси връзки. Особено внимание затова трябва да се отдели за високочестотните усилвателни стъпала, който имат голяма склонност към самовъзбуждане поради наличието в тях на няколко кръга, настроени на една и съща честота.
Поставянето на излишни екранизиращи прегради затруднява монтажа и в повечето случаи дава отрицателни резултати. Екрани от тънка медиа, месингова или желязна ламарина се
157
поставят предимно така, че да минават през средата на лам-повите цокли и да разделят решетъчните от анодните вериги.
За избягване на самовъзбуждането от голямо значение е подбирането на подходящи точки за заземяване на детайлите в отделните стъпала. Най-добре е за заземяващи точки да се използуват металическите тръбички, специално поставени за целта в средата на модерните лампови цокли.
Фиг. 79. Схема на изправителя кълМ приемника
Q-умножителят и BFO-осцилаторът трябва да бъдат монти-рани в непосредствена близост до стъпалата, към който са включени и много добре екранирани в отделните металически кутии. В противен случай хармоничните честоти на BFO-осци-латора ще пречат на приемане през всеки 130 кхц. Настрой-ващите кондензатори С41 и С65 в никакъв случай не бива да бъдат изнесени на челната плоча. Те трябва да се монтират също в екранизираните кутии, а задвижването им да става чрез изолационни удължителни оси, изведени на предната плоча на приемника.
Настройка
Както при обикновените супери настройката започва от последний междинен кръг, кръговете £17С51, £16С50, £15С44 и £14С28
15S
се настройват1 в оказаната последователност на честота фм” — 130 кхц. След това се настройва кръгът на втория осцилатор на честота 1730 кхц и кръговете на първия междинен филтър на честота 1600 кхц в последователност А10С22, Z9C2P ^8^20 И L-jC^g.
Превключващите се бобини към кръга на първия осцилатор се настройват с фернтните си сърцевини така, че осцилатор-ните честоти да се получат в средата на скалата.
51004-5250 кхц	за 80-метровия обхват
8600 4-8700 кхц	за 40-метровия обхват
15600 4-15950 кхц	за 20-метровия обхват
22600 4- 23050 кхц	за 14-метровия обхват и
29600 4-31600 кхц	за 10-метровия обхват
Разливането на приемните обхвати така, че те да заемат поч-
ти цялата част от скалата, става с помощта на полупромен-ливите кондензатори С36, куплирани към всяка обхватиа бобина.
Високочестотните кръгове Z5C12C13Cj4C15 и L3C4C5CeC7 се настройват чрез феритните тела на бобините на честоти
3500-ь 3650 кхц 7000 ~ 7100 кхц 14000 4-14350 кхц 21000 4-21450 кхц 28000 4-30000 кхц
за 80-метровия обхват за 40-метровия обхват за 20-метровия обхват за 14-метровия обхват за 10-метровия обхват
Чрез полупроменливите кондензатори С12 и С4 се осъщест-вява спрягането на честота fa на високочестотните кръгове с честотата на първия осцилатор така, че разликата //—fa по цялата приемка скала да се запазва постоянна и равна на първата междинна честота fMr ~ 1600 кхц.
Кръговете на Q-умножителя и BFO-осцилатора се настройват чрез феритните сърцевини на бобините £13 и L18 на честота 130 кхц при средне положение на променливите конденза-тори С41 и С65.
Чрез една газоразрядна стабилизаторна лампа (J713—СГ4С) са стабилизирани правотоковите захранващи напрежения на всички осцилатори.
За повишаване на честотната стабилност на приемника е необходимо в осцилаторните кръгове да се направи и температурка компенсация чрез комбиниране на кондензатори с различни(положител-ни и отрицателни) температурни коефициенти. Така например капацитетът С64 — 800 пф, включен към кръга на BFO-осцила-
1 За индикатор при настройката може да се използува S-мерът на приемника.
159
тора, е съставен от капацитетите на два кондензатора: 500 пф (Тетра S) и 300 пф (Condensa F). Кръгът на втория осци л fl-тор е също температурно компенсиран, като капацитетът С.& ~ 100 е разделен на две части — 70 пф (Тетра S) и 30 пф (Condensa F). Подбирането на кондензаторите с оглед на температурка компенсация на кръговете е индивидуално за всяка конструкция и посочените по-горе данни трябва да се вземат само като насочващи. Чрез продължителни изследвания и мно-гократни комбинации на кондензатори с най-различни температурки коефициенти е възможно да се постигне една внсока честотна стабилност при най-различни температурки условия.
След честотната настройка на приемника следва настройка на усилването и на S-мера. Усилването на приемника е много голямо и поради наличието на собствени шумове в лампите и външни смущения никога не се използува напълно.
С потенциомера /?27, поставен в катода на Л10, се напасва междучестотното усилване. За целта се изважда от цокъла високочестотната лампа Д и се наглася така Л?27, че шумът на първата смесителна лампа (при напълно усилен /?33) едва да се чува. Като се постави обратно лампата Лу (при изклю-чена антена!), трябва шумът значително да се усили. С това се установява, че основннят шум в приемника се определи от първото високочестотно стъпало, а не от смесителя. При това положение приемникът притежава най-висока чувствителност.
Настройката на S-мера на нулево положение става с потенциомера Z?62 при изключена антена и извадена втора смесителна лампа (Л4).
Потенциомерът /?53 се фиксира в такова положение, че при приемане на някой силен „FONEU предавател с оценка за си-лата S9 стрелката на милиампермера да се откланя до средата на ^калата. При това положение отклонение на стрелката до края на скалата ще съответствува на сигнали със сила S9 4-30 ~ 40 дцб.
10. КОНВЕРТОР ЗА 7, 14 И 21 МХЦ
Конверторът е практично и ефикасно средство за подобря-ване качествата на приемната апаратура. Неговото основно предназначение е преобразуването на честотата. Например чрез конвертор може да се преобразуват антенните сигнали с честота 21 мхц в сигнали с честота 1,6 мхц и да направи възможно приемането им с обикновен средновълнов приемник.
160
Освен като пре образу ват ел на честотата конверторът дей-ствува и като настроен високочестотен усилвател, в резултат на което се подобрява значително отношението сигнал /шум и силно намалява влиянието на сигнали с огледална честота.
Конверторите се делят на две основни групи:
1. Конвертори с променливо осцилаторна честота.
2. Конвертори с постоянна осцилаторна честота.
Изходният (преобразуваният) сигнал при първите конвертори има винаги една и съща постоянна честота, еквивалентна на междинната честота на обикновените супери. Настройката на честотата на даден предавател става с конвертора, а приемникът винаги е настроен на една постоянна честота и играе ролята на междинночестотен усилвател.
На изхода на втория тип конвертори се получава цял спек-тър от преобразувани честоти, т. е. първата междинна честота е променлива. Избирането на дадена станция става с радиоприемника, като се налага и известно донастройване на високочестотните кръгове на конвертора с цел да се постигне максимално покриване. Тези конвертори имат преимущество™, че честотата на осцилатора им може да бъде стабилизирана с кварц и недостатъка, че могат да се използуват за преобразуване само на тесни ивици от честоти, не по-широки от 0,5 мхц.
Описаният конвертор е от втория тип, с постоянна осцилаторна честота, тъй като радиолюбителските бандове (с изклю-чение на 10-метровия	банд)	са	значително тесни:
40-метров банд	—	от	7000	до	7100	кхц — широчина	100	кхц
20-метров банд	—	от	14000	до	14350	кхц — широчина	350	кхц
14-метров банд	—	от	21000	до	21450	кхц — широчина	450	кхи
Конверторът е предназначен за куплиране към приемник със средновълнов обхват — от 1600 до 1000 кхц. и се състои от едно високочестотно стъпало, смесител с умножително смес-ване и постоянен осцилатор. В него няма никакви специални части, като кварцове и пр., и лесно може да се направи с по-дръчни материали.
Високочестотен усилвател
Едно основно изискване към лампата, работеща във високочестотното стъпало на конвертора, е да има ниско ниво на Шумове. У погребена е лампата EF80 със стръмност 6,8 ма/в. Разби-ра се, има радиолампи с по-добри показатели в това отношение, като EF196 и др., но снабдяването с такива лампи би затруднило голяма част от радиолюбителите.
11 Радиолюбителски приемници
161
Високочестотното стъпало работи с два настроени трептящи кръга Л1С2С3С4 и 4С8С9С10, като бобините за различимте обхвати се превключват чрез превключвателите Пг1 и П12. Благодарение на двата настроени кръга и на високата (1,6 мхц) преобразувана честота се постига голямо отслабване на сигналите с огледална честота даже и за най-високочестотния обхват. Както знаем, огледалната честота е отместена с две междинни честоти от приеманата честота (в посоката на осцилаторната честота), т. е. 3,2 мхц. Отслабването, на което се предизвика един кръг, настроен на честота 14 мхц, на сигнали, отместени с 3,2 мхц от нея, при средна доброкачестве-ност на кръга Q—50 е
1	 1 Д
1/ PvTT V2 ~ 1/	^23‘
ГЧТ*3) } 1+( 14-50)
Двата кръга ще предизвикат общо отслабване приблизител-но 500 пъти (—54 дбц), което е близко до нормите за първо-класните радиоприемници.
За настройка на кръговете е използуван обикновен двоен променлив кондензатор, като чрез допълнителните постоянни кондензатори С2С4 и CSC1O е постигнато едно добро разлива-не и среден общ капацитет около 28 пф.
Предвидено е регулиране на високочестотното усилване чрез потенциомера /?4, който изменя постоянного напрежение на втората решетка.
Осцилатор
Осцилаторът е направен по класическа схема — с настроен кръг в анода. Честотата на осцилатора за всеки обхват е постоянна, по-висока от входната и така подбрана, че разликата между двете да бъде честота от приемния обхват на използу-вания радиоприемник. В случая са избрани честоти:
8600 кхц — за 40-метровия банд
15600 кхц — за 20-метровия банд
22000 кхц — за 14-метровия банд
В капацитета на осцилаторния кръг участвуват два кондензатора с общ капацитет 60 пф, конто са подбрани така, че да се получи пълна температурна компенсация на кръга.
Осцилаторът се захранва със стабилизирано напрежение 150 в и консумира около 5 ма.
162
+ 2506 [!5мя
*150616 ма
Cl2 20000
C725
4h—
25k
T^/
c, Jf i....35
T
5000
изтод
---о
I 1800-1500 кiц
2 1600-1250 m
3.1500-1150 m
л—H
Cf3 50 C/4 600
EF80
Pg 47k
1. $0
ГЮО
Ify __ Cn \200“r 20000
1100
Фиг. 80. Схема на конвертора
I 7DOO-7IOOKIU f.-= 2 К000-М50К1Ц
3 71000-21450 к Ju

tCHol
Ct7 400 пф
C2 зо
04
50*
1 4?
130
Смесител
Смесването е умножително и е продиктувано от употребе-ната лампа осцилатор. Характерно в случая е, че хексодът работи с апериодичен (омически) товар (съпротивлението Ry), тъй като изходните сигнали заемат много широк честотен интервал.
В резултат на смесването на входните и осцилаторните сигналя в анодната верига на смесителя протичат токове с честоти
/о-Л.
като любителските	бандове се преобразуват съответно:
40 м	банд	—	от 7000 4- 7100	кхц	в	1610 4-1500	кхц
20 м	банд	—	от 14000 4-14350	кхц	в	1600 ~~ 1250	кхц
14 м	банд	—	от 21000 4-21450	кхц	в	1600 4-1150	кхц
Следователи©, настройвайки приемника на честоти от 1600 до 1500 кхц, ще приемаме сигнали от 40-метровия банд (когато превключвателят Пг е в положение „Iй) и т. н.
Списък на частите
9	—	керамичен тример	5...	35 пф	
	С8 —	керамичен кондензатор	30 пф	
		двоен въздушен променлив кондензатор	2 X 500 пф	
с4,	cio —	керамичен кондензатор	100 пф	
Q,	Се —	дисков керамичен кондензатор	5000 пф	350 в
С7	—	керамичен кондензатор	25 пф	350 в
Qi>	С12 —	стирофлексен кондензатор	20000 пф	400 е
С з	’—	керамичен кондензатор	50 пф	
с14,	С17 —	керамичен кондензатор	400 пф	400 в
С15	^16 —	температурно компенсирана трупа с общ		
		капацитет	60 пф	
	Q? —	хартиен кондензатор	0,1 мкф	400 в
R„ n	/?6 —	съпротивление	200 ом	0,25 вт
%	—	съпротивление	15 к	1 вт
р3	—	съпротивление	100 к	1 вт
D	—	потенциомер	50 к линеен	
	—	съпротивление	25 к	1 вт
Ау	—	съпротивление	10 к	1 вт
Re п	—	съпротивление	15 к 0,5 вт	
	-/714 —	обхватен превключвател	2X3X3	
40-метров банд
2 d
— 42 навивки от литцендрат 20X0,05 — многослойна намотка
—* 34 навивки от литцендрат 20 X0,05 — многослойна намотка — 30 навивки от ПЕЛКЕ 0,15 — многослойна намотка
164
20-метров обхват
L L2	— 28	навивки	от	ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка
£3	— 17	навивки	от	ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка
£4	— 20	навивки	от	ПЕЛКЕ 0,15 — еднослойна иамотка
14-метр о в обхват
Llr £2 — 21 навивки от ПЕЛ 0,5 еднослойна намотка
£3	— 10 навивки от ПЕЛ 0,3 — еднослойна намотка
£4	— 12 навивкн от ПЕЛКЕ 0,15 — еднослойна намотка
Използувани са бобинни тела с диаметър 7мм и с феритни сърцевини Мб. a са навити на общо тяло.
Конструкция
Конверторът е монтиран на отделно шаси с размери 200 )< 50 X 45 мм. Той няма скала, защото, както казахме, настройката на дадена честота става с приемника.
Обхватният превключвател Пх заема централно място под шасито и оста му е изведена на предната страна. Той се съ-стои от две галети с 3X3 положения. Първата галета се използува само за превключване на входните бобини (77ц), а вт0" рата — за превключвателите 7712, 77гз и 7714. За да не се получи самовъзбуждане от паразитна връзка между двата настроени на една честота кръга LXC^... и Z2C8.., галетите са разделени на разстояние около 50 мм една от друга. От съ-щите съображения тройката входни бобини Lx са монтирани перпендикулярно на тройката Z2, като между тях е поставен екран от алуминиева ламарина. Този екран минава през среда-та на цокъла на Лх и раздели решетъчната верига от анодната.
Разположението на детайлите трябва да се обмисли много внимателно, така че да се получат къси връзки (особено при обхватния превключвател) и бобините да са лесно достъпни за настройка.
Антенният вход също да бъде добре разделен от изхода, за да не се прехвърлят смущаващи сигнали от средновълновия обхват, на който работи приемникът. По същите причини из-ходът е добре ширмован и връзката с приемника става с ко-аксиален кабел.
Захранването може да стане или от изправителя на приемника, или от отделен изправител. Общият консумиран ток е около 15 ма.
165
Настройка
Конструкторите, пристъпили към строе ж а на късовълнов конвертор, се предполага, че имат на разположение и дипмер за настройка. Ако не се разполага с такъв, по-рационално е най-напред да се построй дипмер и след това да се премине към настройката на конвертора. Дипмерът се прави лесно, за него трябват малко материали и времето, загубено за напра-вата му, ще бъде много по-малко от времето за настройка на конвертора без дипмер. Особено препоръчваме схемата на фиг. 51, конто е много проста и ефикасна.
Кръговете AiC2C3C4 и H>CSC9C1Q се настройват чрез ферит-ните сърцевини на бобините, така че при въртене на променливия кондензатор С3С9 да се покрият добре честотите на приеманите обхвати.
Осцилаторният кръг се настройва на честота
8600 кхц — за 40-метровия обхват 15600 кхц — за 20-метровия обхват 22600 кхц — за 14-метровия обхват
Настройката става с феритните сърцевини на бобините £3.
Тези честоти не трябва да се смятат за строго задължи-телни. Ако например на 1530 кхц работи някой силен местен концертен предавател и неговите сигнали проникват и смуща-ват приемането на станции от късовълновите бандове, то може да се измени леко честотата на осцилатора така, че люби-тел ските обхвати да се преобразуват в честоти от 1500 на долу. Преобразуването на любителските обхвати в честоти, по-ниски от 1000 кхц, не е желателно, защото влиянието на ог-ледалните сигнали се засилва. От същата гледна точка често входните сигнали се преобразуват в честоти около 3000 кхц, разбира се, когато се разполага с приемник, който има обхват, включващ честотите от 2500 до 3200 кхц.
Подобрена схема
На фиг. 80а е дадена схемата на един конвертор от по-висок клас, който има следните преимущества пред описания по-го-ре конвертор.
, 1. Събирателно смесване в първата решетка на Л<2. Шу монете при такова смесване са много по-малки, отколкото при ум-ножителното.
2. Осцилаторът има кварцов Кристал, благодарение на който честотата е много стабилна.
166
Фиг. 80а Схема на конвертора
3. В изхода е включен катоден повторител (ЕС92), който стабилизира работата на конвертора и облекчава много проблема за съгласуване на изхода с входа на приемника.
Осцилатор
Новост в схемно отношение е схемата на кварцовня осцилатор. При конструирането му най-напред трябва да се даде ясен отговор на въпроса, каква осцилаторна честота трябва да се подаде на смесителното стъпало на конвертора. Този въпрос се решава главно от обхватимте възможности на приемника, с който разполагаме. Класическите преобразува-ни честоти на изхода на конвертора са в интервалите 1500— 1750 кхц и 2500—3100 кхц, тъй като в тях работят най-мал-ко смущаващи радиостанции. Често се използува и диапазонът 1700—2500 кхц.
Пример. Да допуснем, че се разполага с приемник, който има приемен обхват от 1200 до 2500 кхц, В такъв случай можем да приемем положение-то любителските бандове да се преобразуват в честоти от 1750 кхц надолу. Тогава 40-метровият обхват, който има широчина 100 кхц, ще се преобразу-ва в честотн от 1750 до 1650 кхц; 20-метровият с широчина 350 кхц (вук, стр. 161) ще се преобразува в честоти от 1750 до 1400 кхц и пр.
Осцилаторната честота, подадена на смесителя, трябва да нма една от след-ните две стойкости:
за 40 м обхват — fo' = 7000 + 1750 = 8750 кхц или fo" — 7000 — 1750 = 5250 кхц за 20 м обхват — fo‘ = 14000 + 1750 = 15750 кхц или — fo" = 14000 — 1750 = 12250 кхц и пр.
Коя от двете части да се избере, се решава от гледна точка на конструктивните и материалните възможности (с кварце-ве на какви честоти се разполага), а също така и от това, дали огледалната честота няма да се падне в диапазон, където работят силни радиопредаватели.
Ако изберем горната (по-високата) осцилаторна честота за 40-метровия банд, т. е. fo = 8750 кхц, огледалната честота ще бъде с още 1750 кхц над ней, т. е. 10 500 кхц и пр.
За преобразуване на 14-метровия обхват ще е необходима осцилаторна честота от порядъка на 19000 — 23 000 кхц. Кристалите, с конто се разполага в практиката, имат много по-ниски собствени честоти. Ето защо в повечето случаи, както и в схемата на фиг. 80а, след кварцовото осцилаторно стъпало се включва едно умножително (удвоително или утроително) стъпало. Левият триод на лампата ЕСС85 работи като кварков осцилатор, като в анода й се включва кръг, настроен (в
168
зависимост от честотата на кварца) на основната или на някоя хармонична честота.
Десният триод е за предпочитане да работи като линеен усилвател, като кръгът, включен в анода му, се настройва на същата честота, както и предният кръг. По този начин към смесителя (чрез Сп) се подава само една добре филтрирана хармонична честота.
Данните на бобините зависят от конкретните условия. След като се уточнят резонансните честоти на кръговете, не пред-ставлява никаква трудност да се подбере необходимият брой навивки. С дипмера това става сигурно и точно само за ня-колко минути.
11- КОНВЕРТОР ЗА 14-МЕТРОВИЯ КОНЦЕРТЕН ОБХВАТ
През обедните часове главно от 10 до 17 часа прохожде-нието на средните вълни силно намалява, а индустриалните
/д = 21600 кхц
Фиг. 81
250в/>’Ома
О Изход f600кхц /към антенная
Вход на приемника/
^6,3 6/0,3а
смущения се увеличават така, че освен близките мощни пре-даватели други средновълнови станции не могат да се прие-мат.
По същото време на деня 14-метровият концертен обхват е богат с музикални програми и в сезоните с добро прохожде
169
ние на него могат да се приемат далечни станции така чисто и силно както програмата на местния предавател. Голяма част от фабричните радиоприемници обаче не притежават този при-емен обхват, тъй като той е много високочестотен (21480ч-21750 кхц) и създава големи конструктивни усложнения за постигане на добра честотна стабилност и за потискане на „ огледалната “ честота.
На фиг. 81 е дадена схемата на един прост еднолампов конвертор, с помощта на който сигналите от 14-метровия концер-тен обхват се преобразуват в сигнали от средновълновия обхват и по този начин те могат да се приемат с обикновен средновълнов приемник. Конверта рът се състои от осцилаторЧ--f-смесител и фактически представлява едно преобразувателно-стъпало, откъдето носи и името си.
Осцилаторът е тип „Колпиц* и е настроен на една фикси-рана честота около 20 000 кхц. За да се получи едно нормално високочестотно напрежение на решетката на осцилатора, е включен кондензаторът С8. Колкото е по-голям неговият капацитет, толкова е по-ниско високочестотното напрежение на решетката. Чрез него може да се подбере такъв смесителей режим, при който смесването е най-ефикасно.
Входният трептящ кръг £ХС2 е също с фиксирана настройка на честота 21600 кхц —- средата на 14-метровия обхват. Той е висококачествен — с Q-фактор около 150, като връзката му с антената е подбрана значително слаба. За целта антената се включва към частот намотките на бобината Lt.
Напрежението от входния кръг се подава на първата решетка на смесителя, а напрежението от осцилатора — на третата решетка1. В резултат на смесването през товарното съ-противление /?4, включено в анода на хексода, протичат токове с честота fa—fo.
Входните сигнали с честоти от 14 500 до 21 750 кхц се преоб разуват в сигнали с честоти от 1300 до 1600 кхц, защото: 21450-20150=1300 кхц и 21750-20150=1600 кхц
(20150 кхц е честотата, на конто е настроен осцилаторът на конвертора).
Преобразуваните сигнали се вземат от анода на смесителя и през кондензатора С3 се прехвърлят към входа на средновълновия приемник.
1 Третата решетка на хексода е свързана с първата решетка на триода.
170
Списък на частите
	— керамичен полупроменлив кондензатор	3	... 15 пф
6*2» Сч	— въздушен донастройващ кондензатор		
	тип „Филипс"	5	...35 пф
Сд, С*4	— дисков керамичен кондензатор		5000 пф 350 в
£5* £в	— керамичен кондензатор		100 пф 350 в
	— керамичен полупроменлив кондензатор	5	...30 пф
Сэ	— керамичен кондензатор		500 пф 350 в
С10	— хартиен кондензатор		0,1 л<м04ОО в
	— съпротивление		200 ом 0,25 вт
к.	— съпротивление		47 к 0,25 вт
	— съпротивление		50 к	1 вт
К4	— съпротивление		8 к	1 вт
^5	— съпротивление		25 к	1 вт
Kq	— съпротивление		10 к	1 вт
4	— решетъчна бобина (вж. текста)		1,6 мкхн
£2	— осцилаторна бобина (вж. текста)		1,7 мкхн
Конструкция
Конверторът е монтиран на малко отделно шаси с размери 90X70X45 мм. С изключение на лампата всички останали са разположени под шасито.
Осцилаторният кръг (елементите £2 и С7) е разположен далеко както от входния кръг, така и от съпротивлението /?3—/?6.
Бобините £х и £2 са навити на полистиролови тела с диаметър 15 мм и дължина 35 мм. изрязани от ту би за туш. Те имат по 10 навивки от ПЕЛ 0,7 (меден емайлиран проводник с диаметър 0,7 мм), навити със стъпка така, че общата дължина на намотката да бъде 15 мм. Краищата на жицата са прокарани през дупчици, пробити на полистироловите тела.
Настройка
Тя е много проста, разбира се, когато се разполага с дипмер. Решетъчният кръг £tC2 се настройва на честота 21 600 кхц чрез кондензатора С2, а осцилаторният кръг — на честота 20 150 кхц. Точната настройка става, след като се включи антената и куплунгът към приемника. Тогава кондензаторът С2 се настройва по максимална сила на приетия сигнал, а чрез С1 се измества приемният обхват така, че станциите да се приемат в края на средновълновия обхват.
Захранването на конвертора става с напрежения от приемника, към който е куплиран.
171
Изходът на конвертора се включва към антенния вход на приемника с колкото е възможно по-къс коаксиален (ширмован!) кабел, обвивката на който се заземява.
Резултата
В продължение на няколко месепа от годината, когато е добро прохождението за вълни от 14-метровия обхват, се прие-мат силно и чисто 4—5 далечни станпии. Индустрия л ните смущения на тези честоти са значително по-слаби и не пречат на приемането.
12. ДВУТРАНЗИСТОРЕН ПРИЕМНИК СЪС СЛУШАЛКИ
На фиг. 82 е дадена схемата на един лесен за изпълнение транзисторен приемник. В него има един германиев диод и два нискочестотни транзистора. Работи с външна антена и слушал-ки и може да приема добре местните радиостанции, а вечер и няколко близки чужди станции.
Лявата част на схемата до кондензатора С4 представлява един обикновен детекторен приемник, като на мястото на слушалките е включено съпротивлението То се нарича товарно
Фиг. 82
съпротивление на детектора и върху него се получава детекторного звуково напрежение. Последното, преди да се подаде на слушалките, се усилва няколкостотин пъти от двутранзис-торния усилвател.
172
За избиране на станциите е използуван един трептящ кръг, затова често се казва, че този приемник е еднокръгов. Настройката на трептящия кръг на честотата на приеманата станция става с променливия кондензатор Q (30... 350 пикофарада) и индуктивността на бобината Ц (250 микрохенри) са подбрани така, че трептящият кръг да може да се настройва на всички честоти от средновълновия обхват — от 525 до 1600 килохерца.
Антената и германиевият диод Дг са включени към трептящия кръг чрез отвод от бобината Lr Това е направено, за да се подобри избирателността (селективността) на приемника. Колкото към по-малко навивки (броено от заземения край) са включени антената и диодът, толкова по-добре приемникът ще отделя станциите една от друга. Обаче когато броят на навив-ките, от конто е направен отводът, стане много малък, за сметка на подобрената избирателност се намалява силата на прие-тия сигнал. Ето защо отводът е най-добре да се направи на около	от навивките на цялата бобина.
Нискочестотният усилвател е двутранзисторен. Употребени са транзистори от типа на П13. Те са свързани по най-често употребяваната схема — със заземени емптери. Всеки един от употребените транзистори има р-30’ така, че общото усилване от двата транзистора е от порядъка на няколкостотин пъти!
За постигане на максимално усилване са от значение стой-ностите на съпротивленията /?2 и /?4, чрез който на базите на транзисторите се подава едно постоянно отрицателно напреже ние (около 0,2 в). Това напрежение определя работния режим-на транзистора, т. е. от него зависи какъв ще бъде консуми-раният ток, усилването, изкривяванията и пр. Затова при настройката на приемника се обръща голямо внимание при подбиране на стойностите на /?2 и /?4 така, че да се получат най-добри резултати.
Товарно съпротивление на транзистора 7\ е съпротивлението А?3, а на Т2 — слушалките. Кондензаторите С4 и С5 се нари-чат прехвърлящи. Те разделят правотоково усилвателните вериги (защото кондензаторите не пропускат правия ток!) и пропускат звуковите променливотокови сигнали. Така например прехвърлящият кондензатор С5 пропуска добре променливите токове от колектора на първия транзистор към базата на вто-рия, но правотоково разделя веригите. Благодарение на това, че той не пропуска правия ток, е възможно отрицателното на-
1 ₽ (чете се „бета*) —. коефициент на усилването по ток.
173
прежение — 2,5 в на колектора на 7\ да не се прехвърли към базата на 7*2, където е необходимо постоянно напрежение само —• 0,2 в.
Кондензаторът С7 е филтриращ. Той прави стабилна рабо-тата на приемника даже когато батерийката се изтощи и ней-ното вътрешно съпротивление стане много голямо. При прясна батерия приемникът може да работи добре и без него.
Списък на частите
Сх — прсм.нлив кондензатор	30...350 пф
б72 — керамичен кондензатор	25 пф
С3 — хартиен кондензатор	5000 пф
С4, С5 — електролитни кондензатори	5 мкф 6 в
С6 — хартиен кондензатор	4000 пф
С7 — електролитен кондензатор	50 мксЬ 6 в
/?! — съпротивление	10 к
— съпротивление	300 к
/?3 — съпротивление	4,7 к
/?4 — съпротивление	100 к
Lx — бобина	250 мкхн
— германиев диод	Д1А, Д1Б и пр.
Г1( /2 — нискочестотни транзистори	П13, П13А и пр.
— це-ка ключе Сл— слушалки	4000 ом
Детайли и монтаж
е описан на
Гетинаксоба плочка

Фиг. 83
Ухо от медиа, тел
Настройващият променлив кондензатор С, може да бъде с въздушен или твърд диелектрик. Необходимо е само макси-малният му капацитет да бъде над 250 пф. В случая е упот-ребен самолъчно направен кондензатор с твърд диелектрик, стр. 177.
Бобината е навита на бакелитово. тяло (тръбичка) с диаметър 8 мм и фе-ритна сърцевина (за настройка) има 150 навивки, навити „на куп“ от литцендрат 20X0,05. Отводът е направен на 50-та намотка, броено от заземения край.
Може да се употреби и друг тип бобина, стига да има необходимата индуктивност.
Целият приемник без батерията е
монтиран иа гетинаксова плочка с размери 80X60 1 мм. През нея са прекарани ушички от меден тел, дебел 0,5-1 мм. както е показано на фиг. 83. Към тях се прикрепят и запойват детай-лите от схемата.
174
При запойването на транзисторите трябва да се спазват след-ните правила:
1)	към схемата да не бъдат включени антената и земното съединение;
2)	да не се скъсяват (режат) изводите на транзисторите;
3)	запойките да се правят само в краищата на изводите и колкото се може по-кратко време, за да не се прегреят и повредят транзисторите.
Същите правила се отнасят и при запойката на германиевия ДИОД.
При свързване на електролитните кондензатори С4, С5 и С7 трябва да се спази означената полярност.
Настройка
Преди да се включи батерията, трябва съвсем внимателно да се провери дали схемата е вярно изпълнена. Особено често се правят грешки, като се разменят някои от изводите на транзисторите — например колектор с емитер и пр. Хубаво е, ако се разполага с измерителен уред, да се контролира така при първото включване на батерията. Той трябва да бъде около 1 ма. Измерването на по-силен ток от 2 ма означава, че има някаква грешка в схемата.
Настройката на приемника се състои в подбиране на индуктивността на бобината L. Ако последната е малка, някои станции, работещи в дълговълновия край на средновълновия обхват, няма да може да се приемат. Такъв е например радио-предавателят в гр. Плевен (Радио София 502 -Я), който нормално се приема почти в края на скалата. Когато даже и при напълно затворен настройващ кондензатор станцията не се приема достатъчно добре, трябва да се увеличи индуктивността на бобината. В малки граници това може да стане, като се завие повече феритната сърцевина. Ако това не е достатъчно, трябва да се увеличават намотките на бобината.
Когато пък не се приемат станции от късовълновия край на средните вълни, например радио Стара Загора (1223 кхц\ ще трябва да се намали индуктивността на бобината.
При добре подбрана индуктивност ще може да се приемат станции (по-с ил ни те) от целия средновълнов обхват.
175
134РЕФЛЕКСЕН ТРАНЗИСТОРЕН ПРИЕМНИК С ОБРАТНА ВРЪЗКА
В приемника са употребени два транзистора и един герма ниев диод. Той е построен по икономична рефлексна схема при конто един транзистор изпълнява функциите на два отделяй транзистора. Освен това е приложена и положителнг обратна връзка, чрез конто се повишава значително чувстви телността и селективността. От тази гледна точка описваният приемник е еквивалентен на един 3-транзисторен обикновен приемник.
Първият транзистор Тх работи по рефлексна схема със за-земен емптер. Той усилва едновременно високочестотните сигнали, приети от феритната антена и нискочестотните сигнали, получени в резултат на детекцията. Високочестотните сигнали, избрани от антенния трептящ кръг, се прехвърлят за усилване към базата на транзистора чрез бобината Л2, конто е индуктивно куплирана с Lv Подбрана е значително слаба връзка, за да се стабилизира работата на приемника и да се повиши из-бирателността на антенния трептащ кръг.
Усиленият от транзистора високочестотен сигнал се взема от колектора му и през кондензатора С4 се подава на диодите Дх и Д% за детекция (фиг. 84). Част от усиления сигнал се връща през веригата С3—L3 обратно към входа на приемника.
По този начин се осъществява положителната обратна връзка, чрез която се компенсират загубите в трептящия кръг и се повишава избирателиостта и чувствителността на приемника. Регулирането на обратната връзка става чрез потенциомера /?3, който измени отрицателното преднапрежение, което се подава
176
на базата на първия транзистор. Този потенциомер действува едновременно и като регулятор на усилването.
За високочестотен товар в колекторната верига на транзистора е включен дроселът Др19 а за нискочестотен — съпротивлението.
Транзисторът Т2 работи като обикновен нискочестотен усилвател.
Списък на частите
Сх — променлив кондензатор
С2 — хартиен безиндуктивен кондензатор
С3 — керамичен три мер
Cj — стирофлексен кондензатор
С5 — електролитен кондензатор
С6 — хартиен конде в затор
/?! — съпротивление
/?2 — съпротивление
— потенциомер
/?4 — съпротивление
До19 Др2 — високочестотен дросел — виж следващия текст
Тх — високочестотен транзистор
Т2 — нискочестотен транзистор
Дхг Д2 — високочестотни германиеви диоди
15... 450 пф
10000 пф
15...75 пф
2000 пф
5 мкф 5000 пф
4,7 к
120 к
10 к
47 к
П401, П402 и пр. ПЗ
Д1Б
Детайли и монтаж
Променливият кондензатор Сх струкцията му се вижда от фиг.
е направен саморъчно. Кон-85. Капацитетът му се регу-
Фиг. 85. Сборен чертеж на променлнвня кондевзатор
лира чрез изменяне на разстоянието между пластините 1 и 2. Пластинката 1 е направена от еластична месингова ламарина и има размери 40X22X0,5 мм. При въртене на дискчето 7 гайката 6 се навива на винтчето 5 и притиска пружиниращата пластинка 7 към неподвижната медиа пластинка 2. По този
12 Радиолюбител ски приемници
177
Фиг. 86. Схема на двукръгов линеен приемник
Добрата чувствителност и селективност се дължат на двата трептящи кръга, включени във високочестотния усилвател. Обаче наличието на два кръга, настроени на една и съща честота, създава условия за самовъзбуждане на установеното стъпало и е необходима добра опитност и прецизност при напра-вата на монтажа, за да бъде избягнато самовъзбуждането.
Входният трептящ кръг се състои от кондензаторите Сг и С2 и бобината £ъ навита на феритната антена. Базата на високочестотния транзистор 1\ е свързана индуктивно с трептящия кръг — чрез бобината £2. Схемата работи най-устойчиво и с най-голяма чувствителност, когато връзката между базата и входния трептящ кръг е слаба — когато £2 има само 2—3 навивки. Вторият трептящ кръг се състои от кондензаторите С5, С6 и С7 и бобината £3. Колекторът е включен към кръга чрез отвод от бобината с цел да се намали влиянието на изходящия капацитет на транзистора върху капацитета на трептящия кръг.
Чрез настройващите кондензатори С2 и С5, конто са обеди-нени в един двоен променлив кондензатор, се измени резонанс-ната честота на двата кръга в пределите на средновълновия обхват — 520—1600 кхц. Спрягането на честотите се постига чрез тримера Сх и феритната сърцевина на £3. Детекцията се извършва от диода който взема високочестотен сигнал от ко лектора на Тг — през прехвърлящия кондензатор Сг1. Полу-ченият нискочестотен сигнал се подлага на двукратно усил-ване от транзисторите Т2 и Т3. Крайното стъпало (транзисто-рът Т3) работи в линеен режим и консумира мощност около 30 мет. Шпулката на високоговорителя е нискоомна — 4 ож, затова тя е включена към транзистора чрез съгласуващ трансформатор. Той има преводно отношение 600:80.
		Списък на частите			
c2+cs		—	въздушен тример тип „Филипс" двоен променлив кондензатор от приемник „Прогрес* виж текста „детайли"	5 . . . 25 пф 2X220 пф 5 пф	
с4’ 4,8	с6. с7	..—_	керамичен кондензатор стирофлексен кондензатор	5000 пф 5000 пф	
Сд, 6*12 В1 $	6*10	—	електролитен кондензатор електролитен кондензатор стирофлексен кондензатор виж текста „надстройка* съпротивление потенциомер съпротивление	5 мкф 50 мкф 5000 пф около 10 к 0,1 М 10* 0,3 м	6 в
&	R7	—	съпротивление съпротивление	4,7 к 51 к	
181
L — виж текста .детайли*
/у,	— изходящ трансформатор
1	— 600 навивки от ПЕЛ 0,12
TV2 — 80 навивки от ПЕЛ 0,6
Сечение на желязното ядро 1 см2(Ш10)
д	— германиев диод	Д1Б
Т	— високочестотен транзистор	П401
— нискочестотни транзистори П13
Детайли
Външната антена се включва към трептящия кръг през кондензатора С3. Той има капацитет около 5 пф и е направен от две пресукани жички ПЕЛ 0,3 с дължина 5—6 см.
Бобината Lt има 72 навивки от литцендрат 20X0,05, навити на две секции, както е показано на фиг. 88. Едната е еднослойна и има 40 навивки, а другата — многослойна и има 32 навивки. Разстоянието между тях е 4—6 мм. Те са навити на феритна пръчка с диаметър 8 мм и дължина 100 мм. L2 има 2—3 навивки от ПЕЛ 0,3 и е навита върху £Р
£3 има 160 навивки от ПЕЛКЕ 0,12, навити на куп на ма-каричка от междинни бобини „Мелодия". Отводът е направен на 50-та навивка, броено от края, свързан с С7.
Конструкция
Всички детайли са монтирани на малко гетинаксово шаси. Електрическите свръзки са направени с помощта на уши от меден тел по начина, показан на фиг. 83.
Наличието на два настроени трептящи кръга във високочестотното усилване изисква много грижливо подбиране на мес-тата на отделните детайли, за да се избегне самовъзбуждане на усилвателя. Доброто разпределяне може да се постигне само чрез един предварителен пробен монтаж.
Феритната антена трябва да бъде поставена в най-горната част на шасито. Високоговорителят, който представлява една сравнително голяма метална маса, не трябва да бъде близко до феритната антена, за да не намалява ефективността й.
Мястото и положението (вертикално, хоризонтално и пр.) на бобината £3 се определи опитно. Във всеки случай е жела-телно разстоянието между нея и феритната антена да бъде по-голямо — поне 6 — 7 см.
Разпределението на детайлите от нискочестотната част на приемника не е толкова критично.
182
Електрияески монтаж и настройка
Хубаво е най-напред да се монтира нискочестотният усилва-тел и детекторного стъпало (до кондензатора С33). За да се избягнат нежелателните последици от допускането на грешки в монтажа, за препоръчване е електрическата батерия да се свърже към приемника през едно съпротивление около 200 ома.
Изпробването на усилвателя може да стане, като се направи входният трептящ кръг и кондензаторът се свърже към бобината По този начин се получава един детекторен приемник, който с външна антена може да приема добре местната станция.
Подбирането на режима на транзистора Г3 става чрез изме-няне на стойността на съпротивлението /?7. Подбира се такава стойност, при която колекторният ток на транзистора е около 7—9 ома.
Стойността на съпротивлението /?4, включено към базата на транзистора също трябва да се подбере опитно с оглед да се постигне най-голямо усилване. Токът, консумиран от 72, е около 0,3—0,5 ма.
Режимът на високочестотния транзистор се определи от съпротивлението Неговата стойност (около 10 к) не е означена на схемата, защото трябва да се подбере опитно (за всеки транзистор е различна), докато се получи колекторен ток около 1 — 1,5 ма. Подбирането трябва да се направи при откачен кондензатор С4.
Високочестотната настройка се състои в спрягане на честотите на двата трептящи кръга и постигането на приемен обхват 520—1600 кхц. Настройката е хубаво да се извърши с гриддип. При затворен променлив кондензатор (С2Ч-С5) резонансната честота на двата кръга трябва да се направи 520 кхц. Входният кръг се настройва чрез приближаване или отдалеча-ване на двете секции на бобината а колекторният — чрез сърцевината на бобината.
Изравняването на честотите на кръговете при отворен променлив кондензатор става чрез тримера Ct.
Отстраняването на евентуално самовъзбуждане на високочестотното стъпало става, като се подбере подходяще място на бобината L3. Евентуално може да се намали малко и колею торният ток (чрез R±).
Общата консумация на приемника е около 40 ма при напрежение на батерийката 4,5 в. Едно повишаване на захранва-щото напрежение до 6—7 волта не оказва съществено влияние на чувствителността на приемника.
183
15. 6-ТРАНЗИСТОРЕН СУПЕР ЗА СРЕДНИ ВЪЛНИ
Приемникът има 6 транзистора и един германиев диод и е предназначен за приемане на средни вълни (525—1600 кхц). Той има вътрешна феритна антена и букса за включване на външна антена. Междинната честота е 465 кхц, а максимализм ната изходна мощност — 0,4 вт. Размери на кутията — 150X90X50 мм. Тегло с батериите 1700 г.
Схемата на приемника е дадена на фиг. 87. Тя съдържа стъпало за преобразуване на честотата, две стъпала за усилване по междинна честота, детектор, усилвател на ниска честота и противотоков© крайно стъпало.
Високочестотната част е по схема и данни от фирмата Те-лефункен. Входният кръг, състоящ се от бобината Ц и кондензаторите Сг, С, се настройва на честотата на приеманата станция. Чрез променливия кондензатор С1 неговата резонансна честота трябва да се изменя в пределите на средновълно-вия обхват, т. е. от 525 до 1600 кхц. Входният сигнал се по-дава чрез бобината Z2 на базата на транзистора Ть който работи като самоосцилиращ смесител. Осцилаторният кръг е съставен от бобината £3 и от кондензаторите С2, С4 и С5. Честотата, на която е настроен кръгът при всяко положение на двойния кондензатор (СХС2), трябва да бъде с 465 кхц по-висока от тази на входния кръг. Това спрягане на честотите се постига благодарение на кондензатора С5, който е включен последователи© на променливия кондензатор С2. Така резонансната честота на кръга се нзменя в пределите 525+465 = 900 кхц до 1605+465 = 2070 кхц. Чрез отвод на бобината кръгът е включен в колекторната верига на транзистора последователи© на междинния кръг £4С9. Обратната връзка за под-държане на осцилациите става чрез кондензатора С7.
Транзисторите Т2 и Т3 работят като междинночестотни усилватели. За товарни съпротивления в колекторните им вериги са включени трептящи кръгове £4С9 и £бС13, настроени на междинната честота (465 кхц). Връзката между отделните стъпала е трансформаторна, за да се постигне добро съгласуване на входните съпротивления на транзисторите.
Усиленият междинночестотен сигнал чрез бобината L9 се по дава на германиевия диод Д — за детектиране. Детекцията е еднопътна (полупериодна). Дроселът £10 и кондензаторът С2; намаляват изкривяванията във веригата на детектора. Получе-ният в резултат на детекцията нискочестотен сигнал се пре-хвърля през кондензатора С22 към нискочестотния усилвател.
184
Регулирането на „ си ла та * става с потенциометъра А?16, служен; като товар на детектора.
В приемника е подложено автоматично регулиране на усилването (АРУ). Правотоковото напрежение в точката х, получено в резултат на детекцията на приетия високочестотен сигнал, се използува за изместване на работната точка на транзистора 7^.
Диодът Д е включен така, че детектираното право напрежение има знак „ + “ в точката 1- Това напрежение, подадено през съпротивлението /?15 на базата на транзистора T2t нама-лява усилването на последний. При силен входен сигнал ще се получи по-високо напрежение в точката 7, което пък ще на-мали усилването на транзистора Т2. По този начин за силни входни сигнали приемникът ще има по-малко усилване.
Съпротивлението и кондензаторът С14, а също и /?14 и С19 образу ват неутрализиращи вериги, конто предпазват междин-ночестотните стъпала от самовъзбуждане. Обикновено стой-ностите на кондензаторите С14 и С19 се подбират опитно, тъй като при различен монтаж вероятностите за самовъзбуждане са различии.
Транзисторът Т4 работи като нискочестотен усилвател. Транс-форматорното свързване с крайното стъпало е един удобен начин за получаване на дефазирани под 180° напрежения на базите на транзисторите Т5 и 76, работещи в противотактно свързване. За получаване на минимални изкривявания намотките N2 и N3 на трансформатора Tpt трябва да бъдат напълно еднакви (симетрични). Същото изискване има към транзис-торите Т5 и Т6 и те трябва да бъдат по възможност с еднакви параметра
В нискочестотния усилвател има наложена отрицателна обратна връзка, която за сметка на леко понижаване на усилването намалява значително нелинейните изкривявания в ниско-честотната част на приемника. Напрежението за обратната връзка се взема от вторичната намотка (W3) на трансформатора Тр2 и през съпротивлението Ц20 и кондензатора С26 се връща на входа на усилвателя.
Списък на частите
Ct, Q — двоен променлив кондензатор
С3	—	керамичен тример
Q	—	керамичен тример
G	—стирофлексен кондензатор
С6, Си, С16 —	хартиен кондензатор
2X250 пф
7 пф
7 пф
200 пф
5000 пф
125 в
186
С7, Cgo	хартиен кондензатор	10000 пф	Y25 в
С8»С1о, C1S	хартиен кондензатор	50000 пф	
с9	-	стирофлексен кондензатор	500 пф	
Cja	електролиген кондензатор	10 мкф	6 в
Cis	стирофлексен кондензатор	300 пф	
Си	керамичен кондензатор	ПО пф	
C17	—	хартиен кондензатор	0,1 мкф	
C18	стирофлексен кондензатор	1000 пф	
Cj.9	керамичен кондензатор	35 пф	
CSi	хартиен кондензатор	1000 пф	
C22	~	електролиген кондензатор	2 мкф	6 в
Cj»» C24	електролитен кондензатор	50 мкф	6—8 в
C25, C26	хартиен кондензатор	0,1 мкф	
	съпротивление	2 к	0,1 вт
R2	—	съпротивление	25 к	0,1 вт
Re	~	съпротивление	1,5 к	0,1 вт
R4	~	съпротивление	500 ом	0,1 вт
R& R?	съпротивление	1 к	0,1 вт
	съпротивление	180 к	0,1 вт
$ -	съпротивление	250 ом	0,1 вт
Rio	съпротивление	10 к	0,1 вт
Rji	~	съпротивление	50 к	0,1 вт
R12>R13»R14	съпротивление	1 к	0,1 вт
R16	—	потенциометър	10 к	логаритм.
rx7	—	съпротивление	100 ом	0,1 вт
Rlg	—	съпротивление	5,1 к	0,1 вт
R19			съпротивление	18 к	0,1 вт
R20	—	съпротивление	2 к	0.1 вт
R2i	—	съпротивление	500 ом	0,1 вт
Ra*?	съпротивление	3,9 к	0,1 вт
R23» Ras —	съпротивление	100 ом	0,1 вт
R24	—	съпротивление	6 ом	.—
T,2 L10	—	виж текста „детайли"		
7?i, Tp2 —	СЪЩО		
Детайли
Феритната антена представлява пръчка с дължина 240 мм и диаметър 7 мм. Върху нея са навити бобините £, и £2 съгласно чертежа на фиг. 88.
Lt е съставена от две секции — 80 иавивки еднослойна намотка (със стъп-ка 1 мм) + 30 навивки — универсална намотка (може и ,,накуп“). Точното подбиране на самоиндукция та на бобината става чрез придвижване „вляво“ или „вдясно“ на втората секция. Цялата бобина е навита с литцендрат 30X0,05.
А2 е навита върху £у и има 9 навивки от ПЕЛ 0,3.
£3 — 157 навивки от литцендрат 5X0,05. Отводите са направени от 6-та и 19-та навивка, броени от края, свързан с С8.
— 110 навивки от литцендрат 5X0,05, навити „на куп“
£$ — 19 навивки от литцендрат 10X0,05, навити върху
£6 — 136 навивки от литцендрат 5X0,05
£7 — 12 навивки от литцендрат 10X0,05, иавити върху
Ц — 78 навивки от литцендрат 10x0,05
— 29 навивкн от литцендрат 10x0,05, навити върху
— 210 навивки от ПЕЛ 0,1.
187
Бобините L3—L1O са павши мна куп* върху полистиролови макарички от междиини бобинн — производство на Слаботокоиия завод. Настройката на бобините става с феритиа сърцевина. Последните Дании за литцеидрата не са критични. Може да се използува и друг тип литцендрат, стига необходимият брой навивки да може да се събере в макаричката.
Фиг. 88. Конструкция на феритната антена
Бобините £4—L9 са екранирани. Ширмовките са направени от тънка (0,1 “0,2 мм) медиа или месннгова ламарина.
Трансформаторът Ту има О-образна сърцевина от снлициева ламарина със сечение 5x7 мм.
— 2500 навивки от ПЕЛ 0,08
— 1000 навивки от ПЕЛ 0,01
N3 — 1000 навивки от ПЕЛ 0,01
Трансформаторът Tt има сърцевина от силиниева ламарина Ш12 с дебели-на на пакета 12 мм.
Ny — 200 навивки от ПЕЛ 0,24
— 200 навивки от ПЕЛ 0,24
N3 — 50 навнвки от ПЕЛ 0,51
Вместо посочените в схемата транзистори с успех може да се използуват за Г1 П401, П402, П403 и П425; за Г2и Ts П401, П16 и в краен случай П14; за Т4. Т5и Т6 ОС604 spez, ОС604 и др. Промените, конто ще трябва да се направят при замяната на някой транзистор, се състоят в подбиране на евентуално нови съпротивления в делителите на напрежение за базата на транзистора — за 7\ —и /?2; за Т2 — /?8; за Т3 — R10 и за Т4 — /?18 и Rlg и за Т5 и Т6 — R22 и ^?23- Даже и за посочените в схемата транзистори тези съпротивления ще трябва в известии граници да се изменят (варират) с цел да се получи най-добро усилване. Особено внимание трябва да се обърне на транзисторите Т5 и Т6, те работят в противотактово, симетрично стъпало и е много важно да бъдат с еднакви параметри.
Данни за съпротивленията и кондензаторите са дадени в таблицата. Работните напрежения на кондензаторите и означе-ните мощности на съпротивленията са само ориентировъчни.
188
Само за кондензаторите С12, С23 тези напрежения са критични. Не са от съществено значение и стойностите на съпротивле-нията /?4, /?7, /?13 и Т?17 и на кондензаторите С8, Cl2, G, Go, Gi, Gs, Ge и G7, конто могат даварират с 50—100%, защото те об разу ват блокиращи вериги, който нямат строго определена стойност.
Конструкция и монтаж
При констуирането на приемника е много полезно първона-чално да се направи един пробен монтаж на по-голямо шаси. Това ще помогне да се уточнят местата на детайлите и размерите на шасито. Разположението на междинните бобини £4—Z9 трябва да се подбере така, че да се избегне самовъз-буждането на междинночестотния усилвател. Това е възможно само след като бъде реализирана схемата и настроени кръговете (самовъзбуждането се получава обикновено при точната настройка). Въобще изследването и проверката на апаратурата се облекчава много, ако се направи първоначално един пробен монтаж.
За да се постигне най-голяма ефективност от феритната ан-“тена, тя трябва да се разположи хоризонтално в най-високата част на приемника. В непосредствена близост до нея не трябва да има големи метални предмети (високоговорител, трансформатор и пр.).
Изпълнението на схемата е хубаво да се проведе в следния порядък:
1.	Нискочестотен усилвател.
2.	Детектор и междучестотен усилвател.
3.	Преобразувателно стъпало.
Настройка
При завършването на всеки етап е желателно да се проведе изследване на режима и настройка на направеното стъпало.
Контролът на тока, консумиран от батерията, е необходим с оглед на установяване и предотвратяване на грешки в изпълнението на схемата.
За честотната настройка на приемника е необходим сигнал-генератор. Най-напред се настройват междинните кръгове на честота 465 кхц в следния порядък: Z.8Ge’ ^eGs и GG-
Едно евентуално самовъзбуждане може да бъде отстранено или чрез размяна на краищата на някоя от куплажните бобини L5, Lj или £9. Чрез подбиране на подходящи стойности на еле-
189
ментите /?9С14 и /?14С19, участвуващи в неутрализиращите вериги, също може да се отстрани самовъзбуждането. Това обаче трябва да бъде една последна мярка.
Схемата на осцилатора в преобразувателното стъпало е такава, че трудно може да се направи грешка и да няма осцила-ции. Променянето на силата на тока в колекторната верига на първия транзистор, когато се даде на късо бобината Z3, е указание, че осцилаторът работи.
Осцилаторната честота е по-висока от входната и трябва да се изменя в пределите от 990 до 2070 кхц. Осцилаторният кръг при затворен променлив кондензатор С2 се настройва с феритната сърцевина на бобината £3, а при отворен кондензатор — чрез тримера С4.
Последен се настройва входният трептящ кръг Z1C’1C3. Честотата му трябва да се изменя в пределите 525—1600 кхц, като спрягането му с осцилаторния кръг става по следния начин:
1.	Сигналгенераторът се куплира към входния кръг чрез една намотка с 3 — 4 навивки, приближена до феритната антена.
2.	При честота около 600 кхц (началото на обхвата) настройката става чрез приближаване или отдалечаване на двете секции на бобината Lt. Евентуално може да се наложи да се дона-вие или развие част от намотката, докато се получи макси-мално силен сигнал на посочената честота.
3.	При честота около 1200 кхц настройката става * чрез тримера Сз-
Настройката на нискочестотния усилвател се състои в подбиране на подходящи стойности на съпротивленията /?38 и /?23 с оглед да се постигне максимално усилване и изходяща мощност.
Общата консумация на двата транзистора в противотакто-вото крайно стъпало е около 5 ма в режим на „мълчание" и около 15 ма при силен нискочестотен сигнал.
16. ЛИНЕЕН ПРИЕМНИК ЗА „ЛОВ НА ЛИСИЦИ“ на 3,5 мхц
През последните години се утвърди и придоби широка популярност един нов вид спорт, остроумно наречен „лов на ли-сици“. Той се състои в бързото откриване на скрити радио-предаватели (лисици), разположени в трудно проходима местност. Броят на предавателите бива три, четири и повече, а раз-стоянията между тях —2 — Ъкм, така че състезателите трябва да изминат път около 10 км при бързо тичане. В този спорт обаче не е достатъчна само физическата подготовка. Апа-
190
Фиг. 89. Общ вид на приемника
ратурите за откриване на „лисиците" трябва да бъдат произ-ведени србственоръчно. Необходими са практически и техни ческа опитност, съобразителност и воля.
Този вид спорт най-добре отговаря на повелите на нового време за хармоннчно научно-техническо и физическо развитие на съвременния човек. Ето загцо той стана любим спорт на радиолюбителите от много страни и с всеки изминат ден печели все повече и повече привърженици.
За любителите, конто сега иавлизат в тази интересна облает и не разполагат с голям опит като конструктори и състеза-тели, предлагаме настоящий приемник за 3,5 мхц. Той е направен само с подръчни материали, каквито всеки радиолюбител може да намери, и има проста конструкция и настройка. Приемникът е участвувал много пъти в републикански и между-народни състезания и винаги е давал отлични резултати. Чув-ствителността му при ловене на „носещата" надминава тази на големите суперхетеродинни приемници. Приемната му диа-грама е „остра" и позволява с голяма точност да се определи посоката, в която се намира търсеният радиопредавател.
Приемникът е линеен трилампов и се състои от антенно устройство с насочена диаграма на приемане, високочестотен усилвател, аудионен детектор и нискочестотен усилвател. У по-требени са три еднотипни батерийни лампи от типа 1Т4Т или DF96, конто имат много икономично захранване.
Антенно устройство
Радиозасичането, г. е. определяне посоката, в която се намира даден радиопредавател, е възможно благодарение на на-соченото действие на някои приемни антени. Рамковата антена например има две посоки, от конто приема най-слабо. Диаг-рамата на една такава антена има вид на осморка. Само с рамкова (или феритна) антена би могло да се определи напра-влението, т. е. правата линия, на която се намира излъчвагцият предавател, без да може да се разбере дали е „напред" или „назад".
За да се получи еднопосочна приемна диаграма, в описвания приемник е използувана комбинация от рамкова антена РА и вертикална антена ВА. При подходяще избиране на размерите на двете антени общата приемна диаграма има формата на кардиоида с един максимум и един минимум.
Индуктивността на рамката заедно с кондензаторите Ct и С2 образуват входния трептящ кръг на приемника. Чрез тримера С2 резонансната честота на кръга може да се измени в пределите
192
606/4mq
Фиг. 90. Схема на приемника
13 Радиолюбителски приемници
на 80-метровия радиолюбителем обхват — от 3,50 до 3,65 мхц. Настройката на входния кръг остава на честота около 3,55 кхц еднократно преди състезанията.
Вертикалната антена се включва към трептящия кръг чрез едно фазокоригиращо съпротивление (А?г), стойността на което се подбира опитно.
Предвидена е възможност за работа с кардиоида (РА-ЬВА) и за работа с осморка (РА). Това се постига, като с превключ-вателя Пг се включва или изключва вертикалната антена.
При положение „Iм вертикалната антена е включена към кръга, а кондензаторът С4 — даден на късо. При положение „2“ вертикалната антена е заземена, а към кръга остава включен кондензаторът С4, който има капацитет, еквивалентен на изклю-чената антена.1
С двете антени се определи грубо посоката на предавателя, а след това само с рамката — точного направление.
Високочестотно усилване
Радиолампата Лг работи като високочестотен усилвател с два настроени кръга. Към решетката й е включен антенният кръг, а в анода й — кръгът, съставен от бобината Lx и каска-дата кондензатори С6, С7 и С8 и Сгг Колкото и странно да изглежда, кондензаторът Сп участвува в капацитета на кръга и затова трябва да бъде монтиран в непосредствена близост до него. Кондензаторът С6 изолира правотоково настройващия кондензатор С8 от веригата на анодната батерия. Избирането на станциите по време на състезанието става единствено чрез кондензатора С8; С7 служи за разливане на обхвата, така че даже при. бързо тичане да може да се прави плавна и точна настройка.
Аудион
Голямата чувствителност на приемника се дължи на аудионното стъпало. Радиолампата Л2, работеща в него, се използува едновременно за ВЧ усилване, за решетъчен детектор и за НЧ-усилване. Високочестотното усилване в аудиона е необходимо, за да се получи компенсиране на загубите в кръга за която цел е приложена положителна обратна връзка чрез L2—Cw. Регулирането на обратната връзка
1 Вертикалната антена има някакъв собствен капацитет, изключването на който би разстроило входния кръг. Чрез включване на кондензатора С4 се избягва разстройката.
194
става заедно с регулирането на нискочестотното и високоче-стотното усилване — чрез потенциомера /?7, който измени на-прежението на втората решетка на Лт Този регулатор се оказа наяълно ефикасен и даже на 1—2 метра от предавателя усилването може да се направи такова, че сигналите да сё чуват съвсем слабо.
Нискочестотен усилвател
Нискочестотното усилване на аудиона е голимо — около 50 пъти. След него е включен още един НЧ усилвател е лам--пата Л3, конто е свързана като триод. Предназначението на кондензатора С14 е не толкова да коригира нискочестотната характеристика на усилватели, колкого да даде на „късо“ високочестотнни сигнал, индуктиран от предавателя в шнура на слушалките.
Захранване
Целият приемник е много икономичен по отношение на то-кова консумацин. Той се захранваот една 60-волтова галетна батерия и от един 1,5 волтов елемент от типа СЕЛ2. С един такъв комплект батерии може да се работи в продълженйе’ на 2—3 месеиа.
Ключът Kj, включващ захранването, трябва да прекъсва как-; то отоплителната, така и анодната верига. В противен случай анодната батерия ще се разрежда непрекъснато през ст>прог тивленията Z?6—
Списък на частите
	— керамичен кондензатор	40 пф
Сг, Q, С10	— въздушни полупроменливи конден-	
	затори тип „Филипс*	5.. .35 пф
	-— керамичен кондензатор	200 пф
с.	— керамичен тример	4.. .25 пф
	— хартиен кондензатор	0,1 мкф 120 в.
с6	— керамичен кондензатор	500 пф
	— керамичен кондензатор	12+15 пф
Cii> С13, с14	— дисков керамичен кондензатор	5000 пф
«1	— променливо съпротивление	5 к
& &	— съпротивление	1 М	0,1 вт
«3	— съпротивление	47 к 0,25 вт
Rs	— съпротивление	\0,1 Л1 0,25 вт
	— съпротивление	6,3 М 0,25 вт
	— потенциомер	0,5 М
^•1	— 55 навивки от литцендрат 15X0,05	
	многослойна универсал на намотка	върху бакелитово тяло
	диаметър 8 мм и феритно тяло Мб	
195
Фиг. 91. Поглед към монтаж
L2	— 20 навивки от литцендрат 15X0,05, навити върху
РА — рамкова антена — вж. текста
В А	— вертикална антена — алуминиева пръчка с дължина 50—60 ем.
Л1, Jlv Л3 — батерийни радиолампи 1Т4Т или DF 96
Конструкция
Приемникът е оформен в малка алуминиева кутия с размери 190X95X50 мм. Всички детайли на схемата са монтирани на капака, от долната му страна. От горната страна на капака са изведени буксите за слушалките, ключето А1? кондензаторът С8, оста на потенциометъра /?7, буксите за рамковата и вертикалната антена и бутонът на превключвателя Пг Захранващите батерии са монтирани на дъното на кутията и се свързват към схемата с 20—30-сантиметрови гъвкави проводници.
Разположението на детайлите се вижда от фиг. 91.
При монтирането на кондензаторите Ct и С7 трябва да се за-земи външният край, а на тримерите Ср С4 и С8 — въртящият електрод! Тялото на бобините LXL2 е монтирано вертикално, за да бъде перпендикулярно на оста на рамковата антена (да се избегне паразитната връзка между тях).
Рамкова антена
За направата на рамката е необходима известна опитност, която се придобива в процеса на работата. Рамковата антена
Фиг. 92
има 6 навивки от литцендрат 15X0,05, конто са екранираии в алуминиева тръба, огъната в окръжност с диаметър 200 мм. Конструкцията на рамката е показана на фиг. 92. Алуминие-
197
вата тръба е разделена на две полуокръжности конто с а заземени в долния си край към капака на приемника/ а горните им краища са раздалечени на 2—3 жж, за да не се получи намотка „на късо", което да шунтира антенните навивки.
В алуминиевата тръба е поставен венилитов шлаух (пласт-масова изолационна тръба) „2“, в който пък са прокарани 6-те навивки „3“ за рамковата антена.
Антената е монтирана на малка гетинаксова плочка с размери 50X30x2 мм и чрез два щифта се включва в буксите на приемника. Това е направено за удобство при транспорт.
Настройка
При правилно направен електрически монтаж общият консу-миран ток (с включени слушалки) от 60-волтова анодна батерия е около 4 ма.
Напрежението на втората решетка на Лг е около 42 в, а напрежението на втората решетка на <772може да се измени с по-тенциомера А?7 от 0 до около 30 в. При 18 в нискочестотният усилвател има най-голямо усилване и хващането на първата решетка на Л2 с ръка е съпроводено със силно пищене в слушалките.
След като монтажът отговаря на горните условия, се пре-минава към настройка на високочестотните кръгове. Тя става бързо и лесно с помощта на дипмер, който има обхват от 3 до 4 мхц.
Бобината на дипмера се доближава до рамката и чрез кондензатора С2 антенният кръг се настройва на честота 3,55 мхц.
Анодният кръг също се настройва на 3,55 мхц, но с помощта на феритната сърцевина на бобината Z2, като кондензаторът Cg се поставя в „средно“ положение. След това са проверява дали чрез настройващия кондензатор С8 резонансната честота на кръга може да се измени в граници, достатъчни да се покрие 80-метровият любителски обхват (3,504-3,65 жлт|), в който работят радиопредавателите лисици.
Настройката на обратната връзка се състои в подбиране стойността на кондензатора Са0, така че регенерации да се получат при напрежение 18 в на втората решетка на Л2. За целтапотенциомерът се установява така, че напрежението на втората решетка (мерено с чувствителен волтмер— 10—20 кож (волт) да бъде 18я. Капацитетът на кондензатора С10 се уве-личава постепенно, докато се получи регенерация. При това
198
положение приемникът е най-чувствителен както по висока, така и по ниска честота. Ако въобще не се получи регенерация, трябва да се разменят краищата на бобината.
Получаване на кардиоида
Уточняването на приемната диаграма на антенного устройство е последен етап от работата на приемника. Към него се пристъпва само след като многократно е проверена иастройка-та на кръговете.
Изследването и коригирането на приемната диаграма на системата рамкова антена 4- вертикална антена с цел да се получи кариоида става по време на тренировките с помощта на работещ предавател лисица. За вертикалната антена се използува дебел меден тел с дължина 1,2—1,5 ж. Дължината на антената постепенно се скъсява, докато се получи приемка диаграма само с един минимум. Трябва да се получи следната картина: Когато плоскостта на рамковата антена минава при антената на предавателя, трябва да се приеме максимално силен сигнал, а когато се завърти приемникът на 180° около вертикалната антена, така че плоскостта на рамката пак да минава през антената на предавателя •— силата на сигнала да бъде минималка. Ако вертикалната антена е къса, минимумът ще се яви при по-малък ъгъл на завъртане. Впрочем минимумите ще бъдат два, защото ще се получава минимум и при въртене „наляво" и „надясно".
Точного напасване става чрез подбирането на стойността
Ориентировъчните данни са следните: рамка с диаметър 200 мм, — 2к, дължина на вертикалната антена 7504-800 мм.
Получаването на добра приемка диаграма и усвояването на „рефлексите" на приемника става само в продължение на дълги тренировки.
17. 6-ТРАНЗИСТОРЕН СУПЕР ЗА „ЛОВ НА ЛИСИЦИ" на 3,5 мхц
Това е един състезателен приемник от по-висок клас. Той има малки размери и тегло и движението с него не представ-лява никаква трудност, дори и при силно пресечен терен. Снабден е със S-меризмерител на силата на приетите сигнали, с помощта на който се добива добра представа за разстоя-нието, на което се намира търсеният предавател. Работа с феритна антена и 200-сантиметрова вертикална антена. Прием-
199
Фиг. 93. Общ вид на приемника
яата му диаграма е кардиоида с остра насоченост. Захранва се от малка 6-волтова акриолаторна батерия и консумира само 5 ма. С малки допълнения може да стане един високочувст-вятелен концертен приемник.
Схемата му е дадена на фиг. 94. Тя се състои от антенно устройство с еднопосочна диаграма на приемане, автоосци-лиращ смесител с П402, две междинночестотни усилвателни стъпала с П16, диоден детектор с Д1Б, правотоков усилвател за S-мера с П13 и два нискочестотни усилватели с П13.
Антенно устройство
Еднопосочна приемна диаграма, близка по форма до кардио-идата, е постигната чрез едновременната употреба на две приемни антени. Феритната антена има двупосочна диаграма с форма на осморка и се задействува от магнитната компонента на високочестотното поле. Вертикалната антена има кръгова диаграма, без каквато и да е насоченост, и се задействува от електрическата компонента на полето. Напреженията от двете антени се сумират във входния трептящ кръг, като резултантната приемна диаграма има един силен максимум и един остър минимум, разположени под 180° един спрямо друг. С нея може еднозначно да се определи посоката, в която се намира радиопредавателят.
За получаване на добра диаграма са от значение съпротивлението и дължината на вертикалната антена спрямо обема на феритната пръчка.
Входен трептящ кръг
Входният трептящ кръг се състои от бобината навита на феритната пръчка и кондензатора Сг. В обикновените супер-хетеродинни приемници се настройват едновременно и входният кръг, и осцилаторният кръг, като се използува един двоен променлив кондензатор. В случая може да се направи добра икономия от място, тегло и средства, като се избегне двойният кондензатор. Входният кръг се настройва с тримера С\ на една постоянна честота в средата на обхвата. Неговата лента на пропускане е достатъчно широка, за да покрие голяма част от тесния 80-метров любителски обхват (3650—3500 = 150 кхц?). Настройката му става еднократно на средната честота, на която работят радиопредавателите лисици (около 3550 кхц).
201
Фиг. 94
Автоосцилиращ смесител
Към автоосцилиращите смесители место се изказва недоверие, защото честотата иа осцилатора се влияе в известна стелен от честотата на входните сигнали. Независимо от това в транзисторната техника автоосцилиращите смесители се упо-требяват често. Те се използуват и в сериозни фабрични апа-ратури както за средни вълни, така и за къси, а даже и за ултракъси вълни. Резултатите, постигнати с настоящий приемник, също говорят в тяхна полза. Даже и при много силни входни сигнали на няколко метра от антената на радиопреда-вателя не се чувствува увличане на честотата.
За автоосцилиращ смесител е употребен високочестотният транзистор П402 (7\). Честотата на осцилатора е избрана с 465 кхц по-ниска от честотата на приемните сигнали. За целта осцилаторният кръг (Z2C4C5) може да се настройва чрез про-менливия кондензатор С4 на честота от 300 до 3300 кхц, с което се покрива с известен запас целият любителски 80-метров обхват
/он-/ан+/м=3000+465=3465 кхц /окр—/акр+/м=3300+465=9765 кхц
При така избраната осцилаторна честота огледалната честота се пада в диапазона от 2535 (3000—465) до 2835 (3300— 465) кхц, което е много благоприятно, защото на тази честота не работят концертни предаватели (вж. стр. 2).
Сигналът от входния трептящ кръг се подава на смесителя (базата на 7\) чрез отвод (само 2 навивки) от бобината Така се постига добро съгласуване на входното съпротивление на смесителя към съпротивлението на кръга и което е по-важно, стабилизира се работата на осцилатора.
Междинночестотно усилване
Избрана е стандартната междинна честота 465 кхц. На нея са постоянно настроени трите междинни кръга — /4Сб, /6С8 и LZC1G, Вторият и третият кръг са включени чрез отвод от бобините, с което се подобрява селективността на приемника и се намалява опасността от самовъзбуждане на междинноче-стоТния усилвател. За съгласуване на товарните съпротивления е използувана трансформаторна връзка между стъпалата (чрез бобините Z5, Z7 и /9).
Регулирането на усилването на приемника става в първия транзистор (72) на междучестотния усилвател, като с потен-
203
циомера R6 се намалява до нула постоянного напрежение на базата му.
Към транзистора Т3 е включен развързващ филтър R3C4i който намалява опасността от самовъзбуждане на усилвателя.
Междинночестотните кръгове не са екранирани и между тях има известна директив връзка, фазата на която е така под-брана, че да действува като отрицателна обратна връзка, ста-билизираща работата на междинночестотния усилвател. Нали-чието на тази връзка прави излишка употребата на неутрали-зиращн R-C вериги.
Детекция
Тя става с диода Дг Съпротивлението R9 е товарно за детектора, а кондензаторът С12 дава на късо високочестотните токове в детекторната верига.
S-мер
Ролята на S-мера в случая е да повиши точността и бързи-ната при определяне на разстоянието до търсения предавател По скоростта, с която нараства токът през уреда, може да се определят градиентът на полето, а оттам и разстоянието.
S-мерът се състои от един правотоков усилвател с транзистора Т6 и микроампера МКА. Напрежение за входа на право-токовия усилвател се взема от диодния детектор, Полярността на правотоковата компонента на детектираното напрежение е такава, че стимулира повишаването на тока през колектора на транзистора Т6. По-силният входен сигнал предизвиква и по-голямо отклонение на стрелката на микроампермера. Съпротивлението R12 се подбира така, че на нормално силен звуков сигнал (при 30% мод.) в слушалките да съответствува отклонение на стрелката до средата на скалата.
Списък на частите
Су — керамичен кондензатор	5... 35 пф
—	керамичен дисков кондензатор	5000	пф
С4 —	променлив въздушен кондензатор	5... 25	пф
—	керамичен кондензатор	50	пф
^6>С8,С1О —	керамичен кондензатор	500	пф
—	керамичен дисков кондензатор	5000	пф
С12 —	стирофлексен кондензатор	2000	пф
Qs>Cj4 — електролитен кондензатор	5	6 в
Cis — електролитен кондензатор	50 мкф	6 в
204
£ -	съпротивление	15	к	0,1 вт
R% —	съпротивление	47	к	0,1 вт
{4 —	съпротивление	8	к	0,1 вт
—	съпротивление	620	ом	0,25 вт
—	съпротивление	0,3	М	0,1 вт
/?7 —	потенциомер	27	к	
^8 —	съпротивление	3,3	к	0,1 вт
—	съпротивление	20	к	0,1 вт
Яю —	съпротивление	12	к	0,1 вт
—	съпротивление	0,33	М	0,1 вт
R12 —	съпротивление	6,8	к	0,1 вт
S13 —	съпротивление	120	к	0,1 вт
Si4 —	съпротивление	4,3	к	0,1 вт
2^*1 —	антенна бобина	— 25 навивки от литцендрат 20x0,05,		навити
върху феритно тяло с диаметър 9 мм и дължина 90 мм. Намотката е еднослойна, като между нея и феритиото тяло е посгавен един пласт от полиетиленова лента. Отводът за колектора на 7\ е направен от втората навивка, броено от заземения край.
L2 — осцилаторна бобина — 72 навивки от литцендрат 12X0,0.5, навити без нареждане на макаричка от междинни бобини „Мелодия*. Отводът е направен от 8-мата намотка, броено от заземения край.
Z3 — бобина за обратна връзка — 17 навивки от ПЕЛКЕ 0,15, навита върху £2.
£4 — междинна бобина — 130 навивки от литцендрат 7X0,05.
£5 — куплираща бобина — 12 навивки от литцендрат 7x0,05, навити върху £4.
£6 — междинна бобина — 130 навивки от литцендрат 7X0,05 с отвод от 30-тата навивка, броено от край, свързан с колектора на Г2.
£7 — куплираща бобина — 12 навивки от ПЕЛКЕ 0,15, навита върху £6.
£8 — междинна бобина — 130 навивки от литцендрат 7X0,05 с отвод от 85-тата навивка, броено от края, свързан с колектора на Г3.
£у — куплажна бобина — 38 навивки от ПЕЛКЕ 0,15, навити на £8. Бобините £2—£э са навитн на макарички с феритни тела за настройка от междинни бобини „Мелодия*. Провод-никът е навиван без нареждане.
— високочестотен транзистор	П402
Т2,Г3 —	междинночестотни транзистори	П16
Т4,Г5,Гв —	нискочестотни транзистори	П13
Дх —	германиев диод	Д1А
МКА —	правотоков микроампермер	200	мка
К1 —	еднополюсно ключе
— високоомни слушалки	4000 ом
Конструкция
Приемникът е оформен в малка, добре екранираща алуминиева кутия с размери 156x80x36 мм, която е устойчива на механически удари и е лесно преносима. На челния капак са
205
монтирани микроампермерът МКА, ключето и потенцио-мерът /?6. Всички останали детайли (без батерията) са монтирани на гетинаксова плочка с размера 90X72X1,5 мм, конто само с две винтчета се прикрепи еыцо към челния капак така,
Фиг. 95. Чертежи на кутията
че да се намира на 6—7 мм разстояние от него. От едната страна са монтирани по-едрите детайли — феритната антена, настройващият променлив кондензатор С4, транзисторите и междинните кръгове. Дребните детайли се намират от дру-гата й страна. Феритната антена е поставена в горната част на плочката, добре отдалечена от всички останали части, и е захваната само със здрав конец и две гумени подложки.
Телата на бобините £2—£9 са направо залепени с ацетоново лепило или БФ2.
Всички останали детайли са запоени към уши от меден тел, прекарани през дупчици, пробити на плочката.
Тримерът Сх е поставен на плочката, че да може да се настройва с отвертка през отвор, пробит на челния капак.
Настройващият кондензатор С4 се върти чрез плексигласово дискче, захванато към оста му.
При направата на кутията е важно горните краища на капа-ците към феритната антена да не се допират един о друг, за да не се получи намотка „на късо“ около ферита.
206
Електрически монтаж
Хубаво е най-напред да се свърже нискочестотният усилвател и да се изследва добре. Проверки на съетоянието му
Фиг. 96. Поглед към монтажа
може да стане, като се включи към един обикновен средне-вълнов детектор., Усилвателят може да се сметне за добър,
207
ако шумът в слушалките е толкова слаб, че само при внима-телно ослушване да се забелязва.
След това се свързват последователно детекторът, S-мерът, междинночестотният усилвател, входният кръг и осцилаторът.
При свързване на детайлите С13,С14,С15 и трябва да се спазят означените в схемата полярности.
Настройка
Междинните кръгове се настройват чрез феритните сърце-вини на бобините. Настройката става на честота 465 кхц в следния порядък: 1) £8С10; 2) £6С8; 3) £4С6. Като индикатор на настройката се използува S-мерът. Всички кръгове трябва да имат остро подчертани максимуми. Ако след пълната настройка се получи самовъзбуждане (което се установява по отклонението без входен сигнал), трябва да се разменят краищата на бобината £7 или на £5 или и на двете заедно. Входният кръг се настройва на честота 3550 кхц чрез тримера Сг Осцилаторният кръг (при поставен в средно положение променлив кондензатор С4) се настройва на честота 3100 кхц чрез феритната сърцевина на бобината £2. Ако осцилаторното стъпало не генерира, трябва да се разменят краищата на бобината £3.
Следващ етап е електрическото напасване на схемата. Това се налага от големите разлики в параметрите на транзисторите от един и същи тип, така че никои от означените на схемата стойности може да не се окажат най-подходящи. Варира се стойността на съпротивленията /?14	/?7, /?5 и
включени в базите на транзисторите, докато се получи макси-мално усилване.
Ориентировъчните токове през колекторите на транзисторите са следните:
Краен транзистор Т5	0,4—0,6 ма
Нискочестотен транзистор Т4	0,4-.‘-0,5 ма
Междинночестотни транзистори Г3 и Т2	4-0,4 ма
Самоосцилиращ смесител 1\	\&~2t2^Ma
Съпротивлението /?4 също се варира в малки граници, до като се получи най-ниско ниво на шумовете в смесителя.
Тези корекции трябва да се правят с контрол на тока и с едно предпазно съпротивление от около 200 ом, включено във веригата на батерията.
Дължината на вертикалната антена, при която се получава кардиоида, се подбира опитно в процеса на тренировките, ко-
208
гато се ползува малък радиопредавател 1—2 вата. Разстоя-нието между предавателя и приемника, при което най-удобно се изследва видът на диаграмата, е 50—100 м.
Резулпгапш
Описаният приемник даде добри резултати в Европейските състезания по радиозасичане, проведени през 1963 г. във Вил-нюс, СССР. Приемната му диаграма е кардиоидът с добре изра-зен максимум и остър минимум и позволява точно засичане чак до 1—2 метра от антената на предавателя. Честотата на осцилатора му е стабилна и не се влияе от силни входни сигнали.
Едно обстоятелство, което силно повишава чувствителността на приемника, е особено ниското ниво на шумове от смесителя и нискочестотния усилвател. Това позволява да се прие-мат значително слаби сигнали.
Като се престрои входният кръг ZjQ на честота 6 или 7 мхц, се получава възможност да се приемат концертни про-грами от 49- и 41-метровия обхват. В случая за смесване се използува втората хармонична на осцилаторната честота (2Х 3250 — 6500 кхц). Чувствителността на приемника е такава, че позволява приемането на станции от тези обхвати през целия ден.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ
1. ОЗНАЧЕНИЯ НА СТОЙНОСТИТЕ НА СЪПРОТИВЛЕНИЯТА И КОНДЕНЗАТОРИТЕ
В СХЕМИТЕ
Когато след числото, посгавено край съпротивлението, имя буква к, оз паче на та стойност е в килооми. Например R 17л:—17 килоома. Когато след числото има поставена буквата М, озна-чената стойност е в мегаоми. Например R 1,5 М~ 1,5 мегаоми.
Стойността в омове се означава по следния начин: R 100.
Мощността на съпротивленията не се означава на схемата. Тя евентуално се дава в приложения към схемата список на частите.
Когато след числото, поставено в схемата до кондензатора, няма буква, означената стойност е в пикофаради. Например С 160-160 пф.; С 22000-22000 пф.
да
/f Уадиояюбцте чски нриемнимр
Когато след числото е поставена буквата М, означената стойност е в микрофаради. Например С 50/И=50 мкф. С ОД 2И=0,1 мкф.
При електролитните кондензатори е означена и полярността на електродите.
Работното напрежение при кондензаторите обикновено не се означава на схемите. То евентуално се. пава в приложения списък на частите.
Цветни кодове
В съвременните радиоапаратури се употребяват все по-миниа-тюрни детайли, при конто надписването и разчитането на стой-костите им по обикновения начин — с цифри, е трудно или даже невъзможно. Затова все по-широко приложение намира системата на цнетните кодове, и то главно на цветните ивици, разчитането на конто може да стане даже при напълно сбит монтаж.
На фиг. 97 са показани основните видове цветни означения, конто засега се използуват. Цветните знаци и „В“ опре
Фиг. 97. Начинн за нанасяне на цветните кодове
А В С
делят първите две цифри от стойността на капацитета или съпротивлението. Третият цветен знак определи десе-тичния множител. Знакът „D* определи толеранса в процент, а знакът „Е“ — работното напрежение.
В следващата таблица е дадена информацията, която раз-личните Цветове носят.
210
Цвят	А,В	С		Е
	стойност	десетичен множите п	толеранс %	работно напрежение (в)
Черен	0	1			—
Кафяв	1	10	1	100
Червен	2	100	2	200
Оранжев	3	1 000	3	300
Жълт	4	10 000	4	400
Зелен	5	100 000	5	500
Снн	6	1 000 000	6	600
Виолетов		10 000 000	7	700
Сиз	8	100 000 000	8	800
Вял	9	1 000 000 000	9	800
Златен		од	5	1 000
Сребърен	—	0,01	10	2 000
Без цвят	—	—	20	500
Примери;
1) съпротивление със с 1едните цветни знаци :
А — кафяв = 1
В — зелен = 5	=15X100 000 = I 500 000 ом
С — зелен = ХЮО ООО
D — златен= 5%
ABCD -=1,5 MWMfiPfo
2) кондензатор със следните цветни знаци
А — червей =2
В — зелен =5	25X10 ~ 250 пф
С — кафяв =Х10
АВС = 250 пф
2.	ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИНДУКТИВНОСТ И КАПАЦИТЕТ
а)	Индуктивност на еднослойни бобини
Фиг. 98. Съществени размери при нзчис ляване индуктивността на бобини
F+0’44
[мкхн; см, см!
211
б)	Индуктивност на многослойни бобина
,	10 (D-W №
L ~ 7.6 (D-MH25,5 (D-d)+46 Z fMKXIi; CMt cmI в) Капацитет на плосък кондензатор
С = 8,85 -j-IO-® /пф - г^2 СМ],
надето
е — относителната диелектрична проницаемост на диелектрика;
S — повърхността на единия електрод в л/л/2;
d — дебелината иа диелектрика в мм.
Заб. Смисълът на величините, употребени в първите две формули, се виж-да от чертежите на фиг. 98.
3.	ДИАГРАМА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА МРЕЖОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ
От диаграмата (фиг, 99) се определят: 5-сечението на >ке-лязното ядро, п0 — броят на навивките за 1 волт и токът, про-
Фиг. 99. Диаграма за изчисляваие на мрежови трансфор матери
тичащ през първичната намотка, при зададена първична мощност Рг^
Кривата се отнася за висококачествена силициева ламарина, а — за черна ламарина.
232
При коефициент на полезно действие 0,8 първичната мош ноет Рг ще бъде
Рг = 1,25 Р2,
къцето Р2 е сумираната мощност, консумирана от всички вторички намотки.
На диаграмата с пунктир е посочен пример при Рг~42 вт. Този трансформатор ще има сечение на жедязното ядро 5'--7,8 см2, 5,8 навивки на волт, ако се употреби силициева ла-марина, и 6,8 навивки на волт, ако се употреби желязна ла-марина. Токът през първичната намотка (220) ще бъде около 0,18 а.
Сечението на проводниците в трансформатора се определи по следващата таблица.
4. ДАННИ ЗА ЛАКИРАНИ МЕДНИ ПРОВОДНИЦИ (ПЕЛ)
Лизчет ьр ня v-дтя	Диаметър иг» проводники с лаковатя изоляция	Сечение из медта	Допустим ток при 2,55 а (мм-	Съпротивлекж, ня 1 метър
.и л:	мм-	мм2	ма	ом{м
1	1 1	2	3	1	1	5
0,03	0,045	0,0007	2	24,82
0,04	0,055	0,0013	3	13,69
0,05	0,062	0,0020	5	8,94
0,06	0,075	0,0028	7	6,21
0,07	0,085	0,0039	10	4,56
0,08	0,095	0,0050	13	3,49
0,09	0,108	0,0064	16	2,76
0,10	0,115	0,0079	20	2,23
0,11	0,13	0,0095	24	1,84
0,12	0,14	0,0113	29	1,55
0,13	0,15	0,0133	34	1,32
0,14	0,16	0,0154	39	1.14
0,15	0Д7	0,0177	45	0,99
0,16	0,18	0,0211	51	0,87
0,17	0,19	0,0227	58	0,773
0,18	0,20	0,0254	65	0,689
0,19	0,21	0,0284	72	0,619
0,20	0,22	0,0314	80	0,557
0,21	0,23	0,0346	88	0,507
0,22	0,24	0,038	97	0,460
0,23	0,25	0,042	106	0,422
0,24	0,26	0,045	116	0,388
0,25	0,27	0,049	125	0,357
0,26	0,285	0,053	135	0,330
0,27	0,295	0,057	145	0,306
0,28	0,305	0,062	157	0,285
213
Продължение
1	2	3		5
0,29	0,315	0,066	168	0,266
0,30	0,33	0,071	180	0,248
0.31	0,34	0,075	192	0,232
0,32	0,35	0.080	205	0,218
0,33	0,36	0,086	218	0,2051
0,34	0,37	0,091	231	0,1932
0,35	0,38	0,096	245	0,1824
0,36	0,39	0,102	259	0,1724
0,37	0,40	0,108	274	0,1632
0,38	0,41	0,113	289	0,1547
0,39	0,42	0,120	304	0,1469
0,40	0,43	0,126	320	0,1396
0,42	0.45	0,139	353	0,12Кб
0,43	0,46	0,145	370	0,1209
0,45	0,48	0,159	405	0,1103
0,47	0,50	0,173	442	0,1012
0,48	0,51	0,181	461	0,0970
0,50	0,54	0,196	500	0,0894
0,55 j	0,59	0,238	605	0,0738
0,60	0,64	0,283	720	0,0621
0,65	0,69	0,334	845	0,0562
0,70	0,74	0,385	980	0,0455
0,75	0,79	0,444	1125	0,0395
0,80	0,84	0,504	1280	0,0348
0,85	0,90	0,570	1445	0,0318
0,90	0,93	0,636	1620	0,0275
0,95	1,00	0,711	1805	0,0246
1,00	1,05	0,786	2000	0,0223
1,10	1,16	0,951	2420	0,0184
1,20	1.26	1,131	2880	0,0155
5. ДАННИ ЗА СРЕДНОВЪЛНОВИТЕ РАДИОСТАНЦИИ В НРБ
Предавател	Работна честота	Дължина на вълната	Мощност на предавателя
Плевен	593 кхц	502 м	250 кет
Пловдив	746 кхц	402 м	30 кет
Вакдрел	827 кхц	362 м	100 кет
Благоевград	863 кхц	347 м	30 кет
Варна	1124 кхц	267 м	10 кет
Ст. Загора	1223 кхц	245 м	30 кет
София (местен)	1474 кхц	202 м	около 5 кет
214
СЪДЪРЖАННЕ
1. Основа на радиоприемането
1.	Радиочестоти и диапазони . . -.........................  .	3
2.	Основни стъпала и блокови схеми на радиопрнемииците ...	5
3.	Трептящи кръгове.............. . .	.	9
4.	Високочестотно усилване....................-	-............ 13
5.	Междинночестотно усилване. Лентови филтри и методи за стесияване на пропусканата честотна лента ............................. -	14
6.	Преобразу ване на честотата. Преобразуватели...........  .	21
7.	Огледални честоти. Входни кръгове и спрягането им с осцилатор-ния кръг.....................................	.	25
8.	Детектори за AM, CW и ЧМ . . .	.	.	.	29
9.	АМ-ЧМ приемници .	....................... 37
10.	Приемници за SSB...........................................39
11.	Автоматично регулиране на усилването. .	...	41
12.	Индикатори иа настройката. S-мери. . .	.  ........... 46
13.	Нискочестотни усилватели..........................   ....	48
IL Практически конструкции на спомагателни устройства
1.	Токоизправители....................................... ...	51
2.	Комбиниран измерителен уред.........................   ...	59
3.	Гриддипмер...............................................   66
III. Практически конструкции на любителски радиоприемници
1.	Механически и електрически монтаж.............-	.	. . .	. .	76
2.	Детечторни приемници.........................................  82
3.	Линеен двулампов 0-V-1 приемник.................................90
4.	Линеен късовълнов 1-V-1 приемник................... ....	100
5.	Малък двулампов супер за средни	вълни	.	.	. . *............. .111
6.	5-лампов концертен супер с акустичен	шкаф	. ................ .121
7.	Голям АМ-ЧМ концертен приемник	 .......................... 132
8.	Късовълнов супер с единично преобразу ване на честотата .	. . 141
9.	Късовълнов супер с двойно преобразу ване на честотата ... 148
10.	Конвертор за 7, 14 и 21 мхц....................... . . . • 160
11.	Конвертор за 14-метровия концертен обхват............... ....	169
12,	Двутранзисторен приемник със слушалки	.... 172
13.	Рерлексен транзисторен приемник с обратна връзка	. , . 176
14,	Двукръгов транзисторен приемник с високоговорител	... 179
15.	6-транзисторен супер за средни вълни........................  184
16.	Линеен приемник за „лов на лисили* на 3,5 мхц. ...............190
17.	6-транзисторен супер за „лов на лисили* на 3,5 мхц ....... 199
215
IV. Приложения
I.	Означения на стойносгите на съпротивленията и кондензаторите в схемите 209
2.	Изчисляване на индуктивност и капапитет.................. ...	211
3.	Диаграма за изчисляване на мрежови трансформатори	. 212
4.	Данни за лакирани медни проводница (ПЕЛ) ....	 213
5.	Данни за средновълиовите радвостанции в НРБ	214
Печатни грешки
Стр.	Ред	Напечатано	Да се чете	По вина на
18	13 отг.	контрактиращите	контактиращите	кор.
23	5 отд. ::	кондензатора Cs	кондензатора Cg	авт.
40	19 отд.	. . . у множится.	|	. Q-умножител.	И
45	фиг. 29	Sterchen	Sternchen	»
61	5 отд.	микроампера	микроампермера	кор.
97	12 отг.	0,1 пф	0,1 Мф	авт.
97	14 отг.	2000 пф	22 000 пф	
97	24 отг.	Rs	RK	
111	15 отг.	ЕГ 85	EF 85	
127	10 отг.	К21	Т?2Э	
135	3 отд. 13 отд. 2 отд.	Ж (8—9)	Е (8—9)	
154		1000 пф	10 0Q0 пф	
154		2000 пф	20000 пф	»
155	1 отг.		^-53	»
157	8 отг.	Лентовите филтри и Tj6C46 Т17С51	Лентовите филтри и Tl6Q0 TiyCjj	
184	10 отд. ,.	. . кръгове T4Cs и L6C1S	. . . кръгове £aC|S и ZsCiR	( ”
197	10 отд. '.	. . тримерите Ct,C4 и Св	... тримерите Ct, СЙ и Сю	»
Цена 0,55 лв.