Текст
STUDIA
ARCHAEOLOGICA
Supplemcntum T
Сборник в памет на д-р Петър Горбанов
СОФИЯ • 2003 • SOFIA УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО„СВ. КЛИМЕНТОХРИДСЮГ PRESSES UNIVERSITAIRES „ST. KLIMENT OHRIDSKI“
ИЗДАТЕЛСКИ СЪВЕТ НА ИСТОРИЧЕСКИ ФЛКУЛТЕТ
Дои д-р ПЕТКО ПЕТКОВ (председателе проф. д.и.н. ЛЮДМИЛ ГЕТОВ, проф.д и н. ПЕТЪР АНГЕЛОВ проф. д.и п. ДИМИТЬР ПОПОВ, проф. д.и.н ГЕОРГИ ДАС КАЛОВ, доц. д-р РУ МЕН ГЕНОВ, доц. д-р МАРИЯ РАДЕВА, гл. ас. д-р ДЖЕНИ МАДЖАРОВ
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
Доц. д-р СТЕФКА АНГЕЛОВА (отговорен редактор), проф д-р ЗЛАТОЗАРА ГОЧЕВА, ТАТЯ НА СТЕФАНОВА
Редактор Mu.iema Милчева
Настоящото издание е част от Годиишик на Софийская университет „Св Климент Охридски" Специалност Археология. Том 1, 1994
© 2003 Софийски университет „Св. Климент Охридски1* Исторически факултет
Университетско издагслство „Св. Климент Охридски“
IN MEMORIAM
Сборникът е подготвен от матерйали, изнесени на конференция в намет на д-р Петър Горбанов, сьстояла се през април 1991 г., и отразява състоянието на проучванията за този период.
f
Съдържание
Красимира Костова - Живот и научно дело на д-р Петър Горбанов .....9
Иван Гацов — Аспскти на крсмъчното производство през неолита на територията на България.................................. . 12
Крум Бъчваров - Раннонеолитно вторично погребение от Карановската селищна могила................................ 15
Явор Бояджиев - За никои проблеми на хронологията и периодизацията на бронзовата еноха от територията на България.................20
Иван Панайотов - Проблеми на периодизацията на бронзовата епоха в българекигс земи.............................................27
Лолита Ииколова — За погребенията в селища от ранната бронзова сноха в Карпато-Балкано-Егейския регион..............................32
Стефан Александров - Ранната бронзова сноха в Югозападна България (проблеми на проучвансто)................50
Илка Змейкова - По въпроса за разпростраиеиието на култура Глина в Северна България............................62
Красимир Лещаков - За нронзхода на тракийските главнярници . . ..67
Тотко Стоянов - За произхода на фиалитс с антропоморфна пластична декорация............................................87
АМечислав Домарадски - Гьрците в Тракия..........................105
Лазар Нинов — Ритуално погребение на кон в некропола в местността Яйлата .......................................................115
Майя Василева - За никои хетско-фригийско-тракийски паралели.....122
Людмил Г?.пюв - Зенон от Каунос в няко iko находки от Тракия.....130
Кръстина Панайотова - Обредни огнища в некрополите на Аполония Понтика.......................................... 133
Златозара Гочева - Култът на Хермес в Тракия и сведснисто на Херодот V. 7...............................................141
Маргарита Тачева — Севт (I). цар на одрисите.....................149
Камен Димитров - Съкровище с елииистически сребърпи монети от с Благун, Крумовградско (IGCH 849)........................ 156
Гергана Кабакчиева - Сигилатна купа с подвизите на Херакъл-Херкулес от Улния Ескус............................170
5
।
tBaciu Василев - Наботилници за императорски и монумснтални бронзови статуи d Тракия и Мизия..................................181
Костадин Рабаджиев - Херакъл и Лаомедонт върху саркофага от с. Чавдарци (Лъжене), Ловешко..................................190
Константин Господинов — По проблема за античного светилище при Малко Търново.................................................193
^Теофил Иванов - Сигнатуры на антични писатели, художници и занаятчии (според надписи от днсшна България)...................199
Христо Прошлепав - Божества покровители на стопанския живот върху монетите на западнопонтийските градове през римската еиоха....205
Росица Ненова-Мерджанова — Брон зови съдовс за масло с тясно устис от римските провинции Мизия и Тракия................212
Красимира Карадимитрова Епиграфски данни за занаятчийското съсловие в Никополис ад Ис грум...................................218
Горгана Шейлева - Никои проблемы на проучването на раинославянската култура в Югославия...........................223
Стефка Ангелова — Етничсският състан на население го в ранновизантийския Доростол през VI-VII в........................245
Методи Даскалов Елсменти на волинцевската култура в ранносрецновсковиага кул гура на Ссвсроизточна България.........252
Живко Аладжов - Керамична колонка с надпис от Плиска..............259
Марин Димитров Карвунската земя при първите български владегсли: историко-архсологичсски аспект на проблема... ........263
Мария Балболова-Иванова - Срсдновсковната църква и митиица при с. Дебелт, Бургаска облает, и ролята им в българо-визаитийските отношения през IX-X в.................275
Людмила Дончева-Петкова - За кръета на Анна монахиня..............282
^Димитър Топтаное, Андрей Меламед — Нскрополите край срсдновсковната крепост Красен край Панагюрище...................288
Павлин Димитров Византийската сграфито керамика в българскитс земи проз XI—XII в. Опит за локализиране на производствснитс центрове..................................299
tB осела Писарева - Аналогични прояви на сакралната сигурност и защита на градовете и крепостите през аитичността
и Средновековиито.............................................305
Димитър Николов - Кабиле през къспата античност (IV VII в.).......31 8
6
Мария Чичикова - Нове през късноантичната и ранновизантийската епоха........................................324
Валери Стоичков- Към въпроса за локализацията на три топонима, споменати от Прокопий............................332
Людмил Вагалински -За така наречените славянски лъчсни фибули в Карпато-Дунавския бассйп (втора половила па VI-VII в.)..........336
ВенциславДинчев - Ранновизантийският град върху хълма I (арснсц, Велико Търново....................................................384
tA/nauac Милчев, Кина Койчева, Павлин Димитров - Производствен център за строитслна керамика в Долна Мизия............................430
Бони Петрунова - Особености в погребалния обрел според три некрополя от XV-XVIII в........................................451
Авен Тотешев - За производство™ на фаянсови изделия н Изник (края на XV - начатого на XVIII в.) и тяхното разпространение в днешиите български земи.........................457
Елка Дроснева Трагедия на песента.................................469
Магдалена Стаме.нова — Археологическата култура - проблеми на интерпретацията................................................477
Кънчо Кънчев - За никои интерпретации па праисторически проблеми...490
Петя Георгиева — Методика за оииснанс на ксрамични съдове за компютърна обработка...........................................505
-[Славно Чолаков - Палеоантропологични данни за средновековното население от Ямболската крепост.................512
Веско Вълчев - Theocriti Id.2.110. Опит за тексткритика без тсксткритичсн аиарат...........................................53 1
Маргарита Стоичкова — Гетите в римската поезия от Августовата епоха...............................................535
[Красимир Банев - AVXILIA AVGVSTA TIIRACVM........................540
7
Живот и научно дело на д-р Петър Горбанов
Красимира Костова
Па 12 октомнри 1990 г. след дълго боледуване почина д-р Петър Горбанов.
Той с роден на 5 юли 1922 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в родния град. Още в юношеските години проявява подчертап интерес към класическата древност - интерес, конто през есента на 1941 г. го отвежда във Виена като студент но класическа археология. След отбива-нето на военната си служба през 1944-1946 г. продължава следването си във Виенския университет, конто завършва успешно през 1948 г. Полу чана титлата доктор на Философския факултет със защитената от него дисертация „Основи на матсриалната култура в България в предримската сноха". Оттук на!атък бит, култура и религия на древните траки тце бъдат онази осповна тема, която определя неговите трайни Интсреси в археологията.
След завръщането си в България, проз октомври 1949 г. д-р Горбанов е назначен за уредник на музейната сбирка към читалище „Виделина1* н Панагюрище Тук осгава до 1954 г. Осповиата му задача е сбир ката на читалище! о да прерасне в исторически музей. Сиецнфиката на музейната работа и повишеният интерес към миналото на този край създават благоприятна обстановка, в която той израства каго историк, археолог и краевед. Тук той дава своя скромен принос за издирвансто, събирапето и изследването на паметниците на културага. Установява тесни контакта с Д. Цончев, един от големите изследвачи на българските старини. Участва с него при разкопава-нето на тракийски надгробии могили при строителството на язовир „Батак“ и др. Съвмсстната им работа е от голямо значение за д-р Горбанов, той иолучава една чудесна практическа подготовка, запознава се отблизо с проблемите на терепната работа.
Първите му стъпки на археолог са съпътствани от едио шастливо обстоятелство - откритото от братя Дсйкови само два месеца след идването му в Панагюрище тракийско знатно съкровише. Д-р Горбанов е първият специалист, докоснал се до тази уникална находка, иегова е и първата научна преценка, дадена за съкровищсто. По този повод през 1950 г. публикува съвместно с Д. Цончев одно научно съобшеиие, озаглавено „Находка от античен знатен сервиз за ииене при Панагюрище , в Годишника иа Пловдив; ския народен музей, и така го прави достояние на нашата научна обществе-ност.
Доловил сложное гга на проблемите, конто поставя Панагюрското златно
9
съкровище, д-р II. Горбанов в нродължеиие па 40 години се въздържа да изкаже становището си. Няма да е пресилено да се каже, че тон живя с тези проблеми. Резултат от пеговата ниучноизследователска дейност са ръкописи-те, конто остави по този въпрос. След дълга и задълбочена работа той направи нова интерпретация както на формите и функциите на самитс съдове, така и на оцените по тях. Разгледа с ьдовете като продукт на една традиция с религиозно-церемониален характер, подложи на нова разработка и тьлку-ване надписите и сиените, а също и връзката между тях.
Црез периода 1954-1956 г. д-р Горбанов работи като сътрудиик към МИС и АИМ при БАН на разкопките на църквитс „Сн. Георги44 и „Св. 11етка“ в центъра на София.
През 1960 г., по покана на Д. Цончев, д-р Горбанов работи в продълже-ние на няколко месеца по подреждането па музейната екснозиция в Хисаря. Проз май на с. г. е назначен в катедра „Археология11 на Софийския университет „Св. Климент Охридски*4, където работи до пепсионирансто си. В продължснис на четвърт век д-р Горбанов отдава своите сили, опит и енциклопедични познания за обучението и изграждането на бъдещите архе-олози. Във връзка с археологическата практика на студентите работи на много обекти в България, различии по характер и доста отдалечени по време. През всички тези години той бе заобикблен от млади научни работници и студенти Трудно е да се намери курсива или дипломпа работа, не минавали през негония иоглед, десетки са дисертацииге, на конто е бил неофициален научен консултаю Неговата самоотвержена го говност да сподели своите знания, да помага на младите специалиста, да търси нови идеи помогнаха за изграждането иа три поколения български археолози. През този период научната му дейност е свързана с нроблемите на тракийската религия през римскага еноха, проблеми, на конто посвещава голяма част oi своите трудовс.
С присъщата си прецизност и богата ерудиция д-р Горбанов дава своя принос в изследвансю на религиозните култовс на i раките. Определи брон-зовите ръце па Сабазий каго ритуални, с установено мисто в церемониите в мест на този бог, а не като вотивни паметници. Плод на научни търсения са докладите му; евързани с мистсриите на Дионис в пашите земи, изнесени на III международен конгрес по тракология във Виепа и III конгрсс на БИД.
През последните години д-р П. Горбанов проявява подчертан интерес към съчинснието на Ф Капиц „Дунавска България и Балканът", издадсно в края на миналия век. Резултат иа неговата изследователска работа с една не публику вана стадия „Тракийските надгробии могили в „Дунавска България и Балканът44 на Ф Каниц'4, в която прави задълбочен анализ иа могилитс, описани от Каниц.
В резултат на сноите разностраппи интерсси д-р Горбанов публикуя а редица монографии и съобщения в сп. „Археология44, на което бе редовен
10
сътрудник. Пише критики и рецензии за отделим статин и книги, излезли у нас и в чужбина.
Трудно е да се прави оценка на един човек, на един учен и професиона-лист като д-р П. Горбанов, оставил неизличим спомеи у многобройните си колеги, приятели и ученици със своята богата душевност. топлота и сърдеч-ност. Смъртта му е голяма загуба за пашата археология.
Избрани трудове:
Находка от античен знатен сервиз за писке при Панагюрище. (В съавтор-ство с Д. Цончев) - ГПлНМ, 2, 1950, 243-246.
Принос към култа и иконографията на Деметра в Тракия през римската епоха. - Археология, 1959, № 3-4, 76—79.
Каменни съдове от Хисаря, Пловдивско. - Археология. 1964, №2, 64 68.
За характера на фигуралнитс паметници на Сабазий и пякои аспекти на неговия култ. - Археология, 1976, Хе 4, 13-19.
Тракийски селища и некрополи в Силистренски окры (В съавторство с И. Бъчваров). - Векове, 1980. № 4, 85-93.
Групата от три живот ни вьрху ръцете на Сабазий. - Археология, 1981, №4, 4-9.
Дионисови култови ритуали. съоръжения и жрсци в Тракия (I—III в.).
В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2. С., 1982, 1 15-122
Ръката от слонова кост от с. Красен, Толбухинско. - В: Североизточна България - дрсвност и съвремие. (Сборник доклади от Първия национален симпозиум, Толбухин, 1982.) С., 1985, 233-237.
Бронзови фигурки на конници и кончета от района на Нова Загора. -Археология, 1988, X» 1, 30-35
Ритонизираните амфори като атрибута на тракийските царе-жреци при ритуала „либацио" (тези и хипотези). - Балкански древности 1, 1991, № 1. 49-54.
И
Аспекти на кремъчното производство през неолита на територията на България
Иван Гацов
В изследванията на неолита в бьлгарсктс земи наноследьк се обръща внимание и на проблемите, евързани с технологията и типологпята на кремъчните сечива През този период кремъчните артефакти са само част от новата стопанска структура, но конто оставит и един от най-важните извори за иеговою изучаване.
Извършените в края па 80-те години проучвания върху неолитната каменна технология се групират главно в Западна и Североизточна България. Изследванията в тази облает в Южна България, конто започват в началото на 90-те години, са евързани с раннонеолитните ансамбли от Караново I и И, Азмак и от Елешница и Ракитово.
В процсса на рабта бе приложен технико-типологически анализ, а там, където това бе възможно - например по отношение на отломъцитс и пластините - и атрибутен анализ. Последният бе паправен за неретутираните отломъци и нластини от 5 раннонеолитни западнобългарски ансамбъла от магистър М. Випих в компютърната лаборатория на Архсо ioi ическия институт на Ягелонския университет (гр. Краков, Полша). Дебитажът от кремъч-нитс колекции от раннонеолитния пласт на Азмашката селищна могила бе извършен от М. Карадайъ от Математически» факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Част от артефактите и по-спсциално тези от Западна България са изеледвани трасологически от д-р Н. Скакун от Санкт Петербург (Русия). За материалите от Южна България подобен анализ бе извършен от д-р М. Гюрова (АИМ - БАН).
Ансамблите са разгледани в рамките па съответпите култури, конто съм консул ! ирал с моя учител д-р Петър Горбанов. До голяма степей именно на неговия морален и научен авторитет дьлжа предоставените толкова любезно от почти всички български праисторици на техните неолитни крсмьчни колекции*.
Най-общо изводите, конто могат да бъдат направени засега и конто слелва да бъдат разглеждани като етап по пътя към по-пълното изучаване на кремъчното производство през неолита в днсшнитс бьлгарски земи, са следните:
12
I. Западна България
1. През ранния неолит там е съществувала силно развита технология за получаване на макропластини. Експлоатацията на ядрата, от конто те са били отделяни, е ставала по всяка вероятност извън района на селишата (1ълъб-ник, Перник)2 или, както бе установено със сигурност, в специалпо отредени за целта места - кремъчната работилница в жилището на IV хоризонт на неолитпото селище Слатина в София'.
2. Доведенага до съвършепство технология за получаване на макропластини, базирана върху експлоатацията на доброкачествена кремъчна суровина, изчезва през късния неолиг.
3. Резултатите от атрибутен анализ показват определено намаляване стойностите на дължйните на пластипите от къснонеолитните ансамбли.
4 Подобна технология е регистрирана и в „локерамичния" неолит на Тссалия и която продължава и проз слсдващнте фази на развитие. Следователи© на въпроса за произхода на неолита в Западна България ще се отговори тогава, когато се отговори и на въпроса за произхода на тесалий-ския неолит.
II. Североизточна България
На сегашния егап от изследвапе информация! а откосно кремъчното производство в този район може да се грунира около следните предварител-ни изводи;
1. В края на плейстоцена и в началото на холоцена, т. с. X-VII хил. пр. Хр., северната част от Българското крайбрежие с част от крайиата граница на разпространение на епитардигравегските ансамбли от балкански тип.
2. Засега все още не с възможно да се отговори на въпроса дали и до каква степей преднеолитните техпологични традиции играят роля при форми-рането на тези от неолита в споменатия район.
3. Определен технологически разрив е съществувал между раннонс-олитните ансамбли от Западна и Южна България и тези от Североизточна, който се проявява в техниката и типологията на артефактите и в структурата на ансамблите.
III. Южиа България
На основата па извършените досега изеледвания може да се твърди със сигурност за съществуване през ранния неолит на технология за получаване на макропластини Тази технология е евързана с експлоатация на по-светло или по-тъмно висококачествена кремъчна суровина. Сечивата, изготвени от
13
подобии полуфабриката (макропластипи), се характеризират с висок стръмен и/или полустръмен, леко вълнообразен ретуш.
* * *
Най-ранната поява в нашите земи на сиоменатата технология га за полу-чаване на макропластипи можс да се относе към VII хил. пр. Хр. и е свързана с хоризопта на бяло рисуваната керамика. През късния неолит тази технология изчезва както в Тракия, така и в Западна България. Успоредно с техно-логичната деградация е регистрирана и смяна в суровинната база. Последната се проявява в опрслеленото нарасгване процента на нискокачествени сурови-пи, което до известна степей предопредели този технологичен упалък.
След всичко казано дотук може да се отбележи че по-конкретни и определено отговори на поставените проблемы и вьпроси с възможно да дадс единствено разкопаването на по-голям брой неолитни обекти съе задължи-телно прилагане метода на промивапе на поне част от културните Пластове, с акцентиране върху пространственото разпределение на кремъчните арте-факти и привличанс на данни от рсдица г. нар. помощни, по отношение на археологията, науки.
НЕЛЕЖКИ
1 Gatsov, I. Neolithic Chipped Stone Industries in Western Bulgaria. Ktakow, 1993.
- Чо.чаджиев, M. Кулгурни врьзки на западное ьлгарската култура и рисуваната керамика. - В: Юбил. со. Велико Тьрново. Т. 1., I9S5, с. 6.
3 Николов, В. Раннонеолитно жилище от Слатина (София). — РП, XXV, 1992.
14
Раннонеолитно вторично погребение от Карановската еелищна могила ♦
Крум Бъчваров
По врсме на разкопките в югозапацпия сектор на Карановската еелищна могила през 1949 г. в пласта, отнасящ се към културна трупа Караново II (дълбочина 8 90 м, южна част на сектора), R Миков попада на останки от горяла постройка, сред конто разкрива следи от пепел и голям брой детски скслсти1. Костите не са били в апатомичен порядък, а долните челюсти са намерени отделпо от черепите. Този гробен комплекс, неотбелязан в ни го една пуоликация на материали от Караново, прсдставлява значителен изеле-дователски интерес, тъй като се различава от остапалите както в самата Карановска могила, така и в целия териториален обхват на културна га груна Караново И.
В настоящего изслсдване ще анализирам наличпата информация па оспо-вата на известимте раннонеолитни гробове от българските земи и на съответ-ни материали от близки в географско и културно отношение рсгиони и ще се опитам да хвърля светлина ньрху ннтерпретацията на този гробен комплекс.
Досега в България са открити над 65 раннонеолитни гроба. Те се характеризират с три постоянни положения2: а) всички гробове се намират в рамките на селищата (intra muros): б) във всички случаи става дума за скелетни останки, положени в земята. т. е. за инхумации, представени в два класа - обикповепи и вторични\ и в) гробното съоръжение (в редкитс случаи, когато е регистрирано) е плитка, ириб шзигелио овална яма, понякога оградена с камьни
Класът на обикновените инхумации е представен в две групп: индивиду-алии и групови Първата е регистрирана в 11 селища (Папанова могила, Кърджали, Азмашка могила, Караново, Казанлък, Ракитово, Ковачево, Чав-дар, С 1а-|ина, Дсвсгашка пещера и Малък Преславец4), а втората - в две (Градешница5 и Българчево).
Класът па вторичните инхумации е представен ио-рядко. Тона обаче вероятно се дължи и на факта, че открывайте отделяй човешки кости често не са разпознавани и са смссвани с животинските, което води до загуба па ценна информация за този клас обреди. Групата на вторичны индивидуални инхумации е регистрирана в три селища (Азмашка могила, Казанлък, Слати-на6), а па групови - в един-единствен случай от Караново, описан ио-горе.
Различните видове и варианты, изведени респ. спорсд мястото на погреб-ване в селището и според наличието/отсъствието на гробен инвентар, допъл-
15
ват цялостната картина на стандартния (традиционен) погребален обред7 и ня мат специално значение в интересуващия ни случай.
Подобна е ситуапията в останалите райони на Югоизточна Европа и Предка Азия. По отношение на посочените 1ри постоянни положения гробо-вете от Румъния, Сърбия, Македония, Егея и Анатолия са аналогични на тези от българскиге земи . Най-близки паралели в класа на обикновените инхумании се откриват в Хаджилар II. Неа Никомедия, Кефаловрисо, Лерна 1, Франхти, Артиса, Бешенова Веке, Св. Георге Бедсхаза. Леч, Гура Бачулуй, Старчево, Козлук. Течич, Сараорац9, а в класа на вторичпите - в Чатал Хююк, Продромос и Тене Гуран10.
Откригитс в раннонеолитните Пластове (I и II) в Карановската сслищна могила 13 гребни комплекса се вписват в рамки те на поеочената принциппа характеристика. Явно се касае за традиционен погребален обред както по отношение на груповйтс, така и на индивидуалните погребения и в открит иге селища, и в пещерните - което е логично от гледна точка на тесните културни контакта през ранния неолит в региона на Балканите и Предна Азия.
Тази констатация се отнася напълно и за детските гробове, конто като цяло не се различават от тези па възрастни индивиди. С основание можс да се приеме, че в рамките на изведените три основни характеристики па погребалния обред не е била нравена разлика според пола и възрастта (или поне не можс да се регистрира в археологическия контекст). Това се потвьр-ждава от гробните комплекси в съседните региони, като най-тесни аналози се откриват в Неа Никомедия в Македония и в Аргиса. Лерна I и Франхти в Пелопонес.
Откритите в Караново (Пластове I и II) детски гробове се вписват добре в граничите па изложеното дотук. Те са 8 на брой и всички се отнасят към класа на обикновените инхумации. Положени са в свита позиция по гръб, по корсм и наляво, ориентирапи с глави на север, северозапад, юг, югоизток и югозапад.
Описаната в началото на гона нзеледване ситуация не се вписва в този погребален обред. Както вече отбелязах, става дума за многобройни детски скслетни останки в граничите на горяло жилище. Вероятно са се намирали под пода на жилището - нещо, което нс с изрично посочено от В. Миков, но за което може да се сьди от общото описание на комплекса. Изключвам възможността за какъвто и да е инцидент, тъй като костите са откричи без анатомичек порядък, което може да е резултат единсгнсно от съзнателна и целепасочеиа човешка дейност. С друта дум и, това е случай на погребвапе иа скелетни останки от голям брой индивиди, който е без аналог в раннонеолитните погребални практики в българските земи.
Обрсдът на погребване на черепи, долни челюсти или дори само на чьби има продължителна традиция. На практика той се появява успоредно с появата на погребалните обреди въобще11. Очевидно става дума за замества-не (pars pro toto) на цялото гяло с неговата най-важна част - главата
16
(черепа). Развитие на принципа е заместването на черепа с мандибула и на мандибулата с отделни зъби. Обикновено тези гробове са индивидуални, какъвто е случаят от раннонеолитното селище Слатина (София).
Успоредно с тази практика съществува и практиката на погребванс на черепи заедно с отделни посткраниални (предимно дълги) кости. Като правило тези гробове са групови, какъвто е случаят от Караново.
Самого вторично погребение предполага изминавансто на значителен период от време между настъпване на смъртта и окончателното погребване. Разходът на време и енергия при погребалпите обреди се съотнася пряко с относителнйя социален статус на починалите. Принципы на разхода на усилия, формулиран от Л. Бинфорд и но-кьсно доразвиг от Дж Тейнтър 2, с обобщен по следния начин: ,,По-високият социален ранг на поминания кореспондира с по-голям разход па усилия по ритуала.11
Лявага половина от мандибула (а навярно и отделните човешки кости, принадлежащи най-малко на шест индивида), огкрита под пода на жилище 1 в раннонеолитното селище Слатина в София13, характеризира трупаiа на индивидуалните вторични погребения, но освен от Караново. данни за вторични групови погребения от началото на неолитиата епоха в българските земи не са известии. От друга страна, такъв род гробни комплекси е регистриран в съседни на България район». В Продромос (Западна Тесалия) под пода на голямо жилище са открити три последователни напластявания скелетни останки (11 черепа и голям брой посткраниални кости), като костите са били напълно разбъркапи14. Тази практика е типична за Чатал Хююк, където вторичного погребване е широко разпространено и анатомичният порядък на костите не се спазва13.
Следователпо със сигурност мога да твърдя, че и в конкретния случай от Караново се касае за вторично погребение на екскарнирапи детски скелетни останки под пода на жилище. Сыцествуват и други методи за отделяне на меките тъкани на тялото освен екскарнацията (декарнация, ритуална антропофагия, дори трупоразчленявапе16). по вероятпостта за прилагането им в примера от Караново не е много голяма.
Очевидно е успорепното същсствуванс през епохата на ранния неолит на различии погребални практики: от една страна, обикновена инхумация в свита позиция, а от друга - вторично погребение без спазване на анатомичен порядък Този факт не е учудващ, като се имат предвид съответните материал» от Егея и Предка Азия и гасните културни контакта, имели място в региона на Ьалканите и Анатолия през разглежданата епоха. Съществува обаче определена разлика между вторичпите погребения от Караново и тези от Продромос и Чатал Хююк. Гробовете в обектите от Тесалия и Предна Азия съдържат кости както от деца, така и от възрастни индивиди, докато вторичного погребение от Караново е само детско. Последният факт явно показва специфично развитие на традицията на нторичните погребения в тракийския обект.
17
Както отбелязах по-горе, останалите карановски рашюнеолитни детски гробове не са вторични, съдържат артикулирани скелетни останки и следват формулата индивидуално интрамурално трупополагане в свита позиция. Данните, с конто разполагам, са крайне оскъдни, но ще си позволя да ыаправя никои предположения. Едновременното съществуване на пвата различии класа обреди без съмнение свидетелства за различно отношение към погреб-ваните н тъй като в двата случая сс касае за деца, може да се мисли. чс тс са разделени в две принципни категории със специфичен социален статус. При отсъствисто на достатъчно точни данни признак ы, на конто се основава дсяснието, остава неизвестен. Най-вероятно става дума за преминаване на някакъв род инициация. В законитс на Ману, например, има параграф, определящ специален по1рсбалсн обред за деца до двегодишна вьзраст7. Данни за подобно третиране представя и Дж. Фрейзьр18. Въпросът може да сс изясни единствен© след евентуално разкриване на други вторични групови погребения и след попълване на информацията отпоено възрастта на погре-баните индивиди, ючната археологическа ситуация и ир Без детайлно изеледване на остеологичпия материал и без данни за точния брой на индивидите, чиито скелетни останки са били обект па вторично погребение, както и без наличие!о на съответните стратиграфски наблюдения, не е възможно да се съди за продължителността на традицията. Не подлежи на изясняване и въпросът дали следите от пепел, споменати в информацията на В. Миков, са резултат о г по-к ьеното опожаряване на жилището или например от прение гванс чрез огън на гробното съоръжение в рамките на самия погребален обред.
Цялостното изеледване на обреда на вторично погребване изисква наличие то на много повече археологически и антропологически данни, с конто зассга нс разполагаме. Целта мн тук беше да разкрия одна от страннте па този обред и да покажа неговото място в раннонеолитните погребални обреди от бъл rape ките земи.
БЕЛЕЖКИ
1 Дневник на разкопките на Карановската селищпа могила през 1949 г. Изказвам искрената си бпагодарност на В. Николов, с чисто любезно съдействие и мах възможността да сс запозная с данните от дневника, отпасящн сс до всички неолигни гробик комплскси от Каранови.
2 Иванов, Т. О некоторых сторонах погребального обряда и представлениях о загробном мире во время неолита и халколита в Болгарии. - StP. 1-2, 1978. 157-158; Dacvarov, К. Fruhncolithische Bestattungsrirten ans den Bulganschcn Tcrritorien. - In. J. Lichardus u. V. Nikolov (Hrg.). Jungsleinzeitlische Forschungcn in Bulaaricn. (Saarbnickcr Beitrage znr Altertumskundc - tm Druck).
3 За класификация на неолитнитс погребални обреди вж.: Bacvarov К. Цит. съч.
4 Лещаков, К Спасителни разкопки на обект Циганова могила. 1993 (под печат); Пс й ков, А. Соидажии разкопки на неолитното селище в Кърджали нрез 1972 г. - Ахрида 1, 1978, 16-17; Георгиев, Г. И. Главни резултати от разкопкитс на Азмашката селищпа
18
могила. - ИЛИ, 26, 1963. с. 174; Георгиев, Г. И. Из живота и културага на пъриите зсмеделско-скотовъднн племена r България Археологически открития r България. С., 1957, с. 56; М а и а н о в a, R., А. Р а д у н ч е в а. Неолитното селнше при гр. Ракигово. - В: Славссви гори. Т. 1 1995, с. 125, Mission archcologiquc de la vallce du Strymon. Fouilles ncolithiqucs Franco-Bulgares de Kovacevo. Raport № 4, 7, 8; Георгиев, Г. И., К. Кън -ч с в. Разкопки на неолитнию селище край с. Чавдар, Софийски окръг. - ЛОР проз 1980. С., 1981, с. 7; П е т к о в, Н. Нови данни за неолитната култура край София. - Археология, 1961, №* 3, 66-67; Николов. В., К. Григорова. Е С и р а к о в а. Раннонсолитпо селище Слатипа в София: първи строителен хоризонт (предваритслио съобщение). - Архео-ЛО1ИЯ, 1991, № 3, 13-14; Попов, R. Един интересен черен от Дсветашката пещера. -Ловеч и Ловчанско. Т. I. 1929, 57-68; П а н а й о г о в, И., И. Г а ц о в, Ц. Попова.
Помнена станция11 близ с. Малык Преславец раннснсолитичсское поселение с интрамуральными погребениями. - StP, 11-12, 1992, р. 52.
5 Николов, Б Селище от стария неолит при с. Градешннна, Врачапски окръг. -Археология, 1975, № 1, 37-38.
6 И в а н о в, Т Характер на погрсбалните обреди и култ през неолита и халколита в България. Автореферат па дисертация за присъжданс на научната степей „к. и. и.“. С., 1981, с 13; М и к о л о в, В., К. Г р и г о р о в а, Е. С и р а к о в а. Циг. сьч., с. 13.
За нзползванего на термина вж.: Алек ш и н. В А. Социальная структура и погребальный обряд древнезсмлелсльчсских обществ. Л , 1986, с. 6.
4 С нзключение на случая от Суфли Магула (Тесалия), къдсто в пласта, отнасящ се къ.м култура Прогосескло, са рсгистрирани 15 гроба, съдържащи кремпрани останки: Gallis, К. Evidence for Funerary Rituals at Cremation Burials Since Early Neolithic in Thessaly (Greece)
The Intellectual Expressions of Prehistoric Man: Ait and Religion. Valcamonica Symposium III 1979. Capo di Ponte - Milano, 1983, 99 100
9 Me I laart, J. Excavations at Hayilar T. I. Edinburgh, 1970. 36: W e i n b e r g, S. The Stone Age in the Aegean - САН, 1, 1970, 1970, 579; Hourmouziadis, G Burial Customs. - D. Thcocharis (cd ). Neolithic Greece. National Bank of Greece, Athens, 1973. p 209; Jacobsen. T., T C n 1 I e n. A Consideration of Mortuary Practices in Neolithic Greece: Burials from Franchthi Cave. - S. Humphreys, H. King (eds.). Mortality and Immortality. London, 1981, p 85; С о ni 5 a, E Contributie cu privirc la nturile funerare din epoca neolitica de pc tcritoriul jarii noastre. - Omagiu lui Constantin Daicoviciu, 1960, p. 84; Гарашани и, M. Праисторща на тлу СР Cp6nje. Beoipaa, 1973, с 27
10 М е 1 1 а а г t. J. The Neolithic of the Near East. London., 1973, 87. 101-102; Hourmouziadis, G Циг. сьч., с. 210
'Смирнов, Ю. К вопросу о культе черепа и нижней челюсти в раннем палеолите. - Проблемы интерпретации археологических источников Орджоникидзе, 1987.
2 В i п f о г d, L. Mortuary Practices: Their Study and Their Potential. - Mcmoires of the Society for American Archaeology, 2. 1971, 6-28; Tainter, J. Mortuary Practices and the Study of Prehistoric Social Systems. - Advances in Archaeological Method and Theory. 1978, p 125
1 Николов, В., К. Григорова, E.C и р а к о в а. Цит съч., 13-14
14 Hourmouziadis, G Two New Early Neolithic Sites in West Thessaly. - Athens Annals of Archaeology, 4. 1971, p 167
15 M c I 1 a a г t, J. Цит съч.. с. 102.
16 В г о t h w е 1 I, D Cannibalism in Early Britain. - Antiquity, 35, 1961, 304-307: Смирно в IO Мустьерские погребения Евразии. Возникновение нтребаяьной практики и основы тафологии М., 1991, с. 203, 205.
1 Banff у, Е. Cult and Archaeological Context in Middle and South-East Europe in the Neolithic and the Chalcolithic. — Antaeus (Communications ex Inst. ArchacoL Ac. Sc. Hung.) 19-20, 1990-1991, 1991, p. 198.
1S Ф p c it 3 ъ p, Д ж. Фолклорьт u Стария Завет. С., 1989, с. 336.
19
За някои проблеми на хронологията и периодизацията на бронзовата епоха от територията на България
Явор Бояджиев
През последний е двадесет години в б ьлгарската apxeo.ioi ня се наложи триделната периодизация на бронзоната епоха (БЕ), расположена в един сравнигслно твърди хронологически рамки’. Датировката на средня га и късната ЬЕ остава неизменна, като на корекции, и то към постоянно удрев-няване е подложена само долната граница (началото) на EF. Тази схема на периодизация и хронология на БЕ с предложена за първи път от В Миков2. След това тя е разработена и наложена от Р. Катинчаров’, а в последно време е допълвана и леко коригирапа от Ив. Панаиотов4. Основниге и положения са следните:
1. Ранна бронзова епоха (РБЕ)
Началото на ЬЕ е подложено на пан-сериозни преоцепки и изменения през изминалите години. През 1971 г. В. Миков приема за начало на БЕ 2500 г. пр. Хр В 1975 г. Р. Катинчаров предлага 2750 г. пр. Хр.- за начало на БЕ6, а Ив. Панаиотов определя началото около 3100/3000 г. пр. Хр.7, като проз 1981 г. го изтегля до 3500 г. пр. Xp.R През 1982 г. Р. Катинчаров също удревнява предложената от него дата и приема 3200 г. пр. Хр. за начало на РБЕ9.
За края на РБЕ цари единодушие - 2000/1900 г. пр. Хр .
Към РБЕ се причисляват следните култури: в Северозападна България -култура Магура-Конофени, в Североизточпа и Северна България - Ямната култура, по Черноморието - материалите, евързани с т. нар. „наколни селища" (Езерово II и III и пр.), в Югоизточна и Южна България - култура Езеро11.
2. Средня бронзова епоха (СБЕ)
Хронологическите й границы не се оснорват и остават непромснени 2000/1900-1600/1500 г. пр. Хр.17. Културното й съдържание е изменено само в Тракия. където тя се евързва с култура Нова Загора (названието е предложено от Р. Катинчаров)’-’. Ив. Папайотов предлага за културата,
20
развила се през този период в Тракия, наименование!о култура Юнаците, като смята, че материалите от епонимния обект дават по-пълна предстала за тази култура, а част oi хоризонтите в се.тищната могила при Нова Затора, определяли като среднобронзови, трябва да се отпесат към края на РБЕ14. В осганалите райони на България към този период се отнасят само някои сдинични находки.
3. Късна бронзова епоха (КБЕ)
Нейната датировка също не се подлага на съмнения - 1600/1500-1200/ 1100 г. пр. Хр.15. Към лея се отнасят следните култури: в Северозападна България - трупа Балсй-Орсоя, в Северна България влияние па култури Всрбичоара и Тей, в Североизточна България - култура Косло джени-11оа-Сабатииовка. в Югоизточна България и Тракия - трупа Разкопаница VII-Лсеновец, а също и т. нар. трупа Зимнина-Пловдив-Черковна, материали от която се срсщат и в Северна, и в Североизточна България16.
В настояшага статия ще разглеламе пакратко хронологията ла културите от БЕ на територията па България. според резултатите от радиовъглеродно-то датиране, за да установим доколко тя сьнпада с досегашната и може ли
културите да сс вместят в досега предлаганата периодизация.
Радиовъглеродните дати за ранната и средната БЕ по своите стойности се разделят на три големи групп. Към първата трупа спадат дати със стойности между 2500 и 2300 Ьс. 7. Дати с подобии стойности са полутени досега само за XIII VI строителен хоризонт (стр. х.) от еелищна могила (с. м.) Езеро (хоризонтите се отнасят към нърння стал „Езеро“ на РБЕ, с изключение на VI стр. х., конто бел ежи началото на етапа „Михалич" в могилата), както и за първичното погребение в могила I на могилнйя некропол при с. Поручик Гешаново, прнчисляван от изследователитс към Ямната култура18. Втора га трупа |4С дати имат стойности между 2300 и 2000 be. Към тази трупа принадлежат дати, както от обекти, причислявани към РБЕ Езеро (IV стр. х.), Юнаците (XV-XVIII стр. х. - етап „Михалич“ на култура Езеро)9, могилните некрополи при сената Плачидол и Поручик Гешаново (Ямна култура)20, „накол лиге сел ища” Езерово II и III във Варненского езеро21 - така и от обекти, конто се евързват със СБЕ - селищпите могили Юнаците (V—111 стр. х.), Дядово (IV стр. х)? . Третата трупа включва |4С дати със стойности между 2000 и 1750 Ьс. Те са получени от обекти. конто се евързват със СБЕ — селищните могили Юнаците (V—III стр. х.). Нова Затора (VI-V стр. х.), Разкопаница (III стр. х.), Карасура23.
Трите групп 4С дати отговарят на три продължителни средносрочни вариации на атмосферния 14С, отразени в калибрациопните криви. Първата е между 3400 и 2900 г. пр. Хр. и в пея се включват иС датнте със стойности между 2500 и 2300 Ьс. Следователно първата груна дати трябва да се
21
калибрира именно в този хронологически интервал. Прецизната калибрация на серията от Езеро дава основание XIII-VI стр. х. да се дати р ат между 3160 и 2900 г. пр. Хр.24. Засега именно датите за XIII стр. х. в с. м Езеро определят най-ранната датировка на РЬЕ Ако се приеме съшествуването на „предезеровски*4 стан на РБЕ, то тази датировка ще трябва да се удревни. Като се вземе предвид установсната средна продължителност на съшеству-ване на един строителен хоризонт от РЕЕ - около 30 i одини25 - то началото на култура Езеро (определяща в момента началото на РБЕ на тсритория ia на България нъобще) трябва да се постави около 32о0 3200 г. пр. Хр.
Втората трупа |4С дати (със стойкости между 2300 и 2000 Ьс.) отговаря на вариацията между 2850 и 2500 г. нр. Хр/6. Следователно именно в този хронологически отрязък трябва да се тьреи границата между ранната и средна-та БЕ. В никакьв случай краят на РБЕ не може да се постави след 2500 г. пр. Хр., тъй като за периода след 2500 г. пр Хр отговарят дати със стойкости, по-малки от 2000 Ьс., а такива дати не са известии о г обектите, принадлежали към РБЕ Анализът на серията ЬС дати от с. м. Юнаните показва като най-вероятно дат иранст о на прехода от ранна към средна БЕ между 2600 и 2500 г. пр. Хр.27.
Третата трупа |4С дати (със стойкости между 2000 и 1750 Ьс.) е характерна за периода 2450-2100 г. пр. Хр. През този период трябва да се разположи основното развитие на СБЕ. Нейният край не може да се определи точно, тън като липсват както 4С дати, така и археологически обекти, конто могат да сс евържат с този етап. Засега пай-къспата датировка, която можс да се установи, е за I с гр. х от Юнаците - между 2300 и 2250 г. пр. Хр.28. Паличните дапии палатат края на СБЕ да се търси в един ио-широк диапазон -най-вероятно между 2200 и 2000 г. пр. Хр.
Съпоставянсго на резултатите от радиовъглеродното датиране на култу-рите от ранната и средната БЕ на тсриюрияга на България с тези за култури о г съседните области показват следните най-общи синхронизации (вк печени са само културите, от конто са известии достатъчно ,4С дати, позволяващи сигуреп анализ):
РБЕ (етап .,Езеро“) = начало на Ямната култура в Украйна = класически Баден = култура Коцофеии = Егейска РБЕ I - Аназолийска РБЕ I;
РБЕ (етап „Михалич") = култура Костолац ~ първата половина на култура Вучедол = разнространение на Ямната култура в Югоизточна Европа = Егейска РБЕ II = Анатолийска РБЕ II:
СБЕ (култура Нова Загора, Юнаците) = край на Ямната култура в Украйна = втора половина па култура Вучедол = Егейска РБЕ III = Анатолийска РБЕ III29.
От територията па България липсват 4С дати, отгонарящи на датите за СБЕ от Егея и Анатолия.
22
Малобройнитс дати за КБЕ - от сслищата при „Големия остров11, с. Дуранкулак и при с. Балей - се движат от 1240±55 до 900±50 Ьс. (само една дата излиза извън този интервал). Тяхпата калибрация е между 1620 и 1000 г. пр. Хр. Тези дати потвърждават досегашната датировка на КБЕ -1600/1500-1200/1100 г. пр. Хр.
Следова телно за отделимте стали иа БЕ. според досегашната периодизация, сс очертава следната абсолютна хронология:
РБЕ 3250/3200 2600/2500 г. пр. Хр.
СБЕ - 2600/2500-2200/2000 г. пр. Хр.
КБЕ - 1600/1500-1200/1100 г. пр. Хр.
Вижда сс. чс абсолютната хронология, установена на базата на радиовъг-леродното датиране, чувствителио се различава от досегашната:
Зпачително се изтегля горната граница на РБЕ - от 2000/1900 г. пр. Хр. в 2600/2500 г. пр. Хр. Това води и до значитслно скъсяванс на обхвата на РБЕ.
- Чувствителио се удревпява датировката на СБЕ (култура Нова Загора, Юнаците), която попада изняло във втората половина на досегашната датировка на РБЕ.
- Между СБЕ и КБЕ остава хронологически хиатус от около 500 години.
Промяната в абсолютната хронология на културите от ранната и средната БЕ налага преосмислянето и на досекнината периодизация на БЕ. Могат да се набслежат няколко варианта на съгласуване на хронологията и периодизацията на БЕ.
I вариант
Запазва се досегашната периодизация и в основни линии досегашната хронология (с известно уточняване на началото и края па РБЕ):
РБЕ - 3250/3200-2200/2000 г. пр. Хр.
СБЕ - 2200/2000-1600/1500 г. пр. Хр.
КБЕ - 1600/1500-1200/1100 г. пр. Хр.
В този случай се налага изменение и преструктуриране на културното съдържание на отделяйте периоди. Култура Нова Загора (Юнаците), опреде-ляща досега съдържанието на СБЕ. ще трябва да сс включи като послсдсн етап на РБЕ. В този случай РБЕ ше получи следното деление:
Етап „Езеро11 3250/3200 2950/2900 г. пр. Хр.
Етап „Михалич11 - 2950/2900-2600/2500 г. пр. Хр.
Етап „Нова Загора41 (Юнаците) - 2600/2500-2200/2000 г. пр. Хр.
Възможно е в това деление да сс включи и етапът „Свети Кирилове11 (между етап „Михалич11 и етап „Нова Загора11 (Юнаците), обособяван от редица изеледователи. Що се отнася до СБЕ, то културното съдържание на този период остава пеизяспено по цялата територия на България.
23
II вариант
Запазва се досегашпата културпа идентификация на отделимте периоди, като се измени абсолютната им хронология:
РБЕ - 3250/3200-2600/2500 г. пр. Хр.
СБЕ - 2600/2500-1600/1500 г. пр. Хр.
КБЕ - 1600/1500-1200/1100 г. пр. Хр.
При този вариант остава под въпрос преди всичко съдържапието па СБЕ. Както бе установено, известните досега обекти от култура Нова Загора (Юнаците) могат да занъ.тнят в иай-добрия случай само първата половина на периода. За запълването на втората половина на СБЕ има две възможности. Първата е да се открият обекти, в конто да се установи едпа много по-голяма продължителност на култура Нова Загора (Юнаците) от досега известната, гака че да се занълни цслият период. Втората възможност е да се открият нови, нензвестни досега култури, конто да образуват втори (възможно е и повече) етап на СБЕ.
Ш вариант
Бронзовата сноха се раздели нс на три, а на четири периода.
I период - 3250/3200-2600/2500 г. пр. Хр. Той ще отговаря на досегаш-ната РБЕ.
II период - 2600/2500-2200/2000 г. пр. Хр. Този период ще отговаря на досегашната СБЕ (култура Нова Загора / Юнаците).
III период - 2200/2000-1600/1500 г. пр. Хр. Археологическнте култури,
съществували през този период, засега са неизвестни.
IV период - 1600/1500-1200/1100 г. пр. Хр. Отговаря на КБЕ.
IV вариант
Бронзовата епоха се разде тя на два периода.
РБЕ - 3250/3200-2200/2000 г. пр. Хр. Тя ще включва в себе си досегашната ранна и средна БЕ.
Преход от ранната към КБЕ-2200/2000-1600/1500 г. пр. Хр.
КБЕ - 1600/1500-1200/1100 г. пр. Хр.
Този вариант е възможен, при положение че се установи, че хроноло-гическият хиатус, оставащ между ранната и къспата БЕ, няма изразено собствено културно съдържание, а представлява само продължителен
проход от единия към другая период.
Предложените варианта (конто могат да бъдат и повече) остават засега само хипотстични. На настоящим етап като най-всроягсн изглежда вариант I поради две обстоятелства:
1. Материалите от СБЕ (култура Нова Загора) показват значителна близост и континуитивна връзка с тези от РБЕ (етап ,,Михаличк‘). Явно в развитието на материалната и духовната култура няма съществени прекъева-
24
ния или качествени изменения, така че е папълпо възможно култура Нова Загора (Юнаците) да се причисли към РБЕ.
2. Възприемането на вариант I би сближило хронологията и периодиза-цията на БЕ на територията на България с хронологиитс и нериодизациите на БЕ в Егея и Анатолия. За да може обаче да се изгради едва достоверна периодизация на БЕ, необходимо е прели всичко да се изяспи археологического съдържание на периода между 2200/2000 и 1600/1500 г. пр. Хр. и неговото отношение към предхождащия и следващия го период. Нужен е и точен и задълбочен анализ на материалите от култура Нова Загора (Юнаците) и съпоставянето им с тези от РБЕ, както и с материалите от спедващия период (когато бъдат открити такива). Смятам, че именно в това направление трябва да сс насочаг усилията на изследователите. занимаващи се с пробле-мите на бронзовата епоха на територията на България.
БЕЛЕЖКИ
1 Подробна библиография но въпроса вж. у Р anajotov, I. Zur Chronologic und Pcriodisierung dec Bronzczcit in dcr hcutigcn bulgarischcn Gcbictcn. - Thracia. IX, Scrdicae, 1989, 74-103.
: VI i k о v, V. La Bulgaria a I’agc du bronze. - Studia Balcanica, 5, 1971, 51-61.
3 Катинчаров, P. Периодизация и характеристика на културата през бронзовата епоха в Южна България. - Археология, 1974. .\ь I. 1-24; Проучванпя на бронзовата епоха в България (1944-1974). - Археология, 1975 № 2, 1-16; Бронзова епоха. - В: История на България. Т. 1. С., 1979, 86-110.
й 11 а и а й о т о в, И. За хронологията и периоднзацията на бронзовата епоха в българ-скитс земи. — Истор. преглед, 1975, № 6, 24-46; Р a n a j о t о v, 1. Zur Chronologic...; Problems of Dating the Bronze Age in Bulgaria. - Bulletin of the Ancient Orient Museum. Tokyo, 1981, No 3, 17-35.
5 M i k о v, V. Цит. съч.
15 Катинчаров, Р. Проучвания на бронзовата...
‘ Пана йотов, И. За хронологията ..
к Р a n a j о t о V, 1. Problems of Dating...
’ Катинчаров, Р. Бронзовата епоха в България. - В: Троя и Тракия. С., 1982, 52-62.
1 Вж. бел. N? 5-9.
11 Р a n a j о t о v, I. Zur Chronologic...
12 Вж. бел. № 5-11.
13 Катинчаров, Р. Бронзовата епоха в Югоизточна България. Автореферат за кандид. диссртапия. С., 1977.
14 Р а п a j о t о v, 1. Problems of Dating...
15 Вж. бел. № 5-11.
16 Р а и a j о t о у, I. Zur Chronologie...
17 be. - конвенпионалпи стойности на ,4С датите, отчетепи до началото на н. е.
IR Информацията за могнлпия иекропол край с. Поручик Гешаново дължа на Ив. Пана-йотов, на когото изразявам иекрената си благодарност.
19 Г е о р г и с в, Г. И., Н. Я. М с р п с р т, Р. К а т и н ч а р о в и др. Езеро. Раннобронзового селище. С., 1979; Катинчаров, Р., В. М а ц а н о в а. Разкопки на селищната
25
могила при с, Юнаците, Пазарджншко. - В: Праисторически находки и изеледвания. Сб. в намет на проф. Г. Ил Георгиев. С, 1993, 155-173.
Панаиотов, И., V D е г g а с о v. Die Ockergeabkultur in Bulgaricn. - StP., 7, 1984, 99-116.
21 Ton б c va, G. Un hab tat la custre de 1 age du bronze ancien dans les environs de la villc de Varna (Ezerovo II) - Dacia, 25, 1981, 41-62; Les palafittes des environs de varna. -In: Symposium uber die Entstclung und Chronologic der Badenei Kultur. Bratislava 1973, 471-482 J
“Кат и в ч a p о r, P, R. M a u а в о в а. Цит. съч. Информация га та с гра г и графского положение на пробите, от конто са полутени “*С латите за с. м. Дядово дължа на Д. Герюва, на кояго блаюдаря.
23 Катинчаров, Р, В. М а ц а и о в а. Цит съч.; Катинчаров. Р. Основные результаты расковок первобытного поселения в г Нова Загора (Южная Болгария) в 1968 и 1970 г. — СА. 1972, № 1. 242-247, Katin саго v R Habitations de 1’age du bronze moyen du tell Nona Zagora (Bulgaria de Sud). - Thracia, I, 1972, 43-55; D e t e v, P. La tell Razkopamca. - ИАИ, XXXVI. 1981. 141-188. Сведения га за обект Карасура дължа на П Георгиева, на която изказвам пскрсната си благодарпост.
24 В о у a d z i е v, Y. Chronology of Prehistoric Cultures in Bulgaria - In: Prehistoric Bulgaria (in Druck).
2> Пак там.
26 Pearson. G. W. et al High-precision |4C Measurements of Irish Oaks to show the Natural |4C variations from 1840 to 5210 DC. - Radiocarbon, 28, 1986, 2B, 911-939
2 Boyadziev, Y I (ит. съч
-* Пак там.
29 Пак гам
Проблеми на периодизацията на бронзовата епоха в българските земи*
Иван Панаиотов
Цслта на настоятите тезиси с да обърнсм внимание на необходимостта от преосмислянето на бронзовата епоха (БЕ) в българските земи и натърсснсто на нови и разнообразии подходи към решавапето па проблемите на подраз-делянето на епохата. В това отношение основанията се евързват както с развитието на отсчсствсната историография за БЕ, така и с натрупаните в последимте години значителни по количество и качество археологически дапнн и значими изеледвания. Намирапето на нови подходи, вкл. и на периодизации, основаващи се на различии критерии, би допринесло за приемането на естествено заложената в периодизациитс схематичност и същевременно за търсене па приемливи времеви грапици на различии кул-турни явления.
Върху литературата за БЕ в българските земи има значителен брой спениални и общи историографски изеледвания, конто са обобщени в средата на 80-те години и дават представа за развитието на проблематиката па периодизацията и хронологията на БЕ1. Ето защо тук не е необходимо изброяването на всички мнения. Изоставането на проучванията в България обективно е обуславяло привнасянето и използвапето на датировки и периодизации от съседни територии - от Средня Европа и Егея. Продължително са възприемани общата за европейската праистория грешна синхронизация на
* Насгоящата стат и я с дадсна за почат в края па 1991 г. След тази година проучванията на бронзовата сноха продължават с различна интспзивност в разграничснитс в изелелването културни райони. Осъщсствснитс след кратко прекъеване спасителям разкопкн на с. м. Гьлъбово, в района на енергийння комплекс „Марина-Изток44, потвържлават иаблюденията от края на 80-те години (вж. Lestakov, К. Die mittelbronzezeitlichc Resiedhing des Sicdlungshiigels von Galabovo in Sudbulgarien. - SASTUMA 2. Bonn, 1993, 191-222; The Gulubovo Tell. - RPRP, Vol. 1, 1995, N? 1, 48-52; Typologie und vergleichende Chronologie der niittelbronzezeitliche Kerainik aus Galabovo, Siidbulgarien. - SASTUMA 6, Bonn, 1996 im Druck). Специален интерес представлява и проучваного от Ал. Болев и М. Стефанович жилище от КБЕ в мести. Каймеиска чука до Бла оевград. Обзирни изеледвания по проблсми-те на периодизацията и датирането на БЕ в българските земи съшо се публикуват в последно врсмс: Panayot о v. L The Bronze Age in Bulgaria: Studies and Problems. - In: Prehistoric Bulgaria. (D. Bailey and I. Panayotov, eds.) Prehistoric Press, Madison Wisconsin, 1995, 243-252; Boyadjiev, Y. Chronology of Prehistoric Cultures in Bulgaria. - Пак там, 149-191. За синхронии културни явления в Анатолия вж. Авилова. Л. И. Проблемы датирования бронзового века Анатолии (к вопросу о радиоуглеродной хронологии региона). - Российская археология, 1996, № 1, 5-20.
ранната Троя с халколита на Балкапите и късното датиране на края на БЕ. Налага се триделната вътрешна периодизация на епохата, аналогично па егейските, но с къса хронология, представена в началото на 50-те години в следния вид:
Ранна бронзова епоха (РБЕ) - 1900-1750 г. пр. Хр.
Средна бронзова епоха (СБЕ) - 1750 1200 г. пр. Хр.
Кьсна бронзова епоха (КЬЕ) 1200-800 г. пр. Хр/
След 1957 г. приносът на Г. Ил. Георгиев в синхронизирането на РБЕ в българските земи (Караново, а по-късно Езеро и др.) с раннобропзовата Троя в голяма степей определи. иослсдвалото налагапе на повата датировка на началото на БЕ и разработването на нови и подробни синхронизации предимно за РБЕ-. През 60-те и 70-те години тереннитс проучвания в 1 орнотракийската низина предоставят но-голямата част от данните за културното развитие през БЕ в българските земи. Откривапите близки ранноброн-зови южни аналогии4 насочват към утвърждаване на тридёлните периодизации за I орнотракийската низина и оттам - за цялата територия на България'.
Според нас в споменагия нсториографски етап са направени значителни уточнения на относителното и абсолютисте датиране на обекти и синхрони-зациите с такива от съседните територии. като неравномерната проученост па българските земи все още предопредели сумарното по отношение на времето и пространството разглеждане на БЕ.
През 80-те години теренните изследвания обхващат и никои от слабо проучените районы на България. Съществен напредък е осмислянето на регионалните различия, което се проявява в опитите за разграничаванс на археологически култури (АК) и техните етапи. а също и интерпретацията на данните от радиовъглеродните изследвания6. Именно развитието на тази проблематика налага многопосочното преосмисляне на периодизацията на БЕ.
Съществуват редица общи и конкретны въпроси, чието решаване би позволило изграждането на хипотези за различии периодизации, като тук ще сс ограничим с обсъждането на възможностите за разграничаванс на периоди в развитието на повече или по-малко сходни АК в интересувашото ни пространство7.
Предлаганата работна хипотеза има предвид съобразяването със собст-веното регионално културно развитие на българските земи и съответно като необходим първоначален етап, за да се избягнат грешкитс на предходното историографско развитие, отказ от присмането и приспособяването на пери-одизационни схеми, създадсни с различии критерии и в различно време за различии съссдни територии8. Това означава изработването на регионални периодизационни схеми, конто не възпроизвеждат механично триделно или друго привнесено разделяне както на епохата, така и на псриолите. Предпо-лага се, че съвпадане на броя на периодитс и времевия им обхват е
28
възможно, но нс е задължително. При липса па български епопими, по при
предполагаемо сходно културно развитие, са използвани наименования на култури и фазите им от съседни пространствено-времсво свьрзани територии.
За Горнотракийската низина изглежда приемливо разграпичаването на шест периода, съотнесени към културното развитие по следния начин: БЕ I -Езеро: БЕ II - Михалич; БЕ III - Кирилове; БЕ IV - Гълъбово (и като етапи на култура Езеро); БЕ V - Разкоианица VII-Асеновец; БЕ VI - Плондив-Зимнича като край на БЕ и проход към жечязната епоха. Западната част на Маричината низина (Юнаците, Огняново) се предполага като контактна зона с Цснтралнобалканския културеп регион за началото на БЕ. Черноморското крайбрежие южно от Стара планина се проучва в момента и предварителните отчети насочват към предположенията за близост в културното развитие през първигс з ри периода, както и за взаимодействия с райопите на север от планината'.
По поречието на р. Струма и в Софийского поле БЕ I вероятно те бъде представена с явления, сходни с тези от полните хоризонти от БЕ на Юнаците и Ситагри, с културеп афинитет към Чернавода III БЕ II и III са представени с югоизточни варианта на Костолац, Вучедол и Бубани Хум III Следващи периоди понастоящсм трудно могат да бъдат изведени поради линса на изеледвания и данни.
В Северозападна България БЕ I включва Чернавода III и възможно Магура-Коцофени I; БЕ II - Коцофсни II-III; БЕ III - материали Глина 111; БЕ IV - сходни културни явления с Вербичоара 1-11; БЕ V - Балей-Орсоя (или културата с ипкрустирана керамика) Необходимо е да се от чета г пропикването и културните взаимодействия на Ямната култура през БЕ II и вероятно БЕ III °.
Средна Северна България, от една страна, е слабо проучена, а от друга е зона па сидни взаимодействия. Могат да се иредполагат следните периоди:
БЕ I - Чернавода III, БЕ II Магура Коцофени П-Ш; БЕ III - културни явления под влияние на Глина III от север и на Св. Кирилово - от кл (нови проучвання през 1990 г на В. Илчева при с. Хотница): предполагаемо е съществуването на периоди БЕ IV и V евързани с Вербичоара и Гей; БЕ VI -край на БЕ и преход към желязната епоха (Зимнича-Пловдив). Проникване и взаимодействия на Ямната култура през БЕ II и БЕ III
Североизточна България има различаващи се райони - ариден, евързан с Дунавския бряг и Черноморского краибрежие, Предпланините и Дунавската равнина. Сумарно могат да се предположат следните периоди: БЕ I -Чернавода III (Мировни, Черноморско крайбрежие); БЕ II - Езерово II / Чернавода П/и Ямпа култура; БЕ III - късна Ямна култура; възможно е наличието па периоди БЕ IV и V представени с културни явления, свьрзани с Вербичоара и Тей; БЕ VI - културни явления, евързани с Кослоджени,
29
Ноуа и край на БЕ - преход към желязната епоха Есенина (Зимнича-Пловдив)11.
В Родолите са предо гавени началото' и края на БЕ и преход към желязната епоха. Засега е невъзможно да сс предложи прнемлива вътрешна периодизация па епохата12.
В заключение е необходимо да се отбележи, че предложените периоды и райони са неравномерно проучени и тяхното разграничаване има предварителен характер. В случая не се изключват възможностите в предлагапата периодизационна хипотеза да се отчитат явления от различно естество -култури и техпите регионални варианти, култури и технитс фаз и; трансформация и смяна на култури - явления, конто ше се определят съдържателно в бъдетцс.
БЕЛЕЖКИ
1 Р а п а у о t о v, I. Stud cs on the Bronze Age in the Bulgarian Lands (Historiographic Notes). - Thracia, VIII, 1988, 160-163.
*• VI и к о в, В , Г. Ге о р г и с в, Н Джам базов. Водач на /Xpxeoaoi ическия музей. I. С., 1952.. 18-23.
Катинчаров, Р Периодизация и характеристика на културата през бронзовата епоха в Южна България - Археология, 1974, .V? 2, 1-2 1; П а н a ft о т о в, И За хронологията и периодизацията на бронзовата еиоха в българските земи. - Истор. прсглсд, 1975, № 6. 24—16, Panayotov I Studies..., р 160 sq. В ни тираните студии са разглсданп повечето важни изеледвания върху относигелиата и абсолютна датировка, синхронизаииитс и кои-кретните цифрови данни
4 Г е о р г и е в, Г. И и др. Езсро. Раннобронзовото селище С., 1979, с. 497 сл. Развитието на проблемагиката, вкл. за културното развитие вж. yKatincarov, R Etat des recherches sur Page du bronze cn Bulgaric du Sud-Est. - ИДИ, XXXVI, 1981, 117-140.
5 В. Миков: РБЕ 2500-1900; СЬЕ 1900-1600; КБЕ 1600-1100; Г. Ил. Георгиев: РБЕ 3000-1900, СБЕ 1900-1500; КЬЕ 1500-1200; Р Катинчаров: РБЕ 3200/3100 (а може и порам©} - 2000, СБЕ 2000/1900- 1600/1500; КБЕ 1600/1500-1200/1150; И Панайотов РБЕ около 3500 -1900; СЬЕ 1900 - 1600/1500: КБЕ 1600/1500 до XII в. Навсякъде в текста датите сс отнасят пр. Хр. и това не се изписва По-подробно за развитието на миенията па различимте автори вж. у Panayotov, 1. Studies ... р 160 sq
6 За Северозападна България и поречието па р. Струма вж. Александров, С. Култура Копофени в България. Букурещ. 1990 (Дисертация); Панайотов. И., С. А л океан д р о в. За култура Магура-Копофени в бьлгарските земи. - Археология, 1988, № 2, 1-15; за Горнотракимската низина вж. Лешаков, К. Класификация, типология и развитие на керамиката от ранната бронзова епоха в Тракия. — Археолошя. 1988. Ху 3, 1-13. за Североизточна България вж. Панов г о в, И. Ямната култура в българските земи. - РП, XXI, 1989; общи за БЕ и сиециално за РБЕ вж. Панайотов, И. По въпроса за културите па бронзова! а сноха в бьлгарските земи. - В: 100 години НАМ-Пловдив. Пловдив, 1985, 69 87; За формирансто на раннобронзовите култури в българските земи - Археология, 1984, № 2-3, 7-15; за КБЕ вж. Б о н е в, А. Тракия и Егейският свят през втората половина на II хилядолетие пр. н. е - РП, XX, 1988. П а н а й о т о в, И , Д. В ъ л ч е в а. Археологи-ческнте култури от късната бронзова епоха в българските земи. - Векове, 1989, № 1. 5-16; за радиовъглеродните дати вж. Б о я д ж и е в, Я. Абсолютна хронология на ранната бронзова епоха на територията на България в свстлината на радиовъглеродните дати (под лечат) и в настоящий сборник Б о я д ж и с в, Я. За никои проблеми на хронологията и периодизации яга па бронювата сноха от територията на България.
30
7 Съдържате^ната и терминологичната страна па геирегичните проблем» па архсологи-ческата периодизация не са разработиапн в бьлгарската литература и изискват специални изеледваиия, конто биха отговорили доколко са нравомсрии опититс за обща периодизация на БЕ в българските земи, като сс имат проявил разиопосочните и разноврсменни взаимодействия па АК, оирсдслягци рсгноналните различия. От друга страна, периодизация, осно-ваваша сс на технологически признапи в металургията лава възможност за разграничившие на период», включващн различия в материал, техники и типове на арсенов бронз (ио старата периодизация РБЕ и СБЕ, и по новата - БЕ I—1V) и калаеп бронз (по страта периодизация края на СБЕ и КБЕ, и по новата - БЕ V-VI), периодизация, конто нс с използвапа пълпоиенно в историографията - вж. Чери ы х, Е. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии С., 1978; Панайотов, И. Метали» орълия па труда и оръжия от бронзовата епоха в бьлгарските земи. С., 1978 (Авторсф. дне. к.и.н.Г
* Терминологически и сьдържатслни иссъотвстствня сыцествуват както между историографии! е па с граните от Югоизточпа Европа, така и между тях и Централпа Европа Спспификага на културпото развитие на българските земи с отбелязвана и пред», по този проблем нс с измерил по-нататъпгно разработване порадн ограничените в количесгвено и качсствсно отношение данни до 80-те години. Вж. наир. М и к о в, В. Маге риал и от последний период на бронзовата епоха в Северозападна България. - Археология, 1970, №3, 48-63, конто предлага и иетриделиа периодизация на района; Катинчаров, Р Основные результаты раскопок первобытного поселения в г. Нова Загора (Южная Болгария) в 1968 и 1970 гг. - СА. 1972 № I 242-247; Периодизация и характеристика..., 13 и 17 определя Нова Загора и горните хоризонти на Езеро каю синхронии на Троя 111-IV или V-V1 и следоватслно СБЕ ч Горнотракийската низина каю изияло пли частично синхронна с края на РБЕ в Северозападна Анатолия; Пана й о г о в. 11. За хронологията..., 44-45 и в следващи работ» обръща внимание па грудное ги ге в датирансто и разграничаването на СБЕ в българските земи.
Новите данни за БЕ IV в Горнотракийската низина вж. у II а н а й о т о в, И. Ранна и средна бронзова епоха в Горнотракийската низина Нови проблеми. - Марипа-Изток Археологически проучвания. Т. I. С., 1991, 33-38; Панайотов, И., К. Л е иг а к о в, С Александров» др. Селищна могила Гълъбово - къс почал кол итиа, раина и средна бронзова епоха. - Марица-Изток. Археологически проучвания. Т. 1, 139-204.
За Северозапхгна България и поречието на р. Струма вж. бел. № 6 и А 1 е ч a n d г о v, S., A. G о t z с v. Asczarea prcistorica de la Hotovo (Bulgaria de Sud-West). - Thraco-Dacica, 11 1990 (21-32); В a k a m s k a, AS. A I e x a n d г о v. Cultura Kostolac in Bulgaria. - Symposia Tracologica, 6, 1988, 31-33.
11 Благодарим на И. Змейкова за предоставената ни възможност да се запозпаем с разработваиата от нея дисертапиониа тема за РБЕ и СБЕ в Североизточна и средна Северна България, което ни позволн да предположим периодите БЕ I—IV в съответните район».
12 П а и а й о г о в, И. Бронзовата епоха в Югозападпа България. Проблеми на изслсд-ванията. - D: Тракийската култура в Родоните и горниге поречия на Марина, Места и Струма Смолян, 1990, 11-16.
За погребенията в селища от ранната бронзова епоха в Карпато-Балкано-Егейския регион
По пипа Николова
По1 ребалните ритуали са един от първостепенпите археологически изво-ри при реконструкцията па културпите процеси в праисторията В тях са отразени типологични сходства или различия; приемствсност и иновации: наличие или отсъствис на взаимодействия между носителите па по-близките или по-далечни синхронии култури1. В настояшата работа са систематизира-ни данни за погребенията в селища от ранната бронзова епоха в Карпато-Балкано-Егейския регион като извор за сходството и различието между раннобронзовите култури в региона и културпите взаимоотношения между тях2.
В съвременната историография сыцесгвуват някои различия при синхронизация га на раннобронзовите култури от Карпато-Балкано-Егейския регион3, но въз основа па мпогобройпите стратиграфски и типологични данни и рекалибрираните радиокарбонни дати могат да сс разграничат три културни хоризонта, конто сьотвстстват на трите етапа на ранната бронзова епоха. Необходимо е да се уточни обаче, че културпите хорнзонти включват комплекси, култури, групи или основнн обекти, чийто хронологически диапазон невинаги съвнада, тъй като отделяйте културни хоризопти са със значителна хронологическа продължителност.
Първият раннобронзов културен хоризонт в Карпато-Балкано-Егейския регион е: Баден I—III - Чернавода III - Ямна (начало) - Орля-Садовец Коцофсн I - Остриковац/Бубани I (Остриковап 1а) - Перпик I (Радомир-Вахово V IV) - Юнаците I (Юнаците XVII-XV/Дъбене-Саровка ПА) Езеро А1 - Ситагри IV - ранноанатолийска култура I (Кум тспе 1Б1-4, Полиохни 1-Па) - ранноцикладска култура I (Грота-Пелос) - ранноеладска култура I (Еутрсзис) - Рахмани (късен етап) - раннотесалийска култура I - Критсана (полни раннобронзови хоризопти) /ок. 3500/3200 - 3100/3000 г. пр. Хр.4.
Вторият културен хоризонт е: Баден IV - Костолац - Вучсдол - Остриковац/Бубани II (Остриковац 1б-г/Бубани 1б-П)-Перниь II (Перник/Радомир Вахово III—I) - Юнаците II (Юнаците XIV-IX/Дъбене Саровка ПБ) - Коцо-фен II—IV - Глина - Чернавода И Езерово II - Ямна култура - Езеро XI-V
Ситагри Va - ранноанатолийска култура II (Троя I-II) - ранноцикладска култура II (Керос-Сирос) - ранноеладска култура II - раннотесалийска култура II - Кастанас (3100/3000 - ок. 2500 пр. Хр.).
32
Третият културен хоризонт е: Винковци - Надирев - Марош - Белотич/ Бела Црква - Глина IV - Бубани III - Юнаците III (Юнаците VHI-1/Дъбе-не ПВ/Разкопаница) - Езеро IV I - ранноанатолийска култура III (краят на Троя II7/III-IV) - ранноцикладска култура III (Филакопи) - ранноеладска култура III - раннотесалийска култура III - Арменохори - Ситагри V6 Карамани. Хоризонтът съответства на третия стаи на ранната бронзова епоха (ок. 2500 - 2200/2000 г. пр. Хр.).
В източпа Централна Европа през първия и началото на втория етап на ранната бронзова епоха се развива Баденският културен комплекс. В периода на своя разцвет той обхваща значителнн територии от Североизточна Австрия5. Моравия0, Словакия , Унгария8, Южна Полша9, най-западнитс райони на Румъпия10 и пай-северните райони на Сърбия11.
Погребалните ритуали на Баденския културен комплекс включват могил-пи некрополи12, плоски некрополи1' и погребения в селища.
Погребенията в селища са известии от Североизточна Австрия14, Унгария (Ходмезовашархельо-Бодзаспарт. Будапеща-Бекасмедьор, Вьорс и др.)15, Словакия (Шаровце, Байч, Йелшовице, Нитрянски храдок)16, Южна Полша (Иголомия, Краков-Нова Хута, Вичазс и др.)1 и Сърбия (Вучедол18, Бого-йево19 и Панчево?20).
Типичен начин на погребване е трупополагането - хокери наляво или надясно с ръце свиги към лице го. Огсъства закономерное г в ориентацията на скелетите. Преобладават единичните гробове, но се срещат и двойни, някои от конто са открити в основата на огнище (Байч, жена и дете)21. Погребенията са на деца и възрастни индивиды.
Гробовете са както безинвентарни, така и с погребални дарове - глинени съдове, черупки от миди и др. Стандартпият погребален инвентар е 1 -3 съда. В един от гробовете, проучени във Вучедол-Стрейм, е открита кама22.
В погребенията в селища от Унгария се среща и трупоизгарянето заодно с трупополагането (Будакалаш Бекашмедьор)23.
Интерес представляват колективните погребения от Нитрянски храдок24. Първият гроб от Нитрянски храдок иредставлява дълбока гробна яма, основата на която е разширена във вид на ниша (дълб. - 3 м, диам. отвор - 1.50 м). В нишата са документирани човешки скелета на най-малко 11 индивида. Погребано е и куче, открито върху дъното в центъра на гробната яма. Инвентарът се състои от глинени съдове с канелюри.
Втората яма (дълб. 4 м) е също разширена в основата във вид на ниша, в която са открити човешки кости на най-малко 20 индивида (с 5 по-добре запазени черепа), кости от 3 кучета и други домашни животни. Инвентарът се състои също от глинени съдове с канелюри.
За тсмата о г значение са доку менгира ните на различии дълбочини 4 детски скелета (3 хокера настрани и 1 - с неясно положение) в дълбока овална яма па хълма Вучедол, конто според стратиграф ската ситуация и намерения материал се отнасят към класически Баден. Три от скелетите са на
33
новородени, а един - па дете от втора възрастова трупа (4-8 години). Първоначалната функция на ямата е възможно да е била стопанска. Заедно със скелетите са намерени многобройни цели или фрагмснтирани глинени съдове, 2 шила, мидсни черупки на купчина и животински кости25.
Погребения в селища от култура Костолац26 са известии от територията иа Словакия (Ижа)27. Упгария (Налотобосок)28 и Сърбия (Гомолава)21>. Погре-бенията са с трупополагане, хокери. Те са безинвентарни или с гребен инвентар от глинени съдове.
В ареала на Вучсдолската култура50 погребения в селища са открити във Вучедол31 и Винковци32. Погребението от хълма Вучедол, което според керамичния материал и стратиграфските данни със сигурност се отнася към класически Вучедол, е двойно. Гробното съоръженис се със гои от преддверие и дълбока яма. Открититс в гробната яма два скелета са хокери настрани мъж и жена. В гроба е намерено най-голямото количество глинени съдове от гробовете от всички раннобронзови некрополи и единични погребения в Карпато-Балканския регион - 21 цели и 30 фрагмснтирани съда. Във Винковци са проучени три единични гроба с трупополагане хокери настрани в гробпи ями, без инвентар.
От края на първия и през втория етап на ранната бронзова епоха в Трансилвания, Влашко, С чтения. Северозападна България, Североизточна Сърбия и част от румъпски Бапат се развива култура Коцофен. Данните за погребалните ритуали от култура Коцофен са главно от единични гробове извън селища и надгробии могили33. Погребение е открито в пешерата Бъйле Херкулан, отнесено към култура Коцофен34. То е на дете, хокер настрани, без инвентар. Според стратиграфската позиция обаче, възможно е гробы да е от финала на медната епоха (информация на П. Роман, за която благодаря). Прави впечатление, че независимо от сравнителпо машабиите разкопки на раннобронзовото селище Градец от трета фаза на култура Коцофен, не са открити погребения в ниго един от 4-тс хори.зонта.
Засега отсъстват данни за погребалните ритуали на културите Острико-вац/Бубани и Перпик от западпите Централии Балкани.
В ареала на култура Юнаците погребения в селища са открити в сслит-ната могила Юнаците, Огняново и Дъбене-Саровка.
В селишната могила Юнаците още в най-раппия етап са докумептирани два еднични гроба на възрастни индивиди - мъж и жена. Те са погребани в правоъгълни гробнн ями в свито положение нас грани. Жената с със сребърни спираловидни обсци, завършваши със змийски гпавички (информация на В. Мацанова, за която благодаря). Гробовете са от XVI/XV11 строителен хоризонт (стр. х.).
Типичны за селищната могила Юнаците са погребенията на новородени с трупополагане в свито положение настрани в ями и урни или само в ями35. Функция на урни са изпълнявали гол см и амфоровидни съдове или паници. В някои от погребенията са открити дарове - накити. В една от урните е
34
намерена само пепел без кости, което дава основание да се предполага, че е възможно гробът да с с трупоизгаряне. Урната обаче е намерена до огнище и с възможно пепелта да е вторична или да се касас за погребение с трупополагане па новородено с изтлели костици и ритуално поставсна пепел (подобно на погребение от Езеро, вж. по-долу).
В селищната могила Огняново е открита 1 урна с пепел, за която се твърди, че е била с калцинирани кости-6.
В яма, отнасяща се вероятно към I стр. х. (края на РБЕ II) на ранноброн-зовото селище Дъбене-Саровка, бяха открити 4 съда - амфоровиден и урновиден, с обърнати устия надолу, под конто съответно бяха намерены паница и кана. Над дъното на урновидния съд им а малка дупчица. Ямата е интерпретирана като символично погребение37.
Погребенията в селища са типични за култура Езеро (Югоизточна България). Публикувани са главно данни от селищната могила при с. Езеро, Нонозагорско38 (табл. 1, каталог 1). Скелеты на новородени в урни са открити също в ранпобронзовите Пластове на селищните могили Казанлък, Караново и др.39.
Гроб на дете, положено в урна, е открит и под пода на жи. ище в близост до пещ от V стр. х. на селищната могила Гълъбово при гр. Гълъбово, Старозагорска облает (трети етап на ранната бронзова епоха)40.
Единственият начин на погребване според досегашните данни е трупо-полагането.
В селищната могила Езеро са открити общо 16 погребения. Още в най-ранното селище от ранната бронзова епоха (XIII стр. х.) е проучен гроб на възрастен индивид в яма, трупополагане, свит по гръб, с глава на Ю-103 (табл. 1А-Б: 16). То се намира вероятно между две жилища41. Гробът е единственият в раннобронзовия пласт на селищната могила Езеро. в който починалият с погребай с гердан от пробита в горния край мраморна право-ъгълпа плоча и пет цилиндрични мъниста от денгалиум42. Полът не е определен.
Традицията на погребване на възрастнн индивиди в селища през ранната бронзова епоха в култура Езеро сс потвърждава и от данните за мъжки гроб от XI стр. х. (табл. I, каталог 1: 14). Той вероятно с в или до жилище43. В правоъгълна яма е открит хокер наляво, с глава на юг. силно свит. Особеност на ритуала е наличието на червена охра, която е покривала както дъното на ямата, така и отделени части на скелета. Не е ясно дали намерените в запълпителя кремъчна стъргалка и пластина, част от челюст на говедо и фрагментирана керамика са инвентар на гроба или са попаднали в него заодно с пръетта за запълване на гробната яма. взета от селището.
По-сложна е интерпретацията на 4-те гроба, открити в северната периферия на селищната могила. Те са на възрастни индивиди, трупополагане, хокери надясно (табл. 1, каталог 1: 11.13,15) и на дете от втора възрастова група (над 1 година) (табл. 1. каталог 1: 12). Открити са в XII и X стр. х.
35
Гробовете са без инвентар. Тази част от селищната могила вероятно е представлявала плосък некропол или гробовете са от вида па „гнездовидни-те“. Плосък некропол от ранния стап на култура Езеро е проучен при Берекетската еелищна могила при гр. Стара Загора”.
Гробовете на новородени или кърмачета (първа възрастова трупа) в урни и ими или в ями според сигурните данни, са под или до огнища или в друга част на жилището, под пода (табл. 1:1,2,3,4). Ритуалпа особеност е запъл-вапето па гробната яма с пепси, въглеии и животипски кости (ката ло! 1 3,4). D селищната могила Езеро най-ранните гробове на новородени или кърмаче-га са едва от VII стр. х. (табл. 1, каталог 1:10), докато в селищната могила Юнаците те се появяват още в най-ранния раннобронзов хоризонт.
За културите Юнаците и Езеро не са характерни масовите гробове в селища, конто са известии от Бадепския културен комп ickc.
В Ссверозападна Анатолия45 погребенията в селища са с трупополагапе, единични, па новородени или кърмачета, деца над I година (втора възрастова трупа) и възрастни индивиди, в гробни ями. Най-многобройни са данните от Троя Тс са от различии фази па Троя I-II. Общин г брой на публикувапите гробове е 11, от конто 7 са на новородени или кърмачета, 3 - на деца от втора възрастова трупа, и 1 - на жена над 30 години4' (каталог 2).
Новородени гс или кърмачетата са били погребани в урни и ями или само в ями. Депата от втора възрастова трупа и жснското погребение са в ями. Фупкциите па урни са изггь «нявали амфори (амфоровидни съдове) или сфероидны съдове (клас „С“ 1-3 по К. Бледжън).
Начинът на погребвапе е трупополагане, хоксри наляво или падясно. Децата от първа и втора възрастова трупа са погребвапи както наляво, така и надясно, но преобладанат погребенията надясно. Женского погребение е хокер наляво (каталог 2)
Гробовете от Троя са безинвентарни с изключепие па един, в конто е открит малък фрагмент от оловна жица (каталог 2:12). Особеност на ритуала е покривансго на главите на някои от погребаните с фра! менти от дебелостеп-ни ксрамични съдове или с плочести камъни (каталог 2:2,7, 10), а също и наличието па фрагмента каолин (каталог 2:6). Едпа от гребните ями с облицована с камъни (каталог 2:8).
Повсчето от гробовете в Троя са евързани с постройки. Само жепският гроб представя групата на периферните. 45% от гробовете са със сигурност под подове на жилища. Традицията на погребвапе под подове на жилища с характерна както за новородени и кърмачетата, така и деца oi втора възрастова трупа - срв. каталог 2:1,2,9,10,11. Някои от гробовете са в близост до oi нища (каталог 2:1,11).
Интерес представляват гробовете на новородени или кърмачета във и извъп мегарон 102 (Троя 16, каталог 2:1—6). Гробове №№ 2-6 могат да се иптерпретират като гнездовидни. В същото време обаче не е изключено една част от тях да са евързани с предхождащата фаза (Троя 1а), тъй като
36
мегаропът частично покрива единствепата абсидиа постройка (?). докумепти-рана в Троя.
Мегароп 102 е със зпачителпй размери (18 75 х 7 м), каменел цокъл (вис. 0.50-0.70 м) и две огпиша - едно цептралпо и едно близо до късата степа. По инвентар той може да се отнесе към постройкнте с функция па жилише. О г значение за тази интерпретация са откритите фрагмента от метал, 6-те хромелпи камъка, прешлепите за вретепо, 2-та идола и животинските кости47. За съжалепие коптекстуалният анализ на откритите гробове във и извъп тази постройка е затруднен поради отсъствието на проучени други сгради от тази фаза. Ако първоначалпо Троя I е била с кръгова планировка (подобно па Димирчихюуюк), периферната позиция на мегарона не е изненада и вероятно той е свързап със заможно семейство. Не може да се изключй обаче напълно предположението на култова функция на сградата
Традицията на погребване в селища през ранната бронзова епоха не е чужда и на заселниците на о. Лесбос. По-нълни са даннитс за двата гроба на кърмачета в урни от Терми Г Едного погребение с на 7-мсссчно бебс в сфероиден дълбок съд (клас А но В. Лемб) с леко издаден навън устиен ръб и една др ьжка. конто е с грубо загладена повърхност с червен цвят. Другото погребение е на 2-3-месечно бебе в сфероиден дълбок съд с кафяво-черна повърхност. Гробната яма с урната е открита до стена на жилище А1б (югоизточен сектор на разкопките). Съдът е бил покрит с голям керамичен фрагмент, а два плочести камъка са го закрепвалп странично; трети плочёст камък е покривал гробната яма4!. Отделни човешки кости вероятно на възрастен индивид и на новородени или кърмачета са открити под улица и под на жилище от Терми ИГ9.
Данните за раннобронзовн гс uoi ребалнитс рптуали от Цикладите са от плоски некрополи цйсти или йзеечёни в скалистия материк гробове °. Погребенията в селища не са характерни за културите Грота-Пелос и Керос Сирое, но информацията за проучени селища от тях са изключително малобройни.
В континентална Гърция през ранната бронзова епоха съшо са типичпи плоските некрополи51. Детски гроб с трупополагапе в яма, вкопала в древпия материк под под на жилище, е открит в Еутрезис (рашюеладски период I)52.
Три единични детски гроба с трупополагапе са проучени в Асине. Два от гробовете са открити па Акропола педалеч едно от друг - на т. нар. предмикепска тераса. Те са па малки деца, чиито останки от скелета са намерепи в пеголеми естествепи вдлъбпатини в скалистия материк (размери 0.90 х 0.90 м и 0.90 х 0.40 м). Погребалпият инвентар се състои от по 3 глинени съда, а в един от гробовете са намерени и 2 ножа от обсидиан. Третият гроб е открит съшо в естествепа вдлъбнатипа в скалата, по в жилищно помещение в подпожието па хълма. Той е без инвентар. О. Фрьодип и А. Пърсън предполагат, че гробът е по-ранен от жилището53.
Погребения в селища са известии и от Агиос Стефапос. Ге са па деца и
37
възрастни индивиды. Гребните ями са вкопаии в почва, а не са изсечени в материкова скала. Едно от детските погребения е в питое54.
Откритите в Коринт два гроба са първите, проучени в контипентална Гърция от ранноеладския период. Гребните ями, конто са овални и съединени чрез правоъгълна в план вдлъбпатипа. са изсечени в скалистая материк (за разлика от скалните гробове от Асине). В гробовете са намерени по един или два скелета и погребален инвептар от глинени съдове55.
Към тези данни е необходимо да се допълпи и изворовата информация за осуарните гробове от Димини (Централпа Гърция) и Зигурис. Осуарните гробове от Димини са с глинени съдове, характерны за РБЕ II56. В гробовете от Зигурис (3 или 4) са намерени от 3 до 15 скелета. Гробните ями са с овалпа форма57. Подобии гробове са открити и в Аргиве Хераеум, по не е публику-вана ггьлна информация за тях58.
О г края на РБЕ са погребенията на новородени от Певкакия магула59. Скелетите са били покрити с каменна плоча (гроб 550) и с фрагмент от амфора (гроб 486).
Гробове на кърмачета (5) в ями са проучени и в най-горния раннобронзов пласт на селишната могила Ситагри (V6). Те са евързани с т. нар. дълга кыца (квадрата РО 23, PO/D 37, PN/A 92, PN/A 92, PN/C, PN/A/C). Чстири от скелетите са добре запазени. Три от тях са хокери наляво (2) или надясно (1), а един от гробовете е с трупополагане, хокер по гръб. Ориентацията на всички скелета е 3-И60.
През ранната бронзова епоха в Карпато-Балкано-Егейския регион се развиват взаимоевързани култури чрез различии по степеп и характер културни взаимодействия. В светлината на съвременните знания могат да се разграничат различии модели на отношения между по-близки и по-далечни праисторически култури61. Интерпретацията на археологическите извори от синхроннитс кул тури обаче далеч не е лека изследователска задача, което особено ясно проличава в наличного на противоречиям и често взаимно изключващи се мнения в историографията.
Основните извори за сравнителен анализ на раннобронзовитс култури от региона са:
керамичните стилове на различните раннобронзови култури (с изклю-чение на Ямната култура, която е известна само по данни от погрсбал-ните ритуали, а в някои гробове глинени съдове се срещат като изключение);
- селищното строителство (с изключение на Ямната култура); металообработването;
погребалните ритуали;
предметите на култа и др.
38
Данните o'i един или повече от посочените видове археологически извори са предмет на постоянен изследователски интерес през последните десетиле-тия в работите па Н. Я. Мерперт, М. Гарашаннн, Н. Тасич, Е. Черних, Р. Катинчаров, И. Панайотов, II. Калиц. В. Нсмсйцова-Павукова, П. Роман, С. Сохацки, А. Вулпе, К. Бренигън, К. Ренфрю, К. Думас, А. Дурман, Е. Руткай. Я. Асланис, Н. Парцингер, К. Лещаков. Л. Николова и др.
Повечето сравнителни анализы са главно въз основа на керамичните сгилове и металообработването. Не във всички случаи обаче сходството между археологнческите извори от ранната бронзова епоха може да се интернретира единствсно от гледна точка на културпите взаимодействия. В съшото време един и същ вид извори може да отразява както типологично (стадиално) сходство, така и к} лтурни взаимодействия.
По отношение на погребалните ритуали от Северозападна Анатолия, Цикладите и континентална Гърция през ранната бронзова епоха в специали-зираната литература преобладава схващането, че те отразяват диахронна приемственност на местните култури с културите от предраннобронзовата епоха62. Проследяването на диахронната връзка между предраннобронзовите и първите раннобронзови култури от Карпато-Балканите в значителна степей е затруднено поради отсъствието на равносгойна изворова информация6’.
Според данните за погребалните ритуали от ранната бронзова епоха в Карпато-Балкано-Егейския регион най-ясно се проследява преди всичко постепенного разпространение на разни гага Ямна култура в Карпато-Балкан-ския баеейн в края на първия и през втория етап па ранната бронзова епоха54.
Носителите на Ямната култура проникват в Добруджа, Мунтения, басей-на на р. Осъм (централна Северна България), Северозападна България, Олтения, Централна Сърбия, Банат, Източна Унгария, Трансилвания (?). Най-южните точки на разпространението й са Горнотракийската низина и Албания65. За повечето области са налице данни за контакта с носителите на другите раннобронзови култури от Карпато-Балканите66.
Втори важен културен процес, който е отразен в погребалните ритуали от ранната бронзова епоха от Карпато-Балкано-Егейския регион е разпространението на ритуала с трупоизгаряне67. Според наличните данни той се разпространява от Централна Европа към Западнодолнодунавския баеейн. Характерен е също за о. Лефкас през РБЕ 11 и Североизточпите Балкапи -през РБЕ 11168. Единичпи данни са известии от Тракия.
Погребенията в селища от ранната бронзова епоха в Карпато-Балкано-Егейския регион отразяват преди всичко наличисто на общи културни стандарты в някои от раннобронзовите култури. Това обаче не изключва и известно взаимовлияние в погребалните ритуали между тях в този обширен регион. Наличието на диахронна културна приемственост между Баден, Костолац и Вучедол е обоснована от II. Тасич въз основа на данни от
39
керамиката60. Погребенията в селища са също един от общите диахронии елементи за трите култури.
Особсно важно е да се подчертае сходството на погребенията в селища през ранната бронзова епоха в Гракия и Северозападна Анатолия. Наред с наличието на гробове па възрастни индивиди с трупополагане. хокери, без инвентар, от първостепенно значение са също откритите в двете области (и в района на северного Егейско крайбрежие) гробове па новородени в урни и ями или само в ями. Това дава основание да се предполага наличието на интензивно културно взаимодействие и в някои аспекти на погребалните ритуали, така както то е характерно за редина други компонента на ранпо-бронзовите култури от Северозападна Анатолия и Гракия. В същото време още в XITI стр. х. на селищната могила Езеро е открит гроб с трупополагане, хокер по гръб (каталог 1:16). Той е възможно да отразила диахронна или синхронна връзка с Ямната култура. Надгробна могила, която може би се отнася към ранната Ямна култура, е проучена при с. Тьрговище, Старозагор-ско. В нея е открит първичен гроб с хокер по гръб, както и изиънат скелет, до конто е намерен обсидианов нож с аналогии в Чонград °. Известно е. че от една страна, Езеро Al (ХШ-Х1 строителен хоризонт) се отнася към прсдтроянския етап на развитието на ранната бронзова епоха в Тракия71. В същото време сравнителното проучване на данните за началото на ранната бронзова епоха в Карпато-Балканския регион дава основание да се приеме, че засега е налицо непроучена фаза (фази?) от първия етап на ранната бронзова епоха в Югоизточна България72. Следоватслно ХШ стр. х. на селищната могила Езеро не отговаря на началото на ранната бронзова епоха в посочената облает. По тази причина проблемът за появата на погребенията в селища в [орнотракийската низина все още не може да намори своего задоволително решение.
Слабо е проучен и нрсдтроянският етап от ранната бронзова епоха в Анатолия, от който засега не са известии погребения в селища, но гова може ла се дължн на педостатъчна изворова информация. Малобройните данни за погребения в селища от най-ранния етап на Баденския културен комплекс (Болераз) (Хлииско) е резултат вероятно също от все още слабо нроучената селищна структура па Баден I. С други думи, проблем ьт за появата на погребенията в селища през ранната бронзова епоха изисква допълпителна изворова информация.
40
Таблица 1
№ на гроба № по Езеро (1979) Сектор/кв. Дълб. (м) Хоризоит Възраст. пол
1 — ЮЗ 2.67 VI infant 1
9 — ЮЗ 2 67 VI infant 1
3 — ЮЗ 1.20-1.40 II infant 1
4 — СИ З^О? II infant 1
5 — ц — II infant 1
6 — ц -*• III infant 1
*7 / — ц — 111 infant 1
8 — ц — 111 infant 1
9 — ц — IV infant 1
10 — ц — VII infant 1
11 1 ЦТ-13 3.25 X 20-25 r.
12 2 ЦТ-13 3.25 X 8-10 r.
13 — ЦТ-13 3.25 X възрастсн индивид
14 3 Ц F-3 3.40 XI мъж, ок. 25 г.
15 4 Ц/D-13 3.60 XII 20-25 г.
16 5 Ц/В-3 3.85 XIII възрастен индивид
41
Каталог 1
№ на гроба: 1.
Описание: Погребение в яма. Под иод.
Езеро, 1979: с. 19, 491.
№ на гроба: 2.
Описание: Погребение в яма. Под огнище.
Езеро, 1979: с. 19-20, 491.
№ на гроба: 3.
Описание: Погребение в урна и яма. Под огнище - яма, запълнена с пепел, въглени и животински кости; урновиден съд, покрит с плоча от излечена глина: под съда - камъни.
Езеро, 1979: с. 17.
№ па гроба: 4.
Описание: Погребение в урна и яма. Под под на жилище - яма, запълнена с пепел; върху подового ниво иа сыцото жилище са открити аптропоморфпи фигурки от обработен еленов рог.
Езеро, 1979: с. 55, 491.
№ на гроба: 5—10
Описание: ?
Езеро, 1979: с. 491.
№ на гроба: 1 1.
Описание: Погребение в яма. Хокер надясно, ЮЗ-СИ; лице надясно; силно свити ръце с китки пред лицето; силно свити в колепете крака, леко повдигнати към гърдите, със събрани ходила; от И страна иа скелета — камъни.
Езеро, 1979: с. 491, обр. 213а.
Nj на гроба: 12.
Описание: Погребение в яма. Силно свит по гръб, П-3: лява ръка, сгъпата под прав ъгъл върху корема; костите па дясната не са запазени; силно свити крака към гърдите; при краката - камъни.
Езеро, 1979: с. 491, обр. 2136.
№ на гроба: 13.
Описание: Погребение в яма. Разрушено погребение - хокер падяспо със силно свити крака.
Езеро, 1979: с. 492.
№ на гроба: 14.
Описание: Погребение в яма. Нравоъгълна гробна яма (дълб. 0.50 м); хокер наляво, Ю-С; лице наляво; дясна ръка сгъната в лакътя с долна част успоредна на гръбначния стълб; дъното на ямата и скелетът са били посипани с чернена охра; в запълнителя на ямата - фрагмент керамика, кремъчна стъргалка, кремъчна пластина, част от челтост на животно.
Езеро, 1979: с. 492, обр. 211а, 21 Зв.
42
№ на гроба: 15.
Описание: Погребение в яма. Частично разрушено погребение; плитка она на яма (диам. ок. 1 м), на някои места укреиена с камъни; хокер надясно, ЮЗ-СИ; лице надясно; ръце, свиги към гърдите; белрените кости на краката сключваг ъгъ.1 130° с гръбначния стълб, ходила - почти лопрени до таза; в запълнителя - кафяви петна от растителпост, фрагмент!! керамика.
Езеро, 1979: с. 493.
№ на гроба: 16.
Описание: Погребение в яма. Частично разрушено погребение; свит по гръб, ЮЮЗ-ССИ; лява ръка, свита в лакътя към коремната облает; бедре-ните кости сключват ъгъл 75° с гръбначния стълб, а пищялните - 45°.
Езеро, 1979: с. 493, обр. 2116, 212, 213д.
Каталог 2
Троя 16
№ на гроба: 1.
Описание. Погребение в урна и яма. Свито положение, амфора.
Местонамиране: до огнище в голямото помещение на мсгарон 102.
Пол, възраст: infant I.
Литература Troy (1950): 1-1:95 (№ 6).
№ па гроба: 2.
Описание. Погребение в яма. Хокер надясно, 3 И; скелетът е покрит с правоъгълна плоча.
Местонамиране: в голямото помещение на мегарон 102.
Пол, възраст: infant I.
Литература Troy (1950): 1-1:95 (№ 1).
№ па гроба: 3.
Описание. Погребение в яма. Хокер надясно, С-Ю.
Местонамиране: от външната страна на мегарон 102.
Пол, възраст: infant 1.
Литература Troy (1950): 1-1:95 (№ 2).
№ на гроба: 4.
Описание. Погребение в урна и яма. Амфора.
Местонамиране: от външната страна на мегарон 102.
Пол, възраст: infant I.
Литература Troy (1950): 1-1:95 (№ 3).
№ на гроба: 5.
Описание. Погребение в урна и яма. Сфероиден съд с две дръжки.
Местонамиране: от външната страна па мегарон 102.
Пол, възраст: infant I.
Литература Troy (1950): 1-1:95 (№ 5).
43
№ на гроба: 6.
Описание. Погребение в урна и яма. Хокер наляво, С-Ю; скслетът е намерен в егрошен сфероиден съд, покрит с фрагмент о г друг съд.
Мсстонамиране: от външната страна на мегарон 102.
Пол, възраст: infant I
Литература Troy (1950): 1-1:95 (№ 4).
Троя 1в или 1г
№ на гроба: 7.
Описание. Погребение в яма Хокер наляво; два камъка от двете страни на главата: трети камък покрива глава га.
Местонампране: до стена I, запад.
Пол, възраст: 11 г.
Литература Troy (1950): 1-1:130.
1роя Па или Пб
№ на гроба: 8.
Описание. Погребение в яма. Хокер наляво; ямата облицована с камыш.
Местонампране: от вътрешната страна на у крепите л пата стена.
Пол, възраст: жена, 30 г.
Литература Troy (1950): 1-1:255.
Троя Пд
№ на гроба: 9.
Описание. Погребение в яма. Хокер надясно
Мсстонамиране: под пода на жилище (?), кв. 4 5.
Пол, възраст: ?
Литература Troy (1950): 1 1:207.
№ на гроба: 10.
Описание. Погребение в яма. Хокер надясно, И—3; главата покрита с голям фрагмент о г дебелостенен съд.
Мсстонамиране: под пода на жилище 240 и под стена от Троя Не.
Пол, възраст: 9 г.
Литература Тгоу (1950): 1-1: 315 сл.
Троя Пс
№ на гроба: И
Описание. Погребение в яма. Хокер падясно. Ю-С; лице надясно; инвентар - малые фрагмент от оловна жица.
Местонампране: на дълб. 0.40 м по пода на жилище 201, на ок. 1 м от огнише до ЮИ степа.
Пол, възраст: 12-13 г.
Литература Тгоу (1950): 1-1:329.
44
БЕЛЕЖКИ
‘Binford,!.. R. Mortuary Practices: their Study and their Potential. - In: Approaches to the Social Dimensions of Mortuary Practices. Salt Lake City. 1971 (Mciiiuires of the Society for American /Archaeology, 25); Chap m a n, R. W Bunal Practices: An Area of Mutual Interest. - In: Archaeology and Antropology (M Spriggs, ed ) (BAR Suppl. Scries, 19). London, 1977. A i с к ш и н, В. А. Социальная структура и погребальный обряд древнезсмлсдсльчсских обществ (по археологическим материалам Средней Азии и Ближнего Востока). Л., 1986, 6 16
1 Вж. също Никонова. Л Проблеми па културните взаимоотношения между Югоиз-точпа и Централка Европа през ранната бронзона епоха. Авт на дис за „к.и.н.“ С, 1991; N i к о 1 о v a. L. Burial in Settlements and Flat Necropolises of Early Bronze Age Bulgaria. - In: Prehistoric Bulgaria (D.W. Bailey, I. Panayotov, cds.). Madison Wisconsin, 1995.
J Налицо са също и терминологичнн различия, тъй каю в цеитралноевропейската и румънскага, както и югославската прансторическа псриодизаипонна система сии.хронните на раннобронзовите култури от първия и втория етап на ранната бронзова сноха в Северо-западна .Анатолия, Цикладите и контниеитална Гърция сс отнасят към „.медната сноха”, „енеолита” или г. пар. Преходен период. Срв.: G а г a S a n i n, М. Die Lbcrgang von Neolithikum zur friihen Bronzezeit auf dem Balkan und an der untcrcn Donau. — In: L’Europc a la fin de Page de la pierre. Actes du Symposium consacre aux problcmcs du Neohthiquc еигорёсп. Prague, 1961; Considerations sur la transition du neolitlnque а Ганс du bronze dans la peninsulc Balkaniquc. - In: L’eneolithique et le debut de Page du bronze dans ccrtaincs regions de ГЕигоре. (Pracc koniisji archeologicznej, 24). Wroclaw etc., 1985; Ncustupny, E Absolute Chronology of the Neolithic and Aeneolithic Periods in Central and South-East Europe. - SI A, 16, 1968, I; Die Badener Kultur. - In Symposium uber die Entstehung und Chronologic der Badener Kultur, Nitra 1969. Bratislava, 1973 (по-нататък BADENsymp); NSmejcova-Pavukova, V. Nacrl periodizacie badenskej knltury a jei chronologickych vzt’ahov k juhovychodncj Europe. - SIA, 29, 1981, 2; Periodisierung der Badener Kultur und ihre chronologische Beziehungcn zu Sudostcuropa. - In: Thracia Praehistorica Suppl. Pulpudeva 3. Semaines philippopolitaines de I’histoirc ct de la culture Thrace. Plovdiv, 4-19 octobre 1978. S, 1982; Tasic N. Genetischc Problcmc dcr Gruppen Baden, Kostolac und Vucedol im jugoslavischen Donaugebiet und Zentralbalkan. - Balcanica, 6, 1975, Derjugoslavische Donauraum und Agaa im Eneolithikum. - AJ, 19, 1979; I а с и h, H. О хронолошком односу енеопитских култура у]гославенском Подунавлью. -Старипар. 36, 1985; М е р и е р т, Н Я Периодизация и хронология - В Езеро. Раннобронзовото селите (Рсд. Г. И. Георгиев, Н Я Мерперт, Р Катипчаров, Д Г. Димитров) С , 1979: Renfrew, С. The Emergence of Civilisation. The Cyclades and the Aegean in the Third Millennium В. C. London, 1972, Coleman J The Chronology and Interconnections of the Cycladic Islands in the Neolithic Period and Early Bronze Age. - AJA, 78, 1974, 4; Hanschman, E., V. Milojcic. Die Deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magula in Thessalicn, 111 Die Friihc und begmnende Mittlere Bronzezeit, I— II (Bcitriige zur Ur- und friihgeschichtlichen Archaologie des Mittclmccr-Kulturraum, 14). Bonn, 1976, Roman, P Cultura Co|ofeni. Bucure$ti 1976; Kontakte der Co(ofcni-Kultur mit den Badcn-Kostolac- und Vucedol - Kulturen im Westen Rumaniens. - Istrafcivanja, 5, 1976; Raportul cronologic dintre Ezcro §i Troia in lumina cercetarilor de la Nord de Balkan!. -SCIVA, 33, 1982, 4; Katiniarov, R. Sur la synchronisation des civilisations de 1’age du bronze ancien en Thrace et dans la region d’Egec ct de d’Anatolie. In: Thracia Praehistorica. Suppiementum Pulpudeva 3. Semaines phil ppopolitaincs de Г histoire et de la culture Thrace. Plovdiv, 4 19 octobre 1978 S., 1982; Die Truhbronzezeit Thrazicns und ihre Beziehung zum agaisch-anatolischeii Raum. - In: Die Kupferzeit als historische Epochc. Symposium Saarbrucken und Otzcnhauscn 6.-13.11.1988 (Saarbrucker Beitrage zur Altertumskundc, 55). Bonn, 1991; В u c h v a 1 d c k, M. Zur Problcmatik der Beziehungen zwischen Mittel- und Siidosreuropa im Jungneolithikum und Friihbronzczeit. - In Thracia Praehistorica. Suppl Pulpudeva 3 Semaines philippopolitaines de I’histoire et de la culture Thrace. Plovdiv, 4 19 octobre 1978. S 1982:
45
A s I a n i s, I. Kastanas. Die frubronzczcitlichen Eundc und Befundc (Prahistirische Archaologie in Sudosteuropa, 4). Berlin. 1985, 203-292; Тодорова, X. Каменно-медиата епоха в България. С., 1986, с. 230; Van A n d е 1, Т Н, С N Runnels. An Essay on the „Emergence of Civilasation" in the Aegean Woild. Antiquity, 62, 1988, Panajotov, I. Zur Chronologic und Pcriodisierung der Bronzezeit in der bulgarischcn Tcrritoricn. - I hracia, 9, 1989; IIhkoior а, Л. Проблеми..., 12-13, N i к о 1 о v a, L. The beginning of the Early Bronze Age in the Carpathian Balkan-Acgcan Area (Cultural-Chronological Problems). - Tn: Sixienie congres i iternational d’ctudcs du Sud-Est Europeen. Resumes des communications et rapports des responsablcs. Sofia, 1989, p. 87 Data About Sea Contacts during the Early Bronze Age in Southeastern Europe (c. 3500/3400 - 2350/2250 BC). - In: Thracia Pontica, 5, 1994.
4 Срв. H и к о л о в а. Л. Проблеми...
Р 111 i о п i. R Urgeschichte des osterreichischen Raumes. Wien. 1954, 210 231; R u 11 к а у, E. Uber die Badcncr Kultur in Niederosterreich rind in Burgenland. - In: BADENsymp (1973).
fi M e d u no v a В e ne so v a, A. Eneolitske vysinne sidliste Stare Zamky v Brnc LiSni. - PA, 55, 1964, 1; Jevisovicka kulturn na jihozapadni Morave. Praha, 1977; P a v c 1 C i k, J Zur Problematik der mahrischen kannclierten Kerannk - In: BADENsymp (1973).
7 N ё m e j' с о v a - P a v u к о v a, V. Sidlisko bolerazskcho typu u Nitranskom Hr&dku. -SI A, 20, 1964, I; Aneolitische Siedlung und Stratigraphic in Da - SIA, 16, 1968, 2: 7n Urschprung und Chronologic der Boleraz Gruppc. - In: BADENsymp (1973); PoCiatky bolerazskej' skupiny na Slovensku. - S1A, 27, 1979, I; Nactr pcriodizacic..,; Pcriodisierung...; К problematike trvanja a konca bolerazskej skupiny na Slovensku. - Si A, 32, 1984. 1
* В a n ii e r, J. Die Peceler Kultur (Archacologia Hungarica, 35). Budapest. 1956. К a I i c z, N Die chronologische Verhaltnisse zwischcn der Badcncr Kultur und den Kurgangrabcr in Ostungani. - In: Das Aneolitliikum und die fniheste Bronzezeit (C14 3000-2000 b.c.) in Mittelcuropa: kulturelle und chronologische Beziehungcn. Acta des XIV Internationalen Symposiums Prag-Libnice 20 24.10.1986 (Praehistorica, 15) Praha, 1989, p. 125 Abb 2-3.
’ S о c h а с к i, Z. Z badan nad kultura ceramiki promienistcj w Europie. - PA, 15. 1970.
1; Idem. Kultura kcramiki promicnistej w Europie. Warszawa, 19R0
’Roman, P., 1. N c m c t i. Cultura Baden in Rumania. Rncurejti, 1978
Tas ic, N. Badcnski I vudedolski kulturni kompleks u Jugoslaviji (Dissertationes, 4). Beograd, 1967; Die Idolc dor Badener Kultur in Vinca. - A J, 20-21, 1981, D i in 11 r i j e v i c, S. Budenska kultura - In: Praistorija jugoslavenskih zemalja Eneolit. HI Sarajevo, 1979. Тер ми-ните „Бадсн“ н „Бадсн-Костолац“ се използва от M. Гарашанин за материал» и or бассйна на р. Морава: GaraSanin, М Zur chrbnologisclien und kulturellen Wertung der Bubanj-Funde. - JR.GZM, 26, 1979, 1982, p. 158 ff.
2 Никополя, Л. Поява и разпространепие па падгробните moi или в Карпато-Балканския регион (равна бронзова епоха). - Археология, 34, 1992, 3.
Banner, .1 Die Pcceler Kultur..., К a 1 i c z. N. Die Pecelcr (Badcncr) Kultur und Anatolia. Budapest, 1963, p. 7 ff
14 P i 11 i о n i, R Urgeschichte..., p. 205, 208.
15 В a n n e r. J Die Peceler..., p. 68 ff., 76 ff, 111, 118. Ncvizdnsk y. G. Grabfunde und Uberauerschemtingen dcr Trager der Badcncr Kultur im zcntralcn Gcbict des Karpatenbeckens. - SIA, 33, 1985, 260-261, 267-268.
1 N ё in e j с о v a - P a v u k о v a, V. Novd hrobi kultiiry s kanelovanou keramikou na Slovensku. - Archeologickc rozhlcdy, 15, 1963, 6; N e m e j с о v a - P a v й k о v a, V, S. $ i :> k a. Klasicka faza kultury s kanelovanou keramikou. - In: Slovensko v niladsej dobc kamennej. Bratislava, 1970, 194-195; N e v i z a n s k y, G. Grabfunde..., 260 -261, 265-266
1 SochackiZ. Studia i materialy do poznania kulturi ceramiki promienistcj w Malopolscc. - Swiatowit, 28, 1967, 36 sq.; Z badan..., 349 353; The Radial Decorated Pottery Culture. - In: The Neolithic in Poland. Wroclaw Warszawa-Krakov. 1970, 322-325, p. 326 Fig. 110: 1-2.
я Schmidt, R. Die Burg Vucedol. Zagreb, 1945, 41 ff. Подробен анализ на гробовете от хълма Вучедол, коню се отнасят към Ьадснската и Вучедолската култура (общо 11 гроба) е направеп or М. Гарашанин. Може да се приеме тезата на автора, че освеп двойния ipo6
46
към Баяснския културсн комплекс сс отнася и колективният гроб па деца: Gara Jani n, М. Die Bestattung des VuCcdoIer „Burghiigcls*1. - AJ. 8, 1967. p. 30. Освсн на хълма два гроба с групополагане (хокер и изпъиат по гръб ?) са открнти във Вучедол - Стрейм хълма, конто вероятно сс отнасят към началото на класпчески Бадем: Tezak-Gregl, Т. Dva novi groba badenske kulture s Vudedola. - Opnscula Archaeologica, 10, 1985
н За гробовете от Богойево вж. Banner, J. Die Peceler Kultur... 9 10
20 Два гроба са проучени в културии Пластове от Баден и Косголац в основата на надгробна могила до Панчево (Войводина): В u k v i с, L. Results on the Researches of the Mound near Jabuki. - A Contribution to the Study of the Culture of Graves under the Tumuli. - AJu, 19. 1978, p 17.
:| N J inej с о va - Pa viiko v a, V., S. S i s ka. Klasicka faza.... p. 194.
12 Tezak-Gregl, T. Dva nova groba.... p. 26, PI. 2: 2; Prilog poznavanju metallic prodnkcije badenke kulture. — Opuscula Archaeologica, 11-12, 1987, 73 sq.
23 Banner, J. Die Pecelcr Kultur.., S. 69, Taf XXXVIII: 13, 15, 19.
24 V 1 с e к, E Hromadne kostrove pohfbv s kanelovanou keramikou v Nitranskem Hradku na Slovensku. - Archeologigicke rozhledy, 5, 1953. 6, 733-736, p 756 Obr 327; Nemejco-v a - P a v й к о v a, V., S. S t s к a. Klasicka faza .., 194-195; Nevizansky, G. Grabfunde..., p. 261, 266
35 S c h ni i d t, R Die Burg..., 45 ff, Textbild 18, 27 28, Taf. 14: 2; Garasanin, M. Die Bestaltungen..., 29 30.
3 За култура Кос голац и керамнчния ст ил Косголац срв Т a s i с, N. Kostolacka kultura - In: Praistorija jugoslavenskih zemalja. III. Eneolit. Sarajevo, 1979; Ncmcjcova-P a v u k о v a, V. Aneolitische Sicdlung..., p. 415 ff.; Roman, P. Der „Kostolac-Kultur1*-Bcgriff nach 35 Jahren. - PZ, 55, 1980, 2; G а г a s a n i n, M. Zur chronologischcn..., p. 158 ff; Jovanovic, B. Obrcdi sahranjivanja u Kostolackoj grupi. - Godisnjak, 13, 1976; В r u k n c r, B. Zur Chronologic der Kostolac-Gruppc - AJu, 19, 1978; Нико л о в а. Л Проблеми...; За ннкрустираната керамика през ранната бронзова епоха от Цснтралнитс Балками, Аналн (под печат).
37 N £ m с j с о v А - Р a v й к о v а, V. Aneolitische Sicdlung. ., р 393
26 Banner, J Die Piceler..., 128 sq., Abb. 39. 40; N i m c j с о v a - P a v й к о v A. V. Aneolitische Siedlung..., 416-417.
Tasic, N. Kostolacka kultura..., 251-252, Pl. 8.
5fl D i m i t r i j c v i c, S. Vucedolska kultura i vucedolski kulturni kompleks. - Praistorija jugoslavenskih zemalja. III. Encolit Sarajevo, 1979.
’’Sell m i d t, R Die Burg..., 41 sq ; Garasanin, M Die Restattnng...; Dimitri-je vic, S. Vucedolska kultura..., p 284 sq
D i m i t r i j e v i c, S. Vucedolska kultura ., p 285.
Roma n, P Cultura Cotofeni, 31-33 V 1 a s s a, N., M Takacs, G Lazaro vici. Mormintele fuinuTare din Banat §i Transilvama dm perioda eneohtica tirzie. Acta Musei Napocensis, Cluj Napoca. 1985 1986, 23 23, H и к о л о в, Б. Эпоха ранней бронзы в Северо-Западной Болгарии и некрополь у села Тырнава. - Thracia Praehistorica. SuppL Pulpudcva 3 Semaines philippopolitaincs de I’histoirc ct de la culture Thrace. Plovdiv, 4—19 octobrc 1978. S., 1982, 192 sq.; H и к о л о в а, Л. Проблеми..., с. 23 ел.
3 Ro man. Р. Cultura Cotofeni, р. 33, Pl. 7:3.
33 К а т и н ч а р о в, Р., В. М а и а н о в а, II. Я. М е р и е р т, В. С. Т и т о в, Л. А. Авилова. Разкопки па селнщната могила при с. Юнаците, Пазарджишки окръг. - В: АОР през 1984 Стивен, 1985, с. 58; Разкопки на селнщната могила при с Юнаците, Пазарджкшки окръг. - В АОР проз 1985. Велико Търново, 1986, с. 38; Българо-съветски разкопки на селнщната могила при с. Юнаците, Пазарджишки окры. В: АОР през 1986. Разг рад, 1987, с. 61; Катинчаров, Р., В. М а ц а н о в а, Д. Генов, Н. Я. Мерпср т. Българо-съветски разкопки на селнщната могила при с. Юнаците, Пазарджишки окръг - В: АОР през 1988. Кърджали, 1989, с. 24 (съобшение за урна); Катинчаров. Р., В Манакова. Разкопки на селнщната могила при с. Юнаците, Пазарджишко. - В: Праисторическн находки и нзслсдвания Сб. в намет на проф. Георги И. Георгиев. С., 1993.
47
3 Де тс в, 1L, В Манакова. Пранеюрическото селище при село Огпяиово. -ИМ1ОБ, 1976, III, с. 52, обр. 10
37 N i к о 1 о v a, L. Keramikfundc und Interpretation von Grube I der friihbronzezeitlichen Sicdlung Dabene-Sarovka. Nordwest-Thrakien. - In: Trans Europam. Beitrage zur Bronze- und Eisenzeit zwischen Atlantik und Altai. Festschrift fur Margarita Primas (B. Schmid-Sikiinic, Ph. Della Casa /Hrsgs./). Bonn, 1995.
3" К a г и и ч a p о в, P. Погребения. - В. Езеро..., 491-496.
311 N i к о I о v a, L. Burials in Settlements ..
d Информация на К. Лещаков, на копии благодаря Срв П а н а й ото в, И Ранна и срслна бронзова епоха в lopиотракинската низина. Нови проблеми. - В- Експедиция Марн-на-Изток. Археологически проучвання (Род. И Паиайоюв, К Лещаков, Р. Георгиева, С. Александров, Б. Борисов). С., 1991, 34-35, бел. №11 с. 37 Гробът е открит от К. Лещаков проз 1988 г. Жилището е в кв. 0-7.
41 Езеро., обр. 57, с 91 (план на XIII стр х.)
4 Пак там, обр. 212, с 494
43 Пак там, обр. 55, с. 88 (план па XI стр х.).
44 К a t i п с а г о v, R Les rites funeaires pendant Г age du bronze cn Bulgaria. - Thracia, V, Serdicae, 1980, p. 168; Die Friihbronzezeit. ., p. 97; Kaliev. P. Burial Kites of the Early Bronze Age Flat Necropolis near Stara Zagora.- In: Early Bronze Age Settlement Patterns in the Balkans (ca. 3500 2000 BC Calibrated Dates). Part 2. S. (L. Nikolova. cd.). Reports of Prehistoric Research Projects. 1-2/4, 1995 (1996).
45 Общо за iioipeuaniiHie ритуали от Западня Анатолия през ранната бронзова епоха вж. W h е е I е г, Т. S. Early Bronze Age Customs in Western Anatolia. - AJA, 78, 1974.
46 В 1 c g e n, C. W., J. L. Caskey, M. Rawson, J. Sperling. Troy I. General Introduction The First and Second Settlement. Princeton, 1950, p 95, 130, 207, 255, 315 sq. 329.
4 Пак там, 95-97
48 Lam b, W. Exavations at Thermi in Lesbos. Cambridge, 1936, p. 11.
49 Пак там, с. 11, 27, 28, 217.
50 D о u m a s. Ch. Early Bronze Age Burial Habits in the Cyclades (Study in Mediterranean Archaeology, 48). Gotcborg, 1977.
51 M у 1 о n a s, G. Aghios Kosmas: An Early Bronze Age Settlement and Cemetery in Attica. Princeton - New Jersey, 1959; Renfrew, C. The Emergence..., p 110 sq.; Sampson, A Manika II. Early Helladic Settlement and Cemetery. Athens, 1988.
52 G о 1 d m a n. II. Excavations at Eutresis in Bocotia Massachusets, 1931, p. 221.
53 F r 6 d i n, O.. A. W. P e r s s о n. Asinc. Results of the Swedish Exavations, 1922-1930. Stockholm, 336-341. Blackburn, E. Middle Helladic Graves and Burial Customs with special Reference to Lerna in the Argolid. Michigan. 1970, 200-201.
4 F г d d i n, O., A. W. P e r s s о n. Asine..., p. 42, 212. срв. Kc n f r c w,C. The Emergence..., p 110
!5 Heerm a n с e, T. W, G. D. Lor d Pre-Mycenean Graves in Corinth. - AJA, I, 1897, p. 313 срв F г о d i n, О , A W. Persson Asine .., p. 338; M у 1 о n a s, G. Aghios Kosmas.., p 5, C. Renfrew The Emergence..., p. Ill, Fig 76 7
36 T s о u n t a s, C. A Proistorikai Akropoleis Dh minou ka Scsklou. Athens, 1908, p. 125,
Eiv. 29; F r 6 d i n, О , A. W Persson. Asine.., p 338
В 1 c g c n, C. W Zygouriea, a Prehistoric Settlement in the Valley of Cleonae. Cambridge,
1928, p 42; срв. F г о d i n. A.. A. W. P c r s s о n. Asine..., p 328; Mylona s. G. Aghios
Kosmas..., p 5; R e n f r e w, C. The Emergence..., p. 111 sq.
В I egen, C. Zygouries..., p. 54.
59 C h r i s t in a n n, E. Die Deutschen Ausgrabungen auf der Pcvkakia-Magula in Thcssalien. II. Die friihe Bronzezeit. (Beitrage zur ur— und friihgeschichtlichen Archaologic des Mittclmccr-Kulturraumes, Bd. 29). Bonn. 1996, p. 20, Plan XIA und XII; Taf. X,2; 110,4.
48
6 M Excavations at Sitagroi. A Prehistoric Village in Northeast Greece. Vol I (Monumenta Archeologica. 13) (C Renfrew, M. Gimbutas, E. S. Ester, cds ) I os Angeles, 1986, 189-190
61 N i к о 1 о v a, L. Data about ..
“R enfrew, C. The Emergence..., 100 sq.; Don m a s, Ch. Early Bronze Age..., p. 11.
63 Даншие за noi реиалниге ритуали or финала на медиата епоха са за единични погребения, плоски и могилни некрополи. Вж. например: Р о р е s с u, D. La tombe a ocrc de Casiincca (Dobrugca). - Dacia, 7-8, 1937-1940, 1940; Kovacs, I A marosdccsci rezkon tenielo. - Kozlcmenyck, 4, 1944: Mcdunova-BcncSova, A. Encolitskd niohyli Ohrozimskeho typu na Morave. - PA. 58, 1967. 2; Hartuchi, N. A., F Anastasiu. Brailifa. Braila, 1968, 18-23, Figs. 39-51; В г и к n e r. B. Die Nekropole in Vajska Fin neuer Bcilrag zur kulturellen und chronologbchcn Determ iniem ng des Aneolithikums Sudostpannoniens. AJu, 11, 1970, 1973; S i > к a, S. Graberfelder der La?nany-Gnippe in der Slowakei - SI A. 20, 1972, I; Lazhany-Kulturgruppe in der Ostslowakei - In: BADENsymp (1973); V a z a г о v a, 2. Zooniorphes Zepter aus Kjulevca, Bezitk Suinen. Studia Praeh storica, 8. S.. 1986; Roma n, P., A. Dodd - Op rite scu liuefefente etnoculturale, din perioda indo europenizarii, reflectate In cinntirul cneohtic de la Ostrovul Corbului. - Thraco-Dacica, 10,1989, 1-2
м H и к о л о в а, Л. Поява.. ; срв. Gimbutas, М. Proto-Indo-European Culture: The Kurgan Culture during the Fifth, Fourth, and Third Millennia B.C. - In: Indo-European and Indo-Europeans: Papers presented at the Third Indo-European Conference at the University of Pennsylvania, 1966. (G. Gardona, H. M. Hocnieswald, A. Senn, cds.). Philadelphia, 1970; С о m § a, E. Considerations portant sur les tombes a ocrc de la zone du Bas-Danube. -Istrazivanja, 5. 1976, J о в а н о в н h. Б. Тумули стспскс културс гробова jaMa у Подунавльу. - Старинар, 26, 1976; Т a s i с, N. Promcnc u naiini sahranjivanja u encolitu jugoslavenskog Podunavja i severnog Balkana. - Balcanica, 8, 1977; E c s e d у, I. The People of the P t-Grave Kurgans in Eastern Hungary Budapest, 1979, p. 53 sq.; Berci u. D., P Roman Monnintele tumulaire de la Verbi{a (jud Dolj). - Thraco-Dacica, 5. 1984, 1-2; L a s z I 6, A Observations concernant les debut de la penetration, vers 1’ouest de la population des tumuli a tombes en fosse - Thraco-Dacica, 5, 1984, 1-2; Панаиотов, И. Ямнага култура в българските земи (Разкопки и проучвання, 21). С., 1989 43 сл.
А'Николов а Л Поява...
66 Пак там Сходно е мнението на Панайото в, И Ямната култура ., с 21 сл.
67 Н и к о л о в а. Л Проблеми , с 21 сл.: The Problem of the Diffusion of the Cremation Rite (Baden-Kostolac-Cotofeni). - In Acres du XHe Congres International des Sciences Prehistonqucs et Protohistoriques, Bratislava, 1-7 Septembre, 1991 Bratislava, 1993
6B Пак там.
63 Tas ic, N. Genetische Probleme...
"° Кьнчен. M. Некрополи or бронзоиага епоха в района на „Марина Изток'*. - В: Марица-Изтик..., 45-46
71 Мер пер г, Н Я. Периодизация. ., с. 497 сл.
7: Николов а, .1. Проблеми..., с 9.
49
Ранната бронзова епоха в Югозападна България (проблеми на проучвапето)
Стефан Александров
Територията на Югозападна България им а важно значение за изясняване на проблсмите, евързани с ранната бронзова епоха (РБЕ) както в Ценграл-ните Балкани, така и в Централна и Югоизточна Европа. Бидсйки част от Централнобалканския регион, посочените територии са в пряка връзка с Егейскйя свят (чрез р. Струма), Тракия (р. Марица), Долнодунавския (р. Искър) и Среднодунавския (р. Нишава Морава) басейн. Подобно гео-графско положение предполага ролята на мост в културните отношения между Средни- и Долнодунавския басейн, от една страна, и Тракия и Егейскйя свят — от друга. В този смисъл проучването па епохата в Югозападна България ще допринесе както за изясняване на въпросите около произхода, етапите на развитие и нейния край в Централии тс Балкани, така и за по-аргументираното поставяне на проблемитс около културните връзки и отношения между посочените територии* *.
На сегашния етап на изеледване па Югозападна България са известии над 20 селища от РБЕ. Предимно чрез сондажни разкопки са проучени: селищна могила (с. м.) Окол Глава до с. Гниляне1, с. м. Кремиковци2, с. м. Перник кв. „Лепин***, с м. Гълъбник4; естествено укренените селища Гургулят -местността (м.) Пеклюк5 и Перник - крепостта6; селищата върху незаливни речни тераси: Перник - хокейна площадка7, Неговаповци8, Хотово7, Коваче-во10. С данни за селища разполагаме от Радомир - м Вахово Курило -м. Могилики12, Бобораци - м. Беланица13, Коларово 4, Сливпица и Извор13. Материали от други селища се пазят в музеите в София, Перник, Кюстендил и Благоевград.
Изброените обекти показват, че еднотипни материали се появяват в Софийского, Псрнишкото, Радомирското и Кюстендилското поле, както и по теченисто на р. Струма и нейните притоци, което говори за общност в
* Статията беше иредадена за печат през 1991 г. След гопа бя/ха проучени някои селища, конто далоха възможност да се доуточни стратиграфията и периодизацията па РБЕ и района. Тъй като тези резултати потвьрдиха предложените в статията тези, иоследпата не бс осьвременена. По въпроса вж. още: Alexandrov, S The Prehistoric Site of Radomir
Vahovo: Some Problems of the EBA in South-West Bulgaria (Northern Connections). - In:
Relation Thracv-lllyro Helleniques. Bucharest, 1994, 117 129; The Early Bronze Age in Western Bulgaria: Periodization and Cultural Definition. - In Bailey, D., I Panayotov. Prehistoric Bulgaria, (eds.), Madison, 1995, 253-270.
50
културното развитие на тези територии. За съжаление изясняването на основните характеристики на епохата не е възможно поради слабата информационна стойност на материалите. Липсват данни за жилищага и вътрешна-та им уредба, стопанските съоръжения, сечивата, погребалните обреди. Можем да отбележим наличието на вече посочените три основни типа селища, като в някои микрорайони (Пернишко и Радомирско поле) се наблю-дава групирането на пет до шест селища в близост елно до друго. Има данни и за допълнитслно укрепване на някои от селищата с каменна стена16.
Най-многобройна е керамиката. Липсата на каквнто и да било страгиграф-ски данни обаче затрудпява работата с този масон материал и е причината за наличието до този момент на само пай-общи изследвания вьрху него, а оттам - за периодизацията и хронологията на епохата, за културното й определяне, връзките със съседнитс територии и др. 7. Всичко това налага внимателен анализ на материалите от Централните Балкани и Северна Гърция и опит за изясняване на ситуацията в Югозападна България чрез сраннително-типоло-гически анализ.
На северозапад, в долините на роките Нишава и Морава, през РБЕ сс развива групата Бубани-Хум, за която за интсресувашия ни период са уточненитри стана: Бубани Хум 1Ъ, Бубани-Хум II и Бубани-Хум III. Между етапите II и 111 е отбелязан стратифафски хиатус1,4. Последните проучвания в околностите на Светозарево позволяват допълването на тази схема. Нод ниво Тс от Осгриковац (синхронно на Бубани Хум 1b и II) са открити материали, конто в хронологично отношение се евързват с Баден и Коцофс-ни I1 . Пиво Id представя керамика с близки аналогии в ранния (предкласи-чески) Вучедол20, като в хронологическо отношение би трябвало да отговаря на хиатуса между Бубани-Хум II и III. Данните от Венина мала позволяват извеждането на две фази за последния стаи: а) характеризирана оттипичните чаши с две дръжки от епонимпия обект и б) характеризирана от чаши с по-издължена форма и плавен преход на дръжката към тялото на съда21.
На юг от дискутираните територии, в Северна Гърция, препизни данни предоставят Дикили Таш и Ситагри. Анализы’ на находките от тези два обекта показва наличието на три етапа па РБЕ там Първиит е представен в Дикили Таш (17-12) и Ситагри IV и се характеризира най-вече с чаши и купи с канелирапа украса. Вторият стан с представен в 12-2 хоризонт в Дикили Таш и Ситагри Va22. Предложена е вътрешна периодизация въз основа на елементиге Костолац, Бубани-Хум II и Вучедол, появяващи се в Дикили Таш в посочения род, съотв.: а) Дикили Таш 12-8 хоризонт; Ь) Ди к или Таш 8-5 хоризонт; с) Дикили Таш 5-2 хоризонт24. Третият етап е представен в Ситагри Vb. От значение тук е появата на чаши с остро дъно тип „Юнаците** и на чаши с две дръжки, близки до тези от Венина мала24.
Анализирайки материалите от съседните на Югозападна България територии, можем да посолим следната обща схема за развитието на РБЕ в Централните БГалкани, основана на стратиграфските данни от посочените
51
Снтагрн Дикили Таш Бубаин-Хум Острпкован Долей Дунав
РБЕ 1 IV 17-12 9 la-b Чернавода III Целей Коцофени I
а Va 12-8 lb 1c Коиофснм II Глина 1
РБЕ II Ъ 9 8-5 II 1 Коцофени II! Глина 11
с Va 5-2 9 Id Глина III
РБЕ III а b Vb 9 111 Вецина мала 11 (Винковцн) Островул Корбулун
обекти и на културното развитие в западната половина на Долнодунавския баеейн25:
Кои са осповпите проблеми, стоящи пред проучването на РБЕ в Югоза-падна България, отнессни към така предложената обща схема на развитие на епохата в Централните Балкани и Северна Гърция? Първият кръг проблеми е евързан с мястото на българските обекти в така предложената схема. Засега липсват материали, конто със сигурност да се отнасят към РБЕ 1, но имайки предвид наличисто на каиелирапа керамика и в полните хоризонги на Юнаците26, считаме, че поява на подобии материали би трябвало да се очаква и в интересуващия ни регион.
Към фазата Па се отнасят селището при с. Хотово, Трън и част от материалите от Радомир - Вахово, Перник - крепостта и Перник - могилата (обр. 1). Повечето от известите ни селища представят материали, отпасящи се към фазата ПЬ. Имаме предвид характернитс панини с удебелен и завит или косо отрязан ръб па устието. купи тс, аскосите, дълбоките съдове, както и спсцифичпия орнамент (обр. 2). Към фаза Пс (ранен Вучедол) се отнасят част от материалите от Радомир - Вахово и Бобораци (обр. 3). Наличието на керамични фрагмента от Перник - крепостта, типични за класическия Вучедол (обр. 4), позволява вътрешното разделяпе на тази фаза на две подфази, синхронии съотв. на ранния и класическия етап на културата Вучедол.
Форми, типични за стала Ша (чаши тип .,Бубанй-Хум ИГ), са известии от Перник - крепостта и Сапарева баня (обр. 5). Към тази фаза вероятно се огнасят и част от материалите от Гургулят Пеклюк. Чаши тип „Светозарево - Вецина мала“ са известии от Кондофрей (обр. б)27. Най-общо към III етап на РБЕ се отнасят материалите от Окол Глава и Дяково (обр. 6), без обаче засега да можем да прецизираме мястото им в неговите рамки.
Вторият кръг проблеми е евързан с културното определяне на посочените материали. Анализът на данните от българските земи недвусмислено показ-ва, че през РБЕ изеледваните геритории имат общо културно развитие с тези от долината на р. Питана и Южна Морава. В този смисъл културното
52
определяне на българските материали не би могло да бъде разглеждано отделно от това на съседните им на запад територии: Веднага трябва да отбелсжим, че засега подобно определяне би могло да бъде направено единствен© въз основа на керамиката и като такова би трябвано да се разглежда като първопачалпа постановка на проблема, а не като нсгово окончателно решение.
Липсата на материали от I етап не дава възможност за но-аргументирано пославяне на въпроса. Той те бъде значитслно изяснен с публикуването на резултатите от проучванията в Юнаците (най-вече на долните хоризонги) и сравпителния им анализ с тези от Ситагри IV - Дикили Таш ША, Острикован 1а-Ь, Болераз-Баден II, Чернавода III, Челей п Ор 1я-Садовец.
Повече данни ни прсдоставя II етап. За групата Бубани-Хум 1а ((раза Па) е предложен терминът „Баден Костолац'428, който в смисъла на терминологи-ята на 50-те години би трябвало да се разбира като култура Косголац. Използването на това наименование за района на този етап на изеледване ни се струва оправдано предвид множествата керамични форми, общи с гези на „класическия14 Косголац - fischbutte, чаши с една висока лентеста дръжка, купи, орнаментални мотиви и др. Почти пълиата липса обаче на такава специфична за Костолац техника като furchcnschtich, както и наличною в Централнобалканския регион на форми и мотиви, конто не се срещат в Костолац, ни карат да предложим като работно наименованнето „южен вариант на култура Костолац*42-. Еганът ПЬ (Бубани-Хум II) с определен в културно отношение като „... локален вариант на олтенската култура Коцо-фени, фаза ПГ"'°. Терминът ни се струва неподходящ, тъй като сравннтелният анализ на керамика га oi Централии тс Балкани и Олтения показва пълната липса в интересуващите ни територии на най-специфичните и характерни за култура Коцофени форми'1. От друга страна, за Централните Балкани е очевидна връзката с предходната фаза - Па, което навежда на мисълта за по-нататъшното й развитие в културно отношение или за одна отделка култура, развила се на пейпа основа. Множеството обши елемепти с Долнодунавския баеейн са резултат от активните взаимодействия между двата региона с основни нътища но долините на Искьр и Морава. Наличието в западната част на Горнотракийската низина на материали, типични за Централните Балкани, поставя и въпроса за източните грапипи па това културно развитие и за наличието на зони на преплитане с културата на тракийската ранна бронзова сноха. Що се отнася до фазата Пс, то при установения ограничен брой находки от нея сме склонни да считаме, че слсмснтитс Вучедол, определяши хропологическата позиция на тези материали, са резултат от влияние на епонимната култура, а не па пейпото разпрострапение па югоиз-ток, като най-вероятно в културно отношение наблюдаваме продвижение от предходната фаза.
Материалите от III стан са тнърдс мал ко, за да сс реши проблемы за тяхпото културно определяне. Все пак, очевидно е свързвансто им с райони-
53
те на Морава и западната част на Долнодунавския басейн, без обаче да е възможно по-аргументираното поставяне на въпроса
Посоченото дотук показва, че през РБЕ Ценгралните Балкани биха могли да се разглеждат като самостоятелен pci ион, свързан в културно отношение преди всичко със Средне- и Долнодунавския басейн. Въвеждането на гакава постановка засега има работен характер и се нуждае от допълнителни аргумент, най-вече по отношение па погребалнигс обредн.
Трстият кръг проблеми се отнася до културните връзки и взаимоотношения между територията на Югозапална България (Централии Балкани) и съседните райони през РБЕ. Определено доминантни през цялата епоха са връзките със Среднодунавския басейн. Този факт не изнснадва, ако се има иредвид и географското положение на района. Константин са и връзките със западната половина на Долнодунавския басейн, особепо добре изразени през етапа РБЕ II, като бъдсщите проучвания ще позволят детайлизирането на проблема. Можем да отбележим и наличието на контактни зони (западната част на Горнотракийската низина, Македония, Тесалия) между Ценгралните Балкани (а чрез тях - и Сродно-, и Долнодунавския басейн), от одна страна, и Тракия и Егея - от друга. В този смисъл Централиигс Балкани имат ролята и на мост в културпите отношения между тези два големи региона
Последният кръг проблеми засяга въпросите около началото и края на епохата При почти иълната липса на материали от нреходния период към бронзовата епоха и от 1 етап на РБЕ е очевидно, че проблемите около началото па епохата не могат да бъдат аргументирапо решени. Същого се отнася и за прехода към СБЕ, от който период не разполагамс със сигурпи данни. Очевидно тези проблеми остават една oi основните задачи на бъде-щите проучвания.
В заключение ще отбележим още веднъж, че територията на Югозападна България (в частност) и на Цептралните Балкани (като цяло) има ключова ро 1я в изеледването на РБЕ на Балканский полуостров. По-нататъшното проучвапе на тези райони ще дадс възможност да се решат посочсните по-горе проблеми, коего би изяснило в значителна степей чака дискутираните въпроси около синхронизацията на раннобронзовите култури на Балканския полуостров и проблемите на културпите връзки и влияния между Централна и Югоизточна Европа през този период.
БЕЛЕЖКИ
1 II с т к о в, Н. Селищната могила Окол-Глава при с. Гпи.чяпе. - ГНМ. V, 1926-1931, 115-145; Селищната могила Окол-Глава - ПАИ, XVII, 1950, 157 169.
: Георгиев, Г И. С!ратиграфия и характер на културага на ираисторическото селище при с. Кремиковци, Софийско - Археология, 1975. .42 2, с. 22.
Разкопки на М. Чохаджисв. Материалите се съхраняват в музея в гр. Псрник.
4 Разкопки на А Бакъмска п Ю Наву к. на конто благодаря за любезно прсдоставсната ми информация.
54
5 Пенсов, Н. Пеклюк - прайсгоричсско селище при с. Гьлъбовни. - ПАИ, XXVI, 1963, 177-194.
Радунчсва, А. Праисторнчсски селища. -В: Псрник. Т. I. С, 1981, 42-46.
Разкопки на М. Чохаажиев. Материалите се съхраняват в музея в гр. Перпик.
‘Тодорова, X Разкопки в Исговаици, Периишки окръг. - АОР през 1982. С., 1983, с. 32
J A I е х a n d г о v, S , A Gotzev. Asezarea preistoiica de la Hotovo (Bulgaria de Sud-Vest). Thraco-Dacica, XI, 1990, 21 32.
10 P e r n i t c h e v a, L. Le site de Kovalchevo, neohtique ancien, dans le dep. de Blagocvgrad. -StP 10. 1990, 163—164, fig. 10, pl. XXH:22-25.
11 Gaul, J. The Neolithic Period in Bulgaria. - ASl’R, Bulletin 10, 1948, 58, 60, pl. XXII:7,8.
12 Пстков, H. Припое към проучването на праисторията на Софийского позе. -Археология, 1964, № 6, с. 47, обр. 7.
1 М и т о в а - Д ж о н о в а, Д. Археологически памстпици в Периишки окръг С., 1983, с. 25, обр. 1 Од.
14 Р е г n i с е v a, I.. Prehistory of the Strume&iica Valley. - In: The Lower StruineJnica Valley in Prehistory, Ancient and Early Medieval Tinies. Krakow, 1983, p. 28, fig. 2.11, 3.15, 16, 27
15 Д и н ч e в В.» С Александре в. Праисторически обекти и западите краиша на Софийски окръг. - Студентски проучвания 7.1, С., 1985.
16 Откритата в с. м. Окол Глава камеииа стена, кояю е опасвала moi плата, спорсл посочениге or разкопвача дьлбочипи се отпася кь.ч РБЕ Пе i ков, Н Селищната..., с. 196.
17 В a k a in s k a, A., S. Alexandrov. Cultura Kostolac in Bulgaria. - Symposia Thracologica, 1988, 31-33; Alexandrov, S. Cultura Cotofem in Bulgaria - Rczumatul tczci de doctoral. Buuure^ti, 1990.
По вьнроса за проучването на тези два обскта вж. Г а р а ш а н и н, М. Архсолошки локатшети. Бубань Велика Хумска Чука. Ниш, 1983, 13-16. 34-39, кат. № 116-188 и посочснага на с. 19 литература.
19 С т о j h, М. IlpancTopnjcKo налазнштс Зула у Остриковпу код Светозарсва. - Balcanica, 20, 1989. 171-176
20 Пак там, 175-179.
2 С т о j h, М IlpancTopnjcKo насслье Вецина мала у Majypy код Светозарсва - Стари-нар, 27, 1986, 145-149.
22 S с f ё г i a d 4 s, VI. Dikili Tash. Introduction a la prehistoire de Macedonie orientale -DCH, 107, 1983, 2, 637, 657-674; Sherratt, A. The Pottery of phases IV and V - InExcavations at Sitagroi. A Prehistoric Village in North-East Greece Vol. I, L.A., 1986, 429-438.
23 Dechay es, J Les fouilles de Dikili Tash et Tarcheologie yougoslave. ZNM, 6, 1970. 33-37.
24 S h e r r a 11, А Цит. съч., 438 474.
h Alexandrov, S Цит. съч., 10 14; R о in a n, P. Perioada timpurile a epocii bronzului tracic in Oltenia. Thraco-Dacica, 6, 1985, 116-121.
26 Сведения на г-жа В. Мацанова, на която благодаря за любезно прсдоставсната ми информация.
27 Благодаря на г-н И Стоидов за прсдоставсната ми възможност да ползвам събраните от него материали от Кондофрей и Дяково.
2* Г а р a in а н и н, М. Цит. съч., 13-14
2‘ В a k a m s к a. A., S Alexandrov. Цит. съч., 32 33.
30 Г а р а ш а п и и, М. Цит. съч., 14 15.
11 Alexandrov, S. Цит. сьч., с. 15.
Обр. 1 Обр.
Обр. 3
58
Обр. 4
59
60
Обр. 6
61
По въпроса за разпространението на култура Глина в Северна България
Илка Змейкоаа
Първите данни за материали, принадлежащи на култура Глина са посоче-пи във връзка с отчитане на резултатите от коптролните сондажи па обекта Големаново кале край с Садовец, Плевенско
В случая слсдва да се уточни, че еози обект с бил проучван от б’ыпаро-пемска експелиция през 1934 1937 г.2. По-късно, през 1968 г., в публикаци-ята на праисторическия археологически материал от същия обект е отбеляза-но, че отделки глинени съдове намират паралели сред керамичните комплекси на културните групп Глина и Шнекенберг, сред материалите от селищната могила Езеро, Сливенско и наколните рашюбропзови селища при селата Езерово и Страшимирово, Варненско За уточняване на стратиграфската ситуация на обекта са проведени сномснатите по-горе контролни сондажи и са установени пет културни пласта: късноенеолитен, раннобропзов (културна трупа Орля - Садовец), хиатус с материали от културата Глина, жилищно ниво от ранната жслязна епоха и късноантичсн пласт4. Материалите. принадлежащи на култура Глина, са интерпретирани в българската археологическа литература, като е потърсено тяхното място в хронологията и периодизацията на ранната бронзова сноха в българските земи5.
Една нова колективна находка, съхранена в Русенския археологически музей, дава възможност да се повдигне отново проблемът за разпространението на култура Глина южно от р Дунав, в територията на Северна България6.
Находката се състои от три глинени съда, работени па ръка. Известно е само местонаходището на съдовете. Липсват данни за археологическия контекст, в конто тс са открити. Колсктивната находка включва наница, чаша и каничка.
Наница. Технико-технологичната характеристика на съда посочва участие на пясък, дребни камъчета и варовик в състава на глината, лоша обработка на глинсното тесто, лоша термична обработка и небрежна обработка на повърхността. Съдът е с неравна, светлокафява повърхност на черни петна. Той има пресечено копична форма, заоблеп и завит иавътре ръб на устието и равно дъно. Размери на съда: вис. 12.9 см; диам. на устието 24 см; диам. на дьното 10.5 см. Съдът е фрагментиран (обр. 1).
По своята форма и размери наница га намира точни паралели в керамич-ния комплекс, принадлежащ на сслището близо до с. Бранец, Румъния .
62
Чаша. Сыцата тсхнико-тсхноло! ична характеристика е валидна и за този съд. Може да се отбележи по-добрата тсрмична обработка, вследствие на която повърхността на съда е добила равномерен светлокафяв нвят. Съдът има цилиндрично тяло. със слабо извити навън, към дъното, стони и заоблено дъно. Формата на дъното не му позволява да има устойчивост в изправена позиция. Ръбы на устието с заоблен, слабо извит навън и неравно оформен. Дръжка с елипсовидно сечение е излизала непосредствено от ръба на устието и се е залавяла при основата на тялото. Тя е отчупена. Размери на съда: вис. 7 см: диам. на устието 5 см; диам. на дъното в пай-голямата му част 6.9 см (Обр. 2).
Съдът намира близки паралели в керамичния комплекс на култура Глина, а именно сред находките от Василац. близо до Букурещ. Подобии чаши се срещат и в керамичния комплекс на културната трупа Шнекенберг, фаза В8.
Каничка. Технико-технологичната характеристика на съда е същата, само с уточнението, че повърхността носи следи от оглаждане. Съдът има цилиндрична шия със заоблен, слабо извит навън и неравно оформен ръб на устието, биконично тяло с ясно изразен околовръстен ръб на пивото на максималния диаметър и равно дъно. Дръжка с елипсовидно сечение излиза от ръба на устието и дъговидно извита се залавя под основата на шията. В горния си край дръжката има малък триъгълен израстък. Отчупена е част от устието на съда. Размери на съда: вис. 12 см, диам на устието 6.5 см; диам. на дъното 6 см (обр. 3).
Съдът намира близки паралели сред каничките от керамичния комплекс на културната трупа Шнекенберг, фаза ЕР.
От технико-технологичната характеристика на съдовстс грябва да отбележим извънредно небрежната обработка на повърхността им. вследствие на коего тя с останала неравна. Прави впечатление и неравно оформения ръб па устието (при чашата и каничката), косто се дължи на лошого формуване на съда. При формалната характеристика на съдовете е особено важно да се подчертаят следните специфични елементи от тяхната форма: заоблено дъно (при чашата), близки стойности на диаметра на устието и диаметъра на дъното (при каничката), позицията на дръжката, излизаща непосредствено от ръба на устието и твърде дебелите степи за сравнително малкообемни съдове
Тези особености на технико-технологичната и формалната характеристика на съдовете, както и близките им аналогии, посочсни по-горе, дават възможност съдовете да бъдат определени като принадлежащи на културата Глина Тази култура е разпространена в Муптеиия, Олтения, Южна и Югозападна Трансилвания. Засега това е първата находка, която показва присъствието на носители на посочсната култура, южно от р. Дунав, на територията на Североизточна България и представляла втори пункт на разпрострапение па култура Глина по отношение на територията на Северна България.
63
Хронологического опрсдслянс на находките е свързано с проблемите на хронологията на култура Глина. Според М. Петреску-Дъмбовица хроноло) и-ческите рамки на културата са 1800/1700-1600 г. пр. Хр.10. П. Роман, разработвайки проблематиката на вътрешното развитие на културата, счита, че тя е частично синхронна с последимте етапи на култура Коцофени и предхожда началото на културитс Монтеору, Тей, Вербичоара, Отомани и др.’1. Ориентирайки се по получените конвенционални НС дати на културитс Баден (късен), Костолан (ранен), „културата на Камбановидпите чаши“ и др., и отчитайки връзките и взаимовлиянията между тях и култура Глина, Я Махник предлага за нейни хронологически граници времето от 2100 до 1800 г. пр. Хр.12. Интересни са наблюденията на същия автор по отношение на връзките на материали от култура Глина с материали от селищната могила (с. м.) Юнаците, селищната могила при гр. Нова Загора, Берекетската селищ-на могила, материалите от Малка Верея и наколното селище Езерово II при Варнснските езера13. Я. Махник счита, че ранната фаза на култура Глина трябва да се синхронизира с VI-IV строителен хоризонт (стр. х.) на с. м. Езеро и със стр х. VIIb на с. м. Караново, а по-късната фаза — с IV—III стр х. на с. м. Езеро и VIII стр. х. на с. м. Нова Загора. и спедователно да се отнесе към края на ранната и началото на средната бронзова епоха14.
Подобии мнения са изказани и в българската археологическа литература. Особено важно с да подчертаем становището на Ив. Панайотов за хроноло-гическата позиция на находките от Готеманово кале при с. Садовец, Плевен-ско. Според него материалите, синхронии иа култура Глина, би трябвало да се отнесат към края на ранната и самото начало па средната бронзова епоха според българската терминология15.
Нашата находка не дава възможносг за точно хронологическо определя-не, тъй като не е страт ифицирана. Типологическата и технико-технологичес-ката й характеристика я евързват с култура Глина, фаза II, според хроноло-гическата схема, предложена от П. Роман16. Тази фаза се синхронизира с фаза III на култура Коцофени.
Бсзспорно бъдещите проучвания както в Североизточна, така и в Северна България ще помогнат за изясняване на проблемите на развитието на културите в Долнодунавския регион в края на ранната и началото на средната бронзова епоха.
БЕЛЕЖКИ
Тодорова, X., В Велков. Разкопки на обскт Голсманово кале край с. Садовец, n.ieuencKM окръг. - АОР през 1979 г. С., 1980, 37-38.
- Археологическага експедиция с колектив от Немския археологически институт с била ръководсна от нроф. Ив. Велков и проф. Г Берсу - вж. Т о d о г о v а - S i m е о п о v а, Н. Die Vorgcschichtlichcn Fundc von Sadovec (Nordbulgarien). - JRGZM (Meinz), 15, 1968, p 16.
'Todorova-S m e о n о v a, H. Цит. съч., с. 51.
64
4 Т о д о р о в a, X., В Велков. Циг. сьч., с 38.
5 П а н а й о т о в, И. По въпроса за културитс на бронзовата еноха в бьлшрските земи. - В Сб 100 години народен археологически музей Пловдив. Пловдив, 1985, с. 77 и бел. № э8
6 Находката е открита от Д Иванов по информация на мсстсн жнтел в местността Галсриите, близо до с. Горно Абланово. Русенско Изказвам своята благодарност на В. Попов, археолог от Русенския археологически музей, за възможността да нроуча и нубликувам носоченага находка. Сьдовете се съхрапяват в Русенския археологически музей иод инв. № 3578, 3579, 3580.
’ L 1 a n i с i, A Sapaturilc de la Brane}, jud Olt. Cercetari Arheologice (Bucure^ti), I, 1975, p. 63. fig. 15/5.
* P г о x, A. Die Schneckcnbcrgkultur Kronstadt. 1941, Taf XXXI/4-5, 8a.
4 Roman, P Die Glina IH-Kultur. - PZ (Berlin), 1976, 51, 1-2, 34, Abb. 8/5. Pro x, А. Цнт. сьч., табл. XXXI/1-3.
11 Petrescu- Dim bo vita, M. La civilization Glina Ill-Schncckcnbcrgkultur й la lumiere des nouvelles recherches. - Prebistoria Alpina. 1974, 10, p. 287.
12 Ro in а и, P Perioada timpurie a epocii hronzului ,,tracic“ in Oltenia. - Thraco-Dacica (Bucure^ti), 6, 1985, 1-2, 120, 122.
13 M a c h и i k, J Kultury z przelonni eneolitu i epoki brazu w -Hrcfie Karpackiej. - Pracc koinisji archeologicznei (Wroclaw), 26, 1987, 38.
M M a c h n i k, J Zur Forschungsstand uber die Schneckenberg-Glina III Kultur - AAC (Krakow), 24, 1985, p 51, Anin. 30,
,J Пак там.
If П а н а и о т о в. И. Циг. сьч., с. 77 и бел. № 58.
17 R о ш а п, Р. Perioada timpurie a epocii bronzului ре teritoriul romanei - SCIV (Bucurejti), 37, 1986, 51, fig. 7 - Schema cronologica.
65
Обр. 1-3. К'олектнвна находка при с. Горно Абланоии, Русепско
66
За произхода на тракийските главнярници
Красимир Лещиков
От Тракия произхождат многобройни находки от камък и глина, главно на овни и коне, конто обикиовено се смятат за допълнения към oi нищего (обр. 1 )*. Подобии или много близки до тях се откриват в пяла Европа - о г Британ-ските ос 1 роки и Ибсрипския полуостров до северного Черноморце и Кавказ, както и в Мала Азия. Сирия и Светите места. По нроблемите на предпазна-чепието. типологията, хронологията и произхода им същсствуват отпреди повече от столетие многобройни изследвания2.
Т. Герасимов с първият българскн археолог, който посвешава специални проучвания на фигурите на овни и коне, като публикува повече от 60 находки Той очертава района на разпространение в Южна и Югозападна Тракия. каю послсдовагелно отстоява тезата за келтския им произход1. Това предизвиква дискусия, продължила до 80-тс години’. Междувременно наход-ките в българските музеи нарастват и сета те са не по-малко от 130.
Характеры на този материал не позволяла подробен анализ на същест-вуващите в литературата мнения, его зато е необходимо да бъдат сумирани основннте постижения.
Порадй своята масовост и дълъг период на съшествуване се смята за неоспоримо, че предмегиге. обект на изеледването са част от тракийската традиция. Хронологическите им рамки се поставят от началото на ранноже-лязната епоха докъм III—IV в Функциопалпата връзка с огнишето (ритуално или не), дома и свьрзаните с него вярвания, с погребалните ритуали е документирана при археологически разкопки. Разработена е задоволителпа типологическа схема и са правени опити за проследяванс на развитието на отделите гипове. Макар и мимоходом, има опити за определяне на семан-тиката на предметите и ролята им в обредната система, но също така е подчертавано, че много находки им ат определено утилитарно предназначение. Най-слаба аргументация притежават тезите за техния произход.
В отсчсствената литература, като реакция па мнепието на Т. Герасимов, посочено по-горе. трайно усяда становището за автохтонния им произход. То обаче среща определено несъотвегствие у пластиката от бронзовата епоха гам, където би трябвало да се открият прототиповсте на големите каменни и глинени фигури. Според известните до момента находки, зооморфната пластика от бронзовата епоха е рядко срещана и корепно различна като стил и изпълнение, покато ангроиоморфната е приятно изключение сред масовия археологически материал-. Его зато имнулсът за развитие се търси в по-близки или по-далечни райони - Егся, из точного Средиземноморце, ареала
67
на „Полетата па погребалните урни" или в Кавказ, Закавказието и дори по на пзток6. Посочените предходници имат твърде голям хронологически обхват - от раннонеолитните храмови олтари па Чатал Хююк до находките от ранножеля зната епоха на Кавказ’’. Липсата на обосновани паралели вероятно произтича както от непълното познаване на лнтературата от съответните райони, така и от някои пропуски при анализа па материалите от България. Сравняваните паметници нс са синхронии, а това поражда необходимостта от теоретична защита чрез тезата за т. пар. ретардиращи елементи на тракии-ската култура.
Същевремеппо в изеледванията сс шбелязва тенденнията за преодолява-не па идеята за етническа, хронологическа и фупкционална хомогснност на фигурпте. С привличането на нови находки, със задълбочаването на типоло-гичсския анализ и с преосмислянето на някои ио-стари наблюдения, он могло да се достигне и до преодоляване на идеята за едиппия генетичен ценгьр и на праволннейния евилюционизъм в тяхпото „развитие'*
Освен широко дискутирапите фигурн на овни и коне с паралелепипедни тела от камък и глина в последно времс станаха известии и фигури от пина с две протомета, чиито тела са дъговидпо извити в т. нар. подковообразна форма. Те са открити както в селища от ранножелязнага епоха8, така и от античността (обр. 1в, д)?. Поставянето нм в могилния насип на Жаба могила кран гр. Стрелча (V-IV в. пр. Хр.) ° свилетелства, че тази форма притежава устойчивост в ynoi ребата и малки изменения.
Ако фигурпте с паралелепипедни тела са били своеобразно допълнение към огнишата, както предполаы Т. Герасимов (обр. 1г)1 . то подковообразни-те представляват сами но себе си огнища или первази, обграждащи част от бгнището. Тази линия на разсъждения би могла ла ни насочи към известните в литературата примерн на высоки до 10-40 см первази. понякога украсявани с нарези Тези утилитарни съоръжения се появяват, спорсд досегашните данни, в ранната бронзова епоха. В Езеро те са открити освен in situ и във фрагментирано състояпие в близост до засводените пещи12. Няма сведения да са откривани преносими екземпляри. Традицията за изграждане на подобии подковообразни конструкции продължава и през средната бронзова епоха. При сравнително малката разкопана площ на селишната могила Гълъбово бяха открити две преносими огнища, едното от конто in situ'\ Последнего е в комплекс от две градени на място зърнохрапилища и засводена пеш. В него и в непосредствена близост наоколо бяха открити голямо количество мидепи черунки и пепел. Мястото е служело за пригогвяне на храпа с помощта на жар, изтегляпа от пещта. И двете огнища нямат следи от украса (обр. 2а) Огнища с издигнати первази са известии и от други обекти в Егея, дач ирани в ранната бронзова епоха1*. Определено внимание обаче заслужава напълно запазеното съоръжсние от Троя VI6, средна бронзова епоха15. Подковообразна! а структура не обхвата периферията на огнището, а е поставена в него. Тя е придружена от две глинени блокчета, вероятно служили като
68
подпори (обр 26). В посочения случай съществува кбмбипацйята огнише подковообразна структура - паралелепипедни блокчета, която с известии изменения е твърде популярна в бронзовата епоха на Анатолия. Там са открити сложии конструкции от подковообразни первази и подс тавки, в ли-защи една в друга и паричани andirons (обр. З)16. В района па Куро-аракската култура те се появяват в началото на ранната бронзова епоха, докато в Източна Анатолия и на запад до Средиземноморского краибрежпе се датират във втория и третия етап на ранната бронзова епоха . Разпространеннего на огнищата с подковообразни структури се евързва с мирпото проникване на население, носител на керамика от типа Кирбет-керак (обр. 4а)18. Твърде същешвен белег е дълговременноегта на съорьженията - те нродължават и проз късната бронзова и ранножелязната епоха (Кусура, Норшунтсне и др.), главно в Източна и Централна Анатолия °. Иознати са както стационарни, така и преносими обекти (обр. 5) Голяма част от тях имат зооморфна и почести антропоморфна украса вьв вид на две прогомега, допълнени от издигната централна част в срелата на подковообразното тяло (обр. 6). Ощс през 1944 г. В. А. Куфтин публикува първата серия от аптропоморфни и зооморфни фт ури oi Куро-аракската култура20. Тяхното разпространение е проследено и в съседните райони2 . През 1969 г. Дж. Рътър и С г. Даймънг предлагат вероятно и не пеочаквапо евързване па запимаващите ни тук находки с минойските Horns of consecration. Тази линия на културни взаимодействия е проблематична и заслужава специален коментар, гака че ще се спра само на сполучливото типологическо разграничение, предложено от двамата автори. Те определят три класа находки:
1. Огнища с .,рога*‘ от втория стаи на ранна та бронзова сноха в Бейчесул-тан и Тарзус, конто се считат за станионарни олтари в т. нар. двойни храмове. Традицията продължава и през средната бронзова епоха. Големите с труктури сьс сложна уредба са служели, според авториге, за жертвоприношения чрез libatio или чрез ритуално изгаряне (последното предположение не се споделя от други автори)22.
2. По-малки по размер предмета с подковообразна или паралелепипедна форма, имащи антропоморфна или зооморфна пластична украса, наричани подставки за съдове или andirons. Те са по принцип преносими, но се срещат и големи стационарни олтари, евързани с огнища, градепи в двойни храмови постройки, подобии на тези от Бейчесултан - в Пулур, Източна Анатолия (обр. 6)23. Свързваз сс вина! и с типична керамика, известна като Куро-аракска или Кирбет-керак. Срещат се от началото на ранната бронзова до желязната епоха.
3. Предмети, идентифицирани в изеледванията като подпори за глинени съдове или опора за шишове за печене. Връзката им с огнището и предметите от втория клас с нссьмнсна. Този клас предмети имат най-голям ареал - Тел Брак, Нузи (хуритски период). Мерсии, Тепе Гяура и т н. (вж. киртата на обр. 4)24. Отделки находки са открити на Цикладските острови (в гробницата
69
от средната бронзова епоха в Аморгос) и континентална Гърция (Азине. Кораку и др.)25.
От особена важност за поставените в този материал проблеми са предмстите от втори и трети клас. В последно време започнаха да се откриват подковообразни фигури и т. нар. стьлбчста (в дспото на ГИМ-Нова Загора и на терена), конто представляват много добри парале.чи на а н ат олийс ките.
В землището на с. Съдиево, Новозагорско, случайно са открити две протомета с антропоморфнн пластични изображения, конто нямат аналози сред известните досега материали от България (обр. 7а, кат. № 1). Те представляват двете страпйци на подковообразно преносимо огнище, чиято централка част не бе открита26. Издигнатата централна част на аналогично огнище, отиово с антропоморфно изображение, е открита край с. Кортсн, съшо Новозагорско (обр. 76, кат. № 2). От същия район произхожда торсо на мъжка фигура, инвентирапа във фонда на ГИМ-Нова Загора като „халколитен идол4*. Особеностите на изображението, украсата и фактът, че фигурата е била част от по-голяма структура, говорят в полза на предположение™, че се касае за страница па подковообразна препосима подставка или перваз на огнище (обр. 7в, кат. № 3). Четирите антропоморфнн фигури нямат стратиграфски данни, коего затрудняла гяхиата точна датировка. Аналогиите с посочените по-горе примери от Анатолия, конто се изразяват в пълно съвпадение на общата форма (подковообразна, с издигнати краища на странйцитс, завършващи с антропоморфнн протомета и издигнага цен-тралиа част, също с антропоморфно изображение), наличието на аитропо-морфнп изображения, изпълнени в идентична техника и много подобии по „стил“, наличието на общи или на много близки елементи на украсата, правят много вероятна датировката им в края на ранната или средната бронзова епоха27. Засега по-обосновапа може би е датировката в средната бронзова епоха. като се има предвид общата картина на интензивни контакта не само със Северозападна, но и с Централна Анатолия28. В подкрепа па мнението, че тези контакта са продължили и по-къспо, е петата антропоморфна фигура от землището на с. Съдиево. Според М. Кънчев тя произхожда 01 селище с Пластове от края на късната бронзова и началото на ранната желязна епоха (обр. 8а, кат. № 4)29. Най-точните аналогии на това протоме са от Кавказ, къдсто те са отпесени към рапножелязпата епоха50. Според реконструкцията на формата, в случая имаме явно по-особен вид проносимо огнище с две нротомста (обр. 6 к-м).
Както в Тракия, така и в Анатолия съществуват близки аналогии сред предметите, конто са класифинирани от Дж. Рътър и Ст. Даймънт в третата група. Със сигурна стратиграфска позиция е единствен© подпората, открита върху огнище от III строителен хоризонт (стр. х.) на пласта от средната бронзова епоха в Гълъбово. Най-точни съответствия тя намнра в Терми на о. Лесбос (обр. 8 в)4. Подобии по функция предмета са известии от
70
селшцните могил и в Русе, Свети Кирилове (обр. 8 г-д публикувани като халколитни). откривани са случайно край с. Кортеи и в района на Стара Загора'2.
Глинени стълбчета с паралелепипедна форма бяха огкрити край одно почти напълно разрушено огнище от I стр. х. на селищната могила Гълъбово. Гвърде вероятно тс да са имали същата функция като тези при огнишето от Троя VI6- .
Датировката на тези блокчета, често имащи издигнати краища и наричани „pot—stands “54 е доста спорна. Част от износ гните са отнесени към халколита, когато с'ыцсствуват зооморфни фигурки с четири крачета и двойка глав и на животни35. Подобии наблюдения са характерни и за праисторията на Централна Европа'6, което може би свидетелства за многообразие™ на пластичното отразяване на няколко близки или подобии култа и техните ритуал ни характеристики.
От съществено значение за поставения в началото проблем е тезата за наличието на оформен още през ранната бронзона сноха в голям географски район на Анатолия и Тракия комплекс, състоящ се от пещ/огнише подковообразен перваз/главнярпик подпори/стълбчета. Тази теза има подкрепа в материалите от терена, т. е. наблюденията се основана г на конкретен археологически материал със сигурни стратиграфски данни. Както в Анатолия така и в Тракия35 огнището е било обект на специално внимание, което определя и евързапите с него предмети-допълнения, не само каго ути л и тар-ни, но и като ритуални. От тази гледна точка нс предизвиква противоречие поставянсто на главнярници или техни модели в гробиици (Аморгос) или в насипа на иадгробните могили, например край гр. Стрелча. Хронологическият приоритет на зооморфните и антропоморфннтс главнярници от Грузия и Армения (в ареала на Куро-аракската култура). както и наблюденията от Анатолия, правят напълно вероятно предположението, че генетичният цен-тър би могъл да се търси в Закавказието. От друга страна, публикувани те тук антропоморфнн фигури и мат най-добри съответствия в Анатолия. Това ме кара да мисля, че те са повлияни именно от анатолийските прототипове, а не пряко от кавказките.
Проблемът за „типологическото развитие" на паралслспипсдните гпав-нярници с нротомста на овни и коне, на фона на предложения по-горе комплекс, придобива трудно разрешим вид. Твърде вероятно за момента изглежда схващането, че тези фигури съществуват успоредно с подковооб-разните не само в Анатолия, но и в Тракия. Снабдявансто им със зооморфни протомета е вероятно плод на сложен синтез на по-старата традиция от бронзовата сноха и налагансто на зооморфния стил от времето на същинско-то формиране на тракийската култура (така ярко изразен например в торев-тиката). След началото па рапножелязната епоха, зооморфни протомета има и върху подковообразни структура но при някои от тях (например фигурата от Юнаците) се запазват стилизирани антропоморфнн фигури. Отделен
71
изследователски проблем представляват смисълът и значението както на зооморфните, така и на антропоморфните изображения.
Ако представената теза издържи на нроверката на времето, тя би могла да виесе известен слсмснт на съмнсние в мнението за ..ретардиращите слемснти на тракийската култура** и тяхното възраждане при благоприятни обществени условия. Проучвапията па религиозните представи и на ритуали-те през бронзовата епоха в Тракия са в самото си начало, а това поражда необходимостта от предпазливост в интерпретацнята на по-късните материали.
Каталог
1. Две аитропоморфнн фигури. Представляват двете страницы на съоръжение с подковообразна форма и приблизителни размори 0.50/0.60 м. Изработени са от глина с кафяво-червен цвят. Равномерно добро изпичане. Глината е примесена с пясък, малки камъчета и шамот. Повърхността е покрыта със слой от добре пречистена глина и е грижливо загладена. Основата на фигурите е заравнена; тс са били изработени върху пясък. Твърдс вероятно съоръжението да е било преносимо. Двете фигури представят торсо и глава, а от вътрешните им части са долепени по една издадена на 0.055 и 0.045 м пъпка. Тези израстъци създават впечатление за ръце и заедно с намиращите сс зад тях дупки (с диаметър 0.03 м) вероятно са спомагали за премествапето. Гласите имат леко издължена форма, с плоски лица. Около главите са оформени широки плитки жлебовс. Ли цата са преда-дени чрез врязани линии и точки. Фронталната част на фигурите и гърбовете им са украсени с врязана украса в мотива „рибена кост“. Двете находки носят следи от продължителен досег с огън. Върху фронталните и страничнитс им части, от вътрешната страна, има големы черни петна от вторично опалване.
Открити са в землището на с. Съдиево, Новозагорско (месността (м.) Курбан чешма) и се съхраняват в ГИМ-Нова Загора.
Размера:
Фигура I (обр. 7а). Височина при главата — 0.17 м; височина на тяло-то - 0.13 м; запазена дължина 0.13 м; ширина при основата - 0.06 м; ширина па гърба - 0.03 м.
Фигура II (обр. 7а). Височина при глава! а - 0.17 м; височина на тяло-то - 0.13 м; запазена дължина - 0.225 м; ширина при основата 0.065 м; ширина на гърба — 0.03 м.
Коментар: Местността Курбан чешма се намира на около 2 км северо-западно от с. Съдиево, в склоновете на Средна гора. При посешението на мястото бяха събрани фрагменты от глинени съдове, датиращи от ранноже-лязната епоха и П-Ш в. Наблизо, в из точна посока. е разположена селищна могила, проучвана от М. Кънчев. Разкопани са културни Пластове, отнасяши се към ранния и късния халколит. В селнщната могила са разчистени и
72
няколко ями, датирани в края на ранната бронзова епоха. Селището, на което принадлежат тези материали, се е памирало между м. Курбан чешма и селнщната могила.
Наличието на селищна могила и най-малко три селища от различии епохи, прави много нссигурсн опнтът за отнасяне на фигурите към определена културна среда. В този случай единствеио надеждният метод за датиране остава сравнителният анализ на базата на типологическите и функционалисте особености на находките. Пай-близките паралели произхождат от края на ранната бронзова епоха и са от ареала на ксрамиката Кирбет-керак (вж. обр. 5 и 6).
2. Антропоморфна фигура, принадлсжаща на цснтралната част от подковообразна структура с фрагментирапи страпйци. Размери според реконструкцията по извивката - около 0.45-0.55 м. Изработена е от глина с тухленочервен цвят, принесена с пясък, сравните л но големи кварцови камъ-чета и сламки. Изпичането е равномерно, но непродължително. тъй като в лома се забелязва широка сиво-кафява ивица. Повърхността е покрита с добре пречистена глина и е загладена. Фигурата е била моделирана върху пясък, чиито следи се откриват върху заравнената основа и е била най-вероятно преносима.
В средата на дъговидната форма е моделирана конусовидна глава, конто се издига над странйците. Върху нея, от вътрешната страна на извивката, посредством дълбоко вдълбапи пеправилни ямички са предадени очи и уста. Под лицето е оформен неправилен конусовиден израстък, а под него -перфорация с диаметър 0.018 м. Фигурата е била вторично опалвана и следите (голямо сиво-черно петно) са от външната страна.
Открити са в землището на с. Кортен, Повозагорско, в близост или върху селнщната могила Пачника. Съхраняна се в ГИМ-Нова Загора, инв. № 470. Височина 0.194 м. (обр. 7 б).
Коментар: Селнщната могила Пачника е една от големите селищни могили, разположени в полите на Средна гора. Според подемния материал тя с била обитавана от неолитната до бронзовата епоха. Както тази селищна могила, така и останалите големи селищни нентрове в района са били заобиколени от по-малки селища, датиращи от халколита и бронзовата епоха (т. нар. открити селища). Ето защо обвързването на фигурата с определена културна среда е нссигурно. Най-нероятната датировка, както и при кат. № 1, остава краят на ранната или средната бронзова епоха. Изработката е значи-телпо по-пебрежпа, но иачипът па омесването па глината, шликовапето и изпичането не противоречат на предложената датировка.
3. Антропоморфна фигура, фрагмептирана. Липсва долпата й част и според отчупванията отзад - тялото, което е продължавало подобно на описаните фигури от с. Съдиево (кат. № 1). Запазената част от фигурата
73
нрсдставлява юрсо и глава на мъж Посредством релеф и плитки ямички, с особена грижливост са прсдадени рсдица дстайли на лицето, достигащи почти до индивидуална характеристика. Челого е ниско и заоблепо, веждите са сключепи, носът е голям, а брадата - силно издадена напред. Релефното поставяне на веждите и брадата е полеплено с редица малки ямички. По същия начин са очертани и мустаците. Шнята с очертана с широк жлеб, оформящ своеобразна яка подобно на кат. № 1.
Фигурата е богато украсена с плитки ямички, получепи чрез набождапия в още неизсъхналата глина. Линии от ямички преминаваг от основата на носа към типа (иредаващи вероятно косата), около шияга (като огърлица), по продължаващия назад грьб (три успорсдни линии от ямички) и върху торсото три вертикални линии и полуокръжност отляспо, и елпа коса линия отляво.
Фигурата е изработена от глина с примеси от пясък и камъчета. Има тух юночервен цвят Равномерно изничане Повърхносгта е ангобирана и грижлнво загладена, като на места са запазени следи от излъекване.
Била е продължителпо време в съприкосповепие с открит огън. за което се съди от сиво-кафявите петна от вторично опалване.
Открыта с случайно в землищею на с. Брястово, Новозагорско. Съхра-нява се в ТИМ. Нова Загора. нив. № 999 (обр. 7 в).
Размери:
Запазена височина — 0 173 м: ширина на тялото - 0 095 м; дсбслина на тялото 0.063.
Комен тар: Фигурата е иивентирана като хазколитна. Според сведенията на М. Кьнчев тя е открита през 1956 г., непосредсгвсно на север от с. Брястово Според предадите я в музея работници, открита е при прокопа-ването на капал на дълб. 2-3 м. Около пея «мало голямо петио от въглепи и пепел. Според цитирания археолог работниците са пресекли селище от бронзовата епоха. Точпото място cci а не сс знае, а и нямах възможност да посетя близките околности па селото, така че повече от тези сведения не могат да се посочат. Предложената датировка в бронзовата епоха се основана на функционалнитс и гипологически съответствия на тази фигура с описаиите под № 1. За разлика от тях мъжката фигура от с. Брястово, изненадващо за пластичен представител па оронзовата епоха, се вписва в кръга на най-добрите образци, известии не само от Тракия, но и в съседните райони. Същсврсмснно ляс дос га по-различна от мьжкигс статустки, датиращи от халколита. Ето защо до откриването на несъмнени паралели, датировката и в бронзовата епоха може да се счита за предварнтелпа.
4. Антропоморфна фигура, фрагмептнрана. Отчупена е долпата част, като е запазена главата и издължената шия с част от тялото. Изработена е от глина с кафяво-червен цвят, примесена с фин пясък и дребни кварцови камъчета. Повърхносгта е покрита с фина глина и е грижливо загладена. Излечена с добре и равномерно.
74
Главата е овалпа, без рязко означен преход към тялото. Лицето е почти крыло и плоско. Долната му част е обрамчсна от редица ямички. конто нагоре преминават във врязана линия. С ямички са прсдадени и очите. а носът е релефсн, с добре означени ноздри. Долната част на лицето е изпъкнала и линията от точки би могла да се възприеме като опит за маркиране на брада - в такъв случай изображение! о би било на мъж.
Фигурата е богато украсена с врязана украса. Тя е разположена върху шията, гърдите, от двете с грани и върху гърба. Врязапите линии от гърба (в мотив „рибена кост“) продължават и върху горната част на главата. където оформят своеобразен венец.
Намерена е в землището на с Асеновец, Иовозагорско. Съхранява се в ГИМ-Нова Загора. инв № 3946 (обр. 8 а).
Размери:
Запазена височина - 0.145 м: ширина при отчупванего - 0.095 м.
Коментар: Фигурата е открита случайно през 1973 г. в м. Маркова воденица. Предадена с в музейната сбирка на училище го в с. Асеновец. откьдето е постъпила във фонда на ГИМ-Нова Загора. Не са известии подробности за обстоятелството на откриванего й. Според М. Кънчев тази фигура би трябвало ла принадлежи на разположепото паблизо селище от късната бронзова и ранната желязпа епоха. Твърде интересни резултати могат да се получат при опита за реконструиране на пьрвоначалната форма, според запазените извивки на тялото и посоката на панасяне на украсата. Фигурата явно нс с принадлежала на подковообразните структури, описани ио-горе. Извивката към гърба и е почти толкова сил на, колкого и странич-ната. Ето защо едно евентуално решение биха могли да предложат преноси-мите огнища с две протомета и плитко легепче, разположено зад тях (обр 6 к-м). Те са разпространепи главно в Кавказ и Източна Анатолия от бронзовата до рапножелязната епоха (вж. бел. № 22).
БЕЛЕЖКИ
1 Предмститс, обект на това изеледване. са известии в традициоииата бъ.тгарска култура като кончета (изработени от же.чязо), пирустии или главнярници Тези названия съотвстс-тват на коник или рогатые керпнчи (рус.), andirons, pot-stands firedog (англ.), chenets (фр.), Feitwbock (нем.)
: Обобщен преглед па литературата с изчерпателно посочванс на по-раннмтс изслсдва-ния сс съдьржаг у: D г о s i, D Zur Gliedening und Hcrkunft der metallciincn Fcucrbocke Mittclcuropas. - Ethnograplnsch-archaologische Forschungen 2, 1954. 100-158; Deonna, W. Chenets a tetes animates ct chenets navires. - Revue archeologique de FEst ct du Centre-Est, X, 1959; P i g g о 11, S. Firedogs in Iron Age Britain and Beyond. In: The European Community in Inter Prehistory. Studies in Honour of C. W. Hawkes. London, 1971. 245 270: Gerasimov,! Chenets celtique de Bulgarie. - Latomus, 31, 3, 1972, 710-743; D i a in о n t, S., J. Rutter Horned objects in Anatolia and the Near East and the possible connection with the Minuaii „Horns of Consecration**. - ASt., 19, 1969. 147—177; Sagona. A. G. I'hc Caucasian region in the Early Brunzc Age. BAR Int. Ser.. 214. 1984; Ya k a r, J. The later prehistory of Anatolia. BAR Int. Sen. 268, 1985.
1 Герасимов, Т. Кслтски култови фигури oi Бьлгария - ПАИ, XXII!, 1960, 165-204, Следи от келтите в Разложкото ноле. - ПАИ, XXV, 1962; Кслтски селища по гористо течение на р Топояница. - ИЛИ, XXIX, 1966; За хронологията на кслтските култови памстнипи от България. - ИЛИ, XXXIV, 1974; Chcncts...
4 II a n s е 1, В Plastic der jungcrcn Bronzezeit und die aileron Eisenzeit. - Germania, 47, 1969, 1-2, 62-86; M и л ч e в, A., H. Петков. Археологически разкопки и проучвания в чашата на язовир „Искър**. - Год. СУ Филос.-истор фак., 55, I, 1962, 214-215; Цончев, Д., А М и л ч е в. Археологически разкопки в чашата па язовир „Багак“. - МАИ, XXXII, 1970; Hansel, В. Plastic derjungeren Rronzezeit und die alteren Eisenzeit. - Germania, 47, 1969, 1-2. Реи.: А Мнлчев - Археология, 1971, № 3, 70 75; Д о м a p а д с к и, М. Произход и хронология на култовите фигури в Тракия през 1 хил пр. и. с. (Тсзисн). - ThA, 2, 1977 96-100; Келтите па Балканский полуостров. С., 1984, 137-138; Китов, Г Тракийска гробница-мавзолей край г. Стрелча. - Векове, 1977, №1, с 20; Л ю б е и о в а. В Антична зооморфна пластика от Окръжпия музсй-Псриик (към проблема за семантнката и произхо-да на памстницита) - Terra untiqua Balcanica II Studies in Ilonorem Christo M. Danov. S., 1985. (Год. СУ Истор фак., 2, 1984). Всъшност най-обоснованата критика па тезата за келтскня произход па фигурпте, както н приемдпва класификацнонна схема се сьдьржа у: Крайнов, И Култови фигури па коне и овни от камък и глина в Тракия. С., 1981. -Нспубликуваиа дипломна работа, ползвана с любезного съгласие па автора, Осиовпитс изводи от този 1руд, заедно с публиканията на фигурпте от района иа г. Стрелча се подготвят за нечат Кати ичаров, Р., II Я М ерперт и др Селищпа могила Юнаците, Пазарджишки окръг. История на проучванията Обща стратиграфия Пласт А. С., 1995, с. 95, обр. 22.1-5; с. 96. обр 23.1-5.
’ За зооморфната пластика вж. Георгиев, Г. И , Н Я. Мерпер т, Р. В. К ати н -ч а р о и и др. Езеро, Раннобронзового селище С , 1979, с. 401 н носочсната литература; За аитрономорфнитс фигури от кост и глина вж. пак там, 401-404: К а т и и ч а р о в, Р., В. М а ц а н о в а. Разкопки па селищната могила при с Юнаците, Пазарджишки окръг. -АОР през 1978, С , 1979, с. 42. Антропоморфиата клинена фигура от „иигулковпден тип'* е от IV стр. х , датирана е в средната бронзова епоха и се счита от авторнтс за единственз от типа си в Анатолия и Егепските острови; Dete v, Р, Le Tell Razkopanica. - In: Cultures preliistonqucs cn Bulgarie (ПАИ, XXXV), S., 1981, p. 159, Fig. 26 6 Гук не засягам въпроса за юлсмитс погребални стели от ранната бронзова епоха в Североизточна България, както и кьенобронзовата антропоморфна пластика oi Северозаиадна България, тъй като те нямат пряко отношение към дискутираните проблеми.
Hansel, В. Цит. съч.. 80 81; До мар адски, М Произход и хронология..; Л юбенова, В. Цит. съч., 268 273.
7 Пак там, 271-271
^Катинчаров, Р, Н Я. Мерпсрт и др. Селишна могила. ., 41-43
‘ К и с ь о в, К. Тракийски пекропол край с. Столките, Пловдивска облает. - Археология, 1989 № 4, 13-17. обр 11 а-б.
111 Китов, Г Цит. съч , с. 20, обр. на с. 2. За формата на фигурпте получих информация от И, Крайпов, комую благодаря
11 Г е р а с и м о в, Т. Кслтски култови фигури. , обр 1
1 Ге о р г и е в, Г. И., Н Я. Мерперт, Р В Катинчаров и др. Езеро... 104-105
13 Разкопки под ръководството на автора през 1988 г. Огнищата са от II и VI стр х.
4 S с f с г I a d ё s, М. Troie I Materaux pour I’ctudc des socictcs du Nord-Est fegeen au debut du Bronze Ancien. Pans, 1985, 141-144.
5 В 1 e g с n, C. W. et al. Troy. V. II. Princeton, 1951. Fig. 305-306
6 О z g ii T. Excavations at Kiiltcpc, Level IL Finds. - Beleten, 19, 1959, p. 453, Fig. 4; В rad wood, R. J. Excavations in the Plain of Antioch. I The Earlier Assemblages Phases A-J Chicago, 1960. p. 346. 371-373, Fig. 291 A-В; Kojay. H. Z. Kcban Project. Pulur Excavations 1968-1970. Ankara, 1976, Pl. 34, Level IX, room 62; Hauptmann, II. Die
76
Ausgrabungcn auf dem Nor^untepe, 1972 Keban 1, .V? 5, 1972, Ankara, 1976, 71-90, Taf. 60; Van Loon, M. N Korututepe. T. 2 Amsterdam-New York-Oxford, 1978, 97-98, Pl. 26-29
1 Hennessy. J. B, The Fureigh Relations of Palestine during the Early Bronze Age. Colt Archaeological Institute. London, 1967, p. 78, 84, PI. LXXI, LXXIV (Sketch map).
18 A m i r a n, R. Ancient Pottery of the Holly Land. New Brewswick, New Jersey, 1970, 68-70; Khirbet Kcrak Ware at Ai. - 1EJ (Tel Aviv), v. 17, 3, 1967, 185 186; Connections between Anatolia and Palestine in the Early Bronsc Age. - IEJ. 2, 1952, 89-103; Yanik tepe, Shcngavit and Khirbet Kerak Ware. - ASt., 15, 1965, 165-167; Cronological Problems of the Early Bronze Age I II. The Citv of Arad Farly Bronze III: The Khirbet Kcrak Ware. - AJA, 72, 1968, 4, 316-31 8; S a g о n a, A G Цит. съч. (Part I, 108-121, Part 111 Maps C-D).
,J H aup t ma n n, H Norjun Tepe. Historische Geographic und Ergcbnisse der Grabungcn 1968/69. - Istanbulcr Mitteilungen, 19/20, 1969/1970, 55-56, Abb. 14; Lloyd, S., J Mellaart Bcyccsultan III, Part I London. 1972, 20-21, 34 37, Fig. 13, Pl. Ib, Pl XXIVb; Lamb, W. Excavations at Kusura near Afyon Karahisar - Archacologia, 86, 1936, 12, 37-39
2 ,1 К у ф т и н, В. А. Урартский „колумбарий*' у подошвы Арарата и Куро-Аракский энеолит. - Вестник Государствсного музея Грузии (Тбилиси), XIII В 1944. 1 127.
21 Е с а я и, С. Я. Скулптура древней Армении. Ереван, 1980 с лиг.
22 Срв. мнепията на Diamont, S, J Rutter. Цит. съч., 148 154, supra и. 24;Ya k а г, J Гйе Twin Shrines of Beycesnltan. - ASt., 24, 1974, 154-161.
23 Кору, H. Z. Keban Project. Pulur Excavations 1968-1970. Ankara. 1976, 136-137, 145-148, Pl. 19, 21.
24 D i a in о n t, S , J Rutte г. Цит. съч., с. 147, supra n. 5-9
25 Пак там, с. 147, 175-176, supra n. 10, 13; llanschmann, E. Argissa-magula IV, Toil II, 74, 101, Taf. 1 19 19; M у 1 о n a s, G. Ilagios Kosmas. Princeton, 1959, 146-147, Fig. 172-173; L a in b, W. Excavations at Thermi in Lesbos. Cambridge, 1936, p. 158, Fig. 44 (30. 6).
26 Досгьп до материалите от фонда на ГИМ-Нова Затора получих благодарение на любезиото съдспствие на Б Борисов и М Кънчев, тогава уредник и съотвстно директор на музея.
27 Вж. бел. Nv 18 и придожеииге илюстрацни; Hood, S. Excavations at Tabara El Akrad. - ASt.. 1, 1951, 113-147.
24 L c s c h t a k о v, K. Die mittelbronzezeitliche Besiedhmg des Siedlungshiigcls von Galabovo in Sudostbulgancn. - SASTUMA, 2, 1991, 198 200; Датировка на I—III строителен хоризонт. - В: Марица-изток. Археологически проучвания. Т I. (Ред И Панаиотов и др.) С.. 1991, 158-174 и посочсната там литература.
29 Оостоятелствата на откриванс на фш урата не са ясни, вж. каталога с коментар.
3" Chanzadjan, Е. Kultanlagcn in Mctsamor im Armenische Hochland. - Das Altertum. Bd 26, Haft 1, 1980, 38, Abb 37.
jI L a m b, W Excavations at Thermi..., Fig. 44.
32 Георгиев, Г., H. Ангел о в. Разкопки на селищната могила до Русе през 1950— 1953 година. - ИАН, XXI, 1957, с. 91, обр. 50. 4-5; К a z а г о w, G. Forgeschichtliche Funde aus Sveti-Kyrilovo (Stidbulgarien). - P7, 6, 1914, p. 84. Abb. 18; Каляев, П Култови предмети и пластика от раппожелязната епоха в Старозагорско. - ИМЮБ, XV, 1992, 7-13, фиг. 7.
33 Разкопки през 1988 г. иод рьководството иа автора
34 Ertem, Н. Han Ibrahim §аи. Excavations 1971. - Keban 1971. Ankara, 1974, 66, Pl. 58, К ok ten, K. Prehistoric Researches in the Keban Dam Lake Area, 1971 Keban Project 1971 Activities. Ankara, 1974, 9-11, Pi. 16; К о $ а у. H. Z. Yenikoy Mound Excavations, 1972 Keban I, № 5, Ankara, 1976, 190, Pl. 115,.
35 G a u I, J. H. The Neolithic Period in Bulgaria. - ASPR, 16, 1948, p. 134 („andirons"), PI. LXIII.
36 Dcchc lette, J. Le Culte du Soleil aux Temps Prehistonques. - RA. 14, 1909. 51, Fig. 28; Von Mcrhart, G Donaulandische Beziehungen der friiheisenzeitlichen Kulturen
77
Mittelitalicns. - Bonner lahrbiichcr. Hf. 147. 1942. Abb. 2; Kossack, G. Sludicn zum Symbolgut dcr Urnenfelder- und Hallstattzcit Mittelcuropas. Berlin. 1954, Taf. 10-11; Doon a. W. Цвт. съч., 29, фиг. 9, 1 I.
J L a m b, W. Some Early Anatolian Shrines. - ASt., 6, 1956, 90-92: Ya к a r, J. The Later Prehistory..., 417-425, 427; Gurney. O. R. Some Aspects of Hittite Religion. Oxford, 1977, 25-63; Kramer, J. Iranian Fire-Worship. Analecta Orientalia, 1952: И в а н о в, В. В Культ огня у хетов - В Древний мир. М., 1962, 270-271; Гамире-л и д з с, Т. В.. В В. 11 в а н о в. Индоевропейский язык и индоевропенцыи. Г. 2. Тбилиси. 1984, 699-701; Арцнмба, В Ритуалы и чифын древней Aiiaianm. М, 1982, 214-215.
'h За бронзовата сноха спсциалпи изеледвания липсват. Огле ши данни п.ма за Езеро (Ге о р г и е в. Г И , Н Я М е р и е р т, Р В. К а г п к ч а р о и и др Езеро..., с. 413), както и иепубликувапи резуд гаш ел разконкнтс па селищната могила до с Дя юво (разкопки на 11-111 стр. х. с участие™ на автора) За значение™ на отпишете като символ на лома може да сс сьдн ит факта, че прсоблалаващото число погребения на лена под подсвете на жилищш а се извьршваг в нсносрслствсната му близост. За по-къспнте периоди вж Дома-р а де к и, М. Пронзхол и хронология..., 96-100; Любе и о в а. В. Циг. съч., с. 263.
78
д
Обр. 1: а) фигура от камък, неизвестно находите (по Г. 1сраспмов); б) глава на кон с антропоморфно изображение па пгията, камък, Дорково. Пазарлжишко (по Т. Герасимов); в) подкозообразна фигура с протомета на овни и антропоморфно изображение; Юнаците, ранпожелязна епоха (по Р Катннчаров Н. Я. Мсрперт и др.. 1995, 95, обр. 22.1); г) реконструкция на огнище и фигури от с. Яна, Софннско (но Т. Герасимов); д) подковообразна подставка фигура от Стойките, Смоляне ко (по К. Кисьов, 1989, обр. 11 а-б, глина)
79
a
Обр. 2: а) подковообразна подставка от селищна могила Гълъбово, V строителен хоризонт, средна бронзова епоха; б) огнище с подковообразна подставка, Троя Vlb, средна бронзова епоха (по С. Diegen et al., 1951, Fig 305-306)
80
Обр. 3: а, б) огнище със система от подковообразни фигури (подставки), Коручутспс. равна бронзова епоха (no М V. van Loon. 1978. PI 27); в) планово на жилища с подково-образни фигури, Норшунтепе, раина бронзова епоха (по A. G. Sagona, 1984. Fig. 146); г) огнище от Кголтепе-карум II. средна бронзова сноха (по Г. Ozgii?. Belleten XIX, 1055); д) олтар в храм от Бейчесу.пан XIV, раина бронзова епоха (по S Lloyd J Mellaart. 1962)
81
Обр. 4: а) карта на предполагаемого разпространеиие на керамнката „Кирбет-керак“ и подковообразните подставки; но-важни селища в Анатолия и Близкий идти к (по J В. Hennessy, 1967, Pl. LXX1V; St. Diamoitt. J Rutter, 1969, Fig. 46): б) карта на сноменатите в текста обекти от Южна България
82
Обр. 5: а) реконструкция на пещ и съоръжепие за нриготвянс на храна. Поршунтепе, раниа жслязна епоха (по Н Hauptmann, 1969/70, Abb. 14); б, в) съвременни подковообразпи огнища от Източна Турция (по Е. Peter, Kcban 3, 1970 (1972), PI. 124г, 125.); г) подковообразна подставка за огнище; Кюлгспе-карум II, средна бронзова епоха (по Т. Ozgii?, 1955); д) подставка от светил ищете Ап, раниа бронзова епоха (по J. М Marquel-Krausc, 1949, Pl. LXXV, J. A Callaway, 1972, Fig. 73, 8); e) подставка от Бенчесу.ттан III, късна бронзова епоха (по S. Lloyd, J. Mellaart, 1968, PI lb); ж) подставка от Бсйчссултан V, средна бронзова епоха (по S. Lloyd, .1. Mellaart, 1968, Pl. XXIVb); з) подставка от Бет Иеран, раина бронзова епоха (по R Amiran, 1970, Photo 69)
83
Обр. 6: а) кулгово огнище ог храм и Пулур Сакнпол X равна бронзова епоха (по Н. Ко$ау, 1976, Р1. 21,); б) антропоморфни фигури ог подковообразно огнище, Пулур Сакийол (но Н. Ко$ау, 1976, Р1. 38); в) реконструкция на подковообразно огнище с антропоморфна фигури от Табара сл Акра , равна бронзова епоха (по S. Hood, 1951, big. 9); г) антропоморфна фигура от Табара ел Акра;!, ранна бронзова епоха (по S. Hood, 1951, PI. XI А-П); д-ж) антропоморфни фигури (по R. J. Braydwood, L. S. Braydwood, 1960, Fig. 290); з) антропоморфни фигури от Пулур-Сакийол, ранна бронзова сноха (по Н. Ко$ау, 1976, PI. 36); и-м) антропоморфни фигури ог Пулур (по Н. Ко§ау, Н. Vary, 1964, Lev. XXV, Lev. XXI-XXIV); и) антропоморфна фигура or Менамор, райпо желязна епоха (по Е. Chanzadian, 1980, Abb. 4)
84
Обр. 7: а) две антропоморфни фигури от зсмлищсто на с. Съдисво. Новозагорско, и реконструкция на първонача.тната форма; б) глине на антропоморфна фигура ог землището на с. Кортсн, Новозагорско; в) глинена антропоморфна фигура от землището на с. Брясто-во, Новозагорско
85
ж
Обр. 8: а) глинена антропоморфна фигура от землището на с. Съдиево, Новозагорско; б) подпора, открита до отише от Ш строителен хоризонт на селитцна могила Гълъбово. средна бронзова епоха; в) пинен предмет, Тсрми (по W. Lamb, 1936, Fig 44 30 20); г) два глинени предмета от селищната могила Русс, ар 66 и 8в (по Г. Ил Георгиев и Н Ангелов, 1957, обр. 50:4-5); д) глинен предмет от селищната могила в с. Свети Кирилове (no G Kazarow, 1914, Abb 18); е) портативно глинсно огнище или олтар, Хан Ибрахим Шан, ранна бронзова епоха (по Н. Ertein, Keban 1971, Pl. 58,3); ж) подковообразна фигура от района на яз. ,.Чаталка“, Старозагорско (по П. Калчев, 1992)
86
За произхода на фиалите с антропоморфна
пластична декорация
Тотко Стоянов
Публйкувайето на Рогозснското съкровище. с огромния брой съдове и ра июобразието от мотиви и похвати за украсата им, беше безспореи катализатор за нови търсения в областта на тракийската торевтика изобщо. Съдо-
вете от тази колективна находка имат ясны паралели с известии вече съдове и труни съдове нс само от Тракия, но и от съседните Македония, Гърция, Мала Азия, северното Черноморце и други районы па източпото Средиземноморце. Натрупаните през изтеклите пет години значителни по обем изслед-вания на български и чужди учени показаха, че рсшавансто на много от проблемите, евързани с интерпретацията на съдовете, открити в Тракия, е немыслимо без точпата им историческа проекция във и преди времето на класическата и елинистическата епоха в културата на иззочною Средиземноморце. Затона и в заглавието не е направена уговорката. че се касае само за съдове от Тракия. На практика разглеждапето па една регионална трупа в пряка връзка с възможните прототипове, странични импулси и пр. е опит за интерпрс1ация на общага проблематика.
Фиалите с релефна антропоморфна украса от Чракия могат да се разграничат морфологически в две основни групп'
I трупа. Фиали с релефно изображение ца човешка глава във фас или в профил върху омфалоса (умбото).
1 подгрупа. Тук условно могат да се отделят сребърните фиали от Радювене (Стояново) и гробница II на Могиланската могила във Враца с идентичны позлатсни медальони, представящи Афродита (или нимфа?) с кекрифалос в профил надяспо (обр. 1. 1-2)1.
2 подгрупа. Тук попадат фиали Ау № 42, 101-103 от Рогозен, при конто върху омфалоса има релефно изображение вьв фас на голобрадо мъж ко (?) лице. Някои изследоватсли са склоним да видят в него Аполон. Много е вероятно и четирите емблеми да са изработени с една матрица (или печат). Съдовете се определят като продукция па одриско ателие във времето на Котис I. с гръцка матрица2. Фиали №№ 101-103 са твърде близки по метрични данни, однотипны като профил и украса - радиални канелюри. № 42 с с по-сложна украса върху тялото - обемно представени комбинации от лотосов цвят и бадемовиден орнамент (обр. I. 3-4). Най-общо и шестте фиали от двете подгрупп спадат типологически към
87
„ахеменидския тип“ фиали мезомфалос, според класификацнята на Д. Стронг (обр. II. 2)\
Към втора подгрупа би следвало да спада и сребьрната чаша-фиала или ка пчкс-купа оч гробница га при Върбица от която е запазена само сребьрната крыла „емблема“, с изображение на глава на млад сатир във фас. с козя кожа около шията4.
II трупа. Фиали, украсени с пояси от релефио представени човешки глави или бюстове върху тялото на съда Тук могат да се видят три разновидности
I. Дълбоката фиала тип калике от Луковит, с два реда бюстов и изображения па „богипя1‘(?), като при горняя ред те се редуват с лотосов цвят. В горния ред има 8, а в долния - 7 образа (обр. I. 5—6)5.
2. Две сребърни фиали or Рогозе нс кото ськровшцс, от ачеменидски тип. При № 99, в пояс върху периферията па тялото, са изобразени осем женски глави във фас. редуваши се с лотосов цвят. Вътрешен пояс представя редуващи се бадемовиден орнамент с двоен лотосов цвят. № 100 има във външния пояс седем женски (?) глави във фас, а във вътрешната зона - около омфалоса - шест палмети (обр. I 7-8). Както антропо.морфните, така и растителните мотиви са предадени условно и схематично6.
3. Златната фиала от Панагюрското съкровише, припадлежаща към т. нар. гръцки тип фиала мезомфалос. Нейната релефна украса върху тялото се състои от пет концентрични пояса. В най-вътрешния са представени 12 розети (или плод на бръшлян), в следващия - 24 жълъда, а в остапалите три пояса - 24 глави на негри, с увеличаващи се във всеки следващ пояс размери. Всички интервали между слеменгитс в поясите и между съссдните пояси са запълненп от елегантни комбинации от лото-сови Цветове и палмети .
Сред паметниците, открити в Тракия. фиала № 4 от Рогозен също би следвало да бъде ноставена в групага съдове с релефна антропоморфна украса. На практика обаче, като се има предвид, че пластиката със сцепа от мита за Херакъл и Дуге е изработена отделно и припоена допълнително. тази фиала следва да се изключи от настоящото изечедване. Във връзка с него би било от значение да сс припомни изводът на Л Огненова, в предложеното от нея детайлно проучване на съда, че тази ,,фиала“ е изработена в ателие на някой от гръцките полней по южпото или източпото крайбрежие на Тракия през или след третата четвърт на IV в. пр. Хр.8.
Анализът и интерпретацията на фиалите с пластична антропоморфна украса биха били непълни. ако не се привлече в изеледването и сребърният скифос от Стрелча (обр. I. 9-10)9. Независимо че като форма скифосът е доста по-различен от фиалите. идеята за пояс от човешки глави в композиция или комбинация с растителни и зооморфни мотиви, изпълнени в същата
88
техника и с близки стилови белезн. прави този съд важен за настояшото изеледване.
Дори и беглият преглед па проучванията върху Рогозснското съкровищс и във връзка с него, и общо на тракийската горсвтйка сочи, че сред особсно дискутираните въпроси са датировката на отделимте съдове, групп съдове и па комплекта каю цяло, характера и особеио семантиката на фигуралиата украса, и оттам - оригипалността или не на съдовете от Тракия. Така една трупа от мнения изразява тенденцията Рогозенского съкровище да сс датира като цяло непременно в нределинистичсската епоха. преди средата на IV в. пр. Хр.10. Ако това е така, чрез паралелите с известните вече съдове - фиали. чаши, кани и др. от гребни и колективпи находки, такава дата биха получили и тс. В пряка връзка с тази теза са и мненията за оригинални „тракнйски** сюжети, „иконографски мотиви** и пр. Струва ми се, че обективпостта на тези и други подобии мнения може да се провери единствено на фона на ясната представа за произхода и развитието на отделимте форми съдове от благородии метали, в случая - фиали и чаши, - а с ыцо техниката и мотивите, използвани за тяхната украса от торевтите в Източносредиземноморския ареал
Трябва в предварителен план да се посочн. че двата основни типа за фиала мезомфалос - гръпкн и ахемснидски (обр. II. 1 2)11, въведени в съвременната снециализирана литература от Д. Стронг, са твърде условии. Появата на фналата в Гърция през IX—VIII в. пр. Хр. и .часового й включване в трапезните и рнтуалните сервизи през VII-VI в. пр. Хр има предистория в Егейско-Анатолийската облает още през бронзовата епоха. Така например от островитс Евбея и Аморгос са известии четири сребърни и един златсн съд с ниско, широко тяло със заоблени рамена, ясно разграничена шийка и завит навън ръб на устною Тялото е гладко или украсено чрез успоредни врязани линии, образуващи триъгълен орнамент (обр II. 3-4). Датировката на тези съдове се поставя в периода 3000-2200 г. пр Хр.12. Типологического сравнение със съдовете от т. нар. ахемснидски тип ги разкрива като явпи техни първообрази и нрсдшественици. От Северозападна Анатолия и Троя произхождат няколко сребърни и медпи „фиали** с гладко тяло и иолуифери-чен омфалос на дъното (обр II. 6) Те се датират около 2200 г. пр. Хр. (Троя II). От същото време от Северозападна и хстска Анатолия (Хороз-тепе) са известии и сребърни чаши, конто могат да се приемат като прототип на каликс-купите (обр. II. 7)13. Пак от Евбея са познати златна и сребърна купа, конто още повече приличат на калнксите от класическата и слинистичсската епоха (срв. обр. II. 5 с II. 8-9)N, като С Худ сочи тяхната органична връзка с формите, характерни за Троя II.
Различии преки и косвени данни дават възможност да се предполага, че посочените форми са в употреба заедпо с кани и ритони и търпят естествено развитие в Анатолия и съседпите и райски на Близкия изгок през II и началото на I хил. пр. Хр. Изображения на такива чаши, при това в ясен
89
ритуален контекст, могат да се видят представен» ньрху каменни релефи, сребърни съдове (ритони) и златни статуетки на божества оз периода на разцвета на хстската империя (XIV-XII в. пр. Хр.) 5. Фиалите с радиално канелирано тяло са добре документирани за Източна Фригия и Урарту през IX-VIII в. пр. Хр. . В Асирия и Сиро-Финикия през този период фиалата мезомфалос също е много добре документираиа , като се предполага, че в агслиегата там се разработват вариантите с релефна украса на тяло го под форма на лотосов цвят, добили популярност от края на VII в. пр. Хр и в Гърция’ . Производството на съдове - предшественниц на каликс-купите. се предполага и за египетската торевтика от времето на XVIII династия (XVI XIV в пр. Хр.), откъдето след хронологически хиатус била вьзприета и продуцирана в центровете на Ахеменндската империя’9. Паметнипитс от Мала Азия от V-IV в. пр. Хр. дават възможност да се предположи, че оттам калике купите (фиалите) добиват популярное!' и в юревтиката на Македония ° Погледнато от ъгъла па прототиповете, а защо не и от онределението на Д. Стронг, че „в елинистическата епоха (това) е съдът, конто всъщност с дълбока форма на ахеменндската фиала*12’, може да се формулира работна теза, че този тип чаши е естествен продукт на формите, зрациционни за целил огромен ареал от Анатолия до Иран - на изток, и до Египет - на юг. Приведените по-горе ранни пример» са в подкрепа на това. Тук би следвало да се подчертае все още недостатъчно проучсната продукция на малоазийски-те атслисга за периода VIII-VI в. пр Хр., т. е времето до включванего на района в Ахеменндската империя. Изследванията на материалите от разкоп-ките на столицата на Фригия Гордион22 и лидийската столица Сарди'3 са красноречиви в това отношение. 1е педвусмислено сочат гяхната роля в развитието на торсвтиката на субконтинента, при това в много добро взаимодействие с развиващитс се във възходяща линия гръцки цептрове по занадния бряг на Мала Азия и прилежашите острови. Тук с >едва да се привлече вниманисго към ролята на големите общогрьцки култови средшца при Дидима (Милет), Ефес и Кларос, Самос и др.24. Депопираието на богати приношения, сред конто една значителна част са фиалп и други ритуалпи съдове> нс само от всички райони на гръцкия свят, но и от Анатолия, Близкия изток и Египет, ги прав» не само трезори, но и генератор» и катализатор» на развитието на елинската пластична култура. Тук следва да се направят оше няколко задължнтелни уточнения.
I. Все още в литературата не е преодоляно напълно виждането за Мала Азия само като мост между Европа и Азия, а не и като важен центьр на културното развитие на пяточного Средиземноморце25.
2. D по-тясната облает на торсвтиката, дор» в изеледвания на специалис-ти от висока класа, само формите, характерны за континентална Гърция се приема! за гръцки, а на тези - типични за малоазийска Гърция, прилежащите острови и хинтерланда, - се гледа като на източии, а за периода след среда га па VI в. пр. Хр - като на „ахеменидски11. D светлината па краткия преглед,
90
направен по-горе и на много обемистия набор от данни, конто могат да се приведет, подобии схващания са подвеждагци и оттай - възпираши развитието на изследванията.
3 В оше по-тесен план, условного понятие „ахеменидски" тип фиала, въведепо от Д. Стронг, или трябва да отпадне, или да се употребява само условно (особен© за Балкано-Аиатотийската облает).
Папрансните уговорки имат важно значение за инюрпретирането на целия торевтичен материал от Тракия заряди органичната й връзка с Анатолия.
За да може да се съди по-обективно кога и къде са изработени фиалите, открити в Тракия, би следвало да имаме представа за времето на появата и осезаемото разпространение на фиалите и машите от благородии метали тук. Показателен в това отношение е фактът, че единствеиият пример от Тракия за ранножелязната сноха е бронзовата фиала от богатото погребение при с. Софронисво, Врачанско, датирано в V1I-VI в. пр. Хр.26, т. с. в самия край на тази епоха. Независимо че могат да се появят подобии ранни находки, явно, че липсата на метални, а и на глинени фиали в Тракия през VI в пр. Хр не е случайна. Сред керамичния комплекс на Тракия оч ранножелязната епоха не ми е известно досега да е разграничивай със сигурност тип съд, конто евеитуално да е изиълнянал функциите иа фиалата2’. Впрочем на този въпрос истински не с отделяно място в досегашната литература.
Появата на златни, сребърни и бронзови фиали в Тракия, с ясен ритуален контекст в богати гребни комплекси като Дуванлии. Даскал Атанасово и др може да се датира нс по-рано от началото па V в пр Хр.28. Паралслитс им в Гърция, Мала Азия и други райони сочат тсхния импортен характер. Следователи© па фона на дългата история на фиалата в Егеиско Анатолииската облает и Близкия изток практиката за използването на фиали, а оч там и нуждата от нем с сравнително късно явление в култура га на Тракия. А това подсказка, че за да се достигне до етапа на усвояване на производството на този тип съдове в местните ателиета ще е нужно известно време Прегледът на съдовете от бога ч и погребения и находки, датирани до края на V и дори началото на IV в. пр. Хр. показва предимно вносния им характер. При това нс бива да се забравя, че през V в брсювсгс на Тракия са заети от гръцки полней, конто са не само голем и търговски, но и производствен!! центрове, ползващи и местни суровини. Това подсказва, че към част от българските публикации, в конто се предлагат тези за ранно и оригииално развитие на тракийската торевтика, би следвало да се подхожда предпазливо.
Анализът на съдовете с релефна антропоморфна украса. съчетана при някои от тях с растителни и зооморфни мотиви, па фона на възможнитс синхронии и асинхронни паралели от аптичния свят, би могъл да пок.ажс до каква степей са оригиналки тези декоративни елементи. както и възможните културни центрове, от конто са черпани идеи. Позлатените изображения па Афродита върху омфалоса от Враца и Радювснс са безспорни произведения
91
на гръцки атслиета. С гилът mi е сравним с монетни изображения от втората четвърт на IV в. пр. Хр. Някои автори вредно шит, че това подсказва техпологията па .моделиране на тези и подобии изображения - чрез снемане на отпечатък от монеты, а може би в един по-ранен стадий - директив инкорпориране на сребърна монета върху дъното на сребърна фиала, калике и други чаши от то.зи тип29. При разглеждането на фиалите с украса върху умбото. трябва да се имат прелвид и диете срсбьрни фиали от Александрово, едпата от конто е с позлатена сребърна пластинка с релефна осмолистна розета върху умбото (то е с цилиндричен профил!), а другата - с пластинка с рслефсн люспест орнамент. Първата е с гладко тяло, а втората е твърде близка по силует, размери и украса с фиали № № 101-103 от Рогозен'0. Това сходство едва ли е случайно. Ьи могло да се предположи, чс трите рогозен-ски фиали и тази от Александрово са произведепи и украсени в едно и също ателис
Както за разгледаните, така и за четирите фиали от Рогозен с лице във фас върху умбото, в литературата обикновено се сочат като най-близки паралели каликс-фиалите от богатн погребения в Македония - при Севасти, Бергина, Тесалоники, Дервени, Никезиани и др. Всички те са твърде близки по форма, размери и елементите на външната си украса и сс да тара г във втората половина или края на IV в. пр. Хр. Репертоарът на медальонитс върху умбото им с дос га разнообразен - в по-висок релеф, в сравнение с тези от Тракия. са представени в ракурс или фас стар Силен, млад Пан, млад сатир, Афродита (?), Медуза (Горгона), менада, млад бог или сатир с лавров венец 1 Някои от изображенията имат и позлата като при фиалите от Враца. Радювене и Александрово и са истански шедьоври на малката пластика. Сравнението с четирите фиали от Рогозен показва далеч по-високи качества, а като се прибави и разликата във формите, явно става дума за продукция на различии ателиета. Медальонът от Върбица обаче има пряко сходство с някои от споменатите паметници от Македония. Това с в унисон с общото сходство на съдовете от находката с характернее за македонските богати погребения предмета Това вече насочва към предположението. че съдът, па който принадлежи емблемата и голяма част от другите произведения на торевтиката от гробницата при Върбица са продукция на някое от ателис гита, функциониращи под македонски контрол - в самата Македония, Халкидика или Егейското крайбрежие.
Появата сред атическата чернофирнисова керамика от втората половина на IV в. пр. Хр. на каликс-купи с глави или „маски:1 на дъното, насочва някои исследователи към търсене на връзки с македонската торевтика и с общ изходсн ценгър за развитието на тези специфичны като форма и украса съдове32. От друга страна, интересно е, че към края на IV в. пр. Хр. сред инвептара па някои погребения в Александрия сс ноявяват глинени калике и с релефна глава па негър върху умбото. Според Л. Биванк-Кварл, формата на чашите репродуцира чисто ионийски модел33. Това вече очертана ареала,
92
около конто се групират Атика, Македония и Тракия - Иония или може би по-общо Мала Азия. Тук би било подходяще да сс насочи вниманието към фиала ЛЬ 42 от Рогозен, чиито най-добри паралели се явяват чети р и сребърни фиали от колективна находка от Мала Азия, сега съхранявапа в Метрополитен музеум, Ню Йорк'4.
Изложеното по-горе насочва към идеята за процес или тенденция на украсяване на дъното на различии видоне фиали и други подобии чаши, конто е особсно характерен за втората половина края на IV в. пр. Хр. и сс запазва в елинистическата епоха. В такъв случай вероятността за датиране на фиали №№ 101-103 от Рогозен във втората половина на IV в. пр. Хр. е твърде голяма. Фиала № 42-е надпне, съдържащ и мето Котис, е явно с поне два периода на използванс. След повреждане на омфалоса (което предоплата един по-продължителен период на използвапе) допълнително е била припо-ена апликацнята с човешка глава (вж. обр. I. 3), изработена със същия печат като на фиали №№ 101-ЮЗ35. Това подсказва корскция на мнението на Ив. Маразов, че четирите фиали са изработени в одриска работилница (на Аргиске или Ергиске) по времето па Котис I56. Фиала № 42 би могла да бъде изработена за Котис или подписана за него (в Аргиске), но ио-късио тя е ремонтирана в ателието, израбогило другите три фиали. Дали се касае обачс за продукция на одриско ателие, особено ако става дума за втората половина на IV в., е много трудно да се каже със сигурност. Фиали № № 101-103 са доста конвенционални по форма и украса, и сами по себе си могат да сс датират в доста широки граници. Косвено обаче. би могла да бъде потърсена по-тясна датировка чрез възможностите за датиране на комплекса от с. Александрово и инвентара на погребението в местноетга Чернена! а пръет при с. Мезек. Вече беше посочсно сходството на едната фиала от Александрово с тази от Рогозен. Сходство има в някаква степей и с фиалата от погребението от Мезек, която от своя страна, чрез пояса от вертикални езичести елементи, напомни фиалата oi Враца37. Докато в българската литература погребенията от Александрово и Мезек се датират традиционно в края на V началото на IV в?8, Д. Стронг датира фиалата от Мезек около 300 г. пр. Хр.’1). Тази късна дата намира потвърждение в реалната датировка на бронзовите ойнохоета със силно подчертан ръб на тялото и ситулите от тези погребения49. Каните имат много точен паралел в гроб А от Дервени, датиран във втората половина на IV в., и погребението при Арзос (по долното течение на Марица). датирано в края на IV в.“. Ситулите се датират в същото време чрез широки паралели от Магна Греция до Мала Азия42. Тези примсри означават нс само сигурна датировка на фиалите от Рогозен във втората половина на IV в. Те показват оформяне па един ред или ,.хоризонт“ от гребни комплекси от втората половина на IV в. в Тракия - Александрово, Мезек, Враца, конто са синхронии на формиране на част от Рогозенския комплект не само след смъртта на Котис през 359 г., но и след попадането на Тракия под македонски контрол в раннослинистичсската епоха.
93
11релйоложението за наличие па ранни прототипове или идейии предшественниц на фиалите и каликсите с релефна украса върху умбото или тялото може да се подкрепи с конкретни примеры. Към начални гс сгапи на възник-ване на този гни декорация би грябвало да се отнесат бронзовите вотивни (!) щитове от пешерното светилище на Зевс в планипата Ида на о. Крит, с фронтално изображение върху умбото па глава на лъв. орел или грифон. Те се датират към средата или втората половина на VIII в. пр. Хр.43 Снеци-алистите сочат пряката връзка на тези предмет и, бога то украссни с рслефни концснтрични пояси, със срсбърнитс и златните финикийски чаши от това време. Те от своя страна съчетават в своята украса мотиви и технически похвати, характерни за къснохетското, асирийското и египетското изкуство от началните векове на I хил пр. Хр Проз VIII-VI в. гёзи чаши и мал и широко разпространенис през Кипър и Гърция на запад до Сицилия и Централна Италия44. В Етрурия, под влиянието на посочените чаши и вероятно вотиви от рода на критските, се появяват бронзови вотивни умба с рслсфно изображение във фас на лъвска глава, Ахелой и други фантастична! същества. Те се датират в IV в. пр. Хр.45. Ако мислено обърнем едно такова умбо, на практика би се получила една „класическа“ фиала мезомфалос от т. нар гръцки тип. А едно сребърно умбо о i Етрурия, датирано около 500 г., с горгонейон в средата, обрамчен от палмети46, е още по-близо до фиалите и чашите с релефна украса върху умбото и растителен мотив или розета наоколо. Тук може да се припомни един от каликсите от Никезианй, с Горгона-Медуза върху умбото4 . Друг пример за тенденцията към запълва-пето на гладкого умбо и тялото на .,гръцката“ фиала с пластични мотиви е сребърната фиала от Зубов чифлик (Кубан), датирана около средата на V в Върху умбото с моделирана навита на кълбо змия (Питон?), а в периферията на гладкого тяло са отпечатан!! (в репусё) 13 елепови глави във фас. Надписът върху съда говори, че първоначално той е принадлежал на светилище на Апо юн във Фасис, Колхида45. Послсднигс дна примера показ-ват, че украсата им е в пряка връзка с ритуалните функции на тези предмети. Фналата от Колхида е и своеобразна връзка с другата условна трупа фиали с пластична украса върху тялото. От Нимфей е известна фиала с приблизится но' същаы датировка, при коячо омфалосът е ограден с пояс от глави на силени4 . Този паметник подсказва, че независимо от типологическата класи-фикация па съда, става дума вече за материализиране на желанието за по-голяма семантична натовареност на съда. Някои ранни паметници, вкл. и предмети от кръга на други ритуални утвари, могат да потвърдят това предположение.
От гроб № 74 от некропола при Керамейкос в Атипа е известна голяма бронзова фиала и фрагменти от подобна с много интересна пластична украса. Около умбото на съда е развит орнамент, наподобяващ петлистна розета, като в края на всеки лъч (лист) е представена глава на рис или пантера „глодана отгоре", а в ингервалите между тях - пет бюста на жена (богиня?)
94
(обр. II. 12)50. От друга двойка бронзови фиали с подобна форма, от гроб № 62, са запазени фрагменти от релефни изображения на сирени (?) в сходна позиция51. Съдовете се датират не по-късно от начатого на VII в. пр Хр. и се приписват на продукцията на изгонит ръцката торевтика. В стилоно отношение в тях се от крива г бслези, свързващи ги с торевтиката па Крит и Родос от края на VIII - началото на VII в. и посочващи ясни връзки с прототипи от торевтиката и металопластиката на Източна Анатолия - Урарту. къснохетските и северносирийските цен троне.
Друга трупа паметници с ясно ритуално предназначение и сходна морфология, разширяващи балата за наблюдения върху епохата и средата. в която се екснериментират съчетапия па релефна антропоморфна със зооморфна украса. са няколко цели и фрагментирани мраморни нолифитилни л’ампи от Атипския акропол, датирани към края на VI-V в. пр. Хр. При най-запазената от тях в периферията на полусферичното тяло са моделираии четири глави па богиня (?), редуващи се с глави на овен и козел - по две (обр. II. II)52. Показатели© за символичния характер на памсгницитс с липсата на следи о г горене. Размерите на лампа га (диаметър 21.5 см) отговарят па тези на големите фиали, каквито обичайно са били изработвани за поднасяне като дар в светилище5’. Откриването на лампите на Акрополи с сыцо така красноречиво за техните функции и 0601 атсната им украса.
Може да се акцентира на това. че с начина си на украса и фиалите от Ксрамсйкос, и лампите от Акропола са прототипове не само на фиали № № 99 100 от Рогозен и фиалата от Луковит, но и на скифоса от Стрелча.
Подходящ пример, чрез конто би могло да се търси зиачепието па комбинация га от различии реалии и фантастичнй същества, е една бронзова лустра (канделабър) от Кортона, Етрурия, датирана към средата на V в. пр. Хр. Тя има масивно кръгло тяло с 16 фитилника. Пред всеки от тях е представена глава на Ахелой, а периферията отдолу е заета от пояс от редуващи се релефни изображения на силени, свирещи на флейта, и „сирени". Към цептъра следват два пояса от делфини и четири групп животни -хишници (лъвове, грифови, пантсри) нападат тревопасио животно (коп, бик, елен, глиган). В центъра на лустрата, отдолу, има релефен медальон с глава на Горгона54. Изображепията от украсата на този интересен етруски па метник кореспондират смислово с поясите от образи и оцените, украсяваши извест-ните златни фиали от богатитс скитски погребения в могилите Кул-о ба и Солоха55. И за григс паметника комбинацията от пояси с антропоморфни, зооморфни и растителни изображения се интерпретират като космограми. По тип обаче двете фиали от Скития. заедно със златнага фиала от Метрополитен музеум в Ню Йорк'6, са най-близките пара.юли на фиалата от Панагюр-ското съкровище. Специалного изеледване на Ф. Сноудън „Негрите в аптич-ността“ показа, че украсата й от негърски глави и растителни мотиви също е подчинена на една основна митологичпа и космогонична идея. Фиата като гази, изработена от чисто, масивно злато и с тези размери, несъмнено е била
95
предназначена за в взимания на боговете. А според добре засвидетелстваната митологическа традиция от О.мир до кьенага античност. етиопците били първите, конто започнали да правят възлияния на празненства в чест на боговете и затова се радвали на тяхното благоволение. Тяхната страна, която според представите на едините, се намирала на края на света, имала справедливо държанно устройство, никой не бил в състояпие да ги подчини със сила и изобщо тяхното благочестие било възнаградено с благодатно битие!'. Застъпените в украсата на фиалата добре известии нредсгави за благоден-ствието, осигурено с религиозна ревност. се потвърждават о г данни ге ог храмови инвентарни списъци от Атина за фиали ,.с етиопски глави“58. От гледна точка на въвеждането на антропоморфни елементи в украсата, тези фиали може би кореспондират със записаните в Делоските инвентарни списъци фиали „с перси" (переписки глави, образи), конто получиха потвър-ждение чрез две еднакви сребърни фиали от голяма колективна находка от Мала Азия, сега в Метрополитен музеум, датирани в VI в. пр. Хр. (обр. II. 14)5 . Тези фиали са илюстрация на преврыпането на гладки те изпъкналости („букели" по X. Лушей) в релефеп антропоморфен мотив в елинскитс и свързанитс с тих ателнета. В контраст с тях са една трупа фиали със съшата форма, при конто „букелите“ останат гладки, а между тях са апликирани плоски изображения от златен или позлатен лист. Репертоарът на тези изображения, иредставящ персийския цар, убиващ лъв, в ход с всичките си регалии и др.. подсказва, че ге са близки до иранската и ахемендската традиция6 . Своеобразен представится на тенденцията за украса с антропоморфни образи върху тялото на „гръцкия" тип фиала мезомфалос през VI в. пр. Хр. е етруската букеро-фиала от Националния музей в Рим (Вила Джулия). Представени са дванадесет човешки глави, моделирани във висок релеф върху извивката между хоризонталната и вертикалната част на тялото (обр. II. 10)6'. За нас тази керамична фиала е интересна и с „пекласическия*1 вид па образите - липсват прически, атрибут, полови белези и пр
Па фона на изложеното дотук, фиали № № 99 и 100 от Рогозен, калике-фиалата от Луковит и скифосът от Стрелча се очертават като един локален и сравнително къссн вариан! на декоративните пластичнн решения в стреме -жа за семаптичпо натоварване на фиалите и съдове ie за възлияние и пиене, напълно в областта на традиционного както в композиционен, гака и в технически аспект. При фиалите от Рогозен и съда от Луковит сме изправени пред комбинации от антропоморфни с растителни мотиви в един или два реда, а при скифоса от Стрелча освен тях с добавен ред от комбинация на зооморфни мотиви - лъвска глава във фас, фланкирана от овнешки (обр I 10). Това вероятно е обусловено и от по-голямата вертикална площ на съда Освен спомена гите по-горе ранни идейни прототипове от Керамейкос, Акро-пола и др. би могъл да се носочи и пример от Тракия В начелника от конска сбруя от погребението в м. Чсрвената пръет при с. Мезек, в триъгълпа композиция са съчетани изображения на лъвска глава във фас и антитетично
96
представени глави па овни в профил 2. Вече бяха посочени данните, поста-вящи това погребение много по-обосновапо във втората половина на IV в. пр. Хр. Върху дръжките на два сребърни съда от Тайманова могила и могилата Солоха от Скития могат да се видят две овнешки глави, представени по начин, сходен с този от скифоса от Стрелча, при тона с лотосов цвят между тях 3. Явно съчетанието от овнешки и лъвски глави (или представител на семейство Котки) е традиционно и характерно със символиката си, тъй като може да се вида като мотив, комбиниран в украсата на различии предмети от злато, сребро и бронз още от VIII-VII в. пр. Хр. и в Гърция, и в Близкия изток64.
В литературата вече бе посолено, че фиалата от Луковит, скифосът от Стрелча и фиали №№ 99-100 от Рогозен най-вероятно са работени в хинтер юнца на Тракия. Нсщо иовечс - стилю на женските изображения в тези паметници носи явно сходство с този на изображенията върху каничка № 155 от Рогозен (срв обр. I. 6, 7, 10, 11) и ритона от Поройна. На тази база, не без основания. К Евиглебен предполага, че всички посочени съдове са продукция на ателие или по-скоро пътуваща груна торовiи, работали в западната част на Тракия между 350 и 300 г. пр. Хр.65. Тук трябва да припомним датировката на Луковитското съкровище - към края на IV в. пр. Хр. и на ритона от Поройна - края на TV - началото на III в. пр. Хр.66. Към това трябва да се прибави и датата на кана № 155 от Рогозен. Анализът на автора на тези редове, предложен в отделно изеледване67, показва, че изображение™ на богиня върху гьвица е коиирано от първообраз, създаден от ателие, работещо в традициите на гръцкия пластически канон, но изпш-ващо влияние и на източните традиции. Иконографски изображението на богинята намира ясни паралели сред паметниците на Кибела от Западна Мала Азия от средата и втората половина на IV в. пр. Хр. и елинистическата епоха. Иконографските паралели и формално-типологическите особености на каничката дават основания тя да се датира към последната четвърт IV в. пр. Хр Продукпията на торсвтитс (и ателистата?) ог Западна и Северозападна Тракия е била явно във връзка с тези, функционирали в ранноелинистически центрове като Севтополис. Филипополис и Кабиле, конто чрез тесните си и интензивни икономически и културни връзки с големите центрове по край-брежията и извън Тракия63 са били вероятно посрсдниците във възприема-нето на нови форми. мотиви и технически похвати в украсата. Изследванията на М. Иванова през последните години върху иакитите от Тракия показаха сходна картина69. И това е напълно обяснимо, защото в много случаи торсвтичнага и ювелирна!а продукция могат да бъдат плод на една и съща ръка. Tvk следва да се напомнят яснитс данни за колонизацията на жители от покорепите от Филип II Македонски градове от Халкидика до Хелсспонта в споменатите реорганизйраии градски центрове, както и друтите, конто тепър-ва ще станат известии след археологически изеледвания. Тази практика е продължавала и по времето на Александър и наследниците му70 и вероятно
97
е имала значение и за развитие го им като запаятчийски центрове. R тона отношение голяма стойност придобиват данните за селищсн център с коло-низирано гръцко население от егейскйя бряг (емпорион Пистирос), чийто останки сс проучват сега при с. Ветрен, Пазарджишко . В по-копкретен план, като продукт на златарско ателие в Ссвтополис, вероятно бн следвало да се интерпретира кръгпата з гатна пластинка с релефно изображение на голобра-до мъжко лице, в профил надясно, с лавров венец, открита в гробница № 2 в некропола на града. Според предположение го на изследователите това изображение показва прилика с Апо юн от златните статери на Филип II и именно оттам е копиран от торевта72. Пластинката типологически е много близка до апликациите върху омфалоса па фиалите от първа г рупа, особено ако си припомним, че за образите от Враца и Радювене сс предполага пряката врьзка с монетни модели
Ясен пример за възприемането на нови орнаментални мотиви в украсата на фиалите от тракийския торевт през ранноелинистическата епоха е фиала № 99 от Рогозен (обр. 1. 7). Поясът около умбото от скъсени букели и двоен лотосов цвят е твърде специфичен и няма паралел пито сред рогозенските, пито сред известните до момента фиали от храмовото съкровшце от Тух ел-Карамус о г Долей Египет, датирани в години ге от периода непосредствепо нреди елинистическата епоха в Египет. Най-близък паралел и междинно звено между египетските съдове и тракийския се явява една непубликувана сребърна фиала о г могилата с богати македонски погребения при Никизиапи. Всички те се датират в третата и последна1а четвърт на IV в. - до началото на III в. пр. Хр. Според М. Пфромср този съд несъмнено е част о г нлячка, донесена от Изгок (,,ein Teil der Perserbeute“)7’. Анализы на украсата па фиалата от Рогозен в сравнение с паралелигс й би показал работала със свободна ръка, импровизацията на маистора, който е комбинирал разгледания мотив с ред от логосони Цветове, редуващи се с букели, пренърнати в женски глави. Този мотив все още се среща в съдове oi този период (втората половина на IV в.) - например сребърназа фиала от богатото погребение при Диоскуриада, Колхида (обр. И. 13)74. На примерите и вероятния ареал на антропоморфизиране на букелите вече отделихме внимание по-горе.
В заключение може да се каже, че анализът на фиалите с релефна антропоморфна украса и някои съдове, евързани с тях, произхождащи о г Тракия, показва, че появата им се вписва добре в една традиция, развивана в кудтурите на източното Средиземноморце векове нреди появата им в Тракия. Постепенното усвояване на обичая за изиолзване на скъпи съдове за ритуални, трапезни и погребални цели сред аристокрацията в Тракия довело до производството им в местни атслиета. Началото на този процес може да се предположи към иървата половина средата на IV в. пр. Хр., но най-ясно и вероятно най-интензивно той се е проявил през ранноелинистическата епоха. когато Тракия е органична част от ранноелинистическото политичес-ко, икономическо и културно „койнё“.
98
БЕЛЕЖКИ
1 Вс и ел и к о в, И Съкровнщего щ Враца. С., 1975. 9-10, 12-13. нл. 1 (долу, ляво), 4 (детайл); L’or des cavaliers thraccs. Trcsors de Bulgarie. Montreal. 1987, p. 175, №262.
2 Marazov, I. Neue Deutung thrakischcr Dcnknialer - In Der thrakische Silberschatz aus Rogozen, Bulgarian S, 1988, 32-33; Katalog №42, 101-103 Авторы дери предполага, че фиалиге били използвани в орфически мистерии заодно с кала № 112. Идеята за лине на Аполон сс подкрспя от паралел с пластникитс от Па напорите. Дори и бегьл анализ обаче показва някои важни различия. Линева диадема, косите са правя. По принцип, за да сс представи Аполон, според гръцката иконография, освен 1регнрансто на косата, богът трябва да бъде ..означен * и чрез диадема - тения или лавров венец. Образы върху рогозенскше фиали с широкого си крыло лице във фас се приближава по-скоро до образа на Медуза-Горгона от най-късния. облагороден ши.
' S t г о n g, D. Greek and Roman Golg Silver Plate. London, 1966, 74-77.
4 Ш кор п и л, X и К. Moi или. Пловдив, 1898, с. 132, № 4, фиг. 54, 4; Фило в, Ь. Надгробплте могилн при Дуваилии в Пловднвско. С., 1934, 174, №5, обр. 186, 1 - диа.м. 3.7 см.
Ve и е d i к о v, 1. L’or des..., р 226, № 391
6 М а г a z о v, I. Цнт съч , 134-137. № 99-100
7 Vе n е d i к о V. 1. L’or des..., р. 238, № 421 lit.; Паиапорското знатно съкровнше. С., 1961, 17, обр 35-38.
О г и с и о в а - М а р и н о в а, Л. Белсжки върху „фиалата” от Рогозснското съкрови-шс с мотив от мита за Херакъл и Авге. - Археология, 1987, № 3, 47-55.
4 К и то в, Г. Скифосът от Стрслча. - Изкуство 1979, № 5, 27-31.
Николо в, Б. С. М а ш о в, П И в а и о в. Тракийско срсбърно съкровище от Рогозен. - ИМСЗБ, 12, 1987, с. 36; Фол А. Политика и култура в лревна Тракия. С., 1990, 72-87; срв. Фол, A. Dcr Schatzfund von Rogozen. Zum Hellcnismus in Sudostenropa - In Actcn des XIII Internationalen Kongresses fur KlaSsischc Archaologic. Berlin, 1988. Mainz, 1990, 195-205 lit
11 Strong, D. Цит. съч , фиг 20a b.
12 Пак там, 27-28, PI lb; Hood, S The Arts in Prehistoric Greece. Hannonsdswordt, 1978, p 153 lit , Ill. 144 А В, V и n Bothmcr, D. A greek and roman Treasury. DMetrMus (New York), 42, 1, 1984, 6, 16, № 1-2, lit.
Davis, E Ancient Art. - In: The Norbert Shimel Collection (O W Muscarella, ed.)_ Mainz, 1974, № 3-4, lit., за куиата с омфалос срв. Троя и Тракия (каталог на изложба). С., 1982, с 70, N? 7. Интересна от тленна точка на традициитс в торевтиката с и друза сребърна чаша от колскцияга на Шимсл (№ 2) - „кантарос** с по.злата върху устието. Ако сс „слими-нират“ двете вертикален дръжки и столчето, конто при това се отличаваг по съетав на срсброто и са закрспсни отделно към тялото (с релефни канелюри), сьды има формата на фиалите иг I хил. пр. Хр , с полусферично тяло, вертикалпи канелюри и лско разширяваню се иавьн устис със заоблен ръб В този условен вид е сравним например със сребъриата фиала от Кипър от VI в. пр. Хр. (тук обр. II. 8) - V о и В о t h m с г, D. Цнт. съч., с. 22, № 13 lit. Впрочем посочените три съда от колекцняга на Н. Шимсл (заедно с № Г) са колсктнвна находка и са показатели!! за развитието на торевтиката в Северозападна Анатолия през посочения период.
14 II о о d. S. Цит. съч., с. 153, ил. 144 С; срв. Byvank-Quarles van Ufford, L. Les hols Hellenistiques en verre dorre. - BABcsch (Garvens hagen), 45 1970, p. 133, fig. 10 -също от Кипър, or началото на IV в. пр. Хр. (тук обр II 9)
,s The Norbert Shimel Collection, №№ 123, 131
1 В i 11 с 1, К. Les Unites. 1976, fig. 390 (горе вдясно, при това в комплект с капа с вертикални канелюри по тялото), Hartapus and К zildag. - In: Ancien Anatolia. Aspects of Change and Cultural Development. Essays in Honour of M. J. Mellink The University of Wisconsin Press, 1986, 103-106, fig. 10, 10б 7
99
17 M ou re у, P. R. S. Cemeteries of the First Millennium BC at Deve Ilhytik. - BAR Int Ser., 87, Oxford. 1980, 36—37 lit., № 100-110, fig. 6; Dentzer, J -M. Le motif du banquet couchc dan le Prochc-Orient ct 1c Monde Grcc du VII- au IVе siecle avant J C. Rome, 1982, p. 149 lit not 656.,
’* I.usche y, L. Die Phiale. Bleicherode, 1939, fig. 9,r; M о о г с у, P. R. S. Циг. съч., с. 32 лит., Kft 85, фиг 6
19 Petrie, F. Funeral Furniture and Stone Vases. Pt. II. Stone and Metal vases. 43th Memoir of the British School of Archaeology of Egypt; cf. Pfronter, M. Studicn zu Alexandrinischer Torcutik Fruhelleiustischer Zeit Berlin. 1987, 42-75, Taf 62.
* Archibald, S. I hracian Interpretations of Greek and Oriental Elements in Fourth-Century Metalwork - In: Г he Rogozcn treasure. Papers of the Anglo-Bulgarian Conference, 12 March 1987. London, 1989, 14-15 lit.; cf. В a r - S h а г а г, В Macedonian Vases in Perspective: Some Observat ons on Context and Tradition. - In: Macedonia and Greece in Late Classical and Early Hellenistic Times. Studies in the History of Art. Vol. 10, Nat gallery of Art, Washington, 1983, 131-132 lit, n. 38-41 Byvank-Quarles van U f f о r d, L. Циг. сьч., с. 133, фиг. 10
21 Strong D. Цит. съч , с. 100.
22 Yo u n g, R. et al. The Gordion Excavations Final Repons I. Philadelphia, 1981.
25 Waldbaum, J. Metalwork from Sardis. - In: G. Hanfmann ct al. Sardis from Prehistoric to Roman Times. Cambridge/Massachusets, 1983, 145-152, pl. 56-58.
24 К у r e 1 e i s, H. Chios and Samos in the Archaic Period. -In: Chios. A Conference at the Homerion in Chios 1984. Oxford, 1986. 187-204: В a r - S h a r a r, B. Eastern Influence on the Toreutic Art in Macedonia befoie the Conquest of Alexander the Great. - In: Ancien Macedonia (Thessaloniki), 4, 1983 (1986), 71 82; П и ч и к я н, И Р Малая Азия - Северное Причерноморье Античные традиции и влияния М., 1984, 75-93
25 М с I 1 1 n k, М Excavations at Karata$ Semayuk in Ehnali, Lykia. - AJA (Boston), 78. 1974, p 351 ff.
26 Николов, Б. 1ракиГ1ски паметници във Врачапско. - ИАН, XXVIII, 1965, 166-170, обр. 5а-б. Срв. Hansel, В. Bcitrage zur regionalen und chronologischen Gliedcrung der altcrcn Halstaitzcit an der untcrcn Donau. Bonn, 1976 p. 174 sqq.
27 Вж Hansel, В. Цит съч : срв. Г о n с е v a, G. Chronologic du HalIstatt ancien dans la Bulganc du Nort-Est. S., 1980, Studia Thracica 5: Чичикова, M Керамика от старата жслязна епоха в Гракия. - Археология, 1968, №4, с. 14 ел. и др.
28 Филов, Б. Цит. съч., с. 89. №8, обр. 110; Николов, Д. Златна фиала от с. Даскал Атанасово, Старо.загорско. - В: Сб. в чсст на К. Шкориил. С.. 1961, 367-368, обр 1: срв. Archibald, S. Цит. съч., 15-16; Alcxandrcscu, Р. Le groupe de tresors thraces du nord des Balcans. - I. Dacia (Bucurcsti), 27, 1-2. 1983, p. 50. n. 19.
“A rchibald, S. Цит съч., с. 1 7, n. 49; Bar-Sharar, В Циг. сьч., 27, n. 27; Vickers, M., О. Impey, J Allen. From Silver to Ceramic. Exh Cat. Ashmoleaii Museum. Oxford 1986 pl. 14
Ф и i о в. Б Цит. съч с 185, № 2-3, обр 203-204.
31 Ancient Macedonia. Exh Cat Athens, 1988, No 245-247; A n d г о n i k о s, M. Vcrgina. The Royal Tombs. Athens. 1989, 157, 209, fig. 112-114, 179-180; Bar-Sharar. B. Macedonian Metal Vases ., 131-132, fig. 17 18, В у v a n k - Q u a r 1 e s van U f f о г d, L. Цит. съч., с. 133, n. 34. В бел. №40 Б. Бар-Шарар обръща внимание на един калике ог Южна Русия, конто сс съхранява в Ермптажа и има върху умбото си женена глава, твърде сходна с тази от калике от гроб Д в могилата при Никизиани. Поради това та предполага, че каликсът е внос от Македония. Срв. Segal, В Alexandria und Tarent: eine tarentische Fundgrnppe. - AA (Berlin), 1959, col. 567, Fig. II
-2 Bar-Sharar, B. Eastern Influence..., p. 75 lit. Срв. чсрнофириисовия калике oi гроб 112 в пекропола при Амфиполис (дат. в кр. на IV в. пр. Хр.) с релефна глава на сатир върху умбото - Ancient Macedonia, № 354b. Според Б. Бар-Шарар теракотовите пиксиди с релефни медальони върху канака, характсрии за богати македонски погребения от IV-III в.,
100
иаи-вероягно са реплики па метании прототипове от IV в съзДадени в македоиските придвории ателиега - Bar-Sharar. В Macedonian Metal Vases I32-I331it., fig. 19.
’Byvank-Quarles van U f f о r d, L. Циг. сьч., с. 134, n. 37.
34 А г c h i b a I d, S Цит. съч., с. 18, n. 64; Vo n Botlime г, D. Циг. сьч.. № 20-21, 28-29. Срв. каликсите от Македония (бел. № 31) с този от Южна Мала Азия, открит заелпо със сребърна каничка, много близка по форма и украса до №№ 109-110, 156 (без фриза върху тялото) от Рогозен, датирапи в IV в. пр. Хр. - Palmer. Н.. С. Vermeule. Ancient Gold and Silver. - Archaeology (New York), XII, 1959, p. l4;By vank-Quarles van Ufford, L Цит. съч., 132-133, 136, фиг. 14 (Хамбург). Като се има предвид количеството и качеството па каликсите както и па другите съдове от бронз, сребро и злато от ботатите шяребения ui Македония и Егейския бряг до чолното течение на Марина, би могло да сс предположи, че ателйегата в iojh район, заодно с тези от района на Пропонтида, са били воденш проз трсгага и последнага чствърг на IV в. пр. Хр. Този вьпрос вероятно трябва ла сс разглежда заодно с контрола, конто Македония е имала от Филип 11 нататък върху находищата и скспчоатанпята на злато и сребро в района. След завосванията на Александьр на Изток, оттам несъмнено сс стпчат допълнителни количества благородии метали под различна форма.
'Василев В. Находката от Рогозен - траднциоини и нови слсментп в тракийската торевтика. - Археология, 1987, №3, 17, обр. ба-б.
36 М а г a z о v, I. Цит. съч., с. 32; Одриският дял в Рогозенското съкровшие. - Археоло-1ия. 1988, №4, 13-15, 19. Трудно е да се приеме тс.зата на автора, че триъгълничсто, добавено над езичестия орнамент, е „патент** и индикатор на продукцията на опрпските
а тел пета.
г В е л к о в, И Разкопките около Мезек и тара Свиленград през 1932-1933 г. - ПАИ. XI 1937. № 1, обр 122 За фналата от Врана вж. бел. № 1 На тези фиали приличат и една голяма трупа фиали от Рогозен - X №43, 46, 57, 63, 64, 66 68 и др.
38 В е и е л и к и и, И , Т. Герасимов Тракийското изкуство С , 1973, с. 91, 113, 369. 380; ери. L’or des..., р 169, 204.
39 S t г о и g, D. Цит. сьч., с 100.
40 В е л к о в, И. Циг сьч , 13э 136, №4. 7, обр 126, 129; Филов, Б Цит. съч., с 185, №4-5, обр. 205.
4 Ancient Macedon а, № 23 1; Alexander the Great. History and Legend in Art. Thessaloniki, 1980, p. 53.
42 R i i s, R. J. I'hc Danish Bronze Vessels of Greek, Italy, Early Campanian and Ethruscan Manifacturc. - Acta Archaeologica. 30, 1959, 18-25; Byvank-Quarles van L f f о r d, L. Remarqucs sur les relations entre 1’lonic, la Thrace ct 1’ltahc. - BABcsh, 41, 1966, 42-49; Bar-Sharar, B. Macedonian Metal Vases..., 127-129. lit., n. 21-22; срв. Vcncdikov, I. Les situles de bronze en Thrace. - Thtacia, IV, 1977, 85-89, № 13 (Alcxandrovo), 21 (Vlczck).
41 Coldstream, J. Geometric Greece. London, 1977. 287-288. fig. 93b.
44 M a r k о c, G Phoenician Bronze and Silver Bowls from Cyprus and the Mediterranean. University of California Publications. Classical Studies, 26 1985, 110-117 lit
4' M а г у о n, H Metalworking n the Ancient World - AlA 53, 1949, p 122, pl. XVIII A; G i g 1 i о 1 i, G. Q. L’aitc Etruska. Milano, 1935, Tav. XCVII 1-2
46 M а г у о n, H. Циг. съч., 122. pl. XX В.
47 Вж. бел. №31.
48 Strong, D. Цит. съч., 75-76, лит., р]. 14 В.
49 Иак там, с 75; Minns. Е Skythians and Grccka. Cambridge, 1913, p 210, fig. 107.
50 К ii b 1 e г, К Keranteikos. Bd 6.2. Die Attische Kcramik. Berlin, 1970, 396-398, №6-7, Taf. 124-125.
м Пак там, табл. 123-124.
52 Schrader, H. Die archaische Marmorbildwcrke des Akropolis. Berlin, 1939, 331— 332, №452, Abb. 386, № 451, 453, Abb. 384, 385, 389.
53 Вж. Von Botbmcr, D. A Gold Libation Bowl. - MMABulelin (New York), dec.
101
1962, р. 154. Авторы отбслязва, че ог чисто практически гледна точка фиали с диамстър около и над 25 см са трудно използвасми и явно има г представителен характер. С диамсгъ-ра сн от 24 7 см фиалата от Панагюрище сс явява представнтел иа тази трупа - факт, на коиго не е обърнато внимание в нашата литература
54 G i g 1 । о 1 i, G Q Цит. съч., Tav CCXXIX,, CCXXX; H с м ировск и й. А И Этруски. От мифа к истории М , 1983, 176—180.
' I’а с в с к и й, Д. С. Модель мира в скифской культуре. М.. 1985, 174-176, рис. 34; Skythische Kunst. Leningrad, 1986, р. 89, Abb 162-163, 164-165.
Von Bothmc r, D. A Gold Libatoii Bowl, 155-157, fig. 2-7.
Snowde n. F. Black in Antiquity. Cambr. Mass. - London, 1970, 27-28, 154-155.
"Kon to I с о n,N VI. The Gold Treasure of Panagurishte - Balkan Studies (Thessaloniki), 3, 1962, p. 191, n 16 lit.
59 Von Both m e r, D. A Greek and Roman Treasury, p. 24, № 16-17 lit.
60 M о о г с у, Р R. S. The Tehniquc of Gold Figure Decoration on Achaemenid Silver vessels and its Antecedents. - Iranica Antiqna (Leiden), 23, 1988, 231-246, pl. Il—IV
61 Bant i, L. Etruscan Cities and Their Culture. Berkley-Los Angeles, 1973, 46 47, 222, pl Ila.
Всяко в. И. Цит. сьч., 134-135 № 3, 7, обр. 124-125.
63 Skythische Kunst, Abb. 157, 160, 167, 170
64 Например част от плагиата украса на трон от Кслсрмес, определен като продукция на ателие от Предка Азия от края на VII - началото на VI в. пр. Хр., съчставаша мотиви о г лъвска глава, фланкирана от овнешки глави, а между две такива групп - розста - Skythische Kunst, Abb. 43-44.
' F \v । g 1 е b е n. C. An Atelier of Silversmiths in Western Thrace: the Jug Cat № 155 from Rogozen and its Connections to the Vessels with Fignral Reliefs from Poroma, StrclCa, Loukovit and Vratsa - In The Rogozen Treasure. Papers of the Anglo-Bulgarian Conference, 12 March 1987. London, 1989, 26-32. fig. 3C.
Ve nedikov, 1 L’or des .... p. 220; M a p а з о в, И Ритонигс в чревна Тракия. С., 1978, 60-63, 143-144, обр. 54-58.
“’Стоян о в, Т. За интерпретаиията иа каничка № 155 от Рогозенското съкровищс и някои нови виждания и проблеми, произтичащп ог ней. - Археология. 1991, №4 21-34.
йк Вж. Севтопо inc. Т 1. С., 1984; Чичиков а, М. Тракпйският град - В: Изеледвания в чест па проф. д-р Хр. Данов (Тод. СУ Истор. фак., 77, 1984, №2) С, 1985, 85-93: Гетов, Л Търговско-икономическите връзки на Кабиле IV II и пр и е (По данни на керамнчнага еинграфика). Афтореф. за пр. ст. д-р и. н. С., 1989.
69 Д и м и 1 ров а, М. Ювелирството в Тракия през слпнпсгпческита епоха. Автореф. дне. к. и. и. С., 1988, 22-26; Обеци с зъвски глави от слинисгичсскага епоха (по материали от България). — Археология. 1989, №3, 10-12 с лит.
70 111 а х с р м а й р, Ф. /Александр Македонский. М., 1984. 22—23, 25, G о с е v a, Z The Cities of Thrace and the Colonisation of Phillip II - In: Studies on Settlement Life in Ancient Thrace. (Terra Antiqua Bakanica, 5. 1990, 42-48; Stoyanov;! On the Cult of Artemis in Kabyle (4,h-!sl century BC). - In: Studies on Settlement Life in Ancient Thrace. (Terra Antiqua Balcanica, 5, 1990, 128-130).
71 Вж. тук Д о м a p а д с к и, M. Гьрциге в Тракия.
’-’Чичиков а, М. Севтополис С., 1970, с. 17, № 98
73 Р f г о m m е г, М. Цит. съч., с. 153 лит., 180, габл 17а
” В о р о нов, Ю. Н Новые материалы античной снохи из окреспостсй Диоскурнады. -СА, 1991, 1, 225-228. рис. 4,
102
Обр. I. 1 2. Сребьрпа фиала ог Враца с aeiaioi — аилшишия върху омфалоса. 3. Фиала № 42 ог Рогозенското съкровищс. 4. Фиала № 101 от Рогозенското ськровишс. 5 Срсбърна калйкс-фиала от Луковит. 6. Дстайл от украсата на каликс-фиалата от Луковит. 7. Фиала № 99 от Рогозенското съкровище. 8. Фиала № 100 от Рогозенското съкровшце 9. Скифос от Стрелча. 10. Детайли от украсата на скифоса от Стрелча. 11 Детайл от изображснисто на богиня върху каничка № 55 от Рогозенското съкровище
103
те мотали на некрополя в Дуваилии по гробното съоръжение и даронетс. Монолитният каменей саркофаг е единственият, открит засега в тракийскитс могили о г V-IV в. пр Хр., а присъствието на предмета на лукса, каквото е дървеното легло, не с придружено от други елементи, характерны за богагитс погребения в Тракия. Наличието на лекит в гроба ни позволява да допуском, че тук с бил погребав представител на друг етнос, но с достатъчно висок ранг, за да има право на погребване в некрополя на одриската аристокрация5. Лекигът сс явява каго задължителен елемент в гробните дарове на гърцнте от класичсската епоха6. В Тракия. макар и спорадично, те сс срсщат в богагитс погребения от II и III хоризонт, т. е. по време на е 1инизацията на гракийската аристокрация7.
Fla 15 км северно от некропола при Дуваилии, при прокопаванс на канал при с. Песнопой, е открит гроб на дълбочина само 0.20 м. Целият гребен инвентар е извадеп преди пристигането на археолога, конто е прегледал изкопаната пръет, доразчистил е гробното съоръжение и е събрал информация за обстоятелствата на намирането . То с извършено в глинен саркофаг, украсеи в горната си част с перваз, орнаментиран с релефни яйцевидни мотиви. Кости не са намерены, но според Л. Ботушарова по-вероятно е да се приеме, че погребение го с било извършено чрез трупополагане, а край него са поставени два брон.зони съд и шлем, глинен лекит, киликс и железни върховс за копия С други думи обстоятелствата на откриване не позволява! пьяного възстановяване на гробпия инвентар и погребалния ритуал, но гробното съоръжение, фактът, че погребението не е извършено под могилен насип, „тъй като теренът е много равен, за да допуснсм. че тук е имало някоя понижена могила ‘ , наличието на орнаментиран глинен саркофаг (единствен в Тракия’), позволяват да мислим, че тук с погребай представител иа друг, иетракийски етнос. Бронзовите съдове и въоръжението обаче противоречат на такава интерпретация. Тези противоречия (присъствието иа тракийски и гръцки елементи в едно погребение) карат разкопвача да се въздържа от категорично гьлкуванс на стническата припадлежност на погребания. Из-следванията на некропола при с. Акапджиево от II. Гиздова, а главно проучванията на автора на тези редове па емпориона при с Ветрен, дадоха вьзможност да се допуске, че в гроба от Песнопой е положен гръцки воин (восначалник). Присъствието па гърци в околностнте на села га Дуваилии, Песнопой, а може би и Басил Левеки, се потвърждава и от надпис върху устието на амфора („Тук почиват) Епиеос и Мидития“), пубинкуван от М. Апостолидис °.
През 1983/84 г. в местността (м.) Иловицата при с. Аканджиево Н. Гиздова разкопава 15 могили11. Височината им е от 0 50 до 3 50 м, с диаметър при основата от 9 до 28 м. Натрупани са от пръет или от камъни и пръет, покрити отгоре с тънък хумусеи пласт. В насипите на могилите са открити цели или фрагментирани керемиди, глинени замазки, битови съдове
106
и др Само одна от могилите е натрупана от дребпи речни камъни. Външнияг им вил и характеры на насипа е присъщ за планинските области в гачи час г на Тракия - Родоните, Средна гора и др. Установени са два вида гробове: чрез трупополагане и чрез трупоизгаряне, като преобладават послсдните (в 13 могили). Каменните и глинените площадки, каменпите могилки и други подобии са гробните конструкции, срещани и в други тракийски гробове Елсмснтьт. различаващ разглежлания некропол от останалите тракийски в района, с гробният инвентар. Той не е особено богат - типично за некроио-лите през късножелязната епоха в планинските и предплапипските район и Открити са бронзови фибули, игли, гривни, железин иожове, прешлени за вретено. глинсна нитка, костени амулета и пр Най-масово сред гробния инвентар е застьнсна ксрамиката. Няма могила без цели или фрагментирани глинени съдове. Най-впсчагляваща е често срещаната вносна чернофирнисо-ва керамика - цели или фрак мснтирани лекнти, блюда, киликси, лампи и др. Най-често срещаният съд сред ксрамиката в този некропол е лекитът, Откритнте графити върху вносни и мео гни съдове, работени на грънчарско колело, допълват картипата на необикновснитс за гракийските гробове от този район през късножелязната епоха елементи. Разкопанше могили са от V-IV в. пр. Хр. (девет), IV—III в, пр. Хр. (пет), а само една (могила № 4) е най-късна и е възможно да е от II в. пр. Хр. (в нея не бе открита вносна керамика, а тази на колело е малко). Могилите от V III в. пр. Хр. са синхронии със с ынествуването на емпориона в м. Аджийската воденица в землището на с. Ветрен. Той е разпоюжен на 3 км от некропола и между тях има видимост. Етничсската интерпретация на погребенията от некропола при с. Акапджиево бе възможна благодарение на резултатите от разкопките па емпориона.
Епиграфските данни за присъствието на гърци през IV в. пр Хр. в района на с. Ветрен са известии още от края на XIX в., когато В Добруски публикува два надписа. открити в м. Алжийска воденица. От първия (варо-викова плоча) са запазени само имената: „Дионисий, (син) на Диотрефес“, а оз другия (изгубен и още Е. Калинка не е могъл да го открие) се разчи га само една дума „Аполониат“. Оостоятелствата около тяхното откриванс не са посочени от проучвателя, но Г. Михайлов пе приема предположенного на В. Добруски, че това са части от един и същ паметник12. До 1988 г. не са правени опити да сс локализира обектът, от който произхождат споменатите надписи.
При частичного унищожаване на един археологически обект, разположен край р. Марица, бе открита серия от монета па тракийски владетели от V-IV в. пр. Хр. Това позволи да предположим, че въпросиите надписи са били открити на същия този обект. През 1990 г. предположението ни се потвърди от намирането на четири фрагмента с част от гръцки надпис (надгробия плоча или ара, олтар). Па първия ред от името на лицето е останала само крайня га X, а на втория се чете „Метрофоптос1‘ (родителей падеж от името Метро-
107
фонт, очевидно патроним/'. Обстоя гслството. че този надпис е бил счупсн оше в древността и преизнолзван при строежите от втората или третата строителна фаза на емпориона показна, че би трябвало да го датираме наи-късно в IV в. пр. Хр. Тези три паметника са достатъчно указание за етническото присъствие на гърци в сслището, от което произхождат
В края на 1990 г. случайно бе открит декрет, изписан върху варовикова плоча с размери 164 х 63 х 27 см - 47 реда текст на гръцки език. като двата първи реда са почти унищожени, а последните 9 са частично запазени, тъи като плочата тук е счунена. Намирането й в развалините на рймска нъгна станция, с полепнал по нея хоросан, свидетелства за вторичного използванс на плочата. На 2 км североизточно от м. Аджийска воденица е разноложсна пътната станция Бона манзио или Лисе и каменните стени на емпориона са били извор на строителен материал за римляните14. Па плочата с изчукан текст на договор между жителите на Пистирос и новите засслници от Маронся, гарантиран оттракийския владетел Котис, най-вероятно I. Началото на договора не е запазено, а спомепатото на втория реп име на бога Дионис позволява да се допуспе, че тук договарящигс се с грани се заклеват в този бог. В следващите редове се урежда правното положение на пистиренците и емпоритите - реда на съдебните исковс, пасбища. земи и пр. Изрично се подчертава да не бъде поставян гарнизон в Пистирос или местна военна сила (?) (епаулистай)15. Гарантира се сигурността на търговските пътиша. а също така се уреждат митническите отношения между Пистирос и Маронся. В следващите редове Koine гарантира правата на пистиренците и емпоритите, като изрично с иодчертано, че това се отнася за маронейци, тасосци и аполонийци конто живеят в Пистирос. За отношенията между жителите на нсопредслен град и траките получаваме информация и от надпис от Ьаткун, кьдсто те решават да поставят надпис и да увенчаят с венци някого и „братята му“16. Обикновено се приема, че анонимного лице, почетено от „гражданите1*, е тракийският владетел.
От повооткрития надпис научавамс, че Пистирос има отношения с „Белана емпория“ на прасени. Резултатиге от разкопките край с. Ветрен позволя-ват да се идентифицира споменатия в напписа Пистирос с проучваното антично селище
В м Аджийска воденица при с. Ветрен, на ръба на първата надзаливна речна тераса на левия бря! на р. Марица, са разположени останки от антично селище17 То е издължено в посока изток-запад по протежение на близо 900 м и е с ширина средно 150 м В граничите на този обект се отделят три части Първата (I), с размери 120 х 150 м, лежи в цептъра на селището и там се провеждат разкопки*. Досша са изслсдвани близо 1300 кв м, като основна1а цел бе изясняване плана на източната крепостпа стена и главно източната
* Описанието на ситуааията с нанравено през 1991 г За новите постижения вж. рсд. J Bouzek, М Domaradzki, Z. Archibald. I’istiros I Excavat ons and Studies Praque, 1996.
108
порта Крепостната стена е изградена откамснии блокове с различии размери - вьншното лице предимио от средни (0.50-1 10 м х 0 22-0 55 м), вътреш-ното - от значително по-големи (достигали! даже до 2.30 х 1.25 м), конто не са така грижливо обработени. Стената стъпва на основа, широка от 2.60 до 2.80 м, изградена от един ред камъни със средни размери Първият ред от суперсгрукцнята е широк 2.30-2.40 м и няма добре обработени лица на камъните. докато тези от втория ред имат огладсно и равно лице. Тук стената с по-тясна - 0 10-0 20 м, т. е между първия и втория ред се намира банкет. Тя е изградена от правоъгълни камъни в нерегулярен ордер и е в техника емплсктон (пълнежът е от рении камъни). В кв. Б1 пред куртината е издадена правоъгьлна куда, запазена само в субструкцията. Нейните основи са напра-вени от съгците камъни и техника като крепостната стена и са широки 1.80 м. Размерите на кулага са: ширина - вън 9.25 м, вътре 5.80 м: дължина - вън 9.50 м. вътре около 7 м (още не е разкрита южната страна). От юг портата е фланкирана чрез бастион с размери 9 75 х 3.80 м, построен в същата техника като стената. Той иродължава след стесияване, подобно на крепостната степа, със същите размери като тази от северната страна на порча га (т. е. 2.10 м при най-високия запазен ред). Пред бастиона се е издавала втора куда, чиито основи открихме при един от ъглите му Нейният план все още нс с проучен.
Източната порта е разположена в квадратитс Б1, Б2, Б6, Б7 и Ы2 и е била широка 5.60 м. Нейният план намира известии аналогии в крепостните съоръжсния на Тасос (портата на Херакъл и Силен)13. Сьвременен на крепостната стена е един канал с плодник около него, както може да се съди по връзката между канала и водостока в крепостната стена (кв Е24) и непра-вилпо разположените спрями планировката на втората фаза
Датата на построяванс на гореописаните степи е определена въз основа на откритите материали (атичсска керамика, монета, предмети на бита) край тях. Те показват, че построявансто се отнася около средата или по-точно третата четвърт на V в. пр. Хр.
Разрушаването па кулите при източната порта е настъпило в началото на IV в. пр. Хр Тогава започва преустройството на планировката на града, евързана главно с разрушаването на крепостните съоръжения в проучения учаегьк и включването им в новите архитсктурни решения, като например при построяването на сградата от вътрсшна!а страна на източната порта е използван бастионът за пени югоизточен ъгъл. От този строителен план са открити: настилка от речни камъни, покриваща отчасти и основите па кулите на източната порта, улица с настилка от речни камъни в кв. А5 и Е24, жилище в кв. А10 и ъгъл от друго в кв. А15. Намерените материали и главно монетите позволяват да определим времето на преустройството като съвре-менно на царуването па Котис. Тукидид в кн I отбелязва, че тасосците се противопоставили на Атина, тъй като: „...между тях избухнал спор заради
109
пазарите на отсрсщния бряг на Тракия и заради рудниците, конто тасосцнте експлоатирали. Атиняните изпратили одна флота срещу Тасос, побелили в морска битка и извършили десант на острова. По същото време те изпратили на Стримон десет хиляди свои и съюзнически колониста, конто да заселят местпостта, наричана тогава Деветте пьтя, а сега Амфинолис. Колонистите завладели местноегта, която принадлежала на елопците, но когато навлезли навътре в Тракия, ге били избита до крак при Драбеск на едонска земя от траките...“ (I, 100). Спомепаването на Драбеск в този пасаж позволява на съвременните коментатори ла отбележат, че експлоатиранн ге от тасосцнте мини са се намирали в крайбрежната зона, главно в планинага Пангей (Скапте хголе), но както отбелязва Херодот, на тасосцнте „от златннте мини в Скапте хюле им идваии обикновено осемдесет таланта, а от тези на самия Тасос - по-малко. но все пак толкова много, че гасосците.. .получавали от континента и от .мините всяка година общо двеста таланта*' (VI. 46) Простата аритметика показва, че Херодот не е спомснал за други мини, от конто Гасос е чернил доходи. Анализът па състава на .монетите, съвремснни на първата фаза на емпориона при с. Ветрен показва, че икономическият цептър има търговски връзки главно с Тасос и с тракийските владетели (хемиктета. монета на Аматок 1 и Бергей)19 Първите могили от некрополя при с. Аканджисво са от втората половина на V в. пр. Хр., което показва, че промелите в устройст-вото на селището в м. Аджийска воденица не са евързани със смяла на население™, а о гтам и на функциите му, а се дължат на фактори (нашествие, пожар и пр.), принудили жителите му да определят нов план. С други думи присъствис го на тасосци и аполонийци като жители на емпориона в горного течение на Марица, заевндетелст вано чрез надписи за втората фаза, вероятно е валидно и за първата20.
Имсто засега съшо е нотвърдено за втора га фаза, по е трудно да се допуске, в светлината на изтъкпатите факта, че то е било друго през първата. Пистирос е спомснаван за първи пъз от Херодот като континенталеп град па тасосцнте, разположен край твърде солено езеро21. X. Ку кули-Хризантаки локализира този град край с Понтоливадо22. В труда на Стефан Византийски намираме две определения за Пистирос. В първото (171,6) той отбелязва, че това е град в Тракия, а във второто (524, 11) - че това е емпорион в Тракия. Както може да се съди от надписа, открит при с. Ветрен, той предава и в двата случая точна информация и не е исключено спомеиа-тите в надписа родствепици да са жители на град Пистирос в переята на lacoc.
Емпорион Пистирос след преустройството по времети на Котис 1 прежи-вява период на икономическо замогванс, както може да се съди от разкритата археологически ситуация. Завладяване го на Тракия от македонните не пре-къева разцвета на емпориона, макар че както може да се съди по откритите материали, той е нринудеп да се приснособи към новосъздалата се ситу
110
ация23 Опожаряването става в края па IV или в първите години на III в. пр. Хр., но не по-късно от последните серии на Лизимаховото монетосеченс и не с изключено то да бъде съвременпо с пожара на пернишката крспост2'1. Щстите, нанесени на емпориона, са големи и трайпи. Макар животът тук да с продължил и през следващите години (до средата или края на III в. пр Хр ), селището никога не е възвърпало своя блясък от IV в. пр. Хр
Последният въпрос, конто бихме желали да разгледаме, е свързан с грасето на връзките между переята на Тасос и горпото течение на р. Марица. Въпросът с от изключително голямо значение за жителите на емпориона. Разположението на двата Пистироса (от Стефан Византийски) показва, чс речният път но Марица е възможен, но не е удобен. Значително по-кратък е пътят, минаващ през Родопите. Как е било възможпо гърците да минават безпрепятствено през територията на войнствените дии, сатри и други тракийски племена? Осигуряването на надеждни връзки е било необходимо условие и това е могла да направо единствено такава сила, на която са се подчинявали траките от Западите Родопи или от Родопите въобще. Подобна сила е съществувала - това е бил родът на беси ге, обслужващ прорицалище-то на Дионис25. По този начин локализирамс мястото на отдавна търсепото светилище в Родопите. а от друга страна, прокарвамс за първи път трасето на трансродопския път, евързващ устието на Места с iорнотракийската низина по източното подножие па Дъбраш.
Връзките на Пистирос с бесите се потвърждават косвено от Херодот Когато говори за Пистирос, в цитирания вече пасаж. веднага след това авторът описка свет ил ищете на Дионис26. Възможпо е това да е случайност, но други факти показнат, чс все пак гърците са поддържали контакта чрез Родопите. Според изчислснията преминаването на Родопите в тази част изисква пай-малко три дни, каю одна от ночивките задължителпо трябва да бъде правена в околностите на Дос пат. Откринанего на атическа керамика от целил IV в. пр. Хр. на три обекта в този район (Доспат. Чавдар, Борино) свидетелства, ако не за пътна станция, то ионе за контакта на местното население с гърците27. Липсата на археологически разкопки на тези обекти не разрешава да се направят по-задълбочени заключения, но па фона на огсъствието на гръцка керамика от V III в. пр. Хр. в Родопите, откриването на три обекта близо един до друг позволява да евържем този факт с трансродопския път. Не сме в състояние да възстаноним иродължението му на гръцка територия, но наличието на тасоски монета и вносна керамика в Гоцеделчевската котловина .може да бъде свидетелство, че от Доспат той е минавал по югозападпите склопове на Родопите и оттам - през източните проходи на Славянка - се е спускал в Драбеск, и ио-нагатьк - в Кренидес (Филипп)28. Па картата е представен и друг вариант на гози път.
Изобилието от данни. придобити при тригодишните разкопки на емпориона Пистирос, прннуди автора да подходи избирателно към наличната
111
информация. Разполагаме с още много данни от археологическо естество, потвърждаващи елинските корени на разкриваната тук материална култура Обемът на статията не предполага изчерпването на всички въпроси. Основ-ната цел е да изясннм проблемите, поставсни от новооткрития надпис чрез археологически материали от систем ни археологически разкопки. Наличието на емпорион с гръцко население в най-западния край на Горнотракийската низина дава възможност да видим в съвссм друга светлина сведението на Ариан, Когато Александър преминал с войските си през проходите на Хем, пресрещнали го голям брой въоръжени мьжс от .,емпоринте“21>. Тепърва ще изясняваме кои от известните селиша в Тракия са имали характер на емпории и от кого са били обитавани. От наличната информация като такава възмож-пост може да се посочи селище от късножелязната епоха под развалините на Констанция (при гр. Марина). По своята материална култура то много прилила на емпориона Пистирос. Най-ярък пример са откритите щемпели върху керемиди, конто засега нямат аналогии в гръцките градове'0.
Г. Канаров в един от своите очерци за траките подчеркава чуждия произход на одриската династия Навремето тази мисъл остава без комен-гар. Дали тя даде подтик към „ахеменидско“ влечение на историците и архсолозите — не може да се каже с положите «ноет. Сложносгта идва от оскъдната информация за първите стъпки на Терес и Ситалк, още повече че не разполагаме с никакви данни за облика на техните резиденции, градове и др. Затруднението става оше по-голямо от промени, настъпилн в началото на IV в. пр. Хр в самого царство. Когато нараства базата данни, династията, наградила основы гс на държавна структура, остава в сянка. Търсенего на възможносги за поггьлнанс на информацията за историята на първите дссс-тилетия на одриското царство е единственият изход за намирансто на отговор на дииемага на Г. Кацаров.
Тази статия позволи да видим по-детайлно грижите, полагани от първите одриски владетели за изграждането на държавназа структура. Участието на гърците в тях не учудва никого, но фактът. че сслището им е разположено толкова навътре в сушата, е смайващ. В този случай е нарушен основният закон па гръцката колонизация -никога да нс се нарушава връзката с хМорето. За това нарушение на принципа съдействаг два фактора: етпическата близост между гърци и траки, и съгласието (а можс би дори пастойчивите покани -като пример можем да вземем увещанията, отправени от Севт към Ксенофонт) на тракийските владетели. Выможностите, породили се от това съжителство, са добре видими в развитието на тракийската и гръцката култура след средата на V в. пр. Хр.
112
Б ЕЛ ЕЖ К И
„'.Th u c. Anab. II, 29
: Xenoph. Anab. VII. 3 exp
Кацаров, Г. Припое кьм историята на .чревна Тракия. ИИБИ. 5, 1954. 165 166, Т а ч с в а, М. Тракийскнтс в 1здетсли и грънкитс полнен по Северною Етсйско крайбрежие. - Нумизматика, XXII, 1988, .4? 1, 9-19.
4 Ф и л о в, Б. Надгробнитс могили при Дуваилии. С., 1934, 1 19-123.
5 Домарадски, М. Тракийски богати погребения. - 13: Terra Antiqua Balcanica. Acta 3. S., 1988. 78-86.
' Kurtz, D C J Boardniann Greek Burial Customs. London, 1971, 102-105, 316
Домарадски, M Цит съч.
Б о г у ш a p о в а, Л Погребение с глинен саркофаг при с. Песнопой. ГМПО, (Пловдив), I, 1954. 265-272.
? Пак там. с. 270.
0 А п о с т о л и л и с, М. Нсиздадсни или нензтьлкувани надписи от Тракия. - 1 ПБМ в Пловдив за 1930 г. Пловдив. 1932, 238-239.
Нспубликуваин материали. Благодаря на Н. Гиздова за прсдоставсната ми възмож-ност да ползвам подготвената й за печат публикация.
Добруски. В. Материали по архсологнята на България. - Сб. НУ. 12, 1895, с 335: К а 1 i и k а, Е Antike Denknialcr in Bulgarian. Wien, 1906. p 200; Mihailov, G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae. S., vol. Ill , 1961, № 1067, 1068
Разчстен от Л. Домарадска. Това име се среща иа маронейскпте монетй от V период (436/435- 411 г. пр. Хр ) - S с h б :i е г t - G с 1 я s, Е. Die Miintzpragung von Maroneia (=SchriftcnGKA 26). Berlin, 1987, 20-21.
14 Предстояща публикация на надписа в „Bulletin Corrcspondance I[cllcnique“ от В. Велков и Л. Домарадска.
'-'Велков, И. Драгойново - един тракийски селищен пентър. - ПАИ, XIX, 1955, 90-93.
Mihailo v. G Цнт. съч., № 1114.
Домарадски, М. Тракийската култура през късножелязната епоха в Родолите и юрпите поречия па Марина Места и Струма. - В Тракийска култура в Родолите и горпите поречия на .Марина, Места и Струма. Смолян. 1990, с. 30 с.т.; Юрукова, Й., М. До-м а р а д с к и. Нов пешър па тракийската култура - с. Ветрен. Пазарджишко (пред вар ител-ни наблюдения). - Нумизматика, XXIV, № 3. 1990, 3-19.
Picard, Ch. Les murailles Гг fsc. Les portes sculptees a images divines (=Etudes thasiennes 8). Paris, 1962, p. 13.
'’ Ю p у ко в а. Й., M. Д омар а дс к и, Цит. съч.
20 Гази хипотеза подлежи на проверка. Първоначално бяхме склоним ла разглсждамс този обект като резиденция на одриски владстсл - вж. бел. № 18.
21 П dt. VII, 109.
К о и к о и X г) - X Q и а а х 0 & к Г|, X Eibrjcrf-u; £к тг)<; Oaoiov Ilitripo. - AAA, (Athenes) 6, 1973, 2, 230-240.
- Тепърва ще трябва да изясняваме отношенията между емпоритите и македонците. Не намираме следи от пожар при похода па Антипатър, макар че въстанисто на Ме.мпон обхванало и емпориона - Yo и г о и к о v a, J. Les invasions inacedoniennes en Thrace el les trouvailles monctaircs. - In: Actes du 9:mc CIN. Louvain-La Neuve, 1982, 221-225.
24 Ю p у к о в а, Й. Аитични и ранновизантийски монсти. - В: Перник. Т. I. С., 1981, 220-I
” Дом ар ад с к и, М Цит съч., 39-40 за локализация въз основа на разпростраиени-сто на тракийската култова керамика, а за тяхното значение последно вж С а р а ф о в, Т. Тракийските сатри Год СУ-ФЗФ, 67, 1974, № 1, 121-191
26 Hdt. VII, 110-111
113
информация. Разполагаме с още много данни от археологическо естество, потвърждаваши елинските корсни на разкриваната тук материална култура. Обемът на статията не предполага изчсрпването на всички въпроси. Основ-ната цел е да изясним проблемите. поставени от новооткрития надпис чрез археологически материали отсисгсмнн археологически разкопки. Иаличието на емпорион с гръцко население в най-западния край па Горнотракийската низина дава възможност да видим в съвсем друга светлина сведението на Ариан. Когато Александър преминал с войските си през проходите на Хем, пресрещнали го голям брой въоръжсни мъже от „емпориите“2<). Тепърва ше изясняваме кои от известии ге сели та в Тракия са имали характер на емпории и от кого са били обитаванн. Or наличната информация като такава възмож-
иост може да се посочи селище от късножелязната епоха под развалините на Констанция (при гр. Марица). По своята .материална култура то много прилила на емпориона Пистирос. Най-ярък пример са откритите темнели върху керемиди, конто засега нямат аналогии в гръцките градове30.
Г Кацаров в един от своите очерци за траките подчертава чуждия произход на одриската династия '. Павремето гази мисъл остава без комен-тар. Дали тя даде подтик към „ахеменидско“ в гсчение на историците и археолозите — не може да се каже с ноложителност. Сложността идва от оскъдната информация за първите стъпки на Терес и Ситалк, още повече че не разполагаме с никакви данни за облика на техиите резиденции, градове и др. Затруднението става още по-голямо от промели, настъпили в началото на IV в. пр. Хр. в самого царство. Когато нараства базата данни, династията, наградила основнтс на държавна структура, остава в сянка. Тьрсенето на възможносги за попълване на информацията за историята на първите десе-тнлетия на одриското царство е единственият изход за намирането на отговор на дилсмата на Г. Кацаров.
Тази статия позволи да видим по-детайлно грижите, полагани от първите одриски владетели за изграждането на дьржавната структура. Участието на гърците в тях не учудва никого, но фактът. че селището им е разположено толкова навътре в сушата, е смайващ. В този случай е нарушен основният закон на гръцката колонизация - никога да не се нарушава връзката с морето. За това нарушение на принципа съдсйстват два фактора: етническата близост между гърци и траки, и сыласието (а може би дори настойчивите покани -като пример можем да взе.мсм увещанията, отправени от Севт към Ксенофонт) на тракийските владетели. Възможпостите, породили се от това съжителство, са добре видими в развитието на тракийската и гръцката култура след среда г а на V в. пр. Хр.
112
БЕЛЕЖКИ
1 Thue, Anab. 11, 29.
2 X e n о p h. /\iiab. VII, 3 exp.
1 Канаров, Г. Принос към история га на лревна Тракия. - НИБИ, 5, 1954, 165 166; Тачсва. М. Тракийските владетели и грьикитс полиен по Северною Егейско крайбрсжис. - Нумизматика, XXII, 1988, № 1, 9-19.
4 Ф н л о в, Б. Надгробнитс могили при Дуванлин. С., 1934, 119-123.
' Д ом арадск и, М. Тракийски богат» погребения. - О: Terra Antiqua Balcanica. Acta 3. S.. 1988, 78-86.
f К u г t z, D. C., J Boardman n. Greek Burial Customs. London, 1971, 102-105, 316.
’ Д о м a p а д с к и, M. Цнг съч.
* Б о г у ш a p о в а. Л. Погребение с пинен саркофаг при с. Песиопой. - ГМПО, (Пловдив), 1, 1954, 265-272.
Пак там, с. 270.
1 А и о с г о л и д и с, М. Неиздадсни или нсизтълкувани надписи от Тракия. - 1 11БМ в Пловдив за 1930 г Пловдив, 1932. 238-239
" Нспублнкувани материали Благодаря на Н. Гнздова за прсдоставсната ми възмож-иост да иолзвам полготвената и за почат публикация
12 Д о б р у с к и, В Материали по археологпята на България. - Сб. НУ, 12, 1895, с. 335; К а 1 i n к а, Е. Antike Denkmaler in Bulgarian. Wien, 1906, p. 200; Mihailo v, G. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repcrtae. S., vol. Ill , 1961, № 1067, 1068.
11 Разчетен or Л ДомарадЬка. Това име ce cpeuia на маронеиските монеты от V период (436/435- 411 г. пр Хр.) - Schonert-Gciss, Е. Die Miintzpragung von Maroneia (=ScliriftcnCiKA 26). Berlin, 1987 20-21.
14 Предстояща публикация на надписи в „Bulletin Corrcspondance llcllcniqiie*1 от В. Ветков и Л. Домарадска
1 В е л к о в, И Драгойново - един тракииски сел и щен пентър - ИЛИ, XIX, 1955, 90-93.
1 М i h a I I о v, G Цит. съч , № II14.
17 Д о м а р а д с к и, М Тракийската култура през късножслязпата епоха в Родолите и гррпнте поречия на Марица. Места и Струма. - В Тракийска култура в Родолите и горннте поречия на Марица, Места и Струма. Смолян, 1990, с. 30 сл.; Ю р у к о в а, Й., М. Дома р а л с к и. Нов цептьр на тракийската култура - с. Beipen, Пазарджишко (предваригелии наблюдения). - Нумизматика. XXIV, № 3, 1990, 3-19.
1Й Picard, Ch Les murailles Гг fsc. Les portes sculptees a images divines (=Etudes thasiennes 8). Pans, 1962, p. 13.
Ю p у к о в а, И., VI. Дочар адски Цит съч.
2 1ази хипотеза подлежи на проверка. Първоначално бяхме склонил ла разглсждамс този обект като резиденция на одриски владетел - вж. бел. № 18.
21 Н d t. VII, 109.
22 К о о к о н л 1] - X Q и гг a v 0 ii к г|, X. Eibrjneiq ёк Ti); Ofioiov ’НлНро. - AAA, (Athenes) 6 1973, 2, 230-240.
21 Тепърва ще трябва да изясняваме отношеннята между емпоритите и македонците. Не намнраме следи от пожар при похода на Антипатър, макар че въетанието иа Мемпоп обхвапало и емпориона -Youroukova, J. Les invasions macedoiiiennes en Thrace et les trouvailles monetaires. - In: Actes du 9cinc CIN. Louvain-La Neuve, 1982, 221-225.
2 Ю p у к о в а, Й. Антични и ранновизантийски моисти. - В: Псрник. Г. I. С., 1981, 220-221.
:?Д ом ар а дек и, М. Цит съч., 39-40 за локализация въз основа на разпространени-ето иа тракийската култова керамика, а за тяхното значение последно вж. С а р а ф о в, Т. Тракийските сатри. - Год. СУ-ФЗФ, 67, 1974, № 1, 121-191.
26 Н dt. VII, 110 -111.
113
В а к л и и о з а, М., В Найдено в а. Археологически проучвания при Доспат, Смолянски окръг. - В: Родопски сборник. Г. 2. С., 1969, с. 280 Устна информация па Н. Дамянов за с. Чавдар; Reho, М La ceramica attiea a figure неге е rose nclla Hiracia bulgara (=Archaeologica-86). Roma. 1990, p. 29.
M Re h о, M. Цит съч.; Ю p у к о в а. И., М Д о м а р а д с к и. Циг съч , 9-11; Ди • м и т р о в, К. Съкровища с автономии мопети, търговски връзки и инфраструктура на Тракия през IV в. пр н с. - Истор. нрег.чед, XIV, 1989, №8, 21-35.
29 А г г. A nab. I, 1,6.
1 Прсдсгоп публикуването им от автора на тази статия в: Известия на Национа.пшя исторически музей. Т. II. (докчади от иаучната сссия, проведена на 10 декември 1991 г. в намет на н. с. д-р Стефан Дамянов). С , 2000, 87—90. За Констанция последно вж. В а с с в а, С. Тьрговските връзки на населеннето, живяло в местноегта Лсара край Симеоновград по данни от амфорнптс печати. - Констанция Хасково, 1985, 49-60 и нит тит
31 К а и а р о в, Г. Ьитът па старите траки спорен класическиге писатели - Си. БАН. Клон ист.—фил. 1, 1913, I, с. 14.
114
Ритуално погребение на кон в некропола в мсстността Яйлата
Лазар Ни но в
По северного Чериоморско крайбрежнс на България от н. Калиакра до с. Камен бряг се намират четири скалим некропола. В гази крайбрежпа зона скалнияг масин е близо до повърхността. Гробните съоръжения са нанравепи в скалата на различна дълбочина и с разнообразна форма в зависимост от релефа. Повечето от тях са ограбени. Инвснтарът е много оскъден и това затрудняла точната датировка.
През археологический сезон на 1985 г. в некропол № 1 в местността (м.) Яйлата беше открита издълбана в скалата плитка яма, в която е извършено ритуално погребение на коп. Гова внася нови едемсити в информацията, с която разполагамс за погребалните обичаи и ритуали в посочените некрополи. Около тази яма са открити няколко човешки погребения Трудно е да се определи с кое от тях може да се евърже погрсбаният кон. В близост се намира гробница № 57. Там бе открит човешки скелет, лежащ ио гръб в посока запад-изток. Ръцетс му са опънати край тялото. В пръетта бяха намерени гвоздей и скоби с остатъци от дърво по тях. Това дава основание на археолозиге да предположат, че е използвана дървена конструкция, в която е било положено тялото - нещо, което е типично за римската епоха1.
Гробната яма, в която откриваме останките на коня, има форма на неправилна елипса с голям диаметьр 2.28 м и малък диамегьр 1.68 м Конят е бил положен на лявата си страна, с ориентация на трупа югозапад-североизток. Главата е разположена на североизток, коремната част на югоизток, а гърбът - на северозапад. Всички стали на иредните крайници са свити. Десният вреден крайник е взнесен напред в посока към главата и е по-силно свит от левия. Гръбначният стълб е леко извит. Целта е била ла се вмести тялото в очертанията на гробната яма Дисталните части на крайни-пите са прегънати и сочат към корема. Такова свинане на трупа или на част от него с възможпо в няколко случая: преди настъпванс на трупното вкочаняване, след носового пьяно преминаване или ако се прережат мскнте тъкани в областта на ставите. По костите липсват следи от режешо оръдие. Най-вероятно конят е бил положен в ямата веднага след като е убит. Приблизително в центъра па ямата, на дъното й, сс намира вдлъбнатина в скалния тсрен - каверна - с дълбочина около 0.20 м. Тя е разположена точно под сърдечната облает на положения труп. Съдейки по формата и разполо-жението й. тя е изкуствено издълбана. Трудно е да бъде поместено живо
115
животно в гробната яма, освен ако не е снсциално вързапо и повалено. Умъртвяването можс да е ставало по различии начини-чрез намушкваие или прерязване на мските тъкани, удушаване или отравяне. Възможно е каверна-та да е служила за събиране на кръвта от току-що убитого животно. По запазените кости от крайниците няма следи от умитлени счупвания, причи-ненп от човешка дейност. Костите на преднитс крайници са в анатомичен порядък от лопатките до върха на пръстите. Черепът и долната челюст, иамерени в севсроизточиня ъгъл на ямата, са разрушени и част от зъбите са разнессни в посока запад. Те са били разместени от ровещо животно. До гориата част па крайницигс се откри малко парче от ребро. В наличное! са също останките оз прешлени, конто са ionic съхраиепи. Части оз назовите кости и заднитс крайници (с изключение на една лява метатарзална кост и една втора фаланга) липсват. В задпата си част конският скелет е бил засегнат от детски гроб, нарушил ямата. Памерснататрета лява метатарзална кост е сложена в пръетта над детския череп в направление запад-изток и е обърната неестествено. Очевидно след изкопаването на детския гроб и нолагането па тялото, пръетта от парушената яма заедно с част от конски тс кости са послужи ш за затрупването на дстето.
По степснта на изтриване на зъбите и състоянието на епифизите бе възможно да се определи възрастта на животно го - 6-7 години2. Определен е и полът на коня - касае се за жребец. Очевидно животното с било с амуниция, от която обаче са заназени само части. Детайли от нея бяха откричи в насипа, запълващ гробница № 57. От конската амуниция бяха открити бронзов посребрен зъбалец, една жслязна тока от подкоремния ремък н ажурна апликация.
На добре запазените кости бяха направени детайлни измервания. Изпол-звани са методическитс разработки на Дюрез, книгата на Десе и др., к вдето се дават указания за компютърна обработка на данните4
дясна лява
Рамениа кост - Humerus
Най-голяма дължина от главата 286.0 286.0
Най-малка ширина на диафизата 38.0 37.0
Най-голяма дисталпа ширина 78.0 79.0
Най-голяма ширина на ставпия валяк 70.0 —
Лъчева и лакътна кости - Radius + Ulna
Най-голяма дължина 434.0 —
Най-голяма латерална дължина 424.0 —
Лъчева кост - Radius
Най-голяма дължина 354.0 352.0
Латерална дължина 337 0 —
Най-голяма проксимална ширина 85.0 —
Ширина на facies articularis proximalis 78.0 —
116
Най-малка ширина на диафиза га Най-малка обиколка па диафизата Най-голяма диетална ширина Ширина на facies articularis distalis 41.0 120 0 76.0 64.0 40.0 120.0 78.0 65.0
Лакына косг - Ulna
Дължина на лакътния израстьк 83.0 —
Дължина на proc, anconaeus 64.0 —
Най-малка дебслина на лакътния израстьк 50.0 —
Прели а подкитка - Metacarpus III
Пай-голяма дължина 240.0 241.0
Най-голяма латерална дьлжина 235.0 237.0
Латерална дължина (по Киезевалтер) 231.0 231.0
Пай-голяма проксимална ширина — 52.5
Най-малка ширина на диафизата 37.0 37.0
Най-малка обиколка на диафизата 104.0 104.0
Най-голяма дисталпа ширина 51.5 51.5
Проксимална прьегцова косг — Phalanx L
Най-голяма дължина 85.5 86.0
Най-голяма проксимална ширина 56.0 56.0
Най-ма ша ширина на диафизата 34.0 35.0
Най-голяма дисталпа ширина 48.5 48.5
Ширина па facies articularis distalis 44.0 43.0
Средна пръетцова кост - Phalanx 11
Най-голяма дължина 40.0
Най-голяма проксимална ширина 54.0 —
Най-малка ширина па диафизата 48.0 —
Най-голяма дни гална ширина 51.5 —
Дисталпа пръетцова кост - Phalanx HI
Дължина на facies articularis 27.5 —
Ширина на facies articularis 48.0 —
Задпа подкитка - Metatarsus Ш
Най-голяма дължина — 278.0
Най-голяма латерална дьлжина — 275.5
Латерална дължина (по Киезевалтер) — 269.0
Най-голяма проксимална ширина — 51.0
Най-малка ширина на диафизата — 33.0
Най-малт;а обиколка па диафизата — 104.0
Най-голяма дисталпа ширина —— 50.0
Средна пръетцова кост - Phalanx II
Най-голяма дължина — 41.0
117
Направените нзмервания имат значителна научна стойнисг, защото дават възможност да се направи характеристика на коня но рсдица параметры.
Изследванията на животинскитс кости от различии археологически разкопки показват, че съшествуват редица вариации в пропорцните между отделяйте звена в скелета. В постнаталната онтогенеза темповете на растеж и развитие на стилоподинте, зевгоподиите и автоподинге при един и сыци животински вид са различии. Порадй1 тона в млада възраст е естествено да има различия в пропорцииге в сравнение с възрастните индивиди. Ако сравним възрастните животни помежду им, ше видим, че при тях също има разлики в съотношепията между отделяйте звена в скелета. Тс са особено изразени при кастрирани животни и се наб.подана особено ясно при крайни-ците. Порадй но-юлямата им здравина, костите им най-често се запазват цели сред остеологическите материали, откривани при археологически разкопки. Според Вит4 стилоподинте и автоподиите имат значителна вариабил-ност В същото време зевгоподиите са относително по-константни. Един сравнителен преглед на еквидите в палеонтологически аспект потвърждава тази констатация. Наблюдават се най-различни комбинации - удължаванс на стилоподинте с одновременно намаляване дьлжината на метаподиите: удължаванс на метаподиите и в същото време намаляване па стилоподинте и т н. Пропорцните на зевгоподиите варират относително по-малко в скелета на крайннците. Съотношението между дьлжината на гуловишето и височината при холката и също между звената в самите крайници съдържа сведения за преобладаващия начин на движение, конто е най-ефективен при дадено животно или порода. Тези данни дават сравнитслно точна прсдстава за предназначенного им. Както с известно, при породи със строго определена функция начинът на използване е евързап с оформянето на съответните специфичви алюри. В този смисъл е интересно да се сравнят с ьочноптснията между проксимапните звена на иредниге и залните крайници към съответните мстаподии, при различните породи с по-тяспо използване - за езда, лекото-варни, тежкотоварни и т. я., и да се съпоставят с аналогичните данни за коня от м. Яйлата. Порадй липса на повече цели кости това сравнение е възможпо само но съотношението лъчсва кост към предна подкитка. умножено по 100. При жребепа от м. Яйлата този индекс е 147.5. Той напълно съвпада с този на тракийския жребец от Кралево - 147 6 и е във вариационнитс граници на арабските коне. В същото време гой с по-малък, отколкото при тежките породи като „Пинцгау“ - 148.6 и „Кахленберг" - 156.8. Порадй това, чс лъчевата кост е по-малко вариабилна спрямо останалите отдели на крайници-те, различията в индексите не са така очебийни. Те са особено добре и зразени при костите на задните крайници, конто обаче при коня от м. Яйлата липсват.
По костите на крайнициiс с помощта на индекси може да се определи височината при холката. Това става най-добре, когато са в наличност всички кости. Колкого повече кости са запазепи, толкова по-обективни са изчисле-нията. За височината при холката обаче може да се съди и но една-
118
единствена кост. При коня от м. Яйлата за щастие са запазени повечето от дългите тръбести кости. Линева г само бедрените кости и големите пищяли. Така със задово нпелна достоверност може да се определи ръета на коня. Ако се използва таблицата на Вит, височината при холката, но лъчевата кост е 145.5 см, по метакарпалната кост - 147 см, а по мсгагарзалната кост - 145.5 см. За съжалепие раменната кост не е запазена напълно в проксималната си част и е невъзможно да се измери максималната й дължина. Както се вижда, вариациите в ръета, изчислени по различните кости, не се различават същсствсно. Съдейки по тях, височината при холката на жребеца от м. Яйлата е била около 146 см. Детайлните нзмервания на костите позволяват да се начисли ръета и с помощта на коефициентите, разработени от Киезе-валтер. Изследванията показват, че животпото е имало приблизително сыца-та височина като тази, начислена по метода на Виг, конто раздели конете на девет групп. Със своите 146 см коняг от м. Яйлата се намира в долната граница на групата, с ръет по-висок от средний.
Един от показателите за физически тип на животнитс е индексы за „1ънконогост“. Гой намира числен израз в съотношението между ширииата на диафизата и дължината на кос г га, умножено по 100. При радиуса този индекс е 1 1.58%, при метакарпуса той е 15.42%, а при метатарзуса - 1 1.87%. Въз основа на тези данни получаваме представа за развитието на костната система па коня от м. Яйлата, а оттам и за физический му тип. Още по-ясно изпъкват тези характеристики в сравнение с други групи или породи коне (табл. 1).
Таблица 1
Съотношсние (в %) между ширимитс на диафи дата и най-голямата дължина на дългите тръбести кости при коне
Кос гн
Лъчева Метакарпалиа Метатарзална
Яйлата 11.58 15.42 1 1.87 Кралсво (1V-III в. пр. Хр.) 11.54 14.85 11.68 Нови пазар (VIII в.) 11.40 15.40 11.50 Аварски 10.20 13.80 10.40 Арабски 11.70 14.10 11.00 Пипцгау 13.20 18.00 14 30
Анализы на данните показва, че коняг от м. Яйлата е от групата на източните коне. Той се различава силно от тежковозите. На базата на този индекс Браунер прави типология па копете. Въз основа на метакар-палнитс кости, той ги раздели на шест типа - крайне тънконоги, тънконоги, полутънконоги, среднопоги, полудебелоноги и дебслоноги, а по мета-тарзалпите кости - на четири типа - тънконоги, полутънконоги, полуде-
119
белоноги и дебелоноги. По тази класификация копят от м. Яйлата, с индекс на мстакарпалната кост 15.42, принадлежи към !рупата на полу-тънконогите, а по същия показател па мететарзалната кост — 11.87 - към тьнконогите. Намерените останки в никакъв случай не са от животно с груба костна система.
Както е известно, методите, при конто се използват относи тел ни величи-ни и индекси, дават като правило много по-добри резултати, отколкото съпос! авянето на абсолютни данни. С цел да получим максималпа информация от костпите останки, ние използвахме още одна типология, която Браунер предлага при изспедването на скелетизирали останки от коне. Тя се базира на отношение го между размерите на предните фаланги. Въз основа на съотно-шениего между пай-малката ширина па диафизата към ширината па прокси-малния край, той раздели конете в следните групп: широковърхи, полуширо-ковърхи, полу гссновърхи и тесновърхи. При коня от м. Яйлата този индекс е 60.70 за дясната първа пръсгцова кост. Това причислява животного към групата па полушироковърхите. Към същата трупа принадлежат и други тракийски коне, например този от с. Кралево, свешарските и др
В сравнение със съвременните домашни копе, жребецы от м. Яйлата е изглсждал певисок. Трябва да се има предвид обачс, че древните коне в Европа не са били едри. Така например според Вит в римския лагер във Вицвиле височината при холката с била средпо 136-140 см, а най-добрите екземнляри от римската кава лерия достигали 142-144 см. При разкопките в амфитеатъра във Виндонсс най-едрите жинотни достигали височина в холката 148-150 см. Средният ръет на конете, развъждани oi славянските племена, конто обитавалн гористите зони на Русия, бил около 132.5 см. Значително по-едри са конете от северного Черноморце, развъждани през аптичността. На този фон със св опте 146 см жребецът от м. Яйлата може да се счита за едър за времето си индивид. В много отношения той се доближава или се включва напълно в морфометричните граници, характерни за конете по пашите земи през античността и тези от южноруските степи.
Изследването на четирите некропола от северного българско Черномор-ско крайбрежие от п. Калиакра до с. Камен бряг продължават. Това подхран-ва надеждите за по-прсцизна датировка. Проучсните гробни съоръжения могат да се разделят на четири основни групп5. Докато ориентацията на гробни гс съоръжения от н. Калиакра и м. Яйлата е заиад-изток, то при некропола от с. Камен бряг ориентацията е по групп - едни са ориентирани север юг, други - изток-запад. Това според архсолозите е доказателство, че традицията по построяването па гробните съоръжения трябва да се търси преди обявявансто на християнството за офиииалпа религия в началото на IV в. Гробният инвентар в няколкото неограбепи гробници и масовият керамичен материал се вместват в гранипите на III—V в. Откритите монети също фиксират тезн хронологически граници. Формално-типологическото сравнение между споменатитс гробници показва сходство с подобии гробни сьоръ-
120
женил в северното Черноморце на Русин. Тона навежда разкопвачите на .мисълта за някои привнесен» традиции при „варварски ю“ нахлувания през първите векове от нашата ера.
Жребсцът, погребай в .м. Яйлата, не е единствен. В една от петтс изслелвани гробници от н. Калиакра също бяха открити останки от кон. Гова свидетелства за установен погребален обичай, познат през римската епоха от други части на района и България, но регистриран за първи ны в изстедва-нигс некрополи. Сравняването на размерите и макроструктурните особсности на конскитс кости от северното Черноморце от античността показва, че няма съществени географски различия между ihx. За това свидетелстват проучванията на руските автори и пред» всичко иа Цалкин. В гона отношение коня-i от м. Яйлата се вмества напълпо в техиите вариационни граници. Наличието както на археоостеологични. така и на археологически паралели. потвърждава първоначалните виждания на разкопвачите за датиров-ката на обекта. за контакти и материално присъствис от тези далечни крайморски райони
БЕЛЕЖКИ
1 Салки н, А., Д. Топтан ов Некрополи от скалил гробници ио Добруджа некого Чсрно.морско крайбрежис от нос Калиакра до с Камен бряг. Terra antiqua Balcanica 3. 1988, 195-198.
: Н a b е г in с h 1 К.-Н. Altersbestimmung bet Haustieren, Pelztieren und bcim jagdbaren Wild. Berlin-Ham burg. 1961.
1 Des.se, J., L. C h a i x, N Desse-Berset. ,,Ostco“ Pans, 1986; Ducrst, J. Vergleichendcn Untersuchungsmetlioden am Skelett bei Saugern. 1926; Handbuch der biol. Arbeitsmcthoden Abt 7, H 2. Berlin-Wien. 1926.
4 В и т t, R Лошади Пазырыкских куринов. - СА, XVI, 1952. 163-205.
’Салки н. А., Д. Т о и ratio и. Циг. сьч.
121
За някои хстско-фригийско-тракийски паралели
Майя Василева
С чувство на особена нризнателност поднасям този свой скромен опит за научна разработка в памет на д-р Пстър Горбанов. Той бе от малкото хора, с конто ние, младитс, можсхме пълноцепно да се съветваме и да обсъждамс проблемите както на класическата древност и на тракийската история, така и на древния Изток. За съжаленне много от разговорите ни останаха недовър-шепи.
Трако-фрш ийско! о „родство’1 е традиционно и в елинскитс писмени изворн, и в модерната историография. В науката обаче все повече се палагат типологическите сравнения .между древиа Тракия и Фригия. Паралелите имат както синхронен, така и диахронен аспект, тъй като етнокултурниче взаимодействия и относителното историко-културно единство на Балканите и Мала Азия са проследими още от епохата на неолита. Именно с оглед на диахрон-пото наследяване на културни достижения в Ьалкано-Егейско-Анатолийската зона ще бьдат разгледани някои хетско-фригийско-тракийски паралели в религиозного мислене и в култовата практика.
Възможността да се сравняла г явления в духовния живот на Хетското царство, на древна Фригия и на Гракия се съдържа в сходния тип нелитера-турни общества. Въпреки наличието на множество хетски клипописни митологични текстове, голя.ма част от конто са преводни, и на старофригийс-ките надписи, a mhoi о от тях се четат зиачително по-уверено от гракийските, това вес още не е литература. В тези общества функционирането на мито-ритуалната символика е твърде близко.
Хетските божества нс образуват литературно класицизиран пантеон с определена иерархия*. Твърде многото чужди имена на богове - хатски. хуритски, месопотамски, „азианически“, как го и широкого използвапе па идеограмм2, навеждат по-скоро на мисълта за анонимен пантеон, в конто чуждите образи бележат отлелните функции на божествата. Случаят с идёограмигс с аналогичен на заета в изкуството чужда иконография, но-ссщо смисловата натовареност на културата, конто я възприема. От комен-тара на Е. Laroche е ясно, че имената от хетски произход са или основно съществителнн с детерминатив за бог (Aruna - .,море“, Halki - ,,зърно“, Hassas - ,,огнище“), или производим от глаголи и от прилагателни3. Мною често боговетс са назовавани чрез епитети или по съотвстните култови центровс4.
122
Фригийският епиграфски материал също говори за един неразчленсн анонимен пантеон, в конто главно място заема Великата богиня-майка, наричана най-често Кибела от гръцкнте авгори В надписите тя се спомепава само като „майка'4 (matar ) или с различии спитети - Kubeleya/Kubileya , eveteksetey (дат. над.)1, evteveyci, imeneici', areyuslin™. При lara icjiHOio eveteksetey се превежда като ,,благораждаща“(?), сравнивало с гръцкото -eu-tIktco, или като „благасвързваща“, заради хетското tcks-, taks-'. Последний г смисьл би сс доближил до една от нредложените етимологии на името Бендида (от *bhendh - „свързваща11)12. Възможно е именно одно от тези фригийски прилагателни да дава в гръцката езикова среда теснима Кибела. В Kubeleya/Kubileya от скалните надписи в Западиа Фригия и Витания трябва да се види Кибслийска (майка) Епиграфските данни подкрепят сведенията иа античната литературна традиция, според която Великата богиня носи култово зпачими имена/епитети - по мястото на изповядване на култа. По думите на Страбон тя се нарича Идая, Диндюмене, Сипилене, Песинунтида, Кюбеба и Кибела13.
В хетския пантеон като Велика богиня-майка се възприема Сльнчсвата богиня от Арина, чийто по-късен хуритски израз в Язълъкая е Хебат14. Някои виждат в богинята прототип на Кубаба, която обаче в хетските текстове се появява само два пъти и очевидно е треторазрядно божество. Името на Слънчевата богиня на Арина вероятно също е изведено от прилагателно -*Arinittijax Интересно е да се отбележп, че като безусловно върховпа божествена фигура. Великата богиня с засвидстслствана в най-ранните анатолийски паметпици (Чатал Хююк) и след това едва във Фригия. Налага нето на взаимоотношения от чужди пантеони засеичва мястото й в хетските текстове, къдсто тя с сьпосганима с хатската Wunisepa и хуритската Hebat, както и с различии хипостази на Ищар16.
Анонимният характер на женското божество от типа на Великата богиня може да сс наблюдава и в микенски контекст по запазените названия в пилоските таблички на линейно писмо В. Като женско сьотвстствис на Зевс се среща богинята Dbvija, която няма пищо общо с класическия гръцки образ на Хера . Смята се, че името е тъждествено/производно на Зевс, макар че както ще се види по-долу, изглежда принципьт на номиниране е обратен - по името па Богинята.
Подобна смислова стойност вероятно има и ро ti ni-ja - ,,господарка“, унотребено самостоятелно или с wa-na-ka'*. В Кносос, Потпия е епитет па Атина (a-ta-na po-ti-ni-ja), която е покровителка на царя и на двореца |0. Анализы на микенските текстове показва по-скоро различии епитети и анонимност па Великата богиня-майка от минойско и микенско време, която в класическата епоха ще получи различии имена и ще се отъждествява най-вече с Деметра20. В този смисъл названието ma-te-re te-i-ja, в което уцените предлагал да сс вижда Деметра21, е много близко до фригийското номиниране. Изследователите изравняват Погнил с хетската Ishassara или dGASAN22.
123
Идеограмата бележи хнпостаза на възприетата от хетите Ищар, която я отъждествява с предхетската Велика богиня2’.
Анонимният характер на Богипята в Тракия също с многократно комен-тиран. Послсдно това бе потвърдено по повод на изображенията върху съдовете от Рогозен, в конто някои искаха да видят на всяка цена Бендида24. Най'-известна с това име в югозападните тракийскн пределы, Всликата богиня ще получи локални епитетп-означсния и проводи на различните си хипостази у страничните наблюдатели едини. Затова Бендида се идеитифицира с Лемнос или с Мсгале теа, с Кибела, с Аргсмпда Царица, с Афродита, с Персефона, с Рея, с Хеката Зеринтия25. За разлика от фригийския случай, тук няма възможност за проверка в домашиата епиграфика. Типологического сходство с азиатеката/фригийската богиня, отбелязано чрез сравнението с Кибела, сс съдържа и в отъждествявансто й с Артемида (Ефеска, а не класическата гръцка богиня2*). Снедението за Артемида-Царица, отново типологически, е равнозначно на споменатите хетско-микенски аналогии в аспектите на Всликата богиня и предизвиква асоцнации със сакралната позиция на хетската царица Означенисто на пеопската богиня насочва и към доктриналната връзка с владетеля.
В хетския пантеон фигурата па върховното мъжко божество също не е мною ясна. В заключителната част на договорите, където се призовават боговете за свидетели, на първо място стой ту ЕТС - Слънчсвия бог, ту (=dX) - Бог на бурята. Традиционно се приема, чс начело па йерархията е образы на индоевропейский Гръмовержец. конто има и слънчева хипостаза Вариантите Слъичев бог на небе го - 4JTC.AN и Слънчсв бог на земята tagnis ‘‘UTU-us, разкриват соларно-хтонични характеристики, а различните епитети на dIM28 показват как чуждият знак се нуждае от уточняване с огяед па отделните аспекти на върховною божество.
Ио съшите причини нс е ясен типът „триада44 и въпросът за „божестве-ното дете“. През III—II хил. пр. Хр. са популярни оловпи фигурки на гола богиня, която държи гърдите си с ръце, брадат бог-съпруг и дъщеря (?)29. Известна е и друга фигурка на Богинята, която държи детс- . В историографията богът-син сс евързва с хуритският си образ от Язълъкая - Сарума, сии на Тсшуб и на .Хебат. Не е изключено името да е заемка от акадски - основата Sarri/u означава ,,цар“, както сочи идеограмното изписване с фонетично допълпенне dLUGAL-nia4. Едно от възможните четения на другого означение на Сарума в Язълъкая е „цар-бнк, планина на Тешуб"32.
Oi друга страна, хатското име на хетския воепеп бог ZA.BA В А. с Wunmkutte - „цар на страната4433. Още от глиптиката на карум II Каниш и в хетския скален релеф на Хатусили III са запазени образите на седнала богиня с чаша и сокол в рьце и млад бог. Нтицата е атрибут на ловния бог и затова в женската фигура се вижда пеговата майка-4. С чаша/фиала и с птица е изобразена и Великата богиня във Фригия върху релефите от лидийско и нсрсийско време35. Представата за мьжко божество на лова би могло да се
124
съностави със Загрей, ако се имат предвид част от етимологиите на името’6. В такава насока в бъдещи проучвания е интересно да се потърсят съставките на идеята за царя-во йн-жрец, която Херодот кодифицнра за Тракия като Лрес.
Независимо обаче от изразните варианты в древноизточните текстове и изображения, важна е идеята за сипа па Бога на бурята и на Богинята-майка като цар. Тясната връзка на владетеля с Великата богиня е добре демонстри-рапа в лувийските йероглифни надписи от Каркемиш - цснтър на разпрост-ранение на култа към Кубаба както през II, така и през I хил пр. Хр. Неговият кладется Пизирис, известен от политическите с ьбития в края на VIII в. пр. Хр., в конто уч ас тв а и Мидас, продължава традицнята на своите предци да издигне „образ44 на Кубаба . Богиня!а е покровитслка на Карке-мишките царе и името н участва н тяхната титулатура. Освен „любимец на Кубаба4* сс ньзстановява и „скъп служител на Кубаба4*58.
В контекста на тези наблюдения би могла да се постави и една от версинте в елипската писмена традиция за основаване1о на фригииската царска династия: обикновеният фригийски селянин Гордий оре с два вола, когато па впряга каца орел. Знамението е изтълкувано от девойка-прорицателка от Телмесос като знак за царска власт. Гордий трябва да наирави жертвоприношение на Зевс Басилеус и да сс ожени за момичето' . Макар че легендата е от елннистическо време, тя павярно отразява местни ритуални и обредни реалности. Освен смисъла на хипостаза на Великата бог иня-маика, произхо-дът на девойката от светилище! о насочва към високия ритуален статус на царица га във Фригия. Възможно е положението й да е сходно с това на хетската царица, която заема важно място в ритуалите. Отбелязанн са сродните названия на жриците у хотите и лувийската йероглифна дума за царица40. В хетския царски празник облечената в червено жрица се нарича „сестра на бога“4 11одобен доктринален и ритуален смисъл е проследим и в Гракия42. Очевидно идеята е много жизнена, защото християнският й израз е в образа на св Марина, която с сестра на „светока44, т. е. па св. Илия45.
В работите, посветени на тракийската религия, отдавна се подчертава планинската хипостаза на Великата богиня-майка. Първоначалната идея за скално божество, за скала/планина като утроба и в крайня сметка за Майката-земя, е характерна както ta древна Тракия. така и за Фригия, а и за много други райони на древния свят. Античната литературна традиция обикновено извежда името на Кибела от планина във Фригия’*. Присъствието само на прилагателно във фригийските надписи, невъзможността да сс локализира планината Кибела, какго и натранващия сс паралел с гръцката ццтцо oqcio/ pf]Tqg 'Тбсдц. дана г основания на някои учени да предположат, че Кибела на фригийски означава „планина44 45.
И тракийският, и фригийският култ към Богинята-майка са неотде ш-ми от скалните светилища, конто често не се нуждаят от спсциални култови постройки Самата скала/планина с жилището на богинята/
125
самата богиня. Вероятно в такъв план би трябвало да се разглежда Хезихиевата глоса: КоРелог бол кас tivroa кеа OaXupoi.
Тези съображения могат да насочат*към още една възможна интерпретация на тракийските и фригийскитс могили - като образ на Богинята ма йк а/11 j । а н и н а т а.
Свещсни места в планини, в дъбрава, край извор са известии и в хетската култова практика. Хето-лувийската ономастична основа sarpa- се свързва с топоними като ur,,Sa-ap-pa-ra-an-da, KUR"r,1Sa-ri-ya-an-da (хет. sara-, лув. sand— „горе, на върха“). Сыцсствува и uluSar-pa-en-ta, където има свети-лище на Бога на бурята, а също така и планина Sarpa46. За хетската езикова среда вече е отбелязана последователпостта при образувапе на царски династически имена от божески без су фикс: име на планина —> име на божество —> име на цар (например Arnuwanda)41. Из следователи те определят това номиниране като „азианическо“, т. е. анатолийско. Случаят би бил аналогичен на Диндюмене, ако се приеме етимологията па П. Кречмер -*dindu- „връх, височина“48.
Именно по отношение на планинската хипостаза на Великата богиня-майка в историографията вече е отбелязана възможността синът й в Тракия да носи нейното или производно на нейното име49. В хетската практика това е Богът на бурята (царят). Фригийската спиграфика предлага два случая на подобно номиниране. В надписи от Витиния и Западна Фригия се срещат еднакви или смислово равнозначии епитети в мъжки и в женски род -evteveyay и evtevey (дат. пад.) , areyastin („блага") и evdemnoy (,,добър“)51. Смята се, че мъжкото прилагателно се отнася за Атис52. При всички възмож-ни тълкувания, очевидно е, че става дума за мъжкня паредър на богинята или сина-любовник.
От гледна точка на хетската ономастика, Сарпсдон ще е наречен на височина, планина5’, т. е. по Великата богиня. Дюмас, башата на Хекуба-'4, вероятно носи име, което е част от Диндюмене. Възможно е името на митичния тракийски цар Терей ла произлиза от високага, според О мир, планина в Троада Терея55. По думите на Страбон, там имало храм на Майката на боговете. наричан още „светилище на Терей“56. Вероятно тук трябва да се прибавы и името на Дионис, носещо като състанка името на свещената планина. След приведените вече в литературата езикови и исто-рико-културни трако-хето-лувийски паралели57, може би трябва да се отбе-лежи, че лувийският йерогпиф К» 42 (g), четен като ‘‘IM, също насочва към идеята за скален бог. Изображенного, под което стой в светилището в Язълъкая. е на хуритския Тешуб върху анонимки планини58.
В по-късните извори ще се появи и Агдистис като друго име на Кибела също изведено от планина. Там трябва да бъде погребан Атис59. У Арнобий в най-чист вид е предадена връзката между Богинята-майка и нейния син. Планииата Агдос зачева и ражда преждевременно син, конто по нейното име се нарича Акдсстис63. Разказът съдържа древния фолклорен мотив, идваш от
126
шумерската литература и от хуритския Уликумн и има своите паралели в партския и в абхазкия епос61.
На реверса на монсти от Докимсйон се появява планипата Агдистис. Чсрвсният мрамор от кариерите край града се иарича „фригийски камък‘\ защото е обагрен от кръвта па Атис. Изображението на монетите е съхранило свещепата планина, планинското светилище без храмова постройка62. То е свързано със смъртта/'ногрсбенис го на любимеца на Богинята. Наблюдснията върху тракийските мегалитни паметници, както и нседнократно коментираните сведения за урната с праха на Орфей в Либетра6-, внушават мисълта, че свещеното място, където се изповядва култът към Великата богиня-майка, хероонът и царската гробница съвпа-дат. То може да с огбечязано с ниша, площадка или няколко стъпала. Скалата/планината/могилата/утробата е и гробът на сипа на Богинята. На митологично равнище той ще е символичен, а на доктринално - царски. Навярно в такъв смисъл могат да се разглеждат фригийски!с и тракийс-ки гс скални комплскси, конто често съчетават гробници, ниши, светили-ща.
Набелязаните хетско-фригийско-тракийски паралели имат нреди всичко тииоло! ическа сгойност. Те ра.зкриват близки в същностните си характеристики общества. Опитите да се определи посоката на „влияние14 и да се датират заемките са все още неубедителни. Бъдещите изеледвания биха могли да позърсят корените на някои явления н духовния живот на древна Тракия в Анатолия. Възможно е пътят от Мала Азия към Тракия да се окаже по-пряк от този, конто идва от Микена. Във всеки случай, плодотворното разглеж-дане иа проблематиката е в контекста на източносрсдизсмноморския културен синтез през II—I хил. пр. Хр.
БЕЛЕЖКИ
1 Giitcrbock, Н. G. Hcthitischc Gottcrbilder und Kultobjcktc. - In: Beitrage zur Altcrtumskundc Klcinasicns. Festschrift fur Kurt Bittcl. Mainz, 1983, 203-217; Gurney, O. R. Some aspects of Hittite Religion. Oxford, 1977, p. 6.
2 Laroche, E. Recherchcs sur les noms des dicux hittites. - RHA (Pans), 7, 46, 1946-1947. 13-138 - според автора фонетмчните допълнения издават местни имена.
Пак там, 72-77.
4 G u г п е у, О. R. Цит. съч., 4-5.
' В г i х h е. С., М. L с j е u n е. Corpus des inscriptions paleo-phrygiennes (но-нататък: CIPP). Paris, 1984, M 01c, d; W 01b, W 06.
6 Пак там, W-04, B-01.
7 Пак там, W-Olb.
” Пак там, В-03.
Пак там, G-I83.
Пак там, W-01a.
1 Б а ю н, Л. С., В. Э. О р е л Язык фригийских надписей как исторический источник. I. - ВДИ, 1988. 1, с. 182.
2 D е t с h е w, D. Die Thrakisclien Sprachreste. Wien, 1976\ 61.
127
13 S t г a b о X, 3, 12-15.
14 G u г ne у, О R. Цнт. съч., с 6.
15 L а г о с h е. Е Цнт. съч., с. 106.
16 G и г пс у, О R. Цит. съч , с 11.
17 V с n t г 1 s М.. J. С h a d wick Documents in Mycenaean Greek Cambridge. 19732, 125-126, 463
Пак там, Ру 172, 287. 289
” Пак гам, Кп 208, 31 1-312.
Пак там, 410
21 Пак гам, Ру 306, 480-481.
22 G erard - Rousseau, VI. Connections in Religion between the Mycenaean World and Anatolia. - In: Bronze Age Migrations in the Aegean London, 1973, p. 166.
23 Laroche, E Цит. съч., 95- 97.
24 H и к о а о в, Б. Каните от Рогозепското съкровище - Изкуство, 1986, №6. 26-27, 29-30, 34.
J Попов, Д. Тракийската богиня Бендида. С., 1981, с. 34
й Пак там. с. 26.
27 G и г и с у, О. R. Циг. сьч , 10.
2Н I. а г о с h с, Е. Циг. сьч., 105-111
24 I. о о n, М. Van. Anatolia in the Second Millenium В. C. Leiden, 1985, p. 1.
30 Canby, J V. lhe Child in Hittite Iconography. - In: Ancient Anatolia Aspects of Change and Cultural Development. Essays in Honor of Matchcld J. Mellink. 1986, 66-67.
31 Laroche, E. Цнт. съч., с. 58.
32 G ii t e r b о c k, H. G. Les Iiierogliphes de Yazilikaya. A propos d un travail recent. Paris, 1982, 7-8, 31
33 Laroche, E. Цит. съч., 37-38.
34 L о о n, M. Van. Цнт. съч., 15.
35 М е I 1 i n k. M. J. Comments on a Cult Relief of Kybele from Gordion. - In Beitrage zur Altcrtumskunde Kleinasiens. Festschrift fur Kurt Bittel. Mainz, 1983, 351-352.
36 Ф о л, А. Тракийският Дионис. Киша 1. Загрей. С., 1992, 28-31, 69-71, 94-95, 231 232.
’’ Hawkins, J D Kubaba at Karkamis and Elsewhere. - AS (London), 31, 1981, 149
3* Пак гам, A 15e, 1, 159, 165
39 A r r. 11, 3, 3-4.
40 11 в а и о в, В. В Хеттский язык. М., 1963, с. 14
41 А р д з и и б а. В Г. Ритуалы и мифы древней Анатолии. М , 1982, с. 56.
42 Ф о л, А. Политика и култура в древна Гракия. С., 1990, с. 179.
43 Пак там; Фол, А. Тракийският орфизъм. С., 1986, 40 42, Фол, В. Отношеиисто човек-природа в дославяпските езичсски съставки на сграпджанската народна култура. Автореферат. С., 1988, 22 25.
"Strabo XII, 5, 3.
45 В г i х h е, С. Lc nom de Cybele - Die Sprachc, 25, 1979, 1, 41-45. дискусия у: Zgusta, L. Weiteres zum Namcn der Kybele. - Die Sprachc, 28, 1982, 171 172.
46 Laroche, E. Etudes de topouyinie anatolienne. - RHA, 1961, 19, fasc. 69, 70; G о e t z e, A The Linguistic Continuity of Anatolia as shown by its Proper Names. - JCS (New Haven, Conn ), 1954, 8. 2, 78-79.
” Laroche, E. Recucil d’onomastiquc hittite. Paris, 1952 p. 75.
48 К. r c t c h in e r, P Einleitung in die Gcschichte der griechischen Sprache Gottingen. 1896, p. 211; Detcliew, D. Цит съч., с. 137
44 Ф о л, А. Политика..., с. 100
w CIPP, В-03.
51 Пак там, W-01a.
52 Б а ю н, Л С , В Э. Орс л. Цнт. съч., с. 182.
128
ъ Г и иднн, Л. А. Древнейшая ономастика Восточных Балкан. С., 1982, 72-76.
54 И о m. II. XVI, 718.
55 Пак там, II. II, 828-829
56 S t rabo XIII, I, 17.
57 Г и н д и н, .1. Л. Цит. съч.
5* Laroche, Е. Lc dieux de Yazilikaya. - RHA, 27, 1969, fasc. 84 85, 66-67.
5 P a u s. I, 4, 5.
№ Arnoh. Adv. nat. V, 5.
h Срв. „чудното лете'1, детсто-юнак в бъ.парскня фолклор; В с н с д и к о в, И. Златният стожср на прабългарите. С.. 1987. 188 190.
ft : Robert, L. Л travers 1’Asie Mineure. Athcncs - Paris, 1980, 222-240
w Pau s. IX, 30, 4-12.
AS - Anatolian Studies
RHA - Revue hittitc ct asianique
JCS - Journal of Cuneiform Studies
129
Зенон от Каунос в няколко находки от Тракия
Людмил Гетов
Това малко атрактивно заглавие всъщност третира един от възловите проблеми на книдската керамична епиграфика, отпасящ се както до хроно ю-гията му, така и до датировката на отделки групп печати от елинистичсския период. Споменатият проблем доби необикновена острота и актуалност във връзка с една случайна, но щаетлива находка, съдържаща няколко интереснн групи печати. През 1978 г. близо до западното крайбрсжие на Турция, в залива Сарче Лиман, са открити и разчистепи останки от антично корабокру-шение с почти изцяло запазен товар от амфори . Видната специалистка по антична амфорология Вирджиния Грейс, с любезното разрешение на откри-вателитс, изследва няколко открити гам амфори, част от конто носят върху едната си дръжка релефен печат в нравоъгълно иоле, състоящ ее от две части съкратено с първите си дне букви име ZH - съпроводено с няколко съшо така съкратени различии антропонима. В. Грейс предложи идентификацията на първото съкра тено име с това на Зенон от Каунос в Кария, известен след откриването на папирусовия архив от Филаделфия и по-късно интендант на дореата на диоцеза Аполониос в Египет. Апалогията между тези печати и печатите, открити ио-рано в лагера на Птолемеитс на п-в Корони в Атика2 е очебийна. Първата находка, тази от Корони, бе датирана около 270 г пр. Хр., а вгората - от Сарче Лиман - между 285 и 270 г. пр. Хр.
Находката от корабокрушението при Сарче Лиман обаче предложи за първи път изцяло запазена амфора с печат на Зенон, съчетан с допълнително съкратено име, известии като трупа Зенон А. Тази амфора с твърде различна в детайлите си от онези амфори, открити при разконките на Атинската агора, конто В. Грейс отдавна посочи като пример за най-раппи книдски амфори, датирани около 240 г. пр Хр. Оформи се деликатната ситуация за изкуствено създаден хиатус в развитието на формата на кпидските амфори и в тяхната типология или което с още по-странно, че се очертава прекъеване в актив-ноегта па кпидските ателиета за производство на амфори, което с нелогично и би било признак за отсъствие на всякакъв континуитет. Но всъшност тогава разсъжденията следваха погрешна насока, като амф орите и печатите от груна Зенон А бяха приписани на египетски керамични ателиета и no-конкретно - евързани с производствсната дейност на одно ателие, иринадле-жащо на Зенон от Каунос.
Тази хипотеза твърде скоро и аргументирано бе оспорена благодарение
130
на нови открития, този пы на п-в Кнндос, където трупа френски и турски архсолози локализираха няколко керамични ателиета, сълържащи печат от трупа Зенон А, в съчетанис със съшите или подобии ськратени антропонимы. Местнияг произход па тази продукция, вкл. и на печатите, бе-доказан чрез анализы на гл и пата в известната лаборатория в Лион (Франция)’.
Паправените па п-в Кнндос открытия имат не по-малко шачение и във връзка с лркализацията на друга трупа печати, носещи същото име на Зенон съкратено с първите си две букви, но без допълнителни имена. В керамич-ната епиграфика те са известии като трупа Зенон В и имат твърде широк ареал на разпространенис - от Египет до северното Причерноморие и от западния бряг на Мала Азия до Италия. Без съмнепие те са по-късни от печатите от първата трупа. Наличие™ на един печат от трупа Зенон В сред материалите от Пергамския комплекс н Родос позволн още тогава те да бъдат датирани в границитс на комплекса - 210 175 г. пр. Хр., датировка потвър-дена впоследствие неколкократно, вкл. и от материалите от Атинската агора. Останаха обачс дьлго време разногласията сред специалистите относно производствения им център. Откривателят на Пергамския комплекс Карл Шухарт се задоволи само да отбележи, че по о i ношение на глината тс показват близост с родоските амфори4. Впоследствие бяха изказани и други мнения че те принадлежат на Тасос, Ьоспор или друг неизвестен център. Печатите от тази трупа се срещат нсрядко и в археологически комплекси, и в изолирапи находки, и в Тракия, и по Черноморце го - Варна, К ал атис. Ссвтополис, Кабиле5.
Спомепатите открития на п-в Кнндос решиха проблема за производство-то и на тази трупа печати. Те бяха открити сред материалите на няколко керамични ателиета (например това при Рашадие). Направеният лабораторен анализ на глината на един печат, откри i в Кнндос, и същия тип печа г от Фаюм в Египет показва пълна аналогия по отношение състава на глината им и еднакви дендограми, което потвърди книдския произход и на печатите от трупа Зенон В. откривани в Египет .
Странно, но доскоро не бе известна пито едка цяла книдска амфора с печат от трупа В на Зенон, която би могла да се съиостави със запазените екземпляри с печати на трупа Зенон А. Това би решило важни проблеми на книдското амфорно производство и хронологията му, вкл. и за развитието на формата на кнндските амфори. Днес вече разполагаме с подобна амфора, открита случайно от мен преди две години във фонда на Историческия музей в Шумен. Амфората е намерена при случайпи обстоятслства в района на могилен некроиол при с. Могила, Шумснско. през 1932 г. Тя е в отлично с ьстояние и е с характерната за книдските амфори форма и цвят па глината и със също така характерно™ топчеезо столче, което по-късно се развива в типично™ пръстсновидно столче па късния тин книдски амфори7. Върху едназа й дръжка има отлично заиазен печат от трупа Зенон В Сравнение™ на тази амфора с амфорите, открити при корабокрушението от Сарче Лиман, показва сходство™ им, що се отнася до основнитс им морфологични белези.
131
Разлика обаче има в отделки детайли - а.мфората от Шуменско сс отличава и по-издължените си пропорции, по-различно оформление на крачето и наклон на дръжкпге.
На какво сс дължат тези сходства и разлики и доколко имат отношение към хронологията па книдските амфори въобще, и собствената им хронология в частност. Няма съмнсние, струва ми сс, че предвид показания вече книлски произход на печатите и амфоритс от двете групп на Зенон (А и В), находката от Шуменско има изключително значение. Тя фиксира един меж-динен етап в развитието на формата на книдските амфори, пачалото на кой го са амфорите с печати от трупа Зенон А (285-270 г.), а крайний етап бележат добре известните форми на къспи книдски амфори, открити на Атинската агора и датирани в II-1 в. пр. Хр
Доколко е възможпо свързвансто на амфоритс с печати от двете групп на Зенок със Зенон от Каупос? Ако вземем предвид най-ранната и най-късиата дата за двете групп печати (съотв. 285 и 175 г. пр. Хр.), то на пеговата дейност като производится, посредник или длъжностно лице би следвало да отделим почти едно столетие! Очевидна е нуждата от сближаванс на двете крайни дати на тези групп печати. Засега сигурпо фиксирана е датата на печатите от трупа В. посочена по-горе. Струва ми сс. че сходството във формата на целите екземппяри от амфори на двете групп печати говори повече в полза на вьчможното сближаванс на латите им. Остава открит въпросът доколко тс биха могли да сс евържат действигслно със Зенон от Каунос. Несъ.мнено този проблем принадлежи вес още на бъдещето.
Находките от печати на втората трупа Зенон (Зенон В) в Тракия само потвърждават вече отбелязаиата от мен активност на книдската търговия и зпачителния внос на кпидска продукция за един продължителен период от време - от пачалото на III до края на II в пр. Хр.
Г.ЕЛЕЖКИ
1 Grace, V. Some Amphoras from a Hellenistic Wreck. - BCH, Suppl. 13 (Paris), 1986, 551-565.
G г а с с, V. Note on the Amphoras from the Koroni Peninsula. - Hesperia (Athencs), 32. 1963, 331, note. 25.
Empercur, J.-Y., N Tun a. Z6non de Cauuos ct 1’cpavc de Sarce Limani. - BCH (Paris), 112, 1988, 341 sq.
4 S c h ti c h a r d t, K. Inschriften von Pergamon. Die Inschriftcn auf Thon № 1278.
5 M и p ч с в M Амфорни te печати от музея вьв Варна, 1958. № 62-65; Лазаров, М. Амфорните печати от Одссос. ИНМВ, 10, 1974, №150; Б а л к а н с к а, А. Амфори и амфорни печати - Севтополнс, I. 1984, № 87-88.
6 Е ире геи г. J.Y., М. Pico п. A la recherche des fours d’aniphores. - BCH, Suppl. 13, 1986, 123, fig. 32, 33.
' Амфората ми e любезно предоставсна oi колегата Г. Атанасов, за което му благодаря.
8 Тази констатация направих при работага вьрху докторската ми дисертация. издадела каю отделил монография под заглавие „Амфори и амфорни печати от Кабиле IV II в. пр. и. с." (С., 1995).
132
Обредпи огнища в иекрополите на Аполоння Поитика
Кръстипа Папайотова
Култът към мъртвиге и задължението на живите да подготвят покойника за „съществуването му в отвъдния свят'1, почигга на живите към мъртвите стоят в основата на погрсбалпия обред на всяко общество. Обосновават се от наличието у всички народи на понятия и представи за същността на смъртта и следсмъртно го състоянйс на човека. Във всяка погребална практика се обособяват три осповпи етана, конто засягат третирането на тялото и полагането му в гроба, заодно с даровете, конто го съпровождат. Към първия се отнасят обичаите и обредите от момента на устаиовяването на смъртта до отнасянето на покойника до мястото на погребване. Вторият етап се характеризира с комплекса ригуални действия, касаещн отнасянето до гроба и самото погребение. Жсртвоприношенията и помените бележат третия момент1.
Общопрнето е мнение го, че погребалните обреди са пай-пеподатливите на промени елемеити от духовната култура на общее гною. Все пак от V в. пр. Хр голям брой, а ко нс и повечето гръцки градове имат свои собствени правила, обхващащи всички погребални процедурн о г протезиса до следпо-гребалните възпоменателни ритуали .
Не са съхрапеии писмени сведения за iioi ребално-помсналните обичаи, съблюдавани от жителигс на Аполоння Понтика, както и на останалите гръцки колонии по българското Черноморско крайбрсжис. Практикуването на никои от тях с засвидетелствано от откритите в иекрополите от местността (м.) Калфата’ и в Морската градина4 на 1рад Созопол об редни огнища5. Количество™ на публикуваните седем огнища от м. Калфата не отразява действителпото състояние. Пякои пепелища нс са били отбелязани като огнища, което потвьрждава и Ив. Венедиков. конто описвайки материалите, открити извъп гробове, отбелязва: „Пякои от тях също бяха в огнища.“б В действителност в Днсвниците на разкопките на иекрополите на Аполоння през 1946-1949 г.7 са описапи общо 29 обредпи огнища, като никои са отбелязани като „обгоряла почва“ или „обгоряло пространство". Терминът обредно огнища с употребен от Ив. Венедиков още в първата публикация за откритите „места с множество ситни въгленчета, пепел и фрагмента от блюда"8.
Пелта на настоящего изеледване е да се проследи и определи ролята и значението на обредните огнища в иогребално-поменалния цикъл, практику-ван от жителите на Аполоння в прсдримския период.
133
Разположснп между гробните комплекси, повечето обредни огнища могат да сс свържат с определен» гробове. Не се забелязва спазване на пякакво правило при избора на мястото за огнището. От случайте, за конто има сведения, се вижда, че огнището може да се намира от източпата (№ № 1/46, 2/46 и 3/49), ог североизточната (1/48), от ссверната (3/46) или западната страна на гроба (№ № 3/90 и 4/90')’. При последните две огнища местополо-женисто съвпада с ориептацията на погребания с главата на запад. Аналогична ситуация е засвндетелствана в някои от Боспорските могили. където голяма част от зафиксираните места за тризна са разположени на запад от гроба, в някои случаи с отклонения на ioi или север1 .
Сред гробните съоръжения, при конто са извършени погребално-поме-нални обрели, преобладават гробните ями. Ямата при огнище 4/90 е била запълнена с необработени камъни след трупополагането, а до огнище 3/90 с била покрита с одна хоризонтално поставена керемида11. В близост до градсни със стреховндно поставсни ксремиди гробове сс намират огнища 3/46 и 1/48. Обредното огнище 2/48 е разположено от южната страна на граден с плочн гроб (№ 367), а огнище 4/46 е открнго малко по-високо от покривимте плочи на граден гроб12, защитен със стеничка от необработени камъни без спойка. До кръгла стена, ограждаща три гроба13, сс намира огнище 3/49. Следователио извьршвансто на обреди, при конто основно място с заемал огънят и изгарянето иа приношения га нс може да се евърже с един определен тип гробно съоръжение.
Останкнте от обредни огнища заемат площи с неправнлна овална, кръгла или трапецевидна форма с различии размеры, конто варират от 0.8 х 1.1 до 1.7 х 2.3 м или имат диаметър от 0.6 до 1.6 м. Характеризират се с дебел (до 0.2 м) слои въглени, парчета от недогоряло овъглено дърво и множество късове от фра! ментирани керамични съдове, животински кости, миди и др. Изгарянията са извършвапи еднократно. Само при огнище 4/46 е установено, че на това място огънят е горял три пъти със значигелии иптервали от време между отделимте запаивания. Въглените са разделени на три пласта, като над всеки от тях е образуван тънък слой почва с дебелина нс повече от 3 см11
От конструктивна гледна точка интерес представляват огнища 3/90 и 4/90, изградени от камъни. При първото след полагането на покривната керемида над гроба, малко над нея е и и радена от средни и малки необработени камъни площадка. На това място ритуа 1ът е започпал преди запалването на огъня, за което свндетелстват негорелите съдове (паница и кана). поставени между камыште. След приключване на приношението въглените и дароветс (цели и фрагментирани) са затрупани с камъни, също оформящи площадка. Платфор-мата на огнище 4/90 представлява каменно съоръжение, изградено от големи и дребни частично обработени и необработени камъни от местей произход (андезит), подредени в два реда. В градежа сыцо така са преизползвани няколко варовикови б юка и една база за с гола. Освен традиционните за гръцките некрополи изгаряния на приношенията върху почвата или в риту-
134
алии ями, обичай, познат и с Тракия15, в Атика попякога до гроба награждали жертвена площадка от дребни камъни fi.
В сравнително еднообразния но начина на пцгребванс аиолонийски нск-ропол в м. Калфата, къдсто трупополагането значително доминира, повечето от обредните огнища естествено се свързват с иихумациопии гробове. Изключения представляват огнища 1/46 и 2/46. Първото е открито при гроб, където след ексхумирането и препогребваието на изтлелите кости е запален огън, сред останкнтс от конто се намират и части от два вида блюда. Аналогичен обред е извършен в близост до два гроба, в конто след ексхумация и кремация са били погребали урните с изтлелите и калцираните кости Цялото пространство между двата съда, разположени на 0.8 м един от друг, е било заело от ноставени близо предмета, съставляващи вероятно погребалния инвентар от двата гроба1 .
Наличните данни позволяват да се предложи следната реконструкция на погребално-поменалния обред, изпълнен на това място. Първоначално е извършено трупополагането на възрастен мъж. След известно време с извършепа кремация иа жена и изгорелите кости заедно с погребалните дарове са събрани в урна. Инхумационният гроб е отворен и след ексхумация ia изтлелите кости също са събрани в урна. Двата съда са заровени заедно и ларовете от двете погребения са смепени. Едновременного погребване и препогребване е последвано от ритуал за пречнетване на живите: запален е силен oi ьн, в кой го са хнърлени строшени съдове - рибни блюда от същия тип, както при първото огнище, което потвърждава близостта във времето на запалването на двете огнища. Обичаят да се препогребват изтлели кости е разпространен в различии еиохи и сред различии народи13. Среща се спорадично и конкретните причини за неговото проявление в обредната практика в отделните случаи могат да бъдат различии: суеверие, благочестие, уважение към мъртвия, а също Гака и страх от божества или от самите мъртъвци. Интересен пример за одно запланувано препогребване предо ав-лява завещание™ на Аристотел (384 322 г. пр. Хр.). Неговото желание е било да бъде ексхумирана съпругата му и двамата да бъдат погребани заодно’?.
Сред многообразие™ на инвентаря на обредните огнища, открити в некрополите в м. Калфата и в Морската градина, значително преобладават рибните блюда. Те имат своето естествено и логично място сред трапезпата керамика в крайбрежните селища. Но в некрополиге на гръцките колонии по Черноморието, в това число и в Аполония, не се срещат много често. Всъщност само в два гробни комплекса от аполонийския некропол20 са намерени блюда. Останалите произхождат от изкопите извъп гробовете и най-вече от огнища (№ № 1/46, 2/46, 4/46, 20/4821. 2/90 и 3/90). Датират от втораза половина на IV и III в. пр Хр По-ранните екземпляри са вносни, покрити с черен фирнис, а по-къснитс са прсдимно от мсстсн нроизход и без фирнисово покритие или само с украса от фирнисови пръетени. Фактът, че
135
рибните блюда се откриват предймно извън гробовете и в обредни огнища, позволява да се направи заключение™, че те, както и самата риба, нс са били прсдназначснй за погребален дар, а са били използвани предймно при погребално-помепалпите обрели. Употребата на риба при погребални трапези или при припасяне жертва в чест на мъртвитс е засвидетелствана от Атеней, конто описва погребалната трапеза, устроена от Теокрит от Хиос в чест на умрялата му жена и приношенията в чест иа флейтиста Хармос и героя O i и нт-2.
Употреба, подобно на рибните блюда, са и мал и вероятно и керамичните скари, познати на територията на България само от аполонийския некропол в м Калфата ('отита № № 1/48, 20/48, 23/48, 3/49)2’’ и от могилсн i роб на н. Колокита24. Върху предназиачепието на тези специфични по форма предмети са изказвани различии предположения: макет на лодка, обувка, скара за печене на риба25 Последнего с наи-приемливо и то се потвърждава от контекста, в конто са открити скарите. Намирането им в обредни огнища самостоятелно (1/48 и 3/49) или заедно с рибни блюда (огнище 20/48) показва, че те са били използвани по време на погребално-поменалните обреди. Местният произход на керамичните скари, както и ограничения г им брой предполагал кратковременното (през втората половина на IV в. пр. Хр.) и ограничено практикуване на обреда, конто са обслужвали. Може да се предположи, че те са били употребявани от определена трупа жители на Аиолония, евързани по родов, професионален или религиозен признак.
Покрити с черен фирнис или носещи бслезите на местното керамично производство, големите панини и малките панички и папичкитип „солничка“ представляваг част от инвентара на огнища 12/48, 14/48, 20/48, 2/49. 3/49, 2/90 и 3/90 Количество™. а явно и предназначение™ им във всеки конкретен случай, е различно. Характерен пример в това отношение представлява огнище 3/90, където освен многобройните фрагменты от паници бяха открити и няколко цели съда, някои от конто поставени между камъните преди запалването на огъня. По същия начин с дъното нагоре са били поставени предварително паницнте в огнища 3/48, 2/49, 3/49 и 3/90. Вероятно тс са използвани при ритуал, предшестващ запалването на огъня. Към тази трупа съдове, употребявани при погребално-поменални обреди в Аполония през елинистическата епоха, се отнасят дълбоките тънкостенни купи с релефна украса, известии в научната литература като „мегарски“26. Те са били използвани само в некропола в Морската градина при погребване на деца2 и в обредни огнища 2/90 и 3/90, второто от конто се намира до гроб на малко дете.
Гърнета, предймно плоскодънни (огнища 1/47, 5/47, 2/48, 3/49. И 3/90), аскоси (от нище 23/48) и гутуси (огнища 3/49 и 19/48) са по-слабо предсга-вени. Различните видове кани (местни и вносни, ойнохоета и пеликета), използвани при възлияпия, почти не се срещат сред инвентара на огнищата.
Сред богатия инвентар на огнище 3/49 може да се посочат лекити, два от
136
конто с релефни изображения, червенофигурно лекане и пиксиди28. Съдовете за благовония и масла са представени и от лакримарии в огнища 1/46 и 17/48 и алабастрон в огнище 4/46, конто е еднакьв с поставения в гроба (№ 37) до него алабастрон.
Едйпствепо в огнище 3/49. което е и едно от най-ранннте (от средата или третата четвърт на IV в. пр. Хр.) са открити теракоти - четири комически маски, няколко човешки фигурки, изобразяващи прав или седнал мъж, конник29. Трудно с да се установи какви идеи и вярвания са ръководели хората в античния свят при поставянето на теракоти сред гребните дарове или като част от приношенията в едно обредно огнище. Например в некропола на Тера масово се откриват глинени фигурки от тип, който не се среща в гробовете-'0. Същсстнуват различии мнения при тълкуване на предназначе-нието им , конто могат ла се соединят в две основни групп: теракотовиге фигурки принадлежат на покойника и го съпровождат като любими веши, или са дар от живите, за да умилостивят подземните божества, или да пресъзда-дат обстановката на реалния живот.
Освен фрагментираните и цели керамични и стъклени (огнища 2/90 и 3/90) съдове, в три от обредните огнища, разкрити в Морската градина, се намсриха и части от hoi ребалнн венци: керамични плодове и стилизирани гроздове. Обичаят да се поставят в гроба изработени от глина и гънка бронзова тенекия с позлата венци, вероятно като по-скъп и по-траен вариант на венциге от живи цветя и клинки, с конто са украсявали мъртвите32, е разпространен през елинистическата епоха в некрополите на Тракия’5. Велика Гърция'4 и по северното Черноморско крайбрежие55. В аполонийския некропол в Морската градина за първи път погребални венци се откриват в обредни огнища и вероятно те са израз на сыцитс ссхагологични предстали, поради конто вепците са поставяни като дар в гроба.
Макар и рядко в слоя от въглени и пепел се намират метални предмети: железни пирони (огнища 4/46 и 14/48), сгригили (огнища 5/47 и 13/48), бронзова фибула (4/48) и бронзова игла (14/48). В пет обредни огнища са намерени астрагали (№ № 5/47, 14/48. 17/48, 2/49 и 3/49), един от конто израбо ген от глина. Паправеният подробен преглед на инвентара на обредните огнища води до извода, че предметнее, използвани за приношение по време на погребално-поменалните ритуали, не се отличават от noi рсбалния инвентар.
Исключение представляват откритите в огнище 3/49 повече от 100 овъглени бадсма. Осганките от бадеми и разни зърнени храни, конто в погребално-поменалните обреди се използват като пречистващо приношение, се евързват с огромного значение на зърното и хляба, съпровождащи основните момента в живота па човека - раждане, сватба и погребение36.
Сред инвентара на изеледваните огнища не са открити останки от риба (костите вероятно са изгорели напълно), но заедно с костите от животин (в огнища 1/48, 17/48, 21/48 и 5/49) се намират множество мидени черупки от
137
черната черноморска мнда. която сс използва за храпа. Предварителните дапни от изследването на остсологичния материал от огнище 3/90’ показват, че е било извършсно жертвоприношение с части от кокошка, фазан (раменна кост), от домашно куче (бедрепа кост), от прасенцс и дребно преживно животно (овца или коза). Обичаят да се принасят в жертва домашни животни, известен в Гърция от Омирово време (при погребепието на Патрокъл)-'8, е познат също така и от иекрополите на гръиките колонии по северного Черноморско крайбрсжис4 .
Обредните огнища, отразяващи явно незадължизелни скъпи допълпепия към стандартния погребален обред, имат определено място в погребалпо-поменалния цикъл. Остава открит въпросът кога точно са палепи жертвените огнища - в края на погребването или в никой отдните, посветени на култа на мъртвите. Известно е, че погребалните церемонии в Атика се честнали на третия, деветия и на тридесетия ден от смъртта41. Според Д. Курц и Д. Бордмап отбелязването на третия ден „то. тд(та“ нс с иодкрепсно от литературни извори. Те предполагаг, че това може би са церемонии, изпълнявани в деня на погребването, което по правило се извършва на третия ден от смьрг га41. Освен обреда, иаричан „та £\’ата“, който се изпълнява на деветвя ден като един от обредите на прсмина-ване42, на тридесетия ден, „та tqluko<jtiu“. се извършва ритуал, с конто приключва времето за траур и периода на преход4'. Заедно с останалите прояви на скръбта - погребалните дарове, слагани в гроба, падгробните паметници, периодичного честванс на гроба показва забележителната и действително воде-ща роля на култа към мъртвите в социалния живо! на обществото.
Всички обредпи огнища, открити в иекрополите па Аполоння, с изключение само на едно, спиде юлстват за едпократно ритуално действие със запален огън. Лппсата в повечето случаи на ясно изразени различия в стратиграфско отношение между покритието на гроба и обредното огнище, показват един непрекъснат цикъл на погребално-поменапния обред, извършен или по време на погребването. или на третия ден от устаиовяването на смъртта. Единствено при огнище 4/46 може да се допусне трикратно изпъл-няване па очистителни поменални ритуали на третия, деветия и тридесетия ден.
Сисгсмнитс и спасителпите археологически разкопки в иекрополите па Аполония Понтика доведоха до задълбочаване на знанията за обичаите, конто съблюдават жителите на този град през елинистическата епоха. Откритите материали свпдстслстват за наличието на определени есхатологични представи, свьрзани с култа към мъртвите, чиято кулминация материализи-рат обредните огнища. Изгарянето на дарове ге в обредните огнища е само една от проявите на честването на мъртвите, продължаващо с периодични посещения на гроба, възлияния и украсяване па стелата.
138
БЕЛЕЖКИ
D’Agostino. Les morts entre I’objet et Г image In: La moil, les morts dans ies socictes ancienncs Paris, 1982, 18 20.
2 Garland, R. The Greek way of Death. London. 1985, p 121.
’Ben e ;i iikqb, И. Разкопкнтс в некропола на Аполоння проз 1946 г. - В: Аполоння на Черно морс. - РП, IL 1948. 12-14, 17; Расположение на некропола и организация на разкопкнтс през 1947-1949 г. - В: Аполоння. С., 1963, с. 26. 35, 44.
1 Четири обредпи огнища бяха открити при разкопкнтс на обект „Пятно кино4’ в Морската градина през 1990 г., ръководепи от М Цансва и К. Панайогова.
5 Тук са включеии само материалите, открити в иекрополите на Аполоння в м. Калфата и в Морската градина на Созопол до 1990 г Проз 1992 г. научен колектив под рьководсгво-ю на К. Папайотова поднови проучванията в м. Калфата. Новоот крили те свидетеле!на за погрсбално-помсналннте обреди ще бъдат предмет на други изеледване след нриключванс на тсрепните работ.
6 В е и е д и к о в, И. Разположение..., с. 35.
7 Архив на АИМ.
11 Венедиков, И. Разкопкнтс..., с. 13.
Гьй като по-голямата част от огипщата нс са публпкувани, всички те са номсрирани
от автора но рола на откривансто им проз съответната година.
10 К а с т а н а я н, Е. Г. Обряд тризны в Боспорскнх курганах. - СА, 14, 1950, с. 1 27
11 Iробовс № Mb 41 и 33, открити на обект „Лятно кино” през 1990 г.
12 В с н с д и к о в, И. Разкопкнтс..., 17.
13 Венедиков, И. Разположение..., с. 35 (огнище 2).
14 Венедиков, И. Разкопкнтс..., с. 1 7.
’Георгиева, Р Обредпи ями в Тракия (края на II - I хил пр н с.). - Археология, 1991. Mb I, с. 7; П е е в, Д. Погребални вярвлния обичаи и гребни съоръжеиия на траките -VIII-11I в. пр. н. е. Канд. лис. С., 1973, с 67.
16 Kurtz, D., J. В. В о а г d m а n. Greek Burial Customs. London, 1971, p. 205; P h u h I, E. Der archaische Friedhof am Stadtberge von Thera — AM, 28. 1903. 14, № 3 (9A), 17, Mb 65 (98)
Венедиков, И. Разкопкнтс.... с 11,12
1 Корпусова, В Н Некрополь Золотое (К этнокультурной истории европейского Косиора). Киев, 1983, с. 92, 93 и посочепата литера гура.
9 Н u nip fray s, S. Family Tombs and Tomb Cult in Ancient Athen: Tradition or Traditionalism. JHS (London), 1980, III
20 Венедиков. И. Разконките..., № № 47, 101.
21 Венед и ков, И. Разположение..., огнище 111, 44.
22 Athen. VIII, 344b.
23 Вене д и к о в, II. Разположение.... огнище II. 35.
24 S е и г с, G. Archcologic Thrace. - RA (Pans), 1925, 333.
25 И ванов. Г. Антична керамика от некропола на Аполоння - В: Аполоння, 264-265.
26 Пак там. 238.
27 Вене д и к о в, II. Разположение. ., Mb 750, Mb 762.
2h И в ан о в, Т. Цит. съч., Mb № 133. 134. 160, 254, 255, 260, 261.
' Д р е и с и з о в л, Ц. Теракотн от некропола па Аполония. С., 1963, № № 839-850.
3,1 Kurt z, D., J. В. Board in а п. Цит. сьч., с. 205.
51 Д р е м с н з о в а, Ц., Г. Т о и ч с в а. Двадссст и четири теракотн от България. С.,
1979, с. 11.
32 Corona DA, 1526 ct suite; Robins о п, D. Excavations at Olynthus. 11, Necrolynthia. A Study of Greek Burial Customs and Anthropology. Haiti mor, 1949, p. 158, Mb 505. pl. 28; Ver in e u I e, E. Aspects of Death in Early Greek Art and Poetry London, 1979, p. 15.
Иванов a, M Ювелирството в Тракия през елинистическата епоха. Авторсф. на
139
дне. С., 1988, 5; Ф и л о и, Б. Куполните гробници при Мезек. - ИЛИ, XI, 1937, гр. № I, 2, с. 75-78; Миков, В. Антнчната гробница при Казаклък. С., 1954, с. 24; Ж у г л с в, К. Разкопки и проучвания на могила № I - Копрннка. - Год СУ. Фил.-цел. фак., 1952. с. 241, В е н с д и к о в, И Тракийската гробница при с. Ветрен, Пазарлжншко - ИЛИ, XV, 1946, с 184.
14 Gli on di Taranto in Eta Ellmistica. Milano, 1985. 71 97.
и Пру шевсквя, E С. Художсс! венная обработка металла (торевтика). - В: Античные города Северного Причерноморья. М. J1., 1955. с. 349, рис. 36.
Зй Cic. Leg., 2, 25. 63.
37 Остеологическнтс нзеледвания са извършени от д-р Г. Рибаров.
Зе О м и р. Илиада. (Прсвод Л Милев и Ь Димитрова). С., 1971. XXIII ел.
К а с т а н а я н, Е. Г. Цит. сьч., с. 131.
4“ Р о u i I I о u х, J. Rechcchcs sur I’liistoirc et les cultes de Thasos. De la Fondation de la cite a 196 av J. C Paris, 1954, p. 376
41 Kurtz, D., J. R В о a r d in a n. Цит. съч.. с. 276.
4 Van Jenner, A. Les rites de passage. Paris. 1909. p. 209.
4 Garland, R. Цит. съч.. с. 123; F r a z e r, G. Lc raincau d’or. Paris, 1924, p. 320.
140
Култът на Хермес в Тракия и сведеиието на Херодот V.7
Злато зара Гочева
Ще си позволя отново да се върна към един въпрос, дискутиран многократно в нашата научна литература, и все още незадовопително разрешен прочутото сведение на Херодот за почитаието от тракнте на три божества и отделно от тях от нарете па Хермес1. В случая ще се сира ио-скоро на втората част на това сведение, която създава в някои отношения и повече трудности, а е и по-малко тълкувано , че „о Ое paoi?vci'j; cii'Tcov, kuqe^ tcov aXkcov hoXif|te(i)v, GEpovtai 'Е@Ц€Г|У рйХюта Oecov Kai opvvouoi povvov TOUTO Kai >.EyoL’ai ycyov£vai ало ‘Едцёсо ёсоитоод". г. с. „а нарете им, отделно от другите граждани, почитали Хермес най-много от боговете и се кълнели в него единствен и казвали, че те самите са произлезли от Хермес". Прякото възприемане на това сведение на Херодот, като доказатсливо за разделянето на религията на траките на народна и царска, конто се почитат независимо една от друга, както така елементарно се иптерпретира, не е задоволително и не намира потвърждепие и в по-късното развитие на тракийската религия3. Както в първата част на сведенного за почитаието на три божества - Арес, Артемида и Дионис, е явно, че Херодот използва условно грьцките имена на божсствата, конто на него и неговите читатели са били близки и ясни4, можс би и при разшифроването на тази втора часз !рябва да тръгнем от съшата изходна точка. По този начин за нас в случая остава важно да знаем какво разбора Херодот под „Хермес" и какво се крие зад неговото име. До известна степей може би това става ясно от допълнителното обясненис, което сам той дава, че нарете, отделно от другите граждани, почитат от боговете най-много Хермес и т. н. Първого, което бие на очи при внимателното разглеждане на юзи гскст. е, че всъщност тук пямаме противопоставяне на две религии - на царете и народа, а просто посочва точно този момент в идеологията на царете, конто определя тяхното особено положение. На първо място те имат божествен произход. Това срсщаме не само при траките, а и при много други народи в газ и фаза на мислене. С този въпрос той вече се е занимавал и при скитите. И при тях положението е същото. За тях казва, че- „oil дё KaXeopevoi PaaiXiftot ZKvrai Kai тф IlouEidEcovi Ououoi", г. e. „така нарсчените царски скити почитали и Посейдон"5. Тук ojhobo не става ясно, какво разбира Херодот под Посейдон. Сыцата идея има и при култа на Зевс у скитите, наречен на тсхния сзик Папай, което значело „Баща“А. Царете на скитите, разказва по-нататък Херодот, са почитали и Хестия (по скитски наречена
141
Табнтн), като богиня на царското ломанию огнище и в нейно име са били полагани всички клетви в държавата. И в този случай обаче не можем да приемем Хестия като само царска богиня. Тя в случая ио-скоро се свързва като майка прародитслка и на царския род Неслучайно тя била смятана равна на Зевс7 Явно както тук, гака и при траките във всичките тези изброени случаи става въпрос за върховно божество, свързано с царската фамилия и пряко с паря. 14 на второ място идва характеристиката, а то всъщност за Херодот именно е най-главното във връзка с царската динас! ия и .характера на религията иа траките, че от т. нар. „Хермес” царете изкарват произхода си. Именно тази особеност в неговия култ противопоставя Хермес на другите божества - не според почитателите му, а по функциите и значението му в тракийската религия. Именно този „Хермес" олицетворява вьр.ховния 601 на траките, свещения прародител на племенния вожд и оттам по-късно и на царя, създателя и крепителя на царската власт. Тогава почитането на този „Хермес” става един от най-важните момепти от сведението на Херодот. И ако се обърнем към един въпрос, конто неминуемо винаг и си задаваме, когато се мъчим да си обясним това сведение на бащата на историята - защо пикъде той не споменава нищо за така разпространеното през римската епоха анонимно божество иа траките, което ние наричаме условно „Тракийски конник”. От това проличава безеилието на Херодот да влезе в същината на тези изклю-чително сложни за него проблеми и да обясни така далечните за него религиозии представи на траките И затова той ги обяснява по гози наглсд съвсем опростев начин. Но той в деист вигслноет е достатъчно наблюдателен и много чссю именно неговите наблюдения, конто се опитва да представи възможно най-точпо. се явяват доста противоречивы, което пък за нас създава затруднение да разберем Но ако анализирамс нещата по-задълбоче-но, всъщност става ясно, че в случая не се отнася за обикповепи противоречия, а, напротив, за стремеж към много точно предаване на наблюдения, конто са го затруднили в тяхното обясняване. Именно в гези нсразбирасми за нас противоречия и в гяхното тълкуване от наша гледна точка, във връзка с всичко друго, което ние вече знаем, се крие възможността да вникнем и в същността на това, което казва Херодотв тях, макар и в някои отношения нс съвсем точно осъзнато дори от него самия
В случая интерес за нас представлява едно друго сведение па Херодот пак свързано с Хермес и пак отпасящо се до траките, което невинаги е тълкувано и привеждаио, когато става въпрос за изясняване на тракийската религия. Но струва ни се, че то стой точно в най-тясна връзка с ноя и споменатото по-горе сведение на Херодот и може да се използва при неговото изясняване. Херодот казва, че: „топ бё Еоцеш rd dydApara og'da e%elv rd ai6oia kolsovte^... pEpaOi]Kaai died ITe&aayoyv ztqcotoi jliev ’EXJftivwv datdvTcov AOtjvcucov лсфаХаро\’ТЕ<;и, т. e. „ статуите на Хермес в игифалическа поза да правят едините са взели.. от пеласгите и първи от едините атиняните са го взели и от тях останалите”3, коего означава именно, че първи са взели
142
култа на итифалическия Хермес от пеласгите. От всички по-нататъшни обяспения в пасажа, конто е доста неясен, проличава, че тук в никакъв случай не става дума за елински култ на Хермес, а имаме същото подменяне на имената — т. е. нзнолзване на гръцко име за едно негръцко божество, което няма име и няма как да бъдс пазовано. И за едно такова тълкованис ни дава основание сам Херодот, като казва малко по-надолу: „е'Оооу Ье лаута лд6тЕ@оу oi ПеХаоуог OeoTol едепх6ц£уО1лЬ<; £у<£> ev Дсо5сЬуг| ol&a акобоа<;.Ела)уиц[цу 6е ot'd’ouvopa ehoievvto ou6evI абтсоу об уар алг]к6ааау...“. т. с. „ио-рано пеласгиге иринасяли всички жертви на боговете, като правели възлияния, както аз знам, понеже го чух от Додона, без да пазовават по име пито един от тях, понеже изглежда не ги били чували“9. Преди всичко това неопределено споменаване само на пеласги тук с доста голямо основание може да се свърже с траките, или ионе със сродните им племена, населявали целия Средиземноморски басейн в една предгръцка епоха. Но да се върием към първия текст. От иеговото развитие става ясно, че се отнася за варварско предгръцко население на островите и преди всичко на Самотраки и неговата религия, която за самия Херодот остава все пак не съвсем ясна или той не желае да каже дори това, което зпае, отнасяйки се съвсем толерантно към забраната да се говори за тези неща. И все пак, когато говори за итифалическия Хермес и пронесения му в Атина кул т от пеласгите, при правилно направен граматичен разбор на макар и малко лаконичния и не съвсем ясен гръцки текст, става ясно, че той има предвид населението на Атина, коего вече е било елинизирано и затона и цялото население на Атика. т. е. и пеласгийското, което по-късно се е преселило там. започва да се смята за елинско. Само при такова тълкование на текста може да се обяспи забележката. че случаят, за конто говори, е аналогичен с този с мистериите на Кабирите — и те също са възпристи от вече слинизираното население и от самите елини. Но в основата и па двата култа явно стой един друг предгрънки обичай, чужд на едините и на техните религиозны представи, конто е свойствен на същитс тези пеласги, от конто с взет и култът на итифалическия Хермес в Атина10.
Ако се помъчим да разберем този култ па пеласгите към т. нар. итифали-чсски Хермес, ще видим, че той се явява като върховно божество, което в случая има и една по-птрока характерно гика, която трябва да имаме предвид, ако искаме да обясним съшността на неговия култ. Той е итифалически -т. е. подчертан мъжки култ, евързан с представите за мъжкото начало в предгръцкото общество на Средиземноморския басейн - с уранично-соларни-те му представи. И гогава отново можем да се обърнем към сведенията за почитането на слънчев култ у траките, конто именно отразява тези представи за мъжкото начало, проявено като върховен покровител на цялата природа и на небето и земята, и в който се изявяват и тези генерализирани функции. Той именно впоследствие се проявява ясно в култа и иконографията на основного анонимно тракийско божество - т. нар. Тракийски конник. Тук
143
оставаме настрана сложния въпрос за произхода па иконографията му, който в момента не е важен за нас. Тя може да дойде откъдето и да е, въпросът е какво е било търсено да сс изрази с нея, и с какъв култ е била свързана. Като говорим за местния култ на о. Самотраки като итифалически, трябва да припомним и едно изображение на едва от плочите от Разлог '. Там с представена слънчева ладия, единият край на която завършва със змийска глава. Изправената итифаличсска мъжка фи! ура пред ладията стреля направо в уста iа на змията. Това характеризира тази фигура, от една страна, като изразител на сияния мъжки култ, създател на живота с игифалическата си поза и, от дру1а. като покровител, отблъскващ злините в линето на змията. С лъка си в ръка съшият гой стреля срещу глиган на извесгния кол ан от с. Ловец. Старозагорско12. Оше много са изображенията, конто показваттези качества па бога в тракийската торевтика. Интерес представлява в този случай и едно сведение на Хеланик за легендарния основател на тракийската Абдера, който той сочи като син на Хермес1 .
Но да се върнем на итифаличсския Хермес, от кон то тракийските царе са изкарвали произхода си. Защо това божество все пак Херодот нарича Хермес? Какво в него му на помня за гръцкия култ па Хермес9 Та нали именно той в гръцката митология е този, който осъществява връзката между два та свята - земен и подземеп. Именно той в гръцкитс представи най-много се приближена до образа на медиатор в обществото, какъвто се очертава безименният тракийски бог, по-късно известен със своята иконография на конник. Той също. от една страна, сс евързва със слънчев култ, от друга, с плодородие io, а може би и с беземъртието, в което са вярвали траките. Именно с тази си медиа ! орска роля, със своята разновидност и разнообразие на функциите можс би този местей върховен бог е наподобявал на Херодот гръцкия Хермес и затова той ю с нарекъл така. Освен това евързването му вече с Кабирите и подчергаването на тяхната по-особена природа, която той нс иска, а може би и не е в състояние да обясни, акцентира пак един такъв извод.
Оттук нататък вече в развитието на иконографията на този върховен бог се намесват много елементи. Тя става много по-сложна и съвсем не е предмет на нашата тема. Аз бих искала само да обърна внимание на два пуб ткувани от проф. Г. Канаров паметника от римската епоха. конто в това отношение представляват в случая много голям интерес. Става въпрос за една мраморна статуйка, открита при разкопките на античната Сердика, на която е представен Хермес, на пръв поглед в обикновена иконография на 1ракийския конник (обр.1). При по-подробното разглеждане на паметника обаче сс откриват известии много характерни елементи, конто го отличават и характеризират като Хермес - той язди не па кон, а на овен и в дясната си ръка държи горбичка. Под краката на копя се виждат две птици - кокошки (?)14. Сыцата иконографска схема има и една друга статуйка от с. Мламолево, Кюсгсндил-ско. Па нея вече овенът е съвсем ясно представен с къдравата си Козина и
144
извити рога. Ездачът е облечен с къс хигон и развита зад гърба му хламида и ендромиди на краката. В дясната си ръка той държи кесия, а в лявата -кадуцей’5 (обр 2). От подобно изображение па Хермес е и един фрагмент от статуйка, открит при разкопките на светилището на Зевс и Хера при с. Копиловци, Кюстендилско16. Подобна иконография на Хермес па коп, характерна само за пашите земи, сс срсща и на монета от Пауталия, сечени по времето на император Гета . Същата иконографска схема се среща и на един керамичен калъп вече от Югоизточпа Тракия, открит в една керамична работилнйца в римската вила „Чаталка“18 На него е изобразен Хермес гол с развита зад гърба хламида, закопчана на рамото му с аграфа, на главата си вместо петазос има шлем със зъбчат гребен. В сдната си ръка държи торбичка, а в другата - кадуцей. Вместо кон е яхнал овен с извити рога.
Още В Добруски отбелязва общите черти на тази иконографска схема с изображеиията на Тракийския конник и я смята създадена в Тракия, като цитира и още една статуйка, публикувана от С. Райнах, със същите характер-ни слемсни19. На този факт обръща внимание и Г. Кацаров, като смята, че страппата иконография на Хермес, неизвестна никъде другаде в античния свят, а и мъчно обясннма с характерните особеноста на култа му, може да се изтьлкува единствено с влияние на иконографията на Тракийския конник и е създадена в Тракия, без обаче да се опитва да обясни този факт, който не може да бъде съвсем случаен20.
Действително в района на Югозападна Тракия имаме основание, от откритите тук памел ници, да предполагаме сравнително по-голямо разпрос-трапение на култа на Хермес, но в една но-скоро гръцка интерпретация и свързано с официалната религия на големите градски центронс2’. Предполо-жението, чс гази по-странна иконография на божеството, нехарактерна за официалната му иконография в Гърция и Рим, идва под влияние на паметиици на тракийския култ на Конника, е правилно. Но то все пак не може да се смята случайно и механично възприемане па тази иконография, а говори за някакни по-дълбоки връзки и традиции, или по-скоро за някакви общи черти на двата култа, попе в определени аспекта, което с почувствал може би и Херодот. В района на Западна Тракия явно тя е по-трайно забелязана и оставя своите следи и през римската епоха, макар и съвсем слабо засвидетелствани.
БЕЛЕЖКИ
1 Н dt. V, 7.
Гочев а, 3. Боги фракийцев и скифов по сведениям Геродота. Фрако-скифские куяьтурние связи - Studia Thracica, I, 1975, 142-153 и нит. лит.
3 Попов, Д, Hdt. 5, 7. - Thracia Antiqua 2, 1978, 76-87.
4 Го ч е в а, 3. Цит. съч.
5 Н d t, IV, 59.
6 Гр а ко в, Б. II. Скифы. М.» 1971, с. 82.
7 И dt. IV, 127
145
« H d t. 11, 51
9 H d t. II. 52, 3.
Il d t. Il, 51, 3.
” T e н с в, T. Плочата от Разлог. - МПК. 1957, № 3, с. 36.
,J Маразов, И. Сюжеты ..лов на глиган“ в колаиа or с. Ловец. - Археология, 1972, №2, 30-34.
13 Fr GR Hist. I, Hel. fr. 105.
” К a za г о w, G. Neue Denkiniilcr zur Religionsgcschichte Thrakicns. - AA, 1929, 3/4, 322, № 4.
” Пак там, № 5, 323; Д о б p у с к и, В. Материали но археологията на България. - Сб НУ, 18, 1901, с. 785, обр. 97.
16 К а и а р о в, Г. Светилищею на Зевс и Хера при Копиловии. — НАМ, XIV' с. 105, обр 9 К a z а г о w, G Цит. съч.
,х Бою к л и ев, X. Паметници на Хермсс oi Старозагорско. - ПАИ, XXXIII, 1972. с. 191, обр 4-5
19 Д о б р у с к и, В. Цит. съч., с. 785.
К a z а г о w, G. Цит. съч.
21 Г е р о в. Б. Проучвания върху Западнотракийскиге земи през ри.мско време. - 1ол. СУ. ФФ, 54, 1959-1960, №3, с. 267.
146
Обр. I
147
Обр. 2
148
Севт (I), цар на одрисите
Мар гари in а 1 а чева
След смъртта па цар Ситалк през 424 г. пр. Хр. „неговият племенник Севт, син на Спарадок. се възцарил нал одрисите и над осганалата част от Тракия, която била под властта на Ситалк... Той пай-много повинтил данъци-
те от цялата варварска земи и от всички елински градове, над конто властвували одрисите44. Това е единоi вена га конкретна информация за възцаряването на Севт (нарпчап в историографията Севт I). конто историята дължи на Тукидид. Авторът не обсъжда причината, порадй която Ситалкова-та царска власт не преминала към сина му Садок - пето, което вероятно се очаквало от атипяните и зарали което те всъщност са го дарили с атинско гражданство проз 431 г., когато Ситалк обещал да подпомогне Агина във войната и с Халкидика. Неочакваното, а може би необяснимо за тях възца-ряване на Севт, братовия сип на Ситалк, естсствсно е сьздало атмосфера па недоверие към средствата, с конто повият владетел си послужил, за да достигне до властта - недоверие, прераснало в подозрение за убийство в одриския дипастичеп дом.
Това подозрение е трудно да се разсее за онези, кото виждат в известните ни одриски царе представители на определепи родови колена ог този дом - пещо като родовете на Агиаднтс и Евриионтидите в Спарта, конто осигурявали управляващите я двама царе. Те не се убеждават лори от разказа на Тукидид, съвременник на събитията, комуто са известии влиянието и политическите настроения на двамата синове на Спарадок и Ситалк. В повествованието си2 авторът използва посещенного на двете делегации с посланник от враждуващите в избухналата Полепонеска война атнняни и лакедемонии по едно и също време през 430 г., за да ни покаже проатинските пристрастия на Садок и пролакедемонскитс на Севт, за когото твърди, че бил нан-силният човек след Ситалк. И това не са празни думи, защото Севт бил, конто склонил Ситалк да изостави похода си срешу градовете на Халкидика. Трезвата преценка на резу.ч гатите от похода, а не изтъкнатите от Тукидид подкупи па македонския пар Пердика за Севт, били в основата на пеговия достатъчно убедителен съвет към Ситалк, конто решил да напусие Халкидика, с изтеглянето на войската му бил сложен мирният край на антагонизма между одрискитс и македонските владетели, увенчан от династичния брак на Севт със сестрата на Пердика.
Така Македонецът си осигурил приягелство не с кого да е, а с бъдешия цар на одрисите. Дали той е очаквал възцаряването му по някаква известна нему причина, напр. заради вече забелязания’ тракийскй династичен обичай -
149
да възцаряват по старшинство влалстслите си, когато това се наложи. По Пердика, от друга страна, знасл за Сапок и за пеговата предапост към споите нови съграждани, заради която атинските пратеници го убедили да им прсдаде лакедемонските посланник при баща му по същото време през 430 г. преди па поемат с кораб от Бисанте към Персия4. Известно било, че Садок-бил влюбен в атинянитс и сс прсхласвал от празпиците им според Аристофан5
Пердика, макар и по това време па бил в съюз с Атина, с действията си през цялата Иелопопеска война многократно доказал, че ставал атински съюзник само по принуждение; че при всяка възможпост се отмятал от съюза си, за да помага на снартанците6. И в това няма нищо чудно - атинянитс били осноннитс геополитически съперпици в претенциите му и към егейска I ракия. и към Халкидика, и на юг към Тесал ия.
След отказа на Сигал к от npci енциите на югозапад, трагичното му военно мероприятие ’решу трибалите през 424 г. бележи nospaiна ючка в одриската политика и на северозапад за около половин век. Затова и не трябва много да се търси какво може да сс с случило, че Севтовата държава, наред със своя цар, да нс сс споменава среп участниците в бурните събития на нродължавашата още две десетилетия ПелоПонсска война. Възможпостите, конто той имал за добросъседски и съюзни отношения с македонски цар. били повече от благоприятни, но липсват данни за тяхното рсализиранс.
В промснящата се като в калейдоскоп картина на атинските съюзници и на полисите, и на македонский цар Пердика, Севт би имал своите шансове; така, когато през 424 i спартанският пълководец Брасидас нахлул в тракийските земи, Пердика станал за поредей път отново спартански съюзник и воювал срещу атинските интереси; две години по-късно, когато Брасидас не оправдал очакванияга му, сключил съглашение с атинянитс по време на успешните им военни действия в Халкидика7. Една чудесна възможпост за Севт би било участието му във войната на Атина срещу Амфиполис през 417 г. Ако той би бил по това време атински съюзник, както се предполага8. име го му нямаше да липсва в Тукидидовйя разказ (2, 97, 3). Неучастието в тази тежка война за Атина, срещу която воювали халкидските градове и Пердика, по-скоро отрича такъв съюз.
Какво е пречело на Севт да реализира участие в събитията - дали му лицевала далновидността и пълководческите качества на предците му или пък не му достигала войска и ресурси за нся? Недостатъчните ресурси са само па пръв поглед причината, която може да се отхвърли, защото нали Тукидид твърди, че Севт най-много повишил данъците от варварите и елинските градове. Да, но тази мярка подсказва, че те са били несъбираеми в иредишния им размер, защото царят не е имал средства за това, т. е. достатъчно войска, която да осигури сьбирането им. Гова становище се осповава на Тукидидовото твърденис, че одриската войска била мною зад скитите и във военно, и в числено отношение; поне по втория показател е
150
изключеио да отнесем твърдението към Ситалковата 150-хилядна войска. Преценката на автора трябва да е била направена въз основа на актуално събитие и нредноставя една несполучлива война срещу скитите заради одриската власт надсъссднитс гети, която Севт не успял да удържи. Защото според една тракийска стратагема, разказана от Полиен9, Севт воювал в Херсонес Тракийски с 2 хиляди лековъоръжени гетски наемники, а не с гетски поданици. каквито Ситалк свикал във войската си през 429 г. Па северозапад, в Псония. политичсската акгивност на цар Пердика откъсна за от поданиците му агрианите и лееите. Ако редуцираме царскитс даньци заради тори горна.'!-ните загуби, а и заради намалелнте приходи от ели нските градове участнини в Пелопонеската война, ще се окаже, че Севт е бил действително в трудна икономичсска ситуация Обоснована дотук имплицитно, стабостта на Севто-
вата държава има реално изражение в сравнително оскъдиото му монс госс-
чене:
а. Дидрахми’0. На лицевата страна е представен брадат конник в галоп
надясно, с влигнато копие в дясната ръка. За опаковата страна са известии два различии печата без изображение; във вдлъбнат квадрат на тях се четат две легенди: XEY0A/ APTY/PION и EEY0A/ КОММА: в литературата те се
превеждат със: „сребро (срсбърна монета) на Севт*4 и съотв. „монетен печат
на Севт**, въпреки неизвестпата от други извори форма на името за притсжа-
телен род. п. Еднаквият тип лицев печат на двете известии дидрахми, както
и липсата на други известии досега, гонореям според нумизматите за кратко-трайпо сечепе па този номинал’1. Тези характеристики на емисиитс ги правя т трудни за определяне Затова някои нумизмата са ги приписвали нему, а други — на съимснннка му Севт II
б. Драхми. На лицевата страна е представен кон в галоп надясно, под който се чете съкратеното име иа Севт, ХЕ или LEY. На опаковата страна легенда га с EEY0A/ КОММА без вдлъбнат квадрат. Подобно на Спарадо-
ковите е.мисии при този номинал името на владетеля стой върху двата монетни печата.
в. Дпоболи. На лицевата страна е изобразено протоме на коп падясно, а на опаковата в плътен кръг - легендата LEY Засега е известен от публикации само един екземпляр от този неизвестен доскоро номинал с имею на Севт, който даде ново доказателство за припадлежпостта на трите сребърни номинала към монетосеченето на Севт I’2.
В подкрепа на становище го. че трите номинала са сечени именно от Севт, сина иа Спарадок, са привлечени съответствията и в мстричната система, и в палеографията, и в изображенията - съответно конник, кон и протоме на кон.
Несъмнсна и звърдс важна е обаче и съществената разлика в изображе-нието на конниците върху монетите на двамата владетели. Севтовият не е облечен, представен е в галоп надясно и въоръжен само с едно копие. Образът е на конник в акция, комуто липсват божествените атрибута - двете
151
копия в ръката на спокойно движшпия се надясно Снарадоков конник. Народ с зова по-силна изглежда нръзката и на коня в галоп надясно, и на протомето на кон с подобииie им, но вече отдавна установени изображения върху монетите на Маронея. Нещо повече - сред маронейските смисии има една особена трупа, сечена до около 411 г. пр. Хр. и разпространена и в тракийските земи. Тя се отличава от останалите не само по редуцираното тегло, но и по поставения по изключение на аверса галопиращ кон наляво наред с името на града \ Тази разлика е спазена и при дребнигс маронейски монети от ок. 411-398 г. с изображение на протоме на кон наляво върху лицевага страна, повечето от конто са без надписи. Неочакваната и кратко-трайна промяна в монстните печати на маронейската монетарница можс да се обясни и с едновременното производство на монети за Севт и за града. Основание за твърдепието ми е появата на името на града върху два номинала от петия период; гя именно подсказва, че те са съвременни на подобпите Севтовн монети с протоме надясно върху аверса; т е. смисиите трябвало да са подобии, за да имат авторитета на градската монетарница, но и да сс отличават, за да се знае количеството сребро, с което градът трябвало да изплаща задълженията си за приятелствою на Севт.
Твърде ограниченото монетосечене и необичайните легенди на дидрахми-те и драхмнте, приписвани на Севт, са достатъчно изразителни за ограниче-ните му икономически, следователпо - и политически възможности. Резул-татът от невъзможността па Севт не само да провежда експанзионистична политика, но дори и да задържи наследеното от Ситалк, се проявява в отбелязаното вече отпаданс на ред земи в крайните области на Одриската държава. Наред с това вероятно между 415 и 411 г. пр Хр. Маронея била поставена в ситуация, която я нринуждавала да сече сребърпи монети, носещи легенда с името на бъдешия одриски цар Медок. Това е времето, когато според Ксенофонт Одриската държава отслабнала, а в кд оизточните й земи одриският парадинаст Месад загубил властта над земите на тнни, меландити и транипси14. На изток от долното течение на Хеброс шетали безпроблемно чужди чърговци; те прекарвали безмитно стоките си от Енос до Аполония, спестявайки заплащаного мито на Византион за влизането на корабиге им в Евксинскня Понт .
В сложната международна обстановка след неудачната Сицилийска експе-диция па Алкивиад през 415 г., па Херсонес Тракийски, а и край него станало горещо. Към 411г. Атина държала все още Хелеспонта и гракийското му крайбрежие. но Пелопонеският съюз пратил хоплити срсщу градовете на Протоците. Абидос и Ламнсак се предали, а флогьт на съюза предизвикал отпадането на Византион, Калхедон, Кизик. Селимбрия и Перинт от I А гански морски съюз. Атиняните губели позициите си на Херсонес Тракийски, а Севт изглежда най-после решил да се намеси. В споменатата вече стратагема на Полиен се разказва, че царят нъзложил па наемницитс си тети ролята на своите неприятели, конто да нападнат и опожаряваг земите на полуострова
152
и дори да пападнат крепостта, която тор! защитавал Наблюдавашите от корабите си атиняни приели гетите за негови неприятели, слезли от корабите си и доближили крепосгните степи. Тогава Севтовите войници се втурнали от стоните, гетите обърнали бойния си рсд срсщу атинянитс и тс били погубени до един; много е възможно крепостта да е била Кардия, която не е известна от трибутните листа па I Атински морски съюз (между 415 и 405 г).
Възможно е тази кампания на одрисите да е свързана с отсечените от Енос между 412/407 г. сребърни емисии с редуцирано тегло (варварски подражания) с лабрис като допълнителен знак върху тетрадрахма и множество тетроболи ‘. Дали това не е търсена реминисценция за победните години на Ситалк, когато Енос сякъл емисии със същия царски знак?
Атина и съюзницитс й една удържали позициите си на Херсонес, когато там дошъл атинският стратег Алкивиад като частно лице. Според по-късно писапата биография па Алкивиад от римская писател Корнелий Непот17 той се укрепил на Херсонес, събрал доброволци и победил траките, конто нямали цар; закрилял елинитс срсщу варваритс, укрепил се в Пактия. пздигнал на три места край нея крепостите Бисанте. Орпос и Неон Гейхос (Новата крепост) и воювал за Селимбрия.
Диодор разказва, че малко нреди решигслното сражение за Пслопонеска-та война през 405 г. пр. Хр. при Козята Река (Егос Потамос) Алкивиад отишъл в атинския военен лагер да разговаря със стратезите. Той им казал, че тракийските царе Медок и Сенг били негови приятели и били съгласни да му дадат голяма войска, ако поиска да воюва срещу спартанците, като им обещал да води войиата по суша с тракнйска помощ, но стратезите му отказали. Това сведение, което посочва изрично царската титла на Медок18, наред с монетосеченето му в Маронея по същото време показва, че той и Севт поделяли царската власт над одрисите19.
Сведението се допълва и от Непот, според когото Алквиад пръв от едините успял да навлезе в Тракия с наемници; там воювал и заради плячка, и за да спечели приятелство с някои тракийски царе. Севт е единственото споменато от Непот име на тракийски цар. Него Алкивиад обещавал „лесно да склонй“ да изгони опасния лакедемонски военачапник Лизандър от континента. Царят не е бъдещият владетел Севт II, както се приемаше в някои изеледвання, а Спарадоковият сип Севт I; той можел да се възползва от ситуацията, за да отвоюва от атиняните херсонеските градове, помагайки на Алкивиад срещу неизвестно обещание (9).
Съюзът на Севт с Алкивиад би бил полезен, ако не бе така краткосрочен. Пелопонеският съюз, изпратил войска към Херсонес начело с Лизандър, се готвел за решително сражение в Пропонтида. Атина може би проиграла шансовете си, като отказала да приеме за съюзници предложените й от Алкивиад тракийски царе. Поражението на атинския флот при Егос Потамос през 405 г. било началото на края не само на властта й в Херсонес, но и на Пелопонеската война. Тогава, както разказва Непот, Алкивиад се опитал да
153
се укрепи в тракийския хинтерланд на Херсонес, но i раки му устроили засада и успели да вземат всичко, което имал. Тс дори го преследвали до морето, но атинскнят неудачник уснял да избяга в Мала Азия при персийския сатрап Фарнабаз, конто но-к ьсно наредил да го убият.
Пак след тази съдбоносна битка за изхода от войната трябна да с починал и одриският цар Севт, оставяйки след себе си разсдинена наследената от Ситалк огромна и мощна държава За нсговите преки наследнини не знаел, или пък не смятал за нужно да съобщава Тукидид, конто пишел историята на Пелопонсската война в имението си край Струма. Пр о дължителят на историята му, атинянииът Ксенофонт, ще кръстосва с войниците си надлъж и шир в земите на покойния цар, но няма да остави и дума, чута за него.
ЛИТЕРАТУРА
Фол, А Политически история на траките. С., 1972.
Ма у, J М F. Ainos. Its History and Coinage. London, 1950
Schonert-Geiss, E Die Munzpragung von Maroncia. Berlin, 1987.
Ma y, J. M. F. Ainos. Its History and Coinage. London, 1950.
Tache va, M. Die Munzpragung von Abdcra und Ainos im Vcrhaltms zum thrakischcn Hinterland. - Proceedings of the Xlth Intern. Nuinsimatic Congress I. Louvain-la-Neuvc 1993. 147-150.
1 a c h c v a, M. Zu einigen Problemen der Geschichte des mykenischcn Thrakicns. -Contributions au IVе Congres Intern, de Thracologie S.. 1984.
T ac he v a, VI. Die politische Dezehtralisierung im Odrysenreich voni Ictztcn Vicrtcl des 5. Jh. bis zur 1 hronbcstcigung Kotys I 383 359 v u. Z. - Klio 72, 1990, 2, 379-395.
Топалов. С Олрнского царство or края па V до средата на IVb. пр. и. е. С.. 1994.
Tsvetkova, J. Sicdlungen und Siedlungssysteni auf der thrakischen Chersoncs. -Thracia 13. (Studia in mcmoriam V. Vclkov). S., 2000, 431-462
БЕЛЕЖКИ
1 T h u k 2, 97, 3.
2 Гук и ио-надолу цитираните текстове са от Т h и к. 2, 29.
5 Вж. Tachcva 1984, 81 sq.
4 Н с г. 7, 137; Т h и к 2, 67. 2-3; D i о d. 12, 51
3 А г i s t о р h , Acharn., 134 sqq.
6 Т h и к. 4, 78-79; 82, 1; 5, 132, 1-2.
’Thu к. 4, 132.
* Вж. Ф о л 1972, 152—153.
4 Р о 1 у а е п. 8; 38.
1,1 Легендите на монетите Ст. Топалов обяснява с необходимое! та да се спазва атииска-та забрана от 424 г. за градовете от Атинския съюз да сскат сребърни монета. Но датира-нето на атинския забранителеп закон не е сигурно, а напослсдък прилагаисто му към еъюзииге полней е подложено на корекцни; така напр бе показано (вж. Schoncrt-G с 1 s s 1987, 18 sq.), че ок. 437/436 i Мароиея и Абдера престапали да го спазват.
11 Нрсдставснитс по-долу смисни са според Топалов 1994, 7-87.
11 То п а л о в. 1994, 85 сл.
154
1 S c h 6 |i e r t - G e i s s 1987, 128 sqq., Taf. 5-8 - Periode V (ca 436/35 bis 410 v. u. Z.)
14 X e n„ Anab 7, 2, 32-33.
15 M a у 1950, 181 sqq.; Schoncrt-Gciss 1987.
"May 1950 (No 22)
17 Ncpot, Alcib 7, 4-5: 8
,p D i od., 13, 105. 2.
15 Tachcva 1990, 379 sqq.
155
Ськровище с елинистичсски сребърни монети от с. Благун, Крумовградско (IGCH 849)
Камен Димитров
През 1955 г. край с. Благун, на около 12 км южно от Крумовград, е било намерено глинепо гърне със сребърни монети: 36 драхми и две тетрадрахм», вснчки с типовете на Александър Велики и имената на Александър, Филип Ш Ариден и Лизимах (IGCH 849)1. Цялата находка е постъпила в нумизмат ич-нага сбирка на Народния археологически музей - София. Понастоящем успях да идеитифицирам 34 драхми и двете тетрадрахми от съкровището . Представени са следнигс ателиета:
Амфпполис: кат. № 1. Отнасянето на тази тетрадрахма към Амфиполис следва Ehrardt и Price. Те датират емисиите, маркирани с А и факел общо в 315/4-298 и 315-294 г. пр Хр\ Тук датировката е прецизирана въз основа на стилов анализ и връзки между печатите за различните варнанти4.
Лампсак: кат. №№ 2-7, 33. Емисиите на Лампсак са идентифицирани и датирапн по Thompson (Lampsacus) и (Lysimachus)5. Според Price токализа-цията на ателието би могла да се търси и на тракийското крайбрежие. Този автор възразява и срещу детайлизирането на хронологията за емисии като кат. №№ 2-7, 33, за конто приема датировка в 310 301 (кат №№ 3-5, 33) и в 301-297 г. пр. Хр. (кат. №№ 6, 7).
Абидос: кат. №№ 8-13. 36. Емисиите на Абидос са идентифицирани и датирани по Thompson (Abydus) Price не изключва локализация па ателието в Кизик. Той датира емисии като кат. №№ 10-13 общо в 310-301 г. пр. Хр.
Теос: кат. № 14. Тази монета е идентифипирана по Thompson-Bellinger6, като посочената там датировка е приета тук условно. Рисе не е сигурен в локализацията на ателието и предпочита по-обща датировка в 310-301 г. пр. Хр.
Колофон: кат. №№ 15-25. Тези емисии са идентифицирани по Thompson Bellinger и по Thompson (Lysimachus) Както и при Теос, датировката е приета условно. Точността до година се оспорва от Price. Той датира емисн-ята като кат. № 15 в 323-319 г., тази като кат. № 19 - в 319-310, тези като кат. №№ 20-24 - в 310, а за емисиите на Лизимах като кат № 25 Price приема 301-297 г. пр. Хр. Той е склонен да локализира ателието в Пергам.
Магнезия иа Меандър: кат. №№ 26-28. Тези емисии са идептифици-рани по Thompson-Bellinger с условно приета датировка. За кат. №№ 27-28 Price предлага ио-обща хронология в 319-305 г. пр. Хр. Според него
156
локализация га на агелието е със сигуриост в Иония или Кария, вероятно в Ефес.
Милет: кат. №№ 29-30. Тези емисии са идентифицирани и датирани по Thompson (Miletus)7.
Сарди: кат. №№ 31-32, 34-35. Тези емисии са идентифицирани и датирани по Thompson (Sardes). За емисия га като кат. № 31 Price допуска пачална дата ок. 334 г. пр. Хр. поради следните съображения: стилът на лицевото изображение е твърде близък до някои монети от серия XV на Сарди; сходството издава вероятно рьката на един и същ гравьор на монетните печати на комснтираните драхми; съществува и идентичност на контролния знак: факла вертикалио под трона при кат. № 35, факла вертикално в полете вляво, А под трона при монстата от серия XVs.
Наи-късните екземпляри в съкровището от Благун са кат № 1 (Амфиполис, 300-298 г.), кат N?№ 6-7 (Лампсак. 299—296 г.) и кат. № 25 (Колофон, 299-296 г.). Фактът, че те произлизат от три различии монетарниии е указание, че натрупването на съкровището е приключило в периода около 299 296 г пр. Хр. Посочените четири монети, както и останалите, са много добре запазени. Очевидно те почти не са циркулирали нреди укриването си. Съкровището от с. Благун явно е заронено скоро след датата на отсичане на най-късните екземпляри, т. е. около 295 г. пр Хр. (в IGCH - около 290 г). Допълнителен аргумент тук сс явява и отсъствието на монети на Лизимах с негови собствени типове, сечени след 297-296 г. пр Хр9
Копстатацията, че монетите от съкровището от Благун почти не са циркулирали след отсичането си, навежда на мисълта, че количественого съотношепие на монетите от отделите ателиета определи и района па пат-рупване на съкровището. С най-голям брой монети са представени Колофон - 11 бр.. Лампсак - 7 бр. и Абидос - 7 бр. (табл. 1). Това разпределение сочи западното Малоазийско крайбрежие като район па натрупването.
В хронологично отношение монетите се разпределяг в три главни периода. Първият обхваща време i о до 316 г. пр. Хр. или управлението на Александър Велики и Филип III Аридей. Вторият период - 316-301 г. -съвпада с властта на Антигон I над Мала Азия, а третият - 301 296 г. - се евързва с управлението на Лизимах над тази облает Три от най-късните екземпляри в съкровището от Благун са сечени при Лизимах (кат. №№ 6,7 и 25). За заплащане на свои те поиски Лизимах е използвал и монетната продукция на ателието в Амфиполис, която получавал като финансова подкрспа от своя съюзник Касандър10 Точно такъв екземпляр е кат. № 1, така че и той може да се евърже с Лизимах. Натрупването на паходката очевидно е приключило при управлението па Лизимах, който същевременно е бил владстсл и на Тракия. Много добрата запазенос г на повечето монети, сечени до 301 г., е бе лег, че те са се намирали в съкровищниците па превзетите от Лизимах малоазийски градове”. Наследепи от него, заедно с по-късниге емисии, сечени след 301 г., тези монети са могли да бъдат използвани по времето па този владетел.
157
От районите, близки до Егейското крайбрежне па Тракия. произлизат оше три съкровища с драхми тип „Александър Велики", конто са били сечени по запалното Малоазийско крайбрежие и в Сарди. Това са IGCII 830 - Момчиловци, укрито проз 300-290 г. пр. Хр.12, IGCH 850 - Вирсиния, Гърция, на 10-12 км нужно от Благун, укрито ок. 280 г. пр. Хр.'\ и СИ VII 6014, укрито ок. 280 270 г. пр. Хр15. Какви са били историческите факторы за навлизането на тази мопетна маса от Мала Азия в Тракия?
Различимте дати на укриваие на съкровищата показват сравнително про-дължителен период на проникнанс - ок. 300-270 г. пр. Хр. Той обхвата със сигурност и годините след смъртта на Лизимах. Трудно е да се приеме, че малоазийските драхми тип Александър Велики1’ са били предназначены главно за заплащане иа наемници16. Пеудобството на монета от малък номинал за подобии цели с очевидно17. Красноречиво потвърждение на това са изобидимте емисии от златни статери, сечени в малоазийските ателиета паралелно с драхмите1*. Тракийски наемници в армията на Лизимах, колкото и да е странно, почти не са засвидетслствани в ннсменитс извори19. Fro зато избросните съкровища не могат ла бъдат наемнически заплати20, още повече че техният обем е различен - от няколко стотици до няколко десетки екземпляра.
Локаянзацията на „Благун" и „Вирсиния" близо до Авренскня проход, евързващ Егейския бряг с Родоните и вътрешна Тракия, съвпада с най-южната част на трасето на прониквапе па бронзовите монета на Маронея от първата половина на IV в. пр. Хр.21. По всяка вероятност и сребърните драхми тип „Александър Велики" отразяват контакта на егейските тракийски центрове като Маронея с малоазийските градове и с тракийския хинтерланд. Контактите с тях са израз на традиционните икономически връзки между мстрополиитс (или районите, близки иа тях) и колониитс. Маронея е била основана от Хиос, а Абдера от Теос. Хиоски и теоски емисии фигурират в нзброеннте по-горе съкровища. Подобно обяснение на сребър-нитс драхми гин „Александър Велики" по Егейския тракийски бряг синхро-низира с термина „съюзни драхми", употребен в античен надпис от Колофон от времето на Антигон I. Тон едва ли отразява само популярността на драхмите тин „Александър Велики" за военни цели22, а и широката им употреба в търговските операции на икономически развитите малоазийски градове. При управлението на Лизимах ситуацията в общи линии е била запазена. Известно е, че той е използвал и усъвършенствал за собствени цели данъчната система на гръцките градове в Мала Азия, като същевремен-но ги е насърчавал да увеличават доходите си чрез дарения с царска земя25. Традиционните контакты на малоазийските градове с Тракия не са били нарушены24. Те са се развили ползотворпо и под контрола на диадохите до 281 г. пр. Хр. и през следващото десетилетие, в условията на относителна самое гоятелност при Селевкидите25.
158
Монсти тип „Александър Велики** от ськровищсто от с. Благун: ателиета и хронологически периоди.
Таблица 1
Преди 316 316-301 301-296 Нсдатирани 1 Общо
Амфиполис 1 1
Лампсак 1 4 э 7
Абидос 3 4 7
Те ос 1 1
Колофон 4 6 1 11
Mai не зим ] 2 3
Сар ди 4 4
Милет 2 2
Нсопрсдслсии 1 1
Общо 15 17 4 1 37
159
КАТАЛОГ
Тин .Херакъл/Зевс-орлоносеиЛ лрахми и тетрадрахм»
Надписи: АД = AAEEANAPOY
Ф1А = (DIAHinOY
BAAYE = BAZIAEQE AYZIMAXOY
Контрол ни знацп: вл: = в полете вляво
вд: = в полете вдясно
д: = под трона
№ Надо нс Контрол ни знацн Тегло (г) Иив. ЛЬ
1 АД Амфиполис 300-298 вл: А над факла д: NE (Ehrardt 48; Price 484) 17.051г 10613
2 АА Лампсак 323-321 вл: /Г д: змия (Thompson. Lampsacus 140; Price 1364) 4.0371 10618
3, 33 АА 310-308 вл: KI д: ХЕ (Thompson, Lampsacus 319; Price 1405) 4.221г 4.15К 10617 10615
4 АА 307-306 вл: F д: О (Thompson, Lampsacus 371; Price 1412) 4.14<- 10616
5 АА 306-305 вл: амфора вертикално д: \Е (Thompson, Lampsacus 378, Price 1417) 4.21<- 10620
160
№ Надпис Ко птрол и и знац и
299-296
6-7 BA AYE вл: протоме на Пегас нал. над протоме на лъв нал.
д: факла
(Thompson, Lampsacus 35; Price Lil)
Абидос 325
8 АА вл: Хермсс нал. д: Ж
(Thompson, Abydus 8а; Price 1503)
324-323
9 АЛ вл: протоме на Пегас нал. д: А (Thompson, Abydus 31а; Price 1505)
323-316
36 Ф1Л вл: житно зърно нагоре д: А
(Thompson, Abydus 131; Price Р24)
308-307
10 АЛ вл: М д: I (Thompson, Abydus 217а; Price 1528)
Текло (г) Инв. №
4.3071 10633
4 22Ф 10599
4.10Ф 10610
4.19Ф 10598
4.16Ф 10631
4.16Ф 10622
11-12 АЛ вл: М 4.17ф 10621
д: бръшлянов лист нагоре 4.314'* 10619
(Thompson, Abydus 247; Price 1527) 306-305
13 АА вл: fi? 4 01Ф 10607
д: I (Thompson, Abydus 295а; cf Price 1534, 1536)
Теос 309
14 АА вл: Я 3.8371 10605
д: F (Т-В, 35, 29с)
161
№ Падпис Контролнп знаци Тегло (г) Инн. №
15 АЛ Колофон 325 ВЛ’ жишо зърно вд: връх на копие вертикално (Т-В, 35, 32а, Price 1750) 4.09Ф 10604
16 АЛ ок. 323-320 вл: кадуцей нагоре вд: връх на копие вертикално (Dav.-Le Rid., 981; Т-В. 20, № 2; 4.17Ф Price 1754) 10603
17 Ф1Л 319 вл: лира д: А (Т-В, 20, № 7; Price 1769) 4.30Ф 10630
18 Ф1Л 318 вл: К (Т-В, 20. № 8; Price Р46) 4. ЮГ 10632
19 АЛ 311 вл: X д: АН (Т-В, 36, № 40b; Price 1789) 4.10Ф 10623
20-21 АЛ 310 вл: К д: Ф (Т-В, 36, № 41а; Price 1823) 4.22Ф 4.29Г 10627 10625
22 АЛ вл: К д: нолумесец нал. (Т-В, 36, № 41b: Рисе 1825) 4 09ф 10602
23 24 АЛ 309 вл: нолумесец нал. д: К (Т-В, 36, № 42b; Price 1827) 4.18Ф 4.33Г 10600 10601
162
№ Надпис Контролю! знаци Те гл о (г) И 1нв. №
25 BA AYS 299-296 вл: протоме на лън нал. над полумесец пал.4.07ф д: петнаграма (Thompson, Lysimachus 127; Price L28). 10634
26 АЛ Магнезия на Меандър 324 д: К 4.21ф вд: врьх на копие нагоре (Т В, 23, № 7; Price 1933) 10624
27 АЛ 309 вл- 2 4.3214 д: А (Т-В, 37, № 59; Price 1970) 10626
28 АЛ 307 вл;-А над Е 4.16ф д: А (Dav.-Le Rid , № 1429; Г В. 23. № 24; Price 1980) 10614
29-30 АЛ Милет 325-323 вл: Н 4.17ф (Thompson, Miletus 55; Price 2090) 4.16ф 10608 10615
31 АЛ Сард и 324-323 вл: глава на Митра нал. 4.12К д: С? (Thompson, Sardes 103; Price 2559) 10611
32 АЛ 320 319 вл: факла нагоре 16.95К д: TI (Thompson, Sardes 236; Price 2622) 10597
33 вж. Лампсак
163
№ Надпис Кош ролик знаци Тегло (г) Нив. №
34 Ф1Л 319 318 пл: факла нагоре д: А (Thompson, Sardes 322; Price Pl09) 4.18Ф 10629
35 АЛ вл: факла „агоре 4.24Ф (Т-В, 103. № 101; Thompson, Armenak 61b6) 10609
36 Неоирсделспп мопетарпици 323 316 вж. Абидос
37 АЛ о t 4.24 10628
164
БЕЛЕЖКИ
1 Герасимов, Т Колективни находки на монети през 1955 г. - ПАИ, XXI, 1957 с. 323; Г ho mp son, М., О. М о г k h о I m, С. М. К г а а у. An Inventory of Greek Coin Hoards= New York, 1973 (= IGCH).
Изказвам своята благодарное? на Сесилия Димнтрова-Чудилова, която ми прсдосгави съхраняваните от нея 34 драхми и 2 тетралрахми от съкровището за публикация. Една драхма (Кат. № 37) ми е позната само по документанията на музейния фонд, кълсто не са отбелязани коитролните знаци Поряди това ателието и датата на отсичаие не могат да се определят.
5 Ehrhardt. Chr A Catalogue of Issues of Tetradrachms from Amphtpolis, 318-294 -JNFA, 1976, 6, 86 87 (-Ehrhardt), P г i с e, M The Coinage in the Name of Alexander the Great and Philip Arrhidacus. Zurich-London, 1991, 130-138.
4 Dimitrov, K. Early Hellenistic Hoards of Alexander-Type Silver Co ns from the Museum of History and Art in Varna - Etudes Balcaniques, 1989, No 3, 89-92; The Treasury of Lysimachos, CD ROM, Sofia. 1996/1997, Part II.Mints.
5 Thompson, M. Alexander Mints II Lampsacus and Abydus, New York, 1991 (=Lampsacus или Abydus); The Mints of Lysimachus. - Essays “St. Robinson”. Oxford, 1968, 163-181 (=Lysimachus).
'“Thompson, M., А. В c 1 1 i n g c r. A Hoard of Alexander Drachms. - YCS, 1955, p. 20, No 2 (=T-B).
’Thompson, M. Alexander Drachin Mints I. Sardes and Miletus. New York, 1983 (=Sardes или Miletus).
* Пак там, с. 31, № 330
^Thompson, M. Lysimachus, p. 164.
° Пак там, с. 164
Bu rnste in S M Lysimachus the Gazophylax: A Modern Scholarly Myth? - Nikle Numismatic Paper, 1981, p 63.
12 D i m i t г о v, K. Unpublished Coin Hoards from Hellenistic Thrace. — Bulgarian Hitoncal Review, 1992, No 3, 49-54.
IJD im it rov. К The Contacts of Thrace during the Early Hellenistic Age, Reflected in Some Coin Hoards - Bulgarian Historical Review, 1990, No 4, 47-65.
14 Coin Hoards VII 1985, No 60 (=CH) 513 драхми с името на Александър, 45 с името на Филип Ариден и 3 с името па Лизимах; М. Price (Цит. съч , с 37) публикува 38 монети: Nos 862, 1418, 1443, LI 1(2Х), 1510, 1520, 1521, 1529. 1565, РИ7, 1757, 1815, 1822, 1837, L27(3X), L28(3X), 1897, 1939, 1942, 1950, 1989, 1992, 2091, 2318, 2319. 2564, 2481, 2188а, 864, 2778, 2781, 2750, 2968.
15 М. Price (Цит. сьч., с. 37, 299) определи дагата на укриваис около 300 или преди 280 г. пр. Хр. Price 2488а - Мидаса, ок. 300-280, е със сгепеп па изиосеиост 2. което говори за известен период на ииркулапия вреди укриваис го. Price 1897 - Еритрея и Price 2318 и 2319 - Хиос, са сечени, спорен този автор, в 290-275 г., каю вероятна дата е 280-275 г., вж. цитираната там литература. Гака датата на укриваис на ськровнщего сс очертава ок. 280-270 г. пр. Хр. Нанстнна известно възражснис би могъл да породи факты, чс драхми тип „Лизимах" не са констатирани в състава Те обаче са твърде редки и поради това с възможно те първн да са били откупени преди основната маса да е била предоставена за оглед от специалистите. Вж също Dimitrov К. The Treasury of Lysimachus, Part III: Hoards, LXXIXa.
L e Rider, G. Les ‘‘Alexandres’’ d’Argent d’Asie M neure - Journal des savants, janvier-septembre 1986, p. 27, P у с e в а, Б. Монетна циркулация в Тракия през рапния слинизъм, - Нумизматика, 1989, 3, 24-25 и 4, 16-17, 24, 26.
17 Мсссчната заплата на един наемник през интсрссуващпя ни период според Polyen IV, 6, 17 е била един знатен статер. Съкровището от Нея Нотидся потвържлава, чс през 70-тс години на III в. пр. Хр. заплатите на келтските наемники в Македония са били нзплащани в златим статери. вж. L е R i d е г, G. Tresors de stateres d’or trouve a Potidec en 1984 et a Scione en 1985. - RN 33, 1991, 89-96.
165
,s D e C a I 1 a t a у, F Reflexions sur les ateliers d’Asic Mineure d’Alexandre le Grand — Trdsors et circulation monctairc cn Anatolic antique. Paris, 1994, 19-35
14 Launey, M. Rcchcrchcs sur les amides hellcmstiques, I. Pai is, 1949, p. 370.
:<l Вж бел. №' 4; Д и м и т р о в, К. Развитието на Тракия през рашюелинистичсскага сноха (340-270 г. пр и. е.) според съкровпщата с мопстин тнповс „Филип В гори" и „Алек-сандър Велики". - Истор. преглед, 1990. № 2, 20-38.
21 Вж. бел. № 13 с циг. лит.
22 Р г I с с, М. Цит съч., с. 74
2 В u г n s t с I it, S. Цит съч., с. 60
-4 Потвържденис за това са слиграфскше паметници вж. Dan о v, Chr. М. Altthrakien. Wien, 1976. 176-177; Isaac, В. The Greek Settlements in Thrace until the Macedonian Conquest Leiden, 1986, p. 277.
-5 D a v e s n e, A., G. L e Rider. Le tresor de Mcydancikkale. Patis, 1989, p. 237 (=Dav. —Le Rid )
26 T li о in p s о n, M. The Armenak Hoard (1GCH 1423) - ANS MN 31. 1986. 63-106 (=Armcnak).
166
167
168
169
Сигилатна купа с подвизите па Херакъл-Херкулес от Улпия Ескус
Гергана Кабакчиева
Архсологическите разкопки па римската колония Улпия Искус при с. Гиген, общ. Гулянци, Плевенска облает, дадоха през последните десетиле-тия важни научни резултаги. Разкрити бяха храмът иа Фортуна, Форумы, граждайската базилика и храмовият комплекс в северпата част на градския център*. При най-новите проучвания по археологически път бе установепо, че римската колония е издигната не върху чис г герен. а върху военпия лагер на V Македонски легион от I в. сл. Хр? Между новите открития може да се споменс и една от първите изцяло проучени стъкларски работилници от римския период в България. Тя бе разкопана в югоизточната част на римския град през 1984 г? При нейното разкриване, в глинест пласт под нивото на стъкларската работилпица и на запад от пещ № 1 бяха намерсни nicer фрагмента от силно начупен глинен съд с митологични сцени (обр. 1 а в). По форма съдът е средни дълбока купа с отвесни стени и профилиран заоблен ръб на устието. Части от дъното не бяха открити, но както показва г другитс известии съдове от този тип, то е било равно, върху ниско столче (диам. на устието - 14 см, приблизится на ниебчина на съда - 7-8 см, дебел, на стелите - 0.4-0.6 см. Купата от Ескус е изработена от фина глина, получила след изпичането бежово-кафяв цвят. Двете повърхностн на съда са покрити с червепо-кафяв лак без блясък. По качес i во той е близък до лаковата керамика. произвеждана в провинция Долна Мизия през римската епоха. Купата от Ескус е изработена в калъп и този начин на нзработванс я определи като Terra sigillata. Тя наподобява, от една страна, форма 30 по класификацията на X. Драгендорф4, а о г друга - нс сс различава по качеството на глината и лака отт. нар. Коринтски купи.
Външната повърхност на сигилатната купа от Ескус с украсена с широко фигурално поле със сцени от подвизиге на Хсракъл. Частично са запазени изображения на гри от подвизитс на митичпия герой. На първата сцена (обр. 1. а) е представеиа борбата на Херакъл с царицата на амазонките Иполита, от която се опитва ла грабне златния пояс. Вьпрски че от сцената е запазена съвсем малка част, няма съмненис, че тя е евързана с посочения подвиг. Па втория фрагмент с съхрансна изцяло сцената ..Херакъл почиства Авгиевитс обори“ (обр. 1, б). Върху третия фрагмент е показан най-тежкияз от подвизите на Херакъл връзването и извеждането на триглавото куче Цербер от подземпия свят (обр. 1, в). И при трите сцени образы на Херакъл
170
Херкулес е пресъздаден от художника много умело, с точно спазвапе на пропорциите на фигурата. Тялото на Херакъл е здраво, мощно и със силно напрегнага мускулатура. Стилы на пресъздаванс на образа подчертава ак-тивността на героя и неговата сила Този ефект е подсилен и чрез развяваща-га се на гърба му наметка от кожата на Немейския лъв и чрез сумарпото и графично очертаване на детайлите на лицето. Останалите фигури и предмети, включени в сцената, са силно стилизирани. Така с две дървета е предаде-на идея га за горичка, а рската, коя го Херакъл трябвало да насочи към оберите на цар Авгий, е изобразена като правоъгълпо поле с вълнисти линии. Освен лъвската кожа и в трите сцени е показан и друг от символите на героя - неговият боздуган, с който божеството осъществява много от нодви-зитс СИ.
Какъв е бил броят на сцепите, показали върху цялата купа от Ескус и кои са останалите подвизи, изобразени върху тях? Отговор на тези въпроси даваг подобии съдове. известии от други части на Римската империя5. В общата схема на релефната украса са били включени шест от подвизите на героя. Върху загубените сцени на разглеждания съд са били изобразени още три подвига укротяването на дивия Критски бик, открадването на златните ябьлки от градинитс на Хесперидите и улавянето на бързоногата Керинейска кошута в Партенийската гора на Аркадия6.
Описаната глинена купа от Ескус с релефна украса и анализы на митоло-гичиитс сцени дават възможност да сс търси първообраза на този художсс-твепо изработен съд и да се поставят някои по-обши въпроси за съдовете от този тип, като датирането и разпространението им през римската епоха, тяхното предназначение, как то и цен тронете на производство.
Купата от Ескус се отнася към групата на „Коринтски купи" (Corinthian bowls, Kormthische Becher), глинени сигилатни съдове. работени в Коринт и на други места през I-Ш в.7 Съдът о г Ескус. както и остана пгге от тази трупа, може да се разглеждат като култови купи. Най-многоброини са наход-ките на такива съдове от областта Беотия и римската колония Коринт в Гърция, откъдето те получават и наименованието „Коринтски купи". Останалите подобии съдове са намсрени или в Гърция, или в района на Средиземно и Черно море Атина, Елевзин, Петра, Никополис, Делфи, Мелос, Антиохия, Александрия, Пергам, Сиракуза, Рим, Танагра, Танаис и Тиритаки8. Някои о г тях се пазяг в музеите в Париж, Лондон, Брюксел, Клагенфурт и др. Идентйфицирането на „Коринтските купи" и отделянсто им в самосто-ятелна трупа е направено още в началото на XX в. 0 Продължително време обаче съществува дискусия по въпроса за техния произход и датировка. Някои автори смятат, че купите с митологични или бойни сцени и посочената вече форма са произведения на маис 1 ори грънчари от елинистическия период11. За първи път френскйят изеледовател Ф. Курби ги систематизира в четири осповпи групп12. Въз основа на изобразените върху релефната украса сцепи, той ги разделя на: 1) купи с подвизите па Херакъл; 2) купи с бойни
171
сцен»; 3) купи с Дионисови сцепи; 4) купи с ловни сцени Това деление е възирието н в по-новите изследвания на Д Шпицер и Дж. Марти1’. Според представеното групиране купата от Улпия Ескус се включва в първата трупа на „Кориптските купи“, т. е. купи с подвизите на Херакъл.
Един много близък паралел на разглежданата новооткрита куна от Дол на Мизия може да сс направи с изцяло запазен сигилатен съд, който се пази в музея „Равестейн“ в Брюксел1'. Релефната му украса се състои от шест от Херакловите подвизи (обр. 2). Купата е с цилиндрична форма и равно дъно върху писко столче. Разлики в морфологичната характеристика на двата съда, този от Ескус и другия от Брюксел, почти няма. Мною близък е също и начинът на предаване па митологичните сцени на релефната украса. Според Ф. Курби и Д. Шпицер15 коринтският произход на купата от Брюксел е безспорен. Те обрыцат внимание на традицията да се изработват подобии съдове и проз римската епоха в Коринт, като развитие на култови съдове от слинистическия период. Като пример за ранното оформяне на схемата може да се посочи един червенофигурсн съд от елинистическия период, проучен от Ф. Курби 6 (обр. 3). При него също са изобразени шест от подвизите на Херакъл. Маниерът на работа на гръцкия художник показва съвършенство. което прави тези глинени съдове произведения на изкуството Друт намет-ници от елинистическия период в Тракия също свидетелетват за ранното оформяне на иконографската схема'7 През римската епоха се измени само формата па съдовете, но иконографската схема остава същата.
Много близка аналогия на купата от Ескус е един съд, открит през 50-те години на XX век в Тиритаки иа северния бря! на Черно море18. По форма, украса и пресъздадени персонажи о г подвизите на епическия герой, купата от Тиритаки не се разяичава от вече описаните от Ескус и Брюксел. М. Наливкина, която публикува съда. прави няколко доста категориями заключения. Трудно може да се приеме идсята, че купата от Тиритаки и тази от Брюксел са бичи нроизведсни не само в един и същ керамичен пентър, но са били оформени и в един калъп. Освен това без необходимите и достатъчно сигурни аргумента Пергам е определен като ксрамичния цептър, откъдето е бил внесен споменатият съд в Тиритаки19.
Известно с, че Коринт е бил един от големите керамични центрове в ри.мска Гърция, при това станал известен не само с ателиетата за производство на глинени лампи20, но придобил популярност и с изработването на финн глинени съдове21 като „Кориптските купи“.
Към споменатите примери на разглежданите съдове с релефна украса и в нодкрепа на тезата за техния коринтски произход ще бъде спомепата една сигилатна цилиндрична купа с Дионисови сцени, трупа 3 по Ф. Курби от некропола на Аполония на Адриатическо море22. По форма и украса тя не сс различава от останалите от групата „Коринтски купи“, както и от съда от Ескус. Ал. Мано , която публикува купата от Аполония, смята, че Дионисови тс сцени от релефната украса са изпълнени с много реалистични елементи
172
в тях. Тя определи купата като имитация на аретипски сигилатен съд, без да нанрани и опит за изясняване на нзточноримския произход на тези редки глинени съдове. Купата от Аполония е намерена в гроб, заедно с глинена коринтска лампа с печат калАиатоо, която с съществен аргумент за опреде-ляпе на коринтския произход на глинения съп и помага за точпото датиране на гробния инвентар, респ. купата в ггьрвата половина на III в.24 В този некропол са открити и други коринтски лампи, конто потвърждават сыцеет-вуването на икономически връзки между Аполония Адриатическа и Коринт през втората половина на II в. и първата половина на III в.
Цилиндричнитс купи с разглежданите релефни изображения и митоло-гични сюжети дават данни за идентифицирането на новооткритата куна о г Улпия Ескус като тера сигилата. За датиране го на купата от Ескус се изпол-зват не само данните от публикуваните подобии съдове от други части на империята. но и находките от нейния археологически контекст. В същия културен пласт, от който произхожда купата с Хераклови поднизи, с намерена част от вносна сигилатна купа - форма 37 по X. Драгендорф, от Райнца-берн (провинция Германия) с печат на ARVERNICUS LU FEVUS. Сигилатни-ят съд се отнася към последпите десетилетия на II и първите - на III в., когато е работил майсторът с това име. Тя допринася за прецизното датиране не само на културния пласт, но и на интересуващата ни купа25. Най-общо производството на типа „Коринтски купи" се евързва с периода П-I II в., но горната хронологическа граница би могла най-вероятно да се уточни около средата на III в При изясняване на въпроса за датировката иа „Кориптските купи“ не бива да се пренебрегва и историческата обстановка на Балканите около средата на III в. и след това. Многобройни са варварските нападения от този период. Те засягат земите и икономиката не само па провипциите Долна Мизия и Тракия, но под ударите им попадат и редица градове и области в Гърция. Така Атина, Спарта, Аргос и Коринт са били разграбепи и разрушени през 267 г. от племето херули, което, увлечено от вълната на първото голямо готско нашествие на Балканите, достига чак до Пелопонес’6. През втората половина на III в. от пазарите на Римската империя изчезват и известите коринтски глинени лампи27. Вероятно запада и грънчарството в този римски град. Посочените исторически събития, както и общата криза в производството на източната сигилата около средата на III b.2S, дават основание датировката на „Кориптските купи" да се уточни в границите на периода II - първата половина III в
Някои авторы допускат, че „Кориптските купи" имитират метални съдове29, други пък, чс копират стъклените купи с подобна форма и украса*0 Смятам, че тези съдове са били работепи от метал или глина на различии места през римската епоха. Запазени са подобии образцы от стъкло от ранноримско време*1. През същия период атле'1 ичната фигура на Херакъл-Херкулес е била пресъздавана и върху западната тера сигилата52. Независимо от какъв материал са изработени съдовете, представените върху тях
173
образи и сцепи показваг голяма близост Ге свидетелстват за едиина иконо-графска схема за предаване на легендарните подвизи на Херакъл, коя го с била добре позната и точно изнълнявана от римски ге майстори -торевти и грънчари Редица паметници на монумен галната пластика потвърждават също привързаността на римляните към митичпия гръцки герой" и това, че Херакловите подвизи са били любима тема в римското изкуство вьобще. Почитането на Херакъл-Херкулес в Мизия и Тракия е било особено масово сред римскитс войскови части в тези провинции Разпространението му се заенлна през втората половина на II в., когато и самият император Комод (180-192) поставя лъвската кожа на раменете си и се олицетворява като Херакъл".
Глинената купа от Генуе с първият съд от трупа 1 по Ф. Курби, конто се публикува от бьлгарските земи. От Долна Мизия и 1ракия все още не са известии стъклени купи от типа ,,Zirkusbecher“, конто но форма, размери и украса почти не се различават от „Корннтскцтс купи*1. Ограничено е раз-ирост ранението и на метални съдове със сюжети от Херакловите подвизи в земите между Егея и р. Дунав. Ьдинствепият досега публикуван бронзов съд с подобна фпгурална украса е намерен в гроб в мсстносгта Трите могили, край Стара Загора 5, заедно с няколко стригали. Въз основа на това Д. Николов го определи като гроб на спортист, а съда тълкува като „приз11 или награда, получена при спортни състезания35. Споменагата идея е прием-лива. Що се отнася до произхода на този съд. според автора той не може да с произведение на местни тракийски майстори - бронзолеяри’".
Разглеждането на съдове от метал и стъкло допринася и за изясняванс на проблема за предназначеннето на глинснитс „Коринтски купи11. Слож-нага украса на съдовете от различен материал и тяхното ограничено разпространение в римските провинции свидетелстват. че ic са били навсякъде едно специа тзирано производство. Всички известии екзем-пляри от подобии съдове се характеризират с високохудожествена наработка на фигуралните сцени. Най-вероятно те са били награди при спорт-ни състезания или ритуални съдове, използвани при многобройните въз-лияния, свьрзани с почитането на Херакъл-Херкулес през римската епоха. Латинските надписи върху стъклените купи от типа ,,Gladiatorenbecher“ или ,,Zirkusbecher“ дават възможност и за друго тълкуване - даване като награда или за отбелязване на участие в спортни игри по време на различните празници в чест на Херакьл3 . наречени хераклеи.
Не по-малко важен е и въпросът за мястото на изработване на глинените „Коринтски купи**. Трудно може да се приеме, че Коринт е бил единствсният керамичен център, където са били произвеждани купите с митологични, бойни или ловни сцени. Разбира се, допустимо е съществуването и на други центрове. До този момент не са открити сигурни данни за развитието на подобно производство в останалите керамични центрове на източните и балкански провинции. Възниква въпросът и за имитациите на „Коринтскиiс
174
купи“ - цмало ли е такива или не? Е ,а пшнсна циаиидрична купичка от Бутово, подобна на тера сигилата, с представени Дионисови сцени върху апликираната й украса, показва, че са правепи опити в тази посока*9. Известно е, че в Бутово и край Панликени през П-Ш в. се развиват едни от най-големите керамичпи центрове не само в провинция Долна Мизия, но и на Балканите. В Бутово пякои майстори грънчари са се специализирали в изработването на различии култови съдове с изображения на почйтаните в Долна Мизия божества, i .шпени оброчни плочки, пякои от конто и с образа на Херакъл Херкулес, вотивни глинени статуетки и др.40 За разлика от „Коринтските купи" съдът от Бутово не е оформен в ка 1ъп, а е моделиран на грънчарско колело. Фигурите от Дионисовата сцена и розе гите са изработени в самостоятслни ка льни и апликирани след това върху стенитс на цилин-дричната купичка (обр. 4) По форма тя не се различава много от ,.Коринт-ските купи“. Същият начин на изпълненис, както при съда от Бутово, е приложен и при украсяването па пякои съдове от керамичния център при Ромула в Дакия"1. Сюжетите и тук са Дионисови или ритуални сцени, но формата е вече променена и напомни тази на скифоса. Нов момент е и посгавянето на дръжки при съдовете от Дакия. Подобии са публикувани и от Източна Румъння, изработени както от глина, така и от метал42. Б.чнзък паралел на съдовете от Румъння с изображение™ на подобен съд върху скалния релеф от Аксиопол, Добруджа43. Това изображение показва, че разглежданитс съдове от Дакия и Долна Мизия са играли някаква определена роля при жертвоприношенията на романизирания Херакъл Херкулес
Новите проучвания върху керамиката от Удпия Ескус и Долна Мизия44 дават възможност новата находка да бъде причислена към групата на долно-мизийската тера сигилата.
Сигилатна купа с подвизите на Херакъл-Херкулес, намерена в Ескус, е пример за распространение™ на тези редки глинени съдове в Долна Мизия. Безспорпо е, че разгледаната находка е евързапа с почитането на Херакъл-Херкулес в долпомизийските земи, където култът е бил на голяма почит. особено сред легионите и войсковите части по Долнодунавския лимес. На-ходката е и пърното археологическо доказателство за развитието на местно сигилатпо производство в colonia Ulpia Oescensium.
БЕЛЕЖКИ
‘Иване в, Т. Проучвания върху ionol рафията и градоустройството на Ескус. - Археология 1975. № 1, 1—16, Der Fortuna Tempel in der Colonia Ulpia Oescensium in Moesta Inferior (heute VR Bulgarien) - ПАИ. XXXV[[, 1987, 7-60; Untersuchungen zur Topographic und zur Stadtanlage von Oescus in Untermdsicn (VR Bulgarien). - Studien zu den Militargrenzcn Rums. Band 2 Koln-Bonn, 1977, 339-350; Untersuchungen des Forumkomple.xes in der Colonia Ulpia Oescensium (1975-1978) - BAR, Suppl Ser. 17, Oxford, 1980, p. 775 sqq ; Ulpia Oescus — roinische und friihbyzantinische Stadt in Moesia Inferior (Nurdbulgaricn). - BHR, 21, 1993, 2-3,
175
23-48 Тук използвам случая да блаюдаря на проф. Тсофил Иванов за това, чс мс включи преди години в скипа, който провежда археологическитс проучвания на Улпия Ескус.
2 Проблемы за характера на обитавансто на Ескус през I в ел Хр. бе поставен като цел на археологическитс разкопки през 1989/90 г Разбира се, някои находки от предпишите проучвання насочваха към подобии научни търссния - тера сигилата. стъкло и др. Тс обаче нс бяха достатьчни за решавансто на проблема. За вноснататера сигилата вж. Dimitrova-М I I б с v a, A. Inipoitierte Terra Sigillata aus Novae. - И АН, XXXVII, 1987, 1 10 115, Б алкан с к a, А. Вносна terra sigillata. открита в Ескус - Археология, 1990, № 4, 26 33. За сондажните проучвания нрез 1989 1993 г. вж.: К а б а к ч и е в а, Г. Към въпроса за cipann-рафията на Улпия Ескус - ГНМ, 9, 1993, 85 94, Археологически даннн за ранноримскага история на Улпия Ескус. - В Посслншсн живот в древна Тракия Т. 3. Ямбол, 1994, 148-170, KabakCieva G Friihromischc Militarlagcr in Oescus. - Germania (Mainz am Rhein), 74, 1996, I, 89-119.
3 Предварите iho съобщение за рсзултатитс от архео югпческите разкопки на стъкларска-га рабогилпица: К a b а к б i е v a. G Produzionc vetraria romana di Oescus. - Ratiarensia (Bologna), 3 -4, 1987, 171-176
1 D r a g e n d о r f, H. Terra Sigillata. - 13Jh 96/97, 1895, 332.
5 С о u r b y, F. Les Vases Grecs a reliefs. Pans, 1922, 438-448 с лиг.; Rostovtzeff.M Two Homeric Bowls in the Louvre. - AJA, 41, 1937, 86-96; Baur, P. V. C Megarian Bowls in the Rcbcca Darlington Stoddart Collection of Greek and Italian Vases in Yale University. - AJA, 45. 1941, 243-247
4 ou rby, F Циг. съч , 439-440.
7 Тук бих искала да изкажа своята благодарност на д-р Джейн Марти, САЩ, за дискусията върху разглежданше съдове и литсратурата, която бе любезна да ми предостави.
* S р i t z с г, D С. Roman Relief Bowls from Corinth - Hcspcr a (Princeton), 1 1, 1942, p. 162.
’Cou rby, F Цит. сьч., 440 441
° Пак там. 438-448.
11 R о s t о v t z c f f. M. Циг. с ьч., с. 94; С о и г b у, F. Цит. съч., 445-447; В а и г, Р. V. С Цит. съч., 245-246.
12 Cou rby. F. Цит. съч.. 438-444.
13 Spitzer, D. С. Цит. сьч, 162 192. Marty, J Selected Roman Pottery. Isthmia Excavations 1967-1972. Dissertation, University of Pennsylvania, 1979.
14 S p i t z e r, D. С. Цит съч., 170-171
,s С о u r b у, F. Цит. съч., с. 440; S р i I z е г, D. С. Цит. съч., 171-172.
,й С о и г b у, F. Цит. съч., 195-196, фиг. 31.
17 R з b a d z 1 е v, К. Images of Heracles m the Art of Preroman Thrace - Pulpudeva, 5,
1986, 254-258
и H а л и в к и н а, М. А. Кубок из Тиритаки с изображением подвигов Геракла - Боспор-ские города - МИА 85, 1958, 312-316.
н Н а л и в к и н а, М А Цит съч., с. 316
20 В г u n е a u, Ph. Lampes corinthiennes. - ВСН, XCL, 1971, 2, 498-501
21 S р i t z е г, D С. Цит съч., 190-192; M a r t у, J. Цит. сьч,, с. 124, Н а у е s, J. W. Late Roman Pottery. London, 1972 411-412
22 M a n o, A. La necropole d* Apollonie - Ilina (Tirane), 3, 1974, 3, 211-212.
23 Пак там, с. 212, фиг. 37, pl. VI 3.
24 Пак там.
23 Bernhard, Н. Zur Diskussion um die Chronologic Rhemzaberner Relicftopfcr. -Germania, 59, 1981, p. 79 ff.
2A Христоматня по история Древнего Рима (Под. ред. С. Утчснко). М , 1962, 132; Н е 1 m, R Der antike Roman. Gottingen, 1956, p. 38.
Ga rn et t, К S. Late Roman Corinthian Lamps from the Fountain of the Lamps -Hesperia, 44, 1975, No 2, 173-174.
176
' Hayes, J. W. Roman Pottery from the South Stoa at Corinth. - Hesperia, 42, 1973, 463-466: H a у e s, J. W Enciclopedia dell’ arte Antica. Roma, 1986, p. 80
:9 Нс само „Коринтскитс купи’*, по и останалитс съдове от глина с релефна фигуралпа украса много автори определят каю имитации иа метаяни образин L о е s с h с k с, S. Romischc Gefasse aus Bronze, Gias und Ion im Prqvinzialmuseum Trier. - Trierer Zcitschnft 3, 1928, 72-75; Zahn, R. Glasicrtcr Tonbechcr in Berliner Antiquiarium, 81, Berlin. 1923, 14; Spitzer, D С. Ци1 съч.. с 163; Найденов а, В Капа от с. Сгамово. Старозагорско. -ГБМ, I, 1969, 83-84; К а б а к ч и е в а, Г За глазирапата капа oi района на Августа Траяна - ИМЮИБ XVII, Стара Загора, 1994, 79-85
30 Z a h n, И. Цит съч., 14-15
3 Darcmbcrg - Saglio I, 1873, p 632; T a s s i n a г i, S. La vaisscllc de Bronze Romaine et provinciale an Musee des Antiquites Nationales. - XXIXе Suppl. A „Gallia “ (Paris), 1975, 75, No 204, pl XXXIX
32 О s w a 1 d, F. Index of Figure - Types of Terra Sigillata. - The Annals of Archaeology and Anthropology, Suppl., Liverpool, 1936-1937, No No 738-798
i а в атс к и i'i, В Д Акарнанаскис бронзы Лнзипа. - СА 7, 1941 с 189; Р i с а г d, Ch. La sculpture antique Paris, 1926, p. 212; О g n e n о v a - M a r i n о v a, L. Statuettes cn bronze du Musee National Archeulogique a Sofia. Sofia, 1975, p. 12
4 P а б а д ж и e в, К. Куттът на Херакъл в Кабиле (проблеми па нрониквансто в Тракия). - R: Посслищеи живот в древна Тракия. Т. 2. Ямбол, 1986 104 -122; Херакъл (Хсркулес) в Тракия (IV в пр. и е. - IV в от н. е.). Автореферат на дисертаиия. С., 1992; Херакъл и Лаомедопг върху саркофага от с. Чавдарци (Лъжепс), Ловешко (поместсна в този сборник).
35 Нико л о в, Д. Бронзова ваза с подвизите иа Херакъл. - Векове, 1986, № 5, 47-51.
3< Пак гам, с. э1
3 Пак гам.
34 Трябва да сс отбележн, че ранпоримските ci ьклени съдове от типа „Gladiatoren Becher’* и ,.Zirkusbccher“, с форма като „Коринтскпге купи” или като тази на бронзовия съд or Стара Загора са разпространени предимно в западииле римски провинции. Вж R u 11 i, В. Vitudurum. Die Glaser. Zurich, 1988, 39-42.
30 S и 11 о v. В Ceramic Production on the Territory of Nicopolis ad (strum (2nd-4th century). Terra antiqua Balcanica I, S , 1985, p. 70. Б Су.ттов тълкува съда като имитация па занадната тера сигилата - мнение, коею не можс да приеме.м. К а б а к ч и е в а, Г. С. С у л т о в а, П В л а д к о в а. Керамични цснтровс на територията на Никополис ад Иструм I1-IV в. Каталог. С 1988, 20 21, № 101.
0 D i m i t г о v а - М i 1 ё с v a. A Produktion von Terra Sigillata in L ntermoesien. - Acta RCRF, 25/26, 1987, 523 Kabakfieva, G Rotfirniskeramik aus Ruto\o in Ulpia Oescus. -Пак там, 27/28, 1990, 67-76; Besondcrhcitcn bet der Herstellung von Gefasskeramik in dcr romischen Provinz Unterinoesien. - Пак там, 29/30, 1991, 207-222
41 P о p i I i a n, G Ceramica romana din Oltcnia Craiova, 1976, 75-76, pl. XXX, No No 302, 303; Dim i t rova-M ilcc va, А. Цит. съч., с. 524.
4 Sanie.S Civilizatia romana la est de Carpati si romanitatea pe teritoriul Moldovei (sec. II i e. n. - III e. n.) Iasi, 1981, 105-109.
13 P а б а д ж и с в. К. Към датировката на скалпия релеф на Хсркулес от Черна вода. — Векове, 1990, № 2, 54-59.
44 В ж. бел. № 40
177
б
Обр. 2. Подвизиге на Херакъл, предстанем! вьрху слпнисгичсскн съд (по Ф. Курби)
Обр. 1. Фрагмента от глписиата „Кориитска купа“ с подвизлте на Херэкъл-Хсркулсс от Улпия Ескус: а) сцената от подвига „Херакъл отнема златния пояс ог царицата на амазонкиге Инозита"; б) сцепа от подвига „Херакъл почиства Авгнсвитс обори", в) сцепа от подвига „Херакъл извежда Цербер от подземный свят"
Обр. 3. [Пест от полвизите на Херакъл. изобразени вьрху релефната украса на купата от музея „Равестейп", Брюксел (по Ф. Курби)
178
179
0 5 cm
I L < l 1 I
Обр. 4. I пшена купа с Дионисови сцени от Бутово
180
Работилници за императорски и моиументалии бронзови статуи в Тракия и Мизия
^Васил Василев
През 1895 г. в коритото на р. Янтра при с. Раданово, недалече от развалините на големия римски град Никополис ад Иструм, била намерена отлично запазена глава от бронзова статуя. Оказало се, че това е портрет па римския император Гордиан III (238-244). Иаходката била откупена от Пародния музей в София за 400 златни лева - огромна за това време сума. Дирскторът на Народния музей Вацлав Добруски изпра-тил хубави рисунки на големия френски археолог Саломон Рейнах, конто пръв е съобщил за тази изключителна находка1. При това той поставя новия портрет на императора наравно с най-добригс негови мраморни образи. Така тази първа находка на имнераторска статуя от нашите земи става достъпна за световната наука. Пепосредствено след това, през 1901 г . и В. Добруски съобщава за този портрет, чс „той ни показва най-нагледно с какви художествени качества се отличавали бронзовите и мраморните статуи, от конто са запазени само подставкнте из римските градища“2.
Наистина само за по-малко от две десетилетия са били открити и публи-кувани редица подставки от императорски статуи с посветителни надписи. Така че с пъ. но основание още тогава можело да се говори за местни работилници, произвеждащи бронзова пластика. Жорж Сьор изказва мнени-ето, че такава е имало и в Никополис ад Иструм3. А Богдан Филов пръв обръша внимание върху многобройните изображения на статуи върху ревер-сите на бронзовите монети, сечени в автономните монегарници на градовете в провинция Тракия4. Никои от тези статуи са копия на прославени творби от великите майстори Праксител, Лизип и др. Притежаването им е било гордост за градовете. Такива са и многобройните малки изображения на статуи, поместени във вътрешността на храмове. В античността много повече се ценели бронзовите статуи, така че с право бихме могли да приемом, че повечето от тези скулптури в провинниалните градове са били именно от бронз.
През следващите десетилетия находките на подставки с посветителни надписи от бронзови статуи на императори, намирани във всички краища на страната, непрскъснато се увсличавали. Днсс ние разполагаме с одна изклю-чително богата сбирка от такива паметници - извънредно важни за истори-ята на двете провинции.
181
Надали е необходимо да се спираме подробно на причините за издигане-то па императорски статуи във всички градове, тържища (емпориони) и военни лагери в провинциите па империята. Това са отдавпа изяснените въпроси за императорский култ и императорската пропаганда5. От много-бройните кастели по рейнския и горнодунавския лимес са известии твърде много по-големи или по-малки фрагмента от бронзови императорски статуи, по една случайное г нсприбрани за претопяване след разбиването на статуята6. Трябва да сс отбележи обаче, че там почт и липсват бази с надписи.
В провинциите Долпа Мизия и Тракия подставките за статуи на импсра-гори били изработвани от гранит ни и сиенитпи блокове, но кат о исключение могат да се посочат няколко от варовик. Обикновено те са нисоки около 1.70 м. Само тази височина вече е достатъчна, за да покаже какво доминиращо положение са заемали тези статуи спрямо окръжаващата ги среда. Вьрху горните плочи на базигс има легла за закрепването на крака!а чрез железни пръти и оловен пълнеж. Дължипата им обикновено е около 0.30 м. Ако вземем за мярка при тези статуи класичсското съотношение на глава към тяло 1.7, то при височииата на Гордиановия портрет - 0.32 м - статуите трябва да са били нисоки около 2.30 2.50 м.
Падписш е за подставките от провинция Тракия са на официалния гръцки език. Текстовете следват един стандартен модел, от който почти няма и не би могло да има съществсни отклонения. Започва се с обичайното „На добър час" („Ауитц Тбур"). Името па императори ге с съпроводепо от всичките им тигли, получепи след победи - Германикус, Сарматикус, Британикус и др.; отбелязано е и поредното му консулство. След това се съобщава, че статуята е издигната ио решение на градския съвет (буле) и народпото събрание (демос) на града при управлението на сьответния императорский легат (енарх).
Така тези надписи позволяват с най-голяма сигурнос! да се определи годината, през която е била поставена статуята Интересна е стапдартната фраза, че това става благодарение на доброто желание на жителите и упрана-та на града. При това твърде чес го се среща епитетът Хартсротатг) (блестящ), използван и за града, и за жителите му. Така сс с създавала видимост за доброволно изпълнепие на това наложено импсрско задължение. Надписи ге на базите показват. че такова задължение са имали само някои iрадове, конто са били центрове на тсритории, съответстващи на предпишите стратегии7. В днешните български земи това са Паута шя, Сердика. Филипополис, Августа Траяна и Апхиало, засвидетелствани в многобройни посветите пни надписи върху бази за императорски статуи. Разбира се, че и други ге големи градове в провинцията като Хадрианопол, Перинт, по-късно Бизантион и др. също са поставяли статуи на императорите и съпругите им. На гръцки език са и надписите по базите па императорските статуи от старите градове по заиалния черноморски бряг - Томи, Негрос. Калатис и Одесос, въпреки административпата им принадпежност към Долпа Мизия8
Едва ли е възможно да сс изброят тук всички открити досега подставки за
182
императорски статуи от Тракия, а и от Мизия Но колко строго е било спазваио нареждането, а също и традиция га, статуите из цялата градска територия да се издиг ат о г самия град, може да бъде илюстрирано с няколко примера.
Тьржището Дискодуратера (с. Гостилица) е било към територията на Августа Граяна. Този град е поставил статуи на Марк Аврелий след 175 г., на Юлия Домна, на Гета, на Север Александър и на Максимин и Максим9. Пренасянего на статуите през Балкана явно не е било пречка за изпълпени-сто на такава важна задача. Много по-близо до тържището е бил Пикополис ад Иструм, ио Августа Траяна изпълнява задълженияга си до срсдата на III в., като поставя статуя и на Филип Араб . Едва след като границата между двете провинции е измсстена към билото на планипата. Дискодуратера влиза в територията на Никополис, който поставя там статуя на Аврелиан". На самата източна граница на сердикийската територия - при дн. Леща хан (Ихтиманско) - са намерен» ба ште от статуи на Север Александър и Марция Отацилия Севера, съпруга на Филип Араб (244-249) 2. На северната граница на сердикийската територия и почти на границата между двеге провинции е намерена база от статуя на Север Александър. поставена по решение на блестящий град Сердика при управителя на провинция Тракия Марк Сатур-нин13. Нодставката била намерена недалече от стария път между Сердика и Ескус. но не е ясно дали е била в пъгна станция или до самия път. Това е още един пример, че тежкият път през Балкана не е представлявал трудпост при пренасянего на статуи с големи размери.
От IV в. има само една подставка за статуя на Константин, изднгната от Августа Траяна1’’. Затона не може да се разбере. докога точно е продължила традицията на издигане па императорски статуи от градовете в провинция Тракия.
На гръцки език и със сынитс изрази са и посветителните надписи на подставките за императорски статуи, издигани от съюза на пегте бивши колонии (пептаполис) по западнопонтийския бряг, включени в състава на провинция Дол на Мизия15.
Сред посветителните надписи на латински език особепо внимание заслу-жава една трупа. Те принадлежат па статуи, издигани със средствата на различии кохорти в местата на пребиваванията им и в две ге провинции Така Втора Лузитанска кохорта (II Luccnsium) поставя две статуи на император Траян в Кабиле, след това в Германия (Сапарева баня) па Септимий Север и три статуи на Север Александър16. От разположеното на брега на р. Осъм селише или емпорион Состра (с. Ломец, Троянско) има бази от статуя на император Септимий Север, издигната от кохорга II Mattiacorum при легата Каи Овиний Тертул и префекта Т. Аврслиус Аквила, а отстрани е добавена и датата 7. От 235 г. е надписът от статуята на Максимин, поставена от кохорта I Cisipadensium. След 241 г. кохорта 1 Hispanorum Gordiana поставя статуя на император Гордиан III при легата Марк Тулиус Менофилус Това име тук
183
е изчукано, както е и при двата надписа по базите от Никополис ад Иструм. Това е станало след 244 г , когато легатът бил свален от длъжност. С «едва да се отбележи, че надписите от Никополис са на гръцки сзик, въпреки че по това време градът отдавна бил включен в провинция Долна Мизия.
Колко строго било спазвано изискването да се поставят навсякъде статуи на императора ни показва находката от селището Паремболе (с. Герен, Пловдивско). Там е намерена база от статуя на император Балбин, управля-вал само от 16 април до 23 юли 238 г. Намерени били и фрагменти от позлатената му статуя18.
За съжалсние находките от монументалпа бронзова скулптура у нас са извънредно малко. Портретпата глава от Видии е от времето на Траян19. Ог иегова статуя са и намерените при Малък Прсславсн части29. От Никополис ад Иструм е глава!а на Гордиан III, а няколко фрагмента от Ескус биха могли да са от императорски статуи. Такива има и сред многобройните бронзови парчета, намерени в сградата на преториума в Ноне21.
Фрагментите от статуята на Траян от Малък Преславец ни дадоха възможност да установим начина на изработването й22. В работилницата от модела на статуята били свалени негативни модели (форми) за отдслните й части. В тези форми са изработени позитиви от восък. отлети по общопри-етите то1ава методи При налагането на парчетата восък във формите на много места се е налагало майсторите по-силно да ги притиснат и така оставили отпечатъци от пръстите си. Този начин на работа е имал извънредно много преимущества. Така се е разпространявал един официален тип на императорска статуя. Изработването й на отделни части е улеснявало бързо-то и едповременно отливане за кратък срок. Така с била избягвана и опасност-та от проваляно на отлив ката — ако това се е случвало, то е засягало само един от фрагментите. При това веднага от негативната форма можело да се извади нов восъчен позитив и да се пристъпи към ново лссне. Само с този „сериен“ метод за отливане на бронзови императорски статуи е било въз-можно поставянето им из градове, тържища и кастели. Естествено в работилницата е имало и точен модел на вътрешната конструкция от жспсзни пръти, върху конто са били монтирани бронзовите части. За свързване се използва-ли снециални бронзови пластини.
Изработването на статуите като отделни части е улеснявало много и пренасянето им до местата на поставяне. Всички фрагменти на статуята, заедно с вътрешното скеле, са mol ill да се сместят в една кола, което в никакън случай не би било възможно при една цяла статуя с височина над 2 м. Още по-улеснен е бил и самият монтаж. При всички бази в камъка има вдълбавапия за краката. така че част от бронза е влизал в тях. При петите има доста по-дълбоки дупки за втъкване на железните пръти от конструкци-ята Вътрешността на егьпалата винаги е била запълвана с олово, което много здраво евързвало бронза и желязото с камъка. Затова най-вероятно отначало в камъка били втъквани железните пръти, след това - поставяни
184
долните части от краката (обикновено обувки) в леглата им и през отвора отгоре било вливано олово, което придавало устойчивост на цялата статуя върху базата. След това продължавало монтирането на останалите части.
Не само частите от стату я га от Малък Прсславец ни дават основание да предполагаме подобен процес на изработване, транспортиранс и моширане на императорски статуи в римските провинции. Недалече от античния Скито-полис в ИзраеЛ са намерени отлично запазени фрагменти от бропзова статуя на император Хадриан - портрет, две части от бронята, ръце и др.2' Те се съставят една с друга така, както са се съставяли и частите на наша га статуя. Следва да се отбележи, че за съединяването на двете части от бронята отвън били поставени скоби, конто наподобяват ис-тинските токи и ремъии. По съ1ция| начин били изработени и частите от императорски статуи, намерени в някои кастели на провинция Норикум24.
Нашите изеледвания върху портрета па император Гордиан III от Нико-полис ад Иструм показаха, че той също бил изработен чрез използване на негативен модсл25. При това голсмият изрез от калотата е направен за удобство при монтажа и бил предвиден още в негатива. Оказа се. че необхо-димите при отливането на бронза железни крепежи също са били втъкнати в частите на нсгативния модсл, нещо, което е ус гановено и при други портрет-ни глави от тази епоха .
Дотук виждаме, че за изработването па императорски статуи била създа-дена система, конто позволявала масовото им отливане от бронз като отдел-пи части и пренасянето им до местата на поставяне. Естсствено веднага възниква въпросът къде са се намирали работилнипите за тези статуи. Една възможност е всички те да са изработени от централна работилница в столицата Рим. Но това е и най-неприемливата теза, защото дори при съвре-менните условия па работа трудно биха били задоволени нуждите на една огромна империя. Да не говорим за необходимости от дълго трапспортира-не по суша и по море. Такава работилница несъмнено е имало в столицата и в лея най-напред са били изработвани портретите на новите импсратори. Вероятно там са правели и модели, конто се разпространявали във всички провинции, за да бъдат многократно възпроизвеждани от местните майстори. При това повечето градове в източниге части на империята много отдав-на са имали великолепии традиции в изработката на каменна и мстална пластика. Не бива да се забравя и фактът, че практиката да се свалят точни нсгативни копия о г прочути творби на прославени майстори по това време не само е съществувала, но е била и изгодна гърговия — находките от Бая нагледпо показаха това27. Така можем да приемем, че във всяка провинция е имало работилници, чиято задача е била възпроизвеждането на изпратенитс от Рим модели на императорски портрета от бронз и камък, за да бъдат поставени в градовете, селищата и военните лагери.
Къде биха могли да сс намираг работилниците, в конто се изработвали императорски статуи за провинциите Мизия и Тракия? Големиге градове в
185
Мизия са основани едва през II в., след включването на тази облает като провинция в състана на империята Към нея са присъедииени и старите гръцки градове по западного Черноморце - Томи, Истрос, Калатис, Диони-сополис и Одесос. Такива градове има и в граничите на провинция Тракия. обхваната след 46 г. в империята, с административен център Филипополис Именно някои от тях още през I в нолучават правого да секат собствени бронзови колониални монети. Така Томи за първи път сече монети по времето на император Тиберий, а Одесос и Филипополис - при император Домициан28. Други, съвсем близки до Тракия градове. заночват още по-рано -Тесатоника при Цезар, Византион - при Калигула. Перинт, в който е била резиденцията на императорский легат на Тракия. сече монети още по времето на император Клавдий - веднага след официалното включване на Одриското царство в империята. Трябва да се отбележи, че именно от неговата монетар-иица са монетите с образп не само на импсраторите, но и на съпругите им, започвайки о г двете жени на Нерон — Октавия и Попея, и с малки пропуски - до Отацилия. съпруга па Филип Араб Всички други i радоне на Мизия и Тракия слагат началото на автономного си монетосечене през II в. и то продължава до средата на III в. Тогава големите готски нашествия слагат край на това
През 1937 г. Д. П. Димитров изказа мненнето, че в Августа Траяна са били изработвани императорски статуи, в това число и тези от Дискодурате-ра29. За iiopipera на Гордиан 111 от Никополис ад Иструм всички изслсдова-тели единодушно подкрепят становишето за местния му произход . По повод на един новооткрит брон юв портрет на император Север Александър, Б. Андре отбелязва, че „...може да се предположи, че това е творба на провинциалка работилпица със своя местна традиция. Съшия случай имаме при двата портрета на Гордиан III в София и Бон. конто се отдалечават от създаденитс н Рим императорски портрети и от традициите на столичните работилнини"31. Вече имахме възможност да изложим едно предположение, че главата на Гордиан III от Никополис е била изработена в специализирана работилпица за статуи, предназначени за поставяпе в селищата и лагерите по долнодунавския лимес32. Гук ще развием по-подробно тази теза
Видяхме, че старите градове като Византион, Перинт, Томи, Одесос и др. започват автономно монетосечене още през I в. За тези монети с образите на имнераторитс от централните римски мопетарници се изпрашали готови матрици. След това и местпите майстори сами йзработвали ма грнци за нови типове монети, Това е ставало при всеки нов император. По същия начин от централните работилници за императорски портрети в Рим са изпращали за портретите на имнераторитс и съпругите им. Но при преповтарянето им- от мое 1 ните майстори било невъзможно да се избегав влиянието на по-стари традиции, поради което изработеннте портрети веднага moi ат да сс определят като провинциалки. Сеченето на автономните монети ставало в специал-ни монетарници. контролирани от градския съвет. Същото е било и при
186
пзработнансто на нмпсраторските статуи, конто се поставили „по решение па съвета и народа" или по-точно по нарежданс на съвета. Именно тук смятаме, че всъшпост тези две извънредно важни ценности са ставали в една работил-ница, чиято дейност сс е ръководела и контролирана от града. Проз П в. такива работилници вече е имало и в редина други градове на Тракия -центрове на територии. Всыцност автономного монетосечене и масовото изработване на императорски статуи е било само една открита форма на императорската пропаганда.
Споменахме, че във всички градове е имало мпогобройпи храмове със статуи, конто били копия на известии творби. Те сыцо в повечето случаи били от бронз, някои лори позлатени - като главата на Аполон от Сердика. Особено важни били статуите па боговете - закрилници на градски тс враги33. Логично е да се допуске, че тези статуи са били значително по-големи от естественна ръст и позлатени, за да могат да се забелязват отдалече. Изра-ботката им и поставянето им съшо са били правени но решение на светските и религиозните власти на градовете. Известии са и случаи, когато градският свист с нздигал статуи на изтъкнати граждани Така през III в в Одесос била поставена статуята на градския Mai нет ьр Клавдии Аквила, от която е запазе-но само едно ходило34. От други градове са останали подставките за статуи на ирославени атлети, знатни гражданки и една жрица. При подробно изелед-ване ще може да се установи дали гона са били бронзови или каменни статуи.
И така, видяхме, че във всички градове, селища и jiai ери на двете провинции Долна Мизия и Тракия са били издигпати бронзови статуи на римските импсратори В храмовеге и светилищата, на обществените места и върху градските порти също е имало бронзови статуи. Изработването им е ставало по решение на градските съвети. Ето защо бихме могли със сигур-ност да твърдпм, чс в градовете, преди всичко в центровете на териториите, са работели градски работилници със задача да нзпьлняват такива важни обществени поръчки Вероятно в същиге работилници били отсичани и бронзовите колониални монети. За общото изключите.ию високо ниво на бронзолеенето и художсственото мегалообработване в двете провинции и преди всичко в Тракия, това е било нещо съвсем естествено. И в това още веднъж проличава огромната разлика между провипииите със стари собстве-ни културни, реши иозни и художествен!! традиции пред релица други, вклю-чени късно в състава на Римската империя.
187
БЕЛЕЖКИ
1 R е i n а с h, S. Statuettes de bronze du musce de Sofia (Bulgarie). - RA (Paris), 34, 1899, 118-125.
2 Д о б p у с к и, В. Материали по археологията иа България. - Сб НУ, 18, 1901,722-723. фиг. 12-13.
3 S е и г е, G. Archeolgie thrace. - RA, 1913.
4 Ф и .1 о и. Б. Археологически паралели. - Сб НУ, 1910, с. 61 сл.
5 Kaiscrkult. - RE, Supl. IV, р. 806.
6 G a m с г. G. Fragmcntc von Bronzcstatuen aus den romischcn Militarlagcrn an der Rhein-und Donaugrcnzc. - Germania, 1968, p. 53ff.
7 Д и м и т p о в, Д. 11. За стратегиите и гралските територии в римска Тракия. - ГНМ, 6, 1932-1934, 123-146. Николов, Д. Организации иа градовстс в римска Тракия. - В: Посеяищеп живот в Тракия. Т. I. Ямбол, 1982, 90-100.
в G е г о v, В. Die Grenzen der romischen Provinz Thrakien bis zur Grundung des Aurelianischen Dakien. - ANRW, II, Principal, 1979
9 Волков, И. Антични иаметници из България. - ГНМ, 1922-1925, 1. Ivanov, Т. Bronzcstatuen im Moesien und Thrakien nach epigraphischcn und archaologischen Angaben. 8. Antike Rronzen, 1984,
*" С у л т о в, Б. Нов епиграфски паметпик от Дискодуратера. - ГОИМ - Велико Търиово, 1, 1950.
11 М i с h a i 1 о v, G. 1GB, No 734.
12 И в а и о в, Т. Източната граница на сердикииската територия проз III в. от и. с. -Археология, 1959, № I, с. 64 сл., обр. 46 и 47.
ь К a I i n k а, Е. Antike Denkmaler in Bulgarian. Wien, 1906, -Nj 54.
14 Пак там, № 75.
15 Inscriptile din Scytia Minor. Vol. I, № 78, 80, 83. 88, 93. 1GB 1, № 59, 63, 369. 369 bis.
16 Ve I k о v, V. Cohors II Luccnsium Equitata im Mocsia and Thrace. - Acta Archacologica Hungarica, 41, 1989, 247-256.
17 Д о б p у с к и, В. Материали... - Сб. НУ, 18, 1901. с. 760 сл.
IR Пак гам, 16-17, 1900. с. 105.
19 Атанасова, Й. Новооткрит бронзов портрет във Видин. - Археология, 1963, № 1, 13-16.
20 В с и с я и к о в. И. Статуя на римски император от Малък Преславеп. - Изв. на НИМ, 5, 1985, 93-107.
21 S а г п о w s к 1. Т. Bronzcfunde aus dem Stabsgebaude in Novae und Altmetalldepots in den romischcn Kastellen und Legionslagern. - Germania, 63, 1985, 521-540.
22 Vasilev, V. P. Herstellungsmetoden bei der Kaiser-Stetue 8 Antike Bronzen, 1984.
23 Foerster, G. A Cuirassed Bronze Statue of Hadrian from a Roman Fort near Beth Shcan (Scytopolis). - The Israel Museum News, 16, 1980, 107-110.
24 U b 1, IL Zerschlagene Kaiserstatuen aus den autonomen Stadten und Militarlagern des norischen Limesabschnittes. Antike Bronzen. 1984.
25 V a s i I e v, V. P. Untersuchungen zu Bronzekopf Gordian III aus Nicopolis ad Istrum. - In: Ritratto ufficiale e ritratto private. Roma, 1988, 541-546.
6 В о u s e k. J., I. О n d r e j о v a. Das Bronzeportriit aus dcr Sammlung Estc. - In: Guss und Form. Wien. 1988, 116-118.
27 Kat. Der Fund von Baja. Freiburg, 1980.
2t M у ш м о в, H. Античнитс молети на Балканский полуостров и монетите на българ-скитс царе. С.. 1912.
27 D i m i t г о v, D. P. Bronzestatuette eines sitzendes Zeus aus Stara Zagora. - AA (Berlin), 1937, 310-335.
F i 1 о v, B. L’art antique en Bulgarie. S., 1921, p. 61: Kluge, К., K. Lehmann-
188
If a r t 1 e b c n. Die antiken Grossbronzen, 11, Berlin - Leipzig, 1927, p. 48; F c I I e 11 i Maj, В. M. Musco Nazionale Romano, 1 Ritratti, Roma, 1953, 155.
11 A n d r e a e, B. Der Bronzekopf des Keisers Severus Alexander in dcr Sammlung Pual Dierichs. - In: Festschrift P. Dicrichs Kassel. 1976, 67-81.
32 V a s i 1 e v, V. P. Untersuchungen ., p. 545.
33 Герасим о в, T. Нумизматически принос към религмята иа Тракия. - ПАИ, 1934, 162-181.
34 Г с о р г и с в, П. Бронзова пластика от римските терми във Варна. - Археология, 1978, № 2, 33-37.
189
Херакъл и Лаомедонт върху саркофага от с. Чавдарци (Лъжене), Ловешко
Кист ад н/i Рабаджнев
Тази идея искам да споделя с вас днес и тук, защото не успях вчера, когато д-р Псгър Горбанов бешс сред нас, като благодарност нему за щедро дарените знания и посетите съмнения. за споделените мъка и възторг в първите стьпки на научното дирене.
Саркофагъг е открит през 1911 г. и два от акротериите (единственитс запазени) са публикувани още през сыцата година от проф. Богдан Филов1. През следващата година са открити и фрагменти от коритото, както и проучването на целия комплекс, включващ хероон с гробница-мавзолей в подземната час г2.
Публикацията на проф. Филов в действителност е първично съобщение за разкопките, без той да се е връщал по-късно към обстоен анализ на изображения га. Но наложен эта от него интерпретация на сцената върху единия от акротериите като „Херакъл и Диомед" остава и до днес в научната литература'.
Още през 1916 г. Ж. Сьор ноставя под съмнение предложената от Б. Филов интерпретация главно въз основа на оС зеклото на т. нар. Диомед, който в сцепите върху саркофазите е изобразяван като херой във воински доспехи, докато тук той е облечен като варварски цар на Скития или Персия4. Съмнение изрази и г-жа Лили Кахил при посещение в Националния археологически музей в София през 1986 г., където е изложен реконструираният саркофаг5.
За мен съмнениего сс заенлва и от факта, чс митът за убийството на Диомед от Херакъл е един от 12-те канонизирани подвига и спедователно сцената е имала своето място върху коритото на саркофага, докато върху акротериите са били представени сцени от съпътстващите ги борби и победи, какъвто е случаят с Антей върху другия акротерий.
Второто ми възражение касае иконографията на сцената: Херакъл обикновено е изобразяван да убива самите коне, конто са и цел на неговия подвиг в земята на бистоните (Apollod. П, 5, 8). В случайте, когато е представяно убийството на Диомед (най-рано в изкуството на елинизма6), то на втори г тан присъстват и конете. В римского изкуство сцената е популярна прсдим-но върху т. пар. колонии саркофази (по класификацията на Роберт7). При тях Диомед е облечен в бойно облекло (ризница), а в горния десен ъгъл е изобразена една или две конски глави, конто спомагат идентифицирапето на
190
самата сцена. Иначе композицията на сцената върху саркофага от с. Чавдарци е почти идентична: Херакъл с леко разкрачен надясно с изпънат лян крак предадсн във фас, докато десният крак е в профил, леко присвнт и изнесен встрани. Във вдигнатата дясна ръка Херакъл държи заплашително кривак. а с лявата е хванал противника си за косата. Самият противник е коленичил безпомощно пред Херакъл на лявото си коляно. Че се касае за убийство на цар, говори и изобраченият на втори план троп, от кой го Херакъл го е смъкнал, а безпомощно опреният в земята меч в дясната ръка на царя подсказва, че борба е имало, но тя е вече приключила. В горния десен ъгъл, където би трябвало да бъдат изобразени главите на конете, Тук са изобразени на втори план главите на две човешки фигури (интерпретирани от Дж. Бордмън като коняри8), скрити зал „параван'1 (?) от платно, което дясната фигура държи в разперепите си ръце. Сцената явно пресъздава момент от митичната биография на Херакъл с ясно дефинирани персонажи, като дори навежда на мисълта, чс върху камък е възпроизведсн момент от драматично произведение, при което е използвана композицията на сцената с убийството на Диомед.
Развръзка ни подсказнат двете фигури, прикрити зад „паравана" — единият е мъж, което е подчертано от голямата. къдрава брада, докато другого лице (дясното) е голобрадо и вероятно принадлежи на жена, което ме кара да евържа сцената върху саркофага с убийството на царя на Илион — Лаомедонт, предизвикал със своего коварство смъртта си и разрушението на Илион от ръката на Херакъл едно поколение преди Троянската война (Нот., 11. V, 640: XIV, 250). Херакъл убил Лаомедонт. а на дъщеря му Хезиона, която при предишното си посещение той спасил от морского чудовище, позволил да спаси един от плешшците и тя заплатила с воала си за своя брат Подарк, преименуван от този ден в Приам - „откупен" според ангичната етимология на името (Apollod. II, 6, 4). Така двете човешки фигури намират своето обяснение. а оттук и цялата сцена: дясната фигура е Хезиона, която държи в разперепите си ръце своя откуп - воалът, с конто сякаш прикрива, за да запази от могъщия Херакъл тялото на своя брат.
Заимствансто на елементи от одна сцена за представянето на друга не е изключение за римского декоративно изкуство в същата композиционна схема е представяно и убийството на Диомед върху споменатите саркофази. Още повече, че тук се касае за два мига, твърде близки по своето съдържа-ние - Херакъл убива Лаомедонт за конете, конто е трябвало да получи от царя като награда за спасяването на дъшеря му Хезиона от морского чудовище. Херакъл не получил конете, както преди него не получили своята отплата Аполон и Посейдон за построеннте от тях крепостни стени на Илион, за което те наказали Лаомедонт и града с чума и гнева на морския звяр (Hom., П. V, 640-652). Така „нарварскитс" царе - Диомед, конто храни конете си с човешко месо, и Лаомедонт, който не удържа на дадената дума, са наказами от Херакъл с онази неустрашима воля за хармоиия и справедли
191
вост, с която гръцкият хегемонизъм налага своята мяра за човешко поведение в древния свят9.
Сцсната. представена върху акротерия, нс ми е известна от друг памел ник на античното (римско) изкуство. Това не утвърждава нейния уникален характер Темата за експедннията на Херакъл срещу Троя е популярна в гръцката вазопис, в скулптурата - източният фронтон от храма на Атина Афая в Е1ина, както и от стенописи в Помпеи10, а напълно с възможно и да е инспирирана от сценично произведение, за което говори и драматичного напрежение па действието от едната страна е Херакъл, налагаш своего правосъдие, от другата - Хезиона, вдигнала патетично ръце в защита на своя брат.
БЕЛЕЖКИ
1 Филов Б. Новооткрити старики. - ИБАД II, 1911 с. 279, обр 14 Г How, В Archaologische Funde m Jahre 1911-Bulcarien. - AA, 1912, p 573 f (HAM - София, инв № 5040)
2 Ф и л о в, Б. Разкопки на мавзолея при Лъжеие - ИБАД, 111, 1913, 319-323
М ь н з о в 1, Л Антична скулптура в България С , Ссптември, 1978, с 80 Boardman .1. Herakles and the horses of Diomedes (Labour VIII). - hr Herakles LIMC, 5, 1990, № 2142
4 Sen re, G. Archeologie Thrace - RA, 1916, Nol, p 365 f Сред известимте днсс изключеиия с мрамореп фриз от Делфи от II—I в. пр. Хр., на който бихме могли да предположим, че до изправеиня на задпите си крака кон е изобразена и колеиичилага фигура па Диомед о дълга дрсха, ако все иак това не с противник от следващия епизод подвиг върху фриза, което е по-верояпю (Board in а и, J. Цит. сьч., № 2427).
Посещенного в музея бе във врьзка с учасгнето па г-жа Л. Ка.чил във Филинопилските седмици иа тракийската кулгура (Крыла часа но проб leMitie на иконографията па антична-та религия) в П овдив - 1986 1
Boardman, J. Циг. сьч., с. 70 сл.
Robert, С. Die Antiken Sarkophag-Rcliefs. IIT-1, Berlin 1897, No 126 f. 131 В oard m an, J. Циг. съч , № 1730-1733.
"Boardman, J Цит. съч., № 2442
9 За тракийския контекст на мита за коистс на Диомед: Р а б а д ж и с в, К. Херакъл, гръцката колонизация и Тракия. - В: Studia in Mcmoriam Magistri prof Georgi Mihailov (Tracia Antiqua) C., 1999, 122-137.
*" Boardman, J. Цит. съч., № 2788-2793. 2790 - Плиний спомеиава за живописна творба на Артемов от портика на Октавия в Рим със сцени от Херакловата скспсдиция срещу Илион (Nat. hist., 35,139).
192
По проблема за аптичното светилище при Малко Търново
Константин Господинов
От опрепелените в началото на века пег светилища в Малко Търново и околностите му1, ио-сериозни са основанията за светилище, посветено на Аполон AuXuqioko; в местпостта (м.) Мишкова нива, на 4 км тоюзападно от Малко Търново, на южния склон на връх Градището2. За това има няколко аргумента. Публикуваните два надписа, посветеии на Аполон АоХар1око<; (конто по времето на К. Шкорпил били в Малко Търново), според местнитс информаторы са произхождали от м. Мишкова нива. Тогава в същата местност са се виждали останки от кръгът в план, масивен градеж от големи мраморни блокове Според местното население оттук са още един надпис, посветен на Херакъл, два надгробии надписа, два рс.чефа на Тракийския конник и различии архитектурни дотай ли'.
До провеждансю на археологически разкопки под ръководството на П Делев през 1981-1983 г. хипотезата за съществуването на такова свсти-лище беше допустима па основание на посочените ио-горе аргумента. Стед започването на разкопкитс вместо очакваното светилище, бяха разкрити останктс от гробница с кръгла погребална камера, куполно покритие и масивна крепида с височина около 1.80 м и диаметър около 23 м, изградсни от големи мраморни блокове и датирани във II-III в. сл Хр,4 Явна е традицията в изнолзването на мястото, като е документирап и по-рапен период, когато е имало долмен, обкръжен от пръетен от ломеии камъни. Установени са и следи от ритуал, който нс можс да бьде реконструиран в неговата цялост, но показва нродължителност и може би периодичност на практикуване5.
Резултатите от разкопките оформят две противоположны становища. Едпото развива старата идея за светилище, като я включва в мащабна концепция, интерпретираща тракийска аристократическа религиозна доктрина на посветените6. Според другото становище, обскгът в м Мишкова нива представлява гробница , а внушението е, че сложният ритуал не бива да ни кара да тьреим непременно особени интерпретации. И докато част от причините, посочени по-горе и пасочили вниманисто на изеледователите да търсят светилище, са все още налике, струва ми се, ше бъде интересно да се въведе нова информация Преди време П. Делев подхвърли на сериозно съмнснис достоверпостта на сведенията иа мссгните жители за местонахождението на надписитс, като приведе пример как разхвърляните останки от гробницата в м. Пропада също са били определени от местнитс жители като донесени от Мишкова нива8. Към това може да се прибави още един аргумент. През 1938 г.
193
Иван Велков заедпо с Георги Попаянов посетил Малко Търпово и старините в неговата околиост. Той в идя л от гожната страна на връх Градището фрагмент от жертвеник с надпис, посветен на Аполон Аилар(окод';. Досега са публикувани два надписа от района със същото посвещение. Единият е цял и все още се пази в лапидариума на музейния комплекс „Странджа4* в Малко Търпово, по се води в инвентарнига книга на Археологическия музей в Бургас (инн. № 1541)' . Другият надпис - върху фрагмент от ара - е видян от К Шкорпил, когато е бил вече донесен в Малко Търново. Името на Аполон А6Хао(око<; е частично запазено и сс допълва. Сега този надпис е изгубен1 При това положение има два варианта Или виденият от Иван Велков надпис на върха Градището е другата част от публикувания от К. Шкорпил и изгубен днес фрагмент от в горня надпис, или е трети надпис. посветен на Аполон Аб>.арюко<;, различен от два га публикувани от К. Шкорпил. При вески случай, сведението па Иван Велков прогивостои на това на местните информатори на К Шкорпил и, разбира се, не може да не ю добавим към указапите вече съмнения за мястото на намиране па извест-ните ни два надписа. По проблема за локализацията на светилището изводите на Иван Велков също прсдсгавляват интерес. 1ой ситунра в района две свстилища, посветени на Аполон. Едкого с в м. Мишкова нива, явно под влияние на К. Шкорпил и поради неустановения тагана още чрез разкопки характер на останките <ам. Другого светилище, на базата от собствените си наблюдения, поставя на в. Градището. Ще си позволя да цитирам. предвид това че пасажът изглежда е останал неизвестен в специализирапата литература. „Във връзка с това светилище (при Мишкова нива - б. м., К. I.) и с руднипите, чиито следи сс среща г тук на всяка стъпка. ще да е било Голямото Градище, изградено високо, северно, на върха. По форма градището е почти крыло, със заоблени ъгли, със стени до 2.50 м добели, градени с по-едри камъни без хоросан. В най-високата част на градището, вьрху скала било издигпато и тук светитище и то иосвстено как на Аполона, защото и сега в южната стена на 1 радището се търкаля част от жертвеник с надпис и посвещение на Аполон Авлариок. Светилището на Аполона на Голямото граднще в Странджа е това, каквото е било па Диониса на Гьокгспе в Родоните. Няма в Странджа по-личсн и по-изграден връх от Голямото градище и с право тук е бил изграден храм на слънпето, Аполона.442 Всичко това ме кара да формулярам проблема по друг начин. Дали действително търсеното въз основа на посветителните надписи светилище на Аполон AdXapioKOQ не е на върха, където го поставя Иван Велков, а не в м. Мишкова нива? В подкрена на решението на проблема в полза на Градището може да се добави още нещо. В прозвището, косто с получил тук Аполон - AiA«qiokoc, е вплетена думата „avXrf*, разпространена в много широк ареал и съответно има много широк семантичсн обхват. От него в случая е интересен кры а от такива значения като „заградено пространство4*, „укрепено пространство44, „дворец44, „двор“13. А ако в рамките на този обхват видим това заградено пространство в частния му вариан г - на кръгово заграждане? И ако подобии интерпретации на AuZciqlokoc са възможни, те взаимно подкрепяши се със слънчевата семантика на Аполон и с кръговата й символика, добре биха
194
наспали към действителпата ситуация — връх, ограден с оваяна стена, скала във високите части на заградсиата нлощ, забелязани от екснедиция „Странджа" нсясни следи от възможпи изкуствени вдлъбнапшни вьрху нея14. Предложена га хипртеза ,,разтоварва“ обекта в м. Мишкова нива отпресиле-ната и непотвърждаваща се oi действнтелното му описание интерпретация като светилище на тракийския Дионис пазован Аполон от „хора, мислещи с елински или едино римски понятия" .
Все пак. преди да бъда г изв ьршени археологически разкопки, ще трябва да смс максимално предпазливи, защото при това състояние на проученост на терена са възможии и други решения на проблема. Както любезно ми обърна внимание г-н Д. Николов, ако съоръжеиията па върха са останки от късноантична крепост, то видепият от И. Велков надпис може да е донесен от светилище, намиращо се на друго място в околността.
Вторият кръг о г проблеми е евързан с локализирапото от II. Коледаров светилище на Додона в м. Мишкова пива и съотв. в Странджа - на се петите и стратегията Селетике16. Провокацията за идеята идва от картите към ръкопис на Клавдий Птолемей, датиран към 1602 г и пазен в Националната библиотека вьв Варшава Според П. Коледаров в девета карта с записано Strangia Seletica, т. е. Странджа Селетика. Това, дори и да беше така, може да има стойност на интерпретация на нрецисвача от началото на XVII в., по не и на изворов факт от аигнчността. От многобройпите издания и преписи на Птолемей, това е единственото място, където евентуално би могла да е направена такава връзка, ако се приеме, че разчитането й е вярно и появата й очевидно не може да бъдс пронесена от времето на създаването на съчинението Изнодът е подкрепен и от факта, че за античността нямамс никакви податки за появата на оронима Strangia не само у Птолемей, но и никъде другаде. Следователно в тази посоха не може да се обясни връзката „Странджа - Селетика" по друг начин, освен като много къспа интерпретация. За съжалснис П. Коледаров не прави този извод, а спира само до констата-цията за връзката „Странджа Селетике". Освен гона, тезата за връзката „Странджа Селетика" е рёзултат на недоразумение. При характерната за подобии карги палеография, когато се изписват една до друга буквите и „с" или „Г и ,,i“ в много случаи хоризонталната хаста на първата буква се измества нагоре и се слива с горната част на следващата буква. Често в подобии случаи и ухото на буквата „е" се икономисва и такива съчстания изглеждат като „п". Такъв случай имаме и тук. Това означава, че вероятно не е написано „Strangia Seletica", a „Stralcgia Seletica". Така ситуацията се нормализира, а надписът си стой там, където му е мястото - до източната част на Хе му с, каквото е впушението от текста на Клавдий Птолемей. В случая и още едно допълнително обстоятелство е допринесло за объркване-то. Точно върху горната част на буквата ,,t“ лежи долната част на вергикал-ната хаста на буквата „р" от името на отбелязания по-горе град Опосепа. От паблюдението става ясно, че повечето от направените досега разсъждсния са нс ьшност излишни и са предл ожени само от стремсж към прецизност. Целта е да се докаже, че хипотезаТа на П. Коледаров е незащитима, дори и да се допуске, чс разчитането на картата не е било грешно.
195
Незащитима е и в другите посоки, в конто сс с опитал да направи това П. Коледаров, провокиран от грешката си. Един такъв опнт с своеобразната интерпретация, която се дава на текст на Страбон (1.2.20). Ето преводы, конто ползва П. Коледаров: „Та пима поетът [Омир] нс е знаел, че 1ракия не се простира извьн пеонските и тесалиийските планини? Той познана и земята, която лежи непосредствено зад тракийцигс. Така той назовава краибрежието и вырсшността на тази земя, като споменава магнетите и малейшие и изброява дохождащнте след тях слини чак до теспротите, както и съссднитс на пеоните долопи и селети, конто живеяг около Додона чак до Ахелон.“ Как го П Коледаров добросъвестно отбелязва, в гръцки я i екст обаче не пише селети, а сели. Останалого, според мен, е съвсем ясно. Според Страбон Тракия достига до пеонските и тесалийските планини. Земята, която е зад граките - значи не откъм Гракия. а от другата страна на носочената граница пеонските итесалийските планини, е днешна Северна Гърция. Следва описа-нието. както сам Страбон уточнява, на „краибрежието и вътрешността на тазп“ земя - т. е. на днешна Северна Гърция. II депствително, всички упоменади гопоними и етноними се намират точно там и извьн Тракия. Просто няма никакво основание да сс смята, че въпросният пасаж у Страбон описва югозападните и югоизточните предел и на Тракия. А за да подкрепи такава теза, П. Коледаров прави редица отъждествянания, като започва от това, че селите на Страбон са идентичны със селетите - етноним, изведен от името на стратегията, която пьк сигурно се локализира в Източна Тракия. Друг използван от него аргумент е, че липсват снедения у античпите автори за селети в западната част на Ьалканския полуостров, слсдователно и селетите на Страбон (според прочита на II. Коледаров) трябва да се локали-зират на изток. На тази основа изворовите данни са ,,разтеглени“ чак до Югоизточна Тракия и споменатата от Страбон река Ахслой се отъждествява с едноименна га река, вливаша се в Черно море, близо до Поморие (Анхиа-ло). Като следствие ог това Додона се прелокализира на изток. От казаною дотук става ясно, че цяла трупа топоними и един етноним, конто съвсем спокойно и в смисъла на текста па Страбон и чрез нодкрспата на други извори си заемат място в днешна Северна 1ърция, биват преместени далеч на изток по Черноморского крайбрежие на Тракия на базата на една несигурна идентификация сели = селети, само за да се подкрепи идеята, възникпала, както вече стана ясно, от неправилното разчитане на Клавдий Птолемей.
Не издържа критика и аргументаццята, основана па данните на Херодот за „пътя на хиперборейските дарове“ (IV33) Според П. Коледаров препосът им се извършва в зоната на западного Черпоморско крайбрежие, а Додона лежи па този път. Клавдий Пюлемей поставя селетите (етноним, конто П Коледаров извлича от дадепото в извора име на стратегията Селетике) при Евксински понт. Чрез Страбон П. Коледаров вижда селетите и Додона в югоизточната покрайнина на тракиискитс продели. Тук, в този район, П Ко юдаров съзира архаичен култ в античного светилище в м Мишкова нива, за съхраняването на конто са съществували благоприятен условия, довели и до запазването в „по-близки или малко по-отдалечени райони41 на
196
предгръцки топопими, сред конто намира място и Додона. Ако обаче се върнем назад по така подрсдсната логически схема, ще се в иди пейпата ниска доказателствена стойност. Преди това обаче - първо. хронологическата стратификация на топонимитев южнитс и югоизточните частика Балканите, разположена в хоризонгалсн план, описва достатъчно широки по обхват, с неясно граннци и съвпадащи си понякога, частично или изцяло, ареалн на разпрострапение. Топоннмите са и неравномерно нредставени в изворовата база. Това определи като методологически неправилно да бъде използван аргумента с пътя на хиперборейските дарове при опит за прецизни локализации. Второ, както стана ясно в първата час! на изеледването, в м Мишкова нива засега не с засвидетелствано светилище с архаичен култ, а куполна гробница от римско време, която е изградена на мястото. къдсто е сьществу-вал по-стар долмен. Трето. аргументите, основами на интерпретацията на Страбон от П. Коледаров, трябва да отпаднат след критиката по-горс. Четвърто, Херодот посочва Додона не в отсечката на пътя на хиперборейските дарове - от скитите до Адриатика, а в следвашата отсечка - от /Лдриатика към Делос Слсдователно Додона трябва да се види на традиционною сн мисто в Северна Гърция.
И накрая - за Клавдий Птолемей, макар че по избрания по-горе ред за него трябваше да говоря между третия и четвъртия контрааргумепт. Раз-бъркването с резул тат на това, че в доказателственага схема па II. Коледаров информацията на Клавдий Птолемей (111.11,6) заема три структурни позиции. Веднъж в самото начало - като провокации за насочване към проблема и изграждането на нова та теза при интерпретирането па Херодот; втори път - сред аргументите на тази теза; и пакрая, като следствие от доказаната схема бива коригнрап самия Птолемей. Вече сс измени. че идеята, формулирапа в пачалото, е основана на недоразумение. По отношение на следващата структурна позиция смятам. че сведенията на Клавдий Птолемей moi ат да влязат сред аргументите, но само в резултат на некоректно отношение към тях. За да уточ'ня като се спестят много подробности и се твърди. че „местонахожденнето на стратегията Селетике е посочено от Клавдий Птолемей ... в на и-об щи черти1*. Всъщност Селетике е описана от Птолемей в средата на подредени по пякаква система стратегии, а самата нея - около Хемус, и то при границата с Долна Мизия. На ни от нея е стратегията Астика, която пък на север достига до Аполония. Следователпо у Клавдий Птолемей има доста сведения за стратегията Селетике и всички те противоречат на прелокализацията й в българската час г на Сгранджа и до Атанасовското (или Бургаското) сзеро на север18. А това означава, че сведенията на Клавдий Птолемей не могат да стоят сред аргументите на П. Коледаров. След опровергаването и на останалитс аргумента за тезата на П. Коледаров е ясно, че използването й за коригиране или уточпяване на Клавдий Птолемей е абсурдно.
197
БЕЛЕЖКИ
1 Шкорпи 1, К. Опис на старинитс в Чсрно.морската об лает II чает I Свстилнща и памелпици с изображения на конннпи. С 1926, 65-75
2 Пак лам. 70 75; Д е ч е в, Д Антнчни наметании. - В Л я и о в, Г. и. Малко Тьрново и неговата иокрайпина С., 1939, с 168; М л с h a i I о v, G IGB III?, 211 216.
3 111 к о р п и л, к. Цит. сьч., 65 75, Д с ч е в, Д Циг. сьч.. 161-164; К а с а л о ч G Die Denknialcr des Ihrakischcn Reitergottes in Bulgarien. Budapest, 1938. p. 120, ho 645, 646; M i c h a i I о v, G. Цит. сьч., 210-221; Деле в, П. Епитафията на Хрсста и свели попело на Зевс-Дионне в Малко Търново. - Археология. 1983, № 3, 1-1 I.
4 Д е т е в, П Цит. съч., 4-5. 9; Iwo tholos tombs at Malko Tirnovo - Thracia Pontica. Sozopol, 1982, 71-84.
Фол, А. Главного светилище на тракийския Дионис Култура, 1989 2, 71-72.
6 Пак там, 71-72; Нови сведения за Странджа през древ пост та*. - Истор. нрсглсд, 1985, № 2, с. 79; Политика и култура в Древна Тракия. С.. 1990, 176 178.
’Делен, П. Епитафията...^4-5, 9
* Пак гам. с. 9. бел. N? 16.
* Всяко и, И Малко Търново, един стар рударскн пентър. - Зора, № 9715 12 юли 1938.
10 М л с h a i ! о v, G. Цит съч., 211-214, № 1859.
1 Пак там, № 1860.
12 Волков, И. Цил съч. Сведснието за намерения надпис п предположениего за светилище па Аполон на в. Голямого градище повтаря и А я и о в, Г. п. Малко Търново и..., с. 156.
13 В о й к о в, М. п др. Сларол рьцко-бъ.тгарскн речник. С., 1938. с. 130; Ь е ли с в лис в. 13. Първобългарптс. Бит и култура. С., 1981, 101-102; Фол А Тракнйскпят орфнзьм С., 1986, 170-171; Ге о р г и с в, В. Транше и гехпият език С. 1977, с 59 Долой, сс тълкува „благосклонен,закрилннк".
14 Д е л е в. П Археологически и епшрафскн памстнини - В Странджа. Дрсвност и съвремие. С.. 1990, с. 157.
15 Ф о л, А. Главното..., с. 72.
16 К о л е д а р о в, II. За локализацията на селстите, тячното свети.чишс Додона и стратегията Селетпка. - В: Сб. в памст па нроф. Сгаллчо Ваклинов. С., 1984, 70-75. В това изследванс авторът разработн един по-стар свои доклад, изнеселл на вторня симпозиум „Странджа-Сакар‘, вж. К о л с д а р о в. II. За първото отбелязвлне на Странджа върху гсографската карта, ллмето на свстилпщсто при Малко Търново и локализацията на страте! и-яга Селетпка и територията, населявана от плсмсто селеги в района му. - В: Странджанско-Сакарски сборник. Т 2 Кн. 2. Малко Търново, 1984, 21 24.
17 К о т е д а р о в, П. За локализацията..., с 70
'* Миха й л о в, Г Към въпроса за стратсгиитс в Тракия. - Гид. СУ Фак. Зап. фитол., 61, 1967, № 2, 42-43; Ге р о в, Б. Северната граница на провинция Тракия. ПАИ, XVII, 1959, с. 27; Ф о л, А. Политически история на траките. С , 1972, с 135; Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. С , 1975, 44-47; И ванов, I Абритус. С.. 1980, 13 14; Т а ч с в а, М. Кьм ислорическата география на древна Тракия. - Векове. 1983, № 6, с 7; История на българските теми в дрсвиостта С., 1987 с. 169. 13 послсдната работа се предлагат и други аргумента срещу хиногезата на П. Коледаров.
198
Сигнатури на антични писатели, художници и заиаятчии (според надписи от днешна България)
Теофил Иванов
Досега иа територията на България са открити и публикувани няколко хилядн латински и гръцки надписа с най-разнообразно съдържание. декрета, посвещения в чсст на римски императоры и членовете на техните фамилии, на провинциалки управители, висши административны лица, оброчнм намет-ници па божества от гръко-римския-тракийския и друг пантеон, значителен брой надгробни паметници, както и произведения на изкуството и художес-твению занаяти. Създателите иа тези произведения, в огромната си част, остават анонимки за науката. За шастие разполагаме с известен брой памст-пици, върху конто е отбелязан авгорьт на произведението - скулптор, каменоделсп, гръичар, калиграф и др. Тези данни са доста кратки, но все пак те са ценен изворов материал за проучвтне развитието на материална га и духовната култура в тракийските земи през периода на тяхната политическа независимост и ио-късно - по време на римското владичество.
В структурно отношение надписите сигнатури могат да се обединяг в няколко основни групи
I. Името на автора (в родителей падеж) и наименованието на произведението (в имснителеп падеж)
Тази трупа е най-малочислена.
I. Заслужава да отбележн.м гръцкия надпис върху централната сцена на многоиветната полова мозаика бт началото на III в от Улпия Ескус при с. Гнген, Пчевепско. Той гласи така: MENANAPOY АХАЮТ. т. е. „Ахейци" на Менандър1 Под надписа мозаистът (анонимен) с представил тецтрална сцепа, в която участват трима актьори с трагически маски на главата и едно ..нямо лице ‘ (persona inuta), което няма маска и не взыма участие в развитието на дспствисто, а само присьства. Нагните многогодиш-ни изслсдвания установмха. че се касае за нсизвсстиата в свеговната литература и паука комедия „Ахейци" на прочутня атискн комедиограф Менандър (342-291 г. пр Хр.), наречен по-късно ..звездата на новата атическа комедия1*. Свидас, византийски авюр oi X в., нише, че Менандър е автор на 108 комедии, като посочва заглавията на голяма част от тях. Между ihx обаче не се срсща „Ахейци*1.
Съществуването на комепията „Ахейци11 беше потвърдено от един папирус от гр. Оксиринхус в Египет, публикуван през 1961 г.2, т. е. 13 години след откривапето на мозайката в Улпия Ескус (1948) Папирусът прсдстав-
199
лява списък на произведснията на Менандър. На 13-и ред се чете: „'А/шот 1] ПсХол[о\л](ло1]“ Друг папирус също подкрепи авторството на Менандър над „Ахейци“\
Откринансто на мозайката в Улпия Ескус показа, че през III в. Менандър с бил толкова популярен, че мозаиститс са избирали сюжети от неговите комедии. Гази популярност потвърдиха и мозаичните подове в откригата вила в гр. Митилене на о. Лесбос, наречена „къщата на Менандър"4. Там, във вестибюли, е представен бюстът на Менандър. пояснен от гръцки надпис MEvavftQog. В помещепията са изобразени сцени от 11 Менандрови комедии, като е посолено наименование™ на комедията, номерът на действие™ и са отбелязани дори имена га на актьорите.
2. Ог гр. Санланскн (античною пме нс с сигурпо) пронзхожда теракота на богинята Атина, датирана в II—III в.5. Прели пзпичансю и с бил издълбан гръцкият калине: „тило^ ’Aqt€|1i66qou“, т с. „произведение на Лргемилор * Думата тпио; означава „скулю урпо произведение*1. Става лума за .честен производите.! на теракоти.
II. Името на автора или производителя
в родителей падеж
Към тази трупа трябва да причислим множество™ глинени лампи, главно от римската епоха. открити в различии градове, селища и военни лагери в Горна и Додна Мизия, Тракия и Македония.
Нсньзможно е да се изброят всички публикувани досега лампи с печати, т. нар. Firmalampen Затова ще се сирсм само върху тези, открити в Нове, лагера на I Италийски легион, в м. Стъклен при Свнщов : ARMENI. ATIMENI, COMMUNIS. FESTI, FLAVI, FORTIS, IANUARI, LUPATI, OCTAVI, PROCLI, RESPECT1, ROMANESIS. SEXTL STROBILI, VETT1 и др.
Друга голяма подгрупа прсдставляват печатите на легионите и помощни-те войски върху произвеждапите от тях керемиди и тухли, предадени пай-често в съкратен вид. Тук ще посочим няколко примера: LEG(ionis) I ITAL(icae), LEG(ionis) V MAC(cdoiiicae), LEG(ioms) XI CL(audiae) P(iac) F(idelis) и др. Поставянето на името па легиона (съотв на кохортата, алата и др.) в родителей падеж означава „производство на I Италийски легион. V Македонски легион. XI Клавдиев легион" и т. н.7. Неправилно е разгъва-нето на съкратените формы в имснителен падеж, като например: LEG(io) I ITAL(ica), LEG(io) V MAC(edonica), LEG(io) XI CL(audia) и др 8. Правил-ността на родителния падеж в посочените случаи показаха печати на I Италийски легион, открити при разкопките в Нове, където се чете формата LEG. I ITALICAE9
Обаче в Ескус са намсрсни плоски керемиди с два печата: печат на I Италийски легион (в родителей падеж) и втори малък печаг, койго съдържа името на отговорника на тухларската работилница (в имснителен падеж)10.
200
Същата практика на полпечатване на продукцията е била установена и в Иове *.
III. Името на производителя (в имснителен падеж) и глаголът „направи“
Засега това е най-голямата трупа от сигнирани произведения на изкуст-roto и художссз пените занаятн, констатйрани в надписи от България Ще
посочим характерни примеры;
1. Сред съдивею ог нрочугого сребьрпо съкровище oi с. Рогозен, Врачанско, сс срещат фиали с гръцки надписи. Заслужава да се сномепе следпияг надпис: „К.отио<; ъу Вео AwXuiug ело(еое“ 2. Тук изрично с отбсдязано, чс мансторът златар Дислояс с изра-ботил съда Слсдоватслно трябва ла отладке мнснпсто, чс Котис с златарят15. 1 Михайлов и В Георгиев11 с.хвашат родитетння падеж на нмспата на тракийските парс като „притсжаннс па съотвстния пар*4, а местного имс - като имс иа селшцето, където с бил изработсн съдът (Г. Михаилов), пли което е подарило съла на спомсна-тня тракийски пар (В. Георгиев). Според нас ролигелннят прптежателен падеж на името на съотвегнпя гракпнекп нар с обусловсно от подразбирането на съществитс't-ното „златарското ателие1* (’Еруаот^рюу = officinal на Котис и др Такнва ателиета -в няколко градове по Егепското крайбрежпе и на други места - са работали за нуждите на тракийските паре. Името на гр. Веос; се среща в двете граматически форми: -О (род. над ед число) и -OY при сътцсствнтслнн имена по II склонение. Второто окончание сс е появило в 359 г пр Хр. Върху реверса на златни и сребърни монети с изобразен конник и около него гръцкият надпис Ф1А1ПП0¥15. Прецизната датировка на фиалите от Рогозен със сноменатиге окончания с 360-359 г. пр Хр
2. Одссос. Мраморпа подставка за две статуи, върху която е издъ.чбап гръпкият иад-пй’с’ ..‘Екатобсоро^ Zwkvqou ’cKoiqoEv** г е „Екатодор, син на Зопир, каправн4*. Става дума за скутгор, жигел на трала. Родите нтияг падеж на -OY отнася иаметника към втората половина на IV в. пр Хр
3. Стара Затора. В тракпйско погребение от I в. пр. Хр. с открпта срсбърна пожнива с ажурна украса п с врязан гръцки надпис1": .J^evtt); елоСтцзеу Пашуаро;**, т. с. „Севт от Паягара пзработи1’ Става дума за златар от тракийски произход. Д. Николов чете надписа така: „ЕееОт); snoirjOEV Натауаро^* Правилната форма на личного име е IstOris
4. В гроб от I в пр Хр. е открито сребърно съдче (цедилка) с латински надпис1’*: „Sex(tus) Maetennius Rufio fecit4*, т e „Секст Метений ваправи за Руфий*4.
5. Пауталмя. Мраморпа оброчиа клочка с изображение на Херакъл в борба с Немей-скня лъв. Поевештел е самия г скули гор, който е изработил нлочката, както сълим по трьпкия надпис1*: „'Нусзбгу, Елттщкех’Оос ауи?^цитоулб<ро^‘*. Думата ауаХиатоуЗлхрос отговаря на латпнеката sculptor Първата съставка ауалца, -ато$, ср. рол, означава „статуя от камък * (най-често мрамор, варовик или др.р. За „статуя от метал** (бронз, сребро и др.) обикновено в гръцкия език сс употребяват думите «vftoin^, -ато<;, м р 1 И ELKOTV, -Os’1 6 * * *
6. Сердика. В една къеноримска вила в кв. Орландивци е намерена глинсна глава на
овен, вьрху която преди и итичансто с бил издълбап надпис на грънктг1: „’Аломхстрк
ело(е1**, т с. „Аполинарис изработи**. Става дума за мсстсн майстор, конто е работия
на територията на трал Сердика, вероятно проз III в.
201
7. Ссрдика. В града с имало сдружение па запаяршптс, както съли.м по слип сппсък па гръпки език, издълбап върху сменигна килина15 * * * * * * * * 24 * *: мсдпикар (Агтд/.окод у и/.к ото л од и *АикХцжа6г|д хаРжгид), бакалип (0io6i£ac зитолшллк). гърговсц на вълпа (Baootavoq Xavanig), i ърговсп на платка (Sevfjjto; AEvriapic), вииопродавеп (Ova?.r)g oivortcoAnyg), хлсбар (Aigag аотоколос) и мссар (Мойка; ракъХХарн;). Надписъг се отпася към края на III - пачалото на IV в
8. Ссрдика. Накрая па слип надгробеп падпис на гръпки било изиисано имею па камсноделсца. конто изработп i плочага2 От иеговою име обаче с останал само краят ..каХос и глаголът ёло(е1 (направи).
9. Ссрдика, с. Мрамор2*. Арата от варовик. в чест на Зевс Сабазий, излигиата от нсгов жрец, била изработена от камсподслец, от чисто име е запазен краят - . ..«Ход и глаголът ЁЛО1Е1 (направи).
10 Пнкус Трулензиум (с. Купино, Врачанско). През римската епоха седою е имало камснолслнн (lapidarii), както сьдим по два на тиса
1 0.1. Обречен падпис в чест па Юпитер Онтимус Макспмус, за злравего на римским император (имею не е изписано) поставен от Firmus Antigoni et Nicostratus Dcmostcn(is) et Zoilus Corci lapidarii... vic(ani) Trullcnscs27 *.
10 2. Обречен падпис в чест па Юпитер Онтимус Макспмус за здравсто на един римски император (името нс е изписано), нздигнат от vic(ani) Frullcnscs2*. Памстннкът с бил пзработсн от Агагоклес - ‘A'/ai)oK(Z.fjg) едогег. Налниситс, • съставспи на гръпки и латински език. показват, че каменолслинтс са били от малоазийски произход.
1 1. Ковачево. Благоев! рэдско Жсртвсннк в чсс1 па П юр меру ла Пзработсн от Гсла-зсйнос Гсластсйос EJtoifi.
12 Никополис ад Нестум (с. Гърмен. Гоцсдслчевско) От гръцкия падпис узнаваме, чс гралският сьветник Местрианос и каменолслспът (XiOovpyoc) Теодотос мздигпали статуя на лъв и жерюеиик. Те несъмнепо са били изработени oi Теодотос.
1 3 Нове, тераенгплата31. COV1ITIAL1S F(ecit) - керамика Wcstcrndorf, MELAVSvS F(ecit) — галска керамика NOT VS F(ecit) галска керамика (I в ).
14 с. Свпрково, Хасковско32. Две сребърни пл очки с падпис на латински:
14.1. ..Of(ficinator) Maximus f(aber) a Sir(mis) vas(cularius)'* - ..Офииннатор Максим, зпатар от Сирмпум".
14 2 ,,Of(ficina) Maximi f(abn) a Sinnis*' - ..Официната па Максим, златар от Сирмпум". Максим с бил ръководител па з.иатарското ателне в Сирмпум, резнденцията па император Ппциний (308-324) То е било държавно.
15. Чернен бриг, Врачанско11. Тук са открити три сребърни блюда, изработени по
случай депеналпята па император Лицнпий (318). Вьрху две от тях е нзобразен
монстсн образ па Лицнпий с латински падпис по случай дененалпята му. На задната
страна на блюдага е изписан латински падпис, както слслва: a. ,,Of(ficina) FLAV(ii)
NICANI(i)MBN“ - „Официната па Флавий Пиканий MBN"; б. „O(fficina) FLAV(ii)
NICANI(i) VASC(ularii)" - ..Официната на Флавий Пикании. златар". Л. Oi ненова
разгъва съкращенисто MBN като ni(agister) b(iselarins) n(ummularioruin). г. с. „рько-
водите i на колегията на нумутариитс ‘ Епитетът bisehrius означава лине, което има
привилегия на две места в тсатъра и други общеетвепи места заради заслугите си къ.м
даден град. Той е засвидетелстван от един падпис от Рацпария (с. Арчар, Видппско)34.
Според Л. Огненова сребърнитс блюда били изработени в aie me в Рацнармя. Според
нас тс са нзлезлн иг златарското ателне па Флавий Нпканнй от Сирмпум-' Името му
се срсща върху сребърпа плочка от Шабац, Югославия3 Върху друга сребърпа
плочка от Шабап, изработена or дру» златар, е отбелязано мястото на агелието в
202
Сирмпум Съдовете от Червей бряг бил» поларсии на заслужило лице от пашите земи Следивателво ге са внос, а не местпи произведения.
В редки случаи в надписи, открити в диешпите българскн земи, се носочва лицею, коего е изльлбало надписа вьрху иаметика.
I 6. В края на гръцкия обронен падпис от кабиле (ли с. Кабиле, Ямболско), посвстсн на Херакъл Агорсйскн в 144 г., сс чете името на камсноделсца, пздъдбая надписа3’: „’'lov/лоц - ..Аз, Юлий. innitcax".
При разгледаните дотук надписи, сигнатура га вьрху каменните и метал-нитс произведения на изкуството и художествените занаяти с предадсна с пунктир, направен в ателието. Има една трупа допълнително издраскани надписи или знаци, т. нар. графити™, конто имат различно значение: името на притежателя. посвещение на божество, стойност, мярка и др.
БЕЛЕЖКИ
1 И в а н о в, Т. Рнмска мозаика от Улпия Ескус. С., 1954; S u i d a s. Lcxikon, HI, 361 (cd Ada Adler Lipsiac, 1933)
1 Turner, F G., .1 R e a, I Koe nen, J. M. Fernandez P о in a r The Oxvrhynchus Papyri P XXVII, Nr 2462, PI I, p. 103 sq
’Austin, C Comi comm graecoruni fragment.*! in papyri s reperta. Berlin, 1973, S 129, К га и s, W. Griechische Komodie. Anzeiger fur Alterliiniswissenschaft, XXVI, 1/2, 1973.
4 C h а г i г о n i d i s, S., К a h i 1 e t R G i nun ves. Les mosaiques de la Maison du Menandre a Mytilenc Bern, 1970, 27 sqq.
5 M i h a i I о v, G. IG Bulg , IV, n. 2269.
C i c i k о v a, M Pottery Lamps from Novac (Lower Moesia)( lst-3rd Century) ИЛИ.
XXXVII, 1987, c. 165 сл., Pl XIII XX.
7 И в а и о в, P Тшули н гухлп с печати па 1 Италийски и XI Клавдиев легион ог Улпия Ескус. /Чрхеология, 1981, № 3, 42 47.
" Р a j akowski,W. Ceramica buduwlana z odciskieni stempla. Novae Sector zachodni, 1976, 1978. Poznan, 1981, p. 139 sq.; Novae-Sector zachodni, 1965. - Archeologia (Warszawa), 17, 1967, p. 168 sqq
9 Sarno wsk i. T. Zur Truppcngeschichte dcr Dakerkricge Traians. Die Bonner legio I Minervia und das Lcgionslagcr Novac. - Germania, Band 65, 1987, 110
1 Ива и о в. Р Цит. съч.
11 Констатация на Т. Сарновеки от полския скип на Нове.
12 Николов, Б. Фиалите от Рогозснското съкровпшс. - Изкуство, 1986, № 6, 8-16; М и х а й л о в, Г Надписите на Рогозенското съкровище. - Археология, 1987, № 3. 26-35; Георгиев, В. Бележки отпоено надписите върху съдовете от Рогозен. - Археология, 1987, № 3, 36-37.
13 Н и кол о в, Б. Цит съч., с. 16.
14 М и х а й л о в, Г. Надписите..., с. 28 сл.; Г е о р г и е в, В. Цит съч., с. 36
15 Studies in the History of Art Vol. X. Macedonia and Greece in Late Classical and Early Hellenistic Tinies. Washington, 1982.
“Mihailo v, G. IG Bulg., I. n. 74.
17 Б у ю к л и с в, X., M. Д и м и т p о в, Д. Николо в. Окръжсн музей Стара Загора. С., 1965, с. 135, № № 31, 32, обр. .31.
” Пак там, с. 135, № № 33, 34, обр. 33.
"M ihailo v. G. IG Bulg.. IV, n. 2069
:o Пак там, nos. 1986, 1990, 2241, 2305 etc.
71 Пак там, 1, nos. 13, 16, 35, 58; HI, nos. 889, 1578, 1787.
203
" Пак там, I. nos. 388, 315; 111, n. 1580; IV, n. 1967
33 Д а и о в, X М. Антични паметтпш отъ България. - И БАИ, XI, 1937, с. 306 сл. (111 в.); Герои, Б Проучвания върху запалнотракнйскигс земи през рнмско време - Год. СУ. Фак. зап. филол.. 62, 1968, №2, с 234. № 90.
24 М i h a i 1 о v, G. IG Bulg., IV, и. 1922.
5 Пак там п. 1959.
2Л Пак там. и. 2015.
27 Пак там. II, 34; C1L III Suppl.. 14409=12390.
24 Пак там, 11, и. 503
29 Пак там, IV, п. 2304.
311 Пак там, IV, п. 2342.
31 D i in i t г и v а - М i I с с v a, A. Iinporticrtc terra sigillata aus Novae. - ПАИ, XXXVII. 1987, e. 121 сл
52 И в а и о в. T. Търговски връзки на Сирмкум с Гракия но време на деценалията на император Лиципий. - ПАИ. XX, 1972, 225-237 и пит. лит.
33 О г и с и о в а, Л. Сребърни съдове от деценалията на император Лиципий. - В. Сб Гаврил Канаров, 2, ИЛИ. XIX, 1955 233-243, 2-8.
34 C1L III, 8086.
35 И в а н о в, Т. Циг. сьч.. с. 228 сл.
36 Пак там. обр. 5.
37 Д к м и т р о в а, А Разкопки иа базилика № 1 в Кабиле. - В Кабиле. Т. 1. С., с. 11 8 сл., табло VI.
Върху едното срсбърпо блюдо oi Червеи бряг, върху вънишата страна с пздраскан с острие графиты PRO GERONIUS, конто Л. Огиепова не тълкува (Циг. съч., с. 235, обр. 5). Нис смятаме, че е излраскано имею на пригежате.чя на съда: PROfclus?) GERONIUS.
204
Божества покровители на стопанския живот върху монетите на западнопонтийските градове през римската епоха
Христо Прешленов
Проучването на изображенията върху монетните емисии е в кръга на съществените въпроси при изясняване па различии аспекти на обшествепо-икономическото развитие на провинциалните градски центрове в Римската империя. През I—III в. съществува практика при предприеманс на почти всяко по-значитстно начинание да се търси благосклонността на някое божество . Градскою население често изразява желанията си за успех и благоденствие, вкл и за стопански просперитет, както и удовлетвореността от своя труд чрез посвсщсния на божсствените сили, от конто очаква и получа-ва закрила на своята дейност. Закоподателните и изпълнителните обшински власти също материализират различии идеи с политически, икономически. културеп и друг характер, използвайки одно от най-масовите за времето официални средства за пропаганда - монетите2.
Чрез специфнчни изразни средства, обусловени от технологията на гравиране върху монегното ядро и необходимое! га да сс отразят съществените за съзнанието на античния човек подробности при внушаване на определена идея3, монетните гравьори в Долна Мизия и Тракия (вкл. и в западнопонтийските градове) представят по сходен начин божествага покровители на стопанския живот с типичните им атрибути. Сред последните, често използвани самостоятелно, намират място и осповните продукти и символи па земедели-ето, риболова, навигацията и търговията4
Данните за монетните типовс на Дионисопол, Одесос и Анхиало са взети главно от корпусите на Б. Пик (-К. Реглинг) и М. Щрак5, конто, въпреки че се нуждаят от осъвременяване, позволяват да се направят някои изводи по поставения проблем Без да е изчерпатетна и напълно достоверна о г днешна гледна точка, работата на Н. Мушмон* дава представа за иконографския репертоар на месамбрийската и аполонийската монетарница.
Описапите от тези и от други учепи изображения иа божествата покровители на икономическата дейност7 и самостоятелно представените им атрибути8 са групирани таблично но отраслов признак9. Това нодреждане е н известен смисъл условно, тъй като някои божества осигуряват покровителс-твото на повече от едно стопанско занятие, а, от друга страна, самите професии често са взаимоевързапи (например риболов, навигация, търго-вия). В Одесос от защитата на Великия бог Дарзалас се ползват различии по
205
своя социален статуе и профссия градски жители10. Деметра и Дионис се схващат и като закрилници на вегетаиията, природата и плодородието. Посейдон е почитан при упражняване на различии дейности. евързани с море го и т. н Изображеннята на гребни кораби и император на кораб по всяка вероятност отразяват движение то на войски и продоволствия през пристанище го на Анхнало". Като цяло монетните типове. представящи божества, техните атрибути или други изображения, евързани със стопанската сфера, имат относителен приоритет пред останалите групп (гръко-римски и изгочни божества, персонификации, имиератори, изображения с военен и локален характер), намерили място върху реверса на западиопонтийските емисии през П—III в1
Репертоарът от изображения, евързани със стопанската деиносг, върху дионисополските монети, не се отличала с особено разнообразие. Преди появата на последните градски емисии, отсечени при Гордиан III, сред тях преобладават тези на бога епоним Дионис, Деметра и техните атрибути -грозд, факла, триножник. Върху една монета от времето на Антонин Пий е представен кробкюу, който се евързва с култа към Хермес \ В тази условна трупа на божествата покровители на земеделието, плодородието и лозарст-вото се включва и Великият бог, представен с рог на изобилието. За значени-ето иа тези дейности и iHxnaia продукция за града подсказва и едиа емисия пссвдоавтономни монети, сечени през последната четвърт на II в. Върху обратната им страна във венец от житни класове е изписано имею на града, а върху лицевата - глава на Деметра е венец от житни класове14. През периода 238-241 г., след който лионисополската монетарница преустановява дейността си15, върху монетите се появяват изображения на змия и на храма на Дионис
Общо го впечатление, което оставят монетните типове за стопанския живот в Диоиисопол, е традиционна значимост на дейностите, евързани с добив, преработка и вероятно търговия със селскос гопанска продукция.
Данните за 1радското монетосечене в Одесос през 1 в. са оскълни: Върху една емисия с комеморативеп характер, сечена при император Август, е представен рог на изобилието в средата на лавров венец16. Подобно изображение се среща и при няколко екземнляра, пуснати в обръщение при Домициан - в този случай към рога на изобилието е прибавен и грозд. Друг рядък тип, евързан с идеята за плодородието, изпочзван и при Хадриан, е гози на полугол речей бог.
При императорите от династията на Антонините божествата, евързани със стопанската дейност, се поставят по-често върху монети с по-голяма номинална стойност. Това са Деметра и Великият бог, в чийто иконографски тип се долавя влиянието на автономните одесоски монети - огначало Теос Мегас се представя така, както е пресъздаван вьрху тстрадрахмитс на града. Пегов елинистически тип присъства и върху най-маткия (1/2) номинал '.
При Севсрите градската монетарница пуска в обръщение и един нов тип
206
Хермес, конто заедно с тези на Деметра и Великин 90г е включен в рспсрто-ара на одесосктпе монстнп гравьори и при Гордиан III
Направеният преглёл показва, че в Одессе през римската епоха са в обръщение ограничен кръг традиционни типове на божества - покровители на земеделието итърговията. Тази тенденция се наблюлава и при останалите i рупи монетни изображения s Обяснението на този факт, шо се отнася до божествата с икономически функции, би могло да се търси в спецификата на религиозния живот в Одесос, къдез о широки» i спекл ьр от функции на традиционно популярни божества като Теос Мегас вероятно включва закрыла и на различии по характер стопански дейности.
Икоиографският репер юар на месамбрийските монетни гравьори не дава големи възможности за представители!! изводи, но в общи линии отразява второстепенного икономическо значение на града, останал до късноантична-та сноха в сяпката на съседния Анхиало. До Гордиан 111 може да се отбележи един тип - Дионис, седнал на престол с кантарос и лозова клонка с грозлове, чието изображение възпроизвежда някое от копия а на хризоелефантинната статуя на бога на Алкаменес
По време на в тория, ио-ин гензивен период на монетосеченето па Месам-брия през римската епоха (238-249), носсщ бслсзите на предназначено предймно за военни нужди производство21, са представени божества, евързани с вегетация ia, плодородието и търговията — Деметра, Бонус Евентус, Дионис, Хермес.
Пай-голямо разнообразие от групп и типове предлага градского монето-ссчснс на Анхиало. През управлението на Антоннпите пай-добре са застъпс-ни божествата със стопански функции и техните атрибути. Както в Диописо-пол и Одесос, и тук относително най-често се среща Деме тра, при това в пора шообразни иконографски варианты - с фиала и житни класове, с впряг, на престол, cista mystica или кош. Други покровители и символи на вегетацията, земеделието и юзарството са Триптолем. Дионис и един от атрибутите му -грозд и един тип. на който е представена змия. През този период се появява и Хермес.
За разлика от останалите разглеждани центрове, монетарницата на Анхиало използва активно специфичните за всекн крайбрежен град изображения, евързани с морските поминъци риболов, навигация, морска търговия - риби, платноходи. дслфини, Тюхе върху предната част на кораб и Изида Фария -върху псевдоавтономнитс монети о г 16 номинал, сечени през третата четвърт на II в.
При Северите, освен посочепите, се появяват и нови типове - Бонус Евентус. някои от атрибутите на Деметра (cista mystica, кошница с плодове и класове), на Дионис (кантарос), на Посейдон (делфин и риби), платноходи и гребни кораби. По-голям интерес представляват монетните типове с изображение на Посейдон, пуснати в обръщение при Септимий Север и Каракала. По това време няколко анхиалски гравьори използват за модел статуята
207
на този бог с тризъбец и хипокамп, поставена над градската порта пол голямата арка като апотропеичен символ21. Данни за още една статуарна трупа в Анхиало - свободно копие на Праксителовия Хермес с детето Дионис - дава и монета от времето на Марк Аврелий Цезар22.
Последните емисии на Анхиало, носеши белезите на т нар. монетосечене по необходимост. са от времето на Максимин Трак и Гордиан III. Нови типове сета са трите нимфи, изображение на прора, храмова фасада със статуя на Хомоноя, Афродита и Ерос вьрху делфин.
През сто и петдесет! одишния период на градско монетосечене в Анхиало чрез сравнително устойчивите типове на Деметра, Триптолем, Дионис, Хермес, кораби и морска фауна е оказана почит на почти всички важни за стопанския просперитет на града божества.
Отсъствието на божества покровители на икономиката в Аполония, с исключение на един тип с трите пимфи, сечен при Септимии Север от името на Юлия Домна, по всяка вероятност свидстслства за по-ограничената роля, която е отредена на този град проз римската епоха.
Без да се абсолютизират, горните наблюдения като цяло потвърждават изводите за стопанския потенциал и активност на отделяйте западнопоп-тийски градове. получени при анализа и на други категории източници2’ -Месамбрия и Аполония са градове с локално значение за собствсния си хинтерланд, малко по-активна роля играе Дионисопол, а водещи центрове са Одесос и Анхиало
208
Групп и типове изображения върху монетите на западнопонтийскитс градове (l-П! в.)
ЛИОЛоНИН * XEc
217 -
1
гм OF
ж 3 о. V? 3 W 23X - 244 r- -f м
Sfe - EtC -
l‘>3 21?
lM or — —
OLTlIXtiy 2.3X 244 « — — - — Г1
г * 3 -t — — — — — г»
143 217 r~, w T — — — гч г<-. - — — - •Ч
cM or sn — г*. — ге
О О г-? <^-1 ’T 2 4 — ’Г
i r- r*) -г
i — -= Г<1
гм or - » «
AllOil IICOtlU.1 » г* -У 5- re m —
r i ri •n — — — — —
14.3 217 r-i — —
гм or — — —
BHii."rndyoin ЛЯППН1 и niiA'rij ftl'ACCTHll nOKpilKlITC-UI, uipnG) ill и ,ipyiи hju-Прижспни, enipuiin със стона не Kara "iciiiiocr z. z 3 Змии 2 ё Cisia MUiicfl Кошница v iukumiw и кяпспьс Венец нт киши класоис Триши1 ем Бонус Ebchivc Дионис и 3 2 С X ПЛ11Ж Я1К!ЯИ1Г Кап i.iput =• Вели кия г 6oi J puie нпмфн X £ Посейдон и ihjii.-ajy Дсл<|ч|11, Iplilb&CU, рпби
— — r« T л Г“ X г-1 r*i 2 <2 с Г- X 2
209
IIO.ycriQQdlt) / niini'on
Bllimrou v - xc: -
217 —
143 -217 ri
C6I fiir 1 «М — га
Мссамбрия rrz - яс: — r> -r •Л X
H а — •o - <z,
191 -217 VI
JO 192
Лихнали X ’Г f, *2 r« — r< r-i V* Г- г*. •т Т
222 -ns — — — — r-4 r-t 9 га г*-. г-.
• 5 ti — <4 r*. — — — v> r« Г4 X — •n ГЧ <- с гп —
361 <•>* — — — n — re — — r- г гл га
9 % с 244 « — Г* ГМ — ГЧ — JC —
• Г4 W» — •— • Г-1
<*- r* — r< <•4 — vr •
t6l or X га
с 0 238 • 211 ГЧ — — V- —
9£c • Z’c
ди - £61
£61 or — —
KHiiavcrdnnr и аспит п iiuKdj Thixc върху нрорз th иди Фариа Пл.тюход ll.'iui поход и де.'и]ц||| Гребен керну llpvp.1 Нмиерл'ор на ipe&u корвб G g. X логчлЛкх Храмове Поргн Чеeiванна, hi рн, CbCieiiiuiiH Импер.пор X V X и 9 w Ы X X V g-Ь. e 5 & — IS Гръко римски божасти £ О 'С S 5 □ & с Хсракь.1 Друп| июбражсиин
Укрепи i wilt ;i система
1.20 1.21 1.22 t-r. 1 24 1.25 1 26 1.27 1.28 r« *• ri ri r**. •T V •X- г* С
210
БЕЛЕЖКИ
Повече по въпроса вж. наир у Го л у б ц о в а. Е С. Государство и религия в античном мире. - ВДИ, 1985, 2, с. 10 сл
: Ш т а е р м а н, Г. VI Введение. - Кулыура древнего Рима. I. М., 1985, с. 18; Ю р у -к о в а. И. Античного земеделне в моиетииге изображения. - В: Развитие па юмсделиего по българските земи С., 1981, 118 119; Jones, А. Н. М. Numismatics and History - In Jones, A H. M The Roman Economy. Studies in Ancien Economic and Administrative History. Oxford. 1974, 62 67.
Подробное i и вж. у A I f о 1 d i, M R. Antike Numismatik. I Theorie und Praxis Mainz am Rhein, 1978. p. 59.
J IO p у к о в а, И. Цит. съч., с. 119; Монетосечснето на градовете в Долна Мизия 11-111 в. Халрианопол. С.. 1987, с. 83.
J Р г с к, В. (-К. Regling). Die antike Miinzcii Nordgrieclieiilauds. 1. Berlin. 1898, p. 131 sq. (11, Berlin, 1910, 52 sq.); Strack, M Die antike Munzen von Thrazien. 1. 1. Die Munzen der Thrakcr und der Stadtc Abdcra, Ainos, Anchialus. Berlin. 1912, p. 218 sq
6 M у m м о в, H. Античиитс монетп на Балканским полуостров и монетите на българските паре. С., 1912, с 171 сл., 224 сл.
За функтште им вж. Мифы народов мира. 1. М,, 1980, с. 292, 365, 380, 568; II 1982, с. 219, 323, 525; П е т е р с, В. Г. Морское дело в античных государствах Северного Причер-номория. М.» 1982, с. 120; Ю р у к о в а. И. Монетосечснето..., с. 64; Б а т а к л и е в, Г. Антична митологня. С , 1985, с. 47; G о с с v a, Z. Dcr Kult des Theos Mcgalas-Darzalas in Odcssos - Wiirzburger Jahrbucher fur die Altcrtumswisse'nschaft. Neuc Tolge. Rd 7 1981.229 234; Sitcevcanu, A. Viata economica in Dobrogea Romana sec. I-III e n. Biiciire$ti. 1977, p. 123, not 144.
к За символиката нм вж. С о о p c r, J. C. Lexikon alter Symbole Leipzig, 1986. p. 33, 38, 48, 57, 60, 62, 95-96, 160, 164. 213; Батак л и e в, Г Цит. съч , с. 53; То л о р о в, Я. Пагаппзмът в Долна Митя през първите три века след Христа. С , 1928, с 85.
9 Вж. тук табл. I.
‘ G о с е v a, Z Цит. съч., с. 229 сл.
S с h б п е г t - G с i s s, Е. Zur Geschichtc Thrakiens anhandvon griechischen Miinzbildcrn aus der romischen Kaiscrzeit. - Klio, 49, 1967 p. 222, 227.
• Вж. тук табл 1.
R u z i c k a. L. Inedite aus Moesta Inferior. - NZ, 10. 1917, p. 101
За датировката и вж. С a 1 1 u, .1. P L.a politique monetaire des empcrcurs remains de 238 <1311. Pans, 1969, p. 35, 37. За локалмото предназначение на исевдоавгономнитс монетп вж. Ю р у к о в а. Й. Монетосечснето..., с. 16.
Pick. В. Цит. съч., 128. Вж. Sear. D R. Greek Imperial Coins and their Values. The local Coinage of the Roman Empire. London. 1982, p. 365.
1 Г e p а с и м о в, T. Принос към нумиз.матиката на Одссос. - И В АД, 11, 1960, 63-64. Pick, В (-К Regling). Цит. сьч., 527, Табл. IV. 23, ХП1 25. Вж и G о с е v a, Z. Цит съч., с. 231
'* Р i с к, В. (-К Regling). Циг. съч., с. 527.
4 Ю р у к о в а. И. Античного зсмслслие..., с. 125. За отглеждането на грозде в този район вж. и М i h a i 1 о v, G. Inscriptiones Greacae in Bulgaria repertae 1/2 Inscriptiones orac Ponti Euxini. S., 1970, No 374.
2lJ За него вж. К) p у к о в а, Й. Монетосечснето..., 102 104.
:| Гераси м о в, Т. Нумизматически принос към религията на Тракия. - ИБАИ, VIII, 1934. с 167.
22 К 1 е i n W. Uber die Hermesgruppe eines Praxiteles. - Schulers. - OJh, 14, 1911, p 98, Strack, В. Цит. съч., с. 217; F i 1 о vv, В. Hcrmcsstatue aut einer Miinze von Pautalia. NZ, 51, 1918, p. 39, not. 3.
- За тях вж. Прсшлснов, X. Икономичсско развитие па западноионтийскнтс градове (71/72 I. up. н. с - 284 г. от и. е.). Автореф. дне. к. и. и. С., 1990, с. 6 сл.
211
Бронзови съдове за масло с тясно устие от римските провинции Мизия и Тракия
Роси ца Нен о ва-Мерджанова
Малки бронзови съдове с тясно устие произхождат от всички области на Римската империя. Намереиите в Мизия и Тракия представи я ват една от най-разнообразните провинциалки колекции. Тяхната височина варира между 6.8 и 13 см. Отличите, ню за всички е тясното устие с диаметър между 1.5 и 3 см.
Въз основа на предполагаемата функция, съдовете от този тип са нари-чани в публикации Olflaschchcn, SalbolgefaB, bath-flask. В монографията си за латинските наименования на аптичпите съдове В. Хилгерс иарича този тип „ampulla*4. Тон посочва. че според античните автори тя има „lenticulari fbrma“ и тясно устие. което излиза от заобленото тяло. така че „ampulla olearia** трябва да се нарнчат „изцяло кръгли, подобии на водни мехури съдове с изди! нато устие”*, по към тази трупа включва и такива с издьлжено тяло1
През римската епоха ампули били изработвани нс само от бронз, но и от сребро или дебело стъкло с метална запушалка, увита с шнур или кожа2.
Мал ките бронзови съдове с тясно устие от Мизия и Тракия имат разнообразна форма. Тялоi о на два съда от Одесос наподобява обърнат пресечен конус. Единият от тях’ (обр. 1) с добре запазен и от високо качество, отливката е прецизна и е допълнителпо обработена на струг. Към него принадлежи малко калаче със сложно профилиран вертикален издатък с дупка накрая. кое то плътно прилепва към устието. Съдове с идентично по форма и начин на наработка тяло произхождат от Madytos, Мала Азия (съхранявани сега в Касел)4 и от Атина (съхранявани ссга в Берлин)5 и Помпей6. При съдовете от Одесос липсват двете дръжки с краища, припоени към плещите и към устието. За тях и за капачето, чрез халки, са били прикрепсни три верижки с противоположни краища, нанизани на широка халка. Съдове със същото устройство и форма на устието, с подобии размери, но със сфсрична форма на тялото са познати от Мала Азия7 и Помпейя.
В гроб от Филипопол е намерен съд от разглеждания типу (обр. 2) с тяло с форма на сплеспата отстрани сфера с диаметър 8.8 см. Устието на съда липсва; тялото е съставсно от две еднакви, съединени с метална лента части; към дъното е прикрспсна кръгла стругуваиа подставка, а на горната половина па тялото има два издатъка с дупчицн, през конто са преминавали верижки, съединени с халка. Тялото е било посребрено и по пего е имало инкрустирана
212
украса. Ампула със същата форма, устройство и начин на наработка, ио без украса, се съхранява в Нациопалния музей в Нсапол10.
Един съд, намерен в гроб край Абритус1 има по-голям диаметър на тялото - 13 см, но е със същата форма и устройство: двете му половини са съединени с лента, към коя го са припоени листовидны аташета; има цилип-дрично устие и дъговидна дръжка. От Римската империя са известии няколко подобии съда. Два произхождат от Галия: единият има писка подставка и аташета, оформенн като глави на амури, а друтият е сиабден с верижка за окачване, вместо дръжка1*- Други два съда са открити в Испания: единият има висока цилипдрична шийка и высока подставка, а от другая е запазеи само съединяващият двете части на тялото пояс, украсен с клсз ьчен емайл13. Един красив съд, намерен в Югославия, е украсен по цялото тяло и дръжката с клетъчен емайл14.
Два съда от Стара Загора1" имат еднаква форма - сфероидно тяло и шийка с форма на пресечен конус, но са с различии размери и начин на наработка Единият с по-i олям (височнна 11.2 см), кован от тънка пластина и се състои от две части, споени една за друга. Вторият (обр. 3) е с височина 6.8 см, лят и стругуван: двете халки, прикрепенн към горната част на тялото му, показват. чс с бил окачваи на верижки. Съдове с идентична форма, устройство и начин на наработка като последний се съхраняват в Romisch-Germanisches Museum в Кьолн16 и във фрепския Musee des antiquites nalionales17.
Към разглеждання тип принадлежи и един съд, намерен в гроб във Филипопол (обр. 4), който има тяло с форма на пресечен конус, две дръжки, иилиндрично устие и плътпо прилепващо към него капачс18. Идентичен съд сс съхранява в Националния музей в Неапол19. Известен е и сребърсн съд с ьс същата форма, със запуша жа и верижки, прикрепени чрез халки към дръж-ките20.
От различии части на Римската империя са известии съдове и с други форми: на мях от живо гинска кожа, на херкулесовия боздугап21, на миниатюрен долиум22.
Формата и устройството на разглежданите съдове прелполагат, че в тях са съхранявани течност. В повечето публикации се смята, че това е било маслинено масло - най-обикновеното и с най-многостранно приложение козметично средство в античността. По-конкрстно мнение за употребата на тези съдове дава П. Гусман: „След стригилите идва прилажен нет о на ароматично вещество. То се изеипва капка по капка от alabastrum върху тялото, което после се погалва с четка от пух на лебед и се парфюмира..."23 Маслото се е употребявало и по време на други процедуры от продължителния процес на къпане в римските бани24, както и преди това на палестра га.
Връзката между този тип съдове и други предмети, използвани на палестрата и в бан'ята като стригили и купи с плоски дръжки, е доказана. Една отлично запазена находка от Атина25 се състои от пръетеновидеп стригило-държател, на който са окачсни две стригили и ампула, точен паралел па
213
съдовете or Одесос. Една находка от Помпей представлява красиво израбо-тсн стригилодържател, па който са нанизанн съд с тясно устие и сфероидно тяло, четири стригили и една куна с плоска дръжка с печат L.ANSIDIODO- . Нанизана на стригилодържател с две стригили е и една ампула от Дюсел-дорф27, а за два съда от Мала Азия, намиращи се сега в Касел, се смята, че са открити в гроб заедно със стригили и купа с плоска дръжка28. В четирите гроба от България, за конто имаме данни, в един, заедно със съдче с тясно устие, са памерени стригили, и в един - купа с плоска дръжка и остатъци от стригили.
Тези принадлежности били носепи до банята от роба, придружаващ своя господар. Това предположение се потвърждава от изображение върху над-гробен паметник от Одесос-- . Рслефът представя гол атлет и ваза с палмовото клонче на победата в нея. До атлета е изобразен един роб, държащ в лявата ръка нрьстен с висящи па него три стригили и съд с тясно устие. Гези съдове били използвапи и от жени, очевидно при къпане’0.
Началото на производството на съдовете от разглеждания тип трябва да се постави в първата половина на 1 в. Ампули, идентични с тези от Одесос и Пловдив, са намерени в градовете около Везувий. Този тип предхожда хронологически сфероидните съдове и съдовете бюстове. конто са имали същата функция51. Паралелите па съда от Абритус са датирани във II в.
Съдовете от разглеждания тип са бини широко разпространени в Римската империя. Ампули с тяло с форма на обърпат пресечен конус се от криват от Южна И галия до Мала Азия, а такива със сферично ыло и коничио устие са разпространени в западните провинции, но сс срешат и в Тракия. Високо-качествепи ампули са били произвеждани в Южна Италия, откъдего произ-хождат многобройни екземпляри с различна форма. Съдове с по-ниско качество са били правени и в западните провинции, за което свидетелстват находки от Германия Повечето съдове. открити в Мизия и Тракия, са импортни. Кованият съд от Августа Траяна и един съд със сферично тяло. плавно преминаващо в конусовидна шийка от Одесос52 (обр. 5), най-вероятно са произведете в местни работилници.
Изследването на ампулите от Мизия и Гракия потвърждава рсконструк-цията на гяхната употреба и показва, че както и при останалите типове бронзови съдове, откривани в тези провинции, те се отличават с голямо разнообразие на формите.
БЕЛЕЖКИ
1 Hilgers, W. Lateinische GefaBnamen Bezeichnungcn, Funktion und Form. Romische Gefasse nach den antiken Schriftquellcn. Dusseldorf, 1969, 37, Bild 6, 7, 8.
Roinisches im Antikcnmuscum. Staatlichc Museen PreuBischer Kulturbcsitz Berlin. 1979, 178, No 233, 234, 235.
3 T о н ч e в а, Г Гробни находки от Одесос. И В АД, 12, 1961, с. 36. обр 43. Другияг сьд сыцо се намира във Варненския историко-художествен музей, пив. № II 2763. Изказвам
214
своята благодарное? иа Ал. Минчев за предоставсиата ми възможност да изслсдвам находките, сьхраняванн в музея.
4 I! ock in а п и, U. Ajitikc Bronzen. Staatliclie Kunstsammlungen Kassel. 1972, No 91, Taf. 28.
Neugebauer, A. Bronzegeriit des Altertums. - Bildcrhcftc zur Kunst- und Knlturgesehichte des Altertums, Heft II, Bielefeld und Leipzig, 1927, Taf. XXXIII, 2.
Gus in a n, P Pompei, la villc, les mocurs, les arts. Pans, 1906. p. 156.
7 II ock m a n n, U Цит. съч., № 92.
* G u s m a n, P Цит. съч., с. 156.
9 Д я к о в и ч, Ь. Находки из некропола на античния Пловдив - ИВАН, I 1921-1922, с. 52, обр. 38.
G u s in a it, Р Цит. съч., с. 156
11 И в а н о в, Т, С. Стоянов ABRITVS - история и археология. Разград, 1985, с. 70, обр 96.
1 В о и с 11 е г, S Bronzes grecs, hellenisiique et etrusques (sardes, ibenques ct ccltiqucs) des musees de Lyon. In: Travaux edites sousl les auspices de la ville de Lyon. T 2. Lyon, 1970, p 141, No 178, 179.
Los bronzes Romanos en Espana. Mayo-Julio 1990, Palacio de Vclazqucs parque del ictiio. Madrid. 1990, p. 293, No 246, 247.
14 G s и li w a n t I e r, K. Kunsthistorischcs Museum Wien. GulJ und Form. Bronzen aus der Aiitikensanuulung. Wien, 1986, p. 38, No 26
1 Rae v, B. Die Bronzcgcfassc dcr roniischcn Kaiscrzcir in Thrakien und Mosien. - Bcricht der Romisch - Gcrmanisclien Koniission. 1977, Bd. 58. II, Taf. 33, 6, Taf. 21, 5
16 M u t z, A. Die Kunst des Mctalldrchens bci den Romern. Basel Stuttgart 1972, p 136.; Borger, II Das Roniisch-Gcmianischc Museum Koln. Munchen,. 1977, AhB 46.
17 Tassinari, S. La vaisscllc de bronze romaine et provinciale au Musee des anriquites nationalcs. XXIX supplements a ..Gallia*1, 1975. No 207.
* Д я к о в и ч, Б. Тракийска гробница при Пловдив и некрополь? на старня град. -Об. НУ., 22-23. 1906-1907, с. 34, обр. 30. 3.
19 G u s tn а п, Р. Цит. съч., с. 156.
Romischcs im Antikenmuseum.... р. 178, No 235.
21 G u s in a n, P. Цнт. съч., с. 156.
22 F r c in е г s d о г f. Г. Die Denknialer des romischen Koln Bd 1 Beilin, 1928, Taf. 102.
2 G u s m a n, P. Цнт. съч с 155
24 В a I s t о n, .1. P V. D Life and Leisure in Ancient Rome. London Sydney-Toronto,
1969, p. 27.
К c ugehauer, А. Цит. съч.
гъ Real rmiseo Borbonico. T. 7 Napoli, 1831, tav. XVI.
British Museum Department of Greek and Roman Antiquities. A Guide to the Exhibition Illustrating Greek and Roman Life. London, 1908, p. 1 13.
1 H б c k m a n n, U Циг. сьч., № 91, 92.
29 M i h a j 1 о v, G. JGBulg, I, 1970, No 147 bis.
3 Това се погвьрждава от една находка от женски гроб: Romisches im Antikenmuseum..., p. 178.
* N с n о v a - M c r d j a n о v a, R. Typology and Chronology of the Bronze Vessels used in the Palaestra and in the Baths from the Roman Provinces Thrace and Moesia. In. /\cla of the 12th International Congress on Ancient Bronzes. N.AR 18, Amersfoort, 1995, p. 52 sq.
32 Съдът се съхранява в Историко-художесгвепия музей на Варна, нив. № II 2762. Височина - 82 см, диаметър на устието - 1.5 см. Той с кован и дъното му, което сега липсва, е било отделно израбогено.
215
216
217
Епиграфски дапни за занаятчийското съсловие в Никополис ад Иструм
Кр ас им при Кар ад имшпро в а
Присъединяването на нови земи към Римската империя неизменно пре-дизвиква необходимое! га oi създаване на опорни точки, конто да укрепят икономическото, а оттам и политическото влияние на Вечпия град. Една от пай-често срещаниге форми иа изява на пронсса с основаването на градове,
в конто се съсредогочава икономическата мош, административного управление и социалисте влияние над придадената им територия’. Сред много-бройшгге примери е Никополис ад Иструм. Основан в първото десетилетие на II в. сл. Хр., в следващите три столетия градът следва хода на ироменпте в провинция Долна Мизия. Архсологичёските проучвания, макар и още недостагъчни, педвусмислено свидетелстват, че архитектурният му облик, полис ноте устройство, пбчитаният от население™ му пантеон и ежедневният
му живо! представаяват смссица от наслсдени мсстни традиции, нововъве-дения на римската влас г и източни влияния2. Почти квадратпият план на агората, характерен за източното Средиземноморце, хармонира с голямото разнообразие на изображения на източни божества в монетосечснето на града3. Почитането на Капитолийската триада в нейния малоазийски аспект4 се евързва с особеностите на част от архитектурните фрагменти от обще ст-вените сгради около централния площад5. Друга група намегницй на архитск-турата обаче издана местна схематизация на растителния орнамент6, а и пякои елемепти от култа па Дионис също са повлияни от тракийската религия7
Целта на това проучване е въз основа на епиграфските данни да се разкрис палитрата на занаятчийското производство в Никополис ад Иструм, етническата принадлежност па хората. заети с пего, и организацията му с оглед установяваие ролята на местного население за развитието на занаятите тук на фона на очерТаната специфика, определяща нндивидуалността на града.
Невисокото обществеио признание на запаятчийския труд и отбелязване-то на този вид занимание единствено в частните - посветителни и надгробии -надписи, при това преимуществено от лица, достиг на ни до горната прослойка на занаятчийското съсловие, с одна от същсствснитс причини за оскъдността на данните в интересуващата ни насока. Затова там, където е необходимо, ще бъдат привличапи и надписи, съдържащи пепреки данни за развитието на занаятите в града. За малобройността на сведенията допринася и градоуст-роиствеиата концепция на римляните, която забранява упражняването на запаяти, ползващи oi ьн, в укрепената част на града
218
От всички занаятчийски i илдии през римската епоха най-разпространени са тези, евързани с нроизводството на облекло*. В Никополис ад Иструм надписите ни дават сведения за развито тепавичарство9. Примерите за лица, упражняваши този запаят в останалите части на импсрията. са регистрирапи иай-вече в Мала Азия10, коею иозволява на Фр. Поланд твърдението, че именно тук тепавичарсгиото и съответно останалите процеси, водещи до готов продукт - облекло, достигат завидно пиво на развитие. Отбелязвансто на тепавичарството като един от занаятите в Никополис ад Иструм потвър-ждава тук и сродните дейности - предачссгво, тъкачество, багрепс. Естест-вено е присъщата на иървитс вековс на новата ера пищност в облеклото. макар и в по-скромни размери в сравнение с Рим, да бъде характерна и за насслснието на един от водегците центрове в икономиката на областта. За специалното внимание, което жителигс на града отделят на своята външпост, свидетелстват и намерению при разкопките статуи1
Прерабшването на кожа съшо е едно от заниманията с голямо распространение в античността. Надписите с имена на лица, заети с различните необходимы технологични операции при обработването на кожа, се намират из цяла га империя, без някъде, както в случая с нроизводството на лрехи, да може да се определи облает, където този занаяч да прсобладава От Никополис ад Иструм досега са известии имената на трима обущари '. Картината на римския град обаче би била пепълна без многобройните коли и колссници, движещи се по улиците, както и без гълчавага на търговците, обградили пространството около плошала, а за всичко това е необходим и трудът на безименнл кожари.
И ако дотук бяха отбелязани само занаяти с ползи най-вече за частния живот, то логично е предположението, че в един нов град, който непрекъс-нато се разраства, занаятите, евързани със строителството, ще да са сред най-популярните. Потвърждение са данните за имена на каменоделци14. Развитието на камеподелството се определи как го от градоустройствените нужди, така и от специфика!а на римската култура, която прагматично търси материална изява в паметници - монументами! сгради с пищна украса, статуи, надгробии плочн, жертвеници - пред конто време го с безеилно.
Свързано със строителството е и дьрводслството. Гайос Биапорос от филата на Капитолина, родин в Никомедия15. без съмнение прекарва най-плодотворни гс години от своя над седемдесетгодишен живот в Никополис ад Иструм. Споменаването па заниманието му в надгробната плоча. при изрич-ната у говорка, че тя е направена приживе, показва завидно професионално самочувствие и благосъстояние на човск, тръгнал от нищото.
С това всъщност сс изчерпват и преките данни за развитието на занаятите в Никополис ад Иструм. Към косвеиите данни ние причисляваме и упомена-ването в епиграфските паметници на лица с двойно гражданство, свидетел-стващи за оживени връзки, най-вече търговски, между градското население и малоазийските градове. Така Лукас, син на Зенон, означава себе си като
219
„никеец" и като „никополитанец"16. Освен зърнените храни, с конто сс е търгувало на пазара, той явно е предлагал и други возможности за осъщес-твяване на подобна дсйност. Именно доходността на покупко-продажбата па з'ьрно проз римската епоха е причината в градската управа да бъде включено липе, натоварено със задължепията на „агроном1*17. Успешната търговия със земеделски продукта, от своя страна, определи и високо ниво на циркуляция на монетните емисии. което стимулирало и развитието на занаятчийството.
Занаятчинтс в Никополис ад Иструм са имали свои обединения, подобно на практиката в останалите части на империята. Надписите ни дават сведения за три от тях. Към първото се чнелели каменоделци. без съмнение внушителен брой в един нов град. Вероятно вече около срсдата на II в. е функциони-рало сдружение на „никомедийските каменоделци“18. Изричпото уточняване предполага наличието по същото време попе на едно сдружение на камено-делци неникомедийци. В него вероятно са членували траки и други прсссл-ници. Предположение™ сс обоснована от общото много високо икономичес-ко развитие на града, доказано и по археологически път. и от спецификата на обработката на някои архитектурни детайли. Вероятното едновременно фун-кциониране на две камснолелски сдружения предполага не само голямото значение на този занаят в живота на града, но и професионално, а оттам и социално разелоение в самата гиллия на каменоделците. Известно е, че подобните обединения целят зашита на членоввтс си както в трудово. така и във финансово отношение, което, от своя страна, предполага и наличието на конкуренция19.
През управление™ на Антонин Пий (138-161) кожаритс в Никополис ад Иструм също са били обединени в сдружения20. Трима от тях правят посвещение за дълговечпостта на императора на Зевс Олимпийски, Хера и Атина.
За характера на трстото сдружение нямаме достатъчно данни поради фрагментарността на надписа2 .
Етническата принадтежност на лицата, упражнявали различии занаяти н Никополис ад Иструм, ни сс разкрива чрез изцяло гръцки или малоазийски имена в лицето на дърводелеца Нейкос, син на Теодорос22, чрез римски имена с романизиран гръцки когномен и в добавка изричното упоменаване на малоазийския град Никея като родно място23, в случая с Гайос Бианорос Нсйкасос, чрез шаблонни императорски имена като тепавичаря Аурелиос Маркос24, който прави посвещение на Хелиос Митра или пък чрез римски имена с гръцки когномен като кожаря Елиос Конон25. Приведените примери показват абсолютно™ доминиране на преселници от Изтока сред занаятчий-ското сьсловие. Ако разположим данните в хронологически порядък, ще установим, че досега известните надписи покриват период от над век от управление™ на Антонин Пий26 до втората третина па III в.27. Споменатият вече Гайос Бианорос поръчва приживе своята надгробна плоча в последните години на II в.28. Имайки предвид възрастта на лицето - 70 години - и
220
обстоятелството, че той носочва родиото си място - Никея, то заселването му в Никополис ад Иструм е станало вероятно след средата па II в., т. е. по времето, когато в града вече функционират известимте ни сдружения Това, както и гръцките имена на посветителя на най-късно да тирания надпис29, ни дават основание да твърдим запазването на приоритета на малоазийските преселници, а оттам - и един стабилен процес на малоазийска эмиграция в течение на повече от век. Впрочем като общ процес това се потвърждава и от наблюдснията върху надписи с друг характер’0.
И ако от казаиото дотук отново се върнем към нелта на нашего изложение, то можем да посочим, че иавлизането на местпото население в занаят-чийското производство в Никополис ад Иструм е бавен процес, започпал вероятно скоро след основаването на града, гака че вече около средата на II в. да може да съществува и разграничение™ между никомедийцитс и ос даналите каменоделци. Въпреки че с разраствапето на града се увеличава и нуждата от ква 1ифицирани занаятчии, местното население без особена охота се включва в този вид дейност. Доказатслство с и усгановсният паралелен процес на инфилтрирапе на траки в обществения живот на областта’1. Единици ще да са били онези траки, конто достигат горната прослойка на това съсловие както като обществсно признание, гака и като икономическа стабилност, комбииацията от конто би могла да доведе до изричното упомс-наване в надписите на съответния занаят. Това наглед парадоксалпо състо-яние - процъфтЯйащо занаягчийско производство и отсьствие иа местния елемент в пего, се обуславя от официалната римска политика, насочсна към запазване приоритета на земеделското производство и дори към пеговото по-нататъшно разни те Спсциално внимание се отделя именно на областта. в която се намира Никополис ад Иструм’2. Ето как комбииацията от спсцифи-ката на предримския период и диференцирапата политика на новата администрация определи особеностите в развитието на занаятите в един от градовете на империята.
БЕЛЕЖКИ
1 Jones, А. Н М. Greek City. From Alexander to Justinian. Oxford, 1940, p 140.
: Ь о б ч с в, С. Н. Nicopolis ad Istrum Снимки и опит за реставрация. - ИДИ, V, 1928-1929, с 15; Нови данни за „Одеона44 на N copolis ad Istrum. - РП, I, 1948, с. 116
М у in mor, II Античните монети на Балканский полуостров и монетите на българските царе. С, 1928, № № 928, 1008, 1015, 1061. 1089, 1150. 1162 и др.
4 Гоч е в а. 3. Религиозпият живот на Никополис ад Иструм. В: Сб. в намет на нроф. Ст. Ваклинов. С , 1984. с. 89
Ивана в, Т. Вьрху никои аспекта на арчптсктурата на агората в Никополис ад Иструм. - Археология, 1979, № 3, 1-11
Пак там, с. 6.
7 Г о ч с в а. 3. Цит. съч., с. 91.
1 Poland, Г Gricchischcs Vcrcinswesen В , 1, р 117.
’ IGBuIg, II, № 649
221
’ Polan d, F Цит. съч., с. 119
11 Съхраняваиите в НАМ статуи под пив. № № 2341, 3324.
12 Poland, F. Цит. съч., с 145
Ц IGBnlg, II, № 664.
14 Пак там, № 674.
15 Пак там, № 690.
16 Пак гам. № 667.
17 IGBnlg, П, № 691.
ls IGBnlg, 11, № 674.
9 Р о 1 a n d, F. Цит. съч., с. 243.
20 IGBnlg, П № 664.
2 Пак там, № 703.
— Пак гам, № 674.
23 Пак гам, № 690
24 Пак там, № 679.
25 Пак там, № 664.
26 Пак там, № 664.
27 Пак там, № 703.
2х Пак там, № 690.
29 Пак там, .V? 703.
3,1 Tafieva, М. Klcinasiatcn und Syrcr in Nicopqlis ad Istruni. 1I-III Jh. - In: Actes du IL Cqhgres International des Etudes Sud-Estcuropeeniies S, 1969 p 115
1 Ге p о в, Б. Ромаппзмът между Дунав и Балкана. Гол. СУ Истор.-фи.т. фак., 1950-1952, № 2, с. 352.
Пак там, с. 343.
222
Никои проблеми на проучването на ранносла-вянската култура в Югославия*
Гергана Шейлева
С нас1 оящото съобщснис ви прсдлагаме един опит да се очертае състояние го на раннославянската проблематика в югославската археологнческа наука и сыцснрсменно, иа базата на последните проучвания, да се постави въпроса за славянското присъствие през \ I в. в земите па днешна Югославия.
Трябва да подчертаем, че досега този въпрос не е разработван в неговата всеобхватпост. Доколкото са правепи отделни опити. те се отнасят само за някои региоии, а не за Югославия като цяло. Липсага на основни проучвания, оскъдността на изворовия материал, как го и никои противоречия в датировката и интеграцията на славянски» с паметници. представлява дейст-вителното състояние на проблемитс, с конго трябваше ла се съобразяваме при нашага работа.
Очевидно е, чс при тези условия, както и поради певъзможността за пряк достъп до материалите и по-голямата част от литературата, съобщението ни няма претеннии за пълнота и изчерпателпост.
Интересът на историческата наука към раннославянските паметници от територията па днешна Югославия се поражда в края на миналия век, когато в 1885 г. в Книн се създава „Дружество за проучване на старохърватскитс паметници". През 1886 г. дружеството провежда първите разкопки. Така до 70-те години на нашия век по-голямата част oi известимте днсс сгарохърват-ски некрополи от територията на Северна Далмация са окончателно проучс-ни. В началото на 70-тс години излизат две монографии, обобщаваши събра-ния дотогава материал. Това са, Материална култура на хърватите VII-IX в." на Я Белогпевич1 и „Старокърватски некрополи между реките Зърманя и Цетина" на Д. Йсловина2. Вьпреки някои различия в датировката на паметниците гс правят цялостна научна обработка на материала от ранпославяпския период.
На проучването на славянските паметници от Ьоспа и Херцеговипа са иоснетени няколко работи, публикувани през 50-те години’. Чрез съноставка на писмсн и археологически материал се правят опити за определяне на
* Статията с прсладсна през 1991 г. и огразяпа юганашпою геоиолмгическо състояние на района. - Б. р.
223
етническата им принадлежност и изясняване хронологията и периодизацията иа славянското заселване. Й. Хорошей въвежда в научна употреба назвапи-ята иа раннославянските културни групп - т. нар. ксстхерска, кьотлашка и белобърдска трупа4, но липсата на достатъчио материал не му позволява да прос 1еди гснетическата връзка между тях.
Хронологически следват работите на П. Корошец за областта на Източ-нитс Алпи5. На основата на прецизна научна класификация на известпите славянски паметници тя стига до важни заключения за пътищата и времето на пропикване и заселвапе. Тези проучвания са обобщены в „Археологическа картина на карантанските славйни", поставяйкй началото иа нов етап в проучването на раннославянската материална култура6.
Специално на Ранното средновековие на полуостров Истра са посветени проучвапията на Бр. Марушич7. Съпоставяйки писмени сведения и археологически материали, той очертава хронологията на варварските нашествия, усядапето на славянско население. сволюцията па материалната му култура, повлияна силно от местната провинциално-римска култура.
През последните дссстина години археологическитс разкопки в района на Сръбското Подунавие въведоха в научно обръщение паметници от най-ранния славянски период, конто поставят в нова светлина въпросът за началото на славянското заселване на Балканите8.
В този най-общ и далеч от изчерпателност прсглед на проучвапията се постарахме да ви представим някои от най-съществените и зпачими работи, определящи основните насоки на изследване на раннославянската култура в Югославия.
От писмёните извори присъствието на славяните в земите, обект на настоящата тема, можс да се установи със сигурност за времето от средата на VI в. насетнс. Привържениците на тезата за по-ранно славянско усядане по Дунав привеждат за доказателство разказа на византийския автор от средата на V в. Приск за пратеничеството при двора на Атала9. Въпреки спорната етническа принадлежност на споменатия варварски народ, с по-големи основания се приема хипотезата за наличие на славянско население в земите на днешна Войводина10. По-конкрегни сведения за заселването на славяните нами раме в съчиненията на византийските летописци от VI в. Особено цепни в това отношение известия дава Прокопий Според писме-ните сведения може да се заключи, че към края на V и началото на VI в. южната трупа на славяните заема ia една обширна облает па север и северо-изток от р. Дунав, откъдето към средата на VI в. започва разселването им, следващо две главки направления - към Бяло море па юг и към западните
краиша на полуострова.
С идването на аварите в Панонската низина и създаването на Първия аварски хаганат етническата картина в земите около Среден Дунав същест-вено се променя12. Въпросът за характера на славяно-аварските отношения
224
псе още не можс да бъде решен еднозначно и съвременнага историография приема, че в походите и големите аварски нашествия от края на VI и началото на VII в. са участвали и славянски племена, конто за разлика от аварите са проявявали по-голяма склоппост към усяданс в новопосетените земи’3.
Диес е установено безспорно, че от 80-те години на VI в. масовото преселване на славяните на юг от Дунав е факт и че за период от около 50 години под влияние на тези миграцнонни процеси историчсската обстановка на Балканите цялостно сс променя.
Писмените извори засвидетелстват наличието на славянско население в Карантапия в последното дссетилетие на VI в. Вероятно около 550 г. славяните се заселват на запад от р. Дунав, в райо ните на днешна Горна и Долна Австрия, идвайки от североизток (Моравия и Словакия). След падането на Сирмиум през 584 г. към Източните Алпи се насочва нова славянска вълна, придвижваша се по долините иа алпийските реки - Драва и Сава - към тсхните извори 4.
По археологически път времето, когато писмените извори свидетелстват за първите славянски нашествия, може да сс установи посредством непреки-те доказатслсгва за славянско присъствие. На първо място ще отбележим засилената строителна дейност по лимеса и във вътрешността на полуострова, особено по времето на Юстиниан (527-565). Според Прокопий в течение на няколко години са вьзегановени и новоизградени над 600 крепости с цел да бранят европейските територии на Византия15. Военната граница включва всички крепости между Занес (Караташ) и Флорентиана (в България), т е. крепости, разположени по линия, атакувана най-често от славянскитс племена. Крепостите се локализират по прогежението на старите римски пътища, минаващи през басейна па Тимок 6. Единият от тези пътища евързва крепостите по Дунав източно от Виминациум с Рациария, а друг с посока Наис -Рациария се евързва при Наис с пътя Виминациум - Сердика17. По долината на Тимок минава път, който евързва Аквис (Прахово) с Тиматохион и през Наис отвежда на юг до Скопие18. За запазване значението му и през VI в. свидетелства тоиохрафският преглед на изброените у Прокопий укрепления, следваши посоката от север на юг.
Друг елемент на огбранителната система са т. нар. прибежища (укрепепи селища за бегълци). Според Дж. Янкович прибежищата в близост до Дунав са издигнати около 550/551 г. вследствие на зачестилите славянски нападения15. Характерно с, че те не съществуват дълго време и не се откриват след VIII в. В някои случаи за убежища са използвани и пещерите20.
В повечето от проучените византийски кастели са открити следи от неприятелски действия. Времето на опожаряванията и разрушенията се оп-ределя от намсрсните византийски монети и монстни съкровища предимно от втората половина на VI в От кастелите по Дунавекия лимес са известии
225
няколко колективни монетнн находки2’. Вл. Попович определи времето на тяхното формиране в годиниге между 584 (превземането на Сирмиум) и 586 (обсадата па Солун)22. Ог големите византийски градове, западно отЖелезни врата, последимте известии монетп сочат, че в края на VI в. тс са напусна-ти23. Монетното обръщение в по-големите градове по р. Дунав се възобновя-ва едва по времето на Фока.
За устаповяване времето и областите на усядане на компактни славянски маси се използват и данните на топонимията. Въпросът за славянското присъствие в земите южно от Дунав се разглежда главно на основата на античните названия на крепостите у Прокопий24. В по-ново време Л. Гиндин определи като безспорно славянски пет топонима, групирани по десния бряг на р. Дунав, около Ниш, по средното течение на Морава и изворите на Тимок. Той заключава, че още в средата на V в. славяните са заемали областта около десния бряг на Дунав до Ниш25. За начините, по конто е ставало настаняването, може да се съди по факта, че имената на античните градове западно от р. Тимок не са оставили никакви следи в по-късно време, т. е. тези области са обезлюдени още в късната античност.
Имената на късноантичните градове на п-в Истра и от района на Източни ге Алии се запазват в непроменена форма в местния славянски изговор2 Славянската колонизация тук е ирсдставлявала дьлготраен процес. След 620 г. заселването на западната част на Югославия се извършва по мирен път и с ненасилствени методи.
Главно място сред директните доказателства за славянско присъствие заема керамиката пражки тип. Гова е най-раннал а, характерна за южните и западните групи славяни керамика - с груба фактура, с повече или по-малко примеси на пясък или калцнт лошо изпечени съдове, обикиовено без украса. Появата на такава керамика и на някои дрсбни предмети с доказана славян-ска стническа принадлежност са сигурно доказателство за славянско присъс-гвие. От Босна и Херцеговина са известии няколко находиша на пражки тип керамика27. За пай-ранната славянска керамика, намерена в Истра, Бр. Мару-шич открива аналогии сред керамиката от тип Прага-Карчак и Пенковка™. Съдовете са изработени о г глина с примеси от пясък, недобре изпечени. Външпата им повърхност с украсена по правило с хоризонтални линии.
Във византийски кастели по Дунав е намерена работсна на ръка и на бавно колело керамика, в затворени комплекси, съдържащи и керамика на бързо колело29. Датират се с монети, конто ги поставят във времето след възстановяването на крепостите и лимеса във втората половина на VI в. Керамиката на бавно колело подражава формите на византийската керамика. Някои археолози са склоняй да допуспат, че тази керамика може да се евърже със славяните, конто вероятно са усвоили бавното колело по време на мирния период на заселване30.
Проучените ранни славянски паметници (селища и некрополи) са много
226
на брой. За такива може да се говори в случайте, когато са налице датиращи материали - керамика пражки тип или накитни предмети. За територията па Югославия те се срещат твърде рядко и по-голямата част са цитирапи в бележките. Липсата на цялостно проучени некрополи от този период не познолява да се направят други заключения освен това, че за началння етап на заселване основен погребален обред при славяните е изгарянето на покойника и полагапето на останкптс в урни.
Сьс стойност на датиращи материали са ит. нар. лъчеви фибули. Приема се, чс са изработени от занаятчии в големите византийски цешрове през VI VII в. за задоволяване потребное гите на местного славянско население и по негов вкус31. Със завладяването и разрушаването па дунавскиге градове в началото на VII в. тяхното производство се прекратява.
Сред славяните в Югославия са разпространени главно два типа фибули -палчести фибули с човешка маска на крачето и т. нар. провинциално-визан-тийски или варваризиран вариант на фи будите с подвито краче. Наи-масови находки дават градовете по Дунав32. Единнчни екземпляри са известии от вътрешиостта на страната33. Дж. Янкович предполага, че такива фибули са изработвани от византийски майстори в Аквис до разрушаването му в 584 г.34, а втори производствен пентър може да се предположи в Далмация във връзка с т нар. далматински фибули, известии от територията на Далмация35.
Географското разпространение на лъчевите фибули с голямо. Единнчни екземпляри са открити на територията на Източна Прусия, Мапа Азия и Украина. Лъчевите фибули от Гърция, намерени в затворени комплекси с керамика пражки тип, сочат посоката на движение на славянского население през VI-VIT в.36.
Луновидните обеци със звездовидна висулка също са материал с доказана датираща стойност. Изработвани вероятно от пътуващи майстори злата-ри, те са любим славянски накит. Най-раннитс екземпляри са от Украина, Румъния и Словакия37. Датират се в периода VI - началото на VIII в. Ог Силистра произхожда една обеца със звездовидна висулка, отлята в калъп, датирана в VI - VII в.38. О г Югославия с най-ранна дата е един екземпляр от Радолище, Македония (нсиубликувана). Всички останали са датирани в IX -XI в.4 Обеците с едно кухо топче, открити в некрополи във Войводина, Унгария и Коринт от VII в. вероятно също принадлежа! към групата на славянските накити40.
Славянскнте селища от VII - IX в. са сравнително по-слабо проучени от иекрополите от съшия период. По отношение на топографията им може да се каже. че са предпочитани мсстата до постоянен водоизточник, край големите реки или потоци, а също и край естествени езера. Най-удобнн и използвани за заселване са речните долини, предлагащи лесни за обработване по примитивен начин земи. Засслвани са и по-нискнте планински склонове, осигуря-ващи естествена защи i а.
227
В повечето случаи селищата заемат малки плоти, а броят на жилищага не надхвърля 6-7. Изключение се явява селищего при Яжбине41 с няколко жилищни хоризонта и относително дълъг период иа съществуване. Следи от планировка на селищата не сс откриват; обикновено жилищата се разполагат около някакво централно пространство или в една-две редици покрай брега на рската.
Основен тип жилище е полуземлянката, вкопана до различна дълбочина, със стсни от плет, измазан с глина. Конструктив ните особености при жилищага от различите области могат да се разглеждат като резултат от влияни-ето на средата, в която се заселват славяните. Основните видове жилища
според копструкпията са:
1) полуземлянка с два реда колове около ямата;
2) полуземлянка с един ред колове, по-голям диаметър и централен спорен стълб;
3) полуземлянка с опорнн стълбовс на къситс оранн
Селището при Яжбине, засега единсгвсното напълпо проучено селище от VI1.-IX в., дава картина, валидна и за останалите славянски селища от Централна Югославия. Според напрансната от И. Чремошник реконструкция, най-често срещаните постройки са с овални или кръгли в план основи -форми, конто тя смята за характерни за по-голямата част от Централна и Северна Европа от неолита до Срсдновековието42. От района иа Среден Дунав са известии жилища с чстириъгълпи или почти квадратни основи, по правило от селиша. разположени в близост до к ьсноантични крепости4 Нс
са редки и случайте на заселване па напусиатите, но все още неразрушени антични обекти, конто славяните приспособяват за свои жилища44.
Основен елемент от интериора на славянското жилище е каменната пещ, изградена от дребни или средни по големина ломени камъни без спойка. Има и пещи от глина. За останалите подробности имаме сведения от разкопки па територията на Румъпия45.
Досс! а нс е констатиран случай на укрепване на славянски селища преди IX в., както и заселване на укрспени антични селища в ранпите етапи на славянското усядане. До по-катсгоричпи заключения може да се стигне при по-системпо проучване на селищата от този период.
Освен някои специфични различия, на конто ще се спрем по-долу, про-учените некрополи от различимте области на Югославия показват и много сходства - по местоположение, гробна архитектура и наличие на гробен инвентар. Най-често нскрополите се срещат върху малки равнини, край реки и езера, по склоноветс на малки възвишения. Откриват се в близост до праисторически и късноантични обекти, върху некрополи от по-стари спохи. Могат да се обособят дна типа некрополи:
I) некрополи на редове с прсобладаваща ориентация на гробовете И-3;
2) некрополи о гробове, вкопани без определен ред и ориентация на гробовете.
Този тип не се среща след IX в., докато некрополите от първия тип се запазват в няла Европа лак до XII в.
228
Резултатите от разкопките погвърждават свсденията от писмсиитс изво-ри, че старите славяни са използвали два начина на погребване - чрез кремация на покойника или погребвапе на тялото в гробпа яма. Между тези два начина не може да се постави ясна хронологическа или териториална граница. Кота и при какви исторически обстоягелства възприемат трупополагането, засега е трудно да се отговори46. Може да се предположи, че за една част о г тях това става под влияние на местного население, в чиито земи се настаняват, а втората славянска вълна (карантанскш с славяни у П. Коро-шец) идва с този вече установен начин па погребване, възнрист при контак-тите с аварите в старите геритории47.
Погребалният обред нс се раззичава от обичайния за раннославянските некрополи в остаиалия славянски свят. Срещат се следи и от магически обредни действия - поставяне на каменни плочи върху трупа, палене на ог ьн във и около гробната яма, разбиване на глинени съдове върху гроба, поставяне на монети - о боли48.
Главно въз основа на находките от славянскитс некрополи от района па Източпите Алпи П. Корошец прави задълбочено изследванс и периодизация на раннославянската култура49. Тя определи три културни групп, конто я характеризират: трупа с керамика; карантанска трупа; кьотлашка трупа. Според основните характеристики на всяка от тези групп, тя уточнява времето на възникването им и продължителността на сьществуването им, както и посоките, в конто трябва да се търсят факторитс. влияещи върху тяхното формиране. Така за района се очертават две културни области, чиито произход се обяспява с различния произход и време иа заселване на славянските труни (т. нар. първа и втора славянска вълна) °.
По археологически път присъствисто на славяни отт. пар. втора славянска вълна е засвидетелствано и. в некрополите от Истра, обозначавани в литературата с определението „некрополи на романизирано население11 и „романо-славянски некрополи^5'. Езическите обичаи, например поставянето на каменни плочи над различии части на тялото, паленето на oi ьн, ритуална-та декапитулация и др., разкриват наличието иа нехристиянско население през VII в. Находки, принадлежащи изключнтелно към VI в., засега нс са известии. Пай-къспите гробове са датирани с монета па Константин V52. Според това тази трупа некрополи сс датира между началото па VII и края на VIII в.53.
От най-южните области иа Югославия некрополите при Миеле в Черна гора’’4 и Виничани55 и Св. Еразъм56 от Македония показват аналогии с некрополите отт. нар. култура Комапи Круя с ареал на разиространение в Север-па Албания. Проблемът за етпическата принадлсжност на носителите па тази култура все още чака своего решение57. Според Вл. Попович паметнините на тази култура сс явяват в граничите зони, в конто става срещата на култура-та на местного романизирано население и културата на славяните от т. нар. първа или най-ранна вълна58.
229
Първата типология на славянската керамика публикува И. Чремошник. За класифициращи признаци използва начина на изработвапе па съда, състава на глината и цвета на готовата керамика, но никъде не разглежда формите на съдовете. Така i я раздела керамиката на три основни групп, извеждайки сходство™ на славянската керамика от Югославия и Румъния, но опитът да се пренесат с,хеми, валидни за други културни области, особено в случая с Югославия, където развитието на керамиката е подчинено на други процеси и влияния, не е сиолучлив. По-късно И. Чремошник прави по-детайлна периодизация на ксрамиката и за първи и най-рансн етап определя тази от типа Прага-Карчак, с два хронологически разграничени. според нея варианта: т. нар. сыцински и напреднал пражки тин59. Пак според нея тя се развива под влиянието на дунавския тип керамика, особено по отношение на форма и орнаментация. Последните проучвания върху раннославянската керамика от Чехословакия, Уигария и Полша поставят под въпрос валидността на горна-га класификация60.
Освен типичните за сланянското гърне овално-издължени форми, сред керамичпия материал от Словения, произхождащ предимно от некрополи, се срещат и съдове с биконични, конични и сферични форми61. Всички досегаш-ни проучвания установяват аналогичпн форми сред ксрамиката па север от р. Дунав'32. В района на запад до р. Ьлба и на юг до Бохемия те са сред най-често срещанитс форми от къспоантичната фаза на славянската експанзия. За нито един от типовете не е установено точного време на проникване н областта на Източните Алпи. П. Корошец евързва тези форми с времето на карантанския културеп кръг63.
Спецификата на керамичпия комплекс от Далмация е, че редом с преоб-ладаващите яйцевидни или закръглеио яйцевидни гърнета с широки устия, в едни и същи гробове от старохърватския период се срешат и особени кера-мични форми64. Причината за появата на тези уникални съдове Я. Белошевич вижда във влиянието на по-напредналата в технологично и типологично отношение керамика на местного население, с което старите хървати близ ат в контакт след настаняването си в Далмация65. Според предметите, намеренн заедно с нея. зази керамика се датира от среда i а на VIII до първата половина на IX в.
Проучнанията на рапносредновековни тс селища във Войводина разкри-ват напълно аналогичен керамичен комплекс за цялата облает. Съдовете са изработнани на ръка или па колело. но разлики във формата или в състава на глината няма. Формите са издължени, заоблени или леко биконични. Керамиката на рька е над 90%. Тази керамика има аналогии с керамиката от тип Лука-Райковецкая от района на Поднепровисто и Поднестровието, датирана VIII—IX в., също и с отделни екземпляри о г салтовската керамика66. Ръчната керамика е сходна с тази от крепостта Дунайварош, датирана VII-IX в. Н. Станойевич предполага, че котлите с вътрешни уши могат да се евържат
230
с появата па салтовски племена северно от р. Дунав през втората половина на VIII в. Двете абасидски монети от средата иа VIII в., намерсни във Войводипа, подкрепят това предположение67.
Този кратък преглед на керамичните комплекси позволява да сс очертаят до известна стелен различимте условия, при конто е ставало тяхното развитие. Един по-детайлен и изчериателен анализ несъмпено ще дадс по-добра представа за началната фаза на пронесите, конто през VII—VIII в. вече са оформили така разнообразната картина на славянската култура на територията на днешна Югославия.
БЕ ЛЕЖКИ
1 За преглед на проучвапията иа старочърватските некрополи в Северна Далмация вж. В е 1 о 5 е v i с, J. Matcrijalna kultura Hrvata od VII do IX stoljeca. Zagreb, 1980. 15-18
: J el о vi na, D Starohrvatske necropolc na podrucuj izmehu njeke Zrmanje i Cetine. Split, 1976.
J Г a p а ш а н и и, M. ICa najcTapiijini културама наше земле и проблему порекла извест-них пихових облика. - Старинар, 1950, 27 39; Гарашани н, М., Ъ. Мано-3 и с и, М. Л у б и н к о в и h. Этногенеза /ужних словена у раном среднем веку прсма матери]алпо] култури Бсоград, 1950; KoroJec, J. Neki element] slovcnske materijalne kulture VI i VII vjeka. - GZM, 7, 1952, 5-17.
4 К о г о 5 e c, J. Dclitev slovanskih kultur zgodnjcga veka v Jugoslsviji. - AV, II. 2. 1951, 13-45; L’vod v materialno kulturoSlovanov zgodnjcga srednjega veka. Ljubljana, 1952.
5 К о г о § е с, Р Pokus delitve slovanskc matcnalnc kulture na podroeju Karantanije. - ZC, 15, 1961, 157-194: Kulturni in casovni opus slovanskcga zgodnjega veka na obinocju Slovcnijc. -AV, 1971, 21-22, 95-110
Koro$ ec, P. Zgodnjesrednjcveska arhcoloSka slika karantanskih slovanov. Ljubljana. 1979
7 M а г u § i с, B. Slaveno-avarski napadi na Istru u svjetlu arheoloSke grade. - Pcrcstil, 2, 1957, 63-70; Istra u ranom srednjem vijeku. Pula, 1960; Necropoli VII i VIII stoljeca u Istn - AV' 18, 1967, 333-341; Materijalna kultura Istre od V do IX stoljeca. - Izdania hrv. arh. DruStvo, 11, 1987, 81-106.
8 Вж. главно иубликаниитс в Ъердапске свеске. Т 1, 1980; г. 2. 1984; т. 4, 1987; т. 5, 1990.
9 Б а р и ш и h, Ф. Прнск као изор за wajcTapnjy исторфу Зужних Словена. - 13: ЗбРви, 1, 1952, 52 61.
0 К о в а ч с в и h, J. Аварски каганат. Београд, 1977, 38-39.
" Procop. Hist. Arch, 18, 20 (=ГИБИ, 3, 151; De bello gothico, 47б=ГИБИ, 2, 124-135).
:КовачепиЬ, J Цит съч., 41-66.
13 Бар и in и h, Ф. Proces slovenske kolonizacije istocnog Balkana. - In: Sympozjum -predslovenski etnicki dementi na Balkanu u ctnogenezi Juznih Slovena. Mostar, 24-26 oktobre, 1968, Sarajevo, 1968.
14 MaruS iv, B. Istra u ranom..., 14-15.
15 Procopius Cacsarensis. De aedificiis. 102-149 (=1 ИЫ4, 2, 154-1 78)
16 J а н к о в и h. Ъ Подунавски део области Аквиса у VI и почетков VII века. Београд, 1981, 17-58.
17 Tab. Pent. segm. VI, Itin. Ant., 217, 5-219, 3.
18 J а н к о в и h, Ti Циг. сьч., с. 26.
19 Пак там, с. 62, 188
231
20 М а г u s i с, В Цит. съч., с. 17.
21 Ъердапскс свсске. Т. 1, 1980, с. 60; Т. 2, с. 10, 109, 191, 387; Popovic, V. Les tenioins archeologiqucs des invasions Avaro-Slaves dans L lliricum Byzantin - MEFRA, 1975, No 1, p. 467.
“Popovic, V. Цит. съч , с. 468.
23 К о s, P The monetary circulation in the southeastern Alpin region (ca. 30 BC — 1000 AD). -Situla, 24, 1986.
В c § e v 1 i e v, V. Zur Deutung dcr Castcllnamen in Procops Werk „De aedificiis “. Amsterdam, 1970; Б e iu e в л и e в, В. Антнчната топонимия у нас като исторически извор. -ПИВЕ, 3, 1954, 341-355.
25 Гнид и и, Л. К хронологии и характеру славяннзании Карпато-балканского пространство (по лингвистическим и филологическим данным). II часть. Славянские топонимы у Прокопия Кесарийского - В Этногенез парадов Балкан и Северною Причерноморья. М., 1984, 43-46.
26 Т г u h I а г, F. Toponomastika v sluzbi arheologije. - AV, 30, 1979, 49S-500
27 Orem oJ n ik, 1. Die Chronologien der altesten slawischen Fundc in Bosnien und Herzegowina. - Al, 11, 1970, 99-103; Ranoslovensko naselje Jazbine u Batkovicu kod Bijeline. Godisnjak. 15, 1977, 227-309.
2S M a r u s i c, R Povodom naiaza staroslovenske keraniike u Istri. - Starohrv. Prosvjcta, 14, 1984, 41-76
J an ko v i c, D Srednjevekovna grnOanja donjeg srpskog Podunavlja. - Balcanoslavica, 3, 1974, 89-90
30 Пак там, с. 93.
31 W с r n е г, J. Slawische Biigelfibeln des 7. Jahrhunderts. Reineke Festschrift. Mainz, 1950, 150-172; Янкоии ч, Д. Позднеантичные фибулы VI—VII веков и славяне. - In: III Congrcs International d’archeologie Slave Bratislava, 1980, 171-182.
32 Вслсснина, Корбиво, Дубовац при Бяла Църква, Нови Баповци, Неготин, Прахово, Пожар сваи.
31 Царичин Град, Ниш, Велесннца, Виничани и иекрополите на т. пар. култура „Коман-1<руя“ - Мислс и Охрид
34 J а н к о в и h, Т. Подуиавски део..., 173-175.
35 Сплит, Салона, Щрабовац. Вж. V i п s k i, Z. KasnoantiOki starosjedelocFu salonitanskoj regii prema arhcoloSkoj ostatavstini prcdslovenskog supstrata. - VAND, 69, 1969, 39. t 33/1, 2-4.
J6 We i t h m ann, M. Die slawische Bevolkerung auf der gricchischen Halbinsel. Munchen, 1978, 248.
37 T e о d о r, D. Ch. Romanitatea carpato-dunareana si Bizantfl ?n veakurile V VI e n. Ia2i, 1981, p. 105 fig. 11; C i 1 i n s к a, Z Fruaenschmuck aus dem 7.-S. Jahrhunderts im Karpatenbecken -SI A. 23-1, 1975, 63-81; А й б а б и н, А. И К вопросу о произхожденип сережек пастырского типа. - СА, 1974, № 3, 62-72.
“А нгелов а, С., В. П с н ч с в. Сребьрното съкровигце от Силистра. - Археология, 1989, №2, 38-43.
39 D i nt i t г i j е v i с, S Cetin groba iz slovenske nekropole u Otoku kod Vmkovaca. -Opuscula archaeologica, 1957, No 2, 5-48.
40 L j u b i и k о v i с, M Nalozi u Konntu i slovcnska archeologija X-XII v. — In: I MKA, Warszawa, 1970, 454 461.
41 С r c m о § n i k, I. Ranoslovensko naselje Jazbinc..., p. 298.
42 Пак там, с. 268, 0 r e in о 5 n i k, I Tipovi slavenskih nastambi nadenih u sjeveroistocnoj Bosni. - AV, 31, 1980, 132-155.
43 Поповы h. П.Д. Мркобрад. Сондажа истраживана на налазишту Лубичевац Обала. -Ъердапске свеске Т. 3. 1986, 313-315; J о в а н о в и h, А., М. К о р a h, Ti. J а н к о -в и h УшЬе Слатинске реке - Пак там, 387-388.
44 Най-многобройни са примерите от Южна Босна. Вж. S о n j е, A. Ranfbizantska bazilika Sv. Agnczc u Muntajana kod Pireca. - In: Jadranski zbormk T. 10. 1976-1978, 189-237, Cremo Jnik, I Rimska vila u Lisicima - GZV1, 39, 1984, 23-84.
232
45 S t e f a n, G., 1. В a r n с a, M. С и m § a, E С о m s a. Dinogctia. 1, 1967, 30-50.
46 В e I о Jevic, .1 Die crstcn slawischen (Jrnengraber auf dem Gebietc Jugoslawicns aus dem Dorf Kasic bei Zadar - Balcanoslavica, 3, 1974, p 81, Not 4; G r e in olnik. I. De Chronologien..., p. 100; 2 c r a v 1 c a, L. Ranoslovcnska nekropola u Petosevcima. - GZM. 40-41, 1985/86, 129 209, M i ! e t i c, N. Slovenska nekropola u Gomjenici. Kod Prijedora. - Пак там, 21, 1967, 148
” Кого See, P., Zgodnjesrednjeveska arheoloSka.... 254-255; <t> и л инов и h, М Cna-ливанъе мртвнх кол Зужних Словепа. - РВМ, 8, 1959, 119-135; Z о 1 1 - A d a m i к о w а, Н Die Verwendbarkeit der Grabfunde aus dem 6-10 Jh fiir die Aussondcrung dcr Stammesgruppeh bei den Wcstslawen. - In: Rapports du III ur Congres JAS. Bratislava, 1, 1979. H о r c d t, K. Die Brangraberfelder der Mediasgruppc aus dem 7.-9. Jh. in Siebenbiirgen. - Пак там, 365-395.
м Подобии явления се наблюдават при всички раннославянски некрополи от територията на Ю1 ославил. Вж. М а г u s i С, В Цит съч.; К о г о 5 е с, Р Цит съч , 32-33.
4’ Ко г о § е с, Р. Цит. съч., 32-33, 53-57, 91, 140-141.
Пак гам, 305-306.
51 М а г u s i с, В. Istra u ranom..., 20-21 23-25, Kratakpnlogpoznavanju ranosrednovjekovne barbanziranih nekropola Istre. — Situla, 20/21, 1980, 467-471; Nekropoli VII i VIII stoljcca .; Matenjalna kultura Istre od 5 do 9 stoljeca - Izdanja HAD. 11, 1986, 81 105
5* MaruHc, B. Kratak pnlog ., p 469.
53 M a г и 5 i с, B. Materijalna kultura Istre .., p. 97.
54 Mtjelc, Vir Pazar - rano-rauosrednovjekovna nekropola - AP, 8, 1966, p. 127.
55 Ъ о p о в и h - Л у б и н к о в н м VI Средновсковна некропола у села Виничани. Matcrijali, 6, 1971, 58-62
56 М а л е н к о, В. Ранносредиовековна некропола „Св. Еразмо", - Mac. Acta arch 3. 1977, 125-143
57 A n i m а 1 i, S. La nccropole de Kruje et la civilisacion du haul moycn-age cn Albanie du Nord. - Studia Albanica, I, 1964; Понови h, В. Албани]’а у касно] антиинл. - В; Илири и Албании Научай скупови 39. Ьсоград, 1988, 10, 201-324 и бет М № 75, 77.
:s П о п о в и h, В Албанка ., р 244; С г е m о § n i k, I Istra^ivanja u MuSicima i 2abljaku i prvi nalaz naj startjh slovcnskih naselja kod nas. - GZM, 25, 1970, 45-117.
ч C rem osr ik, I Ranoslovensko naselje ., 251 266
60 В ere 5, J Kerannka na tzv. Avarskych pohrebiskach a sidliskach zo 7.-8. Stol. Na Slovensku. - SI. A., 33, 1985, 1 5-57; Bialckova, D Zur Datierung dcr oberen Grenzc des prager Typus in der Siidwestslowakei. - Archcologiske rozhledy, 20, 1968, 5, 619-625
61 KoroSec, P Beitrag uber eintgc Formcn dcr frulimittelalterlichen slawischen Keramtk auf slowenischen Fundplatzen. - Balcanoslavica 3, 1974, 23-26.
Пак гам, с. 24
63 Kvrosec, P Zgodnjesrednjeveska arheoloSka..., p. 123.
61 В с I о S e v i c, J Uber einige Besonderheiten in dcr Entwicklung der Keramik auf dem Gebiete Dalmaticns. - Balcanoslavica, 3, 1974, 161-181.
fiS Пак там, с 179
С т а и о j с в и h. Н Насела VIII—IX века у Во]водини. - РВМ, 30, 1987, 119-146
й7 Пак там, 130-131.
233
Табло I. Керамика от Истра, VI—VII в. (ио Бр. Марушич)
234
Табло 2. Керамика на ръка от кастела В. Градац (1-6) и на баино колело от Гамзиград (7-10) (по Дж. Янкович)
235
I---------------1---------------1______________1
Табло 3. Палчссти фибули с антропоморфна и зооморфна маска на крачето (по 3. Вински и Й. Ковачевич)
236
о з
О 3
1_____I______1-----1
Табло 4. Фибули с подвито крачс - „провинциално-визаитийски*1 вариант (по Дж. Янкович)
237
Табло 5. Луновшши обеци със звездовидна висулка (1-4) (по Й. Ковачевич. 3. Вински, С. Ди.митриевич) и обсиа (5) с одно кухо топче (по С. Наги)
238
О 3
I. .1 I_____I
Табло 6. Находки от некропола от Истра, VT-VII в. (по Бр. Марушич)
239
Табло 7. Славянска керамика от Босна и Херцеговина (по И. Чремошник)
240
О 5
।—i—.।—i—j__i
Табло 8. Славянска керамика от Словения (по П Корошец)
241
Табло 9. Керамика от Далмация, Vll-първа половина на IX в (по Я. Белошевич)
242
Табло 10. Керамика or Далмация, Vll-първа половина на IX в. (по Я. Белошевич)
243
Табло 11. Профили на съдове от Войводина, VIII IX в. (по Н Станоевич)
244
Етническият състав на населението в ранповизантийския Доростол през VI-VII в.
Стефка Ангелова
Около средата на V в. късноантичният Дуросторум, както и други големи градове и крепости в околността, ставят обект на опустошите!но хунско нашествие. В писмените извори нрекъеват сведенията за града. Аналогична ситуация сс наблюдава и при извършваните години наред археологически
разкопки в римским град и на територията на късноримската и ранновизап-тийската крепост на брега на р. Дунав. В нумизматичната колекция на Исторический музей в Силисгра няма монети от втората половина на V в. На територията на ранновизан тин ската крепост. която през VIII—X в. се превръ-ща в ядро на средновсковния Дръстър, последните монети от V в. са на Тсодосий II (402-450). Нс е установсн и жили щен хоризонт от втората половина на V в. Живот ьт сс стабилизира око ю началото на VI в. при император Анастасий (491-518). При Юстиниан (527-565), както се споме-иава у Прокопий, е изградена отчасти върху основитс на късноримската и новата крепост на брега на рската1. Културнияг пласт от VI и началото на VII в. е добре изразен около крспостните стени и извън тях, и силно нарушен при нивелиране на терена във вътрешността през IX в., когато сс реализира новият градоустройствен план на Дръстър. Последните монети в раниови-зантийския пласт са на император Фока (602-610)2. Укрспсн наново е и старият лагер на XI Клавдиев легион3, а разкопките на територия та му и в канабите показват съществени примени през VI и началото на VII в. Лагерът е обитаван от цивилно население, докато военните части сс нрсмсстват на около 700 м в северозападна посока4, в новата крепост.
През VI—VII в. Доростол е епископски център5. В Силисгра случайно са намирани монети на императорите Маврикий Тиберий (578—582), Тиберий II Константин (582-602) и Фока (602-610). Случайни находки са и две монети на Ираклий (610-641) и Константин IV (668-685). Две сребърни монети от малко познато монетосечене на Константин IV сс съдържатв обнародваното наскоро сребърно съкровище, открит о в базиликална страда недалеч от лагера, унищожена при пожар6.
Присъствието на византийска администрация и военни части през VI VII в. в Доростол се доказва от намерените в града и района между Силис гра и Кълъраш печати. Засега са обпародвапи осем от тях, конто принадлежат както па частнн лица, така и на стратилата Геоктист и някой си Петър, върху
245
чиито печат сс чете титлата „консул и патриций4*7. Последимте са водили кореспонденция с длъжносгни лица в Доростол.
Славяно-аварските нашествия нс огминават и Доростол. В 1рада е намерено съкровище от 56 фолисн, от конто последимте са сечени в 574 i , т. е. гачи юдина е terminus post quern за укриването па монетите8. Вероятно става дума за нашсстнисто от 578 г. Другото голямо нашествие се отпася към 585 г., когато наред с Марцианонол и Залдапа е превзет и Доростол*. В ранновизантийския пласт при северозападната ъглона куда № 1 са запазени следи от пожар. Пластът съдържа монета на Юстин II и София, сечена през 568-569 г.10.
Опити за стабилизиранс на византийската власт се правят в края на VI и началото на VII в. Изходпа база за нападение срещу славяните в 593 г. е Доростол, откъдето ръководените от Приск византийски войски премина-ват на левия бря! на р Дунав’1. Събитията се повтарят и през 594 596 г. под предводителството на Петър’2 Въиреки относитетната стабилност на византийската власт, редина жители на града бягат далеч иа юг. Тогава са прснссени мощите на местния християнски светец Дазий в църквата на град Анкона в Италия13. Трябва да се предполага, че други са избити при нашествията. При всички случаи писмената традиция за града ирекъева за няколко десетилетия Адекватна е ситуацията при разкопките, където не е установен хоризонт о г в торо го десетилетне на VII в. нататък. Все пак базиликалпата сграда на територията на античною селище е унищожена при голям пожар, конто, както показват трезорираните монети, трябва да се отнесе към годините на Константин IV. Единствепото събитие, с което може да се евърже пожарът, с прсвзсмансто на града от бъчгарите на Аспарух. Както личи, то не е станало по мирен начин. Оттук слсдва, че жителите на града са организирали някаква съпротива. Находките, който описваме по-долу, позволяла! да сс заключи, че ноне част от тези жители са от славянски произход.
Проникване на славяни в крепостите по лимеса е известно отдавна. В една своя работа съобщанамс за находки на раннославянска керамика, рабо-тена па ръка с преобладаващи пенковски форми, откричи върху руините на голяма римска баня, фупкционирала до IV в., а след това прсустросна в опожарени проз VI в. жилища’ ’. В ранновизантийския пласт до куда № 1, за който споменахме, сред ранновизантийската керамика се намериха и три фрагмента от гълъбовосиво гърне с украса от излъеканн по механичен начин ивици от тип, характерен за Пастирското градище в Украина 5. В Украина и Молдова тази керамика се съпровожда от изработена на ръка славянска керамика от т. нар. пснковска група. Значението на находката от Силистра нараства от факта, че е намерена във вы решностга на крепостта с ранновизантийски материали, което отново потвърждава идеята на М. Комша за особения статут на тези славяни11.
Раннославянска керамика на ръчпо гръпчарско колело е намерена също в
246
северозападния участък на крепостта, в нарушена от късни вкопавания Пластове:
1. Ссдсм фра! мен га ог гърне от белезникава глина с примеси от шамот и пясък, добре излечено Широко фуниевидно устие, на което ръбът не е запазен. Прибранн плещи. Най-голямото расширение вероятно попала в горната час г на съда. Орнаментирано с единична врязана линия под шийката. под която на известно расстояние са нанессни три ускорении прави хоризонтални линии (1988 г., кв. J6, дълб 13 97-13.80).
2. Фрагмент от устие на гърне от свстлокафява глина с примеси от пясък. Плътсн мирен, сива ивица в лома. Късо фуниевидно устие с издаден леко навьи и косо срязан рьб. В началото на плещите с широко острие е нанесена дълбоко врязана единообразна линия (1989 г, кв. Jp дълб. 15.90-15.20).
3. Фрагмент от същата глина като № 2. Запазен с мальк фрагмент от устието с къса шийка и леко извит навън и скосен ръб (данни за намирането катоМ*1 2)1
Паралели на тази керамика се срещат чесго в комплексите иа север от Дунав и се датират най-общо VI-VII в.1 . Ние смятаме, че развитието на т. нар. култура Ипотещ-Къндсщ-Чурел не е продължило по-късно от първите две десети тетин на VII в., когато започва масовото преселване на славяпи-те на юг от р. Дунав. Морфологичните и гехничсските различия между добре познатата в Добруджа раннославянска керамика от VI в. и фрагменгиге от Силистра насочваг к ьм датиране па последните в VII в.
При разкопките па южната крепостна стена през 1986 г., в участъка на куртината между кули № № 2 и 5, ра трушена почти напълно и при фундамсн-тите, както и r насипа се намериха няколко фрагмента раннославянска керамика, идентични по състав на глината и изпичането, макар и различии като направа:
I Фраг мент от гърне от сиво-черна глина с примеси ог пясък. Неравномерно напечено. Работено па ръка и подправено на ръчно колено. Кьса прибрана шийка, силно извито устие с издаден и заселен ръб. Нсорнамешправо (табл. 1().
2. Фрагмент о г гърне от същата глина и наработка. Усгието е леко извито, но ръбът му не е запазен. Най-голямото расширение с в средата па съда (табл I,).
3. Гърне от сьщага глина и наработка. Ръбът на устието не е запазен (табл I,).
4. Фрагмент от гърне, изработепо на ръка от съшата глина. Несиметричпи стени, орнаментирани отвьн с два реда пасма от врязани вълнообразни линии (табл. 11().
5. Фрагмент от дъно на гърне, работено на ръка от същата глина. Дебелипата е неравномерна - от 1 до 1.3 см (табл. Пг).
6. Фрагмент ог дъно на гърне, подобно па .4° 5, с дебелина до 1.8 см (табл. П3).
За датирането на тези съдове са валидни съображенията, изказани за керамиката о г северозападния участък на крепостта, г. с. те също се отнасят към VII в.
Особен интерес за нашата проблематика представлява една фибула, намерена през 1986 г. в ранновизантийския пласт югоизточно от куда № 2. Фибулата (дълж. 4 см, широчина на дъговидпата плочка 1 см, деб. 0.2 см) е недовършена. Чслната дъговидпа плочка е изработена от тънка лята медиа пластина, вьрху която чрез щамповане са нанессни в краишата две падлъжни канелюри, конто обрамчват пояс от полуобезличени релефпи орпаменти -
247
скачени Х-ове (?) (табл. П4). От същата п истина в челния край чрез прищип-ване и усукване е оформен S-овиден издатък за пружннния механизьм, останал с фиксиранн. но нспробити отвори. При щамповансто дъговидната плочка е пукната надлъжно. Стъпалната плочка е ромбовидна и при съедиия-ваието и с дъговидната са павити две тъики мелни лепти. Не е ясно как е оформен иглодържателят. Лнцевата страна на стъпалната плочка е с твърде необичанна украса от два концентрнчни кръга от псевдогранули, между конто радиално сс разполагат шест три ъгълничста от по 3-4 псевдогранули. По украса плочката напомня звездовидна висулка, прикрепяна към луновид-ното разширение на късния тип звездовидни обеци. Фибулата несъмнепо е местно изделие, за което точки параде л и няма. Като тип принадлежи към вариант 2 на втората трупа варваризирани византийски фибули по клаиифи-капията на Дж. Янкович15. Авторът ги датира в началото на VII в. и смята, че са работени във византийските крепости по поръчка на славяните или от самитс славяни. Аналогична с интерпретацияга на някои руски авторы20. Тук ще припомним, че съставът на сребърното съкровище от базиликалната сграда в Силистра ни насочи към извода, че през VII в. в града са работали византийски ювелиры, чнято евтина продукция е съобразена преди всичко с вкусовете на славяните.
Тепърва предстоя проучвапето на материалпата култура в Доростол през VII в. Ако раннославянската керамика от VI в. повече или по-малко може да сс припишс на славяни фсдсрати, то материалите от VII в. са доказагелс гно за постепенната славянизация на града. Затова през Срелновековието е запазено античного име на града, макар и в славянска транскрипция.
БЕЛЕЖКИ
1 Ангелова, С Крепостната стена на Дуросторум-Дръстър-Силистра - Археология, 1973, №3, R9-90.
Монетите от Силистра се обработват от Вл. Пенчев, на когото изказвам благодарност.
’ Прокопий нзрнчно споменава, че императоры грнжливо поправил разрушените части на всяко едно or укрепленията. - ГИБИ. Т. 3. С., 1958, с. 169.
4 Д о н е в с к и, П. Археологически разкопки на лагера и капабето па XI Клавдиев легион в Дуростору.м. — В: Дуросторум Др ьстър Силистра. Силистра, 1988, с. 93.
5 ГИБИ. Т. 6. С., I960, с. 88.
6 А и г слов а, С., В. Пенчев. Срсбърно съкровище от Силистра. - Археология, 1989, №2, 40-41.
’ Вагпса, 1. Noi sigile bizantinc de la Dunarea de Jos. - SCIV (I3ucure?ti). 17. 1966. 2, No 2; V u 1 p c, R., I. В a r n e a. Din istoria Dobrodgei. Romanii la Dunarea de Jos., II, I3ucure$ti. 1968, p. 512, tig. 68,; J о r d a n о v, I. Dobrudza (491-1092) - selon les donnes de la numismatique et de la sphragistique. - R: Dobrudza. Etudes ethno-culturelles. S., 1987, Tabl. Ill, p. 195, Tabl IV, p. 198.
- Непубликувапо. Монетите са определени от И. Юрукова, па конто изказвам благодар-пост.
9 Т е о ф и л а к г С и м о к а т а. - ГИБИ. 1 3, с. 299; Геофак Изповедннк говори за 584 г. - ГИБИ. Г. 6, с. 242.
248
1 Моистата с определена от Вл. Пенчев.
11 Тс о ф ан И зповс дн и к. Нит. съч., с. 246.
М у т а ф ч и с в, П. Сьдбнннтс на срсдновсковния Дръетър. - В: Избрани произведения. Т. 2. С., 1973, с. 24.
В е л к о в, В. Античният Дуросторум. - В: Дуросторум-Дръстър-Силистра, с 30.
4 Л и ге л о о а, С. По въпроса за раннославянската култура на юг и на север от Дунав през VI VII в. Археология, 1980, № 4, с. 4.
J А р г а м о и о в, М. И Етническата принад ежност и исторического значение на пастпрскага култура. — Археология, 1969, № 3, с. 3 сл.
16 А н г с л о в а. С. По въпроса..., с. 10, зяб. 20.
7 В два съссдни квартала и Jft на различна дълбочина.
18 Dolinescu-Fcrchc. S. La culture „Ipote^ti-Ciurel-Ciude^ti4* La situation en Valachic. - Dacia, N. S., 28, 1984, 1—2, 16, fig. 7 J>IS
,ч Я н к о в и ч, Д. Позднеантичные фибулы VI-VH веков и славяне. - В: Rapports du IIP Congres International d’Arclicologie Slave. T. 2. Bratislava, 1980. p. 177.
10 Г о p io и о в a, E A., M. M. К а з а н с к и й. К изучению раннссрсднсвсковыч древностей Нижнею Подуиавъя (V1-VII вв.) - В: Славяне на Днестре и Дунае. Киев, 1983, с. 202.
249
Табло 1
250
Табло II
251
Елементи на волинцевската култура в ранносредновековната култура на Североизточна България
Метода Дас кал о в
Проучнането на паметниците на известната днес волинцевска култура в зените по левия и десния бряг на р. Днепър започва отце в началото на века1. Дълго време те са разглеждапи като част от по-късната и разпространена вьрху по-обширни територии роменска култура От своя страна, тя прерас-тва в собствсно славянската култура на Кисвска Русия о г TX-XI в.2. Започ-налият през 50-те години спор за етническата принадлежност на волинцев-ската култура се решава в полза на изказаното тогава мнение от Д. Т. Бе-рсзовец3 за нсйння славянски (ссверянски) характер. През 70-те години са доказали връзките и с по-късната роменска култура4. Определен принос в нейното изучаване е дисертационният труд на С. П. Юренко5. Изследовател-ката обоснована правого на съществуване на отделна археологическа култура. определи етнографските и черти, социалния и икономичсския живот на нейните носители. Според дългогодишните проучвания па Юренко към волинцевската култура се отнасят повече от 50 паметника. Те се разполагат върху една твърде обширна тсритория но левия и десния бряi на р. Днепър: на север - южпите части на Ьрянската облает, на изток - околностите на гр. Курск, на запад - паметниците достигат южно от гр. Киев на десния бряг, на юг - засмат <смитс по i орного течение на дссните притоци на р. Северски Донец6. В югоизточната част на така очертания ареал паметниците на волинцевската култура влизат в пряк допир с тези на салтово-маяцката култура, чийто носите >и са полуномадски и номадски племена, сред конто са и прабългарите.
Проучвапията показват, че селищата на волинцевската култура заемат ниските тераси в долините на по-големите реки (Сула, Сейм и Псьол) и технитс при гоци. Селищата не са укрепявани. Мнението на И. И. Ляпушкин, че те се отнасят към укрепсния тип (г. нар. градища) , бе опровергало от последвалите проучвания. Те изясниха. че укрепяването чрез издиганс на валове се отнася към по-ранна епоха (скитски) или към хропологично следващага роменска култура8. Па най-добре проучения епонимен паметпик са разкрити 49 жилища и стопански сгради, но вероятно едновременно са съществували не повече от 15-17. Самигс жилища сс отнасят към добре известпите и проучени в други райони типове9. Елинствено изключение са жилищата. чиито степи са паправени от плет и измазали с глина10. Известна
252
разлика сс наблюдава в направата па отоплителното съоръжснис. Като най-разпространено за волинцевската култура се налага изрязаната в материка пещ. чийто купол е доизграден от глина11. Едновременно с тях се срещат и типичпите за славяните каменни пещи12, а изрязапите в материка и доизгра-дени от глина сс срстат и в други районы, обитавани от ранни славяни (Закариатска Украина, поречието па р. ясмин, сыцо и на паметниците на прсдшестващата хронологично в тези земи кисвска култура) .
Според досега известимте данни, погребалният обред на населението -носител на волинцевската култура, е трупоизгаряне, като останките от кремация]а са поставляй в урна и заравяни в плитки ями14. Изказаното от И. И. Ляпушкин мнение15, че за погребалния обред с характерно натрупвапе на могилы, бе онровергано от нроучванията през 70-те години. Бе изяснено, че могилните насини сс отнасят към по-късната роменска култура15. Каю особенос! на волинцевския погребален обред може да се изг ькне поставянето на повече от едва урна в гробна яма и в отделни случаи - на съд-гробеп дар 2. Дали те са съдържали жертнена храна - от публикациите не става ясно. Прави впечатление една друга особепост на погребалния обред - поставяне в урната или в гробната яма на обезличен желсзсн предмет или просто на железеп къс’\
Използваните за урны съдове се отнасят към една твърде интересна каз сгория керамика. Това са съдове, изработени на леко грънчарско колело, от добре пречистена глина, която след изпичането е придобила сиво-кафяв цвят14. Съдовете са украссни чрез врязване па една до три-четири успоред-ни линии и излъекване по механичен начин на цялата иовьрхност или на линии под различен наклон, като се образуваз различии мрежести орнаменты. За разлика от керамнчния комплекс на салтово-маяцката култура. където също е познага газы технология и украса, съдовете са предимно гьрнета и ио-рядко паници. Всички нзеледователи обрьща г особено внимание па тези издължепи конусовидны гьрнета с прави или фуниевидпи устия ". М И. Артамонов първи отбелязва родството па волинцевската керамика с одна друга керамика, разпрострапепа по десния бряг на р. Днепър - пастирска-та . Не без основание тон смята, че волинцевската и пастирската керамика са евързани не само чрез общага си подоснова и близостта на разпростра-нение, но и помежду си. Вече може да се смята за прието нсговото становище, чс тези два керамични типа водят своето начало от занаятчий-ските произведения на черняховската култура22, въпреки че са хропологично разделепи от близо два века. Другата възможност за обяснение на произхода им е генетическаг а връзка със северпокавказките късноантични традиции, наследсни от салтово-маяцката култура. Тук се приема изразено-то мнение, чс това е невъзможпо порадй функционални, хронологични и морфологични причини25. Като се имат предвид сьображенията на М. И. Артамонов и аргументите на други археолози24, тук е възприет терминът пастирско-волинцевска керамика. Той обединява обшия произход. типоло-
253
гичната и хропологичната близост, припокриването на районите им на распространение.
Още от 50-те години изеледователите нямат особени разногласия при датирането на волинцсвската култура. Определепите тогава от Д. Т. Бсре-зовец^ хронологически границы VII-VIII в в общи линии са потвърдени от С П. Юренко26. Гя поставя началната дата на паметницйте в средата на VII в., като се основава на корелацията на керамичния материал и датиращите находки от различии обектп. Друг аргумент за тази начална дата е присъствието на волинцснска керамика на обекти от къспия етап на пенковската култура. По левия бряг на Днепър гой е отнесен към началото и средата на VII в.2 . Краят на волипцевската култура се бел ежи от ирерастването и в собствспо славянската роменска култура към края на VIII в.28. Вероятно то е съпроводено с приток на население от запад, носител па керамичния тип Сахановка79, чийто черти се прослсдяват добре в роменската керамика.
С. П. Юренко предлага и следната периодизация на роменската култура™:
ранен хоризонт - средата на VII в.; той е представен на епоннмния паметнпк и некропол, некропола Лебяже lil;
- среден хоризонт - края на VI[-началото на VIII в.; представен е на селището Волинцево, Сосннца и съкровището от Харнсвка, Ьслгородска облает ’. Състон се от пакиiи четири чифта н одна огделна обсца, коланнн украси, антропоморфнн фибулы и гривни. Поставенк са в характерен волпнцсвски съд. Заравянето му се евързва с политически събития и етпитески времени в района. Трябва да се припомни, че по същото време прекъева живота и сьщо сс заравят съкровшца на известного Пастирско градище32 Те по своя състав удиви юани напомнят съкровището от Хариевка;
късен хоризонт - средата и втората половина на VIII в.; пай-добре представен в долпите Пластове на сслпщата Бптшш, Опошня и Новотроицкое, където се наблюдала разни шею на волинпсвската култура в роменска
Според историческите извори през последните три десетилетия па VII в. в земите на изток и север от Черно море започва поредното преселение иа народи. То с предизвикано от хазарската експанзия. разпадането на Кубра-товата Велика България и иреселването на големи групп прабългари на запад. D края на 70-те години на VII в. хан Аспарух с част от прабългарите, огегьивайки на запад, се настанява в земите около делтата на р. Дунав. След войната с Византия през 679-680 г. те трайпо се установяват в земите на днешна Добруджа и Сёвероизточна Быгария, където заедно със заварените славянски племена образуват държава. В сведенията на патриарх Никифор и Тсофан Изповедник ’ се спомеиава славянското племе севсри. Както личи от текста, те сс ползват с ио-голямо доверие и имат по-особен статут. Би могло да се предположи, че този по-особен статут е следствие от по-голямата им близост с прабългарите. В началото на работата бе спо.менато, че ареалът на распространение па волипцевската култура нлиза в допир с паметници па салтово-.маяцката култура, сред чиито носители са и прабългари При пресел-ването си под хазарския натиск на запад, те увличат част от живеешите в близост севери. Двете с гнически групп се настапяват в близко съссдство в
254
земите на Североизточна България след събитията от 679-680 г Това предположение би имало чисто хипотетичен характер, ако не бяха някои явления в раппосредиовековната култура на Североизточна Бъл! ария, к вдето според изворите се настанява г севсрите. При досегашните проучвания се събират достатъчно материали, конто могат да бъдат подложени па анализ и интерпретация.
Става дума пред всичко за керамика, която се причислява към пастирско-волинцевската. Според техниката на изработване и орнаментация тя дълго време бе отнасяна кьм т. нар. прабългарска салтовска керамика3’. През последнего дссстилетие разграничаването на пастирската от салтовската керамика намира все повече привърженици3'. Пейните характеристики, типология и разпространение са обект на проучване н сталия га на Ст. Ангелова и Л. Дончева-Петкова. В нея сс и <разява определено становище: носители на пастирско-волинцсвската керамика са славяните севери То е възприето като основа на тази работа.
Трябва да се обърне внимание на факта, че пастирско-волинцевската керамика е известна в Североизточна България прели всичко от гробове с । рупоизгаряне от ранносредновековпите некрополи Разделил37, Тьрговище \ Юпер39, Бабово40, Топола41. Датата на тези некрополи можс да бъде определена въз основа на нсторическитс събития от края на VII до средата на IX в. Тя в общи линии съвпада с датата па тип IX в класификацията на Л. Дончева-Петкова42. В пея са използвани съдове от moi ила ХХХП1 в Плиска. от Блъсково и Преслав4 . Вьзможноститс тази керамика ла бъде датирана в X в. са проблем на отделно проучване
Специално за пастирско-волинцевската керамика от гробовете с трупоиз-гаряне може да се приеме една по-тясна да та - последните две дссстилетия на VII-първата половина на IX в. Тя е съобразена както с историческите събития, така и с резултатите от проучвапията в Украина44. По-точно предлагаме дати. съобразени с ранния и средняя хоризонт45 на волипцевската култура. Не бива да се забрани, чс в края на VII в. са заровени малки съкровшца о г накити. Някои от тях имат точки аналогии в Североизточна България. Разпространението им е евързано с пастирско-волинцевската керамика. Това се отнася преди всичко за обеците с Лунина и звездовидна висулка (т. нар. пастирскп тип обсци). Доколко наименованието „пастирски тип“ е правомерно, с въпрос, на който се постара да отговори А. И. Айбабин в началото на 70-те години46. Изводите за произхода, датирането и разпространението на обеците са напълно оправдани и приемливи. Обеците с иуница и звездовидна висулка са включени към подтиповете на I тип4', изработени са по византийски образци чрез отливане по восъчен модел и припояване. Към тези типове се отнасят два чифта и единичпият екземпляр от спомепа-тото вече съкровище от Хариевка43. Около 15 обеци от тези типове са известии от находки па Пастирското градище4'. Според някои изеледователи (Д. Г. Берозовец °, М. И. Артамонов51, С. П Юренко52). съчставансто на
255
пастнрска и волпнцевска керамика с определен!! видове накити, между конто и въпросните типове обери, издана присъсгннсто на обособен етнос. Според М. И. Артамонов това са българитс кутригури. В литература га вече са предложены достатъчпо аргументы срещу посоченото мнение, за да бъдс то обект на критика тук3 . Д. Т Березовен и С. П Юренко, основавайки се на доказаната енетична врьзка между волинцевската и роменската култура, определят носителитс на този шп иамстници — лстописниге северяни
Прави впечатление, че разпространението на обеците с лунипи и звездо-видна внсулка в Североизточна България съшо е съпроводено с пастирско-волинцевска керамика. Обеци от този тип са известии от некрополите с трупоизгаряне край тара Раздслна54-, Търговище55, ранния некропол Девня III \ находка от Мадара57. Известии са още две обеци. едната от градище край с. Стърмен, Свищовско5, където е намерена пастнрска керамика, и другата -от околноститс на с. Бабово, Русенско-9, намерена преди да бъде открит и
проучен некрополът с трупоизгаряне.
Други общи елементи па рапносредновековните култури по течснисто на Дненър и в Североизточна България са някои особености на погребалния обред. Поставянсто на мегален предмет или къс в урнага или гробната яма е отбелязано в гробовете с трупоизгаряне от некрополите край i ара Раздел-на60, Тьрговище61, с. Топола, Каварненско62. Друга особеиост е поставянето в гроба на съдовс-гробен дар Това се набиодава в същите некрополи. За останки от храпа в тях няма сведения в публикациите.
Анализът на материалите от проучванията в Украина и Североизточна България в бъдсще ще даде още възможности за изясняване и реконструира-пе па някои проблеми от най-раннитс стали от сыдавансто на българската държава и началния период на образувапето на българската народност.
БЕЛЕЖКИ
За проучванията преди Втората свеговна война вж.: Рыбаков, В. А. Поляне и северяне. - СА, VI-VII, 1947. 81 86.
Л я п у ш к и н. И. И. Славяне Восточной Европы накануне образования Дрсвнсруско-го государства. - МИЛ (М.-Л ), 152, 1968, 1186, 125.
Березовен,Д.Т Дослиджсння на тсритор! Путивльского району, Сумсксн области. В: Дрхеолопчни намят ки У PC В 1 3. Кпв, 1952. 242-250; Археологические памятники зеюиисных северян. - КСИ А Украинской АН, вып 2, 1953, 25-26; Дослиджсння слов'ян-ских нам’яток на Сейм! в 1949-52рр. - В Археолопчни памят’ки УРСР (Кпв) Т. 5, с 49 сл.
’ С у х о б о к о в, О. 13. Славяне Днепровского Лсвобрежья (Ромейская культура и ее прсцшсствсники). Киев, 1975, 132-150.
5 Юрекко, С. П. Днепровское лесостепное левобрежье в VII VIII вв. (Волынцивская культура). Автореферат днсс. Киев, 1983
" Пак там, 4-5
Ляпу шки н, И. И. К вопросу о памятниках волыииевского типа. - СА. XXIX-XXX, 1959, с. 58 сл.
С у х о б о к о в, О. В. Цит съч., 57-66; Горюнов, Е. А О памятниках волвпщев-
256
ского типа. - КСИ А 144, 1975, 5-7; Ранные этапы истории славян Днепровскою лсвоб-рсжья. Л., 1981, 87-92.
' Этнокультурная карта УССР, Киев, 1985, 117 119.
Б с р с з о в е и, Д Т. Дослиджсння слов’янскнх па.м'ягок 57-58.
Ю р е н к о, С П. Цит. съч., 6-7; Сухобоко в, О В., С. II. Юренко. Этнокультурные процессы иа территории Лсвоорсжиой Украины в 1 тыс. и. э. - R Проблемы этногенеза славян. Киев, 1978, 132-133.
Этнокультурная карта УССР, 117-121.
’См lac нк о, А. Г. Слов’яни та их eyeijn в стоповому Подпшров! (II XIII ст.). Kim. 1975, 69-82.
14 Б с р с з о в с ц, Д. Т. /Дослиджсння слов’янских. Юренко, С. П. Цнт. съч., 7-8
15 Ляп у in к и п, И. И. Славяне Восточной Европы..., 56-89.
Юренко, С. П. Цит. съч , с. 8.
1 Вж бс I. № 14
"Юрепко, С. П. Циг. съч-., с. 8, Этнокультурная карта УССР, с. 121.
4 Вж бел. N° 14 н бел. № 17, Этнокультурная карта УССР. 11^-121,
- Б е р е з о в е ц, Д. Т. Славяне и племена салтовской культуры. - В Славяните и средиземноморским г свят VI-1X в С., 1973, 271-274; С у хобо ков О В Цит. съч., 53-58, обр. 25 и 26; А р т а м о и о в, М. И. Етническата принадлежи о ст и историческою значение на пастирската култура. - Археология. XI, 1969, № 3, 3-4; Ангелова, С. Традиции в прабъл таре ката керамика от Североизточна България (VII- IX в) - Год. СУ. Ис гор. фак., 74, 1982, 43-45, габл ПА
2 А р т а м о н о в, М. И. Цит. съч., 3-4.
22 Пак там; същият: Болгарские культуры Северозападного Причерноморья. - Доклады географического общества СССР, вып 15, 1970, 27-31 Первые траницы русской истории в археологическом освещении. - СА, 1990, №3, 274-280; С м i я е н к о, А. Т. Цит. съч., 92-ЮЗ.
21 А р т а м о к о в, М. И. Етническата прииадлежпост. ., 3 7.
24 А н г с л о в а. С. Цит. съч., 43-46.
3 Б е р е з о в е ц, Д. Т. Досандження слов’янскнх..., 57 58.
2 < Юренко, С. П. Цит съч., 14-17
27 Горюнов, Е. А. Ранные этапы. 60 82.
Юренко, С П. Цит. съч.. 18
29 При ход ню к, О. М Археолончии пам’ягки Среднього Прннппров'я VI—IX ст. Ki (в, 1980 49-62
" Ю р е н к о, С. П Цит. съч., 14-17.
31 Б е р е з о в е ц, Д. Т. Хар1вский скарб. - Архсолопа, 6, 1952, 109-120, рис. 3-4.
32 Б р а й ч е в с к и й, М. Ю. Работы на Иастирском городище в 1949 г. - КСИИМК, 36, 1951, 159-164; Hobi ризкопки на Пастсрском городищу. - В: Археолопчни памят’ки УРСР, вин. 5, 1955, 75-76; Дополнение к публикации Пастирского клада 1949 года - СА, 1957, № 1, с. 246, Исследования пастирского городища в 1955 голу - КСИА Украинской ССР, 1957, вын. 7, 95-96; Новые находки на Пастирском городище. - Пак там, 1960, вын. 10, 106-108.
33 Съпоставка на текстовете и коментар вж у Бешевлнев, В. Сьобщснисто на Геофак за сьздаването на българската държава. - ИНМВ, 18 (33), 1982, 31-55.
4 Вж. класификапията у В ъ ж а р о в а, Ж. Славяни и нрабългари (по данни на некрополите от VI-X1 в. на територията па България). С., 1976, 280-314.
' Ангелова, С. Цит. съч., 40-50.
А и г е л о в а, С., Л. Д о н ч с в а - II с т к о в а Разпространсиие на т нар пастнрска керамика в България. - Археология, XXXIV, 1992, № 1, 14-21
Димитров, Д. И. Некрополът при тара Разделка. - ИНМВ, 14 (29), 1978, 120-152.
38 Ставило в, С. Ранпосрсдновековен пекропол в гр Търювище. - Векове, IV, 1975, № 3, 73-77.
257
w В ъ ж а р о в а, Ж. Циг. сьч , 61-64.
411 Пак там, 38-42.
41 Некрополът е в процсс ла проучване Използвамс собствен» наблюдения с любезного разрешение на ръководителнте доп. Ст. Ангелова и ст. н. с. д-р Л. Дончева-Петкова, за което сърдечпо и.м благодаря. Мое приятно задьлжение е да изкажа спсциална благодарное! на доп. Ангелова за папътствията при подготовка га па гази работа.
42 Д он ч с ва - П е гк о ва Л Българската бнтова керамика през ранпото срсдновско-вис (втората половина на VI края на X в.) С., 1977, с. 56, кат № 152-156
43 Пак там, 165-166
44 Ю р е и к о, С П. Цит. сьч.,. 14 17.
43 Пак там, 16-17.
46 Айбаб и н, И. А К вопросу о ироизхождении сережек пастырскою типа. СА, 1973, № 3, 62-72
47 Пак там. с. 68.
48 Березове ц, Д Т Хагивскии скарб, 110 114.
” За паходките на тези обеим вж. бел. № 32 и № 46.
30 Б с р е з о в е ц, Д Т До питания про лггошених аверян. - Архсолопа, VIII, 1953, 38-43.
я А р т а м о н о в, М И. Етническата нринадлсжпос! ... 6-7; Болгарские культуры ..., 6-14.
52 Юренко, С. П. Цит. съч., с. 17
51 Третьяки в. П В Что такое „пастырская культура**? СА 1971, № 4, 103-113.
34 Д и м и т р о в, Д. И. Некрополът при тара Раздслна, 124 128
55 С т а н и л о в, С. Циг. сьч , с. 76, обр. 3.
36 Ди м и т р о в, Д. И Раннобългарскн некронол Дсвня III. ИНМВ 18 (23), 1972, 45-47.
37 Попов, Р. Материал 1 за разкопките през 1934-35 1. - В Сб. Мадара Т 2, Разкопки и проучвания. С., 1936, с. 62, обр. 91.
38 Styrmen nad Yantra. Wroclaw Warsawa. 1986, 54. p 233, ob 79.
59 За обепата от с Ьабово, Русенско. вж W с г и е г. J. Slawische Bugelfibeln des 7 Jahrhundert. - In: Reinecke Festschrift. Mainz, 1950, Bcm. IL 157.
Димитров, Д. Il Нскрополы при тара Раздслна, 128-132.
61 С т а и и л о в, С. Цит. съч., 76-77.
2 Некрополът с в процсс на проучване
258
Керамична колонка с падпис от Плиска
Живко Лладжов
Керамичният фрагмент е открит случайно, при консервационни работи през 1980-1981 г., сред късове от строителна керамика, събрани от по-старите археологически проучвания. Дебелите налепи по нею потвърждават констагацията, че той е стоял дълго време на открито, на повърхността на терена (обр. 1)
Предметът предс!авлява горната част на малка цилиндрична колонка, в чиято среда е пробит надлъжен вертикален отвор. Колонка!а има запазена височина 75 мм и диаметър 60 мм. Отвор ьт е с днаметър 21 мм в два га края, но към средата на колонката е видимо по-мальк. Предметът е изработен от добре пречистена и излечена глина, която сега има крсмаво-бежов цвят. Нод горната основа, на 7-9 мм, в още мократа глина е врязан околовр ьстен жлеб с ширина 4-5 и дълбочина 2-3 мм. Иод него на различно разстояние от 9 до 18 мм са врязани по сыция начин седем букви и един разделителен знак. В долната си част пякои от буквитс са нарушени, а друг околоврьстен жлеб не се забелятва. Долната основа на колонката вьобще не е запазена. Букви ie са неравномерно високи и широки, а и хастите им има г също различна ширина и дълбочина.
Знакът за разделение е представен като съвсем къса хоризонтална черти-ца с размери 8x5 мм на нивото на горния край на първата буква и почти в средата на послелната. Първата буква надясно е О, написана ромбовидно, като добре е запазена дясната половина на буквата и самият ъгъл на лявата страна (буква!а е с вис. 31 мм и шир. 24 мм; хастата е широка 4 мм) Следващата буква е Р, с малка триъгълна петлица, като горното й рамо е сьвсем хоризонтално поставсно (вис. 36 мм, шир. 16 мм: хаста - шир. 7 мм, дълб. - 3 мм). Третата буква е Т, като вертикалната хаста е поставена вляво от средата на хоризонталната. Буквата е издало запазена (вис. 34 мм и шир. 30 мм; хаста - шир. 8 мм. дълб 4 мм). Четвъртата буква е А, с ъгловато изписване на съединителната хоризонтална чертица (вис. 39 мм. шир 33 мм; хасти - шир. 7-7.5 мм, дълб. 3-3.5 мм). От следващата буква е запазена само горната част. Касае се за Г или L, с правоьгълно начертание (шир. 20 мм; хасти - шир. 7 мм, дълб. 3.5 мм). Б четенсто на следващата буква няма съмнение, въпреки чс тя също е съвсем слабо запазена в горната си част -1, и.зписана като вертикална права (шир. 4 мм; дълб. на хастата 2.5 мм). Последната буква е пай-несигурна. От нея е запазена само горната хоризонтална права и само началото на вертикалната права в предния ляв край (шир 19 мм). Най-вероятно и тук става въпрос за Е или Г.
259
Следователю четенето на този надпис, сьставен от една дума, не предос-тавя много възможности - ОРТАПЕ или OPIAEIE. Тъй като колонката с надписа е открита в Пинска и доколкото в гръцкия език подобна дума не с позната2, логично с да се насочим към прабългарските надписи с гръцки букви. Ромбовидного изписване на омикрон, чствъртитото на сигма и ъгло-ватото иа хоризонталната черта иа А са одни от характерните бе.тези на прабългарските надписи3. Пипса га на придихание и ударение, както и офор-мянето на разделителната, също са в традицията на прабългарските надписи4.
В тюркските езици има две думи с подобно звучене, конто според мен заслужават по-специално внимание заряди някои от своите значения. Това са думите „орта“ и „ортак“. За първата това са значенията - среда, войскова част или цснтър на армията . а за втората - значения и съвладелец, общинен или обществен6. По-вероятно е обаче дума га да е лично име Ортас или Ортаг с характерного окончание -ГЕ, име от типа Корсис (Окорсис). Според мен особено интересен е вторият вариант. Хипотетичното име Оргагис е много близко до ханского име Омуртаг. Голсмият брой надписи с името на този хан показва значително разнообразие и в изписвапето на името му7. В някои от тях дори с изпусната лигатурата за Y. Може да се допуске, чс тук, в нубликувания надпис, е пропусната и още една буква - М, а е добавено окопчапието, като например при друго ханско име Тервелис Най-сетне е възможно началният омикрон да е определителей член, поставян пред редица нрабългарски имена от надписите - Негавон, Корсис. Турдачис и др.
За да се насочим по-определено към някоя от версиите, е необходимо да се изясни и предназначенисто на този странен предмет. Липсата на каквито и да е паралели несъмнено затрудпява много точного му определяне. Все пак някои от иеговите белези позволяват да се изкажс едно по-оформено предположение. Както посочих при описанието. в центъра на колонката е пробит иадлъжен отвор, който концентрнчно се разширява и към двата края на предмета. Според мен това показва, че колонката сс е въртяла около ос, захваната в двата края, следи о г коязо са се залазили, а на това се дължи и коничното ра зширсиис в краищата на отвора. При това положение на нещага можс с пълно основание да се предполага, че колонката с служила за въртящ се печат за напасяне на отпечатъци в мек материал - глина, тесто и други подобии. Въртяшите се печати са стара месопотамска традиция, която макар и много рядко, сс запазва до късно. За съжалепие. засега не е известно ньрху какъв материал е нанасяп отпечатъкът, тъй като не са сс запалили следи. Много е възможно след известно нагряване печатът да се е използвал за дамгосване па хора или добитък. Ако опрсделянето па предпазпачението на колонката е прави «но, то най-вероятно четенето па надписа се е евързвало с лично име. може би дори това на хана. Всъщност такова предназначение нс противоречи и на остапалите допускания за четене на надписа. тъй като може да се маркира и войнска и общинска собс гвсност. Уникалният характер
260
на предмета и на надписа върху нею не позволяват но-категорнчни изводи нито за одно го, ни го за другого.
Накрая следва да се спрем и па въпроса за датата на печата. Разбора се, най-общо той може да се датира VIII—IX в., във всеки случай в периода преди покръстването. Ромбовидного изписване на омикрон и четвъртито на сигма е дос га рядко срещано, изк ночи тслно в мадарскитс надписи, но затова пък в широки хронологически граници - от Тервел до Омуртаг включител-но\ Характерного изписване па a.ujia се среша доста по-често в един оше по-голям диапазон от време - чак до времето на Пресиаи7. Пай-интересно стой въпросът с ро. Точно такова триъгълно изписване не ми е известно, но стрсмежът към намаляванс на пстлицата като чс ли си пробива път по-късно -от времето на Крум и Омуртаг, като достига до Борис и Симеон1 . Ако тези мои наблюдения са верни, новооткритият надпис от Плиска може да бъде отнесен към началото на IX в Впрочем такова донускане е доста вероятно и по други причини: началото на IX в. е времето на истински разцвет на прабългарските надписи, когато се появяват не само пай-голям брой, но и най-разнообразни по своя характер и изпълнение надписи. След 811 г., както с известно, се наблюлава възход в политический и особено в стопанския живот на прабългарското ханство, а това са двете сфери, с който най-вероятно е евързана и керамичната колонка-печат от Плиска.
Само нови находки — отпечатък или аналогично — ще позволят, ио моя преценка. да отпаднат въпросителните и неяспотите около новооткрития паметник в Плиска, конто сега явно са неизбежни.
БЕЛЕЖКИ
1 Керамичната колонка ми бе предоставена безвозмездно 'за публикуване и предаване в музея от Илиан Жеков, а на пего - от откривателя й, неизвестен любител на старините И на двамата изказвам своята гореща благодарност.
2 Близки по звуков с встав са само две думи па гръцки: Воинов, М. и др. Старо! рьц-ко-бьлгарски речник. С., 1943, с. 568, 572. Според Красимир Бапев. на когото благодаря за консулгацията. не е възможно думала да е ог гръцки произход
3 Б с ш с в л и с в, В. Прабългарски надписи. С.. 1979. с. 43, А(; О,; С.
’ Пак там, с 42
С с в о р т я и, Э. В. Этимологический словарь тюркских языков. М.. 1974, с. 474.
f Пак там, с 476
Бешев л пев, В. Цит. съч., с. 243.
Пак там, надпис № 1, I, И, III.
Пак там, № 14
Хамбарлийският надпис от времето на хан Крум — № 47 (в него също има ъгловато изписване па а). Борисов надпис ог Балши № 15: Симеонов надпис ог Наръш - № 46а.
261
Обр. I. Рисунка - рал ызка на надписа
262
Карвунската земя при първите български владетели: историко-археологически аспект на проблема
Марин Димитров
III. ... Ис пор цар ирис бьягарскопю царство. И този цар създаде велики градове: ни Дунива Дръстър град, създаде и велик пре.зид от Дуиава до морето;
той създаде и Плюска град. .. И този цар насели цялата Карвунска земя...
Български апокрифен гтетопис, XI в.
Историята - тази паука за обществено-политическо то разни тис иа народите — често отделя неравномерно ним мание за всички; кота с осветление, кога с невнимание - особено тогава, когато се губят цели епохи Така в повечето случаи се говори за Североизточните земи на Балканите, особсно когато те стоят встрани от важни военни и политичсски събития. Поради това е справедливо да 01дадсм дължимото на д-р Ив. Б ожило в1, който отбелязва: „Карвуна и Карвунската земя, както всеки град и територия от българското средновековие. имат своята съдба. И тази съдба, понякога щастлива, друг път злочестива — в зависимост or капризите на Клио - се е съхранила, добре или зле, в историческата памет на българипа/
Незнание защо проблемите, евързани с историческата съдба на Карвунската земя и нейния областей центьр, за разлика от много български средневековый срсдища, почти винаги са стояли далеч от впиманието на изеледо-вателите. Дали защото оскъдицата па исторически извори и непланомерного археологическо изеледване на терените в цялата Добруджанска равнина се оказват пречка? Или може би, защото вече са сторени някои несигурни опити да сс докажат и осветлят проблемите на края ’ Или пък защото са направени опити да се отрече съшествувапето на областей център1?
И въпреки това споровете не затихват - напротив, разгорещяват сс все повече и повече. Дискусиите ще се водят ионе догогава, докато не бъдат намерени неоировержими доказателства за съществуването па областния център. Докато не бъдат открити факти за неговото равно формиране - още в зората на Дунавска България4.
За Европейския югоизток създаването на Първото българско царство (Дунавската империя на българите) се оказва повратсн момент в твърде
263
продължителния на етнически и териториални промели процсс. Като следствие от византийского военно поражение от 679 681 г. се определи и съдбата на укрепените ранновизаптийски градове, разположепи по западпия бряг на Черно море, от делтата на р. Дунав до билото на Хемус (Стара планина). Равнината с овладяна от войската и народа на хан Аснарух, което в значителна степей предопредели статута на византийски ге черноморски градове и на техните сателити. Дали това е сгавало повсеместно или частично, в края на VII или през целия VIII в., поне на този етап не може да сс твърди със сшурност. И въпреки това придобитите археологически доказателства, макар и сумарно, потвърждават факта, чс ноне околните райони на главните градове са заселени от компактни прабългарски маси5.
Този пронес не отминава краибрежието на морето. Районите на античните и ранновизантиискию полней, наред с равнината, също са гъсто заселени*1.
Не прави изключение от това правило и Дионисополис7. Тук, както и при Томис, Истрос и Дуросторум (Дръстър). това намира потвърждение в откритите монети с образа на император Константин IV Погонат. Заселване-то на множество прабългари в района на иояуразрушения ранновизантийски град Дионисополис, потвърждавашо се от наличието на три некропола от енохата на налагането на християнството в Дунавска България, несъмиено дава отражение върху сстнините на този кран, както и върху съдбините на цялата равнина, известна от XI в. насетне под наименованието Карвунска земя8.
След официалното признаване на Дунавска България през 681 г., равни-пата, позиата като най-малката провинция на Византийската империя - Малка Скития - доскоро важна погранична земя се превръща в жизненоважен и потребен район както за новопостроената столица Плиска, така за отсамду-павските владения на Българската империя. Тя става вырешна зона, коего я прави независима от военните сблъсъци и придобива статут на облагодетел-ствана об iacr. Тя вече притежава всички необходими условия и възможнос-ти за мирен и съзидателен живот9.
Разположена далече от постоянен допир и връзки с тогавашния международен и политически живот, както и с големите воеппи стълкновения, областта като чс ли о'става вс грани от вниманието и на съвременните й летописи. Карвунската земя, защитена от водите на р. Дунав и Черно море, е отдалечена и от важните стълкновения между Аспарухова България и ха.зарите, водени далеч на североизток към края на VII столетие. В исторически аспект освстлявансю на въпросните събития става възможно да се възпроизведе единствено от написаното в „Бъягарски апокрифен летопис“, където анонимният съставител или преписвач в полулегендарна форма прос-ледява накратко някои важни моменти от ранпосрелповековната история на наша га държава10. Като представя дейностите на първнте двама владетели на новосъздадсната държава - митичният цар Слав (несъмнено епоним па славяните?, заселили най-рано днешна Добруджа) и цар Испор (Исперих =
264
Лспарух), - анонимы явно се е придържал към близка народна намет, за да му убегпе обстоятелството, свързано с обитавапето на провинцията и по-рано от прабългарски племена.
Тук ни го е мястото, нито има ирактическа възможност да се прави пълеп и последователен анализ на много от вече известите факт и, евързани с Великого преселение на народите и преди всичко с нахлуването на хунскитс народи в Европа след 370 г., и въпреки това е наложително да бъдат маркирани два-три факта, доказващи мнението за ранното овладяване, макар и спорадично, на вьнросни ге земи о г прабългарите или родствени им народи още през втората половина на V в.
Първия път това става непосредствено след смъртта на хан Атила през 453 г , непосредствено след битката при Педао, след смъртта на нан-големия Атилов син Елак нс юдствис на кое го най-малкияг син на Аз ила - Ернак (= Ернах ~ Ирник) - с подвластния си народ овладява ранновизантийската провинция”. Доколко обаче става дума за Скития Минор или Скития Екстра Минор - това ще покаже бъдещето. Още повече, че по цялата територия па съвременната историко-гсографска облает Добруджа архсологическите из-следвания, попе на този етап. не са в състояпие да дадат цялостен отговор. Напълно възможно е Ернак и народы му да са се заселили от двете страии на делтата и заодно с гова да посмаз пред ранновизангийиките правителства задължепието да охраняват четириъгьлника, ползвайки го и като своя държавиа територия Факты, че към края на V и началото на VI в. всички низан 1 и иски хроники отбелязват присъствието на множество федерати от хунски и български произход, иска само да потвърди казаното вече по-горс12.
Трети важен пример, евързап с потребността па равнината, като условие да се намери потвърждение на пелта, последователно преследвана от ново-заселилите се и за трайното им усяданс на Балкани ге, но вина! и с поглед към внзаптийската столица Константипопол, се оказват твърде зачестилите през втората половина на VI и началото на VII в. нахлувания на авари и българи особено след 602-610 г., когато рухва лимесът но р. Дунав13. Известно е, че големите ранновизантийски укрепени градове и по десния бряг на Дунав, и но западния бряг на Черно море остават като островчета, заобиколени отвсякъ-де с новонастанили се пришелци от север и североизток. Само Западночер-номорската система от крепости и укрепени градове остава да изпълнява предназначение™ си на гранична межда между новите народи и центъра на Византийската империя 4.
.....И населих земята Карвунска, наречена бъ.ггарска (к. м. - И. Д.); беше опустила от едини през 130 години. ...И поставих им пар из тях: името му беше пар Слав. И този пар. прочес, насели села и градове ... И този цар сътворн сто могили в земята българска; тогава му дадоха име „стомо-гилен цар“ ... И тогава след него се намери друг нар в бътгарската земя, детище, носено в кошница три години, на което се даде име И с п о р цар, (конто) прие българското царство. И този нар сьздаде велики iрадоне: на Дунаиа Дрьсгьр град, сьздаде и велик нрезид от Дунава до морсто; той
265
създаде и Плюска 1рад. И гизи пар jioi уби гилямо множество измаиттяии. II този цар насели цялата Карвунска земя... Цар Испор царува на бъчгар-ската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава “
В историческата наука отдавна с прист о да сс смята, че цар Слав е епоним на славяните, докато споровете около легендарпото име Испор могат да се считат за приключепи, тъй като става дума за първ остро и геля на Дунавска България хан Аспарух. Спорове, доколкою та кива могат да се появят или все още сьществуват, iio-cki ро биха могли да се отнесат към датата и мястото на нсговата гибел: дали това е станало на Дунав. както ни съобщава анонимния! разказвач от Апокрифа, или на друго място, на север от р. Дунав - вече при праговете на друга голяма река - Днепър’6.
В по-близко до нас време Карвунската земя или по-точно принадлежащи* ят и град - аптичния и ранновизантийски Томис - ранносрсдиовековния град Констанция — сс сьобщана като важно място от полигическата история на Дунавска България, от времето па Аспаруховия наследник хан Тервел’
В продължение на близо половин век Карвунската земя все още е встрани от големит е военнополитически сблъсъци. конто се редували между България и Византия. Отдалечепа по суша и от североизток (от хазари гс), и о г юг (от Византия), раввината е уязвима само откъм морето - едно затворено за Византийската империя море.
Дестабилизацията, настъпила в ханския двор в Плиска, обачс усложнява обстановката и това става ясно от иоредицата походи, водепи от император Константин V Копроним срещу България между 741 и 775 г. При един от поредните девет набега, през 756-757 г., импсрагорската флотилия достига устията на р. Дунав и като са „опожарени българските земи и взети немалко пленници ..." 8, отпово настъпва затишие за повече от век
Дали когато се споменават Дунавските устия, патриарх Никифор е имал предвид Карвунската облает или българските територии, разположени север-но от делтата? Решаването иа този въпрос все още е проблематично. На това питане не може да сс от говори однозначно и въпреки това може да се приеме, че са опустошени раввината и селищата, разположени в нея.
В продължение на близо век и половина настъпва период на мирен и iрадивен труд. Едва в самия край на IX в. (894 895) Карвунската земя е ударена два пъти от маджарите, обитаващи по това време част от бь и арски-те земи между реките Днепър и Буг. Влезли в съюз с Византия, те нахлуват дълбоко н българските земи и опустошавайки Карвунската земя, достигат в близост до Дръстър и Плиска, и като вземат много пленници се оттеглят обратно в северочерноморската степ. Наскоро след това, разгромени от цар Симеон, се придвижват към Срсдсн Дунав и заемат днешната унгарска пуста. Половин век по-късно Карвунската земя отпово е поставена пред сериозно изпитание от новопоявилите се печенеги1 ’.
И въпреки всичко казано, макар и накратко, дотук, може ли априорно да се отъждествява Карвунсказа земя с днешна Добруджа? Дали не става вьпрос за много по-обхватна територия? Съшествува ли тя?
266
Ако приемом обачс проблемы ,,Карвуна“ за дискусионен, се налага да предприемем спорове и за наименованията Дръстър, Плиска и пар Испор (хан Аспарух = Исперих), факт» отдавна утвърдени както в нашата, така и в чуждата историопис. Поради това може да се приеме за сигурпо съшест-вуването на тази бьлгарска земя и да се предприемат следващи стьпки в изследвансто на нейния принос в обшобългарскня iipocncpmei от края на VII до средата на XI в., както и през следващите векове.
Като вътрешна зона в държавата на дунавските българи, за продължите-лен период от време Карвунската земя е преди всичко важна опора, надежден гил в псриодитс на продьлжи тел ните военни егьлкновения на България както на юг срещу Византия, така и на север-североизток срещу хазаритс, маджарите и печенегите. Все тук се полагат основпите зидове за формиране-то и на старобългарската цивилизация. Разположена в непосредствена бли-зост до първите дна столични центьра на Първото бьлгарско царство — 11лиска и Велики Преслав - областта несъмнено е гъсто населена и застроена с аули, укрепления и укрепеии градски средища20.
В предетавата на читателя и познанието иа учения за Карвунската земя и развитието й през първите три столетия от същсствуването на Дунавска България най-трайно остава мпението за нейното място при копсолидирането на българската народност. Свидетелство за този продължителен процес има още през XI в. в цитирания вече по-горе „Български апокрифен летопис“21. Ако обаче историческите извори са оскъдпи като брой, за да очертаят пълната ни представа за този многолик процес, не така стоят работите, когато на преден план излязат даннитс от машабнитс археологически изеледвания. Множество™ разкрити жилища (юрти, полуземлянки, землянки и каменни жилища) в различии по тип селища, керамиката (сива и сиво-черна, украсена с излъекани ивици), иогребалният обичай (некрополи от двата типа - с трупополагане и трупоизгаряне), някои епиграфски паметници (графили, рисунки, руни, кирилски надписи - при с. Мурфатлар, гр. Балчик и др.)22 несъмнено говорят за неоспоримия български облик и характер на Карвунската земя, както и за нейното съзидателно начало в ранната история на българите.
Поради това проблемът за осветляването на етническата картина и дсмографската особеност на областта винаги е бил неразривно евързан с положението и състоянието на селищната мрежа. И ако за посслищния живот споровете винаги са били по-приглушени (тогава, когато става въпрос за обикновения тип селища - села), не така стоят пещата, когато се постави вънросът: замира ли животът в градовете след 681 г.? Известно е, че Византийската империя държи градските си центрове до битката при Онгъла и ги изоставя наскоро след официалното признаванс на Аспарухова България. Равнината е компактно населена с българи, но така ли стоят нещата и в изоставените от ромеите градове?
От анонимния автор на Апокрифа разбираме, че още при хан Аспарух са
267
градени центровете Дръстър и Плюска град. Населена с н цялата равнина. От редица археологически проучвания, проведени на територията па цяла Добруджа (от делтата на р. Дунав до бившата българо-румънска държавна граница, вкл. и на iсрони в Лудогорието) става ясно, че е предприета огромна по своите мащаби и време укрепителпа дейност. В районитс на старите ранновизантийски укрепления и градове (с малко исключения) трайно се настаняват български групп и това йай-добре се доказва от резултатите от проучванията в Силисгра (Дръстър). Истрия, Диногеция, Капидава и Бал-чик23.
Археологическитс и историческите данни вече са катсгорични тогава, когато се говори за градовете Плюска (Плиска) и Дръстър. Не така обаче стоят работите. когато сс правят опити да се идентифииират градове като Малък Прсславец24 (дали можем да го идентифинираме с хан-Омуртаговата крепост. разположена на днешния румънски остров Пъкуюл луй Соаре), за съобщения от Йоан Скилица и Яхья Аптиохийски град Копстаптйана25, за градските центре вс, на конто е посветил доста редове император Константин VII Порфирогенет26? И това се дължи все пак на недостач ьчно изучсните и изпамерени достоверни исторически и археологически доказателства. По всяка вероятност споровстс около тяхното точно определяне ше продължат още известно време, но в пашня случай това не е от такава голяма величина, тъй като можем да смятаме поне дискусните, евързани с българския народностей характер на Карвунската земя (Малка Скцтия. а от XV-XVI в - Добруджа) за вече приключени27.
Най-ожесточепи дискусии обаче се водят повечс от век по един от най-щекотливите въпроси, вина! и и навсякъде, когато се комептира проблемът „Карвунска зсмя“ - този за нейния областеп център:
1. Кой с 61L1 вьнроснияг цешьр?
2. I рал ли с?
3. Името на областта „Карвунска земя“ ли е приел?
4. Областта ли с приела нсговпя топоним?
5. Ако с съшсствувал подобен център, кьде е бил разположен9
6 Наследил лк с въпросният „град*' никой ог раииовизантийските градски средища по западного Черноморце?
Ако с ранновизантийско наследство, защо в по-сетнешните хроники от VIII до края на X в. не се изписва неговото византийски име, а сс съобщава под пазванието Дионисополис или с името на някои друг град от тази (да се разбира ранновцзантийската) сноха?
Тъй като липсват преки исторически свидетелства, с изключение на Апокрифния летопис, където е отбелязано само името на област та, смс задължепи да се обърпем към данните от проведени те на територията на Югоизточна Добруджа археологически проучвания. Известно е, че до 681 г., особено по Западния бряг на Черно морс, е съществувала мощна отбранител-на система от крепости и градове. конто запустяват, някои за продължителен, а други за по-кратък период от време 2S. Докато укрепления като Акре
268
(Калиакра), Бизоне, Калатис, Одесос То ми с*-9 доста дълго време не са предмет на бьлгарската държавна и военна стратегия и са населен» едва през X в., нс така стоят нещата в други изоставепи от Византия укрепления.
Поради това въпросът за съществувапето и мястото на ранносреднове-ковпия център Карвуна отново излпза на вреден план. В настоящего съоб-щение, разбора се, неговото мащабно прослсдяванс не е възможно и все пак е наложи гелио да бъдат споменати някои от фактите, доказващи реалпостта на подобии твърдения. В поредица по-късни сведения, останали и в паметта на населението, и в морските карти, пбртулани и юции сс потвърждава категорично: град и пристанище с имею Карну на = Карбона е съществувал. И този градски център с бил разположен на морския бряг в отрязъка между иденгифицираната твърде отдавна Варна, както и наследнината на Акре кастелум - Калиакра
По-същественото в случая е шиансто - къде е било разположено въпросното укрепление и може ли то да се идентифицира с ранносреднове-ковния български държавен, военеп и културен център и приемливо ли е център с топонима ,.1<арвуна“ да е съществувал нреди XI в.?
И по-горе вече бете уномснато, че наименованието Карвуна не подлежи на ревизия, тъй като се уеднаквява със земята на Стоте могили. а не без значение е и фактът: Дръстър град, цар Испор и Плюска град! О п ук: какви са археологическитс доказагслсгва? Ог Варнадо Томис, на север по западния бряг на Черно море, археологически данни за мащабно заселване от хан-Аспаруховите българи попе на този етап не са открити.
По брега на морето останки от толямо укрепление до този момент единозвено са разкрити при днешния град Ьалчик5 . Изоставено и полуразрушено от времето и хората, то привлича вниманието на военни инженери, топограф» и изеледователи още през първи те три дссетилстия на XIX в.52. Без да проучат обаче в достатъчно добра степей терена и Молтке, и Ф. Каниц го приписват на османо-турската фортификационна система и с това го поставят за дълъг период от време в забрава.
За българската исторически и архсологичсска наука въпросните руини бяха повторно открити през 1970 г., откогато датират планомерните и мащабни изследователем! работи в съвременния градски квартал „Хори-зоит“.
Археологическитс изеледвания о г последните двадесет години ревизира-ха погрешни гс твърдения на първооткривателите за османо-турския характер и произход на укреплеиието. Доказано беше, че на това място е съшествувала най-папред ранповизантийска крепост, нас гедник на Дионисо-полис, унищожен от силно земетресение и нахлуванс на морето в сушата през 544 г".
Най-вероятно към края на VII в. ранновизантийската крепост. принадле-жаша на Дионисополис от това време, е била подложена на масирани удари от овладелите Малка Скития (Карвупската земя = Добруджа) прабългари, а
269
като резултат от заселването им в неговия район се формирало. на оше по-голяма плош, ново укрепление от типа на землено-каменните. В един период от време, най-всроятно за около половин столетие, изоставсното раннови-зантийско укрепление не само послужило за убежище на новодошлите, но порутените крепостпи степи се превърнали в доста падеждпа преграда срещу външния свят. Пристъпило се към изграждането на голямо землено-каменпо укрепление, което защитавало територия от 1300 дка34. Отбраната се оформила от четири основни клетки: а) ранновизантипската крспост; б) тсренът, разположен южно от крепостта; в) друг ров и вал с посока юг-югозапад; г) значителна територия от равнината, разположена на запад от ранновизан-тийското укрепление.
Площта, оградсна от каменната крспост, се превърнала в основного селище - с плош от над 300 360 дка, а зашитата била поверена на двойка преграда - ров и два вала. Разрушената крепостна стена фактически била изиолзвана като вал с каменно ядро, докато външният вал, дозащитен с ров, бил направен, както изглежда. наскоро след овлаляването на Дионисополските руини.
При строителството па въпшното укрепление, защото имаме основание да приемем становнщето. че към началото на IX в. са започнали редица поправки по трасето на полуразрушените степи, били ремонтирани някои от старите бойни съоръжения (кули, порти и стълбища), а към външните лицеви зидове са прилепени нов тип кули: при повечето случаи, особено там, където сс виждали останки от крспостните зидове и тсхните съоръжения, вальт бил допълпително укрепен от каменни брони както отвън, така и при вътрешното му лице. По билото на вала била издигната каменна стена с дебелина до 5 м. Какна с била височината на тази стена, на този етап не може да се отговори, но фактът, че в основата си е дебела около 5 м, доказва, че тази основа с посела значителен във височина каменей зид.
Сноровете, евързани с датата на овладяването на ранновизантийското укрепление, все още са разнопосочни и противоречиви. Това най-всроятно сс дължи па все още оскъдпите резултати от проучванията, както и на скептицизма у някои защитници на тезата за късиото овзадяване на днешна Добруджа от прабългарите и преди всичко на терени ге на краибрежието на морето и въпреки това има натрупани лостатъчно доказателства, конто неопровержимо говорят за това, че Карвупската земя, както и рапповизан-тийските градски центрове в повечето случаи са станали притежание на новосъздадсната държава на дунавските българи.
Ако това не е станало, тогава е необяснимо, при липсата на ранносрсд-повековни селища в района па Дионисополските развалили, съшествуването на останки от три предхристиянски некропола, датировката на конто вече е направена дос га точно: от края на VII до средата на IX в.-5. Пеясни ще останат тогава и проблсмитс около ранния градеж на шест бойни кули,
разновидни и като технология, и като принадлежност спрямо ранновизан-тийските строителпи прийоми.
270
Оттук следва да се направи заключение по казаното вече по-горе: строителството на толкова мащабно укрепление нс ще да с някаква случайна приумица на владетел или неговия подвластен народ. Още повече като сс знае вече, че старобългарското укрепление в Балчик по маш.аби стон на терени на някогашната Дунавска империя на българите непосредствено след гона при град Га tan., Никулине л, старите столици Плиска и Велики Преслав и пред мащабното по площ укрепление при град Калфа, Кишинсу, Молдова36.
Порадй това, ако приемем въпроспото укрепление като място, в което е била разположена ранносредновековната Карвуна, най-правдиво, аргумепти-рано и приемливо е становището на Иван Божилов37: Карвуна е наследник на ранновизантийския Дионисополис. Нс от такова естество са работите тогава, когато става въпрос за произхода на топонима: от средногръцки, прабългар-ски или славянски извори е почерпан?
Несъмнено по тълкуването на името и неговото пропзхождение ще се правят още опити, но на този етап много по-важно с да сс наложи становището, което да потвърди мненията, че този голям ранносредновековен български средищен център е съществувая. а така също и да се локализира твърдо като мсстостоенс.
Всъщност по-къспите по време доказателства за съществуването и мсс-тоположението на Карвуна са само едната страна на този пай-малко двулик проблем. Защото, ако не бъдат разкритн нови сведения от времето на Ранното средновековие, проблемы Карвуна" - ранносредновековен ден гьр и град на България, ще остане попе на този етап перазрешеп напълно.
Във връзка с казаното по-горе от съществено значение за разрешаването на този нелек проблем са доказателствата, почерпали от резулгатите на археологическите разкопки както от раппосрелновековния обект. така и от проучванията, направени почти успоредно като време, върху други два археологически обекта. разположени върху гсренитс на съвремеиния Балчик: два хълма с площ 65 дка и няколко строителни петна в центъра на града, както и върху трасето на античната крепостна степа. От резултатите, придобити от неколкогодишна системна работа, се разбира, че разрушеният античен и ранновизантпйски полис (до 545 г.) отново е населен през последпата четвърт па XI в. Това заселване с българско население е характерно още повече за платата на два от хълмовете - Джени и Сусам баир. Да гира не го на този етнически и демографски процес се улеснява както от многобройния керамичен материал, така и от различии по тин и характер монети. Особено важни при този случай са монетните екземпляри от времето на Комнините - Алексий I и Матп/ил.
Няколко монети са от емиеннте на Алексий I Комнин (през 1092 г.)33. От още по-голямо значение за българския характер на населението, настанило се върху хълмовете и покрай трассто на ан тична га стена, са няколко керамични съда и предмети, конто са сигурно датирани в X в. и са типични за керамичпото глазирано производство на старата българска столица Велики
271
Нреслав™. За доказването на обратния ред. по който са вървели събитията и етническите, и демографски те процеси в днешния Балчик. както и да се установи връзка! а между ранносредновековните археологически обекти с тези от втората половина на XI и следващите векове. бяха направени антропологически изеледвания на погребани човешки инднвиди - от пред-християпската, християнската епоха (некропол 4. разположен и проучен южно от крепостната стена на ранносрсдновековната Карвуна) и около 20 погребани индивида, разкрити на хълма Джени баир.
Рсзултатите от сравнителния анализ са неоспорими - става дума за население от един произход, но живяло през различии исторически епохи.
Последните факти потвърждават мнснисто, че през 70-те години на XI в. някакво голимо раздвижване в района на Балканский североизток е станало причина за запустяването на ранносредповековното укрепление, а нсювото оцеляло население заема нови терени от разрушения през средата на VI в. античен град. Полупустинните плаза на хълмовете, разположени западно от днешния градски център, както и част от порутената от времето, природата и хората антична крепост се заселват от българско население, продължило традициите на средновековния град Карвуна през идните векове па развития (същинския) фсолализъм; превърнал се във важна средищиа единица на Второто българско царство, голям пристанищен, политически и културен център от XII до средата на XV в., когато сподсля съдбините на българите, живеещи южно о г р. Дунав и по западного Черноморце, за да попадне в обссга на османо-турското нашествие - един печален факт в история га на Югоизточна Европа
Върху останките на този « рад — опожарен и сринат до земята, сякаш да бьле забравен завинаги анадолските пришълци с част от оцелялото каго по чудо след пашествието българско население полагат основите на нов град, известен през идните векове с имсго Балчик43.
БЕЛЕЖКИ
Кожи по в, И Карвуна - твърдина на срсдиовсковиа Бьлгар'йя В: Сб Балчик древност и съвремие. Добрич - Балчик, 1990. с. 6 сл. лит., с. 22, 23 и бел. № I сл., с 23. 24, бел. №2-18.
: Пак там, 6-11 и сл.; Димитров М. Укрепленията на Дноинсополис - карвуна. -В Сб. Балчик.... 25-48; Б о б ч е в а, Л. Архсологическа карта на Толбухннскн окръг. С.. 1973, с. 25, 38 40: Български средновековии градове и крепости. Варна. 1981, 272-285; Д и и и т р о в, Б Бь.иарскиге пристанища в XII-XIV в. според два срсдновековни портола-на - Археология, XXI, 1979, № 1, с. 25, 26 и цит. лит. бел № )5 |б; Срсдиовсковиа България и Черномористо. Варна, 1982, с. 136, вж. 7-47; Чиракман - Карвуна - Каварна С., 1982, 48-50; Каварна. С., 1984. с. 85 сл. до 107; Кратка история па Добруджа Варна, 1986, 15-50 сл.; Димитров, М. Приноси към историята на град Балчик. В Добруджа. Т. 5. Варна, 1988, с. 77 сл.
3 В е s е v 1 i е v, V. Zwei Bemerkungen zur Historischen geographic Nordostbulgaricns. -Studia Balcanica, 1, 1970, 75 78
272
Б о ж и л о в, И. Цит. съч , с. Н; Д и м нтр о в, М Укреилсннята с 40
Д и м и т р о в, М Укрепления га , с 31, пит. лит.
6 Дуранкутак. Т I. С 1989, с 111 и 159; Проблеми на прабългарската история и култура С., 1989, с. 187, 198 214. 221, 231, пос. лиг
Д и м и т р о в, VI Диописопо inc и ирабь парите според археоло! ичеекитс доказатсл-ства. С , 1982 79 92, Укрепления та..., 44-48
Вж. бел. № 4 и но-спсциално № 5.
“ Кратка история на Добруджа, с. 45, бел. Ms 11, 12, 13, 14, 15 и 16.
0 Д у й ч с в. И. Старата българска книжнина (СБК). I2. С., 1943, с. 155, 156.
Й о р л а и с с. История на готите - В: ЛИБИ Т. I. С , 1958 с 357 сл.; Димитров. М. Към въпроса ла прабългарската родова ламе г и култовият паметник от Балчик - В: Сб. Балчик..., с. 103, 104, 117 и бел 15, 22, 26, 28
Теофан И з поведни к. Хронография - В ГИБИ Т 3 С.. 1969, с. 233, 234 Вж. бел № 2, б, 9 и 11
4 Д и м и т р о в, VI. Диописополис и Запад1ючер!1оморска1а укренителна система през рапиовизантийската епоха (IV VII в.) Дне. С., 1985.
15 Д у й ч е в, И. СБК. I-, с. 156.
,6 За гроба па хан Аспарух н неговото локализиранс има натрупана значителна литература: В а к л и и и в. С. Формнранс на старобългарската култура. С., 1977 и лит. по въпроса; Гр и и ч е н ко. В. А. Памятка VIII ст. коло с. Вознесенки, на Запоргжжт. - Археология, Китв 3, 1950, 37-63; Ди м и т р о в, Д. Прабългаритс по северното и западного Черноморце. Варна, 1987, с. 303; М ихайлов С - Археология. 1990, № I, с. 64.
С ьбитисто с датнрано към 70э г По въпроса вж. Теофан Изповедн и к. Хронография, с. 266, 267 (36) иПатриарх II и к и ф о р. Бревнарий, 297-298
* 11 а т р и а р х Никифор. Бревиарий, с. 300; Б о ж и л о в И. Цит. съч., с. 14;
Кратка история на Добруджа, 45-46.
Б о ж и л о в. И. Кратка история иа Добруджа. с. 46.
20 Д у й чсв. 14. СБК. I2, с. 156; В а к л и н о в, С , С. С т а н и л о в. Кладенци -
ранносредновековно българско селище. Взрна, 1981, с 86' рец. Димитров, М. - Старо-българнстика, 1983 № 4, - па фр ез.; R ъ ж а р о в а, Ж. Славяни и прабългари С., 1976. с. 141 сл
21 Ду имев, И. СБК I2, с 155, 156 157, 158 159, 160.
Кратка история на Добруджа, с 46 и бел. X? 26, 71. Б о ж илов И Цит. съч., с. 12 сл.; Д и и нтров Д. Прабългарите по северното и западного Черноморце, с. 83, 254, 255; вж Овчаров. Д. За характера и принадлежпостта на срёдновёковните рисунки от Баса-раб (Мурфатлар) - Археология, 1975, № 3, 1-10 и цит. лиг.
От проучванията в Силис гра, Диногеция, Капидава, Иетрия, Балчик. о. Пъкуюл луй Соаре и др се доказва ранною овладявапе на ранновизантийската провинция Малка Скития ог прабългарите. непосредствено след бнткага при Онгъла.
24 Кратка история на Добруджа, 46-47.
25 Пак гам.
26 Пак там, с. 71.
2 Нс така стон въпросът обаче в съвременната румънска историопис. Тъй като там свидстслствата грубо се преиначават, пне оставяме този спор като безпредметен за нас и па вниманието на чуждитс, но безпристрастни учени.
2 ' Д и м и т р о в, VI. Диописополис и Западпочерноморската ...; Рапносредновековният Диописополис - В Българският средповековен град. С., 1980, 309-313; Проучвания върху историята на аптичния Диописополис. - В. Добруджа. Т. 3 Варна, 1986, 92-98; Д и м и т -р о в, М. Приноси..., с. 72, 73, 74.
29 Дали Темпе (ли, Констанца. Северна Добруджа, Румъния) е запустила? Отговорът е хипотстичсп и днскусионсн. Фактът, че при хан Терпел се спомснава от патриарх Никифор, показва, че градът е притежание на Дунавска България
Д ж у р о в а, А , Б. Д и м и т р о в. Славянски ръкописи, докумеити и карги за бъл-
273
гарската история от Ватиканскага апостолическа библиотека и сскрстния архив на Ватикана (IX—XVII, в). С., 1978, с 149 и iaGi. 60, 61, 64, 65, 66, 70 и 71 По въпроса нан-общо вж. Димитров, М. Приноси..., 84-85 и бел. № 22-34 вкл.
31 По въпроса вж. бел. № 1, 2, 9, 14, 28 ог пастоящата статия.
32 План на укреплението прави Молтке ошс през 1828 1829 г., а 50 години по-късно е описано от Ф. Каниц
33 Т е о ф а н Изповедннк. Хронография, с. 239.
34 Д и м и г ров, И. Диоиисополис и прабългарите, 79-92; Приноси ..., 71-86; Ранно-средновековсн двуобредеп некропол..., 231-240 с пос. лит.
35 Пак там; Старббьлгарски некропол в град Бапчик (под печат) Доклад пред III международна срсща по археология на прабългарите, Шумен, 1990
w Д и нитро в. М. Укрсплснията..., с. 39, 47, 48.
37 Б о ж и л о в, И. Цит. съч., 7-15, 22-24, бел. № 1-8.
38 Иорданов, И. Нумнзматичната колекция на археологически музей Балчик -исторически извор за историята на града и окопноеiиге му. - В Сб. Балчик.. , 49-55; Средиовековни сфрэгистични материали от колскцията на исторнческия музей в град Бзл-чик. - Пак там. 56-72
39 Д и м и т р о в, М. Приноси..., 77-82.
40 Ди м и т р о в, М Укрепленията..., с 43.
274
Срсдновековната цьрква и митница при с. Дебелт, Бургаска облает, и ролята им в българо-визаптийските отношения през IX-X в.
Мария Б алболова-Ивано в а
Средновековният Девелт е един от големите градове, играли важна роля в отношенията между България и Византия проз периода IX-X в.
Твърде изгодното му местоположение край устието на Средецка река, кояго се влйва в Мапдренското езеро, му е отредило функциитс на важен стратегически, административен, търговски и културен център. Наличието на пристанище в района на града още от античността му с дало възможност за широки връзки със света.
Създаден като римска колония, Девелт продължава да съществува и през V-V1 в. За съжалсние сигурни данни за живота там от края на VII -VIII в. няма. Като се има предвид обаче географското и стратегического му положение - близо до пътищата, евързваши Константинопол с Плиска и Прсслав, вероятно първите български хапове още от началото на съществуването на българската държава са оценили неговата важност.
Археологическитс разкопки в района на сегашпото село Деболт дават достатъчно материал за оцепявапе на голимо го значение на града в българо-византийските отношения, особено през периода IX-X в.
През 1981 и 1984 г., под ръководството па покойния вече Стефан Даминов и Петър Балабанов бяха открити два особено важни не само за Девелт, но и за срсдновековната българска история обекти от това време -средновековпата цьрква и мигницата.
На южния бряг, близо до устието на река Средецка. на територията на „СТАН 300“ в Металургичпия комбинат, бе открыто неукрепено селище, възникпало през VI в. Вероятно към него е било и иристанището, обслуж-вало ранновизантийския град, разположен на северния бряг на реката*. Сел ищете е било разрушено в началото на IX в., по всяка вероягност от войските на хан Крум, който. според Теофан Изповедннк2. превзел Девелт два пъти. Ако приемем, че най-папред Крум с превзел града северно от реката. а втория път - неукрепеното селище и визангийската крепост, намиращи се на отсрешния бряг и носещи по всяка вероятное г сьщото име, то тогава бихме могли да обясним това двойно превземане на Девелт, отразено в „Хронографията“\
Сред рушавините от сгради бяха открити основите на трикорабпа, триап-
275
сидна базилика с притвор4, ориентирана изток-запад. Общата и дъ гжина с 14.5 м, а ширината 12 м (обр. 1, 2, 3).
Църквата е гранена от лицево одялани камыш, споени с бял хоросаи без примеси. На много места при градежа са използвани пл очи или рапновизантийски тухли за подравняване на камсИните редове. Това личи най-вече в северната апсида и в заиадния зид на притвора. Тухлите са псстсливо нзползвани, прсдимно при изграждапето на апсидите, но личат легла и в зидовете, разделящи корабите.
Иритворът е с форма на правоъгълник с вътрешпа дължина 9.50 м и ширина 2.20 м. Дебелината на зидовете е приблизително еднаква - от 0.75 до 0.80 м. В два га външии ъгъла са поставени големи квадри с размери 0.80 х 0.75 х 0.30 м в северозападния ъгъл и 0.90 х 0.50 х 0.30 м - в югозападпия. Трудно може да се установи мястото на входа, но податки за него се долавят на 5.50 м югозападно о г ьгъла на външпия зид, където има фуга. В междиннага стена, отделяща притвора от корабите, са употребени вторично квадри с грубо одялани лицеви страни, вероятно от крепостпата стена.
Цептралният кораб е с нырспши размери 7.80 х 4.25 м. Апсидата му с полукръгла, с вырешен диаметър 2.55 м и ширина 1.35 м. Тя отстой на 0.90 м от междинните зидове, разделящи корабите. При разкривапето й се забеляза интересна особеност - о i вътрешната страна дъгата й е подсилена с градеж от каменни блокове. Дебелината па подсилващия зид с 0.35 м. Той с отделен с фуга от първоначалната дъга на апсидата, като общата им дебелина е 1.30 м В централнйя кораб са разкрити четири срещуположни стъпки за колони, разположени по двойки и прилежащи към междинните зидове на другите два кораба. Изградени са от дялани камъни, споени с бял хоросан, като същевременно са използвани и тухли в ограничено количество. Вероятно са служили за основи на колонн, изпълняващи функцията на носсща конструкция при по-къспото преправяне на църквата от базилика в куполна.
Северният кораб е със сьщага дължина като централнйя, но е по-тесен. Вътрешназа му ширина е 2.20 м. Апсидата е полукръгла, но ио-малка от централната. Вътрешпият й диаметър е 1.80 м. а ширината - 0.50 м. Освен камъпите, специално приготвени за сгросжа, са използвани и много преупот-ребени блокчета и ранновизантийски тухли, една от конто е с печат. В цели» северсн кораб сс забелязва иропадане па зидовете, а вътре в апсидата - две пропуквания и наклоняване в северна посока. Това вероятно се дължи на нестабилния терен, върху конто е стъпил кораоът.
Ю'жнйят кораб е много лошо запазен, с голямо прекъеване на южната стена, а апсида га почти липсва.
На 200 м северно от базиликата бяха разкрити основите на византийската митница, изградена върху развалините на разрушено го неукрепено селище.
След превземането на Месемврия от хан Крум в 812 г., митпицата и цържавните складове за зьрнени храни са били преместеии в Девелт5. Както
276
вече споменахме, в „Хронографията“ си Теофан съобщава, че Девелт е превзет от българите. Ако след подпмсването на „дълбокия мир" от 815 г., грапипата между България и Византия с минавала но Факийска река, както счита П. Коледаров6, то зашо е било необходимо преместването на импсра-торските складове на фактически българска територия, а не в Созопол или Агатопол, конто са оставили във Византия?
Оттук можем да предположим, че българо-византийската граница след 815 г. е минавала по Срелецка река и градът Дсвслт, ссверно от нея, е бил в български ръце, а земите на юг са оставали в пределите на Византия7.
Самата митница е с Г-образна форма и се състои от три помещения с обща площ 100 кв. м и двор, заграден от кирпичена стена вьрху каменни основи. Вероятно митницата е функционирала като византийска от 815 до 838-839 г., т. е. от сключването па 30-годишпия мирен договор между Омуртаг и Лъв V до войната на хан Пресиян с Византия от 837-839 г. Най-късните монети са на император Теофан (829-842). Около митницата и църквата бяха открити общо 75 моливдовула и няколко пломби, датирани от Стефан Дамянов към втората половина на IX-началото на X в. Два от печатите са на митническите чиновници от Дсвслт Козма и Тома. Комеркиариите, чието име, титла и длъжност са отпечатани върху реверсите, като длъжностни лица във визаи-тийската административна и фипансова система са отговаряли за държавните складове и като митнически власти са събирали таксите за внесените в пристанището стоки .
Двадесет и един от моливдовулите носят имената на протоспатариите Теодор, Леонтии, Фотий и на логотета на геника Йоан. Петнадесет са па стратези на тема Македония, на началници на императорската охрана, на надзиратели па митницата и други длъжностни лица9.
Ако градът на север от Средецка река е бил в пределите на българската държава, а крепостта от юг, заедно с митницата - в пределите на Византия, то пристанишето, което е било вероятно близо до митницата, с могло да обслужва и двете страпи °. Това обяснява и наличието на надписи върху моливдовулите на някои митнически чиновници, наричани „комеркиарии на Девелт на Романия", „на Романия" и само „на Девелт" *.
Почти веднага след разрушаването на византийската митница на нейно място възниква българска, която е функционирала по времето на княз Борис I и на цар Симеон I.
До 863 г. писмсни сведения за южного Черноморце и неговия хинтерланд (освен за събития от времето на хан Крум и хан Омуртаг) л и нс ват, но по всяка вероятност областта остава българска. В Златарски, позовавайки се на братя Шкорпил, смята, че след несполучливата за Борис I война с Византия и последвалия мирен договор от 864 г., Девелт остава пограничен византийски град12.
Откриването на трите моливдовула на княз Борис-Михаил на територията на църквата обаче. поставят под съмнение това твърденис.
277
Самите печати на българския княз, в сравнение с останалитс. са с по-големи размери. Па лицевата страна е изобразеп Христос Пантократор с евангелие, около него кръгово е разположен надпис на гръцки: „Христе, помагай на Михаил, архонт на България'*. Върху реверса, около образа на Богородица Оранта, е разположен в кръг налписът: „Богородице, помагай на Михаил, архонт на България I. Моливдовулите могат да бъдат датирани между 866 и 886 г., т. е. между покръетването на българите и приемането на спа вя нс ката писменост13.
От шестого писмо на патриарх Николай Мистик до цар Симеон от 913 г. става ясно, че предаването на ежегодния данък на България от страна на Византия е ставало в Девелт. Най-вероятно мястото, където е бил предавай, да с било около църквата. За това говори и наличието на моливдовули на липа от император ската охрана и висши византийски служите in, най-вече на тези на логотета на геиика.
От казаното дотук става ясно, че църквата и митпицата през IX X в. са били едни от нажните места, където са ставали събития с държавно значение. След X в., вероятно поради постепенното заблатяване на Мандрснското езеро и преместването на пристанишето при Скафида14, функциите на църквата и митницата, какго и на града, разположен на север от реката, затихват и остава да съществува византийскала крепост южно о г Средецка река, която предстои тепърва да бъде проучвана.
БЕЛЕЖКИ
1 Д а м я и о в, С , П. Балабанов. Разкопки па средиовековни паметници при Дс-белт, Бургаски окры. - АОР през 1984. С.чивен, 1985, 218 219.
2 Те о ф а и Изповедннк. Хроно[рафия. - ГИБИ. Т. 3. С., 1960, 286-287.
Б а л б о л о в а - И в а н о в а, М. Девелт през VIII—X век. - Векове, 1991, № 1—2, с. 53.
4 Ч а н е в а, Н. Сгарохриитняпеката и ранновизантийска базилика от V—VI век в България. Археология, 1968, 2, с. 13 сл.; Връзките между раннохристиянските базили-
ки or IV VI век в България с тези на съссднитс балкански страии. - ИСТИГА, 1972, 195-221; A I а и а с о в, Г. Манастирската църква при с. Чсрноглавии. - АОР през 1987. Благоев-ipaa, 1988; Овчаров, Д. Проучвания на матсриалната култура през ранновизантийската еноха в българските земи (1944-1974). - Археология, 1974, № 4, 51-65.
5 Ю р у к о в а, II. Търговията с житни храни на Византия с иякогашните тракийски земи. - В: Развитие на зе.меделието по българските земи. С., 1972, 146-150
6 Ко л ед а р о в, П. За българо-византийската граница в Тракия по 30-годишпия мир от 815 г. — В: Българо-съветски сборник в мест на 70-годишиината па проф. Ив. Дуйчев. С., 1980, 55-61.
' Б а л б о л о в а - И в а и о в а, М. Циг. съч., 53-54, Девелт в бьлгаро-византийскитс отношения пред VIII X век. Доклад на международния симпозиум „България Понтика Медин Еви". Несебьр, 1988 (иод печат).
8 Ю р у к о в а, И. Цит. съч., с. 150.
9 Да мя нов, С. Археологически открития в Девелт. - В: Алманах „Море’* Пловдив. 1982, 1, 28; Таможеный центр IX в. в районе Дебелта (предварительное сообщение). Bulgaria Pontica Medii Aevi, HI, C. 1992, 247-251.
278
10 b а л б о л и в a - И в а н о в а, М. Девелт през VIII—X век, с 54.
11 Подкрспа на гази теза изрази и г-н Икономидсс на симпозиума в Песебър през 1988 г.
12 3 л а т а р с к и, В. Исюрия на българската държава през сродните векове Т. I 4.1. С.. 1970, с. 384.
13 Да м я н о в, С. Цит. съч., с. 30.
14 Д и м и т р о в, В. Първото българско царство и Южното Черноморце (Загира). - В-Средновековна България и Черномористо (Сб. доклади от научна конференция, Варна. 1980). Варна, 1982, 57-65
279
Обр. 1. Централна и северна апсида
Обр. 2. Вътрешно лице па централната апсида
280
Ян iI
281
За крьста на Анна монахиня
Лю дм ил а Дон чева-Пет кова
От средновековния Дръстър произлиза лицева половина па реликвиарен кръст, която е открита случайно в Дунавската градина на днешна Силистра (обр. I)1. Липсва горного ухо на шарнира. В ссгашното повредено състояние енколпионът е висок 0.62 см и е широк 0.49 см. Той е с форма на латински кръст, с тесни, плавно разширяващи се в краищата рамепе, с подчертано издължена долна част на отвесното рамо.
Върху отвесното рамо след отливансто с гравирана права жснска фигура, която по иконография и стил се отличава от широко известните „сирийски" енколпиони. Работил е сравнително добър гравьор. който с няколко щрихи е предал малката, леко обърнага надясно глава, фнните черти на лицето (малък нос и устни), изпълнени с прости средства точки и къси линии. Фигурата е по-стройна и издължена (макар и далеч да не съответства па размерите на човсшкото тяло - съотношението на главата към тялото е 1:3) в сравнение с изображенията върху „сирийските" кръстове. Дългият хитон се спуска на отвесни диг ли, а сполучливо нагънатият мафорий покрива главата и рамена га. На чслото и рамената върху мафория, под формата на кръст са вдълбани звезди. Интересно е положснисто на ръцете - те не са вдигнати за молитва, както обикновено, а в старомолитвен жест са събрани пред гърдите. Богородица е стъпила върху суппеданеум. който е неумело предаден - като правоъгълник, украсен с къси черти.
От двете страни на водоравното рамо допълпителпо е вдълбан двуре-дов надпис:
AN NA
МО
N А, X HN.
Анна монахиня
Буквите с височина 0.2 0.3 см не са съвсем правилно и старателно гравирани. При MONAXHN са обединени в срички
Иконографията и надписът правят интересен бронзовия кръст от Дръстър.
Позата, облеклото, ръцете пред гърдите, суппеданеумът и трите звезди показват, че представената фигура е най-вероятно Богородица. Иконограф-ският тип на Богородица - права, в молитвена поза с ръце пред гърдите, се срсща сравнително ио-рядко от обикновената Оранта (с вдигнати ръце). Според Н. П. Кондаков този тип с особено гачен на Изток, където е изобразяван твърде рано например в стенописите на египетската гробница Багават близо до Ел-Харге в Големия оазис2. Известпият изеледовател на
282
византийского изкуство приема, че Оранта с ръце пред гърдите е един от основнитс типове, конто византийската иконография е създала за Богородица. Според него този образ се появява в изкуството на Византия в следико-иоборския период и господства през XI-XII в., като се преврыца в „ембле-матична формула на молитвата“3 Обичайният тип на Богородица - с вдигнати за молитва ръце, в случая с заменен с „по-стария източен маниер“. както пите А Грабар, с ръце пред гърдите4.
Докато с дълъг хитон и мафорий са облечени и други светици - Елисавета, Анна, Екатерина, Анастасия, Текла, Парашкева. София и т. н., то царският суппеданеум и звездите под формата на кръст по челото и мафория (срещат се още в стснописите на Сакара и Бауит, а от X в. се поставят почти винаги) са „почетна привилегия и особен знак“ за Богородица5, макар че има и изключения6.
Този икоиографски тип обаче нс е характерен за кръетовете от X-XI в. с гравирани изображения от източен произход. Представен е върху златен, препизпо изработеп с емайл кръст, произхождащ от Константинопол, съхра-няван в Британския музей и датиран в X в Богородица е със звезда на челото, върху суппеданеум с ръце пред гърдите. Над главата е поставец надпис М-Р 0Y, а отстрани - бюстовете па Василий Велики и Григорий Чудотоворец7.
Молеша се с ръце пред гърдите, Богородица се открива много рядко върху бронзови нагръдни кръетове с релефни образи. Един такъв кръст с неизвестен произход се съхранява в Археологический музеи в София. Върху него Богородица е с голям нимб, 'дълъг хи юн и мафорий (суппеданеум липсва) и с съпроводена с три бюста на светци, поставепи в кръгли медальони - вероятно църковните отци литургисти. Типът се среща и върху по-късни руски енколпиони, произвеждани в Киев н навечерието на татар-ските набези8. Този тип е много по-разпространен при други паметници па изкуството. Представен е върху разнообразии и скъпи мозаики (в главния купол и северния кораб на църквата „Св. Марко“ във Венеция), в олтара на църквата на о Мурано, близо до Венеция9, стенописи (Бачковската костни-ца)ш, многобройни камеи, между конто най-известната е спабдепа с надпис с името на император Никифор Вотапиат (1078—1081)1 , изящни емайлирани медальони, иконки, обковки на евангелия и т. н.12. Такъв е и малкият кръст, украсен с перли и емайли и апликиран в полото вляво от*’Богородица на Хахулекия триптих13. Почти всички тези паметници са от XI-XII в. Богородица с ръце пред гърдите е поставяна и върху византийски печати. Рядко се откриват печати от X в., а основного число са от XI в.14. Ще припомним, че този образ на Богородица се среща и върху по-ранни печати - на княз Борис-Михаил и цар Симеон - от България1
Като се има прсдвид надписа, би могло да се допуске, че върху кръета от Силистра е изобразена св. Анна. Анна, паричана Праведна, всъщност не е нстинска светица (фигурата върху кръета няма нимб), но е почитана като
283
майка па Богородица, за което сс съди по апокрифите - псевдоевангелието па Яков и евангелисте на Псевдомаврикий Апиа с била почитана на Изток, като в Ерусалим се е памирала базилика, издигната според преданного вьрху гроба й. Почитана е в Константипопол, където около 550 г. е имало църква с нейното имс. и в не шя християнски свят1 . Едно от първите изображения е в нърквата „Санта Мария Антиква"’ в Рим, където е представена права, с Мария в ръце и заелпо с Богородица и Елисавета . Оiкрива се и в църквите на Кападокия. Много сполучливо е изображенного в Гьоремс - капела 33 (Кил и чл ар-Куш л у к) от първата половина на XI в., където е до пояс, с вдигнати за молитва ръце и със звезда под формата на кръет па челото. В сцената „Богородица в храма“ на църква!а ,Тсотокос“ в Гьореме (края на X в ) св. Анна е права зад Иосиф с прострени напред ръце13. В редица паметниии от XI в. като Ипрари (1096) в Грузия* , а и по-къспи, е с ръце пред гърдите. отправени за молитва, както при кръета от Силистра. Затова не трябва да се изпуска вероятността притежателката на кръета, която се е наричала Анна, да е приела изображепието на тази светица.
Кръстът от средноисконния Дръстър е интересен с надписа, който съоб-щава не името па светицата. както обикновено, а имею на притежателката на енколпиона. Той е вдълбан от Анна, която е била монахиня, или по нейно настояване. Този крагък надпис твърде затруднява. Възможностите за тъл-куването му са две. Първата е евързана с предположенного, че той е гръцки. Към това насочва формата MONAXHN (povd/pv) с акузативно окончание .,N“ от q Liova/jT В гръцкия език тази дума е употребявапа заедно с povdtpouoa и povdorgia, все със значснието иа монахиня20. Липсата па всякакво основание MONAXHN да е в акузатив е слаба га страна на това предположение. Както би трябвало да се очаква, изразявайки притежание, двете думи следва да са в i енстив или в датив. Освен това личного име ANNA е в номинатив и не е съгласувано с MONAXHN.
Втората възможност, която изглежда много по-правдоподобна, с надпи-сът да е български. За съжаление обаче от средновековните паметниии до нас не са достигпали формите за момдх’ъ и мондхи,,ЬА Те не са отбелязани и в старобългарските речпици *. В Синайски евхалогии е позната формата за мъжки род мъннхъ (м’ннхомъ - твор. пад. 57 в 13). Това, че формата за женски род от мъннхъ, лСннхъ или лгннх’ь или от лчонахт» от povaxo'c; не се среща в ръкописи и паметници от старобълrapeката и средпобългарската сноха, в никакъв случай не означава, че тя не е съшествувала. Тя не е фиксирана. но несъмнено е употребявапа в българския език редом с определен разред думи, евързани с религиозны представи, богослужебни термини, битови реалии и т. н.22. Тук могат да номошат ръкописи от друга редакция, от други славянски езици23.
В кръета на Анна монахиня смущав а и липсата па последна буква га в монахнн, въпреки наличието на място. Може да се предположи, като се има предвид и не особено старателната графика на буквите, че тази последна
284
буква, както и при други случаи, е изпусната24. Ако това е така, то за първи път в ранен български паметпик се среща думата монахин[|д], която е за'е’мка от гръцкия език (от f) povax7]), но употребата на наставка ,,N“ показва приспособяването и към българска почва.
За разлика от „монахиня*1. личного име Апа или Анна е било разпрост-ранено още в Ранною средновековие. Познаю е от двуезичния надпис върху тйдгробния кръет на Анна от Преслав25, от Чивидалското евангелие26, от каменни блокове и глинени прешлени ог манас гира при Равна . Но то често пъти е написано с едно ,,N“, а нс с две, както е в гръцкия език.
Буквите върху разглеждания паметпик са главни, ъгловати и в епиграфеко отношение не предлагат пякакви особености. Някои от тях - например „а“ с голяма триъгълна петлица - можем да открисм още в старобългарските надписи7” или в паметници от X в.29, както и в късни византийски и поствизантийски надписи’ .
Твърде интересни са няколко византийски печата, оставени от предста-вителки па византийската аристокрация, станали монахини с името Апиа3’. Всички печати са от XI в. За нас е особено важен печатът на Анна монахиня и про । овсе гариса от втората половина на XI в , който се съхранява в музея в Истанбул32. За тази Анна в публикация га на В. Лоран е отбелязано, че е от български произход. Тя с всъщност внучка на Иван Владислав (дъщеря на четвъртия му син Троян) със светско име Мария Става монахиня под името Анна след смъртта на съпруга си Андроник Дука Същевременно тя е майка на Ирина, съпруга на император Алексий I Комнин. За тази Мария и Анна Комнина пише, чс „имала корона на своя род в България*1 3
Дали разгледаните печати с името Анна монахиня имат връзка с кръета от средповековния Дръстър, не е възможно да се установи. Вероятно в случая има съвпадепие на имена. Но може би се касае и за контакта на императорская константинополски манастир с важния епископски цен гьр, какъвто е бил Дръстър. в който, ако съдим по надписа, също с имало манастир.
Трудно е да се разреши въпросът около времето и мястото на изработва-нето на енколш-юна. Иконографията. стилът, а отчасти и формата, огличават 1.ози паметник от „сирийските енколпиони“. Това показва, че е изработен в Константипопол или в самия Дръсгьр, където по-късно е бил вдълбан и надписът. Макар че Богородица Оранта с ръце пред гърдите е позната иконографска схема и за паметници от IX-X в. (в това число и бь нареките печати, къцето е представепа до пояс), повечето от нривсдсните паралели не са по-ранни от XI в. При това сравнението с памстниците на монументалното изкуство показва, че фигурата върху кръета е тяхна миниатюрна реплика.
Падяваме се, че бъдещите проучвания в Силистра ще помогнат да се изясни мясюго и да сс уточни времето на изработката и употребата на този малые предмет. Датирането па кръета в XI в. не намалява, а. напротив, засилва неговата стойност, защото показва, че в периода на визатийското владичество местното население в Дръсгьр с пишело на български език.
285
БЕЛЕЖКИ
кръсгьт ми беше прслоставсн за публикация от доп. Ст. Ангелова, за коети и благодаря. За разчитансто на надписа благодаря на проф К Понконстантипов.
Кондаков, Н. II. Иконография Богоматери 1, СПб , 1914, с. 170 сл., обр. 94.
1 Пак там. 2, 1915, с. 364.
4 G г a b а г, A. Les pcinture religieuse ев Bulgarie Paris, 1928, p. 288.
5 Кондаков, А П Цит. съч. T. 1, с. 164.
‘ Jcrphanion, G Les eglises rupcslres de Cappadocc. Paris, Album, I, 1925, Tabl 42 , R e s 11 1 e. M. D e byzantinische Waldmalcrci in Klcinasien. Recklinghausen, 1967, Tabl 299
В e c k w i t h, J. A. Byzantine Gold and Enamelled Pectoral Cross. - Beitriige zur des Mittelalters. Berlin, 1975. 29-31, big. 2.
8 Д и н ч с в a 11 с т к о в а. Л. Древноруски кръетове-енколииони от България - Архс-ОЛО1ИЯ, 1985, № 1. с. 52 и цит. в бел № 65 и № 66 лит.
9 К о н я а к о в, Н П Цит. съч. Т 2, 358-360, обр 203-206; Лазарев, В Н История византийской живописи. М, 1986, с. 119, обр 394
10 Б а к а .1 о в а, Е. Бачковската костница. С., 1977, с. 64, 134, обр. 94.
11 Late Antique and Byzantine Art. Victoria and /\lberl Museum. London. 1963, fig. 32; Ross, M. Catalogue of the Byzantine and Early Medieval Antiquities in the Dumbarton Oaks Collection I, Washington 1962, PI LV1II, № 122; Пуцко, В. Несколько византийских камеи гл древнерусских городов. - Зборпик радова Византолошког института, 12, 1976 с. 125 сл., обр. 10, II и нит. лит.
' Кондаков, Н П Цит. сьч. Т. 2, и. 363 сл., обр. 208-210; Wessel, К Die byzantinische Emailkunst. Recklinghausen, 1867, No 51, 59. 61.
” Кения, P. Чеканка триптиха Хаху.тской иконы. Тбилиси, 1972, обр. 6.
4 1 a u rent, V Document de sigillographic byzannne. La collection C Orghidan Paris, 1952, No 50, 163, 234, 255, 334, 445, 525; Le corpus des sceaux de L Empire Byzantin. T. I L’E-glise Paris, 1 2, 1963 1965, No 306, 640, 841. 842, 1457.
Ю p у к о в а, И Мошвдовули на княз Борис 1 (852-889). - Нумизматика, 1981. № 2, с. 7. 9; Ста и ко в, М. Нов молнвдовул на цар Симеон (893-927). - Нумизматика, 1982, N? 4, с. 12; Геор I не в, П. Новооткрит лечат на княз Симеон. - МПК, 26, 1986, 4,
с. 15
16 L е с 1 е г с q, Н. Anna (ccintc). - Dictionnaire d’ archeologie chretienne et liturgic. 1, 1907, 2, col. 2162 sq , Reau, L. Iconographie de Г art chretien. Ill, Pans 1858, p. 90 sq.
1 К о н д а к о в. H. 11 Цит. съч., с. 364
18 Кушлук (вж. бел. № 5); Тсотокос (J е г р h a n i о n, G Цит. съч., с. 127, табл. 133).
19 А м и р а и а ш в и л и, Ш. Я. История грузинского исскуства. М., 1950, с. 187, табл. 69.
2 Сведение на Ст. Смядовски.
Slovnik jazika staroslovcnskeho и в речника па М i k 1 о s i с h, F. Lexicon palcoslovenico-grcco-latinum. Vindobonae, 1965 Тези данни дължа на Ст. Смядовски. за което му благодаря.
22 Мнение на Ст. Смядовски.
21 Цейтлин. Р Лексика древиеболгарских рукописей Х-Х11 вв. С., 1986, с. 30; Възстановяване на незасвидетелсгвапи старобългарскн думи (способ» и методи). - Български език, 36, 1982, 110-120.
24 Такова е мнение! о на проф. В. Бешевлиев, за което му благодаря.
25 Т о г е в, ’ Нов старобългарскн писмен паметник от Преслав. - ИЛИ, XXIX. 1966, с. 64 сл.; Г ю з с л с в, В. Коя е Анна от новооткрития двуезичен нреславски надпис? -Истор. прсглсд, 1967, № 6, с. 83.
26 Петров, П , В. Г юзеле в. Хрисгоматия по история на България. Т. 1. С.. 1970, с 151.
Сведение на К Понконсгантннов.
286
:s Бешевлиев, В. Пьрвобългарски надписи. С., 1978, № 45. 48, 102 и т и.
29 М и я i е в, К Эпиграфические материалы из Креслана. - Byzantinoslavica. 3, 1931, обр 6.
30 М i t s о р о u 1 о s, N La morphologic des inscription byzantincs - Cyrilloinethodianuin, 3, 1975, 57, 65.
31 Laurent, V Le corpus..., No 1147, 1459, 1460, 1461-1463.
32 Пак там, с. 263 ел., № 1462
33 3 л а т а р с к и, В. История на бъ;п проката държава през среднитс векове. Т. 2. С., 1972, с. 134.
Обр. 1. Лицева половина на кръет-енколпион рсликвиар от Силистра
287
Некрополите край срсдновековната крепост Красен край Панагюрище
^Димитър Топтаное, Андрей Меламед
Проучването на архсологическия обект, разположен на около 5 км южно от гр. Панагюрище, води своето начало от 1976 г. В местността, известна на жителите там под названието Красен, се проучват две крепост, намнращи се на възвишеиията Голям и Малък Красен, както и отделни сектори от Подградисто, което представлява равнинна тераса с наклон север-юг и изток-запад, простираща се по левия бряг на р. Луда Яна.
Резутгатите от изеледванията до този момент показваг, чс районы с бил обитаван още от края на бронзовата епоха, като животът там продължава с известии прекъевания до периода па Къспото средновековие'.
В процеса на проучвапията на територията на обекта са регистрирани и се изеледват три некропола, разположени както следва: некропол № 1 лежи к ссвсрозападния външен сектор на крепостта Голям Красен, в насипа на голямата рапновизантийска сграда, определена от нас като жилище на каст-рофилакса; некропол № 2 - в югоизточната част на крепостта, при външната огбраниз с лна стена, и некропол № 3 - в южното подножие па Голям Красен, между хълма на крепостта и малко възвишение от юг2.
Некропол N> 1
Той не е проучен изцяло и от него са разкрити 19 гроба. Те са вкопани в руипите на сградата, като погребаните са по лагани според християнския обред. В разположението на гробовете нс сс наблюдава определена система (планировка). Гробният инвентар е оскъден и в това отношение по-голям интерес представляват гробове №№ 1, 2 и 4. Гроб № I принадлежи на жена и в него бяха открити 36 посребрени сферични копчета, чиято подредба показва, че ногребаната е била облечена с дълга, стигаща под коленете дреха.
Четири посребрени обеци, по две при всяко ухо, 14 стъклепи мъниста и 7 морски раковипи от огърлица бяха открити в гроб № 2, принадлежат на дете (обр. 1).
Интересны са находките от гроб № 4 (обр. 2). При лявата ключица на погрсбаното дете сс откриха четири предмета: мазка желязна култова брад-вичка, оловна ампула с напълно заличени изображения, пробита изтрита медиа монета и нилипдрично мънисто от стъклена паста, с украса от геометрични орнамента (обр. 3). Споменатите находки, според нас, са били носени прижив е, пришита към дрехата, като муска с целебни и защитны
288
функции . Интересно е съчетаването на ампулата, един типичен християнски паметник, и култовата брадвичка, която може да се свърже с незаличените напълно езически вярвания.
Според материалите в разкритите до този момент гробове, некрополът може да се датира в периода XII-XIV в.
Некропол Л1» 2
При провеждане на сонлажните проучвания, целящи разкриването на части от външния отбранителен пояс, в югоизточния сектор на крепостта бе регистриран друг некропол, от който бяха проучени 12 гроба. И тук погрс-баните са полагани в гробни ями без каквито и да било съоръжения или маркировка. Ориентация га е изток—запад, като погребаните са полагани по гръб, с глава на запад, с ръце кръстосани на гърдите, върху коремната облает и пр., т. е. според известния от християпските некрополи обред. За разлика от некропол № 1, тук скелетите са разположени на две, на места на три нива, като се застъпват и по-късните гробове нарушава г по-ранните. Това показва, че този некропол е фушшионирал по-продължително време. Материал ы с оскъден: сферични меднн копчета, меднн пръетепи, железпи токи, което го датира в границите на XI l-Х IV в.
Местоположението на двата некропола недвусмислено посочва, че през последний период от съществуването па крепостта. въпшният отбранителен пояс нс с бил използван и животът е бил съсредоточен в Цитаделата на крепостта.
Некропол № 3
Както и*другите два некропола. този също все още не е проучен изцяло. Площта, която обхвата, е приблизително 4 дка в югоизточното подножие на крепостта Красен. По-голямата част от територията на некропола се намира в малка седловина между хълма на крепостта и възвишение от юг. Според проучените части от него той обхвата: на изток - ссдловината, ограничена от сухото дере Бистрино дъпо, па юг южннте склонове на малкото възвишение, на север - подножието на Голям Красен, и на запад - терасата, която се спуска към р. Луда Яна, като до този момент не е установена точната граница в тази посока. Проучените гробове са идентичны с тези от некрополи №№ 1 и 2 и по своя характер - погребаните са ориептирани по посока изток-запад, с характерните за християнския обред положения на ръцете. Много малък процент от гробове те са ориентирани в посока север-юг, но за тях ше
стане дума по-долу.
Намерепият инвентар в гробовете, разкрити до този момент (198 гроба), не се различава от този, намерен при проучването на други средневековый некрополи от периода X-XIV в.4 (обр. 4). Това са главно обеци, пръетени, сферични копчета, гердани от сгъклени мъниста.
Има няколко случая, при който находките нредизвикват определен инте-
289
pec и гона са гроб № 75 (обр. 5), при конто о г дясната страна на скелета, в корсмната облает, бе намерен же лезем лемеж; гроб № 134 - със стрела, опряла от вътрешната страна на лявата плешка, което по всяка нсроятност е предизвикало настъпването на смъртта; гробове №№ 43 и 87. като при първия бе oi крита сърмена шапка, а при втоппя - сърмена препаска на главата. Рязко се откроява инвентарът на гроб № 16, по всяка вероятност принадлежал па жепа на средна възраст, където освен пръетени, стъклснн гривни и обеци, се открн и костен амулет с врязана украса.
В проучена га територия на некропола до този момент не се установява някаква определена планировка. Единствено прави впечатление, че гробовете, намиращи се непосредствено в подножието на 1олям Красен, по намерения в тях инвентар, понадат в хронологическите рамки на X-XI в. Макар и па няколко пива (на места четири), не може да се изнсде зависимост между дълбочината на гроба и неговата възраст. Такава би могло да се търси, според нас, при статистическо нагрупване на по-голямо количество проучени гробове, евързана с оформянето на гробното съоръжение и евентуално с положението на ръцете, отпесени към типа ipoOno съоръжение. До този момент могат да се различат няколко основни типа гробни съоръжения, коиго
могат да се разпреде 1ят, както следва:
1. Гробна яма, вкопана в материка.
2. Оформена цялостна каменна кутия.
3. Гробна яма, маркирана с плочи (тук има вариантност): (обр. 7).
4 Гробно Съоръжение от дъеки и каменни плочи.
5. Гробно съоръжение - дървен ковчег.
Проучванията на средновековните некрополи до този момент- нс са дали отговор на въпроса за причините за това разнообразие о г гробни съоръжения, кое го се среща най-често в Родопите
Възниква въпросът - каква е връзката между положението на ръцете при погребаните и времето, когато е извършено погребение!о, както и типът гробно съоръжение? Тук може да се обърнем към каноничната християнска символика, но според нас само скрьсчсните на гърдите ръце отговарят на обредните изисквания, докато останалите са производим нози, конто не памират обясненис в християнската вяра.
Особен интерес прелставляват въглените, намерени при разкриването на гробовете. При 97% от случайте тс обикновено се откриват в самата гробна яма (около главата или около гърдите) н само в два случая - вьрху гроба (при гробове №№ 45 и 145).
От всичко казано дотук може да се направи изводът за християнската принадлежност на погребаните в некропол № 3. Ориентацията на гробовете (отклоненията от посоката изток-запад са сезонни), откритите материали, гробпите съоръжения и положението на ръцете са потвърждснис на тази теза.
Хроно югичсските рамки на некропола са X-XIV в., което се потвържда-
290
ва от материалите. намерени при проучването, конто са идентични с тези от други некрополи в страната6 и с материалите от Голям и Малък Красен7.
По-горе споменахме за една трупа гробове, конто се различават рязко от останалите. Тя сьставлява 19.2% от общото количество гробове. проучени до този момент. Основнигс характеристики на тази rpvna са следните (обр. 9); ориентацията на гробовете е север-юг: всичките са маркирани на повърхност-та с побитн малки камыш във формата на елипса; при всички тях, в гака оформената елипса, има тънък слой от пепел, дебел около 0.3 см; 95% от тази трупа гробове са детски; всички гробове от тази трупа са с каменни кутин; в нито един от тях не с намерен гробен инвентар.
Друг факт, който прави впечатление, е този, че всички гробове от тази трупа са на нивого на гробовете от X-XI в. Това навежда на мисълта за иноплеменно присъствие на територията па Красен8, като тези „пришълшГ* са използвали и некропола. На нивого на ,чуждите гробове", в източния сектор на некропола, бе разчистепо и едно огнище с елипсовидна форма и диаметър 1.20 х 0.90 м. Дсбслииата на слоя пепел е 0.10-0 15 м. В него бяха открити кости от дребен рогат добитък и птици. Ориептапнята на огнището е също север-юг.
Като заключение могат да се направят слединге предварителпи изводи:
1 Иекрополите №№ 1, 2 и 3 принадлежат на насслението, обитавало крепостта след X в.
2. Хронологическите рамки па иекрополите сс определят в периода X-XIV в.
3. Материалната кул тура на погребаните в трите некропола е идентична с тази на население™ от Голям и Малък Красен.
4. Обособената част от гробове с ориентация север-юг на този етап не е възможно да бъде определена като етничсска трупа със специфичны характеристики.
Надяваме се проучването на красснските некрополи да продължи, а това ще даде възможност за прецизиране на изводите и заключенията за обредите и етническата принадлсжност на погребаните там.
БЕЛЕЖКИ
Топ танов, 'Д., А. Меламед, Г А б дул о в. Археологически проучвания на крепостта „Красен' край гр. Панагюрище, Пловдивска облает (1976-1988). - ПМЮБ, XX, 1994, 85-107.
• Нак там, 97-106
5 Топтано в, Д Оловна ампула от крепостта „Красен" край Панагюрище. - R: Приноси към българска!а археология Т 1.(3., 1992, 240-242.
4 Г а т е в, П. Средновсковно селище и некропол от XII в. край с. Ковачево, Пазарджишки окръг. С, 1985; Накити от погребения от XI XII в. - Археология, 1977 № 1, 3( 44; А и г е л о в, Н. Царсвград Търиов Т 3. С., 1980, 202-214; Георгиева, С., Р. П е ш с в а. Среднивсковсн български некропол край ip Ловсч и накитите намерени в него - ПАИ, XX, 1954.
291
5 Мела м е д, К. За някои средновековни погрсбални обычаи в Родонию. - В: Акты на VI международен конгрее но българистика. Т. 6. 1987, 301-312. Лпчсн архив иа А. Меламед от обхождания в Севернитс и Зададимте Родопи.
6 Вж. бел. № 4. *
7 Т о п г а н о в, Д., Л. Me ламе д, Г. Л б д у я о в Цит. съч , 101-106.
* В а к л и н о в, С. Формнране на сгаробь.н арскага култура през VI-XI в С., 1977
Обр. 1. Искропил № I, гроб № 2. Находки
292
Обр. 2. Некропол № I. гроб № 4. Детайл
Обр. 3. Некропол № 1, гроб № 4. Находки
293
Обр. 4 э-в. Предметн от некропол № 3. Накити
Обр. 5. Гроб № 75
294
Oup. 6. Гроб № 134
295
Обр. 7. Гроб № 137. маркирап с плочи отляво и при краката
296
Обр. 8. Гроб .Vo 142 - дървен ковчег
297
Обр. 9. Гроб № 119, ориентация север-юг
298
Византийската сграфито керамика в българските земи през X1-XII в. Опит за локализиране па производствеиите центрове
Павлин Димитров
Сграфито керамиката в българските земи през XI-XII в. не е била предмет на снециално нроучване. Никои от основнитс й характеристики са били отбслязвани при публикуването на конкретен археологически материал от незначителен брой обекти1. Засега по-определен интерес към нея проявява Ал. Кузев, но главно въз основа на материалите от Варна2. Остава нуждата от обобщаващи рсзултати от нроучване го на ранната сграфито керамика от цялата страна. Не е правеп опит да се определи па кои производствепи центрове принадлежи основната част от тази керамика. Като имаме предвид всичко това, нис си поставямс но-ограннчсни задачи. Нашата цел с да очертаем най-общо облика на сграфито керамиката от XI XII в.. открита в българските земи, и да поставим проблема за нейните производствен!! центрове. За посгигането на тази цел ще изхождамс от анализа на конкрстния археологически материал.
Ранната сграфито керамика от българските земи може да се обособи най-общо в три групп3. При първата от тях линията е тънка и изящна, а глазурата -жълтсникава, зеленикава и по-рядко - съвсем безцветна. Срещат се обаче и съдове, при конто линията е по-дебела, съчетапа с отнемане на части от ангобата, а това налага по-други орнаментални мотиви и показва, че при ранната сграфито керамика може да сс обособи втора трупа от по-късни съдове. Други от нашите сграфито съдове имат подглазурна окраска в зелен или виолетов цвят, а при някои от тях орнаментът е нанасян и с четка. Те са с още по-ясно изразен декоративен ефект и образуват грсга трупа сред материалите от българските земи.
Ио форми. украса, глазура и техника на украса нашата сграфито керамика има точни паралели в Румъния, Югославия, Южна Русия и най-вече в Константинопол, Солун, Коринт, Спарта и Атина4.
Стилевого и формално-тинологическо сходство между материалите от българските земи и Византия не дава възможност те да бъдат точно разгра-пичени. Да се даде отговор на въпроса: къде е произвеждапа ранната ни сграфито керамика - също е доста трудно. Твърде малко в това отношение е постигнато и при разглеждането на материалите, открити в самата Византия. На сегашния стаи от нроучванията гакьв ценгьр с установок бс.зспорно само в Коринт. Приведснитс от Ч. Морган5 доказателства за неговото
299
съществуване са категорични и не подлежат на съ мнение. Друг център. с извсс гни уговорки, с локализиран в Солун. Схващането за наличие на местно производство в този огромен провинциален град изживява мъчигелно развитие от 1933 г. до обнаролването на постигнатите в последно време резултати от А, Мегау и Р Джоунс6. На базата на химический анализ на няколко групп материали от различии византийски центрове и пай-вече при съпоставяпето на сграфито керамика га от Константинопол, Атина и Пелагонисос, датирана в пределите на XII в., с тази от откритаза в Солун работалница от XIII-XIV в., посочените автори отбелязват, че като вероятен източник, пене за матери-алите от Атина. би могло да се приеме вторият по големипа град в империята . Но ксрамиката от Солун, според тях, не може да се евърже съвсем точно по състав с тази от Константинопол, Аги на и Пелаюнисос. Налицо е също подчертано сходство между константинополското и пелагонисоското сграфито. Освен това подбраните за анализ групп не обхващат керамиката от XII в., открита в Солун. Послойна га с разгледана най-общо няколко години по-рано от Хр. и Д. Бакиртзис , конто стигат до извода, чс съхраняванитс в ротондата „Св Георги“ (la Rotonde Samt-Georges) материали дават основание да сс постави нъпросът за местен сграфито център, въпрекн че при отсъствието па недовършени съдове или на грънчарски пещи, според гях този въпрос все още остава открит Плахо изказваното предположение за местно ирон зводство на ранна сграфито керамика в Солун намери засега най-сериозпата си подкрепи в публикация га на-Мегау и Джоунс и вече е нетрудно да се поставя под съмпение.
Въз основа на съпоставяне на основните характеристики па известимте ни материали от тези два производствени центъра помежду им и с открития в пашите земи материал, пие сме склонни да приемем, че керамика! а от първата група в огромного си болшинство принадлежи па Солун и отчасти на Коринт. Тук те обьрнсм внимание само на факта, че основната форма за този вид керамика са големите плоски блюда, но в Коринт техните столчета са по-високи. Пашите блюда и тези от Солун имат по-ниски столчета. С последний от тези два центъра се евързва и ранната сграфито керамика с тънка линия от територията на Южна Ру сия9. Огромната част от керамиката от първата група обаче показва доста близки паралели с намсрсната вьв Византия керамика от тип Спарта I, която някои изеледвачи отнасят най-общо към XII в.10. Тя сс отличава с по-голяма свобода на трактовката от керамиката, открита в Коринт, и с по-ясна декоративна разработка на използваните мотиви. Мястото па производството на откритата във Византия керамика от този тип не е търсено в по-новите изеледвапия. Днес също е трудно да сс правят категорични изводи в това отношение, но наличието па една обща бележка, че керамично го производство в Спарта едва ли е прекъевало и па един фрагмент без глазура, обнародван като част от недовършен съд11, все пак не трябва да се пренебрегва. Украсата на този фрагмент представя част от птица със сложно третираи клюн, пред който се вие плстсница от
300
растителни мотиви. Около изображение! о и върху шията на птицата са нанесени точки и чертички. По сгил и по форма разглеждапият фрагмент датираме в среда га на XII в., а това поставя въпроса за въздействията между самитс византийски центрове и дава възможност да се потърси и друге пояснение на приликата между част от нашата сграфиго керамика и ксрамиката от тип Спарта I. Украсата на този фр<н мен г намира паралели в Коринт, където се датира о г ранння и особено от средата на XII в.’2. Позната ни е също от някои съдове от Константинопол, датирани от XII в.'\ и от Пелагонисос, за конто възприемаме средата на XII в. от предлаганата датировка в твърде широки хронологически границй14, както и от един съд от Солун, датиран в рамките на цялата група преди XIII в.15. Гози съд обаче също може да сс отнесс към средата на XII в. Сходството с материалите от Солун и Пелагонисос обхваша и декоративната разработка на мотивите. От друга страна, прймерът на Атинската агора16 показва, че дори когато има безспорни свидетепства за сьшсствуването на един производствен център през определен хронологически период, част от керамиката, особено когато с с различна дата, може да е доставена от друг производствен център. Тук няма да се спираме на хронология га на атинската керамика, пито ще търсим причините за приликата между керамиката от Спарта. Коринт, Константинопол. Пелагонисос и Солун. По-важното за нас в случая е, чс ксрамиката от Константинопол и Пелагонисос е сходна не само по украса, но и по състав, както показват сравнснията, извършени от А. Мегау и В Джоунс1 . По украса тази керамика е сходна и с материалите от XII в , открити в Солун. но ине все още не познаваме техния химически състав. Важно е съшо да се припомни, че солунската сграфито керамика с тънка линия и зеленнкава или жълтеникава глазура и тази от Пелагонисос. по мнението иа Хр. и Д. Бакиртзис1 . принадлежат към най-добрите образци на този тип, конто са представени в ротондата в Солун. Дали в Спарта е съществувал пякакъв по-малък производствен център за ранна сграфито керамика, на който досега почти не е обръщано внимание в науката, ние не можем да кажем със сигурност. Много по-сигурно е обаче, че около средата на XII в. в Солун е съществувал мощен център за такава керамика, доставяна както показва потъналия до Пелагонисос кораб не само в Гърция, но и в българските земи. Кога точно е възникнал солунският център и какви са нзточниците на неговото вдъхновение, е трудно да се каже. Според наблюденията ни върху публикувания материал, известно влияние върху този център е оказало производствою в Коринт. Освен това сред позлатите ни материали от Солун няма такива, конто могат да се датират по-рано от първата половина на XII в., докато в Коринт сграфито керамиката се появява през кьения XI в. С влиянието па Коринт или с неговите експортни возможности може да се ладе обяснение и на някои особености на ксрамиката от Спарта. При всички случаи обаче опосредствано звено между Солун и Коринт засега не може да се установи. В огромната си част ранната сграфито керамика от нашите земи,
301
обособена в първата трупа, е внесена от Солун. Приликата, която тя показва с керамиката от тип Спарта I, вероятно се дължи на влиянието на Корин г върху производството от Солун. От Коринт у пас изглежда е внесена само онази незначителна част от принадлежащата към първата трупа керамика, която може да сс датира малко по-рано.
Ранната сграфито керамика, отнесена към втората и грета га груна обаче, трудно може да се евърже със Солун или Коринт. Керамиката от Комнино-вата епоха, чието производство Р. Стивънсън поставя пай-общо в Гърция, е предогавена не само от монохромните изделия с тънка линия и жълтеникава или зеленикава глазура от тип Спарта I, конто нис евързахме със Солун, но и от примерите, включени към рисуваната с кафяво и зелено керамика и към трупа В,19. Освен това заключенията па А. Мегау и Р. Джоунс, според конто мястото на производството на ранната сграфито керамика от Константинопол остава неустановено*0, се базират само на монохромните материали с тънка линия, датирани от XII в. По такъв начин въпросът за производствените центрове на разпространената във Византия керамика с по дебела сграфито линия и с рисувана или комбинирана украса все още не е намерил своето решение. На този етап обаче ние можем доста уверено да кажем, че по своитс стилови и формално-типологически особености разглеждапата керамика от иашитс земи може да се датира около средата на XII в. и по-късно. Същото се отпася и за известните ни материали от Константинопол и Солун21. Освен това по стил и мотиви керамиката с по-дебела линия от Коринт22 е доста различна, а тази с комбинирана украса е по-друга.
Всичко това ни дава основание да предположим, чс от среда га на XII в. производството па равна сграфито керамика е било наложено и в района на Константинопол23. На този център принадлежи известна част от керамиката, открита в Солун. С него може да ее евърже цялата наша керамика от втората трупа и част от керамиката ни от трета трупа. Не е изключено обаче час г от керамиката от втората трупа да е произведена в Пергам и в гръцките центрове24, а част от вноса на керамиката с комбинирана украса както в Солун, така и в пашите земи, да прина/ лежи на Коринт.
В заключение може да се каже, че в българските земи сграфито керами-ката сс появява в края на XI и преди всичко през XII в. Ранната ни сграфито керамика е вносна и в огромната си част принадлежи на Солун и Константинопол. Схвашането па някои учени, че ранната сграфито керамика с тънка линия в Източна Европа идва главно от Коринт25, е неприемливо. По стил и фактура сграфито керамиката от периода на византийского владичество е различна от сграфито керамиката на Втората българска държава. Да се търси евързващо звено между тях, е безсмислсно. Въпросът за сграфито керамиката в българските земи през X1-X1I в. е сложен и чака своитс изеледвачи.
302
БЕЛЕЖКИ
1 Иванов, Й. Кюстендилскнят Хисарлыс и неговиге старики. И БАД, VII, 1920, с. НО, табл. Ill: М и я тс в, К. Разкопкиie в Преслав през 1930 г. - ГНМ, 5, 1933, с. 214, обр. 121; Ч а и г о в а, Й. Към проучването на сграфито керамиката в България от XII-XIV в. - Археология. 1962, № 2, с. 32, табл. 1а. б; Археологически музеи Варна. С., 1965, с. 147. обр. 82; Borisov, 13. Djadovo. Mediaeval Settlement and Necropolis (Illh-I2,h Century). T. 1. Tokyo, 1989, 231-244, Figs. 270-288.
2 Кузев, А Сграфито керамиката във Варнснския музей. - МПК. 19R0, № 2, 19-23, обр 1 3.
3 Группге са обособсни въз основа на проучените от автора материали от Варна. Нсссбър, Хасково, с. Дядово. Новозагорско, Стара Загора, Прес.пав, Пловдив, Асеновграя, Бургас н Кърджа.ти. От тях в иоследно време бяха облародвани материалите от Дядово и част от материалите от Варна. Ненубликувани материали са използвани и от Силистра. Съдовете от ранната сграфито керамика, при конто линиям с съчетана с отнеманс на части от ангобата, Ал. Кузов също смята за малко по-късни. Вж. Кузе в, А. Цит. съч.. 22-23, обр. 3.
4 В а г n е a, I. Ceramics de import. - In: Dinogetia. A?czarca fcodala timpuric de la Biscricuta - Garva. 1. Bucure§ti, 1967, 238-248, fig. 147^, 16; 148, 1493 150-152;
В a j I о v i с - II a d z i - P e s i c. Influence de Byzance sur la edramique cn Serbie Medievale. -In: Facnza, Anno 61, 1975, 75-79, Tav. XXIII. - В: Якобсон, А. Л. Керамика и керамическое производство средневековой Таврики. Л., 1979, 120-131, рис. 74; 78t; 80 ; 81 Stevenson, R. В. The Great Palace of the Byzantine Emperors. Oxford. 1947, p. 50, Pl. 20, 4-7; R i c e, D. T Byzantine Clazed Pottery. Oxford, 1930, PI. XIII; The Great Palace of the Byzantine Emperors. Second report Edinburg, 1958, 110-1 13, Figs. 25a-d; 26a, d;Soterio u, G. et M ’H PacnXtKi] сой ‘Ayiov AqpqTpion OcaoaXoviKiii. Athcncs, 1952, 239-241. p. 96 a, p; 97 b-h; M orga n. Ch. H The Byzantine Pottery. - In: Corinth, 11, 1942. 32-33, fig. 21 E, G I; 22 A H, K.-M; Pl. XLIV XLVI; 115-159, figs 91-94, 96, 97, 101, 103, 104-108, HI-113. 115, 120, 123, 125, 127, 130, 133, 135, 158, 160; D a w k i m s, R. M„ J. P Droop. Byzantine Pottery from Sparta. ABS/3. (London), 17, 1910-1911. 26-28, Pls. XV, XVI, XVIII7172; Alison Frantz, M. Middle Byzantine Pottery in Athens. - Hesperia 7, 1938, 428-467, Figs. 5 (A26, A27), 7, 8 (A32, A33*. A34, A46, A50, A52), 9, 11 (A65, A76), 27 (D2).
5 M organ, Ch. H. Цит. съч., 14-25, 116. 120 122, 127 128, 135, 175, фиг. 8-17.
6 Xy ngopoul о s, A. Byzantine Pottery from Olinlhus. - In: Robinson, D. M. Excavation at Olinthus, 5, 1933. 291-292; В a k i r t z i s, Ch., D. P a p a n i с о I a - В a k i r t z i s. De la Ccramiquc Byzantine cn Gla<;urc a rhcssaloniquc. - Byzantino-Bulgarica, 7, 1981, 426, 428; Mega w, A. H. S., R. E. Jone s. Byzantine and allied Pottery; a Contribution by Chemical Analysie to Problems of Origin and Distribution. - BSA (Oxford), 78, 1983, p. 237, 243, 258, 261, Pls. 24-30.
7 M e g a w. A. II. S., R. E. J о n e s. Цит. съч.. с. 237.
* В aki rtzis, Ch., D. Papan i co la - Bak i rtzi $. Цит. съч.
4 Макарова, T. И. Поливная посуда. Ит истории керамического импорта и производства Древней Руси. М., 1967, с. 27, табл. VIII 1-8.
| n D a w k i ni s, R. M., J. P. D г о о p. Цит. съч., с. 23, 26, Pls. XV-XVI; Steven-s о n, R. В. Цит. съч., с. 54; R i c e, D. T. Цит. съч., с. 110, 112.
11 Dawkims, R. M., J. P. Droop. Цит. съч., с. 24, 26. Pls. XV. 25.
12 Morgan. Ch. H. Цит. съч., с. 120, фиг. 97, 125, фиг. 101. В, 127, 131, 135, фиг. 104 Ь, 107, 108, Pls. XLI1 b, с. Най-близък паралел внж на PI. XL11 а.
13 R i с е, D. Т. Цит. съч., фиг. 25 а. с.
14 К р 1 т £ a q, X. To |3nqctvTi vmv vaway.ov ПкАаугт^гтои — 'AA.ovf|ctnvj. - ' Арушокоугкб ’AvaAeKTO ’Anqvcpv, 4, 180, Егк 2-6
13 В а к 1 г t z i s, Ch., D. Papan icola-Baki rtzis. Цит. съч., с. 422, 423, фиг. 5.
16 А 1 i s о n F г a n t z, М. Цит. съч., 430-461.
303
17 Mega w, A H S., R. E Jones. Цит. съч , с. 256.
’’ В a к i r t z i.s, Ch., D. Papa ni с о la • Baki rt zis. Цит. съч., с. 423.
•’ Stevenson, R В. Циг. сьч., с. 51, 52, Pls 20. 11—13, 25 16, 54 Pl. 20 8; 56, 59 M Алисън Франц също допуска, чс тази керамика и Констаитиноиол с внос от Гьриия. Вж Alison Frantz, М. Цит. съч.. е. 438.
2Э М е е a w, А II. S., R. Е. Jone s. Цит. съч., с. 237, 261.
21 Вж W u I f f, О Altchristlischc und miticlaltcrlichc byzantinische und italicnische Bildwerle. 2. Berlin, 1911, Taf. XX11I. 2105, 2106, laf. XXVI, 2154, Stevenson.R В Цит. съч., с. 52, 54. Pls 20. 10 30; 25 23-25; S о t е г i о u, G. ct М Цш. сьч., 239 241; М egaw, А. И S Zeuxippus Ware. - BSA, 63, 1968, 67-68, 87-88, Pls 14-17a, I9c, 20d, Byzantine Pottery (4lh-14''j. - In: World Ceramics R J. Charlston (Ed.), 1975. 104, Fig. 310; В a k i r t z i s. Ch., D. Papanicola-Baki r t z i s. Циг. съч., с. 423, фиг. 6, 7. 426, фиг. 8, 9.
22 Morgan, Ch. Н. Цит. съч., с 129. 135. фиг. 103, g, h, 137-138, 140-142, фиг 111а-е, 112, 113 b, XLV, 146. 148-149, фиг. 115, XL.VI XLVI1, 120 123, 125, 208, 209; 150, фиг. 127; 151, 156—157, фиг. 130-133, 135, 211, Pls. XLIX. с. d L р; LI, h, f; 162-163. PI. LUI. j.
2J Срв M а к а p о r a, T. II. Циг. съч., с. 27.
24 M e g a w. A H S. Zeuxippus Ware, 81-83; Supplementary Excavations on a Castle Site at Paphos, Cyprus (1970-1971). - DOP 26, 1972, 335
^Макарова, T И Циг съч.
304
Аналогиями прояви на сакралната сигурност и защита на градовете и крепостите през античността и Средновековието
+Весела Писарева
В нашата научна литература няма специални изспедвання, посветени на сакралната сигурност и защита на градовете и крепостите през античността и Средновековието. В стадии и студии с конкретен или общ характер са публикувани някои паметници или представепи пякои прояви па сакралната закрила на градовете. Това са предимио писмени и нумизматични извори1.
Работенки по темата за църковните сгради в композиция та на среднове-ковния град през XII XIV в., по-обстойпо се спряхме на въпросите за сакралната защита на градовете и за наследяването на култовото място2. Свсщената закрила сс с осъществявала нс само чрез сьбирането в големите градове на различии реликви. но и чрез църковните сгради. Разполагансто на главната църква в центъра или на друго най-изявеио място в топографията на града, на ио-малки църкви и параклиси в близост или в самите важни и уязвими пунктове на отбранителната система, е давало сигурност и закрила на неговите жители. Често главният или други храмове наследяват местата на съществували през по-ранни епохи църкви, а те самите понякога са наследили езичсските светилища. Причините са от различно естество — топографска дадепост, отговаряща па идейната концепция, топонимична традиция, наличие на относително запазен по-ранен храм или видими развалины па терепа, наслсдяванс линия!а на укрепителната система и евързаните с нея важни съоръжения, за конто е необходима свещената протекция.
Тъй като сакралната защита па селищата и градовете има раниа поява в тяхното историческо развитие, то съвсем естествено е да направим опит за установяванс на аналогичнитс й прояви през античността и Средновековието, което е и целта на настоящото изложение.
В светогледните и митологичните представи па много древни народи пространство™ е разграничено и противопоставено на организирано, кул-гурно, свое, г. е. човешко, и на неорганизирано, неусвоено, чуждо, т. е. хаос3, в този смисъл - градского и извънградското пространство, дьржавна-та и извъндържавната, т. е. чужлата територия. Границата между тях, условно или реалпо осъществепа, осигурява сигурността, закрилата и защи-тата на културното пространство. Известии са ритуали с древен произход, евързани с очертаването на тази граница - заораване около новоосновано селище и ежегодно обредно обхождане на територията на селището4. В
305
центъра на ограденото културно пространство или на най-изявеното в топографияга му място сс разполага главната сакрална ценност - идол, олтар, храм и пр. Така самата тази ценпост е защитена от оградимте съоръжения, но о г своя страна разпростира свещената си закрила нал това пространство, в което е оргапизиран човешкият живот, твърде зависим от волята на божес-твата и отредената от тях сьдба. Ролята, която хората определят на прови-дението и мистиката, се изразява в многобройните обредни действия, в издигансто и натрупването на свещени ценности в усвосното човешко пространство, конто да осигуряват пъчна сакрална защита над живота им. Културното пространство не е напълно изолирано от въпшния свят, въпрекн издигнатите защит ни прегради. Съшествуват връзки, осъществявани от пътищата, конто водят отвътре навън към чуждото, нспознатото, опасното. но същевременно дават възможности и за нсговото опознавало, отвоюване и усвояване на нови кул гурни пространства. Там, където пътищата пресичат граница га (укрсплснията), се намират опези ключови места, о г конто особено много зависи безопасността на хората Това са входове, врати, стълбища и пр. съоръжения. В митологичните представи те са „лоши'1 и „опасшГ. За тях са необходимы допълнителна охрана и защитни съоръжения Ею защо тяхната сакрална зашита е особено наложителна Нс по-малко „опасниЧ и „лоши“ в древността са се считали и проходите, кръетовищата, разклоиите, бродовете, мостоветс и др. подобии места по пътищата. Там са поставени пътни каменни знаци със сакралпи изображения или заклинания. Проходите обикновено са прегражданн със стена, а над тях са издигани малки укрепления. Разположените в тях храмове са оказвали свещена закрила на тези места и на нын идите, мннаващи оттам.
Свещеното покровителство се осъщестнява чрез съсредоточаване на сакралпи ценности в укрепе ната територия. храмове, олтари, идоли, скулп-тури и т н., църкви, мощи на светци. икони и пр релйкви, чието място и разположение в градската среда е в зависимост от значимостта на дадения култ и ролята. която той е призван да иг рас в осъществяването на сакралната сигурност. Главните храмове и олтари са разположени в центъра или на най-изявеното в топографията на града място - акропола, агората за античния период, цитаделата, укрепения замък, централнйя площад - за Средповеко-вието В християнската религия идеял а за разполагането па храма не само не противоречи на езичсската концепция, но фактически се възприема и иретво-рява, както впрочем се възприемат и синкретизират мною други идеи, представи, митологични образи и обреди, но всички. прсчупени през приз-мата па монотеизма и Христовата жерюа за човешкото спасение5. Затова не е случайност честото наслсдяванс на култовите места от предшестващата езическа религи я
Главнитс храмове са с пай-големи размери и от най-ирсдставитслсн архитектурен тип. В силуета на града имат изявена, доминираща роля. Примери срещаме още в най-древните градове6. Класически пример за
306
разполагането на главпите култови постройки на най-важното в топографията па града място е Атинският акропол с храмовете и статуята па Атина Промахос (Бранителка) - главното гралско божество7. Възприсмането па Акропола не оставя съмнение отпоено неговата сакрална зашита на града. Атина е неговата основателка п покровителка. Известна е с епитетите „градска“, „градодържицаи, „градозащитница*4. Тя с покровителка и на други гръ'цки градове: Аргос, Мегара, Спарта и пр., а по-късно и на някои градове в Тракия .
През елипистическия период особено значение придобива новият обществен център - агората, около която се групирач главните обществен!! постройки. Сред тях особено нараства ролята на олтара. Его 1ащо той место е оформен като самое гоятелна сграда- например олтарът на Зевс в Псргам, но в силуета на този град продьлжанат да доминират храмовете на акропола -Траянеумът и Атипеумът9. Сходна е ситуацията в Приена - на агората се намира о ггарьт, а па едната и страна е разположен храмът на Зевс Сосиполис (Спасител на града). Нсдалеч от центъра е храмът на Атина, разположен на най-високата тераса и доминиращ в силуета на [рада както по място, така и по размери1 .
В тракийския Ссвтополис на агората се намира олтарът на Дионис, а на северпата му страна - храм, вероятно също посветен на него11. В тюрзиса, в централиото помещение па двореца е разположено снстилището на Самотра-кийскитс богове12, в съответствие с ролята, която тракййскйят цар има в религиозпия живот на страната. Тук и в архитектурно и градоустройствено отношение виждаме степепуване - главен обшодържавен култ със светилище в двореца и i радски култ с олтар и храм на агората. В надписа от Севiополие е казано, че в Кабиле на агората е храмът на Аполоп и Фосфорионът на Артемида-Хеката15. Те несъмнено са играли главна роля в свещената закрила на този град
В гръцкитс градове колонии по Тракийското крайбрежие култъг към Аполон заема централно място като покровител на колонистите, а оттам и на основаните от тях градове. Така е във Византион, Месамбрия, Одесос, Дионисополис, Томи, Истрия и пр.14. В много случаи неговитс храмове са паследени от християнски църкви. Във Византион храмът на Аполон, на чието място по-късно е църквата „Св. Димитър“, е на акропола, редом с храмовете на Зевс, Атина, Посейдон, Афродита, някои от конто също са наследсни oi църкви 5. В Месамбрия на акропола е храмът на Зевс, насзеден от манастира .,Хрис гос Акрополит“, а на агората - на Аполон, на чисто място е издигната базиликата „Св. София4' (Старата митрополия), оставаща главен храм почти през цялото Средновековие16. Почшането на Аполон в Одесос се установява чрез изображенията му върху монети на града от IV в. пр. Хр., фрагменти от статуя, епиграфски паметници и останки от дорийски храм, разположен в крайбрежната част - югозападиия район на града1', на едно добре изявено място (по-късно в този район е цитаделата па средновековния
307
град), о < където той доминирал в градския силует при поглсд от към морето. Проз V-V1 в. върху развалините му е построена прсдставителна християпска базилика18.
Във вътрешността на Тракия култът на Аполон често е синкретизиран с други местпи ку.нтовс. Например във Филипопол, Херос Кендрисос с евързан с Аполон и с главного градско божество покровител. На един медальон той с представен с император Елагабал като покриви тел на Акропола . Предпо-лага се, че неговото светилище е било на Джамбаз тепе място, доминиращо над целия град20.
Вероятно Аполон Лечител и Асклепий са покровители на Ссрдика, доколкото може да се съди по сердикийските моне ти. на конто са изобразепи тези божества, атрибутите и храмовою им21. Значението, което е имал минералният извор за Ссрдика, определи и ролята, която придобиват Аполон и Асклепий за свещената сигуриост на града. Сходно с положението и в Пауталия, където храмът на Асклепий е най-голсмият в града, разположен в югоизточната му част, недалече от центъра, там където е минералният нзвор. Асклепий е ночи тан като патрон на града. За храма на Аполон няма конкретни данни, вероятно е на акропола (Хисарлъка), заедно с храмовете на Асклепий, Зевс и Хера, Атина и други божества, почитани тук. Сведенията черпим главно от монетните емисии и някои археологически находки22. Храмы на Асклепий на Хисарлъка е паследен от разположения непосредствен© до неговите развалили християнски храм23.
Интересно е развода! ането на храма на Фортуна в Ескус като i швеи -непосредствен© на югоизток от форума, ограден от две ! с главки улици24. Той е втори култов акцент след храма на форума. Нссъмнено покровителството на богинята е от голями значение за града.
Данни за култа на Аполон има и от Монтана, където с почитан в светилишето заедно с Диана. Играе роля на i радеки покровител, за което се съди от един паметник, където с представен като спасител от всички злппи23. Храмът е наследии от раннохристиянска базилика26.
В срсдновековната българска държава през езическия период виждаме идентично разполагане на сакралната ценност - капището. Го е в центъра на укрепената столица Плиска, в близост с Троппата палата и жилищния дворец. По размсри отговаря на значението, което има и в култовата организация и дворцовия център. Съшевременно в средата на укрспения жилищеи дворец на хана е разположено по-малко но размсри капише, евързапо по функции само с дома на владетеля27. То дава сакралпа сигуриост на този дом, докато голямото я разпростира върху цялата столица. След приемане на християн-ството, централното капище е преустроено в базилика - главен храм на дворцовия център’8.
Главпите християнски храмове сс издигат в центъра или на пай-важното място в селището и когато нс наслсдяват езнческо светилище. В Константинопол църквата „Св. София11, наречена „майка на всички църкви“, с постро
308
ена в центъра на древния град, на един хълм на форума Августеон29. Със своите размсри и височина на купола, тя е главен сакрален акцент в силуета на града, оказвайки свещената си закрила над неговата територия. По подобен начин в центъра па укрепення Вътрешеп град па втората българска столица Преслав е разположен главният храм30, участващ в оформяпето на площади и градския центьр.
В Търново, на хълма Царевец, в ранновизантийски я укрснсн град, в двата му най-изявепи пункта удобната североизточна тераса и върха на хълма, са разположени най-значимите храмове, като този па терасата е епископският център от V-VI в. Те са наследени през XII-XIV в. от главните култови постройки - патриартпсската църква и двореца със своя сакрален център дворцовата църква3 . Гези два храма се открояват най-отчетливо в силуета на града и символизират симфонията между духовната и светската власг. Същсвременно даваг своята свещена закрила на града
Подобно разположение на главните Храмове срешаме в много срсднонс-ковпи градове: Ловеч, Мелник, Червеп и др/2 Те домипират над цялата околна местиост, оказвайки свещена защита.
Установяват сс аналогии и в семантика!а. чертите и функциите на главпите градски култове през езнческия и християнския период. Те са резултат на дълбоко вкоренените традиции, с конто християнството е прину-дсно да сс сьобразяна. Така например култоветс кьм Зене и Аполон. олицетворяващи небесните сили и божествената светлина, почитани често в ролята на спасители и защитници от всички злини, имат най-голяма семаптич-на близост- с култа към Христос Пантократор и Спасител. Главният храм най-често е посветен на Зевс или Аполон, а през Средновековието - главната църква е евързана с Христос (в Търново патриаршеската църква е „Възне-сение Христово1*, т. е. „Св. Спас“, един от централните храмове в Песебър с посветен на Христос Пантократор. а на Акропола, където с бил храмы на Зевс, е мапастирът „Христос Акрополит**)33.
Аналогия има между семантичния облик и някои от функциите на богипя-ia Атина и св. София. Атина, бошня на мъдростта, основателка на град, наричана, както вече споменахме „градска“, ,,градодържица“, „градозащитни-ца“, е покровителка па много градове в Гърция и Гракия34. Св. София е „Премъдрост Божия**, създателка на църквата, на дома, на града, укрепеп с крспостни степи, конто то защитават от хаоса35. В иконографията „Божията Премъдрост** се представя като архангел или жена и съпровожда изображс-пието па Христос па втори план. 11о-къспо започва да се евързва с Богородица36 или да се явява със самостоятелиа иконография, сходна с някои пейпи образи57. След VII в., когато Богородица придобива покровителствени функции над Константинопол, във връзка с чудодейната защита на ризата и при персийско-аварската обсада, тя се явява със сходни на Атина спите i и'8. В „Акатист на Богородица*1 е пазована „градозашитница*1, „непобедим пълко-волец“, „нерушима степа**39. В тази връзка в живописта се появяват нови
309
иконографски образи и сцени от отбраната на града (в Прилеп църквага „Св. Петър44)40. Богородица Нерушима стена от XI в. е изобразена в киевската църква „Сн. София141. Над входа на „Св. София11 в Константинопол през X в. е представена мозаична композиция - дарителство от страна на и.мпера-торите Константин Велики и Юстиниан II, поднасящн на св. Богородица съответно града Константинопол и църквата „Св. София414 . Тази сцена ирсдставлява търсене на застъпничеството па Божията майка за столичния град и главна га църква.
В източноправославния град много често главните храмове се посвеща-ват на св. София: Константинопол, Никея, Несебър, София. Охрид, Солун, Киев, Нот ород и др или на св. Богородица: Влахерпския дворец в Константинопол, Видии. Асеновград, Скопив и др
Освен чрез главните култове и посветените им храмове, градонсте полу-чават сакрална закрыла и чрез локалните и второстепенните култове, конто за отделния град и неговата отбрана место играят далеч немаловажна роля. Те са евързани с отбранителннте съоръжения и войниците защитницы на града. Его зато храмове гс и другите сакрални ценности, отнасящи се до тях, са разположени в близост или на крепостните степи. С особсна сакрална закрыла се но 1зват градските порти Примеры има още от древпите цивилизации43.
През античносл га ио днешните български земи градските порти често са закриляни от боговете покровители чрез релефни и скулптурни изображения, поставени над входа, фланкиращи го. или на входпите кули. Гехпи изображения са представени по монетите, в някои случаи с надпис „Пропилайос11 или за тях узнаваме от писмени извори. Като божества Пропилайой са установсни Аполон, Посейдон, Херос, Пимфите, Херакъл. Хеката Фосфо-рос44, по едва ли те изчерпват този списък.
В ранносредновековна България източната порта па столицата Плиска и портата на аула на хан Омургаг при с. Хан Крум са фланкирани от две лъвски скулптури, играещн ролята на апотропеи4.
Пре з хрисгиянския период виждаме идентичны начини за свешена закрита на портите. Най-добре това с отразено в Константинопол, макар днес да има малко следи от релефите, стенописите, иконите, стоящи по портите. По-добре са запазени кръетовете и християнските формулы, в някои случаи изписани между рамената им - „Исус Христос Ника14. Многобройни са и надписите при портите, по кулите и други части на константинополскитс стени. съобщаваши за тяхното строителство и поправка, конто в много случаи започват с обръщение към Бога или към някои светец за покровител-ство над стеките, портите и града. Понякога това са цели посгични творби - например надписът на Деджермен капия започва с обръщение към Христос, който притежава тази нсразбиваема крепост. Па най-импозантпата и триум-фалпа константипополска порта - Златната, надписъг гласи: „Господи, полу-чаваш хубава порта14. В един случай е спомената съдбата - „Победа га се дава от съдбата...4446. Кръстове са запазени по стелите и кулите на средновеков-ната Охридска крепост47.
310
Средновековпите български крепости са значигелпо разрушен», но не можем да твърдим, че те нс са имали подобии надписи и изображения, осигуряващи им Божията закрила. Фактът, че трста порта на Главния вход на Царевен е имала сляпа аркирана ниша над прохода48, подобно на констапти-нополските, показва, че там е имало сакрално изображение. Впрочем такива арки над портата със стенописец образ на патрона или пеговата икона имат и до дпес редица български манастири49.
Свешена защита на важни пунктове от крепостните стеки се осъществява с разполагането на храмовете до тях или вграждането им над портите и в някои пунктове па стената. Ранен пример за закрила па входа по този начин е храмът на Пике Аптерос (Безкрила) от юг па Пропилеите. Построен при възстановяване го на Атйнския акропол след переписки ге разрушения50, той трябвало да олицетвори удържаната победа над врага и да предпази свеще-ната градска цитадела от други нападения.
Охрана на градските порти чрез храмовете установяваме и в Тракия: Песебър51, София52, Перпишка крепост54, Акроиола на Кабиле54, гетската столица при .,Сборяново“, Исперихско 5 В първите три случая езическите храмове са наследени от ранновизантийски базилики, а после и от срсдновс-ковни български църкви. Несебърската порта получава закрила от езически храм, посветен вероятно на Зевс Хипердексиос и впоследствие наследен от християпските храмове56. В близост с открита статуя на Тюхе57, което навежда на мисълта, че зя може ла е била почитана тук като закрилница на крепостта и пор та та. В София храмът па Херкулес Победи тел и Непобедим, почитан заедно с Атина и Тюхе, е разноложен до западната крепостна стена, до потерна, куда и стълбищс58. Както виждаме, палице е събирансто в един храм на боговс, най-тясно евързани със свешената закрила на града, неговите степи и бранители. След приемането на хрисшянството за кратък период мястото на разрушения храм е заето oi жилище, но след хунското нашествие неговите защитил функции на това място са възстановени чрез издигането на христи-янска базилика, а в IX в. на църквата „Св. Снас“ < В Пернишката крепост на мястото па тракийското светилище при портата. през V в. е построена християнска базилика, наследена от кръетокуполна църква от ХТ-ХП в. През ХП в. пред самата порта, напряко на улицата, е издигната друга църква двуетажна, с крипта с два гроба и проход за улицата в долпия етаж60. Тук вероятно е почитан култът на мъченици - зашитпици и покровители на града. Това разположенис на църквата в известен смисъл копира надвратните църкви на константинополската Златна порта и на Зла i ните порти в Киев и Владимир. Руските църкви са били посветени на Богородица61.
От времето па приемането на християнството известпите ни примери за разполагане на храма при портата или до потерпи и други съоръжения към стените са значително повече: крепостта Пречиста до с. Градница, Габров-ско, крепостта на хълма Царевец, Хисаря, Пауталия, Сердика, Велики Градец и Царичинград в Югославия и др.62. По време на средновсковната българска
311
държава някои храмове са наследени от нови С развитието на феодализма засилването на провиденциализма и мисси ката и зачестяването на военните стълкновения, броят на църквите, разположени при портите и други важни части па крепостпите степи, се увелнчава. Разрушавапето па някои пунктове на стената след нападения или след природни бедствия налага вграждапето па храма в крепостната стена с някоя иегова фасада. Църкви при портите и други части на стеките има в Преслав, Овеч, Мадара, Калиакра, Чернен. Ловеч, Аневско кале, крепостта Пречиста, Търново (Царевец), Леонова крепост, Охрид, Константино пол - някои от тях предават имената си на портите63.
Както видяхме, през езячеекня период доста божества дават сакрална сигурност и закрила на портите и стоните Янус, Тюхе (Фортуна). Херакъл (Херкулес), Аполон, Посейдон, Зевс, Атина, Херос, Артемида Хеката Фосфоров Тех ни те функции, епитети и понякога образи имат своите съответс-твия в християнските култовс. Например Янус, каю о п оварят за входовезе и изходите, чието име означава вход. врата, е бил наричан „отключващ и заключващ"6’. Както казахме по-горе, някои други богове са носили епитета Пропилайон. В християнската религия главен пазигел на входовете и портите е Богородица. '1я символизира отворена врата чрез сцената на Успснисто. изобразявана винаги над входа на западната стена в наоса, като често над нея се разполага и „В ынесение на Богородица", където тя стой пред отворените небесни двери. Богородица, като символ на затворена врата, се представи чрез сцената „Видение Исаево"65. Ето защо пай-често църквите при портите са посвстсни на нея (Киев, Владимир, Охрид, крепостта Пречиста). Тази символика виждаме и в изграждането на църкви при проходите, водещи към някои градове, конто вероятно са били затворени със стени и порти. В Ассновград крепостта е надвиснала над пътя при реката, влизащ от юг в града. Точно тук се извиеява църкваи ,Св. Богородица Петричка", оказвай-ки свешена закрила на прохода и входа в него, а и на целия град. Същите функции имат манастирите „Св. Богородица Спилеотиса" и „Св. Богородица Пантанаса" в Мелник66.
Освен проходите, сакрална защита са получавали и другите важни места на пътищата - кръетовищата и разклоните, бродовете и мостовете. През античността кръеговищата и разклоните са били под покровителството на Хермес, Янус, Хеката, с техните многолики изображения67. У славяните също е имало такива. През християнския период на тези места се изграждат църкви. Например в Сердика, пред източпата градска порта, където се събирали два важни пътя. през ранновизантийския период последователно са построени два храма68. В срсдновсковния Мелник, на разклона на пътищата в долния град под хълма Чатала е издигната църквата „Въведение Богоро-дично"69. Морските враги, т. е. пристанищата също са имали своите свещени покровители. Вторият храм на Аполон в Несебър е над южного пристанище70. В Константинопол някои църкви са край пристанищата71.
312
При княз Борис и цар Симеон входът в държавата, при Еркесията до Дебелт. където се е намирала митницата с Византия, е получавал свешена закрила от разположенага наблизо църква. D нея са намерени три моливдовула на княз Борис от 866-886 г п.
Проз Средновековието почитането на голям брой свети и мъченици е евързано със засилваието на провиденциализма и мистиката, но и с живите езически традиции. Зова води до натоварвапе па светците с функции, характерни за езическите божества и понякога до сходства в епитетнте и иконо’графията им Например светците войни се отъждесгвяват с войнстве-нитс богове, закрилници на армията и крепостите Особено характерно е отъждествяването на св. 1еорги с Херос. Устаповено е и използване на оброчни релефн на конника като икони на светеца"’.
Жителите на Охрид търсят зашита за града от свегците лечители Панта-леймон, Козма и Дамян, което съответства на свещената зашита на Аполон, Асклепий и други здравеноспи божества за Пауталия и Сердика. При това помощта от тях се измолва чрез друг главен покровител на града, св К ш.мент Охридскн, кой го, в ро 1яга на дарит ел и просится, поднася модсл на града на Козма и Дамян в един стенопис от църквата „Мали св. Врачи14 4.
Данни за сакралната защита на градовете дават редица писмени извори -предимно епиграфски паметници - за античността, и най-вече жития на светци - за Средновековието. Описват се извършените от божествата и светците чудеса в закрила па градовете75. Търново, като повоосповапа столица, държи първо място по натрупване на ,,благодат“76.
Античните и среднонековнитс монети имат изображения със сакрално-зашитни функции както в по-общ план - закрила па държавата и владетеля като нейно олицетворение, така и конкретно насочени към града. Затова боговез с, кош о са почитани в даден град, са изобразени на нсгови гс монети и емисии. Най-често това са главните божества и тези. конто имат конкретно отношение към сакралната сигурност на града, укрепленията му и съоръже-нията по тях. Споменахме за монети с образи на главните богове покровители, тсхнитс храмове и атриоути, и за изображения на градските порти с представените на тях божества Пропилайой. Един много характерен по отношение на свещената закрила на градовете монетен тип от Тракия от римския период има образа на градскаха богиня' покровителка, представена с корона от крспостни стони, понякога с рога на Фортуна в ръка. Такива монети секат Сердика, Пауталия, Филипопол, Августа Граяпа. Адрианопол77.
Върху средновековните монети се изобразяват Христос, Богородица, светци и ангели. Сакралната закрила към градовете е изразена най-често о посредства но чрез закрилата към владетеля, конго резидира н гланния град -например монетите на Иван Ассн II, където на лицето парят е представсн със св. Димитър. Монета на Георги Тертер носи изображение на св. Георги. Тя е по образец на .монета на Лаврентий Теполо, дож на Венеция, която е със св Марко, покровителя на града7Я. Един монетен тип на Иван Асен II ни
ЗВ
представя конкретно насочена към града сакрална закрила, осъществена одновременно и равное гойпо от образите на св. Димитьр и владетеля, конто дьржат модела на градската крепост79. Закрила на града от Божественнте сили е представена и на монетите на Михаил VIII Палеолог и Андроник II с Андроник III Палеоло! На реверса е изобразена Богородица Оранта в средата на крепост с кули - Константинопол10. Това изображение не е случайно вьрху монетите на посочените императори, а с евързапо с конкретно псторическо събитие — възвръщането на Константинопол като столица на империята след латинского иго.
Направеният прситсд на паметниците показва, че сакралната закрила на градовете през античността и Средновековието се осыцсствява чрез мпого-бройни аналогични прояви, има щи различно място в духовния живот на града, по една обща цел - неговата сигуриост.
БЕЛЕЖКИ
’ Герасим о в, Т. Пумизматически принос кьм релипгята на Тракия. - ИСАИ, VIII, 1934, 162 182 Две непознати досега монета на цар Иван /\сен II - ГН AM 1942, 98-105; Ч и чикова, М Новооткрит emiграфски наметшие за култа на Фосфорос в Североизточна Гракия. А А Г Terra antiqua Balcanica, 4, 1990, 82—91; П о л н в я н и и Д И. Срешове-ковният българскн град през X1II-X1V в. С., 1989, 158-160; Иванов, Й Българскн старини из Македония С., 1970, 400-429; Дуйчсв, И. Илеята за прнемствеността в срсдновековната българска държава. - В: Проучвания вьрху срсдновековната българска история и култура С.. 1981, с. 79
: Тс са разгледани в отделни статин, предложена за печат.
3 Пространство. В Мифы народов мира. Энциклопедия. Т. 2. М., 1988, 340-341
4 Известен с от българската традиционна народна култура Вж. М а р н и о в, Д Избрани произведения. Т. I. С., 1981, 741-743; Т. 2. с. 611. Осъщсствяван с и като ежегодна обиколка от владстс।я па гюдвластната му тсритория - напр. у хотите и траките. Вж. П о п о в, Д Залмоксис. С , 1982, 69-71 и пит. лит.
5 Ку р б а т о в. Г. Л., Э. Д. Ф р о л о в, И. Я Ф р о я и о в. Християнство. Античность, Византия, Древняя Русь. Л.. 1988. 65 68, 114-115, 141
й Например шумсрският град Ур. Вж. Бунин А В. История на градостроителною изкуство. Т. I. С., 1957, 34-35, фиг. 16.
Пак там, 73-74, фиг 53.
Афина. - В: Мифы народов мира Энциклопедия Т. 1. М 1988, с. 127.
4 Б у н и н, А В. Цит. съч., 64-65, фиг. 41-42.
Пак там, 84-90, фиг. 68-69.
11 Ч и ч икон а, М Ссвтополис С., 1970, с. 11, план 2
12 Пак гам. с. 13, план 17
13 Пак там, с. 19.
11 Мирче в, М. За аптичните храмове в Одесос. - ИНМВ. III, 1967, с. 21.
15 Кондаки в, Н. Вмзантиисюя церкви и памятники Константинополя. Одесса, 1886, с. 104.
и В е л к о в, В. Нсссбър. — В: Памятники мировой культуры. С., 1989.
15 Мирче в, М. Цит. съч., с. 21, план I.
|ь М и п ч е в. А Ранното християнство в Одесос и околиостите му - ИНМВ, XXII, 1986, с. 35. план 1
19 Гераси м о в. Т Две непознати..., с. 104.
314
’ Го ч е в a, 3. Религиозиият живот във Филипонол прел римската еноха. - В- Юбия. со 100 години Народен археологически музей Пловдив. Т 2. Пловдив, 1985, 102-111
2 Муш м о d, И Античните монети на Балканским полуостров и монетите на бъ чгар-ските царе С., 1912, с. 271 сл.
С л о к о с к а, Л. Аитичната история на Кюсгендил и Кюсченди чския крап според исторически извори и археологически материали. - В; Кюстсидил и Кюстсндилско С., 1,973, 40-41, 43, 51-53; Ге рас и м о в, Г. Паугалийскитс монети - Нак там, 58-61.
21 И ванов, Й Разкопки па Хисарлъка над Кюстсидил - ИБАД, I, 1910, с 218.
24 И в а н о в, Т. Проучвания върху топографията и градоустройството па Ескус. -Археология, 1975, № 1, 8-10, обр. 8.
Г о ч с в а, 3 Култът на Аполон по Долнодунавския лнмес - Археология, 1975. № 2, с. 49, 50, 52
26 Монтана Т 1. С., 1989, с. 4.
Вак л и и и в, С. Формиранс на старобьлгарската култура С . 1977, 111 1 12, обр. на с. 107.
2 Миха и л о в, С Двирцовача цьрква в Плиска. - ИАН, XX, 1955, с. 225.
9 кондаков, Н. Цит. сьч., 108-109.
50 Ч а н с в а - Д с ч с в с к а, Н Църковната архитектура на Първата българска държава. С.. 1984. с 35.
31 История на Велико Гъриово. Г. 1. С. 1986, 50-54, 72-74; Георгиева, С., Я. Н и к о л о в а И. А н г с л о в а. /Чрхитсктурата на дворспа. - В: Царсвград Търнов. Т. I. С., 1973, с. 43.
2 X а р б о в а, М Укрспснияг българскй средновековен град XIII—XIV в. С., 1979. 118-119, обр 48; Не где в а, В Славовото деспотство и Търново. - В: Културата на средновековния Търнов. С., 1985 с 180 Ди м о в а, В Градоустройстио и архитектура на цитаделата Червей през XI11-X1V в. - В: Средновековният Червей. Т. 1. С., 1985, с 109, обр 1.
А н ге л о в. II. Патриаршсският комплекс на Царсвец през XH-XIV в. - В Царев-град Търнов Т. 3. С., 1980, с 17; Всяко в, В Цит съч
'4 Афина. - В: Мифы народов. Т 1, с 127.
София. - В Мифы народов. Т 2, 464-465; Сцената „Премъдростта зида храм’4 е представена в охридската църква „Перив чепта*4 Вж Г р о з д а и о в Ц Студии за Охрид-скиот живопис Cxonje, 1990. обр 18.
Кондаков, Н. П Иконография Богоматери Т I. Петербург, 1914 с. 312, обр 211. Византийская. .. с. 1 16, 124-128.
К у з м а и о в, Г Византийска икона-медальон с рядък образ на св. София. - .Археология, 1975, № 3, 51 54, Д о н ч е в а - П е г к о в а, Л. Крьсгы на Анна монахиня (в този сборник).
3 Кондаков, Н. П Иконография... Т I, 348-349; Г р о з д л и о в, Ц. Композиту я га инсадага на Царнград во прквата Св. Псгар во Преспа - В Студии за Охридскпот живопис Скочус, 1990, 129-130
39 Пак там; 1 р о з д а н о в, Ц. Проучваньс на живописот во Св. Климент (Богородица Псривтспта). - Пак там, с. 96; А в е р н н ц е в, С. С. Поэтика византийской литературы. .М., 1977, 231-233.
40 Г р о з д а н о в, Ц. Композицчуята ..., 125-130
4 Мария. - В: Мифы пародов. Т 2, с. 115.
42 Лазарев, В Н. История византийской живописи М., 1986, с. 74, обр 135 139.
43 /Апогроиейни изображения на портача на дворепа па Саргон II в Дур Шапур, севернага порча на Вавилон - вратата на Сотня Ищар, Львската порта на Миксна. Вж. Б у н и н, А. В. Цит. съч , с. 41. 43
44 Герасиме в, Т. Пумизматически принос..., 162-182; Чичикова, М. Новооткрит..., 82-91
315
43 А н г о н о в а, В Нови проучвания в старобъл rape кого укрепление при с. Цар Крум през 1959 г - 13 Изеледвания в памсг на К. Шкорпил. С., 1961, 151-152 и цит. лит.
46 J а п 1 n. R Constantinopole Byzantine. Devcloppement urbain et repertoire topographique. Pans 19э0 251-282.
47 К о и о, Д. Богородица Чслнина. Старинар, 20. 1969. Збнрннк Ъур’р БошковиИа, с. 177.
48 Шкорпил. К. План на старата българска столица Велико Търпово ИБАД, I. 1910, с. 131, обр. 7.
49 Ту I е in к о в, II. Архитектура на българските манастири. С.. 1988, с. 115, обр. 53-54, 56. '
50 Буни и, А В Цит. съч., 64-65
В е л к о в, В. Циг. съч
’Сгаичева. М Ю Ф ъ р к о в Новооткрнт езичсскн храм в Сердика. - ИБИД, 30, 1977, 270-276, обр. 1.
53 Л ю б с п о в а, В Селищею or римската и ранповизантийската епоха - В Перннк. I. I. С , 1981, с. 112; Ч а н г б в а. И. ГрадоусгроисДао и архитектура. - В Перннк. Т 2. С., 1983, 67-80, обр I.
34 Стоянов, Г. За култа на Артемида в Кабиле през IV—I в. пр. и. е. В: Поселищ-ният живот в Тракия. Втори симпозиум 6-9 окт. 1986, Ямбол, с. 90 сл.
33 Ч и ч и к о в а. М Новооткрнт..., 82-91.
3fi Or не нов а • М аринов a, JI., М. I’ с х о, II. И дне в, Ж Ч и м б у л е в а, Д. К о ж у х а р о в, А. Т о т е in е в. Разкопки и проучвания в Нсссбьр. - АОР нрез 1985. Велико Търпово, 1986, с. 80, АОР през 1986. Разград, 1987
О г н е н о в а - М а р и н о в а, Л.. Ж. Ч и м б у л с в а Разкопки в Нессбър, - АОР през 1976 Русе, 1977, с. 49
• ’Станчев а, М., IO. Ф ъ р к о в. Цит. съч.; Старините в цеитъра на София. Пътсво-дитея. С., 1984, с. 24.
- ч С т а и ч е в а, М., Ю Ф ъ р к о в. Цит. съч.; В а с п л е в а, Д. Църквата ..Св. Спас*' в София. - В: Сердика. Т. 2. С , 1989, 78-96
w Ч а н г о в а, 11 Цит. съч., 67-80, обр. I
61 Вагнер, Г К Старые русские города. Справочник-путеводитель. М., 1980, с. 357, обр 18-19 Т о л о ч к о, П П Древний Киев Киев, 1976, 56-57, обр. на с 60-61.
62 О вчаров. Д. Ранповизантииското крепостно строителегво по пашите земи (V-VII в.).
ИБИД, 29, 1974, с. 228, обр. 1; Кратка история на оългарскага архитектура. С 1965, с. 57, обр 49, М и л ч е в, А. Средновековни български крепрсти-феодални замыт в север-ните склоиове на Централна Стара планина нрез XII XIV в - В Средиовековпият замък в българските земи XII-X1V в. Сойот, 1987, с. 87; История на Велико Търпово. Т. 1. С , 1986, с. 95; Б о я я ж и е в, С. Нови данни за Хисарскиге степи. - ИЛИ, XXX, 1967, 101-110, обр. 1; Р у с с в а - С л о к о с к а, Л. Топография, ipanuycipoiicrBO и укрепшелна система. В Пауталпя. Г 1. С., 1989, с. 131, обр. 1; Д р с м с и з о в а - Н е л ч и н о в а. Ц., Л. С покос к а. Археологически паметниии от Кюстснлилски окры. С., 1978, с. 21, №. 117; С т а н ч с в а, М. Разкопки в София. - АОР през 1978. С , 1979, с. 93; М а н о - 3 и с и. 1з. Царичинграл. - Старинар, 19, 1968. 111-113, табл. 1, II; П о п о в п fi, В. Доньи Мтановац - Велики Градап (Taliata) римско и ранповцзанттско утврЬеньс. - Старинар, 33-34. 1982-1983, с. 276.
63 Б о н е в, С. Към въпроса за градоустройството на вътрешния град в Преслав през X в. - Във: Втори международен конгрес по българистика. Докладн Т. 6. С., 1987, 432-434; Мар гос, А. Прииадия. С., 1981, 35 37; Михайлов, С Екскурзни из българските старнни. С., 1959, с. 14, Д ж и и г о в, Г., А. Б а л к а и с к а, М. Йос и ф о в а, Г. Р а д и ч -ков. Археологически проучвания на Калиакра. - АОР нрез 1986. Разград, 1987, 198-199; Димова. В Цит съч . 116-119, обр 1; X а р б о в а, М. Цит съч., с 119. обр. 48; Д ж а м б о в, И. Средновековната крепост „Аневско кале** край Сопот. - В: Срсдновековни-ят замък в българските земи XIT-X1V в. Сопот 1987, 10-12; Мишев, А Цит съч.;
316
Ангелов, Н, А. Попо в. Царсвград Тырнов. Путеводитель С., 1985; Писарев, А. Нови данни за градоустройството на хълма Царевен. - Векове, 1978, № 5, 49-55; Алек-с и с в, Й. Ц!,рква JM? 21 на хълма Царевец във Велико Търпово. - Археология, 1976, № 2, 53-61; М и я г е в. К. Архитектурага в срелновековна България. С.. 1968, 171-173 Кон о, Д. Цит съч., 171-177 не споделямс мнсннсто на автора, чс църква га е построена след затиждансто на портата; Jani n, R Цит. съч., 251-282.
64 Янус. - В Мифы народов... Т. 2, 683-684.
hS Г роздан о в. Ц Охридскою яидно сликартво од XIV век. Охрил, 1983, обр. 13. 39, 43, 47; Проучванье на живописот..., с. 96, обр. 17 и цит лит.
“Нсшева В Средновсковннят Мелник. - Векове, 1981, № 4, 41-42; Славовото ... с. 181
7 Янус. - В Мифы народов... Т. 2, 683-684; Канаров. Г Антични паметници из България. - ИВАН, VIII. 1934, 53-55; Чичикова, М Новооткрнт..., 82-91; Кацаров. Г. Принос към религията на многоглавнте божества. — И/ХИ, XVII, 1950, 1-10
м Станчсва, М. Раннохрнстиянскн култови сграли край източната крепостна стена на Сердика. - Сердика. Т. 1., С., 1964, с. 159
Нешсва, В Църквата „Въведение Богородично“ в .Мелник. - Археология, 1989, № 2, 47-54.
Полков, В. Циг. съч., н.танове.
?| Janin, R. Цит. съч., 251-282.
' 2 Д а м я и о в, С.. II. Ь а .ч а б а н ов.Т. Сто я и о в Спасители!! разкопки в района на Дебе it Бургаски окръг - АОР през 1981. Мнхайловград, 1982, 36-37
Каса г о v, G. The Thacian Rider and St. George - Antiquity. 12, 1938, 290-296.
74 Гроз д aiiOB, Ц. Охрндското snaiio..., 48 57, обр. 6.
75 Чичикова, М. Новооткрнт... и нит. лиг.; Vencdikov, 1. Trois reliefs sur prenants de Messambria. - In: Ncsscbrc. Г. 2. S., 1980, p 85; Иванов, Й. Цит. съч.; Ду й ч св, И. Циг. съч.
76 П о л и в я н н и, Д. И. Цит. съч., 158-160.
77 1О р у к о в а, Й. Юлия Домна - гралска богиня па Сердика. - София, 1978, № 11, 6-8.
78 Герасимов, Т. Антични н срелиовсковни монети в България. С., 1975, №№ 104, 108, И 6.
79 Ге р а с и м о в, Т Две непознати..., 98-105.
w Гераси м о в, Т. Антични..., №№ 98, 100.
317
Кабиле през късната античност (IV-VII в.)
Димитър Николов
През последните няколко години участнах.ме заедно с д-р Петър Горбанов в разкопките на древпия Кабиле, порадй това и настояшото съобшение подготвих в иегова памет.
В Кабиле сс правят организирани разкопки от 1972 г. В обширния район на резервата са разкопани различии обекти — крепостна стена с кули и порта, воепни и градски терми, две базилики, хореум, казармени помещения, водо-проводни съоръжения и т. н. Отделно, на Зайчи връх, се разкопава комплекс, койго сс определи от проф. В. Белков като прсдслинистическо и слинисти-ческо тракийско светилище2.
Различните разкопани обекти се отнасят към отделни периоди от много-вековнага история на Кабиле. От кога до koi а сыцсствува доримският град все още не е ясно. Неговото ситуиране на това място обаче е доказано безспорно и по археологически път. При разкопките на хореума проф. Л. Гетов е нресякъл дебел предримски пласт. Някои колеги смятат, че и крспостната стена заедно с кулите и западната порта са елинистически . От надписите, открити при разкопки, се установи, че па мястото па елипистичес-кия град (или в близост до него) в ранноримско време (II в.) е бил създаден един o i' малкото военни лагери в Тракия4. От самия лагер, койзо ccia лежи под дебел къспоантичеи пласт, са открити порта и крепостни стени. както и големи терми5.
От изворигс сс знас, чс Кабиле сыцествува и проз късната античност. Известии са и неговите епископи6. От разкопаните обекти към късната античност могат да се отнесат раннохристиянски базилики (едната е при южната порта7, а друга га - в очертанията на бившия военен лагер8), градски терми , хореум10, казармен комплекс в югоизточния ъгъл на военния лагер11 и остапките па къспоантичпия град. Към съшото време се отнасят и водо-снабдителните съоръжения12.
Пай-рано с разкрита базилика № 1 при южната порта на града. Тя е трикорабна и има два строителни периода, като при втория а1рият й с бил удължен13. Под самата базилика и около нея са открити грънчарски пещи и ранна керамика. Памерените монети обаче се включват в рамките па IV в.14. Следователно както първият, така и вторият строителен период на базилика-га се отнасят към IV в. Вьрху пода на базилика № 2 са открити също само монети от IV в.15.
Интересно устройство има водоснабдителната мрежа на късноримския Кабиле16. Първоначалпо градът е използвал източник, който се е намирал в
318
сегашното село Кабиле, на около 3 км нужно от античния град. Водата е идеала до града по подземен аквсдукт, състоящ се от специално изготвепи керамични cci мснти (улей), слага ни един до друг в хоросанова подложка. Отгоре полученият у лей е бил покрит с обикновени тухли. Фугите са били замазали с хоросан. В града водопроводът е влиза i през южната градска порта. Тази порта до миналата година нс беше известна, защото тук крепос-тната стена е изцяло извадена. Нейното съществуване па това място обаче се доказна от слепните факти: успоредно с описания водопровод № 1, минава още един - водопровод № 2, който идва от съвсем друга посока (югозапад). През портата те са минавали един до друг, обвити в единен хоросанов кожух. Той е предпазвал водонронодитс от натиска на преминаващите над тях коли. След като преминават през портата, водопроводите се разделят и защитният им кожух изчезва. Че тук е била южната порта на града има и друго доказателство. По пътя, който води към южната порта, са били наредени няколко могили, коиго и до днес са запазени около археологическата база.
Проз раннохристияпско време точно срещу южната порта, вьтре в града, е била построена базилика № 1 Двата водопровода минават през атриума на базиликата, като го пресичаз от юг на север. Стената на базиликата пресича водопровод № 1, като го елиминира. Над водопровод № 2 е оформена облекчителна арка. Водопровод № 2 минава точно през югозападния ъгъл на първоначатния атрий на базиликата. Следователно той е прокараи преди вторил й строителен период. В същото време водопровод № 1 е бил изоставен.
Описаниях комплекс от могили, порта, водопроводи и базилика ни дава опорни точки за хронологията на града. Без съмнение могилите са издигнати преди християнския период. Следователно и пътят, а и портата съществуват от това време. Към същото време трябва да бъде отнесен и водопровод № 1. Водопровод № 2 с прокаран непосредствено преди възобновявапето на базилика № 1. Ако началният строеж на базиликата се отнася към втората четвърт на IV в., което е най-вероятно, то портата, а и стената, в която е оформена, както и водопровод № I са от същото време - според мен това е времето на Диоклсциан. Тази датировка съответства на общата политическа обстановка в резултат па реформите на Диоклециан. По това време са били създадени редица късноримски градове като Нове, Аутустуе, А бриту с, Дио-клецианопол, градовете при Сливен (Цоида), Чомаковци. Войвода и др. Става ясно, чс късноримският град Кабиле е съвсем нов град, който само приема името на някогашния тракийски град. Така се установява един важен и неясен досега момент от историята на Тракия и специално на Кабиле.
След преминаването през базилика та водопровод № 1 се губи. Водопровод № 2 се разклонява. Единим г клон сс отправя на изток към късноримските терми, а другият слиза по наклона на север и след като минава през портата на някогашния военен лагер, той достига до изоставените вече воении терми До военния лагер водопроводът е зазидан и покрит с обикновени тухли, а
319
вътре в бившия лагер е от глинени тръби. От двете страни на водопровода са били изградсни спспиални плитки басейни (щерни), конто са пълнепи с вода последователно чрез отбивпици от водопровода. От тези щерни насе-лепието е черпело вода за своите ну жди. Поради малкия дебит на в ода та, изглежда, че чешми е имало чак в края на отделимте клоновс на водопровода. Павярно чрез тях е била нзточвана изпишната вода, след като са напълвани щерните. Такава система не е описана лругаде, ио вероятно тя е била разпространени през римската епоха особено там, където дебитът на водоиз-точпиците е бил малък. Фактически нашият водопровод е пресичал цслия късноримски град, но жителите на западните кваргали не са могли да иолучаваг гечаша вода поради голсмия наклон на терена. Край една от щерните са открити фрагмента от мраморни статуи на Асклепий. Това е било примитивен асклепион, което, от своя страна, показва, че водонроводната мрежа на Кабиле и специално носоченага щерна са съществували от пред-християнския период, т. е. от времето на водопровод № 1. Следователи© трябва да се приеме, че вътрешноградската водопроводна мрежа от първия период (водопровод № 1) е била използвана и през втория период, ако не с била компррмстирана.
Водопровод № 2 не е черпил вода от източника в с. Кабиле. Пеговият източник е една водосборна шахта в южния склон на Занчи връх, в която са се събиралн повьрхностни води. Самата шахта, както и хоросановата замазка, която е подвеждала повърхностите води към шахтата, са запазени. Подобна система е открита при Калето над с. Крън, което датира от кьената античност17. За да се решат на тази несигурна система на водоснабдяване, навярно кабиленци са загубили водопровод № 1 още от извора. Иначе той би бил поправей и възстановен.
Отбелязахме, че двете базилики имат по едно радикално прсустройство. Такива прсустройства се виждат и в градските терми, където е прекроена една от конхите на калдариума. а така също и на западната градска порта, която е била преустроена изцяло. Два стратиграфски пласта сс наблюдават и в гражданского строи гслство. Разликата между двата пласта е около 60-80 см. В повечето случаи през втория период са падстроявапи по-стари степи. Всички степи и през първия и през втория период са успоредни или перпендикулярни една на друга. Това показва, чс тс са подчинсни на одна обща градоустройствена схема с регулярна улична мрежа - основна характеристика на римския град. За такава схема говорят също западната и южната порта. Открити с а само части от улични платна, едно от конто е настлано с чакъл (де кум анус максимус), а другите две с калдъръм от ломсни камъни. Канализация не е открита, освен на територията на бившия лагер, където са открити два зидани канала.
Странно и необяснимо е обстоятелството. че вместо па южния склон на Зайчи връх, който е по-защитен от северните ветрове и има по-благоприятно изложение, късноримският Кабиле е разположен на североизточните склоно-
320
ве на хълма. В замяна на това неговата ориентация е отклонена с 45° от световните посоки. Може би така отчасти са били избяг на ги силните „сли-венски“ ветрове.
Като сс изключат базиликите, термите и водопроводните съоръжения, в конто е употребеп хоросан, всички граждански постройки са изградепи от кирпич върху каменки цокли, конто са сс подавали над герена с около 50-60 см. Повечето от сградите са били покрити с керемиди. Този пласт на 1ражданско-то строителство, който в ниските части па града е дебел от 1 50 до 2.00 м, към Зайчи връх постепенно изтънява. Павярно тук горните Пластове са били свлечепи от ерозията. Навсякъдс обаче късноримският пласт опира на крепостната стена и не излиза извън нейните очертания. Това още един път доказва, че тази стена е късноримска и е ограждала именно този град. Наистина тя същсс гвено се различава от крепостните степи на Нове. Абри-тус, Хисар и другите късноантични градове. Тя е дебела около 2.60 м. Строена е от едри ломепи камъни без спойка. Възможно с в горната си част ла с била от кирпич. Тя огражда цялото пространство, в което се наблюдават късноримските Пластове с изключение на отрязък от изток, където е съшес-твувала крепостната стена па бившия римски лагер. Поя ня на се и върви на юг след като стената на лагера евършва. Както се спомена, късноримските Пластове опират на нея с цялата си дебелина, но не излизат извън нея. Без всякакво съмпение с нея са евързани нс само западната и южната порта, но и водопроводната мрежа. С други думи сигурно е. че тя е късноримска.
И така, установихме освен времето на основаване на града, също и че според намерените монети в базиликите, тс са преставали да съществуват към края на 1\ в. Същата картина показват монетите и в други части на Кабиле с изключение на районите около хореума, източпата порта и казар-меиите помещения в севсроизточния ъгъл на града, за който ще стане дума по-нататък. Излиза, че в края на IV в. Кабиле внезапно с бил напуснат и изоставен. Твърде убедително изглежда сега допускането на някои учени, чс тъкмо в този момент гой с преместен на завоя на Тунджа в сегашпия град Ямбот.
Ияма никакво съмпение обаче, че градът Кабиле е строен по предвари гел-но израбо ген план, предвиждащ както местата на укрепителните съоръжения (стени, порти, кули), така също и уличната мрежа А този план безспорно е бил съобразеп с броя на жителите, коиго са били определени да живеят в града Според мен амбицията па гралската управа е била твърде голяма, но възможностите й са били малки. Предвидели и изпълнени са почти всички обществени стросжи - крепостни съоръжения, обществепи сгради и пр., но тяхното строителство не с било солидно, както в други градове по това време С изключение на базиликите, водопроводите и банята, конто са строени с хоросан, крепостните съоръжения са без спойка, а частното строителство е било изцяло кирпичепо. Възможно е в по-късно време, когато градът се е надявал да забогатее, той да е имал надежда да подмени
321
крепостните си съоръжения със солидни, както в другите градове от късната античност. Това обаче тон не е дож ин ял.
С напускането на града животът на това място не е прекьснал. За това говорят източна । а порта и жилищата край нея, хореумът и казармепите помещения в североизточния ъгъл на града. Техният строеж е по-друг. В хоросана. макар и рядко, се срещат счукани тухли, а в гралежа е употребена и фрагментирана строителна керамика. Друг е и хоросанът, с който са i радени жилищата при източната порта. Освен това под стените на хорсума и казармите минават стени на жилища от IV в Край хорсума се откриха грънчарски пеши, конто не са могли да съществуват одновременно с него, а са по-ранни. Тези постройки бе.тежат нов стап в историята на късноантичния обект. И той може да бьдс оiнесен към V -VI в., за което говорят намерсните край тези обекти монети. По това време в източната, най-издигната част на хисарлъка е оформено малко колонатно село, обграпено със самостоятелна крепост, па която принадлежи източната порта. През тази порта нс са минавали коли, а само пешеходци. За това говори стрьмнината, която започна непосредствено от портата Откритите колонатни жилища са типич-ни за късната античност18. Казармению помещения напомнят казармите от Сливен10 и Хисаря20. Те са могли да служат за подслон и охрана на късноан-тичните пътища, конто са се кръстосвали при Кабиле. Макар и отстранен, хореумът е могъл да принадлежи както на сслото, така и па казармите. макар че не са включени в общи укрепления.
БЕЛЕЖКИ
1 Кабиле. Т. i С 1982, с. 5 сл.
3 Велков, В Тракийското светилище на „Займи връх“. - В Първи национален симпозиум „Поселищен живот в Тракия**. I, Ямбол, 1982, 1-3
3 Д о м а р а д с к и, М Тракийски укрспитслни сьорьжепия IV-П в пр. и. е. - В Първи национален симпозиум..., 44-59.
4 В е л к о в, В. Военният лагер в Кабиле по спиграфски данни. - В: Първи национален симпозиум..., 116 124.
Нспубликувани.
6 В с л к о в, В. Воепния лагер.
7 Д и м и т р о в а, А. Разкопки на базилика № 1 в Кабиле - В: Кабиле Т 1, с 115.
8 Разкопана под ръковидството на Нели Танчсва-Василева.
9 Разкопани под ръковолствою па Гаврил Лазов.
Разкопан под ръководствого на Людмил Гетов.
1 Разкопан под ръководството на Нели Тапчева-Василева.
12 Ни ко то в, Д. Водоснабдявансто на късноримския град Кабиле. - ИМЮИБ, XIII, 1990.
11 Д и м и т р о в а, А Цит. съч.. с. 134.
14 Д и м и г р о в, К. Антични и ранновизантийски монети о г Кабиле, бази лика № 1. -В: Кабиле. Т. 1, с. 158.
15 Сведснията дължа на г-жа Н. Танчсва-Василева, за което изразявам благодарное! га си.
,й П и к о л о в, Д. Цит. съч.
322
11 О в ч а ро в, Т. Разкопки на „Калето” над с. Крън, Старозагорски.
18 N i к о I о v, D Mezideva - A Thracian Settlement in Late Antiquity. - Studies on Settlement Life in Ancient Thrace. - In: Terra antiqua Baluanica, 5, 1990, p. 16.
1 [Дерева, И. Археологически проучвания в Сливсн. - ИМ1О11Б, X, 1987. с. 27.
-° Мадж ар о в, К. Казармепите постройки на Диоклсипапопол. - ИМЮИБ. VIII, 1982. с. 75.
323
Нове през късноантичната и ранновизантийската епоха
Мария Чичикова
В изследването на античната история и култура на българските земи важно място заемат проучванията на римский лимес по десния бряг на Долей Дунав. През последимте години тези проучвания се засилиха, като бяха предприети разкопки в различии пунктове. Едни <н тях имаха спасителен характер (Силистра, Малък Преславсц и др.), а други, след известии прекъс-вания, продьлжиха като рсдовни разкопки - Ескус при с. Гиген и Ранйария при с. Арчар. Редовни разкопки се предприеха в Ятрус (с. Кривина) и Августе (с. Хърлец). Разкопки в широк мащаб започнаха и в Нове край Свищов, конто се изнършват системно от 1960 г. от българо-полска археологически скспедиция. Важен легиоперски ценгьр през римската сноха и голям градски цептър през ранновизантийската, Ноне дава възможност да се изеледва с успех както устройството на дунавската граница на Римската империя, гака и развитието и културата на ранновизантийскитс градове във Втора Мизия.
Разкопките ни предложиха ценна информация за фортификацията, градоус тройство го и архитектурата на Нове, отбелязваики последователии ге етапи на неговото развитие1. На първо място. разкривансто на значителна част от крепостните степи даде възможност да се установят грапиците на укрепения град и да сс очертае планът му, който напомня петоъгълник с дъговидно извита източна страна. В западната му част бе локализиран воеппият лагер, който от 69 г. в продвижение на четири века е бил централен лагер на I италийски легион. Източното разширепие на Нове датира вероятно от края на III - началото на IV в., когато след напускането на Дакия от император Аврелиан, Дунав отново става граница на Римската империя. Тогава лагерът и канабето, лежащо вероятно източно от него, са били обхванати от обща крспостна стена. Ние все още обаче не можем да кажем точно кога и как лагерът се слива с цивилното селище и се прсврьща в град. Напоследък разрушавапето на принципията се приема за преломен момент в историята на Нове и се предполага, че около 316-317 г. мястото на лагера се заема от късноантичния и ранновизантийския град2.
Прс< IV в. Нове преживява голям икопомически и културен подсм особено по времето па Константин Велики. Централният градски плотцал с заел мястото па двора па принципията, а уличната мрежа се е съобразила със старата схема на главните артерии на лагера. От север форумът е бил
324
тангиран от cfecunianus maximus, който е следвал трасето на via principalis. Установена бе и западната граница на форума, където сс разкри стилобат ьт па колонада. оформяща портик пред голяма сграда. За архитектурния облик на града през късноантичната и ранновизантийската епоха съдим по разкри-тия неголям брон сгради и четири базилики. Най-обширна и изцяло разкрита с една перистилна сграда, разположена в севсрозападната част на лагера върху останките на воеиния лазарет (valetudinarium)3. Тя има размери 37 х 34 м. От запад и от юг е ограничена от улици, а от север и вероятно от изток от пасажи. Помещепията са организирани около вътрешен двор с размери 23 х 16 м, ограден от две страны с портик. В южната част на перистилната сграда се намира малка баня. Разграничени са три периода - най-стария! от IV в., а другите два - от V и VI в. Намерените находки, конто имат преобладаваш битов характер, определят сградата през първия период на нейното сыцсствуванс като жилище на заможен гражданин. При обитателите от по-късните периоди сградата претърпява многобройни преправки и изменения. конто показват по-ограничени строителни и икопомически възмож-ности.
През V и първата половина на VI в. Нове продължава да слсдва старата градоустройствена схема и изглежда, че главпите уличпи артерии запазват своето значение Порадй това около тях са били съсредоточени най-важните граждански и култови сгради. Така близо до източиата порта на лагера, от северната страна на decumanus maximus е разположена базилика № 1 Тя е едиоапсидна, трикорабна, с дължина 16 м и ширина 11 30 м. Нартексът е однодолен. Централният кораб с отделен от страничните с четири масивни стълба, от конто се откриха каменните основи. Базиликата може да се отнесе към типа базилики със скъсен наос, при който се срещат по-малък брой подпори (главно стълбове) и сс датираз от края на IV или първата половина на V в. Близък паралел на нашата базилика намираме в съседния Я трус4. Базиликата от Нове лежи върху по-ранна римска сграда. която се датира II III в. и се евързва с военнага архитектура на лагера както по своя план, така и по местоположението си до портата, от западната страна на via sagularis.
Базилика № 1 засега е най-ранната в Нове и може да се синхронизира с упоменатите в нзворите първи епископн на Пове - Лаврентий и Петропий (430).
Голяма базилика, престроявана неколкократно, лежи на север от централ-пия площад, като апсидата и от ранния период опира в cardo maximus. Под нея се разкриха основите на казармени помещения и жилиша па офицери5.
Трета базилика бе открита в южната половина на перистилната сграда extra muros6. И тя с слйнистичсски тип. едиоапсидна, трикорабна, с размери 31 х 15м (външни). Нартексът. построен допълнитслио, с тридслсн Поды е настлан с тухли, подредепи в opus picatum. В апсидата и в южния кораб бе разкрит по един гроб, изграден от тухли. В базиликата се намериха различии находки - една мраморна олтарна маса с правоъгълна форма, лампи и монети
от началото на V в. до Юстин И и др. Тона определи и периода на построявапе и съществувапе па базиликата, както и християнския некропол, открит около нея7 Разчистени бяха около стотипа погребения, всички извър-шени чрез трупополагане и ориентирами изток-запад Някои от гробовете бяха изградепи от стрсховидно посгавсни керсмиди или ог камьк Погребален инвентар липсва или е съвсем оскъдсн. Особен интерес представляват трите златпи пакита масивпа отворена гривна с удебелепи краища, фибула тип цикада и фибула във форма на орел с обърната надясно глава. Фибул ите са изпълнени в техника клоазоне и са инкрустирани с граната; характерни са за готското ювёлйрство за V—VI в? Въпрски голсмият некропол около базиликата и разположепието й extra muros базиликата не може да се определи като гробнична. От друга страна, гробът в базиликата под олтара вероятно с припугивая костите на мъченпк. Дали това е споменатият от Геофилакт Симоката местей мъченпк св. Лупус, чиито празник се е чествал тържествено в града или гробът е принадлежал па друга, заслужила за християнството личност, не може да се установи. Готските накити свидетел-стват, че базиликата и некрополь? са изпол.звани от готи проз втората половина па V в. - период, който съвпада с престол на Теодорих в Нове преди да се отправи на поход към Италия (488)
Най-монумснтална с трикорабната базилика, oi Крита край западната страна па форума, чиято фасада обаче е била обърната към кардото, ограничаващо от запад и сградата с портик . Готемите размери на базиликата -40 60 х 24.60 м, мсс1 омоложен исто й в центъра на града и Goiaiara архитек-турна украса па олтара и амвона дават основание църквата да се определи като епископска При базиликата се разграничават ясно два строителни периода. През първия период, конто се отнася към втората половина на V в., базиликата е била едноапсидна, а през втория период, вероятно по времето на Юстиниан Велики, е преустроена в триапсидпа. В южната апсида е бил изграден баптистерий. Подът е бил постлан с големи каменни плочи, част от конто са преупотрсбени блокове с надписи, взеги от принципияга. Базиликата и евързапата с нея епископска резиденция, разположена от северпата и страна, са били изградени върху легионерските бани.
Речулчагиге от разкопки тс доп ь 1ва г писмените извори за юл я мото значение на Нове като голям християнски и епископски център Един от известните първи епископи па града (края на I V-пачалото па V в.) Лаврентий е автор на две хомилии „De paemtentia" и „De ellemosina“ - литературни произведения, характерни за периода. Прсвежда сыцо и една проповед на Йоан Хризостом, което свидетелства за високото образование и култура на местпите духовници10. Към 430 г. е познат епископ Петроний, към 449 г. Секундиан, и към 458 г. - Петър, конто са били подчипепи па епископа па Марцианопол ’. Археологическитс открития допълват и подкрепят писмените сведения за трагичните сьбития, станали в града през IV-VI в В 376-378 г. Нове е претърпял жестоките нападения на готитс, за което свидетелства
326
колсктивпата находка от 130 бронзови монети, укрити в кула № 1 от източното разширенпс на града12. Разрушепията па някои постройки без съмнснис се дължат на по-късните варварски нашествия на всстготн или авари, както може да се съди по колектнвните монетки находки от първата четвърт па V в., намерени в центъра на града13. Нове се спомеиава и във връзка с кампанията на Агила в 448 г. По времето па император Зенон в края на V в. Ноне с столица на остготския кияз Теодорих 4. В нача юто на VI в. варварските нашествия вероятно засягат и Нове, защото Прокопий съобща-ва, че Юстиниан е заповядал да се възстановяг ссктори от разрушените му степи1'. В края на VI в. потокът от хуни. авари, славян» и др. продължава да се излива вьрху дунавските провинции и неизбежно е засегнад и Нове. Когато обаче по времето на император Маврикий византийският военачалник Петър поискал от жителите на Иове и войницгпс на местния гарнизон да се присъединят към ромейския отряд, за да преследват варварите. те отказали и заедно с епископа се затворили в базиликата \ Тези данни са свидетелегво за отслабване на връзките на Иове с централната нласт в Константинопол и за засилване на автономията на i рада и властта на епископа, като главен представител на религиозного и градското управление’7.
Изобилието от памерените в Нове находки от IV-VI в. дава богата прелстава за живота на Ci vitas Novensis и за нейното нкономическо и културно развитие18. Широкого строителство е доприпесло за развитие на ка.мснодслството и производството на керамични строителни материали. За външната и вътрешната декорация на базиликите се изработват красиви капители, мраморни преградим плочи, олтарни маси и други изделия, евързани с кул'1 а '< Високо развито е било и грънчарството, което се изразява в производството па кухнеиска и луксозна керамика. Много характерни са къспоантичните лампи с християнски мотив», глинените печати за отпечатва-не на християнски символ» върху литургичпите хлябове и др Между ироизведенията на местните художествени занаяти важно място заемат изде-лията па бропзолеярството, ювелйрствого, сгъкларството и обработката на кост20. С голямо разнообразие сс отличават накитите - фибули от кръетови-ден тип (IV в.)21, с подвито краче (V-VI в.)22 и др., пръетени, коланни токи и апликации, евързани с украсата на дрехата, оръжието или конската сбруя. В Нове е представена с накити и апликации и художествепата култура на варварите пршпълци о г север, конто се настапяват за известии периоди в Нове, както остготите на Теодорих.
В Нове се откриват и различии художествени произведения, внесени от чужди цептрове. Една костена апликация о г дървено ковчеже. представяща Афродита, и една изящна ииксида, украссна с Еросови сцепи, произхождат вероятно от Египет и могат да бълат отнесепи към V в. За търговските връзки на Нове с по-близки или по-далечпи центрове свидетелства сыцо големият брой амфори и керамични изделия. Важна информация за икономи-ческия живот в Нове пи предлагат и монетите25. Проз късната античност най-
327
значителен е броят на монетите от IV в. Наред с единичнитс скземпляри са намсрсни и колсктивни находки — от пришщпията (укрита в 316-317 г.)24 и от куйа N° I на източното разширение (укрита в 378 г.)25. След провъзгласява-нето на Константинопол за столица в 330 г. продукцията на неговото ателие доминира в нумизматичния материал от Иове26. След 408 г. броят на монетите рязко намалява. Най-вероятната причина за това .може да бъде из тс гл ян сто на гарнизона и изолирансто на i рада от административната и отбранителната система на Източната Римска империя. От средата па V в. датира едипстве-ната златна монета, намерена в града. След 498 г. броят на монетите отново се увеличава във връзка с опитите на византийските императори да укрепят севсрнага граница на империята. Последимте монети, намсрснив Нове, са от първите десетилетия на VII в. и принадлежат на Ираклий27.
Последният период от съществуването на Нове (края на VI - началото на VII в.) е оставил слаби следи. В най-горния пласт трудно се улавят останките от малки паянтови жилища и пещи, конто лежат върху или сред руините на по-големи постройки и върху самия форум. Крепостните степи на източното разширение загубват защитното си предназначение и някои от кулите са нрсградсни и прсустроени в малки жилища или работилнички, годны да задоволяват нуждите на силно намалялото население28. Така животът в града постепенно замира през второто десетилетие на VII в. В разкопаните сектори нс бяха открити фрагменты от славянска или друга ранносрсдновсковна керамика, което показва, че пришълците не се заселват в Нове пито при загиването му, нито след това, въпреки че в този период те вече заливат балканските земи на юг от Дунав.
За последен път името на Нове се споменава от Теофилакт Симоката във връзка с похода на Коменциол срещу аварите в 601 г.29.
БЕЛЕЖКИ
1 С i с i к о v а. М. Forschungen in Novae (Moesta Inferior). - Klio, B.62, H. 1, 1980, p. 55 и цит. лит.; Press, L., T. Sarno vski. Novae. Roniisches Legionslager und friihbyzantinische Stadt an der unteren Donau. Antike Welt, H. 4, 1990. 225 243.
• Sarnovski, T. Lu destruction des principia a Novae vers 316/317 de notre ere. Revolte inilitaire ou invasion gothe. - Archcologia (Wars.), 1979, 119-128.
1 Press, L. The Valctudinarim and the Portico Building in Novac. - Studia in honorem Christo M. Danov = Terra antiqua Balcanica = Annuairc de ГUnivcrsitc de Sofia, Facultc d’histoirc, 77, 1984. No 2, p. 367 sq.; Press, L., T. S ar novski. Цит. съч.. с. 240 сл. обр. 26 и 27.
‘Иванов. Т. Старохрнстияпскмте базилики п Ятрус. - Археология, 1976. № 3, с. 13 сл s Срв. резюметата на отметите в АОР през 1986, 1987, 1988, 1989, 1990 г.
f' С i ё i к о v а, М. Su un edificio con peristil io extra niuros di Novae. Ratiarensia 3 4, 1987, 18? 192.
‘ Много близък параде, t на иазнликата от Нове представи базиликата от Царевен (Велико Търпово I), срв. А н г с л о в, Н. Културни Пластове преди изграждансто на дворсна. -В: Царсвград Търпов. С., 1973, с. 277, обр. 22; С i ё i к о v а. М. La basilique et la пёсгоро!е pal6ochretiennes extra muros de Novae (Mesie Inferieure). - In: I.ate Roman and Early
328
Byzantine cities on the Lower Danube. Poznan, 1997, 56-69; Novac a I’cpoquc du Bas Empire. -Studi di Storia, 5, Limes, Bologna, 1994, 127-138.
" Germancn. Huncn und Avaren. Schatze der Volkerwanderungszeit. Gerinanischcs National Museum Nurnberg, 1987.
P a r n i с к i - P u d e 1 к o, S Wczesnochrzescijanska bazylika episkopalna w Novae. Balcanica Poznanensia. Acta et Studia I. Poznan, 1984, 271-304; Novae Sektor Zachodni 1984 - Archeologia, 32, 1986, 131-148.
Л азов а Ц Бнблиогекиге в античное! la it литерэтурната дейност в Тракия. -ИБИД, 33 1980 с. 11; Patrologia laliiia, vol 66. col. 89-116; A I t а п с г, В Patrology. New York, I960, 459
1 Z e i 1 1 e r, J. Les origincs chrcucnncs dans les provinces danubiennes de 1’empirc romain. Paris. 1918, p 167.
12 D i m it to v, K. Zwci Schatzefunde des 4 Jahrhundertes u. Z. aus Bulgarien. - Chiron, 9, 1979, p 607.
К o n wk E. Katalog monet znalczionych w 1976 roku, pars I. - Novae - Sektor Zachodni 1976, 1978. Poznan. 1981, p 85, Kaczmarek, H. Katalog monet znalcz onycli w 1976 roku, pars 11; ibid., p. 101.
14 A n о n у m i Va 1 e s i a n i pars posterior, 9 42. M a rc e I 1 i nu s Comes, 487 (10).
I$P roc op i i De aedificiis, IV' П; A n a s t a s i u s В i b 1 i о t h с a r i u s. Chronographia Tripartita, 18 (Fontes historiac bulgaricae VII = Fontes latini historiae bulgaricac II, p. 229).
A n a s t a s i i В i b I i о I h c a r i i. Chionographia Tripartita, 23; Fhcophanis C onfessoris. Chionographia, 20 (Fontes hist. Bulg. VI = Fontes gracci hist Bulg. III. p. 250).
Йорданова, JI. Po.iaia mi епископската институция в кърюантнчння град на тракийскня диоцез и двете Дакни 1V-VI в - Thracia antiqua, 5, 1979. 143-155
8 Срв огчепие за разкопките в Иове от 1960 до 1969 г в ИЛИ, XXVI, 1963; ПАИ, XXIX. 1966; ИЛИ, XXXII, 1970; ИДИ, XXXIV, 1972.
9 Р а г и i e k i - Р u d с 1 к о, S. Kejon forum - Odcinek 10. 40: fig. 41-45. - Novae -Sektor Zachodni 1976, 1978. Poznan, 1981.
2(1 Olczak, J. Wyroby szklanc. - Novae - Sektor Zachodni 1976 1978. Poznan. 1981, p. 55; 0 1 c i к о v a, VI. Lampes palbobizantines de Novae - In: Der Limes an untcrcn Donau von Diokletian bis Hcraklios, Internationale Konferenz Svistov (I.-5. September 1998) S., 1999; G с n с c v a. E. La production dans le camp inilitaire Novac pendant la basse Antiquite (a 1 instar du scamnum tribonorum).
2 Стефанов, С. Късноримскн фнбули от Novae. - Изеледвания в памет па К. Шкорпил. С.. 1961, с. 341 сл.
22 ИЛИ, XXVII, 1964, с. 228, обр. 16; ИАИ, XXVIII, 1965, с. 55. обр. 23; Ге и ч е в а, Е. За типологического развитие на късноримскнте фнбули с подии го краче в Южна България. - Археология, 1989, № 4, с. 35.
Информацнята дължа па Камен Димитров, конто подютвя публикация на късноантич-ните монети от Нове.
24 К u n i s z, Le tiesor d antoniniens ct de folios des principia de la legion de Novae. 1987.
2' Dimitrov, К. Цит. съч., с. 601 сл.
25 D i ni i t г о v. К. La circulation monetaire A Novae a IV c. - Pulpiideva, 3, 1980. 199-205.
Dimitrov. K. Novae on the Lower Danube as an early Christian centre (5* - 6" Century AD). - In. Akten des XII. Intemationalen Kongrcsses fiir christliche Archaologie. Jahrbuch fiir Antike und Christentum Erganzungsband, 20, 2, Munster, 1995, p. 704; бел. № 24
21 Димитров, Д. П. н др Археолог ические расскопкп в восточном секторе Нове в 1964 г - ИАИ, XXIX, 1966, с. 104 сл., ИАИ, XXXII, 1970 с. 59
2 9 Т е о р 1г. S i m о с a 11 а с. Histonac Vll, 1.
329
Обр. 1. План на Нове
Обр. 2. План на сградата с портик (по Л. Прее)
330
Обр. 3. Базилика № 1 - план
Обр. 4. Базилика extra muros план
331
Към въпроса за локализация та иа три топонима, споменати от Прокопий
Валери Сто ич ков
Сведенията на ранновизантийски ге писатели за нсторията на Дунавския лимес са изчерпателпо проучени. От тях са извлечсни важни данни и са реконетруирани редина исторически факта1. Нови възможности за по-ната-тъшното проучване на тези текстове дава съпоставянето им с резултатите от терениите проучвания и археологическитс разкопки Тези резултати през последните години осветляват по нов начин някои неясни податки о т ранновизантийски 1 с и.чвори2 От посочената гледна точка са индуктивни и извес-тпнте текстове на Прокопий Кссарийски3
Преди всичко. според оценките на най-изтъкнатнтс изслсдвачи на този автор, неговите сведения, може да се твърди, са папълпо достоверни. Това особено се отнася за произведение™ му „За построиките’*, което в дадепия случай специално ни интересува. При съставянсто му авторы’ е имал, пред себе си съвременни документа - римските пътеводители. Мирабилия, Псрип-лус, съчиненията на свои прсдшественици. Гарантирана е високата степей на достоверност на географско-топонимичнит с, историко-изкуствоведските и другите сведения, с конто това папегирично съчипение изобилстваъ
От работата на Прокопий за нас е важно това, което се отнася до строителната активност по Долей Дунав. Вече са локализирани повечето от обектите, конто Юстиниан обповява. Местоположение™ на други обаче още не е уточнено или сс нуждае от допълнителни доказателства. Такъв е случаят със спомепатите от Прокопий топоними Новум (Tsopdv), Трикеса (Тдсксоа) и Оное COvo<;)
С името Новум Прокопий спомепава едно укрепление, което било пос троено от Юстиниан на мястото на отделка кула6. Според В. Бешевлиев то произхожда от латинското прилагателно novus, при което е подразбирапо бург ус или кастел7. Прокопий съобщава това име, след като с говорил вече за кастела Бонония (локализиран във Видии) и преди Рациария (при с, Арчар, Видинско). Слсдовагелно неговото местоположение трябва да бъде търсено между Видии и Арчар. Сведенията на изеледвачите, посетили района, и резултатите от извършените от нас теренни проучвания в поселения участък от лимеса показват, че единственото укрепление, разположено на брега на р. Дунав, се намира при с. Ботево, Видинско. Според Б Дякович укреплепието от римската сноха се намирало югозападно от сел ото в местността (м.) Латипския караул. На това място са откривани оловни тръби от водо-
332
проводи и канализация . В лозята южно от селото са открити римски гробници . В селото е проучена кръстокуполна ранновизантийска църква . Сигурните следи от антично укрепление в м Латпнския караул при с. Ботево могат с голямо основание да бъдат евързани със споменатото от Прокопии укрепление Новуо”.
След като описва строителната дейност в Алмус (при гр Лом). Прокопий съобщава, че император Юстиниан „като заварил на много места да стърчи само една кула, която поради това прелизвиквала смях у неприятелите, превърнал я в твърде силен кастел. Това направил и около Трикеса и Путелис* Техните имена се сноменават след Алмус и преди Кеброс (античния Цебрус. при с. Долни Цибър) и следователи© трябва да търсим место-положението им именно между тези два обекта Според В. Бешсвлисв името Трикеса е от келтски произход, а имею Путсдис се отъждествява със споменатата в Псвтингсровата карта Помодиана или Кумодина. както я нарича анонимният Равенски автор’ Помодиана е локалишрана със сигур-ност при с. Станево, Ломско’4. Единстисните следи от антично укрепление между гр. Лом и с. Станево са разположени при с. Долно Линево. Те се намират от северната страна на селото, на брега на р. Дунав. в м. Градище. Описани са от Ф Каниц, Ив. Басанрвич, К. Шкорпил, Ив. Велков’ . Днес на това място сс наблюлават части от източната и западната крепостна с юна на укреплепието в профила, очертан о г евличащия сс дунавски бряг. Части от северната крепостна с гена са сс срутили на брега на реката й. Като вземем предвид факта, че руините при с. Долно Линево са единстве ни те, разполо-жёпи между Алмус и Помодиана, то можем да предположим, че тук се намирала споменатата от Прокопий Трикеса’7.
Третият топоним, който е обект на нашето изложение и заслужава специално внимание, е спомснат от Прокопий с името Опое1'. Според ранновизантийския историк император Юстиниан след като възезановил разр\шенията в Кеброс (античния Цебрус, при с. Долни Цибър) и съградил в Бигране (античния Регианум, локализиран със сигурност при днешния град Козлодуй) кастел, на близо до пего построил и друг кастел на мястото, където по-рано стърчала само една кула на имс Оное. По реда на спомена-ването си топоним ы- Оное трябва да бъде търсеп след Цебрус, в района на Pei ианум. Единствените следи от антично укрепление, разположени в съссд-ство с Регианум, са паблюдавани от К. Шкорпиил на около 1.5 км източно от днешното пристанище на Козлодуй, в м. Килер баир1 . Според пего укрепле-нието с разположено на висок глинест участък от дунавския бряг, който в ио-голямата си част е подмит от водите на реката. По времето, когато Шкорпил наблюдава обекта, са били запазени само части от югозападпата крепостна стена с дължина 40 крачки и от югоизточната крепостна степа с дължина 30 крачки. Осганалата част от кастела вече се е била срутила от височината във водите на Дунав. Стените на укреплепието са били изградсни от обработени камъни и хоросан. Сведения за разглеждания обект се съдържат и в каталога на археологическите паметници във Врачанско
333
При направеното от нас теренно обхождане на обекта през есента на 1990 г. от укреплението в м. Килер баир бе останала незначителна част. На терена, разноложен върху обрабо таем и лозя. сс откриват в изобилие фрагменты от късноантична керамика. От същото място, по сведения на уредника от Исторически музей Враца Спас Машов, за което му благодаря, произхождат и тухли с печати DARP ZON. Тухли с такива печати са публикувани от него и от разкопките на расположения в съседство античен град Августе (при с. Хьрлсц), както и от района на с. Лесковец (античната Вариана)21. Според сполучливото разчитане на този тип печати от Д. Тудор, върху тях следва да се чете съкратеното име на провинцията - Дакия Рипензис и името на съответното селище22, например: DARP DIERNA, DARP DIANA, DARAQVIS, DRP AQVIS2-’ и т. н. В нашия случай явно става дума за изписване на античен локалитет, наречен Зопус. При съкратеното изписване на името върху тухлата24 трябва да се подразбира текстът: „в укреплението Зонус“. Същото име, поставено в аблативус лоци, сс споменава и в Списъка на служебните рангове25 при изброяването на гарнизоните на воен-ните подразделения, квартирували в провинция Крайбрежна Дакия. В номинатив то би следвало да се чете като Зонус (на латински) или Зонос (на гръцки).
Употребата на името Оное у Прокопий, по отношение на същия локалитет, дава основание да предположим, че в средата на VI в., когато е писано съчиненнето „За постройкигс‘\ името Зонус с изписано като Оное, вероятно осмыслено по силата на народната етимология с пякое от значенията на думата: 1) магаре; 2) уред за издигане на тежести; 3) воденичен камък.
Друго възможно обяснение на разглежданата сзикона ситуация е отпада-нето на буквата Z, смесвана по това време с буквата 22. при слятото изписване па Бургус Зопус в някой от използваните от Прокопий източници. Подобии слети изписвания на имената на укрепленията, разположени в разглеждания участък на лимсса, с предхождашото ги съществително бургос изобилстват в текстовете па Прокопий. Например: Бургоноворе. Бургуалт и т. и.26.
От така направените разсъждения следва да допуснем, че следите от сслищсго, разположено в м. Килер баир, на 1.5 км източно от днешното пристанище на Козлодуй, трябва да се евържат със споменатия от Прокопий топоним Опое. На същото място би трябвало да се локализира и отбелязапото в Списъка на служебните рангове укрепление Бургус Зонус, засвидетелства-но и ио сииграфски ггьч с изписванего върху открити на същото място тухли с печати DARP ZON. Информацията, съдържаща се в Списъка, позволява да го определим като гарнизон па посочения там ауксилиум секупдорум Дацис-корум27.
Разбира се, до окончателното решаване на иоставените от нас проблеми за локализацията на някои о г сгюмснатитс от Прокопий топоними, можс да се достигне само по пътя на детайлното археологическо проучване на разгледа-ните обекти.
334
БЕ 1ЕЖКИ
1 Локализация па по-голямата час« о г сноменатиге в къспоаигичниге и ранновизантик-скигс гопоними с накрадена в: ИБИ, 2, 1958; ИБИ, 3, 1958.
2 К о и д и ч, В. Cantabaza, Smyrna, Campsa. - Старинар (Белград). 22, 1971, 53-58; К о в а ч с в а. Т. Останки от римската сноха край с. Сомовнт и мсстоположенисто на Lucernariaburgus. - ИМСзБ. 1, 1977. 249-266; М и т о в а - Д ж о и о в а, Д. Локализация на античните крепости от пептралната част на Дуиавската равнина. - Terra antiqua Balcanica, 2, 1985, 276-285
’ Р г о с. De aed IV, 6. - ГИБИ. Т 2. С., 1958.
4 J u n g, К. Geograpliisch liistorisches bei Procopius von Caesarea. - Wiener Studien, 5, 1883, 85-115; Eva n s, J. Justinian and the h storian Prokopius. Greece and Rome, 2 series, 17, 1970, No 2.
5 P г о c. De aed. IV. 6. 24; 28.
л Пак гам, 6, 24.
7 Б c in с в л и с в, В. Латпнскигс мсстнп имена в Мизия и Гракия. - ИДИ, XIX, 1955, с. 284; В с s с v 1 i е v, V. Zur Dcutung dcr Kastcllnamcn tn Prokops Wcrk „De aedificiis“. Amsterdam, 1970.
8 Д я к о в и ч, Б. Бслсжкн по архсологията на крайдунавска България. - Сб. НУ. 16-17, 1900, с. 171.
9 ПАИ, XIV, 1940-1942, с. 272.
If l С т а и ч е в, С Църквата в Ботево, Видинско. - Археология, 1, 1959, № 3-4, 70-75.
11 Съпоставяйки данните в съчинеиието на Прокопий за мсстоположснието на разглеж-дания обект с данните в същсствуващата литература, до такъв извод достига и V е I к о v, V. Dcr Donaulimes in Bulganen und das Vordringcn der Slaven. — Die Volker Siidosteuropas im 6. bis 8. Jahrliundert. - Siidosteuropa Jahrbuch. 17, Munchen-Rerlin, 1987. p 154 sq.
‘•’Proc De aed. IV, 6, 28.
n TP; Ra, IV. 7
14 ИБИ, 2, 1958, c. 15.
I: > Kanitz, F. Donau-Bulgarien und der Balkan. Leipzig, 1882, I, p. 83; Б а с с а и о -в и ч. И. Към епиграфиката и археологията на Горна и Долиа Мизия. СО. НУ, II. 1894, с. 65; Шкорпил.К. Некоторый из дорог Восточной Болгарии. ПРАНК, X. 1905, с. 468; Велков, И. Стари римски пътища и селища в дпеншиге българскн границн. - БИБ, 11, 1929, № 4, с. 61.
1о И валов, Р., В. С г о и ч к о в. Терепно обхождане на Долнодунавския лимсс в учаегька между Рациария и Цебрус. - АОР през 1987. Б/iai оевград, 1988, с. 113.
17 Подобно предположение без дстайлно обхождане на разглеждания участък от ли.меса, с позоваванс на отделни публикации, независимо от нашего проучване. с направено от Иванов, С. Оборона Византии и география ..варварских" вторжений через Дунай в первой половине VI в. - ВВр., 44, 1983, с. 35.
18 Р г о с. De aed. IV 6, 28.
19 Ш к о р п и л, К. Цит. съч., с. 468; 532, табл. CXL. 3.
20 Димитров а, Д. Археологически паметници от Врачански окръг. С., 1985, с. 28, № 96.
21 Матов, С. Епиграфски паметници от Врачански окръг. - Археология, 1975. .4» 3, 41-42, обр. 10.
22 Т u d о г, D. Contributii privitoare la armata Dacia Ripcnsis. — SCIVA (Bucurcjti), 11, 1960, 2, 336-361.
2J Пак там, с. 347, №№ 50, 56; с. 346, №№ 43, 46, 48; с. 347, № 51.
24 Подобии съкращения се срещат често върху разглеждания тип тухли с печати. Вж. например: Т и <1 о г, D. Цит. съч., с. 338, №№ 9, 10; с. 342, № 23; с. 343, № 28.
2S ND, or. 42. 28.
26 Pro с. De aed. IV, 6. 20; 22.
27 ND, or. 42. 28: Auxilium secundorum Daciscorum.
335
За така наречените славянски лъчеви фибули в Карпато-Дунавския баеейн (втора половина на VI-VI1 в.)1
Людмил Вагалински
Спрях се върху наименованието „лъчеви412 фибули, защото то разкрива най-характерната особеност па тази трупа фибули - радиално разположени неконструктивны израстъци. Наименованието „палчести44 („палчатые44 на руски, „digitate44 на румънски) е неточно, тъй като броят на тези лъчи не е само пет, а варира от три нагоре. Неподходяще е и пемското название „Bugelfibeln*4, защото с него се означават различии групп фибули.
Лъчевите фибули се състоят от две плочки, евързани с малка дъга. На гърба на полукръглата плочка с лъчите е монтирап пружипният механизъм. Втората плочка е с различна форма - ромбовидна, трапецевидна, лировидна, овална или смес от тези. На гърба й е разположен иглодържателят. За улеснение наричам полукръглата плочка четна (ЧП), а другата стъпална (СП), въпреки че при носене лъчите са сочели надолу.
Тези късни лъчеви фибули са лети главно от бронз, а понякога и от нископробно сребро или т. нар. бял бронз или потин - смес от сребро, олово или цинк. Още по-рядко е използвапа мед. Като правило украсата е получена при самото отливане и е по-бедна в сравнение с тази на по-ранните екземпляри. Домнниращият декоративен слемент с г. нар. птичс око - концентрич-ни окръжпости с точкуван център. Рядко се среща позлата, грапулация, инкрустация. За сметка на това краят на СП е обогатен с човешка маска.
Типовете късни гьчеви фибули (ЛФ), регистрирани в Карпато-Дунавския баеейн, имат сравнително голям ареал на разпространение и многобройност (вж. табло I). Това и определя постояппият интерес към тях от страна на учени от различии държави. Все още обаче не са решены въпросите за производственитс им центрове, за абсолютната и относителната хронология. Ала ябълка на раздора остава етническата интерпретация.
До средата па века господства мпепието. че къспите ЛФ принадлежат на германы3. Основанието е типологичната им близост с ранните ЛФ, създадени около средата на V в. на базата на гладките двуплочни фибули от IV в. Последните са типични за културата Сънтана де Муреш - Черняхово (ок. 250-ок. 400). чието ядро са племенните съюзи на готите. Ранните лъчеви фибули се откриват в германски комплексы в Папопия от втората половина па V в. Новата форма фибула е синтез между доминираща северна германска традиция и късноримско, провинциално майсторство на ювелирите в Панония.
336
Противниците па „германската*1 теория издигат три контрааргумента. Според тях по това време германите в Карпато-Дунавската облает са манко, разиръеиати или дори липсват4 в отделни районы като Молдова, Мунтения и Олтсния. Това доказалелство нс с решаващо, ако сс вземе предвид, че според писмените извори германы оставят в изеледваната територия, каго гепидите се споменават дори в XI в.5. По-важеп е вторият контрааргумент в трансилванс-ките некрополи от типа Банд-Пошлак-Верешморт (края на VI-нърва половина на VII в.) фибули с гепидска окраска изобщо липсват6. ЛФ отсъстват и в некропола Кьорне (СИ от Балатон, ок. 526-ок. 600), където също е отчетепо гермапско присъствие7. В известен смисъл това е учудващо, защото в гепидски комплексы, датирани около унищожаването на гепидската държава в 567 г., са открити ЛФ. Те обаче - и това е третият контрааргумент -се различават от формална гл една точка от късните типове в този район.
Втората теория за етпическите носители на дискутираиите фибули бих нарекъл балкански синдром. Пейни представители са отделни гръцки и особено румънски учсни\ Според тях къснигс ЛФ нс могат да бъдат етнически индикатор, тъй като. първо, са произведены в римо-византийски центрове, второ, са открити в такива и, трето, са носенн от различии народи, вкл. от „местного**, „автохтонно*1 население, под което се разбира ромаиизи-рани или елинизирани хора.
Първият аргумент е по принцип песериозен, доколкото е неправилно отъждествяването на производствените центрове с носителите. При това далеч не всички късни ЛФ произхождат от римо-византийски работилници. На табло I се вижда, че болшинството от тези фибули са открити вън от Византийската империя, вкл. в територии (бивша Източна Прусия, Среден Днепър), където нс може да сс говори за романизирано или слинизирано население. Този факт не е случаен и не може да се обясни само с импортиране на византийско производство. Както ще покаже анализът на комплексите с гакина фибули, техните носители са „варвариА В този смисъл откриването на тези предмети в римо-византийски селища показва присъствие на „варва-ри“ в тях, било като завоеватели, било като мирпи заселшши (федерати). Третият аргумент на „византинофилите“ може да се ииюстрира със следното мнимо равенство: трупополаганс = христианин = автохтонен. В този случай се изпуска обстоятелството, че в разглеждания период и територия не всяко трупополагане е християпско, дори когато е със западна (3) ориентация. Понякога привържениците на втората теория дори игнорират ориентацията или просто нямат информация за нея, което не им пречи да обявят погребе-ннята за християнски. При това не вески христианин тогава е романизирано или елипизирапо лице, т. е. неправилно е да се отъждествяват религиозна и етническа ориентация. Така например готи и гепиди са покръетени още при император Валент (364-378), а в края на IV - началото на V в. арианизмът с широко разпространен сред готи, вандалы, бургунди, ругии, свеби, херули и др. След средата на V в. обичайният начин за иогрсбванс на източните
337
германи е трупополагапе със 3 ориентация. Обикновено това се обяснява с масова христианизация, но еъщевременно с резултат и па влиянието на средиземноморски та култура, което сс чувства и в територии, незасегнати от христианизация.' Западната ориентация е характерна и за ранноаварскитс (568-ок. 650) некрополи0.
Според третата теория късните ЛФ принадлежат на славяните анти, конто, увлечени от аварите, цроникнат в Карпато-Дунавския басейн от района на Среден Днепър. Тази идея е лансирапа за пръв път от руския учен Б. Рибаков10, но получава широко признание благодарение на авторитета на Йоаким Вернер' . Днес зад нея стоят болшинството изеледователи на исто-рията на Източна и Средна Европа нрез VI-VI! в. - някои по-твърдо , други с известии утоворки13.
Позипията на Б. Рибаков е твърде уязвима, защото той (ради своитс изводи изключителпо върху случайно открит и единични находки и съкровища от Среден Днепър, датирани между края на VI и началото на \ III в. Болшинството от последните - най-известпото е Мартиновското - съдържа г „интернационалшГ по произход и разпространение метални предмети, известии в руската литература под необоснонаното събирателно „аптеки древпос-ти“.
Нссигурността в мпението па Й Вернер е отчетлива в слсдното изречение: „В случай че фибулите с маска на Бал каните са носени само от един парод [. .], то тук, подобно на Украйна, могат да се вземат предвид само славяните/44 Неговото становище е повлияло повече ог историче,ските извори, отколкото от анализа на конкретния археологически материал.
Според Д. Чадани15 и М. Артамонов16 тези фнбули и особено техните големи представители са носени от кутригурите. Прецизира се, че малки ге екземпляри са носени от херули и славяни.
С херулите се визира т. нар. мазурогерманска култура, обхващаща територията на бивпга Източна Прусия. Датирапа е в VI, отчасти в VII в. Използвано е трупоизгаряне, а гробният инвентар включая абсолютно всички типове късни ЛФ, конто са регистриранн в Карпато-Дунавската облает. Останалите фибули са типична за древните германи. Някои учени приписват тази култура на готи и херули17. Й. Вернер е склонен да фаворизира балтския дял в нея18. В по-пови изеледвания се отчита полиетничният й характер, като еъщевременно се признава значително участие в нейното изграждане на преселилите се тук вън изарата половина на V в. сакси и фриз и19. Според специфична!а интерпретация на форма и украса някои типове късни ЛФ в комплексите на източнопруската култура са местно производство. Други, като например тип К, са южен импорт.
На табло I се вижда концентрацията на обсъжданите фибули на Среден Днепър и съседните гери горни - на запад до Долен Дупав,« а па изток (И) до Северски Донец. Болшинството от тези фибули са случайни находки или са открити в селища на т. нар. Пепковска култура при неуточнени обстоятелс-
338
тва. Все пак някои произхождат от затворени комплекси на тази култура. Тях ще изследвам изчерпателно поради сыцес’1 неного им значение за изяспява-нето иа проблема кои са етническите носители на нънросните фибули в Карпато-Дунавския басейн. Пенковската култура се датира V-VTI в. Не е достатъчно проучена, особено шо се отнася до погребалния обред20. Мнсни-ята за пейните етнически носи юли варират от славяни анти през малко по-късно присъединявапе па алано-българи до кутригурн. В нови руски изеледвания се признава, че Пенковската култура „както в етцичсски, гака и в културен план далеч не е хомогенна. Тя включва и степпи номадски елементи. наречени „салтовски", макар че Салтово-маяцката култура се формира по-късно"2 . Руските археолози разпознаваг тези номади по т. нар. Пастнрска керамика и преди всичко по сферичпите гърнета с украса оч из гьскани ивици и наработка на бавно грънчарско колело. На славяните анти сс нрииисват ръчио направените съдове - особено биконичните гърнета. Смята се също, че славяните анти практикуват трупоизгаряне. Трябва обаче да се отбележи, чс го не е чуждо и на някои номади. В този смисъл е интересен факгът, че някои археолози гь «кунат каго номадска, неаланска традиция ръчно израбо-тепите съдове от пенковски тип, открити сред гробния инвентар на седем групоизгаряния от Дмитриевския некропол на Дон 2. 1Цо сс отнася до ЛФ в Пенковската кул i ура. все още много археолози ги подвеждат под неоправданна общ знаменател „антски древности" - израз, въведен от А. Спицин през 20-те години на века. Все пак отделни руски учени евързват появата в Пенковската култура на някои от тези древности, като например широкоплас-тинчестите фибули, с тюркско етеино население'’’. Като резултат от „инфил-трапия на отделим групп (алано-българскп) южно население в пепковска среда"24 се тълкува и появата в края па VI VII в. въобще на женски накити. До същото заключение практически достига Л. Рутковская едновременна поява па пастнрска керамика и „метални предмети" в пенковски селища до Среден Днепър по време иа по-късен етап от тяхното развитие25. Ще добавя, че все още не е известно достоверно пенковско трупоизгаряне с ЛФ
В следващите редове ще опитам да анализирам всички късни ЛФ от Карпато-Дунавския басейн, лесостепната зона на Източна Европа. Кримския полуостров, конто произхождат от затворени комплекси или чрез археологический контекст на своята среда носят някаква информация за етнйческия им собственна За тази цел деля дискутираните фибули на типове според формалин признаци, сред конто водеща с формата на СП
ТИП К (табло 11, XI)
Трапецевидна СП, обрамчена от птичи глави и завършваща винаги с човешка маска; с две изключения, лъчите са винаги седем; дълж. = 8-19 6 см, средна дълж. - 12-13 см; като изработка, материал и украса се отличава с по-високо качество от останалите типове; познат е един чифт, както и екземпляри с три човешки маски.
339
К.5 (табло XI). Кошовенди де Жос, окръг Долж, Румъния. Чифт. Пай-представителните екземпляри от типа. Принадлежат на т. нар съкровище „Негреску44, вклгочващо и три чифта сребърни обеци със шпоени звсздовид-ни висулки и една сребърна горква Смя га сс, чс находката е част от инвентар на женски погребение2 . Спорен юр к вата собственикът не е елипизирано или романизирано лице. Украсата на К.5 е изпълнена в стил II на германската жнвотинска украса, датиран в края па VI-VII в.27. Комплекты е дагиран в VII в.2Е и около 700 г.29. Във връзка с пола на притежагеля с любопитно. че гребен инвентар от торква, звездонндни обеци, гривни и други, открит в Югославия сс интерпретира като собственост на воин . Обеците от „Пегрес-ку“ се датират в края на VI VII в.31.
К.9. Неа Анхилаос, Тесалия Гробна камера до аисидага на базилика „Д’4. Вътре с изиънати по гръб четири скелета. Орпентацията е определена като И-3, което би трябвало да означава, че главите па погребаните са на II. Разкопвачът датира К.9 в VII в. и я нриписва на нахлули номади’2. За разлика от него, Д. Палас смята, че собственикът на фибулата с християнин, и то от нървенците на древния град'3. Аргументите му са: по време па погребението базиликата е функциопирала като църква, иначе варварите не биха се затруднявали да изграждат гроб сред руини; не с изнолгвано трупоизгаряне, което е характерно за ранни тс славяни; откритата в гроба тока има „без съмпение византийски произход’4. Преди всичко сякаш Д. Палас пренебрегла гробпата ориентация. Оборимо е и умозрителното му заключение га темпо-ралната връзка между разрушение™ на базиликата и погребението. Според М. Вайтман34 например градът е опожарен в първата половина на VII в. -съдейки по откритнте монети на Ираклий и Ираклий Константин (614-641) -и именно с това разрушение се свьрзва гробы до сринатата базилика ,,Д‘\ Палице с сыцо съзнателно ограничаване на възможпите „варвари44. тъй като Д. Палас се съобразява само със славяните. Що се отнася до токата35, тя с твърде примитивно изработена и е трудно да сс приеме като „безспорно византийски44. Още понече, чс нейното местопроизводство на може по принцип да определя етническата принадлежност на собственика. Подобии предмети са открити в некрополите на първия аварски хаганаг (ок. 568-ок 670) в Югославия’6.
К. 10. Чакали Йорехеги, Унгария. Аварски некропол. Гроб 12: трупополагане, изпъната по гръб жена, глава па СЗ; при дясното (д ) рамо К. 10, при лявото (л.) рамо Л. 19; върху таза сребърни позлатени части от копан и ръждясалата тока; на врата стъклени мьнисга; при л. рамо бронзова пръете-нонилна обсца; фибулитс са датирани в VII в.37. Подобии коланни апликации са характерни за 1. хаганат38. Гробпата ориентация съвпада с християнската, по е масова в „раппите погребения на аварското време4'39. Погребалният обред противоречи на раннославянския. Фибулите са носени ио германски образец. Според Йозеф Чалог: „Дори на нсепсцианис ги прави впечатление, че в некропола има ионе два расови типа. Един по-нисък, подчертано
340
монголоиден тип, чийто пай-характерен представител с мъжът, погребай в гроб № 9, и един по-висок тип с тясно лице, вероятно германски вариант, чип го дебри примеря са погребаните в гробове № 8 и 12. където се наблюдава и черепна греланация/4- Така физиологическият облик на погре-бапата в гроб № 12 съответства както на начина, по който са носени фибулите (чифт на гърдите). така и по някои морфологнчни особсносги на втората фибула Л. 19 (вж. по-долу). Расовата картина в некропола напомни на ситуацията в нскрополите на втората тюркска вълна в Крим и на маджарите в Карпатския басейн - мъжкитс черепи принадлежат на завоева-телите (съответно тюрки и маджари), а женскитс - на предо гавителки на завареното население41.
К. 16. Ески-Кермён, ЮЗ Крим. Чифт. Включвам го в типа с големи резерви, вънреки че СП е трапецевидна и според А. Айбабин завършва с човешка маска42. Смушава .ме, че лъчите са само пет. а и маската не се ра.зпознава на дадената илюстрация. Допълнителпо украсата на двете плочки (табло III) е твърде специфична. Фамилий гробница, дванадесет скелета, СЗ ориентация, изпънати по гръб. Погребение 5: възрастсн индивид; на гърдите К. 16, грижлива наработка от сребро с инкрустации; върху таза една желязна и една позлатсна бронзова тока; вдясно от таза железе» нож. I робният инвентар е сравнително богат, така че погребението не принадлежи на местното елинизирано или романизирано население. Фибулитс са носени по германски обичан. Вероятно погребаните са местни остготи. В гробпицата са открити и фибули С.138 и С. 139.
Па табло II се вижда, че типът е съсредоточен между Мурсш, Олт и Дунав О г тази територия неговите носители се придвижват в две посоки: на 1ОИ през Ю България към Константинопол и Мала Азия; на 10 по река Морава през Гесалия до Нелопонес. Така маркиранитс маршрут» с ьответс-тват знаменателно на аварските походи от последната четвърт на VI в. -първата трета на VII в., когато, според литературните извори, те са пай-иптепзивни. Засега липсват екземпляри от Среден Днепър - две идентични СП от Пастирско Градише и с. Степанци, Каневски район (табло ХШ/с) вероятно принадлежат на друг тип4'. Според твърде вариращия размер и разнообразна украса фибулите от тип К са производство на различии работилници, конто Й. Вернер локализира в Трансилвания. Известии са само два еднакви екземпляра - от Дубовац (К.2) и от Мала Азия (К.З)44.
341
ТИП Л (табло III)
Лировидна СП
ВАРИАНТ I. СП е флапкирана от дп.т чифта птичи глави и чавършва пипаги (?) с човешка маска, седе.м лъча. дълж. 9-10 см
Л.23 (табло XI). Гъмбаш, Трансилвання. Малък некропол от аварско време4'. Трупополагане: при сленоочията два чифта обеци отсреоро и потин със звездовидни висулкн; на врата сребърни и около 180 стъклени мъниста; на гърдите чифт идентичны бронзови (билонови) фибули (Л. 23); до л. бедро железен нож в дървена ножница: дръжка и железки обръчи от малко дървено ведро, съдържащо животински кости46. Последниге отхвърлят възможността за христйянска, а заедно с начина на погребение — и за славянска принадлеж-ност на притежатсля - вероятно жена. Същевременно животински кости се откриват в иомадски и германски гробове В гепидски погребения са от свиня и вол, а в лангобардски - от коза и овен4 . А iснимите присъсгват през VIVI! в н Трансилвання. Обшоприето е мнението, че аварите нс използваг фибули. Без доказателства се смята, че ЛФ с човешка маска и СП са характерпи за славяните, конто ги носят в областта на таза’8. В разглеждания случай фибулите са носеии по германски образец. Погребенного с датирано във втората половина на VI! в.4\ ок. 700"1', края на VI-VII в.51, последните 20 години па VII в.52.
Л.26 Корнещи, окръг Клуж, Румъння. Случайно открит ipoo53. От гроб-ния инвентар са запазени само бронзовата ЛФ и огърлица от 177 стъклени мъииста Според селяпите откриватели погребаната била жена. т. е. малице е трупополагане А Палко сньрзва тази гробна находка с одна аварска, но.мадска трупа, която усяда през втората половина на VII в краг! река Ариеш.
Л.ЗО Круя, Албания. Две сребърни, почти еднакви ЛФ от различии (?) гробове на малък некропол, датиран в VII в.54. Мъртвите са положени на гръб с глави на С или СЗ. Ориентацията е нсхристиянска, но обичайпа за аварските некрополи55, така че мнението за „местно?56 население звучи
едно стран, чин О;
ВАРИАНТ И: СП с флапкирана от чифт птичи глави и завършва с човешка маска или животииска глава; пет лъча; дълж. = 3.5-7.6 см, обикновепо - 4 5 см
Л. 19Л Сатимаз-Фехерто (А), Унгария57. Некропол от 376 гроба от аварско време. Гроб 375: скелет с дълж. = 163 см; черепът лежи в специална ямка: при л. лакът и д. коляно - свински кости, до д. ръка кости от кокошка, а на таза - яйце, на i. рамо 6 стъклени мъниста; до главата 67 стъклени мъииста; по-надрлу от тях купчина от желязна верйжка и 3 стъклени мъниста; чифт сребърни обици; на л. рамо фибула Л.19А от лошокачествено сребро, СП завършва с човешка маска, дълж. = 4.9 см; на д. ръка сребъреп пръетен. чиято златна плочка има гранулирана срсбърна украса; на л. и д.
ръка по една желязна гривна; до д. ръка железен нож с дървена ножница; под
342
опашната кос г чстириъгълна желязна тока; парчета от желязна скоба за ковчег. Гробният илвентар е сравнително богат, както този на К. 16, К.10 и Л. 19. Л.23. Явно тази собственника на льчева фибула принадлежи на привилегирован слой на полиетничното аварско общество. Свински кости се откриват в гепидски гробове, а яйца в лангобардски женски погребения5,4. Фибулата с едва и има човешка маска, по не лежи на таза, коею според Й. Вернер59 е характерно за ранните славяни. Всъшност мнението, чс герман-ките носят фибулите по чифт е абсо потизиращо. Те използват и само една фибула, и то предимно на таза. При гепидите тази практика доминира над традиционния чифт. Дори остготите, конто се придържат най-консервативно към носията с чифт фибули, използват от VI в. и само една60. В същия некропол е открит и чифт ЛФ (0.64). чийто комплекс хвърля допълнйтелпа светлина върху етническата принадлежност на погребаната с Л 19А Ясно е, че жените в Сатимаз-Фехерто (А) използват както една, така и чифт фибули. Некрополът е датиран в VII в.61.
Л.27. Сърата Монтеору, окръг Бу*ьу Раннославянски некропол — само трупоизгаряния. Три екземпляра от различии погребения: сребро, позлатен бронз (табло XI), бронз, дълж. = 4.2/4.1/4.1 см62. СП на една от тези фибули завършва с животинска глава (табло XI). Некрополът е датиран в VII в.6\ края на VI-VII в.64, 550-67965. Според И. Русанова некрополът е използван до края на VII в., откогато произхождат и всички открити в него фибули66.
Л.29. Черновка, окръг Черновци, С Буконина. Раннославянско селище. Бронзовата ЛФ с дълж. = 3.6 см с открита в жилище № 5 заедно с гьрнета oi по-кьена фаза на пражкия тип67. Според автора през V-Х в в този район живее едно и също славянско население, което пракгикува през VIII—X в. трупоизгаряне68. „За съжалснис, славянските некрополи от V-VII в. в С Буковина са слабо изеледвани"69, но е логично да се предположи, че те също съдържат трупоизгаряния. Сред керамиката от селищата в С Буковина от V-VII в. има малък процент от окръглени ръчно изработени гьрнета. конто се разпознават като пенковски тип или като реминисценция на културата на карпатските могили °. Това мнение съответства на наблюденията и на дру1 и украински археолози, конто разграничават пенковската керамика в пражки селища от V-VII в на Горен и Сроден Днепър . Фибулата Л.29 е датирапа в VII в.72.
Л.31. Деметриас. Тесалия”. Според Д. Палас градът живее пълноценно до началото на X в., затова той отхвърля възможността фибулата да принадлежи на славянски завоеватели74. Архсологическите заключения обаче показват, че мсстната базилика „А‘; е напусната в пачалото на VI в., като е „профанирана" от славяни през VII VIII в. Именно в тази сграда е открита Л.31 заедно със славянска керамика от т нар. градищен тип. Вьпрски предварителния характер на публикацията, ск юнен сьм да евържа фибулата с нахлули славяни.
Л.23А. Братей, окръг Сибиу, Трансилвання 5. Два бронзови екземпляра
343
(дълж. = 5.3 и 4.3 см) от погребения .Ng 113, 130 на некропол № 3, т. е. по една фибула иа погребение. За съжаление гробовеie все още не са публикувани, но се смята, че Братеи 3 е „изцяло ichhmckh некропол’4, използван през втората половина на VI в.76. Мъртвиге са изпънати с глави на И, за разлика oi Брагой 2 (VII—VIII в.), където е практикувано и трупоизгаряне, и трупополагане със 3 ориентация.
ВАРИАНТ III: Междинни форм» между варианта I и II: СП с обградсна от чифт птнчи глави; шест или седем лъча; дълж. - 3.4-8 6 см.
Л. 19 (табло XI). Тази ЛФ от бял бронз и с дь гж. = 8.6 см е открита в един гроб заедно с К. 10 Вероятно са носени от германка. СИ завършва с живогинска глава. Специфичного оформяпе на 411 се обяснява с влияние на франките .
Л.24. Поян, окръг Ковашна, ЮИ Трансилвания 8. Селище, жилишна яма 20 от нървия строителен хоризонт, датиран в VI в.: бронзовата Л.24, шест лъча, дълж. = 3.4 см; костей гребен; фибула от късен вариант на типа с подвит крак; чирепи от ръчно изработени съдове, принадлежащи на варианты 1—5 от пражко-корчакския тип според класификацията на И. Русанова . Жилищата в селището са също характерны за ранимте славяни - полуземлянки с каменни печки в ъгъла. За сравнение в гепидските полуземлянки нс са открити печки80. Трябва, следовагелно, да сньржа Л.24 със славяни. Според разкопвача в селището е констатирано гепидско влияние по: фибулата с подвито (увито) краче; чйреп от шемпелуван съд; Л.24 Фибулите с подвиге» краче са римо-византийска форма и действително се откриват в гепидски гробни комплекси81. Струва си да отбележа. че гарнитура от такава фибула и една ЛФ (табло Х111/А) е намерена в гепидски гроб от втората половина на VI в. в СИ Сърбия 2. Подобна е ситуация™ и в жйлищна яма 20 на Поян. Споменатият чиреи с щсмпслувана розста е характерен за развитого гепидско грънчарство. Самата Л.24 е датирана от разкопвача в VI в. Подобии ЛФ с шест лъча са познатн от Източна Прусия85.
Па табло III се вижда, чс в И Прусия и Среден Днепър липсват достоверни екземпляри от вариант I. Както тип К (табло II) този вариант е копцентрирап па Балкапския полуостров. Като правило представителите му са по-качествени от тези на вариант II Сьщеврсмснно според украсата и размера ей те са твърде стандартизирани, което съкрашава броя на производите лите.
Вариант II е разпространен и в Среден Днепър, и особено в И Прусия, откъдето са известии поне 17 екземпляра (Л.21А)*4. На Балканитс той е сравнително уеднаквен (вж. табло Х1/Л.27).
Екзсмнлярите от тип Л в Поднепровието и в И Прусия притежават специфична украса, подсказваша местно производство. В последната облает СП завършва с животипска глава.
Струпването (вж. табло I) на екземпляри от типове К и Л в територията
344
между Муреш, Олт и Дунав, тяхното съвместно разпространение (на Ю и ЮИ) и използване (К. 10 и Л Л 9) убеждава, че пене от един момент и двата типа принадлежа г на определено общество55.
ТИП М (табло IV)
Ромбовидна СП с четири чифта птичи глави, придаващи й кръетовиден контур; пет лъча; дълж. = 5.5-9 см; с евеитуално изключепие на М.42; СП завършва е живогинска глава.
М.38 Кискьорош, Унгария80. Аварски некропол от 213 гроба. Обикновено телата са йзпъпатн по гръб и погребенията са единични Ръцетс са изпънаш плътно до тялото, рядко само едната или и двете са положепи върху таза. Ориентация!а е СЗ - характерна за ранноаварските погребения. Понякога инвентарът включва натрошеии глинени съдове или вы лени Гроб № 2. До стъпалата дълъг корозирал железен предмет. Между коленете парчста от желязна верижка. Кости от голямо животно над едното бедро. На л. китка плоска желязна гривна, за нея с залспнала окислената бронзова М.38, дълга 5.5 см. До л. ръка костей йгленик с врязана украса, до него железен нож, а над него прешлен за вретенЪ с форма на двоен пресечен конус. На врата отделки егьклени мънистй На д китка плоска желязна гривна В горната част па гръбначния стълб чифт шайбовидни фибули (аграфи) с щамйован орнамент. Всяка аграфа има бронзова подложка, покрита със сребърна позлагена пластинка. При черепа чифт сребърни обеци. Вляво от черепа в ъгъла на гробната яма ръчно и.зработеио гърне от зле пречнетена глина и с назъбено устие. В дясната половина на гърдите костена резбована капсула. Черепът на тази жена е дооре запазен Според антропологичното заключение тя е на ок. 10-25 години и ^принадлежи на кавказко-монголоидната раса. Тази раса, за разлика от голямата маса на чисто монголски и монголоиден гйп на аварския народ, представлява малък процент и обхваща главно тюркского-ворещите племена на Ю Русия. Това е най-характерният и разпространен тип сред парода на Горна Унгария44 87. Погрсбалният обрсд на гроб 2 не е славянски или християнски. Близък е до погребенията от Гъмбащ (Л.23) и Чакали-Йорехеги (К. 10, Л. 19) Ритуално чупене на съдове практику ват славяни и прабългари. Гьрнснцсто е етнически индикатор85. о е чужд на славяне ките форми тип. Аналогичен съд с открит в коринтски гроб на 180 сантиметров воин, погребан с глава на 3 - вероятно участник в аварските походи в Гърция59 Свързването на този съд с пражкия тип, т. е. със славянин с погрешно. Тази форма е известна под наименованието помадски или тиски тип91. Такова гърне с открити и в гроб край Съчуиени, 3 Румъния, също съдържащ една ЛФ (Р.104)92. Заради положен исто на М.38 Т Хорват смята, че „фибулата играе тук само една вторична роля, което показва, че с загубила своего функционално предназначение14 ’3. Днес обаче са известии и дру| и „странни44 положения на ЛФ от гепидски гробове - при д. ръка, между
345
стъпалата, върху д. лакът 1 Всъщнош М38 образува комплект с двете аграфи. Подобна комбинация - фибула с подвито краче и две аграфи е открита в женски погребение № 21 (VIII в.) па аварския некропол на о. Чепсл в Ю Будапеща95. И там третата различна фибула е поставсна на необичайно място - на пода на гроба. От този некропол произхожда и С. 109. Още една гарнитура от две аграфи и една ЛФ (Р. 102) е намерена във вече споменатия (Л.30) некропол край Круя, Албания. Сред гермапските племена е познато съчетанието на две еднакви и една различна фибула, каго последната е винаги от друг тип . Следователпо трупополаганията от Круя, о. Чепед и Кискьорош сочат германско влияние спрямо фибулите. Подобно па разгледа-ните трупополагания с ЛФ и инвенгарът на гроб 2 е сравнително богат и включва също нож - символ на свободен човек в аварското общество 7. М.38 с датирана в първата половина на VII в.98, 600-679", последните 20 години на VII в.1'-'0. Според други археолози такива фибули произхождат „главно от VII в.“ 01 или от периода 550-625 г.102. Собственичката на М 38 е погребена около 650 г.103.
М.39 А. Ьратей, окръг Сибиу, Транспл вания104. Бронзов екземпляр с дълж. = 5.5 см от погребение № 167 на некропол № 3IOS.
М.40, (табло XI). Царичинград. И Сърбия. Потин, дълж. = 5.5 см (7.6 см?)106. Открита е в боклучна яма в подножието на гожна куда на аптичната Юстиниана Прима заедно със: „сребърни пред.мети от копска сбруя, подобна на тази от Девинска Иова Вес (Словакия - б. м., Л. В.); два бронзови рсмъчни накрайника с аварски паралели; фрагмент» ог бронзови фалери, подобии на тези от Девинска Нова Вес: тока с паралели при аварославяни-те“107. В сметната яма са открити оше животински кости, зърно, а най-опоре с.чанянска керамика108. Фибулата и другите предмета от ямата са датирани в началото па VII в. или целия VII век109. Склонен съм да евържа М.40 със славяните, превзели заедно с авари града. Оттук произхожда и С. 122.
М.41. Демянов, окръг Иваново-Франковск110 Раннославяиско селише. Жилишна яма 1: четириъгълна полуземлянка (4.6 х 4.3 м), ориентирапа по световните посоки; в С ъгъл подковидна печка от пясъчник; до нея чирепи от Пражко-корчакска керамика с шамот в тестото - 5/6 вариант по И. Русанова1"; покрай СИ стена две дупки от подпорни колове: бронзовата М.41 (дълж. = 9 см) е открита в периферпята на жилището; подът е опален Селището се състои само от три полуземлянки и една яма-склад. Разкопвачъг го датира в първата половина на VII в. и евързва края му с аварското нападение. Според него фибулата е от VII или края на VI—VII в. |2, докато И. Русанова я отнася в края на VII в.1’3 И гака. М.34 трябва да се евърже със славяпи.
От И Прусия са известии поне шест екземпляра от тип М (М.42), конто има! специфична украса, подсказваша локално производство и животинска глава за край на СП Две от тях образуват чифт. Въпреки голямата си териториална разпространеносл тип М е доста стандартизи-
346
ран (вж. табло IV). Налицо с ясна прилика между фибулите от Кискьорош (М.38), Царичинград (М.40), Демянов (М.41), от едва страна, и между тези от Сармизегетуза (М.39)115 и Настирското градище (М.42)116, от друга.
ТИП II (табло V)
Удължена ромбовидна СП която при дъгата и при с граничите ъгли е флапкирана от два чифта птичи глави; миниатюрни фибули с дълж. = 3.5-5.5 см11 .
ВАРИАНТ I: пояукръгла ЧП с пет .тьма.
Н.45 (табло XI). Сучава, окръг Сучава, Румъния. Раннославяпско селище. Полуземлянка № 2: каменка печка; ръчно изработени глинени съдове от типа Житомир Корчак; бронзова Н.45 с дълж. = 3.7 см. Селището е датирано във втората половина на VI - началото па VII в. 1S. Д. Теодор прави важно допълнснис - в селището е открита пенковска керамика, малка плочка „от Мартиновски тип и обеци с днепровски паралели'4 1 .
П.46. Селише, окръг Оргеев, Молдавия. Гроб № 59; трупополагане със 3 ориентация, изпънато по гръб положение, изпънати крайници; в пукнатина вдясно от черепа (погребението с нарушено от енлачище) е Н.46 заедно с две стъклени и едно кехлибарено мънисто; при черепа костена игла; до д. ръка глинен прешлен за вретено с двойноконусовидна форма; на врата бронзова висулка 20. Публикувани са още две погребения от некропола на местного пенковско селище: две трупоизгаряния (едното урново); едно трупополагане (№ 48) с И ориентация, изпънат по гръб, две токи „с паралели в аварските некрополи44. Освен иенковската керамика на ръка, в селището има и съдове на грънчарско колело от пастирски тип. Фибула Н.46 е дач Ирана в края на VI-VII в.12 . Според прешлена за вретено принадлежи на жена. Начинът на погребване се различава от утвърждавания ритуал на антите - трупоизгаря-не. Интересна е връзката между Н.46 и трите разноцветии мъниста, която е характерна за гепидски погребения. Смята се, че такава мънистсна комбинация има магически смисъл122. Допускам гепидско влияние върху погребалния обред на гроб № 59. В тази връзка си струва да припомня мнението12', че културата по Срелен Днепър през VII в. с насигсна с дунавски елементи, получени директив от 3 чрез посредничеството на гепидите.
Н.46А. Рашков. Окръг Хотин. С Буковина. Раппославянско селище Рашкой ГП, принадиежашо на Пражката култура124. Разграничены са три основни периода на селището втората половина на V — нач. на VI в.; VI в.; VII в. През първия период освен пражка керамика има и съдове чсрняховски тип, изработени па ръка или на колело. Въз основа на такова „съжителство4' и в други раннославянски селища В. Баран смята, че някаква част от Черняховского население участва в оформянето на раннославянскнте култури. През третия период на Рашков III се появяват глинени съдове, модели-
347
рани на ръка, и метални накити, вкл. н Н46А. Тази бронзова фибула (дълж. = 4.6 см) с бедна врязана украса е открита в жилище № 76: квадратна полуземлянка (2.20 х 2.35 м), чиито ъгли са ориентирапи по посоките па света; в СЗ ъгъл е разположена пещ от каменни плочи. За съжаление керамиката от зона жилище с неопределима. Н.46А е единствената фибула в Рашков III.
Н.47. Ханска II, окръг Котлэвск, Молдавия125. Смята се, че това е нан-южното раннославяпско селище в бившия Съветски съюз. Полуземлянка № 14. където е открита бронзовата, релефно украсена 11.47 (дълж. = 5.4 см), съдържа каменна печка, крьгло огнище, чирспи от пенковски съдове на ръка, пастирска керамика с изтьскана украса и направа на колело, гьрнета от долнодунавския тип Чурел. Селището е датирано от И. Рафалович в VII в. В жилище № 2 на Ханска са открити още посребрена бронзова антропоморфна фибула и молел на седло126. В съседното и синхронно селище Ханска III е намерен гроб, съдържаш само един череп. Това е черняховски, а не славянски обичай. В случая са по-важни двата глинени съда от гроба, изработени на ръка — одного гьрнс е определено като пенковско, а другото като форма между пражки и пенковски тип.
Н.47А. Горошев, Боршиевски район, окръг Тернопил127. Раннославяпско селище: малки четириыълни полуземлянки с окръглени ъгли и по една каменна пещ; преобладават гърнета на ръка, близки до пражкия тип, но има и пенковски съдове. Селището е датирано в VII в. по бронзовата Н.47А (дълж. = 4.5 см), украсена с небрежни врязвания.
Н.50. (табло XII). Сърата Монтсору, окръг Бузъу. Бронзовата фибула (дълж. = 4.3 см) без украса произхожла от раннославяпско трупоизгаряне128.
ВАРИАНТ II: почти триы ьлна ЧП с три лъча.
Н.51Л. Сърата Монтеору. окръг Бузъу. Бронзова, пеукрасепа фибула (дьлж. = 4.5 см) от раннославянско трупоизгаряне129.
Н.57. Пятра Фрекъней, окръг Тулча (табло XI)1’0. Гроб № В42: ipynono-лагане, 3 ориентация, възрастеп индивид, изпъпат по гръб, дълж. на скелета 150 см, на таза две идентични неукрасени бронзови фибули (II.57. дълж. = 5 и 5.2 см), между крака га двус гранен костен гребен, на китките три бронзови гривни с удебелепи краища, на д. ръка железен пръетен, при д. ключица бронзови и железни фрагменти, вляво от черепа бронзова обеца с листовидно-ромбовидна висулка. В началото А. Петре датира погребението в VI-VII в. с евентуално прецизиранс 650-670 г.131, а по късно само VII в.132. Такива гребепи са позлати от гепидски и лангобардскн комплекси133 и са почти задължителна принадлежност на гепидската жена134. Сред германските женски погребения, .макар и рядко, се срещат и чифт фибули в областта на кръета135. Най-нсроятно собственичката на Н.57 е член на федератска трупа -Дунавския лимес в Добруджа сс държи до пробив» на Аспаруховите българи през 680 г.
348
Неуточпими представители па тип II
Н.57Л. Силистра. българска Добруджа Една СП с дъгата (запазена дълж. = 3.7 см) е открита до кула №] 1 б ранновизантийския пласт. В него са открити оше монета на Юстин И и София (565-578) и пастирски съд с излъскани ивици по външната повърхност, изработен на грънчарски кръг,35а. Фибулата е федератска принадлежност.
Н.48А. Ьратей, окръг Сиону, Румъння. Брон зова i а фибула (дълж. = 4.9 см) произхожда от погребение № 149 на некропол 3 '
II.50А. Сърата Монтсору, окръг Бузъу, Румъния. Бронзова СП с дъгата (дълж. = 3 см) от славянско трупоизгаряне № 1160 V.
В И Прусия са открити два представителя на тип Нш; произхождат от обичайниге трупоизгаряния като Н. Абсрг приписва твърде схематизирана II 55 от Наунинсн, бийтн окръг Пр. Ейлай на т. пар Замландска култура конто според него принадлежи на готите1 .
Обикиовеио екземплярите от тип II имат мною онросТсна украса или тя въобще липсва. Послсдното с валидно особено за вариант 11.
ТИП О (табло VI)
Ромбовидна СП, която е обрамчсна при дъгата от чифт птичи глави с много извити човки, долу от четири полуовални израстъци; СП завършва с
човешка маска или животинска глава.
ВАРИАНТ I: ЧП с пет лъча; обичаина дълж. 6-7 см.
0.63. Ьдеса. Гърция Две еднакви фибули с човешка маска за край на СП. Известно е само, че са шкрити в гроб заедно с тока от типа „Сиракуза"140. Въпрёки тона Д. Палас утвърждава, че погребаният с тях е мъж, и то христианин. Същевременпо смутен от броя на фибулите, допуска, чс в гроба е имало 2-3 погребения. Вероятно фибулите са носсни по германски обичаи чифт. Без съмнение погрсбснието бележи „варварско" присъствие на член от аварското общество. Според Д. Палас токите „Сиракуза" са в употреба между 550 650 г., докато А Айбабин ги отпася кьм втората половина на VII в *4’. Последното би било ценно уючнение за горната хронологичпа граница на упогрсбага на ЛФ.
ВАРИАНТ II: ЧП със ссдсм лъча; дълж. около 8 см.
0.64 (табло XI). Аварски некропол, Сатимаз-Фехерто (А), Унгария, където с намерена и Л.19А142. Гроб 133. Беззъба възрастна жена; черенът е неаварски тип. До главата кости от кокошка, при стъналага - от говсдо. Върху л. рамо и д. гръд две еднакви сребърни фибули (О 64), СП завършва с животинска глава; дълж. 8 3 см. Огърлица от около 23 стъклени мъииста. Чифт сребърни обсци. Чстириъгълна желязна катарама с окръглени ъгли. До л. лакът малък железен нож, а над него бронзова халка. При стъпалата червено-кафяв глинен съд с една дръжка и височина 19 5 см. Такъв е намерен
349
и в гроб А-9 на некропола. Д. Чалани датира некропола в VII в. Погребал-пият обред е в разрез с християнския и раннославянския гробен ритуал, но е много близък с досега разгледаниге гробни комплекси с трупополагане и ЛФ и особено с този от Гъмбаш. Собственичката на JI.19A има сходен гробен инвентар: живогннски кости (вкл. от кокошка), нож, тока, мънистепа огър-лица, сребърни обеци. И Л. 19, и 0.64 са сребърни. Жената от гроб 33 е свободна (според ножа), сравнигслно заможна и има неаварски, т. е. не монголоидни черти на лицето. Носи фибули 0.64 по германский обичай.
Неуточними представители на тип О
О.60А. Братей, окръг Сибиу, Румъния. Два бронзови екзе.мпляра (дълж. 6.5 и 6.1 см) от погребения № 21<1 и 225 на некропол № 3. Вероятно неговото население използва обичайно само по одна ЛФ143.
ТИП п
1
Ромбовидна СП, чиито край завьршва с животинска глава или човешка маска; по периферията па СИ са разположени три чифта израсгьци; ЧП с пет лъча; среден размер144.
ВАРИАНТ I (табло Х1/П71): трапецовидпо-ромбовиднз СП, дълж. 5.5-7 см; грижлива наработка, спнрална украса
Само източнопруските П.77 и П.78 са открити в затворени комплекси.
ВАРИАНТ II (табло Х1/П79): ЧП е украсена с вертикалпи, а СП - с хорнзошални линии; дълж. около 5 см.
П.85. С вра га Монтеору, Румъния От погребение № 1321 па местния славянски некропол. Запазена с само СП145.
ВАРИАНТ III: ЧП е украсена със спирали, а СП - с контурни линии.
П.86, (табло XI) Сърата Монтеору, Румъния. От славянски групоизгаря-не № 14'0146.
ВАРИАНТ IV (табло Х1/П 92 и табло ХПРП.90) спиралпи орнаменты, дълж. ок. 8 см
П.91. Букурегц-Бъняса. Фибулата е открита в селище на културата Йпотеш-Къндещ-Чурсл, кояго е раннославянска според основпите си етно-графски характеристики147. Липсват конкрсгни данни за намирането на ЛФ14-.
ВАРИАНТ V: фибули с опростсна украса („птмче око“, контурни линии) или без такава
11.93 (табло ХИ). От некропола при Фенек край Кестхели на ЮЗ бряг на Балатон. Триста трупополагания от VI-VII в. в гухлени гробници. Откритите там ЛФ - П.93. В99, P.1U0 са определени като женски вещи на локално производство149 Погребенията принадлежат на т. нар. Кестхелска култура150. Трите некропола от първата фаза (455-630) принадлежат на остготите. В тях
350
сс чувства ii римо-византийско, и аварско влияние. При втората фаза VII VIII в. се увеличава номадското присъствие - районът се контролира от аварите още от 568 г Трудно е да се каже нещо конкретно за етническите носители на въпроснитс ЛФ, тъй като не са известии гочнитс обстоя!елетва по гяхного местонамиране.
П.96 (табло XII). Кривица, Русенско, България. Селище. Жилищпа яма 66/23. В друга жилищпа яма е открита ранноаварска апликация. Според стратиграфските наблюдения и разпределението на монетите селището е датирано в края на VI — начало го на VII в.151. Фибулата с нсдовършена, #оето показва местно производство. Възникването на това селище трябва да се св ьрже с разрушаването па кастела Ятрус от аваро-славянска атака.
ТИП Р (табло VIII)
Миниатюрни и средно големи фибули (дълж. 2.5-8.5 см) с различна форма сборен тип.
Р.99 и Р.100 (табло XII) Разгледах ги заедно с П.93. Оформянето на гьчите на Р. 100 издана франкско влияние, както при Л.191-2.
Р.101 (табло XIII). Унгария (?). Будапещепска сбирка Флайсих включва бронзова фибула с неизвестно местонамиране1''. Формата на лъчите показва, че не е задължително1-4 такова ЧП от Орля. Румъния (табло ХШ/Т. 171), да принадлежи на тип К.
Р.102 (табло XII). Круя, Албания. Фибулата е обявена за случайна находка от вече споменатия некропол (вж. Л 30) 55. Всъщност с открита в гроб заодно с две аграфи15-. Такива комплекта разгледах във връзка с М.38. Подобен начин па употреба е германска традиция. СП па Р. 102 папомня на тип К.
Р.103. Сърата Монтеору. Румъния. Тази опростена миниатюрна фибула (дълж. = 25 см) от славянски ч рупоиз! арине № 1502 ' има точен паралел от източнопруско погребение (табло XII/P.105)l:S.
Р.104 (табло XII). Съчуени, окръг Бихор, Румъния159. Малка бронзова фибула (дълж = 4.6 см) с животинска глава на стъналния занършек. Принадлежи към инвентара на случайно открит гроб. Според първата информация от М. Комша Р. 104 е намерена в гърне. съдържащо останки от човещко трупоизгаряне160. По-късно II Хидиошан и 3 Панаси настояват, че в грооа е имало трупополагапе със 3 ориентация. Фибулата лежала в д. част на гърдите. При кракага стоял малък (височина - 8.6 см) съд. изработен на ръка от кафява, зле пречистена глина16. В гърненцето са открити следи от зелена патина, произхождащи от други бронзови предмети. Според селяпите, откри-ли гроба, фибулата била евързана с многобройни разнообразии стъклени мъниста. Съдът не би трябвало да се евързва с „местного население" - както утвърждавап двамата румънски учени — защото принадлежи на т. нар. тиски тип162. Гробната ориентация е също популярна в ранноаварските некрополи. Фибула Р. 104 е сходна с вариант 11 на типа Л.
351
ТИП С (табло IX)
Ромбовидна СП, чийто край винаги162? завършва с животинска глава; по периферията на СП са разположени три издатъка, конго при някои екземпляри не са изгубили първоначалната си форма на птичи глави; подчертано големи фибули, дълж. 10.5-18.6 см; пет или седем лъча; обичайна украса от т. нар. птиче око или есовидпи спира ш.
ВАРИАНТ 1: ЧП с ист и мною рядко със седем (т. XI1I/C.I35) лъча
СЛОЯ. Тисабура, окръг Зала, Унгария. Част от гробна находка: С. 108, чифт сребърни обеци, огърлица от различии стъклени мъниста. железен нож, овална тока 63. Инвентарът напомни много на предметнте към вече разгледа-ните трупонолагания.
С. 109. Остров Чепе л, Ю Будапеща164. Аварски некропол със 3 ориентация на мъртвнте и датировка VII-VIII в. Погребение № 14: млада жена, положена по гръб с изпънати крайници; злагни обеци с гранулация; огърлица от хубави мъниста, фрагмент от сребърен накит с инкрустации; гравиран бронзов накит, овална коланпа тока, верижка, тоалетна лъжичка (?): на таза С. 109. Предложената датировка е първа половина на VII в., но точи тип обеци се срещат в аварскиге некрополи от края на VI началото на VII в.16\ Богатият инвентар се различава от бедпите погребения на местното романи-зирапо население. Местоположението на С. 109 е често среща но при гспидитс (срв. Л.19А). Западната ориентация с характерна за ранноаварските некрополи, разположени между Дунав и Гиса, както и 3 от тях16 . т. е. в 3 част на аварската държава, която е контактна зона с германский свят. На този район принадлежи и С. 109.
С.111. Гатер, комитат Пещ, Унгария167. .Аварски некропол. Гроб 238. Изключитето голям, но разровен гроб. В ямата са открити: парче от нож, корозирала купчина от плетена ризница, С.1 11. Нее известно колко погребения е съдържала гробната яма. Но вече са публикувани няколко мъжки, гепидски погребения с ЛФ168. Смята се. че „така характернее фибули с решетковиден орнамент върху СП са безспорно украинеко производство**’69. Тази украса сс получава отце при изливането на фибулата. От Друга страна, меровингски и боспорски фибули от VI в. имат същия орнамент, който е гравиран170.
С.112 (табло XII). Царичинград (античен Юстиниана Прима), Сърбия171. Фибулата е намерена върху улична настилка заедно с „две бронзови токи от готски тип14, една „обеца с есовидпа форма и гнездо за инкрустация“. По цялата улица има следи от битка - триръби върхове от стрели, камъни за прашка. копита от малки степни коне. Иа 1.5 м от фибулата между нор гика са изградени примитинни жилища от дърво. кал и сполии, в конто са намсрени „два малки търбушести съда с хорнзонтални врязани линии44. Очевидно градът е превзет от аварите и техпите васали: славяни, гепиди, кутригури. На тях принадлежи и С. 112. Въпросните „търбушести44 гърнета
352
вероятно са от т. нар. пастирски тип. В града са разпознати и .два вида славянска керамика**. При така очертаната археологическа картина звучи куриошо гвърдсниего 11, че С 112 е открита в римо-византийски слой с монети на Ираклий и Ираклий Конс тан гни, което предполагало, че градът не бил разрушаван между 620-630 г. 1Цо сс отнася до датата на тази аварска атака, според някои учени тя е в 613 614 г.173. Така С.112 може да се относе към първата трета на VII в.
С.ИЗ. Иова Черна, Тутраканско, българска Добруджа’74. От боклучена яма заедно с късноантични глинени с вдове от VI в. и нсонределими чирепи от съдове на ръка. Ямата принадлежи на пласт, в който е добре представена пснковска керамика от VI в D това дупавско укрепление са памерени още и чирепи от гспидска керамика. Вероятно С 113 принадлежи на федераги.
С.114. Царевен, Велико Търново1 . Фибулата с открита в опожарено жилище на голямото ранповизантийско селище на хълма Царсвсц. Най-късните монети от тези жилища са на Юстиниан I, но за цялото селище последните монети принадлежат на Ираклий и Ираклий Константин, т е*. разрушавапето трябва да се датира между 610-626 г. и да сс евърже с поход на аварите и техните хетерогенни васати
С.115. Гарван (антична Диногеция), румънска Добруджа (табло XIII). Фибулата е открита във втори строителен хоризонт на селището край укреплението, датиран в VI в.17 . Следва четирнвековен хиатус. Вероятно С 115 принадлежи на федерати. Идентичен фрагмент се съхранява в колек-цията Диргард на Римо-германския музей в Кьолн (т ХЩ/В)177. С Из е твърде голяма (запазена дължина 7.3, см), за да се включва към тип О, както смята Дан Теодор 73.
С.116. Галица (Дервент), румънска Добруджа*75. От „римо-византийски пласт от втората половина на VI в.“. Федератска принадлежност.
С. 117. Адамклиси (Тропеум Траяни), румънска Добруджа130. Гроб до 3 порта на крепостiа. Трупополагане, 3 ориентация, изпъната по гръб жена, дължина на скелета 148-152 см, ръце на корема На л. рамо е С.117. Па 1 50 м е разкрито аналогично погребение с неопределима монета. „Гробовете принадлежат на типа с ниша.** И двата са датирани в послед-ното десетилетие на VI - началото на VII в. - т. е. след разрушавапето на крепостта от аварите в 568 г. Местоположснисто на С. 117 съвпада с това на Л 19А. Гробове с пиши са познати от некрополите в севсрното Терноморие I—VII в., където се евързват със сармати 8*. От такъв некропол произхожда и С. 151 Гробове с ниши и 3 ориентация на погребаните са характерни също и за ранноаварскнгс (ок. 568-ок. 650 г.) гробища, особено в района па Кьорьош-Муреш132. Тези гребни съоръжения не са християнски, както се опитва да ни убеди разкопвачът. Недоумявам защо, въпреки направеното антропологично изеледвапе, липсва информация за расовата харакзсрис1ика на собственичката на С. 117. II тук, както в Неа Анхиалос (К.9), погребенията са вкопани сред руините на ранновнзан-
353
тийския град Смитам, че двата гроба в Тропеум Траяни са „варварски" и принадлежат на аварски отряд, превзел крепостта. Фибулата от Адамкли-си има точен паралел в случайна находка от Бълтепи, окръг Васлуй, СИ Румъния (т. XII/C.l 19)183. Раз шката с, че този позлатен бронзой скзем-пляр е по-голям (дълж. = 15.8 см) от С.117 (дълж. = 10.8 см).
С. 129. Данчени, окръг Кутузовск, Молдавия1 Гроб 280. жена, трупополагане, СЗ ориентация; чифт ЛФ на раменете с ЧП надолу; бронзова гривна с удебелени краища върху Д. китка; мал ьк (вис. 7.6 см) глипеп съд, изработен на ръка, прилепени букелчета. Според Й. Вернер трупополагането и носията „изключват контакт със славянската трупа Пенковка, практикуваща трупоизгаряне". Същсврсменно той смята, че „приликите с женския гроб 86 (вж. тук С 148-6, м., Л. В.) от кримоготския некропол Суук-Су са ... плод на обмен" и „показват, че жената в гроб 280 на Данчени е погребана в своята родна носия и по кримо! о теки обичай преди или след заселванего на пенковските славяни в Данчени?" 85. Преди всичко това твьрдеиие съдържа противоречие между т нар. родна носия и кримоготския обичай 1Цо се отнася до въпроса, отговорът е „след" - в един и същи комплекс на местного пенковско селище са открити чирепи от съдове па колело от черняховски тип, къспоантична римска керамика и работени на ръка съдове от пенковски и дунавски тип. Първата керамична трупа с произвеждана до края на V в. От друга страна, липсва черняховски културеп пласт. Затова разкопвачите на Данчени 1 определят началото па V в. за иегова долна хронологичпа граница186. Същото е констатирано и при друш пенковски селища1 Възможно е, следователю, етническият субстрат на пенковската култура да не с славянски. Такова е становището и на Ирина Русанова” Тази хинотеза би изяснила приликите между Черпяховската и Пенковската култура. С други думи, гроб 280 не с „голяма изненада", както твърдят молдавските археолози . а логична проява на етничсска пъстрота в Пенковската култура от самото й начало. 1рябва да се отбележи, че около 30% от изработснитё на ръка съдове в пенковското селище Данчени I съдържат растения в тестото си 9 \ което с номадска традиция
С. 147. Суук-Су. ЮЗ Крим Готски (готско-алански?) некропол. Гроб 28: трупополагане, жена, СЗ ориент ация, по гръб с изпънати крайници, из кус г-вепо деформиран череп, дървено покритие на ямата, на раменете чифт медни ЛФ от I и II вариант, медни обеци, кехлибарени и с тъклени мъниста па шията и в л. част на торса, на кръета голяма орлиноглава сребърпа тока със стъклени инкрустации, две сребърни гривни, сребъреп пръетен191.
С.148. Суук-Су. ЮЗ Крим. Гроб 86: две трупополагания (жена и дето), С ориентация, но гръб с изпънати крайници, дървено покритие. Женското погребение: на гърдите две еднакви ЛФ и големи разнообразии мъниста, на шията мънистена огърлица и пет медни звънчета, шест медни гривни с удебелени краища на киткитё, два сребърни пръетена в л половина на таза и при л. фибула части от верйжка192. „Нищо по-ревниво не съхраня-
354
ват готските племена от Южна Русин до Испания от женската носия с чифт лъчеви фибули на раменете и голяма коланна гока.“193 Същевременно С ориентация, пришиването на мъниста и звънчста по дрсхите е сарматска практика194.
С. 150. Ески-Кермен, Крим195. От семейния гроб, където е намерена К. 16. Погребение № 6: върху гърдите чифт ЛФ; чифт сребърни обеим; двуреда огърлица от различии мъииста; позлатен бронзов медальон и висулка; позлатен бронзов кръст; половина от златпа монета на Ираклии, сечена между 639-641 г.; орлиноглава сребърна тока, железен нож до д. бедро; бронзов пръстен. Погребенисто с извьршено около средата на VII в. и принадлежи на християннзирана ,.варварка“ - най-вероятно измежду местпи-те остгоги.
С.162. Суук-Су, Крим Гроб 154. Чифт ЛФ от I и II вариант на тип С196 -същата картина, както при С. 147.
С. 166. Лучистое, Крим. Гробница № 54, погребение 13197. Чифт идентич-ни бракувани фибули, иоказват, че този тип се е произвеждал в Крим198 Липсват сведения за погребалния обред
С.167. Лучистое, Крим. Гробница № 36, погребение 16 9 Не е ясно дали фибулата с сама.
ВАРИАНТ II (табло VII): лъчите са птичи нави, като срсиният с животинска глава обикновсио птичите глави са шест, а по-рялко - четири; в слип случаи (С. 163) лъчите са оссм птичи глави.
С.155. Суук-Су, Крим. Гроб 87: трупополагане, жена. С ориентация по гръб с изпънати крайници; дървено покритие; медиа обеца; огърлица от кехлибарени и стъклени мъниста, два слснови и един кучешки зъб, на гърдите чифт медни ЛФ (С.155); по-долу две медни звънчета и четири големи кехлибарени мъниста; на д. китка медиа гривна, в л. част на газа -железен нож; на пръстите железни пръстени200. Същият погребален обред, как го при С. 148.
С.156. Суук-Су, Крим. Гроб 55. Две погребения със СЗ ориентация. Женското: по гръб, изпъназа д. ръка, л. ръка върху таза; две медни обеци, огърлица от кехлибарени и стъклени мъниста, еленов зъб, медни спирали, върху л. рамо медната С. 156, върху д. рамо модна фибула от т. нар. днепровски тип: при л. ключица медиа тока, на китките по две медни гривни . Видно е, че готите правят чифт от различии фибули. Според Й Вернер „формите па тези гладки (днепровски тип - б м., Л. В.) фибули нямат паралел в германский свят'* и са произвеждани в Украйна202. Във всеки случай фибулите днепровски тип са популярни в Крим - „почти всички погребения съдържат различии екземпляри от тях14203. Същевремснно трябва да се отбележи. че само в Крим има сравнително много медни фибули -признак (заедно с С. 166) за местного производство на днепровски тип фибули и на С. II. В Карпато-Дунавския баеейн познавам само един представится на дненровския тип. Всъщпост това с бронзова апликация от
355
разрушен гроб на аварски некропол от VII в. край Врбас ( Югославия) 4. Според Д. Чалапи псевдофибулите принадлежа! на „кутригурите българи (хуни)“20 .
С.160. Волошское, окры- Днепропетровск. Една от откритите гам ЛФ е намерена в квадратна полуземлянка (3.45 х 3.5 м) заодно с биконични изработени на ръка пенковски съдове. оловна ривна, бронзово звънче, оловен прешлен за вретено, бронзова трьба, слспоочни спиралки. По аналогии ко.мплексът е датиран в края на VI-VII в.206.
С.161. Един екземпляр от гроб 172 в Алт-Косевен, бивши И Прусия 7.
С.164. Давидени, Румъния20 . Засега тази дегенерирала фибула е единс-твеният представител на II вариант на тип С в Карпато-Дунавгжата облает. Непубликувани условия на откриване.
С.168. Лучистое, Крим Гробница №38, погребение 9. Нс с уточнено колко фибули са открити там 9.
ВАРИАНТ III (табло XIII/C.154) пег лъча - две птичи глави и едва човешки маска, фтчнкиранч от две жнвотннски глави. Липсват екземпляри от затвочени комплекси.
Неопределим!! фрагмент» от тип С
С. 128. Семьоика, окръг Немиров, облает Виница, Украйна 10 Пенковско селище с два строители и хоризонта от първа половина па VI и края на VI-VII в По време на втория се появява пастнрска керамика и различии предмета от т. нар. аптеки древности. С ыцсствува и друга разлика между двата хоризонта - жилищата са съответно със стълбова конструкция и от греди Сребьрнага СП С. 128 (дълж. = 6.6 см) е намерена в стопапско съоръжение № VIII от втория хоризонт: 4 х 3.3 м, ориентация С-Ю, в един от Ю ъгли глиненият под е обгорсн, което, според разкопвача, е следа от производствена пещ; чирепи от керамика на ръка и от излъекани пастирски съдове на колело. кости от едър рогат до бить к със следи от обработка; медиа слепоочна висулка с есовидна форма. Фрагментът С. 128 има спирална украса. Според А. Айбабин селището принадлежи на Пастпрскага култура. чиито носители бягат на С след разрушаването на жилищата им по Среден Днепър от хазарите в началото на VIII в.211. Може да се предположи, че находките (вкл. съкровища) от тип С, открити североизточно от Среден Днепър, са следи от това бягство (вж. табло IX).
С. 143. Звонецки праг, окръг Днепропетровск. Среден Днепър' . Пенковско селище край с. Майорка. Разкрити са две жилища, правоъгълни (II х 7м) с камепна основа, в едното има клинена пещ. а край другото - каменна. В жилищата са намерени чирепи от ръчно изработени гърнета, как го и един тиган, бронзовата СП С. 143 (дълж. = 7 см), украсена с орнамент „птиче око11; бронзови ремъчни накрайници, бронзови звънчста, железен нож. Край жилищата: същата керамика, фибула с увито краче, бронзова гривна със сплескани краиша, бронзови есовидни слспоочни висулки и други „аптеки древности".
356
Гакива метални предмети плюс фибули от днепровски тип, пн рокопластин-чати фибули, същата керамика на ръка са открити в съседните селища на о. Кизлев и в оврага Яцевая, където с намерена и сива помадска „салтово-маяцка44 керамика213.
С.151. Нскрополът Чифут-Кале, ЮЗ Крим. Датиран е във втората половина на V-началото на IX в и принадлежи на християнизнрапо гото-аланско население2 4. Погребани ге са с ЮЗ ориентация. Срещат сс чсрепни деформации Ямите с ниши представляват 17.4% от гробните съоръжения. Прсобладават семейните гробници 77%. Фибули ге са сравнителпо рядка находка сред инвентара на женските погребения: „чифт сребърни двуплочни фибули с полукръгъл щит“ oi гробнйца 50, още една такава от гроб с ниша №21, „бронзови плоски фибули*4 (гробница 16), железни фибули с „дъгови-ден щиг“ (гробници 13, 65, гроб с пиша № 124), случайно открита фибула от днепровски тип. За съжаление, с изключепие на последната. липеват рисунки на фибулите. а некрополът нс с нубликуван по комплекси. Все пак, каю че ли погребенията в гробове с ниши съдържат само по една фибула. Същото се наблюдава при късните сармати215 и С.117. В гробница № 98 от VII в. е открита голяма сребърна тока със егьклени инкрустации, която има нар злели н некрополите на Суук-Су и Артек216. Токата е поправяиа чрез бронзой фрагмент о г СП на лъчева фибула (С. 151, запазена дълж. = 3 см), украсен с „птиче око44. Въпреки вторичната си употреба, С. 151 показва етническата среда, в която се използва тип С поне в Крим. От същия некропол произхож-да и бронзоно антропоморфно украшение21 , сходно с две човешки фигурки от „аптското44 Мартинонско съкровище, обявени за славянски218.
Прави впечатление множеството фибули от тип С по Среден Днепър (табло IX). Очевидно там има произволе гвени центрове на типа219. Същс-временно екземпляри от варианта I и II (?) са израбо гвани и в Крим
От бивша И Прусия и Швеция (?) произхождат засега само три представителя на вариант 11 импорт220.
ТИП Т. Фрагментирани фибули с неопределима типова припадлежност (табло X)
Т.173 (табло XIII). Сърага Монтеору, Окръг Ьузъу, Румъния Бронзова ЧП (дълж. = 2.1 см) от славянско трупоизгаряне221.
Т.174. Улица „Солдат Гиван44 в Букуреш Сс шще на културата Ипотещ-Къндещ-Чурел, датирано във втората половина на VI в Фрагментът от ЛФ (запазена дълж. заедно с дъгата - 3.8 см) е открит в жилишна яма заедно с чирепи от съдове, изработени на ръка и на колело22 . Фрагментът с мальк, за да принадлежи на тип С.
Т.175. Дъмъроя-Букурещ. Селище на куятурата Ипотещ-Къпдещ Чурел. Запазенага ЧП с дъга (дълж. = 3.2 см) произхожда от жилйщна яма от първия (А) строителен хоризонт, датиран в VI в.223.
357
Настоящего изеледване показа, че една голяма част ог късните ЛФ в Карпато-Дунавския басейн не могат да се евържат сьс славяните. Това са главно находки от некрополи, чийто погребален обред не съответства на славянското трупоизгаряне: трупополагане, животински кости, някои особе-ности на гробпата яма (с ниша) и костюма. Обикновено тези факты или не се тълкуват, или се обясняват от привърженнците на „славянската теория" като чуждо влияние вьрху ранните славяни, конто били вече промепили своя гробен ритуал. Трупополагането се интерпретира като византийско или аварско влияние, а разглежданите тук фибули като германско. На Ирак гика такъв подход води до размиването на всякакви критерии за стническо разграничаване. Затворените комплекси, особено 1робовете, онагледяват априорния характер на мпението, че ЛФ в нснковските паметници са изклю-чително славянско наследство - клише, налагало и върху находките от Карпато-Дунавската облает. Прави впечатление, че в нснковските селища с ЛФ винаги нрнсъства и пастирска керамика - единодушно призната за нсславянска. В селищата на пражката култура лъчевите фибули са твърде рядка находка, и то само там. където са регистрирани пенконски съдове. Че славяните не са единствените носители на нзслсдваните фибули, сочат и косвсни доказателства. В Сърата Моитеору, Румъния, са открити над 1500 славянски трупоизгаряния и само в 13 от тях са открити лъчеви фибули224. При това в некропола има и пенковска керамика225. Всякакви фибули липсват както в славянский некропол от VII в в Олимпия, Гърция, така и в аваро-славянския некропол при Покашепгек, Унгария (края на VI-средата на VII в.), където са разкрити над 200 славянски трупоизгаряния226. Въп от Сърата Монтсору все още липсва достоверно славянско погребение с лъчева фибула22 .
Резултатите от настоящего проучване могат да се обобщит така:
I. Късните лъчеви фибули в Карпатр-Дунавския басейн са иадежден материал за егнокултурно илследване па комплекси oi фииалния етап на Всликото ирсселе-нпе па народите.
2. Тези фибули са носени само от ..варвари**. Липсват сериочни доводи в полза на стаповищсто. че романизирано или елннизирано население ги в ключ па в костюма си.
3. Не се разграиичава специфичен за славяните тип фибули, но сс наб.тюдава прсд-почитапие от тяхна страна към миниатюрните екземпляри
4. Част от фибулите в разглежданата територия са носени още от германи22*, тюрки2*9 (кутршурн?) и сармати (ала нм?), конто са интсгрирани в аварската държава.
5. Засега липсва връзка между формата на стъпалния завьршек (човешка маска или животинска глава) и етническата принадлежност на фибулите. С изключение на типове К, Л I (?), С останалите имат както човешка маска, така и животинска глава2’11. Славяните използват и двата стъпални края. От друга страна, човеыкага маска не е „нспозната по готскитс накити1*231, защото я виждаме като завършек на СП на фибула при остготитс-тстраксити232, както и върху фибули на други германски племена23
6. Германско влияние се проследява както в начина на носене на фибулите, така и в тяхната формална и декоративна характеристика.
358
Списък на местонамнранията
К.1. Люляково, Бургаско, България; К.2. Дубовац, Югославия; К.З. Maia Азия, К.4. Кабиле, Ямболско. България; К.5. Кошовени де Жое, окръг Долж, Румъния; К.6. Линкунен, окръг Пидерунг, Източна Нрусия; К.7. Щрантлаукеп, Мемелска облает; К.8, „намерена под стеките на Константино-пол“; К.9. Неа Анхиалос, Тесалия: К.10. Чакали-Йорсхсги. комитат Чексард, Унгария; К.10А. Унгария; К.11. Спарта. Пелопонес; К.12. Вслезница при . Кладово, Югославия: К. 13. Феригиле. окръг Вълча, Румъпия: К.14. „Северна Сърбия“, музея в Аграм; К. 15. Вецел, окръг Хунедоара, Румъпия; К.16. Беки Кермен, Крим; К. 17. Ръзбойени-Фелдиоара, окръг Брашов, Румъпия; К.18. Трансилвания; Л.19. Чакали-Йорехеги, Унгария, Л.19А. Сатимаз-Фехерто, Унгария: Л.20. Тиеанагифалу, Унгария; Л.21. Банат, Румъния; Л.21А. Източна Нрусия - 17 екземиляра: Л.22. Източна Прусия - 4 екзем-пляра; Л.23. Гъмбаш. окръг Алба, Румъния; Л.23А. Братей, окръг Сибиу, Румъния; Л.24. Поян, окръг Ковашна, Румъпия; Л.25. Вела, окръг Долж, Румъния; Л.26. Корнещи, окры Клуж. Румъния; Л.26А. Дръник, окръг Долж. Румъния: Л.27. Сърата Монтеору, окры Бузъу, Румъния; Л.27А. Лъуни, окры Телеорман, Румъния; Л.28. Виничани, Вардарска Македония; Л.29. Черновка, окръг Чсрновци. Северна Буковина; Л.ЗО. Круя, Албания; Л.31. Деметриас, Тесалия; Л.32. Пергам; Л.ЗЗ. Риш, България; Л.34. Хорга, окръг Васлуй, Румъния; Л.34Л. Пашкапи. окръг Яш, Румъния; Л.35. Киевска облает; Л.36. Пастирское, река Тясмин, Киевско; Л.37. Киевско; М.38. Кишкьорош, Унгария; М.39. Сармизсгстуза, окръг Хунедоара, Румъния; М.39А. Братей, окръг Сибиу, Румъпия; М.40. Царичинград, Източна Сърбия; М.41 Демянов. окры Иваново-Франковск, Молдова; М.41 А. Лучистое, Крим; М.42. Настирско градище, Украйна; М.42А. Източна Нрусия - 6 екземиляра; Н.43. Пастирско градище, Украйна; Н.44. Пастирско градище, Украйна: Н.45. Шипот-Сучава, окръг Сучава. Румъния; Н.46. Селище, окръг Оргеев, Молдова; Н.47. Ханска, окръг Котовск, Молдова; Н.47А. Горошев, Боршиевски район, Терпопилска облает, Украйна; Н.48. Букурещ-Тей; Н.48А. Братей, окры Сибиу, Румъния: Н.49. Бутиман при Букурсщ; Н.50. Сърата Монтеору, окръг Бузьу, Румъния; Н.50Л. Сърата Монтеору, окры Бузъу, Румъния; 11.51. Будуреаска (Ваиса), окръг Прахова, Румъния; Н.51А. Сърата Монтеору, окръг Бузъу, Румъния; Н.52. Пергам; Н.53. Урчице при Нросниц, Моравия: Н.54. Източна Прусия; Н.55. Наунинен, окръг Пр. Ейлау, бивша Източна Прусия; П.56. Волошкое, окръг Днепропетровск, Украйна; Н.57. Пятра Фрекъпей, окръг Тулча, Румъпия; Н.57А. Силис ipa. България; 0.58. Пленица, окръг Долж, Румъния; О.58А. Негулещи, окръг Бакъу, Румъния; 0.59. Къшчиоареле, окръг Кълъраш, Румъния; 0.60. Буле-та, окръг Вълча, Румъния; 0.60Л. Братей, окръг Сибиу, Румъния; О.60Б. Извоареле. окръг Мсхединци. Румъния; 0.61. Фъркашеле, окръг Олт, Румъния; О.61А. Дробета-Турну Северин, окръг Мехедипци, Румъния; О.61Б.
359
Мунтения; 0.62. Брсбени, окрьг Олт. Румъния: О.62Л. Бълени, окръг Дъмбовица, Румъния; 0.63. Едеса, I ьрция; 0.64 Сатимаз-Фе.херто, Уш ария; 0.65. Мирославеши, окръг Яш, Румъния: 0.66. Пастнрскос, Украина: 0.67. Кисвска обдаст; 0.68. Даумен, окръг Аленщайн, бивша Източна Прусия; 0.69. Шойфелсдорф, окръг Ортелсбург, бивша Източна Прусия; О.69А. Варвен край Либау, Латвия; 0.70. Пловдив, България: 0.70А. Крим - 4 екземпляра; П.71. Македония; 11.72. Чигирин, Украина; П.73. Пастирско градище, Украина; 11.74. Деса, окръг Олт. Румъния: П.75. Мунтения, Румъния; 11.76. Мунтения, Румъния; П.77. Даумен, Източна Прусия; П.78. Източна Прусия — 6 екземпляра; П.79. Нови Баповни, Югославия; П.80. Стеневац при Аграм, Югославия; П.81. Офьолдек при Сегед, Унгария; П.82. Даумен, Източна Прусия; 11.83. Пастирско градище, Украина: П.84. Келарен, окръг Аленщайн, Източна Прусия; П.85. Сърата Монтеору. окръг Бузъу, Румъния; П.86. Сърата Монтсору, окръг Бузъу, Румъния; П.87. Каневска облает, Украина; П.88. Добого при Кестхели. комитат Зала, Унгария: П.89. Ръкари. окръг Додж. Румъния; П.90. Панов, окры Тслеорман. Румъния: 11.91. Букурещ-Бъняса; П.92. Смела, Кансвско, Украина; 11.93 Кестхели, Унгария; П.94. Орлеа. окръг Олт. Румъния; П.95. Дробета, окръг Мехединци. Румъния; П.96. Ятрус-Кривина, окръг Русе, България; П.97. Виндсри, окръг Васлуй, Румъния: П.98. Яш-Круца дуй Ференц, Румъния; Р.99. Кестхели, Унгария; Р.100. Кестхели, Унгария: Р.101. сбирка Флайсих, Будапеща; Р.102. Круя, Албания; Р.103. Сърата Монтеору, окръг Бузъу, Румъния; Р.104. Съчуени. окръг Бихор. Румъния: Р.105. Ротебуде, окры Голдан, Източна Прусия; С. 106. Шасдорф край Тюлн, Долна Австрия; С. 107. Южеи Тирол; С.108. Тисабура, коми 1 ат Зала. Унгария, С.109. Остров Чепел, Будапеща; С. ПО. Папа, окръг Толна Унгария; С.111. Гатер, окръг Пещ. Унгария; С.112. Царичинград, Източна Сърбия; С.ПЗ. Нова Черна, Туграканско, България; С.114. Ца рев ец-В елико Търново, България; С.115. Гарван (Дипогеция), окръг Тулча, Румъння; С.116. Галица (Дервент), окръг Констанца, Румъния; С. 117. Тропеум Траяни (Адамк-лиси), окръг Констанца, Румъния; C.118. Вуткани, окръг Васлуй, Румъния; С.119. Балтени, окры Васлуй. Румъния. С.120. Яш-Круца луй Ференц, окръг Яш, Румъния; С.121. Драгшини, окръг Ботошани, Румъния; С. 122. Будещи, окръг Васлуй. Румъния; С. 123. Шулетя, окръг Васлуй. Румъния: С.124. Букуреш - улица „Солдат Гиван‘‘; С. 125. Филиаши, окръг Харгита, Румъния; С. 126. Слава Русъ, окръг Тулча, Румъния; С.127. Печица, окръг Арад, Румъния: С.128. Семьонка, окръг Немиров, облает Виница, Украина; С. 129. Данчени, окръг, Кутузовой, Молдавия. С. 130. Мартиновка, окръг Канев, Украйна; С.131. Дудари, окры Канев, Украина; С.132, Каневско - 2 екземпляра, Украина; С. 133. Смородине, окръг Курск, Русия: С.134. района на Харков - 2 екземпляра. С.135. Пастирско градище - 3 екземпляра, Украйна; С.136. Берестянка, окръг Полтава, Украйна; С.137. Нина, окръг Харков. Украйна; С.138. Рязапска облает, Русия; С. 139. Киевско - 5 екземпляра: С. 140. Колосково, окръг Воронеж - 5 екземпляра; С. 141. Волошкое, окръг
360
Днепропетровск. Украина: С.142. Балаклся, окръг Киев; С. 143. Звонепки праг, окрьг Днепропетровск, Украйна; С. 144. С уд а, окръг Курск, Русия - 2 екземпляра, С.145. Черкаски район. Украйна; С.146. Суук-Cv, ЮЗ Крим -2 екземпляра, С. 147. Суук-Су, ЮЗ Крим: С. 148. Суук-Су, ЮЗ Крим; С. 149. Артек. Крим; С.150. Ески Кермен. Крим: С.151 Чифут Кале, Крим; С. 152. Истрия. румънска Добруджа; С. 153. областга на Днепър; С. 154. Пастирско градище -3 екземпляра, Украйна; С.155. Суук-Су, ЮЗ Крим; С.156. Суук-Су, ЮЗ Крим: С. 157. Смородине, окръг Курск, Русия; С.158. Черкаска облает, Украйна: С. 159. Пастирско градище, окръг Чигирин - 4 екземпляра, Украйна; С. 160. Волошкое, окръг Днепропетровск - 3 екземпляра, Украина: С.161. Ал-Косевен, окры Сснзбург, Източна Прусия; С. 162. Суук-Су, ЮЗ Крим; С. 163. Кузминское, окръг Рязан, Русия; С. 164. Давидени, СИ Румъния; С.165. Пастирско градище, Украйна; С. 166. Лучистое, Крим; С. 167. Лучистое, Крим; С.168. Лучистое, Крим; С. 169. Кисвска облает - 3 екземпляра: Т. 170. Фьонлак, комитат Темеш, Унгария; Т.171. Орля, Румъния; Г.172. Въртоп. окръг Бъйлещи, Румъния. Т.173. Сърата Монтеору, окръг Бузъу, Румъния; Т.174. Букурещ - улица „Солдат Гиван“: Т.175. Дъмъроя, Буку-рещ: Т.176. Стара Загора. България.
БЕЛЕЖКИ
1 О основата на това изеледване лежи дипломнага мн работа рРанновизангнйски гьчевн фибули от България и Румъння4’ (Софийски университет „Св. Климент Охрндски”, 1985 г.) с научен ръководител доц. Стефка Ангелова. Настояшата студия с предадсна за нечат на 22 февруарн 1994 г. На немски е публикувана в: Zcitschrift fur Archaologic (Berlin) 28, 1994, 261-305.
2 M и x а й л о в, С. Рашюсрелновековнн фибули в България. - ИАН, XXIV, 1961,37-60, бел. № 1.
5 N е s t о г J., С S N’icolacscu-Plop$or. Der volkerwanderungszcitlichc Schatz Negrescu. - Germania (Mainz), 22, 1938, p 41; В e r c i u, D. si D AntichitSti medievale d n Oltenia. - BCMI <Bucure$ti), 30, 1937, p 72, 76, 78; Werner, J. Neues zur Frage der slawischen Biigeifibelii aus siidosteuropaischen I andern. - Germania, 38, I960, 1-2, p 114, Anin. 6.
4 С о m $ a, M. Palrunderea p a^ezarea slavilor pe teritoriul R P.R. nitre sec. 6-10 - Istoria Rominici (Bucure^ti), I, 1960, p. 735.
5 Bona, I. The Down of the Dark Ages (the Gepids and the Lombards in the Carpatian basin). Budapest, 1976, p 101; C s a I 1 a n y, D. Archaologische Denkrnaler der Gepiden in Mitteldonaubecken. Budapest, 1961, 14-15; L a s z I o, G. The Art of the Migration Period. London, 1974, p. 22
6 R u s u, M. The Prefeudal Cemetery of No$lac (6-7 c.). - Dae a (Bucurc§ti), 6, 1962, p. 287; Horedt K. $antierul arheologic Mnrejti - SCIV (I3ucure§ti), 4, 1955, 3-4. p 699; Contributii la istoiia Transilvaniei in secolele 4-13 Bucure$ti, 1958, p. 87, 88, 93; Untersuchungen zur Fruhgeschichte Siebenbiirgens. Bucarest. S 103
7 S a I a m о n, A., I. E г <1 e 1 у i. Das volkerwanderungszcitliche Griiberfeld von Kornye. Budapest, 1971, S. 69-71, 161
P a I 1 a s, D Donnec nouvellcs sur quclqucs bouclcs ct fibulcs considcrees avares el slaves ct sur Corinthc entre le 6. le 9 S. - Byzantino-Bulgarica. 7, 1981, p 309. I* a p u c, G. О fibula digitata de la Tropaeum Traiani si citera considerapi asupra fibulelor de acest tip. - Pontica 20.
361
1987, р. 211, 215; P c t r c, A. Fibulclc digitate de la Histria (partea I). SCIV. 1965. 1. p. 93; P c t г с, A. Fibulclc digitate de la Histria (partea II). - SCIV, 1965, 2, 275-291; Petr e. A. Contribupa atelicrclor romariobizantine la geneza unor tipum de fibulc ..digitate** din vcacurilc 6-7 - SCIV 1966, 2, 255-276: Pctre-Govora, G. J. О fibula digitata dcscopcrita in coniuna Bulcta (r. rm Vilcea). — SCIV. 18, 1967 1 p. 187; Petre, G. I., A. S t о i с a n. О fibula digitata din nordul Oltcniei. — SCIV, 27, 1976. 1, p. 118; Teodor, D. Gh. Fibulele „digitate*1 din secolele 6. 7. in spafiul carpato-dunareano-pontic. - Arheologia Moldovci (Bucurc§ti). 15, 1992, 119 152; Chidiosan, N., Z. Nanassy. Un mormint din pcriodaprcfcudala dcscopcrit la Sacuicni. - Acta Musei Napocensis (Cluj-Napoca), 5. 1968, 517-520. Стрсмсж към обсзлмчаванс на късните ЛФ каго стнокултурен индикатор личи и и но-пови румънски изеледвания: Curia, F. On the Dating of the **Vctcl-Co§oveni” Group of Curved Fibulae. - Ephemeris Napocensis (Cluj-Napoca), IV, 1994, 233-266. Авторы cc опитва и да удревни датировката на тип К, като го отнася към ислия VI в. до началото на VII в. Но нс с убедителен, защото си служи само със стилов анализ.
9 В о n а, Г. Цит. съч., 83-85; A. Lengyel 1, G. Т. В. R a d a n (ed.) The Archaeology of Roman Panonia Budapest, 1980, p. 414.
’’Рыбаков, Б. Ремесло Древней Руси М , 1948, 49-70; Древние русы. (СА, 17.) М., 1953, 23 107.
11 Верпе р, Й. К произхождению и распространению антов и склавенов. - СА, 1972, № 4, 102 1 15; W е г и е г, J. Slawische Bugelfibeln des 7 Jahrhunderts. Reinecke-Festschrift, Mainz, 1950, 150 172; Neues zur Frage..., 114 120.
12 T e о d о r, D. Regiuuile rasaritene ale Romanic i in secolele 6.-7. - Memoria antiquitates, 1. Extras. Muzeul urheologic Piatra Neaint, 1969, p. 191, 194; Tcritoriul cstcarpatic in veacurile 5.-9. c. n. Ia$i, 1978, 172-173; R a ( a, S. Fibula digitata de bronz de la Dracsini - SCIV, 16, 1965, 2, p. 381; Cornea, M., B. Ionesco. О fibula „digitata** dcscopcrita la Cascioarele. -SCIV, 11, 1960. 2, p. 421; С о m ? a, M. Doua. fibule digitate descoperite in Oltcnia. - SCIV, 12, 1961, I. 105-108; Patrundcrea..., 735-738; E r d e 1 у, I. Zur Frage der friihen awarisch-slawischcn Bczichungcn. - Das Altcrum (Berlin). 27, 1981, I, p. 55, 58; С о n s t a n t i n i u, M Elcmente romano-bizantinc in ciltura matcriala a populatiei autohtone din partea centrala a Muntcnici in sceolclc 6.-7. c. n. - SCIV. 13. 1966, 4, p. 666; Nestor, I. L’ eslablissement des slaves cn Roumanic a la lumicrc de quclqucs dccouvcrtcs archeoloques reveilles. Dacia, 5. 1961, p. 444. 438/ note 19; С о г о v i 6 - L j u b i n k о v i с, M. Les slaves du centre balkanique du 6. qu 9. sicclc. - Balcanoslavica, 1972, 1, 47-48; С о m ? a, M. Directions el etaps de la penetration de slaves vers la Pcninsulc Balkanique aux 6.-7 s. (avcc un regard special sur le territoire de la Roumanie). - Balkanoslavica, 1972, I, 17-18; Wcithmann, M. Die slawische Bevolkerung auf der griechischen Halbinsel. Miinchen, 1978, p. 238; С о m § a, M. Quclqucs considerations sur Г origine et I’apparance ethnique des complexes a fibules digitccs de type Gimba$ - Cosveni. - Mitteilungcn des archaologischen Instituts dcr ungarischcn Academic der Wissenschaften. Beihcft I Szeged, 1972, 35-44; Doline s cu-Fcrc h c, S. Cuircl, habitat des 6.-7 s de e. n. - Dacia, 23, 1979, p. 225; Третьяков, П. Что такое „пастырская культура**? - СА. 1971, № 4, с. 105, 1 10-111; Амброз, А. Южные художественные связи населения Верхнего Поднепровия в 6 веке — В’ Древние славяне и их соседи. М., 1970, отметка 23; Mano-Зис и, Ъ. Ископвапья на Царичином Граду 1953 и 1954 године. -Старинар (Београд), и. с., кньига 5 6, 1954 1955, 168-169; Димитров, Д. Ранноередно-вековни фибули вьв Варнеиския .музей. ИВАД 12, 1961, 57-60; Миха йл о в, С. Цит. съч., 37-60.
1 С и м с о в о в а, Е. Пальчатая фибула Венгерскою национального музея. - В: Древние славяне и их соседи. М., 1970. 75-79; Федоров, Г. Б. Население Прутско-Днсстров-ского междуречья в I тыс. н. э. - МПА, 89, 1960, с. 216; Tudor, D. Oltcnia romana. Rucare$ti, 1958, 361-361.
4 We г n e r, J. Slawische..., p. 170.
15 Csal I any, D. Цит. съч., 355 356.
16 A p г a .м о и о в, M. Егническа припадлежност и историческо значение па пастирска-
362
та култура - Археология, XI, 1969, № 3, с. 5; Артамонов, М. Болгарские культуры Северного и Западного Причерноморья. - Доклады географическою общества СССР, вын. 15, 1970. с. 23.
,7 А b е г g, N. OstpreuBen in der Volkcrwandcrungszcit. Upsala, 1919. p. 10, 90; за други такпва мнения вж. Werner, J. Zu den Biigelfibcln aus deni volkcrwandcungszcitlichcn Brandgrabcrfcldcrn Masurens. - Germania. 62, 1984, 1, 74-77.
IS Werner. J. Neues..., p. 1 15; Zu den... Все пак в края на своята рецензия Й. Вернер се пита: „Но защо тези учудващо далечни връзки могат да се отчитат само по женската фи бул на мода?“
14 К у I а к о в, В. „Звериноголовыс“ фибулы балтов 5-7 вв. - СА, 1990. № 2, 204-215.
-° Артамонов, М. Етническа..., 1 9; 1970. Цит. съч., 3 37; Березове ц. Д. Поселения уличей иа р. Тясмине. МИА, 108. 1963, 147 201: Б о д я н с к и it, А. Археологические находки в Днепровском Наднорожьс. - СА, 1960, № 1. 274-277; Браичсвс-к и й, М. Работы на Пасторском городище в 1949 г. - КСИИМК АН СССР, 36, 1951, 155-164; Горюнов, Е. Ранние станы истории славян Днепровского Лсвобсржья. Л.. 1981, с. 85, 86, 94; М а и ч н н с к и н, Д., М. Г и х а и о в а. О местах обитания и направления движений славян 1-V11 вв. н. э. (по писмснным и археологическим источникам). - Acta Arhacologica Carpatica, 1976, 16, 59-91; Пр и ходнюк, А. К вопросу о присуствии антов в Карпато-Дунайскнх землях. - Славяне на Днестре и Дунае. Киев, 1983. 180-191; Прн-ходнюк, А. Археолоп’чшпам’ памятки Середньогоо Придшпров’я в 6.-9. Ст. и. э. Ки1в, 1980. 11-71, Р а ф а л о в и ч, И. Славяне 6.-9 веков в Молдавии. Кишинев, 1972, 28, 41, 134-156, втора хронологична трупа; Русанова, И. Славянские древности 6.-7 вв. М., 1976. с. 61, 85—112; Седов, В. Восточные славяне в 6.-13 вв. М., 1981, 19-28, 259; Третьяков, П. Цит. съч., 106-1 13.
В и н нико в, А. Контакты донских славки с алано-болгарским миром. - СА, 1990, № 3, с. 126.
2 Пак там, с. 125, 133.
2 Г о р ю н о в, Е., М. К а з а н с к и й. О пронзхождении широкопластинчатых фибул. -КСИА, 155, 1978, 25-31; К у х а р е и к о, Ю Широкопластинчатые фибулы - КСИ А. 74, 1959, 143-145.
4 Гор to н о в, Е. Ранние..., с. 94.
2 ' Р у т к о в с к а я, Л. О стратиграфии и хронологии древнего поселения около с. Стецовки па р Тясмин. - Раннесредновековные восточнославянские древности. Л., 1974, № 39.
26 Com? а, М. Patrunderea..., р. 735.
27 S а 1 i п, В. Die altgennanische Tierornainentik, Leipzig, 1981, p. 357.
28 Nestor, I., C. Nicolaescu-Plopjor. Циг. съч., с. 41
29 С о т $ а, М. Patrunderea..., р. 735, fig. 184.
30 М г к о b г a d, D. Arhcoloski nalazi scobc naroda u Jugoslaviji. Beograd, 1980, p. 96, nola 638, T. LXXV/2.
3 А й б а б н и,-А. К вопросу о пронзхождении сережек пастырского типа. - СА, 1973, № 3, с. 68.
J2 S сэ т т] q i о о, Г. AvuoKacpai Neo; AvzlcAov. - 1 IpUKTiKa Aoxaio^.oyiKip; ’Et«iqeut<;. 1935. fig. 13/11.
33 P а 1 I a s, D. Цит. съч., 307-309.
34 We i t h m а n n, M. Цит. съч., с. 218. 240-241; s. а Wе г n е г. J. Slawische..., р. 150. 171.
35 S со т т| q t о о, Г. Цит. съч., фиг. 14.
36 М г к о b г a d, D. Циг. съч., LVII/I, 2, С/9.
37 С s а 1 о g, J. A Szakaly-Orcghcgyi avar sirmczo. - Archcaologiai Ertcsito, Budapest, 5-6.
1944-1945, S. 296, 299, Taf. XC VI1/23; s. a. We r ne r, J. 1950. Op. cit., S. 166.
58 M rko b rad, D. Цит. съч. T. LXVII/5.
39 Horvath, T. Die awarischen Grabcrfeldcr von Ullo und К skoros - Archaeologia Hungarica (Budapest), 19, 1935, p. 54
363
40 C s а I о g, J. Цит. съч., с. 297
41 Баранов, И. Таврина в эпоху раннего средневековья Киев, 1990, 144-145
41 А й б а б п н, А. Погребения конца 7 — первой половины 8 века в Крыму - Древности эпохи Великого переселения народов 5-7 веков (советско-венгерский сборник). VI., 1982, гробница 257, с. 186, рис. 10'4.
4’ Рыбак о в, Б. Ремесло...', с. 84, обр. 11 I 2.
44 Werner, J. Slawischc..., р. 170, Taf. 28/12; 13. Според 11. Вернер челна плочка на едва фибула от Пастирското градище. район Чигорин, облает Киев, съвпала с Л.23. Но сьщага челна плочка има друга фибула от Пастирското градище (табло Х1П/С. 1 5), която принадлежи на тип С. Срв. Пак гам, с. 153/с 17, Табл. 29/С 17 и К и <11 а ё с k. J. Kultura pohrcbnych poll cernacliovskeho lypu на Ukiajine a antska problematika. - Slovenska Archacologia (Nitra)/1957, V-2, p. 373, obr. 7/5.
5 Horcdt, K. Contributii la isturia Transilvaniei in 4. - 13. Bucare$ti, 1958. p. 95, fig. 15/8-9; Werner, J. Slawischc..., p. 153, Taf. 29/15; Csallany, D. Archaologische.., p 197, Taf. CCLXIII/5-6: С о m § a, M. Quclqucs..., T. 2/3.
46 More d t, K. Contribupi..., c. 95.
47 В о n a, I. Циг. сьч., с. 11.
4! i Werne r, J. 1950. Slawischc..., p. 170; К происхождению..., с. 108, рис. 3.
44 И о г с d t, К. Contribujii..., р. 78.
50 Hnredt, К. Untcrschungen zur Frubgeschichtc Sicbcnbiirgens. Bukarcst, 1959, p. 5.
51 We rner, .1. Slawischc..., p. 164.
52 Ком hi a, VI. Новые сведения о расселении славян на Румынской Народной Республики. - Romanos avica (Buciirc$ti), 9, 1963, р. 521.
51 Р а I к о, A. Descoperiri din secohil al 7. Lea e. n. in valca Aricsului. - SC1V. 23, 1973, 4, 677, tab. 1/5.
54 A n a in al i, S., H. Spa hi u. Varreza e hcreshnic mesjetare e Krujes. - Bulctin i universitetet schcteror te Tirannies (Tirana), 17, 2, 1963, p. 34, fig. 13.
55 К о v r i g, I. Cemeteries of the Avarperiod 567-829 in Hungary T. 1. Budapest. 197s. p. 338; Horvath, T. Цит. съч., с. 54; Федоров, Г Л. Полевой. Археология Румынии. М., 1973, с. 291
36 А n a m a I i, S., Н. S р a h i и Цит. съч., с. 85.
37 С s а 1 1 а п у, D. Archaologische..., Taf. CCX/18, CCLIX/3, За.
3S В о п а, I. Цит. сьч., с. 11.
39 В с р и с р, Й. К произхождеишо..., 102 105.
(< 3 V i n s k i, Z. О rovasenini fibulama ostrogota I tirinzana povodom rijetkog tirinSog n Saloni. - Vjcsnik arhcoloskog muzeja nalaza u Zagrebu (Zagreb), 3 seria, 10-11, 1972-1973, p. 189; Csallany, D. Archaologische.... Taf. 28/9. 33/2, 31/3, 250/2, 81/5, 80/2, 56/1, 41/1, la, 23/5, 75/4, 23/2, 50/13, 79/17, 68/7, 72/7, 24/17, 8/10, 73/10; D i m i t r i j e v i c, D„ S. KovaCcvii, Z. V i n s к i. Scoba naroda. Zemun, 1962, Taf. 3/2, 7/2; Horedt, K. Morcsti..., Abb. 83/1, 75/3; Salamo n, A. Grave 5 from the cemetery at Hacs-Bendekpuszta. - Mitteilungen des archaologicshcn Instituts dcr ungarischcn Akademie der Wissenschaften (Budapest). 7, 1977. Pl. 16/4; B o n a, 1. Цит. съч., с. 8; Д м и т р и с в, А. Раннесредневековые фибулы иа могильника на р. Дюрсо. - В: Древности эпохи Великого переселения народов. ., с. 103.
61 С s а 1 I а п у, D. Archaologische..., р. 333.
62 N е s t о г, L, Е Z a h а г i a. Sapaturile de la Sarata Montcoru. - MCA (Bucure$ti). 6, 1959, p. 511/ fig. 1, 7. P. 517, fig. 10; Teodo r. D Fibule..., fig. 3/2-4.
63 Kcsto r, I., E. Zahari a. Sapaturile de la Sarata Monteoni din 1955. — MCA, 4, 1957, 187-194; Sapaturile de la Sarata Monteoru. - MCA, 6. 1959, 509 514.
64 T e о d о r. D. La penetration des slaves dans les regions du SE de 1’Europe d’apres les donnccs archeologique des regions orientals de la Roumanic. - Balkanoslavica, 1972, No 1, p. 37.
65 К о м ш a, M. Новые..., 518; Проникновение славян на територню Румынской народ
364
но-демократичнои республик» и их связи с автохтонным населением. - Труды 7-ого Международного кин ресса антропологических и этнографических наук. Т. 5 М , 1970. с. 283
Р у с а н о в а, И. Цит. съч., с. 193.
7 Тимощук, Ь А., И. П Русанова, Л. П. Михалина. Итоги изучения славянских памстннков Северной Буковины 5-10 вв - СА, 1981, № 2, с. 91, рис 4/23, рис. 7. Пак там с. 81, 87.
69 Пак там. с 87.
70 Пак там, с. 81, 82
Б а р а н, В. Д., С П. П а ч к о в а. Поселения ноблнзу с. Горошева на Сере,энному Днестр! - Археолопя (Knib), 18, 19^5, с 54, 95; Баран, В Д. Пражская культура Поднестровья (по магериа нм поселений, у с. Рашков). Киев, 1988, с 59 81.
7* Т и м о щ у к, Б. А. Цит. съч., с. 91
73 Aupert, Р. Chronique des fouillcs et decouvert arc heel ogiques en Crece en 1975. -BCH (Paris), 100, 1976, 2, p. 646. fig. 144.
P a 1 1 a s, D Цит съч., с 309.
75 I cod о r, D. FibuIS..., 137, 12 2 1
76 Ф с д о p о в, Г., Л. Полевой. Цит съч., с. 289
77 Com§ а, М. Quclqucs..., note 16.
7b S z е k е 1 у Z. Die friihesten slawischcn Siedlung in Siebcnburgcn. - Slavia Antiqua, 1?, 1970, p. 130, Abb. 7 I; Elements byzantins dans la civilisation niatcriclle des 6. s. dans le Siidest de la Transylvanie. - Dacia, 15, 1971, p. 357. fig. 2/1, la.
75 Русанов а, И Цит. съч., с. 191.
Kf l Bona. Цит. съч., с. 8.
и П о г е d t, К. Morejti. Bucaresl, 1979, Taf. 41/4; Csallany, D. Archaologische..., Taf 75/1.
M S i m о n i, К Dva pnloga istrazivanji germansk h nalaza scobe naroda u Jugoslaviji. -Vjcsnik arheoloSog muzeja u Zagrebu, 3 scrip, 10-11, 1977-1978, tab 1/1, 2. Тали гепидска лъчева фибула от СИ Сърбия (табло ХП1/А) има точен паралел в И Прусия: А b е г g, N Ostpreufien in der Vdlkerwanderungszcit Upsala, 1919, Abb. 74.
bJ Aberg, N. Ци1 съч., фиг. 83. (Гук JI.22.)
-л Пак гам, фиг. 75, 79, 80, с. 77 78.
Очевидно ниси1с.1нгс и на двата типа изнолзват балканските проходи - фибули К. 1 и Л 33 са огкритн сьогвстно на Ю и С край на Ришкия проход.
м Horvat h, Т. Цит. съч.. Табл. XXIII/3; 34-35.
4 Пак там, с. 96, 98.
s Пак там, Табл. 39/24
'9 W с i n b с г g, G. A wandering sold cr's grave in Corinth - Hesperia (Pr nceton), 43, 1974, 4, tab 110/C.
99 Пак там, с. 515, 521; We i t h m a n n, M. Цит. съч., с. 239.
9 V j d a, T Chronologic und Verbreitung einiger awarenzeitliclier Keramiktypcn. - Antaeus, 19-20 (1990-1991), S 132 S 138/7 Anm. 84.~
й C h tdi osan, N , Z N a n a s s y. Un niormint din perioada prcfucdala descoperit la Sacuieni. - Acta Musei Napoccnsis (Cluj-Napoca), 5, 1968, 517-520, fig. I; вж. също по-долу.
” Horvat h, T. Цит. съч., с. 97.
94 Н о г е d t, К Die awarischen..., р. 184, Grab 17; С s а 1 1 а п у, D. Archaologische.., р. 45, Grab 5.
Soi, A. Ncurcrc awarcnzcitliche funde auf der Csepell-lnsel - Archacologiai Erleslito, 88, 1961, 1, 32-51.
96 V i n s k i, Z. Цит. съч., бел. 43, табл. ХП/66, 67, с. 117/ фш. 2, 3, 4; В о п a, I. Die Langobarden in I ngarn - Acta Archaeologies Hungaricae. 7, 1956, Taf. LI.
M r k о b r a d D Цит съч., с. 76.
9f l И о r v a t h, T. Цит. сьч., с. 98
у С s а 1 1 а и у, D. Циг. съч., с. 331.
365
100 С о in 5 а, М Quelques...
101 We rncr, J. Slawischc p. 164.
102 1Ц у к и н, М. Некоторые проблемы хроно югии Черняховской культуры и истории ранних славян. - Rapports du IIIе congrcs international d archcologie slave, tome 2, В atislava, 1980, tab. 3
105 H о r v a t h. T. Цит. сьч., с. 103.
Teodor, D. Fibuld..., p. 138, 1.4.1
1 За некропола вж. текста към Л.23А
*' М а н о - 3 и с и, Ъ. Циг. съч , с. 117, фиг 24; Great Centres of Art. Belgrade, 1970, fig. 27b
1 M а н о - 3 и с ii, b. Цит съч., с. 168
l(”i Пак там, с. 161.
Пак там; Great Centres .. р. 24
|,л Вар ан, В Раши словъчни М1Ж Дшстром i Прин ягно. - Kniii. 1972, рис 18/9
111 Русанова, II. Цит. съч., с. 23.
112 Бара и, В. Ранни..., с. 51, 62. 63.
15 Русанов а, И. Цит съч . с. 23
N A berg, N Цит. съч., фиг. 81, 81а, с. 78.
W е rner. J Slawische , G 35
6 Пак там G. 36.
1 Само един доста дегенсрирал екземпляр (II 56) на вариант I има дължина 7 7 см. Вж. Б с р е з о в е ц, Д Цит съч., рис 24/14
1 8 М а г е и. VI. Славянские поселения в Сучавс. - Dacia, 4, 1960, 311-327, fig. 7.
119 Teodor, D. La penetration..., p. 35, fig. 6/7.
120 P а ф адов и ч, II., В. Л я n у ш к и п. Работы Рсутской археологической экспедиции. — Археологические исследования в Молдавии в 1972 г Кишинев. 1974, рис. 9
12 Пак там, с. 140.
122 Н о г с d t. К. Moretti.... р. 183
23 А м б р о з, А. Ци г. съч , с. 74
124 Б а р а н, В. Пражская куль ура Поднестровья (по материалам поселений у с Пашков). Киев, 1988, рис 12/1.
125 Р а ф а л о в и ч, II. Поселение 6.-7 вв у с. Ханска. - КСИ А, 113, 1968, рис 29/2; Р а ф а л о в и ч, И. Славяне..., рис. 3/1
'“Федоров, I. Археологические открытия, 1967, с. 289.
123 Баран, В., С. П а ч к о в а. Цит. съч., 87-95, рис. 8
1 ’ Nestor, I . Е. Z a h а г I a. Santierul arhcologic Sarata Monteoru (1954) - SCIV’ 6,
1955, 3-4, p. 197-513. fig. 11/2 За некропола вж Л.27.
129 T e о d о r D. Fibule..., fig 6/12 Ncsto r, I., E Z a h a r i a. Sapiitunle de la Sarata
Monteoru - MCA, 6 1959. p. 511. fig. 1/2.
130 Petre. A. La romanite en Scythie Mineurc (11-VII s n c.). Bucare^ti. 1987, pl. 141/ 233b; Предварительные сведения в свяли с хронологией могильника в П. Фрскэцсй. - Dacia, 6. 1962, 230, fig. 12 a-b; Sapaturile de la Pittra Frecafei. — MCA, 8, 1962, 581, fig. 17.
31 П e г p e. А.. Предварительные сведения..., с 230.
32 Petre, A La romanite .., p. 77, 135, tab. 4
133 VI rkobrad. D. Цит. сьч., XLVII/4, 5, 10. LX/2-6.
134 Bona, l. Цит сьч., с. 6
135 Пак там с. 10, фиг. 7
|35 н Пепублнкувана. Информацията дължа на отзивчивоспа на доц. Стефка Ангелова от катедра „Археология** на Софийския университет „Св. Климент Охридски'*.
136 Teodor, D Fibule..., р. 138/1.5.1. Вж. също J1.23A. М.39А.
137 Пак там. Р1. 29/11 Вж. също Л 27.
138 Pet г е, A. Contribupa atelierelor romanobizantine la geneza unor tipuni de fibule „digitate1* din vcacurile 6.-7. - SCIV' 1966, 2, 255-276, tab. L10 Тук 1T.54I; A b e r g, N. Цит. съч, Abb.119. 1ук H.55II
366
J Abcrg. N. Цит. съч.. с. 4, 5, 10. Вж. и Kulako v, V Graeber prussisclier Stammcs-fuhrcr aus Warmkam - Eurasia antiqua (Berlin), 3, 1097, 595-628
14 P a 1 1 a s, D Цит. съч , фиг. 4. с. 298; 306 309.
141 Пак там, р.198; А й б а б и н, Л. Погребения конца 7 '"1' - первой половины 8-ого вв в Крыму. - В Древности эпохи Великою переселения народов..., с 166.
142 С s a I I а и у, D Archaologischc..., Taf. CCIX/17, 18.
,Л- Те о d о г, D. Fibule..., р 137, 1.3.2. Вж също текста към JT.23A, М 39А, Н.48А
’44 С изключение на П.93, ничто дължина е 4 4 см
145 Пепублнкувана. Рисунката и информацията дължа на колегата Румяна Колева главен асистснт в катедра ..Археология11 па Софийския университет „Св‘. Климент Охридски".
Nestor. 1. La necropola slava d’epoque ancienne de Sarata Monteoru. - Dacia. 1, 1957, p. 291, fig. 1/7: Nestor, I., Г 7. a h a r i a. Sapaturile de la Sarata Monteoru din 1955. - MCA, 4, 1957, fig 1/1; Фе д о p о в, Г. Население Прутско-Днестровского Междуречья в I тысячелетии н.э - МИА, 89, I960, с. 214. табл. 61/11. Спорен D. Teodor (Fibula.."', 1.6.6) дължинага пл фибулата е 6.4 см
147 А и г е л о в а, С По въпроса за раипославянската култура на юг и на север от Дунав през 6-7 век. - Археология. 1980. № 4, 1-12.
,4а С о и s t a n t i n i u, М. Цит. съч., с 666, фиг. 2/2.
41 F е t t i с h, N Archiiologischc Studicn zur Gcschichtc der spathunischen Metallknnst -Archacologia Hunsarica, 31, 1951, p 160-163, laf. 31/5. 6, 8.
* H oredt, К Contributii..., 65-66; Barkocsi. L., A Sala mon Remarks of the 6"' century History of ..Pannonia". - Acta Arhacologica llungaricae, 33, 1971. 139-153; The Archaeology of Roman Pannonia. Lcngye I, A.. G. Radan (cds.). Budapest, 1980. 412 413, Эрдсли, И Новый могильник 5 века в Кестхеифенекпусте. - Древности эпохи Be 1ИКОЮ пересечения народов 5-8 вв. М., 1982, 64-69; III а г и, К Остготы в окресностях оз Балатон. - Древности эпохи Великого переселения народов ., 50-64
151 Herrmann, J. Ausgrabungen in Krivina - Ausgrabungen und Funde, 19, 1974 6, p. 303, Taf. 446, Abb. 44c; G о пт о 1 k a, G. Die Klcinfunde vom Limeskastell latrus in Mocsia Inferior. - KIio, 50. 1968, p. 247.
152 Horvath, T Цит. съч., с 98.
•5J C s а г Г a n y, D. Archaoldgischa Denkmaier der Gcpiden in Milteldonaubcckcn (454-568 u. Z.). Budapest, 1961, p 247/273 Taf 215/6
1 4 T e о d о r, D. Fibule..., fig. 1/2; We r n e r, J. Slawische..., Taf. 27/3.
155 Ana ni a I i, S., H. Spall i u. Цит. съч., с. 68, 74. габ.ч. I.
1 Traegcr, Р Neue Funde aus Albanien. - Zeitsclnifl fur Ethnologic (Berlin). 1902, 2 p 59, fig. 5.
' ('7 Непубликувана. Погребение № 1502 За рисунката и информацията благодаря на Румяна Колева - главен асистепт в катедра „Археология" на Софийския университет „Св Климент Охридски**.
158 A b е г g, N. Циг. с ьч., фиг. 120.
' С h i d i о z а п, N., Z. N anassy. Un mormint din perioada prcfuedala descopcrit la Sacuieni. Acta Musei Napoccnsis, 5, 1968, 517-520, fig. 2
60 Пак там, бе i № I.
61 Пак там, фиг. 1.
162 Вж. М.38.
621 Неясно към кой тип принадлежат две интсреспи стьпалнн илочки с човешка маска, открити на Пастирското градище (табло XIII В) и село Стенаний, Кансвски район на Среден Днепър За тях вж. Рыбаков Б Ремесло древней Руси. 1948, с. 84, обр 114, 2.
6 С s а 1 I а п у, D. Archaologischc..., Taf. 197/2. с. 215/160.
64 Sos, А. Цит. сьч., фиг. 1 1/1.
,б; М г к о b г a d, D. Цит. съч., 72/9.
166 Salamon, А., 1. Е г d е I у i. Цит. съч с. 3 I.
167 С s а II а п у, D. Archaologische. , р 231/208, Taf 219/11; К a d а, Е. Gateri
367
(Kiinkkisszallas) tcinctu a leibbko/cpkorbol. - Archaeologiai Ertcsito, 26, 1906, p 220, fig. 238 От Унгария пронзхождаз още дне ЧП от I вариант: Werner J. 1950 Slawische..., Taf 36/Л4, А 5
68 С s a I 1 а п у, D ArchaologischC ., p. 46, Taf. 24/17, p. 49. Taf 31/3, p. 53, 54, Taf. 36/2; Sala in о n, А. Цит. съч., Pl. 16/4
,w W с r ii e r, J Slawische..., p. 167.
17( 1 А м б p о з. А. Цит. съч., с. 73
171 М а н о - 3 и с и. Ъ Ископованья на Царичипом Граду 1955 и 1956 године. -Старинар, 7-8. 1956-1957, 312—313. фиг. 39 Вж. също текста към М.40.
172 Petre, A. Hbulete. II р. 277, 281.
173 Р а 1 I a s, D. Циг. съч., с. 309.
174 М и л ч с п, А , С. Ангелов а. Разкопки и проучвания в м. Калету край с. Нова Черна, Сс през 1968 г. - Археология, 1970, № 1, обр. 36; също и устна информация от разкопвача доц. Стефка Ангелова.
175 Д р е м с и з о в а - Н с л ч и н и в а, Ц Разкопки на сек юр IX на Царевен, Велико Търпово. Рапновизантийска епоха. - Сб. от статин за дсйностга на НИПК. Т 2. С., 1983, обр. 7а.
|7Й S t е f а п, G.. J. В а г n е а, М. С h i s v a s i - С о ш § а, В. М i t г е a. Sapaturilc de la Garvan. - MCA. 6. 1959, p. 633, fig. 7.
r Nestor. I. La necropole..., p. 444. fig. 3/2.
178 T с о d о r, D Fibule.. , fig. 4/8.
179 D i а с о n u, P. Fibula digital dcscoperitr la Dcrvcnt (reg. Dobrogea). - SCIV 13. 1962, 2, 447-450.
Papuc. С Циг съч фиг. la-lb.
и’ Кропоткин, В Могильник Суук-С'у и его историко-археологическое значение (по данным погребальною обряда) - СА, 38, 1951, 1, 188-189.
1к: The Archaeology of Roman Pannonia, p. 414
lsi A I a i b а, К. О fibula digitata la Baltcni-Vaslui. - SCIV, 1981, 3, 459 465 Нови находки погвържлават предположенного ми, чс и сарматски (аланскн?) жени носят късни ЛФ Аксенов, В.. Л Бабенко. Погребение VI VII веков и. э. у села Мохнач. — Российская археология (MJ, 1998, № 3, 1 11-122. Всички компонент;! на погрсбалния обред и особено типът пробно сьоръжепие (тропна яма с ниша) сочат, чс погрсбапата млада жена е член на късиосарматска трупа, обитавала около 600 г. десния бряг на Ссвсрен Донец В случая чифт еднакви, бронзови ЛФ от тип С (аналогични на С. 117; дълж. = 13.4 см) са носени в комплект с фибула с увито краче. Гробният инвентар има точки паралели в т. пар. аптеки древности, приписвани без основание на славяни.
184 Werner, J. DanCcny und Brangstrup (Untersuchungen zur Cernjachov Kultur zwischen Scrcth und Dnestr und zu den „Rcichtumszentren** auf Funcn. - Bunner .lahrbiichcr, Band 188, 1988, p. 260-262, Abb 13.
185 Пак там. 261-262.
186 Пак там; Р а ф а л о в и ч, И., В. Д у и я в и н а. Исследования Данченского могильника. - Археологические открытия 1978 года М., 1979. с. 140.
187 Нак там; вж също текста към Н.46А и бел. Х?№ 20-25.
188 Русанова. И. Славянские древности 6 7 веков. М., 1976, 111-112.
149 Р а ф а л о в и ч, И., В. Л я п у ш н я н, В. Б е й л е к ч и, В. Д с р г а ч е в. Исследования Данченского могильника. Археологические открытия 1976 года. М, 1977 с, 458.
Дергачев, В., О. Ларина, Г. Постикэ. Раскопки 1980 на многослойном поселении Данчсни I. - Архсоло! ические исследования в Молдавии в 1979-1980 г. Кишинев, 1983. с. 125.
91 Рен п и ков, II. Некоторые могильники области кримскихь готовь. - ИИАК, 19, 1906, обр. VI/3, VII,/3.
192 Пак там, табл. VI/1, 7.
191 We г п с г, J. Slawische .., р. 165.
368
Р и км а н 9 Поздние сарматы Днестровско-Дунайского междуречья. - Советская этнография, 1966. 1, 68-88.
155 Л й б а б и н, А. Погребения..., рис 10/2, 3
We г п е г, J. Slawische..., С25а u D36a.
7 А и б а б и н, А. Хронолошя пальчатых и зооморфных фибул днепровского типа из Крыма. - Груды V 0,0 международного кишресса археологов славистов Киев, 1988, с. 8, рис 1/2.
‘h Вж. противоположного мнение на We г п с г, J Slawische..., р. 168
194 А й б а б и н. А. Хронология..., рис. 1/7.
2 (W Р с и н и к о в, II. Цит съч., табл VII/1.
201 Пак там табл. V1/6.
22 Werner, J Slawische ... р. 165.
203 А й б а б и н, А. Хронология. ., с. 8.
204 М г к о b г a d, D. Циг. съч., с. 97, Г. 78/1; D i m i t г i j е v i 6. D , S К о v a c e v i c, Z. V i n s к i. Цит. съч., с. 63, фиг. 1.
203 С s а 1 1 а п у, D. Archiiologicslie Dciikinaier der Awareuzeit in Mitteleuropa. Budapest, 1956, p. 11.
2МР утковская JI (J стратиграфии и хронологии древнею поселения около с. Степовкн на р. Тясмннс. - Раннесрсднсвсковыс восточнославянские древности. Л, 1974, с 38, рис. 4/6
207 Werne г, J. Slawische..., р. 161, D36, Taf. 40
208 Teodor, D Fibulfi..., p 134. nota 233.
tw A u б а б и н, А. Хронология..., рис. 1/7. За Крим вж. съшо текста към С 147, С. 162.
210 Хав л ю к, П Раннеславянские поселения в бассйнс Южного Буга. - В; Раннссрсл-невековые восточнославянские древности. Л., 1974 рис. II, с. 197, 198, 200, 202, 209, 210.
2 А й б а б и н, А. К вопросу о пронзхождении сережек пастырского типа. - СА, 1973, № 3, 62-72
’ 1 Б о д я н с к и и А Археологические находки в Днепровском Надпорожьс. - СА, 1960 № 1.с 275, рис 1/1.
213 Пак там, с. 276, фиг 4
214 К р о п о т к и н. В Могильник Чифут-Кале в Крыму. - КСИА, 100, 1965, 108-115, рис. 44/7.
215 Р и к м а п, Э. Поздние сарматы Днестровско-Дунайского междуречья - Советская л hoi рафия. 1966, № 1, 68 -88.
2,6 К р о и о i к и п, В. Могильник..., с. 212. рис.45/5.
217 Пак там, фиг. 44/6.
218 Werner, J. Slawische..., 169 170, Taf. 42/А.
219 Пак там, с. I6S
22,1 Пак там, D36. В18, В37. бел. № 51.
221 N с s t о г, I.. Ь Z а h а г i a Santierul, 510-51 I, fig. 11/3.
222 D о 1 i n с s с u - F с г с h с, S., М. С о n s t а п t i n i u. Un establissemenl du VIе s. a Bucarest. - Dacia, 25, 1981, p. 311, 320. fig. 20.
223 R о s e t t i, R. Siedlungen der Kaiserzcit und der Volkcrwandcrungszcit bci Bukarcst. -Germania (Mainz), 18, 1934 3, S. 212, Abb. 1/9; вж. също П.91.
24 We rnerj Slawische. ., p. 117 За съжалснме нскрополът e все още непубликуван, но изглежда тези славяни са използвали (посели) по една фибула. Същият извод с вече наиравеи ог Й. Вернер (К про нахождению...).
223 Информацияга дьлжа на доц. Стефка Ангелова от Софийския университет, която е имала възможпост ла вили глинени съдове or некропола.
22 W с i t li m a n n, M. Цнт. съч.. с 238; S о §, A. Fruhmittclalterliche Brandbestattung mit Tcinwaage in Pokaszeptek. - Slovenska archcologia, 26, 1978, 2, 423-430. Също и устна информация от разкопвача.
227 Иначе С 122 например е била открита вероятно в трупоизгаряне: Teodor, D.
369
Tcritoriul..., p. 173, fig. 14/1; Uncle problcmc privind e\olutia citurii materiale din Moldova in sccolclc 6.-10 - Carpica (Bacau). 2, 1969, Extras, p. 266 Същевремснно само на 4 км от Букурсщ с бил унпщожен славянски некропол от ок. двести урпови трупоизгаряния: Те о d о г, D. Uncle problcmc... По принцип това е възможно обяснсннс за струпв'ането (вж. табло I) па фибули в този СИ район па Румъния.
2гк Твърде късно нрочегох работата па А Айбабин. „Хронология могильников Крыма поздперимского и раннссрсдневсково! о времени*4 (В: Материалы но археологии, истории и этнографии Таврии. 1 Симферополь, 1990, 5-85). За щастис новитс находки от тази студия (рис. 17 21) потвърждават изволите ми.
229 Че помадите използват фибули, показва и друг екземпляр - типът е неясен, защото липсва рисунка от българския некропол от VIII-IX и. край Нетайловка Харковско, ляв Ссвсрски Донец. Вж. И ч е и с к а я, О. Об одном из вариантов погребального обряда сал-товцев по материалам Нетайловского могильника. - В: Древности Среднего Поднепровья М., 1981, с. 88, трупополагане №54.
230 Всъшност много фибули от първа група на И. Вернер (фибули с човешка маска на СП, вж. W с г п с г, J. Slawischc.. ) имат животинска глава за стъпалеп завършск
111 Пак там, с. 165.
2,2 Д м и т р и с в, А. Раннесредпевековые фибулы из могильника на р. Дгорсо. - В Древности эпохи Великого переселения народов..., 69-106, рис. 3/24, 25, ipoG №402 па ювелир от VII век. Вж също Дм ит р и е в А Могильник эпохи переселения пародов на р. Дюрсо. - КСИ А, 158. 1979, 52 57. Готската част на некропола (средата па V първа половина на VIII в.) съдържа трупоиилагапия със С-СЗ ориентация, живогински кости и яйца като гробен инвентар. Жените носят както по една фибула па всяко рамо, гака и една или две фибули само на едното рамо.
231 Werner, J Die Langobardischen Fibeln aus Italian. Berlin. 1950, Taf. 27/A99, 12/ A66, 13/68-69, 29/AIO7-1O8, Al 11, 30/AI09- 110, 53/VI, вкл. лъчевн фибули, като всички са датирани в първата половина на VII в.; Boh tn е, Н Germanische Grabfundc des 4. bis 5. Jh (zwisclien unterer Elbe und Loire) В I—II Munchen, 1974, p. 33, Taf. 2/16-17, а именно два чифта от т пар. птичовидни фибули, отнссепи към трети период (около 400/500-края на V в.). Според X Бъомс обикновено фибулитс „са носени според типа по една (к. м - Л В.) пли по чифг“: Bohm е, II. Цнт. съч., с. 158, 159.
370
Табло I. Типове К (•), Л (И), М (+), Н (л), О (М), II (♦), Р (А), С (Ы) и Т(Х)
371
Табло II. Тип К
372
Табло III. Тип Л. Вариант I (□), II () и III (3); фрагменти -Ш
373
Табло IV. Тип М
374
Табло V. Тип Н. Вариант I (о) и Н (л); неопределим;! - с
375
Табло VI. Тип О. Вариант I ( .) и II (М); неопределим» - /А
376
Табло VII. Тип П. Вариант I (^), II (♦), III (<>), IV (О) и V (v)
377
Табло VIII. Сборен тип Р
378
Табло IX. Тип С. Вариант I (Ы), II (М) и HI (U); неопределимы - М
379
Табло X.„Тип11 Т
380
л.зз
Табло XI. Типове К, Л, М, Н, О и П (различии мащаби)
381
Табло XII. Типове К, Н, О, II, Р, С и Т (различии мащаби)
382
Табло XIII. Типове R С и Т (различии мащаби)
383
Ранновизантийският град върху хълма Царевец, Велико Търпово
Венцислав Динчев
Дългогодишнитс археологически проучвания на хълма Царевец при днешния гр. Велико Търново, провеждани особено активно от края на 50-те до края на 80-те години. имаха за цел преди всичко разкриваието на ядрото иа срешювековната българска столица. Намиращите сс под него останки от ранновизантийския градски цепгър бяха и все още са в периферията иа изследователския интерес тук. Резул татите именно от тяхното изслсдване засега се свеждат до частички публикации за фортификационната система, няколко публикации за отделпи архитектурно паметниии или находки и няколко обобшителни, по сравнително ограничен!! по обем и проблематика статин1. Дакните за проучването на останките и културния плас г от раннови-заптийската епоха (РВЕ) в немалко сектори на Царевен все още не са публикувани или са обпародвани само в рсзюметата па годишните отче ги за разкопките и не са въведени рсално в научно обръщение. Това състояние определено не съотвстства на значепието на ранновизантийския градски център.
Озличната природна и фортификационна защита, значителният за РВЕ брой на населението и рсдицата образци на предстанителна, обществепа и частна архитектура определят града върху Царевец като важен център не само за провинция Moesia Inferior на диоцеза 1'hracia, но и за балканските владения па империята изобщо (обр. 1). Сред нов о създаде ните на Балканите през РВЕ градове този върху Царевец е един от най-големите по пространствен и демографски мащаб. Сравнен например с известната lustiniana Prima, създадена от император Юстиниан I за столица на префектурага Illyricum2, той е с пене два-три път и по-голяма защитена площ’. Обстоятелството. че същият е и ядро па крупна селишна агломерация, издига още повече престижа му на първостепенеп център в северната част на полуострова. Градът върху Царевец е и един от малкото центрове в тази обширна територия с доказано фуикциопиране през VII в.
Пастоящата студия е опит за систематизирана характеристика на основ-ните компонента на рапновизантийското градоустройство върху Царевец, вкл. с корекции в интерпретацияга и/или хронологията на отделим архитск-турни комплекси, и с интерпретации па постройки и комплекси. чието предназначение досега нс е изяснявано или поне не с прсцизирано. Ще бъдат очертани основнитс етапи и тенденциите в развитието на структурата и
384
пространствената схема на ранновизантийския град. Ще се анализира ннфор-мацията за хронологията и инфраструктурата му. Ще сс изложат и нови аргумента за неговото имс - Zikideva4.
Началната дата на ранновизантийския град върху Царевец
В публикапиите и съобщенията за проучванията вьрху Царевец има данни за тънък културен плас г и архитектурой останки от втора га половина на IV в/ В литературата сс приема, че възобновявапето - след края на желязната епоха, па живота върху хълма е по това време Поддържа се и мнение го. че късноримското селище тук дължи появата си на преселението на т. нар. Gothi minorcs начело с епископ Улфила в 348 г.6. Готската теза за заселвапето на хълма не е лишена от основания, но и не би следвало да сс абсолютизира . Коректпото отношение към налипните данни не позволява да се отрича категорично трайното обитаване на Царевец през първите векове сл. Хр., и особено нрез периода от края на III до средата на IV в.8.
Структурпата характеристика на обитаването на Царевец до края на IV в. вкл. показва ясно, че по това време тук не с имало център от градски тип. Сред разкрититс постройки, отнасящи се към втората половина на IV в., най-представително и елинствено всроятно обществено звено е малката църковна ограда с градеж от камък па кал и кирпич . При тази информация не остава място за съмнснис, че селищният еквивалепт на въпросното обитаване е селото - обикповеният vicus (коте).
Някои изеледователи, позовавайки сс най-общо върху наличието на късноримски културен пласт, допускат, че укрепяването на Царевец е започ-нало към средата или през втората половина на IV в.10. Отнасянсго на крепостните съоръжения към IV в. би опровергало селската съшност на живота вьрху Царевец по това време. Конкретни аргумента обаче за подобно допускане няма, а структурната характеристика на късноримското селище, както изтъкпах по-горе. определено нс с ьотвества на мащабното фортифика-ционно сгроителство тук '. В подкрепа на по-късната датировка на последнего и на възникването изобщо на градския център, е също фактът, че находките, датираши от V в. - до управлението на император Анастасий I, са крайне оскъдни12. Липсва и надеждна информация за строителпи останки от този период14. В различните комплекси и постройки от РВЕ, изеледвапи па Царевец, най-ранните точно датирани находки са монети на император Анастасий I14. Следователно ня мам основания да не се присъедння към изеледователите, отнасящи появата на укрепения ранновизантийски град към края на V - началото на VI в.15.
1опографпя
Царевец е в източния край на днешно Велико Търпово. Представляла скалисто възвишепие - 252 м н. в., с иолуостровно разположение сред мсандрите на р. Янтра (обр. 2). Има ясно изразен скален венец, очертаващ
385
нсправилна, близка до триъгълник, форма, и отвесим склонове. Достъпсн е единствено от югозапад чрез тесен скалист провлак (обр. 3, 4). Централното било е с посока север - юг и се простира от върха до северпия край на възвишението, известен като Лобната скала. Билото е със заравнена повърх-ност и полсгат терасовиден наклон на север. Останалата част на възвищени-сто, до периферията на скалния му венец, представлява терен с подчертана денивелация на запад, изток и юг. Изключение е ограничсната по размери скална площадка в югозападиия край на Царевен, при връзката му с провла-ка. Под отвесимте склонове на възвишение то има ограничепи по площ речни гсраси. Зад срещуположните бреговс на р Янтра във всички посоки се издигат възвишения, сходни като геоморфология с Царевен (обр. 2, 3).
Застрояванею на терен с подчертана денивелация. какъвто е в по-голямата си част теренът на Царевец, е наложило извършването на предва-рителна подготовка и използвансто на осигурителни техники. При изгражда-нето па града от PRE масово е прилагано изсичансто и изкуственото терасиране на скалистая грунд, градени са подпорни зидове, използвани са контрафорси и т. н. Теренът има опрсделяшо влияние за вида на фортифи-кациоппата система и уличната мрежа, за естеството на водоснабдявапето и канализацията от РВЕ. С терена са съобразсни плановите решения на архи гектурните комплекси Условията на терена до голяма степей са предопределили и пространствсната схема на града от РВЕ. Следва обаче да се подчертае, че изборът на Царевец за място на нов град е съзпателен избор в съответствйе с новите тенденции в ранновизантийското градоустройство. Градът върху Царевец е идсалният пример за онагледявансго на тези нови тенденции и особено на домипиращата сред тях - изискването за прнродна защитеност и недостъпност.
Защитена площ и фортификацпопна система
Досега в лнтературата няма съобшение за големината па защитената площ на ранновизантийския град върху Царевец. Предвид установено го в различии участъци застъпванс на ранновизантийската креностна стена от срелпове-ковната (с изключение на участъка на новите срсдновековни порти, издигна-ти пред главната рапновизантийска порта), зашитепата през РВЕ площ върху хълма следва да е приблизително равна на площта на срсдновековния Царевград Търнов Данните за последпата обаче също са оскъдни и при това твърде различии. В едно монографичио изеледване с автор архитект тя се опрсдсля на 21.4 ха’6. Според друга публикация на непосредствен участник в археологическите проучвания, площта на Царевец е 12 ха1 . Ако се изхоли от представените ила ново и съответните мащабй (обр. 3, 4), то втората цифра изглежда ио-достоверна. Точки начисления обаче по тези и останалите обнародвани планове на Царевец, конто сыцо са без хоризоптали и коти, не могат да се направят. Причината е във факта, че теренът на хълма над скалния му венец не е равнинна илоскост, а наподобява пирамидална повърх-
386
ноет. Следователно в момента може само да се ка'же, че двете гюсочепи цифри са двете крайни възможности отпоено площта на Царевец, респ. - на ранновизантийската крепост вьрху хълма.
Според иоследните проучвания крепостта, която е ограждала речпата тераса в западного подножие на хълма - около средне веков пата Велика лавра, съшо се отнася кьм РВЕ18. 1я е пряко свьрзана с крепостта върху хълма и се явява като неин нридатък (обр. 3). Площта на долната крепост сс изчисляна на около 2.5 ха (обр. 16)19 С нея загцитената общо площ на ранповизантийския град е възлизала на не по-малко от 15 ха.
Крепостпата стена от РВЕ върху Царевец навсякъде следва периферията на скалния венец и лежи върху самата скала (обр. 3, 4, 5. 6, 12, 16). Ядрото па куртината е от ломепи камъни на хоросан. В оформянсто на лицата и в дебелипата на огделните й участъцп има разлики - от opus quadratiim и дебелина 2.4 м при главната порта, до липса на специфична линева зидария и дебелина 1.25 м при южния участък на източната кур i ина20. В запазенитс части на крепостната стена няма фиксирани по-къспи строитсяни периоди или преправки. При това положение визиранитс разлики следва да се обяснят с место положението и значение го па съответните участъцп и със стремежа към по-бързо завършване на цялата форгификационпа система. Може обаче да се допуспе, че реалного изграждапе на крепостта е било по-продължителен прочее, като именно стремежът към по-бързото й завършване и икономия га на средства и материали са били причините за разликитс в i радежа на пай-късно издигнатиге участъци па куртина! а. Може да се предположи например, чс един от пай-късно издигнатите е южният участьк на източната куртина.
Главната градска порта от РВЕ е в югозападиия край на Царевец, откъм единствено доегьпната му страна (обр. 4/1). Портата е съоръж^сна с пропуг-накулум, с вътрешни размери -11x6м, и с с два входа. Въпршият вход е бил с катаркта, а вътрешнияг - с двукрила врата. Над пропугнакулума се с издигала надвратна куда, достъпът до която се е осъгцествявал чрез въпшпо стълбище, опряно до южната крепостна с гена (обр. 5). Непосредствено на север от портата е била изградена мощна кула с неправилна, близка до триъгълник, форма. Кулата се издана на около 16 м проз фронта на портата (обр. 5). Лица га на стеките па кулага, подобно на портата, са също с квадрова зидария. Дебелипата па най-уязвимата при нападение стена на кулага достига 2.85 м. В опожарения пласт във гтырешността па кулата са открити монети на Юстиниан I и на Фока21.
Пункт с особено значение за защита га на града от РВЕ е и югоизточният ъгъл на фортификационната му система (обр. 4/2). Тук е пай-ниската кота на скалния венец па Царевец. Порадй това тук е била изградена ъглова куна, от която днес е запазена незначителна част. Покрай вътрешното лице па южната крепостна стена е разкрит фундаментът на стълбишето. осигурявало достъпа до кулата (обр. 6) Във вътрешност га на последната е намерена монета па Тиберий с Константин IV (663 681)22.
387
Наред с описапата по-горе, порта от РВЕ е устаповена и при цснтралния участък на западната крепостна стена. Тя „е била с една врата и вероятно е застопорявана с хори зонтална дървена греда“2\ Засега липсват сведения за друга порти на крепостта от РВЕ върху Царевец. По-малък вход - потерна, се предполага в северния участък на западната крепостна стена2 . Наличието на потерпи е допустимо и при останалите сектори на ранновпзантийската крепост върху хълма.
Крепостта в западно го подножие па Царевец сыцо е с неправилна форма, обусловена oi конфигурацията па терена Западната и стена следва шнията на речния бряг. Южната й стена се изкачва по склона на хълма и сс евързва със западната стена на крепостта върху хълма. Аналогично на южната следва да е била трасирана и северната степа на долната крепост, чиито останки не са изеледвани (обр. 3, 16).
Дължината па западната стена на долната крепост с около 210 м. Дебелипата и в суперегрукция варира от 2.2 до 2.8 м. Още по-масивна е субструкция 1 а й. Северният участък на кур гнната е усилен допълнително с няколко мощни коптрафорса. По протеже ние па западната стена са разкрити седем кули с различна форма - една полукръгла, гри U-подобпи, две правоъгълни и едва с форма па неправилен грапец (обр. 16-18). Час г o i купите са с плътеп блокаж в приземли ге си части. В две от четири ьгълните кули, вкл. в трапецовидната югозападна ъглова куда (обр. 17), са съоръжени кладенци. В близост до северпия край на западната крепостна стена с устаповена порта, чийто вход е широк 2.5 м. В централния участък на западната стена е изеледвана по терна с вход, широк 1.2 м. И в двата случая входовете са били загваряни с двукрили врати. Дснивелацията на терена е наложила подходы към потерната да се осъшестви чрез дъговидно извито стьлбище (обр. 18)? .
Твърде интересно е устройство™ на южната стена на долната крепост. Дължината й е около 120 м, а дебелината -4.7 м. Състои се от два успоредни зида. В прохода между зидовете с сьоръжепо стълбище, коего започва от скалния венец на Царевец и достигало кладенеца в югозападната ъглова куда (обр. 16, 17). Сгьлбището включва към 150 егьпала, разделени от няколко площадки. При горпия, източния, край на южната стена са установени частично съхранени останки от куда, която е осигурявала връзката й, респ. връзката на съоръжсното в нея стълбище, със западната крепостна стена върху Царевец-6.
г Градсжът на разкритите останки от долната крепост е с домен камък и хоросан. Особеност на строителната техника тук е използвансто на нивели-ращи дървени скари27. Изслсдователите дпес определи i долната крепост като по-късно разширенис на крепостта върху Царевец. Предполага се, че това разширенис с осъществепо при управление го на император Юстиниан I23. Заслужава да се отбележи. че при долната крепост е регистриран и по-късен строителен период в границигс на РВЕ. С него се евързва появата па
388
споменатите по-горе контрафорси и на една от правоъгьлните кули - тази с блокажа в приземната си част, при западната крепостна стена (обр 12, 13)29.
Улнчиа мрежа, водоснабдяване и канализация
Върху Царевец засега не е установен плошал от РВЕ. С отдел на теренпите условия такъв можс да се допусне в югозападния край па защите-иата площ, върху скалиата площадка иепосрсдствсно зад главната порта и базиликата до нея (обр. 4, 5). Евентуалният площадтук обаче би бил твърде ограничен по размсри и с локално комуникативпо значение. Плошадно пространство изглежда с било оформено в долната крепост - до западната крепостна стена, северно от потерната (обр. 16, 18)30. Предвид мястото на до та та крепост и този евентуален площад не би могъл да има някаква по-съществена роля в комуникациите на ранновизаптийския град.
Отсъствието на площад или ноне на значим площад е показателно за разглеждания град и за тендепциите в ранновизантийското провинциално градоуст ройс гво изобщо. В класическата схема на античния град общеегве-ният площад е основен комуникативен елемент с централно разположение. Пещо повече, римският forum или гръцката agora е нс само комуникативен елемент, но и основно звено, ядро на античната градска структура - средоточие на обществения живот и символ на градската автономия. При града от РВЕ върху Царевец е отпаднала именно нсобходимостта от комплекса на античния обществен площад като ядро на неговата структура. Допълнителна причина в случая са и геренните условия. Те обаче не са попречили за оставляете на значителни дворни пространства към отделни архитектурпи комплекси - в култовия център па града например (обр. 4/4-6, обр 9, 10, 11).
Античната оргогонална планировка също не е присъща за града от РВЕ върху Царевец. Елементи на такава са установени само в зоната на култовия му център. Две улици, широки „до 7 м“, се прссичат под прав ъгъл и ограничават от север и запад манастирския комплекс (обр. 9). Друга улица с посока север - юг и ширина 1.55 м отделя църквата с мартириума от перистилната сграда (обр. 10) и достига, вероят но под прав ъгъл, до улицата, северно от манастира. Тези улици са проследени само около споменатите представителии комплекси (обр. 4/4-6). Дължйпите им вероятно не надмина-ват значително дължините на фасадните страни на последните, т. е. въпрос-ните улици имат локално значение и не могат да се приемат за основни компонента на градската уличпа мрежа. Успоредно на улиците има колонади: от запад, за улиците с иосока север - юг; от юг, за улицата с посока изток запад. Това обаче нс са улични колонади над тротоари, а портици, функционално евързани с представителнитс архитектурни комплекси, покривили коридори пред техните фасади. Улиците около манастирския комплекс са настланы с чакъл и дребни фрагмента от строителна керамика. При улицата .между перис гнлнага сграда и комплекса с мартириума е установена „частично запазена настилка от п ючи“31.
389
Сред по-важните коммуникации през РВЕ несъмнено е била „алеята, водеша до портата*4 в централния сектор на западната крепостна стена върху Царевец. С известна информация разно i агаме за участъка от тази „алея" или улица, конто с в близост до споменатата порта. Ориентацията на улицата тук е почти север-юг и не съвпада с надлъжпата ос на портата. Северният край на улицата е маркирап от една постройка, предназначена за охраната на портата. От изток улицата е ограничена чрез „отделен зид“, свързан конструктивно на север с южнага фасада на постройката и проследеп на юг в нрогежснис на 26 м (обр. 13). Въпросният зид „е успореден на крепостната стена и затваря пространство (платпото на улицата ? - б. м., В. Д.) с ширина 13 м, водещо от вътрешността на хълма към портата**32. Засега липсват конкретни сведения отпоено трасс го и оформление™ на останалите участъци на тази улица.
Цапните пи за уличната мрежа от РВЕ в останалите сектори на защите-ната площ върху Царевец са предймно косвени. Така например пак в западната част на хълма се предполагат приблизителпо успоредни на крепостната стена улици, устроени па различна височина върху отделите скални тераси. Ширината на една от тях се определи „от 7 до 8 м*’. Указание за наличието им е общо го ситуиране на разкритите тук сгради (обр. 15). Тъй като местоположение™ па сградите е съобразено с хоризонгалите на терена, то и трасетата на улиците следват очертания га на послсдните35. Аналогично разположение на сгради с констатирано и в южната част на Царевец34. Следователно и тук могат да се очакват улици, следваши хоризонталитс на терена.
Сградите върху една тсраса са на известно разстояние една от друга (обр. 4, 14, 15). Това предполага улици или пасажи, напречни на хоризонталитс на терена, евързващи сградите от различните тераси. R участьците с по-голям наклон вероятно са били изеичани стълбища. Такова стълбише, дооформено с каменни плочи, с разкрито в северозападната част иа Царевец. Ширината му е 2.90 м. Допуска се. че то е осигурявало достъпа до прсдполагасмата потерна в съответния участък на крепостната стена35.
Повечего от улиците и пасажите върху Царевец са били без настилка, с повърхност - естествената скала. На някои места са разкрити и настилки с каменни плочи'6. Не е сигурно обаче дали те са покривали изцяло съответ-ните улични платна или са ограничен» само пред входовете на сградите и около тях.
Предвид принципа на функциопирапе и схемата на разположение, уличната мрежа от РВЕ върху Царевец може условно да сс определи като концентрично-радиална. Изборът на този вид улична мрежа, както и зпачи-
телните отклонения тук о г идсалния вариант на концептрично-радиалната улична система, са обусловени от условията на терена.
Строителите от РВЕ не са предвиждали непрекъсната обиколна улица но скалния венец на Царевец. Ыавсякъде, където крепостните стени са изслсд-
390
ванн, се установяват долепени или намиращи се непосредствено до тях постройки и съоръжения (обр. 4, 5, 6, 12, 13 14), част от конто се отнасят още към периода на възниквансто на града. Оюъствисто на via sagularis се дължи вече не толкова на теренните условия, а на отпалналата необхолимост от подобна улица.
Via sagularis се предполага за крепостта в западного подножие на Царевец37, но обхваты на проучванията тук е твърде ограничен (обр. 16). Освен това и ситуацията тук е твърде специфична, за да се търси пряк паралел с римския модел, т. е. с via sagularis. До западната стена на долната крепост в протежение на не повече от 30 м е установена настилка с чакъл. В южния си кран - при потерната, тя е широка около 3 м В северна посока тя постепенно се разширява до 9 м, което дава основания за допускансто на споменатото по-горе плошалпо пространство. На изток пастилката е ограничена от една подпорна стена за по-високия в съседство терен3 Подпората се явява каю продвижение на оградната стена на егьлбпщею за потерната (обр. 18). Следователно настилката тук маркира една сравнително къса, нестандартна улица или по-скоро една площадка, която е осигурявала свободен дос'1'ьп до поюрната39.
С определено значение в комуникационната система на ранновизантийския град са връзките между крепостта върху Царевец и крепостта в западного подножие на хълма. Сигурно установената досега връзка е чрез стълбището в прохода в южната стена на долната крепост (обр. 16). Един вход във вътрешпия зид на стената - в близост до югозападната ъглова кула, е осигурявал непосредствен достъп от стълбището към защитената площ на долната крепост (обр. 17)40. Изказано с предположение, чс и в нсизслсдва-ната северна степа па долната крепост е устроено стълбище, аналогично на това в южната й стена41 С още повече основания може да се допуске и връзка от вътрсшността на долната крепост към nopiaia в западната стена на горната крепост, респ. към улицата върху Царевец, започваща при тази порта. Само по себе си наличието на последната е индикатор за комупикация чрез нея. Вероятно скалистият склон под портата е бил преодолян чрез дървено стълбище.
Характеристиката на водоснабдявапето на ранновизантийския град бе доскоро твърде проблематична предвид липсата на данни за синхронии водопроводи в или към Царевец’2. Такива данни и днес няма, но предатира-нето на долната крепост към РВЕ променя същсствсио ситуацията. Всъщност основната причина за изграждането на тази крепост е именно гарантирането на сигурно водоснабдяване на града върху хълма. Солидного фупдиране на западната й стена, вкл. кулите, както и приземният блокаж в част от кулите се дължат на нспосрсдствсната близост до речния бряг. Тази оскъпяваща строителството и криеша рискове близост обаче с търссиа съзнатслно, за да се оползотворят максимално възможностите за водочерпене43. Заслужава да се припомни още, че крайният пункт па прохода-стълбище в южната стена на
391
долната крепост - едно впечатляващо за времето си съоръжение, е кладене-цът в югозападната й ъглова кула. Това с по-големият от двата разкрити досега кладенеца. Размерите му - 2.4 х 4.6 х 3.3 х 5 м (обр. 17), показват, че той е с 1ужнл и за водохранилище44. Вероятно в долната крепост с имало и други кладенци - в неизследваната. по предполагаема северозападна ъглова кула и/или във вътрешността й. Кладенци очевидно с имало и по речпите тераси около хълма вън от долната крспост, конто са били използвани при спокойна обстановка.
Пренасянето на водата на хълма е ставало чрез съдове и мяховс. Предвид трудното преодоляване на отвесните склонове, вкл. чрез стълбище-то в южната стена на долната крепосг, може да се допуске и използването на макари и скрипни, монтирани на дървени скелета по скалния венец.
Върху Царевец и по-точно при пякои от по-представителнпте комплекси и сгради в централната и северната част на х в 1ма са разкрити водохранилища от РВЕ (обр. 4/4 4/10, обр 9). Тс са зидани или облицовани с тухли и измазани с хидрофобен хоросан. Повечето са малки по размери и са обслуж-вали само сградите, при конто са били изградсни45. Изключение е едно водохранилище с два басейна, разкрити при архитектуре!! комплекс в северната част на Царевен. По-големият баеейн е засводена щерна с приблизи гелии размери 11 х 5.5 м (обр. 4/7, обр. 8/1). По-малкият баеейн се интерпре-тира като утайник. Вероятно това водохранилище е било ползвапо не само от обитателите на комплекса. Неговото наличие е аргумент за обществення характер на последняя46. Гам, където не са били изградсни спсциални водохранилища, вкл при жилищата на обикновеното население, водата се е съхранявала в съдове.
На различии места върху Царевец са разкрити канали с oi раничена дължина, евързани с отделни сгради или архитсктурни комплекси от РВЕ. Проучвателите ги определят като водосборнн канали за отвеждането на атмосфсрнитс води до близките улици4 . Тяхното функциониране в разчегено върху естествепия наклон на уличните платна. Засега няма данни за главни събирателни канали. Вероятно такива нс са и съоръжавапи. Гехните функции в раннонизан! ийския град са били поети от стръмните улици. Използване го на последните като открити канали предполага отвори в крёпостнитс куртини за изтичане на водата вън от защитената площ. Подобен отвор е регистриран и при западната стена на долната крспост, в близост до потерната4\
Опроса ената канализационна система от РВЕ е създавала проблеми на обитателите на по-ниските квартали върху Царевец. Порадй това тук с а прилагали мерки за осигуряване на постройки ге срсщу наводнения. Конста-тирано е например, че при обикновени жилища в южната част па Царевец, външните стени са облицовани с изправени плочести камъни с цел да се предпазят основите им от наводнявапе49. Освен за отвеждане на атмосферни-те води установената система канали-улици е служила и за отстраняванс на част от битовите отпадъци. Твърдите отпадъци са събирани в боклучни ями или са изнасяни вън от защитената площ.
392
Обществен» и части а архитектура
На върха на Царевец, пол срсдновсковната патриарший, са разкрити останки на рЪпйёвизантийска базилика с нартекс и полукръгла апсида. Базиликата е с размери 22.8 х 12 м (обр. 4/3, обр. 7). Основите и са от ломени камъни на хоросан. Дебелипата им при външните степи е I 15 м, а при ансидач а — 1.25 м. Усилены са отвьн с контраф'орси. С гените вероятно са били в opus mixturn. Подът е настлан с тухли. В западния край на северния кораб е разкрит маснвен блокаж от ломени камъни на хоросан. Допуска се, че е фундамент на стълбище. което е водело към галерията над притвора. Пред шиадната фасада два къси зида фланкират входа на базиликата. Предполага се стълбище пред входа, всечено в стръмния скат пред базиликата. До южната фасада е разкрит тух леи под на постройка (обр. 7). Предполага се баптистерий. Вън от оазиликата, в близост до апсидата и, е ра.зкрш гроб; при надлежащ вероятно на внеш ц ьрковен служи юл При разкопките в този сектор не са открити точно датирани находки от РВЕ. Проучвателят отнася изграждането на базиликата и баптистерия към периода на вьзникванего на ранновизан гипския град50.
Описаната базилика на върха на Царевец все още не е интерпретирана сполучливо с оглед на пейните специфичны функции в обществения живот па (рада от РВЕ Проучвателят я определи като „малка трикорабна базилика11, която е „обслужвала населението на най-високото място в града’151. Според мен, това не е обикновена кварталпа църква. Но размери тя може да се отнесе към групата на средне големите ранновизантийски култови сгради, открити в днешната бъпгарска територия. По-важно в случая е, чс базиликата върху върха на Царевец не би и могла да бъде с по-големи размери порадй условията на терена Същото се отнася впрочем и за средновековната патриаршески църква, конго по нъншни очертания и размери съвпада с ранновизантийската (обр. 7). Средищното и господстващо над целия град местоположение предопределя особеното значение на последната (обр. 4/3). Аргумент в полза на това твърдение е нзключително солидният й градеж, Тя е имала и монументален вид. Докато централният й кораб е с ширина 6.4 м, то страпичпите й кораби са широки само по 0.9 м, колкото е и ширината па основите на разделителните стилобаты’ Мал ката ширина на страничните кораби носювя под ньпрос нормапното им използване при богослужение. Във всеки случай това планово решение определено е спомагало за монумен-талния изглед па базиликата, тъй като именно цептралпият кораб е осповният обем при този тип сгради. Вероятно службата тук е била извършвана под рьководството на най-висшестоящото лице в градската църковна иерархия. При положение, чс градът от PRE върху Царевец с епископски център, юна лице би трябвало да е епископът.
Приблизителпо в геометричния център па Царевец, под средновековпия царски дворец е проучен най-големият архитектурен комплекс на раннови-зантийския град (обр 4/4). Той е част от култовия център на последняя.
393
Обшата му площ е около 3.5-4 дка. В завършен вид комплексы- включва култова сграда, постройки и съоръжения, евързани функционално н групи-раип около нея, и голяма жилнщна сграда. От север и запад е ограничен от описаните по-горе улици, пресичаши се под прав ъгъл, и е фасадно оформен с колонади. На юг и изток граничите му се определят от разположението и следват очертапията на включените в него сгради. Общняг план с асиметри-чен, обусловен ог теренните условия (обр. 9). Установени са два основни периода в разнигисто на комплекса. Първоначално е изградена еднокорабна църква с нартекс и 5-стенпа апсида, с размери 27.85 х 10.6 м. Градежът й е па хоросан. Отнася се според най-ранните монети, открити в нея. към времето на Анастасий I. Вероятно скоро след зова са изградсни повечето постройки и сьоръжения, евързани с и групирани около църквата. Градепи са от камък па глинен разтвор и от кирпичи. Има известии податки за наличие през този период на сграда и в югоизточната час г на комплекса. Завьршения си вид последиият прндооил с преусгройството на култовата сграда в трикорабна базилика и с изграждането на голямата двуетажна постройка, южпо от нея (обр. 9). Трикорабната базилика е с нартекс и една неправилна полукръгла апсида. Обидите и размсри са 35 х 18.5 м. Конструкцията й е колонно-архитравна. Корабите са били отделени с мраморни трапзепи. Ап-сидата е с тристъпален сиптроп и презвитерий. Пред нея са се издигали кивор и олтарна преграда. Подът па базилика га с о г тухли, редейи в различии гсомсгрични фигури. Жилищната постройка има план на ромб, ориентира!! северозапад югоизток, и размери 31 х 15 м. Състои се от пет верижно наредени помещения и покрит коридор от запад, в северния край на който с bi радсно водохранилище. Призсмнптс стажи на помещенията са били засво-дени. Пред входната. западната фасада па построиката има двор, ограничен с оградна стена и с помещения, вероятно със стопански функции Между жилищната постройка и грикорабнада базилика има общо дворно пространство с неправилна форма, с настилка от камеппи плочи. Стените на двете сгради са в opus mixtum на хоросан При базиликата е фиксиран и по-кьсен строителен период, без промяна на нейния план. Пай-късните монети, открити в пласта на комплекса, са на император Ираклий53.
Безспорен интерес предизвиква интерпретацията на описания архитекту-рен комплекс Проучвателят го определя като епископско седалище, рссн. трикорабната базилика — като епископска църква, а двуетажната жилишна сграда - като епископско жилище. Приема се, че това е нового седалище на епископа па Nicopolis ad Istrum54. Епископската принадлежност на комплекса се споделя и в литературата55. Според мнението на друг автор това е манастирски комплекс, който същевременно е бил и епископско седалище56. Привържениците на отъждсствяването на комплекса с епископского седалище изтъкват като аргумента преди всичко характеристиките на трикорабната базилика - големите й размери, наличието на сшггрон, презвитерий, кивор и т н. Изредените елементи обаче невинаги са индикатор за пряка. непосредствена
394
епископска принадлежност на дадсна култова сграда57 Определящо значение, според мен, за изясняване характера на целим комплекс има двуетажната жилищна сграда. Съгласно горпата теза, именно тя бн следва ю да е съшин-ската епископска резиденция При тази сграда обаче липсват ред компоненты, присъщи за една представится на късноантична резиденция - например зала за официални приемы, бански помещения и т. н. Верижно наредепите тук помещения свидетелстват по-скоро за однородны в социално отношение обитатели (обр. 9). Сяедователно планът па сградата отговаря гювече на изискванията за манастирско общежитие, отколкото па пуждите за представит ел на резиденция. Тази по-вероятна интерпретация предполага и манастир-ска принадлежност на комплекса като цяло. При наличието на епископ в града манастирът с бил под негово подчинение, а манастирската църква- трикорабната базилика, е била поссщавана от и устроена за посещепията на епископа.
Па север от маиастира и фланкиращата го улица е разкрит друг рапновизантийски култов комплекс (обр. 4/5). Централно място в него заемат едпокорабна църква с полукръгла апсида - размери 12.8 х 7.7 м, и сграда с кръетовиден план размери 14 х 13.35 м, евързана с южната фасада на църквата (обр. 10). Кръстовидпата сграда, в която с разкрита малка крипта с две камери, се интерпретира като мартириум. Основите на двете сгради са от камък па глинен разтвор. Стоните им са в opus mixtum, ио докато при църквата е употребен хоросан, при кръстовидпата сграда спойващият разтвор е глина. Пред западните фасада па сградите има обща ко.понада с коринтски капители и с под от тухли, редени в различии геометрични фигури. Комплексы, включва дворпо пространство с оградна стена, чиито очертания и площ нс са уточнены. Дворът е бил настлан с големи варовикови плочи. Около двете централни сгради се предполагат и други постройки. Между южната стена на църквата и западного рамо на мартириума се очертава правоъ!ълно помещение, интерпретирано като баптистерий. Изграждането на комплекса е отнесено общо към края на V-VI в. Не са разграничено отделни строителни периоди. В съотвстния културен пласт, белязан от пожар, са открити монети от Юстин I до Маврикий Тиберий вкл.53.
Идентифицирането на кръстовидпата сграда с мартириум предопределя специфичната същност на комплекса и специфичного му място в култовия и обществения живот на града. Вероятно н неговото изграждане също е имало отделни стяни. Може да се допусне например по-късно преизграждапе на църквата върху по-ранни основи.
На запад от комплекса с мартириума и на север-северозапад от манас тира е изеледвана представителна псристилна сграда, която все още не е публи-кувана изчерпателно (обр. 4/6). Споменава сс, че с построена на мястото па разрушена постройка „от V в.“, за която липсва информация. Входът на перистилната сграда, оформен с големи варовикови блокове, с ог изток, откъм улицата пред монументалната западна фасада па комплекса с мартириума (обр. 10). Във вътрешния й двор, евързан с входа чрез дълъг коридор,
395
с бил устроен impluvium с колонада (обр. II). Сградата с била двустажиа. Предполага се. че долният етаж е имал стопански функции, а горният жилищпо предназначение. Според проучвателя, стеките па сградата са в opus mixtuni на хоросан. Допуска се, че част от прнземннте помещения са били засводени. На север и юг о г перис гилната сграда, отделени с насажи от нея, са разположени постройки с всрижно нарсдсни помещения (обр. 4/6. обр. 10). Градени са от камък на глина, кирпичи и „голямо количество дървен материал"50.
В литературата има различии мнения отпоено предназначенного на пе-ристилната сграда. Някои я определят най-общо като представителиа граждански постройка60. В една от обобщителните публикации за града от РВЕ тя се евързва с градския съвет и със „службите по отбраната"61. На друго място гя се идеитифицира с „двореца на управителя на града""2. Перистилният тип сгради изобщо са с жилищно предназначение. Сградите, в конто са заседава-ли градските съвети, принадлежат към друг архитектуреп тип63. Явно е, че перистилната сграда от Царевец има резиденциален характер. Фланкиращите постройки с верижно народени помещения вероятно са функционално евързани с пея. Те биха могли да бъдат жилища па подчинен персонал или стопански постройки. Липсват преки указания за идентифицията на резиден-циалния комплекс. Косвсни индикатори обаче в случая са нсговото местоположение и отношението му към съседните архитектурпи комплекси в контекста на общата град ска структура и схема. Пепосредствената му близост с двата култови комплекса и очевидната връзка с тях, рсализирана в общото планово решение на тази градска зона чрез установената единствен© тук ортогонална улична мрежа, указват неговата принадлежност. Смятам. че това е епископската резиденция от РВЕ.
Така централната градска зона се обособява като култов център, състоящ се от три различии по функции и предназначение, но тясно евързани помежду си архигеклурнн комплекса - манастирът, комплексът с мартириума и епископската резиденция (обр. 4/4-6). Налицо са хронологически съответствия в етапите па развитието на трите комплекса. Окончателното оформяне на култовия център е в период, по-късен от възникването на града. Може да се допуснс, чс това с станало при управление го на Юстиниан I.
Друга зона на представители© строителство е северната, природно най-защитената част на града от РВЕ. Обнародвапата информация за проучванията тук обаче все още е във вид на съобщения и частички публикации. Голям архитектурой комплекс с локализиран в близост и сенсрно от епископската резиденция, върху по-ниска тераса на билото на хълма (обр. 4/7, обр. 8). Съобщава се за „твърде голяма четириъгълпа постройка" с градеж на хоросан, около която са разположени други постройки, „евързани функционално с нея, но с обикновена строителна техника". Под пода на едно от помещенията на централната сiрада е разкрита щерната с кркстати сводове, носени от пиластри и колони с конусообразни капители (обр. 8/1). Нспосрсд-
396
ствемо на запад е изследваиа частично сграда с малки помещения (обр 8). Предполага се банска постройка64. Липсват данни за иначе частично пред-ставепата па обнаролвания план (обр. 8) постройка в южната част на комплекса, включваща значигелно но размери помещение с правоъгълни пил они (склад ?).
Слабата съхраненост на останките от комплекса като цяло не дава възможност за по-прецизно изясняване на плана му. Наличие го на щерната най-голямата в града, е указание за общеетвения му, вероятно администра-тивно-резиденциален характер. Точната му идентификация е все оше под въпрос. Изказано е предположение, че тук „е живял военният управител на града*'65.
На северозапад от описания комплекс и приблизително в средата на северната градска зона — в ссктори 19 и 20, също са установени останки от представително строителство (обр. 4/8). 1ук са разграничени три строителни периода. Първопачално е била изградена го ляма правоъгьлна сграда, орисн-тирана запад-изток. с апсида oi юг. Според проучвателката, сградата е от базиликален тип, с приблизителни размери 50 х 20 м. Градежът е на хоросан. По-късно в източната част на по-ранната сграда е издигната нова постройка с правоъгълна форма, ориентирами север - юг, с вътрешни размери 8.60 х 19.55 м. Състои сс от три различии по големипа помещения, като „към северного, от изток, е доленепа апсида**. Градежът е на хоросан. Пред западната фасада на постройката е разно южен обширен двор. За третия строителен период се съобщава само, че е промепен плапът на постройката. Окончателното й унищожавапе е било причинено от пожар При проучването и са открити монети от VI - началото на VII в., вкл. и монети на император Ираклий66.
Ако се потвърдят данните за по-ранпата базиликална сграда, то това ще е една от най-големите и най-представителните постройки на ранновизантийския град в периода на възходящото му развитие. Намаленйте размери и нового планово решение на сградата от втори строителен период предполагал промяна във фупкциите на същата. Хронологията на тази сграда не е уточнена, но изграждането й вероятно с след средата на VI в.67.
В северния край на защитсната градска плош, върху терасата до Лобпата скала са разкрити основите на две зпачителпи сгради. Първата е до западната крепостна степа, а втората - до източната крепостна стена. Сградите включват по няколко помещения (обр. 4/9, 4/10). Градежът им с на хоросан. Били са двуетажни. За първата сграда сс знас, че е претърпяла преустройство, довело до частично изменение на първоначалпия и план. В пея е открита колективна находка от железпи оръдия па труда. Втората сграда е по-голяма по размери и брой па помещенията В едно от нейните помещения е разкрито зидано водохранилище68.
Кратки засега съобщсния са обнародвани и за други постройки от РВЕ в северената част на Царевец. Повечето от тях са частично запазени или
397
частично разкрити, порадй което плановете им все още не са изяснениЧ Някои от постройките са със степи от ломени камъни на глинен разтвор и кирпичи. Сравнен» обаче с жилищата в кварталите на обикновеното население, те се огличават с по-големите си размери и с по-големия брой на помещепията си. Така например една цялостно разкрита поел ройка в сенер-ната част на Царевец, в градежа на която не е използван хоросан, се определи като голяма сграда с четири помещения. При нея е открита част от база на коиона7
Отделните сгради и арх и тс к турни комплекси в северната част на ранно-визаптийския град все още не могат да бъдат сигурно интсрпретирани Очевидно някои от тях са били с обществ ено предназначение, вкл. и резиденции на лица от висшата градска администрация. Други вероятно са частпи жилища на по-богати граждани, конго са нмали възможност да се настанят в престижпия и естествен© най-зашитения квартал на града. Засега наличия га информация не дава достатъчно основания за разграпичаваието па някакви етапи във функционирансто на сыцня
Освен в цептратната и северната част на Царевец обществен© строи iс i-ство от РВЕ е установено и в югозападпата му част, при предполагаема тук площад до главната i радска порта и готямата кула (обр 4/11, 4/12) Срещу входа па последната са разкрити останките на трикорабна, едиоапсидна базилика с триделен нартекс. Със северозападпия си ъгъл базиликата почти опира до крспосгната стена (обр. 5). Външните й размери са 20 х 14.5 м, без да се отчита иезапазената апсида. Стоните са в opus inixtiiin на хоросан. Паосът е разделен от две редици зидапи, квалратпи в план постамента, върху коиго са сс издигали мраморни колони с пирамидални капители. Подът на базиликата е застлан с тухли. Под иода на централнйя кораб е разкрита засводена гробница, вкопана в скалистая грунд. Изграждането на базиликата сс отнася към първата половина на VI в. До вътрешното лице па крепостната стена, между кулата и базиликата са изелсдвани останките на двудетна постройка с основи от камък на кал и степи от кирпич (обр. 5). В източного й помещение е открита отоплителна пещ. В западпото помещение са фикси-рани две полови нива, като н пласта между тях е намерена монета на Юстин II и София. Между постройката, входнитс фасад» на кулага и базиликата, и северната стена на пропугиакулума е затворено дворно пространство с трапецовидна форма, настлано с каменни плочи7 .
В литературата с изказано мнение, че базиликата до портата е обслужвала паселението от околността. което нс е било допускано до въгрешността на града7’. Това обяснение е следствие от една a priori приета, изкуечвена според мен, историческа теза. Дори по логиката на последната обаче една култова сграда за игнорирано население би следвало да се търси в предгра-дията, а не зад главната порта, при най-важния пункт в градската отбрана. Местоположение™ на базиликата и общия двор пред нейния основен вход и входа на кулата указват ясно функционалната й обвързаност с фортификаци-
398
опция комплекс па главната градска порта. Базиликата е обслужвала защит-ниците на последний. Същевременпо тя е трябвало да осигури божествепата протекция за този възлов пункт в отбраната на града, което обяснява пейния солиден градеж и монументалния й вид73.
Върху общин градски план, непосредствено на изток от прсдполагасмия площад. до южната крепостна степа са папесени три големи правоъгълнн поелройки, ориентирани север-юг (обр. 4/12). Между тях и крепостпата стена, както и между тях сами!с има пасажи. В пасажа между западната и средната постройка е разкрит самостоятелен опорой зид. Предполага се, че е иосел дървено стълбище. Публикуваната информация за постройките с оскъдна и отразява само началния етап от проучването им 4. Изхождайки от мястото, размерите, плана и си гуираието им една спрямо друга, съм склонен ла допусна, че това са казармени постройки. В тях вероятно е прсбивавала мобилиа воеипа част, която при нужда е подсигурявала зашитата на главната порта. Именно значението на главната порта тук налага формирапето около нея на зона на засилено военно присъствие. В гози по-широк контекст по-ясно изпъкват и специфичпите функции на базиликата при портата. Тя е обепужвала военнослужещи и е била евързана пряко в идеологически аспект със защитата на града.
Данните от публикациите и съобщенията, вкл. обпн ят план на града оч РВЕ. свидетелстват, че постройките до крепостпите степи обикновено са с по-голсми размери и по-солидна конструкция (обр. 4). Част от тях бяха вече разгледапи в предходното изложение. Изслсдвани са и други такива. При централнйя участък па западната крепостна степа, северио от средновеков-ната Малка порта, например е проучена частично сграда с Г-образен план, с две помещения (обр. 4/13). По-малкото с поч ти квадрачно - 4 5 х 4.4 м. По-голямото е правоъгълно с ширина около 7 м и дължина, надхвърляща вероятно 10 м (обр. 12). Сградата е била двуетажна. Стелите й долу са от ломени камъни на глинсн разгвор, но с дебелина от 0 9 до 1.1 м. Във височина падстройката е била с кирпичи. Подът на приземиия стаж с оч трамбована глина. Подът на горния етаж е бил от дървепи греди. Върху глинсната замазка над гредите е имало настилка с тухли. Паред с битовите материали в сградата са открити и монети на император Фока75.
Пак при централнйя участък на западната крепостна стена, до установе-ната тук порта от РВЕ е проучена друга сграда. твърде сходна като градеж и конструкция с оиисаната Тя е правоъгълна, еднокамерна. с размери 12 х 9.6 м. Ориентацията й с съобразсна с i расего на крепостната стена76. Била е с три входа и е и.мала горен етаж. Предполага сс, чс с жилище на военни, конто охранявали западната порта. При сградата започва/завършва т. нар а 1ея за портата. Южната стена на сградата е в конструктивна връзка със зида, ограничивши от изток улицата (обр 13). При изеледването на сектора в пласта от РВЕ са открич и много фрагменти от глинени и стъклени съдове и други материали. В самата сграда с открита монета на Юстиниан I77.
399
На границата между централпия и южния участък — южно oi средновсков-ната Малка порта, на западната крепостна степа от РВЕ, до вътрешпото й лице са разкрит и частично останки гс от две постройки с по няколко верижно пареденн помещения. Стеиите им долу са от ломени камъни на глинен разтвор. В едва от постройкиге са открити няколко бронзови предмета, вкл. рамо на висяща бронзова везна .
До южния участък на източната крепостна стена в сек гор 41 са разкриги останки от „големи сгради долепени на фуга в крепостната стена и граде ни в близост одна до друга" Основите им „са о г домен камък, а стеиите от кирпич". В тях са открити ранновизантийски монети, чиито емисии обаче не са уточнени в съобщението .
По на север - в сектор 43, и пак до източната крепостна степа са разкрити „значителни участъцн от най-малко две-три ранновизантийски постройки". Градени са вероятно на хоросан. Стратпграфската им позиция позволява да се отпесат „към едно второ строителство, вероятно по времето на ими. Юстиниан (527- 565)"80.
Части от постройки със степи от ломени камъни на глинен разтвор са разкрити и покрай източпия и централния участък на южната крепостна стена (обр. 14). При някои от тях са разчистени подиви настилки от плочсстн камъни551. Кратко съобщение е обпародвано и за постройка до централпия сектор на южната крепостна стена от РВЕ, чиито стеки са в opus mixtum (на хоросан ?)-:
Някои от изредените по-горе сгради са били казар.мн или караулни до по-важни пунктове на фортификационната система. Наред със сградата до западната пор г а военно предназначение може да се допуске например и за Г-образната постройка при централпия участък също па западната крепостна стена. Изглежда, че по протежение на крепостните степи са разполагани и общественитс постройки със стопанско предназначение - складове и работилници. Подобии функции указват например находките - бронзови ге предмета, от едпата спомената сграда с верижно наредепи помещения до западната крепостна стена. Има и косвени аргумента в подкрспа на този извод С изключение на елка „работилпица за обработка на кост", разкрита в юго.за-падната част на Царевец83, днес не са известии други подобии постройки или съоръжения от вырешността на защитената площ, т. е. те би следвало да са концентрирани покрай крепостните стони. От обобщаването на информация! а за датиращите находки можс да се копстатира още, че застроявансто на терените покрай крепост ните степи е било постепенен процес, а нс однократен акт.
На отделни места в защитената градска площ, вън о г разгледапите вече зони и райони, са разкрити и други сгради, конто сс отличават по размери и план от типа обикновено жилище, характерен за РВЕ. Гакава е счрадата, проучена в близост и югозападно от манастирския комплекс (обр. 4/14). 1я се състои от няко iko помещения, групирани в две части - вероятно жилищна
400
и стопапска. Общага й площ се изчисдява па около 250 кв м. В пснтралното помещение па жилищната й част са разкирити два зидапп пилона. Предполага се, чс са носили горен етаж. Градсжът на стеиите й е от ломени камъни на глинен разтвор и кирпичи. При проучването й. наред с битовите материали са открити и монети от император Юстин I до император Ираклий вкл. Сградата е била уншцожена от пожар44.
Важна, с оглел развитието на сгруктурата и схемата па ранновизантий-скня град, е ситуацията, устаповена в сектор 39 в югоизточната част на Царевец. Тук с била издигната голяма сграда с „базиликален план". Отнася се към края на V-VT в. Градежът й вероятно е с камък на глинен разтвор и кирпичи. Като следващ строителен етап в този сектор се посочват ,,три сгради о г VI в , опожарепи в началото на VII в.“ В случая е палице сигурно свидетелстно, че през VI в., попе в югоизточната част на Царевец, се разширява площта, .заста от обикновени жилища за сметка на сгради от друг тин и с други функции.
Обикновени жилища от РВЕ и постройки, конто могат да се интерпрети-рат като такива. са известии от западната. южната и югоизточната част на Царевец. Върху общия план на i рада, в централната част па хълма - между базиликата на върха и манастирския комплекс, са нанесен!! постройки, конто също изглеждат като жилища на обикповено население (обр. 4). Резултатите от проучването им обаче не са обнародвани. Може би с обикновени жилища са били заети и неизеледвапите все още сек гори в източната част па хълма или пене някои от тях.
Жилишата, за конто има обнародвани съобщепия, са заемали тсрасирани-ic склонове между билото на хълма, с намиращите се тук представителни комплекси и сгради, и западната и южната крепостна стена с издигнатите до тях постройки. Жилища га са разположени в различии пояси върху о где пни гсраси, съобразно хоризонталите на терена. Представляват едно-, дву-, или триделни постройки с 4-ъгълна, често неправилна форма Размерите им варират. При публикуваните жилища например в западната част на Царевец сектор 9, дължипите на някои о г тях достигат до 15 м (обр. 15). Основите и стоните им долу са от ломени камъни на кал или глина Във височина стеиите са били от кирпичи. Пемалка част от жилшцата са били двуетажии. Подсвете на помещенияга са с настилка от тухли, от плочссти камъни, с 1рамбована пръет или глина, или сс гсственият скалист грунд е същевремснно и под. Последните очевидно не са били обитаемы. Данни за отоплителни съоръжения, вероятно пещи, има само за отделни жилища - в сектори 'll и 34 например. Покривите и горните етажи при двуетажните жилища са били с дървена конструкция. Покривите са били покрити с тегули и имбрици. При някои постройки, до входовете или до външните степи, са открити бази за колони. В тези случаи вероятно се касае за дървени колони - подпори за горните етажи Често пред входовете са устросни сгълбища. Стеиите, изложены на най-голям натиск поради наклона на терена, са усилвани с
401
контрафорси. На места терасите са изкуствено дооформени или пък са изградени нодпорни зидове. Стьпаловилният профил иа терена с използван умело - жилища от по-долиа тераса се опират в брега на по-гориата тераса и го използват за естествена стена откъм съответната си страна (обр. 1S) В приземните етажи на някои двуетажни жилища са открити канали, чисто предназначение е било главно за отвеждане на атмосферните води. Засега няма данни за обозначен!! стопански дворове към обикновените жилища. Предвид денивелацнята и плътната застройка на терена може да се твърдм. че жилишата от РВЕ върху Царевец са били без или с незначителни дворни пространства. Отделки помещения при дву- и триделпите постройки и приземните етажи при двуетажните жилища са били със стопански функции. При някои от разкритите жилишни постройки са фиксирани по-къспи строителни периоди или е устаповено изграждапето им вьрху по-раини сгради с подобен план и подобна конструкция. Сведения за точно датирани находки има само за част от изслсдваните жилища, например: при публикуваните постройки в сектор 9 - монети на Юстиниан I и пеопределени монети от VI в.; при две едноделни сгради в сектор 26 „няколко монети, най-кьената от конто е на Юстиниан Г‘; при едно от жилищата в сектор 34 - осей монети от Юстиниан I до Фока вкл?6.
Данциге за датирашите находки показват, че формирането и застрояване-то на жилищните квартали в западната, южната и югоизточната част иа Царевец с било процес с определена продължителност във времето, а не еднократеп акт. Обобщаването пък на информация!а за преустройства или преизграждания налага извода, че при обикновеното жилищно строителство не са настъпили някакви съществени изменения по отношение на архитек-турния тип, техникитс и материалите, през целия период на съществуване го на ранновизантийския град.
Засега липсват сведения за постройки от РВЕ в площта на крепостта в западного подножие на Царевец (обр. 16). Основната причина е в ограничения обхват на проучванията. Все пак, макар и ограничени, извърпгените проучвания позволяват да се твърди, че през РВЕ защитената нлощ тук не е била плътно застроена^7. Това изглежда се дълж и не толкова на по-късната дача на тази крепост, колкото на специфичните й функции. Логично е тук да се очаква някакво военно присъствие, респ. - наличие във вътрешността на казарми и/или индивидуал ни жилища на военни лица. Предвид отсъствието на караулни постройки до крепостните стени може да сс допусне стражева обитаемост на горните етажи на по-юлемите кули (обр. 16, 17). Не е лишено от основания и предположение го за концентрирансто в долната крепост на някои занаятчийски производства, конто са пожароопасно и/или изискват повече вода - например евързаните с желсзообработванепУ .
402
Осповни стали и тенденции в развитието на структурата и прост-ранствената схема на защитената градска площ
Според паходките и най-вече монетите, открити в различии комплекси. сгради и в културния пласт изобщо, началната дата на града върху Царевец е по време на управлението па импера тор Анастасий I (491-518). Самого му възникване протича в период от поне едно-две десетилетия и сс изразява в изграждапето на фортификационните съоръжения вьрху хълма, на първите общее гвени сгради и на част о г жилищата. В пачалнитс години от съществу-ването си градът има иемалко свободни, незастроепи парцели в защитената си площ - както нокрай крепостните стени, така и във вътрешността. Още по зова време обаче сс очертават зопи и райони с различии функции и с различна тежест в обшествсния му живот. Появяват сс гакива важны компоненты на неговата структура като култовия център и квартала с по-предста-вителни, админис гративни и частиц постройки. Появяват се час г от звената - постройки и съоръжения, с военно и стопанско предназначение и т. н. Мястото на тези и на останалите структурны компонент и, т. е. планът или пространствената схема на града по време на възникването му с в зависимост от условията на терена и о г функциите и значението на съответните комплексы. постройки и съоръжения.
В гранипите на първата половина на VI в. в резултат на нарстващото градско население и на просперитета на самия град свободнитс терени в защитената площ па хълма постепенно са застроены. Някои от първоначално изграденитс комплекси и постройки са продължили да функционират без съществени променп. докато други са основно реконструирани. Така към средата на VI в. при управлението па император Юстиниан 1 (527-565), структурата и пространствената схема на града добиват окончателния си вид. Утвърдепа е структурната характеристика на основпите градски зони и райони, като развитието изобщо на градската структура е в посока именно на тяхното обособяване и по-ясно разграничаване във функционален аспект
Към среда га на VI в е факт вече и крепостта в западно го подножие иа хълма, чрез която по внечатляващ начин с решен въпросът за сигурното водоснабдяване на града. Спецификата па функциите пък на тази крепост, респ. - на защитената от нея зона, напълпо се виноват в общото му структурно развитие.
Комуникациите в същинския град върху хълма се осъществяват чрез концентрично-радиална улична мрежа, обусловсна от тереппите условия. Изключенис е централната час г на Царевец - най-широката и равна част от неговото било. Тук, след основно иреустройство, съобразено отчасти с принципите на ортогоналната планировка, се оформя голям кулгов център, включващ манастирски комплекс, кулгов комплекс със специфичны функции и епискоиска резиденция (обр 4/4-6).
Северната, най-вътрешната и природпо най-защитена, част па Царевец също се обособява като зона на представителпо строителство. Вероятно
403
повечето or по-голсмите комплекси тук са с обществено предназначение, вкл. и резиденции на висши представители на градската администрация (обр. 4/7 10).
В югозападиия край на Царевец се формира зона на значимо военно присъствие. в която вероятно стационира и основното подразделение на градския гарнизон (обр. 4/1, 4/12). Издигнатата тук базилика е обслужвала военнослужещи । с и е свързана в идеологически аспект със защита на главната порта и на града изобшо (обр. 4/11).
Друга солидно изградена базилика заема върха на Царевец и очевидно има особено място в духовния живот на града (обр. 4/3). Може да се приеме, че към средата на VI в. вече функционират синхронно всички рЯзкрити досега ранновизантийски култови сгради - базиликите при главната порта и на върха, голя.мата базилика в манастирския комплекс и църквата с мартирн-ума. Те са култови ядра със специфйчни функции в структура га и в духовния живо г на града. Сыцсвременно може да се предположи, че те са били в определена връзка помежду си при общите богослужсбни процеси и шествия, всяка със своето място и значение в хода и реда на последните.
Терените покрай крспостните стени на Царевец - вън от изредению но-горс зони, постепенно са заети от постройки с предимно военно или стопаи-ско предназначение - казарми. караулни сгради, складове и работилници (обр. 4, 6 12, 13, 14). Верой гно по сходен начин е използвана и площга на долната крспост.
Терасираните склонове в западната, южната и югоизточната част на защитената площ върху хълма окончат елно се превръщат в зона, заета от жилищните квартали на обикновепото население. Изглежда, че предимно с обикновени жилища е застроен и секторът о г било го между култовия център на града и базиликата на върха (обр. 4).
В заключение си струва да се повтори, че развитата градска структура и схема, както и значителната плътност на засгрояванс върху Царевец са постигиати към средата на VI в., при управ юнието на император Юстиниан I. Откосно следващия период - до края на съществуването на ранновизантий-ския град, има известии данни за преустройства на отделни архитсктурни комплекси и сгради. Вероятно има и новонзградсни такива. Няма обаче основания да се смята, че са насаънили някакви съществени промени в
структурата и схемата на защитената градска площ.
Предградня. некрополи, сателнтни обекти
Лктуалната информация за предградията и иекрополите на града от РВЕ е оскъдна. В началните години от съществуването му - до изграждането на долната крспост, открито предградие изглежда е имало в западного му подножие. Подобна възможност указват откритите тук находки и по-точно монетите от втората половина на V — начало го на VI в.89.
Югозападно от Царевец, в южного подножие на скалистия провлак, водещ към главната градска порта, са открити „разпръенати в отделни
404
петпа и в къснитс насини", материали от VI-VII в. . Може бй”те сыцо са индикатор за открыто предградис.
В югойзточното подножие на хълма, под останките от средновековпия квартал Френк хисар, са разкрити частично основите на по-ранна сграда. Предполага сс ранновизантийска базилика01. Ако предположенисто сс пот-върди, тук би следвало да се очаква иредградие или некропол на града от РВЕ. В този район върху тераса на склона иод ююизточната ъглова кула е открита зидана гробница от РВЕ, която е имала сводово покритие02. С наличието па последната възможността за некропол от РВЕ в югойзточното подножие на Царевец изглежда ио-вероятната.
Па югоизток от Царевец, на срещуположния бряг на р. Янтра, се намира хълмът Момина крепост, известен още и като Девин град (обр. 2). Крепостта, от която произхожда името, О1ражда западпия му дял. чиято площе около 4.5 ха (обр 3). Изпесен напред самостоятелен фортифнкационен комплекс преграж-да допълнително достъпа откъм по-достъпната из точна страна. При крепостта и ньпросния комплекс са установени два късноантични строителни периода. Вторият от тях съвпада с вьзникването на ранновизантийския град върху Царевец93. При ограничените проучвания в защитената площ на Момина крепост са разкрити останки от жилищни и стопански постройки от РВЕ. Градежът им с с ломени камъни на калов разтвор и кирпичи. Тс са свидетелство за селишния характер на обекта по това време04. До североиз-точния ъгъл на крепостта е разкрито голямо водохранилище, нълнено чрез водопровод от извор, намиращ се на около 1 км в източна посока . В югозападиия склон на хълма с локализиран некрополът на населепието на ранновизантийското укрепено селище 6. Очевидно некрополът се е появил след изос1авянето на изеледваните в същия район представителни постройки, чието изгражданс пък с свьрзано с късноримския период на Момина крепост07.
На запад от Царевец, на срещуположния бряг на р. Янзра, се намира платовидният хълм Трапезица (обр 2), където също са памирани материалы от РВЕ. вкл. един мраморсн рслсф с изображение на Христос98. Някои изеледователи предполагаха ранновизантийска фортификация и върху Трапезица З.апочналите тук редовни археологически разкопки обаче нс ногвър-диха наличието на такана109. Характерът на обекта от РВЕ върху Трапезица остава засега неизяснен.
Обитателите на Царевец, Момина крепост и Трапезица през РВЕ несъм-нсно са имали тесни стопански, административны и културнн взаимоотношения. В литсрачурага се поддържа дори мнението, че съответните структуры са части на единен градски организьм10 Отсъствието обаче на евързваши звена между фортификационнитс системы на Царевец и Момина крепост, както и срещуположпите склонове на възвишенията, разделены от р. Янтра, са обособявали все пак тези различии по мащаб и характер структуры и са аргументы срещу интерпретирането на по-малките от тях като предградия на
405
най-го 1ямата. Поради това приемам за по-коректно определението, че през РВЕ тук е съществувала селищна агломерация. Гя се състои от действител-ния градски център върху Царевец, вкл. долната крепост и очакваните неукрепени предградия в неговото подножие, и сателитните обскти вьрху Момина крепост и Траиезица, първият oi конто с значително укрепено селище.
Крайната дата па ранповизантпнекий град върху Царевец
В литературата се приема, че средата на VII в. с terminus ante quem за живота в ранновнзантийския град С£. Основание за това е фактът, че в някои постройки и в културпия пласт изобщо от РВЕ върху Царевец са открити монети на император Ираклий, вкл. на Ираклий със сипа му Ираклий Константин103. Прсдвид дългогоди иного управление па император Ираклий (610 641), не без значение в случая са годините на емисиите на окритите монети. Засега обаче в публикациите и съобщсннята подобна информация липсва.
Преди няколко десетилетия в околностите на днешния гр. Горна Оряхо-вица е открита случайно колсктивна находка от ,,десетина солида“ на Ираклий с Ираклий Константин104. В краткого съобщение за находката други данни няма, но в публикация на друг наш нумизмат солидшс сс отнасят към първата чечвьрт на VII в.105. Укриването на златните монети на няколко километра от Царевец е резултат от събитие, което оказало влияние вьрху живота и на самия град. С оглед общата политическа обстановка в балканского предели на империята през първата половина на VII в., може да се допусне, че това събитие е едно от двете опустошителни аваро-славянски нашествия в Тракия през 619 г. и 626 и 06.
В контекста на изложените по-горе данни и съждення, логично би било изоставянето на града от РВЕ върху Царевец да сс евърже с никое от споменатите аваро-славянски нашествия. В една от последните публикации за Царевец обаче има нова информация, която налага промяна в тезата за хронологията и по-точно за крайната дата на ранновнзантийския град. Става въпрос за спомснатата в изложението монета на Гиберий с Константин IV (663 681) от югоизточната ъглова кула на крепостта върху хьлма. Монста1 а е със с'игурна стратиграфски позиция. Авторы изрично посочва, че тя е открита сред деструкциите на кулата. „в горелия слой от вътрешността й“|Г'7. Следователи© палице е нов, по-късен, terminus post quem за горната хронологически граница на останките и пласта о г РВЕ върху Царевец, т.* е. окончатёлното изоставяне на града вече може да се отнесе към края па VII в. Най-вероятната причина за изоставянето му е появата на прабългарите на Аспарух в североизточните балкански територии на империя га и оснонананс-то в тях през 681 г. на Първа га българска държава. Тогава или малко след това животът върху Царевец прекъева108. Иредвид относителпо малкия брой находки от РВЕ, открити изобщо при проучвапията, се предполага организи-раното изоставяне на града, след което той е бил оножарсн109.
406
Градът вьрху Царевец е един от малкото севернобалкански ценгрове на империята с доказано фупкциониране през VII в. В днешна Северна България например монети от \П в. - след Фока, са открити само в по-голе.мите черноморски центрове Duroslorum и Novac. При това в част от случайте, вкл при Novae, става въпрос за единични екземпляри на Ираклий1 °. Заслу-жава да се отбележи също, че сред колективните монети и находки от днешна Северна България единствепата такава с монети о г VII в. - след Фока, е споменатата по-горе от околността на днешния гр. Горна Оряховица, т. е. от хинтерланда на града върху Царевец1 .
Името на ранновизаптнйскня град върху Царенец
На около 17 км северно от Царевец сс намират останките на римския и късноримския град Nicopolis ad Istrum. Поради близостта им в историография! а выникна юзата. че градът от НВЕ върху Царевец е приемник на последния, вкл. и по отношение на името 2. Днсс вече е ясно, че градът върху Царевец не е наследил имею на античния градски център Ако се абстрахираме от ономастичния аспект обаче, идеята за определена нриемст-всност между Nicopolis ad Istrum и новия ранновизангийски град не е лишена от основания.
Към средата на V в. в развитието на Nicopolis ad Istrum настъпва! драсгични промени. Старата фортификационна система е изоставсна. Сред останките на по-ранните монумента. 1ни комплекси и сгради, вкл. върху агората, се появява предгралие с каменно-кирпичени постройки. Новата крепост - г. нар. castellum или Никополис ад Иструм II, е с площ едва от 5.74 ха. Двете най-значителни постройки във вътрешнос! ia й - трикорабна базилика и еднокорабна църква, са с градеж, размери и украса, конто не им отреждат място сред по-нрсдставителните образци па съответните архитектурни типове. Спорен датиращите находки животът тук нрекъева в края на VI или в самото начало на VII в.1’3.
От изложените данни сс налагал няколко важни извода. Възникването на (рада върху Царевец следва почти непосредствено след драсгичнитс промени в развитието на Nicopolis ad Istrum. Сравнение™ пък между града върху Царевец и ранновнзантийския наследник на Nicopolis ad Istrum показва. че през периода на синхронного им съществувапе след края на V - началото на VI в., първият е много по-голям и по-важен с ели щен център от втория. Според обективпите си характеристики вторияг с по-скоро укрепено неград-ско селище, подобно например на юна върху Момина крепост. Следователно оше с появата си 1радъг върху Царевец става пай-зиачителният център в областта на по-ранния, римски и късноримски град Nicopolis ad Istrum, вкл. и по отношение на укрепепото селище, явяващо сс нряк наследник на последния. Заслужава също да се изтъкне, че грады върху Царевец съществува близо век след изоставянето на гова селище.
В някои от последите си публикации проф. Велков предложи хипотезата
407
за отъждествявапето на града от PBF. вьрху Царевец и синхронною селище върху Монина крепост с известната от изворите Zikideva114. Хнпотезата се основана върху извсжлането на българския топоним Мамина крепост!Девин град от тракийския ойконим ZikiSePoJЕулаЯара и върху факта, че в списька на „тракийските укрепления'* в De aedificiis на Прокопий Zikideva с след Nicopolis ad Istrum (... Nt колонку. ZiKidEfla. ...)115.
Досега Zikideva се идснтифицираше със Sucidava (EvKifiapa), която ее намира на десния дунавски бряг, източно от Dhrostorum116. или пък се търсеше по тсчението на р. Янтра, между Nicopolis ad Istrum и latrus” . Тези опити за отъждествяване и локализация на Zikideva обаче не се оснонават върху сигурни факти, дока го сполучливата идея на проф. Велков днес може да се развие и подкрепи с нови и надеждни аргумента.
С уI върждаването па христнянството Nicopolis ad Istrum става едно от спископските седалища на цровинциия Moesia Inferioir. Познати са имената на двама местни епископи - Marcellus и Amantius, засвидетелствани съотв. за 458 г. и 518 г.118. В качеството си на епископски център Nicopolis ad Istrum с и сред седемте града на Moesia Inferioir, отбелязани в известния Synccdcmus на Хиерокъл”0. Това с вчинение, латиращо от самото начало на управлението на император Юстиниан 1, е модел и първоизвор за съставянето па иебезиз-вестнитс съшо Notitiae Episcopatuum. В случая особен интерес пресгавляна сравнението му с по-ранните от запазените днес Notitiae - с г. нар. Псевдо-епифаниев списки например, датиращ от времето на император Ираклий. Сред посочените в него градове на Moesia Inferioir споменати вече като епископски центрове на епархия Haemimont. отсъстват именаiа на лва от цитираните в Synccdcmus градове. вкл. и на Nicopolis ad Istrum120. Единст-веното ново, неотбелязано в съчинението на Хиерокъл, име в Псевдоепифа-ниевия списък е това на Zikideva, предадепо в изменена форма (rov Z£^£.'&cг7FШV'),2,. По идентичен начин са представени градовете на Moesia Inferioir - кьм епархията Haemimont, и в следващите Notitiae Episcopatuum, до IX в. вкл.122. По идентичен начин в тях вместо името на Nicopolis ad Istrum присъства това на Zikideva (о- Zeke3e^cov)'2\ Изрсждането в тези списъци от VIII и IX в. на градовете на Moesia Inferioir, която е загубена окончателно за империята в края на VII в., с явен анахронизъм’24 С оглед на обсъждапия тук въпрос обаче те са ценен извор, тъй като отразяват състо-янието на църковно-административпата организация и показват най-значи-телните центрове в територията на Moesia Inferioir непосредствено преди присъсдиняването й към новата българска държава.
В частично изменена форма имело на Zikideva се среща и в съчинението Historiae на Теофилакт Симоката, съставепо към края на управлението на император Ираклий. Описвайки конфликта с аварите в края на VI в. и поточно действията през 597 г., авторът съобщава, че византийският военачал-ник Коменциол възпамерявал да се насочи с войската си към Nicopolis ad Istrum (... ri] NikoxoAei ...) и впоследствие действително навлязъл в
408
Moesia Inferioir, но разположил лагера си при Zikideva ( . t-rn tj]v Mvctav X^pEi Eiti те ZiKiSipcc ш акгр'ал ovvEK^awY1-. Цитираният пасаж, освен че свързва отново Nicopolis ad Istrum и Zikideva, може да сс приеме и като указание. че в края на VI в. Zikideva предоставя по-добри условия за осигурявансто на одна армия, i е , че е по-значителният център по това време.
И така редът па Nicopolis ad Istrum и Zikideva в De acdificiis и обвързващото ги съобщение в Ilistonae показват, че те са центрове. разположени в близост един до друг. Контекстът на цитирания пасаж от Теофилакт Симоката и особено съпоставката между Хисроклисвия Synecdemus и Notitiae Episcopatuum доказват, че Zikideva измества и наследява Nicopolis ad Istrum като най-значим център в областта па гориото и среднего течение на р. Янтра126. Пьяного съответствие на информацията от изворите и археоло-гическите данни за Nicopolis ad Istrum и града от PRE вьрху Царевец не оставя място за съмнение, че именно последният е въпросната Zikideva.
Изворите - съобшеннето за споменатия по-горе Amantius и Хиероклие-вия Synecdemus, свидетелстват, чс през първата половина на VI в. еписко-път на областта все още се е титулувал като „спископът на Nicopolis". Сравненного обаче между т. нар. Никополис ад Иструм 11 и ранновизантийския център върху Царевой позволява да се допуске. че за периода след края на V - началото на VI в. епископите ,,на Nicopolis*' са резидирали не в непосредствения топографски приемник на античния Nicopolis ad Istrum, а в Zikideva. Около средата на VI в. или през следващите десетилетия до началото па VII в. титулатурата на мсстния епископ с била съобразена с реалностите и при управлението на император Ираклий, съгласно Пссвдо-епифанисвия списък, тя вече е „епископът на Zikideva".
Предвид късната крайна дата на ранновизантийския град може със сигурност да се твърди. че тракийското му по произход имс с би по добре познаю на нового славянско население в областа към края на VII в. Значението на града, както и внушителните му останки след края на VII в., очевидно пък са способствали за запазване в някаква форма на неговото име. R това е и смисълът на един от изложените по-горе аргумента на нроф. Велков. Дали обаче гопонимьт Девин град е единственият спомен за Zikideva (ZiKidE/ja/LyHaSaftaY? Относно произхода на името на Търново (Тринов/ Трънов/Търнов), са изказани няколко мнения, като нито едно от тях не е категорично убедително127. В един от първите съобшения за срсдновсковния български град - на Георги Акрополит от XIII в., името му се предава и във формата Стринав (Etpivapos)12*, която би следвало да е по-рапна. Дали пък тази форма на свой ред не с резултат на продължителна и постепенна трансформация на името Zikideva сред местного население
... Скидава ... Стринава/Стринав)? Във всеки случай хипотезата си заслу-жава проверка га.
409
БЕЛЕЖКИ
1 А иге лов, Н. Антично и ранновизантнпско селище. - В История на Велико Търново. Т. 1. С., 19X6, 36-59; Pissarcv. A. Lc systcmc de fortification entre le Danube et les versants nord des Balkans pendant Г antiquite tardive. - In: Aktcn des 14. Internalionalen Limeskongresses 1986 in Carnuntiim (Dcr rocmischc Limes in Ocsterreich. Heft 36/2). Wien, 1990, 875-882; Алексиев, И. Раиновизантийският град вън Велико Търново - В: Исторнко-архсологи-чсски изеледваиия в памет на проф д-р Станчо Ваклинов. Велико Търново. 1994, 21-28. Кинкретниге публикации и об щите изеледваиия за развитието на дисшната българска тсри-тория проз ранновизашииска!л епоха. и коню е вк точена информация за разгтежпания
градски пентър, питнрамс ио-долу
2 lust. Nov., XI; lust. Nov., CXXXI, Proc., De acd f., IV, I (по ГИБИ T II. C., 1959, 47-49, 71, 156-157).
1 Надежд но защитената чрез солидна фортификация площ на lustiniana Prima - на т. нар. горец град, вкл. акропола с архиспископския комплекс, и на г. нар. долей град, възлиза общо на 7.25 ха. Вж. напр. В a v a n t, В. La villc dans de nord de Г Illyricum (Pannonia, Mesic I, Dacic ct Dardanie) - In: Villes ct peuplcnicm dans Г Illyricum protobyzantin (Collection de Г F.colc francaise de Rome 77). Paris, 1984, 273-275.
4 С подобии цели бе и одна отпечатана вече публикация на английски сзик. Вж. Dintchev, V. ZIKIDEVA - an Example of Early Byzantine Urbanism in the Balkans. -Archeologia Bulgarica, 1997, No 3 54-77. С нас гоящата сту щи прсдставям анализитс и изводите си на български език, подкрепеии в c.ivmbh с повече конкретна информация и доиьлнени с данните от пай-новите археологически проучвания.
Под г нар. рапновизантииски епископски комплекс в централ пата част на Царевой са разкрити осганки oi няколко сгради с основи от домен камък на Кал и стеки от кирпич За една от тях, разкрита под по-кьените ранновизантийски базилики, се предполага. че е църковна сграда. На изток or нея е изеледвапа частично съхрансиа сграда със стени в смесена зидария на глипен разтвор. В пласта па последната са открити монети от края на IV в. Вж. А н г е л о в, Н. Кул lypnitie Пластове преди изграждането на двореца. — В: Двореиът на българските царе през Вторага българска държава (Царевград Търнов Т I) С., 1973, 272-273, 332, 335; Антично и ранповизаш ийско селище, с. 41 Постройки с основи от камък и кал или глина, и степи от кирпич, огнесени от нриучвателите към втората половина на IV в., са разкрити и в други сектори на Царевец. Вж. Н и к о л о в а, Я Търновград в светлината на новите археологически проучвания. - В Средцовековният български град. С., 1980, с. 145; Ангелов, Н.. А. II о п о в. Цдрсвград Тьрнов. Пътеводиге.1. С., 1986, с. 9; А л е к с и е в, И. Цит. съч.. с. 23. 24.
6 Ангелов, Н. Културннтс Пластове..., с 272, 333, Антично и ранповизаптииско селище, 40-42; V е 1 к о v, V. Cities in Thrace and Dacia in Late Antiquity (Studies and Materials) Amsterdam, 1977, p. 106. n. N 414; Dcr Wohnsitz dcr Gothi minores (der Wulfilagoten) in Moesien. - In: Studia in honorem Georgii Mihailov. S., 1995, 491-496; A it i ело в, H., А. Попов. Цит. съч., 7-9; Алексиев, Й. Цит. съч., с. 23. Относно сведениям в изворите за въпроспнте готи вж. lordanes, Get., 265-267; Isidorus Hisp., Historia Goth., 10 (по: ЛИБИ. T. I. C, 1958, c. 359, 382 ).
D i n t c h e v. V On the Ethno-cultural Features of the Village Population on the Present Bulgarian Territory in the IVth Century AD — Archeologia Bulganca, 1998, No 2, p 75
8 На Царевец са намерени надгробии плочи и готямо количество архитсктурни детайл и от II-IV в., използвани като ополии или вторично използвани по предпазначението сг Предполага сс, чс произхождат от Nicopolis ad Istrum. Вж наир А п г е л о в, Н. Културните Пластове..., с. 271, 319 сл.; Антично и рапновизангийско селище, с. 41, 44, 46; Ваклинов а, М. Ранновизантийската архитектурна декорация и украсата на ранносредновековни-те български постройки. - В: Со. в памет на проф. Станчо Ваклинов. С., 1984, с. 93; Р i s s а г е V, А. Цит. съч., с. 879, В насипи и в Пластове с иеизяснен стратнграфски контекст обаче са открити монети и керамика от И-първата половина на IV в., конто очевидно не са
410
пренасяни Вж напр Г с р а с и м о в. Т. Монетите от дворсиа на Царевец - В Дворсньт на българските царе врез Втората българска държава (Царевграл Гърнов. I. 1). С., 1973, 200-201; Алексиев, II. Разкопки на Царевец, обект XIII (северозапална крепостна стена). — В: ЛОР през 1972. С., 1973, с. 52; Джамбов, И. Разкопки на Царевец: сектор III -югоизточен склон на нагриаршията. - В: ?\ОР проз 1975. Смолян. 1976, с. 68; Дрсмсн-з о в а - Н с л ч и и о в а, Ц. Разкопки па сектор IX па Царевец - Велико Търново Ранновизантийска епоха. - В: Проучвания и консервация на паметниците па културата в България Т. 2 С., 1983, с. 16, 20; В ъ л о в, В. Археологически разкопки и проучвания на крепостни-те стена на хълма Царевец, 1966-1969 г (Царсвград Тьрнов. Г. 5). С., 1992, с. 27, 50. 183. Има и съобщсния за открити монети от IV в , чиято датировка нс с нрецизирана. Вж. напр. Алексиев, Й. Рапносрсдновековното селище на хълма Царевец във Велико Търново (VIII- XI в.). — Векове, 1976, № 4, с 65; Кв i н т о, Л. Разкопки на обект 39 на Царевен. -В АОР през 1986. Разград, с. 190 Римски и късиори.мски материали, вкл. монети от края на III - първата половина на IV в са открити и в западното подножие на Царевен. Вж. Попов, А. Разкопки па маиастира ..Великата лавра”. - В: АОР през 1984. Сливен, 1985, с. 214; Асеповни и „Новият град“ в Търново. - Векове, 1985, № 4, с. 6.
9 Вж. по-горе бел. № 5.
10 В ъ л о в, В. Цит. сьч., с. 183; Алексиев. Й. Раиновизантийският град.., с. 24.
1 В. Вълов например сам изгьква, че обстоятелен вата па откриване на монетите от IV в. не позволяват тс „ла бъдат използвани каю конкретно датиращ една или друга сграда. материал" (Цит. съч., с. 183). И. Алексиев изхожда oi факта, че под хоросаиовите бъркала за западната крепостна стена са открити „фратмеиги oi лакова керамика която се отнася към IV в.“ (Раиновизантийският град , с 24) Дагага на газ и керамика обаче се явява само terminus post quern и не може да прспизнра дата га на изграждането па кЬепостпата стена
12 Вж. Вълов, В. Цит. съч., с 183, 188, бел. № 8.
в Едннствсно в рсзюмстата от отчстнтс сс спомснава, че в тот озападпата част на Царевец - сектор 27, е извършено „тсрасиранс на терена през V в., по времето па Льв 1". Тук са разкрити „овъглени съоръжения от същото време”. Предполага се, че „през среда га на V в. е имало дървено строителство” (К в и и т о, Л. Разкопки на обекг XXVII. - В: ЛОР през 1979. С., с. 186; Археологически разкопки на Царевец - XXVII. - В: АОР през 1981. Михайловграт, с. 83). Не са посочени обаче основанията за датирането на вьприсните съоръжения. Една от публнкациите за проучванията в западното подножие на Царевец съобщава за намерена монета на император Лъв I. по нс дава данни за рсгистрирани синхронии останки. Вж. П о п о в, А Търновската „Велика лавра”. - В: Царствуващият град Тьрнов. С., 1985, с. 131.
14 Конкретните данни ще посоча в изложепието и в бележките по-долу
15 А и ге л о в, Н Културните Пластове..., 332-333; Патриартеският комплекс на Царс-вец през X1I-XIV век (Царевград Търнов. Т 3). С., 1980. с. 13; Антично и ранновизантий-ско селище, с. 43, 57; В а к л и н о в. С. За контактите между старата и новата култура в Мизия и Тракия след VI в - ИБИД, 29, 1974, с. 179; Формиране на старобългарската култура. С., 1977. с. 48; Овчаров, Д., М. В а к л и и о в а. Ранновизантийски паметници от България (IV-VII век). С., 1978, с. 12, 36; Ангелов, Н., А. Попов Цит. съч., с 9; Pissarcv, А. Цит. съч., с. 876.
16 X а р б о в а, М. Укрспсният български срсдновсковен град (XIII XIV век). С., 1979, с. 30 (фиг. 5), 48-49.
1 II и к о л о в а, Я. Градоустройство и архитектура. - В: История на Велико Търново. Т 1. С., 1986, с. 235.
,| ! Т о т е в, К., И. Ч о к о е в, Б. Дерме иджие в. Църквата „Св Чстирсдссст мъчс-пици“ във Велико Търново според последимте археологически разкопки (1992-1995 г.). -Мина.ю, 1997, № 2, 46 47; Т о г е в. К.. Е Д е р м е н д ж и е в. За функциитс на ранновизантийского укрепление край река Янтра вьв Велико Търново. - ИИМВТ, 12, 1997, 143-144. В по-раниитс публикации крепостта в западного подножие на Царевец сс отнасяше към края на X - началото XI в. Вж. Попов, А. Ассновии и „Новият град”.... с. 6; Укрепен
411
водоснабдителси проход от Царевой до река Яитра. - МПК, 1985, № 3, с. 16; Андрее в, Й.. И А л е к с и е в. Търново в периода на раниия феодализьм. В История на Велико Търново. Т. I. С., 1986, с. 68.
19 То г с в, К.. Е. Дсрмсиджисв. Цнт. съч., с. 150.
: р Общи данни за крепостната стена от РВЕ на Царевен вж. при: Ангелов, Н. Антично и ранновнзантпнеко селище, с. 47, 50: А л е к с н с в, Й. Ранновнзантийския г град..., с. 23. Конкретни данни за куртината от РВЕ в участъка па главпата порта вж. при: Р a hi е и о в, А. Възстановяване иа крепостта Царевен. — ГНМ, 6, 1932/1934, с 390: А и г с i о в, Н. К| епостни степи и порти на Царевец в гр В. Търново. Разкопки и проучвания през 1963 г. - ИОМВТ, 3 1966. 12-13; В ь л о в, В. Цит. съч., 53-54. Конкретни данни за изследвапитс учасгъци от западната крепостна стена от РВЕ вьрху Царевец вж. при: А п г с л о в, Ы., Я. Н и к о л о в а. Крепости степи и крепости съоръжения на среднове-ковнага българска столица Търново. - ИОМВТ, 1, 1962, 66-67; В ъ л о в, В. Цнт. сьч.. с. 70; Писарев. А. Ap.xeo.ioi нчсско проучване на обект 12-С на хълма Царевец във Велико Търново. - ИИ.МВТ, 7, 1992, с. 160; Алексиев, Й. Ранновизаптпйскпят град.... 23-34. За изследванитс участъни на южната крепостна стена от РВЕ върху Царевой вж. В ъ л о в, В. Цнт. съч., с. 43 сл. За крепостната куртина от Р13Е в участъка на т. нар. Балдуннова куда вж. пак там, с. 39 сл. Конкретни давни за изследвапитс участъни на източната крепостна стена от РВЕ върху Царевен вж. при: Д о л м о в а, М. Раз")пки на Царевец, сектор XL1. - В: АОР през 1983. Смолян, 1984. 132-133: Д о л м о в а - Л у к а н о в с к а. М. Разкопки иа Царевой - сектор XLI. - В: АОР през 1984. Сливсн, 1985, 203-204.
21 Вж. А н г е л о в, II. Крепости стони и порти..., с. 12 сл.; Антично и рлнновизан-тийско селище, с. 47; Овчаров, Д. Византийски и българскн крепости (V-Х век). С., 1982, с. 40; В ъ л о в, В. Цит. съч., с. 51 сл.
В ъ л о в, В. Цнт. съч., с. 20, 39, 41. Вж. още: Ращено в, А. Цит съч.. 382-383; Алексиев, Й. Ранновнзантийскияг град ., с. 23.
23 Писарев, А Цит. съч , с. 160
^П исарев, А. Разкопки па Царевец обект 14. - В: АОР през 1976. С., 1977, с. 116
Т о т е в. К., Е. Дермепджие в. Цит. съч., с. 146 сл Вж. и П и и о в, А. Търпов-ската „Велика лавра", с. 114 сл.
,f ‘ То т е в. К., Е Дерчеиджие в. Циг. сьч., 148-149. Вж. и П о и о в, А. Укрепен водоспабдитезен проход... 14-15.
27 Т о т е в. К., Е. Д с р м е н д ж и е в. Циг. сьч., с. 149. Упогребага на нивелиращи скарн от дървени гредн т. нар. сап грачи, е особено характерна за Средновековието, и то за периода след края па XII в. В диешпата българска гериюрия обаче тази строителна техника явно е позпага още през РВЕ и крепостта в западного подножие на Царевен нс с без прецедент в това отношение. Дървени скарн са изнолзванн например и при ранновнзан-гийскага 5-ы ьлна куда в северния край на крспоста Красен кале край гр. Панагюрище. Вж. Т о п I а и о в, Д., А. М е л а м с д. Г. А б д у л о в. Археологически проучвания на крепостта „Красен" край град Панагюрище, Пловдпвска облает. 1976-1988 (Ирсдваритслио съобще-ние). - ИМЮБ. 20, 1994, с. 88.
28 Т о т с в, К.. Е. Дсрмснджисв. Цит. съч., 143-144, 150-151. Вж. и посоченото там мнение па Д. Овчаров.
29 Пак там, 146-147, 149.
30 Пак там, с. 147.
3 Ангелов, Н. Сиасителни разкопки на Царевен през 1961 г. - Археология, 1962, № 4. с. 25; Културните Пластове..., с. 274; Антично и рапповизантпйско селище, с. 46. 51, 53, 56.
32 Писарев, .А. Археологическо проучване на обект 12-С .... с. 160, 161.
33 Д р е м с и з о в а - Н е л ч и н о в а, Ц. Цит. съч., 20-21.
34 С л а в ч е в, ГТ. Разкопки на Царевец. сектор XXXVI. - В: АОР през 1983. Смолян, 1984, 129-130; Алексиев, И. Разкопки на южния склон на хълма Царевец - сектор 34. - В: АОР през 1985. Велико Търново, 1986. с. 1 37; Б о т о в, К. Царевец - обект XIII. - В: АОР през 1985. Велико Търново, с. 145.
412
'Писарев, А. Разкопки на Царевен: обект. 14, с. 116.
56 Вж напр. А имев а, Р, Разкопки на I арсвсц: обект XXIV. - В: АОР през 1978. С., 1979, с. 156; Д р е м с н з о в а - Н е л ч и н о в а. Ц Цит. съч., с. 16
37 Т о I е в, К.. Е. Д е р м е н д ж и е в. Цит. съч., с. 147.
38 Пак гам.
36 Значителната дсбслина на настилкага с чакъ.ч - иг 0.30 до 0.50 м (вж. пак гам),
показва, че тя с п горсн ннвелиращ пласт, и отвошш телец дренаж в този сектор на долната крепост.
40 Пак там, с. 149
41 Пак там. 151-152, бел. № 16.
42 D 1 n t с h е v. V ZIKIDEVA - an Example. ., р. 57.
4 То т ев, К., Е. Д е р м е н д ж и е в Цит съч., с 150
44 Пак там, с. 148. 149 Вторият кладенец, разкрит в една от иравоъгълните кули, дублира формата па сыпала нес размери 1.90 х 1.40 м (пак там, с. 148). Тази куда е па околи 60 м северно иг км озападпата ъглова куда.
1 При г. нар. епископска базилика например е проучено водохранилище or ipn различии но юле.мина и нива резервоара. Най-горнияг е най-гилям 2 х 1.65 м (А н ге -лов, Н. Културните Пластове..., с. 303 сл.). Водохранилище с размери 1.20 х 1.80 м е разкрнто още при т. пар. епископско жилище (вж. пак там, 307-308). Правоъгьлна щерна с размсри 1.70 х 1.20 м с изслсдвана и при сграда в ссвсрната част на Царевен (А л с к с и с в, Й. Разкопки на Царевец: обект 13. - В: АОР през 1976. С., 1977, с. 114).
46 Вж. Т е о ф и л о в, I Гражданска сграда на Царевен. - МПК. 1979. .№ 2, 34-35, 40; Ангелов. И. Антично и ранновнзантпнеко селище, с. 54.
47 За каналпте, разкрити при изслсдвансто на манастирския комплекс, вж. Ангелов. Н. Културните Пластове..., с. 277. 300-301, 318. За зодосборнн капали при сгради от РВЕ в южната п западната част на Царевец вж. Писарев. А. Археологически разкопки на Царевец - обект ХХХ11. - В: АОР през 1981. Михайловград. 1982, с. 82; Д р е м с и з о в а -Н с л чинов а, Ц. Цит. съч., с. 18.
4К Т о т с в, К., Е. Дерме и д ж и с в. Цит. съч., с. 147.
49 Алексиев, Й. Разкопки на южния склон..., с. 137. Тъй като терепът между жил пшата също е застлан с каменни плочи, проучватслят съобщава за „открит канал, по който изтичат повърхностните води и сс запазват основите иа сградитс от наводняваис" (пак там). Вероятно в случая става въпрос нс за специално устроен „открит канал", а за улица, настлана с плочи, естественият наклон на която се е изнолзвала за огтичане на водата.
30 Ап ге но в, И. Патриаршеският комплекс..,, с. 10 сл.; Антично и ранновизантинско селище, 54 55.
5 Ангелов, Н. Пагриаршеският комплекс .., с. 10; Антично и ранновизантинско селище, с. 54.
31 А н г е л о в, Н. Патриаршеският комплекс..., с. 10.
-1 Ангелов, Н. Културните пласгоне..., с. 271 сл.; Антично и рапповизантпйско селище, с. 50 сл.; О в ч а р о в, Д.. М. В а к л и н о в а. Циг. съч., с. 15, 36. Според проучва-тсля комплексы „е бил замнелен и планнран като пялостно строителство в центъра на ранновнзантийския град“. Спомснава сс още, чс „прсустронството с зассгнало само" култо-вата сграда на комплекса (Културните Пластове..., с. 334, 336; Антично и ранновизантинско селище, с 52) Тсзата за едновременното изграждане на комплекса, за появата му отведнъж в завършеп вид, обаче не се потвърждава от изложеннте конкретни данни и с в противоречие с някои частни изводи па автора за хронологията на отделни негови компонента. Възпикването на комплекса реал но е факт едва след изгра^адапето на помещепията, вкл. баптистерия, до южната фасада на църквата с 5-сгенна абсида, и след изграждането па сграда V с водохраннлището, която пък с южно ог последните (вж. Културните Пластове..., 276-277). Слсдващият основсн строителен период с евързан с изграждането на трнкорабна-та базилика и на двуетажната жилищна сграда. Аргумента за синхронната им поя в а са сходствата в тсхния градеж и стратиграфската им позиция (вж. пак там, с. 296 сл., 306-307,
413
313-314, 318; вж. Антично и раниовизантнйско селище, с. 51). На прсдставсния тук по автора план двуетажната жилищпа сграда ненраиплно е отнесена и към предпншня строителен период (Антично и ранновизангийско селище, с 48; вж. тук обр. 9) Възможно е западната част на сграда VII - стопанската част пред двуетажната сграда, да е о г по-ранния период на комплекса, т. с. нс с i включено тя ла с била част о но-ранна постройка, конго при пзграждането на двуетажната сграда отчасти с ра рушена, отчасти нреустроена и евързана с последната Доводите за по юбно предположение са: разлнчнята в аналогични гралежи - при стопаиската част има opus mixtum с три тухлени реда в пояс, докато при двуетажната сграда гухлените редове са по пет в пояс; наличието на по-късеп строителен период при първата и отсъсгвието иа данни за такъв при втората; липсата на по-ранни строители» останки под първата и наличието на такива под втората - последннте са отнсссни от автора към 1V-V в , Коего не се подкрепи с данни за материали от този период, от терена на сграда VII (вж. културпите пластине... с 307, 308-309, 317 318). Що се отнася до сградата с вътрешния двор непосредствено in север oi базнликите - сграда II. и на выкипите колонади от север и запал с базн-сполии, поставени вьрху зидапи па глина пилони тяхната поява засега нс може ла сс определи точно кьм един oi двата биновни периода на комплекса (вж. пак там, с 299 сл.).
А и г е л о в, II. Културпите Пластове..., с. 319. 332, 336; Антично и ранновизантий-ско селище, с 53.
55 Вж. напр. О в ч а р о в, Д. Проучвания на матерналната култура през ранновизан-тийската епоха в българските земи (1944-1974). - Археология, 1974, № 4, с. 58; Р i s s а -г е v, А. Цит съч., с. 878.
6 Ту л е ш к о в, Н. Архитектура на българските манастири. С., 1988, 21-22.
57 По въпроса вж. иапр Ч а н е в а, Н. Старохристиянската и ранновизантийската базилика oi IV VI в. в България - Археология, 1968 № 2. с 20; Характерни черти на цьрквиге в България от късноантичиата епоха. - ИБИД, 29, 1974, с. 256: Овчаров, Д., М. В а к л и нова. Циг. съч.. с. I 5.
5в А н гело в, Н. Спасители» разкопки па Царевен..., с. 23 сл.: Културпите Пластове..., с. 274; Антично и ранновизангийско селище, с. 53
59 Ангелов, Н. Снаснгелни разкопки на Царевец.., с. 25; Антично и рапновизаи-тийско селище, 1986, с. 53; Овчаров, Д., М. В а к л и и о в а Цит съч., с. 12. Налипните сведения за сградата имат харамер на сообщения Според Д Овчаров и М Ваклинова, „само опусът с със слойка от хоросан", докати в остаиалата си част градежът с с „беден строителен материал" - ло.мсни камыш на кал н кирпичи (Цит съч с 12). Ако това е така, приземните етажи нс биха moi ли да бъдат засводепн, както предполага Н. Ангелов Известии различия има и в плановстс на сградата, представени в литературата (вж. тук обр. 4/6, обр 10 - ляво. и обр. 11 ).
60 О в ч а р о в, Д., М. 13 а к л и н о в а. Цит. съч., с. 12.
и Ангелов, Н. Антично и раниовизантнйско селище, 53-54
* Ангелов. II., А. П о п о в Цит. съч., с. 9.
м Вж. напр И ванов, Т., Р. Иване в. Никополис ад Иструм. Т. 1. С., 1994, 89-92, посочените там примори и цптираните изеледвания.
м Те оф и л о в, Т. Гражданска сграда. ., 34-35, 40: А и г с л о в, Н. Антично и ранно-византийско селише, с. 54
65 А н гело в, Н. Антично и раниовизантнйско селище, с. 54
66 Генов а, 3. Разкопки на Царевец: обект 19. - В: АОР през 1976. С., 1977, с. 118; Разкопки на Царевец; обект 19. В: ЛОР нрез 1977. С., 1978. с. 124; С л а в ч е в, П. Разкопки на Царсвсп: обект 20. - В. АОР през 1976. С., 1977, с. 119; Разкопки на Царевец-обект XX - В АОР през 1977. С., 1978, с. 125. Допьлшпелна информация, вкл. конкретйи данни за по-раниата базиликална сграда, получих от 3. 1 снова, за което съм и б iai одарен.
' В отчетите и резюметата за 1976 г. има данни за хронологията на отдслнитс строители!! периоди, но с корекцията на самите строители!! периоди при отчетите и резю-метата за 1977 г бн следвало да се коригнра и хронологията. Вж. по-горе бел. № 65
414
68 Алекс и ев. И. Находка oi орьдия па груда и въорьжепие от Царевец. — МПК, 1976. № 2, с. 33 сл.; Разкопки на Царевец — обект 13 (севсрозапалната крепостна стена). -В: АОР през 1975. Смолян, 1976, с. 70; Разкопки на Царевец: обект 13, с. 114; Разкопки на Царевец: обект 13 (тсрасата при Лобната скала). - В: АОР през 1977. С. 1978, с. 121; Археологически разкопки на обект Царевец, тсрасата южно от Лобната скала. - В: АОР проз 1978. С., 1979, с. 152. Вж. и по-горе бел. № 44.
9 Вж. напр. А н г с т о в. 11 Културпите Пластове. ., с 336; Антично и рапновизантий-ско селище, с. 54; Понов, А. Разкопки па Царевец. обект 15. - В: ?\ОР през 1972., С., 1973, с. 78: Писаре в, А. Разкопки па Царевец обект 14, с. 116, С л а в ч е в, П. Разкопки на Царевец: обект XX, с. 125; А и ч е в а. Р. Разкопки па Царевец: обект XXIV. с. 156.
7( 1 Попив, А. Разкопки на Царевец: обект 15. — В: АОР през 1976. С., 1977, с. 117.
71 Вж. Р а ш снов, А. Цит. съч., 391-392; О в ч а р о в, Д. Византийски и български..., с. 40; А нгс л о в, Н. Антично и раниовизантнйско селище, с. 55; Р i s s а г с v, А. Цит. съч., с. 877; В ъ л о в, В. Цит. съч., с. 62 сл.; Алексиев, Й. Ранновизантийскнят град..., с. 24.
72 В ъ л о в, В. Цит. съч., 69-70. Вж. и Р i s s а г е v. А. Цит. съч., с. 877.
71 За наличието на подобии протекпнопистични функции при част от ранновнчантий-скнте градски култови сгради вж. напр. D с I v о у е, Ch. Les caracteristiqucs de 1’ architecture palcobyzantinc. - In: XIV Corso di cultura still' arte ravennate e hizantina. Ravenna, 1967, p. 102.
74 R ъ л о в, В. Цит. съч., 50-51.
' А и г е л о в, Н., Я. Нико л о в а. Цит. съч., 67-68.
На обнародвания план (вж тук обр. 13) крепостната стена и портата от РВЕ не са представени
77 П и с а р е в, А. Археологическо проучванс на обект 12-С . ., 160-161.
78 В ъ л о в, В. Цит. съч., с. 71.
” Д o.'i м о в а - Л у к а н о в с к а, М. Разкопки иа Царевец сектор XLI, с. 204.
’’ ’Тоте в, К. Разкопки па Царевец сектор XLII1. В: АОР през 1984. Сливен, 1985, с. 207.
31 О в ч а р о в. Т. Сек тир 38 на Царевец. В: АОР нрез 1987. Блатоевтрад, 1988, 152-153; В ь .1 о в, В. Ц1П. съч.. с. 48 сл.
32 А н ч е в а, Р. Разкопки па Царевец. обект XXXI. - В: АОР проз 1981. Михаиловград, 1982. с. 87.
35 За въпроснага работилнина. разкрита в югозаиадната част на града - сектор 32, в близост до главната порта и южната крепостна стена, вж. 11 и с а р с в, А. Археологически разкопки на Царсвсп - обект XXXII, с. 82.
^Ангелов, Н. Спасители!! разкопки па Царсвсп..., с. 27 сл.
85 К в и н т о. Л. Разкопки на Царевен, сектор XXXIX. - В: АОР през 1984. Сливен, 1985, с. 200; Археологически разкопки на Царевен, обект 39. - В: АОР през 1985. Велико Търпово, 1986, с. 145; Разкопки на обект 39..., с. 190.
86 Обща характеристика па раннови.зантийското жилищпо строитслство върху Царевец вж. при: Ангелов, II. Антично и ранновизаитийско селище, с. 55; Pissarev, А Цит. съч., 876-877; Алексиев, Й. Ранновизантийскнят град..., с 24. Конкретнлте данни за отделимте жилищни постройки вж. при: С л а в ч е в, П. Разкопки на Царевец - обект 17. В: АОР през 1975. Смолян, 1976, с. 72; Разкопки иа Царевец, сектор XXXVI, 129-130; Д о л м о в а - Л у к а и о в с к а, М. Разкопки иа Царевец: сектор XXI (средновековна улица). - В; АОР нрез 1977. С., 1978, с. 118; Археологически разкопки на обект Царевец, сектор XXI. - В: АОР проз 1978. С., 1979, с. 153; Д о л м о в а, М. Археологически разкопки на Царевец - XXVIII. - В: АОР през 1981. Михайловграл, 1982, с. 86; Генов а, 3. Разкопки на Царевен, обект XXVI (южен край на западная склон). - В: АОР през 1978. С.» 1979, 157-158: Киото, Л. Разкопки на обект XXVII, с. 186; Разкопки на Царевец -сектор XXVII. - R: АОР нрез 1980. С., 1981, с. 109; Археологически разкопки на Царевец - XXVII, с. 83; П и с а р е в, А. Археологически разкопки на Царевец обект XXXII, с. 82; Д р е м с и з о в а - Н е л ч и и о в а, Ц. Циг. съч., с. 15 сл.; Л Л е к с и е в. И. Разкопки на 1ОЖНИЯ склон..., с. 137; Ботов, К. Циг. съч.. с. 145.
415
* Изследваният например сектор от терасата над потерната и илещадката с чакьлена настилка секюры на срсдновековната църква ,Св. Четири чесе г мъченици*, възлиза на около 500 кв. м. Тук строителю! останки от РВЕ не са регистриранн. Вж. Т о т с в, К Е Д с р м с и д ж и с в. Цит. сьч., с 150, 154. обр 2.
** Вж. Пак там, с. 150.
Х7 Вж. Попо в, А. Асеновни л „Новнят град“..., с. 6; Тьрновскага „Велика лавра", с. 131.
70 Генов а, 3. Спасите дни разкопки на ул. „Ксфалов", Велико Търново. В АОР през 1001 С., 1992, с. 119
7 Информацняга получих отцово от 3. Генова, за което макар и след нсинды прежде временна кончина, породно и благодаря
92 В ь л о в, В. Циг. сьч., 41-43.
95 Вж. Ш к о р н и л, К План на старага българска столица Велико Търново. - ИБАД, 1, 1910, с. 124 сл , вкч. приложения там план; Велков, И Разкопкитс на .Момина крепост до Търново. - ГНМ. 7. 1942. с. 64 сл.; Старою Тьрново. Разкопките на Момина крепост през 1942-1943 г - Истор прегле.ч, 1945/1946, № 1, с. 97 сл., Овчаров, Д Византийски и бьлгарски крепости..., 40-41. 47: Д с р м с н д ж и е в, Е Ранновизаитийскага крепост па хълма Дсвннград при Велико 'Гърново (Фортификация, водоснабдяване, жилищио строитсл-ство, планировка и датировка). - НИМВТ. 13, 1998, 178-1S4, 187 188. Двата късноантични строи гелии периода на укрепигелната система в ьрху запади 1я дя i на Момина крепост (Дсвннград) безспорно се доказват например с прсустройството на крылата куда до югоиз-гочпата и порта в 5-ьгьлна куда. Двата късноантични периода иа фиксирани и при самосто-ятелния фортифнкационен комплекс в централната част на хълма. Иденгичносгга на квадро вия градеж от по-къенпя строителен период при този комплекс с ana.ioi ичиия градеж при главната порта на града от РВГ върху Царевен с основание за синхронизиранего им Отпоено първоначалната фортификация на Момина крепост съобшснията за открнгите тук монети позволяват да се предположи, че нейната поява с през IV в. За моненпе ог Момина крепост вж. Velko v V. Cities in Thrace and Dacia..., p 188. Отнасянето наноследък на външната крепостна стена па Девинград към РВЕ, респекгивно - включвансто на източната част иа хълма в площта па укрепеното ранновизантинско селише (Дер мен дж и е в, Е. Цит. съч., 176 178), не с подкрепено с конкретни данни. Поради това мнсннсто за средно-вековната, българската принадлежност на тази стена (III корпи л. К. Цит. съч , с. 127) не може да се счита за опровергало
94 Вж. Велков, И. Старого Търново , с. 99, 101: Д е р м е н д ж н с в, Е Цит. съч , 186 187. Подобии постройки са разкрити и при непублнкуваннте сондажни проучвания на Б. Султов през 60-те години. Ииформацията дължа на Я Николо ва и II. Църов. за което съм им благодарен
9 Вж. Велков И. Старою Търпоцо..., 99 100; В i е г n а с k а - L u b а п .« к а, М Wodociagi rzymskic i wczcsnobizantyjskie z obszaiu Mezji Dolnej i Polnocncj Tracji. Wroclaw 1973. p 217, 252-253; Ангсло в, H. Ант ично и ранновизантинско селище, с 4.3, 46-47: Д с р м с н я ж и с в. Е. Цит. съч., 184-186. Датиранею на голямото водохранилище в VI в. (Bicrnacka-Lubanska. М. Цит. съч., с. 253) не е безспорно. При него има и втори строителен период (Д е р м е н.д ж и с в, Е. Цит. съч., с. 185). Ако не това водохранилище, то водопроводы- вероятно е оше от IV в. Логично с с появата на крепостта да се обезпечи и и ей ноте водоснабдяване. Изглежда именно поради възможнрет та »а доставяне на вода чрез водопровод Момина крепост с предпочетена пред Царевец при фортификационного строителство в района преди края на V в.
76 Нико л она. Я., Н. А и г е л о в. Средновековен квартал на хълма Момина крепост вьв Велико Тьрново. - Археология, 1963, № 1, с 36 сл Н и к о л о в а, Я Нови данни за плава на средновсковния град Велико Тьрново. /Археология, 1964, № 1, 13-14.
97 За тези постройки, вкл за изслсдваната or X. Нурков и непубликувана ..базилйкална ‘ сграда, вж. Робов, М. Керамичиа пет в западного подножие па хълма Момина крепост във Велико Търново. - ИИМВТ, 12, 1997. 139-140; Д с р м с н д ж и е и, Е Циг. съч., с. 189. Вж. още: Робов, М. Нови проучвания в западното подножие на хълма Момина крепост
416
във Велико 1ърново. - ИИМВТ, 9, 1994, плановсте към статията; Д о ч е в, К. Монети находки от хълма Момина крепост във Велико Търново - Пак там, 125 126.
•Овчаров, Д, М. В а к л и и о в а Цит съч., с. 32.
* Николов а, Я. Тьрновград в светлината на..., с. 145, 146-147; Ангсло в, Н. Антично и ранновизантинско селище, 1986, с. 56.
Д о л м о в а, М За укрепителиага система на крепостта „1рапсзииа" (предварител-ио съобщенис) Археология, 1995, № 3, 40-41.
Н и к о л о в а, Я Тьрновград в светлината на с 145, 146-147; Ангелов, Н Антично и ранновизантийско селище. 43-44 Вж. също В е л к о в, И Разкопките на Момина крепост..., 69-70.; Старото Търново..., с. 101.
|0: Ангелов, Н. Културните Пластове..., с. 271; Антично и ранновизантинско селище, с 57, В а к л и н о в С За контактите между..., с. 179 Формирапе на старобь.иарската култура. с. 48; Овчаров, Д., М. В а к л и и о в а. Цит съч.. с. 12; Алек с и е в, И Ранновизантийският град , с 24.
10 Данните за монетите вж. в предходпото изложение
|Г1Л Ге р а с и м о в, Т Колективии находки от монети през 1956 и 1957 г. - ПАИ, XXII, 1959, с. 361.
J н г u к о v a, J Les invasions slaves ан sud du Danube d’apres les rrcsors monetaires en Bulgarie - Byzantinobulgarica, III. 1969, p 263.
За аваро-славяпските нашествия вж напр. 11 с т р о в, П. Образуване на българската държава. С, 1981, с. 62. Вж пит. там извори и други изелелвания.
1 В ъ л о в, В. Циг. съч., с. 20, 183.
|М При проучвапията вьрху Царевен нс са регнетрирани останки и пласт и не са открити находки, коню биха могли да сс отнссат към периода от края на VII до началото на IX в. По вьнроса вж. Андреев, Й., Й. А л е к с и е в. Цит. съч., 60-61, 66-67, 79, бет. № 25, и циг. гам други изеледвания.
1 'Ангелов, Н. Културните Пластове..., с. 337; Антично и ранновизантийско селище, с. 55; Алекс и с в, П. Разкопки на Царевен - обект 1 3 (ссверозападната крепостна стена), с. 70; Разкопки на Царевен: обект 13, с. 115; С л а в ч е в, П. Разкопки на Царевец. сектор XXXVI, 129-130.
111 Вж. J u г u к о v a, J. Particularites dans la circulation des monnaies byzantmes du VI VII-c sicclcs sur le littoral occidental de la Mer Noire. - Byzantinobulgarica, II, 1966, 226-227; Ю p у к о в a, И. Парично-стоковите отношения в българските земи през преходния период - Нумизматика, 1975, № 2-3. с. 9; J о г d а п о v, I. Dobrudza (491-1092) - selon les donnccs de la numismatique et de la sphragistique. - In: Dobrudza. Etudes ethno-culturelles. S., 1987, p 185 sq.; Ангелова, С., В. Пенчев Сребърно съкровище от Сплистра. -Археология, 1989, № 2, с 38 сл.; Д ж и н г о в, Г Калиакра Т I. С., 1990, с 14; Димитров, К. Нове на Долния Дунав като рапнохристияиски ценгьр (V-VI в. сл. Хр ) -Балкански древности, 2, 1994, с. 87, бел № 24.
11 За колективните монетни находки вж. Jurukova, J. Les invasions slaves..., p. 261 sq.; Юрукова, II Цит. съч., 8 9; J о r d a n о v, I. Цит. съч., с. 185 sq.
Ангелов. H Културните Пластове..., с. 271, 332, 335-336; Антично и ранновизантийско селище, 42 43, 56-57; Вака инов, С. За контактите между .., с. 1 79, бет № 6; Формирапе на старобългарската култура, с 48.
3 Вж. Иванов, Т , Р И в а н о в. Цит. съч., 40-41, 144, 159; Р о u 1 t е г. A. Nicopolis ad Istrum: a Roman, Late Roman and Early Byzantine City. London, 1995, 34-45; Rousseva-S 1 о k о s k a, L. Les recherches archeologiques a Nicopolis ad Istrum resultats et problcmcs (1985-1994). - In: Roman l imes on the Middle and Lower Danube. Belgrad, 1996, p. 207, 210-211
14 В с л к о в, В ZIKIAEB/X < EYKIAABA = дн. Велико Търново ? - В: Палеославистика и епиграфика. В памет на проф. Иван Гьльбов Велико Гърново, 1988, 76-82; Ve 1 к о v, V Der Wohnsitz der Guthi minorcs..., 494-495. Вж. и Алекс и е в, Й. Ранновизантийският град..., с. 25.
417
115 Proc., De aedif., IV, 11 (по: ГИБИ. T 2. C., 1959, c. 177).
1,6 Bcscvliev, V. Zur Deutung dcr Kastellnamcn in Prokops Werk „De aedificiis*’. Amsterdam. 1970, S. 141.
117 Schreiner, P. Staedte mid Wcgenetz in Moesien, Dakicn und Thrakien nach dem Zeugnis des Theophylaktos Simokatcs. - In: Spaetantike und fruehbyzantinischc Kultur Bulgariens zwischen Orient und Okzidcnt. Wien, 1986. S. 27, 34.
,и Вж. напр. Poulter, А. Цит. съч .с. 17, и посочените там извори.
1,9 Hier., Synced., 636, 5 (по: ГИБИ Т. 2. С., 1959, с. 90).
120 Or сномепатите в Хиероклиевня Synecdcmus градове на Moesia Inferioir (ГИБИ. Т. 2. С., 1959, 89-90), в Псевдоепифаниевия списък - към епархия Haemimont, са отбелязани: Marcianopohs - каю ммтрополитски център; Durostorum, Transmarisca, Novae и Appiaria - като епископски центрове (ГИБИ Т. 3 С., I960, 188-189). Спомснатмят при Хиерокът Odessos е посочсн в Псевдоепифаниевия списък като център на автоксфален архиепископ в епархия Moesia (Пак там, с. 186).
121 ГИБИ. Т. 3, с. 189.
122 Единствено в т нар Notitia tempore Isauroruni scripta, нарсд с пснтровсте, вкл. Zikideva, споменати като подвластни на митрополита на Marcianopohs в епархия Haemimont, се съобшава и за отде.тна епархия Moesia I, чийто мнтрополитски център е Odessos и чиито епископски центрове отчасти съвпалат с посочените за епархията Haemimont. Сред центро-веге па въпросната епархия Moesia I липсва имего на Zikideva, но с отбелязано това на Nicopolis ad I strum (ГИБИ. Т. 3, с. 194, 196). Очевидно е, че едноврсменното присъствие в този списък на митропо.тията Marcianopohs и на епархията Moesia 1, вкл. частичного дублиране па техните центрове, с нзраз на компилация от различии и разновременни извори. Очевидно е също така, че присъствнсто в юзи списък на епархията Moesia 1 сс дължи на пи-ранен документ - като Хиероклиевня Synecdemus например, и следователно то с погрешното и излишното в случая.
|2- ’ ГИБИ. Т 4. С., 1961, с. 151, 155, 157.
24 Порадй тази причина, респ. - порадй осъзнатия все пак апахронизъм, тези центрове вече нс присьсюат в стедващите Notitiae Episcopatuum от първата половина на X в. Вж. пак там, 158-165.
125 lheoph. Sun.. Hist., VII, 13 (по' ГИБИ. Т. 2, с. 345).
126 В доссгашните изеледваиия Zikideva - ZiKiSEfla/ ZiKifiifla oi De aedificiis на Прокопий и Histonac на Теофилакт Симоката, не се отъждсствявашс или попе не се отъждествява-ше категорично със ZEKESEcrrta/ ZEKEfiExa (tov ZekeiSeottwv/c» ZekeSexocov) от Notitiae Episcopatuum, т. с. доиускаше се, че това са различии центрове. Вж. и сыюстави: В е s е v -1 i е v, V. Zur Geographic Nordost-Bulganens in der Spaetantike und im Mittelalter. Балкапско езикознанис, IV, 1962, с. 62; Les cites antiques en Mesie et en Thrace ct leur sort а Г epoque du Haut Moyen age. - Etudes balkaniques, 5 1966, 213-214: Zur Deutung der Kastellnamen ., S. 141 Вж. и Schreiner, P. Цит. съч , с. 31, 34. Объркването очевидно с резултат от погрешната локализация на Zikideva в тези изеледваиия.
127 За мненията по въпроса вж. К о в а ч е в, Н. Произход и значение на имело Търново. -В: История на Велико Търново. Г. I С., 1986, 380-381.
128 Acropolita, Histona, 19. 33 (по: ГИБИ. Т. 8. С., 1971, с. 153, 158).
418
Обр. 1. Раиновизантийският град Zikideva върху картата на Балканский полуостров
Обр. 2. Районы на хълма Царевец при днешния гр. Велико Търново (по: С тане в, П. Гсолого-географска характеристика на района - В: История на Велико Търпово. Т. 1. С., 19S6, с. 20)
419
Обр. 3. Ситу пране го на крепостите на Zikideva и на крепостта на синхронного селище върху хълма Мимика крепост (с подложка по Робов, М. Допълнйтелиага укрепитетна система на срсдновековния град Търново - Археология, 1988, № 4, с 39, обр. I)
420
Обр. 4. Общ план на същинския град върху хълма Царевен (по: А н г е л о в, И. Антично и раниовизантнйско селище - В История на Велико [ърново. Т. 1, с 45; с мои дополнения -В- Д-)
421
Обр. 5. Главната градска порта и базиликата до нея (по: Овчаров, Д. Византийски и български крепости (V X век). С., 1982, с 40, обр 20)
Обр. 6. Югоизточният ъгьл на крепостта и защитената градска площ (по: Вълов, В. Археологически разкопки и проучвания на крспостните стени на хълма Царевец, 1966 1969 г.
- В: Царевград Търнов. Т. 5. С., 1992, с. 40, обр. 21)
422
Обр. 7. Базиликата под срсдновсковната патриаршия (по: Ангелов, Н. Патриаршсският комплекс на Царевец през XII-XIV век, - В: Царсвград Тьрнов. Г. 3. С., 1980, с. 8, прил. 1)
। *•
1 - водохранилище
Обр. Я. Части от архитектуриия комплекс със засводеното водохранилище (по: Т е -о ф и л о в, Т. Гражданска сграда па Царевец. - МПК, 1979, № 2, с. 35)
423
I период - базилика с петостенна апсида и
**•**»•* прилежащите й сгради
прилежащите и сгради
Обр. 9. Манастнрският комплекс (по: А н г с л о в, Н. Антично и ранновизантийско селище, с. 48)
424
Обр. 10. Култовият комплекс с мартириума и югоизточната част на спископската резиденция (по: А к г с л о в, Н. Спасители» разкопки на Царевец проз 1961 г. - Археология, 1962. X' 4, с. 21, пл. Г)
Обр. 11. Епископската резиденция (по: О в -ч^а р о в, Д., М. Бакли н о в а. Раннохрис-тиянски паметници от България (IV-VII век) С., 1978, с. 12)
425
Опр. 12 Сградата до западната крепостна стена, в участька на средновековната Малка порта (по: Ангелов, Н., Я. Н и к о л о в а Крепостям стени н крепостни съоръжения на средновековната българска столица Търново. - И ОМ ВТ, I, 1962, с. 65, обр. 12)
Обр. 13. Сградата до западната градска порта и част от улицата към последната (по: Писарев, А. Археотогическо про-учване на обект 12-С па хълма Царевец вьв Велико Търпово. - И И МВТ, VII, 1992. обр. 3)
Обр. 14. Централният участък от южната крепостна стена и намнращият сс непосредствено зад него сектор от защитената градска площ (по: В ъ л о в. В. Цит. съч , 50-51, обр. 33)
426
Обр. 15. Обикновени жилища в западната час г на защитената градска площ (по: Дречси-зова-Нелчинова, Ц. Разкопки на сектор IX на Царевец - Велико Гърново. Раннови-зашийска епоха. - В: Проучвания и консервация на паметниците на културата в България. Т. 2. С., 1983, с. 16, обр. 1)
427
Обр. 16. Общ план на крепостта в западното подножие па хълма Царевец (ио Т о т с в. К., Е. Дсрменджие в За функциите на ранновизангийскито укрепление край река Янтра във Велико Търново - ИИМВТ, XII, 1997, е. 153, обр. 1; с. 154, обр 2)
428
Обр. 17. Югозападпата ъглова кула и западният кран на стълбищего в южната стена на долната крепост (по: Попов, z\ Укрепеп водоснабдмгелен проход от Царевец до река Янтра. - МПК, 1985, № 3, с 15)
Обр. 18. Участъкът с потерната от западната стена на долната крепост и настн.тката с чакъл при него (по: Тоте в, К, Е. Дермепджиев Цит съч., с. 154, обр 2)
429
Производствен център за строителна керамика в Долна Мизия
^Атанас Мцлчев, Кина Койчева, Павлин Димитров
।
I
Производството на строителна керамика в балканските римски провинции е въпрос, който е разностранно свързан с проблемите на епохата. Несъмнсно интензивната строителна дейност, като консуматор па огромно количество тухли и керемиди, е преднзвикала обособяването на местни производстве ни центрове и специализация на тухларското производство1. Оскъднитс изворо-ви данни, допълнени с многобройни находки и особено тухлите и керемидите с печати на легиони или частни производители, предоставят значителни възможности за цсленасочсни проучвания в тази посока, предимно върху хронологията, оргапизацията на производството и разпространението на продукцията2. Не по-маловажно е и опознаването на проблемите, имащи отношение към влиянието иа произвоцствената традиция през последвалия средповековен период3. Значителен е приносът на изеледванията, отнасящи се до такива страни на тухларското производство, каквито са свързаните с технологията етапи, работен инвентар и суровини4. Припадлежащи към последните производствен^! операции са пещите за изпичаие иа продукцията, каквито са открити при Нове5, край късноантичния град при с. Войвода6, в Сливен7, при Навликени, Бутово и Бяла Черква8. Те са сигурно археологи-ческо доказателство за значително производство на строителна керамика и дават най-достовсрна прсдстава за облика на тухларството и мястото му в икономиката иа балканските провинции.
Все още оскъдните данни, повечето от конто праизхождат от Долна Мизия9. бяха допълнени от три пещи, открити при редовни археологически разкопки край с. Крамолин (Ловешка облает). Тези съоръжения не са изолирано явление. Преди всичко те попадаг в район с богати останки от стари култури - върху археологическата карта са отбелязапи паметници от неолита до края па Българското средновековие10.
Според епиграфските паметници в околностите на с. Крамолин с сыцес-твувала и римска вила, за което свидетелства упоменатият actor в посвети-телен надпис върху оброчпа плочка на тракийския конник1’. Наред с благо-приятните природно-географски фактори, определяни от местоположението на селото (почти в центъра на средния дял на Дунавската равнина, в долната част на басейна на р. Росица), важно място в миналото са имали пътищата от Нове към Августа Траяна и Никополис ад Иструм - Мелта12, както и непосредствената близост на античните керамични центрове при Павликени. Бутово и Хотница (обр. 1).
430
Пещите за изпичаие на строителна керамика са открити около местността Градът, разположепа върху възвишение па 3 км югоизточно от с. Крамолин, където установената при археологически разкопки стратиграфия проследява останки от IV-IH в. пр. Хр. до Второго българско царство (XII-XIV в.)13. Две от пещите - №№ 1 и 2 - са разположени в северозападното подножие на възвишението (обр. 2), а пещ № 3 е изградена на 800 м северно от тях, в склона на дълбоко дере от водосборния басейн на р. Мъгър.
И трите пещи са еднотипни. с известна разлика в размерите и обема (табл. I) и някои незначитс пни отлики в градежа и конструктивните детайли. Те са двукамерни. с пришшпната структура па осповните елементи: долна (същинска, горивна) камера, скара и горна (псевдо)камера. В добро състояние са запазени долните камери и отчасти скарите, а останките от горните
камери сс прослсдяват частично към страните, укрепени от естсствения наклон на терена. Пещите са изграждапи в специално оформепи за целта ями, вкопавани в периферията на склона. По този начин долната им част е била изцяло вкопана н здравата материкова основа. Така е иодсилиана стабилност-та на съоръжението, от една страна, а от друга пресеченият склон е осигурявал удобен подход за операциите в псевдокамерите. Освен това меката скала, в конто е вкопана ямата на пещ № 3, с изнолзвана и като естествен изолатор за топлината, поради което стените на пещите са обли-цовани само с един ред едри необработени камъни (обр. 4е).
Горивннте камери на пещите са правоъгьлни, със симетрично скосени по вътрешните очертания стени, оформящи преддверието (praefurnium). Характерен е надлъжният зид, захвапат към степата на дъното па пещта, който раздели огнището (furnus) иа два еднакво широки канала (обр. За; 4а). Този
зид с свързан с конструкцията, но същсврсмснно разделянето на камсрата облекчава манипулациите при обслужването и осигурява равномерного под-
държане на огъня в немалката площ на огнището. Преддверието има излаз навън с ды овидно засводен отвор (вход), широк и висок по 0.60 м (обр. 5).
Работната площадка пред отвора на пещта е пряко свързана с производ-ствения процес. Разположението на пещи №№ 1 и 2, конто са долепени под прав ъгъл с лицевите си зидове, е дало възможност за оформянето на обща работна площадка, към която са обърнати отворите на горивнитс камери (обр. За). От юг. откъм страната на пресечения при изкопа склон, е изграден еднолицев подпорен зид, запазен на височина 2.20 м, който затваря площ с размери 5 х 4.60 м; по този начин площадката е достъпна само от изток. Вероятно тя с била настлана с тухли, за коего свидетелетва запазената част от тухлена настилка край пещ № 2. Допустимо е подпорният зид да е поддържал и навес, покриващ работната площадка. При пещ № 3 работната
площадка заедно с част от преддверието е разрушена при прокопавапето па коларски път в недалечното минало (обр. 7).
Доброго състояние, в което са запазени долните камери на пещите край с. Крамолин, дава пълна представа за сложната конструкция, предназначена
431
да носи натоварването на псевдокамерите. Конструкцията представлява система от арки и допълнителпи подпорпи елементи, осигуряващи здрава основа па масивната скара (обр. 36, в; 46). Засводяванело е симефично, като двойки арки, стъпващи върху раздетителния зид, сс редуват с вентилацион-ни отвори (димоогводп), осигуряващи достъпа на топлива към горната камера. Арките са широки 0.35 м, толкова, колкою са широки използваните при строежа квадратик тухли. По-голяма е ширината на свода при преддве-рието Този отвор е последван от друг - вентилационсн, прорязващ цялата ширина на пещите. Венти кщионните о1вори между арките са разделеии от тесни зидове изградсни от цели тухли в хоризонталпи редове. Те стъпват върху разделителния зид и се явяват като укрелващ елемент на скарата Допълпителното укрепване на конструкцията е посгигнато чрез пояси от отвесно поставени тухли, стегнати и скрспсни между арките. При първите две пещи тс са подредени зигзаговидно (обр. Зд; 6), а при пещ № 3 -кръстовидпо (обр. 4г; 8). Интерес предизвиква наблюдаваното различие в ширината на вентилационните отвори при ncnV № 1. При преддверието те са широки 0 20 м, а в дъното на пещта — 0.40 м. Тази разлика не е малка, за да бъде случайна. Очевидно по-голямата ширина на отвора увеличава притока па топъл въздух и по този начин е регулирана нсобходимата температура. Равномерният достъп на гопъл въздух при пеши №№ 2 и 3 е постигнат чрез увеличаване на ширината па самите капали на огнището към дъното, при постоянна ширина на самите вентилационни отвори (габл. I).
Височината на сводонете с различна - от 0 90 м (пещи №№ 1 и 3) до I 05 м (пещ № 2). Стъпките на дъгите са заловепи на височина 0.60 м при пещи №№ 1 и 2 и на 0.70 м при пещ № 3 Те представ 1яваг правилнй дъги, но конструкцията в южния канал на пещ № 2 се отклонява от правилното очертание на дъгата (обр. Зг).
За спойка при изглаждането на горивните камери е използван калов разтвор Всички стени и сводове са обмазани с дебела глинена замазка. На мест а са запазени следи от няколко обмазки, Вследствие па продължителното въздействие па високата температура замазката е остъклена особено при своловете С дебел слой глина са измазана и подовете. Подовото ниво е с наклон навъгре, каю дснивслацията от отвора към каналите е 0.30 м (обр. 36, в). Причината за този начин на изглаждане е от функционално естество - за удобство при зареждапето и почистването на пещите
Разкритите запазени участъци о г скарите ноказват, че начинът на изграж-дането им с сьобразен с конструкцията на горивната камера. Над сводовете скарата е плътна, изградена от цели тухли, следващи ширината на арката. Над въздухопроводите и укрепващите ребра скарата е изградена от тухлени късове и глина, с кръгли отвори за проникването на топлия въздух. Ширината на тези пояси следва ширината на въздухопроводите, а отворите са с диаметър 0 04-0.06 м. Подредени са в двойна редица. с различен интервал помежду им.
432
Макар и незначителни, останките от горните камери на пещите дават възможпост да се проследят очертанията им, конто в оеновни линии повтарят нравоъгълиия план и размерите на долната камера по вътрешнитс очертания, така че обхващат площта, под1рявана от огнището и част от предцверието (обр. Зд; 4д). Псевдокамерите са оформени с оградна стена, която към челната страна слсдва ширината на зида на горивната камера (това се иабиодава при пещ№ 1). Предвид конфигурацията наторена с видно, че тази пещ е с горна камера, изцяло изградена над повърхността. При пещ № 3 рационално са използвани скалннте скатове на склона и част от стелите са оформени направо в изкопа посредством вертикално изправени плочестн камъни. На места тази облицовка със следи от обмазванс с глина с запазена на височина до 1 м (обр. 4в). Подобно частично вкопаване на горната камера в терена се наблюдава и при пещ № 2, но липсват данни за вида на материала, от който е била из! радона. Тези данни не са достатъчни за приемлива възстановка на липсващите части на пещите, т. е. дали горната камера с била постоянна, с отвор за зареждането и, или е разрушавапа и изграждана при вески рабочей цикьл. Очевидно е, че само стените, укрепени от естественна наклон па терена, са представлявали трайна част от псевдокамера га, за което свидетелства и запазената мазилка върху камепната облицовка при пещ № 3.
Върху скарата на пещ № 1 бе разкрит участък от запазена готова продукция (обр. Зв). Тухлите са разположени вертикално, групирани по пет в отделки блокчета, подредени с различна посока на плоскостите им. Запазени са части от долните два реда от познатите квадратни т\хти с дължина на страната 0.32-0 35 м По такъв начин, чре j грунирането им по пет бройкн, при дебелииа па тухлите 5 6 см, са били оформяни почти правилни кубически блокчета.
Планът и структурата на разкрититс при с. Крамолин пещи за изпичане на строителна керамика не се различават принципно от устройсгвото на керамичните пещи, познати от аптичността. в конто са изпичани както битова’", така и сгроителна керамика 5. Появата на типа с кръгъл или правоъгълен план, известен от I хил. пр. Хр., с възприеч оч римтяните и търпи бързо развитие при пещите за битова керамика16. Производството на строителна керамика по българските земи датира още от предримската епоха1 , но най-раннп ге пещи у нас са тези от началото на II в., открити край Павликени 8. Характерни за новооткритите пещи елементи са разделнтёлният зид в горивната камера и двойного засводяване. Вариантите на тези елемен ти намират различно приложение в пещите от късната аптичпост както у нас, така и в широкиге граници на римските. провинции1 Като белег на качество в развитието на конструктивнитс де таили, двойного засводяване и евързани-ят с дъното разделителен зид предхождат камсрата със свободно стояща подпорна стена и подковообразно засводяване. както и считаното за най-съвършено пръетеновидно засводяване с полпореп стълб в средата на камсрата20. Приложението на тези елементи обаче не е обвързано в хрополо-
433
гическа зависимост, порадй което не могат да бъдат показател при да-тиране-то. Прегледът па проучените у нас пещи показва, че гсзи характерии конструктивна елементи съществуват паралелно. Така например пещите от Сливен, датирани към IV-V в., имат двойно заснодяване и свободно стояща подпорна стена. Аналогията с тези съоръжения се проявява в скосеиите към огвора степи, оформящи трапецовидно в план преддверие на пещите21. Към същия период (IV-V в ) е отнесена и една от пещите при Нове, която е с пръетеновидно заснодяване22, докато за най-вероятна долна граница на другата пещ, със свободно стояща подпорна cicna и подковообразно засво-дяване, с посочен краят на III-IV в23. Псщта от с. Войвода, с разделителен зид и двойно засводяване, сс евързва с времето на изгражданс и преустройс-твата на римо-визангийския град, а именно IV-V в24. В това отношение последната пещ е най-близкият паралел на пещите при с. Крамолин. В сыното време обаче подобно пьяно раздвоявапе на долната камера има и пещта от Хедерхайм до Франкфурт, датирана към II Т-I V в.2-. Материалите, намерени при разкопките, конто биха помогнали при прецизирането на датировката, са твърде оскъдни. Като сс изключат дребните фрагмент ог глинени съдове, част от лампичка с крушовндна форма и кальп за предмет с пеизяснено предназначение, конто пай-общо могат да бъдат отпесени към ранновизантийската епоха, най-многобройните находки в района на пещиге са целите и фрагментирани тухли и тегули. Както сред тях, така и сред памерените в очертанията на укрепената територия на м. Градът не са установсни такива, белязапи с печати Доказаната пауза при маркиранего на строителпата керамика в периода от начало го па III в. до начало ! о на IV в.26 само отчасти може да допринесе за фиксирането на долната хронологически граница, а именно IV в, Същото се отнася и ш памерените парчета от тегули, конто се отличават с по-груба наработка, лека извивка и скоссн с граничен ръб. Това са белези, по конто се доближават до тегули ге с печати, произвеж-дани през IV-V в. в работилниците край с Войвода2 .
Обособявапето па тухларско производство в проучвания район през първата половина на IV в. намира логична връзка с активизирането па строителпата дсйност от края па III в. при втората основна преградна линия на Балканския полуостров -Балканската отбранителпа система, обхващаща Старопланинската верига и нредггланините28. От друга страна, масивното строителство в м Градът, засвидетелствано с изграждансто на крепостни съоръжения и г оляма трикорабна куполна базилика, се отнася към VI- самого начало на VII в. Използваният тухлен строителен материал може само да потвърди предположението, че производствената традиция не е била прекъс-ната и изработването на строителна керамика е продължило и през следва-щите столетия, до края на VII в.
Откритите три пещи и тяхното местоположение показват, че те са само част от голям производствен център за строителна керамика, съществувал в широки хронологически граници - от първата половина на IV до началото на
434
VII в. Според месгии жители в мйналото са били разрушени подобии съоръжения в околността, а по нротежение па склона, в близост до пещ № 3 се наблюдават и други пстпа със следи от отухляване, конто вероятно сочат местата на други пещи. Следва да се отбележи, че райопът предоставя добри условия за обособяване на подобно производство. Преди всичко това е качествената глина в близката местност Руднната, използвана и досега. наличието па водонзточници, осш уряваии от притоците на р. Росица, как го и от даденостите на Средняя климатичсн район, особено важни при сезонна работа, каквато е тухлопроизводството, с рано настьпнаща пролет, продъл-жително и горещо ляго с малко валежп и топла есеп .
Откритите пещи от производствения център край с. Крамолин разкриват детайлно не само тяхната структура, но позволяват да бъдат паправени и някои наблюдения, имащи отношение към производствения процес и органи-зацията на работа. Така например открнтата in situ част от готова продукция в пещ № 1 дава енгурна основа за изчисляване на производствения капацитст на пещиге. Във всеки хоризонтален ред. съобразно обема на псевдокамерата, е било възможпо да се иоберат девет блокчета от по пет тухли, разположена по дължииата, и седем - в ширина. Това означава, че в един хоризонтален ред са били подреждапи 315 тухли. Ако бъде възприето изказаното предположение, чс при всяко зареждапе са залагани четири рода тухли, при височина на камерата 1.20-1.50 м’°, то при всеки работен цикъл са били изпичани 1260 тухли. Аналогичен начин на подреждане би осигурил 440 тухли в хоризонтален ред при пещ № 2 и 650 - при пещ № З31.
Цолучената бройка oi пещ № I, която е с пай-малка полезна производ-ствена площ на скарата (табл. I). наново насочва вниманието към сведенията от надписите върху тухли, открити при с. Кубраюно, Софийско, където паред с посочената да та, впечатлява повтореинето на означения брой тухли - 30232. Към възприетата вече интерпретация на тезн надписи като цифра, означаваща определен дневеп норматив3-, би могло да се изкаже предполо-жението, чс тази бройка се отнася за означаване на изработените тухли, необходим!! за зарежданс на пещ с подобен капанитет.
Що се отнася до начина на подреждане, вертнкално поставяпе е засвидс-телствано с тухлите от пещ № 1 в Сливен 4, както и с керемидите в пещите от II в. при Павликени35. Новата находка потвърждава това като производителен прийом, наложен най-вероятно във връзка с топлннния режим в камерата, необходим за равномерно го проникване на затопления въздух в горнигс редове. Освен това. запазените тухли в иещ № 1 са сигурно доказателство и за вида на изпичапата продукция. Тс нс оставят съмнение отпоено предназначснисто на подобните съоръжения и окончателно отричат опита да се докаже известна специализация в този последен производствен етап, а именно, че пещите са използвани само за печепе на керемиди, а тухли ге са изпичани в пазе.мни коптори36. Извес гните примеря със запазена готова продукция, неизвадена след изпичането от пещите, в Сливен и
435
Павликени не са достатьчни да решат въпроса отпоено специализацията на работилницитс за производство на строителна керамика. Предвид голямото сходство в производствепите операции, не може да бьде изключена всроят-иостта да са били изпичани и двата артикула, в зависимост от нуждите на потребителите.
Несъмнсно към ироизводствения цикъл има отношение и разположението на пещи №№ 1 и 2 към обща работна площадка. Явно тук е търсен сфект от рационално и икопомично поддържане на съоръжения га. Като сс има предвид значителният период от време, обхващащ рсд операции като зареждане, опалване, изпичаие. о.хлажданс и нзваждане на готовата продукция, прием-ливр с предположението, че пещите са функционирали в определена после-дователност, с което е пестено време, правени са икономии на горивни материали, обслужването е било възможно само от един човек. Подобно разно южение на две или повече пещи с обща работна площадка с прилагано при пещите за битова керамика и у нас е познато от керамични!с центрове при Хотннца, Бутово и Павликени 7. Този начин на организация на работата предполага обособяванс на една произволствепа единица, т. е. отделна работилница.
Като част от производствен център, сиециалишран в наработка иа строители!! материали, открититс край с. Крамолин пеши впасят нови, конкретни данни относно характера и отчасти организацията на местною тухларско производство през късната античност и ранновизантийското време. Те допълват представал а за ксрамичното производство на територията на Никополис ад Иструм, където традинията в това отношение се доказва с известите керамични центрове при Хотница, Павликени и Бугово. Като имаме предвид капацитета на новооткри гите пеши, продукцията явно е предназначена за задоволяване нуждите на строителството не само в окол-ността, а съшо и в по-отдалечени райони. В такъв смисьл производ^твеният център има отношение към сложимте пронеси в икономиката на Долна Мизия през преходния период и с важен за опознаването па един от занаятите, пряко свързан с усилената строителна дейност.
436
Таблица 1
Основнн размера на пещите за строителна керамика в ст
Основни елементи Пещ № 1 Пещ № 2 Пещ № 3
Външиа дължина (долна камера) 490 530 520?
Външиа ширина (долна камера) 430 500 430
Вырешна дьлжина (долна камера) 390 430 500?
Вырешна ширина (долна камера) 240 270 345
Ширина на зидовстс (долна камера) 95 100 30/40
Ширина на разделителння зид 60 60 80
Ширина на каналите 95 10/117 105/120
Ширина па преддверието 95 145 —
Ширина иа димпотводите 20/40 30 25
Височнна на свода 90 105 90
Вьтрешна дължина (горна камера) 300 360 420
Вътрешна ширина (горна камера) 240 270 345
Полезна площ иа скарата (в пг) 7.20 9.70 14.50
437
БЕЛЕЖКИ
1 Be ikob.B Градът в Тракия и Дакия през късната аптнчиост. С , 1959, 134-138.
3 Дечев, Д Tyx.ni с лагииски печати ог Мадара. - В: Мадара, II, 1936, с II сл.; Ракова-Мор ф ива, 3. Римски iyx.ni и керемиди с печати от Северна България. -Археология. 1963, № I, 27-33; Римскше частни и императорски тухли с печати от Дунайского и Черноморского крайбрсжис. - Арчсоло! ия, 1970, № 3, 33 42; Римски частни и императорски тухли и керемиди с печати от Североизточна България. - Археология, 1971, № 3, 25-33; Т а ч е в а, М Печатите на Първи италийски легион в Свнщовския музеи. Археология, 1964, .V? 1, 44-48; И ванов, Р. Тегули и тухли с печати от Първи италийски и Единадессти Клавдиев легион от Улпия Ескус. - Археология, 1981, № 3, 42—48.
3 А н г е л о в а. С За производството на строителна керамика в Североизточна Ьълга-рия през ранного средиовековис. - Археология, 1971, X? 3, 3-24
4 Д а м я п о в, С Строигелната керамика от късноантичння град при с. Войвода, Шу-менски окры. - ИНИМ, 2. 1978, 139 152 К о в а ч е в а - Н о ж а р о в а, М Ретултаги от архсома! ни гните изеледвания на арчео loiioiecMi материали от Бъпгария. — Археология, 1969, № 1, с. 58 сл.
5 В ъ л о в. В Нет за строителна керамика oi Нове. Археология, 1966 № 1, 16—51; М нтова - Джонов а, Д. Пещи за керамика и керемиди от Нове. - Пак там, 38-45
6 Д а м я и о в. С Нет за строите та керамика до късноаитнчиия град при с Войвода, Шуменскн окръг. - И.МСБ, I, 1975, 11-15.
7 Б а ц о в а Костова, Е. Антични нети за строителна керамика от Сливен. - МПК, 1969, № 4, 7-9.
х S u I t о v, В. Ceramic Production on the Territory of Nikopolis ad Istrum (II-IV c.) -Terra Antiqua Balcanica, 1 (Год. СУ. Истор -филос фак., 76, № 2), 1983, р 130.
9 Тук могат да бъдат добавени к новооткрити, не нспубликувани пещи ui Североизточна България и Търповско (но устни сведения).
Нспубликувани материали за архсологическата карта на района в Исторически музей - Габрово. Научен архив АК 1-6; срв. М и л ч с в. А. Габрово и неговияг окръг нрез праисторпческата и античната епоха. — Год СУ. Истор фак., 68, 1974 371-4д8; Габрово н неговият огръг през срсдновсковието (VI1-XIV в.). - Год. СУ. Истор. фак. 1975. 77-136.
11 Ге р о в, Б. Романизмы между Дунава и Балкана. 11 - Год. СУ Истор.-филос. фак., 47, 1950/1952, с. 118. Най-вероятно имснието е съществувало в м. Качина, където при оран се откриват архитектурно-строитс.ши дета или, керамика, монети. От околността ироизхож-дат и други антични епиграфски паметниии. Вж.: C1L. Ill, supl. 12420; К а 1 i n k а, Е. Denkmaler in Bulgarian Wien, 1906, p 315, No 400p abb 129; Kazarov, G Dcnkmalcr des Tlirakischen Reitergottcs in Bulgarien. Budapest, 1938, p 107, No 556 abb 285.
12 Геро и, Б Северната граница на провинция Тракия. - ИАИ, XVII. 1950, с 21.
13 Разкопките са нроведепи от авторите през 1984-1989 г., финансиранн от Исторически музеи - Габрово. Резултатите не са публикувани. Вж. АОР пред съответння период.
11 S u 1 t о v, В. Цит. съч., 35 42
13 Д а м я и о в, С. Стропгслнша керамика.... 152-156.
11 S u 1 t о v, В. Цит съч., с. 37.
17 Чичикова. М. Поява и употрсба на тухлага каю строителен материал у траките в края на IV и началото на 111 в. пр. н. с. - ИАИ, XIX, 1957, 129 150.
|К S u 1 t о v, В. Цит. съч., с. 22.
19 Д а м я н о в, С. Цит. съч., 152-156 и цит. лит.
20 М и г о в а - Д ж о н о в а, Д. Цит. съч., с. 41 сл.
21 Ба нова -К остов а, Е. Цит съч.. с. 7 сл.
22 М и т б в а - Д ж о и о в а, Д. Цит съч.. 38-40
23 В ъ л о в, В. Цит. съч., с. 48.
24 Д а м я н о в. С Пещ за строителна .., 11-14.
25 Cagna t, R., V. С h а р о t. Manuel d'archcologic roman, II. 462
438
*6 Р а к о n а - М о р ф о в а, 3. Римски частни и императорски тухли..., с. 31.
: Даминов, С. Строителната керамика. с. 151. 160 164.
28 О в ч а р о в Д. Византийски и български крепости (V-IX в.). С., 1982, с 19 сл
20 П у ш к а р о в а Р а ч е в а, 10 Крамолин. С., 1989. с. 11.
30 М я т о в а - Д ж о и о в а, Д Цит съч , с 41.
31 Ист с подобен клините г е тази с N I от Стивен. Срв. Б а и о в а - К о с о в а, Е Цит. съч., с 9
32 Бешевлисв, В. Епиграфски приноси. С , 1952, с 3 1 сл.
11 Вс л ко в, В. Цнт. съч., с. 8
34 Б а п о в л - К о с т о в а, Е. Цит. съч., с. 8.
3> S u 1 t о v, В. Цит. съч., с. 22.
3- М и т о в а - Д ж о н о в а, Д. Ци г. съч.. 42-44.
37 S u 1 t о v, В. Цит. съч., с. 40
439
Обр. 1. Схема на района на с Крамолин
440
Обр. 2. Местността Градът и ситуация на пещи № 1 н №2
441
Пещ № 2
^зв^Каменна зидария
[□5Тухлей градеж 30/300
1 Глинена замазка
Свод от тухли
I I Вентилационен отвор Г^~1Ниво работни площадки
Обр. За. Пет № 1 и лещ № 2 - план и вертикали» разрези план на долните камери
442
Обр. 36. Надльжен разрез I
443
Обр. Зи. Надлъжен разрез 2-2
Обр. Зд.
120 < 80 I 115
_______। 345 '
Каменей кожух
Глинена замазка
Свод от тухли
4------i
Обр. 4а. Пещ № 3 - план и вертикални разрезн: план на долната камера
_____________Каменей кожух
_____________Пета на свода
Глинена скара с отвори (сечение 3-5 ст)
Глинена замазка
О 0.5 1
1 । «
Обр. 46. Пад.тьжен разрез А-А
446
Обр. 4u. Напречеп разрез В-В
Обр. 4г. Конструкция на сподопете - детайли
447
Обр. 4д. План на гормата камера
Обр. 4е. Изгдед насреща
448
Обр. 5. Пещ № 1, поглсд към отвора на долната камера
Обр. 6. Пещ № 1, детайл ог консгрукци-ята на свода
449
Обр. 7. Останки от пещ № 3
Обр. 8. Пещ № 3, детайл от конструкпията на свода
450
Особеностй в погребалния обред според три некропола от XV-XVIII в.
Бони Петрунова
Дългият и сложен пронес на изграждаие и консолидация на българската народност и формиранс на българско народностно съзнание обхваща и вековете на османскою робство.
Изследването на религиозно-обредната система със средствата на археология 1 а обогатява комплексною проучване на въпросите па етногенезиса*. В иекрополите се откриват онези елементи на обредността, конто, реагирайки на всички промели, остават най-консервативни. Те не се иоддържат изкуст-вено от регламентите на обществото, а от личните убеждения и привычки на индивида и оз силата на обшественото мнение. В рамките на Османската империя, когато са премахнати етничсски ге i раници, а елитарната среднове-ковна култура е унищожена, обединяваша и водеша става традиционната народна кулiура. Изследването в земите, определепи като основна етническата територия на българския народ, дава възможност да се види региопал-ното многообразие на елемептите на християнския погребален обред. За сьжаление проучването на иекрополите от XV- XVIII в. е било винаги подценявано, порадй което с ирогичало стихийно и нецеленасочено. Липсват обобщаващи трудове по проблема.
Ооект на настоящею изеледване са някои особеностй на погребалния обред в три хрис гиянски некропола, конто сс намират в различии райони от съвремепната територия на страната и конто се датират в XV—XVIII в. Ориентацията, положението па скелетите и антропологичната им характеристика тук няма да се коментират.
Некрополът на нос Чиракман до гр Каварна е с над 750 проучени гроба2. Намира се на 500 м западно от вдадения в Черно море нос, върху голям варовиков масив. Под него има останки от антично селище-'. Архсологичес-китс проучвания ноказват, че през епохата на Втората българска държава Чиракманската крепост с важен административен, военен и културеп център. Десетилетия след окончателното завладяване на българските земи оттурците Североизточна България продължава да е арена на ноенни стълкновения. Този край е силно засегнат след битката при Варна през 1444 г. Население го на Каварна се отгегля навътре в сушата, по продължава да използва некропола на н. Чиракман. Според един турски регистър от края на XVI в. Каварна е едно от селищата във Варнснскага кааза, в което има джелепкеше-ни. От разказа па Евлия Челеби може да сс предполага, че през XVII в
451
селището с било причислено към султапските или везирскиге хасове в Силистренския санджак4. Интерес за точи район представлява стнографската трупа на гагаузите. Проучените гурски документи обаче представят съотио-шението между мюсюлмани и хрнстияни без коментар за етническата им принадлежност
Независимо че до средата на XVII в. Каварна има дос га скромно административно положение в Османската империя, проученсстта на некрополя позволява да се хвърли светлина върху развитието на пародната култура в североизточнитс български земи.
Вторият некропол сс намира до с Иеделково. Трънска община. О г него са проучени 90 гроба5. Предполага се, чс с принадлежал на унищоженото от кърджа.1ии1с село Добрановци, към каазата Изнебол (дн. град Тръп)'. През разглсждания период този район е бил към Софийския санджак. Некрополът остава малко встрани от предпочитаните пъгища за Пирот и Ниш Може би па това се дьлжи фактът. че сведенията ча района в описания!а на чуждите пътешес гвеници са оскъдни От турските документи сс вижда, че в тези земи са живели българи Гол яма част от селата са войиугански и относитсяното спокойствие, кое го осигурява този статут, с предпоставка за оформянето па самобитна народна култура през XVI-XV11 в.
Третият некропол сс намира на 4.5 км заладно от с. Терзийско, в местността (м.) Юрта, община Сунгурларс. Проучени са 6 гроба и няколко празнн гробни ями1. Този некропо i, както и чиракманския, иопада в Силистренския санджак. Принадлежал е на едно от заможните села в нахията Карнобат - Терзили. Към неговите жители е адресирано едно разпореждане на османската власт от 1717 г. за ост уряване на продуктм и превоз във връзка с пътувапето на английский посланик от Русе за Цариград. Твърде вероятно е некрополът да е бил изоставен вьв връзка с емиграцията след руско-турската война от 1828-1829 г., когато 16 000 семейства сс събират в Айтоского поле, за да потърсяг убежище в други земи8.
И християнството обявяна гробищата за свети места, затова изборът на място за погребване рядко е случаен. Това се отнася и за трите разглеждани некропола Споменахме в началото, чс след преместването на селището каварненци продължават да изиолзват старото гробище на Чиракмапската крепост, което е отдалечсно на 2 км от днешния г рад. При обхожданията през 1988 г. североизточно от некропола до с. Нсдслково бяха открити следи от жилищни сл ради и керамика от османския период, а местное!га се нарича Добрановци. Ако допуснем, че гова е селището, на коего е принадлежал некрополът, то хората са изкачвали около 500 м, за да погребват на предварително избрано го място. Подобна е ситуацията и в с. Терзийско.
В два от некрополите няма надгробии паметници, макар че от същия период са известии каменпите кръетове и плочи от с. Калугерица, Шуменско, от с. Факия, Бургаско. и в Русенско Многобройните оброци от Западна България в един или друг смис ь.ч приличат на тях. В с. Терзийско бе открита
452
плоча и дата, забита от запад на гроба. Според изследвача на чпракмаиския некропол В. Васи лев откритите в два гроба варовикови нлочки с размери 30 х 10 см, върху конто лича г очертания на кръст. трябва да се смятат като проява на появилия се по-кьсно обичай да се поставят в западння край на гроба каменни или дървени кръстове . По-всроятно според мен е те да са евързани с традицията да се слага кръст или кръетен знак вьрху гробни дарове, което идва oi семантичната характеристика па този символ в хрис-тиянската религия. Заравянсто на нлочки и тухлички с гравирапи кръегове в гробове е известно от некрополи в Родоните \ в некропола при т. пар. Балдуинова кула във Велико Търново и изглежда с реминисценция на обичай. проникнал у нас от Византия1 . Може би регионален вариант на п ази практика представляват откричите в гроб № 4 от некропола до с. Терзийско 4 кремъка, подредени във формата на кръст под тялото на погребано дете (обр. 1)
Оформянсго на 1робната яма е най-разпообразно в некропола на н Чиракмап . Посочените от В Василев шест варианта гробни съоръжения биха могли да се обединят в четири основни вида: гробни яхт, издълбаии в скалния масив; гробни ями оформени с каменни плочи и дъеки в различии варианта; обикновени гробни ями и погребения в ковчег Те намират аналогии и в други средповековни и-късносредновсковни некрополи, проучени у пас Интересны за чпракмаиския некропол са гробовете, оформени в мергела като гробни камери с первази, в конто са поставляй допълпително каменни плочи от всички страпи. Самите погребения са извършванн в трапецовидни дървени ковчези. Може да се предположи, че това е комбинация!а между традиционного за този район изгражданс на гробната яма и практикуванитс нрез епохата обреди. В подкрепа на i она съждение може да се посочат гробните съоръжения на отстояшия 300 м западно по-рансн средновековен некропол. конто също представляват гробни камери с перваз, изсечсии н скалата15. Многообразие™ на нидовсте гробни съоръжения па Чиракмап през XV-XVIII в. изглежда се дължи на положение™, което Каварна има по това време като пристанищем и търговски център, предполагашо ироникването на традиции, харакгерни и за други етнографски райони.
За оформянето на част от стените на някои гробни ями в некропола при с Иеделково също е използвана скалната основа. Така на места дълбочииата на погребване се определи от стремежа да се достигнс здрава!а скала. И тук са използвани трапецовидни дървени ковчези с типичного за района свьр-зване на отделяйте дъеки чрез сглобки.
Всички проучени гробове в некропола до с. Терзийско имат правоъгълни гробни ями. На повърхността те са обиколени с необработени средно големи камьни, побита на ребро, една практика, известна още от X в. ’. Етнограф-скитс изеледвания за Южна България показват. че там оформянсго на тези елипси на пояьрхността се получава. като всеки деп след погребение го сс носи по един камък и така до 40-ия ден се очертава гробът15.
453
През XV-XVIH в. най-разпространени са обикновените гробни ями. В некрополи ге при Неделково и Земенския манастир16 се срегцат и гробове с камък, забит на една от тесните страни на гробпата яма, подобно на Терзийско. Оформянето на цистовн гробове на Чиракман, в Родопите и па други места предполага съхранявансго на една традиция, обусловена и от природниге дадсности. Използването на дървени ковчези е процентно неслабо от оставляйте гробни съоръжения.
Многообразието па гробните съоръжения намира своето обяснение в спецификата на християнската религия, кьдето няма специален канон за начина на оформяне на гроба, в конто тялото чака деня на Страшния сьд, когато ще сс съедини с душата. Именно тя отговаря за действия та на живия човек. Ето защо голяма част от поменалните ритуали са евързани с грижата за нея.
В периода на К ьсното средневековые има достатъчно условия за репли-киранс и възраждане на стари езически обичаи. И в трите разглеждани некропола в гробовете са поставяни монети. Т нар обичай Харонов обол“ е многократно коментиран в археологическата литература 1. В основата на неговото практикуване през XV XV11I в. стой представага за път, конто душата трябва да измине до рая, за преминакане на някаква река, за разплащане на сметки на „оня свят". Монетите, открити в чиракманскня некропол. са предимно сребърни. Любопитпа подробност е поставянсто на татарски монети па Бату хап в детски погребения. Комситирайки обичая. В. Василев изрично отбелязва, че част от монетите са били използвани като накит 8. Много по-добрс са рсгистрирани монетите, поставени в гробовете на некропола до с. Неделково. По-голямата част от тях са използвани за накити. В този случай те не са „Харонов обол“, а погребален инвентар - личпи предметы на погребания, конто го съпровождат дори и в смъртта. Освен тях до скелститс се откриват монети. чието присъствие може да сс евърже със споменатия вече обичай. Често те са повече от една на различии места в гроба. Това потвърждава познатия ни но етнографски данни обичай да се хвърляг монел и при погребването. Така близки и роднини изпращат покойника, разплащайки се и разграпичавайки се от него и от света, в който отива. Хвърлеиата монета се смята и за вест към предишни покойници, с конто душата на погребания ще сс срещне. В некропола до с. Терзийско бяха открити сыцо сребърни турски монети. Те са поставени на гърдите, под чялото и в устата (гроб № 6). Географската близост на този некропол до центъра па Византия, откъдето прониква този обичай, може би обяспява почти автентичния вариант на „Харонов обол“, съхранил се в едно българ-ско селище чак до XVII-XVIII в. Няма съмпение, че Тракия е този пост, конто свьрзва античните традиции със средните векове.
Основният инвентар и в трите некропола са личнитс накити и вещи на погребаните. Както през цялото Средновековис, най-богати са женските и детските погребения. Липсата на погребален инвентар не трябва винаги да се
454
обяснява с материалните възможностн на население! о, зато то християнската рспшия нс прспоръчва поставянсто на гробни д.арове. Неслучайно в некро-полите при манастирите и представителните църкви рядко се откриват предмет». Поставляете па вещи при покойника се определя преди всичко от предпочитанията па хората, като, разбира се, спазват и традиционните народное! ни изисквания и забрани, а тс се отличават с голимо pci ионално разнообразие. В некропола на Чиракман накитите се доближават стилово до тези, открити в некропола от XIII XV в. па п. Калиакра”. Накитите от Неделково пък са дело на местей майстор или група майстори. а в некропола до Терзийско засега основният гробен дар са монетатс.
Разглсданигс елементи на погребалния обред показват общото, но и регионалпата специфика па народимте обичаи, която се корепи в социално-икономическата структура на Османската империя. Констатираните отлики са белези на етнографското обособяване през Късното срсдновсковие В осно-вата на много от тях стоят сложните етнически процеси, започнали още от епохата на Ранното средновековие. Детайлизирането на отделяйте компонента на обредността е една възможност да се проследят пътишата за формира-нсто на етнографските групп през Възраждансто. Богатството и многообра-зието на възрождепската ни култура се базира именно па интерпретаторския гений на народното творчество
БЕЛЕЖКИ
В а к л и и о в а, М Архсологията и някои проблеми на етногенезата на българите. -В Проблеми на развитието на българската народност и нация. С. 1988, с. 95
Боев, П., Н. Кондова, С Ч о i а к о в Демотрафската структура, заболявания и расова типология иа населението на Каварна през късното средновековие. — ИНМВ, 25, 1989, с 156.
Василев. В Средибвековни паметници на материалпата култура и изкуство - В Каварна С., 1984 с. 117
4 Пътуваие на Евлия Челеби из балканските земи през средата на XVII в. - Период, си.. 20, 1909. 673 674.
5 Некронолы е проучван през 1976 г. от В. Василев и през 1988 1. от Б. Пструнова.
6 Василев, В. Недслковската малина. - Днмитровско знамс, № 58, 28 юли 1976.
Разкопки на автора през 1990 г
4 История на България. Г. 5. С., 1985. с. 208
Василе в, В. Срсдновсковни паметници..., с 114
,fl Даманов, II. Срелновековни некрополи в Средните Родопи. - МПК, 1986, 4, 26-27.
11 В а к л и и о в а, М Цит. съч., с. 103.
1 Вас и л с в, В. Чиракман. - Векове, 1985, № 3, с. 20.
1 Не публику в а н и резултати от проучвапията на И Сотиров и Б. Петру нова.
14 Б о б ч е в а, Л. Тоиографско разположепие и обозпачавапе на ipoooBeie в среднове-ковните некрополи. — Векове. 1983, № 3. с. 33.
1 X а л а ч с в а, М. 1 ралипионнн погребални обичаи и обрели от Хисарския район на 1 Етовднвския край. - И.МЮБ, V, 1979, с. 175.
По устий сведения на В. Димова, на която изказвам благодари ост.
455
*' Вж. Нешсва В. Антична прсжннслица през средновековието и в по-ново време. -
Василев, В Чиракман, 20-21.
19 Б о б ч е и а, Л. Некропол от XHI-XIV в. в Калнакра. - ИНМВ. 14, 1978, с. 159 сл.
Обр. 1. Гроб № 4
456
За нроизводството на фаянсови изделия в Изпик (края на XV - началото на XVIII в.) и
тяхното разпространение в диешните български земи
Асен Тотешев
Керамиката от периода на османското владичество в днсшнитс български земи е все още неравномерно и недостатъчно проучена. Нроизводството и употребата на късносрсдновеконната художествена (трапезна) и битова керамика or XV-XVIII в. са разгледани в няколко изеледваиия’. Почти непознати остават вноснйте съдове като италиан'ска майолика, китайски
порцелан и др., конто вероятно са има л и по-ограничено разпространение в балканските провинции на Османската империя7. Значително по-добре е проучена една междинпа трупа, известна като турски или по-точно мало-азийски фаянс3. Тя не може да бъде включена в никоя от посочените по-горе групп. Произвеждания 1 в атслиетата на Мала Азия фаянс е проникнал по различии пътиша в българските земи, който са били сьставна част от териториите на Османската империя.
Необходимостта от подобно изеледване се обуславя от значителното количество малоазийски фаянс, открит при археологически проучвания в редица градски центрове - София, Варна, Мелник, Кюстсндил. Видин, Никопол и др. С известии изключения прсобладаващата част от този материал е непубликуван, а малоазийският фаянс от Изпик не е бил предмет на самостоятелно научно изеледване.
В тази статия ще проследим обобщено етапитс в развитието на най-зиачителния център за производство на фаянс в Османската империя от края на XV до началото на XVIII в. - Изник. На основата от резултатите на достъпните ни проучвания на паши и чужда специалиста и лични наблюдения ще се опитаме да изясним пътищата и начините, по конто се е осъшествявало разпространението на тези фаянсови произведения с висока художествена стойност. Ще анализ ираме и различните становища за влиянията, конто тези образци са оказали върху късносредновековната керамика1.
Завладяването на Констаптинопол през 1453 г. и прсвръщането му в столица на Османската империя - Иста нб ул, заедно с разрастването па градовете и развитието на градского сюпанство увеличили потребността от строителен материал. Сыцсствуващите ателиета се оказали недостатъчни за нарасналото т ьрсснс. Богатите залежи па висококачествена бяла глина, както и наличието на други материали за керамичното производство, предопрсдс-
457
лили издигапето на град Изник, разположен на около 100 км югозападно от Истанбул5.
Редица из следователи на малоазийските фаянсови произведения, като съпоставят сведенията от османските писмени източници със съхранените веществени паметници, приемат, че началото на производството в Изник може да се появи най-рано в края на XV в.6. В. Гарбузова7 предлага свои принципи на класификация и датировка и счита, че производството па фаянс е съшествувало в старата Никея в края на XIV в. Доколкото ни е известно, нейното мнение нс сс сиодсля от останалите изс «едовагсли. конто с малки изключения се придържат към предложената от А. Лейн8 хронология за развитието на малоазийския фаянс от Изник. Гя включва три основпи групп:
Изник I съдържа изделия, известии още под името „Абрахам ог Кютахия", конто сс отнасят към 1490 1525 г.
Към Изник II принадлежи фаянсы, мзпълнен в т. нар. с гид „Дамаск". просыцсствувал между 1525 и 1555 г.
Изник III с познат ошс като трупа „Родос", на основата на погрешно опрсдслянс произхода на произведеннята от колскцнонсритс на XIX в. и включва образин, създаде-ни в периода 1555-1700 г.
Съществува и една междинна груна, наречена „Златен рог“, която Лейн определя като подгрупа па „Дамаск", а К. Ото-Дорн датира от първата третина до началото на XVI в.9.
Трябва да отбележим, чс независимо от някои хронологически различия при анализа па произведепията от ателиетата в Изник. повечето изеледова-гели правят сходни наблюдения и изводи.
Към първия период на производство (Изник I) сс отнасят фаянсови облицовъчни плочки, конто са украсявали някои представит ел ни обществен!! сгради. Заедно с тях са били изработвани различии съдове - чипии, блюда, паници, купи, кани, подноси, чаши, манерки, както и лампи за джамии, свешиици. наргилета и др. Разнообразие™ от типове и форми при ранимте произведения от Изник напълно съответства на тяхното техническо изпъл-нсиис и украса10. Е. Кверфелт отбелязва, че две от тези форми - на каните със сферично, слабо сплеснато тяло на кръгло столче и широко цилиндрично гърло, съединеио с тялото с извита дръжка и на чашите с цилиндрична форма, която леко се разширява към устието и с ъгловати плоски дръжки са типични само за османского керамично изкуство. Высокого качество на тези ранни образцы от Изник и тяхното блестяще развитие проз XVI в. позволяват на Лейп да ги определи като най-добрата керамика от Близкия изток, последвала иранските съдове от Кашан от XIII в.11.
Продукциями на ателиетата в Изник се изготвя от добре пречистена светла глина, която при опалването дава достатъчно твърд и плътен чиреп. Рисупката се полага с кобалтово синя боя върху бял фон, под прозрачна глазура, при което се използват два оттенъка на кобалта: светъл - за основната рисунка, и тъмен - за контур. През този период получава разпространение един способ, който и по-късно се среща при изпълпепието
458
на рисунката. Това е т. нар. резерв, при който фонът се покрика с боя, а незассгнати гс от нея части образуват рисунката12.
На повечето от ранните произведения от Изник са присъщи високи художестве пи достоинства, проявяваши се преди всичко в изящната май-сторска рисунка при едържана Цветова гама. Орнаментите, съставяши сложно композиции, са фино изписани растителни мотиви — предймно цветя, виещи се стъбла с дребни листенца. както и традиционните арабески. Арабес-ката стилизирапо изображение па листа и полулиста, лотосов цвят, наречен на турски „хатаи“ и „китайските облаци“, представляващи стилизирана петлеобразна фигура, влизат като неотменна част във всички композиции. Появата на тези мотиви в украсата на ранния фаянс от Изник се обяснява от Милер с влиянието на внасяните от Далечиия изток стоки и в частпост на порцелана от периода Мин (1368-1644)'\
Майсторите от Изник наградили своя собствен стил постепенно. Тс използвали част от влиянието на византийского наследство, заварено в това средище па старата Никея, като го смесили с постиженията на старите култури на Китай, Персия и земите от Близкия изток. Неслучайно най-старигс произведения, създадсни в Изник, са били украсени в духа на стилизираните композиции в сипьо-бяла гама, в конто са се смесвали „хатаи“ мотиви, заимствани от китайския порцелан, с „руми“ елементи, копирани от ислямскитс илюстрирани ръкописи14.
Малоазийският фаянс от Изник от края на XV началото па XVI в. създава основа за по-късния разцвет на един от водещите дялове на османского прилежно изкуство.
През първата половина на XVI в. в типовете на съдовете не се забеляз-ват значителпи изменения. Съхрапепите образци като правило повтарят извести иге от по-рано форми15. За първи път при Изник II, извес ген още като трупа „Дамаск", синият цвят е допълнен с ясен тюркоаз, а по-късно и с много хармоничпи шоанси па меко сиво и маслипепозелеио, червено и черно. Предпочитаните растителни мотиви - лалета, нарциси, рози и кипарисови дървета, са представени със силно сгилизирани контури, а по-късно — във фантастични композиции, чиито съвършен ритъм предполага и блясъка на естественна растеж16.
Цветовата гама на част от съдовете. създадени след 1540 г., е значително по-свободна. Тя помага особено много за създавансто на превъзходни композиции, балансирани някъде по средата между натурализма и фантази-ята17. Милер счита. че приблизителпо към 20 30-те години на XVI в. се забелязва преход към нови орнаментални решения1*. Майсторите от Изник започват да украсяват своите изделия с много специфичны рисунки на гьнкн сини и тъмнозелени стъбла с дребни листенца, Цветове във вид на звездички, разположени на повърхността на съда в правилни спирали. Този декоративен способ получава значително разпрострапепие при различните типове съдове - плоски блюда, полусферични чаши, крушовидпи бутилки. високи цилин-
459
дрични чаши. Общата орнаментика на тези предмети позволява на изследо-вателите да ги обединят и разглеждат като отделна трупа, наречена „Знатен рог“, на основата на първоначално прсдложсного мнение на Мижон и Сакисян, конто ги смятали .за произвсдсни в ателиетата по брега на залива Златой рог1 . Така възприетият условен термин продължава да се употребява и днес, независимо че изникският произход на групата е вече доказан23.
По повод на една голяма трупа от съдове, украиени със синьо и тюрко-азено, създадени между 1525 и 1540 г., Лейн отбелязва, че художнипите от Изник доста внезапно сс освободили от интровертния стил на „Абрахам от Кютахия" с неговите форми, наподобяваши тези на металните съдове и сгъстени орнаментални композиции, напомнящи ръкописи. Те изучили худо-жествените постижения на китайская порцслан и нталианската майолика, но в гьреене го на нови композиции майсторите разчитали изключителпо много на собственото си въображепие. Ето защо произведенията им се отличавалн със свежест и оригиналност21.
Фаянсовите съдове, създадени в полихромии гами между 1540 и 1555 г., са сред най-изящните творби от Изник. Лейн подчертава, че не е достатъчно да ги разглеждаме единствен© като произведения на изкуството. Те същесг-вуват заради тържеството на самата природа и внушават чувството за изобилие. Вероятно османският вкус кара тези растителни форми да въздей-стват така силно в тяхното малко пространство22. Милер определя стремежа към ярко полихромно звучене като една от основнитс тенденции в османското изкуство. Търсснс го на нови пветови решения включило в обогатяващата се палитра тюркоазения. маслинепозелепия, кафяво-виолетовия и черния цвят. Обогатената Цветова гама заедно с нового изпълнение на старите мотиви довели в средата на XVI в. до окончателно определяне на характер-ните черти на украсата на малоазийския фаянс23.
До около 1555 г. майсторите от Изник произвеждат предимно съдове. След това настъпва промяна в характера на производство — облицовъчните фаянсови плочки започнали да се ползват с предимство, а съдовете отстъ-пили на втори план24. Мидер посочва, че големите четириъгълни фаянсови плочки изместили шестоъгълните и осмоъгълните, конто били с неголям размер. Според автора този отказ от старите форми е предизвикан от рсшавансто на чисто декоративни задачи25.
Трудно е да се проследят пътищата на проникване на често срещаните в декорацията растителни мотиви. Това са лалета, карамфилп. роз и, нарциси, понякога перуники. съчетани с кръглите Цветове на нара и големи зъбчати листа, както и цвстовстс на праскови и круши. Милер разглежда тяхното използване в качеството им на декоративен елемепт като отглас от изкуството па помадите, конто съставлявали част от населението на Мала Азия26.
Художествените произведения от средата и втората половина на XVI в. разкриват най-големия разцвет на това прилежно изкуство. Фаянсовите предмети от този период сс противопоставят на възприетите канони на вкуса
460
и предизвикват особено чувство на дискомфорт - voluptas atque horror, чиято цел е да те гласив по безмилостен начин към хармонията. Лейн анализира съхранените паметници и изтъква, че стандартът на колорита и украсата през 1555—1620 г. остава висок2*7.
Характерна за фаянсовите съдове от трупа „Родос" е натуралистичнага тенденция в интерпретацията на мотив ите28. Представените цветя се отлича-ват с богат колорит. Композицията е оживена от новия коралово-червен цвят, конто е нанесен релефно и създава определен колористичен ефект. Продължава употребата на сини и зелени тоновс. Контуритс на рисунката са изпълпени с черен цвят. Родоският тип орнаментика се е развил от стала „Дамаск" около 1560 г.20.
Употребата на коралово-червения цвят в украсата на фаянсовите предмети ще разглсдамс по-подробно. Той сс получава чрез нанасянс на особена силикатпа гъста и лепкава глина, богата на железни окиси, върху ангобира-ната повърхност на предметите. Този вид глина бил известен в Европа под името „армснски бонус или болюс" и при италианската майолика е използван по-рано, отколкото в Изник30. Лейн отбелязва, чс с помощта на чернения и яркозеления тон художниците от Изпик се стремели да поправят и разширят иветовата гама, която при несъобразяване с иеобходимия температурен режим на опатване при други условия променяла своите тоновс”. Квсрфелдт посочва, че всички останали Цветове, конто участвали в рисунката, служат само като акомпанимент в тази симфония от багри, в която червената ангоба сс явява доминираща-2. Мижон и Сакисян справедливо отбелязват, че ако наличието на коралово-червен тон позволява повече или по-малко точно датнране на керамиката от втората половина на XVI в., то нейното отсъствие още нс с доказателство, че един или друг образец не се отнася към този период33.
Фаянсовите съдове след 1555 г. могат да се считал като страничек резултат от. производството на облицовъчни г точи. Техните композиции, въпреки изящността си, сс нъзирисмат като час г от по-големи фаянсови пана34.
Произведенията от Изник продължават да се изработват от добре обра-ботена светла глина, която при опалване дава в повечето случаи чуплив и порест чиреп с розов или крсмав цвят. След тона предметът се нокрива с ангоба. Рисунката се нанася с течни бои, положени на тънък слой върху повърхността на плочката или съда. При украсата освен черен, се използва тъмнозелен или син контур, макар и сравнително рядко. За разлика от останалата близкоизточна керамика за малоазийските фаянси е свойствено използването на много здрава безцветна оловна глазура с мск, равен блясък. Тя се поставя след опалването на повърхността на предмета с плътсн слой, който не позволява пукпатини. Прозрачната тюркоазена глазура се употре-бява сравнително по-рядко3'".
В орнаментиката на фаянсовите произведения от Изник продължават да
461
доминирач распп сините мотив», като отчасти сс измсня маниеръ! на гяхното изггълнение и настъпва известно прсразпределение на отделните елементи Заедно с тях в украсата постепенно се въвеждат и играят известна роля елементи на епиграфиката. изображения на животни, хора и др. Според А. Кубе човешките и животинските фигури в османското изкуство се появя-ват след реформата на султан Селим I (1512—1520)-'°. Към края па XVI в. върху съдовете започват все по-често да се появяват изображения на зайци, паупи и други птици. Милер обрьща внимание на този нов момент и подчертава, че той е свидетелство не само за разщирения диапазон от изобразителни средства, но и разкрива, че мюсюлманската религия в нейния ортодоксален сунитски смисъл не е yenяла да ограничи напълно свободата на художника 7. Според Лейп наивпото представяпе на фантастичпи животни в украсата на произведенията от Изник се среща след 1530 г. и продължава до края на това производство Представени!с животни върху тези образин са по-скоро символи, отколкото изображения на живи същества.
Разнообразието от форми и типове съдове и облицовъчни плочки, тяхната украса и богатата Цветова гама не могат да бъдат разглеждани изолирано от останалите дялове на исля.мското приложно изкуство. Пости-жепията при изработката на предмет» от метал, дърво, стъкло, тъкани, килими и др. разкриват сложните пронеси на влияние и взаимодействие, конто са протичали в художествен и ге кръгове на приложното изкуство. В никакъв случай не можем да твърдим, че тези процеси са имали едпопосочеи характер. Благоприятната икономическа конюнктура, заедно с влиянията на няколко вида изкуство - местно, османско и на сьседнитс народи, довели до създаването на забележителни произведения с висока художествена стой-ност.
Фаянсы от Изник през XVI в. е бил толкова ценена и търссна стока, че се стигнало до забрана на продажбата му. Причина за това била необходи-мостта от осигуряване па материали за важни обществени и религиозии постройки3 .
През послсдната чствърт на XVI в. постепенно настъпват промени в качеството на украсата на произведенията от Изник. С приближаването на XVII в. композициите се сгъстяват Листата и цветята започват да се преплитат спиралевидно. Около 1600 г. цветя га сс представят като във ваза - похват, който е много популярен при фаянса тип „Дамаск1440.
В края па XVI и през първата половина на XVII в. в производството на фаянс в Изник се откриват някои технически слабости. Глината е по-порьозна и нечиста. Глазурата е с по-лошо качество, което понякога дава на белия фон един жълтсникав нюанс. Освен това тя с дебело нанесена, има тупим и в някои случаи не покрива равномерно повърхността на предмета41. Съдовете, създадепи между 1620 и 1700 г., могат да бъдат разпознати по лошите Цветове - червеното има кафеникав оттенък, а синьото и зеленото не се открояват добре под глазурата42.
462
Съкращавансто на мащабнте на сгроителствого в Османската империя и общия упадък, който все по-ясно започва да се проявява през втората половина на XVII в , довежлат до видимо съкращаване обема на продукцията. Ако през първата половина на века този процес нс с гака ясно изразец, то постепенното отслабване на контрола върху качеството довежда до спад в нивото на произвежданите стоки13. Евлия Челеби отбелязва, че в сравнение с управлението на султан Ахмед I (1603-1617), когато в града е имало 300 керамични ателиета, през 1648 г от тях остапали само 9 или по сведения на друг историк от това време - 12 през 1654 г.44.
Нов момент в украсата на фаянсовите съдове било позлатявансго, което сс нъвежда в готовата рисунка като декоративен елемент. То се изпълнявало обикповено чрез нанасяне или наслагванс на гьнък слой евързващ разтвор върху глазираната повърхност и предполагало второ опалване45. Едни от най-своеобразните мотивы в украсата на малоазийските фаянси от група „Родос" са изображенията на платноходки или кораби. Платноходки ге се срсгцат в композиции винаги в цял комплекс, като весела риболовпа флотилия, носепа от вятъра по блестящата морска повърхност46. Появата на изображения на кораби се отнася от изеледователите към началото и първата половина на XVII в.47. Само няколко отделни образци, върху конто са представени платноходки, са датирани от края па XVI в.46.
Друг нов момент в украсата с появата на християнски сюжета. Според някои автори спадът в търсепето па фаянсови предмети от султанския двор и неговото обкръженис принудили майсторите дори в условията на криза да търсят нови пазари за своите стоки. Техните следващи потребители били представители на националните обшини в Османската империя - гърци, армепни, евреи. Единствен© с поръчките на християни можем да си обленим появата на християнски символи и емблеми върху съдове и значително порядке върху облицовъчни плочки. Тези изображения били обединени в композиция с типичната за Изник украса, което недвусмислено показва произхода на цялата група. Съчетаването на християнската тематика изображения на хора, църкви, гръцки надписи и християнски символи, с елементи от обичайните омански орнамента позволява да се предположи, че художниците грънчари, конто създавали тези съдове, са били християни, предимно гърци. Краят на XVII в. премипава под знака на почти пълния упадък. Към този послсдсн период на производство можем да причислим една неголяма група съдове с ниско технически качество. Тс са с груби и тежки форми, имат пукнатини и шупли и са свидетелство за явната загуба на чувството за хармония и композиция в украсата49
Документа от 1718 1719 г. показват, че фаянсового производство в Изник с почти изчезнало и не могат да бъдат изпълпепи поръчките на султана. Към 1724 г. везирът Дауд Ибрахим настанил останалите майстори от града в Истапбул. Създаденото от тях ателие за производство на фаянс все още работело през 1773 г Лейн счита, че не са открити съдове, конто да могат да сс евържат с продукцията на това ателие °.
463
Просъщес! вунал около двеста години като основен център за производство на фаянсови изделия в Османската империя. Изник изиграл огромна роля в развитието на османского керамично изкус i во. Освен създадените в града шедьоври. неговото значение се определи от факта, че без Изник не би съществувал и друг важен център - Дамаск, създател. по точната оценка на Кубе, „на най-нежния и благороден кълн от т. нар. родоски изде 1ия“ч.
Най-i оляма част от ланните за разпространението на керамичните съдове от Османската империя на Балканите през XVI-XVII в. се съхранява в документи от архива в Дубровник. Описитс на дубровнишките къщи и магазини разкриват широко разнитата търговия с типични ориенталски стоки от малоазийските и други градове на Леванта. В документигс, конто сс отнасят за керамиката с чуждестранен произход, името на Истанбул се явява често като събнрателно за всички стоки от цялата територия па Османската империя52.
Фаянсовите произведения от Изник достигнали висока степей на технологично качество и художествена зрялост и представлявали твърде ценена стока, търсена не само в най-висшитс османски кръгове, но и далече зад граници ге на империята53. Репутацията им била толкова висока, че понякога майсторите приемали поръчки от чужденци, като сс сьобразявали с техните изисквания и желания54.
М. Баялович-Хаджи Псшич приема, че фаяпсът с османски произход нс е бил използван само в градската среда От XVI в. гой сс открива в църковните комплекси - трапезни съдове и като елемент от украсата па църкви и църковни сгради в Света гора. Тези изключително декоративни предмети са били купувани от мопасите на пазара в Истанбул Вградените съдове от различен вид и произход върху фасадитс на манастирските църкви са продължение на средновековнага традиция55.
Съдовете и облицовъчните пл очки от малоазийски фаянс, открити при. археологически проучвания в България, представляват само една малка част от употребяваните през периода на османското владичество предмети. Ис-тинският обем на разиросграняваните художествепи стоки засега не може да бъдс определен. Обикновено този въпрос се поставя в научна! а литература като част от проблемите на износа на фаянсови произведения от Изник па запад При такъв подход се црснебрсгва битуването на фаянсовите изделия в пределите на Османската империя, което е възможно да се определи като етап в по-нататьшното им разпространение в съседни и по-отдалсчсни държави. Фаянсовите съдове не останали затворени в рамките на вътрешния имперски пазар. Вероятно от средата на XVT в. заполняло тяхното постепенно проникване в различии държави56.
Малоазийските съдове са били доставяии от търговци от различии народности. Сред тях значително място заемат търговците ог Дубровник, конто са имали голям брой търговски колонии на Балканите. Стоката за продан е била предлагана в безистените57. Без да оспорваме предложеното
464
твърдсние, ще песочим, че фрагмента от съдове с малоазийски произход се откриват както в колонии ге на дубровнишките гърговци в София, Силистра, Просадил, Разград, Никопол и Видин, така също и в градове, конто са били извън обсега на тяхната дейност в Несебър, Созопол, Ахтопол, Мелник, Кюстендил и др. Докато за сравнителио малко черноморски градове присъс-твисто на подобии съдове се обяснява с честите търговски контакта със столицата Истанбул, то откривансто им в значителни търговски (Мелник) и административпи (Кюстендил) центрове следва да се обясни с други пътища на разпространение По възможно е тези фаянсови съдове да са проникнали с други османски стоки по долината на Струма от Солун. Не е изключено, особено за Кюстендил, тс да са били донсссни от гърговци, преминали по важната пътна артерия от Цариград през Силиврия-Одрин-Пловдив-Кюс-тендил през Нови Пазар за Скопие'я. Поради липса на доказателства тези предположения оставят като хипотези.
Разпространението на малоазийския фаянс в българските земи се осъщес-твява по различии пътища и се обуславя от редица причини. Откритите при архсологическите проучвания фаянсови съдове и фрагмента показват пе само тяхното видово разнообразие, но и широкий хронологически диапазон на употреба. В градските центрове те се откриват в и извън жилищата, в сметни ями и кяаденци - София’9, край манастирски комплекси и църкви Мелник60, в отходни шахти. в повсчсто случаи облицовани със суха зидария - Варна6. Съпътстващият ги материал е местна керамика и съвсем рядко китайски порцелан и италианска майолика. Фаянсовите съдове се откриват в квартали с християнско население - Варна62, Мелник63, и с мюсюлманско - София64. Многобройните находки от художествен фаянс, намсрсни на едно място, разкриват. че те не са резултат от единична покупка, а са били употребявани продължи тел но време от заможните хора в големите градски центрове. Като правило тези съдове са битували във феодално-гьрговското съсловие и са били високо ценени.
R някои държави - съседни на Османската империя или отдалечени от нея малоазийските фаянсови съдове оказват влияние върху местното керамич-но производство, предизвиквайки многобройни подражания65. В София са открити много сполучливи имитации па фаянсови съдове66. При изследванс на сграфито керамиката от Варна са констатирани промепи във формите на съдовете и е изказано предположението, че те вероятно са резултат от влиянието па малоазийския фаянс67. Някои кьсносредновсковни кани от Велико Търпово възпроизвеждат особеностите на османски метални и фаянсови изделия68. При кана от Арбанаси е устаповено сходство с една широко разпространсна разновидност на фаянсовите кани от Изник от втората половина на XVI до среда га на XVII в.69. Т. Николова констатира, че „местното керамично производство съхранило своя i а самобитност и в сравнение с другите видове декоративно-приложни изкуства почти нс възприело османски елементи4*79. М. Станчева открива при някои глинени кани от София
465
сходни форми с определен!! флорснтииски образци’’ При две плитки блюда със слабо заоблен ръб и извита линия па стеките тя намира пълно съответ-ствие с фаянсови блюда от XVII в.72. Съвсем наскоро М. Стаичева изказа мнението, че „при внимателен анализ на находките от местна керамика сс установяват различии опити да се претворят пякои елементи на вносните съдове. При това се забелязва иодчсртано предпочитание към европейските образци“'\ Тъй като нс смс запознати с аргументите на авторката, вероятно
изложени в две изеледваиия, конто са под печат, сс въздържаме от коментар.
Високого художествепо ниво на малоазийския фаянс от Изник, нс овата забслежителна популярност и широко разпространение го поставят редом с шедьоврите на приложното изкуство на своето време
БЕЛЕЖКИ
’Стаичева, М. Средновсковна ci рафию керамика от София. - В: Сердика. Т. 1 С., 1964, 169 -187; Към изучавансто на градскага материална култура и биг през епохага па турскою владичсство. - ИЕИМ, IX. 1966, 271-279, Художествени качества на иълюрската керамика о г еиохата XV-XV1I в. - В: Традиции и нови черти на българското изкуство. С., 1976, 88-96; А. Ку зев Рец. - Археология, 1966, № 1. 60-63; Грънчарнпца за глазирана керамика от XVII в във Варна. - ИНМВ, XII (XXVII), 1976, 131-136; Сграфито керамика от Варнснския музей. - МПК, 2, 1980, 19-24; Две сс.искн гръпчарски пещи от XVH-XVIII в. — ИНМВ. XIX (XXXIV), 1983, 129-132; Алексиев, Й. Керамична пещ от XVIII в. на Царевен. - МПК, 3, 1977, 8-13; Цветков, Б. Художествена керамика от Мелник. С, 1979, 7-9; Керамика. - В Мелник. Т. 1. С., 1989, 151-158: М и хайл о в. С., М. С сотри м с к а Килийного училище в Кюстенднл. С . 1981, кат № 91; Генова. 3. Късносрсд-ковековна керамика с рисувана украса от Търново. - Векове, 1983, № 2, 68-71. Късиосрсд-новековна бнтова керамика (по археологически материал от В Търново) - дисертаиия за присъжланс на степей га к и в.
1 С т а н ч с в а, М. Флорептинска майолика от XV в., намерена в София. - ИНИН, V. 1962, 161-165.
Стаичева, М. Туреки фаянс от София. - ПАИ, XXIII, 1960, 1 11-144, Среши с археологията на софийска земя. Очерни. С., 1985. 142-145; Вълов, В Разкопки на Калето в град Свищов. - Археология. 1962, № 4, 11-12: К у з с в, А. Варна Археологически музей. Албум. С., 1965, с. 150, кат. № 98-101; М а р г о с. А. Археологически разкопки на арменската църква ,.Св. Стспанос** в град Провадия. - ИНМВ, ХИ (XXVII), 1976 138-139 и табл V, 1-3; Къспосрсдновсковпиге църкви ,,Св Димитър* и „Св. Никола** в с. Пороище, Разградско. - ХХИ (XXXVII), 1986, с. 112; VI и х а й л о в, С.. М. С е с г р и и с к а. Цит. сьч., X? 93, Никонова, Т Турско фаянсово блюдо от XVI в. - София. 1982, № 6, с 33; Манова, Е Фаянс и порпелан от Саксония в Никопол. - МПК, 4. 1983, 36-38, Неше-в а, В. Фаянс от Мелник. - БЕ. X. 1985, 32-35, табл. IV^; Ve 1 к о v. V, L Ognenova-VI a r i n о v a, Z Chimboul e va. Vlcsambria - Mesenivria - Nessebur. S., 1986, p. 94, № 122; Иосифова, M Нови паметници от Стран.ока. (Керамика от акваторията на Урдовиза XV-XIX в.). ИНИМ VII, 1988, с. 124
4 Множество™ въироси, конто поставя изедедваната проблематика, ще бъдат разгледа-ни по-подробно и внимателно в подготвения дисертационен груд „Разпространение на малоазийския фаянс в днешните български земи - края на XV - първата половина на XIX в **.
5 Милле р, Ю. Художественная керамика Турции Л., 1972. с. 23.
6 Lane, A. The Ottoman Pottery of Iznik. - Ars Orientalis, Vol. 11, 1956, 254-255; Otto-Dorn, К Tiirkischc Keramik. Ankara, 1957, p. 84
466
Гарбузова, В Из истории производства малоаЗийских фаянсов в XIII—XIX в. -Ученые записки Ленинградского университета № 256. Восточный факультет. Серия востоковедческих наук, выпуск 7. Л., 1958, с 26
Lane, A Later Islamic Pottery. Persia. Syria, Egypt, Turkey. London 1957 43 60.
' Erdmann, К Менс Arbeiten zur Turkische Keramik. - Ars Oricntalis. Vol. V. 1963, p. 205.
1 M и л л e p, IO Цит съч. с. 24, Кверфс идт. J Керамика Ближнего Востока. Л., 1947, с. 116.
Lane A. Later Islamic Pottery, р. 44.
М и л т е р, Ю. Циг. сьч., с 26
Пак там, с. 27.
4 Б a j а л о в и h - X а и и - П е m и Н, VI На 1ази ту реке керамике из Изника у Србии. В: Градска култура на Балкану (XV-XIX в.) Збориик радива. Бсограл, 1984. 313-314.
1 М и л л с р, Ю. Цит. съч., с. 30
16 Turkish Pottery. Victoria and Albert Museum. London, 1955.
11 Lan c. A. Later Islamic Pottery, p 49
18 M и л л e p, IO. Цит. съч., с. 30.
19 Пак там, с. 32
: о L а и с. A. The Ottoman Pottery of Iznik, 270-272; Otto"- Dorn, K. Turkische Keramik, 84-86; Das islamische Iznik Berlin, 1941, 150-151; Erdmann, К. Цит. сьч.. 205-206
21 Lan e, A. Later Islamic Pottery, p. 51.
22 Пак там, 53, PI 34 В, 35, 37.
23 M и л л e p, Ю Цит. сьч., с. 33.
24 Lane, A. Later Islamic Pottery, р. 53.
25 М и л л е р. Ю. Цит. сьч., с. 46.
2f Пак там, 34.
‘ Lan е, A Later Islamic Pottery, р 55.
4 N i со 1 е sc u, С. Ccramica otornana de Iznik din secolele XVI XVII gasita in Moldova. - Arheologia Moldo\ej (Bucurc$ti). 5, 1967, p. 291.
9 Б a j а л о в и h - X a u и - 11 с ш и h, M. Цит. съч., с. 3 IS и бел. № 28
М и л л е р, Ю. Циг. съч., с. 55.
Lane, A. Later Islamic Pottery, р 56.
Кверфельдт, Э Цит. съч., с. 119
33 VI и л л е р, Ю. Цит. съч., с. 56.
4 Lane. A. Later Islamic Pottery, р 56
35 VI и д лер, Ю. Цит. съч., с. 53.
36 К у б е, А. История фаянса. Берлин, 1923, с. 35.
37 М и л лер, Ю Цит. съч., с. 89.
3 L а пс, A Later Islamic Pottery, р. 58.
3 Nicolescu, С La ceramique ottomanc des XVIе et XVIIе siecle dans les pays romaincs. - Studia et acta Orientalia, V-VI, Bucarcst. 1967, p. 250, note 20.
40 Rackham, В Islamic Pottery and Italian Maiolica. London. 1959, p. 23.
41 N i col es си. C Ceramica otomana de Iznik .., p 295
4‘ I a n e, A Latei Islamic Pottery, p. 58.
41 Мил л ер, Ю Цит. съч.. 97-98.
44 О 11 о - D о r n, К. Das islamische Iznik, 192-193.
45 M и л л e p, Ю Цит. сьч., с. 100
46 К в с р ф с л ь д т, О Цит. съч., с. 120.
Ra ckham, I). Цит. съч., с. 48, № 207-211; L a n е, A. Later Islamic Pottery, р. 58.
1 R ас kha m, В. Цит съч., с. 48, Ха 204, 206.
49 Миллер, Ю. Цит. съч.. 110-111.
50 La n е, Л. Later Islamic Pottery, р. 56, 60
467
51 К у б с, А. Цит. сьч., с. 37
Б a j а л о в и 11 - Л а и и - П с ш и В, М. Цит съч с 312
51 Пак там, с. 314.
4 М и л л е р Ю. Цит съч , с. 86.
55 Б a j а л о в и h - X а и и - П е ш и 11, М. Циг. съч.. с. 321.
М и л л е р, Ю. Цит съч., с. 127.
Б a j a i о в и li X а ц. и - П е ш и h, М. Цит. съч.. с. 325.
5* Гул с ш к о в. Н. Пътища и нътии съоръжения в исшра.тшпе части па Балканския полуостров проз късното среднрвековне. - Векове, 1988, .V. 6, с. 24
С т а н ч с в а, М Турски..., с. 111.
6,1 II е in е в а. В. Цнт. съч.. с. 35.
Л| Кузен, А. Грънчарнмна..., с 134. Материалите са непубликуваии.
62 Кузе в, Д., М С т а н ч с в а. Средновековна сграфито керамика от София. - В Сердика TIC, 1964, 169-187, табл. 1-IX и резюме на фр. език Рецензия.., с. 62.
63 Н е ш с в a, R Цит. съч., с. 35.
“Стаичев а, М Турски..., с. 126.
65 М и л л е р, Ю Цит. съч., с. 154.
66 С т а п ч е в а, М Средновековна сграфито..., с. 186.
Л7 К у з е в, А Сграфито.., с. 19.
68 Ге н о в а, 3. Късносреднрвсковна битова..., с. 81.
9 Пак там, с. 101.
7" Нико л о в а, Т. Цнт съч., с 33
71 С т а н ч е в а, М. Флореитинска..., с. 165.
72 С т а к ч е в а, М. Средновековна..., 182-183.
’’ С т а и ч с в а, М. \рчеологическа информация за градския бш и София през XV-XV11I в. - БЕ, I, 1990, № 2, с. 48.
468
Трагедия на песента
Елка Дроснева
Предо години пеобратимнте раздели, конто съпътстват живота ни, ме наведоха на мисълта, че отидс ли си от света чонск, остава несен га. Неговата песен. Случи се така и с д-р Петър Горбанов Шефа: когато ни напусна, осъзнах. че остава в спомените ми освен с високия си професионализъм, честност и доброта, още и с една несен, която времето не обичаше да му бъде пята на висок глас - песента за средношния пир на Калоян, за и змснчивата му съпруга куманка и Балдуин в кулата па Тьрновград. Съдбата на тази песен не беше уникална - както много преди и след нея песни, и тя в един момент сс оказа неудобна за конюнкгурата. А несен га с песен, докаго сс нее, докато звучи. Поискат ли определени сили да я изтрият от лицето на земята, обричат я на забрана, убедени, че така ще бъде и забравена. Добре, че песните умеят да водят н свой живот, неподвластен на конюнктурните пристрастия. Влязат ли ведпъж здраво в битието ни. те остават в него, дори когато са обрсчспи. Остават в надежда и очакване да дойде мигът на официалното им възкресе-ние. Забраната на песните — тона е тяхнала трагедия. Надживяват я само истинските песни - дори и забранени, тях винаги има кой да ги запсс.
За 113 години свобода на трагична участ бяха обречепи не една и две българскн песни. Както и чуждестранни в Бъзгарско. Патентът не е българ-ски - своята трагедия изживяват песните и музиката изобщо и извън Балканските предечи. Но ако дпес искрепо се стремим да възкресим позаб-равените общочовешки ценности, нека не бягаме от отговорността да се справим с общочовешки тс нсдостатъци. Нс би било поч тено да чакаме пак пякой друг да ги преодолее, та пбеле от него да се поучим като как става това преодоляване.
Най-пода гливи на обричане в трагично битие са песните, определени за официални символи на нацията. „Шуми Марица“ логично става химн на свободна България. Едва ли е имало песен, по-подходяща от тази, родена в битките за националисте ни Освобождение. След Девети септември тази песен не можа да оцелее - смяната иа режима изискваше смяна и на символа, на националния химн. И ако ставаше дума просто за смяна. не би било зле, по песента за десетилетия наред изчезна от ефира, защото върху освободи-телната си слава вече беше натрупала десетилетия, от конто тогавашните българи искаха да се освободят като от тежко бреме. Днес пред подобна участ с изнравен националният ни химн „Мила Родино". който беше дошъл на мястото на един по-рансн химн о г следвоснния период, и с който живяхме в няколко сониализ&лш. Но ако Освобождением роди „Шуми Марица",
469
исгинската „Мила Родино“ беше родена от Съединението. Създадоха я трупа млади българи. студенти в западноевронейскитс университета, изоставили високите науки, за да се включат като доброволци в Сръбско-българската война. Трябва ли тази несен да сподели съдбата на „Шуми Марица" или разумы ще наддслсе и ще и върнсм изначалиото звучене, за да залазим две от песните, станали първи песенни символа на възродена България? Две песни, родепи в две от първите най-значитслни изяви на Нова България -Освобождение™ и Съединението. Или ще се поддадем на емоции и отново ще лишим ноне две поколения българи от едната от тях?
Место пъти песните биват обричани заради своитс създатели - поети, композитор!!, изпълнители. Крамолният приживе и особено след смъртта си Стефан Стамболов беше написал стихотворение, което по време на Април-ското вьстание сс превърна в песен - „Не щеме ний богатство, нс щсме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини“. Това, чс я бяха пели въстани-ците. сякаш нямаше вече значение дори по време, когато никой не се наемаше сериозно да отрича потребата от това въстание. Важно за псевдоидеолознте беше, чс текстът е на Стамболов, а значи и песен та трябваше по тяхпа воля да изчезне. Трябваше да мйнат десетилетия, за да се върне официално на българската певческа сцена.
Нс по-добра беше съдбата па множество песни по c i ихове на Иван Базов. Новоизпечепите му следдеветосепгемврийски критини откриха в него националист, шовинист и въобще рушител на вечната ни дружба със съссдниге братски народи и трябваше ла дойде един Виталий Злиднев, за да им обяспи популярно, че да се зачеркне Вазов от националната ни съкровищница, е равносилно на престъпленис. Напоследък тихомълком се изявяват в сред-нощна доба но националисте пи радио нови ругатели на Вазов. Ще дойде ли този път отвъдокеански спасител, за да върне на българина Вазов, когото пак българи искат да му отнемат? Прочие, в ония години патриархът на нова га ни литература биде спасен, но не и всичките му стихове, превърнали се в песен. „Пнтат ли ме де зората“ звучеше с цялата си кристална чистота в нациопалпия ефир, но „Поконници^тс трябваше да си останат при покойни-ците, цяла поредица от стихове за Сръбско-българската воина - при героите на Сливница и Драгоман, а гордостта на Симеон, която разтреперила визам-тийския император - да си кротува край Босфора. И така десетилетия наред. Но десетилетия, в конто народът ни въпреки всичко продължи да нее тези песни, а студен ги ге и преподавателите от Исторический факуя гет си избраха „Край Босфора11 за песепеп символ на факултета. Факт, който предизвикваше отрицателни емоции у когото можеше да i и предизвика. С времето нещата почнаха да поулягат. възвърна сс дори „Морен орачът“, пак по Вазов текст, който макар и да се печататпе, не се пееше официално. Този орач, който така дълго арябвашс да чака своего завръщане в ефира - чак до лятото на миналата година, когато БЗНС го избра като музикален фон на препизборпата си кампания.
470
От този подход към песента доста преди края на 1989 г. престана да звучи и одна несен но стихове на Христо Смирненски - „Пий“. Песен, пята с дълбоко чувство понс от две-три б ь н ареки поколения. R опиянението от първите посттоталитарпи глътки въздух млади и немного млади лигератори оповестиха, че Смирненски трябва да изчезне от историята на националната ни литература - заради „Червените ескадрошГ и всичко, свързано с тях. Но освен Червените сскадрони“ Смирненски нависа и разказа ,,Очи“, и „Приказ-ка за стълбата“, която пене от десетина години беше под прикри га забрана, а поради актуалността си има всички шансове да продължи това си нерадостно житие-битие и нататък. Отново ли - за кой ли път?! - ще преценяваме литсратурата си в дната цинга на „положите лни“ и „отрицателни“ герои, творци и творби. Тогава, ако има кой да сс вслуша в гласа на новите критици на Смирненски. ще изчезне окончателно и задълго от националния ефир и тази красива песен „Нии“, ние, конто „всички сме деца на майката земя’*.
Ако с автора на текста нещата са народ, авторы на музиката винаги може да ладе основания иа педорасли тесногръли идеолози да забранят одна или друга песен. След преврати в Гърция през 1967 г. България беше залята от прекрасните песни на Микис Теодоракис. Няколко години по-късно Теодоракис напуспа ГКГ1, а с тази му стъпка от нанионалния ни ефир изчезнаха и песните му. Нужно беше цяло десетилетие, за да се завърнат пене някои от тях.
На официално пиво песните на Владимир Висоцкй сс ползваха с благосклонност десетина години - преди 80-те му пречеше, че е неудобен на Брежневия режим. Сега му пречи националният му произход. Така, както павремето националният произход и страшно идсологичсски-динерсионният външен вид на „Бийтълс“ пречеше на песните им да звучат по Българското радио и теленизия. Все на такива „високопрофесионални“ критерии за двайсетина години трябваше да изчезнат песните на Константин Казански, който си позволи да напуспе България. Последва го Камелия Тодорова, нея пък - песните, конто пееше Същата участ по същите причини сполетя музиката на Милчо Лсвисв. Съдбата на Леа Иванова трябваше да споделят и песните й. И едва ли без усилия един многозаслужил за сьвременната бьлгарска култура човек като Вили Казасяи е съумял да убеди когото трябва, че таланты на Богдана Карадочева, открит като много други от самия него, заслужава да бъде подкрепен и насьрчсн, независимо от съдбата на баща й.
В най-ново време заради изпълнителя си - а понякога и автор -ирестанаха да звучат песните на Михаил Белчев, който сгори непростим, от гледна точка на демокрацията, към която се стремим, грях реши да остане член на БСП. По който случай дори в Деня на София неговата и па Миряна Башева хубава песен за софййскитс кестсни но булевард „Руски“ така и не бе удостоена с честта да прозвучи по радиото. Прочие, и тексты й вече е доста лъжовен: многократните преустройства на булеварда унищожиха нове-чсто кестсни;- боднатите на тяхно място фидапки я оцелеят, я не в отровния
471
въздух. камо ли да „прецъфтяват и пак цъфтяг“; булсвардът като нишо ще попадне в шемстната въртележка на преимснуванията и ще престане да бъде „Руски". Както пък показа опт ьт о г последната година, изобщо не е вярно, чс „Руски44 не може да бъде заменен дори за „Шан-з-Елизе“ - заменяем е и за „Шан-з-Елизе“, и за „Трафалгър скуеър44, и за ред още булеварди и площади по света. Под въпрос е все още замснянсто му само с Невски проспект4*, но пък в песента не става дума за него.
Ако със създателите на песните нещата са наред даже в очите на скоропорасли конюнктурни идеолози, песните пак може да бъдат обрсчспи на трагедия, стига нещо с темата нм да се стори неудобно. Повече от столетие се оказа време, недостатъчно за израстванс на сериозна и отговорпа программа по националния въпрос. В лутанията от едпата до другата крайност за десетилетия наред беше спрян достъпът до националния ефир на дссстки песни за Македония и геронте на борбите там. Народът ги пееше, студентите от факултета предизвикваха более го гворно учестяване па пулса у хората от средния и под среден комсомолски кадър, но песните все пак оцеляха. Впрочем, не всички. Отминалият наскоро юбилей ог рождението на Тодор Александров откри, че във фондове ге на радиото няма никакой записи на песни за него. Не ги е имало изобщо или иякой ги е премахнал и оттам? Вес по същите причини с десетилетия не можете да се чуе всииколспната „Ясен месец веч изг рява’4 Странджанската марсилсза. Както и вълнуващата с красотата си песен „Добруджански край44. Те и двете оцеляха в годините на нелегалното си съществуване въпреки официалните указания, и преди години най-сетне бяха издадепи и от Балкантон. В най-тежките за този цикъл музикални творби години, благ одаренис на един компромис, можа да оцелее прекрасната „Рапсодия Вардар44 па Панчо Владигеров — за да не дразни западната ни съседка, тя почна да звучи под ново име - „Българска рапсодия44. Изглежда, че за малко иовече от столетие независимо съществуване българинът доста навлезе в практиката на преименуванията, макар подходът му рядко да издава трезвост, почтеност, мьдрост и да дава добър и желан резултат. Случаят с рапсодията с изключение.
Поради тематиката си днес са на път да изчезнат други песни - като партизанските например. Далеч съм от мисълта, че всички те са пгедьоври. По те са част от националната ни музикална история, а и от националпото ни битие изобщо, пети са искрсно ионе от две българскн поколения и в изначалната си чистота имат право на живот. Ще зачеркнем ли завинаги от националния ефир песен като „Хей, поле широко44 на невероягната Гюргя Пенджурова? Още помня как в началото на 70-те години като омагьосана цяла България запя песента за Никола. Днес и тя не може да се чуе, защото николовци много, но се знае, чс тази с за партизанил. Като така съдбата й трябваше да бъде определена по поговорката „Покрай наш Никола намразих и Свети Никола44, т. е. песента трябваше да заглъхне. Престана да звучи и една друга песен от репертоара на ансамбьл „Пирин“, песен с красива
472
мелодия, песен, която призоваваше ниринскитс мури да зашумят, а Янс Саидански и Никола Парапунов с партизаните си да възкръснат и да дойдат да видят колко красив е станал роднйят им край в годипите па „социалистического строителство14. Гака че, днес не могат да я спасят пито мурите, пито Яне. Отрадно е, че в тази суматоха все още звучат ионе „духов иге11 пародии хора на Дико Илпев, без конто нс минанашс ни един „всенароден11 юбилей или просто официален празник, или пък друго някое помпозно тържество.
И оше. Трябва ли поради тематиката си да изчезнат например песните, родепи от и за бригадирского движение? Тези песни са евързани с най-красивите години от живота на едно бьлгарско поколение. Питам сс: ако от онсзи времена бяхме залазили поне добросъвестния. всеотдаен труд за България. днес дали щяхме да се чудим къде сме - над пропаст, в пропаст, в коя част на пропастта, да се чудим дали сме в национална катастрофа и коя именно по ред - трета, чегвьрга или някоя друга?
Прочие, маршовите песни изобщо са на изчезване - бойпата им стъпка не пасва па мирпия пи преход. Но ще спре ли отново армията ни да пее „Велик е нашият войникЗ и, ако това се случи, няма ли да и бъдат много на гази песен две трагедии в едно столетие? Или пак всички филми за войни ще озвучаваме с „Нрошавапе на славянката", дори Освободителната и Сръбско-българска-та, когато песента още не е създадена? Или ще зачеркнем и сампге войни, а с тях и бьлгаритс, воювали за свободата на отечеството си и за неговото обединеиие, и българите, сложили кости като милиони други европейци и неевропейци в борбата срещу фашизма, или пък доживели Победата? Защото от това. че »ази победа нс унищожи всички диктатури по света, тя не престава да бъде победа. И не тя е виновна, че остапаха след фашистката и други диктатури. Задраскаме ли всичко това, темата ще бъде запретна и за изкуството. На трагедия отново ще обречем и песните, съпътствали тези възлови събития в общоевропейската история и в историята на човечество-то. И собственото пи пационално развитие.
Една песен, освен че може да бъде пята от цял народ, често става любима и на определени социални кръговс и липа, чието положение в обществото се променя със смяната на режимите. И защото пякому тази песен е била любима, тя също е принудена от конюнктурата да изчезне от националния ефир. Великолепната „Разлъка“ например дьлго не можете да се чуе но ради ото дори тогава, когато сс оказа, че старите градски песни в значител-ната си част са идеологически совместимы с „все по-голямата грижа за човека“ и с „все по-нарастващото благоденствие на населението*1 И причи-ната не беше в рефрена й „Налейте да пия от мъка. Едничкият смисъл е там11, който влизаше в разрез с борба га за трсзвеност. Причината беше в ширещата се мълва, чс тя с била любима песен на последния управлявал българскн цар -Борис. През 70-те години се понесе мълва. че една нова песен - „Пътпико свиден“ - станала любима па Тодор Живков, което й гарантирало спечелва-нето на конкурса „Мелодия на годината11. Тя и в последните години на
473
Живковото управление рядко можете да се чуе, макар да не беше лота всеки си избира формата на съпротива. когато изпитва потребност да се сьпротивлява. Днес вече служи само за Климове за смиграцията. Отданна не звучи и „Лили Марлен" - въпреки податкитс, че са я пели от двете страни на Втория фронт и че немските войници не искали да я пеят, но били заставяни. „Строг идеологически разбор“ беше направен на една закачлива песен, изпълнявапа от Емил Димитров в началото на 70-те години - за Мариана, която си имала шапка с перце и била ухажвана от едно младо момче. Разборы показа, че песента е символ на хитлеристката окупания на Франция и като така трябваше да изчезне от ефира. Една красива стара градска песен - „Ален мак" - даде името на цял фестивал. в който покрай сивия оксан имашс и истински находки. Но самата тя позаглъхна, а вече и съвсем изчезна не заради наркобизнеса и борбата с него, а защото се знае, че е била любима на Димитър Благоев. Така, както трябваше да изчезне и „Самотна лодка", любима!а несен на Георги Димитров, споменът за когото, жив у мнозина българи, създаваше неприятности на Живковото управление, пък и не можете да пееш за самотни лодки, докато си строиш 100-хиляден танкер „Хан Аспарух". По разбираеми причини днес тя няма никакви шансо-ве да звучи отново - пак заради предпочитанията на Георги Димитров към нея.
Не бе лека съдбата и на църковните ни песнопения. Категорично иапъде-ни в името на атеизма - криво разбран, както маса други неща — тс все пак съумяха да оцелеят и от 70-те години отново да видят бял свят благодарение на хор „Йоан Кукузел" и сродните нему, на Борис Христов и Българската хорова каисла „Светослав Обрстснов", а вероятно и на някои прозорливи люде, конто съумяха да се справят с догматизма па изпечени идеолози, за да получат подкрепата на съответните среди за сваляне на цензурата. Покрай това oiношение към църковната музика — източноправославнага! Бах про-дължаваше да звучи - пострада посмъртно и Добри Христов. Великолепната му литургия „Св. Йоан Златоуст*4 задълго беше заключена в скрина. Добре ноне, че не беше и унищожена.
Някога „видни всезнаеши идеолози" разработваха задължителни указания колко българска и колко чужда музика да звучи по радио, телевизия и кръчми. Естрадната ни песен беше пратена почти в девета глуха, чуждата соцестрада ни заливашс с каким ли не чудесим, зал )ва пък истински шедьоври на западната естрада можеха да се чуят само като по чудо едва ли не до средата на 70-те години. Днес. когато тази префърцунена цензура липсва или поне още не се е чудо да има нова с нови изисквания, едните чуждестранни песни трябваше да изчезнат, за да ги заменят други. Смени сс само национал-ният произход на сивия поток. Бисерите ги ядат свинетс, би казал народы. На българската песен обаче не й стана по-добре - с изключение на естрадната, която пък си има своите проблеми. Факт е, че музикалният символ на есенната стачка беше чудесният шлагер на „Бийтълс" „Лет ит би" - българ-
474
ски символ не можа да се намери. Песни като възрожденските например, конто българипът ня почти век и половина, днес могат да се чуят само по изключение, на новия ни стар национален празник, и то нс всичкитс. Лутането продължава — преди прсчсше Стамбо.ловият текст, сега пречи нъзхвалата и надсждата. отправени към Русия в пякои от тях. Дано само порадй тази нова пречка не го отнесе и П. Р. Славейков със своята „Кат Русия няма втора**, защото по същите причини посегателствата срсщу Вазов вече започнаха, както беше споменато. Но Ботсннтс песни изобщо не звучат или срамсжливо успяват да се прокраднат на някои празник, като годишпината от рождението му, общо взето, не влиза в сметката. С пето очевидно пак е виновен и Любен Каравелов - бюстът му, заедно с бюстоветс на М. Дринов, II. Бончев и Г. Бенковски, биде свален на земята по Възкресение Христово, а неговата „Хубава си, моя гороь* - песен, обичана от всички българи - също не може да се чуе.
В този ред на мисли не мога да подмина „Огкак се е, мила моя май но льо“. Дори да приемем всрсията, чс пссснта е възникнала през XVIII в., ще се види, че българинът я пее вече цели три века. В последния четвърт век обаче тя беше музикален сигнал на предаването „Дела и документа**, което нс беше толкова слабо, колкого иска г днес да ни го представят, особено когато се правеше от историци специалист!!, а не от дилетанта по всички въпроси. Вярпо е, че в него имаше и чудовищни неща (необходими компромиси?), но виновна ли е за тях пссснта?! Но с предаването си отиде и тя.
Като се погледнат последните десетилетия па музикалната ни история -последпите, когато радиото и телевизорът влязоха във всеки български дом и получиха така периметър на влияние, за конто преди нс можеха и да помислят - нс може да не се забележи колко често песни, пети от всички българи и обикпати от всички, стават жертва на конюнктурата и биват обричани на трагедия. В жанрово отношение разнообразного с внуши гелио -от църковните песнопения проз народните песни, класическата музика, град-ските песни, патриотичпите, огромпото богатство от маршови, военни, бойни и революционни песни, та чак до съвременната естрада и песните с „граждански*1 тематика, без този списък да бъде пълен. Такава съдба не подминава и чуждестранните песни. Далеч съм от стремежа за пълнота пълпота би трябвало да се очаква от музиковед, изкушен в историята, а не от историк, изкушен в музиката. За мен е важен самият проблем - псснитс, музиката, иначе казано това. коего нс сс нуждас от прсвод в междучовешките и междунационалните отношения - плащат дан на конюнктурата така, както плащат хора, събития, организацията на човешкото общество. Представям си, че в стремежа ни към съвършенство ще ни бъде нужно да надживеем емоциите си и да се доверим па разума и музикалните си преди о читан ия, за да преодолеем нещата, ког го пречеха и продължават ла пречат на нормално-то развитие и запазване на музикалната ни култура и съкровишнина. Нека се преборим или попе да се опитаме - с изкушенията на всадения ни
475
догматичен канон на кчасово-партийния подход при отсяванс на песента. Мека песен та живее заради песенните си качества, а не заради прищевкитс на времето (пиша спсциално „нрищевки", а не „потребности" на времето). И дано не дойде ден, когато заедно с досиетата на Шесто управление ще бъдат замразени и мишлетата от „Кафе без захар" на Кирил Амнов и трио „Спешен случай" - замразени не поради музикални причини. Защото, освен всичко Други, музнкага е един от факторите. конто бнха пи помотали по-добре да разберем света, в конто живсем, и отминалите времена, конто ни запимават като историци.
476
Археологическата култура - проблеми иа интерпретацията
Магдалена Ст а ненова
Археологическата култура (АК) с една от катсгориитс в понятийнага система на археологнята, чиито път на развитие и утвърждаване е дълъг и противоречив. Опитът да бъде изразено понятие като АК е следствие от необходимосгта за систематизация и обобщение на събрания по емпиричен път материал за определени периоди от човешката история както на първо-началеп, така и на интерпретационен етап от археологическото проучване.
Цел на настоящата работа е да проследи в най-общ план оформянето на
разпространени те предимно в англосзнчнага и съвстската литера гура две концепции в разбирането и приложенного на АК. както и отражението им в българските изследвания.
Първата концепция сс за раж да с въвеждането на естсственонаучния подход в хуманитарните науки през XVIII и XIX в. под влиянието на еволюционизма1. Възгледите на някои от пионерите еволюционисти2 пораж-дат в тази облает на знанисто теорияга за физического и културното единство на човека3 като феномен на планетата, способен да променя осеза-телно облика й чрез дейността си. Останките от тази дейност започват да се възприемат като обект на изучаване от археологнята.
Главнитс характеристики на понятията, довели до появата на АК през този период, са повлияпи силно от естествепопаучпия подход. Ге се разглеж-дат все още в общата система на културата, търси се пътят на определянето им и полого на практичсска унотрсба. Затона понятията, нрсдшссгвати АК се характеризират от дефиниции с неясни и размити очертания. Началото се поставя. когато нзеледователите осъзнават времето като основна отличител-на характеристика. Еволюционистките теории и представи от края на XIX и началото на XX в. сс определят най-общо като „епоха" в смисъла на „култура"4.
Започват да се употребяват и понятия като „културпериод" и „културфа-за“5. Характеристиката на понятията, доближаващи до съвременните разби-рания за А К, сс определят главно от фактора „време" поради характера и особеностите на проучваните обекти. Това са предимно затворени комплекси некрополи, селиша. съкровища. Представата за времето през този период се основава на достиженията на класическата наука. Времето дава смисъл на понятието „движение", без което са немислими развитието и промяната. В
повечето случаи движението се оиисва като просто и механично, което се
477
отразява и на разбирането за времето, измерващо това движение6. Еволго-ционисгите от XX в. въвеждат в археологията вьзгледа за неразрушимого единство на човешкото общество като цяло, развпвашо се по сдинни, универсалии закона7.
Равнището на изслсдванията е на етап. когато архсолгл ията не решава самостоятелно теоретичнитс си проблеми. Едва започва и изграждапето на иис грументариума на тази наука и разработването на собствен© археологи-ческите методи на изследване. Необходимое г га от намирането на вътрешни връзки между елсмснтите на проучваните тогава затворени комплекси е изразена в типологическим метод8. Успешною прилагане на този метод в изслсдванията създава представата, че с иегова помощ може да се опише и обясни всестранно културата. Но дори и при съврсменното състояние па проучванията сполучливи се оказват само теснорегионалните тино югически схемы.
Още тогава става ясно, че природата на археологическите данни е сложна по състав. Археочогическият запис в повече го случаи не е пито праволинсен. нито последователен и непрекъснат9. Вероятно това е една от причините, поради която идеята за относително развитие на отделив ге култури в различните части на света не намира ясен израз в класическата еволюционпс-тка археология o i края на XIX и началото на XX в. Това довежда до появата на друг тип обяснения - дифузионйстките и емиграпионни ге, конто разглеж-дат причините за културната промяна по този начин. Теорията за физического и културни го единство на човека, на която се основава еволюнионисткага археология, се оказва неспособна да обясни културното развитие, като прилага само правилата на посты штелния прогрес.
Пространственото разглеждане на културните явления, разработванею на картографския метод10, поставят основата на етничсското определяпе на АК ’. По този начин вероятна га е гноопределимост па култура га от ладен район дава ново измерение на понятною, което по-късно ще бъде наречено „археологическа култура"12.
Засилва се влиянието на етнографията и пейните методи на изследване и анализ в областта на археологията. Етнографията проучва съврсменните примитивны общества, конто са живи културни сие геми. Обектът на изследване иа археологията с доста по-различеп, по методитс на етнографията са широко използвани и в тази облает на знанието за човешкото минало. Опититс на изеледователите да разгяежлат културата в археологически смисъл като развиваща се система са резултат оi приложението па етнограф-ските методы на изследване и анализ.
Идеите на дифузионизма спомагат за оформянето и разви тието на „културна га археология", чиито последователи започват широко да изнолзват в своята работа археологическите култури13. Набелязват се някои етноопреде-лящи признаци на културата, разглеждани в едина гво (предймно въз основа на погребалпия обрсд и жилищната традиция), конто успешно се прилагат и досега в археологического проучване.
478
Темноралната и пространствената характеристика на културата намират израз в понятия като „културна провинция1* и „културна група“ (Г. Косина, 1911 г.). Утвърждава се схващането, че ясно опредетепите терито-риалпо културни провинции съвпадат във всички снохи с точно опреде-лени племена или народи, т. е. с някаква етническа трупа, носител иа сьотвстнага култура. Г. Косина се досеша, че може да се проследи териториалното развитие на културите, раз ширенпето и свинансто на ареала им в една своеобразна „пулсация1*. Възможно е също да се открият корените на генетически евързани култури, като по-ранните определят развитието на по-кьсиигс14.
След Втората световна война се засиява тенденцията към взаимно проникване на идеи с различен произход, пякога противопоставили се една на друга. Например към 50-те години на XX в. изеледователите, подкрепящи днфузионистки идеи, сс връщат отново към теория га за физического и културното единство на човека, която в началото на века бе отричана като несъстоятелна. Па тази основа са разработени нови схващания за многоли-нейната пиралелна еволюцня, а на нея се гради т. нар. иеоеволюционизъ.м (неопозитивизъм)5. Идеята за единната културна еволюцня сс граниформира в разбирапето за многолинейното развитие на човешките общества в различните области на планетата. Този нов възглед насочва интервенте на изеледователите към многоаспектного разглсжданс на културната еволюцня. Въз-можностите за съществуването па отделни културни варианта (конто могат значително да се различават един от друг) се разглеждат вече като закономерност в развитието на културата, а нс като исключение. При това прогре-сът не е задължително условие за развитието на дадена култура. както се смята в началото на века1 . В този контекст АК се възприема като съставеп слсмснт на културата на живелите някога човешки общества. Съдържанието на АК не се определи само на базата на един признак, колкото и ясно различим да е той в археологический запис. Започва търсепето па „полите-тичен критерий*', който да обхване възможно най-пълно характерните черти на дадена култура. Изеледователите го разбират по различен начин в зависимост от целта на проучванията си. Едно от разпространените схващания за същността на АК е че това е „специфично приспосооявапе па една човешка груна към заобикалящата я околна среда**17.
В археологията си пробива път функционализмът, насочсн кьм изследва-пе на вътрешната структура па културата, където могат да намерят отражение и въздействия на различии външни фактори. По този начин се търси пътят за извършването на някои промени в културата и техните причини1*.
Обновсн израз на вече същсстнували идеи е появата и развитието на „постпроцесуалната археология1* през 80-те години. Това направление обеди-пява опитите за интерпретация на археологическите данни, опиращи се предймно на биологическата еволюционистка теория19. Изеледователите, конто подкрепят тези идеи, предлагат да се обръща повече внимание на онези
479
условия, отбелязани в археологический запис, конто определят сравнително точно соуиалните връзки в живелите пякога общества и о н ам да се изведе значението на съвремеппите археологически останки. За тези археолози „човекзлг е културно жив.отно“20.
Съвременният еволюционсн подход в археологията търси сътрудннчест-во в културнага екология и социалната биология, като с тяхна помощ сс они । на да разкрие основните приннипи, касаещи биология га на културата . Това разбиране за ЛК има своите корени в еволюционизма от XIX в. и подобен подход неминуемо води до осъзнаването на АК като жива културна система, съставен елемснт от човешката култура като цяло. Прилаганнте методи на изеледване, макар и усъвършепствани, са насочсни към проучването на развиващи се, живи културни снстеми. Подобно разбиране за АК поражда сериозни съмнения, конто задягат в основата па другата концепция за АК и нейното ирактическо приложение.
Втората концепция се оформя към средата на XX в., особено след възникването и разпространението на „новата археология11 в края на 60-те и пачалото на 70-те години. Това направление разглежда археологията като самоетоятелна наука, чийто обект па изеледване пригежава особеностй, изискваши и прилагането на собствени методи на проучване и анализ. „Новата археология4 си иоставя амбициозната задача да изведе археологически га наука от областта на дескриптивного знание, като изтъкне и нсизпол-званите й възможпости за възстановяване на миналото чрез интерпретация па данните от археологически!с проучвания в общеисторически план
Феномснитс на културата се разглеждат цялостно. търси се връзката помежду им. Изследователите обръщат внимание на инфраструктурата на изеледваните култури и се стремят да открият закономерностите на подреждане и разни гис на техните елементи в сложната зависимост на време -пространство.
Въвеждат се редица нови понятия Едно оз тях е „археологически запис44, разбирай като „стасични останки от отминало динамично съществуване’42-Нспосредствени обекти за изучаване от археологията са следите от миналото, конто се откриват чрез разкопки и фикенране и по този начин се разглеждат като археологически извори2 . Археотогическият запис, археологические извори се интерпретират чрез употребата на АК от голяма час! от изследователите.
Новото разбиране за АК се появява и разнространява след публикацията на известимте трудове на Д Кларк („Аналитична археология44) и на Л. Бинфорд („Нови псрспективи в археологията44) през 1968 г. Според Д. Кларк АК не включва нищо друго в съдържанието си освен А К24. Авторът търси най-характерпото за съдържанието на АК и одновременно с това най-обобщаващото. като изгражда йерархични структури, включващи категории, типове и съвкупност от тигюве на артсфакти в тяхното модално в даден момент значение. Необходимо допълнение към неговите идеи правят съвет-
480
ските исследователи В. М. Масон и В. С. Бочкарев*5, като изтъкват разли-чието в равнишага на базиспиге и надстроечните елементи, което пе е отбелязапо от самия Кларк. Този факт показва, че идеите на „новата археология" предизвикват интерес не само в Америка и Западна Европа.
Разбирането за АК като работен термин2 и интерпретационна абстракция без пряко отражение вьрху реално наблюдаваната действнтелност намира израз в работата на някои съветски изследователи27. АК се възприема като статична и агрегатпа система, която силно сс различала от динамичната система на живата култура. Следите и останките от съществували някога култури загубил! предйшните си функции. АК е лишена от връзка „както със самата действнтелност, така и сьс субекга на дейността - обществото"28. Палага се изводът, че АК отразява определена система от археологически обекти и е крайна цел на извороведческия етап от археологическою изеледване, основа за георстични постановки29.
Започва широкою прилагало на системния подход в археологическата работа. Въвеждат се математически и лингвистични мстоди на изеледване и анализ -. Обръща се внимание на еволюцията и на културните феномени. като се търсят причините и резултатите и във вътрешните преобразувапия в развитието на дадепа култура. Употребата на системния подход дава въз-можност да се откроят по-ясно разликите между археологцческите култури, близки по време и територия; разграничаването на културни вариапти в една АК; оформянето па културни общности, обединяващи две или повече култури.
Изследователите от нанрав шнието на т нар. „селищна археология" насочват внимапието си към разработвансго на типологични студии и раз-криванс на вътрешнокулт^ рпите разлики, конто могат да отразяват влияния и взаимоотношения от явления от различии култури31.
Съществуват множество определения за АК, възприемана като интерпретационна абстракция и статична система, лишена от способносгта да се развива. В този смисъл един от най-характерните в достъпната литература са представите на Б. Тригър и М. В. Аннкович. Американският изеледовател възприема АК като „съвкупност от типовс артефакти, конто са съседни гео графски и могат да се срещат в различии комбинации и в различен функционален контекст Тези съвместни форми па запазен, оцелял материален израз па отличаващ сс начин на живот са достатъчно пълпи, за да се определят техните носители, продължснис! о вьв времето на самите тях и ионе (енските им модели в успешно развилите се поколения"32.
М. В. Аникович обръща внимание на системния характер на АК, която според него може да се определи така: „АК е система от традиции, създадени в определена социална групировка под влиянието на определени исторически условия и намерила своя израз в тези резултати от човешката дейност, конто са станали археологически извори и тази система се развива чрез анализа на тези извори."33
481
Идеята за АК с играла и продължава да играе важна роля в структури-рансто и интерпретацията на археологическитс данни 4 Независимо от различите условия, където се поражда тази идея (о гносителната изолация на европейските и американский учен и един от други), самого й съществуване показва, че въпреки локални ге различия, материалпите останки от човешката култура са свьрзани с близки закономерности при акумулирансто им в архсологическия запис. Съществуването на такива закономерности се потвърждава и от подобния начин на интерпретация на археологическитс данни чрез употребата на А К.
Един проб 1ем, свързан с интерпретацията на АК и предизвикал оживени споровс в продвижение на десетилетия, е отношение го АК - етнос. Тази връзка е отбелязана оше в началото на века, но се превръща едва ли не в основен проблем в интерпретацията на АК през 60-те и 70-те години. особено в съвстските изеледвания.
Съществуват множество и различии мнения. Голяма част от археолозите смятат съпоставянето между АК и етнос за основно при интерпретацията на АК, като разработка! различии вариапти па „етническата версия1* Друга част от изеледователите смятат АК и етнос за несъпоставими понятия, зашото докато етносът е свързан с живага, развиваща се система па културата, АК няма пряко О1ражение в действителпостта и е само начин на работа с археологическитс данни. Изразявани са съмнепия огносно нриравняването на АК с етноса, което според някои изследоватсли „не е най-доброто, което археологът може да постите4456. Трудности създава и неясного определение на самого понятие „етнос44. Поради тези причини някои изследователи (предимно тези. конто подкрепят идете на „новата археология44) не обръщат особено внимание на огношението между АК и етноса. Липсата на достатъч-но ефективен способ за разглеждането на дадена култура като етничсска общност, различаваща се от другите, определи слабия интерес на изеледователите на „новата археология/ към стническите общности37. Възможно е археологическитс и стнографски култури да си приличат. те могат да бъдат сыюставими в някаква степей, но не могат да бъда т взаимнозаменяеми38. Напоследък се приема, че съотно шеи него АК - етнос не е еднакво за различимте култури, то с само едно от възможните. но не и едииственото.
Едва ли само един модел на обяснепие може да даде ггьлно разкриванс на възможностите за работа с археологически култури. Ограничеността на отделимте подходи би могла да бьдс ноне частично преодоляна при интеграция между някои 6 т идете и методите им на изеледване. Не е възможно категорично да се определи ефективпостта на разглежданите концепции, но опитът за сравнение между техни основни идеи можс да даде известна представа за достнженията на всяка една от тях (вж. табл. 1).
482
Таблица 1
ЛК - жива система, съставна част от АК - статична система, етап от културата интерпретацията
ОНТОЛОГИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ ГНОСЕОЛОГИЧЕСК4 КАТЕГОРИЯ
оформят се осиовпите характеристики на АК, признавани и днес;
- обръща се внимание на условията, породили дадено културно явление, отбелязано в археологическим запис;
- осъзпава се паралелното развитие на локални културни явления (много-линейна сволюиия) в общото развитие на културата;
- възприема се комплексного раз-глеждане на културните останки. Кул-турната промяна се обяснява чрез развитие, влияние, заимстване и пр., т. е чрез пронеси, характерни за живите културни системи
- АК се извежда извън систсмата на развивашата сс култура;
АК се възприема като етап в изво-роведческата работа;
- културните останки се разглеждат системно, търсят се закономерности в създаването на културата и отлага-нето на останките под формата на apxeo.iot ически запис. Прослелява се механизмы на прелаване на определена култура във времето;
- схематизира се интерпретацията на археологическитс данни поради известно увличане при вьвеждане на математически методи на анализ (схва-щансто за т. нар. модели)30.
При лагането на еволюциопизма в археология га днес до известна степеп е анахронизъм, макар че именно с иегова помощ изследоватслигс достигатдо важни практически рсзултати. На свой ред „новата археология*’ прсдлага предимно теоретична постановка, в практически план я определят дори като „бсзполсзна** и „нечовешка“, по тя дава ценни сведения за процеса па иповация и корелация между културните явления и при опрсдслянето на ареалите па подобните култури40.
Концепциите за АК намират своего приложение и в проучвапията на българските изследователи за живота в прайсторическите епохи по нашите земи.
В периода до Втората световна воина българските археологи нс разра-ботват като цяло теоретични постановки. В областта на праисторията, където естествено започват да се въвсждаг н употреба понятия, близки до АК, изследователите се заиимават със събирането на конкретен материал и първоначалната му обработка. През този период сс утвьрждават дифузио-
483
нистките идеи и обяспепия за културното развитие, тъй като тогава в България работят предймно възпнтаници и последователи па австрийската и германската археологически школа. Матсриалните останки от миналото не се разглеждат като археологически извори. Отдава се предпочитание на изслсдванията и разработките в общокултурно отношение поради недостатъчно натрупване на данни за детайлизиране на културната характеристика па праисторическите епохи Не се разграничават отделим култури в археологически смисъл”.
След Втората свеговна война под съветско влияние в българската археология се въвеждат идеите и методите на диалектичсския материализъм. Започват системны проучвания и нродължана натрупване на данни, базиращи се на планирани apxeonoi ически разкопки. Идеите иа диалектическия материал изъм през този период и енлпото съветско влияние отреждат подчинено място на археологията в системата на историчсскитс науки. Проблемите на археологията в теоретичен план остават встрани от общата тенденция в развитието на тази наука. Наред с тези слабости започва разглеждането на останките от материалната култура в исторически взаимовръзка. което спо-мага за правилното им подрежданс вьв времето и пространство™, както и за оценяването им кал о археологически извори
Поставя се началото па опити за работа с култури в археологически смисъл4 . Напоследък се появяват и число тсоретични разработки на някои проблеми на apxeonoi ичсската наука, като се обръща внимание и на АК. Това е второго равнище на реконструкция, когато е необходимо ньвеждането на междинпо звено, за да се направи връзка между резултатите от първия (отделянето и първичната класификация на археологическите данни) и вторил етаи (анализа, обяснението на развитието и сыцестнувансто на тези данни именно в наблюдавания порядък/’5.
Работата с археологически култури естествен© се палата при проучването на културнитс останки от дописмените времена, като намира приложение от ранни периоди на праисторията до края на бронзовата епоха44.
Българските исследователи не са възпрнелн единно понятие за АК, а термините, конто се използват, в повечето случаи не се поясняват. Изследо-ватслите се придържат предймно към употребата на „културна трупа14, като обръшат внимание на етническата характерис тика на това понятие45. Тенден-цията за разширяване на етничсското значение на АК се засилва през 70-те години. Разглеждат сс предймно контактите на население™ на българските земи с други области преди римската колонизация на Балканите. Въведено е понятие™ „етпокултурна общност44, което включва „широк кръг от историко-културпи и идейно-религиозни елемен ти, конто са общи или се преливат, или се заменят Създавансчо на термин като „етпокултурна общност“ в перйодате на оформянс на езика на съответпата етническа трупа и „кула урна общност14 в праисторическите епохи е продиктувано от стрсмсжа да се преодолее ограпичеността на понятие™ АК коего има „локално значение,
484
независимо от възможностите за паралели1*47. Употребата на „етпокултурна общност*1 има за цел да подчертае качественото развитие между етнос и АК. Най-чссто в този смисъл се изгъква орнамснтацията на керамика га48. Изеледователите разбират, че използването на орнаментапията на керамиката с основателно, когато се вземат предвид и други устойчив» призпаци на АК, при гова те всички трябва да се разглеждат в единство. Отнасянето па АК кьм егноса нс с валидно в една и съща степей <а различните култури и е само една от възможностите, без да е задължителна4 .
Втноопределящите призиаци на културата са от значение, когато се разглеждат при проучването на затворени комплекси50. Тези изводи се потвърждават при детайлното изследване на металнитс находки (оръдия на труда, оръжия , накити5- и др.), конто по принцип са водещи в развитието на материалната култура и могат да отразяват точно културпите контакт»53.
Разглеждането на отношение™ АК - етнос отразява дискусията по този проблем н съ ветоката литература, макар да не сс отличава с такана сила и продължителност54. В по-голямата част от българските изеледвания се зас-тъпва концепцията за отношение™ към АК като към статична система и гносеологически категория. В тази насока няма нарочнн изеледвания. но за основа служат съветските достижения.
Археологическите извори съхраняват значително по количество и качество информация през различните епохи на исгорията. При наличието на достатъчно данни, извличани от писмените извори, археологическите има! спомагателна роля. С привличапето на писмени извори в археологическите изеледвания се преминава към историческа периодизация. В употреба са вече нс „археологически култури", а понятия като „племена1*, „народи11, „цивилизация*1.
Възможно е и в епохата на писаната история данните, откривани в писмените извори. да нс са достагьчни за вьзстановяваис на каргината от миналото. В такива случаи археологическите извори остават основни при проучването например на желязпата епоха в българските земи. По времето на ранножелязната сноха се появяват първите писмени паметници, оформя се класово общество, поставят сс основите на обединения с държавен характер в древна 1ракия. Гези явления неминуемо са отразени в Останкине от културата, разглеждани като археологически извори. Появата на организира-но военно дело и орьжейно производство нрез ранножелязната епоха се отбелязва също и археологически55.
Преходът между къснобронзовата и ранножелязната епоха е дълъг и границата между тях не може точно да се определи. Този факт устаповяват някои от първите изеледователи на този период, като се основават на проучванията на керамиката56. Основни по значение остават археологическите извори. Характерът на прохода между късната бронзова и ранножелязната епоха лава възможност за работа с археологически култури. Подобен начин на проучвапе може да се окаже полезен и за ранножелязната епоха.
485
В изследванията на специалиста от съседин на България с грани активно се използват археологически култури при проучвапе и на периоди от писана! а история. Например румънски ге изследователи работят пълноиенио с археолог ически култури до (V в. пр. Хр порадн недостатъчното количество и качество на писмените извори за земите на север oi Дунав57. Подобна тенденция се забеля.зва и при изеледваиия на югославски археологи за ранножелязната епоха58. За сыция гозн период са направепй детайлни проучвания върху отделни елементи на тракийската култура в българските земи. конто дават възможност в по-ново време ла се направят изводи с по-общ характер за даден район на изеледване59. Използват се предимно резултатите от проучването на керамиката, която носи най-сигурпи белези за културна идентификация в сравнение с други движим» паметници.
Писмените извори за живота по българските земи през ранножелязната епоха все още не дават достатъчпо сведения за възстановяване каргините на мнналото, въпреки многобройни!с изеледваиия в тази пасока60. Успех Moral да имат и детайлни проучвания на определен» елементи от тракийската култура, при конто работала с археологически култури има своето място. Именно „локалното значение'4 на АК би спомогнало за по-пълното нроучване на останките от периода и за обогатяванс на знанията за тракийската култура като цяло.
Преди близо половин век английският изеледовател 1ордън Чайлд изтьк-ва ниобходимостта археологията да сс насочи към проучването на културите, за да изучи културата в нейната цялост61. Като се основаваме на досегашното състояние па проучвания!а в тази насока, смятаме, че подобен начин на работа не е загубил значението си и в наши дни.
БЕЛЕЖКИ
П р и г о ж и и. И , И. С г е л ж с р. Новата връзка. Метаморфоза н i науката. С.. 1989, с. 141.
D а г w i n, Ch. Origin of Species by Means of Natural Selection London, 1885: Huxley, Т.Н. Science and Culture and other Essays London 1882. 310-324.
Пръв изразигел на гази теория с Адолф Бастиян. Вж Trigger? В. Time and Transition New York. 1978, p. 98.
4 M о r t i 1 1 e L, G ct A. Muscc Prehistorique. Paris, 1903; Г о p о д u о в, В. А. Археология. Каменный период. 1. VI. - Л., 1923, 24-26
О. Монгелиус пръв въвежда в употрсба тези термипи в началото на века, през 1903 г.; Т г i g g е г, В. Цит. съч., с. 82.
Пригожин, И., И. С те н же р Циг. сьч., с. 231.
Монгайт, А. Л Археология Западной Европы. 1 М., 1973, с. 26.
' Го р о д ц о в, В. А. Цит. сьч., с. 17; М оягайт, А. Л. Цит. съч , с. 32.
Trigger, В Цит. сьч., с. 65, 100.
” Разработвапето на този метод започва в края на XIX в от Е Шашр (1875-1876), Ф. Ратцел (1880), Р. Вирхоф и др. I г i g g е г. В Цит. съч., 79-80; М о и г а й т, А. Л. Цит. съч.. 35 46; Перш и ц, А. И., А. Л. Мон i ант, В. П. Алексеев История первобытною общества. М., 1968.
486
11 О. Монтслиус (1888), Р Вирхоф и др.: V! опта й т. A. Л. Цит. сьч., 37 38
12 Го родцов. В. А. Циг съч., 29-30: „Културите са ... повече или по-малко опреде-ленн комплекси от встсственн паметници. Материалнитс култури, обект на изучаване oi археологията, са съставсни от встсственн паметници на домашния бит. изкуството, култа и знанието... Древннте изчезнали култури могат да се разглеждат като някакви организуй, ноллежащи на измерение във времето и прост ранет вою.'*
13 С h 1 1 d е, V G The Danube in Prehistory. Oxford, 1929, V-VII: ,Пие намирамс определили типовс останки - ями, оръдия на труда, накити, погребални обреди, форми на жилища - постоянно срещащн се заедно. Такъв комплекс на постоянно срещащн сс заедно останки ине наричаме „културна трупа1* или просто ..култура*'. Изследователите от това направление залочим да работят с археологически култури. Началото поставят Г Чайлд и Г Кларк. Trigger. В. Циг. съч., 100-101; Klein, L. S. A Panorama of Theoretical Archaeology - Current Archaeology, vol. 18, 1977, p 3.
14 К л e n ii. JI С. Проблема определения археологической культуры. - СА, 1970. 37 51: Trigger, В. Циг съч , 81-82; М опта й т, А Л. Цит. съч., 38-41
15 Уайт, Л. А. Науката за културата. С., 1988; White, L. A. The Evolution of Culture Nev. York-Toronto-London, 1959; Renfrew, C. The Emergence of Civilization. London, 1972.
16 Trigger, В Цит. съч.. с. 54 60
7 Renfrew, С Цит. съч., с. 4. 13.
,s Т г 1 g е е г В Цит. съч., 102-104.
”• М i t h е n S Evolutionary Theory and Post-processual .Archaeology. - Antiquity, 63, 1989, p. 491.
2 Пак там, с. 483
21 Пак гам, с 492
22 S a b 1 о f f J R.. L R В i n ford, P. A.M c An any. Understanding the Archaeological Record. - Antiquity. 61. 1987, p. 204.
23 3 a x a p у к, Ю. H Археологическая культура - категория онтологическая пли гносеологическая? В. Восточная Европа в эпоху камня и бронзы. М , 19 6, с, 8.
21 С 1 а г k е, D. L Analytical Archaeology. London, 1968, 10-14 Семенов, С Я. Системный подход и „Аналитическая археология*' Д. Кларка. - КСИА, 152, 1978, с 44: Федоров-Давыдов, Г А. Понятия „археологический тип" и „археологическая культура'* в „Аналитической археологии** Д Кларка. - СА, 1970, № 3, 258-270.
25 Масси и. В. М., В. С Б о ч к а р е в. К характеристике теоретических разработок зарубежной археологии. - КСИА, 152, 1978, с. 139.
26 К л с н н, .1 С., С. С М и и я е в. Ю Ю Пиотровский, О И. X е й ф е и Дискуссия о понятии „археологическая культура** в проблемном семинаре ЛГУ. - СА, 1970. № 2, с. 299.
3 а х а р у к, Ю. Н Цит. съч , 3-10.
2!* Пак там, с. 4.
24 Пак там, с. 10.
1 Начатого поставя Д. Кларк в „Аналитична археология**. 1968 г Съветските археолози също обръщат внимание на тези методи па изеледване Един от първите са: Статистико-комбпиаториыс методы в археологии В. А. Колчин. Я А. Шер (ред.). М., 1970. Малко по-късно започва излизането на българските изеледваиия в: Интсрдисциплипарии изеледваиия. Т. 1. X. Тодорова, (ред.) С., 1978.
К I с i n, L. S Цит. сьч., с. 9
32 Т г 1 g g с г, В. Цит. съч., с. 76
13 А н и к о в и ч. М. В. Археологическая культура: последствия определения понятия для процедуры археологического исследования. СА. 1989, №1, с 120
34 Т г I g g е г, В Цит. съч , с. 105.
35 К ле й п, Л. С Проблема..., 37-51.
36 В г а у, W., D. Т г u m р. A Dictionary of Archaeology. Norwich, 1970, p. 68.
487
Монга й т, А. Л. Hui сьч., с. 82.
^Trigger. В. Циг. сьч., с. 76.
35 Една о г основнптс плен на „новата археология** - мдеята за ,,моделите“, сс развива послсдоватслно от: Clark. G Archaeology and Society London: Methuen 1957 Става въпрос за теоретичен молел, върху конто се базираг реконструкцните на праисторика Piggott. S Approach to Archaeology. Cambridge, 1959, Models in Archaeology. D. L Clarke, (ed.) London, 1972. „Модслите" се използваг както при интерпретацията па мдирнада и съзцаването на работни хипотези, така и при кинкретпата практически работа на археолога; Renfrew, С Social Archaeology. Southampton, 1973. Изслсдоватс.тят се огнива да съзладс „световеп модел**, с чияю помоги да направп едно цялостно, гдобадно обяснснис на културни ге примени.
4 Shenna n, S Archaeology as Archaeology or as Anthropology? Clarke’s Analytical Archaeology and the Binford s Lew Perspectives in Archaeology 21 Years on. - Antiquity 63, 1989, p 834.
11 a it а й о т о в, И. За формирапе на раннобронзовитс култури в българските земи. — Археология, 1984, № 2-3, 7-15
41 Geo г g rev G. I Kulturgruppcn der lungstein und der Kupferzeit in der Ebene von Thrazien (Siidbulgarien). - In: LT.iirope a la fin de 1’age de la pierre. Praha, 1961, 45-100; M и к о в, В. Материали от последния период на бронзовата епоха в Северозападна Бь.на-рия, - Археология, 1970, № 3. 48-62
43 Д и и ч с в, В И Обект и предмет на археологического познание. Дипдимпа работа. С., 1985, с 125
44 ГТ а н а йотов, И. Д В ъ л ч е в а. Археолотческиге Култури ог кьепата иронзова епоха в българските земи. - Векове. 1989, №1,5 15.
44 Началото в използването на този подход поставя Г. Кисина. Бьлгарскигс изслсдоватс-ли конто подкрепят подобии схвашания са: G е о г g i е v, G. I Цит. сьч., 45-100; Културата в Тракия и Северозападна Мала Азия нрез VI—III хил. пр. н. с. - В: България в света от древността до наши дни. Т. 1. С., 1979, 78-83; Ч и ч и к о в а, М. Тракия, Анатолия, Кавказ и Северного Черноморце през старожелязната сноха. - Пак там, 115-121.
4 Фо л, А. Тракия и Юг она точна Европа пред II—1 хил. пр. н. с - В: България в света от древността до наши дни, с 66.
4 Пак там, с, 64.
15 Николов, В. Орнаментация на раннонсолитпата рису вана керамика: систематизация и характеристика. - Археология, 1983, № 1-2, 29-43; Тодорова, X Камепно-медпата епоха в България. С., 1986.
49 Тези идеи развивал някои язсдсдоватсли през 80-те години: Николов D. Цит. съч.; Боне в. А. Тракия и Егсйският свят през втората половина на II хил. пр. и. е. - РП XX, 1988.
Панайотов. И. Ямната култура в българските земи - РП, XXI, 1989.
51 Б у к> к л и с в. X. Нападателното въоръженне в древна Тракия (края на XII в пр. и. е. - 45 г. и. с.). Автореферат на дисертация за присъждане на научна степей к.и и. С 1988; Василев, 13. Технология на предпазното бронзово въоръженне от Тракия (V Ш в пр. п. е.). Автореферат на дисертация за присъжд.ане на научна степей к.и и С., 1981; Г р ит о р о в, Г. Нападателното въоръженне в Тракия (лък и стрела) от края на П-I хил. пр. н. с. Дипломна работа. С , 1988.
52 Герго ва -Домарадска, Д. Тракийските накити в българските земи през ста-рожелязпата епоха QXI VI в. пр. и. е.). Автореферат на дисертация за присъждане на научна степей к.и.н. С, 1977; Г е р i о в а, Д. Развитие на фибулите в Тракия през старожелязната епоха (XI-V! в пр. н. с.). - Векове. 1977, № I, 47-57.
33 П а н а и о т о в. И. Метални оръдия на труда и оръжия от бронзовата епоха в българските земи (типология и хронология). Автореферат на дисертация за присьждане на научна степей кин. С., 1978.
4 Толерирането на проблемите около енюгенезиса в сьветската литература води до
488
известно ограничаванс и изоставяне на други теоретични проблеми на археологията, както и до едностранчиво разглсжлане на интерпретацията на ЛК. Тола доказваг ироведсннтс през 70-те годили ссминари за опредсляис на АК (в ЛГУ) и за итнишенисто АК - етнос (в МГУ).
Б у ю к л и е в, X. Цнт съч . с. 25
‘Чпч и к о в а М. Керамика от старага желязна сноха в Тракия. - Археология, 1968, № 4, с. 25; Д и митр о в, Д. П Троя VII б 2 и ба жанскытс тракийски и мизийски племена. - Пак там, 1 14
Федору в, Г. В., Л. Л. П о л с в о й. Археология Румынии М., 1973; D i m i t г с s с u, V., A. V и I ре. Dacia before Dromichaitcs. Bucharest, 1988.
J е v t i с, M. Keramika starieg gvozdenog dob a na Centralno-Balkanskoin podrueju. Beograd, 1983.
59 Гоис в, А. Културата през ранножелязната eno.xa в Югомзточиа България. Автореферат на диссргания за присъждане иа научна степей к.и и. С . 1990. с. 24
В е л к о в а, Ж. Поглед върху някои аспекти па 1рако.чижкигс изслсдвания - Векове, 1979, № 3, 57-60. Някои чт изеледван'ията в тази пасока са издаденп ка българскн езнк в: Thracia, VI, 1984
С h i 1 d е, V. G. What happened m History. Hannondsword Penguin, 1942, p. 18
489
За някои интерпретации па праисторически проблеми
Кънчо Кьнчев
През последимте 3-4 десетилетия у нас бяха осъществени много,числени археологически разкопки, в резултат на конто бе придобит много нов археологически материал. Извършиха сс разнопосочни интердисциплинарни и други изеледвания. в резултат на конто българската праистория постигни безспорни успехи и „се намира днес в преломен момент от свосто развитие - прехода от емпиричния етап на изеледвания! а към синтетичния€|. В този труд обект на внимание са нс постиженията па българските праисторици, а някои неприемливи интерпретации на отделив проблеми, намерили място в литературата, излязла от печат през последни тс 2-3 десетилетия. В отпеча-тапите трудове съществуваг фактологически и методологически грешки, едностранни и неправилни интерпретации, априорни твърдеиия, неточности и други пропуски
Авторът на тази статия, като подла! а на критика по-важните недостатъци на публикациите, излага свои виждания по засегнатите въпроси и сс стреми да предизвика спор по редица проблеми. Накратко казано, цслта на този труд е да предизвика диску сия.
Въпросите, па конто сс спирамс, засягат оръдията па труда, земеделието и скоговъдството, проучване па керамиката, селищата и жилищата, палео-икономически анализ и др
1. Оръдия на труда
През последните десетилетия в чуждата археологически литература се появиха публикации, с конто се доказва, че праисторическите оръдия па труда, с техния издържан технически традиционализъм, могат да служат за надежден критерий при определяне културната припадлежност на един или друг археологически обект*. Напоследък все по-убедително се налага мнени-ето, че праисторическият работен инвентар е пълноценеи източник на богата историческа информация, поради което заслужава комплёкспи проучвания със съвременни методи и средства. Независимо от тези нови научни направления, в много наши отпечатани трудове не е отделено нужного внимание на оръдията на труда. Очевидно е, че за някои праисторици те продължават да са непривлекателен материал, беден на историческа информация, поради
490
което с него се отнасят с пренебрежение. Най-често оръдията на труда от даден обект се публикуват частично, като се показват пай-ефектните екземпляри, с оскъдни метрични и тсхнико-гсхнологически данни. Рядко в публи-кациите към числото на работния инвентар са включени хромелите, хаваните, чукалкитс, глинените прешлени за вретено, тежестите за тъкачсн стан и рибарска мрежа и др. Вьн от полезрението на разкопвачите са кожообрабог-ващите стъргалки от стени на глинени съдове. конто са често срещани сред масовия керамичеп материал от праисторичсски селища в Тракия и Западна България. Така публикуваната пепълна информация за оръдията на труда е на ниско интерпретационно ниво, поради което тя не може да се използва при стопаиската характеристика на съответното селище' За да бъдат оръдията на труда пълноцепен изворов материал, са необходими цифрово-процентни съо! ношения между тях по вид и материал, както размерите иа разкопаната площ и дебелината на културния слой, откъдето произхождат. По-точно казано, потребно ни е съотношснисю между оръдията от камък, кремък, кост. рог, мед и глина, от една страна, и съотношснисю между броя на теслитс, брадвите, длетата и т. н. и тяхната гъстота на един ар разкопана площ - от друга. Така поднесена!а информация за работния инвентар може да бъде подлатана на разнопосочна адекватна интерпретация, на различии компаративно изеледвания. В литературата оръдията на труда често се разглеждат сумарно, с оскъдни метрични данни. без да се изяснява функци-ята, типологията, морфологията и веществсния им състав. В центъра на проучванс на праисторический инструмептариум стой въпросът за функци-оналното му предназначение. За съжаление, често се правят опити проучването на функциите да се замени с нсиздържани типологически описания. Досега за сигурен функционален анализ се считаше само онзи, който се осиоваваше на трасологическото (бинокулярно или оптическо) проучванс, съобразено с морфологията на съртвсгнбто оръдие, експерименталпите и палсосгнографските данни. За изясняване и проверка на функционалното предназначение и мсханичните качества иа някои видове оръдия е нужно да се използват математически (векторни) начисления, т. е. начисления на съвкупността на трите елемеита - големина (маса), посока и приложна точка. Праисторическите оръдия на труда имат своеобразен начин на употреби и различии механични свойства. За прилагането на трасологичния метод са необходими не само подходяща оптика, но и специална подготовка, която нетрудно може да се придобие. По тази причина досега у нас пълният функционален анализ се прилагаше ограничено. Напоследък бе разработен и внедрен макротрасологичння метод, който се извършва без оптика, с помощ-та на подробен разбор на следите от употреоа, износването па острието, при строго съблюдаване на морфологични ге особености на оръдията4. Усвоява-нсто и прилагането на макротрасологичння метод с лесно осъществимо, при което вярно функционално определение получават около 90% о г оръдията. За разпознананс на ножовете за месо, страпичните стъргалки, трионите
491
(пилите) и др. е нужен оптически анализ. Без приложението на трасологич-ния метод някои автори напразно се старая? да пи внушат наличието на ножове, стъргалки и други оръдия сред съответните кремьчни колекции5.
Проучването на оръдията на труда е свързано с изграждането на различии класификации (функционална, тшюлогическа и др.), конто рядко се срещат в пуб ликациите Напоследък се появйХа такива класификации Те са постросни върху едновременното и частично приложение на няколко принципа (морфологически, функционален, технологически и др.), порадй което са абсолютно неприемливи6. Очевидно е, чс сс допуска груба методическа грешка, тъй като всяка класификации трябва да се изгражда на един принцип (критерий).
Понякога събрапата и обособена информация за работния инвентар е представена твърде ефектно в таблини, конто за съжаление не позволяват цитиране и машинна обработка . В публикациите често остава неразкрито типологического разнообразие и развитието на видовете шлифовани каменни оръдия отдалено селище. Типологического разнообразие на работния инвентар между две и повече култури. селища, периоди и т. п. може да се разкрие, само като се съпоставят оръдията с еднороден веществен състав, т. е. каменни с каменни, костно-рогови с остеоло! ичсски и т. н. Да се сравнява типологията на каменните оръдия с тази на кремъчните сечива е пеосповател-но н води до грешни изводи8.
Обособяваието на формата, морфологията и механичните свойства на отделимте видове оръдия е сложен и продолжителен процес. За да проникнем в него, са необходим*! редина пара.метри, с чиято помощ да се извършат метричпи описания па отделимте детайли на оръдието. И така, стигнахме до метричння анализ, който вьзниква проз периода от 1950 до 1970 г., а след това намира широко приложение при проучването па масовия археологически материал9. С приложението па метричпия анализ при обрабо тка га на обилна-та информация, придобита при изчисляванията на редица параметру, се гарантира получавансто на нови знания, а понякога и па нови закономерности10. Всъщност това е нов, напълно математизиран и твърде перспективен метод за проучване на масовия археологически материал, който се поддава на измерване. Независимо от юва, че Р. Попов още през 1908 г. търси съотношението между основата и височината на кремъчните стрели, а по-късно изчислява средпоаритметичните стойкости, метричният анализ нс се възприема от някои членове на секцията за праистория при АИМ-БАН, поточно -той се оказва неразбран12. R този случай се поема риска проучването на праисторичсските оръдия на труда у нас още дълги години да бъде под нивото на Р. Попов.
Порадй различимте суровини (камък, кремък. кост, рог. метал и др.), от конто е изработен неолитно-халколитният инвенчар, проучването на вещес-твената му природа е твърде комплицирана задача. Вещественото изеледване на костно-роговия инвентар се свежда до анатомического му определение.
492
Тази задача е лесно осъществима, тъй като костните оръдия са малка част от огромния остеологически материал, конто напослсдьк редовно се подлага на детайлно нроучване. При тези благоприятен обстоятелства, пеобяспимо е отсъствието на анатомическо определяне на костно-роговите оръдия на труда от папълпо разкопаните селищни могили каго Виница, Голямр Делчсво, Овчарово и др Иначе казано, допусиач с същсствен научен пропуск, а прецизните остео ioi ичсски проучвания по посочените обекти в крайиа сметка се оказват нспълни и неточии. Образцово проучване в това отношение е извършено върху костпо-роговия инвентар от раннобронзовото селище Езеро, Бургаска облает14.
Проучването на ранномсталнитс оръдия и металургията отдавпа и задъл-го при плече вниманието на спепиалистите. В резултат на това у нас и в чужбина съществуват многобройни изеледваиия, сред конто и обобщанащи монографии \ В това отношение проучването на каменните оръдия на труда е твърде изостанало. Този нсзадоволителен темп на развитие се дължи на редица причини. Масовостта на каменните оръдия, голямото им петрограф-ско-минералогично разнообразие, изискват при нроучване продължително време, доста средства и усилия!а на много специалисти. С други думи, матсриално-субстратното изеледване на каменния инвентар се оказва доста сложна и трудна работа и далеч не всякога се иостигат б ьрзи и задоволитсл-ни резултати Тези небла! онриятии резултати не само респектират. но и oi клоняват вниманието на спепиалистите. Нещо повече - у нас към вещес-твеното проучване па литоложкия материал се чувства пренебрежение. Все пак вещественото изеледване на литоложкитс артефакти у нас и в чужбина придобива все по-широки мащаби, в резултат на което се обособи интердис-циплинарната наука петроархеология1’. Целият каменей инвентар от напълно разкопаните селищни могили Казанлък, Чавлар и др получи своето петро-графско-минсрало! ично определение. Връзките между формата, фупкцията и технологията на каменните оръдия па труда и минералния състав, структура-та итекстурата на скалната суровина са основниге въироси на пстроархеоло-гията, конто не затрудняваг сисциалистнтс. Далеч по-сложен се оказва въпросът за идентифипирането на кремъчните изделия от археологическите разкопки със съответните им суровинни източници. При на шит е терен ни проучвания през последимте десетилетия бяха открити 235 находища на разнотипни и разновъзрастови крсмъчни скали. залягащи повече от 25 стратиграфски позиции. От тях, от древността до ново време, са били експлоатирани предимно тези край с. Крива река, Варненска облает, Разград и Избегли. Пловдивска облает. Те са преотложени. Това обстоятелство сериозно затруднява идентификация га на кремъчните артефакти. Все пак тези трудности са превъзмогнати и с всяка година идентифицирапето придобива все по-широки размери. Това проучване има международно значение, тъй като висококачественият „добруджански’* кремък е проникнал до района на северпото Черноморце, Северна Гърция и Беломорска Тракия17 Интересен с
493
факт ьт, чс чуждс стран ните спсциалисти проявяват много по-голям интерес от българските учени към резултатите от нашите петроархеологически проучвания на кремъчния материал от археологически разкопки. Този извод се налага от обстоятелството, че само някои от българските праисторици ни предложи-ха кремъчни материали от археологически обекти за петроархеологически проучвания за разлика от рускитс, гръцкитс и румънските колеги, конто многократно са изразявали готовността си за широко сътрудпичество в това отношение18.
Кремъчният материал от археологическитс разкопки твърде рядко е проучван в технико-типологически аспект. Това нзслсдванс доскоро упорито се пренебрегваше, макар че носи нова и интересна информация. През послед-пите години в това направление работят някои от специалистите от палеолит -ната група при Археологическия институт, но тяхното детайлно проучване не с съобразсно с твърде различната проблематика на неолита и халколита, както и с новия характер на кремъчпата индустрия19.
Кремъчните пластини от много праисторически обекти впечатляват със стригите си пропорции при основного си размсри, с равномерната дсбслина и плавното редупиране на ширините, с дългите успоредни ръбове, конто пе-винаги се нуждаят от ретуширане преди употреба.
Дължините на пластините най-добре разкриват цеиитслнитс възможности на суровината, от която са изработени. а това е един от многого белези за идентификация със суровинните източпици. Ние обаче сме лишени от пряк достъп до тази информация, тъй като голяма част (около 90%) от пластините са умишлено пречупени. Сыцествуват неизползвани лосега съотношения (инлекси) между ширините и дължините, както и между дебелините и дължините на пластините от едно селище, конто могат да се изиолзват при изчисляванс на приблизитслнитс им дължини. Според нас по-перспективен е индексы между ширините и дължините. поради което по-долу се спираме на него. За тази цел усреднената дължина на целите пластини от един обект (Чавдар) с разделена на усредненная ширина, при което сс получава индекс 4.62. Този индекс означава, че при пластините от Чавдар на всеки саптиме-тър ширина отговаря приблизителна 4.62 см усреднена дължина. Па базата на ширините на пречупените пластини, с помощта на индекса 4.62, могат да сс начислят приблизителнитс дължини на фрагментираните пластини. Нужно е този индекс да се преиизира, тъй като използването му е твърде актуалпо при разкриването на приблизителните дължини на натрошените пластини.
От редица недостатъци страдат илюстрапиите на кремъчните изделия в публикациитс, конто при отпсчатвансто са загубили значителна част от релефността си. По тази причина в публикациите често срещаме твърде неяспи фотоси, при конто едва личат контурите и по-рядко - негативите иа изделието20. Използването на фотоси е възможно и желателно само при онези кремъчни изделия, при конто вълните на мидестия лом се очертават добре. Видове тс ретуш и вълните на мидссгия лом са основнитс критерии и
494
сигурннте ориснтири при дсшифрирансто на отделимте технологически пронеси. За съжаление, те (вълните) при много изделия са трудно доловими, поради което техпико-типологическата им характеристика е особено затруднена. Ето’защо при публикуване за предпочитане са рисунките, направени от съответния специалист, където вярно и точно са отразени негативите и вълните, както и всички следи от вторична обработка. За жалост, нс са твърде полезни онези рисунки, конто очертават контурите и граничите на негативите без вълните на мидестия лом. Към неприемливите рисунки спадат и тези, при конто вълните на мидестия лом отсъстват. а вместо тях с точки са отразени светлините и сснкитс21. Впоследствие някои автори осъзнаха грешката и в по-късните им публикации рисунките на кремъците са с вълии. Нешо повече - те излишио са се престарали в това отношение, като са нарисували въпросните вълни по надлъжните профили на кремъчните изделия, вмес то да о тразят следите от вторична обработка по коремната страна22.
В пуб шканиите често се пише за резни или пожове-резци. без да се посочи в рисунките съответното основание (мястото на отцепеното клинче) за тези категорично функционални определения25. Кремъчните пластини обикновено се наричат „ножовидни" или се обявяват за ножове24. Тези функционални определения, без съответния оптически анализ, в много случаи са неверии. Би било по-дибрс и ио-лесно осыцествимо да се посочи в публикация™ дали въпросната пластина е цяла или фрагмент (основен, средеп или върхов), вида на напречното сечение, надлъжния профил и вторичната обработка, както и обагреността й. Восъчножълтият цвят показва отсъствис на примеси и високо съдържание (около 90-95%) на силициев двуокис. червепо-кафявият и сиво-черният индицират присъствието на железки и алуминиеви примеси и занижена цепителност, а сиво-кафявият -цазина, придобита oi нродължителното действие на атмосфернитс процсси. Така поднесената информация би била с висока степей па достоверност и твърде съдържателна.
Често в текста на отделимте книги става дума за мотики (широко коиачно оръдис), а при илюстрациите се сочат копачки (тесни копачни сечива), сохи (при конто дупката за дръжка и заострянето са в различии плоскости) или обратно25.
От изложеното доту к сс вижда широката проблематика, конто се интер-прстира при комплексного проучване на неолитните и халколитни оръдия на труда. Обаче за някои разкопвачи изеледвапето на работния инвентар започ-ва и завършва с точного фиксиране на местонахождението му спрямо отделяйте жилища26.
2. Земеделие и скотовъдство
Зсмсдслисто и скотовъдството през неолита и халколита се разглеждат в нашата литература като две главки, по отделно обособепи стопански дейнос-
495
ти. Това становище се е оформило каю общоприето. Ние очи гаме, че при българските почвсно-климатични условия от неолита досега, с изключепие на високопланинското животновъдство, земеделието и скотовъдството са били неразделно евързани, взаимно се допълваг и предполагат. В един селища (в попеките райони) земеделието с имало превес, а в други (в планипските краища) - скотовъдството Тези наши твърдения се базират на комплексните проучвания на оръдията на труда от 24 нсолитни селища, нзвършени през последпите две десетилетия27. Накратко казано, само земе-делис, изолирано от скотовъдството, и обратно, по пашите земи нс е съществувало. Някои прайсчорици, без да са проучили оръдията на труда, с помощта единствено на палеоикономическото моделиранс, при занижена достоверност на изходните даппи достигат до неприсмливи резултати28. Поточно се твърди, че земеделието в никакъв случай не е могло да бъде основен поминък2 . Скотовъдството сс счита за главен стопански отрасъл при изхранвансго на население го50. Тази теза не е подкрепена с нужните аргументи и не се възприема. При това авторката на това твърдение застъпва становището за приложението на иригационното земеделие, с коего изпада в противоречие Поливною земеделие при всички случаи с интензивпа пър-востепенна стопанска дейност . Въпросът за него все по-често занимава българските праисторици. Общото в публикуваните мнения е, че са същес-твували благоприятно условия за изкуствено лнманно наиояване. За някои автори лиманною земеделие през неолита и нан-вече през халколита по лолината на р. Луда Камчия е доказан факт и с било близко до това в древния Египет '2. Тази аналогия с египетско го земеделие основателе нс се намира за подходяща поради различните почвепо-климатични условия35. За съжаление досега липсват прекн доказателства за приложението на поливною земедс-лие през неолита и халколита. Същсствуват косвени палеоботанически данни. Става дума за двузърнестата пшеница и многоредовия ечемик от неолита и халколита, конто, според Г. II. Лисицина и И. 1. Минашева, са типичны култури за поливною земеделие и могат да виреят само при ливадно-блатни почви34. Според нас доказването на праисторическою поливно земеделие се нуждае от специални теренни проучвания, каквито са нзвършени в Кавказкия район, Южна Туркмения и другаде.
От изложено™ доту к сс вижда подход, който е несъвмесгим с научного дирене. Отделяйте автори възприемат някои хипотези като реалност и ги ноднасят на читателя като доказана научна истина. Правят се общи изводи, без да са известии всички факти. Това обаче не е изолиран случай, а често срещана практика. Този факт, буди тренога, тъй като води научно го изследване в заблуждение.
Отдалочсността на халколитното селище Овчароно, Разградска облает, от навлажнени терени и заливни тераси и пълното отсъствие иа земеделски сечива се счита за доказателство за прилаганс на подсечпо-огневото земеделие35. Последното ни сс прсдставя като разновидпост на почвообработване-
496
то. Всъщност обработването на земята може да е орно или мотично. Тези два основни почвообработвателни процеса не се изключваз помежду си, а взаимно се предполагат и допьлват. Тс са сфикасни само при съчетано приложение, при което орната обработка е с много по-голяма производител-ност. Отсъствието на орпи (набраздяващи) оръдия не е доказателство, че земеделието е било предймно мотично, тъи като този инвентар може да е бил дървен. Подсечно-огневата дейност не е ночвообработвателен процес и не бива да сс смссва с орната и мотичната обработка на почвата. Тя няма пряко отношение в прсвръщането на земята в основно средство за производство. Подсечно-огневата дейност цели с огън и сеч да освободи от гората и храстите нови терени за обработано, ливади, паепща, заселване, транспорт и др. За заселване върху освободени от гората терени говори черният слой от въглени и пепел, открит между стерилната глина и най-ранните културни наслоявания в селищата Чавдар и Крумовград36. Накратко казано, вьпросна-та дейност не е почвообрабо1ва1слсн процес и нс бива да се евързва само със земеделието, а с почти целия стопански живот. Особено податливи на огнево-подсечна дейност са били иглолистните гори, конто са отстъпили широки терени за пасиша, както се вижда о г полсновитс спсктри на торфищ-ннтс комплекси в Стара планина и Средна гора3’. Когато се говори за най-ранните форми на земеделие и условията за напояване, често се забравя, че климатът след VII хил. пр. Хр. е бил значително но-гопьл и по-влажен от сьврсмснния !. Огсъствието на значително количество земелен ски оръдия в някои селища от Ьугоднестровската култура в Молдова се обяснява от В. И. Маркевич с чупливостта на класовете на тогавашната пшеница39. По тази причина, според Маркевич, жътвата на пшеница се е извършвала не със сърп, а с ръчно пречупвапе па класовете. Иначе казано, със сърп са прибирали само ечемика. Тази идея бе приета безрезервно и унорито се налага, без да се цитира ньрвоизточникы40. В този дух е изградена част от съответния раздел от експозицията на Нациопалпия исторически музей. Последните експеримептални проучвания напълно опровергаха тази теза41, срещу която у нас се появиха сериозни возражения42. Твърди сс. чс част от тези прсчунсни и събрани в специални кошнички житни класове били складирани в сградата на старейшината43. Сеитбата, според същата авторка, представлявала „засаждане на тези класчета в изораните от сохата бразди, поради което един човек е пущал семена, а втория г с вървял след него и ги с заривал"44 Трудно можем да се съгласим с този начин на жътва, склалиране на реколтата и сеитба. Сеитбата, така както пи се представя, е немислима, тъй като тя не е съобразена с най-важния процес - братенето, при който от едно зърно израстват много братя, конто заемат широка площ наоколо. Его защо е необходимо около всяко носяiо житно з ьрно да има по няколко сантиметра нсзасята площ. В случай, че на едно място посеем житен клас, то в един пункт ще се окажат десет и повече зърна, при което братенето би било затруднено. В крайпа сметка реколтата ще бъде по-оскъдна от засятото.
497
През последимте годин» в различии нраисторически селища в Североизточна Вългария и Тракия, как го и в Кавказкия район, се откриха кремъчни сегменти от дикани4 . Тези, както и експерименталпо-грасологическите. данни ни карат да мислим, че жътвата през неолита и халколита е била извършвана със сърп, а вършитбата - с диканя. Вероятно, за да се осигурй подходя щата дълга спама за покриване на иовострояшитс се сгради, е трябвало ла се отстранят класовеге на сьотвстното количество ниско ожъната пшеница. Така бихмс могли да обясним наличието па овъглепи жйтни класове в отдслните халколитни селища. В подкрепа на това предположение са егно-графските данни от първата половина на нашия век.
3. Проучване на керамиката като база за относителна хронология и периодизация
Керамиката е богат източпик па разнообразна информация, но за нейното извличапе са нужни редица проучвания със съвремсннн средства и методи. По-важиите въпроси, на кои го грябва да се отговори, са: да се разкрият цифрово-процентните съотношения между типовете форми, орнаментите, суровинният източпик на глината, технологията на изработванс, украсяванс и изпичане и др. Дактилографски-ie проучвания, точните съотношения между дебелоегснността на съдовете и обемността им, както и семантичното съдър-
жание на орнаменталпите композиции са твърде персиектпени изеледнания. Съвременните средства и методи за проучване на керамиката от археологически разкопки са около 50. у нас обаче са твърде ограничен!!. За да може да се използва математиката и съвременната изчиелйтелна техника, е необходимо да се създаде общонационална концепция. Нужно е да се сплотят усилията на най-добритс специалиста и програмисти, за да се изготви общоприета терминология, параметр» и различии типе-листа за описание на масовия материал, находките и съоръженията. Всичко гона с огромна и продължителна работа за отдслните научни звена. В това отношение у нас нс се действа оргаиизирано.
При описание на керамичните съдове често се прибягва до редица оприличения като „бъчвовидни гьрнета", „лалевидни купи", „чаши с лале-видна, цилиндрична и тумбеста форма”, „шлемовидни купи" и др., конто не се възприемат от специалистите. Според нас типологията на керамичните съдове трябва да почива върху морфологическите различия, йзразяващн се в съотношеннята на диаметрите на устието, гьрлото, търбуха и дъното - от една страна, и височината на съда - от друга. Създава се привидното впечатление, според което все още не е осъзната потребпостта от комплексно пълно проучване на масовия керамичеп материал с цел разкриване цялостно-то му съдържание, цифрово-процентните съотношения между формиле на керамичните съдове и видовете украси Само на тази база биха могли да сс
извършат редица компаративны проучвания и синхронизации, вярно и точно
498
да се охарактеризират културни тс фази и подфази. Много често тези периодизации се изграждат ие върху данни от проучването на целия керамичен материал, а вьрху избрани съдове с ефектна украса или оригиналка форма. В този случай публикациите са бедни на копкретпи данни, а изградсните периодизации са неубедитёлнн и априорни46 Нужно е да се изработят единни общоприети критерии за етнокултурнитс периодизации, конто трябва стрик-гно да се съблюдават. Според нас би било по-правилно при обособяването на отделншс фази да се проследяват количествёните съотношения между най-често срещаните форми и украси, а не да се изграждат на базата на единички екземпляри от антропо- и зооморфни съдове и култовите масички47.
Както вече споменахме, зависимостта между дебелината на стената на керамичния съд и обема му е реален факт, който не е проучен, макар че това изеледване е много перспективно. Ето защо е нужно в публикациите да се дава информация за дебелините на стенте на масовия керамичен материал.
През последимте години все по-често се пиите за „съдове-импорти“, конто се считат за доказателство „за културни връзки“ със съотнсчната етнокултурна облает48. За да се докажаг тези „преки културни връзктГ, са необходимы преки изеледваиия на въпросните „съдонс-имиорти“ чрез редица анализы. Сходство! о във форинте и украсите, което дава повод да се считат за „импорт*!?1, може ла се дължи на успешна имитация и сполучливо подражание.
4. Селищен живот - селища и жилища
Палеоселишпите проучвания у нас през последните 2-3 десетилетия noc i и! наха безспорен успех. В послелно време при археологически разкопки се разкриват почти всички жилища от отделимте строителни хоризонги. Все по-добре се обособява и обогати на методиката за проучване на праисторического домостроителство. Гвърде полезна информация се извлича с приложението на палеоселищното моделирапе. с палеодемографския анализ49. Де-тайлно се изяснява архитекчурата и укрепнтелните системы на отдслните селища. Биха могли да се посочат и други успехи в това направление, но тук вниманието ни е насочено предимно към негативниге страны на тези изелед-вания.
Досега се разработваше методнката за проучване на опожаренитс сгради. За изеледването на пегорелите жилища, конто са най-често срещаните, обаче не сс предлага нищо ново. Съществен пропуск в публикациите е отсъствието на изчислсна субструкция (общата вместимост на дупкигс ог коловете) на постройките, нс сс търси връзката между субструкцията. коиструкцията и етажността. Не се документират диаметрите, дълбочипите и дистанцииге между дупките в редици от основи ге на жилищата. Общеизвестно с, чс всички неколкоетажпи сгради имат масивни и дълбоки основи (субструкция). С дру। и думы. по завишената субструкция можем с ьс сигурност да различим
499
пегорелите сгради със сложно вертикално развитие. Липсва единна общо-приста система за тскстуално-мстрично описание на сградите. Не се сорти-рат, идентифицират и стратифицират късовете от стенна мазилка от опожа-репите жилища. Не се следи за степепта па изпичаие, т. е. за различната обагреност на отухлената мазилка, не се фиксира посокага. формата и размерите иа отиечатъците о г дървената конс трукция по тях.
За продължителността иа обитаване на жилищата не може да се съди по броя на глинените подови замазки, тъй като подсвете са били измазвани не един път годншно. както приемат някои автори, а неколкократно, според етиографските данни от близкото минало °.
5. Палеоикономика
Палеоикоиомиката може да се охарактеризира на базата на данните от изеледването на оръдията на труда, средства га за производство (СП), осгсологичния материал, палеоботаническите и други изеледвания. В това отношение много полезли са палеоикономическите модели и експернментал-но-трасологичните резултати, както и етиографските паралели. В много случаи иалсоикономичсският анализ с извършен изолирано от резултатите от проучвапията на оръдията па труда и производството па средства за производство (ПСП) и суровинните източници51. Този съществен пропуск сс дължи на форм ал ното ин герпре тиране на разнообразния работен инвентар. Въпросите за ролята и значението на ПСП за създавапе на произвеждащо стопапство и производствен!! отношения, за възникването на човешкото общество, са все още подценявани о г българските праисторици, тъй като те почти не се разглеждат в българската археологнческа литература. ПСП е ядрото па пеолитпата революция, но на този фактор е отделено твърде малко внимание в обемистата разноезична литература. Вероятно на тези проблеми продетой второ българско преоткриване.
Разделението на труда през неолита и халколита е другият основеп въпрос. То ясно разкрива развитието на производится ните сипи. Раздслсни-сто на труда с все още слабо разработсно, макар че привлича внимайието на изеледвачите. То е тясно евързано с възникването па специализацията и професионализма, с домашното и общинното занаятчийство, с формите и проявленията на натуралната обмяиа. Тези вънроси са все още вън от полезрението на българските праисторици. В това отношение твърде голям оптимизъм лъха от сполучливите технико-организационни анализи на X. Тодорова. Същата авторка има значителен принос в разработването на палеосоциологията и некросоциологията на халколита52. Родовата община с собственикът на СП, гона н крайна сметка я прави притежател и разпредели-тел на предметите за потребление и размяна. По тази причина в обмяпата участва не отделният индивид, а общипата - като собственик и производится. В пашата и в западноевропейската археологнческа литература понятието
500
обмяна се отъждествява с търговия53. Обмяната е по-широко понятие и включва в себе си и търговията. Последпата се е появила. след като са възникнали стоковбто производство и парите. При неолитно-халколитната обмяиа притежателят на една стойност встъпва в пряк контакт със собстве-ника на друга потребителпа стойност. Между тези двама контактуващи собствснйцй, не е съществувал посредник - трето лице и трети продукт, притежаващ всеобща по гребителнэ стойност С други думи, две различии стоки се разменят без посредннчссч кого на търговеи и пари.
Различите природогеографски дадености са били основните нредпостав-ки за развитието на първобитната обмяиа, чрез което се осыцсствява ли традиционнее връзки между отделяйте племена. Скалните суровини за паправа орълия на труда са били жизнена необходимост за всяка община, а те са сравнително рядко срещани. Н. Н. Гурина, като сравнява сложимте конструкции на кремъчните шахти в Англия, Франция, Унгария, Полша и Русия, констатира cipoi а повторяемост и еднаквост в конструктивпите методи за добиване па кремък, което е свидетеле! во за обмяна на производствен опит и технически постижения54, доскоро нефигуриращи в българския списьк на предметите, участвали в натуралната. многоеквивалептпа размяна през неолита и халколита в нашито земи.
Друг съществен недостатък на палеоикономическпте изслсдвания е игно-рирансто на суровинните нзточници през неолита и халколита, а това са осповни икономически фактори. От тях но-важни са кремъчните залежи в Североизточна България, както и тези край с. Избегли, П юндивска облает. Нашито негрографско-археологически проучвания доказаха, че диабазофи-лнтоидната формация на Средна Стара планина (между Искърския пролом и Карлово), както и тези в Западните Карпаги са били важен суровинен източник за производството на брадви и тесли. конто по пътя на натуралната размяна са достигали до Централма Европа. Тези суровинпи източници заслужават разпостранно проучване. Досша по-особено внимание в публи-кациите е обърнато на медлите руди и добиването на мед-'5.
Излезлите от печат трудове през последните 2-3 десетилетия страдат от редица дребни недостатъци. Отделни предположения, конто се нуждаят от сериозпи доказателства. се лансира г като достоверни научни истини. Твърди се например, че древните почви са имали по-високо съдържание на хумусна киселина56. Априорно е твърдепието. според което „в края на неолита каменните брадви и тесли достигат своите най-производителии технически параметри и тяхното развитие сиира дотук“57. Често „със сигуриост*4 се фиксира функционалисте предназначение на отделните съоръжения и находки, без да са палице съответните доказателства. Такива са „караулните землянки44, „кучешките колиби44. „папичка за събиране на свещена вода44, „парадни подноси за първия хляб“ и др.'8.
При описание на съответните географски райони, керамиката и другите
501
материали са използвани чуждици, конто затрудняват читателя. Неизяснени остават пео.титпи и халколитни култури, намиращи сс в научно обръщение през последните няколко десетилетия.
БЕЛЕЖКИ
1 Тодорова, X. Акт} алии проблеми на българската праистория. - Ис гор. иреглед, 1975, № I, с. 31.
2 Б р ю с о в, А. А. Очерки по истории племен Европейской части СССР в неолитическую эпоху. М., 1952, с. 20; Археологические культуры и этнические общности. - СА, 26, 1956, 5-27; <11 о рмозоп, А. А. Могут ни служить орудия каменного века этническим признаком? - СА. 1957, № 4. с, 67; Этнокультурные области на территории Европейской части СССР в каменном веке. М„ 1959, с. 20; Коробкова, Г. Ф Культуры и локальные варианты мезолита и неолита Средней /Хэнн. - СА. 1975. № 3, с. 8 и циг. лиг.
3 Т о д о р о в а, X и др. Овчарово. РП, IX, 1983, с. 85, 87-88.
4 Коробкова, Г Ф., Н. Н. С к а к у и, Т. А. Ш а р о в с к а я. Определение функции каменных орудий по микрозпакам. — Труды П-го Международного конгресса ИНКВА. Г. 3. М., 1982, с. 173 сл.; Коробкова, Г. Ф. Экспсримснгально-rpaco.ioi нчсскип анализ и изучение экономики древних обществ. - Древние цивилизации Востока. (Материалы 11-го Советско-американскою симпозиума). Ташкент, 1986, 167-168; Хозяйственные комплексы ранних земледельческо-скотоводческих обществ юга СССР. Л , 1987. с. 27 сл.
’ Тодорова, X. и др. Цит. съч., с. 12, табл. ЗБ: 6, 9.
6 Пак там, 57-59.
7 Пак там, с. 56, обр. 16; с. 60, обр. 19: с. 64, обр. 22.
8 Пак там, 59-60.
* Къ н ч с в. К. Мстричннят анализ в археологията (ръкопис).
10 Петров, II. Приниипи за изследване на народппте обнчаи. - МПК, 1975, № 1-2, с. 29.
1 II о п о в, Р. Приноси към предисторията на България. - Сб. НУ, 24. 1908, с. 8; Прслисторичсската Дснсва моги ia при с. Салманово. - ИБАД, IV, 1914, с. 23: Материали за предисторията на Мадара. - В: Мадара. Т. I. С., 1934, табл. 55.
12 Мстричннят н дпсперсионният анализ бяха „отречеии14 от X. Тодорова при обсъжда-нс на труда на автора „Пеолитните оръдия па труда и суровинните им източници в България11, състояло се на 25 октомври 1983 г. Тези два анализа са залсгнали в основата па посочения труд, разработен като докторска теза.
13 Рад у н ч е в а, А. Виница. Енеблнтно селище и некропол. - РП, VI, 1976; То до-р о в а, X. и др. Селищната могила при Голямо Делчево. - РП. V, 1975, 86-87; Тодорова, X. и др Овчарово, 63-66.
4 Георгиев. Г. И и др. Езеро. Раннобронзовото селище. С., 1979. с. 196 сл.
5 Черны х, Е. Н. Горное дело и металлургия древнейшей Болгарии. С., 1978.
16 § t е 1 с 1, J., J. .Mali и a. Zaklady pelroarchevlogie. Brno. 1974.
За проучването иа г. нар. „български1* пли „добруджапски“ кремьчни изделия от праисторическите селища в Беломорска Тракия и Северна Гърция гръцката страна нотърси иыруднпчеството на БАН. По този въпрос между заннтсрссу ванитс страни същсствуват съответнитс договорсности. Рускитс и румънскпте специалиста с интерес следят резултати-тс от тези проучвания.
8 Резултатите ог бьлгарските проучвания се посрещнаха с жив интерес от учасгнпците във II и III Международен симпозиум по петроархеология.
9 Га цо в. И. Проучване на кремъчните ансамбли от периода па раииия холоцен в българските земи. — АОР през 1983. Смолян, 1984, 8 -9; Обработка на кремьчни колекцин от рапния холоцен (IX VII хил. нр. н. с.). - АОР през 1985. Велико Тьрново, 1986, с. 15.
20 Т о д и р о в а - С и м е о н о в а, X. Късноенсолитният некропол край гр. Дсвня, Вар-
502
нснско. - ИНМВ. 7 (22), 1971, табл. 1.4-5; 11.7 9; IV.4-6; VIII.6-9; Г е о р г и с н, Г. И и др. Циг. съч., обр. 82-84; Р а д у н ч с в а, А. Циг. съч.. с. 37, обр 26. с. 38. обр 38; с. 49, обр. 37; с. 64, обр. 52.
2 D et с V, Р Lc Tell Razkopanica. - НАН, XXXV. 1981, р. 151, fig. 14.
“Тодоров а, X. и др. Селищната..., с. 173. табл. 59; с. 205, табл. 92; с. 211, табл. 99. с. 218. табл 106: Т о д о р о н а -Симеонова X. Късноснсолщният..., с. 39, табл. ХШ; Толи р о в а, X. и др Овчарово, табл. ЗА 6-18
21 Тодорои а, X. и др. Овчарово. 12, габ.ч. ЗБ 6—9: Т о д о р о в а - С и м с о п о в а, X. Късноснсолитният.Л, с. 11, табл. IV.6.
24 Г о ч о р о в а - С и м е о н о в а. X. Кьсиоснеолитиияг. , 11, 13; Ге о р г и е в, Г. И. Цит съч., с. 137.
25 Р а д у н ч с в а, А. Нрапсгоричсска епоха. В Развитие на земеделието по българ-скитс земи (състав. Иван Вснсдиков). С., 1981, фиг. 6.
2А Пак там, с. 10, обр. 5-6; с. 11, обр. 8, 9; с. 16 сл.
27 Къ и ч е в, К Пеолитните оръдия на труда и суровинниге нм източници в България (рькопис)
2 ,1 Р а д у и ч е в а, А Ци г. съч., с. 17.
Пак там. с 17.
Пак гам с 23.
31 Пак там. с. 14.
32 Тодорова, X'. и др Селищната...» с 69.
33 Р а д у и ч е в а, Л. Цит. съч., с. 14.
34 Кошкарев а, К. X . Г. Н Л и с и ц и н а. Важнейшие аспекты становления и развития производящею хозяйства по Южном и Северо-Восточном Кавказе (VI—111 тыс. до н. э.). - StP, 8, 1986, с. 18 ил.; М и и а ш и н а, Н Г. Почвы ^неолитического оазиса Гсоксср. Земли древнего орошения. М.. 1969. 124-125.
1 о а о р о в а, X и др. Овчарово, с. 16
36 Това са личин странпрафски наблюдения на автора, който е ръководил тереннитс проучвания на двата обекта.
37 Ф и т и п о в н ч, Л А. Кьсноледниково развитие па горската раститетност в Стара планина н Сродна гора Авторсф. дне. к.и.п. С., 1976, с. 7, 9, 20 ст.
1К Пак там. с. 18.
19 Марксви ч, В. Бугодисстривская культура па территории Молдавии. Кишинев, 1974, с. 154.
40 Т о л о р о в а, X. и др. Овчарово, с. 37.
4 К о р о б к о в а, Г Ф Хозяйственные комплексы.... с. 209.
42 Р а д у н ч е в а, А. Циг. съч., с. 20; Къ н ч с в, К., X. Т о д о р и в а. Камеиномед-ната епоха в България (пето хилядолетис преди новата ера). С.. 1986. Рец Истор преглед, 1989, № 6, 94—97.
43 Т о д о р о в а, X. и др. Овчарово, с. 39; К ъ и ч с в. К., X. 1 о д о р о в а. Каменномед-пата..., с. 138.
44 К ь и ч е в, К . X Тодорова. Камснномедната..., с. 138.
45 Скаку и, Н. Н. Опыт реконструкции хозяйства древнеземледельчсских обществ эпохи энеолита Причерноморского района Северо-Восточной Болгарии (в свете экспсри-мснтально-трасо.тогических данных). Автореферат па соискание ученной степени кандидата исторических наук. .1., 1987. 13-14; Коробкова. Г. Ф. Хозяйственные комплексы..., с. 19, 149, 220. Сегмента за дикани открихме при грасологическите проучвания на материали от Русснската еелищна могила и от Нсбсттспс в Пловдив.
Тодор о и 1 X. и лр. Овчарово, с. 96.
4 Пак там с 96 сл.
43 Пак гам. с. 98.
49 Тодоров а, X. и др Овчарово, 27-47. 79-87.
50 Пак там, с. 67 сл.
503
51 Пак там, с. 67 сл.
52 То д о р о в а, X Сониално-икономическитс отношения в България в края на камен-номедната епоха. - Исгор. преглед, 1978, № 2, с. 44 сл.: Кън ч ев, К., X. Тодоров а. Каменномедната..., с. 182 сл.
53 Кънчев, К., X Тодорова. Каменномедната..., с. 164 сл., Тодорова, X. Сопиално-икономнческнтс..., с. 47 сл
54 Гурина, Н II. К вопросу об обмене в неолитическую эпоху. - КСИА (М.) 138. 1974, 16-17.
35 Тодорова, X Върховс на праисторического развитие на българскиie земи. -Векове, 1979, № 5, с. 9 сл.
56 К ъ н ч с в, К., X. Т о д о р о в а. Каменномедната.... с. 137.
37 Пак там. с 144.
53 Тодорова, X. и др. Овчарово. с. 27, 43, 92; Селишната..., с. 27, 105
504
Методика за описване на керамични съдове за компютърна обработка
Петя Георгиева
Цел на предлаганата методика е създаването на единна система за описване и обработка на битовата керамика, прсдставляваща интерес за археологическото изеледване. Принципы, на който е изградена, е самосто-ятелиото, последователно описване на основните технологични, формалин и метрични характеристики на всеки един от обработваните съдове или фрагменти от съдове и данните за произхода, културната принадлежност и мястото на съхранението им. Необходимо условие за работа по тази методика е описваните съдове или фрагменти да са предварително нарисувани (начертани) според възприс гите в археолси ия га правила.
Ред и принципи на описпане
А. Данни за мястото на съхранение
1 Музей.
2 Фонд:
3 Инвентарей №:
Б. Данни за произхода. контекста на откриването и датировката
I Географски район:
2 . Обект:
3 Вид на обекта: селище (1); некропол (2): светилище (3); други (4-9).
4 . Строителен хоризонт (1) №.; надгробии могили (2) №.;
вал (3) ....; ров (4) №....; други (5 9).
5 Затворен комплекс: сграда (1) №..; яма (2) №...; гроб (3)
№.....; насып (4) №....: други (5-9).
6 . Епоха: неолит (1): енеолит (2); преходен период енеолит-бронзова епоха (3); бронзова епоха (4): желязна епоха (5); римска епоха (6); средновековна епоха (7).
7. Култура:
8. Фаза:
9. Абсолютна датировка:
В. Технологични характеристики
I. Използвани опоснители:
1. Плява: много (I); средне (2); малко (3).
505
2. Пепел: много (1); средно (2); малко (3).
3. Стрити черупки от миди или ох. нови: много (1); средно (2); малко (3).
7. Варовик (тебешир): много (1); средно (2); малко (3).
5. Слюда: мною (1); средно (2); малко (3).
6. Въглшца. много (1); средно (2); малко (3).
7. Шамот: много (!)• средно (2): малко (3).
8. Плсък: много (1); средно (2); малко (3).
9. Камьчета: мною (1); сродно (2); малко (3).
10-15. Други
II. Форму ване: на ръка на части (1); на ръка от пинена пента (2), бавно ръчно колело (3.): бързо ръчно ко iejio (4); бързо крачно колено (5); други (6-9).
III. Температура на изпичаие: от..до.....°.
IV. Цвят (1-9) - определи се по таблица.
V Дебелина на черепа: от....до.....мм.
Г. Стереометрпчна форма
Описанного на формата на съда става по предварително направената точна рисунка (чертеж). Описват се последователно формите на хоризонгал-ните и вертикалмите сечения на съда.
1. Варианты на фор чата на хоризонта тото сечение: крьг (I); елипса (2) триъгъ.тник (3); квадрат (4); правоъгь шпк (?); други (6-9).
2. Вертикални сечения. ПреллаТаният начни на описвале е приложим само при съдовете, чнято форма може ла сс прсдалг с едно пли две вертикални сечения с две си.метрични половпии. В случайте, в конто сс налага опнсванс на две вертикални сечения, тс се
описват едно слет друго, като първо по рсд с но-ширикито.
Описват се последователно параметричпите характеристики на простите геометричпи фигури, на конто може да се раздели по хоризонгал вершкал-ното сечение. Според профила на стената, основните варианти на прости форми са: а) профилът на стената да е права линия (обр. 1 а, б): б) профнлът на стената ла е изпъкнала навън дъга (обр. 1 в): в) профилът на стената да е изпъкнала навътре дъга (обр. 1 г).
Парамстричните характеристики на всяка проста фигура се получават от съотношението между двата радиуса и внеочината: г(: г,; г>: h; г,: h. Най-точно би било, ако те се нанасят с абсолютннте мегрични стойиости в сантиметри, като след това с по’мощта на компютъра се изведат реално срсщанйте за всяка одна от културите параметри. На обр. 2а е даден пример за разделяне на вертикалното сечение на прости фигури. Номерацията на ралиусите и височииите започва отгоре надолу. В същия ред сс описват и простите съставящи фигури. При описванс на фрагменту позволяващи частичка реконструкция на формата на съда, от конто липсва устието или дъното, най-горният възстановим радиус се отбелязва с г р а нап-долният — с г0 , за да могат да бъдат отличени от действителните радиуси на устието и дъното.
506
Тъй като често повърхността на един и същи съд е обработена по различен начни в различимте му части, например - горната е излъскапа, а долната - шликована и огрубсна. то би било по-лесно отбелязването на тези технологичны характеристики да се нанася след па'раметричните характеристики на всяка от простите фигури.
Род на нанасяне на данните
Форма № 1
1. Вариант на формата (1-3).
2. г,:г2
З. г,: h,
4. r?: hj
5. Покрытие на повърхността: пиши (1); ангоба (2); лак (3); фирнис (4); други (6 9).
6. Цвят на покритието (1-9).
7. Механична обработка на повърхността: полирана (1): излъскапа (2); огладена (3), грубо огладена (4). изкуствено огрубена (5); други (6-9)
8. Прелом (1—9) Нанася г сс кодонсге на срсгцащйте сс варианты на преломи по графични образци.
9. Чучур (1-9) Панасят се кодовете на срешащите се варианты на чучури ио графични образци.
Форма № 2
1. Вариант на формата (1 3).
2. г?: г3
3. г,: h2
4. е: h2
5-9. Описват се същите характеристики, както при форма № 1.
Форми №№ 3-п
Описват се същите характеристики както при форма №№ 1 и 2, като се променят само номерата на съответните радиуси и височпни.
При съдове с повече от две различии вертикални сечения този начин на описване на формата е неприложим. Тъй като повечето от тях са уникати, стандартызацията на описваието на формата им е практически неизползваема. Изключение в това отношение са аскоспте. Техните параметры се описват отделно от тези на съдовете със стандартны форми, както следва (обр. 3): 1. а : Ь 2. а : h 3. b : h 4. h : h.
507
5. a,: a,
6. a,: a
7. a,: a.
8 Ъгъл на наклона па шипка! л в градус» (°).
Д. Вепче
Нанасят се кодовете на срещащите се варивши по графичните образы групирани по следните признаци: удебелено отвън (101-199); удебелено отвътре (201-299), без удебеления (301-399); завито навьи (401-499); завито навътре (501—599).
Е. Улей за изливапе
Нанасят се кодовете па срешащите се варианта по графични образцы
Ж. Дьно
Нанасят сс кодоне ге на срещащите се варианта по графични образцы, групирани по следните признаци: плоско (11-19); заоблепо (21-29); заострено (31-39): крачета (41-49); столче (51-59): други (61-99).
3. Дрьжки
1. Място ни прикренване към съда'. на ръба на устието. излизащо малко над него (01): на ръба на устието и непосредствено под него (02); на ръба на устието и средната, най-широка част на тялото (03); на стена!а на най-горната част па съда (04); върху прелома с най-малък радиус (05), на стената между преломите с максимален и минимален радиус (06): на прелома с максимален радиус (07); на ръба на устието и дъното (08); на стената между дъното и прелома, следващ след него (09); на дъното от вътрешната страна (10): под ръба на устието от вътрешната страна (11); други (12-99)
2 Брон една (1); две симетричии (2); три симстрични (3); четири симетричии (4); две или повече несиметричпи (5); други (6-9).
3 Форма. Нанасят се кодовете на срещащите се варианта по графични образцы.
4 Украса по дръжките: има (1); няма (2).
И. Украса
Отбелязва се само техниката.
/. Рисувана с графит', негатив (1), позитив (2); неопределясм (3).
2. Рисувана с ангоба: бяла (1); червеца (2). жълта (3): кафява (4); винена (5); черна (6); други (7-9).
3. Рисувана с битум.
4. Рисувана с пастозна ооя: бяла (01); жълта (02); чернена (03): оранжева (04): други Цветове и комбинация oi изброените (05-99)
5. Сграфито.
6. Щампована.
508
7. Набодешг. с нокът (1): с пръчица вертикално (2); с пръчица косо (3); други (4-9).
8. Налепенн релефни лепты.
10 . Релефни израстъци.
11 . Издраскана.
12 . Барботина.
13 Врязана.
14 Канелюра.
15 Ребра.
Й. Наименование па съда
Според предполагаемого му предназначение - блюдо, Капица, купа, гърне, чаша, кана, амфора, урна, урповиден, амфоронидсн и т. н.
Предлаганата система па описване на керамични съдове има своите недосгатъци и преимущества Като основой недостатък може да се изтъкне нейната TpvnoeMKocr Обработката на един съд, включваща изработването на фиш с рисунка и описване на основните характеристики и данни, отпема на човек, привикнал с такава работа, около 15 минути. При наличието на компютър със скенер, този процсс може да се съкрати.
Основного преимущество на предлаганата методика за описване е въз-приетия । принцип за самостоятелно регистриране на всеки един от основните характеризиращи признаци на керамичния съд, независимо от факта дали има или няма данни за останалите признаци. Това на практика позволява включ-ването в един на система на обработка на цели съдове и фрагменти. без да има нужда фрагхгептите да бъдат опредсляни като принадлежащи към никоя от общите функционални групп (тара, кухненска, трапезна) или конкретни видове съдове (блюдо, папица, гърне. подставка, чаша и т. н.).
Съшият принцип позволява изработването с помощта на компютъра на различии класификации, при конто всеки един от признацптс би могъл да бъде определяй като първостепепен, второстепенен и т. н., според целите на изеледването. При достатъчно количество информация е възможпо просле-дяването па типологического развитие на определен!! групп керамика, видове съдове или на отделни техни елементи. Това дава възможност за точно
сравните и но-статистическо изеледване на едноврсмснни и разновременни комплекси и установяване на коефициент на сходство между тях.
От изградената. съобразно предлаганата методика картотека, може ведна-га да се вземе информация за наличието на точки аналогии на даден съд, па аналогии на неч они елементи и на времето и района на поява и изчезвапе на тези елементи. При патрупването на голямо количество информация за керамика, произхождаща от „затворени комплекси'1 от различии периоды и райони, могат да се изработят компютърни експертни системи за определяне па хронологията и културната принадлежност на новооткритите съдове.
509
Обр. 1. Вариант» на простите форми, иа конто сс раздели всртикалпото сечение
Обр. 2. Пример за раздсляие на вертикалното сечение на прости форми
510
Обр. 3. Метрични характеристики па аскос
511
Палеоантропологични данни за средновековното население от Ямболската крепост
^Славчо Чолаков
В периода 1978-1980 г. при спасителни разкопки на част от некрополите на средновековната крепост в гр Ямбол архсо югът от Градския исторически музей Иван Крайнев разкрива общо 50 гроба. Въз основа на погребалния обред и разнообразии™ гробни дарове медни монети на Мануил I Комнин, бронзови обеци, медни копчета и други железни и глинени предмети, погребенията се датират в ХП-ХШ в.’.
Резултатите от проучването на остеологическия материал, сравнено с данни от ангропологичните нзследвания на некрополи го от Кабиле, Караве-лово и Доброселец, дават възможност да сс направи обобщена характеристика па средновековното население от района па град Ямбол в палеодсмог-рафски, налсопатологичен, крапиологичен и расово-типологичен аспект.
Антропологичпото проучване на средновсконния некропол от Ямболската крепост обхваща костнпте останки на 48 индивида. От тях 2 '% са деца, 4% са в юношеска възраст. 44% са мъже и 25% — жени
При съвременните палеоантропологични проучвания все повече параства ролята на палеодемографския анализ, даващ сведения както за продължител-ността на живота, за раждаемостта и смъртпостта, така и за влиянието на някои конкретни условия па бита и труда В основата на всеки демографски анализ стой структурата на население™ по пол и възраст. Въз основа на тази структура за проучваната популация е поставена т. нар. таблица на смьрт-ността, вклточваща осем демографски показателя2 С най-голям информационен потенциал са показателите - относителна честота на смъртта (dx), вероятност за умиране (q ) и предстоящ живот (ех). Проследявайки трите основни показателя, ясно проличават както общите за района3 и страната4 закономерности в демографските процеси, така и някои локални различия, характерни за средновековната популация от Ямбол. Анализът па демографските данни показва, че стойността на показателя относителна честота на смъртността е най-висока при децата от ранпа детска възраст. Над 62% от погребаните в некропола деца са под 4 години. Това е типично за цялата дсмографска история на население™. живяло по днешните българскн земи от неолита до Късното средновековие- и обяснимо с епидемичния характер на тежко протичащите (и смъртоноени за малките деца) ипфекциозни заболява-ния - шарки, дифтерит, диспепсии и пр. В сравнителен аспект с другите
512
среднонековни популяции от района на страната общият брой на разкритите детски погребения (27%) с значите то по-.малък. Вероятно детската смърт-ност при популанията от Ямболската крепост е била значително по-висока, по поради характера па археологический обект до нас са достигнали малка част от дётските костни останки. Стратиграфският анализ па разкопките (по археологически данни) показва наличие на няколко културни пласта от последвалнте столетия над гробищното поле. И логично годяма част от традиционно по-плитките детски гробове са били отнесени при повторната обработка на терена при строителна или стопанска дейност. При проучената популация се наблюдала типичната за епохата на Средновековието висока смъртност на жените във фсргилна възраст. Над 58% от погребаните в некропола жени са в млада възраст (adultus - 20-40 години). Високата смъртност при жените във фертилпа възраст се обясиява с писката хигиена и честите усложнения по време на бременността, раждането и следродилния период. Със специфична особсност сс харакгсрпзира съотношението на смъртпостта между двата пола при проучената популация. Броят на погребаните в некропола мъже е приблизително два пъти по-голям от този на жените. Друга характерна за популацияга особсност е, че всички мъже са починали в млада или зряла възраст. Това дава основание да се предположи, чс мнозинството от мъжете са загпнали в сражения при някои от обсадите на крспостга.
Допълнителни данни за начина на живот и труд дава палсопа гологимного проучване;. При изеледването на средновековното население от различните патологнчни изменения и травматични увреждания, доминиращи са дегенера-тивно-дистрофичните поражения на костно-ставния апарат. Най-често сре-щапи са дегеперативпите промепи, засягащи костно-ставния апарат на гръбначния стълб. При 18% от проучените посткраниални скелета па израспали индивиди сс наблюдават изменения о г хронично протекли спондилози и спопдило-артрози. Проследените морфологични промени сс отличаваг с голямо разнообразие. По-често и по-силnd засегпати сателата на прешлени-тс. Обикновсно те са деформирани, с макаровидна форма (фиг 1) и с различии по големина изшипявания по ръбонстс им - от малки (няколко милиметрови) остеофити до големи клюновидни екзостози (фиг. 2) и тежки анкилозиращи хиперостози (фиг 3). Най-често дегеперативпите изменения са локализирани в торако-лумбалння отдел на гръбначния стълб (при 49% от проучените случаи), но сс срсщат и дифузни форми, обхващащи целия гръбначеи стълб (фиг. 5, 6). При проучената популация дсгснсративно-дистрофичните поражения на гръбначния стълб са два пъти по-често среща-ни при мъжете, като при тях се наблюдават и по-тежко протекайте форми.
При 15% от проучените израснали индивиди се наблюдават дегенератив-ни поражения по ставнитс повърхности на крайниците. Най-често засегнати са повърхностите на големите стави - раменни (фиг. 7), лакътни (фиг. 8), тазобедрени и коленпи. При един случай (мъж в зряла възраст) дегенератин-
ните изменения са довели до анкилозиране в сакро-илачната става (фиг. 9). Дегенератикниге изменения, макар и по-рядко, се наблюдават и по повърхността на малките стави. При 25% от случайте дегеперативните изменения обхващат одновременно както костно-ставния апарат на гръбначния стълб, така и ставпите повърхности на крайниците.
Голяма трупа патологични находки са последиците от травматична поражения по черепа и посткраниалния скелет, наблюдавани при 35% от израс-налите индивиди. Най-чести при костпите парапявапия са фрактурите на лакътните кости (фиг. 8 и 10), както и импресиоините фрактури на черепа (фиг. 11). По-голямата част от счупванията са заздравели без значнтелни размествания на фрагмен гитс и без особсни усложнения, което е довело до нормално функциониране на засегнатия крайпик или участък от тялото. Деветдесет и три процента от травматичните поражения при изследваната популяция са наблюдавани у мъжете, което доказва, чс повечето травми са о г боен, а нс от битов характер.
От вторичпите костпи изменения често наблюдавани са случайте па остеопороза на горната орбитална стена (фиг. 12). Деветдесет процента от описанию случаи са при деца. Орбиталната остеопороза най-често се явява като костна реакция при първичпите хемолитични анемии.
С голяма разпространеност при популацията от Ямбол сс харак геризират патологичните изменения на зъбно-чслюстния апарат, като доминиращи сред тях са зъбният кариес и неговите усложнения. Честотата на кариозного поразявапе е изразена чрез кариесния интензитет, кариесна га фрсквент ност и индекса на кариозное па. Тс съответно са 9.8, 63.8 и 6.9. Тези резултати са прпблизнтелно равни на средните стойности. получени при палеоодонто-логичното проучване на населепието по българските земи през епохата на Същинското средновековие7.
Ос гсологичното проучване8 показва ясно изразен полов диморфизъм при костите на посткраниалпите скелети. Половите различия са проявени както по отношение на костните размери, така и по отношение на конфигурацията им. В мъжката серия нреобладават големитс стойности на основните дължип-ни и широчинни размери на костите па крайниците. В повечето случаи тръбните кости са с добре изразен релеф на залавните места на мускулату-рата и с подчертан робустицитет. Средната стойност на ръета при мъжете е 166.9 см с вариационен диапазон 164.2-170.4 см. Характерно за мъжката серия е преобладаването на ръетовите категории „среден" и „над среден" (по 47% от случайте), като не е проучен нито един случай на под среден и нисък ръет. При жените костите на крайниците са предймно сродно дълги, грацилни и със слабо изразен рслсф на залавните места на мускулатурата. Ръстът при жените е в горната граница на категорията „среден" 155.8 см, като варира от 153.5 до 158 см. И в женската серия преобладаващите ръетови категории са „среден" и „над среден". Стойностите на индексите на телесните пропорции са предймно средни, като не се наблюдават съществсни междуполови
514
различия при характеристики гс им. Данните от остеологичното проучване на средиовековната популация от Ямболската крепост са иден гични с резутга-тите от изеледвапето на посткраниалпите скелети от средновсконно го население на Доброселец
Анализы на данните от краниологичното проучване9 показва и добре изразена полова диференциация при метрнчните и скопичните белези на черепите, както и при ивдексите, отразяващи съотношснисто между основни-те черепни изменения. Мъжките черепи са предймно масивни, с добре изразен сунраорбитален и окципитален релеф. Обобщената характеристика (табл. 1) показва, чс неврокраниумите в мъжката серия са със средни дължинни и височинни и малки широчинпи размери. При жените черепите са най-често грацилни, със средпо (често слабо) изразен релеф на челната и тилната кост. Неврокраниумите в женската серия се отличават с големи дължинни и височинни и средни широчинни размери. Аиализът на крапио-метричните данни показва не само междуполови, но и големи BbipeipynoBu различия при основните измерения на неврокраниумите. Черепната дължина (мярка 1) при мъжете нарира от „малка4* до „много голяма*4. Фактически преобладаваши са дължинните размери в категория ,,голям44 (при 53% от случайте), но средните и малките дължиии са също често срещани (съел веч но при 24% и 20% о г случайте). Ширината на черепа (мярка 8) варира в много широк диапазон - от „много малка" до „юляма" Доминиращи са шнрочинните размери в категория „среден’* (47%), като еъщевременно са измсрени и „много малки" и „.малки" ширини (съотв. при 30% и 15%). Височинните размери на неврокраниумите при мъжете се отличават с голяма вариабилност, като с по-широк вариационен диапазон сс характеризира височината от порион (мярка 20). Докато стойпостите па черепната височина от базион (мярка 17) са групирани в граничите на категориите „малък"-„среден*-„голям44 (съотв. 29%, 53% и 1 8%), го при височината от порион (мярка 20) се срещат както много малки и малки, така и средни, големи и много големи стойности. Доминиращи са средните величипи (при 71%). За женската серия е характерна по-слабата вариабилност на основните размери на неврокраниумите. Например при черепната дължина доминират големите стойности (при 83% от случайте), като останалите 17% са в категория га „среден". При черепната ширина наблюдаванитё вариации са в граничите на категориите „среден"-,,голям4-„много голям44 с явно доминиране на средните стойности (75% от случайте). Със сравнитслио слаба вариабилност се отличават и черепните височипи. При височината от основата на черепа (мярка 17) преобладават големите размери (58%), като често срещани са и средните стойности (42%). При ушната височина (мярка 20) пай-често срещани са много големите стойности (59%), но се срещат и големите (25%) и средните (16%) височини. Големите вътрсгрупови различия на основните измерения на неврокраниумите обуславят и голяма вариабилнос т на индекси-тс, отразяващи взаимоотношенията между отделяйте размери (табп. 2)
515
Характеристиките на абсолю гните стойности на черепните индекс» определят мъжката серия като мезокран, ортокран, метриокран и евриметоп. а женската -като мезокран, хипсикран, метриокран и евриметоп Типични за проучнаната популяция са не междуполовите, а вътрегруповите различия при индексовите характеристики на певрокраниумите. При мъжете чсрспният индекс (8:1) е с голям вариационен диапазон. Доминираща с мезокранията (53%), но се срещат и долихокраини форми (38%), два от черепите са дори с характеристика хииердолихокран. При жените също преобладава мезо^ранияда (75%), но на второ място е брахикрапията (17%), а един от черепите е хиперорахик-ран. С големи междуполови и вътрегрупови различия се характеризират индексите, отразяваши съотношенията между дължипните и височинните размери (индекс» 17:1 и 20:1). При мъжете преобладаваща е opi oi натията, а при жените най-често срещана характеристика е хипсикран. Но при мъжете на фона па ясното доминиране на ортокранията (64%) често се срещат и хамекранните и хппсикранните форми. В женската серия вариационният диапазон с в по-тесни границ». Преобладаваща е хипсикранията. а на второ място по честота е ортокранията, като нс с отбслязан н»то един случай на характеристика хамекран. При индексите, отразяваши съотношенията между височинните и широчинните размери (17:8 и 20:8), вариабилността с също много голяма, по не се наблюдават съшествени. междуполови различия. И при двата пола преобладаваща с мстриокранията, като на второ място по често га при мъжете с тапейнокранията, а при жените на второ място сдиакво често се срещат тапейнокраниите и акрокраннитс форми. Със сравнително по-слаба вариабилност се отличава г характеристиките па напречния фронтопариетален индекс (9:8), но докато при мъжете преобладава метриомстопията (59%). а на второ място е евриметопията (30%), то при жените е обратного домипират евриметопните форми (50%), макар че и метриометопията се среща често (42%).
Аиали.зът на данните от крапиометричното проучване показва значително по-голяма вариабилност при различните измерения и индекс» па липевия дял па черепите. С много по-широк вариационен диапазон се отличават лицевите измерения и индекс» при мъжете. С пай-голяма вариабилност се характсри-зират горнолипевата височина (мярка 48). скуловата (мярка 45) и средноли-цевата (мярка 46) ширина. Но въпреки че сс наблюдават съществени междуполови различия в стспснта на вариабилност па лицевите измерения, и при двага пола преобладават срелните стойности. Единствено изключение е скуловата ширина, при която в мъжката серия преобладават малките размери (61% от случайте). С голяма вариабилност и съшествени междуполови различия се отличават съотношенията между височинните и широчинните размери на шцевия дял на черепите. С най-висок вариационен диапазон и при двата пола се характеризира лицевият индекс (47:45). При мъжете най-често срещани характеристики са мезопрозоп (58%) и сврипрозоп (26%), но се наблюдават и лептопрозопни и хиперлегггопрозопни форми. При жените
516
еднакво често срещана е мезо- и лептопрозонията (по 40%), а на второ място -хйперлсптогГрозонията (15%). При горнолнцевня индекс (48:45) също се наблюдава готяма вариабилност и съществени различия между двата пола. Докато при мъжете домииира ипдексовата характеристика мезен (50%) и едпакво често срещани евриенни и лептенни форми (по 23%), то при жените се срещат само характеристиките мезен и лен ген (по 50%). Със сравнително ио-малка вариабилност се характеризират маларните лицев (47:46) и горнолицев (48:46) индекси. Апализът на характеристиките на маларния лицев индекс показва, че при жените доминиращн са ортонрозопните форми (60%), докато за мъжете е характерно равновесие го между' орто- и хамспро-зопията (по 50%). При маларния горнолицев индекс не се наблюдават съществени междуполови различия. И при двата пола доминираши са хамеп-розопите (78.5% при мъжете и 80% при жените). Със съществени междуполови различия и голяма вариаби ihoc i при мьжсгс се отличава индексът на изнъкналоегта па лицето (40.5). За жените е типична ортогнатията (100%). докато при мъжете па фона на преобладаващата мезогнатия (47%) често се срещат и ортогнатнпте и прогнатните форми (иъотв. 35% и 18%).
Според абсолюгните стойности на основните лицеви индекси мъжката серия се характеризира като мезопрозоп, хамепрозоп, мезен и ортогнат, а женската - като лептопрозоп, ортопрозоп. мезен и ортшнаг.
С оглед изясняване на ciHoicHeanca на проучваната средновековна популяция при анализа на краниологичните данни беше акцентирано върху расодиферепциращнте белези - форма и размери на орбитите, размери на носовата основа, изпъкналост на носовитс кости, дълбочина на кучешката ямичка и ъглитс, определящи профилировката на лицето.
Най-голямо разнообразие се наблюдава при оформянето на орбитите. С най-голям вариационен диапазон се отличава брбиталната ширина. И при два га пола сс наблюдават както много малки и малки, така и средни, големи и много големи стойности. И при двата пола преобладаващи са средните размери (61% при мъжете и 40% при жените), но докато в женската серия на второ място по честота са манки гс стойности, то при мъжете с почти еднаква чсстота следват както много малки и малки, така и големи ширипи (съотв. 12, 13 и 14%). В сравнително по-тесни граници са вариантите на орбиталната височина. При мъжете вариационният диапазон е от много малък до голям, с доминиране на малките височини (55.5%). При жените орбиталната височина варира в по-тесни граници - от много малък до среден, с доминиране на много малките стойности (50%). И при двата пола преобладаващи са писките, ъгловати по форма орбити (72% при мъжете и 70% при жените). Необходимо е да се подчертае обаче. че при 5% от мъжките чсрспи сс наблюдават гиничните за монголоиднага раса высоки окръглени форми. Голямо с разнообразисто на характеристиките на орбиталпите индекси. И при двата пола доминираща е мезоконхията; но докато при мъжете па второ място е хамекопхията. при жените второто място заемат хипсиконхните форми.
517
Съществени междуполови различия се наблюдават при формата, размерите и индексовите характеристики иа носовите отвори. И при двата пола най-често срещани са средните носови ширини (50% при мъжете и 70% при жени ге). Но докато при мъжете и малките стойкости на носовата ширина е също често срещана (45%), то при жените па второ място по честота са големите ширини. И при двата пола височината на носа варира от много малък до голям, с доминиране на’ средните стойкости (ио 50% и при двата пола). При мъжете на второ място са малките височинни размери, а при жените народ със средните често се срещат както малките, така и големите височини. Разнообразие™ па основните размери на носовия отвор предопредели и голямото разнообразие в характеристики'™ на носовия индекс. Доминиращи и при мъжете, и при жени те е мс.зоринията (съотв. 61% и 50%); при мъжете на второ място е лепторинията (30%), а при жените хамерин-ните форми (40%). В мъжката серия преобладаващи са крушовидните по форма носови отвори, докато за жените са харак терни сърцсвидните форми. Между полови различия сс наблюдават и при формите на носовите кости. При жените преобладават вдлъбпатите носови кости (48%), докато при мъжете правите, вдлъбпатите и гърбатите форми са еднакво често срещани. Междунолови различия сс наб пода ват и при друг важен в таксономично отношение белег- оформянето на долния край на носовия отвор. Характерно за проучената серия е, че при жените доминиращи са антропинните форми (90%), докато при мъжете често се среща г и прсдносните ямички, тип 1чни за монголондната раса. При два от мъжките черепи се наблюдават дори силно изразепи предносни бразди. С много по-голяма вариабилност се характери-зират размерите на носовите кости, което предопределя и голямата вариабилност на дакриалнитс и симотичните индекси. Но докато при дакриалния индекс и при двата пола домипират средните стойности, при симотичния индекс преобладаващи са типичните за евронидната раса големи стойности. Съществени междунолови различия сс наблюдават и при важния в таксономично отношение белег изпъкналост на носовите кости спрямо профилната линия (ъгъл 75]). За женската серия са характерни големите стойности на ъгъла, гипични за европидната раса. При 58% от мъжките черепи ъгълът с със средни и малки стойности. С голяма вариабилност, подчертана при мъжете, се отличав а дълбочината па кучешката ямичка. При жените доминиращи са кучешките ямички със средна дълбочина (80%), а за мъжете е характерно наличието при една грета от проучените случаи (33.3%) на плитки кучешки ямички, типични за монголондната раса. С голяма вариабилност се отличават назомаларният и зигомаксиларпият ъгъл, характеризиращи хоризонталпата профилировка на лицето. И при двата пола преобладават много малките и малките стойности на ъглите, което характеризира добрата профилировка на лицевия дял при новечето от черспите. В малко случаи (12% при мъжете и 7% при жените) големите стойности на назомаларния ъгъл показва известно отслабване на профилировката в горнолицевия дял па черепите.
518
Половият диморфизъм с ясно изразен при долночелюстните кости, но само по отношение на конфигурацията им. И при двата пола при основните дъл/киппи, широчинпи и височинни размери на мандибулите преобладават големите стойности. При мъжете долните челюсти са масивпи, с добре изразен релеф на залавните места на дъвкателната мускутатура и четвърти-ти, добре изпъкващи брадички. В женската с грин долночелюстните кости са средно масивпи, често гранилни, със слабо изразен релеф и триъгълни, слабо изпъкващи брадички.
Анализът на основните краниологични белези показва голяма вариабилност на повечето от лицсно-чсрспните измерения и индекси. Освен широкия вариационен диапазон между минималните и максималните стойности на отделните измерения, при голяма част от тях стойностите на квадратного отклонение са значително высоки. Всичко това доказва многообразного на антроноло! ичните типове н популацията оз Ямболската крепост.
С голямо многообразие се характеризира и расовата типология на проучс-ното население. Популацията като цяло е метисна между европидната и монголондната раса Расово-типологичният анализ10 показва ясно доминиране на белезите на европидната раса. Седемдссст и три процента от проучените индивиди са носите пи па чисто европидни расови типове, като преоб-ладаващи са белезите на южноевропидния расов ствол. При около 25% от черепите се наблюдават белези на мош олоидната раса. В повечето от случайте монголеидните белези са слабо проявени (фиг. 13), често даже загатнати. като само при два от мъжките черепи белезите на монголондната раса са доминиращи (фш 14). Пьетро гача на расоно-типологичната картина се обуславя не толкова от контактните расови типове, получени от метиса-цията на европидната и монголондната раса, а предимно от голямото разнообразие от расови типове и нарианти на европидната раса (фиг. 15) итехните метиски форми. Доминиращи са белезите на медитераиската раса, представена от всичките и варианта. При проучената популация грацилните варианти на медитераиската раса се наблюдават предимно при жените (фиг. 16), докато за мъжете са типични по-грубитс форми — нротомедигерански и груби медитерански типове (фиг. 17). Расово-типологичният анализ показа и наличие на белези на динарската раса (фиг. 18), но в повечето случаи те са примссени към белезите на медитераиската раса и фактически се наблюдават динаро-медитерански и медигсрано-динарски расови типове (фиг. 19). При около 5% от проучените случаи се наблюдават и белези на алпийската раса. Отчетливо изразенй са и белезите на северния расов тип (фиг. 20 и 21), проявени предимно при мъжете. Описаната расово-типологична картина е идентична с тази на близкого във времето и пространството население от Кабиле11. Разликата между двете нопулации е в процента и степента на изразеност на монголоидните белези. При населснието от Ямболската крепост те са по-рядко срещани и по-слабо проявени. От направения таксономи-чен анализ ясно личи, че при ямболската популация доминиращи са елемен-
519
тите на тракииския етнос. за когото са типнчни медитеранските, динареките и алпийските расови белези. Славянского присъстнис се доказва от белезите на сснсрния расов ствол и от контактните расови типове, получени от смесването между северната и медитеранската раса. Контактните расови типове между европидната и мош оноидната раса показват участие в етноге-незиса на проучепата популяция на прабългари.
БЕЛЕЖКИ
Крайне в, И. Спаситслни разкопки на срсдновековиия некропол и Ямбол. - АОР през 1980 1 С.. 1981. 148-150.
2 A s с a d I. G., J. Ne mbeskcri. History of Human Life Span and Mortality. Budapest, Acad, kiado, 1970
3 Ч о л а к о в, С., II. Кондона, П Боев. Биологичка реконструкция на срсднове-ковното население от Кабиле - В: Кабиле. Т. 2. 1991, 137-155.
' К о н д о в а, II., С Ч о л а к о в. Динамика на демо! рафскптс пронеси в Средновековпа Ьългария. - Българска этнография, 1990 № 5. 25 32.
Кондова, И. Плчеодемографскн данни за населснисто в българските земи. - В: Материал» от IX нац преглед па ТНТМ. С.. 1979, 121-123.
6 Р о х л и н, Д. Болезни древних людей. VI. 1965.
Ч о л а к о в, С., П Б о е в, Н Кондова. Палсоантропологичнн laumi за зъбно-челюстните заболявания па средновековното население по българските земи. - В- Mai ери алн от II нац. конгрес по история на медицината. Велико Търново, 1985, 272-274.
'Алексеев, В. Остеометрия. М., 1966.
9 М а г t i п, R , К. S а 1 1 е г. Lehrbuch der Anthropologic. Stuttgart, 1957; Алексеев, В., Г. Д е б е ц. Краниометрия. М.» 1964.
1 Вое v, Р Die Rasseiitypen der Balkanhalbinscl und der Ostagaischcn Inselwelt und dcren Bedeutung fiir die Herkunft ihrer Bevolkerung. S., 1972, 61-64; Ч с б о к с a p о в, H. Ocnou-ные принципы антропологических классификации. - Тр. Инет зтногр , АНСССР, 16, 1951, 291-322; Г и н з б у р 1, В Древние и современные антропологические типы Средней Азин. Пак там, 371 392.
11 Ч о л а к о в, С., П. Боев, Н. Кондова. Цит. съч с. 143.
520
Таблица I
Измерения на черепите от средновсковния некропол от гр Ямбо.т
МЪЖЕ ЖЕНИ
№ пи Map I пп п. min. IIKI.V. х о п. min. max. х а
1. 17 175 19 183.3 5.53 12 173 181 177.7 2.31
5 17 95 НО 101.8 3.78 12 91 98 93.8 2 08
8. 17 127 148 138.5 6.46 12 127 148 138 9 5.11
9 18 90 102 95.6 2.97 12 93 100 95.9 2.39
10. 18 105 126 115.3 5.99 12 107 119 111 5 3 65
17. 17 128 144 133.9 4.38 12 127 134 1 10 4 1 98
20. 17 106 126 111.3 3.84 12 109 119 115.5 3.23
40. 17 95 105 99.6 2.55 10 89 96 91.6 2.32
77. 18 134 144 9.4 2.85 10 132 144 141 0 4.16
Zgm. 18 121 134 128.1 3.68 10 119 130 126.4 2.91
Ес. 18 3.4 6.4 49 1.08 10 3.1 5.1 4.2 0.65
45. 18 126 139 130.1 4.24 10 114 124 121 5 3.17
46. 18 86 104 96.4 4 67 10 86 93 90.7 2.75
47. 12 107 122 114.3 4.46 10 103 114 109.6 3.27
48. 18 64 78 71.6 3 40 10 62 69 66 3 2.26
51. 18 38 43 11.4 43 10 37 41 39.3 1.16
51а. 18 36 41 39 1 1.39 10 36 39 37.3 1.16
S? 18 29 40 32.6 1.31 10 28 34 31.8 1.62
54. 18 2э 27 24.7 1.28 10 22 26 24.2 1.12
55. 18 45 54 51.1 2.52 10 44 51 48.4 2.27
65. 11 110 123 116.7 4.32 10 НО 119 115.1 2 68
66. 11 96 115 105.5 5.09 10 87 100 93.7. 4.25
72 17 83 88 86.5 1.81 10 86 89 87.7 0.95
73. 17 86 93 90.4 2.06 10 90 94 92.1 1.10
74. 17 60 75 69. 3.64 10 65 73 69.1 2.56
751. 17 18 31 23.3 4.4 10 21 34 25.4 4.39
79. 11 119 129 123.7 3.34 10 129 138 133.1 2.81
Индекси на черешне от среднонекошшя некропол от гр. Я.мбол
М'ЬЖЕ ЖЕНИ
№ по Мариш n. min. max. x <r n. min. max. X a
8:1 17 69.7 82.6 75 7 3 86 12 72.2 85.6 78.6 3 28
17:1 17 67 2 79.7 73.1 2.86 12 72 2 76.3 73.4 1.22
17:8 17 87.1 107.7 96.9 5.82 12 89.0 100.0 94.0 3 12
20:1 17 59.0 66.9 62.4 2.25 12 62 1 68.2 65.0 1.72
20'8 17 76.9 89.0 82.6 3.64 12 18.8 86.2 83.2 2.59
9:8 17 646 76.4 69.0 3.52 12 62.8 73.2 69 I 2.60
9:10 18 77 5 90.0 83.1 3.45 12 82.3 89.8 85.8 2 82
9:45 18 70.4 78 5 73.9 2.75 10 76.0 82.4 78.7 2.53
405 17 91 5 105 3 97.9 2.84 10 95 8 97.9 97.5 0.46
45.8 17 89 6 102.4 94 1 3.80. 10 83.6 90.6 87.5 3.00
47:45 12 83.8 91.5 88.2 3.69 10 84~4 96.5 90.3 3 47
47:46 12 112 2 127.7 119.7 5.05 10 114.0 128.0 120.9 5.34
48:45 18 49.6 59.2 55.0 2.94 10 50.8 58.8 54.6 2.26
. 48:46 18 69.1 78.0 74.2 2.65 10 66.7 77.9 73.1 3 09
52:51 18 72.5 85.0 “8 9 2.90 10 68.3 89.2 81 0 5.53
52:51а 18 82.9 89.5 83.5 3.26 10 71.8 96.5 85.3 5.92
54:55 18 42.6 51.1 48.4 2.40 10 48 0 75.8 52.6 8.65
66.9 11 102.1 117.8 111.4 5.18 10 91.8 107.5 98.1 5 46
66:65 11 84.2 92.4 90.4 2 43 10 76.3 87.0 81.4 2.99
66:68 11 112.9 139.2 126.8 6.77 10 114.5 139.1 125 8 7 06
DS49a 18 36.4 55.0 49 1 4.92 10 42.9 55.0 48.1 3 50
SS:57 18 35.0 58.8 47.4 6.51 10 38 1 57.9 46.6 6 75
Zgin:77 18 86.4 96.4 91.9 2.51 10 87.6 92.2 89.7 1.58
522
Фиг. 1. Деформация на препыснпо тяло с макаропид-иа форма
Фиг. 2. Деформация на прсшлснно тяло с големи кионовини скзостози по ръбовстс му
Фиг 3. Торакална спондило-ар гроза с анкилозирапе между съседпи прешлепии тела
Фиг. 4. Деформираща артроза с апки-лозирапе при иигсрвергебралшие сгави
523
Фиг. 5. Дифузна форма иа споиди-ло-артроза. Скелет па мъж
Фиг. 6. Дифузна форма на спондило-артроза. Скелет на мъж
524
Фиг. 7. Артрозни изменения в рамспната става. Скелет на мъж
Фиг. 8. Фрактура на ла-кътна кост с послсдвали артрозни изменения в лакът-ната става. Скелет на мъж
525
Фиг. 9. Анкилоза в сакро-изачната става. Скелет на мъж
Фиг. 10. Фрактура на ’чакътната кост „ин локо тйпико4’. Скелет на мъж
526
Фиг. 11. Импрссиопна фрактура на дясната темецпм кост със следи от озлрапителен пронес. Скелет на мъж
Фиг. 12. Двустранна орбнтална остеопороза
527
Фиг. 13. Мъжки череп Епропиден расов тип със слабо проявени монголоидны примеси
Фиг. 14. Мъжки череп. Контактен расов тип с преобладаващи монголонднн белези
Фиг. 15. Мъжки череп. Гранился мсдптсрански расов тип
528
Фиг. 16. Женски череп. Гранилен медитераиски расов тип
Фиг. 17. Мъжки череп. Груб медитераиски расов тип
Фиг. 18. Женски череп. Динарски расов тип
529
Фиг, 19. Мъжкн черен. МедитсраОо-лннарски расой тип
Фш. 20. Мъжкн череп. Севсрен расов тип
Фиг. 21. Мъжкн череп Смесей европиден расов тип с белези на медитераиската и северната раса
530
Thcocriti Id. 2. 110
Опит за тексткритнка без тсксткритичсн апарат
Веско Вълчев
Тази идилия се определя от историците на старогрьцката литература като шедьовър не само на античната, но и на снеювната литература1.
Това. коего отдели гворбата от останалите и й отрежда особено място в историята на литературата, е оригипалността иа разработката - несподелено-то чувство се разкрива чрез формалността на магическия обред, а драматнз-
мът и непосредствеността на изжинянансто странно контрастират на моно-юнносгта на заклинанието и на неочакващия отговор зов към (явно) безчувствеиата луна . Самият мотив за иесподелената любов не е нещо
непознато за гръцката литературна традиция.
Прозоиеята с сьвьршсиа - пред нас застава живо момиче от градските покрайнини. Речта и постъпките я противопоставят на аристократизма на Медея (както и на нейната патологичност) ‘
Това, че не помисля за самоубийство като Дидона, не я лишава от чувство за оскърбено достойнство, пито ни оставя равнодушии към нейното страдание, а делничността на забележката й към нейната помощница5 само подчертава нейния роман гизъм Без да бъде Норма или Кармен (да не изброявам литературните й посестрими. чиито имена са станали нарииател-ии), едва ли някой ще отрече, че тя ги задминава по неиосредсгвеност и автентичност на изживяването или , че i ероините на Ибсен не й дължат нищо
за своя драмати.зъм.
Прозаичиата перифраза па драмата може да бъде изложена в няколко реда: Симета, така се нарича момичето (което принадлежи кь.м долния слой на средната градска класа5), изосгавсио от своя възлюбен Делфис, местей playboy - шлагер на сезона7, и изпаднало в отчаяние, прибягва до магия, за да го върне отново при себе си. За да спечели съчувствието ( и следователно разбирането и помощта на богинята), тя й разказва своя га история. Срсщнала го на градския карнавал и буквално сс поболява от любов. След като болсдува в продвижение на цели десет денонощия (ст. 86), цветът на кожата й помръква (ст. 88), косата и окапва, цялата се стопява - остава кожа и кости (ст. 89-90). Обиколила без резултат всички местни врачки, тя праща да извикат при нея виновника за страданието й. Когато ю вижда до леглото си, тя цялата изстива, по крив а ее с пог и изгръпва, загубила способност да говори - „вцспснява сс като кукла46 (стихове 106-110).
Описанието на собственото й състояние далеч задминава по автентич-
531
hoci и непосрсдственост това, което ни оставя Сафо в „Равен на бог ми изглежда...*1. Точно затова пай-малкото странно гласи стих НО: „aH’cpagen dagydi kalon chroa pantothen isa“ т. e. „но застинах, лъчс.зарна и здрава, подобна на кукла“ или пене част от него - изразът „kalon chroa11, означаващ „хубав, издаващ здрав цвят на кожата“. Грабар-Пасек просто го игнорнра в нренода си8, а останалите, известии на мен нзеледователи и преводачи. подведени от еднозначпостта па кодексите, го приемат prima facie и сс сиират в коментарите си единствен© на dagys,-ydis - рядко срсщана дума за кукла от восък, мед или гипс9.
А четснсто kalon chroa, дори при пипса на разночетения, следва да бъде ако не защитен©, то попе комептирано. Изразът и като съдържанис, и като синтактична единица не само принадлежи на сиическия идиом и е чужд на езика на градского момичс, но и противоречи на току-що казаното от нея (вж. стих 88). Именно контекстът па творбата като цяло и езикът на момичето в частност ме карат да допуска, че сме изправени не толкова пред едно погрешно четене, разбиране и отт ук пог решната оше в античността редакция на стих 110.
От гледна точка па метриката и прозопеята (а защо не и на палеография га) пай-голямо право за автентичност има holochroos - префиксът holo- се подкрепя от pantothen и сс вписва в реалната ситуация, както ще се опитам да защити в следващите редове.
Holochroos, съставно прилагателно име, о.значаващо „изцяло от един цвят“, т. е. „без никакво пеню или гпарка'1. е използвапо единствен© от Аристотел". Заедно с останалите composita с първа съставка holo- може да бъде отнесено към едка трупа сложни съставни имена в гръцкия език. конто притежават различии префиксы, но ги обсдинява тяхната функция - префиксы придана елативност на качеството (съдържаиието), изразено от втората съставка па съставното име, т. е. „съвсем, изцяло, в голяма стспсн“. Това са композитата с първа съставка pan-, kata-, ей-:
holokatharos - съвсем чист
holoteles - съвсем завършен holokalos - съвсем хубав pamrnegas - съвсем, твърде голям pammelas - съвсем черен panabros - твърде нежен kataholos - съвсем жл ьчен katakorcs - съвсем наситен katapygon - съвсем блуден
eydapanos - разточителен, особено щедър
eybaphes - добре, боядисан eydynamos - много силен eyzoros - съвсем чист.
532
У Аристофан дори срещаме двата префикса да се допълват : pan-kata-pygon - „развратен в особено голяма стелен".
Проблемите, конто поставя тази трупа,, следва да бъдат разгледани другаде, но тук трябва да бъде отбелязана една тяхна особеност, евързана най-вече със съставните имена с първа съставка егг в литературния идиом тяхиага елативност се свежда до „добре, красиво, както трябва", докато в разгонорния или ио-скоро нелитературен език (надписи, койне etc.) тя има значението на „както трябва, в достатъчпа степен, особено"12. Това разделение е и причината да се появят синоними като katachroos и eychroos - „с добър вид. т е. цвят на кожата", конто са равнозначни на епическото kalon chroa cchon. Така може да се обясни и замяната на holochroos с Kalon chroa първото име или не е разбрано поради ограпичеността на употребата си, или поради прииадлежността си към разговорния език е било заменено с по-подходящия епически „еквивалент" - каквого е второто
A holochroos ще да е употребено от момичето, за да каже, че е „прсблед-няла цялата" или пък (защо не ?) да изрази, както всяко младо момиче при първата среща със своя възлюбен, притеснението си от външния си вид - че „не с грим прана, нашарена", а „ирилича на направсиа от восък (нснашарсна) кукла"13.
Suppelementum каталЕткосо - правя бял, гений, тактик КС1ТГ1А.1ЛЦрО^ - много мазен MG
KaTEQL'TQiaco - blush deeply катаклврш - кХе(3(п о?, а катакорсо - корсо рахреа катакоккиуосо - рафи kokivoco катацциоош - олоращзосо каталогов - много изморен.
БЕЛЕЖКИ
Bucohques grecs Tome I. Theocrite. Tcxte etabli et traduit par Ph.-E. Legrand. Paris, 1940. p. 94
2 Стихове 17, 22, 27, 32, 37, 42, 47, 52, 57, 62. „вкъщи върнн ми отново мъжа“.
3 Стихове 69, 75, 81. 87, 93, 99, 105, 111, 117, 123, 129. 135: „чуй, господарке сред-нощна, как стигнах до тук1’. Като момичето забравя за тази, към която е адресирана изповедта и, когато си припомня за самата кулминация в отношенията между нея и възлю-бения
4 Медея говори като царица, а за да накаже измяната на съпруга си, убива собствепите си деца, докато момичето не огива по-далеч в плановете си от един мальк скандал: „утре в палесграта на Тимагет ще опта, та да го питам, то тъй със мене иостьтГ (ст. 8-9).
° Рктуалът на магический акт нс прсчи на момичето да го прскъсис (и по този начин
533
оживи), за да сгьлчи своята помощница: „но не спирай да ръсиш, Тестило! Кьдс, пещастик-цс, ти хвръкна ума? Или и ти ми сс злобно ппиимиваш? Хайде, сипвай и само повтаряй: „На Дслфис косине ръся.“ (ст. 18-21).
6 Въпрски свояш самостоятелна къша (но в покрайиипите на града) и наличието на робиня. Симста трябва да заеме дреха, за да участва в нразннчкото шествие, където отнва заедно с дойката на своята сьседка, което, допълиено с липсата на исякакъв респект към нея у собствената и робиня. красноречиво сочи пенисто положение (ст. 70 74).
7 Как иначе може да бъде наречен този красавец, който най-лссно може да бъде открит на палестрата (ст. 97) и сс хвали, че е оставил след себе си дори олимпийски шампион (ст. 115 и коментар).
’Феокр и г, М о с х, G и о и Идилин и эпиграммы. Перевод и комментарии М. Е. Гра-барь-Пассск. М, 1958, с. 18.
9 Bucolici Graeci. Recensiiit A. S. Е Gow. Oxonii, 1952. Theocriti Reliquiae. Recognovit ct illustravit E. F. Wuesteman. Gothae et Erfordiac. MDCCCXXX P 46, 110, както и A. S. F. Gow. Theocritus (1952) Griechische I yric. Berlin und Weimar, 1980, p 356. Bucoliques grecs. Tome I Theocntc..., p 94.
IL, 4.147, 5.354, 19.285, 23.66, Od., 2.376, 11.529, 19.208 et al.
11 G A. 785b 19 - самою име явно не е често срсшано и Аристотел допълнително обяснява неговото значение.
12 Срв английского pretty well със значение „твърде много”.
1 Срв често срещаното самокритично „приличам на чучело” при отсъствие на фризура или притеснението, което някои жени изпитват пред други хора, ктато не са успели да се „нагласят” след излизансто от баня.
534
Гетите в римската поезия от Августовата епоха
Маргарита Стоичкова
Сведенията за гетите в римската поезия от Августовата епоха (Вергилий, Хораций, Тибул. Проперций, Овидий) обикновено се разглеждат или само у един автор (преди всичко в поезията на Овидий от изгнание, за която съществува огромна литература1), или в отделни аспекта (например: Хораций за гетската община; Овидий за етнолиигвистичпата ситуация в района на Томи и пр.)2. Цялостният обхват на този въпрос може да бъде обект на обширно изеледване. Тук ще направим опит през стиховете на най-популяр-ните римски поети от това време. конто са огледало на общественото мнение, да разкрием някои от мехаиизмите, по конто се създава представата за гетите в римското общество от края на I в. пр Хр. - началото на I в. сл. Хр.
В стиховете на ное ги ге от Августовата епоха се споменават основно два съврсмснни им тракийски епонима. гети и одриси. Този факт е лесно обясним, като се вземе предвид характерният за античната поезия вкус към митологич-но изразяване. По времето на Ari устовото управление гетските земи са обект на специален интерес. Цяла поредица от походи, наказателни експедйцйи и външнополитически актове са подчинени на стремежа за трайно включване на тези земи в пределите на римската дьржава. Абстрактният образ па студените, далечни, враждебни земи около Дунав се уплътнява от конкретны наблюдения и контакта. 1етите заемат свое постоянно място в римското съзнание. Проперций очертава невралгичните пункгове, горещите точки по граничите на римската държава . Сред тях са и земите на hiberm Getae. Споменава сс и карта, на която са нарисувапи (picti) тези земи’. Вергилий, като описва древен римски обичай преди тръгване на поход, споменава и подготовката на наказателна екснедиция срсщу гетите-.
Sine Getis niferre manu lacnmabilc bcllum ...parant. .
Земята па гетите e „Марсова". Пейн владетел е алчният престъпен цар Полиместор, потомък на богоомразния цар Ликург6
Историческите факта са красноречиви. Още Юлий Цезар подготвя през 44 г. пр Хр. поход срещу царството на Ьуребиста. През 29-28 г. пр. Хр управителят на провинция Македония Марк Лициний Крас ировежда своите наказателни походи срещу бастарните, по време на конто воюва срещу гетите. В 26 г. пр. Хр. Октавиан Август, за да умиротвори тези земи, сключва договор със скитите да не преминанат Дунав. Между 16 11 г. пр. Хр.
535
римската власт от р. Тиса до устието на Дунав се задържа само благодарение на дълги и изтощителпи войни срещу даки, сармата, бастарни, гети, беси и пр. Това е поводът за спешного организиране на Долнодунавския лимсс. За да сс затвърдят римските победи, по южния бряг на реката са издигнати крепости от Тнсй Корнелий Лснтул, а Елий Кат прехвърля през 4 г. 50 000 гети от земите отвъд Дунав в Мизия. На основаните от Лентул укрепления се опират пълководците Вителий и Помпоний Флак при походите си в земите на гетите през 12 и 15 г.7.
Тези сблъсъци противопоставят два снята, съвършено чужди един на друг. Светът на гетите трябва да бъде означен и паимепуван, за да бъде усвоен и осмислеп от римского съзнание. За тази цел се използват отделни събирателни характеристики. В римската поезия от Августовата епоха спо-менаванията са свьрзани с войнствсност-война-насилие - от една страна8, или грубост-нецивилизованост (в очите на римския гражданин от това време) - от друга9. Изключенията са редки и отиват в противоположна! а крайност — идеализация на примитивен народ, чиито добродетели се противопоставят на упадащите римски нрави10. Сервий в комептара си към цити-рания по-горе стих на Вергилий" е дал чудесно обобщение на тази тенденция:
Getarum fera gens etiam apud maiores fuit.
He напразно Вергилий нарича тяхната земя „Марсова“. Проперций и Тибул ги споменават във връзка с военни действия12, \,марсолюбиви“ е основного определение за гетите у Овидий. Той почти винаги ги описва въоръжени.
Външните описания на гетите, предадени от Овидий, затвърждават впечатлението за тяхната грубост и нецивилизованост с неподстригани бради и коси13, с ушити дрехи-4, облечени в кожи15. Дрехите без шевове са характерни за египтяните, гърците и римляните. Те се възприсмат като символ на Срсдизсмноморскага цивилизация и градската култура. Ушитата дреха е разпространена в периферията па античния свят - сред гали, германци, парти, скити, гети и др. Тя е символ на варварство16. Светоний разказва анекдо ги за начина, по кой то били присти ушитите дрехи на галите в римския сенат и за песничката, която огласяла Рим по този повод17. Същото се отнася и за прическите. От релефите на Траяновата колона, от Трофея на Траян в Добруджа се вижда, че изобразените врагове на Рим имат своя мода - косите са дълги, но подстригани, брадите са оформени. Дългата коса е признак на свободнороден човек. на по-високо обществепо положение. Тази мода е в противоречие с модата па римския гражданин с бръенато лице и късо подстригана коса18. На този аспект от описанието на Овидий на гетите не е обръщано внимание досега. Според съществуващитс по това време прсдста-ви за основните външни отличителни белези на римския гражданин изобщо и за неговото самосъзнание и самочувствие като отличаващ се от другите народи, външното описание па гетите от Овидий дава реа на насока за
536
разкриване на механизма на съществуващата преди него и създаваната от него самия представа за гетите като диви и войнствени.
Друге важно указание за това самочувствие и самосъзнанис са описани-ята на гетските земи, направени от Вергилий и многократно от Овидий. На климата в района на Томи, реално съществуващ и описван от Овидий, няма да се спираме. На този въпрос са посветепи множество паучий трудове19. Ще се спрем на един по-малко изеледван аспект - пустотата, безлюдността на гетската земя. По такъв начин я описва Овидий: студена, мрачна и безлюдна20, по полята няма орачи и без стопани лежи сънпата земя21, няма жетвари по полетата22, празен стой плугът иа нивата2', глухи са бреговете-’, голи, без дървета. без зеленина са равниннигс полета25, с унили. пусти брегове26. Като пустинна земя я споменава и Вергилий27. Но същия начин вижда земите на германпите Тацит28. Земите на даките върху Траяновата колона са изобразени като пусти и безлюдни, противопоставсни на множество™, създаващо впечатление за движение и енергичпост в сцепите с римската войска. За многолюдпия Рим гьгува Овидии29. В няколко стиха той споменава и засети поля около Томи, и градини, конто се напояват, и домашен лобитък, който се отглежда40. Противоречието с изброепите по-горе стихове е явно. Предпаме-рено търсеното внушение за безлюдност и пустота е израз на стремежада се нодчсргас варварството (т. е. отличието от цивилизованна римски свят в отрицателен смисъл) на чуждите, непознати народи.
Представата за гетите в римската посзия от Августовата епоха има и други страни. Земите. победепи със силата па римското оръжие, трябва да имат митологнчен авторитет. За своите победи в походите през 29-28 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас получава триумф в Рим. Запазен надпис, посветен на това събитие, гласи51:
ex Threicia et Getes triuniphavit.
За да се получи военен триумф са необходими изключителни военни заслуги. Затова и качествата на победения противник сс прсувсличават и изтъкват.
Според някои изеледвания, отглас от това събитие се долавя във Верги-лиевата поема ,,Георгика“32. Текстът е чист от мига за Орфей и Евридика. Смъртта на Евридика била оплаквана от Пангей, войнствепата облает па Рез, гетите, Хебър и актийска Орития (?). Възможно е в това изброяване да е вложен по-различен смисъл. В римското всскиднсвно съзнанис образът на Орфей отдавна сс е превърнал в персонификация на музиката и поезията, обекти па повишен обществен интерес в Августовия Рим. Този образ-символ присъства и в лнтературата, която чете, в картините, конто гледа, в тсатрал-ните постановки, даже в предметите на би га и свидетелства за стремежа на образования римлянин да бъде приобщен към царството па Музите, поезията и високия мит. Този подчертапо тракийски образ осветява със своя митоло-гичен авторитет посочените от Вергилий области. Това вече с земята на Орфей. Гетите неслучайно са присьединени към тази свещена земя.
537
В панегирика на Месала” , пеговата победа над гетите е при Хебър. Вече беше огхвърлена възможността тази грешка да се дълж и па неосведоме-ност?4 Подвигът на Месала е приравнен с митологичния подвиг на Одиссй. Месала е разбил гетите именно при Хебър, защото там Одиссй е разбил киконите. Така в рамките на митичиото време римското всскидневие изгражда своята история, разбирапа като повторение на ттътя, измипат от митичния герой. Митологичпите противници на Одиссй са съотпесени към реалните противници на римското оръжне - гетите. Този аспект в представянсто на гетите пред римската публика е в тон с морализаторсказа страна на Августов ата пбезия.
Действащата представа за гети в римското всекидпевно съзнание се определя не само от непосредствсните контакти -т. е. от честите наказагелни походи, от военнитс действия. Утвърдепите римски корми за цивилизова-ност се сблъскват с други - с гетските, конто са съвършепо различии Августовите поети документират срсщата на два свята, чужди един на друг. Това до голяма степей поражда асопиациите за войнствснос г и нецивилизо-ваност От друга страна, на гетските земи се придана и митологичеп автори
тет.
БЕЛЕЖКИ
1 Вж. подробный историографски преглсд на 11 о д о с и и о в. А. В. Овидий и Причерноморье. опыт источниковедческого анализа поэтического текста. В Древнейшие государства на тсритории СССР. М, 1983. 35-63.
2 Прсглсд на лнтературата у С т о и ч к о в а, М. 1ракия и Рим в поезнята от Августова-та епоха. Диссргания за присъждане на научна степсн к. и. и. С, 1990.
3 Prop., IV, 3, 7-10.
4 Пак там, IV, 3, 37.
4 Ve rg, Acn, VII. 604.
6 Пак там, III, 13-15, 35.
7 Вж. послсдно I а ч е в а. М. История на българските земи в дрсвноспа. 2. С.. 1987, с. 71.
х Споменаванията на Овидий са твърде много. По-важнитс от тях са: Тг., V, 3, 22: V, 7 12-20 Ер. ex Ponto 1, 2, 13-22: 82 88: 104-112: IV, 14, 14. Ve г g., Acn, III, 13 15: VII, 604 Н or, Carm, III, 24: IV, 14, 45-46: IV 15, 23: Corp. Tib, IV, 1, 145-146: Prop, IV 3, 7-10
9 Tr, III, 3, 11-12: IV, 1, 67-68: V, 7, 45-54 V 10, 37-44: Ер, I, 5, 66: III. 3, 26.
1 ,1 Ho r, Carm , III, 24, 17-24.
11 S e r v. Ad Aen, VII, 604.
12 Prop, IV 3, 7-10: Corp. Tib, IV 1, 145-146.
13 О v i d, Tr, V 7, 17: 49: Ep. ex Ponto, ill, 5, 5: IV, 2, 2.
,d Пак гам, Tr, IV, 4, 43 V 7. 49.
Пак там, Tr, V 7, 49. Ep ex Ponto, TV, 8, 83-84: IV 10, I.
16 Па античния костюм са носветепп множество трудове. Послсдно вж. К и а б е. Г. С. Древний Рим - история и повседневность. М, 1986, 85-110.
17 S u е t. Div. lul, 80, 2.
IS M и x а й л о в, Г Траките. С, 1972, с. 95 сл.
9 Вж. последно П о д у с и н о в, А. В. Цит. съч.
20 О v id, Тг, III. 4, 51
538
Ovid., Ep. ex Ponto, I, 3, 155
Пак гам. I, 3, 1 2.
23 Пак там, II, 7, 70.
24 Пак там, I, 1, 2.
:i О v i d., Tr,, III, 10:75. Ep. ex Ponto, I, 2, 23: 1, 3, 49-52: I, 7, 8: III, 1, Ц-22: 111, 8. |3.
О v i d„ Tr., V 2, 66: V, 7, 41-43: Ep ex Ponto, I, 2, 72: I, 3 49.
2‘ Vcrg., Georg., Ill, 462.
2h Ta c , Germ., 26.
24 О v i d_, Tr., IV 4, 27.
Ovid., Ep. ex Ponto, I, 8, 55-60
31 С I L I2, 50.
' Ган дев a, P. Вергилий и Тракия (под печат).
33 Corp.. Corp. Tib, IV, I, 115-146.
3 Стоим ков a, M. Тракийските митологични персонажи в римската слсгия (иод печат).
539
AVXILIA AVGVSTA THRACVM
Красимир Банев
Auxilia Thracum или тракийските помощни войски прсдставляват солиден контингент в римската армия от епохата на цсзарите. Следи от тяхното присъствие памираме във всички i ранични провинции на империята, с други думи - по всички фронтовс на римския лимес. Тези следи са многобройни надписи и военни дипломи, конто са намерени и продължават да се откриват на територията на три континента - от Бри гания до Сирия и от Нумидия до Крим.
Изследванията на тракийските помощни войски и.маз своя история. Теодор Момзен, който се е занимавал с всички неща, евързани с древния Рим, ни е оставил по този въпрос много пенни наблюдения и коментари, най-вече в Корпуса на латинскитс надписи*. През 1885 г. Ерик Кайл издана в Берлин един, посветен на Момзен, труд - „За тракийските помощни войски“2. Резултатите от проучването на Кайл нлизат в двете мопументални статии на Цикориус в Реалната енциклопедия5. Тези две статии - съответно ia ala и за cohors - отделят значително място за бойните части, определени като Thracum. По-късно с този проблем частично сс занимават Ернст Щайн (1932/ и Валтер Вагнер (1938/. Послсдният учен, който специално се занимава с тракийските помощни войски, е Джарет от университета в Кардиф. В едва неголяма статия, публикувана през 1969 г.6, той поставя твърде остро много проблеми. Според него по този вьпрос в научната литература съществува известно обьркнанс, което се лължи па факта, че в римската армия не е същсствувала определена система за номерирането и названията па бойните части. Смятам, че е твърде пресилено да се каже това - след като виждаме такава блестяща организация в императорската канцелярия, способна да следи постъпванията и уволпепията па обикновениге войници и да издава официални документа за това. Сигурно е имало система (или системы - за различните периоди), но ние вес още нс сме я открыли.
Проблемите, евързани със създаването и бойната история на тракийските али и кохорти, тези копни и пехотпи части, воювали до края на античността по всички фроптове па огромната империя, са наистина твърде много. Сега тук, в тази статия, посветена на наме тi а на д-р Петър Горбанов, аз правя опит да разреша само един проблем, който всъщност се смята отдавна решен. Това е проблемът за началната дата на рекрутирането на войници за римската армия от тракийските племена. Гази дата е постулирана от Кайл - 26 г. сл. Хр.7, и така е възприета от Реалната енциклопедия, а и от нашата историческа
540
наука*. Кайл определи тази дата въз основа на едно сведение у Тацит. Тъй като смя гам текста на Тацит за из ключи тел но важен в падения случай, ще си позволя да нитирам тези пасажи от него, конто имат пряка връзка с разглеж-дания проблем:
(Тацит, Ана.ш, IV, 46, 1-2) „В годината на консулите Лентул Гетулик и Гай Калвизий е бил разрешен триумф за Попей Сабин, понеже разбил тракийските племена, конто жи всели по планинскитё върховс като диваци, и затова били и по-свирепи. 11ричината за бунта освен вродената им наклон-пост (към буптове) била, че те не искали да допуснат провеждапето па набори и (така) да дават на нашата войска всичките си наи-здрави (младежи) (Тези племена) имали навика, когато си иоискат, да нс сс подчиняваг дори и на царете си, а и когато изпращали помошни войски, им определяли свои предводители и воювали само със със един народи. А тогава се пръенал слухът, че те, разделены и примесени с (войници ог) други народности, ще бъдат разкарвани по разни земи/4
(IV 47, 1) „А Сабин, докато събере патгълпо войската си, им давал (па въетаналите траки) уклончиви отговори. По след като пристигнали Помпо-ний Лабеон ог Мизия с легиона си и цар Рсмсталк с помощниic войски оч местните (племена), конто са ни били остапали верни, и след като тези сили били присъединени към наличната войска, той (Сабин) предприел настъпле-нис срещу враы, конто вече бил заел позиции но планинските клисури “
(IV 47, 3) „...той (Сабин) изпраша отбрани стрелци срещу най-храбрите (траки), конто пред вала на крепостта според народния си обичай с песни подскачали в такта на бойните си танци. Те (стрел ните) отдаленно разсто-яние безнаказано ранявали миозина (от танцуващите з’ащитнини). но когато се приближили повече. бойпият им ред бил разбъркан от внезапно нападение с излаз от крепостта; и те (стрелците) били спасени от прнтеклата им се на помощ сугамбрийска кохорта, която римляните били разположили недалеч от това място. Гази кохорта в опасна момента проявявала голяма храброст и не била по-малко ужасна с (бойните си) песни и дрънкане на оръжие.44'
(IV, 48, 7) „След гона (Сабин) премссгил лагера си по-близо до врага, а оставил в предишните укрепления траките, конто, както споменах, ни бяха дошли на помощ ..“'° (Преводът мой.)
От цитираните пасажи се разбира, че наистина през 26 г. сл. Хр. (по времето на консулите Лентул Гетулик и Гай Калвйзйи) с учреден 1риум<|> за Попей Сабин в чест на побепата му над тракийските племена, конто обита-вали непристъппите места по плапипата Хемус. Разбира се още, че една от причините за бунта на непокорните племена е рекрутирането. което им било наложено от римляните Оттук тръгва версията, че с »ед 26 г., т. е. след като траките планинци са победени, започват наборитс за тракийски спомагагслни войски. Но такова заключение в никакъв случай не може да се направи въз основа па сведепието у 1ацит. От текста се разбира. че се провежца набор сред траките, но н е се р а з б и р а, че това е изоощо първияз набор.
541
Тацит такова нсщо ие съобщава. Напротив, той ни съобщава факти. конто са основание за друга теза:
1. Цар Ремсталк сс явява в помощ на римския пь ikobohcu Попей Сабин с немощна войска, съставена от тракийски племена, останалн верни на рнмляните (трябва да сс отбележи, че Тракия все още не с римска провинция, но е в протекторат на Рим)
2. За въетаналите траки Тацит нише, чс са упорити и нспокорни, че са учасгвали като помощии поиски преди гова, но само под командването па свои вождовс п че дори не са се иодчпиявали на тракийските паре
3 Попей Сабин, прели да прсдприемс посипи действия с наличната си войска, изчаква нрлсгпгансто на един легион от Мизия и на [ракийскитс помощии поиски, наречсни в текста направо aitxilia Thru сит', какъвто с и офнииалпнят термин за такъв род бойни части. Този факт, както и събитията. описапи след года, говори за значнмостта на воеппага операция, проведена от рнмляните Не напрасно за Сабин е учреде» триумф в Рим
Не може да сс съди от едно въетание на тракийските племена, конто живеят по непристъпните места на планината Хемус, че рекрутирансто на траки за римската армия започва оттогава. Напротив, съвсем логично е да се допуске, че за да се прибегне до рекрутирането сред траките планинии, са били изчерпапи вече възможностите за рекрути от другите тракийски племена От текста на Тацит се вижпа, че племена га по върховете на Хемус са били de facto политически независим!!, докато същото нс може да се каже за останалите тракийски племена. Знаем за участието на траките в потушаването на голямото въетание в Панония и Илирия (6-9 г.)11. За да се справи с това паметно в римската история въетание, Август с съсредоточил в района па събитията огромна армия - 15 легиона и не знаем колко помощии войски, сред конто са били и тракийските отредп на Реметалк. С положителност състаньт на тази армия е надхвърлял сто хиляди души.
Реформите. кон то Август прави във войската след гражданскиге войни, се отличават със структурните примени, конто естествено се налагат: зряб-вало с ио някакъв начин да се паруши хомогеннретта на онези легиони, конто са воювали срсщу него. Август намалява значително броя на предпишите легиони, създава нови, конго получават когномен Augusta, и унсличава значението на спомагателните войски’2.
Тази политика продължават всички император» след него. Естествено, че се наложило да сс рсгламентира преди всичко отношението към провинци-алите, служещи в римската армия Его как са се появили военните диплом» - като свидетелство за привилегии!?, с конто се ползва един ветеран. А тези привилегии не са малки: съществуват много надписи, конто свидетелстват за значителна карисра, постигната от ветеран» в административната йерархия.
Напълно логично е да нриемем, че по времето на Август е бил нацравен и редовен набор от траки за спомагателните войски. Защото как бихме могли да си обленим съществувапето на шест подразделения (съответпо три али и три кохорти) с когномен Augusta. Кайл се удивлява на този факт, но приема, че когноменът Augusta на тези али и кохорти е даден от Тиберий1', зашото
542
вече той, Кайл, е приел безусловно 26-та година за начало на рекруги ге о г Тракия. Джарет, без да сс могивнра, изказва най-общо предположението, че „повечето от тракийските спомагателни части вероятно са били сформирани в началото на I в.“ 4. Не памирам никакво основание за огхвърляне на тезата, че Auxilia Augusta Thracum са създадсни от самия Август’5. Както беше споменато. легионите с когномен Augusta са създадени именно от Август и по този въпрос не съществува никакво съмпение.
Траките като наемници и отлипни бойци са ни добре известии. И доста време след реформите на Август те участват със свои части като сьюзници - в армията на Помпей например. Сведение за това ни е оставил не кой да е, а самият Гай Юлин Цезар: „Лагерът (на Помпей) сс бранеше упорито от кохортите, кош о бяха оставепи там в защита, и дори много по-ожесточено от тракийските и варварските помощни бойни части.“16 (Преводът мой.) От приведения текст става ясно, чс в гражданската война между Цезар и Помпей са участвали тракийски спомагателни кохорти. Той, Цезар, си служи с думите cohortes и auxilia, конто са и официалпи термини за такъв вид бойни части, и макар и па страната на Помпей, ги споменава, защото са сс проявили в защитата на противниковия лагер. Цезар, освен че с писател, е преди всичко военсн и трябва да сме сигурни, че гой не употребява производно военни термини, без да разбира тяхното значение. Много добре ни с познат стилът па Цезар Освен хода на бойните действия юй винаги рисува диспозициятя на войските преди битка, не пропуска да отбележи местата на латерите им и да съобши броя на кохортите, оставепи в защита Виждамс1 , че армията на Помпей за това сражение е твърде пъстра: освен двата легиона кои го, както знаем от началото на съща!а книга, са били па Цезар, Помпей разполага и с легиони, дошли ог Сирия, Киликия и спомагателни войски от Испания и Тракия. Очевидно не е била лишена oi съдържание крилатата му фраза: „Достатъчпо е да ударя с крак земята. за да се покрие тя с войници “ И трябва да се отреди мяс о на тракийските спомагателни войски в тази армия, която е покривала земята.
Разбира се, съществува немалка разлика в статута на номо щните войски по времето на Цезар и по времето на Август. Тези войски при Август стават постоянен и органично свързан с редовната армия елемент Спомагателните али и кохорти преминават задължителния за римската армия курс на обучение 8. Военната дисциплина за тях е едпаква с тази на легионите. Наградите и наказанията - също. На спомагателните войски в никакъв случай не може да се глсда като на второстепенна бойна сила. Един пример: в решителна битка при завладяването на Британия, в седмата и последна кампания на Агрикола (83 г.) - битка та с каледоните в подножието на нланината Грапий - са взели участие спомагателни войски, състоящи се от 8000 пехотинци и 3000 конници. Това означава 16 кохорти и 6 али. В тази битка рнмляните побеждават, без изобщо легионите да вля.чат в бой. Спомагателните войски изнасят цялото сражение19.
543
В първите години от своего създавапе спомагателните бойни части запазват етническата си хомогенност. Впоследствие обаче, по различните фронтове на лимеса и в провинции, далсч oi родните им места (местата на техния рекрут), тези бойни части периодично се попълват с войници от други племена и народи. Много са примерите, конто показваг ноенна служба па I али, германи. хиспани в тракийски спомагателни части, както и обратното -на траки в нетракийски али и кохорти20. Алите и кохортите освен името, което определи с гническия произход на рскру гите, получават и други определения, например aagittaria, sagittariorum, cohors equitata и др., конто определят чисто военния характер на частта; или - veteranonmi, civium Ro manor um, конто свидетелстват за ио-висок социален статут, или нък -victrix, pia, fidelis, torquata, Germanica, Britanica и т. н., конто са почетны свидетелства за бойната им история.
Реформнте в структурата на римската армия, предприети от Август, получават своя завършен вид при император Клавдий - с появата на военните дипломи. Тези документи, чийто текст с i равиран върху бронзови таблички, представляват по сыцество препис-извлечение от дру! официален документ - императорска конституция, с която се дават привилегии на ветераните, воюва.ш по 25 и повече години в спомагателните войски. Тези ветерени, както и техните потомци, получават римско гражданство, в резултат на коего и възможпостта за цивнлна кариера. Прави силно впечатление прецизираният в юридическо отношение текст на воеината диплома, която в случая се явява индивидуален административен акт: императоры с всичките си имена и пълна титулатура дава на войника (име. иаролност, родно място) правата на римски гражданин и правото на законен брак - за него и неговите потомци. Освен това сс сьобщава името на бойната част, в която е служил, както и името на неговия командир. Дават се сведения за състава на спомагателната (от али и кохорти) армия в сьответната провинция, съобщава се и името па командващия тази армия. Посочва сс и датата на събитието, и място то, където се намира импера горската конституция - обикновено в някои от капитолийските храмове - с имената на всички войници от спомагателните бойни части в дадена провинция, конто на тази дата са получили почетното си у волнение. Следват имена! а на седем свидетели. Двете восъчни таблички се скрспват с восъчни печати на тези свидетели, конто удостонеряват, че документы е автентичен.
Сега за нас тези дипломи са пряк и изключително важен извор за римската военна история през имнераторската епоха. Но косвено те се явяват извор и за нещо друго - за органнзацията в императорская канцелярия и изобщо за органнзацията в римската армия, която е в състоянис да издава такива документи иа огромен брой войници, разпръенати из огромна терн тория Удивителен е факты, че в един и същ текст откриваме името на императора и редом с него имс то на обыкновения войник, който преди това е бил примерно овчар в страна, на хиляда километра от столицата. Факты,
544
че е възможно да се свържат в официален документ един император и един обийновен човек, може би ще ни помогне да си обясним хилядолетната устойчивост на тази империя В случая причината. която поста'вя един до друг обикновения човек и императора, е римското граждански право. В корпуса от тскстовс на i олемия римски юрист Гай откриваме правния режим за придобиване на гражданство чрез военна служба2’. При сравнявапе на текстовете се вижда как воепните дипломи в продължение на днсста години следват текстовете на Гай с един и същи или с почти едни и същи правил формул и.
Най-ранната военна диплома с с дата И. XII. 52 г. Тя е издадепа от император Клавдий за един трак от племето на кбйлалстйтс - Спартак, син на Диудзен, който е служел във флотата22. Този факт е твърде показателен: първо — става дума за наи-ранното ни познато придобиване на римско гражданство чрез военна диплома и, вюро - за военна служба във флотата - нещо, което в иикакъв случай не може да се каже. чс с характерно за бонною изкуство на траките В римската армия траките са известии преди всичко като конницы23. Дори сыцествуват немалко пехотни части иа траките, определепи като cohortes equiiatae, т. е. примессни с конници24. А във военна диплома No. 1 откриваме койлатета Спартак не като войник в ала или кохорта, а като моряк в мизенската флота2’ Докато един друг надпис показва едно твърде ранно нетракийско присъствис в тракийска бойна част - над-гробният надпис на битурига Конгонециак. който е служел в alu II Augusta Thracian. Надписът с от Mauretania Caesariensis, намерен в Цезареа, столи-цата на тази африканска провинция, кьдсго с бил и 1агерът на тракийската ала. Текстът гласи: „[Ti. Claudjius Congonetia cus e]q(ues) alae IT Thracum [n]atione Bilurix anno rum LX stipendiorum XXXII h(ic) s(itus) e(st); s(it) t(ibi) t(erra) l(evis) Ti. Claudius Viator et Ti. Claudius Clemens et Claudia [Ext]nca fill eius heredes [exj testamento facien[dum eur]avcnirit.“26
Превод: „Тиберий Клавдий Конгонециак, конник от II ала на траките, по народност битурик. на 60 юдини, след 32-годишна военна служба тук е погребай. Лека ти пръст! Тиберий Клавдий Виатор и Тиберий Клавдий Клемент и Клавдия Екстрика, негови деца, в качеството си на наследницы според завещанною се погрижиха за издигането на надгробния му паметник.“
Какво можем да установим със сигурност от този надпис, който е важен извор не само за историята на тази ала27, а изобщо за историята на тракийските спомагателните войски:
1. Битуригът Конгонециак е получил римско гражданство по времето на император Клавдий (лова личи както от нсговото имс, така и от имеиата на неговите деца)
2. Той е конник в нашата ала с 32-годншен боен стаж. Не е посолена военна карисра. Този факт, както и продължитс.тната военна служба са характерны за Флавиевото време.
Ако допуснем, че тази ала е създадена в 26 г. - най-ранната дата, приета в науката - то слслна, че надписьт е от 58 г., т. е. че'тири години след смъртта
545
на император Клавдий. В надписа Конгонециак не е отбсля тан каго ветеран, а като прост войник (конник) на редовна служба, но въпреки това той има вече римско гражданство, за да носи императорско име. Трябва да приемем, че Конгонециак с получил почетното си уволпеиие и римското си гражданство по времето на Клавдий, по е остапал на редовна служба и е починал по времето на Нерон. Странно е обстоятелството, чс един битуриг, независимо от коя Галия произхожда2*, може на попади с в новосформирала се тракииска част. Както и да се коментира този надпис, той несъмпено поставя под въпроси гслна 26-а година като начало на военните рекрути от Тракия
От общо 22 поделепия с когномен Augusta. тракийските аш и кохорти, удостоен» с това название, са шест, т. е повече от една четвърт:
Ala I Augusta Thracum
Его как и илсжда бойният й път. По времето на Флавиите тази ала е била в Сирия2 . По времето на Траян, 107 г., я откриваме заедно с други три али и едипадесет кохорти под командването на Тиберий Юлий Аквилип па лагер в Рения30. През 140-144 г. нашата ала е била в Норик, където е оставила надпис31, с който изразява почитта си към император Антонин Пий. След това следите й се губят32.
Ala II Augusta Thracum p(ia) f(idelis)
В последиото изеледване за тракийските бойни части, за тази ала авторът е написал следните две изречения: „Засвидетелствана в Mauretania Caesariensis в 107 г 33 и на много недатирани надписи от тази провинция. Нищо повече не е известно за частта“ (с. 217}.
Един от недатирапите надписи, за който говори Джарет, сс отнася към времето на император Клавдий - надписьт на битурига Тиберий Клавдий конгонециак. за който стана дума по-горе. В този надпис, както и в други надписи от същото място. тази тракииска ала не е определена като Augusta. 1ака се появява теоретично възможностга за съществуването на две тракийс-ки али с поредна номерация II в Mauretania Caesariensis, едната от конто да с Augusta. Смятам, че всички тези надписи се отнасят за една и сына ала, чийто когномен невинаги е бил отбелязван. За историята на тази ала като косвено сведение можем да приемем одно съобщение на Танит 4 - за Лукцеи Албин, който по време на гражданската война в 69 г. е командвал в Mauretania Caesariensis корпус от спомагателни части, между конто и пет али. Със сигурност една от тези али е била II Augusta Thracum, защото тя се е намирала там, на лагер в Цезареа - с толицата на тази провинция - попе от 10-15 години преди това.
Знаем още името на един от комапдирите на тази ала - Публий Елий Марниап. Неговата карцера е показателна за значение! о на спомагателните части и за възможностите на техните командир» Елий Марциан е бил командир на II Августова кохорта на испанского племе бракари 5, командир на бойна част от илири, командир на една спениална кохорта на император
546
Хадриан за бързи бойни действия, след това командир на нашата 11 Августова ала на траките» после го виждаме да командва императорската флота край бреговстс на Сирия и накрая - комапдващ мизийската флота. Надписът е направен в знак на почиг кьм този висш офицер от страна на Гай Цезий Марцел, ветеран и бивш декурион на тракийската ала, по всяка вероя!ност стар колета и приятел на Елий МарцианА6.
Други два надписа от Италия37 ни представят една отце ио-интересна кариера - на Марк Пстроний Хонорат, командир на I кохорта на ретите, военен трибун на 1 легион Мин.ервня, командир на нашата Августова ала на траките, която тук е пазована и p(ia) f(idelis). След това Петроний Хонорат става прокуратор на монетния двор, после прокуратор на провинция Белгика и двете Германии, след това гоп е прокуратор на императорского имущее гво, прокуратор на житните доставки в Рим, управител на Египет (тази провинция с и.мала статута на лично императорско имение). Марк Пстроний Хонорат е бил и pontifex minor
Накрая за ala II Augusta Thracum p.f можем да кажем следпото: не знаем къде е била на лагер до средата на I в. Може би в Панония (?). Откриваме я единствсно в Mauretania Caesariensis за един период от 200 години. Най-ранният надпис е от Клавдиево време, а най-късният - от 16. И. 255 г?\ По всяка вероятност тази ала е останала там до края на античността. От данните в надписите можем да направим заключение, че не е мсстена по други фронтове.
Ala III Augusta Thracum sagittariorum civium Romanorum
Тази Стрелкова ала e засвидетелствана чрез военни дипломы от 88 и 91 г. в Сирия39. Може да се смята за сигурно, че тя е била в тази провинция и преди 88 г. и че е взела участие във войната на император 'Гит40. По всяка вероятност при Траян тя е преместена на брега на Дунав и там я откриваме в много военни дипломы от Панония41, от конто най-ранната с от 133 г. Най-къспата дата, евързана с историята на тази ала. е 252 г.4’. Така, в продължс-ние на 120 години, тази ала се е намирала на постоянен лагер в град Аквинк, Горна Панония. След като император Каракала променя границата между двете Панонии, лагерът на нашата ала се явява в Долна Панония, където може би тя е останала до края на съществуването си. Джарет не отбелязва, че атата е била sagittariorum. т. е. „на стрел цй, Стрелкова", което е видно в панонската диплома от 154 г.43.
Освен Марк Валерий Пропинкв (еле. бел. 40) знаем името на още един командир на тази ала - Марк Макрииий Авит Катоний Виндик. Започнал като командир на VI кохорта на галит е, после военен трибун в VI Победен легион в Британия; в 166 г. като командир на наша га III Августова ала на траките разбива при град Бригецион (на Дунава, в Горна Панония) силен отряд на германите44. След това кариерата му е главоломна45: прокуратор на провинция Дакия Малвензис, куратор на много важния през цялата римска античност град Аримип46. В 170 г. той с consul suffectus и авгур. Накрая го виждаме да
547
управлява последователно с титлата legatus Augusti pro praetore първо Горна, а след това Долна Мизия. За уснешни бойни действия той е паграж-даван от император Марк Аврелий с hastis puriS duobus et vexillis duobus, corona murali et vallari. Починал e па 42-годишпа възраст47.
Cohors I Augusta Thracum equitata civium Ronianorum
За тази кохорта разполагаме с няколко надписа от Арабия48. oi конто с видно, че тя е взела участие в строежа на пыя от Бостра до Персийския залив (in via an liquet, quae a Bostra diicebat ad si num Persic uni).
Единственото датирано сведение за кохортата е една диплома от Долна Паноння49. Дипломата е от 167 г. В другите панонски дипломи, преди и след 167 г., тази кохорта не се споменава. Остава открит вьпросът за датировката на надписите от Арабия. Според Джарет те са от началото на 11 в., преди панонската диплома, а според Кайл тези надписи са след 167 г.
Cohors II Augusta Thracum equitata
От военни дипломи се установява, че тази кохорта с била в Долна Паноння от 139 до 167 г.50. В дипломата от 167 г. я виждаме заедно със споменатата по-горе coh. 1 Aug. Thr. equitata и с оше други две тракийски подразделения — ala I Thracorum veteranorum et cohors I Thracum Germanica civium Romanorum — в един спомагателсн корпус на Клавдий Помпеян, който сигурно е взел участие във войпата на Марк Аврелий и Луций Вер с германите. Така откриваме лагера на тази кохорта за един 28-гошп.нсн период в Долна Паноння. За историята й преди 139 и след 167 г. не знаем нищо.
Cohors TH Augusta Thracum equitata
За тази кохорта знаем малко. Засвидетелствана е чрез военни дипломи от 88 и 157 г. в Сирия51. Джарет изказва предположение, чс и тя, както горните две, е equitata. т. с. комбинирана пехотно-конна част. Това е съвсем сигурно и се вижда в надгробния надпис па един пени командир - Брутий Целер от Формии (в областта Лаций, пристанище на Тиренско море). В то.зи надпис без колебание сс чете, чс Бру гий Целер с pracf(ectus) coh(ortis) III Aug(ustae) Thr(acum) equit(atae)52.
Следователпо тракийските али и кохорти с общ когномен Augusta обра-зуват серия. Свидетелство за това, освен общия когномен е и поредната им номерация. В тази статия е лансирана идея iа, чс тс са сформирани в резултат на общ рекрут и че това е направено от император Август, може би по време на въетанието в Панопия и Илирия (6 9 г.) или непосредствено след него. Но
по принцип не се изктючва възможността и за по-ранно включване на редовни тракийски контингента в сьстава на римската армия.
Сериячa Augusta ни дава основание за констатация на следния факт: в определен момент по времето на Август от нашите земи са рекрутирани 3000 войници. от конто повече от половината са копници. За тракийските спомагателни войски изобщо прави впечатление неестествено големият процент на
548
копните части (али) спрямо псхотните (кохорти). В сравнение със спомага-телпите войски от други народи траките имат неколкократпо повече конни подразделения (вж. бел. 23 и 24). Рнмляните, разбира се, са имали отношение към бойното изкуство на траките, конто са известии като конници от времето на Омир. Конникът и древността. пък и в по-ново време, винаги е бил израз иа военен аристокрагизъм. Понятието кавалер ( = конник) и до деп-днешеп е залазило качествен нюанс за благородство. Ще пи бъде много трудно да припишем на древния трак качествата на кавалер, но качествата му на конник са бс.чспорни — при това, както сс вижда и в количесгвено отношение. Култът към тракийския конник, така наречения херос. е най-разпространеният култ по пашите земи. Но казано образно, това божество, тракийският конник, воюва в своите али по всички фронтове на огромната
империя.
Траките се появяват в римската армия като ударни бойни части. Дори много от техпите пехотпи подразделения са примесепи с конници, така наречените cohortes equitatae - комбинирани пехотно-конни части за бързи бойни действия. В нашия случа i и трите кохорти от серията Augusta са именно такива. Едпа от алите е sagittariorum, т. е. „па стрелпи, сгрелкова“, а три от общо шестте части са civium Romanorum. т. е. имат статута на
легионни сдиници.
Тракийските бойни части са общо около четиридесет. Следи от тях откриваме в пределите на цялата империя. Чрез многобройни надписи древния г гра к нспрекъснато ни съобщава за себе си едно и сыцо нещо: „професия войник“.
БЕЛЕЖКИ
1 Corpus inscriptionuin Latin arum, vol. III. Edidit Th. Mommsen, Berolini, 1873; Suppiementum. Pars prior ct posterior. Edidcrunt Th. Mommsen. O. Hirschfeld, A. von Domaszcwski, 1902.
2 К c i 1, E. De I'hracum auxiliis. Berolini, 1885.
3 C i c h о r i u s in Paulys Real-Encyclopedic dcr classischcn Altertums; Ala. Bd. I, 1223-1270; Cohors, Bd. IV 231-356.
4 Stein, E. Die kaiserlischen Beamten und Truppenkorper im romischen Deutschland unter dem Prinzipat. Wien. 1932.
1 Wagner, W. Die Dislokation dcr romischen Auxiliaformationcn in der Provinzen Noricum, Pannonien, Moesien und Dakien...Berlin, 1938
" Jarrett, M. G Thracian Units in the Roman Army. - Israel Exploration Journal, 19, 1969, 215-244.
7 К e 11, E. Op. cit., p. 2, et p. 7.
8 Гс p о в, Б. Романизмы между Дунава и Балкана. Част I. От Август до Хадриан. С., 1949. с. 7; Велков. В. Римска скспанзия в балканските земи и прсврыцансто им в провинции. - История на България. Т. 1. С., 1979, с. 285.
4 Цитираиият пас аж {Тацит. Ана.ш. II'' 47. 3) има косвсно отношение към метолологи-ята при разрешаването на нашия проблем. Сугамбрите са германско племе. което по това време населяв” една територии между земите па марсите и тепктерите (В е s n i е г, М.
549
Lcxiquc de geographic ancicnne. Paris, 1914, p. 7239. Добре са известии тежкитс войни, конто римлянитс водят с германските племена - от Цезар до Марк Аврелий, в продължение на повече от два века, без категоричен победитсл. Тези войн» обаче нс са пречелн на германските племена да дават свои помощнн поиски за римската армия. Нис не разполагаме с ениграфски свидетеле гва за присъсгвисто на сугамбрийска кохорта в Мизия по времето на Тиберий Тапи г я спомспава по една случайност - защото тя сс с отличила в сражение - и така лис знаем за участнсто па една германски бонна част в долкодунавската римска армия, и то вьв време, когато спомепът за разгроми на римлянитс в Тевтобургската гора е вис още пресен. Само седемнадссет години но-рано германите унишожават напълно една римска армия - чстиритс легиона па Квннгилий Вар. В тази битка загива и римския i иь.тководец, а римлянитс прстърпяват едно oi наи-тсжкнтс си поражения в своята военна история (Тацит, Ана.т, /, 60) Но както се вижда. това нс пречи на римляните да нриемат от германските племена помощнн войски, пито пък на германите да нм дават 1акива поиски.
Преводът. както и другите позоваваиия на Тацит, са ио изданисто Cornelius Tacitus. Vol. 1, 1971; \ol. 11. I, 1969; Vol. II 2, 1970. Ed E. Koesterman, Leipzig, Teubner Verlagsgeselhchaft,.
Cass. Dio. LV, 29. 3 sq : 30, 3-6.
За легнонитс с когномен Augusta. както и за реформате на Август в армията вж. R I 11 е г 1 i и g, Е Lcgio. Real-Encyclopadie, XII 1786-1 829.
К е i 1, Е. Op cit., р. 5.
14 J а г г с 11, М. G. Op. cit., р. 244.
15 Останало с незабелязано от по-кьснитс нзслсдвачн едно предположение на D. Vaglien: Traci, chc formarono probabilmcntc parte dell’ esercito gia sotto Augusto."
(Dizionario cpigraftco di Antichita Romane di E. di Ruggiero. Roma, 1895; Ristampa anastatica invariata. Roma, 1961, Vol. I, p. 378).
16 C. Julius Caesar. II. Coiiimcntarii Belli civilis. Ill, 95, 3 Edidit A. Klotz. Lipsiac, Teubner, 1939.
17 Ibidem, III, 88-89.
8 Самага латинека дума за войска - exercitus - показва това oi глагола ехегсео -упражнявам.
19 Tactic us Agricola, 29.
20 Вж. напр. С I L. III. Privilegia vctcranorum, passim.
21 G a i u s. Institutioiies, 1, 56-57.
22 С I L, 1П, D. 1, p. 844.
2j Момзен например огбелязва, чс в гражданската война Помнен с имал на разположе-ние „отличии тракийски конници". една част от конто била доведена от Сала.та и Раскупорил, а другите вербувапн лично от Помпей (История Рима. Т. Ill М., 1941, с. 338).
24 Джарет отбелязва, чс в сравнение с другите сномагателни войски проценты на съотношението между копните и пехотните подразделения при траките е най-висок (циг. съч , с 244).
25 С главно пристанище град Милен в Неанолиганския залив, близо до прочутия в аитичпостта луксозсн курорт Банн След уволпенисто сн Спартик очевидно се е заселил в близкия 1рад Стабии. погребав 27 години по-кьено от вулканичната пепел па Везувий. Там, в разва чините на Стабии, е открита дипломата на този тракийски ветеран
26 К с 1 1, Е Op. cit.. 31-32, н 26.
27 В текста алата е определена само като // Thracian., без когномен Augusta, но безусловно този надпис се отнася към ala // Thracum Augusta (Вж по-патитък параграфа за тази a.ia.)
28 Съществуваг Bilitriges Cubi et Bituriges Vibisci (v. Веьшсг M. Op. cit., 135-136). 74 A E, 1930, 89-90.
30 С I L, III, D. 24. p 866.
31 С I L, III, 5654.
От провинция Норик са известии надписи (единият от конто се датира в 235 г.) В
550
тези надписи сс спомспава ala I Thr., без киеиимен Augusta. Дико iko е пъзможно тя да се идепгифицира с ala I Aug. Thracian, остава като проблем.
33 J а г г с 11, М G. Op. cit., р. 217.
34 Т а с i t u s, Historiac. II, 58, 1.
33 От областта Галиция, в Ссвсрозапална Испания.
36 С I L, VIII, 9358.
37 С I L VI, 1625-а et 1625-Ь.
38 С I L. XVI1I, 9045.
39 С I L, XVI, 35; АЕ, 1961, 319.
4 ,1 Тук не може да не се отбележи предположеинето на Кайл за сирийским период в историята на тази ала. Кайл (Циг. сьч., 36-37) стига до такава хипотеза при анализа на един надпис от Испания (С I L, II, 4251 D е s s a u. I L S. 2711) в конто с отражена карнерата па Марк Валерий Пропинкв. Гон с кимандвал и една ala HI Thr., без когномен Augusta в Сирия Съпоставяйки различните папин ог този надпис, по-специално един воснсн трибуна! на Валерий Пропинкв b V Макспонски легион в Мизия и една иегова префектура нал II кохорта иа астуритс в Германия, Кайл датира надписа по времето на император Домициан и допуска въз.можпоегга споменатата в сыпля надпис гракийска ала в Сирия да е всъщност ala III Aug Thr. Прави впечатление прсиизността на Кайл в епиграфския и исторический анализ на текста. Намерените след години сирийски дипломи погвърждават неговата хипотеза.
41 С I L, XVI. 76, 77, 96, 97, 99, 104, 178; А Е. 1960. 21.
42 С I L, III, 4270 - I L S, 523
43 С I L, 111, D. 39, р 881
44 С a s s. D i о. 71, 3, 1-а.
45 II a n s I I k, R. Der Kleine Pauly, III, p. 854/5; Pflaum, H.-G. Carrieres 1, 510-512.
46 Арнмин, днес Римини, като пристанище на Адриатически море и пьгем възел между Rua Флалшпия и Виа Еми.ги.ч. във военно отношение е бил винаги стратегически център (вж. В е s n i е г, М. Op. cit., 79 80)
47 С I L, VI, 1449.
4Х С I L, III, 109, НО.
44 С 1 I., Ill, D. 46, р. 8S8.
С I L, XVI, 179, 180, 112, 113. 123; А Е, 1955, 17.
31 С I L, XVI, 35, 106.
52 С I L, X, 6100
551