Полски Градец. Археологически проучвания. Том 1 - Борисов Б.Д.

Автор: Борисов Б.Д.

Теги: история археология археологически проучвания историческа география

ISBN: 978-954-400-995-3

Год: 2013

Похожие

Известия на Народния музей Варна. Том 34-35 (49-50)

Марица изток. Том 1. Археологически проучвания

Studia Archaeologica. Supplementum I

Марица изток. Том 2. Археологически проучвания

Текст

Борис Д. Борисов

Полски Градец
Археологически проучвания
т. 1

издателство

ФАБЕР

2013

Boris D. Borisov

Polski Gradets 1
Archaeological Studies
Early Christian Basilicas and Sarmatian-Alan Necropoleis
in Selishteto Locality
Early Byzantine Fortress in Kaleto Locality
Early Byzantine Fortress, Medieval Settlement
and Necropoleis in Gradishteto Locality

V. Tarnovo
2013

Борис Д. Борисов

Полски Градец
Археологически проучвания
т. 1
Раннохристиянските базилики и сармато-аланските
некрополи в м. „Селището“
Ранновизантийската крепост в м. „Калето“ на „Ага баир“
Ранновизантийската крепост, средновековното селище и
некрополи в м. „Градището“

В. Търново
2013

На семейството ми – съпругата Илка, синовете ми Николай и Светлин,
снахите Катя и Елица и внучетата ми Борис, Виктор и Даниел

•
Faber – (062) 600 650
В. Търново, ул. „Ген. Сава Муткуров“ 8
www.faber-bg.com

Съдържание
Увод.......................................................................................................................................7
Част I
Селището......................................................................................................................13
Топография. История на проучванията....................................................................15
Старохристиянските базилики.................................................................................20
Некрополите..............................................................................................................43
Ранносредновековно сезонно селище....................................................................163
Част II
КАЛЕТО...........................................................................................................................171
Топография. История на проучванията..................................................................173
Резултатите...............................................................................................................175
Част ІІІ
Ранновизантийската крепост, средновековното селище и
некрополи в м. „Градището“..........................................................................191
Топография. История на проучванията..................................................................193
Стратиграфия на културните пластове..................................................................195
Ранновизантийската крепост..................................................................................201
Датировка.................................................................................................................237
Ранносредновековното селище...............................................................................241
Средновековното селище от периода на византийското владичество (ХІ–ХІІ в.).....272
Некрополите............................................................................................................285
Заключение........................................................................................................................481
Polski Gradets 1
Early Christian Basilicas and Sarmatian-Alan Necropoleis in Selishteto Locality
Early Byzantine Fortress in Kaleto Locality
Early Byzantine Fortress, Medieval Settlement and Necropoleis in Gradishteto Locality
(Summary)..........................................................................................................................545
Списък на съкращенията..................................................................................................560

Увод
Село Полски Градец се намира на около 45 км, южно от Нова Загора и е разположено в хълмист терен, непосредствено до северните склонове на Манастирските възвишения (обр. 1). Днешното му землище попада в затворена с невисоки хълмове от всички страни котловина, през която протича златоносната р. Юрук дере. На югоизток от
селото последната се влива в р. Овчарица, ляв приток на Сазлийка. Селото, заедно с
прилежащата му територия попада в най-източната част на Горно-тракийската равнина.
Максималната надморска височина на района е около 600 м, макар, че средната височина
се движи между 150 и 300 м (Мишев К. 1989:150). През него преминава пътят, свързващ
Нова Загора с Тополовград и Свиленград през Сакар планина. В административно отношение от Освобождението до 1986 г. село Полски Градец (Дилджилери) е принадлежало
отначало към Новозагорска околия, а после към Новозагорска община. След това е прехвърлено към община Раднево, поради тясната му връзка с инфраструтурата на минноенергийния комплекс „Марица-изток“.
Климатът в района е преходно-континентален и е неразривно свързан с климата
на Североизточна Тракия. Ограждащите я планини от север (Стара планина) и от юг

Обр. 1 – Карта на България със с. П. Градец
Fig. 1 – Map of Bulgaria with the village of Polski Gradets

(Родопите) са факторите, които го обуславят. Въздушните течения от север срещат Стара
планина, която забавя тяхната скорост и ги видоизменя. От юг пък Родопският масив играе ролята на преграда за средиземноморското влияние, което прониква макар и слабо от
юг на север по долината на р. Марица, а от там по Сазлийка и нейните притоци.
Почвената покривка в района е доста разнообразна. По долините на реките преобладават алувиално-ливадните почви. В периферията на района, в подножието на обграждащите планини и възвишения почвите са канелено-горски, а в равнинната част на землището широко разпространени са черноземите-смолници. Естествената растителност в
района е представена от гори, предимно от космат и виргилиев дъб, които заемат отделни
петна сред обработваемите земи (Мишев К. 1989:150).
Благоприятното съчетание на географските фактори – плодородните черноземисмолници и алувиално-ливадните почви с благоприятния преходно-континентален климат вероятно са привлекли човека още в дълбока древност. Красноречиво доказателство
за това са големият брой праисторически, антични и средновековни селища, крепости и
могилни некрополи.
Първите сведения за археологическите паметници в землището на Полски Градец
дават Братя Х. и К. Шкорпил, които описвайки старините около стария път от Одрин за
Балкана споменават за Дилжилерското градище и крепостта в м. Аа Баир като дават и
кратки сведения за тях (Шкорпилови Бр. 1888:56-57).
По-късно в „Пътувания из Българско“ К. Иречек споменава за редица могилни некрополи в землището на селото и уточнява, че броят на могилите в някои от тях достига
до 33 (Иречек К. 1899:702).
За археологически паметници в землището на П. Градец споменава и П. Делирадев
(Делирадев П. 1953:234).
Крепостите в землището на селото са отбелязани и от П. Сустал в т. 6 на “Tabula
Imperii Byzantini” (Soustal P. 1991:408).
Значително внимание на археологическите паметници около Полски Градец е отделено и в излязлата посмъртно монография на Н. Койчев „История на Нова Загора.
Новозагорско през вековете“. В нея авторът споменава за селищната могила върху рида
„Парпудар“, на 2 км югоизточно от селото. Пак там са посочени и три могилни некропола, първият от които се състои от пет могили и се намира в м. „Стублицата“ на 2.5 км
югоизточно от селото, като уточнява, че по времето на К. Иречек могилите са били 33.
Вторият некропол, според Н. Койчев, се състои от три могили и се намира в м. „Двете могили“, североизточно от селото, а третият – от пет могили, се намира в м. „Хаджи дере“
Освен посочените могилни некрополи Н. Койчев изброява и още 4 надгробни могили:
„Ванчева“ могила – в северозападния край на селото, „Дражена“ могила, на 500 м северно от П. Градец, (Койчев Н. 1997:446-447). „Руси Димитрова“ могила, на 4 км западно от
селото и друга могила на „Аски баир“, на 4 км западно от селото. Пак там авторът споменава и крепостта на „Градището“, южно от селото като уточнява, че тя имала форма на
неправилен четириъгълник (Койчев Н. 1997:447).
През късната есен на 1986 г. след сформирането на археологическата експедиция
„Марица-изток“ землището на с. П. Градец бе цялостно обходено, при което освен известните дотогава селища, крепости, могилни некрополи и надгробни могили, бяха регистрирани и редица нови.
В северозападния край на селото се намира селищна могила с височина над 10 м.
През следващата 1987 г. са проведени сондажи проучвания, при което е установено, че
могилата е била обитавана през неолита, халколита и бронзовата епоха (Борисов Б., К.
Лещаков. 1988:223).
8

Голямо антично селище се намира в м. „Енина река“, на около 3 км западно от
селото. По повърхността на терена личат основи от зидове, градени от ломени камъни
и хоросан и изобилстват археологически материали, основно керамика, която се отнася
към римската и ранновизантийската епохи.
През 1988 г. са проведени сондажни проучвания и на крепостта, в м. „Калето“ върху
„Ага баир“. Проучени са над 70 м от източната крепостна стена, заедно с една потерна
и издадена навън от куртината правоъгълна кула (Борисов Б., К. Лещаков. 1989:146-147)
В м. „Селище“, на около 3.5-4 км североизточно от П. Градец са открити следи от
зидове от ломени къмъни и хоросан, а по повърхността на терена са намерени фрагменти
от керамика от късната бронзова, ранната и късна желязна епохи. По-късно в началото
на 90те години тук са проведени спасителни проучвания от екип на експедиция „Марицаизток“ под ръководството на ст. н. с. д-р Р. Георгиева и н. с. д-р Кр. Ников (К. Ников.
2005:92-94). В резултат на това са проучени къснобронзов некропол и ямен комплекс от
двата периода на желязната епоха.
В същата местност на 200 м източно от горния обект в периода 1996–2005 г. са открити и проучени две разположени една върху друга раннохристиянски базилики и два
уникални за територията на Южна България сармато-алански некропола, които попадат
в границите на периода от средата на ІV до средата на V в.
Пак в началото на 90те години, от 1992 до 1995 г. са проведени сондажни разкопки
и на Градището, в югоизточния край на съвременното село. Проучени са редица основи
от жилищни и стопански помещения, сметни ями, основи от черква и християнски некропол. В най-горния културен пласт е проучен частично и мюсюлмански некропол. Под
средновековния пласт е открита част от източната стена на ранновизантийска крепост,
заедно с входа, фланкиран от две правоъгълни кули. По време на разкопките са намерени
и редица материали от ранната желязна епоха (Борисов Б., Г. Шейлева. 1994:103).
За голямо съжаление разкопките и на трите посочени обекта – в местностите
„Градището“ и „Селището“, както и на „Ага баир“ бяха преждевременно преустановени,
основно поради липса на финансиране от страна на инвеститорите. Ето защо тук излагаме основните резултати от теренните проучвания на трите обекта в землището на Полски
Градец и проблемите които те поставят като ги подреждаме в хронологически порядък.
По този начин първата част е посветена на разкопките в м. „Селище“, втората – на тези
на „Ага баир“, а в третата – на „Градището“, което е и с най-дълга хронология.
В този смисъл е важно да се отбележи, че целта на настоящото изследване е не толкова да се публикуват резултатите от проведените разкопки, някои от които са вече отдавна известни на науката, а да се намери мястото и ролята на отделните обекти в структурата на античната, ранновизантийската и средновековна селищна мрежа на територията
на днешните български земи и по този начин те да се превърнат в пълноценен исторически извор. За постигането на тази цел си поставяме редица амбициозни задачи, които са
свързани най-вече с определянето на характера на отделните обекти във всеки един от
периодите на съществуването им. Това е осъществено на базата на комплексния анализ
на проучените архитектурни останки и намерените археологически материали, които са
поставени в културния контекст на съответните периоди. В работата са използвани още
сравнителният анализ – при многобройните находки и поставянето им в техния хронологически и културен контекст. При обработването на масовия керамичен материал използваме най-вече статистическия метод, който е абсолютно обективен и дава възможност
за безпристрастно определяне типологическата принадлежност на многобройните цели
съдове или на отделните фрагменти. Средновековната керамика от периода на византий9

ското владичество в българските земи (ХІ–ХІІ в.) е поставена в контекста на разработената типологическа система, валидна за територията на днешна Югоизточна България.
Същата се състои от Типология на целите съдове (ТЦС) и Типология на фрагментарния
материал (ТФМ), които са в неразривно единство и които отдавна са доказали своите качества в обработването на многобройния керамичен материал от посочената територия.
В изследването са включени и резултатите от обработването на керамичнтия материал
от три нови обекта – средновековните селища Гледачево ІІІ, Трояново-Голяма Детелина
и Изворово, които са проучвани след 2002 г., когато бе публикувана монографията ни,
посветена на керамиката и керамичното производство през ХІ–ХІІ в. от територията на
днешна Югоизточна България (Борисов Б. 2002 а:20-140). Обработването на керамиката
с посочената типологическа система в неразривна връзка със стратиграфския метод спомага за превръщането на керамиката в достатъчно сигурен датиращ материал. Подобна
типологическа система е разработена и на керамичния материал от ранновизантийската
епоха. Тя се базира основно на морфологическия метод.
Важно място в изследването заема и картографският метод, който спомага да се
проследят не само търговските, но в много случаи и културните връзки и влияния било
то в рамките на огромната Късноримска империя или на нейния наследник – Византия.
***
В структурно отношение изследването се състои от Увод, три отделни части и
Заключение. За голямо съжаление трите аналитични части са неравностойни по отношение на обема. Това се дължи на обстоятелството, че първите два обекта – комплексът от
старохристиянски базилики и некрополи, включени в Част І, и ранновизантийската крепост на „Ага баир” (Част ІІ) са еднослойни и намерените в тях археологически материали
са сравнително по-малобройни. В същото време обектът на „Градището” е многослоен и
включва ранновизантийска крепост, ранносредновековно селище и селище от периода на
византийското владичество (ХІ–ХІІ в.), заедно с три некропола, както и късен – мюсюлмански некропол, които са предмет на Част ІІІ. Във всяка от трите части са обособени
отделни глави, подглави или параграфи.
За по-голямо удобство след аналитичния текст в трите части са разположени каталозите на отделните некрополи или на съответните археологически материали.
Илюстративният материал за всеки обект е ситуиран в съответните части.
Накрая в Заключението е намерено мястото на всеки един от трите обекта в ранновизантийската укрепителна система или селищната мрежа, било то през Ранното средновековие или през периода на византийското владичество.
***
През отделните археологически сезони в разкопките на трите основни обекта освен
автора, в проучванията взеха участие още В. Герасимов, С. Саватинов и Ст. Денев (тогава
уредници в АМ „Марица-изток“ – Раднево), Г. Шейлева (тогава уредник в Музейната
сбирка – Гълъбово, а сега инспектор в Министерството на културата), Кр. Ников (отначало студент, а по-късно и докторант в СУ „Св. Кл. Охридски“, сега доцент в НАИМ
при БАН), Пламен Караилиев и Мария Иванова-Камишева, уредници в Археологически
музей „Марица-изток“ – Раднево, (последната сега уредник в РИМ – Стара Загора), както
и Ал. Миланова, В. Гайдарска, тогава студентки в СУ „Св. Кл. Охридски“. В теренните
проучвания през последния сезон, най-дейно участие взе и японският археолог Сейичи
10

Ойши, доброволец от JOCV. Техническата документация от първите сезони е дело на художника Ат. Зоев, а от последните е подготвена от Р. Йоргова – художник в АМ „Марицаизток“ – Раднево.
Керамичният материал е реставриран от М. Йорданова и Ст. Димитрова – реставраторки в същия музей. В проучванията на раннохристиянските базилики през последния сезон участваха и редица от най-добрите ми студенти от специалност „Археология“
във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Веселина Георгиева (сега докторант в НАИМ
при БАН), Георги Денчев, Александра Петрова (сега докторант към катедра Археология
във ВТУ). Илюстративният материал е подготвен от друг от най-добрите ми студенти –
Пламен Дойчев. Монетите са определени от Стоян Михайлов – от РИМ В. Търново, докторант към катедра „Археология“ във ВТУ. На всички участници в теренните проучвания
и в подготовката на настоящия том изказвам своята най-сърдечна благорадност. Накрая
изказвам своята блогодарност и на кмета на с. Полски Градец г-н Т. Михов за оказаната
ни помощ и съдействие по време на теренните проучвания.

Част I

Селището

Топография. История на проучванията
Местността „Селището“ се намира на около 3–3.5 км североизточно от Полски
Градец и е разположена върху съвсем леко наклонен на юг терен (обр. 2). На около 100 м
южно от нея се намира каменна кариера, експлоатирана от МИНИ „Марица-изток“ ЕАД –
Раднево. До местността се стига по отклонение от пътя Н. Загора – Тополовград, което
минава през Асфалтова база.
За разлика от крепостите на Градището и Калето на „Ага Баир“, за които има известни сведения в научната литература, то за обектите в м. „Селището“ такава липсва.
Единственото, което се знае е, че по сведения на информаторите там са се намирали фрагменти от глинени съдове. Това от своя страна се оказа щастливо обстоятелство, защото мястото не е обект на иманярски интервенции, каквито изобилстват на Калето и Градището.

Обр. 2 – Карта на землището на с. П. Градец
Fig. 2 – Map of Polski Gradets’ surroundings

Обектите са открити по време на теренни проучвания през 1992 г., когато са проведени малки сондажни проучвания на около 800–1000 м западно от местността. По време
на теренно обхождане по повърхността е констатирано наличие на фрагменти от ранновизантийска керамика с много слаба концентрация и ломени камъни с хоросан по тях,
което ясно свидетелства за основи от зидове.
Първите проучвания започват през 1995 г., когато е установено, че в западната част
на местността се намира неизвестен дотогава къснобронзов некропол и ямни комплекси от ранната и късна железни епохи (Ников К. 2005:92-94), а в източната – са открити основи от зидове, градени от ломени камъни и хоросан. Впоследствие проучванията
продължават и през периода 1996–1998. По време на теренните проучвания са открити
основи от раннохристиянски базилики и два некропола, които са разположени от изток и
запад на храмовете. През 1996 г. е открит първият гроб, който се намира на югоизток от
базиликите и по нищо не подсказваше, че е част от немалък некропол. През следващата
1997 г. са открити и проучени нови три гроба, когато става ясно наличието на източния
некропол. По-късно през 1998 г. са проучени нови 13 гроба от източния некропол и един
от западния, с което общия брой на проучените гробове достигна 18. След шестгодишно
прекъсване археологическите проучвания са възстановени през 2005 г., когато окончателно са проучени раннохристиянските базилики и са изследвани нови 19 гроба, с което
общият им брой достига 37. Анализът на гробните съоръжения начинът на полагане и
гробният инвентар показва категорично, че откритите некрополи принадлежат на население от сармато-аланския културен план, което по всяка вероятност е било заселено на
територията на Византийската империя в качеството му на федерати.
През последната година от теренните проучвания е проучено пространството на
изток от апсидите на базиликите, където са открити голямо количество петна от гробни
ями, принадлежащи към източния некропол. Същите са нанесени на план, но за съжаление финансирането на спасителните проучвания бе преустановено, което е причината некрополите да останат недопроучени. По време на разкопките около раннохристиянските
базилики и разположените около тях некрополи бяха откривани и проучвани голям брой
ями от късната желязна епоха, които принадлежат на ямния комплекс, ядрото на който се
намира на около 100–150 м. западно от базиликите. По този начин в края на проучванията
бяха проучени общо 36 ями.
Освен споменатите базилики, некрополи и ями от късножелезния ямен комплекс
през 2005 г. в североизточния ъгъл на проучваната площ бе открита основа от стопански
двор, който без никакво съмнение принадлежи на ранносредновековно сезонно селище,
напълно подобно на Гледачево 2 (Борисов Б. 2003:227-234; Борисов Б., Г. Шейлева. 2003
а:196-202).
След преждевременното приключване на разкопките бяха публикувани редица
предварителни съобщения и статии, посветени на старохристиянските базилики (Борисов
Б. 2007 а:341-354; Borisov B. 2008:77-88), на некрополите (Борисов Б. 2006 а:107-115;
Борисов Б. 2009 а:44-45) и на открития катакомбен гроб (Борисов Б. 2007 б:105-111;
Борисов Б. 2008 а:54-61; Борисов Б. 2008 б:16-24).
Преди да спрем вниманието си на старохристиянските базилики трябва да отбележим, че те са изградени върху най-източната периферия на ямния комплекс от желязната
епоха, от който по време на разкопките са проучени 32 ями (обр. 3-4). Тук няма да се
спираме подробно нито на устройството и формата им, нито на техния пълнеж, камо
ли на предназначението им, тъй като те са предоставени на колектива, ръководен от Р.
Георгиева и Кр. Ников, който проучи въпросния комплекс. Ще споменем само съвсем
16

Обр. 3 – Тахиметриюна снимка на „Селището“
Fig. 3 – Tacheometrical survey of Selishteto locality

Обр. 4 – План на обекта в м. „Селището“
Fig. 4 – Ground plan of the site in Selishteto locality

Обр. 10 – Старохристичнските базилики – план
Fig. 10 – Early Christian basilicas (ground plan)

Обр. 5 – Глинени въглярници от късножелязния ямен комплекс
Fig. 5 – Clay andirons from the Late Iron Age pit complex

накратко, че най-често формата на ямите е кръгла, овална, по-рядко елипсовидна, а още
по-рядко правоъгълна. Размерите им варират от 1.20 м (яма № 3) до 4 м (яма № 13), но
при повечето ями диаметърът е около 3 м. Открити са и осем ями с правоъгълна форма
17

и изключително големи размери. Дължината
на най-малката от тях – № 27 е 2.20 м, а широчината – 1.80 м., а на най-голямата – № 17
размерите достигат до 8.80 х 6.20 м. Големите
им размери дават основание да се допусне,
че тези вкопавания са били ако не жилищни,
то поне стопански помещения, което донякъде обяснява и предназначението им, т. е. едва
ли всички проучени ями са били с „култово“
предназначение.
По-голямата част от ямите са извън граОбр. 6 – Бронзов пръстен-печат
от желязната епоха
ниците на базиликите, но има и такива които
Fig. 6 – Bronze signet ring from the Iron Age са останали под храмовите постройки. Нещо
повече редица от тях са пресечени при фундирането на основите на сградите – ями №№ 5, 8, 11, 25, 26, 30 и 31 (обр. 4). Всички те
попадат в притвора на втората базилика. В южната пристройка на късната базилика попадат ями №№ 20, 21 и 22, които също са пресечени при изкопаването на основите ѝ. Яма
№ 6 е пресечена от югоизточния ъгъл на южната пристройка към голямата базилика. От
гледна точна на стратиграфията е изключително интересно да се отбележи, че някои от
по-ранните ями са пресечени от по-късни – №№ 30 и 31, 5 и 32, 19 и 26. По същия начин
се пресичат и ями №№ 13 и 17, които попадат в източната част на северната пристройка.
Нещо повече, върху тях минава източният зид на по-късното помещение, а вследствие
слягането на пръстта в насипа на ямите, той се е срутил.
В ямите са намерени известно количество дребни находки, сред които по-голям
интерес предизвикват няколко фрагмента от глинени въглярници, които са украсени с
нанесен с дебел шнур орнамент (обр. 5). Специален интерес представлява и един бронзов
пръстен-печат с негативно изображение, което при поставянето на печата е изглеждало
позитивно (обр. 6). От ямите произхожда и голямо количество фрагментирана керамика
работена на ръка или грънчарско колело. От масовия материал бяха реставрирани и няколко ръчно изработени паници (обр. 7). Наред с тях в ямите са намерени и четири монети, първите три от тях на Маронея от V–ІV в. пр. Хр., а четвъртата на Реметалк, сечена в
периода 12 г. пр. Хр.–12 г. сл. Хр. (обр. 8).
Както споменахме по-горе, тук няма да анализираме ямите и намерените в тях материали, което ще направят колегите специалисти, които проучиха ямния комплекс от
ранно и късножелязната епоха. По този начин публикацията на комплекса би добила по
цялостен характер.

Обр. 8 – Бронзови монети: а-б – Маронея; в – Реметалк І
Fig. 8 – Bronze coins: а-б – Maroneia; в – Rhoemetalces I

Обр. 7 – Глинени паници от желязната епоха
Fig. 7 – Ceramic bowls from the Iron Age

Старохристиянските базилики
Старохристиянските базилики са разположени стратиграфски една върху друга
(обр. 9-10).
Базилика № 1 е трикорабна, едноапсидна сграда без притвор. Ориентирана е по
посоките изток-запад с отклонение от 18о на югоизток (обр. 11).
От нея е запазена съвсем малка част, тъй като върху руините ѝ е изградена по-късната базилика № 2. От ранната сграда е запазен почти изцяло южният зид, който е гра-

Обр. 9 – Старохристиянските базилики
Fig. 9 – Early Christian basilicas

3м

Обр. 11 – Базилика № 1 – план
Fig. 11 – Basilica No.1 (ground plan)

ден от средни и големи ломени камъни, споени с кал. Широчината му е 0.60 м (обр. 12).
Най-западната част на зида е разрушена при изграждането на южния зид на базилика №
2, която стратиграфски заляга по-ранния базиликален храм (обр. 13). От западния зид на
базиликата е запазена южната половина, а северната преминава под зида, разделящ нартекса и наоса на по-късната сграда и навлиза в северния ѝ кораб. Северният зид е запазен
21

Обр. 12 – Южният зид на базилика № 1
Fig. 12 – The southern wall of Basilica No. 1

само в негатив като на отделни
места са запазени лицевите му
камъни, споени с кал. Той е запазен на дължина 7.5 м, а на изток
навлиза под северния стилобат и
централния кораб на по-късния
храм. Останалата му част лежи
стратиграфски под измазания с
хоросан под на по-късната базиликална сграда.
Запазените макар и оскъдни останки от базилика №
1, дават възможност за приблизително точно реконструиране
на цялостния ѝ план. Тя е имала
дължина на наоса 13.60 м и широчина 12.20 м, т. е. тя се отнася
към базиликалните сгради със
скъсен план (обр. 11). От апсидата е запазена съвсем малка
част, която е разположена между източния зид на южния кораб на базилика № 2 и петата на
апсидата ѝ от външната страна
(обр. 14). Това дава възможност
за нейната реконструкция, а оттам и за установяване на цялата
дължина на ранната базилика.
Изчисленията показват, че дъл-

жината на сградата, заедно с апсидата е достигала 17 м.
Очевидно апсидата се отличава с прекалено голямата си дълбочина, която достига
до 3.75 м (обр. 15). По всичко изглежда, че тя е имала подковообразна форма, подобно
на базилика 4 А в Хисар, която е датираната в ІV в. (Цончев Д. 1937:165), старохристиянските базилики край Караново (Борисов Б. 1988 а:38-46), базиликата в Чобан дере, Галата
и тези от Пауталия (Чанева-Дечевска Н. 1969:277, обр. 12). С дълбока, подковообразна
апсида е и датираната в края на V и началото на VІ в. базилика в Дољани в префектура
Илирик (Спремо-Петровиħ Н. 1971:18). Н. Чанева-Дечевска свързва подковообразните
апсиди с източно влияние в култовата архитектура (Н. Чанева-Дечевска. 2002:47). Това
твърдение се подкрепя и от цяла поредица раннохристиянски базилики с подковообразни
апсиди открити в Бин Бир Клисе, провинция Ликония на диоцеза Азия – №№ 1, 2, 3, 14 и
15 (Лилчиќ, В. 2003:205, №№ 402-406).
За голямо съжаление данни за стилобатите, входовете и подовата настилка на базилика № 1 липсват, поради обстоятелството, че по-късно върху руините ѝ е била издигната
по-късната базилика № 2. Въпреки това, ако се съди по приблизителната реконструкция
на плана, то северният и южният ѝ кораб са били широки по около 2 м. В такъв случай
като се вземе предвид дебелината на стилобатите около 0.60 м, то централният кораб е
бил широк приблизително около 5.80 м. Що се отнася до входа, то най-вероятно той се е
22

С1

Разрез С-С1

26
25

Разрез А-А1
A1

Разрез В-В1

- зид на хоросан
- зид на кал
- камъни
- хоросанов под

2м

Обр. 13 – Стратиграфско застъпване на базилика № 1 от базилика № 2
Fig. 13 – Stratigraphic overlapping of Basilica No. 1 by Basilica No. 2

Обр. 14 –Апсидата на базилика № 1
Fig. 14 – The apse of Basilica No. 1

A
B1

A
1

Разрез А-A1
A
A1

Разрез В-В1
B1

- зид на хоросан

- зид на кал
- тухли
- камъни
- хоросанов под

Обр. 15 – Подковообразната апсида на базилика № 1, лежаща под апсидата и
южния кораб на базилика № 2
Fig. 15 – The horseshoe-shaped apse of Basilica No. 1 under the apse and
the southern nave of Basilica No. 2

2м

намирал по средата на западната фасада и попада точно под зида, разделящ нартекса от
наоса на базилика № 2.
Архитектурният тип, строителната техника, археологическата среда и намерените
материали и монети отнасят изграждането на сградата към ІV в. Напълно подобни раннохристиянски базилики без притвор, датирани също в ІV в. са базилика 1 край Караново
(Борисов Б. 1988 а:39-42), базилика 4 А в Хисар (Цончев Д. 1937:39-42), базиликата край
с. Драгановец, Търговищко (Чанева-Дечевска Н. 1999:197, фиг. 22), непубликуваната базилика от крепостта над с. Малко Чочовене, и най-ранната базилика в Стоби (Мano-Zisi
Ð. 1973:196-197; Лилчиќ В. 2002:817; Лилчиќ В. 2003:184, Сл. 43). Без притвори са и всичките пет раннохристиянски църкви в Андриаке в провинция Ликия (Лилчиќ В. 2003:205,
№№ 402-406). Характерно за тази група ранни базилики, е че всички от територията на
България загиват по време на готските бунтове през 377–378 г.
Датата на изграждането на базиликата, разбира се би могла да се прецизира, но това
при всички случаи опира до отговора на въпроса кога е било заселено споменатото федератско население от сармато-алански произход, за което е бил издигнат базиликалният
храм. Тук са възможни два варианта, които касаят заселването на споменатото варварско
население.
В първия това може да е станало между 295 и 334 г. Според писмените исторически сведения през 295 г. Диоклетиан заселил в Източно-балканските земи 20 000 сармати. Почти 40 г. по-късно – през 334 г. Константин Велики заселил в Тракия, Скития и
Македония 300 000 сармати-язиги, за което свидетелства Евсений (Велков В. 1959:233234). Всички тези изворови данни безспорно касаят Тракия, но от тях не става ясно дали
се отнасят за диоцеза Тракия, който включва голяма част от територия на Балканския
полуостров или за провинция Тракия, в която влизат днешните южнобългарски земи. Все
пак заселването по всяка вероятност е засегнало и провинцията, за което свидетелства и
некрополът край гр. Твърдица.
При вторият – по-късен вариант заселването може да е станало след 375 г. когато
сармато-аланският племенен съюз в Северното Черноморие бил разбит от хуните и голяма част от населението му потърсило спасение от Византия, която му предоставила
статут на „федерати“. Известно е, че едно от първите условия за получаването на този
статут е било покръстването на „варварското“ население и задължението му да охранява
границите или да служи във византийската войска.
При това положение изграждането на първата базилика може да е станало не порано от 375–376 г. За съжаление точното определяне или прецизирането на изграждането
на малката ранна базилика е почти невъзможно, главно поради сравнително краткия период, който в първия вариант не надхвърля 20–30, а във втория не повече от 1-2 години.
Без никакво съмнение толкова малка разлика във времето е невъзможно да бъде установена по археологически данни. Все таки дали църквата е била построена през втората
или в началото на последната четвърт на ІV в., не е толкова важно, по-важното е, че тя
е просъществувала най-късно до големите готски бунтове през 377–378 г., завършили с
битката край Адрианопол на 7.VІІІ.378 г., в която намерил смъртта си самия византийски
император Валент (364–378). Много е вероятно точно по време на готските войни базиликата да е била разрушена. Следователно тя е съществувала съвсем кратко – не повече
от 20–25 г., а може би и не повече от 1–2 г. Ако обаче федератското население е било
заселено още по времето на Диоклетиан или Константин Велики, то би могло ранната базилика да е била изградена около средата на ІV в. и да е разрушена по времето на Юлиан
Апостат (361–363). Подобен е и случаят с раннохристиянския храм във вилата в Чаталка,
25

която е била изградена около средата на ІV в. върху разрушено светилище на Тракийския
конник. По-късно, по времето на Юлиан Отстъпник, тя е била разрушена от лоялност
към новия император и скоро след смъртта му възобновена (Николов Д. 1984:23-26 обр.
6). Ранният храм представлява еднокорабна черква, без притвор, което е характерно за
най-ранните малки провинциални храмове. Кога точно е загинала базилика № 1 – около
361 или през 377–378 г. е изключително трудно, че даже и невъзможно да се отговори,
но едва ли е и толкова важно. По важното е, че съвсем наскоро върху руините на ранната
базилика започнали строителни дейности за изграждането на нов храм.
Скоро след това, може би към края на ІV в. са били изкопани основи за нов базиликален храм, които обаче по неизвестни причини са били изоставени. Същите основи
запазват ориентацията на старата сграда. Вероятно много скоро след това е била издигната по-голяма базилика, която е изградена върху останките от по-ранната № 1. Пряко
доказателство за това са и измазаните фуги в субструкцията на южния зид на новата базилика (обр. 16). Това може да стане само ако основите са били достъпни отвън, т. е. откъм
изкопаните, но не използвани основи. В по-късната базилика съвсем ясно се открояват
най-малко два строителни периода, които тук условно означаваме с А и Б.
Базилика № 2 А представлява трикорабна, едноапсидна сграда с неразчленен нартекс. Ориентацията ѝ е различна от тази на по-ранната сграда, от която е с отклонение от
10о и със само 8о отклонение на юг (обр. 17).
Стените на новата сграда са градени от средни и големи ломени камъни, споени с
хоросан, обилно примесен с чукани тухли. Дебелината им е 0.80 м. Базиликата има макси-

Обр. 16 – Измазаните фуги на южния зид на базилика 2 А в субструкция
Fig. 16 – Plastered joints of the substructure of the southern wall of Basilica No. 2 A

мална дължина, заедно с апсидата 22.30 м, дължина на наоса 15.30 м и широчина 13.60 м.
От тук следва, че и тази базилика е със скъсен план. Нартексът е неразчленен, граден е в
същата строителна техника като по лицата са използвани големи ломени камъни, а вътрешността е запълнена с енплектон от дребни ломени камъни и голямо количество хоросан,
обилно примeсен с късчета чукани тухли. Дължината му при западната фасада е 11.90 м,
широчината от север – 3.55 м, а от юг – 3.60 м. На 0.90 м от югоизточния ъгъл на базиликата

5м

Обр. 17 – Базилика 2 А - план
Fig. 17 – Basilica No. 2 A (ground plan)

външният зид на нартекса има лека извивка на изток. Дебелината му е 0.80 м. За съжаление
западният фасаден зид е силно разрушен и в него не личат местата на входовете.
Връзката между нартекса и наоса се е осъществявала чрез 3 входа, по един на всеки
кораб. Входът за северния кораб е широк 1.15 м (обр. 18). За съжаление точните размери
на входовете към централния и южния кораб не могат да се установят, поради обстоятелството, че от централния е запазена само северната страница, докато при южния кораб
запазени страници изобщо липсват. Въпреки това по запазените страници може приблизително да се изчисли широчината на входовете от притвора към наоса на храма. По всяка вероятност те са били симетрично разположени по широчината на корабите. По този
начин входовете на северния и южния кораби са били широки по 1.15 м, а на централния
кораб – около 1.50–1.60 м (обр. 19).
Северният кораб на базиликата е с дължина 13.70 м и широчина от изток 1.77 м, а
от запад – 1.72 м (обр. 20). Централният кораб е дълъг 13.65 м, а широчината му е 7 м от
запад и 6.90 м от изток. Южният кораб запазва дължината на централния, а широчината
му от изток е 1.84 м, докато от запад е 1.75 м (обр. 21). Следователно базилика 2 А се отличава с изключително тесните си странични кораби. Съотношението на централния към
северния и южния кораб е 1:3.97:3.86.
Стилобатите, разделящи наоса на три кораба са градени от дребни и големи ломени
камъни, споени с обилно примесен с чукани тухли хоросан. Широчината на северния
стилобат варира от 0.62 до 0.70 (обр. 22), а на южния – от 0.68 до 0.70 м (обр. 23).
Прави силно впечатление, че на запад и изток стилобатите са в конструктивна връзка със зида между наоса и нартекса и петата на апсидата, докато зидът между нартекса и
наоса е залепен на фуга към вътрешното лице на северния зид, която се наблюдава само
при камъните (обр. 24), но не и при хоросановата спойка, което свидетелства за едновре-

Обр. 18 – Входът към северния кораб на базилика 2 А
Fig. 18 – The entrance to the northern nave of Basilica No. 2 A

Обр. 19 а – Входът на централния кораб
Fig. 19a – The entrance to the central nave
Обр. 19 б – Фрагменти от прозоречно стъкло
Fig. 19 b – Fragments of window glass

Обр. 20 – Северният кораб
на базилика 2 А – от изток
Fig. 20 – The northern nave
of Basilica No. 2 A, view from
the east

менния им градеж (обр. 25).
По продължението на северния стилобат на две места са
запазени каменни блокове,
които по всяка вероятност
са носели колоните. В източния блок личи гнездо с
елипсовидна форма и диаметър 0.38 х 0.35 м, в което вероятно е стъпвала колоната.
Ако се съди по разстоянието
между двата каменни блока
и се допусне, че те са носели
колоните, то интерколумните са били с дължина 2.40 м.
В най-западната част
на стилобатите са оставени
входове с широчина 1.40 м,
през които се е осъществявала
вътрешната връзка между централния и страничните кораби. В южния стилобат на три
места личат основи от бази на
колони (обр. 26), като в найизточната част е запазена in
situ цяла база с размери: 0.55
х 0.55 м и диаметър 0.47 м.
Разстоянието между първата и
втората колона е 2.20 м, а между втората и третата – 2.05 м
(обр. 23).
Апсидата на базиликата е
градена по аналогичен начин,
а широчината на зида ѝ е 1 м,

Обр. 21 – Южният кораб на
базилика 2 А – от изток
Fig. 21 – The southern nave of
Basilica No. 2 A, view from the east

докато тази на останалите зидове
не надхвърля 0.80 м. Тя е с дълбочина 2.65 м (обр. 27). Във вътрешността на апсидното пространство
е изграден зид, описващ полукръг
и абсолютно успореден на апсидата, който оформя деамболаториум с широчина 1.10 м (обр. 15).
Зидът е с широчина 0.40 м, заедно
с дебелината на хоросановата мазилка, достигаща от двете страни
до 0.05 м. Той е граден от дребни,
средни и големи ломени камъни.
От вътрешната страна, откъм наоса върху стената на деамболаториума е запазена фина хоросанова
оцветена в червено мазилка, което
дава основание да се допусне, че
отвътре базиликата е била стенописана (обр. 28). Подобна мазилка
е запазена и в северозападния ъгъл
на северния кораб. Цялото вътрешно пространство пред деамболато- Обр. 22 – Северният стилобат на базилика 2 А – от запад
риума е застлано с квадратни тухFig. 22 – The northern stylobate of Basilica No. 2 A,
ли със страна 0.33 х 0.33 м и дебеview from the west
лина 0.035 м (обр. 29).
Подът на базиликата в наоса е измазан с дебел слой хоросан, обилно примесен с късчета чукани тухли (обр. 30) и лежи върху подложка от дребни, средни и големи ломени
камъни, които в дълбочина достигат от 0.15 до 0.20 м (обр. 31). Много е вероятно цялото
хоросаново покритие да е било предназначено за подложка на мозайка, която по неизвестни обстоятелства не е била положена. На три места в северния кораб личат хлътвания, в добре измазания и изравнен под. Подобна настилка в нартекса обаче липсва, а там
подът е от трамбована глина. Между подовото ниво на нартекса и наоса има денивелация
от около 0.30 м., която е била преодолявана от два големи грубо одялани каменни блока,
разположени непосредствено пред входа на централния кораб, които са играели ролята
на стъпала (обр. 19 а).
Покривът на базиликата е бил най-вероятно дървен, а осветлението е влизало през
прозорци по дългите стени и по стените на централния кораб, издигащ се над страничните. Доказателство за това са и намерените фрагменти от прозоречно стъкло (обр. 19 б).
Архитектурният тип, строителната техника, археологическата среда и намерените
материали показват, че изграждането на базилика А трябва може да бъде отнесено към
втората половина или най-късно към края на ІV в. В планово отношение базилика № 2
намира паралели в цяла поредица от базиликални сгради, при които обаче липсва деамболаториум. Към тях се отнасят базиликата до епископската резиденция в Сандански, която
датира в средата на ІV в. (Dimitrova A. 1979:145-146). Във втората половина на ІV в. е датирана базиликата край с. Долни Воден, Асеновградско (Р. Морева. 1983:13-19 ). С напълно идентичен план е и базилика № 2 в Кабиле, макар че и там липсва деамбулаториум. И
31

Разрез А-А1
А

А1

Разрез B-B1
B

B
B1

Разрез C-C1
C

- зид на хоросан
- зид на кал
- тухли
- камъни
- хоросанов под

2м

Обр. 23 – Южният стилобат на базилика № 2 А и Б
Fig. 23 – The southern stylobate of Basilica No. 2 A and 2 B.

тази черква е датирана в ІV в. (Чанева-Дечевска Н. 1999:237-239, обр. 56). Към втората половина на ІV в. се отнася и базиликата в Oлус на остров Крит (Sanders I. 1982:91, fig. 24).
В първата половина на V в. датира базилика 2 край Караново (Борисов Б. 1988 а:42-43). С
напълно аналогичен план е и раннохристиянската базилика 1 във външното укрепление
на аула на хан Омуртаг край гара хан Крум, Шуменско. Базиликата има и деамбулаториум
32

Обр. 24 – Фугата между
камъните на зидовете между
нартекса и наоса
Fig. 24 – The gap between the stones
of the walls between the narthex and
the naos

със същата широчина от 1.10 м,
който обаче, неизвестно защо,
се тълкува от В. Антонова като
синтрон. Тази сграда авторката
датира в V или първата половина на VІ в., но при всички случаи в предюстинианово време,
т. е. преди 527 г. (Антонова В.
1968:53-65, обр. 2). Със съвсем
еднакъв план е и базилика 5 в
Хисар. Относно датировката
ѝ обаче съществуват известни разногласия. Според Д. П.
Димитров тя се отнася към ІV в.
(Чанева-Дечевска Н. 1999:270).
Разкопвачката В. Иванова датира
църквата към V–VІ в. (Иванова

Обр. 25 – Хоросановата спойка между зидовете на нартекса и наоса
Fig. 25 – Lime plaster binding between the walls of the narthex and the naos

В. 1937:214-242), а Н. Чанева-Дечевска я отнася към първата половина на V в., въз основа
на голямата кръгла апсида, тесния неразчленен нартекс, едноделния олтар и съотношението между широчините на средния и страничните кораби, което е 1:3 (Н. Чанева-Дечевска.
1999:270, фиг. 77). В началото на V в. датира
и базилика 1 в София (Станчева М. 1964:159165). Към същото време (първата половина на
V в.) и със същата планова характеристика е и
базиликата в Бизоне (Мирчев М. и др. 1962:2829, обр. 6; Чанева-Дечевска Н. 1999:171, фиг.
2), макар че разкопвачите ѝ я отнасят по-късно – към VІ в. (М. Мирчев и др. 1962: 21-109).
Обр. 26 – База за колона от южния стилобат Между ІV и началото на VІ в. датира и втората
Fig. 26 – Column base on the southern stylobate
базилика в Дион, която е с абсолютно еднакъв
план (Hoddinott R. 1963:124-125, Fig. 57). Към
V или VІ в. е датирана и базиликата в Мавропапас на остров Крит (Sanders I. 1982:109, fig.
34). С подобни планови решения са и базилика Д в Ятрус, която датира в VІ в. (Иванов Т.
1976:19-20), втората фаза на базиликата в Тропеум Траяни (Barnea I. 1945-1947:225, fig.
4), базиликата в Антимахейя на остров Кос (В. Лилчиќ. 2003:205, № 418), базилика В в
Елевтера на остров Делос (Στίκας Ε. 1939:48; Στουφη–Πουλημενου Ι. 1999:169–170, Είκ. 31;
Αντουρακη Γ. 2003:199–200, Είκ. 2, 48), базиликата в Олимпия (Λεονάρδος Β. 1901:158–161;
Στουφη–Πουλημενου Ι. 1999:166, Είκ. 27) и др.
Колко време е просъществувала в този си вид базилика 2 А не е ясно. Не дават ясен
отговор на този въпрос и археологическите данни. През първата половина на V в. обаче
сградата е претърпяла коренно преустройство, което е изменило до голяма степен нейния
план. Дали базиликата е била изцяло разрушена и изградена отново или е претърпяла

Обр. 27 – Апсидата на базилика 2 А
Fig. 27 – The apse of Basilica No. 2 A

Обр. 28 – Хоросанова мазилка върху деамбулаториума
Fig. 28 – Lime plaster on the deambulatorium

Обр. 29 – Тухлена настилка пред деамбулаториума
Fig. 29 – Brick floor in front of the deambulatorium

Обр. 30 – Хоросановият под на базилика № 2 А
Fig. 30 – The lime plaster floor of Basilica No. 2 A

Обр. 31 – Каменната подложка под хоросановата мазилка на пода
Fig. 31 – Stone drainage beneath the lime plaster of the floor

основен ремонт е също много трудно да се отговори. Въпреки това са налице редица археологически данни, които свидетелстват, че при преустройството са запазени външните
стени на сградата, а промените във вътрешността са засегнали само деамбулаториума и
южния стилобат на базиликата. Освен това от север и юг на сградата са били издигнати
странични помещения, които променят цялостния ѝ план.
Базилика № 2 Б. Базиликата запазва размерите и плановото решение на стария храм,
т. е. тя представлява трикорабна, едноапсидна църква с неразчленен нартекс. Новото в
сградата са тристъпалният синтрон и две пристройки от юг и север (обр. 32).
При строителството е бил изоставен и зазидан деамбулаториумът и върху него е
оформен тристъпален синтрон, който е запазен само в най-северната част на апсидното
пространство (обр. 15). При градежа на стъпалата са използвани дялани камъни, а пълнежът е от ломени камъни и хоросан, примесен с късчета чукани тухли, подобен на хоросана във втората базилика (обр. 33). Все пак обаче спойката се различава по структура от
хоросана на по-ранната сграда и в него има по-малко чукани тухли. Все таки хоросанът
от синтрона е напълно еднакъв с използвания в стените на пристройките, което показва
без съмнение, че изграждането им е станало едновременно. По време на разкопките не
са установени данни за надзиждане върху на външните стени на сградата, което дава основание да се допусне, че реконструкцията е обхванала само вътрешността, без стените,
към които са били пристроени споменатите южна и северна галерии.
При преустройството е бил подсилен или преправен южният стилобат, от вътрешната страна на който личат по-късни градежи от ломени камъни и кал, които са долепени
до северното му лице и го надзиждат във височина (обр. 23). По всяка вероятност тези покъсни градежи са синхронни с изграждането на тристъпалния синтрон след изоставянето
на деамболаториума. Вероятно тези по-късни преправки са били направени при преустройство на базиликата, когато от юг и север към нея са били издигнати две пристройки.
Не е изключено обаче тези преправки да са още по-късни, защото при подсилването на
стилобатите за спойка е употребена кал, а не хоросан, какъвто е използван при зазиждането на деамбулаториума и изграждането на тристъпалния синтрон и страничните крила.
Южното от тях се развива по цялата дължина на базиликата и има дължина 19.80 м и
широчина 3.75 (обр. 34). Зидовете на пристройката са градени от дребни и средни ломени
камъни, споени с хоросан, в който количеството на чуканите тухли е значително по-малко от този в базилика № 2 А. Градежът е по-паянтов и по структура е доста по различен
от този на по-ранния храм (обр. 35). Широчината на зидовете варира от 0.67 до 0.70 м.
Западният и източният зидове са залепени на фуга към външното лице на южния зид на
базилика № 2 А. По този начин вътрешните размери на пристройката са 18.40 х 3.05 м.
В нея липсва хоросанова подова мазилка, както в наоса на втората базилика, а подът
е изграден от квадратни цели и фрагментирани тухли, от които сега са запазени само 2
реда в североизточния ѝ ъгъл (обр. 32). На 6.05 м западно от източния зид на пристройката са изградени два пиластъра, северният от които е с широчина 1.20 м и дължина 0.60 м.
Той е залепен на фуга за външното лице на южния зид на базилика № 2 А. Южният
пиластър е разположен точно срещу северния и има широчина 0.70 м и дължина 0.60 м.
Пиластърът е в конструктивна връзка с южния зид на пристройката. Пиластрите разделят пристройката на две, а вероятно над тях е била прехвърлена арка. Стените на южната
пристройка са запазени на височина до 0.25–0.40 м. По всяка вероятност входът в нея е
бил разположен почти по средата на южната ѝ стена, където градежът прекъсва, но за
съжаление страниците на входа не са запазени, поради което точната му широчина не
може да се установи. Какво е било предназначението на пристройката не е ясно, но найвероятно тя е била свързана с литургичните потребности от периода.
37

5м

Обр. 32 – Базилика 2 Б – план
Fig. 32 – Basilica No. 2 B (ground plan)

Обр. 33 – Тристъпалният синтрон
Fig. 33 – The three-stepped synthron

Обр. 34 – Южната пристройка – от изток
Fig. 34 – The southern annex, view from the east

Обр. 35 – Източният зид на южната пристройка
Fig. 35 – The eastern wall of the southern annex

Обр. 36 – Северната пристройка – от изток
Fig. 36 – The northern annex, view from the east

Северната пристройка е с дължина 8.75 м и широчина 4.25 м (обр. 36). Западният
и източният зидове са с широчина по 0.75 м, а северният – 0.80 м. От тук следва, че
вътрешните размери на пристройката са 7.25 х 3.45 м. Западният зид е залепен на фуга
за северния зид на базилика № 2 А, докато северният му край е в конструктивна връзка
със северния зид на помещението. От източната ѝ стена е запазена съвсем малка част,
която достига 1.20 м и е пропаднала от слягането на пръстта в голяма по-ранна яма от
желязната епоха. Поради това не може да се установи дали източната стена е права, или
е имала апсида, подобно на северните пристройки на други базилики. Подовото ниво не
е запазено. Какво е било предназначението на тази пристройка е изключително трудно да
се определи от сегашния ѝ вид. Все пак липсата на подово покритие и писцина ни дават
основание да отхвърлим възможността пристройката да е била предназначена за баптистерий. За входа липсват данни.
След преустройството базилика 2 Б е получила доста усложнен план, на който точен аналог от достъпната ни литература липсва. Може би най-близко в планово отношение е трикорабната, едноапсидна базилика кв. „Ново село“ в Сливен, която има едностъпален синтрон, неразчленен нартекс и по-късни пристройки от север и юг, като
южната е по цялата дължина на кораба, а северната е по-къса и достига баптистерия,
разположен в североизточната част на комплекса. Изграждането на базиликата датира
към първата половина на V в., а пристройките – към VІ в. (Бацова-Костова Е. 1964:5254, обр. 7; Чанева-Дечевска Н. 1999:242-243, фиг. 58). С пристроени по-късно помещения
от юг е разполагала и базиликата от края на ІV в. край с. Барутин, Доспатско (Дамянов
Н. 1986:188-189). В края на ІV и началото на V в. е датирана базиликата край с. Бухово,
Софийско, която разполага с едно малко, квадратно в план помещение, пристроено в
източния край на южната стена на сградата (Иванова В. 1932/1934:295-314). Близка в
планово отношение е и базиликата до с. Црънча, Пазарджишко, която също има от юг
пристройка, по цялата дължина на кораба. Последната подобно на тази от базилика 2 Б е
също двуделна, макар че за разлика от нашата, източното помещение е по-голямо. Входът
е разположен в най-западната част на малкото помещение, от което се е влизало в нартекса и в източното помещение на пристройката. Базиликата е датирана в VІ в. с монети
на Юстиниан (Велков И. 1943 б:279-280, обр. 385). Въз основа на плановото решение, с
необичайно тесните странични кораби, непропорционално голямата апсида и широкия
нартекс Н. Чанева-Дечевска изказва предположение, че тази църква е била гробищна и
я датира в V в. (Чанева-Дечевска Н. 1999:276, Фиг. 84). С по-късна пристройка от юг е
и базиликата със синтрон в кв. „Галата“ във Варна. Тук обаче тя не се развива по цялата
дължина на сградата, а достига друга пристройка, която е синхронна с изграждането на
църквата. Според М. Мирчев изграждането на базиликата се отнася към V в., а разрушаването ѝ – към края на VІ в. (Мирчев М. 1953:27-28), докато Н. Чанева я отнася още към
ІV в. (Чанева-Дечевска Н. 1999:176-178, фиг. 5). В ІV в. е датиран и еднокорабният храм
във вила № 1 край Монтана, който има пристройки от север и юг, но дакато северната е
напълно подобна на тази от П. Градец, то южната е много къса и заема само източната
половина на сградата (Александров Г. 1983:64-65; Чанева-Дечевска Н. 1999:220-221, обр.
45). В първите десетилетия на V в. е датиран вторият строителен период на базилика
№ 1 в Кабиле, която е със синтрон, а от север са пристроени две помещения (Милчева
А. 1982:131, обр. 1). В първата половина на V в. датира и базиликата край с. Коматево,
Пловдивско, при която също се наблюдава пристройка от юг, но с много по-малки размери (Чанева-Дечевска Н.1999:254-255, фиг. 67). В средата на VІ в. в централната част
на Царевец, във Велико Търново е построен административно-религиозен комплекс, в
41

центъра на който е разположена трикорабна базилика с асиметричен план, очевидно продиктуван от терена. От север на базиликата са издигнати три, свързани едно с друго помещения (Долмова-Лукановска М. 2005:75, обр. 2).
С една пристройка от юг е и базиликата от късноантичния кастел „Венец“ край с.
Миокази, Кичевско в съседна Македония. Тази пристройка обаче без съмнение е била
баптистерий, за което свидетелства и запазената писцина. Паметникът датира от края на
V и началото на VІ в. (Спасовска-Димитриоска Г. 1989 а:43-44, сл. 2). С две пристройки от север и юг е и епископската базилика в Баргала. Южната е по-къса като започва
от запад наравно с фасадата на базиликата, а на изток достига до средата и завършва с
полукръгла апсида. Без съмнение тази пристройка, с голям и дълбок притвор от запад е
играела ролята на параклис. Северната пристройка е по цялата дължина на базиликата и
в източния край завършва с баптистерий с писцина, с пет стенна апсида отвън, а от запад
се развиват три помещения, свързани едно с друго с вътрешни входове. И двете постройки са издигнати през V в. към по-ранната базилика (Белдедовски З. 2005:260-263, План І).
С къса триделна пристройка от север е и епископската базилика в Стоби. Към южната ѝ
фасада е залепен баптистерий с неправилна форма. Ранната базилика датира в ІV в., а в
началото на V в. тя е била изоставена и върху основите ѝ е изградена базиликата на епископ Филип (Алексова Б. 1980:90-94, Сл. 2). С пристройки от север и юг е и базиликата в
Стоби. От северната ѝ страна е издигната постройка с три свързани едно с друго помещения, най-източното от които е баптистерий с писцина (Коцо Д. и др. 1961:70, План 1 а-б).
С две малки квадратни помещения, от север и юг, които излизат като продължение на
нартекса, е югозападната базилика в Царичин град (Hoddinott R. 1963:213-214, Fig. 144).
Със съвсем близък план е и базиликата „Мастикари“ на остров Кос. Тя е трикорабната,
едноапсидна със синтрон и разчленен нартекс. Храмът има пристройки от юг и север.
Южната пристройка е по цялата дължина на кораба и е триделна с вход от юг, в който се
е влизало в средното помещение, а оттам се е осъществявала връзката с останалите две
и с наоса. Северната пристройка е по-къса и разположена от изток. Тя е двуделна, като
в източното помещение е разположен баптистерият. Подът на пристройките и наоса на
базиликата са застлани с прекрасни полохромни мозайки (Αντουρακη Γ. 2003:202, Είk. 19).
Плановите особености на храмовия комплекс го отнасят към VІ в. С малки пристройки
от север и юг е и базиликата в Дольани, която датира към края на V и началото на VІ в.,
но северното помещение е баптистерий (Лилчиќ В. 2003:190, № 185). Накрая с една двуделна пристройка от север е и базилика А от Сийас на остров Крит, която датира в средата или втората половина на VІ в. (Sanders I. 1982:126-127, fig. 45; Στουφη−Πουληµενου
Ι. 1999:194, Είk. 70; Спремо-Петровиħ Н. 1971:38, № 17). С едно малко, косо пристроено
към южния кораб помещение е разполагала и базиликата в Петра (дн. с. Цихисдзири,
Кобулетски район в Аджария), която е изградена по Юстинианово време, т. е. в първата
половина и средата на VІ в. (Хрушкова Л. 2002:350-352, Рис. 139). С две пристроени галерии от юг и север е и Голямата базилика в Мангуп, която е датирана в широките хронологически граници от VІ до ХІІ в. (Кирилко В. 1997:92, рис. 22). С две странични постройки
от изток е и базиликата Орта Инсел (Новара) в Италия, която датира в края на V–началото
на VІ в. (Brogiolo G., E. Possenti. 2008:732-733, Abb. 15)
Колко време е просъществувала базилика 2 Б е много трудно да се каже, но във всеки случай в този си последен вид храмът е доживял до средата на V в., след което е бил
изоставен завинаги. Много вероятно е базиликата да е била разрушена по време на хунските нашествия през 441 или 447 г., какъвто е случаят с базилика 2 в близкото Караново,
но докато в последното хунските нашествия са маркирани от силно опожарен пласт, то в
42

Полски Градец такъв липсва, което донякъде затруднява прецизирането на датировката.
Във всеки случай при определяне на хронологията не трябва да се изпускат от внимание
и намерените 79 монети, най-късните от които се отнасят към Теодисиевата династия и
са сечени при управлението на Теодосий ІІ (402–450) и Валентиниан ІІІ (425–455). Това
обстоятелство ни дава и един сигурен terminus за датирането на базилика 2 Б, т. е. тя в никакъв случай не надхвърля средата на V в. След нейното изоставяне, и вероятно разрушаване, е възникнал западният некропол, който е бил използван в продължение на още не повече от 10–20 години, след което и той е бил изоставен завинаги (Борисов Б. 2008 а:54-61).

Некрополите
Топография и стратиграфия
Некрополите са разположени от изток, запад и север на базиликите. Стратиграфските
наблюдения, археологическата среда и разликата в гробните съоръжения ни дадоха основание преди време да изкажем предположението, че в случая става дума за два разновременни некропола (Борисов Б. 2006 а:107-115).
Първият се намира около източната фасада на базиликите и е съобразен с тях.
Гробовете в него са подредени в редици и са ориентирани запад-изток с различни отклонения (обр. 4). Гробните съоръжения са правоъгълни или слабо трапецовидни ями със
заоблени ъгли. При някои от тях има входни ями под прав ъгъл спрямо същинската камера. Всички гробове от този некропол са съобразени с базиликите, т. е. той е възникнал
след изграждането им и е използван синхронно с тях. Доказателство за това е и обстоятелството, че във вътрешността им не е открит нито един, по-ранен от изграждането им
гроб. Всички гробове от първия некропол са без каменни ограждения на повърхността.
Вторият некропол е разположен непосредствено на запад и североизток от базиликите. Всички гробове от този некропол, без изключение, имат наземна маркировка от
много големи камъни, които оформят елипсовидни ограждения на повърхността, а някои
от тях са старателно иззидани в горната част. Със същите ограждения са и гробовете от
северния некропол, който без никакво съмнение е синхронен със западния (Борисов Б
2009 а:44-45). Наблюденията показват, че гробовете са били ограждани по-късно от самото погребение, по всяка вероятност във връзка с поменалните обичаи. В резултат на
това се наблюдава известно отклонение на огражденията спрямо същинските гробни ями
(обр. 37). Гробовете от западния некропол затварят напълно подхода към входовете на
базилика № 2, което показва, че този некропол най-вероятно е бил използван след загиването и изоставянето на храма около средата на V в. и е бил използван в продължение на
не повече от 10–20 години.
По време на разкопките не е установен нито един случай на застъпване на по-ранен от по-късен гроб, което показва, че по всяка вероятност гробовете са имали някаква
нетрайна маркировка, която не е достигнала до нас. Че са имали маркировка подсказват
и гробовете от запад и север на базиликите, които са оградени с големи и много големи
камъни на повърхността на терена. Все пак обаче са установни, макар и съвсем единични
случаи на стратиграфски застъпвания. Точно такъв е примерът с гроб № 4, който е изграден във входната яма на по-ранния катакомбен гроб (обр. 64). Освен това при вторичния
гроб е изолзван един голям каменен блок с триъгълна форма, с който без съмнение е бил
43

затворен входа на катакомбата (обр. 41). Това обстоятелство е от изключителна важност,
както за определяне на абсолютната хронология на некрополите, така и на отделните
гробове в тях.
В източния некропол се забелязва известна планировка, която се доказва и от подреждането на гробове №№ 16, 23, 24, 25 и 30 в редица. Не е изключено това да са и
първите гробове от източния некропол, около които по-късно са били подреждани и покъсните. Пак в източния некропол се забелязва и втора редица от гробове, което отново
свидетелства за планираното подреждане на гробовете в него (обр. 4).
Същото важи и за западния некропол, където гробовете с каменни ограждения на
повърхността са също подредени в редица, но те са съобразени и със западната фасада на
вече разрушената базилика 2 Б.

Гробните съоръжения
При теренните проучвания са открити и проучени общо 37 гроба, от които 32 от източния некропол, а останалите 5 – от западния и северен, които се отличават с масивните
си наземни каменни ограждения.
Най-често срещаното гробно съоръжение е правоъгълната яма със заоблени ъгли, която се среща при 26 от всички 37 гроба – 70.27 % (табл. 1). На второ място се нареждат гробните ями със слабо изразена трапецовидна яма, по-широката страна на която е винаги на запад – 8 гроба – 21.62 %. Значително по-слабо застъпени са ямите с овална или елипсовидна
форма, която е регистрирана само при два гроба – 5.4 % (табл. 1). Съвсем слабо застъпени
са и катакомбните съоръжения, които са представени с една единствена катакомба – 2.7 %.
Табл. 1 – Разпределение на гробните съоръжения по форма
Table 1 – Distribution of the grave structures according to their shape

Форма на гробното съоръжение
Правоъгълна
Трапецевидна
Овална
Катакомба
Всичко

Брой
26
8
2
1
37

%
70.27
21.26
5.4
2.7
99.63

Размерите на гробните съоръжения са в пряка зависимост от възрастовата и ръстова характеристика на починалите, макар че не са рядко и случаите когато размерите на
ямите надвишават значително дължината на мъртвите. Достатъчно красноречив в това
отношение е гроб № 33, при който скелетът е с дължина 1.04 м, а гробната яма под
стъпалата – 1.65 м, за да достигне на античната повърхност значителните 2.40 м (обр.
1). Подобен е и случаят с гроб № 23, при който скелетът е дълъг 1.56 м, а гробната яма
достига дължина 2.08 м, а заедно с входната яма, разположена от изток – 3.52 м (обр. 54).
Същото се наблюдава и при гроб № 9, при който скелетът е с дължина 1.14 м, вътрешната
яма – 1.84, а външната – 2.20 м (обр. 46 а). Аналогична е ситуацията и при гробове №№
11 и 16. При първия скелетът е с дължина 0.94 м, вътрешната яма – 1.30 м, а външната
достига 1.46 м (обр. 47), при втория – размерите по съответните параметри са: 1.72 х 2.12
х 2.32 м (обр. 50).
44

1м

Обр. 37 – Гробове с отклонения на каменните ограждения от гробните ями
Fig. 37 – Graves with stone enclosures that deviate from the burial pits.

Най-малка е ямата на детския гроб № 29 – дължина 0.76 м широчина 0.36 х 0.34 м
(обр. 57 в), а най-голяма – на гроб № 31 – дължина 2.56 м и широчина 1.40 х 1.36 м (обр.
59). Останалите гробни съоръжения се вписват между размерите на посочените два гроба.
Най-плитко е вкопана ямата на гроб № 29 – само 0.10 м, мерени обаче от нивото на стерилния терен (обр. 57 в), а най-дълбоко – на гроб № 5 от западния некропол – 2 м (обр. 42).
В повечето случаи гробните ями имат стъпаловидни отстъпи. Най-често се срещат
ями с отстъпи по двете дълги страни, които са регистрирани при 12 гроба – 32.43 %. На
второ място се нареждат ямите, при които стъпала са оформени по четирите страни – 10
гроба – 27.03 %. С 13.51 % са представени гробните ями със стъпало само по едната,
обикновено дългата страна – 5 гроба. От всички проучени гробове само в 4 са регистрирани обикновени ями, без каквито и да е отстъпи – 10.81 %. Сравнително рядко се срещат
и гробовете със стъпаловидни отстъпи от трите страни – при 2 гроба – 5.41 %.
Размерите на стъпалата показват широки вариации при различните гробове. В повечето случаи те са на едно и също ниво, а широчината им варира от 0.10 до 0.20 м (гроб №
4), (обр. 41). Срещат се гробове, при които широчината на отстъпите е еднаква по цялата
им дължина. Такъв е случаят с гроб № 6, където двете стъпала по дългите стени са с широчина по 0.20 м (обр. 43 б). Много често обаче широчината на стъпалата дори и в едни и
същи гробове варира в доста широки граници. Прекрасна илюстрация за това е гроб № 7,
при който източното стъпало е с широчина 0.22 м, а западното достига до 0.76 м (обр. 44).
В доста широки граници са и вариациите при стъпалата на гроб № 20, където източното
стъпало е с широчина 0.12 м, западното – 0.18 м, за да достигне при северното – 0.55 м,
а при южното – 0.65 м (обр. 52 б). Подобен е и случаят с гроб № 10. При него широчината на северното стъпало се движи от 0.17 до 0.23 м, на южното – от 0.18 до 0.23 м, на
западното – 0.15 м, а най-тясно е източното – от 0.06 до 0.12 м (обр. 46 б). Аналогично е
и положението при гроб № 11, при който западното и източно стъпала са едва загатнати
и широчината им е само 0.05 м, при северното – варира от 0.12 до 0.23 м, а при южното –
от 0.12 до 16 м (обр. 47). Същата е и ситуацията при гроб № 16, при който стъпалата на
двете къси страни са съвсем тесни – по 0.10 м, на северното стъпало широчината варира
от 0.09 до 0.19, а на южното – от 0.10 – до 0.23 м (обр. 50). По всичко изглежда, че върху
стъпалата е лягало дървено покритие. В единични случаи вместо покритие от дъски или
талпи са използвани фрагментирани тухли или плочести камъни, което е регистрирано
при гробове №№ 7 (обр. 44) и 21 (обр. 53 а).
В този смисъл интерес представляват и няколко гроба, при които стъпалата са на
различни нива. Подобен е случаят с гроб № 34, където северното стъпало е на дълбочина
0.80 м, а южното – на 0.65 м (обр. 62). Различните нива на стъпалата поставя донякъде
под съмнение наличието на дървени покрития върху тях. При някои гробове дори едно и
също стъпало е оформено под наклон. Такъв е случаят с гроб № 31, при който източното
стъпало започва от север на дълбочина 0.20 м, а на юг достига до 0.39 м (обр. 59).
В редица гробове установените стъпала не минават по цялата дължина на стените.
Пак в гроб № 31 в североизточната част на ямата е оформено наклонено на изток стъпало,
което е с широчина 0.26 м, изтънява постепенно и завършва на 0.75 м от северозападния
ъгъл на гробното съоръжение (обр. 59). Същото се наблюдава и при гроб № 30, където
южното стъпало е съвсем тясно – 0.08 м, а на запад изтънява и завършва на 0.30 м от западната стена на ямата (обр. 58). Абсолютно същото наблюдение е регистрирано и при
гроб № 36, където източното стъпало изтънява и не достига до края на стената (обр. 63 б).
Освен стъпаловидните гробове с правоъгълна, трапецовидна, овална или елипсовидна форма в некропола е открит и един гроб със стреховидно покритие от две цели,
напукани тегули по дългите страни (гроб № 1). Късите страни са затворени с фрагмен46

тирани тегули, подпрени с по един плосък камък. Около гроба, на нивото на ямата са
подредени средни и големи ломени камъни, вероятно останки от надземно ограждане.
Гробната яма е с почти правоъгълна форма и заоблени ъгли. Тук липсват стъпаловидни
отстъпи, а двете дълги стени се спущат вертикално надолу, докато късите са наклонени
навън, спрямо дъното (обр. 38 а).
Към друг тип се отнася съоръжението на гроб № 32. При него ямата е с правоъгълна
форма със заоблени ъгли. На дълбочина 0.23 м са оформени стъпаловидни отстъпи от север и юг. В дълбочина под отстъпите е иззидана камера от две цели вертикално изправени
тухли от северната и южната страна, като от юг до цялата има още половин тухла. От
изток и запад липсва тухлено ограждение. На север и юг от вертикално изправените цели
са положени фрагменти от други фрагментирани тухли. Отгоре камерата е затворена от
една цяла тегула с и една квадратна тухла (обр. 60).
Последните два типа гробни съоръжения обаче са представени с единични случаи
и заемат по 2.7 %.
Стъпаловидните гробни ями са типични за погребалния обред на късните сармати, заедно с подбойните (нишовите) и квадратните ями с диагонално разположение на
скелетите. Подобни стъпаловидни ями са регистрирани в множество късносарматски
некрополи по долината на Дунав. Със стъпаловидни ями са гробове №№ 4-8, 11, 14,
16 в късносарматския некропол край с. Холмское, гробът от надгробната могила № 5 в
некропола край Главани, в Арцизски район на Одеска област, всички гробни ями от некропола край Дзинилор и гробът от надгробната могила край с. Каланчак в околностите
на Одеса (Гудкова Я., М. Фокеев. 1984:8-52, Рис. 21, 31, 7, 41, 4, 51, 5, 7, 19, 106, 113, 8, 11, 1611). С
двойностъпаловидна яма е и гроб № 42 от късносарматския некропол край с. Заветное в
Югозападен Крим (Гущина И. 1967:41, рис. 13). Двойностъпални ями затворени с каменни плочи на нивото на стъпалата са известни и от боспорския некропол край с. Заморское
(Корпусова В. 1973:28, рис. 1, І). Гробове с две стъпала по дългите стени са открити и в
късносарматските некрополи край Инкерман (Айбабин А. 1999:18, Рис. 54) и Дружное
(Мульд С. 1996:279-289, Рис. 74; Айбабин А. 1999:18, Рис. 53). С четири стъпала е ямата на
гроб № 55 от некропола край с. Суворово в Бахчисарайския район в Крим. При нея обаче
на нивото на стъпалата има покритие от пясъчникови плочи (Зайцев Ю, В. Мордвинцева.
2003:62, 131-3), подобно на тухленото покритие от гроб № 32. Четиристъпална е и ямата
на гроб № 21 от късносарматския некропол край с. Заморское в Източен Крим, която отново на нивото на стъпалата е затворена с каменни плочи (Корпусова В. 1973:28, рис. 1,
ІІ; Айбабин А. 1999:18, Рис. 57).
***
Всички гробове, разположени на запад и север от базиликите се отличават с наземните си ограждения от големи и много големи ломени камъни. Огражденията са с
елипсовидна или овална форма. Те се отличават с големите си размери, които понякога
значително надвишават размерите на гробната яма. Най-малко е ограждението при гроб
№ 2 – 2.88 х 1.44 м (обр. 38 б, 39). Каменното ограждение при гроб № 3 достига до 2.87 х
2.15 м (обр. 40), а при гроб № 5 – 2.92 х 1.91 м (обр. 42). Археологическите данни съвсем
сигурно показват, че огражденията са направени доста по-късно от самите погребения,
поради което в повечето от случаите те са леко отместени спрямо същинската гробна яма.
По всяка вероятност каменните ограждения са правени по време на постпогребалните
поменални обичаи. Прави впечатление обстоятелството, че при някои гробове (гроб №
5) камъните са просто старателно подредени (обр. 42), докато при други (№№ 2 и 3) са
47

много умело иззидани, като огромните камъни са споени с кал, а зидарията в дълбочина
достига от 0.35 (гроб № 3) до 0.40 м (гроб № 2), (обр. 38 б, 39 и 40).
Сред гробовете, разположени на север от базиликите е проучен и един катакомбен
гроб (обр. 64-65). Той има входна яма с кръгла форма, в която е открит по-късния, вторичен гроб – № 4. Под нивото на скелета му до дъното ямата е запълнена с големи и много
голени ломени камъни. Очевидно това е станало при полагането на мъртвеца от последния. По същото време е бил изваден и каменният блок с триъгълна форма и размери: 1 х
0.80 х 0.65 м, който е затварял входа на катакомбната камера. Под насипа от споменатите
камъни и сиво-черна пръст, на дъното на входната яма, в най-западната ѝ част е открит
цял стелет на жертвенно животно – прасенце на 3–4 месеца.
Катакомбната камера е с почти кръгла форма на основата с диаметри 2.75 х 2.72 м.
Във височина тя има куполовидна форма, която започва още от нивото на пода и достига
максималната си височина от 1.90 м при върха на купола. Връзката между входната яма
и катакомбата се е осъществявала през сводест вход с шир. 0.97 м и вис. 0.87 м. Подът на
катакомбата е вкопан спрямо този на входната яма на дълб. 0.25 м (обр. 64).
В насипа на катакомбната камера съвсем ясно личат прослойки от сиво-охрава
пръст, с варовикови включения и големи ломени камъни, концентрирани в източната и
част. В западната половина на профила личи съвсем ясно очертанието на малка могилка
от сиво-черна пръст, непосредственно върху пода, от където очевидно е започнало засипването на гробното съоръжение. Под могилката са намерении няколко животински кости,
очевидно останки от жертвенна храна (обр. 65 а).
На вис. 1.20 м от нивото на пода, в най-източната част на катакомбата е оформена
ниша, вкопана отчасти и извън очертанията ѝ, в която е бил положен мъртвецът. Нишата
е с дълж. 1.35 м, шир. при основата 0.48 м и вис. 0.62 м (обр. 65 б). Около кръста му е
намерена коланна тока с овални рамка и плочка и две кремъчета, очевидно неразделна
част от носеното окачено на основния колан огниво.
Типът на гробното съоръжение и инвентарът от катакомбния гроб насочват към
сармато-аланския погребален обред. Тук обаче трябва да се отбележи, че широко разпространените сред късните сармати и аланите катакомби и склепове имат входни ями
– дромоси с издължена правоъгълна форма, в които са оформени и стълби, докато в нашия случай е оформена кръгла входна яма. Не е изключено разбира се дромосът и стълбата в гроба край П. Градец, ако разбира се са съществували, да са били разрушени от
ямата на по-късния гроб № 4. Донякъде смущаваща е и формата на самата катакомба,
която е кръгла в основата, докато катакомбите и склеповете от Северното Черноморие,
Крим (Айбабин А. 1987:190, рис. 91; Айбабин А. 1999: 5-77; Веймарн Е, А. Айбабин.
1993) и Централното Предкавказие (Абрамова М. 1989:5-7, табл. І) са в повечето случаи
с квадратна или правоъгълна форма в основата. Срещат се и изключения разбира се,
при които формата на склеповете или катакомбите е кръгла в основата, макар че техният дял е незначителен. С подобни форми са склепове № 138 в Усть-Альма, № 1567
в Херсонес и №№ 377, 470, 675 в Скалистое (Веймарн Е, А. Айбабин. 1993). С кръгла
форма са и сарматските катакомби от І тип по класификацията на К. Смирнов, които се
срещат в Мечетсайския некропол в Северен Кавказ, макар че те датират твърде рано и
се отнасят още към V–І в. пр. Хр. Много по близки в хронологическо отношение са и
катакомбите, открити на р. Юц в околностите на Пятигорск и в некропола Палас-сърт
под Дербент, които се отнасят към ІV–V в. (Смирнов К. 1972:73-74, рис. 1). С почти
правилна кръгла форма е и катакомба № 111 от Верхне-Салтовския некропол ІV, която
обаче се отнася към доста по-късен период и се вписва в хронологическите граници
48

B1
N

1м

B
N

B
A

1м

Обр. 38 а – Гроб № 1
б – Гроб № 2
Fig. 38 a – Grave No. 1
b – Grave No. 2

a
б

1м

г
A

д
0

Обр. 39 – Гроб № 2
Fig. 39 – Grave No. 2

3 cм

А
N

B
B1

А1

1м

Обр. 40 – Гроб № 3
Fig. 40 – Grave No. 3

B
A

B1
B1

1м

3 cм

Обр. 41 – Гроб № 4
Fig. 41 – Grave No. 4

1м
- сиво-белезникава пръст

- сиво-пепелява пръст

- белезникава пръст

- камъни

- светлосива пръст

- керамика

- тъмносива пръст

Обр. 42 – Гроб № 5
Fig. 42 – Grave No. 5

N
A

1.5 cм

1м

A
B1

1м

3 cм

Обр. 43 a – Гроб № 5
б – Гроб № 6
Fig. 43 a – Grave No. 5
b – Grave No. 6

B
1м

Обр. 44 – Гроб № 7
Fig. 44 – Grave No. 7

A
A

1м

Обр. 45 – Гроб № 8
Fig. 45 – Grave No. 8

A1
3 cм

А1
А

1м

3 cм

1м

Обр. 46 a – Гроб № 9
б – Гроб № 10
Fig. 46 a – Grave No. 9
b – Grave No. 10

3 cм

Обр. 47 – Гроб № 11
Fig. 47 – Grave No. 11

1м

N
50 см

1м

Обр. 48 a – Гроб № 12
б – Гроб № 13
Fig. 48 a – Grave No. 12
b – Grave No. 13

1м

Обр. 49 a – Гроб № 14
б – Гроб № 15
Fig. 49 a – Grave No. 14
b – Grave No. 15

B1
A1

1м

Обр. 50 – Гроб № 16
Fig. 50 – Grave No. 16

3 см

1м

Обр. 51 a – Гроб № 17
б – Гроб № 18
Fig. 51 a – Grave No. 17
b – Grave No. 18

1м

N
0

1м

Обр. 52 a – Гроб № 19
б – Гроб № 20
Fig. 52 a – Grave No. 19
b – Grave No. 20

1м

3 cм

Обр. 53 a – Гроб № 21
б – Гроб № 22
Fig. 53 a – Grave No. 21
b – Grave No. 22

1м

3 см

Обр. 54 – Гроб № 23
Fig. 54 – Grave No. 23

B
A

3 cм

1м

Обр. 55 a – Гроб № 24
б – Гроб № 25
Fig. 55 a – Grave No. 24
б – Grave No. 25

3 cм

A
1м

B1
B1

A1
B

1м

Обр. 56 – Гроб № 26
Fig. 56 – Grave No. 26

B1
1м

А1

А1
0

50 см

Обр. 57 a – Гроб № 27
б – Гроб № 28
в – Гроб № 29
Fig. 57 a – Grave No. 27
б – Grave No. 28
в – Grave No. 29

1м

B
A

1м

Обр. 58 – Гроб № 30
Fig. 58 – Grave No. 30

1м

Обр. 59 – Гроб № 31
Fig. 59 – Grave No. 31

6 cм

1м

Обр. 60 – Гроб № 32
Fig. 60 – Grave No. 32

N
1м

B
B

B1
A

Обр. 61 – Гроб № 33
Fig. 61 – Grave No. 33

1м

B
A

1м

Обр. 62 – Гроб № 34
Fig. 62 – Grave No. 34

1м

а
N

Обр. 63 a – Гроб № 35
б – Гроб № 36
Fig. 63 a – Grave No. 35
б – Grave No. 36

A1
B1

B
N

B1
A
1м

3 cм

Обр. 64 – Гроб № 37
Fig. 64 – Grave No. 37

Обр. 65 – Гроб № 37
Fig. 65 – Grave No. 37

на салтово-маяцката култура, т. е. въз основа на типологическата ѝ принадлежност и
намерения гробен инвентар е датирана във втората половина на VІІІ – началото на
ІХ в. (Аксëнов В. 2011:10, Рис. 32). Тук обаче трябва да се посочи, че в безспорно сармато-аланските гробни съоръжения скелетите на погребаните се откриват обикновено
в основата на катакомбите, докато в гроба от П. Градец скелетът е открит на височина
1.20 м от пода, в специална ниша, вкопана извън стените на катакомбата. Всъщност
ниши на известна височина от пода присъстват и в склеповете от Скалистинския некропол. Подобни ниши, но с по-малка дълбочина се наблюдават в склепове №№ 375, 390,
414, 439 и 485 (Веймарн Е, А. Айбабин. 1993).
Същото се отнася и за скелета на жертвеното животно, положен във входната яма.
Известно е, че във входните ями на сармато-аланските гробове се откриват най-вече скелети или чучела на коне или овни, докато в катакомбния гроб от П. Градец е открито
прасенце, което животно е типично за уседнало, земеделско население.
В редица гробове са регистрирани строго специфични детайли, изразяващи се в
наличието на входни ями, подкопавания на стените, оформящи ниши или „подбои“. При
един гроб – № 8 е регистрирана входна стъпаловидна яма (обр. 45), а при друг – № 33 –
в западната половина на южната дълга страна са оформени две входни стъпала с обща
дължина 0.82 м (обр. 61).
Гробните ями с подбои (ниши) са отново типични за късносарматския погребален
обред. С „подбой“ е ямата в могила 11 на Втория Ногаевски некропол между станция
Нагаевска и хутора Весьолы в Котелниковски район на Волгоградска област, където е
погребана жена на около 45 г. (Мысков Е., И Сергацков. 1994:179, Рис. 1). С ниши са и
ямите на гроб № 3, край с. Холмское и могилният гроб от некропола на р. Дракуля, край
с. Мирное в делтата на Дунав (Гудкова Я., М. Фокеев. 1984:6-8, 50, Рис. 35, 152). С „под
бой“ е и ямата на гроб № 56 от споменатия некропол край Суворово в Крим (Зайцев Ю,
В. Мордвинцева. 2003:62-63, 141-3).
В някои гробове са установени подкопавания на стените и оформяне на ниши (под
бои). Такъв е случаят с гроб № 2, при който нишата обикаля ямата от всички страни
(обр. 39 в). Подбой е установен и в източния край на ямата на гроб № 34, където не е
изключено да е оформена катакомбна камера (обр. 62). Подбои на нивото на стъпалата
са установени и от двете дълги страни на гроб № 16, а от западния край на южната му
дълга страна е оформена полукръгла входна яма. Последната и гробната яма над стъпалата са запълнени с камъни (обр. 60). С подбойна гробна яма по западната дълга страна
е и известният сарматски гроб от с. Олонещ, на територията на Молдавия (Мелюкова А.
1962:195, Рис. 1; Рикман Э. 1974:54-59, Рис. 15).
Входна яма е оформена и пред източната къса страна на гроб № 23 (обр. 54).
Напречна стъпаловидна входна яма е вкопана и в източната част на южната дълга страна
на гроб № 30, дължината на която достига до 1.60 м (обр. 58).
В общи линии гробните съоръжения са ориентирани по посоките запад-изток, но
много често се наблюдават доста големи отклонения, които варират и широки граници
и по всяка вероятност се дължат на конкретните сезони, през които са извършвани отделните погребения. Без никакви отклонения, т. е. ориентирани точно запад-изток са три
гроба (№№ 12, 31 и 34), (обр. 48 а, 59, 62). Други два – №№ 11 (обр. 47) и 20 (обр. 52 б)
са с отклонение от 15 до 32о на северозапад при главата. Два гроба – №№ 2 и 6 са ориентирани точно югозапад-североизток (обр. 39 в, 43 б). При други пет отклонението е на
югоизток при главата и варира от 4 до 20о – гробове №№ 1 (обр. 38 а), 17 (обр. 51 а), 18
77

(обр. 51 б), 19 (обр. 52 а) и 21 (обр. 53 а). Най-много обаче са гробовете с отклонение на
югозапад – 17 гроба – №№ 3 (обр. 40), 4 (обр. 41), 7 (обр. 44), 10 (обр. 46 б), 13 (обр. 48
б), 15 (обр. 49 б), 16 (обр. 50), 22 (обр. 53 б), 23 (обр. 54), 24 (обр. 55 а), 25 (обр. 55 б), 27
(обр. 57 а), 28 (обр. 57 б), 29 (обр. 57 в), 30 (обр. 58), 32 (обр. 60) и 35 (обр. 63 а), което се
движи в широките граници от 10 до 35о.
***
Анализът на типовете гробни съоръжения открити в некрополите в м. „Селището“
със строго специфичните стъпаловидни ями, нишите (подбои), входните стъпала, катакомбния гроб, пък и още редица други характерни черти, свързани с начина на полагане
и гробния инвентар насочват към сармато-аланския погребален обред.

Начинът на погребване
Погребенията във всички гробове са извършени чрез трупополагане в изпънато положение по гръб. Скелетите са ориентирани с глави на запад и крака на изток и в общи
линии следват ориентацията на гробните ями. Без никакви отклонения от посоките са
само три гроба (№№ 12, 31 и 34). Други два гроба – №№ 2 и 6 са ориентирани точно
югозапад-североизток, т. е. при тях отклонението е най-голямо и достига 45о. Останалите
гробове са с по-малки отклонения. Най-много са гробовете с отклонение на югозапад –
17 гроба, което варира в широките граници от 10 до 35о. При други пет гроба отклонението е на югоизток при главата и варира от 4 до 20о, а при два гроба отклонението е от 15
до 32о на северозапад при главата.
В по-голямата част от гробовете мъртвите са били полагани с опънати покрай тялото ръце, което е регистрирано в 24 гроба, а в други 14 положението на ръцете не е установено, поради различни обстоятелства, но най-вече поради изтляването им, особено в
детските гробове. Само в гроб № 20 дясната ръка е леко свита в лакътя и китката ѝ лежи
върху таза, което положение може да се дължи и на слягането на пръстта в насипа на
гробната яма (обр. 52 б).
Във всички гробове с изключение на два са открити единични скелети. В гроб №
10 са открити два скелета – на жена, на около 20–25 г. и на дете в кърмаческа възраст.
Очевидно в гроба са били погребани майка с дете (обр. 46 б).
Още по-голям интерес представлява колективният гроб № 26 (обр. 56). При него
в сравнително неголяма яма с почти правоъгълна форма, със заоблени ъгли, са открити
четири скелета с ориентация запад-изток, с 10о отклонение на югозапад. Всички скелети
са с отрязани долни крайници, за да се съберат в набързо изкопаната при извънредни
обстоятелства малка гробна яма, чиито размери са: дължина 1.45 м, широчина на източната страна 1.04 м и на западната 1.07 м и дъбл. 0.70 м. Четирите възрастни индивида са
изключително гъсто разположени един до друг. Всички са принудително свити.
Скелет № 1 е разположен в най-северната част на гробното съоръжение. Главата му
е била силно извита и е почти на юг, а краката са също свити, като долната част на подбедрениците са отрязани, за да се съберат в общата яма. Костите на ръцете са под скелет № 2
и положението им не може да се определи.
Скелет № 2 е положен непосредствено на юг от първия. Черепът не е на анатомичното си място, а част от костите му са открити между костите на коленете на скелет № 1.
78

Скелетът е бил принудително извит. Костите на ръцете напълно липсват, а от тези на
долните крайници са запазени само бедрените кости.
Скелет № 3 е разположен непосредствено на юг от скелет № 2. От него е запазен
разрушеният череп, костите на гръбначния стълб, ребрата от дясната половина на гръдния кош, костите на таза и бедрата. И тук липсват костите на ръцете.
Скелет № 4 заема най-южната част на гробната яма. От него са запазени костите на
черепа, гръбначния стълб, таза и горната част на бедрата, почти до бедрената става.
Колективният гроб № 26 се различава рязко по погребалния си обред от всички
останали гробове в некрополите. Съвсем очевидно е, че ямата е била изкопана при извънредни обстоятелства, много набързо и с малки размери, поради което се е наложило
погребаните да бъдат разчленени. Всичко това отнася този гроб към т. нар. „нередовни“
гробове. Не е изключено погребаните в него да за загинали в битка, което е налагало незабавното им погребване в обща гробна яма.
Скелетите в повечето от гробовете са силно разрушени вероятно под въздействието на киселинните почви. Това е причина за лошата запазеност на костите, а в детските
гробове в кърмаческа възраст те са почти напълно изтлели. Това е установено в гробове
№№ 1, 2, детският скелет в двойния гроб № 10, 18, 19, 25, 27, 29, 32 и 36. В повечето от
тях са запазени отделни костици от черепа или по-едрите кости от горните или долните
крайници.
Лошо запазени са и скелетите в ранна детска и юношеска възраст – №№ 6, 7, 9, 11,
13 и 18. В повечето от тях са запазени части от черепите и бедрените кости. В гроб № 13
са запазени частично част от костите на черепа, дясната рамена кост, гръбначния стълб
и бедрените кости, а костите на лявата ръка липсват (обр. 48 б). Подобна е и ситуацията
при гроб № 18, където са открити само костите на черепа, част от гръдния кош, дясната
раменна кост, таза, бедрените кости и част от лявата подбедрена кост (обр. 51 б).
В гроб № 15, който принадлежи на възрастен индивид състоянието на скелета е много
лошо. Запазени са само костите на силно натрошения череп, разположен в западната част
на ямата, един прешлен от гръбначния стълб и седем начупени кости (обр. 49 б). Подобно е
състоянието на скелета в гроб № 17, където са открити само 4 силно натрошени кости (обр.
51 а). В гроб № 34 черепът е силно сплескан, а от скелета са запазени само масивните кости
на ръцете и краката. Костите на ребрата и таза са почти напълно изтлели (обр. 62).
Дори и в добре запазените скелети на възрастни индивиди, костите са доста напукани и начупени, което отново по всяка вероятност се дължи на силно киселинните почви в
района. Подобно е състоянието на костите в гробове №№ 4, 5, възрастния скелет в двойния гроб № 10, както и в гробове №№ 14, 20, 21, 22, 23, 24, 30, 31 и 35.
При проучването на гробовете от некрополите са установени и редица особености
в погребалния обред.
Във вторичния гроб № 4, вкопан във входната яма на катакомбния гроб, скелетът е
фланкиран от североизток с големия каменен блок, с който е бил затворен входът на катакомбата. Блокът е бил издялан по дългата му страна, за да се осигури място да полагане
на мъртвата във вторичния гроб (обр. 41).
В 10 гроба (№№ 6, 9, 11, 13, 18, 19, 22, 30, 33, 35) е установено вторично отваряне
най-вероятно във връзка с постпогребалните обреди, свързани с предпазване от вампирясване. Така гроб № 6 е бил отварян вторично, когато е разбъркан анатомичния ред на
костите. В резултат на това в югозападната четвърт на гробната яма са намерени кости от
ребра, част от лакътна кост е попаднала в централната част на гроба, а едната от бедрените кости – в североизточния ъгъл (обр. 43 б).
79

В гроб № 9 липсва дясната подлакътна кост. Костите на левия крак са изпънати,
а на десния – свити под прав ъгъл в коляното. Липсват и костите на дясното ходило
(обр. 46 а). Лявата лакътна кост, костите на китките на ръцете и ходилата липсват и в гроб
№ 11 (обр. 47).
В гроб № 13 липсват костите на лявата ръка (обр. 48 б). Подобни липси на кости
са установени и в гробове №№ 18 и 19, които вероятно са били отрязани и извадени във
връзка с обредите за предпазване от вампирясване (обр. 51 б, 52 а). Интересни данни във
тази връзка предоставя и гроб № 22. При него скелетът е сравнително добре запазен, но
костите на лявото рамо, част от ребрата и китката на лявата ръка не са на анатомичното
им място. Очевидно и този гроб е вторично отварян, когато костите са отрязани и поставени в най-западната част на ямата, зад черепа (обр. 53 б).
Костите на китката на лявата ръка и ходилата липсват и в гроб № 30, макар че там
скелетът е добре запазен (обр. 58).
Вторично отварян във връзка с обредите за предпазване от вампирясване е и гроб
№ 33 (обр. 61). За това свидетелстват както събраните на куп прешлени от гръбначния
стълб, които са открити в насипа, на 0.10 м над скелета, така и липсата на костите на
ходилата. В насипа на ямата са открити животински череп и кости, очевидно следи от
жертвена храна. Намерени са и фрагменти от глинени съдове, някои от които работени на
крачно грънчарско колело и със сива излъскана повърхност.
Без съмнение вторично е бил отварян и гроб № 35. При него липсват лицевите
кости на черепа, от лявата страна. Някои от костите на ребрата и пръстите на ръцете са
открити върху таза на неестественото им място. Няколко прешлена от гръбначния стълб
са поставени от двете страни на черепа (обр. 63 а).
Особености в погребалния обред са открити и в редица други гробове. Така в гроб
№ 8 в западната половина на ямата е установено струпване от средни и големи ломени камъни, с които очевидно мъртвецът е бил затиснат. На дъното на гробната яма, в източния
ѝ край са поставени три големи ломени камъка, които ограничават скелета от изток и найвероятно са затискали черга, в която е бил погребан мъртвият (обр. 45). Подобно затрупване на мъртвеца със средни и големи ломени камъни е открито и в гроб № 16 (обр. 50).
В черга, затисната отстрани с камъни вероятно е бил погребан и мъртвецът в гроб
№ 17, където по всички страни на открити средни по големина ломени камъни (обр. 51 а).
Може би към особеностите в погребалния обред трябва да се отнесе и поставянето като гробни дарове на глинени съдове, които или са бракувана продукция или са с
отчупени дръжки или части, т. е. при полагането си те са излезли от употреба и са били
използвани само във връзка с погребалния обред (обр. 59).
В източния некропол е открит и един символичен гроб – кенотаф (№ 28), в който в
малката яма с трапецовидна форма, с дължина 0.93, широчина 0.30 х 0.40 м и дълбочина
само 0.18 м не са открити никакви следи от кости (обр. 57 б).
Към особеностите в погребалния обред без съмнение се отнася и поставянето на подсипка от негасена вар на дъното на гробната яма, което е характерно за сармато-аланския
погребален обред. Такава подсипка е открита в гроб № 34, където са установени още редица особености в обреда – костите на долните крайници, под коленете са без анатомичен
порядък. Дясната подбедреница е косо разположена, спрямо анатомичното си място, а тези
на лявата са под наклон от изток на запад. Върху черепа е открито ребро от едро животно,
което по всяка вероятност е било сложено като жертвена храна. По цялата южна страна на
ямата е открита редица от големи ломени камъни, които ограждат скелета от юг и по всяка
вероятност отново са затискали черга, в която е бил обвит погребаният (обр. 62).
80

Без никакво съмнение с особеностите в погребалния обред трябва да се свърже и
изкуствената деформация на черепа, която отново е характерна за погребалния обред
на населението от сармато-аланския културен кръг. С подобна изкуствена деформация
са черепите в гробове №№ 2 (обр. 39) и 23 (обр. 54), който принадлежи на млада жена.
По антропологически данни този вид деформация е типична за сарматските племена и е
известна в антропологията като „сарматска деформация“.
За да приключим с особеностите в погребалния обред, установени в некрополите
покрай старохристиянските базилики, трябва да споменем и поставянето на цяло жертвено прасенце пред входа на катакомбата (гроб № 37), както и запълването на входната ѝ
яма с големи и много големи камъни, което е отново типична черта на сармато-аланския
погребален обред. Следи от жертвена храна са установени и в гроб № 33, където са намерени животински череп и кости (обр. 61). В гроб № 34 също е поставена месна жертвена
храна, където върху черепа е открито ребро от едро животно (обр. 62).

Гробният инвентар
От проучените всичко 37 гроба, инвентар е намерен в 14 от тях, т. е. гробовете с
инвентар са 37.84 %. Последният е представен основно от накити, елементи от костюма
и глинени съдове. Предмети от въоръжението напълно липсват.
Накитите са най-многобройни от гробния инвентар. Те се разделят условно на две
групи: накити за главата и шията и накити за ръцете. Първата група е представена от
обеци и мъниста от огърлици, а втората – от железни и бронзови пръстени и бронзови
гривни.

Накити за главата и шията
Обеците са най-често срещания накит, макар че са сравнително малобройни. По
време на проучванията са намерени общо 10 обеци, които произхождат от пет гроба –
№№ 2, 4, 11, 22 и 23. Те са доста еднообразни и при тях се различават само два типа.
Първият тип е представен от обеци от обикновен объл бронзов тел, свит в халка
с не съвсем правилна кръгла или елипсовидна форма (обр. 66 а-в). При една от обеците
краищата са изтънени. При същата в средата на кръжилото, от вътрешната страна излиза
нисък, заострен нагоре израстък (обр. 66 в). За съжаление какво е било точното му предназначение от сегашния му вид е невъзможно да се определи, но не е изключено на него
да е било нанизано мънисто, което би означавало, че обецата е била от друг тип. Би могло
да се допусне още, че обецата е била изработена от вторично използван заострен в двата
края тел, който е имал друго първично предназначение. Отговор на този въпрос за голямо
съжаление от сегашния вид на накита не може да се даде.
Обеците от най-обикновен объл бронзов тел са широко разпространени през античността, ранновизантийския период, а по-късно и през цялото Средновековие. Това се обуславя от елементарната технология на изработката им, която не изисква специални умения
и в повечето от случаите те са били изработвани от вторично използван, извит в халка тел.
Най-ранните представители на типа произхождат от гроб открит в надгробна могила 12 в
късносарматския Ногайски некропол ІІ в долината на Долен Дон. Авторите датират късносарматския комплекс във втората половина на ІІ и първата половина на ІІІ в. (Мыськов
Е., И. Сергацков. 1994:182-183, 187, Рис. 415). Почти по същото време – във втората поло81

вина или по-скоро към края на ІІ – първата половина на ІІІ в. датират и обеците от гробове
№№ 8 и 11 от късносарматския некропол край с. Холмское в долината на Долния Дунав
(Гудкова А., М. Фокеев. 1984:10-13, Рис. 45-6). Съвсем еднотипна обеца от най-обикновен
объл бронзов тел със слабо заострени и леко разминаващи се краища е намерена и в гроб
№ 50 на черняховския некропол в землището на същото с. Холмское, в стъпаловиден гроб,
който по всяка вероятност отново принадлежи на представител на късносарматското население. Въз основа на хронологията на намерените в некропола гробни дарове – гребени
от черняховски тип, намерените шест фибули с привързано краче и тънкостенна глинена
купа, авторите датират некропола към втората половина на ІV – началото на V в. (Гудкова
А., М. Фокеев. 1984:70, 84, Рис. 2312). Голям брой обеци от обикновен бронзов тел, с неправилна кръгла или елипсовидна форма са намерени в много гробове в аланския некропол
край с. Лучистое, в Югоизточен Крим – в гроб № 1 в склеп 6, гроб № 2 на склеп 10, гроб
№ 21 в склеп 18, гроб № 2 в склеп 35 (Айбабин А, Э. Хайрединова. 2008:75, 91, 98, табл.
121-2, 131-5, 343, 742, 995). Авторите ги обособяват заедно с други накити в четвърта група,
която датират в първата половина на V в. (Айбабин А, Э. Хайрединова. 2008:45-49, рис.
2611-13). Известен брой обеци от обикновен бронзов тел са намерени и в некропола край с.
Скалистое, който датира в доста широки хронологически граници – от ІV до ІХ в. и принадлежи на аланско население. В гробните комплекси на некропола през втората половина на VІ и първата половина на VІІ в. проникват редица германски елементи, свидетелстващи за смесването на аланското с готско население на Кримския полуостров (Веймарн
Е., А. Айбабин. 1993:107, 117, 118-119, Рис. 7718-19, 8511, 8817). Без съмнение на алани принадлежат и обикновените обеци от объл бронзов тел с изтънени краища от територията
на Северен Казказ. Изследвайки хронологията на аланските материали В. Ковалевская ги
отнася към Отдел 1, Тип 2. Тя обобщава всички известни дотогава мнения относно хронологическите граници на този тип обеци, които според нея се намират както в женски, така
и в мъжки гробове и посочва, че най-ранните от тях датират още към ІІ–ІІІ в., а най-късните достигат чак до ІХ–ХІІ в. и са намерени в Дардонския и Жако Каракентския некрополи
(Ковалевская В. 1995:150-155, рис. 64-5). Една обеца от същия тип е намерена и в гроб №
58 от некропола Мокрая Балка. Анализирайки средиземноморските елементи в женския
костюм от Северен Кавказ, А. Мастикова го датира въз основа на „тюрингските“ фибули
във втората половина на VІ в. (Мастыкова А. 1986:34, Рис. 32).
Вторият тип е представен от 7 обеци, които са изработени от сребърен или бронзов тел, към единият край от кръжилото, на който е припоен малък сребърен или бронзов
многостенник (полиедър), (обр. 66 г-к). На територията на България този тип се среща рядко и досега са известни сравнително малко екземпляри. Чифт бронзови обеци
са намерени в гроб № 11, чрез трупополагане в могила № 13 на некропола в Чаталка,
Старозагорско, който е датиран към ІV–V в. (Буюклиев Х. 1986:50, 96, табл. 32460). Една
напълно еднаква обеца е намерена при разкопки в Родопите (Миков В. 1942:29-30, обр. 7),
друга в късноантичния некропол в Плевен (Станчев С. и др. 1961:32-36, обр. 6), странно защо обаче същата обеца липсва в цялостната публикация на некропола (ТабаковаЦанова Г. 1981:102-184). По две обеци са намерени в кастела Ятрус (Gomolka-Fuchs G.
1982:153) и Големаново кале (Uenze S. 1992:163). Най-много – 4 обеци с малък полиедър са намерени при разкопките на ранновизантийския пласт в Перник (Любенова В.
1981:178-179, обр. 121). Една обеца с полиедър е намерена и при почистването на извора
„Св. Троица“ край Брацигово (Мушмов Н. 1929:328-330, обр. 191). Друга обеца с малък
полиедър произхожда от гроб № 6 в надгробна могила край Ивайловград, датиран в последната четвърт на ІІІ–ІV в. (Младенова Я. 1971:45, 50, обр. 6 д).
82

Обр. 66 – Обеци: а-в – Първи тип; г-к – Втори тип
Fig. 66 – Earrings: a-в – Type 1; г-к – Type 2

По въпроса за етническия произход на този специфичен тип обеци в научната
литература съществуват различни мнения. Някои изследователи ги свързват с аланите от Северен Кавказ, които ги пренесли в Европа след раздвижването им под натиска
на хуните (Horedt K. 1979:257), а други автори търсят произхода им в Карпатския басеин (Harhoiu R. 1997:62). Едни от най-ранните обеци с малък полиедър произхождат от
Керченските склепове в Боспор и датират в хунската епоха, т. е. в последната четвърт
на ІV и първата половина на V в. (Засецкая И. 1979:14, рис. 6). Със същата хронология
е една златна еднотипна обеца от богат гроб от хунската епоха, открит в околностите на
Танаис (Каменецкий И., В. Кропоткин. 1962:240, Рис. 11). Към ранните представители
на типа е отнесена и обецата от гроб № 48 на Бирския некропол в далечното Приуралие,
която заедно с целия комплекс е датирана не по-късно от ІV в. (Амброз А. 1980:40, Рис.
528). В полза на това мнение са и данните от разкопките на цяла поредица късносарматски
и алански некрополи както на територията на Украйна, така и на Северен Кавказ. Според
А. Айбабин обеците с малък полиедър се появяват на територията на Крим през първата
83

половина на V в. (Айбабин. А. 1999:262, табл. ХХІV12). Еднотипни обеци са намерени в
Херсонес (Якобсон А. 1959:279). В некропола Карши-Баир в Югозападен Крим, обеците с
малък полиедър са обичайна находка сред женските накити и са изработени от бронз или
долнокачествено сребро. Авторите С. Ушаков и А. Филипенко ги датират по аналогии
с еднотипни находки публикувани от А. Айбабин (Айбабин А. 1990:4–86), А. Айбабин
и Э. Хайрединова (Айбабин А., Хайрединова Э. 1996. 274–311) и А. Амброз (Амброз А.
1979) в границите от втората половина на V до третата четвърт на VІ в. (Ушаков С., А.
Филипенко. 2004:560, Рис. 410). Почти по същото време – втората половина на V–VІ в.
е датирана и една обеца от некропола край с. Скалистое (Айбабин А. 1979:24, Рис. 13;
Пиоро И. 1990:157:157, рис. 462-5). В края на VІ и първата половина на VІІ в. са датирани
обеците с малък многостенник от гроб № 1 в склеп 77, а тези с голям полиедър, с филигран и инкрустации, от гроб № 8 в склеп 102 – в първата половина на VІІ в. (Хайрединова
Э. 2002:38-43, Рис. 41-2, 72). В V–VІ в. са датирани и обеците от селските некрополи от
територията на Югозападен Крим, като тези с дребен многостенник са отнесени към V,
а тези с голям и инкрустации – към VІ–VІІ в. (Амброз А. 1995:31-65, Рис. 2). По-късно
датират златните обеци с едър многостенник с инкрустации на полускъпоценни камъни
и украсени с филигран, които произхождат от гробовете от долния хронологически хоризонт на некропола Суук-су на територията на Югозападен Крим, датиран във втората половина на VІ в. (Родинкова В. 1995:77, Рис. 21). Изследвайки етнокултурните особености
на населението от територията на Южен Крим на базата на женския костюм А. Фурасьов
обособява два състава на елементи на костюма, първият от които датира в началото на
VІІ в. Вторият той датира на базата на боспорския тип токи и го свързва с времето от края
на V до началото на VІІ в. И двата състава обаче са свързани с обеците с голям полиедър,
украсен с филигран и инкрустации. Въз основа на задълбочения анализ авторът стига до
извода, че на територията на Южен Крим през VІ – началото на VІІ в. въпросните обеци,
заедно с бронзовите лъчеви или сребърни двупластинчати фибули стават неразделна част
от женския източногермански костюм, което свидетелства за настъпващата „германизация“ на населението на Южен Крим (Фурьсьев А. 2009:211-216, 229-230, Рис. 5-6, 8-9).
Обеци от същия тип са намерени и в редица гробове в другия много известен некропол на
територията на Украйна – на р. Дюрсо – №№ 259, 298 306, 422 и 451, където са отнесени
в широките хронологически граници между края на ІV и началото на VІІ в. (Дмитриев А.
1982:103-104, Рис. 526, 629, 11, 121-2). Към същия период датира и една обеца, намерена в
гроб № 54 на Кримския некропол (Савченко Е. 1986:92, Рис. 42).
Значително по-широко, но и много по-дълго разпространение бележат същите обеци с 14 стенен многоъгълник на територията на Северен Кавказ, където типът се нарежда на второ място по разпространение сред обеците, от които заема 30 %. По данни
на В. Ковалевская на територията на Дагестан обеците с полиедър заемат 58.5 %, а в
Чечено-Ингушетия – 50.7 %. Относителният им дял намалява постепенно от изток на
запад и на териториите на Кабардино-Балкария и Северна Осетия намалява до 30 %,
в района на Кавказките минерални води спада до 10 %, а в Кобанските височини достига до незначителните 3.9 %. Една от най-ранните обеци произхожда от подмогилна катакомба край с. Алхан-Юрта, край гр. Грозни, която е датирана още към ІІІ–ІV в.
(Абрамова М. 1989:12-13, табл. ІІІ6). В хронологическо отношение най-ранни са обеците
от територията на Дагестан, където се появяват още през ІV–V в., но се срещат чак до
късното средновековие. В V в. е датирана обецата с малък полиедър от катакомба № 2 в
Северноосетинския Брутски безмогилен некрополол (Абрамова М. 1975:232, Рис. 710). В
Кисловодск и Кабардино-Балкария те се срещат в комплексите през VІ–VІІ в., в Чечено84

Ингушетия – през VІІ–ІХ, а в Осетия този тип обеци се срещат само през VІІІ–ІХ в.
Две обеци с полиедър произхождат и от катакомба А на некропола на селището Чми, в
Северна Осетия, която датира в VІІ в., макар че авторката изрично посочва, че само в
Кавказ този тип обеци се среща чак до VІІІ–ІХ в. (Хайнрих А. 1995:186, 192, Табл. І3-4).
В VII в. по всяка вероятност датират и обеците от гробове №№ 1, 10 а, 13, 24, 28-29, 36,
40, 81, 120 и 144 от Верхне Чирюртския некропол (Ковалевская В. 2005:143-144, Рис. 413,
4210, 432, 4622, 4718, 34, 4814, 6116, 6614, 6923), макар че някои автори го отнасят към V–VII в.
(Федоров Г. 1974:60-74), а други – чак към VІІ–ІХ в. (Кузнецов В. 1973:60-72).
По време на хунските нашествия обеците с полиедър проникват през Боспор на
запад и достигат територията на Панония (Ковалевская В. 1995:155, рис. 66-7).
Обеците от втори тип са значително по-широко разпространени на територията на
съседна Румъния, където са намерени в Сигхишоара, Клуж-Напоцъ „Кордош“ и Роман
(Horedt K. 1979:241-250). Други обеци с малък полиедър са намерени още в Медиаш
(Comşa M., D. Ignat. 1971:349-351, Abb. 11-2) и Братей (Bârzu L. 1986:91, 99). Напълно еднакви по тип обеци са намерени и в гробове №№ 10 и 11 на некропола Дялул Къръмидъри
в околностите на Ботошани, който датира в края на ІV и началото на V в. (Zaharia E., N.
Zaharia. 1975:216-219, Figs. 119, 123-4). Бронзови обеци с малък полиедър са намерени
още в Клуж-Напоцъ и Апахида, а златни с голям многостенник, с инкрустации и филигран – в Бузъу, Периам и Извин (Harhoiu R. 1997:160, 168, 178, 183-184, Taf. XXXIX 3-4,
XCI E, XCV A 5-6).
Обеците с полиедър се появяват в Дунавския басейн по време на хунските нашествия и по всяка вероятност са донесени от увлечените от хуните сармати и алани. Същите
не се срещат в късноримските комплекси от IV в. Подобни обеци липсват и сред паметниците на културата „Черняхово-Сантана де Мурещ“ (Horedt K. 1979:254). Обеците с малък
полиедър се появяват в Европа за първи път през последната четвърт на IV в., като преобладават най-вече на териториите на Трансилвания и Панония. Напълно подобни обеци
са намерени в гроб № 67 в некропола край Чаквар и в гроб № 13 – край Сабадбаттанят,
които датират в периода 376–476 г. (Шаламон А., Л. Баркоци. 1982:31-49, Рис. 667, 1013). В
първата половина на V в. датират чифт златни обеци с инкрустации на алмандини, намерени в случайно открит гроб в Тисальок (Kovrig I. 1951:113, tábla XLIII1-2). Към V в. се отнасят още два чифта златни обеци с едър полиедър, първият отново с инкрустирани ромбовидни алмандини от гроб № 5 в некропола в Хестхей-Фенекпуста (Эдрели И. 1982:66,
Рис 35-6), а вторият – с емайл от Регьоли, окръг Толна (Bona I. 1991:228, Abb. 100).
На Запад обеците с полиедър са сравнително по-слабо разпространени. Малко покъсно, по всяка вероятност в началото на V в. се появяват и обеците с масивен полиедър.
По същото време те се срещат и на територията на Италия (Bierbrauer V. 1991:541, Abb.
22). През първата половина и в средата на века те се разпространяват по долината на Тиса
и Средния Дунав, а от там, през втората половина на века, проникват още по на Запад,
където се срещат и през целия VI и първата половина на VІІ в. След тази дата те излизат
от употреба (Horedt K. 1979:257). На територията на Словения находките се отнасят към
V–VІ в. (Ciglenečki S. 2008:520, Abb. 2218-19). На територията на съседна Сърбия обеците
с малък полиедър са датирани в края на ІV – началото на VІІ в. (Јанковић Ђ. 1981:26, Т.
ХІІІ12). По всяка вероятност заедно с вестготите през първата трета на V в. обеците с малък полиедър достигат и до Северна Галия, за което свидетелстват находките от гроб №
1094 от некропола край Arcy-Saint-Restitue, гроб № 359 от некропола край Saint-Martinde-Fontenay и гроб № 140 от некропола в околностите на Nouvion-en-Ponthieu (Kazanski
M. et all. 2008:153, Fig. 82-3, 91-2). В края на VІ и през следващия VІІ в. обеците с полиедър
85

се срещат и на територията на провинция Реция Прима (Martin M. 2008:407, Abb. 11).
Към VІ–VІІ в. е датирана една обеца от околностите на Хайделберг (Marzolff P., U. Gross.
2008:143, Abb. 113).
Изследвайки елементите на германския костюм на юг от Дунав А. Станев анализира обеците с масивен, плътен полиедър от територията на днешна Сърбия, към които
включва е екземпляра от Перник. Той изтъква, че повечето от бронзовите обеци от този
тип се свързват с варварското присъствие, без да се ангажира с определена етническа
принадлежност. Странно защо обаче обеците са отнесени към германския костюм от
втората половина на V и първата половина на VІ в. (Станев А. 2012:250-251, обр. 91).
Приведените по-горе примери и наличието на този тип паметници сред исконно сарматоалански територии още през ІІІ–ІV в., какъвто е случаят с обеците от катакомбата край
с. Алхан-Юрта, край гр. Грозни, категорично показват, че произходът на този вид обеци
трябва да се свърже по-скоро със сармато-аланите, а не с германските племена. По-късно
през VІ и първата половина на VІІ в. сред чисто аланските гробни комплекси започва масово навлизане на германски по произход фибули. По всяка вероятност успоредно с това
сред германските гробни комплекси под влиянието на модата са проникнали и алански
паметници.
Огърлици. При проучването на некрополите са намерени 5 огърлици, които произхождат от гробове №№ 2, 4, 9, 11 и 23.
Огърлицата от гроб № 4 е съставена от дребни мъниста, изработени от кост или
нетраен материал, с цилиндрична форма. В състава на наниза са включени и едно сферично стъклено и 5 сребърни мъниста с биконична форма. Последните са изработени от
две, припоени една за друга части с конусовидна форма. Мънистата завършват от двете
страни на биконичното тяло с къси цилиндрични пръстенчета. По всяка вероятност отделните части са били изчуквани на ещек от съвсем тънък сребърен лист, поради което са
много крехки и при съприкосновение лесно се разпадат (обр. 67 а, цв. прил. І а).
От пет подобни сребърни и девет златни мъниста е съставена огърлицата от гроб
№ 2. Разликата между двата вида биконични мъниста се състои в това, че златните са с
по-малки размери и точно по средата имат ясно изразена цилиндрична част (обр. 67 б,
цв. прил. І б). Само от златни мъниста с биконична форма е съставен нанизът на една
огърлица от околностите на Враца, която е датирана в средата на ІІІ в. (Ruseva-Slokoska
L. 1991:145, сat. № 112). Напълно еднакви златни мъниста влизат и в наниза на огърлица,
намерена в гроб № 53 на късноантичния некропол в м. „Стражата“ край Плевен, който е
датиран в първата половина на ІV–V в. Златните кухи мъниста влизат в състава на огърлица заедно със стъклени с призматична форма със зелен цвят. Краищата на огърлицата
са закопчавани със специална сребърна закопчалка (Табакова-Цанова Г. 1981:157-158,
обр. 13 б). Авторката привежда редица аналогии на кухите златни мъниста от нанизите
на огърлици от Хисаря, Пауталия, Ивайловград и Николаево. Последната обаче включва
в състава си 32 златни мъниста с форма на десетстенници (додекаедри), а не кухи биконични мъниста (Филов Б. 1914:6, табл. ІІІ3). Следователно посочените паралели с мънистата от огърлицата от Николаевското съкровище, датирано с монети в средата на ІІІ в. не
съответстват по никакъв начин на тези от Плевен и П. Градец.
По принцип кухите сребърни и златни мъниста с биконична форма се срещат изключително рядко, макар че мънистата от огърлици са една от най-често срещащите се
находки в гробните комплекси от сармато-аланския културен кръг.
Едно кухо златно мънисто с биконична форма е намерено и в гробна камера 2 на
катакомба № 122 в сармато-аланския некропол Клин-Яр ІІІ, в околностите на Кисловодск
86

Обр. 67 – Огърлици: а – От гроб № 4; б – От гроб № 2; в – От гроб № 9; г – От гроб № 11
Fig. 67 – Necklaces: a – from Grave No.4; б – from Grave No. 2; в – from Grave No. 9; г – from Grave No. 11

в Ставрополския район, в центъра на Северното Предкавказие. Друго кухо биконично
златно мънисто е влизало в състава на огърлица, заедно с още стотици бисерни мъниста
с цилиндрична, лещовидна и дисковидна форма със жълт и син цвят и две едри мъниста
от синьо стъкло с инкрустирани „очички“. Гробният комплекс е датиран в периода ІІ –
първата половина на ІІІ в. (Флёров В. 2007:50-51, 69, Рис. 378-19, 5924).
Следващата огърлица произхожда от гроб № 9 и се състои от 6 едри стъклени мъниста (обр. 67 в, цв. прил. І г). Три от тях са с пресечено-конусовидна форма и са изработени от черно стъкло. При първите две по повърхността са инкрустирани дебели стъклени вълнообразни нишки от синьо-охраво или синьо-зелено стъкло. При третото мънисто
са инкрустирани тънки, дъговидно извити и свързани в краищата нишки от сиво-бяло
стъкло. От останалите три мъниста, две са с бъчвовидна форма, едното от тъмносиньо
полупрозрачно, а второто от черно непрозрачно стъкло. И двете са украсени с инкрустирани дебели вълнообразни нишки от бяло и светлосиньо стъкло. Последното мънисто
е със сферична форма от черно стъкло и е украсено с инкрустирани „очички“ с охравожълт цвят.
Едрите стъклени мъниста и инкрустирани разноцветни стъклени нишки са широко разпространени сред сармато-аланските гробни комплекси. Сравнително по-рядко се
срещат мънистата с инкрустирани дебели вълнообразни или зигзагообразни разноцветни
нишки. Мънистата с пресечено-конусовидна форма от огърлицата от гроб № 9 намират най-точен паралел в едно мънисто от некропола Нейзац в Централен Крим, което е
част от наниз с голям брой мъниста, намерен в нишов гроб от първата половина на ІІІ в.
(Стоянова А. 2004:283-284, табл. ІV6). Със сравнително ранна датировка – І–ІІІ в. е и
една огърлица, в състава на която влиза едно мънисто с инкрустирана вълнообразна нишка, намерена в разрушена катакомба на известния Подкумски некропол в Северен Кавказ,
който отново принадлежи на население от сармато-аланския културен кръг (Абрамова М.
1987:3, Рис. 322). Най-много мъниста с вълнообразна инкрустирана разноцветна нишка
(34 бр.) влизат в състава на една огърлица от гроб № 7 в некропола край с. Заморское, на
брега на Азовско море, който датира на границата между ІІ и ІІІ в. (Корпусова В. 1973:42,
Рис. 138). Едно мънисто с напълно еднаква украса е влизало в наниза на огърлица, намерена в склеп № 31 на некропола на Пентикапей, който се отнася към тип ІІ и датира в
последната четвърт на ІV и първата половина на V в. (Лысенко А., В. Юрочкин. 2004:129,
Рис. 2519). В началото на V в. датират четири мъниста, които очевидно са влизали в наниз
на огърлица, намерена в гроб, открит в кула 2 на късноантичната крепост край с. Войвода,
Шуменско (Милчев А. С. Дамянов. 1984:76-77, обр. 50). Напълно подобно мънисто е влизало в състава на огърлица от най-ранния пласт на склеп № 6 във възникналия в края
на ІV в. алански некропол край с. Лучистое. Склепът обаче датира от значително по-късен период – втората половина на VІІ до началото на Х в. (Айбабин А., Э. Хайрединова.
2008:77, табл. 1319, табл. 18330). Очевидно като накит мънистата са се разпространявали и
носели под диктата на модата, което обуславя и широкия ареал на разпространението им.
Към втората половина на ІV и началото на V в. датират инкрустираните с вълнообразна
разноцветна нишка мъниста от гробове №№ 123 и 157 от некропола край Михълъшени,
окръг Ботошани, на територията на съседна Румъния. Некрополът се отнася към културата Черняхово-Сантана де Мурещ (Şоvan O. 2009:47-48, 57-58, Pl. 6825, 8715, 19). Пак
под влиянието на модата инкрустираните мъниста достигат в разпространението си до
Западна Европа. Еднотипни мъниста са известни и от разкопките в Коринт, където са датирани в късноримския и ранновизантийски период (Davidson G. 1952:293, Pl. 12124512452). Напълно еднотипни мъниста са известни от околностите на Баден-Вюртемберг,
88

където произхождат от комплекс, датиран с монети на Теодосий І (379–395) в края на ІV
и началото на V в. (Quast D. 2008:288, Abb. 228-11). Мъниста с инкрустирани разноцветни
вълнообразни или зигзагообразни нишки влизат и в състава на една огърлица от некропола край с. Пейчиново, Русенско, който датира почти по същото време (Димова В. 1966:22,
обр. 62). От края на ІV до средата на V в. са датирани инкрустираните със зигзаговидни
стъклени нишки маниста от Шварцвалдранд (Steuer H., M. Hoeper. 2008:224, Abb. 11).
Сравнително рядко се срещат и мънистата с инкрустирани изящни тънки, дъговидно извити и свързани в краищата нишки. Едно напълно подобно мънисто е намерено в
късноантичния некропол в м. „Стражата“ край Плевен, който датира в първата половина
на ІV–V в. (Табакова-Цанова Г. 1981:156, обр. 12). Други три напълно еднакви по украса
мъниста са намерени и в некропола Нейзац. Според орнамента А. Стоянова ги обособява
във вид V – фестонообразни орнаменти, група І – бъчвообразни мъниста и въз основа
на археологическата среда и паралели ги датира в периода от края на ІІ до края на ІV в.
(Стоянова А. 2004:283, табл. ІV3-5). Съвсем еднакво мънисто е намерено и в некропола
Ботошани – Дялул Къръмидъри в съседна Румъния, който датира в ІV–V в. (Zaharia E., N.
Zaharia. 1975:221, fig. 128). Подобни по украса мъниста от червено стъкло с бели инкрустирани нишки са намерени и в пласт 1 на склеп № 10 в некропола край с. Лучистое на
територията на Крим. Те обаче датират твърде късно – на границата между VІІ и VІІІ в.
(Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008:71, табл. 3317, табл. 18321-22, 24). Едно мънисто със същата украса, със слабо изразена пресечено конусовидна форма е намерено и в гроб №
40 на Верхнечирюртския некропол, който датира в VІІ в. (Ковалевская В. 2005:143, Рис.
5026). Напълно еднакво мънисто е намерено и в Коринт. За съжаление авторката го датира в твърде широките граници от ІІІ – чак до ХІІ в. (Davidson G. 1952:294, Pl. 1222481).
Приведените аналогии, съвсем ясно показват, че този тип стъклени мъниста имат много
дълга хронология – от ІІ до ХІІ в. Следователно те не могат да бъдат използвани като
датиращ материал.
Значително по-широко разпространени са едрите стъклени мъниста с инкрустирани „очички“. Едно подобно е намерено при разкопките на късноантичния некропол в м.
„Стражата“ край Плевен (Табакова-Цанова Г. 1981:156, обр. 12). Напълно еднакви мъниста са включени и в наниза на една огърлица от некропола край Пейчиново, Русенско,
който е датиран с голямо количество монети и се отнася към втората половина на ІV в.
(Димова В. 1966:22, обр. 62). Известно количество мъниста от този тип са намерени в некропола Нейзац, които А. Стоянова отнася към вид ІІ – мъниста с „очи“, ІІ група – бъчвовидни мъниста, типове 3 и 4 (Стоянова А. 2004:279-280, табл. ІІІ 25-26). Стъклени мъниста с инкрустирани „очички“ са намерени и в състава на редица огърлици от аланския
некропол на р. Подкумок в околностите на Кисловодск, в Северен Кавказ. Две мъниста
с „очички“ влизат в състава на огърлицата от гроб № 3, а по едно е включено в нанизите от гробове № 1 и 13 (Абрамова М. 1987:8, 15, 35, Рис. 610, 915-16, 2121). Подкумският
некропол датира в периода І–ІІІ в., т. е. той предхожда периода на Великото преселение
на народите, когато започват грандиозните движения на огромни човешки маси, довели
в края на краищата до нов икономически и политически ред в Европа. Точно по време
на Великото преселение започва и преселението на население от сармато-алански произход, част от което се заселва и на територията на днешна България. Мъниста с очички
от червено, тъмносиньо полупрозрачно и жълто стъкло са намерени и в редица гробни комплекси от некропола край с. Лучистое, което се намира в планинската част на
Кримския полуостров. Някои от тях са случайни находки, а други произхождат от комплекси от границата между VІІ и VІІІ в. (Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008:71, табл. 3317,
89

табл. 1839-13). Мънистата с „очички“ имат сравнително дълга хронология, както свидетелстват находките от Фанагория (Алексеева Е. 1975:64, тип 51) и късноскитският некропол край с. Заветное, който датира още в І–ІІ в. (Богданова Н. 1989:44-45). Едно бисерно
мънисто с „очички“ е намерено и сред наниза на огърлица от катакомба № 4 на аланския
Конхутовски некропол 2, край Кисловодск (Коробов Д, А. Кадиева. 2010:79, Рис. 817).
Стъклени мъниста с „очички“ са намерени и в състава на огърлици от некропола КичМалка І, отново в околностите на Кисловодск, който датира на границата между VІІ–VІІІ
и през първата половина на VІІІ в. (Коробов Д. 2010:58, Рис. 716-18). Стъклените мъниста с „очички“ се срещат и още по-късно, сред гробните комплекси на салтово-маяцката култура, за което свидетелстват находките от Болше-Тарханския и Болше-Тиганския
некрополи (Валиулина С. 1996:134-135, Рис. 141-53). Следователно и те имат много дълга
хронология – от І до VІІІ в. и не са точно датиращ материал.
За да завършим със стъклените мъниста с инкрустирани очички трябва да отбележим изрично, че докато мънистата от Северното Черноморие, Крим и Северен Кавказ
са изработени от червено, тъмносиньо или жълто непрозрачно стъкло и „очичките“ са
инкрустирани и релефни, а в основата им околовръст минава разноцветна инкрустирана
нишка, то това от наниза на огърлицата от гроб № 9 от П. Градец е очертано от широка
жълта инкрустирана нишка, а самото „око“ е с цвета на основата, т. е. – черен и не се издава над нея. Това обстоятелство без никакво съмнение показва, че мънистата от посочените
Източноевропейски територии и това от България имат различен произход. И докато тези
от Крим, а вероятно и от Северен Кавказ, са внасяни от стъкларските центрове в Боспор,
то тези от територията на Балканите по всяка вероятност са византийски по произход.
Единствено изключение от северноказказките находки са мънистата от Верхнечирюртския
некропол I, при които „очичките“ са очертани с разноцветна нишка, както и нашите от П.
Градец (Ковалевская В. 2005:143, Рис. 4636, 5421, 4728, 6514, 6626, 6732, 6912).
Четвъртата огърлица произхожда от гроб № 11 и се състои от едно едро мънисто
с овална форма, от тъмносиньо полупрозрачно стъкло, без допълнителна украса, едно
двуделно, прищипнато по средата мънисто от същото по цвят стъкло, една 6-стенна в
напречно сечение тръбичка от син минерал, най-вероятно лазулит, а останалите мъниста
представляват спираловидно навита съвсем тънка стъклена нишка, която оформя от вътрешната страна отвор за нанизване. Последните са изработени от същото тъмносиньо
полупрозрачно стъкло. Последното мънисто е от същия тип, но е навито от синьо-зелено
(електрикаво) на цвят стъкло (обр. 67 г, цв. прил. І в).
Едрите гладки овални мъниста от едноцветно стъкло (без допълнителна украса) се срещат рядко сред нанизите на огърлиците от периода на Великото преселение
на народите. Напълно еднакви по форма и цвят мъниста са намерени в некропола в м.
„Стражата“ край Плевен (Табакова-Цанова Г. 1981:156, обр. 12). Гладки, едноцветни мъниста са намерени и сред инвентара на някои гробове от Подкумския алански катакомбен
некропол от І–ІІІ в. (Абрамова М. 1987:42-43, Рис. 259-10). Същите гладки, едноцветни
мъниста се срещат рядко и в комплексите от Северното Черноморие, Крим и Северен
Кавказ. В некропола Нейзак (І–ІІІ в.), от където произхождат 15 413 мъниста овалните едноцветни мъниста са отнесени към група І – сферични мъниста, вариант б. Към
него принадлежат 96 екземпляра, което съставлява 0.62 % (Стоянова А. 2004:264, табл.
І8). Подобни гладки, едноцветни мъниста липсват и в по-късните некрополи Скалистое
(Веймарн Е., А. Айбабин. 1993) и Лучистое (Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008) в Крим и
Болше-Тарханския и Болше-Тиганския некрополи на територията на Волжска България
(Валиулина С. 1996:134-147, Рис. 1).
90

Сравнително по-широко разпространени са мънистата-припнати тръбички, които се изработват посредством стъклодувна тръба. Дву и трисъставни мъниста от този
тип са известни от некропола в м. „Стражата“(Табакова-Цанова Г. 1981:156, обр. 12).
Стъклени мъниста от същия тип са намерени и в състава на огърлицата от могилен гроб
от Асеновградско, в чийто наниз влизат овални и цилиндрични мъниста от синьо и зелено
стъкло. Гробът е датиран с монети на Констанций ІІ (337–350) и Грациан (367–383) в края
на ІV и началото на V в. (Морева Р., П. Ангелова. 1968:35, обр. 3). Мъниста-прищипнати
тръбички са включени и състава на една огърлица от некропола край с. Пейчиново,
Русенско (Димова В. 1966:13, обр. 61). Той е датиран с голям брой монети от ІV в., найкъсните от които се отнасят към управлението на Констанций ІІ (324–361). Дву, три и четири съставни прищипнати тръбички се срещат и сред мънистата от една огърлица от гроб
№ 6, открит в римския некропол в Сливен. Мънистата са в съчетание с черни мъниста с
овална форма, сини и зелени цилиндрични и мъниста с инкрустирана дебела вълнообразна бяла стъклена нишка. В гробовете от некропола са намерени монети на Антонин Пий
(138–161), Септимий Север (195–211) и Елагабъл (218–222). Въз основа на намерените
материали и монети авторката отнася некропола към ІІ–ІV в. (Бацова-Костова Е. 1970:28,
32, обр. 13). Със сравнително ранна хронология са и мънистата от гробове №№ 19-21,
от Подкумския некропол, който се отнасят към втория период и датират във ІІ – първата
половина на ІІІ в. (Абрамова М. 1987:48-50, Рис. 26). Към ІІ – първата половина на ІІІ в.
датират катакомби №№ 34-35 и 47 от некропола Клин-Яр ІІІ, където са намерени огърлици, сред нанизите на които се срещат и дву и триставно прищипнати тръбички (Флёров
В. 2007:34-39, 50, Рис. 189-10, 378). Мъниста – прищипнати тръбички са известни и от една
огърлица от некропола край с. Заморское, на брега на Азовско море, който датира към ІІІ–
ІV в. (Корпусова В. 1973:42, Рис. 135). Дребни едно, дву, три и четири съставни мъниста с
метално покритие са намерени и в некропола Нейзак, където са отнесени към стъклените
мъниста с метално покритие – тип І. Мънистата от този тип обаче се срещат в единични екземпляри дори и в нанизите с много мъниста (Стоянова А. 2004:286, табл. ІІ40-42).
Триставно прищипнати стъклени мъниста са намерени и в гроб № 52 в некропола край с.
Суворово, Бахчисарайски район на Крим, който се свързва със сармато-аланско население
(Зайцев Ю., В. Мордвинцева. 2003:59, Рис. 53 в). Стъклени двуставно прищипнати тръбички са известни от огърлиците от територията на Западна Европа, където са датирани
най-общо в ІV–V в. (Theune C. 2006:563, Abb. 410), т. е. отново в хунската епоха – последната четвърт на ІV – първата половина на V в. Напълно подобни дву, три и четириставни
мъниста – прищипнати тръбички са намерени и в гробове 1 в склеп 41 и гроб 3 във втория
пласт на склеп 38 в некропола край с. Лучистое. Въз основа на гробния инвентар първият
комплекс е датиран в първата половина на V в., а вторият – към втората половина на VІІ в.
(Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008). Към VІІ в. датират и мънистата-прищипнати тръбички от гробове №№ 28 а, 40, 56 в, 63 и 96 от некропола Чирюрт І в Кавказ (Ковалевская
В. 2005:143, Рис. 4714, 5014, 5524, 5930, 6314). Прави силно впечатление обаче фактът, че в
състава на огърлиците влиза не повече от едно, единствено мънисто от този тип. Същите
дву, три и четириставно прищипнати тръбички със сребърно или златно покритие се срещат и сред нанизите на огърлиците от меровингският некропол край Дунум, който датира
в VІІІ–ІХ в. (Theune C. 2008:247, Abb. 13 a UF3, 13 b, UF_G, UF_S). Следователно и този
тип мъниста имат доста дълга хронология. Красноречиво доказателство за това са и резултатите от разкопките на голям брой некрополи на територията на България, датиращи
от периода на византийското владичество в българските земи (ХІ–ХІІ в.). В гробните комплекси на много от тях са намерени огърлици от по няколко стотин до над 10 000 дребни
91

мъниста, сред които се срещат и едно, дву и триставно прищипнати тръбички със сребристо или златисто покритие. Нанизите от този тип се срещат в некрополите до средата на
ХІІ в. (Borisov В. 1989:266, Fig. 300-304; Шейлева Г. 1995:251, обр. 24). В потвърждение на
това са и данните от изследването на мънистата от територията на Унгария, където едно,
дву и триставно прищипнатите тръбички със златисто покритие се срещат от началото на
VІ до средата на VІІІ в. (Pásztor А. 2008:310-319, Abb. 2).
Не по-малко разпространени са и мънистата от едноцветно стъкло с форма на шестстенна тръбичка. Две подобни мъниста с шестстенно напречно сечение са известни от
състава на една огърлица от некропола в м. „Стражата“ (Табакова-Цанова Г. 1981:156,
обр. 12). Най-ранните находки на шестстенни мъниста от синьо стъкло, лазулит или сердоликс датират от Подкумския некропол (гроб № 21) и се отнасят към – І–ІІІ в. (Абрамова
М. 1987:49-50, Рис. 2649). 12 мъниста, отново от синьо стъкло, както и това от огърлицата от гроб № 11 са намерени и в състава на една огърлица от гроб № 6 от некропола
в Бургас, който е датиран с монети на Лициний (308–342) и Констанций ІІ (337–361) в
периода от началото до третата четвърт на ІV в. (Лазаров М. 1967:50-51, обр. 6). Мъниста
от сердоликс, с шестстенно напречно сечение са намерени и в състава на огърлица от с.
Заморское, датирана в ІІІ–ІV в. (Корпусова В. 1973:42, Рис. 134). Шестстенните мъниста
от некропола Нейзац, А. Стоянова отнася към група VІ – Призматични мъниста, сред
която различава шест типа и ги датира към втората половина на ІІІ–ІV в. (Стоянова А.
2004:271, табл. І40-42). Към същия период се отнася и некрополът край Пятра Фрекъцей, в
Румъния, където в гроб № 228 са намерени два наниза, в по-малкия от които преобладават шестстенните издължени тръбички. П. Аурелиан определя този тъп мъниста като сарматски (Аурелиан П. 1962:248, Рис. 12). През хунската епоха разпространението им достига и до Западна Европа, за което свидетелстват находките от некропола Krefeld-Gellep
(Theune C. 2006:562, Abb. 47). Към VІІ в. се отнасят и шестстенните тръбички от някои
гробове във Верхнечирюртския некропол І (Ковалевская В. 2005:143, Рис. 5040, 5337, 591128,). Мънистата от този тип също бележат дълга хронология, за което свидетелстват находките от катакомба 18 от Тарския некропол, който датира чак в VІІ–ІХ в. (Кантемиров
Э., З. Дзаттиаты. 1995:263, Табл. ХХ1)
Последният вид мъниста от състава на огърлицата от гроб № 11 представляват тръбички от спираловидно навита тънка стъклена нишка от тъмносиньо или синьо-зелено
полупрозрачно стъкло. Спираловидно навитите мъниста се срещат сравнително рядко
сред гробните комплекси на територията на България. Значително по-често те влизат в
състава на огърлиците от некрополите от сармато-аланския културен кръг. Най-ранните
находки отново са от Подкумския некропол (гроб № 17), който датира към втората половина на ІІ–ІІІ в. (Абрамова М. 1987:42, Рис. 2429). Този тип мъниста от спираловидно
навита стъклена нишка се срещат и в огърлиците от некропола Нейзац, където са отнесени към Група ХVІІ – мъниста със сложни форми, тип 3 – мъниста със спираловидна
форма. Според А. Стоянова те са характерни за ІІІ–ІV в. (Стоянова А. 2004:271, табл.
ІІ30). Същият тип е застъпен и в огърлиците от гробните комплекси от Херсонес и от късноримските некрополи от територията на централен Крим (Алексеева М. 1978:74-75, тип
203). По същото време датират и спираловидните мъниста от огърлицата от некропола
край с. Заморское (Корпусова В. 1973:42, Рис. 131). Малко по-късно – към 30‑те години
на ІV – първата половина на V в. са датирани мънистата от гроб № 2 от некропола край с.
Ксизово, Задонски район на Липецка област в Горното Подоние, които се отнася към културата „Черняхово-Сантана де Мурещ. Все пак обаче не бива да се изпуска от внимание
обстоятелството, че една част от гробовете са в стъпаловидни ями, които са характерни
92

за късносарматските гробни комплекси. Сравнително доста по-късно датират спираловдите мъниста от гроб № 6 в пласт 2 на склеп 38 от некропола край с. Лучистое – втората
половина на VІІ в. (Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008:71, табл. 1375-6, 13).
Последната огърлица от гроб № 23 е съставена от дребни мъниста от тъмносиньо
полупрозрачно и синьо-зелено прозрачно стъкло със сферична форма. Краищата ѝ са
свързани със специална бронзова закопчалка (обр. 68 а, цв. прил. ІІ а). Напълно подобни
мъниста са известни от една огърлица от късноантичния некропол в м. „Стражата“ край
Плевен, който датира от ІV–V в. (Табакова-Цанова Г. 1981:156, обр. 12). Във ІІ–ІV в.
датират дребните сферични мъниста от синьо (Група І, тип 8) и светло-зелено прозрачно стъкло (Група І, тип 6) от некропола Нейзак, в който са обособени два хоризонта. С
първия са свързани ямни и нишови гробове, които принадлежат на сарматско население,
а към втория хоризонт се отнасят склепове, свързани с алани. Първият хоризонт гробни
комплекси датира в края на ІІ – първата половина на ІІІ в., а вторият – към втората половина на ІІІ–ІV в. (Стоянова А. 2004:265, Табл. І5, 10-11). Към втората половина на ІІ и
началото на ІІІ в. датира и катакомба № 38 от некропола Клин-Яр ІІІ, в която са намерени
няколко наниза от огърлици. При третия скелет е намерена една огърлица, в наниза на
която са включени и дребни сферични мъниста от синьо прозрачно стъкло (Флёров В.
2007:41-43, Рис. 26 Б1). Към края на ІІ и началото на ІІІ в. се отнася и гроб № 38 от некропола на Кобяковското градище на десния бряг на Дон. В него е намерена една огърлица.
В наниза ѝ са включени дребни сферични, двуставно и триставно прищипнати тръбички,
едно стъклено мънисто с форма на полиедър и още редица дребни мъниста с лещовидна и издължена бъчвовидна форма (Ларенок В. 2012:304-305, Рис. 716-17). Към ІІІ–ІV в.
датира и некрополът край Пятра Фрекъцей, на територията на съседна Румъния, където
също са открити дребни стъклени мъниста със сферична форма, влизащи в един наниз
заедно със стъклени и кехлибарени полиедри и дребни лещовидни мъниста (Аурелиан П.
1962:242, Рис. 12,). В ІV в. е датиран и гроб № 16 от некропола край с. Заморское, от който
произхожда огърлица с разнотипни мъниста, сред които се срещат и дребни със сферична
форма (Корпусова В. 1973:42, Рис 135). В последната четвърт на ІV и първата половина на V в. е датиран склеп № 31 от некропола на Пантикапей в Боспор (Лысенко А., В.
Юрочкин. 2004:129, рис. 2520). С ранна хронология са и дребните сферични мъниста от
катакомбите от Подкумския некропол, които са датирани в периода І–ІІІ в. (Абрамова М.
1987:9-13, 35, Рис. 913, 156, 2235). Към първата половина на V в. е отнесена една огърлица
от катакомба 41 в некропола край с. Лучистое (Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008:71, табл.
17212). Стъклени мъниста от същия тип са включени в състава на огърлицата от гроб №
483 от некропола на р. Дюрсо, който се отнася към първия му етап, датиращ във втората
половина на V в. (Дмитриев А. 1982:91, Рис. 923, 103).
Дребните стъклени мъниста със сферична форма обаче показват дълга хронология и
се срещат чак до ІХ в. В некропола край Лучистое същият тип мъниста са намерени и сред
гробния инвентар на склеп 39, който датира към втората половина на VІІІ в. (Айбабин А.,
Э. Хайрединова. 2008:71, табл. 1641-2). Същите резултати показват и катакомбните некрополи от Кисловодската низина – Кич-Малка І (Коробов Д. 2010:62, Рис. 75), Чми (Хайнрих
А. 1995:186, Табл. V1) и край с. Тарское (Кантемиров Э., Р. Дзаттиаты. 1995:263-267,
Табл. ХХ1, ХХХІІ9, ХХХІІІ5).
Интерес представлява и бронзовата закопчалка, която свързва двата края на наниза
от дребни сферични стъклени мъниста. Тя се състои от две части. Едната представлява
плоска бронзова лента с трапецовидна форма, тесният край на която е завит S-овидно нагоре и оформя халкичка за свързване с другата част. От задния край на закопчалката изли93

за малка халкичка, към която е
бил привързан единия край на
огърлицата. Втората половина е оформена по аналогичен
начин, но в предния край изтънява в игла, която е силно
завита назад и по този начин
оформя закопчалката, която се
е прехвърляла през халкичката
на първата част. По лицевата
страна и на двете е нанесена
украса от по две напречно врязани линии, които са разположени по средата и в двата края
на пластинките (обр. 68 а, цв.
прил. ІІ а).
По принцип бронзовите закопчалки на огърлици от
стъклени мъниста се срещат
рядко. Една напълно еднаква
по форма, но изработена от
сребърна лента закопчалка е
свързвала двата края на една
огърлица от дребни стъклени мъниста от некропола в
м. „Стражата“ край Плевен
(Табакова-Цанова Г. 1981:157158, обр. 13 б). Друга, пак среОбр. 68 а – Огърлица от гроб № 23; б – мънисто от гроб 22; бърна закопчалка, с гравирана
в – мънисто от гроб 24; г – бронзова спирала – от гроб № 5 украса по лицевата страна, е
Fig. 68a – Necklace from Grave No. 23; б – bead from Grave No. намерена и в гроб № 45 в не22; в – bead from Grave No. 24; г – bronze spiral from Grave No. 5 кропол 3 на крепостта Красен,
край Панагюрище. Гробът е
датиран в VІ в. (Григоров В. 2010:62, обр. 62 І-745, Табл. 7 І-745). Ранновизантийският
произход на сребърната закопчалка не буди никакво съмнение, странно защо обаче разкопвачите в две публикации категорично твърдят, че некропол 3 датира в Х–ХІV в., което се потвърждава напълно и от илюстрираните накити. Авторите изрично подчертават,
че в третия некропол има една група гробове, които се различават рязко от останалите.
Същите се различават от останалите по наземните си елипсовидни ограждения от камъни на повърхността. Ориентирани са север-юг и всички са с гробни камери от плочести камъни и абсолютно всички са без какъвто е да е гробен инвентар (Топтанов и др.
1994:101-106; Топтанов Д., А. Меламед. 2003:289-291), докато В. Григоров твърди, че
сребърната закопчалка за огърлица е намерена в гроб № 45, заедно с огърлица от стъклени и метални мъниста и обеци. Приложената илюстрация обаче показва, че обеците са
средновековни по произход и принадлежат към широко разпространен през ХІІ–ХІV в.
тип (Григоров В. 2010:128). Освен това в публикацията на последния автор много от илюстрираните накити – пръстени с кръжила от припоени една за друга филигранни нишки
94

и касетки, обрамчени в основата с филигран, гривни с шарнирно свързващи се краища,
както и усуканите от бронзов тел гривни, краищата на които завършват с петлици, са без
каквото и да е съмнение средновековни, а не ранновизантийски, т. е. вярната датировка
на некропол 3 е в ХІ–ХІV в., както твърдят Д. Топтанов и екипът му, а датировката на
В. Григоров в VІ в. е невярна и е довела до грешна датировка и на посочените по-горе
накити, които са безспорно средновековни. Към ранновизантийския период се отнасят
само сребърната закопчалка и двете токи, но въпросът за тяхното местонамиране остава
абсолютно неясен.
Напълно еднаква закопчалка е имала и една огърлица от златен тел и призматични
стъклени мъниста, която е намерена в гроб 6/79 в некропола на Дрезга в околностите
на Куманово. От същия некропол от гроб 5/79 произхожда друга верижка, изплетена от
златен тел. Двата ѝ края са се скопчавали с подобна закопчалка от тел. Намерените в
първия гроб монети датират гробовете и намерените в тях дарове в ІV в. Анализирайки
резултатите от проведените разкопки и намерените материали Е. Петрова изтъква редица чужди – варварски елементи, които с пълно основание свързва със заселените през
334 г. в Македония, Тракия и Скития 300 000 сармати (Петрова Е. 1990:144, табл. VІ1,
VІІ1). Пак в същия некропол при по-късните разкопки е намерена още една огърлица с
бронзова закопчалка, подобна на нашата. Гробът е датиран отново в ІV в. (Николовски З.
2006:254, Т. ІХ7).
Част от еднотипна бронзова закопчалка за огърлица е намерена и гроб в № 6 в
некропола в Чаквар, на територията на Унгария. А. Шаломон и Л. Баркоци допущат, че
той принадлежи на заселеното през 378–380 г. готско-аланско-хунско население, или на
заселените две десетилетия по-късно алани начело с Алатей и Сафрак. Авторите обаче не
конкретизират връзката на некропола с някой от трите етноса. При всички случаи обаче
некрополът се отнася към края на ІV и началото на V в. (Шаломон А., Л. Баркоци 1982:42,
рис. 7). Идеята за бронзови или златни закопчалки на огърлиците е застъпена и сред
накитите от римската епоха. Със закопчалка е снабдена една огърлицата от кухи златни
полиедри, свързани с верижка от златен тел, която е намерена в Николаево. Единият край
на огърлицата завършва със завита назад кукичка, а другият – с цилиндър, към който са
припоени две малки халкички. Към задната е бил привързан единият край на огърлицата,
а през предната е закачана кукичката на другия край. Огърлицата от Николаево датира от
втората половина на ІІІ в. (Филов Б. 1914:6, табл. ІІІ3). Със значително по-елементарни
закопчалки са три огърлици от Арчар, които са съставени от малка халкичка в единия и
дълга кукичка в другия край. Съвсем аналогична сребърна закопчалка за огърлица е намерена и в гроб № 2 от надгробна могила край Ивайловград, който е датиран с монета на
Проб (276–282) в края на ІІІ – началото на ІV в. (Младенова Я. 1971:45-50, обр. 6 е). Със
закопчалка от тел е и една златна огърлица от гроб № 3 от некропола на Рациария. И тук
закопчалката е съставена от две части, едната от които завършва с миниатюрна халкичка,
а другата с кукичка за закачане. Разкопвачката Й. Атанасова датира гроба и намерените в
него накити в края на ІІ и първата половина на ІІІ в. (Атанасова Й. 1971:90-91, обр. 2), а
Л. Русева-Слоскоска я отнася към ІІ в. (Ruseva-Slokoska L. 1991:141, cat. 101). С подобна
закопчалка е и една огърлица с цилиндрични и многостенни стъклени мъниста отново от
некропола на Рациария (Ruseva-Slokoska L. 1991:141-142, cat. № 103). Пак от Рациария са
и други две огърлици от състава на съкровище, открито през 1986 г. Първата е оплетена
от 4 златни телчета, а краищата ѝ се свързват със закопчалка от халка и кука, в основата
на които има по една стилизирана ажурна палмета, украсена в средата с гранули. Втората
е съставена от 4 бипирамидални и 3 сферични мъниста, свързани със синджирче и за95

вършва с два медальона, единият с малка халкичка, а другият с подвита назад кукичка.
Съкровището е датирано в първата половина на V в. и се свързва с хунските нападения
през 442–443 г. (Джорджети Д. 1988:32-35, обр. 10-11). Напълно еднаква е и закопчалката
на една огърлица от златен тел, в наниза на която се редуват 16 ажурни кръгли диска с кръстовиден орнамент и стъклени и гранатови мъниста. Накитът е датиран във ІІ в. (Милчев
А. и Д. Пеков. 1965:48-49, обр. 5). Много по-сложна е закопчалката на друга златна огърлица от първичния гроб в могила № 4 в некропола в м. Чаталка, Старозагорско. В единия
край тя завършва с кръгла ажурна плочка, съставена от споени едно за друго филигранни
телчета, върху които са припоени гранули. В центъра на плочката е оформен Х-овиден
орнамент. От двата ѝ края излизат миниатюрни халкички, към едната от които е прикачен
нанизът, а през другата е преминавала кукичката, посредством която се е осъществявало
окачването на самата огърлица. Гробът датира в края на І и началото на ІІ в. (Буюклиев Х.
1986:76, табл. 14154). С напълно аналогична закопчалка е и една огърлица от V–VІ в. от
Източното Средиземноморие, попаднала в колекцията на Burton Y. Berry в САЩ. И при
нея единият край завършва с кръгъл ажурен медальон с кръстовиден флорален орнамент
(Rudolph V. 1995:283-284, № 82 A). Две огърлици със закапчалки със S-овидна кукичка и
халка са известни и от територията на Германия (Schuster J. 2010:134, Abb. 551, 56).
Едно мънисто от тъмносиньо полупрозразно стъкло с овална форма, напълно подобно на едрото синьо мънисто от огърлицата с бронзова окачалка е намерено и в насипа
на гроб № 22 (обр. 68 б, цв. прил. ІІ б).
Към последния тип се отнася едно мънисто от тъмносиньо полупрозрачно стъкло
с форма на полиедър от гроб № 24 (обр. 68 в, цв. прил. ІІ в). В гроба не са намерени никакви други мъниста, което ни дава основание да допуснем, че то е носено само, т. е. то е
служило не толкова като накит, а по-скоро е имало апотропеична функция.
Мънистата с форма на полиедър се появяват още през римската епоха, но получават
изключително широко разпространение особено през периода на Великото преселение
на народите. Освен като стъклени мъниста, те са се изработвали и от злато или сребро и
са били припоявани неподвижно към кръжилата на широко разпространените обеци. Под
формата на кухи мъниста са влизали и в състава на нанизи на огърлици. От подобни кухи
златни полиедри, свързани с верижка от златен тел е съставен нанизът на една огърлица
от Николаево, която е датирана във втората половина на ІІІ в. (Филов Б. 1914:6, табл. ІІІ3).
Трябва обаче да се отбележи, че в състава на съкровището влиза и една луковична фибула от най-ранния тип, който датира в края на ІІІ и първата половина на ІV в. (Borisov B.
2010:27-28; Борисов Б. 2010:412-414, обр. 2). Следователно съкровището от Николаево
не може да бъде по-ранно от последните две десетилетия на ІІІ, а още по-вероятно е да
датира от първата половина на ІV в.
Едно 14-стенно мънисто от кехлибар е намерено и в късноантичния некропол в м.
„Стражата“ край Плевен (Табакова-Цанова Г. 1981:156, обр. 12). Пак към римската епоха
са датирани и две огърлици от Арчар, които са съставени отново от кухи златни додекаедри (Филов Б. 1914:39-40, обр. 13). Струва ни се обаче, че и тук датировката трябва
да се измести най-рано към края на ІІІ и началото на ІV в. Три полиедрични мъниста от
кехлибар са включени в наниза на една огърлица, намерена в гроб от късния некропол
на Бизоне, датиран доста общо в периода ІV–VІ в. (Мирчев М. и др. 1962:55-56, обр. 41).
Едно полиедрично мънисто е намерено и в ранновизантийския пласт на кастела Ятрус
(Gomolka G. 1979:150-151, Taf.65227).
Все пак обаче са налице и примери, доказващи по-ранния произход на полиедричните мъниста. Едно мънисто от същия тип е включено в състава на споменатата
96

огърлица от гроб № 38 на некропола на Кобяковското градище на десния бряг на Дон.
Гробът е датиран на базата на хронологията на намерените фибули и керамика към
ІІ–ІІІ в. (Ларенок В. 2012:304-305, Рис. 79). В ІІІ в. е датирано и едно мънисто от същия тип от камера 1 на катакомба 122 от некропола Клин-Яр ІІІ (Флёров В. 2007:69,
Рис. 5912). С ранна датировка (І–ІІІ в.) са и огърлиците от гробове 7 и 91, в чиито състав влизат единични стъклени полиедри (Абрамова М. 1987:2025, Рис. 1414, 1518). Със
сравнително ранна хронология са и находките на стъклени полиедри от некропола
Нейзац, първият хоризонт от който е свързан със сарматския (края на ІІ – първата половина на ІІІ в.), а вторият – с аланския хоризонт (ІІІ–ІV в.). А. Стоянова класифицира
14-стенните стъклени мъниста в Група VІІ, а тези от прозрачно синьо стъкло – отнася
към тип 7 (Стоянова А. 2004:271, табл. І36-39). С единични екземпляри са представени
и стъклените полиедри в огърлиците от некропола край Михълъшени – гробове №№
123, 130, 157, 182, 185, 384 и 496. Единствено в № 398 е намерена огърлица, съставена
само от стъклени полиедри. Некрополът се отнася към културата Черняхово-Сантана
де Мурещ и е датиран във втората половина на ІV и началото на V в. (Şоvan O. 2009:47140, Pl. 6817-18, 7326-27, 879-14, 21-26, 100 А, D, 2162, 223 С, 30751, 62). Пак с Черняховската
култура е свързан и Косановския некропол, където в гробове №№ 34, 37, 38 и 39 са
намерени огърлици съставени почти изцяло от стъклени полиедри. Некрополът датира в края на ІІІ–ІV в. (Кравченко Н. 1967:94-96, табл. ХХІV2, 17, 21, 22). От същото време
е и некрополът край Пятра Фрекъцей на територията на Румъния, в който са намерени няколко огърлици (гробове №№ 228, 237 и 243). В нанизите им освен стъклените
мъниста с най-разнообразна форма се срещат и стъклени или кехлибарени полиедри
(Аурелиан П. 1962:242, Рис. 12, 37, 47). По всяка вероятност с придвижването на аланско население на Запад този тип мъниста е навлязъл и на територията на Панония, за
което свидетелстват находките от некропола край Чаквар, датиращ между 378–380 и
427 г. (Шаломон А., Л. Баркоци 1982:42, рис. 858). В първата половина на V в. датират и
огърлиците с единични полиедри намерени в случайно открит гроб в Тисальок (Kovrig
I. 1951:114, tábla XLVІ2-3). По същото време са датирани и някои гробове, проучени
при спасителни разкопки в Чонград, в които са намерени огърлици, между мънистата
на които се срещат и стъклени полиедри (Párducz M. 1963:20-21, Taf. II2, VII3). Почти
по същото време датират и полиедричните мъниста от гробовете на територията на
Долна Германия. Кл. Тьоне отбелязва, че този тип мъниста имат относителен дял 8.5 %
и ги отнася към късно римско време и към началото на Великото преселение на народите (Theune C. 2006:566, Abb. 46, 5). Единични стъклени полиедри се срещат и в нанизите на някои огърлици от некропола Чир-Юрт ІІІ, който датира в VІІ в. (Ковалевская
В. 2005:143, Рис. 5039, 613). Един стъклен полиедър е влизал и в състава на една огърлица от могила 43 в некропола край Палас-Сърт, в Прикаспийски Дагестан, който е
датиран в широките граници – от ІV – до VІІІ в. (Гмыря Л. 2001:57, рис. 29). С по-късна
датировка е огърлицата от гроб № 1 в склеп № 42 на некропола край с. Лучистое –
втората половина на VІ – първата четвърт на VІІ в. В наниза ѝ са включени две полиедрични стъклени мъниста (Айбабин А., Э. Хайрединова. 2008:71, табл. 1755-6). В исконно аланските територии употребата на полиедричните мъниста продължава доста
до късно – VІІІ–ІХ в. Цели нанизи, съставени само от такива мъниста са намерени в
катакомби Е (VІІІ–ІХ в.) и ІІ (ІХ в.) от некропола на селището Чми в Кавказ (Хайнрих
А. 1995:191-195, Табл ХХІV2, ХХХІІІ3). С късна хронология са и находките от некропола в Дунум, които Кл. Тьоне класифицира в типологическа група 3 а и датира към
VІІІ–ІХв. (Theune Cl. 2008:248, Abb. 13 a POLKBL). За дългата употреба на мънистата
97

с форма на полиедър свидетелства и една огърлица от гроб № 15 от некропола край
южната стена на Дръстър, в чийто състав е включено е едно подобно мънисто. Гробът
датира в ХІІІ в. (Ангелова С. 1995:63, обр. 10).
***
От прегледа на мънистата от некропола край П. Градец става ясно, че огърлиците
са слабо застъпени. Нанизи от огърлици са намерени в само 5, а единични мъниста – в
други 2 от проучените 37 гроба. Следователно гробовете с мъниста заемат само 18.91 %.
Малкият брой на огърлиците и мънистата не позволява да се направят съществени изводи относно типологията, хронологията, разпространението и центровете на производството им. Въпреки това трябва да се отбележи, че по отношение на материала, от който
са изработени, на първо място по разпространение се нареждат стъклените мъниста. От
тях най-често се срещат най-вече дребните стъклени мъниста със сферична форма, които
са изработени основно от тъмносиньо полупрозрачно или от синьо-зеленикаво (електрикаво) стъкло.
По-рядко се срещат и едносъставните прищипнати тръбички. Слабо застъпени са
мънистата от спираловидно навита нишка от тъмносиньо полупрозрачно или синьо-зелено стъкло.
С един екземпляр са представени и двусъставните прищипнати тръбички от синьо
стъкло.
Сравнително по-слабо разпространени са едрите мъниста, сред които преобладават тези от черно непрозрачно стъкло, които са украсени с инкрустирани вълнообразни
разноцветни нишки. Типът е представен от едно единствено мънисто от тъмносиньо полупрозрачно стъкло.
Слабо разпространени (2 бр.) са и едрите едноцветни стъклени мъниста със сферична или овална форма.
Още по-слабо застъпени са стъклените мъниста с форма на полиедър – 1 бр.
Значителен относителен дял заемат и костните мъниста с цилиндрична форма от
състава на огърлицата от гроб № 4.
Може би на трето място по разпространение се нареждат металните мъниста. Те
са изработени от сребро или злато и имат биконична форма. Състоят се от две припоени
една за друга конусовидни части, изработени чрез изчукване на ещек.
По отношение на хронологията трябва да се отбележи, че мънистата от П. Градец
не показват строго определени тесни хронологически граници. Напротив паралелите на
някои от типовете мъниста, както вече стана ясно, показват изключително дълга хронология – от ІІІ до ІХ в. В този смисъл меродавна за датирането им си остава археологическата среда, която показва много по тясна хронология. Това пък от своя страна дава
възможност за определяне на хронологията на еднотипни мъниста от други некрополи
или селища.
Сравнителният анализ на макар и немногобройните мъниста от некрополите край с.
П. Градец с мънистата от териториите на Източна и Централна Европа показва несравнимо
по-малко разнообразие. Категорично доказателство за това е и обстоятелството, че сред мънистата от П. Градец липсват широко разпространените в Северното Черноморие, Крим и
Кавказ мъниста от египетски фаянс, гагат, сердоликс, кехлибар, халкедон, планински кристал и корал, във всичките им групи и типове (Алексеева М. 1978, Стоянова А. 2004:263319 Ковалевская В. 2005:144-146; Валиулина С. 1996; Theune Cl. 2006:560-608, Theune Cl.
2006:243-285). Липсват и широко разпространените полихромни мозаечни мъниста, които
98

се отличават с изключително богатата си разноцветна украса. Освен това при някои типове, установени в П. Градец се наблюдават и разлики с мънистата от посочените територии.
Така например мънистото с очички се отличава от тези от Източна и Централна Европа по
това, че при него „очите“ са очертани с жълта стъклена нишка, но центъра им е с цвета на
основата, т. е. черен, докато при еднотипните мъниста с „очички“ се наблюдават най-малко
три различни цвята. При все това самите „очички“ са релефни, за разлика от тези от П.
Градец. Всичко това категорично свидетелства, че нашите мъниста произхождат от други, най-вероятно византийски производствени центрове. В този смисъл специален интерес
представлява опитът на В. Ковалевская да очертае пътищата на разпространение на византийските и източно средиземноморски мозаечни мъниста в Кавказ и Европа (Ковалевская
В. 2005:144-146, карта 22). Анализирайки мънистата от некропола Нейзац, А. Стоянова
твърди, че фаянсовите и гагатови мъниста са се разпространили в Северното Черноморие
и Крим през Боспор и техни носители са били сарматските племена от Долното Поволжие
(Стоянова А. 2004:300-301). По всяка вероятност със заселеното сармато-аланско население трябва да се свържат и накитите от некрополите край с. П. Градец.
Към накитите, украсявали главата се отнася и единствената спирала за вплитане
в косата, намерена в гроб № 5. Тя е изработена от тънка бронзова тел и е с 3 почти пълни оборота (обр. 68 г). Интерес представлява обстоятелството, че медните спирали за
вплитане в косата се срещат, макар и рядко, в по-ранните гробни комплекси, датиращи
от преди Великото преселение на народите. Една медна спирала за вплитане в косата
е намерена в некропола Клин-Яр ІІІ, в северозападните околности на Кисловодск, в
Централното Предкавказие. Тя е с 2 оборота и произхожда от гроб № 38 от втората половина на ІІ – началото на ІІІ в. (Флёров В. 2007:41-43, Рис. 257). Други медни спирали с 5 и
2 оборота са намерени в гробове №№ 17 и 252 (2 бр.) на Подкумския некропол, датиращ
във втората половина на ІІ–ІІІ в. (Абрамова М. 1987:42, 57, Рис. 2429, 318-9; Абрамова М.
1983:68, Рис. 237).

Накити за ръцете
Към накитите за ръцете се отнасят пръстени и гривни.
Пръстени. При разкопките на некрополите са намерени само три пръстена, които
се отнасят към три различни типа.
Първият от тях представлява обикновена затворена халка, излята от бронз с плоско напречно сечение (обр. 69 а).
Напълно еднакъв пръстен-халка е
известен от късноантичния некропол в м. „Стражата“ край Плевен,
който датира в първата половина
на ІV–V в. (Табакова-Цанова Г.
1981:158, обр. 151). Друг аналогичен пръстен е намерен в гроб №
19 на Подкумския некропол, който
датира в широките хронологически граници от І до ІІІ в. (Абрамова
М. 1987:43-48, Рис. 2611). Една напълно подобна халка е намерена и
Обр. 69 – Пръстени
в катакомба № 2 от първия период
Fig.
69 – Finger rings
на некропола Мокрая Балка, който
99

като цяло датира в широките граници от втората половина на V – до ІХ в. (Ковалевская
В. 2005:159-160, Рис. 889).
Вторият пръстен е железен и има триъгълно напречно сечение на кръжилото, което
отгоре преминава в елипсовидна плочка. Върху нея е оформена касетка за инкрустиране
на камък или гема, които сега липсват. Долната част на кръжилото е отчупена (обр. 69 б).
Пръстенът намира най-точни паралели в един екземпляр от катакомба № 311 от некропола край с. Скалистое в планинската част на Кримския полуостров. Катакомбата се
отнася към най-късния период от съществуването на некропола и се датира във втората
половина на VІІІ–ІХ в. (Веймарн Е., А. Айбабин. 1993:68-69, Рис. 4519).
Третият пръстен е намерен в гроб № 23 и е отново железен и много силно корозирал
и начупен. При него кръжилото също преминава в плочка с елипсовидна форма, върху
която едва личи релефно изображение със съвсем неясен сюжет (обр. 69 в).
Пръстените от този тип показват изключително дълга хронология. Те имат елинистически произход и се срещат чак до Ранното средновековие. Един бронзов пръстен
от същия тип е намерен при разкопките на Акропола на Глоска чука на територията на
съседна Македония (Блажевска С. 2010:201, Сл. 16 а). Напълно еднакъв е и един пръстен от склеп № 417 от Скалистое, който датира във втората половина на VІІ в. Дългата
хронология на типа се доказва и от материалите от същия некропол. В катакомба № 311 е
намерен един пръстен, върху елипсовидната плочка на който е врязана украса. В същата
катакомба са намерени още 8 пръстена, желязна тока с правоъгълна рамка и две кани
с рисуван с червена ангоба орнамент, които са типични за първата половина на ІХ в.
(Веймарн Е., А. Айбабин. 1993:68-69, Рис. 456). Един бронзов пръстен с инкрустиран в
елипсовидна касетка камък е намерени и в гроб от VІІ в. в с. Цебелда в Абхазия (Воронов
Ю., В. Юшин. 1971:104, Рис. 4218).
Гривни. По време на разкопките са намерени 5 бронзови гривни, които произхождат от гробове №№ 6, 9, 23 и 25.
Първата от тях (гроб № 6) е с отворени краища и е изработена от плоска бронзова
лента, краищата на която са напречно отрязани. Непосредствено до тях по кръжилото е
нанесена украса от напречно врязани линии (обр. 70 а). Две сребърни гривни с плоско
напречно сечение и с леко разминаващи се краища са намерени в гроб № 479 в некропола
на р. Дюрсо в близост с известните 16 гроба на коне заедно с пълното си снаряжение, благодарение на които стана възможна реконструкцията на конското седло от хунската епоха. Проучените в близост гробове №№ 300 и 479 се отнасят към ранния период на некропола и датират в V в. (Дмитриев А. 1979:221, Рис. 825). Същият тип бронзови гривни са
намерени и в гроб № 500 на същия некропол, който е датиран във основа на намерените
двупластинчати фибули и коланни токи с хоботовидно извит надолу език и кръгли рамки
отново в V в. (Дмитриев А. 1982:103, Рис. 936). Към самия край на ІV и първите три четвърти на V в. се отнася една плоска гривна от гроб № 13 от некропола край Сабадбаттьян
на територията на Унгария (Шаламон А., Л. Баркоци. 1982:42-43, Рис. 1013).
Втората гривна е също с отворени краища и е изработена от вторично използвана
гривна с полукръгло напречно сечение, на която единият край е отчупен, а другият е леко
сплескан и украсен с напречно врязани резки (обр. 70 б). Намерена е в гроб № 25. Напълно
еднакви гривни са намерени в некропола в м. „Стражата“ край Плевен. При две от тях
украсата се състои от надлъжно врязани линии, а при третата са напречни и напълно подобни на тези от нашата гривна (Табакова-Цанова Г. 1981:148, обр. 118-9, 11). Синхронна
в хронологическо отношение е и една гривна с овално напречно сечение и украсени
с напречно врязани линии краища от гроб № 67 от некропола край Чаквар в Унгария
100

(Шаламон А., Л. Баркоци. 1982:33,
Рис. 667). Вероятно към V–VІІ в. се
отнасят еднотипните гривни от ЧирЮртския некропол, които са намерени в голям брой комплекси – №№ 24,
29, 58, 147 (Ковалевская В. 2005:143,
Рис. 4635, 4733, 561, 579-10, 68147, 72106).
Не трябва обаче да се изпуска от
внимание обстоятелството, че относно датировката на този некропол
в науката съществуват доста противоречиви едно на друго мнения.
Така разкопвачката на паметника Н.
Путинцева го датира в периода V–
VІІ в. (Путинцева Н. 1961:262-264).
По-късно В. Ковалевская го отнася
към периода VІІ–началото на VІІІ в.,
която дата потвърждава и в по-късните си изследвания (Ковалевская В.
2005:143). В. Кузнецов пък предатира
некропола в още по-широки граници
– VІІ–ІХ в. (Кузнецов В. 1973:70-72).
Аналогични гривни с или без
украса са намерени и при скелет 8 в
слой 3 на склеп 38, скелет 16 в слой
4 на същия склеп, скелет 3 в слой 2
в склеп 40 и гроб 1 в склеп 42, които
обхващат хронологическите граници Обр. 70 – Бронзови гривни: а – Гривна от гроб № 6;
на периода първата половина на VІ – б – Гривна от гроб № 25; в – Гривна от гроб № 23;
г-д – Гривни от гроб № 9
първата четвърт на VІІ в. (Айбабин А.,
Fig. 70 – Bronze bracelets: a – bracelet from Grave
Э. Хайрединова. 2008:71, табл. 1395, No. 6; б – bracelet from Grave No. 25; в – bracelet from
1546-7, 17412). Най-вероятно в VІ в. даGrave No. 23; г-д – bracelets from Grave No. 9
тира и една гривна с кръгло сечение
на кръжилото и сплескани краища от гроб № 53 на Старокадомския некропол (Богачев А.
2010:156-157, Рис. 319). В периода VІ–VІІ в. е датирана и една гривна от Верхнесаинския
могилен некропол (Гавритухин И. 1996:121, рис. 321). Очевидно разглежданият тип отворени бронзови гривни с кръгло напречно сечение имат генетическа връзка с еднотипните
гривни известни от Подкумския некропол, който датира в периода І–ІІІ в. (Абрамова М.
1987:53, Рис. 2916).
Третата гривна е отново с отворени краища и е намерена в един от най-богатите в
некропола гробове – № 23, заедно с чифт сребърни обеци с полиедри, огърлица от дребни стъклени мъниста с бронзова закопчалка и единия от железните пръстени. Гривната е
изработена от дебела бронзова тел с кръгло напречно сечение, а краищата ѝ са сплескани
и завършват със стилизирани змийски глави и са обкантени с редица от врязани миниатюрни кръгчета (обр. 70 в). Напълно еднаква по форма гривна, но без врязана украса откриваме сред накитите от късноантичния некропол край Плевен, който датира към първата половина на ІV–V в. (Табакова-Цанова Г. 1981:148, обр. 117). Една плоска сребърна
101

гривна, завършваща с глава на змия, вероятно кобра, влиза в състава на Николаевското
съкровище (Филов Б. 1914:12, обр. 5). Външната част на кръжилото е украсено с пресичащи се зигзаговидни орнаменти, които имитират много успешно украсата на змийската
кожа, а опашката отново повтаря реалистично тази на кобрата. Гривната и цялото съкровище са датирани на базата на намерените монети, най-късната от които е на Филип Араб
(214–249), във втората половина на ІІІ в. Както обаче отбелязахме по-горе, в състава на
съкровището влиза и една луковична фибула от най-ранния тип, чиято долна хронологическа граница не е по-ранна от 280 г. (Borisov B. 2010:27-28; Борисов Б. 2010:412-414,
обр. 2). Ето защо най-вероятната дата на съкровището според нас е самия край на ІІІ, но
още по-вероятно – първата половина на ІV в. Една гривна със сплескани краища със стилизирани змийски глави е намерена и в некропола около раннохристиянската базилика
във Филипопол. Неговата хронология е доста дълга – от втората половина на VІ – до ХІ в.
(Кесякова Е. 1989:122-123, обр. 7).
Гривна с кръгло напречно сечение и краища имитиращи змийски глави е намерена
и в гроб № 51 в некропола в Чаквар на територията на Унгария, който датира в периода
376–476 г. (Шаламон А., Л. Баркоци. 1982:33, рис. 551).
Очевидно бронзовите гривни със стилизирани змийски глави имат доста дълга хронология. Подобни са намерени и в гробове №№ 13 и 53 на некропола Чир-Юрт І, който
датира в VІІ – началото на VІІІ в. (Ковалевская В. 2005:143, Рис. 737). Още по-късно отворените бронзови гривни със стилизирани краища изобилстват сред накитите от средновековните некрополи от Х чак до края на ХІV в. (Гатев П. 1985:39-40).
Последните две гривни са намерени в детския гроб № 9, заедно с огърлицата от
едри стъклени мъниста с инкрустирани разноцветни стъклени нишки. За разлика от горните три типа тези гривни са затворени. Изработени са от тънък бронзов тел, краищата на
който са увити около кръжилото. Преди завиването на двата края на кръжилото са нанизани по едно миниатюрно звънче от медна ламарина със железен език, който сега и силно
корозирал. В основата на звънчетата са гравирани хоризонтални линии (обр. 70 г-д).
Затворените гривни от тел с усукани около кръжилото краища са широко разпространени и се срещат в твърде дълъг период – от І в. пр. Хр. до V в. сл. Хр. Две съвсем
еднакви сребърни гривни са намерени в гроба на Теодора в могила V от некропола край
с. Медникарово, в комплекса „Марица-изток“. Той е датиран с монета на Антонин Пий
(138–161) във втората половина на ІІ в. (Борисов Б., Г. Шейлева. 2003 б:92, обр. 2 д, з).
Една напълно подобна гривна с усукано от тънък тел кръжило е намерена в гроб в могила 1 от некропола край Мезек. Той е датиран с монета на Фаустина Млада в края на ІІ в.
(Велков И. 1937:152, обр. 142). Известно количество гривни от този тип, без звънчета, са
намерени и в датирания в първата половина на ІV–V в. некропол в м. „Стражата“ край
Плевен (Табакова-Цанова Г. 1981:151-156, обр. 1127-30). Всъщност в некропола са намерени три звънчета, две от които фрагментирани (Табакова-Цанова Г. 1981:160-162, обр.
153-4). В този смисъл не е изключено те да са били нанизани именно на някои от гривните
с привързани краища. Единични звънчета са намерени и в един гроб със стреховиден покрив от тегули, който е открит в Пловдив. Въз основа на инвентара гробът е отнесен към
първата половина на ІІІ в. (Дякович Б. 1930:202, обр. 17-19).
Еднотипни гривни без звънчета са намерени и в катакомби 91 и 111 на Подкумския
алански некропол, който датира в І–ІІІ в. (Абрамова М. 1987:24-31, Рис. 1619, 1925).
Напълно еднаква гривна с усукани краища е намерена и в гроб № 45 на некропола на р. Черна в Крим. А. Айбабин я отнася към паметниците от І група, която
датира във втората половина на ІІІ–ІV в. (Айбабин А. 1999:258, табл. ІІ4). Същият
102

тип гривни са известни и от античния Херсонес (Владимиров А. и др.
2004:327, Рис. 153)
За съжаление точни паралели
на нашите гривни, с нанизани малки
звънчета не са ни известни, макар,
че в сармато-аланските гробни комплекси звънчетата са изключително широко разпространени. Носели
са се както в състава на огърлици,
така и окачени по обувните ремъци.
Прекрасни примери в това отношение предоставя некрополът край с.
Лучистое, където миниатюрни звънчета са открити в много гробни комплекси. Специално внимание обаче
заслужава скелет № 9 в третия слой
на склеп 38, в който е намерена голяма огърлица, свързваща две палчати
фибули. В състава ѝ са включени 5
големи кръгли умбовидни медальона, едри стъклени мъниста и пет миниатюрни звънчета, чийто диаметър
Обр. 71 – Огърлица от некропола Лучистое
не превишава 2 см (обр. 71). Според
(по Айбабин А.,Э. Хайрединова. 2008)
археологическата среда и намерениFig. 71 – Necklace from Luchistoe necropolis
(after Айбабин А.,Э. Хайрединова. 2008)
те материали комплексът е датиран в
първата половина на VІІ в. (Айбабин
А., Э. Хайрединова. 2008:107-108, табл. 146). Интерес представлява и скелет № 12 от същия склеп, при който са намерени звънчета, окачени на обувните ремъци (Хайрединова
Э. 2003:138, Рис. 17 ІІ), (обр. 72). Най-ранните звънчета от некропола в Лучистое са
намерени до скелет № 1 в склеп № 42, заедно с две големи сребърни двупластинчати
фибули със златни апликации (накладки), голяма орлоглава тока, две масивни златни
обеци с голям полиедър, украсен с филигран и гранулация и с инкрустирани полускъпоценни камъни, бронзова гривна от дебел тел и огърлица от големи стъклени мъниста
с най-разнообразна форма. Гробът датира във втората половина на VІ в. (Айбабин А., Э.
Хайрединова. 2008:201, табл. 174-178). Малко по-късно датират намерените в гробните
комплекси от територията на Северен и Централен Кавказ звънчета. Тези от некропола
Чир-Юрт І се отнасят към VІІ – началото на VІІІ в., а тези от Мокрая Балка – към VІІ–
VІІІ в. (Ковалевская В. 2005:143, 161, Рис. 8235-38, 8810, 964).
Едно миниатюрно звънче е намерено и при разкопките на Скупи. М. ОнчовскаТодоровска посочва паралели от Сингидунум и Садовец, които попадат в доста широките
хронологически граници от ІІ–ІІІ до втората половина на VІ в. (Ончевска-Тодоровска М.
2010 а:289, Сл. 19). Едно напълно подобно малко бронзово звънче е намерено и в гроб
от V в. в некропола на Сингудунум (Ivanišević V., M. Kazanski. 2002:120, PL VII, sl. 845).
Бронзови звънчета са намерени и на територията на Унгария, които най-вероятно са били
донесени от увлечените при хунските нашествия на Запад алани (Párducz M. 1963:30-31,
Taf. V3). Две абсолютно еднакви на нашите звънчета от медна ламарина са намерени и
103

Обр. 72 – Звънчета по обувните ремъци от скелет № 12 в склеп 38 от некропола Лучистое
(по Хайрединова Э. 2003).
Fig. 72 – Bells on the shoe straps of Skeleton No. 12 in Tomb 38 of Luchistoe necropolis
(after Хайрединова Э. 2003).

в насипа на надгробна могила № 14 в некропола в Чаталка (Буюклиев Х. 1986:100, табл.
33523). От него произхождат и голям брой монети, най-късните от които – на Теодосий ІІ
(408–450). Следователно звънчетата датират най-рано от първата половина, но по-вероятно от началото на втората половина на V в.
Две обеци с миниатюрни звънчета и костни пластинки са намерени и в гроб от м.
Момин брод, край Алмус (Лом), (Welkov I. 1942:49, T. 10, B4, 8). А. Станев отнася гроба
в междинната фаза D2/D3 от Великото преселение на народите, която датира в периода 430/440–450/460 г., т. е. във втората четвърт и началото на втората половина на V в.
(Станев А. 2012:252, обр. 92). Според Ж. Тейрал миниатюрните конусовидни звънчета
се считат за сарматски реминисценции в културата Черняхово-Сънтана де Мурещ (Tejral
J. 1988:276), т. е. те отново се свързват със сърмато-аланския културен кръг.

Елементи на костюма
Елементите на костюма са много оскъдни и са представени от 4 бронзови токи, три
от които произхождат от гроб № 8, а последната е намерена в катакомбния гроб № 37.
Първата тока е с овална рамка, която в предната част е съвсем леко удебелена.
Езикът е железен, с квадратно напречно сечение и хоботовидно извит отпред. В задния
край отдолу е оформена халкичка, през която преминава рамката. В задния му край отгоре има оформен стъпаловиден отстъп. Ремъкът е бил прехвърлен директно през задната
част на рамката, от двете страни на езика. В предния му край от двете страни на хоботовидната извивка излизат симетрично разположени миниатюрни израстъци, които са
силно повредени. В предния край езикът излиза извън рамката (обр. 73 а).
Токите с овална форма са широко разпространени и обхващат дълъг хронологически
период – от ІV до ІХ в. В корпуса на токите от Евразия В. Ковалевская ги отнася към Отдел
І – токи с кръгли и сегментообразни рамки, Тип 1 – токи без щитове, І вариант – бронзови токи с кръгли рамки. Според авторката 4.4 % от събраните токи произхождат от гробове датирани в ІІІ–ІV в., 9 % – в ІV–V в., 32.4 % – в VІ–VІІ в., а останалите 54.4 % – в VІІІ–
104

ІХ в.
(Ковалевская
В. 1979:15, Табл. І1).
Съвсем
очевидно
обаче този тип токи
с кръгли рамки и без
щитове имат доста
по-дълга
хронология, както показват
данните от разкопките на Подкумския
некропол в Северен
Кавказ, който датира
в периода І–ІІІ в. В
ІІІ в. е датирана една
тока със същата типологическа характеОбр. 73 – Токи: а-в – От гроб № 8; г – От гроб № 37
ристика от некропола
Fig.
73 – Buckles: а-в – from Grave No.8; г – from Grave No. 37
Буденновская слобода в Боспор (Амброз
А. 1971:100, Рис. 22). Във втората половина на ІІІ–ІV в. са датирани токите от некропола
край с. Заморское (Корпусова В. 1973:41, рис. 124, 7). В ІV в. е датирана една идентична по
форма тока от катакомба № 64 в некропола Клин-Яр (Флёров В. 2007:59-61, Рис. 44 а7).
Една напълно еднаква тока с овална рамка и със съвсем слабо удебеление отпред е намерена в гроб № 6 в Подкумския некропол (Абрамова М. 1987:16-20, Рис. 145). Еднотипни
токи са известни и от склеп № 1 в Дружное и в гроб № 35 в Харакс, на територията на
Крим. А. Айбабин ги отнася към втора хронологическа група, която датира в първата половина на ІV в. (Айбабин А. 1999:258-259, табл. ХІІІ6-7). Друга еднотипна сребърна тока
е намерена в гроб на юноша от хунски произход в Беляус, която А. Айбабин отнася към
3-ти вариант на токите и датира в края на ІV и началото на V в. (Айбабин А. 1999:73,
Рис. 2117). Абсолютно същият тип, но с по-малки размери, се срещат и сред обувните
токи. Э. Хайрединова ги класифицира като токи с кръгла рамка и ги датира в първата
половина на V в., базирайки се на находките от некропола край с. Лучистое (Хайрединова
Э. 2003:125, Рис. 11). Една миниатюрна, вероятно обувна тока от същия тип е намерена
в разрушена надгробна могила на територията на совхоза Калинин в Красногвардейския
район на Крим. В разрушения гроб са намерени още богато украсени, изработени в полихромен стил апликации, деформиран бронзов котел и редица силно повредени находки,
които подсказват хунски произход на погребания Гробът е датиран в края на ІV–V в.
(Высотская Т., Е. Черепанова. 1966:194, Рис. 45). Напълно еднотипна бронзова това е
намерена и в некропола Мокрая Балка в Кисловодския басейн. И. Гавритухин отнася
комплекса към период I b/c и го датира между 470–520 г. (Gavrituchin I. 2008:80, Fig.
2330). Друга бронзова тока с овална форма е намерена сред инвентара на женски гроб от
некропола Палас-сырт в Прикаспийски Дагестан (Гмыря Л. 2001:59, Рис. 119). Абсолютно
същата по форма тока, датирана в ІV–V в. е намерена и в гроб № 1 в надгробната могила
№ 193 на същия некропол (Гмыря Л., Р. Магомедов. 2007:67, Рис. 945). Токи от същия тип
са намерени и в некропола Алтънасар 46 (Левина Л. 1996:219, Рис. 12317). Една тока с
овална форма и удебелена в предната част рамка е намерена и в гроб № 11 на некропола
край с. Заморское, който датира от втората половина на ІІІ до края на ІV в. (Корпусова
105

В. 1973:41, Рис. 1213). Три токи с овални рамки, без щитове са намерени и в гроб № 2
от 2006 г. в четвъртия некропол на Сингидунум. Въз основа на намерените материали
и монети той е датиран към 30-те–40-те години на V в., в края на фаза D2, т. е. между
420/430–450 г. (Ivanišević V., M. Kazanski. 2007:135, fig. 514-16). Една тока с овална форма
на рамката, напълно подобна на нашата е намерена и в с. Балик, Тервелско, сега във фонда на Добричкия музей. За съжаление авторката не дава никакъв коментар за находката
(Хараламбиева А. 1993:табл. ІV1)
Втората тока се отличава с кръглата си рамка, която запазва еднаква дебелина по
цялото кръжило. И при нея езикът е железен, много силно корозирал и от него е запазена само най-задната част. За съжаление от сегашното му състояние не личи дали е имал
стъпаловиден отстъп в задния край (обр. 73 б). И двете токи са от допълнителни ремъци,
спускащи се от основния колан или от чанта, окачена на него.
Токите с кръгла рамка бележат изключително широко разпространение. За това свидетелстват многобройните екземпляри от Подкумския некропол, които се срещат през
цялото му съществуване от І до ІІІ в. Такива са намерени в гробове №№ 91, 18, 23, 27, 28
и 49 (Абрамова М. 1987:22-25, 42-43, 50-52, 57-65, 87-89, Рис. 1610, 12, 2511, 2913, 3127, 324-5,
3424, 4516). Една тока с кръгла рамка е намерена и в споменатия гроб № 20 в некропола
Палас-сърт (Гмыря Л. 2001:59, Рис. 135). Токи с кръгли рамки произхождат и от катакомби
№№ 35 и 39 от некропола Клин-Яр ІІІ, първата от които датира във втората половина на
ІІ – първата половина на ІІІ в, а втората – в средата и третата четвърт на ІІ в. (Флёров В.
2007:34-35, 43-45, Рис. 192, 292). Във втората половина на ІІІ–ІV в. е датирана една тока
от некропола край с. Заморское (Корпусова В. 1973:41, Рис. 1210). Токи с кръгла рамка са
известни и от некропола Мокрая Балка, датиран в края на V – първите две десетилетия
на VІ в. (Gavrituchin I. 2008:80, Fig. 2329). Напълно еднотипни бронзови токи откриваме
и сред коланните гарнитури от територията на Башкирия. Същите токи с кръгла рамка
се срещат и сред гробните находки в некропола Алтънасар 46 (Левина Л. 1996:219, Рис.
12324). През ІV–V в. те заемат 20.5 %, най-често застъпени са през VІ–VІІ в., – 57.7 %,
а през следващите VІІІ–ІХ в. делът им намалява до 19.6 % (Ковалевская В. 1972:95-104,
Рис. 11). Кръглите токи са застъпени през първата половина на V в. и сред обувните токи
от територията на Югозападен Крим (Хайрединова Э. 2003:125, Рис. 11).
Третата тока е с кръгла рамка, от която липсва сегмент от задната част и ромбовидно
напречно сечение (сегменторамчати токи по В. Ковалевская). В предната част рамката е
удебелена. Езикът е плосък, хоботовидно завит надолу и не излиза пред рамката. По средата той леко изтънява и извива надолу. През задната част на рамката е прехвърлена плочка
(щит) с правоъгълна форма на лицевата част и стесняващ се гръб. Щитът е занитен към
ремъка с един масивен железен нит. Лицевата част на плочката е обрамчена с врязан шнуровиден орнамент. Около него отвътре са набодени точки, а в централната част на плочката
минават двойни шнуровидни орнаменти, които очертават правоъгълник (обр. 73 в).
В. Ковалевская отнася този тип токи към Отдел І, Тип 9 – токи с кръгли рамки и
правоъгълен щит. Типично за типа е занитването на лицевата и опъката част на плочката
и ремъка с един нит. Ареалът им на разпространение обхваща Крим, Кавказ, Башкирия и
Поволжието, Поднепровието и Средна Азия. По-голямата част от токите произхождат от
гробни комплекси, датирани в ІІІ–V в., а останалите – в V–VІ в. (Ковалевская В. 1979:1617, табл. ІІ5). В камера № 2 на катакомба 13 в Подкумския некропол, който датира в периода І–ІІІ в. са намерени токи с еднотипна рамка и издължена плочка, занитена към ремъка
с един нит (Абрамова М. 1987:33-35, Рис. 217). Изследвайки хронологията на ранносредновековните паметници от територията на Боспор, А. Амброз твърди, че този тип токи
106

са били разпространени в Северното Черноморие и сред сарматите през І–ІІІ в. (Амброз
А. 1992:7-8, табл. І2; Амброз А. 1971:100, Рис. 21). По всяка вероятност тези ранни токи са
прототипа на широко разпространените през по-късните векове. Две токи от същия тип
са намерени и в некропола край с. Заморское, датиран във втората половина на ІІІ – края
на ІV в. (Корпусова В. 1973:41, Рис. 121 а-б). Три сребърни еднотипни токи, с по един нит
и без украса на плочката произхождат от гроб № 300 от некропола на р. Дюрсо, който се
отнася към ранния етап и датира в V в. (Дмитриев А. 1979:97, Рис. 711-13). Токи от същия
тип, с по два или четири нита са известни и от некропола край с. Здвиженское, които се
отнасят към ІV–V в. и принадлежат към паметниците на хунската култура (Ковалевская
В. 2005:252, Рис. 171-2). Към V в. отнася еднотипните токи с правоъгълна плочка и един
нит от некрополите от територията на Юго-западен Крим А. Амброз (Амброз А. 1995:87,
рис. 101).
Други шест еднотипни сребърни токи са намерени сред инвентара на гроб № 517 в
същия некропол. Всички са с правоъгълни плочки, занитени с по един нит. Три от тях са
с малки размери, което дава основание да се допусне, че са обувни или пък са скрепяли
ремъците на чанта. Една от токите с по-големи размери и с ромбовидна в напречно сечение рамка е обкантена по края с гравиран шнуровиден орнамент, подобно на нашата. Въз
основа на многобройния инвентар гробът е датиран в първата трета на VІ в. (Дмитриев
А. 1982:97, Рис. 1011-16). Една тока с почти кръгла рамка и правоъгълна плочка с един нит
е намерена и в гроб № 134 в Безводнинския некропол, който датира в първата четвърт на
V в. (Гавритухин И. 1996:118, Рис. 125). Приблизително по същото време – в първата половина на V в. са датирани и обувните токи, със същата типологическа характеристика,
но с по-малки размери, открити в некропола край с. Лучистое. Э. Хайрединова ги класифицира в тип 1-1 (Хайрединова Э. 2003:134, Рис. 42). Три еднотипни токи са намерени
и в гроб № 34 на късноантичния склеп в източния некропол на Фанагория. Въз основа
на инвентара, гробът е датиран в първата половина на V в. (Медведев А. 2009:180, рис.
56-8). Една тока със същата типологическа характеристика и с един нит е намерена и в
гроб № 50 на некропола Алтънасар 46 (Левина Л. 1996:219, Рис. 1243). Изследвайки хронологията на комплексите с предхералдически форми А. Богачев ги отнася към втората
половина на VІ в. (Богачев А. 2010:158, Табл. І, част 2). Тока със същата типологическа
характеристика, но с четири нита в ъглите и без украса е намерена в гроб № 18 в некропола край Архиуд на територията на съседна Румъния (Bierbrauer V. 1991:569, Abb. 175).
Пак с четири нита е занитена плочката и на една тока с ромбовидно сечение на рамката и
без украса от Абхазия (Kazanski M. 1994:164, Abb. 176, 184; Schulze-Dörrlamm M. 2002:62,
Abb. 2313). Към първата половина на V в., в периода І а (400–440/460) И. Гавритухин отнася един гробен комплекс от некропола Мокрая Балка. Сред гробния инвентар е намерена и една тока с един нит. По същото време са датирани и други три токи от катакомба
№ 6 от некропола Клин-Яр (Gavrituchin I. 2008:80, Fig. 2336, 46-48). Малко по-късно – във
втората половина на VІ – началото на VІІ в. е датиран един детски гроб, от който произхожда еднотипна тока, отново с един нит от втория Коминтерновски некропол (Казаков
Е. 1996:46, Рис. 314). Една напълно еднаква тока е намерена и в гроб № 2 от 2006 г. на
некропола на Сингидунум, който датира в 30-те – 40-те години на V в., в края на фаза
D2 – 420/430–450 г. (Ivanišević V., M. Kazanski. 2007:135, fig. 54).
Четвъртата тока е намерена в коремната област на погребания в катакомбния гроб
юноша. Тя има овална форма на рамката със слабо изразено ромбовидно напречно сечение и силно заоблени ръбове като запазва по цялото кръжило еднаква дебелина. Езикът
е също бронзов, с полукръгло сечение и хоботовидна извивка в предния край. Отзад над
107

оста е оформен релефен правоъгълник, върху който са врязани три напречни линии, а в
предната част – две надлъжни. Щитът е от медна ламарина, с кръгла форма и фестонирана (назъбена) периферия. Опъката част на плочката е по-тясна и е прехвърлена през
задния край на рамката. Двете части и ремъка са занитени с един меден нит с плоска
правоъгълна глава, разположен в центъра на щита (обр. 73 д).
Напълно еднакви токи с кръгли рамки и щит, с изрязан сектор откъм езика, с насечки по периферията, се отнасят към Отдел І, тип 3 по типологията на В. Б. Ковалевская.
Според нея те се срещат само на териториите на Крим и Северен Кавказ и когато са намерени в гробове, винаги датират в ІV–V в, а само една тока датира във ІІ–ІІІ в. (Ковалевская
В. 1979:15, табл. 110).
Подобни по форма токи, но с по два или три нита на плочката са намерени в късноантичния некропол в м. „Стражата“ край Плевен, където са отнесени към ІV в. (ТабаковаЦанова Г. 1981:145, обр. 84-5, 7-12). При тях обаче липсва набодената украса по периферията
на плочката. Две напълно еднакви токи са намерени и в разрушената с булдозер крепост
край с. Нова Надежда, Хасковско, на брега на р. Марица. По-късно сред разкопаната
пръст е намерена колективна находка от две обеци с по три дълги висулки от верижки,
две токи, два коланни накрайника, бронзово копче и сребърен съд с надписи, посветени
на имп. Юстиниан Велики и жена му Теодора. Надписът гласи „За здравето на многоуважавания император Юстиниан и Теодора“. На съда има и контролен щемпeл с буквата
„А“, което е дало основание на Д. Аладжов да предположи, че щемпeлът е още от времето на Анастасий. На съда има и надпис с означение на времето на изработване и майстора
на купата. Той гласи „По времето на консула Томас и на консула Марис Йоханес Марис,
1 либра, индиктион VІ“. Д. Аладжов и В. Герасимова предполагат, че съдът е присъствал на тържествата за коронясването или на сватбата на Юстиниан с Теодора (Аладжов
Д. 1997:194, обр. 90-91). Въз основа на надписа находката е датирана в средата на VІ в.
Съставът на находката дава основание да се предположи, че в случая най-вероятно се
касае за разрушен единичен, или още по-вероятно двоен гроб, в който са били погребани
двама души с два колана със съответните коланни накрайници и токи.
С ранна датировка са еднотипните токи от некропола Клин-Яр ІІІ, където са намерени в редица комплекси. Една тока със същата типологическа характеристика и с един
нит, но без украса по периферията е намерена във втората камера на катакомба № 47, която е датирана във ІІ – първата половина на ІІІ в. Други две токи са намерени в катакомба
№ 122, която е също двукамерна и датира в ІІІ в. (Флëров В. 2007:50-54, 69-71, Рис. 388,
5915-16). Почти от същото време е и една подобна тока от Подкумския некропол, намерена
в гроб № 20 (Абрамова М. 1987:48-49, Рис. 2615). Една тока с три нита на кръглата плочка и отново без украса по периферията е намерена и в гроб № 1 в некропола на р. Кач в
Югозападен Крим. В същия гроб е намерена и една по-малка тока с елипсовидна форма
на щита и отново с три нита, която според авторите е скрепяла портупейни ремъци на
сабя или меч. Некрополът е датиран във втората и третата четвърт на ІV в. (Юрочкин В.,
А. Труфанов. 2003:202, 218, Рис. 211-12). С масивна сребърна рамка с елипсовидна форма
е и една тока от гроб № 20 от некропола Слобозия-Кишкерен (Лазо) на територията на
Молдова. Некрополът се отнася към култура Черняхово-Сантана де Мурещ и датира от
втората половина на ІV в. (Левинский А. 1999:134, Рис. 393). Към същата култура се отнася и некрополът Фурмановка, където е намерена една, най-вероятно, обувна тока с три
нита на щита. Некрополът е датиран в ІV в. (Гей О. 1986:83-85, рис. 69). Две сребърни
токи с овални рамки и кръгли щитове, без украса по периферията и с по един нит са намерени и в гроб № 500 в некропола на р. Дюрсо, който се отнася към ранната фаза и датира
108

в V в. Малките размери на едната тока съвсем ясно показват, че тя е била използвана или
като обувна или като тока за чанта. В същия гроб е намерена още една сребърна тока с
овален щит с три нита (Дмитриев А. 1979:226-229, Рис. 1011, 14, 41). В първата половина на
V в. датират и обувните токи със същата форма, намерени в гроб № 27 от некропола на
Танаис (Хайрединова Э. 2003:134-135, Рис. 36). По същото време датира и една малка, вероятно обувна тока, без език, която е намерена в некропола Текерьопатак (Валя Стримба)
на територията на Унгария (Bierbrauer V. 1991:569, Abb. 175). Пак в ІV–V в. датират и токите от предпланинските и севернокавказки алански комплекси. Една напълно подобна
тока с един нит на плочката е намерена в Тамгацик (Ковалевская В. 2005:252, рис. 1727).
Малко по-късно – към втората и третата четвърт на VІ в. е датирана една тока от
гроб № 1 в некропола край Ташкирмен, която е най-точния паралел на токата от катакомбния гроб от П. Градец, т. е. тя има абсолютно същата форма на рамката и щита, който
е украсен по периферията с насечки и е с един нит (Богачев А. 2010:158, табл. І, част 2).
В гроб № 517 на некропола на р. Дюрсо е намерена една напълно еднаква с нашата тока,
но без украса по периферията на щита. Гробът се отнася към втората фаза на некропола
и датира към преходния етап от първата половина на VІ в. до появата на хералдическите
токи и апликации (Дмитриев А. 1982:103, Рис. 1010). Еднотипни токи с кръгла плочка и
един нит са известни и от некропола Алтънасар 46 (Левина Л. 1996:219, Рис. 12515). Една
обувна токичка е намерена в нишов гроб № 1 в насипа на надгробна могила І в некропола
Кузнецовский І, на левия бряг на р. Сал, в Семикаракорския район на Ростовска област.
Плочката е с два нита. Относно датировката на гробните комплекси са изказани различни
мнения. Те са свързани най-вече с етническата принадлежност на подмогилните квадратни или правоъгълни ровове. Някои автори им определят перещепинска принадлежност,
т. е. ги свързват с Кубратовата Велика България, а други с хазарския хаганат, т. е. със салтово-маяцката култура. От тук и хронологията на гробните комплекси се движи в границите от втората половина на VІІ до края на VІІ–VІІІ в. (Чхаидзе В. 2012:395-397, Рис. 36).
С два нита е и друга напълно еднаква тока, намерена в некропола на Херсонес (Зубарь В.
1982:104-105, Рис. 71; Владимиров А. и др. 2004:323, Рис. 165).

Керамика
Сред гробния инвентар от некрополите керамиката е застъпена изключително слабо и глинени съдове са намерени само в гробове №№ 17 и 31. От първия произхожда една
чашка, а от втория – кана, миниатюрна каничка и лампа.
Чашата от гроб № 17 е със сплескано сферично тяло, съвсем ниска шийка със завит
навън ръб на устието и пръстеновидно дъно. Непосредствено от основата на шийката
излизат три малки дръжчици, които се свързват с тялото в най-издутата му част. Отвън и
отвътре е покрита с розово-червен лак, който се е стекъл на места към дъното. Същият е
излющен по средата на тялото, вследствие на дълга употреба. Съдът е работен на крачно
колело от много добре пречистена глина, без никакви примеси с кремаво-розов цвят след
изпичането, а от вътрешната му страна личат следи от бързо въртене (обр. 74 а).
Този тип чаши бележат широко разпространение през ІV и първата половина на
V в. Най-точен паралел на нашия съд е една чаша, намерена в ранновизантийския пласт в
Хисарлъка в Сливен (Борисов Б. 1988 б:113-114, Рис. 14 в). Две чаши с абсолютно същата
форма, отново с червен или червеникаво-кафяв лак, едната с три, а другата с две дръжки
са намерени и в некропола край с. Беден, Смолянско, който датира в ІV в. (Ваклинова М.
1972:152-154:обр. 6 а-б). Една еднотипна чаша с една дръжка е намерена и в културния
пласт от период А в кастела Ятрус. Б. Бьотгер я отнася към тип ІІІ и датира в първата по109

ловина на ІV в. (Bцttger B. 1982:110-111, Taf. 34193). Абсолютно еднаква чаша е намерена
и в комплекс І в Нове, който датира от средата на ІІ–ІV в. (Кленина Е. 2006:35, Рис. 62).
Чаши от същия тип са известни и от Садовец, които са отнесени към І тип (Kuzmanov
G. 1992:208, Taf. 5911). Изследвайки ранновизантийската керамика от Тракия и Дакия Г.
Кузманов обособява еднотипните чаши към тип ІІ и ги датира в периода ІV – началото
на V в. На базата на находките от територията на днешна България той твърди, че типът
е регистриран в Родопската област (Кузманов Г. 1985:45, табл. 26 Ч4-7). Находките от
Хисарлъка в Сливен, Караново, П. Градец, Ятрус и Садовец обаче показват, че този тип
съдове имат доста по-широк ареал на разпространение. Без съмнение произходът на чашите трябва да се търси в червенолаковата керамика от римската епоха. Доказателство
за това са съвсем еднотипните чаши от Сингидунум, които датират във ІІ–ІІІ в. (NikolićĐorđрević S. 2000:167-168, Tip IX/24). Към римската червенолакова керамика се отнася
и един напълно идентичен съд намерен при разкопките на сграда 5, източно от театъра в
Коринт (Williams Ch., O. Zervos. 1985:65, Pl. 1227).
Каната от гроб № 31 е с крушовидно тяло, висока почти цилиндрична шийка с
фуниевидно гърло със завит навън ръб на устието и ниско, плътно пръстеновидно дъно.
Снабдена е с една лентеста дръжка с почти правоъгълно напречно, със слабо конвексен
профил отгоре и е украсена с един вертикален плитък канелюр. Дръжката излиза непосредствено под фуниевидното устие и се свързва с тялото в най-долната част на раменете. От горната ѝ част излиза израстък – миниатюрна дръжчица. По средата на шийката,
непосредствено под горния край на дръжката минава плитък хоризонтален гладък релефен ръб. В основата на шийката и по средата на раменете са нанесени пояси от по два
хоризонтални канелюра. Работена е на крачно колело от примесена с пясък глина със
сиво-кафяв на места до керемидено-червен цвят. Съдът е силно деформиран и напукан
при изпичането и представлява бракувана продукция, която винаги е белег за местно
производство (обр. 74 б).
Каните с крушовидно тяло, фуниевидно гърло, пръстеновидно столче и една дръжка с израстък в горната част са изключително широко разпространени. Доказателство за
това е и обстоятелството, че в монографията на Г. Кузманов, посветена на ранновизантийската керамика от Тракия и Дакия присъстват 31 съда, които авторът обособява в Тип
І. Според него тези кани се появяват в Тракия още през ІІІ в., но получават най-широко
разпространение през ІV и първата половина на V в., като след хунските нашествия излизат от употреба (Кузманов Г. 1985:28, табл. 15-16 и цит. лит.).
Извън България кани от същия тип са намерени в античният Астибо, на територията
на днешна Македония в околностите на Щип (Белдедовски З. 1990 а:253, Сл. 5). Пак там типът е засвидетелстван и сред сивата македонска терра сигиллата, за което свидетелстват две
кани, едната от Дрезга-Лапате (Николовски З. 2006:250, Т. V1), а другата от Скупи (Jованова
Л., Д. Михаjлова. 1999:240-241). Пак от Скупи е известна и една напълно еднотипна кана с
плътен червен лак, която се отнася към Африканската червенолакова керамика (ОнчевскаТодоровска М. 2010:153-154, 158, табл. ІІІ3-4, V1). И трите съда са датирани в ІV в. В първата
половина на ІV в. е датирана и една кана от късноантичен гроб в околностите на Куманово
(Петрова Е. 1987:105, Сл. 7). Няколко кани от същия тип са засвидетелствани и в некропола
на Марвинци, където са намерени в гробове №№ 41, 46, 75, 78 и 104. Гробните комплекси
са датирани с луковични фибули, глинени лампи и монети във втората половина и края на
ІV в. (Соколовска В. 1986:124, табл. 461, 9, 481, 7, 14, 821). В края на ІV и началото на V в. е датирана друга кана, намерена пак в късноантичен гроб в некропола край Карбуница-Кичево
(Спасоска-Димитриоска Г. 1989 б:144-147, Т. ІІІ2). Пак в края на ІV и началото на V в. е
110

Обр. 74 – Керамични съдове:
а – Чаша – от гроб № 17; б – Кана – от гроб № 31; в – Каничка – от гроб № 31;
Fig. 74 – Pottery:
а – cup from Grave No. 17; б – jug from Grave No. 31; в – small jug from Grave No. 31

111

датирана и една кана от гроб в м. Църквище край с. Клечовце, Кумановско (Николовски З.
2008:326-327, Т. VІІ, сл. 1). Кана от същия тип е намерена и при разкопките на античния
Сингидунум, на територията на Сърбия, която е датирана отново в ІV в. (Nikolić-Đorđević
S. 2000:140, Tip VІ/14). Същият тип кани са застъпени и в ранновизантийския керамичния
комплекс от територията на Румъния. К. Скорпан ти отнася към тип С и ги датира отново в
ІV в. (Scorpan C. 1977:287, fig. 307). Разпространението на типа достига на Запад и до територията на Панония. Аналогични съдове са намерени в Токод, където датират в ІV в. (Lányi
V. 1981:73-98, Abb. 37). Напълно еднотипни съдове с маслено-зелена глазура са намерени и
в гробове №№ 2, 33, 35, 38 и 69 в некропола край Сомогисцил, който датира отново в ІV в.
(Bürger A. 1979:Taf. 12, 63, 75, 87, 1311).
Прави изключително силно впечатление фактът, че този тип кани се срещат основно в ІV в., което ги прави сигурен и надежден датиращ материал.
Вторият съд от гроб № 31 е миниатюрна каничка със сплескано сферично тяло,
висока конусовидна шийка с трилистно оформено устие и съвсем леко конкавно дъно.
Дръжката, която е излизала от основата на шийката и е достигала до най-издутата част на
тялото е отчупена. По горната част на съдчето е нанесен рядък розово-червен лак, който
на места се е стекъл до дъното. Работена е на крачно колело от много добре пречистена
глина с кремаво-розов цвят след изпичането (обр. 74 в).
Каните с трилистни устия се срещат често сред трапезната керамика през ранновизантийския период. Значително по-слабо разпространени са миниатюрните съдчета, които по всяка вероятност са били използвани за съхраняване на подправки или благовония.
Най-точен паралел на нашата каничка е едно съдче от помещение № 9 на ранновизантийската крепост край с. Одърци, Добричко. Помещението е датирано с монети от началото
на VІІ в. (Дончева-Петкова Л., Д. Топтанов. 1982:113, табл. ІІ9, VІІ4; Кузманов Г. 1985:36,
табл. 2169). Кана с аналогична форма, но със значително по-големи размери е намерена и в
Ятрус, в културния пласт от период С, който датира в първата половина на V в. (Böttger B.
1982:56-57, Taf. 31391). Миниатюрни съдчета от същия тип са намерени и в Нове, където
са класифицирани в тип 4 и датирани в средата на ІІ – третата четвърт на ІІІ в. (Кленина
Е. 2006:102). Канички от същия тип са намерени и в античния Сингидунум, където са датирани в ІІІ в. (Simić Z. 1997:28, T. VII1-2). Типът е регистриран и сред римската керамика
от Олтения, където е представен с големи ойнохоевидни кани. Г. Попилиан ги отнася към
вариант f и ги датира в ІV в. (Popilian G. 1976:100, Pl. XLIX531).
Последният съд от гроб № 31 e лампа, работена на калъп. Резервоарът ѝ е с кръгла
форма, като в предната му част е оформен фитилникът. Около него има следи от опушване. Симетрично на фитилника е имало малка дръжчица, която е отчупена и сега липсва.
Дъното стъпва върху съвсем ниско плоско цилиндрично столче (обр. 75 а).
Лампите формовани на грънчарско колело са широко разпространени през периода
ІІІ–V в. Г. Кузманов различава пет различни типа. Някои от тях са с фестонирана периферия, други с подчертан с нисък гладък релефен ръб, ограждащ отвора за маслото, трети
са покрити с маслено-зелена глазура, а при четвърти се наблюдава гладък ръб по средата
на горната им лицева част. Нашата лампа е съвсем изчистена откъм орнаментация и се
отнася към тип XLII по типологията на Г. Кузманов, които го определя като лампи с плосък „диск“, вариант 2. Най-точните паралели на нашия екземпляр са три лампи, едната от които с неизвестно местонахождение, а останалите от с. Огняново, Пазарджишко
(Кузманов Г. 1992:48, 380-382).
Глинени лампи от ІV–VІ в., работени на грънчарско колело са известни и от близкия Августа Траяна (Калчев К. 1982:14, табл. ІV2). Напълно еднакви лампи са намерени
112

Обр. 75 – Лампи: а – От гроб № 3; б-г – От културния пласт
Fig. 75 – Lamps: а – from Grave No. 31; б-г – from the cultural layer

113

и в античния град Кабиле (Танчева-Василева Н. 1982:26, табл. ІІ14, 16). Лампи от същия
тип са известни и от Каварна. Г. Кузманов и А. Салкин ги обособяват като римски и
късноантични лампи, източени на колело и ги отнасят към ХХІІ тип – лампи с плосък
диск (Кузманов Г., А. Салкин. 1981:62, Табл. ХІ88). Същият тип е регистриран и сред лампите от колекцията на Силистренския музей (Кузманов Г., И. Бъчваров. 1986:60, табл.
ХVІІІ135, 137). Една напълно еднаква лампа е намерена и в гроб № 72 на некропола край
с. Крагулево, Добричко заедно с глинени съдове и монети, последните от които са на
Констанций І Хлор (293–306), Константин І (306–337) и Констанций ІІ (337–361). Въз основа на намерените материали и монети гробът е датиран към втората половина на ІV в.
(Василчин И. 2002:69, табл. ІХ4).
Същият тип лампи, работени на колело са известни и от съседна Македония. Една
лампа е намерена в късноантична гробница край Щип, която е датирана в края на ІV и
първите десетилетия на V в. Интерес представлява и фактът, че в същата гробница е намерена и една тока с почти кръгла, леко удебелена отпред рамка, с правоъгълна плочка с
един нит, напълно еднаква с токата от гроб № 8. Странно защо обаче авторът ѝ преписва
германски произход, след като типът е засвидетелстван най-вече сред сармато-аланските
гробни комплекси (Белдедовски З. 1979:123, Сл. 7).
Пет глинени лампи, работени на колело произхождат от гроб № 261 в източния
некропол на Скупи. В гроба са намерени и три монети, двете от които неопределими, а
за третата авторките допускат, че е от династията на Флавиите и я свързват с Домициан
(81–96), въз основа на което датират гроба и инвентара от него в края на І в. (Jованова Л.,
Д. Михаjлова. 1999:207-209, 229, Сл. 27).
Освен в южноевропейските провинции Тракия, Дакия и Македония, през ІІІ–ІV в.
лампите от този тип получават широко разпространение и в централноевропейските
Норикум (Deringer H. 1965:62-63) и Панония (Ivanyi D. 1935:20). Х. Дерингер отнася
лампите от Лауриакум към група D, които определя като „Кръгли глинени лампи“ (Runde
Tonlampen). Напълно аналогични на нашата са лампите от тип 4, които са датирани в ІV,
а може би и в V в. (Deringer H. 1965:60-62, Аbb. 131001, Taf. IX f, No. 365).
Приключвайки с глинените съдове от гроб № 31 е нужно да отбележим, че и трите съда са повредени, преди полагането им като гробни дарове. Голямата кана е силно
деформирана още при изпичането, когато най-вероятно вследствие на недобро сушене, съдът е силно деформирал и е загубил до голяма степен първоначалната си форма.
Миниатюрната каничка и лампата са с отчупени дръжки. Фактът, че и трите съда са с
повреди, съвсем ясно показва, че те са били специално подбрани при поставянето им в
гроба. Това едва ли е станало от неуважение към мъртвия, а по-скоро е във връзка с погребалния обред.
***
Към гробния инвентар се отнасят и намерените в гроб № 31 26 железни габъри
(цинти), с които са били подковани ботушите или обувките на погребания (обр. 76 а).
Важно е обаче да се отбележи, че те са били поставени в гроба, а не са били на краката на
погребания, тъй като са открити на юг от дясната подбедреница.
Подковани с железни габъри ботуши или обувки са били носени още през римската
епоха, макар че се срещат рядко в гробните комплекси. Една подметка от гьон, подкована с габъри е намерена сред инвентара на първичния гроб в могила № 4 на некропола в
Чаталка, Старозагорско. Въз основа на богатия гробен инвентар (бронзови, стъклени и
глинени съдове, златни обеци и 2 огърлици и четири богато украсени с бронзови аплика114

Обр. 76 а – Желязни кабъри (цинти) за обувки – от гроб № 31
б – Кремъчни оръдия, вторично използвани за огниво – от гроб № 37
Fig. 76 a – Iron hobnails from Grave No. 31
б – Flint tools reused for a flint and steel from Grave No. 37

ции тоалетни сандъчета, комплексът е датиран в края на І – началото на ІІ в. (Буюклиев
Х. 1986:80, табл. 17208). В средата на ІІ в. е датиран и друг гроб, открит в могила № 1 на
некропола до нефтохимическия комбинат край Бургас. В него сред гробния инвентар са
намерени и две подметки от гьон, подковани с железни цинти (Карайотов И. 1976:55-56,
обр. 7). Останки от две подковани с железни габъри подметки са намерени и в гроба на
Теодора в могила V на некропола в землището на с. Медникарово, в комплекса „Марицаизток“, който е датиран във втората половина на ІІ в. (Борисов Б., Г. Шейлева. 2003 б:91,
обр. 4 а). Подкованите с железни габъри сандали са неразделна част от облеклото на римските войни (Bishop M., J. Coulston. 2006:111-113, Fig. 64).
Пак към гробния инвентар се отнасят и два кремъка, намерени в катакомбния гроб
№ 37. Очевидно те са били в торбичка, окачена на кръста на погребания юноша. По всяка
вероятност и двата са били вторично използвани. Те представляват фрагменти от кремъчни оръдия, вероятно ножове, вторично използвани за огнива. По тях личат вдлъбвания,
очевидно от ударите с огнивото (обр. 76 б).
Както е известно огнивата се срещат много често сред инвентара на номадските
гробни комплекси.

Археологически материали от културния пласт
При разкопките на базиликите и разположените около тях некрополи са намерени съвсем малко находки – прешлени за вретено, глинени тежести за рибарска мрежа,
железни ножчета, части от врати, железни гвоздеи и няколко инструмента, свързани с
обработването на метал. Съвсем минимално е и количеството на битова керамика, която
е във силно фрагментарен вид и подобаващата част от фрагментите са напълно обезличени, което не позволява определянето на категориите към които принадлежат, камо ли на
типологическата им принадлежност. От всички находки най-многобройни са монетите,
които спомагат за прецизирането на хронологията не само на базиликите и некрополите
около тях, но и на целия комплекс.
115

От находките извън базиликите и
гробовете от некрополите най-голям интерес представлява една бронзова фибула с полуелипсовиден лък с правоъгълно
напречно сечение, който в предния край
преминава в плосък, висок иглодържател,
а от задния му край излиза дълъг плосък
израстък. Иглата е свързана шарнирно с
лъка, посредством нит и завършва също с
подобен израстък. По лицевата страна на
лъка са врязани напречни и косо разположени резки (обр. 77).
Този тип фибули са известни като
фибули-клещи (Zangenfibeln) и са сравнително слабо разпространени (Almgren
O. 1923:110; Patek E. 1942:97; Korvig I.
1937:130). От територията на България
досега са известни шест екземпляра,
които според формата на клещовидните
израстъци се отнасят към различни ваОбр. 77 – Бронзова фибула
Fig. 77 – Bronze fibula
рианти. Най-близка до нашата фибула е
един екземпляр от Свиленград, който е с
прави израстъци и украсен с напречни резки лък (Генчева Е. 2004:192, Табл. ХХVІІІ11).
С прави израстъци е и една фибула с дъговидно извит лък, без украса и с къс иглодържател от с. Лесново, Софийско, понастоящем във фонда на НАИМ (Генчева Е. 2004:192,
Табл. ХХVІІІ7). Пак с прави клещовидни израстъци е и една малка фибула с дъговиден
лък, без украса от с. Бабяк, Разложко. При нея обаче лъкът след нита прави дъговидна извивка, която не се среща при останалите екземпляри (Генчева Е. 2004:192, Табл.
ХХVІІІ12). Според Е. Генчева фибулите-клещи се срещат на огромна територия, макар
и с малко екземпляри и е типично „цивилен“ тип, който никога не се среща сред военните, а само в гражданските селища и светилища. Въз основа на находките от Европа
авторката определя три варианта и обособява няколко области на разпространението им
– Горна Гарона в Бургундия, Долна Надрейния, източната и централна част на Алпите
и Балканския полуостров. Първият вариант е произвеждан в последната четвърт на ІІ
и първата половина на ІІІ в. в Северна Италия и се среща навсякъде, с изключение на
Бургундия и Гърция. Вторият произхожда от Бургундия и датира в ІІІ–ІV в. Фибулите
от Гърция са датирани твърде рано – около средата на ІV в. пр. Хр., макар че в последно
време са изказани редица съмнения в толкова ранната им хронология. Авторката твърди
още, че фибулите от България са със северноиталийски произход и датират в последната
четвърт на ІІ и началото на ІІІ в. (Генчева Е. 2004:77-78).
Една подобна фибула с дъговиден лък, без украса и с дъговидно извити клещовидни израстъци произхожда от Лаурикум. Анализирайки фибулите от този тип В.
Джобс вижда хронологическо развитие в тях и според него по-ранни са екземплярите с нисък иглодържател, а по-късните – с по-висок. Той счита още, че въпросът
с произхода им е все още нерешен. Според него появата им е свързана с началото
на римската императорска епоха, а разпространението им достига до ІV в. (Jobst W.
1975:57-58, Taf. 1496).
116

Що се отнася до хронологията на нашата фибула трябва да изтъкнем, че тя би могла
да попадне в културния пласт около старохристиянските базилики, не по-рано от първата
половина на ІV в., когато е издигнат най-ранния храм, което разбира се не изключва производството и по-рано.
На фона на сравнително ранната хронология на фибулите-клещи буди донякъде
недоумение една подобна фибула сред паметниците на салтово-маяцката култура, която
датира най-малко четири века по-късно – от втората половина на VІІІ–ІХ в. Разбира се тя
се различава значително от разгледаните по-горе фибули и се отличава и с изключително
масивния си лък с П-образна форма и съвсем нисък иглодържател, завършващ в края с
малък отвор, през който е нанизана халка, очевидно за окачване (Плетнева С. 1981:72,
рис. 3683).
***
Без никакво съмнение с християнския култ са свързани намерените окачалки за
кадилници. Те са изработени от бронзова тел. От първата е запазено горното вертикално, носещо рамо и двете долни, които завършват с кукички за окачване към бронзова
или глинена кадилница. Третото рамо липсва. В горния край носещото рамо завършва
с кукичка, а в долния – с халка, към която са прикачени долните рамене. Последните са
завършвали в долния край отново с халкичка, през която са прекарани осморкообразни
халкички, а към тях са били прикачени кукичките, на които се е закачала кадилницата
(обр. 78 а).
От втората окачалка е запазена само част от едното рамо, което в края е извито в
кукичка (обр. 78 б).
Окачалки за кадилници са намерени и
при разкопките на базилика № 2 в крепостта
„Крумово кале“, която се
отнася към V–VІ в. При
едната от тях горният
край на трите рамена са
окачени за долното рамо
на меден кръст, а при
другата – са свързани с
вертикално рамо-носач
от меден или бронзов
тел (Овчаров Д. 1976
а:28, обр. 12). Друга окачалка за кадилница, при
която отделните рамене
са от синджирчета е намерена при разкопките
на ранновизантийската
базилика № 5 в Хисар,
която е датирана също
Обр. 78 – Бронзови окачалки за кадилници и игла
към V–VІ в. (Иванова
Fig. 78 – Bronze thurible hanger and pin
В. 1937:235, обр. 211).
117

Друга окачалка за кадилница от VІ в. с рамене от бронзов тел е намерена в ранновизантийската Сучивада на територията на Румъния (Tudor D. 1974:131, фиг. 347). Част от
бронзова окачалка за кадилница е намерена и при разкопките на квартал Х в северната
част на Херсонес. Според авторите обаче на нея е била окачвана стъклена лампа, без да
уточняват подробности. Окачалката е датирана най-общо в ранновизантийския период, т.
е. в V–VІ в. (Голофаст Л., С. Рыжов. 2003:215, Рис 21 2).
Подобни кадилници с рамене от меден или бронзов тел или от синджирчета са познати и от Средновековието. Към ІХ–Х в. са отнесени окачалките със синджирчета от
Преслав (Овчаров Д. 1985:154, обр. 43). По-късно – през периода на византийското владичество в българските земи (ХІ–ХІІ в.) употребата на същите по вид окачалки за кадилници продължава. Една добре запазена окачалка от бронзов тел е намерена на пода
на параклиса в средновековното селище, северно от с. Караново, Новозагорско, заедно
с опъката половина на бронзов кръст-енколпион и няколко рамене от процесиен кръст с
надпис (Кънчев М. Б. Борисов. 1981:47-50).
Една бронзова кадилница, заедно с окачалката от синджирчета е намерена при разкопките на Райковецкото градище, на територията на Украйна (Гончаров В. 1950:табл.
ХХІ4). Две добре запазени кадилници са намерени и при разкопките на средновековното
селище до с. Дядово, което датира от втората половина на ХІ–ХІІ в. Едната от тях е бронзова и произхожда от културния пласт, а другата – глинена и е намерена върху гроб № 144
и очевидно е била използвана при поменалните обичаи (Borisov B. 1989:201-204, fig. 232).
По всяка вероятност с изграждането на базиликите са свързани и намерените железни гвоздеи. Сред тях се различават два типа. При първия гвоздеите са ковани. Те имат
четириъгълно напречно сечение, клиновидно изострен връх, а отгоре завършват с голяма
кръгла дъговидно удебелена глава. Дължината им варира от 7 до 7.8 см, диаметърът на
главата – от 1.4 до 2.3 см (обр. 79 а-д).
Вторият тип е представен от железни гвоздеи отново с четириъгълно напречно сечение на шипа, но главата им е подвита под прав ъгъл. Дължината им се движи от 7 до 9
см, а на подвитите глави – от 1.3 до 1.6 см (обр. 79 е-ж).
Железните гвоздеи имат универсална употреба и широко приложение най вече в
строителството и във всекидневния бит. Оттам произлиза и изключително дългата им
хронология. Красноречиво доказателство за това са и резултатите от разкопките на средновековното селище до с. Дядово, което датира от средата на ХІ до края на ХІІ в. и е
организирано напуснато по време на Третия кръстоносен поход през 1190 г. (Borisov B.
1989:378-379). В селището са намерени същите типове гвоздеи, които се отнасят към
типове І и ІV (Borisov B. 1989:88-90, Figs. 84, 87). Прави впечатление, че гвоздеите от
ІV тип от Дядово са били използвани основно за сковаване на дървени ковчези. Същата
закономерност е установена и при разкопките на средновековното селище и некропол от
ХІІ в. край с. Ковачево, Пазарджишко (Гатев П. 1985:100-101, обр. 41). Абсолютно еднакви гвоздеи са намерени и в средновековното селище и некрополи край с. Знаменосец,
което датира от Х до края на ХІІ в. (Борисов Б. 1991:213, обр. 7 е, з). По-късно – по времето на Второто българско царство употребата на същите типове гвоздеи продължава.
Доказателство за това са резултатите от разкопките на Двореца на Царевец, където са намерени повече от 5000 железни гвоздея, повтарящи двата типа от П. Градец (Николова Я.
1974:248-249, обр. 71-72). Голямо количество гвоздеи с кръгли глави са намерени и при
разкопките на северната кула и северната порта и в т. нар. „Военна сграда“ на Трапезица,
която датира в края на ХІІІ–ХІV в. (Дерменджиев Е. 2011:58, обр. 54; Караилиев П.
2011:144, обр. 47). Голямо количество гвоздеи с кръгли и подвити глави са намерени и
118

Обр. 79 – Железни гвоздеи
Fig. 79 – Iron nails

119

при разкопките на църква № 19 отново на Трапезица (Тотев К., Д. Косева. 2011:236, обр.
51-51). Приведените примери съвсем ясно свидетелстват за дългата и универсална употреба на железните гвоздеи, т. е. те се срещат от ІV–V до края на ХІІ в. Употребата им
продължава дълго време и след посочената дата. Нещо повече кованите железни гвоздеи
се употребяваха в строителството и бита до средата на миналия ХХ в.
Пак със строителството на базиликалните храмове са свързани и намерените железни скоби и части от врати (обр. 79 и-м).
Специален интерес представляват и два железни предмета с лъковидна форма, които са изработени от тънка лента, която в краищата изтънява, а в средата се разширява.
Краищата им са извити встрани, а отгоре по средата е пробит отвор, през който влиза тънко желязно шило. При втория от предметите е запазен отворът, но шилото липсва. За съжаление точни паралели на тези предмети от достъпната ни литература не са ни известни, което до голяма степен затруднява и точното определяне на тяхното предназначение.
Все пак би могло да се допусне, че по всяка вероятност те са използвани за пробиване на
тънки дупки и са играели ролята на стругове (обр. 79 н-о).
По време на теренните проучвания са намерени и единични инструменти и сечива,
които най-вероятно са били използвани при строителството на базиликите или пък са
били предназначени за гробни дарове, но така или иначе не са попаднали в гробовете.
На първо място трябва да се посочи един железен предмет с Г-образна форма.
Челната му част е клиновидно заострена и завива надолу, а назад преминава в шип за
набиване в дървена дръжка. По всяка вероятност предметът е играел ролята на стъргалка.
Не е изключено с подобни стъргалки да са били оформяни подкопаванията (подбоите) на
стените на гробните ями в некрополите (обр. 80 а).
Към железните находки се отнася и едно желязно писало – стило. Предният му край
е заострен и отчупен, а задния – сплескан и има триъгълна форма (обр. 80 б).
С желязообработването са свързани и намерените железни пробой и секач. Пробоят
е със силно издължена пирамидална форма и квадратно сечение в тилната част, а в работната е силно изострен (обр. 80 в). Секачът е изработен от желязна шина, която в предния
край е клиновидно заострена и леко разширена. В задния край секачът е подбит вследствие на дълга употреба (обр. 80 г). Подобно на железните гвоздеи, пробоите и секачите
имат също изключително дълга употреба и са застъпени сред инструментариума, свързан
с металообработването до наши дни. Напълни подобни инструменти са намерени при
разкопките на средновековното селище до с. Дядово (Borisov B. 1989:87, Figs. 81-82),
селището над тракийския град Севтополис (Чангова Й. 1972:96-97, обр. 791-10), Перник
(Чангова Й. 1992:30-31, обр. 203-5). Същите инструменти са засвидетелствани и сред металообработващия инструментариум по време на Второто българско царство (Николова
Я. 1974, 195, обр. 8-9).
При разкопките е намерен и един железен затварач за тоалетно сандъче или кутия.
Той е изкован от лента, която в горната половина се разширява овално и завършва отгоре
с малка халка, през която е нанизана желязна скоба с кръгла халка и завършва с изострени краища за набиване в дървената част на сандъчето. В долния край от опъката страна
излиза правоъгълен израстък с кръгъл отвор, който е влизал в заключващия механизъм
(обр. 80 д).
Бронзовите художествено изработени затварачи са неразделна част от тоалетните сандъчета или кутии от римската епоха. В повечето случаи те носят антропоморфни
или теоморфни изображения. В зависимост от броя на халките, разположени в долния
край на гърба затварачите са едно и двупримчески. Пет бронзови затварача, принадле120

Обр. 80 – Железни нструменти и сечива: а – Стъргалка (?); б – Писало; в – Пробой; г – Секач;
д – Затварач; е – „Ухо“ за меден или дървен съд; ж-и – Ножчета; к – Каменно точило
Fig. 80 – Iron tools: а – Scraper (?); б – Stylus; в – Borer; г – Chisel; д – Fastener;
е – “Eye” of a copper or wooden vessel; ж-и – Small knives; к – Whetstone

121

жащи към три сандъчета, са намерени в могила № 5 в могилния некропол при Чаталка,
Старозагорско. Два от тях са двупримчести и с изображение на Дионис или сатир, а останалите три – еднопримчести. При единия от тях има скулптурно изображение на голо
момче с наметало, обхващащо раменете и закопчано отпред. Хр. Буюклиев датира гроба от могилата във втората половина на ІІ или началото на ІІІ в. (Буюклиев Х. 1986:22,
45, табл. 19256-258). Други две тоалетни сандъчета са намерени в Голямата могила край с.
Мъдрец, в района на комплекса „Марица-изток“. При по-голямото сандъче затварачите
са без скулптурна украса, а при по-малкото са изобразени сирени. Въз основа на прическата на апликираните по голямото сандъче женски главички – „Melonenfrisur“, която е
характерна за средата на ІІ в. Хр. Буюклиев отнася разрушената гробница към същото
време (Буюклиев Х. 1984:15-18, обр. 17-19). Друга подобна ключалка е намерена отново
в могилен гроб край с. Сарая, Пазарджишко, която е датирана в по-късната римска епоха
(Кацаров Г. 1930:211 и сл., обр. 31-32). Художествено изработена бронзова ключалка е
намерена и в могилен гроб край с. Войводово, Хасковско, която Ив. Велков отново датира
твърде общо – в по-късната римска епоха (Велков И. 1943 а:213, обр. 298). Един бронзов
затварач, без украса е намерен и при разкопките в Коринт, който е датиран най-общо към
византийския период (Davidson G. 1952:133, 67913).
Дали нашият железен затварач е от тоалетно сандъче е изключително трудно да се
отговори, още повече, че по принцип богато украсените със скулптурна украса тоалетни
сандъчета са характерни за богатите гробове от средата на І до средата на ІІІ в. Освен това
нашият затварач е намерен в културния пласт, т. е. не е пряко свързан с гробен комплекс.
При това положение ни се струва, че е по-вероятно затварачът да е затварял обикновена
кутия или сандъче, без художествена украса, а не е изключено и врата.
Към железните предмети се отнася и едно „ухо“, вероятно от меден съд. То е изработено от плоска желязна пръчка, свита в халка, а краищата и са сплескани и пробити за
занитване към тялото на съответния съд (обр. 80 е). Подобни „уши“ от медни съдове са
известни и от Средновековието. Напълно еднакви са намерени от селището до с. Дядово,
което датира към средата на ХІ – края на ХІІ в (Borisov B. 1989:108, Fig. 122) и от двореца
на Царевец, които се отнасят към ХІІІ–ХІV в. (Николова Я. 1974:223, обр. 41).
За да завършим с железните предмети трябва да споменем и трите ножчета, които
са намерени в културния пласт около базиликите. Те имат клиновидно лезвие, задният
край на което преминава в шип за набиване в дървена или костна дръжка. При едно от
тях шипът излиза по-долу от гърба на лезвието (обр. 80 ж), а при друго – от нивото на
гърба (обр. 80 и).
Железните ножове са предмети с универсално предназначение, което обуславя изключително широкото им разпространение през цялата античност и средновековието, а
така също и в по-ново време.
Към находките извън гробовете трябва да отнесем и едно фрагментирано каменно
точило, с правоъгълно напречно сечение и следи от дълга употреба по всички страни
(обр. 80 к).
Каменните точила се срещат често в културните пластове на селищата от античността и средновековието. Напълно еднакви са намерени върху застланата с тухли площадка под арката на западната крепостна стълба на ранновизантийската военна крепост
до с. Дядово, която датира в VІ в. Без съмнение те са неразделна част от снаряжението на
отбраняващите крепостта войни (Borisov B. 2010:140-141, Fig. 143). Каменни точила със
същата форма са намерени и в средновековното селище, върху същата крепост. Някои
от точилата са с пробити дупки и по всяка вероятност са били носени окачени на колана
122

(Borisov B. 1989:103, Fig. 114). Голямо количество напълно подобни каменни точила са
намерени в ранновизантийския и средновековния културен пласт на крепостта Красен
кале край Панагюрище (Григоров В. 2010:71, обр. 80, табл. 25).
***
По време на разкопките са намерени и 11 прешлена за вретено. Всички са изработени от глина, която след изпичането е получила различни цветове, в зависимост от достигнатата температура. Макар и малобройни прешлените показват голямо разнообразие
на отношение на формата.
Два от тях са с овална форма (обр. 81 а-б), а други три имат биконична форма
(обр. 81 в-г, з). Заслужава внимание един прешлен от тази група, при който по лицевата
страна личи украса наподобяваща руни или надпис, който е невъзможно да бъде разчетен
(обр. 81 е). Глинен прешлен с врязан графит е известен и от Коринт, който е датиран общо
във византийския период (Davidson G. 1952:304, Fig. 70). Един от прешлените е с цилиндрична форма (обр. 81 ж), а друг е с форма на сегмент от сфера (обр. 81 д). Намерен и е
един прешлен с дисковидна форма (обр. 81 и).
Останалите два прешлена са изработени от вторично използвано пръстеновидно
дъно или дръжка на капак, които са вторично пробити и пригодени за окачване към вретено (обр. 81 к-л).
Прешлените за вретено са играели важна роля в процеса на приготвянето на облеклото, което обуславя изключително широката им употреба и разпространение през
всички епоха – от праисторията, през античността и средновековието. В нашия случай
сравнително малкият брой на прешлените се дължи на обстоятелството, че те произхождат от околностите на старохристиянски базилики и некрополи, а не от селищен културен
пласт. Напълно еднотипни прешлени са известни от голям брой селища – късноантичната крепост край с. Войвода, Шуменско (Милчев А., С. Дамянов 1984:76), римската вила
край с. Кралев дол, Пернишко (Найденова В. 1985:42-43, табл. 5366, 163, 5479, 5574, 78), ранновизантийския пласт в Перник (Любенова В. 1981:157, обр. 102). Същите типове глинени
прешлени са засвидетелствани и в ранновизантийския Коринт (Davidson G. 1952:301,
Fig. 68, IV, 2562).
При проучването на базиликите и некрополите са намерени и три фрагментирани
тежести за рибарски мрежи. Първата от тях е изработена от вторично използван и старателно закръглен фрагмент от тухла (обр. 82 а). Втората тежест е изработена от вторично
използвано, пробито в центъра пръстеновидно дъно от голям съд, най-вероятно кана или
стомна (обр. 82 б). Третата тежест е с дисковидна форма. Очевидно тя е била изработена
специално за тежест за рибарска мрежа, но от нея е запазена само 1/3 част (обр. 82 в).
Тежестите за рибарски мрежи се срещат много често в културните пластове на селищата от античността и средновековието. Може би и тук малкият им брой се дължи на
обстоятелството, че произхождат не от културен пласт на селище, а от околностите на
християнски храмове и некрополи разположени около тях.
По всяка вероятност с риболова са свързани и намерените три добре заоблени стени
от глинени съдове, при две от които има маркиран център. Може би в случая се касае за
започнати, но недовършени тежести за рибарска мрежа. Подобни по-старателно или погрубо заоблени, вторично използвани стени от съдове са изключително често срещана
находка, особено в културните пластове на селищата. Някои изследователи допускат, че
една част от заоблените, но непробити и нецентрирани стени са били използвани като
123

Обр. 81 – Глинени прешлени за вретено
Fig. 81 – Clay spindle whorls

Обр. 82 – Гленени тежести за рибарска мрежа
Fig. 82 – Clay fishing net weights

124

пулове за игра. Склонни сме да приемем това мнение, но само когато става дума за непробити и нецентрирани стени, които се отличават с малките си размери и чиито диаметър
не надхвърля 3 см. В останалите случаи най-вероятно се касае за недовършени глинени
тежести за рибарски мрежи (обр. 82 г-е).
По време на разкопките са намерени и три глинени лампи, които са запазени до
такава степен, която все пак позволява определянето на типологическата им принадлежност. Двете от тях са работени на калъп, а третата – на грънчарско колело.
Първата лампа е с издължена крушовидна форма на резервоара, от задния край на
който излиза ниска плътна дръжка. Фитилникът е отчупен. По лицевата част на резервоара, около отвора за наливане на маслото има релефна украса под формата на радиално
разположени ленти. Около отвора на резервоара и по дъното минават релефни пръстени.
Лампата е изработена от много добре пречистена глина, без примеси, със сиво-розов цвят
след изпичането (обр. 75 в).
Този тип е известен като ладиевидни лампи. Г. Кузманов ги отнася към тип ХХХІІ
и изтъква с основание, че редица белези свързват типа с една група сирийско-палестински лампи, които датират в края на ІV в. (Кузманов Г. 1992:40, 291-293). Напълно еднакви лампи са намерени и в ранновизантийския пласт над античната пътна станция
Карасура, които са датирани в ІV–V в. (Stojkov V. 2001:89, Taf. 11-2, 31-2). Нашата лампа
намира най-точен паралел в един екземпляр от вилата край Ивайловград, датиран в ІV в.
(Кабакчиева Г. 1986:34, обр. 32, табл. 48551). Две напълно еднакви по форма и украса лампи се намират в колекцията на музея в Бургас. Едната е с неизвестно местонахождение, а
другата е намерена в Поморие. Според И. Бонева този тип лампи произхождат от местни
ателиета, макар че в украсата им са заимствани елементи от декорацията на малоазийски
и северноафрикански лампи. Като доказателство за местния произход авторката посочва
и един калъп за лампи от същия тип, намерен в с. Черноморец. В хронологическо отношение екземплярите от музея в Бургас са датирани в ІV–V в. (Бонева И. 1989:43-44, 48,
Табл. ІV2-3). Лампи от същия тип се намират и в колекцията на Старозагорския музей.
Според К. Калчев лампите от този тип са местно производство със заимствани от малоазийските лампи елементи и датират в ІV–V в. (Калчев К. 1982:14-15, 19, Табл. ІV5, V1-2).
Една ладиевидна лампа със същата релефна украса е намерена в близост с помпената
станция в Дългопол. Ив. Василчин датира типът в твърде широките граници от ІV до
VІІ в. и твърди, че тези лампи са местно производство, имитация на малоазийски тип
(Василчин И. 1992:69, табл. ІІ17). Друга еднотипна по форма и украса лампа е намерена
в Балчик (Василчин И. 1988:65, табл. ІV3). Една напълно еднаква лампа е намерена и в
Шуменската крепост (Антонова В. 1978 а, 22, обр. 6 и).
Втората лампа е с кръгъл резервоар и отчупени фитилник и долна половина. Върху
лицевата ѝ част минават две концентрични ниски релефни ръба, които напред продължават към фитилника. От тилната част излиза малка плоска дръжка, украсена с едра плитка
надлъжна бразда (обр. 75 г).
Този тип се отнася към малоазийските лампи, които са произвеждани в Ефес,
Коринт и Смирна и се отличават с дългата си хронология – от втората половина на ІV до
VІІ в. (Bailey D. 1963:31, Pl. 13). Г. Кузманов определя този тип като крушовидни лампи
със сърцевиден диск и канал и ги отнася към тип ХХХVІІІ, в който различава два варианта (Кузманов Г. 1992:43, 318-319). Единствената разлика, която показва нашата лампа
е липсата на украса по лицевата част на резервоара. По всяка вероятност това се дължи
на местното ѝ производство по подобие на известните малоазийски типове. Подобна по
форма лампа, но с украса от релефни пъпки от двете страни на канала е намерена в
125

Дългопол и датирана в широките граници на периода ІV–VІІ в. (Василчин И. 1992:69,
табл. ІІ16). Подобни лампи са намерени и в Шуменската крепост, но те отново имат релефна украса, каквато при нашата лампа липсва. Разлика се наблюдава и по отношение
на дръжката, докато тези от Шумен са с плътни дръжки, то нашата лампа е с миниатюрна
плоска дръжка, украсена с една надлъжна бразда (Антонова В. 1978 а, 22, обр. 6 м-н, п).
Подобни лампи са известни от Стара Загора и Ямбол, но и те имат релефна украса и плътни, непробити дръжки (Калчев К. 1982:14, 19, Табл. ІV4; Танчева-Василева Н. 1982:28,
Табл. ІІІ19, 21). Лампа от същия малоазийски или северноафрикански тип, с релефна украса и плътна дръжка е намерена и в Балчик. Авторът я датира в ранновизантийския
период – ІV–VІ в. и счита, че лампата е местно производство – имитация на посочените
типове (Василчин И. 1988:70, табл. ІV4). Една лампа с плоска дръжка и с релефна украса
е намерена в Несебър и е датирана в V–VІІ в. (Бонева И. 1989:49, табл. V5). Две фрагментирани лампи от същия тип, едната от които с плоска дръжка, но отново с релефна украса
са намерени и в ранновизантийския пласт на кастела Ятрус (Wendel M. 1986:164-165, Taf.
59492-493). Подобни са известни още от Атинската агора (Perlzweig J. 1961:323-326, Pl.
10) и Томи, на територията на съседна Румъния (Iconomu C. 1967:138, fig. 51). Еднотипни
лампи се съхраняват и в колекцията на Римско-германския централен музей в Майнц
(Menzel H. 1969:92, Abb. 774-5).
Третата лампа е работена на колело и е напълно еднаква с лампата от гроб №
31. Единствената разлика между двете се състои в цвета на глината след изпичането.
Резервоарът ѝ е вдлъбнат отгоре, а дръжката и фитилникът са отчупени и реставрирани
(обр. 75 б).
Както споменахме по-горе намереният масов керамичен материал е силно фрагментиран и почти напълно обезличен.
При почистването на базиликите, върху измазания с дебел слой хоросан, обилно
примесен с едри късчета чукани тухли е намерена и една паница, която подлежи на реставрация. Тя е с обърнато пресечено-конусовидна форма на тялото със съвсем слаба конвексна извивка на стените, които отгоре завършват с широка 1.6 см хоризонтална периферия и плоско, тясно дъно. Хоризонталният ръб на устието се вдава леко и навътре в съда.
Паницата е работена на крачно колело от сиво-черна след изпичането глина, примесена
обилно с дребен пясък. От вътрешната страна на стените личат следи от пръстите на
грънчаря, вследствие на бързото въртене на колелото (обр. 83 а).
Една дебелостенна паница с хоризонтална периферия и слабо конвексно извити
стени е намерена сред керамиката от грънчарската работилница от селището, северно от
с. Караново, която е датирана от втората половина на ІІІ – най-късно до първите десетилетия на ІV в. (Борисов Б. 2013:299, табл. VІІ5). Към първата половина на V в. е датирана
друга паничка от червена след изпичането глина с тънък червен лак, която е намерена
отново в същото селище, в затворен комплекс, датиран с монети на Аркадий (398–408)
и Теодосий ІІ (408–450), (Борисов Б. 1988 б:103, Рис. 6 и). Малко по-рано – в ІІІ–ІV в.
са датирани и еднотипните паници от комплекс 5 в Нове (Кленина Е. 2006:46, Рис. 1688).
Друга напълно еднаква паница от сиво-черна глина е намерена сред керамиката от римската вила край с. Мадара, Шуменско (Дремсизова-Нелчинова Ц. 1971:22, обр. 12). Друг
съд със същия профил, но значително по-дълбок, е известен от Градището край с. Дичин,
който е намерен в пласт датиран в периода 410–470 г. (Кузманов Г. 2009:158, табл. VІІ22).
Аналогични съдове са намерени и в Кастра Мартис, които Г. Кузманов отнася към мортариите и ги датира в ІV – първата половина на V в. (Кузманов Г. 2005:134-135, табл.
ХІІ78). С напълно аналогична форма е и една глинена патера от Атинската Агора, която се
126

Обр. 83 – Керамика: а – Глинена паница; б – Фрагмент от глазиран съд;
в-г – Фрагменти от съдове с графити
Fig. 83 – Pottery: а – Ceramic bowl; б – Glazed pottery fragment;
в-г – Fragments of vases with graffiti

отнася към група М и датира в ІV в. (Hayes J. 1972:83, Pl. 71, M209). Еднотипни паници са
известни и от ранновизантийския пласт в Никополис ад Иструм. Те произхождат от контекст, датиран от 350 до 450 г., т. е. във втората половина на ІV и първата половина на V в.
(Poulter A. 1999:172, Fig. 9.22407). Същият тип паници с широка хоризонтална периферия,
по която са врязани канелюри и косо разположени капковидни ямички са намерени и в
Садовец (Kuzmanov G. 1992:207, Taf. 578). По всяка вероятност прототипът на този вид
паници трябва да се търси в керамиката от римската епоха. Типът е засвидетелстван сред
римската керамика от долината на Рейн, където е датиран в края на ІІ и първата половина на ІІІ в. (Gose E. 1950:9, Taf. 343). Същият се среща и сред продукцията на керамичния производствен център на близкия Августа Траяна, който е функционирал през ІІІ в.
(Kalcev K. 1991:248-249, Abb. 267-8).
Заслужава внимание и един фрагмент от затворен съд– кана или стомна, от насипа
на гроб № 8. Съдът е работен на крачно колело от сива след изпичането глина, покрита
127

отвън с маслено-зелена глазура (обр. 83 б). Подобни глазирани съдове – кани, стомни,
амфоровидни съдове, гювечи и лампи, се срещат често сред керамичния комплекс от
късноримската и ранновизантийската епоха особено в западните части на Балканите,
но са рядкост в Тракия. Аналогични са известни от ранновизантийския пласт в Перник
(Любенова В. 1981:136-141, обр. 50, 54). Глазираните съдове се срещат и сред ранновизантийската керамика от територията на днешна Македония (Ончевска-Тодоровска М.
2010 б:164-165, Т. 35-36).
От останалата силно фрагментирана керамика по-специално внимание заслужава
един съвсем малък фрагмент от устие на съд с неопределима категория. По запазената
част от стената, непосредствено под ръба на устието преди изпичането са врязани графити, композицията, на които не може да се определи. Единият от тях наподобява човешка
длан с пет пръста. Встрани личат части от други графити. Върху ръба на устието е врязан
надпис, от който са запазени четири букви с вис. 0.7 см: ΚΚΛΙ (обр. 83 г).
Част от графит е запазен и върху една стена от съд, покрит с червен лак. За съжаление и този графит е нечетим (обр. 83 в).
Подобни графити върху съдове от римската и ранновизантийската епоха са често
срещано явление. Върху един фрагмент от глинена купа от Никополис ад Иструм е врязан графит, в който е представена сцена на сражаващи се гладиатори, а встрани от тях
се вижда изображение на кораб. Над сцената е врязан надпис на старогръцки. Според
археологическата среда, фрагментът е датиран във втората половина на ІІ и началните
десетилетия на ІІІ в. (Балканска А. 1972:173, обр. 1 а, 2 а; Чакъров К. 2013:195-196, обр.
5.1а-б). При разкопките на ранновизантийския пласт в селището край с. Караново са намерени две устия от долиуми, върху които са врязани графити. По всяка вероятност те са
знаци за собственост, а не е изключено и да са мярка за вместимост, особено при единия
долиум. Цял графит е запазен по една къса, плоска хоризонтална дръжка вероятно на
чашка, върху която е изписано на старогръцки САLCΙ ΝΕΟΣ. Прави обаче впечатление,
че повечето от буквите са от латинската азбука, което свидетелства за ниската грамотност
на издраскалия графита върху дръжката на съда от Караново. Редица надписи-графити
са намерени и при разкопките на ранновизантийския пласт в Перник. Повечето от тях
са върху устията на долиуми, но се срещат и такива по керемиди и паници (ГерасимоваТомова В. 1981:208-215, обр. 7-12, 16-18).
Към находките, които заслужават по специално внимание е и една куха бронзова
игла. Паралели от достъпната ни литература не са ни известни, но може да се предположи, че тя е била използвана за медицински цели (обр. 78 в).

Монети и датировка
По време на разкопките в базиликите и около тях са намерени са намерени 79 монети. За голямо съжаление една част от тях са доста силно повредени, което най-вероятно
се дължи на обстоятелството, че те са били дълго време в парично обръщение. Въпреки
това всички са определени и спомагат за изясняване датировката както на базиликите,
така и на разположените около тях некрополи.
Монетите се разпределят по владетели както следва:
Проб (276–282)
1. Лице: IMP C M AVR PROBVS P F AVG. Бюст на императора с лъчиста корона
наляво, с дясната ръка държи скиптър с орел.
128

Опако: SOLI INVICTO. Сол в квадрига напред. Отдолу знак на монетарница.
Диам. 23.5–23 мм, тегло 2.93 гр; CM/ХХІ … (Сечена в Кизик, RIC, V-2, № 911); леко
изтрита. Инв. № ОФ-144 (обр. 84 а).
Максимин ІІ Даза (305–313)
2. Лице: IMP C GAL VAL MAXIMINVS P F AVG. Бюст на императора с лавров венец надясно.
Опако: GENIO IMPERATORIS. Гений прав наляво, с модий на главата, държи рог
на изобилието и патера над олтар.
Диам. 23.5–21.5 мм, тегло 6 гр; | E Δ/ANT (Сечена в Антиохия през 310 г., RIC VI, №
133 c). Отлично запазена. Инв. № ОФ-122 (обр. 84 б).
Константин І (306–337)
3. Лице: CONSTAN/TI NVS AVG. Глава на императора с лавров венец надясно.
Опако: PROVIDEN/TIAЕ AVGG. Лагерна порта с две кули. В отреза знак на монетарница.
Диам. 18.5 мм, тегло 2.75 гр. SMTSA (Сечена в Тесалоника между 326–328 г., RIC
VII, № 153). Леко изтрита. Инв. № ОФ-148 (обр. 84 в).
4. Лице: CONSTANTI/NVS MAX AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: GLOR/IA EXER/CITVS. Двама войника с две знамена. В отреза знак на монетарницата.
Диам. 18.5–19.5 мм, тегло 1.4 гр. SMNA (Сечена в Никомедия между 330–335 г.,
RIC VII, № 188; Отлично запазена. Инв. № ОФ-157 (обр. 84 г).
5. Лице: CONSTANTI/NVS MAX AVG. Глава на императора с воал надясно.
Опако: VN/MR. Права фигура надясно с воал.
Диам. 15 мм, тегло 1.37 гр. (347–348). Леко изтрита. Инв. № ОФ-158 (обр. 84 д).
Константин ІІ (317–340)
6. Лице: CONSTANTINVS IVN NOB C. Глава на императора с лавров венец надясно.
Опако: PROVIDEN/TIAЕ CAESS. Лагерна порта с две кули. В отреза знак на монетарница.
Диам. 18.5–17.5 мм, тегло 2.88 гр. ESIS… (Сечена в Сисция през 328–329 г., RIC
VII, № 216). Добре запазена. Инв. № ОФ-153 (обр. 84 е).
7. Лице: CONSTANTINVS IVN NOB C. Бюст на императора с диадема и броня надясно.
Опако: GLOR/IA EXERС/ITVS. Двама войника с две знамена. В отреза знак на монетарницата.
Диам. 17.5 мм, тегло 1.98 гр. SMANΘ (Сечена в Антиохия между 330–335 г., RIC
VII, № 87); Доста изтрита. Инв. № ОФ-137 (обр. 84 ж).
8. Лице: CONSTANTINVS IVN NOB C. Бюст на императора с диадема и броня надясно.
Опако: GLOR/IA EXERС/ITVS. Двама войника с едно знаме. В отреза знак на монетарницата.
129

Обр. 84 – Монети: а – Проб (276–282); б – Максимин ІІ Даза (305–313); в-д – Константин І
(306–337); е-з – Константин ІІ (317–340); и–ь – Констанций ІІ (324–361)
Fig. 84 – Coins: а – Probus (276–282); б – Maximinus II Daia (305–313); в-д – Constantine I
(306–337); е-з – Constantine II (317–340); и-ь – Constantius II (324–361)

130

84 з).

Диам. 15–15.5 мм, тегло 1.42 гр; (335–337); Добре запазена. Инв. № ОФ-123 (обр.
Констанций ІІ (324–361)

9. Лице: FL IVL CONSTANTIVS NOB C. Бюст на императора с броня и лавров венец наляво.
Опако: PROVIDEN/TIAЕ CAESS. Лагерна порта с две кули. В отреза знак на монетарницата.
Диам. 19–18.5 мм, тегло 3.3 гр. SMANTI (Сечена в Антиохия между 325–326 г., RIC
VII, № 66); Отлично запазена. Инв. № ОФ-142 (обр. 84 и).
10. Лице: D N CONSTAN/ TIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: Венец с надпис: VOT/ XX/ MVLT/ XXX.
Диам. 14–15.5 мм, тегло 1.42 гр. (Сечена в периода 347–348). Добре запазена. Инв.
№ ОФ-141 (п. инв. № 84), (обр. 84 к).
11. Лице: D N CONSTAN/TIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: FEL TEMP RE/PARATIO. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 18 мм, тегло 1.94 гр. (Сечена в Сисция между 355–361, оф. А, RIC VIІI, №
377). Леко изтрита. Инв. № ОФ-140 (обр. 84 л).
12. Лице: D N CONSTAN/TIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: FEL TEMP RE/PARATIO. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 16 мм, тегло 2.28 гр. (Сечена между 351–355 в Тесалоника, RIC VIІI, № 192).
Леко изтрита. Инв. № ОФ-155 (обр. 84 м).
13. Лице: D N CONSTAN/TIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: FEL TEMP RE/PARATIO. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 16–18.5 мм, тегло 2.20 гр. (Сечена между 351–355 в Константинопол, оф. Z,
RIC VIІI, № 121). Леко изтрита. Инв. № ОФ-154 (обр. 84 н).
14. Лице: D N CONSTAN/TIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: FEL TEMP RE/PARATIO. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 14–15 мм, тегло 1.66 гр. (Сечена между 355–361 г. в Александрия, RIC VIІI,
№ 84). Силно изтрита. Инв. № НСФ-42 (обр. 84 о).
15. Лице и опако като на № 14.
Диам. 16–16.5 мм, тегло 2.56 гр. Сечена между 348–361 г. в Александрия. Силно
изтрита. Инв. № НСФ-43 (обр. 84 п).
16. Лице и опако като на № 14.
Диам. 16–17.5 мм, тегло 2.54 гр. Сечена между 348–361 г. в Александрия. Добре
запазена; инв. № ОФ-129 (обр. 84 р).
17. Лице и опако като на №№ 12–15.
Диам. 16.5–17.5 мм, тегло 2.32 гр. Сечена между 348–361 г. в Александрия. Добре
запазена. Инв. № ОФ-136 (п. инв. № 122), (обр. 84 с).
131

18. Лице и опако като на №№ 12–15.
Диам. 17.5–19 мм, тегло 2.23 гр. Сечена между 348–361 г. в Александрия. Много
добре запазена. Инв. № ОФ-135 (обр. 84 т).
19. Лице и опако като на №№ 12–15.
Диам. 15.5–16мм, Диам. 2.16 гр. Сечена между 348–361. Леко изтрита, малка частица над главата – отчупена. Инв. № НСФ-38 (обр. 84 у).
20. Лице и опако като на №№ 12–15.
Диам. 15–16.5мм, тегло 2.01 гр. Сечена между 348–361 г. в Александрия. Силно
изтрита. Инв. № НСФ-11 (обр. 84 ф).
21. Лице и опако като на №№ 12–15.
Диам. 17 мм, тегло 1.97 гр. Сечена между 348–361 г. в Александрия. Силно изтрита.
Инв. № ОФ-166 (обр. 84 х).
22. Лице и опако като на №№ 12–15. Сечена в същата монетарница, през същия
период като на №№ 12-22.
Диам. 17–18 мм, тегло 1.87 гр. Леко изтрита. Инв. № ОФ-156 (обр. 84 ц).
23. Лице и опако като на №№ 12–15. Сечена в същата монетарница, през същия
период като на №№ 12-23.
Диам. 17–17.5 мм, тегло 1.61 гр. Леко изтрита. Инв. № НСФ-41 (обр. 84 ч).
24. Лице и опако като на №№ 12–15. Сечена в същата монетарница, през същия
период като на №№ 12-23.
Диам. 15–17 мм, тегло 1.39 гр. Силно изтрита. Инв. № ОФ-186 (обр. 84 ш)
25. Лице: D N CONSTAN/TIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: SPES REI/PVBLICAE. Императорът прав наляво, държи глобус и копие.
Диам. 15–15.5 мм, тегло 1.62 гр. Сечена в Тесалоника между 355–361 г., RIC VIІI,
№ 215). Леко изтрита, по периферията ядрото леко напукано. Инв. № ОФ-169 (обр. 84 щ).
26. Лице и опако като на № 25.
Диам. 16–17 мм, тегло 2.66 гр. Сечена в Константинопол между 355–361 г., RIC
VIІI, № 149/151). Силно изтрита. Инв. № НСФ-37 (п. инв. № 142), (обр. 84 ъ).
27. Лице и опако като на № 25.
Диам. 16 мм, тегло 1.60 гр. Сечена в Константинопол между 355–361 г. Доста изтрита, ядрото по периферията леко напукано. Инв. № ОФ-165 (обр. 84 ь).
28. Лице и опако като на № 25. Сечена в Константинопол между 355–361 г.
Диам. 14.5–16.5 мм, тегло 1.56 гр. Силно изтрита. Инв. № НСФ-21 (обр. 85 а).
29. Лице и опако като на № 25, сечена в същата монетарница, през същия период.
Диам. 14.5–15.5 мм, тегло 1.36 гр. Леко изтрита, ядрото по периферията леко нащърбено. Инв. № ОФ-180 (обр. 85 б).

132

Констанс І (333–350)
30. Лице: [D N CONSTA/N]S P F AVG]. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: [GLORIA EXERСITVS]. Двама войника с едно знаме.
Диам. 16 мм, тегло 1.57 гр. Сечена в периода 337–340. Силно изтрита. Инв. № НСФ25 (обр. 85 в).
31. Лице: [D N]CONSTA/ NS P F A[VG]. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: Венец с надпис: VOT/ XX/ MVLT/ XXX. В отреза ANT.
Диам. 15 мм, тегло 1.69 гр. Сечена в 347–348. Много добре запазена. Инв. № ОФ134 (обр. 85 г).
Констанций Гал (351–354)
32. Лице: Бюст на императора надясно.
Опако: …/ PARATIO. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 15 мм, тегло 1.66 гр. Много силно изтрита. Инв. № ОФ-151 (обр. 85 д).
Юлиан ІІ (355–363)
33. Лице: D N CL IVLIAN/VS NOB CAES. Бюст на императора надясно.
Опако: FEL TEMP/REPARATIO. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 15 мм, тегло 1.90 гр. Сечена в Тесалоника през периода 355–360 г., RIC VIІI,
№ 209). Доста изтрита. Инв. № ОФ-162 (обр. 85 е).
34. Лице: D N IVLIAN/VS NOB C. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: SPES REI/ PVBLICAE. Императорът прав наляво, държи глобус и копие.
Диам. 15.5–16.5 мм, тегло 1,72 гр. Сечена между 355–360 г. Сравнително добре запазена. Инв. № ОФ-149 (обр. 85 ж).
Константинова династия (324–364)
35. Лице: URBS ROMA. Бюст на императора с гривест шлем, броня и копие наляво.
Опако: Венец с надпис: VOT/ XX/ MVLT/ XXX.
Диам. 17–15 мм, тегло 1.56 гр. SMNA. Сечена в Никомедия през 347–348 г., RIC
VIІI, № 53). Доста изтрита. Инв. № ОФ-167 (обр. 85 з).
36. Лице: Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: [FEL TEMP RE/ PARATIO]. Войник пробожда паднал конник.
Диам. 18–17 мм, тегло 2.18 гр. Сечена между 348–361. Почти напълно изтрита. Инв.
№ НСФ-33 (обр. 85 и).
Валентиниан І (364–375)
37. Лице: D N VALENTІ… Бюст на императора надясно с диадема.
Опако: Императорът в ход надясно, държи лабарум и влачи пленник.
Диам. 17 мм, тегло 3,20 гр. Сечена между 364–375 г. Силно изтрита. Инв. № ОФ163 (обр. 85 к).

133

Обр. 85 – Монети:
а-б – Констанций ІІ (324–361); в-г – Констанс І(333–350); д – Констанций Гал(351–354);
е-ж – Юлиан ІІ (355–363; з-и – Константинова династия(324–364); к-м –Валентиниан І (364–
375); н-т – Валенс(364–378); у-ц – Теодосий І (379–395); ч-ш – Аркадий (383–408);
щ – Хонорий(393–423)
Fig. 85 – Coins:
а-б – Constantius II (324–361); в-г – Constans I (333–350); д – Constantius Gallus (351–354);
е-ж – Julian II (355–363); з-и – Constantinian Dynasty (324–364); к-м – Valentinian I (364–375);
н-т – Valens (364–378); у-ц – Theodosius I (379–395); ч-ш – Arcadius (383–408); щ – Honorius (393–423)

134

38. Лице: D N VALENT…/ AN… Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: RESTITV…. Императорът прав с глава надясно, държи лабарум и глобус с
фигура на Виктория.
Диам. 18–17 мм, тегло 2.20 гр. Сечена в Тесалоника между 364–367 г., RIC ІХ, № 17
а.). Добре запазена. Инв. № ОФ-147 (обр. 85 л).
39. Лице: D N VALENTINI/ ANVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: SECVRITAS/ REIPVBLICAE. Виктория в ход наляво, държи венец и палмова клонка.
Диам. 17–18 мм, 2.85 гр. Сечена в Константинопол между 364–367 г., RIC ІХ, № 21
а. Леко изтрита. Инв. № ОФ-138 (обр. 85 м).
Валенс (364–378)
40. Лице: D N VALENS/ P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: GLORIA RO/MANORVM. Императорът в ход надясно, държи лабарум и
влачи пленник.
Диам. 17–18 мм, тегло 2.69 гр. Сечена в Никомедия през 364–367 г., RIC ІХ, № 9 с.
Леко изтрита. Инв. № 164 (обр. 85 н)
41. Лице и опако като на № 40.
Диам. 16.5–18 мм, тегло 1.54 гр. Сечена между 364–378. Силно изтрита. Инв. №
ОФ-133 (обр. 85 о).
42. Лице: D N VALEN/ S P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: SECVRITAS/ REIPVBLICAE. Виктория в ход наляво, държи венец и палмова клонка.
Диам. 17–17.5 мм, тегло 2.49 гр. Сечена в Сисция между 367–375 г., RIC ІХ, № 15 b,
var. XXXV). Леко изтрита. Инв. № ОФ-128 (обр. 85 п).
43. Лице и опако като на № 42.
Диам. 18 мм, тегло 2.24 гр. Сечена в Тесалоника между 364–367 г. оф. Г, RIC ІХ, №
18 b, var. ІІІ). Леко изтрита. Инв. ОФ-№ 124 (обр. 85 р).
44. Лице и опако като на № 42–43.
Диам. 15.5–17.5 мм, тегло 2.80 гр. Сечена между 364–378 г. Леко изтрита. Инв. №
ОФ-159, (обр. 85 с).
45. Лице и опако като на № 42–44.
Диам. 17 мм, тегло 2.45 гр. Сечена между 364–378 г. Леко изтрита. Инв. № ОФ-168
(обр. 85 т).
Теодосий І (379–395)
46. Лице: D N THEODO/SIVS … Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: [GLORIA]/ROMANORVM. Императорът прав надясно, държи лабарум и
глобус.
Диам. 21–21.5 мм, тегло 5.84 гр. Сечена между 392–395. Слабо изтрита. Инв. №
ОФ-131 (обр. 85 у).
135

47. Лице: D N THEODO/SIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: GLORIA RO/MANORVM. Императорът в ход надясно, държи лабарум и
влачи пленник.
Диам. 17–18.5 мм, тегло 2.22 гр. Сечена в Аквилея между 383–388 г., RIC ІХ, № 45
b). Добре запазена. Инв. № ОФ-130 (обр. 85 ф).
48. Лице: D N THEODO/SIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: SALVS REI/PVBLICAE. Виктория в ход наляво, носи трофей и влачи пленник. В лявото поле христограм.
Диам. 11.5–13 мм; 1.55 гр. Сечена през периода 383–395 г. Доста изтрита. Инв. №
ОФ-160 (обр. 85 х).
49. Лице и опако – напълно еднакви с № 48.
Диам. 12–13 мм, тегло 1.15 гр. Сечена в 383–395 леко изтрита; инв. № ОФ-143 (обр.
85 ц).
Аркадий (383–408)
50. Лице: D N ARCADIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: SALVS REI/PVBLICAE. Виктория в ход наляво, носи трофей и влачи пленник. В лявото поле христограм.
Диам. 13.5–14.5 мм, 1.24 гр. Сечена между 383–395. Леко изтрита. Инв. № ОФ-139
(обр. 85 ч).
51. Лице: D N ARCADI/VS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: [GLORIA ROMA]/NORVM. Трима прави императори, държат копия.
Диам. 15–15.5 мм, тегло 1.23 гр. Сечена в Константинопол през периода 406–408 г.,
RIC Х, 142); Запазена; инв. № ОФ-126 (обр. 85 ш).
Хонорий (393–423)
52. Лице: [D N H]ONORI/VS P F [AVG]. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: CON[CORDI/A AVGG]. Константинопол на трон напред, държи дълъг скиптър и глобус с Виктория.
Диам. 15–16 мм, тегло 1.16 гр. Сечена в Кизик в периода 401–403 г., RIC Х, № 95.
Добре запазена. Инв. № ОФ-152 (обр. 85 щ).
53. Лице: D N HONOR[I/VS P F AVG]. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: [GLORI]A ROMA/ N[ORVM]. Трима прави императори, държат копия.
Диам. 14.5–13.5 мм, тегло 1.28 гр. Сечена в периода 406–408. Леко изтрита. Инв. №
ОФ-150 (обр. 85 ъ).
54. Лице: D N H[ONORI/VS P F AVG]. Силно изтрита, едва личи бюст на императора надясно с диадема.
Опако: [GLORIA ROMANORVM]. Двама прави императори, държат копия.
Диам. 12.55–13 мм, тегло 1.34 гр. Сечена в периода 408–423. Леко изтрита, орязана.
Инв. № ОФ-171 (обр. 85 ь).

136

Теодосий ІІ (402–450)
55. Лице: [D N THEODOSIVS P F AVG]. Бюст на императора надясно с диадема.
Опако: Венец с надпис: TV/XXX
Диам. 9.5–10.5 мм, тегло 0.87 гр. Сечена в 430 г., RIC Х, № 456. Добре запазена.
НСФ-55 (п. инв. №76), (обр. 86 а).
56. Лице: D N THEODOSIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: Кръст във венец.
Диам. 12.5 мм, тегло 1.33 гр. Сечена през 425–435. Добре запазена. Инв. № ОФ-125
(обр. 86 б).
57. Лице: D N THEODOSIVS P F AVG. Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: Кръст във венец.
Диам. 10.5–11.5 мм, тегло 0.59 гр. Сечена между 425–435. Леко изтрита. Инв. №
ОФ-132 (обр. 86 в).
Теодосиева династия (379–457)
58. Лице: Бюст на императора с диадема надясно.
Опако: [SALVS REI/PVBLICAE]. Виктория в ход наляво, носи трофей и влачи пленник. В лявото поле христограм.
Диам. 11.5–12 мм, тегло 1.06 гр. Сечена между 383–395 г. Изтрита. Инв. № НСФ-45
(обр. 86 г).
59. Лице и опако като при № 58.
Диам. 11.5–13.5 мм, тегло 0.89 гр. Сечена през 383–395. Изтрита. Инв. № НСФ-23
(обр. 86 д).
60. Лице: Обезличено.
Опако: Трима императори прави.
Диам. 10.5 мм, тегло 0.67 гр. Сечена в периода 406–408. Изтрита, орязана. Инв. №
НСФ-18 (обр. 86 е).
61. Лице: Бюст на императора с диадема надясно. Надписите напълно изтрити и не
личат.
Опако: Двама императори прави, държат глобус помежду си.
Диам. 13–14 мм, тегло 2.23 гр. Сечена между 408–423 г. Почти напълно изтрита,
орязана. Инв. № НСФ-54 (обр. 86 ж).
62. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Напълно обезличено.
Диам. 12–13.5 мм, тегло 1.48 гр. Сечена между 408–423 г. Напълно изтрита, орязана. Инв. № НСФ-47 (обр. 86 з).
63. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Кръст във венец.
Диам. 11.5–12.5 мм, тегло 0.58 гр. Сечена между 425–435 г. Силно изтрита. Инв. №
НСФ-24 (обр. 86 и).
137

Римски неопределени монети
64. Лице: Едва доловимо изображение на бюст на император надясно.
Опако: Надписът напълно повреден и не личи. Императорът прав надясно, държи
лабарум и глобус.
Диам. 13.5 мм, тегло 1.53 гр. Сечена между 383–398 г. Силно изтрита. Инв. № НСФ15 (обр. 86 к).
65. Лице: Едва забележимо изображение на бюст на император надясно.
Опако: Почти напълно изтрито, но може би войник пробожда паднал конник.
Диам. 13 мм, тегло 0.95 гр. Сечена между 383–398 г. Почти напълно изтрита. Инв.
№ НСФ-14 (обр. 86 л).
66. Лице: Бюст на император надясно с диадема.
Опако: Силно изтрит надпис във венец.
Диам. 14 мм, тегло 1.49 гр., (ІV в.). Силно изтрита. Инв. № НСФ-29 (обр. 86 м).
67. Лице: Надписът силно изтрит – нечетим. Силно изтрито изображение на бюст
на император с диадема надясно.
Опако: Обезличено.
Диам. 13 мм, тегло 2.22 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Почти напълно изтрита. Инв. № НСФ-27 (обр. 86 н).
68. Лице: Надписът силно изтрит – нечетим. Силно изтрито изображение на бюст
на император с диадема надясно.
Опако: Надписът – нечетим. Изображението е обезличено.
Диам. 13.5–14.5 мм, тегло 1.90 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Силно
изтрита. Инв. № НСФ-28 (обр. 86 о).
69. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Напълно обезличено
Диам. 14–15 мм, тегло 1.54 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Напълно
изтрита. Инв. № НСФ-16, (обр. 86 п).
70. Лице: Надписът силно изтрит – нечетим. Силно изтрито изображение на бюст
на император с диадема надясно.
Опако: Изображението е обезличено.
Диам. 11.5–13.5 мм, тегло 0.89 гр. Сечена между 383–395 г. Почти напълно изтрита.
Инв. № НСФ-26, (обр. 86 р).
71. Лице: Надписът напълно изтрит. Бюст на император с диадема надясно.
Опако: Изображението е напълно обезличено.
Диам. 12.5–13.5 мм, тегло 1.50 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Силно
изтрита. Инв. № НСФ-46 (обр. 86 с).
72. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Напълно обезличено.
Диам. 10.5–13 мм, тегло 1.15 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Напълно
изтрита, от ядрото е запазена само едната половина. Инв. № НСФ-44 (обр. 86 т).
138

73. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Напълно обезличено.
Диам. 14–14.5 мм, тегло 1.11 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Напълно
изтрита. Инв. № НСФ-20 (обр. 86 у).
74. Лице: Надписът напълно изтрит. Бюст на император с диадема надясно.
Опако: Изображението е напълно обезличено.
Диам. 11–11.5 мм, тегло 0.90 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Силно
изтрита, орязана. Инв. № НСФ-30 (обр. 86 ф).

Обр. 86 – Монети:
а-в– Теодосий ІІ (402–450); г-и– Теодосиева династия(379–457); к-ь –Римски неопределени монети
Fig. 86 – Coins:
а-в – Theodosius II (402–450); г-и – Theodosian Dynasty (379–457); к-ь – Unidentified Roman coins

139

75. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Напълно обезличено.
Диам. 11.5–12 мм, тегло 0.90 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Напълно
изтрита. Инв. № НСФ-31 (обр. 86 х).
76. Лице: Напълно обезличено.
Опако: Напълно обезличено.
Диам. 10–11 мм, тегло 0.88 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Напълно
изтрита. Инв. № НСФ-17 (обр. 86 ц).
77. Лице и опако като на №№ 75–76
Диам. 10–10.5 мм, тегло 0.74 гр. Сечена през ІV–първата половина на V в. Напълно
изтрита. Инв. № НСФ-19 (обр. 86 ч).
78. Лице: Надписът – нечетим. Изображението – изтрито.
Опако: Обезличено.
Фрагмент от монета, сечена през ІV–първата половина на V в. Инв. № НСФ-32
(обр. 86 ш).
79. Лице: Долна половина от монета. Запазена е малка част от надписа. Личи бюст
на император с диадема надясно.
Опако: Запазена е малка част от надписа, който не може да се възстанови.
Сечена през ІV–първата половина на V в. Инв. № НСФ-39 (обр. 86 щ).
***
От прегледа на намерените по време на разкопките монети става ясно, че в най-общи линии те се вписват от времето от самия край на ІІІ – до средата на V в. Най-ранната
монета е на Проб (276–282), а най-късните са на императори от Теодосиевата династия,
които са сечени в периода 379–457 г. Намерените 79 монети се разпределят хронологически по владетели както следва: Проб (276–282) – 1 бр., Максимин Даза (305–313) – 1 бр.,
Константин І Велики (306–337) – 3 бр., Константин ІІ (317–340) – 3 бр., Констанций ІІ –
21 бр., Констанс І (333–350) – 2 бр., Констанций Гал (351–363) – 1 бр., Юлиан ІІ Апостат
(355–363) – 2 бр., Константинова династия (324–364) – 2 бр., Валентиниан (364–375) – 3
бр., Валенс (364–378) – 6 бр., Теодосий І (379–395) – 4 бр., Аркадий (383–408) – 2 бр.,
Хонорий (393–423) – 3 бр., Теодосий ІІ (408–450) – 3 бр., Теодосиева династия (379–
457) – 6 бр., и неопределими монети от ІV – първата половина на V в. – 16 бр.
Въз основа на анализа на археологическата среда и установената по време на разкопките стратиграфия, намерените макар и оскъдни материали и многобройните монети,
следва да датираме изграждането на първата, ранна базилика със стени от ломени камъни
и кал към втората четвърт и края на първата половина на ІV в. По всяка вероятност храмът е бил издигнат непосредствено след заселването на сармато-аланското население в м.
„Селището“ в землището на дн. село П. Градец. Както свидетелства Евсений през 295 г.
Диоклетиан заселил в Източно-балканските земи 20 000 сармати. По-късно – през 334 г.
Константин Велики заселил в Тракия, Скития и Македония нови 300 000 сармати-язиги
(Велков В. 1959:233-234). Дали в случая става дума за диоцеза или провинцията Тракия
изворите мълчат, но тук на помощ се явяват данните от археологическите проучвания на
некрополите край П. Градец и Твърдица. В последния некропол досега са проучени над
140

90 гроба, които според типа на гробните съоръжения и намерените материали са абсолютно идентични на тези от П. Градец и без каквото и да е съмнение, принадлежат на
част от заселените на територията на дн. Южна България сармати.
В този случай ранната базилика е била изградена през първата половина на ІV в.,
най-вероятно през втората му четвърт, между 334 и 355 г. Съвсем наскоро след това, тя
е била разрушена по времето на Юлиан Апостат, най-вероятно, за да се демонстрира
лоялност към новата власт. Основание за това твърдение ни дава и обстоятелството, че
липсват каквито и да е следи от пожар. Съвсем аналогичен е и случаят с ранния храм
в Чаталка, който също е бил разрушен по времето на Юлиан Апостат от лоялност към
новия император (Николов Д. 1984:23-261 обр. 6). Не е изключено по същото време и по
същата причина да е била разрушена и ранната базилика № 1 от селището, северно от с.
Караново (Борисов Б. 1988 а:39-42). Последната в планово отношение е напълно аналогична на тази от П. Градец – и тук градежът е от ломени камъни и кал, апсидите и на двете
са с подковообразни форми, и двете базилики са малки и без притвори от запад.
По-ранният източен некропол по всяка вероятност е възникнал веднага след построяването на ранната базилика. Пряко свидетелство за това е и обстоятелството, че
гробовете от него са съобразени със сградата и липсват пресечени при строителството
на базиликата гробни ями. Освен това липсват гробни съоръжения и във вътрешността
на базиликата. Следователно източният некропол е възникнал още през втората четвърт на ІV в., във всеки случай след 334 г. Неопровержимо доказателство за това са и
многобройните монети, които отнасят заселването на сармато-аланското население по
това време. Статистиката на нумизматичния материал показва, че от 63-те определени
монети 32 датират от първата половина на ІV в. Съвсем естествено ако федератското
сарматско-аланско селище е възникнало по-късно, то тогава наличието на толкова голям брой монети от първата половина, и най-вече от втората четвърт на ІV в. би било
неоправдано и необяснимо. Ето защо анализът на археологическата среда, стратиграфските данни, намерените материали и най-вече нумизматичният материал категорично свидетелстват, че селището е възникнало именно след заселването на сарматите по
времето на Диоклетиан или най-късно при Константин Велики – през втората четвърт
на ІV в.
Наскоро след това, най-вероятно в началото на втората половина на ІV в., но след
управлението на Юлиан Апостат в непосредствена близост до разрушената ранна базиликална сграда са били изкопани основите за нов по-голям храм, но неизвестни обстоятелства са наложили изоставянето им. Скоро след това строителството е било възобновено и през втората половина на ІV в. е издигната новата по-голяма базилика № 2 А, която
е трикорабна едноапсидна базилика с притвор от запад и деамбулаториум в апсидното
пространство. Новата базилика е изградена от ломени камъни, споени със здрав хоросан,
обилно примесен с късчета чукани тухли.
Колко време е съществувала тази по-голяма и по-здрава базилика е много трудно да
се отговори, но най-късно в самия край на ІV или в началото на V в. към сградата от юг и
север са били пристроени допълнителни галерии. Дали те бележат нов строителен период в базилика 2 А или тя е била изцяло реконструирана не е съвсем сигурно, но най-вероятно по същото време са се наложили някакви реконструкции, при което са издигнати
двете пристройки от север и юг, градежът на които се различава коренно от строителната
техника на базилика 2 А. Освен това ако имаше репарации по стената на голямата базилика, то те трябваше да бъдат регистрирани по време на разкопките. Археологически данни
за такива обаче напълно липсват. Следователно е по-логично през последния строителен
141

период да са били издигнати само пристройките. Все таки изглежда, че по време на този
строителен период е било извършено и допълнително укрепване на южния стилобат на
по-късната базилика, за което има неопровержими археологически доказателства.
До кога е просъществувала базилика 2 Б също не е много сигурно, но при всички
случаи към края на първата половина на V в. пред входовете ѝ от запад възниква западния некропол, за който са характерни наземните каменни облицовки и обзиждания на
повърхността. Това категорично свидетелства, че при възникването на този некропол,
базиликата вече не е съществувала. Тази ситуация ни кара да мислим, че по всяка вероятност късната базилика 2 Б е била изоставена след големите хунски нашествия през 40-те
години на V в. При кое точно от нашествията е станало това – през 441 или 447 г. е много
трудно да се каже, но това едва ли е толкова важно. По важното е, че в края на първата
половина на V в. базиликата е била окончателно изоставена.
Разположеният на запад от нея некропол е използван кратко време след това, може
би в продължение на не повече от 10–15 г., след което и той е бил изоставен. В подкрепа
на това твърдение се явяват отново данните от обработването на нумизматичния материал, които показват, че най-късните от сигурно определените монети са на Теодосий ІІ
(408–450 г.). Тук обективността изисква да посочим, че има и 6 монети, които са доста
повредени, но се отнасят без никакво съмнение към Теодосиевата династия, а най-късните от тях са сечени между 425–435 г., т. е. пак по времето на Теодосий ІІ.
От всичко казано дотук се налага изводът, че комплексът от старохристиянски базилики и неразривно свързаните с тях некрополи са възникнали през втората четвърт
на ІV и са били окончателно напуснати в началото на втората половина на V в, което се
потвърждава категорично и от многобройния нумизматичен материал.
По отношение на етническата принадлежност на населението оставило двата некропола може да се каже, че голямата част от елементите на погребалния обред и намерения гробен инвентар насочват без никакво съмнение към сармато-алански произход.
Тук на първо място трябва да се посочат стъпаловидните гробни ями, входните ями с
оформени стъпала, „подбоите“ в редица от гробните съоръжения и не на последно място
открития катакомбен гроб, който е и неоспоримо доказателство за споменатия етнически произход на населението оставило некрополите. Пак към късно-сарматско-аланския
произход насочват още изкуствената деформация на черепите, подсипката с вар регистрирана в някои гробове и колективният гроб № 26. Със сармато-аланите е свързан и
по-голямата част от гробния инвентар. Тук на първо място трябва да се посочат гривните
с малки звънчета, обеците с малък полиедър, отворените бронзови гривни със сплескани
краища, оформени като стилизирани змийски глави, по-голямата част от едрите стъклени
мъниста с инкрустирани разноцветни стъклени нишки, огърлиците от дребни стъклени
мъниста с бронзови закопчалки, стъклените мъниста с форма на полиедър и още редица
други. Не на последно място към спецификите на сармато-аланската култура трябва да се
спомене и липсата на фибули в облеклото на носителите ѝ. Никак не е случаен и фактът,
че в нито един от проучените 37 гроба от двата некропола, както и повече от 90 гроба от
некропола край гр. Твърдица, не са намерени никакви фибули. Съвкупността от всички
изброени по-горе характерни елементи от погребалния обред, заедно и типичните гробни
дарове, не оставят никакво съмнение за сармато-аланската принадлежност на погребаните в некрополите.
Тук му е мястото да отбележим, че в последните 30 г. се появиха редица археологически доказателства за заселването на сармато-аланско население на територията на
провинция Тракия, която покрива до голяма степен територията на дн. Южна България.
142

Освен некрополите около старохристиянските базилики в м. „Селището“, край П.
Градец трябва да се посочи и споменатият некропол край Твърдица. Пак с късните сармати са свързани и някои вторични гробове чрез трупополагане от могилния некропол в
Чаталка, Старозагорско, където е намерен един сарматски тип меч, както и обеци с полиедър. Към некрополите със сарматска принадлежност трябва да се посочи и отдавна
известният некропол в м. „Стражата“ край гр. Плевен. Тук трябва да се спомене още и
големият некропол в м. „Яйлата“ край с. Камен бряг, Каварненско. Напоследък подобен
некропол с напълно аналогични гробни камери се проучва и пред първата укрепителна
линия на н. Калиакра. Без никакво съмнение с късните сармати са свързани и редица гробове от градския некропол на Одесос. Фактът, че сарматските гробове с подбои
(ниши) са открити в регулярния градски некропол, категорично свидетелства, че сарматите са били допуснати в самия град и са живеели в него заедно с останалото градско
население на Одесос. Към безспорните паметници на сармато-аланската култура без
никакво съмнение трябва да се посочат и откритите през последните години алански некрополи край с. Александрия (Тотев Б. и др. 2009:522-525, обр. 2) и Полковник Дяково,
Добричко (Иванов Б. 2011:305-307).
Без съмнение натрупването на археологически данни за сармато-аланската култура
на територията на България ще спомогне за нейното по-пълно и задълбочено изучаване,
в един отдалечен от исконните сармато-алански територии район.

143

Каталог на гробовете от двата некропола
Гроб № 1, кв. U21, дълб. 0.25 м (обр. 38 а).
Гробно съоръжение: Яма с почти правоъгълна форма и заоблени ъгли с дълж. 0.90 м, шир. 0.60 м и
дълб. 0.50 м. Двете дълги стени се спущат вертикално надолу, а късите са наклонени навън, спрямо дъното. Гробът е със стреховидно покритие от две цели, напукани тегули по дългите страни. Късите страни са
затворени с фрагментирани тегули, подпрени с по един плосък камък. Около гроба, на нивото на ямата са
подредени средни и големи ломени камъни, вероятно останки от надземно ограждане.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 15о отклонение на югоизток при главата.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Напълно изтлял. Запазени са само тилната и теменна кост на черепа и няколко силно изтлели костици от ребрата и пръстите.
Особености в обреда: Стреховидно покритие.
Възраст: Дете в кърмаческа възраст.
Размери: Не могат да се установят, поради изтляването на костите.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 2, кв. U14, дълб. 0.60 м (обр. 38 б, 39).
Гробно съоръжение: Гробът е с плътна наземна маркировка от много големи ломени камъни, споени
с кал с елипсовидна форма и размери: дълж. 2.88 м и шир. 1.44 м. Зидарията влиза в дълбочина до 0.45 м.
На дълбочина 0.40 м от нивото на наземната зидария от югозападната страна се очертава яма, която на
североизток преминава под наземната маркировка. Очевидно ограждението е било направено доста след
погребението, поради което има известно изместване спрямо същинската гробна яма. Последната е с правоъгълна форма и заоблени ъгли, с дълж. 1.68 м и шир. 0.68 м. На дълб. 0.72 м по южната дълга стена е
оформено стъпало с широчина до 0.26 м, което отстои от дъното на вис. 0.52 м. По този начин дълбочината
на гробната яма достига 1.24 м, а заедно със зидарията от наземното ограждане – 1.64 м. Стените на ямата
над южното стъпало са подкопани и оформят своеобразен „подбой“. Плитък подбой е оформен и при дъното на северната дълга стена.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Североизток-югозапад.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото, дясната – леко свита в лакътя.
Състояние на скелета: Добре запазен.
Особености в обреда: Каменно ограждение на повърхността на терена с изместване спрямо същинската гробна яма.Черепът със силно изразена изкуствена деформация.
Възраст: Възрастен женски скелет.
Размери: Дълж. 1.47 м, шир. 0.50 м.
Гробен инвентар: От двете страни на черепа по една фрагментирана обеца с малък, плътен полиедър
(обр. 66 и-к), а около шията огърлица от 5 сребърни и 9 златни биконични мъниста (обр. 67 б, цв. прил. І б).
Гроб № 3, кв. U14, дълб. 0.60 м (обр. 40).
Гробно съоръжение: Гробът е със зидано от много големи ломени камъни надземно ограждение с
елипсовидна форма и размери: дълж. 2.87 м и шир. 2.15 м. На дълбочина 0.35 м от нивото на зидарията се
очертава гробната яма, която подобно на тази на гроб № 2 минава под северозападната стена от ограждението. Очевидно и тук ограждението е било направено доста след погребението, поради което има известно
изместване спрямо същинската гробна яма. Последната е с с правоъгълна форма и заоблени ъгли, с дълж.
1.85 м и шир. 1.20 м. На дълб. 0.38 м по двете дълги стени са оформени леко наклонени навътре стъпала с
широчина до 0.30–0.34 м, които отстоят от дъното на вис. 0.45 м. Дълбочината на същинската гробна яма
достига 0.83 м, а от нивото на каменната маркировка – 1.18 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб
Ориентация: Запад-изток с 35о отклонение на югозапад при главата
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Почти напълно изтлял. Запазени в много лош вид са само отделни кости от
черепа и долните крайници.

144

Особености в обреда: Каменно ограждение на повърхността на терена с изместване спрямо същинската гробна яма.
Възраст: Не може да се определи.
Размери: Не могат с точност да се установят, поради почти пълното изтляване на костите.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 4, кв. V14/U14, дълб. 0.60 м (обр. 41).
Гробно съоръжение: Двойно стъпаловидна яма с наземна маркировка от големи ломени камъни с
елипсовидна форма, която липсва в югозападната част. За разлика от гробове №№ 2 и 3 обаче тук камъните са подредени, но липсва плътна зидария в най-горната част на гробното съоръжение. На дълб. 0.53 м
в североизточната част е оформено стъпало с шир. 0.19 м. Същинската (вътрешна) яма е вкопана на 1.50
м, спрямо стъпалото и има правоъгълна форма със заоблени ъгли. На дълб. 0 78 м от север, юг и изток е
оформен стъпаловиден отстъп с различна широчина. В най-източната част на ямата, от север и юг широчината му е 0.25 м, като постепенно изтънява към средата, където достига 0.20 м от юг и 0.10 м от север,
а в западната част губи очертанията си. Стъпаловидният отстъп е оформен чрез подкопаване на стените
на вътрешната яма. Последната има отново съвсем слабо изразена трапецовидна форма със заоблени ъгли
с дълж. 1.80 м, шир. от изток 0.50 м, а в средната част намалява до 0.46 м. В северозападната част ямата е
фланкирана от монолитен каменен блок с триъгълна форма и размери 1 х 0.80 х 0.65 м. В дългата страна на
блока на място е издялан сектор, за да се осигури място за полагане на мъртвеца. Без съмнение каменният
блок е затварял входа на катакомбната камера и тук е бил използван вторично. Следователно гроб № 4 е
по-късен от катакомбния гроб № 37.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 10о отклонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен. Черепът цял, но костите на скелета са доста натрошени от
слягането на насипа.
Особености в обреда: Вторичен гроб, вкопан във входната яма на катакомбния гроб. От североизток
скелетът е фланкиран от вторично използван каменен блок, с който е бил затворен входа на катакомбата
№ 37.
Възраст: Жена в зряла възраст.
Размери: Дълж. 1.55 м, шир. 0.38 м.
Гробен инвентар: До черепа – две сребърни обеци с полиедър (обр. 66 е-ж), около шията – мъниста
от огърлица от нетраен материал с цилиндрична форма. В същия наниз са включени 1 стъклено и 5 сребърни мъниста с биконична (обр. 67 а, цв. прил. І а). В насипа на ямата е намерено и каменно зарче (обр. 80 л).
Гроб № 5, кв. Q16/Q17, дълб. 0.50 м (обр. 42-43 а).
Гробно съоръжение: Гробът е с каменно ограждение от много старателно подредени много големи
ломени камъни с елипсовидна форма с дълж. 2.92 м и шир. 1.91 в. Под него е оформена стъпаловидна яма
с овална форма с дълж. 2.40 м, шир. 1.45 м и дълб. 2 м. В дълбочина са оформени двойни стъпала. Първото
е разположено на дълб. 0.55 м и е оформено само в северната и южна стени на ямата. Северното е с шир.
0.25 м, а южното – с шир. 0.10 м. Второто стъпало е на дълб. 1.30 м и отстои от първото на дълб. 0.50 м.
Оформено е само по двете дълги стени, а широчината му варира от 0.10 до 0.18 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 14о отклонение на югоизток при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен. Костите на ръцете са силно начупени. Ходилата са обърнати
навън.
Особености в обреда: Не са установени.
Възраст: Възрастен индивид.
Размери: Дълж. 1.60 м, шир. 0.35 м.
Гробен инвентар: До черепа – бронзова спирала за вплитане в косата (обр. 68 г).
Гроб № 6, кв. U18, дълб. 0.60 м (обр. 43 б).
Гробно съоръжение: Правоъгълна стъпаловидна яма със заоблени ъгли с размери: дълж. 1.10 м,
шир. 0.95 м. На северозапад тя достига до източния зид на южния кораб на базилика № 2. На дълб. 0.25 м
по двете дълги стени са оформени широки 0.20 м стъпала, които отстоят от дъното на ямата на вис. 0.25 м.

145

Върху северното стъпало са наредени четири средни по големина ломени камъни, два от които са вертикално изправени. Среден по големина речен камък е положен и в източния край на южното стъпало. Стените
над стъпалата са леко наклонени навън, а под тях – вертикални. По този начин гробната яма при дъното е
с дълж. 0.85 и шир. 0.40 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение по гръб.
Ориентация: Северозапад-югоизток.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Силно разрушен. Запазени са само костите на черепа. Намерените кости не
са в анатомичен ред. В югозападната четвърт на ямата са намерени кости от ребра, част от лакътната кост
е открита в централната част, а едната от бедрените кости – в североизточния ъгъл.
Особености в обреда: Гробът е вторично отварян във връзка с постпогребалните обреди, свързани с
предпазване от вампирясване.
Възраст: Дете на около 8–10 г.
Размери: Не са установени, поради изложените по-горе обстоятелства.
Гробен инвентар: До лакътната кост е намерена отворена бронзова гривна (обр. 70 а).
Гроб № 7, кв. U18/V18, дълб. 0.60 м (обр. 44).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с неправилна елипсовидна форма и размери: дълж. 2.22 м,
шир. 1.30 м. Ориентирана запад-изток с 15о отклонение на североизток. На дълб. 0.16 м от нивото на вкопаване, има настилка от вторично употребени една цяла и фрагментирани тухли и камена плоча, които лежат
на нивото на стъпалата. Под настилката от изток и запад са оформени стъпала по всички страни, от които
по-добре изразени са източното с шир. 0.22 м и западното – с шир. 0.76 м. Под тях, е оформена вътрешната
яма, която е с почти правоъгълна форма, със заоблени ъгли и размери: дълж. 1.02 м, шир. 0.50 м, а дълбочината ѝ спрямо южното стъпало е 0.30 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток
Положение на ръцете: Не може да се определи, но без съмнение са били изпънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Силно разрушен. Запазени са само костите на силно разложения череп и
една от костите на лявата подбедреница.
Особености в обреда: Не са установени.
Възраст: Дете на възраст 3–4 г.
Размери: Дълж. 0.70 м.
Гробен инвентар: Липсва
Гроб № 8, кв. V15, дълб. 0.60 м (обр. 45).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и заоблени ъгли. Размери: дълж.
2.17 м, шир. 0.73 м. В северозападния ѝ ъгъл на дълб. 0.30 м е оформено входно стъпало с триъгълна форма с дълж. 0.68 м. Под стъпалото стените на ямата са вертикални и достигат на дълб. 0.50 м, с което общата
дълбочина на гробното съоръжение достига 0.80 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 15о отклонение на югозапад.
Положение на ръцете: Изпънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Скелетът напълно сплескан, черепът силно разрушен. От костите на ребрата
има само следи.
Особености в обреда: На дълб. 0.43 м, в западната половина на ямата има струпване от средни и
големи ломени камъни, с които очевидно е бил затиснат мъртвецът. На дъното на гробната яма, в източния
ѝ край са поставени три големи ломени камъка, които ограничават скелета от изток.
Възраст: Възрастен индивид.
Размери: дълж. 1.67 м, шир. 0.39 м.
Гробен инвентар: В областта на кръста са намерени три бронзови токи с кръгли рамки. Първата от
тях е бронзова с хоботовидно извит в предния край език и с правоъгълна плочка от тънка бронзова ламарина (обр. 73 в), а останалите две са по-малки, с кръгли бронзови халки и железни хоботовидни езици, без
щитове (обр. 73 а-б). Без съмнение от основния колан са се спущали други два допълнителни ремъка.

146

Гроб № 9, кв. V16, дълб. 0.60 м (обр. 46 а).
Гробно съоръжение: Едностъпална яма с правоъгълна форма с дълж. 1.15 м и шир. 0.80 м. Западната
и южната стена са леко наклонени към дъното. Стъпалото е оформено по дългата, северна стена, на дълб.
0.15 м. Широчината му варира от 0.15 до 0.20 м. При дъното ямата се стеснява и достига до дълж. 0.75 и
шир. 0.40 м.
Начин на полагане: Трупополагане по гръб в изпънато положение.
Ориентация: Запад-изток с 16о отклонение на северозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати до тялото.
Състояние на скелета: Лошо запазен. Липсва дясната подлакътна кост. Костите на левия крак са
изпънати, а на десния – свити под прав ъгъл в коляното.
Особености в обреда: Липсват костите на дясното ходило. Вероятно гробът е бил отварян вторично
във връзка с постпогребалните обреди, свързани с предпазване от вампирясване.
Възраст: Момиче в ранна детска възраст, на около 1–2 г.
Размери: Дълж. 0.54 м, шир. 0.17 м.
Гробен инвентар: До дясната бедрена кост, отвън – две гривни от объл бронзов тел, с усукани около
кръжилото краища, с нанизани малки камбанки (звънчета), (обр. 70 г-д) и 6 едри инкрустирани маниста,
очевидно от наниз на огърлица, (обр. 67 в, цв. прил. І г).
Гроб № 10, кв. V16, дълб. 0.60 м (обр. 46 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма със слабо изразена трапецовидна форма със заоблени ъгли с
дълж. 2.25 м и шир. от запад 0.75 и от изток 0.65 м. Вкопана на дълб. 1.07 м. Стъпалата са разположени от
всички страни и отстоят на дълб. 0.47 м. Стените над тях са леко наклонени навън. Широчината на стъпалата по различните стени е различна и с вариации: северното от 0.17 до 0.23 м, южното от 0.18 до 0.27 м., а
западното – 0.15 м, а източното – от 0.06 до 0.12 м. Вседствие на стесняване на ямата в дълбочина и лекия
наклон на стените на нивото на стъпалата гробното съоръжение достига дълж. 2.15 м, и шир. от запад 0.50
м, а от изток 0.55 м. Под стъпалата дългите стени са отново с наклон навътре, докато късите – източна и
западна, са с обратен наклон – навън, при което на дъното ямата достига 1.80 м по дължина и 0.65 м от
запад и 0.55 м от изток.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение по гръб. В ямата са положени два скелета –
на възрастен индивид и дете. По всяка вероятност в гроба са погребани майка с дете в кърмаческа възраст.
Ориентация: Запад-изток, с отклонение 24о на североизток при главата.
Положение на ръцете: На възрастния скелет – опънати покрай тялото, на детския – не може да се
установи.
Състояние на скелета: Възрастният – добре запазен, черепът повит на север. Детският скелет –
лошо запазен, полуразрушен. От него са запазени част от костите на черепа и отделни кости от скелета.
Особености в обреда: Двоен гроб. Вероятно в него са погребани майка с дете.
Възраст: Жена на около 20–25 г. и дете вероятно в кърмаческа възраст.
Размери: Дълж. на възрастния индивид 1.50 м, шир. 0.36 м. Размерите на детския скелет не могат с
точност да се установят.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 11, кв. V17, дълб. 0.60 м, на 0.35 м южно от гроб № 10 (обр. 47).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма със слабоизразена трапецовидна форма със заоблени ъгли, с
дълж. 1.40 м, шир. от запад 0.75 м и от изток – 0.67 м. Вкопана на дълб. 0.70 м. Стъпалата са разположени
по всички страни като отстоят от горния край на ямата на дълб. 0.45–0.50 м. Северното е най-ясно изразено
и широчината му варира от 0.12 до 0.23 м, южното – от 0.12 до 0.16 м, а западното и източното не надвишават 0.05 м. Вследствие на наклона на стените навътре на нивото на стъпалата размерите на ямата намаляват
до 1.30 х 0.40 м. Дългите стени, под стъпалата са леко подкопани, в рвезултат на което при дъното ямата
има дълж. 1.25 м и шир. от запад – 0.47 м и от изток – 0.45 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 15о отлонение на северозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Лошо запазен. Липсват лявата лакетна кост, костите на китките на ръцете и
ходилата.
Особености в обреда: По всяка вероятност гробът е отварян вторично във връзка с постпогребалните обреди, свързани с предпазването от вампирясване.

147

Възраст: Момиче в детска възраст, около 3–4 г.
Размери: Дълж. 0.80 м, шир. 0.20 м.
Гробен инвентар: От ляво на черепа, непосредствено до него – две бронзови обеци – отворени халки
от объл бронзов тел (обр. 66 б-в) и обеца с полиедър (обр. 66 з). Около шията – 10 мъниста от наниз на
огърлица – едно с тръбичковидна, друго със сферична форма, трето двуставно прищипната тръбичка, а
останалите – от тънка спираловидно навита стъклена нишка (обр. 67 г, цв. прил. І в).
Гроб № 12, кв. V17, дълб. 0.60 м, отстои на 0.45 м южно от гроб № 11 (обр. 48 а).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма с дълж. 1.30 м и шир. 0.65 м. Вкопана е
на дълб. 0.75 м. Стъпалата са разположени само по дългите стени. Северното е с шир. 0.10 м, а южното – с
шир. 0.10–0.12 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен, черепът повит наляво.
Особености в обреда: Не са установени.
Възраст: Дете в ранна детска възраст.
Размери: Дълж. 0.97 м, шир. 0.21 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 13, кв. V17, дълб. 0.60 м, отстои на 2.65 м южно от гроб № 11 (обр. 48 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма с дълж. 1.10 м и шир. 0.60 м. Стъпалата
са оформени на дълб. 0.60 м и отстоят на вис. 0.40 м от нивото на дъното, т. е. ямата е вкопана на дълб. 1
м. Широчината им варира от 0.12 до 0.14 м. Стените са леко наклонени навън и на нивото на стъпалото
размерите на ямата намаляват до 0.93 х 0.45 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с отклонение 15о на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Лошо запазен. Частично запазени са част от костите на черепа, дясната раменна кост, гръбначния стълб и бедрените кости. Липсват костите на лявата ръка.
Особености в обреда: Вероятно гробът е отварян във връзка с постпогребалните обреди, свързани с
предпазване от вампирясване, когато част от костите са били отрязани и извадени.
Възраст: Дете в юношеска възраст.
Размери: Дълж. 0.70 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 14, кв. V18, дълб. 0.60 м, отстои на 1.20 м южно от гроб № 13 (обр. 49 а)
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма с дълж. 2.30 м и шир. 0.70 м. Вкопана
е на дълб. 1.50 м. Стъпалата обикалят ямата от всички страни и отстоят на дълб. 0.70–0.75 м от отвора ѝ.
Западното и източното са по-слабо изразени и широчината им варира от 0.10–0.12 м (западното), 0.10–
0.15 м (източното). Стъпалата по дългите стени са по-ясно изразени и по-широки – северното – 0.15–0.20 м,
а южното – 0.15–0.20 м. Стените са леко наклонени навън, поради което на нивото на стъпалата размерите
на ямата намаляват до 2.10 х 0.45 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 15о отклонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен.
Особености в обреда: Не са установени.
Възраст: Възрастен индивид.
Размери: Дълж. 1.56 м, шир. 0.33 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 15, кв. V18, дълб. 0.60 м, отстои на 0.55 м южно от гроб № 14 (обр. 49 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма с дълж. 2.05 м и шир. 1.50 м. Вкопана е
на дълб. 1.50 м. Стъпала са оформени само по дългите стени, на дълб. 0.85–0.90 м. Широчината им варира
от 0.20 до 0.24 м. На нивото им ямата се стеснява до 0.55–0.60 м.

148

Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 32о от клонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Много лошо. Запазени са само костите на силно натрошения череп, разположен в западната част на ямата, един прешлен от гръбначния стълб и седем начупени кости.
Особености в обреда: Не е изключено да е отварян вторично във връзка с постпогребалните обреди,
против вампирясване.
Възраст: Не може да се определи, но ако се съди по големите размери на гробната яма е принадлежал на възрастен индивид.
Размери: Не може да се установят.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 16, кв. W15, дълб. 0.60 м (обр. 50).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма със слабо изразена трапецовидна форма и размери: дълж.
2.30 м, шир. от изток 0.80 и от запад 0.75 м. Стъпалата за разположени от всички страни на ямата на дълб.
0.73 м и имат различна широчина. Двете дълги стени са подкопани до нивото на стъпалата, при което от
двете страни се получават своеобразни „подбои“. Източното и западното са широки по 0.10 м, северно варира от 0.09 м при главата до 0.19 м при краката, а южното – от 0.10 в западната до 0.23 м в източната част
на ямата. Вътрешната яма е концентрична на външната. Дължината ѝ е 1.98 м, широчината ѝ от изток – 0.37
м, а от запад – 0.47 м. Вкопана е на дълб. 0.40 м, спрямо стъпалата и по този начин цялата дълбочина на
гробната яма достига 1.13 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 30о отклонение на югозапад.
Положение на ръцете: Опънати до тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен, гръбначният стълб е леко S-овидно извит.
Особености в обреда: От източната част на южната страна на гроба е оформена полукръгла предвходна яма, затрупана с едри и големи ломени камъни. Черепът и гръдният кош са също затрупани с камъни, подобно на гроб № 8.
Възраст: Юношеска.
Размери: Дълж.1.46 м, шир. 0.40 м.
Гробен инвентар: Липсва
Гроб № 17, кв. V16, дълб. 0.60 м (обр. 51 а).
Гробно съоръжение: Правоъгълна яма с дълж. 2.60 м и шир. 0.90 м, вкопана на дълб. 1.15 м. Стените
са отвестни.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 20о отклонение на югоизток при главата.
Положение на ръцете: Не може да се установи.
Състояние на скелета: Напълно разрушен. Намерени са само 4 силно начупени кости.
Особености в обреда: На дъното на ямата, в източната и половина по северната и южната стени са
поставени по два средни по големина ломени камъка. Единични камъни са открити в централната и западната части на ямата.
Възраст: Не може да се определи.
Размери: Не могат да се установят.
Гробен инвентар: В източната половина на ямата – червенолакова глинена чашка с три миниатюрни
дръжчици (обр. 74 а).
Гроб № 18, кв. W18, дълб. 0.40 м (обр. 51 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и заоблени ъгли, с дълж. 2.55 м и шир.
1.35 м. Северната, южната и източната стени са отвестни, а стъпало е оформено само на западната къса
стена. То отстои на дълб. 0.25 м и има шир. 0.40 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 4о отклонение на югоизток при главата.
Положение на ръцете: Не може да се установи.
Състояние на скелета: Лошо запазен. Открити са само костите на черепа, част от гръдния кош,
дясната раменна кост, таза, бедрените кости и част от голямата подбедрена кост.

149

Особености в обреда: По всяка вероятност гробът е отварян вторично във връзка с постпогребалните обреди, свързани с предпазване от вампирясване.
Възраст: Дете в ранна възраст.
Размери: Дълж. 0.53 м, шир. 0.11 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 19, кв. W18, дълб. 0.40 м, отстои на 1.60 м южно от гроб № 18 (обр. 52 а).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма, с дълж. 1.30 м и шир. 0.80 м. На дълбочина 0.60 м, от всички страни на ямата са оформени стъпала, които са по-ясно изразени по двете дълги
стрени. Широчината им варира от 0.17 (на северното) до 0.23 м (на южното). По западната и източни стени
стъпалата са едва загатнати и широчината им варира от 0.05 до 0.08 м. На нивото на стъпалата ямата намалява размерите си до 1.10 х 0.40 м. Дълбочината и достига 1 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 6о отклонение на югоизток при главата.
Положение на ръцете: Не може да се установи.
Състояние на скелета: Лошо съхранен. Запазени са само костите на черепа, дясната раменна кост,
дясната бедрена и подбедрена кост.
Особености в обреда: Не са установени, но по всяка вероятност гробът е отварян вторично във връзка с постпогребалните обреди, свързани с предпазването от вампирясване.
Възраст: Дете в ранна възраст.
Размери: Дълж. 0.60 м, шир. 0.27 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 20, кв. W18, дълб. 0.90 м (обр. 52 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и размери: дълж. 2.20 м, шир. 1.70 м.
Стъпълата са оформени по всички стени, като най-добре изразени са по двете дълги. Широчината им варира от 0.12 м на източното, 0.18 м на западното, 0.55 на южното, а при северното достига до 0.65 м. По този
начин на нивото на стъпалата ямата намалява размерите си до 1.70 м дължина и 0.55 м широчина.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 32о отклонение на северозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото. Дясната е леко свита в лакътя и китката лежи върху
таза.
Състояние на скелета: Добре запазен. Черепът леко наклонен надясно.
Особености в обреда: Не са установени.
Възраст: Дете в юношеска възраст.
Размери: Дълж. 1.50 м, шир. 0.35 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 21, кв. V15/V16, дълб.0.60 м (обр. 53 а).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма с дълж. 2.30 м и шир. 1.10 м. На дълб.
0.80 м в западната част, от север и юг е оформено заоблено стъпало, което отстои на дълб. 1 м. Подобно
стъпало е оформено и в източната половина на ямата, на дълб. 1 м. На нивото на стъпалата, в насипа на
ямата са открити три ломени камъка. При западната ѝ стена дълбочината достига до 1.40 м, а при източната – 1.50 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 10о отклонение на югоизток при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Много добре запазен.
Особености в обреда: Не са установени.
Възраст: Възрастен индивид.
Размери: Дълж. 1.78 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 22, кв. W14, дълб. 0.60 м (обр. 53 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с почти правилна правоъгълна форма и заоблени ъгли. От
двете дълги страни са оформени стъпала, южното от които е на дълб. 0.09 м в западния край и на 0.20 м в

150

източния. Широчината му от изток е 0.15 м, а от запад – 0.25 м. Северното стъпало е на дълб. 0.09 м в западния край и на 0.19 м – в източния. Широчината му варира от 0.18 до 0.21 м. След стъпъловидния отстъп
е оформена яма с издължена правоъгълна форма и размери: дълж. 2.05 м и шир. 0.40 м. Дълбочината на
вътрешната яма варира от 0.44 м в източния край – до 0.50 м в западния.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 30о отклонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Сравнително добре запазен. Костите на лявото рамо, част от ребрата и китката на лявата ръка липсват на анатомичното им място.
Особености в обреда: Гробът е вторично отварян, вероятно във връзка с обредите за предпазване от
вампирясване, когато са отрязани и поставени в най-западната част на ямата, зад черепа.
Възраст: По всяка вероятност момиче на 12–15 г.
Размери: Дълж. 1.53 м, шир. 0.37 м.
Гробен инвентар: В насипа на гробната яма, непосредствено върху костите на скелета са намерени
бронзова обеца-халка (обр. 66 а) и стъклено мънисто (обр. 68 б, цв. прил. ІІ б), които очевидно при вторичното отваряне на гроба са разместени от местата им.
Гроб № 23, кв. W15, дълб. 0.60 м (обр. 54).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и заоблени ъгли, с дълж. 2.05 м и шир.
0.76 м. Стъпалата са разположени само по двете дълги страни, а по късите – липсват. Северното стъпало
е на дълб. 0.40 м, спрямо нивото на вкопаване и достига максималната си широчина от 0.14 м по средата
на ямата, а в краищата постепенно изтънява. Южното стъпало е разположено на дълб. 0.50 м. Подобно на
северното, то достига максималната си широчина по средата – 0.13 м, а към краищата отново изтънява.
Вътрешната яма е с размери: дълж. 2.04 м и шир. 0.52 м. Общата дълбочина на гробното съоръжение достига 0.90–1 м. В източната стена на гроба по дължината му е оформена входна яма с неправилна форма, с
дълж. 1.38 м, шир. 1.54 м и дълб. 0.16 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 30о отклонение на югозапад при главата. Гробове №№ 16, 23, 24, 25 и
30 са напълно успоредни един на друг и са подредени в правилна редица, което свидетелства за предварителната планировка в некропола.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Сравнително добре запазен. Черепът сплескан вследствие слягането на пръста от насипа.
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Момиче на 12–15 г.
Размери: Дълж. 1.50 м, шир. 0.40 м.
Гробен инвентар: От двете страни на черепа – по една бронзова обеца с малък, плътен полиедър
(обр. 66 г-д). Около шията – дребни мъниста от синьо стъкло, които са влизали наниза на огърлица, закопчана отзад с двусъставна бронзова окачалка (обр. 68 а, цв. прил. ІІ а). На пръстите на дясната ръка – силно
корозирал железен пръстен, разпаднал се при изваждането (обр. 69 в), на същата ръка – бронзова гривна с
отворени краища, завършващи със стилизирани змийски глави (обр. 70 в).
Гроб № 24, кв. W16, дълб. 0.60 м (обр. 55 а).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма със съвсем слабо изразена трапецовидна форма и заоблени
ъгли, с размери: дълж. 2.23 м, широчина при западната стена 0.80 м, а при източната 0.84 м. На дълбочина
0.70 м по двете дълги страни на ямата са оформени стъпала с неравномерна широчина, която при северното
варира от 0.10 до 0.16 м, а при южното – от 0.15 до 0.22 м. Стените на външната яма са леко подкопани, поради което размерите на вътрешната яма достигат дълж. 2.30 м и шир. 0.50 м от източната страна и 0.55 м
при западната. Дълбочината и спрямо стъпаловидните отстъпи е 0.50 м, а общата дълбочина на гробното
съоръжение достига 1.23 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 30о отклонение на югозапад, подобно на гробове №№ 16, 23, 25 и 30,
които са подредени в правилна редица.
Положение на ръцете: Опънати до тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен. Челната част на черепа е разрушена, вследствие слягането
на пръстта от насипа.

151

Особености в обреда: Няма.
Възраст: Жена в зряла възраст
Размери: Дълж. 1.62 м, шир. 0.47 м.
Гробен инвентар: Върху гърдите, непосредствено под долната челюст е намерено мънисто от синьо
стъкло и форма на полиедър, което без съмнение е било носено като огърлица (обр. 68 в, цв. прил. ІІ в).
Гроб № 25, кв. W16, дълб. 0.60 м (обр. 55 б).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и заоблени ъгли. Дълж. 1.70 м, шир.
0.68 м. На дълбочина 0.53 м по двете дълги стени на ямата са оформени стъпаловидни остъпи по цялата и
дължина. Те са с различна широчина, която при северното достига 0.13, а при южното – 0.16 м. Вътрешната
яма е с размери: дълж. 1.32 м, шир. 0.50 м и дълб. 0.50 м. По този начин общата дълбочина на гробното
съоръжение достига 1.03 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 10о отклонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Напълно разрушен. Костите – напълно изтлели. Запазена е единствено едната бедрена кост.
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Кърмаческа или ранна детска.
Размери: Дълж. на бедрената кост 0.12 м.
Гробен инвентар: Бронзова гривна – в насипа на гроба (обр. 70 б).
Гроб № 26 – колективен гроб, кв.W16, дълб. 0.60 (обр. 56).
Гробно съоръжение: Яма с почти правоъгълна форма със заоблени ъгли с размери: дълж. 1.45 м,
шир. на източната страна 1.04 м и на западната 1.07 м, дъбл. 0.70 м.
Начин на полагане: Трупополагане на 4 скелета.
Ориентация: на ямата – Запад-изток, с 10о отклонение на югозапад.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Всички са с отрязани долни крайници, за да се съберат в набързо изкопаната
при извънредни обстоятелства гробна яма.
Особености в обреда: В обща гробна яма са погребани 4 възрастни индивида, изключително гъсто
разположени един до друг. Всички са принудително свити, а долните им крайници в коленете са отрязани.
Скелет № 1 е разположен в най-северната част на гробната яма. Главата му е била силно извита и е
почти на юг, а краката са също свити, като долната част на подбедрениците са отрязани. Костите на ръцете
са под скелет № 2 и положението им не може да се определи. Дълж. на запазената част от скелета 1.53 м.
Скелет № 2 е положен непосредствено на юг от първия. Черепът не е на анатомичното си място, а
част от костите му са открити между костите на коленете на скелет № 1. Скелетът е бил принудително извит. Костите на ръцете напълно липсват, а от тези на долните крайници са запазени само бедрените кости.
Линейната дълж. на скелета е 1 м.
Скелет № 3 е разположен непосредствено на юг от скелет № 2. От него е запазен разрушеният череп,
костите на гръбначния стълб, ребрата от дясната половина на гръдния кош, костите на таза и бедрените
кости. И тук липсват костите на ръцете. Дълж. 1.10 м.
Скелет № 4 заема най-южната част на гробната яма. От него са запазени костите на черепа, гръбначния стълб, таза и горната част на бедрените кости, почти до бедрената става. Запазена дълж. 1.12 м.
Колективният гроб № 26 се различава рязко по погребалния си обред от всички останали гробове в
некрополите. Съвсем очевидно е, че ямата е била изкопана при извънредни обстоятелства, много бързо и
с малки размери, поради което се е наложило погребаните да бъдат разчленени. Всичко това отнася този
гроб към т. нар. „нередовни“ гробове. Не е изключено погребаните в него да за загинали в битка, което е
налагало незабавното им погребване в обща гробна яма.
Възраст: Възрастни индивиди.
Размери: 1 скелет – 1.53 м, 2 – 1 м, 3 – 1.10 м, 4 – 1.12 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 27, кв. W16, дълб. 0.60 м (обр. 57 а).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма със слабо изразена трапецовидна форма и заоблени ъгли с
дълж. 1.16 м и шир. от запад 0.62 м и от изток – 0.48 м. На дълб. 0.10 м по цялата южна страна е оформено

152

полегато стъпало с шир. 0.19 м. Северната стена на ямата се спуща полегато надолу до дълб. 0.12 м, като
оформя своеобразно стъпало. От изток и запад стъпаловидни отстъпи липсват. Вътрешната яма е с дълж.
1.15 м и шир. 0.30 м. Дълб. 0.40 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с отклонение 15о на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Силно разрушен. Запазени са само кости от черепа, ребрата и левия крак
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Кърмаческа.
Размери: Дълж. 0.45 м, шир. 0.12 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 28, кв. W17, дълб. 0.60 м (обр. 57 б).
Гробно съоръжение: Яма със слабо изразена трапецовидна яма с дълж. 0.93 м, шир. от запад – 0.40 м
и от изток – 0.30 м. Вкопана е на дълб. 0.18 м.
Начин на полагане: Липсват каквито и да е следи от кости.
Ориентация: – на ямата запад-изток, с отклонение 30о на югозапад.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Липсват следи от кости.
Особености в обреда: Символичен гроб.
Възраст: Няма данни.
Размери: Няма данни.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 29, кв. W17, дълб. 0.60 м (обр. 57 в).
Гробно съоръжение: Яма със слабо изразена трапецовидна форма и размери: дълж. 0.76 м, шир. от
запад 0.36 м и от изток 0.34 м. Вкопана е на дълб. 0.10 м, спрямо нивото на стерилния терен.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 10о отклонение на югозапад.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Силно изтлял скелет, черепът сплескан. Костите на дясната ръка – напълно
изтлели.
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Дете в кърмаческа възраст.
Размери: Дълж. 0.58 м, шир. 0.18 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 30, кв. W15, дълб. 0.60 м (обр. 58).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и заоблени ъгли, с дълж. 1.85 м и шир.
0.72 м. Стъпалата са на дълб. 0.42 м и са разположени по двете дълги страни от изток, а от запад липсват.
Северното е с максимална шир. 0.16 м, а към двата края постепенно изтънява. Южното стъпало е слабо
изразено и максималната му шир. достига 0.08 см, като на 0.30 м от западния край на ямата прекъсва.
Източното стъпало е едва загатнато и широчината му достига едва 0.07 м. Вътрешната яма е с дълж. 1.77 м
и шир. 0.55 м. В източната половина на южната дълга страна е оформена напречно тристъпална входна
яма с дълж. 1.60 м, шир. от юг 0.40 м, която при същинската гробна яма достига до 0.76 м, а дълбочината и
достига до дъното на гроба – на 0.84 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с отклонение от 30о на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати до тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен. Лицевата част на черепа – силно разрушена.
Особености в обреда: Костите на китката на лявата ръка и ходилата липсват. По всяка вероятност за
били ритуално отрязани във връзка с религиозните вярвания, свързани с предпазването от вампирясване.
Възраст: Юношеска.
Размери: Дълж. 1.52 м, шир. 0.47 м.
Гробен инвентар: Липсва.

153

Гроб № 31, кв. W17, дълб. 0.60 м (обр. 59).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма със слабо изразена трапецовидна форма и размери: дълж.
2.56 м, шир. от запад 1.40 м, а от изток – 1.36 м. В северозападната част на ямата е оформено наклонено
на изток стъпало, което от запад е на дълб. 0.20 м, а на изток достига 0.39 м. Широчината на стъпалото от
запад е 0.26 м, а на изток изтънява и завършва на 0.75 м от северозападния ъгъл на ямата. На дълб. 0.85 м
от нивото на вкопаване са оформени стъпаловидни отстъпи от всички страни, които имат различна широчина. Най-тесен е в северозападния ъгъл, където широчината му е само 0.15 м. В североизточния ъгъл
широчината му достига 0.25 м. Източното стъпало е широко 0.22 м, а западното – 0.20 м. Южното стъпало
е с широчина 0.29 м от запад и 0.30 м от изток. По този начин вътрешната яма е с дълж. 1.90 м, шир. 0.70
м, а дълбочината ѝ спрямо стъпаловидните отстъпи е 0.47 м. Общата дълбочина на гробното съоръжение
достига 1.32 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, без отклонение от посоките.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Добре запазен. Костите на черепа са силно начупени от слягането на насипа.
Особености в обреда: Всички гробни дарове (глинени съдове) са или бракувана продукция или с
отчупени дръжки, т. е. при полагането са излезли от употреба и са били използвани само във връзка с погребалния обред.
Възраст: Мъж на средна възраст.
Размери: дълж. 1.70 м, шир. 0.52 м.
Гробен инвентар: В югоизточната част на гробната яма, непосредствено до костите на десния крак
е открита силно деформирана при изпичането глинена кана (обр. 74 б). Непосредствено до нея е намерена
глинена лампа с отчупена дръжка (обр. 75 а). На 0.08 м от последната е намерена миниатюрна глинена
каничка с трилистно устие и отчупена дръжка (обр. 74 в). На юг от дясната подбедреница са намерени 26
железни цинта от ботуши или обувки, които са поставени в гроба, а не са обути на краката на погребания.
(обр. 76 а).
Гроб № 32, кв. I16, дълб. 0.40 м (обр. 60 ).
Гробно съоръжение: Яма с правоъгълна форма със заоблени ъгли с размери: дълж. 1.20 м и шир.
0.62 м. На дълбочина 0.23 м има стъпаловидни отстъпи от север и юг, първият от които е с шир. 0.17 м, а
вторият – 0.19 м. След отстъпите в дълбочина е иззидана камера от две цели вертикално изправени тухли
от северната и южната страна, като от юг до цялата има още половин тухла. От изток и запад липсва тухлено ограждение. На север и юг от вертикално изправените тухли са положени фрагменти от други фрагментирани тухли. Камерата е с дълж. 0.80 м, шир. 0.30 м и дълб. 0.56 м. Отгоре е затворена от една цяла тегула
с дълж. 0.62 м и шир. 0.40 м и една квадратна тухла.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 20о отклонение на югозапад.
Положение на ръцете: Не може да се определи.
Състояние на скелета: Костите на черепа, гръдния кош и ребрата са напълно изтлели. Запазени в
много лошо състояние са само костите на таза и десния крак.
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Дете в кърмаческа възраст.
Размери: Запазена дълж. 0.20 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 33, кв. Р19, дълб. 0.60 м – Западен некропол (обр. 61).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма със заоблени ъгли и размери: дълж.
1.60 м и шир. 0.37 м. На повърхността на терена гробното съоръжение има наземна маркировка от средни
и големи ломени камъни с елипсовидна форма и размери: дълж. 2.54 м и шир. 1.10 м. Същинската гробна
яма е изместена леко на юг от каменното ограждение на 0.37 м. Общата дълбочина на ямата достига 1.44
м. На дълб. 0.60 м в западната половина на южната дълга страна са оформени две входни стъпала, с обща
дълж. 0.82 м. На края на горното стъпало е положен голям камък.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Сравнително добре запазен.

154

Особености в обреда: Гробът е вторично отварян във връзка с обредите за предпазване от вампирясване, за което свидетелстват както събраните на куп прешлени от гръбначния стълб, които са открити
в насипа, на 0.10 м над скелета, така и липсата на костите на ходилата. В насипа на ямата са открити животински череп и кости, очевидно следи от жертвена храна. Намерени са и фрагменти от глинени съдове,
някои от които са работени на крачно грънчарско колело и са със сива излъскана повърхност.
Възраст: Дете.
Размери: Дълж. 0.97 м, шир. 0.28 см.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 34, кв. W17, дълб. 0.60 м (обр. 62).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с издължена правоъгълна форма и размери: дълж. 2.92 м,
шир. 0.86 м. По средата на западната половина на северната стена е оформена дъговидна извивка, издаваща
се на север. По двете дълги страни на ямата са оформени стъпаловидни отстъпи, северният от които е на
дълбочина 0.80 м, а южният – на 0.65 м. Широчината на южния отстъп варира от 0.10 до 0.15 м, а на северния – от 0.10 до 0.18 м като постепенно в краищата изтъняват. Вътрешната яма е с дълж. 2.92 м и шир. 0.57
м, а общата и дълбочина достига 1.42 м. В източната стена на ямата личи арковиден отвор, пръстта в който
е сиво-черна и се различава напълно от този от насипа на гробната яма, състоящ се от охраво-сиво-белезникава пръст. По всяка вероятност и тук подобно на катакомбния гроб е оформена ниша или катакомба.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток.
Положение на ръцете: Опънати до тялото.
Състояние на скелета: Скелетът и черепът са силно разрушени. От скелета са запазени само масивните кости на ръцете и краката. Черепът е силно сплескан. Костите на ребрата и таза са почти напълно
изтлели.
Особености в обреда: Костите на долните крайници, под коленете са в неанатомичен порядък.
Дясната подбедреница е косо разположена, спрямо анатомичното си място, а тези на лявата са под наклон
от изток на запад. Върху черепа е открито ребро от едро животно. По цялата южна страна на ямата е открита редица от големи ломени камъни, които ограждат скелета от юг и по всяка вероятност са затискали
черга, в която е бил обвит погребания. В насипа на гробната яма изобилстват късчета негасена вар.
Възраст: Възрастен индивид.
Размери: Дълж. 1.52 м, шир. 0.45 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 35, кв. W17, дълб. 0.60 м (обр. 63 а).
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и заоблени ъгли, с дълж. 2.17 м, шир.
0.79 м и дълб. 0.90 м. На дълб. 0.54 м, в източната страна, е оформено стъпало с шир. 0.15 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток с 30о отклонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Сравнително добре запазен.
Особености в обреда: Лицевите кости на черепа, от лявата страна липсват. Някои от костите на ребрата и пръстите на ръцете са открити върху таза на неестественото им място. Няколко прешлена от гръбначния стълб са поставени от двете страни на черепа. Всичко това свидетелства, че гробът е бил отварян
вторично, най-вероятно във връзка с обредите, свързани с предпазване от вампирясване.
Възраст: Възрастен индивид.
Размери: Дълж. 1.57 м, шир. 0.41 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 36, кв.W18/W17, дълб. 0.60 м (обр. 63 б)
Гробно съоръжение: Стъпаловидна яма с правоъгълна форма и размери: дълж. 1.40 м и шир. 0.53
м. На дълб. 0.53 м в източната и половина е оформен широк 0.14 м стъпаловиден отстъп, който на запад
постепенно изтънява и напълно липсва на западната страна. Вътрешната яма е с дълж. 1.13 м и шир. 0.48
м. Общата дълбочина на гробното съоръжение достига 0.98 м. По южната стена на нивото на стъпалото е
оформен плитък подбой.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с отклонение 40о на югозапад при главата.

155

Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Силно разрушен. Запазени са само костите от дясната страна на черепа,
ребрата и дясната подбедреница.
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Дете в кърмаческа възраст.
Размери: Дълж. 0.53 м, шир. 0.22 м.
Гробен инвентар: Липсва.
Гроб № 37, кв. V14/U14, дълб. 0.60 м (обр. 64-65)
Гробно съоръжение: Катакомба с входна яма. Входната яма е с кръгла форма с диам. 1.95 м и дълб.
2.05 м. Под нивото на скелета на вторичния гроб № 4 до дъното е запълнена с големи и много голени ломени камъни при полагането на мъртвеца от последния. По същото време е бил изваден и каменният блок с
триъгълна форма и размери: 1 х 0.80 х 0.65 м, който е затварял входа на катакомбната камера. Под насипа от
споменатите камъни и сиво-черна пръст, на дъното на входната яма, в най-западната и част е открит скелет
на жертвенно животно – прасенце на 3–4 месеца.
Катакомбната камера е с почти кръгла форма на основата с диаметри: изток-запад – 2.75 м и северюг – 2.72 м. Във височина катакомбата има куполовидна форма, започваща още от нивото на пода, а максималната ѝ вис. е 1.90 м. Връзката между входната яма и катакомбата се е осъществявала през сводест вход
с шир. 0.97 м и вис. 0.87 м. Подът на катакомбата е вкопан спрямо този на входната яма на дълб. 0.25 м.
В профила ѝ съвсем ясно личат прослойки от сиво-охрава пръст, с варовикови включения и големи
ломени камъни, концентрирани в източната ѝ част. В западната половина на профила личи съвсем ясно
очертанието на малка могилка от сиво-черна пръст, непосредственно върху пода, от където очевидно е
започнало засипването на гробното съоръжение. Под могилката са намерении няколко животински кости,
очевидно останки от жертвенна храна.
На вис. 1.20 м от нивото на пода, в най-източната част на катакомбата е оформена ниша, вкопана отчасти и извън очертанията и, в която е бил положен мъртвецът. Нишата е с дълж. 1.35 м, шир. при основата
0.48 м и вис. 0.62 м.
Начин на полагане: Трупополагане в изпънато положение, по гръб.
Ориентация: Запад-изток, с 5о отклонение на югозапад при главата.
Положение на ръцете: Опънати покрай тялото.
Състояние на скелета: Сравнително добре запазен като цяло, но костите са силно начупени от голямата влага в катакомбата. Черепът е силно разрушен и от него е запазена само теменната част.
Особености в обреда: Няма.
Възраст: Момче в юношеска възраст.
Размери: Дълж. 1.16 м, шир. 0.35 м.
Гробен инвентар: около кръста е намерена бронзова тока с овална рамка (обр. 73 г). В близост до
нея са намерени и две кремъчета, очевидно от огниво, което по всяка вероятност е било носено в торбичка,
окачена на колана (обр. 76 б-в).

Каталог на находките
Накити
Накити за главата и шията
Обеци

Тип І.
1. Бронзова обеца – отворена халка от объл тел. Кръжилото с неправилна кръгла форма. Диам. 1.9-2
см, деб. на тела 0.2 см. Гроб № 22 – кв. W14, дълб. 0.60 м. П. инв. № 164 (обр. 66 а).
2. Бронзова обеца – отворена халка от объл тел, напълно еднаква с горната. Кръжилото с неправилна
кръгла форма. Диам. 1.6 см, деб. на тела 0.2 см. Гроб № 11 – кв. V17, дълб. 0.60 м. Инв. № 805-ОФ (обр. 66 б).
3. Бронзова обеца – отворена халка от объл тел със силно изострени краища. Почти по средата от
вътрешната част на кръжилото излиза съвсем нисък израстък. Диам. 1.9 см, деб. на тела 0.2 см. Гроб № 11 –
кв. V17, дълб. 0.60 м. Инв. № 805-ОФ (обр. 66 в).

156

Тип ІІ
4. Бронзова обеца – отворена халка с припоен малък полиедър в единия край на кръжилото.
Последното счупено на две. Диам. 2.2 см, дълж. на полиедъра 0.6 см. Гроб № 11 – кв. V17, дълб. 0.60 м. П.
инв. № 90 (обр. 66 з).
5. Сребърна обеца – отворена халка от тел, на който в единия край е припоен малък полиедър.
Половината от кръжилото отчупено и липсва.Диам. 2.3 см, дълж. на полиедъра 0.55 см. Гроб № 2 – кв. U14,
дълб. 0.60 м. П. инв. № 186 (обр. 66 и).
6. Сребърна обеца – отворена халка с припоен малък полиедър в единия край на кръжилото, а другият – силно изострен. Кръжилото счупено на две. Диам. 2.7 см, дълж. на полиедъра 0.7 см. Гроб № 2 – кв.
U14, дълб. 0.60 м. П. инв. № 187 (обр. 66 к).
7. Сребърна обеца – отворена халка с припоен малък полиедър в единия край на кръжилото. Формата
на кръжилото – елипсовидна. Диам. 2.4 см, дълж. на полиедъра 0.84 см. Гроб № 23 – кв. W15, дълб. 0.60 м.
П. инв. № 172 (обр. 66 г).
8. Сребърна обеца с полиедър, напълно еднаква с горната, от същия гроб. Диам. 2.64 см, дълж. на
полиедъра 0.84 см. Гроб № 23 – кв. W15, дълб. 0.60 м. П. инв. № 173 (обр. 66 д).
9. Сребърна обеца – широко отворена халка с припоен малък полиедър в единия край на кръжилото,
а другият – силно изострен. Полиедърът със силно заоблени ръбове. Гроб № 4 – кв. V14/U14, дълб. 0.60 м
(обр. 66 е).
10. Сребърна обеца, напълно еднаква с горната, от същия гроб. Гроб № 4 – кв. V14/U14, дълб. 0.60 м
(обр. 66 ж).

Мъниста и огърлици
11. Огърлица от 9 златни и 5 сребърни мъниста с биконична форма. Гроб № 2 – кв. U14, дълб. 0.60 м.
Инв. № 1005 (обр. 67 б, цв. прил. І б).
12. Огърлицата от дребни мъниста от кост или нетраен материал, с цилиндрична форма, едно сферично стъклено и 5 сребърни мъниста с биконична форма, изработени от две, припоени една за друга части
с конусовидна форма, от двете страни с къси цилиндрични части. Последните са изчукани на ещек от
съвсем тънък сребърен лист, много са крехки и при съприкосновение лесно се разпадат. Кв. V14/U14, дълб.
0.60 м. Гроб № 4, Инв. № ОФ-1054 (обр. 67 а, цв. прил. І а).
13. Огърлица от 6 едри стъклени мъниста. Три са с пресечено-конусовидна форма, от черно стъкло.
При първите две по повърхността са инкрустирани дебели стъклени вълнообразни нишки от синьо-охраво
или синьо-зелено стъкло. Третото е с инкрустирани тънки, дъговидно извити и свързани в краищата нишки
от сиво-бяло стъкло. От останалите три, две са бъчвовидна форма, едното от тъмносиньо полупрозрачно,
а второто от черно непрозрачно стъкло, украсени с инкрустирани дебели вълнообразни нишки от бяло и
светлосиньо стъкло. Последното мънисто – със сферична форма от черно стъкло и украса от инкрустирани
„очички“ от охраво-жълто стъкло. Гроб № 9, Инв. № 803-ОФ (обр. 67 в, цв. прил. І г).
14. Огърлица от 10 стъклени мъниста. Едно с тръбичковидна, друго със сферична форма, трето двуставно прищипната тръбичка, а останалите – от тънка спираловидно навита стъклена нишка. Гроб № 11.
Инв. № 806-ОФ (обр. 67 г, цв. прил. І в).
15. Огърлица от дребни мъниста от тъмносиньо полупрозрачно и синьо-зелено прозрачно стъкло
със сферична форма. Краищата и са свързани със специална бронзова закопчалка. Кв. W15, дълб. 0.60 м.
Гроб № 23. П. инв. № 174 (обр. 68 а, цв. прил. ІІ а).
16. Стъклено мънисто с форма на полиедър. Стъклото с тъмносин цвят. Вероятно от наниз на огърлица. Дълж. 0.6 см, шир. 0.7 см. Гроб № 24 – кв. W16, дълб. 0.60 м. П. инв. № 175 (обр. 68 в, цв. прил. ІІ в).
17. Дребно мънисто от тъмносиньо полупрозрачно стъкло, част от многоставна прищипната тръбичка. Вероятно е паднало от наниза на огърлица. Диам. 0.5 см, дълж. 0.35 см. Кв. S18, дълб. 0.50 м. Пол. инв.
№ 65, (обр. 68 б, цв. прил. ІІ б).

Накити за ръцете
Пръстени
18. Бронзов пръстен-халка с плоско напречно сечение. Диам. 1.9 см. Дълб. 0.50 м. Кв. W15, Инв. №
ОФ-808 (обр. 69 а).
19. Железен пръстен с елипсовидно напречно сечение на кръжилото, което отгоре преминава в
елипсовидна плочка, върху която е оформена касетка за инкрустиране на камък или гема, сега липсващи.

157

Долната част на кръжилото е отчупена. Диам. 2 см, дълж. на касетката 1.2 см, шир. 0.8 см. От обхождане.
Инв. № НСФ-1448 (обр. 69 б).
20. Силно корозирал и начупен железен пръстен, кръжилото на който преминава с плочка с елипсовидна форма. Върху нея едва личи релефна украса със съвсем неясен сюжет. Диам. около 2.2 см, шир. на
плочката 1.2 см. Гроб № 23. П. инв. № 170 (обр. 69 в).

Гривни
21. Бронзова гривна с отворени краища. Изработена от плоска бронзова лента, краищата на която са
напречно отрязани. Непосредствено до тях по кръжилото е нанесена украса от напречно врязани линии.
Диам. 3.6–3.9 см, шир. 0.3 см, деб. 0.2 см. Гроб № 6. (обр. 70 а).
22. Бронзова гривна с отворени краища, изработена от вторично използвана гривна с полукръгло
напречно сечение, на която единият край е отчупен, а другият е леко сплескан и украсен с напречно врязани
резки. Диам. 3.7–4.4 см, деб. 0.35 см. Гроб № 25. (обр. 70 б).
23. Бронзова гривна с отворени краища. Изработена от дебела бронзова тел с кръгло напречно сечение. Краищата – сплескани и завършват със стилизирани змийски глави, обкантени с редица от врязани
миниатюрни кръгчета. Диам. 6.1 см, шир. 0.7 см, деб. 0.4 см. Гроб № 23 (обр. 70 в).
24. Затворена бронзова гривна от тънък тел, краищата на който са увити около кръжилото. Преди
завиването на двата края на кръжилото е нанизано миниатюрно звънче от медна ламарина със железен
силно корозирал език. В основата на звънчето са гравирани хоризонтални линии. Диам. 4 см, деб. 0.1–0.2
см. Гроб № 9 (обр. 70 г).
25. Затворена бронзова гривна – напълно еднаква с горната, от същия гроб. Диам. 3.9 см, деб. 0.2 см.
(обр. 70 д).

Елементи на костюма
26. Бронзова тока от колан с овална форма на рамката, която отпред се удебелява. Езикът – железен
с квадратно напречно сечение, хоботовидно извит отпред. В тилния му край – отстъп. Диам. на рамката
2.5–2.7 см. дълж. на езика 3.1 см. Гроб № 8. кв. V15, дълб. 0.60 м. П. инв. № 178 (обр. 73 а).
27. Бронзова тока за колан с кръгла форма на рамката. Езикът – железен, силно корозирал и начупен.
Диам. на рамката 2.5–2.7 см, 2.5 см. Гроб № 8. кв. V15, дълб. 0.60 м. П. инв. № 179 (обр.73 б).
28. Бронзова тока с кръгла рамка, от която липсва сегмент от задната част и ромбовидно напречно
сечение. В предната част рамката е удебелена. Езикът – плосък, хоботовидно завит надолу, не излиза пред
рамката. По средата – изтънява и извива надолу. През задната част на рамката е прехвърлена плочка (щит)
в правоъгълна форма на лицевата част и стесняващ се гръб. Щитът е занитен към ремъка с един масивен
железен нит. Лицевата част на плочката е обрамчена с врязан шнуровиден орнамент. Около него отвътре са
набодени точки, а в централната част на плочката минават двойни шнуровидни орнаменти, които очертават
правоъгълник. Дълж. 6.5 см, шир. 2.5 см. Гроб № 8 (обр. 73 в).
29. Бронзова тока с овална рамката със слабо изразено ромбовидно напречно сечение и силно
заоблени ръбове, запазваща по цялото кръжило еднаква дебелина. Езикът бронзов, с полукръгло сечение
и хоботовидна извивка отпред. Отзад над оста е оформен релефен правоъгълник, върху който са врязани
три напречни линии, а в предната част – две надлъжни. Щитът – от медна ламарина, с кръгла форма и
фестонирана (назъбена) периферия. Опъката част на плочката е по-тясна и е прехвърлена през задния
край на рамката, а двете части и ремъка са занитени с един меден нит с плоска правоъгълна глава, разположен центъра на щита. Дълж. 5.2 см, диам. на рамката 2.8–2.4 см, диам на плочката 2.2 см. Катакомбен
гроб № 37 (обр. 73 г).
30. Железни цинтове от обковка на ботуши или обувки, силно корозирали – 26 бр. Дълж. 1.6 см,
диам. на главата 0.9 см. Гроб № 31 – кв. W17, дълб. 0.60 м. Без п. инв. № (обр. 76 а).
31. Кремъчно оръдие – нож (?) с издължена езиковидна форма. Ръбовете за затъпени и по тях липсва
ясно изразен ретуш, вследствие на ударите с огнивото. Дълж. 4.6 см, шир. 2.4 см, деб. 0.4 см.. Катакомбен
гроб № 37. Инв. № 1430 (п. № 21), (обр. 76 б).
32. Фрагмент от кремъчно оръдие, вероятно нож, вторично използван за огниво. От едната дълга
страна – вдлъбнат, вследствие на ударите с огнивото. Дълж. 2.1 см, шир. 2.5 см, деб. 0.7 см. Катакомбен
гроб № 37, дълб. 0.60 м. П. инв. № 195 (обр. 76 в).

158

Керамика
33. Глинена кана със сферично тяло, висока почти цилиндрична шийка с фуниевидно завит навън ръб
на устието и ниско, плътно пръстеновидно дъно. Непосредствено под фуниевидното устие излиза овална в
напречно сечение дръжка, украсена с един вертикален плитък канелюр. Същата се свързва с тялото в найдолната част на раменете. От горната и част излиза израстък – миниатюрна дръжка. По средата на шийката,
непосредствено под горния край на дръжката минава плитък хоризонтален гладък релефен ръб. В основата
на шийката и по средата на раменете са нанесени пояси от по два хоризонтални канелюра. Работена на
крачно колело от примесена с пясък глина със сиво-кафяв на места до керемидено-червен цвят. Силно деформирана и напукана при изпичането – бракувана продукция. Вис. 22.3 см, диам. на тялото 13.3 см, диам.
на устието 6.5 см, диам. на дъното 4.6 см. Гроб № 31 – кв. W17, дълб. 0.60 м. П. инв. № 190 (обр. 74 б).
34. Миниатюрна глинена каничка със сплескано сферично тяло, висока конусовидна шийка с трилистно оформено устие и съвсем леко конкавно дъно. Дръжката, която е излизала от основата на шийката и
е достигала до най-издутата част на тялото е отчупена. По горната част на тялото е нанесен рядък розовочервен лак, който на места се е стекъл до дъното. Работена е на крачно колело от много добре пречистена
глина с кремаво-розов цвят след изпичането. Вис. 6.7 см, диам. на тялото 5.3 см, диам. на устието 3.6 см,
диам. на дъното 2.5 см. Гроб № 31 – кв. W17, дълб. 0.60 м. П. инв. № 189 (обр. 74 в).
35. Глинена чаша със сплескано сферично тяло, съвсем ниска шийка със завит навън ръб на устието
и пръстеновидно дъно. Непосредствено от основата на шийката излизат три малки дръжчици, които се
свързват с тялото в най-издутата му част. Отвън и отвътре покрита с розово-червен лак, стекъл се на места
към дъното. Работена на крачно колело от много добре пречистена глина, без никакви примеси с кремаворозов цвят след изпичането. Отвътре личат следи от бързо въртене. Вис. 8.7 см, диам. на тялото 10.4 см,
диам. на устието 8.5 см, диам. на дъното 3.5 см. Гроб № 17. Инв. № ОФ-787 (обр. 74 а).
36. Глинена лампа, работена на колело. Резервоарът – кръгъл в предната му част е оформен фитилникът, около който има следи от опушване. Симетрично на него е имало малка дръжчица, сега отчупена.
Дъното стъпва върху ниско плоско цилиндрично столче. Работена от много добре пречистена глина с обилен примес на фина слюда. Вис. 2.85 см, диам. 6.8 см, диам. на дъното 3.1 см, диам. на отвора за наливане
на масло 1.8–1.9 см. Гроб № 31 – кв. W17, дълб. 0.60 м. П. инв. № 188 (обр. 75 а).
37. Глинена лампа, работена на колело, по тип като горната. Резервоарът вдлъбнат отгоре. Дръжката
и фитилникът – отчупени и реставрирани. Глината със сив цвят след изпичането. Вис. 3.3 см, диам. 6.1 см.
Кв. W19, дълб. 0.40 м. Инв. № ОФ-800 (обр. 75 б).
38. Глинена лампа, работена на калъп. С издължена листовидна форма на резервоара, от задния край
на който излиза ниска плътна дръжка. Фитилникът – отчупен. По лицевата част на резервоара, около отвора за наливане на маслото има релефна украса под формата на радиално разположени ленти. Около отвора
и по дъното минават релефни пръстени. Работена от много добре пречистена глина, без примеси, със сиворозов цвят след изпичането. Вис. 5.1 см, запазена дълж. 8.9 см, шир. 6.15 см, диам. на дънцето 2.6–2.9 см,
диам. на отвора 1.7 см. Кв. U14, дълб. 0.25 м. П. инв. № 168 (обр. 75 в).
39. Глинена лампа с кръгъл резервоар и отчупени фитилник и долна половина. Върху лицевата част
минават два концентрични ниски релефни ръба, които напред продължават към фитилника. От тилната
част излиза малка плоска дръжка, украсена с едра плитка надлъжна бразда. Диам. на резервоара 5.9 см,
запазена дължина 7.5 см. Кв. V17, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1441 (обр. 75 г).
40. Глинена паница с пресечено-конусовидна форма на тялото, хоризонтално завит навън ръб на
устието, оформящ широк 1.7 см бордюр и широко плоско дъно. Стените с конвексен профил. Работена на
крачно колело от сиво-кафява след изпичането, примесена с пясък глина. Дъното – плоско и грубо. Вис. 4.8
см, диам. на устието 17 см, диам на дъното 10.4 см. Кв. W19, дълб. 0.90 м. П. инв. № 163 (обр. 83 а).
41. Фрагмент от устие на съд с неопределима категория. По запазената част от стената, непосредствено под ръба на устието преди изпичането са врязани графити, композицията, на които не може да се
определи. Единият от тях наподобява човешка длан с пет пръста. Встрани личат части от други графити.
Върху ръба на устието е врязан надпис, от който са запазени четири букви с вис. 0.7 см: ΚΚΛΙ. Размери
на запазената част: вис. 2.3 см, шир. 2.6 см. Кв. R16/R17, дълб. 0.25 м. Базилики – централен кораб. Инв. №
ОФ-747 (п. № 39), (обр. 83 г).
42. Фрагмент от стена на съд с графит. Последният е отчупен и композицията му е нечетлива. Дълж.
на фрагмента 4 см, шир. 3.4 см. Кв. Р13, дълб. 0.25 м. Инв. № 1443 (п. № 41), (обр. 83 в).
43. Фрагмент от стена на кана или стомна, работена на крачно колело от сива след изпичането глина,
покрита отвън с маслено-зелена глазура. От насипа на гроб № 8 (обр. 83 б).

159

Находки, свързани с базиликите
44. Окачалка за кадилница от тънък бронзов тел. Едното от трите долни рамене липсва. Кв. О20. Пол.
инв. № 94 (обр. 78 а).
45. Фрагмент от бронзова окачалка на кадилница. Запазена е само долната част на едното рамо, което завършва с добре оформена отворена кука. Окачалката е изработена от тънък бронзов тел. Дълж. 8.6 см,
диам. на халката 2.1 см. Кв. R19, дълб. 0.40 м. Инв. № НСФ-1502 (обр. 78 б).
46. Връх от куха бронзова игла, вероятно използвана за медицински цели. Дълж. 3.1 см. Кв. Р19, дълб.
0.25 м. Инв. № НСФ-1499 (обр. 78 в).
47. 6 фрагмента от прозоречно стъкло, без съмнение от прозорец на базилика 2 (обр. 19 б).
48. Каменно зарче със силно заоблени ръбове. Вис. 1.25 см, дълж. 1.6 см, шир. 1.25 см. Предвходна
яма на катакомбния гроб № 37 – кв. U14/V14, дълб.0.60 м. П. инв. № 184 (обр. 41 д).

Находки извън гробовете
49. Бронзова фибула, изработена от плоска лента, която в единия край е сплескана и преминава
в пластинка с правоъгълна форма, подвита нагоре която оформя иглодържателя. Задният край е също
сплескан и подвит спрямо лъка под тъп ъгъл. Иглата е свързана шарнирно и липсва пружинен механизъм.
Челният край на фибулата оформя стилизиран птичи клюн. Отгоре по лъка е нанесена украса от коси резки,
които оформят отделни полета с различен наклон на насечките. Дълж. 7.25 см, шир. 2.7 см. пътека Р26/Q26,
дълб. 0.25 м, между каменните ограждения на западния некропол. Инв. № ОФ-786 (обр. 77).

Железни предмети
50. Железен затварач за сандъче или тоалетна кутия, изкован от лента, която в задната половина се
разширява ромбовидно и завършва с малка халка от лицевата страна, през която е нанизана желязна скоба
с кръгла халка и завършва с изострени краища за набиване в дървената част на сандъчето. В долния край,
на гърба, завършва с правоъгълна халка, която е влизала в заключващия механизъм. Дълж. 12.5 см, шир. 3
см, дълж. на скобата 4 см. Кв. Q20, дълб. 0.40 м. Инв. № НСФ-1501 (обр. 80 д).
51. Железен пробой със силно издължена пирамидална форма и квадратно сечение в тилната част.
Дълж. 11.6 см, шир. 1.1 см. Кв. Р14, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1439 (обр. 80 в).
52. Железен секач изработен от шина, която в предния край е клиновидно заострена и леко разширена. В задния край секачът е подбит вследствие на дълга употреба. Дълж. 11.7 см, шир. 1.5–2.3 см, деб. 0.6.
Кв V20, дълб. 0.40. Инв. № НСФ-1650 (обр. 80 г)
53. Железен предмет с лъковидна форма. Изработен от тънка лента, която в краищата изтънява, а в
средата се разширява. Краищата му са извити встрани, а отгоре е пробит отвор, през който влиза желязно
шило. По всяка вероятност е използван за пробиване на тънки дупки и е играел ролята на струг. Дълж. 10.9
см, шир. 3.6 см, дълж. на шилото 11.6 см. Кв. Q20, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1433 (обр. 79 н).
54. Железен предмет с лъковидна форма, напълно еднакъв с горния. Единият от краищата – отчупен.
Липсва и желязното шило, но отвора за него по средата е запазен. Дълж. 11.2 см, шир. 2 см. Кв. Q19, дълб.
0.45 м. Инв. № НСФ-1504 (обр. 79 о).
55. Железен предмет с Г-образна форма – стъргалка (?). Челната част е клиновидно заострена и
завива надолу, а назад преминава в дръжка-шип. Дълж. 4.6 см, шир. 2.7 см. Кв. R21, дълб. 0.25 м. Инв. №
1431 (обр. 80 а).
56. Железен нож с клиновидно лезвие, задният край на което преминава в шип за набиване в дървена
или костна дръжка. Последният излиза малко по-ниско от гърба на лезвието. Дълж. 14.9 см, шир. 1.9 см.
Кв. Q18, дълб. 0.55 м. Инв. № НСФ-1500 (обр. 80 ж).
57. Желязно ножче с клиновидно напречно сечение на лезвието. От задната му част излиза шип за
набиване в дървена дръжка, върхът на който е отчупен. Шипът излиза от долната част на лезвието. Дълж.
6.8 см, шир. 1.7 см. Кв. R21, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1437 (обр. 80 и).
58. Желязно ножче с клиновидно лезвие. Задната част заедно с дръжката за шип – отчупена. Дълж.
5.1 см, шир. 1.2 см. Кв. Р20, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1449 (обр. 80 з).
59. Желязна скоба. Изработена е от пръчка с правоъгълно напречно сечение, която в двата края извива под прав ъгъл и преминава в шипове за забиване в дърво. Дълж. 13.5 см, шир. 2.7 см, деб. 0.7 см. Кв.
R21, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1435 (обр. 79 л).

160

60. Желязна скоба с издължена елипсовидна форма – може би е използвана за затваряне на врата (?).
Изработена е от пръчка с правоъгълно напречно сечение. В задната част краищата и са извити под прав
ъгъл – и са сплескани и заострени. Очевидно са били заковани в дърво. Дълж. 11.4 см, шир. 5.3 см. Кв. Q20,
дълб. 0.25 м. Инв. № ОФ-748 (обр. 79 м).
61.Незатворена желязна халка с кръгла форма, краищата на която преминават кръстосвайки се един
над друг и завършват с кръгли разширения, пробити в средата за приковаване към дървена част. Дълж. 4.8
см, диам. на халката 2.3 см. Кв. S20– базилика 2 – централен кораб, дълб. 0.60 м. Инв. № 1446 (обр. 80 е).
62. Желязно писало – стило. Предният му край е заострен, а задния – сплескан и има триъгълна
форма. Дълж. 8.7 см, шир. 1.1 см. Кв. V13, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1432 (п. № 23), (обр. 80 б).
63. Фрагментирано каменно точило, с правоъгълно напречно сечение. Стените му са силно вдлъбнати вследствие на дълга употреба по всички страни. Вис. 5.5 см, шир. 2.7–4 см (обр. 80 к).

Глинени прешлени за вретено
64. Глинен прешлен за вретено с овална форма. Вис. 1 см, диам. 3.3 см, диам. на отвора 0.8 см (обр. 81 а).
65. Глинен прешлен за вретено със овална форма и отрязани отгоре и отдолу сектори. Вис. 2.3 см,
диам. 3.2 см, диам. на отвора 0.7 см. Кв. Р15, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1438, (обр. 81 б).
66. Глинен прешлен за вретено с биконична форма и заоблен среден ръб. Едната половина по вертикал – отчупена. Вис. 3 см, диам. 4.1 см, диам. на отвора 0.8 см. Кв. Х15, дълб. 0.40 м. П. инв. № 181 (обр. 81 в).
67. Глинен прешлен за вретено с биконична форма. Отворът пробит накриво – стените– несиметрични. Едната половина по вертикал – отчупена. Вис. 2.7 см, диам. 3.6 см, диам. на отвора 0.9 см. От обхождане. Инв. № НСФ-1429 (п. № 20), (обр. 81 г).
68. Глинен прешлен за вретено с форма на сегмент от сфера. Вис. 1.3 см, диам. 4.1 см, диам. на отвора 1 см (обр. 81 д).
69. Глинен прешлен за вретено с биконична форма и плавен преход. Върху лицевата страна личи украса наподобяваща руни или надпис, който е невъзможно да бъде разчетен. Вис. 2.4 см, диам. 4.1 см, диам.
на отвора 0.8 см. Кв. Х13, дълб. 0.60 см. Инв. № ОФ-807 (обр. 81 е).
70. Глинен прешлен за вретено с цилиндрична форма. По периферията – отчупен. Вис. 0.9 см, диам.
3.9 см, диам. на отвора 0.8 см. Кв. Q17, дълб. 0.25 м. Инв. № НСФ-1434, (обр. 81 ж).
71. Глинен прешлен за вретено с биконична форма и заоблен среден ръб. Отворът – асиметричен.
Вис. 1.8 см, диам. 3.5-3.6 см, диам. на отвора 8.8 см. Кв. Х11, дълб. 0.60 м. П. инв. № 180 (обр. 81 з).
72. Глинен прешлен за вретено, изработен от вторично използвана дръжка от капак, на която е пробита дупка за окачане на вретеното. Диам. 3.5 см, вис. 2 см, диам. на отвора 0.5–0.6 см. Кв. Р15, дълб. 0.25
м. Инв. № НСФ-1440 (обр. 81 л).
73. Глинен прешлен за вретено с дисковидна форма. Счупен на две и залепен. Вис. 0.6 см, диам. 4.5
см, диам. на отвора 0.8 см (обр. 81 и)
74. Глинен прешлен за вретено от вторично използвано пръстеновидно дъно на съд, много старателно закръглено, пробито в центъра. Вис. 1.6 см, диам. 3.8 см, диам. на отвора 0.65 см. Кв. Х11, дълб. 0.40 м.
П. инв. № 191 (обр. 81 к).

Глинени тежести за рибарска мрежа
75. Глинена тежест за рибарска мрежа, изработена от вторично използван и старателно закръглен
фрагмент от тухла. От едната страна отчупена. Диам. 4.6 см, деб. 1.7 см, диам. на отвора 0.9 см. Кв. V13 –
сметна яма № 28, дълб. 0.20 м. Инв. № НСФ-1655 (обр. 82 а).
76. Глинена тежест за рибарска мрежа, изработена от вторично използвано окръглено пръстеновидно дъно, пробито в центъра. Счупена на две, едната половина – липсва. Диам. 6.9 см, деб. 1.6 см, диам. на
отвора 0.8 см. Кв. Х11, дълб. 0.60 м. Инв. № 193 (обр. 82 б).
77. Фрагмент от глинена тежест за рибарска мрежа с цилиндрична форма, от която е запазена 1/3 от
диска. Вис. 2.1 см, диам. на отвора 1 см. Кв. W19, дълб. 0.60 м. П. инв. № 182 (обр. 82 в).
78. Глинен диск, изработен от грубо закръглена стена на червено лаков съд, От двете страни личат
недопробити дупки. Диам. 3.1–3.2 см, деб. 0.65 см. Кв. R20, дълб. 0.50 м. Инв. № НСФ-1503 (обр. 82 г).
79. Глинен диск – пул, изработен от вторично използвана, старателно закръглена стена от съд. В
центъра отгоре личи дупка от недопробит отвор. Диам. 3.7–3.9 см, диам. 1.2 см. Кв. S12, дълб. 0.60 м. Инв.
№ 1445 (обр. 82 д).
80. Глинен диск–пул, изработен от много добре закръглена стена на съд. Диам. 2.3 см, деб. 0.6 см.
Кв. V10, дълб. 0.40–0.50 м. Инв. № НСФ-1657 (обр. 82 е).

161

Железни гвоздеи
81. Железен гвоздей с четириъгълно напречно сечение на шипа и кръгла глава. Дълж. 7 см, диам. на
главата 2.5 см. Кв. R18, дълб. 0.60 м – южен кораб на базилика 2. Инв. № НСФ-1447 (обр.79 а).
82. Железен гвоздей като горния, шипът подкривен, от обратната страна, главата с овална форма.
Дълж. 7.8 см, диам. на главата 1.3–1.6 см. Кв. S19, дълб. 0.50 м. (обр. 79 б).
83. Железен гвоздей като горния. Дълж. 6.9 см (обр. 79 в).
84. Железен гвоздей като горния. Шипът е S-овидно огънат, очевидно е бил подкривен на обратната
страна на дървената част. Дълж. 4.4 см, диам. на главата 2–2.3 см. Кв. Q20, дълб. 0.40 м (обр. 79 г).
85. Железен гвоздей с четириъгълно напречно сечение на шипа и малка кръгла глава. Шипът – леко
изкривен. Дълж. 7 см (обр. 79 д).
86. Железен гвоздей с четириъгълно напречно сечение на шипа и подвита под прав ъгъл глава с
правоъгълна форма. Дълж. 9.1 см, шир. 2.5 см. Кв. Т15, дълб. 0.60 м – непосредствено на север от северния
зид на базилика 2 (обр. 79 е).
87. Железен гвоздей като горния – деформиран вследствие на употреба. Дълж. 7.1 см, шир. 1.4 см.
Кв. Т15, дълб. 0.60 м – непосредствено на север от северния зид на базилика 2 (обр. 79 ж).

162

Ранносредновековно сезонно селище
По време на разкопките в североизточния ъгъл на проучваната площ е открита основа от лятна открита кошара (стопански двор) (обр. 4). Тя има кръгла форма, с диам.
8.80 м. и е очертана от плитка канавка, вкопана в стерилния терен на дълбочина от 0.18
до 0.22 м. Широчината ѝ варира от 0.15 до 0.50 м. В основата на канавката личат дупки от
дървени пръти с диаметър от 0.07 до 0.12 м. Вътрешният диам. на стопанския двор е 7.90
м. Входът се намира в югозападната ѝ част и е с широчина 0.50 м (обр. 87).
Напълно еднакви съоръжения са открити в близкото сезонно селище Гледачево ІІ,
което се намира на разстояние не повече от 5–6 км и е разположено от другата страна
на външното насипище на рудник „Трояново-север“. В селището са открити пет основи
от напълно еднакви открити кошари, при които диаметърът варира от 8.65 до 9.90 м.
Открита е и една по-малка, при която диаметърът достига едва 5.65 м. Наред с целите
планове на подобни кошари са открити и редица части от подобни, които не се различават по нищо от останалите. Откритите дупки от дървени колове и пръти категорично свидетелстват, че стените на въпросните кошари са били изградени от плет, който по всяка
вероятност не е надхвърлял 1 м във височина. Очевидно в тези кръгли стопански дворове
е бил затварян добитъкът (обр. 88).
Освен кръглите открити кошари в селището Гледачево ІІ е открита и една покрита
кошара с издължена елипсовидна форма с дълж. 18.40 м и широчина 8.5 м. Стените ѝ са
градени от дебели дървени колове и плет, покрити със слама или блатни треви, подобно на
съвременните кошари. В кошарата се е влизало от два входа, оформени по средата на южната стена, където са открити два реда дупки от колове, като в тях са били забити колове под
наклон, а в горната си част са се кръстосвали и точно върху кръстоската е била положена
хоризонтална греда. Точно по този начин са изградени входовете и на съвременните покрити кошари. Откритите археологически данни категорично свидетелстват, че отделните
открити и покрити кошари са били включвани в огромни стопански дворове, оградени с
нисък плет, а извън оградата е било разположено жилището на животновъда, който е обслужвал съответния комплекс (обр. 89). Ако се съди по данните от селището в него е имало
най-малко три комплекса, които са били използвани през определени месеци от годината.
Откритите множество основи от нетрайни огради, очевидно се дължи на обстоятелството,
че те са били поправяни и заздравявани ежегодно, което е и причината за голямата им гъстота. Проучените в сезонното селище Гледачево ІІ основи от стопански дворове намират
съвсем точни паралени в етнографските паметници. В последно време сериозно внимание
на архитектурата, свързана с развитието на овцевъдството обърна Св. Ракшиева (Rakshieva
S. 2011:1-16).
Единственият археологически материал които се намира при проучването на този
вид сезонни селища е керамиката. По правило тя се открива във вътрешността на жилищата и дава възможност за датиране на сезонните селища. Керамиката е изключително
малобройна и силно фрагментирана. Красноречиво доказателство за това са данните от
разкопките на същото селище, при които са намерени едва 13 керамични фрагмента от
ранносредновековни гърнета (обр. 90). Всъщност от сезонното селище край с. П. Градец
е намерен един единствен фрагмент от стена на гърне с врязана украса (обр. 91).
Напълно подобни съоръжения – покрити и открити кошари (стопански дворове)
и ранносредновековни жилища са открити и при спасителните разкопки в м. „Шиханов
бряг“ край гр. Харманли (Игнатов В. и др. 2006:346, табл. 8; Т. Кънчева-Русева и др.
2008:277-283, табл. 10). Странно защо обаче, проучвателите отнасят кошарите към къс163

5м

Обр. 87 – Открит стопански двор (кошара) – снимка и план
Fig. 87 – Open farmyard (cattle-pen) – photographs and ground plan

164

Обр. 88 – Ранносредновековното сезонно селище – Гледачево ІІ – план
Fig. 88 – Early medieval seasonal settlement Gledachevo II (ground plan)

165

Обр. 89 – Стопански двор от сезонното селище – Гледачево ІІ
Fig. 89 – Farmyard in Gledachevo II seasonal settlement

ната античност, а жилищата – към ранното средновековие, а всъщност става въпрос за
абсолютно синхронни съоръжения от едно и също сезонно ранносредновековно селище,
за което категорично свидетелства и намереният в жилищата керамичен материал.
Преди време анализирайки резултатите от разкопките на селището Гледачево ІІ и
съпоставяйки ги с етнографските данни, посочихме че в развитието на скотовъдството се
различават четири основни форми. Първата от тях е свързана с алпийското или планинско
скотовъдство, втората – с подвижното или т. нар. „трансхуманс“, третата – с номадизма,
а четвъртата със стационарното животновъдство (Борисов Б., Г. Шейлева. 2003 б:198).
Алпийското скотовъдство е свързано със задължителна пълна уседналост и комплексно съчетание на земеделието и скотовъдството. За него са характерни два основни
елемента на производство – 1 – земеделски участъци с постоянното селище, които са
разположени в равнината и 2 – летни пасища с временно селище в планината
Трансхумансът или подвижното скотовъдство се отличава с миграцията на стадата, които се съпровождат и контролират от специализирани пастири, а основната част от населението живее напълно уседнало и се занимава със земеделие или други стопански дейности.
Третата основна форма на подвижното скотовъдство – номадизмът се характеризира с това, че цялото население или цялата номадска общност няма постоянно местоживеене, т. е. липсват постоянни селища със жилища и непрекъснато мигриране на
отделните семейства, заедно със стадата и цялото движимо имущество. Номадите живеят във временни (непостоянни) леки жилища – палатки или леки постройки през
166

Обр. 90 – Жилищата от сезонното селище Гледачево ІІ с намерената в тях керамика
Fig. 90 – Dwellings in Gledachevo II seasonal settlement with the pottery discovered

167

цялата година, а основният им поминък е
скотовъдството.
Последната форма се характеризира
със стационарно, т. е. неподвижно, отглеждане на животните.
Данните от етнографските изследвания за животновъдството на територията на
България свидетелстват, че в историческото
минало са били развити трите основни форми на подвижното скотовъдство – алпийското, трансхумантното и номадското. От тях
алпийското скотовъдство и трансхумансът
са двете основни форми, които са свързани с
българското уседнало население (Ракшиева
С. 1995:12-17).
Алпийското скотовъдство е широко
разпространено във всички планински райоОбр. 91 – Фрагмент от ранносредновековно
ни и се проявява в много варианти. Много
гърне от сезонното селище край с. П. Градец
често то съжителства с трансхуманса или
Fig. 91 – Fragment of an early medieval jar
други форми.
from the seasonal settlement at the village
Трансхумансът – втората основна форof Polski Gradets
ма на подвижното скотовъдство се развива в
Стара планина, Средна гора, подбалканските полета, Странджа, Сакар, Родопите, Рила,
Пирин, Източна и Западна Тракия (Ракшиева С. 1998:164). Като форма на подвижно скотовъдство трансхумансът е засвидетелстван още през Ранното средновековие (Маринов
В. 1965:80-81). Това мнение, наложено в етнографската литература, намира пълно потвърждение и в данните от археологическите проучвания на ранносредновековните сезонни селища Гледачево ІІ, селището в м. „Шиханов бряг“ край гр. Харманли и в района
на старохристиянските базилики край с. П. Градец.
Анализът на резултатите от археологическите проучвания дава възможност да се определят общите характерни черти за ранносредновековните сезонни селища. Една от найважните характеристики е липсата на културен пласт. Напълно липсват и каквито и да е
археологически материали, с изключение на съвсем оскъдната керамика, която по правило
се намира в обслужващите отделните комплекси жилища. Липсата на културен пласт и археологически материали, съвсем ясно показват, че селищата са обитавани толкова кратко, че в
тях не се е отложил културен пласт. В подкрепа на временния, сезонен характер на селищата
е и липсата на некрополи, което отново доказва краткотрайното им обитаване, през което
никой от пастирите, обслужващи стадата не е починал. За временния характер на селищата
свидетелства и липсата на сметни ями, които са толкова широко разпространени в постоянните селища на занимаващото се със земеделие население. Достатъчно красноречиво доказателство за това са резултатите от разкопките на цялостно проученото селище до с. Дядово,
където за период от около 150 г. живот са открити 244 сметни ями (Borisov B. 1989:71).
Що се отнася до сезона, през който са били обитавани селищата Гледачево ІІ и край с.
П. Градец, то анализът на данните показва, че те са били използвани през зимните месеци. За
зимния характер на сезонните селища край П. Градец и Гледачево ІІ свидетелства на първо
място голямата покрита кошара с елипсовидна форма. Този тип кошари за характерни именно за зимата. На второ място зимния характер на селищата се подкрепя и от жилищата с ка168

менни пещи и силно изпечени от огъня подове. Това е свидетелство за дългото им използване, което може да е само през зимните месеци. Тук трябва да се посочи, че в лятното сезонно
селище Гледачево І, което отстои на не повече от километър североизточно от Гледачево
ІІ, откритите огнища са използвани съвсем кратко, а може би и еднократно, поради което
подовете им изобщо не са отухлени. Освен това там жилищата са открити и представляват
по-скоро навеси, което също доказва летния характер на селището (Борисов Б. 1997 а:142).
Двете зимни сезонни селища по всяка вероятност трябва да се свържат с т. нар.
„низходящ“ вариант на трансхумантното животновъдство, при което постоянните селища
са разположени обикновено в планините. През лятото стадата са в близост до тях, а през
зимата се откарват до по-малко или повече отдалечени пасища в равнините. По данни
от етнологията зимните пасища на подвижното трансхумантно скотовъдство се намират
по Южното Черноморско крайбрежие, в Източна Тракия, по долината на р. Марица и в
Горнотракийската низина (Ракшиева С. 1998:164). Без никакво съмнение зимните сезонни селища Гледачево ІІ и край с. П. Градец се явяват в пълна подкрепа на горното мнение.
Възникването на сезонните селища без никакво съмнение е обусловено от полустепния характер на района, който осигурява хранителната база за многобройните стада на
трансхумантните скотовъдци. Никак не е случаен и фактът, че в непосредствена близост
с двете ранносредновековни зимни сезонни селища се намира и лятното сезонно селище
Гледачево І. Заедно с прилежащите му жилищни и стопански помещения то заема площ
от 1 325 кв. м. За сравнение цялостно проученото средновековно селище до с. Дядово заема площ от 7 800 кв. м, (Borisov B. 1989:17), а площта на частично проучените селищата
край селата Караново и Знаменосец варира от 27 до 30 дка (Борисов Б. 1991:205), докато в
постоянното средновековно селище до с. П. Градец далеч надхвърля 30 дка. Следователно
една от характеристиките на летните сезонни селища е малката им площ. Очевидно подвижните животновъди са построявали своите открити жилища-навеси на едни и същи
места или в съседство с тях, в продължение на редица години (Борисов Б. 1997:141-142).
Друга изключително важна характеристика на сезонните селища е липсата на културен пласт, която е типична както за зимните, така и за летните станове. За последните са
характерни и откритите жилища, които представляват по-скоро навеси, отличаващи се коренно от тези в постоянните селища. Те са с неправилни форми. По стените им обикновено
липсват дупки от дървени колове, които са типични за жилищата от постоянните села. В поголямата част от тях липсват отоплителни съоръжения, а там където има те представляват
най-обикновени огнища, които са използвани краткотрайно, вследствие на което подовете
им не са отухлени. Очевидно е, че през топлите летни месеци отоплителните съоръжения
не са били използвани за отопление, а най-вероятно в тях се е приготвяла само храната.
Много важна отличителна черта на сезонните селища е и липсата на некрополи.
Тук за илюстрация трябва да се спомене, че около лятното „Гледачево-1“, заемащо площ
от 1325 кв. м. са проучени 7975 кв. м., на които не е открит нито един гроб. В същото
време резултатите от проучванията на близките постоянни селища категорично показват,
че некрополите им са разположени или вътре в самите селища (Дядово-1, Караново-1,
Знаменосец-2, Гипсово, Искрица-1, П. Градец-1) или в непосредствена близост с тях
(Севтополис, Ковачево, Дядово-2, Искрица-2 и 3, П. Градец-2 и 3).
Не на последно място важна характерна черта на сезонните селища е липсата на
каквито и да било земеделски оръдия на труда, които изобилстват сред находките от постоянните. В тях липсват и ямите-зърнохранилища, които са неразделна част от интериора на селищата на уседналото земеделско население.
Данните от обработването на остеологическия материал от селището Гледачево І
показват, че в него са били отглеждани основно дребни и едри преживни животни – овце,
169

кози и говеда, чийто относителен дял достига 58 %. Без съмнение това е свързано с основния поминък на населението, свързан с подвижното скотовъдство. Важно е да се отбележи и, че в същото селище са намерени кости само от една кокошка, което показва, че
по принцип във временните селища домашните птици не са били широко застъпени. На
последно място сред костния животински материал липсват и кости от домашна котка,
докато броят на кучетата е значителен и това обстоятелство отново е свързано с характера на селището (Борисов Б. 2003:228).
Всички изброени дотук характеристики са безспорно неразделна част от сезонния
характер на селищата. Разгледаните дотук сезонни селища – Гледачево І и ІІ, край с. П.
Градец и в м. „Шиханов бряг“, край гр. Харманли са единствените засега сезонни средновековни селища. Тяхното пълно изследване ще спомогне за решаването на редица важни
въпроси, свързани с развитието на отделните категории селища в структурата на селищната мрежа през Средновековието.
Тук му е мястото да отбележим, че за голямо съжаление подобни селища на територията на днешна Североизточна България и Добруджа, където се установяват прабългарите
на Аспарух, все още не са открити. Причината за това се крие в изключително трудното
откриване и локализиране на този тип номадски и полуномадски станове. Освен това от
тях се откриват, при това изключително трудно, очертанията на отделните стопански дворове, в които са били затваряни стадата и които в повечето случаи представляват негативни
структури, които са вкопани в терена. В много случаи обаче на места с по-дебел слой чернозем, откриването им е напълно невъзможно. Това е и причината досега да няма нито едно
проучено селище от този вид. В потвърждение на това твърдение е и обстоятелството, че
дори и на територията на Източно-европейските степи – исконните територии на номадското население, не е проучено нито едно селище, макар че дългогодишната изследователка
на прабългарската култура Св. Плетньова чрез теренни обхождания е открила и регистрирала стотици номадски станове. Същите се установяват само и единствено по намерените
по повърхността оскъдни фрагменти от глинени съдове и кости от животни и най-вече от
риба, които са с изключително слаба концентрация и понякога в продължение на 1 км се
намират от 1 до 3 фрагмента, които при все това в много от случаите са и силно разнесени
и не се намират на първоначалните места на отлагане (Плетнева С. 1982:52). Стотици номадски селища (стойбища) са регистрирани по долините на Северски Донец и Дон. Според
Св. Плетньова стойбищата са малки с дължина до 200–300 м и големи – до 1–1.5 км и във
всички от тях липсват културни пластове. Според изследователката в този вид станове е
живеело прабългарско население, което се намира във втория номадски стадий. За този
стадий са характерни по-малките територии на чергарстване и появата на сезонните зимни
и летни стойбища (Плетнева С. 1982:36). В този смисъл временните станове, открити на
територията на дн. Югоизточна България следва да се отнесат именно към втория стадий
на чергарстване, в който вече се появяват и елементите на усядане. В хронологическо отношение селището Гледачево ІІ е датирано на базата на намерената керамика във втората половина на ІХ – до средата или най-късно до началото на втората половина на Х в. (Борисов
Б., Г. Шейлева. 2003 б:202). Селището край с. П. Градец в най-общи линии се вписва в
същите хронологически граници, но все пак въз основа на силно примесената с едър пясък
глина на споменатия фрагмент от гърне, сме по-склонни да го отнесем към втората половина на ІХ в. Лятното сезонно селище Гледачево І пък е датирано със значително количество
керамика и монети на Мануил І Комнин (1143–1180) в началото на последната четвърт на
ХІІ в., а краят му – не по късно от 1190 г., когато по време на Третия кръстоносен поход са
напуснати огромен брой селища от равнинната част на Тракия.
170

Част II

Калето

171

Топография. История на проучванията
Местността „Калето“ се намира на около 3–3.5 км североизточно от с. П. Градец
и е разположена върху издигащ се на 315 м надморска височина възвишение хълм от
Манастирските възвишения. Ранновизантийската крепост е разположена върху билото на възвишението. От нея се открива прекрасна гледка на север, североизток и
запад. Крепостта отстои на около 1 км източно от м. Селището, където се намират
старохристиянските базилики и разположените около тях некрополи. От крепостта
обаче няма пряка видима връзка с Градището, което се намира в южния край на съвременното село.
Първите сведения за укреплението в м. „Калето“ отново дължим на братя Х. и К.
Шкорпил. Описвайки старините по стария път от Одрин за Балкана те дават и сравнително подробни сведения за крепостта. Според тях тя е разположена на най-високото
място на върха между селата Дилджилери (П. Градец) и Маца. Авторите споменават
и за две надгробни могили, които се намират на запад от укреплението и уточняват, че
крепостта се намира на лично място с хубав изглед на север и северозапад и към цялата Сакар планина, а на изток пречат Манастирските възвишения. Двамата споменават
още, че от Калето към Градището изгледът е затулен. Очевидно при посещението на
двамата братя крепостта е била още сравнително добре запазена, което им е позволило
да направят сравнително подробно описание. Те твърдят, че тя е имала форма на неправилен четириъгълник, на който източната стена била най-дълга и достигала 94 разкрача.
Двете северни стени се свързвали под тъп ъгъл и били по 62 разкрача, а останалите
стени били дълги по около 50 разкрача. Те споменават и за една висока ръбеста кула с
диаметър по-голям от 15 м. Двамата братя свидетелстват още, че крепостта била градена
по еднакъв начин с крепостта в м. Градището, т. е. от ломени камъни и хоросан (обр.
92). Дебелината на стените ѝ била 2.5 м, а пред тях минавал плитък прокоп (хендек) и
заключват, че крепостта представлявала римски кастел, като дават и паралели с кастела
Штейнберг до гр. Шпир (Speyer). Братя Шкорпил споменават, че в посока към с. Маца
се намирало старо селище, от което по повърхността се виждали голямо количество
тухлени останки.
По-долу те се връщат на пътя от Одрин към Балкана, като споменават, че той минавал през Градището над с. Главан, вървял през Градището до П. Градец, а оттам и през
Калето и се позовават на сведенията на Ана Комнина, според които византийския император Алексий І Комнин (1081–1118) стигнал от Одрин за един ден до Скутарион, който
локализират до с. Левка. На втория ден пристигнал в Агатоники (до с. Саранли) и после
минал през местността Аврилева, за която считат, че е споменатата в изворите Авролева
във връзка с една война между България и Византия още през 796 г. И тук на базата на
тези ранни сведения братята разказват, че българският хан Кардам се разположил на гористата страна на Авролева, а голата страна на същата местност заел византийския имератор Константин VІ. Накрая братя Шкорпил стигат до извода, че Авролева без съмнение
отговаря на източното високо било на Сакар, а гола Авролева – на западната и по-ниска
част, като за граница между двете те приемат линията Дрипчево – Гердеме (дн. Питово,
Новозагорско), (Шкорпилови Бр. 1888:57-59).
Крепостта в м. Калето върху „Ага баир“ е спомената съвсем бегло и от П. Делирадев,
за която той твърди, че се намирала на 4 км североизточно от селото (Делирадев П.
1953:234).
173

100 м

Обр. 92 – План на крепостта на „Ага баир“ (по Бр. Шкорпилови, 1888).
Fig. 92 – Ground plan of the fortress of Aga Bair (after Škorpil brothers, 1888)

В най-общи линии с това се изчерпва и информацията за крепостта на „Ага баир“
до започване на археологическите разкопки.
Проучванията са проведени през късната есен на 1988 г. (Sheyleva G. 2001:142, fig.
4). При посещението на обекта от екип на наскоро сформираната археологическа експедиция „Марица-изток“ е установено, че трасето на крепостните стени едва личи и то
най-вече в северозападната и северната части на укреплението. Всъщност това и предопредели избора на мястото за проучване. При обхождането на терена в района на крепостта и по билото на „Ага баир“ е установено, че в най-високата част на възвишението
е изграден водоем, стените и дъното на който са били циментирани. Дъното му е било
вкопано до дълбочина над 2.5 м, а площтта му надхвърля 2.5–3 дка, т. е. водоемът е унищожил напълно и без това тънкия културен пласт. Водоемът е бил изграден за нуждите
на близкоразположения телеугоителен комплекс, но е бил изоставен далеч преди започването на разкопките.

174

Резултатите
Теренните проучвания бяха съсредоточени по трасето на северозападната, североизточна и източна стени. Поради изключително трудните условия, свързани както с организацията, така и с голямата отдалеченост на крепостта бе решено да се работи от двете
страни на крепостните стени с цел да се проучи възможно най-голяма част от укреплението. Това предопредели широчината на сондажния изкоп, която варираше от 3.50 до 4
м. По този начин по време на разкопките бяха проучени части от северозападната, североизточната и източната крепостни стени в продължение на 70 м, т. е общата изследвана
площ бе около 280 кв. м.
Крепостните стени са градени от ломени камъни, споени с хоросан, слабо примесен
с късчета чукани тухли (обр. 93). Зидовете са запазени между нивото на субструкцията и
суперструкцията, което съвпада с нивото на съвременния терен. Основите са фундирани
до здрава скала, поради което дълбочината им варира от 0.35 м до 1 м, в зависимост от
дълбочината на скалата. Дебелината на крепостната стена е 2.30 м, а само до основата на
откритата кула достига до 2.70 м.
От северозападната крепостна стена е проучена част с дължина 22 м, след което
тя чупи под тъп ъгъл от 148о и преминава в североизточната къса стена на крепостта.
Последната е с дължина 36 м като достига до друга чупка на юг, където е разположена и
единствената открита кула. Ъгълът между североизточната и източна крепостни стени е
отново тъп и достига 147о(обр. 94).
На 21.5 м от чупката между
северната и северозападната стени
е открита потерна с широчина 2 м,
от която са запазени и двете страници (обр. 95). Потерната отстои
на 12.5 м от следващата чупка,
където е издигната единствената
проучена кула.
Кулата е с правоъгълна форма с широчина 7.2 м и е издадена
навън от куртината като е в конструктивна връзка с нея. Стените
ѝ са градени по аналогичен на
крепостните стени начин – от ломени камъни, споени със слабо
примесен с чукани тухли хоросан.
Дебелината им е 1.30 м. За съжаление дължината на кулата не е
установена, но при всички случаи
е била доста над 4 м (обр. 96-97).
Точно по средата на вътрешната ѝ
страна, която съвпада с куртината
е оформен вход с широчина 1.20
м. От интерес е и обстоятелството,
Обр. 93 – Крепостните стени
че точно тук куртината увеличава
Fig. 93 – Fortifications
дебелината си до 2.70 м. (обр. 94).
175

В планово отношение кулата от крепостта в
м. „Калето“ на „Ага баир“
намира най-точни паралели в кулите, фланкиращи
портата на крепостта в м.
„Градището“.
Напълно аналогични по план – с правоъгълна форма, са кулите
по вътрешните крепостни
стени на Августа Траяна
(Kalschev K. 1998:8894, abb. 2-3; Иванов Р.
2002:222-223, обр. 5).
Подобни по форма са и
кулите на римския кастел край с. Караново,
Новозагорско, изграден
в края на ІІІ или началото на ІV в. (Борисов Б.
2009 б:43-44, обр. 4). С
правоъгълна и квадратна
форма, издадени навън от
куртината са и трите ъглови кули на ранновизантийската крепост „Кастра
Рубра“ край с. Изворово,
Харманлийско, от VІ в.
10 м
0
(Борисов Б. 2011 а:15, обр.
Обр. 94 – План на проучената част от крепостта на „Ага баир“ 3). С правоъгълна и кваFig. 94 – Ground plan of the excavated part of the fortress on Aga Bair дратна кула е била отбранявана и южната крепостта стена на Кюстендилския Хисарлък, изградена през V в. (Динчев В. 2006:35, обр. 81).
Правоъгълни кули са разположени и по фронта на северната стена на крепостта край
с. Одърци, Добричко, изградена през ІV в. (Торбатов С. 2002:363, обр. 101). С издадени навън от куртината кули с аналогична форма са разполагали ранновизантийският
Аграмум през V–VІ в. (Coja M. 1982:171-174; Торбатов С. 2002:170-173, обр. 26; Динчев
В. 2006:17, обр. 32), западната крепостна стена на Истрия през фаза В (Domäneanţu C.,
A. Sion. 1982:383, fig. 4; Торбатов С. 2002:176, обр. 28) и Улметум на територията на дн.
Румъния (Parvan V. 1912:597; Торбатов С. 2002:290, обр. 77).
Кули с правоъгълна или квадратна форма са открити и в цяла поредица от ранновизантийски крепости на територията на Македония. Голям брой правоъгълни кули са разположени по западната и югозападна стени на Стоби (Микулчик И. 1999:247, сл. 155). С
четири правоъгълни кули е укрепена вътрешната крепостна стена на Маркови кули-Водно
край Скопие. Правоъгълни или квадратни, издадени навън от куртината кули, са известни и от Виничкото кале, кастелите Дворище и Венец–Миокази, по крепостните стени на
176

Скупи и Голямото градище край
Конюх (град Трахупара). Всички
посочени крепости са датирани
с монети в VІ в. (Микулчик И.
1999:297-373, сл. 180, 228, 233,
244, 250).
Дали откритата правоъгълна или квадратна кула е същата, за която споменават и братя
Шкорпил, не е сигурно, но ако
съдим по големия диаметър от
15 м, то следва, че това е друга,
доста по-малка кула. Тук разбира се не е съвсем сигурно доколко данните на пионерите на българската археология са напълно
достоверни, защото има оргомен брой примери, при които
данните на двамата братя не се
потвърждават при проведените
по-късно археологически проучвания.
По време на теренните
проучвания е установено, че крепостната стена е ограждала почти цялото плато на възвишението и е обхващала над 30 дка. В
проучената площ, е установено,
че от вътрешната страна на куртината в продължение на 70 м
Обр. 95 – Северозападната крепостна стена
със сигурност липсват каквото е
с потерната
да е било архитектурни останки,
Fig. 95 – Northwestern fortress wall with a postern
т. е. няма данни за застрояването
на вътрешното ѝ пространство. Това обстоятелство донякъде спомага за определянето на
характера на крепостта.
От голям интерес е и фактът, че единствения археологически материал придобит
от разкопките е керамиката. Изключение прави само една единствена, но добре запазена
фибула, която по тип се отнася към арбалетните фибули с подвито назад краче. Лъкът е
плосък и в задния край преминава в завита нагоре отворена халкичка, през която е била
прехвърлена пружината. В предния край лъкът преминава в стъпална плочка, която се
стеснява напред, извива надолу и оформя иглодържателя. Краят ѝ е увит около основата
на стъпалната плочка. Пружинният механизъм е бил изработен от желязо, но не е достигнал до нас. Лъкът е украсен с две надлъжни линии от гъсто разположени къси, коси
резки. Лицевата страна на крачето е украсена с една надлъжна линия, а в двата му края са
оформени напречни полета, запълнени с гравиран мрежест орнамент (обр. 98).
Фибулата от крепостта на „Ага баир“ принадлежи към най-късния вариант на арбалетните фибули с подвито назад краче, които са широко разпространени през VІ в. Е.
177

Обр. 96 – Северният зид на кулата
Fig. 96 – The northern wall of the tower

Генчева ги отнася към тип 20 а. Фибулите
от типа са разпространени предимно
на територията на Северна и най-вече в
Североизточна България. В Южна България
арбалетните фибули с подвито краче се
срещат много рядко и са съсредоточени в
Старозагорско и по долината на р. Струма.
Според Е. Генчева тези фибули датират в
VІ в. и се свързват с присъствието на германските федерати (Генчева Е. 2004:56).
Абсолютно идентични фибули са
известни от селата Стан, Шуменско,
Св. Никола, Добричко и Снежина,
Провадийско, които се съхраняват във фонда на Варненския археологически музей. А.
Хараламбиева ги датира във втората половина на VІ в. (Хараламбиева А. 1989:32-35,
табл. ІІ3, ІІІ5, 9). Към края на VІ и началото
на VІІ в. е отнесена една фибула със същата
форма и украса от античната Appiaria, сега
във фонда на музея в Русе (Хараламбиева
А, Д. Иванов. 1986:13-17, табл. ІІІ22). Съвсем
еднаква фибула е намерена и около Шабла,
която се пази във фонда на музея в Добрич

Обр. 97 – Южният зид на кулата
Fig. 97 – The southern wall of the tower

178

(Хараламбиева А. 1994:39, табл.
ІV2). Два лъка от еднотипни фибули с подобна украса са известни и от землищата на Беджене и
Търница, Новопазарско, които А.
Хараламбиева и Г. Атанасов отнасят към вариант 1 (Хараламбиева
А., Г. Атанасов. 1992 а:64-65, табл.
V1-2). Еднаква по тип и украса фибула е намерена в пласт, датиран в
VІ в. от разкопките на крепостта в
м. „Пречиста“, край с. Градница,
Габровско (Хараламбиева А.,
К. Койчева 1993:61, табл. VІ5).
Съвсем аналогична фибула, с трапецовидно краче и гравирана украса се съхранява във фонда на
музея в Дългопол. За съжаление
тя е с неизвестно местонахожОбр. 98 – Бронзова фибула
дение и неизяснена датировка
Fig. 98 – Bronze fibula
(Хараламбиева А. 2002:113, табл.
ХІІ107). Еднотипни цели и фрагментирани фибули са намерени още в м. „Лисичка кале“
край Смядово, с. Жлъд и с. Драгоево, Шуменско. А. Хараламбиева и Г. Атанасов ги датират в широките граници на периода от втората половина на V–VІ в. (Хараламбиева А.,
Г. Атанасов. 1992 б:91, табл. ІІІ6, V11-12). Фибули от същия тип са намерени и при разкопките на Големаново кале. З. Уенце ги отнася към „междинни форми“ и ги датира в VІ в.
(Uenze S. 1992:146-154, Abb. 5, Taf. 1194). Фибули със същата типологическа характеристика и украса са намерени и в пласт D на кастела Ятрус, който датира към VІ в. (Wendel
M. 1986:179, Taf. 65665; Gomolka-Fuchs G. 1982:149-152, kat. №№ 261-263).
На територията на дн. Южна България фибулите с обърнато назад краче и кукичка,
излизаща от задния край на лъка се срещат значително по-рядко. Един напълно еднакъв
екземпляр е намерен в Августа Траяна (Николов Д., К. Калчев. 1986:61, фиг. 181(42). Две
фибули от същия тип са намерени и във военната крепост до с. Дядово, Новозагорско,
която датира в VІ в. (Borisov B. 2010:135-137, figs. 138-139).
Подобни фибули са известни и от ранновизантийския пласт в Перник, където са
отнесени към ІІ вариант и въз основа на аналогии от римска Дакия са датирани твърде
рано – в края на ІІІ и началото на ІV в. (Любенова В. 1981:169, обр. 110). Трябва обаче да се
отбележи, че използваните аналогии са доста неточни и се отнасят до фибули от културата „Черняхово-Сантана де Мурещ, които имат доста по-ранна хронология. Комплексният
анализ на находките от Перник и намерените голямо количество монети, най-късните от
които са на Юстин ІІ (565–578) дават основание фибулите с привързано краче от Перник
от втори вариант да се отнесат не към края на ІІІ и началото на ІV в., а към VІ в.
Абралетните фибули с подвито назад краче, изработени от медна или бронзова лента са широко разпространени на огромна територия от Северното Причерноморие до
Средна Германия.
Съвсем еднакви по форма и украса фибули са известни и от територията на Сърбия.
Дж. Янкович ги отнася към ІІ група на варваризираните византийски фибули и ги разделя
179

на няколко варианта. Фибулата от „Ага баир“ намира най-точни паралели във вариант ІІ.
Такива са намерени в Неготин, Дебело Брдо, Корбово и Додона. Според Дж. Янкович фибулите от този вариант са се произвеждали в Акос през VІ и началото на VІІ в. (Янкович
Дж. 1980:177, рис. 25). Към VІ–VІІ в. са отнесени и фибулите от ранновизантийския град
„Маркови кули“ край Водно, на територията на съседна Македония (Микулчиќ И., Н.
Никуљска. 1978:145, сл. 17).
Напълно подобни фибули са намерени и в Сучидава (Tudor D. 1974:fig. 363) и
Mилитари (Comşa M. 1974:9, fig. 46) в Румъния. Съвсем аналогични паметници се съхраняват и в Букурещкия музей (Popescu D. 1945:504, fig. X115).
Същият тип фибули са разпространени и на територията на Кримския полуостров.
А. Амброз ги обособява в група 16 – „издължени подвързани фибули“, подгрупа 4 – двучленни издължени фибули с привързано широко краче. Авторът ги свързва с Черняховската
култура, а от там и ги датира най-общо в ІІІ−ІV в. (Амброз А. 1966:69, табл. 1212). Две
съвсем аналогични фибули са намерени и в гроб № 475 в некропола на р. Дюрсо. А.
Дмитриев ги отнася към Тип 2, вариант д и ги датира в VІІ в. (Дмитриев А. 1982:78, 102,
рис. 320-21). Еднотипни фибули са намерени и в некропола Суук-Су, където са датирани в
края на VІ – началото на VІІ в. (Пудовин В. 1961:181).
Що се отнася до датировката на фибулата от крепостта на „Ага баир“, то тя трябва
да бъде датирана по аналогии най-общо към VІ, а може би и към втората половина на
века, което се потвърждава и от намерената керамика.
Керамика. Намерената по време на разкопките керамика е изключително малобройна. Намерени са само 26 фрагмента с информационна стойност, които позволяват
определянето на категорията към която принадлежат, както и типологическата им принадлежност. Останалите фрагменти принадлежат на стени и дъна и са съвсем миниатюрни като не надвишават 1-1.5 см.
Прави силно впечатление обстоятелството, че всички информационни фрагменти
принадлежат на гърнета, които са работени на калъп от слабо примесена с дребен пясък
глина. Стените им са много тънки и рядко надвишават 0.4 см. Съдовете са снабдени с по
една или две симетрично разположени, надлъжно набраздени дръжки. Дъната са много
тесни, и обикновено с умбо в центъра. В зависимост от профила на устието сред тях се
различават три типа.
Първи тип е представен от големи и средно големи съдове, които имат сферични
тела, съвсем ниско гърло с косо завит навън, заоблен или косо отрязан ръб на устието.
При някои гърнета върху него е врязан канелюр. От вътрешната страна на гърлата им
има оформен по-плитък или по-дълбок жлеб за капак. Съдовете са без шийка и раменете започват направо от ръба на устието. Дръжките са надлъжно набраздени и излизат
от ръба като достигат до най-издутата част на тялото. Единствената украса на съдовете
са хоризонталните канелюри, които са разположени по раменете, а понякога започват
непосредствено под гърлото. Диаметрите на устията варират от 8 до 16 см (обр. 99 а-к).
Съдовете заемат 50 % от намерените гърнета.
Гърнетата от този тип са широко разпространени в края на ранновизантийската епоха. В крепостта до с. Дядово, еднотипните гърнета заемат 71.15 % от общия дял в категорията. Крепостта датира в VІ в. и е загинала по време на славянско-аварските нашествия в
периода 577–587 г. (Borisov B. 2010:142-143, 214, Figs. 144-14965-74). Напълно еднакви съдове са намерени в културния пласт от четвъртия строителен период на античното и ранновизантийско селище край с. Караново, Новозагорско, който датира в VІ в. (Борисов Б. 1988
б:100, Рис. 5 е-з). Голямо количество гърнета от същия тип са намерени и при разкопките
180

ф
у
Обр. 99 – Гърнета: а-к – Тип І; л-т – Тип ІІ; ф-у – Тип ІІІ
Fig. 99 – Jars: а-к – Type 1; л-т – Type 2; ф-у – Type 3

181

на Хисарлъка в Сливен, където също датират в VІ в. (Борисов Б. 1988 а:98-100, Рис. 5 в-г).
Гърнета с напълно еднакви форми са намерени и в ранновизантийския пласт на вилата край
Мадара. Ц. Дремсизова ги отнася към ІІ и ІІІ тип и ги датира в първата четвърт на VІ в., въз
основа на монети на Юстин І (518–527), (Дремсизова-Нелчинова Ц. 1971:25-27). В началото
на VІ в. датират и съдовете от ранновизантийската крепост край Одърци, Добричко, които
са намерени в жилище № 9 (Дончева-Петкова Л., Д. Топтанов 1982:104, Таб. І2). Напълно
еднотипни гърнета, датирани отново в VІ в. са намерени в Шуменската (Антонова В.
1995:18-19, обр. 1719-25) и в късноантичната крепост край с. Войвода, Шуменско (Дамянов
С. 1976:21, табл. ІІІ4). Гърнета със същата типологическа характеристика са намерени и
в пласт D на кастела Ятрус. Б. Бьотгер ги отнася към VІІ тип и ги датира отново в VІ в.
(Böttger B. 1982:68, Taf. 16 e, 48596-598). Този тип съдове са най-широко разпространени и
сред кухненската керамика от Големаново кале, край Садовец. Г. Кузманов ги отнася към
І тип, който датира в същото време (Kuzmanov G. 1992:202, Taf. 73-79). Същият тип гърнета изобилстват и през втория период на Градището край с. Дичин – VІ в. (Кузманов Г.
2009:169-170, табл. ХVІІІ-ХІХ177-180). През V–VІ в. същият тип е бил произвеждан и в Нове,
където съдовете са отнесени към тип 22 (Кленина Е. 2006:113-114, №№ 221, 269, 355-3561
371-380, 383, 385-386). В малко по-широки хронологически граници – от 450 до 600 г., т. е.
от втората половина на V до края на VІ в., са датирани еднотипните гърнета от ранновизантийския пласт на Никополис ад Иструм (Poulter A. 1999:68, Fig. 9.8116-120, 122-123). Същият тип
гърнета са засвидетелствани и сред керамичния комплекс на Рациария, където са обособени в тип ІV (Кузманов Г., И. Грудев. 2013:355, табл. ХІІІ143-147).
Гърнета от същия тип са засвидетелствани и сред керамичния комплекс на ранновизантийския Скупи (Тодоровска М. 2010:183, Т. 53, сл. 108). През VІ в. същият тип
гърнета се срещат и сред кухненската керамика от Сaчидава, на територията на съседна Румъния (Scorpan C. 1975:289, Pl. VIII8). Еднотипни съдове са намерени и в Истрия,
където освен през VІ достигат и до началото на VІІ в. (Suceveanu A. 1982:119, Pl. 1733).
Към VІІ в. са датирани еднотипните гърнета от подводните проучвания край Yassi Ada,
в Черноморската акватория на Турция (Bass G. 1982:233-235, fig. 7). Гърнета със същата
типологическа характеристика са известни и от Атинската агора, където са датирани в
края на VІ в. (Robinson H. 1959:84, Pl. 34 M374). Еднотипни гърнета са намерени и при разкопките в Драч (Durrës), античния Dyrrhachium, където са отнесени към V–VІ в. (Shkodra
B. 2006:444-448, Fig. 1162-64).
Прави много силно впечатление обстоятелството, че в близката и синхронна ранновизантийска крепост в м. Градището до с. П. Градец в културния пласт от VІ в. подобни
гърнета не са регистрирани.
Втори тип е представен от средно големи гърнета със средновисоки почти цилиндрични шийки, достигащи на височина до 4 см. Гърлата им завършват с косо профилиран
навън, слабо изтънен, заоблен или по-рядко косо отрязан ръб на устието. Съдовете са
снабдени с по-една или две симетрично разположени надлъжно набраздени дръжки, които винаги излизат от ръба на устието и достигат до най-издутата част на тялото. Украсата
се състои от хоризонтални канелюри, заемащи цялата шийка. Съдовете са работени на
калъп и се отличават с тънките си стени, които не надвишават 0.5 см. Глината е сива, в
различни оттенъци. Диаметърът на устията варира от 16 до 19 см. Гърнетата са представени от 8 съда – 40 % (обр. 99 л-т).
Гърнетата с цилиндрични шийки се срещат сравнително рядко през ранновизантийската епоха. Достатъчно красноречиво за това е и обстоятелството, че те липсват сред
битовата керамика от кастела Ятрус (Böttger B. 1982; Бьотгер Б. 1978:26-39). Не открива182

ме съдове с подобни профили и в монографичното изследване на Г. Кузманов, посветено
на ранновизантийската керамика от Тракия и Дакия от ІV до началото на VІІ в. (Кузманов
Г. 1985). Съдове с напълно еднакви профили не се срещат и сред керамиката от Кастра
Мартис, Одърци, Перник и още редица други, от които произхожда огромно количество керамичен материал (Кузманов Г. 2005:128-180; Дончева-Петкова Л., Д. Топтанов
1982:103-116; Любенова В. 1981:107-203). Слабо застъпени са и еднотипните гърнета от
Големаново кале, където са причислени към съдовете от 1 тип, без да се отчете наличието на цилиндрична шийка (Kuzmanov G. 1992:213, Taf. 753, 7910). Същият тип гърнета са
регистрирани и сред кухненската керамика от Никополис ад Иструм, където обаче са поставени отново в твърде дълги хронологически рамки – от 130–150 г., т. е. от края на първата половина на ІІ в. – до края на VІ в. (Poulter A. 1999:67-68, Fig. 9.7110-114). Съдовете от
този тип са слабо разпространени и сред кухненската керамиката от Истрия (Suceveanu
A. 1982:119, Pl. 1856). В крепостта до с. Дядово те заемат едва 1.92 % от гърнетата и са
обособени в тип V (Borisov B. 2010:150, fig. 15198-99).
На фона на слабото им разпространение в културните пластове от ранновизантийския период учудващ е
фактът, че в крепостта на
„Градището“, която отстои
на не повече от 3.5–4 км
от тази на „Ага баир“, гърнетата от този тип заемат
63.33 %, спрямо общия
брой от намерените гърнета
за целия ранновизантийски
период, а що се отнася до
културния пласт от VІ в., то
те са 100 %, което най-вероятно се дължи на местното
им производство.
Третият тип включ
ва гърнета със средновисоки шийки с ясно изразен
конвексен профил и слабо
завит навътре, прав или
леко профилирани навън,
заоблен, а по-рядко и скосен навътре ръб на устието.
Височината на гърлата варира от 2 до 4 см. Съдовете
са с по една надлъжно
набраздена дръжка, която
излиза винаги под ръба на
устието и се свързва с тялото в средната или горна
Обр. 100 – Фрагменти от дръжки и стени с орнамент:
част на раменете. Работени
а-г – дръжки; д-е – стени
са отново на калъп от сивоFig. 100 – Fragments of handles and ornamented walls:
черна или охраво-сива след
а-г – handles; д-е – walls
183

изпичането, слабо примесена с дребен пясък глина. Дебелината на стените им варира от 0.3
до 0.5 см. Украсата от хоризонтално врязани линии или канелюри е разположена непосредствено под ръба на устието (обр. 99 ф-у). Типът е представен едва с 2 съда – 10 %.
За разлика от съдовете от І тип, които са изключително широко разпространени, то
гърнетата от ІІІ тип се срещат значително по-рядко. Същият тип е установен и сред гърнетата от крепостта до с. Дядово, където съдовете са обособени във ІІ тип и заемат 11.54
% от общия дал на гърнетата (Borisov B. 2010:149, fig. 14975-80). Известно количество доб
ре запазени гърнета от този тип произхождат и от ранновизантийския културен пласт от
VІ в. на Хисарлъка в Сливен (Борисов Б. 1988 б:98, Рис. 5 в-г). Еднотипни съдове са намерени и сред кухненската керамика от Нове, където са отнесени към тип 21 и датирани
в VІ в. (Кленина Е. 2006:113). Горна част от еднотипно гърне е намерена и при разкопките
на ранновизантийския културен пласт в Кастра Мартис. За съжаление обаче авторът не
дава точна датировка на съда (Кузманов Г. 2005:141, табл. ХХ137). Значително по-точно
датирани са съдовете намерени в затворен комплекс, от края на VІ и началото на VІІ в. на
нос Калиакра (Кузманов Г. 1978:24, обр. 5 в; същият 1985:54, Табл. 32, Г61, Г62). Напълно
еднакви съдове са намерени и в Истрия, в съседна Румъния, където се отнасят към фаза
ІV-В и датират във втората половина на VІ и началото на VІІ в. (Suceveanu A. 1982:117,
Pl. 171). Към началото на VІІ в. са датирани гърнетата от потъналия край Ясси Ада кораб
(Bass G. 1982:233-235, fig. 7; Bass G. F., F. H. V. Doorninck. 1971:27–37).
Останалите фрагменти принадлежат на дръжки и стени от гърнета, които не се различават по нищо от съдовете от горните три типа (обр. 100).
***
Сондажният характер на разкопките и минималното количество археологически
материали затрудняват много, както точното определяне на хронологията, така и на характера и предназначението на крепостта.
Точното датиране на крепостта се затруднява и от липсата на монети. При това
положение единствените индикатори за определянето на изграждането, съществуването
и загиването на крепостта си остават строителната техника и материали и най-вече намерената макар и не многобройна керамика и бронзовата фибула.
Както отбелязахме по-горе и трите типа гърнета са характерни за VІ в. и началото
на VІІ в. Точно от това време са и материалите от цялостно проучената ранновизантийска
крепост до с. Дядово, която е изградена през първата половина на VІ в. и просъществува до славянско-аварските нашествия в периода 577–587 г. Същите типове гърнета преобладават и в културния пласт от четвърти строителен период на ранновизантийското
селище над кастела край с. Караново, Новозагорско. Същото се отнася и за съдовете от
период D в Ятрус, който датира отново в VІ в. Същите типове гърнета са характерни и
за културните пластове в Нове, Кастра Мартис, Големаново кале, Калиакра, както и от
териториите на съседните Румъния, Македония и Гърция. Към края на VІ в. и началото
на VІІ в. насочва и намерената бронзова фибула с подвито и привързано краче, чиито
тип в общи линии се среща рядко на юг от Балкана и най-вече в Старозагорско и по
долината на Струма. При това положение изграждането и съществуването на ранновизантийската крепост трябва да се отнесе към VІ в. Най-вероятно тя е била изградена
по време на засиленото крепостно строителство във връзка със зачестилите варварски нашествия по времето на Анастасий І (491–518), а още по-вероятно по времето на
Юстиниан Велики (527–565). От изворите е известно, че за да спре варварските нашествия императорът предприел усилена строителна дейност, при която голяма част от ста184

рите укрепления били поправени и били построени над 400 нови крепости, които били
включени в няколко укрепителни пояса – един по дунавския лимес, втори по Стара планина и трети в Дардания, Епир, Македония и Тесалия. Усилената строителна дейност
не отминала и провинция Тракия (Ангелов Д. 1968:118). Вероятно точно по време на
усиленото крепостно строителство за опазване на местното население е била изградена
и крепостта на „Ага баир“ край днешното село П. Градец. Изключително ценни сведения за строителната дейност на Юстиниан дава Прокопий Кесарийски в съчинението
си „За строежите“ (De Aedificiis). Той свидетелства, че по това време крепостните съоръжения в старите градове Филипопол, Бероя (в Тракия), Адрианопол и Плотинопол (в
Хемимонт) били заздравени. Прокопий изброява всички построени или ремонтирани
крепости във всички провинции на Империята. Той посочва 35 укрепления само на територията на провинция Тракия: Боспара (Βόσπαρα), Бесапара (Βεσούπαρα), Капистурия
(Καπιστούρια), Вигипара (Βηγίπαρα), Изгипера (Ίσγιπερα), Озорми (Όζόρµι), Вирийарос
(Βηρηίαρος), Тамонвари (Ταµονβαρί), Скемнас (Σκέµνος), Карастира (Καράσϑυρα),
Пинзос (Πίνζος), Тулеос (Τουλεου̃ς), Арзон (Άρζον), Кастразарва (Καστράζαρβα),
Зоситерзон (Σωσίτωρσον), Вергисон (Βέργισον), Дингион (∆ίγγιον), Сакисос (Σάkισσος),
Куртуксура (Κουρτουξoυ̃ρα), Потамокастело (Ποταµουκάστελλον), Исдикея (Eỉσδίκαια),
Таврокефалон (Ταυροκεφάλων), Вилайдипара (Βηλαϊδίπαρα), Скитакес (Σκίτακες),
Вепара (Βέπαρα), Пусинон (Πουσιόν), Химавпаруври (’Yµαυπάρουβρι), Скариотасалукра
(Σκαριωτασαλούκρα), Августас (Αủγούστας), Урдаус (Οủρδασύς), Свети Траян (Του̃
άγίου Τραϊανου̃), Дерталос (∆έρταλλος), Солвану (Σολβανου̃), Васкон (Βάσκον) и
Зинкиро (Σίγκυρο). Други 53 крепости били възстановени или изградени в провинция в
Хемимонт: Зимарку (Σημάρκου), Кирипарон (Κηριπάρων), Касибонон (Κασιβόνων), Уку
(Τò Ούκου), Антоинон (Άντωινον), Гесилафасотон (Γεσιφοσσατον), Херинон (Χερινον),
Провину (Προβίνου), Свети Теодор (Του ’αγίου Θεοδώρου), Вурдепто (Βουρδέπτω), Ракули
(‛Ρακούλη), Свети Юлиан (Του ’αγίου ’Ιουλιανου), Цитаетус (Τζιταετους), Виластирас
(Βηλαστύρας), Гетринас (Γετρίνας), Вредас (Βρέδας), Вирос (Βηρος), Токиодис
(Θωκύωδις), Виа (Βία), Анагонкли (’Αναγογκλί), Сурас (Σούρας), Автипару (Αυθιπάρου),
Дордас (Δορδας), Сарматон (Σαρμαθών), Клисура (Κλεισουρα), Иласиане (‛Υλασιάναι),
Трасариху (Θρασαρίου), Века (Βαικα), Хрисант (Χρύσανθος), Маркерота (Μαρκέρωτα),
Здеврин (Ζδεβρήν), Свети Теодор (Του̃ ’αγίου Θεοδώρου), Асгарзос (’Άσγαρζος),
Буртудзис (Βουρτούδγιζ), Таврокомон (Ταυρόκωμον), Ники (Νίκη), Кавотумба
(Καβοτούμβα), Диксас (Δείξας), Гитристаус (Γητριστάους), Деври (Гитристайе) (Δέβρη
[Γητριστάοιε]), Провину (Προβίνου), Капверос (Κάρβερος), Тиесимонти (Τηεσιμόντη),
Азгизус (’Ασγίζους), Далатарва (Δαλάταρβα), Теодоропол (Θεοδωρούπολις), Циидон
(Τζυειδών), Цонполегон (Τζονπολέγων), Васивунон (Βασίβουνον), Анхиало (’Αγχίαλος),
Маркианон (Μαρκιανόν), Киридана (Κυρίδανα) и Векули (Βεκουλι), (Procopii C. IV, 11).
Досега са правени опити за локализиране на няколко от крепостите – Бесапара,
Карасура, Пинзос, Арзос, Кастра Зарба, Куртуксура, Августас, Бурдипто и Буртудзис,
но останалите все още не са локализирани. В този смисъл е логично да се предположи,
че крепостта на Аа баир би могла да е една от горе споменатите крепости. За съжаление
обаче засега липсват каквито и да е археологически доказателства, за обвързването с която и да е от тях. И все пак, макар и напълно хипотетично и на базата на близкото сармато-аланско селище и некрополи, ни се ще да предположим, че крепостта на „Ага баир“
е била Сарматон, без разбира се да имаме доказателства за това. Все таки няма никакво
съмнение, че нашата крепост е била издигната точно по това време във връзка със засиленото крепостно строителство при управлението на Юстиниан.
185

Кога точно е загинала крепостта е много трудно да се каже, но анализът на известните
досега данни за ранновизантийските крепости показва, че първите от тях загиват по време
на славянско-аварските нашествия по време на Юстин ІІ (567–578), от когато датират и последните монети. Точно по това време загиват редица градове и крепости в Горна Мизия като
Ескус, Ятрус, Горно градище и др. Малко по-късно – по времето на Тиберий Константин
(578–582) загиват крепостта Августа, край с. Хърлец, Врачанско, до Дядово, Новозагорско
и Любеново, Хасковско. В други градове и крепости в Мизия и Малка Скития последните
монети достигат до Маврикий (582–602) – Нове, Стърмен, Садовско и Големаново кале
край с. Садовец, Плевенско, Кабиле, Ибида, Тропиум Траяни, Диногеция, Сучидава и много други, което показва, че те са били разрушени в самия край на VІ или началото на VІІ в.
По същото време е разрушена и Шуменската крепост (Антонова В. 1995:26). Монетните
находки от Царевец във В. Търново и Новиодунум отнасят гибелта им още по-късно – по
времето на Фока (602–610). Още по-късно – в началото на VІІ в. са разрушени крепостите
Кастра Рубра, край с. Изворово, Харманлийско, където последните монети са на Ираклий,
сечени в периода 616–625 г. (Борисов Б. 2011 а:26), а Томи и Калатис, на територията на дн.
Румъния достигат до 629–632, от когато датират последните монети.
При пълната липса на монети на този етап от проучванията е много трудно да се каже
кога точно е загинала крепостта. Във всеки случай обаче в най-общи линии това е станало
в периода 567–625 г., когато загиват последните ранновизантийски крепости в Тракия.
За да се определи характерът и предназначението на крепостта се налага отново да
се върнем към анализа на наличните археологически данни и материали. Анализът на керамичния материал категорично показва, че намерените фрагменти принадлежат изцяло
на гърнета. Тук липсват фрагменти от категориите от трапезната керамика – паници, кани,
стомни, амфоровидни съдове, чаши и т. н. По време на разкопките не са намерени и фрагменти от амфори. Освен това никъде в продължение на проучените 70 м от крепостните стени не са открити следи от застрояване във вътрешността на крепостта. Всичко това навежда
на мисълта, че ранновизантийската крепост на „Ага баир“ е имала военно предназначение.
Както е известно по принцип военните крепости са слабо застроени. Обикновено
в тях се откриват казармени помещения или постройки, които са разположени непосредствено до портите и водохранилища, които са били предназначени да осигуряват вода
на приютеното в крепостите население по време на обсади. Прекрасен пример в това
отношение е цялостно проучената ранновизантийска военна крепост до с. Дядово, която
е изградена в началото или първата половина на VІ в., най-вероятно при засиленото крепостно строителство по времето на Анастасий І и Юстиниан Велики. Крепостта е с площ
4.2 дка. Тя е просъществувала до втората половина на VІ в. и е загинала под ударите на
славянско-аварските нашествия в периода 577–587 г. което се потвърждава и от археологическите материали и най-вече монети, най-късната от които се отнася към управлението на Тиберий Константин (578–582).
Единствената сграда в крепостта до с. Дядово е едно казармено помещение, което
е разположено в североизточния ѝ ъгъл. То е пряко свързано с входа на крепостта и със
североизточната ъглова кула, а чрез нея с платформата ѝ, а от там и с бойните пътеки на
куртините. Без никакво съмнение казарменото помещение е било предназначено за военния гарнизон, охраняващ крепостта. Анализът на данните показва, че квартируващият
в крепостта гарнизон едва ли е наброявал повече от 35–40 войници. Крепостта е разполагала и с малко водохранилище с вместимост 5 куб. м, което е било предназначено да
водоснабдява защитниците и затвореното вътре население при непродължителна обсада
(Borisov B. 2010:124-129, Figs. 123, 129-130).
186

Военните крепости през ранновизантийската епоха са сравнително малко и се отличават обикновено с малките си размери. Те са разположени най-често по по-важните
пътища и проходи. Значително по-голяма концентрация на военни крепости се наблюдава в Източна Стара планина, където е изградена цялостна отбранителна линия и минават и най-преките пътища от Дунав към столицата Константинопол. Друга отбранителна
линия е била изградена около „Анастасиевата“ стена. Причината за малкия брой военни
крепости се дължи на обстоятелството, че през V и особено през VІ в. по-големите военни
подразделения са били съсредоточени в големите градски центрове (Динчев В. 2006:43).
Според В. Динчев военни крепости на територията на днешна България освен тази
до с. Дядово, Новозагорско, са още крепостта край с. Минерални бани, Хасковско с площ
от 1.5 дка, Монтана 1 дка, Голица, Варненско – 1 дка, крепостта на нос Шабла, частично проучената крепост в м. „Хайдут Вълчан“ край Котел – 1.7 дка, в м. Калето край
с. Ръждавица, Кюстендилско с площ от 1.5 дка, Градът на Мадарското плато – 3.7 дка,
Градището край гр. Девин с площ 8 дка, Хърсул град край с. Кипилово, Котелско – 8
дка, Маркова механа в прохода Троянови врата (Stenos) – 1,8 дка. Най-голяма е крепостта на Кюстендилския Хисърлък, чиято площ достига значителните 21.7 дка (Динчев В.
2006:33-39).
Освен малката площ за военните крепости е характерно липсата на жилищно
строителство, което е свидетелство, че те не са били обитавани от цивилно население.
Достатъчно красноречиво доказателство за това е и фактът, че в цялостно проучената военна крепост до с. Дядово, където няма никакви жилищни сгради, съвсем естествено не
е намерен нито един прешлен за вретено или тежест за тъкачен стан, да не говорим за каквито е да е било женски накити. Освен това намерената керамика е също много оскъдна
и еднообразна. Тя е представена основно от кухненски съдове, свързани с приготвянето
на храната (гърнета – 108 бр.). Трапезните съдове се срещат изключително рядко. В крепостта са намерени само 3 паници, които също са свързани с изхранването на войниците
от гарнизона, 8 кани, два амфоровидни съда, 5 долиума (Borisov B. 2010:142, Tab. 3). Не
на последно място около военните крепости не са открити и некрополи, което отново е
свидетелство, че не са били обитавани от цивилно население, а освен това са обслужвали
гарнизоните за сравнително къс период от време.
В този смисъл анализът на археологическите данни от разкопките на ранновизантийската крепост на „Ага баир“ и намерените макар и оскъдни материали, свързани с
липсата на жилищно строителство, еднообразието на керамичния материал, липсата на
находки, характерни за цивилното население, ни дава основание да изкажем предположението, че крепостта е имала военен характер. По всяка вероятност в нея е пребивавал
военен гарнизон, който е охранявал пътя от Адрианопол за Балкана, за който споменават
и братя Х. и К Шкорпил. Със сигурност казарменото или казармените помещения са се
намирали в непосредствена близост с портата на крепостта. Релефът на терена подсказва,
че входът се е намирал в южния край на източната или в югоизточната крепостна стена.
Както всяка военна крепост, така и тази на „Ага Баир“ е била предназначена да приютява населението от околните неукрепени селища по време на опасност от варварски
нашествия, които изобилстват през цялата втора половина на VІ, че дори и през първата
четвърт на VІІ в. За такова неукрепено селище, вероятно викус, споменават отново братя
Шкорпил. Според тях то се намирало на изток от крепостта, в подножието на „Ага баир“
откъм с. Маца. На това място са открити следи от неукрепено селище от същата епоха
(Шкорпилови Бр. 1888:58). По всяка вероятност жителите на викуса са намирали убежище зад стените на крепостта по време на опасност.
187

Каталог на керамиката
1. Горна половина от гърне със съвсем ниско, широко гърло, с много силно профилирана шийка, сплескано тяло със средновисоки, средноизпъкнали рамене. По всяка вероятност дъното е било тясно, съвсем леко
конкавно и с умбо в центъра. Ръбът на устието е косо отрязан отвън с врязан канелюр. От вътрешната му страна е оформен широк 1.1 см жлеб за капак. От ръба на устието излиза надлъжно набраздена дръжка, долната
част на която е отчупена. Не е изключено да е имало и втора – симетрично разположена дръжка. Украсено с
пояс от плитко врязани хоризонтални линии. Работено на кълъп от сивочерна след изпичането глина с примес
от дребен и по-едър пясък. Деб. на стените 0.35 см. Диам. на устието – 14.2 см (обр. 99 а).
2. Горна половина от гърне с типологическата характеристика на горното. Ръбът на устието слабо изтънен навън и заоблен. Жлебът за капак с шир. – 1.1 см. Дръжката с едно надлъжно ребро по средата излиза
от ръба на устието и се свързва с тялото в най-издутата му част. Украсено е с пояс от 4 тесни, хоризонтални
канелюра, заемащи цялата долна половина на раменете. Работено на калъп от примесена с дребен и по-едър
пясък глина, с черен цвят след изпичането. Деб. на стените – 0.45 см. Диам. на устието 18 см (обр. 99 б).
3. Горна половина от гърне като горните. Ръбът на устието масивен и заострен навън с врязан канелюр. Жлебът за капак с шир. 1.2 см. Надлъжно набраздената дръжка, която е излизала от ръба на устието е
отчупена в горната част. По средата на раменете – плитък хоризонтален канелюр. Работено на кълъп от светлосива, примесена с дребен пясък глина. Деб. на стените – 0.35-0.55 см. Диам. на устието 18 см (обр. 99 в).
4. Горна част от гърне с типологическата характеристика на горното. Ръбът на устието леко заострен
навън с врязан плитък канелюр. От вътрешната му страна е оформен жлеб за капак с шир. 1 см. Леглата за
дръжките не личат. В долната половина на раменете – пояс от два плитки хоризонтални канелюра. Работено
на калъп от сивочерна добре пречистена глина. Деб. на стените – 0.45 см. Диам. на устието 14 см (обр. 99 г).
5. Фрагмент от гърне с типологическата характеристика на горните. Ръбът на устието – заоблен отвън и с плитък, широк канелюр за капак отвътре. Легло за дръжка не е запазено. Горната част на раменете
украсена с хоризонтални канелюри. Работено на калъп от сива, примесена с дребен пясък глина. Диам. на
устието 12.4 см (обр. 99 д).
6. Фрагмент от гърне с косо отрязан, слабо изтънен и заоблен навън ръб на устието, върху който
е прекаран плитък канелюр. Жлебът за капак от вътрешната страна е широк 1 см. От устието е излизала
дръжка, сега отчупена. Деб. на стените – 0.4 см. Диам. на устието 16.8 см (обр. 99 е).
7. Фрагмент от малко гърне с характеристиката на горните. Леглата от дръжките не са запазени.
Непосредствено под ръба на устието – украса от дълбоки хоризонтални канелюри. Работено на калъп от
сиво-черна след изпичането, слабо примесена с пясък глина. Диам. на устието 8.2 см (обр. 99 ж).
8. Фрагмент от гърне, напълно еднакво по всички показатели с горното. Работено на кълъп от червено-кафява след изпичането глина. Дръжката – украсена с високо ребро по средата. Диам. на устието 18.3
см, шир. на дръжката 3.9 см (обр. 99 з).
9. Фрагмент от гърне с косо отрязан, слабо профилиран навън и навътре ръб на устието, по който
е врязан канелюр. Жлебът за капак – с шир. 1.2 см. Легла от дръжките – не са запазени. Непосредствено
под устието отвън – украса от хоризонтални канелюри. Работено на калъп от сивочерна, слабо примесена
с дребен пясък глина. Деб. на стените – 0.6 см. Диам. на устието 16 см (обр. 99 и).
10. Фрагмент от гърне без шийка. Гърлото излиза направо от горната част на раменете. Ръбът на устието косо завит навън, хоризонтално отрязан отгоре. От вътрешната му страна е оформено дълбоко легло
за капак. Работено от сиво-кафява, слабо примесена с дребен пясък глина на калъп. Дръжката е украсена с
плитки вертикални бразди и ребра между тях. Диам. на устието 14.4 см, шир. на дръжката 2.9 см (обр. 99 к).

ІІ тип
11. Горна част от гърне с висока, почти цилиндрична шийка с косо прифилиран, слабо изтънен навън
ръб на устието, по който е прекарана плитка бразда. Дръжката не личи. Цялата шийка е украсена с хоризонтални канелюри. Работено на калъп от сива, добре пречистена глина. Деб. на стените – 0.4 см. Диам. на
устието 11 см (обр. 99 л).
12. Горна част от гърне със средно висока конусовидна шийка и косо завит навън, косо отрязан ръб
на устието, от вътрешната страна на който е оформено легло за капак. Шийка украсена с хоризонтални
канелюри. Местата на дръжките не личат. Работено на калъп от слабо примесена с дребен пясък глина със
сив цвят след изпичането. Диам. на устието 10.5 см (обр. 99 м).
13. Фрагмент от гърне с косо профилиран навън, заоблен ръб на устието. От вътрешната му страна – жлеб
за капак с шир. 1 см. Непосредствено под устието – украса от широки хоризонтални канелюри. Сива, слабо
примесена с дребен пясък глина. Работено на калъп. Деб. на стените – 0.4 см. Диам. на устието 11 см (обр. 99 н).

188

14. Фрагмент от устие на гърне с типологическата характеристика на горното. Ръбът на устието –
косо профилиран навън, заоблен, с плитък жлеб за капак от вътрешната страна. Легла от дръжки не личат.
Непосредствено под ръба на устието, в горната част на шийката – украса от широки хоризонтални канелюри. Диам. на устието 17.8 см (обр. 99 о).
15. Фрагмент от гърне с типологическата характеристика на горното. Ръбът на устието – заоблен
отвън и с плитък, широк канелюр за капак отвътре. Дръжката с две вертикални ребра и бразди между тях
излиза непосредствено под ръба на устието. По цвят, състав на глината и украса еднакво с горното. Диам.
на устието 14 см, шир. на дръжката 4.1 см (обр. 99 п).
16. Горна половина от гърне с масивен, косо отрязан отвън ръб на устието, от вътрешната страна на който е оформено дълбоко легло за капак с шир. 1.3 см. Мястото на дръжката/дръжките не личи.
Непосредствено под ръба на устието е врязан широк хоризонтален канелюр. Други два широки канелюра
са врязани в долната половина на раменете. Работено на калъп от сива след изпичането глина с примес от
дребен пясък. Диам. на устието 12.6 см, деб. на стените – 0.3 см (обр. 99 р).
17. Фрагмент устие на гърне с косо завит навън, заоблен ръб на устието, от вътрешната страна на
който е оформено плитко легло за капак. Работено на калъп от сивочерна, примесена с дребен пясък глина. Дръжката украсена с плитки вертикални бразди и ребра между тях. Диам. на устието 9.3 см. Шир. на
дръжката 3.9 см (обр. 99 с).
18. Фрагмент от гърне с хоризонтално изтеглен навън изтънен и леко заоблен ръб на устието, по който е прекаран съвсем плитък канелюр. Ръбът излиза направо от най-горната част на раменете. От вътрешната му страна е оформен почти отвестен жлеб с шир. 0.8 см. Раменете са украсени с дълбоки хоризонтални
канелюри. Мястото на дръжката не личи. Сивочерна, добре пречистена глина. Деб. на стените – 0.4 см.
Диам. на устието 11 см (обр. 99 т).

ІІІ тип
19. Горна част от гърне с почти цилиндрична шийка, със слабо изразен конвексен профил и хоризонтално отрязан ръб на устието. От средата на шийката е излизала набраздена дръжка, сега отчупена.
Под ръба на устието са врязани два тесни хорлизонтални канелюра. В основата на шийката – друг тесен
канелюр. Охраво-сива, слабо примесена с дребен пясък глина. Работено на калъп. Деб. на стените – 0.35
см. Диам. на устието 11 см (обр. 99 у).
20. Горна част от гърне с конусовидна шийка, със слабо изразен конвексен профил, и хоризонтално
отрязан, силно профилиран и изострен навътре ръб на устието. От средата на шийката е излизала набраздена дръжка, сега отчупена. От външната му страна – украса от хоризонтални канелюри. Дръжката с две
вертикални ребра излиза под ръба на устието. Работено от сива, примесена с дребен пясък глина. Деб. на
стените – 0.3 см. Диам. на устието 14 см (обр. 99 ф).

Дръжки
21. Средна част от дръжка на гърне с елипсовидно напречно сечение. Украсена с едно надлъжно
заоблено ребро. Съдът е работен от сиво-черна след изпичането, примесена с дребен пясък глина. Шир.
2.6 см (обр. 100 а).
22. Средна част от плоска в напречно сечение дръжка на гърне. По лицевата и страна едва личи
съвсем нисък заоблен релефен ръб, от двете страни на който минават съвсем плитки бразди. Сива след
изпичането глина, примесена с дребен пясък. Шир. 3 см (обр. 100 б).
23. Дръжка от гърне от сиво-черна след изпичането глина, примесена с фин пясък. Украсена с едно
вертикално ребро и две плитки бразди от двете му страни. Шир. 2 см (обр. 100 в).
24. Долна половина от дръжка на гърне от черна, слабо примесена с дребен пясък и фина слюда
глина. Украсена с дълбока, широка вертикална бразда по средата и и две ребра встрани от нея. Шир. 3.7 см
(обр. 100 г).

Стени с орнамент
25. Фрагмент от рамене на гърне от сива-черна, слабо примесена с дребен пясък глина. В долната половина минава пояс от два дълбоки, широки хоризонтални канелюра. Деб. на стената 0.35 см (обр. 100 д).
26. Фрагмент от шийка на гърне от сивочерна, примесена с дребен пясък глина. Украса от хоризонтално врязани линии покрива цялата шийка. Деб. на стената 0.7 см (обр. 100 е).

189