6,ЗМА
SFT353
SF-35S
^100 М.
9,5М
1ДК

Юх
IH
12-35 V
РАДИО
ПЮБИТЕЛСКИ
ОПИТ
Инж. МАКСИМ Д ИЛИЕВ
РАДИО
ПЮБИТЕЛСКИ
ОПИТ
Съхранил: Петко Пешков, обработка: LZ2WSG
3 юли 2008 година, KN34PC
CD
ДЪРЖАВНО ИЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА*
СОФИЯ 1966
УДК 621.396.6:689
В книгата са разгледани голям брои Современна тран-
зисторна любителски усилватели, усилвателни стъпала, ра-
диоприемници, измервателни уреди и други конструкции от
областта на радиоелектрониката. Дадени са много последи
еьрху конструкциите в аксонометрична проекция, като вме-
сто фотоснимки са използувани рисунки, изработени щри-
хово, без сенки. Парада това, че винаги е спазено приблизи-
телно еднакво намаление (с 113), прибавянето на още по-
ловината на вески размер дава естествената големина на
конструкцията. Този начин на изобразяване развива бързо
конструкторскитс способности и създава условия за твор-
чество. Това е една втора причина, поради която са из-
бягнати кройките на шасита и др. с даване на точни раз-
мера. както и последите отдолу а отгоре в чертожен вид.
Освен елементарното действие на схемите в текста са раз-
гледани още в сбита форма конструктивните особености,
оаннитс за изработване на елементите, указанията за на-
стройка, както и субективната или обективната преценка
на качествените показатели.
Книгата е предназначена както за начинасщи, така и
га напреднали радиолюбители, които се занимават с други
професии.
ПРЕДГОВОР
Развитието на индустриализацията на нашата страна, навлизането
на науката и технический прогрес във всички клонове на народното
стопанство и указанията на Пленума на ЦК на БКП по машиностроене
за преимуществено развитие на радиотехниката и приборостроенето
изискват от радиолюбителите да дадат и те своя принос. Повишава-
нето на техническата култура на нашия народ е първостепенна задача,
която е свързана с техническото развитие, повишаване производител-
ността на труда и материалното благосъстояние на страната. Радио-
електрониката и приборостроенето в днешно време са неразривно свър-
зани с полупроводниците и всичко ново, което се създава в тази об-
лает, се конструира на базата на полупроводниковите прибори. Нашата
промишленост произвежда транзистори и диоди от различии типове,
конто по качество стоят на световно ниво. Българските радиолюбители,
които се отличават с особена прогресивност, отдавна се насочиха към
полупроводниците.
При новосъздадените условия в страната и след Директивите на
Партията и правителството радиолюбителската дейност в областта на
най-прогресивната техника—полупроводниковата, трябва непрекъснато
да се разширява.
В нашата социалистическа родина има добри условия за разгръ-
щане на широка програма за обучаване на младежта по полупровод-
никова техника в радиокръжоците на ДОСО, кръжоците, организирани
от МНП и Комсомола в училищата, Станцията на младите техници и
др., както и за широкого въвличане на неорганизирани радиолюбители
в проектоконструкторска дейност.
Снабдяването на радиолюбителите у нас в последно време реши-
телно се подобрява. Причина за това е както увеличеният асортимент
и количеството на радиоматериалите родно производство, така и по-
активната дейност на търговските организации. Вносът на радиомате-
риали от чужбина и по-специално на миниатюрни кондензатори, транс-
форматора високоговорители, феритни пръчки, потенциометри и др. за
транзисторни приемници също нарасна. Откриха се специализирани мага-
зини за радиочасти и електроматериали. Централният радиоклуб и МНП
организират също снабдяване на радиолюбителите с части за направа
на транзисторни радиоапаратури.
Радиоизложбите, организирани от ДОСО, и кореспонденцията на
сп. „Радио и телевизия“ показаха, че голямата част от радиолюбите-
лите у нас се интересуват от конструкции на транзисторни приемници
и усилватели. На второ място идва интересът към измервателни уреди
3
с транзистори и особено към гриддипмери, а една по-малка част радио-
любители се интересува от по-специални електронни уреди, като при-
емници за управление на модели, металотърсачи, уреди, конто могат
да се използуват за контрол и управление в производством.
Уредите на приложната електроника — за контрол и управление
в производството, са твърде разнообразии и устройството им зависи
от условията на работа и от вида на машините. Поради тази причина
в рамките на настоящата книга и въобще в радиолюбителската лите-
ратура се разглеждат предимно възли — усилватели, импулсни схеми
и др., а не цели изпълнения от този вид. Комбинирането на тези възли
за определена цел е творческа задача на отделяйте радиолюбители.
Освен това интересът към по-миниатюрни конструкции, както и
интересът към печатните схеми или, по-общо казано, към монтаж върху
гетинакс е по-голям, отколкото интересът към конструкции върху ме-
тално шаси. Тъй като тези насоки се диктуват, от друга страна, от
самата съвременна техника, в тази книга са дадени изключително по-
добии примери на практическо изпълнение.
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПЕЧАТНИЯ МОНТАЖ И КОНСТРУКЦИЯ
НА РАДИОАПАРАТУРИ В ЛЮБИТЕЛСКИ УСЛОВИЯ
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПЕЧАТНИЯ МОНТАЖ В ЛЮБИТЕЛСКИ
УСЛОВИЯ
ЕЦВАНЕ НА ПЛАГИАТА
При изработването на платки с печатен монтаж се върви по след
ния ред:
1.	Схемата се изработва с молив в естествена големина върху мили-
метрова хартия (поглед на монтажа отдолу).
2.	Платката фолиран гетинакс се изрязва с резбарско трионче, ножовка
или чрез дълбоко издраскване върху неметализираната повърхност,
като ръбовете се обработват с пила.
3.	С помощта на индиго чертежът се пренася върху метализираната
страна на фолирания гетинакс. Копират се само контурите на прово-
дящите ивици и с няколко щрихи или друг знак се означава кои части
от металното фолио трябва да останат след обработката.
4.	Тези места, конто трябва да останат, за да играят ролята на съеди-
нителни проводници, се покриват внимателно с асфалтов лак. Лакът
може да се приготви и чрез разтваряне на асфалт (битуми, кабелмаса)
в бензин или по-добре в спирт или терпентин. За нанасянето на лака
се използува малка четчица от акварелни бои, а правите линии се ми-
нават с тушовка.
5.	След като всички необходими връзки се защитят с достатъчно плъ-
тен слой лак и се оставят да изсъхнат, чертежът се коригира и почи-
ства с ножч'е за бръснене. Едновременно с това най-широките ивици
от метала (обща маса и др.) се почистват от лака на някои места. По
традиция това се прави във форма на ивици под наклон 45°. На фиг. 1
е показан такъв пример — печатна платка на радиоприемника „Ехо“.
6. Така обработената и ретуширана платка се прикрепва върху парче
шперплат с помощта на малки пирончета или кламери и се потопява
във вана, стъклен буркан или пластмасов съд, съдържащ железен
хлорид (ЕеСЦ) с плътност 1,3. Ако не е възможно плътността да се
контролира с аерометър, се прави разтвор с приблизително тази плът-
ност, като в чаша вода се слага 150 г железен хлорид. Ако разтворът
е по-гъст, продължителността на разяждането (ецването) става неприем-
ливо голяма; ако е по-рядък, той се изхабява, преди да е завършено
разяждането на излишната мед. През време на разтварянето ваничката
5
трябва да се разклаща енергично или разтворът да се разбърква с
пръчка. Плагиата се обработва по този начин 40—60 мин.
7. След разяждането платката се измива обилно със студена и топла
вода, подсушава се и се полива с ацетон или терпентин, за да се от-
Фиг. 1
страни лакът, който вече е излишен. След разтварянето лакът се из-
бърсва с кърпа.
8. Всички отверстия за изводните краища на детайлите се маркират
с център и се пробиват на бормашина. Ако се работи с предварително
перфориран гетинакс със стъпка между отворите 8 мм (по междуна-
Фиг. 2
роден стандарт), последната операция
отпада. Ние препоръчваме въобще
да се работи с такъв вид гетинакс
(фиг. 2) или ако той не може да
се достави, да се изработят любител-
ски такива платки. В такъв случай
конструирането на печатната схема
върху милиметровата хартия трябва
да бъде съобразено с наличието на
отвори със стъпка 8 мм.
Разтворът с железен хлорид мо-
же да се направи и в по-голямо
количество и да се съхранява в доб-
ре запушени бутилки. Железният
хлорид е хигроскопичен и е необхо-
димо да се съхранява в добре за-
творени буркани.
6
ИЗРАБОТВАНЕ НА МАЛКИ СЕРИИ ПЕЧАТНИ СХЕМИ
В радиоклубовете, училищните кръжоци, при практически занима-
ния в техникумите и др. често се налага изработването на малки серии
от еднакви печатни схеми. В такъв случай може да се използува един
популярен метод за размножение на чертежите. За тази цел е необхо-
димо да се изработи клише с печатната схема от каучук (гумен печат).
Такова клише трябва да се поръча в съответните цехове, изработващи
гумени печати. Не по-малко удобно за работа се оказва и саморъчно
изработено клише от пресшпан или твърд картон с дебелина 0,3—0,5 мм.
От чертежа с печатната схема се изработва един огледален образ. Оше
по-лесно е този чертеж да се прекопира от милиметровата хартия върху
паус, а след това да се тушира. Така от пауса се получава един ясен
чертеж, който може да се копира обърнато (от задната страна). От-
копираният върху пресшпана чертеж се ретушира, след което с бръс-
нарско ножче и ножици се изрязват всички елементи на схемата. Ми-
лиметровата хартия, на която е начертана първоначално печатната
схема, се залепва с хубаво лепило, напр. БФ-6 или УЛЕ, върху друго
парче пресшпан. След това върху схемата със същото лепило се за-
лепват изрязаните ивички (елементи на схемата). Върху така получе-
ното клише, състоящо се от пресшпанова подложка и залепени отгоре
изпъкнали детайли на схемата, се слага овлажнена кърпа и се натиска
с гореща ютия, за да се изправи. Тази операция се повтаря няколко
пъти до пълно изсъхване на клишето, като се внимава детайлите да
не се разместят от определените им в схемата места.
Отпечатването на клишето върху фолирания гетинакс става по
печатарски метод. Върху една стъклена или гетинаксова плоча се слага
малко печатарско мастило и се разнася с каучуков фотографски или
печатарски валяк. Клишето се поставя върху равна повърхност и се
намазва няколко пъти с мастило с помощта на валяка. След това кли-
шето се захлупва върху металното фолио на фолирания гетинакс и се
притиска леко с друг чист каучуков валяк. Получава се чист и ясен
отпечатък. Само някои по-големи участъци на схемата са неравномерни.
Печатарското мастило не може да защити металното фолио при
ецването. Ето зато се налага покритие с асфалтов лак също както и
при предишния метод. Изобщо печатната платка се обработва по опи-
сания вече начин, с изключение нанасянето на чертежа.
ЗАПОЯВАНЕ НА РАДИОЧАСТИТЕ КЪМ ПЕЧАТНАТА ПЛАТКА
Запояването на елементите в схемата трябва да се извършва със
1.	Добре нагорещен обикновен поялник с почистена и изтънена
в края човка или миниатюрен поялник от обикновен тип. Употребата на
трансформаторен поялник се препоръчва също поради възможността
за добро загряване на накрайника и поради малкия общ температурен
капацитет (малък обем на човката), което предпазва от прегряване на
частите.
7
2.	Леснотопим припой с температура на топене, не по-висока от
200°С. Такива са припоите със състав: 80% калай, 39% олово и 1 %
антимон, а още по-добре — 56% калай и 44% кадмий. Подходящи
са и фабричните припои, съдържащи в себе си и флюса, изработени
във форма на паста или тел (последната форма, наричана у нас не-
правилно „тинол").
3.	За флюс при спояването се използува само колофон. За пред-
почитане е употребата на паста (колофонов разтвор в спирт). При споя-
ването трябва да се спазват някои правила, конто са продиктувани от
това, че германиевите транзистори и диоди издържат максимална тем-
пература 75°С. При надвишаване на тази граница във време на запоя-
ването животът на тези елементи се съкращава силно. Краткотрайното
прегряване над тази гранична температура довежда често до пълна
повреда на транзисторите и диодите. Освен това и самият фолиран
гетинакс при прегряване се разлепва. За да се избегне силното пре-
гряване при запояването, се препоръчва:
1.	Спойките да се правят в края на изводните краища. В случайте,
когато краищата непременно трябва да се скъсят, се налага прихва-
щане с дебели пинцети или плоски клещи, по възможност облечени
с тънка медиа ламарина. Клещите в случая служат за топлоотвеждане,
поради което не трябва да бъдат замърсени с колофон и др., и из-
общо да осигуряват добър термичен контакт.
2.	Поялникът да се държи възможно по-кратко време на мястото на
спойката. Това е възможно само при добре нагорещен и чист поялник.
Мнозина правят грешка, като работят с много малък и слабо загрят
поялник. Подобии грешни указания се дават понякога и в литературата.
В такива случаи спойката се прави бавно и към спояваните елементи
се разпространява много топлина.
3.	Спойките трябва да се правят веднъж за всички изводни краища
на различии елементи, конто имат обща електрическа връзка, т. е. пъх-
нати са в един и същи отвор на печатната платка.
Освен поединично монтиране и запояване на един или трупа еле-
менти в любителски условия е възможно всички елементи да бъдат
монтирани стабилно, напр. да бъдат закачени на платката чрез леко
подгъване на краищата и тогава да се пристъпи към цялостно запоя-
ване. В някои случаи, напр. при съвсем малки по размер печатни платки,
е възможно в любителски условия да се провежда и спояване по по-
топяващия метод, като припоят се поддържа втечнен в подходящ съд
върху плочата на електрическа печка.
ИЗРАБОТВАНР НА ФОЛИРАН ГЕТИНАКС В ЛЮБИТЕЛСКИ УСЛОВИЯ
Ако радиолюбителят няма възможност да си достави фолиран
гетинакс, той ноже с малко повече труд да си го изработи. За тази
цел все пак радиолюбителят трябва да разполага с медно фолио с де-
белина 0,05 мм. Едната страна на фолиото и едната страна на гети-
накса се матират с помощта на фина шкурка. След това тези две по-
върхнини се обезмасляват с ацетон, намазват се с много тънък слой
лепило БФ-2 и се оставят да изсъхнат в продължение на 10—15л««.
След това гетинаксът се намазва повторно с по-дебел слой лепило и
върху него се прилепва фолиото. Въздушните мехури се отстраняват
чрез търкане по посока на краищата. Фолираният гетинакс се полага
между две гладки металически плочи, като между плочите и гетинакса
се поставят по 2 листа марля. След това плочите се стягат на менгеме,
с винтови скоби или просто с винтове през отвори, пробити в краи-
щата, В стегнато състояние пакетът се държи около един час, за да
изсъхне лепилото, а след това се пече в продължение на 3 часа в елек-
трическа печка с терморегулатор при температура 120°С. След като-
плочите изстинат, фолираният гетинакс се освобождава и е готов за
работа.
ДРУГИ МЕТОДИ ЗА ИЗРАБОТВАНЕ НА ПЕЧАТНИ ПЛАТКИ
В ЛЮБИТЕЛСКИ УСЛОВИЯ
Освен по описания метод печатни платки могат да се изработват
любителски и от отделяй изрязани от медното фолио елементи, конто
се залепват върху обикновен гетинакс. Използува се същото медно
фолио, както при изработване на фолиран гетинакс (дебелина 0,05 мм)
и гетинакс с дебелина 1 до 2 мм. Фолиото и гетинаксът се матират
от едната страна с фина шкурка.
Чертежът на печатна схема се прави, както преди, на милиметрова
хартия, а след това се откопирва с индиго върху гладката страна на
медното фолио. Елементите на бъдещата схема се изрязват с остри
ножици и се изглаждат между листата на едн-а тетрадка. След това
върху чертежа се слага лист пергамент или паус и елементите се за-
лепват върху този пергамент — всеки на своего място. За да не се
разместят, листата се заковават с кабарчета. Залепването на металните
елементи върху пергамента става с добро канцеларско лепило. След
като върху пергамента се залепят и изсъхнат всички елементи, мати-
раната страна на гетинакса се обезмаслява с ацетон, намазва се с тъ-
нък слой БФ-2 и се оставя да изсъхне в продължение на 10—15 мин.
След това с тънка четка се намазват всички метални елементи на схе-
мата. В този случай се нанася по-дебел слой БФ-2. Гетинаксът се
притиска към схемата и целият пакет се стяга между две метални
плочи. Сушенето и изпичането стават по описания метод под заглавието.
„ Изработването на фолиран гетинакс в любителски условия" — 1 час
сушене и 3 часа печене при 120°С. Пергаментът се отделя от платката
с остро бръснарско ножче. За улеснение на работата той може и да
се овлажни.
ПЕЧАТНА ПЛАТКА С УНИВЕРСАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
В много случаи, особено когато радиолюбителят се занимава с из-
пробване или работно изпълнецие на повече транзисторни схеми, е
удобно той да разполага с печатни платки, конто имат универсално
9
Фиг. з
«предназначение. В такива случаи се препоръчва той да си изработи пе-
чатни платки, на конто металното фолио е ецвано на квадратчета (ос-
тровчета) около всеки отвор (фиг. 3) или на ивици (линии за свръзки
на емитерните, колекторните и други вериги). С такива платки се ра-
бота много лесно, като необходимите до-
пълнителни връзки се изпълняват чрез тъ-
нък проводник на обикновения начин, а
ненужните се прекъсват чрез изпилване
или издраскване с остър резец (фиг. 4).
Освен по химичен начин— ецване на
фолнран гетинакс, такива платки — про-
бни шасита или дори платки за работен
монтаж, могат да се изработят и от обик-
новен перфориран гетинакс, като на все-
ки отвор се занити по един нит (кабза)
(фиг. 5). На този ннт се извършват спойки-
те, така както това се прави и при печат-
на платка с кръгчета (островчета). Разбира се, тези платки вече не са
с печатен монтаж, но изпълняват подобна роля. Названието „печатен"
по начало е условно и няма нищо общо с печатане, а още по-малко
при използуване на описаната любителска технология.
Във всички конструктивни примери на настоящата книга е изпол-
зуван перфориран гетинакс със стъпка 8 мм (фигурите са намалени с
г/з от действителната големина), въпреки че голямата част са изпъл-
нени практически с по-малко отвори. Независимо от по-голямото удоб-
ство при конструирането, заради което препоръчваме този цачин на
работа, чертежите са изработени така и поради съображения за полу-
чаване на точна информация за размерите на елементите и разстоянията
между тях.
10
ПРОВЕРКА НА ДЕТАЙЛИТЕ ПРЕДИ МОНТАЖА
Проверката на детайлите преди монтажа е твърде целесъобразна.
Тя спестява много неприятности, конто може да доведе монтирането
на един нередовен транзистор, кондензатор, съпротивление, трансфор-
матор, високоговорител и др.
За проверка на транзисторите, конто обикновено имат голямо раз-
сейване на параметрите си, се препоръчват някои прости методи. Необ-
ходимо е да се проверява предварително обратният колекторен ток
До и коефициентът за усилване по ток р. Обратният колекторен ток
влияе вредно върху силата на тока в базата, а следователно и върху
колекторния и емитерния ток. Това от своя страна влияе вър-
ху усилването и върху стабилността на работния режим. Освен
това обратният колекторен ток зависи силно от температурата
на окръжаващата среда, а с неговото увеличение усилването на
транзистора още повече намалява. Поради това, когато се сравняват
отделяй екземпляри транзистори, за по-добър трябва да се смята
онзи транзистор, конто има по-малък обратен колекторен ток. В мало-
мощните транзистори този ток е между един и няколко десетки мик-
роампери. Коефициентът на усилване по ток се движи даже при тран-
зистори от един и същи тип в пределите десет до няколкостотин.
Явно е впрочем, че схемата сама по себе си не е решаваща за каче-
ствата на една радиоапаратура. Ако за дадена транзисторна схема са
посочени технически показатели, следва да бъдат посочени и коефици-
ентите на усилване на отделяйте транзистори. Ако в монтажа се из-
ползуват транзистори с голямо отклонение в посочените два основни
параметъра, радиоапаратурата щё работи лошо. В такива случаи често
се налага значително изменение в режимите на работа. За повечето
любителски схеми коефициентите на усилване не се посочват в опи-
санието. В такива случаи трябва да се приемат средни стойности на 0
в граничите 204-100.
Обратният колекторен ток /со се измерва с микроампермер за по-
стоянен ток (напр. обхват 100—200 мка). Уредът се свързва в серия
с веригата колектор—база на транзистора, едно предпазно съпротив-
ление 10 ком и батерия 4,5 в, с поляритет минус към колектора на
транзистора. Токът се отчита направо на скалата на уреда.
Приблизително измерване на р става с два уреда — един мик-
роампермер и един милиампермер (със скала 10—20 ма), конто се
свързват с транзистора през съпротивления, както е показано в схемата
на фиг. 6. Измерването се прави, като от максималната стойност на
потенциометъра 470 ком плъзгачът постепенно се движи към намаля-
ване на съпротивлението до колекторен ток /с = 1 ~2 ма. При това по-
ложение се отчита токът в базата. Коефициентът на усилване е при-
/с
близително р = -у— •
Отчитането на 0 при 1С = 14-2 ма се прави поради това, че в повечето
маломощни транзистори максималното усилване се получава при тази
11
Фиг. 6
за отчитане на малки
стойност на колекторния ток. Още по-целесъобразно е да се измери
за онази стойност на колекторния ток, конто е дадена в схемата или
описанието. Ако при това измерване се окаже, че колекторният ток се
измени производно, без връзка с промяната на базисния ток (чрез по-
тенциометъра), това е едно указание, че тран-
зисторът е негоден.
При транзистори тип n-p-п трябва да се
обърне поляритетът на батерията.
Освен транзисторите преди монтажа е необ-
ходимо да се проверят и диодите, кондензато-
рите и високоговорителят. Диодите се проверя-
ват чрез оммер, чрез отчитане на тока в про-
пускащата и спиращата посока. Трябва да се из-
ползуват само оммери или мостове, пригодени
и големи съпротивления.
Ако диодът е изправен, съпротивлението в пропускащата посока
трябва да бъде най-малко няколко десетки пъти по-голямо, отколкото
съпротивлението в спиращата посока. При измерване на съпротивление-
то в пропускащата посока оммерът се нагласява на малки съпротив-
ления, а при измерване в спиращата посока — на големи съпротив-
ления (порядък стотици ома).
Кондензаторите с променлив или постоянен капацитет по правило
се проверяват на пробив, въпреки че вероятността за дефекти не е го-
ляма. При измерване на електролитни кондензатори трябва да се спазва
поляритетът.
Проверката важи особено при любителски изработените конденза-
тори или при старите кондензатори, извадени от „склада* на радио-
любителя.
Високоговорителите и трансформаторите се проверяват също с ом-
мер. Такава проверка дава указание само за прекъснати изводи или
намотки, но тези дефекти са в същност и най-вероятни. Изпробването
на високоговорителя с помощта на редовен радиоприемник естествен о
е за препоръчване. То трябва все пак да се прави след проверката с
оммер.
ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНОТО
ИЗПРОБВАНЕ И НАСТРОЙКАТА НА ТРАНЗИСТОРНИТЕ
РАДИОАПАРАТУРИ
Поради «лемия толеранс между параметрите на различните тран-
зистори от един и същи тип, а още повече при еквивалентни транзи-
стори от различии типове и марки стойностите на някои от елементите
в транзисторните схеми се дават само като порядък. Това се отнася
преди всичко до стойностите на съпротивленията в делителите на на-
прежение, включени във веригите на базите. Тези делители (в някои
случаи само единични съпротивления, свързани с общия минус) опре-
делят работнитё точки на транзисторите. Понятието „порядък* в слу-
12
чая означава, че дадените съпротивления имат приблизително посочените
стойности, но в процеса на настройката тези стойкости могат да бъдат
изменени.
Някои автори, особено в по-старата литература, съдържаща тран-
зисторни схеми, слагаха на такива съпротивления по една звездичка,
конто означаваше, че посочената стойност не е задължителна, тя е „по-
рядък“ и може да претърпи изменение при първоначалното изпробване
и настройката на апаратурата. Днес в по-голямата част от литерату-
рата тези означения са изоставени. Смята се, че радиолюбителите знаят
кои елементи на схемата определят режимите на работа и следователно
търпят изменение при настройката.
Естествен© е, че преди първоначалното изпробване на даден тран-
зисторен радиоприемник или усилвател радиолюбителят-конструктор
трябва да се е уверил в пълната правилност на монтажа. За тази цел
той е направил вече неколкократен преглед на монтажа или е измерил
веригите с веригопроверител. Освен това още преди монтирането са
лроверени всички радиочасти.
При оглеждането е необходимо да се обърне особено внимание
върху правилността на спойките и изводите на транзисторите. Също
така следва отново да се проверят' стойностите на съпротивленията,
както и поляритетът на електролитните кондензатори и батерията. Не-
правилното включване на даден транзистор, обърнатият поляритет на ба-
терията за захранване или повишеното напрежение на базата (голямо
отклонение в стойностите на съпротивленията на базата) могат да при-
чинят бърза повреда в транзистора.
След оглеждането се пристъпва към настройка при включено за-
хранване. Започва се с проверка на режима на транзисторите за постоя-
нен ток. За тази цел трябва да се следват общите указания, дадени в
съответната литература или специалните експлоатационни данни, да-
дени в справочниците по полупроводници или към описанието на
схемата.
В случай че при конструкцията са използувани друг тип транзис-
тори, а не посочените в схемата, режимът се нагласява опитно. Раз-
ликата в такъв случай е само в обема на работа при настройката, тъй
като може да се наложи голямо изменение в стойностите на елементите.
След проверката и нагласяването на режима за постоянен ток се
пристъпва към настройка със звуков сигнал. Напрежението със звукова
честота се взима от високочестотната част на друг радиоприемник или
от тонгенератор. Настройката започва с крайното стъпало и постепенно
се стига до входа на нискочестотния усилвател (до първото предусил-
вателно стъпало). Чрез тази операция се достига до необходимата макси-
мална звукова мощност от крайното стъпало и до минимум на нели-
нейните изкривявания. Освен това се постига максимално усилване на
сигнала и възможната минимална консумация на мощност от захранва-
щата батерия.
След проверката и нагласяването на режима на нискочестотния
усилвател се преминава към проверка на демодулатора. Ако в това
стъпало е използуван диод, друга проверка освен проверката за пра-
13
нилното скачване и ефект на детекция не е необходима. Демодулято-
ры с транзисторно стъпало изисква обаче проверка на работната точка.
След нискочестотната част и детектора идва ред на усилвателя на
висока честота или на междинночестотния усилвател в зависимост от
това, дали радиоприемникът е линеен или суперхетеродин. В някои слу-
чаи в любителски условия тази настройка се извършва с помощта на
сигнал от местния радиопредавател, а в други с помощта на сигнал-
генератор. При използуване на необходимите измерителни уреди освен
настройката на н. ч или в. ч. може да се определят усилването, селектив-
ността и пропусканата честотна лента.
Накрая се настройват смесителното стъпало и входният кръг на
приемника, като се постига необходимого „спрягане" между тях. За-
ключителен етап на тази работа е градуирането на скалата.
Ако радиолюбителят има на разположение необходимите измери-
телни уреди (в учебни заведения, радиоклубове или научни института),
може да снеме качествените показатели и характеристика на радиопри-
емника или усилвателя.
Изпробването и настройката на радиоапаратурите започват от за-
хранването и крайното стъпало и вървят постепенно към входа. Бате-
рията трябва да се изпробва с товар било като се включи към редо-
вен приемник, било като се свърже към подходяще съпротивление. Изпроб-
ването не бива да става направо на новата апаратура, тъй като в нея
може да има неизправност, конто да предизвика протичане на много
голям ток. В такъв случай на изводите на батерията ще се измери не-
нормално ниско напрежение. За батерии от 4,5 до 9 в обикновено се
използува товарно съпротивление 100 ом. Напрежението на батерията
в такъв случай се измерва при натоварване 50-i-100 ма. Още по-добре
е направо да се измерва токът. Ако батерията е загубила своя ка-
пацитет, не ще може да протече необходимият ток или ще протече
само в началото на включването и постепенно ще намалява. За захран-
ване на по-мощни усилватели се използуват по-големи по обем батерии.
В такъв случай измерването трябва да се прави с товар, който оси-
гурява протичането на два-три пъти по-голям ток, отколкото е то-
кът, консумиран от усилвателя.
След проверката на батерията тя се включва към новата апара-
тура, като между минусовия извод и съответната обща линия на за-
хранването се включва милиампермер за постоянен ток. Ако монтажът
е в ред, трябва да се отчете консумацията, конто е посочена за даде-
ната схема. При маломощни усилватели и радиоапаратури с еднотактно
крайне стъпало общият ток е обикновено 10—20 ма, а при схеми с
двутактно крайнс^стъпало — 5—10 ма.
Ако токът е значително по-голям или значително по-малък, това
говори за неизправност в монтажа или в транзисторите. Освен неправилен
режим на работа, конто завися преди всичко от делителите на напре-
жение, включени във веригите на базите, големият ток може да се
дължи на самовъзбуждане. При протичането на голям ток е необхо-
димо веднага да се изключи захранването и да се вземат някакви мерки,
14
като например обръщане краищата на първичната намотка на драйвер-
ная трансформатор, опипване на транзисторите дали се топлят, нова
проверка на монтажа и др. Обръщането на изводните краища на драй-
верния трансформатор е една проста мярка против самовъзбуждане..
След повторно кратко включване, ако няма изменение в консумацията
трябва да се пристъпи към оправяне режима на крайното стъпало. За’
тази цел по-голямото по стойност съпротивление в делителя на базата
се замени с потенциометър с два-три пъти по-висока стойност и се
търси нова работна точка. Ако не се получи желаният резултат, а във
високоговорителя се чува непрекъснат висок тон или прекъсващ се
тон, респ. „моторен щум“, това говори за самовъзбуждане. Самовъз-
буждането може да се дължи на паразитна обратна връзка между
входа и изхода на крайното стъпало или между две и повече стъпала.
Ако самовъзбуждането се дължи на обратна връзка по линията на.
захранването, то може да се провери чрез включване на допълнителен
филтражен кондензатор с капацитет 100-^200 мкф паралелно към ба-
терията. Друга проба може да се направи чрез включване на допъл-
нителен развързващ филтър към предусилвателното стъпало. Този фил-
тър в най-общия случай се състои от съпротивление 200—500 ом
в захранващата верига за колектора на предусилвателното стъпало и
развързващ кондензатор от края на това съпротивление, което е по-
близо до колекторното съпротивление на предусилвателния транзистор,,
към плюса на батерията. В такъв случай е достатъчен кондензатор с
капацитет 20-j-50 мкф.
Ако след тези мерки токът не намалява, а някои от транзисторите
се грее, е необходимо веднага да се изключи захранването и да се
провери дали съответният прехвърлящ кондензатор не е пробит. След
тази проверка вече трябва да се съди за неизправност в самия тран-
зистор. След като се отстранят неизправностите, се пристъпва към на-
гласяване на режима на отделните транзистори. За тази цел трябва да
се следят указанията в описанието на дадената апаратура. При липса
на такива указания може до известна степей да помогнат общите пра-
вила : да се измери общата консумация без сигнал, като се отчете по-
сочената средна консумация на еднотактни и двутактни крайни стъпала,.
и се прибави по 1—2 ма за всеки транзистор извън крайното стъпало.
След правотоковия режим без сигнал на входа се пристъпва към из-
мерване на консумацията със сигнал. При противотактни крайни стъ-
пала се проверява и симетрирането, т. е. дали двата транзистора кон-
сумират еднакъв колекторен ток. При нагласяването на режима по пра-
вило се замени с потенциометър онова съпротивление във веригата на
базата, което свързва базата с общия минус или с колектора. Този по-
тенциометър трябва да има най-малко два пъти по-голяма стойност, а
още по-добре е няколко пъти по-голяма стойност от посоченото в схемата
съпротивление.
За да се предпази транзисторът от претоварване, се препоръчва
серийно с този потенциометър да се включи съпротивление от няколко
килоома. В такъв случай не е опасно, ако плъзгачът се придвижи слу-
чайно към страната на минималната стойност. Във всеки случай необ-
15
ходимата работна точка се търси, като се започне от най-голямата
стойност на потенциометъра. След намиране на необходимата работна
точка съпротивлението на потенциометъра (свързан като реостат) се
измерва с оммер и се прави замяна с постоянно съпротивление. Ако
сгойността е такава, на конто не може да отговорят стандартните по-
стоянни съпротивления, тогава се избира най-близката по-голяма, но
не и по-малка стойност.
Този начин на работа важи за всякакви транзисторни схеми и
може да се използува и когато радиолюбителят не знае какви трябва
да бъдат колекторните токове на отделните транзистори. В такъв слу-
чай се започва с установяване на малък колекторен ток и на входа на
нискочестотния усилвател или на даденото стъпало се подава сигнал
със звукова честота. Като източник на такъв сигнал се използува ви-
сокочестотната част на радиоприемник, грамофон, магнетофон или тон-
генератор. Най-голямото усилване и най-малките изкривявания на тона
са обикновено достатъчни указания, че необходимите работай точки са
намерени. При такава настройка без съблюдаване на конкретни указа-
ния за схемата е необходимо обаче да се съблюдават максимално до-
пустимите експлоатационни данни, конто се дават в справочниците за
транзистори, и преди всичко максималният колекторен ток и максимал-
ното колекторно напрежение.
Към входа на нискочестотния усилвател може по принцип да се вклю-
чи всякакъв източник на звукова честота. Ако източникъте високоомен,
напр. пизоелектрически грамофон, е необходимо „топлият" край да бъде
ширмован. Ако поради лошо нагаждане в този случай не може да се
постигне пълно разколебаване на крайното стъпало, тогава се изпол-
зува на входа един нагаждащ трансформатор. В много случаи е до-
статъчно нагаждане с един изходен трансформатор от лампов радио-
приемник.
Ако радиолюбителят разполага с осцилограф, тонгенератор и лам-
пов миливолтмер, може да ги използува за по-прецизно нагласяване на
режима. Паралелно на високоговорителя се свързват ламповият мили-
волтмер и осцилографът. Към входа на крайното стъпало през серийно
свързани кондензатори 0,1 мкф и съпротивление 10 ком се подава
сигнал от тонгенератора със звукова честота 1000 хц и напрежение
около 50 мв. Чрез базисните съпротивления се търсят работай точки,
конто отговарят на най-добра синусоида и най-голямо изходно напре-
жение, като едновременно с това се контролира общата консумация на
ток, конто не бива да преминава определената стойност за дадения вид
охлаждане ga крайните транзистори. Ако добрите резултати се полу-
чават при неприемлива консумация на ток било от гледна точка на
загряването на транзисторите или от съображения за икономии, тогава
трябва да се направи замяна с транзистори с по-голямо усилване на ток.
Известно преминаване на границата на максималния колекторен ток
на крайните транзистори е допустимо, тъй като в режим на покой раз-
сейваната колекторна мощност почти във всички схеми е малка. Това
не важи обаче за апаратури, предназначени за използуване при
висока външна температура, напр. радиоприемници за плаж.
16
След нагласяване режима на крайнего стъпало тонгенераторът се
включва по същия начин последователно във входа на драйверното и
другите предусилвателни стъпала. Напрежението на тонгенератора се
намалява и режимите се нагласяват така, че да се залазят получената
вече форма и амплитуда на синусоидалното напрежение на изхода. Ед-
новременно с това се следи колекторният ток на съответния предусилва-
телен транзистор да не надвишава 14-2 ма.
ЗАБЕЛЕЖКИ ПО ОТНОШЕНИЕ ИЗБОРА
НА ТРАНЗИСТОРНИ СХЕМИ
1.	При крайни стъпала с един транзистор (единични крайни стъпала)
е необходимо да се работи в клас А. При клас А консумацията на за-
хранващ ток е по-голяма, но се гарантират малки нелинейни изкривя-
вания. В сравнение с противотактни крайни стъпала тази схема сле-
дователно е по-икономична по отношение на радиоматериали и по-не-
икономична по отношение на захранване. Работната точка при клас А
се намира колкото е възможно по-точно в средата на правия участък
на характеристиката, така че при изменение на променливото напреже-
ние на входа на транзистора колекторният му ток да не излиза извън
правата част на характеристиката освен при премодулация (много от-
ворен потенциометър за регулиране на силата). Повишената консумация
на захранващ ток при единцчните крайни стъпала довежда до пониже-
ние коефициента на полезно действие (к. п. д). Той обикновено не пре-
вишава 50%, а дори практически е най-често 30—35%. Поради тези
съображения единичните крайни стъпала се използуват предимно за
малки изходни мощности (20—30 мет).
2.	При крайни стъпала с два транзистора, евързани в противотакт, се
работи в клас В или АВ. Клас В осигурява най-голяма икономичност
в захранването, а клас АВ гарантира по-малки нелинейни изкривявания
не повече от 10% за сметка на незначително повишение на консума-
цията по отношение на клас В. Заради големите изкривявания клас В
практически не се използува. Работната точка при клас АВ се избира
така, че при липса на променливо напрежение на входа (сигнал) колек-
торният ток да не е нула, но да има минимална стойност. Употребя-
ваната захранваща мощност от стъпалото в такива случаи при липса
на сигнал е незначителна. През време на паузите в пиесите и говора
захранващата мощност е незначителна. Тя пораства с напрежението на
сигнала. Измерванията показват, че паузите или ниското ниво на силата
при какво да е радиопредаване или запис заемат по време 60—80%.
Ето защо средната консумирана мощност на противотактните стъпала
е малка независимо от това, че изходната мощност достига големи
стойкости (при малки радиоприемници 20—200 мет, а при големи
радиоприемници и усилватели до 1 и повече вт).
Този въпрос има много голямо значение преди всичко при миниа-
тюрните транзисторни радиоприемници, при конто обемът и животът на
батериите е важен цроблем.
2 Радиолюбителски опит
17
3.	Нагаждането на високоговорителя към крайното стъпало обикно-
вено се извършва с изходен трансформатор. Изключение правят високо-
омните високоговорителя и някои любителски конструкции на високо-
говорители, при конто са употребени слушалки или микрофонни кап-
сули. Съществуват също така и безтрансформаторни схеми, при конто
нормални нискоомни високоговорители се нагаждат към изхода без
употреба на трансформатор. Недостатъкът на трансформаторните схеми
е наличието на скъп или доста трудно осъществим любителски възел-
трансформатор. Освен това трансформаторните схеми по правило имат
по-големи честотни изкривявания, а при лошо любигелско оразмеряване
на трансформатора може да се получат и по-големи нелинейни изкри-
вявания.
Въпреки това трансформаторните схеми са се наложили повече
поради следните предимства. Необходимата мощност за разколебаване
при схеми с изходен трансформатор е четири пъти по-малка от тази
при безтрансформаторни схеми. При наличието на изходен трансфор-
матор върховото и действуващото значение на колекторните токове е
два пъти по-малко, от което следва, че и изкривяванията са по-малки.
При трансформаторните схеми не е необходим двоен превключвател на
батерията. Освен това разликите в параметрите на транзисторите могат
да бъдат значителни.
4.	Поради ниското входно съпротивление на транзисторите връзката
с входния резонансен кръг (феритната антена) трябва да бъде слаба.
Коефициентът на прехвърляне е често от порядъка 0,05. При такава
слаба връзка, конто се осъществява често с няколко или дори само с
една навивка за базата на първия транзистор, чувствителността на пър-
вото стъпало е силно понижена в сравнение с ламповите усилватели.
За да се получи в крайна сметка еднаква чувствителност с ламповите
приемници, транзисторните приемници трябва да имат по-голямо усилване.
5.	Междинночестотният усилвател трябва да осигури достатъчна
амплитуда за правилната работа на демодулатора, т. е. за да работи
той в правата част на своята характеристика и да внася минимум нели-
нейни изкривявания. От междинночестотния усилвател не бива да се
изисква по-голямо усилване, дори ако напрежението остава като резерв
и не се подава за демодулация. В противен случай междинночестотният
усилвател става нестабилен, склонен към самовъзбуждане, и е необхо-
димо да се вземат особени мерки за неговото стабилизиране. Смята се,
че на входа на демодулатора трябва да постъпва високочестотното на-
прежение 29—30 мв за 5 мет изходна мощност. За да се стигне до
такова ниво с нормална антена, конто има чувствителност от порядъка
на 30—40 мв, е необходимо междинночестотният усилвател да усилва
около 20000 пъти.
6.	Поради по-лесното стабилизиране на работния режим в ниско-
честотните усилватели, отколкото във високочестотните или междинно-
честотните е целесъобразно на тях да се възлага по-големият дял от
общото усилване. Чувствителността на нискочестотните транзисторни
усилватели обикновено е от порядъка 2-4-5 мв, т. е. 6—15 пъти по-
голяма, отколкото при нискочестотните усилватели на ламповите при-
еМници.
18
7.	В съвременните схеми на транзисторни радиоприемници и усил-
ватели вече не се използуват отделяй захранващи източници за напре-
жение (за поставяне на транзисторите в правилния работен режим), а за
тази цел се използува общият захранващ източник. В най-разпростране-
ните схеми се използуват делители на напрежение в базата, съставени
от две съпротивления, свързани към полюсите на захранването. Ако
токът в този делител е значително по-голям от тока на базата, то на-,
прежението на базата е стабилизирано. Колкото е по-голям токът в
делителя на напрежение, толкова работната точка на съответния тран-
зистор е по-добре стабилизирана. Практически коефициентыг на стабили-
зация, разбира се, е ограничен поради необходимостта от допълнителни
разходи на енергия от захранващия източник. Тези допълнителни раз-
ходи са твърде нежелателни, поради което обикновено се прибягва до
компромисното решение токът в делителя да има сила до няколко де-
сети части от колекторния ток на съответния транзистор. Освен упо-
требата на делител в базата за стабилизиране на работния режим се
поставя и едно съпротивление в емитера. Това съпротивление пред-
извиква отрицателна обратна връзка по постоянен ток. За да се избегне
отрицателната променливотокова обратна връзка, това съпротивление
се шунтира с електролитен кондензатор подобно на катодното съпро-
тивление при радиолампите. Колкото това съпротивление е по-голямо,
толкова стабилността на схемата се повишава. Ограничението идва от-
ново в загубата на енергия. Употребата на съпротивление на емитер-
ната верига е основен способ за температурка стабилизация на работ-
ната точка.
Често в съвременните схеми, особено в крайните стъпала, за темпе-
ратурна стабилизация се използуват термистори (нелинейни съпротивг
ления с отрицателен температурен коефициент). При изменение темпе-
ратурата на околната среда термисторът изменя съответно напрежението
на базата. Той се включва на мястото на онова съпротивление от де-
лителя на базата, което е свързано с плюса на захранването. Употре-
бата на термистор е най-добрата мярка за температурка стабилизация.
В съвременните транзисторни схеми понякога за целите на темпера-
турната стабилизация се използува и обратна връзка по постоянно на-
прежение. Тя се осъществява чрез свързване на базата и колектора с
подходяще съпротивление.
В най-простите любителски радиоприемници и усилватели за стабит
лизиране на работната точка се използува само делител в базата без
съпротивление за обратна връзка по ток в емитера. Последната разно-
видност на стабилизираща схема е употребата на едно единствено
съпротивление от базата към минуса на общото захранване вместо де-
лител. Тези схеми имат малък коефициент на температурка стабили-
зация, но са намерили приложение поради своята простота. При изпол-
зуването на такива схеми е необходимо да се подбират транзистори с
малък обратен колекторен ток /со-
19
КОНСТРУКЦИЯ НА РАДИОАПАРАТУРИ С ПЕЧАТЕН МОНТАЖ
Преди конструирането на дадена радиоапаратура по избрана прин-
ципна схема е целесъобразно:
1. Да се изпробват всички радиодетайли най-малко с вериге-
проверител. С това се спестяват много неприятности, конто биха се
явили, ако в схемата е включен повреден детайл. Това е особено нало-
жително при любителски условия, тъй като радиолюбителите често раз-
полагат със стари и повредени радиочасти.
2. За уточняване на схемата, както и за избора на частите се прави
проверителен опитен монтаж чрез свободно евързване без шаси. Ако
радиолюбителят си е поставил за цел да създаде една временна кон-
струкция, която впоследствие ще бъде изменяна, с цел да бъдат из-
пробвани различии варианти на схемата е добре да работи върху голямо
шаси. В такива случаи радиочастите може да се разполагат от двете
страни на шасито, което трябва да бъде универсално (експериментално).
Ако се касае до платка от фолиран перфориран гетинакс, тогава се
препоръчва тя да бъде изработена с островчета от метализацията около
всеки отвор.
Ако радиолюбителят си е поставил за цел да създаде една въз-
можно по-малка по обем конструкция по „заводски" образец, тогава
частите трябва да се разполагат само от едната страна на платката.
От другата страна в такъв случай се намира печатната схема. Правят се
само малки изключения — напр. едно,две съпротивления или конден-
сатора могат да се запоят от страна на печатния монтаж.
Много от обикновените радиочасти е необходимо предварително да
се преустроят, за да могат да се употребят в печатен монтаж, на-
правен по „заводски" образец. Така например цоклите на радиолампите
трябва да се снабдят в винтче в средата, а перата им да се оформят
и наставят с гол монтажей проводник, така че да влизат точно в перфо-
рациите на платката. По подобен начин се преустройват и обикнове-
ните потенциометри. Изводите на монтажните елементи-кондензатори и
съпротивления също се подгъват и оформят така, че да отговорят на
стъпката на перфорацията. Монтажните елементи се монтират по два
основни начина — легнали или прави. Изводите на пасивните елементи
по правило се скъсяват така, че да се показват 1—2 мм под платката,
където ще се прави спояването. Изводите на транзисторите и диодите
обаче се препоръчва да не се скъсяват. Ако е необходимо транзисто-
рът или диодът да заемат малка височина, те се монтират легнали,
а ако дължината на изводите пречи на останалия монтаж или естети-
чески е неприемлива, тогава краищата се огъват — напр. във форма на
халка. Закрепването на едрите части става посредством винтчета, кухи
нитове и скоби.
Предварително преустройство на специалните радиочасти за тран-
зисторни радиоприемници — лампови цокли, потенциометри, ключета
и др., не е необходимо.
Печатният монтаж е толкова по-здрав, колкото по-плътно влизат
изводните краища в отворите на платката.
20
Ако дадената радиоапаратура се конструира върху платка без пред-
варителна перфорация (мрежа от отвори със стъпка 6—8 е необ-
ходимо конструкцията да започне с чертежи. Налага се елементите да
се начертаят в естествена големина и да се изрежат от хартия.
По логически път се търси едно рационално разположение и из-
резките се залепват върху картон. След това отгоре върху този „мон-
таж" се налага паус и монтажът се откопирва. Като се обърне паусът
от другата страна, се търси разрешаване на печатната схема. При не-
удача тази операция се повтаря. Налага се многократно лепене и раз-
лепване на изрезките от хартия и прекопирване на чертежа на печат-
ната схема.
При употребата на предварително перфориран гетинакс, какъвто
ние препоръчваме, тази работа значително се опростява. Върху такава
платка направо може да се закрепят детайлите чрез леко подгъване на
изводите им, прекарани през отворите. От другата страна на платката
се чертае направо (или върху предварително залепена хартия) печатната
схема. В процеса на търсене детайлите могат да се разместват произ-
водно, а чертежът или части от него да се коригират с гума и молив.
21
НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
Нискочестотните усилватели могат да се използуват от радиолю-
бителите като усилватели за грамофон, магнетофон (със собствен пред-
усилвател) или микрофон.
Ако на входа на един усилвател е включен грамофон или магне-
тофон, обикновено пълната мощност на крайното стъпало се получава,
ако усилвателят има още едно или две предусилвателни стъпала. За
вход на микрофон (кристален или динамичен) е необходим още едно-
или двустъпален предусилвател, или общо 4—5 стъпала.
Освен самостоятелно нискочестотните усилватели се използуват
като неотменима част на всеки радиоприемник, любителски магнетофон,
сигналотърсач и някои други апаратури. В някои случаи на мястото на
високоговорителя е необходимо да се включи друг товар, като напр.
двупроводна линия или реле. При известии малки изменения на входа
и изхода нискочестотните усилватели могат да добият още по-разши-
рено приложение, като напр. усилватели в радиоприемници за управ-
ление на модели. Едни и същи по схемно решение нискочестотни
усилватели могат да се използуват както в радиоприемници с линейно
усилване, така също и в суперхетеродини.
Разделянето на схемите на нискочестотни и високочестотни усил-
ватели, а също така на смесители и междинночестотни усилватели дава
възможност на радиолюбителите да правят различии комбинации и по
този начин по-пълно да удовлетворяват своята необходимост от подхо-
дящи за техните възможности схеми. Препоръчва се също така самата
практическа изработка на нискочестотните усилватели да се прави на
отделна платка (шаси). По този начин те могат да се използуват и за
други апаратури, конто радиолюбителят ще изработи по-късно, а също
така за изработване на различии схеми. От четири различии нискоче-
стотни усилватели и четири високочестотни усилватели с детектор могат
например да се направят шестнадесет комбинации, т. е. радиолюбителят
да изпробва шестнадесет различии радиоприемника вместо четири.
Нискочестотният усилвател е необходим във всеки радиоприемник,
за да усили нискочестотните сигнали, получени от детектора до ниво
(напрежение или ток), необходимо за нормалната работа на високогово-
рителя.
В настоящата глава са дадени кратки описания на различии схеми,
взаимствувани от съветската, чехословашката, германската и френската
радиолюбителска литература. Повечето от тези схеми са преработени
и експериментирани с български транзистори. Други са изменени или
22
изцяло съставени от наши радиолюбители при построяването на раз-
личии радиоапаратури.
Освен схемите са разгледани и основните практически въпроси по
конструкцията и настройката. За някои схеми са показани примерни
практически изпълнения, взети от практиката на българските радио-
любители.
ПРЕДУСИЛВАТЕЛ ЗА ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН
Схема (фит. 7). Схемата е съставена от един транзистор с вход за
микрофона в емитера и изход от колекторната верига (товар 5 ком).
Във входа и в изхода са използувани блокиращи кондензатори по
10 мкф. Захранването е 1,2 в.
Детайли. Вместо посочения транзистор може да се използуват и
други еквивалентни, като например ОС812. В линията на захранването
е включен ЦК-ключ за включване и изключване на предусилвателя, който
е изведен настрани (с дълги проводници), за да може да се монтирг!
на предната плоча на усилватели, тъй като предусилвателят се монтира
вътре в кутйята на усилвателя.
Практическо изпълнение (фиг. 8).
В нашия пример — любителско
изпълнение, предусилвателят е мон-
тиран по печатен монтаж върху плат-
ка перфориран фолиран гетинакс с
размери 4х4слг. Изводът за връзка
с усилвателя — „топлият край" от
кондензатор а 10 мкф, е ширмован.
Фиг. 8
Фиг. 7
Настройка. Транзисторът се поставя в режим чрез изменение стой-
ността на съпротивлението 50 ком *в делителя на базата. Работната
точка се определи по максимално усилване и минимум изкривявания.
23
ПРОСТ НЕСТАБИЛИЗИРАН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 9). Схемата съдържа две стъпала — предусилвателно и
крайно. В колекторната верига на крайното стъпало е включен дирек-
тно (без нагаждащ трансформатор) високоговорител с активно съпро-
Фиг. 9
начин се нагласява необходимият
тивление 604-200 ом.
Предусилвателното стъпало е
свързано към крайното чрез про-
ста 7?С-връзка, състояща се от то-
варно съпротивление в колектор-
ния кръг 1,2 ком и прехвърлящ
кондензатор 20 мкф.
С цел да се получи известна
стабилизация на работния режим
базата на предусилвателния транзи-»
стор е свързана с колектора през
съпротивление 430 ком. По този
>азисен ток и се създава отрица-
телна обратна връзка по напрежение. В изходното стъпало няма пред-
видени елементи за температурка стабилизация, от една страна, за да
се опрости схемата, а от друга, поради това, че когато товаръг на
изходното стъпало е малък (важи особено за високоговорители със
съпротивление около 60 ом), режимът на стъпалото не се влияе много
от температурата.
Детайли. В схемата може да се използуват и други маломощни
нискочестотни транзистори, като напр. съветските П13А, П15, П14, П16,
П16А или изобщо транзистори с коефициент на усилване по ток, по-
голям от 20, и обратен колекторен ток, по-малък от 20 мка. Ако се
изберат транзистори с по-малък обратен колекторен ток, настройката
се опростява. Високоговорителят е изработен любителски от слушалка
за слабо чуващи, към която е прикрепен подходящ дифузор. Свързва-
нето на мембраната на слушалката с дифузора е направено чрез упот-
ребата на игла, която е залепена с ацетоново лепило или епоксидна
смола. Подобен високоговорител може да се изработи и на базата на
съветски микротелефонен капсул ДЭМШ1 или ДЭМШ4.
Настройка. Усилвателят се настройва с помощта на милиампермер,
включен веднаж в точка а и втори 'път в точка б. При използуване на
транзистори с коефициент на усилване по ток 0 в границите 20-г-100
общата консумация на усилвателя в точка а не бива да надвишава
15 ма. Значително по-голям ток може да се яви, ако усилвателят се
самовъзбужда. В такъв случай е необходимо да се включи в схемата
допълнително един кондензатор 20 мкф, както е показано с пунктир.
Обикновено самовъзбуждането се показва чрез излъчването на един
постоянен или периодичен тон от високоговорителя. Колекторният ток
на първия транзистор трябва да бъде около 1 ма, а на втория — 7~10 ма.
Тези стойности на тока се нагласяват чрез подбор на съпротивленията
430 и 15 ком в базите. Посочените стойности на базисните съпро-
тивления трябва да се считат като „порядък". Действителните стой-
24
ности се определят чрез временна замяна с потенциометри 500 и
204-30 ком. Серийно с тези потенциометри се препоръчва включването
на предпазни съпротивления 2-4-3 ком. В противен случай има опас-
ност при манипулацията плъзгачът на някои от потенциометрите да се
завърти до края и базата да се включи направо към общия минус,
което е опасно за транзистора. След намиране на точките върху по-
тенциометрите, конто отговарят на най-благоприятния режим, се прави
замяна с постоянни съпротивления. Тяхната стойност се определи чрез
измерване на потенциометрите с точен оммер или мост.
ПРОСТ ДВУСТЪПАЛЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 10). Схемата се състои от едно предусилвателно стъ-
пало и едно еднотактно крайно стъпало. Високоговорителят е включен
директно във веригата на колектора без нагаждащ трансформатор. Пред-
вижда се използуването на високоомен любителски изработен високо-
говорител.
Режимът на предусилвателния транзистор е стабилизиран с дели-
теля в базата, състоящ се от съпротивления 33 и 6,8 ком, а на
крайний транзистор — с делител 2,7 и 1 ком. Освен това в еми-
терните вериги на двата транзистора са свързани съпротивления, конто
създават обратна връзка по постоянен ток, чрез което емитерният ток
и коефициентът на усилване на всяко стъпало се стабилизират занор-
мална и повишена околна температура. Освен това дълбоката обратна
връзка по постоянен ток дава възможност за използуване на транзис-
тори с голямо разсейване на параметрите, което за любителски условия
е твърде благоприятно. Резултати-
те са практически еднакви при из-
ползуване на транзистори с коефи-
циент на усилване по ток (5 = 204-
4-100. Ако в първото стъпало се
използува транзистор с коефициент
на усилване по ток, превишаващ
значително тази граница, е необхо-
димо да се увеличи съпротивле-
нието, свързващо базата с колек-
тора, напр. на 354-40 ком.
Настройка. Схемата е доста-
тъчно стабилна и работи добре с
транзистори не само от същия
тип, но и с други еквивалентни
транзистори. Ако все пак радиолюбителят иска да получи максималйО
усилване и минимални нелинейни изкривявания на звука, трябва да замени
съпротивленията 33 и 2,7 ком в базите със съпротивителни три-
мери и да избере работните точки на транзисторите чрез изменение
стойностите на тези тримери. Могат да се използуват тримери (малки
потенциометърчета) със стойности 50 и 3 ком.
Детайли. Високоговорителят е изработен любителски, като към
слушалка за слабо чуващи (за транзисторни приемници) със съпротив-
ление 60 или 200 ом е закрепен посредством игла малък дифузор, из-
работен от хартия.
ПРОСТ НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ С ТРАНСФОРМАТОРНА ВРЪЗКА
чийто колекторен кръг е включен
1,5к
Фиг. 11
Схема (фиг. 11). Схемата се състои от две стъпала — предусил-
вателно, което работа върху нагаждащ трансформатор, и крайно, в
любителски изработен високогово-
рител бО-г-200 ом без изходен
трансформатор.
В схемата не е предвидена
стабилизация на работния режим,
поради което е чувствителна към
температурни изменения. Ако се
използуват транзистори с коефи-
циент на усилване по ток £ около
50, усилвателят има чувствител-
ност на входа 54-8 мв и изход-
на мощност около 15 мет при
коефициент на нелинейните изкри-
вявания 5% (измерени с активен
товар 60 ом).
Детайли. Прехвърлящият(нагаждащият)трансформатор е навит върху
лакет от пермалоени ламели Ш-4 със сечение на сърцевината 0,5 £л<2.
Първичната намотка има 2500 навивки ПЕЛ 0,06, а вторичната — 400
навивки ПЕЛ 0,08.
Настройка. Общата консумация на усилвателя е 8—10 ма. Работ-
ният режим за най-голяма звукова мощност и иай-малки изкривявания
се нагласява с базисните съпротивления 430 и 1,5 ком.
ДВУСТЪПАЛЕН НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 12). Схемата съдържа едно предусилвателно и едно
единично (еднотактно) крайно стъпало. Връзката между двете стъпала
и между крайното стъпало и високоговорителя е трансформаторна.
Предвидена е стабилизация на работния режим чрез делители на
напрежение в базите и чрез въвеждане на дълбоки обратни връзки по
постоянен ток в емитерните вериги. Поради тези мерки схемата работи
стабилно в широк температурен обхват и може например да се изпол-
зува при плажни условия.
Детайли. Изходният трансформатор е навит върху пакет перма-
лоени ламели Ш-3 със сечение на сърцевината 0,3 см2. Първичната на-
мотка съдържа 450 навивки ПЕЛ 0,08, а вторичната—120 навивки
ПЕЛ 0,15 с 6 извода през 10 навивки, броено от единия край. Тези
26
изводи дават възможност за нагаждане на високоговорители със съ-
противление на трептящата бобинка 5ч-10 ом. Прехвърлящият (нагаж-
дащият) трансформатор е навит върху също такъв пакет. Първичната
намотка има 2300 навивки ПЕЛ 0,06, а вторичната — 400 навивки
ПЕЛ 0,08.
Настройка. Настройката на най-благоприятен работен режим се
прави чрез съпротивленията 36 и 4,3 ком в базите. Тези съпро-
Фиг. 12
тивления са дадени със стойности, конто трябва да се считат като „по-
рядък". Точните стойности зависят от показателите на използуваните
транзистори и се намират, като вместо постоянни съпротивления вре-
менно се включват в схемата съпротивителни тримери или потенцио-
метри (свързани като реостати) със стойности например 50 и 5 ком.
При настройката трябва да се внимава плъзгачът в никакъв случай да
не се бутне до края в посоката към най-малко съпротивление. Измер-
ват се с оммер стойностите на потенциометрите, конто отговарят на
колекторен ток —за първия транзистор 1—3 ма, а за втория 5—7 ма
(измерены чрез включване на ампермер в колекторните вериги). След
това потенциометрите се заменят с постоянни съпротивления.
Честотната характеристика на усилвателя се коригира чрез кон-
дензаторите 4700 пф и 0,05 мкф в колекторните вериги. Тези конден-
затори може да се изменят с други стойности според вкуса на радио-
любителя.
НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ С ДИРЕКТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ ТРАНЗИСТОРИТЕ
Схема (фиг. 13). Схемата се състои от два транзистора, свързани
директив един с друг. Използуван е високоомен любителски високого-
ворител, включен направо в колекторната верига на крайния транзис-
тор без изходен трансформатор. Коефициентът на усилване е стабили-
зиран чрез обратна връзка по постоянен ток, конто се създава от съ-
противлението 62 ом в емитерната верига на крайния транзистор. Режи-
27
мът е стабилизиран чрез делител на напрежение в базата на първия
транзистор, състоящ се от съпротивление 430 и 10 ком.
Ако на мястото на високоговорителя се включи активно съпротив-
ление 60 ом, измерва се около 1,5 вш изходна мощност при коефи-
циент на нелинейни изкривявания 8 %.
Детайли. Използуван е любителски
високоговорител, изработен от слушалки
за слабо чуващи (за транзисторни приемни-
ци) със съпротивление 60 ом.
Поради директната връзка между два-
та транзистора схемата е чувствителна към
смяна на транзисторите или разсейване на
параметрите и следва внимателно да се
настройва.
Настройка. Общата консумация на
усилвателя е около 10 ма. При използуване
на транзистори с обратен колекторен ток /со,
не по-голям от 10 мка, и £ около 50 ко-
лекторният ток на първия транзистор е
около 0,3 ма, а на втория—8-4-10 ма. Настройката на този режим се
постига само с подбиране на съпротивлението 430 ком в базата на пър-
вия транзистор. Тъй като двата транзистора са свързани в общ режим,
измерването на тока при настройката може да се направи както в ко-
лекторната верига на първия, така и в колекторната верига на втория
транзистор. Когато се нагласява обхватът на уреда, трябва да се има
пред вид, че при включване колекторният ток на крайняя транзистор е
няколко пъти по-голям от работния ток.
ТРИСТЪПАЛЕН НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 14). Схемата представлява тристъпален нискочестотен
усилвател с единично крайно стъпало, удобен за използуване в мало-
мощен (50 мет) портативен радиоприемник. Връзката между отделните
стъпала е линейна. Работните точки на всички транзистори са в клас А,
Фиг. 14
28
което се гарантира от делителите на напрежение в базисните им
вериги.
Практическо изпълнение (фиг. 15). Усилвателят в нашия пример
е изпълнен върху платка от перфориран фолиран гетинакс с размери
6X11 см по печатна схема. Ако монтажът се направи, както е пока-
Фиг. 15
зано на фигурата, връзките на печатната схема са много леки за раз-
решаване.
Детайли. Транзисторите могат да се заменят според сравнителните
таблици. Поради ниските входни съпротивления на транзисторите са
употребени прехвърлящи кондензатори с голям капацитет. В случай че
се употребят кондензатори с по-малък капацитет, ще пострада усил-
ването на ниските звукови честоти. Стойностите на прехвърлящите кон-
дензатори могат да бъдат обаче и по-големи.
Изходният трансформатор е изработен върху пакет силициева ла-
марина, набран от ламели III-12 с набор до квадратно сечение на сър-
цевината. Първичната намотка има 500 навивки ПЕЛ 0,3, а вторичната
100 навивки ПЕЛ 0,5, ако е предназначена за високоговорител 5 ом.
Настройка. Делителите на напрежение в базите на транзисторите—
за първия 40 и 5 ком, 30 и 5 ком за втория, 5 и 1 ком
за третия, са дадени като порядък. Ако усилвателят изкривява тона,
тези делители трябва да се изменят чрез увеличение стойността на ед-
ното или другото съпротивление, така че колекторният ток на първия
и втория транзистор да стане 1 ма, на третия 7—8 ма.
29
Стойността на кондензатора 100 пф за обратна връзка на крайни»
транзистор може да се измени по желание.
ДВУСТЬПАЛЕН
НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ С ПРОТИВОТАКТНО
КРАЙНО СТЪПАЛО
Схема (фиг. 16). Схемата се състои от едно предусилвателно стъ-
пало, наречено още драйверно, тъй като работи върху драйверен транс-
форматор. Този трансформатор има за задача да обърне на 180° фазите
на двете напрежения, необходими за разколебаване на крайното про-
тивотактно стъпало. Освен това чрез драйверния трансформатор се по-
стига известно нагаждане между изхода на драйверния транзистор и
входа на крайното стъпало, от което се печели усилване. Връзката на
крайното противотактно стъпало с високоговорителя е също транс-
форматорна. Изходният трансформатор служи за нагаждане на сравни-
телно високоомния изход на стъпалото към нискоомния вход на висо-
коговорителя. Освен потенциометър за регулиране на силата и пре-
хвърлящ блок на входа, както и блоккондензатор, използуван като
тонбленда на изхода, схемата съдържа няколко елемента за стабили-
зиране режима на работа на двете стъпала. В емитерната верига на
първия транзистор е свързано съпротивление 1 ком, шунтирано с кон-
дензатор 20 мкф, с което се въвежда обратна връзка по постоянен
ток. В общата емитерна верига на противотактно стъпало е включено
едно съпротивление със стойност 10 ом, с което се компенсира евен-
туална несиметрия в параметрите на транзисторите. Необходимите пред-
напрежения на базите на драйверното стъпало и на крайното противо-
тактно стъпало се получават от съответните делители на напре-
жение 30 и 3,9 ком в драйверното стъпало и 8,2 ком и 100 ом—
в крайното.
Схемата може да се използува за налрава на самостоятелен усил-
ватея с вход за грамофон или като н. ч. усилвател към радиопри-
емник.
3«
Детайли. Освен посочените в схемата транзистори могат да се из-
ползуват и други подобии — напр. П13.
Трансформаторите за миниатюрна конструкция на усилвателя се
изработват върху пакет ламели Ш-3, Ш-4 от пермалой със сечение на
сърцевината 0,2-=-0,5 см9. Първичната на драйверния трансформатор има
1600 навивки ПЕЛ 0,06, а вторичната 2 X 250-ь300 навивки от същия
проводник или от ПЕЛ 0,08-j-0,l, ако намотката се побере в прозо-
реца. Първичната на изходния трансформатор има 2 х 450 навивки
ПЕЛ 0,084-0,1, а вторичната — 120 навивки ПЕЛ 0,23. От вторичната.
намотка се правят няколко извода през около 10 навивки, с което-
става възможно съгласуването на високоговорители с различно съпро-
тивление на трептящата бобинка (5-т-10 ом).
Вместо да се правят няколко извода за нагаждане, може да се
препоръча да се измери точно активното съпротивление на трептя-
щата бобинка. На 5 ом активно съпротивление отговарят 55 навивкиг
на 7 ом — 70 и на 10 ом—85.
Намотаването на онази страна на драйверния или на изходния транс-
форматор, която има среден извод, се препоръчва да се направи от-
веднъж с двоен проводник (бифилярно). По този начин се получава
най-добра симетрия, което намалява изкривяванията на усилвателя.
Настройка. При липса на сигнал във входа консумираният ток от
батерията (измерване с постояннотоков милиампермер в точка а) не бива
да надминава 6—10 ма. По-голяма консумация може да се дължи на!
неправилно избран работен режим или на самовъзбуждане. Първата мярка
за отстраняване на евентуално самовъзбуждане е обръщане на краи-
щата на първичната намотка на драйверния трансформатор. По този.
начин се избягва паразитната обратна връзка между входа и изхода
на крайното стъпало. Като източник за сигнал за входа може да се-
използува грамофон, високочестотната част на радиоприемник или тон-
генератор.
Настройката започва с нагласяване режима на крайното стъпало.
За тази цел в точка б се включва милиампермерът, а вместо постоянного
съпротивление 8,2 ком в базата се включва потенциометър 10—15 ком.
Трябва да се внимава в никакъв случай плъзгачът да не отива докрай
или за сигурност серийно с потенциометъра може да се включи пред-
пазно съпротивление 2 ком. Чрез този потенциометър трябва да се на-
гласи ток на покой в точка б 4—5 ма. При подаване на сигнал на входа
за максимална неизкривена звукова мощност трябва да се получи обща
консумация от крайното стъпало 25—30 ма. Ако се получат неприем-
ливи изкривявания, трябва най-напред да се заключи, че двата транзи-
стора в крайното стъпало нямат еднакви параметри. В такъв случай
може да се направи опит за изменение тока на покой до 6—7 ма. Ако
изкривяванията не изчезнат, необходимо е да се провери работата на
първия транзистор. Ако това не даде резултат, преминава се към про-
верка на максималния и минималния колекторен ток на всеки транзи-
стор от крайното стъпало (точки в и г).
Предусилвателното стъпало се поставя в избрания режим чрез под-
iop жа съпротивлението 30 ком в делителя на базата. Стойността
31.
30 ком в схемата е дадена като порядък. Ако това съпротивление се
замени временно или постоянно с един съпротивителен тример, поста-
вянето на предусилвателното стъпало в избрания режим се улеснява.
Предпочита се вместо на слух нагласяването да се извърши с помощ-
та на милиампермер в точка д. Токът в тази точка (колекторната ве-
рига на първия транзистор) трябва да бъде 2—3 ма.
НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ С ПРОТИВОТАКТНО
КРАЙНО СТЪПАЛО
Схема (фиг. 17). Схемата е идентична с нискочестотната част на
радиоприемника „Прогрес', производство на нашата радиопромиш-
леност. Крайното стъпало е изпълнено в противотактна схема клас АВ
с трансформаторен изход. Поради избор на клас АВ схемата е иконо-
SfT353	SFT353	2*SFT321
Фиг. 17
мична по отношение на захранването и гарантира малки нелинейни из-
кривявания. В режим АВ транзисторите се поставят чрез съпротивле-
нията 100 и 5 ком, конто свързват постояннотоково базите на
крайните транзистори съответно с минуса и плюса на захранването.
Второто предусилвателно стъпало (драйверното) усилва сигнала
до ниво, необходимо за разколебаване на крайното стъпало. Сигнали-
те за базите на крайните транзистори трябва да бъдат равни по напрежение
и противни но фаза. Това се постига с употребата на драйверен трансформа-
тор. Този трансформатор дававъзможност за известно съгласуване на ви-
сокоомния изход на предусилвателя с нискоомния вход на крайното
стъпало. По този начин се получава по-голям коефициент на усилване
32
по мощност. Необходимата работна точка в клас А на драйверния
транзистор се осъществява чрез съпротивленията за стабилизирано
преднапрежение в базата 5 и 100 ком и съпротивлението в еми-
тера 39 ком.
Първото предусилвателно стъпало получава сигнал от грамофон
или от демодулатора на радиоприемника (ако усилвателят се употреби
за радиоприемник) през потенциометър за регулиране на силата 50 ком.
През кондензатор 3 мкф и съпротивление 1,2 ком сигналът се подава
на базата на първия транзистор.
Усиленият сигнал се снема от товарного съпротивление в колек-
торния кръг 3,3 ком и се подава на драйверния транзистор. Необхо-
димата работна точка в клас А се осигурява от съпротивлението 500 ком
в базата.
Практическо изпълнение (фиг. 18). В нашия пример—любителска
конструкция, усилвателят е изпълнен на шаси от перфориран фолиран
гетинакс с размера 15>(8 см. Шасито е с универсално предназначение
(експериментално), с островчета от металното фолио около всеки отвор.
Монтажът отделу на платката е изпълнен с тънки монтажни провод-
ници с пластмасова изолация.
Леглото на батерията е конструирано с две ъглови планки от ме-
сингова ламарина. Свързването й става посредством гетинаксова плочка,
на конто са монтирани секретни изводи от стара батерия. На входа е
„3 Радиолюбителски алит
33
монтиран съединител (куплунг), тъй като тази любителска конструкция
е замислена като усилвател на грамофон. Ако усилвателят се изпол-
зува като нискочестотна част на радиоприемник, този куплунг не е
необходим.
Детайли. Транзисторите могат да се заменят според сравнителните
таблици. При употребата на чехословашки транзистори 106NU70 трябва
да се обърне поляритетът на батерията, тъй като те са от типа п-р-п.
В крайното стъпало могат да се използуват всякакви нискочестотни
транзистори, конто имат допустима разсеяна мощност на колектора
150 мет. Използувани са фабрични трансформатори от „Прогрес",
както и високоговорител от същия приемник.
Ниските входни съпротивления на транзисторите налагат употре-
бата на прехвърлящи кондензатори с голям капацитет. В противен случай
се получава недопустимо затихване на ниските звукови честоти. Стой-
ностите на тези кондензатори могат да бъдат и по-големи.
Настройка. Стойността на съпротивлението 500 ком, което свър-
зва базата на входния транзистор с минуса, е дадена като порядък.
Това съпротивление се подбира така, че колекторният ток да бъде
около 1 ма. Съпротивленията на делителя в базата на втория (драй-
верния) транзистор също имат стойности, дадени като порядък. Те
трябва да се подбират така, че колекторният ток на това стъпало да
бъде около 1,5 ма.
При замяна на транзисторите в противотактното крайно стъпало
понякога се получава самовъзбуждане. В такъв случай е необходимо
в общата колекторна верига (средата на изходния трансформатор) да се
постави съпротивление със стойност от порядъка на 10 ом. Тази не-
стабилност се забелязва при използуване на транзистори с по-голям
коефициент на усилване по ток и е вероятна и при SFT321.
Съпротивленията в общата базисна верига на крайните транзи-
стори се подбират така, че общият колекторен ток да бъде 6 ма.
НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ СЪС СЪСТАВНИ ТРАНЗИСТОРИ
Схема (фиг. 19). Схемата има противотактно крайно стъпало със
„съставни" транзистори — директно свързани транзистори. За разлика
от обикновените противотактни стъпала това има значително по-голям
коефициент на усилване, по-голямо входно и по-ниско изходно съпро-
тивление. Изходната мощност на усилвателя е 15Q мет при коефициент
на нелинейни изкривявания 2-ьЗ°/о и коефициент на полезно действие 70%.
Детайли. Драйверният трансформатор е навит върху пакет пер-
малоени ламели Ш6 със сечение на сърцевината 0,6 н-0,8 сл<2. Поради
голямото входно съпротивление на крайното стъпало драйверният транс-
форматор е повишаващ с първична намотка, състояща се от 700 на-
вивки ПЕЛ 0,1, и вторична 2х 1500 навивки ПЕЛ 0,06. Първичната
намотка на изходния трансформатор (навита върху също такъв пакет)
има 2x300 навивки ПЕЛ 0,15, а вторичната 35, 45 или 5 5 навивки в
зависимост от съпротивлението на високоговорителя 5, 7 или 10 ом).
34
Настройка. В схемата могат да се използуват всякакъв вид ма-
ломощны нискочестотни транзистори с коефициент на усилване ₽, по-
голям от 20, като например транзисторите П13. Режимът на работа*се
определи от съпротивленията 51 и 2,7 ком в делителите на ба-
зите. Тези съпротивления следва да се подберат по познатия начин —
за минимум обща консумация на ток при максимално усилване и ми-
нимални изкривявания.
Схемата може да се използува като самостоятелен усилвател или
като нискочестотен усилвател на радиоприемник. В повечето случаи се
налага използуването на още едно допълнително предусилвателно стъ-
пало. При включването на такова стъпало, за да се избегне самовъз-
буждане, трябва да се употреби допълнителен филтър, съставен от съ-
противление 200-?-300 ом и кондензатор 204-50 мкф (пунктирани в
схемата).
БЕЗТРАНСФОРМАТОРЕН НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 20). Схемата се състои от едно предусилвателно стъ-
пало и едно противотактно крайно стъпало. Връзката между предусил-
вателното и крайното стъпало, както и връзката между крайното стъ-
пало и високоговорителя са безтрансформаторни. За да се осъществи
нагаждане на изхода, високоговорителят трябва да бъде по-високо-
омен (с активно съпротивление 5004-1000 ок). Такова съпротивление
може да се постигне при любителски конструкции на магнетичен висо-
коговорител или чрез пренавиване трептящата бобина на динамичен
високоговорител със среден край. Има много описания на любителски
високоговорители, конто работят със съветски микрофонни капсули
ДЭМШ-1 и др., конто удовлетворяват това изискване. Основният не-
достатък на схемата е използуването на емитерен повторител като
предусилвател, чийто коефициент на усилване е по-малък от единиц».
Поради това усилвателят не бива да се разглежда като двусгьпале^
Зв
а по-скоро? e еквивалентен на крайно стъпало, към което е свързан
драйверен трансформатор. Явно, че предлаганата схема може да се из-
ползува напр. в един радиоприемник само след свързване с едно- или
двустъпален нискочестотен предусилвател.
5ГТ323	21SH32?
Фиг. 20
Настройка. Усилвателят има около 50 мет исходна мощност, при
конто нелинейните изкривявания са 10—12%. При настройката е не-
обходимо да се подберат два еднакви транзистора за крайното стъ-
пало. Максималният колекторен ток на това стъпало (общ за двата
транзистора) не бива да надвишава 154-20 ма. Колекторният ток на
предусилвателното стъпало е О,5-4-1 ма. Транзисторите и крайното
стъпало трябва да имат коефициент на усилване по ток над средний —
0 > 50, докато тра^зисторът в предусилването може да бъде и с малко
jj, тъй като при емитерен повторител коефициентът на усилване на
транзистора не играе особена роля.
Режимът на предусилвателния транзистор се нагласява чрез под-
биране подходяща стойност на съпротивлението в делителя за базата
51 ком, а на крайното стъпало — чрез подбиране на двете съпро-
тивления по 33 ком. За да се постигнат малки нелинейни изкривявания,
голямо значение играе симетрията в двете половини на бобинката на
високоговорителя. Ако конструктивно не е получена добра симетрия,
тогава може да се прибегне до изменение в режимите на двата крайни
транзистора, т. е. те също да не бъдат еднакви. Режимите в такъв
случай се подбират опитно.
ДВУСТЪПАЛЕН НИСКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ БЕЗ ИЗХОДЕН
ТРАНСФОРМАТОР
Схема (фиг. 21). Схемата се състои от едно предусилвателно
стъпало с изход на драйверен трансформатор и едно безтрансфор-
маторно противотактно крайно стъпало. Двата крайни транзистора
36
са свързани серийно по отношение на захранването. Използуват се
два отделяй източника за захранване. Това позволява да се получи
сравнително ниско изходно съпротивление и да се употреби високо-
говорител с два изводни края и активно съпротивление на трептящата
Фиг. 21
бобинка 20ч-30 ом. Ако в схемата се употребят транзистори с коефи-
циент на усилване по ток [3=50-4-60, усилвателят има чувствителност,
измерена на входа 80-4-100 мв. Изходната мощност при 10% коефи-
циент на нелинейните изкривявания е около 200 мет.
Настройка. Общата консумация на усилвателя е около 50 ма. Ко-
лекторният ток на предусилвателния транзистор е 1,5-4-3 ма. Режимите се
нагласяват със съпротивлението 30 ком в базата на първия транзистор
и с двете съпротивления 2,7 ком в базите на крайните транзистори
(във вторичните намотки на драйверния трансформатор).
Детайли. Използуван е обикновен фабричен високоговорител, чиято
трептяща бобинка е пренавита от 5 на 20 ом, като проводникът е
заменен от ПЕЛ 0,1 на ПЕЛ 0,05. Съществуват и фабрични високого-
ворители с такива съпротивления, предназначени за безтрансфор-
маторни транзисторни радиоприемници Такъв е например съветският
високоговорител 0,5ГД14 със съпротивление на трептящата бобинка по
постоянен ток 27 ом или продаваните от ЦРК в София високоговорите-
ли 24 ом.
За включване на двете батерии е използувано малко двойно цк-
ключе. Драйверният трансформатор е навит върху пакет пермалоеии
ламели Ш-3 със сечение на сърцевината 0,5 см2. Първичната намотка
има 1500 навивки ПЕЛ 0,06, а вторичната — 2x250 навивки от същия
проводник.
КОРЕКТОР НА ТОНА ЗА ЗАПИС ОТ МАГНЕТОФОН НА МАГНЕТОФОН
Схема (фиг. 22). Схемата представлява пасивен филтър, който
съдържа два потенциометъра — 100 и 250 «ол< за независимо регулира*
не на басите и високите тонове. При запис от магнетофон на магнетофов
37
обикновено се разполага с достатъчно силен сигнал, така че употре-
бата на лампа или транзистор за изравняване на загубите в напрежение
(30—40 дб) е излишна. През веригата, съставена от кондензатор с ка-
пацитет 220 пф, съпротивление 220 ком, потенциометър 100 ком и
кондензатор 4700 пф, се отнемат
високите тонове, като при верига от
съпротивления 56 и 220 ком,
потенциометър 250 ком и съпро-
тивление 15 ком, шунтирани с кон-
дензатори 2200 и 15 000 пф, се
отнемат ниските тонове.
Тази схема дава възможност
за повдигане на басите с 10 дб
и снижение 10 дб от средното ни-
во (за 30 хц), а на високите тоно-
ве — повдигане 5 дб и снижение
15 дб (за 12 000.ХЧ).
Фиг. 22
Практическо изпълнение (фиг. 23). Монтажът се извършва върху
плочка перфориран гетинакс с размери 7x5 см по печатен метод или
с употреба на кухи нитове (кабзи). Необходимо е филтърът да се
затвори изъяло в кутийка от алуминиева или желязна ламарина.
Фиг. 23
Детайли. В показания пример на монтаж—любителска конструкция,
са използувани обикновени радиодетайли. Още по-добре е да се упо-
требят миниатюрни радиодетайли. При свързване на куплунгите трябва
да се вземе под внимание по какъв стандарт са изпълнени магнето-
фонните входове и изходи, тъй като се срещат отклонения от между-
народния стандарт.
38
ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ
Често в радиолюбителската практика за захранване на различии
транзисторни радиоапаратури се използуват миниатюрни акумулатор-
чета и акумулаторни батерии вместо галванически елементи и батерии.
Освен това понякога е целесъобразно в апаратурите да се предвиди
не само захранване с химически токоизточник, а още и захранване от
индустриалната мрежа. За зареждане на акумулаторчета или захран-
ване на транзисторни радиоапаратури от електрическата мрежа се из-
ползуват токоизправители с полупрородникови диоди. Три такива то-
коизправителя са описани в настоящата глава, като са посочени при-
мерни конструкции, взети от практиката на български радиолюбители.
ТОКОИЗПРАВИТЕЛ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА АКУМУЛАТОРЧЕТА
Схема (фиг. 24). Схемата представлява прост изправител с гер-
маниеви диоди, свързан директно към променливотоковата мрежа през
кондензатор 0,12 мкф. С тази стойност на кондензатора токоизправи-
телят е най-подходящ за зареждане на четири миниатюрни акумулатор-
чета, свързани серийно — 4X1,25 в, или общо 5 в. Времето за зареж-
дане на най-малките акумулаторчета с капацитет 50 мач е 15 часа.
Практическо изпълнение
(фиг. 25). Токоизправителят вна-
шия пример е монтиран върху
платка перфориран гетинакс с
размери 6x4,5 см. Капацитетът
0,12 мкф е получен чрез свър-
зване паралелно на два конден-
затора —• единият с капацитет
ггов- П оз» 47ж
012М
юк
-Н-
Фиг. 25
Фиг. 24
39
0,1 мкф, а другият с 20000 пф. Акумулаторчетата се включват между
две£ъглови месингови парчета (планки), изработени от ламарина, кояТо
пружинира достатъчно, напр. с дебелина 0,5 мм. Едната планка може
да се измества малко чрез отхлабване и стягане на болтчето с от-
вертка. Тя представлява положителният извод и е боядисана червено,
за да не се бърка поляритетът при зареждане на акумулаторчетата.
ТОКОИЗПРАВИТЕЛ ЗА ЗАРЕЖДАНЕ НА 9-ВОЛТОВА БАТЕРИЯ
Схема (фиг. 26). Схемата представлява токоизправител с герма-
ниеви диоди, свързана в „Грец"; връзката с мрежата е трансформа-
торна. Режимът на зареждане се установява чрез реостат 600 ом, така
че схемата е пригодна за зареждане на каквато и да е 9-волтова ба-
терия, съставена от акумулаторчета.
Детайли. Трансформаторът е навит върху пакет от ламели (сили-
циева ламарина) Ш-12 или ламели от друг тип стар трансформатор
със страна около 30 мм. Набрани са ламели до квадратно сечение на
сърцевината. Първичната намот-
ка (/) има 3000 навивки ПЕЛ
0,1, а вторичната (//) има 340
навивки ПЕЛ 0,4. Ако токоиз-
правителят служи за непосред-
ствено захранване на транзис-
торен радиоприемник (в домаш-
ни условия), е необходимо към
изводите му да се включат из-
глаждащ филтър, съставен от
малък дросел (100—200 ом ак-
тивно съпротивление), и два елек-
тролитни кондензатора по 500
или 1000 мкф при 20—30 в.
Фиг. 27
Практическо изпълнение (фиг. 27). В нашия пример токоизпра-
вителят е изпълнен върху платка перфориран гетинакс с размери
6x5 см. Използуван е жичеи потенциометър стар тип. Изводите за
включване на стандартен 9 в акумулатор не се виждат, тъй като това
са две секретки клеми от стара 9-волтова батерия, монтирана отделу
на платката.
40
ТОКОИЗПРАВИТЕЛ ЗА ЗАХРАНВАНЕ НА ТРАНЗИСТОРНИ РАДИОПРИЕМНИЦИ
Схема (фиг. 28). Схемата представлява токоизправител за захран-
ване на транзисторни радиоприемници от електрическата мрежа. Такова
захранване при домашни условия е твърде целесъобразно, тъй като
се прави икономия на захранващите батерии и те се запазват за работа
на открито. При захранване от електрическата мрежа се повиша--
ва малко изходната мощност и се намаляват нелинейните изкривява-
ния. Схемата работи с двупътен токоизправител „Грец". Стойности-
те на делителя на напрежение 100—150 ом, съставен от едно
филтърно съпротивление и постоянен товар, са разчетени за около
10 в напрежение на вторичната на захранващия трансформатор. Този
делител се подбира така, че напрежението на изхода на токоизправи-
теля да бъде равно на номиналното напрежение за захранване на радио-
приемника. Общата стойност на двете съпротивления, свързани серий-
но, не бива да превишава няколкостотин ом. Разчетът е трудно да
се направи точно поради покачване на напрежението от филтражните
електролитни кондензатори и спада на напрежение в трансформа-
тора и изправителя.
Токоизправителят е разчетен за захранване на радиоприемници до
300—400 мет изходна мощност.
Практическо изпълнение (фиг. 29). Токоизправителят в нашия
пример — любителско изпълнение, е монтиран на шаси от перфориран
фолиран гетинакс с размери 8x6 см. Шасито е с универсално пред-
назначение (експериментално) с островчета от металното фолио около
всеки отвор. За свръзка с радиоприемника е предвидено шнурче с
гетинаксова плочка, на която са монтирани секретни изводи от стара
9 в батерия. За да влезе шнурчето, на кутията на радиоприемника се
пропилва малък отвор (или на капака).
Детайли. Съпротивленията в делителя трябва да бъдат с мощност
над половин ват, а стойностите на филтражните електролитни конден-
затори не бива да бъдат много по-малки от посочените в схемата.
Мрежовият трансформатор може да се навие върху пакет от стар из-
ходен или звънчев трансформатор. В нашия пример на любителско из-
пълнение мрежовият трансформатор е навит върху пакет силициева
ламарина, събран от ламели Ш-20 с набор до квадратно сечение иа
41
.сърцевината. Първичната страна, предназначена за включване в електри-
ческата мрежа, има 2500 навивки ПЕЛ 0,12. Вторичната страна, пред-
назначена за захранване на токоизправители, има 140 навивки ПЕЛ 0,3.
Фиг. 29
Настройка. След изработване на токоизправители се препоръчва
той да се натовари с едно съпротивление, което консумира приблизи-
телно колкото захранващин радиоприемник, и да се измери изходното
иапрежение. Стойностите на съпротивлениита в делители се изменят,
докато на изхода се получи иапрежение 9 в.
-42
ВИСОКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
Високочестотните усилватели се използуват в радиолюбителската
практика преди всичко като съставни части на някои радиоприемници.
Разделянето на радиосхемите на части — високочестотни усил-
ватели, детектори и нискочестотни усилватели, дава възможност за
различии комбинации. При съставяне на такива комбинирани схеми
трябва да се внимава само върху напрежението за захранване. Щом
като напрежението за захранване на един високочестотен и на един
нискочестотен усилвател е едно и също, двете схеми могат да се
съединят в една и да се получи пълната схема на радиоприемник.
Разбира се, помежду им трябва да се добави един детектор, ако не
се касае за рефлексна схема на високочестотния усилвател.
Освен за съставяне на линейни или рефлексии схеми на радиопри-
емници високочестотните усилватели могат да се използуват още и за
предусилване в суперхетеродинни приемници, като се свържат по под-
ходящ начин пред смесителното стъпало. С известно преобразуване
на входа и на изхода високочестотните усилватели могат да се изпол-
зуват и като антенни усилватели.
В настоящата глава са разгледани накратко схемите на различии
високочестотни усилватели, взаимствувани от съветската, чехословаш-
ката и германската литература, като са преработени и изпробвани с
български транзистори. Освен това са дадени забележки относно
детайлите, настройката и практическото изпълнение на монтажа.
ВИСОКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 30). В схемата е посочен изход за детектор тъй като е
предназначена за комплектуване на прост линеен радиоприемник, но тя
може да се използува и като високочестотно предусилване къмсупер-
хетеродинен приемник. Състои се от две стъпала, от конто първото
има настроен вход, а връзката между двете стъпала, както и връз-
ката към останалата част на радиоприемника (връзка от изхода) са
апериодични (А?С-връзки). Липсата на настроени кръгове или дросели
след изхода на първото стъпало прави схемата много устойчива срещу
самовъзбуждане и проста за изпълнение за сметка на значително за-
нижаване в усилването (чувствителността). Като товар за първото стъ-
пало, както и за второто са включени съпротивления 5,1 ком. Режи-
мите на транзисторите не са стабилизирани чрез делители на напре-
.жение в базите, нито чрез обратни връзки по ток, а само чрез съпро-
43
тивленията 180 и 120 ком, конто създават обратим връзки по
иапрежение. Поради нискоомните товари в колекторните вериги тази
проста мярка за стабилизация на режимите се оказва достатъчна.
Детайли. В усилвателя могат да се използуват и други еквива-
лентни високочестотни транзисто-
ри, напр. П401.
Феритната антена е навита за
средни вълни. Пръчката има дъл-
жина около 100 мм и диаметър
8-5-10 мм. Z.J съдържа 80-;-100 на-
вивки ПЕЛ 0,154-0,2» или литценд-
рат, a L — 7 —12 навивки от съ-
щия проводник. Тези данни за на-
вивай е на входния кръг важат при
употреба на променлив конденза-
тор с малък капацитет — на-
Фиг. 30
пример керамичен тример с макси-
мален капацитет 150 пф.
Настройка. Ако усилвателят е склонен към самовъзбуждане, ко-
ето се случва особено когато се използува още едно трето стъпало, се на-
лага развързване на първия транзистор с филтражна трупа 400-5-500 ом
и кондензатор 104-50 мкф (пунктир в схемата).
Оптималният режим на транзисторите (най-голямо усилване при
консумация на колекторен ток за всяко стъпало 0,54-0,6 ма, измерен
в точки б и в, и обща консумация в точка а) се нагласява с подбор
на съпротивленията 180 и 120 ком в базите. Този режим важи
при използуване на какъв и да е високочестотен транзистор със сре-
ден коефициент на усилване по ток £ между 404-60 и обратен колек-
торен ток 54-10 мка, напр П401. Настройката може да се направи на
слух чрез приемане на местей предавател или чрез използуване на
сигналгенератор и волтмер, след като към изхода се включи детек-
тор и нискочестотен усилвател.
Ако се явява самовъзбуждане поради лош филтраж в първите
стъпала на нискочестотния усилвател, в точка а трябва да се включи
развързващ филтър (5004-1000 ом и 54-50 мкф). Ако няма приемане,
това трябва да се отдаде на слабия сигнал във феритната антена. В
такъв случай към входа се съединява външна антена чрез конденза-
тор 304-50 пф (пунктир в схемата). Ако въпреки това чувствител-
ността е малка, може да се увеличи малко връзката към първия тран-
зистор чрез добавяне на навивки в L и чрез увеличение капацитета
на прехвърлящите кондензатори 6800 и 1000 пф, или накрая чрез аамяна
на транзисторите с други, конто имат по-голям коефициент на усил-
ване по ток (3. Възможно е също така да не се получи приемане
поради това, че местният предавател лежи извън обхвата на промен-
ливия кондензатор 254-150 пф. В такъв случай той трябва да се за-
мени временно с голям въздушен кондензатор 3004-500 пф, а след
това съответно да се донавие Lx.
44
ВИСОКОЧЕСТОТЕН РЕЗОНАНСЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 31). Схемата представлява едностъпален високочес-
тотен резонансен усилвател, предназначен за приемане на една фикси-
рана честота, напр. местей радиопредавател. В сравнение с усилвате-
връзка (ненастроен трансфор-
лите с /<с-връзка или с трансформатс
матор или настроен на средната че-
стота на обхвата) тази схема има
значително по-голямо усилване. Вхо-
дът се настройва еднократно чрез
квеч, а първичната намотка на транс-
форматора L3 образува с паралелно
свързания към нея кондензатор един
трептящ кръг, настроен на същата
честота, на която е настроен и вхо-
дът. Резонансните усилватели са
склонни към самовъзбуждане, но с
подходяще разположение на високо-
честотния трансформатор и повече
усърдие при настройката работата
жимът на транзистора е нагласен сам
Фиг. 31
им може да се стабилизира. Ре-
э за едно съпротивление 180 ком
между базата и общия минус, което се явява достатъчно за случая
поради нискоомния товар във веригата на колектора.
Детайли. Ако общият капацитет на постоянния керамичен кон-
дензатор и на квеча, свързани паралелно към не надминава 500 пф,
Ц трябва да съдържа 70-ь110 навивки литцендрат или ПЕЛ. Точният
брой навивки, както и стойностите на кондензаторите във входния
кръг зависят от това, къде в средновълновия обхват се намира жела-
ният предавател. Уточняването става опитно. £2 съдържа 7—10 на-
вивки от същия проводник.
Високочестотният трансформатор трябва да има по възможносг
по-добър качествен фактор, не само измерен извън схемата, но и с
товар, т. е. включен в схемата. За да се получи качествен фактор от
порядъка 80—100, L3 и се навиват върху сърцевина от ферит или
карбонилно желязо (гърне или подобен вид сърцевина със затворен
магнитопровод). L3 има 804-90 навивки, а Ц — 10 ч-15 навивки
ПЕЛ — 0,12ч-0,15.
Настройка. Вместо постоянен кондензатор паралелно към L3 пър-
воначално се свързва променлив кондензатор с голям капацитет
3004-500 пф. След настройката капацитетът се измерва и се замени
с постоянен кондензатор. Ако точната настройка все пак не може да
се удаде, налага се отвиване или навиване на допълнителни навивки
към L3. За избягване на самовъзбуждането е необходимо в.ч. транс-
форматор да се екранира в алуминиева гилза — например от елек-
тролитен кондензатор с малки размери, и екранът да се свърже със
общия плюс (шаси). Ако това не е достатъчно, трябва да се избере
транзистор с по-малък коефициент на усилване по ток
След отстраняване на самовъзбуждането се нагласява постоянно-
45
токовият режим на транзистора чрез подбор на съпротивлението
180 ком (в схемата 180 ком е само „порядък"). Накрая се прави
фина настройка с помощта на подвижна сърцевина във високочестотния
трансформатор, а след това се настройва входният кръг. Ако с помощта
на квеча не може да се получи остра настройка, изменя се стойността
на постоянния кондензатор.
Настройката може да се проведе на слух, но много по-удобно
и точно се работи със сигналгенератор и лампов миливолтмер. В
такъв случай при настройката на Zs сигналът се подава на базата на
транзистора. Миливолтмерът се свързва или на изхода за детектора,
или към изхода на свързания нискочестотен усилвател. След това
сигналът се подава на входния кръг (чрез възможно по-малък кон-
дензатор) и се настройва този кръг. След настройката полоЖението
на сърцевината и на ротора на квеча се фиксира с разтопен парафин
ДВУСТЬПАЛЕН ВИСОКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 32). Схемата представлява двустъпален високочес-
тотен усилвател с настроен вход и апериодични изходи на двата тран-
зистора (ненастроени индуктивни товари). Индуктивните товари в ко-
лекторните кръгове правят схемата силно склонна към самовъзбуж-
дане, но за сметка на това покачват значително усилването (чувстви-
телността). В схемата е посочен изход за детектор, тъй като тя е
предназначена за комплектуване на линейни радиоприемници (концертни
или за телеуправление). Общото усилване на схемата може да до-
стигне 200-ь300 пъти.
Във входа е предвидено включване на допълнителен постоянен
кондензатор с капацитет от порядъка на 100 пф, чрез което се раз-
фиг. 32
ширява обхватът по посока на дългите вълни. Точната стойност на
този кондензатор се подбира експериментално. Това се налага, понеже
с предвидения в схемата квеч 25-5-150 пф не могат да се покрияг
46
двата обхвата — средновълнов и дълговълнов. Покритието на квеча
е 6, а за двата обхвата е необходимо покритие 40, т. е. употребата
на кондензатор с минимален капацитет 10 пф и максимален около
500 пф. С посочения квеч се покрива целият средновълнов и част от
дълговълновия обхват (след включване на постоянния кондензатор).
Усилването на схемата за средни вълни достита 200-=-300 пъти.
Детайли. Феритната антена може да се навие по данни от други
високочестотни усилватели или радиоприемници с подобен вход. Дро-
селът L3 е най-добре да се навие на „топфкерн" (гърне) с 60-5-80 на-
вивки ПЕЛ 0,08. Lt има същите данни. В схемата трябва да се изпол-
зуват високочестотни транзистори с коефициент на усилване по ток fL
в границите 40-=-80. По-голямо усилване увеличава неприемливо склон-
ността към самовъзбуждане.
Практическо изпълнение. В практического изпълнение трябва да
се обърне особено внимание върху местоположението и екранирането
на дроселите L3 и Z4.
Детайли. Високочестотните транзистори в схемата трябва да имат
коефициент на усилване по ток 0 в границите 40-ь80. Могат да се
употребят и други еквивалентни транзистори — напр. П401Н-П403.
Ако се употребят транзистори с по-голям коефициент на усилване,
усилвателят става много нестабилен.
Настройка. Отначало се отстранява евентуално самовъзбуждане
чрез намаление на усилването — включване на съпротивления в еми-
терните вериги, намаляване стойността на прехвърлящите конденза-
тори или смяна на транзисторите с по-малък (3. След това се нагласява
режимът на транзисторите, като съпротивленията 180 и 160 ком
се заменят със съпротивителни тримери, а след това с други посто-
янни съпротивления. Колекторните токове на транзисторите трябва.
да лежат в границите 0,5-=-0,6 ма.
ДВУСТЪПАЛЕН ВИСОКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ£С РАЗЛИЧИИ ТОВАРИ
В КОЛЕКТОРНИТЕ ВЕРИГИ
Схема (фиг. 33). За разлика от другите подобии схеми тази схема-
се отличава с това, че в първото стъпало е използуван активен товар
(съпротивление 1,5 ком), а във второто — дросел. Склонността към
самовъзбуждане на схемата е по-малка за сметка на известно нама-
ляване на усилването. Към схемата е включено диодно стъпало (удво-
яване на иапрежение) и потенциометър за регулиране на силата така,
че изходът й е предназначен за свързване към нискочестотен усилва-
тел (УНЧ). С квеча 25-5-150 пф се покрива почти целият средновъл-
нов обхват.
Детайли. Феритната антена може да се навие по данни от други,
високочестотни усилватели или радиоприемници. В качеството на дросел
L3 в нашата примерна конструкция е използувана дълговълнова входна
бобина от радиоприемник. Тя е затворена под екран, изработен от-
гилза на електролитен кондензатор.
47
Транзисторите трябва да имат усилване по ток £ в граници 404-60
и обратен колекторен ток 54-10 мка. Могат да се употребят и други
високочестотни транзистори, например П401.
Практическо изпълнение. В практического изпълнение трябва да
се обърне внимание върху разстоянието и разположението едно спрямо
.друго на феритната антена и дросела А>.
Фиг. 33
Настройка. Първата работа при настройката на усилвателя е от-
страняването на евентуалното самовъзбуждане. Може да се наложи
въвеждането на един или два развързващи филтъра (показани с пун-
ктир в схемата). Тези филтри са показани с пунктир, тъй като необхо-
димостта им зависи от това, как е развързано първото стъпало на
нискочестотния усилвател, към чието захранване ще бъде включен
посоченият усилвател. Често пъти двата усилвателя, конто следва да
бъдат съединени в една обща радиоапаратура (концертен приемник,
приемник за телеуправление и др.), работят безупречно, когато се из-
пробват с отделни батерии. Включени към общото захранване обаче,
те се самовъзбуждат. Самовъзбуждането се явява понякога само при
приемане на радиостанция. Най-често причината за това е попадането
на високочестотен сигнал в нискочестотната част на радиоприемника
или обратно — нискочестотен във високочестотната част по линията
на общото захранване. Стойностите на кондензаторите и съпротивле-
нията в двата развързващи филтъра са дадени като „порядък" и се
подбират опитно. Понякога усилвателят се стабилизира със съвсем
малки по стойност кондензатори, например 0,1 мкф вместо посоче-
ните 5 мкф.
Попадането на високочестотна съставна през детектора в ниско-
честотния усилвател също може да предизвика самовъзбуждане. За
да се премахне тази опасност, може да се увеличи стойността на
кондензатора, включен паралелно към потенциометъра (но не повече
от 0,05 мкф, за да не пострадат високите звукови честоти). Освен
тази мярка може да се сменят диодите, ако имат малко обратно съ-
противление.
48
След премахване на самовъзбуждането се нагласяват режимите на
двата транзистора чрез изменение стойностите на съпротивленията в
базите (100 ком за обратна връзка по напрежение и 33 ком в дели-
теля на втория транзистор). Колекторните токове на двата транзис-
тора трябва да бъдат от порядъка 0,5 ч- 0,7 ма.
ВИСОКОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ С ТРАНСФОРМАТОРНА ВРЪЗКА
Схема (фиг. 34) Схемата представлява едностъпален високоче-
стотен усилвател с изход за детектор, тъй като е предназначена за
комплектуване на прост линеен радиоприемник, но може да се изпол-
зува и като високочестотно предусилване към суперхетеродин. Входът
на транзистора е настроен, а из-
ходът е апериодичен. В сравне-
ние с подобии усилватели със съ-
противително-капацитивна (/?С)
връзка усилвателите с трансформа-
торна връзка и изобщо такава с
индуктивен товар в колекторната
верига са повече склонни към само-
възбуждане, но дават възможност
за по-добро съгласуване и следо-
вателно имат по-голямо усилване
(по-голяма чувствителност). Режи-
мът на транзистора е нагласен са-
мо с едно съпротивление 180 ком i
ди нискоомния товар не са взети никакви други мерки за стабилиза-
ция (делител или обратни връзки).
Детайли. В усилвателя могат да се използуват и други еквивален-
тни транзистори, например П401. Коефициентът на усилване р по прин-
цип може да бъде значително по-голям от средняя и да достигне
например 100-4-120. Склонността към самовъзбуждане с това обаче
нараства и настройката се затруднява, а може да се наложат и изме-
нения в схемата, като например включване на съпротивления във вери-
гата на емитера, развързващ филтър в захранването (пунктир в схе-
мата) и др.
Практическо изпълнение. При нецелесъобразен монтаж—близко раз-
положени един до друг в.ч. трансформатор и феритна' антена, както и
при неправилно избрани посоки на осите усилвателят може да се са-
мовъзбуди и да се превърне на високочестотен генератор.
Настройка. Ако усилвателят се самовъзбужда, необходимо
е да се включи към него развързващият филтър, означен с пун-
ктир в схемата; стойността на съпротивлението в този филтър
може да достигне 1000-4-1500 ом, а кондензаторът може в някои
случаи да има съвсем ниска стойност, например 0,05 мкф. Ако тази
мярка се окаже неефикасна, трябва да се направят конструктивни из-
менения — да се завърти в друго положение трансформаторът (ферит-
4 Радиолюбителски опит
49
ното пръстенче) или да се отдалечи още от феритната антена. Освен
това в базата на транзистора може да се включи съпротивление 50—
500 ом. Ако все пак самовъзбуждането не може да се отстрани,
трябва да се предположи, че то се дължи на вътрешната проводимост
на самия транзистор, конто се явява от големия капацитет колектор-
база. В такъв случай трябва да се употреби транзистор с по-малко'
усилване по ток (3.
След като се отстрани самовъзбуждането, се преминава към нагла-
сяване точния режим на транзистора. Неговият колекторен ток трябва
да бъде 0,84-2 ма. Точната му стойност зависи от р и от захранва-
щото иапрежение и се нагласява чрез изменение стойността на базис-
ного съпротивление (порядък 180 ком).
По-нататъшната работа по настройката се свежда до нагласяване
честотния обхват на приемника в необходимите граници (в зависимост
от това, кои предаватели предпочитат радиолюбителите да отпаднат).
Тази операция се свежда до увеличаване или намаляване навивките на
ZP Броят на навивките на Z2 също може да се измени в доста широки
граници, като се има пред вид, че силната връзка между Lr и Z2 (голям
брой навивки на Z2) повишава чувствителността, но намалява избира-
телността, а по-слабата връзка действува обратно.
Приемникът се настройва на предаватели (или на сигнали от сигнал-
генератора) в двата края на обхвата. Ако в единия край чувствител-
ността е значително по-слаба, тази неравномерност се компенсира чрез
преместване средната честота на високочестотния трансформатор (нави-
ване или развиване на Z3).
Детайли. Входът е предназначен за средни вълни. Lr има 80—ПО
навивки литцендрат или ПЕЛ 0,15-j-0,20, a Z2—7-4-10 навивки върху
стандартна 80-4-100 мм феритна пръчка. Трансформаторът е широко-
лентов (с малък качествен фактор), за да покрива по-равномерно целия
средновълнов обхват. Върху един феритен пръстен са навити една
върху друга бобините Z3 и Z4. Z3 има 604-80 навивки ПЕЛ 0,08, а
Z4—1704-200 навивки от същия проводник.
РЕФЛЕКСЕН УСИЛВАТЕЛ ЗА ВИСОКА И НИСКА ЧЕСТО ГА
Схема (фиг. 35). Схемата представлява едностъпален рефлексен усил-
вател за висока и ниска честота. Тези две функции се изпълняват бла-
годарение на това, че веднаж високочестотният сигнал постъпва на
базата и се усилва, а след това от плъзгача на потенциометъра 10 ком.
се довежда Детектираният вече сигнал (нискочестотният сигнал), който
чрез кондензатора 5 мкф и бобината Z2 отново постъпва в базата и се
усилва втори път. Усиленият нискочестотен сигнал се отнема за по-на-
татъшното усилване от УНЧ от точката, свързваща Z3 със съпротив-
лението 1 ком (изход на усилвателя).
Детайли. В усилвателя може да се използува и друг еквивалентен
транзистор, например П401. Коефициентът на усилване по ток р на из-
брания транзистор може по принцип да бъде значително по-голям от
50
средняя и да достигне стойности 80-j-120. С това обаче нараства
склонността към самовъзбуждане и настройката се затруднява.
Високочестотният трансформатор трябва да е широколентов, с малък
качествен фактор, поради което отношението на навивките е избрано
така, че да се получи силно натоварване от диода. Върху един феритен
пръстен са навити една върху друга бобините L$ и Lit като L3 има
70-^80 навивки ПЕЛ 0,1, а L.— 200—250 навивки от същия проводник.
Феритната антена е навита по данни
Практическо изпълнение. За да
се избегне самовъзбуждането, което
може евентуално да се породи от
индуктивната връзка между в. ч.
транзистор и феритната антена, е необ-
ходимо тези два елемента да бъдат
на възможно по-голямо разстояние
един от друг. Освен това феритното
пръстенче на в. ч. трансформатор не би-
ва да се закрепва предварително, а
се завъртва в различии посоки до
изчезване на самовъзбуждането и то-
гава се залепва с ацетонов лак, во-
сък или кабелмаса към шасито.
от другите подобии схеми.
Настройка. Освен нагласяване режима на транзистора чрез подбор
на съпротивлението 33 ком в делителя на базата може също така да
се променят стойностите на съпротивлението 1 ком в колектора (уве-
личение или намаление на усилването), както и на кондензаторите по
6800 пф, конто служат за филтриране на високочестотната съставна.
51
ВИСОКОЧЕСТОТНИ СМЕСИТЕЛИ
Ако към схемата на един нискочестотен усилвател се присъедини
подходяща схема на смесител,междинночестотен усилвател и детектор,
се съставя пълна схема на суперхетеродин.
Високочестотният сигнал, приет от дадена радиостанция, с* пре-
образува във всеки суперхетеродин в сигнал с междинна честота 465 кхц.
За целите на това преобразуване (смесване) се използуват смесители,
конто според принципа на своята работа могат да се разделят на две
основни групи — самоосцилиращи и с отделно възбуждаке (отделен
осцилатор). В радиолюбителската практика, както и в по-голямата част
на фабричните радиоприемници на транзистори се използуват предимно
самоосцилиращи смесители. Те работят с един единствен транзистор,
който служи като осцилатор и като смесите л. Такива стъпала са по-
прости за практическо изпълнение, но настройката им е утежнена, тъй
като изискванията по отношение на осцилатора и на смесителя са до
известна степей противоречиви. Положението се усложнява още и от
това, че транзисторите имат голямо разсейване на параметрите си.
В настоящата глава са описани накратко схемите на два самоос-
цилиращи смесителя. За първата от тях са дадени бележки относно
детайлите, настройката и конструкцията. Втората схема е комбинирана
с междинночестотен усилвател и детектор, така че може направо да
се присъединява към всички нискочестотни усилватели, описани в съ-
ответната глава, стига те да имат същото захранващо напрежение. За
тази схема е посочена примерна конструкция, изпълнена.от трупа бъл-
гарски радиолюбители.
ВИСОКОЧЕСТОТЕН СМЕСИТЕЛ
Схема (фиг. 36). Схемата представлява самоосцилиращ смесител
от вида, който най-често се използува в транзисторните радиоприем-
ници (любителски и промишлени). Смесителят и осцилаторът работят
с един общ транзистор. За добрата работа на смесителя работната
точка на транзистора трябва да лежи в кривата (нелинейната) част на
неговата характеристика. Високочестотният сигнал, индуктиран от фе-
ритната антена във входния кръг с бобина Lx, се подава на базата през
кондензатор 0,01 мкф. Осцилаторът работи с индуктивна обратна
връзка (Z4, А3). Като товар за получената междинна честота служи
филтърът с кръгова бобина L5 и кондензатор 220 пф. Сигналът м.ч.
се подава на м. ч. усилвател чрез свързващата бобина А6. Настройката
52
на дхода и на осцилатора се извършва с един двоен променлив йОн“
дензатор 8-ь180 пф. С това покритие на кондензатора се гарантйра
приемане по почти целия диапазон на средните или дългите вълни. '
Детайли. В схемата е предвидена употреба на транзистор с висока
гранична честота. Освен посочения
транзистор за целта може да се
използува и друг еквивалентен, като
напр. П401-4-П403. За да се оси-
гури устойчиво усилване 54-10
пъти, което е обичайно за подоб-
ии схеми, транзисторът трябва да
има коефициент на усилване по
ток 3 в граничите 40-^60 и кое-
фициент на шума до 10 дб.
За стабилната работа на стъпа-
лата има значение и качественият
фактор на осцилаторния кръг. Той
трябва да бъде от порядъка на 80.
Подобии изисквания има и към
входния кръг, който от своя страна	фиг- 36
осигурява добра избирателност. За средновълновия обхват и посоче-
ните в схемата стойности на кондензаторите бобините трябва да се
изработят, както следва (бобините и Л2 са навити върху феритната
антена): кръговата бобина Lx има 70-ъ80 навивки литцендрат и е навита
върху стандартна феритна пръчка с дължина например 100 мм и диа-
метър 8 мм в два реда. Бобината за свръзка А2 има 8—10 навивки
ПЕЛ 0,15-i-0,20. Тя е навита върху отделна хартиена подложка, така
че да може да се измества на по-голямо или по-малко разстояние от
Lr. Кръговата бобина Ц и бобината за обратна връзка с осцилатора
се навиват една върху друга с разделително картонче върху стандартна
сърцевина от карбонилно желязо (от лампов радиоприемник AM). L3
има 100 навивки от литцендрат с отвод на 5-ата навивка, а —16 на-
вивки ПЕЛ 0,124-0,15. Ако не се разполага с тънък литцендрат, напри-
мер 7x0,07, може да се премине към употреба на ПЕЛ 0,12, за нави-
ване на осцилаторната бобина при което качественият фактор естест-
вено се понижава.
Настройка. От осцилатора на смесителното стъпало се изисква да
има стабилна генерация в целия работен обхват. Това може да се про-
вери чрез високочестотен лампов волтмер, включен паралелно към
емитерното съпротивление 1,5 ком. Ако има генерация, волтмерът
трябва да показва напрежение 50-7-150 мв, което при настройка по об-
хвата трябва да се мени малко (да спада при най-високите честоти и
да се покачва при най-ниските). Генерацията може да се провери и с
обикновен комбиниран уред със скала 2-ъЗ в със съпротивление
Ю-т-20 ком/в. Като се установи дадено напрежение на скалата, се дава
накъсо осцилаторният кръг и се наблюдава дали напрежението, изме-
рено с уреда, намалява. Намалението на напрежението е указание за
правилна работа на осцилатора. По подобен начин може да се направи
53
и проверка чрез милиампермер за постоянен ток с обхват 2-=-5 ма,
включен в колекторната верига (например точка а). При прекъсване на
генерацията токът в колекторната верига намалява. Тъй като напреже-
нието или токът се измени незначително, опитът трябва да се провежда
внимателно, за да не се получи заблуждение от подаване на импулс
при скъсяването на кръга и др.
Липсата на генерация може да се дължи на слабата положителна
обратна връзка, неправилно избраната фаза, нискатагранична честота
на транзистора или лошия качествен фактор на осцилаторния кръг.
Връзката може да се усили чрез увеличаване броя на навивките на
бобината Ц. Изменението на фазата става чрез размяна на изводите
на Ако тези мерки не помогнат, следва да се смени транзисторът
и накрая да се навият нови осцилаторни бобини. След като се получи
стабилна генерация, се преминава към настройка на стъпалото.
Стъпалото може да се настрои отделно или комплектувано към
радиоприемник, когато смесителят се съедини с другите стъпала на
радиоприемника. След проверката на напреженията се пристъпва към
отстраняване на евентуалното самовъзбуждане, което може да възни-
кне поради лош филтраж в захранващите вериги. В такъв случай в за-
хранването на смесителя се включва развързващ филтър, състоящ се
от съпротивление 300-4-500 ом и кондензатор 0,1-4-50 мкф. Самовъз-
буждане може да се яви при лошо спрягане между входния и осцила-
торния кръг. В такъв случай трябва на първо време да се прибегне
до грубо спрягане чрез квеча 5-ъ20 пф и сърцевината на Стъпа-
лото може да работи неустойчиво и в случай че транзисторът има
много голямо усилване по ток р. Усилването на стъпалото мо-
же да се измени при поставянето в режим чрез базисното съпротив-
ление 33 ком. Ако това не помогне, може да се заключи, че транзи-
сторът има голяма обратна проводимост и трябва да се замени.
След като самовъзбуждането се отстрани и смесителят заработи
устойчиво, се нагласява режимът на транзистора. Базисното съпротив-
ление 33 ком трябва да се измени за стойност на колекторния ток в
границите 0,4-4—1,2 ма. Препоръчва се работният режим да се нагласи
за най-голямо усилване, т. е. при комплектуван радиоприемник.
Конструкция. За явяването на паразитна генерация връзката
между входния и осцилаторния кръг не играе голяма роля. Това значи,
че конструктивно те могат да бъдат разположени близко един до
друг дори и при неекранирана осцилаторна бобина. Липсата на екран
обаче затруднява настройката, тъй като при изменение параметрите
на единия кръг поради взаимната връзка се изменят параметрите и
на другия.
СМЕСИТЕЛ, МЕЖДИННОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ И ДЕТЕКТОР
Схема (фиг. 37). Схемата представлява част от радиоприемника
„Про грее'1, родно производство, конто е удобна за любителско изпъл-
нение. Тя се съетои от самоосцилиращ смесител, двустъпален м. ч.
54
усилвател и детектор. Сигналът от входния кръг (феритна антена) се
лодава в базата на смесителния транзистор. Като осцилатор транзис-
торът работи фактически по схема с обща база, тъй като индуктив-
лостта Z.J на бобината за свръзка е много малка. Трептящият осцила-
S-T3OB
3FT308	3FT3O3 SFDH2
Фиг. 37
торен кръг е свързан индуктивно с бобините L3 и Ц, конто лежат
съответно между колектора и емитера и колектора и шасито (базата).
Връзката и на двете бобини с емитера се осъществява чрез конден-
затор 0,05 мкф. В така образуваната триточкова схема осцилаторното
напрежение се определи главно от отношението на навивките на двете
бобини (може да се разглеждат като една бобина със среден извод),
отношението на навивките се определи от това, че за употребения тип
транзистор напрежението между емитер и земя се препоръчва да бъде
150—300 мв. Необходимо е качественият фактор на осцилаторния кръг
да бъде от порядъка 60. По-голяма стойност на осцилаторното напре-
жение от посочената предизвиква самовъзбуждане на честоти, конто
не се определят от осцилаторния кръг, а по-ниска — нестабилна работа
(прекъсване) при понижено захранващо напрежение. Величината на
осцилаторното напрежение се определи от качествения фактор на ос-
цилаторния кръг. По-голям качествен фактор предизвиква по-голямо
осцилаторно напрежение. Кондензаторът 0,05 мкф, който свързва сре-
дата на двете бобини L3 и Li с емитера, блокира емитера от постоян-
нотоковия потенциал на колектора. Кондензаторът 5000 пф заземява
долния край на бобината за свръзка Л2 п0 променлив ток. Поради
ниското входно съпротивление на първия транзистор (порядък 1—
5 ком) връзката с входния кръг е избрана слаба (10 навивки на £2),
така че работният качествен фактор да е около 70. С това се изпъл-
няват компромисно противоречивите изисквания за широчина на про-
55
пусканата лента, чувствителност, избирателност по междинна честота
и огледален канал. Като товар в колекторния кръг на смесителния
транзистор е включен м. ч. филтър със съсредоточена избирателност
(три единични филтъра с капацитивна връзка). При използуваните ин-
дуктивности Lq, и Lb и съответните капацитети на кръговите кон-
дензатори характеристичного съпротивление на филтъра е около 60 ком.
То е добре съгласувано с нискоомния вход на първия м. ч. транзи-
стор чрез отклонение от бобината А8. При качествен фактор на кръ-
говете от порядъка на 130 затихването на кръговете е малко и е
реално постижима избирателност 28 дб (при разстройка + 10 хц),
както и честотна лента 6 кхц. Следващото второ м. ч. стъпало (пред-
детекторното) е изпълнено с /?С-връзка на входа и с единичен м. ч.
трептящ кръг в изхода. За сметка на избягване на неутрализация,
която е много трудоемка, това стъпало работи с малко усилване. По
тази причина сравнително високоомният изход на транзистора (от 100 ом
до 20 ком за различии типове транзистори) работи върху един капа-
цитивен делител от трептящия кръг, който представлява почти късо
съединение за усилената междинна честота. Намаляването на усилва-
нето се компенсира от употребата на транзистор с висока гранична
честота и голямо (3. При това положение се получава почти същото
усилване, както при добре съгласуваните стъпала. Единичният трептящ
кръг благодарение нискоомния товар на детектора (диод и активен
товар 5 ком) е силно притъпен и има много широка честотна лента.
От изхода на транзистора до диода има повдигане на напрежението
само два пъти. АРУ се извършва в първото м. ч. стъпало.
Детайли. Употребени са промишлени детайли от радиоприемник
„Прогрес". Някои от тях или всички могат да се заменят, разбира се,
с любителски детайли, изработени по модел от заводските. Ако боби-
ните се изпълнят любителски, е необходимо да се подбере отношение
между навивките на L3 и А4, което е различно за различните типове
транзистори. Обикновено осцилаторната бобина L3 има 6 навивки, а
Ц—4 навивки. Феритната пръчка (бобина Ц) е навита с литцендрат
15x0,05 за получаване на по-висок качествен фактор.
Практическо изпълнение (фиг. 38). В нашия пример монтажът е
изпълнен върху перфорирана платка от фолиран гетинакс с размери
11X10 см с един изрез за високоговорителя, както е показано на фи-
гурата. Към тази платка следва да се присъедини платката с ниско-
честотната част от „Прогрес" или друга схема, ако се желае комплек-
туване на цял радиоприемник.
Освен посочените български транзистори могат да се употребят и
други с гранична честота около 12 мхц. При замяна е желателно за
смесителното стъпало да се използува освен това транзистор с кое-
фициент на шума под 8 дб.
Настройка. Настройката се извършва със сигналгенератор, чието
напрежение се подава през кондензатор 0,01 мкф. Най-напред на ба-
зата на втория м.ч. транзистор, след това на първия, на смесителното
стъпало и индуктивно на входа. По този начин се настройват после-
дователно единичният (детекторният) м. ч. кръг, кръговете със съсредото-
56
чена избирателност и входният кръг. Ако преди или през време на на-
стройката се появи самовъзбуждане, е необходимо да се потърси нова
работна точка на съответния транзистор, да се намали съпротивлението
8,2 ком в бобината Z2 или накрая да се заменят транзисторите ча-
стично или изцяло с такива с по-малко усилване по ток 3- Ако само-
възбуждането произлиза от осцилаторното стъпало, трябва да се из-
мени отношение™ Z.3/T4. Спрягането на входния кръг с осцилатора
и постигането на по-равномерно усилване по целия обхват на късите
вълни се правят с помощта на сърцевината на Т5 и квечовете на вхо-
дния и осцилаторния кръг. В този случай от сигналгенератора се по-
дават по индуктивен път (малка антена или няколко навивки около
приемника) честоти, близки до двата края на средновълновия обхват.
Поставянето на транзисторите в режим става чрез изменение стойно-
стите на базисните съпротивления. Съпротивленията 22, 1,2 и
8,2 ком в базисния кръг и в кръга на колектора на смесителния
транзистор създават един постояннотоков режим, който е много малко
зависим от параметрите на транзистора. Колекторният ток на транзи-
сторите при поставяне в режим не бива да надминава 0,5—1 ма. За
двете м. ч. стъпала са използувани базисни съпротивления, конто съз-
дават постояннотоковия режим със стойност 500 ком. Такива стойности
лесно се подменят временно с потенциометри или постоянно с мини-
атюрни съпротивителни тримери.
57
МЕЖДИННОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
Междинночестотните усилватели се използуват като части на су-
перхетеродинните радиоприемници. За разлика от високочестотните
усилватели те не могат да намерят приложение при съставяне схеми
на линейни радиоприемници.
Функцията на междинночестотните усилватели се свежда до оси-
гуряване на необходимото голямо усилване, което е характерно за
суперхетеродините, осигуряване на добра избирателност (селективност)
по съседния канал и автоматична регулация на усилването (АРУ).
Междинночестотните усилватели за транзисторни радиоприемници
са по-рядко единични стъпала. Най-често се използуват дву- или три-
стъпални усилватели с единични междинночестотни филтри, настроени
на междинна честота 465 кхц. Двойни трептящи кръгове (лентови фил-
три) от класическия тип се използуват твърде рядко. В последно време
по-често се използуват капацитивно свързани трептящи кръгове от
типа „съсредоточена селективност (избирателност)**, конто осигуряват
твърде високи качествени показатели на радиоприемниците.
В настоящата глава са описани различии схеми на междинноче-
стотни усилватели и са дадени забележки и данни по конструирането
и настройката им.
ПРОСТ М. Ч. УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 39). Схемата се състои от две стъпала с единични
междинночестотни филтри, включени като товари в колекторните вериги,
и един м. ч. филтър, който се включва като товар към смесителното
стъпало. Бобините Z2> ^4 и Ц служат за връзка съответно със сме-
сителното стъпало, на двете му стъпала едно с друго и с детектора
(изход на схемата). Тези бобини имат около десетина пъти по-малко
навивки, отколкото бобините на трептящите кръгове (£ь А3 и Аб), с
което се постига съгласуване между изходното и входного съпро-
тивление на стъпалата и се избягва затихващото влияние на детектора.
Междинната честота е 465 кхц. Усилвателят има устойчиво усил-
ване 300-4-400 пъти и честотна лента 3—4 кхц.
Детайли. Междинночестотните трансформатори се изработват люби-
телски върху стандартни сърцевини от в. ч. желязо, като например сър-
цевини от старите български радиоприемници. За посочените в схемата
стойности на кръповите кондензатори бобините Lb L3 и L- трябва да
имат по 150 навивки ПЕЛ 0,1 или литцендрат с отводи на 50-та на-
58
вивка, броено отделу. Бобините за свръзка Z,4 имат по 10—15 на-
вивки ПЕЛ 0,12, а бобината за връзка с детектора —30ч-40 навивки
от същия проводник. Бобините за връзка се навиват върху кръговите
бобини.
В схемата може да се използуват и други аналогични транзистори—
напр. П15 (транзистори със сравнително висока гранична честота). Ако
АРУ
Фиг. 39
се използуват високочестотни транзистори, като напр. П401—П403,
може да се получи оше по-голямо усилване от схемата. В такива слу-
чаи може да се наложи употребата на елементи за неутрализация. В
случая самовъзбуждането обаче е малко вероятно. Поради това из-
ползуваните транзистори могат да имат коефициент на усилване по
ток в границите 30 : 150. Във всеки случаи се препоръчва използу-
ване на транзистори с коефициент на усилване по ток, не по-малък от
средния (50-ь60).
Настройка. Устойчивостта на усилвателя се гарантира, когато
усилването на всяко стъпало не превишава 25-^30. В противен случай
би се явила склонност към самовъзбуждане.
Настройката на м. ч. усилвателя може да се извърши с помощта
на сигналгенератор и лампов волтмер. Ако обаче той се настройва
комплектуван като цял радиоприемник, може да се постигне ефикасна
настройка и на слух. Към настройката трябва да се премине само ако
сме убедени, че не се явява самовъзбуждане. Самовъзбуждането може
да се яви и по линията на захранването. В такъв случай в захранва-
нето на смесителя (точка б) е необходимо да се включи развързващ
филтър. Филтърът се съетои от съпротивление 200-ь300 ом и конден-
затор 0,1-1-50 мкф. Ако това развързване не помогне, може да се на-
ложи употребата на отделяй филтри във всяко стъпало (точки а и б).
В колекторните вериги на двете м.ч. стъпала (след м.ч. трансформа-
тори) трябва да се включат развързващи филтри със съпротивление
500-7-1000 ом и кондензатор 0,1 -4-10 мкф. Ако и това не помогне,
трябва да се потърси причината в нерационалното разрешение на мэн-
59
тажа под шасито или в употребата на транзистори с много голям кое-
фициент на усилване по ток р. Усилването може да се намали зна-
чително, ако се увеличат стойностите на съпротивленията в базите
100 и 180 ком.. Преди настройката е необходимо да се изключи
веригата на АРУ от детектора и да се присъедини към общия плюс
(или направо да се съедини с общия плюс, ако се касае за настройка
на м. ч. усилвател като отделен възел).
Вместо сигналгенератор за настройка може да се използува лам-
пов радиоприемник. Междинната честота се взима от анода на м. ч. лампа
чрез кондензатор 500 пф. Радиоприемникът се настройва на местен
предавател и сигналът се подава на базата на втория транзистор. След
като се настрои Лб, сигналът се прехвърля на базата на първия тран-
зистор и се настройва Ls. Ако кръговете не влизат в настройка, трябва
да се изменят стойностите на постоянните кондензатори, свързани към
тях, или да се измени броят на навивккге (едновременно с настройката
е целесъобразно да се нагласяват и режимите на транзисторите чрез из-
менение стойностите на базисните съпротивления 180 и 100 ком).
Ако се окаже, че м. ч. сигнал е много силен, той трябва да се на-
мали чрез намаление стойността на свързвахция кондензатор 500 пф и
накрая да се премести връзката от анода на м. ч. лампа на анода на
смесителката.
След настройка на слух е целесъобразно да се направи точна на-
стройка с аутпутметър. За тази цел към високоговорителя се включва
променливотоков волтметър (2—5 в) или ако стъпалото е противотак-
тно, като индикатор може да се употреби постояннотоков милиампер-
мер, включен във веригата на общото захранване.
При настройката на м. ч. усилвател отделно като индикатор може
да се използува постояннотоков микроампермер (504-200 мка), включен
серийно в товара на детектора. За тази цел трябва да се включи
детектор и товар (5-4-10 ком). Ако по време на настройката се яви
самовъзбуждане, не бива да се прибягва до неутрализиране на схемата,
тъй като тази работа в любителски условия е трудна и не винаги води
до резултат. По-целесъобразно е да се сменят транзисторите.
Конструкция. За избягване на самовъзбуждането при конструк-
ции с малък обем е необходимо м.ч. кръгове да бъдат екранирани.
Екраните се изработват от медиа или месингова ламарина чрез заварки
с припой.’
МЕЖДИННОЧЕСТОТЕН УСИЛВАТЕЛ
Схема (фиг. 40). Схемата се състои от две стъпала с единични меж-
динночестотни филтри и трансформаторни връзки за съгласуване между
изходното и входного съпротивление на стъпалата. Освен делители на
напрежение за стабилизиране работните режими на транзисторите са
въведени и обратни връзки по постоянен ток(емитерни съпротивления,
шунтирани с кондензатори). АРУ е осъществена не в кръговете на
базите, както се прави обикновено, а в емитерния кръг на първия
транзистор.
60
Усилвателят има устойчиво усилване 2504-350 пъти и честотна
лента 3—4 кхц при използуване на транзистори с (3=354-80. Междин-
ната честота е 465 кхц.
Детайли. Междинночестотните трансформатори се изработват върху
стандартна сърцевина от в. ч. желязо (от лампови радиоприемници AM).
АРУ
Фиг. 40
За посочените в схемата стойности на кръговите кондензатори боби-
ните Llt L3 и А3 трябва да имат по 150 навивки ПЕЛ 0,1 или литцен-
драт с изводи на 454-55-ата навивка, броено отдолув схемата. Боби-
ните за свръзка £2 и £4 имат по 10—12 навивки ПЕЛ 0,12, а бобината
за детектора —304-40 навивки от съшия проводник.
Бобините за връзка се навиват върху кръговите бобини. В схемата
могат да се използуват и други аналогични транзистори или транзисто-
ри с висока гранична честота, като П14, П15, П401, П403 с коефициент
на усилване по ток (3 в граничите 304-150.
Настройка. Устойчивостта на усилвателя се гарантира, когато усил-
ването на всяко стъпало не превишава 20-:-30. В противен случай би
се явила склонност към самовъзбуждане. Настройката на усилвателя
се извършва с помощта на сигналгенератор и лампов волтмер, ако се
прави отделно. Ако усилвателят се комплектува към радиоприемник,
настройката може да се извърши и на слух, а ако това не се удава,
трябва да се прибегне отново към сигналгенератор. В качеството на
сигналгенератор на м. ч. може да се използува и лампов радиоприемник,
като сигналът се изведе с блоккондензатор 2004-500 пф от анода на
м. ч. лампа. Настройката се прави, след като е премахнато самовъзбуж-
дането (подобряване в монтажа под платката, смяна на транзисторите,
развръзващи филтри за смесителя или за всяко стъпало поотделно).
Преди настройката трябва да се прекъсне линията на АРУ и съпро-
тивлението 510 ком в емитера на първия транзистор да се свърже към
шаси (плюс на батерията).
Едновременно с настройката се нагласяват и режимите на тран-
зисторите чрез изменение стойността на базисните съпротивления 100
61
и 20 ком. Колекторните токове на транзисторите трябва да имат стой-
кости в границите 0,8 4-1,5 ма.
М.Ч. УСИЛВАТЕЛ С ФИЛТРИ СЪС СЪСРЕДОТОЧЕНА СЕЛЕКТИВНОСТ
(ИЗБИРАТЕЛНОСТ)
Схема (фиг. 41). Схемата се състои от две стъпала с /?С-връзка
помежду им: единичен м. ч. филтър на изхода и филтър със съсредото-
чена избирателност на входа (филтър за връзка със смесителното стъпало).
Тази схема гарантира по-широка честотна лента (6-=-9 кхц), избирател-
Фиг. 41
ноет по съседния канал 15-4-25 дб и устойчиво усилване 1000-г-1500 пъ-
ти. Избирателността се определи предимно от филтъра със съсредоточена-
избирателност. Използуването на апериодична (RC) връзка между две-
те стъпала повишава устойчивостта спрямо самовъзбуждане. Междинната
честота е 465 кхц.
Детайли. Бобините Ьг, 1%, L3 и Л4 се навиват върху стандартна
сърцевини (карбонилно желязо) от лампови радиоприемници AM. Всички
бобини имат по 150 навивки ПЕЛ 0,1 или литцендрат. Изводът на L3
се прави на 10ч-15-ата навивка, гледано отдолу на схемата. Бобината Z4
съдържа 60-4-80 навивки ПЕЛ 0,1. Тъй като избирателността на усил-
вателя се дължи преди всичко на качествата на филтъра със съсре-
доточена избирателност, на неговата конструкция трябва да се обърне
по-голямо внимание. Така например, за да се гарантира качествен
фактор от порядъка на 100, филтърът трябва да бъде екраниран в
два отделни екрана с възможно по-голям обем и добра електропрово-
димост (мед, месинг, алуминий).
Освен посочените в схемата високочестотни транзистори могат да
се използуват и други еквиваленти — напр. П401 или П403 и изобхцо
транзистори, конто на тази честота имат коефициент на усилване по-
ток, не по-малък от 30.
62
Настройка. Настройката е най-удобно да се направи с помощта
на измервателни уреди, но при напълно комплектуван радиоприемник
може да се направи и на слух.
Ако бобините не влизат в настройка чрез въртене на сърцевините,
трябва да се прибегне до малко изменение стойностите на паралел-
ните кръгови кондензатори 510 и 270 пф и накрая, ако това не по-
могне, да се измени броят на навивките.
Едновременно с настройката на кръговете се нагласяват и режи-
мите на транзисторите чрез изменение стойностите на базисните съпро-
тивления 220 ком. Колекторните токове трябва да имат стойности в
границите 0,8-j-l,5 ма.
РЕФЛЕКСЕН“УСИЛВАТЕЛ НА М.Ч. И Н. Ч.
Схема (фиг. 42). Схемата работи с един транзисторен е предна-
значена за прости любителски радиоприемници с малък брой транзис-
тори. С нея се усилват междинната и ниската честота. За товар по м. ч.
служи единичният филтър с кръгова бобина Z,s, а за ниската честота —.
5FT308
7-------Т----
।	I
Р\100к П/Я
Фиг. 42
-УД
У OfM

съпротивлението 1,5 ком, свързано серийно с трептяхция кръг. Детек-
тираният сигнал (н. ч.) се подава от плъзгача на потенциометъра пред
бобината Z.2 отново в базата на транзистора.
Детайли. Освен посочения в схемата транзистор може да се упо-
треби и друг еквивалентен транзистор със сравнително висока гра-
нична честота и коефициент на усилване по ток по-голям от 30.
Възможна е също така и стабилна работа с транзистор с голяма гра-
нична честота и голям коефициент на усилване по ток.
Бобините и А3 се навиват върху стандартна сърцевина от кар-
бонилно желязо (за лампови радиоприемници AM) и имат по 150 на-
63
вавки от ПЕЛ 0,1 или от тънък литцендрат. Изводите се правят на
50-та навивка, броени отдолу на схемата.
Настройка. Настройката се извършва с помощта на измерителни
уреди (сигналгенератор, гриддипмер като сигналгенератор, лампов
волтмер). Ако усилвателят се комплектува към радиоприемник, на-
стройката може да се извърши и на слух. Ако бобините не влизат в
настройка чрез въртене на сърцевините, се прибягва до съответно
изменение стойностите на кръговите кондензатори 221) пф. С това
изменение обаче не бива да се отива много далеч, а в случай на не-
успех да се премине към изменение броя на навивките.
Едновременно с настройката на кръговете се нагласява и режимът
на транзистора чрез изменение стойността на базисното съпротивле-
ние 100 ком. Колекторният ток на транзистора трябва да има стойност
в границите 0,8-4-1,5 ма.
64
РАДИОПРИЕМНИЦИ
В тази глава са описани накратко схемите, дадени са указания за
практическо изпълнение и настройка на голям брой любителски тран-
зисторни радиоприемници. Показани са също много конструкции от
практиката на българските радиолюбители, като се започне от най-
прости детекторни радиоприемници и се завърши със седемтранзис-
торни суперхетеродини. Във всички случаи конструкциите са решени
върху перфориран (растеров) гетинакс. В случайте, при конто радио-
любителят не е работал върху такива платки, перфорацията е начер-
тана допълнително, тъй като работата върху такива платки има редипа
предимства, а освен това се получават и по-точни указания за разме-
рите и разположението на детайлите.
В конструктивните примери са използувани както съвременни
миниатюрни детайли, който са пускани на нашия пазар, така също и
някои стари детайли и части, конто могат да се намерят в „склада* на
радиолюбителя.
Посочени са и естетично най-издържаните външни оформления—лю-
бителски наработки от слепени пластмасови изрязъци, комбинирани с
метална мрежа, перфорирана алуминиева ламарина или платно. Скалите
и скалните механизми също са изработени любителски.
НАЙ-ПРОСТ ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК
Схема (фиг. 43). Ако между една външна антена и добро зазе-
мяване (напр. водопроводната инсталация) се свърже високочестотен
полупроводников диод от какъвто и да е тип (например български
германиев диод SFD112), а паралелно на диода се свър-
жат качествени високоомни слушалки (2000—4000 ом), Y
имаме налице най-простия детекторен приемник. С това |
упражнение трябва да започнат начинаещите, за да из-	г	т.
пробват своята антена, слушалките и диода, с конто по- Т
нататък ще строят други, по-сложни радиоприемници. |
Това е приемник за местния предавател. Силата на
приемането зависи преди всичко от разстоянието до пре- **
давателя. Ако антената е достатъчно дълга и висока и Фиг. 43
добре изолирана, заземяването и слушалките са също
добри, може да се получи задоволително приемане. При слаб сигнал
на предавателя, например когато разстоянието до него е голямо, мо-
же обаче да не се чуе нищо. Това не бива да отчайва начинаещия. В
5 Раднолюбнтелски сгит
65
такъв случай той трябва да пристъпи веднага към направа на по-
сложни детекторни, а после
Практическо изпълнение
антена и земя се монтират на
и транзисторни радиоприемници.
(фиг. 44). Диодът и двете букси за
малка гетинаксова плочка (платка). В
нашия пример платката има разме-
ри 2,5x7 см. Слушалките, диодът
и буксите се свързват към две
винтчета чрез стягане (без спойки).
Краищата на диода не се отряз-
ват, а се огъват, както е показано
на фигурата.
ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК С ПРЕ-
ВКЛЮЧВАЕМА БОБИНА
Схема (фиг. 45). За разшире-
ние обхвата на един детекторен
радиоприемник, т. е. за да могат
да се приемат предаватели от це-
лия средновълнов обхват чрез про-
менлив кондензатор с малък ка-
пацитет, е необходимо да се пре-
включват различии изводи на боби-
ната. В посочената схема са пред-
три извода на бобината в „студения"
видени
й край (земя). При три извода може да се мине
и с още по-малък кондензатор, а ако прием-
избирателност, т. е.
подходяща антена, на-
може въобще да се
случай той може да
никът няма достатъчна
няма качествена бобина и
стройката с кондензатор
окаже излишка. В такъв
отпадне от схемата. Разбира се, трябва да се
надяваме, че в нашето изпълнение кондензато-
рът ще влияе значително върху настройката.
Това ще значи, че елементите в схемата са ка-
чествени.
45	Практическо изпълнение (фиг. 46). В нашия
'г" "	пример на практическо изпълнение е използу-
вана за основа (шаси) платка перфориран гетинакс с размери 8x6 сМ.
Монтажът е направен с използуване само на три спойки. Повечето
елементи са свързани един с друг чрез притягане на изводните краи-
ща под гайките на буксите.
Детайли. Бобината е навита върху пластмасова тръба с диаме-
тър 30 мм.. Тя има 80 навивки литцендрат на два реда с изводи през
20 навивки, броено от студения край (земя). Кондензаторът стар тип е
с твърд диелектрик. Слушалките са високоомни (4000 ом). Диодът
е SFD112, но може да се употреби всеки друг тип високочесто-
тен диод.
66
ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК С ПОВИШЕНА ИЗБИРАТЕЛНОСТ
Схема (фиг. 47). Най-простата мярка за повишаване избирател-
ността на един радиоприемник, в частност и на един детекторен при-
емник, е отделянето на антената от трептящия кръг чрез включване на кон-
дензатор с малък капацитет — 30-: 50/z^6. Влиянието на индуктивността,
капацитета и загубите на антената върху трептящия кръг в такива схеми се
намалява. Поради намаляването на общите загуби качественият фактор на
входния трептящ кръг се повишава, вследствие на което се повишава
и избирателността. Това е необходимо, когато се налага да се отделят
един от друг два близки по честота (дължина на вълната) предава-
теля. Сама по себе си обаче тази мярка не винаги е ефикасна. Необ-
ходимо е по начало качеството на бобината и променливия конден-
затор да бъдат добри. Освен това е необходимо трептящият кръг да
не е много натоварен, т. е. съпротивлението за висока честота на нис-
кочестотната верига диод — слушалки да не е много ниско.
Практическо изпълнеиие (фиг. 48). Детекторният приемник в
нашия пример е изпълнен върху платка перфориран гетинакс с размери
8x8 см. Монтажът е обикновен, със спойки, направени от долната
страна на платката.
Детайли. В нашия пример е използуван стар тип променлив кон-
дензатор с твърд диелектрик. Бобината е готова средновълнова бобина
(бакелитово тяло с желязна сърцевина и 80 навивки литцендрат) от
български фабричен радиоприемник. Кондензаторът в антената е кера-
мичен, тръбен, с капацитет 30 пф. Използуван е български високо-
честотен диод SFDH2.
«Г
Фиг. 48
ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК СЪС СЪВРЕМЕННИ ДЕТАЙЛИ
Схема (фиг. 49). Схемата е съвсем проста, класическа. За повишаване
на избирателността е предвиден нискоомен отвод от бобината (феритна
антена) към детектора.
С добра външна антена и високоомни слушалки се получават добри
резултати. Нощем могат да се хващат и чужди предаватели. Само с
феритната антена може да се работи при бли-
Фиг. 49
направен на 30-та
зък мощен предавател.
Практически изпълнение (фиг. 50). В на-
шия пример детекторът е монтиран върху плат-
iKa перфориран гетинакс с размери 6X7 см.
Буксите за слушалките, антената и земята са
монтирани направо върху платката без употре-
ба на планки от ъглова ламарина.
Детайли. Бобината (феритна антена) е на-
вита върху пръчка ферит българско производ-
ство с дължина 6 см. Употребен е литцен-
драт 20x0,05. Навиването е направено навив-
ка до навивка на два реда. Цялата бобина
съдържа 80 навивки, а отводът за диода е
навивка, броено отделу (от буксата „земя"). Изпол-
зуван е съвременен тип миниатюрен променлив кондензатор с твърд
68
диелектрик, с какъвто работят транзисторните радиоприемници. Ако
радиолюбителят разполага с двусекционен кондензатор, 'използува При
монтажа само едната му секция.
Настройка. Ако е употребена много дълга външна антена и мест-
ният предавател се хваща най-добре при съвсем отворен кондензатор
(крайно положение на копчето), е необходимо да се намалят навлеките
на бобината.
ДЕТЕКТОРЕН ПРИЕМНИК СЪС ЗАХРАНВАНЕ
Схема (фиг. 51). Известно е, че съвременните полупроводникови
диоди не работят добре при слаби сигнали. За да се подобри работата
на едни полупроводников диод, т. е. за да се постави той в по-добър
режим в правата част на своята характеристика, се препоръчва да му
се подаде подходяще постоянно напрежение в пропускащата посока.
Тази идея е осъществена в предлаганата схема. Напрежението се взима
от 4,5 в батерия и се прилага в краищата на един потенциометър.
Потенциометърът е включен като делител на напрежение, така че от
неговия плъзгач през предпазно съпротивление 560 ом може да се
подаде на диода всякаква стойност на напрежението до около 4,5 в.
69
батерия-
схемата
бобина
пръчка.
Чрез потенциометъра следователно диодът може да се постави в най-
подходящия режим на работа. С това чувствителността и качеството
на възпроизвеждане се подобряват значително. Разходът на енергия
от батерията е нищожен и практи-
чески тя трае много месеци. За още
по-голяма икономия на захранващ ток
е предвидено включване на
та с ключа К.
В останалата част на
няма особености. Входната
е навита на малка феритна
Предвиден е нискоомен извод за дио-
да, чрез който се повишава избира-
телността на детектора. Слушалките
са шунтирани високочестотно с кон-
дензатор 100 пф. Приемникът работи
с външна антена и земя.
Практическо изпълнение (фиг. 52). Детекторът в нашия пример—
любителска конструкция, е монтиран на платка перфориран гетинакс с
размери 13X6 см. Леглото за батерията е оформено от две ъглови
планки, огънати от месингова ламарина. Тези планки служат и като из-
води. Потенциометърът е закрепен посредством ъглова планка, изра-
ботена от ламарина. С подобии планки се закрепват и буксите „земя“
и „слушалки". Монтажът е изпълнен по обикновен начин, като краи-
щата на елементите са подвити под гетинаксовата платка така, щото
образуват островчета, удобни за спойка.
Детайли. Необходимо е да се употребят обикновени високоомни
слушалки. Променливият кондензатор е изработен любителски от едно
парче добре изправена и подходяще сгъната в края месингова лама-
рина, на която в единия край е заварена с припой гайка 4—5 м.ч.
Тази ламарина играе ролята на ротор и е стегната с винтчета за плат-
ката изолирано от едно друго парче ламарина със същите размери,
което лежи върху платката и играе ролята на статор. Настройката се
извършва с дълъг болт, завършващ с копче, който е прокаран през
един по-голям отвор на статорната пластина и на платката. При раз-
мери на кондензатора около 5X3 см и изолация между пластините от
тънък лист полиетилен се получава максимален капацитет 300 и повече
пф. Бобината е навита върху феритна пръчка с дължина б см. Тя
съдържа 80 навивки от литцендрат или от единичен проводник с
копринена изолация, навити едно до друго в два реда. Изводът за
диода е направен от 30-ата навивка, броено от буксата „земя".
Настройка. С помощта на променливия кондензатор се намира
необходимият местен предавател, след което чрез потенциометъра се
търси най-добрата работна точка на диода.
МАЛЪК ТРАНЗИСТОРЕН ПРИЕМНИК БЕЗ ЗАХРАНВАНЕ
----1---► - MF- \QSW23
ж ’.зо
Схема (фиг. 53). Известно е, че транзисторите са много икономични в
захранването. С тях може да се постигне известно усилване при за-
хранване с колекторен ток, много по-малък от 1 ма. Идеята, вложена
в посочената тук схема, е да се използува част от енергията на прие-
мания предавател за захранване на
един транзистор. При детектиране на
модулираната висока честота на да-
ден предавател се получава, както е
известно, освен звукова честота още
една постояннотокова съставна. При
ламповите приемници естествено то-
зи ток не може да бъде използуван,
но при транзисторните той често пъ-
ти е достатъчно силен, за да се по-
лучи малко или дори значително усил-
ване. За тази цел транзисторът се
евързва променливотоково по кла-
сическия начин—вход база — емитер.
Като се евържат слушалките между
диода и колектора, постояннотоковата
захранва колекторната верига. За разделяне на променливотоковия сиг-
нал със звукова честота от постояннотоковия пред базата е включен
i
Фиг. 53
съставна на детекторния сигнал
71
кондензатор 5 мкф. Схемата може да работи с който и да е маломо-
щен нискочестотен или високочестотен транзистор. В нашия пример е
посочен чехословашки транзистор п-р-п. Също и диодът може да бъде
всеки обикновен високочестотен диод. При употреба на транзистор тип
р-п-р поляритетът на диода и на електролитния кондензатор се обръща.
Много добри резултати се получават при настройка на близък мо-
щен предавател, добра външна антена и добро заземление. При упо-
треба на голяма външна антена е много ефикасно, ако в антен-
ния кръг се включи още един отделен променлив кондензатор. В та-
къв случай настройката се затруднява малко, тъй като трябва да се
оперира с два кондензатора, но за сметка на това антенният кръг се
настройва на сериен резонанс, с което колекторният ток на транзис-
тора се покачва. В посочената схема е дадена тази възможност.
Практическо изпълнение (фиг. 54). Детекторът в нашия пример —
любителска конструкция, е монтиран на платка перфориран гетинакс с
размери 4X15 см. Буксите за слушалките, антена и земя са монтирани
на самата платка.
Фнг. 54
Монтажът е изпълнен по обикновен начин, като краищата на еле-
ментите под платката са така подвиги и оформени, че служат за ос-
тровчета, на конто се правят спойките за свръзки. Употребен е обик-
новен изолиран монтажей проводник. Краищата на транзистора са ос-
тавени възможно по-дълги, за да няма опасност от прегряване при за-
появането, а на диода са съответно сгънати, с което се постига скъ-
сяване без рязане.
72
Детайли. В нашия пример са използувани два единични въздушни
кондензатора стар тип с максимален капацитет по 350 пф. Още по-
добре е да се употребят кондензатори (въздушни или с твърд ди-
електрик) с капацитет по 450—500 пф, за да може да се покрие цялата
скала на средновълновия обхват.
Антената и входната бобина са навита на обща феритна пръчка с
дължина 5 см. Бобините са навита върху картонени макарички, конто
са подвижни едва спрямо друга, за да се регулира по желание изби-
рателността на приемника. Употребен е проводник литцендрат 20x0,05.
Входната бобина има 80 навивки, а антенната 60 — 70. При употреба на
много дълга антена точният брой навивки на антенната бобина се
определи опитно, като се търси максимум на силата в обхвата на антен-
ния кондензатор. Необходимо е да се използуват високоомни слушалки
(със съпротивление 2000—4000 ом).
Настройка. При употреба на по-дългавънш на антена (напр. 15 л/) и
при по-голяма близост до мощен предавател се получават много добри ре-
зултати. В такива случаи може да се измери захранващ ток в колек-
торната верига до 0,5 или до 1 ма. Но дори когато условията не поз-
воляват да се получи по-голям ток от 100 мка, резултатите са задо-
волителни (усилване 2—3 пъти). Токът може да се измери, като на
мястото на слушалките се включи микроампермер или милиампермер с
подходящ обхват. Желателно е настройката, изменението на положе-
нието и дължината на антената и начинът на заземяване да се правят
с включен уред, като се търси максимумът на тока.
ТРАНЗИСТОРЕН ПРИЕМНИК БЕЗ ЗАХРАНВАНЕ
Схема (фиг. 55). Използуват се два настроени трептящи кръга
първият от конто е свързан с външна антена през малък кондензатор —
15 пф. Това е входният кръг с по-висока избирателност, чрез който се
настройва желаният предавател. Връзката към диода е нискоомна (с
отвод от бобината), поради което избирателността се повишава повече,
отколкото при употребата само на малък антенен кондензатор. През
прехвърлящ блок 5 мкф детектираният сигнал (ниска честота) се по-
дава на базата на транзистора. Транзисторът е поставен в необходи-
мия режим чрез делител на напрежение в базата, състоящ се от съ-
противления 22 мом и 22 ком. В колекторния кръг на транзистора са
свързани високоомни слушалки (2000—4000 ом).
Вторият трептящ кръг е свързан директно с отделна антена и е
настроен на мощен местен предавател. Сигналът на предавателя се де-
тектира чрез диода и зарежда кондензатор 20 мкф, който в случая иг-
рае ролята на захранващ източник. Трептящият кръг се настройва само
от време на време чрез втория променлив кондензатор 350 пф.
В схемата е използуван транзистор п-р-п. При употреба на тран-
зистор р-п-р поляритетът на диода и на електролитния кондензатор за
захранване се обръща.
При наличие на достатъчно мощен местен предавател за захран-
73
ване на транзистора може да се разчита на усилване до около 10 пъти.
Антената на захранващия кръг трябва да бъде възможно по-висока и
дълга (например 10 л<) и да се намира на значително разстояние от
антената за получа-
ване на сигнал.
Практическо из-
пълнение (фиг. 56).
Приемникът, показан
на нашия пример—лю-
бителско изпълнение,
има размери на плат-
ката перфориран ге-
тинакс 12x8 см. Мон-
тажът е ; обикновен,
като краищата на еле-
ментите са съответно
подгънати под отво-
рите и там са напра-	Фиг- 55
вени спойки с изолиран монгажен проводник. Буксите на слушалките,
двете антени и земята са стегнати направо върху гетинаксовата платка.
Детайли. Използувани са детайли с обикновени размери — У4-ва-
тови съпротивления и електролитни кондензатори затранзисторни при-
емници. Диодите са съветски високочестотни, а транзисторът е SFT321,
74
българско производство. Могат да се употребят с успех всякакъв тип
високочестотни диоди и всеки тип маломощен нискочестотен транзис-
тор. Вместо променливи въздушни кондензатори стар тип, каквито са
употребени в посочената конструкция, могат да се употребят и такива
с твърд диелектрик. За препоръчване е употребата на променливи кон-
дензатори с по-голям капацитет — 450—500 пф. Входните бобини са
навити върху феритни пръчки съветски тип, каквито се продават на
нашия пазар. Могат да се използуват и всякакъв друг вид феритни
пръчки. Производството, дебелината и дължината им са без особено
значение. Навиват се по 70—80 навивки литцендрат с отвод за диода
на 30-та навивка, броено от „земята“.
РАДИОПРИЕМНИК С ЕДИН ТРАНЗИСТОР
Схема (фиг. 57). Схемата представлява детекторен радиоприемник
с един диод и един транзистор. С добър високоговорител и голяма
външна антена, ако приемникът е инсталиран в района на мощен местен
предавател, може да се очаква за-
доволителен прием за високогово-
рител. Във всички други случаи
вместо високоговорител трябва да
се употребят слушалки. Схемата е
предназначена повече за трениро-
въчна работа по радиоконструктор-
ство, с което трябва да започне
всеки млад радиолюбител, за да
добие необходимите знания и опит
фиг 57 за конструиране на по-сложни ра-
диоапаратури.
Сигналът от антената преминава през един малък кондензатор(стой-
ността 51 пф е само порядък, което значи, че тя не е критична), което
служи да намали влиянието на антената върху трептящия кръг, т. е.
да не намали неговия качествен фактор. Трептящият кръг се състои
от бобина Lr и променлив кондензатор 25ч-150 пф. Сигналът на прие-
тия радиопредавател се подава на диода от едно отклонение на боби-
ната Llt което се прави пак с цел диодният токов кръг да не влияе
върху качествения фактор на трептяшия кръг. Освен това по този на-
чин диодният кръг се съгласувас входного съпротивление на транзис-
тора. Транзисторът получава детектиран сигнал от диода и следова-
телно усилва ниска честота.
Когато трептящият кръг е настроен чрез променливия кондензатор
на желания предавател, напрежението на трептящия кръг, а следова-
телно и токът в диодната верига имат максимална стойност. Върху
товарного съпротивление в диодния кръг 30 ком се получава макси-
мално иапрежение с ниска честота, което чрез кондензатора 0,01 мкф)
се подава на базата на транзистора за усилване. Товарно съпротивле-
ние 30 ком в детекторната верига не е абсолютно необходимо и в
много случаи не се отразява на работата на схемата.
75
В колекторнатаверига на транзистора е включен любителски изра-
ботен високоомен високоговорител или слушалки 2000-ь4000 ом. Тран-
зисторът се захранва с батерия 4,5 в. Чувствителността и избирател-
ността на приемника не са големи, тъй като не е употребена положи-
телна обратна връзка.
Детайли. Бобината Lx е навита върху стандартна феритна пръчка
с дължина 90-ь 100 мм. Тя съдържа 80-ь 100 навивки литцендрат или
ПЕЛ 0,20, навити в два реда. Отводът за диода се прави по 20-ь30
навивки, броено отдолу на схемата. Транзисторът П15 може да се за-
мени с друг еквивалентен, като например българските SFT351, SFT352,.
SFT321, SFT322, SFT323.
Настройка. Транзисторът се поставя в необходимия работен ре-
жим, т. е. пропуска се необходимият базисен ток за правилна работа
на транзистора чрез подбор на стойността на съпротивлението 300 ком.
Показаната стойност в схемата е само порядък. Следва стойността на
това съпротивление да се увеличи или намали до установяване на
емитерен ток 2 ма (измерен с милиампермер в посочената на схемата
точка).
ТРИСТЪПАЛЕН РАДИОПРИЕМНИК С КРИСТАЛНИ СЛУШАЛКИ
Схема (фиг. 58). Схемата е рефлексна, съставена от две високо-
честотни (рефлексии) стъпала, детектор и крайно стъпало с товар крис-
тални слушалки. Поради това, че две сгъпала работят рефлексно
Фиг. 58
(усилват висока и ниска честота), че детекцията е с удвоение на на-
прежението, използувана е положителна обратна връзка и поради изпол-
зуването на кристална слушалка чувствителността, която може да се
постигне с тази схема, е голяма. От входния кръг, който се настройва
с малък променлив кондензатор с твърд диелектрик, сигналът се пре-
хвърля чрез бобината за свръзка Л2 в базата на първия транзистор. Част
76
от напрежението на усиления в. ч. сигнал се прехвърля от колектора
на транзистора през квеч 15 пф отново във входния кръг. Като товар
за висока честота е използувано съпротивление 2,2 ком. Регулирането
на дълбочината на обратната връзка става с квеча 15 пф. Високочес-
тотният сигнал за следващото стъпало се прехвърля от едно второ
товарно съпротивление 2,2 ком, така че напрежението се дели на две,
но схемата става стабилна и проста. Второто стъпало е свързано по
/?С-схема (апериодично във входа и в изхода). Това стъпало работи
също като първото и като нискочестотно. От неговия колектор усиле-
ният в. ч. сигнал се подава на детекторния кръг, съставен от два диода
и кондензатор 270 пф. Този кръг работи като удвоител на напреже-
нието. Детектираното напрежение (с ниска честота) се подава чрез бо-
бината за свръзка отново на базата на първия транзистор. Предусил-
вателното стъпало за ниска честота липсва, а крайното работи с акти-
вен товар в колекторния кръг и с много малка мощност, т. е. може да
се разгледа като предусилвателно, а да се сметне, че крайно стъпало
липсва. Това е възможно поради употребата на пиезоелектрични (крис-
тални) слушалки.
Детайли. Входната бобина А, и бобината за свръзка са навити
върху плоска феритна пръчка с размери 90X20X3 мм, но може да се
.използува и всеки друг тип стандартна феритна пръчка. има 80 на-
фиг. 59
•вивки от литцендрат, навити „накуп", a L, — 12 навивки ПЕЛ 0,20,
-също „накуп". Използуваните транзистори са тип п-p-n (чешко произ-
щодство), поради което трябва да се внимава върху поляритета на ба-
77
терията и на електролитните кондензатори. Възможна е замяна с бъл-
гарски или друг тип еквивалентни транзистори, като например SFT319
и SFT317, но в такъв случай трябва да се обърне поляритетът на ба-
терията и на електролитните кондензатори. При липса на специални
кристални слушалки може да се направят такива (или една) от микро-
фонен капсул.
Практическо изпълнение (фиг. 59). В нашия пример на любител-
ско изпълнение монтажът е изпълнен по печатен метод върху перфо-
рирана платка от фолиран гетинакс с размери 8,5Х7см, а за кутия е
използувана фабрична пластмасова кутийка за домакински цели, пресо-
вана от полиетилен.
Настройка. Ако радиоприемникът се възбужда, е необходимо да
се провери дали това не е от обратната връзка, като се изключи кве-
чът. Ако това не помогне, трябва да се премине към поставяне на
транзисторите в друг режим и накрая да се заменят изцяло или час-
тично с транзистори с по-малък коефициент на усилване по ток £.
Ако желаният местен радиопредавател не влиза в обхвата, необ-
ходимо е да се добавят още навивки към Lx. Поставянето на транзис-
торите в режим става на слух, като се следи за по-голямо усилване и
но-малки изкривявания. За целта се променят малко стойностите на
базисните съпротивления 47 ком., 0,1 и 0,22 мом.
ЛИНЕЕН РАДИОПРИЕМНИК С ЧЕТИРИ ТРАНЗИСТОРА
Схема (фиг. 60). Схемата се отнася до радиоприемник с линейно
усилване, който съдържа две високочестотни стъпала, диоден детектор
с удвояване на напрежението и две нискочестотни стъпала. В схемата
не е предвиден вход за външна антена, тъй като е
предназначена за
Фиг. 60
джобен радиоприем-
ник. Радиостанциите
се приемат само на
магнитна антена. Ви-
сокочестотният усил-
вател е двустъпален,
с трансформаторни
връзки в двете стъпа-
ла, а нискочестотният
е също двустъпален
с /?С-връзка. Вход-
ният сигнал, възбуден
в трептящия кръг с
бобина Ац при на-
стройка предизвиква
максимално напреже-
ние, като в кръга тече и максимален ток, който индуктира напре-
жение в кръга за връзка А2. От този кръг напрежението се подава
на базата на първия транзистор. Кондензаторът 3000 пф служи, за
78
да не се даде базисного напрежение, подадено от базисного съпро-
тивление 270 ком накъсо към шаси (плюс). Полученото в колектор-
ния кръг на първия транзистор усилено високочестотно напрежение се
прехвърля чрез широколентовия трансформатор Z,3 Li в базата на
следващия транзистор. Това второ стъпало е еквивалентно на пър-
вото, но от неговия трансформатор, включен като товар в колек-
торната верига, напрежението се подава на диодния кръг. Детек-
тираното нискочестотно напрежение се подава на входа на нискочестот-
ния усилвател. В колекторния кръг на крайния транзистор е включен
високоомен любителски изработен високоговорител.
Приемникът се захранва с 5 б акумулаторна батерия.
Детайли. Радиоприемникът е предназначен за работа в обхвата
5004-1400 м. За този обхвати за максимална стойност на кръговия
кондензатор 200 пф има 300 навивки, навити накуп, „универсал", на
няколко секции или в няколко реда от литцендрат или ПЕЛКЕ 0,12.
Препоръчва се бобината да се навие на секции за намаляване на соб-
ствения капацитет. В противен случай обхватът 5004-1400 м не може
да се покрие с променлив кондензатор (квеч) 200 пф. При липса на
квеч (или въздушен кондензатор с максимален капацитет 200 пф} е
необходимо той да се изработи любителски, чрез шлайфване ротора на
по-голям квеч с помощта на шкурка или като се изработи нормален
въздушен кондензатор или кондензатор с твърд диелектрик. Трансфор-
маторитеза високачестота Ь., Z.4 и Z.5, Д се навиват на феритни пръс-
тени (торидални пръстени) с диаметър 7 мм (съветски тип НЦ-2000)
или любителски изработен пръстенот ферит. £:1 има 200 навивки ПЕЛКЕ
0,12, —30 навивки, /<, — 150 навивки и La — 80 навивки от същия
проводник. За препоръчване е намотките да не се разпределят равно-
мерно по пръстените, тъй като това затруднява избягването на само-
възбуждането чрез въртене на трансфсрматорите, преди те да се за-
крепят на платката.
Посочените в схемата транзистори могат да се заменят с други
еквивалентни, например SFT308, SFT321.(SFT322). Диодите могат да бъ-
дат всякакъв вид високочестотни диоди, например българските SFD 112.
Настройка. В процеса на настройка' може да се окаже, че чув-
ствителността по обхвата не е равномерна. В такъв случай трябва да
се обърне повече внимание върху навиването на Ья и А6 и евентуално
да се измени малко броят на навивките. В случай че приемникът се
самовъзбужда, което става обикновено за сметка на паразитната ин-
дуктивна връзка между високочестотните трансформатори и феритната
антена, необходимо е да се разменят изводните краища на единия или
на двата в. ч. трансформатора. От радиоприемника по-голяма чувстви-
телност може да се получи за сметка на една постоянна положителна
обратна връзка, която в някои случаи се постига чрез завъртане на в. ч.
трансформатори около тяхната ос. След това трансформаторите се за-
лепват стабилно върху шасито.
След премахване на самовъзбуждането транзисторите се поста-
вят в режим, като се измерват с милиампермер колекторните токове
в посочените на схемата точки. Базисните съпротивления са посочени
79
като „порядък" и следва техните точни стойности да бъдат устано-
вени опитно. За тази цел може да се използуват временно подходящи
потенциометри или съпротивителни тримери, евентуално комбинирани с
постоянни съпротивления. При тази операция трябва да се внимава да
не се завъртят плъзгачите до крайно положение (нулева стойност на
съпротивлението), което е опасно за живота на транзисторите. Още по-
целесъобразно е предварително да се включат в серия предпазни съ-
противления с подходяща стойност, например 1000 ом. Поставянето
на транзисторите в необходимия режим се извършва чрез базисните
съпротивления 270, 230, 270 и 27 ком.
ЛИНЕЕН РАДИОПРИЕМНИК
Схема (фиг. 61 и 62). Схемата се състои от две части — входна и
н.ч. усилвател. Входната част съдържа едно високочестотно стъпало
без обратна връзка, но с два настроени в.ч, кръга във входа (ферит-
Фиг. 61
Фиг. 62
«ата антена и в колекторния кръг на вл. транзистор), ’конто се на-
стройват едновременно чрез двоен променлив кондензатор. Освен това
входната част съдържа детектор, който работи с диод и н. ч. усилва-
80
тел. Поради употребата на два настроени кръга усилването е голямо и
приемникът, въпреки че е линеен, не отстъпва много по чувствителност
на суперхетеродин със същия брой стъпала. Сигналът, индуктиран
във феритната антена (или във външната антена), се подава чрез транс-
форматорна връзка за нагаждане към входного съпротивление на тран-
зистора на базата на първия транзистор. Входният кръг с индуктив-
ност Lr е притъпен със съпротивление 20 ом, за да се намали изби-
рателността му до степей, която е по-благоприятна за „спрягането* на
двата кръга и за стабилността на приемника (намаляване опасността
от самовъзбуждане). Усиленият сигнал се подава от втория трептящ
кръг с индуктивност L3 през кондензатор 10 000 пф в базата на
втория транзистор, като преди това се детектира по такъв начин, че
диодът да не предизвика влошаване на качествения фактор на втория
трептящ кръг. Високочестотната съставна, получена на изхода на вто-
рия транзистор, се филтрира от кондензатора 4700 пф и чрез съпроти-
вление 10 ком се подава към крайния усилвател.
Крайният н.ч. усилвател съдържа едно драйверно стъпало и едно
противотактно крайно стъпало. Използувана е „класическа" схема с
един драйверен и един изходен трансформатор.
Детайли. Бобината Lr е навита върху стандартна феритна пръчка
с дължина 6—10 см и съдържа 80 навивки литцендрат 7X0,05 или
ПЕЛ 0,1. Изводът за връзката с базата е направен на 7-та навивка от-
долу, т. е. бобината Ц съдържа 7 навивки. Може да се употреби и
друг вид феритна пръчка, напр. отджобния радиоприемник „Ехо* (фе-
рит с правоъгълно сечение 15x4 мм и дължина 100 мм). Бобината
Z3 е навита върху в.ч. сърцевина от лампов радиоприемник AM. Тя
съдържа 80 навивки от същия литцендрат. Вместо посочения в при-
мерната конструкция двоеи въздушен променлив кондензатор може да
се употреби и миниатюрен кондензатор за транзисторни приемници.
Диодът може да бъде какъв и да е тип в.ч. диод родно производ-
ство (например SFD112).
Вместо посочените транзистори могат да се употребят и
други еквивалентни, напр. П401, П14, 2хОС820 или чешки транзис-
тори 156NU7O — три стъпала и 2X101NU71. Транзисторите от посо-
чената чешка серия са от типа п-р-п. При тях е необходимо да се
обърне поляритетът на батерията 9 в и на всички електролитни кон-
дензатори.
Практическо изпълнение (фиг. 63). Двете схеми се изпълняват
върху плочки перфориран фолиран гетинакс по печатна схема. Скалата,
скалният механизъм и кутията се изработват според вкуса и възмож-
ностите на радиолюбителя. В посочената конструкция кутията е сле-
пена от полистирол. Скалният механизъм е изработен с ос от стар по-
тенциометър, шайба на оста на променливия кондензатор и две непо-
движни отклоняващи стълбчета (едното не се вижда) за кордата.
Монтажът започва със закрепване на по-обемистите части, а след
тях се запояваг монтажните елементи. Като флюс при спояването се
използува колофон, разтворен в спирт. Поялникът трябва да бъде много
добре нагрят и да се задържа малко върху спойката. Добре е преди
адиолюбителскн опит
81
окончателния монтаж схемите да се изработват разгънато върху учебна
шаси.г
В показаното изпълнение са употребени нормални съпротивления
0,25 вт и блоккондензатори, тъй като обемът на кутията позволява
това. Ако се цели по-миниатюрна конструкция, могат да се използуват
Фиг. 63
миниатюрни части и монтажни елементи, миниатюрен променлив кон-
дензатор, миниатюрен съпротивителен тример, миниатюрен потенциоме-
тър с ключ и миниатюрни съпротивления (например съветските УЛМ0,1
или българските 0,12 вт).
Настройка. Спрягането на двата трептящи кръга се постига, като
се подаде сигнал (от сигналгенератор или местен радиопредавател) с
82
по-ниска честота от областта на средните вълни (положение на почти
затворен кондензатор). При това положение се върти сърцевината на
L3, като се търси максимален изходен сигнал (на слух или с аутпутме-
тър). След това се проверява работата на приемника към по-късите
вълни от средновълновия обхват. Ако чувствителността там е слаба, е
необходимо да се добавят квечове към секциите на въртящия конден-
затор и да се настрои с тях.
Режимите на транзисторите се нагласяват с изменение стойности те
на базисните съпротивления 1СЦ 100 ком и съпротивителния три-
мер 5 ком.
ПРОСТ РАДИОПРИЕМНИК С ОБРАТНА ВРЪЗКА
Схема (фиг. 64). Схемата съдържа верига за обратна връзка, за
която е използувана бобината L2. Регулирането на обратната връзка
става грубо чрез преместване на тази бобина по феритната пръчка, а
фино — чрез потенциометъра 10 ком.
Фиг. 64
Транзисторът работи в режим на
детектиране. Едновременно с
усилване на детекторния сигнал
с ниска честота се усилва и ви-
сокочестотната съставна на то-
ка, която се използува за об-
ратна връзка. Входният кръг е
съставен от бобината L3 и ма-
лък променлив кондензатор (или
квеч) 25—150 пф, с който Се
покрива 'голяма част от сред-
новълновия обхват. Нагаждане
то на ниското входно съпроти
вление на транзистора става чрез подходящ извод от бобината Lv
Детайли. Бобината за средни вълни се навива върху стандартна
феритна пръчка с дължина 90—100 мм. Тя съдържа 80 навивки лит-
цендрат 7X0,07, навити с универсална плетка или накуп. Отводът се
прави от 20-ата навивка, броена отдолу на схемата. Бобината L3 е на-
вита на подвижен хартиен цилиндър върху съшата пръчка. Тя има 5
навивки ПЕЛ 0,12. Вместо посочения транзистор може да се употреби
друг еквивалентен, например българският SFT308 или SFT319.
Настройка. За да влезе местният предавател в обхвата на радио-
приемника, може да се наложи изменение в навивките на L3. Транзис-
торът се поставя в режим чрез изменение стойността на базисното съ-
противление 100 ком (в схемата 100 ком означава „порядък"). Ма-
ксималният емитерен ток, измерен в посочената на схемата точка, трябва
да е 1,5 ма. С добра външна антена, добро заземление и слушал ки
2000—4000 ом приемникът има достатъчна чувствителност за сигурно
приемане на мощни местни и чужди предаватели.
83
РЕФЛЕКСЕН РАДИОПРИЕМНИК С ДВА ТРАНЗИСТОРА
Схема (фиг. 65). Схемата е съставена от две транзисторни стъ-
лала и един детекторен германиев диод. Първото стъпало е рефлексно.
То усилва висока и ниска честота. Като товар за високата честота в
колекторната верига на първия транзистор е включен дросел (бобината
Т4), като товар за нис-
ката честота — съ-
противлението 2,7 ком.
Усилената висока
честота се подава през
кондензатор 1000 пф
на диода. Като
товар за детектира-
ната ниска честота в
диодната верига слу-
жи съпротивлението
10 ком. От „топлия"
край на това съпро-
тивление през конден-
затор 0,1 мкф и през
бобината Т2 нискоче-
стотното напрежение
се подава отново в
базата на първия тран-
зистор за усилване
по ниска честота. Дроселът L3 служи за даване на късо постоянното-
ковата съставна, конто се получава при детектирането. Филтърът, съ-
ставен от съпротивлението 33 ком и паралелно на него кондензатора
6800 пф, има за задача да не допуска попадане в базата на високо-
честотна съставна от детекцията, което може да причини самовъзбуж-
дане. Кондензаторът 6800 пф има още и функцията да свърже дол-
ния край'на бобината Z.2 към общия плюс (маса). В колекторната ве-
рига на крайното стъпало е свързан високоомен високоговорител (из-
работен любителски от слушалка или микрофонен капсул).
Детайли. Кръговата бобина и бобината за свръзка Z.2 са навити
върху стандартна феритна пръчка. има 70—80 навивки литцендрат,
навити накуп, тип „универсал“ или в два реда. Т^има 8—10 навивки
от ПЕЛ 0,20 и е навита върху подвижна хартиена основа. Настройката
се извършва с квеч, преустроен любителски като променлив конденза-
тор (увеличен капацитет чрез шмиргеловане на ротора и извеждане на
ос). С посочената му стойност в схемата се покрива доста голяма част
от средновълновия обхват. При използуване на голяма външна антена
обхватът се стеснява поради капацитивното й влияние. За намалява-
нето на това влияние, особено върху качествения фактор на входния
кръг, служи кондензаторът 51 пф. Дроселите Z-з и Ц представляват
бобини за средни вълни от лампови радиоприемници. Те могат да се
изработят и любителски, например върху какъв и да е тип затворена
84
в.ч. сърцевина (феритен пръстен, Ш-образна и др.), като се навияг
100 —150 навивки от ПЕЛ 0,1.
Настройка. Ако желаният местен предавател не влиза в обхвата,
на приемника, е необходимо да се добавят още навивки на Ц . Поста-
вянето на транзисторите в необходимия режим става с изменение стой-
ностите на базисните съпротивления 100 и 47 ком, като се следи,
на слух получаването на максимално усилване при минимум изсривя-
вания. Чувствителността на приемника може да се повиши значително,.
ако на бобината Л4 се даде възможност да се завърта около оста си,
с което се получава положителна обратна връзка (прехвърля се напре-
жение със същата фаза от Ц на L\ ).
РЕФЛЕКСЕН РАДИОПРИЕМНИК С ТРИ ТРАНЗИСТОРА
Схема (фиг. 66). Схемата е рефлексна, съставена така, че всич-
ките три стъпала се използуват за усилване по ниска честота, а пър-
вите две за усилване и на висока честота. Като товар по висока чес-
тота'в колекторната ’верига на първия транзистор е включено ак-
тивно съпротивление. кУсилената в.ч. се отнема от колекторната ве-
Фиг. 66
рига на втория транзистор чрез в.ч. трансформатор (Аз ,А4) и се по
дава на детектора (германиев диод). Получената ниска честота се връща
отново на базата на първия транзистор (вход на радиоприемника) за
усилване по-ниска честота. Като товар за ниска честота в колектор-
ната верига на втория транзистор е използувано съпротивление 1 ком,
от което сигналът се прехвърля в крайното стъпало. В колекторната
верига на крайното стъпало е включен високоомен високоговорител,
изработен любителски от радиослушалки. Приемникът се захранва с че-
тири акумулаторчета съветски тип Д 0,06.
Детайли. За обхвата средни вълни L\ има 70—80 навивки, навити
върху 'стандартна феритна пръчка. Бобината за свръзка А, има около
85
10 навивки. В. ч. трансформаторът Z3, Lt се навива върху феритен
пръстен с диаметър 8 мм. За улеснение на навиването пръстенът се
разрязва на две части. На едната половина се навиват 40 навивки от
ПЕЛ 0,12 (Аз), а на другата—200 навивки от същия проводник.След
това двете половинки се залепват. Вместо посочените в схемата тран-
зистори могат да се употребят и българските 2XSFT308 и SFT321.
Настройка. Ако радиоприемникът се възбужда, необходимо е
трансформаторът Z3, Ц да се измести по-далече от феритната пръчка,
да се завърти в различии посоки и да се залепи върху платката в по-
ложение, при което няма самовъзбуждане. Ако той се навие не с две
отделни бобини, а равномерно по феритовия пръстен, премахването на
самовъзбуждането чрез завъртане в различии посоки не дава резултат.
Поставянето на транзисторите в необходимия режим става чрез подбор
на стойностите на базисните съпротивления 2,7, 10, и 24 ком
до получаване на посочените в схемата стойности на колекторните
токове.
РЕФЛЕКСЕН РАДИОПРИЕМНИК С ОБРАТНА ВРЪЗКА
I,
гь-ю др
аоз/ns
Фиг. 67
Схема (фиг. 67). Схемата е съставена с един транзистор, който
работи едновременно като усилвател на висока и на ниска честота.
Входният кръг е съставен от бобината Д и малък променлив конден-
затор (или квеч 100 пф, който дава възможност за покриване на част
от средновълновия обхват.
Сигналът се подава на ба-
зата на транзистора чрез
бобината за свръзка Z2, с
която се осъществява на-
гаждане към ниското вход-
но съпротивление на тран-
зистора. От едно отклоне-
ние на бобината Д е обра-
зувана веригата за поло-
жителна обратна връзка.
Колекторът на транзистора
е свързан с това отклоне-


ние през малък промен-
лив кондензатор (или квеч) 25-j-125 пф, чрез който се регулира си-
лата на обратната връзка. Като товар по висока честота във вери-
гата ра колектора е използуван дроселът Др. Усиленият сигнал се
детектира от диода и се подава на слушалките. Чрез едно съпротив-
ление 15 ком и кондензатор 10 мкф част от нискочестотната енергия се
връща отново в базата (през Z2) за усилване по ниска честота.
Детайли. Бобините Д и Д се навиват върху стандартна феритна
пръчка. Zt има 80 навивки литцендрат_нли ПЕЛ 0,12 с отвод от 16-та
навийЙ7 броено отделу на схемата. Z, има 10 навивки от същия про-
водник. Дроселът Др представлява дълговълнова бобина от лампов
86
радиоприемник. Може да се препоръча също така любителско изпъл-
нение върху феритен пръстен с диаметър 8—10 мм или друг вид за-
творена в. ч. сърцевина. В такъв случай трябва да се навият 200—250
навивки ПЕЛ 0,12. Освен посочения транзистор може да се употреби
и друг еквивалентен, като например българският SFT308. Слушалките
трябва да имат съпротивления 2000—4000 ом.
Настройка. Чрез намаление или увеличение броя на навивките на Llt
нуждата от което се проверява чрез въртене на променливия кон-
дензатор или чрез добавяне на пробен кондензатор с по-голям капаци-
тет, приемникът се настройва на желания обхват. При добра външна
антена и добро заземление могат да се очакват отличии резултати, дори
в някои случаи прием на високоговорител. Голямата чувствителност на
приемника се дължи на рефлексната схема и на обратната връзка. По-
ставянето на транзистора в необходимия режим (2 ма емитерен ток,
измерен в посочената в схемата точка) става чрез подбор в стойността
на съпротивлението 200 ком.
ТРИСТЪПАЛЕН РАДИОПРИЕМНИК
Схема (фиг. 68). Схемата е рефлексна. Използувано е едно в. ч.
(рефлексно) стъпало, в чиято колекторна верига е включен дросел като
товар за висока честота и съпротивление 3 ком — като товар по ниска
честота. Детектираният сигнал от диода през кондензатор 2000 пф (де-
Фиг. 88
лител 2000-i-4000 пф) се подава отново в базата на първия транзис-
тор за усилване по ниска честота. Високочестотната съставна, получена
при детекцията, се използува за обратна връзка, която се регулира
чрез квеч 50 пф и се подава на входа индуктивно чрез бобината
Усиленото от първото стъпало нискочестотно напрежение се отнема от
товара 3 ком и се подава на следващото и. ч. предусилвателно стъ-
пало. В неговата колекторна верига като товар е включен потенциоме-
87
тър за регулиране на силата. От плъзгача на този потенциометър
сигналът се подава (през кондензатора	в базата на край-
ния транзистор. Входният кръг е съставен от кръговата бобина Llt квеч
50 пф и превключваеми постоянни кондензатори (3X50 пф). Чрез включ-
ване на един, два или всичките три постоянни кондензатора и фина
настройка с квеча практически се покрива гладко почти целият сред-
новълнов обхват. За нагаждане към високото входно съпротивление на
първия транзистор е предвидена бобина за свръзка (отклонение от Lr).
Детайли. За двата квеча, с конто стават настройката на входа и
регулирането на обратната връзка, се залепват оси, на конто могат да
се поставят копчета. Феритната пръчка е българска. Бобината L± съдър-
жа 70 навивки литцендрат, навити „накуп“ с отклонение от 3—10 на-
вивки. От страната на отклонението (бобина за връзка) се намотава
една втора подвижна бобина (върху основа от хартия), конто съдържа
4—10 навивки ПЕЛ 0,20. Това е бобината за обратна връзка 1^. Дро-
селът се навива върху феритна пръчка с диаметър 8 мм и дължина
10 мм. Той има около 2,00 навивки с проводник ПЕЛ или ПЕШО0,1-т-
-;-0,15. Навиването „универсал" не е задължително,може и „накуп“ или
подредено в секции (между картонени шайби). Слушалките са високо-
Фиг. 69
88
омни 2000—4000 ом, но със същия успех може да се употреби 200 ом
слушалки за слабо чуващи. Освен посочените транзистори могат да се
употребят и други еквивалентни, като напр. П403, П14 и др.
Практическо изпълнение (фиг. 69). Нашият пример се отнася до
едно любителско изпълнение, при което не е поставена целта да се
постигне джобен формат, но при употреба на миниатюрна детайли и
сбит монтаж това не е трудно. Размерът на платката (от перфориран ге-
тинакс) в нашия пример е 13x8 си. Монтажът е обикновен, като към
подгънатите краища на детайлите под платката са направени връзки
с обикновен монтажей проводник.
Настройка. Ако приемникът се възбужда, е необходимо да се
разменят краищата на в. ч. дросел. Поставянето на транзисторите в
режим може да се извърши на слух по максимална мощност и мини-
мум изкривявания, като се изменят стойностите на базисните съпротив-
ления 1 мом и 2ХЮ0 ком. Ако обратната връзка не може да се за-
сили до самовъзбуждаие или непрекъснато се самовъзбужда, трябва да
се измести бобината А2 по феритната пръчка.
РЕФЛЕКСЕН РАДИОПРИЕМНИК
Схема (фиг. 70). Схемата е рефлексна без обратна връзка Пър-
вият транзистор работи едновременно като усилвател на висока и на
ниска честота. Като товар в неговата колекторна верига е включен не-
настроен широколентов в. ч. трансформатор Л3—А4. От вторичната на-
мотка на този трансформатор е образувана диодната верига с товар
43 ком. След диода е образувана рефлексната верига, като я. ч. сиг-
нал се подава през кондензатор 1—3 мкф и през бобината за свръзка
Ла в базата на първия транзистор. Усиленият я. ч. сигнал се отнема от
товара 820 ом и се подава в базата на втория транзистор. Конденза-
торът 10—20 мкф в базата е прехвърлящ, а 6800 пф дава накъсо (към
89
маса) високочестотната съставна, преминала през дросела. Вторият
транзистор работи като предусилвател на ниска честота и е свързан
по /?С-схема. От неговото товарно съпротивление усиленият сигнал се
подава за разколебаване на еднотактното крайно стъпало с товар изхо-
ден трансформатор с високоговорител.
Детайли. Кръговата бобина Lr е навита върху българска феритна
пръчка. Тя съдържа 60—80 навивки литцендрат, навити „накуп" с из-
вод за външна антена на 20-та навивка отделу. Бобината L2 за свръзка
има 15 навивки от същия проводник или ПЕЛ 0,15. Настройката се
извършва със съвременен променлив кондензатор с твърд диелектрик.
В. ч. трансформатор е навит върху феритен пръетен с диаметър 10 мм,
отвор 8 мм и квадратно сечение на магнитопровода. Преди навиването
пръетенът се разрязва на две еднакви части. Навива се първична на-
мотка L3—70 навивки ПЕЛ 0,1, и вторична —200-?-250 навивки от
същия проводник. Двете намотки се навиват една върху друга равно-
мерно по двете половини на пръетена (две еднакви половини и две
намотки). Разрезът се прави за по-удобно навиване, след което поло-
винките се залепват с тънък слой лепило. Целият пръетен се защи-
щава външно с парафин. Освен посочените транзистори могат да се
Фиг. 71
използуват и други еквивалентни, като напр. П401, П13, П14. Високо-
говорителят и изходният трансформатор са фабрични за еднотактно
крайно стъпало.
Практическо изпълнение (фиг. 71). В нашия пример — лю-
$0
бителско изпълнение, е използувана за монтаж перфорирана гетинаксова
платка с размери 12x7 см. Поради големия размер на употребения
високоговорител и от акустични съображения не е поставена цел за
по-голямо намаление на размерите.
Настройка. При възбуждане е необходимо да се разменят краи-
гцата на в. ч. трансформатор, а ако това не помогне, трябва да се из-
ползува транзистор с по-малък коефициент на усилване по ток £. По-
ставянето на транзисторите в режим може да стане на слух по най-
голяма сила и минимум нелинейни изкривявания, като се изменят вни-
мателно и в малки граници стойностите на базисните съпротивления
200, 180 и 2,1 ком.
ТРИСТЪПАЛЕН РЕФЛЕКСЕН РАДИОПРИЕМНИК С ОБРАТНА ВРЪЗКА
Схема (фиг. 72). Схемата е съставена „класически" — от едно
рефлексно стъпало, детектор и двустъпален нискочестотен усилвател —
схема, която твърде често се използува в радиолюбителската практика.
В изхода на високочестотното (рефлексното) стъпало са включени в. ч. дро-
Фиг. 72
сел и съпротивление 4 ком. Дроселът служи като товар за високата че-
стота, а съпротивлението — товар за ниската честота. Част от детек-
тирания сигнал от диода през кондензатор 3000 пф се подава отново
на базата за усилване по ниска честота (другата част се затваря през
кондензатора 4000 пф и емитера). Кондензаторът 4000 пф служи, за да
блокира постояннотоково базисния кръг да не бъде даден накъсо'
с емитера. От колектора освен детекторната верига (рефлексната) е
образувана и верига за обратна връзка през променлив кондензатор
300-7-500 пф, постоянен кондензатор 100 пф и бобината Z.a за обратна
връзка. Дълбочината на обратната връзка се регулира с променливия
кондензатор. Усиленото от първото стъпало нискочестотно иапрежение
се отнема от товара 4 ком и се подава на следващото нискочестотно
51
предусилвателно стъпало. В неговата колекторна верига като товар е
включено съпротивление 5 ком, от което през кондензатор ЮмкдЬ
сигналът се подава на крайното стъпало. В неговата колекторна верига
е включен високоговорител, нагоден с изходен трансформатор. Радио-
приемникът има достатъчна чувствителност за приемане на местен ра-
диопредавател на високоговорител.
Детайли. Настройката се извършва с променлив кондензатор с твърд
диелектрик стар тир, свързан паралелно към кръговата бобина Lv Със съ-
щия тип кондензатбр се регулира и дълбочината на положителната об-
ратна връзка. Бобината Zj и бобината Z2 са навити ’върху стандартна
феритна пръчка с дължина 100 мм и диаметър 8 мм. Lx съдържа 70
навивки литцендрат, навити „накуп“, a Z2—34-8 навивки ПЕЛ 0,20 в
един ред. Двете бобини са обвити с полукартон или трансформаторно
платно за по-добър външен вид. Отклонението от кръговата бобина е
направено на 54-10 навивки, броено отделу на схемата. Бобината за
обратна връзка Z2 се намира от страната на това отклонение. Чрез от-
клонението от Zt се прави нагаждане на входния кръг Lv към високотс
входно съпротивление на транзистора. Дроселът Др се навива върху
парче ферит от феритна пръчка с диаметър 8 мм и дължина Юклг.
Той съдържа 200 навивки „накуп“ или тип „универсал". Употребен е
фабричен високоговорител със също такъв трансформатор (за еднотакт-
ни крайни стъпала). Любителско изпълнение на високоговорителя не
Фи1| 73
92
се препоръчва, тъй като чувствителността на приемника може да спадне
недопустимо много.
Практическо изпълнение (фиг. 73). Нашият пример за практиче-
ско изпълнение се отнася до любителска конструкция, при която не е
поставено за цел постигане на много малки размери. Употребени са
нормални х/4-ватови съпротивления и обикновени блоккондензатори и
електролитни кондензатори. Монтажът е направен върху плочка пер-
фориран гетинакс с размери 14x7 см. При по-сбит монтаж и употреба
на миниатюрни детайли може да се постигне много по-малък обем на
радиоприемника.
Настройка. Настройката се свежда до поставянето на транзисто-
рите в режим чрез малко изменение стойностите на базисните съпро-
тивления 0,8 мом, 120 и 100 ком. Това може да се извърши на
слух, като се измерва общият консумиран ток. Той не бива да надми-
нава 3—5 ма.
РЕФЛЕКСЕН РАДИОПРИЕМНИК С ОБРАТНА ВРЪЗКА И УДВОЯВАНЕ
НА ДЕТЕКТИРАНОТО НАПРЕЖЕНИЕ
Схема (фиг. 74). Схемата е съставена от един транзистор, който
работи като усилвател на висока и на ниска честота, а към колектора
му е свързана верига на положителна обратна връзка. Веригата за
обратна връзка е съставена от кондензатор 100 пф и потенциометър
Ю-т-20 ком, чрез който се ре-
гулира силата на връзката. Ви-
сокочестотната енергия за обрат-
на връзка се отделя от колек-
тора благодарение на дросела
Др и се подава на едно откло-
нение от входната бобина. Вход-
ният кръг е съетавен от боби-
ната Lv и малък променлив кон-
дензатор 25-4-150 пф, с който
се покрива голяма част от сред-
новълновия обхват. Сигналът от
входа се подава на базата на
транзистора чрез бобината за
свръзка Z2, с която се осъщест-
вява нагаждане към високото
Фиг. 74
входно съпротивление на транзистора. Усиленият сигнал се детек-
тира от два в. ч. диода, конто заедно с кондензатора 1000 пф об-
разуват верига за удвояване на изправеното напрежение. С това чув-
ствителността на приемника се повишава почти двойно. Голяма част от
променливата съставна на нискочестотния сигнал се подава през кон-
дензатора 2 мкф и съпротивлението 22 ком отново в базата на тран-
зистора за усилване по ниска честота. Като товар на детекторния кръг
служи съпротивлението 10 ком, шунтирано за висока честота с кон-
93
дензатор 0,05 мкф. Усиления? н. ч. сигнал се подава през дросела Др
в слушалките, конто са шунтирани с кондензатор 0,01 мкф (тонбленда).
Поради употребата на в. ч. транзистор, обратна връзка, рефлексна.
схема и удвояване на напрежението схемата има голяма чувствителност.
Тя може да работи както с външна антена, така и на феритна.
Детайли. Посоченият транзистор П401 може да бъде заменен с
друг еквивалентен, като напр. SFT308. Бобините Lr и Z2 са навити върху
стандартна феритна пръчка. Бобината Lt за средни вълни има 70—80
навивки литцендрат „накуп" в два реда или „универсал" с отклонение
на 10—20 навивки отдолу. Бобината за свръзка L2 има 8—10 навивки
ПЕЛ 0,20. Диодите могат да бъдат посочените в схемата или всяка-
къв вид в. ч. диоди. Слушалките са високоомни 2000—4000 ом.
Настройка. С посочената стойност на кръговия променлив кон-
дензатор се покрива по-голямата част от средновълновия обхват. Ако
все пак желаният местен предавател не попада в обхвата, се налага
изменение в броя на навивките на Lt.
Транзисторът се поставя в режим чрез изменение стойността на
съпротивлението 250 ком до получаване на емитерен ток 1,5 ма, изме-
‘рен в посочената на схемата точка.
ЛИНЕЕН РАДИОПРИЕМНИК С ЕЛЕКТРОННА НАСТРОЙКА
Схема (фиг. 75). Радиолюбителският опит показва, че за получа-
ване на задоволителна чувствителност при приемане с феритна антена
един линеен радиоприемник (без обратна връзка и рефлексна схема)
трябва да има две стъпала за усилване по висока честота и три стъ-
Фиг. 75
пала — за ниска честота. Схемата позволява приемане на един средно-
вълнов предавател. Входният кръг е съставен от бобина Lr и един
диод, бвързан в серия с кондензатор 0,01 мкф. Диодът играе роля на
управляем кондензатор. Като ,кондензатор се използува р-n преходът
на диода, който изменя капацитета си в зависимост от подаденото по-
94
стоянно иапрежение. Колкото е по-голямо напрежението на диода, по-
дадено от потенциометъра 100 ком., толкова по-малък е капацитетът
на р-n прехода. Тъй като диодът измени капацитета си в малка гра-
ница, за покриване на целия средновълнов обхват е предвидено пре-
включване към различии изводи на Lr. За да не се шунтира входнидт
кръг от потенциометъра за настройка 100 ком, в серия с него е вклю-
чено съпротивление 220 ком.
От трептящия кръг с бобина сигналът се прехвърля индуктивно
в бобината за свръзка А2, откъдето се подава на базата на първия
транзистор за усилване. Кондензаторът 0,01 мкф във веригата на Z,9,
служи, за да възпрепятствува даване базата накъсо по постоянен ток.
Като товар в първото стъпало е включен ненастроен широколентов-
усилвател. Второто стъпало е изпълнено по аналогичен начин. На входа
на това стъпало сигналът се подава от вторичната намотка (II) на ши-
роколентовия трансформатор. Като товар в колекторната верига на вто-
рото стъпало е включен дросел, от който усиленото високочестотно»
иапрежение се подава на детекторната верига и от диода — на вход?*
на високочестотния усилвател. Първото стъпало на предусилвателя по>
ниска честота е съставено с /?С-връзки. Крайното стъпала е изпълнено-
със съставни (директно свързани) транзистори. Като товар на крайното
стъпало е включен високоомен любителски изработен високоворител.
Детайли. Бобината е навита върху стандартна феритна пръчка —
напр. с дължина 100 мм и дебелина 8 мм. Тя съдържа 150 навивки
ПЕЛ 0,12, навити в 5 секциях30 навивки, с изводи между горните
секции. Бобината за свръзка Т9 се навива върху хартиена гилза, която
може свободно да се придвижва по пръчката. Тя съдържа 6—10 на-
вивки от същия проводник. Секциите се навиват тип „универсал" с ши-
рочина 6—8 мм и разстояние между тях 3 мм. Високочестотният транс-
форматор се изработва върху феритен пръстен с диаметър 8 мм.
Първичната намотка (/) съдържа 180 навивки и се намотава на едната
половина от пръстена, който за целта се разрязва. Вторичната намотка
(//)има 204-30 навивки ПЕЛ 0,1 и се намотава на другата половина на
пръстена. След това двете половинки се залепват с лепило.
Дроселът се навива на подобен феритен пръстен и съдържа 200 на-
вивки ПЕЛ 0,12. Високоговорителят се изработва на базата на слушалка
за слабо чуващи или слушалка от промишлен транзисторен радиопри-
емник с активно съпротивление 60-4-200 ом, каю върху нея се при-
крепва хартиен дифузор, съединен със слушалката чрез игла.
Вместо посочените в схемата транзистори могат да се използуват'
и други еквивалентни, като напр. българските SFT321. Като диод sat
детекция може да се използува всеки вид ем. диод. Като диод за.
електронна настройка може да се използува капацитетът на прехода-
емитер — база на транзисторите SFT321, ГН 4, П15 и др. или диодът-
Д811 (ценеров, съветски тип).
Настройка. Желателно е транзисторът или диодът за електронна
настройка да се избере от по-голям брой такива, тъй като отделяйте
марки и образци имат различно покритие и внасят различно затихване
на кръга. При явяване на паразитка генерация (самовъзбуждане) е необ-
95.
ходимо широколентовият трансформатор да се завърти по оста си
а ако това не помогне, във веригата на L>, да се вкчючи съпротивле-
ние 504-1000 ом.
Транзисторите се поставят в режим на слух по най-голяма чувстви-
телност и минимум нелинейни изкривявания с помощта на съответните
базисни съпротивления 180, 530, 500 и 1500 ком.
ПЕТСТЪПАЛЕН СУПЕРХЕТЕРОДИН
Схема (фиг. 76). Схемата е съставена от самоосцилиращ смесител
две междинночестотни стъпала, детектор, едностъпален н.ч. предусил-
вател и единично крайно стъпало. Използувани са три единични м.ч.
филтри. Високочестотният сигнал, индуктиран от феритната антена във
входния кръг с бобина Llt се прехвърля в базата на смесителния тран-
зистор чрез бобината за връзка Z2. С тази бобина се осъществява на-
гаждане към ниското входно съпротивление на транзистора. Настрой-
ката на входния и на осцилаторния кръг се извършва с двоен промен-
лив кондензатор с максимален капацитет 450 пф. С тези данни на про-
менливия кондензатор въпреки наличието на квечове се покрива целият
средновълнов обхват. Единичните м.ч. филтри в колекторните вериги
на смесителния и на двата м.ч. транзистора имат бобини за връзка.
Чрез тях се осъществява нагаждане към ниското входно съпротивле-
ние на транзисторите и към съпротивлението на детекторния кръг —
германиев диод и потенциометър за регулиране силата на звука. Сме-
сителя? има усилване около 10 пъти, а м.ч. усилвател — 300 пъти.
Честотната му лента'е 3—4 кхц при използуване на транзистори с
Р = 35-:-80. Междинната честота е 465 кхц. След диода са включени
едно нискочестотно /?С-стъпало и едно единично (еднотактно) крайно
стъпало. Високоговорителят е нагоден към високото изходио сопро-
тивление на транзистора чрез изходен трансформатор.
Детайли. Междинночестотните трансформатори могат да бъдат
,’Промишлени, конто се намират на пазара, или да се изработят люби-
телски. За посочените стойности на кръговите кондензатори 220 пф
бобините Z3, Z4 и Z5 се навиват върху стандартни в.ч. сърцевини от
карбонилно желязо от лампови радиоприемници AM. Всички кръгови
бобини (£3, Z4 и Z5) имат по 150 навивки от ПЕЛИ 10, ПЕЛ 0,1 или
тънък литцендрат с изводи на 40-=-50-та навивка, броено отдолу на
схемата. Бобините за връзка L6 и Z7 имат по 10 навивки ПЕЛ 0,12,
а бобината за детектора — 40 навивки от същия проводник. Бобините
за връзка се навиват отгоре върху кръговите бобини. Кръгоеата бо-
бина Lx във феритната антена има 70—80 навивки литцендрат и е на-
вита накуп върху стандартна феритна пръчка с дължина 100—130 мм
и диаметър 8 мм между две ограничителни шайби. Бобината за връзка
Z9 се получава чрез отвод на 10-та навивка (автотрансформаторной. Бо-
бините са обвити с хартия или полукартон за по-добро естетическо
оформление. Кръговата осцилаторна бобина L* и бобината за обратна
връзка L'3 се навиват една върху друга с разделителчо картонче върху
96
Фиг. 76
7 Радиолюбителем! опит
er
стандартна сърцевина от лампов радиоприемник JAM. L\ има 100 на-
вивки от литцендрат с отвод на 5-та навивка отдолу, a L'^ — 16 навивки
ПЕЛ 0,15. Изходният трансформатор е промишлен (чешки VT37). Той
може да са иэработи и любителски — например върху пакет Ш-6 със
сечение на сърцевината 0,8 см2. Първичната намотка на изходния транс-
Фиг. 77
форматор съдържа 600 навивки ПЕЛ 0,08, а вторичната—100 на-
вивки с изводи през 10 за нагаждане към различии високоговорители.
Настройка. Настройката на м.ч. кръгове и на осцилатора се прави,
сиед като се премахне евентуално възникналото самовъзбуждане. Като
98
мерки срещу самовъзбуждането освен екранирането и други конструк-
тивни мероприятия се включват допълнителни развързващи филтри в
захранването, изменя се работната точка на смесителния транзистор или
се заменят отделяй транзистори с такива с по-малко 0. Ако самовъз-
буждането произхожда от осцилатора, може да се препоръча известно
намаление] в навивките на L'y Междинночестотните кръгове се j на-
стройват, като последователно се подава сигнал от сигналгенератор в
базите през кондензатор 0,01 мкф. Входният и осцилаторният кръг се
настройват, като сигналът се подаде от сигналгенератора индуктивно
на феритната антена, през няколко (1—4) навивки върху приемника или
наблизо до платката. Поставянето на транзисторите в необходимая
режим става чрез изменение стойността на базисните съпротивления
или квечове на слух и чрез измерване на посочените в схемата токове.
Съпротивленията за поставяне в режим са 47 ком, 0,47, 1, 0,47 мом
и 2,2 ком. Ако се използува временно заменяне с квечове за опреде-
ляне необходимата точна стойност на тези съпротивления, се препо-
ръчва да се включат серийно предпазни съпротивления, за да се из-
бегне повредата на транзисторите при случайно окъсяване на свързания
като реостат потенциометър.
Практическа изпълнение (фиг. 77). В нашия пример — любителско
изпълнение, радиоприемникът е монтиран по печатен монтаж върху
платка перфориран фолиран гетинакс с размери 12x10 см с един про-
рез за високоговорителя. Кутиятае изработена от плексиглас и е оцве-
тена (гшрицвана) отвътре.
СУПЕРХЕТЕРОДИН С ТРИ М.Ч. ТРАНСФОРМАТОРА
Схема (фиг. 78). Схемата съдържа един самоосцилиращ смесител,
две м.ч. стъпала с единични м.ч. филтри, н.ч. предусилвател и противо-
тактно крайно стъпало. Смесителят е от вида, който най-често се из-
ползува в любителските и промишлените радиоприемници. Високоче-
стотният сигнал се индуктира от феритната антена във входния кръг
с бобина Lr. Връзката с базата е трансформаторна (чрез втора бобина £а),
за да се осъществи нагаждане към входа на транзистора и да не се
притъпи избирателността на входния кръг. Настройката на входния и
на осцилаторния кръг се извършва с двоен променлив кондензатор с
максимален капацитет 450 пф. Въпреки наличието на квечове за на-
стройка на входния кръг и осцилатора (конструктивно обединени
към кондензатора) посоченият максимален капацитет гарантира по-
критие на целия средновълнов обхват. В колекторния кръг на смеси-
теля е включен единичен м.ч. филтър с трансформаторна връзка за
нагаждане към входного съпротивление на първото м.ч. стъпало. Смеси-
телят има усилване до 10 пъти. Междинночестотният усилвател има
устойчиво усилване около 300 пъти и честотна лента 3—4 кхц при
използуване на транзистор с 0=354-80. Междинната честота е 465 кхц.
След диода са свързани едно драйверно и едно противотактно крайно
стъпало.
99
8
Детайли. Междинночестотните трансформатори могат да бъдат
промишлени, конто се намират на пазара, или да се изработят люби-
телски. За посочените стойности на кръговите кондензатори 220 пф
бобините L3, Lt и се навиват върху стандартни ем. сърцевини от
лампови радиоприемници AM. Те трябва да имат по 140-5-150 навивки
от ПЕЛ 0,1 мм или от тънък литцендрат с изводи на 40-4-50 навивки,
броено отдолу на схемата. Бобините за свръзка L& и имат по 10-4-12
навивки ПЕЛ 0,12, а бобината за детектора — 10 навивки от същия
проводник. Бобините за свръзка е най-добре да се навият върху кръ-
говите бобини.
Фиг. 79
Кръговата бобина Ц във феритната антена има 70-4-80 навивки от
литцендрат и е навита върху стандартна феритна пръчка с дължина
например 100 мм и диаметър 8 мм в два реда. Бобината за свръзка
12 има 10 навивки ПЕЛ 0,20. Тя е навита в единия край върху кръго-
1QI
вата' бобина, а след това двете са защитени с хартиена обвивка. Кръго-
вата бобина и бобината за обратна връзка £3 се навиват една
върху друга с разделително картонче също върху стандартна сърце-
вина от лампов радиоприемник AM. Ц има 100 навивки от литцендрат
с отвод на 5-та навивка отдолу, a L3 — 16 навивки ПЕЛ 0,15. Ако не
се разполага с тънък литцендрат, може да се употреби ПЕЛ 0,12 за
осцилаторната бобина. Драйверният и изходният трансформатор са про-
мишлени. Те могат да се изработят и любителски, за което се препо-
ръчват ламели Ш-3 от пермалой със сечение на сърцевината 0,5 см2.
Първичната намотка на драйверния трансформатор има 1500 навивки от
ПЕЛ 0,06, а вторичната — 2 X 250 навивки от същия проводник. Пър-
вичната намотка на изходния трансформатор има 2x400 навивки ПЕЛ
0,08, а вторичната — 100 навивки ПЕЛ 0,2 с няколко извода през 10 на-
вивки за съгласуване на високоговорителя. Вместо да се правят ня-
колко извода, може да се препоръча да се измери точно активного
„съпротивление на трептящата бобинка на високоговорителя. На 5 ом
активно съпротивление отговарят 50 навивки, на 7 ом — 70, а на 10- 80.
Намотаването на онази страна на драйверния или на изходния транс-
форматор, коятр има среден извод, се препоръчва да се направи на-
веднъж с двоен проводник (бифилярно). По такъв начин се получава
най-добра симетрия и се намаляват изкривяванията.
Практическо изпълнение (фиг. 79). Монтажът се извършва на
перфориран фолиран гетинакс с размери 16 х 11 см. Нашият пример пред-
ставлява едно радиолюбителско изпълнение с печатен монтаж. Скал-
ният механизъм е съставен от една шайба, изработена от три пласта —
желязна ламарина, гетинакс, желязна ламарина, която е заварена на
оста на променливия кондензатор. Кордата е опъната от другата страна
на малка шайба, поставена свободно върху оста на стар потенциометър.
Кутията е изработена от слепени 'листове плексиглас, шприцовани от-
вътре с ацетонов лак.
СЕДЕМТРАНЗИСТОРЕН СУПЕРХЕТЕРОДИН
Схема (фиг. 80). Схемата се състои от самоосцилиращ смесител,
двустъпален усилвател на междинната честота, диоден детектор, както
и нискочестотен усилвател с двустъпален предусилвател и противо-
тактно крайно стъпало. Настройката се извършва с двоен кондензатор.
Едната/ секция настройва входния кръг, а другата осцилаторния. Кръ-
говите кондензатори и бобините са оразмерени за работа на средно-
вълновия обхват.
Междинната честота е 465 кхц. Входният сигнал, взет от вторич-
ната навивка Ц на трептящия кръг (феритна антена), се подава на
базата на смесителния транзистор. Осцилаторът работи по триточкова
схема. Настроеният кръг в осцилатора (с бобина Цо) трепти като спо-
магателен кръг, свързан индуктивно с бобината Ц от триточковата
схема. Като товар в колекторния кръг на смесителя работи единичен
филтър на междинна честота с бобина Ц . Усиленият сигнал мм. се по-
102
08 ’лиф
дава чрез бобината за връзка Li за усилване от следващото стъпало-
Усиленият от първото мм. стъпало сигнал се прехвърля чрез транс-
форматорна връзка (£5 ,Лб) във втория единичен м.ч. филтър с бобина
£б, от който се подава капацитивно чрез кондензатор 75 пф за усил-
ване от следващото стъпало. Чрез тази капацитивна връзка се постига
стабилна работа на стъпалото без неутрализация и се снижава влия-
нието >на температурата върху постоянството на настройката. От съ-
щия м.ч. кръг с помощта на един диод се отдели напрежение за АРУ,,
което се подава в базите на първите две стъпала на приемника.
В колекторния кръг на втория м.ч. транзистор също е включен
единичен трептящ кръг с бобина £7. За връзка с диода служи боби-
ната £8 • Като товар в детекторния кръг е свързан потенциометър-
10 ком. АРУ работи със задръжка. При липса на сигнал или слаб сиг-
нал диодът е запушен чрез напрежение, взето от делителя 30 и.
9,1 ком. Освен това самото действие на АРУ е малко усложнено, но-
създава сигурна гаранция за изравняване насочващото действие на фе-
ритната антена при условия на движение.
При приемане на силни сигнали постоянного напрежение върху съ-
противлението 1,8 ком, свързано с диода за АРУ, намалява, диодът се-
отпушва и шунтира трептящия кръг с бобина Ц. Колкото по-силно се
шунтира този м.ч. кръг, толкова по-малко е усилването. Първото пред-
усилвателно стъпало н.ч. работи с активен товар в колекторния кръг,
а второто е драйверно. От драйверния трансформатор н.ч. сигнал се
подава с противни фази за разколебаване на крайното противотактно
стъпало. Изходната мощност на това стъпало е около 100 мет.
Режимите на транзисторите се определят от съответните съпротив-
ления в базите. За повишение на стабилността (намаляване опасност-
та от самовъзбуждане) в захранването на всички транзистори са
предвиденисотделни развързващи филтри.
Детайли. Входната бобина L\ се навива върху стандартна феритна
пръчка, напр. с дължина 100 мм и диаметър 8 мм. Върху ферита се
нахлузва основа от импрегнирана хартия, върху която се навива боби-
ната, за да може да се мести по пръчката. За посочения променлив
кондензатор Li трябва да има 80 навивки литцендрат, 7 X 0,07, а £2 —
10 навивки ПЕЛ 0,2. Останалите бобини се навиват на малки феритни
сърцевини за транзисторни радиоприемници, например съветските СБ-1
(Ф-400). £3 има 55, Ц — 80, £5 — 30, £6 — 80, £7 — 80 и £8 — 50 на-
вивки тънък литцендрат, ПЕЛКЕ или ПЕЛ 0,10-4-0,14. Бобините на ос-
цилаторЬ се навиват, както следва: £9 — 7 навивки с отвод на 2-та
ПЕЛКЕ 0,14, £ю — 90 навивки от същия проводник. Използуваната сър-
цевина е от стар радиоприемник (карбонилно желязо). Бобините £5 ,£б,.
както и £7, £в и £д, £ю се навиват на обща основа едва върху друга.
Драйверният трансформатор е навит върху пакет пермалоени ла-
мели Ш-З с набор на пакета 6 мм. Първичната намотка има 2500 на-
вивки ПЕЛ 0,06, а вторичната — 2X350 навивки от същия проводник.
Изходният трансформатор се навива върху същия пакет (ако се изпол-
зува съветската марка пермалой, за предпочитане е драйверният транс-
форматор да се навие върху пермалой марка Н-78, а изходният — върху
Н-45).
104
Първичната намотка на изходния трансформатор има 2X450 на-
вивки ПЕЛ 0,08, а вторичната — 100 навивки ПЕЛ 0,02 (за високогово-
рител 7 ом). Може да се използуват и готови фабрични трансформа-
тори, например от „Прогрес" или „Ехо".
Настройка. Настройката на бобините става с помощта на сигнал-
генератор, гриддипмер или лампов радиоприемник по познатия начин.
Режимът на транзисторите се нагласява едновременно с настройката.
Стойностите на колекторните токове са дадени в схемата. Базисните
съпротивления, конто евентуално трябва да се сменят при настройката
(замяна със съпротивителни тримери за уточняване на стойностите),.
са 330, 300, 240, 200 и 3 ком.
РАДИОПРИЕМНИК ЗА „ЛОВ НА ЛИСИЦИ* НА 3,5 МХЦ
Схема (фиг. 81). Схемата е разработена в Централния радиоклуб в
Москва за състезания по „лов на лисици". Входният кръг с бобина Ц
се настройва на 3,65 мхц. Той представлява феритна антена, която-
има диаграма на насоченост във форма на осморка. За да се получи
необходимата диаграма във форма на кардиоида, която е удобна за
установяване направлението на даден предавател, към част от навив-
ките на L\ чрез съпротивление Юкол се включва щирова антена. Вер-
тикалната антена се включва с ключа Кг. Антенното устройство е съ-
гласувано с високоомния вход на транзистора чрез свързващата бо-
бина Li. Кондензаторът 6 пф, който е свързан паралелно на базисного
съпротивление 120 ком, служи за неутрализация. Неговата стойност е
посочена само като „порядък". От трансформатора Ьз Li усиленият ви-
сокочестотен сигнал се подава на входа на смесителя. Осцилаторът е
с триточкова връзка (Ц ) и индуктивно свързан трептящ кръг с бо-
бина As. Като товар на смесителното стъпало е включен м.ч. транс-
форматор, съставен от три филтъра със съсредоточена избирателност
Ly, L3 и Lg. Връзката между трептящите кръгове е капацитивна. За
повишаване на избирателността първият кръг е свързан слабо със сме-
сителя (капацитивен делител). Напрежението с междинна честота по-
стъпва от едно отклонение на Lg в базата на второто м.ч. стъпало-
Това стъпало е апериодично с активен товар в колекторната верига. В
схемата следва още едно м.ч. стъпало, което е аналогично на входного
високочестотно стъпало. Товарът в емитерната верига на това стъпало
представлява единичен трептящ кръг с бобина Li0. Връзката с детек-
торного стъпало е трансформаторна. Детекторът работи с транзистор
с изместена работна точка в кривата част на характеристиката. По
този начин се спестява един диод, а детекторного стъпало работи ед-
новременно като предусилвател на ниска честота. От неговия товар-
3 ком напрежението се прехвърля през кондензатор в базата на край-
него стъпало, в чиято колекторна верига са включени слушалките.
Детайли. Феритната антена е екранирана в тръба от алуминиева
ламарина, с което се подобрява диаграмата на насоченост. Бобините
£1 и Lg се навиват върху феритната пръчка, която има дължииа 150 мм
105-
90 Е
18 -’"Ф
и диаметър 8 мм (в съветския модел пръчка тип Ф-600). Lr има 12 на-
вивки ПЕЛ 0,25, a £г, която се навива върху Ц —1,5 навивки от съ-
щия проводник. Бобините Ьз и Ц се навиват на полистиролна основа с
диаметър 7,5 мм и дължина 17 мм. 1з има 44 навивки ПЕЛ 0,25 с из-
вод от средата, a L4 — 3 навивки ПЕЛКЕ 0,2, навита върху £3.
Устройството на фероиндуктора (настройка на осцилатора) ё по-
казано на отделна фигура. Бобините L$ и £б се навиват на същото по-
лис тиролно тяло, както и бобините £3 и £4. Бобината £в се навива
върху £5 . £5 има 35 навивки ПЕЛ 0,25, а £в — 34-2 навивки ПЕЛКЕ 0,2.
Бобините на филтъра със съсредоточена избирателност £7, £в и £9 се
навиват на трисекционни основи от плексиглас (в съветския модел
от радиоприемник „Нева"). Всяка макара е поставена в сърцевина от
вл. желязо марка Ф-600, която се състои от две чашки с диаметър
8,6 мм и височина 4 мм. В наши условия може да се употребят и
друг подобен вид сърцевини, като навиването на бобините се коригира
съответно с гриддипмер. В съветския образец £7, L« и £9 имат 3 х 33
навивки, литцендрат 5x0,06. Бобината £9 има извод от 10-та навивка.
Бобините £ю и £ц се навиват на същата основа, като £2 се навива в
две секции, a £j — в една. £ю има 2x65 навивки, а £„ — 100 навивки
ПЕЛ 0,1. На схемата е показано кои бобини трябва задължително да
се екранират.
Практическо изпълнение. Приемникът е монтиран с миниатюрна
детайли върху гетинаксова платка с размери 118X57 мм. Конденза-
торите на входния кръг—квеч и постоянен, са монтирани вътре в екрана
на феритната антена.
Настройка. При конструкцията на бобините е необходимо да се
използува гриддипмер. За настройка на вл. стъпала и детектора е не-
обходим сигналгенератор. Най-напред на базата на детекторния тран-
зистор се подава сигнал с междинна честота 465 кхц и модулация 30%.
При нормална работа на детектора 50 мв на входа (чрез кондензатор
0,01 мкф} създават 0,2 в на слушалките. За настройка на второто стъ-
пало мл. сигнал се подава на базата на съответния транзистор и се
движи сърцевината на Цо. Ако в процеса на настройката това стъ-
пало се възбужда, трябва да се измени стойността на кондензатора
270 пф в базата (неутрализация). Чувствителността на приемника от
входа на това стъпало е 20 мкв. Апериодичното стъпало усилва около
10 пъти. Неговата настройка се свежда до определяне стойността на
съпротивлението в делителя на базата 2,2 ком.
За настройка на филтъра със съсредоточена избирателност сигнал-
генераторът се включва към базата на втория (смесителния) транзистор
и се въртят последователно сърцевините на бобините. Напрежението
на сигналгенератора трябва да се намали до 40 мкв, когато той се
прехвърли на базата на смесителния транзистор. При движение на сър-
цевината на фероиндуктора трябва да се покрива обхват около 2980—
3250 кхц. Средната честота на осцилатора се нагласява с квеча 8—30 пф.
След това се настройва входният кръг. За тази цел на базата на пър-
вия транзистор се подава сигнал с честота 3,55 мхц и се настройва
£з. Накрая на входа на приемника се подава сигнал по индуктивен
107
път (малка антена на сигналгенератора) и се настройва входният кръг
(чрез квеча).
СЕДЕМСТЪПАЛЕН СУПЕРХЕТЕРОДИН
Схема (фиг. 82). Схемата се състои от самоосцилиращ смесител,.
две междинночестотни стъпала, детектор, двустъпален нискочестотен
предусилвател и противотактно крайно стъпало. Предвиден е вход за
външна антена с отделна антенна бобина. Осцилаторът има индуктивна
връзка между колекторния и емитерния кръг с отделяй бобини Ц (за
обратна връзка) и £5 (кръгова на осцилаторния кръг). Като товар в
мл. стъпало е включен филтър със съсредоточена избирателност, съ-
ставен от два единични мл. филтъра с капацитивна връзка между тях.
От втория мл. кръг усиленият мл. сигнал се прехвърля на базата на
първия мл. транзистор посредством бобина за свръзка, с която се по-
стига нагаждане към ниското входно съпротивление на транзистора.
Второто мл. стъпало е апериодично с активен товар в колекторната
верига. Третото мл. стъпало е свързано с второто с А?С-връзка, а в
колекторната му верига е включен като товар единичен мл. филтър.
Връзката с детектора е трансформаторна (бобина за връзка). АРУ дей-
ствува на първия мл. транзистор. От диода за детекция и АРУ сиг-
нал ьт се подава на товара в диодния кръг (потенциометър за регули-
ране на силата), откъдето през един електролитен кондензатор по-
стъпва на базата на първия нл. транзистор. Чрез А*С-връзка от пър-
вото нл. предусилвателно стъпало сигналът се подава на второто, а
оттам чрез директна връзка — на противотактното крайно стъпало,
което е изпълнено по схема РРР (противотакт-паралел).
Детайли. Схемата е съставена от радиолюбители в ЧССР с де-
тайли и части от техния пазар. Първият мл. филтър е 2 ks MFTR И,
вторият — 1 ks MFTR 20, високоговорителят е Tesla ARE 489, а из-
ходният трансформатор за него — Tesla VT39. При липса на тези де-
тайли може да се използуват и други подобии фабрични детайли от
нашия пазар. Входната бобина L\ е навита върху стандартна феритна
пръчка и има 96 навивки литцендрат 5 X 0,05. Li има 6 навивки от съ-
щия проводник. Антенната бобина £3 има 4 навивки ПЕЛ 0,2. Осцила-
торните бобини имат следните данни: £5 — 190 навивки от литцендрат
5><0,050 с отвод на 10-та навивка отдолу; £< — 25 навивки ПЕЛ 0,2,
навити върху £5. Диаметърът на тялото за осцилаторната бобина е
5 мм, а сърцевината — карбонилно желязо. Посочени са максималните
стойности на променливия кондензатор чешки тип за транзисторни
приемници 2PN 70509.
Практическо изпълнение (фиг. 83). Нашият пример показва едно
любителско изпълнение с български мл. трансформатори от „Прогресс
За филтъра съсредоточена избирателност са използувани два единични
филтъра. Скалният механизъм е изпълнен също любителски, а кутията
е изработена от дърво и пластмаса. За включване е изработен плъз-
гащ се клавиш, надянат върху цк-ключе. Монтажът е печатен. Де-
тайлите са монтирани върху платка перфориран гетинакс с размери
15x9 см.
108
SFT321
Фиг. 82
3
Фиг. 83
110
РАДИОПРИЕМНИК ЗА ДИСТАНЦИОННО УПРАВЛЕНИЕ НА МОДЕЛИ
Схема (фиг. 84). Схемата е едноканална, предназначена за усил-
ване и демодулиране на честота 27,12 мхц. Първото стъпало пред-
ставлява шумов свръхгенератор. При попадане на сигнал в антената
генерациите спират, с което токът на крайния транзистор се поквчва
от 1,5 на 6 — 8 ма и привлича контактите а\ на релето R. Напре-
жението от антената се подава през кондензатор 6 пф на колектора
на първия транзистор и едновременно на едно отклонение от трептя-
щия кръг с бобина Ц . Кондензаторът 8 пф, намиращ се между
емитера и колектора, причинява периодическо прекъсване на обрат-
ната гвръзка с времеконстанта, която се определи от потенциоме-
Фиг. 84
търа 100 ком. За плъзгача му е свързано базисното съпротивление
27 ком. Времеконстантата се определи още и от самото базисно съ-
противление и кондензатора 1 мкф към него. Така образуваната спо-
магателна честота (шум) се усилва до максимум чрез потенциометъра.
Емитерът на първин транзистор е свързан нискочестотно към маса:
през дросела Др и кондензатора 10 мкф. Дроселът спира високата че-
стота. Полученинт сигнал се подава на двустъпалния нискочестотен
усилвател през кондензатор 20 мкф. Връзката между двата нискоче-
стотни транзистора е галваническа (директна, съставни транзистори)..
Детайли. Посочените в схемата транзистори могат да се заменят
с други еквивалентни, като SFT319 и 2XSFT351. Кръговата бобина.
Zi се навива върху стандартна сърцевина за къси вълни от лампов ра-
диоприемник. Тя има общо 24 навивки с отклонение от 18-та навивка.
Индуктивността й е около 2 мкхн. Препоръчва се да се навие точно-
с помощта на гриддипмер (студено измерване). В нашия пример Ц е
навита едноредово. В качеството на дросел е използувана бобина за.
средни вълни от лампов радиоприемник. Релето е плоско, телефонен.
тип, със съпротивление 600 ом.
1111
Практическо изпълнение (фиг. 85). Монтажът е изпълнен върху
платка перфориран гетинакс с размери 11 X 7 см. За поставяне на
щировата антена е нзползувана една лустерклема.
. Настройка. Работният режим на всички транзистори се нагласява
чрез^ потенциометри. С потенциометъра 100 ком в базата на втория
Фиг. 85
транзистор се постига максимално усилване от това стъпало, а чрез
25 ком. — от крайното. При настройката на крайняя транзистор ра-
-ботната точка на втория се измества малко, поради което тези опера-
ции трябва да се повторят. Трептящият кръг се настройва чрез вър-
тене на сърцевината, но при първоначално пускане не е лошо и кон-
дензаторът да бъде променлив (квеч). При поставяне на втория тран-
зистор в режим се препоръчва да се откачат базата и емитерът на
крайния транзистор. Към колектора на втория транзистор в такъв слу-
чай се свързват слушалки и се настройва на максимален колекторен
ток 2 ма. Крайното стъпало се включва и настройва последно. Ма-
ксималният колекторен ток не бива да иадвишава 1,5 — 2 ма. Когато в
антената се подаде сигнал, токът на крайния транзистор трябва да на-
расне до 7 — 8 ма. При този ток релето трябва да задействува.
112
ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ И
УРЕДИ НА ПРИЛОЖИ АТ А ЕЛЕКТРОНИКА
В настоящата глава са описани накратко схемите и са дадени при-
меря за практическо изпълнение с указания за настройка на някои
измервателни уреди и уреди на приложната електроника, изработени
ет български радиолюбители.
ГРИДДИПМЕР
Схема (фиг. 86). Схемата е съставена с един транзистор. Навив-
крта за връзка Ц с изследвания обект е включена в колекторния
кръг на транзистора и представлява част от трептящия кръг, съставен
it бобините £] и и променливия кондензатор 50 лдб.Триддипмерът
ьяма сменяеми бобини. Използуван е микроампермер 50—100 мка
Пмжениеиокз
овхбагг/	I	Мхц	'
_ 1	‘вI
... Л.	;	'
Г 1_	Ю «5__
i i__ • №-2Т__'
u Ь __'х2ЬМ__
,6	, j/Я j
Фиг 86
1ключен в емитера. Схемата е съставена за обхват 5,8—59 мхц, което
включва всички любителски ленти от 40 до 6 м. Като превключвател
ьа обхватите работи К2. Чувствителността на уреда се нагласява с по-
1енциометъра 50 ком.
Детайли. Навивката за връзка Lt се прави от 1,2—1,5 мм меден
проводник, като се оформя пръетен с вътрешен диаметър 19 мм. Из-
водите на пръетена се прекарват през плексигласова плочка, като дъл-
кината им не бива да надвишава 60 мм. Бобината Z,2 е навита върху
>^рамично или полистиролно тяло с ребра и размери 19x31 мм. На-
пкват се навивки ПЕЛ 0,6 при стъпка 0,85 мм. Ако е необходимо на-
в!вките да се залепят за основата, се използува полистирол, разтво-
8 РЛЖИОЛЮбВТГлеки опит
113
Фн«. <Ь7
114
I
рен в бензол. Залепването се прави по няколко тесни ивици, а не по
цялата бобина. Отклоненията, конто се изгеждат от бобината, са на
15-та, 23-та, 29-та и 33-та навивка. Използуван е стар тип въздушен
кондензатор от военни апаратури.
Практическо изпълнение (фиг. 87). Гриддипмерът е монтиран
върху платка перфориран гетинакс с размери 14X9 см.
Настройка. Калибрирането на гриддипмера се извършва с помощта
на радиоприемник (по възможност служебен), който се настройва по-
следователно на различии честоти. Калибрирането може да се направи
също със сигналгенератор или друг гриддипмер. Скалата се разграфява
през 1 или 0,5 мхц в зависимост от мястото.
ПРИСТАВКА КЪМ СИНУСЕН ГЕНЕРАТОР
Схема (фиг. 88). Схемата представлява един тригер'На Шмид. Това
е схема с две стабилни състояния, т. е. при подаване на напрежение
във входа; в зависимост от поляритета на това напрежение единият
транзистор се запушва, а другият се отпушва или обратно. В покой
(без сигнал) също могат да съществуват само тези две стабилни съ-
стояния, тъй като всяко малко нарастване на колекторния ток на еди-
ния транзистор в сравнение с този на другия се засилва до насищане
чрез създадената обратна връзка между двата транзистора. Ако напри-
мер колекторният ток на пър-
ния транзистор нарасне, пода-
ва се импулс на базата на вто-
рия транзистор, който предизви-
ква намаляване на неговия колек-
торен ток. Това намаляване от
своя страна се отразява на еми-
терното напрежение на първия
транзистор, вследствие на което
неговият ток още повече нараст-
ва. Нарастването на колектор-
ния ток на първия транзистор
отново предизвиква намаление
на колекторния ток на втория
и т. н. Този лавинообразен про-
цес е съвършено кратък и бър-
Фиг. 88
зо се стига до запушване на втория транзистор и максимален ко-
лекторен ток на първия.
Схемата се препоръчва за изработване на малка приставка към обик-
новен синусен тонгенератор. По този начин по желание тонгенераторът
може да се превръща в генератор на правоъгълно напрежение, което
е необходимо за изследване на усилватели, за подаване на сигиали
при ремонтна работа и др.
На входа на тригера на Шмид се подава синусното напрежение на
тонгенератора, а на изхода се получава правоъгълно напрежение. Схе-
мата работи от най-ниските звукови честоти до около 20 кхц.
11.7
Практическо изпълнение (фиг. 89). В нашия пример приставката е
изпълнена на платка перфориран гетинакс с размери 7X4 см. Една
втора платка гетинакс, хваната с 4 месингови планки към първата,
служи за основа и образува леглото за батериите. Планките служат
за изводи и връзка между бате-
риите.
Монтажът е изпълнен по пе-
чатна схема. Приставката се екра-
нира в метална кутия, скроена спо-
ред фигурата.
Детайли. Транзисторите могат
да се заменят според сравнител-
ните таблици.
Монтажните елементи са от
обикновен тип.
Настройка. В схемата няма
критични стойности на елементите.
Допускат се доста големи откло-
нения от посочените стойности.
Фиг. 89
ИМПУЛСЕН ГЕНЕРАТОР
Схема (фиг. 90). Схемата се
отнася до нискочестотен импул-
сен генератор, който може да се
използува като зумер (тонгенера-
тор), като метроном за тактуване
при физкултурни или музикални
упражнения или като реле за вре-
ме според това, какво захранва на
изхода си — реле, сигнална лампа и
др. Схемата е съставена за обхват
от един импулс за 10 секунди
до 10 000 импулса в секунда. Че-
стотата на повторение на импулсите се регулира плавно—посредством по-
тенциометър, и грубо—с помощта на превключвателя Я). Генераторът е
построен по триточкова схема. Съпротивлението 5 ком в кръ-
га на базата е предпазно. Елементите, конто определят честотата, са три-
те превключваеми кондензатора и потенциометърът 10,5 мом. Обратната
връзка се създава чрез трансформатора. Изходът е нискоомен. Той е
предназначен за захранване на консуматори с по-високо съпротивление
от 50 ом. По-нискоомните консуматори могат да се свържат вместо
съпротивлението 50 ом.
Детайли. Към трансформатора не се предявяват специални изисква-
ния. Той може да се навие върху пакет ламели от силициева лама-
рина със сечение на сърцевината 1 см2. В такъв случай намотката /
съдържа 500 навивки, а //—200 навивки ПЕЛ 0,13 4- 0,15. С ус-
116
пех може да се използува и изхбден трансформатор от „Прогрес*1
или друг подобен приемник за противотактно стъпало, като вторичната
намотка (за високоговорителя) се остави неизползувана. Напрежението
за захранване зависи от съпротивле-
нието на намотките I и II и при транс-
форматор от „Прогрес" може да до-
сгигне 9 в.
Практическо изпълнение. В нашия
пример — любителско изпълнение, гене-
раторът е монтиран върху платка пер-
фориран гетинакс с размери 8X6 см.
Леглото за батерията е образувано от
четири подходяще извити пружинира-
щи винкелни планки от месинг. Мон-
тажът е направен върху опитна печат-
ка платка с островчета (квадрати от
метализацията) около всеки отвор.
Фиг. 90
Фиг. 91
МИГАЧ
Схема (фиг. 92). Схемата представлява един мултивибратор с два
транзистора и един директно свързан краен транзистор с 4 в крушка в
емитерната верига. Времетраенето на мигането се определи от /?С-еле-
ментите на мултивибратора. В случая времеконстантните са подбрани
да отговарят за целите на един автомобилей мигач.
117
Детайли. Вместо посйчените транзистори могат да се употребят й
други еквивалентни — напр. българските SFT353.
Практическо изпълнение (фиг. 93). В нашия пример — любителско
изпълнение, мигачът е монтиран върху платка перфориран гетинакс с
Фиг. 92
размери 5.'<3,5 см с миниатюрки съпротивления. Възможен е и много
по-компактен монтаж, ако се налага поставянето на платката в мал-
ки по размери автомобилни мигачи.
Настройка. Режимът на първите два транзистора (мултивибратора) е
стабилизиран с делители на напрежение в базите. Изменение в работ-
ните точки се прави чрез съпротивленията 10 ком между базите и
общия минус. Режимът на крайния транзистор зависи от товара 1’ко.н
в колекторната верига на втория.
МЕТАЛОТЪРСАЧ
Схема (фиг. 94). Схемата представлява прост осцилатор с един
транзистор. Честотата на трептенията се определя от бобината L (тър-
сеща рамка) и от настройващия кондензатор
50—380 пф. Рамката излъчва слаб сигнал и на
късо разстояние той може да се улови с походящ ра-
диоприемник („Кристал", „Ехо“ или друг порта-
тивен, транзисторен). В по-сложните схеми на ме-
талотърсачи се използуват два осцилатора — един
с постоянна честота и втори, настройващ се с
търсеща бобина (рамка). Честотата на втория
осцилатор се променя, когато магнитного поле
на рамката се повлияе от метален предмет. В
по-сложните схеми е необходимо още демоду-
латорно стъпало и н. ч. усилвател. Тъй като два-
та осцилатора са настроени на твърде близки че-
стоти така, че при повлияване от метален предмет
разликата от честотите попада в звуковия обхват,
в слушалките (респ. високоговорителя) се по-
явява тон. При работа с металотърсач по посочената схема честотата
на постоянния осцилатор се получава от който и да е мощен пре-
118
давател. Тази честота се приема от радиоприемника и във високо-
говорителя се чува предаваната програма. Вторият сигнал, получаван
от маталотърсача, се изменя по честота така, че да бъде близо до
приемания от предавателя, а при повлияване на рамката от метален
Фиг. 95
предмет да се чуе тонът на биене (разлика от двете честоти). За да
се намалят капацитивните влияния върху търсещата рамка, е целесъ-
образно да се работи с по-ниски честоти — от края на средновълновия
обхват (напр. предавателя Плевен на 506 м).
Детайли. В схемата е употребен транзистор П14, но на негово
място може да се използува с успех Ьсеки друг еквивалентен, като
напр. българският SFF317, ОС813 и др. Търсещата рамка се намотава
върху дебела пластмасова плочка от гетинакс 4 мм с канал или се
оставя от три пласта гетинакс 8x8 см. Навиват се 50 навивки ПЕЛ
0,204-0,30 и се намазват с пластмасово лепило, така че да не се раз-
местват при сътресение. Осцилаторът също се монтира механически
много стабилно върху перфорирана гетинаксова плочка и се загваря в
стабилна метална или дървена кутийка, която се притяга към тръбата-
дръжка на търсещата рамка. Разстоянието между търсещата рамка и
кутийката с осцилатора не бива да надвишава 10—15 см.
Практическо изпълнение (фиг. 95). В нашия пример — любителско
изпълнение, осцилаторът е монтиран върху перфорирана гетинаксова
плочка с размери 9x4 см, Използуван е малък въргящ кондензатор
119
за настройка стар тип. Леглата за батериите Са направени от месин-
гови ъглови планки. Монтажът е направен по печатна схема за по-го-
ляма стабилност срещу сътресения. За пускане е използувано цк-ключе.
Целият осцилатор е затворен в кутия от желязна ламарина 0,6 мм. Тя
е закрепена за тръбата-дръжка с две пружиниращи скоби, заварени за
кутията. Рамката е прикрепена към тръбата-дръжка с помощта на за-
варена алуминиева плочка и винтове. Проводниците от осцилатора до
рамката вървят в тръбата. Използувана е алуминиева тръба с диаметър
20 мм. Освен това се препоръчва намотката върху тъцсещата рамка
да се изолира електростатично. За целта на всяка стена се подлагат
ламаринени ивици (алуминий 0,3 мм) във вид на улей и след навива-
нето ламарината се огъва така, че да покрие навивките между отдел-
яйте ивици (по всяка стена). Не се допуска електрическа връзка.
Настройка. Освен посочения начин на търсене, при който се поя-
вява тон, настройката може да се направи така, че да има постоянен
тон, а при повлияване на рамката от метален предмет тонът да ив-
чезне. Още по-чувствителен е методът, при който не се отчита пъл-
ното изчезване на тона, а само изменението му (изменение височината
на тона). Поставянето на транзистора в необходимия режим става
чрез съпротивлението 1 ком, като се следи колекторният ток да не
надвиши 4 ма.
120
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор............• . . •.................................................. 3
ТЕХНОЛОГИЯ НА ПЕЧАТНИЯ МОНТАЖ И КОНСТРУКЦИЯ НА РАДИОАПАРАТУРИ
В ЛЮБИТЕЛСКИ УСЛОВИЯ.......................................................... 5
Технология на печатни» монтаж в любителски условия......................... 5
Ецване на платката ................................................•	.	5
Изработване на малки серии печатни схеми ............................... 7
Запояване на радиочастите към печатната платка.......................... 7
Изработване па фолирап гетинакс в любителски условия.................... 8
Други методи за изработване на печатни платки в любителски условия ...	9
Печагна платка с универсално предназначение............................. 9
Проверка на детайлите преди монтажа....................................... 11
Забележки по отношение на първоначалною изпробване и настройката
на транзисторните радиоапаратури.......................................... 12
Забележки по отношение избора на транзисторните схеми..................... 17
Конструкция на радиоапаратури с печатен монтаж.............................20
НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ..................................................... 22
1.	Предусилвател за динамичен микрофон................•	. .	. .	23
2.	Прост нсстабилизиран усилвател.................•...........•	. .	24
3.	Прост двустъпален усилвател.................................. 25
4.	Прост нискочестотен усилвател с трансформаторна връзка........25
5.	Двустъпален нискочестотен усилвател.......................... 26
6.	Нискочестотен усилвател с директна връзка между транзисторите	...	27
7.	Тристъпален нискочестотен усилвател . . •.................... 28
8.	Двустъпален нискочестотен усилвател с противотактно крайно стъпало .	30
9.	Нискочестотен усилвател с противотактно крайно стъпало........32
40. Нискочестотен усилвател със съставни транзистори............. 34
11.	Безтрансформатореп нискочестотен усилвател.................•	. .	35
12.	Двустъпален нискочестотен усилвател без изходен трансформатор	...	36
13.	Коректор на тона за запис от магнетофон на магнетофон .......	37
ТОКОИЗПРАВИТЕЛИ ............................................................. 39
1.	Токоизправител за зареждане на акумулаторчета....................... 39
2.	Токоизправител за зареждане на 9-волтова батерия.................... 40
3.	Токоизправител за захранване на транзисторни радиоприемници . .	.	41
ВИСОКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ ................................................... 43
1.	Високочестотен усилвател............................................ 43
2.	Високочестотен резонансен усилвател................................. 45
3.	Двустъпален високочестотен усилвател	.	.	•.......................... 46
4.	Двустъпален високочестотен усилвател с различии товари в колекторните
веригн............................................................   47
121
5.	Високочестотен усилвател с трансформаторна връзка.............. 49
6.	Рефлексен усилвател за висока и ниска честота........• . . . .	50
ВИСОКОЧЕСТОТНИ СМЕСИТЕЛИ................................................ 52
1. Високочестотен смесител..........................•............. 52
2. Смесител, междинночестотен усилвател и детектор.................54
МЕЖДИННОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ............................................. 58
1.	Прост лг. ч. усилвател......................................... 58
2.	М. ч. усилвател.................................................60
3.	М. ч. усилвател с филтри със съсредоточена селективност (избирателност) 62
4.	Рефлексен усилвател за м.ч. и н.ч..................	63
РАДИОПРИЕМНИЦИ........................................................	65
1.	Най-прост детекторен приемник................................. 65
2.	Детекторен приемник с нревключваема бобина.................... 66
3.	Детекторен приемник с повишена избирателност.................. 67
4.	Детекторен приемник със съвременни детайли......•............. 68
5.	Детекторен приемник със захранване . •........................ 69
6.	Малък транзисторен приемник без захранване..............•	. . .	71
7.	Транзисторен приемник без захранване.......................... 73
8.	Радиоприемник с един транзистор........................ .	• .	75
9.	Тристъпалсн радиоприемник с кристални слушалки................ 76
10.	Линеен радиоприемник с четири транзистора.................... 78
11.	Линеен радиоприемник.......................................... 80
12.	Прост радиоприемник с обратна връзка.......................... 83
13.	Рефлексен радиоприемник с два транзистора . •................. 84
14.	Рефлексен радиоприемник с три транзистора..................... 85
15.	Рефлексен радиоприемник с обратна връзка....................•	86
16.	Трпстъпален радиоприемник..................................... 87
17.	Рефлексен радиоприемник........................•............. 89
18.	Трпстъпален рефлексен радиоприемник с обратна връзка.......... 91
19.	Рефлексен радиоприемник с обратна връзка и удвояване на детектирано-
то напрежение.......................................•............. 93
20.	Линеен радиоприемник с електронна настройка................... 94
21.	Петстъпален суперхетеродин.................................... 96
22.	Суперхетеродин с три м. ч. трансформатора..................... 99
23.	Седемтранзнсторен суперхетеродин................•	....	. 102
24.	Радиоприемник за „лов на лисици* на 3,5 мхц.................  105
25.	Седемстъпален суперхетеродин..................................108
26.	Радиоприемник за дистанционно управление на модели............111
ИЗМЕРВАТЕЛНИ УРЕДИ И УРЕДИ НА ПРИЛОЖНАТА ЕЛЕКТРОНИКА ... ИЗ
1.	Гриддипмер •..............•...................................113
2.	Приставка към	синусен генератор................................115
3.	Импулсен генератор.............................................116
4.	Мигач ........................................................117
5	Металотърсач...................................................118
122
РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ ОПИТ
инж. МАКСИМ ДИМИТРОВ ИЛИЕВ
Редактор инж. Илич Рафаилов Юлзари
Художник Александър Стансе
Художествен редактор Мария Димитрова
Технически редактор Цветана Шаркова
Коректор Дора Букурещлиева
* * я
Дадена за набор на 3. I. 1965 г.
Подписана за печат на 14. II. 1966 г.
Печатнн коли 7,75 Издателски коли 7,75
Формат 71/100(32 Тираж 5,580 Темат. № 19®
Издат. № 4685 Лит. трупа I1I-1
/Цена 0.40 лв.
Държавно издателство .Техник а**—Руски 6.
Държавна печатннца «Тодор Димитров' - София,
пор. 10505
С л е д е т е
чзданията иа ДИ «Техника* за радиолюбители
През 1966 год. ще излязат от печат:
I.	Библиотека за радиолюбителя
1.	Лаборатория на радиолюбителя — инж. Д. Рачев
2.	Сборник формули за радиолюбителя — О., Кронегер, превод от немски
3.	Измервания и настройка на телевизионни приемници — инж. М. Николов
4.	Практически съвети за радиолюбителя, II прер. и доп. изд. — инж. Ив. Петров
5.	Телевизионни приемници Опера и Кристал — инж. Ап. Апостолов
6.	Преобразуватели на постоянно напрежеиие с транзистори — Стр. Христов
II.	Поредица «За начеващия радиолюбител*
1.	Схеми за начеващия радиолюбител — инж. Ив. Балтаджиев
2.	Запознайте се със своя радиоприемник — Ф. Айнхорн, превод от чешки
3.	Как работи радиолампата — Н. Нанков
4.	Транзисторите в практиката на младия радиолюбител — инж. Ат. Шишков
III.	Поредица «Млад радиоконструктор“
1.	Транзисторни приемници за начеващи радиолюбители — М. Румянцев, превод от русин
2.	Суперхетеродинен приемник — Здр. Стойнов
3.	Как да си направим антена, II прераб. и доп. издание — Ал. Петров
4.	Приставка към детекторен приемник — Ал. Дърводелски
Търсете ги в книжарниците на ДТП «Печатни произведения*
0-5 МД	г'РТЗОЗ ЗГТЗОЗ