-06Т-
w t
0
L ’dpO
-06Т-
w [
0
V	«4—A	V
hiovu BHahAodua|-|
L ’dpO
Обр. 8
ЦЕНТРАЛЕН ПРОФИЛ
О	1м
-191-
Обр. 9
-192-

Обр.
11
-194-
-S6T-
ZL ‘dpO
-96Т-
fl ‘d9O
Обр. 14
197-
-86Т-
Обр. 16
о
10 см
-199-
Обр. 17
-200-
Q6p. 1B
О
5 см
-201-
-202-
Обр. 20
0
5 см
-203-
□бр. 21
-204-
"МАРИЦА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
СРЕДНОВЕКОВНОТО СЕЛИЩЕ И НЕКРОПОЛИ КРАЙ с.ЗНАМЕНОСЕЦ
БОРИС БОРИСОВ
В изпълнение на програмата за проучване на исторического наследство на Радневска и Гълъбовска община през 1987 и 1988 г екип на археологическата експедиция "Марица-Изток" проведе сондаж-ни проучвания в м."Асарлъка" край с. Знаменосец. Целта на разкопки-те бе да се установи стратиграфията на обекта и да се установят хронологическите граници на отделните културни Пластове в него. През следващите години, поради липса на финансови средства, проуч-ванията бяха прекратени. Ето защо тук обнародваме основните резул-тати от проведените сондажни разкопки.
Местността "Асарлъка" представлява силно разлата селищна могила с височина около 4.5 - 5 м. Непосредствено на север от нея тече р.Сазлийка, около която очевидно е вьзникнало пьрвото селище още в праисторическо време. Платото на могилата има почти правилна крьгла форма с размери:север-юг 160 и изток-запад - 170 м, и обх-ваща площ от около 27-30 дка, която в основата на могилата далеч надхвърля тази цифра. В днешно време през източната периферия на могилата е прекарана ж.п, линия, свързваща Нова Загора със Симео-новград. На 10 м източно от нея минава сьвременния път от Раднево за с .Знаменосец. Преди години през крайната източна периферия на платото е прокопан канал за магистралей телефонен кабел, в профи-лите на който по време на теренната експедиция "Марица-Изток’87" -пролет, бяха забелязани горели петна, основи от зидове, градени от ломени камъни и хоросан, а на около 300-400 м южно от платото -голям брой кости от разрушени погребения. Това обстоятелство бе 1
взето под внимание при подбора на мястото за сондажите. По време на същата експедиция от повърхностга бяха сьбрани значителен брой Фрагменти от глинени сьдове, по-голямата част от конто се отнасят кьм Средновековието, но се срещат и такива от античността и праис-торията.
205
Далеч преди започването на проучванията от района на обекта са били намирани разнообразии археологически материали - глинени съдове, стъклени и бронзови гривни, монети и др. Първи сведения за това селище дава още в края на миналия век Г.Русесски1. В по-ново време при прокопаване на напоителен канал през центвра на обекта е била намерена много добре запазена сграфито паница, която е постъ-пила във фонда на музея Стара Загора (обр. 18/в).
Преди години от района на селището е била събрана нумизма-тична сбирка в учплището в Раднево, от която са запазени 17 монети. Хронологически те обхващат твърде дълъг период - от IV-III в пр.н.е., до XII в н.е., като сред тях преобладават най-вече монетите от ранновизантийската епоха (IV-VI в) и Средновековието (X-XII в ) .
Намерените в обекта археологически материали, мащабността му, а така също и географското му разположение, е дало основание на някои изследвачи да локализират тук т.н. кастел "Кастра Ярба”2 .
По време на проучванията бяха направени пет сондажни изкопа. Първият от тях, с размери 15 х 5м, бе заложен в крайната източна периферия на могилата, непосредствено над споменатата ж.п. линия, от двете страни на магистралния телефонен кабел. Мястото му бе продиктувано от забелязаното в профила на канала струпване на ка-мъни и хоросан, очевидно от руините на масивна стена. Вторият сон-даж бе заложен точно в центьра на могилата. Както и първия, той и ориентирам север-юг и е с размери 10 х 5 м. За съжаление, точно по средата му, по дьлжина, бяха открити тръбите на споменатия напоителен канал, което наложи оставянето на изкуствен профил по средата му. Третият сондажен изкоп с размери - 5 х 5м, бе заложен на около 300-400 м южно от платото на могилата - там, където бе забе-лязано най-голямото струпване на кости от разрушени гробове. Тук бе открит и първият некропол, от конто бяха проучени 8 гроба. Чет-въртият сондаж, също с размери 5 х 5м, бе заложен в западната периферия на могилата. Последният, пети изкоп, бе заложен в северна-та периферия на обекта с цел да се установи трасето на крепостната стена. Той има размери 10 х 20 м. Тук бе открит вторият некропол на средновековното селище. Общата площ на сондажите достига 375 кв .м .
206
Стратиграфия на културните Пластове.
По време на ркзкопките бе установена следната стратиграфска картина на обекта: хумусен пласт с дебелина около 0.40 м, под него следва средновековен културен пласт с дебелина 1-1.20 м, хиатус 0.20-0.30 м, с изключение на един от сондажите, слабо изразен културен пласт от римската и ранновизантийската епоха с дебелина 0.40 м и пласт от бронзовата епоха (обр. 1).
Началото на здравия средновековен пласт се маркира от две огнища, открити съответно в квадрат 2 и 4 на дълбочина 0.60 м. Очевидно те са маркирали дневната повьрхност в средновековното се-лт ще. Същото ниво е документирано и в съседния квадрат 5, където бе открито жилище No.l. В последното са намерени Фрагментиран съд за съхраняване на храни и монета на Иоан II Комнин (1118-1143). От голямо значение за изясняване характера на средновековното селище е фактът, че огнището в квадрат 2 лежи върху дебел слой от руините на крепостната стена, което явно показва, че в този последен период от живота на селището тя не е сыцествувала, т.е. средновековното селище е било неукрепено. Намерените в този пласт материали -керамика и монети от Иоан II Комнин до Исак II Ангел (1185-1195) го отнасят кьм XII в.
Второто ниво в ередновековния културен пласт бе открито на дълбочина 1м. То е маркирано от част от наземно жилище, открито в сондаж 3, а така също и от двукратно измазан ход в сондаж 1, квадрат 2. Намерената керамика и анонимни монети - класове В, F, Ни I датират разгледания културен пласт в XI в.
Последното, и най-ранно в хронологическо отношение ниво, е маркирано от съоръжение от силно трамбована и излечена от огъня глина, вероятно от основа на пещ, открито в квадрат 2, сондаж 1, на дълбочина 1.40 м. Трябва да се отбележи, че на север, стратиг-рафски то лежи под отнасяща се към второто ниво част от под на жилище в същия квадрат. На последно място, нивото е маркирано и от жилище No.3, открито на дълбочина 1.60 в квадрат 5, сондаж 2. На същата дълбочина средновековният културен пласт бе изчерпан и в петте сондажа. Намерените материали и главно анонимни монети от клас А-2 , дават основание последното ниво да се отнесе към X в.
Античният културен пласт е тънък и бе установен само в сон-дажи 1 и 5, в непосредствена близост с руините и трасето на кре-
207
постната стена. Върху него в северния профил на сондаж 1 - квадрат 1 и в профилите на сондаж 5 бе установен хиатус с дебелина около 0.20 м (обр. 1/а,б,в).
В този пласт бяха намерени сравнително малко археологически материали, главно керамика, която се отнася към римската (обр. 2/а) и ранновизантииската епоха (обр. 2/6).
Под античния пласт, на дълбочина 1.90 бе достигнат ненарушен културен пласт от бронзовата епоха (обр. 1), а в сондаж 1 бе отк-рита част от жилище, в което бе намерен добре запазен керамичен съд (обр. 3/а).
Трябва да се отбележи още, че в различимте сондажни изкопи върху платото на могилата бяха намерени значителен брой Фрагменти от ранната (обр. З/б ) и късната желязна епохи, конто свидетелству-ват, че тя е била обитавана и през това време, макар че не бяха установени културни Пластове. Ето защо по-долу ще разгледаме ос-новно само материалите от средновековния културен пласт.
Жилищни помещения и съоръжения.
Малката площ на сондажните изкопи, а така също и изкуствено оставяните по средата им профили, продиктувани от преминаващите през тях канали, не ни позволи да установим цялостни планове на жилища. Вьпреки това, бяха открити части от три жилищни помещения, конто дават макар и съвсем бегла представа за жилищното строителс-тво в средновековното селище.
Жилище No.1 (обр. 4/а) бе открито в квадрат 5 (сондаж 2) на дълбочина 0.60 м. От него е проучена част от западната му половина, от която може да се предположи, че то е имало правоъгълна форма. От проучената част се вижда, че жилището е полувкопано. Подът му е вкопан в по-ранния културен пласт на дълбочина 0.45 м и е застлан със сивобелезникава трамбована глина. По югозападната стена бяха открити три дупки от дървени колове, конто свидетелству-ват, че в наземната си част стените са били изградени от колове и плет, измазани с глина. Формата на дупките е според заострянето на коловете, а диаметрите им варират от 0.10 до 0.25 м, като дълбочи-ната им достига до 0.45 м.
Отоплителното съоръжение на жилището е разположено в северния му ъгъл, където бе открито петно от силно горяла и стухлена глина. За съжаление обаче, по-голямата му част излиза извън рамки-
208
те на сондажния изкоп, поради което е невъзможно да се определи неговия тип.
В южната част на югозападната стена личи прекъсване на пос-ледната и бяха открити две дупки от колове. По всяка вероятност на това място е бил входът на жилището.
В него бе намерено голямо, Фрагментирано гърне-делва (обр. 16/в) и корубеста монета на Иоан II Комнин (1118-1143), която спо-мага за датирането му в първата половина на XII в (обр. 33/к ) .
Жилище No. 2 (обр. 4/6) бе открито в квадрат 6 (сондаж 3) на дълбочина 1 м. От него е запазена югозападната част с дължина 2.85 м и ширина 1.20 м. Останалата му част излиза извън рамките на сон-дажа .
Жилището е било наземно, а подът му е вкопан спрямо нивото на околния терен само на 0.10 м. Той е от жълтеникава трамбована глина. Върху него бе открит тънък пласт от пепел и въглени, по всяка вероятност - от опожарения сламен покрив. Стените на жилището са били изградени от дървени колове и плет, измазан с глина, за което съдим по откритите по южната и западната му стена дупки с диаметър от 0.10 до 0.22 м. Дълбочината им достига до 0.40 м. За съжаление, отоплителното съоръжение излиза извън рамките на проу-чената площ.
Жилище No.3 (обр. 4/в) се откри на дълбочина 1.60 м в квадрат 5 (сондаж 2). За съжаление, от него е проучена съвсем малка част от северозападната му четвърт заедно с отоплителното съоръжение .
Жилището е било наземно. Сигурно доказателство за това е от-критата част от северната му стена с дължина 0.92 и дебелина 0.22 м. Стената е горяла и отухлена в основата си. В южния й край бе открита дупка от дебел 0.21 м дървен кол, който е бил забит на дълбочина 0.50 м. Прави впечатление, че на север е запазена част от отухлена мазилка, която буквално обхваща леглото на кола. Всич-ко това е доказателство, че жилището е било наземно, а стените му са били изградени от колове и плет, измазан с глина.
Точно в ъгъла между северната и западната стени бе открита основа от силно разрушена каменна печка, иззидана от средни и го-леми ломени камъни. Тя има подковообразна форма с диам . 0.50 м и дълбочина 0.60 м. Отворът е отпред с шир. 0.40 м. Основата на печ-ката е силно излечена от огъня. Върху нея бе открито голямо коли
209
чество пепел и въглени. Непосредствено зад печката, в ъгъла на жилището, бе намерено глинеко гърнэ с липсваща придънна част (обр. 14/а). Под него бе открита каменна плоча.
От голямо значение за датирането на това жилище е фактът, че то лежи стратиграфски под ъгъла на датираното в първата половина на XII в жилище No.1. Последното е сигурен terminus ante quern за датирането на жилище No.3, което от една страна не може да бъде по-късно от първата половина на XII в, а от друга - маркира най-ранното средновековно ниво в селището. От тук следва, че жилището трябва да се отнесе не по-рано от втората половина на X в.
Наред с откритите части от жилища, по време на разкопките бяха открити и някои жилищни съоръжения, конто маркират отделни ходови нива в средновековното селище. Точно в центъра на югоизточ-ната част на квадрат 2, на дълбочина 0.60 м бе открита основа на огнище с диам . 0.50 м, върху което бяха открити голямо количество пепел и въглени .
На същата дълбочина в северозападния ъгъл на квадрат 4 бе разчистена основа от огнище, подът на което е измазан с жълтеника-ва глина. В основата му са наредени късове от горяла отухлена глина, върху която лежи мазилката. Ако се съди по жълтеникавия цвят на 'лоследната, огнището е било краткотрайно използувано. То е пов-дигнато на височина 0.15 м спрямо нивото на жилищния под. Огнището е с елипсовидна форма и диаметри 0.60 х 0.40 м.
Основа от дълго използувано огнище бе открита в югоизточния ъгъл на квадрат 4 (сондаж 2) на дълбочина 0.85 м. За съжаление , по-голямата част от него излгза извън рамките на сондажа, поради което размерите му не бяха установени.
От направения преглед на откритите в средновековното селище до Знаменосец части от жилищни помещения се вижда, че тук са пред-ставени и двата основни типа жилище, характерни за Средновековието - полувкопаното и наземното. Напълно аналогични са ' известии от близките средновековни селища до с.Дядово3, Караново4 и Искрица5. Подобии жилища са открити и в средновековните селища край с.Кова -чево, Пазарджищки окръг6, селището в чашата на язовир "Виница", Шуменско7 , селището над тракийския град Севтополис8 и др. Жилища със същата типологическа характеристика са открити и на територии-те на Румъния9 и СССР10.
210
Находки
По време на разкопките бяха намерени негодяи брой предмети , конто не дават пьяна картина за поминъка на населението, обитавашо средновековното селище, но въпреки това свидетелствуват пряко или косвено за развитиието на някои негови дялове . По-долу ще разгле-даме отделните находки, като ги обединим в отделни групи.
Предмети от домашния бит.
Тук отнасяме намерените ножове, огрибки, огнива, а така също и тези, свързани с подготовката на облеклото.
Железните ножове са предмети с универсално предназначение , което обуславя и широката им употреба. през средновековието те са се изработвали чрез многослойна заварка, като външните слоеве са били от меко желязо, а вътрешният, издаващ се пред страничните , е бил от доброкачествена стомана11. Намерените в селището ножове се разделят на два типа. Към първия се отнасят ножчета, чието клиновидно острие преминава в дръжка-шип за набиване в дървена дръжка обр. 5/а). Те се отличават с по-малките си размери, като дължината им варира от 5.9 до 6.2 см. Към втория тип се отнася един нож, чп-ето клиновидно острие преминава в лента, занитена с три нита към дървената дръжка (обр. 5/6). Интерес представлява фактът, че в близкого цялостно проучено селище до с.Дядово от този тип не е намерен нито един нож, макар че брояг им надхвърля 13012. Това об-стоятелство навежда на мисълта, че този вид ножове са били слабо разпространени през Средновековието.
Железни ножове, независимо от типологическата им принадлеж-ност, се срещат във всички средновековни селища, а твърде често присъствуват и в некрополите. Такива се известии от селищата над тракийския град Севтополис13, с.Ковачево, Пазарджишко14 , Преслав15 и много други. Ножовете са сред най-често срещаните находки на територията на СССР16, Чехословакия17 и Румъния18.
В селището бяха намерени три огрибки (обр. 5/в).Триъгълната им работна част преминава в тънка, усукана дръжка, краят на която е подвит в халка за окачване. Железните огрибки са широко разпространени през Средновековието, за което говорят данните от проучва-нията на голям брой селища - Дядово19, Ковачево20, Виница21 , Глуфишево22 и много други. Огрибките са неразделна част от кух-ненския инвентар на средновековния Полоцк на територията на
211
СССР23.
Към предметите на домашния бит отнасяме и намереното огниво. То има елппсовпдна форма с дълж. 10.3 и ширина 3.1 см (обр.5/г). Според П.Дякону този тип води началото си от втората половина на X в. и получава широко разпространение през следващите векове. На-пълно аналогична са намерена при разкопките на средновековното селище при с.Дядово24 и селището над Севтополис25. През XII-XIII в те са широко разпространени на територията на Унгария26, Румъния27 а СССР2 s.
Към често срещащите се находка в средновековния културен пласт се отнасят и 34 прешлена за вретено. Според материала те са глинени и каменни. Сред глинените прешлена различаваме три типа: Първи тип е представен от прешлена, формата на конто предс-тавлява два слепени с големите си основи, еднакви по височина конуса (обр. 6/а). Диаметърът им варира от 2.9 до 4.0 см, а височи-ната - от 1.8 до 2.7 см. Типът е представен с 11 прешлена (32.35%, табл.1 ) .
Нап-широко разпространени са прешлените от втори тип (55.88%). Те също имат биконична форма, но единият от конусите е значително по-нисък от другая (обр.6/б). Диаметърът им се движи от 1.6 до 2.8 см , а височпната - от 1.0 до 1.8 см.
Третият тип е представен от един единствен прешлен (2.94%, табл . 1 ) . Той е с цилиндрично тяло с диам. 3.6 см и вис. 1.5 см (обр. 6/в ) .
Каменните прешлена са от един и същи тип (обр. 6/г). Те имат полусферично тяло, украсено с хоризонтално врязани линии. Диаметрите им варират от 2.3 до 3.0 см, а височината - от 1.2 До 1.7 см. Намерена са три прешлена (8.82%, табл . 1 ) .
Прешлените за вретено, независимо от материала, формата и украсата им , са широко разпространени във всички средновековни селища на не само у нас, но и на територията на съседните държави.
Към предметите, свързани с приготвянето на облеклото, трябва да се посочи и намерената бронзова игла с отчупено ухо (обр. 6/д). Запазената й дължина е 8.4 см. По форма тя не се различава от на-мерените в средновековното селище до с.Дядово костени и железни иг ли29 .
Предмети , свързани с металообработването.
212
В средновековното селище край с.Знаменосец бяха намерени известен брой предмети, конто пряко или косвено свидетелствуват за развитие на металообработването. Кьм тях се отнасят железните кри-ци, чукче, железни скоби, гвоздей и др.
Пряко свидетелство за развитието но железообработването в селището са намерените четири железни крици (обр. 7/а). Както е известно, криците се добиват в сиродутни пещи, а от тях чрез кова-не са изработвани най-разнообразии железни предмети.
Сондажният характер на разкопките , както и малката им площ, не дават възможност да се отговори на вьпроса дали в селището е имало сиродутни пещи, в конто са били добивани крици, или послед-ните са били внасяни като полуфабрикат за задоволяване на най-еле-ментарните нужди от гвоздей, скоби и др. предмети, за изработката на конто не са се изисквали по-специални познания . Подобен е слу-чаят с близкото средновековно селище до с.Дядово, където са намерени само три крици. В същото време, в другото близко селище край с.Искрица, където е проучена все още незначителна част, се наблю-дава изобилие от крици, което е свидетелство за значително по-ви-соката степей на развитие на железообработването31.
С металообработването е свързано и намереното чукче (обр. 7/6). То е изработено от правоъгълна шина, която се разширява леко около отвора за дръжката. И двата края на чукчето са оформени по един и същи начин. Дължина - 13.5 см, широчина - 2.1 см. Малките размери и тегло на чукчето ни карат да мислим , че то е използувано за изчукване на финн предмети, по всяка вероятност - в ювелирство-то. Подобии чукчета са намерени при разкопките на селището до с.Дядово32, Видин33 и Преслав34. Съвсем аналогични са известии и от Райковецкото градище35, Стария Рязан36 и Саркел37 на територията на СССР.
По време на разкопките бяха намерени известно количество гвоздей, скоби (обр. 7/в), халки (обр. 7/г ) , панти и затварячи за врати (обр. 7/д) и др, конто са продукт на железообработването.
Железните гвоздей повтарят типологическата характеристика на тези от с.Дядово. Според формата и предназначението им те се делят на три типа. Към първи тип се отнасят гвоздей с изкован, дълъг 7-12 см квадратен в сечение шип и голяма кръгла глава (обр. 7/е). Те са били използувани при строителството на жилищните и стопански помещения3 8 .
213
Втория тип е представен от гвоздей с къс (2.5-4.О см) шип и голяма кръгла глава (обр. 7/ж). По всяка вероятност те са били из-ползувани за сковаване на дървени предмети с по-малки размери.
Третият тип, подобно на първия, се характеризира с дълъг, квадратен в сечение шип, но при него главата е подгъната (обр. 7/з). Вероятно двата типа не са се различавали съществено и по предназначението си. Прави впечатление обаче обстоятелството, че всички дьрвени ковчези, открити в некропол No.1 са сковани с гвоздей от този тип. На същото наблюдение се натъкнахме и при разкоп-ките на средновековното селище и некропол от XI-XII в при с. Дядо-во3 9 .
Предмети от въоръжението и конското снаряжение.
Към предметите от въоръжението се отнасят намерените върхове за стрели и боздугани.
По време на разкопките бяха намерени пет върха от стрели. Според начина на окачване към дървената дръжка те се разделят на две групи: стрели с шип за набиване в дървената дръжка и стрели с втулка .
Първата трупа е представена от четири стрели, конто се отнасят към различии типове. Първата стрела от групата има издължено пирамидално острие, което преминава в шип, без оформен релефен пръстен. Дължина - 7.2, ширина - 0.8 см. (обр. 8/а). Втората стрела е с триъгълно острие и отново без релефен пръстен. Дължина -6.8, ширина -1.6 см. (обр. 8/6). Третата стрела е от т.н. тип "лястовича опашка". Шипът й е осукан, а в тилния му край е оформен релефен пръстен (обр. 8/в). Дължина - 10.5, ширина - 5.1 см. Пос-ледната стрела от тази трупа има издължено напред ромбовидно острие, в средата на което е взрязан елипсовиден процеп. В началото на шипа има релефен пръстен (обр. 8/г). Дължина - 10.4, широчина -3.0 см.
Единствената стрела от втората трупа има издължено листовидно острие, което в тилния край преминава в куха конусовидна втулка, сега отчупена. Дължина - 7.0, широчина - 1.5 см (обр. 8/д).
Върхове за стрели, независимо от формата на острието и дръж-ката им, са открити в голям брой средновековни селища - Дядо-во40, Ковачево41, Доспат42, Кърджали43, Виница44, Севтополис45 и др. Най-разнообразни по форма и предназначение стрели са открити
• с.
- 214 -
на територията на СССР46.
Боздуганите се отнасят към оръжието за близък бой. В селище-то бяха намерени два цели и един Фрагментиран боздуган. Според материала и начина на окачване те се разделят на два типа.
Към първия тип се отнасят един железен и фрагментираният бронзов боздуган (обр. 8/е). Те имат сферично тяло, от което изли-зат шахматно разположени релефни шипове. Боздуганите от този тип имат отвор за набиване в дървена дръжка, посредством който те се свързват неподвижно. Диаметър - 5.8, височина -	4.2 см. Подобии
боздугани са широко разпространени сред въоръжението през Средно-вековието, Подобии са известии от София47, Преслав48, Дядово49 , Перник50, Плиска51 , а също така от териториите на Румъния52 и СССР53.
Боздуганът от втория тип има яйцевидно тяло от рог на елен, по надлъжната ос на който е прекарана сгъната на две желязна шина, образуваща халка в единия край. Чрез нея боздуганът се е свързвал подвижно с дървената дръжка. Дължина - 8.7, диаметър - 4.2 см (обр. 8/ж). Подобии са намерени на територията на Древна Русия54.
Боздуганът навлиза на въоръжение във Византия , а от там - в България и Русия под източно влияние. От начало той е бил символ на властта и се е носил от царе и императори55. В българската археологическа литература съществува мнение, че той е бил въведен на въоръжение у нас поради нуждата от солидно ударно оръжие, по-лесно преносимо от брадвата, за противодействие на тежко въоръже-ните рицари от Латинската империя56. Изследвайки въоръжението на средновековното селище от XI-XII в до с.Дядово, си позволихме да отхвърлим това мнение, тъй като, макар и лесно преносим, боздуганът по никакъв начин не надвишава ефекта на бойната брадва, а ос-вен това, както е известно самата Латинска империя е образувана в 1204 г, докато селището при с.Дядово е загинало още през 1190 г. Следователно боздуганът е бил въведен на въоръжение в българските земи не по-късно от XII, а може би и от средата на XI в57. Това мнение намира пълно потвърждение и от боздуганите от селището при с .Знаменосец.
Към предметите от конското снаряжение се отнасят намерените токи и подкови.
Четирите токи, намерени в селището са от един и същи тип. Те имат трапецевидна форма на рамката, с по-слабо или по-силно заоб-
215
лени ъгли и прищьпнати навътре надлъжни страни. Три от тях са иэ-работени от желязо (обр. 8/з-к), а четвъртата - от бронз (обр. 8/л). Дължината им варира от 5.4 до 7.7 см, а ширината - от 4.9 до 7.7 см. Този вид токи са използувани за притягане на ремъците, ми-наващи под гърдите на коня. Подобии токи са широко разпространени в селището до с.Дядово58 и Перник59. През X-XI в те се срещат на територията на СССР60.
От двете намерени подкови, сравнително добре е запазена само едната. Тя има кръгла форма, от която е изрязян съвсем малък сектор. От двете й страни са били пробити по три дупки за приковава-не, от конто са запазени само тези от едната. Дължина - 9.7, широ-чина - 9.4 см. Подкови от същия тип са открити в Дядово61 и Царевен62. Аналогични са известии и от територията на СССР63.
Накитни предмети.
В културния пласт, както и в някои гробове от некропол No. 2 бяха открити известен брой накитни предмети, конто според предназ-начението си се разделят на две групи: накити за глава и накити за ръце .
Първата трупа е представена от една обеца, която представля-ва незатворена халка (диаметър 2.9 см) от объл бронзов тел с дебе-лина 0.3 см (обр. 9/а) . Този тип обеци са сред най-широко разпрос-транените през Средкэвековието. Доказателство за това са разкопките на голям брой некрополи от периода X-XIV в. В този смисъл тряб-ва да се посочи, че в средновековното селище и некропол до с.Дядово64 този тип обеци заемат 60% от общия брой на намерените обеци. Подобии са известии още от некропола край с.Караново65 , с.Староселец66, Мъдрец67, Три водици68, с.Ковачево69, Луковит70, Плевен71 и мн. др. Обеците от този тип бележат широко разпростра-нение през Средновековието и на териториите на съседните славянски страни - Югославия72, СССР73, Чехословакия74.
Към втората трупа се отнасят намерените пръстени и гривни. Според метала, пръстените са бронзови и железни. Първият бронзов пръстен представлява отворена халка от полуобъл бронзов тел с диам. 2.7 см (обр. 9/6). Подобии халки са известии от редица сред-новековни некрополи - Дядово75, Ковачево, Ловеч76 и др.
Вторият пръстен също представлява отворена бронзова халка, която в лицевата част прёминава в плочка с почти елипсовидна форма. Върху поеледната са гравирани силно изтрити, неясни изображе
216
ния. От двете й страни, по кръжилото, са врязани надлъжни процепи. Диаметър - 2.3 см (обр. 9/в). Напълно аналогичен пръстен е открит в некрополадо с.Дядово77.
Железните пръстени са представени от една затворена масивна силно корозирала халка, намерена в гр.No. 6 (некропол No.2). Тя е с диаметър 3 см и дебелина на кръжилото 0.5 см (обр. 9/г). Подобии пръстени, изработени от бронз, са широко разпространени през Средновековието. Такива са известии от редица некрополи у нас - Дядо-во78, Виница79, Ловеч80, Луковит81, а така също и от Югославия82 и Чехословакия83.
Гривните са сред най-широко разпространените накити в селището . Според материала, от който са изработени, се различават бронзови и стъклени гривни.
Намерените пет бронзови гривни се разделят на три типа.
Първият тип е представен от три„ усукани от объл тел гривнй, краищата на конто завършват с петлици. Кръжилата на двете от тях са силно фрагментирани (обр. 10/а,б). Единият от петлиците на третата е отчупен (обр. 10/в). Първата гривна е с диаметър на кръжилото 10.2 см, втората - 6.8, а третата - 5.0 см.
Усуканите гривни от три или четири бронзови тела са много характерни за славянските народи от периода на заселването им на Балканския п-ов84. През X-XIV в те получават широко разпространени8 5 .
Към втория тип се отнася една отворена гривна, изработена от тънка бронзова лента със заоблени краища. По кръжилото и липсва характерната за този тип гривни гравирана украса. Диаметър на кра-жилото - 5-5.4 см, широчина - 1.0 см (обр. 10/г).
Третият тип е представен от една отворена гривна с леко за-облено отвън кръжило, краищата на което са сплескани и шарнирно свързани. Около последните са гравирани точици. Диаметър - 4.9, широчина - 0.6 см (обр. 10/д). Този тип гривни са характерни за периода на византийского владичество в българските земи (XI-XII в). Идентични гривни са намерени в гроб No. 155 от некропола до с.Дядово86. През същия период подобии гривни са разпространени и в западните български земи87
От всички накити, най-широко разпространени са стъклените гривни. В културния пласт на селището бяха намерени три цели и 131 фрагмента от стъклени гривни. Първите две от целите гривни са от
217
тъмносиньо стъкло, а третата - от черно. И трите са с обло сечение (обр. 10/е ) . Диаметрите им варират от 5.1 до 7.5 см.
В зависимост от напречното си сечение стъклените гривни са обли, елипсовидни, плоски, с триъгълно и правоъгълно сечение, вити и усукани. Те са изработени от черно, тъмносиньо полупрозрачно, свётлосиньо прозрачно, тъмнозелено полупрозрачно, светлозелено прозрачно, червено и безцветно стъкло.
Най-широко разпространени са облите гривни, конто съставля-ват 56.49% от общия брой на стъклените гривни (обр. 9/д, табл. 2). Твърдо рядко се срещат рисувани обли гривни - 0.76%. На второ мяс-то по разпространение се нареждат плоските гривни - 17.57% (обр. 9/е ) . От своя страна те се делят на обикновени - 7.64%, рисувани -7.64% (обр. 9/ж ) , канелирани и канелирани рисувани, конто са пред-ставени съответно с 0.76 и 1.53%. Прави впечатление, че в селището липсват плоските гривни с инкрустирана нишка и плоските канелирани с инкрустирана нишка, конто се срещат в средновековното селище до с.Дядово88. На трето място по разпространение се нареждат гривните с елипсовидно сечение - 16.03% (обр. 9/з, табл. 2). Тук отно-во липсват гривните с инкрустирана нишка, а така също и рисуваните гривни. С еднакъв дял от 3.05% (табл.З) са представени гривните с правоъгълно (обр. 9/и) и триъгълно сечение (обр. 9/к), витите (обр. 9/л) и усукани гривни (обр. 9/м). За разлика от селището до с.Дядово тук отново липсват гривните с релефни израстъци.
В цветово отношение на първо място се нареждат гривните с тъмносиньо, полупрозрачно стъкло - 64.89%, а на второ - тези от черно стъкло - 21.37%, докато в Дядово се наблюдава точно обратно-то - 42.72% срещу 7.54% в полза на черните89. От друга страна, е добре известно, че през ранното Средновековие (VI-началото на XI в) най-широко, разпространени са сините гривни. През XI-XII в те постепенно отстъпват място на черните, конто се налагат като пре-обладаващи през времето на Втората българска държава (XII-XIV в). В този смисъл, като се има предвид факта, че средновековното селище до с.Дядово, в което преобладават черните гривни, възниква около средата на XI и загива в края на XII в, не е трудно да се стиг-не до извода, че селището край с.Знаменосец е възникнало значител-но по-рано, което всъщност се потвърждава и от останалия археологически материал.
Сравнително по-слабо са разпространени гривните от светлоси-
218
ньо прозрачно - 7.63% (табл.З), светлозелено прозрачно - 2.29%, а съвсем слабо - тъмнозелено полупрозрачно, безцветно (1.53%) и от червено стъкло - едва 0.76% (табл.З).
Най-изящни са рисуваните гривни. Най-често рисунките предс-тавляват геометрични, растителни или животински мотиви (обр. 9/ж ) . Според вида на металните окиси, конто са нанесени, рисунките са получили различно оцветяване - бяло, червено или жълто. Съществено условие при изработване на рисуваните гривни е изпичането на ри-сунката, при което металните окиси проникват дълбоко в стъклената маса и остават трайни. Рисуваните гривни са широко разпространени не само на територията на България, но и в стара Русия , Румъния , а така също и във византийския център Коринт90. Едно сравнение на композицията на рисувания орнамент показва поразителна прилика, независимо от мястото на тяхното намиране. Това,- без съмнение, показва, че рисуваните гривни са произвеждани от византийските цент-рове, а от там по тьрговски пьт са проникнали и са се разпростра-нявали в съседните страни. До това мнение са стигнали редица археологи, изследвали рисуваните стъклени гривни91.
Керамика
Най-многобройният материал, придобит при разкопките на средновековното селище, е керамиката. В различните сондажи бяха намерени шест цели и обработени 8593 Фрагмента от глинени съдове, конто се разпределят по следния начин: гърнета -	638 Фр., паници
-161, стомни -20, кани - 30, амфоровидни съдове - 52, свещници -37, стени с орнамент - 2857, дръжки - 2456, дъна -	2242, в това
число - 78 фрагмента от съдове със златиста ангоба, 17 - с чернена, 142 - от сграфито съдове, 42 - от рисувана керамика и 110 Фрагмента - от глазирана.
За обработване на масовия керамичен материал е използувана типологическата система, по която бе обработена и керамиката на цялостно проученото селище до с.Дядово92. Със същата типологически система е обработен и керамичния материал от още редица средновековни селища - с.Караново, с.Асеновец, с.Искрица, с.Гипсо-во. Този начин но работа ни позволява да обрисуваме цялостната картина на керамичното производство от източната част на Горнотра-кийската низина, където попадат споменатите обекти. Освен това, използуването на единната типологически система позволява да се
219
установи с голяма точност хронологическата разлика на отделимте селища в посочения регион, колкото и малка да е тя.
Керамиката от с.Знаменосец разделяме на следните групи: обикновена, керамика сьс златиста ангоба, керамика с червена ангоба и художествена керамика. Към последната трупа се отнасят глази-раната, рисуваната и сграфито керамиката.
Обикновена керамика.
Към обикновената керамика се отнасят следните форми сьдове: гърнета, паници , стомни, кани, амфоровидни сьдове и свещници.
Гърнетата са най-широко разпространената форма. Те представ-ляват 78.09% от общия брой на намерените в селището сьдове от гру-пата на обикновената керамика (табл.2). В зависимост от Формата и технологията на производството им се различават два основни типа. Първият тип е представен от гърнета, изработени на рьчно грънчарс-ко колело, от сравнително добре пречистена глина сьс слаб примес от дребни кварцови частици, а често и фино смляна слюда. Най-често Формата им е яйцевидна, по-рядко - биконична, шийката е сьвсем ниска, рьбът на устието - силно завит или профилиран навън. Липса-та на цели сьдове затруднява определянето на сьотношението на отделимте им части, но от намерените по-едри фрагменти е ясно, че сьотношението между височината и максималния диаметьр е в полза на последния, което придана известна тромавост на формата. Дебелината на стените им варира от 0.5 до 0.8 см. Дьната на гърнетата от този тип обикновено са посипани с пяськ и имат релефна окръжност по пе-риферията (обр. 11/а), а често по тях се срещат и най-различни по Форма релефни знаци (обр. 11/6). Всички гърнета без изключение са без дръжки. Украсата им е съсредоточена изключително върху плещите под формата на прави и вьлнообразно врязани линии (обр. 12, 13, 14/а), а значително по-рядко се срещат снопчета от косо разположе-ни резки (обр. 14/е ) . Изключително рядко се срещат фрагменти от гърнета, при конто врязаната украса заема горните 2/3 от тялото на сьда (обр. 16/в).
Единственото, сравнително по-добре запазено гьрне от този тип, е намерено в жилище No.3. Съдът е средне висок, сьс сьвсем ниско широко гьрло, сьс средне профилирана шийка, оплескано тяло сьс средно високи, слабо изпькнали рамене и отчупена придьнна част (обр, 14/а), Гърнето е с максимален диаметьр 19.8 см и диаметьр на
220
устието - 15.4 см.
Според профила на устието, в първи тип се различават пет варианта .
Вариант А е представен с 23.67% (табл. 4) от общия брой на намерените в селището гърнета и е най-многобройният. За него е характерен силно завит навън и заоблен ръб на устието (обр.15). Във варианта се различават пет разновидности.
Вариант А-1. Гърнета със съвсем ниска шийка, косо завит навьи, изтънен и заоблен ръб на устието (обр. 15/а). Намерени са 69 Фрагмента - 10.82%, (табл.4).
Вариант А-2 е представен от гърнета с косо завит навън и заоблен ръб на устието - 6.58%, (табл.4).
Вариант А-3. Гърнета със съвсем ниска шийка и силно завит навън, заоблен ръб на устието - 3.92% (табл.4).
Вариант А-4. Гърнета с хоризонтално завит навън, заоблен ръб на устието. Този вариант е най-малоброен - 0.63%, (обр. 15/а, табл.4 ).
Вариант А-5. При тази разновидност гърнетата достигат завър-шения вид на варианта. За тях е характерен силно извит запетаеоб-разно навън и надолу заоблен ръб на устието (обр. 15/6) - 1,72% (табл.4 ) .
На второ място по разпространение в първи тип се нареждат гърнетата от вариант Б. Те се характеризират с профилиран навън ръб на устието. Във варианта се различават четири разновидности.
Вариант Б-1. Съдове с ниска конусовидна шийка и косо завит навън, профилиран ръб на устието (обр. 15/6). Гърнетата от тази разновидност са най-многобройни във варианта - 7.52% (табл.4).
Вариант Б-2. Гърнета с ниска конусовидна шийка и завит навьи, профилиран ръб на устието (обр. 15/6). Представен е с 4.55% (табл.4 ) .
Вариант Б-3 е представен с 1.72% (табл.4). Сьдовете имат силно завит навън профилиран ръб на устието, от вътрешната страна на който е оформено плитко легло, вероятно за капак (обр. 15/6).
Четвъртата разновидност на варианта липсва в селището при Знаменосец. Същата не се среща и в селищата при с.Дядово и Баранове и засега е установена само в селището край с.Искрица.
На трето място по разпространение се нареждат гърнетата от вариант В - 2.82%. За тях е характерна по-добре изразена шийка с
221
плавен преход към раменете и профилиран, заоблен ръб на устието. Във варианта се наблюдават три разновидности.
Вариант В-1. Гърнета с ниска конусовидна шийка, заоблен и профилиран нагоре ръб, оформящ плитко легло от вътрешната стена (обр. 15/в). Представен е с 2.35% (табл.4).
Вариант В-2 е регистриран засега само в селището при с.Искрица.
Вариант В-3. Гърнета с ниска шийка и силно профилиран, уде-белен нагоре и надолу, заоблен ръб на устието (обр. 15/в) - 0.47%.
Вариант Г е най-слабо разпространен. Той сьставлява едва 1.3%. Характерни черти на гърнетата са сравнително по-високата шийка, преминаваща в плавно спускащи се надолу рамене и профилиран отгоре ръб с оформен плитък жлеб (обр. 15/г). И тук се различават три разновидности.
Вариант Г-1. Гърнетата с характеристика на варианта и слабо профилиран нагоре, оформящ плитък жлеб ръб на устието. Представен е с 0.63% (табл.4).
Вариант Г-2. Разновидността е по-нататъшно развитие на пред-ходния. От вътрешната страна на ръба са оформени два жлеба, вероятно за капак - 0.47%.
Вариант Г-3 е представен с 0.63% (табл.4). Съдовете са със силно скъсена шийка и хоризонтално изтеглен навън ръб на устието, върху което е прекаран плитък жлеб (обр. 15/г). Раменете на сьдо-вете са силно смъкнати надолу и, много често - канелирани.
Последният вариант в първи тип е представен с 2.04% (обр. 15/д). Гърнетата се характеризират с ниска, изправена шийка, преминаваща в плавно смъкнати рамене. Понякога ръбът на устието е косо отрязан, а в други случаи - и удебелен надолу. Различават се само две разновидности.
Вариант Д-1. Гърнета с косо отрязан, слабо удебелен навън ръб на устието (обр. 15/д). Този вариант е представен с един фрагмент - 0.16%.
Вариант Д-2. Гърнета с косо отрязан и профилиран надолу ръб на устието. Представен е с 1.88% (табл.4).
От направената типологическа характеристика на гърнетата от първи тип се вижда съвсем ясно, че те имат типичните за старобъл-гарската керамика характерни черти. От друга страна, е налице една тенденция към поява и разпространение на типичните за керамиката
222
от периода на византийского владичество черти, конто се изразяват в постепенно съсредоточаване на украсата само върху раменете на съдовете, намаляване на релефните знаци по дъната, изтъняване на стените, известно изправяне на шийката и др. Появата на трите нови варианта сред гърнетата от първи тип категорично свидетелствува за по-ранното възникване на селището край Знаменосец в сравнение с това до с.Дядово, което води началото си от средата на XI в и където липсват гърнета от варианти В, Г, и Д.
Подобии по форма и украса гърнета са широко разпространени в средновековните селища - Дядово93, Ковачево94, Севтополис95 , Пернишката крепост96, Преслав97, Царевец98 и др. Аналогични форми са известии и от териториите на съседните Югославия99 и Румъния1° ° .
Гърнетата от втори тип са изработени на крачно грънчарско колело от много добре пречистена глина с незначителен примес от дребни кварцови частици. В сравнение с тези от първи тип, те се отличават с по-стройните си форми, добре изразени средно високи шийки с профилиран ръб на устието. Най-често формата на тялото е яйцевидна или биконична. Всички сьдове, без изключение, са снабде^ ни с една елипсовидна или плоска в сечение дръжка, която винаги излиза от ръба на устието и се свързва с тялото в най-издутата му част. Дъната са рязани с конец и твърде често по тях личат следи от ексцентрични окръжности, останали от отрязването. Често дъната са допълнително механично заглаждани. Нерядко около тях личат изг-ладени ивици. За разлика от гърнетата от първи тип, по дъната на съдовете от втори не се срещат релефни знаци. По отношение на украсата се наблюдава значително по-голямо разнообразие. Наред с широко разпространената врязана украса под формата на прави и вълно-образни линии, разположени предимно по шийката и раменете, се поя-вява излъсканата украса, която по правило заема долната половина на съдовете, а значително по-рядко се среща и по плещите. Гърнетата от втори тип са значително по-тьнкостенни от тези от първи. Дебелината на стените им варира от 0.3 до 0.5 см.
По време на разкопките бе намерено едно силно деформирано гьрне от втори тип. То е високо, със средно високо широко гърло, сьс средно профилирана шийка, закръглено тяло със средно високи слабо изпъкнали рамене и широко дъно (обр. 16/а). От устието излиза дръжка с елипсовидно сечение която достига до най-издутата част
223
на тялото. Шийката на съда е украсена с широк пояс от хоризантално врязани линии. Пояс от две линии е врязан и в основата на плещите. Над и под него са нанесени косо разположени, излъскани ивици. Ви-сочина - 19.2 см, диаметър на тялото - 16.4 см, диаметър на устието - 14 см, диаметър на дъното - 7.9 см.
Гърнетата от втори тип са по-широко разпространени от тези от първи. Те представляват 54.85% от общия брой на намерените в селището гърнета. Според формата на шийката и рьба на устието в типа се различават пет варианта (обр.17).
Гърнетата ст вариант А се нареждат на трето място по разпространение в типа - 11.91% (табл.4). В зависимост от оформянето на устието се оформят четири разновидности.
Вариант А-1. Гърнета със средне високи конусовидни шийки с прав ръб на устието. Това е най-широко разпространената разновидност в типа - 8.93% (табл.4).
Вариант А-2. Гърнета със средно висока шийка със слабо изра-зен S-овиден профил и прав, скосен навътре ръб на устието (обр. 17/а). Представени са с 0.47% (табл.4).
Вариант А-3. Съдове със средно висока шийка, с прав, удебе-лен и скосен навътре ръб на устието (обр. 17/а) - 2.04%.
Вариант А-4 е представен с 0.47%. За него е характерна средно висока шийка със слабо завит и скосен навътре ръб на устието (обр. 17/а).
Вариант Б е най-разпространения във втори тип - 17.87% (табл.4). Според формата на шийката и ръбът на устието се различават пет разновидности.
Вариант Б-1. Гърнета със средно висока конусовидна шийка и съвсем слабо профилиран навън ръб на устието - 3.13% (обр. 17/6).
Вариант Б-2 представя гърнета със същата характеристика на шийката и с профилиран навън и леко скосен навътре ръб на устието - 5.49% (обр. 17/6, табл.4).
Вариант Б-3. Гърнета с шийка като горните разновидности. Ръ-бът на устието е профилиран и удебелен навън и скосен навътре. Намерени са 46 Фрагмента - 7.21% (обр. 17/6, табл.4).
Вариант Б-4 е представен с 1.57% (табл.4). Гърнетата са със средно висока конусовидна шийка с конвексен профил на стените, профилиран навън, удебелен навътре и заоблен ръб на устието (обр.17/6 ) .
224
Вариант Б-5. Тънкостенни гърнета със слабо профилиран навън ръб на устието, под който минава релефен ръб, прекъснат с плитки ямички 0.47%. Сред гърнетата от селището до с.Дядово тази разновидност на варианта липсва.
Вариант В е сравнително слабо разпространен -	7.63%
(табп.4). В него също се различават пет разновидности.
Вариант В-1. Съдове със средно висока конусовидна шийка, с прав, хоризонтално отрязан отгоре ръб на устието (обр. 17/в). Представен е с 2.19%. (табл.4).
Вариант В-2. Представя съдове със средно висока, с леко кон-вексен профил, шийка и със съвсем слабо профилиран и удебелен навьи ръб на устието (обр. 17/в, 1.41%).
Вариант В-3. Гърнета с ниски, почти цилиндрични шийки със силно профилиран навън и съвсем слабо скосен навътре ръб на устието (обр. 17/в). Представен е с 1.88% (табл.4).
Вариант В-4. Съдове със средно висока, слабо конусовидна шийка, профилиран навън и удебелен навътре ръб (обр. 17/в) 2.19%.
Вариант В-5 липсва сред съдовете от първи тип, докато сред тези от с.Дядово той заема 0.94%101.
На второ място по разпространение сред гърнетата от втори тип се нареждат съдовете от вариант Г - 13.95% (табл.4). При него се наблюдават седем разновидности.
Вариант Г-1. Гърнета с високи конусовидни шийки със слабо профилиран навън ръб на устието, от вътрешната страна на което е прекаран плитък жлеб (обр. 17/г). Вариантът се нарежда на едно от последните места по разпространение - 0.16% (табл.4).
Вариант Г-2 представя гърнета с високи конусовидни шийки и прав, прищипнат отвън и отвътре, ръб на устието (обр. 17/г, 0.78%).
Вариант Г-3. Гърнета със средно висока конусовидна шийка, удебелен, скосен отвътре и отвън ръб на устието (обр. 17/г). Представен е с 0.47% (табл.4).
Вариант Г-4 - 3.45%. Средно висока конусовидна шийка с прав, заоблен ръб на устието, от външната страна на която минава релефен ръб, прекъснат с плитки ямички (обр. 17/г).
Вариант Г-5. Тънкостенни гърнета със средновисока шийка с лека чупка в горната част и слабо профилиран навън ръб на устието
225
(обр. 17/г) - 1.72%.
Вариант Г-6. Сьдове с шийка като горния и силно профилиран и удебелен навьи ръб (обр. 17/г). Представен е с 2.04% (табл.4).
Вариант Г-7 е най-разпространен във варианта - 5.33%. Шийката от цилиндрична завива до конусовидна сьс слабо профилиран навън рьб на устието.
Последният вариант вьв втори тип е най-слабо разпространен. Той заема едва 3.45% от общия брой на намерените гърнета. В него се различават три разновидности.
Вариант Д-1. Тьнкостенни гърнета с ниска конусовидна шийка и прав ръб на устието (обр. 17/д). Представен е едва с 0.16% (табл . 4 ) .
Вариант Д-2. Гърнета със същата характеристика на шийката със скосен отвън, заострен нагоре ръб на устието (обр. 17/д) -13.13%.
Последният вариант - Д-З, е представен също с 0.16% (табл.4). За него е характерна ниската конусовидна шийка с прав ръб на устието, от външната страна на който минава гладък нисък релефен ръб, получен от врязването на остър предмет в меката още глина (обр. 17/д).
За разлика от гърнетата от първи тип, конто представят форми , характерни за старобългарската керамика, то тези от втори тип са характерни изключително за периода на византийското владичество в българските земи (XI-XII в). Появили се още през началото на XI, а може би и през втората половина на X в, гърнетата от втори тип, работени на крачен грънчарски кръг, отбелязват широко разпростра-нение през XII и особено през времето на втората българска държава (края на XII - XIV в), когато се налагат като основен тип в кух-ненския бит .
Напълно аналогични на гърнетата от II тип са намерени в редина селища, обитавани през периода XI-XI в - Дядово102, Симео-новград103, Ковачева104, Пловдив105, Преслав106, Врана107, Перник108 и др. Гърнета с подобии форми са намерени и в средновековния Херсон109, а така също и в средновековния пласт на античната Диногедия110, където изследвачите ги отнасят към вносната от Византия керамика. Две гърнета с аналогични форми са намерени и в средновековната Рибница в Югославия111. Сред намерените в селището гърнета, макар и много рядко, се срещат сьдове,
226
конто съчетават в себе си елементи, характерни за двата основни типа - например, срещат се съдове с характерна за I тип форма, но изработени на крачно колело, снабдени с по една дръжка и украсени с излъскана украса под формата на коси ивици. Подобии съдове бяха намерени и при разкопките в Дядово, където бе открито и съчетание на форма от II тип с висока конусовидна шийка, плоска дръжка, но изработена на ръчно колело, с характерна подсипка на дъното и ре-лефна окръжност по периферията112. Техният дял спрямо общия брой на намерените в селищата гърнета е едва 0.09%. Своеобразното смес-ване на строго диференцираните белези на двата основни типа гърнета в едни и същи съдове показва, че между тях съществува и трети -преходен тип, който по всяка вероятност се е появил в периода на постепенно заменяне на ръчното с крачното грънчарско колело.
По време на сондажните проучвания бе намерено едно средно високо гърне със съвсем ниско, широко гърло, с много силно профи-лирана шийка, закръглено тяло със средно високи, слабо изпъкнали рамене и широко дъно (обл. 16/6). От устието му излиза плоска дръжка, стигаща до най-издутата част на тялото. По средата на плещите е нанесен пояс от два хоризонтални канелюра. Придънната част на гърнето е украсена с косо разположени излъскани ивици. Съдът е изработен на крачно колело. Височина - 14.8 см, диаметри: на тялото - 14.6 см, на устието - 11.7, на дъното - 8.1 см. От описанието на съда се вижда, че той е съчетание на Формата на гърнетата от тип I, вариант А-3, характерен за гърнетата на ръчно колело с при-същите за съдовете от II тип дръжка и излъскана украса, срещащи се изключително при изработените на крачен кръг гърнета.
Напълно подобии съдове с преходни форми са намерени и в средновековното селище от XII в край с .Ковачево-113.
За да завършим с гърнетата от с .Знаменосец, трябва да споме-нем и намерените фрагменти от съдове, работени на ръка, конто носят белезите на старобългарската керамика от края на VIII и нача-лото на IX в. Техният дял е едва 1.1% от общия брой.
Обработването на масовата керамика с така създадената типо-логическа система по установените в среднсвековния пласт три нива, дава възможност да се проследи движението и развитието на отделяйте типове и варианти, пък и на останалите форми съдове в границите на сьществуване на селището (табл.5-7).
От табл.8 се вижда съвсем ясно, че гърнетата от първи тип
227
показват спад от 56.18% на 36.83% от началото към финала на селището, докато тези от II тип, напротив, нарастват от 42.71 до 62.64%. Сред съдовете от първи тип е налице трайна тенденция към спадане, характерна за всички установени варианти. Така например гърнетата от вариант А от 26.96 до 21.57%. Най-осезателен е спадът при варианти Б и В, където той е почти 50%, т.е. при вариант Б -от 21.35 на 11.05, а при В - от 3.37 до 1.58%.(табл.8). Същата тенденция се наблюдава и при останалите два варианта - Г и Д, като се движи от рамките на 2.25 до 1.06 при първия и от 2.25 до 1.57 при втория. Трайността на намаляващата тенденция е характерна, ес-тествено, и за отделните разновидности на вариантите. Тук изключе-ния правят само гърнетата от вариант А-4, който от 0.56% в началото на селището бележат известно покачване към финала като достигат 1.57%	(табл.8). В сьщото време при вариант Г-3 от 1.69% в дебюта,
съдовете напълно изчезват към финала на поселението. Срещат се и разновидности като Д-1 например, конто битуват за кратък период от време около средата на селището.
Напротив, при съдовете от тип втори е налице обратна тенденция, която в чикакъв случай не е трайна за всички варианти, какъв-то е случаят с тип първи.Така, докато при първите три варианта А, Б и В е налице значителен растеж, съответно от 6.74 до 15.78%, от 12.92 до 23.7% и от 5.06 до 8.42%, то в останалите два варианта Г и Д, се наблюдава характерната за първи тип тенденция към спадане от началото към финала на селището, която обаче е съвсем слабо изразена - съответно от 13.5 до 12.64 при вариант Г и от 4.49 до 2.1 при вариант Д. Колебливостта на тенденцията към спадане при варианти Г и Д се подсилва и от различното движение при отделните разновидности. Така в противовес с общия спад е налице и известно покачване при варианти Г-4 и Г-7 - от 2.25 до 4.21% и от 5.06 до 6.32% (табл.8). Разбира се, колебливостта на тенденцията при пос-ледните два варианта на втори тип съвсем не изменя значителния растеж на типа от началото към края на селището - от 42.71 до 62.64% (табл.8). Тук естествено възниква въпросът на какво се дъл-жи обратната тенденция при варианти Г и Д на втори тип. Наблюдени-ята показват, че при някои от разновидностите в двата варианта се срещат профили на съдове от преходния тип между основните два, конто битуват около смяната на ръчння с крачния грънчарския кръг. Естествено е в този преходен момент да се появяват преходни Форми,
228
конто за известен момент да покажат тенденция кьм развитие, след което постепенно отстъпват място на налагащите се трайно белези на новото производство.
Това намира пълно потвърждение в данните от второто ниво, съответствуващо на XI в. Тук основната тенденция на намаляване на относителния дял на първи и растеж на тези от втори тип се запаз-ва. Така гърнетата от 58.18 в най-ранното хронологическо ниво (втората половина на X в) спада през XI в на 41.16%, за да достиг-не в края на селището до 36.83% (табл.6). В същото време при съдовете от втори тип е налице растеж от 42.71 през 57.37%, за да дос-тигне 62.64%. Трайността на тенденцията се запазва и при отделните варианти от първи тип. Тук изключение прави само вариант Б, при конто следва спадане от 21.35% в началото до 10.77% в средата, се забелязва значително покачване в края на селището до 11.05%. Нет-райността на тенденцията е по-добре изразена отново при гърнетата от варианти В и Г при втори тип. Така при първия от втората половина на X към XI в е налице растеж от 5.06 до 8.88% и незначителен спад към XII в, достигащ 8.42%. Най-добре изразена е тенденцията при вариант Г, където от 13.5 следва покачване до 15.17% през XI в и спад до 12.64% към финала на селището, което е свързана с поява-та на преходните форми при замяната на ръчното с крачното грънчар-ско колело .
Един преглед на керамиката от Дядово показва, в общи линии, същата тенденция. Така при гърнетата от първи тип се наблюдава постепенно намаляване от началото към средата на селището, което всъщност е още по-категорично от това при с .Знаменосец . Така от 33% в началото, гърнетата от типа достигат 21.38% в края. И обратно, съдовете от втори тип нарастват от 66.19 на 78.62%.114 Раз-бира се, и в Дядово има случаи на слабо изразена обратна тенденция вътре в отделните варианти. Такъв е отново случаят с вариант Д, който за разлика от всички варианти от втори тип, конто растат от дебюта към Финала, намалява от 2.94 на 1.61%. Сравнението на данните от обработката на масовата керамика в двете средновековни селища дава прекрасна възможност за по-точно определяне на хронологический им обхват. Така в Дядово съотношението на гърнетата, ра-ботени на ръчно и крачно колело, е 23.61 : 76.26%, т.е. почти 1/3 в полза на последните. Тук веднага трябва да се спомене, че селището е възникнало около средата на XI в и е просъществувало около
229
150 години, достигайки до началото на 1190 г115. Следователно, от средата на XI до края на XII в крачното грънчарско производство е вече твърдо наложено, за да показва съотношение от 3:1 в своя полза пред ръчното производство. В същото време в с.Знаменосец съ-отношението между ръчното и крачното производство е 44.05 : 54.85, което изразено в цифри, е 1:1.2. Това обстоятелство ясно показва, че в Знаменосец все още е налице голям процент керамика, произведена на ръчно колело, което може да се дължи единствено на по-ран-ното възникване на селището в сравнение с Дядово, когато смяната на единия с другия грънчарски кръг е била още в началния си етап. Това се потвърждава и от ясно откроявящата се тенденция към смяна сред гърнетата от Знаменосец - в дебюта 56.18 :	42.71%	(табл.8),
до 36.83 : 62.64% във финала, т.е. 1.36:1 до 1:1.7.
Паниците се нареждат на второ място по разпространение в селището. Те заемат 6.12% от общия брой на обработените фрагменти (табл.2). За съжаление, по време на сондажните разкопки бе намерен само един съд, поради което точното възстановяване на формите и типологическата им характеристика е много трудно. Обикновените па-ници са изработени от същия по състав и качество глина, както и гърнетата. Някои от съдовете са изработени на ръчно, а други - на крачно колело.
На ръчно колело е изработен и намереният цял съд. Той предс-тавлява дълбока конусовидна паница с широко дъно, стъпващо върху съвсем ниско конусовидно столче (обр. 18/а), Височина -	9.8 см,
диаметър на устието - 16.1, диаметър на дъното - 9.1 см.От външна-та страна на тялото, на равни интервали, са нанесени врязани хори-зонтални линии.
Паници със същата типологическа характеристика са известии от Пернишката116, Шуменската крепост117, и Преслав118. В Дядово тази форма се отнася към втори тип, за конто е характерен спад от дебюта към финала от 33.33 до 8.33%119. Останалите Фрагменти от паници, намерени в селището при Знаменосец, повтарят про-Филите на паниците от Дядово120.
Отомните са най-слабо разпространени в селището. Те заемат едва 2.45% (табл.2). По-голямата част са работени от добре пречис-тена глина със слаби примеси от дребни кварцови частици на крачно, но се срещат и съдове на ръчно колело. По време на разкопките не бяха намерени цели съдове, което затруднява типологическите харак
230
теристики на формата. Въпреки това, придобитият от разкопките Фрагментиран материал показва удивително сходство със стомните от Дядово121 .
Каните, както и стомните, са слабо разпространени - 3.43% (табл.2). Срещат се съдове, работени и на крачно и на ръчно коле-ло. По отношение на формата се различават широкогърлени и тесно-гърлени съдове. Твърде често последните са с трилистно оформено устие, а макар и много рядко по широкогърлените се срещат и чучу-ри. Украсата на каните е бедна, състои се от хоризонтални врязани линии, разположени най-често по плещите, а при някои екземпляри на крачно колело се среща и излъскана украса от коси ивици. Всички съдове имат по една плоска или елипсовидна в сечение дръжка, която много често излиза от гладък релефен ръб, минаващ под ръба на устието .
Единствената цяла каничка представлява високо съдче с много високо тясно гърло с трилистно устие, слабо профилирана шия, зак-ръглено тяло със средно високи, слабо изпъкнали рамене и широко дъно (обр. 18/6). Каничката е с кръгла дръжка, която излиза от релефен ръб, минаващ хоризонтално в горната половина на шийката и достигащ до най-издутата част на тялото. Височина - 7.8 см, диаметър на тялото - 5.4, диаметър на устието - 2.6, диаметър на дъното - 3.2 см. Най-точен паралел каничката намира в един съд от разкопките на средновековното селище Севтополис122.
Амфоровидните съдове заемат 5.87% (табл.2). По технологически признаци те не се различават от останалите форми на обикновена-та керамика. Прави впечатление фактът, че всички амфоровидни съдове са изработени на крачно колело и се отличават с тънките си стеки, конто не надвишават 0.3 - 0.4 см. Цели съдове не бяха намерени, но от фрагментите е ясно, че те не се различават от тези, намерени в Дядово123.
По време на разкопките бяха намерени една цяла и известен брой Фрагменти от чаши, конто повтарят формите на гърнетата от втори тип. Чашката представлява средно високо съдче със средно високо , широко гърло със слабо профилирана шийка, оплескано тяло със средно високи, слабо изпъкнали рамене и широко дъно. Има една плоска дръжка. В долната и горната част на раменете, както и по средата на шийката са врязани пояси от врязани линии. По раменете и придънната част има косо разположени излъскани ивици (обр.
231
16/г). Височина - 8.8 СМ| диаметьр на тялото - 8.2, диаметьр на устието - 6.3, диаметьр на дъното - 4.4 см.
Към обикновената керамика трябва да се прибави и намерената в жилище No. 1 делва. Тя има средно висока, гърневидна, форма сьс средно високо, широко, гърло със средно профилирана шипка, закръг-лено тяло със средно високи, слабо изпъкнали рамене и средно широко дъно. Работена е на ръчно колело. Съдът е украсен с хоризонтал-но врязани линии, конто покриват горните 2/3 от тялото (обр. 16/в). Височина - 44 см, диаметър на тялото - 37.6 см, диаметьр на устието - 26 см, диаметър на дъното - 18.8 см.
По време на разкопките бяха открити Фрагменти от 33 свещника (4.04%), конто са изработена на крачно колело.
За да завършим с обикновената керамика, трябва да споменем и намерените тежести за рибарска мрежа. Те са изработени от вторично използувани тухли, като им е предадена кръгла форма, а в средата е пробита дупка. В някои случаи те са изработени много грубо и дори не са заоблени (обр. 6/ж). В селището бе намерено и едно глинено зарче (обр. 16/е).
Украса.
В средновековния културен пласт бяха намерени 2857 Фрагмента от орнаментирани стени на съдове, конто позволяват да се определи цялостната композиция на орнамента. Въз основа на тях украсата по обикновената керамика може да се раздели на врязана, излъскана и релефна.
Врязаната украса, от своя страна, се разделя на линейна, ямички и канелюри. Между тях се наблюдават 26 сьчетания (обр. 19). Излъсканата украса е под формата на косо разположени ивици, мрежест орнамент или влиза в съчетание с други украси (обр. 20/а) . Представени са 13 съчетания. Релефната украса се проявява най-вече под формата на гладки и прекъснати с ямички релефни рьбове или влиза в съчетание с другите два типа. Установени са 7 съчетания (обр. 20/6).
Най-често срещана е излъсканата украса - 64.68% (табл.9). На второ място се нарежда врязаната украса с 33.28%, а на последно място - релефната (2.06, табл. 9).
По отношение месторазположението на отделните типове украса наблюденията показват, че врязаната украса е разположена предимно
232
в горната половина на съдове и най-вече върху раменете, като в из-ключително редки случаи слиза малко под най-издутата част на тялото. Твърде често по шийката на гърнетата от втори тип се наблюда-ват единични или врязани на пояси линии. Макар и много рядко, вря-заната украса се открива и по дръжките на съдовете, най-вече като набодени точици или резки (обр. 21).
Излъсканата украса заема като правило долната, придънна част на съдовете. При гърнетата от втори тип, каните и амфоровидните съдове често се срещат излъскани ивици и по раменете. За разлика от врязаната и релефната украса, излъсканата никога не покрива шийката на съда. В някои случаи се срещат и дръжки с надлъжно разположени излъскани ивици (обр.21).
Релефната украса се среща рядко и обхваща най-вече раменете и шийката на съдовете. Твърде често тя е единствената украса по дебелостенните съдове. Макар и изключително рядко, релефната украса се среща и по дръжката (обр.21). Макар и много рядко, при дръжките на някои съдове след изпичането са врязани графити (обр.21/6 ) .
Керамика със златиста ангоба.
По време на разкопките бяха намерени 78 Фрагмента от съдове със златиста ангоба. От тях наи-голям е делът на паниците, а при каните, амфоровидните съдове и свещниците, златистата ангоба се среща значително по-рядко, като при гърнетата и стомните напълно липсва. В същото време, обаче, в селището до с.Дядово единствените съдове без златиста ангоба са амфоровидните съдове124. От тук следва, че през периода на разпространение на този вид керамика почти не се среща форма, върху която да не е била нанасяна златиста ангоба. За съжаление, не бе намерен нито един добре запазен съд. Вьпреки това, внимателният преглед на Фрагментите показва, че по-голямата част от съдовете, покрити със златиста ангоба, са изработени на крачно грънчарско колело. Освен това, силно впечатлява фактът, че според състава на глината, степента на изпичане и плът-ността на ангобата, ясно се различават две групи. Първата от тях се характеризира с много добре пречистена глина с незабележими с просто око примеси, кремаво розов цвят след изпичането без ивица в чирепа и фина ангоба. Тази трупа е представена най-вече с паници. Втората трупа е представена от съдове, конто са изработени от съ-
233
шата глина, както и керамиката, изработена на крачно грънчарско колело. Много-често след изпичането в чирепа остава сива ивица, а нанасянето на ангобата се отличава с нееднаква плътност по целия съд. Освен панини, в тази трупа се срещат още кани, амфоровидни съдове, свещници и чаши. Твърде често върху златистата ангоба, независимо от коя трупа, са нанесени рисунки с черна боя. За съжале-ние, намерените Фрагмента с рисунки са твърде малки, за да позволят цялостна възстановка на композицията (обр.22).
Керамика със златиста ангоба е известна от редица среднове-ковни селища - Ковачево125, Дядова126, Перник127, Пловдив125, Кюстендпл129, Кърджали130 и от пласта от XI-XII в в Царевец131. През XI-XII в тази керамика е разпространена и в селищата в Северна Добруджа - Диногеция, Капидава, Пакуйл луй Соаре и Нуфару132, където изследвачите я отнасят към вносната керамика.
Всички изследвачи са единодушии в датирането на керамиката със златиста ангоба. Тя е битувала в периода на византийското вла-дичество в българските земи (XI-XII в) и изчезва от употреба в началото на XIII в,когато се налагат масово ефектните художествени изработени глазиранп, рисувани и сграфито съдове133.
Шо се отнася до произхода на керамиката със златиста ангоба, всички изследвачи я считат за вносна. Според Ир. Щерева родината на този вид керамика е Гърция134. В последно време румънската археоложка С. Бараски разгледа обстойно този вид керамика от територията на България и Румьния, стигайки до извода, че в Северна България и Добруджа тя е внос от южните части на Балканския п-ов13 5 .
Обработвайки обстойно керамичния материал от XI-XII в от Югоизточна България, се натъкнахме на редица данни, конто ни дават възможност да стесним границите за произхода на тази керамика. Така например, впечатляващ е фактът, че при разкопките на "Хисарлъ-ка” край Сливен са намерени десетки съдове, главно паници, със златиста ангоба, конто са изработени на крачно колело и имат ха-рактернстиките на втора трупа, т.е. на обикновената местна керамика. Освен това, намерените фрагмента нямат, засега, аналогични ни-то сред намерените в други селища паници, както сред керамиката със златиста ангоба, така и сред обикновените местни и вносни глазиранп и сграфито съдове. Това навежда на мисълта, че те са произ-вежданп именно в споменатото селище. Още по-сигурни данни за това
234
бяха намерени при подбирането на дроби за петрографскп, рентгепос-труктурни и спектрални анализи на керамични образци от XI-XII в от Югоизточна България. На пьрво място, изказаното по-горе мнение се потвърждава от намерената бракувана паница, която е покрита със златиста ангоба отвън и глазирана отвътре. Фактът, че бе намерена и бракувана продукция , недвусмислено доказва, че в средновековния град в м. "Хисарлъка" край Сливен не само е била произвеждана керамика със златиста ангоба, но и глазирана керамика. На края, това мнение бе напълно потвърдено и от направените анализи, конто пока-заха еднакъв състав на глината и примесите й, който се различава от този на останалите видове керамика, а така също и от керамиката със златиста ангоба от посочената по-горе първа трупа. Всичко това ни даде възможност да стигнем до заключението, че родината на керамиката със златиста ангоба от т.н. по-горе втора трупа не трябва да се търси нито в Гърция, нито в южната част на Балканския п-ов, а в границите на дн. Югоизточна България.
Керамика с чернена ангоба.
Макар и изключително рядко, в селището край с.Знаменосец се срещат и Фрагменти от съдове с чернена ангоба. Доказателство за това е и фактът, че бяха открити само 17 Фрагмента, конто основно са от паници, малки стомнички и канички. Най-често срещаната украса по този вид съдове е врязаната. Трябва да се отбележи, че тя е нанесена по сграфито техника, т.е. след като съдовете са били пок-рити с ангобата (обр.23).
Керамиката с чернена ангоба е изработена изключитетно на крачно колело. Подобна е открита в редица обекти от XI - началото на XIII в. - Ковачево136, Златовръх, Пловдивско137 , Хаско-во138, Ст. Загора139 и други. В Дядово керамика с чернена ангоба е открита в почти всички затворени комплекси, заедно с обикновена, керамика със златиста ангоба и сграфито керамика140.
Художествена керамика.
Както вече отбелязахме, в този тип се различават три групи: глазирана, рисувана и сграфито керамика.
Глазирана керамика.
В селището бяха намерени 110 фрагмента от глазирани съдове. Според цвета на глината глазираната керамика е белоглинена и чер-
235
веноглинена.
Белоглинената керамика се среща изключително рядко. Намерени са само 9 Фрагмента. Прави впечатление, че всички те са от паници и чашки. Съдовете са работени на крачно колело от добре пречистена бяло изпичаща се глина. От вътрешната страна е нанесена бяла или кремава ангоба, а върху нея - безцветна глазура. Върху един от по-едрите фрагменти от паница е запазена част от подглазурна рисунка със синя глеч (обр.24/а). По външната повърхност на съдовете често се наблюдават петна от подобии глечи, нанесени направо върху гли-ната. Срещат се и Фрагменти от паници, покрити с маслено-зелена глазура (обр. 24/6).
Белоглинената глазирана керамика е сравнително слабо разп-ространена и в селището до с.Дядово141. Подобна керамика е намерена и в Поморие142, Плиска и Преслав143.Несебър144 и др. Абсолютно аналогична керамика, датирана в XI-XII в, е намерана и във византийския център Коринт145. Белоглинената керамика се по-явява във Византия още през втората половина на IX в и се произ-вежда до XII в, през който период прониква по търговски път и в сьседните страни146.
Сравнително по-широко разпространена е червеноглинената глазирана керамика. И тук най-често срещани са паниците. Разнообрази-ето при формите е доста голямо. Според цвета на глазурата, тази керамика се дели на монохромна и полихромна. И при двата вида се срещат както дълбоки, така и разлати паници - чинии. От вътрешната страна съдовете са покрити с бяла или кремава ангоба, върху която са нанесени петна, най-често от кафява глеч (обр. 25/а). Срещат се и Фрагменти от съдове, при конто върху кремавата ангоба е нанесена безцветна, бледозелена или жълтеникава глазура. Върху един фрагмент от дълбока паница е нанесена плътна кафява глеч, напълно подобна на споменатата по-горе бракувана паница от Хисарлъка в Сли-вен .
Червеноглинена глазирана керамика е намерена при разкопките на редица средновековни селища - Дядово147, Езеро148, Ст. За-гора149 и др. Напълно подобна е известна и от някои средновековни селища в СССР150, където тя е внос от Константинопол.
Рисувана керамика.
По време на разкопките бяха намерени 42 Фрагмента от глази-
236
рана рисувана керамика. Подобно на глазираната и сграфито керамиката , всички форми от тази трупа са изработени на крачно колело от много добре пречистена глина, добила кремаво-розов, розово-червен или керемидено-червен цвят след изпичането. По-голяма част от Фрагментите са от паници, конто в общи линии повтарят профилите на сграфито паниците (обр.26). Върху бялата или кремава ангоба, пок-риваща вьтрешността на съдовете, са нанесени с четка ленти от зелена и кафява глеч (обр. 25/6), а рисунката е покрита с безцветна глазура. Срещат се и паници, при конто върху нанесените с четки рисунки липсва покриваща цялата вътрешност на съда безцветна глазура (обр. 25/в ) .
Макар и много по-рядко се срещат фрагмента от кани и стомни, украсени по същия начин (обр. 25/г).
Идентична рисувана керамика, датирана в първата четвърт на XII в, е намерени при разкопките на Коринт151. В XII в е датирана и керамиката от Дядово152.
Сграфито керамика.
Най-голям интерес от художествената керамика безспорно представлява сграфито керамиката. Бяха открити 142 фрагмента, конто, без изключение се отнасят към по-дълбоки или по-плитки паници. Към сграфито керамиката се отнася и един много добре запазен съд, намерен при прокопаването на напоителен канал, днес в Музея в Ст.За-гора.
Сграфито паниците са изработени от много добре пречистена (без видими примеси от кварцови частици) глина на крачно колело. Според формата се наблюдават съдове с полусферична и биконична Форма, както и разлати паници (обр. 26/а). Всички паници имат пръстеновидни дъна или ниски кухи столчета. Според композицията на врязания подглазурен орнамент се различават три типа украса - гео-метрична, растителна и животинска, конто твърде често влизат в съ-четание помежду си.
При съдовете с геометрична украса най-често се срещат кон-центрични или ексцентрични кръгове (обр. 27), прави и вълнообразни врязани линии (обр.228). В повечето съдове първите са врязани в центъра на дъното, като оформят централен медальон, а вторите пояси, заемащи вътрешността или периферията. Паниците с врязана геометрична украса са монохромии. При тях преобладават лимонено-
237
жълтата или светлозелената глазура.
Разнообразието сред растителната украса е значително по-голямо . Най-разнообразни са съдовете, украсени с т.н. "развод" (обр.29). Този орнамент обхваща периферията, вътрешността, а значително по-рядко - и центрапната част. Той е врязан с тънка изящна линия. Най-често съдовете са покрити с бледожълтеникава, монохромна, а по-рядко и със зелена глазура. Освен монохромните съдове се срещат и фрагменти от рисувано с кафява глеч сграфито (обр. ЗО/б).
От останалите съдове с растителна украса преобладават вряза-ните хвощове (обр. 31/д,е, 32/в), стилизирани дървета (обр. 32/в) и други. И тук най-често се среща монохромната жълтеникава светло-и тъмнозелена глазура.
Разнообразието сред сграфито паниците с животинска украса не е голямо. Намерени са само няколко фрагмента с ясно различими рисунки . При два фрагмента от дъна на паници с централен медальон с тънка изящна линия са врязани орли (обр. 26/6), а пространството около тях е изпълнено с растителни мотиви. И двата съда са покрити със светложълта монохромна глазура. Върху друг, също монохромен Фрагмент, е изобразено куче (обр. 26/6).
Внимание заслужава и намерената преди разкопките сграфито паница. Тя се отличава с ниско, разлато конусовидно тяло, което стъпва върху кухо ниско столче. Цялата вътрешна повърхност на съда е заета с врязан кръг с разширяващи се към краищата рамене. Между тях са изобразени стилизирани дървета. Вътрешността на раменете е изпълнена с люспест орнамент. В центъра на кръста е изобразен квадрат. Цялата периферия е украсена с гъсто разположени една да друга спирали. Целият съд е покрит с бледокремава ангоба и безц-ветна глазура. Височина - 6.6 см, диаметър на устието - 30 см, диаметър на дъното - 9.2 см (обр. 18/в).
В селището бе намерено и дъно от сграфито паница с жълта глазура, под която личи врязан същият квадрат като при разгледана-та по-горе паница. Очевидно и този Фрагмент е принадлежал на съд с врязан кръст (обр. 18/г). Идентичен фрагмент бе открит при разкопките на селището до с.Дядово153 (обр. 18/д). Откриването на съв-сем еднакви изображения по сграфито съдове, намерени на различии места, свидетелствува от една страна, че те произхождат от един и същ производствен център, а от друга - за серийното производство вътре в самите грънчарски ателиета. На подобен случай се натъкнах-
238
не за първи път още при разкопките на горепосоченото селище154.
Напълно аналогична сграфито керамика е известна от византий-ските центрове Константинопол155, Коринт156, Атина157, Солун158, Спарта159 и др., където тя е датирана в периода XI-XII в. От там тя прониква и на териториите на съседните Русия160, Румъния161 и Югославия162. През XI и особено през XII в сграфито керамиката навлиза в бита на българското население, както свидетелствуват разкопките на редица обекти от този период - Севтополис163 , Перник164, Мадара165, Несебър166 и др.
Както споменахме по-горе, значителен дял от сграфито керамиката с геометрична графитна украса се пада на съдовете, украсени с вълнообразни линии, врязани с гребен. Един бегъл преглед на сграфито керамиката от близкия регион показва значително преобладаване на съдовете с този орнамент. Така например, в селището до с.Дядово167 са намерени голям брой фрагменти от съдове, украсени с вълнообразни линии по описания по-горе начин. Аналогично е положе-нието и в близкого средновековно селище край с.Караново168. Съ-щите резултати показва и керамиката от сондажно проучените селища край с.Искрица169 и с.Гипсово170. На последно място, тази керамика преобладава и сред сграфито съдовете в Хисарлъка край Сривен171. В същото време прави силно впечатление фактът, че във всички големи византийски центрове, посочени по-горе, сграфито керамика с подобна украса изобщо не се среща. Не откриваме керамика с подобна украса в Олинт172 и Самос173. Идентично е положението и в съседните страни - Югославия174, Румъния175 и Русия176. При това положение възниква въпросът къде все пак е била произвеждана сграфито керамиката с врязяни на пасма вълнообразни линии, подобно на широко разпространения още през ранното Средновековие орнамент по обикновената керамика. Преди да отговорим на този въпрос, трябва най-напред да се определи времето на най-ранната и поява. Засега най-точни данни дава селището край с.Дядово. По време на разкопките там бе установено, че във всички комплекси наред със сигурно датираната византийска сграфито керамика се срещат, макар и в по-малко количество, и Фрагменти от керамика с въл-нообразно врязани линии. От друга страна е известно, че селището съществува от средата на XI до края на XII в. От тук следва, че въпросната керамика се появява най-рано към края на XI или начало-то на XII в. От друга страна, липсата на подобна сграфито керамика
239
в дн. Северна България ни навежда на мисълта, че керамиката с вря-зани с гребен вълнообразни линии се е появила за първи път в грън-чарските ателиета на дн. Югоизточна България. Основания за това твърдение ни дават и доказателствата за производството на глазирана керамика в средновековния град на Хисарлъка в Сливен. Разбира се, засега остава открит въпросът за точното местонахождение на този или тези керамични центрове, но наблюденията върху целия район свидетелствуват за много силно развитие на грънчарското производство през периода на византийското владичество в българските земи (XI-XII в). Доказателство за това се явяват отново разкопките на селището до с.Дядово, където единственият добре развит и отделен от земеделието занаят е било грънчарството. Според нас такива керамични ателиета трябва да се търсят около големите градски центрове - Берое, Филипопол, Сливен и др. Че районът на дн. Югоизточна България се оформя като едйн голям производител на керамика на крачно колело през XI-XII в се вижда и от един преглед на керамиката и от останалите райони на България. Така например, в селището до с.Ковачево съотношението на керамиката, работена на ръчно, към тази на крачно колело е 4:1 в полза на първата177. Още по на запад - например в Пернишката крепост, делът на керамиката на крачно колело намалява още по-осезаемо178. Аналогично е и положението в останалите райони на България. В същото време трябва да припомним, че в селището до с.Дядово съотношението на двата вида керамика е 1:3, а в това край с.Знаменосец - 1:1.2. Съвсем аналогични са и съотношенията на керамиката, работена на ръчно и крачно колело, в селищата до с.Караново, Искрица и Гипсово. Освен това, ако се нап-рави един по-обстоен преглед на обикновената керамика в селищата на съседните Румъния и Югославия, се вижда, че през XI-XII в мест-ната керамика се произвежда само на ръчно колело. Така например в средновековната Диногеция обикновената кухненска керамика е изра-ботена на ръчно колело. При вносната керамика обаче откриваме об-разци, конто имат технологическата и типологическа характеристика на гърнетата от същия втори тип179. Същото се наблюдава и сред керамиката от Пъкуйул луй Соаре180, Новиодунум181, Върбица182, Морещ183 и на територията на Молдавия184. Едва през втората половина на XIII и особено през XIV в се налага крачното колело185.
Сыцият е и прегледа на керамиката от Югославия. И тук мест-ната кухненска керамика е работена изключително на ръчно колело.
240
Такива са данните от разкопките на ранновизантийския град "Маркови кули" до Водно186, селището Поповица край Неготин187 .Браничево188 , селището на Велики град189, Прилеп190 и др.
От приведените примери става ясно, че през XI-XII в крачното грънчарско колело все още не е достигнало до разгледаните по-горе територии. В същото време, както неведнъж бе споменато, в Югоиз-точна България е налице едно много силно развито грънчарско производство , основаващо се на крачното колело. Последното навлиза в производството под влияние на Византия и благодарение може би на географското разположение на региона, през който минават най-пре-ките пътища към столицата Константинопол , се налага още през XI в. Точно от тук по-късно новото грънчарско производство преминава откачало в Северна, а с течение на времето - и в Западна България, а от там и в съседните страни.
Както бе споменато по-горе, в сондажите, заложени в южната и северната периферия на селището бяха открити два некропола. По-долу даваме описание на откритите в тях гробове.
Некропол No.l.
Гроб No.l. Ориентиран 3-И. Ръцете кръстосани върху гърдите. Костите леко натрошени. Дължина 1.45, широчина 0.35 м. Дълбочина -0.95 м. Инвентар няма.
Гробът е разрушил по-ранния гроб No. 2.
Гроб No.2. Вторичен гроб. Костите на дете в юношеска възраст са събрани на куп при копаенето на ямата на гроб No.l. Инвентар няма .
Гроб No.3. Дълбочина 0.95 м. Ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху корема. Черепът липсва. Дължина 1.45, широчина 0.55. Инвентар няма.
Гроб No. 4. Дълбочина 0.95 м. Ориентация 3-И. Погребение на дете в дървен ковчег, от който са запазени железните гвоздей. Дяс-ната ръка е сгъната върху гърдите. Цялата лява половина на скелета е разрушена от ямата на гроб No. 5. Черепът е натрошен. Дължина 1.05, широчина 0.25 м. Инвентар няма.
Гроб No.5. Дълбочина 0.95 м. Ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху гърдите. Лявата половина на скелета лежи под по-късния гроб No. 6. Дължина 1.38 м. Инвентар няма.
Гроб No. 6. Дълбочина 0.90 м. Ориентация 3-И. Ръцете кръсто-
241
сани върху гърдите. Черепът излиза извън рамките на сондажния изкоп. Дължина 1.60, широчина 0.42 м. Инвентар няма.
Гроб No.8. Дълбочина 0.98 м. Вторичен гроб, костите на черепа, таза и крайниците са събрани на куп. Инвентар няма.
Некропол No. 2.
Гроб No.l. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.50 м. Дете в кърмаческа възраст с ориентация 3-И. Ръцете кръстосани ниско върху гърдите. Черепът силно натрошен. Краката леко повити на север. Дължина 0.35, широчина 0.12 м. Инвентар няма.
Гроб No. 2. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.70 м. Ориентация 3-И с незначително отклонение на ЮЗ при главата. Ръцете кръстосани върху корема. Черепът е повит на север и лежи на лявата си страна. От запад и изток скелетът е ограничен с вертикално изп-равени плочести камъни и вторично използувани римски тегули. Гро-бът е разрушил по-раннич гроб No.3. Дължина 1.72, широчина 0.42 м. Инвентар няма.
Гроб No.3. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.70. Вторичен гроб. Костите са събрани на куп и поставени на юг от черепа и гръдния кош на гроб No. 2. Дължина 0.47, широчина 0.40 м. Инвентар няма .
Гроб No. 4. Сондаж No. 5, квадрат 8, дълбочина 1.70 м. Погребение на дете с ориентация 3-И с незначително отклонение на ЮЗ. Ръцете кръстосани високо върху гърдите. От запад на черепа е изп-равена вертикално вторично употребена тегула. Между костите на краката - кости от друго разрушено погребение. Дължина 1.31, широчина 0.25 м. Липсват костите на ходилата.
Инвентар - до черепа - бронзова обеца - незатворена халка (обр. 9/а).
Гроб No. 5. Сондаж No.5, квадрат 9, дълбочина 1.20 м. Детски скелет с ориентация 3-И. Костите силно разрушени и разместени. По-ложението на ръцете не може да се определи. От север и юг на краката са изправени вертикално по един ломен камък. Инвентар няма.
Гроб No. 6. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.50 м. Дете в кърмаческа възраст с ориентация 3-И. Лявата ръка е сгъната върху корема, а положението на дясната не може да се определи. Костите на трупа и черепа са силно разрушени. От дзете страни на ходилата са изправени два ломени камъка. Дължина 0.70, широчина 0.20 м.
242
Гробът е непосредственен под гроб No. 5. Инвентар няма.
Гроб No. 7. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.30 и. Възрас-тен индивид с ориентация 3-И. Лявата ръка сгъната върху таза, а дясната опъната до тялото. Черепът леко повит на ляво и отместен от раменете. Дължина 1.75 м, широчина 0.40 м.
Инвентар: на дясната ръка - железен пръстен халка (обр.9/г).
Гроб No. 8. Сондаж No. 5, квадрат 8, дълбочина 1 м. Възрастен индивид с ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху гърдите, черепът пукнат. От запад черепът е обграден с редица от ломени камъни. На юг срещу рамото е изправен голям ломен камьк . Западната част на гроба лежи върху гроб No. 9. Дължина 1.90, широчина 0.40 м. Инвентар няма .
Гроб No.9. Сондаж No. 5, квадрат 8, дълбочина 0.85. Възрастен индивид с ориентация С-Ю с незначително отклонение на северозапад при главата. Костите силно разрушени, липсва лявата половина на скелета. Положението на ръцете не може да се определи. Гробът е най-ранен от трите стратиграфски застъпващи се гроба. Дължина 1.65, широчина 0.30 м. Инвентар няма.
Гроб No. 10. Сондаж No. 5, квадрат 8, дълбочина No..60 м. Вьз-растен индивид с ориентация 3-И. Черепът и костите на ръцете липс-ват. Гробът е най-късен от застъпващите се три гроба. Дължина 1.62, широчина 0.43 м. Инвентар няма.
Гроб No. 11. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.20 м. Детски скелет с ориентация 3-И. Костите силно разрушени. Черепът, костите на ръцете и краката липсват. Дължина 0.40, широчина 0.15 м.
Гроб No. 12. Сондаж No. 5, квадрат 9, дълбочина 1.0 м. Възрастен индивид с ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху гърдите и отместени една спрямо друга. От юг скелетьт е ограден с два ломени камъка - срещу главата и таза. Гробът лежи върху гроб No. 13. Дължина 1.65, широчина 0.40 м. Инвентар няма.
Гроб No. 13. Сондаж No.5, квадрат 9, дълбочина 1.40 м. Възрастен индивид Г' ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху гърдите. От изток скелетът е ограничен от цяла вертикална изправена тегула. Гробът, заедно с гроб No. 2 е разрушил гроб No.3 - вторичен. Дължина 1.70, широчина 0.40 м. Инвентар няма.
Гроб No. 14. Сондаж No. 5, квадрат 7-8, дълбочина 1 м. Възрастен индивид с ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху корема, костите на коляното на левия крак и тазът липсват. Дължина 1.55, ши-
243
рочина 0.40 м. Инвентар няма.
Гроб No. 15. Сондаж No.5, квадрат 7, дълбочина 1 и. Възрастен индивид с ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху корема. Липсват костите на ходилата и на двата крака, вероятно са ампутирани във връзка с обряда. Между гроб No. No. 13 и 14 - два ломени камъка. Дължина 1.50, широчина 0.35 и.
Инвентар - на лявата ръка - бронзов пръстен (обр. 9/в).
Гроб No. 16. Сондаж No. 5, квадрат 7, дълбочина 1.10 и. Възрастен индивид с ориентация 3-И. Ръцете кръстосани върху корема. Черепьт силно повит, лежи на лявата си страна. Дължина 1.75, широчина 1.40 м. Инвентар няма.
От описанията на проучените в двата некропола гробове се вижда, че те са извършени по християнски обред. Те се откриват на дълбочина от 0.60 до 1.70 м, мерено от нивото на съвременния те-рен. Формата и дълбочината на гробните ями не бе установена, пора-ди това, че те са вкопани в културния пласт и видимо не се откроя-ват. Само в един случай (некропол I, гроб No. 4) погребението е из-вършено в дървен ковчег, от които са запазени железните гвоздей.
По отношение на ориентацията гробовете спазват изискванията на християнския погребален обряд - посока 3-И. При два гроба от некропол II (No.No. 2 и 4) се наблюдава незначително отклонение на югозапад при главата, което по всяка вероятност се дължи на сезона, през които са извършени погребенията. Изключение от горното правило е само гроб No.9 от некропол II, при който посоката е север-юг (обр.32 ) .
При всички гробове от двата некропола ръцете са кръстосани върху гърдите (8 гроба) или върху таза (4 гроба), а само при гроб 7 от некропол II лявата ръка е върху таза, а дясната - опъната до тялото. Трябва да се спомене, че в некропола се откриха и четири вторични гроба, костите на които са били събрани и поставени на куп при изкопаването на по-късни гробни ями.
В некрополите се срещат и гробове, в които скелетите са ог-радени с камъни или вторично използувани тегули Така при гроб No. 2 от некропол II скелетьт е ограден с вертикално изправени плочести камъни и тегули от запад и изток. При гроб No. 2 от същия некропол от запад на черепа е забита вертикална тегула, а при гроб No. 5 до краката от двете страни са изправени вертикално единични камъни. В гроб No. 6 са оградени ходилата. При гроб No. 8 на юг от рамото е
244
изправен голям ломен камък. От юг е ограден и гроб No. 12, а гроб No.l е ограничен от изток с тегула. Според някои автори ограждане-то на трупа в даден вариант е обусловено от строгото спазване на някакъв ритуал, който е прилагай в точно определени случаи191. Подобии ограждания на скеле.ите са регистрирани при голям брой средновековни некрополи. Етнографските данни обаче свидетелству-ват, че най-често мъртвите са били погребвани в дървени ковчези, сковани не с железни, а с дървени гвоздей. При липсата на ковчези, мъртвите са били погребвани в черга, която била затискана с камь-ни192 и плочи. Според нас, откриването на плочести камъни, тегу-ли и тухли около скелетите е следвало точно това правило, а не е свързано с някакъв специален ритуал.
По дреме на разкопките на некрополите бе установено, че в редица случаи има застъпване и пресичане на по-ранни с по-късни гробове, което е причина за появата на вторични гробове от една страна, а от друга показва, че гробовете не са имали трайна назем -на маркировка и не на последно място са били дълго използувани.
В проучените общо 24 гроба накитни предмети бяха намерени само в три от тях. Така при черепа на гроб No. 4 (некропол II) се откри обеца от объл бронзов тел (обр. 9/а). На дясната ръка на гроб No. 7 бе намерен железен пръстен (обр. 9/г), а в гроб No. 15 бронзов пръстен на лявата ръка (обр. 9/в).
Малкият броя на проучените гробове не дава възможност да се проследят редица от особеностите на погребалния обряд, а липсата на датиращи накитни предмети значително затруднява точното датира-не на некрополите. Това се отнася най-вече за некропол I, къдрто не бе намерен нито един накитен предмет. От тук следва, че и двата некропола трябва да бъдат отнесени най-общо към целия период на съществуване на селището, без да може да се определи дали те са били използувани одновременно или са разновременни.
Монети и датировка на селището,
По време на разкопките бяха намерени 14 монети193, конто се разпределят хронологически по следния начин:
1	.Анонимна, силно изтрита монета, клас А-2, сечена в периода 976-1025 г194 диаметър - 3-3.2 см (обр. 33/а).
Лице: надпис 4-6MMAWOVHA • Изобразен е бюст на Христос с брада и кръстат нимб насреща. Под нимба отляво IC силно изтрито. В
245
+ lhS4S
лявата ръка държи евангелието.	XR./5T4S
Опако: надпис:	ЪАS IL64
Под надписа се вижда точка195.
2	.Анонимна монета от същия клас. Диаметър 2.8-2.95 см (обр. 34/6).
Лице. Изображение като на горната монета. В ляво под нимба IC, а в дясно ХС.
Опако. Надпис като на горната монета. Под него орнамент.
3	.Анонимна монета, сечена в периода 1025 - 1028 г.196 Диаметър 2.6 - 2.7 см. (обр. 33/в).
Лице. Едва доловимо изображение на бюст на Христос с кръстат нимб насреща. Надпис не личи.	| $ у £
Опако. Силно изтрит надпис: БАЗ i 1_ё bAS |L£
4	.Силно повредсна монета от същия клас. Диаметър 2.5-2.7 см (обр. 33/г ) .
Лице. Изображението напълно изтрито.
Опако. Силно изтрит отгоре надпис като на горната монета.
5	.Силно повредена анонимна монета, клас В,197 сечена в периода 1030 - 1040 г. Диаметър 2.6-3 см (обр. 33/д).
Лице. Бюст на Христос с кръстат нимб насреща. Вляво под него IC, вдясно изображението напълно изтрито. В дясната ръка държи евангелие.
Опако. Тристъпален кръст, между раменете му надпис:
6	.Силно повредена анонимна монета, клас F,198 сечена в периода 1060-1065 г, препечатана върху друга анонимна. Диаметър 2.5-2.9 см (обр. 33/е).
Лице. Надпис: вляво Тс, вдясно не личи. Изображение на Христос в цял ръст, седнал на трон. С лявата ръка държи евангелие, с дясната благославя.	ISXS
Опако. Едва личащ надпис:	ЪД511 6
7	. Силно повредена, почти напълно изтрита и пробита в центъ-ра монета от същия клас. Диаметър 2.5-2.9 см (обр.ЗЗ/ж).
Лице. Почти напълно изтрито изображение като на горната монета .
Опако. Силно изтрит и повреден надпис като на горната.
8	.Анонимна монета, клас Н, сечена в периода 1070-1075 г.199 Диаметър 2.3-265 см (обр. ЗЗ/з).
246
Лице. Бюст на Христос с брада и кръстат нимб насреща. Вляво под нимба едва доловимо Тс, вдясно ХС. В лявата ръка държи евангелие .
Опако. Патриаршески кръст, около него украса от перли. Отделу - растителен орнамент.
9	.Анонимна монета, клас I, сечена в периода 1075-1080 г. 2 0 0 Диаметър 2.3 см (обр. 33/и ) .
Лице. Бюст на Христос с брада и кръстат нимб насреща. Вляво под него IC, вдясно ХС, в лявата ръка държи евангелие.
Опако. Изображение на кръст, украсен с перли и растителен орнамент.
10	.Билонов скифат на Иоан II Комнин (1118-1143). Диаметър 3 см (обр. 33/к). Жилище No.l.
Лице.Напис IC ХС. Бюст на Христос, облечен в мантия с брада и нимб насреща. В лявата ръка държи евангелие.
Опако. Надпис не личи. Императорът в бюст насреща със стема и мантия, украсена с бисери. В дясната ръка държи лабарум, а в лявата кълбо с кръст.201
11	.Билонов скифат на Иоан II Комнин (1118-1143), същият тип. Диаметър 2.8-2.85 см (обр. 33/л).
Изображенията на лицето и гърба са напълно еднакви с тези на горната монета.
12	.Скифат на Мануил I Комнин (1143-80), тип I, вариант В.202 Диаметър 2.9-3.1 см (обр. 33/м). От третото билоново моне-тосечене .
Лице. Надпис MP OV. Богородица с нимб, облечена в богато на-диплена мантия, е седнала на трон с ниско облегало. В ръцете си държи медальон с образа на Христос.
Опако. Надпис M/ANUHA . Императорът прав насреща със стема, сакос и хлаида. В дясната ръка държи лабарум с дьлга дръжка, а в лявата - кълбо с двоен кръст.
13	.Билонов скифат на Исак II Ангел (1185-1195). Диаметър 2.4-2.6 см (обр. 33/н).
Лице. Силно изтрито изображение на Богородица с нимб, седнала на трон с високо облегало. В ръцете си държи медальон с изображение на Христос.
Опако. Надпис |С/\/\К ЮС Д€СПОТНС. Императорът прав насреща със стема, сакос и лорос. В дясната ръка държи скиптър с кръст, а
247
в лявата - свитък. Горе вдясно, зад сегмент от небе - богославяща божия десница.203 Долу вляво е изобразена звезда.
14	.Билонов скифат на същия император. Диаметър 2.3-2.5 см (обр. 33/с).
Лице. Изображение като на горната монета.
Опако. Надпис и изображение като на горната. Липсва звезда.
От направения преглед на намерените в селището монети става ясно, че хронологически те обхващат периода 976-1195 г. На тази датировка не противоречи и останалият археологически материал. Данните от обработката на керамиката насочват също към втората половина на X в. Що се отнася до края на селището, може да се каже, че по всяка вероятност то е загинало към края на XII в. Основание за това твърдение ни дават последните монети, конто се отнасят към управлението на Исак II Ангел (1185-1195). Липсата на отрязани монети, конто датират в периода 1200-1203 г204, а така също и монети от тъй наречените български и латински имитации, характерни за началото на XIII в, съвсем ясно показва, че краят на селището трябва да се търси преди началото на XIII в. Освен тава, в селището липсват и монети на Алексий III Ангел (1195-1203).
Въз основа на изложените факти приемаме, че средновековното селище край с.Знаменосец е за.гинало по време на третия кръстоносен поход, както и близкого селище до с.Дядово205
БЕЛЕЖКИ
1	• Русесски Г. Стари римски твърдини по южните склонове на Средна гора. Труд, 1892, IV, с.367-372.
2-	Николов Д. Археологически разкопки и проучвания в Старозагорско. Археология, IX, 1967, кн.4, с.37.
31 Borisov В. Djadovo, 1, Mediaeval Settlement and Necropolis (11th - 12th Century). - Tokyo, 1989, p 39-78.
4- Борисов Б., Игнатов В. Спасителни разкопки на ранновизантийското селище край с.Караново, Новозагорско. АОР, Кюстендил, 1990, с.87-88.
51 Борисов Б. Спасителни разкопки на средновековна крепост и селище край с.Искрица, в района на комплекса "Марица-Иэток". АОР, Кюстендил, 1990, с.142.
248
8	- Гатев П. Средновековно селище и некропол от XII в край с. Ковачево, Пазарджишки окръг. РП, XII, С., 1985, с.7-11.
7	• Антонова В. Средновековно селище в чашата на язовир "Виница", Шуменско. ИНМШ, IV, 1967, с.25-27.
8-	Чангова И. Средновековно селище над тракииския град Севтополис XI-XIV в. С. 1972, с.20-31.
9*	Barnea I., ^tefanescu St. Din istoria Dobrugei., Ill, Byzantini, romftni si bulgari la Dunarea de jos. Buc., 1971, p.178, fig.42.
10	 Белецкий, В.Д. Жилища Саркела-Белой Вежи. МИА СССР, 75,. 1959, с.40 и сл.; Монгайт А.Л. Старая Рязань. МИА СССР, 49, 1955, с.50-62.
11	• Русев Р. Върху технология на някои железни предмети от XII-XIII в. Археология, III, 1961, кн.2, с.12-13.
12	* Borisov В. Op. cit., р.101, f.lll.
13	• Чангова Й. Цит. съч . , с.84, обр.66.
14	• Гатев П. Цит. съч., с.84, обр.66.
15	• Витлянов Ст. Колективна находка железни оръдия на труда от Преслав. Векове, 1978, кн.4, с. 77, обр.2/а2.
16	• Колчин Б.А. Желязообработывающее ремесло Новгорода Великого. МИА СССР, 65, II, 1959, с.75, обр.62/1.
17	• Hruby V. Stare mesto. Velkomoravske pohrebiste "Na valach". Praha, 1955, p.109, fig.11.
18	• Barnea I., tjtefanescu St. Op. cit., p.285, fig.96/5, 8
19	- Borisov B. Op. cit., p.103, fig. 115.
20	• Гатев П. Цит. съч., с.97, обр.36.
21	• Антонова В. Цит. съч., с.22, табл.III/ 8, 9.
22	• Герасимов Т. Две находки със сечива и оръжие от XII-XIII В. ИАИ, XX, 1955, с.590, обр.4/3.
23	• Щтихов Г.В. Древный Полоцк IX-XII в. Минск, 1975, с. 35, рис.10.
241	Borisov В. Op. cit., р.108, fig.123.
25	• Чангова Й. Цит. съч., с.87, обр.69.
26	• Szell М. Szazadi Temetok Szentes Kornyeken. Fol. Arch. III-IV., Budapest, 1941, p.851, Pl.X/20.
27	 Diaconu P. Quelques considerations sur les brques de Pacuiul lui Scare. Dacia, XVI, 1972, p.321, fig.1/5-7.
28-	Колчин Б.А. Цит. съч., с.98-103.
249
29>	Borisov В. Op. cit., p.101, fig.108, 110/c.
30-	Ibidem, p.315, fig.358.
31•	Непубликувани разултати от разкопки на автора .
32,	Borisov В. Op. cit., р.86-87, fig.80/c.
33	• Михайлов Ст. Археологически проучвания на крепостта Баба Вида вьв Видин. Археология, III, 1961, кн . 3 , с.8, обр.4.
34	• Чангова Й. Средновековни оръдия на труда в България . ИАИ, XXV, 1962, с.32, обр.12/2.
35	• Гончаров В.К. Райковецкое городище. Киев, 1950, с.105, табл.XVIII/12-13.
36	• Монгайт А.Л. Цит. съч . , с.101, рис.68/1,5.
37	• Сорокин С.С. Железные изделия Саркела-Белой Вежи. МИА СССР, 75, 1959, с.152, рис.8/7,9,10.
38-	Borisov В. Op. cit., р.88, fig.84.
3	9• Ibidem, р.90.
40	- Ibidem, р.116, fig.131.
41	• Гатев П. Цит. съч., с.105, обр.47.
42	• Леянова М., Найденова В. Археологически проучвания при с.Доспат, Смолянски окръг. Род. Сб., II, 1969, с.238, обр.11/1.
43	• Манова Бк. Църквата в Кърджали. Род. Сб., I, 1965, с.192, обр.21/3-4.
44	• Тотев Т., Старобългарски некропол в чашата на язовир "Виница". ИНМШ, IV, 1967, с. 51, обр.9/5,8.
451	Чангова Й. Средновековно селище ..., с.91, обр.73.
46	• Медведев А.Ф. Оружие Новгорода Великого. МИА СССР, 65, 1959 с.153-172, рис.13.
47	• Станчева М. Средновековно въоръжение от Средец. Сб. Ал. Бурнов., С., 1973, с.387, обр.3.
48	• Бобчева Л. Въоръжението в нащите земи (VIII-XIV в). Кандидатска дисертация, С., 1957.
49,	Borisov В. Op. cit., р.116, fig.127.
50	• Щерева Ир. Материална култура в областта на Горна Струма (VIII-XII в), (керамика, въоръжение, накити). Кандидатска дисертация, С., 1979.
51•	Атанасов Щ. и др. Българското военно изкуство през феодализма. С., 1958, с. 88, фиг.6/16.
250
52,	Barnea I., Stefanescu St. Op. cit., p.296, fig.100/14; Scorpan C. L’ensemble feodale Bitca Doamnei. Dacia, IX, 1965, p.441, fig.5/9.
53	• Медведев А.Ф. Цит. съч., с.132.
54	• Кирпичников А.В. Древнерусское оружие. САИ, вып.Е/1-36, М.-Л., 1966, с.59, табл.ХХХ/7.
5	5• Пак там, с.48.
56.	Бобчева Л. Цит. съч., тип IV.
57	• Borisov В. Op. cit., р.116.
58-	Ibidem, р.123, fig.145 - typ III.
59	• Щерева Ир. Цит. съч., тип IV.
ео’ Кирпичников А.Н. Снаряжение всадника и верхового коня на Руси (X-XIII в). Л., 1973, с. 11-43; Гончаров В.К. Цит. съч., с.88, табл.1Х/4,б; Медведев А.Ф. Цит. съч., с.184, рис.23/3
61	• Borisov В. Op. cit.
62	• Николова Я. Домашният бит и въоръжението в двореца на Царевен, според археологический материал. В: Царевград Търнов, 2, С., 1974, с.311-312, обр.122,б,к.
63	• Сорокин С.С. Цит. съч., с.189, рис.31/7.
641 Borisov В. Op. cit., р.261, fig.290.
65	• Кънчев М., Борисов Б. Средновековен некропол при с.Караново, Сливенско. ИМЮИБ, IV, 1981, с.64-65, обр.13.
66	• Борисов Б. Средновековен некропол в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, X, 1987, с. 41, фиг.7.
67	• Буюклиев Хр., Янков Д. Средновековни български некрополи в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, II, 1979, с.65, обр . 7.
68	• Джамбов Хр. Накити от средновековен български некропол край с.Три водици, Пловдивско. ИАИ, XXXIII, 1972, с.292-293, обр.2.
69-	Гатев П. Цит. съч., с.137-138, табл.8, вид I.
70	• Станчев Ст., Начева Ив. Средновековен български некропол до Луковит. ИАИ, XXIII, 1960, с.83, обр.7/154, 10/82, 11/106, 110, 134.
71	• Станчев Ст., Чангова И., Петков Хр. Некрополът в местността "Кайлъка" при Плевен. Археология, III, 1961, кн.1 , с . 39 , обр . 7/2.
251
72	• ВеселиновиЪ Р. Л. Раннословенске лончарске пеЬи и гробови код Мошорина у БачкоJ . Рад ВозвоЬанских Myaeja, 1, Нови Сад, 1952, с.156, обр.11.
73	• Ляпушкин И.И. Городище Новотроицкое. МИА СССР, 74, 1958, с.58; Кузнецов В.А. Раскопки Нижне-Архызского городища. КСИА, вып.120, 1969, с.77, рис.29/10; Седов В.В. Раскопки курганов в Верхнем Поднепровье. - КСИА, вып.129, 1972, с.57, рис.18/1-7.
74	 Poulik J. Jizni Morava zeme davnych slovanu. Brno, 1948-1950, fig.lOl/h, ch, i, k.; Duzek M. Kostrove pochrebiste z X-XI storocia v Chotine na Slovensku. Slovenska Archeologia, III, 1955, p.248.
75,	Borisov B. Op. cit., p.278, fig.325
76	• Гатев П. Накити от погребения от XI-XII в. Археология, XIX, 1977, кн. 1, с.41, обр.6 и цит. там литература.
77	• Borisov В. Op. cit., р.278, fig.328.
78-	Ibidem, р.278, fig.327.
79	• Тотев Т., Цит. съч., s.48, обр.7/10.
801	Георгиева С., Пешева Р. Средновековен бьлгарски некропол край гр.Ловеч. ИАИ, XX, 1955, с.544-546, от гробове NN 56, 71 и 82 81 • Станчев Ст., Начева Ив. Цит. съч., с.87, обр.9/21.
82	• ЕрцеговиЬ - ПавловиЬ С. Средньовзековна некропола у Нишу. Старинар, XXVII, 1976, с. 89, табл.Ш/1.
831	Postal И. Slovanska pohrebiSte ze steredni doby hradistnu na Morava. Praha, 1966, tab.XXXV/2, LIX/7.
84	 Георгиева С. Средновековни некрополи в Родопите. Род. сб . , 1, 1965 , с.138.
85	• Гатев П. Цит. съч., с.40 и цит. там литература..
86,	Borisov В. Op. cit., р.285, fig.335/a,b.
87	• Hensel W. , Ranhitova Y. Wstepne wyniki badari na Stanovisku Gradiste (Macedonia) w swietle prac wykopaliskowych prezeprowadzonych w 1978 R. Slavia Antiqua, XXVII, 1980, p.106, ric.29 .
88,	Borisov B. Op. cit., p.285-390, tab.23.
8	9 Ibidem.
90	• Davidson G. Corinth, XII, The minor objects. Princeton -New Jersey, 1952, p.264, Pl.112/2148, 2151, Pl.113/2153, 2161.
252
91	• Львова Э.А. Стеклянные браслеты и бусы из Саркела-Белой Вежи. МИА СССР, 75, с.321.; Чангова Й. За стъклените гривни в средновековна България. Сб. Шкорпил, С., 1961, с.185-186.
92	 Borisov В. Op. cit., р.115.
93-	Ibidem, p.136-142, fig.159-168.
94>	Гатев П. Средновековно селище ..., с.11-85, обр.6-11.
95	• Чангова Й. Средновековно селище .... с.50-51, обр.38.
96-	Щерева Ир. Цит. съч., табл.VII/3-7, VIII/1.
97	• Николова Я. Средновековна кухненска керемика от Южната порта в Преслав. ТВПИ "Братя Кирил и Методий", В.Търново, 1968, V, с.169 , обр.1/а-е.
98	• Георгиева С. Керамика от двореца на Царевен. В:.Царевград Търнов, 2, С., 1974, с.9, обр.1.
99	• Жерави;-а 3., Жеравица Л. Средновековно населье у Поповици , код Неготина. Старинар, XXVIII-XXIX, 1977-1978, с.204, обр.1, 2.; Hati Ш. Средньевековни налази на Гомолави 1965 године. Рад BojBohaHCKHX Myaeja, 14, 1965, Н.Сад, с.247, табл.11/1-4, 6.; ЗанковиЬ М. Средньовековно населье на Великом граду у X-XI веку. Београд, 1981, р.47-65, сл. 22-25.; БабиВ Б. Материзалната култура на Македонските словени во светлината на археолошките истражуваньа во Прилеп. Прилеп, 1986, с. 287, фиг. 68-71.; Minic D. Les problemes de datation des ceramiques du site d’habitation medievale a Ribnica. Balcanoslavica, 3, 1974, p.61-72, Pl.1/4, IV/5.
100	• Mitrea B. Sapaturile de la Satu-Nou. MCA VI, 1959, p,579-592, fig.6, 7.; Comsa M. Ceramica locala. In: Dinigetia, I, 1967, p.134-229, fig.105, 108.
101» Borisov B. Op. cit., p.161, fig.184.
1°2- Ibidem, p.143-175, fig.172-198.
103	• Аладжов Д., Васева Ст. Сондажни разкопки в Симеоновград през 1980 г. ИМЮИБ, V, 1982, с.50, обр.9, 10, 11.
104	Гатев П. Средновековно селище ..., с.11-89, обр.16-18.
105	• Джамбов Ив. Средновековният град на Трихълмието в Пловдив. Векове, 1978, кн . 4, с.70, обр.1.
106	• Иванова В. Южната порта на Вътрешния град в Преслав, нейния градеж и архитектурен тип. ИАИ, XXII, 1959, с.159, обр.18.
1°7	- Георгиева С., Бучински Д. Предварително проучване на средновековното селище до град Варна. ИАИ, XXII, 1959, с.350, обр.7.
253
108	• Щерева Ир. Цит. съч., табл.VIII/4-6.
109	, Якобсон А.Л. Крым в средние века. И., 11973, с.91, обр. на с.93/в,г.
110	• Barnea I. Ceramica de import . In: Dinogetia, I, Buc. , 1967, p.230-275, fig.163/7,9.
1111	Minic D. Op. cit., p.62, Pl.1/4, IV/5.
1121	Borisov B. Op. cit., p.167-168, fig.196-198.
113	 Гатев П. Цит. съч., с.82, обр.12, 14.
114	• Borisov В. Op. cit., р.168-185, tab.9.
115,	Ibidem, р.378-379.
116<	Щерева Ир. Цит. сьч . , табл.XVII/1.
117	• Антонова В. Новооткрити цьркви в Шуменската крепост. ИНМШ, V, 1972, с.22, табл.VII/6.
118•	Нлколова Я. Цит. съч., с.172.
11Э.	Borisov В. Op. cit., р.176-180. fig.208.
12	° Ibidem.
121	- Ibidem, р.181-186, fig.215-216.
122	• Чангова И. Средновековно селище .... с.61, обр.4 7/2.
1гз. Borisov В. Op. cit., р.191-193, fig.224.
124	- Ibidem, р.215, 216.
125	. Гатев П. Цит. съч., с.92-97, обр.27.
12б	. Borisov В. Op. cit., р.215-220, fig.247-253.
127	• Щерева Ир. Принос към проучването на средновековната керамика в България (XI-XII в). Археология, XIX, 1977, 3, s.6-17.
128	• Джамбов Хр. Два съда от Пловдив. ГНМП, IV, 1960, с.193, обр.2.
129	• Гочева Зл. Крепостта на местността "Хисарлъка" в град Кюстендил. ИБИД, 1969, XXVII, с.253.
130	 Манова Ек. Цит, съч., с.79, обр.7/а,б. it
131	• Георгиева С. Керамика от двореца ..., с.9.
132	• Baraschi S. Ceramic^, cu angoba aurie (secolele XI-XII). SCIVA, 1989, 2, p.187-198.
133	• Щерева Ир. Цит. съч., с. 17.
13	4• Пак там.
135	• Baraschi S. Op. cit., р.198.
136	• Гатев П. Цит. съч., с.96, Фиг.1, 2.
137	> Летев П. Разкопки на терасата "Асарлъка" при с.Златовръх. ИМЮБ, 5, 1979, с.114.
254
138	• Непубликувани материали.
13Э	- Непубликувани материали, за предоставянето на конто изказвам благодарност на колегата Д.Янков.
140	. Borisov В. Op. cit., р.220, 221, fig.254.
141	- Ibidem, р.221-224, fig.260.
142	• Лазаров М. Археологически разкопки и проучвания в Бургаски окръг. Резултати, проблеми и задачи. ИБМ, I, 1969, с.16, обр. 7, 9
143	• Витлянов Ст. Към въпроса за византийската белоглинена керамика от Плиска и Преслав. В: Преслав, 3, 1983, с.160-167.
144	• Cimbuleva J. Vazes a glacure en engobe blanche de Nessebre (IX-XIe s.). In: Nessebbre, II, S., 1980, p.202-253.
145	• Morgan Ch. Corinth, XI, The Byzantine Pottery. Cambridge - Massachusetts, 1942, p.56-57, fig.38-39, Pl.XII, group II .
146	• Макарова Т.Н. Поливная посуда из истории керамического импорта и производства на Древней Руси. М., 1967, САИ, вып.Е/1-38, с.78-81.
147	. Borisov В. Op. cit., р.224-230, fig.261-265.
148	* Георгиев Г.И. и др., Езеро - раннобронзово селище. С., 1979, с . 124 .
149	• Непубликувани резултати на колектива, работещ в Августа Траяна - ст.н.с. Д.Николов, ст.н.с. Хр.Буюклиев, н.с. Кр.Каляев и Д.Янков, на конто изказвам благодарност.
150	• Макарова Т.Н. Цит. съч., с.78-81, табл.У/4-6.
151	. Morgan Ch. Op. cit., p.75-77, fig.54, Pl.XX, XXI, group II.
152	. Borisov B. Op. cit., p.224-229, fig.267-268.
1531 Ibidem, p.231, fig.283/b.
154	- Ibidem, p.235, fig.273,286/a.
155	• Stevenson K.B.R. The Pottery. In: The Great Palace of the Byzantine Emperors. Oxford, 1947, p.50, Pl.20/4, 21, 25.
156	. Morgan Ch. Op. cit., p.116-157, No.946-991, fig.91-94, Pl.XXXIX, XL.
157	• Frantz A. The Middle Ages in the Athenian Agora. American school of clasician studies at Athens. Princeton - New Jersey, 1961, fig.19.
255
1581	Bakirtzis Ch., Papanicola D. De la ceramique byzantine en glasure a Thessalonique. Byzantinibulgarica, VII, S., 1981, p.432, fig.4.; EcoTYjptov Г. иаь M. H tov *Aviov Аицтрои ©ecoaXovCuTja AdvertG, 1952, TtCva£ 97* neXeuavCSr) S. MeAete£ TtaAcaovCvcrjo wax Bv^avTfvT)? 'аруаюЛоуьа^. eeooaAovLMT). 1977, p.302, olv. 4.
159	• Rice D.T. The Great Palace of the Byzantine Pottery from Sparta. ABSA, XVII, 1910-1911, London, p.26-28, Pl.XV/1-18, Pl.XVIII/61-71.
160	• Якобсон А.Л. Средновековы Херсонес. МИА СССР, 17, 1950, с.171-172, таб . 1, 3.; Якобсон А.Л. Керамика и керамическое производство средневековой Таврики. Л., 1979, с.119-131, рис.74, 75, 78.
161	• Barnea I. Garvan - Dunogetia. Вис., 1961, р.50, fig30.; Nicolescu, С. La ceramique roumaine emaillee du Moyen age, a la Lumie're des dernieres recherches. Byzantinoslavica, XXI, 1, 1960, Prague, p.265, fig.7.
162	• Babic B. Trouvaille scellee de poterie de table
Byzantine a Scopsko Kalee. Archaelogia lugoslavica, XII, 1971, p.45-53 , Pl.IV/12, V/3, VII/26, 32, 37.
163	• Чангова Й. Средновековно селище ..., с.65-73,обр.52-55.
164-	Щерева Ир. Материалната култура...
165	• Миятев Кр. Керамични фрагменти от Месемврия. ИАИ, V, 1929, с.349, обр.12.
166.	миятев Кр. Художествена керамика. Сб. Мадара, I, 1934, с.217-220.
167.	Borisov В. Op. cit., р.231, fig.281/a,b.
168•	Непубликувани	материали	на	автора.
169•	Непубликувани	материали	на	автора.
170•	Непубликувани	материали	на	автора.
171-	Непубликувани	материали	на	н.с. Ирина Щерева и
М.Радева, за които им благодаря.
172	• Xyndopoulos A. Byzantine Pottery from Olynthus. In: Excavation at Olynthus, V, 1933, Baltimor, p.285-292, Pl.204-207.
173	 Schneider A. Samos in Fruhchristlicher und
Byzantinischer zeit. Athenische Mitteilungen, LIV, 1929,p.97-100.
174,	Bajalovic - Hadzi Pesic M. Keramica u srednjovekovnoj Srbiji. Beograd, 1981, p.75-91.; BaOih Б. Op.cit., p.45-53, Pl.I-VII.; BaKHh В. Матери^алната култура..... с.296.
256
!75. Barnea. I. Op.cit., p.244-249, fig.149-153.
176	• Макарова Т.И. Поливная керамика Таманского городища. В: Керамика и стекло Древней Тмутаракани., М., 1971, с. 94, рис.3, 4, 5.; Якобсон А.Л. Керамика и керамическое..., с.119-131.
177	• Гатев П. Цит. съч., с. 11.
178>	Щерева Ир. Цит. съч.
1791 Barnea I. Op. cit., р.268, fig.163/7-9.
180	. Nestor I., Diaconu P. Sapaturile archeologice de la Pacuiul lui Scare. MCA, V, 1959, p.587-592, fig.l.
181	• Barnea I., Mitrea B., Ahghelescu N. Sapaturile de salvare de la Noviodunum. MCA, IV, 1957, p.167, fig.l.
182	 Berciu D. Sapaturile de la Verbita. MCA, VI, 1959, p.91, fig.5-7.
183	. Prodan D., Popescu D., Horedt K. Santierul arceologic Moresti. SCIV., V, 1954, 1-2, p.220, fig.10.
184	• Хынку И.Г. Памятники Балкано-Дунайской културы (X-XIV в). В: Древная культура Молдавии. Киев, 1974, с. 135, рис.46, 47, 48, 54.
185	. Bichir Ch. Quelques problemes des XHIe et XlVe siecles dans la plaine valaque a la lumiere des fouilles de souvgarde du village de Bragodizu (district de Zimnicea). Dacia, IX, 1965, p.432-435, fig.5.
186	• Микулчик И., Никульска H. Ранновизантийски град "Маркови кули" во Водно. МАА, 4, 1978, с. 141, фиг.23-27.
187	- Жеравица 3., Жеравица Л. Цит. съч., с.204-206, сл.1-3.
188	• ПоповиЪ, М. , ИванишевиИ В. Град Браничево у средн^ем веку. Старинар, XXXIX, 1988, с.142-153, сл.15, 16, 22, 23, 27, 28, 29.
189	- ЗанкавиЪ И. Цит. съч., с.47-65, сл.21-30.
190	• БабиЪБ. Цит. съч., с.296.
191	• Гатев П. Цит. съч., с.134.
192	> Вакарелски Хр. Етнография на България. С., 1974, С.585
193	• Монетите са определени от ст.н.с. Ив.Йорданов, за което съм му безкрайно признателен.
194	• Grierson Р. Catalogue of the Byzantine coins in the. Dumbarton Oaks Collection. Ill, Washington, 1973, p.675.
195	• Wroth W. Catalogue of the Imperial Byzantine coins in the British Museum. II, London, 1908, p.487-488, Pl.LVI/12.
257
196	- Ibidem, р.489, Pl.LVII/3.
197	- Ibidem, р.497, Pl.LVIII/4.
198	- Ibidem, р.516, Pl.LXI/6.
i". Grierson P. Op. cit., Pl.LXVIII.
200	Wroth W. Op. cit., p.497, Pl.LXVIII/3, 4.
201• Ibidem, p.562-563, Pl.LXVIII / 4 ; Handy M.P. Coinage and money in the Byzantine Empire 1081-1261. Washington, 1969, p.105, Pl.X/9-11.
2021 Hendy M.F. Op. cit., p.117.
203- Ibidem, p.144, Pl.20; Wroth W. Op. cit., p.592, Pl.LXXII/5-7.
2 0 4 • Йорданов Ив. Българско имитативно монетосечене от началото на XIII в. Нумизматика, 1977, кн. 3, с.10-11.
2 0 5 • Borisov В. Op. cit., р. 379.
258
THE MEDIEVAL SETTLEMENT AND THE NECROPOLISES NEAR THE VILLAGE OF ZNAMENOSETS.
BORIS BORISOV (summary)
In 1987/88 prospecting investigations were carried out in the "Asarlaka" site near the village of Znamenosets. Five prospecting trenches were made, their total area being 375 m2. Culture levels from the Bronze Age, the Early and Late Iron Age, the Antiquity, the Early Byzantine period, and the Middle Ages to which the present study is dedicated, were discovered in the site.
In the medieval culture layer, 1 - 1.2 m thick, three levels were determined, corresponding to the second half of the 10th, 11th and 12th c.c. respectively. Parts of dwellings or dwelling constructions and a small number of household artifacts (knives, scrapers and a steel) were found in each of these levels. Besides, there were artifacts connected with metalworking (iron ingots, a hammer, nails, brackets, hooks, hinges, etc.) weapons (maces and arrowheads) and adornments (bronze and glass bracelets, earrings and rings).
No doubt of greatest interest is the ceramics that was found to which the larger part of the study is dedicated. Together with seven entire vessels, there were found and processed 8593 fragments of vessels, distributed in the following way: jars - 638, plates - 161, pitchers - 20, jugs - 30, amphora-like vessels - 52, candlesticks - 37, decorated walls - 2857, handles - 2456, and bottoms - 2242; in these numbers are included 78 fragments of vessels with a golden engobe, 17 with a red engobe, 142 of sgraffito vessels, 42 of painted ceramics and 110 of glazed ceramics.
The greater part of the ceramic material was processed according to the same typological system which was used for the processing of the ceramics from the entirely investigated medieval settlement by the village of Dyadovo. The ceramics from the neighboring medieval settlements by the villages of Karanovo, Asenovets, Iskritsa and Gipsovs, was processed in accordance with the same system. This manner of work allows us to gain impression of the overall ceramic production in the Eastern part of the plain of Upper Thrace, where the above mentioned archaeological sites are located. Besides, the usage of a uniform typological system allows us to determine with great precision the chronological difference of the separate settlements in the discussed region, no matter how small it may be.
The ceramics from the village of Znamenosets is divided into the following groups: plain ceramics, ceramics with a golden engobe, ceramics wTith a red
259
engobe and artistic ceramics. To the last group belong the glazed ceramics, the painted and the sgraffito ceramics, as well.
To the plain ceramics belong the following shapes: jars, plates, pitchers, jugs, amphora-like vessels, and candlesticks. The jars are most widely spread -78.09%. According to their shape and the manner of manufacture they are divided into two basic groups. Vessels manufactured by a hand-operated potter’s wheel belong to the first group. Most of them are egg-shaped, the rest being biconical in shape, with very low neck and a strongly out-curved rim of the mouth. All the vessels are without handles. At times, relief signs are to be found at their bottoms. The jars of the second group are manufactured by a foot-operated potter’s wheel. Their shape is more elongated. The neck is upright and conical with a straight or an out-curved rim of the mouth. Each vessel has a single handle. There are not any relief signs at the bottoms. The statistics data from the processing of the jars show a tendency of decrease of the percentage of the first group of vessels from the beginning to the end of the settlement - from 56.18% to 36.83%, w'hile those of the second group - on the contrary, increase from 42.71% at the beginning to 62.64% in the end. Between the two basic groups, there are shapes with transitional character, mingling elements of both groups in one and the same vessel.
The plates, pitchers, jugs and amphora-like vessels are considerably less frequent.
The decoration of the plain ceramics is divided into three groups: incised, burnished and embossed, which enter in different combinations with each other. With the incised ceramics there are 26 combinations, with the burnished there are 13 and with the embossed - only 7.
The ceramics with a golden engobe is of considerable interests. It is divided into two groups. Vessels, mostly plates that bear the characteristics features of imported ceramics belong to the first group. As for the second group, on the basis of the processed material from a great number of medieval settlements in SE Bulgaria and petrographic, X-ray structural and spectrographic analyses, we came to the conclusion that the origin of this group of ceramics with golden engobe should be sought neither in Greece, nor in the Southern part of the Balkan Peninsula, but within the boundaries of present-day SE Bulgaria.
The processing of sgraffito ceramics offers interesting results. Together w7ith the widely spread specimens characteristics for the 11th - 12th c.c., coming from the Byzantine production centers, there are also fragments from \ essels, decorated with undulating incised lines, which are not to be met with
260
in any of well-known production centers. At the same time, these specimens are widely spread in SE Bulgaria. These facts give reason to the author to presume that in this case we have local ceramics manufactured in the workshops of the medieval towns in the specified region.
On the basis of the results from the processing of ceramics we come to the conclusion that in the 11th - 12th c.c. Southeastern Bulgaria has grown to be a big ceramics production center on the Balkans, from where the ceramics gradually reached by means of commerce the other Northern and Western parts of the Peninsula.
Two necropolises were found in the neighborhood of the medieval settlement near village of Znamenosets, and 24 graves with Christian burials were studied. The necropolises are differently dated.
Finally, on the basis of the fourteen coins discovered in the medieval culture level, the medieval settlement is dated back to the second half of the 10th - end of the 12th c.c. which does not disagree with the other archaeological finds.
261
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Обр.1. а) югозападен профил на квадрат 11 (сондаж 5). б) западен профил на квадрати 1 и 2.
в) югозападен профил на квадрати 13 и 14.
г) югоизточен профил на квадрати 7 и 11.
Обр.2. а) глинени сьдчета от римската епоха.
б) фрагменти от ранновизантийска керамика. Обр.З. а) урновиден сьд - бронзова епоха
б) фрагменти от сьдове - ранножелязна епоха. Обр. 4. а ) план иа жилище No.1.
б) план на жилище No. 2.
в) план на жилище No.3.
Обр.5. а ) железин ножове I тип.
б)	железни ножове II тип.
в)	железни огрибки.
г)	желязно огниво.
Обр.6. а) глиненн прешлени за вретено I тип.
б)	глинени прешлени за вретено II тип.
в)	глинени прешлени за вретено III тип.
г)	каненни прешлени за вретено.
д ) бронзова игла.
е ) глинено зарче.
ж)	глинени тежестн за рибарска мрежа.
Обр.7. а) железни крици.
б) желязно чукче.
в ) железни скоби.
г) железни халки. д ) железен затварач.
е)	железни гвоздей I тип.
ж)	железнн гвоздей II тип.
з)	железни гвоздей III тип.
Обр.8. а-д) железни вьрхове от стрели.
е) железен и Фрагмент от бронзов боздуган.
ж) костен боздуган.
з-к) железни токн. л ) бронзова тока.
Обр.9. а) бронзова обеца.
262
б-в ) бронзови прьстени. г ) железен пръстен.
д)	фрагментн от обли стъклени гривни.
е)	фрагменти от плоски стъклени гривни.
ж)	фрагменти от плоски, рисувани стъклени гривнн.
з)	фрагмент от елипсовидна стъклена гривна.
и)	фрагмент от стъклена гривна с правоъгълно сечение. л) фрагменти от вити стъклени гривни.
м) фрагменти от усукани стъклени гривни. Обр.10. а-в) бронзови гривни I тип.
г) бронзова гривна II тип.
д) бронзова гривна III тип. е ) стъклени гривнн, Обр.11. фрагментн от дьна с релефни знаци. Обр.12. гърнета I тип.
Обр.13. гърнета I тип.
Обр.15. а) гърне от жилище No.3 - I тнп.
б-е) гърнета I тнп.
Обр.14. профили на гърнета I тип.
Обр.16. а) гърне II тип.
б)	гърне - преходен (междинен) тнп.
в)	делва.
г)	чашка.
Обр.17. профили на гърнета II тип. Обр.18. а) паница.
б) каничка.
в ) сграфито паиица.
г) фрагмент от сграфито паница.
д)Фрагмент от сграфито паница с кръст от с.Дядово Обр.19. съчетания на врязана украса.
Обр.20. а) съчетания на излъскана украса.
б) съчетания на релефна украса.
Обр.21. дръжкн с украса и графити.
Обр.22. Фрагментн от съдове със златиста ангоба.
Обр.23. Фрагменти от съдове с червена ангоба.
Обр.24. Фрагменти от белоглинена глазирана керамика. Обр.25. а) фрагменти от глазнрана керамика.
б)Фрагменти от рисувана керамика.
263
Обр.26. а) профили на сграфито паницн. б) фрагменти от сграфито керамика с животинска украса.
Обр.27. Фрагменти от сграфито керамика с растителна украса.
Обр. 28. фрагменти от сграфито паннци с вълнообрг.зно врязани линии
Обр.29. Фрагменти от сграфито керамика с орнамент "развои". Обр.30. а-в) фрагменти от сграфито паници с врязани концентричнн окрьжности.
г-ж) фрагменти от рисувана сграфито керамика. Обр.31. фрагменти от сграфито керамика.
Обр.32. план на некропол No. 2.
Обр.33. а-б) анонимни монети, клас А-2.
в-г) анонимни монети, семени в периода 1025-028 г. д) анонимна монета, клас В.
е-ж) анонимни монети, клас F.
з ) анонимна монета, клас Н. и ) анонимна монета, клас I. к-л) билонови скифати на Иоан II Комнин, м) билонов скифат на Мануил I Комннн. н-о) билонови скифати на Исак II Ангел.
Табл.1. разпределение на прешлените за вретено.
Табл.2. разпределение на формите сьдове от обикновената керамика.
Табл . 3 . разпределение на стъклените гривни.
Табл.4. разпределение на фрагментите от гърнета за целня период от сьществуването на селището.
Табл.5. разпределение на Фрагментите от гьрнета през втората половина на X в.
Табл.6. разпределение на фрагментите от гьрнета през XI в. Табл. 7. разпределение на фрагментите от гьрнета през XII в. Табл.8. процентно разпределение на гърнетата от началото към края на селището.
Табл.9. разпределение на сьчетанията вьв врязаната, излъсканата и релефната украса в брой и проценти.
264
Обр. 1
-265-
Обр.. 2
О
3 см
Обр.. 3
-267-
Обр.. 4
-268-
о
3 см
-269-
a
3 см
-270-
Обр.. 7
-271-
Обр.. 8
и
-272-
Обр.. 9
-273-
Обр. ю
-274-
-275-
-Tib-

о
10 см
-277-
-278-
(A)
TO
12	3	4	5
( Б )	( В )
12	3	4	12	3
4
2
( Г ) ( Д )
(a «
12 3 12
-279-
Обр. 16
-280-
( A )	“И* 17
Ш1 ц Ш
12	3	4	12	3	4	5
( В )
f/ffi («
1	2	3	4	5	1	2	3
// tffll
1 2 3 4 5 6 7
-281-
Обр . 18
12 см
-282-
Обр. 19
-283-
1
2
3
2
Обр. 20
о © е о С)
11
12
13
б
-284-
Обр.. 21
-285-
с м
о
-286-
Обр•23
Обр. м
Обр. 25
О	' 3 см
-289-
-290-
Обр. 27
-291-

Обр.. 28
О3 см
-292-
Обр. 29
-293-
-ивг-
1
Обр. 31
-295-
Обр. 32
\Г

-296-
Обр. 33
б	в	s	g
-297-
Табл. 1
Тип	ГЛИНА			КАМЪК
				
Брой	11	19	1	3
%	32.35	55.88	2.94	8.82
Сбор	91,17			8.82
Табл. 2
Форма	Брой	%
Г ърнета	638	78.09
Паница	50	6.12
Стомни	20	2.45
Кани	28	3.43
Амф.. съдоВе	48	5.. 37
СВещници	33	4.. 04
Всичко	817	100 %
-298-
Табл. 3
ц В Я т		0 Б Л И		ЕЛИПСОВИДНИ			ПЛОСКИ						С ТРИЪГЪЛНО СЕЧЕНИЕ	С ПРАВОЪГЪЛНО СЕЧЕНИЕ	ВИТИ	УСУКАНИ	РЕЛЕФНИ	СБОР
		X я ta о я рй S И о	I CJ X	X S £С О Я Рй X из о	С ИНКРУСТИ-। РАНА НИШКА	РИСУВАНИ	ОБИКНОВЕНИ	С ИНКРУСТИ-РАНА НИШКА	РИСУВАНИ	ОБИКНОВЕНИ £	С ИНКРУСТИ g , РАНА НИШКА ж	РИСУВАНИ ®						
ЧЕРЕН	Брой ~г~	21 16.03			3_ 2.29											3 2.29	0.76		28 21.37
ТЪМНО СИН ПОЛУПРОЗРАЧЕН	Брой	47 35.88	0.76	16 12.21			6 4.58		а 6.П	0.76		1.53		_2_ 1.53	0.76	0.76		85 64.89
СВЕТЛО СИН ПРОЗРАЧЕН	Бр^ой	3 2.29					3.05						_1_ 0.76	_2_ 1.53				10 7.63
ТЪМНО ЗЕЛЕН ПОЛУПРОЗРАЧЕН	Бр*ой								2 1.53									2 1.53
СВЕТЛО ЗЕЛЕН ПРОЗРАЧЕН	Бр^ой	0.76		1 0.76												0/76		3 2.29
Ч Е Р В Е Н	Брой I			0.76															1	 0.76
БЕЗЦВЕТЕН	Брой 1	0.76														сТ76		2 1.53
РОЗОВ	Брой t																	
СБОР	Брой t	55.73	0.76	21 16.03			10 7.64		10 7.64	0.76		2 1.53	।		4 3.05	4 3.05		131
В С И Ч К О	Брой	74 56.49		21 16.03						1727			0.76	3.05				100
							17.57											
Т Абл. 6
Табл. 5
	Вариант	р о. lD	%	Сбор			-	1 Вариант |	G о а.		Сбор	
												
				варианта	эв типа					1	варианта	эа типа
1	А1	69	10.62	23.67	44.05			А1	15	8.43	26.96	
	А2	42	6.58					А2	19	10.67		
	АЗ	25	3.92					АЗ	8	4.49		
	А4	4	0.63					А4	1	0.56		
	А5	11	1.72					А5	5	2.81		
	Б1	48	7.52	13.79				Б1	25	14.04		
	Б2	29	4.55					Б2	9	5.06		
												
	БЗ	11	1.72					БЗ	4	2.25		56.1В
	64	-	-					Б4	-	-		
	В1	15	2.35	2.62				В1	4	2.25	3.37	
	В2	-	-					В2	-	-		
	ВЗ	3	0.47					ВЗ	2	1.12		
	Г1	4	0.63	1.30				п	-	-	2.25	
	Г2	3	0.47					Г2	1	0.56		
	гз	4	0.63					гз	3	1.69		
	Д1	1	0.16	2.04				Д1	-	-	2.25	
	Л2	12	1.88					Д2	4	2.25		
11	А1	57	8.93	11.91	54.85		1 I	At	9	5.06	6.74	42.71
	А2	3	0.47					А2	-	-		
	АЗ	13	2.04					АЗ	2	1.12		
	А4	3	0.47					А4	1	0.56		
	Б1	20	3.13	17.В7				61	3	1.69	12.92	
	Б2	35	5.49					Б2	8	4.49		
	БЗ	46	7.21					БЗ	9	5.06		
	64	10	1.57					Б4	2	1.12		
	Б5	3	0.47					Б5	1	0.56		
	В1	14	2.19	7.67				В1	3	1.69	5.06	
	В2	9	1.41					В2	1	0.56		
	ВЗ	12	1.88					ВЗ	2	1.12		
	В4	14	2.19					В4	3	1.69		
	В5	-	-					В5	-	-		
	п	1	0.16	13.95				Г1	-	-	13.50	
	Г2	5	0.7В					Г2	2	1.12		
	гз	3	0.47					ГЗ	3	1.69		
	Г4	22	3.45					Г4	4	2.25		
	Г5	11	1.72					Г5	3	1.69		
	Гб	13	2.04					Гб	3	1.69		
	Г7	34	5.33					Г7	9	5.06		
	Д1	1	0.16	3.45				Д1	-	-	4.49	
	Д2	20	3.13					Д2	7	3.93		
	дз	1	0.16					ДЗ	1	0.56		
-301-
Табл. 6
Табл.. 7
	Вариант	S о п.	%	Сбор	
				ЗВ варианта	зе типа
	А1	20	10.53	21.57	36.83
	А2	10	5.26		
	АЗ	6	3.16		
	А4	3	’.57		
	А5	2	1.05		
	БТ	10	5.26	11.05	
	Б2	9	4.74		
	БЗ	2	1.05		
	Б4	-	-		
	В1	2	1.05	1.58	
	В2	-	-		
	вз	1	0.53		
	и	1	0.53	1.06	
	Г2	1	0.53		
	гз	-	-		
	Д1	-	-	1.57	
	Д2	3	1.57		
..	А1	24	12.63	15.78	62.64
	А2	1	0.53		
	АЗ	3	1.57		
	А4	2	1.05		
	Б1		2.11	23.70	
	Б2	14	7.37		
	БЗ	23	12.11		
	Б4	3	1.58		
	Б5	1	0.53		
	В1	В	4.21	В.42	
	В2	4	2.11		
	ВЗ	2	1.05		
	84	2	1.05		
	В5	-	-		
	Г1	-	-	12.64	
	Г2	1	0.53		
	ГЗ	-	-		
	Г4	8	4.21		
	г5	2	1.05		
	Гб	1	0.53		
	Г7	12	6.32		
	Д1		0.53	2.10	
	Д2	3	1.57		
	ДЗ	-	-		
	Вариант	Брой	%	Сбор	
				за варианта	аа типа
1	А1	34	12.59	22.99	41.16
	А2	13	4.85		
	АЗ	11	4.07		
	А4	-	-		
	А5		1.48		
	Б1	13	4.85	10.77	
	Б2	11	4.07		
	БЗ	5	1.85		
	Б4	-	-		
	В1	9	3.33	3.33	
	В2	-	-		
	ВЗ	-	-		
	Г1	3	1.11	1.85	
	Г2	1	0.37		
	ГЗ	1	0.37		
	Д1	1	0.37	2.22	
	Д2	5	1.85		
1!	А1	24	8.89	12.59	57.37
	А2	2	0.74		
	АЗ	8	2.96		
	А4	-	I-		
	61	13	4.81	17.03	
	Б2	13	4.81		
	БЗ	14	5.19		
	Б4	5	1.85		
	Б5	1	0.37		
	В’	3	1.11	8.88	
	В2	4	1.48		
	ВЗ	8	2.96		
	В4	9	3.33		
	В5	-	-		
	Г1	1	0.37	15.17	
	Г2	2	0.74		
	ГЗ	-	-		
	Г4	10	3.70		
	Г5	6	2.22		
	Гб	9	3.33		
	Г7	13	4.81		
	Д1	-	—	3.70	
	Д2	10	3.70		
	ДЗ	-	-		
-303-

Табл. 8
Сбор		-	Вариант	Нива			Сбор	
за типа	варианта			X в.	XI в.	XII в.	sa варианта	ва типа
56.18	26.96	1	А1	В.43	12.59	10.53	21.57	36.83
			А2	10.67	4.85	5.26		
				4.49	4.07	3.16		
			А4	0.56	-	1.57		
			А5	2.81	1.48	1.05		
	21.35		Б1	14.04	4.85	5.26	11.05	
			Б2	5.06	4.07	7.74		
			БЗ	2.25	1.85	1.05		
			Б4		-	-		
	3.37		В1	2.25	3.33	1.05	1.58	
			В2	-	-	-		
			ВЗ	1.12	-	0.53		
	2.25		Г1		1.11	0.53	1.06	
			Г2	0.56	0.37	0.53		
			ГЗ	1.63	0.37	-		
	2.25		Я1	-	0.37		1.57	
			Д2	2.25	1.65	1.57		
42.71	6.74		А1	5.06	8.89	12.63	15.78	62.64
			А2	-	0.74	0.53		
			АЗ	1.12	2.96	1.57		
			Л4	0.56	-	1.05		
	12.92		Б1	1.69	4.81	2.11	23.70	
			Б2	4.49	4.81	7.37		
			БЗ	5.06	5.19	12.11		
			64	1.12	1.85	1.58		
			Б5	0.56	0.37	0.53		
	5.06		В!	1.69	1.11	4.21	8.42	
			В2	0.56	1.48	2.11		
			ВЗ	1.12	2.96	1.05		
			В4	1.69	3.33	1.05		
			В5	-	-	-		
	13.50		Г1	-	0.37	-	12.64	
			Г2	1.12	0.74	0.53		
			ГЗ	1.69	-	-		
			Г4	2.25	3.70	4.21		
			Г5	1.69	2.22	1.05		
			Гб	1.69	3.33	0.53		
			Г7	5.06	4.81	6.32		
	4.49		Д1	-	-	0.53	2.10	
			Д2	3.93	3.70	1.57		
			ДЗ	0.56	-	-		
-304-
-305-
Брой % Сбор
"МАРИЦА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. T.I, С. 1991.
СПАСИТЕЛЕЙ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ОБЕКТ "СТАРОСЕЛЕЦ" ПРЕЗ 1990 Г.
ГАЛИНА ДАНКОВА, КРАСИМИР БЕЛКОВ, КРАСИМИР НИКОВ
Едно от шестте села, засегнати от насипищата на промишления комплекс "Марица-Изток", е с .Староселец. То е било разположено в проходната ивнца между две географски области в България - Горнот-ракийската низина и Тунджанската хълмиста и нископланинска облает. Селото е отстояло на 2 км от северозападните склонове на Манастир-скнте възвишення н на 1 км южно от р.Овчарнца.
Районът има хълмист характер, което се дължи на всичането на реката и нейните притоци. Преобладават плоскнте продьлговатн ридо-ве с височина 150 - 180 м, разделени от плитки долове1.
Землището на несьществувашото вече село е богато на археологически паметницн. От тук са известии мраморно торсо на мъж2, надгробна могила от рнмската епоха3, надгробната "Попова" могила4, селище от ранната бронзова и ранната желязна епохи ”Овчарица-2"5, селище от ранножелязната епоха6, както и надгробна могила от къс-ножелязната епоха7 , а сьщо и две надгробии могнли, разрушени от рудник "Трояново-2".
Склонът, който бе обект на археологически проучвания, е известен сред местното население под названието турските гробнща. Той се намира на около 150 м игозападно от засипаното село и има югоизточно изложение. През 1978 г на същото място е разкопана спо-меиатата надгробна могила от римската епоха, както и 26 ями от ранножелязната епоха, намиращи се под нея.Тези ями бяха и причина-та за проведеннте през 1990 г разкопки с цел да се локализира се-лишето, с което те са били евързани. Попьлнителен фактор бяха насипищата на рудник УТрояново-2", конто прнблнжаваха ннтересуващия нн участък. Разкопките се проведоха под ръководството на Б.Борисов8 . Резултатите от тях са предмет на настоящата публикация.
307
Материали от раииожелязиата епоха
Красимир Ников
В заложеиите в северната част на обекта шест траншеи с ориентация север - иг са регнстрирани слабн следи от културен пласт, принадлежат на ранножелязната епоха (РЖЕ). Ерозията н силното при-месване с хумус не позволиха да се определи неговата дебелина.
Изхождаики от специфичните белези иа селищння живот9 , как-то и от обстоятелството, че в другнте участъцн от проучваната площ културен пласт не бе регистриран, предполагаме, че става въпрос за пернфернята на селището от РЖЕ, което се е развивало ио северонз-ток от проучваната тернторня и е напълно унищожеио от миниите ра-боти .
Възможно е към това селнще да принадлежат откритите през 1978 г 26 и проученнте през 1990 г 14 ями. Характерът на иамереиия материал предполага едновременно функциониране на ямите н отнася-нето им към селището, за което стана дума по-горе1°.
Ямнте са разположени без определен ред. Правн впечатление концентрацията на десет от откритнте през 1990 г в севериата част на обекта (обр. 2). Всички ями са вкопанн в материка и според формата си могат да бъда разделенн на четири групп:
I.	Ями с цилиндрична Форма с две подгрупи:
А). Ями с кръгъл отвор, като днаметърът му варира от 0.80 до 1.75 м, а дълбочината достнга да 1.40 м. Тази подгрупа включва 24 ями от общо 40 (обр. З/Аа).
Б). Янн с овален отвор. Те са със сравнителио големи размери - диаметър на отвора от 1.40 до 1.70 или от 1.20 до 1.30 м. В дълбочина достигат до 1.20 м. Тук попадат 13 ями (обр. З/Аб).
II.	Ями с крушовидна форма н кръгъл отвор. Към тази трупа се отнасят две ями с размери: диаметър на отвора от 1.30 до 1.60 м, на дъното 1.50 до 1.80 м и дълбочина до 1.40 м. (обр. 3/Б).
III.	Ями с форма на обърнат пресечен конус и кръгъл отвор. Към тази трупа се отнася само една яма с размери: диаметър иа отвора 1.20, на дъното 1.00, дълбочина 0.64 м. (обр.З/В).
Не се открива никаква закономерност между формата на ямнте и колнчеството на материалите в тях. Не се констатира н валиден за всички ред на запълване. Пълнежът им е идентичен - хумус, въгленн, фрагменти от подова н стенна мазилка, Фрагментн от керамични съдо-
308
ве, необработенн камьни, черупки от охлювн, животински кости.
Последимте най-место са в малко количество, с изклимение на две от откритите през 1990 г ями. В първата бе разчистен скелет иа животио с нормалей анатомичеи порядьк иа костите. Главата липсва. Отсъствнето на датиращ материал не позволява ямата да бъде отнесена със сигурност към РЖЕ, тьй като подобна практика е засвидетелс-твувана и през други епохи13. Вьв втората яма бяха разположени натрошеии кости, безразборио разположени сред камъни а късове стеина мазилка14.
Като важна особеност може да се посочи, че в 19 от ямите ке-рамиката е представеиа почти символично - от един до три фрагмента, но сыцествуват и четири ями, чийто пълнеж е снлно иаситеи. Около 90% от открития в тях материал представлява Фрагмеитирана битова керамика, работена на ръка.
Според технологическата си характеристика - състав на гликата, Формуваие и изпичане, керамиката се разделя на две групи:
Първата включва сьдове, изработени от глииа със съвсем малки примеси от кварц, повърхността е излъскана или матова с черен, си-во-череи и по-рядко - червеио-кафяв цвят. Към групата спадат панн-ците, чашите и съдовете с фуниевидно устие.
Най-разпростраиеиата Форма са дълбоките паиици с дебелина на стеиата от 0.5 до 1.1 см, представени от два основни типа:
I. Коиични паники със заоблен и завит навътре ръб на устието (обр. 4/Ба-ж).
II. Паници с полусферична форма и различно профилиран ръб на устието (обр. 4/Бз-л).
Украсата на първия тип се състои главно от канелюри с различен наклон и ширина, разположени по ръба иа устието. По втория тип се срещат малки езичестн израстъци, разположени в най-извитата част на тялото. Тази форма е едка от най-често срещаните и има широк ареал на разпространеиие15.
В количествеио отношение на второ място са фрагмеитите от чаши. Те са с дебелина на стените от 0.4 до 0.6 см. Различаваме три осиовни типа:
I.	Чаши с форма на обърнат пресечен коиус, иилиндрична шия с прав заоблеи ръб на устието. Цветът им е сиво-черен, повърхността е груба, без украса (обр. 4/Ве). Аналогични са известии от Асено-вец16.
309
II.	Чаши с удебелен и завит навътре ръб на устнето и издига-ща се над него дръжка (обр. 4/Ва).
III.	Чаши с биконична форма, по-снлно или по-слабо завито иавън устие със заоблен ръб и кухо столче17 (обр. 4/Вб-д,ж). Всичкн съдове от II и III тип имат добре загладеиа повърхност с черен цвят. Украсата им се състои от канелюри - вертикални по дръжките на II тип н единички врязани линии за III тип.
Друга форма ни представят съдовете с фуниевидио устие и би-коннчно или сферично тяло. Те нмат дебелина на стеиите от 0.7 до 1.0 см. Особеио внимание заслужава откритата през 1978 г урна с черна излъскана повърхност (обр. 5/Бж). Непосредствен© под ръба иа устието тя е украсена с пояс от скачени S-ове и наклоиеии на дясно линии, изпълнени в псевдошнурова техника. По шията следва ред от наклонени на дясно линии в същата техника, а в самата и основа -два пояса, идентични с тези под устието. Над всяка от дръжките са разположени по седем съединени ромба, поставени в два реда, флаи-киранн от по две розети и два кръга откъм късата страна иа орнамента. В най-широката част на тялото следва пояс от триъгълиици, имащи за основа две успоредии линии, опасващи тялото, Ориаментът над дръжките и триъгълннцнте е изработен в псевдошиуроаа техника.
В урните могат да се разграничат няколко типа; урии със ско-сен навьи ръб на устието, урин със заоблеи и удебелен отвъи ръб иа устието, урни със скосен навътре ръб на устието, урни с хоризон-тално отрязан и удебелен навьи ръб на устието (обр. 5/Ба-е).
Като се изключн реставрираният съд, иай-често срещаиата украса са хоризонталиите канелюри, разположени по шията и раменете, позната н от други обекти18.
Втора трупа образуват съдове, изработени от глина с голямо количество кварцови примеси. Те са с груба повърхност, чийто цвят е от сив до червено-кафяв и представляват така иаречената ’'кухненска керамика” - урновидни съдове с по-голям обем и сравнително по-голяма дебелииа на стеиите и гьрнета.
Пай-разпространената форма сред тази трупа са гърнетата, чи-ято дебелина на стените е от 0.8 до 1.1 см. Разграиичаваме няколко типа :
I.	Гърнета с хоризонталио отрязаи и изтьнен ръб на устието и гьрнета с хоризонталио отрязаи и профилиран иавън ръб (обр. 4/Аа-в ).
310
II.	Гърнета с хоризонтално отрязан, профилиран навьи и удебелен ръб на устието (обр. 4/Аг-е,з).
III.	Гърнета с удебелен и скосен навътре ръб на устието (Обр. 4/Аж).
IV.	Гърнета със силно завито навън устие със заоблеи ръб (обр. 4/аи).
V.	Гъриета със силно завито иавъи устие и скосен навън ръб (обр. 4/ак).
Украсата е представена от резки по въишиия ръб иа устието; релефии леити с ямички, вертикални или коси резки; издължени ямички, образуващи геометрични Фигури19.
Слабо застъпеии са урните с кошеровидна форма. Дебелииата на стеиите им варира от 1.1 до 1.5 см. Ръбът на устието е хоризонта-леи или скосеи иавътре. Под устието са поставяни четирн симетрично разположени езичести дръжки (обр. 6/в,г). Повърхността е груба, с кафяво-череи цвят. Украсата се състои от резки под ръба иа устието и релефни ленти с ямички или резки, разположени по тялото.
Трябва да се отбележи н зависимостта между Фуикционалиата характеристика на керамиката и внда на украсата. Канелераната, темпелуваиата, врязаиата и отчасти релефиата (пъпкн, гладки релефни ръбове) украса, е застъпеиа при трапезиата керамика. За кухиен-ската е характерна релефиата и отчасти врязаиата украса.
Съобразно разположението си върху съда канелюрите могат да се разделят на три групи: 1. коси - по ръба иа устието; 2 хоризон-талии - по шията и плещите; 3. вертикалии - предимно по външната част иа дръжките (обр. 7/а-в).
Цемпелуваиата украса е иа второ място по разпространение и е представено от следиите мотиви: успоредни и косн линии, скачени ромбове, концентрични кръгове, висящи триъгълници, гирлянди, из-пълнени в псевдошиурова техника; концентрични кръгчета, скачени S-ове, стилизираии Фигури на птипи, изработени чрез отпечатване (обр. 7/г-о, 8/а-в,к). Тези мотиви иамират паралели в много обекти от РЖЕ в Югоизточиа България20.
Внимание заслужава и откритият в едиа от ямите прешлеи, ук-расен с щемпелуван орнамент - концентрични кръгчета, съединени с тангенти, редуваши се с успоредни линии, запълненн с по два реда точки (обр. 8/л ).
На трето място в количествено отношение е врязаиата украса.
311
Най-разпространени са слепните мотиви - единичии или групнрани в пояс до три правн линии; зигзагообразни линии; защрнховаии ромбо-ве. По-рядко се среща и иабодеиата украса - плитки ямнчки, образу-ващи геометричнн фигури (обр, 8/г-и).
Релефиата украса, както вече отбелязахме, е слабо застьпена гладки релефни ръбове, релефии пъпки, удебеляваиия на стеиите (обр.9).
При кухнеиската керамика, освен гладките релефни ленти се срещат и релефни ленти, прекъснати с ямички, коси или вертикалии резки. Те се появяват в различии конфигурации - едиа, две и повече релефни ленти, прекъснати с ямички; дъговидни ленти с коси резки; перпендикулярно разположени една спрямо друга релефни ленти (обр.9 ).
Базирайки се на керамичния материал и неговите аналогии счи-таме, че селището и ямите, свързани с него, могат да се отнесат към първия етап на ранножелязната епоха в Тракия като ие датират от началото на този период.
Материали от надгробната могила и плоския некропол.
Галина Данкова, Красимир Белков
Надгробна могила21
Надгробната могила е разположена в североизточната част на проучвания терен (обр.1). Тя нма диаметри 37 х 32 м и внсочииа 2 м. В нея се откриха пет гроба, разположени предимио в източната част. Гробни ями не са открити. Вснчки погребения са извършени чрез трупополагане, като обособяваме две групи:
1. Трупополагане по гръб в нормален анатомичен ред (гробове No.No. I, 4 и 5). Тук вероятно се включва и гроб No.3, от който е запазена частично горната част, а краката са изпънати.
2. Трупополагане по гръб, полните крайници са свити в коле-нете, лявата ръка е опъната и лежи върху таза (гроб No. 2).
Инвентар е открит само в гроб No.3 - две медни монети иа Константин II (337 - 340 г н.е.). Те са единствеиия датиращ материал , позволяващ могилните погребения да бъдат отнесени към IV в н.е.
В могилния насип са разкрити и две коиски погребения, конто по всяка вероятност са свързани с иякой от разгледаните гробове.
Непосредствено под могчлния насип е намерена чернофирнисова
312
керамика от късиожелязиата епоха. Това дава основание да се смята, че могилата е бела иасипваиа след тази епоха и насипът й не е свързаи с намирашите се под него халщатски ями.
Плосък некропол.
Плоският некропол эаема площ от около 2050 кв.м, и е разпо-ложен върху ямите от ранножелязната епоха (обр.2). По време на проучванията бяха открити 64 гроба. Особеностите в погребалния обряд, датировката иа гробния инвентар, както и някои стратиграфски даиии показват, че гробовете датират от късножелязнота и римската епохи и от периода XVII-XVIII в. Сыцествуват и няколко гроба, чие-то хронологическо отиасяие е дискусиоино. Тук представяме проуче-ните Гробове в хронологически ред.
Кьсиа желязна епоха.
Само едио погребение (гроб No.2) е извършено чрез трупоизга-ряне и се отнася към късножелязната епоха. Костите са били креми-рани отделно, а след тава събрани в глииеиа урна и поставени в плитка яма. Около урната се открнха дъно иа амфора и горната част от чериофирннсов лекит (обр. 10/а). Погребалният обряд и инвента-рът са сигурни опории точки за датировката иа този гроб. Подобии погребения са позиати от Аполоиия, датирани в в средата на IV в пр.н.е.23 Кошеровидната уриа (обр. 10/в) е идентична с тип I от Севтополис,24 с находките от с.Баново, Варненско25 и могила No.l от Свещари26, всички датираии в IV-III в пр.и.е, Чериофир-нисовият лекит (обр. 10/6) намира паралели в Аполония - чериофнр-нисови лекити тип I, датираии в III в пр.н.е.27 Запазеиото дъно от амфора (обр. 10/г) показва, че тя е тасоска. Според класнфика-цията на И.Лазаров това са Формн от тип IV, датирани в III-II в пр.н.е.26 Виз основа на инвентара можем да изкажем предположеии-то за наличието на контакти между населението, оставило този гроб, и гръцките колонии от Западното Чериоморие.
Римска епоха.
Плоският некропол от тази епоха по всяка вероятност е бил свързан с могилните погребения. За разлика от последиите, погребе-нията от плоския некропол са извършени в ясно очертани правоъгълни ями, ориентираии в посока изток-запад с отклонение на северозапад, а при един от случайте - на югозапад. Разграничаваме три вида
313
гробни ямн:
1.	Правоъгълна гробиа яма, вкопана във варовнковия материк (гроб No.64, обр. 11/Аа). Според класификацията, предложена от Л. Гетов това са ями от тип III,29
2.	Правоъгълни ями с по едно стъпало от двете страни (гроб No.No. 12 и 49, обр. 11/Ба, Бб). Според посочената тнпологизация това са ямн от тип IV.
3.	Правоъгълна яма с правоъгълна камера, вкопана в дъното на ямата (гроб No.43, обр. 12/а). Камерата е затворена с покритие от тегули.
При гробове No.No. 1 и 9 ие бяха разграннчени гробните ями, тъй като те са били вкопани в хумусння пласт. При тези гробове се откриха стреховидно разположени тегули, които покриват скелетите.
Всичкн погребения са извържеии чрез трупополагаие по гръб в нормален анатомичен ред с глава на запад.
В четнри от гробовете бе открит инвентар, включваш гробнн дарове (амфорка и глинени лампи), поставяни до краката и личин вещи на покойииците.
Погребенията намират многобройни паралелн. Гроб No.64 има аналогии в погребенията до с.Ковачево, датираии в IV в от н,е.30, а гроб No. 43 - в некропола край местността Наталка31. Аналогични на гробове No.No. 1 и 9 са позиати от некропола иа Августа Траяна, датиранй в III-IV в.32
Точки паралели намира и инвентарът. Бронзовата тока от гроб No. 64 (обр. 11/Аб) има сходни примери от Нове (III-IV в)33 и от некропола на античиото селище край с.Караиово - IV в.34 Глинени-те лампи от гробове No.No. 12 и 49 (обр. 11/Бб-в) имат миогобройии аналогии в Югоизточна Тракия. Те са известии от. античиия град Кабиле35 и споменатия некропол край Караиово, като е изказано предположение, че този тип се произвежда през III в на територията на Кабиле.36 Богат инвентар, включващ една глииена амфорка (гребен дар) и три бронзовн гривни, бронзова халка, чифт броизови обеци и наннз от стъклени маниста (лични вещи на покойната) - обр.12 - бе открит в гроб No.43. Амфорката има паралели в Мъглиж (II-III в)27, могилиия некропол край с.Обручите38 и др. Броизовите обеци намират паралелн в с.Болярово, Хасковско, датирани в III в от н.е.39
На базата на горните съображения римският некропол може да
314
бъде датираи в III-IV в от и.е. Към щ в отнасяме гроб No.43, към III-IV в - гробове No.No. 1,9,12 н 49, а към IV в - гроб No.64.
Не е възможио да свържем римските погребения от Староселеп с някакво селище от това време, тъй като липсват следи от римски културен пласт в близост до некропола. Неоспоримо е обаче, че съ-ществува континуитет в използуването на тази местиост от ранноже-лязната епоха до IV в от и.е. Следва продължително прекъсване, нарушено през XVII-XVIII в.
Гробове от XVII-XVIII в.
Вснчки 53 погребения от този период (определени от иас като ислямски) са извършени чрез трупополагане в изпънато положение в четириъгълни гробнн ями, вкопанн в материка или в пласта жълта глина над него. Те са ориентирами по оста изток-запад с отклонение от 5 до 45 градуса на северозапад, подобно иа отклоиенията от нек-рополите край с.Сечище,40, Малка Петелина и местноста Царичнна, Бобовдолско.41 В некропола край с.Староселец отклонения бяха ре-гистрнранн при 37 гроба. Не бе установен принцип в подреждането на гробовете.
По отношение формата на гробната яма се наблюдават някои особености, конто позволяват да обособим три типа: I - правоъгълна гробна яма; II - трапецевидна гробна яма; III - гробна яма с иеп-равилна четириъгълна форма.
Една зиачителна част от гробовете имат ниша (25 гроба -47%), разположеиа от южната дълга страна на ямата. Голям е и про-центът иа гробовете, конто са имали ниша, която поради ронливостта иа варовиковия материк не се е запазила. Съществуват н гробове без ннши, което ни дава основание да обособим две подгрупи - а) гробнн ями с ниши и б) гробни ями без ниши.
Две от гребните ями притежават стъпало по продължение на се-верната страна. Тези случаи третираме като изключение.
Дъсченото покритие, затварящо гроба, също е характерно за някои от гробовете, макар че са позиати и други начиии иа затваря-не - с кирпич, глина н пр, Дъските са разположени по нап-различен иачин: надлъжио, иапречно, кръетовидно. Идентифицирани са при 12 гроба.
В повечето случаи скелетьт се иамира в южната част на ямата. Той е изпънат по гръб с глава, сочеща запад или югозапад. При 31
315
скелета лицевите костн на черепа са обърнати към Мека (обр. 13/а-б), но сыцествуват и изключеиия, при конто те са обърнати на север (обр. 13/в) или иагоре (обр.13/г).
Разположението на костите на гръбначния стълб и гръдния кош говори, че трупът е леко повит на дясно, т.е. на юг. Тази особе-ност е регистрирана при 29 от погребенията. Горните крайиици най-често са изпънати по тялото, а долните са разположени по различен иачин, което показва, че тяхиата позиция ие е била от особено важно значение за ритуала. По етнографски данни тленните останки на мъртвеца се спускат в ямата с помощта на саван, след което по ор-тодоксалния обичай ислямският свещеник обръща лицето на мъртвеца към Мека. Същият начин на погребване се наблюдава в ислямските некрополи от южните части иа СССР.42
По принцип, на мястото на ислямския гроб ие се оставят ии-какви отличителни белезн, въпреки че са позиати такива примери от некропола край с.Сечище43 и некропола в Мидзикхан.44 - обрабо-тени каменни плочи, поставяни върху гроба. Важен е фактът, че в Староселец тези плочи бяха открити вътре в гробиата яма. Очевидно предназначението нм не е било да запазят спомена за мястото иа гроба, а по-скоро да предпазят мъртвеца от "устрел”.45
В гроб No. 18 бе открит фрагмент от надгробна плоча с иадпис (обр. 15/6). Цялостио запазен е само пьрвият ред, който бе разче-тен като "Фатиха", т.е. ’’заупокойна молитва" - 1 сура (глава) от Корана.4 6
В гроб No.45 бе открита горната част на иадгробен мрамореи паметник, изобразяващ чалма (обр. 14/Ва). Такива паметниии се поя-вяват за първи пьт в Истамбул през XVI в. От територията на Бълга-рия подобии паметници имаме в некропола на Шуменската джамия, да-тиран в XVII-XVIII в.
В четири от гробовете (No.No. 18,24,32,52) бяха открити гли-нени съдове (обр. 15/6,г,д, 16). Те са поставяни под дьсченото покрытие, в насипа или на дъното на ямата до скелета. Вснчки съдове са работени на колело. Повечето от тях са цели. Разграничаваме следните формн: Ибрнк, на който липсват чучура и дръжката (обр. 15/д). В него се откри смолиста маса със специфична миризма4?; Купи (обр. 15/г,	16/г), намиращи паралели в Мелиик, датирани в
XVIII в.48; Останалите съдове са високи и дълбоки, с къса шийка и фуниевидно устие, ако такова се е запазило. Не се забелязват
316
слепи от покритие върху съдовете.
Погребалните обряди .от късното Средновековие, особено ислям-ските, са все още слабо изследваии у иас. Още по-скромен е броят иа публикуваиите материали.49 Това иалага използуваието на материали от други географски области и иай-вече от южннте територии иа СССР50. Въпреки хронологическите разлики между погребенията от иашия некропол и тези от посочените области сходствата са дос-татъчни.за да послужат като източннк на информация. Според В. Халикова51 , едио погребение може да бъде считано за ислямско ако са спазени ияколко основни изисквания: 1. Гробната яма да е четн-ръгълна с ииша;	2. Черепът да бъде обърнат към храма Каабе в
гр.Мека; 3. В гроба да ияма инвентар.
При болшинството от гробовете, разкрити в некропола край Староселец, тези изисквания са спазени. Ето защо имаме основание да говорим за исламски некропол.
Наличието иа съдове в ислямските гробове третираме като изк-лючение, което по всяка вероятност е свързано с чужди културии влияния. Подобии случаи са описани от Е. Халикова, която съобщава за разкрити накнти в няколко ислямски гроба, като ги свързва с предходните погребалии обряди на тази територия.
Датиращите находки, въпреки техния мальк брой, позволяват да допуснем, че иекропольт е функционирал през XVI1-XVIII в. Не раз-полагаме с никакви писмени сведения откосно селището, с което е бил свързан той. Останал е само споменът за ’’турските гробища" сред местното население.
Гробове с дискусионна датировка.
Вече стаиа дума за гробове, чиято датировка преднзвиква дис-кусии. Първият от тях е гроб No.4. Топ е разположен в северния сектор на некропола върху яма No.l от РЖЕ, а през късното Средновековие източната част на ямата му е била частично разрушена от гроб No. 5 (обр. 17/а). Може да се допусне, че гроб No.4 ие е съв-ременен на халщатската яма. Дискусионен е, обаче , инвентарьт на гроба, включващ два броизови пръстена. Първият е изработен от обла тел под Формата на билатералиа спирала (обр. 17/6). Тези прьстени са характерни за РЖЕ, като са известии многобройни примери от Бал-каиския п-ов и Централна Европа.52 На тази база Кр. Белков е склонен да датира гроба в VIII-VII в пр.и.е.53 Вторият бронзов
317
пръстен ие разрешава проблема с датнровката, тъй като засега не са известии подобии примери от иашата страна. Надяваме се, че бъдещи-те проучвания ще позволят решаването на спориия въпрос около хро-нологията на този гроб.
Вторият дискусноиеи гроб (No.47) се намира в иай-южната част на некропола. Той се разлнчава от останалите, тъй като гробиата яма има елипсовидна форма, а разположеиието иа скелета е твърде специфично. Той е с глава на запад, ръцете са свити в лактите, а кракатй са свити в коленете на ляво. Допълнително затрудиеиие е липсата на инвентар, поради което гробът не може да бъде точно да-тиран .
Некрополът край с.Староселец е сложен комплекс, за който по-вече информация биха дали аитропологнческите проучвания. Порадн краткото време за обработка на материалнте и подготовка на публи-кацията не сме в състояние да представим такива даиии. Антропологического изследване ще бъде обект на отделиа публикация, която, надяваме се, ще се появи в най-близко време.
КАТАЛОГ НА ПРОУЧЕНИТЕ ГРОБОВЕ
Гробове от надгробната могила
Гроб No.l.
Отстой на 12 20 м югоизточно от центъра иа могилата. Трупополагане в изпънато положение. Скелетът е добре запазен, ориентирам СЗ-ЮИ. Черепът е извит от слягането на пръстта и лежи на дяс-но. Ръцете са изпъиати, в долната си част са върху тялото. Дължииа 1,60 м. Инвентар няма.
Гроб No. 2.
Отстой на 12.80 м югоизточно от центъра на могилата. Трупополагане в изпънато положение. Черепът е обърнат на север. Ръцете са по тялото, лявата е леко свита в долната си част и лежи вЪрху тазовите кости. Краката са леко свити. Дължина 1.40 м, Инвентар няма.
Погребение на кон No.l. Открито но шест м от центъра иа могилата. Скелетът лежи на лявата си страна. Главата сочи югозапад. Краката са свити до тялото. Дължина 1.85, широчина 0.65 м.
Гроб No.3.
Отстой на 19 м североизточно от центъра. Трупополагане в из-
318
пънато положение. Ориентация С-Ю. Скелетът е разрушен. Запазени са отделяй части от скелета и долннте крайницн. Дължнна 1.20 и.
Инвентар: До скелета -две бронзови монетн на Константин II.
Погребение на кон No.2. Отстой на 12 м. северно от центъра на могилата. Конят лежи на лявата сн страна. Липсва главата. Кра-ката са нзпънати. Дължнна 1.50, широчнна 1.25 м.
Гроб No.4. Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 3-И. Скелетът е добре запазен. Ръцете са изпънати по тялото. Дължнна 1.70 м. Инвентар няма.
Гроб No.5. Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация З-И. Черепът е повит на дясно от слягането на пръстта. Ръцете са изпънатн по тялото. Дължнна 1.10 м. Инвентар няма.
Гробове н находки от плоскня некропол.
Гроб No.l. Гробна яма лнпсва. Погребението е извършено в хумуса . От югонзток скелетът е обграден с парчета от тегулн, а от северозапад е разрушена. Ориентация северозапад - югонзток.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 320*. Скелетът е частично разрушен. Запазенн са само отделяй костн от дол-ната част на скелета н крайннците. Ръцете са нзпънатн плътно до тялото. Дължнна 0.92 м. Инвентар няма.
Датировка: III - IV в.
Гроб No. 2. Трупонзгаряне. Кремираните кости са поставенн в урна. Инвентар:
1	. Глннена урна, работена на ръка. Дебелостенна, нзработена от глина с прнмеси от кварцови частицн, със сиво-кафяв цвят. Под устието мннава релефна лента с косо врязана украса, прекъсната от четирн снметрнчно разположени езнчестн дръжкн. Височнна 0.24 м, днаметри: на устнето - 0.23 м, на дъното - 0.12 м. (обр. 10/в).
2	.Амфора, нзработена от глина с прямее от дребни кварцови частнци с охраво-кремав цвят. Липсаат шийката, устнето и едната дръщка. Височнна на запазената част 0.47 м (обр. 10/г).
3	.Фрагмент шнйка, устне н дръщка на чернофнрннсов лекит. Дн-аметър на устието - 0.42 м (обр. 10/6).
Датировка: IV - III в пр.н.е.
Гроб No.3 (обр. 13/а)
Гробна яма с правоъгълна форма, размерн 1.63 х 0.70 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
319
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 255-. Черепът е обърнат на юг. Скелетът в горната си част е повит на дясно. Ръцете са нзпънатн плътно до тялото. Дължина 1.40 м. Инвентар няма .
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 4 (обр. 17/а).
Гробната яма е разрушена в югоизточната сн част от гроб No. 5, а в северозападната сн част лежи върху халшатска яма No.l. Ориентация СЗ-ЮИ.
Трупополагане в изпънато положение. Скелетът е частично разрушен - черепът, лнпсват раменннте костн на лявата ръка, подбеДре-ннте костн. Ориентация 305 •. Дясната ръка е нзпъната плътно до тялото. Дължина 1.01 м.
Инвентар: 1.Пръстен от обла бронзова тел с Форма на бнлате-рална спнрала. Диаметър на халката - 0.022 и, дебелина на телта -0.002 и. Открнт върху пръст на лявата ръка (обр. 17/6).
2. Бронзов пръстен с елнпсовидна плочка, образувана от раз-шнрението н удебеляването на пластнната. Върху лнцевата повърхност стнлизнрана зооморфна украса. Диаметър на пръстена - 0.022 м, де-белнна на телта - 0.002 и. Открнт в блнзост до лявата ръка (обр. 17/в) .
Датировка: VIII - VII в пр.н.е.
Гроб No.5.
Гробна яма с правоъгълна Форма. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна - ниша.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 245-. Скелетът е добре запазен. Главата е обърната на юг. Скелетът в горна-та си част е повит иа дясно. Ръцете са изпънатн по тялото. Дължина 1.40 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No.6.
Границите на гробната яма не бяха установенн порадн вкопава-нето й в хумуса.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 325. Скелетът е добре запазен, детски. Главата е обърната на юг. Ръцете са изпънатн по тялото. Дължина 0.70 м. Инвентар няма.
Датировка; XVII - XVIII в.
Гроб No.7.
320
Формата на гробната яма не бе установена.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е лошо запазен, детски. Черепът е объриат на север. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 0.53 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 8 .
Гробна яма с правоъгълна Форма, размерн 1.62 х 0.72 м. Ориентация 3-И. От южната страна - ниша, от северната - стъпало.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 255-. Добре запазен скелет. Черепът гледа на юг. Скелетът в горната си част е повнт на дясно. Ръцете са леко свити в лактнте, пръстите са под тазовите костн. Дължнна 1.56 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 9.
Гробна яма лнпсва. Върху скелета стреховидно покритне от тегу ли. Ориентация СЗ-ЮИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация СЗ-ЮИ. Скелетът е снлно разрушен, детски. Костите на черепа, горната част на скелета н ръцете са нзтлелн. Дължнна 0.56 и. Инвентар няма.
Датировка: III - IV в.
Гроб No. 10.
Гробна яма с неправнлна четнрнъгълна форма, размерн 1.83 х 0.64 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 240-. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. Горната част на скелета е повита на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.10 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No.11.
По Форма гробната яма е като горната, размери 2.12 х 1.08. 'Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в нзпъното положение. Ориентация 240-. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. В горната сн част скелетът е обърнат на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.68. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 12 (обр. 11/Ба).
Стъпаловидна гробна яма с правоъгълна форма и заобленн ъгли.
321
Стъпалата са от двете дългн странн на ямата. Размерн на ямата 2.34 х 1.22 м., ширина на стъпалата 0.34 и. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 245-. Частично са разрушенн черепът н горната част на скелета. Ръцете са изпънатн плътно по тялото. Дължина 1,64 м.
Инвентар: 1. Глинена лампа с кръгла форма, работена на колело. Изработена от глнна с примеси от дребни кварцови частнци със керемидено-охрен цвят. Лампата е еднофилтрова с кръгъл резервоар н Фнтнлннк, излнзащ непосредствено от него. Днскът е плосък с кръгъл отвор за горнво. Дръжката е уховидна. Внсочнна 0,031м, дължнна 0.089, шнрочнна 0.084 и. Намерена до дясното коляно (обр. 11/Бб).
Датировка: III - IV в.
Гроб No. 13.
Гробна яма с правоъгълна форма, размерн 1.20 х 0.82 и. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 255-. Скелетът е добре запазен. Черепът лежи на тнл. Дясната ръка е леко свита в лакътя и в долната си част лежн върху таза. Лявата ръка е встрани от тялото. Дължнна 0.56 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No.14.
Гробна яма с неправилна четнриъгълна Форма, размерн 2.22 х 0.80 м. Ориентация 3-И. В насипа на гробната яма - следи от дърве-но покритне. и парчета от тегули.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260•. Скелетът е добре запазен. Черепът лежн на тил. Горната част на скелета е повита на дясно. Ръцете са леко свити в лактнте и в долната си част лежат върху таза. Дължина 1.66 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 15.
Гробната яма по форма е като горната, размери 1.00 х 0.70 и. Ориентация 3-И. В насипа на гробната яма следн от дървено покрн-тие.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е разрушен, детски. Запазени са само отделнн костн от черепа и крайниците. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 16.
322
Гробна яма, чннто граннци на север не се очертават добре. Дължнна 0.70 м. Ориентация З-И.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 260. Скелетът е разрушен, детски. Запазевн са отделнн части от черепа н горната част на скелета, крайннците. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No. 17.
Гробна яма не бе установена.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е добре запазен, детски. Черепът е обърнат на юг. Горната част на скелета е повита на дясно. Дясната ръка е изпъната по тялото , а лявата е свнта в лакътя . Десният крак е свнт в коляното. Дължнна 0.94 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No.18.(обр. 15/а).
Гробна яма с трапецевидна Форма, размери 2.62 х 1.22 м. Ориентация З-И. От южната страна даннн за ннша. В насипа следи от дървено покритие, поставено напречно на ямата,
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 255*. Скелетът е добре запазен. Черепът лежи на тнл, лицевнте му кости са уннщоженн. В горната сн част скелетът е повит на дясно, Ръцете са нзпънатн да тялото. Дължнна 1.88.
Инвентар:
1.	Глннен съд, нзработен от глнна с дребнн кварцови частнци н керемндено червен цвят. Сьдът е нмал чучур н дръжка, конто сега липсват. По средата на шниката - гладък релефен ръб, от конто е започвала дръжката с елипсовндно сеченне, достигаща до наи-изпък-налата част на тялото. По средата на устието н в горната част на тялото - украса от вълнообразно врязани линии. Същата украса в пояс от шест линии - в основата на раменете. Внсочина 0,161, диа-метрн: на устието 0.068, на тялото 0,174, на дъното 0-115 м. Открнт в наенпа над дървеното покритне (обр. 5/д).
2.	Съд с охраво-кремав цвят. Има две енметрнчно разположени вертикални дъговнднн дръжки. Височина 0.20, диаметри: на устнето 0.071, на тялото 0.127, на дъното 0.089 м. Открит до съд No.1 (обр. 15/в).
3.	Съд с охраво-керемиден цвят, нзработен от глнна с прнмеси от дребни кварцови частица. Височнна 0.185, диаметри: на устнето
323
0.185, на тялото 0.073, на дъното 0.127 м. Открит до съдове No.No. 1 н 2 (обр. 15/г).
4.	Надгробен даметник от варовнк с надпнс. Размерн 0.28 к 0.27 х 0.06 м. (обр. 15/6).
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 19.
Гробна яма с неправнлна четнрнъгълиа форма, размерн 1.70 х 0.64 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 240 Скелетът е добре запазен Черепът е обърнат на север. В гориата си част скелетът е леко повнт на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.64 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII - XVIII в.
Гроб No.20.
Гробна яма с форма като горната н размерн 0.88 х 0.72 и. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна ннша.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 240-. Скелетът е разрушен, детски. Запазени са чести от черепа, горната част от скелета, долните крайннцн. Дължина 0.56 м. Инвентар няма. Датировка: XVII-XVIII в. Гроб No. 21.
Гробна яма с правоъгълна форма, размерн 2.10 х 0.75 м. Ориентация 3-И. От южната страна ннша, в наснпа следи от дървено покрытие .
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е добре запазен. Черепът лежи на тнл. В горната си част скелетът е леко повнт на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.62 и. Инвентар няма.
Датировка: XII-XVIII в.
Гроб No.22.
Гробна яма с трапецевидна форма, размери 2.20 х 1.40 м. Ориентация ЮЗ-СИ. В наснпа следи от дървено покрнтне - надлъжно н напречно нареденн дървенн талпи.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 255*. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. Скелетът в горната сн част е леко повнт на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.60 м.
Инвентар: В насипа откъм главата мраморен камък.
324
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.24 (обр. 16/АЗа).
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна Форма, размерн 2.32 х 1.42 м. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна вероятно е имало ннша. В наснла следи от дървено покрнтне от напречно нареденн талпн.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. Ръцете са изпънатн по тялото. Дължнна 1.68 м.
Инвентар:
1. Съд с охраво-керемиден цвят, изработен от глнна с дребнн кварцови частички. Липсват шнйката и устнето.Внсочнна 0.183, дна-метър на тялото 0.124, диаметър на дъното 0.085 м. В съда - останки от черно смолисто вещество. Открнт над дървеното покритне (обр. 16/Аб).
2. Съд с охраво керемиден цвят, изработен от глина с примеси от дребни кварцови частнцн. Лнпсва част от тялото и дъното. Съдът нма две снметрично разположени вертикални дъговнднн дръжкн. Висо-чнна 0.145, диаметър ва устието 0.073, диаметър на тялото 0.089 м. В съда - следи от черно смолисто вещество. Открит в наснпа над дървеното покритне. (обр. 16/Ав).
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 25.
Гробна яма с правоъгълна форма н заобленн ъглн, размери 2.20 х 1.02 м. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна - данни за ниша.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260-. Черепът е обърнат на юг. В горната сн част скелетът е повнт на дясно. Ръцете са изпънатн по тялото, краката са леко свнтн в колената на дясно. Дължнна 1.46 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 26.
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна форма, размерн 2.20 х 1.02 м. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна внща. В горната част откъм главата - два плочестн ломенн камъка, оформени като стъпало.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250". Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. В горната сн част скелетът е повит на дясно. Дясната ръка е нзпъната по тялото, а лявата свнта на горе. Дължина 1.84 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
325
Гроб No.27.
Гробна яма с правоъгълна форма, размеры 1.04 х 0.74. Ориентация ЮЗ-СИ
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 260•• Скелетът е лошо запазен, детски.Черепът е частично разрушен, обърнат на дясно.Ръцете са изпънатн по тялото, десннят крак е свнт в коля-ното. Дължнна 1 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 28.
Гробна яма с неправнлна четнрнъгълна форма, размеры 1.70 х 0.84 м. Ориентация З-И.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 260‘. Скелетът е частично разрушен. Черепът е обърнат на север. Запазенн са тазовнте кости и долните крайници. Дължнна 1.43 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 29.
Гробна яма с форма като горната, размеры 2.20 х 0.98 м. От южната страна - ниша Ориентация СЗ-ЮИ. В насипа следи от дървено покрытие.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на север. В горната сн част скелетът е повнт на дясно, Ръцете са нзпънатн по тялото, Дължнна 1.54 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 30.
Гробна яма с Форма като горната, размеры 1.32 х 0.38 м. Ориентация З-И.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. В горната сн част скелетът е повнт на дясно, Дясната ръка е нзпъната по тялото, ля-вата е унищожена. Краката са събранн в стъпалата. Дълшнна 1.14 м. Инвентар няма.
Датировка: XVI-XVIII в.
Гроб No. 31.
Гробна яма с правоъгълна Форма н заобленн ъглн, размеры 2.30 х 1.06 м. ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в нзпънато- положение. Ориентация 240-. Черепът е обърнат на юг. Скелетът в горната си част е повнт иа дясно.
326
Ръцете са нзпънати по тялото, краката са събранн в стъпалата. Дължнна 11.222 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 32 (обр. 16/Ба).
Гробна яма с форма като горната, размерн 1.80 х 1.02 м. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270-. Черепът е обърнат на юг, ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.40 м.
Инвентар: Глннен съд с охраво-кремав цвят, нзработен о.т глина с прнмесн от дребни квариовн частнцн. Лнпсват най-горната част от раменете, шнйката и устието. По раменете - украса от трн вряза-нн лнннн. Внсочнна 0.16, диаметър на тялото 0.125, диаметър на дъното 0.091 м. В съда - остатъцн от черно на цвят вещество. Открит в югозападння ъгъл на ямата. (обр. 16/Бб).
Датировка: XVI-XVIII в.
Гроб No.33.
Гробна яма с трапецевидна Форма, размерн 1.74 х 0.75 м. Ориентация 3 -И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270°. Скелетът е частично разрушен, лнпсват костн от горната част на скелета и крайниците. Черепът е обърнат на юг. Скелетът в горната си част е повнт на дясно. Дължнна 0.80 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 34.
Гробна яма с правоъгълна форма, размери 2.48 х 0.80. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна тиша.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250°. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг, лнцевнте костн са частично разрушени• Горната част на скелета е повита на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължина 1.74 м. Инвентар няма.
Датировка; XVII-XVIII в.
Гроб No. 35.
Гробна яма с неправнлна четнрнъгълиа Форма, размерн 2.66 х 0.80 м.Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна ннша.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250°. Скелетът е добре запазен, в горната си част повит на дясно. Черепът е обърнат на юг. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължина 1.76 м. Инвентар няма.
327
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.36.
Гробна яма с правоъгълна форма н заоблени ъглн, размерн 1.54 х 1.03 м. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270* , Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг, частично разрушен. Дясната ръка е изпъната по тялото, лявата е свита в лакътя и с долната сн част лежи върху тазовнте костн. Краката са събрани в стъпалата. дължина 1.22 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 37.
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна форма, размерн 0.92 х 0.40 м. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Скелетът е снлио разрушен. Запазени са единнчни костн от крайннците. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 38.
Гробна яма с трапецовндна форма н заоблени ъглн, размерн 2.10 х 0.90 м. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 265-. Долната част на черепа лежи в анатомичен ред, а горната е върху дясната половина на скелета. В горната сн част скелетът е повнт на дясно, Ръцете са изпънатн по тялото, краката са събрани в стъпалата. Десннят е свнт в коляното, а левият - нзпънат. Дължнна 1.60 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.39 (обр. 14/А).
Гробна яма с трапецовндна форма, размерн 2.60 х 0.70 м. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна ннша.
Трупополагане в изпънато положение, Ориентация 250*. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. В горната сн част скелетът е леко повнт на дясно. Ръцете са изпънатн по тялото. Дължина 2.94 м.
Инвентар: На дълбочина 0,40 м от ннвото на материка, в гробната яма два ломени камъка, положенн хоризонталио един до друг.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 40.
Гробна яма с правоъгълна Форма н заоблени ъглн, размеры 2.36
328
х 0.94 м. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна данни за ннша.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260-. Скелетът е добре запазен, в горната си част повит на дясно. Черепът лежи на тил, ръцете са нзпънати по тялото, дясната в долната си част лежн под тазовите кости. Дължина 1.68 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.41.
Гробна яма с неправнлна четириъгълна форма, размерн 1.30 х 0.73. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 255-. Скелетът е добре запазен, в гориата ся част повит на дясно. Черепът е обърнат на юг. Ръцете са изпънати по тялото. Дължина 0.90 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIii в.
Гроб No.42 (обр. 13/г).
Гробна яма с правоъгълна Форма, размери 2.34 х 1.00 м. Ориентация ЮЗ-СИ. От южната страна даннн за ннша. В насипа - следи от дървено покритне от надлъжно наредени талпи.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 230*. Скелетът е добре запазен, в горната си част повит на дясно. Черепът лежи на тил. Ръцете са слабо свитн в лактнте. Лявата в долната си част лежи върху таза, а пръстите на дясната - върху бедрената кост. Дължнна 1.86 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.43 (обр. 12/а).
Правоъгълна гробна яма с камера, вкопана в средата на дъното. Камерата е покрнта със стреховидно разположени тегулн. Размерн на ямата 2.70 х 1.34 х 0.70 м, на камерата 1.72 х 0.48 х 0.28 м. Ориентация 3-И. В югонзточната си част ямата е засегната от гроб No. 35.
Трупополагане в изпъното положение. Ориентация 290-. Скелетът е частично разрушен. Черепът лежн на тнл. Лицевнте кости са разружени. Ръцете са изпънатн плътно до тялото. Дължина 1.52 м.
Инвентар:
1.	Амфорка с кремаво-белезникав цвят, изработена от фнна глина. По повърхността - следи от червен лак. Еисочина 0.165, дна-метри: на устието 0.041, на тялото 0.12, на дъното 0.051 м. (обр. 12/ж).
329
2.	Бронзовн обеци, завържващи в еднния край с кукичка, а в другня с петлица, изработенн от кръгла телена халка. На петлнцата е нанизана тел, завържваща с нанизано костено манисто с биконична Форма. На телта с манистото има внсулка с форма на многостенна камбанка, която в долння и горния си край нма по едва хорнзонтална филигранна тел (обр. 12/6).
3.	Бронзова гривна, нзработена от дебела тел с елнпсовндно сечение. Кранщата й постепенно изтъняват н по външната нм част има украса от врязани линии. Украса от две врязани линии - и в най-де-белата част на грнвната. Диаметър - 0.066 м (обр. 12/г).
4.	Бронзова гривна, нзработена от пластина с правоъгъляо сечение . По повърхността и - украса от врязани точки, разположени в групп. Диаметър - 0.065 м (обр. 12/е).
5.	Бронзова грнвна, нзработена от пластина с правоъгълно сечение. По външната й част - украса тип "рнбена кост”. Диаметър 0.058 м. (обр. 12/д).
6.	Бронзов пръстен - халка, нзработен от пластина с правоъгълно сечение. По външната страна - украса от насечки. Диаметър -0.022 м (обр. 12/з).
7.	Огърлица от 31 залазени костени и стъклени маннста. Седем от тях са с форма на четиринадесетостен от тъмно сннъо стъкло, пет - шестстенни призми от зелено стъкло, шест - с вретеновндна форма, изработенн от кост, три - с цилиндрична Форма от кост, три - с кръгла форма от бяло стъкло, две - с биконнчна сплескана форма от бяло стъкло, едно - с цилиндрична форма от зелено стъкло, едно - с кръгла форма със златисто покрнтие, едно - с кръгла Форма н сребристо покритие, едно - костено с цилиндрична форма н едно - с форма на капка от сннъо-бяло стъкло. (обр. 12/з).
Датировка: ш в.
Гроб No.44.
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна форма, размерн 2.20 х 1.32 м. Ориентация З-И. От кжната страна - ниша.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг, В горната сн част скелетът е повнт на дясно. Ръцете са нзпънати, Дясната ръка в дол-ната си част лежи под тазовите кости, а лявата е встрани от тялото. Дължнна 1.76 м. Инвентар няма.
Датировка.- XVII-XVIII в.
330
Гроб No.45 (обр. 14/Вб).
Гробна яма с трапецевидна форма, размерн 2.56 х 0.94 м. Ориентация ЮЗ-СИ. В наенпа - следи от дървено покритне от надлъжни талпн.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е добре запазен. Черепът лежи на тнл. В горната сн част скелетът е повит на дясно. Ръцете са изпънати по тялото. Десният крак е енлно евнт в коляното. Дължнна 1.58 м.
Инвентар: Надгробен паметннк от мрамор с форма на "чалма”. Височина 0.22 м, диаметър на тясната част 0.155 м, диаметър на шн-роката част 0.22 м. Открит в насипа над дървеното покритне (обр. 14/Ва ). датировка: XVII-XVIII в. Гроб No.46.
Гробна яма с правоъгълна форма и заоблени ъглн, размерн 2.15 х 1.02 м. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 270-. Черепът е разрушен. Горната част на скелета е леко повита на дясно. Ръцете са изпънатн по тялото. Дължнна 1.56 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.47.
Гробна яма с овална Форма, размери 1.41 х 1.40 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане. Черепът е обърнат на ляво. Лявата ръка е из-пъната по тялото, а дясната е встранн от него. Краката са евнти в колената на ляво. Дължнна 0.92 м. Инвентар няма.
Датировка: - неопределена.
Гроб No.48.
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна форма, размерн 2.46 х 1.30 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260'. Скелетът е добре запазен. Черепът е обърнат на юг. В горната си част скелетът е повит на дясно. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължина 1.64 м. Инвентар няма. Датировка: XVII-XVIII в. Гроб No.49 (обр. Ц/Ва).
Стъпаловндна гробна яма с правоъгълна Форма. Стъпалата са от двете дългн страни. Размери на ямата 2.24 х 0.94 м, на стъпалата:
331
ширина - дясно 0.19, ляво 0.30 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 290*. Скелетът е частично разрушен. Черепът лежн на тнл. Ръцете са изпънати по тялото, в долната си част са под тазовнте кости, дължина 1.80 и.
Инвентар: Глннена лампа с кръгла форма, работена на колело. Изработена от фина глнна с охраво-кремав цвят. Лампата е еднофилт-рова с кръгъл резервоар н прнлепен фитилник. Конкавен диск с кръгъл отвор за гориво с вертнкална дръжка. По повърхността - следи от червен лак. Височина 0.031, дължнна 0.091, жирочина 0.071 и. Открита до лявото коляно (обр. 11/Вб).
Датировка: III-IV в.
Гроб No. 50.
Гробна яма с правоъгълна Форма, размери 1.80 х 0.90 м. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е добре запазен, в горната сн част - повнт на дясно. черепът е обърнат на юг. Ръцете са нзпънати по тялото. Дължнна 1.222 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII.
Гроб No.51.
Гробна яма с неправнлна четириъгълна форма, размерн 1.34 х 0.62 м. Ориентация ЮЗ-СИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е добре запазен, в горната си част - повнт на дясно. Черепът е обърнат на юг. Ръцете са нзпънати по тялото. Десният крак е свнт в коляното. И на двата крака липсват части от подбедреннте костн н стъпалата. Дължина 100 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 52 {обр. 16/Ва).
Гробна яма с правоъгълна форма и заобленн ъгли, размерн 1.12 х 0.54 м. Ориентация 3-И. т южната страна - ниша, в наснпа - следи от дървено покритие.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е частично разрушен, детски. Запазенн са само отделит! костн от черепа, горната част на скелета н крайницнте. Дължнна 0.54 м.
Инвентар: Глннен съд с охрено-керемнден цвят, изработен от глнна с принеси от дребни кварцови частици. Липсват шниката и ус-
332
тието. Височнна 0.31, диаметър на тялото 0.126, диаметър на дъното 0.099 м. Открит върху таза скелета обр. 16/Вб).
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 53.
Гробна яма с трапецевидна Форма и заоблени ьгли, размери 0.74 х 0.40 м. Ориентация З-И.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 270 •• Скелетът е разрушен, детски. Запазени са отделии кости от черепа, гръдния кож и крайниците. Дължнна 0.70 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 54.
Гробна яма с неправилна четириъгълна Форма, размери 1.25 х 0.65 м. Ориентация З-И.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е разрушен, детски. Запазени са костн от черепа, горната част на скелета, ръцете. Дължнна 0.70 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.55.
Гробна яма с правоъгълна форма и заоблени ъглн, размери 2.60 х 0.95 м. Ориентация З-И. От южната страна - нижа.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 270  . Скелетът е добре запазен, в горната сн част - повнт на дясно. Черепът е обърнат на юг. Ръцете са изпънати по тялото, дееннят крак е леко евнт в коляното. Дължнна 1.90 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.56.
Гробна яма не бе установена. В наенпа - следи от дървено покритне.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 265-. Скелетът е разрушен, детски. Запазени са костн от черепа н крапннцн-те. Дължнна 0.48 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.57.
Гробна яма с неправилна четириъгълна Форма, размери 2.04 х 0.86 м. Ориентация З-И. От южната страна - ннша, от северната -стъпало.
Трупополагане в нзпънато положение. Ориентация 270-. Скелетът е добре запазен, лежн върху дясната сн страна. Черепът лежн
333
на тнл. Дясната ръка е нзпъната, лявата е свита в лакътя и в долната сн част лежн върху тазовите кости. Дължина 1.76 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 58.
Границнте на гробната яма не бяха установенн.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 250-. Скелетът е разружен. Запазени са кости от горната част на скелета и краиннците. Дължнна 0.68 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.59.
Гробна яма с неправнлна четирнъгълна Форма и заоблени ъгли, размерн 1.70 х 0.74. Ориентация 3-И. От юг даннн за нижа.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260-. Скелетът е добре запазен, в горната си част повит на дясно. Черепът е обърнат на юг. Ръцете са изпънатн по тялото. Левнят крак е леко свнт в коляното. Дължнна 1.48 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 60.
Гробна яма с правоъгълна Форма, размери 2.00 х 1.00 м. Ориентация
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260-. Скелетът е добре запазен, в горната сн част повит на дясно. Черепът е обърнат на юг. Дясната ръка е нзпъната, а лявата свита в лакътя. Десннят крак е свит в коляното. Дължнна 1.76 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.61
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна форма, размери 1.70 х 0.74. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260*. Скелетът е частично разрушен, в горната сн част повнт на дясно. Черепът е обърнат на юг. Дължнна 1.60 и. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 62
Гробна яма с неправнлна четнриъгълна Форма.размеры 1.70 х 0.74. Ориентация 3-И.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260. Скелетът е частично разружен - черепът и гръдння кош. Ръцете са изпъ-
334
нати по тялото. Дължина 1.44 м.
Инвентар: Откъм краката - струпване на ломени каньни.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No.63
Гробна яма с правоъгълна форма,размери 2.20 х 0.94 м. Ориентация 3-И. От южната страна нижа.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260’. Скелетът е добре запазен, в горната си част повит на дясно. Черепът е объриат на юг. Ръцете са изпънати по тялото. Дължнна 1.86 м. Инвентар няма.
Датировка: XVII-XVIII в.
Гроб No. 64 (обр. 11/Аа).
Гробна яма с правоъгълна форма, размерн 2.20 х 0.60 м. Ориентация СЗ-ЮИ.
Трупополагане в изпънато положение. Ориентация 260'. Скелетът е добре запазен. Ръцете са изпънати по тялото. Дължнна 1.80 м.
Инвентар;
1	. Бронзова тока, състояща се от дъговндна обла халка н овална плочка от двоино прегъната пластинка. Върху пластннката три нита, конто са прикрепили колана към токата. Езичето не се е запазнло, на негово място е останал малък железен слитък. Размери 0.034 х 0.023 м. Открнта върху дясната бедрена кост (обр. 11/Аб).
2	. Бронзова тръбичка, изработена от надлъжно огъната гънка пластинка. Ръбовете не се допират и образуват малък надлъжен улей. Размери 0-045 х 0.008 м. Открита върху лявата бедрена кост (обр. 11/Ав).
Датировка; III-IV а.
БЕЛЕЖКИ
Старозагорско поле, в: Енцикпопедия на България. т.1, С. 1988, с.436
2	- Цончев Д. Археологически вести. ГНАМП, 1, 1948, с.187
3	- Николов Д, Кънчев М., Борисов Б. Разкопки на надгробна могила в енергиен комплекс "Марнца-Изток”. АОР - 1978, С,1979, с.51.
335
4	- Борисов Б. Средновековен некропол в района на комплекса "Марина-Изток”. ИМЮИБ, X, 1987, с.37.
5	 Къичев М., Къичева Т. Разкопкн на прансторическо селнще от бронзовата епоха "Овчарица II". АОР - 1984, С, 1985, с.38.
6	- Панайотов И. и др. Експедиция "Марина-Изток". АОР - 1988, С, 1989.
7	 Георгиева Р. Разкопкн на надгробна могила до с.Староселец. АОР - 1989, С, 19990, с.45
8	 Авторн’е изказват благодарност на Б. Борисов за оказаната помощ прн провеждането на разкопките и подготвянето на настоящата публикация. Благодарим също така на к.и.и. Кр. Лещаков, ст.н.с; Ив. Панайотов, к.и.и. Р. Георгиева н на вснчки останали сътрудници и помощннцн за проявения интерес и оказаното съдействне.
9	• Vulpe R. L’age du fer dans les regiones Thraces de la peninsula Balcanique. Paris, 1930.
10	 Керамиката, открнта в ямите, е идентична със събраната през 70-те годннн от мястото на предполагаемого селнще.
Георгиева Р. Обредни ями в Тракия - края на II, начало на I хнл пр.н.е. (под печат).
12	• Непубликувани находки от спаснтелните археологически проучвания в двора на I Основно училище в гр. Радиево.
13	• Китов Г. Гробна находка от бронзовата епоха в Ловеч. МПК, 13, 1973, 2, с.4; Овчаров Д. Могилни погребения прн с.Долна Росица, Търговишко. Археология, VI, 1961, с.66
14	 Подобна практика е известна и от други епохи - Кнтов Г., Павлов Н. Разкопки на тракияскн могилен некропол край с.Смочан, Ловсшки окръг. АОР през 1985 г, С, 1986; с.56.
15	 Георгиева Р. Селище от ранножелязната епоха върху селищна могнла Дядово. Expeditio Thracica, 2, с.113, обр. 1/в; Георгиева Р., Борисов Б. Селище от ранножелязната епоха крап с.Богданово. Expeditio Thracica, 2, с. 107, обр.4; CiiSikova Я. Nouvelle donnes sur la culture thrace de I’epoque de Hallstatt en Bulgarie de Sud. Thracia, I, 1979, p.93, fig.15; Hansel B. Beitrftge zur regionalen und chronologischen Gliederung der alteren Hallstattzeit an der unteren Donau. II, Bonn, 1976, Tdf. 75/11, 76/2.
16	 Къичев M. Селища н находки от къснобронзовата и ранножелязната епоха в Новозагорско. Thracia, VI, 1984, с.155.
336
17	 Подобна форма е известна от Дядово: Георгиева Р. Селите ...» с.124.
18	 Пак там, с.113, обр. I/A.
18	• Пак там, с. 114, обр. II/A; Георгиева Р., Борисов Б. Пнт. съч. , с.105, обр. 1, 2.
20	 Георгиева Р. Селище..., обр. III-VI; Белков И. Разкопкн около Мезек и тара Свнленград. ИБАИ, I, 1937, с.121, обр.112; Белков И. Стари селища н градища южно от Сакар плаинна. ГНМ, V, 1932, с.178; CiZikova М. Op. cit. , fig. 9-12; Аладжов Д. , Баласанян Д, Паметннци от старожелязната епоха в Хасковски окръг. Thracia, с. 190 и сл.
21	- Изказваме благодариост на Б. Борисов, конто ни предостави документацнята на обекта, проучван през 1978 г.
2	2• Номерацнята на гробовете е свързана с реда на тяхното откриване. Под този номер те фнгурнрат н в каталога.
23	 Венеднков Ив. Разположение на некропола н организацнята на разкопкнте 1947 - 1949 г. в: Аполоння, I, С, 1963, с.14.
24	• Чичикова М. Антична керамика, в: Севтополнс, I, С, 1984, обр. 1/1.
25	 Маргос А. Тракииски погребения прн с.Баново. Археология, 1961, 3, с.54, обр. 26.
26	• Фахтер Г. Могилнн находки от Мумджнлар. ИАИ, VIII, 1934, с.111.
2	7 • Иванов Т. Антична керамика от некропола в Аполония. в: Аполоння, I, С, 1963, с.126, табл. 56/167.
28	 Лазаров М. Антични амфори (VI-I в пр.н.е.) от Българското Черноморне. ИТМВ, IX, 1973, табл. XIV/140, 144.
29	 Гетов Л. Погребални обичаи н гробнн съоръження у траките през римската епоха (I-IV в от н.е.). Археология, XII, 1970, 1, с.1-11.
3	0• Непублнкуванн даннн. Информапията е получена от Б. Борисов - ръководител на разкопкнте.
31	• Буюклиев Хр. Тракииски могилен некропол крап Чаталка, Старозагорскн окръг. РП, XVI, 1986, с.19-22.
32	- Калчев Кр. Гробни сьоръження и погребален ритуал в южння некропол на Августа Траяна (II-IV в от н.е.). ИМЮИБ, VII, 1984, с.77-87.
337
33	 Cacuta Kt. Przedmioty metalowe z Novae - kampanie wykopaliskove z lat 1960 - 1978, Novaensia, I, Warszawa, 1987, s.117, tabl.XXVII/2.
34	• Непублнкувани данни. Изказваме благодарност на В. Игнатов от музея в Н. Загора за предоставения материал.
35	 Танчева-Василева Н. Антнчни глннени лампи от музея в Ямбол. ИМЮИБ, V, 1982, с.25-31, табл. 11/14.
36 Пак там, с.29.
37	 Гетов Л. Трако-рнмски могнлнн погребения от Казанлъжко. Археология, VII, 1969, 1, с.36-74, рис.19.
38	 Буюклиев Хр. Трако рнмски могнлен некропол в района на промншлен комплекс ’’Марнца-Изток". Археология, IV, 1962, 1, с.49-54, рис. 14/а.
39	• Аладжов Д. Археологически вести. ГНМХ, I, 1965, 24, с.247, обр.11.
40	 Петрова Ц.,Йорданова И., Димитрова Б. Некропол от XVII-XVIII в прн с.Сечнще, Новопазарска община. Археология, XXI, 1989, с.43-58.
41	 Непубликуванн даннн. Информация Б. Борисов.
42	• Халикова Е. Мусульманские некрополи Вольжскои Болгарии (X - начало XII в), Москва, 1986, с.64;
43	 Петрова П. и др. Цит. съч.
44	 Ягодин В., Ходжайкав Т.К. Некрополь древнего Мидзакхана. Ташкент, 1970.
45	 Петрова П. и др. Цит. съч., с. 55.
4	8 Първнят ред от надпнса бе разчетен от Ивелин Колчев от отдел "Възраждане’' при Шуменския музеи, за което му изказваме сърдечна благодарност.
4	7 Веществата са дадени за анализ в хнмическата лаборатория на СО “Марнца-Изток”. Разполагаме с първоначалнн резултатн, според конто смолнстото вещество от глинення нбрик (гроб No. 18) е сходно с нефта илн обсидиана н наи-вероятно представлява катран.
48	• Цветков Б. Керамика, в: Мелннк. С, 1985, с.152, обр.2
49	 Петрова П., Иорданов И., Димитрова Б. Цит. съч, с. 4 3-58.
50	 Халикова В. Цит. съч.; Ягодин В., Ходжайков Т.К. Цит. съч.
51	 Халикова В. Цит. съч. Авторката се позовава на археологически данни, както и средновековнн мюсулманскн пнсменн
338
източннпи: Бурханеднн Али ибн Абу-Бекр ал Маргинанн, Ал Хидая Фил-фуру - XII в.; Санд Джаляладин ал Хаверазами ал Керляни, Ал КнФая <1>и шархах - Хидая. XIV в.
52	. Boehlаи J. Botische Vasen. Jdl. 111,1888, p. 363, 1.
53	Г» Данкова смята, че изтъкнатият довод е недостатъчен за такава датировка, и че от решаващо значение е вторият бронзов пръстен, който по всяка вероятност е по-късен. По тази причина тя предлага гроб No.4 да бъде гретиран засега като хронологически неопределен.
339
RESCUE ARCHAEOLOGICAL EXCAVATIONS
AT SITE "STAROSELETS" IN 1990
GALINA DANKOVA, KRASIMIR VELKOV, KRASIMIR NIKOV (Summary)
In 1990 rescue excavations were carried out near the already nonexisting village of Staroselets. he excavations aimed at discovering of a settlement from Early Iron Age connected to the pits, dated from the same time, investigated in 1978. A layer from the Early Iron Age was registered. Its location shows that at present the settlement lies under the pit dumps of Coal-mine 2 and is practically destroyed. Fourteen pits from the Early Iron Age and 64 graves from the Late Iron Age, the Roman period, and the Late Middle Ages were investigated.
The necropolis from the Roman period is connected to the burial mound excavated in 1978. The burial ritual and the grave furniture date the graves back to the 3rd - 4th C.C.A.D.
The characteristics of the necropolis from the Late Middle Ages determine it is as Islamic, he burials are accomplished according to this canon, but the fact that ceramic vessels were discovered in some of the graves is also interesting. The suggested dating of this necropolis is the 17th - 19th c.c.
- 340 -
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Обр.1. План на плоския некропол и надгробната могила край С.Староселец.
Обр.2. План на плоскня некропол и ямите от ранножелязната епоха.
Обр.З. Основнн форми на ямнте от ранножелязната епоха.
Обр.4. Профили на сьдове от ранножелязната епоха : А - гьрнета, Б - паници, В - чаши.
Обр.5. Профили на урни от ранножелязната епоха.
Обр.6. Дръжкн на глнненн сьдове от ранножелязната епоха.
Обр.7. Канелнрана и щемпелувана украса.
Обр.8. Щемпелувана н врязана украса.
Обр.9. Релефна украса.
Обр.10. План н инвентар на гроб No. 2.
Обр. 11. План н инвентар на гробове No.No. 12, 49, 64.
Обр.12. План и инвентар на гроб No.43.
Обр.13. План и разрез на гробове No.No. 3, 22, 29, 42.
Обр.14. План, разрез и инвентар на гробове No.No. 26, 29 и 46.
Обр.15. План, разрез и инвентар на гроб No. 18.
Обр.16. План, разрез и инвентар на гробове
No.No. 24, 36, 56.
Обр.17. Гробове No.No. 4 н 5 н яма No.l
(стратиграфеки детайл), ннвейтар от гроб No.4 и план на Гроб No.47.
341
Обр. 1
46
342-
Обр. 2
ЛЕГЕНДА
ГробоВе от късножелнаната епоха
ГробоВе от римската епоха ГробоВе от късното СредноВекоВие
Ями от ранножелязната епоха
шив ®
Хронологически неопределени гробоВе
-343-
Обр. 3
-344-
Обр. 4
IIIIIIIDI
t I t t l I /!> t t II t ,	!
\\U
ч \ '	'	' ' s '	'	D v ' '
—~i ।	।
-345-
Обр. 5
О	20 см
-346-
Обр. 6
;47-
Обр. 7
-348-
Обр. 8
О	5 см
-349-
Обр. 9
-350-
Обр. 10
вроб 2
-351-
Обр. 11
О	1м	1	। II-
О	6 см
-352-
Обр. 12
гроб 43
-353-
354-
Обр. 14
-355-
Обр. 15
epoO 18
-356-
Обр. 16
ероб 24
вроб 52
-357-
11
Обр. 17
страница, ред	написало	да се чете
10, 7 р. долу	h*	Ле
12.	bu	but
24,	ат	ОТ
50, 12 р.	1—15	1, 15
86, 9 р. горе	ат	от
100, 16 р. горе	tricticum	tritfcum
115, 9 р. горе	бойни	бронзови
126, 18 р. горе	833	823
126, 10 р. долу		я
127, 4 р. горе	и	с
127, 8 р. горе	Крут	Крум
140, 18 р. горе	тсц	ТЕЦ
143,	с!4	С—4
144, 13 /i. горе	С —4	С—4 и
145, 3 р. горе	се	си
146, 7 р. горе	Обл. 17 г	Обр. 17 е
146, 7 р. горе	(Обр. 17 d)	(Обр. 17x0 с каявлирава уграса (Обр. 17ж)
146, 7 р. горе	бой	боя
149, 2 р. горе	1.5	3,4
149, 9 р. долу	48,	18,8
153, 4 р. долу	нива	ияво
153, 2 р. горе	66 см	63 см
154, 8 р. горе	разрешав	ниво
155, 4 р. горе		разрушен
155, 18 р. горе	—S	L — 5
155, 9 р. долу	11,о К 1	1,0X1
155, 20 р. горе	С — 4	С —4и
156, 14 р. горе	северо-запад-	ссвероязтог-
	югоизток	югозапад
161, 2 р. долу	масавита	масовите
165, 16 долу	38, 4	32,4
163, 9 р. горе	своеобразнабутилка	своеобразна бутыли
165, 1 р. долу	13, 3	8, 3
166, 13 р. горе 166, 14 р. горе	tritcum	triticum
	trirticum	triticum
168, 18 р. долу	eryilia	ervHla
219, 5 р. долу	но	на
226, 7 р. долу	Ковачева	Ковачево
234, 10 р. горе	Дядова	Дядово
238, 13 р. долу	да	но
239, 20 р. горе	Сривсн	Сливен
238, 16 р. долу	кръг	1фЪСТ
244, Пр. горе	1.40 м	0,40 м
245, 13 р. горе	дреме	време
246, долу	265	2,65
248, 4 р. горе	33/ с	33/о
313, 17 р. горе	тава	това
314, 6 р. горе	Обр. 11/Ба, Бв	Обр. 11/Ба, На
309. 8 р. горе	разположени	разхвърляни
316, 3 р. долу	Обр. 16 г	Обр. 16в
"Марица - Изток". Археологически проучвания. т. I
Художник иа корицата Марин Подмолов
Формат 60x84/8	Тираж 500
Набор IBM/АТ и EPSON LQ1050 Отпечатано в