Ат. Шишков
ТРАНЗИСТОРНИ
ПРИЕМНИЦИ
ЦЕНТРАЛКА СТАНЦИЯ ИА МЛАДИТЕ ТЕХНИЦИ
Настоящата листовка „Транзисторна приемници" от
Ат. Ив. Шишков — зав. отдел „Р ад ио те х ник а" при
Централната станция на младите техници се издава, за
да задоволи нарастналите интереса на натата младеж
към съвременните постижения на техниката.
Млада техници, за постигнатите от Вас
успехи или за срещнатите трудности пишете на адрес:
София - 26, пл. „Велчава завера* № 2
Централна станция на младите техници
Интересът на младите радиолюбители към транзисторните
приемници расте с всеки изминат ден. И това е напълно естест-
вено, защото със своята миниатюрност, простота в монтажа и
ниски захранващи напрежения, транзисторите допадат извън-
редно много на юношеского техническо творчество. В Централ-
ната станция на младите техници — София, ежедневно при-
стигат писма, в които млади радиолюбители задават въпроси,
свързани с направата на транзисторни радиоприемници. Най-
често въпросите се отнасят до избора на подходяща схема, до
това какви транзистори да бъдат употребени, как да се изра-
ботят бобини за приемниците, каква антена да се използува и
т. н. Ето зато, в тази листовка наред с лесните за изпъл-
нение схеми са дадени и практически указания за работа с
транзисторите, както и списък на достъпна литература, която
може да бъде използувана от младите техници.
ПОЛУПРОВОДНИЦИ
За съществуването на полупроводниците е било известно
твърде отдавна. Още Фарадей в 1833 год. забелязал ня^ои
интересни електрически свойства на кристалите на сребърния
сулфид. След него други учени открили, че редица елементи
като германий, силиций и селен притежават особена електро-
проводимост, поради което те не могат да бъдат причислени
нито към проводниците, нито към изолаторите. Типичен пример
на полупроводник е употребяваният от начинаещите радиолю-
бители кристален детектор. Той представлява кристал от рудата
галенит (оловен сулфид), до който се допира метал но острие.
Когато нагласим острието до подходяща точка от Кристала,
детекторът има следната проводимост: от острието към кри-
стала пропуска добре електрическия ток, а в обратна посока му
оказва голямо съпротивление. В 1922 год. съветският учен
Лосев открил, че с кристалния детектор могат да се усилват
електрическите трептения, когато се използува специална схема
на свързване. Обаче поради бързото усъвършенствуване на
електронните лампи, откритието на Лосев не получило широко
3
разпространение. По-късно, при конструирането на радарните
инсталации електронните лампи се оказали непригодни за високи
чеетоти и били заменени с кристални детектори. Успоредно с
това науката за кристалния строеж на веществото се развивала
твърде бързо ив 1948 год. бил конструиран първият германиев
полупроводников триод, наречен транзистор от Джон Бардин
и Валтер Братейн. По такъв начин въз основа на съвременните
постижения на физиката възникна нова облает в науката и тех-
никата — полупроводниковата електроника. За изумително
кратко време полупроводниковите диоди и транзистори наме-
риха широко приложение в -редица апаратури и с голям успех
заместват радиолампите. Техните главни предимства са следните:
—	не се изтощават и могат да
се експлоатират десетки хиляди
часове;
-	имат твърде малки размери;
-	- притежават гол яма механи-
ческа издръжливост;
—	захранват се с ниски напре-
жения (няколко волта) и консумират
незначителна електрическа енергия
във вид на загуби.
На фиг. 1 са показани за срав-
нение една радиолампа по-стар мо-
дел, една съвременна радиолампа
и един транзистор. От фигурата
се вижда, че в стъкления балон на радиолампата могат да се
поберат повече от 50 транзистора. При това трябва да се до-
бави, че днес има транзистори по-малки от просено зърно!
КРИСТАЛНИ ДИОДИ
За да разберем устройството на транзисторите, трябва
първо да разгледаме какво представляват кристалните диоди.
Независимо от тяхното многообразие, диодите биват точкови и
плоскостни. Точковите диоди се употребяват като детектори
на високочестотни трептения и често се използуват в транзистор-
ните приемници. Плоскостните диоди служат изключително като
токоизправители на мрежовото напрежение и затова тук няма
да ги разглеждаме.
На фиг. 2, а са показани външният вид на два точкови
диода и тяхното означение в схемите, а на фиг. 2, б е даден
разрез на първия от тях. Диодът представлява германиев или
4
силициев кристал, към който е запоено тънко метално острие.
Запойвалето става по специален начин, благодарение на което
структурата на кристала около мястото на запойването е твърде
сложна. Най-важната особеност на диода е това, че той прите-
а
фиг. 2
жава токоизправителни свойства, т. е. в едната посока — от
острието към кристала — пропуска много добре електрическия
ток, а в другата посока му оказва голямо съпротивление. Това
основно свойство на диода е показано на фиг. 3. Виждаме, че
Проба посока	Обратна посока
фиг. 3
във веригата протича електрически ток тамо тогава, когато
положителният полюс на батерийката е свързан с острието иа
диода. В такъв случай казваме, че батерията е свързана спрямо
диода в права посока. Свържем ли отрицателния полюс на
i
батерията с острието на диода, ток във веригата не протича.
В такъв случай казваме, че батерията е свързана спрямо диода
в обратна посока.
Точковите диоди не само заместват обикновените кристални
детектори, употребявани от радиолюбителите, но ги превъзхож-
дат по това, че са по-малки и острието им е веднаж за винаги
запоено и не се нуждае от нагласяване.
В следващата таблица са посочени най-употребяваните ст-
ветски точкови диоди, които ние препоръчваме на младите тех-
ници при направата на транзисторните приемници, посочени в
тази листовка.
ТАБЛИЦА 1
Точкови		ДИОДИ	
дг-ш	Д1А	Д2А	Д9А
ДГ-Ц2	Д1Б	Д2Б	Д9Б
дг-цз	Д1В	Д2В	Д9В
ДГ-Ц4	Д1Г	Д2Г	Д9Г
ДГ-Ц5	Д1Д	Д2Д	Д9Д
ДГ-Ц6	Д1Е	Д2Е	ДЭЕ
ДГ-Ц7	Д1Ж	Д2Ж	Д9Ж
ДГ-Ц8			
ДГ-Ц9			
дг-цю			
ДГ-Ц12			
дг-шз	1		
ДГ-Ц14	'	1	।	
Благодарение на малките междуелектродни капацитети
точковите диоди могат да работят на честота до 150 мега-
херца — дължина на вълната 2 м.
ТРАНЗИСТОРИ
Ние вече знаем, че кристалният диод представлява метално
острие, запоено към германиев или силициев кристал (фиг. 2).
От острието към Кристала диодът пропуска много добре елек-
трическия ток, а в обратна посока му оказва голямо съпро-
6
тивление. Ако вземем два диода и ги свържем противопосочно
така, както е показано на фиг. 4, а, то първият диод би про-
пускал тока, защото е свързан в права посока. Вторият диод
обаче е свързан в обратна посока и има голямо съпротивление,
фиг. 4
поради което ток във веригата няма да тече. Нека сега тези
два диода да обединим в един нов прибор с общ кристал и
две остриета така, както е показано на фиг. 4, б. По този начин
получаваме нов полупроводников прибор, който има три извода
и се нарича транзистор. Трите извода на транзистора се наричат
съответно емитер (г), база (б) и колектор (к). На фиг. 4, в е
показано как се означават транзисторите в радиосхемите.
В действителност устройството на транзистора е по-сложно,
защото запойването на остриетата за кристала става по спе-
циален начин, а и кристалът добива сложна структура.
Като имаме предвид свойствата на диода, от фиг. 4, б става
ясно, че съпротивлението на транзистора в посока от емитера
към базата е малко, а в посока от базата към емитера — го-
лямо. Също така съпротивлението в посока от колектора към
базата (виж фиг. 4,6) е малко, а от базата към колектора —
голямо.
За да разберем как усилва транзисторът, нека, разгледаме
фиг. 5. На нея е даден транзистор, между емитера и базата на
който са включени батерия Бг и ключ К, а между колектора
и базата му — батерия Б2 и измерителен уред. По този начин
има две електрически вериги — емитерна и колекторна, а ба-
зата е обща. Когато ключът К е отворен (фиг. 5, а), в колек-
7
торната верига не тече ток, защото батерията 52 е включена
в обратна посока и съпротивлението на колекторната верига е
голямо. Включим ли ключа К (фиг. 5, б), в колекторната верига
залочва да тече ток и уредът се отклонява. Ако наново из
фиг. 5
ключим ключа К, колекторният ток пак спира. От този опит
следва интересно заключение: когато в емитерната верига не
тече ток, съпротивлението на колекторната верига в посока
база — колектор е голямо и в колекторната верига също не
тече ток. Когато включим ключа К, в емитерната верига про-
тича ток и в кристала настъпват такива изменения, че съпро-
тивлението му в посока база — колектор намалява и протича
значителен колекторен ток. Следователно колекторният ток се
влияе силно от емитерния ток и именно в това се състоят
ценните усилвателни качества на транзистора. Ако се направят
необходимите измервания и изчисления, вижда се, че мощността,
получена в колекторната верига, е много по-голяма от мощ-
ността, подадена в емитерната верига, т. е. транзисторът наи-
стина усилва.
Схемата, конто току що разгледахме, е характерна с това,
че базата е общ електрод и за емитерната, и за колекторната
верига. Затова се нарича схема със заземена база. Транзисторът
обаче може да бъде включван и да усилва по друга схема.
На фиг. 6 е показано включване по схемата със заземен емитер,
8
което има редица предимства и се употребява най-често от
радиолюбителите. В нашия случай във веригата на базата а
включен въгленов микрофон, а в колекторната верига —- висо-
коговорител (фиг. 6, а). Когато пред микрофона се говори, ко-
а	6
фиг. 6
лекторният ток се влияе силно от базовия ток и се получава
усилване на звука. Тази схема много напомня усилването с по-
мощта на обикновена радиолампа (фиг. 6, б\ където напреже-
нието на решетката влияе силно върху анодния ток и така се
получава усилване. Тази аналогия е само условна, защото ко-
лекторният ток при транзистора се управлява пак от ток в
базовата верига, а при радиоламлата анодният ток се управлява
от напрежението на решетката. При това в решетъчната верига
на радиолампата обикновено не тече ток и входного съпро-
тивление е много голямо (няколко мегаома), докато входного
съпротивление на транзистора поради наличието на базов ток
е малко (от 100 до 500 ома). Както ще видим по-късно, малкото
входно съпротивление на транзистора е причина той да не бъде
включван към всичките намотки на бобината на трептящия
кръг, а само към част от тях. Спомняме си, че за да работи
правилно радиолампата, на решетката й трябва да се подаде
подходящо отрицателно преднапрежение чрез батерията Бх
(фиг. 6, б\ а на анода -- подходящо положително напрежение
от батерията При транзисторите на базата също се подава
подходящо отрицателно преднапрежение от батерията Бх
(фиг. 6, а), обаче на колектора се подава не положително, а
отрицателно напрежение от батерията Б& Това е особено важно
и трябва да се запомни, защото неправилното включване на
батерията 52 води Д° повреда на транзистора!
9
На фиг. 7 е показана схема на прост усилвател към де-
текторен приемник. Усилвателят е включен към детекторния
приемник в точките АБ на мястото на слушалките. Ниско-
честотното напрежение от детектора се подава на базата на
транзистора посредством
кондензатора С, чието пред-
назначение ще обясним по-
долу. Особеното в тази схе-
ма е това, че транзисторът
се захранва само с една ба-
терия, като базата получава
по дхо дящо отри^цателно
преднапрежение от отрица-
телния полюс на батерията
посредством съпротивле-
нието R. За младите техници
е много важно да запомнят
следното: Стойността на съпротивлението, което свързва базата
на транзистора с отрицателния полюс на батерията, се подбира
опитно за всеки транзистор, като се започне с големи съпротивле-
ния (например 1 мегаом) и се върви към по-малки съпротивления.
При това трябва да се следи как работи транзисторът и да се
оставя именно това съпротивление, при което усилването е най-
голямо и без изкривявания. Недопустимо е при тези проби базата
да се съединява направо с минуса на батерията, защото ще имаме
свързване в права посока и ще протече твърде силен ток, който
ще повреди транзистора! Най-малкото съпротивление, което
може да употребяваме при тези проби, не бива да е по-малко
от 1000 ома. Сега вече е ясно, че кондензаторът С изпълнява
двойна роля: от една страна позволява да подадем на базата
постоянно отрицателно преднапрежение (в противен случай би
протекъл ток от положителния полюс на батерията през дол-
ната част на бобината, през детектора и през съпротивлението R
веригата ще се затвори), а от друга страна кондензаторът добре
пропуска нискочестотните трептения от детектора към базата.
Поради малкото входно съпротивление на транзистора този
кондензатор трябва да има колкото се може по-голям капа-
цитет. За целта се употребяват миниатюрни електролитни кон-
дензатори с капацитет 2 н— 20 микрофарада и сравнително ниско
работно напрежение 3-:—20 в.
Днес се произвеждат твърде много различии типове гран-
зистори, подробни данни за който могат да се намерят в спра-
вочниците, посочени в края на тази листовка. Тук ние ще из-
10
броим съвсем накратко онези транзистори, конто прелоръчваме
при направата на посочените от нас радиоприемници и конто
сравнително лесно се намират у нас. При избора на транзисто-
рите трябва да се има предвид следното. Високочестотните
транзистори могат с успех да усилват както високочестотни,
така и нискочестотни (детектирани) трептения. Следователно
кой да е нискочестотсн транзистор може да бъде заменен с
високочестотен. Обаче нискочестотните транзистори не могат
да усилват високочестотни трептения поради особената им токо-
проводимост. В радиотехниката под ниска честота обикновено
се разбира звуковата честота, а това са трептенията от 20 до
20000 херца. От друга страна обхватът на средните вълни се
простира от 500 000 херца (500 килохерца) до 1 600000 херца
(1,6 мегахерца). Оттук следва, че за да може да се употреби
даден транзистор за високочестотен усилвател на средни вълни,
трябва да има максимална честота на усилване не по-малко от
1,6 мегахерца. Така например транзисторът П13, който по таб-
лици има максимална честота на усилване 500 килохерца, не е
подходящ за усилване на висока честота за средни вълни.
С оглед на тази особеност ние сме разделили транзисторите в
две таблици: нискочестотни и високочестотни транзистори.
В описанията на отделяйте схеми посочваме какъв трябва да
бъде всеки транзистор — високочестотен или нискочестотен,
и в зависимост от възможностите си младите техници могат
да изберат по желание кои да са високочестотни и кои да са
нискочестотни транзистори. В Централната станция на младите
техници — София, бяха направени опити със съветските тран-
зистори П15 и П16, които работиха много добре като високо-
честотни усилватели по целия средновълнов обхват и затова ги
поместваме и в таблицата за високочестотни транзистори.
ТАБЛИЦА 2
Нискочестотни транзистори
П1А	П1Б	П1В	П1Г	П1Д	П1Е	П1Ж
П5А	П5Б	П5В	П5Г	П5Д		
П6А	П6Б	П6В	П6Г	П6Д		
П13	П13А	П13Б				
П14	П15	П16	П16А	П16Б		
ОС70	ОС71	ОС72	ОС602	ОС603	ОС604	ОС622
ОС623	ОС624	ОС8Ю	ОС811	ОС815	ОС816	ОС821
И
ТАБЛИЦА 3
Високочестотни транзистори
П1И	П15	П16	П16А	П16Б
П401	П402	П403	П403А	П406	П407
ОС44	ОС45	ОС46	ОС47	ОС612	ОС613
ОС614	ОС615	ОС870	ОС871	ОС872
За да разпознаваме правил но изводите на транзисторите,
на фиг. 8 е даден външният вид на горепосочените транзистори
фиг. 8
с означения на изводите им: емитер (е); база (б); колектор (к).
Обръщаме внимание на следното: изводът на базата се намира
по-близо до извода на емитера, обаче при някои транзистори
трите извода са на равно разстояние един от друг и тогава
трябва да съобразяваме, къде се намира червената точка.
За по-подробното запознаване с различните видове тран-
зистори препоръчваме новоизлязлата книга „Справочник по полу-
проводникови диоди и транзистори “ от П. Хинков и А. Атана-
сов (издание на ДИ „Медицина и физкултура“, София, 1962 г.).
КАК ДА ПРОВЕРИМ ДАЛИ СА ИЗПРАВНИ ДИОДИТЕ
И ТРАНЗИСТОРИТЕ
Преди да пристъпим към монтажа на избрания от нас
радиоприемник, необходимо е да сме сигурни, че разполагаме
с изправни дцоди и транзистори. За проверката на диодите е
12
необходимо да разполагаме с милиамперметър с максимално
отклонение 10—20 мА и елемент (например от плоска бате-
рийка) с напрежение не повече от 1,5 в. При включване в права
посока (фиг. 9, а) уредът трябва да показва 1-4-10 мА. При
Права посока	Обратка посока
фиг. 9
Малко съпротивление Голямо сьпротидление
фиг. 10
включване в обратна посока (фиг. 9, б) токът трябва да е тол-
кова слаб (10--30 мкА), че уредът да не се отклонява. Само
в този случай диодът е добър и може да бъде използуван.
Най-честите повреди на диода са тези, че той или в двете по-
соки не пропуска тока, или в двете посоки го пропуска добре.
Диодите може да се
проверят и с омметър.
В права посока (фиг. 10, а)
диодът трябва да има
съпротивление от 5 до
500 ома, а в обратна по-
сока— над 100000 ома
(фиг. 10,6). Само в този
случай можем да сме
игурни,че диодът е го-
ден за употреба.
Транзисторите се
проверяват по два начи-
на. Първият начин се основава на познатите ни от фиг. 4, б свой-
ства на транзистора. Спомняме си, че транзисторът може да се
разглежда като два диода с общ кристал. Следователно съпро-
тивленията в посока емитер — база и колектор — база трябва да
13
Са малки (фиг. 11) - от порядъка на 5 до 500 ома. В посока
база -- емитер и база — колектор съпротивленията трябва да
са големи — над 100000 ома (фиг. 12). За да получим по-пълна
Права посока
Малко сьпротивление
фиг. 11
Обратна посока
Голямо съпротивление
представа за изправ-
ността на транзистори-
те, трябва да направим
допълнителни измер-
вания. Най-важният
параметър на транзис-
торите е токът, който
тече в колекторната
верига, когато бате-
рията е включена в об-
ратна посока (фиг. 13),
а емитерът е свобо-
ден. Този ток е слаб
и се нарича обратен
ток на колектора. При
напрежение 4,5 волта
този ток при добрите
транзистори трябва да
е от 1 до 30 микроам-
пера.1 Ясно е, че той
може да се измери
само с много чувст-
фиг. 12
Младите техници, които имат ве-
че опит в областта на транзисторите,
могат да си направят просто устрой-
ство, с което да определят коефи-
циента на усилване (3 на даден тран-
зистор. За целта трябва да разпо-
лагат с чувствителен измерителен
уред (например Ц-20), потенциометър
33 кома; съпротивление 20 кома, плос-
ка батерийка 4,5 волта и няколко
букси. На (фиг. 14, а) е показана елек-
трическата схема на това устройство.
Измерителният уред е начертан с
пунктир, което означава, че един и същ
уред вкючваме първо между букси 1
и 2, а след това между букси 3 и 4.
вителен уред.
фиг. 13
1 Колкою този ток е по-малък, толкова транзисторът е по-добър.
14
На фиг. 14, б и 14, в е показана монтажна плочка на устрой-
ство™ от лицевата и задната страна. Практически кое-
фициента на усилване (3 на даден транзистор определяме
по следния начин. Свързваме плоската батерия с устройство™,
© © © ФЛ”
е b к
фиг. 14
като съобразяваме плюса и минуса. Внимателно поставяме из-
водите на измервания транзистор в трите букси е, б, к. Изме-
рителния уред Ц-20 поставяме на обхват 0,3 мА и го включваме
в буксите 3 и 4. Бук-
сите 7 и 2 свързваме
на късо посредством
огънат специално за
целта дебел меден
проводник (фиг. 15).
Натискаме копчето К
и с помощта на по-
тенциометъра правим
токът през уреда да
е точно 100 микро-
ампера (0,1 мА.) След
това пускаме копче-
то К, превключваме
уреда на обхват 30 мА
и го включваме в
фиг. 15
букси 7 и 2, а букси 3 и 4 даваме накъсо. Без да движим
нотенциометъра, натискаме копчето К и отчитаме показанията
на уреда. Ако той показва ток 8 милиампера, то (3 = 80; ако
15
показва ток 15 милиампера, то (3 = 150; ако показва ток 20 мили*
ампера, то 0 = 200 и т. н. Ако при това второ измерване стрел-
ката на уреда не застава на едно място, а „пълзи", транзисто-
рът е негоден за употреба.
КАКВИ БОБИНИ ДА ИЗРАБОТИМ
Дадена бобина е толкова по-добра, колкото съпротивлението
на проводника й е по-мзлко. Това означава, че бобината трябва
да се навие с по-дебел проводник. Но ако проводникът е много
дебел, тя ще има големи размери, а това е неподходяще, осо-
бено за транзисторни радиоприемници. При високи честоти силно
се проявява повърхностния ефект (скин ефект), който се изра-
зява в това, че високочестотните токове текат предимно по по-
върхността на проводника, т. е. вътрешността му остава неиз-
ползувана, а това е равносилно на намаляване полезного сечение
на проводника и увеличаване на съпротивленито му. Този недо-
статък се избягва в значителна степей чрез употребата на спе-
циален проводник — литцендрат. Той се състои от снопче
изолирани помежду си с лак проводници, обвито с коприна.
Добрата бобина трябва да има малък собствен капацитет
между отделяйте навивки. Това се постига, когато отделяйте
навивки не са успоредни, а в известна степей се кръстосват.
Най-малък собствен капацитет имат бобините тип „универсал".
Те се навиват на машина и разположението на проводниците
им напомня навиването на конците в макарите за шевна ма-
шина. Цилиндричните бобини имат сравнително малък капа-
цитет, но заемат голям обем и не са подходящи за транзисторни
радиоприемници.
Качествата на бобината се подобряват, ако в нея се постави
високочестотна феритна сърцевина. Тази сърцевина представ-
16
лява пресовано тяло във вид на винт (фиг. 16, а), за да може
чрез въртене да се вкарва повече или по-малко в бобината.
Най-важното качество на високочестотните сърцевини е това,
че те увеличават неколкократно (от 2 до 10 пъти) индуктив-
ността на бобината. Така например, ако една бобина за средни
вълни без сърцевина трябва да има 200 навивки, то същата
бобина със сърцевина ще има само 60 навивки. Следователно
употребата на сърцевина води до намаляване дължината на
употребения проводник. А понеже по-късият проводник има
по-малко съпротивление, то ясно е, че загубите в бобината ще
са по-малки и нейните качества ще са по-добри. Индуктивността
на бобината може да се увеличи и с поставянето в нея на парче
обикновено меко желязо. Обаче в такъв случай загубите в са-
мого желязо те са толкова големи, че почти всичката електро-
магнитна енергия, получена от антената, ще се изразходва в
желязото. Високочестотната сърцевина в това отношение има
специална структура и това осигурява минимални загуби.
Като се изхожда от тези съображения, ние препоръчваме
при направата на описаните в тази листовка приемници да се
използува бобината, посочена на фиг. 16,6. Тя има много добри
качества, малка е по размери, лесно се навива; с нея и с един
променлив кондензатор с максимален капацитет 450 ч- 500 пф
се покрива целият средновълнов обхват. Както се вижда от
фигурата, върху високочестотното тяло се навиват направо
(сърцевината е изолатор) 60 навивки от проводник с лакова
изолация и диаметър 0,20-- 0,30 мм. Ако схемата изисква извод,
правим го от осмата навивка, считано от заземения край. Бо-
бината мвже да се свърже и без такъв извод, обаче като имаме
предвид малкото входно съпротивление на транзисторите, свърз-
ването посредством извод дава по-добри резултати. Най-отгоре
увиваме бобината с няколко навивки тънък конец, за да не се
развива. Бобината ще има още по-добри качества, ако я навием
с литцендрат. В някои случаи се налага да изменяме самоин-
дукцията на бобината. На фиг. 16, в е показана бобина, чиято
самоиндукция може да да се изменя. Макаричката й изработ-
ваме от тънък картон и с такива размери, щото в нея да може
да се навива сърцевината. В този случай навивките трябва да
са 80 с извод от десетата навивка. Проводникът има диаметър
0,20—0,30 мм и е с лакова изолация. Тази бобина не е необ-
ходимо да навиваме навивка до навивка, а е желателно отдел-
ните навивки в известна степей да се кръстосват. По такъв
начин капацитетът на бобината ще е по-малък и нейните ка-
чества ще са по-добри. Ако разполагаме с готова фабрична
17
бобина за средни вълни (фиг. 16, г), можем да я използуваме
с успех при направата на транзисторни приемници.
В никои от посочените в тази листовка схеми е използу-
ваца феритна антена. Най-често тази антена има вид на пръчка
с кръгло или правоъгълно сечение (фиг. 17). Върху феритната
Q
фиг. 17
антена се навива антенната бобина, конто без феритна антена
би представлявала рамкова антена с незначителна площ. Когато
в бобината е поставена феритна антена, последната увеличава
индуктивността на бобината от 5 до 12 пъти. Освен това фе-
ритната антена концентрира в себе си магнитните силови линии
от полето на предавателя и по този начин увеличава ефектив-
ността на тази рамкова антена. Увеличаването на индуктивността
на бобината зависи от разположението й върху сърцевината.
Когато бобината е в средата на пръчката, индуктивността й е
най-голяма, а когато е в края — най-малка. Бобина за средни
вълни можем да си навием сами от проводник с лакова изола-
ция и дебелина 0,18—0,25 мм. Тази бобина трябва да съдържа
40 навивки и да е подвижна. Затова я навиваме върху хартиено
пръстенче, което да може лесно да се движи по феритната
пръчка (фиг. 17, в). Проводника закрепваме върху пръстенчето
с помощта на ацетоновО или друго лепило. Ако навием бобината
с проводник тип литцендрат, нейните качества ще се подобрят
значително. На фиг. 17, в е показана и бобината за обратна
връзка, която също навиваме върху подвижно пръстенче. Тази
бобина съдържа 10—15 навивки от проводник с емайлова изо-
лация и дебелина 0,10—0,25 мм. Подвижността на двете бобини
дава възможност да изберем най-подходящ режим за работа
18
на приемника чрез различно резположение на бобините по фе-
ритната антена.
Феритната антена не бива да се закрепва с метални скоби,
защото те биха представлявали навивки на късо и в тях биха
се породили големи загуби. Ние препоръчваме антената да се за-
крепва с помощта на каучукови ленти (ластичета) или с конец.
Желателно е близо до феритната антена да не се разполагат
метални части. Ако по невнимание счупим феритната антена,
не бива да се безспокоим. Едно от нейните ценни качества е
това, че след внимателно залепване тя е пак годна за работа.
Препоръчваме да се залепва с ацетоново или друго лепило.
Ако в антената има отвор, добре е в него да поставим подхо-
дяща пръчица от сухо дърво, за да се увеличи; механическата
якост на зелепената антена.
Младите радиолюбители трябва да помнят, че приемането
с феритна антена е няколко пъти по-слабо, отколкото с външна
антена. Предимството на феритната антена е това, че тя е малка
и може да се побира в транзисторния приемник.
КАК ДА ЧЕТЕМ РАДИОСХЕМИТЕ
За начинаещите радиолюбители, конто имат малък опит,
ще обясним накратко знаците, с конто се отбелязват на схе-
мите отделяйте части. Радиосхемата представлява чертеж, на
който с помощта на условии знаци и линии са означени отдел-
ните радиочасти и начинът на тяхното свързване.
На фиг. 18, а е показано свързването на една плоска бате-
фиг. 18
рийка с една крутка. На същата фигура е показана и схемата
на това свързване. Виждаме, че батерийката и крушката са
означени със своите знаци, а свързващите ги проводници — с
19
прави линии (фиг. 18, б). При това тези линии не са наклонени,
а се чертаят или хоризонтални, или вертикални.
На фиг. 19 е показано как се свързват отделяйте частина
един детекторен приемник. На същата фигура е дадена и схе-
мата на детекторния приемник. Виждаме, че всяка част си има
фиг, 19
определен знак и от схемата можем да разберем как се свързват
помежду си отделяйте части. Така например в антенната букса
са свързани единият край да променливия кондензатор, еди-
ният край на бобината и единият край на германиевия диод.
На фиг. 20 са показани някои радиочасти и техните схе-
матични означения. Обръщаме внимание как се означава кръстос-
ването на проводниците. Когато в схемата два проводника се
кръстосват, без да е поставена точка, това означава, че в дей-
ствителност проводниците не са свързани помежду си. Също
така електролитните кондензатори не се свързват производно,
а съобразно означенията плюс и минус. В противен случай те
могат да се повредят.
Много често поради липса на място в схемите стойностите
на кондензаторите и съпротивленията се означават съкратено.
В тази листовка са използувани следните съкращения:
С-50 — кондензатор с
С-500 — кондензатор с
С-1х — кондензатор с
С-5х — кондензатор с
С-20х — кондензатор с
С-0,1 — кондензатор с
капацитет 50 пф;
капацитет 500 пф;
капацитет 1000 пф;
капацитет 5000 пф;
капацитет 20000 пф;
капацитет 0,1 микрофарада;
20
фиг. 20
Антена
Феритна антена
Заземление
Бобина
Съпротивление
Конденэатор
Променлив
конденэатор
Електролитен
конденэатор
Проводниците са
свърэани
Проводниците не
са свърэани
Диод
Транзистор
Слушалки
Високоговорител
Батерия
21
С-5,0 — електролитен кондензатор с капацитет 5 микрофарада;
С-10,0 — електролитен кондензаторскапацитет 10 микрофарада;
R-27 — съпротивление 27 ома;
R-510 — съпротивление 510 ома;
R-1,2k — съпротивление 1200 ома;
R-ЗОк — съпротивление 30 килоома;
R-0,1 — съпротивление 100 килоома;
R-1,0 — съпротивление 1 мегаом.
В някои схеми съпротивленията, които свързват базата на
транзисторите с минуса на батерията, са означени със звездичка
(например R2 и R4 в схема № 4). Това означава, че стойностите
на тези съпротивления трябва да се подберат опитно, защото
от тях зависи да се избере правилен режим за работа на тран-
зистора. Например в схема № 10 съпротивлението, което съеди-
нява базата на втория транзистор с минуса на батерията, има
стойност 47 кома. Добре ще бъде, след като приемникът за-
почне да работа, да опитаме по-големи (например 56 кома) или
по-малки (30 кома) стойкости. Именно чрез такива опити се
подбира такава стойност на съпротивлението, при която прием-
никът работи най-добре.
НЯКОЛКО ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТА
1.	Изводите на транзисторите не се подрязват. Запойват се
в самия край, а не близко до тялото на транзистора. Самото
запойване се извършва по възможност по-бързо, защото загря-
ването на транзистора го поврежда. В момента на запойването
електрическият поялник се изключва от мрежата, а след това
наново се включва. По време на запойването батерийката също
се изключва.
2.	Изводите на транзисторите не бива да се подгъват не-
посредствено до тялото на транзистора, а на 3—4 мм от него.
Практически това се извършва най-добре с помощта на пинцета,
с които хващаме извода непосредствено до тялото на тран-
зистора и с ръка извършваме внимателно самото подгъване.
3.	По-късата феритна антена има по-малка ефективност.
Ето защо не се препоръчва феритните пръчки да се чупят на
по-малки парчета. Ако поради малко място антената трябва да
бъде къса, препоръчваме пръчката да се счупи на две еднакви
части, да се допрат двете парчета успоредно едно до друго и
бобината да се навие така, че да обхване двете сърцевини.
4.	Включването на малък високоговорител към крайний
транзистор трябва да става не направо а посредством изходен
22
трансформатор. Това е необходимо, защото от електротехникатД
знаем, че за максимално отдаване на енергията трябва съпро-
тивлението на товара (високоговорителя) да е равно на вътреш-
ното съпротивление на източника на енергия (транзистора).
Обикновено съпротивлението на високоговорителя е 4—5 ома,
а съпротивлението на транзистора 50—5000 ома. Тази разлика
в съпротивленията налага да се употреби изходен трансформа-
тор. Данните за изходен трансформатор са:
Сечение на желязната сърцевина 0,6 4-1,0 см2;
първичната намотка — 1000 навивки от емайлиран про-
водник с диаметър 0,10—0,12 мм;
вторичната намотка — 80 навивки от емайлиран проводник
с диаметър 0,3—0,5 мм.
5.	След като наваем антенната бобина, не се препоръчва
да я напоим със смола, парафин и др., защото ще се влошат
нейните качества. По-добре е закрепването на намотката да
става с помощта на тънък конец.
6.	Ако монтираме транзисторен приемник с феритна антена
в метална кутия, възможно е приемникът да е в изправност и
въпреки това да не приема никакви станции. Причината за това
е екраниращото действие на металната кутия, поради което тя
не пропуска радиовълните да достигнат до феритната антена.
Ето защо препоръчваме транзисторните приемници да се мон-
тират в дървени или пластмасови кутии.
7.	В повечето схеми са употребени миниатюрни електро-
литни кондензатори. При техния монтаж трябва да внимаваме
и правилно да свързваме плюса и минуса съгласно означенията
в схемата. Ако липсват такива електролитни кондензатори, те
могат да се заменят с обикновени блоккондензатори с капа-
цитет от 5000 до 50000 пф. В този случай обаче силата на
приемането значително ще се намали. Освен това тези блок-
кондензатори заемат много повече място от електролитните.
8.	За закрепване на отделните части е необходимо шаси.
При транзисторните приемници препоръчваме да се използува
за шаси гетинаксова, плексигласова или в краен случай суха
шпертплатова плочка с подходящи размери. Върху нея предва-
рително разполагаме отделяйте части и с молив отбелязваме
местата им. След това с бургия, дебела 1,5—2 мм, или с шило
пробиваме в плочката отвори, в който промушваме и закреп-
ваме изводите на транзисторите, съпротивленията, кондензато-
рите и др.
9.	Като захранващ токоизточник препоръчваме да се изпол-
зува елемент с напрежение от 1,5 волта (от плоска батерия),
23
цяла плоска батерия с напрежение 4,5 волта или спеЦиалните
батерийки с напрежение 9 волта. Съществуват миниатюрни
акумулаторчета за слухови апарати, една клетка от конто има
напрежение около 1,5 волта, и конто заемат много малко място.
Да се има предвид, че увеличаване напрежението на токоиз-
точника не води до увеличаване силата на приемането. Това
произтича от самите характеристики на транзисторите. Следо-
вателно погрешно е да се мисли, че ако свържем последова-
телно например 4 плоски батерийки (18 волта), приемникът ще
работа по-добре. Също така трябва да се има предвид, че ако
на схемата е предписано напрежение например 4,5 волта, а ние
използуваме токоизточник с напрежение 1,5 волта, приемникът
няма да работи. Причината е новият режим, при който са по-
ставёни транзисторите. От всичко това следва, че трябва да се
спазва напрежението на токоизточника, което е посочено в
схемите.
24
С X Е М И
Схема № 1 В този приемник е използуван само един транзистор, който
детектира високочестотните трептения и ги усилва. Ето
защо тук може да използуваме кой да е високочестотен транзистор, посочен
в таблица 3. Трептящият кръг се състои от променливия кондензатор С2 и
бобината L. Последната се състои от
60 навивки емайлиран проводник с дебе-
лина 0,2—0,3 мм, навнти върху високо-
честотна сърцевина. От 8-та навивка,
броено от долния край, правим извод,
който свързваме с базата на транзистора.
Това се прави, защото входното съпро-
тивление на транзистора е малко и ако
базата се включи в горния край на бо-
бината, намаляват се качествата на треи-
тящия кръг и приемането е по-слабо.
Кондензаторът С] служи за връзка
между антената и трептящия кръг и
намалява разстройката, която антената
причинява върху кръга. Желателно е
слушалките да са високоомни, т. е. да
имат съпротивление 2000—4000 ома. Приемникът работи добре само с висока
външна антена и приема местните радиостанции.
Схема №2 В предлаганата схема е използуван точков диод като де-
тектор и нискочестотен транзистор като усилвател на зву-
ковата честота. Точковия^ диод може да бъде един от диодите, посочени в
таблица 1, а транзисторът — един от нискочестотните транзистори, посочени
в таблица 2. Кондензаторът С2
е променлив, с твърд диелек-
трик. Бобината L се състои
от 60 навивки от емайлиран
проводник с дебелина 0,2—
0,3 мм, навити върху високо-
честотна сърцевина. Изводът
на бобината е направен от 8-та
навивка, броено от долния
край. Съпротивлението R слу-
жи да подаде подходящо от-
рицателно напрежение на ба-
зата и стойността му се под-
бира опитно. Кондензаторът Ci намалява влиянието на антената върху трептя-
щия кръг. Кондензаторът С3 прехвърля звуковите трептения на базата на тран-
зистора. Ако липсваше той, базата нямаше да може да получи отрицателно
напрежение и батерията щеше да е накъсо свързана през долната част на
бобината, детектора и съпротивлението. Слушалките трябва да са високоомни,
т. е. да имат съпротивление 2000—4000 ома. Приемникът работи добре с
висока и дълга външна антена.
25
Схема № 3 Koiaro не разполагаме с миниагюрни елекгролиТни конден-
затори, може да използуваме тази схема, в конто двата
транзистора са свързани директно. Кондензатор ьт Ci служи да прехвърля
високочестотните трептения от антената към трептящия кръг и същевременно
да намалява вредното влияние,
което антената оказва върху ка-
чествата на този трептящ кръг.
Кондензаторът С2 е променлив с
звърд диелектрик. Бобината L се
състои от 60 навивки от емайли-
ран проводник с дебелина 0,2—
Сл 0,3 мм и с отвод от 8-та навивка,
броено от долния край. Бобината
е навита върху високочестотна
сърцевина. Първият транзистор
детектира и усилва трептенията
от трептящия кръг. Ето защо той
трябва да е високочестотен. За
такъв можем да използуваме кой
да е високочестотен транзистор.
от таблица 3. Вторият транзистор усилва ниската честота и може да бъде кой
да е от транзисторите, посочени в таблица 2. Съпротивлението R служи одно-
временно като товарно съпротивление на първия транзистор и като съпротив-
ление за подаване необходимого напрежение на базата на втория транзистор.
Неговата стойност определяме опитно. Слушалките трябва да са високоомни,
т. е. да имат съпротивление 2000—4000 ома. Приемникът работи добре с
висока и дълга външна антена и заземяване.
Схема №4 В този приемник са употребени два нискочестотни тран-
зистора и един точков диод. Високочестотните трептения
от антената попадат в трептящия кръг през кондензора Сх. Неговата роля е
да пропуска тези трептения, а едновременно с това да намалява влиянието на
антената върху трептящия кръг. Кондензаторът С2 е променлив с твърд
диелектрик и служи да настройваме трептящия кръг ЦСг на желаната станция.
Бобините Lx и L2 са свързани индуктивно и високочестотната энергия се пре-
36
хвьрля на детектора. Точковият диод Д детектира високочестотните трептения
и през електролитния конденэатор Ct звуковите трептения се подавят на базата
на първия транзистор за усилване. След това през кондензатора С5 звуковите
трептения се усилват още веднаж от транзистора Т2 и се възпроизвеждат от
високоговорителя. Бобината Ц се състои от 60 навивки от емайлиран провод-
ник с дебелина 0,20—0,30 мм (или литцендрат), навити върху високочестотна
сърцевина. Върху тази бобина поставяме пласт тънка хартия и отгоре нави-
ваме бобината L2, която се състои от 6 навивки от емайлиран проводник с
дебелина 0,15—0,25 мм. Съпротивленията R2 и определят преднапрежението
на вески транзистор. Ето защо техните стойкости се подбират опитно. В при-
емника можем да използуваме малък високоговорител или телефонии слушалки.
И двата транзистора са нискочестотни ; за такива можем да използуваме кои
да са два от транзисторите, посочени в таблица 2. За детектиране можем да
употребим кой да е точков диод, посочен в таблица 1. Слушалките трябва да
са високоомни. Ако употребяваме високоговорител, той се включая към крайняя
1ранзистор посредством изходен трансформатор. Данни за изходния трансфор-
матор са дадени на стр 21 от тази листовка. Приемникът работи с висока и
дълга ньншна антена и добро заземяване.
Схема № 5 Характерною за този приемник е, че той е с фиксирана
настройка. Това означава, че приемникът е настроен само
на една станция — например на най-близката и мощна радиостанция. По този
начин е избягната употребата на лроменлив конденэатор, който заема сравни-
телно голям обем и не позволява да монтираме приемника в малка кутийка.
Освен това приемникът работи с феритна антена, върху която е навита боби-
ната L. Трептящият кръг се състои от кондензатора Ср който е обикновен
блоккондензатор, и бобината L. Феритната антена представлява пръчка, напра-
вена от материал с голяма магнитна проницаемост, който концентрира през
себе си магнитните силови линии от полето на предавателя. Бобината L се
състои от 60 навивки от литцендрат (или емайлиран проводник с диаметър
0,20—0,30 мм) с отвод от 8-та навивка, броено от долния край. Желателно е
бобината да се навие на хартиено прьстенче така, че то да може да се мести
по феритната пръчка. С юва се осъществява фината настройка на грептящия
27
кръг на предйари+елно избраната радиостанция. Стойността На кондензатора С\
подбираме опитно в зависимост от станцията, която искаме да приемаме. След
направата на приемника може да се наложи да развием няколко навивки от
горния край на бобината. Приемникът, изработен от нас, беше настроен за
приемане на радио София — 362 м. Кондензаторът имаше стойност 200 пф.
Бобината имаше общо 39 навивки, а дължината на феритната антена беше
8 см. Съпротивленията R2, R3 и R4 подбираме опитно. Слушалките са високо-
омни. Желателно е приемникът да се монтира в малка кутия от пластмаса.
Монтажа можем да извършим върху тънка гетинаксова плочка, върху която
закрепваме отделяйте части. И двата транзистора са нискочестотни, т. е. можем
ла използуваме кои да са два транзистора, посочени в таблица 2. За диод
можем да използуваме кой да е точков диод от таблица 1.
Схема № б Приемникът с обратна връзка притежава по-добри качества
от линейния приемник, но в замяна на това установяваието
на добра обрата врьзка изисьва повече старание и опит от младите радио-
любители. В схемата, която препоръчваме, е използуван само един високо-
честотен транзистор. За такъв
можем да изберем кой да е
от транзисторите, посочени в
таблица 3. В построения от
нас приемник използувахме
съветския транзистор Г1 15.
Кондензаторът С2 е променлив
с твърд диелектрик. Бобина-
та Lx се състои от 40 навивки
от литцендрат (или емайлиран
проводник с дебелина 0,20—
0,30 мм). Бобината е навита
върху феритна антена. От 8-та
навивка, броено от долния
край, правим извод, който
евързваме с емитера на тран-
зистора. Бобината Ц трябва
да се навие върху хартиено
пръстенче така, че то да може
да се мести по феритната антена. Проводникът се закрепва върху хартиеното
пръстенче с помощта на ацетоново или друго подходящо лепило. Бобината за
обратна връзка L2 се състои от 15 навивки от. проводник с емайлова изоляция
и дебелина 0,15—0,25 мм, навити върху друго подвижно хартиено пръстенче.
Това е необходимо, за да можем да изменяме взаимного разположение на бо-
бините, като ги местим на различии места по феритната антена. Ако след за-
вършването на монтажа и включването на приемника в слушалките не се чуе
характерният за обратната връзка шум, трябва да разменим крайщата на боби-
ната аа обратна връзка. Дроселът Др служи да прегради високочестотните
трептения да не отиват към слушалката. Той се състои от 300 навивки от
емайлиран проводник с дебелина 0,10—0,15 мм, навити върху малка макаричка
от сухо дърво. Макаричката можем да си изработим сами с помощта на джобно
ножче. Съпротивлението R2 подбираме опитно. Тук трябва да внимаваме много,
защото от неговата стойност зависи правилният режим на транзистора. При
сполучливо подбравд обратна връзка и добра външна антена ние успяхме да
приемем вечерно време около 10 радиостанции.
Схема № 7 Тази схема се отличава от схема № 6 по това, че е при-
бавен един транзистор за усилване на виска честота. Сле-
дователно първият транзистор е високочестотен и за такъв може да употребим
кой да е от транзисторите, посочени в таблица 3. Вторият транзистор е ниско-
честотен и за такъв може да употребим кой да е транзистор от таблица 2.
Данните за бобините и за дросела са съшите, както в схема № 6. Обръщамс
внимание на това, че първият транзистор работи със заземена база, а вто-
рият — със заземен емитер. Съпротивленията R2 и R(| се подбират опитно.
Слушалките трябва да са високоомни. При добре подбрана обратна връзка
приемникът трябва да приема местния предавател само с феритна антена. При
добра външна антена приемникът приема вечерно време сравнително добре
около 15 радиостанции.
Схема № 8 Описаният приемник работи само на феритна антена и
сьдържа четпри транзистора. Бобината Ц се състои от
60 навивки от литцендрат (или емайлиран проводник с дебелина 0,20—0,30 мм).
Кондензаторът Ci е полуп'роменлив керамичен кондензатор с максимален капа-
цитет 150 пф. Бобината L2 се състои от 6 навивки от проводник с емайлова
изолация и дебелина 0,20—0,30 мм. И двете бобини навиваме върху отделяй
хартиени пръстенчета, които могат да се местят по феритната антена. Пър-
вият транзистор е високочестотен; за такъв можем да използуваме кой да е
от транзисторите, посочени в таблица Зг Бобините L3 и Ц навиваме върху
малко пръстенче с дължина 3—4 мм, което отрязваме от феритната антена с
помощта на ножовка за желязо. Бобината L3 съдържа 200 навивкй от емайли-
ран проводник с дебелина 0,08 мм, а бобината Ц се състои от 100 навивки
от същия проводник. Бобините навиваме една върху друга много внимателно;
за целта можем да счупим пръстенчето на две части, а след това да го зале-
пим наново с ацетоново или друго лепило. При това не бива да се страху-
ваме, че счупената и наново залепена сърцевина има по-лоши качества от
здравата. Диодът е точков; за такъв можем да използуваме кой да е от дио-
29
дите, посочени в таблица 1. Поеледните три транзистора са нискочестотни;
може ла се използуват кои да са три транзистора от таблица 2. Съпротивле-
нията Rg и R7 подбираме опитно, защото от тяхната стойност зависи правил-
ният режим на транзисторите. Високоговорителя включваме към последния
транзистор посредством изходен трансформатор, данни за който могат да се
намерят на стр. 21 от листовката.
Схема № 9 Този приемник работи по рефлексна схема. Това означава,
че някой от транзисторите извършва две функции. И на-
истина в приемника са употребени два транзистора и един диод. Първият
транзистор Т2 усилва прехвърлените от трептящия кръг ЦС] в бобината
високочестотни трептения. Посредством високочестотния трансформатор L3L4
тези трептения постъпват в доиода, който ги детектира, т. е. получава се ниска
честота. Последната през съпротивлението Rt се подава отново на базата на
първия транзистор, който в този случай действува като усилвател на ниската
честота с товарно съпротивление R3. През кондензатора С5 нискочестотните
трептения се подават на базата на втория транзистор и оттам се възпроиз-
веждат от високоговорителя. Виждаме, че транзисторът Тх усилва одновременно
30
висока, и ниска честота. Феритната антена е дълга 120 мм. Бобината Ь с*ь-
държа 80 навивки от проводник с лакова изолация и дебелина 0,20—0,30 мм
(или литцендрат), навити върху хартиено пръстенче, което може да се движи
по феритната пръчка. Бобината L2 съдържа 20 навивки от емайлиран про-
водник с дебелина 0,15—0,25 мм, навити върху друго подвижно хартиено
пръстенче. Кондензаторът Cj е полупроменлив кондензатор с керамичен дие-
лектрик и максимален капацитет 150 пф. Първият транзистор е високочесто-
тен — 11402, но вместо него може да бъде използуван кой да е транзистор
от таблица 3, Вторият транзистор е П14, но вместо него може да бъде изпол-
зуван кой да е нискочестотен транзистор от таблица 2. Високочестотния тран-
сформатор L3Lt навиваме върху феритно колелие. което отрязваме от единия
край на феритната пръчка с помощта на ножовка за желязо. Колелцето има
лължина 3—4 мм. L3 съдържа 100 навивки от емайлиран проводник с дебе-
лина 0,08 мм, a Lj — 300 навивки от същия проводник. За по-лесно навиване,
колелцето счупваме внимателио на две части, конто след навиването на боби-
ните залепваме с ацетоново или друго лепило. Диодът е точков; като такъв
можем да използуваме кой да е диод от таблица 1. Слушалмите са високо-
омни. Приемникът работи с феритна антена.
Схема № 10 Този приемник работи по рефлексна схема. Транзисто-
рът Tt работи едновременно като усилвател на висока и
на ниска честота. Като първи транзистор можем да употребим кой да е от
транзисторите, посочени в таблица 3. Препоръчваме един от транзисторите
П401, П402, П403 и П403А, конто ще дадат най-добри резултати. Конденза-
торът С2 е променлив с твърд диелектрик. Бобината Ц съдържа 60 навивки
от литцендрат, навити върху хартиено пръстенче, което може да се движи
по феритната антена. Бобината Ь2 съдържа 8 навивки от емайлиран проводник,
навити върху хартиено пръстенче, което може да се движи по феритната
пръчка. Бобините L3 и Ц представляват високочестотни дросели. Те са еднакви
и съдържат по 300 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,10—0,12 мм,
навити върху тяло от сухо дърво, което можем да си направим сами с помощта
31
на джобно ножче. За правилния режим на яървия транзистор е необходимо
колекторният му ток, т. е. токът през бобината L3. да е 1 ма. Това постигаме
чреэ подходящ подбор на съпротивлението R4. Също така опитно подбираме
и съпротивлението R«. Слушалкате трябва да са високоомни. Приемникът ра-
боти с феритна антена, но може да се включъа и на външна антена.
Схема № 11 Гоэи приемник работи по схемата с обратна врьзка, регу-
лирането на която се осъшествява чрез изменяне разстоя-
нието между бобините Ц и L2. Кондензаторът С2 е променлив с твьрд
диелектрик. Бобината Ц съдържа 60 навивки от литцендрат (или емайлиран
проводник с дебелина 0,20—0,30 мм), с отвод от 8-та навивка, броено от дол-
ния край. Бобината Ц навиваме върху хартиено лръстенче, което може да се
мести по феритната антена. Бобината L, съдържа 10 навивки от емайлиран
проводник с дебелина 0,15—0,25 мм, навити също върху подвижно хартиено
пръстенче. Освен с феритна антена, приемникът може да работи и с външна
антена. Транзисторът Тх е високочестотен; като такъв може да използуваме
кой да е транзистор от таблица 3. Дроселът Др съдържа 300 навивки от емай-
лиран проводник с дебелина 0,10.-0,15 мм, навити върху макаричка от сухо
дърво, което можем да си изработим с помощта на джобно ножче. Вторият и
третият транзистор са нискочестотни ; за такива можем да използуваме кои
да са два транзистора от таблица 2. Съпротивленията R2, R* и R7 подбираме
опитно, тъй като от техните стойности зависи режимът на транзисторите.
Изходния трансформатор навиваме върху желязна сърцевина със сечение 1 см2.
Първичната намотка съдържа 1000 навивки от емайлиран проводник с дебе-
лина 0,10—0,12 мм. Вторичната намотка съдържа 80 намотки от емайлиран
проводник с дебелина 0,30—0,50 мм.
Схема № 12 Този приемник има три транзистора и работи само с фе-
ритна антена, дълга 9 см. Схемата е разработена в Цен-
тралната станция на младита техници — София, където даде много добри
резултати. Приемникът е с фиксирана настройка — приема само София —
362 м, на слушалки. Кондензаторът Q е блоккондензатор с капацитет 200 пф,
а бобината Ь2 съдържа 58 навивки от литцентрат с отвод от 8-та навивка,
броено от долния край. За приемането на някоя друга станция ще са необ-
ходими блоккондензатор с друг капацитет и бобина с по-вече или по-малко
32
навивки. Следователяо точните сгойности иа капацитета и на накивките ще се
определят от станцията, която желаем да приемаме. Ако се използува промен-
лив кондензатор, сьс същата бобина може да се покрие целият средновълнов
обхват. Бобината Ь2 е навита върху подвижно хартиено пръстенче. Бобината
Li съдържа 10 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,20 мм, навити
върху подвижно хартиено пръстенче. Дроселът Др съдържа 300 навивки от
емайлиран проводник с дебелина 0,10 мм, навити върху малка макаричка от
сухо дърво. Първият транзистор е П14, но с успех може да се използува и
кой да е транзистор от таблица 3. Вторият и третият транзистор са съответно
ОС816 и ОС821, но с успех може да се използуват кои да са два транзистора
от таблица 2. Стойностите на съпротивленията Rj и R6 се подбирит''опитно,
защото от тях зависи режимът на транзисторите. Благодарение на използува-
ната обратна връзка чувствителността на приемника е много голяма. Бяха
направени проби в здания с бетонни конструкции, а също така и в мазета —
приемникът работеше нормално.
Схема № 13 Тази схема се отличава от схема № 9 само по това, че е
прибавен още един транзистор. Приемникът работи само с
феритна антена. Бобината Lx съдържа 80 навивки от литцендрат (или емай-
33
л и ран проводник i дебелина 0.20—0,30 мм). Кондензаторът Ct е керамичеН,
полупроменлнв, с максимален капацитет 130 пф. Бобината L2 съдържа 20 на-
вивки от емайлиран проводник с дебелина 0,15—0,25 мм. И двете бобини са
навити върху подвижни хартиени пръстенчета. Първият транзистор П402 може
да бъде заменен с кой да е транзистор от таблица 3. Диодът е точков; за
такъв може да ни послужи кой да е диод от таблица 1. Високочестотният
трансформатор L3Lj има същата конструкция както в схема № 9. Транзисто-
рите Т2 и Т3 са нискочестотни ; за такива можем да използуваме кои да са
два транзистора от таблица 2. Съпротивленията R3 и R7 подбираме опитно,
зашото от тяхната стойност зависи режимы на работа на последннте два
транзистора. Изходящия трансформатор навиваме върху желязна сърцевина
със сечение 1 см2. Първичната намотка съдържа 1000 навивки от емайлиран
проводник с дебелина 0,10—0,12 мм. Вторичната намотка съдържа 80 навивки
от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм. Разбира се, приемникът
може да работи и със слушалки, конто включваме на мястото на първичната
намотка на изходния трансформатор.
Схёма № 14 Описаният транзисторен приемник- работи по рефлексна
схема. Бобината Lx съдържа 80 навивки от литцендрат (или
емайлиран проводник с дебелина 0,20—0,30 мм), навити върху подвижно хар-
тиено пръстенче. Бобината Ь2 съдържа 9 навивки от емайлиран проводник с
дебелина 0,15—0,25 мм, навити съшо върху подвижно хартиено пръстенче.
Двете пръстенчета трябва да се движат свободно върху феритната антена. Като
първи транзистор освен П15 можем да използуваме кой да е транзистор от
таблица 3. Като втори и трети транзистор освен посочените можем да изпол-
зуваме кой да е транзистор от таблила 2. Бобината L3 представлява дросел,
който съдържа 300 навивки от проводник с дебелина 0,10—0,15 мм, навити
върху малка макаричка, изработена от сухо дърво с джобно ножче. Като диод
можем да използуваме кой да е точков диод от таблица 1. Трансформатора Tpj
навиваме върху желязна сърцевина със сечение 1 см2. Първичната намотка
съдържа 1800 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,08—0,12 мм.
Вторичната намотка съдържа 300 навивки от емайлиран проводник с дебе-
лина 0,08—0,12 мм. Трансформатора Тр2 навиваме върху желязна сърцевина
със сечение 1 см2. Първичната намотка съдържа Ю00 навивки от емайлиран
проводник с дебелина 0,10-0,12 мм. Вторичната намотка съдържа 80 навивки
от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм. Приемникът работи добре
с феритна антена, но е предвидена и възможност за включване на външна
антена през кондензатор 50 пф.
34
Схема № 15 В тази схема са използуванн два високочссютни и два
нискочестотни транзистора. Приемникът работи по схемата
с положителна обратна връзка, която с свързана не с първия, а с колектора
на втория транзистор. Употребената феритна антена е дълга 150 мм. Боби-
ната Ц съдържа 45 навивки от литцендрат (или емайлиран проводник с де-
белина 0,20—0,30 мм), навити върху подвижно хартиено пръстенче. Отвода
правим от Г2-та навивка, броено от доляия край. Бобината Ь2 съдържа 10 на-
вивки от емайлиран проводник с дебелина 0,15—0,25 мм, навити също върху
подвижно хартиено пръстенче. Вместо първите два транзистора можем да из-
ползуваме кои да са два транзистора от таблица 3. Вместо последйиие два
транзистора можем да употребим кои да са двд_транзистора от таблица 2.
Съпротивленията Rx, R3 и R4 подбираме опитно в зависимост от избраните тран-
зистори. Изходния трансформатор навиваме върху желязна сърцевина със се-
чение 1 см2. Първичната намотка съдържа 1000 навивки от емайлиран про-
водник с дебелина 0,10—0,12. мм. Вторичната намотка съдържа 80 навивки от
емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм. Вместо високоговорител на
мястото на първичната намотка могат да бъдат включени високоомни слушалки.
Предвидена е възможност и за работа с външна антена, която се включва
през кондензатора Ci — 5 пф.
Схема № 16 С този приемник само на феритна антена се приемат ве-
черно време много добре повечето от европейските радио-
станции. Бобината Ц съдържа 65 навивки от литцендрат (или емайлиран про-
водник с дебелина 0,20—0,30 мм), навити върху подвижно хартиено пръстенче.
От 6-та навивка, броено от долния край, правим извод, който евързваме с
базата на първия транзистор. Бобината Ь2 съдържа 10 навивки от емайлиран
проводник с дебелина 0,15—0,25 мм, навити върху хартиено пръстенче. Упо-
требената феритна антена е дълга 75 мм. Вместо транзистора П401 можем да
употребим кой да е транзистор от таблица 3. Дроселът Дрх съдържа 300 на-
вивки от емайлиран проводник с дебелина 0,08—0,12 мм, навити върху малка
макаричка, която сами можем да си приготвим от сухо дърво с помощта на
джобно ножче. Схемата работи с положителна обратна връзка, която нагла-
еяваме чрез взаимното разположение на бобините Ц и L2 и полупроменливия
консензатор С2, Тук детектирането се извършва с два диода, конто удвояват
35
нискочестотното напряжение и Наново го подайат на базата на първия тран-
зистор, т. е. схемата е рефлексия. За диоди освен посочените можем да из-
ползуваме кои да са два диода от таблица 1. Като втори и трети транзистор
можем да използуваме кои да са два транзистора от таблица 2. В такъв случай
ще се наложи съпротивленията R3 и R6 да подберем опитно с оглед на колек-
торните вериги на двата диода да имаме ток съответно 1 ма и 4 ма. Прием-
никът може да работи със слушалки, които трябва да се високоомни. Ако
желаем да включим високоговорител, изходния трансформатор навиваме върху
желязна сърцевина със сечение 1 см2. Първичната намотка съдържа 1000 на-
вивки от емайлиран проводник с дебелина 0,08—0,12 мм. Вторичната намотка
съдържа 140 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм. Както
се вижда от схемата, предвидена е възможност и за работа с външна антена,
която се включва през кондензатор от 10 пф.
Схема № 17 Описаната схема представлява регенеративен приемник с
възможност за фино регул Иране на обратната връзка.
Приемникът работи на средни вълни с феритна автена, като е предвидена
възможност за включване и на външна антена. Бобините Lj, L2 и L4 навиваме
jUvK	цч**	।
wpxy хартиени пръстенчета, които могат да се местят по феритната антена.
Броят на навивките е посочен на схемата. Бобините Ь2 и L3 навиваме от лит-
цендрат, а останалите две от емайлиран проводник с дебелина 0,20—0,30 мм.
36
Бобината L5 е високочестотен дросел, който съдържа 300 навивки от провод-
ник с емайлова изолация и дебелина 0,08—0,12 мм. Навиваме я върху малка
дървена макаричка, конто можем да си направим сами от сухо дърво с по-
мощта на джобно ножче. Като първи транзистор освен посочения можем да
използуваме кой да е транзистор от таблица 3. Диодът е точков; вместо него
можем да употребим кой да е диод or таблица 1. Като втори и трети тран-
зистор освен посочените можем да употребим кои да са два транзистора от
таблица 2. Изходния трансформатор навиваме върху желязна сърцевина със
сечение 1 см2. Първичната намотка съдържа 1000 навивки от емайлиран про-
водник с дебелина 0,08—0.12 мм. Вторичната ншотка съдържа 80 навивки
от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм.
Схема № 18 Тази схема съдържа един високочестотен усилвател, който
е свързан по рефлексна схема п едновременно усилва и
ниската честота. Трите последни транзистора представляват нискочестотен
усилвател. Приемникът работи както с феритна, така и с външна антена. За
подобряване на селективността му е употребена положителна обратна връзка,
която се регулира чрез променлив кондензатор с капацитет 350 пф. Бобината
на трептящия кръг Ц е навита върху хартиено пръстенче, което може да се
движи по феритната антена. Тази бобина съдържа 50 навивки от литцендрат
(или емайлиран проводник с дебелина 0,20—0,30 мм), като точно от средата й
правим отвод. Бобината L2 сьдържа 8 навивки от същия проводник,, навити
върху подвижно хартиено пръстенче. Детектирането се извършва от два диода
по схемата на удвояване на напрежението. Ето защо е важно да се спази тях-
ната полярност. Като първи транзистор авторът е използувал ОС871, но той
може да бъде заменен с кой да е транзистор от таблица 3, Останалите тран-
зистори са ОС8Ю, ОС811 и ОС821. Те също могат да бъдат заменени с кои
да са три транзистора от таблица 2. Изходния трансформатор навиваме върху
желязна сърцевина със сечение 1 см2. Първичната намотка съдържа 1000 на-
вивки от емайлиран проводник с дебелина 0,08—0,12 мм. Вторичната намотка
съдържа 80 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм. Съпро-
тивленията, конто свързват базите на последните три транзистора с минуса
на батерията, се подбират опитно.
Схема № 19 Този приемник може да работи както с феритна, така и
с външна антена. Бобината Ц съдържа 75 навивки от лит-
цендрат (или емайлиран проводник с дебелина 0,20—0,30 мм), навити върху
подвижно хартиено пръстенче. От седмата навивка, броено от долния край,
правим извод. Бобината L2 съдържа 8 навивки от емайлиран проводник с де-
белина 0,15—0,25 мм, навити също върху подвижно хартиено пръстенче. Фе-
ритната антена е дълга 100 мм. Вместо употребения първи транзистор П401
37
може да употребим кой да е транзистор от таблица 3. Високочестотният
трансформатор L3L4 навиваме върху бакслитова тръбичка с диаметър 8 мм
(основата за входните бобини на българските радиоприемници) и с феритна
сърцевина. Двете бобини навиваме на куп меж ту картонени шайбички, като
всяка бобина има широчина 4 мм, а разстоянието между бобините е 6 мм.
Бобинота L3 има 250 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0.08—0,12 мм,
а бобината Lt — 90 навивки от същия проводник. Вместо последните четири
транзистора можем да употребим кои да са други ч< 1Ирн транзистора от
таблица 2. Освен посочения точков диод можем да нзпо.нуваме кой да е диод
от таблица 1. Трансформатора Tpj навиваме върху желязпа сърцевина със се-
чение 1 см2. Първичната му намотка съдържа 2800 навивки от емайлиран про-
водник с дебелина 0,05 мм. Вторичната му намотка съ гьржа 2x350 навивки
от емайлиран проводник с дебелина 0,05 мм. Трансформатора Тр2 навиваме
върху желязна сърцевина със сечение 1 см2. Първичната му намотка съдържа
2x485 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,08 мм. Вторичната му
намотка съдържа 45 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,40 мм.
Т-П14
Схема № 20 Това е един малък
транзисторен ниско-
честотен усилвател. Той може да бъде
използуван като усилвател към детек-
торния приемник. Вместо посочения
транзистор можем да използуваме кой
да е транзистор от таблица 2. Съпро-
тивлението Rt подбираме опитно, тъй
като от неговата стойност зависи пра-
вилният режим на транзистора. Слу-
шалките трябва да са високоомни.
Схема № 21 Този нискочестотен усилвател съдържа два транзистора.
Освен посочените транзистори можем с успех да изпол-
зуваме кои да са два транзистора от таблица 2. Съпротивленията Rx и R3
38
подбираме опитно, тъй като
от тяхната стойност завис»
правилннят режим на тран-
зисторите. Слушалките трябва
да са високоомни. Усилвате-
лят може да бъде използуван
като нискочестотен уеилвател
към детекторен приемник или
към транзистори» приемници.
0С8Ю
QC8/0
Схема № 22 Прсдлаганият нискочестотен уеилвател се състои от два
транзистора, към последний от които могат да бъдат включ-
ении високоомни слушалки или изходен трансформатор с високоговорител.
Освен посочените транзистори можем да използуваме кои да садва нискб-
т-тз т-тз
честотни транзистора от таблица 2. Изходния трансформатор навиваме върху
желязна сърцевина със съчение 1 см2. Първичната намотка съдържа 1000 на-
вивки от емайлиран проводник с дебелина 0,08—0,12 мм. Вторичната намотка
съдържа 80 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,50 мм. Съпро-
тивленията и R3 подбираме опитно.
Схема № 23 Характерното за този нискочестотен уеилвател е това, че
той се захранва от батерия, която има напрежение само
1,5 волта. Освен посочените транзистори с успех можем да използуваме кои
да са три транзистора от таблица 2. Съпротивленията Rlf R3 и R5 подбираме
бпитно, тъй като те определят правилния режим на транзисторите. Слушал-
ките трябва да са високоомни. Усилвателят е удобен за уеилвател на кристален
микрофон, тъй като може да се помести в малък обем.
39
0С8Ю ОСбЮ 0С821
Схема № 24 На тази схема е представено едно двутактно крайне сть-
пало, в което не се използува драйверен трансформатор.
Токоизточникът има напрежение 4,5 волта. Посочените транзистори могат да
бьдат заменени с кои да са три транзистора от таблица 2. При смяната обаче
П1з z*ni3
на транзисторите ще трябва да подберем съотвстни стойкости за съпротивле-
нията R4 и R7. Максималната му изходяща мощност с 70 мвт; консумираният
ток при мълчание е 12 ма, а при пълна мощност — 54 ма. Чувствителността
на входа е 0,4 волта. Данните за изходния трансформатор са : сечение за же-
лязната сърцевина 0,6 см2. Първичната намотка съдържа 500 навивки от емай-
лиран проводник с дебелина 0,15 мм и е с извод от средата. Вторичната на-
мотка съдържа 115 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,3—0,5 мм.
Схемата е удобна за нискочестотен усилвател на транзисторен приемник, който
работи с миниатюрен високоговорител.
40
Схема № 25 Изходящата мощност на предлагания уеилвател е 100 мвт,
а чувствителността му на входа е 25 мв. Консумираният
ток по време на мълчание е 2,5 ма, а при пълна мощност — 20 ма. Трансфор-
маторът Тр! е навит на желязна сърцевина със сечение 1 см2. Първичната му
намотка съдържа 1500 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,10 мм, а
вторичната му намотка съдържа* 1000 навивки с извод от средата от същия
проводник. Трансформаторт Тр2 навиваме върху желязна сърцевина със се-
чение 1 см2. Първичната му намотка съдържа 1000 навивки от емайлиран про-
водник с диаметър 0,15—0,18 мм и с извод от средата. Вторичната намотка
съдържа 100 навивки от емайлиран проводник с дебелина 0,30—0,40 мм. От
втората навивка, броено отдолу, правим извод. Вместо означените транзистори
можем да използуваме кои да са три транзистора от таблица 2. Усилвателят е
удобен за транзисторен приемник, който работи с високоговорител.
41
Сравнителна таблица на транзистори, произведени в различии страни
Къде се използват	Съветски	Телефун- кен ( - — ———- - ——	Валво	1 Сименс | !	। ТеКаДе 1	1 Интер- мета л	Тесла |	ГДР WBN	CSF и Томсон - Худсон (френски)	Японски
1	2	3	4	5 1	6	|	7		3	!	9	! _ io _	И
1) Мощни нч, в проти- вотакт над 10 вт изходя- ща мощност Мощни подвигами на на- прежение	П201, П202, П203, Г14А-Д			TF80/30 TF80/60 TF90	3008	2N268 СТР1111	1	i	SFT113 SFT114	—
2) Мощни нч, в проти- вотакт до 4 вт изходя-, ща .мощност	ПЗА—Г	OD603 OD604 OD605	ОС26 ОС27 ОСЗО ОС16	TF77 TF78 TF80	GFT2006 GFT4012 		1	2N258 СТР1104; СТР1108 СТР1109	! 30NU70 i : 31NU70 1 32NU70	1	! SFT130 ; sfti3i i	—
3) Маломощни нч, в противотакт под 1 вт из- ходяща мощност	П2А, П2Б П7	ОС604 spez. ! ।	ОС72 ОС74 ОС79	TF70* TF71* TF75*	GFT32	ОС307 ОС308 ОС430	i 12NU70 ! 130NU70 1	ОС820 ОС821 ОС822 ОС823	! SFT121 SF122 987Т1, 988Т1	2Т63
4) НЧ усилвател на слаби сигнал и—лредусил- ватели, маломощни драй- вери— до 60 мет загубна мощ	ГПА—Д П6А, П8* П5А-Д П13	ОС602 ОС603 ОС604	ОС70 ОС71 ОС72 ОС75 ОС76 ОС77	TF65	GFT20 GFT21	ОС302 ОСЗОЗ ОС304	1NU70 (	2NU70 3NLJ70 101NU70* 1 102NU70* ! 103NU70*	ОС8Ю ОС811 ОС815 ОС816	SFT101 SFT102 ' SFT103 991Т1	2Т65 2Т66 HJ15 HJ17
5) МЧ усилватели — до 470 кхц	ГИЕ, П1Ж П6А—Д, ГИЗА, П13Б, П9* П9*А, i П14, П15 '	ОС612 I	ОС45	TF45	GFT45	ОС32 ОСЗЗ ОС390	i 51—53NU70 153NU70*	—	SFT106 ; SFT107 SFT127 । 35Т1, ! 36Т1	2Т76 2Т52 2Т522 HJ22
1	2	3	4		 5	.	I 6	।		7	|		8_	1	9 !		10	11
6) ВЧ усилватели, хете- родини, самоосцилиращи смесители за средни вълни	П1Е, П1Ж, П1И, П6Г П10* ПИ* П404А, П405, П405А	ОС613	ОС44 ОС45	TF44 	I	GFT44 |	ОС34 ОС400 ОС410	152NU70* , 154NU70*		I SFT108 SF128T 37Т1	2Т51 2Т73 2Т512 HJ23
7) ВЧ усилватели, хе- тероидни, самоосцилира- щи смесители за къси вълки — до 30 мгхц УКВ/МЧ усилвател и — 10,7 мгхц	|	П12 П406, П407 П401, П402, П4ОЗ	ОС614 АС 105	ОС 170		GFT43			_ 1	SFT116 SFT117 SFT118 SFT115	—
8) УКВ усилватели, са- 1 моосцилиращи смесители 1 до около 100 мгхц	।	П403, П321 П322 ।	ОС615	ОС171	—	1	। GFT42	—		•—	—	—
9) Маломощни ловд и га- чи на напрежение	—	OC6U2 spez.	ОС7? ОС76 ОС77	—	—	ОС307 ОС308 ОС309	—	—	--	—
10) Миниатюрки и свръхминиатюрни тран- эистори за слухови апа- рати. Загубна мошност до 30 мет	П5А—Д	ЬС622 ОС623 ОС624	ОС51 ОС58 ОС59 ОС60 ОС65 ОС66	TF65		ОС320 ОСЗЗО ОС340 ОС350 ОС360	1 1		1	
* Забел е ж к а : Всички транзистори са от типа на р—п—р. Означените със звездички са от типа п—р—п.
13. Сравнителна таблица на американски транзистори спрямо транзистори Telefunken
Амери- кански транзи- стори	Транзистори Телефункен	Амери- кански транзи- стори	Транзстори Телефункен	Амери- кански транзи- стори	Транзистори Телефункен	Амери- кански транзи- стори	Транзистори Телефункен
1	2	3	4	5	6	7	8
2N34	ОС604	2N97	ОС602	1 2N186A	ОС602 spez.	2N322	ОС612
2N36	ОС604	2N101	ОС603	2N187	ОС604	2N323	ОС612
2N37	ОС602	2N103	ОС602	2N187A	ОС604 spez.	2N324	ОС612
2N38	ОС602	2N104	ОС604	2N188	ОС604	2N331	ОС604 spez.
2N38A	ОС602	2N105	ОС604	2N188A	ОС604 spez.	2N359	ОС604 spez.
2N39	ОС602	2N106	ОС604 spez.	2N189	ОС602	2N360	ОС604 spez.
2N40	ОС602	2N107	ОС602	2N190	ОС602	2N36J	ОС604 spez.
2N41	ОС604	2N108	ОС602	2N191	ОС604	2N367	OC602
2N42	ОС602	2N109	ОС604 spez.	2N192	ОС604	2N368	OC602
2N43	ОС604 spez.	2NU1	OC612	2N196	ОС604	2N369	OC604
2N43A	ОС604 spez.	2N112	OC612	2N197	ОС604	:	2N371	OC614
2N44	ОС602 spez.	2N113	OC613	2N198	ОС602	2N381	OC604 spez.
2N45	ОС602 spez.	2N115	OC604	2N199	ОС602	2N382	OC604 spez.
2N46	OC604	2NU7	OC612	2N206	ОС604 spez.	2N383	OC604 spez.
2N54	OC602 spez.	2N118	OC613	2N207	OC604	2N384	OC615
2N55	OC602 spez.	2N123	OC613	2N207A	OC603	2N402	OC602 spez.
2N56	OC602 spez.	2N130	OC622	2N207B	OC603	2N403	OC602 spez.
2N59	OC604 spez.	2N130A	OC622	2N215	OC604	2N405	OC604 spez.
1	2	3 i	1	4
2N60	ОС604 spez.	2N131	OC622
2N61	OC602 spez.	2N131A	OC622	’
2N63	OC602	2N132	OC624	:
2N65	OC604	2N135	OC612
2N68	OC603	2N136	OC612
2N71	OC603	2N137	OC613
2N76	OC602	2N138	OC604
2N77	OC604	2N138A	OC604 spez
2N79	OC604	2N139	ОС6Г2
2N80	OC604	2N140	OC613
2N82	OC602	2N141	OD603
2N83	OD603	2N143	OD603
2N83A	OD603	2N155	OD603
2N84	OD603	2N156	OD603
2N88	OC624	2N175	OC604
2N89	OC624	2N176	OD603
2N90	OC622	2N180	OC604 spez.
2N94	OC612	2N181	OC604 spez.
2N95	OD603	2N185	OC604 spez.
2N96	OC602	2N186	OC602 1
5	6	7	1	8
2N217	ОС604	2N406	1 OC604 spez.
2N218	ОС612	2N407	OC604 spez.
2N219	ОС613	2N408	OC604 spez.
2N223	ОС604 spez.	2N410	OC612
2N224	OC604 spez.	2N411	OC613
2N226	OC604 spez.	2N412	OC613
2N238	OC602	2N422	OC604 spez.
2N241	OC604 spez.	2N438	ОС6Г2
2^247	OC614	2N439	ОС6Г2
2N249	OC603	2N440	OC613
2N252	OC613	2N499	OC615
2N265	OC604	CK721	OC604
2N266	OC602	CK722	OC602
2N27O	OC604 spez.	CK723	OC602
2N279	OC602	CK759	OC612
2N280	OC604	CK76O	OC612
2N281	OC604 spez.	CK761	OC613
2N297	OD603		
2N308	OC612	|	i	
2N309	OC612	I		
ТАБЛИЦА
на никои американски транзистори и тихните
съветски еквиваленти
Американски транзистори	Съветски еквиваленти
2N34	П1В, шг
2N35	пю
2N43	П11, П14
2N43A	П14
2N45	П14
2N57	П4Б
2N68	П201А
2N85	П602
2N86	П602
2N101	П201А
2N107	П14
2N109	П13
2N112	П403
Американски транзистори	Съветски еквиваленти
2N128	П404
2N136	11403
2N137	11403
2N139	П403
2N140	11403
2N156	П201А
2N158	|	11201А
2N169	:	ПН
2N184	11403
301	1114
GT-20	;П14
Р-Н	П210
SB-100	П404
46
И 3 ПО Л 3 У ВАН А- ЛИТЕРАТУРА
1.	Полупроводникови дноди и триоди, сп. „Радио и телевизия* — 1957 год.
(бр. 2) 35 стр.
2.	Полупроводниците — кристали с огромно бъдеще. сп. „Радио и теле-
визия* — 1957 год. (бр. 5) 23 стр.
3.	Приемник с полупроводникови триоди, сп. „Радио и телевизия* —
1957 год. (бр. 8) 22 стр.
4.	Транзисторен приемник, сп. „Радио и телевизия* — 1957 год. (бр. 9)
42 стр.
5.	Джобен радиоприемник с кристални триоди, сп. „Радио и телевизия* —
1957 год. (бр. 9) 48 стр.
6.	Нещо за полупроводниците. сп. „Радио и телевизия* — 1957 год.
(бр. 10) 56 стр.
7.	Няколко схеми на любителски радиоприемници. сп. „Радио и теле-
визия* — 1957 год. (бр. 11) 15 стр.
8.	Кристални триоди, сп. „Радио и телевизия* — 1957 год. (бр. 11) 44 стр.
9.	Прости приемници с транзистори. сп. „Радио и телевизия* — 1958 год.
(бр. 8) 21 стр
10.	Транзисторни приемници. сп. „Радио и телевизия* — 1959 год,
(бр. 2) 46 стр.
11.	Регенеративни транзисторни приемници. сп. .Радио и телевизия* —
1959 год. (бр. 3) 23 стр.
12.	Транзисторен регенеративен приемник, сп. „Радио и телевизия* —
1959 год. (бр. 7) 21 стр.
13.	Сравнителни таблица на плоскостните транзистори. сп. „Радио и теле-
визия* — 1959 год. (бр. 8) 59 стр.
14.	Полупровидникови прибори. сп. „Радио и телевизия* — 1959 год.
(бр. 9) 49 стр.
15.	Нови означения на европейските транзистори. сп. „Радио и<телеви-
зия* — 1959 год. (бр. 9) 54 стр.
16.	Измерване параметрите на транзисторите. сп. „Радио и телевизия* —
1959 год. (бр. 9) 55 стр.
17.	Самоделен миниатюрен високоговорител. сп. „Радио и телевизия" —
1959 год. (бр. 10) 41 стр.
18.	Рефлексен джобен приемник, сп. „Радио и телевизия* — 1959 год.
(бр. 10) 64 стр.
19.	Малък транзисторен приемник, си. „Радио и телевизия* — 1960 год.
(бр. 3) 16 стр.
20.	Транзисторен приемник с 3 транзистора, сп. „Радио и телевизия* —
1960 год. (бр. 3) 31 стр.
21.	Транзисторен портативен приемник, сп. „Радио и телевизия* —
1960 год. (бр. 7) 33 стр.
22.	Уред за изпробване на транзистори. сп. „Радио и телевизия* —
1960 год. (бр. 8) 33 стр.
23.	Правила за работа с транзистори. сп. „Радио и телевизия* — 1960 год.
(бр. 12) 52 стр.
24.	Транзисторен приемник, сп. „Радио м телевизия* — 1961 год. (бр. 2)
66 стр.
47
25.	Джобен транзисторен приемник, сп. „Радио и телевизия* — 1961 год.
(бр. 5) 150 стр.
26.	Стройте с нас транзисторни приемници. сп. „Радио и телевизия* —
1961 год. (бр. 6) 187 стр., и 1961 год. (бр. 7) 224 стр.
27.	Джобен- рефпексен транзисторен приемник, сп. „Радио и телевизия* —
1961 год. (бр. 7) 226 стр.
28.	Джобен транзисторен приемник, сп. „Радио и телевизия* — 1961 год.
(бр. 7) 228 стр.
29.	Транзисторен приемник с два транзистора, сп. „Радио и телевизия* —
1961 год. (бр. 10) 305 стр.
30.	Транзисторни приемници. сп. „Радио и телевизия* — 1961 год. (бр. 12)
369 стр.
31.	Миниатюрен високоговорител за транзисторни приемници. сп. „Радио
и телевизия* — 1961 год. (бр. 12) 375 стр.
32.	К. С а к а л я н и А. Марков- Любителски транзисторни прием-
иици, София 1960 год.
33.	Н. Велев, Т. С л а в о в, Д. Р а ч е в - Наръчник на радиолюбителя,
София 1961 год.
34.	П. X и н к о в и А. Атанасов - Справочник по полупроводникови
л ио ди и транзистори, София 1962.
35.	В. X о м и ч - Приемки феритни антени, София 1962 год.
36.	Й. Лобанова- Полупроводниковые диоды и триоды, Москва
1958 год.
37.	Б. Кольцов - Миниатюрные громкоговорители для приемников на
транзисторах, Москва 1960 год.
38.	В. Лабутин - Простейшие конструкции на транзисторах. Москва
1960 год.
39.	М. Л у г в и н - Радиолюбительские конструкции транзисторных прием-
ников, Москва 1960 год.
40.	В. Яковлев - Приемники на транзисторах, Москва 1960 год.
41.	карманный радиоприемник, сп. „Юный техник* — 1961 год. (бр. 9)
33 стр.
42.	Р. Малинин- Справочник начинающего радиолюбителя, Москва
1961 год.
43.	Д. Р а ч е в - Интересни лампови и транзисторни схеми, София 1962 год
Изданията на
ЦЕНТРАЛНАТА СТАНЦИЯ
НА МЛАДИТЕ ТЕХНИЦИ
търсете по книжарниците на
ДТП „ПЕЧАТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ*’
и в павильоните на РЕП
в цялата страна
Постоянен депозит за София в
педагorическата книжарница
„А. С. МАКАРЕНКО"
пл. „Славейков" № 11 — до кино „Култура"
Искайте каталог —
изданията се доставят и
с наложен платеж
София — 1962
Цена 0'26 мм