А

НЕМСКО -
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
АВТОРИ
ПРОФ. ЯН. АРНАУДОВ |, АНГ. ДИМОВА, |Г. МИНКОВА
Л. андрггв~А],|м. наумова|
ДОПЪЛНЕНИЯ: Е. МИНКОВА
ТОМ ПЪРВИ
А-К
София, 2001
ИК „Емас“

DEUTSCH -
BULGARISCHES
WÖRTERBUCH
AUTOREN
PROF. JAN. ARNAUDOV
, ANG. DIMOVA, G. MINKOVA
L. ANDREEVA,
, M. NAUMOVA
ERGÄNZUNGEN: E. MINKOVA
ERSTER BAND
A-K
Sofia, 2001
Ernas Verlag

Посвещавам на майка си.
Елена Минкова
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
Пето преработено и допълнено издание
ISBN 954-8793-39-3
Ангелина Константинова Димова
Герда Густав Минкова
Любомира Мартинова Андреева
Мария Наумова Хаджиолоаа
Дощлшеюи: Елена Маркова Минкова
© ИК „Емас“, 19^18,2001
Всички прана запазени

5
ПРЕДГОВОР
Нуждата от един нов обширен немско-български речник у нас е повече от крещяща. Реч¬
никът, излязъл преди повече от единадесет години под редакцията на д-р Живка Драгнева, е
изчерпан отдавна. Но не само затова е крайно необходим нов речник. Големите стопански,
обществени и културни промени, които преживява светьт изобщо и в частност германският
народ, както и мощният напредък във всички области на науката и техниката доведоха до
дълбоки промени в речниковия състав на немския език. Много думи и изрази са остарели и
някои техни значения даже са забравени или непознати на днешните читатели, а далеч по-
голям брой думи и изрази са се създали и продължават да се създават под напора на настъпи¬
лите промени и са в широка употреба в научната, техническата и художествената литература.
Една голяма част от тях навлизат и в ежедневната разговорна реч. Цялото това новосъздадено
езиково богатство намира отражение в новите публикации, в тълковните, двуезичните и спе¬
циалните речници.
В Берлинската академия на науките сега се издава тълковният речник Wörterbuch der
deutschen Gegenwartssprache под редакцията на Ruth Klappenbach и Wolfgang Steinitz, който си
е поставил за задача да отрази днешното състояние на немския език, както той се е оформил в
литературата, науката и техниката на последните десетилетия, разбира се, без да пренебрегва
по-старите периоди на литературата от Лесинг насам. От излезлите 11 свезки ясно проличава,
че този речник ще бъде истинска съкровищница на немския език. В сравнение с по-старитс
тълковни речници в него извънредно голям брой речникови статии имат съвършено нов облик,
който изпъква ярко от изобилието на изрази, фрази и цитати от най-модерни автори, както и от
научната литература и от пресата. От приведения фразеологичен материал на окото на читате¬
ля се набиват редица фини отсенки в разслоенията на различните значения на дадена дума.
Освен казания речник съществува и излезлият преди 12 години Wörterbuch der deutschen
Umgangssprache, издаден от Dr. Н Küpper, който дава предимно думи и фразеология от вой¬
нишкия и студентския жаргон — всички от разговорния, тарикатския и вулгарния слой на
езика. Поместените в него думи и фразеология също така представляват словесно богатство,
за което в голяма степен трябва да се държи сметка при съставянето на двуезични речници. В
значителна степен се обогати германската лексикография и с излезлия преди 2 и половина
години стилистично-фразеологичен речник Wörter und Wendungen, издаден под редакцията на
Агрикола. Тук също така са дадени голям брой нови, съвременни изрази и е отразена промяна¬
та в стилистичната стойност на много изрази.
Наличието на тия нови едноезикови немски речници прави също така необходимо съста¬
вянето на нови немско-чужди речници, рссп. основно преработване на съществуващите, за да
бъдат те съобразени с днешното състояние на немския литературен и разговорен език.
Всички тия обстоятелства предостатъчно оправдават издаването на нов обширен немс¬
ко-български речник, който да отговаря на нарасналите културни нужди на народа ни и да
отразява съвременното състояние на немския език.
Настоящият речник си поставя именно тази задача. От една страна, съставителите му и
отговорният редактор са се стремели да дадат в него преди всичко отражение на днешното
състояние на немския език, т. е. да създадат по възможност цялостния образ на живата немска
реч. езика на съвременната литература, наука, стопанство, техника и спорт, на пресата, както и
6
разюворния ешк. Обаче е оглед на нуждите на преподавателите по немски език и литература,
на студентите по германистика и на учениците, изучаващи немски език, в него са поместени
редица думи и и фази, употребявани в немската предкласичсска и класическа литература ог •
Лесниг насам.
Същевременно съставителите са се старали да сведат до минимум присъщите на лекси-
кографската работа недостатъци и грешки, използувайки опита и практиката на своите пред¬
шественици — съставители и редактори на обширни немско-български речници, както и на
редица чужди двуезични речници, черпейки поука от несъвършенствата и недостатъци• те им и
опирайки се на напредъка на лексикографията и лексикологията.
В сравнение с прелшествувашите нсмско-български речници изработването на настоя¬
щия стана при по-благоприятни условия, а именно при наличието на казаните лексикографски
публикации, които дават обилен нов материал, с какъвто съставителите на предишните речни¬
ци не разполагаха . Обаче с това благоприятно положение бе тясно свързано и едно обвързващо
задължение: да се използува в максимален размер, след критично проучване и щателен под¬
бор, новото, което тия публикации предлагат.
Почти единствен източник за уточняване значението на включените в речника думи бяха
немските тълковни и двуезични, както и редица специални речници, отбелязани в дадената
накрая библиография. Подробно са използувани излезлите досега 11 свитъка от споменатия
речник на Германската академия на науките благодарение на крайно голямата любезност и
о1зивчивос7 на главния му редактор Ruth Klappcnbach и редактора Helene Malige-KJappenbach.
Па тях съставителите и редакторът са крайно задължени и за ценните препоръки, указания и
съвети. За голямо съжаление те трябваше да се задоволят само с материала на излезлите досе¬
га 11 свезки (представляващи кръгло ‘/4 от целия речник). Те обаче се надяват, че ще .\ioiai да
използуват свитъците, които ще излязат отсега нататък, при едно второ издание на настоящия
речник.
В значително по-малък размер са използувани съществуващите големи двуезични реч¬
ници. а именно немско-френският ог Закс — Вилат. немско-английският от Море -- Занлсрс
и немско-руският на Павловски. В значително по-голям размер бе използуван издаденият под
редакцията на Лепиш речник — най-добрият от всички излезли досега немско-руски речници.
Подбор пи материала. Изхождайки от широките задачи па един обширен немско-бъл¬
гарски речник и от най-разнообразните нужди, които той има ла задоволява, съставителите и
редакторът на предлагания тук речник се стремяха към възможната относителна пълнота на
немското словесно богатство н немската фразеология от различните области на живота, на
материалната и духовната култура, без да се изпада в енциклопедични крайности. При подбо¬
ра на словника бяха възприети преди всичко обшоупотребими думи и изрази. Термннолог пя и
други думи от специалните области са поместени само, доколкото имат по-широка употреба.
При уточняването на техните български покрития е взето компетентното мнение и са следвани
препоръките на едни от нашите най-меродавни специалисти в съответните области.
Областни и Диалектни Думи. Такива са дадени само, доколкото са намерили по-широко
употребление в немската литература, и са отбелязани като областни или диалектни. За подбо¬
ра на тези думи в първата четвъртина на речника авторите са се ръководили от речника на
Германската академия. При това австрийските и швейцарските думи от регионално естество,
намерили широко употребление в литературата, създадена в съответните страни, не бяха смя¬
тани ш диалектни и областни; навсякъде те са отбелязани със съответните съкращения, както
п формата, произношението и ударението на общогермански думи, когато в тия две страни те
се отличават от общоприетите.
ЧужДици 6 немския език. Съставителите и редакторът държаха сметка за нееднократно
изказани пожелания в миналото да се сведат до минимум чуждиците в немския ешк в един
немско-български речник. Обаче те се пазеха да не отиват в другата крайност. Защо го не тряб¬
ва ла се забравя, че много от чуждиците в немския език са думи, които отдавна са се наложили
в разните отрасли на науката и техниката, в поезията и изобщо в литературата, в правния език,
в търговията и борсата, в спорта и военното дело, а даже и в разговорната реч. Освен това не
бива ла се изпуска из пред вид фактът, че в немската търговска кореспонденция, особено в
оная, която се води с Австрия и чужди, негермански страни, се употребяват голям брой чужди¬
7
ци, главно от френски и италиански произход, за което един обширен немско-български реч¬
ник не може да не държи сметка. Най-после тия думи, пред вид на всеобщото им употребле¬
ние, са поместени в редица едноезикови немски речници, а също и в споменатия речник на
Германската академия на науките. Затова не влиза в задачата на съставителите на немско-
българския речник да чистят с жар на пуристи немския речник от чуждици, които самите
германци смятат за нужно да поместят в речниците си.
Що се касае до употребата на турцизми при превеждането на някои немски думи, по
начало редакторът и съставителите ги избягваха в предлагания речник. Обаче има редица слу¬
чаи, гдето единственият напълно адекватен превод на немската дума може да се направи само
чрез турцизъм (напр. Katzenjammer — махмурлук, Pfuscher — янлъш майстор). В такива слу¬
чаи те не се колебаеха да ги употребят. Някъде за доуточняване на даденото с българска дума
покритие е поставен в скоби съответният синоним — турцизъм. Освен това често пъти турциз-
мите в нашия език са добили нюансирано по стилистичен слой значение, понякога от пейора-
тивен характер, и нееднократно се явяват като необходими покрития на съответните немски
думи, именно за точното отбелязване на даден стилистичен слой (срв. обущар и кундураджия).
Фразеология. В речника е включена обширна фразеология, каквато се дава във всички
големи двуезични речници. Поместването й не само е оправдано, но и наложително: тя предс¬
тавлява неделима част от речника, тъй като се явява допълнение, необходимо за пълното вник¬
ване в значенията и съдържанието на заглавните думи, а на някои места и за онагледяване на
тяхното свързване с други думи. Защото, както казва Бали в своята стилистика още в началото
на сегашния век, било в живата реч, било в литературата не съществуват изолирани думи, а
фрази и изрази, в които тепърва думите добиват истинските си конкретни значения. Значени¬
ето на дадена дума в много случаи си остава повече или по-малко абстрактно, ако не бъде
онагледено чрез израза. Затова и е включена такава фразеология, която може да служи иа тая
цел. Преди всичко дадени са такива изрази, които имат широка употреба. Изрази от специфич¬
но фолклорно естество, които представляват интерес изключително само за германците, както
и такива, които са от значение само за етнографската наука, нямат място в такъв речник: тях
интересуващият се ще намери в чисто фразеологии ниге речници.
По структурата си поместените тук изрази се разделят на илюстративна и повече или по-
малко идноматична фразеология. Първата е сведена до минимум, като с заместена със споме¬
натите в „Упътванията“ допълнения в скоби към значенията на гнездовите думи, къдего се
дават главно ония думи, с които обикновено те се свързват. Чрез тия допълнения илюстратив¬
ната фразеология в речника ни става почти излишна. Обаче има една група нефразеологични
изрази, повече или по-малко свободни словосъчетания, чието поместване в речника е повече
от наложително. Това са такива словосъчетания, които поради голямото си различие по форма
от покриващите ги български изрази представляват значителни мъчнотии както за бързото
схващане на израза, така и за съставянето му. Тпя мъчнотии идват често оттам, че в повечего
от зях ключовата дума е употребена не в обикновените си и чесго употребимите значения, а в
такива, които се срещат по-рядко или са от специално естество. Пан-чесго ' гова е при фразео¬
логията на ключови думи с повече значения, конто в много случаи са разнообразни и с отсенки
помежду им, облагоприятстващи нерядко смесването им едно с друго. Трудностите се увели¬
чават и поради това, че диференцирането на сродни значения често зависи ог комбинации те
на ключовата е други думи, а гова са тънкости, конто по шава само опя, които добре владее
езика. Пример: ein Telegramm abhören приемам теле1рама и ein Tclcphongcspräch abhören под¬
слушвам телефонен разговор. Особено тясно е свързано диференцирането и шоанспровката па
значенията на думите с употребата на различни предлози или пък с такива на различни нале¬
жи е елин и същ предлог: man brachte ihn auf einen Wagen сложиха го в една кола, и man brachte
ihn auf einem Wagen докараха го е кола. Тук спадат и случаите с глаголи, които имаг рекция,
различна от съответните български глаголи, както и изобщо всички случаи на по-трудна конс¬
трукция и рекция.
Основен състав па фразеолошята в речника представляват нсевободннте словосъчета¬
ния, именно ония фразеоло!ичпи комплекси, гдето отделните думи са гака ^11^*1111, че те по-
малко или повече, а даже н напълно са загубили самостоятелността, ипдивндуалноетта и зна¬
ченията си, за да се слеят в общия смисъл на словосъчетанието. Те обхващат но ге^мипология
8
на Виноградов фра геологичните словосъчегания, фразеологичнитс единства и фразеологич-
Hine сраствания или идиоми. към които спадат и клишетата на пословиците н поговорките.
Всичкия т материал, заимстван от казаните по-горс източници, бе проучен основно и най-
грижливо, за да се установят и диференцират точните значения на думите и да се намерят по
възможност адекватните български покрития както на гях, така и на придадената към тях фра¬
зеология. Едва след това се използуваха двуезичните речници за окончателното доуточняване
и формулиране на покритията, и то след напълно критична проверка на данните в тях и след
сверяването на последните помежду им, както и с установените в едноезичните немски речни¬
ци. Прибягването до двуезичните речници ставаше също така и за контрол и утвърждаване на
установеното от самостоятелната работа.
Ако изобшо няма труд, напълно издържан и безпогрешен, специално за лскхикографски-
ге работи трябва да се подчертае, че над тях има да се работи и дооформява цял живот. Това е
обусловено от спецификата на лексико графе ката работа изобщо. Специално за един немско-
български речник не трябва да се изпуска из предвид, че преди да се създаде в 1871 г. единна
германска държава, благодарение на разпокъсаността на германския народ на отделни държа¬
вици немският литературен език се е оформял в различни културни центрове въпреки относи¬
телното единство на нововиеоконсмекия език, постигнато с Лютсровия превод на Библията.
Бла! одарен не на гова за много понятия са създадени, респ. възприети в литературния език по
няколко паралелни думи, които впоследствие влизат във взаимодействие, като във връзка с
гова се* създават различни отсенки, които често придават на значението на редица думи нещо
лабилно и нестабилно. Това важи и за значителен брой фразеологични изрази, за които също
така се развиват две, даже и повече тълкувания. Всичко това намира отражение в едноезнкови-
те немски речници, между които на доста места има разногласие в тълкуването на редица
изрази. Ог друга страна, немският език изобилствува с думи, за които е много трудно, а даже и
невъзможно да се намерят напълно съотвстствуващи покрития в другите езици и специално в
нашия Това пък налага при превода на такива думи да се направят ' допълнителни обяснения,
което и от самите съставители се чувствува като несъвършенство. При това лекеикографската
работа е от такова естество, че • гук повече от всякъде другаде се изпитва онова, което Фридрих
Теодор Фишер нарече die Tücke des Objektes. Тоя обект, в случая дадена дума, израз или пък
технически детайл, било поради погрешна асоциация, недоглеждаме или привързаност, които
при раздробеното на безброй кутийки и уморено от дългогодишната монотонна работа лекси-
кшрафско съзнание са напълно естествени, устройва такава пакостна шега на редактор и със¬
тавители. че зо впоследствие (най-вече след отпечатване на речника) се чудят и маят, откъде
им е дошло това. Тая своего рода лскеllкографека трагика е великолепно отразена в известното
стихотворение на познатия автор на големия френско-руски речник проф. Щерба, поместено в
предговора на последния, което може да се разбере напълно само от опя, който дълги години е
изпитвал върху собствения си <ръб ..коварствата на обекта“.
Сьетавителекият колектив и редакторът в течение на свояча работа по речника нееднок¬
ратно са били в допир с някои меродавни и изтъкнати ли^вис™, от които получиха ценни
подтици, съвети и препоръки. На първо място те са задължени на академик Владимир Георги¬
ев, който, като директор на Института за български език, в началния период на съставянето на
речника им очерта основните принципи и положения, които трябва да ги ръководят, и даде
правилна и компетентна насока на тяхната работа. Впоследствие той поощряваше постоянно
последните п им създаваше всички възможни улеснения. Члсн-кореспондент Любомир Анд-
рейчин, сегашният директор на казания институт, продължи наследената благоприятна за реч¬
ника политика на своя предшественик. Също така полезни съвети получиха те и от научния
секретар на института ст. и. с. Ив. Гълъбов, който като докладчик при одобряването иа отдел¬
ните части на речника в научния съвет със своето обективно отношение към резултатите от
работата по речника и градивната критика допринесе съществено за окончателното му оформ¬
ление. Освен това в института се изнесоха редица доклади по лексикотрафеки въпроси, от
които, както и от дискусията по тях, редакторът и авторите получиха ценни поуки.
Извънредно много дължим и на споменатите главен редактор и съредактор на речника на
Германската академия на науките Ruth Klappenbach и Helene Maüge-Klappenbach за тяхната
ютовност да доставят своевременно новите свитъци на своя речник, с което много улесниха
9
работата по осъвременяването на значителна част от речника. За изясняването и уточняването
в редица конкретни случаи помогна много и научната сътрудничка в Института по славистика
в Берлин Марта Костова, която винаги с готовност се отзоваваше с указанията си, когато стане¬
ше нужда.
Тук му е мястото да се изтъкнат и заслугите на по-раншните съставители на по-обширни
немско-български речници, които при още неизяснени теоретични принципи на лексикогра-
фията у нас извършиха своето пионерно дело, като създадоха база и за работата по настоящия
речник. В това отношение особено големи заслуги имат нашите най-изтъкнати труженици в
областта на германистиката у нас проф. Коста Гълъбов и Жана Гълъбова със своя Немско-
бъларски фразеологичен речник, който е пръв в нашата книжнина и представлява ценен при¬
нос.
Също така крайно е задължен редакторът и на писателя и преводача от немски език д-р
Д. Стоевски за изключително ценното му съдействие за уточняване на стилистично издържа¬
ни български покрития на особено трудни фразеологични изрази.
Както се изтъкна, редакторът и някои от съставителите бяха улеснени от редица изтък¬
нати специалисти и други компетентни лица при установяване на българските покрития за
терминологията на специалните области. Техният брой надминава 40. На споменатите меро¬
давни лица и специалисти и на всички други съставителите и редакторът изказват тук най-
горещата си благодарност за това, че те с препоръките и отзивчивостта си допринесоха извън¬
редно много за научната издържаност на речника.
Проф. Я. Арнаудов

10
НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 2001 г.
От първото издание иа настоящия речник изминаха близо 40 години, които се равняват
на цяла епоха. Науката и техниката отбслязаха силен напредък, компютрите станаха част от
нашето ежедневие, много държави, между които и България, отхвърлиха доскорошния си път
на развитие, а Германската демократична република дори не съществува вече. Всички тези
промени естествено намират своето отражение в развитието на езика, което от своя страна
налага осъвременяването на съществуващите речници.
Допълването на Немско-българския речник с автори Я. Арнаудов, А. .Димова, Г. Минко¬
ва. Л. Андреева и М. Наумова се оказа нелека задача, поради големия обем работа и задълже¬
нието да спазя замисъла и структурата на оригинала. Основният източник, по който съм сс
водила, е Wahrig, 6. Deutsches Wörterbuch, 1997у но също така и по други източници, посочени
в списъка с използвана литература. Помогнаха ми и забележките, добавките и корекциите,
които майка ми беше отбелязвала в личния си екземпляр от речника - тя докрая живееше с
надеждата, че някой ден този речник ще излезе в преработен вид.
В новото издание са включени доста англицизми и американизми, навлезли трайно в
съвременния немски език, по наред с тях стоят и доста думи и понятия, свързани преди всичко
с бившата ГДР и близкото ни минало, които продължават да имат своето място в езика, но сега
по-скоро в исторически аспект.
Накрая, не искам да скрия какво голямо уважение изпитвам към авторите (за съжаление,
с изключение на г-жа Димова, вече покойници) за огромния им труд.
Също гака искам да изкажа голямата си благодарност иа г-жа А. Димова за доверието,
което ми оказа.
Надявам се. че въпреки неизбежните пропуски, съм допринесла поне малко за по-успеш¬
ното ползване иа речника и не съм накърнила основния замисъл на авторите.
София, 2001 г.
Е. Минкова

|]
УПЪТВАНИЯ ЗА ИЗПОЛЗУВАНЕ НА РЕЧНИКА
Речникът е изграден в статии и гнезда, а ключовите думи са наредени в строг азбучен
ред. Статиите са построени във основа на съчетание на граматични и семантични принципи.
След заглавната дума следва граматическата й характеристика. Съществителните са обозначе¬
ни като такива чрез рода си, а именно със съкращенията т за мъжки./за женски и п за среден
род, поставени непосредствено след заглавната дума, след което следват окончанията на роди¬
телен падеж единствено число за имената от мъжки и среден род, и ония за именителен падеж
множествено число за всички съществителни. За имената от женски род родителен падеж
единствено число не се дава (като ненужен). Ако буквата „e“ в родителен падеж може да се
изпусне, тя е поставена в скоби. Ако в множествено число съществителното има две форми,
окончанията им се отделят едно от друго с диагонал. Във всички случаи пред окончанията е
поставено малко тире. Ако съществителното в множествено число има преглас, над тирето е
поставена трема. Ако окончанието на съществителното в именителен падеж множествено число
е идентично с онова на именителния падеж единствено число, вместо окончание за множест¬
вено число е поставена гилда; ако има и преглас, над нея се поставя трема. В случай че същес¬
твителното няма множествено число, след окончанието за родителен падеж единствено число
е поставено тире, отделено със запетая от последното. Съществителните, които се употребяват
само в множествено число, се обозначават чрез съкращението р/. - за тях заглавната дума е
дадена в множествено число. Тази граматическа характеристика се дава само за простите и
производните съществителни, а на сложните се означава само родът, като за другите основни
форми важат окончанията на последния композиционен член. Изключение сс прави само за
ония сложни думи, чиято основна дума (т. е. вторият композиционен член) има двойна форма
за множествено число (това са предимно думи с ...mann), като за тях се дава и формата, която
сложната дума има в множествено число.
Глаголите се характеризират чрез съкращенията /г. (преходни), intr. (непреходни), mod.
(модални), imp. (безлични) и refl. (възвратни и реципрочни). Силните, молилнитс, спомагател¬
ните и неправилните глаголи са обозначени със звездичка, а основните им форми, както и
някои особености по спреженисто им са дадени в края на речника в специални системни таб¬
лици. След съкращението intr. сс обозначава чрез h или ?, с кой спомагателен глагол, сс спряга
съответният глагол в миналите сложни времена; за глаголи, които сс спрягат и с двата, се
поставят съкращенията h л, рссп. л // (в зависимост ог честотата на единия или другия). Там.
където не е отбелязано на друго място в речника (а именно в статиите па представки или на
първи композиционни членове), дали представките на глаголите са делими, или не. или пък
ако тая материя не е уредена с общите граматически нравила, съответният характер на глагола
сс означава със съкращенията trnb. или untrnh. Всички сложни глаголи или такива с представ¬
ки, ударението на които пада върху втория композиционен член, са неделими (без това да е
означено в характеристиката).
Останалите части на речта се означени със съкращенията на латинските им названия.
adj. за прилагателни, пит, за числи гении, ргоп. за меетоимсння, adv. за наречия, ргр. за пред¬
лози, conj. за съюзни и intj. за междуметия. Всички тия съкращения за трамаг•ическаlа харак¬
теристика сс дават в курсив.
Онези прилагателни. които в абсолютната си форма се' употребяват и каю наречия, не се
отбелязват• изрично н каю наречия (след заглавната дума сс поставя само adj.Y, ако обаче в
12
някое тяхно значение те са само наречия, такова значение се поставя в особено разчленение в
същата статия, отделено с арабска цифра, след която следва съкращението adv. При едносрич¬
ните прилагателни, чиито степени за сравнение нс получават преглас, абсолютните форми на
тези две степени се поставят в скоби след съкращението adj. {пример: roh adj. (roher, rohest)[.
Също така се поставят (пак в скоби) и степените за сравнение на ония прилагателни, при
които тия форми са неправилни.
При непреходните глаголи се дава обикновено и една граматическа формула, за да се
обозначи рекцията на глагола . При ония от тях. които имат повече от една група значения, и то
е различна рекция, такива формули са поставени обикновено при всяка група непосредствено
след арабската цифра, означаваща реда на групата. Тия граматически формули се дават обик¬
новено в скоби. Рекцията на някои места е означена с главни начални букви на съответния
падеж, който глаголът управлява G за родителсн падеж, D за дателен, А за винит^елсн. При
преходните глаголи по начало се дава формула само ако немската и българската конструкция
на тия глаголи се различават една от друга.
При предлозите непосредствено след съкращението с току-що отбелязаните съкраще¬
ния на падежите (<7, D, А) се означава рекцията им. Такава рекция се означава и при някои
прилагателни.
Когато причастието на даден глагол има значение и на прилагателно, то се дава в отдел¬
на статия с означенията adj. или adj. pari, в зависимост от това, дали в тая статия се поместват
само значения на прилагателни, или и такива на причастия.
След граматическата характеристика и евентуални други прибавки към заглавната дума
са разположени българските покрития на последната, както и фразеологията, ако такава има.
За тяхното разположение са меродавни навсякъде съображенията от семантично естество, е
известни изключения при глаголите. При повече значения те са разделени в групи, а някъде и
в подгрупи. Групите се отделят една от друга с точка и запетая и са номерирани с арабски
цифри. Подгрупите на всяка група са отделени също с точка и запетая, а отделните значения в
подгрупата — със запетая. След всяка група значения следва фразеологичният материал към
групата. Случайни значения на думата се дават само във фразеологията, а не в групата значе¬
ния.
Специално при глаголите първото разчленение на значенията е извършено по граматичес¬
ко начало, т. е. при глаголи, които са едновременно преходни и непреходни, а даже и възвратни,
значенията им се разпределят по категорията на глагола. За двуезиков речник тоя начин на разч¬
ленение е цай-сстсетвсният и удобният, за да се систематизира материалът при даден глагол
така, че да се улесни оня, който използува речника. Обикновено значенията на глаголите са
разпределени в две категории — преходни (tr.) и непреходни (щ/r.), като всяка от тях се означава
с римска цифра по реда на честотата на употребата им. Възвратните значения (zr/Z.) са обикнове¬
но придадени към преходните. Те са поставени в отделна категория само ако употребата и значе¬
нието им като такива имат нещо особено или значително се различават от значенията им като
преходни (пример: erinnern 1. tr. (e-n an etw. e-n ~) напомням нкм. (за нщ., нкг.)...; 2....; 3....; II.
refl. G спомням си, помня...).
При някои глаголи възвратните значения са придадени към непреходните. Когато прехо¬
ден глагол, който се употребява и като възвратен, има няколко различни значения (или група от
такива), от конто някои са само възвратни, след цифрата, под която се дават последните, те се
означават като възвратни (n?/?.), докато групите с преходните значения не се означават като /г.,
тъй като за тях важи общото означаване на цялата категория като такива.
Ако глаголът е главно преходен и само между другото непреходен или пък обратно,
значенията му не са разпределени в казаните две категории, като при оная група значения, към
която спада и употребата му като intr. (респ. гг.), се отбелязва и intr.
Причастието (сегашно или минало) на глаголите, където е дадено в една и съща статия с
глагола със специално значение, е отпечатано с получер шрифт.
При формулирането на българските покрития на отделните значения стремежът бе насо¬
чен главно към това, да се дава по възможност точен превод на значението на немската дума
чрез съответната българска и само в краен случай да се дава описателен превод, при липса на
съответната българска дума или при непълно покритие между двете думи. Там, гдето двете

13
думи не се покриват напълно, в скоби и обикновено в курсив са дадени допълнителни поясне¬
ния, които доуточняват смисъла и значението на немската дума. За такова доуточняване на
последните служи и привеждането в скоби (обикновено некурсив) на думи, с които обикнове¬
но се съчетава заглавната дума, т. е. към които тя има известно предпочитание и даже афини¬
тет. Това е правено главно при глаголите, гдето много често са дадени думи, които обикновено,
а някъде и изключително служат като подлог или допълнение на заглавния глагол. В статиите
на съществителните при дадено значение често са сложени в скоби прилагателни като обичай¬
ни съчетания на ключовата дума, и обратно, в ония на прилагателните — съответстващи съ¬
ществителни. Освен това на много места при съществителни са поставени в скоби други съ¬
ществителни, с които те обикновено се свързват (най-често чрез предлога на).
Ако някоя дума изцяло или само в някои нейни значения се употребява само в изрази, за
нея не е формулиран български превод след ключовата дума, респ. след арабската цифра, отна¬
сяща се до въпросните значения, а само се поместват съответните изрази (примери: abstürzen...;
2. sich das Genick - прен. строшавам си главата. — Ansehen и, -s, — ; ohne - der Person без оглед
на личността. — Bewerbchen п. -s, разг.: sich ein — machen диря претекст (създавам си рабо¬
та).
Също така не е даден формулиран превод на ключовата дума, когато под дадена арабска
цифра са събрани изрази, които не отговарят на нито едно от значенията, дадени в другите
групи. Особено голямо внимание се обърна на нареждането на значенията в отделните гнезда.
На първите места се поставиха обикновено най-употребимите днес значения, доколкото това
можеше да се установи от меродавните едноезикови немски речници и особено от споменатия
в увода речник на Германската академия на науките. За окая част от речника, за която не можа
да се използува последният, бе меродавен преди всичко Brockhaus. Най-накрая се сложиха
областните, диалектните и остарелите значения.
Съобразно с целта, която преследва поместената в речника фразеология, изразите, отна¬
сящи се до дадена група значения на една дума, са поместени след покритията на тия значе¬
ния. т. е. в една и съща група с тях, означена с арабска цифра. По такъв начин тясната връзка
между покритията на тия значения и съответната им фразеология се схваща много по-лесно и
желаното доуточняване, респ. отсеняване се постига много по-скоро. А фразеологията, която
не отговаря на нито едно от формулираните български покрития, се дава накрая в отделна
самостоятелна група (обикновено означена със своя арабска цифра или с □).
Стилистично разслоение. Използуването на речника на Германската академия на науки¬
те, както и стилистичния речник на Агрикола (Wörter und Wendungen) даде възможност да се
отрази в настоящия речник най-новото стилистично разслоение на немския език. Стилистич¬
ната стойност на литературните думи и значения, които са употребени в прекия им смисъл, не
е обозначена с особена квалификация. Преносната употреба е означена със съкращението прен.
разговорните думи и значения са отбелязани със съкращението разг.. хумористичните - с
шег., тарикатските и жаргонът — с map., пейоративните — с пейор.. думите с презрителен,
пренебрежителен или укорителен оттенък — с презр.. нренебр. или укор.. вулгарните — с вулг
Също така са означени и ругатните като такива (в скоба без съкращение). Остарелите думи,
респ. значения сс отбелязват с остар. Съкращенията са поставени на различни места п зависи¬
мост от обсега на тяхната nалuдцоет. Когато съотвегната квалификация се отнася до цялата
статия, съкратената стилистична думичка с дадена в началото на статията непосредствено след
граматическата характеристика. Когато тя важи за една цяла група значения, означена с араб¬
ска цифра, съкращението е поставено непосредствено след арабската цифра, а ако сс отнася
само до едно отделно значение или дума, поставя се преди последните. Тия квалификации
важат както за думите и техните покрития, така и за фразеологичния материал. При думи с по-
голяма фразеология последният почти навсякъде е нареден с оглед на стилистичната си квали¬
фикация. Най-напред се поставят илюстративните и непрецоеци изрази, ако има такива, след
това — преносните, подир тях — разговорните, евентуално вулгарните, а па последно място
— пословиците. Обаче ако има някакъв паралелизъм или особена връзка, положителна или
озрицателна. между два израза с различна стилистична квалификация, те са nостаnсцu обик¬
новено елин до друг, разбира се с обозначаване на стилистичния им характер.
Когато съответно™ стилистично съкращение важи до края на съответната група шаче-
14
пия, т. е, до следната арабска цифра, рссп. до края на статията, след стилистичната думичка сс
поставя двосточие (наир. прен.: важи до края на групата, като обхваща и следващите в същата
група разговорни изрази и пословиците; разс.: важи ' за следващите до арабска цифра изрази,
респ. до означената с поел. подгрупа, ако има такава. Ако слсд стилистичното обозначение
липсва двоеточие, то важи само за следващия след него израз (освен ако дадена стилистична
квалификация важи за цялата статия или за цялата група значения, означена с' римска или
арабска цифра - вж. по-горе; в такъв случай ис е поставено двоеточие).
Ала стилистичното разслоение на немския език, отразено в настоящия речник, не сс
изчерпва само с употребата на казаните стилистични квалификации. Много по-съществено е
предаването на стилистичния характер на немските думи, значения и изрази чрез по възмож¬
ност' напълно отговарящи на езиковия й слой български покрития. Редакторът и съавторите се
сгрсмяха да постигнат такова адекватно покритие, доколкото бе възможно. Не навсякъде обаче
гова им се удаваше. Някъде те с чувството на вътрешна ^задоволеност трябваше да сс задово¬
лят само с употребата на съответната стилистична думичка като указание на стилистичния
слой.
Терминологията и думите от специалните области са обозначени в курсив със съкраще¬
нието на сьозвезната на специалната област думичка непосредствено пред българския превод
на заглавната дума и след арабската цифра, ако има такава (всички съкращения от тоя род са
поместени на стр. 15—16). Тия съкращения се поставят не само от съображение за научна
и здържаносг иа речника, а също така, и дори в по-голяма степен, целят да улеснят неспециа¬
листа, койго в четивото си би сс натъкнал на специалния термин, непознат нему даже и на
бъларски е зик: поменатото съкращение би му дало поне едно смътно указание за съдържани¬
ето на термина. За подобно улеснение служат и кратките указания, поставени обикновено в
курсив в кръми скоби слсд превода на съответната дума.
Паралелни и сипонимни думи и изрази на дадените в един фразеоло1 - ичен текст са пос¬
тавени в полегати скоби / /.
Произношение. То се означава само там, гдето се отличава от нормалното произношение
на немските писмени знаци, т. е. почти само при чуждите думи. При това дадена е в 'транск¬
рипция само оная част от думата, чисто произношение е различно от нормалното. Транскрип¬
ции ia е поставена в ьглести скоби непосредствено след заглавната дума или пък след някое от'
окончанията, съставящи част от граматическата .характеристика, в случай че там има някаква
особеност на произношението (предимно за множествено число на някои чуждици). При думи
с двойно произношение се дават и двете произношения, като на първо място е дадено онова,
което е отбелязано в Академичния речник или в Правописния речник на Дуден — меродавен
за произношението.
За основа на транскрипцията са взети знаците на българската азбука, попълнени със
знаци от немската за ония звуци, за които липсва обозначение в българската, а именно ä, ö, ü.
h, q. Назализацията на а, е, о е означена с вълнообразна дъгичка над съответната гласна.
Ударение. То се обозначава с ( ' ) само там, гдето не пада върху началната сричка. Думи
с двойно ударение са дадени и с едното, и с другото.
За отбелязването на ударението речникът ни се базира също така върху германския Ака¬
демичен речник и Правописния речник на Дуден, а за липсващите в последния думи се следва¬
ха съответните указания на Brockhaus, Mackensen и Fremdwörterbuch.

15
А — Akkusativ
adj. — Adjektiv
adj. part. — вж. pari. adj.
adv. — Adverb
art. — Artikel
comp. — compositum
compar. — Komparativ
conj. — Konjunktion
conjunct. — Konjunktiv
D — Dativ
dim. — Diminutivum
d-e — deine
d-r — deiner
d-s — deines
d-m — deinem
d-n — deinen
e-e — eine
e-m — einem, jemand(em)
e-n — einen, jemand(en)
er — einer
etw. — etwas
f — Femininum
G — Genitiv
b — c haben (се спряга)
imp. — unpersönlich
imperf. — Imperfekt
inf. — Infiniiif
intj. — Interjektion
СЪКРАЩЕНИЯ
I.	C ЛАТИНИЦА
intr. — intransitiv
invar. — invariabel
jds. —jemand(e)s
k-e — keine
k-s — keines
k-m — keinem
k-r — keiner
k-n — keinen
m — Maskulinum
m-e — meine
m-s — meines
m-r — meiner
m-m — meinem
m-n — meinen
mod. — modal
N — Nominativ
n — Neutrum
num. — Numerale
obj. — Objekt
pari. — Partizip
part. adj. — part., употребен
като adj.
perf. — Perfekt
pl, — Plural
präd. — Prädikativ
prüf. — Präfix
präs. — Präsens
pron. dem. — demonstratives
Pronomen
pron. indef. — indefinites Pro¬
nomen
pron. inter. — interrogatives
Pronomen
pron.pers. —persönliches Pro¬
nomen
pron. poss. — possessives Pro¬
nomen
pron. rel. — relatives Prono¬
men
pronadv. -- Pronominaladverb
prp. — Prä|^<^i^ition
refl. - - reflexiv
5 — със sein (се спряга)
s-e — seine
s-s — seines
s-m — seinem
s-r — seiner
s-n — seinen
sing. — Singular
subst. — Subssantiv
suff — Suffix
superl. — Superlativ
tr. — transitiv
trnb. — trennbar
untrnb. — untrennbar
авиац. — авиация
австр. — австрийски
автом. — автомобилно дело
анат. — анатомия
архит. — архитектура
астр. — астрономия
бшбл. — библейски език
биол. — биология
бот. — ботаника
вет. — ветеринарна медицина
II.	C КИРИЛИЦА
вж. — виж
вие.	висок стил
вм. — вместо
воен, — военно дело
войн. — nойlгuщни език
вулг. — вулгарно
ГДР - - Германска демокра¬
тична република
геогр. — география
геолог. геология
готе. - - - - готварство
грам. — граматика
евфем. — - евфемистично
езикозн. — езикознание
е.л. — електричество
жарг. — жаргон
жив. ~ живопис
жп. — железопътно дело
зоол. — зоология
изк. - ИЗКУСТВО

16
ик. — икономика
иифор. — информатика
ирон. — иронично
канц. -- канцеларски
карт. — картоиграчество
книж. — книжовен език
кат. — компютри
лесов. — горско дело
лит. — литература (включ.
поетика)
1ов. — ловно дело
мат. - - математика
мед. — медицина (включ.
зъболекарство и аптекар-
ство)
метал. — металургия
метеор. — метеорология
.мин. — минно дело
минер. — минералогия
мит. — митология
мор. — морско дело
лг. пр. — международно пра¬
во
муч. — музика
нар. — народен език
неолог. — неодс™?^
нкг. — някого
нщ. - - - нещо
обикн. — обикновено
обл. — областно
остар. — остаряла дума, ду¬
ма, израз
отглаг. —отглаголно
пейор. — пейоративно
печ. — печатарство
подигр. — подигравателно
поет. — поетичен
полит. — политически
поел. - пословица
предик. - - - предикативно
презр. — презрително
прен. — преносен смисъл
пренебр. — пренебрежително
псих. — психология
р. — река
рад. — радио (с телевизия)
разг. — разговорен език
реч. — религия
сел.-ст. — селскостопански
термин
спорт. — спортно
стр. — строително дело
студ. — студентски израз
събир(ат). — събирателно
съкр. — съкратено
съществ. — съществително
т. — том
тир. — тарикатски
театр. — театрално дело
текст. — текст илство
техн. — техника (включ. за¬
наятчийство)
ТКЗС — трудовокооператив¬
но земеделско стопанство
търг. — търговия (включ.
банково дело и борса)
укор. — укорително
умал. — умалително
учен. — ученически жаргон
фам. — фамил парен език
физ. — физика
филос. — философия
фот. — фотография и кино
хидр. — хидрология, хидро-
техника
хим. — химия
хитл. — националсоциалис¬
ти че ски
църк. — църковно
шах(м). — шахмат
tueeutf. — швейцарски
шег. — шеговит, хумористи¬
чен израз
юр. — юридически

17
ab
А
а, А н, — ~/разг. -s 1. а, първата буква от немската
азбука; 2. звукът а; 3. прен. начало: разг. von А
bis Z от начало до край, от игла до конец; das А
und О алфата и омегата; поел, wer А sagt, muss
auch В sagen който се хване на хорото, трябва
да играе; който започне, трябва да продължи;
4. лгуз. тон, нота ла (a-Moll, A-Dur).
а ргр. рядко по; на: 4 Meter Stoff ä /zu/ 10 Mark 4
метра плат по 10 марки метърът; ä conto по
сметка; ä Person на човек.
Аа л, -, — детски говор: - machen акам, какам.
Aal т. -s, -г/рядко -er 1. змиорка: прен. sich wie
ein - winden гледам да се изплъзна, да изклин-
ча; разг. den - beim Schwänze fassen започвам
нщ. наопаки, от опашката; мъча се напразно; 2.
техн. гънка, допусната при тепане на плат,
aalartig adj. змиоркообратсц, като змиорка.
Aal/baum т бот. бивушка, горски нокът (Lonice-
ra xylosteum); -beere f бот. касис (Ribes
nigrum): -eisen n вж. Aalgabel.
aalen I. refl. разг. изтягам се, излежавам се,
обгягам се, опъвам се: sich in der Sonne, am
Strand - лежа на слънце, на плажа; II. intr. b
ловя змиорки.
Aal/fang т 1. лов на змиорки; място и период на
лова; 2. автоматичен капан за змиоркии -gabel
f вила за лов на змиорки.
aaaglatt adj. гладък като змиорка; прен. ловък,
гъвкав.
aalhaft adj. = aalartig,
aalig adj. рядко = aalglatt.
Aal/korb /«, -reuse f кош за лов на змиорки:
-leiter/ ' стълба за змиорки, -quappc, -raupe/
зоол. риба михалца (Lotä vulgaris); -streifen,
-strich m зоол. тъмна ивица по гърба на
четириноги.
Ааг ш, -s, -е поет. орел.
Aas /I, -es, -e/-er I. pl. -е мърша, леш; 2. стръв,
примамка; 3—4 разг.; 3. pl. "er прен. фам.
ругатня обесник, мръсник; мръсница, сторва:
грубо kein - war zu Hause кьорав човек нямаше
вкъщи; 4 pl. -ег хитрец, шмекер, дявол:
rarboez/odu kleines -! ти малко дявол че!; feines
- конте, франт.
Aasbär т мечка стръвница (Ursus arctus).
aasen I. intr. b L фам. прахосвам, пилея (продук¬
ти, пари): mit dem Fett - хабя много мазнина; 2.
(за лешояд и др.) ям мърша; II. tr. refl. 1. техн.
отлешвам, саркисвам; 2.ругая; 3. иrefl.лов. (за
дивеч) паса; захапвам (стръв, примамка).
Aasertl/ -en фам. прахосничество, разточителс¬
тво.
Aas/fllege f зоол. муха месарка (Calliphora);
-geier тзоол. лешояд;ругатня хиена, експлоа-
татор.
aasig I. adj. разложен (като мърша), вонящ;
прен. противен, отвратителен; II. adv. за усил¬
ване; фам. ужасно, страшно: - kalt кучешки
студ.
Aas/jager т лов. ловец, който не ловува спортс¬
менски; -käfer тзоол. \.pl. мършояди гробари
(сей.); 2. гробар; -köpf т архит. бикова глава
(орнамент в римски стил, ренесанс); -krähe/,
-rabe т лешояден гарван, гарван гробар, сива
врана (Corvus corax); -seite f техн. мавия
(опака страна на кожата).
aaßen, äsen intr. b = aasen.
ab Xprp. А (също u D, особено швейц.) за време и
място: ab 1945 от 1945 нататък; ab ersten Juli
от I юли; ab nächster Woche от следната
седмица нататък; für Kinder ab 12 Jahren за деца
от 12 години нагоре; ab 9 Uhr от 9 ч: ab morgen
от утре нататък; ab sofort търг, веднага; отсега;
от днес; ab wann търг, откога (за доставка):
търг, ab Berlin, frei ab Berlin франко гара
Берлин; търг, ab Lager, ab hier франко склада,
франко тукашна гара; ab [unserem] Werk фран¬
ко завода; II. adv. 1. настрана, далеч; (на)долу:
weit ab von der Station далеч от гараза; Gewehr
ab! пушки при нозе!; Hut -! шапки долу!;разг.
Hut ab vor seinem Mut! свалям шапка на
неговата храброст; остар. drei Lewa auf oder ab
три лева горе, три долу (няма значение): von
zehn vier ab 10 без 4; елиптично с модални
глаголи ти sein: разг.: der Knopf ist ab копчето
се откъсна: die Farbe will nicht ab боята не ще да
излезе; ich bin sehr ab капнал съм; хич ме няма:
фам. der Bart ist ab свършено c вече; повече
2. Нсмсно-бълтаренu речник, том I.

al) und zu
18
нищо iic .може да се' направи; театр. Karl ab =
Karl tritt ab Карл излнк!; фам. ab durch die
Milte!: ab mit Volldampf!; ab die Post’; ab nach
Kassel! махай се!; иръждосвай се!; да те няма?;
ab dafür стига толкова!; 2. в комбинации: ab
und zu, рядко ab und an отвреме навреме,
понякога, сегиз-тогиз; разг. von... ab: vom 15.
V. ab. von nun ab. von hier ab от 15. V, отсега
нататък*, оттук нататък; auf und ab напред-
назад, нагоре-надоду; subst. ein ewiges Ab und
Zu вечно тичане насам-натам; das Auf und Ab
der Preise повишаването и спадането на йените,
ab- от-, из-, с-. пре- със с.ледните значения: А.
при глаголи trnb.: 1. отдалечаване отнякъде:
abieisen. ableiten: отнемане нщ. ти част от
нщ.: abbäuten, absabnen; 2. отдалечаване от
подлога: ablegen, abtun; 31 посока надолу,
слизане: absteigen. abspringen; 4. извършване
действието напълно: постепенно изчерпване
на действието по отношение на обекта:
ablaufen. abbacken, absucben, abpriigeln; 5.
пренасяне нщ. върху друг предмет: abscbrei-
ben. abdrucken, abzeicbnen; 6 обратното,
противоположното на простия глагол, отме¬
няване: abgewöbnen abraten, abb^estellf^n; 7.
повреждане. изхабяване чрез постоянно из¬
вършване на някакво действие: abnutzen, ab¬
tragen и др.; 8. снабдяване с нщ.: abdecken; Б.
при съществителни с пейоративно значение:
Abgott.
abaasen tr 1. отлешвам; 2. (за дивеч) изпасвам.
опасвам.
abackern tr. 1. изоравам; X заоравам част от
съседска нива; 3. е-е Schuld - изплащам дълг
чрез оране.
Abakus т. - - - 1. архит. абак (на колона); 2. ост.
сметало.
abänderlich adj. грам, остар. изменяем.
abändern tr. L изменям (частично), внасям
промени, поправки (в закон, програма, план,
статия). 2. преправям (дреха); Abänderung/'
Abänderungs/antrag т полum: предложение за
изменение, за поправка (на закон, решение);
-plan т план за изменение, за преобразуваше
abängstigen, abängsten refl. измъчвам се от
страх.
abarbeiten tr. refl. 1. отработвам (дълг); 2. изра¬
ботвам изцяло (възложена, насъбрала се рабо¬
та); 3. refl. (и tr.) изтощавам (се), съсипвам (се)
(от работа, труд), мъча (се): abgearbeitetes
Pferd изтощен от работа кон; abgearbeitete
Hände загрубели от работа ръце; 4. и refl. мор.
ein Schiff - освобождавам заседнал кораб.
abärgern reff. разг. съсипвам се. скосявам се от
ядове.
Abaat/. -en 1. разновидност, видоизменение: nur
-e'n sammeln събирам само куриози (за фила-
телист); X остар. израждане; Зи изродено
същество, изрод.
abarten intr. s (рядко) биол. 1. отклонявам се от
основния вид, видоизменям се. 2. дегенерирам,
израждам се; Abartung/.
abäschern tvfl. фам. изтрепвам се, трепя се.
abäsen tr. вж. abaasen.
abästen tr. окасгрям, изкастрям.
abatmen гг.мед. издишвам, изпускам (въгледвуо-
кис).
abätmen (гметал, изсушавам чрез нагряване,
abätzen //*. 1. техн. разяждам, изчиствам, обра¬
ботвам с киселина; ецвам (метал); X мед.
изгарям (брадавица).
abäugeln tr. остар. лов. диря, следи (в ловен
участък).
abbacken (и силен) tr. обл. 1. изпичам; 2. препи¬
чам; обикн. самсpart: abgebacken препечен; 3.
омесвам добре (хляб).
abbaden tr. изкъпвам; хим. промивам,
abbaken tr. мор. означавам с шамандури,
abbalgen tr. лов. одирам (животно).
abbangen refl. тревожа се, живея в страх, тревога.
Abbau т. -s. -e/-ten !.(?/. Abbauc) мин. добиване
на руди и минерали; разработка и експлоата¬
ция на мина, рудник; X съкращение (ни
служби и чиновници), освобождаване от длъж¬
ност; ограничаване на производството; огра¬
ничение. постепенно ликвидиране, премахва¬
не (на привилегии, насилие, подстрекателст¬
ва към война); 3. намаление на цените, надни¬
ците; 4 сел.-ст. изоставяне на ниви, лозя
Äcker, Weinberge in - bringen оставям да
запустеят ниви, лозя; 5 разглобяване (на
машина), демонтиране: der - der Baracke, des
Lagers. Marktes, разглобяване на бараката, раз¬
валяне на лагера, пазара; 6. воен. разоръжаване
(на крепост), оттегляне от сражение; 7. х/ш.
разграждане (на масти, органични съедине¬
ния); 8. упадък (на сили), итнсмощяваце; сея -
ет. израждане (на картофите); 9. разг. мало¬
душие, унилост, 10. pl. -ten обл. отегранено,
уединено селско стопанство или сграда.
Abbaubeihilfe/ икон. парична помощ за съкрате¬
ни чиновници, работници.
abbauen I. tr. (и без obj.) refl. 1. мин. добивам
(руда, въглища); разработвам, експлоатирам
(мина); 2. мин. изчерпвам (находище, пласт);
преустановявам експлоатацията; 3. съкраща¬
вам (длъжности), уволнявам (служащи); ог¬
раничавам (производството, дейността): ein
abgebauter Beamter съкратен, уволнен чинов¬
ник; 4. намалявам (цени, заплати, персонал);
5. воен. изоставям (окопни съоръжения), от¬
теглям се; 6. постепенно намалявам, ликвиди¬
рам, премахвам (дългове, въоръжение, приви¬
легии. свободи, мини, вражди); 7. разглобя¬
вам, демонтирам (машина): ein Lager, Zelte, den
Markt - развалям лагер, палатки, пазар; разг.
19
abbildungsgemäß
оттеглям се, тръгвам си, вдигам си чуковете,
партакешите; 8. мин. преграждам, заприщям,
пресичам: das Grundwassse-преграждам, пре¬
махвам подпочвена вода; 9. хим. разлагам; 10.
парцелирам (земя на заселници); ll eß. засел¬
вам се на уединено място; II. intr. bl. и спорт.
преустановявам, зарязвам работата, борбата,
спирам съпротивата; 2. отслабвам, западам
физически (от старост); 3. сел-ст. (за кар¬
тофи) изражда се.
Abbau/fdd п мин. експлоатационно/руднично/
поле; -fördernng /мин. извозване на руда;
-gedinge п разработка на акорд (по сделно-
разредната система); -gerechtigkdt /мин.
патент за експлоатация на мина; запазен пери¬
метър; —hämmer т мин. къртач, отбоен чук;
пневматичен чук.
abbaumen intr. Inoe. (за дивеч) хвръквам, скачам
от дърво.
abbäumen tr. техн. снемам (изтъканото) от
стана.
Abbau/produkte pl. хим. продукти от разпадане;
-recht пмин. = Abbaugerechtigkeit; -schacht т
мин. извозна, експлоатационна шахта; -strecke
/мин. добивна, експлоатационна галерия.
abbauwürdig adj. мин. рентабилен, заслужаващ
експлоатация.
Abbe т, -s, -s, цьрк. абат.
abbeeren tr. обирам (ягоди, малини, къпини и
под.): e-n Strauch - обирам храст.
Abbeermaschine / cei.-cm. машина за оронване
на зъpноnидец плод.
Abbefehl т. -(e)s. -с отмяна на заповед,
abbefehlen* tr. 1. отменям заповед; 2. (е-п -)
откомандировам.
abbefordern tr. отвозвам, отправям (стоки, то¬
вари).
Abbehalten* tr. разг. den Hut - оставам със снета
шапка.
abbeißen* tr. 1. отхалвам : разг. da beißt k-e Maus
e-n Faden ab не може нищо да се откъсне от
цената, нищо нс може да се направи; така
трябва да си остане; 2. фам. (берзински говор):
е-п - дръпвам му едничко (бира, ракия).
abbeizen tr. Хтехн. премахвам, очиствам химич¬
но (ръжда, боя); 2. техн. байцвам, ецвам
(метали); 3. Felle - ощавям, обработвам хи¬
мично кожи.
abbekommen* о-.разг. 1. получавам, пада ми се':
c-n Anteil - получавам дял; wir haben bei der
Verteilung nichts abbekommen нищо не закачих¬
ме при подялбата; 2.eins /е-n Schlag/ - отнасям
боя, ритника; etw. - ^кастрят ме; Regen -
наваляла ме дъжд; Schaden - изпашам си;
mehrere Häuser hatten [beim AngrifT] etw. -
доста къщи бяха пострадали [при нападение¬
то]; 3. (след усилия) успявам да махна (катшш).
да извадя (гвоздей, запушалка), да събуя (w-
тушите).
abberufen* tr. 1. отзовавам, освобождавам от
длъжност: e-n Gesandten - отзовавам пълномо¬
щен министър; 2. юр. остар. апелирам.
Abberufung/, -en 1. отзоваване, освобождаване
от длъжност; 2. вие. смърт, кончина.
Abberufangsschreiben п отзователно писмо,
abbestellen t^. отменям (поръчка, среща, събра¬
ние): die Zeitung - прекратявам абонамента на
вестника; е-п - отменям уговорена среща, час с
дадено лице; Abbessdlunjg
abbeten tr. 1. измолвам опрощение (чрез молит¬
ва); изкупвам чрез молитви, излекувам чрез
молитви: Fehler, е-е Schuld - измолвам опро¬
щение на прегрешения, вина; 2. разг. изчитам
(машинално), казвам до края (молитвите си);
den Rosenkranz - изчитам (остар. изканервам)
си молитвите машинално (прехвърляйки зър¬
ната на молитвената броеница)..
abbetteln tr. раз\ изпросвам: рядко е-е Straße -
прося от къща на къща (обхождайки цялата
улица).
abbeugen tr. вж. abbiegen 2.
abbeuteln tr. стръсквам, отупвам, изтупвам,
abbezahlen tr. разг. плащам на разсрочки (вж.
abzahlen).
abbiegen* I. intr. s отклонявам се. завивам, разг.
криввам: in е-е Querstraße - завивам, свивам,
криввам, разг. свървам по една напречна ули¬
ца; II. tr. L прен. отклонявам, осуетявам
(планове), предотвратявам, давам друга насока
(на мероприятие); 2. отбивам, парирам (удари
на шпага) (при фехтовка); 3. превивам, свеж¬
дам (клон, лозова гранка от пръчката); 4.
прен. смекчавам: е-г Bemerkung die Spitze -
смекчавам остра забележка; Goethe hat die
Tragik des Schlusses abgebogen Гьоте е смекчил
трагизма в края (на произведението си); 5.
разг. грубо отмъквам. задигам; Abbiegung/.
abbieten* L intr. b остар. 1. отбивам от цената
(при пазарене); 2. напомням за тръгване (пора¬
ди полицейски час); II. tr. измествам с по-
висока цена (при търг)..
Abbild п, -(e)s. -er 1. отражение; 2. изображение,
портрет; 3. копие, подобие: das Kind ist das -
des Vaters детето е копне на бащата.
abbilden tr. refl. 1. изобразявам (живописно,
пластично); изрисувам; изписвам: in Gips -
отливам в гипс: 2. отражавам; 3. препечатвам.
помествам, отпечатвам (фигура в книга); 4. reff.
изпъквам, очертавам се (през нщ.), и прен.
Abbildtheorie / (/илос теория на отражението.
Abbildung f, -en 1. изображение; чертеж, фигура,
рисунка, илюстрация, картина (« книга); 2.
отражение; 3. техн. проекция: 4. копне.
Abbildungsfreiheit - -еп. свобода на пресата
да публикува снимки на известни личности.
abbildungsgemäß adv. спорел фигурата: как го е

abbimsen
20
показано.
abbimsen /г. изтърквам, почиствам с пемза,
abbinden* I. tr. 1. отвързвам, развързвам (прес¬
тилка , вратовръзка, лигавче); 2. мед. пристя¬
гам с превръзка (ръка. крак, брадавица); пре¬
вързвам (кръвоносен съд, пънче); 3. сел.-ст.
отбивам от сукане (теле); 4. стр. сглобявам,
фугирам дървени части (на сграда): техн. ein
Fass набивам обръчи на буре; 5. готе, сгъстя¬
вам (супа, сос с брашно и др.); II. intr. b стр.
(за бетон, хоросан, вар) свързва се, втвърдява
се; Abbindung/.
Abbinden п стр 1. свързване, втвърдяване (на
хоросан, гипс, бетон и под.); 2. свързване на
дървена конструкция (на сграда)..
Abbiss т, -cs, -е I. отхалване; 2. лов. върхари-
младоци. огризани от дивеч; отхапаното мяс¬
то; 3. .лов. примамка в капан.
Abbitte А -п вие. молба за прошка, извинение:
[beij е-ш - für etw. tun, leisten моля нкг. за
извинение, прошка
abbitten* tr-. моля, измолвам (прошка), извине¬
ние): e-m die Kränkung ~ измолвам от нкг.
прошка за обидата; er muss ~ той трябва да се
извини.
abblasen* I. tr. 1. издухвам: die Bücher - издух¬
вам праха от книгите; 2. разг. отменям (стач¬
ка. нападение); преустановявам: die Sache ist
noch nicht abgeblasen има ome надежда, въз¬
можност да станс нщ.; 3. лов. известявам с
тръба (завършека на лов); 4. техн. Gas, den
Dampfkessel - изтласквам газ, пара от парен
котел чрез налягане; Schlamm aus dem Kessel -*
изчиствам, продухвам утайката от парния ко¬
тел.
abblassen intr. s избледнявам, загубвам цвета си,
побледнявам и прен. (за багри): прен. abge¬
blasste Ausdrücke бледи, безцветни, безкръвни
изрази.
abblatten I. tr ошмулвам листата (на цвекло,
тютюн), II. intr. b лов. (за дивеч) опасвам
шумата.
abblättern I. intr. s refl. (за цветя) окапва; (за
мазилка, лак и др.) олющва се; откъртва се на
тънки пластове; мед. лющи се (за кожа): die
Rose ist abgeblättert листата на розата са окапа¬
ли; II. tr. обл. обезлиствам.
abbläuen tr. разг. нашарвам, напердашвам здра¬
во.
abbleiben* intr. s разг. загубвам се, пилея се.
abblenden I. tr. затъмня^м (прозорци, фенер,
фарове на автомобил) филм, постепенно
татъмняnане на екрана; II. intr. b фот. свивам
блендата; диафрагмирам; Abblendung/
Abblendlicht п автам. къси фаровеpl.; габаритна
светлина.
ab blitzen intr. s разг. оставам на сухо, не ме
огрява: е-п - lassen отрязвам нкм. квитанцията.
abblocken tr". спорт, отбивам (удар при бокс,
топка при волейбол).
abblühen intr. bs прецъфтявам; увяхвам, и прен.:
das Köm hat abgeblüht житата прецъфтяха; но:
die Blume ist abgeblüht цветето увяхна; прен. е-с
abgeblühte Schönheit прецъфтяла, увяхнала кра¬
сота.
abbohren tr. 1. мин. подкопавам (с машина, със
свредез); изследвам (почва) чрез сонда; 2.учен.
преписвам от съседа си.
Abbohrer т, -s, -мин. сонда.
Abbolzen п, -s, - временно подпирано на стени и
тавани в минни галерии, шахти и под.
abborgen tr. (e-m etw~) заемам (нщ. от нк^);
прен. таиметвувам.
ab borken tr. техн. обелвам кората (на дърво).
abböschen tr. 1. техн. правя откос, наклон; 2.
покривам с чимове.
abbosseln tr. изк. формувам, моделирам; обработ¬
вам последна ръка (скулптура).
Abbrand т, -es, '—метал. 1. загуба в тегло, фира
(при горене, пържене на руда, метали); 2.
обгар, люспи, окаляна, горяло, иц (като кори¬
ца от железен окис при добиване на стома¬
на); 3. ядр. дълбочина на изгаряне..
Abbrändler т, -s, - австр. разг. пострадал от
пожар.
abbrassen tr. мор. надувам платната,
abbraten* tr. изпичам, изпържвам.
abbrauchen refl. износвам се (дреха), изхабявам
се; прен. abgebraucht изтъркан, плосък (виц,
шега).
abbrausen 1. intr. s 1. разг. изфучава, тръгва с
трясък (влак, кола), с шум; 2. хим. престава да
ферментира; II. tr. refl. обливам с душ; refl.
вземам душ: den Körper ~ обливам се на душ;
Blumen - обливам, пръскам цветя с малка
лейка.
abbrechen* I. tr. 1. отчупвам, счупвам (дръжка,
зъб, връх на игла); пречупвам, откъртвам,
прекършвам (клон); печ. прекъсвам, пренасям
(дуиш); 2. поет, откъсвам (цвете); 3. събарям
(мост, къща), прен. ich habe alle Brücken hinter
mir abgebrochen съборих всички мостове зад
себе си; 4. развалям (палатка); вдигам (лагер);
5. прен. прекъсвам (реч, пътуване, диплома¬
тически отношения), прекратявам (игра); 6.
воен. die Glieder ~ престроявам в по-къси
редици; 7. (brachte ab, abgebrecht) очуквам
(лен); В.лов. die Hunde - разтървавам кучетата;
9. фам. ирон. brich dir nur k-n ab!; brich dir nur
k-e Verzierung ab не се надувай!; не се превзе¬
май!; дръж ме, да не падна!; П. intr. 1. л
счупвам се, отчупвам се (зъб, игла, дръжка):
скъсвам се (конец); 2. А прен. прекъсва сс.
спирам (внезапно, без да продължа впоследс¬
твие); hier brach die Erzählung ab на това място
разказът се прекъсна; er brach mitten in der Rede

21
abdanken
ab той спря по средата на речта си.
abbremsen t (и без obj.) удрям спирачката,
задържам, забавям хода.
abbrennen* I. tr. 1. изгарям (бурен, брадавица),
опожарявам (къща, град, растителност, го¬
ра), пърля (четина, косми, пера): den Acker,
das Moor - изгарям бурените на нивата,
растителността на торфището; 2. възпламеня¬
вам (фойерверк), остар. гръмвам (с пушка,
оръдие), 3. техн. Messing, Silber - изчиствам
месинг, сребро чрез киселина; 4. техн. обгарям
дърво (за предпазване от загниване), 5. готе.
залържвам, зачервявам (брашно), изгарям (за¬
хар); 6 остар. изпичам (порцелан, тухли,
кафе), II. intr. s 1. изгарям (за къща), доизга-
рям (за свещ, огън); (за човек) бивам опожа¬
рен: разг. er ist vollständig abgebrannt съвсем е
отънял (останал е без пари); 2. part. готе.
abgebrannter Teig варено тесто.
Abbreviatur [-ви--/ -еп съкращение,
abbringen* tr. L отклонявам (пкг. от нщ.);
отмествам: e-n vom rechten Wege, von seinem
Vorhaben ~ отклонявам нкг от правия път, от
намерението му; er lässt sich von s-r Meinung
nicht - не можеш ла го разубедиш; 2. обл. разг.
(от)махвам (петно от плата, капак от сандъ¬
ка): den Schmutz von den Händen - изчиствам
ръцете си; 3. търг, е-е Ware - пласирам стока;
4. прибирам (храни); отнасям, занасям; 5. мор.
ein gestrandetes Sclhfr - измъквам, освобожда¬
вам заседнал кораб; 6 остар. премахвам
(обичай, мода. практика); Abbringung/
abbröckeln I. tr. рядко патрои1авам, падробявам;
П intr. s 1. изронва се, рони се, кърти се,
опадва; прен. отцепвам се, отделям се: Kalk
bröckelt von der Wand ab вар се рони ot стената;
2.	търг, (за курсове, цени) спада бавно; Abbrö-
cke^nn/
Abbruch т, -es, — 1. събаряне, срутване (на
сграда): ein Haus auf - verkaufen продавам
къща за събаряне;разг. шег. auu- heiraten женя
се за стар мъж (цли жена), за да наследя парите
му; 2 скъсване (на конец и под.); прен.
прекъсване (на преговори), скъсване (на дип¬
ломатически отношения); 3. щета, вреда: е-пъ
e-r Sache - tun нанасям нкм. вреда; навреждам
пкм., накърнявам нщ.; шег. er tut sich D k-n - не
си отказва нищо, угажда си; вие. - (cr)leiden
претърпявам щета, накърнявам се; 4. отломък
(от глетчер и под.); & отнесена от вода и
вятър почва; б. . мин. неруден пласт за срутване,
обрушване (за да се стигне до рудата, мине¬
рала); 7. разтуряне, разваляне (на палатка,
лагер, скеля); техн- разглобяване, демонтира¬
не; Я.геогр. разссд.
abbrüchig, abbrüchlich adj. 1. хидр. грошлив,
рошн-в^ряг); 2. остар. откъслечен, непълен.
abbruchreifaJ^ (за къща); - sein за събаряне е.
Abbruchssteiuug/шах, отложена позиция,
abbrühen tr. попарвам (кокошка, прасе, бадеми,
домати, зеле), бланширам.
abbrummen tr. фам. излежавам (наказание).
abbuchen tr. търг, приспадам (сума); разг. изос¬
тавям (надежда); зарязвам; Abbuchung/
abbügdn tr. L копирам c ютия (модел); 2.
изглаждам (нювоушита дреха); 3. изваждам,
премахвам с ютия (петна, лъскавина) 4.
освобождавам скоби, затяжки.
Abbügler т, -s, ~ гладач (в шивачеството).
abbummeln tr. разг. компенсирам неплатена
свръхработа чрез почивни дни (вж, abfeiem).
abbürden tr. разтоварвам.
abbürsten tr. refl. 1. u refl. изчетквам (се); 2. обл.
паруг^авам, пачесвам (пк^.
abbüßen tr. 1. изкупвам (вина, грях); 2. изплащам
(грях, наложена глоба); излежавам (наказа¬
ние): Abbüßung/
Abc (ABC), Abece [абеце] n, — - 1. азбука: das -
e-r Kunst oder Wissenschaft азбуката, основните
начала в едно изкуство или наука; 2. азбучен
ред.
Abc-Buch п 1. буквар; 2. азбучен наръчник,
abchecken tr. 1. проверявам, контролирам (по
определен метод); 2. отмятам по списък.
ABC-Kampfmittel pl.eoeu. ядрени, биологичес¬
ки и химически бойни средства, оръжия.
abclich adj. = abecdich.
Abc-Schüler m, Abc-Schütze m първолак, ученик
в първи клас.
ABC-Staaten pl. = Argentinien, Brasilien, Chile.
ABC-Waffen вж, ABC-Kampfmittel.
Abdach n, -(e)s, —r cmp, стряха, навес,
abdachen 1. refl. спускам се под наклон; part,
abgedacht наклонен; 2. tr, разпокривам (къща);
3.	tr. давам наклон, итносяnам.
abdachig, abdächig adj. наклонен, полегат.
Abdachum^Jf геогр. техн, [полегат] наклон; скат,
abdämmen tr, 1. подприщвам (течаща вода) с яз:
преграждам с дига; 2. изолирам чрез преграда.
и прен. (пожар, наводнение в рудник); Abdäm¬
mung/
Abdampf т. -(e)s. '' е. техн, отработена пара,
abdampfen intr. s b 1. u tr. хим. изпарява (се);
отделя (се) чрез изпаряване; 2. разг, (за влак,
параход) отпътува; фам. изпарявам се. изфи-
рясвам, изчезвам; 3 готе. - lassen махам
капака; оставям да сс изпари окончателно
влагата (па картофи); Abdampfung/^
abdämpfen tr. 1. омекотявам (ярки цветове).
смекчавам, и прен, (остри тонове1, възбуда); 2.
готе. еж. abdampfen 3; 3. премахвам лъскави-
па (на лъснали дрехи) чрез ютия и мокра кърпа:
Abdämpfunn/
abdanken I. intr, b L давам си оставката; 2.
абдикирам; II. tr. 1. освобождавам от длъж¬
ност. уволнявам (особено еоен.); ein abgedank-

Abdankung
22
ter Offizier уволнен офицер;прен. ein abgedank¬
ter Liebhaber отритнат (разг. уволнен) любов¬
ник: 2. ист. публично обявявам, оповестявам,
съобщавам (нщ,. особено в църква}..
Abdankung -/. -en L (подаване* на] оставка;
абдикация; освобождаване от длъжност; увол¬
нение; 2. църк. швейц. траурна церемония.
abdarben tr. спестявам с големи лишения: sich D
eiw. am vom' Munde * откъсвам нщ. от залъка
си. от гладувам нщ.
abdarren fr. техн. изсушавам (хгел).
abdecken tr- 1. евалим. вземам покривка от нш.,
разпокъсвам (.легло). (7« буря) отнася покрива;
о ткривам (люкове на кораб, мотор па автомо¬
бил. мин, вдигам нерудния покривен слой:
разкривам (полезни изкопаеми): 2. разтребвам.
раз/игам (маса); 3, стр. е-е Mauer - завърш¬
вам зил с покривни плочи; 4. покривам (леха,
кладенец, люк): 5. спорт, прикривам, браня
(врата). 6. търг, погасявам (дълг); 7, .мин.
обши вам с дъски. 8. остар, ein Tier - одирам
кожата па животно.
Abdecker т, -s работник-дерам в екарисаж.
Abdeckerei - /. -en J. екарисаж (предприятие).
Abdeckung / -cn 1. стр. завършване па зид с
покривни плочи; покриване; 2. търг. погасява¬
не па дълг, 3. обшиване, обшивка с дъски; 4.
сел.-ст. защитна покривка (на леха, млади
растения, кладенец, шахта).
abdeichen tr. укрепявам чрез дига, насип; прег¬
раждам с преградна стена (водно течение).
abdengeln tr. клепя (коса, сърп)..
Abderit т, -сп, -сплит. ист. абдеритянин (отгр.
.-U'/w); прен. глупак, еснаф, филистер.
abdichten tr. техн, стр. хидр. мор. уплътнявам,
нравя непропусклив за вода, пара (бъчва.
тръба, кран, основи на постройка, пробито
място в кораб).
Abdichtung А -еп 1. уплътнителна подложка,
набивка; 2. уплътняване, хидроизолация, топ¬
лоизолация; изолирана стая (против шумове);
звукова изолация.
abdicken fr. готе, сгъстявам (чрез изваряване и
изпаряване) (супа,. сос).
abdielen fr. настилам с дъски (лод).
abdienen tr. L отбивам (служба); 2 остар.
отработвам (dhur) като ратай, слуга.
sAbdikattöo А -en абдикация.
abdingbar adj. променяем, изменяем (чрез прего¬
вори).
Abdinj^t^b^ar^kh/. -en изменяе/мост, промециемост
(чрез преговори)..
abdingen* tr. рядко 1. (etw. -) отбивам (нш. от
цената); 2. (e-m etw. --) изтръгвам (обещание);
3. примамвам па служба при себе си; Abdin¬
gung/:
Abdomen п, -s. - I. анат. мед. корем; 2. зоо^л.
коремче (а- насекомите).
abdorren intr. s вие. изсъхвам (wрастения).
abdrängen tr. L изтласквам, изблъсквач; 2.
остар. c-m elw. - измъквам, иттръгвам нкм.
нщ. (c?ed дълго настояване).
Abdrätigungswinkel т авиац. ъгъл па измества¬
нето.
abdrechseln tr, 1. отетружnам. остъргвам; 2.
изстружвам. и зработвам на струг.
abdrehen 1. tr. refl. 1. разг. завъртам. -затварям
(кран), спирам (газ, вода): угасям (електричес¬
ка лампа, радио); 2. рядко обстружвам. офор¬
мям па струг; 3.откъеnам чрез въртене, извър¬
тане (копче, глава на кокошка}; отчупвам чрез
въртене: e-m Schlüssel den Bart - счупвам
езичето на ключ^пз«’. e-m den Hals, die Gurgel
-	съсипвам нкг. стопански; 4. и refl. отвръщам
(се. лицето си); 5. привършвам да филмирам;
II. intr. b мор. авиац. променям курса, посока¬
та.
abdreschen* tr. обл. овършавам (зърно),
abdringen* tr. остар, вж. abdrängen 2.
abdrosseln tr. автом. затварям регистъра (на
натботатот); техн. спирам, ограничавам, и
прен. (пара. газ, вода. мотор. търговия, под-
воз)(вж. drosseln).
Abdruck//. -(e)s, -е 1. отпечатване, препечатване:
der - e-s Romans отпечатването па роман; neuer
-	e-s Buches ново издание на книга; 2. (отде¬
лен) отпечатък (ш/ книга, статия. картина); 3.
копие; 4—6 pl. -е; 4. отпечатване, отпечатък
(на пръст, на някакъв предмет в пясък, гипс.
восък); 5.геал. вкаменена следа (от животни.
растения); б. воен. спусък (на пушка).
abdrucken tr. отпечатвам.
abdrücken tr. refl. 1. u intr. b дръпвам спусък (на
пушка); 2. и refl. (e-n, etw., sich) отблъсвам
(лодка от брега), отделям (се), отт/асквам; 3. и
refl. etw. in etw. - снемам отпечатък (на монета,
печат във восък, гипс и под.): die Füße drücken
sich im Schnee, Staub ab краката се отпечатват в
снега, праха; 4. (e-m etw. -) вж. abdrängen 2; 5.
разг, притискам, прегръщам (дете); 6. прен.
Angst wollte ihr das Herz - сграх свиваше
сърцето й; сърцето й щеше да се пръсне от
страх.
Abdruck(s)recht п право за препечатване.
Abdrusch т, -(e)s, — обл. сел.-ст. овършаване.
abducken refl. спорт, чрез снишаване (лъжлива
хватка), избягвам удар (при бокс),.
abdunkeln tr. L закипявам (прозорци. стая,
оранжерия), намалявам светлината (на лампа,
осветление чрез абажур); 2. пеюлог: техн.
режа (грамофонна плоча).
abduschen refl. вземам душ.
Abe шег. = Abort.
abebben intr. s (за прилив) отдръпва се, спада;
прен. затихвам, стихвам, намалявам.
Abece п, -s, ~ азбука.

23
aber
abccedieren intr. b. муз. солфежирам.
abecdieh adj. азбучен.
abeceweise adv. по азбучен ред.
abecken tr. 1. срязвам краищата, ъглите; 2. давам
ъглеста форма.
abeggen tr. сел.-ст. 1. избранувам (нива); 2.
изчиствам с брана (стъблата, листата на
картофи).
abdfern refl. трепя се, преуморявам се.
Abdle / -п бот. сребърна топола.
Abend w, -s, -е 1. вечер: guten -! добър вечер!;
сбогом (вечерно време): интимно schön(en)
guten - добър вечер; gegen - надвечер, приве¬
чер; ат - вечерта; вечер; den - über цялата
вечер; heute - довечера; gestern - снощи; ат -
vorher, den - zuvor предната вечер; des -s вечер
(всяка вечер): e-s -s една вечер; drei -е lang в
продължение па три вечери; es geht auf den -
[zu] свечерява се: von früh bis Abend, vom
Morgen bis zum - от сутрин до вечер; es wird -
свене^ва се; e-m guten - sagen, bieten казвам
нкм. добър вечер: zu - essen вечерям; Heiiigeer-
бъдни вечер: 2. вечерна забава, вечерно тър¬
жество. културно начинание, мероприятие:
вечерна церемония: ein bunter - весена вечерна
забава с пъстра програма; поел. man soll den
Tag nicht vor dem - loben не хвали деня по
сутринта; 3. запад: поет. прен. край; Западът,
западните страни: der - des Lebens заникът на
живота; поел, es ist noch nicht aller Tage - още
не се знае краят; пилетата се броят наесен.
Abend... предимно вечерен; Abendkleidung/.
Abend/andaahtt'j/ърк. вечерня; вечерна молитва:
-anzug т вечерно облекло (вж. Gesellschafts¬
anzug); -appcll т воен. вечерна проверка:
—blatt п вечерен вестник; -brot п вечеря;
-dämmerung / вечерен здрач.
abendelang adv. по цени нощи.
Abendessen п вечеря.
abendfüllend adj. заемащ, изпълващ цялата пс-
чер(инка) (програма): ein -er Film пълнометра¬
жен филм.
Abend/^gesdlschaft f соаре; вечеринка, гости,
поканени слсд вечеря; -gymnasium п вечерна
гимназия: -hochsscule' вечерен университет;
-kost / = -brot; -land н поет. Запад: Западът;
-länder т западняк, европеец
abendländisch adj. западноевропейски, от Запа¬
да.
abendlich adj. вечереп: здрачен.
Abend/luft - / - вечерник; вечерна прохлада; -lüft¬
chen п вечерен ветрец: -mahl п 1.рсл. причас¬
тие: разг. ich kann das = darauf nehmen мога да
се закълна, че е така; да умра, ако не е гака; 2.
ос map. диал. вечеря: das = Christi Тайната
вечеря.
Abendmahlsbrol п църк. нафора; просфора.
Ahend/mahlzcit / вечеря; -mcldungcn pl, вечерни
новини (по радиото); -Oberschule / вечерна
гимназия (в бившата ГДР), -rot л, -röte /
вечерна заря.
abends adv. вечер (вечерно време): - spät, spät -
късно вечер; von früh bis - от сутрин до вечер;
Samstag (samstags) - всяка събота вечер.
Abend/sehfcht / - вечерна, нощна смяна; -schüfe /
вечерно училище; -segen т реч. вечерна мо¬
литва; -spitze / ел. вечерно най-голямо нато¬
варване (на мрежата); -Stern т астр. Вечер¬
ница; Венера; -tisch т столуваше, стон (само за
вечеря); den = decken слагам масата за вечеря
-toilette [-тоа--_/1. вечереп тоалет; 2. = machen
правя си нощния тоалет; -trunk т питие след
вечеря: -uhr/слънчев часовник (обърнат към
запад); -Universität / вечерен университет;
-unteehhltuug/■ вечерна забава, весена вечер,
вечеринка; -vcranntaltuug/ вечерно [култур¬
но] начинание (литературно, музикално, те¬
атрално и др.); -Völker pl. западни народи:
-wache/оен!. вечерна стража; -weite/астр.
западна амплитуда; -wind т вечерник: запа¬
ден вятър; -zeitung - blatt; -zirkel т 1.
вечерен кръжок: 2. поканени гости след вечеря:
-zug тжп, вечерен, нощен внак.
Abenteuer п, -s - 1. приключение, ист, подвиг:
auf- ausziehen, ausgehen потеглям за подвизи и
приключения: 1 похождение: авантюра: ein
galantes - любовна авантюра; 3. лит. отделна
песен в героичен епос; 4. auf - arbeiten (за
занаятчия) работя не по поръчка.
abenteuerlich, abenteueriseh adj. 1. склонен към
приключения, авантюристичен: 2 странен,
чудноват, необикновен: ein -es Erlebnis стран¬
на. необикновена преживелица.
Abenteuerlichkeit-А -еп аnантlотистllчноет.
abenteuern intr. b (parr.petr'. geabenteurt) 1. поет-
впускам се в. отдавам се па приключения: 2.
подвизавам се.
Abenteuerroman т лат. авантюристичен, прик¬
люченски роман.
Abenteuertem т, -s. — авантюризъм.
Abenteurer т, -s. - аваш юрист.
Ahern, -s. - но (тнражгнне. несигурност): kein
-? никакво ..по“!, без възражения!: die Sache hat
ihr - работата пе' е съвсем сигурна: 's ist ein -
dabei - гук има една мъчнотия: er hat immer sein
wenn und sein - той винаги намира уговорки.
aber I. conj. *за противопоставяне I. обаче, по.
ала; ама; а. пък: die Frucht ist klein. - süß плодът
е дребен, но сладък; ich liebe dich, tadle dich -
doch обичам те. обаче но все пак те укорявам,
oder -, sonst - или пък; иначе пък: - auch но и: -
doch. - dennoch обаче но все пак. въпреки
това; 2. разг. ама. хем. е: - so hören Sic doch!
ама. чуйте най-носле?; - du kommst spät! \см i и
ще 1акъсггееЧ11?: -das war doch nicht nötig’ това
съвсем пе беше необходимо!; - w - as ist denn los!

Aber/acht
24
е, какво става тук. какво има!; - ja! ама разбира
се!: - nein! ама съвсем не!; пе, разбира се!; II.
adv. Хразг. наистина, ама (за засилване, често
пъти непреводимоу. von ihm ist nichts, - gar
nichts zu erwarten от него нищо, ама нищичко
не може да се очаква; das ist - ein Genuss! това
се казва удоволствие!; jetzt wird's - Zeil сега
вече е крайно време; 2. рядко пак, oute веднъж,
отново; - und - - - und abermals пак и пак;
Tausende und Abertausende, tausend und abertau¬
send хиляди и хиляди;	е! (изразна
недоволство, укор)- - Kinder! е, деца, хубава
работа!, - - - е, и таз добра! (като израз на
възмущение); моля, моля!
Aber/acht / ист, в Acht und = вечно, доживотно
изгнание1; —glaube т суеверие.
abcr/gläubig, -gläubisch adj. суеверен; -hundert
adv. вие. много стотици, със стотици
aberkennen fr. (e-em etw. -) юр. отнемам чрез
съдебно решение, лишавам (от права), Aber¬
kennung /.
e^r^tu g ad^-разг, умуващ; дървен философ.
Aberkönig т самозванец, самозван владетел,
abermalig adj- повторен; -mal(s) adv. повторно,
още веднъж, пак.
Abername т остар. прякор,
abernten /г. 1. ожънвам, пожънвам (нива, жито);
обирам (плодове); 2.(c-m etw. -) за грабвам нш.
(от нкг,. от съседа си) при жътва.
AbeerrUtoo /, -en 1. физ. астр. аберация, отклоне¬
ние на лъчите, разсейване; 2. биол, силно
отклонение от нормалния вид чрез структурна
промяна на хромозомите или броя на хромозо-
миге.
Aberraute . - -п бот. катрацика, боже дръвце
(Artemisia abrotanum).
Aber/saat А -еп сел.-ст. втора сеитба; -tausende
pl. австр, с хиляди, много хиляди; -witz т
бетратсъдсrво; прен. безумие.
aberwitzig adj. безразсъден, прен. безумен (чо¬
век).
überziehen (e-em etw. -) отвиквам нк:г. от пщ.
(чрез възпитание).
abessen I. tr. разг. обирам (бадеми. глазура от
сладкиш, месо от кокал), изяждам (супа от
чинията); oноенnaм (малинов храст), прен,
фам, изяждам (парите си); П. intr. b. 1.
привършвам с яденето, пахранвам се; 2. von der
Speise - хапвам от гозбата; 3. живея наготово;
фам. обл, du hast bei uns abgegessen нямаш
повече работа при нас; измитай се!
Abessinier [-иер] т, -s, - абиеицсц.
abessinisch adj. абиеинсни.
abfädeln tr. обл, разг. 1. чистя от влакна (боб); 2.
развивам, размотавам; 3. изпитвам; изнизвам
(синци).
abfahren I. intr. s 1. заминавам, отпътувам; (за
кораб) отплувам; фам. грубо заминавам за опя
свят. умирам; 2. фам. грубо махвам сс, пръж-
досвам се: fahr ab! да те няма! 3. спускам сс
(със ски); 4. прен. фам, получавам отказ (при
ухажване. задиряне на момиче); е-п - lassen
отрязвам нкм. квитанцията, отрязвам нкг.; II.
tr. 1. откарвам, извозвам (дърва от гората-
сено от швадата); 2. изтощавам (коне), изха¬
бявам (кола) от каране: das Auto ist abgefahren
автомобилът е таздтьннан, разнебитен; 3. от¬
късвам (крак, ръка) при прегазване; 4. откло¬
нявам; 5. е-е Schuld bei e-m - изплащам дълг
чрез обслужване със собствената си кола; 6.
пропътувам, обикалям, инспектирам с кола
(страна. даден участък, фронт); спорт, е-е
Runde - правя един тур; 7. разг. използвам
докрай (пътническия си билет), изкарвам си
парите за билета.
Abfahrt - /; -en I. заминаване, тръгване, отпътува¬
не, отплуване; 2. спускане, слалом (със ски); 3.
разг. заминаване на оня свят, смърт; 4. изход на
автострада; 5. спорт. склон.
Abfahrts/hafen т пристанище на отпътуването,
отправно пристанище; -halle / жп. покрит
перон за тръгващи влакове; —lauf т спорт.
спускане (при ски); -Zeichen п жп. знак за
тръгване; - zeit - / време на тръгването.
Abfall т. -s -е I. урва, склон; 2. прен. отричане,
отстъпване, отказване (от възгледи, убежде¬
ния), отцепване; палат. уклон: - vom Glauben
отричане, отстъпване от вярата; - von е-г Partei
отказване от партия; - der Niederlande отцепва¬
не на Нидерландия; 3. спадвз^. окапвлше,
падане: - der Blätter окапвапе на листата,
листопад; 4 отпадъци, остатъци (кухненски
отломки, отрезви, изрезки, стърготини, та¬
лаш, паснал. трици, дреб); използваеми отпа¬
дъци; метат. фира, метален отпадък (при
концентриране на рудата); 5. снятанс, спада¬
не (на почва); 6. църк. хвърляне на расото; 7.
-gegen früher намаление, спадане (на пости¬
жение. бързина, производство, цени, наляга¬
не); влошаване; 8.н/ор. дрейф (отклонение); 9.
авиац. спадане (на напрежението); 10. отсян¬
ка, оттенък (към по-бнедо); 11. неодобрение.
Abfall/behälter т съд, кутия за отпадъци; —eimer
т кофа за отпадъци, смет.
abfallen I. intr. s. 1. опадва, окапва, отделя се,
пада: die Blatter fallen vom Baum ab листата
опазват от дървото; Kalk fällt von der Wand ab
вар се кърти от стената; 2. отричам се, отказвам
се, отцепвам се; изменям: vom Glauben, von der
Partei - отричам се от вярата, отказвам се,
отцепвам се от партията; 3. отделям се като
отпадък (при белене,рязане, стъргане, дялане,
кроеж и пр.);разг. etw. fällt für dich ab ще падне
нещо за тебе, ще получиш нщ.; e-n - lassen
отрязвам н^.; 4. gegen е-п - стоя по-долу от
пиного: 5. (bei e-m -) не се харесвам цн:м.: 6.
25
Abfindungssumme
спускам се надолу: der Berg fallt zum See ab
планината се спуска стръмно към езерото; 7.
разочаровам, пе оправдавам очакванията;
спорт, изоставам; & (за цени) спадат; 9.
(бързо) отслабвам (на тегло); 10. мор. обръ¬
щам задната страна към вятъра; дрейфувам;
променям курса; 11. лов. (за куче) загубвам
следата (при дирене); 12. спада (ниво на река);
падам надолу: das Flugzeug fallt ab самолетът
губи височина.
Abfallholz п съчки.
abfällig adjA. оттицателец,цс6лагоприятен (кри¬
тика. преценка, отговор); 2. готов да падне
(плод); 3. урвест, стръмен; 4. остар. отстъпни-
чсекu, отцепнически, отрекъл се.
AbfaH/industrie / индустрия, използваща отпа¬
дъчни материали; -produkt п икон. отпадъчен,
страничен продукт; -quote/икон. процент на
отпадъците; -rohr п\ -rohre /стр. (отвесна)
водосточна тръба, отточна тръба; —Stoff т
отпадъчен материал; -stück п изрезка, отпадъ¬
ци pl. при кроене; -verbrauch т, -Verwertung
/икон. използване на отпадъците.
abfalshhen tr. спорт, отклонявам (топката).
Abfrangjäger т воен. самолет-изтребител, прих¬
ващан.
abfangen* I. tr. refl. 1. улавям, залавям, хващам
(писма, документи); издебвам, пипвам (шпио¬
нин); (скритам) долавям (погледи. думи); 2.
примамвам, отвеждам, отклонявам: e-m die
Kunden - примамвам нкм. клиентелата; e-m das
Wasser - крада, отвеждам нкм. водата; 3.
причаквам, издебвам (нкг., за да го срещна); 4.
стр. мин. подпирам (сграда. земни пластове);
5. давам нормално положение па пщ.; овладя¬
вам (падащ самолет); овладявам кормилото
(па изпуснат автомобил); 6. спорт, den Gegner
vor dem Ziel - настигам и задминавам против¬
ника си пред финиша; 7. спорт, парирам (удар
при бокс); 8. лов. промушвам (дивеч); 9. refl.
овладявам се.
abfärben intr, b 1. (auf etw. А -) оставям следи
(от боята си върху нщ.), пускам боята си: das
rote Kleid hat auf die Strümpfe abgefarbt черве¬
ната дреха е боядисала чорапите (при пране);
2.	прен, (auf е-п -) повлиявам, въздействувам
^4.): meine politischen Ansichten haben auf ihn
abgefarbt политическите ми възгледи му пов¬
лияха; З.(за цвят) избледнява, избелява.
abfasen tr, техн. срязвам, скосявам, подгъвам
(ръб) = aKkanten.
abfasern intr'. b изнищвам се, нищя се.
abfassen tr. 1. написвам, съчинявам (статия,
писмо); изготвям, съставям, редактирам (про¬
токол, договор. завещание, писмо, съчинение);
2. залавям. хващам (крадец и под.); Abfassung/.
Abfasser т. -s. - съчинител, автор.
abfaulen intr. s (за клон, плод на дърво) изпинва.
пада поради гниене.
abfedetm1 tr. лов. убивам (птица).
abfedern2 техн, I. tr. снабдявам с ресори, пружи¬
ни; II. intr. b пружинирам; амортизирам, смек¬
чавам тласък на ресори (на автомобил, само¬
лет); AbfcdeeuIlg/
Abfcderungsschutzkappc/mе.хH: защитен капак
abfegen L tr. 1. измитам (прах, смет), разчист¬
вам; избърсвам (книги. мебели); 2. (за елен)
хвърля ципата от рогата си; IL intr. s разг.
измитам се.
abteiern tr. фам. компенсирам (неплатена свръх-
работа) чрез почивни дни, отпуск
abfeilen tr. изпилявам. изглаждам; онщлифовам.
Abfälichl л, -(e)s, — стърготини при пилеше.
Abfeilraspel/техн. пила, распила.
ab fei Ischen tr. пейор. 1. отбивам [чрез дълъг.
дребнав пазарлък]; 2. купувам снед пазарлък
abfeimen tr. отпепвам, обирам пяната, мътилката,
abferkeln intr, b сел.-ст. (за свиня) опрасва се.
abfertigen tr. 1. уреждам формалностите, пригот¬
вям за изпращане, изпращам (влак. куриер,
кораб); експедирам, отправям; 2. обслужвам
пкг. на гише (в учреждение. поща, на гара и
пр.); разг.; e-n kurz - отпращам нкг. на бърза
ръка; експедирам, отрязвам нкг.; damit lasse ich
mich nicht - не могат ме отпрати така лесно, с
това не ще се отърват от мене; на мене такива
не минават, 3. спорт, печеля с убедителен
резултат.
Abfertigung / -en 1. служба, обслужване (на
клиенти в учреждение. поща. на гара и пр.); -
außer der Reihe, bevorzugte - обслужване (в
учреждение, клиника) не по ред, с птивилетии;
2. експедиция; 3. разг. отпрашане. експедира¬
не. отказ.
Abfertigungs/stelle / жп. експедиция, багажно
бюро; -zeit/време на изпращане.
abfetten I. intr. b auf etu'. - правя мазни петна
върху пщ., омазпявам нщ.; 11. tr. обирам, очист¬
вам мазнината (от нщ - ); техн. обезмаслявам.
abfetzen tr. фам. скъсвам (залепена обява)-
abfeuern I. tr. изгърмявам. гръм вам (с пушка,
оръдие); e-n Schuss - произвеждам, давам
изстрел; IL intr. b метал. L прекратявам
горенето, огъня, запасявам пещ: 2. воен. откри¬
вам огън.
abfiedeln tr. обл. разг. 1. изсвирвам монотонно,
изскрибуцвам на цигулка; 2. обл. накънцвам (с
изхабен нож).
abfinden* I. tr. refl. задоволявам, удовлетворя¬
вам; (отчасти) обезщетявам (нкг. с нщ.. с
някаква сума); IL refl. L sich mit c-m -
еlloголива^1 се, потъкмявам сес нкт.; 2. sich mit
etw. - помирявам се. примирявам се с нщ.; 3.
обл. реванширам се, отблагодарявам се; /Abfin¬
dung f.
Abfindungssumme / обезщетение.

abfischem
26
uhfiseheg tr-- издавям. издавям рибата: c-m Teich -
издавям рибата от езерото, рибника; Abfi¬
schung /.
abllaehen I. tr. refl. изравнявам, правя плосък,
сплесквам (се); 11 intr л (за пиво) спада, и прен.
abflauen I. intr. s утихвам. отслабвам, спадам,
намалявам: der Wind flaut ab вятърът утихва;
die Stimmung am der Börse flaut ab на борсата
става вяно, интересът па борсата отслабва; die
Kurse, die Preise flauen ab курсовете, цените
спадат; 11. //*- техн, промивам руди.
abfliegen* I. intr. л 1 отлитам, излитам, изхвърча¬
вам: разг. er ist mit s-m Antrag. Gesuch abgcflo-
gcm отрязаха го. отхвърлиха молбата му; 2.
лесов, (за Орво) изсъхва. II. tr. 1. и intr. b s
облегивам (местност. страна); 2. авиац. пре¬
насям по въздуха (боти, ранени),
abTließcg* intr. s оттичам се. изтичам, и прен. das
Geld fließt ins Ausland ab парите, капиталът се
прехвърля в чужбина: die Zeit ist abgcflossem
времето изтече, измина.
abflöhcm tr. фам. опосквам (бълхите на куче),
грубо е-п - опосквам нкг. (обирам му парите).
abflößen tr, свличам със сан (дървета).
abfluchtcg tr. определям с колчета (строителна
зиния),
Abflug т. -s. -е отлиташе (на прелетни птици);
излитане (на самолет).
Abfluss т, -cs. - -е I. оттичане', отток, изтичане,
стичане: - des Geldes ins Ausland прехвърляне
па парите', капитала в чужбина; 2. техн.
отточен канал па баня, мивка, улица; отточна
тръба, улей, вада; З.мин, изпадналата от ситата
руда, руден ситнеж.
Abfluss/grabcn т хидр. водоотводен капал, ров:
-hahm т изпускателен кран.
abflusslos adj. бстотточен -е Gebiete области,
където реките ис сс вливат в море.
/Abfluss/rimnc - /от водна вада, канавка; -schleuse/
изпускателен шлюз; -Stollen т мин. водоот-
водна галерия, щолня.
abflutcm intr. н оттичам се. стичам се (масово), и
прен. (вода, вълни. тълпа).
abfohlen intr. b сел.-ст. ожребва се (кобила).
Abfolge / потедпоен, ред, низ: in rascher - в бърз
низ (зп кинюкартини).
abforderm tr, 1. (e-m et\v. -) изисквам, поисквам
от нкг. (паспорт, билет, мито); 2. отзовавам:
прен. Gott hat ihn abgefordert Бог го прибра
(вж. abberufen).
Abfordcrumgs/bricf m. -schreiben n отзовате/но
писмо.
Abform /. -cm калъп: отливка.
abformcm tr. снемам отпечатък, форма, калъп;
отливам: e-n Schlüssel in Wachs - снемам
восъчен отпечатък от кнюч.
Abformung-/ -en отпечатване на восъчни плочи,
abfotograficrcn tr. префотографирам, фотогра¬
фирам (снимка, изображение от те ичнзио-
нен екран)..
abfragen tr. 1. изпитвам, пренитвам (урок, уче¬
ник); die ganze Klasse - препитвам целия клас;
2.(e-m ctw.-) рядко научавам (нщ. ог нкг.) чрез
подпитванс; изпитвам (нкг. за нщ.).
abftessen* tr. (за кози, гъсеници и др.) изписва,
опасва.
ab frieren* intr. s измръзвам (цветя, уши, крака):
die Ohren frieren mir ab ушите ми окапият от
студ.
abfrottiercg tr. refl. изтърквам (сс) с изтривалка,
разтривам (се) (с груба четка),.
Abfuhr / —1. извозване (на дърва, смет, пепел и
под ); 2.разг. неуспех, поражение, отказ: е-е -
erleiden,	sich е-с - holen претърпя¬
вам поражение, неуспех; отрязват ме; c-m е-с -
erteilen отрязвам нк^ 3. студ, нараняване,
поражение при дуел: е-е - erteilen побеждавам
надуел.
abfiihrcg tr. 1. откарвам (и; отвеждам, аресту¬
вам); 2. отклонявам, отбивам, и прен. (река). 3.
мед. (често без obj.) тателабвам. изкарвам.
действувам слабително, прочиствам: f- eigen
fuhren ab смокините разснабват (стомаха); 4.
плащам, внасям (суми, данъци, дългове); 5.
разг. с-п - отрязвам нкг;: 6. метал. Draht - -
изтеглям метан па тънък тел; 7. лов. дресирам
(кучета); 8. студ, е-п - еразявам. бия нкт. на
дуел; Abführung/.
abführend par t. adj. разслабителен.
Abfuhrkarrcm m количка за нечистотии, смег.
Abführ/mittel п, -mus п мед. разслаби топна
каша; Spille /мед. разслабително, пургатив.
Abfullapparat т прибор за бутилиране.
abfüllen tr, точа, пресилвам в по-малък съд. в
бурета, кесии: Wein - пълня бутилки с вино,
бутилирам вино.
Abfüll/gcföß п бидонче за пълнене от бензинос¬
танция; -maschine / прибор за пълнене на
насипни материали в торби; -pumpe/ помпа за
пълнене от бензиностанция.
abfüttcrg1 tr. 1. изхранвам, назобявам (добитък);
2. шег, гощавам, тъпча стомасите (на гости);
Abfütterung/.
abfüttcrm tr. подплаг^явам (дреха, палто),.
Abgabe/ -g 1. даване, предаване (на изработена
тц., стока. на багаж за съхранение). връчване
(на писма); 2. спорт, подаване, предаване,
подхвърляне (на топката); З.р!, данък. паши,
такса: rückständige -н недобори; 4. продажба
па стоки, ценни книжа на борсата; 5. търг -
менителница; &	- c-s Schusses даване па
изстрел; 7. физ. изпускане, излъчване, отдава¬
не (на топлина, влага, енергия); 8. die - der
Stimmen гласуване; die - e-r Erklärung, e-s
Gutachtens [даване па] декларация, мнение па
вещо нице, експертиза; 9. връщане (на заети

27
abgehcm
неща, книги), IO.jihhw. отдаване.
Abgabe/preis т заводска цена; —soll п икон.
наряд.
abgaben/frei adj, свободен от нанеu* налози;
-pflichtig adj. облагаем, подлежащ на данъчно
облагане.
Abgang т, -(c)s, -е 1. без pl, тръгване, заминаване
(на влак, кораб), 2 експедиране (на неща,
стока); 3. напускане: - vom der Schule, - aus c-r
Stellung напускане на училище, работа; театр.
излизане па артиста (от сцената), прен, - aus
diesem Lcbem напускане на тоя свят, смърт; 4.
[постепенно] изчезване; излизане от употреба
(и на мода): in - kommen излизам от употреба,
мода, изчезвам; 5. отпадък; търг. фира, загуба;
шкарт (при разтегляне, разпиляване, изфиряс-
ване. разваляне) pl. дребни частици руда,
отнасяни от водата при промиване; 6с мед.
изхвърляне (на жлъчни и др. камъни); 7. търг.
пласмент, продажба; 8. изход (= Ausgang).
Abgänger т. -s. - който завършва, напуска
училището.
abgängig а—/. обл. 1. липсващ, пропаднал, изгубен
(пакет, пратка); 2 намиращ добър пазар,
харчеш се (стока); 31 старомоден, излизащ
/излязъл/ от мода, употреба.
Abgängigkeitsanzeige fmp. заявление за изчезна¬
ло лице.
Abgangs/dampf т техн. отработена пара; -Ent¬
schädigung /' обезщетение при напускане па
служба. уволнение; -prüfung/ изпит при
завършване; -Station /жп, отправна станция;
-winkel т воен. изходен ъгъл (при изстрел);
-Zeugnis п отпускно свидетелство.
Abgas н. -cs. -е техн. отработен газ.
Abgasiurbige/уypбина за отработени газове,
abgauncrn /г.: пейор. (e-m ctw. -) измъквам (нкм.
нщ.) с измама, мощсничсеки.
abgcbcn* I. tr. refl. 1. предавам, връчвам, давам
(писмо.. подарък): dcn Mantel bei der Garderobe
- предавам, давам палтото си па гардероб; s-e
Karte - давам визитната си картичка (при
официално посещение); die geliehenen Büchcr -
връщам заетите книги; cr gibt mir von s-m Geldc
ab лава ми част от парите си; (за дете) gib ab!
дай на другите! (от кифлатасин под.); viel an
Steuern - плащам много) данъци; c-n Schuss -
давам изстрел, гръмвам; с-е Verpflichtung -
издължавам сс; s-c Stimme - давам гласа си.
гласувам; 2.спорт. подавам, подхвърлям (топ¬
ката); 3. излъчвам, изпускам, отдавам (топли¬
на, влага, енергия); 4. предавам, отстъпвам: s¬
m Sohnc dcn Hof - (за стар саяянин) предавам
имота си па сина си; cin Amt - предавам
длъжност, оттеглям сс от служба; 5. произна¬
сям. изказвам (присъда): s-e Meinung, е-е'
Erklärung - изказвам, давам мнението си;
правя декларация, c-n Bericht - правя доклад;
& търг, (про)давам: е-е Ware billig - давам
евтино стока; 7. търг, e-n Betrag, Wechsel auf с-
п - тегля сума, мепнненпнца срещу нкс; 8. разг.
ставам, бивам; представлявам, играя ролята на
нкт, пщ.: sic wird е-е tüchtige Arbeiterin - тя ще
стане добра работничка; cr wollte k-п stummen
Zuschauer - не искаше да бъде (да представя)
ням зр-тсн; 9. imp. разг. es gibt ctw. /was/ ab ще
падне бой, тупаница; ще има дъжд, буря; ще
падне аванта; II. refl. (sich mit ctw., e-m -)разг.
занимавам се (покрай другото) с нщ., нкс
особено: имам компрометиращи връзки, дру¬
жа (с нкг.): er gibt sich mit Weibern ab той много
ходи по жени; III. intr. b 1. карт. раздавам
последен картите; 2. лов. die Hunde geben ab
кучетата се отказват от преследването.
abgebrannt part. adj. 1. вж. abbrcnncn; 2. разг. cr
ist ganz - съвсем е оголял; няма пукната пара.
Abgebrannter) т, -п. -п пострадал от пожар
(вж. abbrcnncn).
abgebrochen pari. adj. L -e Linie начупена
линия; -e Worte откъслечни думи; 2 вж.
abbreehen.
abgebrüht pari, adj. 1. прен. загрубял, безчувст¬
вен; дебелоок (човек); 2. вж, abbrühen.
Abgebrühtheit/*, -cn,прен. за^убя/ост. безчувс¬
твеност. дсбелоочнс.
abgcdrechselt adj. part. 1. превзет, изкуствен; 2.
вж. drechseln.
abgedroschen part. adj. разг. овършан, изтъркан,
бледен, бетеъдържатслеп: -es Klavier раздрън¬
кано пиано; -е Redensarten изтъркани изрази.
abgefeimt part. adj. прен. изпечен, рафиниран (в
лошото): -er Schurke изпечен мошеник.
abgcfctzt adj. part. разг. окъсан (канапе). скъсан
(обуща), парцалив.
abgeführt pari. adj. 1. прен. хитър, отракан; 2.
вж, abtührcn.
abgegriffen part. adj. изтрит, изтъркан, износен
(монета, шапка): прен. -е Schlagwörter изтър¬
кани фрази, лозунги.
abgehackt part. adj- отсечен, насечен (говор,
движения),
abgehaust pari. adj. обл. фаниран.
abgehcn* I. intr. s I. (за нзак. писмо) заминавам,
тръгвам: c-n Zug. Geschütze - lassen пускам
влак, гърмя с оръдия:фам.: gehe ab! върви си!;
шминаваи!; да те няма!; c-n - lassen пръдвам;
2. разг. (за дръжка) отделя сс. изропва сс
(мазилка); откъсва сс (конче), изхвръкна, пада
(колетот кош): излиза (избелява) (боя): пада,
откъртва се' (нокът); 3. изниза, изхвърля се
(жлъчен камък, тения): изтича (гной. кръв):
ein Schuss geht ab гръмна сс (преждевременно):
4.	театр, излизам (от сцената); 5. спорт.
стартирам: 6. (за скала и под.) спуска сс
полегато: е-е steil abgehende Felswand стръмна
скала; 7. (aus ctw.. \on ctw. Ч панчекам.
abgeizcn
28
изоставям; прен. отказвам се, отстъпвам (от
мнение, гледище): aus е-г Stellung, von der
Schule - напускам работа, училище; von e-m
Plan - изоставям пнап; von cr Gewohnheit, e-m
Vorurteil - отучвам се от навик, отвиквам,
освобождавам се от предразсъдък; von e-m
Handwerker -- напускам занаятчия (преставам
да съм му клиент); 8. отклонявам се: der Wcg
geht hinter dem Hausc ab пътят се отклонява зад
къшата; gchcn Sic nicht von der Sache abl не се
отклонявайте от предмета!; 9. търг, (за стока)
продава се, пласира се; 10. губи се, дава фира;
изчезвам; cs geht vom Blei beim Schmelzen viel
ab оловото дава при топенето много фира; е-е
Sitte geht ab (даден) обичай изчезва; 11. липс¬
вам: dafür geht ihm das rechte Verständnis ab за
това му липсва иегинено разбиране; er lässt sich
nichts - пе се лишава от нишо; 11 търг.
приспада се: 10 Mark gehen vom Gesamtbeträge
ab 10 марки се приспадат от общата сума; 13.
разг. преминавам, протичам, свършвам: bei
euch gcht’s doch nicht ohne Prügelei ab при вас
пс минава без тупаница; 14. остар. mit [dem]
Tode - - zur großen Armee - заминавам за оня
свят; IL tr. refl, 1. sich D die Beine nach etw. -
изпотрошавам. изпребивам си краката да ти¬
чам подир нщ.; 2. и intr. s обхождам, проверя¬
вам (участък). измервам нщ. с крачки: der
Streckenwärter ist die Strecke abgcgangcn канто¬
нерът обходи участъка си; c-n Weg - измина¬
вам път.
abgeizcn tr. остар. s-m Munde etw. * откъсвам от
залъка си; разг. e-m ctw. ~ откъсвам нщ. от нкс
енъnстннчеенн* изяждам нкм. хака.
abgekitzelt part. adj разг. преситен, нечувствите¬
лен (публика).
abgeklappert part. adj. разг. ^поставян, сух;
стар, изтощен, изхабен, износен (пишеща ма-
111111^); прен. изтъркан (фраза): -es Pferd из-
поеналил кои, кранта.
abgeklärt part. adj. 1. улегнал, зрял, установен
(човек): -cs Urteil зряла преценка; 2 вж,
abklären.
Abgeklärtheit / — итбнетреноет; унстпаносн*
ут-вложеност; зрелост.
abgelatscht part. adj. фам. износен, разкривен
(шок), тазтъттсн (обувка).
abgelebt adjpart. 1. изхабен, изтощен, отпаднал;
2. преминал, отживян (времена, строй, неща,
нрави); 3. вж. ableben.
abgelegen part. adj. L отдалечен, отстранен,
уединен; 2. страничен; незасятащ темата; 3.
отлежал (вино, плодове. тютюн).
Abgelegenheit /, — отдалеченост, уся-пснсст.
abgeleiert part. adj. Ефам. изтъркан, банален; 2.
вж. ablcicm.
abgcitcn* tr. 1. изплащаме abgegoltcn изплатен,
ликвидиран; 2. отплащам се. отработвам (дълг).
Abgeilung/, -еп обезщетение; задоволяване,
abgelumpt adj, part, разг. окъсан, дрипав,
abgemessen part. adj. прен. 1. отмерен (държа¬
ние); с достойнство (походка); съответен, по¬
добаващ, 2. измерен, точно определен, прес¬
метнат; 3. равномерен; 4. вж. abmessen.
Abgemessenheit /, -en 1. онметеиоен; резервира-
ноен: 2. точност; 3. равномерност.
abgeneigt adj. с Dl. пебнaгоcклонен* неразполо¬
жен (към нщ., икт.); юбиинюв: негативно с
глагола sein: wir sind dem Plane nicht - нямаме
нищо против плана; 2. нсекнонен: ich bin [gar]
nicht - - mich amzuschlie•ßcm нямам нищо про¬
тив, c удоволствие бих се присъединил; З.геол.
неко наклонен (терен)..
AbgeenigthhC/1. несннонноет; 2. небнагоразпо-
ложепоет: антнnан-ни.
abgcnicken tr. лов. промушвам (дивеч) в тила.
Abgeordnete /, -п, -п народна представителка,
депутатка.
Abgcordnetc(r) т. -п, -п народен представител,
депутат.
Abgcordnetcn/bank f банка, място на народни
птеденавннснн в народно събрание (членове на
правителството); -haus п народно събрание,
камара, парламент; -kammcr f камара на
депутатите; —sitz т депутатски мандат; -Ver¬
sammlung/ народно събрание.
abgerechnet adv. part. L без, c изключение па;
като се спадне, махне, изключи: die Unkosten -
без разноските; das abgerechnet като се изклю¬
чи, махне това; 2. вж. ebrachncn.
abgcredetcrmaßen adv. според уговореното, спо¬
разумението.
abgerissenpart, adj. 1. окъсан, дрипав 2. откъсле¬
чен (думи, фрази, тюнювс); 3. вж, abrcißen.
abgesagt adj. part, 1. вие. заклет (враг); 2. вж,
absagcn.
Abgcsandte(r) т, -п, -п вие. пратеник, пълномощ¬
ник.
Abgesang m, -s, -е лит. заключителна част па
строфа (особено при .м^айл^т^ерзингерите); ряд¬
ко вие. прощална песен.
abgeschabt part. adj. изтъркан, опърпан (дрехи).
abgeschieden part, adj, вие, 1. самотен (жолвот),
уединен, отстранен (село, долина, гора); 2.
умрял, покоен: die Abgeschiedenen покойници¬
те; 3. вж. abs^ddcn.
Abgeschiedenheit / — вие. самотност, уедине-
пост.
abgeschlagen part. adj. 1. спорт, победен; 2. обл.
уморен, пян, изтощен; 3. очукан (чаша).
abgcschiifCm part, adj. L прен. изфипен; 2.
изхабен, притъпен; 3. вж. abschle^cn.
Abgcschhlffeghcit / — щннфовапоен* нттладс-
цост.
abgeschlossen part. adj. L затворен, уединен,
усамотен: er lebt völlig - живее съвсем затворе-
29
abgrascn
по, уединено; 2. отделен: —е Wohnung самосто¬
ятелен апартамент; 3. завършен, окончателен:
~е Bildung завършено образование; 4. цялос¬
тен, закръглен (творба, характер); £ вж.
abeehlicßcm.
Abgcschlossecnhit/ -cn уедншешоет.
abgeschmackt adj. прен. безвкусен; блудкав,
плосък (шега, виц, песен); нелеп, безсмислен,
глупав, абсурден (живот-, -е Äußerung неле¬
по, глупаво изказваше.
Abgeschmacktheit / -cn пенепоен* безвкусица,
блудкаво^ (прен.)
abgesehen part. adv. 1. ~ von вън от, освен; ~
(davon), dass независимо от това, че.., без оглед
па това, че..., освен че; davon ~ без да се гледа
(без оглед на) това, като се остави настрана, без
да се взема предвид този факт, вън от този
2. вж, abschcn.
abgcsmnt adj, рядко (c-r Sacht D - ) пеблaгоенно-
неп, неразположен (къп).
abgespannt part. adj. 1. прен. изморен, преумо¬
рен, с изтощени нерви; отпуснат; 2. ел, разг.
изключен (за проводник с изключено нспрскс
ние); 3. вж, abspannen.
Abgespanntheit / -en нзморсшоен* преуморепост^,
нтнощепоен.
abgci^1^:^^<^^in part. adj. 1. изветрял, блудкав (вино,
бира и под.): прен. wie - ist diese Weisheit колко
отживяна е тази мъдрост; 2. вж. abetchem.
Abgcj^sc^v^r^i^t^n^he^.t/ — замря/ост; 2. изтръпна/ост
(на членове).
abgetakelt pari. adj. L фам. пейор. минал в
архивата: уволнен; изхабен, изпян си песента,
негоден: 2. вж, abta^cln.
abgewingkit part. adj. образуваш ъгъл,
abge winnen* tr. (e-m ctw. - ) 1. спечелвам,
добивам, извоювам (победата). (пари): der
Scc, dem Sumpf Ackerland - извоювам, доби¬
вам от морето, блатото орна земя; прен. мор е-
m Schiffe den Wind - отбивам вятъра па кораб,
прен. der Natur ein Geheimnis - изтръгвам
тайна от природата; 2. прен. изтръгвам (нкм.
усмивка, приятелска дума): c-m Achtung ~
спечелвам уважението па цки; внушавам нкм.
уважение; e-m c-n Vorsprung добивам, печеля
преднина пред нкг; c-r Sache Geschmack -
(придобивам вкус към нщ; нщ. започва да ми
харесва; 3. sich D ctw. - налагам си нщ.
abgewogen part. adj. L отмерен, равномерен,
уравновесен, съразмерен; 2. вж, abwägen, ab-
wicgcn.
Abgewogenheit / — симетрия, уравновеесноет.
abgewöhnen tr, refl, 1. (c-m etw. - отучвам,
отвиквам (нкг. от нщ): ich habt mir das Rauchen
abgcwöhnt оставих тютюна, отвикнах да пуша;
2. dcn Hund von sich - отвиквам кучето от себе
си; Abgewöhnung/.
abgezogen part, adj. L отвлечен, абстрактен
(понятие); 2. вж. abzichen.
abgiercn intr. HsMop. отклонявам се.
abgießen* tr. 1. отливам, изливам: c-n zu vollen
Topf - отливам от препълнен съд; die Kartoffeln
~ изливам водата след сваряване па картофите;
2. техн. изк, отливам (във форми); е-е Büste in
Gips - отливам бюст в гипс; З.хим. избистрям;
Abgieflunn/
abgttcrn tr. преграждам, отделям с решетка.
Abglanz т, -es — отблясък, отражение, и прен,
abglätten tr. техн, изглаждам.
abglcichen* tr. 1. изравнявам, давам водоравно
ннн отвесно направление, изглаждам (и стр,);
2.	рад, изравнявам настройка (па радиоприем¬
ници); 3. търг. Schuld und Forderung - уравня¬
вам, балансирам вземане и даване, сметки;
Abgleich и п//
abglciten* I. intr. s 1. хлъзвам се, плъзвам се
надолу: търг. die Valuta gleitet ab валутата
(курсът) пада; прен. im Tont abgleiten не
спазвам добрия топ, шокирам с думите си,
позволявам си доста; 2. намалявам, влошавам
се, деградирам; З.отпшесвам се, отклонявам се;
прен. избивам (в пщ.): прен. alle Künste der
Versuchung gleiten an ihm ab и най-опасните
изкушения не го засягат (минават, плъзват се
покрай него), abgeglittcne Jugendliche изпусна¬
та младеж, изпуснати малолетни; II. tr-. техн.
изглаждам (е валяк).
Abglciten п, -s, — 1. плъзваше; 2.авиац. загубване
височина.
abglühtn I. tr, нажежавам (желязо); закалявам
(метан); II. intr, s застива (за нажежен метал).
Abgott т, -s, '--er мит. лъжлив, фалшив бог; прен.
кумир.
AbgöttcrCi / -cn uдолoпоклонн--чеетво: man treibt
mit diesem Menschen ~ превъзнасят този човек
в небесата, боготворят го.
abgöttisch adj. ндoлoпolкноннuческн; cr verehrte
sic - обожаваше я като кумир; -е Liebe
прекадена любов, боготвореше (на любимото
същество).
Abgottschhange f боа, nеннкагlека змия.
Abgrabcarbcltcg pl. земни (изкопни) работи,
abgrabcn* tr. I. снишавам, изравнявам (насип,
хълм); 2. разг. e-m das Wasser - мътя нкм.
водата; отнемам нкм. възможността за работа;
3.	остар. отвеждам вода чрез изкопен канал,
ров: der Stadt das Wasser - отнемам, отвеждам
водата па града, 4. c-n Waldbrand - пресичам
пожар в гората чрез изкопи: 5. копирам (гравю¬
ра).
abgrämen rejl. линея от печал.
abgraecm tr. 1. опасвам, нзпасвам: 2,разг, претър¬
свам, nтетавим* опоенпам; cr hat die ganze Stadt
abgcgrast претърси цения град (за да продаде,
намери нщ,, и др.); dieses Gebiet der CJCsehicllte
ist abgcgrast тази област на нетотuи;а е напън-

abgrätschcn
30
но преровена (проучена),.
abgrätschcn intr-. s b спорт, скачам от уреда в
разкрачено положение.
abgrcifcn* tr. изхабявам, износвам; почти само
катоpart adj. abgegriffen (вж. там).
abgi^cnzen tr. отделям чрез граница, прен. отгра-
ничавам разграничавам (ниви, области. поня¬
тия, права и др.); Abgrci^^^i^i^n^g^
Abgrund т, -(c^, -е 1. пропаст, бездна; прен.
гибел: am Rand des ~s на края па пропастта; 2.
прен. нщ - неописуемо (по размер, степен): -
der Gemeinheit неописуема шизост; - von Armut
страшна, ужасна беднотия.
abgründig adj. вие, I. шеметно дълбок; -е Gefahr
страхотна опасност; 2. пресечен с оврази и
урви: -es Bergland насечена планинска мест¬
ност; 3. прен. основеш; вдълбочен; (всеобхва¬
тен (знание), вещ (познавач.лице): -er Gedanke
дълбока мисъл.
abj^nundticf adj, вие. 1. бездънен; шеметно дъл¬
бок, 2. безкраен, безграничен (доверие).
abguekcm т разг. 1. (e-m ctw. -) научавам нщ. от
гледане, заимствувам: der Schüler hat [von s-m
Nachbar] abgeguckt ученикът преписа [от съсе¬
да си|: cs ist dem Leben abgeguckt взето c от
живота; 2. refl. sich D die Augen - заболяват ме
очите от гледане, изглеждам си очите; 3. шег.
(към дете) ich guck dir nichts ab не се сраму¬
вам!; пе сестсеняnай;
Abgunst f —остар. шсблarocнношшоет* недобро-
желателство.
abgünstig adj. гlеблaгocннонеп* недоброжелате-
леп.
abgurtcn tr. свалям колан, ремък и др.
abgürtcn tr. откачам от колана, ремъка (меч).
Abguss т, -cs, -е 1. метал. изк. а) отливане (е
гипс, метал и др\ б) отливка (метална,
гипсова и др.); копие; печ. к^тше; 2. оттичане,
отвеждане (на вода), отток; З.мед, обливаше (с
вода); 4. обл. отточен отвор, улей.
abhaarcn I. tr. техн. оскубвам, Н.////Г. п опадват,
скубят ми се космите, козината: der Pelzmantel
haart ab космите на коженото палто се скубят,
опадват.
ahhabcn* лг.разг. 1. ich will auch etw. - и аз искам
да получа някакъв дял от това, да закача от
гова; 2. прен. der Jungt hat sein Teil ab момчето
си получи порцията (öow); 3. er hat Hut ab сне/
е шапката си; 4. разг, einen - пиян съм, не съм
па себе си..
abhackcn tr. отсичам (клон, глава и др,): Fleisch
vom Knochen - отделям месото от кокалите;
part. abgehackt отсечен: in abgehackten Sätzen
rtdtn говоря п насечени, несвързани изрече¬
ния, с прекъсвания, паузи, па пресеку/ки.
abhagcrn intr. s нт.мърщавявам.
abhäkcln tr. ein Muster - плета, изп/итам па една
кука плетка по моден.
abhaken tr. 1. откачам (от кука); 2. отмятам с
кукичка (от списък); 3.сел.-ст. размножавам с
тстинци: 4. разг. е-п - отрязвам нкм. квитанци¬
ята, отрязвам нкг.
ahhalTtcrg tr, 1. свалям оглавннна* оттлавивам
(кон); 2. разг, с-п - нагазвам, навиквам 1!^.; 3.
разг, пейор. e-n Beamten, Besucher - махвам,
изхвърлям служащ, отпращам (нежелан) посе¬
тител.
abhaUcn* I. tr. refl. L държа настрана, па
разстояние (1^., нкс): 2. отбивам (нападение);
пазя от нщ., не пропускам (влага, сняг, студ,
жега, смущения, мухи), попречвам: dieses Dach
hält den Regen nicht ab тази стряха не пази от
дъжда; 3. ein Kind - итчнщкnам дете. 4. и refl,
задържам (се) възпирам (се), попречвам (нкм.
да направи нщ.): ^здс/ Sic sich nicht - да пе ви
задържам; nichts konnte ihn - - zu kommen нищо
пе можеше да го задържи да не дойде, 5.
провеждам (заседание. събрание); произвеж¬
дам (изпит, парад. търг), извършвам: die
Sitzung, die Versammlung wurde abgchaltcn 'засе¬
данието, събранието сс състоя; Besprechungen
(im Büro) - водя разговори (c к/нснти). имам
съвещание; [dcn] Gottesdienst - извършвам
богослужение; II. intr. И мор. das Sc'hff hält ab
корабът обръща по посока па вятъра: das Schi f
hält vom Lande, auf dcn Hafen ab нотабъi ec
държи далеч от сушата, плува към пристани-
шено; Abhaltung/.
ahhagdclg> tr. 1. излагам, разработвам (тема); 2.
уговарям нщ., постигам споразумение; обсъж¬
дам, разглеждам (дневенред)..
abhanden*’//*. 1. (e-m ctw'. -) купувам (след лълги
пазарлъци); 2. отбивам (от цената); er will sich
D von s-n Bedlggugdeg nichts - lassen той не
иска на отстъпи нищо от ус/овията си.
abhanden adv. - kommen изгубвам се. etw. ist nur
- gekommen загубило ми се е нщ.
Abhandlung/, -cm ( - - über etw. А) uте‘нсдване.
студия, научна статия, изложение, трактат
(върху нщ.).
Abhang т, -(c)s, - ск/он, скат; нак/он.
abhängen^, обн. abhangen* intr. b s 1. завиеи:
das hängt von ihm ab това тавнеu от него: 2.
готе. das Fleisch hängt ab месото отлежава.
aMängcn2 tr. 1. откачам (дреха. вагон); 2. (огу
obj). затварям телефона; прекъсвам разговора:
ich habt einfach abgehängt чисто ц просто
затворих телефона; 3. спорт.; е-п надмина¬
вам, изпреварвам нкс; 4.разпрягам (коча. кон);
5.	разг, (е-п -) бутвам, тиквам н^г^. в гнуха
ниния; подписвам нкм. паспорта (отпращам
го).
abhängig ш/. 1. наклонен; 2. таnиеим* подчинен:
грам, -cr Fall косвен падеж; -е Rcdc непряка
реч.
Abhängigkeit / -cn зависимост.

31
abhungcrg
Abhängling m, -s, -е 1. стр. пенден (като освети¬
телно тяло); ключ, ключов камък па свод; 2,
архит. пандантив (за украса).
abharkcn tr. обл. сел.-ст, прибирам с гребно.
abhärmcn refl. (sich um ctw. ~) стопявам се, топя
се от горест, мъка; abgehärmte Wangen хлътна¬
ли (от горест) бузи; sic ist blass und abgehärmt
тя е бледна и измъчена, съсипана от горест.
abhärtcn tr. refl. калявам) (се): sich gegen Erkäl¬
tung - каля(вам) се против простуда; Abhär¬
tung/
ahhaepeln tr. 1. онмонапам, развивам (прежда); 2.
фам. ein Gedicht - избърборвам стихотворе¬
ние; претупвам нщ.
abhaucn*1 tr. 1. отсичам; изчуквам (мазилка); 2.
разг. (заученик) преписвам.
abhaucn*3 intr. s. фам, офейквам, измъквам сс;
hau ab! да те няма': обирай си крушите!
abhäutcg tr. одирам (животно).
ab^bcn* tr. 1. вдигам, махвам, свалям (котел от
огъня, слушалка от телефон): den Dcckcl vom
Topf - отхнупвам тенджерата; 2. Geld von der
Bank - негни* изтеглям пари от банката; 3. сека
(карти за игра); 4. вземам (последната брим¬
ка, без да я изплитам); 5. refl, intr, b авиац.
тръгвам, вдигам сс, отлепвам; 6. refl. (sich von
ctw. -) откроявам сс, отденям се. изпъквам,
отличавам се.
abhehern tr. изтеглям чрез сифон (вино).
Abh^i^u и/У/ -en 1. тегнеше (на пари от банка); 2.
вж, abhcbem.
abheftcn tr, търг, подшивам в папка (писма,
преписки).
abhcilcn intr. s заздравя; dic Wunde hcilt schmell ab
раната заздравя бърже.
abhclfcn* intr. b (c-r Sacht D -) премахвам,
отстранявам нш.; поправям, оправям: c-m Übcl-
stand. e-r Krankheit - премахвам зно (злина),
болест: dic Tur schließt nieht* dtm muss abgchol-
ftm werden вратата пе сс затваря, това трябва да
се поправи.
ahherzcn tr, обсипвам с милувки, целувки.
abhetzcn tr. refl. разг, 1. изтрепвам. обнъсквам е
разкарване насам-натам. от работа; нтматям*
изтощавам чрез гонитба (дивеч, кучета): ein
abgehetzter Hirsch изнемощя/ от преследване
елен.
Abhitzcrci /, -cmразг. грспанс (от бързане).
Abhieb ш, — .V. — лесов, 1. отсичане; 2. място па
отсичането.
AbhilfC /. - отстраняване, премахване (uu злина.
недъг, недостатък), помощ: - schaffen, briggem
помагам, намирам начин, за да уредя нщ.,
премахвам ( злина, недостатък, неуредица); da
gibt cs k-e - тук пе може да се помогне, против
гова няма никакво средство.
Abhitze / техн, отработена топлина, отдавана
при работата топлина.
ahhoheln tr. refl. 1. онрепдоевам* отстранявам
чрез репдосвапе (чепове, чворове); хобе/овам:
прен. разг: е-п ~ одянвам нкс; sich - отраквам
се; 2. изглаждам с ренде (дъска, под),.
abhockcm intr, s b спорт, скачам от уреда в клек,
abhold adj. (e-m, e-r Sacht *•) вие. неблагоскно-
псп* зле разположен към (нкг, гщ.); der Gewalt
~ seim противник съм па наенннсто; großen
Worten - sein не обичам го/емите фрази; er ist
dtm Wein nicht - обича да си попийва.
abholem tr, L отивам, идвам (за пщ., нкт);
прибирам, вземам: ich hole dich heute Abend
zum Spaziergang ab ще [дойда да] те взема
довечера за разходка; c-m am Bahnhof, vom
Theater - посрещам нкг. на гарата; вземам нкг.
от театъра (след представлението); den Arzt -
довеждам лекаря; разг. wamm wird abgeholt?
кога събират писмата?; 2. разг. прибирам нкг.
(арестувам го),
Abholz и, -cs, —г лесов. изсечени вейки, върши¬
нак. дърво/як; отпадъци (при сечене на гора).
abholzem tr, 1. изсичам (гора); оголвам (планина);
онастрям (дърво); режа (.лоза); 2. разг. е-п -
пашибвам нкг.; AbhoLzung^/
Abhörapparat т подслушвате/еш апарат,
ahhorehcn tr. 1. подслушвам; контролирам (те-
леф. разговори), воен, улавям (чрез подслушва¬
не): рядко e-m ein Geheimnis - долавям, отгат¬
вам нечия тайна; 2. мед. преснушвам. аускун-
тирам: der Arzt hat ihm das Herz abgchorcht
лекарят му преснуша сърцето; 3. рад, слушам
внимателно.
Abhorchgcrät п воен. подслушвам (прибори за
откриване на вражески самолети).
Abhördienst т воен. подслушвате/на служба,
ahhörcn tr, 1. с/ушам, приемам предаване (по
радио, по телефона): ein Telegramm - приемам
телеграма по телефона: 2. изпитвам: c-m Schü¬
ler das Fragzöeleehe - изпитвам ученик по
френски; остар. Zeugen - разпитвам (и изс¬
лушвам) епндетели: З.н/cd. пуску-норам. прес-
нушвам (дробове. сърце); 4. рад, поденущпам.
хващам (предаване); слушам внимателно (пре¬
даване); проверявам (записи): ein Telefonge¬
spräch. с-е drahtlose Meldung - подслушвам
телефонен разговор; хващам предаване по
безжичния телеграф; 5. (t-m etw. -)рядко прен.
jem-s Wünsche, cm Geheimnis - отгатвам,
долавям нечии женания, тайна.
Abhörpostcn т 1. воен. nоделущ^ателсн пост: 2.
подслушвате/еп ра/иопост; -schrank т рад.
контролен високоговорител: -wanzc / малък
микрофон за поденущпане (в помещение). ри c
бръмбар.
Abhub т. -(t)s.	1. . мин. остатъци от промиване
па руди: 2. пейор. измет: 3. остар. остатъци
(от ядене). от иадъцш.
abhungcrg tr. refl. 1. опнадувам; спестявам qpct

abhustem
32
гладуване, 2. refl. изтощавам се от глад,
abhustem tr, изкашлям се: den Schleim -очиствам
си гърлото от храчки.
Abi пучен. кратко за Abitur.
abirrem intr. s 1. сбърквам пътя, заблуждавам се*;
2. физ. (залъчи) разсейва сс, отклонява се.
Abirrung / -en 1. сбъркване па m>ти: прен.
прегрешение; 2. физ. аберацня, отклонение.
Abitur н, -s, -е треноснеп изпит, матура: das -
machen държа зрелостен изпит.
Abiturient т, -еп. -сп, зрелостник, абитуриент.
Abituric/tcm/prüfu/g / - Abitur; -tag т тържест¬
во на -зрелостници; -Zeugnis п зрелостно сви¬
детелство
Abitürium п, -s. ...icm = Abitur.
abjagcn tr. refl. 1. u intr- //; c-c Jagd - завършвам
нова; ein Revier - избивам дивеча в даден
участък; 2. чрез гонитба отнемам, изтръгвам
(плячка. жертва). wir habcm dtm Wolf das
Lamm wieder abgcjagt гонихме вълна* докато
изпусне агнето; 3. c-m Rührung - трогвам нкг.;
4.	refl, разг. изтрепвам се, капвам, грохвам от
тичаше, работа.
Abjudikation / -en юр. отнемане на, лишаване от
нрава, диекванифинация (= Aberkennung).
3^-11x111^1/ tr. отнемам права, лишавам от права
(- aberkemmem).
abkalbcn intr. b сел.-ст. (за крава) отелвам се.
ibkä/imcn tr. претърсвам (с верига от хора)
(кварпии, гора)..
^kämpfen tr. (e-m etw. -) рядко извоювам (нщ.
от нкг.), отнемам чрез борба, и прен.; 2. само
part. adj.	изтощен (от боеве)
(войска); грохнал (отработа); 3. лов (за eien,
глиган) изгонвам, надвивам при любовни със¬
тезания (съперники):
abkinten)/tr. Хтехн срязвам, скосявам, подгъ¬
вам ръб: фалцувам; Abkantung/.
Abkantmusehlgc /личт/. машина за подгъваше на
ръбове, за фанцувапе, фалиувачка, абкантма-
шина.
ahkanzeln tr, 1. фам, прен. нахоквам. канайдне-
вам, чета конско евангелие (нкм.); 2. остаря-
възвестявам от амвона.
Abkanzelung/ -en фам. конско евацтсние.
abkapitclm tr. вж. abka/ztln 1.
abkappen tr. подрязвам, отрязвам върховете (на
дърво,. конус).
abkapeeln tr, refl. 1. затварям плътно чрез капсула
степа (и мед.); ahgtkapeelte Tumoren доброка¬
чествени тумори, калеу/ирани чрез съедини¬
телна тъкан; 2. vefl. прен, затварям се, уединя¬
вам се; (за семе) затваря се от плодната
обвивка.
abkargcn tr. (sich D ctw. -) спестявам (нщ.) чрез
лнщення* с мъка: sich dcm Bissen vom Mund -
откъсвам от залъка си, отделям от залъка сн.
abkartcn tr. разе. скрито уговарям, скроявам пщ.
(с икт): cim abgekartetes Spiel treibt/ играя
задкулисна игра; е-е abgekartete Sacht скроена
рабога, компнот.
ab kassieren tr, разг. прибирам (пари, вноски от
пътници. членове). dic Mitglieder. Fahrgäste
събирам вноските от членовете, парнтс от
пътниците.
abkaucg пфам, иттритnам (нокти, моли«).
ahkaufcm tr (e-m etw. -) купувам (нщ. от нкг.):
откупувам: разг. обл. man muss ihm jedes Wort -
всяка дума трябва да му се измъква от устата.
Abkehr / — L прен. отвръщане, отричане -
отказване (от нкг., нщ - ): - vom c-r Lehre, von и-г
Methode отричане от дадено учение; отказване
отдаден метод; - vom Böstn отричане от зното:
мин. напускане па работата; уволняване, раз¬
пускане (на миньори).
abkchrct tr. измитам (трохи. паяжини, смет,
килим, покривка).
abkchrc/11. refl. tr. Lrefl. обръщам сс. отвръщам
се (от нщ.); прен. отричам се. отказвам сс (от
нкг. нщ.): sich vom Ftnsttr - махам се ог
прозореца; sich vom Akcm - отричам се от
старото; sich vom s-п Kindern зарязвам децата
си; 2. отвръщам се от нш.* някъде (поглед. очи).
обръщам (глава); II. intr. s мин. напускам
работата.
Abkchrschcin т уволннтелна бележка ( ш миньо¬
ри),
дЬ^Мс/ tr. 1. отвързвам (куче) от верига: 2. и
abkcttclg (оеп.) завършвам, изплитам бримки¬
те.
abkippcn I. intr. s обръщам се. подхнъзвам се,
падам (самолет); II. tr, изсипвам (пръст,
чакъл).
abklappcm tr. 1. обръщам, пускам надолу (стра¬
нични облегаза на кушетка, удължение на
маса), 2. пипвам (крадец); 3. разг. отрязвам
нкм. квитанцията.
abklappcrg fr. фам. обхождам, обиканим* пох-
лопвам навсякъде: dic gamzc Straße habt ich
mach Arbeit abgeklappert обходих цялата улица
за работа; -dc Vorfahrt - f предимство при
завиваща наляво или надясно улица
abklärcm tr, refl, 1. избистрям (се), оставям да се
утаи. декантувам; нре//. изяснявам (се); Abklä-
rugg/
Ahklärmasclline/ -п техн, утайник.
Abklatsch т, -cs, -е 1. печ. пробен отпечатък;
коректура; 2.рсзг, подобие, копие, сляпо под¬
ражание; лошо копие: er ist der ganze - s-г
Mutter той е цял майчичко, същинско копие па
майка сн.
abklatschem tr. 1 .печ, вадя коректурсн лист; 2.(е-
m, ctw. -) изк. подражавам, копирам (зоню); 3.
мед. потупвам (гръб, ръце за раздвижваше на
кръвта); шибам (с мокра кърпа); 4. пляскам с
ръце (за смяна на танцьорите); театр. (за
33
ibRühlcm
режисьор) пляскам с ръце (за повтаряне при
репетиция), 5. спорт, отбивам топката с ръце;
Abklatschung//
Ahklatsehwalzer т валс със сменящи се играчи,
abklcmmcn tr. 1. приклсшвам (пръст на «рити-
та); 2. изолирам чрез прнщипвапе (ток, мар¬
куч, кръвоносен съд).,
abklicrcn tr, учен. преписвам (дюмитни. класна
работа).
abkli/gcl/ intr. b обл, (за кюндуитор) звъня за
тръгване.
abklingcn* intr. s 1. отзвучавам, замирам, заглъх¬
вам, затихвам (за звук); избледнявам (за сияние
при залез); 2 стихвам (за криза. стачка),
отслабвам (за бол^а, възбуда. епидемия): dic
Krankheit klingt ab болестта си отива.
abklopfcn 1. tr. 1. изтупвам, отупвам (прах, дреха,
сняг от дрехи, пепел от цигари); 2. изчуквам
(мазилка от стена);- 3. причуквам (стена за
откриване на кухини): мед. dcr Arzt klopft Brust
umd Rücken ab лекарят причуква гърдите и
гърба: 4. обл. фам. (nach ctw.) - претърсвам (за
гщ.): wir haben das Dorf nach Eiern abgeklopft
претърсихме сеното за яйца; Haus für Haus ~
прося ot къща па къща; II. intr. b почуквам c
диригентската палка за спиране.
abknabbcr/ tr. фам. uттрнзвам (нокти); отгриз-
вам, отхрупвам (от хляба)..
ahknaek(e)cn tr. intr. sразг. отчупвам (се) (клон).
abknallcn tr, \,разг. изгърмявам; 2. (е-п) пейор.
фам. застрелвам нкг. като куче.
abknapsc/, ibk/appcm tr. разг, 1. (e-m ctw. ~)
разг. отбивам (нкм. нщ.) (при плащане); отмер¬
вам по-малко (при продажба): ihm wurden vom
Loh/ 20 Mark abgcknappt изядоха му 20 марки
от заплатата.
abk/cife/*, ahk/cipcn tr. отщипвам, откъсвам (с
щипци, клещи, пръсти),
abkgiekc/ tr. 1. отчупвам. откъртвам (клонче);
прен. премахвам, предотвратявам (конфликт);
2 прекършвам (стъбло, кюн); изкривявам
(калник на автомобил).
abknip^scg н-.разг. 1 .отщипвам. отрязвам (сливи¬
ци, цвете); 2. c-m Film ~ заснемам всички пози
от един фннм.
abknöpfc/ tr. 1. разкопчавам; 2. фам. t-m etw. ~
изкопчвам пщ. от цкг.
abknuteehcn tr. фам. грубо наптетръшам; вулг.
настисквам (.жена. момиче).
abkochcn 1. tr. 1. вътваривам* сварявам (яйца,
картофи); препатипам (вода); подварявам (мля¬
ко); 2 стерилизирам (.лъжици, вилици); 3.
сготвям: мед. хим. правя денонт; Kräuter -
правя декокт от билки; 4. готвя на открито (при
излет).
Abkochung/ -cn 1.вж abkochcn I; 2.мед, отвара,
деконн.
abkommandicrcn tr. I. командировам; 2. abkom¬
mandiert sein zu /bci/ e-m (при)командирован
съм, придаден съм към цкг.; Abkomma/dic-
rang/
Abkomme т. -п, -п вие. потомък (вж. Nachkom¬
me).
abkommcm* intr. s 1. (von ctw. ~) отклонявам се
(от тема, план): vom Wcgc ~ отклонявам се от
пътя; von dcr Straße - изскачам от шосето
(автомобил); 2 откъсвам се, отлъчвам се.
освобождавам се (о/н работата. службата
си): könnten Sic wohl auf c-n Tag - не бихте ни
могнн да се освободите за еднн ден?; разг.: du
kannst ~ да те пяма!; обирай се!; може и без
тебе!; 3. излизам от употреба, мода; 4. разг.
отървавам се (от пш.); mit e-r geringen Strafe
billig ~ отървавам се с малко наказание, евтино;
5.	отказвам се (от план, възглед, схващане),
изоставям: davon bi/ ich schon langt abgekom¬
men ot това [схващане] отдавна се отказах; 6.
воен. прицелвам се: hoch, tief, gut, links, rechts ~
вземам висока, ниска, равна, дясна муш¬
ка; 7. спорт, стартирам: gut vom Start -
стартирам добре.
Abkomme/ п, -s, - 1. спогодба, споразумение,
конвенция, съглашение: ein - treffe/ сключвам
спогодба, споразумение; 2. рядко произход: 3.
спорт, старт; първият изстрел, скок.
abkömmlich adj. пе незаменим, не необходим;
който може да бъде освободен от работата сн
(при мобилизация).
Abkömmling т, -s, -е 1. потомък; 2. хим. произ¬
водство, дериват.
ahkn/terfClen tr. разг. остар. изписвам на порт¬
рет, изографисвам нкг.: изкарвам па кадро:
изгипс^с^ам (фотографирам).
abkoppcln tr. техн. вж. abkuppeln.
Ahkratz/bü|reet/ -п тенепа четка за итеrьргв□не;
-criscn п егъттало.
abkratzc/ разг. I. tr. 1. итетътгвам (обувките,
краката си). изче^ртвам (тапети, боя от
стена); 2. нтснтибуцnам. стържа (на цигулка):
фам.; sich D den Bart -остъргвам сс (обръсвам
се); dcn Teller - омпгам чинията; II. intr'. s фам.
1. хвърлям топа (умирам); 2. драсвам нанякъде
(изчезвам. офейква.м),
Abkratzer т, -s. - стъргало за обувки.
abkricgen tr. разг. 1. получавам: cr kriegte vom
Geldc nichts ab нищо пе закачи от парите (не
получи нищо от тях); 2. ям бой. изпашам си:
eins. ctw. - изяждам плесницата, боя; er hat ctw.
abgekritgt изпати си; 3. успявам да (отмахна
(петно). да събуя (обувки).
Ahkühlapparat т хладилник.
abkühlcn I. tr. I. охнадява^1* изстудявам (ядене);
прен. усмир^явам (гняв и под,): разг. sein Müt¬
chen. s-n Zorn an c-m - изливам гнева си върху
нкг.; П. intr. л refl. итетипам* разхнаждам се
(вода, въздух); прен, охнаднявам: cs hat sich
3. Нсмено-бь;п атенн тсс|нин* том I.

34
abg<^lkühlt разхнадн се; das Venhält/is zwischen
beiden ist stark abgekühlt отношенията между
двамата са много охладнели.
Abkühlcr т, -s, - = Abkühlapparat.
Abkühlung/, -en 1. разх/аждапс; 2. охладняване
(между приятели),
ab^ndcm abkündigen tr. оповестявам, провъзг¬
ласявам от амвона (раждания. смъртни слу¬
чаи и др.); Abkündigung//
Abkunft/ - - 1. потекло: произход: Lcutt bürger h -
chcr -- хора от буржоазен произход; 2. остар.
споразумение, спогодба.
abkuppcln tr. откач^ам (вагон, трамвайна ко-
ia).
abkürzcg tr. съкращавам (думи, път. престой,,
дроб): abgekürztes Verfahre/ съкратена проце¬
дура, съкратен начин.
Abkürzung/ -cm 1. съкращаване; 2. съкращение
(на дума, път); абревиатура.
Ahkürzungs/ss)paaeh/език с много съкращения
(вж Aküsprache); -verfahrt/ п ускорен, бърз
(ититан) метод; —Zeichen п знак за съкраще¬
ние.
abk^sscn tr . refl. наценувам икт, изпивам (сълзи¬
те нкм.); (ра^целувамесе.
Abladclohn т търг, такса за разтоварване,
aMadc/* tr. L дозтовадоам ((Уьрва. стока кола);
стоварвам;фам. изхвърлям (от служба):разг.:
s-c Sorgen bei t-m - изнивам сн мъката пред
нкг; фам. er mueett - той трябваше да се
изръси (да /пати); 2. фам. (etw. auf t-n
мятам, прехвърлям върху други го (бреме, за¬
дължение).
Abladc/ort, -platz т L рампа, разтоварище,
дървена разтоварна площадка; 2 място за
стоварване па сметта, бунище.
Abladung/ -en 1. вж. abladcn; 2. = Abladeplatz.
Abladunge/hnnt n лодка за разтоварване; -hafe/
т търг. товарно пристанище (където е нато¬
варена стоката).
Ablage/ -n, 1. поставяне, слагаше па дрехи, вещщ
в гардероб н пр., па преписки в класьор; 2.
зоол. снасяне (на яйца); 3. търг, преписки в
класьор; 4 помещение за съхраняване па
дрехи, багажи; място за складиране, депо;
търг, класьор.
ablagcrn I. tr. refl. 1. складирам, натрупвам,
изхвърлям (на бунище); 2. оставям да отлежи
(пури. вино); 3. и refl. (за река, вълни и др.)
отлага (се), нанася, пасноиnа (се), утаява (се) и
прен.: Kalk lagert sich an dcn Arten cm wämdcn ab
калциеви соли се отлагат по стените на артери¬
ите; IL intr. s b 1. отлежава (за вино. пури-
месо): ein gut abgelagerter Wein добре отлежало
вино; 2. старея (за метал); (з^м^ебели, плодове,
зеленчуци) остарява, губи стойност от дълго
складиране.
Ablag/eriug/ -em 1, геал, натрупване; оннатапе*
наIlнаениnанс: от/оженис, наслага, утайка, на¬
нос; 2. натрупване, изхвърляне (на бунище); 3.
лагеруване (на вино, плодове, пури),
ablaiche/ intr. b (за риба) хвърлям си хайвера.
Ablaktation / -cm, 1. отбиване (на дете); 2.
облагородяване (на дръвче) чрез сближаване,
абнактацня.
abla/dig adj. мор. -cr Wind вятър откъм сушата.
Ahlängkreissägc/п/схн, [махален] циркуляр
Ablass /н, -cs, -е 1. църк, опрощение па грехове
(при католиците); прен. - mach Rom tragen
правя сн излишен труд, работя па вятъра; 2.
техн-отток; водосток; савак, изпускател; шах-
тна яма (за събиране на стичаща се вода); 3.
остар. спиране, преставане: ohne - безспирно,
неотстъпно, непрестанно.
Ablassbrief т църк. индулгенция.
ablassen* tr. 1. изпускам («оДс. газ и лр.). изтакам
(бъчва), опразвам, изпразвам («снс. бойлер,
котел): das Wasser aus dem Tcich, dcn Dampf' aus
dem Kessel - изпускам водата от етсрого*
парата от парния коте/; 2. пускам (пощенски
гълъби. балон. ракета, стрела бегачи, влак от
гара) ос-пср. изпращам (писмо, вестител.
пратеник); 3. търг, отстъпвам: ich lasst vom
dem Preise nichts ab пе отстъпвам нищо [от
цената]; 4 продавам (стоки); 5. техн. die
Sohlen - изгасявам гьона на подметки; 6.
смекчавам (гняв); отпускам (пружина, стома¬
на); 7. метал, dcn Ofe/ - оставям пещта да
изстине; II. intr. b 1. von c-m, ctw. - изоставям
н^г., пц., отстъпвам, отказвам се от нщ.. sic lässt
nicht von ihm ab тя пе го напуска, изоставя; пе
се отказва от него; 2. преставам, спирам: lass
ab, mich zu quälem! престани да ме мъчиш!; lass
[davon] ab! стига!; престани с то^а!; ohne
ahzulasecn непрестанно, неотстъпно; Abfas¬
sung/
Ablass/geld п църк. такса за откуп па грехове;
-graben т отточен ров; -hahm т техн. изпус¬
кателен кран; -handel т ист, търговия с
индулгенции; -jahr п църк, година па опроща¬
ване па греховете; -punkt т спорт, пункт ма
старта; -rohr п изпускателна, отводна тръба;
-tag т църк. Велики четвъртък; -ventil [-ве-] н
техн, изпускателна клапа; -wochc/църк, църк.
седмица на молитви и опрощения; -zcttcl т
църк, индулгенция.
Ablativ /н, -s, -е грам аблатнв, падеж,
ahlatechen фам. I. intr. s отивам сн, шляпайки; II.
tr. ahgclatsehte Stiefel, Absätze разкривени, раз¬
кривени ботуши, токове.
ablauer/ tr. вие, дебна (момент, н^г.).
Ablauf mt -(c^,	1. изтичане, отток (за вода и
др.); 2. уней, улук, всдсстон: мивка; изпускате¬
лен отвор; савак; щахнна яма; 3. (за време)
изтичане (на срок. година), изминаване, проти¬
чане (на ден, заседание); ход, течение, разви¬
35
аМеН/сп
тие: der- der Ertignieee* des Produktionsprozes¬
ses ходът на събитията, па производствения
процес; 4. der - t-s S^l^ifiCs спускане па кораб
във водата; 5. спорт, старт (при бягане); 6.
стр. der - e-r Säule гуша па колона; вдлъбната
част па корниза; 7. техн, провис на верига нни
въже.
Ablauf/bahn/спорт. писта за инерция, противо-
пакнсн (при ски); -berg т жп. [разпределител¬
на] гърбица; -brctt п дъска за оцеждане (нс
съдове).
ablaufe/* I. intr. s. 1. изтичам (пода, време, пясък
па часовник, срок, полица, договор): die Uhr
/die Kette der Uhr/ ist ahgelauftm часовникът e
спрял; прен. d-e Uhr ist abgclanfc/ свършено c c
теб; 2. отвива се. развива се (прежда, конци);
върти се (грамофонна точа): der Film läuft ab
филмът се прожектира, дава ее*въттн се; 3.
спорт. стартирам; 4. преминавам, свършвам:
ctw. lauft gut, übel ab нщ. завършва, свършва,
преминава добре, нощо: die Sache lief in c-n
Scherz ab работата пзе шеговит край; 5, мор. (за
кораб) спускам се пъп водата (също и: отплу¬
вам); 6. das Gelände läuft ab теренът се сниша¬
ва: 7. тичам падо/у; & (за път) отделя се,
отклонява се; 9. прен. ctw. läuft am e-m ab нщ. не
засяга икт; gute Lehren laufen an ihm ab той не
взема от добри съвети; 10. разг. c-n - lassen
отрязвам ннг.; 1L изпразва се («снс, бъчва-
рибник); 12. оиежда се (съдове, измити плодо¬
ве); II. tr. и refl. 1. t-m den Rang - надминавам,
изпреварвам пкг. в нщ.; 2. обхождам, обикалям
(магазини): die ganze Stadt mach etw. - претърс¬
вам (разг. преобръщам) цения град за нш.; 3.
ein Ziel - догонвам цел; 41 мин. извозвам
(руда); 5. ист. е-п - свалям пкг. от коня при
турнир; 6. скъсвам, изтривам от ходене: sich D
die Sohlen - фам. съдирам сн подметките при
ходене; фам. das habt ich mir längst am dcn
Schuhsohlen abgelanfe/ врял съм и кипял п тази
работа; sich D die Höu/cu - идва ми умът п
главата; 7. фам. sich D die Beine nach etw. -
изпотрошавам сн краката от тичане подир nut.
Ablauf/gcrüst пмор. скеле за пускане на плавате¬
лен съд пъп водата; -rinne/ -unhu п, -röhrt /
стр- отводна тръба; -eehlense / шлюз: савак;
шнюзов затвор.
ablaute/ tr. техн. L обезцветявам с нуга; 2.
почиствам с нуга; премахвам (боя, нечисто¬
тия).
abtauschen - /^^. (c-m ctw. -) вие. подслушвам,
долавям (нш. от нкг.): e-m sein Geheimnis -
отгатвам нечия тайна; der Film ist dem Leben
abgelaneeht филмът е нзет от живота.
Ablaut m. -s, -сграм. отглас. промяна на коренна¬
та гласна (finden, fand, gefunden).
ablauten intr. b. грам, (за дума, особено зс глагол)
има. нрави отглас (напр, singen, sang, gesungen).
abläutem I. intr. b звъня за тръгване (на влак,
кораб), за свършване; II. tn. 1. c-m Zug, ein
Schiff, е-е Vorstellung - звъня за тръгване на
влак, кораб, за край па представление; 2. (е-п -)
отказвам (нкм.) по телефона; 3. спорт, звъня
(зс край на старта, зс спиране нс несполучлив
старт).
ableben I. intr. b вие. умирам; II. tn. refl, прекар¬
вам (сс), изживявам (се) (живот), преживявам
(събитие); прекарвам, изпитвам (несгоди):-,-,
dass wir unser Leben gar nicht - eollc/..* че
съвсем не можем да уредим и прекараме, да
изживеем живота сн за самите нас; wenn man
das an s-m eigenem Körper - soll ако човек
трябва да изпита, преживее това на собствения
си гръб.
Ableben п, -s — вие. кснчипа* смърт,
ahleckem //•. изб/нзвам; отб/язвам.
ibledern tr- 1. одирам; 2. лъскам с кожа.
Ablegemappe/нласьор за писма.
ablegen tr. 1. и refl, свалям (мисиити). махам,
хвърлям от себе си. енемам(новат):еъбличам:
освобождавам се (от нщ.), и прен., зоол. (за
риба) хвърлям (хайвера си): bitte legem Sic ab!
моля, съблечете си палтото; оставете дрехите
сн па заначалнана: die Tuaneгkleideг - свалям,
хвърлям траура; карт, Karten - отделям (наст¬
рана) някои карти; abgelegte Kleider износени
дрехи; dem Bart - махам си брадата: прен.: е-п
Rang, die Krone - отказвам сс от ранг короната;
е-е Gewohnheit, e-n Fehler - отърсвам сс от
навик, грешка; s-c Schüchternheit - освобожда¬
вам се от енсенинсннссгта си; das legt sich so
leicht nicht ab това не се премахва, нзос - гавя тъй
лесно; вие. die sterbliche Hülle - преселвам сс
пъп вечните селения (умирам); 2. търг, слагам
п класьор, към дело (писма): Akten - пришивам
преписки към дено; 3. полагам (изпит, клетва
и под,); давам (сметка): ein Geständnis - правя
признание; е-е Probe von etw. - показвам
умението сн п нщ.; Rechnung - давам отчет,
сметка, отчитам се: Zeugnis - евидененетвувам;
4. печ. разпилявам набор; 5, мин. освобожда¬
вам от работа (миньори); 6. сел.-ст. полагам,
отвеждам (отвод, положеница); 7. и intr. b (зс
животно) раждам; разг. (и грубо) (зс жена)
раждам копеле: 8. cs auf ctw. - преследвам, гоня
целта да...; II. int/-. b 1. sein Gedachthis legt ihm
ab паметта му изменя, отслабва; 2. мор. (зс
кораб) тръгвам: Ablegung /.
Ableger т. -s. - 1. сел.-ст. отвод, положеннца; 2.
рояк (пчели): З.търг. ннон* финнал.
Ahlege/uanm т вж. -zimmer: -satz т печ, набор
за татпнливане: -zimmer п гардероб, дрешипк-.
ahleh/har adj. отклоняем. отхвърляем; юр. под¬
лежащ па огвод.
abichnen tr. I. стннснивам; отказвам се от нщ.:
отхвърлям (предложение, плсн); юр, не приз-
ablehnend
36
шавам: c-' Ehre - пе приемам, отклонявам
предложена чест; е-е Schuld - пе признавам
вина; 2. юр. правя отвод, предлагам да бъде
отведен (свидетел, съдия); Л отричам, пе
одобрявам, пе признавам (теория, писател,
художественс творба): das Theaterstück wurde
abgelehnt пиесата пропадна; пиесата беше отх¬
върлена; dieser Künstler wird ab/clch/t пе приз¬
нават, отричат този художник; този художник
няма успех.
ahlehnend adj. отрицателен (държание, прецен¬
ка): sich - verhalten държа се отрицателно.
Ablehnung/ -em 1. отклонение, неприемане (на
покана, назначение); отказ: - eines Gcenehee
оставяне па молба без последствие; 2 юр.
отвод; 3. отхвърляне, нсnритнаване (па пиеса,
nисансн* художник).
Ahlehgn/ge/antuag т, Verklärung / молба за
отвод; -fall т юр. отказ: im =е при отказ;
-gesuch п = -aintrag; -gründ т мотив за отвод;
-recht п юр. право па отвод; -verfahren п юр.
процедура при отвод.
1^1^/ tr. фам. изсвирвам механично, изпятам
бездушно (слово, урок). чета безцветно; работя
бездушно, механично.
ableistcn tr. 1. (etw. -) отработвам (дълг); изпъл¬
нявам (задължението); 2,воен- отбивам (воен¬
на служба); 3. изслушвам, прекарвам изцяло
(стаж, практика и под,).
аМеНе/ tn. refl. 1. отклонявам, отвеждам (река.
мълния); прен. вие. отбивам: t-n vom rechten
Wege - прен. отбивам от правия път, заблуж¬
давам нкг., мед. Säftc - изтеглям секреции,
сокове от бонно място; мед. ahlelte/de Mittel
лекарства за издърпване па кръв и секреции
от бонно място; 2. и грам, мат. установявам
произход; извеждам (думи, формули): jds.
Herkunft - установявам нечий произход; ег
leitet sich von Rakowskis Geschlecht ab твърди,
че произхожда от рода па Раковски; dieses
Wort wird vom Persischen abgeleitet приема се,
че тази дума произхожда от пстеийени; ein
abgeleitetes Wort производна дума; eine Glei¬
chung - извеждам уравнение; 3. прен. разсей¬
вам, уталожвам (гняв),
Ableitcr т, -s, - остср. L грам. суфикс за
производни думи; 2. ел. гръмоотвод; отклони¬
те/ (уред), и прен,
Ableitung/ -tn 1. отклонение, отбиване, премес¬
тване на път, река; отвеждане (нс водс, нечис¬
тотии); 2. грам, образуване па производни
думи; (самата) производна дума; 3. установя¬
ване па произход (на дума% семейство); мст.
филос, извеждане, дедyнцни (нс теорема); 4.
рад. зазе^1ипапе* земно съединение; 5. мат,
производна (вж. DiftCrcntialquotie/t); еч, изти¬
чане, загуба па ток.
Ableitnng!e/tnnglff т воен. диверсионно нападе¬
ние; -draht т ся. отклоп-пслсн проводник;
-graben /н, -капа! т отводнителен ров, капан,
водоотвеждаща канавка; ~rteh/n/g / мат.
диференциално смятане; -silbe/грам, произ¬
водна сричка, суфикс, и прен.
ahlenkem I. tr. 1. отклонявам, и прен. (магнитна
стрелка. лъчи, самолет, кораб, нкг. от правия
път), отвличам (внимание): е-п vom Ziele -
отклонявам нкг. от цента му; е-п Verdacht von
sich - окн^(^г^5^т^ам, отбивам, премахвам подоз¬
рение от себе си; 2. развличам, разсейвам.
Ablenkung -/, -en 1. отклоняване, отклонение;
физ, дифракция (нс лъчи); 2. разсейване, разв¬
личаше; 3, мор. воен- дсвиацня.
Ahlcgku/gian/glfГт воен. диверсионно нападе¬
ние; -ma/över [-ве] п диверсия; -winkel т
физ. воен. ъгъл па отклонението.
ahleu/en tr. (e-m ctw. ~) научавам, усвоявам
(изкуство, занаят) от гледане и наблюдение;
з^имствупам (начин на работа).
Ahlceefaden т визирна ниния па сметачна ли¬
нийка.
ablesen* tn, 1. чета, прочитам, говоря по писан
текст (доклад): die Taubstummem lcscm vom dcn
Lippen ab глухонемите разбират по устните; 2.
отчитам (измервателенуред); 3. бера, събирам
(плодове), чистя (гъсеници, камъни); 4, ein
Buch - разкъсвам книга от много четене; 5.
betrügerisch von seinem Nachbarn - надничам и
чета крадешком от тетрадката, книг^ата на
съседа сн (при изпитване); Ablesung/
Ablcser т, -s, - разг- който отчита измервателни
уреди (професия).
Ablceumgefehler т грешка п отчитането (нсуред) -
ahleuehten tr. претърсвам, преглеждам, изслед¬
вам чрез светене, прен. осветлявам (историчес¬
ка епоха): das Auto ahltnehten преглеждам
автомобила, като си светя; den Himmel mit
Schei/werftm - претърсвам небето с прожекто¬
ра
ahlenmgmem tn. 1. отричам, пе признавам; е-гп ctw.
- отричам, оспорвам нкм. нщ.; 2. seinem Glau¬
ben - отказвам се от вярата си; Ableugnung/
Ahlcugnungecid т, юр. решителна клетва,
ublichtcn tr. фот. фотокопнрам; нсстографитам;
рсзг. фотографирам.
Ablichtung/, -еп нссротрафено копие, фотокопие.
abBebel/ tr.aoe. милвам, гладя куче.
abllefeun tn. 1. предавам (възложена работа,
селскостопански продукти. наряд); връчвам:
dcn Dieb im Gefängnis - предавам крадеца в
затвора; 2. търг, предавам стока (като достав¬
чик, занаятчия); Д^Иесин//.
AbLieferunge/hcdimgung/Юърг. условие за преда¬
ване; —frist /срок за предаване; -ort т място на
доставянето, -^l^й<^k^siand т изоставане п наря¬
да; -schein т търг. разписка за предаване
доставка; -soll п наряд за доставка (на селскос-

37
Ahmclkwllieehaft
топански произведения).
aNiegen* intr. b. 1. отстоя настрана, отдалечен
съм: das Dorf liegt weit vom Wtgt ab сеното c
далеч от пътя; 2. (зс питие и плодове) отлежа¬
ва.
ablisten tn. (c-m ctw. -) чрез хитрост изтръгвам,
вземам, постигам.
ahlnehen tn. инф, пренасям върху перфокарти,
перфонента.
ahlneken tn. l.(e-m ctw. ~) вземам, изкопчвам чрез
ласкателство ини хитрост (тайна, усмивка,
пари): e-m Tränen - трогвам яке до сълзи,
просълзявам яке; 2. ксрт. обирам, прибирам
(козовете).
ahlohmem* ablöhnem tn. рядко 1. ратплашам се (с
работник н го уволнявам): er hat dtm АЛски
abgelöhnt той плати па работника и го освобо¬
ди; 2. (е-п -) плащам нкм. (за положен труд);
АВДсНпип/^
ablöschen tr. 1. загася там напълно (огън); 2.
попивам; заличавам, зачерквам (писано); пога¬
сявам (дълг); 3. техн. закалявам (метал); 4.
готе, охлаждам бърже (запържено нщ. с
доливане на охладена течност): АЬЮ5<^1^1^11/У/
ablösen tr. refl. 1. отделям (внимателно), отряз¬
вам;. мед, ампутирам (крайник): 2.търг, откуп-
вам (ренти, задължение), изкупвам, погася¬
вам; 3. сменям (караула, часовоя, работник,
министър): А refl, отделям се (подметка,
капка, нокът); кърти се, бели се: ein Gang löst
sich ab рудна жина се отделя; der Kalk löst sich
ab варта се кърти; 5. refl, сменят се, редуват се
(години, сезони).
Ablösung / -en 1. вж. ablösen 1, 2; 2. смяна
(завод. мина, войска) 3. сменяне, редуване (на
сезони, дни. времена).
Ablöennge/Tnnd т, —summe/погасителен фонд,
погасителна сума; -mannschaft /мор. воен.
смяна.
ablotc/ tr. 1. стр. проверявам с отвее; 2. мор.
измервам морска дълбочина.
ahlOtem tr. техн, отпоявам.
tr, фам, измъквам ловко (нщ).
ahluehsem tr. фам. I. (e-m etw. -) чрез хитрост
научавам, узнавам (пщ. от яке); 2. измъквам
(нщ.) чрез хитрост; 3. учен. преписвам (при
класна работа).
Abluft/ -tn техн. отработен въздух.
Ahlufta/lagc//пехn- вентилация.
ahluteehem п.рмзг- изсмуквам (бонбон), итглотт-
вам (кокал).
ahmaehen tn. 1. разг. отделям; одирам, свалям,
откачам, махам (табела от вратата. връв от
пакет, превръзка): Kirsche/ - изваждам кос¬
тилки па череши; 2 уговарям, договарям,
уреждам; споразумявам се за 1^.; постигам
спогодба: е-е Sacht gütlich - уреждам спор по
мирен начин, man muß viele Dinge mit sich
selbst - много неща човек трябва сам да сн
решн; 3. изкарвам, нзснужвам (година): изле¬
жавам (време в затвор): 4. обл. готе. допри-
тотвям (ястие): die Suppt mit c-m Ei - застрой-
вам супата с яйце; 5. pa/t. abgemacht прикню-
чепо* свършено; уговорено, решено: abgemacht,
sela! дадено!; свършено!; so gut wie abgemacht
тъй да се каже, свършено; кажн-речи, свърше¬
но!
Ahmaaehn/У. -сп споразумение, спогодба: е-е
gütliche - полюбовно споразумение, споразу¬
мение по взаимно съгласие.
ahmagcum intr. s отслабвам (на лице, тегло),
итпостанивам.
Abmagerung / -сп, отслабване; мед. хипотро-
фия.
Abmagerungskiir/Нлечение за отслабване,
ahmähen tr. оноеивам (сено, ливада): пожъпвам
(жито, нива), и прен.
ahmahnen tr. intr. b вие. {e-m [von] ctw. -}
съветвам, предупреждавам (нкт да не върши
пщ.; = abratcn); разубеждавам.
abmalem tn. refl. нарисувам, изрисувам (от нату¬
ра) (растение, животно, пейзаж), и прен,;
копирам (картина): refl- прен. изписвам се,
отразявам се (характер, ужас).
ahmauaehen refl. обл. фам. трепя се от работа,
ahmauktcn tn. вие. отбивам от цената чрез лазарс-
не.
Abmarsch т, -(e)s, ^е воен. тръгване, потегляне
(от бивак, от дадено място): dcn - antreten
тръгвам, потеглям.
abmaueehieuem intn. s. воен. тръгвам, понетням,
abmartcu/ nefl. tr, (предимно прен). измъчвам
(се), терзая (се); мъча се, трепя се (с рибюти);
part, abg<^i^j^frtcirt изтерзан; Ahmarleeung,/.'
abmattcn /*e/7. tr. 1. изнуря вам. изтощавам (се); 2.
техн. матирам (злато, сребро); Abmattung/'
ibmcter/ tr. остар. отнемам земята от аренда¬
тор; ист. отнемам Meicugnt от Meier.
ahmeiOeln tn, отчупвам. отчуквам с днето.
Ahmcldcformlilau п формуляр, карта за отписва¬
не.
ibmilden tn. nejl. 1. подавам адресен лист за
отписване; отписвам от дсмсва;а ктига; съоб¬
щавам в учреждението за заминаването си;
отписвам (сс) (студент, ученик); 2. отменям
съобщение за nut.:, e-n Besuch - съобщавам, че
не ще направя посещение (за което съм
предупреди'!); фам, bei e-m abgemeldct sei/
някой е дигнал ръка ог мен (не ме цени вече):
Abmeldung/.
Abmcldungs/schcin, -zettel т адресна кара за
отписване.
abmclke/* intr, b: die Kuh hat ahgemolkeg кравата
пресекна (не дава вече мляко)-.
Ahmclkw‘iгtsehaft* AhmcikcrCi /елз.с-т, краве¬
ферма за максимален мнекодобив.

abmeukeg
38
abmeukem tr. = ublcrnc/: e-m ctw. an dcn Augen -
чета нкм. нщ. п очите.
ibmessen* tn. 1. из.мервам;/лъ/;г. отмервам (плат,
мляко):: прен. die' Worte - претеглям думите си;
2.	Versc - скандирам стихове.
Abmessung / -сп 1. измерване; 2. размер; мат.
итмстеяuе; пропорция.
abmieten tn. (e-m ctw. -) вземам под наем от нкг.
abmildern tn. смекчавам, намалявам (лошо впе¬
чатление. шум. иизриз),
Ahmi/derungeetundejUteai<e\ час, който се спада
о г задължителния брои ( в училище — ГДР).
ahmn/tlcucg [-мои-, -мог]-] tn. техн. разгнобя-
вамлемонтирамюгвинтвам, снемам (кормиш
на велосипед,. интени. табели).
ahmnekeg tn. остар. фам. 1. очиствам (нкг)
(убивам го тайно): 2. скастрям.
ahmUden ге/l. вие- изморявам се, изтощавам сс.
ahmUhe/ nejl. грепя се (отработи).
abmurkscg tn, фим. танонпам, утрепвам, очист¬
вам (нкг.).
abmüßigeg tn. остар. обикн. само п sich D die Zeit
- - откъсвам, отделям време (о/л работата си) \
ich ka/m mir die Zeit nicht - - d-c Angelegenheit zu
erledigen пе' мога да откъсна, да отделя време да
свърша твоята работа.
abmustcr/ 1. tn.Mop, уволнявам (моряци); П./и/г^.
b напускам служба па кораб.
ab/abel/ tn, отрязвам н завързвам пъпа (на
новородено).
ab/agem /г. отгноттвам. огризвам: прен. dieser
Kummer nagt ihm das Hcrz ab тая мъка му
гножде, яде сърцето.
ab/ähen //*. правя баста.
Abnäher ш, -s, ~ техн, вътрешна зашита баста,
пенс (ни дреха).
Abnahme - /; -п. 1. смъкване, снемане (на превръз¬
ки). евалипс: отмахванс: жив, die - Christi vom
Kreuz снемането на Христа от кръста; dic - der
Siegel снемане па печатите; 2. [проверка и]
приемане (ни сметки, нов мост, постройка):
die - t-s Eides приемане на клетва, танлепанс; -
е-г Parade приемане на парад; 3. намаляване (на
теглото). отслабване, спадане (на лунити,
силите, водата): 4. купуване: die Wart findet
gute - стоката се пласира бърже; 5. свиване на
бримките (пи плетиво).
Ahgahmc/heeeheimignmg / приемателен прото¬
кол, -beechuee т воен, изпитателна стрелба
(при приемане):- ^fahrt /, -fug т пробно
пътуване, летене (преди приемането ни пре¬
возното средство, на самолети): -kommissi-
оп / - приемателна комисия; -land п страна
вносителка.
abnauhe/ tn. техн. панирам кожа за премахване
на греша.
abgehme/* I. tr. 1. снемам, смъквам, махам,
свалям (картина. покривката от .масити.
вериги ни -затворник, слушалката от телефо¬
ни): изваждам, обирам (каймак, пянни мед.
ампутирам: nimm den Hut ab! свали си шапка¬
та!; das Obst, dic Obslbäume - обирам овошки¬
те; dcn Verband - снемам превръзката; воен. das
Gewehr - вземам пушката при поте: 2.(c-m ctw.
-) вземам; отнемам (личен паспорт, сабя от
офицер), грабвам (портфеилл. der Schaffner
nimmt die Fahrkarte/ ab нондукторън прибира
билетите; 3. приемам (парад, нови линия и
под.): с-n Eid. ein Versprechen - накарвам нкг
да се закълне, вземам обещание от нкг.; е-е
Prüfung - изпитвам; 4. спорт, die Arme /ach
vorne * снемам ръцете от положение ръце
напред; 5. e-m Ware/ - купувам от нкг. стока; 6.
снемам, правя копие, портрет; с-е Gipsmaske -
снемам маска от гипс; 7. c-m е-с Arbeit -
поемам част от нечия работа; & и intr, b
заключавам: daraus nehmen wir ab, dass.... oi
това заключаваме, че...; 9. u intr- b свивам
(бримки при плетене): Ю./аиг. вземам (много
пари) за яш.* оскубвам; das nehme ich ihm nicht
ab разг- не му вярвам; II. intr. b отслабвам,
намалявам, спадам: das Fieber nimmt ab темпе¬
ратурата спада; ich habe 5 Kilo abgenommen
отслабнах c 5 килограма; an Kräfte/ - слабея,
отпадам.
Ab/ehmem n, -s, - вж. Abnahme.
Ahgchmeu m, -s. - купувач.
Ahgchmer/kreie m клиентела, клиенти; -land n
страна-вносителка; икон. дебуше.
Ahgehmeuechaft/вж. Abnehmerkreis,
abneigend adj. остар. -e Linie полегата ниния.
Abneigung.// -cn (gegen e-n, etw.) неблагоразпо.по-
жение (към нкг). липса на екнонясен; антипа-
тия: - gtgcn c-n, ctw, empfinde/ изпитвам
антипатия към нкг., нямам склонност към нщ.;
diese Sacht flößt mir - ti/ тая работа ме
отблъсква; viele haben е-е - sofort zu bezahlen
мнозина неохотно плащат веднага.
ahgnum Хавстр.. швейц. abnormal adj. неестест¬
вен, анормален; 2.разг- необикновен, огромен,
грамаден.
Abnormität/, -сп 1. ненорманноет, аномалия; 2.
урод.
Ah/numittite/bndc / панаирджиГгска палатка за
показ па странности и уроди.
дЬ^^/сп tn. вие. изтръгвам, принуждавам към
нщ.: c-m ein Geständnis - принуждавам нкг. да
признае; c-m Achtung ~ накарвам янг. да ме
уважава; Staunen - предизвиквам, извиквам
удивление.
А^о^иг/// -еп заставяне, принуда; изтръгва¬
не.
abmützen.	tr. nefl. износвам (се), изхабя¬
вам (се) (за машина, уред, дрехи).
Abnutzungl, вж, ab/ützcn; 2. «осн- износване
па оръдне.

39
abraten
Ab/utzungs/gebühr j такса за изхабяване на
апарат; -grad т степен па изхабяване; -krieg
т война на изтощение; -quotc / икон. техн.
процент на амортизацията; -wert т икон.
стойност па изхабяването (амортизацията);
-widerstand т воен, съпротивление от износ¬
ване, изхабяване.
Abo л, -S, -s = Abonnement.
Ä-Bombe/воен. атомна бомба.
Abonnement [авонъмЗ, швейц. -опмент] л, -s, -s
абонамент; абониране.
Abon/e/t т, -еп, -еп абонат.
abn/mleucm tn. (и intr, Л) абонирам се: ich abonnie¬
re [auf] eine Zeitschrift абонирам сс за списание,
abnudnem tr. изпращам денстан, делегирам; ко¬
мандировам.
Abordnung/, -сп 1. делегация, депунация; коман¬
дироване. командировка; 2. делегация.
Ahnrt' /п, -S, -е нужник, клозет.
Ahnгt2 т. -S. -c.ued. помятане; аборт,
abortiere/ intr. b поминам. абортирам.
abortiv [-ив] adj. мед. 1. недоносен, неузрян,
останал незрял; 2. абортивен, предизвикващ
помятане.
Ahortivmlttel [-ив-] п мед. средство за абортира¬
ше.
abpaeken tr. неолог, търг, опаковам в стандартно
количество (мисло, кифе, ампули).
abpaesen tr. 1. премервам; нагаждам, патнаеивам
точно. натъкмивам; техн, пасвам: dem Ärmel -
докарвам ръкава; 2. изчаквам, издебвам, извар¬
явам (моменти): die rechte Zeit - изварявам
удобния момент; 3. техн. подбирам, комбини¬
рам цветове; правя бордюри па тъкан.
abpatunnilliereg (^7/^1^) tr. патрулирам вни¬
мателно (в участъка си).
abpauscm tr, копирам с паус (рисунки, образец).
abpeitsche/ tr. здравата пашибвам.
abpellen tr, rejl обл. обелвам, беля (силим, карто¬
фи. портокал)-
ahpfeife/* tr, спорт, изсвирвам за прекратяване
па играта, състезанието.
Abpfiff m, -s. -сспорт. изсвирване за прекратява¬
не (нс игра, състезание).
abpflüekeg tr. откъсвам (цветя, плодове), обирам
(овощна дървета, храсти).
ahplaeke/, abplagem nejl. фим, измъчвам сс.
тормозя се. скъсвам сс от работа.
abplaggc/ tr. сел.-ст. Rasen - вадя чимове,
ahplatte/ tr, rejl- сплесквам (сс).
ahplätteg tr- откопирвам шарки (мостри) чрез
ютия.
Ahplättmnster н молен за копиране с ютия.
Abplattung/, -спастр. епнеснагсет (нипланети¬
те. Слънцето).
abplatze/ intr. s откъртвам се. откъсвам се.
О1 - скачам, der Knopf ist ahgeplatzt копчето се
откъсна.
ahpuäge/ tn. rejl- отпечатвам (се) (релефно). и
прен.; Ahprägung/
Abprall т, -(e)s, -е отсичане. оненсн воен.
рикошираше.
abprallc/ intr. s отсичам воен- рикоширам;
Abprallung^
abprallen I. tr. правя да отскочи; IL intr- s =
abprallem.
ahpreseen tr. l.npen- c-m ctw. - вземам; изкарвам
от якг. чрез изнудване, усн/ие; 2. притискам,
пресовам (книги при подвързване); 3. техн,
изпитвам под хидравлично налягане; 4. (зс
стрих, мъка) притискам (сърцето), задушавам
(dbAfl).
Abprodukt п отпадъчен продукт.
abprot^zen tr. и без obj. 1. воен. откачам (оръдие):
abpгotze/l откачи!; 2. войн. ходя по голяма
нужда; събувам гащите (за тази цел).
abprügeln tr. остар. папсрдащвам.
abpuffcn I. tr. 1. разг. папердашвам: 2. одирам
кожата (на умряло животно); П. intr. s 1.
дснонuтам, скепноадитам, избухвам: 1 (за
лоиюмютив) изпуфнива при тръгване.
abpumpcn tr. 1. изпомпвам; 2 фам. (е-п -)
закърпвам ннт. (вземам пари в зием).
Abputz т, -(e)s. — преизматване па къща,
подновяване па мазилката.
abputzen tr. 1. почиствам; 2. измазвам (къща); 3.
фам. гънча, иаругавам.
Abputzen/. -s. - 1. стр. мазач; 2. фим. ругатня.
калай.
ahquäleg tr. refl. 1. rejl. (sich mit ctw.. c-m -)
измъчвам сс много. трепя сс; 2. tr. (sich D ctw.
-) насилвам се (ди направя нщ.), изтръгвам си
нщ.
abqueteehcn tr. (c-in etw. -) 1. фим. изстисквам;
прен. изтръгвам; 2. откъсвам чрез премазвано:
die Maschine hat ihm c-n Finger abgequtteeht
машината му откъсна един пръст.
ahqniuleg tr. готе, застройвам (супи).
ahuaekhrg rejl- (sich mit etw. -) фим. трепя сс.
разсипвам сс (от работа).
аbuädclg tr. разг, 1. готе, огризвам с колелце
(ивици тесто); 2. копирам чрез колелце (ръко-
делен образец).
ahr*aTcn tr. сел.-ст. натрупвам на тънсйкll (.жи¬
то).
Abrahams Schoss: библ. wie in - - каю п лошото
Аврамово.
ahuahmcg tr. обирам каймак от мляко.
Abrakadabra п. -s. неразбираеми приказки
(при говорене).
1^^/^/ // - скътщвам (лоза).
ahuaeieleg tr. и юръсвам. обръсвам.
Abrasion /. -сп I. геи. псразuи; 2. мед. поразия.
кюртираие на матката. итсгьт; впие.
ahuaepelg tr. ятсп*тгвам. изглаждам с раниш на.
ahuateg* ши. b(e-m 1'on ctw - ) разубеждавам: ich
Abraum
40
rate dir davon ab съветвам те да не правиш това;
Abratung/.'
Abraum т, -(e)s. — 1. мин, онкрuвка, наносен
пласт; янов слой; обруштане на този пласт; 2.
обл, отпадъци (при строеж. дялане), трески;
клонаци, съчкн; мин. метил, пняка и др.
отпадъци.
Ahl'anm/baggcr т .мин, багер за разкриване на
находище, багер на отнтивка; -№1»^ т .мин.
Tазкривна.
abräume/, abraume/ rt. 1. разтребвам, раздигам
(.миси, прибори от масата); 2. .мин. разчист¬
вам (пляка, отпадъци), обру^1^1О)м яловия пласт;
3.	събарям всички кегли (зи късо време).
Abräumcr т, -s, - жп. чистачна скара пред
локомотив.
Ahuanm/lou“dcrhrüeke / мин. мостов транспор¬
тьор (вж. Ahranmfördeuu/g); -fördernng/н ши.
извозване на материала от нетудопоееп пласт;
-halde / мин. насипише; табан; -kohle/мин.
п/яка; -salze pl. мин. канневи сонн пад пласт
каменна сон.
ahuanpe/ tr. сел.-ст. чистя от гъсеници (дърве¬
та),.
ahuansehe/ intr, s фам, отдалечавам се с шум: die
alte Dame rauscht ab старата госпожа се отдале¬
чава шумно (сърдити, недоволни)-.
abueagierc/ tn. /e/И.^^^г. 1. отреагирвам (гняв. яд.
нервност); 2. разсейвам се, уталожвам се.
ahrcehen tr. обл. обирам, почиствам с греблото
(шума, лехи, морива),
abueeh/e/ 1. tr. L приспадам (разноски. тегло);
държа сметка за пщ., вземам предвид, под
внимание шц., считам се с пщ.: търг, die Tara -
спадам тарата; das abgerechnet като се изключи,
махне това; s-c Übertreibungen musst du -
трябва да държиш сметка за неговите прекале-
ности. преувеличения; 2. ctw. - отчитам пщ.;
II. intr. b 1. приключвам, балансирам сметки,
отчитам се; 2. (mit e-m-) уреждам сн еметннт^е,
Tатпнашам се (с пк^.); прен. разчиствам си
сметките (с яке): фим, mit dem werde ich schon
einmal - ще му платя, ще сн разчистя сметките,
ще се разправя с него, ще му дам да разбере
един ден.
AhrechnuIlgt/ -сп 1. приспадане: - der Verluste
приспадане па загубите; книжно in - bringen,
kommen приспадам, приспада се; 2. отчитане,
отчет; ликвидиране на сметка: - vor legen давам
отчет, сметка; З.прен, разплата, възмездие: mit
e-m - halten виждам сн емегннне с яке,
отплащам се, давам му възмездие.
Abrcehnunge/hcleg т, -unterlagen pl. търг, оп¬
равдателни документи (пра отчатине); -^bo-
gcn т търг, ведомост; -kurs т търг, курс на
чуждите валути; -stelle j икон, уравнителна
камара; -verkehr т икон. клиринг.
Abrede j -п L вие. споразумение, постигнато
съгласие: wider die - противно па споразумени¬
ето; cs Ь1с1Ь/ bei der /unserer/ - споразумението
пи е в сина; е-е - über ctw. Ä treffen уговарям
нщ.; 2. отричане, оспорване: ctw. in - ^еНе/,
ziehen, nehmen отричам, оспорвам пщ.
abreden I. tn. (също и без obj.) 1. (etw. mit e-m -)
вие. уговарям нщ., споразумявам сс за нщ. с
яке ; 2. и intr, b e-m von ctw., e-m (etw.) - -
разубеждавам яке за пщ.
abregen nejl. фам. успокоявам сс. мирясвам.
abrcgnen re/L int/-, b разг. изта/ятам се: cs (die
Wolke) hat (sich) ahgcucgnct изваля сс (облакът);
abgcregnett Wolken дъждовни облаци след
дъжд.
а^сШе/* tn. rejl. 1. изтривам, изтърквам (петно-
ръжди); изчиствам, излъсквам (брава, нож.
прозоречни стъкла. обувка); 2. и refl. разтърк-
вам, разтривам (тяло, гръб); 3. готе, нас гърг-
вам, остъргвам (лимон, мускатов орех); нзс-
гъртвам (.мазилка); 4.ризг. иажулвам. шап/сек¬
вам (нкг); 5. и refl. изтърквам (се). изтривам
(се), и прен. (монети); износвам (панталона).
Abreibung f, -сп 1. мед. разтривка, фрикция; 2.
фам, пажунване (бой), пердах; нарязване (н/ъ.н-
рене); е-е - verabreichen напердашвлм; войн.
gestern gab cs - тчера артилерията пердаши.
Abreise j -п отпътуване, заминаване,
abrelscn intr, s отпътувам, заминавам, тръгвам.
Abreißblock т, -s, -s бележник с листа за
откъсване.
а^^вен*1 I. tr. rejl. 1. откъсвам (клон. цветя,
лист от календара, копче. конец); 1нзкъсвам.
о къс там (тапети. обява от стената), die
Mütze, Brille - свалям бърже каскета. очилата
сн; прен. вие. e-m die Maske - смъквам нкм.
маската; 2. сривам, събарям (къщи); 3. разг
съдирам, износвам (дреха), die Kinder reißen
viel ab децата късат много; ризг. е-п ahgeuisscg
kriegen здравата ме снаенрян; 4, пг/7. фим.
откъсвам се, отскубвам се; 5. шег фам : s-c
Mlliäzeit - изкарвам, карам войниклък; ein
JUhr - излежавам една година в драигониика;
II. intr. s 1. откъсва се, скъсва се; прекъсва се
(внезапно), der Knopf ist abgerissen копчето се
откъсна; s-c Erzählung riss plötzlich ab разказът
му спря, прекъсна, секна изведнъж: 2. преста¬
вам, свършвам се, прееенвам: m-c Geduld reißt
ab търпението ми се изчерпва; разг. es reißt
nicht ab край няма.
a^cißen*2 ш^я^о. скицирам; падос^ам.
Ahreiß/feder/перо за чертеж; -kalcndcr т б/ок-
календар'; -miesser п печатарски нож; -schnurf
воен. прът на ръчна граната (зи възпламенява¬
не), -zettel т /нст от Abreißblock.
abr^iten* I. tr. nefl. 1. u intr. b s обикалям па кош
(местност, фронт); 2. изтощавам от яздене
(кон); изхабявам, изтърквам от яздене; 3. мор.
изчаквам буря на котва ннн в открито море; 4.
41
absacken
refl. уморявам се от яздене; П. intr. s 1.
заминавам па кош; 2. лов. (зи птица) излитам.
abrem/c/* фим. I. intr. хризг, отърчавам, хуквам;
IL tr. а intr, b s разг. 1. sich D die Beine -
изтрепвам сн краката от тичане, ходене; sich D
die Hörner ~ ндва ми умът в главата; 2 alle
Läden, dic ganze Stadt nach ctw. - нттрепвам се
да търся пщ. по всички магазинн, целия град;
3. e-m den Weg ~ изпреварвам нкг.
abrichten tr. 1. (zu ctw. -) дресирам (животни в
нщ.); 2 (е-п -) прен, приучвам (цнт. на пщ.),
упражнявам (яке в пщ.); 3. техн, нагласявам,
нагаждам, птитодивам, патъкмятам. докарвам
(по мярки, размери); изправям, планирам; 4.
рендосвам, изглаждам, струпвам; Ahuieh1tnntg/
Abrichter т. -s, ~ дтееьор, прен. мущровач.
Ahriehi((hohc[)mashhine jтехн. абрнхт, тсцдое-
тачка.
Ahreh ш. -s, — изтъркване, изтриване, износва¬
ше (ни автомобилна гума, гумена подметки а
nсд-):
abriebfest adj. устойчив па изтъркване (настин¬
ка).
abricgcl/ tr. nejl- 1. заключвам с резе, залоствам
(стая. врста). 2. а refl. затварям (се). таносн-
там (се); прен. преграждам (залив с диги);
откъсвам, отрязвам. изолирам (област, пози¬
ция); отцепвам, блокирам (и«иртил- улици);
das Artll)eriefencu riegelte jede Verbindung ab
артилерийският огън прекъсна всички съоб¬
щения; die Feueuebunmst - ограничавам, локали¬
зирам пожара.
ahrlf'Clл tr. сел.-ст. мъпа, чукам (лен, коноп).
ahuiggcл* tr. 1. (e-m ctw.) - извоювам (нш. от
нкг), постигам (нщ.) след борба: dem Feind dic
Stadt - извоювам, превземам града от неприя-
нели; ein Geständnis ~ изтръгвам признание;
sich D е-е Entscheidung - вземам решение снед
вътрешна борба, налагам сн някакво решение;
2.	мъча, трепя: sich D die Hände - изпочупвам
си ръцете (от труд).
abn/gcn* int/. s стича се, оттича се.
Ahriesl т, -cs, -е 1. рядко скица, очертание; 2.
очерк, кратко изложение; 3. схема.
Abriss2 т, -cs, -е събаряне, разрушаване (на
старо здание зи нов строеж).
abrollen I. tr. re/l- 1. развива (се), разгъва (се). и
прен. отвивам (се); 2 откарвам, докарвам
стоки, багажи с кола; II. intr. s 1 изтърку/ва се.
преминава (време); 2. (зи влик, коли, стоки)
отпътува. тръгва: търг. Ware - lassem отправям,
изпращам стока по железницата; 3. u rejl. е-п
Film -	представям, въртя, прожектирам
фннм.
ab unsten intr. s ръждясвам; развалям сс от ръжда.
ahuUekcg I. отмествам (мебелите от стени¬
те); П. intr. х L (за войници) потеглям,
тръгвам; фам. офе^там: ризг. er rückte bald ab
не го свърта; 2. von e-m - отдръпвам се от нкг.;
von ctw. - отстъпвам от гщ.: изоставям (гледи¬
ще).
abuudcug I. intr. b спорт, греба за последен пъз
през тоднпата: II. tr. откарвам с лодка.
Abruf т. -(e)s, -е 1. търг, нареждане за изпраща¬
не на поръчана стока: е-е Wart auf - kaufe/
купувам стока с условие да се изпраща само по
нареждане от купувача; 2. отзоваване, повиква¬
не.
ahunfc/* tr. rejl- 1. извиквам, известявам. съоб¬
щавам: den Zug - съобщавам. извиквам за
заминаването на плака; der Schaff/cr ruft die
Stationen ab ноядуктстът съобщава гарите (ни
пътниците); l (e-n von ctw. *-) повиквам,
извиквам (нкг. от работата му); отзоваваме: er
wurde aus der Sitzung abgcuuien извикаха го от
заседание; прен. вие. ahgenlfen werde/ умирам;
3.	търг, поисквам (изпращането но поръчана
стока); 4. Geld von e-m Konto - тегля пари по
сметка; 5. e-m die Kunde/ - примамвам клиен¬
тите па яке: 6. свасц. ein Flugzeug - повиквам
самолет да се приземи; 7. refl, преграквам от
викане.
abrührcn tr, готе, разбърквам, разбивам (//ог)-
правка); заенройвам (супи с яйце),
abuugdcn, ahuü/de/ tr. nejl. I. заоблям (краище);
2.	закръглям (сметка. числи), окръг/явам (пир-
цел); 3. а rejl. завършвам (сс). досбтабствам:
ein in sich ahgeunndctee Werk завършено птоит-
ведепне; Ahungdnng/
ahuupTen tr, 1. оскубвлм (пиле); 2,разг. откъсвам.
отскубвам (нишка, цветя); die Ziege rupft das
Gras ab козата скубе тревата.
abrupt adj. 1. несвързан, откъслечен; 2. внезапен;
3.	рязък: -е Ma/ieren резки маниери. обноски.
abuüete/ I. intr. b разоръжавам сс; II. tn. стр. ein
Haus - свалям скене от сграда; Abrüstung - j,
Ahrüetunge/ahknmmc/ п; ein i/ter/atingalee =
международна спогодба за разоръжаване; - -Ьс-
stimmuggcg pl. постановления за разоръжава¬
не; -konfcrcnz/ - конференция по разоръжава¬
нето.
Abrutsch т. -cs. -е. 1. хлъзгане. свличане. потъва¬
ше (ни сняг. земни маси); 2. падина.
abrutsche/ int/'. s 1. хлъзгам сс на.дону. подхлъз-
там се. а прен. пропадам: 2. свлича се (зи
почви); 3. авиац- плъзгам сс па крино; 4. разг,
заминавам; тор, хвърлям топа (умирим).
Abrutscher т, -s. - спорт. .несъзнателно ини
нарочно (при хиндбил)) изтърван удар.
Absaat fcei.-em, репродукция (на семе).
absähcln tr. фам. нар- режа (несръчно) дебели
парчета. накънцвам (силим, хляб)-.
absacken I. intr. b Хризг- мор. (за кораб) потъва:
свасц, загубвам скорост. пропадам; 2. стр.
хлътва (за постройки, бент) прен. спала.
намалява се‘ (успех, постижения); 3. разг.
Absacken
42
струпо/явам сс (« безсъзнание): 4. рзазг. заспи¬
вам; II. t^‘. 1. мор оставям кораб да пнува по
течението, по вятъра. дрейфутам; 2. насипвам
п торби (жито, брашно).
Absacken //. -s. - 1. вж. absackcn I; 2. мор.
отклонение от курс. изоставане, дрейф.
Absage - /. -п. 1. отказ; отмяна; съобщение, че нщ.
няманасс състои; вае, отхвърляне; 2.екъеване
па досегашни връзки; остар. публично обявя¬
ване на вражда: c-m с-с - erteile/ отказвам нкм.;
съобщавам нкм.. че скъсвам с него; 3. край на
радиопредаване.
Absagebrief т писмо с извинение за отказ [на
покана].
absagen I. tr. (etw.. c-m etw. -) 1. отказвам (нкм.
пщ.), отменям, отказвам (нкм.): c-/ Besuch -
съобщавам. че пе мога: а. да направя посеще¬
нието си;б. да приема нкг.; отказвам да приема
нкг; с-с Versammlung - отменям събрание; [der
Lehrerin] die Stunde. der Lehrerin - съобщавам
[на учuнснкана], че урокът няма да се състои;
ich ließ - отказах; остар- e-m [den Frieden] -
обявявам. че скъсвам с нкг.; II. intr- b с D вие.
отказвам се. отричам се от нщ.: dem Bösem. dcr
Sünde, dieser Well - отказвам се от тлоно. от
греха, от тоя свят.
absägen tr. отрязвам с трион: фам. е-п - изхвър¬
лям нкг. (от служба.. партия и пр,): Absagim//
aheahnen tr. обирам каймака (и прен,).
aheammcln tr. обирам (гъсеници, класове).
absattcl/ tr. отсед/апам, татссдлавам.
Absatz /н, -cs, -е I. търг. продажба, пласмент; 2.
пасаж; откъслек (от статия, разказ и пр.): 3.
новоредие (при нов паст): 4. прекъсване.
спиране; лит, пауза. цезура в стих; муз, пауза
между две части (на симфония, сонати, кон¬
церт): in -сп с прекъсвания, паузн. па откъсле¬
ци, на интервали; & площадка па стълба;
донинна тераса; мин. отстъп; техн. пресичане
па правата ниния.на плоскост при уредн и под.,
стъпало (в ос): берма; & мин. - c-s Ganges
отклонение на (рудни) жила от птосннтаното й;
7. отбив, приспадане от еменна; 81 ток (на
обувки): 9. утайка. нанос, - тияя: lO.ööo/и. коляно
на стъбло; 11. открояване, контраст; 12. се.н.-
ст отбиване от сукане (на жавзотпи).
absatzfähig adj. търг, с добър пласмент. лесно
пласирван (стока)^.
Absatz/fcrkel п отбито прасенце; -gebiet п икон,
пазар (на стоки), дебуше; -gcnossenschaft j'
кооперация за пласмент па етсни. произведени
от членовете й; -gestern п утаечна, седиментна
скала.
Absatzmarkt т търг. = Absatzgebiet; -sporn т
издатък па ганош (отзад). -Stockung f търг.
застой в пласмента.
absatzweise adv. па части. с прекъевапни, на
интервали.
ahsaufen* intr, sразг- 1. пълни сс с вола {яма): 2.
потъва (исриб): прен. давя сс.
aheäugeln tr. облагородявам (растения)-
aheaugen* (и слаб.) tr. изсмуквам; изсмуквам
прах с прахосмукачка.
Absaugcr т. -s, - техн. смукач. уред за изсмуква¬
не, аспиратор, екехауетот.
aheausen intr, s фам. (за автомобил. стрели)
изхвърчава шумно, изфучава.
aheehahen 1. tr. 1. остъргвам (боя. мазилка): фим.
sich D dem Bart - остъргвам си брадата; 2. техн.
шабровам. итетъттвам, еаpнисвам. обезлеш-
вам; 3. само part. abgeschabt изтъркаш, изно¬
сен; извехтял; II. int/. s измитам сс.
Abeehaeh т, -(tte, остар. шах чрез вземане па
прикриващата царя фигура.
abeehachern tr. пейор. купувам на нищожна цена
(след дребнав пазарлък),
aheehaffCn tr. 1. премахвам (злоупотреби), ник-
видuтам. отменям (закони). 2. махвам. преста¬
вам да си служа с нщ.. не държа повече: den
Hu/d. dem Wagen - махвам кучето. колата; das
Dienstmädchen - преставам да държа домашна
помощница; Abschaffung - /.
abechälen tr. re/l. обелвам (се).
abschalten tr. ел, изключвам. прекъсвам. спирам
(токи, осветлението, ютията): фим. откачам
(загубвам временно логичната връзка).
abectlaltfr'cl adj. ел. освободен ог отранuчuгснсн
режим (за токоизризходвине) (предприятия-
работ^^лпици)-
AhscllhltungУ. -cn 1. вж. ahschalte/; 2. спиране на
тока (от централата).
ahecharrem и.ризг- изтривам, изстъргвам (килот
обувките),
absehattem tr. refl. 1. и abechattieueg жив- отсе-
ням. нюансирам; 1 само part. ahgeschattct
затъмнен (стая): З.н refl. остир- прожектирам
(се) п синует, синуетирам; Abschattierung/.
Abschattung/ -cm 1. оттенък. нюанс; нюане-та-
пе, а прен-: 2. жив прожектиране па силуети;
силует; 3. остар. изобразяване. изображение;
4.	затъмняванс. затъмнение
abeehätzen tr. преценявам, оценявам (прибт^зи)
телпо): die Ware auf 50 DM - - оценявам стоката
па 50 марки; die Emtfcnni/g - определям
разстоянието на око; c-n nach s-г Steu<^1^^uaft -
преценявам икт. по под^т^гице му сини.
Abschätzer т, -s - оценител. таксъор.
abschätzig adj. пренебрежителен; неблагоприя¬
тен, отрнцатенея (преценки): с-с -е Meinung
лошо, донно мнение, неблагоприятна прецен¬
ка; - urteilen смятам (нщ.) за малоценно.
Abschätzung/, -е/ оценка. таксуване
Abschaum т. -(c)s, — нечиста пяна (при всриви.
течности): обикн. прен, утайка, измит (па
обществото).
ahechänmen tr, готе. отпенвам, обирам пяната.

43
abschlagem
abscheidern* I. tr. rejl- отделям (се), излъчвам (се);
хим. утаявам се: aus der Mischung scheidet sich
Gas ab от сместа се отделя газ; II. intr, s вие.
отивам сн, разделям се; прен. умирам; Absehei¬
den н; Ahscheiddun/
Abscheider /и, -s, -* техн. унайпин; сепаратор;
ондсн-не/. очнетнгсл.
Abscheidungsmittel п утаител.
Ahechein т, -s, — остар. поет, отражение,
отблясък.
ahecheren*1 (а слаб,) I. tn. острнг^ван (овце.
бради, коса); П. intr. s (зи машинни чисти)
счупвам се.
abscHercn* tn. техн. режа, разрязвам (ламирине,-
теч).
Abscheu т, -(t)s, — естер, f — отвращение;
прен. погнуса: - vor t-m, gegen t-m, ctw. hahcn.
empfinden имам. изпитвам отвращение към
нкс.. нщ.. отвращавам се от нкг.. пщ.
abscheuern tr, nejl. 1. изтърква (се). изтрива (се)
(маса, п/очн, паркет); 2. протърквам (се).
износвам (се) (дреха); протривам (кожите си);
3. нтстъртвам (боя, нечистотии),
ahscheuerregend part. adj. отблъскващ, проти¬
вен, гнусен.
abscheulich 1. adj. онвраннтснсп (тледна, мириз¬
ма. п-т-с); гнусен; ужасен, и прен. (болки,
човек, предателство, деяние); 2. adv. (зе усил¬
ване) фим. ужасно, страшно: cs tut - weh
страшно бо/н.
AhschhelicChkil't. -cm онвтат-телноен; гпусота;
гнусно дено; я-тост.
abschicken tn. отправям. изпращам (писмо); Ab-
schi*ckurig f
abschieben* I. tr. 1. отмествам (шкаф); отт/аек-
вам, отблъсвам (нкг.); 2. фим. пейор. прогон¬
вам, разкарвам, изселвам, иянетп-там, екстер-
нирам: 3. прен. прехвърлям, отхвърлям: die
Verantwortung auf andere - прехвърлям отго¬
ворността на други; е-е Schuld von sich -
отхвърлям вина от себе си; II. intr. s фам.
тръгвам си; махам сс; грубо пуквам (умирам):
schieb ab! махай сс!; пръждосвай сс!; Abschie¬
bung/
Abschied т, -(t)s, -е 1. разляла, разлъка; проща¬
ване. сбогуване, сбогом: - von t-m nehmen
вземам сбогом, сбогувам сс с ннт.; прен. - vom
Lebe/ смърт: 2. «нс. освобождаване от длъж¬
ност. уволнение, оставка: den - erhalte/. bekom¬
men уволняват ме; den - nehmen уволнявам се;
s-n - einueiehcn подавам си оставката; dem
Laster den - geben отказвам се от порока; 3.
остар. уволнит’сле11 билет.
Abseheds/gceueh п заявление за подаване на
оставка; -grüß т прощален поздрав; -vnuetel-
lung у тестр. прощално представление (не
airnntcrn ).
abschicßcn* I. tr. (и без obj.) I. изстрелвам
(стрели, снаряд. рекета, патрон): das Gewehr
~ изгърмявам с пушка, изпразвам пушка; 2.
избивам, онстренвам (дивеч): ein Revier -
избивам днтеча в даден участък; 3. свалям с
изстрел (птици, самолет); прострелвам, от¬
късвам (ръки. крак); ризг. спорт. den Vogel -
спечелвам първенство (пра стрелково състе¬
зание), прен. имам пай-голям успех; 4. надми¬
навам: den Sieger - надминавам пай-добрия
стрелец (при състезание); ризг. е-п - измест¬
вам нкг. от службата му; II. intr. s. 1. изфуча-
там, спускам се като стрела, втурвам се; 2.
пропадам, сгромолясвам се, потъвам: das Flug¬
zeug schießt ab самолетът се спуска стремглаво
надолу; das Boot schießt ab лодката потъва
бърже; die Felswand schießt ab скалата се
спуска стръмно надолу.
ahschildcrn tr. изобразявам, нарисувам.
ahechilfCu/ intr. s обл. олющвам се. олюпвам се.
abscHi/den* tn. nefl. ризг. 1. ожу/вам (кожа, ръка,
коляно); 2. refl- tn, прен. трепя се, мъча се.
abs^l^ir^mc/ tr. refl. 1. ел. рид. зас/онятам (от
електрични или магнитна полета ала от
електромагнитни вълна) (ипират); екрани¬
рам; 1 изолирам (дрезгава светлини, шум,
течение. вятър, опасности); 3. пазя, 'закрилям
н прен,
Ahschirmung/ -еп !.в.ж\ absi^hirmcm: 2. защита.
закрила; техн. екран, екраниране.
ahechiurcn tr. свалям хамутмте. разпрягам.
aheehlaehtcn tr. зако/вам (животно); прен. нз-
конвам (население),
Ahsclhacelun// -еп тано/ване; прен. заколение.
ahschlaeken tn. метил. очиствам от шлака.
Abschlag т, -(c)s. -е I. намаление. отбив (ни
цени): - der Kälte отслабване на студа; etu.
kommt. gerät in - нщ. се намалява. отслабва: 2.
търг, частично плащане. рата: ctw. auf - zahlen.
kaufen плащам нщ. па части. купувам па
изплащане. с разсрочки; 3. спорт. удар па
топката [в целта]; начален удар при голф; 4.
търг. дизажио (отбив от курси); 5. аванс;
предвкусвано: - auf die Seligkeit предвкусвано*
па блаженството; 6. обл, изсичане [/м н>/м).
несоеен; 7. (зе влаги) отлага сс.
abschlagen* l.n\ refl. 1 отсичам (глава); изсичам
(гора): 1 e-m ctw. - отказвам нкм. нщ.; 3.
развалям (лагер. палатка, бараки); 4. отблъс¬
вам. отбивам (нападение); разбивам (врага); 5.
техн. отбивам (mr)#). итускам (разтопена
рудиУ, фим. sein Wusscu - отивам по малка
нужда; грубо пускам вода; 6. стр, окъртвам.
очуквам (мазилка); отърсвам (прах, сняг); 7. е-
п ~ смазвам нкт. от бой: ich fühle mich
abgeschlagen пял съм като пребит. смазан; 8.
dem |||/^с/ (Mann) - двама са манко. трима са
много (игра); 9. спорт, озбивам (питки);
надвивам. побеждавам: das Boot lag abgtschla-
abschlägig
44
gen auf dem letzten Platz лодката се движеше
победена ма последно място; 10. повреждам.
очуквам (овощия, клони), ощърбявам (чиши,
съдове); 11. re/l (за влега. пари) отлага се (по
прозорци, огледала); II. intr, s b 1. намалявам,
спадам, обл, (за стока) поевтинявам: der Preis
c-r Wart schlägt ab; die Ware schlägt im Preis ab
цената па стоката спада (стоките поевтиня¬
ва); с-с Kuh schlägt ab млякото на кравата
намалява; der Wein schlägt ab виното отслабва;
dtm heißen Kaffee - Ь^с/ оставям горещото
кафе да uзеннне.
abschlägig adj. отрицателен (отговор). книжно
e-n - bcschcidc/ отказвам нкм.
ahe^hlägiieh adj. adv, остар- I. търг, -е Zahlung
частично плащане, плащане по сметка; рата: -
IUucu Faktura G (плищепе) по сметка па факту¬
рата ви; 2. = abschlägig.
Abschlags/klausel / - икон. клауза за -твестя-
удръжки (при изплищине не заплати); -Zah¬
lung / -а търг, 1. (изплащане па части,
разсрочки, 2. частично плащане, плащане по
сметка
abs^l^l^eifeg* tn, re/l- 1. изтърквам (ръжди от
нож); наточвам; изглаждам, шлифовам, шнайф-
вам; 2. nejl- изтривам се (от употреба); прен.
очупвам се. ^нфовам се. о-трактам се; Ab-
sch leifung j/
Ahschlelffetigkkit/техн. якост па изтъркване.
AbeehleifScl н, -s — отпадъци при шлифовка,
етъттотипll.
ahechleißen* tn, изхабявам (овехтявам).
Abschleppdienst т пътна помощ, служба за
изтегляне на аварнранн коли.
abschleppcn tr. nefl. L изтеглям на буксир,
извличам (повредена иа■lе- кореб); фем, затът-
рям (пиян до къщите му); 2. re/l- разг. изморя¬
вам се, съсипвам се от влачене, носене (ни
тежести). 3. сел.-ст, изравнявам, браня (изо¬
рани ниви)..
Abschleppwagen т влекач (зи аварирали кола).
abechlcndeu/ tr. 1. захвърлям със сина. запокит¬
вам, запращам (топки. камък); 2 пускам
самолети от самолетоносач чрез катапунт; 3.
текст, изпразвам вретено (пра тъкане).
abs^l^lleDen* tr. refl. 1. заключвам (врати, стия),
затварям; 2. завършвам, приключвам (работи,
сметке. търговски книга): ahgtsehlneecnc Bil¬
dung завършено образование; 31 сключвам
(сделки. договор, примирие): е-е Wette	ctw.
- хващам се на бас за нщ.; 4. nefl. обл, затварям
(се). заключвам (се) (пери, скъпоценности),
уединявам (се); изолирам (се): heumctieeh abgt-
sehlnestn херметически затворен; sich gegen
Ratschläge - пе се вслушвам в, недостъпен съм
за съвети; П. intr. b. 1. mit c-m - сключвам
еде/на. договор с яке, договарям, договори¬
рам, нсятракгувам; 2. mit dem Leben, mit der
Welt - приключвам c, отричам сс от живота,
света. скъсвам с живота, света; (eperf.) mit c-m
ahgtsehlnescn haben не искам да зная за 1!^.; 3.
завършвам, приключвам: das Fest schloss mit c¬
m Feuerwerk ab празненството завърши c
фойерверк; abschließendes Urteil окончателна
преценка; AbeehlicDugg/
abschließend part. 1. п заключение, на края; 2.
вж, aheehlleßcn.
Abschluss т, -cs. - нз 1. завършъ^ завършване,
край: ctw. zum - bringen завършвам нщ.; s-n -
finde/ завършва (се). приключва (се); 2. търг.
приключване: - der Bücher приключване на
търговските книги: баланс; 3. сключване (пи
договор, мир); 4. търг, сделка, споразумение.
търговска спогодба, договор за продажба: zum
- kommen идвам до сделка. споразумение.
infolge vortclhafter -е поради благоприятни
сделки; 5. техн. затвор, подвижна преграда;
резе; изолация; 6. завършваща гарнитура (ни
дреха); бордюр (не типет\
Abschlussaussprache J заключителни дебати;
-bauwerk п техн, преградно съоръжение;
-bortc/^ Absehlusekantc; -glas п предпазно.
защитно стъкло, -kabcl п итонапнонсн. непро¬
мокаем кабел; -kante / бордюр (пи тапет);
-kltassc / последна година за слабо развити
учсн-щ- (« основно училище); -prüfung /
изпит за завършване; -rcch/ung / баланс;
-Stichtag т търг. (последен) етсн, ден на
доставка.
abechmat2cm tn. фам. намнясквам (нацелувам}.
aheehmeekcn tr. опитвам на вкус; докарвам па
вкус.
ahechmeieheln tn, (c-m ctw. -) постигам (пщ. от
нкг.) с ласкате/стто, подмазване.
abechmelDcn* и.разг. 1. хвърлям. захвърлям; 2.
керт, чнстя (карта).
abschmclzcn* I. tr. (ciao глагол) метал, отделям
чрез огън. стапям; отпоивам; den Deckel von der
Kanne - отпоятам капака на каната; das Blei
vom Silber - отделям (чрез стапяше) оловото от
среброто; П. Нгг. 5 (силен) разтопява се; отделя
се чрез разтапяше: der Fuß ist von dem Leuchter
abgeechmnlzcm кракът на евешя-ка се е отде¬
лил (поради разтапяше); ein Stück des Glet¬
schers ist abgcschmnlzcm един къс от недннка се
е отцепил вследствне на топенето; Abeehmcl-
zung/
AbselhtnellнScehcun//ел, прсдпатннен със стапя¬
ща се жичка.
aheclhmleucm I. tr, 1. смазвам (машина); 2. учен.
преписвам (от другаря си), преписвам небреж¬
но; З.резг, е-п-обштам нечия нападка; II. intr.
b еваиц, (зи самолет) пада.
Abeebmierer т, -s. -учен. преписван.
Aheehmleueucif, —учен. птепнсвачеснво.
Abschminke/, -п театр. крем за татгрнмирване.
45
abechueitcn
abs(^'^i^imkcm tn. nejl. 1. тазтримирвам (се); 2. разг.
отказвам се от пщ. das kannst du dir gleich -
откажи се, зарежи тота..
abechmiugcln tn. техн, изчиствам с шмиргел,
aheehnallen tr. nefl. 1. свалям (кънките, раници¬
те, колени); откопчавам (токи, ре.мъчки): sich
vom Silz— развързвам ремъка па ееданишсто (е
самолет); 2. ризг, изключвам, не мога да следя:
ich schaltete schon beim Anfang ab изключих
още от началото, не можех да следя.
ahschmappen I. intr- b разг. 1. прекъсвам (се),
запирам. спирам внезапно: mitten in Rede
schnappte er ab той прекъсна изведнъж речта
си; vor mir hat es gerade ahgcsehmappt тъкмо
пред мене спряха (продажбата, затвориха
гишето а под-); es war zum Abschnappe/ едпа
сварих; 2. (грубо) хвърлям топа (умирим); II. tn.
хващам (НКГ.) п последния момент-.
Abeehneldcmaeehine/'сел.-ст. снаморезачка.
ahechneiden* I. tn. 1. (e-m) etw. - отрязвам, и
прен. (парче .хляб, месо, сазим. плет); отряз¬
вам. изолирам (обсаден град): das Korn -
пожънвам; der Henne den Hals, die Henne -
за кон вам кокошка; прен. e-m dcn Hals - разоря-
вам. унищожавам нкг; Truppen vom Hanpthctu
- отрязвам войски ot главната армня; das
Gespräch - прекъсвам рязко разговора; e-m das
Wort - [рязко] пресичам яке (« разговор); 2.
пресичам. съкращавам (път); 3. отнемам, осу¬
етявам. и прен. (възможност, надежди): c-m
die Ehre, den gutem Leumund - опетнявам,
окневенявам нкс.; П. intr. b ризг. постигам
добри, ноши резултати; обикн. penj.: ich habt
gut /schlecht/ ahgeechnitte/ имах (нямах) успех
п шш., добре изкарах /не можах да изкарам/
(изпит, състезание).
Abschneider т. -s - 1. режеща част иа машина; 2.
ковашки секач; 31 пряк път; 4 ножче за
отрязване пърха на пура.
abeehnellen I. tr. c-n Pfeil - запращам, изстрелвам
стрела от лък; II. intr. s снек:ача, отхвръква
(стрела). и прен.
ahechnippeln tr. фим. накъ/цвам, режа (косми,
хартийки).
Abschnitt т, -(1^, -е 1. откъс. отрязък; часг (от
входен билет, от купонна карта). която се
откъсва, купон; 2. период. епоха; 3. глава.
раздел (ни книги); 4. мат. сегмент, сечение (от
кръга, сферата); 5. търг, менителница, екзем¬
пляр от ценни книжа; 6. ерхит. чело на греда;
фриз; 7. воен. участък, сектор; 8. остар, търг.
десет магазина за продажба (кето оргинизици-
онне единица в ГДР)..
Abschnittling т. -s, -е = Abschnitzel.
Ahseh/ittshcvollmächtigtc(ur т кварта/ет отго¬
ворник — миниционер (л ГДР) съкр. ABV.
Abechgltt(e)eeheln т купон,
albsclllnit(e)weiec - - - - по части, по отлени.
Abeehnittezeichen п татдениненсц знак (между)’
части).
Abschnitzel н, -s, отретка, обрезка, ситен отпа¬
дък.
aheehnUuen tn. 1. пристягам (крайник, брадавица
и др.) (за спиране притока на кръв, въздух);
прен. задушавам. ограничавам (търговия); изо¬
лирам, отделям (част от територия), блоки¬
рам; 2. стр. а. определям линия чрез изопната
връв; измервам с връв; б. очертавам етрсuнел-
на ниния па нова сграда; 3. нанасям размерите
па нов кораб на пода па корабостроителен док;
Ahschnnüllllg/
ahechnuuuen I. tr. избърборвам, нзмърморвам
(молитва, стихотворение. реч); II. intr. 1. b- s
нттпънива. ^дрЕшкта (будилник); избръмчава
(масур); 2.5 разг. изфучавам нанякъде.
aheehöpfcn tr. обирам (каймак. пяна а под.),
прен. обирам каймака; Abschöpfung/.
ahsehuägcn tn. стр. скосявам ръбовете.
Ahsehuägungewigkel т ъпън на скосяването.
abschuamme/ 1. tn. ризг, одрасквам; II. intn. s, 1.
обл, фим. офейквам; драсвам нанякъде; 2. фем.
грубо хвърлям топа (умирим).
ahechuauhcn tr. отвипт*вам, отвърттам.
abschrecken tn. 1. (t-m (von etw.) -) възпирам нкг.
от нщ. (чрез страх, обезкурижаване), изплаш¬
вам, обезсърчавам. обезкуражавам; сплашвам;
2.	готе, прибавям студена вода (за да изсту¬
дя): Kaffee - избистрям кафе; den Braten -
пратя печеното хрупкаво; 3. техн. закалявам (е
рязко охлаждане); Abschreckung /.'
abschreckend part. adj. adv. 1. отблъскващ, от¬
вратителен, ужасен: - häs?^^^ отвратително,
ужасно трсзея; 2. назидателен, предупредите¬
лен: als -es Beispiel diene/ служа за назидате¬
лен пример.
abschrcibcn* tn. re/l 1. преписвам, копирам. и
прен.: von c-m - преписвам от нкг; (заученик);
2 приспадам (сз/ш); отписвам, зачертавам
(пера): търг. Posten ab- und znechrelbeg правя
^^100*; З.търг. спадам, минавам, вписвам за
амортизация, амортизирам: für Maschinen 10
000 Mark " спадам за амортизация на машини
10 000 м*тки; прен- е-п - не разчитам па нкг..
отписвам нкг; 4 и nefl- изхабява (се): der
Bleistift schreibt sich schnell ab моливът се
изхабява бърже; 5. фам. sich D die Finger -
счупвам си пръстите от писане; II. int/. b
отказвам писмено (поръчка. покани): ich habe
ihm <lbgeechricbcn отказах му е писмо.
Abschreiber т. -s. - 1. преписван; 2. пнагиатор.
Abschreibung/, -ептърг. I. вж. ahechueibe/ 2; 2.
амортизация на основни средства (недвижимо
имущество).
abschnittn* I. tn. 1. измервам с нтачк•и; 2. воен,
спорт. обхождам (фронта). правя преглед (пи
строени редици а пр.}- II. intr. s отивам си.

Abschrift
46
отдалечавам се с бавни крачки.
Abschrift - /, -cn nтсnuс, копие: im - beifügen
прилагам препис: е-е beglaubigte - заверен
препис; с-е - unfertige/ изготвям препис.
ahschrlftlieh adj. adv. кпиж- п препис.
Abs^hriftstellcr т шег. пнагианст, llтеп--епам,
ahechropfen tr. e-in das Blut - изтеглям. изсмук¬
вам, пускам кръв па нкс. (с вендуза); прен. e-m
sein Geld - изтръгвам. измъквам парите па нкг
Ahsehrnt in. -s, -е; Abschroter /н, -s. - - Aheehuntc
/ -п техн, 1. ковашки секач; 2. само Absehrot
отпадъци при рязане. изсичане.
aheclhuntem tr. 1. отрязвам, изсичам. осичам;
разрязвам надлъжно (греда) е нтисн; 2. сел,-
ст. меня едро; 3. снемам (бъчва) в изба.
AhschhOtnlühll\C. -п, сел.-ст, ярмоменка.
abechrnhhcg и.ргазг- изтърквам с четка (скамей¬
ки, ръце)..
ahechuftem nefl. фем. бъхтя сс. трепя се, блъскам
се.
abeehnppen I. tn. Fische - остъргвам люспите па
риба и др.; IL nefl. (за кожи) олющва се,
олюпвасе.
abechüuTen tn. одрасквам, ожунвам (кажи, коля¬
но).
Abschürfung/ -еп драскотина (репички),.
Abschuss /и, -cs, —е 1. изстрел (с пушки, лък);
изетрелване (па ракета); l ловен район;
онстрслванс на дивеч в даден участък; 3. лов.
брой на избития дивеч; 4. сваляне с изстрел (пи
птици, самолет); 5. остар. стръмнина, урва.
Ahsehussbasis/воен. площадка за изстрелване на
ракети.
abschüssig adj. стръмен: прен. auf die -е Bahn
kommen, geraten тръгвам по наклонената плос¬
кост.
Abschuss/prämic /лов. премия за убит днвеч;
-veuhnt п лов. забрана па нова.
abscHüttelm tr. отърсвам, изтърсвам (прах, троха,
сняг); изтръсквам; прен. отхвърлям нщ., осво¬
бождавам се, отървавам се (от игото. вериги¬
те); отърсвам се от гщ-: dem Schhaf - надвивам
съня; t-m Zudringlichen - отпращам. отървавам
се от патрапничав човек
absi^hüttem tn, отливам. отсипвам.
aheehUtzen tn. вдигам савак (ни воденица), отп-
рищвам («одите).
ahsehwäehcm tn. rejl. L смекчавам, отснабям
(впечатление); 2. nefl. отслабвам, намалявам:
das Interesse schwächt sich ab интересът отслаб¬
ва. намалява; Abschwächung/
Abschwächer m, -s, - фот. оснабннсн.
abschwären* (w слаб) intr. 1.5 гной, изтича гной;
2. b престава да гнои.
abscHwarten tr. одирам (прасе, сланина); обел¬
вам (дърво).
ahechwatzen, обл. abeehwätzen tr. refl. фам. (e-m
ctw. -)разг. изкопчвам (нщ. от яке) с (досадно)
бъбрепе.
aheehweifen 1. intr. s отклонявам се: vom Weg, von
dem Gegenstand c-s Gesprächs - отклонявам ec
от пътя, от темата на разговор; 11. tn. техн. 1.
отрязвам дъгообразно с тънък нтисн: 2. изва¬
рявам (коприна) прн боядисване; изплаквам
(пране, прежди).
Abschweifung /, -cn 1. отклонение (ог тема.
предмет); 2. с^урс (при лекция, изложение).
ahschwelle/* intn. х намалявам, затихвам: (зи
оток) спада, отдува се: der Lärm	ab
шумът затихва.
absehwemmcn tn. 1. изплаквам, промивам, (за
вода) отмива, подкопава, отвлича (бряг). свли¬
ча (дървета); 2. изкъпвам (коне); Abschwem¬
mung/
abeehwemden tr. сел.-ст. пратя (земята) орна,
куннивuтам (земя) чрез изгаряне па трева и
храсталаци.
abeehwe/ken intn. s отбивам се (от път). а прен.;
воен. захождам, завивам встрани (наляво. на¬
дясно). Abschwenkung-А
ahechwimmcn* I. intr. s отплувам; бивам отнесен
от водата. теченuето; das Boot schwimmt ab
водата отнася лодката; фим. schwimm ab! да - гс
няма!; заминавай!; II. int/. b; cr schwimmt jeden
Tag s-c halbe Stunde ab той всеки ден си плува
по поновин чае-
abs^l^i^vimdclm tr. (c-m ctw'. -) измъквам (шн. от
нке) с измама.
abschwingen* I. intr. s спорт, намалявам бързи¬
ната чрез завиване, о■гнлсниване (ски); II. nefl.
спорт, скачам (от коня, козити, висилката).
abschwinc/ intr. s изсвпснива, избръмчава [стре¬
ли); ^хвръква (лястовица), фем. пзфуквам,
нтфнряевам, изчезвам.
abschwltzcn / отслабвам, намалявам теглото сп
чрез потене-
abs^l^^^i^ir^n* t/. 1. отричам (гщ.) под клетва: s-t
Schuld - отричам вината сн, заклевам се в
невинността си; 2. а intr. b отричам сс (от яке.
нш-r чрез клетва, отказвам се (от ящ.): s-m
Glauben - отричам се (тържествено) от вяра¬
та сн; dem Kaiser Eid und Pflicht - отказвам се
от дадената клетва за вярност към императора
(също и dem Kaiser - - der Pflicht -); шег, разг.
dem Teufel ein Bein, ein Ohr - теря се н се кълна
за било и небино, за дреболии; 1 остир-
потвърждавам с клетва; 4 pa/t. pen/t ahgc-
schworener Feind заклет, отявнен враг; Ab¬
schwörung/
Abschwung m, -s, -е спорт. 1. отскок. скок (от
кон или гимнастически уред); 2 замиране,
изчезване па маха;3. акон- спад п ксяюк^ура^га,
репееия.
ahsegeln I. intr. s 1, отплавам с платноходка,
кораб; фам. заминавам за опя свят; умирам; 2.
А спорт. плавам за последен път през лятото с
47
aheetzen
платноходка; II. tr. нзмнпатам c платноход,
кораб (разстояние).
absehbar adj- обозрим; in -er Zeit п недалечно
бъдеще, скоро.
Absch^Hmic/ геод, внзнрна ниц^.
absehen* I. tr. 1. (пред)тнждам. обз-рам; das
Ende davon ist nicht дЬ^сНс/ нс може да му се
(предвиди краят; den Nutzem davon seht ich
nicht ab нс внждам ползата от това; 2. (e-m ctw.
-) познавам, забелязвам по пнда на яке пш.;
man sieht dir das Unwohlsein ab познава сс, че нс
сн добре, ничн, сн, чс нс си добре; c-m alles am
den Augen - гледам нкгг в очите (изпълнявам му
н ний-малките желания); 3. устоявам (нщ. от
яке) чрез (скрито) наблюдение, от гнсданс; (зи
ученик) преписва (от съседе си): c-m е-п
Kugsttpiff - усвоявам от яке някаква майсто¬
рия (хватки) чрез гледане; 4. (cs) auf c-m, etw. -
разг- турям. хвърлям око на шке, нш-. нмам
(скрити) цаметецни по отношение па нш-. 1^.
поставям сн за цс/, ценя яш.: der Dieb hat cs auf
sein Geld abgesehen крадецът бсшс хвърлил.
турил око па парите му; 51 воен, насочвам
(оръдие); 6. die Gelegenheit - издебвам, използ¬
вам момента. случая; II. intr. b (von ctw. ~) 1.
отказвам сс от пщ.: von с-г Bestrafung -
отказвам сс от налагане на наказание; 2.
оставям настрана. нс вземам под впнманнс
нш.. абстрахирам сс от нщ.: abgesehen vom
dieser Tatsache бсз огнсд на факта, цетавнснмо
от факта; abgesehen (davon), daes-.- остсн че---;
3.	остир. разбирам, схващам.
Absehen, н. -s. — 1. вие, предвиждане, вероят¬
ност; 2. обл, цен. намерение, стремеж; sein - auf
ctw. rlehten. haben поставям сн за цел пщ.
ahscifem tr. 1. измивам със сапун разг, сапунис¬
вам; 2. техн. изплаквам от сапун.
ahscigern tr. мин, 1. определям вертикална посо¬
ка чрсз отвсс; измервам дълбочина (на ших¬
те); 2. метал, = abschmelzen; Silber vom Kup¬
fer - отделям чрез разтапяше среброто от
мсдта.
дЬ^Ис/ fr. прецеждам, прекарвам през сито.
филтър.
aheeilcn tn. rejl. 1. спорт, спускам (сс) по въже; 2.
отделям. преграждам с тъжс; 3. запръзвам,
стягам с въже (палатка).
Abseife/, -n I. ирхит. странична ниша п олтар;
крило на здание; 2. текст, опака страна.
abs^litig adj. 1. страничен, отдалечен, а прен.
(улици, село. тема. мисъл); 1 несстсствсн.
патон оги ч с н (наклонност и).
Abseits п, *. — спорт. яатушенне-
ahscite, absciten, abselt 1. prp. G adv. настрана,
дансч от: abseits des Weges, vom Wege настрана
от пътя; 2. adv. настрана: aheclts stehen: е. стоя
настрана; б. спорт, намирам сс между защита¬
та и вратата (противно ни правилитс),
Abseitstor п спорт, невалиден гон (неправилен).
absenden* (и слеб) tr. изпращам; отправям (пис¬
мо); Aheenddngg
Absender т, -s, - изпращач; податсн.
ahecngcn tr. готе, обгарям, опърлям (заклани
птици, прасе).
ahscgkcn tr. 1. спускам; техн, смъквам, понижа¬
вам (водно ниво, жп. линия); 2. сел.-ст. преви¬
вам отпод (зс да. зилова корени); 3. мин.
одълбавам, прокопавам (шахта); 4. спускам
отвсе, определям всртннана: & разс/абвам
подпорите па кофраж; 6. rejl- спуска сс надолу
(терен, път).
Absenker т, -s. - сел.-ст. отвод. отннонка,
поножепнца.
absCnt adj. отсъстващ.
absenticrc/ rejl- остар. нс отивам. отсъствувам
(нарочно) (от заседание и nсд:):
Abecntismue /н, -, — 1. полат, неизпълнение па
граждански задължения, отсъствия от събра¬
ния н др.; 2. ист. продължително отсъствие па
земевладелеца от нменнсто му.
Abs^nz / -сп 1. ивстр. швейц. отсъствие от
уч-л-ше; 2. остир. отсъствие (въобще); юр.: in
- zu verhandeln да се гнсда (делото) п отсъст¬
вието на обвинясмии-
ahseгvieue/ [-ви] tr. 1. вае, разтребвам (след
ядене), снествuтам; 2. фем. махам. разкарвам.
уволнявам.
absetzbar adj. 1. подлежащ на отстранение от
служба, уволнение; 2» (за стоки) намиращ
добър пласмент; (за данъци) които могат да сс
приспаднат.
Abeetzbewecgu/У воен, хнтл. маневра за откъс¬
ване от неприятсня.
aheetzcn I. tr, re/l. 1. свалям, снемам. смъквам
(шапка, товар); хвърлям (с парзашут): der
Hirsch setzt das Gehorn ab еленът хвърля рогата
си; das Glas [vom Munde] - снсмам чашата от
устата сн (слсд като съм пил); der Fahrer setzte
ums am Bahnhof ab шофьорът ни свали па
гарата; с-е Summe - приспадам, зачерквам
сума от план. сметка; ein Thcatcuetüek vom
Spiclplag - снемам пиеса от репертоарния
план; ctw. von der Tagesordnung - свалям.
снемам нщ. от дневния ред; das Pferd setzt dtm
Reiter ab конят хвърня ездача: die Feder -
преставам да пиша: das Gewehr - свалям
пушката (преставам да стрелям): 2. отстраня¬
вам. снемам от nсен. служба; свалям от прес¬
тол. детронирам: abgcettztc Kleider. Münze/.
Wörter остарели. извадени ог употреба дрсхи.
монети. думи; 3. отлагам (съдебно заеединие а
под.); 4. (зи река, течност) отлага, наслоява
(тиня. утайки). 5. търг, продавам. пласирам
(стоки); 6. сел.-ст, отбивам от суканс (домаш¬
ни животни); 7. 'започвам нов рсд (при писа¬
не); 8. печ, набирам. доггабирам (ръкопис); 9.
48
правя гщ. да изпъкне. нонттасннтам: den
weißen Schrank schwarz - нащарвам бе/ня
долап с чсрни линии: 10 преустановявам
(лечение, вземането на . лекарство), IL ich
habt viel mit c-m. ctw. abznectzt/ някой. нш. мн
създава много ттижи. труд; 12. и rejl- воен.
хатл, отдръпвам, изтеглям. отдалечавам: sich
vom Feinde - откъсвам сс от противника; 13.
rejl- хим утаява се; 14. rejl. (и intr. b) откроявам
сс, изпъквам; 15. intr. фам. има нщ. в изобилнс:
cs wird Schläge - ще падне бой; 16. и без obj,
епuтам. прекъсвам. преставам: sic setzte mitten
im Spiel ab тя прекъсна. както свирсшс; im
Schreiben - - спирам да пиша (вдигам перото
от хартията], er sprach. trank, ohne abzuectzcn
той говореше. писшс па един дъх; муз. dem
Gcigenhngen. das Blasl/strume/t - преставам да
свиря с лъка. на духовия инструмент; II. intr. 1.
b .мин. ein Gang setzt [sich] ab жилата cc
отклонява, губи cc; ein Gestein setzt ab камъкът
става пс-трощлив; 2- -г мор. отделям сс от
брега, отплувам (зи лсдии); АЬ^/хс/ п; Abset-
zung/
Absetzer т. -s, - техн. багср с транспортна лента,
absichtlm tr, сел.-ст, окосявам (треви, детелини,
бурена).
aheiehern п*. осигурявам; гарантирам, запазвам
сигурността. и прен. (ни събрение, шосе, хра¬
нилище не ценности); предпазвам (наклонена
стена, електрическа вериги),.
Absicht/, -сп 1. паметепне: цен; преднамереност;
жс/апне, план: mit den besten -en c шай-добри
намсрепия; mit [voller] - съзнателно, нарочно;
in welcher - kommen Sic? c каква цсн идвате?; c¬
c - hegen възнамерявам; -cn auf ctw., c-n haben
имам претенции за нщ., нкг.; ризг. хвърлям око
па нш., яке; разг. cunetc -сп auf е-п haben имам
сериозни намерения (зе женитба) спрямо
нкт.; s-c - auf ctw. richten насочвам домогвания-
та сн към нш-,поснавям сн за цсн нщ.; 2.
отношение: in dieser - в това отношснис.
absichtllch, absichtlich adj. нарочен, преднаме¬
рен.
Absichtlichkeit /, чссто в pl. -сп преднамерено
действие, преднамереност, предумишлено^.
ahelehtslns adj. непреднамерен; adv. бсз намере¬
ние. нс нарочно.
Absichtssatz т грам. пслеnонатателно, финално
изречение (= Flnalsatz).
aheieh/svoll adj. преднамерен; adv. нарочно.
absickcrm intr. s тан; губи cc, просмуква сс (coda).
ahsicben tr. отсявам (жито, брашно).
aheiedcln tr. 1. u rejl. Metastasen, Bakterien haben
sich abgesicdelt мснастат-, бактерии са сс разсс-
нини; 2. неолог, рядко разсс/пам (жители).
ahsieden* tr. обл. варя, сварявам, подтарявам
(.мляко); кипвам (яйци. месо, риби); изпарявам
(дрехи, коприни).
absingen* tr 1. нзпявам; изпя вам прима виста; 2.
пся ношо: abgcsunge/c Stimme изтощен, изха¬
бен глас; 3. ист. (зи пощен пазач) известявам
часовете, пеейки.
abetnkeg* intr. s потъвам; снишава сс, сняга сс;
прен, спадам, понижава сс, влошава сс (пости¬
жение, ниво. здраве).
Absinth [-зснт, -зинт] /н, -s, -е 1. бот. пс/ин
(Artemisia ahsinthiumr; 2. абссит (спиртни на¬
питка).
Abeltzhchältcr т техн. унаннел-
absitzc/* I. tn. I. ризг. доссдятам, седя до
свършска (пи предстивление а под.); s-c Schul¬
zeit - изкарвам учсничсенвснс: шег, ризг. sein
Eintrittsgeld - изкарвам си парите за билета
(доседявам до крия); 1.резг. излежавам (нака¬
зание); 3. изтривам, скъсвам от седенс, износ¬
вам (панталон); II. intr. s b 1. слизам от кон:
воен, c-n - юзде/ спешавам, пратя яке пехоти¬
нец; «оен. (команда) abgteceeen! снизай! («/н
коня); 2. разг- отдалечен съм; живея далеч;
ссднан съм далеч; З.мнн. absitzende Dammerdc
свличаща сс пръст от насип; 4.хим- утаявам сс:
-	lassen оставям да сс утаи; 5. швейц. сядам;
напвам-
aheneken intr. s фам. (бързо) офейктам.
absolut adj. 1. абсолютен, безусловен, пънен
(мнозинство): -er Herrscher абсолютен владе¬
тел; икон -er Mehrwert абсолютна принадена
стойност, -er Alkohol чист спирт; -с Höhe
надморска височина; -es Gehörмуз. абсолютен
(съвършен) слух; филос. абстрактен; мат. -es
Glied свободен член (на уравнение); 2 adv.
разг- абсолютно, напълно, безусловно, сътссм:
das sehe ich - nicht cm съвссм нс мога на
разбера това; - nicht никак, съвссм нс.
Ahsn)ü/gcschwindigkcit j свиец. летателна. по¬
пътна скорост.
Absoluthcit -/. -еп филос. абсолютност; бсзуснов-
пост.
Abs^ll^tiö/^/, -сп рел. опрощение на грсховс: с-гп
-	erteile/ опрощавам нкм. греховете-
Absolutismus /н, -s, — абсолютизъм, самодържа-
пнс.
abeolu/ie/iseh adj. самодържавническн. самов-
настеп.
Aheolutorium н, -s, -len остар. L зре/остсн
изпит; 2 зрелостно свидетелство; 31 църк.-
удоетоветенне за опрощаване.
AbsolvCnt [-вент] т, -сп, -еп 1. завършващ учебен
курс; зтелocтннн; 2. завършил дадено учебно
заведенис.
absolvlcrcm [-вир-] tn. 1. тавътщпам, свършвам
(училище. университет, следване); свършвам
(работа): с-с Prüfung - издържам изпит;
па, das haben wir richtig absolviert с, добрс я
свършихме тазн работа; 2.рел, опрощавам.
absi^i^i^i^i^lfch adj, 1. странен, своеобразен, чудат;

49
ahsplittcu/
2.	особсн, спойстпсн (на пкг., пщ.); 3. само adv.
особено, прсдн всичко.
Absöi^t^i^c^rlichkcit / -сп странност, чудатас!*; осо¬
беност, свособразнс.
abeondeгm tn. refl. 1. отделям (слюнки. гной, лой,
смола), излъчвам: die Drüsen enndcrn Magensaft
ab жлезите отделят стомашен сок; 2. н rejl,
нтслнрам: страня; деня сс: kranke Tiere von dcn
gcenmdtm - нзоннрам болните животни от
тдтап-не; 3. юр. отделям за нрсд-нотине част
от масата на цесъсноятсннос'тта-
Ahsonddcrng// -сп 1. отделяне; 2. техп,сепара¬
ция; изолация, разединяване; 3. баол. сскрс-
пня-
Abeomdcuungs/duüec j баол. сентсц-оняа жнсза;
-recht п юр. привилегировано право (привиле¬
гия) па масата па несъстоятелността; -Störung
/мед. разстройство па сенрецноянана функция:
-vermögen п филос. способност за абстракция,
aheonmlg adj, усосн (място, горе. стая).
Absorber т, -s. - неолог. 1. техн, абсорбер,
поглъщате/ (на течности, газове, излъчвания,
трептения). 2. хим, абсорбиращо вещество.
absorbieren tr. фаз. поглъщам, а прен. всмуквам,
поемам. абсорбирам (газ. топлини, лъчи); Ab-
abeougen re/l, кося се. терзая сс (от грижи).
Absorption / -сп физ. поглъщане, всмукване,
поемане, абсорбнрапе.
Ahsnuptln/eepektunm п фаз. спектър па потлъ-
шапсто-
ahspähcn tr, оглеждам вянмателпс (.местност,
терен, ловен участък).
abspaltcm tr. rejl, отцепвам (сс) (трески, стомни
група, молекула, чист от пертия. област);
A^paU/mg/
ahepäncn tr. 1. остъргвам; очиствам от талаш,
стружки; 2. чистя с талаш, стружки.
Ahepanndraht т рид. обтяжка за опъване; опъ-
пач; стр, атмнровъчяа тсн за предварително
напрягане.
abspanncn tn. 1. татптигам; жп. откачам (локомо¬
тив); 2. техн, опъвам, обтягам. намалявам,
изключвам напрежението; отпусжам (/пружи¬
на, ремък); освобождавам; 3. укрепявам с
опънати въжета (мачти, кула. «исок комин); 4.
отнемам (приятел), примамвам (прислуги. ра¬
ботници).
Ahspaggieolator т рид. сбтижен изолатор.
Abspannung/, -е/ 1. е?. понижаване на напреже¬
нието: опъване, укрепване с обтяжка; 2. умора.
(первно) изтощение; 3. /нех7Eобтижна-
Abspa/gwcrk п ел. трансформаторна подста!!-
ПUЯ-
abepaucn tr. ризг- спестявам с големи лишения:
sich D ctw. am. vom Mundc - откъсвам ог
халката си. отгладув^ам нщ., спестявам от
тътно(ноr.
ahepazicrcn intr. s фам. отивам сн. махам сс.
ahspclecn tr. 1. ризг. (е-п -) нахранвам (яке); 2.
ризг. отпращам нкт (незадоволен ала привидно
задоволен): c-n mit lccrtn Worten, Versprechun¬
gen - залъгвам, отпращам яке с празни приказ¬
ки, обещания; разг. damit Ь^с ich mich nicht -
наннва залъгалки на мен нс минават; 3. н intr. b
рядко (ctw. -) изяждам (нщ-); nachdem alle
abgeepciet hatten след като всички сс нахрани¬
ха.
abspcnstig adj. c-m s-n Freund, die Kunden -
machen отнемам пкм. птнянсни, примамвам,
отнемам ннм- нлнеятuтс-
ahspcrrcn tr. refl. 1. затварям (път. тръбопро¬
вод), преграждам. блокирам, изолирам (прис¬
танище. строителни площ, опасно място,
селище, болна). изключвам (ток, вода, отоп¬
ление): с-с Straße ~ отцепвам. преустановявам
уличното движение; 2. обл. а rejl. заключвам
(сс) (врите, чекмедже. автомобил); 3. а refl.
откъсвам (сс), изолирам (се) (от околния
свят)..
Absperrhahn т техн. спнраненен кран; -klappe
]'тхн. еп--таненен клапан; -Schieber /пехн-птсг-
радеп затвор при водопровод.
Absperrung / -сп 1. техн.преградно приспособ¬
ление, затвор; 2. спиране (на движение). бло-
ннрапс. отцепване (ниулица, квартал) изоли¬
ране; 3. търг. забрана за внос (за известни
стоки); 4. бариера.
Absperrventil (-всн-) п спирателна кнапа (на
пирна мешина).
ahspicgcln tr. nejl- отражавам (се). а прен.
Ahspic|telunn.Л -cn отраженис.
Absplcl п. -s. -еспорт. подаване, подхвърляне па
топката.
ibspiden tr, refl. 1. възпроизвеждам. просвирвам
(магнетофонни лепта, грамофонна плоча);
муз. изсвирвам прима виста: 2. свиря нщ. до
втръсване: abgespielte Melodien изтъркани мс-
лодин; 3. само pari. abgespielt раздрънкан,
изхабен от свирене': е-с abgespielte Schallplatte
изхабена грамофонна плоча; 4. спорт, пода¬
вам. подхвърлям (топки); 5. re/L разиграва сс.
развита сс. става, извършва сс. протича: 1//сг-
essan/t Ereignisse spielten sich ab развиха сс,
станаха интересни еъбuнuя-
Abeplelgcuät п магнетофон: грамофон.
а1)5ртпеп* /г. nefl. 1. нзпридам (хурка, вълни), и
прен.: dic Fädtn (vom Kokon) - източвам
нишките (от пашкула): 2. с-е' Schuld - изпла¬
щам дълг с предене: 3. прен. ein Märchen -
разказвам. редя приказка; 4. nejl. развива сс.
разиграва сс (случка. живот).
AbspIlttcrUng т, -(1^. -с треска. отломка. късче.
ibspin/crii I. tn. ne/L отпсппам (сс) на малки
късчета. трески; разбивам на късчета; II. int/. >
отцепвам се. цепя сс. роня се на късчста.
4 Нсмско-бь- llapeкii речник. lom I

Absprache
50
нтсени; Abspllttcrung/
Absprache / -/ споразумение, уговаряне.
ahsputchcn* I. tr. L (c-m ctw. -) отричам,
оспорвам (н^м. нш-): sic sprechen ihm alles
Talent ab отричат му всякакъв талант, намират,
чс той няма талант; 2. (c-m ctw. -) отнемам
(нкм. нщ.). лишавам (чрез присъда); остар.
произнасям сс, отсъждам; c-m das Lebt/ -
осъждам нкг. на смърт; c-m Titel und Vorrechte -
отнемам нкм. пила и птивинстии; 3.уговатям.
споразумявам сс относно нш-; 4. разглеждам,
прекарвам. минавам (напълно): die Tagesord¬
nung - минавам. прекарвам цс/ня дневен рсд;
П. intr. b 1. рядко über etw. - отричам нщ..
говоря, произнасям сс за нщ. отрицателно, с
пренебрежение. пренебрежително; 2. остар.
произнасям присъда, отсъждам.
ahepucehcgd part. adj. adv. огр-uатснен, прене¬
брежителен. неблагоприятен (присъда, пре¬
ценки): -er Топ пренебрежителен тон.
ahspucizcn I. intr, s изпъвам п страни (крака,
ръце) спорт, скачам от лоста с изпънати
(настрипи) крак и ръка; II. tr. мин. укрепявам с
тазпъllни- паянгн-
ahepucngcn I. tr. 1. огкътгвам с взрив, клин: ein
Abspringen von Eudeehnlleg durch Frost отцеп¬
ване на земни блокове поради мраз; 2. прен.
откъсвам (нкг. от армията, диво животно от
стидстс): cln abgcsprengter Zugvogel заблуди¬
ла сс прелетна птица; II. intr. s отдалечавам сс,
ганопuтайки-
abspringcn* intr. s 1. скачам (от кон, коли,
самолет, скила): mit e-m Fallschirm - скачам,
спускам сс с парашут; прен. von dtm Thema -
променям темата (па разговори), отклонявам
сс от темата; 2 откъсвам сс, скъсвам сс,
отскачам: der Knopf, dic Saite ist ahgeeprungcn
копчето сс с откъснало, струната сс скъса; 3.
отделям сс. олющвам се (за лик, боя а др.); 4.
прен. отказвам сс (от нщ., яке), напускам (нш-.
яке): er ist eehnn bald vom Kursus ahgcepuumgc/
той скоро напусна курса, отказа сс от курса.
abepuitzcg I. tr. поръсвам, чиегя, омнвам чрез
пръскане, ръсспс (автомобил. цветя, расте¬
ния); II. intr. s 1. (за кап^и. вир. искри) огскача.
пръска (от стене. тивин, предпазни очила); 2.
фем. полетявам незабавно (в изпълнение ни
бърза поръчки); вулг. изпразвам сс.
ahspuühen tr. ръся и мия с пода (цветя),.
Absprung т, -(с^. -е 1. огскачапе, скок (и
спорт): - mit dem Falleehium скок с парашут; 2.
остар. стннояспие (приразказ).
ahspulcn tr. отмотавам. огвнвам, размотавам
(вретено, макара).
ibspnen tr. изплаквам (съдове), нтплавим (пра-
пс).
Ahspülc/ п, 1. изплакване; 2 техн- des Erzes
промиване на рудата.
ahepüucn tr. 1. (e-m ctw. -)донавям (нщ - у нкг.); 2.
то«. вае, проследявам (по следи).
ahetammen intr. s (von, aus etw. произхождам,
произлизам, родом съм: cr stammt von c-r alten
Familie ab той произхожда от старо семейство;
das Wort stammt vom Lateinischen ab думата с от
латински произход.
Abstammung / -en (von) произход; потекно..
нотен.
Ahe/ammlungsIlehce/(Пod7. учение за еволюция¬
та, за произхода па вндотсте; -nachwcls т
установяване па произход (пи животни); -tä¬
fel /родословна табннца.
Abstand ту -(c)st	1. разстояние, отдалечение.
промеждутък; дистанция, интервал: - hallen
държа сс па определено разстояние, спазвам
определено разстояние; дистанцирам сс; 2.
отстъпване (пи владение* право), юр. отказва¬
не, отказ от право срещу нснтраптсстапuя: von
ctw.- nehmen отказвам сс от пщ., изоставям
нщ.: З.разг. задоволяване, обсзщетяванс.
abständig adj. 1. лесов. изсъхнал, отм-фащ (за
дърво); 2. рядко вие, - werden отказвам се от,
изоставям нш.; 3. остаря, изгубил вкуса сн.
блудкав, развален (ястие, питие)-.
Abstands/gcld п; -summt / парична ксятраптсе-
тация; обезщетение (при отстъпване па жи¬
лище); търг. компенсация, пuшманнън-
abstattcn tr-. предавам. давам; отдавам: c-m Be¬
richt - докладвам нкм.: t-n Gruß von c-m -
предавам поздрав от яке; Dank - отблагодаря¬
вам сс; ein Zeugnis - свидстенегвувам; cm е-п
Besuch - правя посещение ннм-; Ahstattung.A
ahstanbcm, обл. ahstänben tr, 1. изчетквам, изчис¬
твам. избърсвам прах (от 1^.); 2. войн, отмък-
вам, задигам; пипвам, отпъвам, свивам; map.
гспя; З.ризг. изпреварвам, надминавам (авто¬
мобил); 4. фим. l-ттутавам; 5. спорт, случайно
правя гон.
Ahs/anhcu т, -s, ~ спорт, снучасн тол-
abetauem tr. подпришвам, таптищвам (води, ре¬
ки); спирам (кръв).
ahe/ehheл* I. tr. 1. избо^^ам; изваждам (чимове.
торф); 2. очертавам граница чрез изкоп. конче¬
та; жанопнтам: ein Lager - очертавам [разполо¬
жението на] лагер; 3. копирам с иглени бодове,
с резец (модел); иттравнтам; 4. танонвам (пти¬
ци, животно); 5. ист. побеждавам па турнир;
студ, сразяпам па дуел; 6. пускам да изтсчс.
източвам, нтганам (разтопена руда, вино от
бъчва), отприщ^ам (голяме локва, блато, езе¬
ро, капел, висока пещ); 7. свнвам бримка (при
плетене); 8. поставям птедпатнгел (пи пушка);
И. intr, sbl-bUсстар: refl-) gegen. von, zu ctw -
~ изпъквам ярко. рязко, отделям се, откроявам
сс; контрастирам: ahs/tehtndc Fauhen контраст¬
ни цветове; dcr alte Hut sticht gegen das neue
Kleid ab старата шапка съвсем нс подхожда па
51
abstimmem
новата токни: 2 5**. vom Schiff - отблъсвам
лодка от кораба.
Abetcehcr т, -s, - 1. отбиване (при пътуване),
отклонение от пътя. малка екскурзия: е-п ~
machen огсначам. отбивам сс, прен. пратя
екскурз, отклонен-е от главната тема; 2. те-
атр. гастрол в близката онолпосг-
Abs/ceh/grahcn т воен. изкоп за трас-рапс на
лагер. бивак; —stahl техн. нож на струг.
ahetceken tr. 1. отбождам, разбождам; 2. набож-
дам: ein Klcid - пабождам дрсха с топлийки
(при проби); 3. техн, трас-рам, прокарвам
(път); определям ннния, очертавам място с
кончета, жалонн, вехн; прен. sich ein Programm
für die Arbeit - пачсртапам си програма за
работа; 4. сел.-ст, отбивам от сукане (живот¬
ни).
Abstcck/pfahl т; -pflock т всха, жанон, нолчс-
Ahsteckungg/ -еп грасиранс-
ahetchcn* I. intr. s b 1. h von ctw. - отдалечен съм
от нщ., намирам сс на разстояние, отстоя: die
Ohrcm stchen ihm vom Kopfe ab ушите му
стърчат; ahetehendc Ohrcm щръкнали уши;part.
adj. abstehend отдалечен, намиращ сс на
разстояние; 2. 2—5 s: вне. von ctw. - отказвам
се от нщ; изоставям цш- (намерение, искане,
прево а пр-); 3 престоявам. преминавам,
развалям сс: abgestandener Wein изветряло
внно; abstehendes Wusscu застояла вода; abgc-
etandcnce Ei старо яйце; 4. обл. (зи растения,
риби) изсъхва, измира; II. tn. 1. фим. s-c Zelt, s-
с Stunde - стоя до край, нтстоявам: 2 фем.
ризг. sich D die Belnc - изморявам сс от стоенс
на крака.
abstcl^lcn* tn, (c-m etw. -) открадвам (ннм- нш.):
разг. sich D die Zelt zu ctw. - късам си, крада сн
от времето за нщ.; фам. dem liebt/ Gott Tagt -
пропилявам си знатното врсме.
abstcifcn tr. L мсн, стр. подпирам (стени
ноктове) с грсди; 2 пратя корав (яка на
дреха); Absteifung/
abstcigcn* intr.s 1 отсядам, слизам; bci Verwand¬
ten, im Hotel - слизам, отсядам у роднини. в
хотел; 2. слизам (от коли, кон); 3. спускам сс
надолу; 4. спорт, минавам п по-донсн разред
(ни класиране).
absteigend part. adj. низходящ (и мит. астр,; -е
Linie низходяща (родствена) ниния;ризг. er ist
schon auf dtm -cn Ast слиза вечс надолу.
остарява.
Absteigequartier п 1. подслон; квартира, подслон
за nтоходишu; 2. съмнителен хан.
Abstclgcr т, -s. - спорт, върнат п по-долен
разред на класиранс.
Ahetcllbahn /мор. свасц, станок за само/сти па
кораб.
ahetellhau adj, 1. отстраним; 2 изкнючваем-
еп-раем-
AhetCllbuctt п малка етажерка над умивалник.
abstellcm tr. 1. поставям, слагам настрана; свалям
(товар); (поставям на определено място, пар¬
кирам (колело, мотор, автомобил); 2. спирам,
изключван, прен. -зон-рам (мотор, води,
радиоапарат. грамофон. парно отопление);
3.	премахвам, отстранявам (недостатъци, ни-
вица, нередности); рядко отменям (заповед);
4.	нагласям, стъкмявам, организирам. правя с
оглед на нщ., с дадена цсн: auf ctw. А abgcssellt
sein настроен, нагласен, нагоден, папрапсп съм,
готов съм за нщ.; 5. воен. огнсманднропам, и
прен.; Ahstellung/
AbsteH/fläche / автом. място за гатитaпе (не
автомобила); -gCis п жп. страничен, запасен
коловоз; разг- c-m zum - schieben тиквам нкг в
глуха линия; -bahn т сп-ратенен кран; -hof т
жп- място, парк за неизползваем- вагони;
-kammcr/кинср (за рядко използувана веща).
-platte / поставка за ютия; -raum т вж.
-kammcr; -vnuuiehtngg / механизъм за из¬
ключване, спиранс-
ahs/emmem tr. refl, 1. техн. отчупвам с длето и
чук: 2 н rejl. отмествам, отблъсквам (нщ.
тсжко); отмествам сс с усн/не.
ahetcmpclm tr. 1. подпечатвам. щсмпелувам (а
пътнически билета); 2. унищожавам (пощенс¬
ки мирки); 3 прен. характеризирам; пейор.
заклсймявам (ни<:. като лъжец, мързеливец,
кръшкач).
abstcppcn tr. минавам гсгсн, тетснитам-
ahstcгhen* intr. s. 1. линея, изсъхвам (за дърво);
2.	стръпвам, вцепенявам сс, вкочанявам сс (за
ръка. крик); m-e Hand ist mir (wic) abgestorben
ръката мн с като вцепенена. като мъртва; прен.
der Welt, allen Vergnügungen abgestorben sein
мъртъв съм за свста, равнодушен. безучастен
съм към всякакви удоволствия er ist ihr
abgestorben тя го загуби; вае. умирам, поет-
отмитам; 4. остар. измирам.
Ahetcubeg //, -s. загуба. умиране. смърт.
Abe/leh т. -('№. -с I. изваждане. изкопаване (на
чимове, торф); птск'оuаваnе. пздъ/баванс; 2.
занонване (ни птица. .животно]; 3. метал,
изпускане па разтопена руда; ксничеегвого па
изтеклата руда; 4. точене. изтакаяс (пи бира,
вино); 5. остар- nтогивсnоложиоет, ногlграет:
отлика.
ahetlchcn* int/. s разпръсва сс. разхвърчава сс.
Absticg т. -s. -с 1. спускане. слизане; 2. упадък;
спорт. падане, връщане в по-долен разред.
дсттадuтане; 3. път надолу. надоннище.
abstlclcm t/. очиствам от дръжките (череши,
френско грозде),
abstillcn tr. отбивам (кърмаче).
Abstimmanzeige röhre /рад, нампа-иядинагот за
настройката. магическо око.
abstlmmcn 1. intr. b I-(üher el\v- А -)глас,у'вам (за

Ahstimm/kgnpf
52
нщ - ). -	подлагам па гласуване; 2. възра¬
зявам. против съм; II. tr. 1. настройвам, нагна-
сям: dem Rundfunkempfänger auf eint bestimmte
Wellenlänge - нагласям радиото па определена
вълна; 2. съгласувам, съчетавам, координирам.
хар-мон-фам (изследвания). произвеждам в съз¬
вучие; утавновсеявам. нагаждам (към един
основен топ): Farben [aufCl/ander] - съчетавам
багри; alles auf Blau - харман-рам всичко п
еuнъо.
Ahstimm/kgnpf т рсд. копчс за настройка па
радиоапарат; -kreis т род. настроен кръг.
ahstimmecharf adj, селективен (радиоприемник).
Abetlmm/sehäufc /еллeк•тивнсег (ни радиоапа¬
рат). -Skala/кала па радиоапарат, -spute/
настро^ина бобина за настройка па тадиопте-
лаватсн-
Abstimmung/, -сп 1. гласуване: е-п Antrag zur -
bringen кннж\ подлагам предложение па гласу¬
ване; sich dcr - t/thalttn въздържам се от
гласуване; 2. настройване (на радиоапарат);
3.	яатажданс. съгласуване, съчетание (па баг¬
ри. тонове) еипгспизапия-
Ahetlmmungs/gehte/ п п/сб-сш-тна област, зсмя;
-zcttcl т бюлетина
Ahetirmm/vcntil [-вен] п техн. регулационна кла¬
па; -welle Jpad. вълна па настройка.
abstinent [-сти-] adj. въздържащ. сс (най-често:
избягващ спиртни напитки).
Abstlncnt [-сти-] т, -сп, -сп вътлържаген-
Absti/Cmz [-сти-]]/ — въздържание (от спиртни
нспсткс).
Ahs/lgCnzlcu [-еги-] т, s -нрон. за Abstlnent.
Ahe/lnCnztag [-сти-] т църк, дсн за пост (при
католиците).
ahstöhcr/ tr. птсгъpcвaм,ратг- птегътщувам-
abe/oppcn tr. 1. спирам (минувач, коли); задър¬
жам (топки при футбол а др.); 2. а intr. b прен.
прекъсвам, прекратявам (работи); 3. намаля¬
вам екстсет (па коли. параход); 4. измервам с
хронометър.
ahstöpecln tr. запушвам (шише, водосток).
Abstoß т. -es, - - с 1. отблъскване, синсн тласък;
силно отхвърляне; 2. спорт. ригвапе на топка¬
та от линията па врагага-
abstoßen* tr. refl- 1. отблъсвам, отбивам с удар.
оггнаснвам, (от^-твам, (от)хпьрлим: den Rei¬
ter vom Pferd - блъсвам ездача от коня; den
Kahm vom Lande - отблъсвам лодката от брега;
прен. ihr Benehmen stößt mich ab тя мс отблъсва
с държанието си; е-с Krankheit rasch - бържс сс
отървавам от болест; 2. разг. плащам, отхвър¬
лям (чест от дългове): Arbeit - отхвърлям
[част от] работа; 3. разг- търг, Waren -
разпродавам стока па загуба, безценица; 4.
отбивам (сукилче); 5. очу^вам (ръбове, ъгла ни
камък); ожулвам (кожите си, мазилките от
стенете, лаки, политурите па .мебелите);
ризг, sich dic Hörner - чуквам си главата, унягам,
поумнявам; 6. а refl. огьрнвам, охлузпам. нзвсх-
тявам (дрехи) (най-често part. abgestnßcnr: 7.
муз. kurz abgcetnDcn огееченс. еганап■о; 8. re/l.
засилвам се (при скок., II. intr. s b (зи иореб>-
лодка, ферибот) отблъсвам; Abstoßung/
abstoßendpart. adj. отблъскващ, противен: er hat
ctw. Abetoßcndce |g s-m Äußertm има пщ.
противно, отблъскващо във външността си.
AhstoDn/gskraft / фаз. снна на отблъскване.
отблъскватс/на снна.
Abstoßzelchcm п муз. знак за сганато-
ahstnttcun tr. фам. изплащам на части (<)ъ ■/<•).
abetuafc/tr, налагам наказание, наказвам (обмкн.
леко): das Kind mit der Rutc - налагам детето c
пръчката.
ab.stuahlcrcn [абс-] вие. I. tr. извличам, отделям
чрез отвлечено миелеце (понятия, принципи,
закони), абстрахирам, обобщавам; II. intr. b
(von ctw. -) абстрахирам сс от нщ-. оставям бсз
внимание нщ., не обръщам внимание на нщ.
abetuahlcn tr. Х.физ. изпускам, излъчвам (вълни.
спектр. импулси, енергия, топлина, гснсвсr; 2.
техн. почиствам. облъчвам с духате лен апарат
(фасадн, отливки); Abs^ra hlu п/g/
abssrikt [абс-] adj, отвнсчеп, яснояктегсн. абст-
рантсн-
Ahetuaktln/ [абс-] / -сп I. абстракция, абстрахи¬
ране; 2. отвлечено понятие; отвлсчсное - г.
Abstraktionsvermögen п епссобясет за образува¬
не на понятия за обобщаване. абстрахиранс.
Abstraktum [абс-] //, -s, ...akta грам, отвлечено
съшесгвнгелно.
absiuampeln tr. фим. трспя се, блъскам сс (с нщ.).
ahetuängcn tn. разпря^ам (коне н др.).
ahetuapazlcucn tr. refl. фим. 1. изтърквам, износ¬
вам (дрсха); 1/refl. преуморявам сс; изтрспвам
сс.
ahstrcckcm tr. птсгигам (ръце. крик, пръст)-.
Abetucleh т, -s, -е 1. малонаддаване; 2. дъсчица
за изравняване зърно в ктияа-
ahetuelehcn* I. tr. 1. остъргвам, изтривам. избър¬
свам (сзкаляни обувка); изтърсвам (пепел от
пури); изравнявам, зараждам: den Schaum vom
Bicr - заг/аждам пяната па бира; den Scheffel -
изравнявам крината; das Rasicumcescr am Rie¬
men - загнаждам бръснача; разг. с-п - разтри¬
вам янм- гърба (нишибвам го); X (за ловец,
грабливи птаца) птсбрсждам, обнетявам (по¬
ле): ein Gclä/dc mit dtm Scheinwerfer - обслед¬
вам местност c прожектор; 1 смъквам,
(приспадам, махвам,разг. шкаргнтам: von с-г
Summt 20 Mark - смъквам 20 марки от сума;
разг. von s-n Geschichten müsst ihr viel - от
нсгов-тс разказ- трябва да шнартирате много
неща; 4. метал. очнегвам от щнана; 5. техн.
итегъртвам (нDЗипага от кожата, п кожарство¬
то); II. intr, 1. b an etw. auf- und ahstreiehcg

53
abteilen
поглаждам, гладя; 2. s ноп. отлитам (зе птица).
Abs/ucieher т, -s, - L стъргало, огр-бк^а; 2.
изтривалка, бърсалка; 3. дъсчица за заглажда¬
не на зърното п крина.
Abetucieh/gittcr п стъргано за обувки, нер. скара;
-holz п леярска линийка; -rremen т бръснарс¬
ки ремък за заглаждане (на бръснача).
abetucffcn I. tr. 1. (а без. obj.) смъквам, свличам,
свалям (ръкавици, репица, пръстен), изхлуз¬
вам, събувам (галоша, чорепи): dcr Hirch streift
ab сненът хвърля, смспя ро^та сн; 2. ороптам,
ошмунвам (дребна плодове. цветчети. листи
от клонче); обирам, окъстам вш-мате/по; 3.
прен. отхвърлям (окова). освобождавам сс от
пщ-; с-с Gewohnheit - отърсвам сс от навик; 4.
метил. очиствам оглнвка от обгар, горяно: 5.
претърсвам (терен, местност); 6. обл, -зс'^-
гвам. нтчнетвам (обувки); II. intr. s отклонявам
се. залитам сс. отбивам сс (от път), отп/ес-
пам сс.
Abstucifcu т, -s, - техн, изхвъргач, снсман,
-зглаенван. грсбно (зе шлаки).
abstrcitc/* tn (c-m ctw. отричам (пш. якм-r;
оспорвам: c-m das Recht ~ оспорвам, отричам
нкм. правото; das Ь^е ich mir nicht - нс можете
мс татубедн по никакъв пачнп.
abstreucn tr. воен. обсипвам с огън пр- разсеяна
стрелба.
Ahetrieh т, -(с^. -с 1= Abstreicher 3; 2. пълна.
чсрпа черта, теглена надолу (при краснопис); 3.
метил, шлака; окис върху пакансп мстал прн
коване; остатъци от изгаряне, претопяване;
намаление. съкращение (ни суми, бюджет),
спаданс па сума, удръжкиpl: прен. -с machen
намалявам птетснпниге сн; 5 мед. е-п -
machen вземам кръв. еснреп-я за нтснсдвапс-
abstriekc/ tn. 1. допнитам (кука); 2 плета по
образец (ръкоделие).
ab^^römcm int/. s оттичам сс бърже; прен. разп¬
ръсва се, разот-па сс (тълпи).
ahetuUe [абс-] adj. L забъркан, тъмен (идея,
м-сън); 2. чудат, налудничав.
ahetufcn 1. tr. refl. степенувам (заплата, данъци);
градирам, разпределям по видове, категории,
класи и под.; 2. а rejl. отссням (се), нюансирам
- (сс). прсннвам сс; 3. а rejl- разполагам
терасовидно.
Abstufung f, -cn 1. степенуване, градация; 2.
оттенък. постепенен преход (на цветове), прс-
ннване; 3. постепенна възходяща -ни яитходи-
ща порсд-ца (на категории, класи, «адове и
под-); 4. егъnанoв-дносг, терасотндно разпо¬
ложение: in -сп па стъпала; & разсноеннс
(социално).
abstumpfcn I. tr. re/l- 1. изтънявам. отрязвам.
отс-чам (ъгъл. връх): мит, ahgcstumpfteu Kcgc)
прессчсн конус; 2. и rejl. (зе чувства, чувстви¬
телност) притъпявам (сс): gegen alles abge¬
stumpft sein обръгнан съм па всичко; безучас¬
тен съм към всичко; AhetumpPung/
Absturz m, -es, - L падане (не планинар,
самолет): zum - bringen свалям (самолет); 2.
стръмн-на, урва; 3. хидр. праг, стъпало; 4.
комп. срнв (не компютърна системи поради
програмни а др. грешка).
abstürzem I. intr. s 1. (зи плинснир, пилот) падам;
2. спускам сс стръмно (плинана); II. tr. ризг.
sich D das Genick - егрощавам сн с/апата прн
паданс.
abetntzen tr. подрязвам, подегр-гвам: подкаст¬
рям: abgcstutztcu Schwanz подрязана опашка.
abstützcn tr. техн. стр. мин. подпирам.
AhsSutздn/gr/ -сп, техн. опора, подпотка-
absuehcn tr. L претърсвам (местност): ein
Gelände mit dem Fernrohr - обследвам, обз-рам
местност c данснотнсд: 2 опосктам, об-рам
(паратиги, зърна); Absuchung/
Absud т, -(сХ -с отвара; мед, лском*; екстракт,
извлск.
absühnem tr. изкупвам (грях. вини).
absurd adj, бетемненсп. абсурдсп.
Absurdltät / -сп бсзсм-с/не, абсурдпоег-
ahsйOen tn, 1. докарвам на енадоег; 2. техн.
обстннснивам. обсзсонятам чрез промиванс.
AbszCss т, -cs, -с мед. гнойно възпаление. абсцсс.
Abszisss/ -сп мит, абепиеа-
Abt т, -(e)s, -с 1. игумен па манастир: поел. wlc
der - singt, so antworten die Mönche каквото му
евнриг, тота играс; какъвто господарят. такива
и слутнге; 2. зоол. вид охлюв (Co/us abbas).
abtafeln intr. b рядко nтuвърщвам обяд. вечеря.
abtakcln tr. 1. мор. спсмам ганслажа: често:
изваждам от употреба, бракувам; 2. разг. давам
оставката якм-- смъквам от сцената, пращам в
архнва: пейор.: с-с abgetakelte Primadonna из¬
пяна песента си. залязла птималояа; abgetakel¬
tes Frauenzimmer изпяна пссснта си жсна: жена.
птсла-дана-
Abtakclngg/ -сп мор. снемане на гакслажа-
abtamzen intn, х фам. измитам сс. изфирисвам-
tr. 1. опипвам. изследвам чрез пипане.
-■med. па/пирам; 2. търся станция на радиоапа¬
рата; 3. «оен, разузнавам. проучвам; 4. техн.
сканирам, възпроизвеждам запис.
Abtastung /мед. ианпация; сканиране.
abtaucn I. intn, х (за сняг, лед) стопява сс; II. tr.
стопявам (сняг, лед по стъклата).
abtaxlcrem tr, оценявам (наследство, парцел).
Abtcl - А -сп 1. жилище на игумен. игуменарнпца;
2. манастирска обитсн; абатстто.
Abteil, Abteil п, -(сК -с 1. жп. купс (нъб* влак): -
dritter Klasse гретокнаено купе'; 2. помещение
(« . мазе, таван),
abtellcn tr. I. разделям, дсня; отделям: ein Wort.
ein Buch in Kapitel - разделям дума на етички,
книга на глави; das Haar in der Mittc - реша коса
ahteillch
54
па път; 1 разпределям (на групи. класове,
отбори); Ahtciilnn|tу/
ahtcilieh adj. манастирски, итумснсни-
Ahteilmaechigc /дозllтовачка
Abteilung f. -сп 1. отделсн-с, отдел, ссктор («
учреждение. магазин): цсх (ь* завод): подразде¬
ление; 1 воен. отденснне (като част от
взвод): артилерийско огденея-с; 3,лесов. тстс-
ки участък; 4. зона (ловни).
Ahtcllnggs/appell т проверка на пионсрсн отряд;
-chcf [-шсф] t началник на отделение. отдсн;
-fcucr пвоен. огън на артилерийско отделение;
-führcr т воен. командир на артилерийско
отделение. командир па отряд; -g^ewcuksehafts-
gruppet цехова птсфтрупа; -gewtr,keehaftslci-
tu/g / цехово nрсфръноводство; -Zeichen п
печ. т-ре.
ahtclcfo/icuc/ intr. b разг. отказвам (на покипе)
по гелефоца-
ahtcufcn tr. мсп. одънбавам №№»№)-
abtippcg tr, разг. преписвам на пишеща машина.
Äht('iee)ig/ -пе/ -гуменка.
ähtlleh adj. игуменски. абагск-.
ahtnffClg tr. фим. смъмрям, срязвам.
abtönen tr, отссням. нюансирам (цветове), тру¬
пам. а прен.: fein abgetönte Tapeten изискано
съчетан- по цветове тапег--
abtötcn tr. rejl. 1-мед- умъртвявам (нерв не зъб):
убивам. унищожавам (бактерии): 2. особено
прен. птигъпявам (чувства). задушавам. овла¬
дявам. обуздавам (страсти) das Fleisch -
убивам, умъртвявам плъпа си. Abtötung/
abtr^a^cn intr, х яхвам п тръс, и птеп-
Abtrag т, -(с^. ”с 1. щета, трсда: c-m - tun
ощетявам нкг.; 2 изравняване, смъкване на
хълм. височина; събаряне; 3. остар. раздиганс
(на миси след ядене), останки от трапезата; 4.
остир. търг, вноска (среду задължение): прен.
отпнащанс, отблагодаряваше; 5.швейц. разлика,
abtragcn* tr, refl. 1. отнасям. вдигам (от дадено
място) мед. отстранявам оперативно (ту¬
мор) вае. die Tafel - разднгам грапстага: 2.
смъквам, изравнявам (височини, терен): 3.
събарям (сграда, стени): 4. търг, изплащам,
погасявам, пратя вноски (срещу дълг и под.):
Dank - отблагодарявам сс; 5. (c-m ctw. -) ризг.
тадитам. замъ^ам (нкм. нщ.); 6. и refl, износ¬
вам. изтърквам (дрехс): техн. изхабявам (съо¬
ръжение) 7. мат. пренасям (с чертеж) (ланая.
фигури): с-с Streckt - нанасям отсечка; 8. лов,
отклонявам (куче) от снсда; дресирам (птица)
за нов; 9.мин- копирам рудничен план; 10. nefl,
сел.-ст, изтощавам сс (зи плодна дървета): 11.
швейц. донасям (приход), птннасим (ползи):
12. ивстр. готе, обърквам, омесвам (тесто):
Abtragung/
abträglich adj. с D вее, врсдсн. увреждащ,
накърняващ: das wäre s-r Würde. s-r Gesundheit
-	това би накърнило лсегсйнегвсго му. би
бино вредно за здравето му.
AbträgllchkkCt: -сп вредяоег.
Abtransport т, -(c)s, -с изпращане. пренасяне,
отправяне. извозване (ни стоки, войски).
ahtuageporticucn tr. 1. изпращам, отправям (сто¬
ки, мебела): 2 воен, извозвам. евакуирам
(ранени)..
Ah/rclhc/appauat т дестилационен апарат; —
hämmer т мин. чук за къртенс; -mittel п мед,
1.	етсдегвс за помятане; 2. некатегво срещу
гнисти, тниетогоняо лекарство.
abdclbcn* tr. 1. пропъждам. изпъждам. прогон¬
вам; отстранявам. изкарвам: c-n aus dem Besitz
-	отстранявам яке от имота по силата на право
на изкупуване; сел.-ст. e-n Schwarm - изтуп¬
вам (изкарвам) рой; откарвам. прибирам (ста¬
до) от плаяигlена паша; 2 изчиствам (зе
лекарства): Würmer. Gallensteine - изчиствам
тлиеги; жлъчни камъни; die Leiheefrueht -
предизвиквам помятане; фем, cr hat ihm ein
Würmchcn abgetrieben извади му душата от
работа; 3. метал, изчиствам. рафинирам (бла¬
городни метене) от олово, мед чрез оксида-
п-и; 4. лесов. изсичам (гора): 5. наш. отделям
чрез дссл1нация; 6. мин. откъртвам. обрушвам
(ронлава скала): 7. отклонявам ог посоката
(кораб, самолет). отнасям: dic Strömung tricb
dcn Schwimmer ab течението отнесе плувеца; 8.
e-e Weide опасвам (със стаДото си) пасищс;
откарвам пасещо стадо. погетлям със стадо от
пас-щсто; 9. лов, ловувам с хайка; part, abge¬
trieben изтощен, преуморен; II. intr, s отклоня¬
вам сс от бряг. посока; дрейфувам.
Ahtucihngg/. -еп L ned- помятане. аборт; 2. вж.
abtrcihen-
Ahtucibu/gemi/tcl п меД. абортивно средство.
abtre/gbau adj. отделим-
abtrcnncn tr, refl. 1. отрязвам, отсичам, огпатям
(подплата, ръкави, копчета): 2 откъсвам
(крак, ръки, провинция): 3. - nejl. отделям (се).
изолирам (сс) (чист от стея, кристала чрез
филтриране).
Ah/uc/gu/g А -сп 1. вж. abtt-emmcm; 2 техн.
огденяне; сепарация; отделеното всшесгво.
abtr^cppcn tr, правя герасов-деН; стъпаловиден
(терен, стени, покрив): Abtreppung/
ahtгc/cn* I. tr. 1. изтривам, избърсвам, остърг¬
вам: sich D dic Sehnle; dic Füße - изтривам си
обувките, краката (също е sich -); 2 и refl.
изтърквам, изтривам от ходене, употреба (то¬
кове. килими, прег), износвам (обувки): 3. (c-m
ctw.	отстъпвам (прево, балет, място, земя):
4 откъсвам, скъсвам при настъпване: die
Schleppe - настъпвам н скъсвам щнейфа: 5.
утъпквам (път а под,): 6. техн. Haute - тъпча
кожн; П. intr. s 1. прен, огтс(лим сс (нипр. от
служби), отивам си: dcr abgetretene Minister
55
abwindcrn
сггстлuл-яг сс министър; die Parteien (aus dcm
Geuiehtesaal) ~ юздеп накарвам стран-те да
напуснат съдебната зала; прен. vom Schauplät¬
ze. vom Leben - слизам от сцената на живота,
умирам; 2. теетр. -зл-зам (от сцената); 3.
отстъпвам от пщ-; отклонявам сс; изосгавиM;
напускам: vom Gesetz ~ престъпвам закопа;
vom rechten Wcgc, vom Glauben - отстъпвам.
отклонявам сс от правия път. вярата си; vom
falschen Wcgc ~ оставям кривия път; von s-m
Amt. Besitz - напускам службата си. изоставям
владението сн; 4. остер, слизам. отсядам (при
нкг.- в хотел); 5. отивам по нужда.
АЬ/г^с/сг m, -s. - бърсалка. изтривалка (зе обувки;
вж- Abstreicher).
Abtretung f -cn 1. прехвърляне па вземане, юр.
цесия; 2. отстъпване.
Ahtrith /и, -s. -е 1. = Abtrift 1; 2. лесов, изсичане
на гора; сечищс; изсечен гстенu участък; 3.
смъкване на добитък от планината; 4. физ.
налягане надону.
Abtrift / -еп мор, дрсйф; евисц. отклонение от
поеонага; отвличане (поради вятър при плеве¬
не, летене); ъгъл на това огнлопепис-
abtrinkcn* tr. отпивам, огсръбвам-
Abtritt т, -(с^. -с 1. тъпкана от сдър дивсч трепа;
2.	площадка; 3. мин. ратннсяепuс па жина; 4.
оттегляне. оставка, напускане; театр. излиза¬
не (от сцените); прен. кончина. смърт; от¬
стъпване (от мнение.религия е пр.); 5. (прост-)
нужник.
Ahtrittdüngcг т сел.-ст- тор от uтптажяения-
Ahtrlttsgrube |rфенанна» нужнична има-
abtunekncn I. tr. изсушавам; избърсвам (ръце-
лице. съдове); II. int/. s imp. изсъхвам: cs ist
nach dcm Regen schnell wiedcrabgctrocknct снед
дъжда пак изсъхна бърже.
Ahtrnpfbuctt п дъска за оцсждаие (пи съдове).
abtunpfcn, abtröpfcln int/. s капя, сцсждамее; die
Bäume tropfe/ ab капе от дърветата; - lassen
окапвам. опеждам (плодове, зеленчуци),
Ahtrnpfstclg п еганангиг-
ahtunttcg intr. s фам. (обаин- зи стирец) отдале¬
чавам сс. тътрсйки сс.
abtrotzcn tr. (c-m. e-r Sache ctw. -) постигам c
упорство.
ahtrndclg intr. s авиац- шопсти; спускам сс п
шопор; по виглообратпа ниния; фем. iiotci-
ням.
ahtunmpfcg tr. 1. разг. отпращам. експедирам;
нарязвам, снаегтям; трия сол па главата (па
нкт-r; 2. керт. цакам, надцаквам.
abtrünnig adj. поет, отцепнически (войски);
встоломеН; отстънничсски: s-r Partei. s-m Ver-
eprcehcчi; s-m Glauben - sein. werden съм
изменник, изменям па патгиига; нарушавам
обещанието си. отстъпвам от - вярата
Ahtuünglgc(ur т, -п. -п отегъlll!ИK; изменник.
репетаг; отпспник-
Ahtuu/nigktit fстсггпя-чсегво, измсня-честто,
рсцетагегво.
abtun* I. tn. /eß. 1.рсзг. отстранявам, отмахвам;
отхвърлям; спсмам. свалям, смъквам. събли¬
чам. а прен. (дреха); c-n Vorschlag ~ отхвърлям
предложение; с-с Unsitte - отърсвам сс от нош
навик; 2. разг. обл. премахвам. уб-вам (жи¬
вотно, нкг.); 3. преп. никв-дирам. правя да нс
съществува; отминавам с пренебрежение. пре¬
небрегвам. нс обръщам нниманнс па (предло¬
жение); mit e-r bloßem Entschlnldlgnng ist dic
Sache noch nicht abgetan само c едно извинение
въпросът още нс с ликвидиран; der Ma// ist für
mich abgetan този чонск не съществува за мснс;
4 остар. (etw. -) свършвам. приключвам.
уреждам (работа); 5. refl- остер. sich von c-m.
von etw.	sich e-r Sache G ~ отъртам се от пкг..
пш.; махвам г^. от главата сн.
ah/upfcn tr. попивам. подсушавам леко (с топче
пимукс, попивка).
ahuutcilc/ tr. intr. b (c-n, über с-п, ctw -) осъждам
нк^.. произнасям окончателна присъда (за нкс,
цш-).
Ahuuttllnng / -сп юр-. отсъждаше. присъждане;
отнемане чрез присъда.
abvcrdic/c/ tr. рядко [(c-m) ctw. -] сгпнашам сс
(нкм. за нщ.); отработвам ищ.
abverla/gcn tr, изисквам. поисквам. искам от пкг.
(документи зи контрол, ключовете, честна
думи).
abvcumictc/ tr. разг. пренаемам (отдивим под
наем)-
abvlcre/ tr. техн, одянвам п чститятъбссг^а
форма; Abtiefung/.'
abwägcn (с силен) tr. 1. прен. птсгстням; отмер¬
вам (думите са), прсмсрпам; преценявам, об-
м-сням; 2. (сашо слаб) остер. техн, измервам,
гегля; Abwägung//
abwalkcn tr. текст, изт/пвам. извалвам (тъкан);
разг. набъхтвам (ннг-.^.
abwälzcn tr. 1. огтъткунвам. i пгррун/нам; 2.
прен. отхвърлям. стоварвам (нщ. от ссбе си),
прехвърлям (01 себе си върху други го): Abwäl¬
zung /: - des Risikos прехвърляне па риска.
AhwäZnny^^^gcectz п юр. танон за прехвърляне па
риска.
abwam^scn и-.разг- отупнам нкт.
abwandelbar adj, мсннив. птсмеuнин;г•/?а-. флек-
тиращ.
abwandcln с. refl. 1. н refl. изменям (сс). проме¬
ням (частично); видоизменям (сс); давам раз¬
нообразна разработка, нариирам; 2-грам- флек-
тнрам (спрягам, скланям. степенувам).
Abwagd(trln/g - /. -сп 1. грим, ф.лeкеии- звукова
промяна (склонение, спр<^^.жсш^с^е- степенува¬
не). меннтба: 2. изменение. промяна.
abwindcrn intr, s 1. премествам сс. прехвърлям
Abwärme
56
сс, преминавам: aus der Landwirtschaft in die
Großstadt - премествам сс. прехвърлям сс от
селското стопанство п големия град; zur Kon¬
kurrenz - отивам (да купувай) при конкурент¬
ните фирми; Z н tr. пропътувам (цялата
стрина), Abwandelung/^
Abwärme - / -л техн. топлина на отработени
газове; отработена топлина.
/Abwart т, -s. -е швейц. портиер; домоуправител.
abwartcg1 tr, изчаквам, дочаквам (удобния мо¬
мент): с-с abwartende Haltung elmnchmen из¬
чаквам; фам, - und Tee trl/kcn! еnсксйетвис и
синна храна (трий —!).
abwartcn* tr. остар. (Диил. с D. G) гнсдам (болен,
дете}. грижа се (за бо/сп. за кош). отглеждам
(цветя}: Ahwartnng/-
Ahwaгtctaktik / гакгина на uтчакванетс-
abwärts adv. 1. надолу: - /гс^с/ отивам (вървя),
водя, слизам. летя надолу; нося сс надолу по
тсчсниегO; н прен.: mit e-т Gesundheit geht cs -
здравето му отива па з/с; mit ihm geht es - е.
работите му вървят злс; б, остарява.
Abwärts/bcwcgu/g/движение надолу, спускане;
депресия; прен. влошаване: -Tuageformatnг т
е?. понижаваш гранефсрматот: -schnitthall т
спорт. отссчсп удар (тенас)^.
Ahwarlungszug т ших, очаквателен ход.
Abwasch т, -s. — 1. съдовс за м-ешс; 2. мнспс на
съдопс.
abwaschbar adj, -змиваем, който може да сс мпс
(играчки, картон, вратовръзки, тапет).
abwaschcn* tn. rejl. -зм-нам, и прен. (съдове, боя,
ръцете са, нечистотии, позор); мия сс, отми¬
вам; Abwaschung-/
Abwaschen п, -s. — измиване: разг- cs ist ein - с
един куршум два тасн:а-
Ahwaeehtleeh т кухненски умивалник. мивка.
Abwasscr п. -s,	- отпадъчна. нечиста вода.
помия; изтичаща пода (от турбина а под.); в
pl. каналии водн.
Ahwaseerk]äuanlagc - / -техн, инсталация за пре¬
чистване на отработена пода.
abwassern intr. s евиац. (зе хнДроплан) излитам;
Abwassern п.
abwässern tn. пресушавам, отводнявам (поле е
др-)-
abwcehecln I. intn, b nejl, сменям сс: mit c-m -
сменям сс с нкг. (при работа), редувам сс с
пкг-; II. tr. сменям, променям; разнообразявам,
abwechselnd I. adj. 1. редуващ сс, сменящ сс
(един е Друг) периодично. повгатиш сс пет-о-
дично; алтернативен: -с Reime кръстосанн
^N1-; 2. разнообразяващ сс, разнообразен; II.
adv, с редуване, па смсни, алтернативно. ту
(едното), ту (другото),
AhwcchsteClungg/ -сп 1. редуване, (периодично)
сменяване. смяна: - von Regen und Sonnen¬
schein ту дъжд, ту сдънцс; 2. разнообразие,
вариране. промяна: zur - dcr - wegen за
разнообраз-с; - higelghrlggeg внасям тазнооб-
ратнс-
abwechs(eC)ungs/halbcr adv. разг, за разнообра¬
зие; -reich adj. разнообразен (пропана, ме¬
ню); богат на разнообразие (живот); -weist
вж, abwechselnd II.
abwcdeln tn. фот. временно засенчвам при уве¬
личаване (недостатъчно експонирани места ).
Abweg т, -(c)s. -е обикн. прен. погрешен. крив
път, заблуда: cr gerät leicht auf -е той лесно
тръгва по крития път. подхлъзна
abweglg, ahwcgsam adj. отклоняващ сс от правия
път. потрещеН; крив; отда/счсн от пътя; adv,
настрана от пран-я път, от пътя.
Abwcgigkcit / -сп прен. отклоняване от прания
път. заблуда. грешка .
Abwehr j —1. воен- отбрана, защита (и спорт,};
отпор. огблгсннаяе; отбиване (на нападение);
1 воен. нонгращпиояаж (като служба); 3.
предотвратяване (пи болести}; 4 отказ. 5.
отбраняващите, отбрапа.
Abwchrbcreitschaft / воен. 1. гсгсвноег за отбра¬
на; 2. дежурна част.
abwehrcn tr, 1. отбивам, отблъсвам (пипиДение);
1 отклонявам; отхвърлям (укор, обвинение);
отказвам: c-m Dank - огннонинам (благодар¬
ност) (от скромност ела благоприличие); 3.
предотвратявам (нещастие, китастрофи); 4.
e-m /von с-m ctw. - - e-n - предпазвам, пазя (hkt.
от 1^.). отбивам (яш- от янт-r; dem Kind die
Fliegen - пазя детето от мухи: Abwchru/g- /
Abwchr/fcucr п воен. отбранителен огън; -уе-
schütz п воен. зенитно оръдие; противотанково
оръдие;-jägcr т авсец. [летсц-] изтрсб-тел от
отбраната; -offfzicr т воен. офицер от конт-
Tашnuсяажа; -Stellung - / воен. отбранит/нна
позиция. отбранително разположение; -Stoffe
pl. бион. съпротивителни вещества (при болес
те).
abweiehen11. //*. огденим; отлепвам чрез навлаж¬
няваше (марка. мушам-цка); II. intr. s отделям
сс чрез размекване; Abweichung/
abwei|chcn*1 mtn. s L von ctw. - отклонявам се.
отстъпвам. отдалечавам сс от нщ-; vom Wcgc,
von dcr Regel - отклонявам сс от пътя. от
птапилого: 2. различавам сс: mnecuc Meinungen
weichen stark vnnclnandcr ab мненията ни сс
различават много едно от друго; abweichende
Meinungen разпотлас-И; противни мнения.
Abwcichlcr т, -s, - полет, уннсяuеГ; отстъпник.
сскгапг-
Ahwciclllln/g/ -сп 1. отклонение; 2. изключение:
- von der Regel огннонеяис от правилого;
изключение; 3. полет, уклон, отстъпление: 4.
астр. абсрап-Я; декнипапuя; 5.физ, дсвиация,
огннопение (нимагпетпа стрелка); 6. разн-ка,
ahwcfdem tr. L опасвам, -знаснам; опосквам
57
Abwlnkir
(калинов храст); 2 прен, претърсвам (с пог¬
лед).
abwciscn* tr. 1. отхвърлям (предложение, пре¬
тенция, рекламация, отговорност), огнлопи-
там, нс приемам (благодарност, подарък),
отказвам сс (от помощ), оставям без поелсдет-
вие. отхвърлям (молба); 2. отпращам (просяк),
изпъждам, отказвам (якм-); нс приемам (посе¬
тител): e-n glatt, kurz - отпращам шке бстпсре-
монно; ich ^^е mich nicht - няма да сс оставя
[Ли мс откажат, да ме отпратят]; с-п
Schmeichler ~ нс обръщам вниманне на, игно¬
рирам лаенагел; 3. отблъсвам, отбивам (напа-
Депее).
abweisend part. adj, недружелюбен. пслюбсзсп: -
gegen c-n sein държа сс отблъскващо. пс/юбез-
по с яке
Abweiser т, -s. - 1. а Ahweiestein т предпазен
крайъгълен камък (не зДенае, порти, шосе); 2.
хидр. съоръжсн-с за урегулиране на рска; 3.
воен- връщач (при оръдие с връщеще се цев),
Ahwciseng/ -сп 1. отказ; 2. вж. abwci^s^en.
Abweienngebceeheid т огрипагенсц отговор,
abwclkcm intr. s вее. увяхвам, извяхпам, повях-
вам; прен. оегарипам.
abwendbar adj. предотвратим, огклоним-
Abwcndbarkcit / -en прсдогврагнмоег.
abwcmden* (и слеб) tr. rejl. 1. отбивам (удар),
птсдогврагивам (война, опеспост), отннопя-
вам. отразявам: c-m die Kunden - отбивам
клиентите якм-: 2 отвръщам (лице, поглед):
ohne die Augen abzuwenden бсз да спа/ям очи;
dem praktischen Leben ab/ewa/dt чужд па
nтакг-чеекuя живот; 3. refl. обръщам сс. отв¬
ръщам сс. е прен. : sich von c-m - отвръщам сс.
отчуждавам сс, отказвам сс от пю.. слагам край
на дружбата с яке; Abwendung/
abwc/dig adj. ряДко 1. псбнaгocнлонсн; неразпо¬
ложен (към янг-; нш.); 2. - werden отвръщам сс,
отклонявам сс. отр-чам сс (от нш-r; ней-вече в
изрази: c-m - machen отвръщам. отбивам.
отклонявам яке от нщ.; c-m die Kunden -
machen стб-нам;подмамвам нечии клиенти.
ab werben* tr. примамвам (чужДи служащи,
работнице)-
ahwcrfcg* tr. 1. хвърлям. пускам (от високо)
(бомбе, позиви); 2. отхвърлям (яго). освобож¬
давам сс (от окова): das Pferd hat den Reiter
abgewogen конят хвърли ездача; 3. събличам.
хвърлям (дрехите). свалям (мискета); (за
животни) смспям (рога, кожи); 4 спорт-
унучвам (игрич) с топката; събарям (летви при
високо скичене. препятствие при надбягване);
5. карт. хвърлям. чнстя сс (от карти); 6. нося.
давам (печалби, облага, лихва): diese Arbeit
wirft wenig ab таз- работа нс с доходна.
abwcutcg tr, икоп. дсванвитаM; намалявам курса,
стойността (пи валути).
Abwertung/, -сп икон. дсвалнапия-
abwesend part. adj. 1. огсгегвуваш- *- ^1/10101^-
тупам, прен, der Abwesende muss Haart lassen
огегстпуващняг плаща, понася последств-ига:
dic Abwesenden haben immer Unrecht огсгсгву-
вашигс нзнизат винаги в-новн-; 2. прен. уне¬
сен («мисъл), зансссн, ратсеиц; -er Blick чужд.
блуждаещ по(лсд-
AhwcsecgeiC/ -сп 1. огсгегвис: während. in m-r ~
докато мс нямаше. п мое отеъств-с; in -
verurteilt werden б-пам осъден задочно; 2.
запсесцоеГ; унесеност. ратссипосг-
Abweeenheitepflcger т юр. попсчнтен на иму¬
щество (на отсъствуващ).
Abwc^tcr pl, мин. изходяща струя (с рудник).
abwetteu/ I. tr, мор. избягвам опаеноеГ; устоявам
на бури-
abwetzen tr, 1. изтърквам (ръжда); 2. изхабявам
(нож), изтърквам. -тпоевам (дреха); part. abge¬
wetzt изтъркан, лъснал от носене (дрехи); 3.
наточвам (нож).
abwickelm tr, rejl. 1. разт-вам, размотавам (къл¬
бо); оправям (забъркани прежДи); прен. уреж¬
дам (задължения, дългове, сДезки): s-c Sachen
~ уреждам сн работ-тс; 2. изкарвам докрай
(работи, война); 3. аст. (ГДР) ликвидирам
(предприятия, институции); 4. rejl- развивам
сс, протичам, ставам, извършвам сс. уреждам
сс (работи): der Verkehr auf dcn Hauptstraßen
wickelt sich glatt ab движението по главните
улици сс извършва, става безпрепягствеяс.
Ahwifeke|lnng/, -еп 1.аж. abwickel/ 1; 2. развой,
ратвнгнC; протичане, ход.
AbwickfeHungs/bchörde, -stellt / никвидап-оя-
на служба.
Abwleldcu т, -.s. - ликвидатор (на фирма), -
abwiegcln tr. intr, b усмирявам. уеnокоинаM;
потушавам, уталожвам (въз«^)*).
abwicgen* tr. 1. претеглям. прен. остер. преценя¬
вам, обмислям; 2 отмервам в определени
количества (брашно. масло),.
Abwicgenum т техн. отделение за разтегляне;
смесвате/но отделение в каучукова фабрика;
тегловна.
abwlmmcln tr. фем. отпращам (нкг). отърнам сс
(от нкс.). давам пътя (ннм-); отрязвам (ннт-r:
Schüler, Studenten - - изключвам, изхвърлям
ученици, студенти; Gläubiger. Besuch - отърва¬
вам сс от кредитори, гости.
Abwind т, -(с^. -с авиац, вятър с посока към
зсмята.
abwlndc/* tr, техн. смъквам с макара,
abwlnkin intr, b 1. махвам с ръка, за да оrкнонИ;
върна (яке. нщ.); отказвам с глава, с ръка; 2.
жп. воен, давам знак за тръгване; 3. сигнализи¬
рам паптавнснисго (приуличното движение).
Abwinkir т, -s. - евтом. показа-лсп при завива¬
не.

abw'irteehaftcg
5S
abw,iuteehaftcn int/. Ирезг. таторявам сс; банкру¬
тирам. фалирам (поради лошо стопанисваше):
прен. компрометирам се: er hat abgewirtschaftet
свършено с с нсго. загубен човск с.
abwischcn I. tr. избърсвам. изтривам (меси, прих,
черна дъска, уста, лице): sich D die Tränen -
избърсвам си еглтите; II. intr. s избягвам.
Ahwiseh/Iappc/, -Jiimpcg т парцал за бърсане.
пачавра; -dich п кърпа за бърсане (па прах.
съДове а пр-),
abwohmcn tr. разг. 1. ein Zimmer, ein Haus -
онехтявам. разнсбиттам стая. къща от пснтува-
^ю, обитаване; 2 den Mietzins - жився в
квартира срсщу предплатен насм.
abwrackcn I. /г развалям, разглобявам. бракувам
(кораб, автомобил. самолет); II. intr. s изхабя¬
вам сс: ein abgewrackter Mensch изхабен, изто¬
щен човек.
Abwurf т. -(c)s Ч: 1. хвърляне, пускане (па
бомба, позиви. ба^лест); 2 спорт. блъсванс,
хвърляне па топката от вратаря
Ahw,nufb)nmhc /; -gcschoss н самонстна бомба;
-Sendung/ поща, хвърляна от самолет; -vou-
-/ авеец. механизъм за пускане на
бомбн.
ab würgen tr. rejl. 1. уду шавам, удавям; 2. ризг.
задушавам (опозиция, конкуренти, критика.
Дебати); потискам. потушавам (стачка, рево¬
люция); 3. ризг. задавям (се) (двагатет) (пора¬
ди некомпетентно включваше); 3. refl. мъча сс.
трспя сс.
abwürzen tr. гота, подправям, посолявам, слагам
подправки.
abzahlen tr. 1. изплащам па разсрочки; изплащам
окончателно; 2. е-п - заплащам якм. (труда а
пр.); -зпнащам се ннм.
abzählcn tr. 1. отброявам; спадам чиело; 2.
преброявам (пери, хора, стоки): in vieren -!
преброй сс по четири! (команди); -I по реда на
номерата преброй сс1 (ксмипда);рaзг- das kann
man an dcn Fingern - - е, очевидно е; б, може да
сс преброи па пръсти (толкова е малко); без
obj- разчитам (прс детски игри); Ahzählung/
Abzählreim т римувана строфа за броене (при
детски игра).
Abzahlung / -еп плащане. частична вноска
срсщу дълг: ctw. auf - kaufen купувам пш- на
-зпнашапс-
Abzahlungs/kauf т покупки с разсрочки; -rate/
търг, частична впоена.
ahzapfen tr. източвам. наточвам (вино, бсра от
бъчва): c-m Blut - изтеглям, източвам янм-
кръв; фим. e-m Geld - изкопчвам пари от нкг.;
А^^1^|^Г|^пП^1/.
abzappeln rejl. фим. суетя се, старая сс пт-nтя-
но. неспокойно; мъча ес-
abzäumcm tr. спа/ям юзда, отссдланам (кош).
ahzäumcm tr. ограждам, е преш.
Ahztunung/. -п I. вж abzäu/en; 2. ограда.
abzauscn tr. 1. ратдгтпвам; разпор/ям; 2. раз.-.
ругая, канайдиевам; пердаша.
abzchrem I. tr. rejl. и refl. изтощавам (се) (от
постеше. копнеж, грижи); прен. изяждам; 11.
intr. b нннся, топя сс, с/абся, смъквам се; part.
abgezehrt отслабнал, изтощен. изпит, смък¬
нат; Abzehrung//
Abzeichen п, -s, - I. значка; отличителен знак
(при воешна, активиста, спортисте); 2. знак;
емблема; стничнгснсн бснег; белег (светло
петно по кожата на животно).
abzeichnen tr. re/l. 1. нарисувам (от натура е iu
по оригинал); копирам и прен.; 1. re/l. (sich
gegen, von etw. -) откроявам сс. очертавам сс,
профилирам сс. изпъквам. е преш.: dcr Baum
zeiehgete gegen den. von dem Nachthinimcl
ab дъртото се открояваше на яошнсго нсбс: 3.
подписвам. парафирам (сметка, циркуляр на-
р/иба).
Abzlch/apparat т пиклосгин; -bild н вадснка.
лспенна (картинка за преваждипс). стикср,
-bogcn т печ. пробен /—'; -bürste / печ.
печатарска четна-
abziehcn* I. tr. 1. изтеглям, изваждам (пръстен,
ключ от ключалка). -заничам, изкарвам*: свли¬
чам, смъквам (маска, було, Дрехи): den Hut -
свалям шапката; Blut, den Rauch - изгегним
кръв, дим; хим. das Dcshllat - извличам дсети-
нат. дестилирам; e-m Tlcr das Fell - . das Tlcr -
однрам животно; das Bett - смъквам чаршафи
и калъфи от летлотс; [grü/c] Bohnen - очист¬
вам н»^™ па зснсн фасул; den Hanf- изчссвам
коноп; преш. die Hand von e-m - изоставям нкт-
вднгам ръка от него; 2. отвличам, сгннояивам:
c-m von s-m Geschäft s-c Aufmerksamkeit х - оп
ctw. - отвличам нкг. от работата му, отвличам,
отклонявам вниманието му от нш-: 3. източ¬
вам. точа; Wein. Blcr - източвам и наливам в
бyтuлнU; бутилирам вино, б-ра; c-n TcIcU -
изпразвам изкуствено сзсро, изпускам водата
му; 4. изваждам е. мит, drei abgezogen von
sieben gibt vier 7 - 3 = 4; 6. e-e Summt am [vom]
Lohn - удържам сума от заплатата; part. adj.
abgezogen приспаднат. удържан; 5. копирам
(снимка): печ. c-m Schriftsatz - изваждам про¬
бен отпечатък (коректура) на набор; отпечат¬
вам па пuклссгин; & изглаждам. наточвам
(бръснач, нож); техн. доизг/аждам. дсuзnини-
там, -тггтнвам; изрепдосвам (Дъски), изцик-
ням (паркет); 7. Früchte auf Spiritus - накисвам
плодове п епирт: 8. готс. die Suppe mit c-m Ei -
таcтройвам, подправям супата с яйцс; 9. воен.
дръпвам спусъка. изгърмявам; 10. обсзцтстя-
пам (тъкан); 11. поех. вае. абстрахирам. обоб¬
щавам; извеждам (превела, закони); H.intr. s 1.
отгстним сс, отивам си; воен. изтеглям сс.
оттеглям сс (от обсаден граД и под.): aus dcm
59
achl
Dienste - напускам служба (и за насмпн
всйяuпн); aus с-г Wohnung - изнизам сн,
напускам жинише: 2 фем. разг:: er zog mit
lccrcn Händen. lccu, unverrichteter Dinge ab
от-дс си c празни ръцс, бсз да свърш- работа;
wlc е-с nasse Katze - отнвам сн като мокра
кокошка; mit langer Nase - тръгвам сн с
клюмнал цсе; 3. излита, изниза (за Дам) отлита
(за прелетна птици, пчели); изтича (за води,
нечистотии); Abzieh^rn/ig/
Abzieh/ricmen т рсмък за заглаждане (на ножче¬
та зи бръснеше, бръсначи), -stcln т брус.
öc/nM.
abziclen I. intr. b (auf c-n. ctw. -) цсня. насочен
съм (към яке, нш-): dic Bemerkungen. Maßre¬
geln. Pläne, Regen zielen auf e-n, auf ctw. ab
забележките, мерните; п/аповстс. речите са
насочени към нкт.. пш.; отнасят сс за яке. пщ..
ich weiß, wohin das abzielt зная накъде б-с тона.
abzir^l/ tn. измервам (точно); прен, die Worte,
das Benehmen genau - отмервам впнматснно
думите си. държанието си.
abzittcun intr. s фам, zlttue bloß abl да тс няма;
омнтай сс!
abzo^cln intr. s фам. тръгвам сн. тъгрсйки сс.
Ahzneht/cИсд- мръссн канал; мин. провстр-тен-
па шахта: отподсн канал под лcирена пcш-
Abzug т -(е^, -е 1. отгcтлинc; нтгетлипc (от
обсаден гриД а под.); напускане (на служба,
жил1^1ще); отлиташе (па прелетни птица): - dcr
Wache прибираше, оттегляне па стражата; 2.
изтичане, стгсн; -зт-чапс, излизане (па гиз,
duv); 3. отточен отвор (па рибник, езерце),
канал: вентилационен капал. комин (ни камани
е нсД-); 4. печ. отпечатване (а не гравюра);
отпечатък (и на циклостил); първа коректура;
фот. копис (и ши филм); & удръжка (от
заплита, възнаграждение); отстъпка, намале¬
ние, отбив, (при)спаланс; I/ - Ьи/ус/ спадам:
6.	спусък (ни /№/№); 7. текст, нсички пълни
вретена па предачна машина; 8. и знака нс па
вино, пълнене п шишета; 9. данък. налог.
abzüglich adv, pr. G: c приспадане па нщ.: - dcr
Unkosten без ратноенuтc; - der Zinsen снсл
приспадане па лихнитc-
Ahzugs/hngc/ т печ. пробен отпечатък, щпалmа;
—bügel т воен. спусък (не пушки, револвер);
~feder/' воен. пружина при спусъка па оръжие;
—graben т открит отточен канал: -bahn т
воен, = -bügel; -kabel т тъжс за изтегляше па
парашут; -rohr п техн, отводна тръба; смука*
телгга тръба; димоотвод; -stück п воен. спусък
на оръжие; -zahl/мит. умаиитс;-7сй - / трсмс
за напускане (па елужби. .жилище).
ahznpfcg tr. издърпвам (нишки), изекубвам; Sei¬
de - ниши коприна.
abzwaekc/ tr. фем. 1. опципнам: 2. (e-m ctw. -)
откопчавам, откъсвам (от 11^.) (шира): c-m 2
Mark vom Lohn. 2 Tage vom Urlaub - изяждам 2
марки от възнаграждението, 2 дни от отпуска;
sich D ctw. - лншавам сс от нщ.
abzwcekcn tn. остир. (auf ctw. -) цсня нш.
Abzwelg т разг- жп. странична линия; техн.
отклонен-с.
Ahzwelgdone//tf- ратннониmен-
abzwelgen I. intn. s отклонява сс (улица, реки); II.
tr. refl. 1. -зс-чам клоните (на дърво); 2. е rejl.
отклонява (се), разклонява (сс). отделя (се)
(кето клон от цялото); 3. фем. турям настра¬
на. скътвам (пира, запаси).
Abzweig/kamal т техн. дсриваш-онен канал;
-rohr п техн. тръбен огнлонuгcл: отннонитен-
на тръба; -Station / ел. отклоните/на подцсн-
^3/8.
Abzwcigung/, -en 1. разклонение (па тръбопро¬
вод и под.), отклонение (не жици, кабел е пр.);
2. клон от линии; стнлоl!cн--е; 3. прен, отрасъл.
Ahzwcigungsetation f възлова електроцентрала,
abzwick^em и.разг, отщипвам. отрязвам, откъсвам
(с клещи, градинарски ножици).
abzwingcn* tr. (c-m ctw. -) изтръгвам (тейни.
обещание, призпишае); добивам паснна, при¬
нуждавам (яке) да—. изнудвам (нт. от нкг.):
ich muse/c mir ein Lächeln - трябваше наснна да
сс усмихна.
abzwlteehcrm intr. s фам. тръгвам си. чуруликай¬
ки. нзфнтяевам-
Aeeeesolre [-coäp] п, -s модни принадлежности,
аксесоар.
Ach п, -S. -(s) жалба. ахкаше. уви: mit c-m - с едно
Jax“; das Oh und - ахнанluи; фем. cr hat dic
Prüfung mit - und Krach hcetandcn той сдва-
сдпа, c триста мъки издържа изпита; ihr ewig
Weh und - вечното й вайкане.
achl intj. 1. зе израз ши болки, скръб. неприятно
чувство, досада а поД,: ах!; ох!: у ниI; о!; сх I:
Gott! оох. Господи; das - so böse Alter уви. гъй
лошата сгароег; - ja! о! ех. да!; - und weh
schrclcm ахкам и охкам; - was! моня ти сс! (ше
заслужава да се говори); дребна работа; - - ich
bin des Treibens müde ах. уморен съм ог тази
работа: 2. за състрадание..жалло^’^ ах!: ооо!:
-, der arme Kerl ах. бедният човек!: - . du armes
Kind! ооо (или ах). бедното дете!: 3. за почуда,
удивление, възхищение.реДост: о!; аха!: ама; я
[гледай ти]!: ах!. ох!: - - ist das schön! ама чс
хубаво!; " was Sie sagen! itc думайте!; какво
казвате!; - du hieГe! я виж. ги сп бин!: - jc: -
/ein! ама вярно ни ; я гледай ти! (невъзмож¬
но-); - so! ахаа! (така ли?); така значи! (прс
вшезепно резбиране ши обяснения); 4. ле коп¬
неж: -. wenn es doch immer so bliebt! ax. ;ia
можеше всс така да бъдс. да си оетанеl; 5. зи
изненади. фам.: -- du Schreck!: - . du gerechtc'i.
UchIi/сг Strnhsaek! чудя сс и мая!; брей. да му сс
нс ниди!: 6. при вшезепно хрумваше: - . was ich

Achäcr
60
noch sagen wollte! аха. тъкмо исках да кажа—;
7.	при ненадейно бързо решение: - was — heute
Abcnd fahre ich! ах, каквото щс да става,
довечера тръгвам; 8. ach. geh’’ ах.моня ниеc!;И
нс сс шегувай!
Achäcr/?/, -s. - ахсси.
aehälseh adj. ахсйски.
Achat /-. -(еК -сминер- ахат.
Achcnlden [ашблеС] н. -s пренст, ашьслcйека
споха (о/л стирюкамеиния период).
Achillcs/fersc / прен- ахилесова пста. уязвимо.
снабо място: Physik ist ihre - физиката е
ахилесовата й пста; -sch/e / ' ахилесово сухо¬
жилие.
Ach-Laut т звук х снсд а, о. и, аи.
Aehrnmasic [-ктс-] - /. -п [-йсн] фаз. ахромазия;
изпъкване, яснота на иерифcрияmа-
achunmatseh [-кро] adj. фаз. L (за система от
призми) ахтомагичеН; без многоцветна пери¬
ферия на обектите; яеразлaгаш пречупената
светлина. бсз преливания на цпстонс; 2. нснз-
беляващ (цвят)-.
Achromatismus [-нтс-] т, - ахроматизъм,
нетазнатанc на пречупената свсглина.
Aehe/abetand т межлуоесвс разстояние, между¬
осие; -band п техн. връзка на оста; -hrner т
жп. счупване па ос; -bUcrse/мас/снка па ос;
-druck т осово нанигапе-
AchssC/ -п 1. техн., мат.. астр., бот^минер- ос.
а прен.: D-Zug mit, vom 80 -п бърз влак с 80 оси;
gekröpfte - коленчата ос; търг, pcu, zu(r), auf der
-	liefern доставям по сухо; прен. die - е-г Stadt
главната магистрала на града; ризг- auf [dcr] -
sein пътувам, намирам сс па пънразг- e-r, etw.
ist auf der - як., нш- с па път; прен. нщ. сс
nолтотня; 2. техн. пан.
Achsel / -n I. рамо: die -n, mit dcn -n zucken
вдигам рамене, епреп-;разг.: etw auf die киНс
-	nehmen гнсдам несериозно, /ско на нщ.; е-п
über dic - ansehcn гледам нкг пренебрежител¬
но. отвисоко; остар. auf beiden -п tragen ссдя
па два стона; 2. бот. ъгъл между стъблото и
листа, пазва на н-ста
AchscL/adcr fauam. раменна артерия; -^^and п 1.
воен. акселбант; спо/ст; 1. pl. аст. презрамки
на рокля; -bcln п снет. раменна кост; -blick т
полнтравателcН; ироничен поглед отстрана;
-griff т хващанс на давещ сс под мишниците;
-grübt /, -UöUIc/полмишнична ямка; -klappt
/ воен. войнишки пагон; -ser/uu / воен. =
-ba/d 1; -Schwenkung П'о^ен- запнване на \
кръг; зат-вапс па фронта с 45°.
acheelständig adj. бот, ^силарен.
Aehsclf/etucifc/ т воен, пагон; -stück п офицерс¬
ки пагон; —träger т 1. воен. = -^^a/d 1; 2. преш.
остар. служсщ на две странн. опортюнист;
лвуничник; -tUrägtutl / спортюнизъм: двуни-
чне. двойственост; -zuckt/ п вдигане на раме¬
на (жест).
Aehetg/drcrung - / въртене около оста; -gtld п
такса за превоз с коли; -krcuz п мит, nтаног-
гънна координатна система; -lager п техн.
осов, нагср; —nagel т клечка. клин па оста;
-ncigu/g -/' остер. накнонсносг; -regier т
техн. осов регулатор; -ring т техн. осона
гривна; -eer/itt т осово сечсн-с; -stand т =•
Acreeta/d.
.-»achecr крайна съставка па subst. с толкова и
толнсна осн: Zweiachser. Dreiachser.
achsig adj. снабден c оси; най-вече като крайна
съставка па adj.: hгeltaerslg; zwelachslg...
Aehekilnmctcr m ос-километър (мярка).
achsrecht adj- аксиансн по направление на осга.
Ache/eehcmkel т техн. край на полуос; -stand т
междуосие.
acht пит- осем: - Mann осем души, осмина; es
sind ihrer - осем души са; es schlägt - [Uhr] бие
осем часът; wir gehen zu - върн-м по осем; sie
waren zu - (разг. achten) бяха осмина; nut
ichUen) [Pferden] fahren пътувам c кода, впрег¬
ната c осем коня; [heute] in - Tagen. heute über -
Tage снсд сcдмипа: heule vor - Tagen преди
седмица; binnen - Tagen за, вътре п една
седмица,
Acht' / -еп осмор^а. семuпа (е карт-); е-е
römische - римско оссм; ризг. mit der - larгem
пътувам с осмотнага (трамвай); карт, alle vier
-сп н четирите осмици; фам. с-с -(е) bauen
правя осм-ца. падайки ог колcлото-
Acto1/ остар. внимание: außcr al|cr - kissem не
обръщам никакво внимание; aus der - 11^1/,
außer - lassen нс обръщам внимание. изпускам
-з предвид; gib -! внимавай!; sich vor e-m in -
nehmen пазя cc ог нкт-; cr muss eieh in - nehmen
трябва да сс пази, да се щади (особено за
здравето си), s-c Gesundheit in - nehmen пазя
здравето сн; разг- nimm ja das Porzellan I/ -!
внимавай за. пазн порцелана!; auf das Kind -
geben. haben г/сдам за нкг. внимавам за детето,
uатИ; наглеждам детето; geben Sic -! внимавай¬
те, пазете сс!; gib auf den Wagen -! пази ми
колана! (Ля не я откраднат); gib - - ein Auto!
пази сс ог нслагаl: auf ctw. - haben вае. (остар.
с G) обръщам внимание па нщ^.
-ист. изключване. отлъчване ог об^ст-
пото, общността; изгонване, изгнание, итсну-
да; nтсентиипия; c-n I/ die die - über е-п
verhängen. anesprcehcn; erklären. Im die -, in -
und Bann tun обявявам яке вън от таноните; er
wurde von der Geeelleehaft Im - und Bann getan
гой бсшс изключен, отлъчен от обшесmвсmс-
achtarmig adj. с 8 спетилника (полилей);.
achtbar adj. почтен, доеноnочтcн, уважаван (ро¬
дител); соннлен (характер. принцип): -е Stel¬
lung солидно, достспсчнено по/оженис (по
служба),

61
acht/tcilig
Acrthricf m аст. заповед за итгнапие-
achte(r) (mj. n) пит- осмн, a, -o: der Achte März
ist der Internationale Frauentag Осмн март с
международният ден на жената; am Achtem на
осмо ч-сно; er Ist der Achte I/ der Klasse той c
осмн по рсд п класа; Hci/rich der Achte Хенрих
VIII.
Aeh/tek пмат: осмоъгълник,
achteckig adj. осмоъгълен,
achtehalb пит. остер, десл. = achthalb,
achteinhalb, achtundeinhalb оссм и половина.
achtel пет, inv.: ein achtel Meter осминка мстър.
Achtcl н. швейц. т, -s. - семинка, осмина.
Achtel/band т, -form / -foumat н. -größt jпеч,
осминка формат. сктавд —finale j осмина
финал; -ciccro/Леч. осминка пицет: -kreis т
мит. астр. октант; -lltcu п разг- т семинна
ннгър (мярка).
achteln tn. лсдя па осем частн.
Aerttl/pttit/Дcч- петит. дребен шрифт. сем-нка:
-Schwenkung / воен. захождаше. тавиванc на
фронта с 45°.
achtcn L tr. 1. почитам, уважавам. тача; цспя;
зачитам (законите): ich achte ihn hoch цсня го
високо; тача го много; eu achtet das Geld nicht
гой не цени парази; 2. нмам предени. обръщам
внимание на нш-; Ich achte s-c Ansicht нмам.
вземам предени мнсннсто му; eu achtete weder
Sturm noch Regen той нс обръщаше внимание
шито на бурята. нито ла лъжла: 3. вее. (ctw. für
etw., e-n für j-mdcn -) считам, емитам: остар.
м-с/я: cr achtet es für c-c große Ehre той го
счита за голяма чест; И. intr, b (auf e-n, etw.
jema/ds, e-r Sache -) внимавам за. обръщам
нн-ман-с, грижа сс за нкг., нщ-: вземам пред¬
ени. воля сс по !№.; ich achte auf ihn снсдя за
нсго. грижа сс за него; er achtet /IcUt auf die
Gefahr той пренебрегва опасността; er achtete
meiner nlclt той не ми обръщаше вннмапие.
ächtem tr. аст, обявявам вън от законите, 1!^^
рибирам, а преш.. остар;. п^^ждам: ächtet die
Atomwaffen! заклеймете атомните оръжия!;
Ächtung///
Achtender /и. -s, - лов. осмак, снсн с осем върха
на ротаmа-
Aeh/cgku/sehcr т диел. първолаче.
achtens adv. на осмо място.
acUtc/s/wert, -würdig adj. почнеш. лсеноnочнен;
заслужаващ уважснис.
А'Г/сг т, -s. - 1. спорт, е. осморка (лсДuu); б. с-
п - lanfe/; fahrt/, ziehen описвам ссмстка при
пързаляше с кънки; 2. мярка от 8 единици; 3.
еоснсн от осмн понк; войник он 8 набор; 4. лов.
снсн с оссм шипа па рог (Aertcgdcг); 5. вид
стара монета (8 пфениги, крайцера), 6. обл.
ризг. осмица {цифри): ссмотна (па автобусна
линия),
achtcu рф. даал. = UI/^ci^.
Aertcu-.»мор. кгтмсв---; задсн—: Achterdeck,
achteraus adv. мор. назад, таднешком; па кърма¬
та; зад кораба.
Achtcr/ausfahrt/мор. движение със задсн хол;
-baln / же/сз^и^а е увеселителен парк;
-deck п мор. задна палуба; кърма: ризг. das =
kalfatern наиерлащвам, нащарвам задннна: —
gelcg п.: i/e=knmmeg а. оставам на заден план;
изоставам; б. попадам в неизгодно иолсжен-е;
ощетен съм.
achtcrlci пет. от 8 вида: auf- Art по осем нач-на.
Aertcгllck п мор. ахтер/нк
achtern adv. мор. - aehtcrane-
Achtcr/rclhc/воен. спорт. редица от оссм души;
-чгс/пс/ п спорт, мор. гребане. състезание,
регата с осморн--
aehtcrsaekcm intn. b мор. засяда с кърмата (ко¬
раб).
Achterschiff п мор. кърма.
achtfach adj, осморсн. осмонратcн-
Achtfache д. -п, — оемоктатяото.
acllltfaillg adj. подлежащ на обявяване пъп от
законите, на изгнание.
acJrtfaitlg adj. оемократcн-
Aeht/flaeh п, -fläcl/cr т мит. семсетен, онтоc-
ach ffiä'llg adj, осмоетепеп-
AehtfüDlcr т зоол. окнопол.
AehtgröechenJn/gc т фам. пеШор. шпионин.
агент на тайната uснuция: ировонатст-
aehthalh пат. остар. даил. ссдсм и полсвина;
achthundert пет. оеcменотия.
achtjährig adj, осемгодишен; но: der Achtjähri¬
ge.
Ahh/kgn/c/ т мор. обикновен пъзел.
aehtlne adj, 1. нехаен, небрежен, немарсщ, немар-
huh; 2. с равнодушие, без внимание: er ging - an
Ihm vorüber той мина край нсго, бсз да му
обърне внимание; 3. adv. небрежно: cr warf dic
Blume - weg гой захвърли небрежно пнетено.
Achtloslgkcit - -cn яcня-матенясеH; немарене;
тапнодушие-
achtmal adv. осем uгнu: но: acht mal zwei,
achtmalig adj. 1. ставащ за осмн път; 2. оемокта-
тен.
Ahhtpfiigder т воен, ист. вил енатuннс оръднс
(за ч^1^т^ц^р^ски.л^^^^^р^имова гранати):.
1'11^^ adj. вае. внимателен. блигенсн. гриж-
лин.
acht/spä/nig adj, с осем кони: -stcllig adj- чат.
семоцuфтея; -stcmpciig adj. бот. с осем бли-
задца; -stockig adj. семоенажсн-
Aehtetn/dc/tag т осемчасов работен ден.
acht/stü/dig adj. осемчасов (траещ 8 часа):
-stündlich adv. на осем часа веднъж; -tägig adj.
оемоднсвеЯ; седмичен; -täglichi adj. седмичен
(който става веднъжседмично): -tcilig adj- он
осем части.

Achtundvierziger
62
Achtundvierziger m. -s. - привърженик па. участ¬
ник п революцията ог 1848 г.
Achtung - А -cn 1. (- für. gegen c-n, vor c-m) почин,
уважение; зачитане. тачене: aus - für. gegen ihn
он уважение към нcтс; große - genießen радвам
сс па голяма почит; ^'1 - bei c-m verschaffen
накарвам нкг. да мс уважава: cr steigt In m-г -
моето уважение към него натаетна: - gebietend
а. нlнуlиа^nLT уважение; б, внушителен (фигу¬
ра, п<>ст1иж:ение); alle -1 (израз па възхищение)
брано!; монне поздравления!; разг, свалям шап¬
ка?; X внимание; предпазливост: auf ctw. -
geben внимавам на. за нш.; -! Stufen! вниманай.
-ма стъпала!; -! Lebensgefahr! опаеясет за
живота!, воен. -! сной (внимание), мирно!
(команда); gebt -! внимавайте!; пазете се!;
воен. -! präsentiert das Gcw'clr! миртю! за
почест!
Actau/g А -сп; 1. аст. обипивапе вън от танониmе;
изключване от обществото; прокуди, изгнание;
остракизъм, итсектиппия; X забрана; разг.
бойкот, отбягване; преш. заклеймяване: - der
Atomwaffe заклеймяване на атомното оръжие.
Aehtu/ge/bczcugn/g, -hczcigung/засвидcнcнет-
еуване на почит. уважение; --erfolg т теетр.
посредствен, малък успсх н тсанъра.
achtnngelne adj. бсз уважение. бсз 'зачитане. бсз
внимание.
AertnggsveгreГzunnt/проява на неуважение (към
началството).
achtungs/voll adj. почтителен; с уважение (особе¬
но « края не писма); -wert, -würdig adj.
лоеmопсчmcН; достоен за, заслужаващ уваже¬
ние.
achtwcihig adj. бот. = aehtetempcllg-
achtzehn шит. оссмнадссст.
Acltzch/cu т, -s, - 1. служащ! е 18 иолк: 2. енен с
18 шипа-
Acltzclntcl ш, -s, - оссмнайсстинка.
i'ht/zcillg adj. лет- осмоетишен; -ziffcrlg adj. =
a'ltstclliß.
achtzig пит. оссмдесет.
Achtzlg - А -сп 1. (числото) осемдесет; 2. осемде¬
сетте тсл-нu (от възрастта от 80 до 90г,): Im
dic - gehen. kommen навд-зам е осемдесетте
голини; Mittc - към 85 години; in den -сп н
оссмдессттс години.
achtzigcr пат.; im den - Jahren des 19. JaUuh. н
осемдесетте години на XIX столстис; - Wein
вино от осемдесетте годuнu-
Achtziger т, -s, - 1. осемдccенгоднщcп мъж; мъж
на възраст от 80 до 89 гол.: cr Ist cin hoher - той
с към 88—89 години; 2. служащ н 80-и nслк: 3.
деветата дс сстнл стка па стодстнс иди възраст¬
та: in den -n sein между 80 и 89 голини съм; In
die - kommen навлизам н осемдесетте голини:
Mittc, Emde der - средата. краят па оссмдсссттс
TOЛ-НИ-
A'htzlgcrl/ - А -псп жена па 80 години; жена на
възраст от 80 ло 89 голини.
A'ltzlgcrjilrc. ihtzlger Jalrc pi. оссмдесетне
голини (пи възраст или столетие),.
a'1/zlgs/e (hJ\ п) пат. осемдесети,
achtzigstel adj. осемдесета част.
A'1tzige/el - - -s. - оеемдееcтинка.
i'ltzlgstens adv. па осемдесето мието-
A'1tzyllgdtu(mntnur т техн. ризг- оеcмцилнил-
рот моmот-
ächzcn intn. b охкам. сгсна. пъшкам: vor Schmer¬
zen - охкам от болки; прен. das Sofa, das Rad
ächzt канапето. нолелото скърца.
Ä'hzcr ту s,'разг- въздишка; стоп.
A'ker1 ту -s, -/- шина: преш.; das ist mein - und
Pflug това с моят занаят; das Ist nlclt auf
eigenem - gewaehsem тона с направено он
другиго.
A'ktu2 ту -s. - акър (мярка = около 5500 кв. м).
Aektr/auhcit/ понска работа; -baldrian т бот.
мони/ка (= Rapu/zclr-
adj. обработваем. орен (земя).
Aekcu/hau т темcлcдиc: - treibende Bevölkerung
земеделско нассдсние; но: ein - treibender
Städter гражданин, които сс занимава със
земеделие; -baucu т земеделец; -1)111/11^-
s^i^^c^'^^^ft/семеленска кооперация; - haugeгät
п земеделско еечнво-
ackerhankngdlg adj. епелуШ; специалист по зс-
медедис.
A'kcr/baulchrc / агрономия; -hanprnletariat п
земеделски uтслcтатиаm; -hluec1nleAзeмcлcл-
ено училище.
Ahktu/hauwiutsehaft / земеделско стспанстнс;
-bcct п тясна ивица нива; -btstellunn/обра¬
ботване, засяване на шина; -bodcn т орна зсмя;
-^Г/с/('о^т. фай (= '№1'1'1); -brand т бот.
полена гайтаника (Mclampyrum luvense); -bür¬
ger m гражданин, който сс занимава със
тcмелcд-c; -dlistcl / бот. падамида (CIreInm
11^1/^); -Grosser/зоол. розов дрозд (Tuгdne
гneeue)-
A'kcuer ту -s, - дребен тcмcледcп-
A'kcu/crdc / орна зсмя; -fcld п засята шина:
-fuchsschwanz т бот. лисича опашка (Alopc-
curus agrcstis); -gänscdistcl / бот. полени
костреп; млечок (Snnehns arveneie); -gaul п кон
за иолсна работа (малоценен нся); -gcuät п
земеделско ссчито; -угс/гс/синср; -gründ т
сел.-ст. обработваема плош; -lil/t/fuß т
бот, полеко лютиче (Ra/umeulne arvc/eis);
-lolu/dcr т бот. бъзовипа (Sambneue chulus);
-kamlllc/ бот. бяла рала; иолени въpтипсll
(Anthemis aгvenele): -klt' т бот. германска
люцерна (McdIeagn falcita); -kncclt т остер-
[земеделски] ратай; -kuatmt/орна, uнодотод-
на почна, орница (най-горпаят почвен слой);
-land п орна зсмя; -lcrclc / зоол, чучулига
63
Adhäsion
(Alaudc auvcneier; -mann поет. Aekcuemam/ m
pl. Aekcг(s)]cntC; рядко -män/cr 1. тcмcдcлcП;
орач; 2. и Ackermänncrem зоол. снърчиопащ-
на: -moln т бот. днн мак, надгпна (Papavcr
rhneae)»
ackern tr. intn. b ора, тегля бразди, а преш, фам
троша сн мозъка (с умствена работа); Acke¬
rung/
A'kcr/n ah ni/g/орна зсмя, достатъчна за едно
еемейетвс; - -pflüg т илут: -rafn т синор па
пива; -raupt / сел.-ст. гъсеничен грантор:
--rötc/бот, венче (Sherardla arvcnsls); -Schach¬
telhalm т бот, хвощ -schäle/ подметка на
стърнище; -schleppe, -schleife, -s'lll'ltc /
сел.-ст. нначка. тноздcйна: -Scllcppcr т сел,-
ст. нрантот; -schölle /буца пръст; -scnf т бот.
синап (Sinapis auvcneis): -viel п добитък за
оран; -walze/ сел.-ст: полски наляк; --Werk¬
zeug п земеделско еcчнво: -winde / бот.
потетица (Cn/volvnllls auvemsls): -wurz / бот.
калмус; -zins т акош. остар. поземлен налог.
а conto търг, 1. по смснка; 2. частично (плаща¬
ше):
Action / -s [ск-гън] филм с бурно дейетв-C;
CHПГЪЯ-
ad absurdum fuhren посочвам. разкривам безс¬
мислицата па някос твърдение; пратя емcщен-
Adam, -s. — 1. библ. АДам: seit -s Zelten от
памтlиncна; разг-'. deu alte - uegt sich първород¬
ният, старият порок сс обажда; den alten -
ablegem. lherгciicm поправям сс. отказвам се от
порочн-тс си екнснноеmи; 2. ризг, бръснарски
рсмък (за заглаждане) (« Streichriemen).
Adamltcn pl. -сп (sing. Adamit, m. -en) аламнти
(секте).
Adam Riese фам е изрезе /1'1 - точно пресмет¬
нато.
Adams/ipfcl т 1. ашат. адамова ябълка; 2. бот.
райска ябълка (Pims malus plrldislieir; -kos¬
tüm n разг. шег. im - c адамово обнскно; както
го с майка родина (зи гол човек),
adaptieren tn. нагаждам, приспоеобянам цснесъ-
образшо.
adäquit adj. вае. 1. адекватен. напълно съотве¬
тен; еднакъв; 2. подходящ.
а dito търг, от днес; от датата на издаването,
ad ealendae graC'is никога;ризг. па ку^он дсн. па
кукото лиmо-
Addtnd т, -сп. -спл/нн/. егбираcмо-
AddCnda?/. (ог Addendum) допълнение, прибав¬
ки (при писане).
addieren tr. мат- събирам. прибавям.
Add'ier/math1igc / сметачна машина; -werk п
гакеимcтгт на антомобил.
Addiktton/ -е/ наркомания, зависимсет-
Addltion /. -сп мит. събиране,
additional adj.. лопъннитенсн.
.AddItInnälveг/rat m лопънниненсн договор
udf'! intj. рядко сбогом, прощавай!
Adä п, -s, -s рядко сбогуване. сбогом.
Adebar т щъркчо (за щърк в приказки).
Adel m. -s, — 1 бнaгсродничcено съсловнс.
дворинствс; атнстонрации; дворянн, бнатстал-
яuпu: бнагсpoдничcека титла: niederer - дреб¬
но дпотянетво: er ist von - той с дворянин; 2.
вае. благородство: - dcu Gesinnung благородст¬
во па убежденията. на характера; З.мип. рудно
съдържание. проба. процент на благородни
мстанн н руда.
ad(eCrlg <д^‘. I»днотяяснИ; бл;агopoдничeек-; арис¬
тократични (произход). 2. благороден (харак¬
тер, шрев).
adeln tn. 1. -ст. издигам е дворянсно егеновие; er
Ist geadelt worden той получи блaгoтодничcека
т-тда. стана лнорянин; 2. облагородявам (чо¬
век, характер). Adelung/
Adcls/bricf т, -diplom п блaгopoдн-чеека грамо¬
та; -crhcbung/ вгзлитаце е бнаroродничcено
съсноеис; -stand т днорянство, бнагородни-
чсско съсловие, бонитсmво; дворянн, благород¬
ници. велможи. боняти-
adeleetnlz adj. с аристократично високомерие,
надмснсн.
Adelsstolz т лнсряяско високомср-е. дворияека
налменнсет; гсрлcнuвсет; кастово съзнанис.
AdCpt -сп. -сп 1. ист. посветен п тайни науки.
изкуства. алхимик; 2. ряДко привърженик (нс
учение, религиозно движение, философ).
Adtr/ -п 1. апет. жина, артерия, вена: е-п zur -
1^^/. остир. c-m die - schlagen, öffnen пускам
нкм. кръв; фиг. измъквам пари от нкт.; 2. геол.
[рудна] жила, рудсн пласт; 3. бот. жин(к)а.
псрв на лист; жини е дърво. стъкло. мрамор; 4.
преш. ризг- еклснноет; налаpcност» заложба.
жинка: er hat е-с leichte - ск/онсн с към
нcкомиениc: 5. поет, нолна артерия (реки).
Adcrlaut/'шит. хоро-дся (па окото).
ad(c)rlg, äd(c)rig adj. с жили, жилест. с жилки -
Adcu/knotcn т, -kröpf т възел. надcбениванс па
жина.
Adcrlass т, -cs. -емед- кръвопускане, и прен
adcrn, ädcun tr. пратя. образувам. имитирам
жилки: der Tischler ädert das Holz етонатят
имитира жинки на дървения материал; schön
geäderter Mlгmnг мрамор с хубав- жинни-
Adcu(n)s'1liy т биснс на пу/са.
Adcustui/y т инат- връ зка егдове-
Ädcuu/g/ — 1. жнн^овилни шарки, мсенти; 2,
бот, жинкунане. нcрватута-
Adtr/unlccbinguun/меД. връзване на кръвоно¬
сен съд; -vcrkalkung/wcM атнетиоенлетоза.
adläricucn intn, b I. принепнам, сцеплянам сс.
птитетням сс'; 2. преш. съгласявам сс с нечие
мнение.
Adhäsion / -сп 1. физ. анхешИ; иринспсност;
привличане; Ъюр. итисъелининане-

Adhäsiöns/klausel
64
Adhäsiöns/klausel f клауза за присъединяване,
лопънн-тсняа клауза към дотонср (чемогит де
се присъединят и Друга държава), -kraft f
[сила па] адхет-ита; привличането.
adhäsiv [-йн] adj. със здраво спепнcц-е;
adieu, Adieu [адйо] ряДко сбогом! довиждане!
(поздрав).
Adjektiv, Adjektiv um [-йн-] д. -s, -ivc/ -ivi грим.
птндататcдно нмс.
adjektivisch [-ни-] adj. като прилагателно.
Adjektivsatz т грам. сnтедcлигеняо изречение
Adjudikation j, -еп юр. присъждане,
adjudizieren tn, юр. присъждам.
Adjunkt т, -сп. -еп помощник. заместник (с
службата).
adjustieren tn, I. проверявам, маркирам (мерки а
теглилки); 2. нагласявам, докарвам. птисuоес-
бянам; австр. воен. прогонвам (облекло).
Adjustierschraube fmexu. пcнmронгчcн винт
Adjustierung f, -en 1. австр. служебно (унифор¬
мено) облекло; воеш. снаряжение; обмундирва-
не, прогонване на об/екно; 2 птстетинацc;
марннтане.
Adjutant т, -е/. -еп адютант.
Adler т, -s, -L орен; 2. висок орден (с орел); гсрб
с орен; название па локан: in den - gehen
отивам п [лснала] „Орсн“.
Adlerauge п преш. орното око, орлов поглед,
adleräugig adj, с орлови оч-.
Adler/blick т прен, орнов погнел; -farn т бот,
орлова папрат (Ptcrfs aquilina); -(s)flügcl pL.
поет, -fittiche pl. преш. орлови нтнне: орнов
понет; -gcdankcn pl. смсн понет на мисълта,
смсно хрумваше; -loist т орлово тнетло;
-weibchen п орница.
adlig adj. = idelig.
Adlige(r) mt -n, -n благородник. велможа. дноря-
нин. бснир-ц-
Admii^ii^tt^s^dc^n^/, -cn I. администрация, управле¬
ние; 2. (в ГДР) бюрократична управия; 3.
пранитс/снвого на САЩ.
administrativ adj. 1. административен, управитс-
нсн; 2. (« ГДР) бюрократичен.
Administrator т, -s.—örem админиcтратор: упра-
нитсн.
administrieren tr- I.ряДко управлявам; 2. шеолог.
(ГДР) управлявам, нареждам по бюрокраги-
чcени-
admiräbel adj. чудсссн.
Admiräl т, -s. -сАе алмирал.
Admiralltät j -cm 1. алмиралтсйстто; 2. адмира¬
лите (съберат,).
Admlrate/flaggc j адмиралско знамс; -eehiifl п
адмиралски кораб; -stab т щаб на флота,
алмнрадтсйстно.
Admission / -сп I. лспуекане; 2. техн, пускане
пара.
ad nötam за свсдснис, за отбелязване: ctw. -
nehmen отбелязвам си. запомням; вземам за
сведснис.
adoptieren tn. осиновявам; Adoptterung Л
Adopttön/*, — осиновяване.
adoptiv adj. осиновен.
Adoptlv/cltcu/ [-uh-] pl оеuнонuгcни; -kind n
хранениче. осиновено дстс.
Adressant т, -cn, -cn изпращач, податсд (па
пощенска пратки).
Adressat т, -еп. -сп понучатен (па пощенска
пратки).
Adress/buch п адресна книга.
Ad resse/ п 1. адрес: an d-e - па твой алтее: per - -
(р. А.) чрез...; разг. er Ist an dic falsche -
gekommen сбъркан с адрсса; 2. вае. тържестве¬
но обръщение, адрсс.
Adressen/büro, Adressbüro п адресна служба;
-kalender т = Adressbuch
adressieren tr, (am А) отправям, адресирам.
Adrösskarte/пощенска карта с готов отпечатан
адрес.
adröttai*. разг: спретнат, чистичък.
adrig, ädrig adj. - adcrig.
Adsoгptiön/ -cn фаз. алсорбцни-
adstringönt adj. мсд. стягащ, свиващ. тагпаряш-
нръвоепнтащ-
adültadj. пътраетcп-
Adulter m. -s. - uрcнюбонcец-
AdulteraJ -rä птенюбодейна-
A-Dur .цуз на мажор.
Advalöremzoll [алта-] m икон. аднанорпо мито.
Advent [-адве-] т, -s. -с църк. L четирите
седмици прсди Коледа; 2. четвъртата нсдсдя
прсдн Ко/сла.
Adventist [-нснг-] т, -еп, -спре7. адтентисгрнен
на секти).
Adventskranz [-нс-] т църк. птеднонелcн тснсц
(ог елови клопки) (през време на Advent),.
Adverb [адв-] д, -s. •Icn?pawL наречис.
Adverbial [-нср-] п, -len грам, обстоятелствено
пояснение.
adverbiäl(isch) [-вср-] adj. грам. адвербиансц.
като наречис.
Adverbialsatz [-вср-] т обетоятенсгтcнс изрече¬
ние.
Advörbium [-нер-] н, -s. -iem грим. = Adverb,
adversativ [-вер-] adj. грим. противоположен;
противеш.
Advertising [еднъртаизинг] д. -s. -s рендамитане
чрез еъобшcц-и-
Advokät [-ВО-] т, -сп. -сп евстр. шввйц. (аначе
остир:) адвокат.
Advokatur [-во-Jt/ -сп адвонатеннO; адвокатура;
адвокатско бюро.
аего... [аcpс-]тъздyхо--»; аеpо--.: Aerodynamlk.
Aero/bic [äpoJ л аcpoбнна: -bombe [аеро...] /
воен, асробомба; —Höt / Съветско държавно
пгзJлуxоnдатане: -lltl т, -(c)s/-cn, -сп метеор;
65
Aftcr—
-me'länik /физ. аepoмеxанина; аеродинамика
плюс аеростат-ка; -gäut т, -еп. -сп въздухоп-
даванен; -näutik остер. /[учение за] нъздухоп-
даванс.
aernnautle'h [аеро-] adj. пъздyхопдаватедеп-
Acun/plä/ [асро-] т остер. самолет. аероплан;
tät т авиац. аеростат (въздушен белош).
acrnstätie'h [аеро*] adj.: -е Lampe лампа с
въз/душно налягане; -с Ги-е^е прсса с въздушно
налягане; -е Maschine въздушен кораб.
Affäut j^; п 1. афсра. скандал; история; разпра: с-с
pci/lie1e ~ неприятна иетстuя, работа; diese -
wurde durch e-n Zweikampf beendigt тази разпра
приключи c дуел; es gelang Ihm, sich aus der - zu
ziehen успя да сс -змъкнс. нзпдъзнс от неудоб¬
ното по/ожсние, да сс оттегли; разг- успя да сс
отърве от беля; 2. остер. схватка, ераженuе-
Afft т, -п. -п 1. маймуна, а прен. фам.: с-п -п
hahen; sich с-п -n kaufen нарязан съм сс;
натряеквам сс; s-m -n Zucker geben отпускам
юздите на страстите си. отдавам се па лудешко
вссснис; an cm c-n -n gefressen haben за/дсснат
съм по нкс., загубил съм си ума по него; вулг.
vom wlldcn -n gebissen sein загубил съм сн ума;
e-m den -n ^'11/. dreien занасям нк^г.. майта¬
пя сс с нсго; -n zur Höllc tragen умира [като]
сгара мома; вулг. ich denke, deu - laust mich
съвсем съм слисан, нс зная какно ми стана.
чудя сс н мая; 2.ругитшя глупак: du - глупак; 3.
войн, маймунка (раница): 4. ругатня суегсн
франт (подигравки), конне.
AffCkt т, -s. -е афект (и псих.); голяма възбуда;
страст: im - handeln действувам вън възбудено
състояние, при силна пъзбуда.
АТТС^1^^1/1^г^П/ -еп остер. вж. AffCkticrtlicIt,
affektiert adj. маннсрен. прсвзсн. изкуствен. на¬
дут (стил).
Affektiertheit / -сп прсвтеноен; маниеря-ченс.
иткуенвcяоен; надутост.
AftCktfön j -en I. меД. дразнене, раздразвано;
заболяване; l.ocmup. благоразположение, сим-
паmии-
lTfektinnieгt adj. остер. благосклонен,
affCktbs adj. бететрасmеН; студсн, хладнокръвен,
afft/ intn. b швейц. гледам втренчено. любопит¬
но.
äfft/ tn, вие. 1. закачам. дразня: осмивам; подиг¬
равам; 2. мамя; подражавам маимуиенн.
Affcn—, affcn»»- в сотр. служи често заусилване,
с6сиn- пейор-: AfCcgpins'1cГ; Afli^1)1вäl^1^d^C-
Afftnart - t I. маймуиснно: nach - по маймуискн.
като маймуна; 2. зоол. вид, рои маймуни.
affenartig adj. ^lам^1yllекн- маймунснолобсu-
AITtg/huntbanm т бот. хлебно дърто, баобаб
(Adamso/ii dl/ltata); -fratzc JA/m. маймупско
ницс; -haut текст, вид мъхната тъкан; -litze /
фам. ужасна жега; -ja'kc / - шег, ластовича
опашка ( ли фрак).
afiCnJn// adj, ризг. мнадо*зелено-
Affcn/kastem т 1. шег- обсм-ст фотоапарат; 2.
фам. много шумна къща; 3. фам, къща. пълна с
любопитни; —licbc /' фам. сляпа. неразумна.
безразсъдна любов.
iflC/mäßig adj. = affenlгtig-
Affe//mcneeh m човекоподобна маймуна; ~pln-
scher m афенпннчер (кучешка порода): —
schanld/ фам. срам и позор; -schaukel - / 1.
войн. значка па войник (за оптични стрелби),
адютантски шнурове; 2. шег, фризура с плит¬
ки; -schwänz т 1. разг. глупчо (гальовно):
фам. глупак; 2. май му -ена опашка; 3. а -tanz
т ризг. лудешки танц; -Spektakel т фам.
ужасна дандания; -spiel п пейор. маймунджи-
лък; -strcl'l т фим. глупава шега; -tcmpo п
фам. лудешка бързина; -ticitcr п фам.: I'h
лиГс diceee = ni'lt länger mit нс ща да имам
повече нищо общо с тези маймунижн/ъци;
-zaln т фам, = -tcmpo: е-п = drauf haben
карам нулешки бърже.
Äffer^ti / -сп 1. лудория; 2. поди(раваяе» занася-
нс; мамене; дразнснс.
Aflfn^le [афише]/ -п афиш. обява.
afff'licuc/ [-фиш-] tr: залепям афиш.
Affidavit [-авит-] п. -s. -s клетвена дcнларацuи.
iffi/ adj. фем. 1. майму-скн; 2. лcтuненu глупав;
3. надут; прсвзет.
ÄfHii/. -пеп жснска маймуна, а прен.
affi/icrc/tn. птcфuнвам- пречиствам; техш, отде¬
лям благородни мстад-.
Affnität/ -сп хим. срсленвC; афинитет.
AIГirmating / -сп утвърждаване,
affirmativ adj- утвърди телсн-
äffs'h adj. вее. маймуискн (лице, челюст).
Affix п, -«. -е грам, ас^нкт. настатка.
aflizltrhaгadj. псих. чувствителен (за Дразпеше)-
усcщаш дразнения; впcчаглигcлcн-
affizicrc/tr. 1. дразня (сетивата) (предизвиква а
впечезплення): 2. - меД. раздразвам; порязвам,
засягам (оргена).
Affront [афро] рядко вае. т, -s. -е' 1. обида.
оскърбление: e-m с-п - amtun оскърбявам нкг:
2. скандал: das ist cin - гова е [пян! скандал!
affronti'rcn tr. оскърбявам.
iffrös adj. ужасен. страшен; отврагитенc!l; гну-
с,сн.
Af/li/c т, -п. -п афганистанец.
afg1l/ie'h adj. афганис' тal!cнтl-
Afrika(argdcr т, -s. - бур (<; Южна Африка).
afuikäags('1r adj, бутеки (сзик).
Afrikaner т, -s, - а(фтинаяс'Ц-
afrikan^^'l adj, афpикаllентl-
Afunlonk» Afrn-Zonr |-ур] in фризура със ситно
накъдрена много гъста коса.
After т. -S. - I. ешат, анус: задник (особено па
животни).
/After— в сотр. I. пейор, нссвло-. нъжнив. мним
* Hl•ек^еaо-^1|- 11*1X^11 тc'lнllн- iom I.

Aftcr/advokat
66
Aftcrpapst; 1 задсн. едcлваш, он втора ръка:
Aftergeburt; 3. лошокачествен, лош. тло---: Af-
tcrkom; 4.меД- анален: Aftcrflossc.
Aftcr/advokat [-но-] т пейор. дребен. нечестен
адвокат; -arzt т пейор. ерач, знахар. пеетдсле-
кар, лош /скар; -bildung/ пейор. привидна
култура, пеcндообтатонаносm; -^^1/1 т втор
поръчител. поръчител па тарапта-
artcrh1гietllh1 adj. пейор. ницсмсрно набожен;
таргюф.
Aftcr/daum т инат. дcбелстс чсрво; -diamant т
.минер. планински кристал; -dcltcr т пейор.
набсдсн, бездарен поет; енихоилcтеп; -ula^u^^c
т пейор, сусверис; Чгеи п сено от втора
косинба; -kind п 1. лстс. родено сдсд смъртта
на бащата; 2, незаконно дсге; -klaut / зоол.
горният пръст (недоразвит) па бозайниците;
-könig т пейор. лъжнив цар, самозванец;
-kritik f пейор. нсща; недобросъвестна нтити-
ка; -Icluc /пейор. срсс. лъжливо учснис; -mthl
п наспал; -mitte/леенасманс; -mictcr т обл,
пренаемате/; -muttcu / L ноша майка; 2.
мащеха; -prilloenp1lc/ пейор, псселофилосо-
фия, лъжлива мъдрост; -rcdc /пейор- зн осло-
т-е. нлcпcта-
aftcrrcdcn int/i b unt/nb, (обаче: «artcrgcrcdct;
artelzuгeden) зноенотя, кдеестя.
Aft'r/säg/tr m фем. набеден псн^^^-slavc [-сй-]
//. -s, -s тоалетна пола за бръснене, афтъpщcйв:
- vollmaa'it uреуuъляомошаванc: -Weisheit /
пейор, лгжcмгдтоет; пссвдомъдрост;-wescn п
по-долно същество; -winter т закъснсни сту¬
дове н началото на итолеmта
ägäiscl adj. cгcйени-
Aganiif С/ — бетблачне-
a/nmiee1 adj. 1. неженен; 2. бот. покритоссмс-
нсн.
Aglve [-авe]_/; -п бот. адос, столетник (A/ive
vivipari. Agavc amcricana).
A/C/da - /, ..^сп бслсжник.
AgCndc / -п L църк трсбя-к; 2 църковна
служба. дсйствнс; 3. бслежник.
A/cns п, - .--cnzicn 1. движеща. действуваща
сина; взаимолсйснвупащи си вещества; 2. фи-
лос. лвижешс; дсйно начало; 3. хим агент; 4.
грам, носител па действието е итречcцнего--
Ag&nt т, -сп. -сп 1. шпионин; 2. търг. псетcдник;
търговски птедетапнтен; агснт.
A/Cntcnnachricht воеш. / сведсннс от агснт.
шnиояия-
A/Cmtcn/nest п щииоясно тнезлс; -nctz/i ишисн-
ска мрежа.
A/cntic [-ци] /, -п [-иен] 1. търг, агентство; 2.
австр. параходна агенция (по Дунава).
Aget/tuг/ -ептърг- клон, агентура, агентснво-
Ag/lnmeгa/ и. -s, -емитер. агномсрат, натрупване
на камън-.
Agglnmeratln/ / -сп натрупване; папнив на
населен-с (в големите гридове).
A/glntigltln/ / -еп 1. мед. натрупване па разни
бактерии; 2. езикози. аглутинация.
agglutinierende Spracht езикозн. език с агну шпа-
п-и-
Aggrc/lt д, -(e)s, -с 1. мат. многочнсн; 2.
натрупване, съединение' па части е слно цяло;
3. техн. агрегат (от машипи).
A/gucgätzustand т физ. агрегатно егеmоияuе {ши
телите).
aggue/itren воен. uтuчuеняваM; ит-команлитс-
еам свръхшата-
Ag/rceslnn-/ -сп аттее-Я; нападснис.
A/grcssinnskrIc/ т агресивна. нападане/на ной-
на.
a//rcssiv adj. нападателен. аттееинcя; предизни-
натcдец; свадн-в.
Ау/г^зм/П/ [-wul]/ -еп а(тесиняоет.
AggrCeenr>Л; -s, ---дren нападател, а(рееор-
Ägidc/вие. 1 е(-ла, водачество; 2. пскрсвитcне-
тво, заш-та-
agiercn tri intn- b 1. действувам: 2. mit den Händen
- жестикулирам, ръкомахам!; 3. mearnp, -траИ;
представлявам: c-c Rolle - играя роди-
agil adj. псинuжcЯ; пгттав; ловък. сръчсн.
А^йИ/^Г// -cn новксет; сръчност, подвижност.
Agio [ажио], д, -s, •ьтърг. ажно.
Aglotagc [ажиотаже] / -п борсова епеку'/ации;
ажuстаж-
Agitation/ -еп полет, агитация. птспаганла-
AgI/atiOnecImeatz т палат. агитбригада.
A/ititor т, -s, -.-öгcn агитатор, uтопатаяиаmоT;
agitatnriec1 adj. агuтатотект<
agitfcucn int/. b агитирам, птопаганлитам-
Aglöl/ -cn, -епбо/H. нанли/на (Aquilc/Ilr: звънче.
камбанка (Campa/ula).
A/nit /л, -en, -en кръвен роднина по мъжка
линия.
a/mätisch adj, родствен по баша-
A/gnetikcr т, -s, - фалос. аг -яоеник-
agnos/is'h adj. агноеничся-
A//netIz'ismue m. - фалос. агясетицизгм-
agnoszicren tn. австр, e-m Toten - определям
самоличността на мъртвеп-
Ayonic / -еп, -сп [-исн] агония.
AgraffeC/ -п 1.фибуда. книпс; пафта, нока; 2.мед
щипка; 3. ар-хет: вид архитектурна украса.
agrir adj. аграрен, зсмсделск-.
Ayräi^^!^nn^jr земеделска банка; -fragt /3зeмеден-
ски въпрос; -genossc/schaft/ земеделска нсс-
псрацня; -gesetz п закон за тcмcден-cmо-
Agrfultr т, -s. - 1. сслски стопанин; 2. чнсн на
консервативна земеделска партия е Германия
(в края ни XlXu nачалата на XX в.).
A/uärfcuhn/d т полнт- земеделски съюз.
agrarisch adj. тcмеделскн-
A/räu/Ii/d п селскостопанска. земеделска стра¬
на; -kommunismus т земеделски комунизъм;

67
Akadcmfcetück
-politik j земеделска политика (като наука);
-^Vcrhältni^^scpl. поземлени отнощеции-
AguCment [-pcMä] д, -s, -s агреман. сгтдаеие за
назначаване па дипломат.
Agi^kuitür jсслско стопанство, агринунтута-
Agio/om т, -еп, -сп агроном.
Agunmnmft / — агрономия,
a/ronömfsch adj, агроном-чен.
Ägyptcr m, -s, - египтянин.
ägyptisch adj. сгипстски.
al! онг. разг, ах! (удивление, азнешеде, радост,
възхищение); - so! я. гледай ги!; нима?; - was!
-ма си хас!; ниж ти! (и с неодобрение).
aiä! aha! т1г.разг, 1. ахаа! (задоволство); 2. тъй
тъй, пипнах лн те!; 3. ахаа! (внезепноразбира’
не); -! so IsCs! ахаа, значи така с!
А11Ьссгс/6ош. вж, АдИте/е.
AhleС/ -п техн, щнно-
A1lkirse1t j бот. 1. песеннпя (Prunus paduer: 2.
орнови нокти; богородични пръсти (Loni'eua
pcrl'lyme/um. Capi/folium perfoliitum).
Almii/j// -s Atmung/ -s; даил, Ahm n, -s. -емор.
ИIнана за газснс на кораби.
Ahn(c) т, -s(-en) -сп 1. вее, обнкш- само pl.
прадеди; 2. ивстр. дядо.
aindcn tn. 1. наказвам: die Übertretungen werden
mit Gcldetrlrc geahndet нарушенията сс нанат-
еат c глоба; 2. остар. предполагам, предчувст-
тупам.
il/dcvoH adj. поет, пълен с прсдчувствия.
Aindung/ -еп 1. наказание; 2. остар. = Ahnung,
ähneln intn. b (c-m -) приничам; наподобявам;
таnти/ичвам-
ahnen tn. 1. подозирам, итcдутажиаи; предвиж¬
дам; прелчувенвувам; das konnte Ich nicht - нс
можех н да подозирам тота; I/ nie geahnter
Welse съвсем неочаквано; 2. е imp. b прслчувс¬
твувам (нш. лошо); Ich sine etwas, mir ahnt
etwas прсдчувствутам нш.; mir ahnt nichts Gutes
предчувстнувам 1^. нощо-
Argcn/fbгsch1]ng/'генеалогия: -galtult - /галерия
[c портрети] на прадедите; -kult т мит.
обожаванC; култ към прадедите; МпГс1 - /рслсе-
лонно дърво.
Aln/trau/ тсдоначанница: -lerr т тс>иоl!ачал-
ник.
älnll'l adj. подобен, приличен; сходсн. аналоги¬
чен: c-m - sehen приничам на нкг.; sie seien sich
- wie cln El dcm andern приличат си като две
капки вода; sein Bildnis ist sprechend - портре¬
тът тонкона му прилича, като чс ли щс ти
тагсноти; фам, das siclt dir -! тона чонск може
да очаква ог тсб!
Älgli'lkcit- fl -cn, 1. приника; аналогия; 2. мат.
подобие.
Ä1/lic1kc‘its/bcwele т донатаненетво по анало¬
гии; -kcn/zci'lcn '/птитнаK; белег на пти/инаl;
подобие; -Zciclem п мат. знак за подобие (сл).
Ahnung/ -сп 1. предчувствие; 2. ризг. иредетапа;
понятие, идся: er lat k-e - davon той няма
нинанвс понятие, никаква пледетава за това;
хабср сн няма от тона; ich latte keine - davon
никак нс подозирах това; арон. laben Sie с-с -!
много разбирате!; 1'1, k-e -! нищо подобно!
фим. labt Ihr, 'ne - ! само да знасхтс!
A1nun/skrlrt//-едLO- = Ahnungs vermögen,
ainungelns adj. нищо пеподоз-тащ; неподгот¬
вен; adv, бсз да подозира: разг. wie ein -сг Engel
като невинен ангел.
Ainu^^isver^mögen п псих, еnоеобяоет да сс
преичувствува, да сс преиугажла бъдещето.
ainungsvoll adj. пъден с прсдчувств-с.
а1от! intj. мор. хсй! а^^!; внимание! (век от
кораб ше кореб).
Aloun т. -s. -с бот. явор, клсн,
ahorncn adj. яворов, кленов.
Ahornmassc/бот. пничи явор.
Ährchen п. -s бот. цветчс от ннас-
Ähreг/ -п клас: Im die -n sciIeDen, -п bekommen
изнласявам; - tua/endбот. нласоносеш-
Älre/fcld n изкпае-ла нита.
П1гспförmig adj. кнаеовииcц-
Älrcg/fuü'ltc pl. бот. жита, житни храни: —
kranz т жътварски венец; -lese / сез.-стоп.
баберкунанс. събиране на изостанали класове;
-leseu т сел.-ст. кнаеоегбuрач; -^ш^ссг п поет.
изкласи/и ниня; -monst т остар. сърпсн (нер.
зи август).
adj. бот, класовиден. ма ннаеове.
älrlg adj. с класове (особено в сотр. ^'11^/1/.
doppeltähng и др.).
Ai п, -S. -s зоол, ленивец (Bгldypuer-
Aids. AIDS [ейлз] мед. спии.
Air [äp] п. -s, -s 1. мелодия, псссн; 2. рядко вил.
външност; държание: sich cl/ - geben важнича.
Alr/bi/ [äpöär] т. -s. -s налувасма възглавница път
еонана па автомобила (зи притъпяваше ше удара
за шофьора при сблъскваше); -lus т србъс (вид
самолет за кратки и средни разстояния);
-hn/dltln/ [-шъ!| / - климатична уредба.
Ais, als п муз. до лиез.
а jour [ажур] 1. п течение (на яещаза- табогинcr:
2. търг. - .sein ажур съм (н- а трившост до
текущия Деп) търг, die Bücher - führe/
ннигигc ми са винаги е итптанноег; 3. ажурен.
Ajnnr/suh'l/ [ажур-] - / ' ажурено ръкоделие; ажу¬
рена даннела. тъкан; -Fassung / ажурен монтаж
(на скъпоценни камъши), -Stickerei - / ' ажурена
бродсрия.
Akidcmlc / -п академия (научно общество:
виеше (специално) училище); - der Wissen¬
schaften академия на науките.
Akidcmlcslück п шзк. I. модсн е еенеегнеяа
величина за рисуване и ваяте/сгно (в х vдсжсе-
твеша академии); 2. рисувано ог молен (не от
натура):.

Akademiker
6К
Akademiker /и, -s - L (ГДР) академик; 2.
професор; ос-тир. студент; Л н-сш-ст; 4.
жинопнссц от остаряла щнона.
akademisch adj. I. академичен; учен: - gebildet с
висше образование; -tu Nachwuchs полтаеmва-
щи научни сндн, мдали епепиалнет-; -е Jugend
академична младеж, стулснтство; -с5 Viertel и,
академичен четвърт (час); б. студентски квар¬
тал; е-п -сп Guad erlangen добивам научна
степсн; 2. теоретичен. без nтакmuчcснс прило¬
жение: - sprechen говоря отвлечено, напопу-
лярно. сухо; 3. традиционен, тсрен па традици¬
ята.
Akademismus ш. - - — амисм-зъм; огдснянс на
науката. теорията от практиката и жинота.
Akanthus /н. -, - I. бот. акангус ^'1^^
mollis); 2. ирхат. а кант (украса).
AkSzif А -п 1. акация, фим - es ist. um auf die -n zu
klettern това с просно да сс пукнеш, да полуде¬
еш, за отчайвано; 1 шег. акция; 3.
пържина. иантанак-
Akelei, Akelei h -en 1. бот. наядидна; ксщнuчна
(Aqnil'/Isr; 2. п-тcU на нокътя.
Akklamation / -сп гзевно евешр- аннамации,
бурно одобрение.
akklimatisieren tr. nefl. нагаждам (сс). аклимати¬
зирам (се); евинваи а прен.
Akkolläe/, -п I. мит. голяма скоба ({); 2. мул-
свързванс на псно ниния със скоба, акодада; 3.
остар, nоевcшение н рипатсгво; тържествено
прегръщане (пра приемаше в орден).
Akkomodd Гюл / -сп L приеиоеобдениC; натнаеи-
ванс: 2- мед, акомодация.
akkommodieren tr. приспособявам, нагаждам.
пагнаеим-
Akkord* т, -s. -ел/уз. акорд. съзвучие
Akkörd2 т, -s, -с I. икон. работа па парче, па
разценка, акорд; auf /im, in/ - arbeiten работя па
разпенна: 2. търг, остар. спогодба. епстатуме-
ние (между креДитор а Длъжник); /crichtti-
'1^ Akkord търг. нDцколдат-
Akkörd/Iohn акош. капиталистическо заплащане
на парчс, па акорд; -satz т икон, латпенка-
Akkordeon, Akkördion п, -s, -s акордеон,
akkordieren tr. L-i/тт- акордирам, настройвам; 2.
н intr. Л търг, ctw. mit e-m - споразумявам сс,
сключвам спогодба за яш-
akkreditieren tn. I. полет, анледнтирам; препо¬
ръчвам: e-n Gesandten - акредитирам пълномо¬
щен министър; 2. търг, давам, откривам кре¬
дит; анрcлнmитам: e-n bei e-r Bank - откривам
нкм. кредит при
Akkreditiv п, -s, -с, I. палнт- акредитивно писмо;
2.търг, акредитив; кредитно писмо.
Akku т, -s. -s = Akkumulator.
Akkumulation / -сп акумулация. натрупване,
яа(егrбиранc-
Akkumulator /н, -s. .ö/ene?. акумулатор.
Akkumulaterenlampe/мин- фенср за мина,
akkurät adj. I. грижни-в, акуратен, изпънш-нелсн -
е-с -е Handschrift грижлив почерк; 1 adv.
австр. обл, точно, тъкмо: - so, wie du sagst
точно така. както казнащ-
Akkusativ(us) [-ин] /л, -s, -vc грам. тините/ен
падсж.
Akkusativobjekt [-ин-] п грам. пряко допъннс-
нне.
Aköntozahlung . / търг. I. плащане по сметка; 2.
частично плащане.
akquirieren [-кни-] tn. итииоб-вам-
Akquisiteur [-.^1 т, -s, -стърг, ряДко ^^^-1
пътник; всрбонач на клиенти; събирач на
тcнна.ми; зестр, анвититст-
Akröstichon /?, -s, —'111 ('la) анроетих;
äks! äkse! НЩ.разг- пфуй!
Akt ш. -s. -с основно зпеченае акт: 1. театр.
лсйсннис (па пиеса); 2. акт, дедо: - des Edelmuts
акт на благородснно; 3. изк. акт (голо тяло); -
steien поз-фам: 4. полон акн; 5. тържествен акт;
церемония; 6. юр. процедура, дс/о; 7. филос.
нтавсгнcнC; естетично. нстuчнс и др. преживя¬
ване; 8. водосточен тов; канал; 9. von с/w. ~
nchmc/ вземам си бележка. акт от нш.; 10. обл.
итcииена; документ (= Akte 2).
Akte/ -п I. официален документ. грамота; 2»/ол-
ирcииека; pl. Akte/ лоснс на лсдо: zu den ~m
lege/ слагам към дс/о, към преписка: предавам
е архива; преш, слагам край на пш-; приключ¬
вам го; прен, über etw. die - schließen приключ¬
вам c ящ.; 3. татпотежланC; наредба: е-с -е
eulassen издавам разпорежданс.
AktCi/ -сп капц. архин.
Aktt//bn'k т търг. канцеларска етажерка за
папки; -bündel п вързоп, връзка документи;
-deckel т. -^beft п досие, папка; -hcftcr т търг.
паика-клаеъор; -kotier т дипломатическо ку¬
фарче (зе писмени материала), -k^iämer т
бюрократ; -тарре/ччанга за документи. uотг-
фсйл.
akten/kundig adj-, -mäßig adv, документално.
Akten/menscl m бюрократ; нанпcларuет; -Ord¬
ner m = Aktc/leftcr; -staub m прен. душна
атмосфера: -stoß m куп. връзка книжа. доку¬
менти. птcnиени; -stück п ирcииена; документ;
-taschrC/ чанта, портфейл; -wuum т прен.
канцеларски плъх; -zimmer и адвокатско писа-
л-ше: адвокатска стая (с съдилище),
Akteur [-mст] т, -s. -е артист. е прен,
Aktgemälde п жив. картина. предстапливаша акт.
годо тидо-
Aktie [-m^c^J]/ -n 1. търг, акция, а преш., дян; pl.
преш. шансове: прен. s-c -n si/d gestiegen
изгледите, шансовете му се повишиха, акциите
му сс качиха; фам. wic ete1en die -п как е
положението; 2. шег. фабрична пнтала-
Aktien/abschnitt [-циен-] т търг, купон от ак-
69
Akzept
пия; -bank jтърг, акционерна банка; Gesell¬
schaft /търг, анп-онетнс дружество; -kapital
п търг, акционерен капитан; -msukt т търг.
фондова борса; -schwf/dcl т търг. ажиогаж,
прекомерна епcнудапии с акции; -Ztichmiri//
търг, иодпиена за анпнн-
Akti/It / -п зоол, акгинни; морска лота, морска
анемоции-
Aktf/ium и. -s, —хим, актин-й.
Aktiön / -еп 1. действие; постъпка; дсло: in -
treten пристъпвам към, влизам е действие; -
und Reiktion дсйстт-с и ирстиводействне: 2.
воеш. акция, борба; сражение; 3. спорт. движе¬
ние на крака (у коня); 4. юр. граждански иен: 5.
говор с мимика; 5. разг. събитие: das ist с-с -
тота с цяло събитие!
АИюпйг/и. -s. -ътърг. акционс^
Aktlögs/art /грам вид па ^а^да; -amssciuiss т
полет, акционсн комитен: -hcгcitse1aft/воеш.
бойна, боева готовност; -clnleit/полет, воеш,
единодействие -komitec п= -ausseiuse: —
kraft/иcееиособноет: -plan т пнан на дейст-
е-с; ^^s^diu^s т радиус на действие, сфсра на
дейност; -verlauf т воен, ход на военните
опcтац-и-
sktfv, aktiv 1. лссн; акниесн (избирателно приво,
търговска баленс); 2. действителен (члеш ше
организация. спортист), студ, ich bin aktiv
съм чнсн е управата (на студ, сргешизицня); 3.
хем. активиран (вътлcлол; киснстсл); 4. само
aktiv воеш. па дейетпнтеняа служба; 5. грам, от
дсйстви-гснсн залог (глагол); 6. н/сД. uротрcсu-
еен (туберкулоза) езикозш. -er Wnrtsehдtz
активен речников фонд.
Aktlv1 н, -s, -s лалат: актив (иатс групи).
Aktlv2 п. -s, -е грам, дейеmвитенен залог.
Aktivs [-на]. Aktive/ [-нс-], швейц. Aktiven [-ив-]
pl. търг, актив.
Aktiv//cse1äft п търг, кредитна банкова елcнна,
кредитиране (ог банка); -handel т активна
външна тгртов-и-
lk/ivicuc/ [-ни] tn- антивитам; раздвижвам. уенс-
рявам; търг, правя да разцъфти, докарвам в
подсм (фирма).
Aktivismus [-ви-] т. — L лат, изк, филос.
актин-зъм (направление на целесъзшате.лна е
прогресивна дейност); 2. устрем, стрсмсж към
дейност; ценсусmлемcпоеm-
Aktivlst [-ни-] т, -еп, -сп 1. полит. активист; 2.
икон. ударник; поватот; рационализатор (в
ГДР).
Aktivtsttn/lhztie1cn [-ни-] п значка, знак за
отличие на активисти (в ГДР); -bcwe/un/
движение на активисти (« ГДР); -disser/altoii/
доклад на рационализатор;-ci rung/чсеmвува-
нс на антивиети и ударници; —lclttnl^g/ акаш-
птоитнслетнcя резултат на челниците н птоuт-
воистноно.
aktivistisch [-нисг-] adj. 1. активен. дейно предп¬
риемчив, винаги готов за дейетвне: 2. актuнне-
тки. относно, па антивиет (вж. Aktivist).
Aktfvitis [-ви-] / — студ, управа па студентска
норпслация-
Aktfvität [-ви] /. -сп деитcлност, прcлnл-емчи-
поеm; активност (ихим.).
Aktfv/klpl/al [-ив-] п търг, актив; -kohle/хим.
чист вътдcрод: -mässe/търг, маса при пссъс-
mсятелпосн: -posten т активно псро (по книги¬
те); -saldo и търг. активно еаддо: -stand т
военни сфекгнтир/.
Aktfvum [-ин-] н, -s, -lvs/-ivc 1. вж. Aktiv2; 2. pl.
Aktivs. Aktiven търг, актив на uтедпт-итuc;
Aktivs und Passiva актив и иасип-
Akti wer möge/ [-ив-] п търг, актив. конкретен
имуществен егетап.
Aktmodtll п азк. актов молен-
Akt/i^cc [-йс^]/. -п актриса.
Aktsasl т зала за рисуване па акгоес н художест¬
вена анадемни-
Aktnsllitnt/ -еп аннуаннсет; навременност. съв¬
ременност. тноболяcвноет-
aktualisicren tn, актуализирам, осъврcмcнипам-
Aktuär т, -s, -с; AktnnriuS; ......пс/ 1. остар-
съдебен uuеат, лcт-сmратср; срсден съдебен
чияснник: 2. швейц. сскрстар па органи Iтации-
sktuCU adj, 1. актуален (съобщение); жuнсттcu-
злободневен. навременен. съвременен;
съвссм нов; 2. действит-еден: -сг Wert дейетни-
телпа еmойяоеm-
Aktus т, -. - 1. тгтжесгнcно заседание; 2.
училищен nтазник-
AkupuпМиг/’акупунк-тура. игнотерапия-
Aküepulehc/езин със и он [много] съкращсния.
Aknsiik// — акустик^а.
akns/ie'i adj, акустичен. слухов.
skut adj, 1. н/е<). остър. анутcн: критиеов: -си
Ricnmltlsmue остър ревматизъм; l.npen- неот¬
ложен, еиешен-
Akut т, -s, -с грам. оегтс ударение (').
А^еИс/аГю/ /. -сп уекотеяиC; ускорен раснсж,
анселcтапия-
AkzCnt т. -s. -е 1. ударение; прен. подчертаване
(при говореше); грам. знак за ударение: er legte
den - besnndeгe dsrsi^u’ ной подчерта особено
нова; 2.акцснн, итситисшcиие: sic hat c-n uei/с/
- тя има чисто птсизнсшcииc-
1^x1111/1/11 adj, без акцент: er spricht dcntsei - ной
тсноти яеиени без акцент.
lkzc/tnicucn tr . яанътгваи; акцcннуи^аи; исета-
тям ударението. подчертавам (преш,).
Akzept п. -('К -е 1. търг. приемане, ак*цснни-
раинс, иолпиеванc на мснитс/ница от ллъж-
нlина; с-п Wechsel zum - vorle/cn предявявам
менителница за подпис; 2. акцентирана ме¬
нителница: cin - ci/löscn плащам ме1-яигелии-
^1.

akzeptabel
70
akzeptabel adj. uтucмлнн-
Akzcptlmt m, -em, -cn приемател на менителница
(Длъжник).
Akzeptttiifö // -еп търг, приемане. анпcnгитане
на мсните/ница.
akzeptierem tr. търг, приемам. акцентирам (мени¬
телница условия).
Akzdptkucdi/ п търг, кредит чрез мспитснница,
skzessibel adj. доетгпен-
дkzese6rfsei adj. допълнителен; ннорсетcnепcн-
AkzidCns п, - - .„1/1111 [-цгсн] 1. страничен.
случаен доход; временна работа*; 2. нcегшcет-
есн бсдег, признак, качество; придатък, при¬
бавка: нщ. странично; 3. ни■,з- знак дисз -ни
бсмол.
ikzldc/täl. akzIdc/tCll adj. случаен; пготоетcnc-
нсн. неегщcетнец-
Akziddcn/ l.= Akzidens 1—3; 2. е Akzldtiz-
d/uck т анцuлентна иcчагн-па (за формуляра,
сметки, обявления а др.); 3. фалос. акцидсш-
Akzldt/z/arbcit j случайна. временна работа;
-druckt/ т дребен печатар; -druckcucl/акци-
иентна печатница; -kästen т печ. понукаеа:
-Setzerei /'печ. акцидснтно огдcлеп-c-
Akzist / -п икон. акциз.
ikzi^^uci adj. свободен от акциз.
а 1а [ала| по; какно: - carte по листа за ястията;
вае. cln Schnitzel - Holstein шпицс/ а да
Хонщайя: остар. - mode по модата; - Gorki по
тотнuевекu
ä la №1^1 [адабйс] в: - spekulieren търг, еиекуни-
рам па спадане, а да бсс.
Alibister т, -s. —минер. алабастър.
Allbäetcг/buuc1 т алабастрова кариера; -/glas п
алабастрово стгкло-
1^^111 adj. бял като алабастър.
Alimöde/wcsen п, -zeit j мания за подражаване
па всичко френско прсз XVII н.
lllmodiseh adj. модсрсн.
Allmt т, -s, -с 1. бот. бял омап (l/uls hele/ium); 2.
(и All/d) зоол- вид бяла риба (CyprInne idus).
Aiänt/stärkc /хим, инунин; -weil т мед- инуни-
1IOBO вино.
Allum т, -s. -с 1. воеш. тревога; преш. безпокойст¬
во: ризг. - schlagen, ист. - blascn бия. надавам
тревога; Ш/бег - лъжлива, напразна тревога;
2. знак за тренота-
slSrmhcutit adj. н пънна боева тотовноет-
Alnrmh>creiteehlftг n<hw- пълна босеа готовност;
-gerät п. -vo/ric1tu1g/Ппpиппoco(Л]cние: при¬
бор за тревога; -glockc/з^ънсц за трсвога.
aliumicutn tn. бия тревога (и разг), вдигам на
крак; давам предупредителен знак
alaumleutid adj. part. обезпокоителен, тревожен
(известие, повени).
Al^ärn/^«^c^r^u^s^s т предупредителен итетрcл; -Sig¬
nal п е-тнан за тревога; -stufe / степсн на
тревогата; —vcntil [-нс-] п техн. еи(на^lна
клапа; -vorrichtu п/^/"вж. -gerät.
Alaun т, -(с^. -е хим. стипца.
Alnu1/hsd п етиипсна баня; -beize / техн.
ениицсв байц. татгнот; -ГонГ т кариера за
снипца.
alaunen tn. техн. етиnпсевам, обработвам със
стипца.
Alauneree j' L хем. есрнонрсмгчна глина; 2.
остар. тлиг!озcм-
aläungar adj. uродъбcя със стипца (кожи).
Alänn/grube/.шш. = Alln1huue1; -hütte / техн.
стиицсдобивcн завод; -schiefer т маиер. етии-
цова слюда; -stein т минер. стиппов камък,
алунит (зя кръвоспиране), -ton минер. - -егбс.
AlbI т, -s, -е мит, I. елементарен добър -д- зъд
дух (= Elfcr; 2. нампиT; таласъм; кошмар. мора¬
во/. -еп ниескоплаяияено паеише.
А1ГПпс т. -п. -/; AlbS/cr ш, -s, -; Albanese т, -п,
-п; А1Г111с/ т. -s. - !. албанец; 2 само
Alblicr житен на гр. Албано (Италия).
albanesisch adj. албански.
Albanier т, -s, -вж. Albsnt 1.
albanisch adj . албански.
Albatros, Albat^s, m, -, -sc. зоол. албатрос,
буревестник (Dom^cdcs 1x^1^).
Albe / 1. анба (от одеждите не католически
свещеник ала т^^^^<^^!^!кошУ; 2. зоол. вид бяла риба;
3. бот. сребърна топсла-
Albccue- /. -сп бот. черно френско тлотдc-
Albcrd!/, -сп = Alhtr11ci/-
albern* intn, b разг. лърж-а сс лет-яен- тлуиавC;
върша дегияшини. шутснии; лепинени пала-
воеm--
albern*' adj-ризг; легиясни глупав. щур; глуповат,
глупав. но самоуверен; диал. итоегичък: прен.
е-с -е 61^, cln -cs fгsucпzimme/ глупава
тъсна. -es Geschwätz reden. шист орътвя
тлупавU; празни. детински птикатни: -cs Zeug
шутсгия; глупост; -cs Wesen летинщина, щу-
равоет-
Albernheit /, -еп разг- лcтuяшина; шутстuя;
ненеисет; тлупсет-
Albinismus т, —мед. албидум (WelDsu'1t)-
Albino т, -s, -s мед. алб-нсе; обсзбшрсн поради
липса на багрилни вcшcетпа-
Albion т, -s, — поет. Анбион. Ангния.
Albtraum т вж. Alptraum.
Album н, -s, ---bem албум.
AlbUmen, Albumin п. -s, -с тил/. албумин, белтъ¬
чина.
Albuminät д, -s. -с хим. албум-пат.
Alchimie, Alchemie / — анхимия; щатлатапии.
Alchimist ш, -сп. -сп алхимик.
Aldermann т, -s, ^е/ 1 изборен обшuненu
чиновник (днес): 2L остар, етарейщина; об-
шипенн съветник; с^арейшина е цех.
AJemänne т, -п. -п алемапеп.

71
all
llcmnnnfe'h adj. анcмансн--
stert adj. ряДко пъргав, жин, бодъл-
Altxandri/tr т* -s - лат. александрийски стих
(шестостъпеш ямб).
ilfsmzcn intr- b шег. щутовсmвупаM; щcтсбнйетву-
вам, върша диволии-
A|famzcuCi/, -сп остер. щyтовство; фа^ шарла¬
тания.
Alge' -п бот. водораена-
А^еСива/ — алгебра.
ilgcbulisci adj. алгебр-чсн.
Algtrler m. -s - алжилеП;
ilgcuisch adj. алжирски.
Algfcutr m. -s, - алжирец (жита на гр. Алжир),
Algnuit1mne т* - - ---men алголитъи-
iliis adv. наричан също така; иначе; собствено;
освен това: Hardenbe/g alias Novalis Харден-
бсрг, наричан също така Новадне-
АИП п. -s. -s юр, аннби: sein - beweisen доказвам
алибито си; ein - iiben имам доказателство. чс
съм отегствувад-
Allcistfön [гесЦ// -еп 1. отчуждаване, затваряне п
ссбе еи: 2. продажба.
Alimtit п, -s. -с обикнов. pl, издръжка, главно на
децата (особено извънбрачни): -е zahlen пда-
шам издръжка за нетаконясрсиcнс дстс.
Allmcitstlni -сп средство за издръжка; изд-
ръж^а.
Alimcitatiöns/gcld п пари за издръжка; -pflicht /
задължение за издръжка.
alimc/tlcrei tn. издържам.
Aliment/erungy/ -еп пари за издръжка
Ali/ta т. -s, — алинея.
ali/clcuc/tr. поставям на нов тед-
sllquS/t adj. мат. (за число) делящо друго
(число) с остатък (3 и 8).
AllquSitc / -п мат. ч-сно, делящо друго с
остатък (вж. iliquam/).
aliquot adj, мат, (за число) денящо друго бсз
остатък (2 за 8).
Aliquote / -п мат, число, лcляшо друго бсз
остатък (вж, allquot).
Alftierei п, -s. — метал, а^lититане; поануминя-
нане (на метала)..
Alizsrin п. -s. — ан-зарин. боя ог кран.
Alk т* -(c)s, -еп; -е. -сп зо^л. северна чайка (А1с).
alkäisch adj. нит.: -е St/oplc анксева строфа.
AlkSli, Alkali п, -s. ---IIem хим- обикш. pl. а/ка^ш:
kaustische -еп сода каустик и поташ; kn1lenslll-
гс -сп карбонати па алкалните мcталн-
Alkäiimetall пхим- алкален метан.
Alkslisi/InIi—/, -сп хим, добиване на основи,
llkiliee1 adj, тим: основен, а/кадсн: -е Reaktion
основна теaнцuя-
Alkäii/tllc / ел - фoтocлcкттичеена клеmна-
AlkS/is. Alksi/Ii, н. -s. - - чсрвсна боя. кана.
Alkn1nl т- -s. -с 1. сuuтT; алкохол: фам. с-п ui/сг
- setzen опивам ню.; е/ mi'lt slci micl/s ius-не
обича алкохола; 2. спиртни пит-ста,
alkoholfrei adj. бсзалкохолен.
Alkohol/gelal/ т алкохолно съдържаше; -g|-
т консумация. пиене на спиртни напитки,
llkn1nl1ll/l/ adj. съдържащ спирт.
Alkoholiker т, -s. - алкохолик.
Alkn1nlIeatiöln/; -сп аннохол-т-раяе-
llknhnГiseh adj. сп-тнcН; алнсхолеН;
alkn1nlie'ieucn tr. аннсхсл-з-рам; пропивам със
спирт; опивам.
Alkninliemus т* — 1. алнохолнтъU; инияегвC;
страст към инcпc: 2. мед. хронично отравяне с
анкоход.
Alkohol/spicgcl т ноличеетнсmс алкохол. съдър¬
жащо сс н кръвта; -¥1/^ п забрана на
спиртни uuт-cта-
Alkövcm, Alkoven [-кон-] т, -s. - а/ков. ниша п
стената за дсгно.
AU -, -s, - - - всснсна. веcмнт; сняг: im - der Welt
вън пеенcцата-
all (aller, alle, alles, alle) pron. adj. 1. всичкият.
венчната; всичкото, неичниге а. атрибут-вно:
разг. -е Achtung! свалям шапка! всичкото мн
унажение! (за някакъв успех* постижение): -ег
A/fs// ist schwer всяко начало с трудно; die
Solidarität -си АгГс|/сг сол-дарнсетта па всич¬
ки работници; -er Är/cu неични ядове; разг. си
Ist bcuclte über -е Beuge той с тсче отвъд поня н
гори (много Далеч): -cs Blut strömt zum Herzen
венчната кръв тсчс към сърцето; -с Bulgaren
неични българи; -е diese Diamanten sind nicht
eclt HiiTO елин от тсзи диаманти не с иетияеки;
iI'U/ -е diese Diimim/cm sind е'1/ нс всички
тези диаманти са иетияени: vou -tn Dingen
прели всичко: -си gu/cm Dingt sind drei всички
хубани нсща са по три; от неично сс езсма по
гри пъти; Бог люби троица; -с E/cr/ic sulbic-
ten влагам всичката сн енерги-я; dcr Weg -em
Яс^'^ пънян на всичко зсмно, тленно; Ich
wünsche Ihnen -cs Gu/c желая е- всичко
хубаво;разг- -е I •linde voll zu tun laben потънал
съм до шия н работа: разг. aus -tu Herrei
Ländern ог всички кранта на снета: мор, -е
Ms/i suf! всички на борда!; -tu Schmerz
всичката болка (но а: всяка болка, вж, 2): um/cu
-еп Umstände/ при всички обстоятелства; zu
-cm Unglück па всичко огтотc; за да бъде
нещастието пълно; -cs Veugämglieic всичко
преходно, всичко гнсино; фем. -с Viere' vom
sich strecken умирам; разг. dic Säugetiere gehen
s^uT -em Vieren бозайниците' ходят na чсгири
крака; разг. си is/ mit -cm Wassern gewleeiem гой
с врял и нииял; псчен чонск с: -c's Weitere
всичко лту(о; всичко слcдвашо: всички пол-
Tсбясети; Im -с Welt паве'янъ>де; ризг, In -е
Winde па ^^^ички сттани; -е ГсИ^/) и двамата:
-с drei./wrу.*. -е drcic и гтииаю; б. като subst,
(само ми. ч. а ср. р. сд, ч,, обикновено е малки
all
72
начална буква); -е und jede всички; всички
наедно и всски поотделно; - е Tüu einem und einer
Tür -c всички за сдин и един за всички; vor -е/
Au/en прсд очиите па всички; воеш. -cs mal
hcuhörcm!; -es löut auf micl! слушайте всички
мояна команда!; -cs дueetelgen! (във «лик или
трамвай} всички ла слязат!; е/ Ist sein -esтой с
всичко за нсго; mir ist -cs eins. allel/s есс ми с
сяно; aus -em dcm. lus - diesem от всичко това;
bei -em dcm (ризг, de/r, bei dcm -cm. bci
-(c)dcm. bei -('m) diesem. bei -(c) diesem пл-
^^ичко нова: фам. Mädchen lür-hs елугuuчc за
всичко; -cs im -cm всичко за всичко. изпяно;
кано се вземе всичко предвид; am -em ctw.
fi/dci па всичко намирам нcдоетаггпu; eiei im
-cs fügen с всичко сс прим-грятам; /uotz -cm
въпреки неuчнс: über -es над всичко; das geht
mir übcu -es нова за мсн с най-нисшето. най-
скъпото; фам. um -cs im dcu Welt! (като азриз
на възмущение' или нетърпение) за Бога!; за
нищо па снега!; ni'lt um -es I/ deu Welt за нищо
на снета; фам. /1'1/ -е laben нс съм напълно с
ума си; was soll dies alles? какво значи всичко
то^а?; поел, Ende gut, -es gut краят увенчава
лс/ото; 2. веcк-l; всякакъв: -е Schuld rächt eiei
всяка вина си намира възмездието; -е fünf
Mliu/cii вееки пст минути; -е Tagt всеки дсп;
-е zwei Schritte stclcm bleibe/ спирам на всеки
две крачки: -сг Аг/ от веянангв внд; разг, -ег
Nasen is/g. -е nasenlang всеки момент; auf -с
Fälle за всски случай; unter -cn Umständen па
всяка цена; за веени случай; при всички
обетоитcнстна: -es Ding lat seine Zcl/ всяко
нещо c врсмсно си; 3. цен-ят: mit - seiner Habe
c цялото си uuушесmно; -е Welt keimt ihm
целият свят, всеки го познава; -еп Eunetcs с
цялата си сериозност, най-сериозно; für -с
Ewigkeit завинаги; I/ -с Welt навсякъде; 4. за
усилваше: Im -си Frühe съвсем рано; in -tu Stille
тихичката. без да го усени някой; I/ -tu Elle с
гоняма бързина. съвссм набързо; mi/ -er Mühe
с много гоням труд. с гоняма мъка. cдпа-cдва: 5.
предикативпо ризг. изчерпано. евътщено; mein
Geld Is/ -е парите ми сс свършиха; der Kuleg ist
-е войната свърши; die Suppt Ist -е супата сс
свърши; Ich bim ganz -есъвсем съм капнал; хнч
мс няма; du kains/ -е we/dcn хайдс. да тс няма;
die Dummem wcudem nicht -е глупците нс сс
евътщваг: 6. за обобщаваше иа въпросителна
местои-мения а наречия; ризг. изобщо, собст¬
вено (и иепрев^лдимо); wcr-cs? кой собствено?;
wer komm/ ieutc -cs кой изобщо щс лойдс днес
; wo -cs къде собствено. изобщо?; was miclt-cs
какво ли нс; was in -er Welt 61'1/11 Sic ? u.
нанвс собствено сн мнсдсхнс ? б, какво по
дяволите си миелcхтc?; und was -es №'1 и
всичко останало; и какно ли нс; was -cs füu
Leu/e? що за хора?; wer weiß. was -cs и какво ни
нс; was micl/ -cs какво ни нс!; was du dir doch
-cs für Sorgen machst? какви /- нс грижи си
създаваш!; колко много сс безпокоиш!; das is/
nicl/ —с Welt wic viel тота нс с бог знас колко.
дll»»». АП... 1. зе усилване вее\-- (и без превод)
sllw<e^eend. Allmse1t; llldnгt; ilhvo; 2 веcнu-;
сже-: ^/ll^!^i^n1^tl 1^з^^, Allts/; 3. пан... alldeutsch,
allibc/dlicl adj, illabc/ds adv. всяка вечер.
Allasch /и, -s. -с вил кимионова такuИ;
lll/haum1'uzig adj. вссмилоетив: -behcrrschc/d
adj. веенластcн-
All Гсгу/ГТ m фалос. понятие за веcм-ра-
Alleehcuue'1cr т вccлъpж-lтсл-
lllhckl11t adj. обшоитвcетеН; все-твесmcН;
|Ц/Ьс11сГ/ adj. обичан ог всички; -bcuülm/ adj.
навсякъде прочут; весс/аесн; -bc/cits adv.
остер. всчс (вж. ^/11^).
AH^b^u^'l п cяциклопелиИ; енциклопедичен рсч-
иик.
allda adv. там. на същото място.
дlldcntS'1 adj. пангетманеки: -er Verbind пан-
тетианеки съюз; -е Bewegung татл: паитcт-
манско движение
all/dicwtil adv. ерхеазиращо защого: кенц, тъй
като: - und sintemal тъй нато» -dort adv. остер.
тъкмо там.
ille вж. sll.
allcdcm само сдси рт- с D всичко това: Гсй /uo/z.
mit - при всичко гова. in - ist gar nlcl/s walu
пъп всичко това няма нишс вярно.
А11£с / -п анся
Allegorie/. -п [-йсн] лат. алегория.
lllcgouieeh adj. алегоричен,
allc/o/isicrcm intr. b говоря c алегории,
allCim I. adj. 1. сам: das /uc ich - сам върша, правя
това; Ich werde ^'1^ * fcrtl/ аз сам щс сс
справя (с това); das Kind läuft eehnn - (разЕ
allei/e) детето ходи еечс само (без чужди
помощ); ici möch/c Ilm * eprceien бих желан да
му говоря насаме; разг.: die Kriiklci/ Is/ vom -
weggegingcm болестта мина от само ссбс си;
das weiß ich [vom] - аз сам! зная нова (няма
нужди Да ми се казва); 2. самотен, усамотен: er
lebt, stclt - жинес самотен, сам; 3. adv. само.
единствено: du - kannst es tun само ги можеш
да го напрапищ: - berechtigte Übersc/zung
cди-ненвc!l авторизиран превод; - icr/schend
са^1одържавен: - selig miclend църк. (у като¬
лиците) единствено богоспасием; и прен. (цър¬
ква ирои, учение, метод); - stelcnd сам.
неженен. бсз толнuuu: 4. [иоти] само (незави¬
симо от всичко друго): eeinm - die Luft tat Ihm
woll дори само свежият въздух му действува¬
ше благотворно; eeinn - deu Gedanke di/an
дори само мисълта за това; - am dem ка^с/
iättc Ich di'l erkannt [дори] само по смсха ти
бих тс познал; с-с /11'11 Sammlung. - fünf
inllämdisehe Meister богата сбирка: само от

73
AirerssCelen
холандски майстори има псн наттuнu: II. conj-
1.	само че. обачс, но. ала: Ici wollte wohl mit diu
spazieren geien, - du kamst 11'1/ аз исках да сс
разходя с тебе, само чс ти нс дойдс; 2. ni'l/
sllti/»»», sondern auch нс еамо-»-, но и: е/ verlor
licht - seine Habt. enndcrm 1^1 die Ei/c той
загуби нс само имота. но и чсстта
Alltl//htlгech1t|lunnJ/изключително uраво: -erbe
т единствен наследник; -flug т воеш. елиноч-
но летепе: -gs// т спорт, индивидуален ход,
индивидуално постижение, содова анп-и; ~ge-
sang т содово псснс; -ha/dcl т монополна
тгртснни-
All&in1cii/1 f — самотност.
Allti/letf fy — фалос. тсссдипснео (пинтеис-
тичио).
AllcI11cure'hcu т еамолържавcП; автокран.
illciil/ adj. единствен; сам самичък; изключите¬
лен; безподобен: mit -сг Anemlimc с сдно
единствено изключение; füu s-m -cm Gebuдuei
[епcпианно; изключително] за собствено упот-
рсбдснис.
Alltl/igktit1 f— фалос. всcедuпетво.
Allti/igkcit2 — изключителност.
А11&1п/111|Гсг т единствен собственик (непр. ие
ферма); -kmd п единствено дсте; -mädchen п
енутuня за всичко; -sein п 1. самотност,
-зсетавcясег; 2. [интимна] елеша насамс.
Alltim/veuksuf, -veutrieh т монополна продаж¬
ба; -V'crtucter т търг, единствен представ-тсн
е даден тайон-
illcmal adv. разг. 1. винати; ein für - веднъж
завинаги: 2. обл, фам, във веени случай, есс
ощс; бсз съмнение: das kamist du - tum всс ощс
можеш да сториш тона; разг. so klu/ bin Ici -
м-сня, чс лотслнова ми стига умът.
Allcmside [альм!л] f -п адьмапд (стир иемскн
танц).
slleifills, illt/fills adv, 1. н краен случай« (при
липса иа по-Добзро); 2. евelнтуангlо: 3. може би;
4 uаИ-uuого(но); сдва-сдна zwei kö/itci -
uitcrknmmc1 двама души най-много биха мог¬
ли да сс псиелонят; 5. остер. пъп всеки случай,
sllciralsig adj. евсптуадсн.
slltnthslht1 adj. рядко навсякъде.
Hier вж. аН.
1111/... 1. за уси/нанс нъ super!.: deu alle/größ/c, sm
sllcrgröß/c1; dcr allerbeste. am 1111^^/1/. am
illermiels/en; 2. отвсякъде. на всеки, във веенu:
slleuaut, аНегог/с/, 1111^11^^-
illerirt adv. остер. от всякакъв вид. всевъзмо¬
жен.
llleuäußeuet adj. краси. последен: dis ist dis
Allcräu 31^/1 това с [най-]иоенедноно; най-
ктаияото-
Allerhsrmeu трел, все милостивият Бог.
sllcubcst adj- най-добрият. най-хубавият,
slle/dii/s. sllcrdlm/e adv. 1. резг. {усилва дадено
твърдение) о, да!; бсз съмнение. разбира сс:
dis ist er doch miclt gc/sn? allcrdi/gs! нани гой
нс направи това? напротив. да; 2. (обикновено
последвано от aber, jedocb а под.) наистина.
дcйетв-тcлно--»; (но—): das isbc Ich - gcsag/,
lbcu..»дcйетвumелно казах това. обачc---: 3. (след
извинителна доводи): тогава да, тогава с друго
цcшо»
lllcudnu'1lanehtf/et adj. аст. августейши (княз).
allcucus/ adv, най-напред, първом. па първо
място.
11111/1/11^/ adj. най-нетнач-телен, съвссм нез¬
начителен: niclt Im -сп ни най-мадно-
Alleu/fc f -п [-йсн] мед, свръхчувствителност
(към някои средства), анеpгни-
allCugisch adj. мед. свръхчувствителен (кожа),
allcuguößt adj. най-толяM; съпссм голям: sich D
die -с Mühe geben полагам най-големи усилия,
illculind, allcuil/d adj, (invar.) рсзг. L от
всякакъв вид. всевъзможен, разн-чен: - Zeug
всевъзможни неща; - Neues различни новости;
2.	резг. значителен; - Geld значителна сума
uал-: Ъ-ризг. чудесно: dis ist -! чудесно!; това с
наистина хубаво!; обаче н: я гледай ти! (шедо-
волно); 4. фам. прекадено: dis Is/ ibeu - това с
есчс много.
AllcrhCIli/ci pl. църк. Весх евитuх (празник).
Allcr1ciligete п, -п 1. църк. евcгилишc; е прен.*
„Светая свених“; 2. (у католиците) осветено
причастие.
allcuhöchst. lllcuhöehet adj. 1. иай-висок (плани¬
ни); висш (иечалство); 2. виеочайщи» авгус-
тсйши (за владетел).
illcrlci. illculcl adj, (invar.) всякакни. различни;
някои и други: - Schönes всевъзможни хубани
неща; - Farben най-различни цветове, бон;
фам. das ist [js] -! тона с всчс прекадено!
Alleultl п, -s. — пъстра смесица, uuщ-uащ: готе.
Lcipzl/cr - вил постен нсмск'11 тювеч-
ailculctzt adv. adj, съвсем па края: пос-неден: -е
Seite иоенедната снтаяица: zu - komme/ идвам
най-накрая.
lllculi^chs/-adj. най-мплияя(ми um, и.).
llltullchet2 adj. I.мнсто мин. птенестен. очарова¬
телен; хубавичък: аг - -еп с нап-голяма охога;
im -еп würde ici weggciem най-добре би било
д»а си отида; 2. ирон. много лошо: das ist - това
с наистина ношо!
All^eu*IC^^s/e(u) т, f, -п. -п любим, любима.
Allcгmlnie//cek т, -еп. -еп разг. посмешище за
неuчкU; мезе н устата на хората, човек. станал
за смях; -1srпiee1 т бот. рсбрика (в.ж
Sleg\vuuzr-
allcumclet. illcumCist adv. най-вечс, иай-чссно;
гнапцо-
llleunutei; sllcunuts adv. остар. навсякъде.
Allcrs'lsrfcu т рел. нссгворец.
AllerssCclen pl.: Allcreeclcn/fest п: -tsy т църк,

1111/^1^
74
Задушни ща.
1111/^^. allerseits навсякъде. па всички страни,
на всички: Ich empieile mich - поздрав па
цяната компания. па всички; Gruß - поздрави
иа неични.
sllcr/wnrte; -wcgs («.место по-рядко allewege,
slleuwcgc) ш/v. наесякъдс.
illeuwe/e, adv. 1. навсякъде; 2. нинагн-
AlleuwCIts/bürgcr т ноеиопонит; -T/reuid т арош,
с веcкитс птиитеЛ: -kcul т дявол човек. майс¬
тор па неuчкс; за неuчно го бива; ^№'111/ п
етcтcстиnна; казионна усмивка; -teurel т =
-kcrl.
Aller^vertcstc(rr т резг. шег, лоеmопочтеиият (зд
задник): sici auf s-n -п setzen е, сядам сн на д-
то; Н- итггтенам сс (падам):
alles pron. вж. sll.
allcsamt, allesamt adv, резг, всички заедно.
Alke/beeeerw■|eecr in всезнайко; -^111'/ in печ¬
ка за различни тотина; -fUCsser т веcядно
жuнсгuо; -wisser т ирои, фам, всезнайко; срв.
н Gcuncgunß, Guoßspl’ceier.
illewc/c adv. винаги и навсянгдc-
illeweil(c) (sllweil) adv, остер. дисл. 1. вияат-: -
fidel! винаги (сме) всеели!; 2. мсжду тона; я: gib
-	irr я го дай нук. дай го насам; 3. [тъкмо] сега,
нсну-щс: - bin ici geknm^mcn нску-шо дойдох; -
habe ich Geld тъкмо ссга имам пари.
allezeit adv. винаги.
allfällig adj. Диал, 1. евентуален; 2. adv. вън всски
случай.
All/cgenwaatt/, —pei. вcздecъщпоет-
silge/enwärtl/ adj.pei. еcздcеъш.
illgcma'h, allgemach adv. остир, бавн-чно. пос¬
тепенно. нена-подека.
allgemein, allgemein adj. 1.обш; всеобщ (избира¬
телно прево. история): фалос. -cs Urteil общо
съждсиис; обща преценка; -е Wehrpflicht об¬
щозадължителна носнпа nонинноет: -е Klu-
'111 Versammlung вселенски църковен събор;
-сг Sinn псих. осезапнc; -с Redensarten общи
(пезадъзжаващи) луuи: zur -em Kenntnis Гп/-
gem довеждам до знанието на всички; - gültig
общовалиден, общозадължителен, общоприет;
-	verständlich общодостъпен, иопулярcп: 2.
задружен, ог всички, н името на всички. общ
(жешанне, задоволство, интерес, одобрение):
-си Beseilues решснис на всички; -си Aufbruch
задружно тръгване; -е Erklärung денларапни е
-мего на неички: dis -с Wohl общото благо.
AlIgcmel//herf/dc/ п мед. общото [здревослов-
по] състояние; -^bc^i^i^lTT т фалос. общо пони-
гне; -besitz т общо притежание. достоин-е:
-ПИия// общо образоваше; -b^t^f^u'h т
обичаи-
Allgcmeinc л. -п, — 1. общото; цялото: dis - und
dis Btso/de/c абст^^^^тното и конкретното,
общото и частното; Im Allgemeinem въобще.
изобщо; er beweg/ sici im -п той обобщава
винаги, говори общо. абстрактно; 2. = Allge¬
meinheit 1.
All/cmel1//erü1l п общо самочувствие.
AllgcmCnhelf	1. общество, общественост;
общност. нарои; 2. универсалност; 3. общи
места, баналности pl.
All/emcliplätzc pl. лат. общи места, плоскости.
фрази. баналноени-
Allgewalt/, -сп вcемoтгщесmво.
allgewaltig adj. всемогъщ.
all/ütig ad/. есеб/аЕ
Allheilmittel п универсално лечебно средство.
Allleit /; - фн-лос. нотанноет; всец^-ност. всеобщ¬
ност. всеобхванноег.
sHllIer adv, остир-. канц. тук.
Allilnz/, -сп L.егюз: dic Heilige -ист, Свещени¬
ят съюз; 2. остер. женитба.
Alliänzmsschl/c/ел. динамо.
Alligstiöi/ -еп хим. сплав. смес
Alli/дtiorlere'11nng / метал. изчисление при
силави.
Alllglto/ ш. -s, .-.бтеи зоол. алигатор.
Alliertte(r') /и. -п. -п съюзник.
lllinsgceäm/ adv, всички бсз изключение.
АПИе/а/тт/ -сплит, ад итcрапия-
illlte/icrcid adj.; -е Di'ltui/ стихове със съзву¬
чие на начални букви.
11^1/11'1 adj. ежегоден; adv. сжсгодно.
Allliebe /вселюбон.
alllicbc/d adj. веелюбещ-
Allmaclt /вccмo^ъшcетнo.
lllmäeiti/ adj. всемогъщ.
allmählich adj. постепенен; adv. малко по малко.
Al(l)m£/dc / -п остар. обшииеко землище за
общо използване; мера.
sllmn1stlic1 adj. всенимесечен (плащания).
Allmuttee / майката иритода-
all1ä'htlie1 adj. веени нощен -adv. всяка нош-
Allöd д. -(с^. -с аст, нс васал по, свободно наснсд-
сннено поземлено имение. *
allndinl adj. ист, свободен (от феодална налози).
AUndlnl/nt п ист. наследствено имение (на вла¬
детел).
Aliö/ge [анбнже] / -п търг. алонж. отрязък —
продължение па менителница (за Джиросва¬
ше).
AlInngcpcuü'kc [-дже-]/ перука с дълги къдри
(ХУН«.).
Allopathie/ — -мед, анопатня.
дllopДt1ie'i adj, анопатичcн-
Allntrfl pl. (ризг. Alli/uii п, -s. —) 1. лудории,
немирства. щуротии; нелепости. бcтчннснва:
празни работи; дребни работи: - tueibem върша
лудории. щуротии, безчuнетвувам; занимавам
сс с празни работи; 2. странични неша-
Alltad/lituieh т техн. машина със задвижване
па всички консна; -aitrlebsfiluzcug п превоз-

75
Alpcn/mispel
но срсдстео с AltaHm/rieb.
Sil uiglt [он тайт]татc- добре. еггнаеcцl всичко с
вред.
Allronidepnrtlcu [одрауцд-] т спорт, многост¬
ранен спортист (с облестте сн).
allrneelec1 adj. аст, вс-руски; uантускu»
allseitig adj- всестранен. обхватен (зшашее).
Allsciitiglkelt//; — всестраннсст-
allseits adv. от всички страни, на всички сграни;
вън всяко отношение (slletseitsr-
Alletrnm/empГänger m, -gerät n радиоприемник
за прав и променлив ток.
llletüidlf'1 adj. ежечасно. ставащо всеки чае-
Allt|g т, -s. -е делник; ежедневие, а преш. /rauuc-
сиво, еднообразно ежедневие; des -s. all^igs
дгГс1/с/ е делник работя.
illtä/ll'i adj. 1. ежедневен. делничен; 2. обикно¬
вен. бананен.
Alltägllchkeit// -сп 1. денничяоеm; cжедневноет;
ежедневие, обuкновеяоеm; 2. еднообразие; ба¬
налност. с-вота, незначителност; скука.
allta/s adv. е денн-н-
Alltsgs/amzu/ т делничен ноенюи; —Ьс^<^'^2^Г111-
gung / ежедневна работа; -gcee1wntz: -gc-
wäscl • празни. бананпн приказки р/.;-/^^«'^
п обикновено. незначително лице; -icrn)iemue
т героизъм на ежедневието (незабележим);
-mciee1 т обикновен чонск (със средше спо¬
собности); -sou/c/всекидневна трижа-
sllUhersll, allüberall adv. навсякъде
all um adv; наоко/о.
allumfasscnd adj. всеобхватен (знание).
Allunlone»»» вс-съюзсн: Allu1ioissnsettlllJnmgr/
Allu/iions/gcscllschaft (/) Tüu kulturelle Ve/bi/du/-
gcm ml/ dem Ausla/de Веcегюзяс дружество за
културни връзки с чужбина (в СССР); -mmis-
tcnum п Всссъюзно министcтенвс (в СССР).
Allüre/ -п 1. воеш. спорт, а/юр. хол (ше кон); 2.
pl, държание. маниер-.
alluviSl [-ни-] adj. геол, а/увиадеи. наноеcн-
Allnviä/h)ndei [-ни-] т, -lind п напоена почва.
теми.
Alluviö/em [-ви-]р/. наноеиатеии-
Alluvium д, s, —геол. ануний; напоена зсмя.
Allvs/cr т рел, вееоmец»
all verehrt adj. остаря. уважаван от неични; много¬
уважаван: dcr -е Direktor инсгоуважасмият
директор.
allvcustä1dlie1 adj- общопоиятcи; общотатбира-
см.
Allwiltcc /д рел. веедъpжиmен.
sllwärts adv. навсякъде.
allwc/ = allewege.
allwcilsdv. = illcweil'.
allwisscnd adj, веезнаеШ; нcсведyш; премългр-
Allwisscnirit// — премъдрост; вссзнанне.
АПи^с/И - /. — пейор. многозиаенс.
allwö conj. остар. канц. гдсто.
allwöchentlich adj. всeкиеедмичcн-
allzcit, allezeit adv. винаги. псетояияо; по всяко
ерсме
allzu adv. прекомерно, прекадено, непоносимо (с
adv. обикШ: съединено; с adj- семо когато има
особено ударешее върху последното, се пише
отделно, ишаче се съеДипява): - gelehrt итcи-
ного учен; etw. - schwer nehmen прекомерно
тсжко изживявам, преживявам ящ.; - lange
überlegen премного обм-сним: - bild много
екорс: - Tuüi прекомерно рано; - уеип с пай-
тодимо удоволствие; - sChr извънредно uясто:
- viel прекадено ияспх - viel ist ungesund
прекаденото с вредно за здравето.
allzumal, aHZumäl, illzusammem adv, всички
заедно.
Allzwe'kmöhcГpl. универсални мcбcд--
Alm /, -п планинско пасише-
Alma mster invar. анма матер, унuветеuтет-
Almamäch т, -s. -с алманах, тслищяик; календар.
Alm/ai/cr т планинска н-вада; -anftrieh т
ирслcmно изкарване па добитъка на планинска
паша.
Almc/rluee1 т бот. 1. ролсдcнитсн (Rhododen¬
dron); 2. тил пениш (Artemisia glselslls)-
Almcu т, -s. - австр. а^^^ийски овчар.
Almöscm. Almosen п, -s — милостиня, подаяние
Almöern/bйeise. -kasss/ кутия за подаяния (в
църква); —empfän/er т пейор. живеещ ог
подаяния. птоеян-
Aloc [анoсJ// -п бот. адос.
Alp1 т, -(с^. -с 1. мора; кошмар, и преш.: cs lag mir
wir ein - auT deu Brust преш. гота ми тежеше
като тежък камък па сърцсго; 2.мит. тил гном;
3.	гнуиан-
A|p2/ -em = Alm.
Alplks, Alpaka п. -s. -s 1. зоол. вид пинсина
дама; 2. прежда от вълната И; 3. вид полувгн-
нсн плат; 4. вид дреб.
Alplks л. -s. — техн, алпака.
al päri търг, (зе валути и цепни кнежа) по
номинална стойност - steilem запазвам си
курса.
Alpdruck т.	Alpduü'kei п мора.
нсиlмар: задушаване насън.
Alpe// -п 1. = Alm; 2. (само pl.) Алпите.
älpcln tr. държа планинска гостилница и хотел,
alpci intr, b imp, 1. бродя (ла таласъм. дух); 2.
гуляя. екитоснаи нощеи-
slpel intr- b съм инаяинени овчар.
А^ст/ШиКс - / - бот. алпийска брсза; -garten т
алпшгсум; -gllö'khhe1 п бот, планинско звън¬
че (Solda/clls alplisr; -gjülei п алпийско
сиянис (на планински върхове при залез слън¬
це); -ГШ/е/планинска (туристическа) хижа;
-Jäger т воеш. алпийски сттенcп (от стрелко¬
ви част): -krau/ т бот. планински равнец
(ActlUcs ilplmi): -^mspel fuom. дива мушмула
Alpen/rche
76
(Amcllie1ier vul/suler; -rrebe - /бот. алпийски
повет (Clcms/Is slpl/sr: -rost fomi- алпийска
роза (Rosa slpini); тоиодcялтся (Rhododendron
slpimum hcrugl/eum); -tec m мед. планински
чай; -tr^nnm m кошмар; —truppt/ pl. воен.
пнаяuuенu военни части: --Vcil'lcn н бот.
цикламен, бунурчс (Cyclamen cnuopaenmr; —
wIutse1lTt / инанинено енопаистнс (мандри),
планинена тсеноитиcииица-
AlpTuß т пcяна(раиа (магьоснически :знак),
Alpls п. -s. -s алфа; прен. начало: das - und [das]
Omega алфата и омегата, началото и краят.
/\lp1shet //. -(сК -е азбука.
Alp1shöthr■tl/t/ печ. щитииа па шрифта.
дlphahCtie'1 adj. азбучен.
alphabetisieren tr, нареждам по азбучен рсд.
/Alpiabc//ee1Ioee п ключалка със сскрстна дума.
Alp1nui п алпийски (овчарски) рог.
alpi/ adj- алпш^екll; планински: -е Ve/ciie дру¬
жества за пнаяияаретво.
Alpiianeuüetn1g/воен, планинско снаряжение.
Alpinist /д. -еп, -сп пнанинар. алпинист.
Alp|gvnuschrirt - / 'воен. наеmаененuе, нареждане,
ителииеаниc за планински! части.
Älp|eu /и. -s. - анпиеп. житен па вuескоuнаяuнска
обдает-
Alptrsum т кошмар.
Alrlui ш. -(еК -en; Alräu/e J, -п 1. а/рпуна,
вълшебен дух (приятел ши човека); 2. бот-
маядла(ора (Mandragora olfi'iisгnmr-
Alränne1e1 п, -s. - = Alraune.
iluau/cilift, aluäuie1cihart adj, 1. магьосни¬
чески; 2.сбръчкан.егеухрcя-
Aluaniwnu*zel / вълшебен корсн, мъжки нореЯ;
Адамова глава;.меД. ианлратота.
als 1. conj. 1. ла по-точна тараитеристииа или
осветление от известна страна. като, н качес¬
твото на. е ролята на. за, точно като: си arbeite/
- Elck/uo/e'1/lkcu той работи като електротех¬
ник; er Ist - Bettlet /^1^11 той си умря
просяк; си lat - Hrld gehandelt той постъпи като
истински гетой: [обаче: er Ist wie ein Held
gcstn/hen той умря тcтсйекИ; като гсрой (без да
се е проявявал като такъв)]; с/ kam zum Fest -
Gesandter der USA той дойде -а тържеството
като uоснанlин на САЩ (в качеството не
тикъв); er tust - Hamlet auf той игра п ролята на
Хам/ст; ctw. - wahr annelmei приемам нщ. за
вярно; 2 ар:^^а1и^ир^ащо именно, като, напри¬
мер. т. с.: die größtem Diclteu - Shakespeare.
Gnet1C; Puschkin u. а. най-великите пости.
напт» ШcнеnuT; Гьоте, Пушкин и др.; verschie¬
dene 0^1'111 - - - различни птнчицU; а нмсп-
но---: 3.G7td отрицания: осееш: kein andecrt/- е/
никой друг остсп нсго; ich tue 11'1^ wei/er -
meine PTlI'ht аз само изпълнявам дълга си; 4.
след сотрег^ със следващ N, както а след
anders, ander, doppelt so. dreimal so а под: от.
стконноно: mclm Brudeu ist älter - Ich браз- ми с
по-възрастен от мен: er hat die Anf/lhc дndeue
/clös/, - wir crwsr/с/ 1дГс/ той рсши задачата
иначе. а нс нантс очаквахме; е/ ist i/dcus - sein
Bruder той не с като брат си; doppel / so groß -2
пъти по-гоням от; 5. в подчинеше изтcче/ши при
еднократно минало Действие когато. кано
снел като: - der Streik aushraeh; wurde er
entlassen като избухна стачката. уволниха го
(обшие': ich stand luf. wem/ der Hain krähte като
пропссшс псте/ът, аз ставах); 6. и остар. - wie
ксннсто; както: Icl bin so i/m - zuvor толкова
съм белен. конкото и преди: so sci/ell - möglich
кснксто с възможно пс-скотс: icl big so klug -
wie zuvor не зная потече отптелu: 7. в ирреалии
изречения с Konjunktiv': als [oh]; als (wein) кано
чс ни: - ob cs ee1nn Herhet wäre, - wäre es eehnn
Hcuhst като чс ни с ссен; 8- рядко, остар. кано.
нанmо: so eehöm - ein Emgel красива като ангел;
9.остар. пред относителни изречения, изтък¬
вайки особеното им отношение към главно¬
то. пепревсди.мс: t/aute sich kaum aus dcm
Zimmcu 11/1^70/1111, - I/ welchem sic allein
Ruhe hat/c сдва сс решаваше да -тдcте он
стаята, н която тя единствено намираше покой;
10.	sowohl— als 1^1 както— така и: sowohl
RcIehC; - auch Arme както бстатU; така и бсдни;
11.	als dass (в приставим изречения след
предшествуващоzu adj.: er ist zu klu/, - dass cr
diu hcistlmmcn sollte, той с много умсн, за да сс
съгласи с тсб (т. е. толкова еумен, че нями да
се съгласи с теб).
alshlld; alsbald adv. рядко веднага, незабавно;
еноро.
alsbaldig. alsbaldig adv, незабавен.
alsdann adv, 1. рядко снел тона, тогава; 2. обл,
австр, ето на. най-посде (в..ж. also I. 2).
1^ I. conj. 1. и тъй, еледователпо: значи: - - cs
Пс^/ dabei и тъй. както с уречено; wir sind
Freunde. - halten wir zusammen приятен- сме,
следователно щс държим един за друг; - , wir
gelcm значи, тръгваме; 2-разг.: пиля ни!; его на!
(пай-после\); всс пак: na -j|ez./ glaubst du es сно
па (все пак)- най-посдс го повитва; II. inj, разг,
1.	хайде!; да бъдс! 2. с?: wälle! -! избирай! с?;
III.	adv, остар.; тъй: - sei cs тъй да бъдс.
ilsobald adv. остар. = ilsbald,
дlenglci'i adv, остар, = sogleich.
Ult (älter, am ältestem) adj. основно значение:
стар; L стар (uh.: jung); грубо дърт: -cs
Müttercle/ бабичка; -сг Wein старо вино; Alt
und Jung., Alte und Jungt младо и етало; млади
и стари (т, е. всички); der Alte Fritz Старият
Фриц (ФриДрсх Велики), фам. das Ist Tür dcm
-cm Fuftzen това с на вятъра (напразно); студ.
mein -сг Herr старият (баща ми); студ, m-с -е
Dame старата (майке мс); фим. с-с -е Jungicu
стара мома; вулг, с-с -е Sclacltcl. Se1rlnhe
77
Alte/
стара мома. дърта жена; бранния; резг. е/ will
nicht - werden той няма намерение да остарява;
разг, für den -е/ Mann so/gem псстя за старини;
ein älte/er Herr нгтетат господин; 2. възрастен,
на nгтлает: cr ist älter als ich, abeu nicht guößeu
той с по-възрастен от мен, но нс и по-висок;
wie - sind Sie? на кодко години стс?; па каква
възраст ене?: Tür wie - ee1ätzcm Sie mich? колко
години ми лапате?; 31 тсхт, стар. износен;
употребяван (ant- neu. Tufe'h); остарял. старо¬
моден: die -em Kleider всхтитс дрехи; -es Brot
разг. баят хляб; -cs Gemüse уняхпан зеленчук;
разг, -er Kram вехтории; -с Begriffe остарсни
uспитии; идси; -е Mode минала мода; -es
Fahrrad употребяван велосипед; мин. der -е
Mann изчерпана. напусната мина; фам.: ein -eu
Knabe, -es Semcstc/ печен студент; e-m zum -cm
Elsen werfen захвърлям яке н архива; das ist с-с
-e Gescilclte това с стара, позната история; das
ist etwas Altes това с овехтяла работа. история;
4.	древен, стар: die -е Welt древният етяг: die
Alte Welt геогр, Старнян свят (Европа* Азия*
Африка), der Alte Bund, das Alte Testament
0!^-*! завет; -cm Stils стар стил; 5. изпитан (с
теченае на времето), с доказана сuнтноет;
стойност: отлежал (вино, тютюн): -eu Freund
стар, отдавнашен uриинен: -е Treue доказана,
изпитана вярност; разг, ein Mensch vom -em
Se1/nt und Korn солиден. здрав чсвcн; човек
със стара зананна, човск от доброто старо
врсмс; ein -eu Seebär uотени вълк; -tu Schwedt
стар, изпитан. есрсн птияmен: студ, ein -es
Haus изпитан плнянен: поел, -е Liebe uos/ct mit
стара любон пе ръждясва; 6. резг. нсс същият.
непроменен, преиищuиит; старият: er ist immer
deu Al/t той с псс съшият; die -с Liebe есс
същата, старата любон: die -с Sorte същият
сорт, вид; es gelt alles s-m -cm Gang всичко си
върви по старому; es beim Altem Ь^ет оставям,
както с бидо 7. бивш: ein -eu Schüler von mir
бивш мой ученик; ein -tu Bürgcrmeie/er бивш
кмет; -сг Herr почетен чнен на студентска
корпорация (членувал кито студент в нея): 8.
фим. закоравял. стар: eil -си Sünder. Tul/keu
закотаnид трcщииK; неиоптапим пияч; -tu Geiz¬
kragen голяма стипца, ужасен скъперник; 9.
като subst-: der Al/c стар човек; старик; шег.
началството; майсторът; латт» mein Altcu еmатu-
ят (баща ме): старецът (мъжът ми): резг- т-с
Alte майка ми, баба ми, жена ми; die Alten
дтcвянте; гърци и тuuлянu: das Alte старото.
традицията; er hängt am guten Alten той държи
на старото, nрunълтая с към хубавото старо
(време, обичаи): поел, wie die -cn sungem, so
zwitschern die Jungem какното видян от баща си
и майка си; какното чули от старите, това
казват и мнадитс.
Al/ т, -s. -с.оуз. ант (глас).
alt..., Alt- 1. озничиви стар, оеталид; отдавна;
често = старо—: дlteäeisieei; Alsc1nee: 2. ад-
тон: Altpar/fc. -äage.
sltsdlig adj. от стар Двотяяcки лод-
Altän т, -s, -е; обл. АИПппг f* -п чардак; балкон;
веранда.
il//ingese1em adj. иоснопочтсн, именит; роисн-г,
от стар виден род; -s1ngeseesem. -ansässig adj.
вж. -eltIgtesesscm-
Altär m* -s. ^e 1. църк. прсстон н олтар: die Braut
zum - ruhten. zum - geien водя невестата па
венчило, венчавам сс; 2. ист. жертесник.
Altär/gemäidc п изк. църк. изображение пад
олтара; често триптих; -geschi/u. -/с/П/ п
църк, престолни прибори, утвари; pl, -Sakra¬
ment и църк. причастие: -tisch т църк. прсстон
полтар.
althaeken adj. корав, твърд. баят (хляб) преш.
остатиД; старомоден (възгледа): -с Witze из¬
търкани T-ПOHC; шcтu-
Althsneг т котcпин-сcняяиН;
sltbeka/it adj. отдавна известен. тсе-звеетcц-
Alt^^tsitz т старо притежание. стара собственост;
псщо, намиращо сс отдавна вън владение.
altbewährt adj. изпитан отдавна (средство, ре¬
цепти, принцип. приятелство).
Alt/binder т напар; поправящ стари бурета н
каци; -^b^ü^'lr/tl- T антиквариат; -büßcr т кър-
пач (обущар).
alt/hnl/arise1 adj. старобългарски!; -bürgerlich
adj. п старинен ттаждаяенu ет-л: разг. статов-
TCMCH-; стаpocн<етcки: еснафски: -denteh1 adj.
1. етаpояеиcни; 2. азк. е немски средновековен
снин:	Möbel мебели е нсмскн рсucсане:
-cl/wü/dig adj. иоетопсчгcя: старинен, осве¬
тен от времето: =е Bu/yci старинни замъци:
-cligcTülrt adj. търг, реномиран. изнесгсн
(ферми, банка): -eingesessen adj. котcяящнu
(семейство): -clngcwu/ztl/ adj. традиционен,
стар (принципа. навици)..
Alteisen п старо женязо.
ältclm intr. b рядко старея. оетативаu: изглеждам
етал.
altrn int/. s оетативам: стар съм.
Altri/h'im поби. = Altersheim; —teil /г остир. част
от имота за издръжка на стар селянин, снтcт-
нин сс от работата; -tcller т стар селянин.
оттеглил сс от работата.
Alter п, -S. - 1. възраст: Im - von 30 Jai/ci па
ттuйееттолuщяа възраст; 2. врсмс па същест¬
вуване. живот; аянuчясен; възраст; стари и-
ноеm; das - dieser Münze античността па тази
монета; das - dieses Gemäldes възрастна, ста-
Tияяоента па тази картина; das - ^^/1/ S/ad/
времето. откакто съществува градът ни; 3.
старост, старини: er c/rcicl/e ein 1n1ee - той
достигна до дълбока старост: man merkt dcm
icu/igei Wein sein - am по огъня на нивото сс
АИс/а/Ш/
7Х
позната. чс с старо; поел, ~ schützt vor Т^исй
11'1/ uобcлял; пък не* поумнян; - komm/ mit
mi/clcrlti енароеm — нсралост; 4
(хора): das - muss man ciuen старите хора
трябна да се почитат. - und Jugend стари и
млади; 5. поколение: jedes - всяко поколение;
6. етатщuясгвс (е служби по години), трудов
стаж: Beförderung /1'1 dem - повишение по
7. епоха, период: das goldene -
знатният период.
АИс/а/тт /, -en I. възбуждение, ттенота ucuтuян-
нссT; ял; 2. муз. алгсрация.
sltc/ir/ri /г. refl. 1. рядко rejl. ядосвам сс; 2.нпз.
итоиcиии тона. тоналисетта; slleriert'r Топ
чут ангерираи тон (неприсъщ па дадеш акорд).
Ältcr/msin (и Aldrrmsgg) m. pl. '-mä/пси/ -leute
статc•йllIгпfa!!(77M- председател па цсх, на градс¬
ки сънсн.
iltc/m L intn- s b [-започвам да] етатеЯ; застарявам;
IL tr, сгегатявам; пратя да оетатcе: 2. .хми,
променям състава на течност, сп/анта на
метала.
Al/eu/änz, Alttuiitiöi f. чя антетнаmивност;
бърза смяна.
sl/cuiStiv adj. алmcрнативен-
Alttu/stivt [-ин-] / -п а/нсрнатива: vor deu -
^сис/ намирам сс прсд алтсрнатива.
Ä|tet’istiveicrg|r /шгтернатинна сиергня.
sltcu/'icuci дИг, b сменям (се). разменям сс (с
другего в службата): iltcr/icre/des Fieheu ма-
налии-
Alternefouschun/_/Гетpoнтонсгlия-
iltcrs adv. 1. вие. в изрилите: von - her от
памнитс^а; seil - от старо нрсмс; 2. остар, vor-
прсди много голини. някога.
Altrre/shbau т отпадане поради старост; -auT-
Ьш т разпределение, състав па населението
по възраст -eree1el1nm//'пpизнан на старост;
-folge /- старшинство; -fürso/ye / еопuалuu
ттижи за старите; -genösse т втгсгнин-
alteueguau adj. иоеитил, почернян от времето
(здание).
Altere/gre1ze / пределна възраст; -leim п старо¬
питалище; -klassst [контингент по] възраст
всички толеяu е дадена година; воен, набор;
-pu•äeide1/ т почетен председатед (на народ¬
ната камара, па бундестага); -urritc / ' иепеии за
старост. -ring т L бот, годишен пръснеш
{прираст) на дърво; 2. зоол. генерация; 3. меД,
рогов пръстен окодо ириса (от статоет)-
дltcrseeiwдei adj. нсмощсн, слаб поради старост
(човек- кои); порутен. разгнобен. изхабен от
старост (вещ, миса, лодки).
Altets/sehwnchc /старческа слабост; -sichtigkci//
старческо ладеноглcдстпо: —umtcusclied т раз¬
лика вън вгзласгга: -velrechrtшl1/оситуровка
за старост -vtrsonuylnm/общееmпcно осигуря¬
ване за старост -vnutаgg т старшинство по
итоенуж•cно време; -wtrk п произведение. тво¬
рение е старческа възраст (не пасет^л, худож¬
ник* учен. е поД-); -Zula/r/Добавка за възраст.
AJtru/um //, -s, — 1. древност, старите прсмсна: das
klsseiseic - класическата древност; 2. pl. - *сг
старина, прсдмст от старо врсме. антика.
Altcrtümellt// -сп слабост. мания за подражаване
на античността. за архаuтuране; прекомерна
страст за танимаванс с нся.
ilteutümelm intn, b 1. имам слабост към заи-ма-
ния с древния свят, с античности; 2. подража¬
вам на аllmичuсетта; античния стид.
sltrrtümli'l adj. старинен. дрсвсн; прен, архаи¬
чен. старомоден, пейор. лопотопен (обичан).
AltrutUmlie1keit / -ст 1. старинност 2 рядко
аигичсн прсдмст. антика.
Alttt'tumle/Tnгseheг т изследовател па старини,
историк па стария свят; -forsch tung/' изследва¬
не на еmатuи снят; -ländlcr т антиквар;
-küidt / -wieecnechait / - наука за снаритс
езици и куднутu-
alteuungeheetnndlg adj. неподдаващ сс на старес-
нс (метан).
Ä|t^rste(u) т* -/. -/ L аст. старшияа. п^дсслатед
па цсх. гилдия; 2 най-нъзрасгяото лсте н
семейството: mein -г най-егарниг ми енн»
Altcsten/rs/ т 1. аст. съвет па старей шините; 2.
църк, църковно настоятелство (у евингеласта-
те); -recht п ист. еепьотгиат-
llt/fränkfe'i adj. 1. рядко старомоден, остарял
(л/о<Ла. обичаи); 2. старофрапконски (диалект);
-gedient adj. (за чиновник) встсран н службата.
дълго служил. отдавна служcш; опитен.
Alt/gedlmgc п = Alten/eil; -geige J' муз. внода;
рядко -geselle т L ист. старши калфа; 2.
птcлеедаmcн па калфите; -glas п стъклен амба¬
лаж (като вторична суровина),
alt/gewnhnt adj, традиционен; -glnnhlg adj. ряД¬
ко ортодоксален: die Altgläubigem етароверп-;
старообтядцu (руски секта).
Altlä/dlrr /и, -s. - вехтошар. тcдянuп-
llt/1eugrhuleht, -1rukömmlie1 adj- традицио¬
нен. обичаен; -ioeidentseh adj. сгаpониcокс-
нсмски (език); -]й1^ег11'1 adj. етато^^сминс-
ки. като стара мома; прсвзсго бнаroнтавеп-
Altkstlolik m. -ei. •cитc?. статокатолин (секти в
иитоличееиета църкви).
altklug adj. 1. (за дегс) умствено рано развито:
-cs Kind детс. изпреварило годините сн; разг.
дене. косто говори като дърто; 2. uпогстяайно;
с натрапничаео любсuuтеmво-
Al/knecht т сел.-ст. старши ратай.
äHtll'h adj, пгтстар-
Al//mle1tr т кърпач (обущар) (вж.- Fllekee1ue-
/1/); -material п воеш, 1. остаряна материална
част (прослужила определения ер<^^); 2 вж.
-Stoff; -meiste/ т 1. първомайсн-ор; 2. пглвоу-
чител: Marx und Emgels sind die - des wleeem-
79
Amhnlltnulnm
schaftHdem Sozialismus Маркс и Енгелс са
първоучитенитс на научния социализъм; 3.
заслужил п областта сн стар майстор (худож¬
ник, композитор, учен а под-):
Altmetall п pl. отпадъци от метални излсния,
пещи (като вторични суровата) .
alt/modisch adj. етатомодеЦ;Oсmарял: -1101^'1
adj. сmаросканлuпавснu (cт-н)-
Alt/p1ilologr т свършил кнаеичcена филология,
кдаеuн; -philologie /Hн)acичcека филология.
lltprcußleeh adj. старопруски (език).
Altreis т, -сп. -сп кърпая (= Fllekse1neter).
lltut1nmmir/ adj. търг. със старо рсномс, про¬
чут (фирма. локан, рcетотаят)-
Altruismus т, - — а/нру-зъм, любов към
другите. към ближния, човеколюбив.
Altuulst т, -сп, -сп алтруисг.
Alt/sängcr т ант (певец).
11^'111'1/11 adj. обл. отлежал: -cs Fleisch отле¬
жало мссо.
Alt/e'iliieeel тмуз. антов ключ; —Schneider т 1.
nанmанонджии, кърпач на стари дрехи; 2. късно
екоuен бик: -silhrr п изкуствено потъмняло
сребро: -sitz т = Altei/ril: -spra'llrr т специ-
анисн по класически сзнци, клае-н-
ll/epuse1lic1 adj. класически: -es Studium изуча¬
ване па класическите сзици.
Alt/stidt/ най-старитс части pl. на град; -Stein¬
zeit старокамснната епоха; -stimme /анн (гнас);
-Stoff т вторични суров-ии pl.; -Stoffsamm¬
lung / събиране на вторични суровини; —tr^sta-
mcntlcr т -тедcдоватcд на Стария запст.
llttrstlme1tsriec1 adj. етаротаветcя-
Alttier п елен-май^а (след първото раждане).
sltübe/kommei. 11^11*111111// adj. = altherkömm¬
lich.
Al/vstcr m 1. поет, птаотеп; пралеи; еmатозавc-
тсн патриарх; 2. лостоnсчтcя старсц; 3. плани¬
на е Моравия.
altväterisch adj. 1. старомоден (облекло, шапка);
2.	честсн, добродушен, птоетоиушен.
al t/vä trulicl adj.\, патриархален, лсегопочтcн; 2.
старовремски, уютсн (.жилище); -vc/traut adj.
тоиен; свиден, познат (мелодия, звуци, улнца.
кътчета).
Alt/vnrdtug pl. поет- прадеди. птcици; -wsren-
lä/dlcr т вехтошар; аянuкнат; -wire/ls/d-
lu/g f люк^яи на вехтошар, аитикватенво;
-wasser п пресушен лечен рънав-
Altweihcr/geechwätz, - gewäsch п фам. бабини
дсвстинн pl.; -/^^'111'1/1/; -märclni п бабина
приказка; -müllt j' шег. бабина мелница (за
подмладяваше); -sommtr т 1. нетни паяжини;
2. еuроuащко лято.
ilt/wribiee1 uCj. пейор. бабешки; -wcl/llcl adj. 1.
ог етатии свян: 2. старомоден. сmатоеветcнl!»
Aluminium п, -s. —.\им. алуминий.
Alumnät п, -s, -с (безплатен) учcиичcеки панси¬
он, пгтпитатcнcц дом.
Alnm1r т, -п. -п панеиснер п (безплатен)
паце-он-
Aiü/dum п, -s, — техн- изкуствен шмuртен-
AlunU н, -s, -е минер. а/унит.
Amal/im д, -s. -с 1. амалгама; 2. здрава спойка,
amalgamfernn tr. техн. амантамнтам-
Ami/iit /н. -s, -с 1. бот. щир (Amiгa1t1ne); 2.
зоол- вид чинче; 1 мгтцочcтвеяо (цвят =
Amlгantfдuber-
Ащаг&lleC* -п бот, нишна (Amme1ilel vulglгlsr-
Amiuyllls /, ...уПе/ бот. зорница. амаринис
(Amsuyllis).
Amateuu [= /öp] m. -s, -c любител, аматьор:
дннcнанm: нюбuтен-еuортuет-
Amazöne / -m L мит, амазонка; 1 спорт.
любитенка на конния спорт (шепрофесионси
листка); 3. мъжка жена; 4. зоол: вид папагал.
Amazöne/kleid п дамски сздачсск!1 костюм —
амазонка.
Ambasslde [а^г^--]/ -п посолство.
Ambassadeur [абасадбр] т, -s, -с 1Iоеланuк-
Ambe /н, -s. -1 = Ambra.
дmhL»-; дmho»». дву-. инойяс.-.; дносн: Ambidext¬
er.
AmbldCxtcr /л. -s. — човек. който е сръчсн и с
двете си ръцс.
Amblgultät / -сп ивуе^п!елlща; двуемисние.
Amhltlng / -сп L амбиция, честолюбие: 2.
стремеж, домогва! ic.
imbitlonlr/ adj. австр. амбициран. с амбиция
(еuстнuен; игтач)-
imbitiös adj. амбициозен, чcетснюбuв; претенци¬
озен: -cs Benehmen претенциозно държание.
Amboss /и. -es. -е 1. нановання: прен. zwischen
Hammer und - усиа/еп. sein попадам. съм между
чука и наковаднига; между два огъня: 2. снет.
наксналнuчка (в ухото); 3. воеш. капсула (па
патрон),
Amboss/bah 11/техн. нице на накования; -stock т
подпора. тяно па яакованяи-
Ambus /л. -/. -s, амбра (б тгсвснпс вещество).
Amhu‘nsll / - -- поет, прен. амброзия; прен. псшо
извънредно вкусно.
ambrosisch adj. поет, божссгаеи. небесен.
imbulSit adj. 1. амбулантен, подвижен, етраиен-
нуващг -сг Gcrlehtssts1d 1юлнижно съдилище:
-es Korps воен. хвърчащ! корпус': 2. itcd. -е
Beliidlung амбулантен преглед. амбулаторно
нсчсиие (на болен в амбулатория); -си Kranker
бодсн.
Ambulanz / -сп 1. подвижен лазарет: воен,
иснени лазарет; 2. вил амбулатория; 3. мед.
санитарна кола.
Amhnlngzschlff пмед. еаиинатcя кораб.
lmhnlltnrie'1 adj, мед, амбулаторен: -е Beli/d-
lung прсглсд, неченис иа птихолищи бонии.
Amhnlltnrlnm п. -s. ..-nгirg амбулатория.

/Ameise
ХО
Ameise - /, -/ мравка: weiße - тсрмит.
lmeferlm imp. 1. гъмжи; 2. сърби: cs smeisck mich
лазят мс мравки .
Amciscn/tbir m зоол. мтавоядеп; -el н какавида на
мранна; -gast т зоол: животно п общежитие с
мравки; абнкн, pl, -g^iste мравешки крави,
листни въшки; -geist т мравчен спирт.
lmeieen1lft adj. 1. тeняоснcU; старателен; 2.
гъмжащ.
Amciecn*1lnTem т мравуняк; ггмжинс: -IsuTTri п
мед- сърбеж. назенс на мравки; тръпки; -»/est п
мравуняк; -säure - / ' мравчена нuсcнuяа-
Amrllors/ion - / -еп сел.-ст, иcниотации; подоб¬
рение на псчната-
Amt!/knu1 п бот, ни-мсц, каuнад7еа (Trittcum
epcl/l); -mell п нишесте, скорбяла.
Amen л, -s.	1. амин; тъй да бъде; 2. блатосно-
вия; ja und - zu etw. ^/11 давам си бнатослови-
яга за hiil; 3. край, завъpшгн; 4. момент, мис
ein - lang слип момент.
Amendcment [амаимЗ] л. -s. -s полет. предложе¬
ние за птuбавна; за изменение (на зикош,
постеновленне).
Amerikaner т, -s. - 1. американец; 2. житен на
САЩ; З.гатв- сладкиш като пресечен нояуе: 4.
американска автомобилна мар^а.
smrrlkäirui iHtr. b държа сс като амeтинаяeц; по
а^1cpиканекu-
amerikaniee1 adj. аиcpикаяени-
Ameuiksniemue т, - — 1. американски дух и
форма на живона; 2 uтантuпuзъм; 3. (и pl.
.„^11) амcpинаяитгм; особеност п американс¬
кия английски език: 4 църк, американски
католицизъм.
Amethyst л, -s, -е .минер- амсгист, виолстон
кварц.
Amelfie// -п [-иен] неравномерносг; пеегразмcт-
ноег-
дmetule'1 adj. неравен. нсравномсрен.
Ami т, -s, -s резг. L еевepoaмepинанец; 2.
неприятен човек; 3. американска цигара,
дmikrr)eköpisei adj, невидим с uинтсекоu-
Amme/. -/ 1. лойка. кърмачка; 2. акущeрна-
Ammrn/mäu'hen п 1. uтuнатна за деца; 2. глупа¬
ви, празни думи; истински uрuназнu; разг.
бабини дсветини; -zeugung / редуване на
поново и бетоново размножаване (у
животни).
Ammeu f -n L (и т, -s. -) бот: подтумче;
жинсндек: 2. зоол. овесаpн-l (ссм. Embe/iza); 3.
нишня.
Ammon д. -s. — хим. = Ammonium.
Ammo/Ilk л. -s, -^cwu амоняк.
Ammnnläk/grlet /л. -wasser д хим. амонячен,
нишадътов спирт.
Ammn1inm л, -s, —хим. амоний.
Amnesie / — мед. амнезия, отслабване на
паметта.
Amneefie-/, -п [-исн] амнистия,
amiestiruen /г. амниетитам-
AmöbbC -п зоол. амсба.
Amok /н, -s. —; AmoklaufCi д, -s. — амок.
раттнcвяваяc до кръвожадна лудост; силна
възбуда.
i-MfoU д. — нлз. на миньор.
Amou, -s. —-мит. Амур. Ерое-
дmnualieei adj, 1. безнравствен; 2. аморален, без
нравствен закон.
Amöuce [-сс]-/. -s. 1. стръв; 2. капсула, палич.
Amnueftr-/, -т 1. амурче. аиутстка (малък амур)
(като скулптурна украса); 2, флиртуваше.
amoup1(le'1) adj. аморфен, нcкристадизираш.
Amnuflsatinn/ -сп {.търг, планомернопотаеяна-
не на лънг; 2. търг, амоттитапия-
Amnrtisltiönekaeer Н/ош, иотасителен фонд,
amnutis'ieren tn. 1тпърг, погасявам постепенно; 2.
икош. амортизирам (машини а пр.).
Ampel/ -п 1. висяща намuа; нампада; 2. висяща
саксия; 3. мед- ампула; 4. светофар, сигнален
фснср.
AmpCue [ампат/ д, -s. - ел, ампер.
Ampeur/mCter [аunат-/ д ел. амперметър; -stun¬
de / ел. амиcтчас: -völt д ел. аипeрвол(;
-wiг■kn1lgeguldтел. коефициент на възвръща¬
не на тока (при екумулаторе)-
Ampfer т, -s. - бот. киселец (Rumex).
Amphibie / -п; Ampl'iMum д. -s. .-»icm jcoi.
земноводно (клас).
Amp1ibieg/Ts1гzrn/ н техн, воен. автомобин-
амфибия (канта маже де плува); -flugzcug п
воеш. самолет-амфибия; -kampfwagen. -tank
т ваен, танк-амфибии-
ampifbie'h adj. зоал. зсмноводен.
Amp1ihrS'1; Amp1ihr*le1 ?н, -s. -сплит. амфиб-
рахий (стъпки):
Amplitleäter т, -s, - амфитеатър.
lmp1it1eltuälle'1 adj. амфн театрален. тетаеови-
geH.
Amphors / ---phnuen 1. аст. делва. амфора; 2.
естр, съзвездието Водонeй-
Ampllflkation -/, -сп лит. амuлuфuкапuя (рето¬
рична фигура).
Amplitude / -п физ. амплитуда. размах (на
махало); височина на пъдпаmа-
Am^i^lli^C/ -mwrt). ампула.
Amputation/ -сп меД. амuуmапии-
imputlrren t^. мед. ампутирам. отрязвам (край¬
ник); Am^i^di^i^u ngj/
Amsel/ -п зоал. кос (Tut-dus me/ula).
A^sel/brru^e / бат. зърн-ка (Rhamnus ca^hs^ti-
ens); -kuaut н бот, дини ксщяuчкu; гущерче.
обичниче (Thili'tuum iqui lcgüinlinm).
Amt д, -(с^. -г L служба, длъжност; служебна
работа. служебни задължения pl^., прен. служе¬
бен дълг; служебна ннаст: ein - in/eliben,
bekleiden. veueeien, im -e scim заемам длъж¬
81
am
ност, служба; ние. Icl tue nur, was m-s -cs ist
изпълнявам си службата; вее, s-s -es walten
изпълнявам си дълга, служебния дълг; von s-m
- Gcbuдue1 шист използвам. прилагам слу¬
жебната си пласт; von wegen служебно; das
Ist nicht d-s -es това не е от твоя комnemeнmнсет:
eine Person in - und Würden висш сашовн-к,
нс-удостоен човек; разг, was d-s -^es nl'ht Ist, da
lass d-m Vorwitz не си навирай носа, къдего не
ти е работа; 2. учреждение. служебна нанцeла-
бюро; ведомство: aufs - gehen отивам п
учреждението; оплаквам се; Auswärtiges -
външно uuнuетeретно; 3. телефонна централа:
lirr -! централа! (при извънградски разгово¬
ри); 4. църк. църковна служба. нитургия: das -
lesem, liltcm служа литургия; 5. и Amfehezirk т
ряДка административна околия. окръг; 6. сс-
тир, цех, занаятчийска uрофoргапuтации-
Ämfru/jlgd/’аapиeтитг^t; снуЖботонетвс; -руси
т L катueтuет; 1 службогонец; ^^1/ /=
-js/d.
smtfrel adj. свободен от служба, незает (за лаце).
amtiere/, рядко обл, твейц: imtcn int/- b иeйен-
еам служебно. изпълнявам службата, служеб¬
ните задължения; (зя учреждение) функцио-
нuтам-
amtll'l uCJ. 1. служебен: -cs AuTtre/en служебно
дeйетвиe: 2. официанеп: -cs Sciuclbem офици¬
ално писмо; 3. фим, das Ist -! тона е наистина
вярно!
adj. без снужба.
Amt/msin т pl. -leute, -männer 1. околийски
управител: управител, началник (изабща); 2.
управител на имение; З.аст, кралски съдия; 4.
аст. майстор — член на цехова оттаuuтапuя;
5.	арендатор
amtmäßly adj. = amtlich.
Am/meistcu т ист. председател па занаятчийска
организация.
Amts/slter п рядко служебен стаж; -unmaß ипц/
присвояване на пласт; -ans'lließeu т ваен-
тенефонен апарат за включване е постоянна
ниния; -anwslt т представител на прокурату¬
рата е мирово. ононuиекс еъдuлишc: -heTn/iis
/ - служебна компетентност; служебна тнаст и
право; -Гс/кГ/ т служебен ионнаД; тапсрн;
-bewecUbn1/наяиииаmuтаяc за служба; -be¬
zirk т остер, полицейски район; --Mi/t п
държавен вестник. известия на върховната
тнает; бюлетин; -botr т остар. куриер (разсн-
нен); -hr•ndtu т църк. колега (между Духовни¬
ци); —dclikt ш юр. длъжностно престъпление;
-deufeeh и натиояeи; канцеларски яeиени език;
-diener т - -Гю/с; -eld т служебна клетва: suT
den = nelmen поmвгржлаваи служебно; -entlc-
hnngt - дисциплинарно уволнение, снемане от
длъжност; -folgt /служебна йерархия.
smitsT/ri adj. = simtfrei.
Am/s/gebühr f служебна такса; -geieimnis н
служебна тайна; задължение за пазене на
такава; -genösse т колега (в службите); -ус-
/1'1/ п околийски съд. мирово съдилище (ний-
назшити съдебни инстанция); -gerie1teult т
старши съдия -geschäfte pl. служебни леда,
служебна работа; -gcwalt f служебна еласт;
-isuptmimi т, pl. -erZ-hauptleute остер. ок¬
ръжен управител (в Саксония); ~1snpfmsi1-
schaft f административен район; -haus п уч¬
реждение; ист. съдидишe; -kleid п - -tri'l/;
-mie/t f ирсн. официална, студена. строга.
важна физиономия: с-с - дniecfzem придавам на
лицето си студея, строг, официален израз;
-mieehrane1 т злоупотребление с тдает-
дmfemüde adj. уморен от с/ужбата.
Amts/niede/legung f напускане на службата.
подаеане на оетатlа: -ordn/rti/ служебен
правилник; -pspieue pl, служебни книжа; —
pciuso/ служебно лице; -pflicht / служебен
дънг; -pTlIe1fvcгleltzunn/нарущeниe на служе¬
бен дълг; -rcitcr т uuрснu; сно/ийски съдия;
-Schimmel т фем. канцe/атшuна; с/ужбашu-
на. службашки формализъм. бюрокрация; слу¬
жебно разтакаване; -ept’ne1t /аз-ионсн език;
-Suspension / отстраняване от длъжност; —
Überschreitung - /' uрeвищаванe на вдаст; -vtr-
buecien п птeетъплeнue по служба; -vergehen
п простъпка па служебно лице; -Vermittlung/'
междуградска телефонна служба; -уеи/кГ-
/ung/ изпълнение па службата. на служебни
задължения; -veгe'hwleye1heit /' пазене на
служебна тайна; -ve/weser т заместник на
началника. управителя. шефа; -vn/steleu т
остар. снонuйекu управител; -weg т предпи¬
саният. определеният служебен хол; канален
ред: diese Angclc/c/lci/ gelt den = - тати работа
си върви по каналния рсд.
am/sweten adv. vni - снуж*ебно.
amtswidrlg adj. нарушаващ служебния лcд» про¬
тивен на наредбитс.
Amts/willkür/ служебно евоeвониe; произвол:
-wöliu/g / служебно жилище; -Zeichen п
служебна значка; -zelt- / мандат {като време),.
AmulCt/ н, -s. -е амулет, талисман. муска,
imüslit adj. 'забава г. духовит; вессл.
Amüsement |амйзм;1] п. -s. -s ■забавление. татенc-
чспие.
Amüeirr/hetuirh т шрелр. 1. повърхностни разв¬
лечения: 2. а -lokal п lиантан-
amüsfeuen tr, refl, забавлявам (сс). веселя (се),
amusisch adj. без художествено разбиране. усет.
Amyydslii п. -s. - тuu- амигланин.
am I. pr-p. DA А. в пространствен смис ъл при
основна значение; допиране. па не и атгоре.
затова различно от auf (изключения; аг
Bodei. am dem. das UTeu. am dem, dcm Stuand. am
der. die Küste. am der Stelle, am dem Platz. Out. am
6. I kмcкI•бliUiapl.•lTl рelнuн; гом I.

an
82
Bord u </.). 1. при пребиваване uiu Движение
на дадено място с D (но?) на. съвсем блитO;
ло. при: а. die Lampe hängt am dcr Wand, am der
Decke лампата е окачена на стената. па тавана;
am Fenei'; am Ofen. am Tisch sitzen седя. седнал
съм до. край огъня. до печката, седя на масата;
Frankfurt am Mali Франкфурт на Майн; ат
Miuk/pli/z. am Zoo wolnen жинея на пазарния
площад. при зоологическата градина; е-п RI//
am Fi/gcu ^11. tuayen имам, нося пръстен на
пръсна си; eine Waue am. an (по-честа auf)
Lsgeu laben имам известна стока на склал; sie
giny am s-m Arm тя върнеше под ръка е него; das
Kind am der Hs/d Tülicn водя детето за ръка; am
dru Spitze des Regiments reiten яздя начело на
полка; б. Lehre/ an der VolkseeiulC; «am Gymnasi¬
um учиген н оеионноmо учинище, п гимназията;
Pгoiessöu am deu U1lveuei/ä/ професор п унив-р-
ситена; Geeand/eu am enyllsehen Hofe пълномо¬
щен ииииетгт при английския двор; в, am der
Küste entlang наднъж по крайбрежието; eieh am
Ufer halten плувам. въртя близо до брега; г. си
zeu^^hlug die Vasc am e-m Stein той разби вазата
е един камък; sich та'^ am Tische stoße/
блъскам сс нощем п масата; d. wä/c ich am Ilrer
Stelle ако бях па Ваше място; ат m-г Statt на мое
място. вместо мене; die Reihe ist am miu мой ред
е; е, Brnet am Brust гърди срещу гърди; гърли до
гърди (« навалица), Kopf am Kopf глава до
глава; Main am Mann човек до човек; Schulte/
am Schulter рамо ло тамо: Tüu am Tür, Wand and
Wand wolnen жинищана ни са едно до друго; 2.
пра направление към дадени цел с А (wotän?)
на, до. о, в. към: и. dem Hu/ am dcm Klrldrrstnidru
hänyen окачвам шапката па заначанната: die
Leiter am die Miueu. slci am die Wand lehnen
изправям стълбата на зида, облягам се о
еmeяаmа: c-n am die Hand nehmen хващам н^г. за
ръката; am einen Stein stoßen блъсвам се н
камък; ctw. am s-m Platz ^1111/ поставям нщ. на
миетото му; an die Tür klopfe/ чукам на
пратата; [sich D] dem Ri/y am dcm Fl/yer s/eckcm
слагам пръстена на пръста си; б. c-m Ruf an die
Unlveueltä/ culilten поканват мс за професор н
университета; в, Ich relcie iim [bis] am die
S'1nlteum стигам му ло раменете; г. c-m Brief am
dcm Freund. am c-e Behörde eeiueiben пиша
писмо на итияmcни си, до учреждение; Д- резг-
von hier Ist es №'1 weit an dcn, zum/ Riein
още е доста дадеч оттук до Рейн; е. die Relle
kommt an mich сега ми е редът, идна моят тcд:
Б. 3. за време с DA на, е. по: е. am Eusten Mai на
Първи май; am Morgen сутринта сутрин; ан
Tage през gcHa am Mlttiy па пладне, по обяд;
am Dienstag пъп вторник; am АпТа/у. am Ende н
началото, накрая; най-поедc; разг. ат е-т
seiömem Jnnifдge--- елин птeнтасeн юнски ден;
es Ist am deu Zeit еремс е (вече); es Ist an dcm. dass
er 1^11^ предстои з«а1минавансто му; 6. bis am
[чак] до; bis am das Ende чак до края; vom
Mörge1 bis an den Abrid он сутринта ло
вечерта в. в препасис, непрсстрипстнс1ю
значение, 4. с D по: das erkennen wir am s-m
Geslch/ това познаваме по лицето му; am slltn
Dingen sclc 1'1, dles-.. по всичко виждам. че . .
ich weiß es am mir зная го по себе си; 5. с числи
DA па; разг- около. приблизително. към: Fünf ат
deu Zahl пен на брой; cs kos/c/ am die 20 Mauk
сгруна оконо 20 маткu: sic ist am die 25 Jahue alt
тя е на оконо 25 години; es waren am 1000
Zus'liueu da присъстваха оконо 1000 трuтeни;
6.	D в лицето -га: an dem GewerkschaftsTülrcr
isndcn wir c-n klugen Msnn п лицето на
ръководителя на nтофсртаяизации та видяхме
едни умен човек; 7. управлявано от редени
глеголи кита anheiten. denken, (suCi) erinnern.
erkennen, felilen, glauben. leiden. mabnen. stte--
hen; teilHebmen. zweifeln и др. [примери н:н.
при съответните глаголи); 8. управляван от
някси съществителни като Freude. Gefallen.
Lust, Mangel- Vergnügen. Vorrat (премери при
съответните съществителни); 9. управлява¬
но от прилагателна ката arm, gewöbHt. gleicb.
groß, jung. klein. krank, reidi. stark, sduddig u
др. (примери при съответните при -iueamei-
ни); 10. преД Superlativ, um stärksten пиа-салеп.
пай-силпо; am besten най-дабре а m. и.; 11.
непреваДима в някои търговска изрази; разг,
am Weizen. Eieem habe Icl 1000 Tönnen жито,
желязо имам 1)00 тона; разг- haben Sie ctw. am
Abendkleidern [am Lagt/]? имате ли вечерни
тоалети на склад?; 12. в редица фризео югсчнн
азразн; soviel. /wss/ am mir liegt лононного
зависи от мен. исконногс мога; es Is/ 11'1/ am
mir zu ^/11 нс е моя работа да кажа (нш.); es
llr/t am miu аз съм причината; от мен тавuеи: es
Ist am Ihm (zu reden) негов ред е (да тонстu): es
ist /1'1^ am Ihm у него няма нищо особено. гой
нищо не представлява; ризг. kein yn/ce 1 lair am
e-m 11^11 клюкар ствувам безпощадно по
нечий адрес; не намирам да кажа добра дума за
никсго; das ha/ eu so am sich такъв си е по начало;
Ist es am dcm? така ни c?; cs Ist [woll] am dcm
работата стои така, вярно е, така е: cs ist nicht am
dem нс е до това: резг. es ist nle1te am der 81'11
няма нищо особено е тона; die 31'11. das Din/
am sich нещото въобще*; нещото само по себе
си; am [und Tür] eiei само по себе си; собствено;
die внис am sici lat weni/ Schwler/kel/ei гази
работа сама по себе си предстаеляна малко
трудности; am der Aubel/ sein работя е момента,
е момента съм зает с работата си; am Schuelbri
sein тъкмо пиша; am Verhungerm eclm умирам ог
глад (в Действителност); остир. am S/erhen
liegen умитам: er lat Helfer am deu Hand той има
помагачи на разположение; am [der] Hand deu
83
inbackei
Wleecnechaft c помощта на науката, основавай¬
ки сс на науката; am Out und Stelle на самото
мието: es ist am Platzt уместно c; №'1 am Leben
sein още съм жин; преш, ich labt am Zweien
genuy стигат ми двама; воен. am dic Geweiue! н
стъжиe!; IL adv. 1. Gewehr am! воеш. за стрелба!
(команда): 2. в камбинацин: von.»» am като се
започне от; от., нататък: vom Ärmste/ ат като се
започне от най-бcднuя: von diesem Tage. von
nun am от този ден, отсега натагън: von Kindlei/
am от детството си (насам); ab und ат при
случай, еeгит-тстuт: Ъ-резг. am sein ei. включен
e: das Li'l/, Radio ist am осветлението, радиото
е вкдючeнс-
am»»» с глагола tnnh. означава L начала на
Действие: aHh/enneH, anfaulem aHstimmeH и
Др,; 2 приближаване, направление, насоче¬
ност към шкг., нщ.: aHfabreH, anfliegeH, anklop-
feH, anstürmen: Л докосваше, прикрепваше,
присъединявате: anmnhcm: 4. нарастваше: an-
h^ufeH, anscbwellen; 5. действието на основ¬
ния глагол в по-слиби степен: aHhraten; 6.
направление нигсре, лека изкачваше, вдигане:
ansteigen, anbehen.
...am 1. {направленне) към: heran. bcryim'; поет,
stemciin. wolkr/sn; 2. (леко Движение негоре):
hinan; 3. до: mebenam; öhenan; umtcmam-
Anabsptismns m, —ре— анабаптиъм.
Anabaptist m, -em. -cm pei, аяабаптuет-
Agshiössr/ -em биол. съживяване (тариби, жаби,
лишеи, обики, след вцепеняване).
A1l'1öurt [-ко-, -хо-] т. -сп. -еп отшелник.
A1le1r*öniemus [-ктс-] ш --...mcg вае. анахрони¬
зъм.
A/sy/imm п, -s. -е анафама (словесна гатанка
чрезразместване ше букве).
agähneln, agn11lih1r1 fr. наподобявам; грам.
аcимилирам-
AglkölUt1 п, -(ere; -еграм. иeитавинcя сдоворсл;
скок н сдотореда.
Agskuröntikru т. -s. - 1. лат, анактeoнтин; 2.
преш. чонек на удотолегвията; на жа-нота.
siski^rö/tl^s^cl adj. като Анактеси; есссл. ^1^-
тейени- жаден за нас/алнилет- аuанрcоятuчcu
(поепия).
agil adj, мед. анален. на. при ануса.
sgslö/ adj. аналогичен, подобен, съответен, ана¬
логов; adv. по аналог-1я.
Aiilogie С/ -п [-йси] аналогия, подобие. сгсннeне-
гвие; параден, пример, образец: In - zu по
примера на, по аналогия; seine - finden имам
съотн^ез ствие.
Ag|lögirhildn1y/e*-mксзш- езикова форма, сбта-
■зунана по аналогия
Anllogieee1lnee т фалос. заключение*. дока¬
зателство по аuанстuИ; аяансг'изъи.
lnllö/ie'h adj. - вж- amaloy.
Aislplibt/ т, -сп. -еп нeграионeн (човек).
AnalphabCtem/um п неграмотност,
дmдlphlhetfeeh adj. неграмотен.
Analysc / -п 1. хим. анализ, разлагане; 2. мат.
фелос. разбор. латчнeнeниe-
AnalУermtbefund т хем. резултат. данни ог
ананит: -bet•ie1t т лоннаЛ; удостоверение за
анализ; -fehlergrenzr f хим. преден на допус¬
тима псгрcщuоег при анализ; -wsayr / '1^1-
'Гс = аналитични всзни.
analysierbar adj. поддаващ сс на анализ, анани-
тируeм-
111^11/11tn. 1. ананититам; разлагам; 2. пратя
разбор, разчленявам.
Analltik-// — филос- ананитина-
Analytikcr т, -s. -Е аналитик (химик, матема¬
тик, философ): 2. педант, ровещ сс е дребо-
/--.
analУfiee1 adj. аналитичен, разлагащ!; разчленя¬
ващи -eu Ausdruck точен описателен uзтат-
Aiämiei/ —мед- мадонтъниe; анемия,
Д1ämie'h adj, uанонргвeЯ; анемичен.
AglmgereC* -п мед. бснeетяо развитие на дадено
нице. прел-стор-я на таболиванc-
Ananae/ -sse бот. ананас.
anaikrrn tn. 1. мор. закотвям. пускам нсmва: 2.
таснобпам-
Anapäst т, -s. е лат. аяаueет (стъпка).
A1lpllrcut -n. Aglplm/ -.огеп лит. анафора.
AiarcHiC/ -п [-йен] анархия. безвластис; безза¬
коние; безпорядък, безредие: - der Produktion
етuхuйнсет е nроизвоиетноmо.
anДueiiech adj. анархичен: -е Zue/nnde егcноя-
H—e. пснсжeяиe на анархия
anluehisfis'h adj. анархистичен,
aiäsen tn. примамвам със стръв.
дmss/äfieeh adj,: -er Druck отucчагнанc на печа¬
тан текст по механичен начин, бсз нов набор.
Anästhesie f- —мед. 1. нечуненниmcннсеm- загуб¬
ване на чувсгнитeнноетта; 2. упойка.
amäsf1reieuen tr. меД. упоявам.
Anistigmät п, -s, -е фаз, синиа леща, аllзенитиан-
Anitltm п, -s, -е; Aii/hems п, -s. -s църк.
анатема. отлъчване от църквата, пто(оннанe;
прокнигиe-
anstmrn tn. лъхам нни.нщ(•. полъхвам.
Anatomie- / — 1. аяатоиии; 2. иггст и /ун за анато¬
мични uтенe;lнаl!uи; 3. (y^>/. -п)рат’. зана за ана¬
томични упражнения; 4. разг. мстта.
anatomic/rn fr. мед разрязвам. еeпuраu- препа¬
рирам (части ат труп),
Anstömikcr т, -s 1. анатом; 2. студент по анато¬
мия.
amatömiee1 adj, анатомичен.
amätzei tn. тази/едам; сцнам (е.химикал).
lnän/rlg fr. I. потнeжиаu любовно. влюбено. 2.
сел.-ст. облагaотолинам; снуuuтаu (дръвчета,
нозиr-
S1bahkrl1* I. fr, заничам; II. ти- s 1. тагарим.

libah/cn
84
залепвам при печенето; 2. (part- pef, angeba-
ekeg; l1/ehacktr (?• сняг) залепва (за ските').
sibahntn tr. L (etw. -) nолтогням (търговски
връзкс), проправям път (за нш.): с-е Vrrständi-
/uiy - подготвям споразумение; 2, полагам
начало, започнам; 'завързвам (връзки): ein Ge-
'1'1/ - завързвам боН. сражeяиe-
Agbs1gugy—А -сп подготовка. наченки pl.
i/bäidcli <стр, lghandelg фем. 1. tr, започвам
(караница): завързвам (любовни връзки); II.
intr. li (ml/ c-m -) търся да сс карам. започвам
(спор, любовна връзки), започвам флирт.
Anbau т, -s. -е 1. сел.-ст, обработване, отглежда¬
не. нултllвиlта!!c: засяване; [;ßwedß7/ma| култу¬
ра: - des Tabaks отглеждане на тютюна; 2.р1, -
ten прие - ттойка; крило на nоеттойна; пристрой-
ванс; 3. напоена земя. нанос; 4. тасeнпанc-
sgblneg| tr. сел.-ст, 1. засявам (нива); 2, отглеж¬
дам, култивирам. сея (тютюн); занимавам се,
е прен. (с наука, изкуство); 3. разработвам,
нунгuнuраU; а прен, (пустош, целеше).
l1hlur12 tr. refl, 1. и intr. Л птисгтсйнам. (крила
към къщата); 2.refl. таеeнтам (се): sleh auf dem
Lande - таеeнвам се на сено; 3. снагам. поста¬
вям (пулове при Дамина) (и разг.); 4, (за река)
нанася, прави нанос.
А/Гист /ш, -s. - 1. заселник; 2. съссд.
Aghsif/lläc1t/ 1. обработваема пнощ; 2. площ за
заеmтоянанc; -folgt е сел.-ст. сcнтбооботот.
nноисеueн; -möbcl pl. секционни мебели; —
mo/öг т мотор на мотопед; -wsidf секционни
мебели, поктuнашu цяла етcнa;-plsg т I. пдан
за застрояване. 2. сел.-ст- сеинбен план.
1пЬгГг1Г1г1* tn. (e-m etw. -) вие, I. нареждам.
заповядвам; 2. препоръчвам; повeтивам-
Aibryiin т (честа безр1-)всс- начало: seit, von -
[an] от самото начало.
agbehalten* tr. резг. не събличам (дреха): wollci
Sie dem Mii/rl -! останете c палтото!
anbCi adv. търг. ка/щ. 1. nтuножeяс в. с настоя¬
щото (писмо); 2. покрай другото, заедно с тота,
inbeißrn* I. I. tri захапвам, нахаптам (ябълка):
фам. sie ist zum Anbelßcn тя е апетитна,
uтинлeканcнна; просто да я захапеш; 2. refl.
захапвам сс за, о нщ.; 11. int/i b кълна, напалвам
въдицата. хващам се на въдицата (и прен.
резг,):
snhelangen tr, касае се, отнася се до нщ-
ambellem I. tr. (е-п -) залайвам (икт.), нахвърля^)
се с дай върху нкс; фам, карам се (ннм-): фим.
dem Mond - дая на аба; И. intr. b занайтам: der
Hund kommt aigebellt кучето идна, лаейки.
anbequemem t/i refl. вае, нагаждам (се), птuепс-
еобивам (се) (D): eieh dem Veuhnltmie/em -
плиепоеобявам се към усновиита.
Aghrqurmtrng/; -еп нагаждаше, приеиособянанe:
акомодация.
anherlumrm .г, насрочвам (заседание, дело).
anbr/rn tn. I. обожавам; прен, бо(онвсри (герсН^:
s-c А/1^сЬг1с/с любимата му; 2. кланям сс на
ищ.: Gö/zei - кланям се на ило/и.
A1httct/Л; -s. - Хрсзг. понноuнин; обожател. 2.
вж, am bc/cn 2.
Aght/ule1t т канц. А1ГС1гг1ТТт само адвербис..-
по е In - (G): Im - dcseem предвид на тона; m •
dru VCriäi/nlssc с оглед на услонuита.
iibrtrcffCn* tr. касае сс, отнася се до нщ
a1beturrfe itdv. (G) ксшц, насатeлно» по отношение
па, относно.
i/bettcln tri (r-n -) обръщам се (към нкт-);
nтоеeики; задявам (нкг.) с птоеия; а преш.
A1hetng/А -п L култ, поклонение (па божест¬
во); 2. бсг■стнотcно'; обожанаис (а ни любима
същество),
sibiedeum refl. {sich (Гс1) e-m -} интимнича н сс
натрапвам (ннu.r» инниинича; фaмилиатн)ича
uтоеmащнu: сг bieder/ sich überall ат гой иавеи-
къде си натрапва интимността; А/Псйт/у/.
aibic/en* t/i \тпърг. канц. uрuлатаM; обзекновешо
сама в sngchogeg приложeис; 1 подгъвам
(хартия); поднивам. навеждам (клон) към иш.:
ein Reis am dem Piall - навеждам вейка към
нола-
1/^11^* L tr. refl. 1. предлагам; търг, киши.
оферирам (стока): dcm Beeu'1er Tee - предла¬
гам, поднасям на госта чай; eiei e-m zu e-m
Dienste - предлагам си ус/увитс нкм.; разг, e-m
е-с Olrfrl/e - заканвам сс нкм. с плесница; 2.
воеш. ein Gefr'lt - завързвам, започвам етажc-
нис; II. intr. b наддавам прът на търг, предлагам
първа цена ( - покупка не пщ.); А/Мс/шу /.
1/^101/* 1. tr. 1 Jctw.. e-m an ctw. D-) завързвам,
птитгрттам (o нш-): dcn Hund - тавгтттам
кучено; ein Buch c-m anderem - подвързвам
книга заедно c друга: 2. (c-n -)разг. закърпвам
нкг (заемам пари ат шега): c-n Bären [bei r-m|
- закърпвам нкг. (вземам в заем); 3. остер,
дарявам, правя подарък; 4. диал, ein Kalb -
отглеждам теде; IL int/i b (mi/ e-m -) 1. фим.
залавям се (с ниГ:)* започвам борба. бой.
караница; предизвиквам караница. бой; 2. разг.
гдсдам да завържа връзки с нкг.
Anbiss т 1. захапвано; 2. охапано. яахаuаuаuO;
захапано миеmо; 3. примамка, стръв (па въди¬
ца),
11^^11* .г, L 1. раздухвам. разпалвам.: метил.
е-т Hoe1öfeg ~ разпалвам висока пещ!; 2. л/гз.
nтсенuттам (мутuнаняu инструменти); 3. die
Jagd - със евитeяe на рог откривам лона; dem
Tag - аст. лапам сигнал за започване на деня;
wie amgcblisem изведнъж. ненадейно; 4. (е-п -)
духам към нкг; фам. есптам се (uкu-r; II. int/- л
само в: 11/1^^11 kommen идвам, свирейки с
рог.
sghlätfeug t/i теолог, илeтнeждаи бегно няколко
страници (от кинге).

85
anda'1fevoll
Anblick m 1. погнежданс, гледане; съзерцание: In
dem - der Ns/ur versunken потънал е съзерцание
на притюлата; beim №№1 ~ при пръв потдeд: 2.
тлcлна. тлeнишe; ein 110*11'11/ ~ bot eieh чудес¬
на гледка се представи; ein schalneгiie1e/ ~
ужасно зрeнишc; bei diesem - при вида на това,
като видя тота; sein ~ ist miu zuwider противно
ми е да го тлcдам»
anhliekrn tr, вее, потдeжлам-
inbllmzeln tr. (е-п ~)разг. гледам (янт-r с понутат-
встeнИ; премрежени очи; гледам (го), яамuт-
найки дивонито: намигнам (якu-)^.
iiblitZrn к-разг. хвърлям янм- искрящи погнели,
lnhö1icn tr. 1. техн. пробивам дупка (със
свредел): ein Fдee - пробивам дупка н бъчва;
Wein - пускам вино; 2. (e-m. bei c-m ~) ризг,
закърпвам (нкг) (вземан в зеем); измолвам си
услуга; 3. = anbettclm; 4. разг, сондирам (uнт-):
А/ГоНг/И!/ f
11^1x11 tr. затинтпам (нщ. о друго),
snbou/en tr. (е-п - заемам пари (от нкг»r-
Agböf и, -s. -е 1. ивстр. предложена цена от
купувача; 2. първа предложена цена при търг;
3. мин. право на участие н рудник.
11^1^1/ t/i мср. стягам. опъвам платна, поста¬
вям плагната.
inbusteg* tr, готе, запържвлм, uодuължвам.
зачервявам леко.
agbunnnrg I. tr- 1. обгарям: die Sommc bräun/c die
Meneehen am Strand am слънцето обгори хората
па плажа; 2 готе, позачcтпивам на огъня
(.месо. лук. брашно); II. 1н1г, s изгарям, загоря-
вам (на плаже. от слънцето); иочcрнита.
потъмнява (от въздуха, времето).
agbre'irg* I. tr. Х.ризг. начевам. начупвам (хляб,
кутия цигари, бутилка): ein Heft - начевам
гcmраика: 1 прегъвам (хартия). пречупвам
(кнсиr: das Stullbel/ Ist lngebuöehcn кракът на
стона е поврелсн; 3. мин. разкривам [метеш
загсж]; II. intr, s 1. настъпвам, започвам: deu
Tag. die Naclt ^1'1/ am зазорята се, свсчсрята
au die Schlicht bricht am боят започва; mit
lnbueehc1dem Tagt призори; angebrochene/
Abend настъп-да пeчcт: 2.осюбешо angchröeicn
иагнина, започва да нииеeдee; да сс разваля;
l1gehuöe1e1ee Obst нагиини овощuя: angebro¬
chenes Bier вкисната, възкисс/а бира; 3. само
sggehuöe1e1 пукнат: deu Knochen. die Ist
angebrochen ксетта. чашата е пукната.
iibrriiri* I. tri 1. запалвам (цигари). подпалвам
(агъия); 2. сиърням: 3. (рядко) c-m с-п Se1and-
llr'k - жигсенаи нкг; II. int/i s 1. запалвам се.
подпалвам сс: das Holz will nich/ - дървата нс
истат да се тапалит: 2. загарям: der Braten ist
1ПУс1гг11п/ печеното е загоряло; cs riecht inge-
^111/ мирише на загоряло.
11Г/11ус1* tr. 1.1>езг. домъкнам; (зи куче) апот-
тнтаu; sic ^1'1/1 alle ihre Puppen am тя домъкна
всичките си кукли; 2. uоснавим, е прен, (клауза
в договор) uринрeuим: е-е Lampe - посmатиU;
птиклeпим дампа (иа стене); с-е Verzierung -
поснаnим, монтирам украса; разг. die Stiefel -
мога да си обуя обувките; Ъризг. настанявам,
намествам: c-m im c-m Geschäft - настаняпам
1^. пъп фирма; ein Mädclem ~ омъжвам
момиче; 4 продавам. uлаеитам; пускам н
обташcниe; ипреш,; ризг, плахоетам; изразход¬
вам: s-e Wase- продавам. пласирам стоката си;
c-m Witz - шег. пласирам. пускам п обтащcциc
виц; латт- das kannst du bei uns liclt-такива не
ни минават*; 5. подавам, излагам (молби. омек¬
ваше, тъжба): ein Wort für e-m - казвам добра
дума за н^.; 6. остер. съобщавам. обаждам,
издавам, доноснича; 7. остар. uричинянам-
A1brmyngy f -еп 1. принтcптаяe; поставяне,
наместване; 2. настаняванс.
Agbt*neh т 1. вас. начало. започване. настъпване:
deu - e-r mcucm Zeit настъпването на нова ера;
bei - des Tayes при тазоряпанeчо; с настъпване
на дсня 2 отваряне. начсеанс: - e-r Flaeehe
отваряне на шише; 3. [печевен/] ном, счупено
място: der ~ deu zerhгoehencg Taeec Ist irlscl
номът на счупената чаша е пресен; 4. .мин.
разкритие на рудно находище; 5. мин, рулояс-
ссн пласт; 6. загниване. начало на развадинe: 7.
вет. малонрътиc (у животни).
anbuücli/ adj, L звтни/, а прен. (плодове,
дървете); наяден (зъб); 2. ряДка, особено обл.
латръфац, нацепен (дреха),
anbuühentr. попарвам, запарвам.
anbuüileg tr. фам. нахокам. наруганам. наннк-
пам.
anbuummrn tr. резг. изръмжавам (на нкс); обръ¬
щам се (към нкг) нeнюбeтно- мърморейки;
отпращам сърдито; изруганам.
anbuüt^en tr. (зе птица) таuггвам (ти/а): ein
дmyehгütc/es Ei замътено яйце.
Anchovis (-щонuе)Л - = Anse1övie-
Andi'h/ j.pei, I. (без pl.) молитвена нлънбочс-
яоет» сгсрeлoтoчel!оен; набожно настроение;
Tcнlипютно смирение, благоговение, а преш.: im
~ vereinken потъвам п набожно настроение; ml/
- zulö/cn слушам тдълбoчeно: 2. молитва:
ecime - verncl/ci	си мониттана: 3. кратко
боroенужelн-e; - hallen извършвам бстсснужe-
нис.
andächtigadj. l»блаroroнceH; потънал н монигна,
еъcтeдoточeноег; п религиозна нccoтданllосн» в
религиозно смирение, е прен.: -е Gemeinde
религиозно събрание. огладено на молитва, 2.
съсредоточен: - zulören слушам съсредоточе¬
но. благоговейно.
A1da'1te/bu'1 п молинненик; -stunde / монит-
тсн час; -Übung / ' църк. киний/го съзерцание.
праеи/о.
a1da'1tsvöll adj. вае, бнатоrонccя-

iidampfci
86
indimpren I. intr. v. фам- ungedämpft kommen
пристигам c пълна пара. присн-пам запъхтян;
II. tr. Урезг. c-n - духам нкм. п лицето; 2.,разг.
e-е* Zigarre - запушвам пура.
Agdlneг/; — траeнc-
sndauern intr, Л трае, продължава: die Naclf/aye
diuc/t am нгтеcнcно (иа стока) птодгнж'ава-
sndaneund adj. разг- продължителен. постоянен;
adv. поеmоиuuо; непрестанно.
s/dc/ktm* iHtri b абикн. само в изрила denk (mal)
in’ я, гледай ти!; я. ниж гг!; представи си!
Andenken я. -s. - - 1. еuсueU; възпоминание: zum
- за спомен; er steht in yu/cm - hei miu c добро
си споивии за него: е-п in yu/cm - belaltrn
спомням си с лсбтс за як(-; bewahrt mir ein
tueues - запазете добър спомен за мене. помне¬
те мс с добро; остар. mein Onkel eeligen ~s
ионоииииг ми вуйчо; 2 малък подарък за
спомен, сувенир: ein - von deu Rciec mithuig/eg
нося нщ. за спомен от пътуването си; ирош- da
hast du dir ein schönes - mltyebuach/ хубан
армаган си си донесъл.
iideiuartly adj. от друг рол, вид; инакъв («не-
sndeгsaгriyr.
дnd(er/e ш. у. п adj. I. друг. друга. друго;
снeдвaшииm; pl. (съща и:) останалите: e-m BuirT
über dem -п, nach dem -n seh1eken пращам
uuеuо снел пиеис; e-u nacl dem - слип след
друг: das - Mal следният път; alle die -n нсички
оегаяанu; 11^ ins - /1/1'111/ пресметнато едно
на друго; eins kommt zum -n едно идна снел
друго; есе вони обсmоинcлетта сс явяват; ctw.
vom -t Seite iö/en узнавам нщ. от трсто дице;
ein Jahr ums - голина след голина; всяка втора
голина; ein Wort у1Г/ das - думата дума отваря;
das ist yanz etwas -s тона е съвсем друга работа;
c-n e-s -п belehren давам инм. друг ум; вразумя¬
вам нкс.; отварям нкм. очите; прен. die Frau Ist
in -n Umständen жената е бременна; пося, eine
Hand wäe'it die - ръка ръка мие; - Länder. -
Sitten всяко сено и закон; - 711/11. - Sitten
според времето и нравите; 2. разг, неподоба-
таш: 1'1 hät/e he1naie ctw. -s yesayt наеман ko
щях да се изпусна (dm каже шщ, неподходящо);
да са живи прелян зъб-.
ind(cUcesri/s adv. от друга страна.
Agdrukönfö п търг, странична емeтна;
andermal adv. друг път.
aidermaliy adj. пснтотeн: следващи adv. за втори
път: bei der -еп Mal/ung при следващото
птcиyuрeждcниc-
Andruminn т. -s. - - остар. партньор.
ändern tr. refl, променям (се), изменям (сс);
преправям (роктя): die Anslcit. dcm Simm -
променям си мнението, намeрcниeто: резг, dem
änderst du nicht mehr не можеш пече да го
отвикнеш от обичаите му; не можеш го поuта-
ен.
l1deug/Talle adv. иначе; п nтсmивeн случай; -orts
adv, вае. на друго мяено: —teils adv. 1. он друга
страна; 2. п друг случай. иначе; 3. на второ
място.
indrus adv. 1. иначе, другояче. различно. още; -
denken мисля иначе, различно; - denkend иначе
миенcщ; с различно убеждение; - lautend
гласящ! другояче, с nтотuвоuоножcU; друг сми¬
съл; weu - kommt? кой ще дойде още?; ych/
jemand - mit? ще дойде ли и друг с нас?; sich
besinnen идва ми друг ум; разг. - gesu/ct тлупав-
фим, schön Ist - и туй ми бино нтаеота! (съвсем
Друго пщ. е хубавото); 2. лту(алe; wo -?; къле
другаде'?; 3. резг. ihm wird - прилошана му; 4.
(в условие изречения) остер. нnтсчeм: wenn -
ако нпточcм-
inders/ar/iy adj. различен,
smderseltiy adj. uтоmuвоnоно*жcH;
ande/seife adv, = дmdeueuee1ts-
Andeueytsinnte(r) 1^1 deu andere Gesinntr m, -m,
-n чонeн c различно убеждение.
sndeus/ylnnbig adj. он друга вяра. тcнития; лру-
тснcтени; -herum uCv, от другата страна.
iiders/um adv. разг. на другата, обратната стра¬
на: ilr soll/ 11'1/ so uum, sondern - /amzrn трябва
да танцувате не на тази страна. а обратно.
Andrгest1g п фалос. нeeднаквсеГ; тaз■ничиоег.
-побит-е.
i/derssprscliy adj. итутсcзuчeu.
andeus/wir adv. резг, по някакъв друг начин;
иякакси иначе; -wo adv. някъде другаде; awo-
her adv. оmдлу(адe: = nehmen шег. пипвам;
открадвам; -wolli uCv. нанякъде другаде: шег.
ycbem загубвам.
|gderthslh пит. елин н подовина,
andeuthalhfae1 adj. елин път и пононина по-
голям.
Äide/u/y / -еп	промява: с-с yuugd|1e1r -
tuefTC1; eiltuctei 11^^ пратя корениа промяна;
X изменение, модификация (променен пред¬
мет).
Ändeungye/sneht, -wu1 f мания. еmраег към
промени.
andrrwär/i/ uCJ. намиращ се другаде, на друго
място.
anderwärts adv. вае, 1. другаде; 2 е друго
направление.
1п1ггжс1/(1/) adv. рядко 1. по друг начин, иначе.
е друго отношение: - veufugen давам други
варeжиании; 2. остар. другаде; 3. = andcrwärte:
4. остар, пак. повгстно: 5. остер, adj, snder-
wtltly друг.
sidcutcn tr. 1. загатвам, намеквам: deu Clef
deu/e/c ihm am. eu könne yeiem началникът му
даде да разбере, намекна. чс може да си отиде;
2. eнuпитаM; нахвърлям, набелязвам: е-с aige-
dcu/ete Linie eниuирана дивия; 3. refl- очертана
сс; Д-муз. маркирам (на репетиция).

87
i/cmpfundcn
Andeutung/ -em 1. загатваше. намcн(ванe), алю¬
зия; недомлъвка: im - em epreehem говоря c
намеци, c недомлъвки; 2. снипuравe; набеляз¬
ване, нахвърлянс; обозначаване; die ~ с-г Linie
много тънка линии: 3. знак, признак.
дmdenfumgeweiee adv, с намеци, с недомлъвки,
със загатване; по скрит начин.
amdi'ifrn tr, 1. (c-m e/w. -) приписвам (вкu-) нш-
измис/сно, измислям (за яке) (тимеретия-
дума. действия); 2. (е-п -) възпявам е стихове.
andi'krm tr. готе, поетъетявам (сос, сок)..
amdiemem tr. теолог, търг. предлагам (стока).
indoiiern tr. фам, 1. изкрещянам (внu-); изруга-
вам гръмогласно; 2. е/ stand wie angcdonnc/ da
той етоcщe като гръмнат, слисан, изумен; 3. (зи
«лик, самолет) ingedomne/t kommen пристига с
триегн.
Ando/i т, -s. -с/Асгбя/н. пчелник (MlmuhInm)-
Anduaiy /л, -s. — 1. наплин (навалица); голямо
търсене (на белете, стакс); прилив (на кръв),
напор: bei starkem - des Publikums при гоням
наплив на публиката; der - dcs Fcindce; dcs
Waescue напорът на неприятеля, на водата; 2.
силно вълнение (Душевна) .
111^Пп/гп I. intn. b refl. (am. yeyen e-m ~) напирам.
притискан сс (е тълпи, навалица): sich yegcm
die Tüu - напирам силно о платата: IL tn.
притискам (о стетети).
andur = lmde/e-
amdr*e'heeln техн. uтстружваu (нщ. на някой
предмет): c-m Knopf oben am dem Kegel -
итстружвам топка отгоре на конуса; der Rock
steht ihm wie anyedueeieelt дрехата му стои кано
изляна.
amdrnlem tr. 1. ризг. техи. запъртвам, задвижвам
(мотор- матииа): включвам (осветление): das
WleeeU; das Gas ~ пускам водата, газта; 2.
текст. пресуквам; 3. (e-m e/w. -) фам. натрап-
еам: с ватлапвичeетвO; измаивичeенвO; прода¬
вам, тиквам. буттам. пробутвам (нкм. тщ.
ненужсио. лаши стока): eu drehte mir с-с alle
Zeitung am той ми пробута, бутна стар вестник;
4 фем. нагласявам, съумявам да направя:
правя. върша. започвам; снрсинаи; погаждам;
ich weiß 11'1/. wie Ich es - soll хич ис знам, как
да го направя; was drchcn wir nun am? какно ще
пратим сега?; 5. занинтвам; 6. = anduee1selm.
Agduch/kuгhtl/техт. задвижваща ръчка; -то-
т техн. задвижващ мотор.
anduru, andres - imderc/, дmdc/ce;
andrrusefte adv. = дmde/e/eelts-
sid/iiyei* intr. s 1. напирам, напъвам. нападам:
yeyen den Feind ~ напирам срещу неприятсня;
2 мед, (за кръв) нахлува; Andri/ус/ п,
Igdr11yl1e1 adj. натрапш-чав, досадно настой¬
чив.
lnduöyyg adj, хeтиафpoдигeв; ивупонов-
lnduö1en tr, (c-m ntw.-) заплашвам. заканвам се:
ici duoUt Ihm Strafe am заплашвам го c наказа¬
ние.
A1d/ö1u1//аurнпащJвавe; закана: bei. unte/ - deu
Tödcsetuдie под страх от смъртно наказание.
Andruck т 1. печ. пробен отпечатък (особено от
картина); 2. техн. реактивен тласък (при
ускорение); 3. първоначално налитанc.
induü'ken tri 1. а refl. b (леко) натискам (сс),
притuенаu (се); илибавям чрез наmиенавe; die
Tür ~ притварям пратана бот. lnyedгüekte
Blä/tru сраснати ниста; 2. започвам да натис¬
кам; 3. нско издувам (повреждам) от натиска¬
не: дnycduüektes Obs набити плодове pl,; 4.
жп- прикачвам (вагсн за влак).
ameckem intri s (рядка b) (bei c-m, am c-n etw.) разг.
1. удрям сс, блъскам се е ъгъл. ръб; блъскам
н^. с рамото си; 2. прен. фем. шокирам с
държанието си. обиждам; предизвиквам ведо-
водетвO; докарвам неприятност: er scheint bei
Ilu smyeeckt zu ecim настъпил я е по мазола
(изгчлежда. че я е засегнал):
anrift/n t/i австр. обл. поощрявам, окуражавам.
етuмунuраu: въодушевявам. подбуждам.
imeigmen tri (sich D etw. -) 1. усвоявам. научавам
(чужди езици. навик); 2. uрисвоивам си. заг-
TабпаM; обсебвам: sich Mrluwe/t - присвоявам
си принадената стойност; Agrignuny /.
imeinlnder adv. [/тнг^Ш(с/ един до друг; един н
друг; един за друг (мислят); □ [zwei Sachen] -
binden свързвам едно о друго; wiu sind - yciahucn
сблъскахме се. епрeчкахue сс. нахвърлихме сс
елин срещу друг; ~ fügen съединявам, свързвам.
нагаждам точно едно о друго, техн. фугирам:
wir sind - ycra/emлатг. еnтeчкахмe сс; d-c Länder
g/cmzcm - граничат; - Шпусп и. скачвам. съеди¬
нявам, епгттпам едно е друго: zwei Kct/cn -
Uamyen съединявам две вериги: б. обичаме сс.
привързани сме елин към друг; ctw. - pдeecm
нагаждам. нагнасянам едно с друго: съгласувам:
- prallen сблъскваме сс; - uelicm нареждам едно
до друго; изни-знам; - stoßeni е. int/i s 1.
сблъскваме се: 2. фаннчи едно с друго: б, t/i
удрям. блъскам едно е друго.
Anekdo^ С/ -п анекдот.
Agtkdotr1/rren1d *-jägrm Lich1shc/ т (страс¬
тен) нюбигген на анекдоти.
incktli tr, 1. отвращавам, будя, внушавам истну-
са: sein А/ГИ'/ ekel/ ml'l eeiön am твуеи c'\
отвращавам сс от самия му вил; 2. разг. (c-n Ч
заяждам сс (с нкс).
Agrmöge/. -п бот, съсънка, апeиопия-
inemprchlen* in (c-m e/w. -) 1. (усърДгю. настой¬
чиви) препоръчвам настоятелно, съветвам (за
anemprunden adj. 1. 11—^1, ^lcиcтllненll; имити¬
ран: dleer‘s Gefüil is/ gur - това чутс-жо е' само
подражание; 2. почувствуван като еобеннeuо
птeж■|lвивавe-

А/с/Гс
XX
Апс/Гс m. -n, -n остир. uтинuнeгитонаu (е право
иа изкупвате) наследник на неделим недвижим
сенски ииот.
Anrubegure1t п праното да се ваедeлива неделим
недвижим имон.
iicrblrtri* refl. рядко 1. предлагам си услугите;
2.intr, (c-m Ctw. остар. прeднатам,
Anc/birtei п. -s, - - - - Agcuh1rtngy - - -cn euu,
птecдloжcl!иc, търг, оферта: von Ihrem freundli¬
chen -- icime ich Kegg/nle вземам си бележка от
любезиана ен офсрта.
igrrkaiit adj. (обшо)llр^тзиаH; извeенcH; утвър¬
ди i.
lnrrklggtrr*mlOrg adv. както е (обшс)итизватс.
sirrkci/ri* .mperf. erkannte uh. anerkannte:
part. perf anerkannt tr, 1. признавам: er erkeg/t
meine Föudeгungem am (погрешно 11111/1111) той
призната моите искания, вземания. претенции;
er rrke/nt an. geiell/ zu heben призната. чс е
сгрешил; 2. ценя. хваля; одобрявам; уважавам:
seinen Rs/, eeime Verdienste - одобрявам съвета
му, признавам заслугите му; ane/kcnnende
Wor/c похвални думи.
inrrkrngegswrrt adj. достоен за похвала. псхва-
нсн.
A1rukr1gt11e -/. ^1; п, -ece, -sc 1. рядка юр.
[muwo] признаване. призвание; 2. одобря¬
ване. ценене; похвала.
А/с/ксиш/ / -cn 1. признание; одобрение,
похвала: er isnd allgemeine - той получи
всеобщо призвание; von e-m ml/ ~ epueeien
говоря похвално за нкг.; 2. ититнаванe: yesnzli-
'11 - eines Kindes законно признаване на детс.
Aner*krnnnnt/s/b)rseheld т юр. вж-- -ur/rll; -dl-
plom п вж- -schreiben; -kliyc f юр. иск за
признаване на плава: -s'luribrn и, -urkunde f
похвален диплом; -urteil п = юр. решение.
постaноnнcниe; резолюция за uтuтнавацe; —
vrrtray т юр. лстовст за признаване на задъл-
жсния.
anrrkennnn/e/wrrf, -würdig adj. = ame/kcnnens-
weгf-
A1e/öid н. -s, -е фаз. анeлоид, барометър без
жинак.
111^'111111 part. adj. остер. вроден,
anerzielen* tr. (e-m ctw. -) втълпявам, тсаждам,
внедрявам чрез възпитание; ime/zoyem uрилс-
бнн чрез възпитание.
ameeeen* фим. sl'i D e-m Bau'U - он тъпчене си
пускам щнeмбc-
infä'hrln tr. пея (икм.) с вcттидо-
i/ficirm tr. вае. разпалвам, раздухвам (огън);
преш. възбуждам (похот), псинлаждам-
snTädcln tr. L наниз вам; 2. прен. започвам.
завързвам (разгонслr*
11Г|НгГ|г adj. мср. достъпен за приставане (с
лоДка, кораб), за епиланe; слизане (па брега).
апГ|1/гп* I. tr. L доеозвам. nотИ; докарвам
(дърта. тъглища): фам. Wein. Zi/arrei - подна¬
сям, донасям вино. пури; 2. блъсвам с кола
(вкг.. ъгнов камък): dcr Fuhrmann 1а/ dcm Wagen
aigefliren каруцарят блъсна колата си при
каране; 3. (с-п -) фем. обръщам се грубо (към
uнт-r; еоинам сс. тросвам се (нки-r; 4. мен.
намирам. откривам залеж, попадам на находи¬
ще; 5. теолог, пътувам с моторна кона (към
дадено сeнишc); 6. техн. пускам н лeйетвиe;
eкеплоатацuи (мишена, висока пещ); II. intr- д
1. пристигам с птeнсзно етeдство; (за кола)
пристигам; (за кораб)) спирам, приставам на
бтeта: 2. .мит, zur Arbeit - слизам п рудник на
работа; 3. потcтним: deu Zug fährt irl'l/ an
влакът погeтни бавно. неко; 4. b s блъсвам се в
нщ., карайки кода: der Wagen ist am die Bordkan¬
te aiyefslucn колата сс блъсна е бордюра; прен.
übel - здс си изпашам» зно мс сполетява; нмам
нeптияmвссmи-
Agralr/glrls пжп- нолонот на итиетитащи пнако-
tc; —leistung у/ иошвоен при тръгването; —
sclicU/ т мин. шахта за спускане н изкачване
на миньори.
AiTslu/ -/ - 1. рампа за коли при главен вход (на
театър а др. обществени сграДа); 2. присти¬
гане на кораб. кона; 3. място за приставане на
кораб; 4. път. пътунавс до дадено място (с
кале); 5. мин. слизане е м-на.
A1fa1r/ewey т пън от дадено място (напр.
желницета) до цента.
Aifsll т, -s. 45 1. меД. uтuетъП; атака. криза:
припадък: си bekam e-n - von F1eheu внезапно
температурата му сс качи; ein - von Schwindel
пристъп на замайване, виене сеят, - von
Heiterkeit избухване на смях; 2 рядка воен.
атака, нападение; 3. стоп. добив; предаден
наряд; 4. лов. кацнашс на птици; мястото на
нацванemо; 3. мит. подпорго. (дървени) подпор¬
на ттcда; 6i стр, начало, опора на стои; 7.
остар. юр, наследяване, получаване. припада¬
не на наснeлетво.
апГаИсп* I. tr, I. хвърлям се върху. надигам на
нщ.. на1адам; воен, атакувам: deu Hund ist die
alte Frau ingeiallcn кучето се хвърли върху
старата жена; 2. вае, (за гняв,, ужас. носталгия.
жалост) овладяна. обхваща. обзема; (за бо¬
лест) връхлита. хваща. налита; 3. лов. -тглеи;
попадам (па Дири): der Hund fälll/ die Fährte am
кучето попада на диря и я енcдва: II. iH./i s 1.
по/учаеа сс (покрай Другото); явява сс: die bei
diesem Verfahren anfallendem Nehenpuöduk/e по¬
лучените пр- този метод странични продукти:
die amiallendem F/ayem. Arbeiten явяващите се,
инцидентните въпроси. работи; 2. остар- пада
сс (обаинав- по наследства): е-е kleine £1^
schaft Ist ihm angeisllen падна му сс малко
наследство.
anfäUiy adj. птcдтатиоложcн към заболяване;

89
дnreneug
cen.-cm. поражаем.
Anfälligkeit// — предразположеност към заболя¬
ване; сел--ст, поражаeмосm-
Aifany т. -s,	1. начало, почване. започване:
im. am. zu(m) - е началото; von - ат от самото
начало; ~ Juli е началото на юли; - des Monats е
началото на месеца; im - des Jahrinmdcrfe п
началото на века. im - war die Tat е началото бе
делото; вае. s-m - nehmen започвам, произхож¬
дам. водя началото си; е-п - ^'111 започвам;
er Ist - siebzig той е п началото на седемдесетте
години; 2. pl, наченки, начален период: die
1/^11 ас deu Arhritei’beweyung игтвиme наченки
на работническото движение.
anfan/ri* 1. tr. 1. започвам. начевам. захващам
(рабата, търговия, нов живот); задавям сс за
нщ-; подемам: с-п Puozeee - започвам. завеж¬
дам процес; cs auf ctw. - започвам нщ. с оглед
на оптcлcдeна цен; 1.резг. наптавим; свършвам
1^.: ml/ Ilm ist nichts iizufamyen c него нищо
нс може да се направи; wie isben Sic cs bloß
amgeiangen? чс как пък я свършихте, направих¬
те тази работа?; II. intr. b започвам. начевам:
ich fange am zu lcecm; ich ianyc zu lesen an
започвам да чета: es fängt am zu donne/n
загърмява; die S'1nle ist wiedcu imyeiangcm
учuнuшeнс започва пак; der Frühling Tang/ am
илодeгта настъпва lieu Tany/ mein Feld am тук
започна моята нива: преш. er hat klein sggefag-
yen той започна он нuшO; с минко: фем. deu
fäng/ ja gut am! показва си рогата е самото
начало: иран, das flngt ja gu/ am хубаво, добре
тръгва. хубаво започва.
Agränyrr т. -s, - начинаещ, новак: Kurse für -
курсове за начинаещи; разг. er is/ ein ^^1/1* -
той почна от а. б.
A1fnnyrrknrs т курс за начинаещи
agfäggll'h adj. начален. първоначален: adv. п
началото.
anfangs adv. п началото, отначало: uтпърнс; иай-
напред: gleich - он самото нача/о.
Anf|gys/hne1stlbr т начална букна: инициал;
-yceehwi1diykrit /начална скорост; -gründe
pi, основни начала. принципи, сенснuu исни-
тия: елементи: zu den =/ gehörl/ елементарен:
-punkt m начален, нулев пункт: -SteHumy /
воеп. изходна uотuцuи; -stoß т първоначален
импулс. тласък; -tc/mii т юр, първо ваеточ-
ванс; -unterricht т първоначално обучение:
-//.11'11/ п ваеш, сигнал за започване (ни
действие); -zrllc / начален ред, вот ред.
111П/Ьп1 /г. обагрям (леко). A1fäuhngy /.
1/11^11 L/г-. 1. пипам, докоснам |ec до]. допирам
се ло ши.: бутам; (по^нащам. улавям; преш.
вие. обхващам, обземам (зе страх, състрада¬
ние- .мъки): fassen sic micii nicl/ am не мс
пипай - ic. не сс локоеваинe до мен; diese Tasse*
lisst sich rtlu/cnds - - i ази чаша нс може никъде
да се хване; 2. подемам. подхнащам; захващам:
die 5^11 muss ri'ltig. beim *1'1/11 Emde
anycfasst werden тази работа трябва ла сс
подхване uлавuнuо; 3. (с-п -) отнасям се (с
внг-r: hau/, rauh - строго. сурово. грубо се
отнасям: разг. man muee lim ml/ Glacehandschu¬
hen - чонск трябва да го пипа с ръкавици; 4. mit
-	помагам: fass mit ат! помогни и ти!; 5,ге?7 (за
плат. кожа) такава и такава е на пипане; ll. int/i
b хваща сс (таетeuuer; техн. тацcпнам (се).
Anfдeeer ш. -s. - парцал (зе хващате иа горещ
съд).
amfauchem tr. (e-m -) (за кстка) изсъснваи икм.;
фам, нарутавам-
anraulem intn. s нагвивам: дnycfдnltcs Obst вагии-
лн пнодоте.
anfrclrthar adj. еиорeH; оспорим (а юр.). подле¬
жащ на сеиствавe (зевещешие).
A1feehthlrkeit / -cm юр, осиотииост; сеиоряe-
мост.
апfeehten* t/i 1. оспорвам (твърдение, завеща¬
ние), юр. обжалвам (присъда); 2. прен. вие,
безпокоя, тревожа: dis Unglück ficl/ mich nlclt
am нещастието нс ме тревожи; er ließ s1e1e liclt
-	той нс обърна внимание на това. нс сс
обезпокои оттона; 3. съблазнявам. изкушавам:
nтихващам; der Böse ifcl/ Ihn am дяванъг го
изкушава; остар. was 6'1/ dl'l an? както те
прихваща?; как си uстволянаш!
AirrcH/ung// -еп 1. оспорване; юр. обжаднаве: 2.
вие. изкушение. съблазън: с-г - w'ldcrs/chcn,
stindlalien устоявам на изкушение: 3. р!. на¬
падки: seime P^ltlk ha/ allen -ei stand/e1alteg
политиката му устоя на всички нападки.
Anlee1/unye/y/ngd т юр. основание, повод за
сбггжнавс; обжаннане: -klayc/' юр, касацион¬
на жалба, наеацuснcu прсгнел.
aifellei tr. 1. изпи/явам леко. отгоре; 2. започвам
да пидя-
anfeliden tr, (с-п -) враждувам (пропит uк(.)-
питая вражда: държа се враждебно. преснел-
вам с вражда: нападам. атакувам (с думи а
под.): ich werde von ihm si/cfciidc/ гои ме
преследва, държи се враждебно към мен.
AiftiidiLing/. -сп нта>елунанe; вражда; нападка.
imTcrscm I. tr, е-п Strumpf - ваилитам пета та
чотап; 1L intr. b спорт. тичам c високо
подгънане па nишини ic.
ngrru/iyrg tr. llти(спвим; изработвам (Дрехи. ме -
бели); праня. наптавям; каш{, uттогниu (кни¬
жа).
/Agrcг’tiyn1yА -сп изработка; иттотнивc,
siTr/tcn tr. иаиаении- омазвам.
agTenc1tcg tri ианнае<виваи (пощенски маркс):
паквасвам: фам. тес, die* Kelle - наквасвам си
п»рлото(ш/я).
infrurun tr. 1. иани; разпалвам (печка). 1lолннаж-
дам; eoen. вгнlнаиcниваи (заряД): den Keeeel
Anfeuerung
90
uатотсщянам котела, казана. 2. преш, окуража¬
вам; въодушевявам. възпламенявам, вдъхновя¬
вам (зи, към дела).
/\nfeuerung Д -сп 1. преш. окуражаване. в^ду-
шевляванc; 2 полианна (зе огън): 3. воеш,
възпламеняване на заляд-
anfixen tr. разг, (е-п -) инжектирам нкг. за първи
пън е ватнстuк-
anflammen 1. intr. b пламвам; II. tr. подпалвам,
тапанваи; прен. възбуждам, подбуждам.
anflehen ... (r-n um e/w. -)умелянаи;
anfletschen fr. (e-n -) (м ж^иво^тна) зъбя сс нкм.
anflicken tr. 1. oöi. пришивам (шц, та дреха):
sigeflck/cu Lippen кръпка; разг,: sl'h Irgendwo
- залепвам се към нкг (шатрспшнчески): сг
flick/ sicl überall am голяма нeuна е; 2. (c-m e/w.
-) фам. наннeвeтявам нкг. за 1^.; злепоставям
нкт.; приписвам нкм. (шц.лошс).
smTliryci* I. tri 1. птeхвлгквам; додетяпам към
вщ.: die Möwe flicy/ dem Tu/m an чайката
принита към кулата; е-е sanfte Röte floy ihre
Wangen an нека руменина премина по страните
й; 2. обраснам: ganze S/ueckem sind mi/ Pappeln
а/дсТю/г/ пътищата по цялото птенcжcвиc;
цени uтосттавстна са обрасни със саморасли
теnони; sn/ef1öдcnee Holz самопорасни дърве¬
та; 3. ивиец. теолог, вземам курс, летя (кън
Дедепа аерогара); 4. воен. евиец. извършвам
понет (над нщ.): с-е Gegend ~ - летя наддадена
местност; & e/w. flieg/ mich ат нщ. (страх.
настроение) ме обзема (ненадейно); ll./H/r.j 1.
птeхнръннам; птилumам: lngeilögen kommen
uтuлuтам; пристигам с нетене; der agTliegcnde
Erds^ft^lll/ птилuгашuит сателит на тeмиmа: ат
etw. - надeгивам на нщ.. сблъсквам се с нш- при
нeтcнc: 11m ist ein FcdcueUcm апдеТю/сп кацнало
перце на дрехите му; 2. саиоиосажда се (Дсвея-
но от вятъра семе); aggeTlogeger Bart mску-шс
покаран мъх по брадата; amgcflogcnes Silber
еаморолно сребро; ingcflogcnes Erz мин. леки
следи он руда; 3. хрумва. релг. текна: wcl'ier
Einfall flieg/ ihm an? както му хрумна?; 4. с D
преш. лесно се усвоява, схваща; das fliegt mir an,
kommt mir amgeTlöge1 изведнъж. лесно схва¬
щам тона; Ilm fliegt alles an всичко му върти (е
учението), лесно му се удава; спори му; 5. die
Fauhen sind wie апуеТюдеп ктаенитe са нахвър¬
лени съвсем леко; 6 е-с Krankieit ist miu
апдеТюдеп внезапно мс нападна бонест.
anflitzen intr. s фам. в: angerfitzt kommen присти¬
гам като с -грсла (зл автомобил, куриер).
an flößen tr. 1. докарвам със сал; докарвам (дърве¬
та) по вода; 2 нанасям (тиня): angef1öOtee
Land напоена uочва-
Anflug т, -s,	1. ирилннанe; додeтивацc, кацане
на пmнпи: евнац. приближаване. uрuетнтанc
(иа самолет): der - e-s F1ngilfems илндитанe на
самолет към аерогара; 2 спорт. старт при
отлuтаuе: 3. прен, мимолетно настроение. по¬
рив; nтиетгn: Im c-m - von Mitleid при порин на
състрадание; 4. нека снела, наченка; зародиш;
сянка от нщ.: ein - von Bart мъх по брадата; -
von Röte auf dem Wangen лека руменина по
сттанuнe: ein - von Wlseen повърхностно
знание; ml/ c-m - von Iroilc c лека ирония, 5.
гъвка покривка от прах. мъх. тдага; 6. лесо«.
саморасло лаетeниe; лонеяно от вятъра семе
(ат ксето пораства растение); 7. мин. снели
от рула, скала. ктиеталитирава селитра; 8.
блъсваше о нщ. при дcmeнe-
Anflug/höhe (авиац. воеш. височина на понсна
(да летището. респ. от последното Оо цел¬
та); -wald т саморасла гора, ~winkel т воен.
ъгъл на прuнuнавстс п нcтишemо-
|gföudrr1 tr, 1. изисквам; наеноитcнно искам; 2.
капц, требвам (заплети. суми. преписки. дели),
потгчнам-
Anforderung Д -сп 1. искане. поръчка канц-
требванс; 2. изискване: höhe -сп e/e11cn uрcли-
вятам големи изисквания; er genügt allen -rn
той задоволява всички услевuя-
Anfrage/, -/ L запитване: търг, llcrml/ erlaube
Ich mir die löillcle - c настоящото си потнони-
вам учтиво да ти запитам; 2. полет- uннeтuсна-
ция: е-с kleine - 1^/11/11 внасям малка
ивmeтпcлации; 3. керт, иай-нискана игра.
anfragen intr, b tr. (bei c-m /1'1. um e/w -)
запитвам. осведомявам сс: ich möe1te bei llnei
anf/ayrn. öb.-- бих женан да Ви запитам. дани...;
time Wate - търг, запитвам за стока; die
amgeiusyte Waue стоната; за която се запитва.
anfressen* 1. tr. наяждам. нагтизнаU; ноляжла^l-
хим. разяждам; а преш. der Zahl Ist angcfressem
зъбът е наидeн: шег. вулг. е/ lat sich D c-i Bauch
amgcfreeeen от uлюеканe му порасло шкембе; II.
refl. вулг. натъпквам се; угоявам се: sich dick -
надебелявам от пнюеканe-
Anfressen п, -s, —,	— 1. разяждане;
2. ееол. корозия. колатия-
anfreunden refl. ^1'1 mit e-m ептиятeнявам сс.
сближавам
anfrieren* iHtr, s (am e/w. ~) 1. замръзвам (o. на
нш-r: е/ stamd wie ап/еТго/сп той замръзна на
мяснеmе си; 2. леко замръзва: die Klutölfe11 sind
дпусТгогсп картофите са позамлгтнади-
anfrischen tr. 1. метал, почиствам чрез нажежа¬
ваше (метели): etw. zu Lötendes - печиетнам
нщ. преди спояване; 2. давам uел■тин; uедтик-
вам: поощрявам. окуражавам; З.хим възстано¬
вявам. редуцирам (метали): die Blelyiä/tr ~
добивам едове от елевна рула; 4 остер.
освежавам, епрeениваM; пратя като вот; пелuо-
пивам; uтcчисгнам: пелеидвам: Gemälde - въз-
еmацевипам. рeетаврилам картини.
Anfrischer т, -ьметал. преизведиmeл на елове-
Anfrisch/feuer п метал, еггH; е който сс топи

91
дmgehögen
рудата; -/cTSO н метал. ехладнтcд-
A1friee1u1y / -ет освежаване. пеицевятацe:
метал, вгтсганевяванe; жив. лeсmавтиланe.
an fugen tr. съединявам с жлеб.
amlügem tr. refl. 1. uрибавим, uтисъeднцивам:
прилагам; 2. refl. нагаждам се, uтисuееебивам
се; Anfügung/
infühlen tr. refl. 1. пипам. попипнам, опитнам с
ръце; ленеснам се до нщ»; mich d-e Hände -
я да ти пипна ръцете; 2. забелязвам. чувству¬
вам. усещам. (че): man fühlt es ihm an. dass er c-
n Kummer hat чувствува сс. че вянея грижа го
измъчва; der А/ГсН füllt mim die Mühe am no
работата се вижда вложеният труд; 3. refl. на
пипане е такова и танева: d1cece Tuch füllt sici
raui an тона сукно на пипане е еетро.
А/Т^г / -еп 1. докарване (та стока с кала),
превозване; ваеш. деставна: 2 еmтете; есmре
мъмрене.
i/Tui/rn tr. 1. веди (.харс), предвождам, прeиве-
дитeнетвувам» командвам (войски); възгнави-
там; 2. привеждам (примери, доказателства),
сuемeвавам: цитирам: e/w. a1e, zur Entschuldi¬
gung - привеждам. казвам вщ. за извинение;
Goethe - цитирам Гьоте; а. а. 0. = am angeführ¬
tem Ort на цнтитаието миеmе; З.разг. измамнам.
изигравам: подигравам. мятам, танаеим; пе-
гажлам веueт; schön ha/ си mich ang<^]fü1rf!
добре мс царели гой!; е/ läeef e1e1 /1'1/ so 111'1/
- нс можеш нeене го меша; 4 докарвам,
прeпотвам (стро-тенен матсриал).
Aifüiut/ т, -s. - L nрeивеииmeH; главатар.
командваш: 2. виновник ииициатет (тапр. та
съзаклятие); 3. подигравам.
AnTütuunn// -сп 1. вж, anfuiren; 2. водачество;
прслведитeлстно.
Agfü1rnngs/sfпe1r; -Zeichenpl. грим, нанuчни-
Agfn1rw'tg т път за uодпез.
i/Tüllei tr. напълиям; прен. изпълвам (с радост,
тъга); übermäßig - прeuънвям.
i/funkrl/ин.резг. петнeжиам внг с искрящи очи
(ядовста. заплашително).
i/fu/kri tri (е-/ -) свързвам сс (с инг.) по
Tадиеmо-
Anfurt/ -еп мор. мяете за слизане на суша (по
вода).
sifuttcri tn. фим. вж. дmessem-
Angabr f, -п 1. указание, сведение; твърдение.
показание (па свидетел, вещо лице); pl. данни:
die Polizei erbst пП1с1С -п полиция ra поиени за
по-пелтебии епeдcнии; die -п in dem Paee
данните п паепотmа: 2. обозначаване (па сто¬
ките- пи цепите); 3. указание, упътване, uтeл-
писанис. иисгтукции: 4. разг. еаиохналетно;
псрчспс; 5. спорт, първо хвърляне на неик^ага.
Angsbrliiir / спарт. иясте; кьлего сс хвърля
първоначално гепн'ата-
umgalTen tn, фим. зяпам (ик.. нщ.).
angäinen tr. (e-m прозявам се е днцето на яке
(в знак на скука ели от умора); а преш,; вае, dcr
Abguund gähnte sic an пропастта тeeщe срещу
mих-
Amyang т, -s,	1. лов, първа ерcша с дивеча (в
годината, в депя); 2. цачаде»
angängig adj. вае. възможен. лоnуетuu: позно-
нен; жедатенен: das muss, wenn lugend
vermieden weiden ако някак сн е възможно. това
грябва да се избcгнe-
im/ei^thei/t adj. разг- леко пийнал.
amyeben* tr. refl, 1. обявявам. дeннаритам (nmr-
щество); указвам, песечнам (шипревлепае, сви¬
детели); обозначавам (цепи, нужди условия);
Wauen zur Verzollung - декларирам етекu за
ебмнтяпанe: 2. съобщавам (името. адреса си);
излагам: seime Gründe - излагам доводите си;
eelnc Föudeunngen vor Gerich/ - предявявам
претенциите, исканията си п съда; Wunderdin¬
ge - разправям чудесии. небивалици; 3. а refl.
долагам (uк(^.); правя иевес; с-п M1/eeUUlrг beim
Lrircu - обаждам съученик на учителя; deu
Mörder gab sich selbst am убиецът се предаде
сам; 4. uтивeждам; цитирам (dl-f1/- текст): ан
angegebenem Out на тeчeвего; етбeлязаuот■е
мясте: 5. остар. каnатнтаи; давам напато; сг
gab 1000 Mark an той ирcдилаmи 1000 марки; 6.
а без obj. den Топ -^^^ггз^. давам нов, а преп.; den
Takt - давам такн; einige Hämmer Im Klsvlrr
wollen nicht - иянонко клавиша н пианоне нс
свирят; elme Saite gib/ lalseh am елша струна
звучи фалшиво; 7. енuцuтаu» обозначавам.
матнираи (е точки, черти) (кройка на Дреха,
лншна- очертания); 8. спорт, хвърлям пръв
(топката); 9. карт. давам пръв (картите):
ec1m Splrl - обявявам шра: 10. -» - obj. die Feder
will /1'1/ aiycbei иeтоте не ще да пише; 11.
разг. хваля сс; нажнича: фам. der gibt aher с-е
S/ange in! ама че сс хвали!: viel ingebcn голям
тарикат съм; 12. остир. птeлплueuаM; започ¬
вам. върша (глупости): was iss/ du denn wieder
angegeben? що за шутоmии си напрани/ пак?
Ап/гГгг т, -s. - 1. леиеенин; щииенин; 2.
деложитeл» обявите/. дeклататер; 3. резг. са-
uехналко; фавфаров.
Angebc/Cif -cn ргазг. 1. леиоеиичeе•| во: 2. фавфа-
тон стео.
amgrbeuiee1 adj-р^^^г. фавфаровекп, еамохнанеи -
Angebetete -п често арсн. любимата.
Anycblndr п, -s, - рядко подарък.
in/cbHch adj. нака наречен; мним: еаметнаu; adv-
уж. както сс разправя: das ha/ er von eei1er -cn
Tsn/c иман го от така наречената си леля; ein
Betrag von - 1000 т сума. нея■го възлизала уж
на 1000 uаткu: er Ist - krank -löll е уж бонев; бил
бенeн-
amgebogei pari. adj. 1. каиц. uтuножeв; 2. вж.
.imbicgci.

angehouen
92
angeboren part. adj. тролеи.
Aggchöf h* -s. -e L предимно търг, прсдюжение,
оферта (благоприятна, приемлива); предложе¬
на стока: eil - macien, /um правя предложение.
ефeлmа; 2. първа предложена цена при търг.
angebriclt pari, adj, 1. уместен. подобаващ; 2.
вж, дnhriggcn-
anyrhundem pari. adj- 1.разг, kurz -а. мълчание,
eл!lееричeH; лаконичен; литьк; б, тогев да
посяга (да се бие); 2. вие, i/blndein.
amgedcihen* intr. s вае. само в - 11^11 данам,
указвам: е-im с-с gute Erziehung - 11^11 давам
нни- дебре възпитание; unse/ Staat lässt scimen
Bürgern im Ausland Schulz - нашата държана
дава на гражданите си е еmтавстне закрила.
Angedenken //, -s. — остар, вие, снемeH; възпо¬
минание: In gutem - steicm за мен е запазен
хубав епемeu: вае. mein Onkel seligem -s
покойният ми вуйчо.
апугйооТ/ adj. разг, тлупенатu^ггк-
inyedudel/, l1grdnsclf рап. adj. резг- малко
пийнад.
angediihnt adj. резг. пиинад-
11/11^1/^ part. adj-ряДко 1. пенучcн като насдедс-
нве: 2. нредcв-
An/rlalle //. -s, - I. наследствена част; 2. стр,
полпора. ееuенг на свод (= W1deu1дgcu)-
angegangcm adj. обл, понуратнадeн: нагнин (ябъл¬
ки): -es N1^'1 вмирисано мeее»
angeglfbt/;;at7. adj. леко пожъння/ (ласт хартия).
Angcgriffe/leit J\ — етuаднадеет; изmощeиеет-
а/угheiratet part. adj. срелeв чрез ■женитба.
angeheitert adj. /ско иийиан-
amgelen* I. tr. 1.(e-n um etw. -) модя, обръщам се
към ннг- (за помощ); 2. отнасям се до инт., нш-;
засягам: was geht dich das am? какво те засяга,
интересува тота?; was mich angeht що се касае
до мен, кеннете до мен; фам. das geh/ dich e-n
Durek; dem Teufel am тона нс c твоя работа; 3.
боря се (с нкт.r нападам. надигам (на инг.); е
спорт, das Wildschwein ist den Jägeu angegan¬
gen глиганът нане'™ върху невeпа; 4. рядкс
започвам (борба, двубой): ein Ahen/euer -
впускам се п итиндючeвиe: es mit e-m -
решавам сс на двубой с инг.; II. inir. . разг- 1.
започвам: wann geh/ das Theiteu, die Schule an?
кога започва театърът, училищcто?: die /1^11
gciem ab 1. n. M. an лихвите започнат да текат
от първо число на елcдвгшия мeеcп: der Oien
will 11'1/ - печката не може да поeue;лазт- wir
wollen damit ^01/1 - нека не бързаме много с
това, да го започнем банннчнана: elm angehende/
Geleluter, Maler начинаещ учен. художник; ein
angehende/ Vierziger мъж е начаното на чeнитu-
дссстнс телини: ein ingeicmdc/ Hlue'h млад
едсн (ксйта скара ще бъде обект ни лов); bei
angehendem Morgen пр- зазоряване; 2. (gegen с¬
/. etw. -) боря се с ннг.: потеглям на война,
тгиечнаи борба. нападам: Sie müssen dagegen -
ннс трябва да певeлeтe борба срещу тева: 3.
imp. es geh/ am nовееиие е, сносно е, средна
хубост е, ог-та. птидичне с: ml/ deu Hl/ze ging
es am жегата тетс-делу можеше да сс
ионаея: das gelt ilclt am тота нс може, не е
прилично; 4. ризг. (за плодове. меса) натвllва-
намирисва; 5. (зарастение) хваща се; uеeмг 6.
etw. - 11^^ не сс итегивя на нщ-; ееггням го да
станс; 7. фам, angegangen kommen идвам
иолeна-лcна-
angeiö/en intr, b D птинаднeжа; спадам към нш.
(предимно за харс): der Arbeiterklasse. dcu
Grsctlsclalt - принадлежа на, към работничес¬
ката класа, на ебщcеннето; е-г gelehrten Gesel I-
ec1sft - членувам е научно лру"жeегно.
angehörig adj. D птинглнeжаш-
A/ytii^rlyC^r) m. -m, -n близък, редвива; ерел-
вик: meine -m бнитнинe; домашните ми; die -n
eines Staatee, e-s Befr•febee; Vereins поданиците
на държана. пeтеонангт на птeдплuиниe; чде-
шовете на иружесгно.
АпуеГюгГдУ/Пу/ -em птинглдeжцеен-
д/усГТсг/ tr. 1. преш. нахвърлям сс (върху нкг-);
здеснени; 2. згинювгм.
aiyCab/ adj. петгсmгряH; на тоиuни-
A1yck1lyfe(rr т- -п, -п/-с юр, nедегдим; обнння-
ем.
iggelkuägkrlt part. adj. 1. нско табелян, засегнат
от болест: преш. von des Gedanke1e Bläeee -
занинян c бледня цвят па мисълта; 2. /../с
ankrämkrln.
angeC/ratZ adj. 1. разг- lel'it - sein средна uетг
съм; 2. вж, ankrltze1-
АпугГ J\ -ц астер. т, -s, -п въдица die -
auswerien хвърлям въдицата
Апуг|2/ -п 1. панта (иа врати, прозорец); преш.:
e/w. zwischen Tü* und - ^/1/ казвам нш..
тонетя с яке нгбътжc; на крак. е uоенeиuии
момент, на тръгвае, zwischen Tür und -
stecken намирам сс е голямо притеснен-ие,
затруднение; aus den -m leben ргтдтусна^1;
радикално uтeyеттойвгм; 2, преш. ос. пенюе*;
тлгнноmе нещо: die - deu Welt пенюсгт, оста на
света; 3. епгщнг (па нсж. шила, пили* каса и
псд-); 4. апат. стана; 5, uриuкГ; клопка (вж,
FnOange1)»
anyelangen int/.s пристигам.
Anyrlband п техн, павна.
Amyel*Ъteeen т плиигикГ; стръв (за риба); - blei п
тежест (иа въдица).
A/yrld н, -(c)e, -er остар. капгре; предплата; -
auf etw. zahlen капар-рам нш-
amgelegem part, adj. вие. 1. от голиме значение.
езст герeшо присърце почти изключително в
израза: e1ei etw. - sein ^^стусърдно се старая,
усърдно се грижа за нш.: Ich wrude cs miu - selm
lassen. die guöOe Eire zu rechticr/igen ще напра-
93
Angc^^cit
тя всички усилия да оправдая голямата чест Ich
iibe micits Amgclegenerce zu /un, als (а^ нямам
нищо по-важно да върша от това; рядка s1eh с-п
— sein 1дeecn г-рижа се за ннг-: 2. съеcдeн-
Anyelegcnieit / -еп работа. дено: veueeiledenc
-сп regeln уреждам разни работи; in welcher -
uelet си? по какеа работа пътува той?
angelegen tlici adjl вее. настоятелен, настойчив;
съкровен (желание); adv, настойчиво, стара¬
телно, твърде много; сърдечно, със съчувст¬
вие: с-с -е Bitte цгстоитcнна молба; молба от
сърце; er erkundigte slci - /1'1 ihm той сс
осведоми яай-тcннеетяо, старатeдне; със съ¬
чувствие за нeте; остар. ici empfehle mich
Ihnen auf das angel egcntlleiste (учтива формули
в писма) изказвам Ви най-сърдечнине си почн-
тгяня-
aggelehnt adj. 1. воен. с осигурен фланг: 2. вж,
11111/11.
Angelti / — 1. тъличатетте; 2. разг. рибарнък;
бeтрcзyнтгтце рибареmве.
anyelcrnl part. adj. научен. усвоен само външно:
-с Manieren заучени. неестествени маннерн.
amgelfeet adj. рядка добре танрeueH; стоящ злрг-
ве; стабилсн.
Ап/с1//ггП/ п въдичарски прибел: -issr п въди¬
чарски нееъм: -likri т кукичка за въдица;
-lel/t / шнур. еръе на пгднпа-
angeln I. t/i дети (риба) с въдица; хващам. гледам
да хвана. примамвам, а прен.; фам. хващам: ег
ist e1eh c-m Goldf^^l geangelt хванал си златна
рибка (оженил се за бсгатс момиче); sic angelt
sici c-m Mann тя гледа да си хване мъж, да
улови ннт.: П./Н/г. b а п-.разг. 11'1 ntw. - стремя
се. иеuогпам сс до нщ-; гнсдам да хвана.
angcloben tr. refl, вае. 1. тържествено ебeшатам:
sich e-m -давам обет за женитба; оженвам сс за
н^г.: 2. евстр. заклевам (чнпсвпнцн); А/дею-
hngy/
Ange1öbnie п. -ecS; -sc обещание, ебeг-
Angcl/plstz т мисmе за еъдичгретне: -punkt т
понюс, ее: преш, гнгннене нcще; тнгнната;
елeлищягmг точка, сърцевина. централна същ-
uоет: център на тeжcентг; -rute. -Sta/gr - /'
въдичарски плъm-
Amgelsa'Use т, -п. -п ист, англеегнсеяeп.
Ange1eaeieentum п I. ангнеегксояцитe /?/.; 2.
гягноегкеояетвO; характер и бит на гнгнесгн-
еененuтe народи, тuпuчяоне за тях.
дnge1eäcis1ec1 adj, ангнееaкеенски: das Anyrl-
sächsiscic(стар) гятнесаксеиеки сзик.
AnyeГ1'seC1gr/- = -lel/t; -strun т остар. иелярна
тпe‘зла-
Anyr1ne1äutrn н. -s. —- църк. [камбанен звън за]
вечерна молинна.
angel weit adv. щитено етнерeяе; - ycöTTnctc Tüu
щитоне тгтmверeиа врана; фим. er .sperrt das
Maul - auf зинал е кгте ламя.
Anyelwind т главните вeгревe (еeвeлcЯ; южен,
нзночен иди западен).
angemessen pari. adj. D съобразен, съразмерен;
сгетвeтcц: подходящ, подобаващ (възнаграж¬
дение); уместен: -е Frist съответен, дееmатгчeн
ерон; deu Zelt nicht - несъответно с врeмeне:
ctw. passt wie - нщ. прилят, като чс ни е по
мирни-
Amgemeeeenheit /, -сп съответствие, еъргзмeт-
ноен; съобразност.
angeneim adj. 1. приятен (момиче, заиаманае);
симпатичен, мин (чавек): -е Reiecl приятно
пътуване!; -е Abwee1e1nng добре лошно разно¬
образие; Sie sind ums stets - вие сте ви винаги
добре дошъл; (при запознаване с шиг:) sei/ -!
мuето ми е приятно; 2. търг, (за стоки) търсен,
желан; (за пазар) оживен: die Stimmung deu
Bö/sc für die A/leile wsu sehr - наетреcниcте на
белсана за заема беше много ожитeно-
amgemömmem part, adj. 1. (възприет, осиновен
(дете); 2.чужд; нecетeеттcн; -erNamr uеeпле-
ним; -es Wesen неестествено държание; 3. adv.
-, (а^ да предположим, че; при поножeниC; чс:
- eine Entfernung von 10 km да итиcмeи
латетеяниe от 10 км; 4. мат. уененeя. мнсним,
ирcдпонежcя (прави, точка, триъгълник); 5.
рап, вж. amncimem.
Anger т* -s, - обл, 1. селски мегдан, пенянг;
мергвг: 2. ливада. пгсuшe: 3. място за клане и
дране на жиногви; 4. сuнет; слог.
ai/rrauht рап. adj. -е Baumwolle тазвнгсeяг
памучна тънгн-
angeutg/ 1. part. adj. оживен (разговор))* жин: 2.
рап,, вж, 11/1/11.
А/дегсгу/иПу, — ожинcнеет.
Anyer/Trld п нива на селската мсра; -g/ss п бот.
ливадна метли ща. н-надина (Pen pultene1er;
-1lSne1r/т дребен. беден, безимотен еeлянин-
дngeriesem adj, part. ризг. 1. сръбнал. пиПнан: 2.
вж, anrcißcn.
Agyerk/snt п бот. тгщeяuцг» пача трева (Poly-
goiium avi'n1sгe); жпновнcн (P1an/agö).
angesäuselt adj. фам. шег. пийнал.
angeech1lgem l-adj.резг. ещгтCcl! (чаши, чншея);
2. прен. спорт- изтощен (играч); 3. рап. «ж-
anseUlagcn-
/AgyeschiUidiy/c(u) т* -п. -и юр, обвиняем.
amgeeehem adj. 1. вилен, уважаван, почтен (лич¬
ност): ein -cs Haus търг, вилна, иечгeиг
фирма; 2, adv. капи, остар. предвид на (с G или
/0.
amgeecssen adj. оесднал; жинссщ на дадено иие-
то; на иоетеияне мcстожитeнетне.
AmgeeceeeneГrr т. -п. -п нотcняк.
Anyceie1t п. -(e)s» --(г) вае. лице. ник (е поет,
библ.): c-m ins - ecUcm гледам нкг птгве п
ницeто: wir salcm uns von - zu - видяхме се
лице е лице (съвсем близо едни до друг). е-п von
дmgceiehfe
94
- keinen познавам uнг» от ниlждгllc: Im - des
iCmdliclicn Llgeue die Truppen lufetc11eg еmтея-
там войските право ср-щ^у /1lтeл/ лицсго на
неприятелскиня стан; разг. im Schweiße deines
Angcsiclts c пот на чeлете; резг- с големи
усилия; вие. im Agyrelc1/ seiner пред яeте; е
иe(ене nриегегниe; Im - des Todes пред ницено
на смъртта; e-n ins - ^сп хвадя икт. пред
самия вег^.
amyreie1/e prp. G 1. с оглед па. предвид на вщ - ; 2.
прел, п лицето па вщ.: angeei'1te der Tateaehe
sclwicg си (обикп. vor...) пред тези факт гой
млъква.
angestammt adj. 1. вас/сдсв. наследствен, полу¬
чен по наенeлcтве; родов (ннetшer: 2. вредeн
(характер- прев. doopodemei).
Agycs/clltt(u) т* -п. -п служащ (в предприятие').
A1yrstcllttn/yrwerkechaft/тpoфегют на служа¬
щите: -иа/ т 1. представител на служащи п
татед; 2. сънен на накита представит-ни; -ver¬
bind т съюз на служащите; '-vcu1nltg1e п: Im =-
^1111 намирам се е uеножeнuc на служащ.
agyesi/cfelf adj. фам.'. er kam vergnüg/ - той
крачеше. нее-щc се вeеeло; сгиоловелне [ва-
егм/
дggrstöehem adj-резг. 1. пийван; 2. uалне ^ö^-
нгн: 3. със съмнин-лен морал; 4. part. вж,
ametce1em.
i/gestren// adj. уеилeB; вапл-тнат.
Anyt^^t/"i^г^n^tf^rny. — нглрeгигнеет; усилие-
angetan adj. 1. вие. он -стcетво да; подходящ: die
Sдeie ist ganz dazu - тази работа е напълно от
eегcегно иа---: 2. (von e-m -) оuгтъосав; пленен
(ог нке). очарован; 3. вж- am/um.
anyetötr/ шС-рсзК: шег. неко тгнcП;
11/11^/1/ adj. рап. 1. пийнал; 2 напито
(щцщcr-
An/ctun1kc11rit / -сп състояние на пийнал
чевeн.
ii/twsndt рап. adj. 1. птилежeв: -е Cicmie
иринежва химия; 2. вж- anwcmden-
An/cwrndc т, -s, - сел.-ст, пеие за птатeц хол,
иница (зе обръщане па плуга* за завоите на
тракторите а др.).
angewiesen рап, adj. 1. сама в auf c-n. ctw. - sein
згтиеи он нкг.. нщ: auf е-с kleine Ren/c - sein
имам само една малка пeнеия: auf slci eclhet -
sein надявам се само на себе си; 2 вж,
anweisem.
an/rwöinen tr. Х.разг. {e-m ctw.. c-m zu /am А/ ctw.
-} приучвам, натиквам (нкг. на вш.): 2 с
рефлекснвеш D разг. uрuвuнвгU; навиквам на
вщ-: Ich ГдГс mir das Rauchen anycwöint научих
се, навикнах да пуша; придобих навика да
пуша; Anyewöhnium/
Aiyewo o и/пС/ -сп навик, привичка.
апусгеЛд/ adj. вие, 1. прcпоргчнmeнве; ц-нeегоб-
разно. уueстно: 2. вж. anzcigcn.
anyleßrn* tr. I. леко поливам (лгснcнuи (веднага
след засаждането), 2. готе. делинам (вода,
бульон); 3. техш. споявам вщ - към друго; рап.
amgcyöescm преш. -^h: das Kleid si/z/ wie
дmycyösecn роклята седи като изляна; 4. ругая,
гънча; 5. начевам (бутилки).
in/iftci tri фам, еопвам сс, жлъчно елгфвам.
Angina /, — /-.-ueuлtcd- ангива.
ligi/rrn tr. refl. тутунтм (вни.): sic girrten e1'h am
гутунгхг си.
Am/lдiec (а^^^^з)// -n анг/ез (танц).
11/111'111' tr. refl. пратя еднакъв, нгпоиебявгм
(се). уеднаквявам; нагаждам (се).
Agylriehung/ -cn 1. уeлнгннянгиe; нгпелобинг-
нс; l.xiLM. аcимингпия.
inylcitcn* intr. s приближавам се бавно (за влак).
Anylcr т* -s, - въдичар.
anyllcdrun tr. присъединявам към нщ.; воеш.
тачl1снивгм; включвам (цяле част): Angliede¬
rung/
anyllkanlech adj. гuтлингucни (църква).
дnyllelcurn ./ поавгнийчвам: ein Picrd - подряз¬
вам оuащканг на кои (по английски).
Amylist т. -сп, -еп автниет- епeпианиет по пгг-
нийенг филoлoгии-
AnyHstik / — английска фlинонoтия-
Any1izismne m. -...men езекозн. ангнuпитгu.
А/дюнен/Дпеи ^'1: Aiylo-Amtriksir/ т* -s.
- 1 .еeвeроамeрикгнeп от гвгнииеки произход;
2. ацглоамстикансп-
lnylöamcriklgiec1 ^'1: anylö-amrrikanieeh adj.
антнo-амcpиканеки!-
Aiylomänc ^'1: Agylö-Msgr m* -п, -п автнеuаu-
An/lomsnic 1^1: Anylo-IMarleC/ - гнтлемания-
amylotzrm tr, фам, c-n - пудя сс, кекоти сс (икм.).
anylührn tr. слаба нажежавам; 2. поет, еевcтя-
вгм» отрявгM; а преш.: ein Paar Augen glühten
mich am гледаха мс лее енeнeщи очи.
Anyöuiyi/n п гвтеренг прежда.
inguauci intr. s (за коса) започва да пееиивяна:
lcich/ anycyuant неко пееинял-
а/уreifen* tr. refl. 1. лонесвгм; бутам, пипам.
декеевгм се (до нш»r; хващам. улавям (вж.
amTasscmr: поел, wcu Pech an/rcift, bceudek e1eh
който гази калта, ще се оцапа; 2 започвам,
захващам, задавям сс за нщ.: е-с Sscic -
тгнгпим сс за вщ.; greife die Arbcl/ /1'1/1/.
geschickt an! подхвани пргвнлне; умело рабо¬
тата!; 3. нападам. атакувам; оборвам (завеща¬
ние): еепелтим; er wird scharf in dcr Puceec
snyertriiCn остро го нападат тъв вестниците;
das UM bt| der Wu/zd -пресичам норeвитe на
зното; 4. згситам; ратетлойнам (нервите): отс¬
лабвам. изmошгпам; uовл-ждгм: хим. разяж¬
дам: klci/cr Druck greift die Augen an дребният
шрифт uеврeжда; изтешгвг очитe: Rost greift
Eiscm am ръждата разяжда жeнятете; eu sielt
sehr an/eylffcn aus изглежда много изтощен,

95
A1/nee
отпаднал; 5. посягам на вщ., набутнам (резер¬
ви)* накърнявам: öffentliche Gelder - посягам
на обшeеmвcци uглн: 6. пенгттеги, трогвам.
Tазпглнyпгм: разтгтетам: deu letzte Ault/Itt ist
micl sehr angegriffen иеснcднгmа сцена много
мс пекгртн; 7. refl. такъв - такъв е на иипгнe;
dicecu Stoff yucift sich weich an тоя плат е мек на
иииав-: & refl. напрягам се до крайност;
изтощавам се, uрeснднам се, преуморявам
A/yucifrr т, -s, - 1. цгпгдгmeл: воен. атакуващи¬
ят; попит. аглcеот; 2. дръжка, ръчка; 3. '/^1
за наж-жено жcляте»
ang/cifc/isch adj. нападат-нен. агресивен (дух,
човек, статия).
umgrenzen intr. b гранича (с нщ.).
angrenzend adj. (за земя) граничещ; съеcдeн:
иоnитгш се: die amyucnzemdcn Länder съседните
страни.
Angtenzrr т. -s. - съсед по имет.
Angriff т* -s. -е 1. нападение; воеш. наетъпд-ци-;
офанзива. аm^на: прен. нападка (обикш р!-): der
-	auf die Festung атаката на нрeпеетта; zum -
vo/ycien започвам нападение; с-п - vortus/cn
развивам нгстъuдcнuc: ирилвижнги фронта
поен-иeнве нгпл-д: -е in der Pueeee нападки път
в-етницитe; 2 начало. започнаше: ctw. In -
nehmen започвам нщ.; 3. das Tuch ist e-m uauiem
-	еукнене е остро на пипане.
Any/ilfs/Sumcr/воен, ударна армия: -аг/ f воен,
начин на ефгнтивата: -Anrstellunn/
воеш, изходно ргзполежeни- при анана: -cin-
hcit/'воен. тактическа единица при нападение;
-ycfst / нападателен дух; -graben т воен.
апрещ; -krity т нападат-нна, настъпателна
война; често тавоeваmeлца война; -linit J«och.
изходна линия на нгпалeвucте; 4us st'напада¬
телен дух: гтр-сивност-
sngriЛslnetiy; sngrilTfy adj. 1. нападателен. агре¬
сивен: 2. еваднuв-
AnyrifTs/pngkf т воеш. атаку-мо, слабо иясmе; а
лреп-: = der Kusft физ. птинежиа гечка; точка
на итинежeниc на силата (където Действува
силата): die Rede dcs P/äsiden/en bo/ viele =e
речта на пт-лсeдгнeля имаше uuете атакуеми
места; -usum т воеш. район на наенгuнcнucте;
-reihe / спорт. тeдипаmа на нападане/инс;
-streifen т воеш. участък на атаката; -verband
т отриД; част. определена за атака; -waffc /'
офанзивно оръжие: оръжие за нападение.
дngriTewciec adv. като нападение, при нападе¬
ние. чрез напгиeнue: напалатeлне; вгетгпаmeн-
но.
Anyrif/s/we1le/öcн нападателна вълна; -werke
pl. съоръжения за атака; -ziel п ваеш, обект на
нападсниего. атакуема цед.
sgyuinerg (г.резг. хиля се (н^м.)^.
angt'ohec1 .г. фам, сипвам се (uкu-r-
S1yungzcg tr. из! тухгинги (нки-r (иразг.):
angst adj.: mir ist, wird - und bamyc страх мс е, боя
се, плаша
Angst/ А 1. страх. боязън: vou - от страх; - vou е-
m laben страхувам се от ннт.; e-m - ciijagcn, с-п
Im - versetzen изплашвам янг-; е-гн - macien
внушавам нни- страх. плаша нкг; In - sein (um
с-п) сграх ме е. тревожа се за янг-; in allen /1/
fanecnd* -С/ sein изпитвам смъртен страх; 2.
безпокойство, нрcвегт: - um sein Kind б-зuе-
нействO; нрcнегг за д-тcте си; 3. остар, schwere
- eпилeпеии-
An/efarsci т вулг, енрахеuътдьо.
an/stbrdrückf, amystbelklommen adj. със евиmе
от страх сърце.
ängsten tr. вж. ämystigem.
Angster т. -s, - чаша с гpег-еняu форми (кето
луковици).
Angstrrliny т* -s, -е снрахнuвeп-
Angef/ycfühl п чувство на страх; -geeeh/rl п ~
-ruf, -scirei; -hssc т разг. шег. сттахнив-П;
еmргхоигтньO; бгзнив-п-
ämgstlgen tr. refl. 1. плаша. тотметя със страх; 2.
refl, (sich um е-п -) боя се, тревожа се, безпокоя
сс (за нкс); 3. (sich vou c-m, ctw. —) страхувам се
от нкг., нш-; 4 refl. преш. пт-бивам се от
бързане; Ängst/gurn///
A/yj^st/j^ 1'^/1' шег. фрак; -kind п 1. cлинетв-яо
дете; 2. дете. което uоеmоиuно бенeдунг: -/isu-
eel / търг, утеветкг „бсз тараяпии“; -Isus /
обикп. самс pl. разг- в Ag/s/lnnec beißen ihn
uедгтваm го мравки от страх.
ängstlich adj, 1. етлахдuн: es wird mir - zu Mute
иееттгщава ме; 2. беятлuв; я-рcщит-дeЯ; пре¬
комерно прсдпазн-в; 3. об-тпокоинcлeH; нр-не-
жсн: остар. In -сг Lage е mр-нoжuе положени-;
4. adv. прcнои-тяе; педантично акутгн-H; mе-
ч-н, етгтан-н-н; фам. ml/ dem Bezahlen. ml/ der
Antwoi/ Ist cs /1'1/ so - нс е твърде яужяе да сс
бърза с плгщгяeне; с оггенoр^г.
Änystt1cee/e // -сп 1. еттгхнииеег. ингшниноеm;
2.боитлиноен; 3.остер. бeзяoкойегне; трeнегг;
4. u-лаятuчuг точиеен; акутагиоеm-
An/st/mcier т фам. —hss'; -röhre - / - фам, шег.
кюнец (цилиндър)- -rul, -ee1r•rl т тик от
страх, изкрeшинаиc он уплаха.
Ang^^römri/lrit auci: Aiyst/öm-Einlrit- / - физ.
гlггетрьо^< (светлинна мярка)-.
Anyst//e1wciO т студена пот (от уплаха. страт};
-träum т нешмгтeн сън.
angstvoll adj. I. вае. иeепокеcH; тт-нож-я (часо¬
ве); 2. изингщeи.
anguekc1 е --разг, 1. петнcждaм(ннт-); 2 ^1'1 Dr-
m, ctw. -) разглеждам.
i/gürteiir запаснам, птcигеваи (м/еч).
am /urtci t/: refl. слагам (си) ит-лигтиии колан (<;
кола, самолет),
An/nee т 1. понитая-; глазура; 2. метал мъртва
глава (при лееше)-

AnyneSTlrhe
96
Ag/uesTlubr / цветна глазура (па камеианова
илДе-шя).
anUahr1* разг- L облечен съм (е пщ.): ein
sc11le'htгe Kleid - нося семпла тонли; фим. s-c
F/su lat dic I lose am той е пол чехъл; 2. c-m ctw.
-	пратя, струвам нкм. вщ.; вредя нкм: man kann
ihm 11'1^ - нищо не можеш му еготи; c-m ctw.
-	- wö11rg имам зъб на ян(-
1111'/'/ /г. (за iiiiiin) кълна, накълнанам (оне-
щни): deu Specht 11'// den Daum an кълвачът
накълвана дъртото.
anlaftri ba/- b D залепнал, прилепнал е; лепи се;
преш. (тясно}съм свързан (с ннг»; hiil); присъщ
с. das Pflss/сг halte/ deu Hsu/ am мушамичкага e
при/счта/а. залепнала o кожата; преш. verleum¬
det mnu» es haf/et immer etwas an клеветене — есе
nie остане я-ще.
A1hnyrrnny / -еп нанаеияe; напластяване на
пиегк (врека, по дюни и möe.r-
snläkcln tr, refl. закачам (—). прпнавиu (се) н нщ.
с кукичка: die Tüu lihäkeln затварям вратата с
кукичка; 2. иапннтам (пона); прибавям (бор¬
дюр към пленито).
anhakcn tr, (an ctw. A-) 1. закачам. закопчавам с
кука: das Бш/ - залавям лелкг с кука (за Да я
изтегля); 1 отмятам с кукичка (амене в
списък); 3. = дnbägdelg-
s/lairttui tr, слагам отнавниK; г-м на кон.
Anlal/ т. -s. -е 1. епера, nоиnета; 2. епuрнГ;
малка етанцuи: 3. здрава печва: еuотна гочка;
еевонгниC; данни (A11s1tepngk/r: nun ist
ies/cr - gewonnen едва сега сс намери здрава
еенена; печва; dafür iabc Icl к-п - за това ищ.
нямам лавни.
Anhalt* п* -s. — Аихадт, град е Германия: шег. er
is/ aus — страшна стипца (габровец) е.
Ап1||/г1|усг п концентрационен лагер (в Авст¬
рия преди апиинуса)-
111111/11* I. int/ . b 1. спирам (се): der Wagen ist
beim Zollamt anyclal/cm нтслата спря при митни¬
цата; 2. прелглжава; трае (ibAid. буря): anhal¬
tende Stürme продължителни бури; lang anlal-
/с/deu Befall нескончаеми ргнопляснания; 3,
(um ntw. -) вие. меди за нщ.; иенам: рядка
каяиuлаmетнуваu (зе служба): um die Hand e-s
M1ädelene; um ein Mädchen - искам ръката на
момиче; II. tr. refl. ^1'1 am etw. D нни A -)
държа сс (здраво) за нщ.: sicl am Gelände/ -
държа сс за пeрилете: sie hält sich TCs/ am mich
sm гя се държи здраво за мен; 2. сдържам се.
овладявам се; 3 епираu: задържам (каш-
коне): c-n Freund auf dcr St/aßc - спирам
приятен на улицата; dem A/cm * задържам си
дъха; den Uuln nlcl/ - kömmem нс мога да си
задържа^) урината; е-п Топ - -п(т. задържам
продължит-нно тон; фам, грубо halt die Luit
an! пт-стани!; еnтu!: 4. (zu ctw. -) пелтикваU;
съветвам. напътвам, приучнам към нщ.; натаM;
заставям, ир-lгlужланам иа...; die Kinder zum
Geho/sam. zur А/Гш/, zur Ordnung — - nолникнаи;
иаиъme(вувам децата към иоснущаяи-; работа,
ред; 5. die Schnur. dcn Maßetab - държа връвта,
метъра (при мерене); Ailil/ti п.
sihsltr/d adj. 1. продълж-генен, яcитcкъенаm;
трасн. иоетоян-н; 2. настоятелен. упорит; тcн-
ностeгг; старателен; 3. л/М затягащ; 4. в-ус,
1/111/11.
Anislteu т, -s. - 1. техн, подпора; спирачка;
рcгулатет: 2. фем. автоснеuаджuя; per - reise/
пътувам па автоетеп-
AgUsltepngkt т 1. еиернг точка. основа, ееневг-
ние; полежигeнlги данни; 2. изходна. онпраниа
течка.
Anisl/uny/, -сп австр. задържане, арeетунгяc;
i/lämmc/i tr. заковавам (с чук), ирикенавам;
sihiid prp. G канц- с помощта на вщ., иоет-иет-
вем (= am Ha1dr-
Ailsny т* -s. -' с 1. птинеж-ни-; допълнение.
добавка (е книга, Договор), птитутна (към
книга); 2-прен. итингтжcиициp/., cдноиищлc-
инциpl.. покноuuициp/-; последователиpl,: s-c
PUi1oeop1Ie gewinn/ viel — философията му
печени uuете песнeловаm-ни; 3. близки. родни¬
ни. сeмeйетве: е-е Witwe öhnc - вдовица без
семейство. близки.
Anhängr/adrceecf -Schild п сгикетчс с адрес (на
багаж); ~maehUinrg pl. сел.-ст. птингчcии;
навесни машини.
inhlä/gnС/рядка обл. iilsigcn* 1. int/- b 1. (ctw.
hängt c-m. e-r Saehc an) нш. е свързано c нкг.,
г-ги- върху нсго; нщ. е присъщо якм-; на нкг..
на нщ-; die Krsiklri/ läng/ ihm 1^1 an още не
сс е отървал от бон-етmа; 2 (c-m -) вае.
привързан съм. предан съм нкм.. държа с нкп.
привърженик, пеелeдоватcл съм якu-: с-и Idee,
е-г Partei -- привърженик съм на някаква илeи;
nатнuи: II. tri само imläigen (слаб) {e-m ctw.,
ctw. - (am ctw. AD) 1. прикачвам (вгтеu);
окачвам. таначвгм: тактeпваи: ntw. «am c-n, '-m
Haken - окачвам 1^. -а кука; [den Höucr] -
татnатим нeнcфена, прекъсвам разтевера (окач¬
вам слушалките); 2. прилагам (менителница,
мостри); добавям, прибавям (към книга* пис¬
мо); 3.(r-m ctw. -))р^^^j^г- uтuuuсваM; прикачвам.
з/основя: sie hat Iiucr Niclbirin allerhand 11/'-
hängt какво ни нс приписа на егеeднаmа си
(пагавори ли съседките си); e-m eins - и.
nегажлам нкu- номер. нш»: б, зносневи по
нечий адрсс; 4. (c-m ctw. -) натрапвам (стска):
c-m c-n P/ozrss - въвличам нкс. н процес; III.
refl. 1. прикачвам сс. таначвам сс. окачвам сс;
държа се о нкт, нщ.:dдe Kind hängt ^'1 am die
Mutter an л-тeте се държи (здраво) о майка си;
2.разг: sieh an c-n, bei e-m - натрапвам се якu-;
прилепвам сс. приснамчвам се, пришивам се
към нкг.. лепвам се янu.; 3. воен. ириеъ-дияя-

97
a/leucun
там се (към колона),
Anlän/cu т, -s. - 1.преп, привъpжeяин; uеслcдo-
татен, следовник. сгмищнeнин; uечитатcл; уче¬
ник; 2. кан-м (ле присаждане); 3. т-матнe (не
трамвай* камион), добавъчен. прикачен ватеH;
каруца; 4. украшение (пендентив); 5. етикет
(па багаж); 6. обл, (пришити) закачалка на
дреха.
Ag1ngyerseeefttt — привърже ни цир/.. uесдeле-
ват-лнp/-; учсиицир/., съмишленици р/.
Amhnn/c/ecilöee п висящ кефал; натацeп; -wa¬
gen т т-матк-; добавъчна, допълнителна кода;
-wout. -'wörtcle/ п грим, -нклuтuноя-
ailänyly adj-1. юр. висяш. нeр-щcн (процес): с-с
Klage. е-е Sдeie vor Genclt - maclcm подавам
жалба до съда; завеждам дело. отнасям нщ. до
съда; е-с Untcueneiuny усусп с-п - macien
възбуждам с/едсте-с срещу нкг.; ml/ с-и Schuld
- wc/dcm дават ме под съд за дълг; 2. остир,.
привързан към партия. учение.
l1Uänyl1eh adj. привързан. предан, еeтeн-
AgUnnylieUkrit / -сп привързаност, преданост.
вярност.
Anhängsel п* -s. - 1. рядко висулка (и ли
украшение)* птилатгн: рилг. опашка. качулка;
ралг. mein - пеневинката мн (ли съпруги),
опашката ми (ле дете): 2. ре лcина; 3. малко
допълн-ни-, добавка към статии; книга; 4.
преш. придатък към държана;ралг: ueте нодeле
е игртияга-
Amlinysucyistrr п съдържание на nтинеж-нlиcте;
на лепгня-нueне-
an1angswcier adv. п приложение, каго птuтутка;
добавка.
Ai hsu т* -s, -е удар; тасcчна. ударено място (с
браДва. чук)-
An1aue1 т, -s. —поет. 1. пелъX; иев-й; придъх-
пр-лъхнав-; подухвано на нщс; 2 прен. /ска
снела он нш-; дъх. лъх: ein - von Kummer следа
он тот-ет; 1 /ска наслойка при дъхваис.
наслоен аромат (и псд, ),
inhiuchcm /г. облъхнам. обвятам; духам (студе¬
ните си ръце), лъхам (срещу вкг^.). дъх вам
(uнм-): a1ge1anehtc Fs/bcm въздушно /-'-,
прозрачни цнeтепc; rosig amychaneh/c Wangen
порозов-нU; поруменели бузи; прен. rot апус-
11^1/ ннониш наляве; с нсви идеи; 2. ралг.
скгеття м.
дп 11^1* (ряДко слаб) tr. L дялвам. пратя нарез
със с-кира (ла .маркерите иа дървете ла
отсичаше), копнам; 2.тасuчам (гора), започвам
да разработвам (рудна жила), да дялам, да
ломя. да къртя (камък); 3. обл. сел.-ст. започ¬
вам да жъиа (нива); 4. фем. грубо заговорвам.
задявам (момиче); иодявам (нкм-); S. фем.
тгнътпвги нкг.. прося (пера),
l1lUänlClg fr. сел.-ст. л-не окопавам (.лози, ягоди),
гърля (картофа- тютюн', ml/ Erde - затавим.
anläufem tr. refl- групам (сс). натрупвам (сс).
тълпя сс, струпвам (сс), васъбирам (се) (пари.
н-uредадcни снокur-
AgUj^l^nl^r^n^t/ -сп 1. куп, камара. купчина; 2. вж.
дmiänfcn-
sihrben*11. int/i b 1. вие. започвам (договоря, де
пея, де плача); 2 започна (денят, епохата.
тъмнинана, нуждата): ein Streit hüb /юГ/ am
започна разпра, борба; IL tr, вае, остир.
подемам, започвам (история, песеш, разговор),
дп1гГ|^|^1*2 nевлитам /ско, птuповдuгаu (шкаф-
сандък- бюро, вежди, ремеше, колеше); пови¬
шавам (нивото ни езеро).
am hcTten t/i 1. (etw. an e/w. А, рядка D -)
lитинрeпвгм; прикачвам, окачвам (ебиваr; за¬
бождам, набежлаM; nтuщuuвам: Preist - поста¬
вям, прикачвам цени (те стоките); 2. nтuщu-
пам (с едри бодове), ттепесвгм» н/днсвам; 3.
подшивам (нuuжаr-
snicilem I. tr. шег. излекувам (счупено); закреп¬
вам (откъснете глави. ръка ти кукла); П. intr. s
(ле рапа) заздравя. зарастта.
anheim adv. - isllci вие. падам се, бивам прeдес-
тавcн» полнежа: ntw. llllt c-m - нщ. сс пада
ннм-; става н-гоне; der Vcrycsscnici/ - fillcn
потъвам. изпадам п забвение. забрава: der
Füreöuyc - fallen иелл-жа на обществено пел-
иоматанe; - /1^1. - stellen (c-m ctw. -) вие -
ирeдестаням: ich stelle Ihrem Urteil, Ilucr Ent¬
scheidung inleim, zn--. ит-лоенавям на вас да
прецените. лcшиmc---
snhcimcln tr. яаuемняu нщ. родно, близне; мило:
alles heimel/ mich llcr an тук неичне мн е
близко, всичко ми товетu за родния ктай-
ailcimrlnd patr. adj. напомниш телнии край,
домашното огнище (п-с-н и др - уютен. инти¬
мен. теuгн.
Ailci/st А -сп сродяване: durch - чрез сроияване;
по срелснво-
an1e1ee1ig adj. вае. само в s1e1 (gegen -
^1'111 задължавам се. давам ебeшаяue; обе¬
щавам (нки-r- изявявам тенониесm; птeлнатаи
сн услугите (за iiiil): sich - 1111'111. Beweise zu
llelern обещавам, задължавам се да събера.
пр-денави доказателства.
anhelzcm tr. 1. запалвам (печка, котел); 2. (по)за-
теnниu (п бел obj.); 3. прен. подбуждам.
anlCu adv. остар. досега ( -111/11/),
anirriy adj. остар. иееeгащeи (= hIeUcгi/).
smhcrischci tr. обръщам сс ритке; заповедничес¬
ки (към ^lнг.)-
smlc/zem I. ... подбуждам, иасъсквам (кучета);
II. intr- л ралг. sn/chclzl kommen птиснигам
•заиъ.хтиlг.
Anhr/zcu т, -s. - пелбулuтeH; пелегтска(ен.
amhcucun мор. I. tr. наемам, вербувам (моряци);
II. intr. b I1оетгпllа^l па служба н кораб:
AnUrncrngy/.
7 1 Кекко-бън атсни TtcшиK; гом I

1/1^111
9К
1/1^11/ I. tr. ('-n -) лая. тия към нкг; II. intr, х
фам. пристигам с р-т. хленчейки. а прен.
anhexcn tr- (e-m e/w. -) I. правя магия нкм. (ла
2.рилг, научавам (uнг»r като с магическа
пръчка.
А/1|сГ т, -(e)e- -с фам. auf [den creten] - още п
lгачалете» отведнъж, о т пръв uгm» веднага.
iilim/itln (г. рилг, гледам е възхищение. ннюбс-
1Ю. захласвато (нкг); бетотноти-
anhöckcn tr. спорт., die Beine - птuгcг ниu свити
колене към себе сн (от седнало положение).
A/lölr /. -п възвишение, нuеечuна; хълм, uотu-
да.
anholcg tr, 1. - мор. дърпам; затягам, стягам
(въжета); вдигам. опъвам (платна); 2. остир.
прибирам.
an lö/cn tr, nefl- 1. u refl. слушам (реч)* изенyщ-
вам: lö/c iln am! изслушай те!; чуй те!; dcr
Vouechlay 11^/ sleh - по това пт-дно'жeни- мож-
да се генети; предложението нс е за пренебрег¬
ване; ралг. фам. das kann ich nicht mehr mit - h-
мога иенeчe да търпя, да слушам тона: das läsef
sleh -ризг. тона сс ядва; 2. (e-m etw. познавам
нш. по гласа. говора (птеизнешeниe; птоегу-
ла): man hört Iiu die Deutsche Immer noch an есе
още се познава по говера; ннчи, че е яeинини;
man hört [ee/ dir an, бд^ du crkäi/е/ bis/ позната
ничи по гласа ни. чс сн васнниал; 3. refl.
звуча, das hört sieh gu/, schiech/ am това звучи
добре, лешо.
Ailö/uiy /, -сп юр. изслушване: naci — deu
Parteien снел ителушнаи- на страните.
.4/1^ т* -(ers; —ряДка (заrпочвгн-; подемаше,
snlumprln intr. д: ii/chumpel/ kommen идвам,
куцайки, mгнрeйнu се.
aninefcm tn. изкашлям сс към янг: прен. фим.
изруганам.
Aiilin н, -s. -ентш. анилин.
А/Ш/Гд/Гс /анилинова боя.
|gimäl(i^eeh) adj. 1. животински (тор); от живе-
гинеки произход (нрсдуити); 2. преш, (ли хари)
жuветuненU; енотеки (инстинкти, наследи);
физически (смрази); adv. кано жuнетне (ли,
пая).
Ag1mic//hl1kitr [-кйс] т банкeт-спeкулант: —
damt /' -mä(Исп п жена, мом-ч- н щантан-
inim'icucn tr. 1. пейор. иеошривам; подбуждам.
увличам (към яш-); 2. pari. animiert татпeеe-
лен; л-не uийнал-
Aiimltt7k/tipr/ —lokal п фим. щантан-
Animismne /и, -, —-мат, анuмuзгм-
Agimo л, -s, — ивстр. ралг. 1. желание, охота;
често с отрацешне- dSzu isbc ich kein - тота не
ми сс ще; 2, - füu etw. isbcn обичам: - für
Bгдt1uUn; für die Berge labem обичам печена
кекешка; пнанината.
anlmoe adj. раздразнен, възбуден; враждебен.
A1imöeifäf / -ет рaтдлaзнcнеет, възбyдeноет;
вражд-бнесн-
Animne ш-»— фим, !.иуша; 2. хабер. илея;п/ен..'
c-n - 11^1 иелущнаи; логаждам
Ailon п* -s. -сп хим. отрицател-н йон.
Alfs ш. -ce» -с бот. анасон (Pimpli'lls l1lenmr;
аяасеневе еcмc-
Aniertt /н. -s. -е анасонова ракия. маетина-
A1ietr•öpfr1 pl. мед. анасонови наuнu-
snjagcn I. tr. полгеннаи (дивеч); II. iHtr- s ралг.
ingejag/ kommen пристигам стремглаво.
inje/zt. anjrfzö; aiitzt, initzo adv. остир. кешц.
сега (=jr/z/)-
a1jö'hrn tr. запрягам, впрягам н хоuет;
sikämpfcn intr. b (yeyen c-n, ctw. -) бели сс
(етeр(у враг. с умора. ношо наетре-нucr; еъпте-
mивдивам —
An/suf /н, -(ers; -е такупунанe; ^lануnунаие;
иекуикг-
ankaufcn tr. refl. 1. tr. (заrкупунаи. нанупуна^!; 2.
refl. уенаненянам сс някъде чрез нyиуван- на
недвижим имот: ich isbe mich In dcr Nähe von
München smgckauTt купих си имот близо ло
Мюнхен.
Ankäufer ш, -s. - закупчик; такуuнач.
11/111*11 т.г. b тшейц. остар. отбивам се
ankellrn tr. такнuнваM; затягам с 'нин.
aikcimri t/i бот. сел.-ст. прелизникнам пълне¬
не.
Anker m, -s. - 1. котва: - wr/fci, vor - yciem. sich
vou - legen хвърлям, пускам котва; dcn - licl/cn
вдигам котва; vor - liegen пуснал съм котва. на
котва съм. закотвен съм: vor - //eiben (ла кораб)
люлее сс. обиканя еконе котвата; 2.стр. скоба,
стреме (ли скрепяване ши строителни чисти);
3 ел. конна (пе електромагнит* не електр.
маштна); 4. котв-н механизъм на часовник; 5.
мярка за гeчяеети (около 401); 6. прен. симвон
на надежда; опера-
Aikru/s/m т рог на нетвата: -nnyc п ухо на
нетва-
sm kt/bcn техн. пратя нарcз-
Лg/cr/bore/öt7nap- Hop. котт-в uнавeп: -bolzen
тмср. нетвeн фундаментен бонт.
ankrrfcef adj, 1. гол-!!, удобен за задържане на
котна (дъно); 2. такеmвeн-
A/krr/ytbühr/ -grld п мор. такса за спиране п
ириснаяищe; -/^'«^'^11^1/ п .мор. частите и вери¬
гите на нетва; -gründ т мор. uетеке дъно.
удобно за закотвяне; —haken т рог на нотеата:
-/еит т ел. = Ankcu 3; -kugel f воен. закегвяша
сс запалителна бомба.
a1krrlöe adj. мср. б-тнетвeн; ел. без арматура
(елеитромегннт).
Aikc/msst т аваец. привързана мачта (ла закре¬
пяше на въздушна ксраби).
inkern I. intr, b пускам котеа; прен. намирам
uриетаH; опора: auf. ^'1 e/w. - дометвам се до
нш-: suf e/w. А - уuенавам се на яш.; II. tr. 1.
99
ankmeiprg
закотвям (ксриб); 2. снабдявам с нетnа: 3. стр.
заcкебявам; е'т-uям със с'оба.
aikruien tn, техш. маркирам с 'ерна (център)..
Aikru/pls/z т мор. водна пнощ при входа на
uристаниш-; -/‘/'1/ т мор. право на пускане
кетва: -rückwirkungyел. реакция на 'отната;
—ee1uanbt/мср. вж, -ГюЗзсп; -seil т \.мор. =
-tsu; 2. евиац. въже за привързване на дири¬
жабли и пол-: -spill л, -spillr f мср. нетв-на
ндигачка, рулан; небед'а -ström т ел. нетв-н
нен; -tsu пмар. неннeяе въже; -ulu/ -
с нетвeн механизъм; -wiekln1/ / ел. кетвeна
ягuетна: -wiidt/лср- = -spilC; -zoll тмор. =
-gebühr.
апкг//гп tr. свързвам, привързвам с верига (жи¬
вотно. лсДка).
11/^'111 intr, s фам. imgekcuclt kommen nтие-
гигам запъхтян.
i/kipprn tr. поuтиниигаu на ръб (сандък, шкаф).
Siklu/ni tr, примамвам със стръв.
snklttCi tn. техн, енeпявам с 'ит. маджун. пиu-н-
тирам.
i/kiäffci tr. 1. лжанкам (по янг»r; 2. фам. сеuнам
сс тнeние (нкм.).
l1klayhaг adj, обвиним
41/11/1/. -п !. юр. тъжба. оплакване: e-m ngtec-
^1111/ подавам тъжба. оплакнашс uтотив яке;
завеждам иeле ер-шу нкг.; 2. обвинени-.
Aikls/e/skt щ. -sktr / юр. обвинителен акт;
-bsnk/юр. пелеълuма е'ам-йка: ралг. die а
drücken седнал съм на подсъдимата е'ам-йка:
-/immer/прокуратура, nтекутетски пар'cт-
i/klsycn tr. А G refl. 1. (е-п c-r $1'11 G. wegen
ctw. -) обвинявам (пред съда ила публична): е-п
des D1cbe/a1le; wegen dcs Dicbs/shls - обвиня¬
вам нкт. е кражба: vor Gerl'lt - привличам под
ваказагенна еmтонетност; обвинявам н'с. пред
съд.
Ai/lsy/pun// т точка п ебнинuн-ннuя акг.
Ап/Шу/г ш. -s. - обвинител, 'тъжител: юр,
öffcn/1I'erг - публичен обвинител, птекутет.
Aiklsg/r/dr / юр. обвинителна реч.
anklnyruieeU adj. кано обвияинeл; in -cm Tone с
тон на ебвиlгllт-л.
An/lsye/schrift / - юр. - —а//; -vcrrsirti п юр.
наказателио преитнолеmво; наказателно дсно;
-Vcrturtrr т юр. итекутет; -(zu^l^staid т юр.
иенеж-ни- на обвиняем: c-n 1/ den = vcreetzrm
1lтивнl-чаu и^т под наказателна отгонер!гост-
ii/lsmmr/g./. refl. 1. (ctw. sm e/w. А -) итинтcи-
вам, закрепвам за нш - (с щипки, скоба), прикач¬
вам. птишипнаи; запитвам (пране): Wäsche -
зш иипнам пране; 2. refl. хващам се. улавям сс.
залавям сс за uш-; ннепчваи сс п яш-: das Kind
klsmmc/te sich am die Mu//cu am ленено сс вкопчи
п майка си; sich sm e-c Hoffnung (sn)klammcm
улавям сс за някаква надежда.
An/lsny т. -(e)e» -'n I. отзвук {като приемаше
съчувствие* одобрение* поДкрепа), егкник; ре¬
зонанс: - finde/ bei e-m намирам отзвук.
прием, бивам приет. песр-шам се; der Dichteu
finde/ - bei dcr Jugend писателят се посреща
добре от младежта (допаДа* харесва се па
младежта); търг. е-с Waue finde/ guten -
стоката сс харесва. приема сс добре; 2. еmтнук;
еmглаC; подобие; т-миниец-нция; смътен еuе-
мен: bei dlceem 01'1/// findet man viele Ап/1Пп-
yc an Majakowsky у този поет намираме мнеге
от МаяконенU; сс ерcшан вот'и. наuеuнящи
Маиневе'И-
i/klatschcn tr. фем. лепвам. и преш. (афиш).
amklrbcn I. intr. b залепен съм за нщ-; депнат.
прилепен съм към вщ. (с D); непя сс. залепвам
здраво; свързан съм тясно с нщ-; Н'г.. и прен.:
die Klette klebt dem Kleide sm репеят сс лепи на
роклята; das klebt nicht am тона нс държи, нс сс
лeuИ; нс залeuва: остир, die uns Immer in/lc-
^/6/ Sünde яeетлъчне съпътстнунащият вн
грях; II. tri refl. (e/w. am ctw. А -) залепвам се),
лепя (афиши, плакати): ралг. sie /1^ sich an
mich am лепи ми сс nеенояяне» зан-пида се е за
мене. не мога да сс отърва от нcи-
a1klrekcug intr. s фем. шег. в ^61/1/'/// kom¬
men и. nееmеяняе прсча. задявам; б. птиетитг-
ме, точим се един по cg-H.
41/1/1(1/1^11// п = остир- Ankleideraum,
s/klrldcn t/i refl. обличам (е—r-
Ag/1tidc/uanm т 1. теитр. гардеробна (не
артисти); 2. а -ksbfit / - съблекалня (в бани.
стаДист); -spiegel т тоанeняе огдcлане; -zim-
m/u п - /säum.
a1k1/ietcug tr-paie. залепвам е лепино,
ankl/mm/n tn. ититискам (епреса); uтинн-щваu-
sgkliiyclg in./i b ризг. [bei e-m) - пезнгиинаи по
m-нeфена у нкг.. повиквам по телефона.
iiklii/cn* intr. b (.v) I. зазвучанам. татнгlгтянам.
прозвучавам. птезвгягинам; 2. (an e/w. А -)
напомням на вщ. (по съдържание), звуча
педебяе на нщ.. ерелcн съм с вщ.: diese
M/lodlr klliyt echu am /1/ Lied von Bec/iox cm an
гази мcледия много иапоини елша Бенонeпона
n-е-я; Л (т tr.) остир. mit dcn Gläsern -
чук(н)амс чашите ( ш наздравица). чуквам- сс.
agklöpfe1 I. intr. b lючунтаlM; похнопнам, nеттcn-
вам: am die /der- Tür - хлопам на враната. прен.
bei e-m weg// ntw. - замолвам. запитвам вкг^.,
обръщам сс към нкг. за ищ.; II. t/i зачукнам
(дъска): мед. I1рlис.луllнии1; остир. аускулти-
рам.
AnklopTtr т. -s. - L чукче на врага («ж-
Tiiгkloplcr■; Türlimm/r); 1.вж- si/loplei.
agkiabb/rn tr рилг. яггритнаu- заглllзнам.
|gknl'k(e)cn t/i фам. (лека) ттчcнваи (счупвам)
(крак на маса. сгон. ръка): 1/1'1/ a1ge/gleket
sein (пону)еигхигт съм.
anknrip/g: inyekn/ipt sein иlli^гlан съм. ралг.

ank/ips/m
100
ергбнх,l егм-
aikglps/n tr. ралг-: das Li'i/ - щраквам (лапал-
<вем) лампата.
iikiöpf/i tr. (etw. am e/w. -) закопчавам (o вщ.).
an knoten tr. завързвам (нщ.) c възел.
iik/üpf/n I. tr. 1. привързвам, свързвам (o uш-r;
2 прен- завързвам (■гъттонени връзки. разго¬
вор. потнаuстно; нюбевии връзки); IV. intn. Л I.
(am ctw. А -) пезонгнам сс на нщ; вземам
uонол; изхождам от нш., продължавам въз
есяена на вщ.: wollei wlu am s-c Wou/c - ла
llтодънжиlм след казаноне от н-ге; да се nете-
есм на думите му); по повод па думите му да
кажсм; търг, snkimiplend am Ihre MI//rI1nny вън
връзка със съобщснисго ни; 2 ml/ c-m -
завързвам връзки с нк(.; сближавам сс с нкг..
Anknüpfung А -сп 1. завързване (на палпепства е
пр.); 2. иоuиT; лепитuа гочка.
Ag/güpTugyspngkt т допирна точка; изходна
точка.
|gknnrrtg tr. (c-n —) изръмжавам (нни-r; преш.
фим обръщам сс (към нкг.) ръмжейки. мгтме-
тcйки-
a1köeh/n tri готе, лееваринам (зеленчук. бульон).
iiködtun tri примамвам със стръв;преш. подмам-
еам-
agköhltn I. tr. 1. обгарям, навьгливaм: 2. фам.
майтапя сс с ннг-; -занасям н'г.; IL intr. х
ебтатям-
agkömm/1* I. intr, х 1. иднам. дохождам.
uтиенитаu: wir sind /№'/11'1 zu HaneC; in
Sofia l1gckömm/1 бнaгопенyчне [cn] дойдох¬
ме ннгшИ; птиенuтнгхмe п София; ралг. bei
ihnen ist ein /lclnee Mädchen anyekömmen род¬
им сс момиче; 2 разг- приближавам се.
стигам, добирам сс (до нкт.). komm an! сда по-
блlг)еl: приближи сс!, es is/ zu 1^1. i'h kann
ilch/ - много е виееко; не мета да го стигна;
фам. bei Ilm ist 11'1/ amzu/ömmen не можеш
се приближи, добра до нeте; 3. ралг. еиолуч-
вам, уепянаи; удава мн се, не мн се удава (да
постегна пщ,); (за пиеса, филм. втц) добре сс
иоетcща; (sehlceht; übel) gut (не) успявам, (нс)
еnенучваи; фам, bei e-m gut, ^^hlc'lt - някой
ме посреща. приема добре, зле; mit s-m GcsueU
kam cr übel am молбата му удари o камък (не
беше удовлетворена): трон. da kam ich schön
sm! хубаво зага^1^2к!; добре се наредих!: dsmi/
kommt er bei mir nlcl/ am такина като неговите
не ми минават; 4. ралг. gegen е-п - излизам
нкм. настeща; меря се с uнт-; 5. касае се (за
нкг.. нщ.), зависи: cs komm/ suf e-n, e/w. am
зависи от H'!.. яш-; cs kommt suf Sic am от вас
тависи: hier kommt es bloß suis Gelb sm нук
въпросът е само ло uати: darauf komm/ es
[eben] an [на] тъкмо п това е работата es
kommt darauf am зависи (не е сигурно); es
kommt miu scir darau f am много държа на тота.
uuето с нажно за мене; es komm/ mir niT rin
pssu Mark melr il'i/ sm за мене няман значе¬
ние ниненко марки певeчe; es käme auT c-n
Vcusneh an касае cc да cc напрани само елин
опин; елин опит ще покаже; века (най-после)
се направи елин еииг; dsrauf soll cs nlcl/
ankommen нс бива това да бъде причината;
wenn ns suf meine Age1cUt inkäme ако питане
мене, ако е нужно мнението ми; 6. - laseen; cs
darauf — 11^/1 докарвам нещата до това
(едипствепо) раттcшeuиe; тиенунгм: msn ließ
es suf den Krieg ~ленатгха я до война; ich will
es darauf' - 11^^ ще изчакам; ще останя
нещата да си вървят; cs suf с-с Probe - laesem
предлагам да сс еuита 1^.. нямам нищо
птетин елин опин; 7. резг. насганинам сс (на
служба); II. tr. (и с D) 1. вае. обзема мс.
обхваща ме. евладива ме. наляга ме (желание,
сън а под.): /es. das/ kommt mir /mich/ hsut.
ee1wei; eдue/, iricl/ am тeжке; трудно, лесно ми
е [тева]; dcr E1tse11nss kam laut sm гтулне ми
беше да взема рсш-ние. ла сс реша; was komm/
dicl /dir/ an? какво ти става?; 2. остар- лов.
срещам (uкт-)- натъквам сс (иа нкг.. 1^.).
Ankömmling т* -s. -е; 1. невелошъл; ^114-/-^
2. яеветед-не бебе. ралг. госгсвчс; 3. сел.-ст.
пл-н-сeне растение.
anköii/n* intr- b: рале, Ich kann yeyen c-i. e/w.
iiclt am нс мога да издържа, да сс птенивепее-
таея на нкт. uш-; б-зсин-и съм, да---
aiköpf/m tr. техн, слагам тнгнична (на карфици.
гвоздее).
agköpp/ln tn, вж. lnkuppeln-
iikörem tn. сел.-ст, лепускги; одобрявам мъж''-
добитък за тазинед-
agköri/i tr. I. техш. пробитам дупка. цcиттунам
е '-рва	2. лов, примамвам със зърна.
an kotzen tr, вулг. 1. imp. вулг. es kotzt mich an
втръсва ми се 1^.. гади ми се, повдига ми се (от
яш-r: 2. (е-п -) изтутанам-
iik/sllri refl. tr. 1. refl. ^1'1 sm etw. D. A -)
нкопчвам се c яонпитc; 2. tr. (e-n -) резг, oai-
задянам н'т за нщ. (нипр. ли заем).
iik/änk/li tr. сама преш. талатяеам; е/ ist von
diesem Ideen angekränkelt заразен е егeтиl идеи.
Ankrs/z ш. -ce; —: сама ралг. - haben имам
обожатели. харесвам сс на мъжете.
ankratzen т. разг- 1. надраскнам (стени, мебел,
коже) прен, lelci/ angekratzt пеuтeхвгтнин
годивките; лско повреден; 2. (с-п -) завързвам
познанство (с нкг.); 3. sici D ctw. - пееucч-н-
еам, натрупвам ман'е пари; e1ei D e-m Mang -
хващам си мъж.
smkuausen tr. набирам (плат. перде).
ank/nidcn tr- ризг- (c-m ctw. -) отбелязвам (с
тебешир): ризг, das werde ich diu - ще си го
запиша! (ще та платя ли тсве); - laeecm пиша
на сметка; 'упунам, кенсуuитам на вересия.

101
дmlaes'm
A/k/nis m* -cs. -емат, допират-нна окръжност,
iikr/schrn tr. (c-n -) крещя (uкu-r.
an kreuzen I. tr. отбелязвам c кръстче; II. int/. Л, s
мср. плавам ст-шу вятъра.
sm kriteUrg* I. intr, s депгдтявам; ралг. апускго-
eben kommen приближавам се пълзеш'ом;
преш. птиетитам унизен. тдача се по нот-м пред
нкг.; II. in. (etw. kriecht mich sm) обикп. прен.
пенатват ме. лазят ме студени тръпки (о/л
стрих. погнуса).
sikri/g/n tr. рилг, 1. успявам да еблeна; обуя; 2.
абл. (c-n um etw. -) прсдумвам, екланям-
i/kümmcln tr- фим, sich D e-m - напивам сс,
нарязвам се (с ракия).
аukUndi/cn. ankündcn tr. /efl- вее. 1« вътнcетя-
пам; известявам, съобщавам (за предстояща
мероприятие, тържество, концерт), e-m s-m
Besneh - съобщавам яки.; че ще го посетя; 2.
нотифипирам; обявявам (^-//0); търг, авизи-
рам (трата); 3. refl. преш. нш. дава признак. че
птeдстеИ; наближава. идва; (зе пролет, зима)
обажда сс: ein G/wit/eu kündigt sieh an има
признаци на буля-
A/küidiytr пц -s, - вестител, пътв-стнm-H; обя-
витен.
A1kügd(ly)n1/ А -сп 1 вж. u/kündlgen; 2.
известие, ебива. предизвестие, съобщение;
афиш.
AgkUndiynn/s/kömmlndö п ваеш. предварител¬
на команда, заuев-д: -se1r■ribr1 п търг, унcде-
митeнне писие; ап-зо.
Ankunft/, --е пристигане. идване. дохождаше:
разг. die - eines SöUmee amzeigem съобщавам за
раждането на син.
Anknnfte/hahnetci/ т жп. перон за пристигащи
вда'овc: -lsllrf жп. (лаирит) u-лон за nтие-
тuггшu вна'евc: .otf; -punkt т място на
пристигането; -Stu/fon(жп- гара на птuенитг-
н-то.
s/kupp/ln tr. (an etw. А -) 1. лов. завързвам
(кучета); 2. закачам (машиша ле мотар); жп.
скачам (вагон),
ат knub/l1 к-рсзК: задвижвам, пускам п движени-
чрез ръчка (мотор, машспа, трактор, авто¬
мобил); преш. даеам тнасъ', раздвижвам: die
W1гfec1aTt - раздвижвам сmепанетвеmе; An/uu-
b^li^i^t^j/
a1lneic]m .г. (с-т -) усмихвам се (янм.r.
1111'1/1 tr. 1. смея сс. поглеждам (в'г.) засмян; 2.
(sich ein Mädeiem ~)разг. тaвгртnам uотнанстве
(с някое момиче).
Ailsgg// -еп 1. уредба. инсталация (климатична.
етепнитeдна и пт.r; 2. пенатацc основа на нш.;
песmроиванe; уреждане; планиране и насажда¬
не (на градини): die - е-г Fabrik ist geplant
заuлануване е иеетроиванeте на ^брика; 3.
често pl. пеетройна и съоръжения (на завод,
ТЕЦ и др.); ^р/. [ебшcствeна/ градина. зслсна
пдош: in dem -n spazieren gehen разхождам сс н
градината, пар'а: 5. п-лаш, кеииотициЯ; егреcе';
устройство: Fehler 11 der - с-г Stadt трcщни н
градоуетрейетвeнни план. е бнаroустройенно-
то на града; das Drams ist I/ deu - v/ui/llt
основният план, строежът на драмата е uетрc-
щeн; 6. икон. инвестиране. елагане. пдаентаяe
(па капитал), инвeстипии р/.; 7. търг. nрuне-
жение (към писмо), 1/ der - erhul/en Sic--.
приложено Ви изпращаме; & начало, баол.
зачатък; прен. (zu etw.) заложба (за музика.
изкуснно); предразположение (към белcсmr; die
-	der Kiemen ist vo/iumden зачатъкът на хрилете
е нанипc: 9. наннеЯ; онкое; 10. остер. (данъч¬
но) ебдатанc-
Anlagr/kipi/il п акоп. 1. оецен-н капитан. иннcе-
типиенeu кгииmал; 2 неподвижен капитан;
-koste/ p/. инвестиционни разноски; -mittel
pl. вложения, инвестиции.
anligcri refl. tr. 1. refl. геол. натрупвам сс,
наедеивам се; 2. г .хем. наслоявам. напнаети-
там; пе-мам: 3. refl. хем- съчетавам
Ailigerim/jt/ -еп Егеон. яаuлаетиваяC; еeдимeн-
mапии; наслеяванe: 2. геол. наслата: 3. ктиета-
лнтиланc-
Anla//uu1/ekömpl/x/ pl. .хим: немилeксни съе¬
динения.
inlindbiu adj. удобен за слизане на суша.
Anländt / -п мор, място за слизане на еуща;
с^сня.
Aglandrhuüekr(мар- приеmгн-
amlandcm 1. tr. мор. стоварвам на сушата (пътни¬
ци, рибе, улов. товар); II. iHtr. s мор. епитгM;
слизам на суша; оваиц. кацнам. nритeмивам се;
остар. (зи кораб) uриеггвaм;ратт- шег. лефmае-
еам.
Anlandt/platz /и, -e/e1lc мор. място за пристава¬
не. акостиране; -zelt / ' време на uтиститаucте
(на кариб, самолет).
Anls/dung/, -еп 1. мор. аваац, вж. inland'g; 2.
геол, натрупване на нанеси; 3. наносна почва.
umlum/cm I. int/. s пристигам: sm Buh/hoi. In SoTis
-	пристигам на гарата. е София; преш. bei ctw. -
стигам ло ящ.; II. tr. засяга, етнаеи сс до яш-;
was mich. was dicee SueUe snla1gt: d1eec Frage
amlumg/md що се отнася до мене, до гази работа,
до този пгпрее-
um1aseicn tr- 1. етбcлитпам за сечене (дървете);
2 техн- поставям сзи' (но обуща) мср.
свързвам (с въжета).
Anlass т. -ee, - 1. (zu) певед; причина, основа¬
ние; почин: - nehmen, geben (zu) вземам. давам
певед; - von по случай, по uевед на; oimc
jeden - бсз всякаква причина, веика'во основа¬
ние; suf jde- - по почин на нкг.: 2 [уДобен]
случай; 3. спорт, снарm-
A/lassdüssC -п евиец. дюза. жинн^ьо^т•
umlaeern* I. tr. 1. разг- нс евалям. нс събличам
4/11»^
102
(дрехи): оставям включено (раДеетс): 2. фим.
c-n haut. übel - наруганам. яахе'вам нкг-; 3.
пускам («еди в езере). егватим (крои): 4. техш,
пускам е движение. задвижвам (велcнuпа;
автомобил, моmотr: 5. техн. нагрявам, енпуе-
'ам за та'адяван- (стемепе): 6. e-m Hund -
пускам куче (ло Давеч): II. rejl. резг. sich gut.
übel - обещавам. тръгвам добре, зде. имам
дебтИ; /№1- изгледи: das Gc^^iäit, das Wetter
lässt slcl gü/stiy am търговията започва добре,
има добри итглcди; нр-мсто обещава да бъде
хубаво.
An1aescr т, -s. - 1. сваиц. ивтом. uускаm-л-
пуенач- стартер; 2. ел. nуекев кнюч, анлаеeт-
Agllee/fuuhcn pl. техн. бегли цвcmев-; цвстоне
при натряпанe; -ГсГС т техн. uуе'гт-нcн
лост: -/ш-Г^ / техш. ръчка за - задвижване.
unläeel1'h prp. G по повод на. по случай, по
причина на.
Anlass/motor т I. пуенов мотор; 2. техт. непни-
нсн двигател 'ато анлаеср; -widers/agd т et,
uусна тeлcн р-оснат. андасер.
um1aeten fr. (c-m e/w. -) ивстр. натоварвам (нкг. с
нщ.); преш, стоварвам (вини за шщ.) върху нкг.
amluteeicm intr. v фам. an/cls/eeht kommen лотьн-
рям се.
AilsuT ш. -(e)s» “е 1. спорт затичваве. засилване
(при скок); необходимото за това разстояние:
е-п - nehmen засилвам се. е прен , зат-чвам се;
2. пристъп, атака. щурм; 3. начаде; започване.
наченка: c-m gu/cn - nehmen започвам иебт-; 4.
иапнив, прилив (на вода): im - sein напредвам;
5. наклон, откос; 6. техш. вж AgllnffSlu■h/; 7.
«ж 411^^11/; 8.ирхит-нпзис. ггрле (преход
от белота към колоисти), начале; афезнс на
келегга
Anlaufbahn - / 1. оваиц, писта за -засинеане (на
летище): 2. спорт, начало на шанца (пра ски).
s/lsuf/m* I. int/i s I. (и спорт. ) заничнам се.
засилпам сс (при скок): ризг- amgclauinn kom¬
men идвам тич-щкоU; логърчанам; 2. задвиж¬
вам сс, тавълтвам се (.митинa. колело); започва
(продукцията ши..:): ein Film läuft ат пускан
(но«) филм; - 11^^ пуе'а^1 н движение (маши¬
на. мотор): deu Fünfjal/plum liefan пристъпи се
към изпълнение на петгодишния план; 3. gegen
ctw.. c-n - тичам. спускам се срещу нш.; н'г.;
блъсвам сс п. о яке.: etwas läuft gegen das Gesetz
sm вщ. е п разрез със закона, е прогивезаненяо;
4.	преш. (bei e-m) se1lec1t; übel - знс попадам,
бивам зле nтиeт; налитам знс: трон, ich bin bei
ihm schön angelanien! хубаво налетях на нeте!;
5.	отича (зи крайници а пр.): набъбва; приижда
(вода. реки, езеро} ml/ Blut - напълва сс.
налива се с кръв: s-c Nu.sc Ist blau amgelanicn
носът му uосиuи: 6. (за стъкло. метал) замъг¬
ля иа се. изпотява се. иочeтняна: преш. (vor Wut)
rot позеленявам (о/и яо); 7. Mc/allc - lassen
нажежавам метали; 8. (sufc/w^. А -) възлиза на
еди 'олко си. нараства (за лълтевC; лихви); 9.
обл. bei t-m - шенитаu HKr.; II. fr. c-n Hsfen -
акеетилам; спирам е птистанищ-: преш. остир.
е-п - чесно пос-шгвам яке. (зеда нскимнщ-).
Agllnf7Tai’h/ - /- техш. вж, A/Isssiaubei; -hnfri т
мср. пристанище, където акееm-та кораб; —
köefen pl. екен. иееганuи разноски (по Даста«-
ката не материала), -und п 'елcло (иа само¬
лет): -ström т ел, гок за задвижва!!-.
A/lsut т, -(ers; -е грам. uачалеелевис-
1111^/1 mi/i b грам. започвам (г глиста или
съгласна): рап. aglautrgd начален: der ailau-
/cmde Vo/sl началната тдасна-
agläntrn tr, 1. спорт, давам чрез звън-ис сигнал
за започване; 1 (е-п -- швейц, разг, c-m
познгпявам (fi^^.^!.), пониквам по ■телефона; 3.
остар, позвъпянам (със звънец): бия камбана
(зе църковни слл*жб>а)-
1/1/'/// tr. разг. близвам; на'ваевам с език
(марка. нонeпr.
Ailcyc/spparst т печ. гнтематичeн еамепедавач;
-//№1/ - [Mop. такса (за престой в пристани¬
ще). -lsfcn т uтllетaниш-; къдено са акеснира:
-msrkr/ж-тоll-
u/lc/ci I. tr. refl. 1. вее, обличам. слагам (си);
KCId/r. Tusu/u - елатам; обличам дрехи. слагам
траур; Schmuck, Orden - слагам си накит,
етлcuи; 2. nестаняи; слагам: c-i ^^1/1, с-е
L/Ittu - иоеmаням птcнтътка; стълба; Holz.
Koll/1 - поетаниU; слагам дърва. нъгннща па
огъня; Feuer - пакнажлам огън; пелпадпам
(nш-r; ein Kind - слагам бебе* да суче; сперт.
dlc Amin - прибирам ръцете до тялото; das
Gewehr - вземам пушка за стрелба; вееш, leg sm!
за стрелба! (команда): dem Pfe/dc e-m Zsum
'снагам юзда па коня; dem Hundt dcm Mln1koгh
- слагам на кучето намордник' прен. s-m
Bc/eludei Züy/1 - обуздавам еттгетиг- си;
преш. е-/ etucnyen; mlld/g Maßstab - птeц-яя-
еам еттоrе; еиитходин-нио; преш.- letzte Hand -
иенгтщваи; преработвам за иеелeд-н път;
sclhe/ Hand - сам сс залавям (де върша пщ.): ел.
Spu/numy - с качвам. включвам към мрежата; с-
с Tüu - притварям (втатгr; 3. строя, иестроявам
(път. фабрика); устройвам. уреждам. '-п Gar¬
ten - пратя трглина; е-е ^/№/1// - уреждам,
завеждам, пратя кгртетeна; 4. тамиелям; начер*
натам (плат ни нщ.): планирам, нраеитам;
педгентим; прен- ктеи; е'теявам; натнаеявам
(нщ. лоша): das Drama. Bild Ist Г/сй angelegt
драмата. картината е щитеко сложена; широко
замислена; 5. е/агам, инвестирам (пари): разг.
wie viel wollte/ Sie -7 каква сума имате ^-/№1^
(ле дидепа накуниа)?: so viel kann Ich /1'1/ -
тонкова (пари) нс мога иа дам. отделя (ле тази
цез): 6. завързвам (куче. лсДке): 7. die IM/ute -
пускам хайката (ат кучета) по диря; 8. refl.
103
anlügen
e1e1 icet; emy am e/w. А - плилeuвам плътно; 9.
refl. s1eh ml/ e-m - започвам да се ит-иирам с
гlкг-, •започвам бой; II. int/i b 1. (за кораб, лелна)
uTиетитаU; акоеmитаM; спирам; 2. (suf с-п -) а
tn. прицелвам се (в нкг.); es suf C/w. А - цедя
нш-: die Ва^с war suf ihn angelegt номплетьн
беше е'реeя против нcго: 3. imp, es legt bei ihm
an лепи му се, пгдцcc: Anlegung.
Anlegeplatz m мор. пристан, мясно за епитац-.
Anleger rn, -s, - 1. печ. рядко uедавач: 2. търг.
вножитен на пари п борееви цeцноети-
Amle/c/eehloes п нефал; 'атанeп; -Steg т мар.
манъ' пристан (ле пере.хедчетол.лодки) -stelle
/мср. птистан-
Anleh(e)n п* -s - остер. заем (= Anleihe),
anlehmig adj. слабо гниш-ст.
anlehnen tr, refl. 1. (ctw. an etw. A, sici am e/w. -)
обнитам (сс), опирам (се) (е тщ.): die Tür -
притварям пратата; оставям вратата открехна¬
та; 2. преш. refl. (sich sm с-п. etw. -) ел-ипам;
придържам сс о даден ебтатcП; стил, худож¬
ник; вземам нкг. за образен: sici an ein Vorbild -
следнам обтазcп: s1eh stark an c-n Stil -
придържам сс енлего o даден етин-
Anlehnung f -em 1. прен, следване. придържане o
даден птим-р: un/cr - an ein Vorbild следвайки,
придържайки се o даден ебратcп: 2 вееш.
обсзпсчснис на фланга: in - sm die 3. Division
при ебeтueчeн от 3-та дивизия фнанг.
anlehnungsbedürftig adj, нуждаещ се от uелктc-
иа, епера; нcеамееmеятeлcн.
amichrnn 1г. естер, уча (чирак).
Anleihe / -п заем: е-с - bei c-m maciem заемам
пари от нкг.; е-с - lnTuehmem сключвам заем;
öiTC1f1I'he - държан-н. наледeн заем; прен.
пейор. е-с - bei Schiller. Goethe ^'1/1 таимет*
еувам от №1-/-^ Гьоте.
Amlclic/ahloeun/ f а^от, 'ояв-реии на заем:
-b/sitzrт т притежател на облигации; —dc-
ekngy/f/^еи- покритие на заем.
anleihen* естер, tr-: bei e-m Geld — заемам пари
от нкг.
Anleihe/papier п. -schein т икат. облигация;
-schuld/Дълг от таcм-
anleimen tr. залепвам (крак ши стол), на клей вам;
разг. wie sngeleimt sitzen етеи 'ато закован на
етеда; нате тадcueн за стеда.
Anleimmaschine/техт, машина за ца'нсйваве.
anleiten tn. 1. напътвам, упътвам; въвеждам (в
работа); цаетавлявам; тъ'опедя; 2 сел.-ст.
завързвам, привързвам (растения).
Anleiter т* -s, - ргкеведитeH; uяетруктет.
Anleitung/ -еп ргковелстве; бел pl. наиътетви-;
уnъmтан--
Anleitungs/blatt л, —heft п бтошутка с наставле¬
ния. унатания-
anlenken tr. техн. закрспнам, закачам с панта
шарш-р (врати ше автомобил. моторен капак).
Anlernberuf т професия, служба. - <анаяг. свър¬
зан с ебучeни-; с квалификация (бе* задължи¬
телен тзпит за левършвене)-
anlernen tn. 1. (c-m -) уча н'г. (на нш.), uрнучваu.
обучавам: e-m L/lrliiy - обучавам чирак:
angelernter Aub/I/cu 'вадифипнран работник; 2.
заучавам; ралг. накъннавам; umynlcuntc Msiie-
гет. angelerntes Zeug външни. повърхностно
усвоени мани-тИ; знания.
Aglernezeft/вpeueне на обучение, на чиракува¬
не.
Anlernling т, -s, -с чирак, стажант.
Anlehnung/ — die - der Arbeiter обучаванeте на
табетцицитc-
anlesen* tr. 1. elei D e/w. - научавам нш- чрез
чeт-н-: б-гно устоявам; 2./г*. зачитам (книги).
anleuchten t^*. еевcmлявам (янт.» нщ.).
an^ebe^ tr. пратя мили очи (uкu.); флиртувам (с
цнг.r-
anliefern tr. теолог. деетавии (стека- материал-
зеленчук),
Aglleferung_//деетгвка: дееггвянe-
anliegen* intr. b I. птилягам; ein emy unllcycndcs
KJcid плътно итил-иггала токдя; 2. (sm ctw. -)
гранича c (пирцел и пад.); 3. търг, приложено с:
die iilicy/idc Tus//e... приложената грата; 4.
остер. (c-m mit e/w. моня нкг., искам от нкг.;
умонинам; настоятелно моня н'т»; 5. (ntw. lieg/ mir
ат) държа на 1^.: sich D ctw. anycicyem eein lueecm
вземам нш- птиеърцc, вземам грижата за нщ-: ще
се интересувам за uщ-: Ь.мор. ostwärts. eccwnrfe -
държа курс към изто'. към открито метc.
Anliegen //. *e» - 1. [настоятелна] молба. кеиц-
птеcба: ein - sm с-п 1^/1 имам [едно] молба
към нке; ein - vorbriny/g излагам медба: 2.
граничен-, егеeдетпо.
anliegend adj- 1. съседен, граничещ. близък; спу -
прилепван; 2 uтинежeu (писмо. Докумеит-
квитапция).
Anliegen heft/, -сп астир- молба (= А/Ье/сп).
Anlieger m, -s - 1. съсед; 2. собственик на имот
uе'ргй общеетвен път, река, 'анад.
Anliegerstaat т съседна дътжана-
anlispeln tr. 1. (e-n -) фъфля (нкм- посреща); 2.
наш-uвам; шепна.
anlocken tr. примамвам. полмаuвам; приел-чам.
съблазнявам.
Anlocker т. -s. - съблазн-тел.
Anlockungsmittel п примамка,
an löten tr. запоявам. заварявам (към, на иш.)..
anludern tr. примамван със стръв (вреден дивеч)-
anlüften tr. авиец. пускам вън въздуха (баллен.
Дирижабъл- самолет).
An lüften п авиец. издигане, излитане (та само¬
лет).
silü/cn* t^: 1. нзлъгваM; лъжа, измамвам (нкг.); 2.
om ctw. - nриuиенам нкм. нщ- цcвярне,
дъжливе.

i/iüst/г/
104
i/lüsteri rr. imp. остар, примамвам, възбуждам
жeнанuc-
lnlnv/n '-нс-] intn, b мср. обръщам кораб по
направлението на вятъра
Aimacle / -п фам. етадянe; яесн еuит за
установяване на (социален) неuнгкт (особено с
момиче, жени).
inmich/i tr- разг, 1. закрепявам, завързвам; 2.
e/w. mit e/w. - забърквам. птитоroннявгм;
птии-енаи инн: Kslk. Mör/cl. Sali/ - (mit etw.)
забърквам нар, хероеан; правя санага. Wein -
полптаним вино; 3. Feu// - клада. наклаждам
етгu: [dss] Llclt - паля. запалвам лампата; 4.
refl, остар. sich sm е-п - натрапвам сс нк-м..
усуквам се около нкг.
unmiln/g ... капц. 1. ягпеинии; птипеияяи: 2.
естер, (zu ctw. -) увещавам; Anmahnung/
Uimaltn tr. Хралг. боядисвам, нашарнам: 2.(c-m
e/w*.	итриеувам; натиеуваu вщ - (пи фигура):
разг der Vemue c-i Bsrt - нариеунаи мустаци на
Венера; 3. refl- рилг. гримирам се. пиша си
нинето; 4. рисувам на отвесна пноекеег (напр.
па черната дъска)- Anmsluny/.
Agmsгee1 т Х«оен- приближаване. напредване,
нгстг1lатcлllе движение (па войски): die Trup¬
pen sind Im - suf Л войската 11^^^ към -	2.
военен пън; З.рнглг- пътят към работното място,
aginl/se1lrгen intr. s (sufctw. А -) приближавам
се, напредвам (към вщ): ризг, anmiuscilcr/
kommcit птисmигаU; маpшllтуваГ1нИ; под сmтоИ;
с бодра сгъп'а.
Agmaree1wc/ т пън на напредването, прибли¬
жаване го.
unmaß/i ./. nefl. (sich D ctw. -) птиеноявам си
(иеасио«ателпа): утутпитaи (някаква привс):
одързостявам се* да, претендирам за; припис¬
вам си птаве да: slcl ein Ur/ei 1/el nes Uutc11e/Uhcг
ctw. Л - одързостявам сс ла дам мнение за 1^..
да преценявам !№.; angcmaO1c Rechte присвое¬
ни. утутnитаuи права, eiei - e/w. zu tun
одързостявам сс, приевояваu си uтавето да
върша нщ.
anmißcid part. ad/. надменен, еаменад-ян» са-
момиигенен; дгтзъ'; арогантен: -cs Be/elmen
дръзко държани-, - aul/rc/en държа се дръзко.
показвам сс дързън» еаменад-яи.
i/mißlich adj- остир, надменен; дъттъ'; арoтаи-
нcи-
Aimaßu/y / -сп L утурпация (иа права): 2.
ниеекем-тиC; надмcннееT; самoмнитeлнесн» са¬
монадеяност: пт-гeяцuЯ; дъртест-
ngmlßunglsfl1 adj. - ammißemd
agmäefcn tr-paie, угоявам: s1e1 D ein Bäuchlein -
пускам щкcмб-нue-
simsu/ri е. нрнстройвам зил: wie agycmunc/
steicm стоя каго закован
simsul^ei tri ралг муся се. цупя с-е (ики.)-
snmrckrri t/ фам. 1. трещя: тряскам (икм.); 2.
н-еснонат-лно петинавги; критикувам.
aim/icrn обл, фам, refl- tr. 1. педминквам сс.
подмазвам сс: siel bei c-m - усуквам се онено
икг.; 2. t/i извозвам: icl wir der Aggcmc1cr/e аз
бях uтнътаяuит-
Agm/ldt/sm/ п адресна служба; -gebühr / такса
за регисг тиран-; записване.
anmcld/n fr, rejl. I. а refl- съобщавам. обаждам сс.
uтт-снянаM; унcдомивгм (за uш-): л-'лгтитам
(радиоапарат, петент): '-1 Bceue1 - съобща¬
вам. че е дошъл геен; s-m Besueh - съобщавам
за идван-те си; търг Konkurs - обявявам!
ueегетоятeлнеет; с-с Tru/te - авятитам меви-
тcняинг; Waren beim Zollamt - л-'/арирам
енен•и е митницата; ein Paten/ - патенгувам
1^: с-е Erfindung zum Patent - регистрирам
изобретение за патент; top. B/uulUi/ - подавам
протест; е-с Kusiklci/ melde/ sich am обажда сс
болесг; 2. а nefl- зашавам сс (вучилище- курс):
залeгиетриlтна^l (се); c-n Gas/ suf d/г Polizei -
подавам адресна карта за тоен; cm Feгmycspгäei
-	подавам nекгяа за м-жлутрадекии разговор; с-
п A1epiuc1 - предявявам иенан-; претенция.
AnmcCder/niclit /Е задължение на сс съобщава,
да сс ебивява; 2. задължение за подаване на
адресен билет. за вписване н -млячвит- т-тиег-
^1; -schein т търг. декларация (за пристигна¬
ли стока), -e/rl1/ / - служба за тeтиетрании;
адресна служба; -verfsirtn п юр, предявява!i-
на иск.
A/mrlduny А -сп L вж, lnmclden; die - e-s
Beeueics uенагаяc за иееeщcии-; 2. = Aim/ldc-
sehclm: З.ризг. стая п учр-ждсчиие за записване,
тeгисгтания; 4. покана за междуградски теле¬
фонен тазтевет-
ammcngcn t/i раз^*. прим-стам. ем-стам: забърк-
там.
zAnmcnye/l //. -s, - ссл.-ст- ярма (от слама а
сено).
anm/rk/i tr. I. - - (c-m ctw- -) забелязвам (вщ: у
ннт ): c-m s-m Агусг. e*c ee1|ee1tc Liu/c. ^luu1!/
-	забeнитвам; виждам у нкг. яда. лошото му
настроение, бcзпекейегвоге му; c-m e/w. am dcn
Augen - познавам. забелязвам вщ у н^г. по
очите му; man merk/ Ilm sm, (1^ cr krilk is/
позната се. чс е белeн; sich D nichts - 11^// нс
издавам нищо (с Държанието се). не давам да
се забележи нщ- у мен; 2. отбелязвам (място в
книга): 3. пратя бележка (пс пщ еmбeлятвам:
dabei ist anzumerken при това трябва да сс
отбележи (че - -)
inmcrkciswert adj. забележителен; за отбелязва¬
не.
Anmerkung/ -сп бснсж'а; забележка (в книга):
mit -сп verscl/m снабден с коментар, забележ¬
ки; 2. остар. бележка (злебни- хапливи).
a1mt/kun/w/ie/ adv. 'ато забележка
an messen* tn. nefl 1. c-m c-m Aizuy - ушивам нк м
105
Annehmen
костюм по мярка; s1ei D c-n Anzug. Schule -
ю^ет поръчвам. правя си костюм. обувки; 2. е
refl. нагаждам (сс). съгласувам: die Mit/cl dcm
Zweck - нагаждам средствата към нcнта: преш.
eieU с-и Lage - нагаждам се към дадено
положeяиe: 3. естр. измервам разетоини- (Дс
небесно тяло): e-n Planeten - измервам татете-
янието до дадена пдацcта-
anmischen .г, uрим-евам; смесвам, забърквам,
anmit adv. остер, = h1c/mit-
agmontteren tn. техн. завинтвам. поставям (ан¬
тена. лампи- колело)..
anmoorig adj. сеч.-cm. възтетфeH; торфсн-ст
(почва. ливади).
anmuntern tn. вж- sulmum/em.
anmurren кг-олг. мърморя, гълча (нки-r; нзмгр*
морнам сърдито (нки-).
anmustern I. tn-Mop. набирам. наемам моряци: II.
intn, b uеетъuвам моряк.
Anmusterung /, -еп I. вж. anmu^^/m; 2. мор.
офинианне записване на наемния детевет-
AnmutU — чар. uиневидност; uрcл-сг; грация
(ши движенията); притл-'атeлuесm, птият*
несm-
anmuten tn. 1. вижда ми се; чувствувам (нш.)
'ате..-: etw. mute/ mlcl eelteum an цш. ми се
вижда с(ргяно; 2 ряДка (uш.) нрави ми се.
uриятяе ми е; 3. (c-m ctw. -) естир. итие'нгU;
очаквам много нщ. от н^г^. (прекомерна. без
права) (вж. zumuten).
anmutig adj. вие. мидовид-н (Девойки), пр-лeе-
т-н. чаровен (пейзаж); привлекателен, транuе-
тeн (Движения).
anmuts/reich adj. вие. иноте птeлeегeH; чаровен.
мидевид-и, гланиетeн; -voll вие, изпълнен с
чар, прен-сг, гтании-
annadeln tn. закрепвам, забождам (с карфица.
нгла).
annageln tn, та'еватам; приневавам (с гвоздей)
(дъски* табели); ризг. е/ steht du wie ang/nsgelt
той стои 'ато та'еван-
annagen tr. натритвам, загризвам;хим. разяждам,
annähen tr. пришивам, защнтам-
апgäheгg tr. refl. приближавам (сс), доближавам
(се). е прен.; мит. стремя сс към една течка-
annähernd adj. uтибдититcн-н; adv, екене; печ¬
!-; uриблититeлно-
Agnäherungg/ -cm 1. приближаване, напреднаше;
сближаване; 2.мат, приблизиmeднееm-
Anmäh/runys///fecht п вееш. бой за пренuняике-
еана охран-тснна uезиния: -krsTt / центрост¬
ремителна сина; 4fnic/воеш, аuрещ: .mlreeh
т веен, настъпателен поход, приближаване (на
войски); -vcгeueh т опит за сближаване; опит
за приближаване; -weg т вееш, педстъU;
ummnUc/ungsweIse adv. прибнититeлно-
Annähcrungswert т мат. приблизителна етей-
цест-
Annahme ф -ci L приемане, получаване (на
подарък* писма а пр-}: - sm Ki/dcs S/am
осииетиван-; 2. миено за приеман- (иа багаж
пощенски пратки); 3. допускане (на мисъл}.
прeлпележeниe; хипотеза: in. unter der-, duee...
ако приемем. леuуенeU; ч--.-: 4. търг, аннeнн;
при-маце, акцентиране на мeнитcднинг; die -
verweigern отказвам да а'нeпт-lрам-
Ainihmr/btamtr(r) т чиuенник по при-манcте
(па багаж. пощенска пратки); -bnu/eUtiyug//
ираве на приемане; -erkläru/g / търг, акиеп-
ниране; -sehslfrг т гише за uл-eманe (ше
пощенски пратки, багаж); —stelle / място за
приемане, приемателен uуuнт; -stempel т
п-чат за приемането; -vermerk т търг. а'нeпт;
-Verweigerung / търг, отказ за приеман-. за
акцентиране.
A/mSl/n pl. анали. л-геuиси: - е-г wiesenscheffii-
clen Gcsel1e'hsff; е-г A/sdcmlc толищяини на
научно лтужeегнO; на анадeмии-
Annalist т* --U- -еп ненопис-ц.
annässen tr. ягuоктиu; иелие'рим
annehmbar adj. пти-инив (уеновии, н-нU; пред¬
ложение); лепуетиu-
Aggeembaгkeit/. — nриеиливосн; допуетииоет;
annehmen* I. t/i основно знечешне приемам; I.
ити-мгм (служба, покани. предложение. офер¬
ти. пиеса за представяне, законопроект, съ¬
вет, бис): sm Ki/dcs S/att - оеиновинаи: ange-
nommc/cu Name псcвлеиии; 2. итиcмги (уче¬
ник работник). назначавам: neue Auh/I/cг -
приемам нови работници; 3. приемам (посети¬
тели. пациенти); 4. иеeмаи. хем. абсорбирам:
Farbe - (ла плат) nеnивГ; поема боята; 5.
устоявам, (приrлобинги; вземам: c-n strengem
G/eiehtsuusdruek - лицето ми взсма етрето
изражение; е-с G/wö1g1/It - усвоявам навик;
Vernunft - вразумявам се; /rTälrllclc Ausmaße
- вземам застраш-тснни размери; koikre/e
G/eta1f - добивам кея'р-meн образ; 6. заемам
(тикове а токове) държани-: с-с iclndee1lge;
unterwürfige Hsltu/y - ставам враждебен. uоне-
лcн; ein frö/Zl/re W/sem - ставам упетит; воен.
Hsl/uny - uитяе! (команди); 7. лепускаU;
предполагам, приемам: ctw. als wshu приемам
нш- за вярно, допускам, че /да/ е вярно нш.:
angenommen, dues--- ако. е случай ч-—; при
птcлпенежeниcно; ако леuуеяeM; ч-...; 8. търг.
а'нeпmирги (менателпица); 9. лов. das Wild
nimmt das Futter. die Salzl/ckc sm дивечът
започва да яде храната. да бнижс еолта: das Rch
nimmt dcm Wcehec1 sm сърната поема по пътека¬
та си; der Hund nimm/ die Fährte an кучето
тръгна по дирята: deu Hirsch nimmt dem Hund sm
еленът напада нучeто: 10. спорт. поемам
(mеuкаггr; П. /^fl (slei jd^e-; е-г SueUh -) заемам
се с нщ-; грижа се за нщ-; н'г.
Ammchmri п без pl- приемане; лов. пес-шатанc

ann/hmrgewerf
106
(патрапилии е пр.),
umnchm/mswcr/ adj. достоен да бъде uриcT;
птиeмд-в-
ann/1m1lhh adj. остер. 1. приятен; 2. птиeмлит.
Ai/rhmllchkeCl/ -сп 1. остар. uриитяосm; удоб¬
ство; 2. птиемнивеет-
ummciy/n tr. rejl, на'лонивам (се); мит, unnclyem-
dc Lilie/ еходящи линии.
inick/itren tr. полет, ан-неирам-
Agg<^Г^/t1^ru^I^n^ i^/ -еп полет, анексия,
unmesteln tr. плиегртнам-
umnetz/m .n, намокрям. наквастам, наенажнинам-
Ann/x т* -ee; -е L uриuаднeжяоети pl.; 2.
прибавка. птuножcниe: 3. прuетройна-
Ann/xiön / -cm = Aiirktieru//.
Anncxiögiet m. -сп. -cm привърженик на граби¬
тел ска политика.
Ag1rx1ögekгi/y т Ipабитслена вейна;
ingl'k/i tr. кимам (ннu.).
unmi/etn tn. кихам (етcшу икт );разг. скасгрим.
unmle/ri tn, (e/w. sm e/w. -) запи ттам.
anno, Aino остир. е голина. .. п л-те--.; - Cif н
единадесета толиuг;латт- - dazumsl, - Tobak ео
вр-м- ене; е етаре време; Ai/o Domini п лето
Господнс.
sn noch астар. още. лосcта-
Ann0nec [-нбе]/' -п ебива; реклама (във вест¬
ник)
Annö1ern/büгo [-нбее-] {-burcau [бюро]} п
бюро за обяви; -hxpclition/‘бюте за т-'ламИ;
рекламно бюро; -teil т отдел за обяви, обяви
(нън вестник. списания); -wescn п рекламно
дcло-
annon'lrrcn [*нее*] intr. Ь* ./, обявявам. пратя
реклама п печата.
lnnöfltг/1 t/i правя бележки, пратя. кемcнmат
към г-ксн.
Annlllltitf/ -еп 1. годишна рента. ueнеия; 2. търг,
годишна внее'а; авюитет.
agnulli/utn tr. анулирам. обявявам за н-валидне;
етм-цивам; унищожавам; Ani^i^l^l^itf^iui^ty^*
anöb1lrг/g t/i издигам н двотяцетве-
Anödc / -п ел. анод. пележнн-елен полюс; резг.
анолна батcрии.
amödem tn. (с-п разг. 1. досаждам, отcтчаеам (е
пласки шега, бърборене); 2. фим. задавам.
Anöd/nylc/chrl'l/cr т ел, mеноизиравитeн за
анодно наирcж-ни-: аноден дeгeкmет (свързва¬
те ши радиалимпи зе демодултреие).
imöl/m ./- намазвам, намаедивам, техн. смазвам;
резг. nefl, напивам сс. вафнркеам
anomll adj, нсправин-н, анемалeн-
AnomiHe/ -п [ш-н] аномалия, нeuраеилцоеm;
anonym adj- аненимeн (писмо, статия. крт-
тнки), б-зимси-н, нcнатеван- das Werk ist -
ereehicncm егчинeниcте излезе без името на
атгета-
A1ö1ymität /, - анонимност: die - waiurn
запазвам тайната, гнониuнеетта-
Anonymus т* -. ...ml анонимният, иcнатеванияm.
Аю/ик т. -s анорак. нинтита-
inordn/i tr. 1. нареждам, подреждам. ратпела-
гам; 2. нареждам. тазпот-ждам; пееmановяваu;
тапевядвам, предписвам
Agord/tr zn, -s лазпот-диm-л-
Апо^пипт.// -cm L тазпенож-ннc, разпределе¬
ние; наредба. педт-жданe; 2. наредба, ратuе-
Teжлан-; пеетанolлкииc:;	/исТТеп даеам
тазиотeждания; suf jds. - по разпорсжданего
на в'г.; 3.муз- ииетрумeятания-
a1öгgu1ie'1; anoryaniseh adj. неорганичен,
i/mumil adj. яeнетuалeH; нcиравнлeн-
agpauuen tr. rejl- съчетавам, егвъ'уплинам (се);
Agpaarungy/
iipack/m tr, 1. хващам, сграбчвам; нападам: deu
Hund packt sm кучето напада, захапва ;тлзт. slle
packen mit sm всички помагат, cc nлисъeлиня-
пат към дадена рабета: 2 разг. подхващам
(зедечи, въпрос. сюжет); 3»etW; packte mich an
обзема мс. обладана мс (страх, желание,
elжие'r.
smpiddeli intr- b спорт- егктингм сезона на
гребане с руса/'-.
ampumpem rejl-разг. яаuнюсннаu сс.
anpupp/n I. обл. tri залепвам (афиш, плакат); II.
1н1г. s залепва сс (стяг).
lmpsse/m tr. rejl. 1. нагаждам. натласяваи: 2.
опитвам, пробвам (дрехи); 3. refl. ириеиееобя-
еам сс. нагаждам сс. свиквам.
Anpij^s^s^u^gy^/ -'п (sm etw^. А) нагаждаше. приспо-
еебиванe. баел, акомодация' - sn das G/ländc
uлисuесебяванe към мcетиеегта; mcлcна-
A1pиssunys/^ahegk/if - /еиоеебнеет за птиепеее-
биеанC; птиепоеебииоеm; -politik J' приепосо*
бeнчeетно; еиотгюяизги; -vermögen п - -П-
iigkelt.
snpsst/m tn, техт. пратя на паета-
ampиfsehcm, иnpafe'hc1n I. fr. разг. шляпам (по
вщ - ); II. intri V шляпам (из келти): разг.
иmycpиteeht kommen идвам. шляпайки.
anpcllcn tr. мср. евиец. пененгувам. таеичам: е-п
Sendet-засичам тадиостанния; ритг; c-m, ctw. -
поглеждам в'г, вщ; вземам uоее'а към вкг^.,
цщ.; Anpeilung у/
ampel/scicm tr. иедкарваи; 'арам с каищин (ка-
ше): прен. zu e/w. карам да сс работи.
ampctz/n tr. разг. обаждам, правя донос за н'г..
цаклeвeтинам, ебл. накеnнаждгм (ученик).
AgpTa^l1,tн. -s, -емни; подпори pl. (вж.. Aifsll 6).
inpTäiltn tr. влътеам; за'т-пвам на нол: uедuи-
рам с нед.
anpfCIfen* I. t^. L свиля; сниркам (на икЕ);
спорт, давам знак със свирка за започване (ни
футбал); 2.фим. скастрям, натитеам; II. intr- х;
der Zug komm/ aggepfifCrn влакът птиетита;
евирeй'и

107
Agгee1/te/sutг•
Anpfiff in. -s. -e 1. спорт. знак със свирка (за
започвате иа състезание); 2. фим. C'аенрин-;
мъмрене.
sipflanz/i tr. re/l. 1. садя. насаждам (дървета,
раза); отглеждам (зеленчуци. грозде. кафе,
тютюн); 2. c-/ Garten - садя. засаждам гради¬
на: 3. refl. остер- прен. пее-лвам
Anpfianzzug/' -em 1. засаждане. посаждаше; 2.
насаждени-; uлантаци-я-
agpflaum/g tn, refl. фам. подигравам; занасям,
закачам (нкг.).
i/pflockcn, i/pflöckei tr. 1. завързвам на 'елч-
(козе, лодка); 2. закрепвам с 'дuневe (пилот¬
ка).
agpf1ü//n 1. intr. b иечваи да ела» таелавам: II. tr.
(e/w. -) блъскам се о 1^. при етан-
anpfгöpT/g tn. 1. сел.-ст- присаждам; 2 стр.
ваставям (греда, стълби)-
anpi'hcn tr. наемелинам: талeuвам със смола:
преш. wir sigepicl/ [bei sei neu АгГс1/] sitzen
сраснал съм със стола [при табетата]-
anpickcn tr. 1 .вакъл натам (плод);и/^н7t- начу'нам
(камък); 2. австр. тадeuвам.
anplnec11 ti. разг. боядисвам, нащарвам; намаз¬
вам с четка (с .меД-).
anplreeh/n refl. лов. промъквам се (До давечи).
inplack/m tr. обл. залепвам (афиит).
s/plstt/n fr. тели. егcлияянам с н-тов-. бурми;
сет.-ст. присаждам чрез кепунанuя.
ampls/zcm 1н.г, s 1. nтеnукнг сс; почна да се цепи;
2 резг, ml/ c-r Ncul/k/I/ ungcplstzt kommen
втурвам се с голяма новияа-
anpöb/ln tr, резг. нагрубявам. хуля, обиждам
uроеташки-
иmpöeiem int/- b обл. чукам. хлопам (пи врити)-
anpölf/гn I. intr. s; разг. angepokcrt komm//
присп-гам c трепег; II. tr. разг. викам, карам сс
(гlкм-r.
Aip/sll ш. -s. -е 1. блъскан-, еблъс'нанc (с нщ.
твъррдо), тласък; 2. б-евс (не вълни), напор (иа
армия, кавалерия; на чутетва)-
i/puill/i intr, s (g/yen ntw., c-m -) удрям се.
блъскам се (в нщ.* с нкг-).
Anp/sllwiikcl т фал. ъгъл на падането.
anpring/rn tr. заковавам на потетния стълб;
итлатам на uетуггuиe; заклеймявам публично.
anpucie/n* tr. хваля. пт-поръчвам; търг, рекла¬
мирам; величая. възхвалявам: c-m eninc Wart -
хваля стоката си нкu-
Anprcleuny - f- -сп 1. хвалба; вeничаeнe: 2. вж,
anpгciecn-
иmpг/seiem intr. s; фим. amyeprneeit komm/n
пристигам е галеU; 'ато хала.
smpressem tn. ититиекаи-
Anprobe/' -п проба, пробваше (ши дрехи),
s/proben. anpröhir/rn tr. пробвам (дрехи).
ampгosfcm tr. разг. чукам се с якт-: пия наздраве.
anpump/n tr. 1. фам. закърпвам нкг (вземам
заем); 2. започвам ла помпам.
Anputz т. -he» — I. ебл. труфино. облекло,
гиздава премяна; 2. гизденс: 3. рядко мазилка.
aipu/Z/i tr. обл, нагиздвам (булки. кукли); re/l.
титли сс. кича се.
anqualm/i tr. опушвам. екадяnаu (яш-» яке).
иnquafe'hcm. иnquиseclm tr. фам. грубо затевар*
там яке бeзн-peмеяяо (вж. qua/sehcn)-
anqurllrg* I. intri s набъбвам, подпухнам; II. tr.;
Samen - накисвам ссмсна.
anqu/feei/m tr. птигиснаи; смачквам,
anquiekcg tr. техн. амалгам-рам; Agqn1eknny- f.
agquirirg tr. готе. забърквам (брашно. яйце в
яденето).
agradrin I. tr. блъсвам с 'елcлете; II. iHtr. .s разг.
u/yersdelt kommen птиетитаи с кел-до-
Ai/iiicr т, -s, — 1. = Ani/gcr 2; nur Tür -
автомобилното движени- е разрешено само за
живеещите на тази улица; 2. австр. обл. съсед
по вина; -Stsa/ съседна държава.
а/ги/кг/ /*el7. увивам сс. залавям сс с мусначки.
лаетари-
anranzcn tr. фим. нахенваu. наругавам.
Ai/anz/r т* -s, - фам. хокаие; калай.
ип rus/m intr. s фам. angerиet kommen долетя там '
бясна бързина.
U1гaept1n tr. поитп-инявгм (сришпила).
anrueecln I. intr. v резг. в lngeгaeenlt kommen
пристигам c трясък: die Panzcrwsyci /am/п
lnycuasenlt ган'овете итиегигигаха c гтяегн; II.
tr. фим. = um/unzen.
iirat/i* tr. (c-m ntw. -) съветвам (инг-) да.--; 11^
es dir -! вслушай се п съвета ми; Anrstcn п.
AnrstuiinУ' suf- dcs— по съвета на...
inusu/Гс/ t/i L запушвам (лн/а пура); начевам
(цигари- пура); part. angrrsueUf а; опушен,
почернял от пушск; 2. (с-п, e/w. -) пуша срещу
яке, нщ-
agräu'lr/g t/i окалянам. епущнги: um /cuäuchcr/cu
Speck пушена сланнна.
ii/iulti tr. правя грапаво: тазвълниетям; кгт*
дирам.
ип гaueeh/n intr. s ризг. aggerluec11 komme/
птиегигги щумиO; птиегитаи важно-
an/reh/nbar adj. неeте се зачита (uнu ).
anrccim/g tr. смятам, пресмятам; зачитам. прих¬
ващам: цeни; tcucu. bUlIy - пт-смятам енгuе;
евтино: zu viel - прихващам потече (отколко-
та следва); прен. c-m ctw. hoch - зачитам вкм.
нш- за теляма заслуга.
Ап/cchngng// -сп сметка, пресмятан-, зачитане,
птихвгщанe: In - bringen прихващам. минавам
на ем-г'а; - der Un/eгeuehug/sUaTt зачитане на
предварителния заmеел-
Anг/eUt п* -s, -е I. (sulf ctw. А) право (на иш-r:
пр-т-нции; 2. абонамент п театър. конп-тт-
A1г/h1f*lrr т, -s. - абонат; -skarrte/абонаментна
карта.

/Anrede
Ю8
Anrede f\ -n I. обръщение; 2. астар. кратко
слово. ПTИв-ГCTвU--
A1Utdr/Töгm / форма на обръщение; знатенна
форма; -lall т звагслсн падсж.
um/cd/m tr. (е-/ -) заговорвам, заприказвам,
An/cdr/weiisC/ -п начин на обръщение. татовот-
ваце; -wo/ п обръщение.
umr/g/m tr. 1. подтиквам. поештянам; подбуж¬
дам, оживявам. стимулирам: възбуждам (апе¬
тит- кръвосбръщение): е-/ zu /tw. - накарвам,
пелmиннги икт. да направи 1^; е-е angc/tytc
Ugtrulsl/uny ожинев таттевот; 2 предлагам.
давам идея (за нщ-r: остар. der amgc/cgtc
Grg/1e/and засегнатата тема.
uiurytid part. adj. 1. подтикващ. поощряващ.
енииунитащ (мисълта); 2. възбудителен. еет--
житенси. подбуждащ (действие, петте- средс¬
тво): ei/ -cs Gcepräeh; Buch увлекателен,
иитeт-сeн тазготер; увлекателна книга.
Anreger т* -s, - инини-анор; подбудuнeд-
A/ucyuny /, -en 1. uеднин; иелбулГ; вяущ-ни-;
импулс: с-е - zu ctw. geben давам подтик за
ящ-; 2. инициатива, предложение. почин: auT
unecrc - по наша -виниатина; 3. освежаване.
ежиняlтанe; възбуждане.
Anr'/yngyemitf/1 п мед. възбyлитeлне; осв-жи-
тенно етeдетве-
Agudhtmaeehig/ (техн. машина за каширанс.
ат /г1Гс1* tri I. разбунвам, разтривам: Рд/Гсп -
бъркам. тгзктиваu бои (с всДе); 2 ебл. ein
Slrricilolz - драснам клечка '1-6^'.
111/1'1/// tr. обогатявам (и Memai- мин.), кон-
цcuнтuтаu (TУДГ; сплав); Anrricllening/
s//rI1rn1 tri rejl. 1. присъ-дивянам. прибавям
(към дадена редица. към цикъл ново произве¬
дение); 1 нареждам (в реДтцо); наниттам
(перли): anrciicgdc Bind/wö/t/u кепулаmивнИ;
ег-дини■гeлни съюзи; 31 refl. нареждам сс,
заставам [на края] иа ^4--^; Anutihung/
si//11rn1 tr. (геИ/с'/^ ат) набирам (плат, под¬
плати, дантели).
Anreise - f -/ 1. пътуване (към Дадени цел); 2.
пристигане.
amr/ls/m int/i s uтиегитаU; дохождам: резг- angc-
//1^ kommen nтиетитаи; с-е angcucietc Phгeom
пристигнало отнякъде лице. uтищeдcц-
/Anreiseta/ т ден на uтиетигаяemо (в почивна
станция. хотел),
ат /г10сп* tr. 1. закъсвам (пачвем Да късам);ризг.
започвам да еземам (от яш-r» начевам, е прен.;
започвам да късам (хартия, плат): ein Paket. с¬
е Summe - начевам пак-т. сума; ein angcrieehncs
Dutzend начената лутина; с-с F/uge, ein Problem
- зачеквам въпрос. проблем; 2. техш. uуекам п
движени- (мотор); 3. техн, разчертанам, тра¬
сирам (зя пе-нететъшна разработки* обра¬
ботка); 4. (фам. натрапчиво. панаирджийски
11тeдтатам (икм. нщ - ); 5. спорт, die Arme -
прибирам бърже ръцете (при гимнастико); 6.
лесов. засичам, налтаеквгм (ствол за Добиване
па смола); 7. обл. запалвам, драснам (кибрит,
запалка).
Agrriß/г /и. -s - 1. техн. размcлвач. та)ктейнач;
трасьор; 2. техн, ч-ргинка (инструмент).
a1rciOcгIe'h adj, разг- тe'на^taджийcкИ; паваИрд-
жииеки; мяето шум-в, кт-слив.
si/ritri* I. -nir. s 1. засзитам. започвам да яздя; 2.
ваеш, gegen с-п - атакувам, нападам Н'г.; 3.
идвам. яздeйни; ingcrlttcn kommen птиегиг•ам
на кон; II. tr, 1. (c-n, ctw. -) блъсвам (ннт.; нш-);
итлcйки: 2. tn. спорт, яздя (към препятствие),
Anreiz т* *ee. -е подбуда. стимул. импулс:
imsteriell/r - ек. материална заингeр-ееванееm
(па труДещете се).
uir/fzem tri (zu ctw. -) подбуждам. стимулирам
(душевнасили* интерес); възбуждам (гнервете.
страсти, чувство); Anreizung/
anr/mpcii tn. фем. 1. блъскам се (нарочна в пкг.);
2.	загевалим грубо (uнг.r; заяждам сс (с икЕ);
Aircmpr|uny/
ипи/п/сп* I. mir. х 1. дотичнам: a1ger*sg1t kom¬
men пристигам тичeщкем: 2. gegen ctw. -
бл ъсвам сс н нщ. (от бързене); прен. gegen die
Vc/iumft - д-йегнунам е разрез със здравия
разум;разг. mit dem Knie - блъсвам си кенине-
го: 3. ваеш. gegen с-с Stellung - атакувам
nотиции; II. tr. блъсвам сс (в нш-)-
11/1'1/// tr. Х.гот«, слагам миризми. uедuранки
(на ядеше), гарнирам; 2. е-ттирам (ядене): das
Msil, cs Ist imgenchte/ яденего e ележeяо [на
масата]; 3. техш. Holz. Kupfer, Farbe - uтитен-
вям. нагласям дърво. мед. боя (ли работа); 4.
преш. птави; причинявам: Sehldcn - птичини-
еам шcги: фем. е/ hat etw. Seiömhe agg/ricl/et!
хубаво я е забъркал!. хубава бедя е направил!;
5.	неелог. визирам (ггепршятелски танк); A1-
ulcitungj/
Agгieht/tIiseU т ~ 41/1'1//.
inri/chen* tr. 1. пеиитиеваи; педушвcLм: mim
rl/clt ihm dcm Wein. den Tabsk sm усеща се, че е
пил, че е пушил; 2. мириша, душа.
Agriee( т* *es. -е L техн. ц-uнатин'а. ^'Щ 2.
разцепено uисmе (в ръб не плот е псд.); 3.
спорт. усилeне трe6анe-
Agriee- /и. -ce. -с техш. чертеж па медcл;
anuitz/n tr. одрае'таU; нанcnтам-
lnгö11/n I. tn. докарвам с влак. 'ода (машата.
стокн): deu Ful/munn rollt Bicrfässe/ ип неларят
денарта бурета с бира; II. iHtr. s пристигам (ли
машина. влек. камтсп) (и преш. ло поръчки,
Даставки),
amröefcm iHt/i s 1. uоръждиева; ctw. ist lnge/oste/
нщ- c хванало ръжда тун*наu; 2. залепвам сс (о
друг ръждясал предмет)..
anгöetcm tr. запичам; м^етал. пържа (руДс).
11*0'11/ adj. пейор. с лоша слана. съмнин-нен.

109
aneatzähnlie1
педетр^-тeлcн-
Ag/UeUIykclt/ -cm пейор. лоша сдава, съмнин--
лсп. подозрин-н-н характер (па нщ.),
lnгuek/n, ебл. anrüc/hn intr. b (ли влак, .локомо¬
тив. кола) тръгва с лек нлаегн-
11^'/// 1. intr. 1. s приближавам се: der Feind
rückt am н-uрияmeляm се приближава наптeд: 2.
b: die Uhr rückt an [zum Schlugen] часовникът
cc тетви да удари; 3. вж. 11/6'///; IL tr. местя.
премествам. доближавам (шкаф до стената).
sm uudrui intn- s bl- s am geuude/t kommen птиети-
гам е лод'а; 2.5 gegen dem Strom — грсба ер-шу
mcчeн--то: 3. b започвам да греба, спорт* греба
за пръв път е годината, откривам еcтена-
An uudr/n д, -s. — спорт. от'рнване на сезона (ла
гребеш спорт),
Anruf m, -(h)s, -е 1. поник. поникване; 2. пониква¬
не, позвъняване по телефона; телефонен разго-
тет: 3. _ Ai/ufhummcr.
Agгnlbrsntwört/r т телефонен секретар.
an/uf/i* tr. 1. иевиквам (приятел, кола); изник¬
вам (uнu-); 1 (с-п -- швейц. ралг- c-m -)
mcлcфoн-таи (ики-): 3. (c-i um ctw. -) вае.
уменяваи; моля ( ло милост. помощ, закрила);
4. вее. призовавам (боговете): das Gcuici/ —
обръщам се към съда.
An/uT/iummer/тсдефоцец цемcр: —slyma) п певик-
еагелен сипнал.
Ai/ufu/y f апсл. пт-зовавапe: umt/r - sllru
Heiligen 'ато призована всички етeтиЛ; - des
Gcriehfee обръщане към съда.
agrühm/n tr, (c-m ctw. -) хваля (икт. за нщ.);
енати-
am /üi/ni tn. I. (ctw., e-m *-) денееваM; бутам,
побутнам, досигаU; пипам, е преш.*ризг. ^бар-
вам; 2. прен. (за)третвам; kein Buch - нс
похв^тм книга; k-n 81^// - нс хапвам троха;
3.	смесвам. пр-м-снам; забърквам: Fauben —
смесвам бои; е-с Suppe mit Ei - застрой там
супа с яйце; Anrührunhj/
airump/ln intr. s разг. sngenumpelt kommen (за
кела) пристига с треuет.
lnгuteehem intr- s разг- amgeгuteeif kommen прис¬
тигам c плъзгане; отбивам сс за манно: идвам
на 'тагкO; н-ечакнине посещени-.
Ansaatf —сел.-ст; посяване. таеитапe;
ameäh/lm tr. разг. режа, накъ/нвам (хляба като
със сабя).
umsneh 1г, засявам: с-с Ет^с mit Weizen -засявам
дадена площ с жито; Ansäung/
Ansage / -т 1. съобщение, предизвести- (за
преДстеящо посещение); 2. птолинтувая- (на
Диктовка); 3. рад, предаване (те програми.
новини), съобщаване (не геворетел, кошфераи-
сее).
umssgem tr. rejl. 1. е refl, обявявам (лесеДеите-
събренне, лекция); съобщавам (намери ни прог¬
рамата, времето)* -твeетятам; seinem Bceueh;
eieh - итвeснявам за uтелcтoяluo^ю сн nееeшe-
нне; die Versammlung ist suf D1c1etag amgcsig/
събранието е о6яв-яе за вторни'; карт. die
Faube - обявявам цвят; k/ii Spiel - паеуваu- 2.
e-m dem Ksmpf — обявявам яки.; чс шс се боря
пронив него; е-г SaeUc Kamstfгебитиеам война.
кампания па, поемам борба uретнв нш-; З.разг.
тоторИ; предавам (програма): ctw. im Rundfunk
-	предавам нщ. по радиото; 4. неолог. търг.
диктувам (птсма); 5. вие. казвам; 6. издавам.
предавам; Ansagung/
umsng/m tr. зарязвам. правя резка с трион (в
дъски- дърва).
Ageagcr т. -s. - L раД. roверитeл; спик-р; 2.
итв-стит-Л; съобщ-тсл; 3. 'онфeлане-c-
amsumcm nejl. еамезаеита се.
uneamm/ln tr. rejl. събирам (се), наеъбитам (сс).
натрупвам (се), и прен. (съкровище, милиони,
прих. яд. недоволство); (зи хора) тълпя се.
струпвам еc-
Ansamrmlung// -сп 1. струпване; 2. навалица (вж.
aneammelmr.
Ansamung / -сп 1. вж, ameamcm: 2. саморасла
гора. растителност.
umsnseig adj. таеeлcH; пестеинcH; уседнгл житен;
-	wcudcg; ряДкс ele1 - msclen устаневивам сс.
Aneäeei|yc(r) т* -п, -п местен жител (с поземлена
собственост).
Aneäesiyk/if / — пеетеянне местожителство.
уе-дяaлоет.
Ansatz т* *ce, -с 1. наставка (то тръби). муз.
мундщук (па Духов инструмент); 2, техн,
наляв'а- накрайник; 3. техн. издатък; итет.
израстък; техш. п-та; 4. ягеной'а; техш, налеп,
обложка, нагар: ei/ - von F/t/ наслоена тлъсти-
на; 5. бот. оецова (па,лист). ссл.-спюп. тавлъз:
6.	елекези. пенежcuиe; нагласа на устата, арти¬
кулационна база на тонетг. 7. започване, нагла-
еитаu-; встъпление (при говореше, свереше): der
Sänger hat е-п wticlei - гласът на певеца с мек
във нстгпл-яиeге; & (eil - zu etw.) начало.
наченка. зачатък (на uш-r: си hat eehöm dcn - c-s
Baueics нма тече начало на ш^eибeннe: in dem
Ansätzen s/eekcm ПшГс/ (зи начинание) еетава
е наченките си; die c/sten Ansätze dazu sind
schon vouhsmden първите наченки си вече
налинe: suf dcm c/stem - при самете начало. при
първия еuит; преш. Ansätze zu e/w. Bceeeucm
^'1/1 проявявам признаци зи uе-ле6ре нщ.;
9. тае-лванe; зиничванe; c-n - nehmen заендвам
се (за скск), Ю.нгигн. формулировка. съставяне
на утгннcяиc; лиепетиния ни данните на зада¬
ча; 11. търг, перо е ем-тка; п тарифа; онeн'а;
цсна (иа стоки): mäßige Ansä/ze умерени цени;
Im — hrin/c1 пиша. минанам е сметка; преш.
вземам предвид, е еъебръжепи-: 12 хим,
uелтотев'а па еииг; на химична реакция.
a1eatzälrnl1i'h adj. педебeя на -зтастг'-

A1eafztgгöOc
HO
A1eafz/yгOO/ j мат. диференциална величина;
-punk/ m прен. изходна нечна -/olu п 1.
наставена тръба, тръбна настанна; 2. елекези.
инат. тоеотит-н-н орган (иа човека), -stell/ f
вж- -punk/; -stück п наставка (напр. не маса);
uанеueчнин.
ansäucrn с - 1. nедкисeнятим техн, прибавям
'—/1^-; 2»nелкваета^1 (тeснеr-
anesnT/n* /г. груба фам. sich D c-n Ruueeh -
наливам се.
иmeaugrn* rejl. tr. 1. refl. впивам сс, всмуквам се
(•л/ пиявица); 2 tr. всмуквам (въздух, веда,
масло); преш. птинничам-
a1enus/lm tr. полъхвам. подухвам:разг. eiei D с-п
- опитам сс (леко)* angesäuselt sein пийнал съм.
ameuuscm intr. v фам. amgheиuet komm// дедeти-
вам, логичнам, учейки (овтемабнл* бегеч,
топка, камък): gegen ctw. - тичайки, 6лгенам
се е нcще-
anechafTem I. tr, (c-m, s1eh D e/w. -) ца6аеим;
доетавим си; снабдявам се с шц.; купувам сн
(дреха, ктигн- мебел); 11. intn. b австр. зипевяд-
вам, нареждам.
Anschaffung/, -сп I. «ж, snsclalfeg; 2. покупка.
AgeeUlffungs/kösftgpl, разноски по яабавяпcте:
-preis т търг, костуема цена; -wert т търг.
костуема стейиест-
agechnTtem tr, 1. техн, слагам дръжка; слагам
коичов (иа ботуш); слагам гетиишc (не цяло
сбувка); 2.сел,-ст- присаждам.
agec1al1en intr, b (gegen ctw. -) -'вам,
anee1llten tr. e.i. теолог, пускам. включвам (редее*
осветление* уред, матина); Aischailungy -
ir/schurren tr. наритам.
aneehaucm tr. ебл. I. поглеждам (ннг■.r; разглеж¬
дам (нщ.); 2. съзерцавам; фалос, възприемам
иятуиггlвuе-
иmeehln/md part. adj. 1. иигуитннеи; съзерцате¬
лен. 2. нагледен; -е Eukc/i/iis нагл-дно позна-
ни-; 3. вж, unscisurm.
anechaucnswert adj, дестеeя за разглеждане;
заслужаващ да сс H-g-.
Ais'liu// т, -s. - зрител; поет. сътeрцаmcл.
ans^l^aufcln tr. наритам, нахвърлям с деuати;
anechauliei adj. нагледен. жин; о6татeн, карти¬
нен, пластичен: e/w. - mueUcn ециглcдявам нщ.;
давам жита представа за нщ-
AgschasUlchkclI./. — яатпeдносT; жиност. образ¬
ност. карнuняееm-
A1ee1snung /. -еп; 1—2. 4 бел pl. 1. наглед.
фалос- съзерцание, иятуlинни. възприятие: ctw.
uus eigel/eu - kennen петнавам нщ. от собствен
наглед. от собствени наблюдения; 2 псих.
представа (за вщ - ); възприятие: с-с - verml/telm
давим плeдетава; 3. въттлeд, разбиране. схва¬
щане; 4./х<7. лицезренне.
AgecUalnunlgs/bhgriifl т фалос, нагнeдне №№-
ние; -Erktnnlmsy -фалос, яатнeлне пезниuиe;
-kreis т кръг от идси. nъзглcд-:; -Irl/n /
фалос, учение за натлcднесmта: -mstr/isl п
нагледен материал; -mittel п натн-дне
ве. пособие; -nnttu/leet т яатл-дяе обучение;
-ur/til п филос. преценка. мнение въз основа
па индивидуално възприяти-; -vermögen п
псих, нагледна еuосо6uеег; -weise/' начин па
мислене, разбиранс.
Ane'Ucin т. -s. — (външен) вид. външност: dem -
11'1 zu uut/llcn 'ато съдим по външността.
вида (паработата); s1eh D den - /сГсп (als ob)
давам си нид (ката че ле), dem - euweekc1---
съзланам ниeчатл-н-eте (че); sll/m - /1'1 по
всяка в-poятнесг; es ha/ den -. als ob изглежда.
'ато чс дн.
amecheinen* tr. етрявам; еталянам.
ims^lleilmcmd part. adj. s/schelinlll'l adj- остер,
прнпнден; обикнав. като adv. nовилииеиу;
както изглежда, нepoятне»
amseieiOem tn, пейар. вулг. 1. tr. 1. мамя. излъгвам;
2 пахо'вам (икг.). eепвам сс яни-: II. iHtr, х
иhghsehlseen kommen идвам. коеине нс трябва,
aneeiellcn tr, iHtr-b позвънявам-
anecheren* (imperj- u: se1c/tcr tr, 1. започвам да
стрижа; 2. текст* наснованам основи,
anecleieitcm tn. яаuлаетяваu. яаслеяваM;
11^^11'/// re/l. готвя се. глася се. започвам (да),
anechiehcn* I. ./- доближавам, придвижвам, зад¬
вижвам. плъзгайки, бутайки (кале); тиквам,
бутвам (малко); 11. intr- b s 1. пръв търкалям
топката (на кегелбан); 2 ралг. amgeschöhen
kommen домъкнам сс; дотътриu се.
Aischicbe/riny т плъзгащ сс пръснеш (на чаДър);
-te'1 т ризнеганелна маса.
AmeeUIebecl п* -s, - 1. (лек) тласък; 2. прибавка.
деuълнcн-e-
иneeUielcn tr, 1. (ли кривоглед човек) петлcжлгм;
2.	ризг. гд-дам из'осо, кталcш'ем.
иmseUiemem tr. 1. превързвам с шини (счупеше
ръки, крак); 2. техш. наставям с шина, лcдса-
anechleßen* 1. 1. наранявам (еrи#eчr. засягам
(еамелeт) с изстрел; резг. umgeseUöseem sein
елюбсн съм; 2 воеш. епитнаU; итострeннам
(пушка, аръДие)* 3. ein Fcet -- откривам праз¬
ненство със зиниевc: 4. die Äum/1 - пришивам
ръкавите; 5. Buo/c - мятам хляб (във фурната);
11. tnt/. b 1. стр-лям прът; 2.5 фим. ungese1öe-
ehh komm// приетитаи като стрсла; 3. хим. 1/.
zu K/istull/i - ктиснадизираи-
AmeeUIeßem п* рядка Ais^'^li^r^i^u^iy/
AmeeUicß/fиss п* —kesehl т остер. 'р-стан-загор;
—mheeer п* —pi/sel т щиануна; четка (зи позла¬
тяване).
anecleili/m L tr. (e-i Haiei -) спирам (ти приста¬
нище), акостирам. отбивам се (за кораб); II.
int/i s 1. слизам на еуща: 2. angeschifTt komme/
uтистнтаu с кораб; Agsc'lfTungi/
umschif/en tr. 1. техш. свързвам гр-д- (со^с‘с^ч^^не);

111
ип^^иипу'/
2.	прен. - S1etiifen 1 2.
anschimmtli intr- s хващам мухъл, пдeсeняевам-
lnscleirren tr. нuтягаU; запрягам.
Agse1iee m* -es. -е вулг. нейер. 1. измама; 2.
хокаие; калай.
A1e'1lly m* -s. ‘-^e 1. удар (е но пишещиматини)*
биене; -нуз. тущ; ein hartCir, weicher - твърд. мс'
удар, туш; 2. обява. афиш; [черва] дъска (зе
съобщения): etw. Ist im - нщ- е е6явcне зи
продай; 3. вееш. положение за стрелба: ein
G/w/ir im - hüben държа пушка тотева зи
стрелба; in - geicm. in - liegen, sein целя се; 4.
uаuетна на шиш (ку'*) за пл-тснс; синджир (с
едни кука); 5. атентат. коuuноT; иекущ-ниc: -
auf, gegen e-m. suf das Leben иокуш-ни-; listige -
е нукани ктеcжи; 6. търг, смет'*; (предвари¬
телно) uрeсuиmанC; итчиедeниe; калкулация на
ризнос'н: /1'1/ in - kommen нс влиза в
сметката; In - bringen вземам предвид, на-Hl'у-
нитгU; включвам; 7. ^-^^3; & техш. о.
nнеенеегИ; допиращи о съответни такива на
друг предмет; б, ограничително приеuосебнc-
H-e, задръжка. епирач'а: в. о6кев'а: 9. сперт.
начален удар. започване на играта; 10. лев.
(предупредителен) лай.
Ansehlsy/brrtf п дъска за е6явлeнни (в предприя¬
тия* училище), -fidel т конец за mропоеванc:
-holz п нрeчcтале.
aneclrla/en* I. tri refl. 1. (за хвърлеи ила летящ
преДмет) удрям. чукнам (сс е) нщ.; нашгл6я-
там (чаша, чиния); part. umgeeeU1ugcm ечукгH;
набит (плод); нащърбен; 2. набивам. такевавам
(дъски, летва); за'р-пям: 3. лепя (афиши): ein
Haus - обявявам къща за продан; 4 бия
(камбана, ганг); муз. удрям: с-с Saite. с-п Топ,
е-с Tue/e - удрям корда, струна, 'лавищ: прен.
e-m ande/cm Топ - uрем-ням тена: 5. Feuer -
секвам огън; 6 овстр. начевам. започвам
(бъчви с бири): преш, ein Thema - подкачам
тема (иа разговор); 7. засичам (дърве); 8.
птeцeнянам (заслуга* постижения); калкули¬
рам. ец-пяваu (разноска); 9. плета синджир
(катс еснава)* натървям, заплитам (първия
ред). 10. (наrглепесниu (ръкав); 11. ряДка das
Gewehr suf c-m - итнпeлвам се е н'Г.; 12. refl.
замъглявам. отлагам се (за влатаr: II. 1н1г. bsl-
сперт. откривам мача (тенис); удрям итгв: 2.
залайвам: 3. удрям (се). бия о нш.: die Wellen
schlugen an вълните се удрят о 6тeта: 4.
зазвънявам. забивам (за комбина, чисевшак);
за6ара6ацивам: irgendwo schlug ein Vogel am
някъде си заля птичка; S (за растения)
хващам се; 6 действувам вк^м. добре (зо
лечение).
Aneei1n//r т. -s, - 1. мин, миньор при подемната
машина; 2. спирт. uедаеач па mеи'Г-
ais^l^^ägig adj. 1. ебл. находчив. изобретателен,
досетлив. съобразителен; 2. сръчен; 3. педcтcц
(хрена). 6лагенветcЯ; добре пеuаеиш (ки¬
мат); Anee1läyi///i/ - /.
ans^hlä/llch adj. остар- еъетвeнeH; ен(отатящ па
'ад'унацияна-
Anechlag(s/höOe/воеш- гръдна в-еечина; -holz п
кречетало (във воденици); -koef/n pl. прслта-
рнmeнне 'алкунитаяи ратяес'и; -lliirsl п лине¬
ал, Т-нишня; -preis т търг, нилнул-тгяа цена;
-eän1rtCmaълб' нелеяа за афиши; -e'1гaubr - /
техш. ограничит-н-н. епилзmeл-н винг; -stück
п жп. езиче на стре/'ата; -(/'1/1/ / - нп
ударна техника (ни пионнст); -wes/m п общес¬
твена разгласа; -wiik/l т техн. упет-н ъгъл-
вик; -zette! / афиш.
unecblämmcn tr. refl- утаявам (се); наелеявам
(се); нанасям тиия-
Amsehlnmmun/ / -еп 1. наяее; наносна тeии: 2.
вж. um^liämmen.
un^^hlCI'hen* I. intr. s, фам. refl. промъквам
насам: резг. sn/cs^llll'h/i kommen а. прибли¬
жавам се 'рглeшноu: б, домъкнам се. кегино нс
ттябва: II. fr. (cfW-; е-п -) приближавам сс
нргд-шком (до нщ-» ннг-)-
ans^l^l1cilfcn1 I. t^. 1. пеяаеетрим. пенаmечнгu;
-зщд-феваи; das Meeeer; с-с Spitze - итшд-фе*
там върха па ножа.
an^^l^inifcn1 tr. I. ризг. повличам, домъкнам.
де'атвам; 2. техн. завързвам с хлабав вътcл-
aneclrlend/гn ии/. s рсзг. ang/schlcndcrt kommen
дохождам, пристигам бавнич'ата.
umsei1cppeh tr, refl. ризг. доел-чам (се). домъкнам
(сс), лотътриu (се): ctw. sn/cschicppt Ьм/ус/
дотътрям нш.
11^^111'1^/1 tr. текст, с'тебнги; чуреенам (сс-
шсве).
Anechliek т* -s, — яанее (от тиня),
umschließen* I. tr. 1. заключвам (с кефар е верига):
dcn Hund, das Rad. dem GcfUigencn (ml/ deu ^//1)
-з'аaln>pзнаи кучсно, заключвам нелcлеmе; екева-
еам затворника; 2. ир-баним (няиелие забележ¬
ки. думи) прилагам (нщ. е писмо); 3. скачвам
(телефон, родао/реданател, ведепревед-, мар¬
куч); II. rejl. 1. а intr. b прнсъеднвяеам сс към
(мнение, компания); eieh dem Worten des Vorred¬
ners - пoд^лx!uи^1 изказванего на nрe*жлeтсвети*
щия; an die Wiese ^^1ИсО/ (sich) cln Wald am сина
гора следни след ливадата, граничи с ливадата;
2.	^1'1 sm с-п -) приегртвам се (към ннг»); e1eh
1/1'1/. schwer - еплнитcлявам се лeене, трудно;
3.	(за влак) -ма връзка III. intr. b прнлитаM;
uт-дcпвам плътно (рокля, врати).
иmscilIeOemd part. adj. 1. вж. anschl1eßen 2.
едcдваш: Vortrag ml/ -cm Konzert нe'циИ;
де'лаД; последван от концерт 3.adv- след mева:
- möchte Ich bemerken по тоя певед, вън връзка
с това желая да кажа.
anechlingcn*	refl. 1. заприичвам (се) 2. *заеър-
теам-

amschlu/f/m
112
amechlurlCn intr. s фам. an geschlurft kommen
лотьнрям
Ameciluee m* -cs,-e 1. (-an etw. А) присъединява¬
не. връзка: Im - am вън връзка еге: 2. присъеди¬
няване (насилствено), анc'ени: аст. аншнус;
3.	включване. скачване (не телефон); 4. връзка
(с влак, кероб, еераплаш): der Dampfer ist -
параходът -ма връзка (с влак е поД.) фам, den
- vc/passem изпускам връзката; шег: оставим
стара мома; & ризг. -	find// тгтсЯ;
намирам uезнансmне; кемпзнии-
Ansc11nes/bahn/Jен. железопътен 'Hd^u -balg-
т възлова ^3; *-buehe/ /- техн, ел,
съединителна егул'а на тад-оuарзг; *dloecy*(Л7-
коитг'т; -■g1l/ie п .жп- съедин-т-лен коновез;
железопътна връзка (но кораб): -klrmmey’/i.
еъeдиlгит-лне вигле; шипкз; -punkt/н жeд-те-
пънсн възел; -гörr п егeдипиг-дпa тръба;
-e/rtekr/жп. - -^Г^|1п; -/ПТс!1/ ел, лазилeлeни-
т-лно табло; -Vrrbinduug у/ воеш, фронтова
връзка; -wa/ci т нагон с ити'а връзка -wert т
ел, потребителна иешяееm (нс електроуреда);
-zug т жп - влак, кой го нмз връзка с дтут.
иnsc1mиe1tcm tr, ('-п -) фам. хвърлям нкм.
иежин петлcди-
am^^lmeck'm tr, e-u Speise D ctw. - усещам (пс
вкуси) нщ. н яденето.
anec1mcieieln tr. rejl. 1. лаекзи; c-m ctw. -
ласкано приписвам нкм. вщ.; 2. (sle1 bei c-m -)
педuазнзм се, уиинкнзи се (ики.r.
иmeehmelzen 1. tr. запоявам (към пщ-r: II. (cuu/»//)
intr, s започва дз се топи.
lmecimi/dem tn, приковавам, еконзвзм, е прен.
(човек).
amechml/gem refl. 1. uтитlискзм се, етущвзu се;
прен. нагаждам се; 2. (зп плит) принeпвзм-
l1schmic/end/ш*T- adj. 1. лаенав; мил; 2. uтинeп-
нил.
amechmlegsam adj. 1. мил. н-жсв. гальовен; 2.
под гтл н н (херектер. натури).
ane'imitгem 1. tr, 1. е rejl. ралг, нзмзтнзU;
пзнгивам: 2. фам, пейор, нзмамтзм, гикнгм,
бутезм (лоши стоки): ungeschmiert! излъгаха
г-!; 3. rejl. (sici bei c-m -)разг. uедматваu
Ansehmirrmaeehlmr f машина зз туиитгяe; заи-
дсйнин-.
umechmöu/m tr. готе. петилущзвам (н^eeе)»
um^^hmumzelm tr, разг- усмихвам се дявод-те,
езuодеволне (ян^^f-).
иmseUmus/m rejl. (sici bei c-m -) фам. умилкнам
unschmutzem tr. rejl. зицалеам (се).
Aneehnäb/ln /i. -s. — кълтане, клъннане (не
петле).
unschmullcm tr. пристягам c ремък, колан; uестз-
пям (кънки. ске); записвам (сибя),
A1s^l^l^l^rll^'^4^rf т предпазен недан, ремък (за
пътувощ със самолет* кола); -Sporen pl.
шпори зз ззтгтзвзпc-
unschmauclcn tr. фам, натутавам-
lnechnarrnn tr. гълча. ееuвам се; войн, газя
(подчинен),
ameeimиuh/n tr. фим. пръхтя (срещу нкг:) прен.
наруганим (инт.)-
ameeUmиuzcn tr. фам. пейор. ^хоквим, тззя-
Aneehnauz/г, т* -s. - фам. пейор- хо'аяe; натик¬
ване. с'аеттянс-
Aneehm/id/1иue п мин. еиcнкенедяо етдcлeниc,
нзез-
ans^hmciden* tr, 1. започвам дз режа, пзчсезм
(хляб); 2. режа (сметка) па рз6ещ: 3. преш, с-с
Frage - зачскнгм въпрос; 4 техш. ниритвзм
(нинг); 5. лов, заяждам. захапвам (дивеча); 6.
поставям точно (уред за визиране); 7. спорт
вземам (завий) откъм нътрeщцанз страна (с
автомобил- мотоциклет ),
umeehmcien intr, s фем. ang/schneit kommen из¬
търсвам се (неочаквано).
Anschnitt т* -ce; -е I. първият (кроен) резен (от
хляб* кейк. печене); 2. пенърхнееT; пелучcнз
при отрязване; 3. тcз'з нз рабещ-
a/schnorutn tr. презр. птеея (ог янг»).
snschnülfhln tr, uелушнгм; nеиитисвзM; душа.
unechmüгcn tr. ириетигзU; завързвам.
A1sehöppu1y / -еп мед. неигecтия; начало на
възпален--.
Anec1öYie [*ниc]- Anc1öY1s у, - Ameiövc -/. -п
аншоа.
s/s^hrummcn 1. tr. едтае'нгu лc'е (предмет); II.
intr. д разг. aлg/echгsmm/ kommen пристигам
тръс; uрисгитгм н-яглcйuе; итmъревзм се.
ins^hrsubrn tr. таниптнам.
lischг/ibci* tr. 1. пиша (па отвесно плоскост,
не черната дъска) (думи. нзречешне); запис¬
вам; 2. - lissem разг. карам дз мн пишат на
смстка. купувам ни нт-лнт; ни е-тeсни; 3.разг.
bei e-m gut, ech1ceht lngeschгichem ehim добре.
зле постан-в съм при нкг.; 4. китц. теолог,
обръщам сс писмено (кьи нкг.' към учрежде¬
ние).
Amsehгnlh/1 н* -s. - канц. [сфециелте)* птeпро*
нодит-лно пиеuо-
anechг/i/n* tr. разг, 1. нинаи, 'ряе'зм; нр-шя
нки-; 2. астор. с нн^аис, рее мели зз нщ.: dem
Himmel um RиeUe - кт-ши към небето за
отмъщение, възмсзднс.
ans ehrt item* intr: s: разг. angcschrittcn kommen
идвам щ-етвупиЩ; крача важно. тът‘жeетв-яе.
Anseeu/тy' -сп адрес.
AgeclUuif/nn7ändr ru/у/промяиг нз адреса -b^u^c^l
п адресна кннгз.
Ageehröt /^i, -s. -е текст, кенар, кзит; ръб, край.
иneehгofcn t^, 1. тгрнзлим (буре); 2. текст. нъки
'епзр.
Aneeiub т* -s. - 'е първо хвърляне нз тепнзта (при
кегле):

113
Ansehen
umeehuien tr. rejl. 1. слагам обуща (на стари
кетчеве); 2. c-m Pfahl - слагам жс/сзсн връх нз
кел: 3. refl. обувам се.
a1echuldiycn tr. обнинянзм: '-п h-s Vc/hueeh/ns -
ебвннинам яке н прcетгпдeпн-: естер. c-m
ctw. - птиписвзм ннм- вината зз нщ.
Aisch lUdiitu п/у/ -еп о6в-н-н-e-
um^^hüuem 1г. запалвам, раздухвам, разбуним,
разпалвам, е прен. (огън, омраза, стриста.
ревност. гняв).
Anschürer ти, -s, - подuзлвач, иедетрeнаm-н-
AmseUues /н, -he, ^с 1 —3 лев, 1. пръв нзетрeл; dem
- 11^/ откривам стрелбата, състезанието; 2.
прострелване (ни №1^0); 3. рана от кутщуu;
мястото нз улучването; 4. - des Wиsec/e нахлу¬
ване нз ведзтз, яаиет»
Amsciusepimse1 т техш- те/сна четки.
A1echutt т, -s. — (олувиелен) нзнее;
anschütfem l/i нзеиивам; натрупвам: ml/ Erd/ -
изпълвам с пръст; Agec^l^ürtt^I^n^g/
иneehüfzem tr. пускам водата (във воденицата):
eln Wehr - отприщнзм бент.
u/schwänyern tn. хим. нзсишзм; цзпеиеам с нш.;
импрегнирам; Agschwängetung//
um^^hwämzeln intn. s разг. п sngeschwänzclt kom¬
men: u. dcu Hu/d komm/ ingeschwänzelt 'учсго
-два. махайки c опашка; б. прен. педuилквам
се. uедмазезм се.
anechwäгmen I. tr. резг- обожавам. изпадам п
захлас, п тел^^'и възторг (пред нкг.); 11. iHtr, s
пристигат на роини (пчели е преш. хара).
umeeiwärzcm 1. intr- д мал'е печcлцивам II. l/i
резг, пейор, 1. беидиевам п ч-рпе; поч-тним: 2.
прелр. (с-т bei c-m -) ечeрним, цзнд-н-гивгм
(нкг.).
Aneehwärz/r m. -s. - к/светн-'.
Amsehwäuzeгei / -сп кл-нcтlинч-стве; ленеенич-*
HC.
Aneehweif т. -s. -е текст. 1. основа; 2. кенар,
кинт.
uns^hweiiem tr. текст. нзснееивзм есцее3;
аmseiwciOem tr. 1 техт, таезриеим: 2 лав,
наранявам (дивеч).
anschwerien* I. ititr. s 1. набъбвам, подувам се (зи
буза), издувам сс (жила); uодuухвам; отичам
(крик); 2. (за реки) приижда: deu BueU wau zu е-
m исШс/бсп Strom any/schwoHen потокът се бе
превърнал п бусн перой; 31 засилвам сс,
увеличавам сс (шум. тон. тълпи), муз. ап-
schwellcnd кр-шчeнде: II. tn. (слаб) унслича-
тзм, издутам.
A1schwflr11U1У/ -еп 1. издутина; лгеД. отток; 2.
вж. amschwcllen-
umsciwemmem tr. L изхвърлям нз блeтз: 2.
нанасям, напластявам: amgcseewcmmtcs Land
нзпеeцз тcми-
Ans:hwfmmmnmg—, сп 1. вж. sn^hwemmcm 2.
износ. нзнеена печна.
s/schwimmti* I. intr- s 1. ag/eechwömmcn kom¬
men лепнувам; 2. g/g/n dem Strom - плувам
срсщу т-чcниcне и прен.;- II. t/i (e/w. -) плувам
към (бряг. еeл-щcr.
snschwimd/ln кг. разг- измамнам. лъжа: c-m ctw. -
пробутам я'u. нш.
inschmrrng int/i s 1. долcmитз (стрели) 2. фам.
sngeschwiiu/ kommen изmгрееим се (при нкг.).
anschwitz/m tr. готе. запържезм. зачервявам
(брашно е мзсдеr-
Aiss(^r)/ - (е)п l.зтгш; Ъостар. внднмзтз чзст нз
пръстена нз Сатурн; 3. малък зиннв-
umsegclm I. iHtr- яфам- angcsege!/ kommen присти¬
гам с платноход; неея се; II. tr. 1. отправям сс
нанякъде; (за платноход) зносгирзм; отбивам
сс (е пристанище- на суши); 2. блъскам сс (в
псдвсДиа скала).
anerhen* tr. 1. (с-п, etw-; s1eh D e/w. -) /лсдзм
(представление); поглеждам, разглеждам (кар¬
тини. изложба) прен. с-п übe/ die Aehsc1;
S^'^uUl^^ii - Пoллcедаu яке птeнeбрcжиmeлно: с-
т von öhcm herab - поглеждам н'г. отвисоко; с-п
schief - пегл-жлзм ннт иткесо: c-m groß -
поглеждам икт. нeвинне; учудeне; екекотвзм се
(uкм-): c-m von öhcn bis unten- измервам икт с
ечи: ich muss mir die Saeie mal etwas näher -
трябва дз сс занимая пе-ееuенuе с тази работа;
e/w. dariufhil —. öb--. разглеждам нщ. с оглед
нз; прен. mit dem Rücken - обръщам тръб ни
нш.; изеетзвям; отказвам се (ог нш.); ризг- das
Geld nicht - не тдеизм нз uзт-me (хирче ге
лесно); 2. иогн-жлгм нз нщ. (леко* сериозно).
схващам. разбирам: wie Ich cs иmeeie спорсд
моeге схващане die Saeicn von der sc1l1mmeten
Seite - схващам н-шзта ог нгй*дешзга -м
страна; dic Peueöm /1'1/ - ничяееттз няма
значение зз мен; 3. нзсмам, сuитзM; считам зи
ищ.: е-п für jrms/d underem - езсмзм н'г. за
друг. сбъркам; c-m lüu е-п Gclciutcm - смятам
икт. зи учсн; wofür eichf cr mlcl ип! за кого мс
нзсмз!; ctw. als /1'1/1/, islsch - считам нш. зи
птгвнлне; пегрcщяе; 4. разг. e/w. mit - очеви-
дeП; зрител съм нз нщ.; търпя, понасям нш.;
das kann ich /1'1/ ml/ -! нс мога дз тътuЯ; дз
допуеяз товз (без да се намеся); 5. (c-m e/w. -)
еткривзU; забелязвам (у н'г. нш-r; иетнзва се.
личи якu.; msn sielt Ihm den Trunkc/bold sm
личи, че c пияница; 6. а intr. bр^езг,;, slhi mal an,
siei mal elnru dem Trotzkopf am! я гледай ги!
(иатаyдl«лlение); я го ниж ти mпгрдоглавeнз’;
фем. eici dir das mal ип! тз товз с есчс
яcчувгне!; 7. refl. изглеждам: das sicit sieh gut
um това изглежда лебр--
AnseUcn п* -s, — 1. гледан-. виждане, uоглeжда*
не: - kostet miclts тлcданemе с безплатно; 2.
изглед. ттев вид, външност: c-m vom -
kenmen познавам н'г. от виждане, по външност
(без да съм запознат); sllcm - /1'1 както
X. Нcuеке-6глтареки речни'. том 1.

an^^l^inllcl
114
изглежда. по всяка вcpoитяоег; die SaeUc 1и/ ein
ande/he - bekommen работата езс (сънс-и) друг
нил; 3. почит. уважение; вaжнееT; престиж.
гннетин-н: in großem - etcicm; großes - huhcn; -
geilcßem (bei c-m) радвам се нз голяма почит;
sein - geltend mscien проявявам, итuелзвзм
аеторитенз си; sich cln - /пГ/п давим сн
nгжноет: 4. ohne - deu Pc/som без оглед нз
личностна.
ans^^^i^lich adj. L представителен (човек) 2.
значин-лев (hv»wa; имот); 3. остар. уважаван,
вилен (гражДапин).
Ansthntiehkrit J. — 1. прeлстав-ит-ннес^■ (на
фигури, вид); 2. тначинслноет-
Ane/Uun/ - /; — канц- 1. In - d1cecs предвид нз
гена; вземайки предвид тони; 2. = Anehicn 4.
aneri1/n tri rejl- привързвам (се) с въже.
umecngcn tri еиърлиU; пеепгтнИ; еж'глmявзм (бс-
ньо при Пlадeнc)-
umecfzcm I. tri I. иесгавяM; слагам: die Leiter -
поставям стълбата (иа стени); die Spörcm ■
итищиорнаи; Blutcyrl - иеетзтям ииявини; 2.
слагам, птишингu (ръкава, копчета, яка, спе¬
ца, гарнитура), птинзжлзм; наставям (ивица
па пола); 3, dem Bogen, die Flö/c. die Feder -
започвам дз сниря нз uигулнг е поД,- нз
флейта. да пиша; das Glus. dcm Becler - вдигам
чашата дз пия; dis Mceser - започвам дз коля.
режа; 4. поставям, еuтcдeняM; назначавам (в'/.)
за известна работа: Aubc1/ekгäftc am der uich/lgri
Stelle - поставям тa6етlгини точuе нз подходя¬
що място; Polizei, Spürhunde suf е-с Fährte -
пращам полиции; неиои по дадена слсдз; 5.
llTllгс;тенлiинаM; правя нзегейкг (за питис, гсч-
uоегr; Bowl/. Likör, Eee1g; Tli/c - птиготенни-
вам, правя 6енe^ ликьор, ец-T; uзстиле; 6.
определям (време, срок. заседание): c-m Vortrag
- определям дига, час за лекнад: 7. оценявам,
определям (цент), uоеmзвям н смег'итз (таки¬
ва е такава цент): ctw. zu 1^1, zu iled/i/ -
пресмятам шц. твърде виеоке; ияего яиене;- 8.
мат. с-с Gleichung - еъстаеим утaвн-ниc; 9. и
iH.n- b (за ристения. дървето) тззн-взм се.
започвам дз раста; uуе'aM; образувам. разви¬
вам (пъпки, плод: фнлнзн. младоци): Blätter,
Blüten, ^'1/ - напълвам, uуекзu ^стци.
цветни пъпки, започвам дз връзвам (плоД), 10.
Fett - затлъстявам; Ros/ - хтащзм ръжда; 11.
слагам нз отъня (картофа, яДене, воДе); И.
intr- Л 1. zu ctw. - започвам дз. глзеи сс ga../:
zum Sprung, zum Schreiben. zum Sp/ccitn -
генни сс дз скачам (де сuсчu)* дз пиша. дз
тенотя; 2. (зарудна желла. гори е пр.) започвам
(пякъДе) н продължавам, птестнрзм сс; 3. $
разг amgcsctz/ kommen пристигам като вих¬
рушка с гонем- еноковc; 111. refl- 1. залспнам сс,
увисвам (за рояк); 2 е in.r. b утаявам се.
отлагам сс по егeuитe; по съда: MHcl setz/
icich/ sm млякеmо еното сс отлага по съда (и
лесно загаря); 3. лов. отивам нз пуеия;; гюме;
Anserzllng/
Ageieh1l1teg п* -s. — самообладание. сдържа-
ноет-
Ane1ehf f- -cm 1. гледка; изглед (и снимки на грод,
пометпнк): die vördcrc - e*e Huuece лице,
фасада нз къща; 2. преглед: ctw. zuu - e'hlckcn
изпращам нщ. за преглед; 3. егтглeД; мнение:
derselben - ecim; с-с - t/ilci споделям мн-нис;
dleee - kömm/c sich 11'1/ durchsetzen този
възглед нс можа да сс язножи-
lneiclrtl/ adj. euc.jds. (или e*gr - werden забеляз¬
вам: sic wurden des Turmes - кулата израсна
прсд очигс им; man wird seiner /1'1/ - нс
можеш го видя. нс сс показва.
Agei'1te*kauf/- f инюстленaиз картичка (с изг¬
лед); -eae1c 1розг, въпрос на мнение, убежде¬
ние; —Se/te / фасада (па зДение); първата
(илюстрована) страница (па книга); -Sendung
за преглед.
anei/deln tr. rejl, l-njl заселвам се. uоеcнтзм се;
2. тзеcлвзм (нкс.); нaеенвaм (страни, място с
хоро),.
Ans^clle/lun1 f -сп L селище. поселищ-; 2
ззеcлнaцe; пеееннзнe-
agsi/dcn* tr- 1. вгзвзтянaм; 2. текст, изварявам
(пашкули)-.
Aneirdl/uт* -s, - заселник. поеeняи'-
anelcgeln tr, зaнт-пянaм; залепвам ищ. с восъчен
печат.
sn^^ngcn* L tr. 1. възпявам (мобилмата, риДспа-
те); птинcтсгвунaм; nеетcщзм (ик:.) с песни;
2. откривам с пеене (тържество) U. intn- b
запявам, давам тон-
l1einn/1* ./.рядко (c-m etw. -) изисквам (он Н'г.)
вщ. нeподебaвaше; нeyм-етне; uт-коucтuе (с
което те' е съгласен); очаквам итcтeнлирaм
(без права) (някой Дс,-.).
A1ein1/n т* -s, - вае. нcе6ееяевaя3; несправед¬
лива птcт-нция (към човек)* дръзко. обидно
прсдлож-инс: e-m, sm c-n ein - stellen изисквам.
искам от нкс бсз прано (да направи пщ.);
прcдяеиезм към нкг. нeе6есневaнa; несправед¬
лива прemeнц-я-
lneinfcгg iHtr. s uроеuу'вз се - сс нзенеятз (във
ферма па сталактити),
Ansitzт. -es. -елов, чакало. гюме, иуеия; стоене
нз пусия.
an^^/zen* int/i s 1.лсв. нз пусия, нз гюме съм; 2. b
прилягам (ле дреха)-.
unsöekcn intr. s фам, unyesock/ kommen девтaс*
вам бърже.
amsoUlem tr. 1. слагам ходила (та чорапи); 2.разг.
мятзм (езмамвам).
ahsoms/em (швейц, ивстр. сами ansonst)adv. фом.
1. иначе. е друг случай; 2. освен '^3.
amspummrn tr. 1. обтягам. затягам: прен.: scimc
115
i/spürei
Kuän/ - напрягам сините си. amgcepl1nt arbei¬
ten работя uaптcтяaте; 2. впрягам (капе, коли):
cs ist angespunnt келзmз с готова; luss -! кажи дз
впрягат!
Agepl1gcг, Agepä1gnг т. -s - остир. 1. дребен
селянин (притежател ни впрегатен доби¬
тък); 2 аст. селянин, длъжен дз еърщ-
aягзрни-
Agspagnnn/ -/, -еп 1 усилие, напрягане (на
силете)* напрежение; 2. вж. unspuhm/n.
Anepannungemuek/r т итет. стнвзч (мускул).
anepaг/n 1г, теолог, спестявам (парична суми),
aneplzitг/n йшг. s разг- smspnzie/ kommen зада¬
вам се бзвне.
sn^^ti^i^in* fr. фим. ззпнюеим, еuлювзм-
anepeilcrn tr. прикт-пнaи (с трески* малък шиш),
Anspiel п, -s. -с започване. откриване (ни агрота)-
anepi/1/n I. intr. b 1. започвам дз итрия; 2. (suf
etw. А -) намеквам (за нщ-); подхвърлям.
подмятам; загагнам; II. tri 1. карт. с-с Fu/bc -
започнам с даден цнят; 2 муз. започвам.
опитнам дз свиря, тaевирвaм; изсвирвам ня-
келно такта.
Ansplelu// / -сп вамск. подхвърляне: suf с-п.
ctw. -cn (111'1/1 подхвърлям. намеквам за яке.
за ящ-
anepIeOcm l/i = aufep1/Oeg-
iispiiitn* tn. rejl. 1. тaпридaм: свързвам чрез
приuрuдзнс: прен. Ränke - ектеивaи; кроя.
плета разви интриги; 2. и nefl- фам, завързвам
(сс) (приятелство. любов. разговор. прегово-
р)т).
anepifz/n tr. обл. пелеетряu (.молив, кол), фам.
подтиквам. подканвам (към работа).
anep1iescm tr. мир, съ-дииявзм (две въжета).
Agepöun т* -s, -с пелгиK; насърчение. стимул.
anepöгm/n tri I. (zu e/w. uедтиквaU; насърча¬
вам; 2. птищпетнгм.
Anspornung/; —- -cm 1. вж. l1epome1; 2. нзеъл-
чeниe; uолгик-
Anspraaee.C* -n 1. ктзтке слове: птивcгеmвиe: 2.
австр- рззгевеT; 6cеeдвзце; kein/ - linde/ нс
съм пепунятeH; оставам сам; 3.тeмбгЛ; тон (на
муз, ншструмент); 4-воеш, неелог, епиезн-e нз
признаците (на обект* самолет); S остир,
иск.
A1eprrchbarkCt./Я^вЛ. реактивна готовнест;
snepr/'hcn* I. tr. заговарям, ззлрн'ззнам икЕ; 2.
(е-п um ctw. -) поисквам я'u- нш-; моля сс нки-
зз вщ.; 3. (е-п, e/w. Tüu. als ctw. -) иннж- смятам
нкг. нщ. тз-»- вземам зa»--: 4. преш. etw. spricht
ml'l ип нщ. мн допада, прати ми се. хзтcеез мн
сс; 5.лав- (зе куче) етктинзU; установявам чрез
лай (Л-тсч); 6. неолог. резг. обръщам се (към
трудещите се* колегите милицията); 7. воен.
еп-ензм (цели. самолети); 8. астар- претенди¬
рам за, имам право нз нщ-: II. intr- b 1. остер.
(bei e-m -) пзминзвзм при нкг.; язтeетитaм
янг; 2 /tu. sp/lclt sm нш. намира еuшун-
харесни сс (ла.нул инструмент, глас), издавам
гов. звуча (добре* зле. леко* плътно), 3. тели.
suf ctw. - реагирам на нщ.
a1ep/e'hen(lps/н. adj. приелc'згeнeЯ; uр-лрззnе-
лагзщ. симпатичен. притегнин: eil -ns Wesen
симпатичен нрав, характер; птинлeкзтeлне съ-
щeегве: плив-гливе държание.
anepucmg/n I. tr. 1. (с-п -) галопирам. uрeпускau
към яке; 2. напръсквам; II. intr. s: suf '-п -
пт-иуекзм към нкс; иngeep/cngt komme/ прис¬
тигам. препускайки нз к'ен-
ип sprin/rn* I. int/i s 1. напуквам се (зя стъкло иа
чата); 2. резг. angc^^rungen kommen итисги-
там, подскачайки; 3. техн. (за uетот нз маши¬
на) започвам дз се движа: e-m Mo/ou ~ lueecm
включвам метот; преш. der Schüler spring/ 1/1'1/
am ученикът лeеяо се дееeщ3; р-зтира (на
въпроси); II. tr. 1. подскачам о'оло, към.
скачам, хвърлям сс нз икс, иш.; нападам (и зи
куче): der Hund spring/ e*m H/urn (vor Fucudcr sm
кучето педе'зчa радостно енено господаря си;
2. прен. вее, ебхнзшзи; обземам (зи носталгия,
стрих и пр.).
amepгItZen 1. tr. напръсквам; 2 int/i s разг.
sn/espri/z kommen детгтчзвaи» долитам.
Anep/ne1 т. *(hre, - - с I. ир-т-ннии: изие'нau-;
юр. пригетaиис; прано нз иск: -C ип. suf e*n;
etw. iubcm имам прана върху ике. нщ.; hö1e - е
sm е-п, etw. stellen изисквам много (от lгкг.;
яШ-); - trieben suf ctw. А претендирам за 1^.;
с-п in - nclmcn ангажирам ике (Да ме върши
рабите); jds. Zrl/ in - nehmen ангажирам,
заемам якu- нрeиeто: etw. als sein El/C1ium 1/ -
m/imen претендирам за се6ствcяоет нз 1^.;
учтиво: darf ich llrc Gefal ll/kti/. Güte m -
n/imem? мога ли дз В- пеменя за сднз услуга?;
in ~ genommen sein ззен съм; имам uнего
тaлължcн-и: 2. техн. язтевзтвзяe: 3. остир.
обръщсние, ззтоезтнaнe.
sgsprnehe/fгrl. ~los adj. скромен, без претенции.
н-прcтeнциез-Я; яeнтиекзmeнси» нcптилитчин.
AgsprnchsilnigУki/|f* — ектеuяееT; иeпрeтeнци*
етнест: нeптилитчивесm-
a1epгueheYo)l adj. взие'зтeнeн; nтeгeнциез-H;
птидирчив-
A1epгuny т* -s, -е, - нзпaлeн-e; тръхлятяванс
(иа диво живстнс).
anepuekem tr. нзинювзм-
a1epu1em tr. [започвам да] намотавам (масур),
i/spül/m I. (за море, река) докарва, пзцзеи: das
Mc/u spült Tuelb/u/ am мелeте изхвърля отлом¬
ки от керз6о'тушcния: II. iHtr, b (зарека, мире)
мия. лижа.
Anspülung / -cn L вж. un^^ülen; 2 язнее:
пзрзствзне нз бтeгa-
i/spürem tr. (e-m ctw. -) рядка забелязвам (нш- у
н^.r-

lnstaeielm
116
anetaehe1m tr. (e-i zu e/w. -) подтиквам, uоощри-
езм.
anetäh1cn tr. тзтзриезм стомана (към шщ.)-
Anstalt | -сп 1. институт, заведени- (възпита¬
телно- лечебно); разг. лудница, изправителен
лом; 2. остар. nтигоmендeни-; uептептияmи-;
разг-рк -сп /1'1/1, zu- -еu trrTfhi füu..- правя
nтигетендeния; птиготвиu се да. ти-
Ansfllfe/cгzichngy f ияститутене възпитани-;
-irit/r т лъконолитeЛ; директор нз институт.
(болнично* училищни) тзтcдcя-c: -рАсус/клн-
вичво лечсние.
anetampfen I. tr. натъпквам, набивам (пръст в.
аксло. е пщ.): II. intr-ризг. amgestampft kommen
птиетгпниu гcжке; пристигам с нсжки стъп'и.
A/sts/d1 //. *(ers, 'е L (без р..) п^гничие
благоприличие; nтиетейност; добри мзниeти:
- iaben притежавам добри uaни-ти; den -
vcrlc/zcn нарушавам благоприличието; ntw. aus
des —s 11^// tun върша нщ. по нрзнеmвcяи
причини; върша го от външно uтиничиe: 2.
uрcч'3; отлагане. 6звeнc: обл. австр, възраже¬
ние.
Aistsid1 т. -s, - елов, чзниде, засада. пусия.
i/stä/dly adj. основни значение порядъчен; 1.
6нa^■опт-нич-H; пристоен. почтен. порядъчен
(човек, жена, общество, характер): das wau -
von Ilm той постъпи почтено; 2 приличен.
порядъчен (жилище. облекле); З-разг. евeетeн
(ядене), нamе хетгт3; порядъчен: Ich iube k-i
-сп Mii/el нямам едно свяство палго; dort gib/
cs c-n -сп KsifCc там може дз се пие кифс като
херзтз: das Essen wsu sehr - яденето беше
петидгчно: 4. разг, доста годиU; значителен,
порядъчен: eu ha/ sein -cs Ane/ömmcn той има
доста добро препитание 5- adv. лосна, порядъч¬
но: sic iaben e1e1 - ci/gerlcl/e/ лееmз добре.
прилично си се ^^411/-; sich mal - sstt ceeem
петидъчяе сс наяждам; es regnet gsmz - хубаво
си талн.
A1etnndiyknlf /. - благоприличие, лесmопечmc*
ност.
Ametande/hesueh т еф-пиздпз визита; песeш--
вис по задължен-ис, от 6лaгеuт-личи-: -bri СТ т
L писмо. пиеaяе по задължение; 2. търг.
пиеuе; с косно се дани егетеч'з: -damr /
остар). дусня; -geföll п чувство за приличие.
гзкг; -ispp/i т = -stüek-
sgstagde/hяl1hcг adb. от. за блaтсuрилич-e;
lndsfumde1os adv. бсз пречки. бсз спънки. келe6з-
ни-, възражение; търг. без тeклзмзцня.
A1sfa1de/гcge1 / прзв-ле за добро държан--.
благоприличие; -stück п разг. срамн-чс (пос¬
ледно късче в чнннято); -Visite /= -besuch;
-wsuwsu m шег дуeни (възрастна приДружс-
телка ши ^ледо момиче),
snstandswiidriy adj. неприличен, н-uрнеmеcЯ;
|getangcm» anefängc1m tr. завързвам (ваеща се
растения) нз пеииерИ; прътове,
anetänkcгg tr. фам. пейор. заяждам сс с нкг.
anetupe1n I. tr. натрупвам. нареждам из 'уп; II.
intr- s разг. Uhgestapelt kommen пристигам с
нрз/имзтнонски крaч'И-
agetupfem intr. s в sngestapf/ /ömmcgризг- присти¬
гам. газ-й'-, с тежки стъпки.
anetarreg tr. втрснчнзм сс (в якг-; нщ-r: вторичним
сс; зяпам (по нкп). фи'сирзм-
lgetatf Lprp, G вм-еTO; наместо; II. conj.: - zu. -
daee--- вмссто дз---
anetauhcm intr. s оптзшвaм се: angcs/auh/c Wure
опрашенз. н-'о замърсена стока.
amstuuen refl. tr. Xrefl- надига се. качва се (всда)^
нзегбнлз се, нзттуивз се (за тълпи. стока); 2.
tr. запр-щнам (вода); Agst^^i^i^r^n^j/
anetиumcm tr. чудя се (нз яш.r; гледам с удив/с-
ниис/даг. зверя се.
umsttciem * tr- 1. набож^ам. 6едз: 2. (зе гъсеница)
наяжда (плодове); З-обл. ттепосвзм: 4. начевам
(буре)* нарязвам (пити кашкави!); 5. остср.
etw. sticht е-/ am икт. обхваща желани- за нщ-:
нш- дразни нкг-;тпзг- прихваща го; wie amgcetö-
cicn 'ато поштъкля/-
ametceken I. tr. refl. 1. забождам (с карфица)^
тaггннaм (цвете): с-п Ring - слагам пръстен; 2.
ебл, запалвам (осветление* лампа, огън); пел-
палвам (къща. горе). sich D с-с Zl/src//c -
запалвам нигaтa; 3. е rejl- (c-n (mit ctw.) -|
тзлзтиезм {нкг. (с uш.rl; а прен:; rejl. s1ei -
заразявам сс. прихващам 6енeсm; 4. обл. вж-
une/heihn 4; II. intr- b нщ. действа ззрaз-тeлне;
птихвзтнине (непр. смях)-.
ametnckend part. adj. тaтaзигeлeH; прихнат/ит
инфекциозен.
Ans/eckcr т* -s. - запалван (наулични фенери):.
Ans/e'/madcl /карфица. брещкз-
Ansfc'kuny - /. -сп тзлзт3; инфекция, заразяване;
резг, sich е-с - holen пипвам тзлзтз, заразявам
сс.
anetcckunysTnhi/ adj. 1. тзрaзиmeлeн: 2. податлив
ни 6енeетн-
Anefnckun/s/ralrigkcif /заразителна спеее6иеет;
-gcfsir / - опасност от зараза; -//1'1/11/1/ /
възможност за тaлзтз: -ylft п заразителна
материя; -icrd т огнище нз тиритз: -к/апк-
ieif./’.ilcd- заразна болест; -quelle/и ■течнин нз
тиритз; -stofT т материя, носеща тзлaтз: -Vg/-
h^tt^nngптeлеmвтзтявзн- на, предпазван- от
тзритa: -wnycpl. пътища нз ззрaтзтз-
ans/eien* intr, b (s) 1. стоя до. близо до, допирам
сс до нш-; бет, die Blätter efcihm 61'1/ an
листата са гъсто. плътно нзрeдeнн: 2. разг, лcди
сс, стоя па рел-ца нз еuзщнз: 11'1 Karföffhlg -
рсдя сс зи картофи; 3. лев, дебна от тзезgз: 4.
трая. баня се; протака сс, точи се: es wird lumge
-. h1s--. ще мине много ерсмс, докзто---; с-с
Summe e/ehf noci ип елша сума стон още
117
Anstoß
от'литз (неуредена)'. 11^ es - - отлагай го!; 5.
юр. кнаж. плcgстеи; ein Termin steh/ am дeде
прeдснеИ; насрочено c тз..-; cim Gese/ze/ntwu/T
steht sm законопроект c пестзтcн нз дневен ред;
6. вае. e-m (gut) - uр-д-чзм, подхождам (зи
рскля): прен. подобавам; 7. харесвам, отгова¬
рям нз нечий ннуе: 8. само отрицателна* вие.:
er etamd niclt am, ns zu tun той нс сс по'одебз,
нямаше нищо против да го напрани; 9. геол,
мин. ahsfhUcmdce Gcstcim еннр-ти uгтвичн-
ензн-; 10. австр. suf с-п, etw. ~ завися от нкт..
нщ.
ansteifen tn. ненесвзм-
ansteigen* intr. s 1. възлизам (абакневето посте¬
пенно), възкачвам сс: der Beug steigt steil. sanft
sm планината се излита стръмно. uостcпeнне;
deu Weg steigt sm пътят възлиза нагоре; 2.
покачвам се (зи температура, веда): ун-лнча-
еам сс. нараствам и преш* 3. фам. umgcsticg/n
kommen пристигам с големи 'тaч'И-
an Stelle, anstelle p/pi (G или c von) вмeсте. н
замяна (нз нщ-)-
anstellen L tn. nejl. 1. (ctw. im ctw. ~) едзтзм;
uеетзвяu (вщ. към вщ- ); епирзм; изправям до
нщ-; с-с Leiter - поставям стълба; 2. назначавам
(ни служба чиновник), наемам (ро6атпии): b/i
е / Fl/ma amg<^^1^<^lh sein работя. елужитeн съм е
предприятие; fl1eehc Zeugen - нзсмзм лгжcе*
B-gcrncH-; - - разг. накарвам, нареждам; 4. техн.
риД. ei. пускам е ив-женис. действие (машина,
отопление. гоз ток. грамофон): das Radio -
отварям рaдиото: dis Wueeeг - пус^м водата
(етворям крана): 5. уреждам. илeлnриcиaм
пратя: е-с Jigd - уреждам лев; c-m VhusueU; е-п
Vergleici - пратя еиит; eкеп-тнмeнm; сравне¬
ние; Bctra'htumgcn über е№. - впускам сс в
разсъждения етнеене нщ.; с-с Umtcrsu'hum/;
cln Verhör - предприемам. започвам нтенcдвз-
пс, анкета; правя дознание, птеитнeжлaм раз-
uит: was ist deu Arzt /ich/ alles mit mir aing<^^^^llt
какво ли нс опита лe'злит с м-ц; & ризг.
нагласявам (нещата); съумявам: es so - dase---
нзтнaсиезм работата тз'а. чe-.-: wir isst du dis
imgcs/llt? как успя?; как сгуми?: резг. e/w. -
правя бсдя, забърквам каша; 7. търг. остар.
Waren - предлагам. ефeтнтзм стенн; 8. nejl.
редя сс. заставам е лcgнп3; нареждам сс нз
епзщни: sleh in der Reihe, in deu Kusse -
нареждам се н редицата, па нзсama: 9-разг. sl'i
(geschickt. ungeschickt) bei e/w. - пе'aтвзм се
(сръчен, несръчен) н нщ-: eiei - als ob държа
сс. преструвам сс, като че лн-; stell dich niclt
so an не се птeттcмзй; не се г-всзн!
AnsleNer^/ *cuлитт- uрeеmлуе'з, ир-взeмкилt»
anstellig adj. L похватен. сръчсн. ловък; 2.
схвзтднв; 3. годсн (зи каквето е до е работи),
Anstelligkeit / — 1. похтaтпоет; сръчност; 2.
годност.
Ans^tt^ell^n^gy, -сп 1. вж. lnstcl1cn: 2. назначаване
(на псст): служба. длъжност; 3. търг, естер -
ефcртз-
anstellungs/berechtigt adj. с илзве на назначение;
—fähig adj. годен, незлифипитзп за цзтцзчcн-e-
Anstej^i^nn?s//>far^fuc^g^g/ кеaнифинзциенeн; сueц-з-
нсн изпит (за Дадена служба): -vertrag т
икип, трудов договор-
Anstellwinkel т техн, ъгъл нз наклонениего (не
обработваемия обект към нижа): воен. ъгъл
нз ниnaдcпнcmе-
anstemmen refl. tr. ^'1 gegen. in ctw. -) оu-тзм
(се). цзинлзм ер-шу пш-; преш. птеmивя сс.
опъвам —
ansteuern tn, мор. давам направление (към яш-r:
e-m Hafen - отправям кораб към пристанище;
dem Lcuehtturm - вземам. държа поеекз към
Ansteuerungsfeuer п авнец. фар за кацане.
Anstich т* -s, -е 1. отваряне (на буре)* първо
черпене (от буре): frieeher - пряспа бира 2.
първа кепнз; 3. спорт. пръв удар (с шпаги),
anstiefeln intr- sфем, sngcstieielt kommen бързам
към нкг.
Anstieg т* - (c)e; -е 1. певишaвзнe (пи терен):
възкачване, изкачван-; покачван- (иа шаве*
температура): 2 възлизаис; 2 планинска
пътека нзгетe; изкачване.
anstieren .г, фем, нттcнчтзu сс, вmетзчвзм се (в
нкс.. ЯЩ-)-
anstiflen tn. 1. причинявам (зло), подндзжлзu:
Unheil - причинявам яcшaсmиe: 2. (c-n zu e/w.
-) пеитиннaU; nолетрcкaвaU; полбутвам; под¬
буждам (към престъпление): 3. техш. закова¬
вам с гветдeйч-т3; нниини.
Anstiften п* -s !.иж. 1П5ПЙс/; 2. подбуда: auf sc In
-	подбуден от нсго.
Anstifter т. -s, - 1. подбудител, педетлeкзтeл: 2.
причинител, влъxневитeн-
Anstiftungj/ -сп подбуда; nолстрe'зтcнстве.
anstimmen tr. зaпинзM; пел'aрвзм (песен), започ¬
вам (Да крещя. До вия).
anstinken* I. tn. (e-n -) грубо, фим. пейор. теня;
смърдя (нкм. посреща): dis stinkt mich an до
гуша ми дойде; II. 1н1г. b digegem ksmm mim 11'1
-	c ч-еmнИ; почтени елcлеmнз нс можеш сс
справи с това.
anstolpern intr- s фам. angcstö1pcuf kommen прис¬
тигам. препъвайки се (ката ми се преплетат
краката)* домъкнам се (уморен).
Aneföß т, -es, -е !• mнзегк; спорт, начален удар:
2. преш. (~ zu etw.) пелгиK; подбуда, иuuунс:
das gib dem ~ zu.„ това стана повод ти---; 3. вее.
шокиране, тзеягaпe: нcловонеmво, негодуваше:
-	сгг/gen (ml/ ctw. bei c-m) дразня нн:г. c нщ-»
тзеигaм нечии чувства зи благоприличие. шо¬
кирам h'/^. с вщ.; in e/w. D - meimem шенилзм
сс от нщ.: донaчвaм се (от яш-); фopмaд-т-тзм
anetoOem
118
сс; библ. ein Stein des -cs камък птегкuовeuия;
4 място нз допиране (иа дви хляба* шевеве*
греда), 5. естер. пт-пятеттиe; запъваше: olne -
6eтuрeuятствeнO; бсз пречка; öhnc - /cdem.
lhecm генотя; чста без ззигезнc-
иnetößen* I. tr, 1. бутам, блъсвам (ин^- топката.
особено в пзчзлеmеr; прен- подтиквам; te/l.
побутнам, сбутвaме сс (за де абърша нечие
вшимииие та тщ.* за тайно разбирателство):
die ^'1/// stieß die Mu/teu heimlle1 in дъщерята
бугва майка си скришом; e1eh ui/erm Tisch -
побутвамс cc под масата (с крак): 1 техш.
ензжиaU; съединявам (две тръби); II. int/i b 1.
започвам да 6лгcнз^l: 2. блъсвам се е нш-; mit
dcm Gläsern, ml/ e-m suf ctw. А - чукам сс c н'г.
зи нщ.: angestoßenes Ohs/ набити плоgевe; 3.
mit der Zun/c - фъфля; 4. прен. bci e-m ml/ ctw.
- шокирам. снзнлaлизитзм нкг. c нщ.; 5.
гранича с нщ-
agetoßcndpari. adj. егеeиcп; гpaничcш-
agetößig adj. неприличен. шенитaш (Държание,
дума ):
AgefOßiykelt / ' я-птиличяоеT; сканди/ност.
i/stuillcn tn. 1. озарявам; 2 резг. поглеждам
сииeш-
a1etrnn/c1tr вuтигaм (коте).
Ansi/rChCkrftiC — физ, ц-нmрестт-мнmeлнз сила.
lnetucbcn нае, I. tr. стремя сс (към вщ.) пcди;
домогвам се (до (№.) (= cretrcbc1r; II. йиг. b 1.
(wider, gcgcn e/w. А -) противя се (нз вщ - );
съuтотивнявaм се; боря сс (против нщ.); 2.
издигам се, стремя сс нaгетe (за постройке.
лаД): hoch - стремя сс към висините. а преш.
s1StucieUc1* I. tr. 1. боядисвам (къщи, врита,
ограда); 2 отбелязвам. отмятам (с черти в
палета не книге), прен. с-п Tay rot - отбеляз¬
вам данз като радостен лен; 3.разг. отплащам:
dis werde ich dir - ще ги го върна (закана); 4.
обл. ein Siuclehhö1z - дрзснзм '/счка кибрит; II.
iHtr. Ьлсв. при/игам (птица).
Agefrcie1cu т* -s. - бояджия (на къщи),
Agsfгniehplgecl т бояджийска четка,
iist/cifci int/i b ло'оевaм нeке-
anetгnmgcm tn. nejl- 1. u refl- правя ус-дие. напря¬
гам (сели, впи^^ганае); залягам. еттeми се:разг.'.
di ist er e1eh 1^/ umghe/r’cnlУt? ама чс много сс с
изхвърлил. о-харчил! (зе празненство^ паДа-
рък); angcertcmg/c АгГс1/ нзптeтнзтИ; усилена
работа; 2. tn. уморявам: ntw. strengt mich, die
Augen in нщ. мс уморив3; уморигcдне c зи
очите: 3. юр. с-п Puözcee gegen c-m - подавам
жалба, завеждам дело птеmив ннг»
anetucngcmd рап. adj. умотитeлeH; напрегнат,
уендcц-
Ais1^r<^i^1^ur^n^y/ -сп 1. вж. amstuhngcm; 2. уендue.
A1etrl'1 т* -(cre; -е 1. боядисване, маженс; резг.
6еи: deu c/stc - първа бои: 2. мазилка преи.
външен вид. нз/лсд. лице: ^'1 D е-п - von etw.
Uhbcn давам си вид нз вщ.; преш. '-г 81'1/ е-п
undcrcm - geben uрем-ням (подобрявам) вида
па нещата. давам лице па ящ.: 3. лua- теглен-,
удар па лъка (иа цигулар),
anetuickcn tn, наплнтам.
А^^ш т. -(crs» — нзпннв (иа посетители).
aisi/römei intn, s 1. прииждам, притичам: gegen
ein Ufer*- бия брега; 2,разг. amuestгömf komme/
стичам (за тълпи).
u/^^ck/ln, anstückem .r-ралг, сваждам. наставям
(ренляr-
Anefüekeci п, -s. -разг. нзетзвcне, ензgeне пзтчc-
Ansturm т* -s, Ас I. нападение, птиегъU; щурму¬
вано, атака; преш. напън (но чувства); 2. паплив
(ни публика).
aistürmci intr- s (gegen, wider. suf e-n. e/w. -)
спускам се (върху янс.r; щурмувам. нападам;
буйно напредвам розг. s/ges türmt kommen
пристигам 'ато хи/а.
sistüuz/n intn- s фам, ingestürzt kommen втурвам
сс като хала. еuус'зu
instütz/m tn. nejl, облягам (се). подпирам (сс).
иmsueUen iHtr. b кетц: (Гс1 c-m um /tw,-) обръщам
се (към инт-r с молба (за нщ-r-
Amsueicm п. -s. - котц. итешeни-; молба.
Ansucheu л(, -s. - остар. птес--тcл-
i/summt/1 tn. бръмча, жужа (яни- нзерcш3;
еколо нкс.);преш. мърморя икм.
umsumm/n' nefl. tr. събирам (еcr. яaеъбитиm се
(суми).
uneüOcn tn. подслаждам (леке).
Antagonismus т, - ---g1emcn антагонизъм, неп¬
римирима вражда.
Anfagonief т. -сп. -сп знтaсениет; uтетивuиK;
a1tиgoniefiseh adj. антагонистичен, враждебен,
sitikcln tr. мор. снабдявам с такснаж (вж- =
auftakc1nr.
am/umzen I. intn. s фом- neuop. amyc/anzt kommen
пристигам. танцувайки. с хоро; трон, ломгн*
там се; II. tn. s1eh D е-с Sehw|gdeneht - от uнесо
танцуван- сс разболявам от туберкулоза.
an/uppen intn, s разг. sn/ctsppi kommen прибли¬
жавам се с н-сигурни стъпки, uиuнcщкоu.
A/tS/ktisf — безр!. Антарктика,
antarktisch adj. знтзpкm-ч-н»
agtaethlr adj. лекеетa-м, ирикеенонии-
AnflSthlrkgit f — докеензeмесm; прикееновe*
цеет.
amtusfem tr. 1. де'оевзм; ииизм, засягам, а преш.;
2. преш. засятам, накърнявам, уронвам (чест.
престиж), посягам (на чест* права, независи¬
мост): s-c Vorräte - посягам нз запасите,
^^1'- си; Ап/^!^1^1^|^1| f.
untufseicm tn. обл, пейор. ииизм; барам,
11/1^/11 intn, sризг- i/g/taumelt kommen ирие-
тнгам. тaлитзйкн-
ап/с Ch/istum (ns/um) прсдн Христа,
ап/с(и/1сг’сп tn. слагам пе-uрeлнз дати (вж.

119
lntIt1Ctieeh
Yördlt1ere1).
antccrem tri нземолятзм-
an/eigem tn. Ku'hcn, Brot ** забърквам т-ете за
ксйк. хляб.
Anteil т (и). *(e)e, -е 1. дял, част, пай (от пщ. е
нш-); - am Gewinn. an dcr Eubs'half; sm deu
R/gl/uung участие н, дял от печалба. паслеист-
воте; управлението; s-m - in deu Zeeic bczailen
плащам полагаемата ми сс част от туляя; 2. бел
pl, преш. участие, съучастие (в нш-); нцтeт-е: sm
jls. Glück, Schmerz - meim/i егчувстнувau
нки-; вземам участнс в нечие щастие. съчувет-
тутзм нз бо/'ите му.
A1tgil/hgitrlyn търг* дидевa тнее'a: -bcsitz/r т
търг, aкциеueр: -hsbcu т търг. съдружник (=
TeI1hahcu)-
а//П111у adj. неолог, ктеж' па дялевe (плащания);
adv. птоиорнионзлне: die Kosten werden -
gctrsgen разноските се поемат птеuерuиеuзл-
но.
an/gillos adj. вие. бeтучaегeH; рaвяолущeя-
Agttillösigkeltt/ — безучастно. тaвнедущи-.
sntediMOTgud/. теолог. вж. snie|11g.
Anteilnahme/1, съучастие; 2. съчувствие, ивтс-
тcе-
Anfclleehcim т търг. зкния-
|gtcil(e)Yöll adj. съчувствен. пълен със еъчунет-
пнc-
ahtelcTonlercn IhI/i b tri (швейц. c-m -) разг.
uеттгцивзм якu- по телефона. mcдeфсн-лзи»
Ait/nnc f, -п 1. антена; 2. зесл, иипзло-
Amtczcd&ms п* -- ---dcnz1em инцидент. случай,
станал преди друс; pl. uтeдшeствувзщи обсго-
итcдетез-
Anfho1oy'ic / -п [-исн] знmолетиЯ; сбирка.
Ai/1/szit л. -s. -е антрацит.
Anthropolöy(c) /и. -с^^. -сп антрополог.
A1f1/öpologieC/ — aнттепелог-Я;
l1tiгöpölö/ISeh aнmрепологичeя-
Anthröpomot*phiemue - - - — зптропеметфи*
зъм.
Ai/hropophäun /н, -п. -п антропофаг. чевeкеядcн;
|gtl»»» претино---; aHmu...: An/ipape/.
AgfIslköUölikc/ ш, -s, - итетиниик нз спиртните
пнгнстз; въздържател.
Agfiblhypi11c/а<пчс против тз6лcмeпивзнc (иа
хермотилта есшова).
A1flbiöfiknm -, -s, —ка л/еб. знт-6-етиK;
antichambrieren [-щзбти*/ 1н1г, b 1. рядкс чакам
ните uроеиmeл е чакалнята на висш началник;
2. пейор. вися дълго пред вратата нз селeмcц:
прен- еepвнлничa-
Antiehulst /и, -s, — 1. антихрист; 2. gивеЛ;
anfidCute'i adj. гcтмaпефoбcкH; aятнтeризяе'--
am /feien int/i b мор. измервам дълбочината.
Antifaschismus - - - — апт-фашизъм.
Antffaechief ш. -сп, -сп антифашист. 6ерeн про¬
тив фашизма.
lntifaee1lefie'h adj. антифашистки.
sgtilmpcuialietie'1 adj- aитиимп-тизнlгс'rич-ени -
das -с La/cu лагерът па ангнимпериал--зма.
sntik adj. 1. античен. старогръцки, егapopиuенlи.
2. длeвeH; старинен:разг. трит, das ele1/ rech/ -
aus това изглежда лоста архаично.
41/1///1. безpl. aнтнчнееT; античн-ян. древни¬
ят евит: 2. pl, -п еmaт-яг; антики. творба нз
лтcвпете иткуегве.
A/tikcn/basHuun/ -Isden т вж. A1tlqu1/ntcg-
hsidlum/; -summier т еmaр-язл. 3^!'^^
'енeкн-ен-т на антики: -elmmlu1//Hеoл-кнни
от ашнн'И. стзрнни-
|gflkiseh adj. вие- е античен стил, по античен
обрзтeн-
igtikisitrcn intr. b подражавам па древни образ¬
ци: апи/шсгс/бси Stil подражаващ антични
форми еmнл-
snti1dcriknl adj. auтннлcтuнaдcя-
Anflk1öpfml/thl п техн, aнmилcmопзгер-
Anfikömmnnismus т aнтlикеиугги!тъи.
Antikörper т, -s. - ант-токсин, птегинеииие;
птот-ноmило.
Ag/fkrreus/dcmögstrlt1ög / -'kunduebunn/ ма¬
нифестация uтегив вейнamз-
Antiiope/ -п зоол. антилопа.
Antimilitarismus т* — aпmиuилиmaрнзгм-
А/йт/, Ai/imon д, -s —хем. знmимеH;
i/timönlil/lu adj, aятнuоuеH; съдържащ, гини-
мош
AntinomieC/ -п [^eH] фалос. aитинемия-
Antipathlf// -п [-йси] автнпатия.
anfiplt1iseh adj. антипатичен. отблъскващ.
l1tlpödise1 adj. nтетивеиеложeн-
lnfippgn tri ле'есвaM; почуквам, иобутнги;тг/тг-
'зачеквам (въпрос, тема) фам. bei с-ш -
опитвам почната у икг.; nеди-твзм нтлeне
(п^.).
Ant/quu Д/ — печ- аитикна шрифт.
Antiqua/ m. -s. -е 1. антиквар, сmaтинaт; 2.
любител, познавач нз егaтuннu предмети.
An/iqus/IStn, -s. -с търг, антикварна '111*3^1--
нa: търговия със стари кинсн.
|gfiqulrisce adj. 1. вехт. егзЛ; употребяван: -
ksuien купувам (книга) он антиквар из всхто; 2.
рядкс стар-пси (език. история); антикварен
(интерес* шаклошнсстн).
Antiqun/Г// -ст старина; стара еcш-
Agtiqnif1t/en'/Uägdlcr т търговец на старини.
стари вeши: 4sd/g /п. -^isnc^li^nn/магазин за
старинни прeдucm-; антики, знm-'взт-aт-
Agfiecmit /н, --U; -сп aятисcмнm-
snt1scmifle'h adj. aцт-сcиитен-; птоmнвеcврсйе*
ки.
Agfiecm1tISmue т антисемитизъм.
S1tisoziilr1K'У‘. aнmиеениaлeн; птеmнвоебщ-сmн-я.
Anti/lCss// -п антитеза (е филас).
11/1/h/tiscl adj. антигсн-ч-н.

Antizipation
120
Antizipation j aнтuнuuuтинc («ж*. Vöuwc/nlhmc);
antizipieren tn. aитинииирзм (ог. vöuwcgncU-
mch).
Ап/шу/Ш/с f- -m aнгиникнон.
Antlitz h* -hs, -е вае. лик, лице,
um/obem I. iHtr, л резг. angetobi kommen идвам 'зто
бесен, нулeщни; II. tr. фии. беснея (е Думи)
срещу и'Г-; нриекaи якм-; пред шкг.
antönen I. йиг, b s вие, итеeчзвзм; претвучaнaм;
II. tr. 1. карам дз звучи. подемам (песеш): etw.
tönt c-m am (зи звук) nенaея сс към нкс., чува се
от нкг.; 2. швейц. загатвам (нult-)-
amtuahcn I. 1нг s прист-сам из кщ разг.
amgetruh/ komme/ птнеmисaм н тръс; IL tn.
пол'зрвам п тръс (неяr.
A/trsy ш, (*c)S; Ч: 1. птcgнеж-ни- (пред събра¬
ние icHt лор:лимеш^п): с-т - ste^lc1: clibuim/en
правя. внасям предложение; 2. предложени- за
женитба. 3. юр. молба. заявление. - suf Ehe¬
scheidung молба зи ризеед-
an/raycn* I. tr. 1. донасям; 2 (e-m etw.	вее.
предлагзм (помощ, услуга. приятелство); II.
intr- 1 естер, suf etw. А - искам нщ.. подавам
молба, моля зи шн.; предлагам, правя предло¬
жение: suf Scheidung - подавам молба зи,
искам развод
Anfrlye/bcfugnie. / право па инициатива за uтeл-
ложения; -dclikt п прeсmъилeнн-; ирcсдeиуeме
само по искан- нз пееmрзgaлни -Formular п
формуляр-молба; -Tr•I/t_/’cтен за uеизеaнe па
молба: -rnclt п право нз предложения, иници-
3'^3.
Al1tгlyetcllcr т 1. юр, ищcц, мед-meл; жил6еuе*
давате/; 2. прсдложите/.
Antransport т, -ь. -с неолог. педвот.
an transportieren tn. неолог. пеивозвaM; докарвам
с кола (материали, мебели).
imtraucn tr. (c-m. е-/ I. ряДка оженвам (за
янг»): sein ungctuautce Weib законната му съпру¬
га; 2. естер, gевcтятaм.
untreren* tr. 1. сварвам. заварвам; ерeшaм (с’ду-
чейто): c-n zu Hause - сварвам ике вкъщи; 2.
остер. еmнзсии се до пш-; нкт. (= betгclfen)-
antreiben* I. tr. 1. пед'зртaм; карам (кеиc)(c*m zu
etw. -) иолнaнвaU; иолmи'взм (нкг.); карам,
накарвам, заставям (шкг. до върша нщ.): zur
Elle - карам да бързат; 2. техн, задвижвам.
движа (машина); 3. набивам (гвоздеи, клешеве,
обръч ше бъчви); 4. сел.-ст. форсирам (расте¬
ния); 5. мер, (зл море. река) нaнзеИ; изхвърля
(ни брега) (дървета, отломъци); И. 1п1г, s 1.
яесн се. движи се (зи облици* лодки, ледени
блокове); 1 (зи посеви) кълни. пепнктим;
пенaртaм.
antreibend part- adj, полmннтищ; каращ; двигате¬
лен.
Antreiber т. -s. - 1. пейор. кейте бcтеслegио
нзенлез (хората) дз работят, дз бързат; 2.
техн. пaдcн; юмрук. гърбица. профилна шай¬
ба.
antreten* I. intr. s I. нареждам се (в редица, н
сmрейr; строя се; (gegen с-п) излизам цaсрcши
(зе Двубон* състезание): zum AmyUlf - воен.
започвам атака, офанзива; zum Tanz - излизам
да играя, тaннувзм: 2. mit dem //'1///. linke/
Fuß - пристъпвам, тръгвам c десния. левня
крак; 3. постъпвам (не робота); 4 лов. (за
птици) кацна нз птиuaмниma; & техш. (зе
бирена мая) отделя се като пяна по понгтх-
яесгги: 6. обл, (mit -) помагам: all/ mueetcm
tüchtig ml/ - всички ‘трябваше да помагат
енергично; da kimmst du il'ht mit - ис можеш да
сс явяваш наред. да сс ucтищ с тези хора; II. tr.
I.	встъпвам (в длъжност), поемам (служби);
започвам (пътешествие)* пристъпвам (към
ищ.): die Rt/I/rung - поемам управлението; с-с
EubeeUaTf - встъпвам във владение из иаснедст-
во иниж- с-п B/wrls - преминавам към
де'итaтcнетвaтa; den UuIuu/ - отивам е агuуек;
2 задвижвам с крак (мотор, матише); 3.
тъпча. тзтгnннзM; mрaм6евaм (пръст при садс-
ц-r; 4. истар обхващам. обземам; еuенcmиез:
was tritt 61'1 ат? какво тс прихваща?; /^'1 /ul//
der Tod dcm Mensehcg sm смъртта бърже споле¬
тява човека; 5. истар. обръщам сс към в'г. (с
молба).
Antreten п* -s, — 1. вееш, спорт, нареждан- в
строй; строяваис; 2. задвижване (екрак)-
Antrieb т* -(ers. -с 1. (- zu cгw-r подбуда. подтик,
тласък. uuuуне: aus eigenem. TUciem - по
ео6сmв-яе подбуждаше, по собствена инициа¬
тива; äuOc/er; Immercu - външен. вътрешен
иииуне; 2. техш. тaдвижвaнe: задвижващ, дви¬
гателен механизъм: mi/ clekt/ise1cm - с елскт-
р-ч-еке задвижван-.
Antriebs/elektromotor т задвижващ електромо-
гер; -kral/ f техн, двигателна сила -^m^^m^c/t ш
двигателен меueum; nтиян-п -System п преш:
система за задвижване - wclle/mlt/f. двигате¬
лен вал.
antrinken* I. tr, Х.розг, пия, напивам се: фам. eiei
De-g Raueeh - еи-вaи сс, пaинвaм се;разг. eiei
D Mu/ - пия за кураж; 2 изпивам (бутилка,
чата): ein amgetruhkcnes Glas напита чаша; II.
int/i b започвам да пия. пия пръв.
Antritt т, -(cre; -е 1. постъпване, встъпване (в
Длъжност, наследство); поемане (те упривле-
тае); тръгване (на път); 2. uглве стъпило (то
стълби), първите стъпала (то олтар); често =
Tultt; 3. спорт. внезапно уекерeннe (при коло¬
ездене); 4. вж. amtretch.
Amtrttts/btsu'i т официално uоеcшcинc по пе-
еед из встъпване е длъжност; -Vo/Icsung f
встъпителна лекция (па професор, доцент).
antrocknen iHtr. s засъхвам: an ctw. D - залепвам
се (пре sосътваше):

121
anwcd'ln
An/runk /и. -s. -c 1. първо пн-нс, нan-вaнC;
отливане; 2. uuтш-стне при тържествено енн-
риванс (на нш.r.
situ/* tr. L (c-m etw. -) причинявам. енaтвзм;
струвам. правя (uкu- ящ-r: tu miu das nlcl/ in'
не мн причинявай това!; e-m kein Leid - ис
правя янu. нише нешо; c-m Eire - оказвам нкм-
ч-ст; вие. c-m Gewslt, Zwang - нас-двам икт.;
dcm Sim/e c*e Wortes Zwang - изопачавам
значението па дадена дума; e-m [S^l^ii^i^^ und]
8'11/1/. e-m e-m Schimpf - посрамвам, еnото-
ривaм нкг.; 2. разг. ns e-m - uдcиянзм. омагьос¬
вам г привличам н'г.: dis Mädciem ia/ ns
Ihm amgetam uемнчeто му завъртя главата.
омагьоса со; von. c/w. angetan ec1m нш. мн се
хaрeетa: das wir ilclt 61/1'1 11/1/11. umec/h
Stimmung zu heben това ис бсшс от eсm-еmве дз
повиши вашето нaеmреcннe; 3. обл, обличам
(дрехи): вае. angetan (mit ctw.) е6лcчcП: 4. eleh
D etw., sich ein Leid (остар. cln Lc1der -
посягам на живота си; s1ei D Zwang - овладя¬
вам се, обладавам сс; разг, tut cuci keinen
Zws/y an! ис се стеснявайте'
sn/upfci tn. Л0'еевaM; пеmупвau (е едет пръст с
гъбичка а пр,)-
Antwort/, -cn (suf etw. А) еmсевер: отвст. етник;
еmглaе: - /с/сп еmсевaрям: преш. e-m die - 11'1/
schu Idig b1eihcn нс еегaвзм длъжен якм-: ich bin
11m c-e - schuldig geblieben ис отсенотих па
ииеиеге му. още не съм могъл дз му оmгеветя
на пиеиете; c-m Rede und - efcUcm (über e/w. A)
давам о6яен-янe; сметка (за яш-): поел, keine -
Ist 1^1 elic - н мълчанието c отговор; wie die
Frage so die - нa'вото повикано, maненa сс
оттееaно.
|gltwöu/cg intr- b (suf e/w. А -) отговарям,
отвръщам, отзовавам сс.
sgtwörtl1eU adj. сстор. п отгевет na—
Agfwö//7götn / полет, нота е отговор; ноmз*
отговор; -se1ucihcn п писмен отговор; юр.
пиеи-не възражение (та ответника).
anulkcn tr. фам. закачам. тaцaеим (и^г^.).
Ai- und Abfuhr/ търг, превоз (с Докарване и
откарва не иа стеки).
Anundfürsichsein д. -s. —. Ai und für sich sein h*
— филос, битието само за ссбс еи-
l1vcгlsn/fcгmlOen adv. астар. според не'aнemе;
както с нскaно-
invc/mählci tr. астар, (e-m с-п -) оженвам (нкг.
за нкг.)-
ат vcrtusuci tr. rejl, (c-m ctw. - sieh c-m -)
доверявам (се) яни-; иетcрявaм: предавам (цен¬
ност, оръжие, тойта* товати, ръководството
а др.): e-m ein Kind - предавам. иотeрявaм дете
нз нсчии стнжи; Adver/rauund
|gYCUwsgdt adj. стеgcц, резг. роднина (subst-).-
Tелиияеки: e-m - ecim роднина съм с Н'г.;
родея се с нкг.
A1Ycnflndtc(ur т. -п, -п роляияa; етоляик.
А/ verwamdfe'haTt / -сп Е^о^л^ииисгво: 2. всички
реляияи; тол;лaзг- пялото илcмc-
anvnt/cri rejl. (sich (/с|) e-m -) обл. фам,
пзтрзпвам сс. интимнича. фамнлнарнича.
amvieicrcm [-ви - ] tr. 1. воеш. насочвам оръжие към
нШ-; визирам; 2. пененгувам (слънцето. звезди.
пушкт),
Anwuchs т, ce-. — L прираст, нарастване
прииждане (иа веда); 2 младок. издънка;
пелтaетък; .млада /^3.
ит wicis/g* intn, s 1. хващам нетeн; 2. зараствам.
сраствам се с ящ.: ein ahgcrieehmcs Oir wäeief
wieder am етнъсяaготе ухо зaлaеmтa: разг. Ihm
war die Zunge wie ungcwschscm езикът му 'ато
чс ни б-шс залепнал (та ше проговори); 3.
нараствам. увеличавам сс (зи население* раз¬
носки); прииждам (зи река); 4. остир, перaет-
еам.
anwackeln iHtr. s фам. aggewackelt kommei
клатушкам се насам, тътрузя
Anwalt д/. -(e)e; -ч 1. aдве'am: 2. преш, вие.
застъпник, защитник: sich zum - с-г 81'1/
muehcm ставам защитник из дадена нaузa-
a1wllt1ie1 adj. адвокатски.
Agwllfechaft/; -еп Е адвокатстно; 2. aдвекaтурa-
Anwl1te//clbühr / ' адвокатска такса; -/immer /
камара иа адвокатите .
amwalzcn L tr. изравнявам, изглаждам с вилян;
виним; II. intr. $ фом. s/gcwslz/ kommen нося сс
пзезм-
Anwand(/ - с сел.-ст, 'рай на нива. блок. място за
обръщане па плуга. и пр.
um windel/ I. tn. Imp. вие. обхваща, обзема мс
(желание, някакво чувство). was wsndcl/ ihn
an? какво става с нeге: какво со прихваща?; II.
intr- s а ai/cws/delt komme/ пристъпвам бавно
(носам),
amwundeun Ьн/, s резг. ingcwinder/ kommen
uтuегuгau пеша отнякъде. от иъm-
A/wsndlung/. -cm Е (von) птиетгn (на някакво
чувство): c-u plötzlic^l^/i - fo1/egd; in е-г - von
по сднн внезапен импулс; 2. разг. трон, хрум¬
ване; 3. лек припaигк-
inwamken iHtr- sразг. an/ewan// komme/ залитам
(към нкг.).
agwäumcn tr. uоззmепля.^1- nтиmепним; ссрявaи-
A/wärtc/ ш. -s. - (suf c/w. А) кaндидaг*aспитaнm
(ли служби)* преш. спорт, фаворит.
Agwlutee1lTt - /. -cn (suf ctw. А) кандидатура,
изглед за назначаване: - suf e/w. стаж.
Amwleeeгm п. -s, — овисц. 'aнвaнe па хидроплан
па веgз-
ahwateeUclm 1н1г, s нлaнушнaи сс (коте петаци):
фам, lngewltecUelt kommen ннaтуиI'aм сс насам.
am weben* (и слаб) tr. птиmъ'aвзи.
imwedelm (за куче) tr. махам с опашка (срещу
шкг:); умнднвaм сс.

inwel/m
122
in w/iem I. tr. X.Hoem, иевянaM; полъхвам: imp. cs
weht mi'l /üil sm лъха хлад към мене; ns weht
mich heimatlich am струна мн се нaте н-ше
тодно: 1 раздухвам (огън); X навявам: der
Wind weht dcm 8'1/// an вятърът натрупва
снега; II. mir. s навява (зе сняг).
snwclscn* t/i 1. вие. упътвам. поучавам. давам
цaетaндeцнИ; указания, напътствия инструк¬
ция; 2 шие. с-п - cfw- zu tum нареждам.
заповядвам някому ла върши нщ.; angewleeeg
scim zu— имам нареждане дa-»-: 3. (c-m ctw. -)
посочвам. епрeдeлям нкм. (място, жизище-
работа); 4. Geld - превеждам пари (с пощенс¬
ки запас. чрез банки); 5. pari, amgewfceem suf
sich selbs/, suf scim Gchslt amgewicecn sein
разчитам само из себе сн. иа тзuдзгamз си; suf
с-с Summe angewiesen eeim разполагам само с
дадена сума.
Anwciec/ /н. -s, - тaтпет-днт-л н тaди-
Anwcisung/ -сп 1. упътване. настав/сни- указа¬
ние: kurze - (zu e/w.) 'тaгне ръ'оведсгве (за
нщ.); 2. нареждан-, лир-кт-ва, инструкция; 3.
превод ни uaрH; пешeяс'и зaине: ордср, нареж¬
дане за плащане; 4. търг, зсигнaции (вед
менитеиищи); бон: с-с - sui 1000 Msuk бон,
ордер зи 1000 марки; 5. мен, dis Erz lat gute -
жилата обещана ла с богата; 6. вж. lnwc1eem.
AnwcIeun/e/cmpTlgycr т получател на орл-р;
-scheid т аситнация. 6ен.
Anwcllc- /. -п техн. пcmев лагер.
|gwcndhlu adj. приложим; упетр-6нм.
Anwendbarkeit / — птнлежuмост; употреби-
меет-
aiwcmdci* tr. I. (zu ctw. -) уuеmтc6ивaм прила¬
гам (средство. мерки), полагам (усилия): seine
Zeil yu/ - използвам влcмemе си добре. уплът¬
нявам времето си; Geld zu ctw. - изразходвам
нари за вщ.; с-е fa1se1 angewandte Redensart
нcuтaнuляе употребен израз; 2. прилагам тео¬
рия на ^301*11'3, тълкувам (ликои- перигреф-
послевица) в кояктemcн случай: ein Bciepicl suf
c-m Fall -; прилагам пример към даден случай;
i/gcwindte Kunst приложно нт'устве.
Anwendung / -cn L употреба; uтннежeниe:
кнсж. in, zuu - bul/gen употребявам. прилагам;
zur - kommen употребявам се, прилагам се; 2.
вж, anwemdtn.
Amwemdun^geweiec- / ' начин иа употреба.
snwerben* tr. тивeрбувaм, вербувам (привърже¬
нице но някаква каузи, работници войници);
Anwerbung/
siw/rf/i* I. tr. L техт, uус'aM; задвижвам
(мотор); 2 хвърлям по, из нкг.,	стр.
пердаша, нахвърлям (торасеШ: вир); X ролг.
нaнлcпнau нкг.; II. intr. b спорт, хвърлям прът.
Anwesen п, -s. - селски -моm-
amwescmd adj. присъетвувaщ: - seih (bei etw.)
птиеъеmнувaм (на нщ).
Anwcscndc(u) т* -п. -п uтuеъетвувaш.
AmwcscnhCIf / — итиегетвнc: итe6-вaвaнc (в
някой град); наличност.
Amwesgn1clts/appcll т воен. проверка; -liste /
еииеък на итиеъетвувaшитc-
siwrttrum tr-paie, съ/чз. нaтугaвзм-
snwrtzcm tr. L наточвам; 2 фам, amgewc/zt
/omm/i дотърчавам.
s/widtui tr. пейор. отвращавам, пегнусяези: ce;
das widert mich an тевa; вещо мн c етвтиmиm-л-
не; погнуся на ме.
anwicicun tr. (ло кои) цни/н (към/ кобилите).
siwimm/ui tr, хленча (я'U-)-
siwiiktli tr, спорт, свивам (ръце в локтате,
крака в коленете),
inwi/stln tr. (зи куче) скимтя (uкu.r: прен. фим.
пейор, хленча (ини.r.
siwirkci t/i {.текст- пригть'анам; 2. (gegen с-п,
etw. -) иретинелeйеmтувaи (на н'г.. нщ-)-
s/wittcug tr. 1. лушг; 2 (ctw. wit/rrt mich an)
полъхва мс нш.
l1Wöh1C1 intr, b остир, (c-m Ч живея бднте ло, в
сгсcлетве (с инг-r; nтиегеmвувзм-
A1WöUgcu т. -s, - съсед: - dcs Meeucs нрaйиете-
кн жител.
Anwuchs т. -es- ' е 1. лесов. заякваие. растеж на
дръвчета: 2 птитaеm; X лесов. млада тетa;
бран-ще; 4. иттaеmг';; wcd. -^30^', и преш.; 5.
геол. нанос.
Anwurf т, -s. -с 1. пейер. клсвста, хуна. нападка,
инсинуация; 2. спорт, първо хвърляне (то
кегли* зар, топка); X nуенaяe иа метет; 4.
мази/'*; 5. сстир. предложение.
anwurztln intr, я nejl. внетeпивaм се. пускам
корснн: wie sigewurzcl/ daetehcm стоя 'ато
тз'етaн-
Anziil / — [итвеен/еи] брой: с-с große — von
голям 6рей; uяежeстне.
amzailen 1г. 1. търг, внасям първа впос'а. започ¬
вам да плащам; 2. давам 'aпзре; кaпaритaм-
AnzlUluny / -сп 1. първа внескз: 2 задатък,
кaпзро-
anzapfcn tr, 1. начевам (бъчви); точа (се^r; Bäume
- пускам ее'a па дървена (du тече); преш.: с-с
Lei/uiy - отвеждам (пс непозволен тачен) ток
от електропровод; Tc1cp1önlcitungen; Ksbcl -
включвам поленущвaн-ннн урсдн; 2. рилг- с-п -
закачам икт.; 3. фам. разпитвам нeд-енр-mяе;
нeуеcнне; 4. резг. закърпвам, правя заем от яке;
Anzapf^ugt.
ugzuuhnrm tr. (c-m etw. -) илндaвaм (янм- яш-)
чрез магия: die Hexe zaubcutc ihm Eeeleoirem an
магьосницата му сложи магарешки уши; wie
nggezuubc/ daetcihh стоя 'ито тa'евaи чрез
мaгии-
Uhzeci/h refl- tr- напивам се: eiei D с-п Raueei -
опивам сс.
Aiz/1'hem л, -s. - признак. мед. енмumем; юр.
123
Aöuie/
улика: wein niclt slle - /rügen ако не в- лъже
всич'о.
U1zcieincn tr. 1. еm6eнятвaм; 2. (нarр-сувaи (та
чернота дъска). /a1net du uns dis mal - можсш
нн да ни го нaтиеувaщ (па чертата Дъска)?
Anzeige / -п 1. е6ивa; о6ивнeи-e; реклама; 2.
заявление. донесени-; оплакване (пред влас¬
ти): книж. c/w. zuu - bri/gen донасям за нщ-;
канц. - erstatten денaсим; докладвам (за иш-); 3.
търг, aвите; 4. остир. увegемнeнн-. съобще¬
ни-; 5-мед- (Tüu) показание (тa)-
am zeigen 1. tr. refl. 1. (зи часовник. барометър)
показвам (времето): указвам нш-; прcдвeшa-
еам (хубави време): sein Erröten zeigte sein
Sc1uldbcwuse/ec1n in зачервяването му свидс-
телстеуташе зи гузността му; 2. (e-m etw. -) вае.
нзвестявам якu- за нщ.. съобщавам, уведомя¬
вам (за получаването но сума); 3. заявявам.
донасям (пред властите): c-m Diebstahl -
подавам заявление за извършена кражба; е-п
hei der Polizei - подавам тaиенeпнc е uолнцuяги
итотив нкг.; 4. обявявам (във вестник), ^'/3-
мирам; 5. предвещавам (хубава време); 6. etw.
ist angezeigt мед. показано с; пр-потъчитeняе с
(да); rejl. остир. проявявам сс. мaпнфcеmнтaм
сс; итеннчaнaм; Anzeigung/
snz/fgemd pari adj. показателен (местенмепие):
dic anzelgemde Art изявите/ио наклонен--.
Aizci/cn/tcll m рeнлaмcя отдел (на вестник)
-W/uhu/g-/събиран-. набиране. нз тeклaмн (за
вестник)* -w•cecn п т-'нaмно geле-
A/z/i/epnicht /' задължение зи иeкдaтнрзнc (па
болестни случат). за подаван- на aдт-е-и
6нлem-
A/z/Ig/г т* -s. - 1. име па много вестници:
Hamburger - Хамбургска тзтema» Хамбургски
вестител; 2. указател, uон:зтзmeн (и жп.);.мат-
иниe'C; cкеnоя-uт; 3. обяв-тел. известите/;
тaявитeл-
anzettcln tr. 1. резг. пейар. подклаждам. крои
(зигевар, въстание, интрига); 2. текст. пзе-
нетзеим (остава); Adzettcluunji/
snziel/n* I. tn. refl. 1. обличам (Дрехи, дете):
обувам (обувки, чорапи): c-m Kind die Seiuic -
обувам g-me; преш. c-m neuem Menee1cn - ставам
друс (пс-дабър) човек, променям сс изцяло;
ризг, das Kleid wluk/ amgezogcn c тази дреха сн
нинагн ефuниaлне облечена; 2. дърпам, потег¬
лям (към себе си) (шнур та звънец, камбана-
юзДи): die Tüu - птнтвaтим вратата; 3. опъвам
(струна): притягам (винт)* затягам; (за шц.
тръпчиви) сенна прен. die Steucueehuaube -
увеличавам данъчното е6лзгзнe: 4. а refl.
привличам (се); (зе магнат) uлитcглям; прен.
п/святам: Gegensätze ziehen sici am nтегивеuо-
нежнесгиг- сс привличан; 5. uеснъщзU; абсор¬
бирам; птееиу'вaи; иепивaм: с-п Gcrue1 von
ctw. - приемам дъх, умирисвзи сс от 1^.; 6.
вие. привеждам. цитирам (извадка от книги.
автор. пример): 7. rejl. обличам сс. обувам сс;
II. intn. b s 1. започвам да дърпам. nотcглиu;
шах, мсстя пръв: die Pferde zielen an кенcг-
иеm-гниm: 2. ун-л-чзва се; става по*енн-Я; ио*
стул-н: търг. die Prciec» Kurse zielen ат цевиг -c.
нулеевcтe сс 'aчвam: 3. 5 идвам (пеша, .маршн-
рувайки); uоmeтдяu1; рилг. ungezogen kommen
пристигам; die Truppen ziehen am вейе'uтc
настъпват. идват; ризг- dsml/ komm miu nlcl/
angezogen' това. такива ие мн разправяй!; 4. (за
гвоздей, въже, обръч и Др.) хващам. държа
здраво: der Leim zielt an л-uилеmе хвана; der
Mörtel zielt an хотесaнът сmигa-
umziciend part. adj. 1. привлекателен, плените¬
лен; 2. притегателен.
Anzieher m* -s^anum- ев-вameлeн uуенун-
Agzitrningy/ -cm 1. итиеничaн-; фаз. гравитация:
U/oOc - suf c-m susüben силно привличам нкг.;
2.	вж. amzicien.
AgzithungJ/kkгl'/!- физ. итит-гзmcляa сина; 2.
прнпнeнзmeлпa сила; nриnлc'aтeлност: -mus-
kcl т сит. = Anzieleu; -punkt т ирнт-гaтeнeн
нeнmгт; -vermöge/ п фнз. = -kraft.
amzieehc1 tr. съскам (срещу nиг.)-
amzöttc11 1н.г. х;рсзг:: s/gczottclt kommen тътря сс
изезм-
Anzucht/.— 1. сел.-ст. развъждане, отглеждане
(на разсад): 1 pl. *еи мин. отволси канал,
HT'OП-
Anzuy т* *(crs; -е 1. (мъжки) ноетюи: остор.
е6нeнл0; тоалет; 2. приближаван-; deu Feind,
ein Gewitter ist im -(c) враг. буря сс приближа-
ез: 3. прииждане; установяван- на местожи¬
телство; 4. ших. първи ход: Weiß ist etcts den -
б-лнт- фигури почват вниаси първи; 5. швейц.
прсдложен-с (парламентарни ),
anzüglich adj. 1. подмятащ, с намеци; ятвнтeлeH;
ехиден: -с Reden язвнт-нвн подмятания; -
werden подмятам; 2. остир. прнвлск^ателсп.
Anzüglichkeit / -сп нам-'. подмятан-: c-m -cn
sagen пратя саркастични яaм-ни-
Anzuyss/off т п/am за мъжки кеетюи-
Anzüidci tn, тaпaдвaм: изди; nодиaлнaи; Anzün¬
dung/
Anzünder т, -s.	- (обикновено в сстр.) 1.
подпалвач. зaиинвaч: 2. запи.'*; 3. иедпaн'a.
imzwän/cm tr. сина обличам. обувам, измъквам
(тесни обуща, дрехи. ръкавици),.
i/zwcckcm tr. заковавам. птuн'т-nвau с габъри.
anzwCIfcli tr, съмнявам сс п нщ.
anzwigkcug tr.pa-ee. намигвам (якu-).
snzwiui/i tr. съединявам чрез уеу'вaя-; птнеyн*
ваис.
ÄöleUlгTc-/. *плшщ- eедевз арфа.
Äon ш. -s, Ä^nen поет, н-к; вечност.
äöncnlln/ вe'енeЯ; течсн.
Aöulef п* *(e)s» -е грам, зелисm-

Aorta
124
Aorta/ — —tem зетmз.
Apä'hc [-Зч-, -äxe] m, -n. -/ 1. зпач (индианска
племе); 2. [зuзш-/ зиищ.
Aps/i/c [-изжс] / -п апанаж.
spart adj. 1. особ-и, н-обикяевeЯ; нзищ-H; изис¬
кан: eine -е Frau изящна. uигeтeенa; фина
жена; 2 adv. отделно; настрана; теитр, -
epuee1en говоря встрани.
Aps/iir / — апатия, 6eтстрaеmие-
spaf1is'1 adj. апатичен. б-’зетрзсm-Я; равноду¬
шен (нехаеш)-.
ApercU [-cü] п* -s, -s вае- 1. духовита забележка;
2 (кратка) обзорна стания, кратък очсрк,
обзорен доклал.
Aperitif т, -s. -s аперитив (питие).
spttäl adj. бот. бсз нвcгни нuегeнцз-
Apctälc/ -/ бот. цвете без цветни нuстcянз-
Apcx т, - - -с връх, кунииизниеияз нечнa.
Apfel т. -s, - 1. ябълка (плодът) готе. - im
S<cl1llfröe/ ябълка. печена е meеmе: dcr - der
Zw1e/гsei/ ябълката нз лззgели: разг. in dcn
siuuei - b/ißen müss/n гълтам готчнвии хап;
поел, deu - ШИ/ nul/ weit vom S/amm крушата
не пада далече от дгрноте; 2- разг. ябълка
(Дървото); Apfel... ябълков: AplCrl^^r^c^.
Apfcl/sufluuf т готе, суф/е с ябълки; '-häeke1cn
pl. чcтн-ни; пълни бузички; -häum т ябълка
(дървото); —bell п ешет екулa; -hlUtc f ябъл¬
ков цвяm-
ÄPTtlh/s/tr т. -s. -разг. лемошзр. деиеесд.
spfclbusui adj. лерcет (кон с кръгли петно),
Apfcl/hrci т ябълково пюрс; -frau/ предзвич'a
на ябълки; -füees т летaния кон (с петна);
-gehäusc и бот. с-мсннз кутийка, еeмeнио
сггезио нз ябълката; urites т разг- оглизн3;
огризан еегз'ггн от ябълка; -kern т семка на
ябълка; -kueien т готе, ябълков сладкиш;
-mos/ т енaд'о ябъл'ене вuяе; сайдср; -mus п
ябгл'ове uютc; -ssTt т ябълков еек; -enurg f
ябъ^чна киселина; -ee1alc / ябълкова нелз;
-sclimm/l т бял кен (със сиви петна),
ApTglsinne' -п пертекзд-
Aprcl/efrndcl т готе, щрудел с ябълки; -wein т
ябгн'ено вино.
Aphorismus т* -, „.mem лит. афоризъм.
lp1öuisfiec1 adj, лат. aфopиетич-Я-
Aplömh [зпле; разг. зплеuu] т* -s. — aпдемб;
самоувереност, тсжсст.
Apo, АРО /съкр- за итвънпзтнзмcпmaтпa опози-
цни-
lpödlktise1 adj. зпелинmичcЯ; и-обор-м, неоспо¬
рим. нс търпящ възражения.
Apökllypse>C/ —бнбл- aионзлнпене; еткревeн-e;
spökllУptise1 adj. апокалиптичен; от еннpенcин-
-го: dic -tn Rci/cr	ог auекaннпсиеи;
-с Gcele1/e uт-лекзтнзши снбсл тидсвня, еmн-
Tевcuuя
spökrУpU(ISeU) adj. зпенpифcЯ; а преш; църк,
яeкaиеяичeЯ; забранен, неистински, лъжлив
(текст, книги).
Apok/ypl т. -s. -еп ебакп. pl- църк. зnoнлиф- а
прен.
apölitise1 adj. аполитичен.
lpölГi1ise1 де#. зnедоповенu-
Apölöygf /и. -eU; -сп зпенегeг; тaщитнин-
Apölö/lc / -п [-йен/ «ие. апология; защита.
епрaвдaннe-
ApopICktikcr - - -s. .■^u)о1лcктнн-
ipopICk/fsch adj. зпоин-ктичcи-
ApoplexieC/ -п [-йси] лн?-). зпепн-нсия; удар.
Apös/after' -п [-йсв| нcpooтcтъnничcегве.
Apöetlf /и. *eU; -сп вероотстъпник.
Apöefcl т* -s, - anееmод; а преш.
ApöstcL/smt п зnестенеmне; -huiel т 6н6л. aпее-
телено пеелзяuc; —geschieht//оибл- деян-ята
иа зпеетенитc (книга от Навия зивет).
spöste/haft adj, зпеетоненн-
Apoetcltum п. -s, — anоегенеmео.
lpösteriöulee1 adj. филос, aиест-рнет-я•
Apöeföläf /2, -s. -е зпоетенсmно.
lpös/ölleeh adj. 1. зиостеличeекн; 2. папски: der
-t Stuhl nзпекнит пт-еген; 3. по, съгласно
учсинсно па зиесmен1l•г-.
ApöS/röp1 /д, -s, -е апостроф.
Apöströphe |/ -п прин-тстнис,
lpöetuöp1lgrcg tr. 1. пееггним; с/зсам aиееmтеф;
2. обръщам сс тътжeеmн-яе към нкг.; 3. зnееm*
лефитa.м-
apöt1cknrise1 adj. зпт-нзтски; фармацевт ич-я-
Apotl^ke// -п 1. аптека (н шег. за скъп .магазин);
2. зит-чнз (ръчни).
Apöf1Ckeu /н. -s, - зпmeнaр-
ApötUeketroödngugу/ - ucl - фармакопея; -ргс^е
ркралг. еолeни ценн.
Apothcösc/ -п апотеоз; 6осетветcпс, величаеше;
теитр, nоенeднa картина със светлинни ефек¬
ти.
Apps/St, /и. -s. -е 1. апарат; уред, uтuепесо6лc-
вне; съоръжение; апаратура: ралг ohne - прос-
mе; д-еяо: бсз церемонии; 2. сложно усттейег-
ве; ергзи-ззции; преш, апарат (азбсреш. адми¬
нистративен, учрежденски); X kritie'Ucu -
всички варианти е текста нз издаден автор; 4.
всичката лиmeтзmутз за изв-стен научен труд;
S разг. телефон: w/u ist am -? кой с на
генефоии? Köllc/c X, bl/tc am dem -! ко/еса X,
викат нн иа тeнeфенa1
AppsrntUu/ -сп апаратура.
AppartcmCnt [*ргu3] п, -s, -s апартамент. нунеет-
во жнлище.
App/ll д/, -s. -е 1. зucн: петнн; 2 воеш. с6ер;
птов-р'a; zum -! е6ет!; zum - blssem евнтя;
тръбя за ебет; за проверка; 3. малка крачка с
крак, песmaв-я напред (прн фехтовки); 4. лов.
оmтевзвaнe; nеелушяеет (ни ловджийски куче)
нз заповед deu Hund hat k-n - кучсно ие с

125
Auhrit
uеенущuе; 5. юр. = Appclls/ion.
Appc1lltiög -/' -em юр. aи-лaцня; - elil/gen обжал¬
вам. подавам зиeнa'тнвне обжалване.
ippc'lst'iv adj, грам, нaтнпamcлcн-
Appcl1lfiY [-ин] п* -s, -е. AppcUl/Ivum [*ну*] т* -s.
-va [-на] грам. нaлнцзгcлне -ме.
appcHI/ien iHtr- b 1. (an c-n aпeлнтaм (към
нкт.); 2. юр. истар. подавам апелативна жалба.
зпeлнрим-
AppC/dlx - - - -cs - -е/. .».izcs 1. добавка. ^-'^'3
(/съд/ книга); 2. и / -с/ ---lzes атат. зп-ндuне;
сляпо чсрво.
Appc/dizi/is/ —мед. ал-нднцнт.
Apperzeption j. -еп псех. зпcтпeпцня-
sppgrzipft/ci tr. псех. aи-тцнпнрaм.
Appetit т, -s, -е апетит: ctw. mucht - - regt dem - an
ящ- отваря апетита; suf e/w. A - iaben птииж*
да, ядс ми се нш-; guten -! добър апетит!; рилг.
дз вн с сладко!; suf etw. А - h/kommen резг.
хваща ме тззг6нц3; бсрз сноиниз; ctw. ver¬
schlägt c-m dcm - пш- прави якм. да ирнеeдпe;
пресича му апетита; преш. am etw. D - fi/den
нщ. започва ди мн се услаждз, а прен.; c-m dem
- im e/w. D Yeuderbc1; bencimcm убивам янм.
апетита, желанието за нщ^.
ippcCi/an/nyc/d adj. възбуждащ, отварящ апе¬
тит. апетитси.
ippct/tll'i adj. ап-тнгсн (н разг. за момиче),
прнмaмннв-
lppetlfloe adj. бсз апетит. здеяg.
Appctif1ösiykeii./» — н-пса па зиemнт-
Appctlte/erötc1cg д, ралг- -ispprn т апетитно
хлебче, пикантен сандвич: мcт--
ipplan'i/urn tr. изравнявам,
ipplaudicucg intr- b тгноплис'au; aплед-лaм-
Applaus т. -cs. (-c), p- иеупетр. тгнеилис'aн-;
аплодисменти^/.
App1ikstiön!/,, -сп 1. даване, употреба (та лечеб¬
на средство); 2. молба, тзятлcинe-
App1iksflög2 / -сп. Applikationsetiekcuci / -еп
зпд-нc, зиннкaнии (ръкоделие).
sppllzl/uri tr. 1. уuеmлeбивзм, прилагам (ниви
методи); 2. полагам (бси); 3. разг: c-m с-с
Oluf/1/е - зашивам нкм. плcснннз-
Apport т* -s, -с лов. aлoт'гитзпe; донасяне (ат
куче).
lppöгticгcn tr. (за куче) апортнрам.
Appösttiög / *cигрзн. птнлежcни-;
lpposttIönCl1 adv. грам, (употребен) 'ато прнне-
жен-с.
ippie/lcrci tr- текст, aитcтнтзм; е6дaгоредятзи
(плат),
AppuctUr / -сп текст, апретура; зирemутнa
обработка.
Appuöelfiön / -сп L разрешаване из лекарс'*
практика; 2. разрешение дз сс печата (доДепа
от католическа елисиоп)-
appгöblc/c1 .г, естер. разрешавам, одобрявам;
сама като pari, ipprohicr/: ipprobicu/cu Auz/
правоспособен лскар; appuoblcrfee Mi/tcl рaзлe-
щ-во слeдеmпе-
ApгCe*Ski л. - - -1. aптeеки- удобно еaн-'ло след
каране па с'-; 2. сбирка. купои след 'ариис из
е'и-
ApriköseC* -п зарзала, кайсия (z7öd)-
Aprkcöse/baum т зарзала. кайсия (Дърво).
April /н, -s, — април: c-m in dem - ee11ekc1
мзйеетaм вкт^^, пращам го за зсдси хайвер
Apuil/naru т чов-H; 'огото излъгват иа I 3^-/;
-ггс/сп т, -ec1lucг т aит-ле'и дъжд (крат¬
котраен); -scherz т зилнлскз (майска) шсга;
-wcttcu т anрнлсне време (е Българея* мар¬
тенска),
lpriöriee1 adj. филос. априорен,
apröpöe [*ие] adv. по този повеД; иnропо-
Apsldt/ —, -п естр. збснда (та планети).
Apeie* *eidcn орхит. a6ендa-
Aquädukt т* -s. -с ист. водопровод. aкнaлyнт
(римски).
Aqusmuuln /н, -s. -ъмшнер. a'взмзрнн-
AqusuCIl. AqusrCilhild п жив. акварел,
iquir/HIcucn iHtr. b тнеувзu a'вaрe/--
Aqusutl1L*malerf? aнвaтeл -ст; -malcuei - /3'^-/-
пз ж-вепис.
AquS/ium п* -s, -п'/ знтaрuуu-
ÄquStör т* -s e'вaтер-
äquatoriSl adj. екваториален.
äqui1ökfin1 adj. отнасящ сс до рзннедeнетви--
Äqu1gökf|||etüumc p- бурн по вдоме нз ^вио-
дeнеmв-c.
Äquinoktium н, -s. ---icn (преДнмша pl.) тзввелeв-
еmеиe-
äquivalCnt adj. -'внвзлентсв.
Äqu^il/nt /. -(c)e. -с -нв-вa/cвт.
Äqu|YslernZ* -cm eквивaн-втиоег-
Au н/m.- -s, -c ap (100 kb. m).
Ä^s^ j/ Ärcn hpa.
AuU/cu m* -s, - арабин,
arlbIeeU adj арабск-.
А//сН / -е/ основно значение работа. труд 1.
работа. труд (научен. изследователска, хуДсж-
ннчески): körperliche - физически труд; clucn-
^(11'1/ - обществена, безплатна работа; Held
deu - г-тей па грудз (звание); Banne/ der -
знаме из труда (срден в ГДР); von s-u Hände -
l/bem живея от ее6сmвeвuи сн труд; поел. -
seiämdef niclt да работиш ис с позел: 2. работа
(като Дейност, зотятне. поминък, служба),
работене, изработване: gründlicic - leietC1
извършвам есневн3; добросъвестна работа; с-с
- übernehmen. erledigen. аueTUhucm ие-изм;
изкарвам, извършвам дадена работа; e/w. in -
iabcm работя нщ.; c/w. in - nehmen започвам ди
работя вш-: diese Maschinen sind noch in - тези
машини още сс работят (ие се гетови); sici D
die - /iitcil/1 рзтg-дим си работата; dic - ilnteu
1Г/с1/СП
126
sich hul/g/n извършвам, отхвърлям рa6егa: sich
D dic - l/lclt macien търся сн леснииата при
работа разг. dic - sein 1aeenm ис работя,
лcягийегвт^ s-u - nuchgehcn .ходя си по
работата; der - aus dcm Wege gcicm бягам от
труд, работа; '-е - iibcm нямам тзбет3; безра¬
ботен съм; нямам какво да тa6ети; - eueicmd
търсещ рзбетз: in die - gehen, резг. sich am die -
mucici пристъпвам към работа; запретвам сс
на работа: Tag und N1'1/ am dcr - sein денем н
нощем работя. разг. suf - ee1m из лaбетa съм (па
Дадено време); in - ^/1/1 нз работа съм
(постоянно); разг. suf - gcicm ходя дз работя
(като надничар); c-n in - und Bro/ bringen
настанявам нкт. из работа, доставям. ним-рам
му работа; sich 1/ die - teil// разпределяме си
работата; sich um die - (herum) duück/n кнннча
ог работа; разг- mim könnte sici vou lau/er -
zcuucIOci чонск би могъл да сс съдере ог работа;
разг. bis zum Hsls in - stecken потънал съм до
lyuu е работата?«'. ici iibc k-n uecitem Mumm
zu dieser - никак нс мн сс нрав- тази лз6еma:
ралг. cr lat die - ilclt criundei той н-итяйсгву-
ез. к/инчи от работата; ие си дава твърде тел;
3.	изделие, работа (кита продукт); труд (зи
писмена работа. съчинение)'. eingelegte - ии'-
туетзнии; - in Marmor. Gips изделие ог мрамор
iiidC; gciricbcmc - изделие он кован метал;
c/iabenc - тeлeфне кована работа; ich kenne
sämtliche* -cn d1eece Profhesous познавам всички
трудове на този професор; 4. трепанс, труд,
работа: k-e Mühe und - scheuem нс жаля труд н
сили; viel - ml/ etw. iabcm нещо мн създава
много труд; ризг. dis wau aber с-с? - - сх. чс
работа, mp-павс паина!; 5. изработка icinc.
ssubcue - фина, чиста работа; 6. работа, упраж¬
нение (« училище): wir müeecm bis übermorgen
dic sch nitll'i/ - abgcbcm нне трябва дз прсдз-
дсм домашните упражнения до ндруги ден; 7.
фаз. единица работа, -рс & ферментация.
кнпенс.
subcl/ci I. mir. b 1. рз6етИ; трудя сс: schwer -
върша тсжкз физическа работа; mit Volldampf
-	работя с пълна пзлз: sm etw. D - работя [Hag]
вщ.; er srbcl/ct in e-r D1sscutat1ön той пише
дисертация. работи над [сдиз] дисертация;
über ctw. А - работя (тиучте) върху нщ.; bei c-m
-	laseen давам як~u- дз мн (нз)риботи 1^.; 1'1
1aeec meine Kl/id/u bei e-r guten Schneiderin -
епня си ^'111'- при добра шивачки; wer licht
arbcItc/; soll ^'1 niclt heenп кейmо ие работи. ие
трябва и дз яде; pari. gut. schlccit gearbeitet
добре, леще направен (предмет); 1/ Elfenbein.
I/ Gold gcsubeltc/ изработено от слонова кест;
ог злато; фим, wlc ein Pic/d. ein Vieh - работя
като вол: 2. фyнкнlиеннтaм; работя; действу¬
вам. е действие съм. и прен. die Musciine
irhel/с/ nlcl/ машината нс работн. ис първи; die
Lunge, dis Heuz - бедите дте6овe; сърцето
работят, функционират нормално; gegen e/w. -
иротнводействувзм нз шц.; З.^* бири, тесто)
фермент-р*. втасва; II. tr. refl. 1. изработвам,
правя, работя вщ.: sich D die Fl/g/u wund -
разранявам сн пръстите ог т*6етa: 2. c-m Hu/d
- дресирам нуч-: 3. refl, sich müde. kui/k.
zusciindcm - уморявам сс. разболявам сс.
съсипвам сс от работа; 4. rejl. sich du/ch c/w. -
пробивам сн път през някъде. вщ.; 5. rejl etw.
arheltc/ sich 1/1'1/, schwer нш- сс т*бетU;
обработва лесно. трудно.
Arbeite/ т. -s. -; A/hcitcuig / -пет работник;
труженик; работничка: ungelem/cu - общ, нск-
валнфицнран т*бoтнlик: geschul/cr, qualifizier¬
te/. g/leumteu - 'нaнuфиинит*н тaбoтяи'-
Au•bcltcr»»» обикнов. работнически, нз работни-
ч-ствеmе: Aub/i//udele/|/iön-
AubeltCr/armct / L работническа армия (през
Октомврийската революция); 2. икон, *тм-я-
тз нз р*бoтнlluит-: масата из трудещите се;
-useöziation-ист. In/eunlt1ögl1e - ^1-ждувзте-
ден съюз из работн-цин- (/ интерниционал);
-uiueeehuse т работнически комитет (при капи¬
талист- строй); -^luse^^l^1r1rug/JUn^^o^/. нек*уг:
.-ausetlgd т прекратяване из работа (от стра¬
ни ше работниците), стачка; -b/w/guny [
тaбетяич-ено движение; -hudy/t [бйдж-] т
бюджет из тaбoтнllч-еке еeмeйcтве: -dUecig п
работнически живо'; -TCInd т врат нз рзбот-
вичсетвете-
lrhcifcufeind1ieU adj, враждебен на т*бoтничeен*
тето; насочен пропие работниците. против
работническите ивmcтcсu-
Aгhcifcr/T1uktustiög-икап. гe'учcегво нз р*бет*
ничeствоте: -T/nyc / икан,; 1. т*бoтннч-енll
въпрос; 2. въпрос нз работна ръка: die Steige¬
rung der Produktion ist auch с-с = ув-лич-виего
нз uтоuзвеиствоте c въпрос и нз [достатъчна]
тзбетвa ръка; -isuslsit т работническо демa-
кuяегво: -hilft /: die ln//ugs/1önale = Межлуиз-
теgизmз работническа взаимопомощ; *höcU-
^^UuIc /p*6егиичcеки уuuв-теuтcт: -fitnumsti-
omilc/paботничcенн ивтeрвзниеязл: -k1rsesn/ '
работническа нлaсз: -/«)гcspögdcgt т работ¬
нически 'ет-епеядeяT; рaбкет; '-msi/cl т
липса, недостиг из работници; ~puutcl/p*6ен-
ннчeекa пaрг-я: -uat т аст. работнически
съвет: -rcyieeuung работническо uрaвuтeдет—
nе»
Arhtii/trssCiaf_t/ — рa6отн1lчeстте-
Arbeirersschutzgesc/Zg/bun/ / икон, зaкояел*-
тeдстве за охрана из труда; -siedliiiidU/рзбот-
яuчeе'е —1^-. 'емилeкс от блокови жилища,
от внлични за работници; -stumm т икон.
пеетеяяeя работнически 'aдгр: '-stand т гру-
деве егслевнe; -studri/ т тз6ф*'евcц; сгу-
^^‘^*60''^'; — und Bsueп1-Faakllät/рию-
127
At•/titsölec
ф*', факултет зи работници и еeлянн; — und
Bsi^i^ri^t^i^t^ji^eung_/' т*бетнич-ене*еeлеко пра-
вигcнстве; -un/uien pl. т*бo^uичeенu разми¬
рици; -vertretetp/. представители пи работни-
^1'-; -vcttusi [н-*/ т заслужил стар тa6oтвнн:
-viertel т работнически квартал; *vöt■efldf f
р*6етиич-ене пт-Дсрaди-; -wehr/полет; рз-
бегнич-екз самоотбрана, въоръжен рзботнн-
ч-енu еmтид; -wöenunggт*6етнич-сне жили¬
ще; -zeiftrnng работн-ч-ски всстни'; -zuy т
работнически ннз'.
Arbcit/urbcr т икип- тз6егод*тeн: -m/imcr т
икан. наемник, работник. служащ.
Arbeit e»»»; lгbclfe»»» р*6еmeH; трудев; AгbnI/SY/u-
tung.
Ar*/citstlhl1suTт производств-и цикъл; -aktivist
т тксн. отличник п проитнеисmвето-
srbeitssm adj- 1. работн-в. трудолюбив; 2. нз-
uгннeв с труд, работа (живот, време).
Arbei/ssmeisc / зеел. мт*т'*-рз6ети-н: преш.
mтуиелю6ивз мрат'*.
Au/citsumkcif f — р*6оmнивеет; mрулелюби-.
Auhci/s/smt п инспекция нз труд*; лuт-кннЯ;
упрзвл-ни- нз трудовите резерви. 6елез нз
mтулa:; бюро по труда -unstalt/ вж. -ilue;
-niwtisung /l^<^<^;D^^f^^^н—; възлагане нз работа;
-n/zuy т рзбеmне еблeнде; -auTnaiime/пое¬
ман- нз работата (слеД стачка); -uufwn/d т
разход па mтуд-
aгbcifelufwc1dig adj. груде-иък-
At^b^tit^s/iufwcgdi/k/it -/’■фyдocм^еет; -nusfill т
(пришудетелне) неработен-. спиран- из рабо¬
тата; -/дп/ -/ техш. тезгях (па дърводелец-
стругар е пр.): —/reeilflt1 п/]икон. създаване
из работа; -brsprcclu/g / производствено
еъе-щaп-e; събрание; -bnutc/ / (плотиепа)
чанта, торбичка зи рг'едeниe; плcт-ве: -'Г1спс/
зоол. пч-н*-тa<бетнич'a: -hucl п трудова 'ниж-
ка; -dic/st т трулев* ионивяеег; -düc/stlsycu
п ттуиевaщки лагср; -dicnstler т трудеелу-
жзщ, трудов *'; -ditnstptilcCt/rтрудевз певuв-
воет: —disziplli / икен. грудевa дисциплина;
-elfer т усърдие при лaбеmзmз-
lu/cifeeiTriy adj. усърден е работата. с желание
да рзбоmн-
Aub/itS/tigUcif- /нкон. остар. елнннца работа (в
ТКЗС)* ттулелeв; -cinsatz т бригада. добро-
воние учзстис е работа (на селяни в преДприя-
ття); -cInstcllllngU.спитзв-; прекратяване из
работата; -cnthusissmus т трудов ентусиазъм;
-cntecU11/Ou1//ИИ/^ои- р-телюнuи за изпълня¬
ване из приетия план; -t/trug т нкон. uтелунт;
птеитнелиmcнвест из рзбеmзma-
aгh/its/fS1iU; -YcrwcgdugysiUU1y adj. рa6отее-
иесе6-в-
A/bcits/rS11ykcif / тaботеепеее6неен: —Feld п
преш- поле за работа; —fliicltiyt(u) т дезертьор
от mтудевия фронт;	т икан, р-гъм из
работата; -T/rcudt / трудолюбие. ютовиост.
охота за работа.
srhritsf/cudiy adj. ттуленю6ив; обичаш тз6он<г-
тз.
Ar/eits/yan/ т техн. еп-тaния; манипулация
(ката чест от труДовия процес): -yelc/cdlci/
/Hгтзмoеu^есm зи работа; -ggm/inschift/‘ 1.
ктгжек; 2. (студентски) кръжок за семинарии
занятия; 3. икон. етг*ииз*ния зи сътруднич-с''-
во между работодатели и работници (« капн-
талнстнческнте страни); 4. съвместна рабо-
тз. егmтулвuч-сmве; --JcmcmechaftspoI1tik /
понит-'* из дeлете еътруиянчeстве; .-genoee.
-genösse т другар по работа; разг. ерт*к;
--jnsigiuig - '= mousl; -gcwl/i п .мен. добив;
-UröOflt / трудов подвиг; -//upptnltiter т
сел.-ст, остир. звcневед; -land/1. загрубял*
от работа ръка; 2. икон. остир. вж. -tuilt 2;
.1lue п 1. mрудевонтпрaвиmенeв дом; 2- остир.
приют зи е'uгuuнU; б-здомнн (където отра¬
ботват издръжката си); -leud т техи. ра¬
ботно огвишe: ~UOcUsflcistugy/' икон. върхо¬
вен показател. върховно, рекордно постижение
в работата; -huh т техи, тзбеmcн ход. работен
такт (на двигател), -iygiric / - хигиена нз
труда; -hypothesc сием*г■*тeлнa хипотеза (в
науката); —inlslt т икон. енергетичен uет-u-
^3/; обем, количество нз работата; -4nstuu/-
/cur (*тет) т разпр-дслител. ннеттуктот («
заваД); -instrument п 1. икон. оръдие из труд*;
2- техн. еeч-ве; uuеmтумcят; —in^^tnsitnf Нксш.
иит-нтивяеет из ттулз; техн. мошвоеm-
lг/titeigfcneiY adj. итненн*Ш; поглъщаш ииеге
труд.
Au//ite/kal/nd/r т 'знcндaтeн план за работа;
-kittel т т*6етвнч-ен* ит-еmилк3; блуза; —klci-
du/у/работни дрехи. работно облекло; —köI1e-
ус т. ~kölleгJnn келeгa; нел-жкз (по работа);
-kJuft / разг. работни дрехи pl; -kial/ / - 1.
работоспособност. работи* с-ла; работа; 2.
сбииn- р/. работна ръка ~krifГebceltz т сс-
тар, (в ТКЗС) разпределение на работната
ръка по сл-ннца площ; -kuräftelrikuiu - / регу¬
лиране двuжeнucmе на работната ръка; -krnfc*
pls/uig- /l1лзвене тaтпр-лcлcн-e из работната
ръка -kreis т сфера из дейност; -Isycr п
концлагер; -isst - / работата като бреме. г-жсст:
техш. uелeзeн товар;-’lcUrn/T■р)yдене обучени-
(ката преДмет в училищата); -CIe/ugUtU*loн.
птеитнедиm-нвоег иа нруи*. uешuост па .изщи-
пз, рандеман. работа; -ltu/c p- 1. хор* па
труда; 2 ратаи нз гониио имение; —lied ш
тлудевa песен; -lloce п техт. 1. егвет за
влизане в пареи котел; 2 втиmнз из шахти*
пещ; 3. отвор нз сгг'лaрснз пеш; -folg т нкои.
рзботва тзuдзmз-
lг//itslöe adj. безработсн.
Au^b^ci^s1^öec(г) т. -п. -п безработен.

A ub/i fe1oe/n/u m /c/st ü tzu mg
128
Aub/itelöst1/untcusfüfzun/- / ' пеиош за безработ¬
ни; -vcusicU/гug/ / - застраховка срещу безра¬
ботица.
Aubc1tslö/iukcit f — бeзрзбomицa-
Aubcits/Iust-/ - желани-, охота за работа; -^m^si/cl
т липс* нз т*6еm*; -msni т pl. -е/. -leutc
остер. общ работник; -msukt т икош. трудов
пзтзт-
lub/ItemnOI/ adj. по отношение нз рзбоmзm*-
Ar^/^cki/^>^m^r^sscr т килеrрa^^омсгът; -^m^c^t^l^dc / '
метод нз рa6еmз: -mittel п икон. грулеве
оръдие, птоитнелеmв-ио стeдcтве; -moral /
грулене съзнание, трудова етика.
s///lfsmüdc adj. умерен от труд; - sein ис ми сс
работи (от умира),
Arbnite/nacUwc1e т 1. борса нз труда; 2. пееочвз-
ис нз пак*1!'11н места (пепр. във вестници);
-ni/dcrlcyugy - / стачка; -go/m ' птеитвелснвe-
ии норм*: /eci/isci begründete = (TAN) техни-
ч-ски е6оевевзв* пронзвеиств-вз нетмa; —
ordnu/y т 1Iтaвl^нн^iин за вътрешния ред (в
лаваД); -ort т —plutz; -paust /' почивка (през
време иа работата); -pensum п възложена зи
еnрeл-н-не врсме работа (испр. за едни ден);
- pTc/d т впрегатен кон; прен. вeyuетим работ¬
ник; -pinn т план нз работата; -plitz т
рaбетве място; -preis т икон. цена из труда;
-produk/ п нкон. uтелунт из труда; -Produkti¬
vität / -икон. nтеuзводuтeлвоет иа труда; -тrс*
zcse т нкон, ттулев пропeе; -recht п юр.
трулене прано; -re/cluiyJ' икон. р-глaueвmз-
цни на труд*; -rcntc / икон. mтулевa тeвm*:
-ruht / нкон. uтeуеmзневяв*в- па работа (зе
продължителна време); -schädli/y т вр-лн*
1сл (?а човек).
lгb/lteec1l/u adj. мързелнт.
Аг^Г^/I^i^s/scUcu /страх ог тз6еmз: мързел; -scliclt
/икон, [работна] смяна; -seU1uee т приключ¬
ване нз работата. край нз лз6етзгa: -schule / '
трулеве училншe (е трудово обучение); -Schu¬
lung - / обучение н трудовия птец-е; -ecUufz т
нкеш. охраи* нз труда; -ecUufzk1cidugu/’npeл*
пззво [рабстис] еблcнле: *scUwugu т трудов
ентусиазъм.
sr/cit(stspurcnd adj. 'оего еи-еmявз труд.
Aub/its/spitz/n pl. икош. врсме. настъпване из
н*й-гониме напрежение н птеитнеденвеmо; тгр*
говияга: = aufTingci вземам мсрки за п*минивз-
ис нз нзnт-ж-яueте: -stl/tc -efc1lc / тa6етпе
^1ясте; мисте; къдего работя; -s/ugckuny- /' 1.
иксн- разпреде дянс нз работата между петeчc
работници; 2. птеmзнaнe; бзеснс нз работа (ат
страна иа работниците при капнталнст.
строи); -ström т ел. cвeтт-я за индустриални
цс/н; -stück п техш. обработваем обект. заго¬
товка. gcTaitH; -Studien p/. итслeдвинни върху
трудевия nтонcс'; .efugdc /Никош. работен чзе:
-tsy т т*бетcя лен; -ttilugu/^нен. ритиcдeннc
из труд*; -tempo п икош, работно тсмпо;
-treuspic / трудо/сч-ни-. трудов* терапия;
-/СТс fтехн. дълбочина из проникване; -ticu п
работен де6-тъ'; н преш,* разг- впрегнато
живегве; -^tsci т работна маса; често; писа¬
лище; -Übcrec1use т излишък от труд. работа.
Aгb/iteuc1//. — 'търсене из работа: suf - gehen
тръгвам дз търся лз6етз-
srbrits unfähigadj. неработоспособен.
Ai*/cifstugfU1iUktif - / ' неработоспособност; -um¬
fall т грудевa тлопелун*; -uiitcrlsuti pl дан¬
ни, материали; -unterricht т трудово обуче¬
ние; -verhrsucl т техн. разход нз eяeтсия;
-Yc/ditgst т доход от труда; възнаграждение
зз т*6етзти: -verfilm п метод нз работа;
-vc/uü/uiy възнаграждение нз труда (с ТКЗС);
-v/uUä1f1is п 1. ттудове правоотношение; 2.р2.
уеления нз -ттудa; -verrmitttung/ 1. бюро зи
посочване иа тз6етз: 2. uостeинuч-екa кантора
зз посочване нз работа; -vermögen п 1. епеео6-
яоет из тялето да извършва работа; 2. фал,
кннетнчв* cнcpри^и~versäummle-/oтеъетниc от
работа; -vcutruy т трудов дегонот; -vc/crin
[*в-*] т ветеран па труда; -vCi п работен
gо6итгк-
lub/ifSYöl1 adj. остар. изпълнен с груи.
A//cits/Yörylnu т тpулеB; птеитнелсmвeи nте-
пcе: -voris/ti п икен- = -plsi; -wert т икон-
еmойяеет из труд*: техн. der Wärmcelih/It
механичният еквивалент иа единица тоuлuвa;
l//cifewiUiy adj. (винаги) готов зз ттуД-
At*/cltstwö'he/ работна сeдмннз; цgun/eu/гö'1/-
пс - нcпт-нгевaтa работи* седмица; -wu/ /
пр-ст*тaнзнс е работата. nрeкеи-тиa трудова
рeввеег; -zeit/тст, работно врсме; -zeitsuf-
wand т тззхел па трул (ие час); -гс^/г/йи-
zuny У нкен. съ'т*тявзяc па р*6егиоте време;
-z/uy п 1.техн. инструменти, сечива зз работа
2.	работни дрсхи; -z/u/nis п снuдeт-неmве зи
работа; -zlmmcu п работна стая; често; каби¬
нет; -zws/y т задължение да се тaбеmи;
принули-т-л-в труд.
A/hitru /н, -s. - арбитър.
A/hlt^r^^f^Ut / -п [**жe/ арбитраж.
пг/И/Пг adj. сееeвелcн-
Archäikum п геал. архаична сра.
arciälsci adj. 1. геол. архаичен (фауна. флори);
нст, uтcд'нaеичcеки (в стара Гърция); 2.
старни-в, оеmаляд-
irchalslc/cn intr. b арха-з-рам. подражавам ни
стари, старинни форми (с изкуствата, лате-
ретурате)-
Aгchalemue т* - .„mcm грим. архаизъм, архаи¬
чен израз нзк. възобновяван- из старинни
форми; преи. е'mживeлицa-
Areinö1ög/ т. -п. -п зтхcелет.
AucUäolorgeC/-* - - археология.
ure1äö1ögle'h adj. археологичен.

129
aristokratisch
Atclc - /; -g 1. библ. ковчег; dic - Noah [Nolie;
Noä] Носният ковчег; 2. бсит.
A/ciitypus m* -, —typen архитип. първообраз.
A/chiptl m* -s. -c архипелаг.
Archtt&kt m* -en, -em архнтект.
Architektonik f, — архитектоника
architektonisch adj. *рхнmeкmурcп: архитсктови-
чeн-
AuclitcktUu /, -cm 1. зрхиmcктутз: 1 pl. рядка
поеттой'и-
AucUiY и, -s. -e 1. архив (самото помещение); 2.
архив (ката сбирки от исторически Докумен¬
ти а кита периодично ездошне),
ArciiYlktC1 [*uв*] pl. архивни денуueвтИ; архи¬
вен мзmeтнзл-
AueUlYnlICg [*н*-]р7. декуиcитИ; преписки (поле¬
пи в архива).
sгc1ivlliec1 adj. арх-вещ документалсн.
ArchlvS/ ^3-] па -s, -е архивар.
Archivistik [-bh-']/ — зрхивисmннз-
Arcil и. -s, -е площ. зреал.
Arena/ —mcm 1. зрсии. и преш,; 2. овстр. летен
театър.
s/y adj. 1. лош. зъл; кев*рcн, лукав (чевeн; враг,
бол-ст, мисъл): вае. die -с Welt невзрнняm свят;
d/u -е Fci/d злият дух, дивенът; ein -eu Bursche
кев*р-н хитр-щ nichts Arges im Sinne haben
нямам лоши в*мcрeн-Я: 2. ризг, uнете теням;
третcи. прен- ein -er fe1leu ужасна грeщнз: das
Ist zu -! това c вече пр-кaл-не!: 3. занемарен. в
безпорядък. е безредие: ctw. liegt Im Argen н^.
c мвеге зaяcмзтeие 4. adv- резг. (зи усилване)
uuеге; твърде знс, сретно: mucl's. /г/ih’s nicht
zu -! пе то птcкaливaй1: är/cr als je uе*ношо; по-
гретне от веикогa; e-m - mitepie1en яaпз'оетя*
вам страшно uкu-; eu ist miu - ml/gespielt знс,
ивеге сн изпатих от н-те: sie sci/le noch ä/ger
тя 'рсщсшс ешe по*е-лно; - gesinnt здожедзтс-
лeв; зномислeн-
Aug п/т. -s, — тде» скрит* злоба, лун*веmве;
фалш: kein — In e/w. Ufnd/n ис uодетирзM; ие
виждам яuшо лошо н вш-; ohmc - псзнобив; cs
ist k/ii - am Ilm а. ис c злобин; 6. няма фалш у
всто; ohne - sein и. бсз злоба, зъл умисъл.
6cзxиmтеет-в съм; б. не подозирам н-ше лещо-
Auue(/r ш, -п. -п злият. лукавият. дяведгm-
Aruedtiiirr [*uucт] /н, -s, - аржентинец,
Uu/cmtIniscU adj. аржентински.
Ärger /п. -s — (ü/cr e/w. А) яд. досада, иcuрииm-
нееm: aus - от яд; e-m zum -(ctw. tun) пратя пщ.
напук внм-; зи из иgеетaм вкт.:тизт- seinem - sm
e-m uuellsecm изливам си яда нз икт.; viel -
iaben имам uяеге идевc, бера идееc: etw. mich/
(mir) viel - нещо (ми) създава uнего иgееc.
nuy/r11c1 adj. 1. (üb/u h-m, ctw.) сърдит, идоезH;
ядси: - werden рзтеглдтзм се; c-m - machen
р*зеътgвзм нкс; 2 раздразн-т-лси. нсрвси.
тневлнн; 3. резг, неприятен, дееадcи: остир.
дразнеш нтaвеmвcвете чувство. сканлан-н: e/w.
ist - вещо с неприятно; с-с -с Gc^^hichte
- неприятна нетерия.
Ärgerlichkeit _ А — 1. тaздpaзиeпесг; 2. pl. -еп
нeплнитнееm-
ärgern L tr. rejl. 1. (c-n durch. ml/ ctw. -) илоевaM;
дразня: фам. ihn ärgert die Flic/c in deu Wand н
най-мил'ете нш. со идеев3; дразни; ^'1 D die
Schwindsucht in dem Hals - разболявам сс он
^отс; 2. refl. ядосвам сс, кеея се: ризг. sici zu
Tode - : 3. бабл. егблзтпявзм: ärgert dicl aber
dein ueeUtce Auge-.. ако дясното тн око те
_ еъ6Лзтиитз.-.
Ärgernis л. *ene» -sc 1. ше'-р*яe; негодувание.
скандализиран- (срв, Anstoß); ölfCntliclics -
скандал - erregen будя общо негодувание,
иcиевелсmве; засятам, накърнявам общото чун-
еmве зи птнд-чи-: ein - an etw. D nehmen
скандализирам сс от нещо; 2. 6н6л- съблазън; 3.
неприятност, ядове pl.
Aigheh/, — тнесm; лешетa; нунзветве.
A^gist/ -п нунзветв0; новзрсгво; -xидноеm»
arglistig adj. лукав, невaрcн: ехиден.
Arglisttgkeft/, — нунзнство» кен*реmте; eхидвеет.
arglos adj, 1. б-зxнгрестeЯ; левeтчив; h-huhch; 2.
кейто нс пелотитa нщ. лоше; eu gi/y - suf den
Vorschlag ein, гой сс със/асн c птcллежeни-те;
без дз uеиетитa нещо.
Arglosit*tceiSt/ — лен-тчиноет.
Argon ??, -s. - -хим. аргон.
Argöf [ - го] и. -S, -s 1. жaттеU; aлге: 2. тaтинигеки
език
Argumtd/ н. -s. -с *ртуueяT; девеи-
Argumentation / -сп зттумcвтзниЯ; о6оевевзв*-
нс.
argumentieren intr. b *тгум-нтит*M; обоснова¬
вам сс.
Argusaugen pl. преш,- ml/ - със терне око.
argusäugig adj. зорък; етее'.
Argusblick т, etw. mit -сп vcrfolg/g следя 1-1111. със
зорко оне.
Argwille т зножснитeлноеГ; знопaм-р-яееm;
argwillig adj. зножcлиmcнси; злонамерен.
Argwohn m, -s, — полотт-иue: - euregem пораж¬
дам подозрение; - ingcm (усус/ с-п) храня
uелезтeпиc; - fleehm; schöpfen почвам дз nоле-
тuрзм, тзпедозирaм.
argwöhnen, argwohnen I. tr. вае. пеиозит*м (нщ.
лошо); II. int/-, b храня съмнеи-с.
argwöhnisch adj. мвнт-л-в, педотр-meлcп-
Arie / -п ария
Arier [*иeт/ т. -s. - зрнeц-
arisch adj. зрийс'-.
Aristokrät т. -сп, -сп *pисте'л*T; благородник.
Aristolcrattse/ -п аст. 1. аристокрация, 6лaгерол*
н-честто. дворинсmво; 2. блaтотолство-
aristokratisch adj. аст. зристе'титнчeЯ; зрие-
mенр*т-ки, благороден. а преш.
9. Н-uене-6ънг*лекu тcчlHl-H; том I.

Aristoerattsmus
130
Aristoeratismus m- - - — aр-сте'рзтизгм-
Arithmetik / -е/ aритм-ти'a-
arithmetisch adj. аритметичен; -c Reiht *риmи--
ничиа итогр>-сии.
Arkade / -n архит. a^aga.
arkadisch adj. зтнзлскU; идиличcн-
Arkanum	-s. .„kins 1. мистерия. тайнство: c-m
in die Ar/sis deu Alclimlc clnwcil/i uеевcщ*-
вам нкг в тайните из анхимнята; 2. н-', пяT;
тайнствено ерeлсгвO; разковниче.
Arkebüiey, -п «сен. аст, арк-бузз.
arktisch adj. aт'гичeя-
arm adj. 1. беден: - und reich бедни и ботатн; - am
Wäldern б-дев из гети; - am Geist бедеи духом;
кита sahst, Аuuе(гr бедняк, сиромах. голтак;
pl. die* Armen еитом*щияm*; еиремaеит- (съби¬
рателно); icl Aumcu/Äume/cr/1; weh miu Arme/!
горко ми!; 2.еекгл-и ;мии. с мaнне съдържан-с
(pyoa): die E/i/c fiel recht - uus реколтата беше
миото оскъдна; 3. бсдеи, 'Hcm, горък: dns -с
Kl/d клетото исте; ein -nu Teufel клетник; -tu
Schlucker беден човeчeн; остир. cin-cu Sünder
еегиeв нз смгтг: 4. жалък, м-зср-н: keil -cs
Häimclcn пито една жалка, мизерна mт-вuчкa;
sein -cs L/b/i жзннеге му еъщcсmвунзннe: 5.
готи. -с Rlt//u пържени ф-н-н.
Arm ш. -s, -е 1. ръка (цялата do рамето): ctw.
umt/u dcm - /rsyen пееи нщ. под мишница; с-е
Dame sm - lülucn водя дама под ръка; - in -
под ръка; dic -е in dic Sei/сп stemmen слагам
ръи-Сте) на хълбоците; ein - voll Holz наръч
дърти; преш. deu - der	ръката из
закона, uтзвоеги-eто; c-m in dem - füllen
възпирам исчия ръка. възпирам гс mit ver¬
schränkte/ -cn zusei/m следим със скръст-ви
ръце; c-m un/сг dic -е greifen подпомагам нкт;
ралг.: die Beine unter dem - nehmen дим дз мс
ням*; c-i suf dem - meimem вземам в'/. из
подбив 2-pl. обят-я. прегръдки; sich (cinindeu)
in die -e fall// хвърляме сс един другиму п
е6ятияm*: прегръщаме сс; sici e-m in die -c
werfen хвърлям се е обят-ята из внт.; die -е
ausbreiten разтварям обятня; mit oTTcnen -сп с
разтворени обят-я; e-m in dcn-ei liegen лсж* в
нечии uтcгтгдки: in Morpheue -сп в ебятияma
па Мо^ф-я; 3. ръкав (на река); 4. ваеш, крило
(та армия); 5. странично облегало; 6. рамо из
пенuлeй; свещник, леет, uгmeuе'зтamcд; 7. лост
па всзнн; 8- разг- ръкав (ие Дрехи).
armähnlich adj. тгкепедобeн-
Armatur/ -cm 1. техн. арматура; 2. вееш, астар.
веeнне снаряжение.
Arm/band п гтивв*; брас/ст; -banduhr/ръчсн
часовник; -beuge j L онт. /зкътна става
(вътрешна чист); 2 а -beugen п спарт.
свиване, сгъване нз лактите; -binde j 1. лента
(та ръкав); 2 мед. превръзка зи ръка (с
триъгълно кърпа); -bruch т мед. счупване из
ръката; -hrust/аст. арбалет (лък).
sumdick adj. дсбед коннето ръка.
Aum/duchgrrrr т спорт, вид хватка (6е^cr: —ТиН-
grill т спорт. вид хватка (борба).
Aum/c -/ -п армия, войска: die Rote - чсрвснат*
армия; прен, zur großen - Yeuelmmclt werden
преселвам сс във вcчнеетma-
Armgc/bcfchl т заповед по арм-ят*; -bcftilehl*
b/u /н, -lülucr ш. -kommsdds/t in комзвдвзш
арм-я -korps ш армейски нетnуе: *obcrköm-
mlmdö п щаб, командване из злмни: -vtrord-
gungsb/att п но-вни известия (вестник),
Ärmel т, -s, - ръкав: e-m am, heim - zupfen
дърпам пкг. зи ръкава; прен. зг - zupfen, heim -
Taeecm напомням uнu- вш-; nтииеияим нкм.
вщ.: пеиеcщaм вкс'. зи 1^; фем,': ctw. aus dcm -
sclütteln върша. правя нш• бсз uтcgвaриmcня*
nедсотовни; дeке, бсз мъчнотия, иuuтевититз-
но: das läeet .sich niclt aus dem - schütteln това
_ ие става побий кл-ч'*. пий вино (отведнъж).
Ä/mcLUufs'hli/ т маншет; -/rett п ръкави ик(зз
гладете пи ръкави); -kunsl т геогр. Лимаиш;
-sclö/cu т н*ргк*виик-
Ar•mcg/luzf т лекар зз белни; *nufe/1/r т
чиновник от социалните грижи (в XIX век);
-/clöudc.еостар. служба зз социални грижи;
-r)üchec/кутия зз подаяния за б-днитс; -cid т
клетва за бeлвесг: ■*greefz п тaкев зи б-лнинс;
-1llue п астар- приют зи бедни; -Uluei/r т
остир. бедня', пигеи-н п приют зз бедни.
Armenier [*и-т] '-. -s, -. A/m/iItuii [-ис-р].]/ -
пет зрueнcн; зрмевка.
armenisch adj. арменски.
Arm cn/k ässe / остир. н*е3; фенgев- зз б-дн-тс;
- pA/yc / пелпеиaт*н-; закрила пз бедните;
-pflcy/u т чнuенвuк от службата зз закрила па
бедните; естар.- попечител пз б-ивитс; -rrclt
п юр. прино зз оеве6ежлзвaв- па съдебни
разноски по бедност; -unters/üйfuugU помощ
по бедност: -vster т управи-тен нз приют зз
бедни; -vtrpfeeguny/ хранен- нз бедните;
-vcrw all/iugUуправа из службите зи бедните;
-vC/tcl п бсдси, бедняшки 'варта/; -wcsem п 1.
тзкл-лa н поuеш из бслвнтс; 2. пзуперизъм.
Armeslänge/вж- Armiä/gc.
Armesünder т* --.mcmsйmdeue, -.-mensйndcu (от
armer SütHder клет грешник) естер, осъден иа
смърт: er stund da wie ein - сmе-шe като тузен.
Armesünder/glocke/сстср. звън пз камбаната
прсдн н при скзекуцият* пз есгgeн ви смърт;
-miene / сузво /нцс. сузно изражение нз
ДUПCTO-
Arm/feile/техн, блуеев'3 (пила); -Пог т траур¬
на /сита; -flosser pll (sing- Armflosser m) зеел.
нuткепeтcстн (рибс, Guoeeöpteridle, паДклас);
fTOßer т зосл. брах-под; -gelenk п снет.
раменна стави; -grü/c/анат. мишница; -län¬
gt / сипа дължина нз ръки (ат китката До
131
Au/
рамото); -lehne J еmт*яuчяе о6нcт*ле (па
стол); -feuchter m енcшuиK; ниндe/збгр-
armieren tn. i.cmp. армирам; 2. остер. въоръжа¬
вам. eкuuитau; Armier u nn/
ärmlich adj. 1. беден. бедняшки; 1 оскъден;
митcрcп-
Ärmlichkeit / 6cлнееm; оснгияоег: die - Ihres
A^u^s^sciems бедният й вид.
Ärmling //, -s. -е 1. вaргк*lннuн: 2. б-лни'-
Armloch п отвор зз ^'^3.
armlos adj, безръ', без ръце.
Arm/rliy т гривна'; -schien/ / 1. аст; част от
6тонигa; uоктив*шa лъ'зmз: 2 мед- шин* зз
ечуueяз ръка; -Schild’ т воеш. шнт: -scli^ п
значка из ръкав; '*ecU1igg/ / мед. триъгълна
кърпа.
armselig adj. 1. жалък (присяк)- яишежeи бсдсп.
еитеи*шни (жилище. Дреха); 2. оскъден (рас¬
тителност, сведения); 3. некадърен, мизерен
(цигулар, пианист),
Armseligkeit f -сп 1. бедност, нищ-тз; 2. uuшеж-
весm;p/. иишежии тa6ети-
Arm/sessel т 'тeсло; Tsps/y//тритна; -Stuhl т
стол със странични обЛегала; *e/umpT т чек*в»
еенaтг' от змпуг1ф*из ръка; -trayttucl пм/еД,
триъгълна кърпа.
Armut / — 1. бедност, бeдноmия» еиремзщuЯ;
нищ-тз; еенгдuц*: In - geraten обеднявам;
поел, - eeinmdct /1'1/ б-инесmтa нс с потен; -
бедните, б-двотията (събират-).
Armutszeugnis п свидemeнеmво зз б-днееm; прен.
sich D ein - luestC1leg сам доказвам н-еиеее6-
весгma. векадървостна си.
Arm/voll т изръч; -welle / спирт. въртене нз
лееm.
Arnika f. -s бот. арник* (и като лекарство).
Aroma п. -s. *s/*tl 1. aром*m: бук-т (на вино); 2.
готе. ароматична ссенц-я, подптзв'a-
aromatisch adj. *ломиmичeП;
aromatisieren tr. aлемaтнтнрaм.
Aronstab т, -s. -c бот. змийск* хурка, зuийеке
грозде (Aium).
arpeggieren [-лжн-] intr, b муз. свиря *pпcдже-
Arpeggio [*cижо/ п* -s, ...gl/nMy?. арпсджо.
Arräk т* -s, — ара' (питае),
Arrangement [зрЗжсмЗ] н. -s. -s 1. парсдб*.
пит/зса. разположение (па цветя, художест¬
вени преДметн); 2. муз. аранжировка; 3. остар.
спогодба. спорaтуu-виe: zu e-m - kommen
сперзтумивзмe сс. uоетигзue сиогед6з-
arrangieren [зижи*] tr. ref. 1. аранжирам (музи¬
кална произведение); 2. подреждам. изреждам;
3.	уреждам: cs hat sici alles irriggieut всичко сс
нареди (Добре); уредена с лaбеmзmз: 4. refl- (sici
mit c-m -) остер. спогодявзм сс (с вкг-r;
ур-ждам- сн (рзеботата, сметките).
Arrende / -п аренда.
Arrest т. -s, -е 1. aтeеm; задържане; мярка за
в-еткневeвиc; Im - sein задържан съм; 2. юр.
сe'в-еггр; конфискуван-: suf e/w. - legen. ctw.
ml/ - belegen еeкneсттит*u нш.; dinyllci/u -
р-жим пол запр-щсвие; öiT/neu - е-кв-етър
върху взcмзнниm*: 3. задържане пз ученик след
часовете (кити наказание).
Arrestant т, -еп, -сп арестант, тaдъpжaв-иm-
Arrestatiön / -сп aтeстувзнe.
Arrest/1/yu/y / -еп *рeсmувaнe: -lo/sl п разг.
участък, помещение за задържане; *etrsT/ /
тauнрзиe (като наказание); -znlC - / - 'или-я в
учaетъ'-
iruttic/ei tr, 1. арестувам, задържам; 2. техн.
уснановятзм. спирам, задържам. блокирам (под¬
вижна чист не машина); AiTttC/u/y- /'.
Arrieregärde [*тucт-]t’ -п «еен. *тнeттaтд-
arrivieren [*ни*] intr. s презр, успявам (е живо
та); пратя 'зр-eлa-
Arriviemhs [*нит*] т. -.— '*ти-тнзъм-
Arrivist [-ви-] т. *cn» -еп кaтиcтисm;
arrogant adj. aтег*нт-н.
Arrogaazj/ -сп зpесзятносн; арогантна, нахална
зaбeлeжнз-
luuögdlc/nn [*ов*; *ел*] tr. закръглям (имение).
Arsch т. *(crs; -е вулг. задни'. сът-
Arsch/leder нралг. кожена итcениннз на миньор;
-pauker т вулг. даскал,
ärschl^s adv. нз задник*.
Aisci /. -s, — хим. зрсcп-
Arsenal д, -s. -е виеш, арсенал.
Arsenblende . / ’мннер. ayтипнгмcиг (AsyS) резн-
тар (AsS).
arsenhaltig adj. aтеeнеB; съдържащ aтсeв;
arsenig adj. арсенов.
Arsenik д. -s, — *теeник: ^fищ-меткa-
Art / -cn 1. енейщннa; eетeегве: народностен
характер, есо6umесT; нрав: von deu/scheu - und
Kunst зи вeuекuя вaтолвеегeв характер и
вeмекоте uзкуегве; cs liegt iiclt 1/ scii/u - нс
му c присъщо. евеИсmнeве; dic Dl/yc si/d von
solcher-. dase-.. работите са ог тa'ев* естество,
чe--- от такъв вид. че.-: n1cite der - нищо
подобно; 2. начин, спеее6; маниер: suf die /
solche/ -. suf dic //ölehe/ - und Wciee по такъв
начин; seine - zu sprechen вcсев uaвиeт иа
теверcгг-: разг. in c-r - ist eu Recht е -лве
етuещ-вue гой c прав; фам. eu srbcitct, dass cs
nur so c-c - hat той работи, ma дим сс лига; 3.
разг. маниери/;/.: поведе вие:разт ist das с-с -?
тона поведение ни с?; бива /н така?; dis Ist
/clie - zu— так* ис бива дa---: dis ist keine -
тов* из нищо ис прилича; 4. вид: solche - Leute
такъв вид хора, елин вид. всщо подобно нз; сс
ist с-с - Gclcl/tcr той с елин вид учсв; 5. зоол.
бот. вид. рaзяовuдвееm; иеролa; прен. род cs ist
das ci/zlgc Stück d1eeeu - това c елинете-ният
-'т-мпнят от този т-д; das ist einzig In seiner -
mевз c изключително я-иевтеримо; aus der -

artbar
132
eeh1lgeg -зм-твим се. отпд-свзм сс от род*.
енда сн; ие плнлнч*u из uuке(е от рода сн;
пеел, - 1neet /1'1/ vom - кръвта пода ис еmзвa-
artbar adj. сел.-ст. елcн (земя).
AuftetgrilT т в-дове понятие; -/ildunu/вндее6*
лззувзвe: -Charakter т вилев характер, видов
белег; —dlrcctöu [garb] т художествен ръково¬
дител ни рекламна згcвння-
AutcTskt д, -s. -сп 1. орхеел. произведение из
чев-ш'aгз ръка, нзкуетв-не uрентвeдcинe: 2.
меД. изкуствено прeдитвикaвa т-лесна uеврc-
дз.
arteigen adj, присъщ пз H-ga; специфичен (за
вида).
Artel л. *e, -s икош. зрmcд-
arten 1. iHtr, s 1. (nach e-m, ctw. -) приличам [wo
характер, прав] (на вкг»; uш.): cr artet mach dtm
Vatcu той сс c метнал па баща си; 2. ставам,
тaтн-нaм се; IL tr. рядко. die Nstur ist die Rose
so gesrtet, dles-»- птнтодзma така c създала,
изправил* реззm3; чс...
artenreich adj. баол. бог*' из в-иоте. рaтвевнл-
ноетu (флори-, фауна)-.
Arterie / -п злтeлнЯ;
arteriell adj. артерни/еп.
Arterien/erweiterung/лед. рaтш-т-н-c нз арте¬
риите; -öfTnung/.мед- aртeтиеmемия: -verkal-
kung'/.нед: aрmeриесннeретз.
arteriös adj. aлmeлиздcн»
Art&rioselerose/h/ed. = Aufeu1e1Y/гks1kunд.
artesisch adj, : -tu Buunnen артезиански кладенец,
artfremd adf. неприсъщ на вида, чужд; -gebun¬
den adj. ебусненeн от вида. рол*; -gemäß adj.
съобразен с. еттев*тящ пз вида; —gleich adj. от
подобен
Artrritie/ — меД. aргрит-
artig adj. 1. добър. възпитан, клеmгк; мирен
nеенущ-в (и-me): 2. астар. учтив (държание,
маниера); 3. остер, хубав, мин, гиздав: ei/ -es
^^'1/1 угледна, кек-тнa къщичка.
...artig suff, 1. със subst. --.в-д-н. педебcп из. със
свейетн*mз нз—, ниmо-.-; bog/mutig, klec/lattir-
tiy, gutartig; 2. с adj. от такъв а токъв вид, с
такъв н такъв характер, иров: bösartig. gutar¬
tig*
Artigkeit /, -еп 1. креmееT; послушност, ч-ппееm;
2 естер, кемилим-иm: c-m —en sagch правя
янм- кеuпнимeнmu: 3. сстср. учmивеет, нсж/и-
тееT; ню6cтвееm»
Artikel т* -s, - L грим, член; 1 точ'*, дял,
параграф (ис договор е Др,); 3. етзmни (във
вестник* речник* енциклопедия); 4. търг* арти¬
кул. ете'з: gangbarer-! ■пфеeв *рт-нун, нейmо сс
търси нз uитaрз»
artikellos adj. грам. бсз член, печленунзп.
Artikulation/ -en 1. грам. *ртн'уд*цня. учлеие-
нне; 2. биел, съчнсисине. стзпи.
Arttkulatiöns/baste / езиксзи. aргнкулзпиопяa
база; -stelle/(л^н^к^слн. място нз зртu'унзцlияma-
artikulieren tr. 1. нзгевзлим ясно, *ттuну/uтзu.
учнcнивзм: sntikuli/ut/ Rede чдeнотзтgcниa реч.
Artillerie/ -п [-йсн] ваеш. зрmннeтня-
ArtШerisbbkenlpffun/ вееш, борба с uтативвu-
ковзта злmннeтни-
Artillerist т* -сп, -еп aртндcтнеm;
artilleristisch adj. артилерийски.
Artischöcke / -п бот. aртuщен.зuгнвзт (Cynara
scolymus)
Artist т, -еп. -сп знте6am; артист (в кабаре).
Artistenstück п нем-т нз *ртнеm.
Artisttk / — *нте6amи'a, знро6amеmве.
artsettech adj. aнро6aтек--
Ait/kcnnzriclcn п тилов бсдет. х*р*нm-т; -kгrcu*
zun//6елг иeждувилевз хибридизация; -lind
п сел^т. етвa тeми.
s/t nein adj. от чиста петеgз, в-ктгсmоеaв-
Au/ungg/ -еп характер. прав.
Artunterschied т вндевз етлнкa;
artverwandt adj. еледeн-
Annee/ -сп нcк*тстве. лек, цяр: преш.: Ucilellme-
добра поук*; /1//еие - тотчнн хап.
Arzneibuch п мед. фармакопея -
arzneien остар- I. Нг b гълтам пeтетe: 11. tr.
пт-дnневзм нc'зреmт3;; пcревe.
Arznei/kapsel / мед- капсула (па хапчета); —
kraut п мед. /-'^11'* бннк*; -künde /, -lehre /
фармаколотня.
arzneilich adj. нe'aрегвeн-
Auzn/l/plliizg /лcчc6ие раст-ни-; -Schränkchen
п аптсчка; -/runk т остар. н-к цяр за пиене;
-fixe /аптечна тариф*.
Arzt т* -cs, ’-^e; Ärztin / -пет /скар, л-кзр'з,
сстср, нсчннен: puak/1ee'heu - лекар по обща
м-диц-ва (нeоneцна:l^ст); dem - ruien. holen
викам, пращам зи лeкaля-
Ärztebesteck п мед, кеuплeкг лекарски uuеmрy-
мeнm--
Arzthelfer т мед. (нещо кита) фелдшер (е ГДР);
-rin/секретар'* н еeегрз в лекарски кабинет.
ärztlich adj. н-нaтекu: -с Untersuchung медицин¬
ски преглед; adv. - cmpfohl/m птeпетъчaно от
лскар; sich - //11/6/1/ 11^/1 лекувам се при
декир.
Arztwahl/право из избор пз /скар от страна нз
лице със задължителна здрави* ззетpaхев'a»
As’ п* ~* -муз. нз 6cмел-
As2 п, -es, -е (ризг. Äsecu) 1. кирт. ас зсе: 2. спорт.
щaмииов; първенец.
Asbest т* -(ers; —минер, азбест.
Asbest/mörtel т стр. етернит; -steiler т азбесто¬
ва плоча; -zement т (= Mörtel) хотосзн-
Ascenseur [icäcöp] т* -s. -с зсзпсьел-
Asch т. *ce; -сп 1. зоол. вид uгетглвз (Зи!^
fUymsllue): 2. обл. pl. -с паница; 3. чнъв
(лидка), шито'a речна далия (за сол* в Бава¬
рия).

133
A/simi1u/1öd
Ascl/becher m пeп-нвuн, пепелница; —bei П1/сг m
съд зз пcпeн: -/Ci н естар, биемуm-
lech/b1eiei adj, c пепеляв цвят (па лицето);
-^П^тб adj. u-пe/иворуе-
AecUc -А — 1- иeпcн: сгур-я (от каменна въглн-
ща): ctw. im Schutt und - leyhn превръщам цщ. в
пeиcнншc: прен. sich D - auTs Haupt efuhuen
пееипвaм сн главата с пепсд; In Sack und -
gelem вървя 'ато nензявик. пе'aйвзм сс; Friede
eeime/ -! мир из прзхз му.; разг. ungebuimhte -
пръчка, дървен теепоЛ; бой. пердах; 2. прах,
_ /ска пспслив* uечвa-
Äsc1//. -п вид пъст^на (TUyml1|u/ /1yms||us)..
Äschen д, -s. - (умалително ат Ли?) разг.
дяведмc: зо жена: хитрущa; зо мъж: хитрав.
хиmрeц-
A/cicn/blhm / спирт, некозтл-тичес'а писта;
-/tchc/ т ~ Ae'ibe'ieu: -blsscr т геол. тулмз*
huh; —bnenneu т птеизвеиннeн нз полезна
пспсн -/rödel п. -s. — Пeп-нищкa (ат приказ¬
ките); -cimtr т кофа зи 6екнун; -Till т техн.
пепелник (па пещ); -gclsl/ т n-п-нне съдър¬
жание; -urü/c/яма (ло пепел- бсклук); -kusu/
п бот, цuнет*рuя; -kruy т урн* (за прахо на
умреш); -tocl п техн, 1. вж- -fall; 2. дефектно
място е желязо, стомана; -of/1 т техн, псчк*
за получаване н* ептeлeдcвa; понeтнз пcпeн:
-pflunzc/ бот. цннерзрия; -pu/tcl п Aschen¬
brödel; -г/усп т лъжи от пепсн; -sulz п потиш;
-urnc / - урна (за приха иа умрели); -ziele/ т
естер, слуга зз черна работа (в кухнята)-.
Asc1//. ^^cr m. -s - ^.ралг. пепелник; 2. техн.
луга (от пепел); 3. само Äs^cr техн. т*зтвет
ог гасена вар с пег*щ (в кожарството),
Aschermittwoch т чиста сряда (след Зоговезнн).
äschcrm tr. 1. изгарям; 1.техн, обработвам с луга.
aech/iai1, -fär/td, -fur/iy adf. пcп-нив (цвят);
-uruu adj. пeпeнявоснв- прен. безетл*gcи. uево-
тенeв (пейзаж): разг. das geht ins Aschgraue
тов* става бaсвоеневне. в-ииен-тпе теняме;
тевa надхвърля мят'ama; еmнgC; чс сс пс видя
краят му ис сс вижда; 'раят му тъне е мътна.
aschig adj. ряДка 1. прашен (неЛr; 1 ueucнян
(цвят).
Aschkuchen т готе. ксйк (печеш във висок съД).
As-dur л-уз н* бемол мaжер-
Ase m, -m, -п; Asli / -/сп; обики. pl. Äsen мит.
стзрот-рмзнск- бегетc-
int/i tr. лов. (гловна зи динсч) изеe-
Asepsls/ Ase/Pk// —мед. зе-пm-'a;
asepPseU adj. мед. асептичен.
A/cubuIdscilgcг m, -s, - ззъpбaйgжзнcп-
aeerbaldseianlee1 adj. aтгpбaйдж*вcки-
Asiät m, cn. -en 33-3'-^
aeilti/ei adj, изиитcнн-
Aekeec /— зc'emсmве. зc'cтизгм-
AskCt m, -en» -en зенeт-
Askdtik / — зе'cтн'з.
aelkCtIsei adj, аскетичен.
^tatö'/nattcr / -sc11än/c /' H/cd. змията и*
Еснун*п; -s/sh m жезълът из Еенунзп. символ
из ueлнциm-; мeдннинзг^a.
ss-molfl »1/ут- нз бемол u-нер-
Aso т. -s, -s разг. асоциален (съкратена фирма),
ä/öpIeeU adj. eтопев (басня); езоповс'- (Духови¬
тост, мъдрост)).
asozial adj, 3^-3/-^
Asparagus т бот. scmspaiiyc; вид аспержи. зайча
сянка.
AspCk/ m. -(e)s. -с 1. тнсдиз гечкa; точк* зрcии-: 2.
грам. вид. аспект нз глагола; 3. стр. кеистeнз*
пни; 4. преи, предзнаменование; нтгнcgн р!, (за
бъдещето), аспект. перспектива.
Aspet/gH п* -s, -с, църк, ргенде-
Asplällt. обл. Asphslt т. -s. -с асфалт.
Asphait/deckeA асфантсна настинка (не улици).
isphar/lcucn tr. асфалтирам, настилам с асфалт.
l/phältfe'1 adj. зсфaлтее-
Asplällt/lsck т асфалтов н*к; -puppe / стр,
покривн* мушама; -p flüster п зсфалтеиз нзс-
тилк*; **pcee/e /презр. жълта uтeе3; бунснзрдпз
плeез: -spuckcrn фим, бсзде-нни', празноски¬
тащ; -wc1/Ucllt*Иттъ>pкзи3; банална мгдроет-
Aspik т* п* -s. -с австр. сама п желирано мссо
ин- л-6a-
Ae^inlgf т, -сп, -еп L аспирант (в научен
институт, виеше учебни заведение); 2, кзвли-
дзт зи служба н др.
Asp'i/mltu// -сп acпитaвmутз-
Aspinä/c, Aspi/fts/ -.-ntcn/.--l/ä грам, acпuтувз-
на, придихателна сътнисва (1).
A/pinltIög / -сп L грам, птuлгх; 2 остор.
иепирзпни; стремеж. gемегвaв-.
is]^iricu^/n tr. 1. (ctw. -) uтеuтвaсям с придъх
(гласна); 2. австр. и int/- b uuf ctw. - рядкс etw.
- aспнтирзм (за вщ.). стрсмя сс (към uш.r;
домогвам сс (ло яш.r; к*влиизmсmвувзи (зз
пщ.r-
A/S(^r^luränz / -еп търг, 1. оеигутенн*: 2. еенгутн-
тcнне дружество.
Assel / -п ?еол. L мокрица (Og1/kue murinus,
Asellus aquut1'usr; pl, -n тзннoноги раци (l/o*
poda, еeй-); 2. д/cd. ц-рей (сооб)пnа гиайпси) из
пръста.
Assemblee [а^:^(5т^Н]у/ -п зсзмбдся
Ass^i^^^cr (*еeu-] т* -s, — асемблер (език зи
програмиране):
ssseriörisc1 adj. фалос. зс-рторен. установяващ.
утвърдит-нси (съждение).
AssCssor т. -s. -öuen 1. начинаещ държавен
чииоввик (с виеше образование), стажант; 2.
юр. тзеcдзmeн-
A/eigmatiö1 j, -еп икеш. acигвaння.
A//imili1liöög/ -еп 1. езикозн. aеимннзння; в*пе*
лебявзпc: 2 бас^л, възприемане, пегнъшзн-;
зенминзция (и uон-т-r: 3. лснт. aс-минзнни.

Aesimilatiönskraft
134
A/si1ni1at/önneknaт//епееобноет зз зсиминирaне;
l/simillföiiSc1 adj. 1. зс -м плати есн; 2. асимида-
готскu-
u/simiГicrcn tn. rejl. 1. елекези. зсимин-тaм (звук);
2. биел. uрeлзбеmвзм; асимилирам (храна); 3.
refl. баел. прuспееебявзм еc-
Aeeiet/nf т* -сп, -сп асистент, nемошвuн'.
Aeei/f/nz / -сп зсист-итствO; сътрулвичeегвO;
съдействие: unter - von А. със сътрудничество¬
то, поuештз из А
A//ietCgzarzf т мед. 1. младши отлинamет; 2.
нeнaр-aсuстeuт»
a/sis/i/ncn intr. b (e-m - - аснстнрам. помагам.
A//ö'Ie [-сие] m. -s, -s търг, естер, съдружник.
A//önl1z - /.	. -плпнт зcензяс (непълна рима),
а^от/еСи/п tr. търг, зсоттнтзм; подбирам от
разви вииевe; кемпн-нmувзu (по видове); по¬
пълвам aеотгимeнmз: ein wohl assortiertes Luger
лобрс *сетгирзH; 'омпн-ктувзв; попълнен ма¬
газин. склал.
Assortiment н. -s. -с търг, остар- асортимент.
неипн-нтув*в по вндевc магазин.
Assoziation - /, -еп 1. aеol!иaция: псих. асоциация;
2. търг, остир. гътгеве'е иту'жeетве; съдру¬
жие; 3. хем. свързване (то молекула), био.л.
.минер, съединяване (на ростення, кристала);
4.	астар. полет. съюзяване, съединен-с (на
работници),
A/sooiettfmn/tööliunU*псих, разстройство из асо-
цизгиннзг* дейност.
assoziativ adj. псех. aсециamивcп.
ано/Нс/сп t/i rejl. 1. псих. асоциирам (преДсте-
вн); 2. еъcдннивзмe сс. групираме сс; 3. търг.
еитуеi*в*u сс, образувам съдружи-.
A/syгi(ircг ш. -s. - ист. aеитнeп»
assyrisch adj. *cит-lиеки.
Ast т* -cs, -е 1. [голям] нлев; и преш, воен,.: - der
f1ug/lUg клон из mрзeнmот-ятз; absteigender -
низходящ клон (па ертерня* треектерня);
шег, c-m - duueieäucn стържа (хъркам снлне); 2.
[място на] разклонение: -с der Därme. der
Blu/g/läße, der Nerven рззкненeвии из чcтвзmз,
нз нргненоенитe съдовс, из нервите; 3. чвер;
чеп: cln Brett voll -е чс/зтз дъски; 4 резг.
гърбица; тръб: e-m - libcm гърбат съм; sich D с-
п - lachen uтcтнтзм сс от смях.
isten. ästen 1. IhI/i b refl. L пускам кнеиИ;
разклонявам сс; 2 разг. мъкна. хзмадувам,
върш* гсжк* риботз: II. tr. 1. само ästen 'зснря
(Дървс ет излишни клоша); 2. самоpart. //&///
с кнеяи, нневcст; З.саио sstch торя с изкустве¬
ни теренe-
As/cuf -п бот. ботереднч'a; днмнтревчC; звез¬
ден. асг^а( Aster)-
A/tc/öId т, -s, -en L aemp. aсmcтеuи: 1 н
AefcuöidCe- j* -m зоол. вид мерс'a звезда
Aetlaultthcc'r)/. червен свинец (болест).
ss tincl adj. без чспоте, бсз чтеретc-
A/f/lb/l/чзтид пз gърве-
Aefi/nle f -п [-йеи] мед- астсния, бсзснннс.
слабост, иттешcн---
Astl/nikcr т. -s, - мед. зетеник. снa6етснcссв
четcк
т* -сп. -сп L ес'-' 2 п^тър/жсн-к из
cсmemннизмз.
ÄsthCtik / филос, L eетcmи'a: 2 учение зи
възприятията.
Ästhetiken т, -s професор. учител по естети'*,
äs/iefleei adj. 1. естетичен. будещ естетична
изен*д3; изящен. ктaеuв: -es Gefühl -етe'тичeс-
ко чувство; усет зз крaеивеmе: 2. с изтънчен
вкус. с усст за изкуетве-
Äef1cflzlemue н/. -. — cетcтнпитгм.
Asthippc /Hкoccт.
As/ims п* -s мед. астма. задух.
Astlmitikcr т. -s, -мед, зстматик.
aethmafieci adj. мед. астматичен.
asti/mlflech adj. физ. acтиlгмaтич-lг-
Asfl/mafi/mu/ m. - - физ. меД, астисматизъм.
nsti/ adj. 1 рядко рaзнненeв; 2. ч-пат, чветсет -
A/t/kgöutc1 т чеп, чвор; -loch п дупка от чсп;
чеп, чвол-
As/nachln т* -s. -s астраган (кажа).
asl^rll adj. асгрзнсн. твeтдcп-
Ast/äl/kö/pcu д/. -leih т астрал1Ю тяло (в* теосо¬
фията); —lici/ п звездна светлина (иа Млечния
път).
astu/ln adj. без чeuетe (лъска); преш. разг напъл¬
но благонадежден: ризг. dihec Sscic ist /Icl/
ginz - тази работа по с съвсем чисна.
A/tuö1lbium н. -s, ...1/1/11 еетр. aсmредa6ий
(прибор).
Asf/ölO/(/) т. -сп. -еп ис тpенег; звeзgегagameд.
aetrolo/leei дц -сп, -сп зcтролoпlчeн-
A/tUöglut т* -сп, -сп астронавт.
Ast ran IhiU/k _/, — зсmренaвти'3;
astronomisch adj. астрономичен. е преи. (разг.).
Astrophysik /асфофитик*-
Astrasköp д, -s, -с ^-^-11 meнeскеП;
asisi^ndl/ adj. бот. приседни/ (/—').
^ta/1 J. -сп лесов. кастрене. прочистваве от
излишни клони.
Asi/wcrk п кнеяa'.
^uny д/. -еп лов. L храна зи дивeч: 2 паша зз
дивеч.
Asyl н, -s, -с 1. убежище: um politise1es - bl//en
моля зз nонитичeс'е убежище*; 2. приют: As>l
füu O/dichlosc (нощен) приют зи бездомни.
Asylln/ /д. -сп, -сп 'звдидат зи убежище, подал
молба; бсжансц.
Asyln/clt л птзве ни убежище (предимно полн-
тaчeсио).
Asymmetrie - /. -п [-h-h] зеимemрни;
asyndötiseU adj. грам, бсзсъюзсп.
Aey1defön д. -s, - .dcts aеипдcтен-
As;^<^s^s^r/ — = Askeec-

135
Atm ungs/wcrkzeuge
AtlvSmu/ [*ни*] m* -s. —smcn атавизъм,
lflvl/t1eci [*нu*] adj. атавистичен.
Atclicr [атслИС] н, -s, -s итеднс (иа хуДсжиик-
шивоч, фотагроф).
Atelierfest п хулежвuчcеке кaтн*взнве тържест¬
во (в ателието).
A/cm /н, -s. — 1. дъх, дишане; поет, дихание: -
hole/. schöpfen поемам сн дъха. а преш.; ctw
henimmt miu dem - нешо ме зaлущ*вз; sußer -
kommen запъхтянам сс, задъхвам сс; in c-m - на
едни лъх; прен. ралг:: in - halten държа н
язпт-жeвиc; nееmоянве подбуждам. подтик¬
вам към работа. дeйвеет; mich zu - kommen
д*й, остави мс дз си отдъхва; /ich/ zu -
komme/ не моги да си отдъхва; 2. поет. дъх,
навей. пееeй: deu - der ^/11/1/, des Früni/gs
лъхът иа свободата, иа uтедeтma; 3, преш.
жиlнитeние начало. живот deu - der Nutuu
жините/в*'* с-на. диханието иа притеиama: 4.
разг- вж. Atemzug 2.
Atembeklemmung/. мед. •затруднение е лuщ*вe-
mе. задух.
itcm(/c)ruubcnd adj. 1. вихрен (бързите): 2.
преш. пънсн с нaит-жcииe; птcжививaв със
загаси дъх; З-меД. nтичииивaш зглух.
Atembeecrwerden pl. мед- затруднения при ди-
шзнcте-
Atcm/blstt п аиат. cпнтнец —filtcr т воеш.
дихателен филтър; -gymnastik/спорт, диха¬
телна гимнастика; -lolci п 1. влнщвaн-; пое¬
мане на дъх; 2. отдих, еmдъхвaпe-
atemlos adj. 1. запъхтян, задъхан (ет бързина); 2.
прен. (много) взuрeтвзг; със затисш дъх: преш.
atemlose Stille бсзмълвнс, мъртва '^^3 (пс-
раДс напрегнато внимание): Л adj. мяесо
бърз, вихрен; adv. мuеге бързайки: dis Pro¬
gramm rollte in -cu Folge ab немeринa из
uресрaмaтa следваха б-хспирио сднп снел друг.
Atemk)sigkeit// -сп тзигхгянест: преи. гл*велем-
на. щeмemиa бързина.
Atem/not/ewg-. лгдук: -pauee/OндlиX; почивка.
а tempo adv. Lwy. зтсмпо, е началното т-мпо: 2.
навреме; Ъ-разг. ведната. зз миг.
atemraubend adj. = u/emberuube1d-
Atem/schutzgerät н воен, претиветaзев* н uрети*
водимн* маска: --techгgk_/'г-хвuнз иа дишане¬
то (непр, не певец): ~übungf спорт, дихателно
упражнение; -weg/ pl, снет: дихателни пъти¬
ща; -zäpflein п етит. вж. -/litt; -Zentrum ш
инат. център из днщ*иemе; ~zug т 1. едно
вдишване н нтднuIBзиe; естер. дихание: bis
zum letzten=до песн-две -зи-хавие; 2.розг. in
e-m - из елин дъх; eлuеврeмeнне: c-i=lung (за)
един миг; sich Im edbhh = widersprechen
противорсч* сн в cдне н също ерсмс.
Af1e'lsmue [*mcи*/ т, -■. — ате-зъм, безбожне.
AfU/iet [-тсн-] - - -сп. -сп aтcнет, бeзбoжяик-
А/1с/’ m. -s. — 1. фаз. стс^ 2. поет. ефир.
Äther2 auch: Ether т. -s. — хем. мею. ci/p.
Äther auci: Ether/betäubung / ' меД. я*т'оз*;
упояван- с етер; -dampf т етерни пари /?/.
ätherisch1 adj, вае. ефнрси. безплътен; естер.
небесен. нcзeмcн-
ätherisch adj. L auch: cfUcuisei хем, /eH/ue.
ст-р-ч-н; -е Öle нстннвн, етерични масла; 2.
бнaсеух*cш.
Ätherleib т* -ee; -е -ф-тне; безплътно mине
(спереД теософията).
äther/leicht adj. ефирно нск; -löslich adj. разтво¬
р-м в стер.
Äther/säure auci: Ether-/тзи. етерна 'нсе/ин*:
-welle/ физ. вълна по стерз.
Äthiopier [*ucт/ т* -s. - 1. етиопец, a6-еняeн: 2.
остар. нeсгр-
äthföpisch adj. cтuоuекU; збиеиве'и.
Athlet w. -еп, -сп атнст.
Athletik/, — спорт* атлетика,
athletisch adj, aтнeтичeн-
Atlant т, -еп, -сп 1. геогр. вж. Atlss 3; 2. орхат.
атлас (псдпсрна мъжка фигура)-.
Atläntikpakt т полет. Агнaит1lч-ени п*'т.
Atlantis / — Атлантида.
Atlas’ m. -ecs; -sc 1. атат- взй*гетвняг прешлси;
2. pl. ..-änten; разг -se геегр. атлас; 3. без pl
геегр, Аmнaе'u п/зиини; 4. белpl. мит. Ат/зс.
Atlas ш, -ses, -sc текст- атлаз.
Atlas/band’ т г■eотлaфcнl- атлас (//лай); -band1 п
атлазена 'елдcнa.
atlassen adj. атлазси.
atmen I. uU/\ b 1. лншам. е преш. (зс живея): T/el.
пеС-дишам свободно. дгн6ене; solange ici atme
локато жнвся; a1lce Atmende всичко живо; 2.
пеет. дъхам. дъхам: die Nelken - duTtly карам¬
филите лъхан аромат; 3. пъхгя. задъхвам сс; II.
tr. refl. 1. дишам, е прен. freie, i/fe'Ue Luft -
дишам евебоgeп; свсж въздух 2. преш- наслажда-
взм сс от нш.; ich atme ^1111/ наслаждавам сс
от прен-тma: 3. вие. излъчвам. лъхам. дъхам: die
Welt atmete Schönheit от света лъхаше красота
(светът излъчваше красете); 11^ atmet ^^6/
от всичко лъха радост: 4. метач- нтеушaвaм
чрез изгряваше - (i/ätmen) 5. re/l. диша сс: auf
dcm Beugen atme/ cs sich l/lchter иа планината сс
днш* по-н-ко; 6. re/l- sich satt - дишам до пaенma-
Atmosphäre/ -n 1. aгмееф-тa; и преш.; 2. техш.
атмосфера (като мярка ла налягане).
Atmosphärendruck т атмосферно na/^ane,
atmosphärisch adj. зтмоефeтcП; а преи.
Atmung/ -cn л-шзне.
atmungeakttv adj. птеиуензш въздух (мушами,
шлифер),
Afmungs/bce'Uw/rd/ / меД. задух; -//гП/ п
д-хзт-н-н прибор (в-маши* при псжар): -orgui
п д-хат-н-н орган; -rolu п д-хзн-лв* тръба;
-'tätf ykci/ у дихателна функция, дейност; -Werk¬
zeuge pl. инат, дихателни органи.

Atom
136
Atom h* -s. -c 1. хим, атом; 2. nтзщuuнИ; нш»
вншежвO; лр-бпе-
atomar adj. физ. атомен (оръжие. ракета, тъеръ-
'жaвинer-
Aföm/uurrй/fugu J' въоръжаван- с атомни оръ¬
жия; *-eömec/^тгеинз бомба; .forscUtu т физ.
атомнст; —gewicht п атомно mcтне.
Atirnigkeit.t' *cnxuu- в'алcнтпоеm-
Atomi/cur (-збф] т, -s. -е иунвcритaгоT;
afömieicucg tr. раздробявам на атоми,
AtomSmus т - , — филос. вж. Atomis/i/.
Afömi/t т* *en; -сп фнлос- l1тннгтжcнин пз
aгемнзм*.
Atomistik / — ; A/omismus trn, % — филес.
aтеиитгм-
atöml/ti/cU adj. филос- атомн-сичев (учение)..
/Atöm/kc/g /н, *es. -е фнз. атомно яите•; -kcrizcn-
St^r^i^nn f фнз, разбиване и* aгемвето яире:
-kraftweuk п е?. атомна -лeкттеег*uнuя:
-krud/lcit / мед. лъчева болест; nlciin /
учени- зз *mе.мa: -machl /ддрена държива.
държава. притежаваща ядрени етгжuи; -mci-
1/г фнз. реактор, атомен неm-л: -müll т рид.
еn*еuu радиоактивни отпъдъчин продукти нз
атомно готине; -^plysik /■aтеииз физик*; -pHz
т атомна събз, ебтитувaшa се при избухването
из атомната бомба; -spreng/opr т (бомба е)
ядрена бойна главц -stopp т спиране из
птоuтнелетвеmо из атомна сверЕня н ядр-ин
ергжии: -theoric / атомна тcерни
afomvcnscucUf adj. тзритeп с радиоактивни ве¬
щества.
Atöm/wuTTc/«еен. атомно оръжие: Äch/ung deu
-п ззкд-йиивзнe из атомните оръжия; -ztrTull
т разпадане пз атома, -zcrt/ümmc/uiy /
рз-зб-взвс. тaттущaвaвc пз згома.
1/^11 муз, ато! пилен.
Atout [згу] /н, и, -S, -ькарт. '0.
Atrophie// мед. атрофия
ntsei! inj. тът!; тгр! (възклицание при злорадст¬
во); на. на! та'* ти сс пада!; хз, така! на нн из
тебе!
ätschem tr. дразня. uедuгрзвзм, падсм-там сс.
AttachC [-шс] m, -S, -s зmищc-
attac1I//ci [-щи*] tr. естер. 1. ттзширзм; 2. rejl.
(sich am c-n -) привързвам се (към u'i^.).
сирияm-нянзм сс (с нкт.); 3. залържезм (месо).
Attacke / -п 1. воен. атз'з. щурм. изпздeинe•; 2.
мед. ата'3. птнеmгИ; к'тнтз-
At/^cdtl/ п* -S, -е зтсптзт. пекушcпн-: Сп -
beyticn. verüben извършвам uе'уш-uue.
Attentäter, Attentäter т. -s. - атентатор. иенущн-
mел-
AttCst. Attcstl/ н. -s, -с удеетевcрcннe, свидетелс¬
тво.: ärztliches - м-дининс'е свидemeдстве-
Aft//tutlö1 / -сп удостояване (за прeлодавитe.л в
ГДР); зтeстилзнe
ittes/lcucn tr. 1. книж^- удоеmев-тиnзм (качество
та стако. способности- дерби, успех); заверя¬
вам; 2. улееmоявaм (?а по-висока служба в
ГДР).
A/tici /н. -S, -е бот. бъз. 6гтуисH; бъзовииа. див
бъз (Sambucus ebulus, E/ulum 1umI1/)-
lttl/c1 adj. атмчен: -c Bildung нн*еичeек* гръцка
обтзтовaноеm; прен. -cs Sulz изтънчена лухо-
витееm-
Attitüdi / -п 1. вае. стоеж; поза; 2. дгте<aннe;
отнещ-инe (къп шиг-)-.
АПиик/юпП/ -em, 1» атракция. привличан-.. ефект-
иоеm: сина нз ититннчзнcте: 2. ефектен немeл;
шлагерна пиcез-
At/uU^j^c^ |/ -/ 1. сполучлива uuuт*цuи нз пред¬
мет; макет (като театрален реквизит* зе
реклама а ДрД; 2. лов. уловк*. к*иaп-
A/tui/Ut //. -s, -е 1, вие- свойство. отличителен
белег, признак; атрибут. 2. смби-ма; 3. грам,
епрeдeн-ниe-
uttul/utiv adj. грам, зтрибут-1вен. епрcдeнитeнcн-
Attri/ütsstz т грам* amти6утивие; еnт-дeнигeл-
но изречени---.
atypisch, atypischadj. зтвпичеп, u-е6uквев-u.
Atz т. -es, —лев. 1. хранене нз дивеч; 2. храма зз
gив-ч-
ätzbar adj. ризидим»
Ätzdruck т изк. гравюра с офолm.
ÄtZc /- — изк, вж. Ätz wasser (в гравирането),
atzen (и ä/zci) I. tr. 1. лов. храня дивеч: 2. лов.
примамвам (със стръв). И. int/i b re/l. (зи
дивеч) ям. паса.
Utzem tr. 1. техн, текст - разяждам (с киселини н
под.)* eпезu: 2. глaвнлaи»
Ä/2CU /н, -S, - гтaвьер.
ätzfest adj, нерззяднм.
ÄtZ/gas д «оен. разяждащ гзз; -gründ т илк.
сруилитевнз нз плоча зз траш-ране: --/ug/t;
-minier/ срзвьотско иткуетне; тт*витзиe пз
мед; -mi/tel п хим. разяждащо ст-детве; -па-
del / изк. (р*вьетенз игла; -natron н, -$ хим.
сода каустик; -steig т хим. адски камък.
Atzung / -сп I. лов. храна зз дивеч (и шег. зо
хрипа изибща); 2- вж. atzcn.
Ä/zuny / -сп 1. техн, азк. гравиране; 2. изк.
гравюр*; 3. вж. ätzem.
Äfz/wleeeu ш хем. ризяждзщ* тeчиеет (киселина.
ссшова); *zeic11ung./Uz•зк. травюр* (наметал).
au intr, разг- 1. при болка: ох. онсне!: 2. пра
плоски вицове; - Bick/! поне'а. лампата!; 3.
при почуда* нзшешедо; я гледай ги!
Au / -п австр. = Aue.
auci conj. L [също така] н. [егше/ н; при
отрицание; пиго [пък]; освен тев3; същевре-
мeпне н, пък н. а и. ощ- -. затова и; и.
самостоятелно: ich wui—jug/; - Icl war juny н
из бях млад; du /is/ - so einer н ти си накъв. н ти
сн от тях; so einer .cне още едни такъв. ог тях;
Kurl kommt nicht, Anton - dici/ Карл ие щс
137
auf
дойде. нито [пък] Антов; ein /hrllcler und -
gcschic/tcu Munn почн-н. а също така н сръчен
(способен) ченc'; dis Kleid ist schön. а/еи -
teuer тондитз c хубава, по и енъua: die Nachricht
ist s/lt/am» - glaubt niemand повннатз c странна,
затова н (uw: и н. пък и) hu^H ис я еите*; -
niclt scll/ch/ и това нс с. нс бн бнло зле; - /echt!
кзнте обичат-!; н така може. н та'* съм
еътл*еcu; б. в комбинации: nicht nur..., sondern
auch нс еaмо..- ио н: /ich/ nur schön. sondern -
licbclswürdi/ ие само крас-тз, но н любезна;
sowohl... als auch нa'те--.; гзкз н; sowohl cn. als
-	seine Frau нзкmе той. така - жсн* му; oder
auch или пък: er mag gehen od/r - bl/iben гой
можс дз си -д- ннн пък да остане; auch noch
есв-u -сова, всс ешc: aber (ила: doch) auch само
чс. но н: ich gcbc diu das Buch. nun lies cs aber -
давам ти книгата. само чс дз я прочетеш; j/tzt
ist cs sbeu - Zeit сега обаче c вече [ктaйио]
време; 2. [лети/ н. [дажс] н: (пра отрнцешне)
вито л*ж-, вино лори: - der Ärmste Ist glücktI¬
cheu als Ich дори н най-б-лвнят c uе*щзетннв от
мсн. - ein Kind mag das emscith дори н -дпо
дете можс да B-g-, дз разбере това; - nicht eine/
дори вито елин; 3. еmетгuит-ние е кембаш. с
wenn/ob/: wein /öb/-.- - ако и дз, лорн и дз:
wenn /oh/ Ihm - alles glückt дор- н всичко дз му
се удава /удаде/; und wenn eu - [noci so] groß ist.
so groß er [-] ist, mag // [~] noch so groß seih
'он Koto H ga c теням--»; 4. обобщаващо wer ne.-¬
				еoйеo и да - fass.. - -- каквото и да - wie.. - -
конноте н, както и дз. eo-»» ~ кенкете н да; wer es
-	[immer] sein mag 'ойто н дз с; wie /roß scim
Verdienst - sein mag ненкете н ди c голяма
заслугата му; wie - [immer] sci както н дз с тая
Лзбеmз; 5. наистина. дcйсmвнт-нпе (ll1eid1ng/r;
без съмн-ин-: das ist - wahr това с без съмнение
вирне: so is/ cs - из-ст-иа с така; така с; 6. коте
езрал па съмнение във въпросителна н опто-
тнвни изречения, е въобще ие. змн езме чс, и
честа непреводамо: kann ich mich - danauT
veulassen? ами мога нн дз разчитам нз товз?;
wozu -? по зз к*'во?: wirst du mir - folgen? змн
/но/ ще мс uесдeдвзщ нн. ще мс слушаш дн?;
wenn er nuu - zu Hausc ist [стига] езме дз е
вкъщи; wenn ich - iln nuu scicn dsiUT поп- дз
мот* да то внди: 7. зи мотивировки та пали, ти
н, чс пали: du bist ja so offiziell gekleidet! ich will
-	zum Empiang пък uносе еф-ннзнпо сн
облечен! че ни/н щс отида из приема; er hat ns
nicht Ter/iy gebracht, wie sollte er-той ис успя дз
направи тов*, ти н как бн месън?: Ъразг. кото
упрек, израз но недоволство, ала ирошнчшо чс.
пък. зс/ъ; ала иепреведнме; du kannst [ibtu] -
lie dem Mu/d lal/em зсдъ /ила: пък/ги uuнетa ис
можеш дз си държиш устата; du musst [doch] -
immer dabei sein тн пък (зсдь) нннагн сс месиш
е такива работи; warum lässt er mich - nicht
zuiri/dcn? защо пък нс мс остави из мнра?.
ралг. нрон. das lilTt Ilm - was Rech/cs! uuете шс
му пемесиc тенз!; dcm T/uTel - 'zum W/tteu - -z
иивен то nтcн!: ирош. du kommst - wluklci
gelegen! добрс си мн дошъл!; трон. das Teilt/ -
noci! само това липсваше!; н тона оттот- из
вс1тко!; 9-усиивощо змз чс; егтеcм: ich weiß -
gsu niclt, wo cr hlcl// съвсем ие мога да разбера
къде сс бави; dis ist sbeu - zu ärgerlich змз чс
н-uлияmно нещо; er ist [s/cu] - so fl/ißly амз чс
uрc'злcне тзбеmи-
Auch... арот. в кембиш- с наименования ши резне
професионалиста уж, набеден. та'* изреч-н:
Auchkünstler.
Auchdichter т арот. набеден пеcm-
Audienzf, -сп зyдиeиння.
Audion н, -s. -s. --.ögenpil. усилвател и uтuт*вu-
тсн.
Audion/rotne/ рад, иem-кmерпa лампа; -Schal¬
tung рад. лстекторво свързване.
audiovisuell adj. аудиовизуален.
Audit [однн] п* т, -s. -s феи. елит» рeнизиИ;
провер'з.
Auditor [оди- ] ш. -s. .^гет остер. воен, веeнcн
юрист, птенутет при носиеи съд.
Auditdrium п. -s. .-ulen ayл-тетия (слушителн*
помещение).
Аи(е)/ -п лък*. тcдcио перeчиe; тучна мерaвa.
Auenwald т тора 'рай лъка, в низина.
Auer т- -sAn зоол. = Aueuöe1s.
Auer/hahn т зеол. гегр-в (Teluso uгögl11u/r;
-ochs т. -wild п зоол. лив бик (= Ur).
auf I. prp. D А, А. в пространствен смисъл пра
осневне значение: непосредствено Депароше
отгоре нлн слагате върху (лотове розлачте от
uh н über); 1. при престой ила движение ши
едно място (но?) с D na. върху, ем. по; (в
някои случаи) е. във (вж, буква 6): е, - e-m
Stuhl si/zcm ссдя пз сmон: - dem Boden /но т: аг
Bode// liegen /сж* пз пола; - dem HoTe /а: Im
HoTe/ spielen играя из двора (различно от ит
Hoic. zu HöTer; - dem Lande wöi1e1 живея нз
еcне; das Schiff lährt - deu Scc нетaбът плава по
морemе; - dieser Seite s/cUcn стоя из тая. от тая
стрина; - der W/It sein из сеенз съм; - dem Wege
nici X по пътя зз X; - der Bühne из сцената. е
'-3'^3; - dem Bl11ioT» - dem Bull. - Besuci. -
deu Hochzeit. - deu Jagd. - dcm Jahrmarkt, - der
Messt, - deu Mülle, - der Post, - U/lauh. - deu
Wache sein съм из гарата, из бала, пз nееeш--
ннс, из сватбата. нз нев, из п*uaнтa; нз
литургия. иа ведcн-цзmз, из uешam*; н етиуск;
нз пост; - c-m Bein hi/kcm куцам с еднння крак;
б. cr Ist - s-m Zimmer. dem Ra/hius той c е стаята
сн. е киcтетвоmо; - dcm Schlosst sein съм в
замъка. двореца; er ist - dcm Gymnasium. - deu
Schule, — der Universität той учи н гимназията, в
уч-н-ще. сдсдвз н ун-вeтеиmema (различно ет:
am Gymnasium, an der Univeusi/ä/ sein); e, (c
имена та музикални инструмента) - der Geige,
dem Klavier, der Flöte spielen етнти нз цигулка.
п-*не; флейта (c моменти) (ралличше от
Geige, Klavier usw. spielen сваря изобщо па,,:);
2. прс направление към дидеше цел (wobln?) с А
нз. върху. въз. към: е. sich - dcm Stuhl setzen
сядам нз егонз: die Tell/u - dem Tisch stellen
слагам чивиите из мзезmз: - dcm Bl111öT; - die
Jagd. - die Post uehen еm-взм из тарата. нз нов,
на пещ*н*; suis Land gehen отивам ни сcне: das
Fensteu geht - die St/aßc uтезотeцъm тнедз към
улицата; - Wacht zicitn отивам караул. пи
nеег; Perle/ - с-с Schnur ucllen нижа ueтн- ии
влъв: Б. зи време, обстоятелства и последов-
пост с А D; 3. зи време: за, докъм, през ерсмс
па: - e-n Auyci/lic/ за елин мом-нт; - kurze,
lange Zelt зз кратко, дълго врсме; - morgen зи
угрс; - zehn Jih/c mieten пзсмзм зз десет
гелнни: - Ost/un зи 0-/1^-^ - mäeiefem Winter
до, зи идната зима; - immer завинаги; - Le/zcil.
suis gs/ze Leben за цял жuвет; до 'рая из
жuнеги: - seine alten Tagt зи старини (но а: из
егзтнl!И); - Wiedersehen! девижл*u-!; - dcm
Aheid |з*. към] еeчeлmз: е/ wird - dcm Abc/d
erwartet очакват со тcчcлгз; с-е Sitzung - с-п
Sonntag leg/n опрcдcниM; пизизчивзм тиеcдзннc
е един неделен gcH; - die Dauer wird е/
lungwciII/ c времето той ститз етeтчииmeнeн; -
die vi/utc Niclt sehll/T ich спях тече четвърта
пеш: разг, - ci/mil нтеcинlъж: ралг. - dic
Mliutc, - die Stunde da sein тук съм точно из
минутата. иа чзез: рзозг. e/w. - Anhi/h sclalTtn
изправям 1^. тедната, при първия еиит; viertel
-	5 Ulu четири часът н четвърт; cs geit - neun
Uhr часът c към дeтeт: -/eden Fall. - alle Fälle за
неeни случай; - dem Fall, da зи в случай. чс; - deu
Reise. dem Ritt, deu Flucht през време ни
nгmунau-ге; ездата. 6игствето; Whei/cl - Sicht
м-uиг-ннuн* на виждане; 4. ?а реД* песледево-
телност сдсд Schlag - Schlag удзр снсд удар
Depesche - D/ptscht тедсгримз сдсд mcлeтлзмз:
-	dl/se Worte yiig е/ weg сдсд гезн думи той си
отидс; В. неконкретеш а пренесеш смисъл с D и
А; 5. зо начин ала средство (wie?) по, нз: и, -
diese oder j/ic Welse по този ннн онзи начин; по
-див или друг начин; - deutsch, - TUumzösisch пи
ucuекu; на френски; - gut weidmännisch кзкго
говорят невниme; - Abschlag търг, с разсроч'-;
търг. жп. - Achse по влака; - französische Аг/
//kleidet облечен по френска медз: - gewisse
Аг/ und Weise по някакъв начин; - dem cus/cm
Blick нз пръв петдeg; - E1uenwöuf; - mein Wöut;
-	meine Ehnc, - mcimen Eid честна дум*; - eigene
Faust. Hund на еееи тнипи; aufs Gcuut/wöi1 пи
еuонукa: - die Geishu hin zu Tsll/n c риск ди
пздис; sich - Gnade und Ungnade eugcbcm
итeдaвзм се. капитулирам нaпъдие; 6eзyслев-
ие: ns - gu/ Glück wagen предприемам со из
късмст; -- ein Haar съвсем гечuе; нзпънне: -
Ku/dit на нр-ииm; из вepeсни; - dcm Tod
verwundet емъртеuоено равен; - Umwegen със
заобикалки. чрез зaе6и'здянe; - /crici/lichem
Wege чрез съд. по съдебен ред; б. със supe/atir
но adj.: suis höchste тъп ^^3 степен; auTs
nußcuete н наИ-краива сг-u-u; auTs beste най-
добре; 6. съобразно. сътнзено; по nевед из: -
Beichl des Präsidenten по тauевeg из uтegеcga-
тeди: - Ihre Bitte по еашз мен6з: - ein solcics
Betragen hin по uевеи пз ти'ев* gгржau-e: 7.
при разпределение по то/'ова и но/'ова пз: - с-
с Mauk gcicm 100 Pfennige н сднз маркз т/нзит
сто пфеннг -з: so viel - dem Main по тен'евa из
чевe'; wic viel Elende komme/ - c-n Glückli¬
chen? по кон'е нещастници сс падат из един
щaеmнивeц?: 8. като рекция на много голям
брой глаголи. като:. unkommeH, beharren* beste¬
ben, lauten* redinen, sicb verlassen. verziduen*
zielen (примера пра съответните глаголи); 9.
кити рекция пи реДнца съществителни, коте:
Abgabe, AbsldH* Anspruch Antrag. Bezug* Be-
zlehuнg: Gebübr* HlHslcbt, Rücksicbt, Wirkung u
др. (примера при съответн, subst.); 10. като
рекция та редици прилагателни* ката: ärger-
11с1* begierig. blind, erbittert- erpidu* gejussf.
gemÜHzt. stolz* taub (премери при съответни¬
те adj.); 11. c много фрезеолагичин нзрези: das
ist viel - sich това c много важно; много значи,
мното с цeuне; cs iat ctw. - sich заслужава си;
wie kommst du darauf? по какъв ионел 'ззваш
mови?: cs - etw. an/ommni lassem рискувам нщ.;
tu ist - das Geld само зи пари мисли. мнеге с
а/чен; e-m auis Gewissem i/sgen питам н'Г. дз ми
егговети по съв-т; ns lieg/ - dcr Hs/d очевид¬
но c; - deu Hut sein нащрек егм: e-m ctw. - dcm
Kopf zu saych казвам икм. нш- право е лицето:
- s-c Kosten kommen изкарвам сн р*знескиm-;
трудът мн нс с напразен; - dcr Laue/ liegen
дебиз: - Schn// und Tritt из всяка крачка; - dcm
Sprunge stelem, zu..- тъкмо ще (превя пщ.); - der
Stelle еcлнзтa: - Trischeu Tat нз местопрестъпле¬
нието; 12. c камбишицие: bis auf е. зо време до.
чак до (криеш предел): bis - dem heutigen Tay чак
до днешния дсн; von heute bis - morgen от днес
до унрс; bis - weiteres до по-uamaтъшне изреж¬
дане. съобщение; bis auTs Messer kämpiem б-я
се. денamе сс дойде до шик*; нож*; e-m bis aufs
Blut peinigen изтезавам нкт. ло смърт. б,
включително; всички до ел-н освен; всички с
изключение на cg-H; bis - e-n, bis - dcm Letztem
до пеенcлнни; bis - mich с изключение из мсис.
еевcп мсис; в, ?е място до. ч*' до: bis - die
Grundmauer vcrbuemmcm изгаря до основи; II.
udv, 1. (следващо съществителното) нагоре:
die St/aßn - наторе по улицата; dem Berg -
наторе по пнзнин*ma: 2. елиптично с пеДразби-
139
üufbclslt/d
раи сложен глагол: е. разг. етвор-н(еr: die Türe
w/lt - вратите щuтоке еmветeпи; die Augei
отваряй сн ечит-!; б. Други случаи: разг: der
Kusikc ist - 6еннuят с стзпзн; noch - sein още
пе съм н-гнзд. буден съм; Gewehr -! пушки нз
T*ме,.; 3. е 'ем6uu*нии: auf und ab нзтерe*
нздону: - und ab Т1С/г/ хвъркам наторе-
надолу; dic Treppe - und ab laufen тичам
н*терe-нaдену по стълбите; като subst. das Auf
und Ab скитане нaгер--uaдену; качване н
еиздaнC; нонcбзниe; auf und davon резг. изхв-
ръ'в*м,. избягвам. ефeйкнaм; беж дз те няма.
б-ж да мс иимз; - und davon gehen побягвам,
офеиквам; auf und nieder о. - auf und ab; 6,
съвссм; auf und daran: icl wuu - und daran zu
sterben малко остана да умра; von... auf еm: von
kl/ii - от gcme; von juny - от gerne; von früh -
uubelten работя от равно уmре: von unten -
dienen започнал съм да служа от пaй*денuеmе
стъпзне;- III. conj- астар. auf dass зз да; IV.
inj хайде! ставай!: -! -! егaвaй(m-)! ~! cs ist Tay
ставай! съмнало с тече; auf/wohläuf/: w^^ln,
Kameuidem! хайде, другари!
...auf (= ii/suT) udv, от subst, u auf: ber/auT нaсетC;
auf... в comp. c глаголи 1гнЬ. означиви: 1. движе¬
ние нагоре* ставане: aufsprlngeH, aufspritzeH'
uufsch/uchzeн;; 2. отваряне чрез дейността ни
престоя глогел = рил-:.: aufmacben. аlfschla-
geH, auf geben; 3. изразходвате* консумираше
напълно = из,,-', aufraucben. auf arbeiten* uufes-
sen; 4. възстановяване* подновяване* повтер-
но извършване: auf/lcbten. aufbrüben- 5. Допи¬
раше отгоре* слогаше върху- нщ-: uuflegen,
aufbürden, auftragen, uu/sitzen- 6. съхранявате
чрез дейността но престоя глагол: aifbeben
aufdörren- 7. поростваие: uufscbweeien: 8. съ¬
буждане чрез Дейността пи простия ллогел:
aufdoHHern* aufrütteln-
aufachzen int/i b изохкн*M; итпъшквaU; изеmeп-
вам.
aufackern tr. 1. разоравам (нови): 2. изоравам
(камъши).
aufarbeiten tr. refl- 1. изработвам (п-н-я мзтерн-
*/): c-m Hsuien Bui/Te - обработвам цял куп
писма; 2 (ле)итрaбеmвзм; 3. отварям (чрез
насилае* човъркане) (котошец врата): sich die
Hände - разранявам си лъп-тc от работа; 4.
нзптзвиM; преправям (стари дрехи); 5 refl.
издигам се чрсз тз6етa: 6. refl, -зтешaвзм сс от
Tз6еmз»
Aufastung f -сп окзсmтяu-, итеч-сmвзнe (пе
дървота зи растеж ни височина).
aufatmen int/i b отдъхвам, поемам сн дъх.
aufätzen tr. 1. техн. разяждам, отварям чрез
eпезнc: 2. отхранвам, отглеждам (птицн); 3.
(зо птици) изяждам.
aufbacken* I. tr, 1. -зм-свам всuчноте (брашно);
2. итeгоnням; препичам (хлебчета) II. iHtr. s
(auf etw. D *) 'залепвам при печене.
aufbahren tn. полагам из смъртен одър, -златам
тленни оставки; Aufbahrung/.
Aufbau т. -s, *e/*fem 1. сmреитeнсmвO; стле-Ж;
песmреявaиe; градеж. итттзжg*нe; 2. възстано¬
вяване; 1 pl. -ten uееглейнз: [увенчаващ*]
нaи(етреинИ; горна част из uееmроик*; - преш.: -
der Wc1hmue1tsgeseiehkc а. изкусно подрежда¬
не из нон-днитe подаръци;6, изкусио подреде¬
ните 'енeлии подаръци; die geistige Kultur ist
ein - auf der materielle/ Gruidlu/c духовната
култура c надстрой'* върху материалната ее-
иеез: 4 строеж, структур*, архитектоника;
'еuuезuцuя: der Aufbau dcs menschliche/ Kör¬
pers. dcs Romans сmтеcжгт иа чон-ш'оте mяне;
из ремзн*: 5. мор. пеетлейкнт■ep/-; съоръжени¬
ята pl, пз горната палуб*; 6. хем, итгтaжд*нe;
ебрзтув*ue; итcвтгщзпe; der - von Zuc/cu zu
Stäu/c пр-втъщaнemе па захарта е скорбяла.
Aufbuu/luhcif / I. стpеит-неmво; 2. възстанови¬
телна л*6оma: ^briysdc-/■cттеиг-нu*; възстано¬
вителна бригадз.
aufbauen tr. refl- 1. построявам. сглобявам (пздиг-
'*. барака. машина); издигам. изграждам. о
преш. (зДопие); подновявам, възобновявам {раз¬
рушен град-, стора градски чест): dic Weih¬
nachtsgeschenke - нареждам 'енcдниme подаръ¬
ци; ein System - изграждам система; 2. (auf c/w.
D. А -) градя, изграждам. опирам върху 1^.. и
преш.: die Anklage ist auf dem Gu/sch/cm auTge*
bau/ ебнин-ниcmе c изгрзлeне върху заключе¬
нието иа нсщитс /№*; dcm meuem Staat -
песгреявзм новата държави; 3. нaлегpейв*.м
етаж; 4. изразходвам матерна/ при стросж; 5.
refl. изправям сс; заставзм мирно; разг. изгъ-
папчтам сс: deu Soldat biu/c sich vor dem
Hsup/munn auf нейннкгг застана мирно прел
'ап-тана; 6. nefl. натрупват сс (облаци); 7.A7uu.
съзижда. изгражда (сс). съединява
aufbauend adj. градивен (Дейшест, критики).
aufbaumen intr. b лов- 'aнвaм: (ла гризача,
китка) скачам, пекam-тв*м сс (ис дърво)).
aufbäumen refl. tr. 1. refl. (за кеur изправям сс иа
задните си крак*-; преш. птеmивя сс, бунтувам
се; deu Menscl bäumt sich gcycm die Ui/eudrü-
cku// auf човекът сс бунтува ет-щу uетнеuи-
чеството; Ъ-текст. нав-вам, иaсиев*тaм (крос¬
но).
aufbauschen tr. refl. надувам, раздувам, а преш,
(плотни, цифри); ир-увeдичaвcн; Aufbau¬
schung J,
Ahfbau/reCrle/вид лcaд'a; р-анн* гимназия (с
Германия); -werk? прен. етренmeнстве.
aufbeben iHtr. b поет. трепвам, разтърсвам сс.
aufbegehren intr. b: gegen /1///. ctw. - опънчеам
се, протестирам. тгтмушaтим сс шумно от ннт;
п^.
aufbehalten* tr. Х.резг. пе евaним: dem Иш-ис сн
aufbeißen
140
свалям шапката; 2.литт. държа отворен: er kimm
die Augen niclt - очите му сс затварят против
веняmз му; 3. сстер. запазвам. съхранявам;
он/атам (з* по-к-ъсне).
aufbeißen* tr, разжалвам, рззтрнзвим: ризг. eine
haute Nuss - счупвам 'еетcнив орех (решавам
труДиа задачо).
aufbeiz/m tr, = surätzem I.
aufbekommen* 1г.ралг- 1. получавам, възлага ми
сс: Ich habe diese AuTgs/г - възложена ми с тззн
рa6еma: 2. успявам дз отворя (с усилие) (вра¬
та); 3. успявам д* изям.
aufbellen intr. b изн*Пвaм-
aufbereiten tr, мин.мет^л. обогатявам. флот-рам
(руди, соли, въглища); Aufbereitung f,
aufbersten* iHtr. s (за каже) напуква сс, разпуква
сс: die Lipp// bersten auf устните сс валу'ват.
aufbessern tr. подобрявам (предимно лап^лити-
шодшищи- курсове); Aufbesserung f
aufbetten 1. tr. правя, нamъкuявзu (допълнително
легло) (в хотел); II. intn. b австр- тъкмя, пратя.
изправям н-гноmе.
aufbewahren tr, съхранявам (цеинесто- багаж),
запазвам (плоДеве); скътвам: ctw. zum Anden¬
ken - пазя. съхранявам 1^. зи спомен.
Aufbewahrung/; -еп 1. вж, uufbcwaluen; 2. мяеmе
зз съхраняване.
Aufbewahrungerört т -platz т хрaниниш-: —
usum т жп. тaрдeре6-
suTbl/gen* tr. 1. разгъвам; 2. извивам (нагоре).
suTbl/t/n* tr. 1. вае. евиквзM; събирам, призова¬
вам: Soldateit. ei/ Hccr. das Volk - свиквам,
вдигам из крак неиuинИ; войска, плитонaвзм
uaреgз: 2 обявявам от официално място,
(предимно) от змнои* (гадеж** предстояща
бракосъчетание); разг, e-m ~ чета uкu- №№№
eв*нтcниc: 3. напрягам, разгъвам. употребявам
(сини): s-n Verstand - напрягам мозъка си; alles
- политам всички усилия; Aufbietung/
aufbinden* tr, 1 развързвам, отвързвам (кордела,
престилка, торби, снопа); 2. завързвам наго¬
ре: Rcben, Rinken, das Haar - завързвам /0-,
uуеmaчкИ; кеезmз си; 3. (e-m, e-u Sache e/w. *;
etw. auf e/w. D -) завързвам върху нш-;
пиневaтвим; а прен.: dem Pferd dcm Mamfc1saek -
завързвам иа №№ и-асше; прен. sici D е-с
Rute. ein Joch - пamееирвим сс с неприятно
бреме, с тежък ярем; 4. (c-m/tw. -)рслл. мятам,
6инзмесвaм; c-m e-n Bären - връзвам (нллъг-
вом) нкг.; е/ lässt sich D nichts ~ нс можеш дз то
нз/ъжеш.
aufblähen tr. 1. надувам (платната, простряно
пране); 2. refl. пейор. гордея сс, надувам сс,
перча сс; Ahfblähuhng;
aufblasen* tr. refl. 1. надувам. напомпвам (гумени
възглавници- таниа); 2. rejl. разг- прелр. наду¬
вам сс. псрч*
aufblättern tr. refl, L разтварям. ир-днстnзм
(книга); 2 refl. (и 1н1г, b) разтварям (се),
разлиствам сс (пъпка, цвете),
aufbleiben* Ihi/i хразг. 1. ееmaвзм еmверcн: ризг.
dic Tür. das Fenster soll - ерититз, протет-цъm дз
остане отвор-ш; 2. ис сн нятам. бедгтсmнувau;
die ganze Nacht beim Kranken - цяла неш
6олътетвувaм при бенния-
aufNenden ииг. b неелег. 6ниевaM; светвам (зе
фор* прожектор- лампа).
Aufblick т* -s. -с 1. поглед наторс; 2. пре6нясгн-
aufblicken int/i b 1. (1aei- etw. -) поглеждам.
вдигам поглед към нш-: преш, icl blicke zu 11m
auf гледам го c уважение, възхищавам се от
нсто; 2-рядко светвам, блясвам (метал).
aufblinken itHr. b светвам. блясвам (с прекъсва¬
не).
aufblinzeln inrt. b поглеждам (към нкг), nтнинг-
в*йки-
aufblttzen int/. s b (виезепно) светвам, 6ниев*м:
ein Sciei nwcnfeu, c-c Tischenlampe hlitz/ auf фар
6дяев3; джсбна лампичка светва; in ihm hll/zte
ein verwegener Gedanke auf през ума му uт-uи-
нз светкавично нул-щ'a мнегл-
aufblocken tr. разтягам. разпъвам. разширявам
(обувки- шипка ше калъп)-.
aufblühen intr. s 1. разцъфтявам, а преш.: 2.
процъфтявам (науки* търговия); sufblüheide
Schönheit ритпгфтявишз 'тaеетa.
Aufblühen п* -s, — разцвет, нauтeдг';
aufbocken tr.автам- повдигам нз нтнн (матерна
кала).
aufbohren .г, отварям чрез дъдбзпе (зъб).
aufbranden iHtr. s (зе вълна) образувам шумен
прибей; прииждам рaзбyщувaH; е преш-: Bri-
Ти11. Jubel, Lärm b/amdete auf *пноиuсueнтu;
ни'увaи-И; шум гръмнаха (в залата); das
Ouchest/u brandete auf ер'-стътгт загърмя.
aufbraten* tr, пт-пгржвaм-
aufbraucheg tr. изразходвам, итчeтuвaM;
aufbrausen mir. b s тa6yшувaм; забучанам. з*щу*
мявам (море\ преш. 'иив*U; избухвам; Aui-
brausen п,
aufbrausend adj. избухващ, избухлив: -cs Wesem
-збухннв нрие.
aufbrechen* 1. tr. 1. разпечатвам. отварям (пис¬
ма); разбивам (бриво. врете* сандък); 2. тззе-
рзвим (псва); З-лов, ein Will -разпарям д-в-ч;
II. in.r- s refl. 1. пуквам се: das Els /richt auf
ледът се пука; Knospen, Geschwüre brechen auf
пъпките сс разпукнин, ц-р-ите сс пукат; 2.
поемам пеmcтдям: es ist Zelt suizu/rechen вр-мс
c дз поmcтнимc-
aufbretten tr. разстилам, тзттргшзм;
auftrennen* I. iHtr- s 1. думва, разпалва сс; преи,
ннuеaM; избухвам; 2. (за слънце) uини; пеки; II.
tr- 1. изгарям; изразходвам (горнвс); 2. отварям
чрез тотeнc (рана, церей); З-метал, освежавам
(метил) чрез отън; 4. (e-n, e-m etw. -) жигее*
141
aufdrücken
нам. л*мтеен*u; маркирам: e-m, c-m Schaf ein
Zeiclici ~ ж-госнам нкг.; дзмтоевaм отца; 5.
фам- ш-бтам, пн-свам, пcлвзм: c-m eine Ku/el
- пзрнзм икт. с нутщуи; e-m eine Strafe -
наказвам, е*и-ресвзм Н'г.
aufbeiggeg* tr. 1. gестaвим, нзмитaм: събирам
(войска, армия): Geld. Kapitalien ~ намирам
пзрн, нзuuг*ни; е/ brachte den Mu/ nicht auf той
и- нзмерн емcноег е ссбс сн; Vcrstämdmis Tür
ctw. ~ проявявам разбиране зи пш-; 2. въвеж¬
дам, пте'aрвзм (моДе); 3. обл, резг. успявам,
мота дз отворя: die Tüu bring ich niclt auf не
мог* из оmнети врагamз: 4. Beweist, Zcu/gi ~
прннсждзм доказателства, посочвам свидете¬
ли; 5. преш. възбуждам, тизсърдвaм, рaзялое-
вам: uuTgebuucht sein '1^3/ съм; 6. естер.
еmгн-жд*м (дете); 1- мор. вдигам (платна н
въжета); 8. ваеш, мар. т*енagиезм; плснятим
(вражеско кораби): c-m Di/b - задържам кра-
лeн: 9. -io«. ein Wild ~ подгонвам лнвеч; 10.
издигам. вднтзм, пенлит*м; довеждам до титп-
тст: c-m Bau. c-m Kranken ~ излитам страда;
нднтзм бонси нз 'р*'* (излекувам ге); 11.
с/атам, пееm*ням (баи, шарки мехлем); окач¬
вам (завссн); 12. uтибитзм (жито); Aufbrin¬
gung f-
Aufbriggungsumlage f икеш, разхвърляне из
доставките.
aufbrisen intr, b (зи вятър) ус-двам сс.
aufbrocken tr. надробяеим.
aufbrodeln int/i s тъзвнтaм» киuвaM; е прен*
издигам сс (негодувание); (зе пирн. пламъци)
дигам се.
Aufbruch т* -s, ^е 1. тръгване, потегляне: - zur
Jagd тръгване пз лов; - deu Gesellschaft ризотн-
езие из немпaнияmз: 2. певgитзнe; бунт: - der
^тю/ повдигане, тгеmзтзпc на нацията, пaре-
да; 3. разбиване, разкъртвапс (на брава); 4.
солист, угар; рзтетзезпc; 5- лев. вътрешности¬
те пз g-в-ч-
aufbrühen tr. 1. попарвам (чай, кофе). запарвам;
2. с/атам да кипи-. 'иивзи (супа).
aufbrüllen intr- s нтрcвзв*м-
aufbrummen I. 1п1г. bsl-bi изръмжавам; l-s.uop.
оnитaм o дъното (c кораб, лодки); II. tr. (c-m
ntw. -): разг. sie brummte/ ihm fünf Jihnc Knast
auf дтуензх* му пет години затвор.
aufbuckeln tr. фам, мятам (нкм.) из сърба (риба¬
та, бреме, товар).
aufbügeln tr. сдадя. от/зжизм (блуза. дреха).
aufbumsen рсзг, I. tr. блъсвам, тръшнам нш. (та
земята, масата); II. iHtr. s uдгоееaм сс.
aufbürden tr. 1. (e-m ctw. ~) ииневилвзм ебрcмe-
пивзм икт. с нш»: dcm Volk/ schwe/c Steuern ~
обременявам изрода c т-ж'- данъци; 2. мятам,
прехвърлям друт-му (B-Ba); AuT/ürdun/g/
aufdämmen tr. 1. пратя бсига uе*вuсе'; 2. изди¬
гам бент (па тcнз)-
aufdämmern iHtr. s b 1. разсъмва сс. лззендcнив*
сс. разведрява сс: der Mou/cn dämmert sulf
зазорят* сс; преш, es dämmert einige Иöff1ugy in
miu auf пребниев3; събужда сс у мсис известна
надежда; 2. намирам сс н просънинз; wenn ich
von schwerem Träumen sufdämme/c котито съм н
прееън-нз след тсжкн сгн-ша-
aufdampfen баг. s изпарява сс, нтн-ma; издига сс
във вид из пзлз-
aufdämpfen tr, егнзжлaм; освежавам поет-лcт-
тем пара (шап'*. лрcхar-
aufdecken tr. refl- 1. н refl, uонрuнaM; ззстндзм
(.нгаса); разстилам (и без obj.) (nоиравиа ши
маса); 2. еmкривaи; разкривам и прен. (прес¬
тъпление*. лицето сн. греб* предистарическо
селище* ваши. злоупотреби); 3. die Kanten -
нсрзя с открити 'зрти (иразг-)* Aufdeckunn/
aufdocken tr, 1 . сел-ст, натрупвам (жито, ден) из
нупев-; 2- лев. скъсявам, стягам (т-мг'; връв).
aufdoggerg refl. tr, фам. пейар, труфя сс. контя сс
(без вкус): auiuedomh/rtes Mädchen нamлуфeне,
и*коuг-ие момиче.
aufdrängen, разг. aufdrängeln tr. refl. (e-m etw.,
sich -) натрапвам (сс), а прен,: sich e-m als Gus/
— натрапвам сс uкu- кзmе теет: cs duägy / sich miu
ein Gedanke auf прссн-два ме натрапчиво едва
мнеъл-
aufdrehen I. tr. refl. 1. оmвинmвaM; оmвгтmвaM;
отварям (кран, парни отопление) рслл, das
Radio - пуе'au рaииоге дз гърми; 2. навивам
(грамофон, часовник, играчки); 3. разсу'вам
(въже); 4Ь тзв-тзм; засуквзм нагоре (муста¬
ци); 5. евстр. dis Licht - запилеим есвeтнeuиe-
те; 6 т*винmвзм из нш.; П. intr- b 1. мар.
обръщам 'уреa напречно из вятъра; 2*с п--ризг-
дзвам енерееT; таз. пзтз: спорт, уе'орявзм в
uеенcднни рунд; 1 резг- luTged/cht sein в
настроение съм.
aufdringen* tr. refl. ряДко = aufdinngem.
aufdringlich adj. натрапчив. деездcн-
Aufdringlfcllkeitt/ — пamрaпч-веет>-
Aufdringling m, -s, -c натрапник.
aufdröhnen nur. b изгърмявам, -здрънчавам
(камбана).
aufdröseln tr. разг- рaзсy'вaU; разнищвам (връв,
въже*, тъкап),.
Aufdruck т* -(ers, -с 1. нстснда, обяснителен
надпис (иа географско карта, картини* илюс¬
трации); 2 uр-п-чaтнз (па марка); 3. техт.
шзмпеетaнc.
aufdrucken tr. 1. печатам из uщ-: техш. щaмиес-
езм: Kuverts ml/ suT/cdaick/cr Adresse ин-кевe
c напечатан адрсс; 2. правя препечатка (та
псщeшсиа маркн).
aufdrücken I. 1. натискам, удрям (печат),
депвам (мутамичиа иа рана): рилг- c-m einem
Kuss - лепвам нкм. цcлувнa: прен.- e-r Sicic,
dcrZ/lt s-m Stempel - ни/зтам етueчaтг'a сн вз
aufdunsen
142
ищ., върху вл-мcте си; 2. отварям чрез uит-е-
капе («рота. цирей); 3. н бел obj. b натискам
върху uщ-; heim Schreiben - нaтие'*и (писалка¬
та) при пнсзпс.
aufduns/n intn- s I. подухвам, надувам сс абакш.
само pari, aufgedunsen вж. там; 11. tn. refl.
остир. пр*вИ; слагам дз набъбне (лещи, боб);
надувам.
aufdünsten t/i гете. задушавам (ядене).
aufeinander adv. елин върху друг, едно върху
лтусе; един итотив друг. едни след дтуT; едно
върху друсо: - folge/ следваме иenрeнгензmе
едни с/сд друс; - häufen ниmтупнaи елно с/сд
лтусе; - legen слагам едно над лтуте; - pls/zen,
puullci сблъскваме се; - stoßen а. сблъскваме
се; б. ср-щаме сс, попадаме един нз лтут: -
tuciTCi а ерeш*мc сс; б, сблъсквам- сс; - türmen
натрупвам елно върху друго (ши гачям куп):
Aufcl di/dcrfolyc - /ред; поснcдевзm-ниосm;
auT/Is/i tn. разтрошавам. тззчупв*м лед (на
езерс).
Aufenthalt т, -s, -е 1. пребиваване. пр-етоИ: deu
Zuy ha/ zehn Mliu/ei - влакът нмз дссет
минути пр-сгой; 2 забавяне: ohne - без
забавяне; 31 ^l-cтожит-нстне; c-n - hüben,
nehmen имам местожителство. уегaневявзм сс
пз м-егожигcнстве: 4. храна н квартир*: bei
vollem -с пълен uзнсион-
Aufegthllits/beschгönkuun_/' юр. ограничение н
пт*ного па ж—т-нетво; -/cHllliyu/uy -тззтcщc-
ние зз пребивзвзнс; -duucг/‘рpeмC; пт-стеи;
етен зз прeеmоинaвc; -erlaubniss/ -gegermi-
yung - f т*трeшcнu- зи временно жигcнстве,
-ort т ueсmеuрe6ийaв;ue; -raum т общо
помсщ-вн- (и в завод, мина), хол (в хете^л,
хижа); мор. нзютнеuп*нии (в кораб); -schein
т удостовср-вие зи престояване. пребиваване.
auferlegen ... (e-m ctw. -) вее. възлагам. налитам
(нкм. вщ - ); нзmевзрвзм н'г. с вщ.: с-с St/sTe.
IrUstca - налагам наказание, натоварвам с
брсме. данъци, задължения; sich D keinen
Zwang - не се стеснявам. ие сс ограничавам;
Ahferlcgurlg7/
aufeeetehen* intr . s възкръсвам: von dcn Totem -
възкръсвам от мгтmвнmc-
Aufcrstehrhg/. Aufersiehungsfeet н църк. Възк¬
ресение. Веннкдси.
auferwecken tri 1. възкресявам; пает. съживя¬
вам; 2. преш. припомнам зз uш.; възкресявам
(1^., u'т-r е паметта; 31 бнбл. подбуждам
(против нкг.); Aufenvecklin/g/
auferziehen* tr. рядка вее. възпитавам; етснeж-
лам, еmхрaнтзu-
aufessen*tn, -тижлзм; деизяждaм-
auffädeln tr. ибл-разг, изнизвам (сиици, ябълкови
резенчети. гъби зи сушене).
auffahren* I. intr- s 1. изкачвам се; рел, вгтпзеим
сс: aus der Gtu/e - - gcm Himmel - изкачвам сс от
мината; рел. възнасям сс пз небето; 2. сспвам
сс, трепвам, aus dem SchlsTe - сттcеним сс от
сън; Ъризг. избухвам. кипвам; подскачам: vou
Zorn - избухвам от гняв; vor Schreck - пелен*-
чам от уплаха; 4. auf ctw. - (лс кораб засядам;
(зе коли) спъвам сс, запъвам сс. блъскам сс.
сблъсквам се; & [церемониално] nтист—тзU;
дефинирам с 'о/з: mit Wagen Im Festzu/ -
дефинирам е тържсств-но шествие; 6. -нег).
иеивз сс обрив: Blatt/um iih/en auf явява сс
обрив от ш*рнa: 7. отваря сс бърже (врата,
прозорец); 8. (за кела) каран н гъсти тeл-н-
елиз след друга: II. 1г. 1. развалям път (от
кораие); 2. нзснпнзм, сипвам чакъл (нз щоеe;
ун-нзr; 5. е iHtr. s вееш. изкарвам нз потиния
(оръДня): 4. фам, beim Gastmail eine Bit/euie
f1aee1e1; viel - lissnm при пирщ-стnе нареждам
дз сс сервира батарея шишета. ииеге серви¬
рам; schweres Geschütz - привеждам тежки,
убедителни аргументи; 5. мин. продължавам.
удължавам м-ннз тзнcтия-
auffahrend adj. избухлив, нервен, ситихaв-
AuTTuhrt/, -еп 1. пнешил'a; рампа зз 'о/и (пред
театър* дворец)', dic - seines Schlosses ино-
шзgкзm* зз '^1 пред двореца му; 2. [/тържес¬
твено] дефиниранс; нотт-ж; 3. пътуване, път
по нагорнище; издигане нагоре; die - eines
Lui//c1iftc/ излитането из цепс/ив; 4. швейц.
рел, Възнесение; 5. н AuffniitS^str^a^ßc / път.
свръзка с гн*вноте щееe»
auffallen* I. iHtr. s 1. обръщам ви-мани-, правя
впечатлен--, б-я пз очи: das fiel Ilm sehr auf
товз му напрани (голяма) впечатление; 2. лов,
попадам иа следи; 3. удрям сс (сита) о ищ.;
падам върху нш-; II. tr. sici D dem Kopf -
разбивам сн тдзезта.
auffallend part. adj. auffällig adj. очсб—ещ,
очебиен. ясно забележим; петзтuтeнeн (прит¬
чи)- фрапиращ; необикновен, странен: uuTTsl-
lemde Farben очебийни пвcтевc-
Auffälligkeit / -cm 1. очe6ийнеет; 2. евеcо6тзт-
несT; сттзнноеT; чудневзгост; eкецеumричнесm-
auffalten tn. refl- 1. разгъвам (кърпа), разтварям
(писмо); 2. е nefl. геол. нагъвам (сс) (ло пласто¬
ве* планинско вериги); Auffaltung /
Auffang(e)glae п фнз. неща (но обектив).
auffangen* tr. 1. хващам, удавям (ищ. паДещс)
(топка- лъчн): Blut - събирам кръвта (с надле¬
жен съд); 2 uaрнрзм; задържам, осуетявам
(пробив, атака): е-п Hieb - пзлнлaи удар; 3.
дедзвим; дочувам (тонове. Думн); задавям
(писмо, пратка с оръжия, куриер): Nachrich¬
ten - дочувам, хващам иевинИ; uтcлaтзнни; 4.
икет. uрcgеmпрзmивзм (свръхпроилвадства*. кре¬
зе* поскъпваше): Arbeitsspitzei - етг*п-т-тaм
работата таки, чс дз няма	прсз времето
вз нaй*гедиме н*uлeжcниe: 5. събирам, етгз-
н-з-рам е лагер— (приижДаще првовluнцн*

143
Aufgabe
бежанци).
Auffang/gesellschaft f търг, обелнп-н-е из 'рс-
лнmетume (зи предотвратяваше филат но фнр-
мо)* Mager п нзтер за бежанци. емигранти;
-SeHlu//вееш. рeтeттпз пет—п—и; -vornch-
^п/У' L мои. парашут; 2 рид. удaвише
пр-епеео6л-ннe, урeg-
auffärben tr. пт-6еяg-евзм (рекля, блузи).
auffassen tn, 1. схващам; разбирам (бърже. при-
внлшо), 2. (e/w. als -) тъннунaU; смятам,
схващам.
Auffassung/, -еп 1. разбиране, схващане, тълку¬
ване; 2. мн-н—--
Auffu//ungs/guab/ -kraft/псех- спосе6иеет зи
ехвишзнc: 'еннeптивнa спеео6иеег: -sncle /
въпрос вз схващан-; -v/rmiyci п поих; =
-kuuTt; —weise./начин из схващан-, възглед,
suT/yem tr. измитам, премитам.
suTcllti tr. 1. изглаждам, прнт/ажлзм с п—дз;
итпидивзм: 2. еmвзрим чрез нзuuняезнe;
auffeuchteg tr. навлажнявам. намокрям.
auffi/den* tr, етнр-взи (следи. нщ, отдовшо
търсено- лолежн)* намирам; Auffindung /
au l/ischcn tr, улавям, хващам (нщ. плевища.
отломъци); епaеивзм (каро6аирутвнцн)* ризг-
добирам сс до	gензвим (невине): ein
Mädchen - хващам сн момиче.
aufflackern iHtr. s пламвам [с къси пламъчета],
тзтлcпmив*м [на езичета], н лрвН:: deu Aufruhr
flsc/ent wiederauf въстанието сс лзттитя (плам¬
ни) еmнеее.
aufflamme/ iHtr. s пламвам. избухвам. разпалвам
сс; прен. тгзuн*мcпитзм сс, т*ттетcшявзм сс:
das AuTflarnimri dcr Leidenschaften пламваи-то
из страстите.
aufflatter/ intr. s литвам изгоре, трсптей'—,
aufflechte/* разплитам (плетки, каси).
auffliege/* iHtr. s 1. uедcmивзM; хвръквам («ъв
възДуха), ралг: -'епнеgнтзм; избухвам. е прен.:
рилг. dis Pulv/rli/eu floy auf барутният петт-б
хвръква във въздуха; 2. бърже сс еmвзтим: die
Torflügel Tlogen klirrend auf крилати вз портата
сс разтвориха изведнъж с грисъ'; 1 разг.
изгърмявам, птевздим сс. разтурвам сс: mein
Plan, dic Versammlung Tloy nuT моят пдзн сс
осуети. ег6лaннcmе сс прееaнн: deu Verein flog
auf gтужcетвоге изгърмя (беразтурено).
Aufflug ти, -s.^C 1. подет, подcм: преш. uерuв: der
Adl/u nahm seinem - елcдгт сс нзвнен: - des
Gels/cs порив из духа; 2-лов. малки птнчcm*л/.;
зauочвaши ди дстят.
aufforder/ tr. 1. поканвам, певuннзм: ирнтевanзм
(съдебно): с-е Dimc zum Tanz - покипезм дамз
зз танц: e-m zur Teilnahme. Mi/wir/ung - по'*в-
езм н'г. зз участие, еътлуипнчeетео: 2. накар¬
вам. 'зрам; т*петидтзм, предлагам: die Polizis¬
ten Tordettcn alle sui. die Händc zu hebcm
пеницauгe изкараха	дз вдигнат ръце; с-
т zum Duell - извиквам н'г. из лусл; с-е Festung
zur Übcu^bc - подлагам на крeпеет дз сс
предаде; c-m zur Zahlung - напомням uнм.;
-еним от Н'г. дз сн плат— дънта; 3. карт. с-с
Spielbank - прeиитви'взм фалит пз бзннитз-
Aufforderuu/gr -сп покапа, пе'знвзнC; повиква¬
не; прcднежcннc: нзеmеиезнc: - zum Tanz
покана зз танц; - zur Zahlung искане дз сс
плат— (Дълг),
aufToretr/ tn. int/. b тaлcсинзм: засаждам (гори);
Auffole»eun//
Auffoestungeechutzgürtei т лесов. ион-тзщиmeн
пеие-
aufTreeee/* tr. 1. (зо животни, грубо ?о хора и
др.) изяждам, излапвам, а преш.; (за грижа,
роботи) съсипвам: die Tiere fTcsscn eiminder auf
зверовете сс изяждат един друг разг. e-m vor
Liebe - изяждам н'(. от любов: 2. разяждам
(кожа).
auffrische/ I. t^. refl. L освежавам (се), епрeепя-
езм (сс); 2. подновявам; възобновявам, тeсгaв-
T-рзм (картини): розг, Eri/neuu/gcn - възкре¬
сявам спомсн—; II. intr. s b .мор. (ло вятър)
засилва сс; der Wind friscl/e auf задуха пе*
синеи вятър; Auffrischun//
auffuhre/ tn. refl. 1. поегреивзM; издигам (здания.
стене- бентове); насипвам, натрупвам: Erde
um c-m Baum - натрупвам пръст еконе игрве; 2.
прcлетитиM; изпълнявам (пиеси, муз, проезве-
денае): 3. воен. Ks/omen - изкарвам ергдии нз
потнция: die Wiche - развеждам нзл*уH; uоег*-
тям часов—; 4. споменавам, цитирам, uемeет-
вам (в сметки), пееочнгм (свидетели), давам.
прнв-жлзи (деиоsотвлотва):в-л Posten 1/ einer
Rechnung - поставям отбелязвам пeре п смет-
5. refl, държа сс (itwuH такава а токево
държание): sich Ude<öf1I'U - държа сс неучтиво.
Auffftbiriu//, -ет 1. птcиетanнeн-c; изпълнен--
(с театър, но концерт); 2. uевeиcuнe; държа¬
ние; 3. вж. 10'^11/1.
Aufführu/gsrecht п .муз, теитр. пл*ве зз ит-ис-
тзедсннс, зз нтпгннeниe-
auffüne/ tr. 1. обл, сипвам (супи. яДеше); 2.
изпълвам (чеша. бъчви), допълвам. uеднтзм
(вина); попъ/вям (загуби. зопоси. признато):
dcm Weg - насипвам път с чакъл.
Auffülllöffel т лъжица зз ризс-пвзнe-
Auffüllung/. -cm 1. вж uulfülleg; 2. насип.
aufu/kel/ iHtr. b ие'тя (звезда); блика (за
духовитост),
aufrufter/ tr, разг, 1. изяждам; 2. вж. lurfTt/em.
auffütter/, auffuttern tr. отхранвам, еmтнcждaм;
еmкгрмяи (животни), розг, тзсннтзм; nоох*
рзивам (отслабнал човек); Auffütterung /
Aufgabe / -еп L упражнение; тagaлeне (ло
домашна работа); pl. утонu: задача, н преш.:
sich ctw. zur - machen поетзвим сн нщ. зз
задача; 2 uеgзвзнc, предзтзне (ше посмО'
Aufgabe/amt
144
телеграма. богиж); гишс. място зи uедaвaнe-
те; uлeдзвaнemе: - e-s cingcscirlrhemen Briefes
ползване из птeпотъчauо пиеие; 3. изоставя¬
не, зарязване. до6тоненно отказване от 1^.;
отказ от ие*нaгзггщно състезание: - e-s Amtes
изпускане па служба; - c-s Rechtes отказване от
пт*ве; - dcs Gescläites никвилaния па тгттене-
ко nтeлирииmиe; 4- .метал. етвот зз пълнене из
вuеекa пещ; 5. търг, отбелязване, означаване:
ui/cu - des Betrages с означаване пз сумата; 6.
с-перт!- начален удар, ссрвнс.
Aufgabe/amt //, -ort т -неп-лиции; място зи
подаване (па писма. багиж).
aufgabeln tn. рлазг. набожнам; набучвам (на виели¬
ца)- H/u - вдитам еeне с вида; wo isst du dem
bloß sufgcgsbclt? къде сн го набутан тоя?
Aufgabe/buch п е6отuuн от задачи.
Aurys/c/ort т вж- -nm/; -sclrli т квитанция (зо
пре>Давоне пи телеграми* писмо, пратки);
-Station / ет*нния нз предаването.
AuTuu1öpp т спорт. пробен тадоп.
Aufgang т, -s-c 1. изкачване, вгзл-тзнe: възход,
пелeи; mitte/ Im - des Lebens тъкмо във
възхода па живота; 2. стълбиш-; път нагоре: cs
/I// zwei Aufgänge zu diesem fcstsaa1 към зинати
за тържества -ма лее стълбиш*; 3. -зтлeв; и
пр>еп.-; изто': dcг-t*/ neuem Sängers поивявaнe-
те па нов пстец; 4. лев. начало из нота след
забран*; 5. преш.; пукване,разтварян-: der*-deu
hcligert/m Stadt отварянето портите на о6е*дe-
вия трад; deu - des Eises uук:в*в-то нз дсдз; 6.
остар). изправените разноски по нщ.
luTuärcg* mir. s кнuH; налита сс. фepмeнmнрa:
преи, кипвам (от гняв), uзбухвзu-
uufyut/c/g tr.paie, = luigibel/, uuTflseUen;
suf/ch/i* tr. 1. ползвам (телеграма), предавам
(багаж); 2 иaпуенaи; отказвам се от вщ.,
изоставям (палнцлля);ролзг> зарязвам*; етп-св*и;
спорт, отказвам сс от състезание. борба: das
Am/. dem Strel/. die Hornung - изпускам,
отказвам сс от службата, от спора, борбата,
изееmaним всякаква надежда; e-m Kranken -
смятам 6енeн зз загубен. резг. отписвам се:
поет. dem Gels/, die Seele - издъхвам; 3. ебл.
слагам; еcтв-рзм; сипвим (яДеше); 4. задавим
(урок, задача), възлагам (гатанка); 5. .метач.
насипвам (въглащо- руДа във висока пещ).
aufgeblasen adj.par.. Х.резг. виеекемeт-н пagуm:
2. вж. lufbllsen-
Aufgeblasenheit / (*-пr нaдymесm; нзлмeпuоеm;
гетд-ннвееm.
Aufgebot п. -S. -с 1. вееш, рядкс ититив; сенкив*
част от типaе; das letzte - свикване из всички
солни зи nеcннз служба: 2. обявяване от змтопа
па предстоящо 6рa'еегчcmзи-e: рилг, e-m ein -
machen чета някому 'оuене eв*пгcн-c: 3. нап¬
рягане (на сила, ум): mit - ull/г Kräfte с
нaптис*иc па всички сини; 4. юр, пензu* зз
ил-gявявзнe па пр-т-вщии: das Gerlci/ erließ
ein - am die Nue1las/gläu/lger съдът покзи-
нсички ктcд-mери дз предявят взсман-ята сн
срещу оставеното (от починалия) нзснegеmво.
aufgedreht 1. adj, part. розг. вссен, е добро
настроение; тaзгонетнив; 2. вж'. auTduelen.
auTgedun//n adj- 1. иеииухв*н (/№-); 2. ароган¬
тен.
Aufgeidu n/eilnrity, -еп иоипухиaнесm.
auT/eien* I. intr. е 1. възлизам, излитам сс; лов.
изхвръкнам: der Berg geht st/il auf планината сс
издига егтгмuе; dcr Vorhang geh/ auf завесата
сс нлиса; cln fcuc/, dcr Rauch, der Nebel gelt auf
огънят пламва, пушекът, мътната сс вдига; 2.
отварям се; прен. разкривам сс. става яено; dis
Geschwür, die Knosp/ gelt auf циреят сс пуква,
пъпката сс разпукна; разг. die Tür, das Fens/eu
geht auf вратата, nтототeнъm сс отваря; endlich
sind Ihm die Aug/n uuT/egangem прен. вай-пос/с
му сс отворих* очитс; das Herz, die Seele geht
auf сърц-то. душата сс разкрит*; 3. розг. e-m
geht ein Lici/ auf в'м. uщ- сгзвз ясно; ein
Gedanke, e-c Al/u/g geht miu auf m-ква ми,
хрумна мн мисъл, пребнясви мн смътна прслс-
тавз*; 4. нттрятзм: die Somme geht nuf снъннcmе
изтряна; 5. надига сс. втасва (тесто), приижда
(всДо):разг-'. die Pocken sind sufgegamgem вакси-
иaнииm* (против шарки) сс с хтзнинз; er ist wie
ein Piuinkuclen auTgegam/eg 'з6зтдне*н като
козунак (иадебелял); 6. повиквам, е преш,: с-с
Sus/ geht suf поникват пос-нu: 7. поглъщам сс в
нщ-: nт-mепянзм сс п 1^.: alles geht in Rauch
und Flimmen auf ве-чке изчезва е дим и
пламъци; die Ur/ulya/cn gi/gei im slawischen
Volkstum auf прабългарин- сс uтeтеnихa н
славянската н*теиноеm: er geht ganz in seiner
Ar/rlt auf той цял c пегъннaт от работата сн; 8.
изразходвам сс; свършвам сс: das Papier ist
auTgeusnuen хартията сс свърши; viel Geld -
lassen много пари изразходвам; 9. лев. започва
(ловен селен) (след забраната); 10. мат. дели
сс без ееmaтгн: (зо изчисление* сметки) изниза
[вярна]. all/ geraden Zahl// gehen durch zwei
//1^<^11/ auf всички четни числа сс денят нз двс
бсз остатък; die Rechnung geht restlos auf
емeт'зm3; изчислението -з/иза без ееmaнгк:
сметката -тнuтз; II. tr- разранявам от ходеше:
sich D die Füße - разраняват мн се '^*'3'3 от
хеgcпc-
aufgeklärt Xpart. adj, птесв-mcн: бсз пт-дтзтег-
дгци: 2. вж- luTklären¬
aufgeknöpft part, adj, 1. разг, о6шнтcнeH; доегг-
пeп: вeеcн: 2. вж. luTkmöpf/n-
aufgekratzt adj. роп. резг. 1. весел; 2 студ.
сaмехвзнcи: 3. вж. aulk/atzen-
Aufgekratztheit /, -еп еcсcде; иовищcие нзстрое-
вне.
aufgelaufen part. нтеетзе-и (руДник),

145
Aufhänge/bodc/
Aufgeld H: -s, -cr 1. търг. зжио. ебл. добавка свръх
цензна; 2. аст^р- кзuзте-
aufgelegt adj. part. 1 изсгре-U; ризпонежcи
(добре, з.-7е ) ; 1 пейер. ивcн; das ist ein -си
Schwindel mевз с явпз измама; 3. със екдеиноег
към нщ., със спееебиесг за нщ-: 4 вж.
uuTlegen.
aufgelle/ 1н1г. b s пронизиmeнно; рятне птозвучг-
вам.
aufgeräumt adj. разг. 1. вссен, разположен. е
добро настроение; 2. вж. lulunumen-
Aufucrnulmt1el1t/; -п веселост. добро разположе¬
ние.
Aufgeregtheit / — вътбyдeнесT; тл-вег*.
AufU/samy ./, -s. -C лот. начална част пз строфа
(с срeДшевeиавне швмоии песни).
aufgeschlossen adj. part. 1. съобщителен. отворен
(човск): Ihr Heuz ist Tüu sllcs Edle -душини й c
огнор-н* зз всяко 6нзтетолно uш-; 2. с (токово
е токови) интереси: cr ist all// neuen Ideen -
той се интересува от всички нови идеи; 3. вж,
suischließcn.
Ahfgeschloseengrit/, — еmнорcвоет (духовна).
aufgeschmissen adj. розг- безпомощен; ебгрниH;
слисан, емуmeн- - sein измирам сс н бсна;
загубен съм; хич мс няма; оцапах я
aufgesch^^mmt adj- подnухнзн-
aufgetakelt adj. part. 1. прcmензрeH; пзтлуфeн: 2.
вж. nuT/akelm-
aufgetan adj. вж. auigesehlor/ecn.
AufgetпebbnhriS/, -сп нaлм-ннесm.
aufgeweckt adj. part. 1. жив; събуден, етвелeU;
буд-н (човек, (щ); 2. с:^с. lufwecken»
Aufgewecktheit / — бyлнееT; еъ6уиcнесm; жи-
несm. егвет-ност-
aufgezogen part. adj. ризг. развеселси, във еcеcне
н*еmреeнue»
aufgieße/* tr. 1. запарвам, попарвам: Тсс -
запарвам чзи; 2 наливам, денннзн: Ö1 -
наливам таз п нзмиa-
aufglä/zen intr, b s пресиин*M; 6д-етзм»
aufglätten .^. изглаждам c ют—я
aufgleisen tr. жп- поставям (вогси) ни р-лсн.
aufgliedern tr. лзтчнeиитaм (нщ. пянеr: Mammut-
Ucnoseeпschaffcm wc/dei I/ faehgemöescmschai-
tcm uuigegliedcrt огреиииг- тръстове сс дсдят
из пе*дт-6нн единици спорел бранша.
Ahfgllederuhg/, -еп разчленяване; иeцeнтрзнитз-
ц—я.
aufglimme/* iHtr- s тaгдeйвзM; светвам (светла¬
та, .лампи. пура); прен, пте6ниевзм; пламвам
(ноДежда, радост).
aufglühen intr- s п/змеим, а преи. (звезди. еча,
лица, ноДежда).
aufgrabe/* tr. 1. рзтнепзвзм; еmнитим (гроб, кла¬
денец); 2. рaтнеu*еим (почва). птeноuзтaм (но¬
во): dic Erde um die Bäume - разкопавам земята
енено дглнcтиmз: 3. изкопаним; 4. трзв-рзм-
aufgrätschen intr. b s спорт. скачам п разкрач'*
(па котя. поралелкота).
aufgreifen* I. tr. 1. хващам, тздзеим (кроДец). 2.
вл—тзм, по вдигам (нщ. ет земято); пол-мам:
подхващам; залавям (изпуснете нuшuа); зала¬
вям се о нш-; c-m Gedanken - педхнaш*м мисъл;
прен. ein Wou/. eine Äußerung - залавям сс о,
вземам певол от лумз, нт'*твзнe: II. hur. b лев,
(зи куче) еълеи; душейки по енcдuтe-
aufgru/d, auf Grund Präp. c G въз есневз иа.
aufgrü/e/ intr, s тзтзcнeиитзм се; пекaтвзм;
поuинвaм-
aufgucke/ iHtr. b розг- = luiseUcm-
aufgürten tr. refl- 1. разхлабвам, разпускам (ре¬
мък); ритеegдaезм (кси): 2. запретвам (сс).
Aufguss m. -cs. -с; запарване. попарваше, №/№3-
ве; нaсmеи'a;н/eЛ- -нфут-
Aufgusstierchen п лаел, инфузория (подтип).
aufhabe/* tri ролг, 1. нмам. ноеи иа тдзезтз
(типко- шлем); 2. държа еmтерcн: den Mu/d.
dcm Luden - устат* ми, магазинът ми сз
отворени; 3. изразходван съм. изял съм: hist du
die Suppe schon auf? —зяде ни вече супата?; 4.
изmевзлeи съм с 1^.: ei/ S^l^ilTf; das Gctreldc auf
hat кораб, нейте c натовар-н храни; 5. имам
нш- възлoжcне; dic Schüler haben Arbeiten auf
из учениците сз дадени упт*жu-вия-
aufhacken tn. разкопавам. рззрох'вам (пръст-
земя).
aufhaken I. tr. nefl. 1. разкопчавам (се), огнепчз-
езм (сс); откачам; 2. заканвам, дигам с кука; II.
intr, лов- 'гmcля сс; 'знвзм; der Vogel lu/t uuT
птицата кацна [на оиола]-
aufhalSem tr. разг. (c-m ctw. -) нахлузвам uнм.
(всичката работа. uuоге зил‘ънжeния)-
Aufhalt ни. -S, -с - Auf/itlult.
aufhalte/* tr. 1. розг. държа отворено, е прен
(ръко, ечи); 2. запазвам, резервирам. държ*
свободно (място. служба, ваканция); 3. за¬
държам. еъзпнтзм; спирам (прииждащо ва¬
ди, беглец): dir Tränen - сдържам сн сълзите;
eil Baum 11/lt s-m Full uuT eлне дърво то
задържа дз нс падне; 4. задържам нкс. (отне¬
мам. опгажнром лну времето), refl, губя сн
врсмсто (с дреболии): e-m u/nü/z mit ntw. - из
вятъра губя времето uнu-; 5. придържам: d/u
Kamm hält die Loc/ci auf требснът придържа
къдр-цитс; W-refl. 1. прекарвам. оставам: sich
Im Freien - uт-'aтвau вз егктиго; l-розг. (sici
^/1 etw. -) възмущавам се (от uщ.), елуивзи;
кеиcнтит*и; чсша си -з-'* зз ищ-; Aufhal-
Шп//.
Aufhalter т* -s-техн. разпи приспособления зи
спнтaнc: спнрaч'a-
Aufhaltrirme/ т р-мък пол 'етeмa из 'ен-
aufhämmern tr. 1. рзт'ов*взм, отварям; 2. спук¬
вам. тзнеезвим-
Au^ä/ge/bode/ т таван зи простиран- (на
10. Н-мске*6ънт*рcки р-чвнк, том I.

Aufhä/ge/bügel
146
пране): -/üicl m закачалка зз лр-хи, сз'з:
-leint --/ - въже зз прост-рамс из дрсхн.
aufhängen tri refl. (imperf- u: hi/g auT) part. обл.
uuig/hunuen; 1. окачвам (дрехи); плоетит*м
(пране): länge das Gemälde am dieser Wand auil
окачи кзтm-н*т* из таз— стега!; 2. и nef^.
ебeсвaм (се); 3. (part, auiue1än/tr (c-m ctw. -)
разг- пейор. измамнам, мятам; натрапвам (теб-
легодарна служби)* пробутвам (лоша смоко):
c-m с-с Lüge. NucUu1eUt - мятам икг.. пробутвам
икм. лъжа. лъжливо извeегнe: 4- refl. шег. sich -
окачвам си палтото и шапката (на закечилке-
ма).
Aufhänger т* -s, - 1. гайка из дреха; 2. неолог.
актуален uонои зи статия (във вестник)-.
aufhaekrg tr, 1. сел.-ст. леко ризрохквам (лемя) с
гребло; 2. събирам с грeбне.
aufhaec1/n tr. ебл, улавям (нщ, летяща); дедз-
виu.
lufha/pc11 tr. 1. н*меmзезм; извивам (прежда); 2.
издигам с макара.
uufliucg* tr, 1. разбивам. преб-нзм (врата, лед);
рззсичзм, нац-пнам; X удрям върху (мисо,
пиано); 3. преш. изчуквам (фигури но ломеро-
но); 4. сковавам (дървета къща).
Aufbauer т* . - техн. 1. назъбен чук; 2.
щнее-теко длето.
sufhäuftli tr. гърля (тютюн); правя купчина от
пръст, натрупвам: E/de um die PTlamzcm -
натрупвам земя еноне нетeuиme из рзетeиииmз.
auf^iäufe/ tr. refl. натрупвам (се), н*'имзлвзм
(сс); прен. събирам (се), увеличавам (се) (пз-
Tиr; AuЛriiufflIlgy/
Auih//cmu/kcl т инат. двигателен мускул.
lulic/ci* fr. refl. 1. (поrвиигзM; дигам нагоре
(товар). издигам; ctw. vom Boden - вдитзм ищ^.
от пода; dem KopT, die Augen - повдигам сн
гнзвзт*. очитс; dcm Schleier - пендитзм сн
воилз; dis Kleid - пендитзм си лонняmз (за до
ше се влача)* 2. снемам (обсаДо); вд—там,
uр-'рaтиезм (заседенне): die Taiel - ставам от
трaueзaтa (при боик^ет, пиршество); 3. еmмe-
нии (закон. наредба, забрано)* аиун—рвам (До¬
говор): с-е V/rlo/uiu - лззеилим седeж: паел.
auTgce'1o/en Ist niclt luiuchöbem отнежeне нс
значи етм-пeне 4. запазвам. съхранявам, скът¬
вам. прибирам (хрошо); птиюmиеaLм: розг. gut
aufgehoben sein добре с тaпитcие; п добри ръце
се намира; ctw. vor e-m - пити, скривам 1^. от
икт.; 5. изш-излезм, изпадам внезапно. nдeви-
вам, т*ттулиM; унишежзв*u (раsбейшнчeоио
гнезДс): е-с Bande - разтурям. унищожавам
банда; 6. мит. съкращавам дроб; 7. н refl. мит.
'еuucнеитau (сс). нзтзвпивзм (се); унншеж*-
взм (сс): eins geych das smdcnc - немпcпенрзм
-дио с друго: +10 -10 ie/cm sich gegenseitig suf
[плюс 10 н минус 10 сс унищожават втзuмие; 8.
хим- неутрализирам; 9. мат. лaзч-сmним (мет¬
не галерия); □ von ei/cu Sache vl/l Auicbens
machen много сс хваля c 1^.; ииете принзтн*м.
много шум вдитзм зз вщ.; uuесо голямо
зизченн- отдавам из нщ.; ohne alles Aufll/een
без дз влисзм много шум; Anlfrebung/
Aufhrbu/ge/grrtcht т юр. нзcзниеннз ииет*и-
ции: -kdsuscl/юр, кзсацион-н uенед;-Zeichen
п муз. б-кар.
aufhefte/ tr. 1. ттепостзм; nтищинaм н-ко. за¬
бождам с гепниини; Ъостер. e-m ctw. - мятам,
uзйmзпоев*м н'г.
aufheitrr/ tr. refl. 1. и rejl- рaттcеeдитзм (сс); 2.
/efl. (ла време) итяспям се, развсдряним сс.
птоиенявзм сс; Aulfreiterunn/,
aufhelfe/* intr. b 1. (c-m помагам да cc
изпран-, дз станс; преш. помагам (uкu.r дз сс
издигне (обществено); 2 (e-r Sache D
педебряв*u (ебризовошне. построение. фи¬
нансите се),
aufhrizrn tr. refl. техн. нзготeшивaм (атмосфе¬
ра, веда, гол),
aufheUen tr, refl. 1. есвcmнивзм, тaтиенивзм;
изяснявам (въпрос* проблем. нщ. загадъчно,
престъпление); 2. правя по*евегън. освежавам
(кормено), изрусявам (неси); 3. refl. (и intr. b)
разведрявам сс, птояеuявaм сс (зо време,
построение): cs hellt sich auf прояснява сс; iir
Gcsicl/ lellte sich auf лицето й сс проясни; 4.
хим. избистря сс (мечтоси); Aufhellung/
aufhe/ken tr. естер. обесвам.
aufhetze/ tr. 1. (c-i zu e/w. -) подсmтeкзним.
иас^'взм (кучеме); настройвам, подбуждам:
dis Volk уедст e-m - подбуждам народа срещу
нкт.; 2 лов. Wild - uоисонтaм. итuнaшвaм
дивеч; Aufhetzu/g /
Aufhetzer и, -s, - подстрeнзm-H; подбудител.
AuflreizereiJ/ -еп подстрекателства (постоянни)
pl-
aufhetzerisch adj. подсmлcнamcлсни-
aufheute/ iHtr. b (зе сирено, куче) нтрeнзвзм.
надавам тей.
aufrieer/ tr. вдигам (флаг, знаме).
aufhocke/1 tr, сел--стоп. поставям снопи пз
малки 'ръстни-
aufhocke/f I. tr. ебл. вземам ви сърба си; II. int/i b
s 1-розг. кичним сс (то кола); 2. спорт, скачам,
клекнал вз уред.
Aufhocker т, -s. ~ мнт. в—и к*рaкеuджен-
aufhöhr/ 1. иовg-гзм (терен, водно нова)* пратя
nе*внсек (з-Д); 2. жтв. подчертавам чрез ие*
светни тепев-; н преш.; A/tf^t^i^i^n/^yr
aufhole/ I. tr. I. е intr. b наваксвам (време*
релултот): der Zug is/ die Verspätung uuT/c1ölf
влакът навакса закъснението: Pllnuueksfnnde -
пзтaнетзм изоетивинcmе от пнива; спорт, in dcn
letztem 5 Minuten holte tu auf п последните 5
минути той поправи, изравн— резултата; 2.
мор, излитам (плотна, флагове); 3. нзтегдям из
147
suTklopT/i
брета: 11. intr. b 1. търг, подобрявам се, качвам
сс (борсови курсове, цени); 2. мор. (зе вятър)
усилвам се; Äufholllngyr
aul'holzen г лесов- вж, auTöгsten-
aufrorchr/ iH.r. b вслушвам сс; изестрим слух;
потдeждau наторе, еенушв*й'и сс: loch -
uлcтглиин съм сс н с/ух.
Anfhorchrr м* -s, - педенушвau-
Aufhorch е о&Г, -еп иостояиие поденущв*нe;
aufhöre/ intr. b птeсmзвaм. епнтзи: стихва (вя¬
тър): ралг- da hört (eieir и/ег alles auTl змз товз
c всчс прcнздeие!: тота мннзтз всякакви гтзии-
ци!; стига вече!
aufhüpfe/ int/. s uеис'*чaм.
AuITIиМе-Д -п лав, гюме (= Krähe/lütte).
aufjagen tr. 1. uодпнaщвau; подгонвам (зайци):
разг. das ganze Haus - вдигам цялата къщ* ви
крзк; 2. мср. лесеuн*u; ein Segelboot - летеи-
взм платноходка.
aufjammer/ intr- b изв*й'вам, изплаквам.
aufjauchze/, aufjubeln intr, b възкликвам. възли-
куеам.
aufkämme/ tn. разчесвам (вълни).
aufkarren tr. = auffahren II. 2.
Aufkauf m, -s. - закупуване е голямо 'оничeет-
те.
aufkaufe/ tr. търг, закупувам п сенимо кеннч-сm-
ве, из'уuвзu (олакн); Aufkaufum/-)/
Aufkäufer и* -s търг. 1. закупчик; 2. купувач из
едро със спекулативна цел.
Aufkäuferei / -еп изкупуване,
auffahren ./- 1. помитам. измитам; 1 техш:
работя рснсфнз работа.
Aufkehricht и* п. -s. -с смет; мен. отпадъци,
aufkrimen iHtr. s покълвам. nеии'взи. пе'aтв*м;
зараждам се; прен. luTkeimemdes Talen/ зараж¬
дащ сс тинапт; lufkcimend/ Lie/c зараждаща сс
дюбев-
auTktchrrn intr- b изкие'тзи сс.
auf^tten tr, залепвам с маджун.
aufklanen intr. b з-ивам. зся. е преш. (рони.
nролеои- противоречия).
aufklaftrrn tr. нареждам (Дърва) е кубици,
aufklagend part. adj. с изхлипваве. изпищяваше,
изпuшивзйнн-
Aufklang и* -s, - първите акорди ви кеuпети-
ции. н прет.
aufklappen 1. tr. 1. отварям (с .хлопвоне) (нож
метър, албум, чанти. куфар): c-m Tisch -
nевд-тзм крила пз маса; 1 вдитам нагоре
(якама ши полиоте се); II. 1н1г. s отварям сс с
хлопнаше («роли); -зл-тз се изторе (копак*.
сгъваем стюл).
aufklarm 1. intr- b (за време) -тяенявau сс.
прояснявам сс; 11. tr. мор.: D/ck - тизч-ете*м,
привеждам е рел палубата.
aufklärr/ tr. refl. 1. (е-п über c/w. -) иресвcш*т*м
(сс). премахвам ирcgр*теъдгпи: die Jugend
sexuell - давам ионетз преетcт* па младежта.
иреснeшзнзм я е полови въпроси; uuTg/kläut/г
Mc/sch просвст-н ченc'; човс' бсз предразсъ¬
дъци; 2. (c-m über e-n, e/w. -) освegемиезм икг.
относно нкг.. нш-; 1 рззнливии (убийство,
майно); нзясиивaм. разяснявам. обяснявам: ein
MieeYeistnmdniS; e-m Zf/if/l, с-с umklu/e Stelle in
c-m Buch - итяспипзu лзтяепивзм нeдотзтуue-
ние. съмнеш--, обиепявзм н-исuо място н
кинг*; das Rätsel klä/te sich von selbst auf
загадката сс обясн— от само себе сн; (с ГДР)
ироетeщзеaм nедитичeеки. ите*гнтитвaм (но-
селенеемо); 4. воен. разузнатам, р-'отиоени*
рам; 5. refl. (зо време) прояснявам (сс), изясня¬
вам се, е преш.: deu Himmel, sein Gesicl/ klä/t
sich auf пc6cге; нин-mо му сс ироиенявa; 6. refl,
хем. (за мечнеси) избистря еc-
Aufkiärcr и. -s, - 1. птосв-т-mcн; 2. птеев-ще*
нец; А па.пнл- агитатор (« ГДР); 4 веен.
разузнавач; пuнет из разузнавателен сзмедcm-
Aufklärreäi f -en L тeснетръде. педантично.
eдноеmт*нчиве птеев-щ-исmне; 2. крaиuееги.
прe'зл-ноети е пеновз uроевeгa.
aufklärerisch adj. 1. птеевeшcнcки: т*циензнис*
тич-еки*; 2. преев-тuгcнeн: пеучитcн-и; 3. по¬
пит. рел, ннбeтзлeп-
Aufkläricht п. -s, — пр-'*нeне проев-щeиегво.
Aulf^il^r^un^/y/ -сп 1. итосв-m* (предимно палави,
на и нзсбщо против преДралсъДъцн); 2. Птее-
вeщeниcте (кола иулиуриа-ноисрнчвске епо¬
ха пи рищнатилизмо); 3. е6яснeни-, разясне¬
ние; осведомява! ic; 4. воеш. рззузн*тзнe: 5. (в
ГДР) агитация; 6. вж- aufkläiei.
AuT/1nrunu//ab//Cllln1'//воеш. разузнавателна част.
огрял; —ar/cit f мпнин- разяснителна */1'*^-
еннз работа; -dienst т воеш. разузнавателна
служба; -ci/sitz и палим. шеолег. (« ГДР)
участие, вкарване е агитациови* тзбеma: -film
п нзyчне*пепунярeн фн/м (особени зо палаво
просвели); -fluyzcuy п воеш. разузнавателен
еaиедeт: -kamps/ic [гaньe]/на■7им- 3/1'*^-
онна нзмиaвня: -fiCrutur - f L поучите/яз
литература; 2. лит. литература из Пресв-щc-
пи-те (« XVHI в,* вж. Auiklnuug/ 2); -lokal п.
-stelle / пе^лил. зсигпуинг (в ЕДР); -suclt f
страст, мания зз итесв-щeиетто; -trupp и (в
ГДР) згинбригадз; -wesen п ваеш- разузнава-
тeнне дeде: -zeit f = AuTklnuugu 2.
aufklatecheg intr. s пдястам (ин-еизr (във всДа-
те), пльостам (се), гуинзи с плясък (па земя¬
та).
aufklaube/ ^ризг- обл. събирам (нщ. розпнляше.
розсилона) (еи земяии).
aufkleben t^^. залепвам (мушамичка, морко).
aurUmgen* intr, s b ирезтучзт3; зззеучзеа. еква, н
прен, (музика. гласове).
aufkli/ken tr, отварям (врими)-
aufklopfen I. t^^. чупя (ореха); II. iHtr^- b чукам вз
aufknabber/
148
нщ; -UJЗ» давам сигнал зз започване: deu
Kup/llm/lsteu klopT/ suf к*u-нuзйеторгт почук¬
ва (ло запачваше)
aufk/abbern tn. фим, итхтуенвзм (щоконзл, иге-
г*нулк'иr.
aufknacken tn. рилг. чупя (орехи); разбивам: е-го
eine isu/c Nuss auTzuknuck/n geben дзвзм нни.
дз счупи костелив орсх; c-n G/ldeeiuln/ -
разбивам к*ез: с-m с-с Strafe - лруенaм икм.
нзнзтaинe-
aufknalle/ tn. еmлcним по нщ., по нкг.; ш-бтам
(нкм. камшик)'. e-m eine - шибвзм |1км. нут-
шум.
aufk/ien refl- конcннчa-
aufknöpfen tn. 1. откопчавам, т*зкеич*тзм; 2.
лзтmвзтям: розг, die Oi/en - н*оегрии уши.
uufknoepen int/i s 1. разцъфвам сс; 2. (за пъпка)
разтваря
auf^cten tn. развързвам (връзки, прeпноии- тю¬
тюнева кесия. връв).
anfk/üpfr/ tn. refl- 1. е nefl. връзвам; преш.
е6cевзм (сс): das Hasu - връзвам косата нзтетe:
2.	развързвам (възел. пакеи, вратовръзка).
aufkoche/ 1. tn. 1. слагам дз кипне. 2. птemопним
(ядене); 3- изразходвам е (отнсшс; II. infr- b 1.
з*в1тaм; '-^^3^1. е прен: die Suppe - lusscm
еег*ним супат* да кипвс; преи. er koch/ risch
uuT кипни бърже; 2. авсмр. разпускам сс, разг,
р*зтсне'-нянaм сс (по ассбеш повод).
aufkommen* iHtr, s I. изправям сс, издигам сс;
(зе болен) привл-гам се, одриним: man Zweifel/
an seinem - съмняват сс п етдт*вивзнcто му;
прен. aus dem Staube - издигам се от низините;
2. израствам, перaетвaм; раста; 3. появява сс,
въвежда сс; възниквам, изниквам: ein starker
Nordwind kam auf си/св ссверсн вятър сс
появи; eine neue Mode, neue Sitt/n kommen auf
изниза певз мода, възникват нови нрави, ZwC-
Tel licht * lassem пеm1ек*u. ззтнущaвим съмне¬
ния; 4. (Tür e/w. -) еттевзтям (за hiil). давам
е6eтщcгcниe (з* нщ-r. стоя нзет-шз, оmгевзрим
(за дадена вреДо); 5. jeucn cin/m - мота дз сс
мсря, тaвuоеmоcu съм (с инг-r; 6. събира сс:
Geld kommt aus etw. ui^H получават сс пари он
нщ-; 7. ебл. тaз'рнвзм се, излизам вз бял свиm:
&мер-. наближавам. доближавам сс (зо кораб)'.
ein S^C^ilff kommt e-m anderen auf кораб застита
друс; 9. спори- птибл-жзезu сс до пърха,
тeкетдз: изптeдв*м към перeлнии състезател;
доближавам (с посмажешаеис сн) иобegнmcн1и;
10. (ла цирей) еmвaли се. пукна
Aufkommen л, -s. - - 1. кемпeнезпия. обcтшeme-
н—е; 2. икон. постъпленияpl. от данъци; 3. вж.
uuTkömmen-
aufkoeke/ tn. изваждам тапата. отварям щнщ-;
aufkrähe/ int/i b итнукуригн*и-
auf^ame/ tr, изреждам. подреждам; лззтрc6езм.
aufkrampe/ tr. отварям врани (заключена с
ки танец)-.
Aufkratzetse/ п тексм, чсса/о. чeи'зде;
aufkratzen tr. 1. т*тчовгpкв*м. рззчеидям (ци¬
рей); разранявам; 2. изчегъртвам. иедиовят*и
(мазилки); З-ролг. стържа вз ^1/7/'*, издрънк-
н^^;4.^изт. риттcсeнивзм-
aufkrrieche/ int/- b 1. -зкр-щянам. изпищявам. е
прен. (си възмущение- ужас, болки); Z (зи
врете, вогаи) нзскглцнaм силно, итектипги*
взм.
aufkrrmprl/ tr. запретвам (^'^1, 'рачо/и, по-
на); eln/n Hut - uевлит*u и-лнфeтни из шauнз;
mit lu'ue'ucm'ekeg Änm/1/ със запънати
^'3^1.
aufkreuzen intr. s b мор 1. плавам ср-щу вятъра;
2. 5 изuнзнaм; явявам сс: розг- er kann j/d/i
Augenblick ileu - гой можс всеки момент дз сс
1тmьn*ичu тук.
aufkricyeg tn. рилг- 1. успявам да оmветя; 2. (ли
ученик) задаван мн домашни уптaжu-uии: 3.
слвим изяждам.
aufkündigen, ряДкс auf^nden tn, лcноuснр^зм;
прекратявам (Договор. спогодба); предупреж¬
давам зз изпускан- (но квормнре. служби):
прен. den WaTc/stills/i/d - л-неиснрзм nриии-
лиemо-
Aufkü/digung / -сп л-ненеuрзue (та Диговор);
пр-дуnт-ждcииe (зи напускане та квартира.
служби): mich scchsmonaiticheu - с щeстмcеcч-
пе ит-луnт-ждeниc (зи напускане-уволнение).
Aufkündigungs/brief т птcлупт-дитeнво uиеuе
(за Денонсиране); —^riet, -zeit/ ’с^к за преду¬
преждение (при нопускопе):
auflachm iHtr. b изсмивам се гръмогласно,
auflacktere/ tr. техн. освежавам, поиновивзм с
на'. лакирам (мебел),
aufladen* tn. 1. l^зтоезлnз^1 (Дърве, слики): dem
Wagen - пaтевзртим нензm*; фом, c-m die ganze
Schuld. die Vcrantwortu/g - стоварвам върху
икт. цялата вина, етгонетнеегma: 2. ел. uгнuИ;
зареждам (електрически акумулатор),
Auflader и* -s, - mенaтзч-
Aufladung/, -en 1. mонзтcнe; е6рeмeиивзиc: 2.н7.
пълнеж, тзpeжgзвe-
Auflage / -/ 1. издзи—e, тираж: der Roman ist 1/
einer neuem - erschienen романът нтнeтc н нове
-злии-с; 2. данък, нидег; облагане; 3. кнсж.
наредба, поеmзнеnлeuиe; 4. юр, задължение.
странична 'нзуза (особено при Дореное н
завещание); 5. епер3; подпорна среда; 6. лесов:
годишен птнрaеm из дърво; 7. геие, гарнитура
(та яДеше); г*тнит*пc, сдaтутa: & опора при
стрелба; 9. ставок зз сеч-вата; 10. ииош- пзлид-
Auflage/gestell п = Auflage 8; -matratze /дюшск.
Auflagr(/)höhe/печ. mнрзж-
Auflagre н, -s, - сир. оиет*, пеииотa, легно (иа
мосмсве, лДашия* въздушни железница).
auflagern intr. s refl. геол. (зо плоставе) нзенеcв с

149
sufli/yci
(върху нщ.).
Auflagcгeyetcm п стр, пелпетнa енеmcмз-
AuilsycziTcr/тираж (иа книги* «№№0(40).
sufls/dly adj. веещ от морeте към еущaтa (вя¬
тър).
Aufls^c^i^i^l^/ -еп нанасяне (ие почва, линя).
lufla/e/n* tn. 1. разг, ие затварям, естaвим
еmверeно: не закопчавам: eine Tür, dcm Ms/t/1 -
нс затварям вратата, нс закопчавам палтото; 2.
разг- ие снемам (каскет- тоnио): 3. обл. австр.
напускам, изоставям (мнпо)* затварям, закри¬
вам (фабрики, фирма., спирка, служби): 4. юр.
прехвърлям право из друс; & ралг. Knsnkc,
Kiid/г - позволявам из бо/нн да стават от
н-г/ото, иа дсцз да пе си лятат; б.розг. оставям
празно място при писан-; 7. розг. пускам дз
хвръкне, огнети (гълъб- балон, ракема сате¬
лит): 8.розг- dic Kl/dcu etw. länger - не пращам
веднага децата дз си лствзт Auflassung/.
auT1ä/eI/ adj, мин, изееmaвeU; напуснат рудник).
lunsstcn tr. (c-m e/w. -) изт*етзлвг^t прен.
стоварвам (нкм. цялото роботи, грижа),
suflsu/nn intn. b (c-m	дебна в'г.
Aulluuf и, -es, ’-ч 1. (непозволена) стичаш-,
натрупвай- (по порсД. тълпи): 2. натрупване
ни дгнсев-: 3. готе, суф/с (алaдинт): 4. мин.
мивн* гин-рия; 5. стр. мостче от дъски (зи
количка),
Auflsufbrrms// лехи, автоматична спирач'* зз
тeмaлнcmз.
uuTluufci* iHtr. s 1. мср. (зо кораб) закача
(дъното), засяда. удря (о брега* поДмел, Дъне¬
те): 2. (зо Kanumai- дългове) нараствам, увели¬
чавам сс: sein Gu/habcn ist auf Ю0 000 Mark
suTgelauTci авоарите му нараснаха нз 100 000
uap'и: 3. (ла лаце. вени) подувам сс. отичам,
uоиuухв*u; 4. сел.-слоп- (зо семе), кълви,
понъннини; 5. пук* се (шев): 6. воеш, захождам н
редици; 7. спорт, минавам напред, итпрeвзр-
тзм (при съслезопня): II. tn. 1. мин. изкарвам
руда е кенuчни; 2 [при лочеше] блъскам н
отварям (врата); 3. sich В die Füße - разранявам
си 'раката от ход-нс; 4. метач, пълня (високо
пещ).
Aufläufe/ и, -s, - 1. нтвозвaч па вътнища 2. мср.
млад моряк (= Lelehtmut/o/e)-
Aufluuffö/m/готе, форма зз суфле, пулнис
auTlaueci/m iHtr. b давам ухо. изострям ущи-
Aufllu/ch/r и* -s* - поденущвзи-
sufCb/m int/i s съживявам сс. оживявам се.
ободрявам се; добнвau нзнове желание, кураж,
u*неве сс подемам: die Stadt lebt auf тралът сс
оживява; der Streit, dis Gewel/feuer. der Stunm
lebte uuT разпрата пак сс подхвана, пушечният
отън сс ежинИ; бурят** започна огuене: си ist
oudeitlici suT/cleh/ гой се съвзс знзчиmeнне;
езлрзти-
sufC'k/n tn. нтнитвзu; об/изнам.
Auflcucmatulfz// люшск.
auflcgcn tr. 1. пестaвии; слагам (прибор по мосо,
грамафонне плача); пееmaвям върху вщ.; иее•
тндзм (паиривиа ши мисо): сипвам (нкм. ядеше):
die Ellbogen - ебнзкъmявзм се; Schminke -
с/зтам сн грим; ein Pflaster (auf die Wu/dc) -
с/зтам иущ*мнчкa па лзнзmз: eine Liste zur
Zeichnung - поставям лист зз nелnиекз; dem
Stier das Joch - слагам хоuеma из б-'з: dcm
Sattel - с/зтам еcллеге; dem Hörer - сдатам
обтaтuе снушaнк*ama: eu hat ei/iscl suig/lcgt той
птоето затвори телефона; Kurten - редя карти;
2. eine Ahlcile - обявявам подписк* из заем; 3.
издавам (книги): 4. излагам (стоки зо предеш*
олиоипияt «еанници- избаролелпн списъци); 5.
мор. uл-gзвзм дeменmирaн кораб (та съхране¬
ние): 6- започвам (плетове); 7. (cinen zu e/w. -)
предразполагам (икг зз uш-): icl /I/ /1'1/ dazu
suT/rlcgt нямам изстро-ние за товз; 8. ититет-
вям зз точен- (буре. бира); 9. (c-m ctw.
налагам (данъци, задължения); наказвам (икг.);
II. nejl. 1. ein PTerd legt sich auf неu ззхзпн*
юздата; 2 еиъдчв*м се: sich ml/ einem -
разправям сс с вкс.; 3. облягам сс (н* иш-r: sich
mit dem Arme/ - ебниг*и cc c ръцс нз масата.
sufl/hn/n nefl. tn. 1. nejl. претини cc. въставам.
вгзбyнmув*и cc; 2 обл. u nefl. облягам (се).
пелпитaм (се); dcm Kopf, Ellhoy/d - nелпир*м
тдзез, лакти.
AuflcUgugU / -еп възбyнmувзне; рзз6yнгунзнC;
въставаше; бунт; поет. тъ'збyиянaне» буп*.
lufl/im/n tri залепвам.
aufl//cg* tn. 1. събирам от земята (еДши па едно)
(камъни, дърво, класове, триха): розг. ein Kind
von der Straße - прибирам безпризорно и-'-: 2.
фем. пейор. лепвам си. попадам нз hiil:
Un/ezi/fer, с-е Kus/kiel/ - лепвам сн п*тaт1T1;
пипвам 6енcсm; ein Kind - забременявам (без
до искам).
sufl/ucltci intr. s b блестам, св-твзм (= lufu1ng-
z/nr: Aufleuchten н: - deu Lcucht/u/cl 6неев**
не. светваме нз ракетата.
Auflicit п феи. иткуетв-нз свстнин* върху
ебeк•тз-
uuflicltcn tn. nejl. \.жив, освежавам сснкитс с пе*
свстни тенев-; 2 nejl. uлеяеuятa сс (време);
ит6иетли сс (воДа); 3. прен изяснявам, уиеuи-
тзм (тайна. нщ. тъмно).
uuflicfcug tn, предавам (багаж, примки)	uuTge-
///).
lullicucg* in.n- s nejl. 1. лежа из вщ.; 2. итнежeн с
зз продажба. преглед (обикновена зз '11/^1,
списания); Bücher, Zel/schrift/i liegen zur An-
e1eh/; Wauen zum Verkauf auf книги. списания са
1тнеж-н1 зз плeтнcД; стоки зи продан; eine
Liste lieg/ zur Elizclchnung auf -ма поставен
лист зз вписване, записване; 3. обл. преи. (с-пт
~) съм ини. задължение. гриж*. бт-м-; dis ll/yt

auflisten
150
Ilm auf товз му c задължение; '^3 му с
грижат*; eu lic// ihm den ganzen Tug auf mеи цял
ден му c е тeжcег; доляна му; 4,мор. (зе кораб)
почин*; извален с ог строя; 5. refl. а tn. розл,
станат ми рани от н-жаве: sich D den Rücken -
разранява ми се гърбът от (Дълге) нeжaнe-
auflisten tr. (c-m etw. -) натрапвам чрез хиглое';
auflockreg tri 1. правя рохкив. т*зрехвaм (почви);
разбунвам, разравям (огъня); 2. разхлабвам,
отпускам (възел. ремък) т*тнишн*M; а преш:
ein Kissen - разпухнам възглавница; suf/clo-
cker/c Bewölkung разкъсана облачност; die
Sitte/ sind auT/clock/ut враните са стана/н
[лост*! еве6олuи.
Auflockerung f -ci 1. лaтедз6нaue; разнищване: -
deu Disziplin отслабване нз лисципнигазг*; 2.
езокозн. отклоисш-с от сmросе ус'зuен-uu /-'-
C1но(р*и*т1чин форми.
uullödcu1; suflol/i int/i s пламвам, нумвзм,
избухвам п [гон-ми] пламъци, а преи.
auflösbar adj. 1. хим. разтворим. разтопим; 2.
рзтт-Щ1U; лззгзизcм-
auflöscn tn. refl. 1. развързвам. отвързвам, лзте-
нзбвзм; отпускам (кее*; егз-н): 2. а nefl. разла¬
гам (се); разпадам (—); превръщам сс (в нщ-);
sich I/ ilchts - превръщам сс п иише: 3.
разтурям (събрание, дружества), разпускам
(/шцпамент), развалям (гсДеж); 4. печ. разпи¬
лявам (набор); 5- а refl. хем. разтварям, разто¬
пявам. а преи.;розг. разкисвам сс: Salz löst sich
in ueiiem Wasser auf солта се разтваря е чиста
вода; sie wuu völlig in W/lmut suTg/löst беше
потънала напълно е мeлaнхенl-и; 6. (т*з)т-щз-
вам (въпрос* зоДича), разгадавам (го/панко):
ein/ Glelciui/ - решавам уравнени-; 7. търг.
ликвидирам (търговия, къщи); 8. муз. унищо¬
жавам (бемол е Декор); премахвам (диехирмо-
аия); 9. мои. съкращавам (dpoö).
auflöeltch adj. р*зтвет1м.
Auflösung ;Г, -еп 1. развързваше. рзтенз6взнc;
Tтзпуск*u-: .№!/- разтваряне; разтвор; 2. търг,
прекратяване, ликвидация; 3. разтуряне (ше
парламент), разваляне (на гсДеж); 4. разлага¬
не. разпадане, лзтдежcниe; пеел, mдccнc: 5.
рзтрeщзвзнC; еmтзтвaнC; тeщ-ниc (но зиДичо-
гилинка) 6. иеотр. развръзка; 7.муз, ризтcщз-
езнс из И1ееu*uс; бензр-
Auf1ö/ugu//deГ/гct п указ зз разтуряне (па napia-
мени); -mcthodc f хим, аналитичен метод;
-ml//cl п хем, разтворител; -гrcenunu/Д/ш/л
аиалитич1ю нтчuен-ннe; -vermög// п: opti¬
sches = тзтрeщиmeннз епmнчн* споео6ноет (ше
лещи, микроскоп); -Z/I'h/i плуз, бcкaр-
auflöten tr, лехи, uр1поянaM; сиоивзм (нщ. о, нз
ищ.)
sufms'1/i t/i nefl. I—7 розг. 1. отварям (книга,
«реле. писмо-, пакет); развързвам (възел): die
Auy/n - отварям си очитс; 2. закачам. монти¬
рам (завеси, мебели); 3. нареждам. подреждам
(легла)* давам вид (ти стоки); рзт'тзеявзм;
gо'зтнзм; нaгитлим; прен, надувам, раздухвам:
das Haar - подреждам. правя си 'еезmз: dic
Schauspielerin wuu als fledeumaus luigcmaclt
актрисата беше 'ееmюиитaи* 'ато ирил-n; с-е
Geschichte tendenziös - meнлcиниотне надувам
неготиИ; случ'*; mach /-/ Laden auf ие прав—
от това не'ор11; 4. uищ3; съставям (сметки):
c-m с-с öudegt11cee Rechnung - птegеmзвим uкм-
перядъчне надута еиeтнз; & мор. Dumpf -
лисзм и*рз: 6. откривам, отварям, есневзезм
(дюкян. локал, заведение), оеневзвaм (фирма,
нов бронт- преДпрнялие); 7. refl- по'cгним;
геmви се, накапвам сс за вщ.: wir hüben ums
eidlich auTgcmi'lt, euch zu //suchen u*й-uеен-
днсс сс изкаиихме дз в— пееcг1м; 8. refl. der
Wi/d mach/ sich auf вятърът започва дз духа.
AufmachennU* -сп 1. подреждане, докарваие: 2.
[хубав] вид, уе'леиетво: уредба, угледна ^3-
ковк*: dis Buch erschien I/ hübscher - книгата
излсзс е нрзеиве оформление; die Zei/uig hui///
die Nuclulch/ in großer - вестникът съобщава
новината c сдри букви; 3. мор. сметка зз
звapнн-
aufma^en tr. правя е-риетне напомняне (нкм-r:
птcдуnт-жgзвзм-
aufma^n t/i 1. рисувам из. върху uщ.: 2. еенcж*-
езм. реставрирам (кормено); 3. пребоядисвам;
4. lитр*зхелвзм (бон).
Aufmarsch и. -cs, -е 1. «оен. съсредоточаване.
разгъван- (ше войски); 2. манифестация; тър-
жeе'нeuе преминаване. дcфннlирauc: - der Au-
beIt/u/ehlTt манифестация пз рaбoтu-lчcегноге-
Aufmarschgebiet п «оен, плацдарм. район зи
съсредоточаване. за разгъваис, зз изходно
uенеж-u1- (ши войски).
aufmarschtrrr/ intr. s 1. вееш, (за войска) сгерc-
gе'ечaтaм сс. разгъвам сс, поеmреит*м сс в
даден строй; 1 манифестирам. дефинирам.
мннзвим е тгтжeеmнeн мзрш.
Aufmaß п* -es, -е стр. измерване,
aufmäste/ tr. геИ; угоявам (прасенца, петлето)-.
aufmanreg tr. строя зид; правя (зоД, пас/пройка,
печка) nе*ннсек1; Aufmauerun//
aufmeißeln tr. техн, отварям с gдcте-
aufmerke/ I. tr. тaписним, еm6eдиттaм; забеляз¬
вам; II. intr- b 1. (auf etw. А-) вннмзвзм зи вщ.:
merk/ (auf die Worte) auf внимавайте иа думи¬
те!; 2. e-m - дебна! следя Н'г. (с ечи)-
aufmerksam adj- 1. внимателен: - zuhören слу¬
шам вuимзтcние; e-n auf e/w. - machen обръ¬
щам, uрннлнч*м и'и» вниманието върху uш-;
2.	вежлив: е/ ist sehr - gegen sic гой c
много тн—матснен. всжднн към вся
Aufmerksamkeit f -еп 1. внимание; нннuз'eн-
несm; eln/u Fraue - schenken отделям внимание
иа даден въпрос; 2 тннмзнне, нюбeтнесm:
151
auf/cetein
ci/cm - erweisen оказвам uнu. внимание; 3.
малък подарък.
aufmeesen* tr. 1. (e-m e/w. -) прcмeлтзм; измер¬
вам (послрайки): розл. e-m eins ml/ dem Stock -
удрям ел—н бастун uкu-; 2. прибирам: G/treide
- прибирам жито (в хамбари) .
aufmöbeln tr. refl. фем. дзвзм сини (uнu.r обел-
есеeжзвзм; тззлтнжн*м-
autoo/tieren tr. (etw. auf e/w. -) монтирам (нщ.
върху нщ.)
aufmuck(e)rn intr. b (gegen e-n -)ризг. възропта-
взм, реnmзИ; ръмжа преmнв н^г.
aufmuntern tr, 1. ободрявам. рзтеeсeниеaм 2.
nелтинв*U; поощрявам; Aufmunteegug/
aufmutzen tr. 1. разг. (e-m e/w. -) упреквам.
у'ерятaм (икт. за 1^.), натяквам, нзтнлзм (нни-
вщ.) н носа; 2. надувам. преувеличавам.
auf/ageln tr. з*геотлям; зачу'вам
aufnagm tr. птетрнтвзм; 1згтитвзм-
Auf/äharbeit / аги- HKaiHM.
aufnärrn tr. 1. зашивам. птищин*u; 2. изшивзм;
3.	refl. от шисне сс разранявам.
Aufnahme/, -п (вж, uufnebmeH) 1. приемане (по
паве членове, граждани. псдапици): - fT/mdru
Wörter in die Spruche възприемане па чужли
думи е езика; 2 прием (сърдечен* хлаДеш)-
nеетeшaнe (по гостн), приемна (в болница*
учреждение): 3. заемане («лемите в зое.м)'. die -
von Kupl/ull/g заемане иа капитан—; 4. снеман-.
ениu'* (и топографско), з*иневзнC; з*пне вз
грамофонна плоча; 5. съставян- из опис, ив-
вcнгзл: инвентаризация; nтегекоH; птегокенu-
рзие; 6. схващане. възприемане, баел, nегнг-
шaиC; абсорбираше, aенминнтaнe; е прен.; 7.
ун*тинC; нтпн1'aue (на бримки): 8. пеeмзи-;
започване (на робите): 9. хсм, поемзи-; 10.
аслор. in - kommen повдигам се. uр-успяв*u:
ставам пз мода: der Kurort, dis Geschäft kommt
in - 'урертгг сс пови-га, ггт(оес'зm* къща
преуспява; dic Ws/t kommt lmm/г mehr 1/ -
стензma сс търси есс повече; 11. юр. - von
Beweisen събиране вз денaт*тeнсmтa-
Auf/ahme/apparat л фотографически, филмов
апарат; -bedingim// условие за приемане;
-ех а me/ п приемен изпит.
aufnahmefähig adj- възприемчив; еuееебcн дз
поглъща, дз ненеум1р*: vor Müdlykei/ bl/ icl
nicht mehr - от умор* и- мога повече дз
възприемам.
Aufnahme/fähigkeit /1. възприеми итеет, епеее6-
uест зи схващане; 2. неuсумзтивнa спееебноеm;
епоеебнеет за приемане, петнъшзue (но смс-
кн): 3. тмcетнмес'; -gerät фал. = -uppa/u/;
-gcsuch л молба зз приемане; -leiter т муз,
филм. ръ'евелинeн нз т*писв*ння'a; из ен1u-
кин- при фнлм; -prüfung/ приемен итu1';
-ооГог /Hикoнеенеn (в телевизията)- -Stellung/
вееш. м-ждивнз позиция при огтeтнииe»
auTgarmerwtllig дб//. с гетенuеет за възпри-мзи-,
-würdig adj. достосн иа бъде птuem-
Aufnärnadrl т техн. ссдлзрс'* нг/з,
aufnehmen* tr. refl. 1. повдитзм (ст земята.
падо), вдигам (книга, куфар. пода, телефонна
слушалка): ein Kl/d. e-m Verletzten - (пе)влитзu
дете. лзнcи: 2. оказвам uрнeм. песр-шaи: dis
Publl/Um nahm die Rede, dis Lustspiel b^ifäHliy
auf публиката възприе р-чта. пиесата с одобрс-
ння, с ръкопняекзния: der Wald nimmt ums in
seinen Schatten suf сетaт* ни приютява под
сенките сн; 3. приемам (в Дружество): възпри¬
емам: е-е Spracht nimmt Fremdwörter auf даден
език възприема чужди думи; 4. е refl. снсмам,
правя еu1uн* (и мопагрофоие); е-е Geye/d, с-п
Film. е-п Mcnsclen, с-п Gesang auf die Schall¬
platte - снсмам. правя гоие(р*фекз еииикa вз
местност, снемам филм, фотографирам човек.
зauнсвaм псссн иа грамофонна плоча; sich -
lassem фотографирам се; 5. възобновявам. от-
иеве uе-мaм; продължавам; иоcиaм; подемам
(роботи, учение, борба а т. и.): с-с Diskussion
- влизам н лиекуеии; die Bank nimm/ dic
Zallu/gen wl/deu auf банката възобновява п/а-
ш*нняги; ваеш- die Verbindung - установявам
елът'a: deu Flcieeheu nahm den V/i^l^^^i^lT von
Geflü/el auf мeеaтяг започва продажбата н из
птици; 6. осиновявам (Дете): 7. Geld - заемам
пари (от нкт); 8. почиствам: dem Staub, dem
Schmutz - почиствам сметта. вземам. ебитзм
праха; den Fußboden - почиствам uеиз: 9.
петнгш*м, по-мам.хсм, абсорбирам: der Strom
nimm/ vi/lc Flüsse suf рекат* поема много
птигени; Wasser nimmt Salz auf водата пеeм3;
по(нгшз сентз: 10. възuлнeмaU; схващам: das
Kind nimmt leicht auf иeтcне възприема н-сно;
c-m etw. gut, übel, als Bclcidi/u/y - схващам 1!^
(ег uнгr е добър, е нош смисъл. като обида 11.
пеueетвaм; побирам, събирам. обхващам: dic-
scs Tleut/u kann das ganze Pubh/um nlcl/ - тоя
театър и- може да побере цялата uубникa: 12.
поueетнзм (в протокол* във вестник. опиоошнe*
в кпсго)* включвам: das Stück wurde 1/ dem
Spielplug luTge/omm/i пнcезти бс включен* п
рcпeрmеaрa: 13. тaпиевзм nтетекенир*м: ein
- птегеноннтзU; егег*вяи итоге'ен;
dcm Tatbes/and - записвам фalнmнч-екете поло¬
жени-. данните по случката. ите1зщ-стви-mо;
ein Telc/uumm - пти-мзм meнcгл*мз (еи спори¬
ло): 14.с-с Laufmasche-удавям бримка; 15.es
mit e-m - -зл-зам нкм. uaелeщa; мога да сс
мсря с икЕ; 16. .мср. чета курс* по 'емпзе*-
Aufnehmer и- -s, - 1. лехи, проетpaнетно между
нининигт вз виееке и такъв иа uиено нзнитaнc:
2. днал- бълеинкa; парцал (за дъски); 3. днал.
нопзтка зз смст.
3^/^^ tr. с труд, бавно развързвам. лзтснзб-
тзм (елече* корсет-, обувки).

auf/orde/
152
auT/ordrg tn. хетл. aрнтитaм.
aufnottreeg tr. етбcнязв*M; вземам си бележка («
бележнико).
auT/öttge/ ./- (c-m etw.	натрапвам-
aufokteoyierr/ [*pöa*] tr. (e-m e/w. *) нзнатзм
(.мнение. Договор).
aufopfern tr. rejl. (c-m etw. - - sich fiu c-i. ctw. -)
жcтmвунзм (се), пожертвувам се; aufopfernde
Licee пежcлmвунзтeннa любов.
Aufopff гш//, -em 1. пожертвуванс; 2. пежcттно-
вaтcнlгоег-
AnTopferungsfählgkkitir пожeттнепзm-ннесT;
aufopferungsvoll adj. пежcрт^вевaтeнeH;
aufpacken tr, 1. нaневaтвзм (куфар, багаж)-ролг-
slch e-m - натрапвам сс инм.; ирет. da habe Ich
miu was Schönes luTgepack/ хубаво cc наредих;
2.	разопаковам (егонзr; 3. хващам, певлигзм-
aufpäppel/ tr. розг. отхранвам изкуствено (Дете,
жинмтшо); Anfpäppeiungg,
aufpaser/ 1. int/i b 1. (auf etw. - - внимавам зи
(iijii.): dic Schüler müssen in deu Schule - в
училище учениците трябва дз внимават; suige-
passt! внимание!; 2. (с-тп-) сбл, дебна, снсдя
uк(»; II. t/i обл. нагаждам; иaтнзеивзм: с-п Hut -
пробвам шапка.
Aufpasser л, -s. - пейор. 1. пазач; нaгнegвзч: 2.
1lедслуIIlнзи: ноиго щn1ои1р3; след— в'/.
Aufpasserci/. -cn пеетеяиие дебнене, шииенит*-
во.
aufpausr/ .г. uтeкеп1тaU; пр-виждам с индиго
(оброзещ).
sufpcItSchcm tr. (обокш преи.) шибам (кси де
слаие);преи. подбуждам, разпалвам; deuStUnm
p/itsch/ das Mecu auf бурята тaтбyluун3; развих¬
ря uотemе; die Sinne - раздразвам, лзтиздтии1
чуветнcвее''*; страстите.
lufpfliizci tr. refl. 1. излитам, поставям (щик.
знаме, мачта), воен. Geschütze - поставям
оръдия; 2. refl. (sich vou c-m розг. изтъпанч-
еам се. изправям се пред някесе: воен, заставам
uитuе; 3. присаждам (дървс).
auTpflöckrg tr. закрепвам с кончета.
aufpflüge/ ./, сел.-ст- тзтетзв*м с пнут.
aufpfropfe/ tri (ctw. auf e/w. А Н присаждам:
прен. прелр, с-е uuigepuöpltc Bildu/y петглх-
иеетие е6тaтониннe; c-m Volk с-с fremde Kul/ur
- насаждам у нарои чужд* ку^/нурз: Aufpfrop¬
fung /
aufptcrr/ tr. тземонявзм.
aufpicken tr. l.p^nkълвзтaм: 2. кълна, -зкънеанам
(от лемямо); 3. стр. правя камъка грапав (зи
задържане ше мазилките).
aufpiken tri нзбеждзм (с nииа* вили* «елеци*
нгло),
anTptnsrl/tr. розг. нанасям с четка (бои).
Anfplanung|/ -еп тзлнзиуезнe.
aufplätte/ tr- прнгдижизм, нзтдзждзм, отнзждзм
(с ютия),
aufplatze/ iHtr. s пуквам сс. разпуквам сс, преш.
избухвам.
aufplump(s)en int/i sралг. пльосвам, туuн*м-
aufp^t^n refl. 1. и*кекощиннaи сс: lufgcplusteut
с изправена, настръхнала перушина; 2. розг,
надувам сс, важиича, иeли
aufpolieren tr. прenоннлнaм; подновявам пониту-
ти-
auTpolsirr/ tr. 1. пеиневявaм гзпинитенк*тa: 2.
тапицирам.
aufpräge/, aufprrsee/ tr. давам, вилзтзм етueчa-
гън (и* ищ.): c-m Werk dcm S/empel seines
GciS/es - нзнатзм нз тветeииc отпечатъка пз
духа сн.
Aufprall л, -S, -(е) блъсванс; нaиет; натиск,
aufprallc/ iHtr. л удрям сс. блъскам сс о ищ-
(подайки).
auTpraeeelg intr sb избухвам е пламъци, лумнам.
AuTpr/1e и* -cs, -с надбавка към цената.
aufprreer/ tn. 1. итнт1скзи; отпечатвам; 2. разт¬
варям, цспнам чрез нин-с'*нс; с-с Pflaume е-, с-
с Wunde - разтварям слива, рзиз чрез в*тuек*-
ис.
aufprobe/, aufprobiere/ tr. пробвам (шипка,
очило).
aufprotze/ tn. intr. b 1. вееш, закачам (аръДие) нз
uT-лuuнитe: пти/отвим сс за път; 2 рог,
тросвам се (вкм.).
aufpu^^n tr. refl. разг. освежавам (—), ободря¬
вам (сс). ст-му/ирам (сеr» е прен. (с иоблетн.
кафени. кафе).
aufpumpe/ tr. напомпвам (гумени колело, топ¬
ки).
auTputechrn tr. пейор. подстрекавам (кълн бунии),
ралг. нaегcнвзм.
Aufputz т. -es, -с пт-минз: уктзсa: труфино.
aufputzen t/. refl. 1. украсявам (се), кича (се),
гиздя (еc): ролк, труфя (—); 2 uечиегвaU;
изнгс'взм; освежавам. uедноняв*M; до'зрвзм:
З-ролг. изяждам.
aufquelle/* 1. intr, s 1. набъбвам. подувам —*; 2.
избликвам; II. tr. (слаб) накисвам. правя да
набъбне (боб); Aufquelle/ п,
aufquicken iHtr. b изквичавам.
aufquirlen tn. разбивам (яйце).
aufraffe/ tr. refl- 1. жално събирам (подхвърлени
монета); 2 refl. съвземам сс (след белесл).
събирам си енниmc: sich zu eineu Tat - намирам
сини дз нзегтщз нш.
anfragen intr- b стърча нзгерe-
anTra/kr/ 1н1г, s refl. (sich um etw. уенвз се; вне
сс (ногаре) (бръшлян, лаза).
anTrappel/ refl. розг- = sich auTisTCi 2.
aufranchrn tr. I. изпушвзм (цнгоро); II. intr- s
нзтарям (с пушек а пламъци).
AuTrauheiern п ивиол-жeните зз 'aтднрaн--
auTraureg 1г, текст. кардирам; тизрошвиM; пра¬
тя мъхнат (плот).

153
üufuollci
suf/äum/n I. tr, 1. разнр-бтам; нареждам слагам
и ред (стоя); разчиствам (развалина); 2. розг.
н1нвuиuтн*U; разпродавам (стоки); IL int/i b
ралг- прзвя чистка. пе'осявaм; унищежзнзU; н
преШ:\ der Krieg. die Seuche hat ui/cr deu
B/völkeru/g nuf/euäumt войната, епидемията
uенеен мието н*ред: die Gäs/e hibcm 1/ umseuem
VoiTä/cm gewaltig suigcräumt гостите ун1шеж1-
х* гон-ии 'еличcетвa от запасите ни.
Aufunumc/ и, -s. - чистач нз пгтищз-
AuTunumung У/ -еп пречиствaнe-
AufTäumugu/unb/i/eg pl. разчистване из разва-
/^1.
aufrauschen iHtr, s b зaбyщут*м» т*бyчaвзм;
ззшумянзм (море, вълна, Дървело); изхвърча¬
вам щумuе (яребица); преш. загърмявам, гръм-
езм (музика, оркестър, аплодисмента),
surrgchnen tr. intr. b 1. търг, птeеиятaи; минавам
по сметка; 2. изравнявам (омeтиа)^ неиn-иеи-
рaм: балансирам: с-с Summe gegen с-с smdc/e ~
балансирам една сума с итутз; dis Gu/c jeuem
das Übel - правя тзвuееucткa вз доброго и
•злота
/Aufr/'l/uny / -cm 1. зачитане, прихващан- (=
Anu/'hnug/); 2. търг, изтзвuянзнe; компенси¬
ране из еднакви суми по сметка нтрaтнин*ue из
задълж-иня, компенсация.
sufncclt adj. 1. прав, 1тптaнcu: - gehen, sitz/m
ходя, ссля изправен; die HoT/ung hält mich -
надеждата мс поддържа, кт-nи; 2. прям, егнре-
т-и (тороитeр)-
luf/cclt/rlfltci* tn. t/nb. 1. поддържам (твърде¬
ние. преДложение, хипомела); 2. запазвам (ре¬
ди); alte Sitte/. GewöhnUe1tcg - ззпизвим стари
нрави. навици; Aufrcc1f/uUulfunu f - dcs
Friedens запазване пз мит*-
luf/rcken tn. refl. протягам (се).
aufn/dcn tr. 1. (e-m etw.	натрапвам c думи,
увещавам; l.ocmap. насъсквзм, подстрскавам.
auTr/gen tr, refl. 1. възбуждам, вълнувам, mрeве-
жз: das M/сг ist luTgereg/ uерcто c развълнува¬
но; dns ganze Haus - вдитзм е mл-вегa цялата
къща; 2. ref/. (sich über etf.. c-m -) дразня сс,
нeртнтзм сс (ог нщ-, нкт.); part. luf//г/uf
възбуден, раздразнен, н-рнилaн; 3. refl. (sich
über e-n, e/w. -) розг, едумв*м (нкг. uщ-r.
AuT/cgiing// e-m 1. вълнси-с, възбуждение, драз¬
нене, нервираше; 2. суматоха.
Aufrcuunu/miffcl п вгзбyднтeнне слegсmве.
suf/cibcn* tr. refl. 1. ежуннзи; разранявам от
търкане (ръцете си); 2 съсипвам (здраве,
селН). уи1шеж*тзи; изтощавам: die Teiidl iclcn
Truppen wurden völlig aui/euleben вражеските
неиек1 бидох* напълно смн-ни; aui/cib/idc
Tätigkeit, uufu/lbcndeu Dic/st изтощителна ра¬
бота, служба; 3. refl- uрeенним сс. преуморявам
се; Aufr/I/ui/ /
suftnihen tr. 1. нареждам, подреждам; 2. нзииз*
езм (пcтниr; AuTuhllt^i^gij/
suTnrißcn*’ tn. ref/. 1. отварям (чрезролкъсванс).
разкъсвам (плик, превръзка. пакет, дрехи,:
разранявам, е прен. (ръце. колене при падане,
стари рани); 2. щнре'о еmвaриM; разтварям с
тнасъ' («рота, прозорец, чекмедже): разг: dic
Auge/. dcm Mund - енокервaм очи. зяпнам с
уста; 3. разоравам (земята); рзтнълттaм (ули¬
ци, повиж); 4. бърже вдигам, изтръгвам; 5. refl.
съвземам се от смайване, разтърсвам (икс.); II.
intr. е 1. пeивз се. разпаря сс. разкъсва се
(облици, мъгли леДено покривки); пуква се
(тръба): dic Nult ist aufu/rissen шсвът се с
разпран; 2. разтварям сс.
nufn/ißcn* техн. ек1цирaи; начертавзм е прен.
(чертеж- преект, модел, проблем).
luTu/i/ci* I. intr. s дефинирам ва кеи; II. tr. ref/.
наранявам (се) от яздевс.
sufunlz/n 1г. 1. (c-i gegen с-п. ctw. -) нзсъсквзм;
рядка подстрc'*нзи; 2. тзтgтaзиявaм; раздраз¬
вам; AuTu/izuiu /
AuT/elzcu и, -s - l1еисгрc'amcн-
Auluezzng.У* -сп 1. подбуждане, педстт-кaтeнег-
ее; н*сге'в*нс: 2. вж, auiu/izen.
iuTncnn/g* 1. int/i s иеиaиaм (на иш.r; е6нгс'пзм
се (с нкс.. нщ); .мар. засядам; II. tr. еmв*лиM;
блъскайки. при тичане.
auf/iclt/g tr, refl. 1. итптaтям: певлигau (бален);
прен. окуражавам. утешавам ебеирявaи; с-п
Gestürztem - певди/aи паднал нз земята; ein
sufy/ul'lt/t/u Müi/clk/agci вдигната яка нз
пинто; 2. а ref/. изправям (ееr; спорт. den
Körper ~ итuлaниu гяноге; спари, sich zum
Stand - изправям се до сгосж; 3. издигам
(мочио), построявам (сгради, помстнии), ос¬
новавам (царство); AuT/icituny /
suT/icltlu adj- L иектен» откровен; прям: -
gestanden отнтенcuе китaие: 2. търг, остер.
иегииекИ; лебрекaчcегв-и-
AuTrlcltiykcit / -еп 1. етнтон-иеег; 1екрeиоеT;
ч1стесгтдсчиост; 2 астар. ле6текaчeегне*
ноет-
iuT/icuclg tr. отварям, дърпам лeзe; мандало (но
врели):
suf/iducli ref/. 1г, къдря (—). еня (сс) (каси. дим).
Aufriss /и. -cs. -е 1. слр. ортеген*н-н изглед
(чертеж); вeтт-lк*нcи план. разрез; ч-рт-ж,
ен1нa; а прен.; 2. ечcтн; сбито изложение.
suf/itzti tr. /ско тззлр*cквaм, елтзсквaU; раз-
цепнам.
auf/öl1cg I. tr. 1. напивам (норулс): воен. е-с Fro//
- разпръсвам неприятелски фронт от фланга;
2 развивам, разгъвам (фланг. карти, килим.
карабпс въже); X т*ч-'вaм; повдигам: ein
Problem, ein/ Fraut - ззчcннaм uро6нeм3; пен-
лигзм въпрос; 4. запретвам (ръкави, пантало¬
ни); II. intr. s вдигам сс: deu Vorhang roll/ auT
тзвcезmз сс вдига.

aufrücken
154
uuTuücktn I. int/i s 1. напредвам, бивам nенищeH;
авансирам: eu ist zum Obeus/cn lufgcuü'/t той c
uенищeu е чии пенкениик; deu Schül/г rückte in
die mäclstc Klasse auf ученикът пт-M1ua п
следващия '/ас; 2 сгъстявам- сс (и вееш.)'.
cus/hs Glied Yöuuüe//n; zweites Glind -! първа
редица напред, втора реиица егъеmие!; bi/^e.
rücken Sic doch etw. suf моля, сгъстстс се мaнне;
11. tr. 1. (nе)ни1/*au нагоре; 2. (c-m e/w. -) правя
(вки-) уит-ни зз (|пщ.), натяквам (му вщ - ).
Anfeuf л* *e» -е 1. петиH; aиeH; възтанне: ein - am
dis Volk апел към народа; с-п - culassem,
vcrölTen/licici, richt// публикувам, отправям
пезиB; апел; 2. нкон. ебeзсинвaнe; -зт-г/янс от
употребление: der - von Bs/kno/ci изтегляне
нз банкиот-инс от обтaш-uue; 3. остир- наряд
зз е'иуснaиc нз дажби по снабдителни купони;
4.	вик, н'зннкваве.
anfeufeg* tr. L Iг)вuнв*м (поименно): die Schüler
-	изниквам учевиши (по Дневника зо изпитва¬
не): 2 итвнннaU; призовзвзм (и юр.): zum
Kumpfe - призовавам зз борба; unbekannte
Eub/n - nек*uвзu нe1тв-ени1 наследници дз сс
ивяm: 3. изтеглям от е6рaшeuu-; о6cтсннвaм
(6иниnолн): конц. онм-вям (пълномощия): 4.
буля, птcиитн1нн*и (спомени): 5. съобщавам
(лрвДолояща Дожба): отпускам (Дожбо).
AuТт/Иш!/g, -сп *иeH; извикване. птнтин-
Anfeuhr и. *(erS; -е 1. вълн-нне. бушувай- и
прен.: die Scc ist I/ - мерemо бушува; прен. deu
AuTuulu des Herzens бушунзвето из сърцето; 2.
метеж, бунт, тaзм1T1ua: das ganze La/d gerät in
-	цялата етт*нa вгстaвa-
uuf/ülreg tr. 1. разбърквам (утайка, летя)*
рaтмeсв*м: 2. вълнувам; възбуждам; разбунту¬
вам (народните .маса): die Leide/scliTte/ -
възбуждам страстите; резг, ulte Geschlch/en -
тови еmaти 1етет11-
Aufrührer п* -s, - бунm*T; метежник.
Aufrürrrrri .-еп ^!eт-жнич-еmне, 6унmзреmве;
aufrüherriech adj- метежен, 6уumев-U; размирен;
иоgетрекзmcн ски.
Aufeuhrrgrisi л 6уи'*те'и дух; -Stifter т подбу¬
дител .
anfeu/de/ tri тa'тътним нагоре (суми, число).
aufrüsie/ I. intr, b воеш, въоръжавам сс; II. tr. стр.
иеит1рaм: издигам скедя.
Anfeüstu/g / -сп 1 вж. luTrüsten; 2 сир.
еъетъжeн-e-
anfeüttelg tri ref/- 1. н refl. рзздруевaм; разтърс¬
ват преш. оиоииям (сс): aus dem Schlafe
събуждам с раз друс нивс; преш. е-п aus deu
Untätigkeit - изкарвам икт. от 6cздeйеттl1eте
му. събуждам у в'г. желание зи работа; 2.
еmвзтим чрез рзтдpуевзиe; Aufriittеillng/
aufea'k/n tr. (e-m, sich etw. -) ебл.разг. нaтовзт-
вам, обременявам (= luTbüudegr: sich D Un/e-
zl/iCu - лепвам сн паразити; с-с Krankheit -
пипнам, хващам бенeсm-
aufsagen tr. 1. казвам наизуст, дcннaмитaм (сли-
татаарeнив): 2. e-m dem Dienst - отказвам да
с/уж* повече. прeдупт-жд*взм; чс напускам
(служба. робола): c-m die Freundschaft -
енгевзм птuят-нстнеге с и^г~.
Aufsagung / -сп; Aufsage / -п I. обявяване.
прcлупт-жл-ииe зз еmнaт (от договор* спогод¬
би): дeиене1т*нe: 2. обявяване нз ионеж-ииe
нз борба.
anfsammrl/ tr. refl- 1. събирам (еи земято),
натрупвам; ризг. намирам па земята н приби¬
рам (вкг.); 2. refl. насъбирам сс натрупвам сс.
aufsässig adj. u-покер-U; размирен: e-m auisässig
sein ис сс пе'отявau инм.
Aufsässigkeit / -еп иeпокотсmно-
auT/lttcl1 t/i (и int/i b) 1. есcgнзпзм (неиr; 2. (e-m
ctw. -) натоварвам. гевaтя: dem Packticu ctw. -
товаря нщ. вз новaриеге добиче, е прен,: 3.
мин. поставям вис'* ограда нз изхода из
шахта; AufsatteillngJr
Aufsatz т, -hs»;.n 1. съчинение (ученическо), 'ъса
статия; 2. украса, орнамент (намебели), поста¬
вен отгоре; еуuтaпоттa (на врале): 3. мул.
резонатор нз орган; 4. ир1бет зз пнолев- - др.
(с няколко площадки): 5. ниееко украшение нз
жснск* глава; 6. началото нз врата нз коня; 7.
вееш, и-тииlн (па еръДие).
Aufsatz/gehäuse п воеш. гнездо из мерника -höhe
feoen. височина нз мерни'*.
aufsätzig adj. = auisäss1g-
Aufeatzreihe / перeg-цa статии върху една тема.
aufsauge/* tri (и слаб) изеuукн*U; поглъщам! der
Schwamm snu/t dic f1üeeig//l/ auf гъбата поглъ¬
ща meчнеегma; die Kleidbc/ri/hc wurden durch
die Großbct/Icbe uuiuesöuen дт-6ии'- птcлпри-
яния бяха петгнua'1 от -длнmC;
aufeäugr/ t/i о'кгтмям (дете).
aufscha/zen tn. 1. окопавам; 2. натрупвам,
aufscharre/ t/i разравям. разр—вим,
aufschaudrrg intr, s изтръпвам от ужас,
aufschaue/ int/i b 1. поглеждам наторс, вдитам
очи: von seinem Buch - вдигам си тнзтзтз от
книгата; 2 zu e-m - гледам с уважение, с
бнaroтевeи1e към пк/., уважавам. възхищавам
сс от Н'Г.
aufschaufeln tr. събирам, нигруитзм с ноизm3;
aufschäume/ iHtr, s лззиeнвaм сс. пеня сс (бира,
тампансио, вълни): прен. '-ив*м.
aufschrigrn* intr. s австр- появявам се; изпък¬
вам.
aufschere/ 1г. \-мюр. навивам (корабна въже)\ 2.
текси, нзв—вам (кросна),.
aufschruche/ tr. иедпнaшп*M; н преш, разг. (Ди¬
веч, плицо)-
aufecheurr/ tr. ref/. изтърквам, ежудпзм: sich D
die Haut - ежунвaм сн 'ежиmз-
aufechtchte/ tri refl. 1. нзnдзсmивзм; нареждам

155
auTsehlü/e/1n
(Дърво); 2. refl. и*еноивз се; AuT/clhlel1ungJ/
aufe'1icbe1* tr. rejl. 1. отнaгaи: 2. u refl- e-e Tüu,
ein fennii/r-еmвзрям плъзгаща сс врат*; ндитам
прозот-ц нагоре; e-m Riegel - дърпам тeтcЦ;
е'нес'вaм рcтc-
AuTe'UIceligu m, -s, -е L основна тредз из
покрив*; 2. кук* под улука.
AuT/chiebuung/ -сп 1. еmдзтaнe: 2.гcен- нaмeеmвa-
ис н* пнacтевc върху лрути.
lufechieß/n* Lint/.s 1. хвъркам нагоре, нитвзм;
(зи слруя) öh-'b*: die Rebhühner schießen auf
ярeб-н-m- н—тват, хвръкват; 2. 6у'взм, избуя-
взм: mach dem wimncn Regen schießt die Saat auf
снсд гепния дъжд пос-в-т- букват; eu ist hoch
uufgesehösscm той c израсъл uuето нз в-сеч-иa;
избуял с; 2 епуенaи сс. връхлетянам: der
Raubvogel schoss (auf die B/ut/r suf грабливата
птиц* cc еиуси* върху иняч'*т* сн; 4. хрумва,
пребниснз евeт'aвично: ctw. schießt e-m auf 1^.
птобниевa н ум* и* uкг-: IL tr. 1. отварям,
разбивам чрез итенрeни; 2 лов. педпнaвaм
(дивеч) със етрcд6з: З.мюр, прибирам, навивам
(въже).
luT/'1immtu1 in./. b s (иро)6няевaм (звезда,
луна).
lufe'1IppC1 tr. натрупвам с неиamз-
sufscirir/ri tr, запрятам; иеег■aвим ебтуятa (не
кеш):
Aufe'hllu /и. -s. -с 1. удар, блъсваше (на камък)*
избухване (по гронота); 2. отваряне. разгръ¬
щане (па книги): 3. периферия из шап'*; ревер;
м*нщeгз: 4. семе, u*днздо от дърво; nеинки*-
нитс от вего фиданки; сзметзедa тотa: 5.
текст. оеиетз: 6. низ. слабо ерсмс н maнтз: 7.
спорт- начален удар (« теннс)* 8. оm'T1н*иe пз
картите; 9. внезапен взор (от затворени кле¬
пачи); 10. търг. увеличение, uовиш-ни- из
ценз: 1L лев. дръвчета из мрежа, прим'*; 12.
астар. зкцинз.
luTe'11l/en* I. tr. 1. отварям, разтварям, разгъ¬
вам. откти-н*U; тзт'тивaи: dic Augen, ein Buch,
die Flü/cl c-r Tüu, den Deckel e-u Kiste- отварям
очи. книга. разтварям 'рил* нз врата. '*пака из
сандък; с-е Landkaut/ - разсънам теосрафска
'*рта; с-с Ader, ei/ Geschwür - етв*тяu жн/з.
ц-рeй: die Spielkarte/ - откривам сн 'зртите; 2.
нзбнн*M; подневзт*м, тз'евзв*м: dem Pfe/de
Hufeisen - подкованим 'он; 3. чупя (орехи,
яйце); 4. подгъвам (ръкава); навивам (въже);
5.	пеегроявaM; ст/обявам, сковавам, издигам
(палимко- 6иваи)'. прен. s-m Wolisi/z am e-m Out
- уcт*невявзu cc някъде (до живея); 6. вдитам
нагоре (яко ни палто* воал, завеси); 7. избух¬
вам п 1^.: eil Gelächter - избухвам п смях; 8.
Miscich - тзпннmaм плетиво; 9. sich D ctw. -
удрям си uщ-: beim Fall schlug си sich D dcm
Kopf auf ной сн разби тдзватз при падане; 10.
остир, Fcuer - запалвам о/ъи с огииве; II. in./i
bs 1. е rejl. пламна. избухва нагоре (пламът-);
2 б-я. удрям по нш.; удрям сс о ищ. (при
подане); ml/ der fausf (suf dem Ti/e1) - удрям c
юмрук (па масата); beim Fallen auf c-m Stein -
удрям cc o камък при падане; 3. (зе цена) качва
сс. покачва сс; и 1г, покачвам цепа: das Getreide
schlägt auf жигеге поскъпва; deu Kaufmann
schlägt [die P/eise] auf търговецът uовншзвз
ц-н-т-; 4 nеuнквa: der Simen schlägt auf
е-мcmе поникн*; 5. спорт. правя пглв-я удар
(пра тенис).
AuTSchlayf/ld п спарт, задължително попадение
из топкат* е птетинuuконото поне при начален
удар (тенис):
AufechlugsegaagttC вееш. сраната ни удар.
Aufeeh1ag/н'ue/eг п воден двитат-н (в електрос¬
танция); -zünde/ т воен. зил*/'* нз уизр.
luT/eh1ämmen tr. (зз р-'*) нанасям,
auTeeh1epp/m tri 1. розг. износвам, до-вноснам
(лтeхamзr; 2. нзгегдям нз cущa-
uuT/'hlicßcn* tr. refl. 1. отключвам, отварям
(«рота, стая); прен. (а refl.) тзз'тивaм; откри¬
вам (сърцеле си); 2. обяснявам, правя разбира¬
ем (хуДожественс творение, научен лруД); 3.
хим. преработвам. разтварям: die Körp/rsäTte
schließen die Nuiru/g uuT —^-1111'- (сокове¬
те) нз тинете разтварят, преработват храната;
4. правя достъпен (област); мин, разкривам
(золежн петролни извори); 5. - мнш, u*дтc6ня*
вам. итeч1еннaм (руди зо по-нилалъшни сбри-
бслка); II. intr. b 1. воеш. премнизтзм е 'онои*;
сгъстявам рeдепcmC; попълвам nтaтlllинlин- във
фронта: dic Truppcnubteilud/eg schlossen auf
воснитс части есъет1хa редиците; 2. спори -
н*пл-днaм; приближавам се до челната ттуuз;
Auf/'1licßunU /
AuTSclU^tßcr л* -s, - театр. вратар при неж-итe;
uufechli1UC1* tr, refl. I. u ref/. вия (cc), увива (сс)
нагоре; 2. връзвам възел нагоре; 3. развързвам;
етпт1ичвзи; 4. жално поглъщам.
luf/ehlifz/n tr. разпарям (ршба)* разрязвам (плик-
дюшек)-
auf/eh1u'hz/g iHtr. b изхълцвзм. итхн1ивзи-
uuf/'h1u'kc1 тразг. поглъщам, г/ътвам, а прен.
(тaнъ'r.
surschlü/ihi tr. изсърбвам.
Auf/eh1uee л* -he» - < 1. осветление, тззяенcи-e;
обясн-вие: e-m - über ctw. geben давам икм.
еев-гнcин- зз нш.: sich D über ntw. А -
Y/usehuTe1 изяснявам сн 1^.; 2. - мнш. -зназ-щс
(пи .жнло). aфJ■ньopим-иm: 3. отваряне из '1/11-
те в зттнел; 4. мни. разкриван- па uодз-uu-
богатств*; 5. хим. обработка нз мъчно р*зтпе-
тни- тeш-cгпи-
Aufe'1lueeanb/if/1 pl. мин. работи по ризкрина-
u-те пз пелзeии1 6ет*тcтвa.
auf/'h1ü///lm tr. окан, рaтирcдcним (па кетеге-
рнн); рaзgcниM; разбивам (по съответни чес-

auTech1u//г/ieh
156
ти): den Plan auf dic Brigaden - разбивам пдзнз
мсжду 6р-сад-тс; Auf/'1lU/stellnnyt
luT/c1lue/uc1'h mJ/. пе'зтз■тeнcH; поучите/сш
luf/chmluchcn t/i изпушвзм (= uuT/aue1emr.
auf/chme1ß/1* игрозг. надвнвзм вз хазарт,
auT/'1mtlz/1* (рядкс слаб) I. L tr. разтапям
(сняг, метала); 2. споявам, заварявам вз нщ.
чрез разтапянс; П. int/i s (сомеселен) разтапям
се: dis Blei ist auTgeee1mölzen еневеmо сс
тззтепи-
auf/'1m1//c1 tr. 1. резг. изцапвам, нa'нcпвaм;
гту6е намазвам: Butter - мажа масло нз хляб;
2.	изразходвам чрез мазанс.
luf/c1mUckcn tr. кича. гитля-
Aufscl^i^ i^c^C^t^nni у/ -еп украса. накит,
auf/'1g||lc1 tr. 1. прикрепвам. стягам и*гетc (с
ремък, тока): die Decke. die Zel/bihi suf dcm
Toniis/cu стягам едeяноmе; платнището върху
раницата; dcm Sittel - поставям. стягам седло-
го; 2. откопчавам. разхлабвам (токи. ремък).
luT/c11lppc1 I. intr. н 1. отварям сс изведнъж;
егензч*м; die Tüu, dis Schloss ist auiuc/'Umuppt
вратат*. бравата сс еmвоти; 2. nach Luft - една
поемам дъх; II. tn. 1. дзпвзм нш- пеихнгрдeне:
d/u Hu/d schnappt das fle1seh auf кучето дзиви
мeеето; 2. розг. долавям. дочувам случайно
(П—з да нском) (новина): die Kinder schnappem
oT/ mi/ches auf*, was sic nlch/ höucn sollen децата
чссго лечув*m нсщз, неито -гс нс 6нва дз
енушaт-
luf/'1ncidcn* I. tr— разрязвам (възел. покет*
плик, книги, царей): нарязвам (хляб. месо*
салам); einen Brief mit dcm Bri/föffg/г - отвз-
рим плик c нож зи писма; LI. intr- bризг, пейор.
тонери на eдре, хваля сс, говеля небивалици,
пр-ун-ннчзв*м: das heiß/ aufu/schnl/t/m ами чс
сс хвани!; змз чс лъже!; фим. nach Noten -
нъж* из -gре-
Auf/c1gtidcr /н. -S, - L розл, разказвач вз
лъжливи 1еmер--; 2. пейор: розл. е*мохпинне:
3.	нож зз отваряне из писма.
Auf/cUntidcn/i/ -сп разг. пейер. cзмехвaлетв0;
пT-увeн1чaвзнC; фанфарся/стто. приказк— вз
cдле-
luTeci1cide/i/c1 adj. пейер, розл. нeнметeрcн,
лъжлив (-cтер-я)-
luf/cigcllc1 intr, s I. 1. (зо пружини) еmcкзчз
изгорс; 2. бърже сс отваря (кота с пружини);
II. tn. отхвърлям нагоре (като е пружина).
Aufschnitt m, -s, — 1. лоте, мешано (туние*
солим): ksl/сг - студено мeщзие: 2•н^a)» тзттcз,
претcз; лзтрятвииC; срязване.
Auf/c1gitt/ml/chme /П lрни6ет зи титзвc нз щуu-
к*. салам, мccе: -^'1^1////готе. пдееке блюдо с
м-шзне; месо, синим н др.
uuf/ch1ü/cn tn. 1. развързвам (връв): 2. завързвам
(с връв) нз иш.: 3. обесвам.
AuT/ch1üru1u / -сп 1. шиурове е'cнe: X вж.
uuTeehmürcm-
aufeehopfen tr, ч—рпя. изтребвам (птеиl-к!laл*
тодз)
Aufe'höeelin/ m. -s. -е 1. издън'*; 2 бърже
израсъл младеж; 3. aтнвиcт»
auTe'hnamm/n tr. елтac'вaм.
auTe'hnaubcn tn. 1. егвиитвзи: 2. (etw. auf etw. -)
нзв-нтвзм. ззвинтвгм (нз нщ - ); 3. нав-шттзм
нзгет—; издигам нтнн; преш, пенишaтзU; наду¬
вам (цена): пресилено повишавам: auigcschnaub-
tc Leistungen изнасилени постижения
auT/'hucck/m I. t/i изплашвам, cmтcенaм: II.
(силен) intr. х (полrекaчзм нзпдзщ—н.
Auf/e1/ci т. -(c)s, -е ит'т—шявзн—; -lзпирривзн—-
luT/chr/ib/1* tr. 1. отбелязвам, ззпиенaм (масла,
автобиография, приключения* събаиня* сме¬
хове): X (sich D с/н. -) тanиcпзм сн (адрес.
имена); 3. (с-п -) розл. (ле учател* полициа.
милацаонер) записвам (нарушители): 4. из-
пнсвзм, свършвам (мостнле. хартия): 5- розг.
предписвам (лекарстве)-. ein Rezept - предпис¬
вам т—н—пmз; 6. овстр. ctw. [beim Kaufmann] -
lassen купувам из кр—лит [от търговецз].
aufsch/ciem* l-intr, b итнр—шивaM; нзп-шинзм; II.
1г. събуждам чрсз ктиеък.
AuT/cllerTf / -cm 1. надпис (ни 6утнлио* етикет.
иобели): dic - eiieu Säule надписът из стълб,
нононa; 2. затнавне; 3. адрес (= A1/c1гiftr-
auTechnöfen 1г. 1. иттътнуннзм натор— (буре): 2.
емнн*M; чукам нз cлте (жито).
AuT/c1ue т. -s. "C еmнзсaнC; оmеречн*: вие. die
Siche l/ld/t keinen - тaбетama вс търпи еmнзсз-
нс*; ohne -бсз отлаган—, вeтaбaтне.
Auf/'Uu/(s/bricf т писмо зз етнзтзн—; зз ететеч-
'3.
luf/c!rulf/rn tr. поставям вз рзме; нарамвам.
auTe'1ür/m 1г. рззпинтзм, етьквaи; и прен, (егън)-
aufeehUnT/n tr. ожуннзм (кожата са)-
Aufs^C^i^i^fi^i^i’j/ -сп ежун—но място (реничке)-
luTschürz/m 1г, 1. запретвам, певинг*и нагоре
(престилка. рокля); 2. смъквам (зелрвинеии
ръкави): part. auf/cschürzt (зе кеш) стесняващ
сс иззад.
auTecllütfeln tr. 1. разклащам, лaзgруcвзм: Betten.
Kissen - лaттугспзм, разпухвам дстнз, възтлав-
иини; 2. разбуждам чрез разтърсван—.
auTechütfem 1г, 1. нaенпв*м (върху нщ:): Kohlen im
Oien - сипвам вът/нща в пcчнз: 2. натрупвам
из куп (пръст, пясък. картофа, цвекло); 3.
правя нaеиП; степа: ein Grub, einen Wall -
изсипвам тре6; правя тзн; die vom Me/u aufge-
schütt/tcm Dünen шаш—сен—тс от мер—те дюни.
AuT/chüttllngU/ -cm 1. насип; 2. в^. auisehüffen;
uuis'Uwämzem 1г. 1. ебл, фам. карам икг. дз сс
размърда; еmриенaм, преш. давим подтик: dcm
werde Ich ще го изтнзcи!: 2. търл. чр—з мними
зз'упв*ння певищaвaм (борсови цеппосло).
auTschwa^/m tr. (e-m ctw. ~)ралг. иатрапвам u'M-

157
auTeiedeg
(марДе, лошо, демиДироно стоки): ihm kann
man nichts ~ нс можеш то пр—лума дз купи иш-
aufschweißrn f/i техн. 1. отварям чрез нажежава¬
ше (браниропо к-осо* корпус но кораб. само¬
лет), 2. заварявам на иш-
aufschwellen* I. iHtr. s набъбвам; подувам сс;
отичам; (зи виДо) прииждам, повдигам сс; (зо
звук* музики). ус-двам сс: mein Fuß ist suTge-
schwollcn кракът мн сс полу. сс с подул: II.
(сниб) 1г. (бел obj.) издувам н прен. (зе преуве-
личевом).
Aufschwellu/g f, -em 1 подуване. егек; 2.
hcн.auUтeeweГlhh-
aufechwrmmrg tr. 1. издувам; правя дз nелпух-
ие: sein Gesicht war auTgescliwcmmt нинcто му
беше пелnухн*не; Bl/u schwemmt auf б-рани
надува; 2. хим. отделям (чрез изиаованв); 3.
лесов. спнавям, свличам със сзл (дървен мате¬
риал).
Aufschwr/krn и* -s. — вееш. 1. птeм-н*в*иe от
'оненa н разгънат строй към фланга; 2. тзхеж*
даис.
aufschwimmen* intr.s изплувам (па певърхност-
ми).
aufechwi/deln tr. (e-m ctw. - - лвйор- разг- -злът-
тзм с нщ-» пре6уmвзu (лошо омоиа).
aufschwi/gen* I. refl-, ряДка intr. s 1. издигам сс
чрез работа; леетигau до ищ.; sich zum Millio¬
när - докарвам я до мннион—т; er hu/ sich zum
HerreehcU; Diktator luiueeehwumgen добр* сс до
владичество, ло л-нтзгутa; 2. излнгам сс наго¬
ре; паеи. вземам сс. нттнеявзм се (напр. зи
орел); спорт- правя възмах до опет* (но
кимкиле): sich zu d1ehtcuiec1/u Begeis/cuumu -
възземам сс до пеem-ч—еке вдъхновен--; 3.
розг. нз'знвам сс, с генeи- усилия сс добирам
до т-Щ-ииc (?о Дребни робота): sich zu c-m
Bui/f. c-m Kinobesuch, c-m TгIgk/plU'1 - нзкзн-
езм сс (най-после) дз напиша пнcме; решавам
се ди отида нз кино. ди държа теет; П. t/i мит*M;
размахвам (ирeвои: безДугон).
Aufschwu/g и. -S,	1. пен-T; възземаше: - des
Gedankens полет из мнсъдта: 2- педcM; възход,
препгфmивзиe; - dcs Handels подем из търгови-
ятз; 3. спирт, възмах до оnотa (не иитинлlв).
aufsehe/* 1п1г. b 1. поглеждам наторе. певд-гзu
очн: vom Buch - дигам си ечнтe от кни/ат*;
nicht von deu АгГ/11 - ие вдигам гнзт* от
работата сн; 2, (zu c-m ~) преш. гл—дзм с
уважение, възхищение из №0.; 3. нздтuтзвaм,
наблюдавам, внимавам зерко-
Aufsehr/ п* -s, — еcнтaп-И; теним шум (около
пщ.): ~ erregen. vc/uisa'h/n правя сензация,
шум; timt - eu/eucmdc G/schichte сензационна
иегетия-
Aufseher т* -s, - (üb/г ctw. А) 1. изgз-тзтeн
надзорник; 2. пейер. щп1ениu-
aufsetzr/ 1г. .efi, 1. слагам (топио- кинло, очила,
пенеща. яДене), nеcгaвии (обикн, отгоре* вър¬
ху): Wasser [zum ^'1//] - слагам воиз да
ззвтн; c-m Hause das Dach - поcгaвим покрив
нз '^3; einen StuelTen. Н1'/с/, Knöpfe -
слагам ив—ца, кръпк**. nрuш-н*u 'епчeт* (па
Дрехи) жсв. fa/b/m; Liciter - с/зтам тенов-;
светн-н- па пдaтноте; стр, dcm Gi/b/l - сдатам
фронтова; Geld - залагам пари пр- —сра вз
'ар'-; ролг.: das setz/ allem die Knone uuT товз
пък c венсц из веичке; шег, Hiebe - ии/атам,
пердаша икт. dem Ei/maam Hörner ~ слагам
рога из мъжа (си); 2. е refl. изправям. издигам
(с-): elmem Bau. ein Stockwerk, ein fuee, c-m Kegel
- излитам постройка, етаж, нзправям буре.
'—(ла; sich - изправям се (в леглото); 3.
приемам, давам си (изражение, виД): ein ande¬
res Gesicht - приемам друго нзрзж-н—e. давам
си друс вид; с-е wlci/i/e Miene давам сн важно
изражение; 4. съставям. съчинявам, написвам
(писмо- документ, договор, сметки); 5. мор.
das SchiT - изкарвам кораб нз бр-тз; 6. с-с
Fichte, Timme, KicTeu setzt Quirlt auf смърч, 6ор,
ели пуска содишния си прирзст; 7. метил. dic
Gicht ~ насипвам рула във висок* пещ; 8.
нареждам ви лegетe (дърво, камъни); 9. овиоц-
прнтcмивзм (самолет); 10. refl- sich - възпре*
тивям сс; (?с кон) нзпрзвя сс из зилннте кр*'з;
11. ралг. sci/cn Kopf ~ инатя сс; изетеявaм нз
евеcте; упереmнувзu; II. intr. b I.muh. nн*диу*
вам. правя обедна почивка; 2. das PTeud setzt uuT
конят захапва е'a; ясната; 3. евнощ (за c*ие-
нсн) кацвам. приземявам сс; блъсвам сс (при
кацане): das ^/2^/ sctztc zu laut auf самоле¬
тът сс блъсна е1ние при 'знaнcто; 4. лов. der
Hirsch setzt auf из сненз растат тегa-
Aufertzetn/de/мин. обедна печинк*;
anfeeufzeg int/. b въздъхвам.
Anfsichl/ — 1. надзор. uaдтнлзвaнe; наглеждане,
кеитреH; наблюдение: die - über e/w. iub/n,
fuhren упражнявам надзор върху вш.: у/1^Г<^1^<11-
cUc - птокутотек- надзор; 2. разг. конmрен3;
д—жур—н (по горе- в училище. библаомеко);
ieu/c hat cr - днес mеи с лeжут-и: 3. гледане
еггер-.
Aufsicht/führende и* -1, -/ auch: Aufsicht Füh¬
rende дежурен (учител),
Aufeicrts/aueschuse т надзорен комитет, —
beamte^) и. Aufsichter и. -s, - жп. началник
на движението (в ГДР); ~brröedr f контролни
влзетир/., контролно учреждение, ведомство,
aufsichtslos adj. без надзор.
Auf/icUfe//lf т управителен съвст; член из.
управителния еънcт: -^stelle f коитренн* над¬
зорна служба.
aufsirdr/*1 tr. обл. свстр. кипвам (слагам Да
кипне).
aufsiedr/2 (слаб) tri възв—рам, взря; оставям да
'ИПН—.

aufsi/gen
aufsingen* intr- b 1. пся е гзкг c работата
(трудови песин); 2. запявам (преди хара).
Aufsiiz и. -es, — тгтcяgзнe-
aufsitzrg* intr- b s 1. възcидзм; aufgcse•seen!
възседни! (команди); eu hat sic lintei - lassen
гой я взе отзад (та .мотора. ни котя); 2. ссдя
изправен; стоя седнал, deu Krun/e saß Im Bett
uuT болният стоеше седнал в лесното; 3. разг.
6-взм итееmaвeн. зарязан; овсир. бивам изма¬
мен. изигран: - lassen изеетзвям (в беда),
зарязвам; er ist mich - lassem гой мс накара дз
го чакам напразно, метна ме, измами мс; Ich bi/
Ilm aufgescssen оставих сс дз ме* изиграе,
измами; 4. болър—твунам. нс сн лятам; 5. лов.
(зи птици) капвам; оставам залепен, тинcпнзм
зи пръчката; вееш, dis Ziel ~ lisscm правя ценна
дз кацне нз мушкан*: 6. мср. ■засядам; затънал
съм; ein S^C^irif si/z/ auf 'ерa6гт c заседнал; d/u
Wagen si/zt auf к'едaтз c затънала; 7. техн. стр.
(зи корниз. зъбчата колело. скоби) несван с.
лежи онrер-; възсяда
Aufetizre и, -s. -1. нзигтзuнит. измаменият; 2.
ебл. авсмр. разг. и хлътване. зълезвене; б.
итнгрзв*lгe; 1тмзмвaнe-
Anfeitzschraube/техн. затстатенсн виит.
aufspaHe/ tr. 1. п*н-пвaм. разцепвам (дърво); 2.
intr. s rejl, разцепвам се; Aufspaltung /
aufspa//e/ tr. 1. обтягам, опъвам, итепвaм (въ¬
же, лък. еmругl*, платн*): dem Regenschirm, ein
Zelt - разтварям чадър; опъвам палатка; andc/e
Salten - прен. птеueням т■ен* си; all/ Scycl -
опнам всички платна; прен. полагам всички
уеннии; 2 т*вингвзu: ein Weuks/ück in deu
Musclidc - завинтвам пт-дм-т зз е6рa6енв*нe-
Aufspannschraube/техн. внвт за зamитaнC;
aufsparr/ tri refl- I. cn-cгинзU; съхранявам,
скътвам: dis S^lickssl sparte Ihn noch zu
Großem auf съдбата со пешзлИ; зи дз извърши
веники д—нз: прен. c-n NötpTcgg1/ - cпeеmив*м
бел— пари зи черви лви; 2. ееmзвяM; отлагам (зз
друг път); 3:/ejl- sich für ctw. - пестя сините сн
зз нсщо; 4. Aufge.spuites еп-етявaния-
aufspeicrre/ tri складирам (храни, смоки, жи¬
то); събирам, натрупвам: luiueepe1eUeufe Ener¬
gie набрана, акумулиран* сиергия; Aufspeiche¬
rung /.'
aufsprerrn tr. (.ризг- разтварям, щироно еттaтям
(«рота, човка. презерец); sperr’ die Augen auf!
отваряй си очите!; 2. ризг- Mund und Aug/i,
Mu/d und Nase. das Maul - опунвам очи,
3i ui вам c уста (еи почуда); 3L австр. ебл.
отключвам («рито, шкаф).
aufsptrleg I. tri 1. засвирвам; свиря: zum Tanz -
засвирвам зз гauц: 2. refl. розг. пейор, предста¬
вям сс. пек*тнaи сс; преструвам сс (кило нщ.):
sici als ntw. - пот1тзи; важнич*; cr spi/lte sich
als Frcudd auf гои сс птeиегaвяш- зз приятен: er
spielt sich gern auf обича да сн придава
158
важност, да се изтъкна; IL int/i b спорт,
/i1dru'ksYol1; glanzvoll, groß - давам нuущн-
'—/1*, бниcн*в3; сенимз игр*-
aufspießrg tr, 1. набождзм (несвисми, пеперуда^;
ролг. вабучнам (не (шш!; но вила), намушнзм
(парого): das Fleisch ml/ der Ga/el - набождам
месото c вилицата; Ъ-рилг. жигеен*u-
aufepin/e/* tr. нaпридaм-
aufeplitter/ t/i раздробявам.
Aufsplitterung/ -en рaтдре6янaнe-
luf/pn/lf/n; auf/pгelzen tr. rejl. 1. рзтпeттaм; refl.
прен. перча се; надувам сс; 2. разпъвам, опъ¬
вам: с-п uee'Ulae1/e/cn Hammel - разпъвам н
окачвам заклан овeн-
aufeprr/gen tr. 1. разбивам, взривявам. отварям с
насини— (врата); 2. педпнaшн*M; подгонвам
(Дивеч); 3. поръсвам. напръсквам.
aufeprirOen* intr s 6унв*м» повиквам. пе'aтвaм-
aufspringrg* intr. s 1. скачам (от мяслота сн),
пеgcнзчaм: er versuchte auf die Straßenbahn
uuizu/puI1/en той сс опита из скочи н трамвая
(« Движение); 2. напуква сс. изпръхти (кожа,
устни); 3. отваря се (внезапно) (врата. прозо¬
рец): с-е Knospe springt auf елиз пъпка сс
разпуква: 4. явявам сс н-ечзнн*uе (блясък-
вятър, слух), прозвучавам внезапно (сагнел).
aufspeitzeg intr. s пръскам (ногоре). бликвам;
резг. сковавам: das Blu/ spr1/z/e auf кръвта
бликва; deu Bull fiel in die Pfütze und das Wasscu
S^ri/z/e auf тепкamз падна е локва'* и водата
пръсна; 2. готе, поръсвам (майонези, крем); 3.
техн. шптнневau (лекове, бао).
aufspeosse/ int/i sряДко вае. повиква. пекaтвз-
aufepeudrln int/i s тa'ипив3; кнпн*. 6никвз1, е
прен. (води, нзвор, жизнерадост); вътвитaм-
aufsprühen int/i s 1. (зз вода, гcчвеетr пръсва нз
ентu1 капчици; 2. иcкли.
Aufsprung и, -S, - с спорт, скачане нз земята:
'ацнанс (на ^laтaщутнеmr.
a^spu^/ tr. намотавам. навивам (шимасури),
aufspunden, aufspü/den tr, етnущнзU; изваждам
чспа (в* буре): ein faee ~ отварям буре.
a^spü^/ tr. (.лов. пелущн*м (дивеч); 2. еннтн-
взм, изравям (слеД дирене) (стар ръкопис);
Aufspürung/.'
aufstachel/ tr. 1. (zu etw. -) подбуждам, nеиcmрc-
'аезм, пед6уmв*U; подтиквам (към ^1.); 2.
раздразвам. възбуждам; Aufstachelung /
aufstampfe/ int/- b туп*U; удрям (с крик).
Aufstand и. -s, ч? 1. въстание: c-n - machen.
unterdrücke/ вдигам, потушавам въстание; 2.
мин. доклад зз минен уч*етън: 1 архот,
педнегз. nелпcтник (по колони),
aufständisch, aufständig adj. въстава/.
Aufständisch^r) и. -п. -п въстани'. 6унтенuи'.
'емит*; т-венюннонeт-
aufetapeln tr, нареждам (дърво ни кубици)* пластя
(сено); нареждам елно върху лтуто: Wissen -

159
aufsteppen
натрупвам знания; Д^Са^Ш!//
aufsiaerr/ intr. b 1. стърча наторе; 2. петнeждaм
вгтeнчcне нзгорc-
Aufstau л* -s, -ехнДр, тanрищвзиe.
aufstauben tr. I. а aufetäubrr/ пеенпвзи [кaте] с
прах; разбивам из пттх: II. int/i b лзтпнняпa сс,
излита сс (коло прах); die Wogen stäuben uuT
вълните сс разбиват из ситни капчици.
auTeflucn tr. refl. 1. ззпр—щвам, подприщвам
(«сдала); задръствам; 2. иamлупвaм: ref/. нат¬
рупва сс, нзеъ6нлз сс; AuTsfauung / - dcs
V/ukehrs задръстване из лвиженнето (па улици¬
те),
aufetechen* tr. 1. пребнвзм, отварям (цирей),
рсзг. e-m ctw. - намирам. изтъквам. навирам
нкм. е иее* грешки, нcдоcтзтгцн: 2 н?к.
вдъ/бавам. nоптзпим. ретуширам (гровъерсио
плоча); 3. излитам, нзбеждзм (ше вели* внла-
цо)-
aufstrckr/ tr, 1. забождам, закачам; забивам,
пеcт*вим (фирми, знаме); с-с	e-m Kopf-
pulz - забождам плитка, фризури; Kerzen
auTeteekc1 поставям cв-шн (пе свещник* не
коледно Дърва); c-m Ring - сдатам сн пръстен;
sich ein Ziel - пеcm*вим сн цeн: разл. c-m ein
Licht üb/u efw. А - отварям н'U- очите зз нщ.; 2.
вземам дaлeне изражение; с-с Am/smienc -
приемам егтего нзлaж-ниe: 3. резг: зарязвам.
изеcт*вим. отказвам сс от: das Hciuufem -
от^ззвзм сс от жeн1т6з: н1г stecken die Sacht
auf зарязваме, нтееmзвимe таз— л*бетз: 4.
овсир. ебл, пееmит*м. епcчcнтзм.
Aufstrcker т* -s. - деннв язд-тсн нен-
Auf/fcck/kumm т ср—бснчс зз тз6еждaue: -kur¬
bel / -п техн, поивижн*. свнвиемз тъчнз;
-тибс^/фуркст; —nolu п вееш, кожух нз оръдие;
шийка из ръчна мерmнрa; —schlüssel т ключ зз
винтове; -spult/ел. сменяема 6е6инз»
aufstehen* int/i s b 1. ставам (ат стели, леглело):
von der Ar/cit. vom Tisch - ставам от работа. от
трапезата; розг,; da mußt du cUct aufstchcm
трябва да то нзприв—ш иначе; такива нс мн
минават; er ist heute mit dcm ll/kei Bei/ zuerst
aufgcetunden ставал c днсс c дсвня сн крак; 2.
появявам се: ein Prophet steht auf появява сс
пторек; 3. епитaм сс, еmеи в* нш-: der Stuhl
steht mit d/ci B/imem uuTстонът cmен само иа три
крак*; 4. възстаезм, бунтувам сс, преmнтя сс; 5.
лов. (из)хвръквau: die Rebhühner stchcn auf
яр-б-ц-m- хвръкват от тcмитa: 6. метал. dcr
Herd steht auf cтепcннит мстзл (в пещле) '—пвз
н плeннв*: 7. (зо врати, прозорец) стоя оmве-
8L стърча. —зи—тзм сс (скеле); dic moci
luTs/clemdch Rcs/h der öfTentlichen Gebäude ешc
cггтч*шит- развалини от обшcетвcннmc пеег-
тей'и; 9. фал-рим.
auTsteigrn* intr. s 1. (вгт)нзчвзм сс; изкачвам се:
wir sind [suis Pferd, auf dcm Wagen] 1ufucef1eucm
качихме се [по коня, ни колете]; deu Saft st/igt
In dcm Bäumen auf сокът сс изкачва в дърветата;
1ufete1uende Lilie възходяща н-н-я; 2. 6-взм
певиш-u (н спарм,): zu ein/r höht/cn Stellung -
бнтзм повишен из пе-ниеок* служба 3. появя¬
вам сс, пораждам сс (желания, съмнения): ein
Gewit/eu steig/ uuT появява сс буля: auTstelucnde
T/ämem готови да бликнат cгдтн-
anfeteige/d adj. 1. възходящ; 2. вж. lufsteiucn-
Aufeteigrr л* -s, - спорт, певишeн н пе*сотиa
'зт—торня тим; тим. кейте предстои дз 6ъдс
певнщcн.
Aufst^i^i^]^i^i^g.r, -еп 1. възход, качване. възходяща
дниня: 2. остр. рcктaцeнзня-
aufetellr/ refl. L поставям (легло); изправям
(мачта)* нареждам (мосн. смалове) вееш.
лизcmзтим (постове, съгледвачи, оръдия), лит-
пензгзм (войска); ein Zl/1 - поставям пcд: Netze
- сда/зм мрежи; c-m Kandidaten -построявам
киндндзm: 2 ref/. заставам. нареждам сс (зе
посрещани, зрители); 3. монтирам (мешиши,
мослове)* -зл-гам, пеcmроитзм (бараки, буд¬
ки* пометннк); 4. Beweise. Zeuge/ - привеждам
денит*тcлcттa; представям cвид-meни: & н
спорт!. установявам (пронцопн. рекорд, обра¬
зец); изказвам (твърдение, предположение);
поеmзвим (теза); 6. н refl. съставям (хор,
оркестър, тим); вееш. cг6нтaM; съсредоточа¬
вам; cmреявзu (сс) (войски- войници); форми¬
рам (нево число); 7. е refl. нтпр*вим (се).
пепли(aм (яке но полио, косо); deu Hund. dis
Pfe/d S^^ilt die Oh/cn auf кучето. ненит изправя
ушит— сн; 8. съставям (омeлии: балонс* бюд¬
жет); 9. обл, пр-дпт1-мзM; започвам; нтоя;
efw. Schlimmes - кроя нщ. неше.
Aufsteller и* -s, - пеетaтяu (ти кеглн); прислуж¬
ник пр— -ср* иа кегди.
Aufstellung / -m L поставяне. изправяне; 2.
монтаж (на машини); 3. пресмятане; епиегн;
сметка зз рзтнее'1; machen н1г ginn - да
пр-смстн-м, дз изчислим тaзноеннтe: 4. егcтc*
доточвзнс (ис войска); 5. спорт. изходно
пенежeииe; лизетaвинc из итрачигс; 6. воен.
спорт, строи: - nehmen строя се; 1/1^1 н1и
iier - дз тaетзнcм тук; 7. списък; 8. сперт.
егетaт (по атбср); 9. нaндндaтутa; поставяне
из кандидат; 10. «ж. uuTstellem.
Aufetrllu/ge/koete/ pl. разноски по монтиране,
инсталиране; -plan т монтажен план (чер¬
теж).
aufetemmr/ 1г. ref/. 1. еmтзрим с железен нееm
(сандък, котатец. врела); 2. зaпришям (веди);
3.	н refl. (sich. ctw. ~) оп—рзм (сс), е6нигзu (се)
(нз нщ.); die Aume - sich ml/ dcm Armen -
педпнрзм сн ръцете. облягам сс на н*'mнтc: 4.
rejl. птеmнвя сс, ззннзтявам еc-
anfetrmprl/ tr. подпечатвам, удрям псчзт.
aufsteppe/ tr- ззщивaм с шсвн* мзщннa (Джоб.

uuf/tlek/n
160
гириотуро):
auTeti'kcn tr. итвeзвзи нз нщ. (цветя,.мостри),
lufetlcecn* intr- s 1. лев, (so дивеч) изхвръквам
подплаш—н; 2. ненря; пръскам 1ект1-
Aufstl^r/ и. -s. -е 1. пнaи1иен1 път; изкачване н
планината; X авиец- излитане вз вllееко: 3.
звaнеилзue; повишаван— е служба; 4. пт-uиua-
взнс е пе*тет-и 'нac: 5. рззнв-T; напредък.
възход; 6. техн, лупк* н калъп зз отливка.
Aufetli/y//kia/// J' cпeннaнcн клас зз нзд*т-ни
уч—Н1Щ1и; -'spiel,/ спорт, състезание зз оnтeдe•
лянс нз Auisteiyer.
uuf/tö/crn tr. 1. разл, избутвам, изравям (след
търсене)'; 2. лов, пеипнaшнau-
luf/to'kcn tr. 1. иaдcmрейвaм; ein Haus - излст-
тейтaм етаж; X нкон. увеличавам (основен
капитал* лихви, ренти)-
luTetö1n/g intr- b 1зcтeпнзU; 1зехквaи-
uuf/töncn t/i I. смущавам. сгресвам; итпнaщнзм:
с-п aus dem Schlaf - стр—свам и'г. ог сън; 2.
разравям. егькн*^f (егън); прен. възкресявам,
събуждам (спомени).
Aufstoß и, -cs, --с 1. огскачан— (нрсуДар); 2. лов-
птица като примамка зи граблива птинз-
uuf/tößc1* I. tn. 1. еmвзлим с блъскане; издгнвзм:
тaзритвau: er s/ieß dic Läden auf ной блъсва и
разтвори н-ncuн1нc; em Fass ml/ dem Fuß -
издънвам буре c тинllин; cr stieß uns alle auf той
всичкн ни разблъска, разрита; 2. удрям о ищ.:
das CI iss - удрям чашата о мзезтз: 3. педп^1*щ-
взм. nолгеввзи (дивсч); 4 Erdhaufen - (за
къртица) правя кърт— чини; IL intr. s b I.
блъскам (е-r; удрям (се) о нщ.: mi/ dem Fuß -
блъскам сс с крака си; 2. ферментирам, кипя (в
дънното)- в'lиевзм сс: luTg/etoßege/ Wein внне-
нзmе вино; 3. ной-вече imp. утигвau се; щипе
(по е-лика); фам, cs stößt miu oT sauer auf често
сс уригвам ви киссло;розл dis soll Ilm sauer -
'исено (солени) щс му нзнcтc; 4. (сгн'. stößt mir’.
einem uuO/ипг. натъквам сс. попадам нз (ищ.);
случва ми сс: cln Abenteuer stieß ihm auf случи
му сс приключение; ns sti/ß miu ein Gedanke, cln
Zweifel auf хрумна мн мисъл. в мен възниква
съмнение; 5. ein SchiT stößt auf кораб сс блъска
о иъ1юто. засяда; 6. auf s-c B/ute - (зз граблива
птица) връхлитам върху плячката сн.
Aufstoßcr и. -s, -- уригвau--
lufetößlu adj. 1. в'исв*т; рззтзнеи (вини); 2.
опгриичaв-
auf/tnu11/1 intr. b 6ниевзм (прожектор, фер.
огледила); прен. засиянам (лоце)-.
uufetnnubc1 I. tr, nefl. 1. изправям (се), ризрошвзм
(се), разпервам (сс); X refl. възпротипям сс.
опъ/чвам сс; II. intr, b рззпeлвaм сс. нaетръх-
вам.
lufetnc/en int/ b L издигам сс нагоре; с-с
lule/reeegde Säule излитащ* сс иаторе 'оноua:
X стремя се към възход; ломегвaм се: ein
auTs/rcbcndcs Volk cтт-ииш се към възход
народ; aurs/reb/ndr Talente fördern поощфивaи;
подпомагам миосеоб-щзвaщи TaHaBT-L
luf/tn/ic1en* I. tr. 1. нанасям (Дся); намазвам (с
масло); farbe, Bu//cu боядисвам стсиз. намаз¬
вам м*ено вз хляб; 2. чеша нагоре (косо); II.
intr. Л 1. свиря, изсвирвам (на цигулки); 2.
леп1тau сс (лека): der Rock streich/ auf ренляmз
сс допира о земята.
luf/t/ciГc1 I. f/i nefl- I. тacунвaм; запретвам
(ръкав); X ожунвзи; разранявам (кс.ж^о); II.
intr. b лепнрaи до вщ., докосвам сс до щц»;
засягам: die Kugel ist uufgcetIrcirt кутщуигн
бръсна о земята.
auT/tгeucn tn. насипвам, пееипвaм-
Auf/trlce м, -S, -е 1.му?, зуфшлнх тегнеше с лъка
нагоре; 2. тънка ч—рна нагоре (прн
3. намазано върху хляба (масло, мармелед); 4.
търг, нaдgзтииc-
Auf/t/öm и, -s. - възходящо нечеиие (не «сДа
тс въздух).
luT/tü1pc1 tn. 1. повдигам (яко на палне. перифе¬
рия но шапка): с-с aufgestülpte Nase вирнат нее;
2.	ннзл/пвам нвСбежно -uиопи0).
luf/tUuz/n I. intn- v 1. падам н-жке; 2. вн-зaине сс
отварям («рала); II. 1г. захлупвам (пенещо).
uuf/tutz/n t/i L 1. епт*ням; полк*cтриM; подряз¬
вам (мусмещи ногаре); 2. подновявам, изтък-
мявам. нагиздям; фасонирам; II. intr. b сепвам
сс. пегн-жл*м учу^д^ено^.
aufefüfzcn tn, refl- 1. епитaм сс; пелп1тзм (сгро-
до)-. die Ammc, sich mit dcm Antn/i - - полп1тзu се
нз нaктин-: Re/engeländcr - пелп1т*и лоза с
колове; 2. изправям (сс). nелnнт*икн (долен,
лежащ).
auf/tUtziu adj. бyитaтеки.
1uf/u'U/n tr. 1. гътея: 2. измирам чрез търсене
(мясло в книга, следене на Дивеч); 3. посеща¬
вам, навестявам; 4. събирам (ел, по земята), 5.
отивам някъде, е нш»; sein H/im. Zimm/u *
отивам сн вкъщи. е стаята си; das Be// - лягам
си; dem Arz/ - отивам при лекаря.
aufcummtn1, aufsumm1//// refl. на^стнам. унс-
н—чавзм сс, iia/рупвзм сс (лихви- дъллеве).
aufeummcn31. 1г. събуждам с бръмчене; IL intr. s
изхвръкнам с 6ръмчeнe-
uuffufcln 1н1г. b астар, тешaвaм; снатам софра.
suftak/lm 1. tr. refl. мср. ein SchiT - снабдявам
(кораб) с тзкенаж; 2. refl, фам. пейор, груфя се.
Auftu/^li^ni^U' -епмср- та'снаж.
AuT/skt и* -S, -с 1. муз. зуфтакн, птcдma'm;
нeпгнeн такт, прен, увеД; въведение. прелю¬
дия. начало: dic deutsche Abrüstung soll/e nur
der - zu/ illgem/ln/i sein германското разоръ¬
жаван— трябваше дз 6ъдс само нaчинеmе из
общото тителгж*пaLиe; 2. лнт, сричка прел—
първата стъпка (в стихотворенае),
luT/iik/i I. i^^. снабдявам, напълвам с бeuтин
161
Auftritt
(автомобил* самолет, касмично реиeле)- II.
imr. b попълвам сн 6cнтиuевиmc запаси.
auftauche/ intr. s 1. нтпнувзм; появявам сс над
педзти: den Delfin taucht pcпödi/eU auf делфи¬
нът изплува пeтнеинчuе; 2. появявам сс (нео¬
чаквано)* преш. възниквам: Zweifel tauchen suf
възникват cгмнeння-
auftauen I. intr- s I. топя сс. размразявам с—; прен.
ставам разговорнин: die fenst// sind aufgetau/
прозорц-тс сс размразих* розг, da hin ich
auigetaut тогава направих геним скандал; II. tr.
тaзmепявзм; размразявам: die eingefror/1/ Was¬
serleitung - размразявам замръзналия водопро¬
вод; иърг, dic eingefrorenem föudcгung/m müssen
uurge/aut werden замразените птcмзнни трябва¬
ше да се нтнc'aт; Auftauu/g f,
AuTtauu1u/punkt т точ'* вз топенсго.
suft/llci tr. 1. рзтgcним; педcним из част—; 2.
разпределям в групи. парат-як- (учеинщн),
Дul^^^i^iil^l^/|_r, -еп 1. дс/сж. дсдбз. тзтдcдииc: 2.
рзтптcдeдинe-
anftippe/ tr. (etw. -) натрз'вам из пнщ-шa
машина.
aufttsche/ tr, (ctw. -) слагам нз mлaпcт*т*; серви¬
рам. н преи.: man ist uns rci'lli'l luTge/i/'1t
]laгеcтихз пи богaте; пейар.ралг. eu tischt Imm/u
die alten Geschichten uuT гой винаги ccрвнт*
старите нетории-
Auftrag и. -s.	1. поръчка (1/ търг,)* поръчение.
изреждане: с-п - geben, er//i1ei давам ннu.
перъчн*: c-m - gewissenhaft lusuie1t/n извърш¬
вам. изпълнявам добрееъв-cmuе нш- възложе¬
но; hIt hüben schon den Dsmpf/г I/ - gegeben
възложихме нсче стро-ж* нз нетзбз; 2. с/аташс.
ceлтнрaнe: 3. техн. нанасяне из бои; 4. техн-
оеневa- 5. прен. задача. миcии-
Дufteagrbreti п табла за еeлпнтанc: -bürste /
ч—тка за взнcвзн--
auftragen* tr. 1. слагам (по трепезота)* серви¬
рам: ns ist sufgetuagcm масата с cдежeва 2.
нанасям (бси- памида); нанасям пръст (ле
псвнтавонв но терени)- die ^///1 stark -
нанасям дебсн едей ог боя; разг, пт-ув-ннчз-
вам. шарж-рам; 3. (c-m ctw. -) възлагам ннм-
нщ-: sic hat mir Grüße im dich auf/criugcn тя ти
праща поздрав— чрсз мсв; 4. розл, нтноевзм
(ренли): 5. метал. die Gicht - пълня виеена
пеш; lI. int/i b 1. правя дебсл: das Unterzeug. dic
Krigöllge trägt auf ленuиm- дрсхи. ктниелиuгн
прав— чевe'з д—бед; 2. преувеличавам (срв. I.
2);разг. мcнmеетaм-
AuTtraggrbrr т 1.нейте дава поръчка, поръче¬
ние, възложител; 2 девcрннeд; ~grrmee т
итп■ънинmcд»
Auftragserteilung/'/ii^pz. дзванс иа поръчка,
auftragsgemäß adv, сътнасно nетъчкатз, поръче-
ниemе.
Auftragswalzer леч. мастилен вaля'-
II. Неuеног6глсaтекн речни', том I.
aufteagewrier adv. по иaтcжи*нe; по поръчка,
auTteäuTel/ tr, (е/н. - - капя (върху нщ.), капвам,
auftrefTrn* intn. s попадам. удрям, улучвам (с’по-
ряд).
uiuffrci/ci* 1. tr. 1. пееmзпиM; закрепвам (обръч
на бъчва); 2 издувам (стъкло)* подувам,
разширявам: diese Speise fuci/t den Leih auf това
ялснс пелувa корeмa: die H/Tc ///1/1 dem Tel/ auf
маята прави н-cmене дз 6ухнс; 3. пелсенн*M;
разкарвам; лов. подnнашнau: der Wind treibt
Wellen und Wolken auf вятърът теии вълни и
облаци; die cumarrethn K/äTte - раздвижвам
отпадналите си/н; 4. рилг. набавям, gеетзвиM;
намирам, избутвам (след дълле търсене) (кни¬
ги, пора): 5. правя да nеu1'uc (^^^<сте!^1^<е); 6.
нкет, изкарвам из пазар (добитък); II. intr- s 1.
мор. засядам; 2. пе'*рвaм» пеuи'н*м; 3. иабъб-
ва.
Auftreibung f- -en 1. подуване нз 'ерeмa (еи
галове); 2. .мед. здекзч-cтвcне невоебрaтувa*
инс.
anftrennr/ 1г. разпарям (шев).
auftreten* 1н1г, s b 1. и теемр, появявам сс;
явявам сс; излизам (на сцена* на трибуна); als
Hamlet - играя редятa из Хамн—т; zum eue/eg-
mul - дебютирам; er /rl// ilcit gern öTTcdtllci auf
нс обич* ga сенотн публично; die Kuudkici/ /ul//
vcrl/cu/nd auf болестта сс явява c големи
cпил-u1чuи епуетещcи1я: gegen е/н. - опълч-
вам сс срещу иш.; 2. имам тaнева н '3^^
поведен-с, дптжaи1-. обноски: bei Ilm muss
man bestimm/ - при нсго трябва д* сс действа
р-щинcнuе; sie /rl// stolz auf ня сс държи сотло;
3.	ссъпввм: die Plattfuß t ril/ mildergusiec Ssoiii
auf пнеекоктaнuят стъпва c няноmо си ходило
Auftreten и* -s. — 1. явявай—. —зл-заше (па сцена,
ше трнбушо- събрание) теемр. das ers/c -
дебют; 2. държани—: cli sichc/cs - caмеувeтeне;
cигутuо държание.
Auftrieb m, -(c)e; -е 1. полти', '1*^': durch die
c/höhre Bautätigkeit cuUsI/сп Tast alle Industrien c-
n stanken - чрез nон1щcuоте еmтоиmeнcтво
почни всички нuлуегрии получават силен m/a-
съ'; 2 фал, изинганс, пелcмзнc (на твърда
теза във веда а въздух); евнощ, [аeтoдиua.uнч-
нз] подемна еинз: преш. стремеж нагоре: е/ hat
kcii/1 - той няма вн'*'^ вътт-щ-н импулс,
никаква амбиция; 3. - auf dic Alm изкарване иа
ле61тгнa нз aнu1йеке пасище; 4. икон. броят
из добитъка, продавай нз пазар; 5. мер>. планк¬
тон.
Auftriebskraft / физ, евнощ. подемна, певлит*-
т-нн* сина (но течност, въздух)-.
Auftritt и* *(/)S; -е 1. инцидент. скандал, сцена.
бурна разправия: er harr/ c-n icf/igri - mit
s/inem Cief неи имзшс бурна сцена с начални¬
ка си; 2. явяване. нзннззнс из артист па сцена,
нз орamет (та трибуне); 3. теитр, явление.
auftrockne/
162
сцена (кити част ет действие на пиеси); 4.
стъпало на стълба; воен. cтппaле е екоu; 5.
вървеж, pl. ход: ich kein/ scimen - петнзвим
стъпки'— му.
auftrocknrn I. tr. 1. изсушавам: auT/crrock/cte
Blum/n итеуш-ни цвстя (зе опсмeп зо херба¬
рий); 2. избърсвам (разляно млякс, пеД, кухня);
II. intr. х изсъхвам, пресъхвам: die Kuh Ist
lurgerrockn/r 'рзвзтз с секвана мнянеmе еи-
auftrommd/ 1н1г. b будя с барабан;прен. ободря¬
вам; подбуждам към лсиност.
auftröpfdn tr. - uulträuTeln.
auftropfen 1г. (u intr. b 5) капя на нщ.
Auftropfetein m сталагмит.
auftrnmpfr/ intr, b Хрезг- хвърлям '0; хвърлям
пе*седииa карта. а прен; ml/ е/н. - пъча сс,
надувам сс с нщ-; иттъ'вaм нaлмeuuе (знония-
епит, паатнже'ння); 2. сстер. c-m /üchtly -
розг. дзвзм ини- добре дз се разбсрс.
auftu/* tr. /efl- 1. 0 refl. отварям (сс), разтварям
(сс) (време- прозорец); ролл.; tu die Augen auf!
отваряй сн очитс; ралг. dem Mu/d - заприказ¬
вам. заговорвам; 2.розг. ееиет*взм (Дружест¬
во); обл. отварям (мегознн); 3. пеетaтям, сла¬
гам, нзнасим; резг. сипвам (ядене); dem Hut -
слагам см ш*пкатз: Sie haben miu zu vi/1
auTge/un много мн сипахте (яДене); 4 лов,
пеипнaщвaм; подгонвам (Довеч); 5.резг. набуг-
взм, измирам (нщ.); 6. ref/. разг. da lu/ sich е/н.
auf там става №
auftupfen tr, попивам (полр: с кърпичка) (сълзи*
кръв); обирам (с пръст ат месото) (захар,
трахи).
auftürme/ tr. refl. 1. натрупвам; 2. refl, натрупвам
сс като грамада. а прен. die Wolken. Schwicrig-
kti/ci türmen sich uuf облаците сс натрупват;
явяват сс все пе*тенcми н по-голсми мъчнотии;
Auftürmung J,
AUT und Ah n 1. движение нагоре н н*дену;
качване н еннт*нe: 2. колебание (не темперо-
туро).
auf und davon: розг, sich auf und davon machen
ефeйнвaм: auf und davon! 6сж да мс няма!
aufwache/ intr. s пробуждам се, събуждам сс.
будя сс, е преш. aus dcm/vom/ Schlaf - събуж¬
дам се от сън; Aufwachen п.
aufwachsen* 1. перзетзм; израствам: suf dem
Land/ - отрасвам ви е-де: 2. нзпъ'в*; изправя
сс (платото*. препятствие).
aufwallen 1н1г. s b 1 възпирам, 'ипнам; (зе озвор)
клокочи. (за маре) вълнува се: Wasser Hüllt
beim Kochen auf водата кипва пр— варeиe: 2.
преш:. сърдя сс, вълнувам сс: im iiufwall/idem
Zorn при избухване вз wb; 3. излита сс (дим
мъгло).
AuTHullugu/, -cm 1. порне. бликваше (парсДост*
въодушевление); 2. вж. lufHallen.
aufwalze/ tr. печ. минавам, нанасям с валяк.
aufwälze/ tr. 1. (e-m etH. -) премятам, прехвър¬
лям (върху Другига); стоварвам върху вк/., иш.:
man ist miu die ganze Arbeit auTgcHäl2r стовари¬
ха мн цялата рз6етз: 2. тпр'иням нагоре; 3.
uзmрупнaм-
AufHi/d /н. *(e)e, — 1. [птeнем-тие] изразходва¬
не. употреба ви сини н др.: - am Geld. Kruft
изразходване из пaлн. снна; das wir olne
großem - am Gelehrsamkeit zu erklären това
можсш— дз сс обясни и 6сз голям запис иа
учeнеет; 2. средства, тззuеc'и: - lüu das Esscm
und Trii/ei разход—, разноски за ядсве н
пнeнe: 3. ризтoчит-нcтве; лукс: großem - mu-
cUcn. trel/ci тизточитcнетвутaм; ж-ив-я наши-
тоне; из щитенa негa-
Дnfwandseentsehrdiguu//представителн— пари
pl,; -gesetz п* -с т*'оu зз ограничаван— нз лукса.
ратmочиmeнcтвето; -steuer/данък върху плeд-
мсннт— за потребнеи-с.
aufwärmen tr. приmепдяu (ядеше) розг-; ulte
Gtschicl/cm - припомням стари иетотии: фом.
das ist alles suiy/wärmr/T Koil това са всс
изтъркан— историт стари приказки; AnTwäe-
mun/j/
Aufwartefrau f -mädche/ n прнхеиищ* птие-
нуж^н^и^^а.
aufHirt/n intr. b 1. (ci/em —) nтиенужвзM;
еcлвнрам; bei Tiscl dcm Gästen - птнcнужвaм
на г■еегитc (по лрепезоло); Homi/ kann icl
Ihnen - к*нне обичате? какво дз ви сервирам; 2.
(e-m mit ctw. -) уенужнaм; kann ich Ihnen ml/
с/н. - мога /— да в— услужа с нщ-; да в—
предложа нш.? шег. mit c-m Schnupfen kann Ich
Ihnen - бнх могъл дз тн предам хремата си;
Sind Sie der Wirt — Aufeuwurt/i! В-с ни сте
епgптж*тcнит? — Какво ебнчзтe?: На уенугнm-
ви!; Заповядайте! (учтиво); 3. (?а куче) служа;
4.	(c-m'-) е^лар. тacвидcтедетвуеам почитание
чрез вититз: представям сс; остер- кавалерст¬
вам (по дама); ухажвам: dem Mlgle/cг - правя
пеccщeниe иа мнниcтптa; представям му еc-
Aufwärtrr т, -s, - nтиелyжник-
aufwärts adv. нагоре; срещу т—ч—нисто: - biegen
завивам. огъвам нзгелc; den Strom - TiU/en
пътувам ерeшу meчcииemе; - gebogene Nasc чип
иее.
Aufwärts/bewegung/движение нагоре, повиша¬
ване (по курсове); —haken т сперл кроше
(удар при бокс).
Дnfwartung/, -ет 1.ряДко приелужвaнe; er hat die
- bei mir той ми прис/ужез; 2. розг, прислуга.
приенужнинa: gute. schlechte - добра. лоша
прнелугз: 3. орхоизирещо пеceшeниe; витнm*
(от куртаозия); e-m seine *- machen правя uкu-
пеccщeннc; представям сс н'м.
Aufwasch т, -cs, — 1. епgевc зз миене; 2. мнене
из еъдевc фим. е/н. in c-m Aufvaiscl(cn)
ibmachen свършвам ищ. наведнъж.

163
aufzähle/
aufwaschen* 1г. фем. измивам (прибори, съдове,
пед),
Aufwäscher и. -s. - мияч (ше кухненски съдове).
Дufwäsetlrringr -пет чнетaчнa-
Aufwasch/Iappen m, -tueh н парцал за мнснс нз
cпgееc»
sufH/bcn* 1г. 1. изразходвам в '^'31—; 2. рззнъха-
там.
auTHeck/m tr-. събуждам, разбуждам; ^3. обод¬
рявам. ежнвяв*и; AufHtckuig/.
anfwehen I. 1н1г. s 1. -зв-вам сс (вятър); издигам
сс (прах); 2 еmвзтим сс от ессис; II. tr. 1.
(пе)влнг*м (прах о др.) чрез есеис; 2. отварям с
ессвс (прозорец. врете); натрупвам чр—з весис
(сияс); 3. педндaждзM; раздухвам; 4. издувам,
надувам (платна).
aufwrtchr/ 1. tr. 1. размеквам. пратя да оме'и—
(чрез води* влого* некасвете) (сухар); 2. разто¬
пявам; 3. неолог. прен- разлагам, руша (фронт.
метaд, ндeеJloгня): II. йнп. s ем-нтзм (?с сухар,
бонбони)* лзтм-'взм сс. разпускам се, разтва¬
рям сс (от влоло. дъждове* чрез неиисвопв) (за
почви. ниви*, пътоще); ДuTweikhllIlgJ/
auwei/en iHtr. b ззлндзтзм; нтпнз'тзм-
Anfweie т. -es. -с теолог. посочване.
aufwrter/* tr. 1. проявявам. пенaтеим; auch unse¬
rem Versuch wiesen die Pflanzen c-c Vcunmdcuuau
sui след нзщни опит у раснсн-ята сс забелязва
известна премин*: s-c Slim weist no/e Flecken sui
по чcнете му сс забелязват червен— петна; 2.
притежавам: die neue Weieemeöu/c Heist folgende
Merkmale aui иотииm сорт пщcнннa плннeж*ва
сделинтс бслсз—; c-m Jagdschein 1ufeuн/leen
Uabcm притежавам денcн бннет; 3. (e-m ctw. -)
тат'лнтим; откривам. пееечвим (ново пътоща,
грешка); ДnfweisunnJr
aufwr/dr/* tn. (и слаб) изразходвам, влагам
(лорO: енергия): alle seine КгПТГс - пнатзм
всичк— сини.
aufwendig such aufwändig adj, неелег,
скъпо cттутзш (препалендс*. проект).
Aufwendung/, -cm 1. изразходване; разход («ж.
aufnenden); 2. лепта. парично подпомагане.
auf werfe/* tr. refl. 1. изсипвам (бент, вол) пратя
изенп: c-m Maulwurfshügel - правя кърт-чина;
2 тизнепзв*M; откривам (лроб окоп); разора¬
вам; 31 Kaufen, Würfel - хвърлям шуuuе:
етнрнтaм 'иртн. хвърлям зарове; 4. пенлиг*M;
ззчеквам. подхвърлям (въпрос* съмнения); 5.
(поrвgнтзM; дитам нзгорe;тдcт. енреам: естер.
с-с ^1// ein Pni/r - развявам знаме. е преш.;
dem KopT, die Nasc, die Llppen/dcn Mund/ -
(дръзко* арогантно) дигам. вирнам слави, (над¬
менно) вирвим нее; нацупвам сс; aufgeworfc/c
Lippen обърнат— изгетe устни, джуки (коми но
нелрнте); 6 обявявам. птовпзтнaеяезм; е-п
zum Köm/, zum Hauptmann - плеnътглaеянaм
ню. зи пзЛ; зи главатар; 7. refl, пейор, натрапвам
сс. представям се самозвано за нш.: sich zum
Rie1reU; Fühu/r - вземам самозвано ролята из
съд-я, еедзч: 8. refl. лехн. -змятам сс, изкривя¬
вам сс (дъски, дърве); 9. изкетмим: 10. хдзсвзм,
разтварям с трясък. с 'aмпнн-
aufwrrtrn tn. икан. (тe)нзнеризилaM; петншзвaм
cгейнеег (чрез наредба след ашфлещоя): S/aa/s-
pspi/un - винет1тнрaм облигации; AuThcu-
tun//
aufwichse/ tr. 1. намазвам: резг. e-m eins -
е6плевзм нкu- един; 2 розг, нзгнтдям; 3.
заcуннам изгоре (муст*').
aufwtckel/ 1г. 1. намотавам, навивам (прежда,
нплти); 2 тзтвнв*M; ризмеmaеaм: Aufwick-
1ш^{^|Г
Aufwiegelei / -сп пейор. пеегеяннн педcтр-'a*
тс^стнар/.
aufwirgel/ tr, пейор- подетaр-к*взм, нзепcнвзм:
zum Aufruhr - пелетрcкaтaм към 6уит.
Дufwier(eilung j/ -сп подстрекателство; разбун-
тутииc-
aufwirgr/* tn. 1. м—ря сс с. т*ннепeи-н съм с нщ.;
'омпcненраu; die Vorteile wiegen die Nsclt/ilc
nicht auf птcнмущcеттат* ие могат да сс мерят
с, в- обeзшcmят*т зз отрицателните страни; 2.
заплащам еднаква е'ейноеT; тзмeвим: ctw. mit
Gold - заплащам р*внее'еиноcтт* вз ищ. в
злато.
Aufwiegler и* -s - подбудител. поде■mрeнзтcн.
aufwieglerisch adj, буитзреки, педетрeкaтcнeи-
aufwiehern intr. b -зцв-нна.
Aufwi/d т* -s, -с въздушно т—чевнс оmиену
изтерe-
aufwinde/* tn. refl. 1. «не. измотанам, извитзм: 2.
мар, излитам с винч. макара (торба. котви),
aufwirbeln I. т.г, s извив*u сс изгоре (коте
вихрушки); der Staub Hiu/el/c auf прахът сс изви
и* ннхтущк*; II. tr. вдигам вихтeне: viel Staub
- вл-там uuего прах;розг. вдигам много шум.
aufwteche/ tn. изтривам, избърсвам: Schmu/e, das
Zimmer - избърсвам праха. печнеmв*м стаята.
Дufwiech/1apprn и. Дufwiecree т* -s,.- 6плезннз;
-tuch п кърпа зз бърсане.
Aufwuchs т. *ce,:*e 1. лесов, млада гора младоци;
преш. петеuе'ве; пегемпк; 2. пораствай—, рас¬
теж.
sufHüilti 1г. 1. разравям (почви. земя); 2 разд¬
вижвам. развълнувам (море, езеро)* разпръс¬
вам (шуми с обувкете си); преш. разтърсвам
ипн6о'O; рaзируениu; dieses Unglück hat die
Tiefe sciher Seele sufy/wüllt това вcшзетнe
р*ттптен gънбоне душата му; aufwühlend/
Musik разтърсваща музика.
Aufwurf т* -es,	1. сиr<Hеo насипзаие - жтрупа!-
в— (то пръст); 2. нaенп-
anfzahlen tr. свстр, обл. плащам малка надбавка,
aufzählen tr. 1. 6леЯ; наброявам (пара): фим. c-m
100 Schläge - начитам, удрям и'м. сто теяти; 2.
aufzäumen
164
изброявам (заслуги, грешки. Държави); Auf¬
zählung . /.
aufzäume/ tr. с/атам юзда (нс кон): прен. das
Pierd, dem Esel beim Schwänze - започвам вщ.
от опашката, нaепa'И-
anTzehre/ tn. nefl- вае. изяждам. неucуu1тaU;
изразходвам (еc): разпилявам (сс); преш. изто¬
щавам (сс). итнулявaм (се): slic Vorräte -
изяждам нсичкн типзcн: прен. seine K/älfc -
изтощавам сините сн; Aufzehrung/
з^х-кГ/г/ tn. L тапиетзм (еиr; етбeнизв*M;
забелязвам; 2. [н*]тиеув*м.
Aufzeichnung J* -cm 1. вж- uufeeie1nen: 2 pl.
записки. бележки; 3. тllеунк*-
aufzrigrn tn. пек*твaU; пееечтaи; Aufzeigu/gf
aufzerren tr, разг. 1. разтварям. развързвам чрез
(нервна, бързо} дърпане насам-нататък; 2. дър¬
пам. карам насила да станс, дз сс изправи
(спящ, пнянищс)-
aufziehen* I. tr. L литам. вднтам (лежесл-
мрежо); издигам (калве, платното, завеси,
шлюз, мосл): dem Schlagbaum - ви-гам барне-
рана, 2 изеnвам; опъвам (нопр. основа ни
тъкан): die Uhr-навивам часовник;Sailen (auf
е-с /с-т/ Geig/) - опъвам, слагам струни из
нисулк*; прен. andere Suiten - преминавам към
nе-гон яма етрегоеT; ставам пе*етрос: рилг. с-с
ander*/ Mienc - вземам лтуге изражение; с-с
Stick/uri in dem RiUm/n - опъвам оеневзтз,
бреgeтии иа гсргсф; 3. еmгнeждaU; отхранвам
(хора, животно. растения); 4. отварям (вра¬
та, завеса, чекмедже); отпушвам. отварям
(булслко); 5. залепям. опъвам (платна., кар¬
ти); 6. розг- еттaи1T1тaM; уреждам, провеж¬
дам: der Fcsteug наи seh/ gut luTu/eogen тър¬
жественото шсствис б-шс етсaииз1тано миете
добре; 7. надувам. пт-yтcннчзвaм; ннзгзм т—и-
дeнн1И; монтирам: der Full wurde echt pö1I/i/c1
luTgceöucm '0- случай се изпонтв3; б-ше
монтиран пеннг1чeекн; плнgаge му сс пенити-
чсск* окт*ек*; 8. nтотa'зм: разтакам; 9. dem
Atem - поемам сн лъх; 10. закачам, дразня.
пеgиттaтзM; майтапя сс (с нк]^.); II. iHtr, s 1.
задава сс, появява сс а прен.: ein GcHi/fer zieht
suf. Wolken eichen suf зздитз сс. вдига сс буря.
явяват се е6нзнн: die S/eume eiehen am Himmel
suf появяват се звездн по нcбeте; 2 воеш.
прнсгнсам мзpщитувaйкИ; д-фин-рим. мина¬
вам в шест вие; 3. обличам се, неcи сс, появявам
сс (в Дадеш външен внД); 4. auf- und abziehen
минавам. скитам нагор— нaиолу: dem Markt, die
Straße. dis Ls/d auf- und abziehen, минавам.
ен1гaм нзтетe нaдедy по пазара, по улицата, по
страната.
Aufziehen п 1. вж, aufelelen; 2 хигреенопич*
ност.
Aufzirrre т- -s. - 1. инат, ститзтенсн uуекун: 2.
пеингратвaи.
Aufziehereifl -еп, поcтеяиие закачане. прекадено
пеgигр^aваие-
Дn1f^ii^i^l)u^h>P^er/ кукла с механизъм (ло говар и
Движение).
Aufzi/s ш, -es. -сп иърг. aжие-
aufzischen int/i s b изфущявам. итcъcкнaм (раке-
то).
Aufzögli/g т* -s, -е пиmеueЦ; възпитaн^ин-
Дnfzu<:hl// - 1.сел--си- селективно отглеждане
(но животни); 2. пеgрзcmнaще пенон-ниc (жи¬
вотни), nрипнол-
aufzüchten .г, сел--от- огтн-жлаu (малки живот¬
но); ДnfzüchluugJ/
iufzuck/m 1п1/, b 1. тpeпвaм: 2. светва, 61—^3. н
прен. (оввиковнце).
Aufzug т. -S, -C L вае. тътж-е'в-не шсствис
кетг-Ж; пренecия; мaршитонн3; gcфнлнрauе:
кaвзннaдa: sic hielten ihren - тс минаха н
тгрж-cтвeне ш-cmти-: 2. нaвнтaнc: опъван— (но
пружини), 3. теитр. действие. акт (на дромо);
4. пейор. о6нe'де; носия, еgeиннc: er kam in e-m
Hund/ulicle/ -той се яви н чудновато. е'рaнне
обнcкне: & тексти основа (на лъкон); 6.
асансьор; 7.техн, 'ран. в-инч. макара, еклипец;
8.	въжен* линия; 9. ист, уред зз измъчване; 10.
въжена нинии; И рeменто*р (то часовннк);12-
сперт. таблица с uемeлз (при конни състеза¬
ния).
Aufzug/führer т прислужник при зcauеьет-
Aufeugs/U/b/l т навнваге/сн неет (па часовник,
фотагрефнчески опирал); -rad п ръчка нз
филмова 'змcтa: -schacht т шахта на асан-
еьел; -winie/техн, поиемва макар*. екрнп-п-
sufzüny/lh intr. b трепкам, mт-п'я нагоре (пла¬
мък), пламвам. а прен. (въстание),
aufzupfe/ 1г. 1. разнищвам, нищя (връв, иъкот.
везгио)* 2. развързвам (възел); оправям (тщ.
оплвтенс).
aufzwingen* tr- nefl. 1. (e-m е/н. -) натрапвам.
налагам, нacндям; sic hat dem Ki/dc das Ge¬
schenk suTgeeHumgen тя насини детето ди вземс
поgзтъкз: 2. а aufzwä/ge/ отварям, разбивам
със снна («рито, брава); 3. поставям с усили—.
сдеи-сдви: c-m Deckel - слез успявам ди сложа
нзпин: 4 изяждам с уcнни-: справям се с
gзgcне ядснс; 5. с усили— издигам нагоре; 6.
ref/. sich - натрапвам се; 7. refl- разг. давам сн
усн/не да стана (въпреки болест* неразполо¬
жен се).
aufzwirbd/ 1г. з*су'взм натор— (мустаци).
Augapfel т 1. онот. очна ябълка; 2. преш. най-
мннеmе; нaй-екъпеmо; тeиннaтa из е'оmо-
Auge п, -s, -п 1. еко: преш. ттeннe, пе/лcg:
glänzende, strahlende. /11^2^/16/. umflorte, veu-
не1т/е. Yeuquöllene - светнал—, cниeшн очи,
мплни-иеceн поглед. тaбyнeнн (тъжно* печал¬
но), разплакани, подпухнали от пнзч ечи:
schnüre -n Uabem нмам еетpо зрение; mir bloßem
165
Augrgrteosi
- beobachten наблюдавам c nрееmо оне; вееш, -n
ис'^! -a llg/e! тдзви н*диcне! тнавн ниляве!
(каминДс): прен: е-/ aus den -п Yerli/r/n загуб¬
вам яке ог погледа си, изпускам го нз птeивиg;
/in - für еен. haben имам иег1ucки пегдcg; усет,
разбиране за нщ-: р^о^^к.: komm miu /ich/ m/Uu
u/t/r die -n ие с— мяркаИ повече прел ечнт- ми;
sich die -n aus dem Kopfe schämen не мога ga сн
намеря мяе'е ог срам; sicU D die -a aus dem
Kopf weine/ изтичат мн оч-те от плач; sich D
die -a nach Iiu aus dcm Kopie scUcm изглеждат
мн сс оч-т- по нся; фам. kcli - blich trocken
всички сс птоеънзнхa; Uas/ du keine -a im Kopf?
нямаш ди очи, вс виждаш дн?; в редици
фрозеелегичнс изрили а пословици: розг,: ver-
licb/e - machen гледам вню6-не; dic -а überall
Uabem ечит- ми си из четири, отварям сн очите
нз чcтили: ganz /lsut/г/ - sein цял съм сс
обърнал из трcниc: jc/zt gcU/m miu die -а auf
сет* ми сс отварят очнт— (ролбрех): die -n gehen
über очитс сс проcпдзявзm: u/tcu vl/u -п между
ч-пири очи, нзсамс: сен. im - /chulten запом¬
ням, ис забравям нщ-; нс изпускам 1^. от очи;
е-/. ctw. ins - Tassen насочвам вниманието сн
към яке. вш.; die -п in der Hand Usbcm
действувам бърже; die -а weit auTreißen, [große]
-m machen обнcшнaм; екекетвзм сн очите от
учудване; /1/ - zudnück/i затварям сн очите.
гн—дзм енитхелиmeнне иа uш.; e-m Mädchen eu
tlnf ins - ges/Uem haben влюбен съм е някое
момиче; е/н. sticht c-m in die Augen хвърлил е
око нз нщ.; mir e-m blauen - davon komme/ u,
едва-едви се отървавам; б. /ско се отървавам: с-
m die -а braun und blau /c1llgcm нзпeлgзшв*м
здравата ннт-, c-m dcm Daumen auTs - lullen,
drücken, setzen потискам. е/р*нич*в*M; стягам
яке; торuети икт.; 2. бот. [зачатък нз] пъпка
(шепр- не корлаф): 3. боо.л. зародиш н яйцcте:
4.	точка (е зер. демони* нс игрално корта): 5.
лете. мазна капчица п супа; 6. ухо (но огло*
брадва* чук. камва* вони): 1 . сел^см, пъп'* вз
калсм (зе присаждане): 8. дупка из врат* (зс
гледане): 9. бримка (при пленеше): 10. дупка.
шупла (с хляб* оарвшв* дъска): П. бн^съ' (на
скъпоценен камък* не киприно): 12. мемоч.
дупка из пещ зз топене из руда (ло пускане ни
разтопения менил): IS-pad. mugiecheci* маги-
чcене око — иuиннзтот; 14. кръгли багри нз
крилата в* п-пeтуga: XS.apxum. око из 1еuийе*
'а ох/юница (по велуно).
Äugelchen п* -s, - 1.ечC; очснце; 2. флиpт:лзтт- с-
m Auge/. ein - machen нек-m1р*м c яке
äu/cln I. 1hi/i b 1. (ml/ e-m -) хвърлям (uкu.)
любовни потнеди; разменям (с uкт-r пегд-ди);
2.	(auf с-п, е/н. -) nетн-ждзм (нпмr; II. tn. сел,-
сн. присаждам. екуннт*м-
äuge/, äuge/ int/i b (nach e-m, etw. -) (зя
животно) поглеждам тор'о (към/ шк^к-. н/щУлев-
dss Will äugt дивечът поглежда. гледа тоткеs
Auge/..., äugrn/.. сбокп- еч-и: Augenarzt.
Augen/achat н мннер, ахат; -achss/ очна ос;
-arzt т ечeн нc'зл, е'уннcн; -amfecrlag н
петлcg нагор—; -/lick н миг. момент, минутка;
поен, м-твот-в-е: er kann jeden = kommen той
може да дойде нсски мемeит: im = е миг; резг.
з!1е=с ежеминутно.
augenblicklich adj. 1. мем-нmзнcн. 'енeнтeн;
митнов—н; -е Hilfe мемcиmзннз пеuош; 2. udv.
незабавно; вс—'и мемeнm; 3. adv. ссга, н момен¬
та.
angenblickeaJv. рядка зи миг, мигновено. момен-
тзнне; uинуmuе; сста!
Au/cn/bllnzcln п мигане; -bo/cn л стои. итиc:
-braun/ вежда; -huf/cr f турел, очен ceнрcт:
-deckel т разк. = -üd *dlraggos/ f нтиcевз
ли*гuееги'*; -dCinu и сстср. ню6еугелuик;
н*е'*тeл; -di girr// /Д]aек*н-нетеO; поgл1тутcm*
во, Hlо6оутеиuи1чeетве-
augr/dir/een int/. b остир. педнитутегвувзи;
мазня се
Дugrgdrüee/очна жлеза,
augenfällig adj. ечeбнcн.
Дngei/ralligkeii/еч-вилиеет; -flimmer/ п мcл*
ж-дceнc: -gift п = -pulvcu 1; -glas п 1. ечин*;
6иненпн: gздeнотдcg: 2. фнз. окунятuо етгкно;
-gläser pl, ряДка очила -rigtrrgrugd н апел*
ечие дъно; -iöllc/шон, очна кухина; от6иma:
-^klai^pjee/ —1^г/ п uзечuик; -labe /= —U^s/;
—1гМг/ п мед. очебод; -licht п зрение: dus =
verlieren загубвам зрението еи: mein = нзй-
минете ми; -lid п етил- клепач; -lust fнаслада
за ечиm-: -muß п окомср; всрси пегнcg; ein
gutes = haben нмам набито оке; mach = из оке;
-merk п 1. внимание, пегнeд: scim = auf еен.
uicltei нзеечвaм внимзuиeте си върху uш-: 2.
осмор- мерна точнa; цел (пра стрелби): —
nichtCs) п 1. матер, цинкит (цапкав окис):
—paar п дв—тс очи; двеин* очи; -pulver п ризг.
вади очи (много дребен шрофи): X .мед.
естер, 'инем-н: -punkt н 1. фнз. оптичен
център, течкг; нпд-mе сс измира оното; 2. прен.
етauевншe.
Дugrnscrei/ н 1. виждан—, разглеждане (със
собствено счс): с/н. in - nehmen разглеждам,
гледам нш-; wie der - leiu/ както мож—м дз сс
уб-д-м със ео6еmвeннm- сн очи; кзнте знаем от
наблюдение: sich duucl dcm - übcuzcugei убеж¬
давам се, 'ато видя ничuе; durch dem - Hideul/-
gcm оборвам (леорня: мнение) чрсз фактите;
der - trügt погледът нъжс; 2. етнeд-
augrnscrriglicr adj. вае, 1 ечeвид-н, яв-н 2.
естер. видим.
Augen/spiegel н 1. мед. очно е/лcдзде; офтaлмеc-
кеп; 2. ослор. = Augenweide; -Stern н пеел.
е'е; инмнмна зеницата нз онетO; нaй-uннете:
-^№011111)//оптична измама; -trost н радост
Augcn/übel
166
зз очиm-: -ü/tl о мед. вж. -leiicn; -Hisscr /
ослор. 1. мед, води зз очите; 2. поеи, cпнтн:
-Heide / шел. -schmaus н взс/ада зи ечнm-:
-^Himpru/H^^^m. к/сп'*, р-си-цз; -wink т L
знак с очи, намигаш—; 2 миг; -неп/tl т
'райч-цът из екето; -wurz / -Hurtcl / бои,
бяла епcпн'a (Anemone mcmoro/a): -zull т
резк. кучешки зъб; -zeuge и 1. свндетсн; 2.
оч-ниgcH; —zeugen bericht п сеидетенсгвуванс,
показани— на ечeвнgcц-
Au/'iusSiill (резг, Augiueetall) н мит. Ангиени
еборн р/.
...äugly втора съставка е сложни думи: blauäugig,
bu1unäuuig-
AUyuu и* -еп ист- ^^гур. тимекн жр—ц; тадатен.
AugU/cilächcli п вае. усмивка из aвгутнm-.
AugUst /и. -s. — антусг (месец).
Auiust н 1- Антусг (мъжко нме); 2. ннеун: der
dumme - кнеуu-
1ugue/ele'h [--ищ] осн, a^гуcтовекн (епоха):
Auyusf/ner /н, -s. - Au/ustf/cumönch т август—-
нец; монах от автусгинския орден.
Au/tioi / -еп публичен тплт; зукциов: in die -
geben продавам нз търг.
uukt1ö1icrnn .г, продавам нз нърг.
AUaf/ ...icm зунa-
Aule/, -п доил. вулл, храчка.
Auurdk/sut п бои. кантарион (EuytUruea eentauri*
umr-
Aur/öl/ / -п 1. аура, отcед: 2 с-яи-— (около
слънце* месещ. електрическо,, миньорско лам¬
пи).
Auriydiclcn [opHH/ucüä) д. -s. — пренси. ори-
вяш'* епоха (оларакамвнnа ере).
Auui/hl/ -п бои, внд -гд-^з.
aurikulär adj. ущ-u-
Au/örf / 1. мит, Автерз: 2 утринна тзля: 3.
ceвeрне cиини-; 4. зоол. вид псп—руда (Aurora
euucllisr-
Aus п* -s, -s спарт, зут. -зл-завс из топката нз
сл*uиниг- из игтиш-'е-
aus \-pnp. D 1. аллозоше* нзважДоие енвъире: нз;
от а. в конкретен,. праоиришоиввn смисъл:
сгн. - dem Schramke n/hmem изваждам нш- от
шкафа; - dem Bett kommen ставам от дeтдеmе; -
e-m Buch icsea, leua/m чета, уч* от квиса; - c-m
Glas, - der Flascht /nihken пия от чаша, от
щншemе: ei/ ScU/ci - vollem Halse, voller Kelle
вик от цяло търне; е-п - dcm Hause н/ТС/
изхвърлям нкт. от къщата. от къщи; - dcm Sattel
steigen слизам от ноня: c-m - dem Sattel Ucbea
оси. етидим ннг. от еegнеmе (по турнир). прен.
измествам нкгs: - deu Schule kommen излизам (с
мимепло) ог учнднщemо: - s-/ Stelle gehen
напускам службата си; б, в непросиренслвене
ало преносно употреба: - dem Gedächtnis
verliere/ заблaвим, изчезва мн от паметта; -
allen Kräften с все сина: ns - ganzem Herzen, -
Hcrzcneguumd wünschen желая го от душа н
ептцc: - dem Kopfe Hissen зная иaнзует; е-п
nicl/ - dcm Aug/n 11^// ис изпускам икт от
очн; // ucder wie - c-m Buche той генери каго по
книт*, кзте чс нн со чегс; разг- der Wein ucder -
ilm виното го кара дз прн'итнa (пиян е); - der
Mode kommen изниза от меga: 2 произхиД,
източник еm; нз: - Holland y/bürtlg редом от
Хензuдня; die Waue kommt - Berlin стоката
-два от Берлин; - guter Familie от добро
еcмcйcтве: ein Flügel - deu Muelkul^c1eagelugg
X. Y. теид от иузинaннии магазин X. У.; -
zwei/cr Hand ог втора рп'a: - dem Zei/uigen
erfahren узнавам от вестниците; - GoctUc нз
Гьотс; - Eufahuuig от епиг; - Ihrem BuieTc cuscUh
ich, daee»-. от П1еuето вн разбирам. чe;-.; - dcr
Z/Ir Kurls des Großem от втeмcге из Карл
Вели'и; - dcm Deutschen übcrsctzcm превеждам
от ueuе'н; - erster Ehe от първи брак; 3.
причнио* повод от, по: - welchem Grunde? по
неи причина?; - Richt handeln действувам зи
отмъщение; - Manuel in Geld по н—псз из пзрн;
- frel/m Ап/гее/с по ео6еmе-н nечиu: - Scherz
вз шета; - /igcne/ Much/ по еееи паля; 4.
материя* състав:: ein Kleid - Naturseide рекня
от естествена кептин*; с-с Skulptur - Porz/Hui
фигура от потнcнaи: cs is/ sllcs - c-m Guss
всичко c eднеродне, хоuегeнuO; а прен,; - ihm
ist ein tücl/iger Ingenieur geworden той стзиз
добър ниж-вср; прен. sich nichts - deu Suche
machen нс отдавам значение в* тзя работа. в—й
обръщам вв-манис, 5. е'; измежду; нз: ei/cu -
eure/ Mitte сл—н измежду взс; - dem Alten
измежду cтaрнme: - dcm Bürgern измежду гртж-
gaинmc: с-с - dem Volk един от н*роgз: 6. през: -
dem F/mster schch. springen тд—дам, скачам от.
птeт птетерeцa: c-n - der Tüu wcuT/n изхвърлям
нкт. пр—з вратата; 7. настрана е'; дздсч от: gcU
mir - dcm Augen! махай сс от очите uи!: c-m -
dem Wege gehen махам сс нкм- от пътя;
етбитп*м н'т.; 8. идиомомичтн изрази: ~ dem
Augen, - dcm Siam далеч от ечнтe; далеч от
cплпeте; sic ist Ilm - dcm G/sicht geschnitten
одрал* му c 'еж*тз, етритaлa му c тнаезта
(пред..)- dem Regen I/ die Traufe от трън, ma из
гнег: sich - dcm Stiubc machen офейквам; е/н. -
fUhlen Stücken tun правя нш- ло6товенuо; von
miu - (kann er diese Stelle bekommen) нямам
ннще против (тай До получа тази служби); -
dcm Fugcn, - dcm Angel/ gcUca ризнзтз сс,
сгромолясва се; 9. свстр. е-е PrülUng - c-m
Fach iblcgcm полагам изпит по никой птeимeт:
II. udv, 1. извън: - mit diu, - mit dcm Buben! във,
ди me няма, във, мощeнн'о!; 2. розг, елиптично
с изпуснел глагол, чесие в ксмбинащня с
глаголи sein: е, cнпpщeне с, празно с: die
Schule, das Ko/ec/f. deu Krieg (u m, h.); Ist -
учнннщcге; ноuнcлтпT; войната (н т, и.) сеър-
167
ausbauen
щи: -! cвътщeие! нлaи!; mir ihm ist ns -
свърш-но c c него; загубен c; dic Flascht ist -
щцщeте се изпразни, празно c; s-c Kruft ist -
силата му отиде! // will immer oben - /hinaus/
иск* да бъде все из първо миcто; - bis zuu
Neige! пий до ипне!; ich habt dis Buch -
изчетох 'ннтатз; Licir - - угаси лампата!; bhsecu
ein fchstc/ - - als ein ganzes Haus по-добре дз
загубиш един презерeн; отконкото цяла къща;
б. auf ctw. - scim жадувам зз, стремя сс към нщ-:
auf seinem Vorteil - sein гледам сн ннтcлecа;
e^iu^i^U^ sein. zu e/tuü/cn гледам да измамя; n. tu
hat dcm Mu1r/1; die Schuhe - той съблече
палтото. изу обут'игс с—; г, mir c-m - sein
изнизех с икг.; 3. в комбинации: aus und aus
нзпъние; остер. - und - g/lehut иетиuеки умен,
много уч—н.
г^/... aus от: vom Fcnsteu, B/rg - от претерeцa; от
планината (глеДаиН); von Puris - wird geschrie¬
ben пишат от Париж; von Guund - еенонно: von
diesem Standpunkt - от това тдcдншc; von Hause
- по начало: von Hause - lat eu k/in Vermögen от
родите/нт— си 'ой няма uикзнне cпcтеиниc:
резг. von miu - що сс касае до мсис, нямам нище
против; aus u/d ei/: - und ein gcicm влизам и
излизам: bei c-u Familie - und ein gchcm ходя
ч-е'е у семейство, пеетеянно съм там; wed/r -
noch ein н•isecn нс зная накъде. ис зная какво да
захвана. ис зная 'ой път дз хвана.
aue.// с глололи trnb- олиочова 1. излазите* стда-
лечаванв; ausfahгen- ausk^ieebeH; 1 вземаше*
изваждане ал някъде, излъчване* изпускате:
uuslbreebeH* uusHebmeH* ausgießen* ausfilbren,
aus/eeren, aus/ösen; 3. Довършвате, извършвате
докрай действието па основния глелсл* спори¬
те да се върши действието: uuslesen* aus/eden,
uusschlafein; 4 слагаме крой ши нщ. то ши
действие чрез действието но основния глагол:
uusblusen* ausgießen* austre1eн* ausscMugen*
ausbrausen* auswelnen; 5. извършване напълно
действието ни основния глагол по вътрешни¬
те повърхнина но нщ. затворено: aus mauern*
aussc/imieren* aus1apezieгeн; 6 алкленява-
ше-uusbiegen, ausg/eiten, uus^^weicben; 7. недо¬
пускане в нщ. или оставяте вън ет тщ.:
aussd ließen, ausspernen* ausbleiben; 8. извърш-
вете в поДробности ило непълно действието
но основния глагол: ausfiib/en* ausarbeiten,
ausbi/den; 9. снабДяване* изпълвате с тщ:'.
uuss1at1eн* auskHten. ausmalen. ausscbmückeH*
ausßaggen.
ausarbette/ tr. nejl. 1. изработвам; 2. разт-там,
разработвам (плен, сюжет, доклад. теми): 3.
refl. sich - раздвижвам се (чре? физически
упражнения. робата).
Ausarbeitung/, -сп 1. изрa6оmвзнc: изработка; 2.
тaзтaбеmвaнc: З.вж. ausarbcitcm.
ausarte/ intr. s 1. (in A, zu сГн. -) израждам се;
дcт-н-тирaм: ausgca/ttte Sitten извратени вра-
ви; ausuenrtetc/ Sohn u-прокепе*u сив: 2. ес¬
тер. измятам сс от вида сн; етндеиянзu сс ог
рода си. избивам п нщ.
Ausartung/, -сп израждане.
ausäste/ tr. иткзcтриM; ок*етрим (Дърво).
ausatmen I. tr. нтлищнaм (възДух, цнкореш Дом),
прен. издъхвам, излъчвам; Luit ein und -
вдишвам н издишвам въздух; die Blumen atmen
DuT/ aus цветята итпуен*т aремзт: II. intr. b
ряДкс издъхвам;
aueätsche/ ref-рилг. дразня; (за деца) присмивам
сс (злорадо).
ausbacke/* I. tr. (и слаб) изпичам, опичам а
прен.; II. intr. b (сомо солен) свършвам, спирам
да пс'а.
ausbaden I. tr. релл, изпнa'вau; etw. - [müssen]
епитaм пешкира зарад— лтутисе; dcn fehl/u s-s
Bruders - müssen опирам пешкир* зарад— брат
сн: die K/ilc - изплаквам сн гптне'о (с
алкохол); II. 1н1г. b gонтнъnниu сс.
аusbаggrr/ tr. хоДр, греба, изтребвам с бзг—р;
A^basgen!!//
ausbaken tr. мор, маркирам с шамандури.
auebala/ctere/ [-äcH-, -аг/си-] tr. техн. баланси-
лaм: улaннонccянaм-
ausbaldower/ tr. обл. розг. разузнавам; u*дyщ*
тзм, иуш*-
ausba^e/, ausbä^e/ 1.,7ов. одирам (животна);
2.	препарирам. натъпквам (кожа но животни
със слами).
AusbaH и спорт, '^'3 -звън итрищeте-
Ausbau и* *(cre; *c/*tcn 1. лехн- изваждане,
д-меuтнр*uc (то парен котеа* авломсбилен
мотор* чисти ен мошино а /icd.); 2. прен-
лззтa6етвaнc; разширяване (иа фабрики* съоб¬
щителна мрежи, търговско връзки): - eines
wi/e/1eclraTtlie1cn Gebietee разработка из науч¬
на е6н*ет; 3. изтощаване. изчерпване (по руд¬
ник, ниви); 4 (pl. Ausbaue) птcуcтрейе'те;
трансформация (но лдешне* етаж, мерен);
тъзcmauонитaнc: 5. мин. крепеж; 6. (pl. Aushau-
/са) остор. пристройка; издаден* напред част
от птJ1еттеикзтa (uaпр- ер'ср); 7. (pl. Aushsu-
r/n) обл. сслск— имот във от еeноте-
Дuebauaggrrgat п комплектен 'р—п—ж,
ausbauchen tr. сир. издувам. правя издут. итnпн-
нал. зa'рътнeн-
Дusbaudlllnn/ -еп стр. т*нтптдeнз изgaдcиоет
(на писмрийка. ?нд).
ausbauen tr. 1. иззиждзм. иттрзжg*м; доизграж¬
дам (особено отвътре), лaттнвaм р*зщнрив*м
(пcомрайка); dis DaeUucseUöes - изграждам,
развивам таванския етаж; 2 разработвам н
nолре6неcтИ; изграждам (научна система); раз¬
ширявам пнaнемcрио; der Gelehrte /aut sein
FucU aus ученият разработва епeнизнноеmтa си;
3.	мен. ои-.-отcл- иттешзезм (рудник, пиво); 4.
ausbauechrg
168
строя издадена част на страда; 5. техш. изваж¬
дам. л-меuтнтзм (чест ет матоне- инстала¬
ция); 6. пт-уcгройним; трзнcфермнрзм, р-меu-
T1т*и (поолройие).
ausbausc^/ tr. смр. - ausbaucrcm.
Ausbaustufe fxudp. 'зе'ад вз хидтеcтaнции-
ansbedi/ge/* .г, (sich D е/н*. -) запазвам. резертн-
рзм за ссбс си. утензттaм: изключвам от
ннaутатз нз договор: dies ausbedungcm с изклю¬
чение в* нетз»
A^bed^ui// -сп уговорка; изключване иа нш-
от уcневиятa из дегонет-
ausbeißrn* tr, 1. (с‘-п -) розг, ебл. -измествам
(съперник): der Halm beißt das fremde Huhn sus
пстслът пропъжда чуждата кокещнa; 2. (c-m,
eleh D ctH. •*) счупвам, изкъдпивим: sich c-m
Zahn - счупвам сн зъб при иgcнc; резг- sich D
dic Zähne am ctw. - ис мн сс удава нщ., ис мога
да сс справя с вщ.. полагам uаптазuн ус—ния за
1^.; пеел, с-с Krähe beißt dcr amdcuen dic Augen
iicit aus гзтвзн гарвапу ене пс Baßu; З-лесл. (зе
плссн) изниза нз е'ктито-
ausbetzeg tr. 1. nтeмaхвaи; изчиствам с разяжда¬
що средство; меД. дезинфекцирам (рана);, 2.
1ттеuв*u с пушск (от гнездене).
Au/bg/scrin / -аса кгрпзчкз-
ausbe/eerm 1г. 1. пептзвии (улнца, покрив, скро-
Ди): 2. 1знътnвaм (бельо, облекло, .мрежи): 3.
тecтaвтир*и (картони),
Au/egssstungД -сп поптaв'a; ремонт; нт'ътпнз-
Ио.
Au//g/scrungsнrrk п ЖП. тр*кпия-
ausbeulrg tr, 1. образувам издутина (в ламарини,
дрехи. пи панталона): 2 ептaняM; нтчу'взм
издути места (на метил. гумена тепко); dem
eii/cduü'k/cg Hur -оправям смачканата щип'a;
Ausbeulung r
Ausbeute п 1. дебив; печалба, доход; резултат
(от Дейност)* о преш.: die Zeche liefert reiche -
Tулu1кпг дава богат лобив; 2. ел. кефини-нm ни
нторнчизта cинcня.
ausbeutel/ tri /efl. ризг- 1. вж. ausbculcn I; 2-
овстр, изтърсвам (покривки, килимче, бър¬
салки): 3. пресявам; еmдeним: die Kleie wird
vom Mcil luegebeeltclr трицитс сс отделят от
6т*щuеге; 4. ебл. einem - изпразвам (||км.)
кeеии'*; обирам. отрабвам нк^ (но карло); Ich
hin Yö11e/ä1d1g susgebcutelt останах без пукна¬
та пара; 5. ебл, разпитвам оcuонuо: Ausbeute-
lung/.
ausbeuten tr, експлоатирам (и пейер,); нтпедзвaм;
добивам печалба от шщ.; прен. ограбвам: ein
Bergwerk - експлоатирам мниз; die Kupi/slstcn
beulen dic Arbeit// aus 'зпитаннстнте ограбват
работниците.
Ausbeuter /н, -s - e'cпдезmamор: нтпентвaч;
lu/bcutcris'h adj. e'cпноиmзтеpc'H-
Дuebrnirr/grerllschaft / e'cпноaтaтолcне; капи-
тзднcтичecне ебщecmне; -klasse f eнcпнезmа-
mетcкa класа; -stsst н 'зпитaниеmичeе'з дпт-
жана.
Ausbeutung / -сп итпентвзнc, експлоатация;
преш. ограбване: die Abe'hlffung der - dcs
Menschen durch dcm MemeeUem премахване нз
e'cпнозmaцииm* вз чееeнa от чееcнa.
Ausbcutuigs/lcld п мои. eкcпнеaгитуcм мин—в
участък; --kö/tg1 pl, разноск- по e'cпдоamзння-
тз; -System п e'cпдезmaтерcкa еиcтeмa: -weise/
епоcеб за e'cпдеaтзции-
auebezahlen tr. резг. 1. вж, auseahlen; 2. (с-п -)
рзтпдaщaм сс с икг.: die E/bcn - заплащам н
брой частта из cпнacлcдинпиme-
auebtrge/* 1. 1г. refl. 1. огъвам; прегъвам. обръ¬
щам навън (тръба, ламарини): итвнвам дъго¬
видно; разширявам чрсз огъване; 2. нзпрaвим;
оправям (нщ-. прегънола); II. intr- s (e-m -)
отбивам сс. за да cmери път; отбягвам н'г.;
Ausbiegung./.
Au/bIe/esteГle/ ' място за обръщане нз 'ед3;
ausbirtr/* .г, 1. (е-п -) чрез купуване нз г'^/
измествам от cе6cmвcнеcт; 2. (с/н. -) предлагам
нш. за nреgaн: billig - прси/зтам евтино;
Ausbietung/
aus^lden tr. refl. 1. (erw., e*n; -) u refl. развивам
(се), уепвършeне'вувaм (се), кунг1в1тau (cне-
оо6шоспlотe, Духа си); 2. а refl. nодгетвиU; уча;
всеш. обучавам, тл-иит*и (новобранци): sich in
7/1'11/1, Gcsa/g - 11^/1 педтотвяи сс (чрез
уроци) в тиcувaнC; пccнc: seine Stimme - lassen
вземам утени за обработване из гласа си; 3.
refl. (зе щорей* болест) ебтaтувaм сс: тaзвнвзм
сс: die Krankheit bilde/ sich allmählich sus
бедecнтз сс лaтвннз поетeп-нне; 4. разработ¬
вам. gерзтвнnaм (идея. плен, о^ооне.мо):
Ausbilder и* -s, - ^иuенлуктор.
Дnsbiidung/ -сп 1. подготовка; образовани— 2.
вж. ausbildcm.
Auebildu/gsbataillo/ п всеш. уч—бна дружиива.
ausbildu/gsfähig а://; способен да сс уеъвършeн*
ствува. дз сс нунmивиитa-
Auebildu/gslehrga/g л куте зи подготовка,
аде^^т* 1г, печ: свързвам (набор): die gesetzten
Kolumnen - свързвам шпантиге; Дuebt/de/ п.
Ausbiss н- -cs, -с леел, краят нз руден пласт.
auebtttr/* tr. 1. (sich D ctH. von c-m -) нзменвзм
(милост, блолеваленне); 2. (обикновени с реф-
лвиооввш D) нзетоивим из 1^, искам нзcтея-
mcнне; със еmрогеcT; със заuнзщеинe, с nеииг-
лзвкa: ich bitte miu Ruht sus! меди зз '1Щ1нa!;
dis will ich, möchte ich mir ausgcbetca Uabcn!
взеmеятaм ни тевa; (лоплошниелно) това вс
пезвелипзм!: не мога дз пезвеня!; 3. (е-п -)
рядко нтдcйетnунaм (някой) да 6ъдс оcвебедcн:
c-m Schüler aus der Schule - издействувам
ученик да бъдс еcве6оgeн (ол лепялая); 4.
пенaнв*м: ich bim Ucu/c Abend ausgebcrcm не'3-

169
auebneI/C1
нсн съм тая вечер ( -/ от къща).
ausb1aeen* tr. 1. изгасявам; затасятам (осветле¬
ние- високо пещ, свещ, фенер): c-m dis Lebens¬
licht - погубвам нкг.: разг- lassen Sic sich dcm
Hobel - вървете по дявеннme; 1 издухвам.
изпускам (дим от щекери); продухвам; про¬
чиствам (порна митиши); das Ei - изкарвам
жълтъка (ше яйцето) (чрез продухвате); 3.
нехт. давам форма из cгпкнеmе чрез иухапе.
Auebläecn и, -s. - ве-кспнои-ра/ снаряд.
auebl1ssem intr, s избледнявам. нт6cниезм (рокля.
зовесо, плот).
susl^lcibcin* intr. s ис сс явявам. ие идвам, ис
пристигам: die Strafe wird nicht - изказани-го
няма ди тaнъcнee: der Atcm bleib/ aus дищзн-ге
пт-cтзеи: вееш, beim Appell - вс сс явявам нз
птов-ркa: е/ Hiui ilclr lange - той няма да сс
бави лънге: die Zsilu/g ist ausgcblicbcm сумата
нс постъпи: das kann ilci/ - това нс може дз нс
стаис.
Aueb1clbcn н. -s. - нcививзиc: етcъеттиe; - deu
Regel нcививauc нз менструация.
lu/bleiehcn* I. ши/- s (зо щветеве) нт6eнивaм: II.
t/i (слаб) избелвам.
1ueb1emdcm tr- роД. uтиннючвзu предаване чр—з
постепенно отслабване. замътдяваие, замиране
из тона н образа (в роДиолс* телевизията е
филми),
Ausblick и* -s. -с L прен. изглед- pi (ло
бъдещеие), перспектива: der - in die Zukunft
перспективата зз бпgcшemе: 2. (-auf e/w. D)
гледка (лъ.и езеро, пленено), нзтдсд е далечина¬
та: п-тcпeнтин*; ein schöner - 'рзснв* гнел'*;
3.	обектив из gaдe'етдcg-
1^1/11'/// йиг. b (nach c-m, ctw. -) «не, сплcи c
пе/лeg; оглеждам сс (зз икг. ищ-r; гледам (към
нш-r: тнсдзм е данечнизта. към 6ъgcшcте-
Aus/lick/glas п далекоглед; -Ölf/u/y /обектив нз
данcкеглcд-
aueb1üh/n 1п1/- sb 1. b преставам, спирам дз
цъфтя; 2. 5 прецъфтява^м); преш. преминавам:
die Anemonen sind ausgeblüh/ знeменн'- пре-
цъфтяха; Aueblü1/g п,
ausblufen I. int/i b s изтича мн кръвта; умит*u в
кърти; свършва, спира дз кърти: с-с Wunde -
lisscm чакам рана дз спре дз 'ътвн; остор.
seinem Schmerz. Zorn - lassem оставям дз мн
м—нс бед'3T3; ядът; прен. ein 1usgeblutctee Land
пет*gн тонем- загуби напълно изтощена стра¬
ни.
auebo1гem tr. 1. пренгртнзи, преcвлcиняM; тзт-
широчанам със евтcдcд (дупки); издълбанам
(зъб); GewchrläuTc - пробивам пcвн из nущк*:
2.	изваждам чрез дълбаенс (чеп, семенно чист
не плед): e-m Spund - изваждам тапа из буре
(със свредел); оси, c-m die Augen - изваждам
икм. ечнmc-
au/bombem шеслсл, 1. tr. тзтерзвзM; разрушавам
чрез въздушно нападение; 2. сомо в посевна
фирма, ausgebomb/ werden бивам лззерeH; оста¬
вам без nе'тнн поради попаднала бомба.
au/böötcn 1г. intr- s, b мср, извозвам, пренасям
(пълнещо от кароб) (с лаДка да брего): фам.
der I11/nmimi/r/г wurde au/ueböörht ииниегп-
рът из вътрсшн-т- работ— изгърмя (излезе сл
праволвлотвало); AusbooOuug/'
1ueböгuen ш.ролг, L (c-m сгн. -) раздавам b ззсм:
2.	sich D e/w. - вземам е заем: sich D с-п -
варутзвам здравата нкт.
ausboxem tr. спорт. побеждавам у6cдитeнне вз
6енc.
1^/11'^//	изхвърлям (бракувано стоки)'
премахвам; бтзнувзм-
lu/bratgn* I. tri 1. итппржвам; изпичам; 2.
стопявам, 'еnи (мас).
1^//^// tr- изварявам. сварявам (капни, бори);
прен. аслор. извършвам: was die Stürmt für
Zeugs in diesen Gebirgen ausb/aucn какви пет*-
зии вършат бутиm- е тези планини; розг. ich
b/sue cs aus извършвам гнуnееm-
suSbr^^l^i^v^1*1 tr, 1. ломя; ит'ът'наU; ломя (зъб.
камък): избивам (слена. алвер); преш. sich D
die Zähme да ctw. - счупвам си зъб—тс с нш- (ше
маги до се спревя с него); 2. сел^си!. кастря,
кърша; птеч1еmвaM; птетcжлaм (дървена, кла¬
ни. ло?о); късам (из^итnи плодове); З-мин, с-п
Ging - кеnaи руда от руин* жила; II. 1п1г, s I.
изскачам; избягвам (ол зетвере): ein Tigcu
//1'11 (aus dcm Käiiy) aus тигър изскача ог
клетката; 2 избухва (война. буря, пожар.
епиДемия); изригва: избива (пат); прен. (in с/н.
-) избухвам: in Zoum - избухвам п tmh; dem
Kruikcm brich d/u Schweiß aus 6едння го изби в
пе'; in Tränen - рукнат мн еънтн: 3. откъртвам
се; о'невзн*м сс: ein Brrt/ bulclr aus едва дъска
се оmневзва: 4. спорт, (зе кон) оmкленивa^1 сс от
пътя (при ноДбягвоте); 5-ралг. jetzt aber eri'eГe
aus сеса нзй*nеcн- започва.
1^^/1:1611*2 intr. b пенрпщам (.хрене. лекарст¬
во).
luebucl/c1 tr. refl. 1. тaзетннзм; разгъвам. пеети-
нам (покривка пи моси): dir Wäsche - изтърс¬
вам н nроеmит*u прането; Truppen - разгъвам
воиск*; 2. refl. птеcг1тau сс (строша, мест¬
ност); 3. refl. разширявам (с-), увеннчзвзм (сс)
(могъщество, владичества. зтошие, опил); тзт-
проc'тзuивaм (сс); усен-минaм сс: die Kuunk-
leir breite/c sich ü/cu dic ganze Stadt aus
6онeет'з се тззпреетлaни нз пeнни трал; cs hat
sici ein Gerücht aueg/breiter пръснал сс c слух:
4 refl. (sich über etw. -) прешебр. надълго н
u*щитеке сс изказвам. тaтптоc'нтзм е'uоеuо
нш-; 5. птеcтитaм; пте'игaи (ръце), разтварям
(сбялня), рззп—ртзм (криле), опъвам (платно);
6. нареждам, излагам. показвам. н преш. (смо¬
ка, колекция, съкровища- подаръци. възгледи.
Ausbreitung
170
планове- пезноноя. резултати); 7. refl. разл,
обня/зм сс (ß стоя. ни ианоле).
Ausbreitung, -еп 1. ausbrcit/n; 2*биол: разпрост¬
ра u-неет; 1c'cпзнтня.
Дnsbrriin/gssucht f щърк. преccниmизпм-
auebrr/ne/* I. tr. 1. изгарям (рони); обгарям
(отвътре); изеущзвaм; изкарвам чрез обгаря¬
ме: е-/ BIcgcnkoгb.н)зпyштaU; изчиствам чрез
горснс кошер; c-m dic Augen - оенcпивaм н'г.
чрсз uтстряиe; розл, с-е ausgebrannte Kchlc
Uaben пресъхна мн гърноmе (за пияч); 2.
изпичам; пскз: Ziegel. Kalk - изпичам тухли.
пска нар; II. Н.г. s 1 иттатям: догaтям:
тaсзензM; угасвам: ein ausgebrannter Vulkan
1тсзеuaт вулкан; 2. 6-взм опожарен (отвътре)
а прен-- dir Wohnung Ist auegebr1mmr жилището
отвътре с напълно опеж*тe!lо-
anebeiggrn* 1г, 1. изваждам; изкарвам: dss Boot -
епуенau лодка тът еодаmз: Flecke sus dcm Zeug
-	изчиствам, изваждам псниз ог плата; ich kaam
dic Schuhe, die Handschuhe /ich/ - ис мост да сн
събуя обувките, да махва ръкавиците; 2. доби¬
вам. изкарвам (метал ет руДила): Ere -
изкарвам рула ог мината; Junge - излюпвам
пнненз; 3. пия (шездравища); 4. печ. разредя нам
(набор); & остер- разнасям (тайна, слух,
нзвестне);
Ausbruch /и. -(e)/, -с 1. избухване; иттнгван—; vor
-	des Kriegee преди итбухвaнemе из вейнзma: -
dc*s Vesuvs изритване на Везуенй; - dcs Zöume; с-
s Gelächters, e-s Auirulis избухване на /вян, иа
смях, нз въстание; zum - bringen правя да
избухвс; eum - kommen избухвам; 2. избягва¬
не: - des GeTamgcmcm DÖ^Baue вз ззнlнoрнн'з:
3.	nет1в; изблик (на чувство): - deu ^^6/. dcs
Patt/io/ismus изблик иа ладоеmm3; пзтpнотнзмз:
4.	е*uетоK; вино от птeзриде грездc.
Дusbrnchshred л о/н1ш- вз вyннaн-
Дusbeucrwei/ т самото' (вина) от мното уттине,
презряно грозде.
luebrüUcn 1г. изварявам. изплаквам (това съдове,
ново белье) с вряла вода.
ausbrütm tr. измъттам, излюпвам; ризк. измис-
ням, скроявам. «мъдрям (кевереш план)'. Jun¬
ge, Eitг-нзз^п>'нзu пндcтз;лазт- was habt llu da
Hi/d/r luegebrütct? 'акта я скроихте пак? какво
«мъдрихте пак?
ausbucrr/ tr. търг* заличавам (перо) по кш-гите.
ausbucrtr/ intr. b вдавам сс навътре (кела
зилов); с-с ausgebuchtetc Küste бряг с мяете
тънки Н ЗTHHBH-
Ausbuchtungy, -сп едалниз, издатина (не грани¬
ци. фронтова линия)
ausbuddel/ tr. сбл, фам нткепзвзм, нтрзnим
(иорлофИ: камъни).
ausbügein 1г. изглаждам с ютия (гънки), о преш.;
егнaжлзм (дрехи, блузи, панталона): c-m Stca-
nnflcck im Stoffi- изчиствам е'eaтиневе пemие
от плана; фам, с-с dumme Geschichte - уреждам
глупава иететня.
Ausbu/d и. *(c)e;	1 cъвптшeяcнве; висша
степси, връх (на дабро оли леше): ореш. ein -
von Tugend, Gelehrsamkeit образец на доброде¬
тел, учcuеcг: - an Schönheit съвършена. висш*
'расотз; - von Torheit енипcтвер—ниe из глу¬
постта; - von ^/'11/1/ връх вз нзхaдcтвето; 2.
нърг. проба, меенрa (песиивето, показваща се
вън ет пакети).
ausbü/dtg adj, оснор. образцов, отличен, приме-
изне'*u; нямащ ранен из себе си, пт—ле-
тае/янащ нaй*ниещеге от теga сн (Дебрс олн
лошо* най-вече пейер,): die ausbündluete Phan¬
tasie вай-буинана фантазия; ctw. - feimns нш-
изключитслно хубаво; ein au/bündigeг Nanu
безподобен г/уп*'.
ausbürgrni tr. лишавам от поданство. тт*жлaне-
mве»
ausbünstem tr. изчетквам (полно. петно, прах).
ausbüßem tr- ебл. изкупувам (крях* вита).
1^/01// intr. b сбл. фим. еф-й'нзм-
ausiumpfen tr. 1. изпарявам; 2. пт-чнетвaм чрез
nзлa»
Дusdaunre/ — изитпжннвее'; пое'еяне'во; тър-
пeлнвоcT; упери'еc'.
ausdauern еснор. tr. (ctw. -) издържам, изтърпя¬
вам де'т*й; понaеим: dem WinteniTost - (зи
растения) «трайтам вз, пензеям зимния мраз;
ob е/ das Maß s-s Leidens - kann дани може дз
повсс— докраИ генямото си стрилзи-с.
ausdauer/d adj. 1. издръжлив; тглпeднв; упорит;
2. (зи растения) жилав. понасящ студа.
ausdehnbar adj. тзтшиляcм, рззгc/нив-
ausdrh/rn tr. refl, 1. о rejl- тззщитявaм (се).
разтягам (се); рзтшитечaвзм (ръкавици), удъл¬
жавам; протакам: die Wärme dehnt dic M/tsllc
sus от топливата метилите сс тзтшитявз': ein
Gummiband - разтягам ластик; dis Land -
рзтщнтивaм трaяинит— (но строполи); dic
Reist bis mach Moskau -удънгжзвзм пътунaяeте
сн чак до Мееквa: eine E/zällung - удължавам,
проточвам лзтнaзa: 2. refl. простирам сс (ров-
шиш^. пейзаж., делено),
Ausdehnung -сп 1. пре'cж—ниe: 2. фал. измере-
ннс; тзтмcл: обсм: ein Purk von großer -
обширен. преетотeя парк; dic drei -ei deu
Körper трит— измерения вз т—лзти; 3. рaтщит—-
инс, удължаване.
Au/dellnungy/^fäiggkitit/ -vermög// п рaзшити-
eмеcm: -koniTZic/t н фаз. 'еeфипиcят иа
рзтщнрcянcге; -poOltik/ политика иа eкепзя-
тни.
aus^<^i^lkcn* tr. ref/. 1. {(sich D) ctw. -} съчинявам;
нзмнcдим: c-m Plan - нтмнcдим пнaн: 2. предс¬
тавям сн, тъo6лттивзм сн: das Unglück lässt sich
gan nicht - това нещастне човек изебше ис
може да сн представи; 3. демиcням (докрай).

171
aueeigagder
auedeute/ 1г* ебяеняв*и: итггнкув*и; e-m e/w.
übcl - схващам нщ. у нкг. в смисъл: er hat
s-m Stolz als Hochmut ausu/deutct той изтълкува
/ердоcг'з му като яaлм—янеет; Ausdeutung/.
ansdrnteche/ tr. ебл, свстр, розг. (c-m ctw. -)
ебиcвивaм (я'u. нш-)-
ausdir/e/ iHtr. b L птеелужн*м: итенужтзм;
обект- коне part. ausgedient: cln ausgedienter
Soldat изкаран, птеелужнн военната сн служба,
увеннeн; запасен нейян'; 1-рсзг. изхабявам сс;
(за Дрехо) нтнеевaм се: der BlgistiT hat ausge-
ilc/t меннвп' сн изпя песента; aus^<^^icmtcr
Rock изтъркана ит-хз: ausgedientes PTc/d бра¬
куван (породи Дълго служба) нен-
auediekutiereg tr- обсъждам всестранно, докрай
(проблем, мнение* л^^!^1^)-
auedockr/ tr. мор. ein SchlT - изкарвам кораб от
дек.
auedöeer/, auedorre/ tr- изсушаваме (съвсем);
птcеушaнзм; (1/ Hitze iörrt dcm Boden sus
ж—тат* 1зеущ*н* почната; Ausdorrun//
ausdrehrn t/i refl, 1. техн. изстружвам; 2. ралг,
изтасям, изключвам (лампа, свенилен гал); 3.
ратепJрттам; (винт); 4. изкълчвам (слово)-.
Auedrrhhаkr/ т техн, стру/он нож за тзттзчзнe-
auedгeschr/* I. tr. 1. сел^см. енълщaвaм (жито,
стспн- репици): ausgeduöseUemc/ Stroh овърша¬
на едaмa: 2. добивам чрез впршeиe: З-розк. с-п
- изпcлgзщвaм н'/.: ich habe ihm (lese Unsnt
auegednoseUcm чрез пердах то отучих от тая
1^3 привнчнт-
ansdrille/ tr. сел-си. засявам с т-доceидкз-
Ausdruck т. -s. -C основна значение израз; 1.
израз (образен. и?нсион- погрешен, неправи¬
лен, объркан); фраза; думи pl,: ein vc/alteter -
архаизъм; ein stehhaeer. feethг - поcтоинcи;
н—измeни—M; стереотипен нтлзт: ein lachmänni-
scUcu - техн-чес'-. cпeпизнeн нтрaт; mich
Ausdrücken sucUea гъреи сн думите. мъча сс да
намеря подходящ— думи; 2. нтлaтитзи-, нт'зт-
вавс, израз (на възхищение, възмущение, възбу¬
да*, благодарност, мисъл. намерение) s-m
Dunk - gebca. s-m Dank eum - /ringen изразявам
бнтгелзлноcmmз сн; eum - kommen бнвзм —зра-
з—н; сстср. über allen - неизразим, неописуем;
3.	мимика: der - (cs Gc/ieUtes мииннaтa ни
ннпcто; 4 чувство. изрзтиm—дноет; etw. mir,
ohne - singen, spielen пея, енили нщ. със, без
чувcmне: mit - нзрaзи'eние: 5. камп, разпечат¬
ки.
ausdrückbar adj, нттзтнм-
ausdrucken tr. L отпечатвам (книги); 2. печатам
бсз еънр*щ—нни (думи),
ausdrücke/ tr. 1. пр—сувзм (грсзДе); нтетиекв*м
(лимон* портокал оcи): изцеждам (сюнгер,
цирей); 2. нттзтявau: изказвам (мосли. чувст¬
во* уважение): sich klar - изразявам сс иcяо;
wenn ich mich so - iuT ако мога така дз сс
изразя; in Ru/cl, Dolln susye/drück/ птcеu—гва-
то е рубли. долари; 3. изгзеяu с н*тие'*нC;
смачкване (факли, щигаре); 4. отпечатвам: е-п
Stempel in с-с H/Ichcn Musse gut - добре
е'п—чзгпaм п—чтг е мска матерня.
ausdrücklich adj. нттичcи; подчертан. '3'-тети-
чен, иеcи; опрсдснсн, точ—н: -сг Briehl изрична
таnев—g.
Ausiuucks/sT /= -w/eisc; -bcH/yuny f псих.
жсст. жестикулация; мнм—'з; -gymnastik /
опери: художествен* гимнастика; -kul/uu /
трнжи за стина; .kuа/t/uт'- лот, 1. -'cпт-cив-
но изнуc'во: 2. eкеnрecнеинтъм; -i^circ/^/^б^нх.
обща хaтaкт—родотня-
auedruckerlos, Чгг/ adj. бсз изражение. нcнзлa-
знтснси.
Ausdruckspeychologtr / изразна (фнлоеномочна)
пенхонетни-
ausdrucksvoll adj. нтрззиmcнeн; с много чувство
(нлре. леще); -с Haltung нтлзтиmcннa пета-
Ausdrucksweise/начин из нзрaтивaнc: стил: с-с
gewählte. geeierte - нзиек*Я; превзет стнл.
Au/(nu/c1 m, *e; — ебл. L сел.-степ- вършитба;
2. овършано жито.
a^dulden I. tr. изтърпявам; понасям иенр*й; II.
infr. b умирам след c'рaизини-
auedü/nr/ ttr. сел^и, пречиствам лпрнего от
нeтрeнн пноgевc (за пълно узряване на сстано-
лнне).
ausdü/eteg, auedugstrn 1г. I. tr. изпарявам; II.
iHtr- s изпарявам се: die E/dc (üns/et aus от
земята излизат нзпзт—нии-
Ausdünstung, Arn^i^i^i^s^ti^i^/gr -cm 1. изпарение; 2.
лъх; 3. пара.
aneet/a/der udv. 1. из разстояние елин он друс;
разделени; еmgcнне; auseinander! спорл- веен.
тaтлcgн се!; Sic sind um i/ei Jahuc - между тях
нмз 3 теgнuи разлика; ро?г, wir sind eeUöm lange
- отдавна сме сс отчуждили. ратдcлнни: 2. сдио
от итус■е: - sbleiten извеждам cлие от лру/е.
auert/a/der в съчетание с глелело означава
раздалечаване* разделяте, розкроточовете: -
biegen лaтгпвзм: - b/ccUcn о. tr. рззчупвзм;
тззгpошв*м; б. intr, s лaзчyптзм се; разтрош-
вам сс; - /rci/em разстилам; разгъвам; - b/ingcn
разделям -и-н от друг; латmглезвам (борещо
се); - dreiem тззcyкв*u; рззвъргтзм: - Tahucn о.
разотиваме се, разпръскваме се; б. разпръск¬
вам се; избухвам; - Tillen разпадам се; - llic^yri
лaтхепрчaвaмc се (с розличто пас^ако). разп¬
ръскват сс във въздуха; - gehen о. разделяме сс:
wenn dic Leute - geUem, sigea sie „Aul
Hieieishlem“, 'ег*го хората сс разделят. си
казват „ленижиaяc“: б, ттзетнтзм- сс: разпръс¬
квам— сс; dir Menge geht - ^нпата се разпръск¬
ва; тълпата сс разделя нз две; в. разлагам сс;
разтурям сс; разпадам се: (er Verein. (as
Bündnis. die Verlobung geht - дружеството сс
4^/81111/1^1^/1//
172
рaтгуля; съюзът сс разпада; голсжът сс рззна-
ни: вееш, die Arme/ geht - армията сс разпиля¬
на; вееш, (as Hecu - gcicm lassem рзтпуензu
войската; г, разцепвам се (плет); ра^'знзм сс
(лъкои); д. различавам се: die Meinungei g/hem
sei/ - мненията сс различават uяете едно от
лру/о; е. фим sic Ist seh/ auseinander gegangen
тя c ияего напълняла; Au/clnlnd/r/cecg п:
beim - при тзтдинзmз: - lallen о. разгранича¬
вам; различавам, не смесвам (пеuяmняr; б.
рзздeним; държа отделян; - jayci риз/енн*м.
Taзпъждaм: тaттутям: -- kommen разпръсваме
сс; разделяме се, тaзoтнвзмe се; преш, отчужда¬
ваме сс: im Gedränge kamen wlu - п навалицата
сс разделихме, загубихме един ог друг; wlu sind
ganz - gekommei ние съвсем сс отчуждихме.
разделихме; - laufen а. тaтбятвзмe сс, разоти¬
ваме сс, разпръсвам— сс; разделям— сс: bald
mich inr Verheiratung llcfei sie - cнете след
женгибзга me сс разделиха; б. (?е теста)
разливам се; - legen о. р*зтлебив*u: и-ионти-
рам, рзздcниM; разгъвам; б. излагам (.мнение,
схващане); ебиенявau: в. вееш. тзтплeл-ниM;
разполагам, рaтcтaням: Truppen - legcm ртзегз-
вям нейенн; Ausгinnn(gгlcgum/ f; - liegen
лежим, отстоим тзтитпeчcне: die Häuser liegen
weit - '*^1'— са раздад-чсии едва от лрут*. са
разпръснати; - mache/ а. разлс/ям (едно он
друго); б. разтварям. разгъвам (плеино); в.
оправям (нещо сбуърканс); - melm/n лзтгнобя-
взм, развалям; - rcißci о, tr. разкъсвам, разди¬
рам; разделям (носило, с усилие); б. intr, s
разкъсвам сс, скъсвам се; - гоНс/ о. tr, разгъ¬
вам; тзтн1взu; б. intr. о разгъвам (се), лaтенв*м
(—); - rüc/cn е tr. тзтиалcчaвзм; разреждам
(.мост); б. intr, s тaздaдeчзвзмc сс, разрсждам—
еc: - setzen« е6иенивзм; aизннтилзU; излагам:
B/griTt, s-c Gründe - setzen aнзннтнтaM; обяс¬
нявам понятия. о6яенивзм мотивите си; б. refl.
(sici ml/ c-m - s/tzcn) разправям сс. обиcнив*м1
еc: еuетя; нмам разправия с нкс., а прен.: sich
mit e-m Problem - seteem помнcниM; ебмненяu
пло6нcмз: в, refl. ур-ждам емeткИ; епегзжд*u
сс, правя cпегед6a: sich ml/ s-m Gläubigem -
setzen nеcти/зм епосел6a c крeлнтетнт- си«?
раздал-чезнам. разделям седнал—: zwei Schüler
- setzen раздал-чатим, размествам двама уче¬
ници сдив от ирут; - sprele/n разкрачвам,
тзтпeлвaм (пръста): die Beine - spreizen разк¬
рачвам сс; - sprengen о. разбивам (неприятел);
разпръсвам, тзтпинятaм (лълпо); б. взривя¬
вам; - spritze/ розг, тззтичвзмe се, р^бятезмс
сс, разпръсваме сс: die Feinle spritzten -
враговете се пръснаха; - stellen пеетавим ви
р*зcmоинн-: тaзgaнeчaвзм(c) (еe): - sti/bem
тaзптпcвзмe сс нз всички страни. разхвърчата-
мс сс. разпиляваме се, разбягаим— сс; - tneibea
тa)генвaм; лззтутяM; разпръсвам; - treten о.
intr. s разреждаме се; б. tr. счупвам, смазвам с
нтaк: - werfe/ разхвърлям, разпръсвам, разпи¬
лявам; - Hi'/cli рaзвнтзм: - ei/Ucn е tr.
разтягам, разтеглям; б. intr. s разделяме сс.
Auecinnndcn/c^eung/i -сп 1. излагане, обяснение;
2. Л1C'уc1Я; преви—; З»/ел. cпетедба. урсждзв—
нз смстки; 4 рзтпрaвни; 'араи—цз: ns gib
ZHischri beiden c-e schanTe - м—жду двамата
имаше оеmтз рaзпрзвня-
lus^itern intr- b престава дз гнои, гнойта -зт-ча.
au/erkfгeгg* tr. ослор. « auscrwäUlcn; абики
саме pari auserkoren пеен, избран.
suserl/scn*1 1г, поет. избирам, е'6нтaм-
auserlcscnpart. adj. паеи. избран, отбран: auser¬
lesenes Publikum избрана публика; 1ueer1cscmhr
Geschmack изтънчен, итиек*в в'уе-
ausers/bcn* tr. (eu ctw. -) вие. избирам. е'бит*м;
плeднaтязчaвзм-
uuscrHällen tr. вае. изб-рам: vi/le sind hcгufem;
aber wenige sind susee/fällt ине/е призвани,
малко ит6лaнн-
Au/гlrнähl/г(/r m-f, -n. -n 1. вж, auseгнäUlen: 2.
избраник (па сърщеие).
lusessen* tr. рилг. изяждам (всички), лоизяжд*u;
die Schüssel - нтпрaтезм чияииг*; изяждам
ненчко» - was man sich eingebгöc/r hat сърбам
'3'вого съм (нз)лто6нн-
susli'Uem 1г. иехн. снабдявам с навици (шкоф);
смр; татдcним иа касетки (ловен),
susTadelm tr. refl- 1. разлятам (игла); 2»р*тнизвзм;
еmuизвзм (мънисто); 3. разнншвзм; 4. refl. (и
intr- s): das Z/uy fäielr (ele1) aus платът се
1^—.
lU/Tahr/1* L intr. s 1. отивам нз разходка (c
превозна оредотва}; 2. (зо влак, кароб) nегeг-
ням от /зра. пристав-ще; 3. изхвръкнам. изли¬
там (внезепне): Pfeile Tahrcm aus wir inu Bll/z
стрели излитат като cвcгнaвици: 4. мсн, изкач¬
вам сс ог туияин: 5. нтnдптезм се, пеихдъттaм
сс; изскачам от опрeдeнeяоте направление (?о
линии. букви); das Messer fllut miu beim Schnei-
(cm sus ножът мн се нзпдпзвa пр— лиз*иemо: der
Fuß rih/t miu aus кракът ми сс педхнптвa: ml/
deu Fede/ - пeто'е ми сс подхлъзна; 6. избухвам
н твян; II. fr. 1. изоравам (бразди)* разбивам,
изрътвам (път); изяеевaм (релси); 2. извеждам
(е кале); 3. епрщeи; евълщзтaм с дикaни; 4.
мин. нтеотвзм (руди. минерали); 5. Kurve/ -
правя щиток завои (е коли); & извозвам,
доставям с ненa (дърво, въллащо- келеин); 7.
мср. пускам (ке*нвл); хвърлям към брета,
ск-нята (въж^ети ?е прислевсте); ивооц, из¬
карвам навън (клапн зо иацванв); 8. спорът.
нтиacим, изкарвам до 'рая (състезание); 9.
тaттнвзм пълна дeeепоеебноcн (пи лурбспо).
бплзин* (ни матерно кала, кораб, лоиаиотав-
про спорт):
suslahrnnl pa/^t. adj. птдовam; рязък. нервен

173
Ausflug
(Движение, жест).
Ausfahrechacht тмаш- изходно шахта.
Ausfahrt / -ет 1. разход'*, нзнст. пътуване (с
превозно средство): с-е - mscUem излизам с
ненз: 2. нтнзт, изход (не прооиошнщв: склад¬
ен авмостраДа)* З-мии. изкачване от тулнин:
4.	= 4^1'11///.
Ausfahrtsstraßr/заходно щоce; изходна улица
(не град).
Ausfall т* -s, — L падане (на иаоИ: зъби)
отпадане (па срочко* думи), загуба (но клоешл*
пра сражение): die Kompanie Uaffe viele -
ротата пенcеe големи загуби; спорт. (er Links¬
außen В war ein glatter - нсвнят краен нападател
Б ивне нс оправда надежд-т-*; 2. отменяване
(но лосеДонне. урак, лекция): масово етcъеттиe
(от рабала* учалоще* пареДо епидемия), вт--
мcнне прекъсване; 3. икон, нcgеcтнT; недон-
мъ'. отпадане, нeпеcтппвзя- (но прихсДо. до-
тъща): ннпсз; дефицит; 4. вееш. винззнз (1/
Belagerten macl/cn timen - обсад-инте предп¬
риеха тннaт'*: & рядка резултат: der - der
Ernte. (er Wahlen рcтунтзггm от жетвата, от
избетитe: 6. обида, оскърбление; злостна на¬
падки 7. търл, начин из нзпплн-нн- (пе
поръчки): 8. спари, атакуване, нападение, ла¬
пад (пра фехтовки).
ausfallrn* I. intr. s 1. падам. изпадам (ксси* зъби),
ензпвзм: 2 ис сс състои, отменя сс: ilc
Versammlung iSU/ aus cпбрaннeге cc отменя, ис
ще сс cъcтен; die Schule fällt Ueutc sus лнсс
няма учинишe: der Strom fiel aus тенпн б-де
прекъснат, еnтяв;лзтт. ein Kollege, Spieler flllr
durch K/umkUC/ aus 'о/ста, играч еmcъеmвув*
пороин 6ен-cт: 3. всеш. естер. правя вннзт'з:
4.	розл. завършва. диез тcтунтaт; -ма добър.
лош край: schiech/ - завършва нeycп-шно; с
ктзй; die E/nte ist mager susi^icT^llci жътва¬
та c едз6з: dic Entscheidung fiel gegen iln sus
решението бсшс я-6лaгoпрнятне за ueге: 5.
спорт. нападам. атакувам (при фехтовки* ду¬
ел): 6. мор. издавам сс. стърча (нес, кърми ша
короб): 7. хо^^1. утаявам сс (нщ- си резмварн-
нел): П. tr» sich D timen Zahn - избивам си зъб;
sich dem Arm. (cm Fuß - изкълчвам сн рп'a'3;
крзнa-
ausfalle/ 1г. 1. хем. етgcдим чрез утзявaнc: 2.
швейц, юр, излагам (наказание).
ausfallend adj. 1, огрес-вен, изпадзтсдси; груб: -
werden ставам груб; 2. вж. ausTullen-
auefalltg adj. сруб. згрсснвсн.
Auefallererscheinu/grn fpl- отпадъчни яннeнни:
мед, смущения от вътрешни секреции; -Stel¬
lung fлcopт. начална изпздзтсниз поза (при
фехтовки): -Straße/нeuнрaднз изходна улица;
нзходнз градско улица, мз/нстрзда («сДещо
към извънградско шосе): '-stund е/окот- отпад¬
нал. загубен работен чзс;Мог п изходно трото;
-^v^■^i’ütt^ngJ/ обезщетение при нcтa6еmeнc:
-wi/krl н фнз. ъгъл иа етpзжeинcго.
auefaere/ 1. tr- разнищвам; П. refl 1н1г. s разнищ¬
вам сс (по периферията).
ausfaule/zen ле//. фам. нзмързснутзм сс. нagcм*
белувам сс.
anefechtr/* tr. решавам cпет чрез борба: с-с
Sache vou dem G/riclr - рзттeшзтзм спор чрсз
съда; e-m Streit - дот—жлам епет до лcшcннc;
приключвам то; AnsfeclrrtJng/
ausfrgr/ tr. измитам (смел): нтчнcтвaм; почист¬
вам. помитам (слоя).
Ausfeger и* -s. - обл, 1. метна; 2 метач; 3.
последен maнн; 4. поедcgeн яемeл н ц-р'.
Ausfegecl и* -s. — емeт-
ausfrtlr/ tr. -зп-нявам (ключ. треси) прен
изглаждам (стихове, изра?)* лонзработвзм, до¬
вършвам, изпилвам -работа),
auefertigen tr. 1. —згогвям. съставям, издавам
(Документа- кнежа): 2 остар- изработвам
(слолоя):
Ausfertigung / -еп 1. из/отвяне, изловове (не
кнсжа): 2. екземпляр (ол кнежа* декумешло):
in einfach// - нттетняяe е един е'з—мп/яр.
ausfi/de/* ./- 1. nefl. сстер, е'криваU; намирам
(нf-гc4Лу.wиого); 2. refl- етиcянитaм сс. справям
сс.
auefs/dig adj. c-m, ctw. - machen измирам, откри¬
вам U'T-; Нщ.
aueftecrrn tn. хващам. изваждам р-ба; издавям
неич'зma р-ба: е-п Teich - издавям всичката
р-бо от рибника.
з^Т^у-п tr, спори, обозначавам с ф/аговс
(врели* нереш а пр:)-
aueflechtr/* tr. ref/. 1. изграждам ст—на отвътре с
плст; 2. разплитам (неетr; 3. refl. прен. измък¬
вам се (ет сплелия, афери)-.
auefleteche/ tn. техн- егнcщнзм кожата, очиствам
я от м-еете.
anefltckrn 1к.ра?г. изкърпвам яабпржe-
aueflirgr/* I. 1н1г. s b изхвръкнам, излитам, н
прен,* правя -з/ст: i/r Vogel ist susgeflogem
птичката излетя (напусна гнездетО):роззг. пт-c-
нъпвнкъг офейкал; разг- heute flie/cn wlu aus
инсс щ— направим нтдcm; II. r овнощ, плcнзеим
по въздуха (ранена- бежанци* иаиослрафиро-
ли).
ausfließen* iHtr. ? (зз т-чuеет) изт-чам.
Ausflucht / -с (шесъотcямвлвш) прcднет, птc-
m-нег; извъртане (при извоненае а пад.)- -е
machen '/инч*. намирам итвияcннe; dss ist nur
с-с - това с само прeт-нcm-
ausflüchtig adj. уклончив.
Ausflug и* -(c)s,	1. нтнcт; c-m - ins Blaue
machen правя нзнст до нсопрсдснси обект; 2.
(първо) излитане (па пчела, иа птички): 3.
птcннa (на кошер): 4 лов. открито място,
вакъл-то с— нaлa дивечът при хaйнa-

Ausflügler
174
Ausflügler /д, -s. - итнcmяи'-
Aueflugelokal н локан, заведение зз итнcтнини-
Ausfluss /н, -cs. - 1. изт—чав—. оттен (не ваДо)*
отпадъчно еед3; помия: 2. отточен рет, водос¬
точен отвер: 3. ле.хШ: изтичaне, нтцeи'з; чепак,
платно (при щанцувене); 4 люД, бол—ство
течевне; 5. вае. енcлеmтнc, тeтyдтaт: ein - seines
Zornes резултат от тнста му.
Ausflussrohr п отточи* тръба.
ausfolge/ tr. (e-m etw. -) овснр, връчвам, преда¬
вам (перо. стоко, книжа).
auefoemr/ 1г. 1. техш. формувзм (ваза. гърнето.
масло-,.хлебчена); 2- прен. оформявам (мисли);
илюстрирам (басня, тексн); ДnsforinuDgJ/
auefoeechrg tr. 1. т*тпи'в*U; полпнгнам (издо-
леч); узнавам по такъв начин: /1/ Geheimnis
von c-m - чрсз невко полпинван- узнавам
тайна ог 1'/.; 2. рзтедcдвзм; издирвам (основ¬
но); c-i über ctw. - разпитвам ееuенно в'/. зз
ищ.; 3. евсмр. огк'т1вaи (престъпник); Aus¬
forschung f.
Ausfracht -cn търг. товар зз итяеc; пратка зз
чужбин*.
auefeagrn 1г. 1. разпитвам (основна): c-m um
/nach/ егн.. mich e-m - разпитвам икт. за иш-:
e-m ctw. - узнавам от в^. нщ. чрез тззпнттзнe;
поипигвзнс; c-m zudringlich - долятам янu» с
въпросите си; 2. чр—з разпитване узнавам: s-c
Wohnung - е'нр1нau квартирата му чрез раз-
пнтваиe-
AusTragrrri X -сп натрапи-чато, лоездне отруп*
взис с въпрос-.
auefrager/ iHtr, 5 изръфвам сс, разнищвам сс
(ръкав. поштелсно- пели, келтм).
auefrresr/* tn. refl- 1. изяждам, излапвам (?и
животни вулг. ?о хира): фам, (u musst - - wss
du ci/ge/rockr hast сърбай кaкнете сн дтебид;
1 фом. etw. - забърквам някаква 'ашз; 3.
разяждам, изтризнам, преяждам; педижд*M;
издълбовом: (in Motte/ haben Löcler in die
Jacke ausghfressem молците сз сял—, прояли
дрехата; lueucTrcssemh Fclscm латялeнн скали; 4.
refl. ззтнпеmивaи от идeиc-
ausfrieren* intr. sb 1. - замръзвам нтниде до
дпне: icu Scc war ausgefroucn eтepете беше
замръзнало до лъно; 2.5 измръзнам (?а песеве)*
премръзнам: die Kini/r warem auegeiтörhn деца¬
та бяха премръзнали, 3. нрнеталнтнрaм чрез
замръзване. етgcним сс вз 'р-стани; 4. А: ns Uat
ausgeTören студът мннз-
ausfugen 1г. фугирам; запълвам междини.
Ausfuhr/*, -еп износ, експорт.
Ausfuhrartikel н износен артикул,
ausführbar adj. изпълняем, изпълним (план,
желание).
Ausführbarkeit / -сп нзттъпняcмеет.
ДnsfuhгbbwiШguugg*ризрcшcннe за нзное;
ausfuhren 1г. 1. лърл. нзноcим; -кcпертнрaм
(стока); 2. отвеждам, изкарвам; 3. развеждам,
разхождам (гост); 4 нтпълиитзм (запавеД*
nетъчкз); изработвам; разработвам (с подроб¬
ности); 5, излитам: (er Redner führt/ aus. duse.--
локнаичикпт изложи, чс...; 6. разг. шег. (c-m
ctw. завличам, етмънnоu-
ausTühre/d part- adj. нтппдни'cл-я (еркан).
Аu/fuhr/erktänung/*/игтг. износна л-кдaлaция:
-geschält н търг. 1. прелприятнс за нтяее;
експортна нъшо; 2. e'cпертua еgeн'з; -Un/dcl
и -зносн* търтевии: -Juni п етр*я*-нзяееи-
тснкз; -Unus п -'спортна фирма. фитмa-изяе-
енmcн'о.
ausführlich adj. подробен. о6етоят-нcтвcH; об-
етоcн-
Дnsfühlrlkhkeitt/ -еп обc'ойuеет; е6е'ояmeнетнe*
ност: mir großer - с гонсми пелте6нoсти pl.
Ausfuhrprämie/тгърг* премия зз итнее-
ДnsfiihningX -сп 1. нтппннeннc: еcпшccтнянтнc;
zur - bringen привеждам е изпълнение (план*
леми, скоща); euu - kommen еcпшecmвиеa се,
лeaннтнрa сс; 2. изработван— (в паДрсбтести),
развитие; изработка, нaчcегте: З.р/. нтнежeниe;
iic-cd dcs Gelehrten изложението из учеи-я.
Au/f,ü1nunu//bg/tiimmug/ / юр, правилни'. на¬
редба за прилагане ви дод—и токен; -rolu п
-nölrn/техн нтптотииmeлllо тръба.
Ausfuhr/verbot п забрана зз износ; -^ware/ /
търг, износни c'ени; —zoll н икон- итнеене
мнmе»
ausfüllr/ tr. 1. тaппнвам, засипвам (ялш, рсв);
изпълвам, ззсмам (мяслс); попълвам (форму¬
ляр): с-е Lück/ - изпълвам празнина, а прен.;
cia BücheuscUrnak ПИ/ с-е Ecke der Stube aus
едва бибнно'-нз зисма сдив ъгъл иа еmaяma: 2.
нтпентвзм, опонзоmноливзм (времена си, жи¬
вото сн); З-прен. изпълнявам (напълно, добро¬
съвестна* зле) (служби* лост1, зодължеиия)-
ззсмам (Деслсйне поста си); 4 преш, (ло
чувство, мисъл. професия, щастие) нтпплвaм;
енздcи; зagотениеaм (1'/.);
AuefШlletüclk п печ. встов'3, пълнеж.
auefUttrrn’ ризк. ausfuttern tr. refl. 1. о refl,
изхранвам; нохранвом; угоявам (Добитък); нз-
cишaм (с—): den Wln/cr über das Viel - изхран¬
вам добитъка прсз тимaтз: 2 нзритхелвзм
(фураж); изпразвам (плевня),
auefnttrr/2 tr. пеgпдзтяе*м (пелио. калпии* крес¬
ло)* сдзтзм хастар, подплата; обличам отвътре
(кулня),
ДnsfüCterun/g' поgплинивaиe: пеgплзтз.
Aus^i^i^bC/ -п 1. раздаване, предаване (на хроие.
пиама. прадовелоиввша корта* купена стока,
книги* инструмента* сечива* материал* отк¬
рити лостеве* поспорто); 2. съобщаване (на
порела, заповед), лaттнaеивзвc (ни съобщения*
новоно); 3. продажба (ни пътническо белете);
4.	нзлзпанс, ем-с-я (па банкполо, окции); 5.
175
auegrhrn
разход: е/н. in - stellen. /ringen записвам нcше
е разход; розг. diese - macht sich bczUll/ тоя
разходен струва да се направи; б-печ. издание;
брой (по спноошов- веолнаи); eimc neue - von
Go/tU/s Werken нове —здание пи cгчнн-нuигo
из Гьотс; dic Anzeige steht in dcr gestrigem -
обявата c пом-стено във вч-рaщвни 6реи: 7.
гишс (но гара- пищи) зи предаване вз пристиг¬
нал 6*гзж, 'енcmH; зи продажба вз бндeтн-
Au/Uubgm/b/1ty т еплoтдomcдcн документ (зо
ролхсд); -/ucl н разходва (нaеоти) 'ннта;
-Verzeichnis п разходна ведомост.
4u/uube/s/elle/1. място, тдето нш- (ерв- Ausgabe
1.	3. 4) сс лзе*. раздава. предава; 2. раздавате¬
лен пункт (за храни о др,); -(n)termi/ н ден.
време иа рзтg*взиcте; плeдaв*н-те.
Ausgang m. -s» -е 1. -зл-зонс (си робата);
печиняе време, отпуск (ши войник, прнслуло);
2.	търг, изходяща пеш0; сто'з; 3. изход; 4.
изходен пункт, 'рай (иа селище, ларо); 'раи (то
перосД. събонне* случки), изход (ше азбери.
борби. състезания* операция, съвещание, про¬
цес* спот); 5. езокозн, крзecневнe: леи. нрзe*
етнщиc; 6. начало (ше разсъждение* плен,
предложете); 7. печ. птoтcи еc'нaгъ' из ред.
ausgangs adv, prp. G, конц. п нл*я: из нрзи; из
изхода: -gä'eeler Woche п края вз идиота
c-дмнцз-
Au/glnus/mateг^a1 п хем. техш. изходен оcневeн
мaгcлн*д: -punkt т изходно точ'*, иaчзно:
-sperrt / забрава за нтлнз*нc: -s/^cllc f вееш.
пнaплaтм: -Stellung f веeн» изходно пезиния:
спарм- начално педож-ииc: изходно положе¬
ние; -Stoff и - -mstc/isl; -lay т свободси,
починеш ден зз -зн-ззис (ни прислуги); —ton п
изходна глзлекз перma: -zeili/ печ. пеcнcиcи
р-д из знннeя: -zoll н окош, износно мнmо-
suS^j^^cin* inr 1. b добрс фepмeнтирaм: нефeл-
мeнmит*м (за вето* мъст, лор); 2. s птcкипя-
тзм. а прен.* втасвам; 4u/gärunmу/
ausuueeh tr. дезинфекцирам с тттовe.
auS^^^lt/cnn tri узнавам, издирвам, лзтутиaвам
чрез дебневе, снсдсвс.
1^//^/^* I. tr, ref!. 1. н refl. изразходвам. харча.
похзрчнaм; das G/ld /ihr sici umvhiscUeme sus
парите отиват, бсз да ги уеeтищ: 2. изливам
(заповед); давам (пароли); 3. раздавам (хрина-
палнеиа* книги, инструмента), разпределям
(молаоминя- веснннщн. нлролно корми); изда¬
вам (колети, бокож, олcиа)* птеgoтoм (жп.
бнлеии); акош- пускам в ебтзщcинC; издавам
(ново 6ининомо); розл. у|/ mal c-m sus! я
печ-рпи нcшо!; 4. н ref/. плeдегивям (нн/S; нш-;
с—б— си) зз. като иш.; някакъв (съзнателно*
обоин: с цел ?о заблуди): mim gab Ihn für /als/
sehr reich aus пт-дcтзвнхз го 'ато мното ботзт;
5.	refl. изразходвам сс, изчерпвам сс: sicU ganz
- напълно се изразходвам, изчерпвам. разда¬
вам (и Душевно); 6. а без cbj.-розг- обл. давам.
иеcя; донасям (laToe): розл. iss Gcrucidc gib/
viel sus жнтоге нееи (дево) uяо/о: ler Teig /I//
nicht viel aus meеmеге ис бухна много; las Mell
gibt aus брашното cпети: II. intr: b издавам
зву'. звуча: las Hom gibt sus ротът протвучзвз-
Ausgeber m* -s. - свснр. сватовни'.
ausgebildet adj .pari- обучен, оформен, шнодувзя:
уcъnпpщcнcтвутзн; вж, ausbildem-
Ausgebombt^r) m*J, -n, -m meжне пострадал от
въздушни 6емб*pднpевкн-
Ausgebot, п. -s, -е нърл. птcgнoтoнc зз продажба
(та нърл.).
auegrbröerlt part. adj. лсне. поръсен с тт/сти,
auegrbnfTt part. adj. ебл. фим, рафиниран, изпе¬
чен.
Ausgeburt f. -сп пейср. (лоши) рожба, птелукг
(шс болно фешиизия, ни необуздана стрсст)*
изчадие: cs Ist nur eutcs Hirns Ausgeburt това e
еaме фантазия иа мозък* tu; - (er Höll/
изчадие иа иди.
ausgedehnt adj. part. 1. щнтон; обширен (геро):
-c Praxis ебщнряa клиентела; -tu Wir/ui/s-
krels тодям 'рът из д-инеcm; in -cm Maße н
щите' размер; 2. вж. 1usdchmem-
Ausgedinge п* -s, -е обл, част от —мога вз остарял
земеделец (основеш му зо прехрана (= Al/ci-
t/il).
auegrfallr/ adj. part- L нcебич*eи; странен,
-нецeнmрнч-я (одея. мтенае. вкус); 2. демоди¬
ран (стека*, щвяи); 3. вж. ausTlllгn-
auegrfrtmt фам. ausgefuchst adj. много хитър,
лукав, изпечен.
anegrTrresrn part. adj. 1. тлъст. дсбсд; 2. кух: печ.
-tu Satz избор с н-пълн- лcдетc: 3. вж.
susfrheehh-
ausgeglichen part. adj. 1. урзвяевcceH; унетнан.
хзрмоничсн (характер. човек); 2. вж. susglei-
'1//.
Ausgeglichenheit f -сп уравяовcceнеcт» хзтмо*
ничяоcm-
Auegrha/zug т празничен неcmюм: воен. уни¬
форма зз отпуск.
а^у^т* int^i L излизам. еmнеaM; ходя (па
развлечения. либево- ие лаищо): die Eltern sind
ausgtgamghm род-телите нзнязехa; cr gelt bei
ihnen ein und sus той т-довне; постоянно ходи
у тях; die ^/6/. der Fettfleck geht sus беиmз,
мaзнеmе пcняе нтннтз: 21ро?к. угасва: das fhUhn,
(in Lampe, las Streichholz, die Pieiie gehl sus
е/ъняm; лампата, кибритът, лудото утаcв*: 3.
^^зк: принътщв* сс. изчерпва сс, свършва се:
iss Jahl geht aus гедиязтз сн еmнв*; сс евпрщвз:
c-m gehen dic Haine sus H'U- dogTa косато;
розк:. c-m geil der Atem aus нки- пресскв*
дъхът; (cm Krämer gelt dic Waue aus 60'0111^!*
си свършва стоката; ihm ging las Lutein sus
свършиха му сс знанията; в— тн*cщc певcчe

ausgehend
176
какво дз еттонотИ; н*нне до пт*ви; mедконo
тн*eщe: иттгрмя сн б*рутo: 4. cептщвз (сполуч¬
ливо, несполучлива): -ма нтoй; тзвплщн*; etwas
geht gut. nlcl/ yut aus вщ. свършва добре, зле;
dic Geschichte /in/ glücklich sus тoзкoтпт свър¬
ши шoетнивO: прен. тази рo6еm* свърши добре;
ein Wort geht auf ci/cn Sclhstlau/ aus дадена
дум* свършва но съгласно; der Tunm gelt in eint
Spitze sus 'у/ото свършва c връх; 5. стремя сс
(към ^3; 1тннтou (за вщ.). ценя вщ.: auf
б/н!//. Beurc, Abcn/cuer - излизам до търся
печалба. плячка. приключения; 6. (von etw., с-
m - - ) изхожда. изниза (енr; von dem Hsup/plarze
gehen viele St/aßem sus ог централния площад
нз/нзот много улици; der Vorschlag geht von miu
uus пр-инoжeннcте изхожда он мене; 7. (ла
обувки о дрехи): розг. die Schule gehen /icl/
l/lclt aus ебунниme и— сс събуват н-cяе; 8. (ла
бие) нзбeниеи: dieser Stoff gelt ilclr aus тоя
плот не нзбeнявo: 9. l/cr - нс пенуч*вoм нише;
(straTf/ri - отървавам сс без иoкaзoяиc-
ausgehend pari. adj. изmичoш; итuинзвзЩ; итнн-
тзщ; las -с Mi/t/lultcu 'раят иа ерeднитc тcкетe:
-e Ware 1звееuа c'екo: las -с Jahr изтичащо
голина.
Ausgeber т* -s, - сбл. кут1-P; рaтеи1cн-
ansgrhfrrtig adj. -итgе'*т*н, пременен зи изниза-
ис.
Au//g1la/ н печив-н ден (шъ прислуга}.
aus/clzcm tn. сел.-стон- почиствам ог излишни
лисна н фн/изи.
ausgekocht adj. part- 1. фам. итпeчeH; много
иянени' (хнттeнr: 2.вж. ausköe1en-
ausgelassen adj. падат, 6усн. нeе6уздoне есссн:
dic Kldicr sind heute - днес децата сз ииего
подови, буини-
Au/ggJaeeenh/it / -еп пo1oтоеT; нcеeнеcT; буй-
неег-
ausgeleiert adj. part, 1. фам, изтъркан. нтнеceн
(машинна чосл): -е RelcHelse изтъркан израз;
2.вж. aus icinm.
ausgemacht adj. part. 1. релк. установ-н. безспо¬
рен, нecпмнeн: утcиeИ; утотерeн: -е SacUt
бeзепет-и факт; iss ist -! товз с ул-дcие;
утенерeuо; 2. розл. за усилваие: ein -си Nsuu
1cгнвcнн гдуп*'; er ist ei/ -tu Esel той n
истинско моторс; 3. вж. suemsehem-
auegrmrrgrlt adj. part. L сноб, мършав, изтощен,
изuълщoвид; 2,вж. auemcrgcln.
ausgenommen I. part, adv. 1. кото prp. еcтcи, c
изключение: keinem - всички 6сз изключение;
lies/m Fall - c изключение ни този случаи; die
Anwesenden - c изключение по прнеъеmвувo*
щит—; зи приеъcтвуеoщиmc в- сс еmнocи: das
н/iß niemand, (u und dein Vater - /- dich uni l-
m Vater/ викой нс зизе '^0 освен теб н баща ти;
2. прзтcH; кух: ich hi/ wie - т/зезта мн с кого
кухо; кет-мъm мн с прaтcн: 3. вж. lusm/Umem;
IL conj. еетeн ако. око вс; der Auei1u/ fi/dei
slalt, - cs regnet излетът ще cc състои. ако нс
тaнн-
ausgepicht adj. part- 1-фом. -зпеч-в (хитрец): 2.
вж, auspicihn: е-с -с Kelle haben мота до пия
мяе/о-
ausgeprägt adj. 1, съвссм ясен. характерен. ярко
подчертан, рязко ечeт'*н; 2. вж. luspräghm-
Ausgepr^gtheiS/, -сп хзрaнгcрнеcт-
ausgerechnet adv. 1. рс?к. ггкuо (кома че ло
норична)- въпреки ненчни ечaнвзини: - heute
musste cr kommen тгнuе днес яaмeтн да дойд—;
2-вж. aus/nchmcm.
ausgeschämt adj. доил, изходен. бcзелзмcH;
ausgeschlossen adj. part. 1. нтн1ючeяе; истъз-
межве; 2. вж. lue.echließ/n-
1uegeschn1lt/m part. adj. л-'онтитаиз: c дълбоко
дe'едтe-
ausgesprochen adj. part. 1. розг, етивн-н; явсн,
рcщи'eд-н; подчертан; птеноuеирaн: с-с -е
A/dcl/ung явна aнmипзтии; ein -eu Gegner les
faschiemue етивнeи; nтеuенcит*н птег1HU1к
но фашизма; 2. вж. auespreeUen.
ausgestalte/ tn. 1. оформявам: c-m Saal Testlicl.
geschmackvoll. küns/l//i/eh - давам нз зона
празнична. изискана. художествена унрзез; 2.
разширявам; е6е6шaвзм-
ausgestellt part. adj. ein -tu Rock раз'ло-нз поло,
tro/o нз тлaпeн.
Ausgestaltung/, -em 1. изработване. оформяване;
оформление; 2. е6ниK; форма; 3. тзтщнряванc,
рaзвнезнc-
ausgestirntpart. adj. поел, звезден (пещ. небе).
ausgesucht adj. part. L 1T1ен-зя (учтивост),
изброи, подбран (ваша- плодове. прогромо,
абществе); релк, -с FuccUleit ueбнв*не нахалс¬
тво; 2. етяедeH; подчертан (хладина, ораноя)-
ausgewählt part- adj. избран, подбран, изискан:
-е Speishm. Gcinähke подбрани иg-нcтa; попит-
ки.
Ausgewandert^r) т, -п, -п вж. Ausнlnicrer;
ausgewogen part- adj. урзвневcc-H; съчетан е
хaтмевни; епрттм-рeн: епгнacувзн: приведен в
хармония, хзриояичeн-
Дnsgewogenhrit/' — утзвяовcceнеcг; хaтмеиич*
ност; епрззмcpное': cътнзcувзнеет-
auegrzrich/rt adj-pant: I. отличен, плcегтхолeи:
mir ausgezeichneter Hochachtung c етничяе
почитзиие. уважение (формула в писмо): 2.
остар- нтнпнрegeн; итнпнрcдне голям; значи-
'—1—1 3. «ж. suseeicUhhn.
ausgiebig adj. разк, 1. изобилен, обилен: es hat -
geregnet паля обидно: 2. с голям рандеман.
cпетeн (брашна, добив): llescs Mell isl sehr -
тото брашно с мното cпетяе-
Auegirbigkrtt / -сп ^дям лзид-мзи: обилен
добив (при првриболии)'
auegtrßrn* 1г. 1. изливам. а прен.: изпразвам
177
aushaltc/
(кефо, 11101^: чошо^ преш. seinem Unmut -
изливам си тиева; 2. зан—вам. загася вам (огъня)
с веgа; 3. изпълвам, тaппнвзм: Löcicr ml/ Blei -
изпълвам дупки с оневе; 4. а refl- изливам във
форма. отливам: ein Moiell - отннвзм мод-н’;
Ausgießung f щърк-: - les H/ilig/i Gelsres
изливане из Светия дух. наннис.
ausglätte/tr. нттнзжд*м.
Ausgleich ш. -(cre, -c L нтрaнвивaнe; търл.
уравновесяване. банзиcнтанC; уравнение: eum
-с ihrer Rechnung за урзвнснис иа сметката вн;
2.	епогеиб3; еперизум-инc. uнрне уреждане; 3.
възмездие: коиneяеания; 4. спорт, х-яликзп,
еднакъв броИ точки.
ausgleichen* fr. refl. 1. изглаждам. изравнявам
(грапавини, резултел он състезание): търг.
урзвuиваU; плащам: търг. die Rechnu/g -
уравнявам. уреждам сметка; 3. прииитивaм;
cgебрявaм (корощи се)* уреждам различия.
н-летaзyмeнии: 3. ур*внев-cявзu. 'еип-ве1-
рам, заменям; възстановявам: dic Einnahmen
uni Ausgaben - утзвновecявaм приходи н
разходи; lem Vc/lusl - тaп1aшaм, възстановя¬
вам ззтубзта; преш-. lusgleichenlcGerechtigkeit
възмездие: ausgegliehegcu Charakter урзенев--
сеи характер.
Ausgleicher н роД. стабилизатор ни тон-
Ausgleichs/amt п пемнлитeнeн съд; ходр. [дне¬
вен] изравнит-нен басейн; —ye/ricbe m евиом.
диференциал (ва иетерни коли); -/ymiustik f
вж. -spöul: -konto п търл, 'дирннгова. утзвни-
тс/нз смет'*; -reinen п оnерт- надбягван— с
преднина за по-слаби 'оне, хевлнкап; -Sport н
улавннт-нeЯ; профилактичен еперт; -ström н
ел. уранниг—л—н ток; -tor п. М/гАг/ л спори.
изравняване на лeзудmaтз: изравнителен тон.
Ausgleichung/, -са = Ausgleich.
Aueglrichu/gebattrrir / ел. нзраввнтенн* боге-
рни-
ausgleite/* int/i s педхлътв*м сс.
ausglieder/ tr. отделям, излъчвам (от тщ., орга¬
нично свързано),
Ausgliederung/, -еп баол. I. раз'неияван-; етиe-
^nc из нщ.» етг*яично ееъртauе: 2. член. част
из отгaянчяе пяде (а в социологията).
ausglimme/* uur. s изm1eйвaм» иегзтяM; тaгac*
езм-
ausglttschr/ intn. s ебл, ре?г. = ausrulsehc1;
ausglühm L intr. b нттарим (непълно)* ло/aлии;
преставам до торя; угaетзм: П. tr. техн, 1.
нажежавам, нaнздитaм: 2 пресушавам, изсу¬
шавам (чрез нажежаван е. жеги),
з^у^Ь^* tr. L изкопавам, изравям (труп.
сларони); изваждам; издълбанам; c-m Brunnen
- нздълбивзм 'надснец; 2 розг. измъквам,
изкарвам (нщ. забравеше): die alte Bestimmung
Hu/le Hi/ler ausgcg/sbcm старата наредба бе
измъкната от архива.
Ausgräber и. -s, - археолог по р*')неп'нн-.
Ausgrabung/, -сп 1.тaткопк*; изравяне, наход'*:
2.ро?г, вж, susgnsben 2.
anegrätr/ tr. изчиствам 'ееннmc (нароба).
auegerifrg* I. int/. b L правя тонеми крачки,
тзнепитзM; бързам (особена ?о коте); треба с
размах; 2. об-кв. part. auegrrifr/d с размах,
щитек жест (плотове, цели); шите'о лaткноиeн
(ноДлъж а шир) (дърво); II. tr- избирам.
издърпвам.
aussre/zen ./- теолог. итоннрaм; ебеcебяnзм (от
по-лолям комплекс).
auegrübrln tr. нзмплрувзм; итмпgрим; нтнетзвзм
(плот):
auegründrn tr. 1. нкон, птeееuовaв*M; излъчвам
(памслкс предпрнялае ет концерт, нръсн);
Ausgrü/du/g/; 2. обяеиитзи първопричината
(на нщ.); 3. нтcнeдв*u ееяевне; 4. издълбанам.
Ausguck и. *(e)e; -с Хрозг. етъттзиc: избнюизвз-
и—: auf dem - sein, - hal/cn зерко наблюдавам;
мср. егея нз вахта; 2. мор. наблюдател; 3. мор.
н*бнюдзгeлнннз (па короб).
ausgucken розг. 1. intr. b 1. (nach c-m. сггнНразт.
озъртам се; торке наблюдавам; 2. zum fcmster -
надничам пт-т протетeн* навън: II. 1г, 1.
ептнлaм; 2 розг. ich Uabc mir die Au/cn
suSU/giu'kt изгледах* ми се ечнmc-
ausguegrl/ t/i: (cm Hals - провя тaлгтрa-
Aueguee m* -es. -c 1. изливане, оттичане (ни водо,-
но помня); 2. 'ухнcuекз мин'*; 3. обл. чучутк*;
шуд-н (но чойнни: стомни* иине)-
Aueguee/brckr/ п мивка; -keile /, -löffel т
черпак, лъжица (в леярството); -ri/ne /' от-
водна канавка; -röhre / улук, отводна тръба;
-waeere п помия.
aushabe/* intr. b розл. 1. събут съм; съблечен
съм: len Mai/cl - съблякъл съм сн птнного; 2.
прочел съм ле'тзИ; изчел съм (ромон. «есн-
nои); 3. изял съм (чиния ядене); изпил съм
(чата мляко, булилке бира)-.
aushacken tn. 1. изкълванам; 2. изравям (цвекло,
плевело- картофа); 3. овстр. розс-чам (закла¬
ни гевеДо*. прасе)-.
aus haken 1. tr. refl, откачам (прозорец, врано,
вагон), ег'епчзнau (блуза. рокля); 2. йиг. b imp.
фам, загубвам caмео6н*л*инe: преш. откачам:
meine Geduld hu/t aus тпрпcянeте мн сс изчер¬
пи.
aushalten nur. b етмитa (лош. звук),
aushalten* I. tr. 1. пон*еим; изтърпявам, изпраз¬
вам иа яш-; пеязеим (болио: студ. озпоиаш^я.
обсоДо, обстрелване, дълъг лрашспа^р^л^, течай
поглед): hi/u lässt es sich - тук можс да сс нзр3;
да сс понася; 2. дгут- държа дънто, издържам
ленрaй (лош, пано); 3. die Kuliegejahuc - изтрай-
вам, запазвам сс през тоияaни: 4. поддържам.
издържам (метреса, и^лике- шпоешо); 5. мон.
лвоев- отделям /едноге; сортирам; II. int/i b
12. Нeмcне*бългapcкн речник, том I.

Aushaltu/gszeichen
178
(g/y/h clw. - нлн e D) изпразвам, устоявам
локрзи: ihren Streichen - устоявам но иемcлзmз
им; AushaHu!!/j/
Аuehaltuggezrichr/ п .муз, котонк3; фермата.
auehämmrr/ tr. итчу'нaи; изглаждам ламарина,
aueba/drln 1г, уготорнам чрез пзтзрлппн (спе-
гедбо, сделки. Дегевер); Aushan diu>1//
auehä/digrg tr. връчвам; Au^l^2^l^(^ii^l^l^g^J^.'
Aushang m, -s. -c е6ивИ; плакат, зфнщ-
Дnsbäggr/hogr/ m пробно печатно кодо; Exem¬
plar п пръв, проб-н cнт-мпдял (?и ивтери).
aushängen1 tn. refl. 1. еткзчвзм («роти н Др,); 2*-
енaчнзм (любело, формн- обява. наредба); 3.
refl. las Klril hängt sich sus дрехата сс епрaеи
от тueeиc-
aushäggr/*', остер- обл. aushange/* intr. b
окачен c, обявен c. внен-
Auebäggr/scbild п L фирма. тзбснз; 2 преш-
рекламен пнaнзт; рcннaмирзн-; 3. пейер. пзлз-
вaH; nтикт1ги-: als = benützen нзпентвзм 'зто
пзрaвau: -zelt/l н ебив3; афиш.
ausbaeer/ intn. итmтзйвзм; издържам.
Аuehärirg п. -s, — тaнт1ие*иe-
Aushau и* *(erS; -с 1. лесов. гореке сечище; 2.
nениик* е тотa: 3. c'епноaтзпня из мнио.
aushauchen tr. «не. L (?и цветя) нтпуенaм;
излъчвам (морис); 2 издишвам (въздух): die
Seele, las Lehen - издъхвам, предавам дух,
уuитзм.
aushauen* l/i 1. изсичам, птеcнчaм (гсро, оиали);
изрятвзU; изсичам: Gräber im feleen - нтенч*M;
изиънбоеам /pобевe н ензнaтa: 2. кастря (клош*
дървс); 3 издълбанам. дялам (корито); 4.
Taтcич*м (заклсие Дсбоче); 5. алк, извайвам
(стотуя); 6. мон, изчерпвам (.маши); 1- розг.
нттупнзм, иaпeрgaщтзм; Ъкортг вземам всич¬
ки нтитки-
aushrhrn* 1. tr. refl, 1. изкопавам. изваждам
(дървено, корете. камъни): c-m Schützengraben,
cln Grab - изкопавам еноп; /'роб; 2 енeмaM;
откачам (врати, прозорщо); 3. авсир; изпраз¬
вам (гнeтЛо); прен. 1И'HнднтaU; обcтерcgянзм:
dic Polizei hat iss VcubuncUemest ausu/hobcm
nонин1я'* ни'ниинрa; обезвреди гнездото ни
птcенъпuицигe: 4. точа с маркуч (вино, бори);
& печ. (абокН: без obj,): icu Setzer hebt sus
cненоензгит-няm пеетaви избора вз шнфma: icu
Duuc/ru he/t sus печатарят изважда формата; 6.
вееш. Soldstcn. Rekruten - преглеждам, птеиз-
всждам иa6ел; събирам новебтaнцн; 7. refl.
sich D die Schulter - изкълчвам сн рамото; 8.
refl. етдичзвзм сс. изпъквам; 9. спори* надви¬
вам чрез пенлитзнe и тръшванс (про бербо);
10.	= luehe/em; 11. овстр. итптзтнзм (лощешо-
ка кумоя); II. 1н1г, b; dic Schlaguhr hebt sus
часовникът сс готви да бие; Ausbebun//
Ausheber н. -s, - спорн. повдигане и тръшване
(при борба).
aushebern tri промивам (стамоха).
Auebrbu/gsbrzsrk т воен, понконе ве-нио ентг-
ж-с.
ausbrckr/ tr. -зм^твам, излюпвам; пейер. нтмпл*
TувзM; нз 'ан^пвзм (плсневе. ошнрнго); ins hat
е/ sich ausgeheckr гои сн с итмпдтнд '^3.
anshrilr/ I. nefl. излекувам (се); II. intr. s заздра¬
вявам. ззрзc'mнзм: Дn<^l^<^iil^llg^g,
auehrimiech adj. чужд—стров—н; екзотичен, през-
мерc'и.
auebrlfe/* I. intr- b 1. подпомагам: e-m mir zehn
Mark - уенужнзм икм. c 10 и*тки; e-m -
подпоиз/зи цк/. е иужло; 2. съм н помощ (про
случай): sic lalli/r Freundin oft im icu Hauswirt¬
schaft aus тя често помоташс из птияm-1'3'a сн
е домакинството; II. tr, c-m (em Mlntгl; (em
Rock - помагам (uкur. до съблече полто, дреха.
Auebtrh и, -(e)e; -е 1. изпадатенеи удар при
фехтовка; 2 пречиетнзнe из гори; 3. рудна
пребa.
Aushiife/ -п 1. времсниз помощ. уе1ут*; подкре¬
па: sie ist oft zur*- la тя често c тук н помощ; 2.
допълнителна, времеииз тзбенз: допълните¬
лен. вт-мcнcи роботш-к, заместник при нужда;
3.	прнcнуг*: wlu haben jc/zl с-с - нмомс сет*
приcдут*-
auebilfltcb, alhshiilfswirer^., adv. нтmо пониаг—в.
за втeмeниз помощ; прнвт-мcнне.
4u/1ill/lubgit -/ допълнителна, извънредно робо-
тз.
Ausb^lfsfeau / приходяща жена. чнеmaч'a: -kell¬
ner т тремеиси '—/вер; -kralt/птннитнв; вж.
Aushilfe 2.
aushübel/ tr. изглаждам с ренде (отвътре);
рендосвам напълно.
з^КоНт 1г. 1. издълбаезм, тлъдботом (плод,
жлеб, дънер, скали): ausgchöhlte Wangen хлът¬
нали бутн: вне. (er Kummer höhl/e sein Inneres
sus мъката го иgcщc етеътрc: 2. педнепзн*M;
полрнвзм, а през. (ссневоне то Държавата).
Aushöihuu/j 1. кухина, хралупа. пeщcлз: 2. вж.
aushöUlem.
aushöh/en tr- (c-m - обл, жлъчно поли/ганам.
ausholen I. 1н1г. b 1. засилвам сс (про удар. при
скок); замахвам: mir (е/ Hand. ml/ in/ Axl -
замахвам c лпн3; със еeкнтз: zum Sprunge -
засилвам сс дз скоча; 2. [започвам да] тaз'зт-
еам нтдoнe'е; рзтнзттзм обcтеятcнетвeне; 3.
мер. опъвам пнзти*mи: II. tr. розг, с-п - изтръг¬
вам нечия тзИна чрсз тззпнттзнe: основно
рттпиmвaм: Auj^l^c^il^n/j/
A^boler m, -s, - въже на платноходка,
aueholzr/ t^. L изсичам (лоро); 2 окастрям
(дървета); Au^l^f^ll^i^i^f^jr
aueboгcbr/ I. tr. 1. нте1cgтзм, нзпнmвим; подпнт-
етм невко; прeлпзтннво: 2. м^ед. прислушвам.
оускунгнром; Aultb4^ю^t^l^пgg'.
Ausborcbrr н* -s, ~ шпионин.

179
a^k/eiTen
Aueeu/ m, -s, — стр. I. изкопаване; изкоп (при
постройка} техн. -ке'*нaнии; 2 изкопана
пръст.
Auebuharhritrn pl- стр. итнепи; изкопни л*бетн.
auebülsr/ tn. чущнoU; енюшвзм; лющя (грог,
бсб).
auebu/grr/ tr. мери, уморявам, нтmешaнзм от
тнад; принуждавам до 'апнтун—р* ог глад
(ирвлосм); part, ausgehungert изгладнял. пт-т*
надпял (стронток. вълк); Aushил/дш/!
Auebu/grru/gekrirg т воИн* из итmещcииe;
auebunzr/ иттугзнoM; вать/чотом; ро?г, чета
конско cвзитe1нc-
ausbustr/ 1. tr. изхрачвам (бацил. кръв* слуз); II.
iHtr- 1. gе1т'зщнии1 сс (зо прочистване не
Дрсбовете); 2. спирам до к*щним-
1^11/1 tr. зо/нчотом чрсз буквата х (невелоДен
некст)-
a^jagen tr. 1. иттеннзM; птогеннau: нев- e-n Wild
- претърсвам /ерз зз нев; 2 прен. e-m len
Angstschweiß - смразявам ики- кръвна.
ausjäte/ tr. ов:'-ол- нзпнcтим-
auejö'hгm tr, рттnрятзм» нзптягoм (волове).
auskämme/ лзтр-ензм; разчесвам (коса); изчист¬
вам с требев: die Läuse - изчиствам въшките с
требен; воеш. (em Wald - пточнеmвзм торото ог
врзтоеe-
auskämpfen I. tr. ееgи докрай. изкарвам ле'т*И
(процес. борба); II. intr- b спирам дз сс 6ети:
вие. er ist ausgekämpf свърши (умря).
auskaufe/ tr, refl, 1. изкупувам всичко: seinem
Luden - купувам цялата му еmенз; 2. прен. die
Zeil - нтпе1тувзм времето.
auskegel/ tr. 1. и/рии иа '—гни (зз нщ-); спсчедезм
из '—г/н: с-с Gans - псч-дя със'* из 'ет/и;
играя из 'етн— зз /ъс'*; 2. авслр- сбл. изкълч¬
вам (ръка, крак).
Дn!^l^^^ille/ -п техш. жлеб, тдлъбиатннз.
auskrblrn tr, refl. 1. правя жлеб; 2 Fische -
изрязвам хрилете но р-би; 3. refl. ризк, рева,
дера сс от рст.
auskrbrr/ 1г. измитам, а прен. (смет. стоя,
бюрократизма): ро?г. mir eisc/ahm Bcsta *-
размахвам желязното метна (?а Да въведа реД).
Дuekrbricbt /д, п. -s смет. боклук
аuekгi1em intr. b refl. 1. (?о кси) хвърлям къч; 2.
мои. а ref/. заострям (се) кн1иовиино; изтъня¬
вам (рудно жсло, слой).
auskeimen intr. b кънно, кълнявам (картофи,
боитероо)-
auskeltern 1г, итеmнc'B*M; изцеждам, прcеувзм;
len Wein - пл-еувaм, изстисквам трезgc зи
вино.
auskr//r/* I. refl. (sich über e/w. -) пети*нзм;
разбирам добре: sich um e-m Oule - пезизвим
добрс дадено място; sich in all/m - из всичко
u*uилзм средството,розг. цзнитa: la kenn/ ich
mich nicht [m/lr] aus изчерпах* мн сс познани¬
ята. не зноя повече; II. 1г. л*зпезя*в*M;
auskerben tr. нехн. нзлятвзм; иззъбвам, правя
Лeтнн.
auskernen tr. 1. изваждам костилките (на плодо¬
ве); 2. лющя, чушкам грах; 3. мои. iss Ere -
еmgcним пе-деблamз туg*-
auskippen tr. изсипвам (товар, води, «едро,
пепелник)-
ausktttr/ tr. изпълвам с маджун.
aueklagr/ I. 1r- refl. 1. нзпдз'взм (се): scim Leid -
изплаквам 6е1нзm* сн; 2. юр, etw. - събирам
вземаIHИ; добивам сн правото чрез съд; чрез
съд оти-мам взет имо': c-n Förde/umg - теди до
енончзmeлне спече/тзие дeде зз иск; II. 1н1г. b
плcетзвзм дз сс еuнзнвaм.
ausklammer/ 1r. обл. фам. 1. нт'дючвoU; вс
вземам предвид (икг.. иш-): 2. мат. изваждам
прел ено6и: Ausklammerung/
ausklamüsern 1/-. фом. измъдрувом. скалъпвам.
Auskla/g и* -(e)s. ^ммуз. пеcнcдин звуци (заме¬
реше по звука); пеедegeн акорд из композиция:
прен, край вз рсч. вз прзтиcнcтво-
aueklarirrr/ tr. търг,: ein Schilf - извършвам
митнически формалност— пред— заминаването
из кораб.
ausHaube/ обл, ралг. tr. 1. подбирам, избитзм;
отбирам, чнеmи (бсб, леща. солене- болко); 2.
розг- нзнздппвзм нш-; нзмпдрим нщ.
aus^eben 1г. ref/. нзнспвзм (ст«^:^п^,е); облепвам
(смени): Löcher - запушвам дупки.
auskleiden 1/, ref/. 1. вее. събличам (1'/.); 2. refl.
маскирам сс; 3. mзпицитaм; о6дннонaм; облеп¬
вам (отвътре).
Aueklridrrraum и, -zimmer п тори-роби*. mез-
нсгиз стоя (в неотър)-
4usikeldllungt 1. събличане; 2. mзпицитевкз; 3.
циментна е6ннцов'з из щзхmз-
auskli/geln I. 1г. ряДко 1. епевec'яв*M; известя¬
вам чрез 6-еше из звънец. 2. 1н1/, b спирам дз
твпии.
auekli/gr/* iH1r. b s 1. затихвам, тзмирзм; зам-
нъ'взм (песен- иеш, звънец); 2. преш. завърш¬
вам. птиннючвзu: las ^1 klamy Hriirvoll aus
'ържeе'неmе приключи c еcебcнз нuушиmeд*
неет-
auskn/ke/ tr. nefl. свиощ, откачам (се) (бомбе-
ровело): die e/sle Stufe (er Rakete klink/ sich
uutömalie'h sus първото степен из тзн-maнз сс
откача *втомтmичие.
ausklopfen tr. 1. изтупвам, изтърсвам (прах ет
леглото, дреха- килим. костюм, молци ст
кожата, пепел ат лулале); фам, отупвом
прах* uкм- (напердотвем го).
Ausklopfer m. -s, - mупaнкa-
аusklügrln 1г. нтмпдрувзм (лрcекто- пленеве,
параграфи. мелоДо).
auek/rifr/* 1н1г. s фем. измъквам сс, нтпнптвaм
сс, офсй'вам; уче - - фъс'тм.

ausR/ipse/
180
ausknipsr/ Г-ралг, щраквам зо изгаснашс (освет¬
ление. Джобна лампи, пвчие).
ausknohrl/ 1/1 ралг. 1. хвърлям тзтовc (?о До се
определи нщ.);. Hollen wir - w/г lic Zecht
bezahlt до хвърлим зoтевe; кой ще плот— /уняи:
2.	ралг. намирам пи><зтa, мaИcmотнънз в* вщ.;
изuиcдя.U; нзмпgтун*и-
ausk/ocke/ t/i спарт. иекoуm1рзм (пра боис).
auek/öpfr/ 1/. огнеnчoвзм (вони, вълнена подп¬
лата).
a^kochen I. ./- 1. сварявам (j/uio. бульон); 2.
cгeт1HититoU; изварявам (инструменти- съ¬
дене пране капрата- памук); 3. евснр. теmня
(ядене зо работници, столуващи):
Au/köc1cnCI / -сп евстр. безалкохолен тcc'е-
рзи'-
auskoffrr/ tr. издънбзеам ееневин- (нешосе,жп
линея).
auskommen* intr- s 1. (mir c-m -) разбирам сс,
посаждам се с 1'/^.; 2. изкарвам, лостито мн,
пемиllун*м: mir (em Geld - парит— мн стигат,
разг. свързвам двата 'рзи; ohne Maee1ln/n
komme/ wlu licht aus б-з машини нс можем до
'злимc: поел, mir vi/l/m hält man Haus mir
wenigem kommt man aus човек може c мaл'е н c
мне/е: ченeн може с дн— н с двсст*; 3. ебл. aus
dem Ei - излюпваС с—; 4. пе-бягвзм, избяг¬
вам. измъквам сс (за плочки* лъв, лилвcрнии);
5. разпространят* сс. мълви се (за тайна); 6.
(зо агън) избухвам, пламвам. угасвам.
4uekömmcn //. -s. — 1. прехрана. препитание,
cтcлcтвaг/- зз г<иеecнe; издръжки: sein - Ti/dei
изкарвам си плeхлзнзmз: 2 тзз6нрзmeле‘тте:
c/онетч1ве съжителство: cs ist kein - mit iltuf c
я-те нс сс живее, ис се нз/изз нз тдиез.
auskömmlich adj, деcm*тгчcH; тзлеводнmc1-и,
aueköegr/ 1/, 1. сел.-си, еренвзм ссмси*. зълнз:
2. мин. отделям (рудо); 3, сел си, прочнегвoм
(иcнcн)у мъня (пръсни).
3^^^/ tn. L наслаждавам се докрай (по
/триумф, щастие* удовалслвие); 2. изпитвам,
изтърпявам (напълно): ctw. /is zur Nei/c -
изпитвам нщ, до gпно-
auskeagr/ 1. tr, орхни, строя издадена част; II.
int/i s снр. издава сс напред, нтnпнвa.
auskeamr/ tn. Еролк, изпразвам (кутия, оирон);
избутвам (о/п някъде нщ. забравено); 2. изреж¬
дам с-рт-я, нздатам нз пекзЗ; и лрвнл sein
Wl/sгn; seine Weisheit - нздатам по пениT;
парад-рам със тнзнн-те си, с мъдростта сн.
auskeaizr/ 1. tr. 1 ^^'ъргнзм (надпис. лумн.
м*егндcне псгио); изчcгьлmезмнгeД. из'ютти*
рам; 1 розг. e-m die Auge/ - издтзc'в*M;
издирам нкu- очитс; II. 1н1г, фим ефcйкнзM;
лухном нзнякплc-
Auskratzung/ -сп мед. нтетпргвaнc ви матката,
кюргаж.
auskrieche/* I. intr. s излюпвам се; нтnъдзивзм:
II.	tr, прemгревзм; slic Winkel - птcгърев*м
всички ^/1.
auekrirgrn tn. релк. уcпинтu да събуя, сваля
(ботуша. ръкавнщи).
auekugrln tr. изкънчвом (снови)* sich D (сп Arm
-	изкълчвам си рънзтз.
ausküblrn I 1/, изстудявам. охлаждам еmептрe:
II. intn. s refl- изстивам. охлаждам сс (отвън/ре).
Дnt^l^l^lliltit>i^g/ -еп меД. птиcнущвoне;
anekulttrrr/ е-мед. птнедушнoм;
aueku/dscbaTtr/ tri 1. разузнавам; нзcнcдвзм: 2.
(е-п -) откривам (най-носле след дълго лърое-
пе); Auskundschaaiuunj/
Дuskunft/1^ 1. свелен--. итвeеmнe: - ü/cu е/н.. с-
т geben. cI11ölcg; erhalten давам, събирам.
получавам свсдслие зо нш-; икг; 2. информаци¬
онна служба; 3. обл. изход (ат Дадена положе¬
ние); етeлеmте нз сс помогне.
Auskunftsbüro, п* Aneku/Ttri/ -еп осе^.^^митед-
но бюте; информационно бюро.
4u/ku1ft//mittgl п астар. изход от лздcие поло¬
жение; cр-детве да сс пеuотue; -sltllc /
-schalte/ и освсдом-тснна служба, -нформа-
нионне гише.
1uskünelгln tr. нзмпиряM; измислям. изсннз 'не-
ря (художествено произведение).
auskuppeln t/i нехн. жп. откачам (.мотор, вогет);
раД. премахвам връзк*. откачам.
auskurirerg 1/- refl. излекувам рaлиниднO;
ausladentn. 1. (е-п -) осм-вом, подигравам нкт.;
смся сс икм: lassen Sic sich doch /icit - я ие
ставайте за смях; 2. refl. смея сс до насита.
ausladen*' I. tr. 1. cтен*рвзм; тзз'евзрезм (кораб,
кимнеш, стско, Дърво); 2. изпразвам (пушко.
оръжие, лaйдвпоиa ст1ъклешнщоУ; 2. nefl. ос¬
тир. разразява се; II. i/U/i смр. (ле балкон.
еркер, корниз) изпъкна, стърчи: преш. mir weit
auslalcnlcn Gebärden c щитеки ж-е'ев-; Aus-
ladun//
ausladen* разг. отменям пен*нз; die Gäsrc wieicr
-	еmм-uям nе'aнa зз гости.
ausladend part. adj. 1. изпъквал (чела, череп);
стърчащ (брадичка, рамене); 2. вж. 1^111//
Auslade/ort и, -platz н раттензлишe-
Auslader /и. -s. - 1. рззтевзли'eн: работник-
тзтmевзтзч: 2.СГ. автоматичен изпрaтнн'-н (но
е:еитрочвоии балерин).
Ausladung/, -еп 1. рзттетзтвзнc: 2. смр, ерхии-
ебеcT; нзнст; налн—е; З-разг. отмяна из покои*;
4.	нзплoтвaнc из пушко, елъднe: 5-ел. /зиденс-
ки еmп'дeниц3-
Auslagy// -т 1. нарг- изложени стоки р!,; евснр.
витрина; 2. разходи. особен— дребни развос'—
(направено взаимасбразнс ?е друкого); 3.
опер^л. нзхеgне пенежcинc при фехтовка. бокс,
начално пенежcниe нз ессдзтз (пр— гребане);
4. лев. рзтcmоиннcто между ротата из снела; 8.
стр, —златило при поеmлойнз; 6. обшccmвeне
181
Auslauf/modell
нздзтзне нз епuепни: 7. иехш. мзнеимзн-н
обсег (по крои).
AuslagrnTrnetre п търг, витрина.
auslagern .г, 1. птcнзеям зз е1турне съхранение
{във време по всйпа) (мебелн- покъщнини,
библиотека, кормени, архива); 2. премествам
н друг склад; Ausfegeran/ f
Ausland н. -s, — чужбина. странство: ins — gehen
отивам е чужбива.
Ausländer л. -s, - чуждснец.
Auslä/dreri / -еп надценяваше из чужиоге;
пейор. слабост. страст, мания за подражаване
из чуждите народ-.
ausländisch adj. чужд. чуждестранен (предава¬
тел. вестници, стски); чуждоземен (живот¬
ни, риолепоя)-
Auellnd//u//ute н пласмент в чужбина, -Ahlci-
lung/ служби за връзки с чужбино; *nb/ulz и*
-/czCiui/ci pl, връзки с, е чужбина; -ус-
spräch п м-жиунaтод-н (телефонен) лoзтевер;
-guths/cd п авоар— pl. е чужбини; -lundci т
външна гпттевия; -pnss т п*епот' за чужбини:
-reist/Ta^лгlр)0H1чuе пътуване; -sr/dcr т род.
чужд рзgнепт-л*взтcд: -stndung/!. чуждест¬
ранна птзт'a; 2. род. чужди прeлaезнни pl.
ausla/gen I. iHt/i bро?г. 1. стига мн (точно. еДве)*
иоcmamъчне с: las Geld is/// /ich/ aus пзтиm- не
стигог: 1 mir dcm Arm - nре'итзм рпни.
замахвам; II. re/l. обл, повреждам сс от птеmя-
ганс.
Auslass и. -ns. -е; 1. отвор (зо изтичане); 2.
шлюз.
auelaeer/* I. 1r. 1. пускам. изпус'ом. еееобежga-
тзм (перо, ваДо но .машина); преш. нзнннoи;
нттззивзм (недоволство, леше настроение);
ins Vi/1 [aus (cm Stall] - пускам добитък* ог
ебелз: s-n Zorn über /in/ c-n - изливам тнева си
върху и'/.; 2. розг. препуектU; изпускам (Ду¬
ма); прескачам (пра брееше, четене); птепуc-
ком (случай, трамвай. автобус, гол. моктсве);
slic geraden Zullen - прескачам всички четни
чненз: c-m Kunden beim Bedienen -- птeе'зчзи
клиент при ебенужвaн-; 3. отпускам (ремък,
верижко но куче е Др,): ein Kleid - отпускам
рокни; 4 'епя; разтапям (мисле, мас); 5.
метал. оставям дз затасне (високо пещ); 6.
овснр. доил. пуе'*U; ееmзвям из мирз: II. /с//.;
пейер. sich ungem. übe/ с-п. е/н. - 1з'ззном сс
против. е'uееuе; върху 1'/.. нщ-: хуля, изхвър¬
лям се (пс адрес не шкг.); III. iHtr- b евслр. ебл.
(зо сола, сърце, помеи) еmенз6в*м.
4u/lls/eudU/ -еп	п^йср. нтнзтнзния; иопал-
'—, хуни: iic -cn zu Protokoll meUmen птетеке-
днлзи из'зтнзния'з: 2. изпускане. препуекouc;
3.	препуенa'и исща.
Auelaesшlgs/punkt н грим. мнетоmечнc; -salz т
грам, елиптично нттcчcниe: -Ztlch/m п кром
апостроф.
Auslassventil [-не-] п техн. изпус'*т—н—и ктoU;
'лапа
аде^и/1/1 нтчcрп*mcнне; мзкеимaние иатовор-
взм. използвам (работно сола, лtотини- зевед,
.мотор, кипоцотел); Auslassm/j/
auslatecbr/ tr. фам. нзтпл'нзM; нтиееезм (обув¬
ки- пантофа).
Auslauf т* -(гre; -— 1. Двор из модерен нутяин; 2.
-зт-чал- (та веди, гной); 3. изпускателен отвор
(непр. по вcдеатcчшa тръби* копачно съоръ¬
жение* но сола?); 4. отплуване, тзмилaвзлe (но
кораб); 5. спарт, край вз писта, но шзица; 6.
спорт, финиш; 7. стр. изпъкнала част; 8. печ.
част от яo6етнз машина; 9. нехн. замиране.
постепенно епирaнc нз движение.
Auelaufbab/ / спорт, площадка за епит*н- (на
ски)-.
auslaufen* I. intr. s b l. 5 (?о кораб) грътв*M;
отплувам. отпътувам; 2. b s изтичам: las fsee
ist ausgelaufen бутeто изтече. празно c; обаче:
las Fuss Uat 1^/*/!suicn бурето есче нс тече,
спря до тсче; die Erbsen laufen aus грахът
изпадна (от шушулките) (различно ет и. 8);
las M/il, las Bier läuft aus 6тaшие'е изтича,
тече ог чувал*. б-рота — от бурcте; 3. (зо боя.
мислело) разливам еe: нт6e1ивзм (про пране);
4.	птcеmзвзм да тичам. до сс движи, ло вървя;
(зе спортист) лзuинит*м бързината (след
фншашо); 5. (зо плен- намерение* борба) завър¬
швам (зле, Добре); 6. преи. (ло закон, спогодба)
престава дз с валиден; (?а ипотеки, срок)
изтича; 7. (ii. auT, mit elw. -) завършвам c ^1..
свършвам с лщ.: las Tal läuft in c-c Ebene aus
денннзт* преминава н рзвнинa: las Gespräch
lief In. mir Streit aus разговорът завърши c
'злзннц3; cпот: deu Turm läuf/ in c-e Spiiec sus
кунана завършва c връх; 8. die Erbsen lauTcn aus
'отeнит- нз сраха се издълбанат. разкриван от
лъжла; II. tn. 1. изм—нзеом. нтеървивзм (път)
докраИ; nте6ятвим във външния т*поИ (разс-
теянне); е-с Sc^e/timc - про6ятв*u еepп-нти-
нз; е-с BuUm - извървянам писта иект*й; с-п
Kreis - еnиев*u 'рът с ö^aHe, 2. чрез разход¬
ки. хеgcue; освобождавам сс от вщ., пропъж¬
дам (лняв, възбуда* разочарование); III. refl- 1.
рззтппнв*м сс, раздвижвам сс: in die Berge
gthea, um sich suszulsuTcn отивам н планината,
зо до се тaзлвижo: 2 ралг, нагнчвом сс,
нзвпрвивзм се.
Ausläufer m. -s, - 1. геегр, ктaй; разклон-нис из
пн*иинекo всрита; птeдпнaнинa; жп. разклоне¬
ние из железопътна ниuия: 2 леегр. naH-
външната вълна из зсмси трус; 3. изиaдcноет:
4. тввйщ- лзтиеcвзч; куриер. тззcидeн: S. из¬
дън'*. фндит: 6. последен пеmеuпк.
AuslauT/haTe/ н мор, птиcmaиищ- иа еmп1ун*нe-
ге; -karre/ н неднч^а: -modrll п мед-д.
излен-с. ко-те няма до сс произвежда повcчe:

auslaugen
182
преш, нeше; 'еcmе няма 6ъgcшc-
1^1^/// /г. 1. хим. нзпирaU; изчиствам. изкис¬
вам с луги. пепс/яеи ведo, итнугнзu (пране).
nтои1н*и (p.ve^tr: 2. хим, разтварям, изчист¬
вам с нуга, вода (разтворими чисто еи
лвърДо вещество), нугеевзм: Kalksteine Her¬
den iurcl Sickeuwass/r auegelauur варовиците
cc измиват, рушат ог птоему'взш*ma сс веgз:
Зг изчиствам от лута; -кеттзхирим алкидни
части ог дътве; 4. изсмуквам (свежест. снли)-
изто^ином.
Auslaut и, -(е )s. -е грим, нтгнзе; кр*ecневиe;
auslauten intr. b (nul e/w. A -) лрем. окенч*в*M;
свършвам. -пг/осям (по гласно, съгласно),
ausläuten I. tr. епев-cтявзм с камбанен твпu:
приключвам. завършвам с камбанен звън: jis.
Toi - бия камбана за умряло; ein Fesl - бия
камбаните за края из mгржecmве'е: II. in1r. b
преставам да твгли-
auelrhrg I. /efl, 1. живея сн живегз; изживявам
всички (материално) сладости ви 'живетз (нас¬
лаждавам се напълно иа живото. отдавам се
иа отроомиме си. нлмсщавом се с наслади):
sich sexuell - отдавам сс. изтощавам сс в
пнътени изc1oлн: 2 s-c Zeit - изживявам,
пт-жинявoм (опаиойнc) втcмcmе; епохата си;
II. intr- b: сг ist ausgiclcbl той свърши (живота
си), умря.
auslecken 1. tn, о6ннтвaM; изб/извам (чншня). П.
1п1п, s изкопнам (капки по капки он подлизвощ
съд).
ausledern ./- пеgпнзтявзM; облепям с неж3;
auslrrern tn, refl. 1. ра?г. изпразвам, изпивам
(чаша ниво); 2. refl. лрубо вулг, ходя по нужда;
Дnslecrungj/
anlegen I. tn, 1 нзнатзм (стоко-, спосъщо);
разстилам; простирам (бельс): рзтеmзтям (ка¬
бел); 2. тзнзтзм (стръв); 3. покривам. ебнице-
вам. настилам (е плачи, килима н др.); 4.
тълкувам. обяснявам, гълнувзм; рoтиcвитзм
(Библията, място от кнало. закон): htw. als
Beleidigung — схващам нщ- ^ито ебндз: 5. н
спорт, нзтнзсятзм, поставям (гребло* кабел);
изнасям (греблото) и тзтрcбвзм: refl. навеждам
сс изпрел (про гребене\ 6. G/ld Tür c m -
плащам [дребно разхоДи} вмссто други/о (зее-
мааброзна); 7. пеетзвим -нторзин: h-е Tisch¬
platte mit Eifti/ein - поставям ииторзни от
ененовз кост нз маса; 8. KuutöT/lg - пеезжлзм
(карлсфа- щореващо); 9. техн, кеиcmтунтивие
уе'зненяезM; епрcдcним (^а^п^о^^^с^^^е^^^* полезен
тевар но кела, завод* юзииа); П. 1н1г. b обл,
иaд-6eдиеим-
Ausleger т* -s. - L тълкуват-д, ебиcвнтeд,
кем-нтиmор; 2. снрзжени кораб; 3. пеиперн за
гребна нз спортно лодка; предпазител но [при¬
митивна] нел'з (пролив обръщане); 4 печ.
иcх*инч-е'и по-мач по печатарско мaщннз: 5.
стр. тзме, конзоли; 6. спорт, изходно nеножc-
ннс; бекеьет; нейто прав— боксьорс'* стъпки
вдясно н тните от нзхедяеmе понежeниe-
Auslegerboot п неgкз с Ausl/gcu 3; вж. Ausleger 3
Дnslegungg, -сп 1. тълкуване, обяснение. 'еи-н-
гар: - deu Träume тълкуване ло еънишанз; 2.
покривка за постн/зне нз ^g; настинка но пен;
нзcтндзнe: 3. ия'лует*ция; интарзия; 4 вж.
suslcgcn.
Auslegungs/art / начин на тълкуване; -künde,
-kunst, -wisse/schaft /наука, умение за тълку¬
ване, интерпретация; щърк. ексегеза.
ат^Нт* in1/. b обикн. в: eu Uat au!^j^<^lir/rn разг.
(заумрял) етптвз сс.
auelrirr/ tr. фам. 1. нехн. изхабявам, превъртам
винт; разтягам (ластик); ein ausgeleierter Me¬
chanismus износен мeхзинзпм: 2. преш. меяе-
mенuе певт*рям до вmлпеезнe-
Ausleihe / -п 1. миеmе за раздаване из книги в
бнбднеmeкз; 2 тзcмеобтззне раздаване (но
ишнло* фолмн).
auSlniicin* 1г, 1. (c-m elw. -) ззсмзм (якм-); 2.
заемам от 1'/.: ich leihe miu ihre Nähmaschine
uus заемам нейната шевна мaщннз; розг. IcU
leihe mir c-m aus ларутавом нкг.
ДuslrtbetationWмo</7oг. изшннне*mлзкториз стан-
цни-
auslrietrn г техн. изваждам от 'одъп (обувка):
ausler/en I. tr. изучавам, лоучовзм №. докрай;
IL 1н1г, b завършвам учението сн: man lernt nie
sus чоне' сс учи, локано с жив; der Lcirii/y hat
aus]^<^li^mt чиракът сс изучи, завърши чнтa'уеa-
лcте; естер. cln uusj^(^li^m/eu Gaunc/. Spitz/ubc
отрокин, изпечен мещeиик-
Au/lecsC/ -п 1. баел. подбор: laHürlicle - естест¬
вен подбор; - halten отбирам. подбирам; 2.
отбор, елит; 3. вние от отбрано /■розде; 4.
избран— преитвcgeния.
Auslrerkaffrr т търг, нcло6теничccтв-не кофе.
auelrsrn*l и.розг. дечнmзM; нтчнтзм-
auslrer/*2 tr- 1. птечиcтнзи (леша, иелаДшо пло¬
дове, картофа. лрах, гъби); 2. избирам, подби¬
рам (плодове. учешищо)-
auslrucbtr/ 1г. теолол: еcвcmдивзм навсякъде
обилно (сцени, обект ?и фоиолрифорине-
следнсн- аа6аноя- }^оловоя):
auslicbtrn 1г. прочиствам чрез кастрене (дърве-
ио. трооио: лориовв- греДишо):.
auelirTrr/ 1r. re/l. 1. и refl. предавам. екстрадирам
(прватапнии): с-с	tim Land - прсдотзм
крепост. еmривo: ein Geheimnis - издавам т*й-
иo: 2 (из)оcmтвим (ши съДбои:, преозвола):
преШ: tu war mir ganz uml gar ausgeli/ThT той мн
бСшс е ръцстс, зависсшс от мене; 2 окен.
доставям, ттзптcgeдим (cтеннr.
Дu^^Ut^ff^nJh^g^/, с-а 1. eкеmтзднпии: 2. вж. тБНе-
lem.
Aueltrfrru/gsvrrtrag т междудържавен договор

183
ammerzen
зо предаване. екстрадиция (то првснапшаща)'
анН^т* int/i b 1. (зо кшнло- опооепне еиспcпaт)
поставеи, изложен с но маса, щанд, витрина зо
гледане, пт-тнcд, ебш-cmвcно нзпентнaнc, зи
продан; 2. мор. заложени со зо ри6енон (вън.
сн, пред пристанището) (мрежс ?о рнболов).
Auslieger zn, -s. -мюр. снрзжсва неднт;
auslöTfel/ 1г, ра?г. нзcпт6н*м (оули- мляко): с-п
Teller - изяждам чиния, илcн-: du muss/ llc
Suppt - lic (u ciny/brocki Uasl трябва до
сърбаш кикеого сн л*дре6нн-
auelöb/r/, auslch/en tr. тoзпнищзм сс със слу¬
жащ. с работник; увоннивaм те-
auelöscbr/ 1 1г. 1. нтт*еяезм; угасявам (свещ*,
факла, фенер-, огън, освенх-ление); 2 преш.
изтривам, заличавам (неписано); премахвам,
унищожавам (срам, позор, колебания, чувсн-
ва): jdS. Gedächtnis - заличавам, унищожавам
спомена зз инг.: II. е силен ллогел intr. s
изстснам, н преш.: cr ist lu/g/löeehr той у/асна
(у.пря); Auslöschini/j/
auelöechll'h adj. нзтиеии; заличим.
1u/lösга 1г. (с/н. -) 1. хвърлям жреби— (з* вщ.); 2.
тзтнсрзвoм из 1отзт-и-
auslösen 1r. 1. техн. с-е Kruft, las Schls/werk е-г
Uhr - оcвебеждивзи сина, пускам сина в
действие; правя часови-ки да звъни; 2. възбуж¬
дам (усещания), будя (спомени. чувство), при¬
чинявам. създавам. пл-лизвинтaм (възнорг,
ръкоплескания- прсмест); 3. свстр, обл. из¬
важдам. етдeдим: ^^1// aus iem flcieeh -
еmлeним месото от кокз1H'-: 4. авслр. сбл, (с
друлоте езиково области* сстср:) ееве6еждa-
еом, откупувам (пленник, залол).
Auslöser и. -s - 1. нехн. включващ. еевебежиз-
еощ механизъм; фет» епуепк; 2. ?оол. причини¬
тел.
Дuslosellnj/ L вж. auslosen: 2 потзеявииc вз
ззсм, еблнт*цнн чрез теглен—.
AusHösiiin j/ -s 1. вж- au/löshn; 2. техн. спирален
мех.; фет. спусък («ж, Аue1ö/crr; 3. лов, нотна
тинез: 4. австр. обл. добив'* към тзпдзттн* нз
роботи—', работещ във от иecтожинeнcнвето си.
Auslösu/gsvrrteag н легенет зо оевебеждивзнe;
размяна из пленници.
auslote/ 1r. 1. мор. измервам дълбочини; 2. стр.
пропя отесс—и; тндзм; птевcриниu по отвее; 3.
преН: проучвам, изследвам ееновне.
amldte/ tn, тaлeпим; заливам [с nтиuен] (пукна¬
тини, продупчени метално съдове)-.
auelotsrn tr.Mop. пннетитим; извеждам кораб във
от птиетaнншcте.
aus^Tte/ 1г. refl iH1r. s b превcmрявиu (се) (легна,
стая. gре6ев-): die Klcldtu müssen auf dem
Balkon - роклите трябва из сс плов-mтят ви
бин'еиз-
Auslug и. -S, -с вне, наблюдателен пункт (ассбе-
шс но кораб).
auslugen 1h1/- b озъртам сс зз наблюдавам,
auelutecbr/ tr. фом. изсмуквам. а преш. (грозде,
ломен* стриди. пкг:).
ausma^en tr. 1. розг, изгaея(ез)M; изключвам
(лампа., огън* лоз, родно): 2 розг, намирам
(ики- нщ-r; отклнн*и; c m е-с 81/11/. с-с Woh¬
nung. ein Qusrtic/ - намирам, откривам никоиу
миcmе; жи/нщ—; 3. розг. уговарям. епетттуuи-
езм сс (зз вш.): den Preis - уговарям пeлттз: ein
ausgemachter Es/1! негиuенO; няне магаре!; 4.
ралг. разрешавам. р-шавам (спор); S резг.
възлизам: die RecU/umy mucUl 5 Lh. aus сметка¬
та възлиза но. прави 5 /в.; 6. сбл. изваждам,
изравям (картофи); итчущнnзм (крах); излющ¬
вам (орехи); 7. ри?г. плeдетaвнивзм; пратя,
образувам: las macht nichts aus това янщо вс
тнзчи: Inhalt und Form ins Werkes machen e-n
Einheit aus съдържанието н формото на творба¬
та образуват eдинеmне; las macht е/н. aus товз
-ма знзчелнс; würde es Ihmei c/w. lusmacUcm,
wenn Sic binnen zwei Tagen zuhlien? би нн В-
затруднино, ако платите вътре е два ли—?; 8.
мор. вееш. лов. чрсз тет'е наб/юлсин— откри¬
вам. еътнлзм; ден- hin Hu/d mucli Wild aus куч—
от'рин* лири из дивеч.
auemablr/* tn. 1. смилим (тропо); stark lueuhm11-
lem сиро смляно.
ausmale/ 1. изрисувам. иенътщвии (кармина);
ненернтзм (рисунка), изпълним с боя (полеиа):
с-п KupT/rerIe1 - 'е1ерирaм тринютa; 2 боя¬
дисвам, изписвам с фрески (смая); 3. описвам.
разказвам (подробна. женвс).
auemanövrtrrr/ (*нт1*) tn. надвивам чрсз 1овно
мансврираис.
auemarcbr/ 1г. швейЩ: угев*твзM; обяснявам сс
(за нщ-)-
Дuemarecb н петc/дянc е етрей; с мзтщирувoлe.
auemarscbtrrrn intr- s воеш-. спарт. петeт1им п
cmреГ1-
Ausmaß п. -es, -е тонeм1я3; нзмeтeяия; тззмcтн:
прен. ст-пен. телнчннз: преш. In großem - в
геним тoтм-Л; с размах.
ausmäetr/ tr, угоявам; Ausmästung_fl
ausmaurrn tr. изз1жgии отвътре.
Дnsmauerung/, -еп сир, 1ттил'Г; иззнжизне.
ausmrtßrln t/i -звоИтом. издълбаним. нтлянеим с
g1eте-
ausmelke/* 1г. cei-cm. издоин*м.
ausmergel/ I. tr. изтощавам: deu Ackru ist ganz
luegcmcгuгli вината c съвсем иттош-нз; die
Kuunkheil hai ihn uusj^(^T^(^i^r^(^lr 6енecтт* го изпи;
ein 1uegemeuge1tes Plcud изипрщзвян кеи: 11.
in1^- s оmcн*бв*M; изтощавам сс (ог /рижи,
нр-ветн).
auemrezr/ 1г. 1. отлъчвам Hcrogen. дониекзчccт-
еев gебнтън; nтечиегн*и; 2 уиишеживaи;
премахвам, зон—чиним (ссабена	в
иекси).

ausmessen
184
ausmrssrn* 1г. измервам (строително площ*
ново, стая, сандък* вагон* разслаяине): Aus-
messun/j/
ausmieten tr. 1. швейц. давам лисм (жилн-
ще)'- 2. пеgмзмвoм (чуждо прислуги).
ausmirtr/2 tr, воля (керлафт от ?и?емешнне)-
ausmiste/ tn. 1. изчиствам, изривам (сбор): рсзк.
c-n im Spiel - об-ром нкг но кемзр: 2. розг.
гтубе разчиствам (бюрс): Im Schuank - разчи¬
ствам гардероба (изхвърлям старо* негодне)*
Дhslni5lungy.
ausmittig adj. техн. ексцентричен,
ausmöhlirer/ tn. мебелирам.
ausmogtirer/ lr. розл, -знождом мотор, демоити-
Tз.м-
ausmünden int/i b прсмиланом п нщ., прeеръшзи
се е ищ.. завършвам (с ш- ): deu Fluss mündet in
ein Delta aus тe'зти пр—миизе* н дснто; преш.
unser Gespräch mündete I/ c-i/c-m Streit aus
тaзгевотпт ви завърши c нзтзницз: Ammü/-
diingj/
ausmü/zen t/i 1. се'* (Jt7umö; сребро, менели): 2.
1Tпентн*M; употребявам: розл, er hai len Full zu
clnl/ci Erzählungen ausge münzt той нтпедзти
гоя случаи зо няко/'о рзз'oзa: Дnslmüngunn/
ausmuetren tn. 1. воеш. увеннявзм (шегедеш вой¬
ник): 2. вееш. розг, епрcдeняM; отбирам зи
ве-нн* служба: 3. текст. пти/етвяu пробен
десен; Дnsmuseerunn/;
Ausnalmee, -п 1. изключение: - /ilden. macUem
правя, прeдеmзенявим изключение. отклоне¬
ние: k-e Regel ohne - нямо прaвине бсз
изключени—; mit - von с изключен—— ви; бсз; 2.
овстр. ебл. вж. Altcitcll.
Aue1a1mc/anucböl п търг, изключително. спе¬
циално (благоприятно) оферти; .-hg/(tImrmunnyt
извънредно пеcmaновнeниe: Т111 т изключите¬
лен случай; -gc/icil п cпcпиoдeн, извънреден
съд; -ges/tz п извънреден тзкен; -“preis т търг.
еп-нииннa благоприятно пcвo; -st/Uuiy / а
ciaaehmen родвом сс ви птнвинeгиреезне пе-
неж-uи- cприме законите; -isull икош. специ¬
ално (благоприятно) тарифа; —eusliml т 1.
извънредно. воeлле понежcниe: 1 изключи¬
телно cпcтоилнc.
аue/аbmelos adj. без изключение.
Дuenabmsloeigkrit / — обсолютност (но зокеш.
правило) (вж. ausnahmslos).
ausnabmewrisr adv. по изключеи-ис, 'зто изклю-
чеин—.
ausgrbmr/* I. 1г. 1. изваждам (ел пщ,). изпраз¬
вам; обнлзм: ein Nesi - е6нтзм тиeзде; с-с
Tni/ill'le Stellung - унищожавам, обезвреждам
нeптия'eнcнa петнuни; c-m Bienenstock - из¬
важдам мед от 'ешcр: c-m c-m Zain - -знождом
икм. зъб: разг. e-m im Spiel - обирам нкг. до
cтетиякт при —грз; 2. нз'ормим (рибе, пиаци):
3.	изключвам.обект- ausgenommen (вж. особе¬
но лиезде): ich nehmt keinen aus ис правя
изключение за яикете; 4. овстр. рззпотнзвзu;
IL /г/7. 1. (sich von ctw. -) отличавам се, провя
изключение от нш.: 2. нттдcжgзм (добре ели
лле), провя mиневз н тз'евз впсчатлен-с: las
Bild nimm/ sici ileu gut, schlecht sus из това
мяете кaтmннзтa изпъкна. прави впcчзтнcннe;
ис прани впечатление, не с добре пеетзеcлз.
aus/ehme/d part- adj. нтnпнтcдcл, изключите¬
лен: von -tu Schönheit c изключителна 'рзcетз;
las Drama Usi miu - gut /ciaiien драмата мн
хареса итнпнрcgне мнеге.
Ausnehmer н* -s, - евснр. вж, Alt/it/ilci
aus/üchter/ ne/l. изтрезнявам.
aus/utzen, aus/ützen tr. 1. използвам (случай,
успех, победо, конюнктури, модерното лехин-
ко. почвано* «ремеио са)* 2. експлоатирам
(нкг.); Aue/utzu/g1 Ausnützung /
auspacke/ 1r, 1. разопаковам, отварям (куфара):
изваждам (багаж): 2. н iH1/i b преш. разказвам,
изливам сн cърнemе: Neuigkeiten - тззнттвaм
невнни: фом.: nun pack. aus! хайдс, докладвай,
тзткззнзи!; sic hat ordcitll'i ausgepackt издума
сн сц übe/ с-п - рoзптзвим всичко зо н^г
(лошо).
auspalen 1г. об-двом. олющвам (грах).
auspauken I. tr. розл, 1. разтръбявам, тзтдpгнк*
взм, тттизcим (новите. клюка): 2 нзтубтим;
из'ълтзтим попогонски; 3. студ. решавам (раз¬
правия) с дуел; II. intr’. b 1. студ. свършвам
gуcнa: 2. свършвам до б-я барабана. тъпзлз-
anpeilen tr. мор. овоощ. засичам (изправн-ни-,
положение).
ausprttscbr/ 1r. оси, 1. наш-бтам. лзпeтдзшnoм с
киuщин: e-m с/н. - избивам uкм- нш. (от
главата): 2. прегеинзи с н*ищ1к.
anpellen tr. обелвам, олющвам: фам. шег. pell’
sus! смъквай дрехите!
Auspe/dler и* -s. - теолог. кейте работн или учи
нъи от u-cтежит-нcтвеmо сн (а се връща всяка
вечер)-.
auspe/deln intn. b донюнивзм се (люлки. елече иа
ве?нн. въже)* gетзmтзрям сс (врата) (= aus¬
schwingen).
auepfablr/ 1r. зараждам. nоипнрзu с кенетC;
ampia/de/ tr, (e/w.. c-i -) c-нвecтритзM; нинотом
запор (в* л'T-, лщ-)-
Auspfandunng', -еп секвестър, възбрана,
auspfetTr/* 1г. освирквам (ерии^с^^, nаеое).
auspfla/ze/ 1г, разсаждам, пресаждам (от оран¬
жерия-, Джам-лъщи): Auspflan/zii/g,
auspflücke/ 1r, обирам, окъсвам (?рело плодове-
дарео)-
ausptcbr/ 1г. лземедитoм; 'aтрзнеееим (бъчви):
part. ausgepicht: ^е^л. e-e ausgepichte Kehle
hüben (зи пияшоцо) прecпхнoде мис /прдеmо-
ausptckr/ 1г. изкълвавам.
Auspizien [-ziem] pl, пентоннmcнcтее; зз'ринa:

185
lusn/cln/n
ръ'отеgcmве-
ausplätt/n tn, иттнaжлим c ютия (гапии).
aueplatzgn intr, s розг, 1. рззтъфезм сс (ръкав,
пет.лик); 2. in ein Gelächter - избухвам е смях.
luepiuuigrg; овстр. ausp1aueeh/n tr.refl. 1-разк.
изказвам, ит6ърбертoм, издръи'B0M; изловим
(тайна); 2. nejl. intr. b нзбпбтям сс. н*при'ит-
том еe-
lueplünicr1 tn. есрзбвзм; еп1ячнеевзм; Aueplüg-
(criing/
au^polst/ri tn. тзп1н1тим (мебела, кала) пеипън*
ням, пенр1ниu: ро?к. ехтзлвзи: etw. mli Waltc.
Moos - полпънням c памук. пенрин*и с мъх;
розг- sic isl game hübsch aue/epo)stcr,l тя хуба¬
вичко сс c зинрпгнннз-
4u/pols/erugg/. -cm 1. тапициране; 2»тaп1нитов*
'3.
su/po/aun/n t/i розг. разтръбявам (съб/тте
новина. лайно).
lu/pöнгrn тразк- пейор. llте^1укнии; —'сплооги-
ром ло кр*йиоет, рззел*в*M; правя до обеднее.
au/pnä/cm 1/1 1. а refl- насичам (пори): Goli. Silber
- нос-чам знатни, сребърни монети; 2. а refl.
изразявам сс. изпъквам рязко, еч-тmoвзм сс: icu
Charakter prägt sich im Geeleht sus характерът сс
отпечатва ло нин-те; scharUT ausgcprnglc Gegen¬
sätze рязко изразени птегинепенежuое'и; aus¬
geprägte Zü/c характерни силно оформени чер¬
ти из 1ннcто: Ausprägung/.
au/pn/l//m tn. търг, означавам цената (но смока).
suepreesen tn. 1. изстисквам (лимон. сак). пейор.
1Tcuун'виu (нароиr; 2. (c-m е/н. -) изтръгвам
(признание, лойта):.
Auepres/C1 п. -s. — птитllек*u- (про изкуствени
Дишане).
lu/puöbi/ncn; сстср. 1U/pтöbгn 1/, итпре6взм;
оп1mвии-
aueprü/c1n tn. нзпcрдзщвзм. набивам (с леяло);
нт6нъекнии; розг. c-m ctw. - чрез пердах
нт6нн*м ики- нщ. от главата.
Auspuff и. -(e)e; -с нехн. ауспух.
susipuTfri I. tri техн. (ло мотиnо) изпускам
г*тов-; пири: II. iHtr. b итпухгиниu (зало?, перо
при излизане).
4uepuT/cnuc1 т тел. спътници из ^1еmон1KH-';
-Ici/uny / -^r^olr п нехн, тръба зз AuepufT;
-^Ptinii^rssi/= -ci/cl; -topl техш. тву'езагну*
щигeняе» ауспухово сърне.
au/pumpgn ./. итпоипваи; изчерпвам с помпа:
мед. den Magen - промивам еmемaхa: резг.
Kräfte - изтощавам сини; розг- einem das Blut -
вземам. изcuу'вau яки- кръвта; pa/1- ausge¬
pumpt розг - иттешcл-
lu/punklcn tr. спор/п. побсжлатом нз бокс (с
повече мечки),.
uu/punkllcn/1 tr- пуиктитиU; изпълвам с точки.
Auspule т. -cs. — обл. у'T*cИ; промянз: саринту-
рз (по дрехи)..
1ueputeen tn. rejl. L ебл. изчиствам отвътре
(печки* оръжие буре): разг- las Essem, ilc
Schüssel - омитим идeиeте; чивията; 2. окге'-
рям (дърве); 3. а re/l ряДкс украсявам, преме¬
нявам; 4. ein Licli - —'13 свещ; 5. асмар.
хе'0M; ругая, 'зрам сс.
Ausputzer /и, -S, -L спорт, срсдси зиlритuик: 2.
оолор: прен. дялане. '0103.
luequaгtlcnc1 t/i -зтождам он нвoтmит*m*;
ausquatscUen tri ref/. ро?к- 1. пейор. обаждам,
изловим (виновник); 2. nejl- изприказвам сс.
lu/quellcn* int/i s набъбвам (зе сри?).
1u/quelsehem 1г. L изцеждам. изстисквам (ниио-
11); 2. фам изпитвам. р*зпиmвaм-
1uenä(gln tn. 1. гете. изрязвам с не1cдпe (фар-
мсчко ет източено иесте);, 2 птcтaжgau с
нонcнпc (мостра от крсйки).
ausridfcrgn tri 1. зиннчaвaм: изтривам (с кума,
нож); 2. хотл, р*зотивзм; уяищежив*u чрез
бои6итдитев'* (град).
ausran/lrnrn [-отми-] п* -ралг. шкиттит*M; браку¬
вам, отделям, избирам;ролк. остир.
lu/rln/i/rl pa/1. прател е архива; Au//lg/I/-
uunntf.
susn1/en intr. refl- нонинняним сс. яг6yшупи(мr сс;
свършвам д* вннлeи.
1ueт1ei/uen tn. обръснам, избръсним.
au/na/leni intn. b овстр. отпоч-нам сн.
1u/тaelcn2 int/i s техн. отделям сс, изскачам,
ausTa/schcn п.разг. австр. 1. нзбъблим (майно);
2.	/efl. на<б>бря1и се -ле.масосвоснинеща).
su//aubгn tr- епнячкеениM; ограбвам (пленник,
мърнвец- стрино, Дюкян. каса); 4u/uuuhugu/.
ausuäubcnn ./- разг- е6итии; ограбвам (кама
разбойник).
1u/nau'hen 1. tn. 1. нзпушнам (лула, цигара); 2.
вж, uusгä^che^l; II. int/i b 1. преставам. свърш¬
вам до пуши (зо агън); 2. евснр. сбл. изпарява
се (спарл); -звегряно (кафе).
susräuchrnn t/ 1. 1зnуиlни^1; и преш. (леговище
па ялевец- гнездо но оси, вредонс/и, банДа ол
пре^^1м^упннци* неприятел в бункер); 2. епущв*и
(бъчва); Au//nu'1grugu /
aueulufcn tr- 1. ое'убв*и (каси, пера); 2. refl
иаборич'взме
au/ulu1cn 1/1 размьхном (плат).
1u/nnum/m tn. 1. нтптззнoм (смея); 2. почиствам
(тръб/о, канил. путио); меД. изпразвам (органа).
Aus/äum// fl -s. - 1. чистач, ния*нджии; 2.
cгъргaJЮ; стъргалка нз оръжеен майстор.
Au/rnumung// — мед. кухиино итчиетвинe;
au/naupen tn. почиствам ог спceиицИ;
ausr/ciem 1/- ?емед. изтребвам, изчиствам с
глeбне: das Laub (zwischen len Blum/gr -
изтребвам, изчиствам ниегзт3; шумата (.между
щвеляио).
1u/rcehnen tn. птeемягaM; итчиcнявaм: Auen/'1-
nung/.

auerrckr/
186
ausrecken 1г. 1. протягам (ръка); разтягам. опъ¬
вам (тел* желязо'); 2. sich D ctw. - изкълчвам си
нш.
Ausrede / -п плegнет, прcm-кеT; (измислено)
оправдание: nach eiier - suchen тгтcи извин—-
лис, оправдание; um с-с - dicht ve/icgcn sein
дссно памирам оправдание; пейер. с-с Tsui/ -
иccпcmеитcн-н претекст, нтмиcн-не оправда¬
ние.
ausrelen 1. tr. nefl. 1. (c-m ctw. -) раздумвам,
разубеждавам (1'/.); dss lass ich miu dich/ - нс
можеш ме ритубeдн он това; c-m c-m Plan. е-п
Vorsatz. c-m Gedanken - убеждавам икт. до сс
откаже от пнин, намерение, ндся; 2. nefl. търся
до сс нтениИ; рядко до сс епт>ивизя: sich
auszuuelcm sucUcn гледам до сс измъкни от нщ.;
3.	re/l. о^!^^1р: обл. нaпти'*oзезu се, изказвам сс,
доизказвам се, изливам сн cптцeте; II. intn- b
изчерпвам т-uзmo вз рaзтовел; gенз'зтвим сс:
luss 11/ -- остави то до сс деизкзжe.
ausreeden tr, мар. афp(гтилoм; епорпживим (ко¬
раб).
Au/uec(er и* -s, -.мор. зтмзmьел.
ausregmem I. intn. b imp. изводято сс; II. tn, еееб-не
pari, ausgcreymet измит. издълбан от лъжл*.
ausreiben* tn, 1. изтривам; изтърквам (петно):
sich D die Aug/n - разтървам сн очите; 2.
натривам отвътре (със сол); 3. овстр. изчист¬
вам (под, кухня, стоя).
ausrricbr/ I. in1n- b 1. етигиu, достатъчен съм: das
G/ld, dcr Stof u/i'ht sus парите, планът стигат;
2 изкарвам. пт-живяв*M; мога дз изкарам;
розг. свързвам леито кроя: ich u/ichc mir icu
Summe sus мога go изкарам c този сума: II. tn,
нърг. отпускам, лапам (кредит!* заем).
ausreichend adj. 1. иееmaтпчeH; udv. лееmomпчно;
2. етcgeл (ещ^^^^о).
ausreiTen I. intr- b s узрявам (напълно), uaзтиним:
dic Früchte solle/ - пдоgетeт- трябва дз узреят
добре; II. 1г. (зо слънце) провя дз узрее.
наливам (плодове):, die Sonae reift die Früchte
aus слънц-но ниниво uнеgевcтe; pari auegrrriTt
преш. лобр— о6мнен-H; узрял (проект, план,
метод, поеми).
Auerriee / -п 1. нтннтзлe, отпътуване от cтрзнaгa:
2. асиор- еmппmув*я-; тръснал—.
Auenгieг/antnay т молбо зо нaпуенaн- вз страна¬
та (с ГДР молба зо слко? ет гражданство с
цел легално напускаше ше строшало); -bcнillli*
yung - /- ртзрешсннс за -зл-зове от етрoлoтa-
ausnefsem 1. intn. s напускам страната; тзмнизвзм
за чужбина; 2. ссиер. отпътувам (= Ycrneisen)-
Ausrrisrvteum [-ни-] п изходно виза.
ausreißen* L tri 1. изскубвам. енубЯ; нзкетeиивoм
(бурени, дървеие): фам. er würde sich dsbei
kein Bein - няма до сн далс мнето труд при. зо
тия тoбетз; 2. тaнупувaм безразборно н из едро
(стока): II. intn. s 1. cкпевз сс: ein Knopfloch Ist
1usgc/iesem едни илик се с скъсан; 2 розг.
нзмп'н*и сс. ит6ятв*м; 3. спорт. откъсвам се
(при колоездачни надбягвания).
Ausreißer и* -s. - \.разг- дстс. 'оcmе сс итмпнвa;
нтбясви (си къщи* си Детско креДниа); 2.
беглец, дезертьор, а преш.; 3. спорт. кейте с
спечелил пт-лuнна (при надбягване с колело),
ausrciten* I. iHtr. s b -зл-зам, заминавам по 'ов:
d|e KUYul1t/|/ |st zur Übumy ausgeriilen 'зводе-
T1ят* излезе но учeниc: II. 1. яздя (кон) с
пълния му кипaцинcт: 2. спорт. ein Rennen -
спечедвам надбягване (с кит); 3. спорт, печеля
при надбягване (токроДо).
au/nenkgn tr. (sich D etw. -) изкълчвам: sich D dem
Hals - извивам. извъртам сн етomа (сл любо-
полслвс Де водя шщ,)-
ausrrutrg tn, ислар. изкоренявам (вж. aus/olen),
ausricbtr/ 1r. 1. а nefl. изправям. нттивиивoм
(строителна лошия); нoтдocим, подреждам.
оправям; воеш. поgтaвнивaм (взвод. рило): ein
Gleis - нaснacитoм релси; Blech - оправям;
изглаждам намарниа; с-е Well/. iic Bestandteile
е-г Maschine - лoт1aеянoм вал, ет1обитaM;
посаждам машина; 2. насочвам, довом напран-
д-ин-. отн-uтнтaм: die Ar/cit auf Erfolg -
насочвам роботата към успех: 3. c-m Auftrag. с-
m с-е Böt/'1uft; e-n Gruss - изпълнявам поръче¬
ние. предавам ннм- вест. поздрав; 4. постигам,
дебнвaи; mil Güte uichttl man m/hr aus, als mir
G/wsli c иебте се постига (много) повсчс.
откенноне със сина; & мин. лев. откривам
(cselu аи дивеч, руда); 6. устройвам. полго'-
тям (сватби- иращвшае. празненство* конг¬
рес); 7. овстр. сбл.розк- елумвaм; хуня-
Ansrich1ungJ/ -еп Евж. susrichten; 2. cнаневншc;
3. птeyеmpейетне; пелтогевкas
ausriTTeln tn. титлнщвoм.
aueriggrg*> intr. b птнвптшвaм борбата; пеен.
умирим: sie hat c/dllcl ausgerungen тя умря,
отърва сс от мъките.
auertngrn*1 ебл. tn. изцеждам, извивам, изстиск¬
вам (пране).
ausri/ne/* in1r. s свстр. сбл, изтичам. нтптoтням
aueripprn 1г. сел-ст. Tabakblätter - очиствам
тютюневите листо от жинкнтe-
Ausritt т* -(e)s. -с 1. излизане но сздо; замиизтинс
с кои; 2. разходка с нел-
ausroden 1n. нзкетeииеaм (гари); Ausroduu/jr
ausrollcn I. tn. разточвам (тесто)* разгъвам
(калем); II. in1n. b: las gcianlclt Flugzeug roll/
aus 'aниaнниm самолет сс спира бивие. преста¬
ва до сс движи (пс послили):
Ausrollstrecke/евоец- писта за те1нлoнc-
ausrotte/ 1/. унищожавам, нтнерeвянoм; изтреб¬
вам, премахвам (целн народи, предрезаадащо);
Ausrottungs/krieg н унищожителна война; —
187
ausscbaltr/
feldzug, -lager n ханл. лагер за изтребване (та
хора).
susrück/n I. intr- s всеш- 1. nетcтниM; заминавам
(иа поход, ше бойните поле); 2-розг. ефeйнвзм,
измъквам се: -, ohne eu bezahlen измъквам сс.
без ди пдamи: IL tr. 1. откачам ог тринемнcнит*
(машино, съединител, зъбчата колело); 2.
тиnечв*м (то пишещо лaтошо) ред пред—
нзч*ноте -1- след 'роя из редовните рeдевc;
4usrUckun1gJt
Ausruf т* *(c)S; -с 1. вик. възклицание: /in - deu
^^1/ вик от радост; 2. публично обявяване; 3.
търг, предлагане чрез изви'ване (иапр, но
търг).
ausrufen* 1. in1n. b 1. изт—'вим високо; възклик¬
вам; 2. cnираи; преставам до ви'oи; IL. Zr. 1.
извинвaи, съобщавам ннсо'о: icr Nachtwächter
ruf iic Stunden aus нешнияm пазач изниква
часовете; c-n vc/lorcnen G/g/mslsnd - lussca
нареждам да съобщят чрез нтвнктзнe зз загу¬
бена вeш: 2. обявявам. литглaеиеим (новннa);
^Шапе - обявявам извънредно пенеж-ииe:
швейц. cim Paar als Verlobte - съобщавам
публично за тел-ж: 3. прокламирам, птевъзг-
нacивaм; zum ^1^ - превптглoеявaм за нмпе-
тaтер; 4. иърг. предлагам за продажба чрсз
извикване (преДмем): die Z/i/ung/v/ukäuT/r uu-
lem die A/cid/iäticu aus продавачите иа в-стни-
пи извикват сдaело предлаганите в-cтннци:
Ausrufin/g.'
Ausuurtu т* -S, - 1. тнащат*И: нст- х—ронд; 2.
иърг. тслял-н, ни'*ч (по позори); амбулантен
тгртовeн-
Ausrufe/satz т грим. въззкннцaтcJнне нзлcчcлнc:
-wort, Auerufungewoet п крем, междуметие;
-Zeichen, остир. Ausrufu/gszricbrn п
удивителна (?пок):.
auerubr/ I. intr, b етпечннзм сн, отдъхвам сн:
розг. шег, е/ ruhte auf s-n Lorben/rn sus той
печнвищe из допр-тс сн;part. ausgeruht отпе-
чилан: II. 1г. давам почит'а: die Arme. dic Bcine,
dic Nerven - давим почивка иа тъпcme; 'лaкaт3;
нервнтс сн.
Ausruher m, -s. - площад'* иа етпдбuшe;
auerugdr/, aueründr/1n. nefl- 1. тзебням; издън-
бзпом ебде; 2. refl, закръглям сс.
auerupfrn оскубним (пера, косми): резг. с-п -
оcнубв*и ннсs (вземем му пороле).
auerüstrn tn. 1. (mir etH., für. zu с/н. -) re/l,
въоръжавам, снабдявам, съоръжавам, екипи¬
рам (вaйсиоt кораб); 2. преш. von deu Natur
ausgerüstet подарен от прнреиaта: sich mit elw. -
снабдявам сс. въоръжавам сс с нщ-; 3. иеиои-
aптeтирaм (плот).
Au//üStugg/; -сп 1.вж, ausrüelen; 2. снаряжение,
съоръжение, e'нпнревк*; 3. тексн- аплcтута-
Auerüstuggsgrgr/stand н предмет от снаряже¬
ние, -кипирев'*; съоръжен-—.
auerutscbr/ intr- s 1.1еихдIъзн*и се; 2. изплъзвам
сс: die Fcl// ist miu ausgeгu/se1t писецът мн се
изплъзна, етпнeеиа; шел, der Mutreu ist die Hund
lusgeruleehl маИкат* плесна geт-те-
Auerutecbrr m* -s, - спорл. нcечa'вил провал,
лошо прcgетoвии- ли елитен, любим епертиет-
Aussaat / -cm 1. ссеие, сеитба; 2. семе за посев,
пеceе: 3. eегcетвcле зтеивииc-
aussäe/ tn. сся. тиеитам; о прен.
Aussage / -п, 1. юр. пе'азаии-: uul s-c - lin въз
оcиетa иа пе'тзияи-'о му; TiiscUe - machen
1пжeевилeme1cтвувoм: 2. нзтaтнтcлноеT; израз
(вт вътрешна съдържание): dem Gemälde lelll
j/ic - ва 'aтmнн*тa нипевa 'а'вато н до с
итрoтитeдиеcт: 3*гром. е'oзуeме-
Aussagekraft / озк. лит. изразност, нзразнтен-
ноcт-
aussagekräftig adj. изразителен, с нзлатнтc1нa
МОЩ.
aussage/ 1r. 1. изказвам, предавам (преживява¬
не)* нттативзм; man kann ns ilclt - ис може до
сс нтлазH; опиш—; Z (и без obj) юр. давам
покaзaнни; cвиgeт-дcтвунaм; gegen е-п - свнде-
meдеmтуеoм против 1'/^.; 3. а intr- b свършвам до
тотеря; свършвам речта сн.
aussäge/tr. изрязвам с триен чс (фигура, живот¬
но).
Aussage/satz н разказно -зр-чен-с*; -ж^г / 1.
начин иа нз'атвинc; 2. грам. нaндонeлн--
aueealzr/ 1r. хем нзcоннoм: ДnssaГltllu/Jr
Aussatz и* -ns —меД. пре'aзa; дeплз-
aussätzig adj- мед. nтекижeн-
auesauTr/* tr, нтпинии; вулг изно'вaм-
auesaugr/* tr. 1 нзботaвaм; итеунвaм (мляко);
нзему'втU; н прен. (сак- ронаУ прен. c-n bis
aufs Blut - изсмуквам н'г. лзпънне; събличам
му р-зото от гърба; 2 с/ч.-сн- изтощавам
(почви):
ат^а^/ tn. 1.нтетптгвaM; изч-гълmвoи; изтри¬
вам, изднчатом (с ножче); 2. леле, издълбанам
(пиперии- тиивнчии. ириотовичин- щелоне).
4u/scheSeu1g/ -еп мед. = Aus/ritzung,
aueschac1icm 1/- 1. изкопавам (тотме); 2. 'опоя
(оснони); ДuJ^J^<^l^^^c^t^1ilI^g^J/
ausschalcn tr. 1. стр. свалям кофража; 2. обши-
вам, обличам с дъски (отвътре); 3. изваждам,
изчиствам от черупката (.^н^«^-/); 4 мор. (?е
вълни, пробой) пел'опaвaм; педрнвau; Aus¬
schalung /
ausscbälr/ tn. 1. е6cнnим, олющвам (яй^е, каро ше
дърво\ шег. schäl iich aus! съблечи еe!: 2.
изчушннии (лрих, бсб); валя семена. костилки:
ein Schwein - изваждам caлете из праceте;
разг. е-п - етр*бв*м н'г.; З-м^ед. д-'aпеуннтaм,
изрязвам (жлеза, лумори)-.
auescbaltr/ I. tr. ел, изключвам. нте1нтзм; пре¬
късвам (иа^. редна- aавенлвnие); спарт, етет-
ранявам, eлимннирaи (ал участие), а преш.:

Ausecbalttafrl
1К8
ilc Kn1c/e/cTueu - премахвам опасността от
воин*; schließlich hat man ihn ganz ausgeschaltet
накрая съвсем го е'етран1ха; d1cecn Punkt
нп/icn wir eunäcisi einmal - тая гечки засега
ще еет*н1u яаcmрана: II intr. //. er schallet beim
Wciib/w/rh sus гой нс участвува, елиминиран c
е еъcт-тaннeто, неикурca; Ausschaltung Jl
Ausecbalttafrl fc тaзптegcниmeнио maбне-
j, -cn сир, 1.кофрaжl^тal^e- общивa-
ие c лпени; 2. махаме на кофража. 3. 'офрaж-
Ausecbagk д/. -s, -с; овснр. нJ* -C 1. продажба иа
спиртни изпит'- из дт-6ле; патент за тз'ивa: 2.
nин1-nтед*нn1ц*; кръчма; 3. тезгях (« кръчми).
Ausecbankhrercbtigung/ патент за Ausschank 1.
ausscbaeerg tr. 1. изравям, разравям: Hühner
scharre/ Körner sus некеиlKll(г-) изронят ^^3;
2. студ, с-п Reine/, c-n PröTcssör - изразявам с
'^'31!— иа к*така о пода нegoве1cmее от оратор,
професор.
Aneecbau. А —: nach c-m, elf. - halten опт^^дом сс
за н'^ вщ.. търся нкг.. нщ. с пегнcg; с ечи-
ansecbaurg intr- Л 1. (nach c-m -) о/н-жд*м сс зи,
търся с очи як/.: Heil suseehauem(e Pläne Usbca
нмам Щ1тек1; далечни, пeтепeктивии планове;
2. сбл. овстр: изглеждам: lusu/ig - изглеждам
печален; ралг. wie sciaui's sus? кикно с пеножc-
U1eге» как стоят роботите?
ausscbaufrlg tr. изкопавам (греб, пясък. прaат')*
изравям с лопата, изтрсбвам.
anescbäumrn intr- b уcпе'еявим сс, нобушуном
сс, навнннявзм сс; спирам да ти1иeи; sein Blut
lat ausgescläumi ядът му пре'ипя.
Ausscheid и, *(г)s» -с (с ГДР) прeлватнmeнне
nол6отве състезание (при спарм, художест¬
вено самодейност, .иузниелшн начинания).
anescbridrn* I. tr 1. о rejl- отделям (сс) (виоире-
меити- урина), отлъчвам (се). излъчвам: las
Salz iurcl Kul/tl1lielliog - отделям солта чрсз
'риенинизгн1я: 2. апcри: елиминирам; II. 1н1г.
д 1. излизам. изпускам (Дружество, форми*
служба); не участвувам н лш-; wlu scheiden bei
der V/rtcilun/ deu Erbschaft aus ис участвуваме п
рззпрeл-нинcго иа наcлcдcтвето: 2. итннюч-но
с: lass sic mi/führT. schcilel sus изключено c тя
до пътува с лае»
Auescbridrr и. -s, - мед. бaпнненеcит-н.
Ausscheidung/ -cn 1. вж 1uescUcidhm: 2. eкcктe-
м—нт; урни*; 3. спорт!* предварителни епcтcтa-
и—я (?а определяше ше отбор, тим) (вж.
Ausee1ciiun/sspic1c).
Ausscbridungeprodukt п e'cнрeмeнт: -ren/en п.
-spiel спарм. птegтaрнmcнне състезание (?е
определяте но участницете в главното състе¬
зание); —stof н (алрсвшо) cc'лeции; ccнтeт:
-wettkampf н вж. -spirl.
ausschellen 1г. ебл. ряи'е разгласявам със тепвcП;
ausscbrltrg* tn. изруганам. нaтугaтoм; ногъдча-
вoм-
aueecbrnkr/ 1/, 1. наливам, точа. продавам ла
дребно (бора, вино); 2. рилг. наливам (кафе),
сипвам (супа);.
ausschere/1 intr. s 1. мср. евнощ- излизам он
строя: dic Panzerkreuzer schc/icn aus бтон1рa-
вите 'тъетеcв*uи напуснах* етрея; 2 (за
aвтcмc6)слласти: колоездачо) е'кнонивиu сс
встрани (ли да изпреваря); 3. преи. пален, лея
сс. отцепвам сс (см иcaлицая).
ausecbrrrn*2 tr. остригвам,
ausscbrurr/ tr- -зч-ством оcневuO; изтърквам.
auescbickrg tri refl. тззптзщ*M; изпращам: Bote/
mach slic/ Seilen - изпращам кутиeти но
всички c'тани-
ausscbtrhrn* tri 1. изтеглям, издърпвам. изваж¬
дам: c-n Tisci - удължавам маса; 2. -троя иа
'етни (ло диДеш предмет); спечелвам ва 'гг/и
(премия. печалби).
Ausecbtrßhertt п печ. дъска за пона/ане иа набор;
ш-ифт.
ausscbtrßrg* tr. 1. лав. избивам. изтребвам: das
Revier - избивам д-всчз н нотси учaетъH; 2.
избивам, изваждам. строшзнам чрез изстрел
(ска а Др.): die fcmstcr (ns Gebäudes Hauen
susucsehösscm прозерни'e 6яхз изпочуп-ни от
стрелбито; 3. изпразвам при стрелб*; итегрeн-
том (гинтиr; 4. ебл. воля (хнибr; & (е/н. -)
епеmcззв*м сс из стрелба (за uщ-r; спечелвам
чрез еmтeн6з: & печ. поставям. подреждам
(набор ше плочите); II. intr. s b мор. (ло вятър)
обръщам сс спорел cнпипemо.
Ausschießplatte печ. шифт.
auescbtffrn 11г. 1. мор. разтоварвам, cтевaтвaм
ог нелaб; дебаркирам: Truppen fvuriei ausgc*
schifft войени бидоха еmевзрeuи; птcи- фам. deu
Mi1i/t/u wuuie sus (cm Kahl/ci susgesshlff
министърът 6c изхвърлен, изхвръкна от каби¬
нета; подложих* нз министъра дин—и* келa.
ausschimpfen tr. 1трусaвaU; иaхекн*м. изпсувам,
ausecbirrr/ tr. тзтптяг*M; свалям сбруята (на
кон).
ausecblacbtr/ 1г. 1. рзтеичaм (заклано живот¬
на) по парчета; 1зкотиим; 2. розг. избирам
годни части (от бракувани предмети, разва¬
лини); 3.розг. пейор. използвам, eкепнеaтирaм
(зз нш.); ралг- 1тпентв*u без остатък. до
краИна ег-пeн: der Fsll wurde poil/i^s^cl ausge-
s^hlscllet гоя случай сс нзпензвa nони'1чeе-
кн; 4. печ. изпразвам (шифма): Ausschlach¬
tung у
ausschlacken tr- техн, чистя. ечнетнзм от шнa'-
aueecblafrn* I. intr- b refl. н*спнв*м сс, оmепивaм
сн; II. tr. len Rausch, len Ä/yru - итmрcтнятaм
снел епн: мннава мн ядът след ^1.
Ausschlag и, *(c)s, -с 1. обтнв; изрит; 2. спорт.
началният, първият удар; 3. (при мереше не
ве?шн) натежаване, амплитуда. отклонени—
встрани (на махала* мокнолна стрелки а пад.);

189
auescbmückr/
4.	нърл. снръхтег/о (кома компенсация зо
фири)* 5. решаващ меu-н': s-c Stimme yibl dem
- ие/овняг глас с рeшaвaш: 6. лесов. издънка.
мнaиоч'a; фнднт-
1ueschlag/n* I. тт (c-m, е-с Sacht ntw. - - ntw. -) 1.
нтбивaм; -злънвом: c-m ein Auge. п-п Zahn -
нтбнеaм янu- о'о, зъб; dem fsee (nm Boden -
нтgпнеoм буре; фам. das schlägt lem Fuss dcm
Boden sus това есчс птeднвз чашата, c връх но
вcнчке: 2. нтнетитoм, невa (меиал): Gold - кова
злото из тзрaн: 3. спарт, хвърлям, бия. огпри-
щам (моnиaме); naтнтзм удар (про фехлев-
ке); 4. изчу'вau (руДа); очу'вoU; овършанам
(.ж^шше); пресовам (маслодайно семена); чупя
(яйща); 5. техн, изработвам чрез нзчуквти—
(орнименл): Löcleu in Blech. Leder, Papier -
надупчнам ламарина, нежa. хартия; 6. изгася¬
вам огън (с удряне): 7. облицовам. m*пнцитим
(стенела с плел); пеgпнaтятам; гарнирам; 8.
еm'итеaм сс от нщ-; нс приемам, отхвърлям,
отблъсквам, юр, с-с ErbsclsT/, ein Geschenk -
отказвам сс от нзcнeдеmве, подарък; 9. ile
Stunden - бнс, пекитва звън чoеотcт- (за
часовник); с-с ausgnschlignnn Stunde цял. пъден
чае;- Ю. о iHtr. s (зе огън) нзенва, тнс се: las
scUägt Flamm// aus извиват сс пламъци;
II. in1r- b 1. удрям пръв. -зл-зом, изпадам (при
фехтовка, про огро то мопка): 2 удрям,
замахвам (с ръка, с оръжие): (за кош) тнmaм;
wütend mir Händen und Füßen - пебcеиян удрям
c ръцс н нр*кa: 3. свършвам, преставам до бия
(чиоовшок, сърце); (за пойно площи) спирам до
пcи: 4. (за «елши) и*нненивau сс. еmннояявaи сс;
die Magncinidni schlägt aus магнитната стрелка
сс отнлониви; 5L мин. (зи взрив) изфушив*м
бeтрcзy1титне: 6. s напълвам, покорним, раз¬
листвам сс; 7. s ^^3 сс обрив (у човек); (за
сиеии) изпотявам се, пенрив*м сс (с плесен,
авлоире* влоло): am Körper schlä/t dic Krätze
sus по тядето сс ^^0 обрив от крaет*:
suegnsch11gnn sein цял съм -зр-н*г; ат (ет
Wänden schlägt Feuchtigkeit, Schimmel aus, ile
Wänln schlagen aus стсннте сс понтини' c
вдоти, плесен; & взсмо такъв н такъв 'тaй,
ебрaт: избита в, разбие* сс е, изражда сс е нщ.:
е/н. schlägt yiückii'l, wider E/Harten aus нщ.
енглщвa щacmниве, взсмо л-ечaнтзн обрат; in
Zank und St/cil - ^ö-eo е нзтaиица н разпра¬
вия; 111^ schlägt zu s-m Vorteil aus всичко се
обръща е нeтевa пентa-
Ausecblag/fauetrl п мин. чук зи разбиван— нз
скали; -НгЬго п мед. треска с ебрин-
ausecblaggrbr/d adj- л-щaвaш; рeщи'eнcя; liesc
Wahl war von -eu Beieutuag 'отн избор бсш— ог
решаващо злачен——.
Ausschlag/wald л леса«. сетa с пнaиево -'еnдоa-
гнранс; -wiikcl т естр. eлoнгaння: фаз. ъгъл
вз е'кдеи-ииcте.
aueecblrifrn* tr, 1. наточвам (нож)* изострям; 2.
шлифовам; 3. издълбавам; 4. изглаждам.
aueecblrudrrn tr. (за вулкан а др.) изхвърлям с
вcлининени снлг (лева- скеле): ile dritlc Rake-
irnstuTe e'hieuie/lг Sputnik sus третото степен
нз лa'eтama изхвърли Спутиик.
ausecblicbtrn техн- лекст. нттзвнивaм, изглаж¬
дам.
ausecblirTr/ iHtr- s = au/schlüpTnm.
ansecblirßr/* tri ref/. cоиaвиa зночешое изключ¬
вам; 1. ралг- заключвам (ян(») извън: man Ult
mich ausgeschlossen und ich hübe k-n Schlüssel
някой c заключил, пък нямам ключ до нлити; 2.
(с-п aus ctw. -^) изключвам (ет Дружество.
общност- колектив) e-m aus deu Puu/ei sus-
schlicß/m изключвам икт. от пзттнина; 3. а ref/.
(с-п von е/н. -) еmеmл*яявaм. нтеннрaм: сг
schließ/ sich wieder vom Spiele aus тоИ пак сс
и—/-- ог исрата; von (е/ G/ric1lSY/rhlndIunu ist
(|с Ö|fgg/|i'Ukgil ausgnseh|öeenm прецecпm сс
снело при тaктн'и врати; von der Eubeehaf -
лишавам. изключвам ог н*едeдcтве: 4. н refl, ис
(се) включвам (int. Cne'hl1gßгn): alle drei Da¬
men. m-г Frau licht aus/csch1oescm и трите
изми. вннюч1'-нuе и жени ми; 5. н re/l. през.
изключвам. провя невъзможен (заблуди, съм¬
нение, алюзия): zwei Di/yc schließen sich aus
две нещо взаимно се изключват; 6. печ. изпъл¬
вам (чрез шпации) лентгИ (редевеие); pari.
auegrecbloeern изключено: bei lem Regen по
11'*'^ начин при тоя дъжд!
aneecblirOlicb, aueecbltrßlicb I. adj. 1. изключи¬
телен (права)- епcниaлeи; 2. adv. c*ме; /и i/bi -
für s-n Kiidru гой живее само за депото сн; II.
prp. G 6сз: - den ^^/1 6сз тaзлоcнит--
Ausschlle01lshkeit t/ -сп иткдючн'-лнееm-
ДnsschllkПungJ/ -сп 1. вж, ausschlihßhn: 2. печ.
шпация зз -зпъ/вои- иа тeдевeтe-
Ausecblirßungefriet н юр, птcкнутивcн срок.
Ausscblnpf т* 4c)s. -с място зт измъкване.
итбятн*нc: преш. врaгичнa-
auescblüpTrn intr. s излюпвам се (зе пиленце,
пеперуДа).
anescblürfrn tr. изпивам (Дакрой), и преш.
Ausschluss и* -ns, -е; ДnssclblkBllun/, -сп рядка
L еmеmрauятаue, нтеднтивc юр. unter - der
ÖTTtdlllcl/rli при закрити врат—; 2.ряДкс mir -
Yon--- с изключени— нa.--; 3. изключване (сл
дружество, кимналия); 4. печ, рaзлc1на, шпа¬
ция 5. дие'вa1ифинaцни-
auescbmrlzr/* I. tr. (сбики. слаб) разтопявам,
'опя (менил. восък); етд-ним чрез топ-н-
(малпипо); II. int/i 1. $ '^1 сс; 2. b свършва ди
се теn1.
aueecbmirrr/ tr. 1. нзмззнзм отвътре; нтппнвaм
(фуги); 2. нaлрие'в*M; изписвам (ие^^ежне); 3.
ро?к- пейар, иарус^ивим. нaхенnaм (е пресити):
ausecbmückr/ tn. у'рacитaи (золо, дом)* тoзнрa-

Ausschmückung
190
ся езм (история, доклад).
Ausschmüükuu//, -сп 1. уктaеинaлc (не зеле, про
тържество); рaз'лacивaяe (иа история, раз¬
каз); 2. украса (и поетична), декорации pl. (ис
зали).
аusecb/аuhr/ (и солен) intr- b 1. о 1r. sich D die
Nase - изс—'тзм се; 2. пух'и-
aneecb/auTrg intn. b овснр- обл, поемам сн дъх,
отдъхвам си (локралко).
Auss^l^neii^i^//^ii( п картинка за изрязване (за
Деца); -boycn л лист с Aueeehneiiebilieu;
-mg//cг п нож за нтляттанc-
ausecb/ridrg* tr. 1. изрязвам (фалурн он хар¬
тия-. статии, илюстрации аи веслшащи).
отрязвам: den Blinddarm - нтлиттам сляпото
ч—^)в^), Z дcнолmитим: sie inug ein /icl ausgc-
schnlrrngne Kleid тя носсш— рокля c гонимо
лско/г—; 3. н*етря (дървета):.
aneecb/ruzrg tr. re/l. вж. lusschmsubhm 1.
Ausecb/iit m* -(e)e; -c 1. де'он'-; врагно извивка:
ein li/ler - дънбе'е деколте; 2. изрезка (изряза¬
но парче), sich -с sus Zcitu/gen mscUem правя
изрезки от вестници; преи. // hat nun c-m - les
PuJrieeu Lebens gesehen той опозна само част от
парижкия ж1нен; 3. нзлятзиa дупка, отвор (па
кепеищи); 4. мат. еeкmот; -е n-s Kreises, е-с
Ku/el сектори но 'рът, из сферо; 5. [люлка] част
от нш., откъс (от ктего. реч).
ansecbgittwrier adv. на части, на откъси, на
изрезки.
aneecbnitzrn t/i пратя резба; изрязвам (кола
резба) (фокурн)-
aueecb/üffrl/ О.разл. пейср. подушнам; шпиони-
ром.	•
luss^Höplem tr. изтребвам (лечност}; изчерпвам,
а преш. (резерви*, испсщотвл та зовад* яма,
кател, твмa); lem Sinn e-s Buches - нш-ктам
напънно в смисъла, епдъpж*ннcmе из няит*ma:
AusssClöfffug/
auescbotrg 1/, обл. енюшвзм; изчушквам (грах),
auescbraubrn tr, refl. 1. отвинтнам. рaзвилmвaм;
еттптгтaм (крушки, брава): (in Sicherung -
отвърз вам бушона; 2. refl. (ло вошт) изхабявам
се, изтърквам се.
auescleгcibcn* tn. 1. преписвам (рачо ат поеси-*
щимеве аи парлалуро); пропя извадки (ом
книга), розг: използвам ид—йио (кинла, овлар);
2.	пиша бсз съкращение; пиша cдовем (числа):
s-n Namen - подписвам нмсто сн (без съкраще¬
ние); 3. издавам (пъ^лтемсщта, фактура, кви-
иенщая. удестеверешне- медищатско своде-
лелсива): лърл, е-а Wechsel, Scheck - издавам
иeиигeнинпa; чек; 4. обявявам («окотите длъж¬
ност, конкурс- сааивзешое- нзборн. неща зо
прсДан); наcтечвам (събрание, сесия): c-n Preis,
B/ioi/ung - обявявам за диване птeмни, въз¬
награждение; Licf/ruigcn - обявявам търг за
лостов'-; е-е Wohnung - обявявам жилище за
даване под наем; 5. депиcв*u (писмо). изпис¬
вам. написвам лект*и: ein Ней - изnиениu
тeтраg'а: & ката purt'; п-п ausgrschrinhenc
HandschriT обработен почерк.
Ausscberibrn п* -s, — обявяване (та лърг* кон¬
курс, избора),
Дnsschгrilkhnng, -еп 1. мcни'-нниц*; трито; 2.
вж. susschreiben.
1uescl1rcien* tr. refl. 1. виком, извиквам (кала
продавач): Zeltui/cn auf deu Stuiße - продавам
вестници из улнцзтЗ; 2. пейор. разтръбявам; 3.
ref/. (обикн. ?о деца) uaнн'вau сс, л*кр-шин*м
се; 4 фем. sich D (сп Иlie; s-c Stimme -
пресннвз ми тнaеъT; търно'е ог викане.
Ausschreier и. -s, - пейор. mcня1иH; н-кач (па
пазари).
auescberitr/* I. intr. s вървя. крача [с широки
крачка); IL tr. е'м-рвим с 'тичн1; прeмeтв*м.
Ausschreitung / -en L изстъпление; ексцес.
бeзч1l^cтве; 2. вж. Ausschweifung 1,2.
ausschrote/ tr. овснр. L розс-чам (заклана
добиче зе проДои); 2. преш. вж, susschlaehren 4.
ausschulen г вземам от училище (ученик).
Auescbues, ?п. -ns, -е 1. комитет; кемиеия; упра¬
вително тяло, тъ'онеиcтне: Sitzung les cmge/em
-cs т*еeлaинc нз пее(еянuоmо присъстви—; 2.
изходни рало ог нутщум; 3. итлплнa; фндaннa-
Ansscbuse1 и* -es. - неше'aчccmн-нa еmек*;
марло.
Auee'1ues/antua/ п птcдлежeлн- по номиеият*;
-bensiu/y /съв-щони- л* 'омнеиитa; -Cirt - / '
иехш. брaнеnгч-н 'знибър -quotr / икаш.
птецeum из брака е преизвелcmвеге: -Sitzung/
ззсслзннс на коu1'cна; коииеиятa; -Häut /
преи. дефектна cтек*; мзлgз: -wollt /дреб.
ausschütten tr. refl. 1. а refl, нзеиnн*u (картофи,
жито, смет); ритниеoM; изливам (течност!);
изпразвам (лербо, кош, кофа): прен. sich D las
Heuz - -зл-тим, отктивau си cърнcmе; ризки, sich
vor LacUcn - залитам сс от емях: 2. търг.
раздавам. разпределям (печалби. Дивиденти),
ausschütteln tr, изтърсвам (поировио- прах ол
Дреха): Kissen - разпухнам възглавници.
ausscbwäemr/ intr. s 1. (за пчели) теи се, излизам
ло рояци, н преи,; 2. ваеш. aомaр. разсипвам сс
тъп вcpигa-
ausschwatzen, ausschwätzen tr. фам. нз6пбряU;
нтgплделвам (лайно).
з^^ж-ТИ/ tr. епущвaи със сяра (бъчва), пе-
чнствам със ссрев пушек, преш. изкарвам от
енлннaннщe, пропъждам (разбойници, бунтов¬
ници): UngeeieTeu - унишеж*н*м п*тазиmи»
^и^ж^Т л, -(e)/; -с L тaнрътдeл крий; 2.
е'нленeниe, разпростиране иа дънто н шнроно
(при разказваше).
I.	1г. 1. техн. правя 1твивнн (на
мв6eло н др.); 2. изплакнам във вода (съДаве);
II. intr. s b 1. минавам милнa'a, /раницата н нщ-»
191
AuDenrantenne
прекалявам; 2. живея рзтпуcнито, без мярка,
бСзпътно: im Esscm und Tuf/kcn - ям н пия бсз
мяр'*; part. ausschweifend необуздан. разюз¬
дан (фантазия); безпътен (младеж, живот);
3-рядка вж. abschweiien.
Дusschweifтun/, -еп 1. птc'идитзлc, нcебузд*-
uеcт (но чувснво* фантазия), пре'омерни
лacдagн: 2. рттпуcнamееm; бeзпптcmво: 3. вж.
ДhschweiSullgJr
з^^ж^т* refl. често шел,. ораш. 1. (sich ü/cu
c/w. -) мълча упориmе: нзмълчоезм сс: deu
Diplomat hat sich darüber gründlich ausgeschwic-
gnm дипном*тпт мълча упорито оmиоеuе тон*;
Uist lu (ich nun 1ueghschнingnm? нямо ни изИ-
пеедc да просеворищ?: не сс нн намънчо ний-
пеc1e?: 2. огърном сс с мпнчзниc-
aueecbwrißr/ intr, b лае. (?о кръв) изтича: ghsehoe-
ennhe Will muss - убитият дивеч трябва дз сс
остави да му изтече кръвта - в-, suebluicm I, 1).
з^^ж^го-/ tr, 1. (зо река) изхвърлям на
брета (.ншДи); 2. промивам (вълто); нзвничзи
чрез премнвзн-; Aussch wemmuring.
aueecbwrnkrn tr- 1. изплаквам (чато- чопия);
-зп/зеям (пране); 2. стр. отмествам встрино
(леаиовеие но въртящ се крои); 3 мср.
спускам (лоДка).
ausschwimme/* tri апорт;- c-m Preis - състезавам
сс в плуване за плcмии-
ausecbwi/gr/* I. intr. Л: 1. die Saite, las Pemlei
schwingt sus струната, мзхздеmо спира пеcнc-
пенно дз трепти. до сс движи; 2. швейц: спари.
състезавам сс във ф-наден нур по швейцарски
борба; 3. преш. вае. (за пейзаж) простира се.
завнвз, завършва с щнтенo дъ/а; 4. н 1г. ню/ся
(сс). мятам (се) из пзлoд-ннз, висин'*: dir Аапс
- дюдcи; мятам ръцете си; 5. спорт, тзвнвзu
встрани (при оии); 6. мар. (зо крои) завърта се,
върти сс иаепи-
Ausschwiii/uu/j, -еп спари* преден мах, заден
мах (ше василка),
з^^ж^х-/ I. iHtr. b 1. преставам. евптшвим да
сс потя; 2.5 (?е смело, влола, течност) отделя
сс, изниза; II. 1^. 1. изкарвам (бслесл, просту¬
ди) чрез петcнe; 2 изпускам («лого. пен,
смало)-
aussigrl/ 1. intr. s етпнувaм с пниннеход; II. tr. 1.
нздпнувзм, надминавам (с №0^130(0)); 2. (elw.
-) еъcнcтавзм се с платноходка (за ищ.);
спечелвам 'зте премия из пнaтнохедuи еъетc-
зоиня: bei icu Segelregatta wurie ein silhc/n/u
Pokal ausghsegell при епcmcзaннитз c платно¬
ходка и, сс бореха за сребърна купа; б. бс
спечелена сребърна нупa.
aussig/e/ tr, щърк. чето молитва (из н'/., нш-); с-с
Wöchnerin - чета ме1иmвo но тедн1нa при
кръщение; c-m Toicm - чето медитнo иа мъртвец
при нзннтaнe от къщи; Aussegnun/ j/
aussehen* I. intr, b 1. (nach e-m, ctw. -) тлслам.
ог/сжлим се зз лк/^.. нщ-; 2. изглеждам, нмам
(такъв а макъв) вил. а през:. sic sicht gui,
schl/chl aus нттнcжл* добре, зле; tu sicht mich
cfH. Bгeondгuem aus гой прави впечитнелне ло
нш- по*еcебeно; ilc Sache si/Ut m1e/lie1 sus, es
siehi misslich iumii sus работата изглежда тдc:
sie eieUr niclt übel sus тя и— c за итхвърнииe: iss
siehi nacU mlchls aus това нише нс представлява.
не прави впcчитдcии-: фам. er sicht aus, als ob с/
kein WneecueU/m irü/cn könnte изглежда нзте
божа 'т*вични (wo ше c); фом. е/ sinUi vcubötnn;
vc/Uiucm sus гой -ма нeептмежcн вид; dis soll
mscU etwas - това нент go прcдетoнлиез вщ.;
товз плegcтoвнинoле нщ.; оран. au. der sicht
schön 1u/!: wie er auseicUi’ я виж по какво
птнничa той; ирон.: (а sehe ich gut sus! хубаво
се ягтпlкuнх!; ираи. lamscU sichst lu gcrult sus,
so sicUst iu aus таман ти ще то направиш; lu
siehst mir gume (1/1'1 aus нпкме иа такъв мизoщ
(н. е. абрамнемо); 3. zum fcnetn/ - гледам през
презерeцa: 4. има вид н* нш. (предстоящо)',
icu Himmel eichi mach ScUaec aus небено сочи из
снят; ns ei/hr nacU Rcgcn 1^ втcмcmе c из дъжд;
dis eiгhi nacU Zank und Streit aus тук мнтищe из
'араницо; II. tr. Хразг. sich D fast dic Aug/n -
изсл—ждат ми сс очите (зи 1'/.); 2. (sich D c-m eu
ctw. -) нт6нрзu сн (икт. за нщ-r: sicU c-m zum
Rächer - търся, избитги си нкг. дз отмъсти за
мсле.
Au/schcn п* -S. — 1. изглед; външен вид, външ¬
ност: /in Trie'hc/; gesu/l/s - Uabcm нмам свеж,
здрав вид; mach dem äußc/cn - zu uulellri ако се
съди по нъящнеcm'и; las - luü/l външността
мами; sich cln - geben давам си вид; 2. ряДко
dem - nach ist е/ g/sund пев1лииему c здрав; cs
/in/ besser. als ns unTange las - hatte пе*лебтe
стона. еннелке'е изт/сжлишс отночо/о.
aueeebrnd part. adj, 1. изглеждащ: gut - c добър
н—д; 2 weit -n Pläne п-теп-^нmиннИ; големи
пдoнепc.
aueeetTe/ tr, нтмнвзu добре със сапун (анвънре).
зuesetgern tn. I. tn. 1. нтмeттзм дълбочина (иа
шохте); 2. мелел, еmgcнии; диференцирам
чрез разтапя нс (лa-лвонc тотемите чести та
руДо); II. intr- s птенcжд* се (разтопено руди),
зueseiben tr. финттнтaи-
Außen н* -s. - спарт- ^—11, ляв нападател (при
футбол).
außen adv. 1. във. отвън; нз повърхнината: - und
inne/ veugold/l отвън н отвътре пезнз'cuе
(обаче; /и ist drauß/i гой с във); ile Tür geil
nach - auf вратата сс отворя лзвън: ich kenne
las Haus von - познавам къщата отвън; dic
Füße mach - sctzcm нутяи сн 'рз'зта навън;
Antriebe von - подбуди отвън; von - her отвън,
от външното строша: nscU - hin по -направле¬
ние] напън; 2. авсмр. ряДкс нзнъл (= duaußcmr-
ДuO4^l^//^t^tt^iiur^g^7/ търг, външен отдсл; -anten/e

Außen/auT/ahme/
192
/ роД, външно знmeнз: -uufnalmei pl. фот;
външни еuиuн1; н естествсиз срсдо (ие о
оиелиетО); -^/^u1geör т тзрз извън трала;
-ho/dcr и. -eöudmölö/ л L мор, външен
uе'ер нз гребна ноика. пнагнеход'a: 2. симо
-/ordcr розг, недкз с външен мег■ет•
außenbon(e adv. мор. пън от бордо. вз външногз
^^öh* ст—нз.
Außcn/bössCiu//, воеш. 'еинр-cнзрп: —leck п
мор. външна палуба; -driCl л 1. терен пред
лисата; 2. външно дига.
aueeenden* 1r, 1. разпращам. изпращам (прате-
нищо. наблюдатели* разузнавачо); 2. разпръск¬
вам, 1тnуениu (лъчи): Radium scnlnt St/sUici
aus рилият изпуска лъчи; Aus^c^e^n^e^u^/U’
Außeg/dicg/t т робота (не служащ) във от
учреждението; -diny п 1. (ибоиш- pl. външннит
енин(бп// ат човека); 2.рядко !№. втотеcтcпcн-
яе; неважно; —graben л воен. птcдcH; външен
енеu; -haft/ л воен. външно (.морско) приста¬
нище; -lu/dcl л външна mптгевии: -hla1dc1e-
hlluiz / - икан- mпт/евен1 баланс; -1andг1Smö-
göpöl п нкон- монопол но външната търговия;
-Uol н исл. външен двор по замък; -kommsi-
do п работни бригада във от ззведз: .'lnufg/ л
спорн, хaфö-н (десет, ляв) из оmбот; --miurr J
външн* етeu*: .-migi/leu л ини1cтът вз външ¬
ните т*боm1: -politik /Bвпuщн* пеннmикз-
sußrnpolitiscl adj. вънщuепенитl1ч-е'и-
Außci/scitc / външна страна, о преш,; —sei icu л 1.
спарм, nе*cнa6 кеH; из нейно ис залаган: das
R/nnen har ein = gCHom/em нздбягвaнcmе спе¬
чел— кон, нз ковно викой нс сс нздявзщe: 2.
ауmеиидeT; еимеж1нeц; еcебни'; отигияaн: е/
ist immer = g/нcecn той нинати сс с делил, с
етеин ниc'л*яз: 3. неспециалист. /*1'.
4uße1//tn1dgp/. пeдоболH; иесъброви вт-мзяия:
-stg1egdg(ur aucU: außen Stchenler m стоящ
извън някоя ебнзет на знoнн-; техника, дей¬
ност; н—запозв^а^т с даден предмет. лии'; -sicllc
-' еъетпж-ния иа завод. н*митзщи сс във от
него; к/ои он пр-gптияmнe; институт; -slUumcu
н спарм. крило (дясно, лява), кроен нападател
(във футбол); .-fa/'1г/външен джоб; -toilcttc
[*не**] - j външен клозет (нз днорз); -treppe J‘
впнщlгa стълба; -Vcrschuldu// j нкон, външен
дънт; -Hficlt / - postem т ваеш. външен пост:
-wund- / външно степа; -неИ/1. светът във от
вас. сетивният. материалният мир; 2. е'оняниг
еви'; -Wcn/uny / неолел- външно реклама.
реклама из еmкрите: -нс/k п ваеш, мз1не
външно у'т-пнcннc; -Hiier/sii/i т ел. външ¬
но cъпте'нелeннe из сдектр. верига; -Hinkel т
външен ъгъл.
suß/r I. prp, 1. с D еcвeн; - ihm Uabc IcU keine
VcrHi/dtcm остен нсто нямам никакви родни¬
ни; nirgends - im meinem Haus никъде другаде.
еcв-н е моят* къща; 2. с D тъп еm, -звъв; без:
ntw. - Acil l1eshm изпускам вщ. нз предвид,
прcлcбтcтвaм шн-; - sll/u Acli съвсем изпус¬
кам нз предвид; - Atem sein нс мога до сн поема
дъх; - Betrieb sein нс работи, нс с н cнеnне*г*-
цня: си ist Hicicu - Bet/ гой есчс нс с из нe/не;
Hauplma/i - Dic/sl (а. D.) капитан е оет*в'3;
'опитан от 'запаса; - ullcu Gefahr sein съм пън ог
всякаква оп*cuое': heule Ahe/d essen wlu - dem
Huusc този вечер ще сс храним	пън ог
къщи; ich /1/ - mir -звън ссбе си еп.u: във от
неж*нз си съм; розг. - Pusic запъхтян; dcr Auzi
nimmt /eine/ - dcr Reihe lauun лекарят нс
допуска пререждане; - Stanle sein нс съм е
състояние; - der Zeit komme/ идвам -звън
определеното влeмc: 3. с А (след глаголи*
олрозявощи Движение) извън. във е'; - allen
K/ciil kommen загубвам всякакъв нр-лит; доте-
рнe: - Gefeclr setzen провя нe6оecпееобeн
(военно чест, оръдие); Münzen - Kurs setzen
изваждам монети ог ебр*щ-ниe: las bui/yi
mich - mici товз пък мс вбесяе*, изкарва ме от
кожата; - Sicht kommen изгубвам сс от очи; -
allen ZHciTcl setzen поставям във ог всякакво
съмнение; 4. с G е*ме п. - La/lcs sein u*пуек*u
страната; II. conj. - lass освен чс; - wein освен
oке»
Außerзcbtlassen п; Дußrracbilaesu/g / оставяне
без внниaниe-
außer/amtllch adj. и-енужeб-н» извънс/уж-б-и;
частен. н-ефl-цизн-н; -bn/unicl adj. пе по
преф-ениm3; извънптефecнензнeн (работа, за¬
дължения).
Außerbetriebsetzung / L техн. спиране (на
матиnа); 2. спиране из работата (в завод).
außerdem adv. остен 'ев*-
außerdienstlich adj, 1твгllенyжc6eH; и—служ-6-в.
äußere adj. (семе атробутовно) I. външен (на
пaвъртшaоuuе: ти периферията): ile - Seile
външната строша; der - Ranl нънluн1иг 'т*й;
периферията; с-е - Verletzung външно нириня-
езис; 2. чуждeетриu-U; във връзка с чужбина
(позор), външен: dic äußcu(c)n Mächte чуждите'
сини, държави; las Migisrcuium dcr -а 41//!/-
_ gcnhcirci U1uиcнeренве'е иа външните рзбен-.
Außerefs) п* -п. — в■ъншнее'; външен в—д: nach
dem -п по външността; mürrisches -s навъсен
вид; Mliistru les -п миниетът но външн-т-
рзбоmи: sic hält auf 11г -s държи па нпнщuеент*
сн.
außer/ehelich adj. извънбрачен (дете. връзки.
ашoшвная); -etatmäßig adj. извънщатен. свръх-
шзтeл: -gerichtlich adj. юр. нecпgcбcн, извън-
съдебен (спокоДби); -gesetzlich adj. нeт*нен-н;
-gewöhnlich adj. нeеöикяевeн; забележителен;
изкнючнтснеи: ein ^си Mensch необикновен
чевcн: udv. яeебиняевeяе, итвънтeдне: = heiß
извънредно горcщо-
außerhalb I. prp. G вън от. -звън: - der S/ait
193
aussetze/
извън /рала; - icu Dlc1/izcir -звън служебното
вт-мc; II. adv, новъв (ше вкъщи, пе в сечището):
ersub/it/l in icu Stall, weint über-той работи н
/рад*. по жив—с пън от тт*Д*: War/n nach -
liefern деcт*вям c'екa във от трила; icl Usbe
mich - gehalten ие птнuзин-жзх из никакв*
политическа пзртни-
außerirdisch adj. 1. надземен (станция); 2-поен-
cнтъхзcucн (свят).
Außerkurssetzung f нзгcт1ивe от обр*шcннe;
обезценяване (но паро).
äußerlich adj. 1. външен: Anz/ci Tüu (сп -^сп
Gebrauch н-к*тcmво за външно употребление;
ile Verletzung ist - повредата c ^1^3; 2.
пT1в1д-н; -c Ruhe nтив1лuе епонейC'H1e: c-e
-e frömmigkclr привидна н*6ежяее': 3. бегъл;
пенътхнееmeн (впечатлен—, чевeн); 4. нeеп-
шecтвeH; формален, показ-ш, външен (/^cтcме*
ноя); 5. adv. отвън, външно: iie Kisic наг -
unverletzt отвън сандъкът беше ueповрcgeн:
licsc Arznei darf iuu - gebraucht не/den това
лекарство може до се упегр)e6ини само впнщuе-
Äußerlichkeit f, -em 1. външна плеяе3; външно
к*чeе'ве; външна птитолз (но нещомо). нънш-
—', външно фетмa: auf -сп bcdachl sein
лържа, обръщам внимание нз nгuщное'т3; ло
външното форма; las sind bei ihm nuu -сп mеез
са у нcте е*ме външни птеив1, auf -cn ecUcm
гледам, държа из вънщнеcmгT; ло външните
форми; 2. нeще нeтл*чнтeнло; нecъщeеmвcне;
нещо мздовoжне.
зußermenscblicb adj. нечовешки,
anßеemititgu// техн, ексцентричен.
äußern tr- re/l. 1. изразявам, проявявам, показвам
(.мнението са*, желанието енr: 2. refl- (sich über
e-n. etH. -) изказвам сс. произнасям сс; 3. refl.
птеививам сс, показвам сс. изявявам сс: die
Kus/kleit äußerl sich lu/ch höhc Temperatur
6е1-cmтз сс проявят* c висока 'eмneт*тутa-
зußerrorde/tlicb adj. 1. нтеплр-geл (заседание.
съд, професор), изключителен, u-еб1кнев-н
(нолонт* енергия* лoслижвнив- успех- съби¬
тие* случка); специален: scs Kjie^g^s/cuicht из¬
вънреден. веeннепенeви съд; 2. adv, извънтcд-
ueобинненeио: = reich извънредно 6етaт;
-planmäßig adj. -звълп/агюв (печалби, еспо-
роптуро); -schulisch adj. итвънучинищ-ll.
зußerei//licb adj. свръхс-тинен, нтвъucemинeн;
иcccтнвcи-
äußerst adj. 1. н*И*нт*-н, н*й-пеcнeиeн: най-
ендзнечeи (село, остров, пасл): dcr -е ^/бсп
'райният ceеeт: las -е Ende der Sl/aße самият
'рай нз улицата: палет. die -е Rcch/e. Linke
'ройнато иcеннцa, дcеипa; 2. нзвпнрeдuе то/ям
(предвидливост, предпозловoои* усилня, опас¬
ност. важност, затруднение); X пеенeиeи;
краси: der -с Preis последната. шиИ-лиската
цена; das -с Gebot Ttlu c-n Waue пеcлcднете
птeднежeннe (иа купувача) с я*й*н1еек* дева
(зо стоки); U1ee/h -cn Bcdl/gu/gcn поенeин1'-
ни (ной-uзncони) уеневня: im -еп Falle п '•роен,
е н*И*ношии случай; zu (еп -сп Mllirli gneii/i
посягам към пеенeилнmc, крайните средство; 4.
udv. извънредно [uнетеJ; - .1'1/1/ извънредно
вижне: auTs -е (auch Äußers/e) gespannt sein
лом-ром се в ктaйuе лапр-ж-ниe; енcgи; очак¬
вам нш. с язй*генямо напрежение.
außersta/de, sucU: außer Stande, остер- außer¬
stand adv.: - sein etH. eu tun ие съм в състояние
дз нопровя ящ.: - msehhm» - setzen пеетoеям е
_ нeнъзмoжноет-
Лußeretr(e) п. -п. — 1. яиИ*nоенcдно'O; крайно¬
то: las - versuchen еnи'виu пеcнeдне'е. 1*3-
крайното средство; iss - wagnm рискувам
всичко; iie Di/// aufs - tueibei; es zürn -n
komme/, auf las - unkomm/n lassen довеждам
1^3'0 до нр*йнеcт; las Ist iss ~, was ich tun
kann това c пеcнcдuе'е; ноcге мес* Д* наптави:
2.	ний-лошого: ich bi/ auf las - gclasst /отен
съм и зз нaй*неше'о.
Дивет/д 1. нзянн-ниe: изказване па мл—ни—;
з*б-лcж'o; die -с/ les Mi/sirrs -зянлеи-ятз ло
миниетпт*: с-е - Tsilei isescm провя случайна
(тг)бcнcж'* (относно нщ); 2 проявление,
изразяваие: die - les Schmerzes птеявн-ни-mе
иа бонн:зmз.
aueertzr/ I. tr. refl. 1. спускам (във водило) (лодки
от кораб); воен. g-б*тннрaм (войски), еездим
(по сушите) (пасажере); 2. изкарвам, изваждам
напън. поставям (мрежи ?о .лов. риболов): Wild.
Eicirisch/ - пускам ииесч ло открито (с прораД-
но обстановка); хвърлям ценни риби н рски,
сзеро; 3. da на/ ein kleines Alpinum, wo (er Kni/c
öf/ g/Tsmgenc EIlecUsci sueeetzieтlм имзшс елин
малък алпинеум. тието момчето често си пуска¬
ше хванати суш-ри; 4. итеетaвям; поихептним
(новородена дете); 5. c-m Bull започвам н/рото
по бндярд н др-: 6. а nefl- излагам сс: c-n. sich е-с
Gefaliu, (cm Spott - из/зтом икт.. ссбс си нз
оп*еuеcm; но nоgитрaнкa: pari. ausgesetzt нзле-
жсв (та напиденне’* унижение. подигравка); 7.
изно/зм (по показ* ле продан) (смоки): щърк- iss
Al 1gгeclliysic - из/отом светите дзтевc но понле-
венис; с-е Leiche - —зло/зм мъртвец; 8. опреде¬
лям. обявявам (премня ?о композиция): ein
Vermächtnis Tiu die Armen - опт-gcдяM; дарявам
по завещание сума на бедните; für die E/milllu//
n-s Täters c-n Belohnung - обявявам възнаграж¬
дение зт еткр1вaи-mе ло престъпник; 9. плeуcт*-
иенинам. прекъсвам з* известно ерсмс (робота,
лечение. дискусия, стачки, преподаване); из¬
пускам. ис вземам (урок); iie Rnlc - е рсчто сн
сс запъвам; die Stunde - ис вземам часа ен: 10.
отнатом (пътуване- прощес)* е'м-ним (заседо-
ние); 11. (ntw. sm e-m, е/н. -) келЯ; критикувам
Н'^	намирам иeиеc'oтппи из нщ.: 12.
13. Н-мене-öплтитекн тeчlгин. том I.

Aueeetzli/g
194
изписвом (щели думи) б-з съкращение; печ.
правя набор бсз съкращение: dus Wo/t ist
auszusetzen! думата ло ис сс cъкр*ш*ез!: 13. печ.
свършвам нaбер: лп?. завършвам немпетиции:
14. ипиждам, нтматвам отвътре: dem Oien mir
Sehumöttcstclncm; dcm fusebolhm mir Platten -
иттнжgoм печката c тухли, постилам пода с
плочи; II. int/i b 1. пр-кпcв*м, запъвам се: der
A/cm setzt aus лъхът птecтавo, спира; deu Puls
setzt aus пулсът прескача; deu Motor sctzt sus
мо'етпт сс запъва, прескоча спира; (tu Regen
sctzl sus дъждът спира за изеecтне врсмс; 2.
мои, - icu Gang sctzt aus руината жили изниза на
е'нт1'е: 3L печ- (le P/nssn sctzt scUlecUi aus
печатарската машина ис отпечатва рaвнемeряе:
4. mit t-rw. - пптeъгcвгu пптccетиистие*и mm der
Ku - прекъсвам дeчcниemе: Aussetem/g/
Aueeeizli/g /н, -s, -е подхвърлено дсте.
Aueeicbt f -cm 1. изглед. тлед'а; п-тепeкmивa: ein
Zimmer mir i/nilclcr - aufs Gebirge стоя c
вс.л||'онепен изглед към п/зн—вата; 1 прен.
шиис. пeтcn-K'H1н*; итгнegн; надеждо: - uul
Erfolg. sul'-c gute Ernte, uuf A1e/cllu1g изгледи
зо успех. добро рcнентa; назначаване; сг hat die
b/sie - /eHälli zu w/uden 'еИ има нaИ-соним
шанс до бъде избран; e/w. in - nehmen типдauу-
еaм» nто-нтнтaм; прсиначсртовом сн. възнаме¬
рявам вщ.; c-n Tür ctw. In - nehmen имам
пт-дннд нкг. зз ищ.. предвиждам, опрсден-н
съм нкг. зо някея лa6оmo; служби; ctw. in -
stellen дотам надежда зо. обещавам нщ.; с/н.
et/hr in - нш- nтegcтеH; има сс предвид, очаква
сс; Geld I/ - haben очаквам скоро пари.
aussieUts1ö/ adj. без нтгнcд зз успех. безнадеж¬
ден, безперспективен.
Дusetcbtelosigkeit/ -еп липса из -зтледн. щaнео-
ес, бcзпepcпeктl•lннеc'» öcтнттдcgиеcт-
Auesicbtepunkt н място с хубава гледка,
зuseicbtereicb adj. богат на перспективи, изгле¬
ди; многообещаващ (талант, метод)-.
Auseicbtsturm и кун* с нрaенвo THeg'o.
aueeicbtervoll adj. = —//1'1.
Auesicbtewagr/ m 1. открит автобус; 2-жп. вотон
с тен-м1 прететци и стъклено кoреccрни.
aueeickrr/ intr. s птецcжgaи сс.
aussiehr/ t/i пресявам, а преи,; шameдне подби¬
рам.
aneeiedel/ tr. неалел. изселвам, преселвам; Aus¬
siedelung/
aussi/ge/* I. tr. (а без obj.) 1. ре?г. допятам,
изпятам де'тай: lass ihn - остави го до изкара
пeе-нта: 2. мор. пся в '*''; предавам съобще¬
ние е такт - мелодично; 3. -нут. изпятам с
емоционална изчерпателност (нссси, мелодия);
4. int/i b refl.: sie Ust schon suegcsunghh гласът й
c вечс изхабен; тя сн завърши в—чс 'aтнcттгa;
auegeeumucne Stimme и, изхабен от псенс /нос;
б обработен глас; 5. refl. пся до васита,
еmпивaм си.
ausei//r/* tr. вне. измислям (н<)ся, прсекл,
прниозии- хилреол. .лъжа), извам-рим.
auseöb/r/ tr. refl. примирявам (се). пем1тявaм
(сс), cдеöтявaм (се): sich mii dcm S^üicksal -
nтиuнтян*м сс със съдбото си; Au/söhngu1/
ausso/dern tr. 1. еmдeним; излъчвам; 2. птeмax-
вим, еmенрaиявaм (нощекaч-cтнeно'е)-
ДnssonddeunnJ/ -еп 1. избер, подбор; 2. прсмтх-
волс. отделяне; 3. юр. излъчване от масата на
нecъcтеитeннеcтт* нeприн*gлeжaши из длъж¬
ника нcшa-
auseorge/ intr- b пресновом да с— тревожи; ной-
вече в suegcsoгgr Usb/n свършиха сс тт-негитC;
грижите мн.
auseoetirreg tr. 1. подбирам. излъчвам (книга.
фншове)* 2.етgeниU; премахвам (лoтauaчесм-
веноио* швгcдшетo); scMncM/ ÄpfC|. feh|grhuTe
Webslücke - етдe1им; излъчвам лош— ябълки.
д-фсгктин тпнoин-
ausepäben I. intr. b (nach e-m, etw.	mпреи (яке,
ищ.) c очи. бля (зз нш-r; следя. дебна; II. tr. 1.
cптнcждaм» нтедcgвим: X разузнатим. снсдя,
щпиенит*м (Двнженся но вoйоии).
Ausspa// и* -s, -еоси. хол зз рaтптягoлe ни ке1-;
ausspanne/ I. tr. reß. 1. розня/а (се); обтяга (сс).
разпъва (—), опъва (се) (платна. въжеме.
палейки- кърпи, мрежа); 2. тизпритим (кан,
келе); 3. снемам (ощ рамка, керкеф): лехи, е/н.
aus lem Schraubstock - снемам нещо от преса¬
та; 4 меря с педя; & шел. разг. отпъним,
отнасям. отнемам: е/ Ust mir das Buch susge-
spannt той ми отнес— книгата; c-m e-m Ma/i -
отнемам, пелмoмвoм ог яке ратай, работник.
е1угa: II. intr, b 1. refl, етеиgам (вхан); 2. аrefl-
етпечивaM; отдъхвам сн.
^Au	u -сп Luche хол; 2. почивка; З.в.ж
susspahmem-
зuespзrrg 1/. 1. запазвам. ееmaням птaзие; всзас-
mе: im Text Hurle der Raum iür c-e Reprodukti¬
on susgespart н н-нет* се ееm*ни птaтне място
зи фигура, тeптедyнн1я; 2 прескачам, нс
епемcнoв*м (нарочна) (и^г.. иемо. валрcо);
3.	= lufspuuem-
ausspeien* I. intr. b 1. «не, плюя, -зп/ювам сс: vor
c-m - зтплюнам ннт-; 2. (зо вулкан) преставам
до нзрнгн*и. угаснал съм; II. tr. изплютам.
избъдвам; (зе планина) изригвам прен, s-c
Galle auf c-m - изливам сн яло ла ннтs
зuespriee/ tr, свстр, храня, изхранвам (при
криза) (дещо. нужДаещи се); Abspeisung /
aussperren 1r. 1. (c-m -*) затварям етaтиma (няко¬
му); ис допускам: die Tür schnippte zu und cr
war susgesperri вратата се хлопна н гой оетoнa
отвън (без ключ); 2. уеенuянам мaеево (робот-
нощи); обявам некaут: Aussperruiin j/
ausspiele/ tr^. /ef/. 1. пеcнтеям к*те печалба (при
спорт. игра); розитронам иа неmoрии: е-с Ulu -
195
зuestзttrg
ризнгриеом часовник но лотария; 2. спорм.
изигравам с пълно мaИcтерcmве; внггим всички
сини е играта; 3. спарл. егрaтиеaм всички син—
(по преливника); 4. тееир, -з-сратим нтчcр-
пoтeнне (във всички подробности) (роля* пае-
со); 5. нтпе1зв*м (срещу ииг-): icm e-n gegen ica
anderen - нтпентв*м -линии срещу лтутия; 6.
nefl. розг- изхабявам (се); титдpъннн*м (се) чрез
евнтeнe; употребление: susg<n>pieltrr Lei/u/us-
i/m раздрънкана нam-тлo; leu Zapf/n Ust sich
aue//spiel/ кранът сс c изхабил; ll. intr. b tr, 1.
карл. започвам [игра]. хвърлям, играя пръв:
H/r spi/ll aus? 'ой -'з/изо?, кой зoпочн*?: преш.
inm letzten Tuui^j^lf - хвърлям пеc1eллня сн кет:
2 а 1г, разг- обикн. perf. свършвам н/ра,
изигравам сн тодитa; бтн'лутит*u; преш. си hat
uuegespielt изпян си п-ceнma-
Ausspieeung/, -сп 1. рунд (иа игра. .лотария); 2.
вж, Ausse1u/tuny-
зueepi/ne/* tri 1. източвам, удължавам (нишка,
жица); 2. прен. разказвам надълго - н*щироне:
3.	(gе)ритвнвoм (тема, епазод). развивам (идея)
е тaзнтт: си spann dem Geiamkem [нс1/сг] aus той
продължи мисълта си, проснели по*нoтaтгн
м-съдта ен-
зuespio/irrrn 1/, 1. разузнавам (иш.r; добирам сс
(тайна) да cвeд-ини (зо нш-r; еmнpивам (нш.)
по гикъв начин: r/eUmieehc Gcheimnieec n-s
SchiTCs - разузнавам технически тийни зз
кораб; 2. (е-п -) подпитнaм; разпитвам, шиие-
инлaм-
зueepotte/ 1г. свстр. швейц. обл. подитровзм.
Aue/puaehe / -n L птеизнещeли-; нзтовер;
изговаряше: с-с //11/, l/llculifte - чиеге; nег-
тcщле преизнеш-ни-; 2. т*тнcнвaнe; обсъжда¬
не. разглеждане. лcбетиг/.; нт'oтвaиe; ебяеиe-
лнe; zuu - kommen стаеом предмет и* рoзнcнвa-
ис. из ииенуcия; er wünsch/ с-с olfcic - mll liu
той жснас едно еmкренeно о6иcнeвнe с теб.
Aueepracbeahr/d н палил. есчср ло събсс—двзис
из обществен— организации.
зuseprecbe/* I. 1г. refl. 1. изговарям. прентнocям;
2. нзратиеам, нтиcиив*M; изказвам (благодар¬
ности); изричам. преитнacям (присъда); 3. refl.
нздином (Душила, сърцето са), проявявам сс;
разкривам сс: sein I/me/es — разкривим душито
си; 1/ liescm Gedichten sprich/ sich ein g/oßcs
Taie/i aus в тсзн еmихоmнетeлия сс маиифе<^'гн-
рз голям тонзнт; 4. refl. нт'oтвaм сс, nтеизн*-
сям се, довом сн мл—ннсго, прcнcн'aтa: ich Usbn
mich darüber noch /iclt ausgesprochen още ие
съм се преитлeепн оmноcне теви: 5. refl. (sich
mir c-m über elw. -) обяснявам се ееневно (c
нкт); 6. ref/- изприказвам сс; II. intr. b деиткат-
вом се: lass ihm - остави го да сс лоит'*жc»
aussprechbar adj. лесно птеизноcим.
зuespreite/ 1/i осмор- преcтнлим, латпроcmнр*u
(оgeяде, шилсн)
aueepreize/ t/i рядкс разкрачвам. разтварям,
рoтп-твам (крака- ръще. пръсти, лапо).
aueeprr/ge/ tr. прен. рaтпрееmр*нянoи; т^птпcк-
том (слухове, шавоно)-
auesprt/grn* I. 1п1г. s 1. отскочам, отчупвам сс;
изскачам, нт6итвoм; aus icm Meeeer ist ein Stück
ausg/sprungcm от ножа сс с отчупило парче; (eu
GeTangeme ist susgesprumg/n затворникът c из-
6итoд; 2 (за кънки на дреха) отварям сс,
T*тттатим сс; 3. спарт, прeеgонявaм капаците¬
та ло щаип*ти; покривам дължината и (прс
оио); II. nefl. sich D die Hüiie - нaтихтaм сн
хълбоко.
aueepri/gr/d part. adj. -eu Winkel издаден ътъл.
aueepritzr/ tr. 1. изпръсквам (мастило он перо,
олрипщoвке в епруветки); 2 (зо животно)
итnуек*U; нзцърквим (течност, коселина); 3.
меД. изчиствам, -зм-вом, промивам (чрез впръс¬
кване) (ухо, нос); 4. поръсвам. изгасявам с поло
(огън); ДusspriiZllngJ/
Ausspruch и* -(crS; “s 1. ceнmcннни; афоризъм: е¬
т - tun нзнoтеoм е-нmeнции: 2-ро?г. iss Ist kein -
дребна табеmа.
aueeprübe/ I. tr, пръскам, изпускам 1екти: изх¬
върлям пламъци: der Ofen spnühl Wärme sus
печката пръска гепнин*; Funken - иектя; II.
iHtr. b искря. пръским.
aueepuckr/ intr. b 1n. L нзплювам, о преш.
Kir/'hkcrn/ - изплютам чeр-щеви костилки;
vor c-m - заплютам як/.; 2. 1n. розг. изхвърлям
(с големи количества).
umspülen tr. 1. прочиствам. изхвърлям (гшей.
олпедъчшо газове); очиствам, премахвам; 2.
пеиuнт*м (прасм- земя еи бреко); 3. е мед.
nтемивам; изплаквам (аадеве- уста* стомах);
ДnsspülunnJ/
aueetafTiere/ tr. refl. Хрозл. гaлнирги; украсявам
(с—), лзк-чнам. кич* сс, снабдявам; обзавеждам
(се), екипирам (с—); 2. рядко sici mll PulesacUtm
- гизля сс с накити. труфя еc-
ДnsstafTfkeungJ/ -сп 1. накит, ттуфине; труфeлe:
2. -кипитонк*; обзавеждане.
Aussta/d л* -s, ‘с 1. стачка: In len - tre/cm
започвам, обявявам еmaчнo: 2 а иърг. рядко
нелеöер, з*нъcuиле задължение; 3. само sing,
австр. обл. напускане из службата.
ausständigadj. овстр. сбл. I. стачкуващ; 2. нърг.
дължим, висящ (дълг).
Ausetänkerpatrone/соен. патрон със залуш/нн
газ.
aussta/ze/ tri техн, итшoннувам.
зueetattrn tr. вие. 1. съоръжавам (завод), -H1п1-
рам, снабдявам; обзавеждам (дъщеря) iie
Natur ist ihn mir reichen Gaben luegeetati/r
прнреgатa то c и*gатнда бегomо: ein Buch
künstlerisch - дотам хуиож—стт—но ефотмнcнн-
иа книг*; 2. театр. оформям сценично (пие¬
са).

Ausstattung
1%
Aneetattung / -en, 1. вж. susststlcm: 2 мобилн-
TевкИ; обет*нонкa; -K1питонкa; 3. птн'Я; чеиз;
4.	театр. cн-uиронк*; geнети pl: in großer - с
блестящо пеен*нонкa: 5. оформление, външен
вид (на книга).
Au//llltung//UC/c1sland и предмет от прикяг*:
nlcilcr т теенр- ръководител ви енeuичноте
оформление; -орег /тсатр. опсро с пищна
пеет*невк*: —Stück п 1. театр. пеcтановъчна
пиеса (с баките* блестящо постановка); 2.
предмет ог екипировка, меби1ниревк*»
ausnaube/, обл, зueetäubeg tri о-тупнам, изтърс¬
вам праха (но нщ.).
aue/täupen 1г. сстср. б-я с пръчка, теигa;
sue/techen* tr. 1. 1з6ожлaм; изваждам; c-m iie
Augen - 1тбежд*м нкм. очите; розг. ctw. -
пелушнaU; н*дущвaи; узнавам нш-: 2. 'еп*Я;
изкопавам (ров, чамове, торф); З-готв. изряз¬
вам фи/урн (с фсрюочкс); 4. нст. c-m [aus dem
Sattel] - побеждавам нкг. но mутuит; ро?г.
изм-сгнам. превъзхождам, засенчвам (съпер-
нси).
Aueetrcbfoem Г готе. форма за изрязване (то
филуро).
auesircke/ tr. 1. остер. вдисим (звоме): die Zunge
- итпнeтн*м език; 1 U1нит*U; очертавам с
колчето.
auest/hen* 1. int/i b s 1. не со поетпп1нн. вс
nоетгпвaг (пари. вземания); не с пт1егигнoл
(отговор, известие): търг, au/ethhcndc Schul¬
den и-постъпини дпнтетe: einige Stimmen sic¬
hen noch sus някенно /лисо 1ипевaг; още ис са
подаден—; er hat viel - —ма до прибира многе
нзcм*нни: миото му дължан; 2 ивсир. обл,
напускам службата, лабог*гa: II. tr, 1. изтърпя¬
вам. понасям (страдания, бaлио)* прежинявим;
nр-'oрнou; ролк. bei dem M/I/teu sleUt е/ nichts
1^ добре му с при mеи майстор. ис му с знс; 2.
(е-п -) mптпя; понaеяu: ich kann ihm licht - ис
uегa ла го полаcяи-
aussteiTen tr. X.cmp. обшином с дъски. с дръвчето:
опияитнам (скеля); укрепвам (кофраж а др.):
c-n Brunnen - укрепвам ннageнcн (с толп^^^-
Дървеие); 2. c-m Reifrock - опъвам нринонни*;
мтнанев-
Aussteifung / -en L вж. auesteiTen; 2 твърд
х*е'*л, 'он хастар.
зueetrigr/* intr. s 1. слизам (от коли* ирамвий*
влак* короб); 2. свнищ- скачам с парашут (про
опасност); 3. разг- излизам от нщ-, напускам
(предприятие); 4. спорт. напускам. егнoтвoм
се от cгеmeтаинc: & лов. (зо бобър, видри)
излизам от водата.
ausstei/en 1r, -знождом ноегинни (но плодове) .
aussirlleg tr. 1. ратетавим; поставям (песлове,
короул); 2. ел, розл. изключвам (вентилатор);
3. изда/ам зо птедaн, иа пе'aз (сиок^а, карто¬
на); 4 издавам (документи, менителници);
прен. c-m ein Zeug/is - пратя преценка из вк/.;
& (еГн. аа е-u SscUc -) намирам н-доcтamън;
'еря; ктнт1нувaи ищ.: was hast lu an s-m
Bcnchmcm auszusi/llen? какво нещо нaмитищ н
иътж*ин-те му?
AussteUerm, -s, - 1. 1знежит-н; 2. търг. издател
(но менителници); 3. чиновник, койне издава
денум-нmИ; паcпетm1 и пр.
Дusseеilungg -сп 1. изложба: е-с - Yetunstllleg;
cröTT/ci уреждам. откривам нзнежбo; In (le -
gcicm отивам вз изложбата; 2-сомоpl. нт1гич-
ни бележки; възражения: -сп sm e/w., gcgci е-п
machen нaмнлaм недостатъци из нш.; икт,
'ори; нтитикунгu н'/., 1^.: 3. вж. ausstcllen-
Дusstellnnge/gebäude п итнежбeн* сгради, пила¬
та; *g>//enetam( т eкепен*т; -huilc/H изложбени
п*лaтo: -Objekt п - -ge/gegellgd; -park т
увеселителен nитк; -raum н итнежбeн еанен;
-sta/d л 1тлежб-u щанд; -tag т търг, дата и*
издаване (но менителници),
ausstemme/ (л, нтgпнбoеoм (с длето)- нтк*тним;
изваждам с дпнбocнe-
aussterbe/* intr. s 1. измирам (за хоро, живот¬
ни); изчезна (за растения, носия); замира (зо
диалеки. занаят); 2 запуcтин*u; ile ganze
Stadl ist wie suegcstoubem целият трил с 'иго
мъртъв, запустял.
Auestrrbe/rtзt [*eг*]; -sta/d мразк. шел.; uuT dem
- sein. stcUcn загивам си, изчезвам; умирам си:
auf len - setzen ептegeним нш- за премахване.
унищожени—; преи. c-m auf l/m - setzen осринн-
чаезм нечия g-ИнееH; важност. значение.
Aussteuer/- п птиня; чеиз.
aussteuer/1 tr. 1 рядкс доезм чеиз пт1кя; 2.
зочср'вом от списъците зи пелпеua/oнe нзпон-
зеoнни прoвеmо си (в буржоазната общество);
aussteuer/ мор. ei/ SchifT - 1тнaтвau кораб от
птиcтaнншemе-
Auesteuervrrsicberung / еcll/утевкa зо птиня;
чсиз.
Ausstich т* -(e)e; -с 1. uaй-хуö*виит вил от нщ-
(асабеие он вина); 2. врязан— п н-т-нo път, жп.
линия; 3. решителен мемeнm-
Auseticbwäre /търг, отбрано. пътво'aчecmв-нo
cmонo-
зuestickr/ tr. изброи-рвам. итвeзвoм.
Ausstieg т* *(c)S; -е L с/нзин— от прeветне
cтeдcтве: 2 миете за слизане (о/п превозна
средство); 3. лов, мяете; гдето видра, бобър
изскоча от еедoти-
ausstöber/ tr. 1. преш, чрез рон—н— еmктивoU;
намирам, нттoним; 2. тевя, птeтгтcвaм; 3. лов,.
поигеивaM; подпдзшвом (дивеч)^.
ausstocke/ tr. лесо«. чистя гетa от дпн-тИ;
'орeнншo-
ausstopTe/ tr. нит^^кном, иапънвом (възглавница,
кукла- чучуло); hsesh ScUuUe mir Z/Itungsplpier;

197
зuetrilrn
Stroh - натъпквам мокри обуща с вести-ц-,
сдама.
Дueetopfer и* -s - препаратор (по животно*
птищо)-
Ausstoß m. -es, - 1. мор. изхвърляне, изстрслва-
ис (па торпила); 2. инон- теолог, нтхвпрнинe из
птеитведcтве зи епрcgcн-н пeтиои; 3. спорт.
лопадатенеи уgoл-
ausstoßcn* tr. 1. изригвам (лава)* изхвърлям,
нтпуек<м; преш. бълтом (дим, сожДи): icu
MaUwuf stößt Ende aus къртицата изхвърля
пръст: 2. -зб-вом. итgпнвau; c-m ein Auge, lem
Fuss dem Bolen - избивам uнм- онеmе; —злънвам
бъчто; 3. нтлoеoм: e-m Schrei - изкрещяним,
итн1ннau; e-n Seufze/ - въздъхвам; Schimpl-
Hou/r - избухном е тус*mнИ; е птен1иmия; 4. (е-п
sus elw. -) обикн- преш. изпъждам, изхвърлям,
пте/еuвим (ат партия* армия): aus der Gesell¬
schaft - nтегенн*U; етpи'ним от оöщec'вето;
sus deu Kiicle - отлъчвам от църнв*тa: 5.
изчукнзм; 6. грам, изпускам (гн*енИ; съглас-
ии); 7. окоп- 1зпуек*U; хвърлям из позор*
(готово продукция); 1I. iHtr. b 1. спорт. напа¬
лим (при фехтовки); 2. ритам; Ausstoßim/j/
Ausstoßrohr п мот- торпедна тръба
зusstrable/ I. tr. 1. излъчвам, 1тnуениU; разпръс¬
квам. е преш. (светлото, тюплаше- спокойст¬
вие. Добрала); 2. рад. пт-дaвии (по радио,
телевозия); 1I. intr. s 1. излъчвам се; разпръск¬
вам се. разпространявам сс: мед. ausstrahlenie
Schm/rzcn стрелкащи 6онн1: 2. (auf с-п. ntw. -)
оказвам вн-ян-е. въздeИствнe-
Ausstrahlung.f. -сп 1. излъчван—. рogнoцни; н
.мед.; 2. въздействие; З.вж. au/s'irahlcn-
Дuestrablungekeзft/cилг иа въздействието,
aussteeckeg tr. refl. 1. протягам (ръка, Десница);
рaзпeтвим (крила): iie Aumc - разтварям,
протягам ръце; ilc Zunge - (по-често die
Zunyc 1/rlu/Stueeken) нзпнeтнaи -зи'; 2. о nefl.
птеегнт*и се: sich deu Länge nach - нзтягам
се. опъвам сс (на леглата) преш- разг. s-c
^Пги - птcлпoзннве cондитaи; разузнавам
ищ.; 3. ref/. протягам сс (ла до смигни нщ,);
Ausstreckirn/jr
Ausstercker и. Ausstreckmnekel н инат, л*ттг*
еатеден мускул. cкетcнтет-
зuestrricben* I. 1г. L зачерквам, задрасквам,
заличавам (Думи); 2. изглаждам, тнaли: Falten
aus lem Tuch - изглаждам тпuн1тe л* П1omo: 3.
запълвам. замазвам (фуга, Дупки на отвши); 4.
нтмaтвaм: е-с Backloum - намазвам форма за
печене; 5- мед, рoтмoзвoм; нанасям (капки кръв
иа препарел- 6еитврои ше хранително среди);
6. правя nондоH; рeвeлoие с извиване из нтик
вегтинн; I1. intr- smun, простирам сс. излизам
из егнт1ге: der Gung st/ei'll zutage aus рудното
жили изниза из етктито-
susstnrucn tri прпc'aM; разпръсвам. поръсвам.
посипвам (пясък. псДа с пясък); преш, рaзптее-
трииянзм (слухове): Fu/ler iür iie Hühner -
пръскам храна из кекещнит-; ДusstreuungJ//
Au/s/гle1 / -s. -с 1. меД. препарат върху етг'не;
нитринка; 2 мин. пентзвaшa сс ла огнти'о
руло.
зusetrömr/ I. in1ri s изтичам като пеmок; ло струи.
ла въдма (за днм); бликам, избликвам, струя;
физ. излъчвам сс, eмaнилoм; преш, излизам но
тълпи: Waseh/, Dumpf strömt sus водо еттуи; се
-з/нта, поро изннз* из вънма; преш. Segen ииТс-
а - lassem ебеипнaм икг. с öлoroc1евни; II. 1/-
изнивим, изпуекиU; излъчвам. а прен, (светло-
на* топлото* етеркая* слcиoйствие); тoзпрест-
лoлявoм-
Дueetrömrobr п жп. паря* тръба из не'емог1в-
Дns!^1h^i^l^l^n^J/ e1ektuf/'e/ - изтичане. нзпуекинC;
излъчване вз електричество.
Aueeteömu/gsventil [*нeu*] п техн. парна кнопи.
auseucbe/ tr. L избирам. подбирам (анoие.
дрехи, плодове. подходящ щвян, книги); 2.
претърсвам еcuевне (джобове, ъгли* желсеще).
austapezieren tr. mаnин1тим (стени).
Austausch и, -(h)e, — размяна, обмяна (er - von
G/Ting/nen размяна из пнeнuини; der - von
Au/glt/rn. Prölessö/em; Stuer/ttn размяна иа
работници, професори. егуgeнmи: Im - gegen н
замяна срещу нщ-; der - von G/lanken. M/iiui-
gen, Kompliment//. Grululfiioiei обмяна из
мисли, мнения, размяно иа кемпдиucuгИ; позд-
тoвнeлни: -dligg/i т служба (бюра) зо отсгни-
тирaнe но nрeеmей е чужбина из розм-нни
вoчoнo.-
austausche/ 1/- 1. рззмсням— (си) (любезности,
погледо- посмо, позДраво); обменям (опит,
моркн. книга. телевизионни предевешоя. про¬
фесоре- слуденли); Mlee1igen gegen Getrgie/
- тoзм-лим машини срещу храни; си наи н1/
ausgetiuscUi изведнъж той стано съвссм дту/;
BorscluTter - тoзм-нимe сн пеcнaн1ци; 2.
замеством. сменям: c-n Stoff mit e-m amleren -
замествам един материал с лту/; 3. cпедe1им
(масло- мнения. cмиротое- преживявания);
Aneiauschung/.
Дuetanecbrgrwehe п тъкан с две лица (= B/1eer*
напе); -professor н професор-гост (по размя¬
на); -Student т сгул—нг по титмяиo: -Stoff т
изкуствена материя, заместител, еурег*т; *•
wäre'Гтп7тг-. I. обменна стока; 2. стока е замяно
из друг* (недоставено ило дефектно).
austeeren 1r. техн. 'aтриноевaм отвътре,
austeilen I. tn, раздавам (подаръци. тетрадки.
писма), тaзпрcдc1им; G/scU/mkc un/eu die Kin-
ler - лoтптcgc1иM; разливам пеgaрпцн иа
дсцото: Bei/hic - ловим зaповcgн: ess Essen -
(тoз)еипвau яgcнcго: las Ab/ndmill - nтнч-е-
тявам, дотом причастие; ^а^г. Schläge. Prügel -
удрям нoдиее н нaляено; Spitzen - провя
Auster
198
хапливи забележки; Kör/c - (ла жено) отхвър¬
лям постоянно птeинож-uии зо женитба; I1.
intr. b 1. обиждам; 2. упреквам, нери; е/ icili
gern sus mей обича до коти: Austeeiuiinj/
Дhslеey, -п зее1. стрида (Ostu/a)-
Austeeg/hank / зеел. конеиия от стрили; ~dieb
н = Auet//gfi/eeeг 3; -Тапу m (у)нен ло стрили;
-TSecb н зоол, метени вълк; -Tischer н 1. рибар
но стриди: 2. зоол. е'тилеид (Haemltöpus
ostual//us): -grü/d н - Aueihm/a1/; -park in
розвъдннк но стрили; -pliz н бои. птипън'*
гъб* (P1cuuötus ostr/atus); -Sammler н = Aus-
t/mfie'1eг I, 2; -schale f черупка но стрида;
-'zueer/paзвпжлин- по еmриди-
зusiiTtelg tr. овстр. обл. вж- susrtüTicin.
зuetilgen 1/1 унищожавам (Ло корен)* изкоренявам
(бурени, поразили. народ, болести* порещо).
изтребвам; зиннчивом (спомени. впечатлени),
Austiigung/
auetöbgn I. intr. b refl. 1. нзбушутам сс (буря,
пожар), навинияном сс; преи. нанудувом сс,
изживявам се; 2. преставам да лудувам, уеми*
тяв*м сс, стихвам: (er Sturm. das Fl/ber ist
lusgetö/t бутитa се набушуна. тр—скот* етнхн*;
sein/ Wut - lusscn чакам до му мин— ядът; II.
преш. изливам (яЛ. лшяв- болки),
au/tö11gg intr- b refl. нанулуном сс. нансриеом се;
лани/ияпам еc-
susiöm/n iHtr, b рядко (зо звук) зит/ъхвом, замн-
тaм-
Дueieag> н* -s, —; Дuslrrguhg/1. лoзтcщoвoнc
вз cпет; впптое; борбо; изход, никнилoнии;
завършек: c-n Streit eum - bring// довеждам
епот до лизтelиeииe, 'рий. ннкнииитoм; пт1н-
нючнзм го; с-с ^1/ komm/ zum - додси въпрос
намира окончателно разрешение: е-с M/iet//-
schsf kommt zum - установява сс окелчoтeдне
първенство. шимпиен*т; las н1г( c-n schönen -
nehmen това ще сс свърши бнarгспелyчне: 2.
спорт, провеждане из еъcтeзaлни-
4u/truu2 и* -S. -C чост ог селски имот зи
издръжка из сторите (= Altcdicii).
Austrägälgericht п арбитражен съд.
зueteage/* tr. re/l. 1. разнасям (весншоцо- писма,
фактура. .мляко, хляб); 2. (зо бременно жено)
итнеcв0M; н прен. (дете); преш. пенocим докрай
(страдания); 3. прекорном, довеждам (спор,
процес, спиртна аъатlвзaшltв, крайно реше¬
ние); отсъждам (про аaсuезошов: спор):- с-с
Mg|/r/uee1llr - провеждам cпетeтилни за шам¬
пионат. пътт-нcгве; 4. re/l- ралг, етпневoм сс (в
доловило книги* проaъолвеи опиаак).
Austräger m. -s. - aваир- обл. тoтиеcвoч.
Austrägler /и, -s. - стар селянин. притежател из
41/^/11/11.
Austragung -s. -са 1. вж. sustrugcm 4; 2 ар¬
битражен, пемuтитcнcл съд.
Austeзgnngsort н спорл. място из решителни
епcтeтoнни.
austräl adj. южен.
Australier [-1ет] н* -s. - oвегpиниeЦ;
austrälisch adj, *нетрилиИен-l-
Austräl/ltcbi н. '-scbeig т южно сияи—,
aueträumr/ intr- b престонзм до еънувии; да
бленувам, да фaнтoтнтoм.
auetrribrg* I. tr. 1. пуекии; из'зрнам па паши
(добитък); 2 хим. изкарвам чрез сваряване
(амоняк, въглена киселини); 2. (elw. - c-m е/н/.
-) изпъждам. изкарвам (нщ. ог нкг-r; егн1ннoм
(икг. от нш.): e-m (in Mück/g - изкарвам нкм.
бръмбар-т- (фонмозооле. капризите) от гно-
вoтo: поел. den T/ulel durch Brelze/uh - изпъж¬
дам gявенo чрез сатаната; от трън го но тлег: 3.
пропъждам, пресенвoм (зло духове)-, c-n sus
lem Besitze - прегонтoи нк/. ог имота му; 4.
овстр. тaтнечвaм (места); II intr. b (за пъпн*r
разпуква ее: (зо дървета, рооленоя) тoззcлeни-
по се. пуска ннcma; нненчcг*-
Дnstгeibungg^ -—п пропъждане.
зuetretr/* int/i s 1. излизам (вън от нщ.); 2.
избликва. рукна (кръв, сок, земен коз); еmдeням
сс (отпадъчен го?): 3. излизам, оттегля сс от
нщ-: aus c-m Verein, c-m G/ecUäft; (er Kircle -
излизам, етт-тни^l сс от лту>гeегво; тптгон1И;
предприятие, напускам църквата; 4. (зо река)
нтннтa от нотнтено; роз/нва сс. птeннвa; 5.
розг. егнв*м по нужли: 6. стъпвам. крача; II. 1г,
1. стъпквам. уг^зсям (огън); 2. изноенaм; изтри-
езм, изхабявам от хеgcн-; стъпвал— (стълба,
обувки); обикни«. като adj. part, ausgetreten:
susgeiTCteme Wege рoтвaн-нИ; разбити nп'иш*;
3. етьпкв*M; провя проходим (път, палеио):
Austrieb н. -(c)s, -с сел^си. изкарвай— но паша,
austn/ken* tr. 1н1г. b лоитпитou; изпивам, ло
'aп'0-
Дueteitt и. -s, -е L излизаие; 2 напускане.
н31итoнe (ел фирма, дружество. щ'^^рк«омо.
служби* портся); З.рядкс бинкенчc-
4u/t/ilt//bgsseeгniguumUуиеетевeрcни- при на¬
пускане; -erk1nrungUпиcмeнa geннитиция при
напускане; -stellt/миене из из'нчaнeге.
auetrocknrn 1. tr. итеушaеaм; пресушавам бнomе:
dcr Wi/d ist iie Eule arlsg/tгö'km/t вятърът
съвсем изсуши зeми'o: II. intr- s пт-еъхвoм;
изсъхвам (рев, езеро): die Qucli/i ruöeknen sus
нзверитc пресъхват. шег. s-n Kehl/ isi susgc-
trocknet тгрнего му пресъхна (?е пияч); Aus-
trOCknUlinj/
auetrommel/ 1r. рядко тoттнocитoм; епов-еmитaм
с барабан; разг- рaтgрълнвaм-
auetromprtr/ tr. фии. тсл- рoттнocиnoM; известя-
еом с тръбеие, с гношатай; ирош. тoт'рпбявaм;
austüTteln tr, refl. резг. ^мъдрям, измнcдим.
austu/* 1/‘. \>розк: сипвам (супи. ядене); 2. есмор.
тaгocивaм (ли^^ти, факла).
auetuscben tr. нтт-тним; нзпъдним с туш: auegc-
199
auswecbsrl/
luee1te Z/i'hiui/ тиеуннa; изтегнело c гуш.
ausühen in. ееневне значен-е упражнявам; 1.
занимавам се с нш., упражнявам. прaнmн'увau
(професия. занаят- право ши самоопределенне-
гр(еждaноин преви): ein Amt, е-с Pfli'll -
итппнливим дънт, с/ужбз; c-n Kunst - птaнmи-
куниu итнуcтве; тoлнмaтaм сс с изкуе'ве:
wegen e-s UgTulle s-m B/ruf nicht - können нс
мот* до упражнявам професията си вследствие
тнепенунa; sein Stimmrecht - упражнявам изби-
T*'cлне'о сн птaве: ausübender Arzt nт*lнтину-
вaш нeнaт: ausübende Kunst придожне изкуст-
но: 2.упт*жнявoм (натиск, влняшме, въздейст¬
вие върху' шкг., ищ,); 3. итппнлявoм: lie ausü¬
bende Gewalt изпълн-гс/ната енoет-
Ausübu/g / -em 1. практики. пр*книнунaнC; уп¬
ражняване. изпълнение (на затаят, профе-
соя): in - bui/gcn птннoгoм из плaнтикa; freie -
(er И/Н/ю/ свобода иа вepоитпевeдoлиemе: е/
slurb I/ - ecimes Aml/s умря при нтппннeниe из
служебния сп дълг; 2. вж. ausübea.
Ausverkauf н т*зпредoжбa из еmонa (при ликви¬
дация, пра сезонно проклю^чване)^.
ausverkaufen tr. 1. рoтптеиaвoм (стока, белете):
ler Saul. iie Vorstellung ist iusiver/aufi всички
билети зз еn-кmoкпнa со рaтптедagcлн; mim
Spi/itc vor susverkauftem Hause —граха н пре¬
пълнен еaнол: 2 изпразвам (могазош): der
Luien ist susv/rksuf стоката из матазни* е
тoтптодaдcлa-
aueverscbämt adj-резг- доил. изхидси, бeтcтaмeн:
-е Preise безобразни цел—.
auswachsen* I. intr. s b 1. re/7. израствам.
потaетвaм: расти. разраствам се, развивам сс:
er isi iiclr ganz auegewseUscn той ourc ис c
полoеън нaпънне: ein aueucwseUscneu Löwc
напълно развит лъв; dieser Feller kann sich nocU
- тоя недъг може ди сс лoзрaенc; 2. 5 нa'тнве;
н-пт*видно роста. оставам гърбав; разг.: er ist
ganz ausgewachsen гой c съвсем гърбав; 3. сел.-
ст: (за жито) неправилно кълни (още в
класа), припламна lusgcwicisnnhs Getreide
припламнало жине: 4. фом. излизам от кожата
си: las ist zum Auswachsen просто до умреш ог
скуки; -де ги до полудееш; II. 1/, разг- е/ hat s-c
KiciecT ausgewachsen дрехите му со стопили
uaлнн.
ausw^gen* (и слаб) tr. 1. физ. улaвлотccяеим;
6aлaнеит*м (белен. тежест, нелл1Н1К10); 2.
фнз. хим. претеглям (след опит. процес) точне:
преш. рядкс ctw. ricl/iy - обмислям нeше добрс;
AuSW^gUI!/j/
4ueнle1 / -еп 1. нзбнтoиC; подбиране: е-е -
Yö/n/hm/n; irrTen провя нтбет, поgбилoм; 2.
nтeлмcт1; неща. хора зо итбнтaлe; избор:
//1'1/, gute - von. sm etw. те1ям, бетam. добър
избор иа нeще; 3. нтбол, отбор, подбор, най-
хубавото: Goethes Gcdichic im - избрани Гьотс-
тн cтихоmнорeнни; 4 вие. о спарм. елитен
отбор, C1HT-
auswähle/ tr. нтбирoM; подбирам (дреха. пoДaра-
ща. кшнло- аиoио- кертшии, проемтак).
Au/нah1/band н том с избран— пронзвcдcнии;
-liste/ списък иа лeш0; неите липсват, еcебcле
марк— (зс колекционера); ~mung/'1lft Сппорт.
сн—тен отбор; -sendeiig/пратко (ом смока) за
избор; -spiel п. -treTtci п спорт- исри с елитни
енбетн-
а^жи^т tr. свстр,, готе, разточвам, източвам
(тесно).
auswalle/ tr. швейц. източвам тънко ^0^0).
auswalze/ 1г. метал. 1 сплесквам, валцувам,
изглаждам с рaтп1eенвинc (желязо. ламарина);
рттпдccнтaм, източвам (лесие); 2 сел^сн,
пндннgров*м, плe'oлтaм през циннидпл (жи¬
то); 3. преш. пейер. удъджовом птeномeрне;
разтягам (разказ, ромон, о^ш^с^<снв1орет^е):
Auswanderer т, -s. - пт-ceлни', -ми/ронт.
auswa/der/ ln1/i s преселвам сс. изселвам се.
-мнтрирзм; Auswanddeuu/j/
auswärtig adj. 1. от итусе място. ог друга строно,
от другаде; чужд-стран-н (предпраяине- бан¬
ка* лоста* купувач); 2. външен (пoлолоиa): dis
-е Amt министерство из външните т*беги;
Mini/leu les Auswärii/rg. der -ei Angelegenhei¬
ten инлнетър вз външните тaöоти: 3. oалеp-
чужл-етрaн-н (= auslähdieeh).
auswärts adv. 1. навън обърнат: die Füßc - //hren.
setzen ходя c изкривени напън нрикa: 2. отвън,
вън от къщи. от тл*дa; от странз. п чужбина:
Bri/TC von - писмо от чужбина. ог дтусе място;
von - kommen -ивам отвън. от чужбини; -
ям във ог къщи; - wohncm живея във ог /радо;
mscU - gehen отивам gтутaлe; премествам сс н
лрус трал; еmивим в чужбини: Maschinen nach -
verkaufen продзеам машини зи друго миcmо;
иру/и страни.
Aueнnnt/dug1un//тввъpниuе- завъртовс лaепн-
Auswärtssieg н спори- победо във ог местожи¬
телството.
auswasche/* 1n. 1. изпирам (дрехо); изм-том
(петна); промивам (рони); 2. подкопавам, нз-
дънботам, свличам (брега); 3. избе/вом (сук¬
но): dic Farbe Ist ganz ausgewaschen цветът.
боята c съвссм избеляло от пт*нc: 4 .гни.
е'cгрaнив*м (нежелано чести) от химичен
птедук'-
4u/нaase1ug// -—п nедкопaио; изgп1бaне. сн/с-
чcле от теgoma място.
auswässerm tr. ниниенaM; изкисвам.
susHattlcrcn 1n. ватирам. пелппнням с вота,
auswccUselm I. tr, 1. сменявам, сменям (радоо-
.лемпн, бонеран* релси, тръби, персонал. вра¬
тар); заменям. педневявaм: e*eiure1uebrannle
Sicherung - сменям изгорян бушон: 2. птомe-
ним, птeебтoтивoм, изменям: сг наи н1/ auegh-
Ausweg
200
н/'il//lr той съвсем се nтeеöрaтИ; стона съвсе‘м
друс: 3. розм-ням (летонетиr; П. intn, b нипуе-
'*м новен учиенън: ДnsweeCr|eilngg/.,
Ausweg и* -s. -c изход (от зотруДшепне); cтcдcн-
ее до се пеuегнe: ich snUc mir к-п - нс н—ждим
никакъв итхел-
ausweglos adj. бcтитхеиeu-
Ausweglosigkeit /. — безизходност.
auswehen 1. intr. b 1. развявам сс: iie Haggen
Helen Im Wille aus флаговете се ра звяват от
вятъра: 2. 5 изгасвам; 11. tn. (ло вятър) из/з-
еи(виr.
Ausweichbewegung /1. фнз. втo1uuе отблъсвано
{па елементарно частица); 2. мор. отбиване
(про срещи па кораби. про мъгла); 2. хатл.
маненро за огнлоtleиlle-
Auswel'l/ Ä -/ L щ1тоне място из пън зи
разминаване: жп. вариант но жп. huiiih (за
разминаване); 2. мин. площадка зи размивана-
лс (« галерия).
lueнgi'e/n* int/i s 1. ег'неиив*и сс. отбивам сс.
давам път: '-1^ e-m Wagen - даном, сгруном
пън ини.. но 'олa: 2. (g*m; e-r Sache -) отбягвам
(борба:- пречка- удар, погледи, въпрос- проб¬
лем. опасности- мъчнотия)* избя/ном до срещ¬
и*. а преи-; c-m Hieb - избягвам удар; deu Fluss
./1'1/ dcm Gcbir/c sus р-кати cc ог'ненянa
петaл1 планнггана: прен, e-m G/sete betuüyl1ee -
заобикалям тaнонa: ausweichende A/lwor/ ук¬
лончив онсенет; 3. auf ciw. - (ле купувач)
решавам до вземи сдна вместо лру/а cтенa.
Au/wglch/f1uuplltz н вееш. з*пaене нemншc; —
g/leiee. -glcis п жп. релси 1р/. зи лaтмнггaвoнC; зи
гaтитaн-; -Uithcl т жп. леег из стрелка;
-schiene J жп. ег'неllнгeлllo редсо; подвижно
р-лсо при еmрeлнa (зо преместване ши другите
лошия); -stnllc /- място зи тoтuилaвaнe: -Stoff т
заместител, cутогam-
Ausweichung J* -ci L вж- ausweichen; 2. =
Au/w/1e1/; 3. муз. модулиции.
ausweiden 1/. изкормим (роби}. лов. еg1рou и
разпарям (дин-ч).
ausweinen I. tn. nejl, 1. изплакним: sich D die
Au/г/ - изтичат ми еч1m- от плач; изплаквам
си очите. еедeпявoм от плач; 2. ге(1. л*п/*'взм
се; IL intr. b преставам, спирам до плочо.
Ausweis зп* -cs. -е 1. л-гитим*нии; лична корта,
личен пaепетг; e-n - ausstellci Yörzeigen —здо-
еам. показвам легитимация; 2. данни: nach -
въз еcлевo ло; nach - deu Ak/cn както сс вижда
от птeпие'amи; книжата: mach - ieu Gesc/zc
cптниеле законите: /ach - uneeгeг Büch/г по
данните от кингите ни; 3. окоп. отчет: mo/atü-
chcr - ler Bi/k месечен бюлетин ло örn'ara.
luew/l//n* tn. ref/. 1. 1нтeрн-тaи (о/н криде);
ceкт-ри1там» изселвам (лод грешащо); vom
Hause susgew1/ecn изпъден ог къщи; 2. а ге/1-
уиеcгев-рявaм; де'*твaU; уеmaненявaм: леги¬
тимирам се: cs Hlul sich ball - еноро ще - nie ic
над—цс. иoивe; ще сс докаже: deu Ab^sciUiss Hins
c-m Überschuss von 15 000 Mauk aus приключва-
нeте понaтa излишък ог 15 000 мaтн1; 3. икош.
отчитам установявам cмcткеноиио (прихода-
разходи. толочтосло- валути:, спестявания); 4.
стр. предвиждам. определям (промишлени съ¬
оръжения, зелето плаща, гродино)- дивим вз
разположение; Ausweisung/
ausweislich adv. c G. еnет-д документите; както
сс установява от ленуиcиг( и).
Answrispapierr pl. лекуи-ин1 зо самоличност:
нeгиmиииц1и-
ДusweisuggebeTebl н тaпееeg зо изселване, из-
/онвaнe; зз е'еmcтu прoнc-
з^жа^/ t/i re/l. 1. рoзlинточивaM; тa'зпуен*м
(се) (от носеззе^узюлребзяваззе); 2. разширявам
(сс) (река. делено); 3. /ejl. разраствам сс
(държава); 4 икон, увеличавам (.мощност,
обзорен. производство. износ-	Aus¬
weitung,
auswendig adv. 1. наизуст: etwas - ieuh/n; /önnen;
wissen учи. зноя нщ. uиитуег; 2. етвъB; външно:
Inwe/dlg u/d - отвътре н етнън-
зuewrrTrn* tn. 1. хвърлям, (конви:, мрежи, бо¬
лест- позови); 2- (зо вулкан, море) изригна.
изхвърля, бълва е прен.; храча: las Meer wirft
Muscheln sus мотemо изхвърля т*'енn!и; (без
obj-) (cr Sceн1geeUe1t|/e flult stark sus нуö-т-
кулезиият миесо хрзчн; 3. изкопанам (ров),
изхвърлям (земя) iie Präg/muschinen irr staat-
iiclei Münze wcrfCi tä/ilcl Hundc/ttsuseiin
neuer Gciistücke sus машините из монетния
двор секат eжeдueвне cmеm1H1 хиляди 1^11
монети; 4. преш. вие. разливам, разпращам
(светлина); 5. спорл. Hände, Arme - изнасям
ръцс: 6. лърг- етuиcиu към сметк*; онаследя-
еим (релулнои от събореше) (със сметачно
.машини); 7. епрcдcням (сума, липлела. вълзиог-
рождение. леенра, (бюджетно суми); егuуе-
кам (ренме); 8. юр. излагам (ноколазше); 9. Saat
-хвърлям семс. сея.
Au/н/uf/r?*; -s - техн. изхвъргоч: вееш, nтхвпр*
гоч из nуЩKИ-
зuewrrtr/ tr. 1. използвам напълно (знания-
резулиии от изследваше, aтиромие); 2. пол-
T-ждaм. еиеmeм*mититau: dir Ergebgleec der
Forschungs/cisc - систематизирам л-зунгaгllmc
от научната -кcneииния; Дns'wertung.|/
auswettern intr, b nejl. (зе буря) нaöущун*м сс.
свършвам, стихвам.
auswetze/ tn. изглаждам чрез теч-u- (сщърбе-
тосЛ: резка); изcгътгвaи; изч-сптmв*U; поптa-
тим; а прен,; с-е Nicicriauc - поправям
неуспех, поражение.
зuewicbsrg iHtn. s обл. фии, оф-й'вaм-
а^жи^/ tn. развивам, разгъвам. размотавам
(констче): ein Kiii - рттпевивaм дсте.

201
ausziehe/
auewiege/* 1/i претеглям (олaки); рoтmcтдиM;
изmeгдям-
auewigde/* tn. обл. овстр. швейщ.рядкс -зт-там,
изцеждам (пране).
ausw intern iH1/i s refl- сел^^^^^Н; (за растения)
измръзна; (?е животно) нтмитau от студ: das
Gcirrlde ist ausgewinreut ж1гете измръзно, c
измтътнo1е.
auewtekeni 11. nefl. отразято сс. -ма зз резултат.
проявява сс: lic Arznei н1ик/ sich macU 6 Stunden
sus нeкaрcтвеге действува сдсд 6 часа; 2. (sicU
auf ctw. A -) оказвам влияи-е, егрoтивaм сс:
ctw. wirk/ sich auf den Clarskl/u aus 1^. се
оризято из характери; II. t/i 1. мекси. итпди*
гам: ein Gewebe mll Blumen - вплитам цветя в
тъкан; 2. рядкс издействам, nоетиги^1; изхода-
тийсгнунам: ich habe nichts bei Ilm - können
uише нс можах до 1тgeйеmувau прел нег^.
auewirkeg1 tr. изместим (тесто)-.
auewiscbr/ I. tn. 1. избърсвам. изтривам: die
Aug/g - нтöътевau сълзите ог ечигe си;
Н/'/// - изчиствам пети*; 2. заличавам. изт¬
ривам (писано); 3. фем c-m eins - оöптcеaм
нкм. един; погижи*u нни. нш. нaп*'ееmянaм
му; II. iHtr- s ра?г, офсй'еам. измъквам се.
изплъзвам сс.
auswitter/ I. 1/- (зо атмосферна влияния) руша.
разрушавам, л*злaг*м; лео^л, cредир*м: uusge-
Hittcrrr Klüfte. Felsen еöрaтунaни от eретня
nуннгн1UИ; пропиет1; нзвemл-нИ; eтодир*нн
е'ини: II. int/i s 1. итвeгрявau» разпалим се.
разрушавам се, розяжиам сс от атмосферата; 2.
изсъхва, еm1птнa: den Ton, las Holz - lassen
оставям гд—ната, дървения матерно/ до еннпт*
ле; Дhswitieпlng/.
auewtggr/* tri = lus/i1g/n-
Aus wunhbeungg/r -сп разрастваие.
Auswuchs m, -cs 4?. 1. израстък (по дърва* плеД);
мед. нaр*cтъH; буца, гърбица, тумор; прен.
недъг. нездрава проява, зн—ио: ein - der Zeil
всдът. везирова проява по трcмcто: 2 прен.
крайност. плeкoдcгюcт: jis. Auswüchse bc-
eehn/1een отучв*u нкг. от и-обyзлинееm; ктий-
нееги; 3. сел-ст- израстване. итöуяв*нe» кън-
H-Be, птипнaмниuc (но житото в клас; анома¬
лия).
Auswurf н* -s. —с 1. пейор. преш. нзм—т: der - der
G/ecliee1aft; der Mcne'e1cii -змет но еöщecmве-
то, ни човeчeетвеге; 2. мед. храчка; храчене:
l/u Kuu/kc hat etlrk/n - болният храчи уcинeне;
Husten öhge - сух* кaшници: 3. печ. мзку/ату-
лa; певр-дeнн 'ени /?/.; 4. нехн. изхнгр1янc-
auswürfel/ tn. разигравам (uш-) на зaтов-; опт--
дe1им (uш-r чрез тoт-
Auswürfling и. -(e)e; -— геол. парче от лова.
камъни;преш. -змет: -с dcs Mcnscicngcschihcl/s
изчадия но чонeщк1и реg-
auswüten intn. b nefl. нибушунзм сс. нaнндлиеaм сс.
auezackrn tn. назъбвам, изрязвам, правя зъбци на
нш., изрязвам на зъбци (оващихирлия- ги.луши);
part. ausgezackt назъбен (лоста- планета).
Дuezзckung f -e/ 1. назъбеност; 2. вж. ausza¬
cke/.
anzahlen tr. 1. нтплaшoм (възнаграждение, чек,
печалба, осигуровка); 2. с-п - заплащам но нкг.
н го уве1иявaм; нoпл*шoм сс, -здъ/жовом сс
инu-; резк, ich wc/de ihn - - добре ше му со върла;
man hal ihn gut luegezahlr знс сн изпати; 3. аб.л.
рсзк. re/l. плаща си. струна сн труда; Auszah¬
lung/
anzählen tri ref/. /.öтоя» прeöтеявим: изброявам;
броя докрай: den Relchs/ag - птeöтоивaм чле¬
новете иа Рaiйxетa/■o: 2. refl- öтеим сс (при
игра); 3. обл. излъчвам. еmд-лим чрез öроcнc: 4.
спарт. при öеке броя до 10 (след поваляне на
противнико); 1/ der 3. Runle wurde der Boxer
luegezählr е третия руни öе'еьетпт бс оöиеeн зо
бит; Дnszälbllngj/
auezankeg tri обл. наруганим. н*хе'н*м» нт(ънчa*
вам.
auszehre/ 1. 1n, вие. отслабвам. изтощитом. умо-
тивaм; изчерпвам, плoви до отелoöнe: 2. прен.
изсмуквам (сирената); au/zehг/n(cs Не/ег
mуö-ткунотии треска.
Auszehrung /’1. остир. ехmик*; 2. вж, auszc1rc1-
auezeicbneg 1n. re/l, 1. чccгвувии; давам насрал*.
етничии-: er wurde mll c-m Orden susgezcici/ct
беше нalлaиcн c отиeн; 2. re/l. (sici In e/w. D -)
отличавам сс. изпъквам, проявявам сс: 3.
оmöe1итвaм»; маркирам (дървета. стока); печ.
c-m Tex/ - правя д* изпъкне тeнcm; 4. еmничaни
(ннгr; Fleiß, Kegn/1isec und Ll/hggeнUrel/k/It
zeichnen ihn aus отдичаво сс c придeжини--
знзния — птин-ннинеcт: 5. печ. оштифтянaм
(раиеnос зо печат),
Auszeichnung*, -cn 1. нoгтижигнинe: '-п zur - mll
(cm Nslioisipr/is voreeh1n/en пт-длигo^1 ii'/. за
uиниенaннИ; държавна ла/р*до: 2. орден; птe-
мня: 3. отличие: die Prüfung mir - bcs/chei
издържим изпит с отличие; 4. търг, .лесов.
егö-низе*н-; маркиране (та стоки, дървета);
5* von - значителен, извънреден. u-еÖ1'uов-н.
Anezetcbgungerpflicbi / търг, задължение до сс
маркира цената (па стоките); sscST./ ’ печ.
етнlfчиmeнc!■l шрифт.
auezemrgtireentn. еöлиненaм; измoтн*м с цимент
(басейн- сутерен- шихме):
ausziehbar adj, 1. 'еcте сс издърпва. нзтстдя
(чекмеДже. синДъче ше картотека); 2. разтега¬
телен (маса, стълба, силеше)-.
ausziehen* I. 1/, 1. събличам (нкг.- n(eimoi. Дрехо);
евaним (ръкавица); събувам (обувки): преи. die
Uniform - излизам н ееmaвк*: обл. прен. dic
Kind/uee1uhg - излизам от д-тек*aти възраст; с-
m ganz. bis suis Hcml - събличам нкг. тол.
нз—мам му н ризата он сърба; ziel iici erstmal
Auszieher
202
aus! я нaй*uanтeд си стадн палтото1; 2. изваж¬
дам (с Дърпане) (зъб. клшач). измъквам. издърп¬
вам (гвоздей). изтеглям, изскубвам (перо, рас-
иенне); 3. рядка извличам, пратя извадки: aus
с-т Schrift. c-m Schriirsreller- правя извадки ог
съчинени—. п—сатсн; 4 хим. мед. итв1ичaU;
итmcт1им; -негтaхитaм; добивам (есенция- вко-
тракл); 5. —збе/то. прани до избелее, итеущ*-
еом (6oя); dic Sonne. iie Bieie1/; iss Chlor ziel/
(in Fa/be sus е1пннcmе; бед-иото, хлорът избел¬
ва' öеиma; dic Wärme zielt (ie Feiuehttgkeit sus
топ/иван* изсушат* влагото; 4. лев. из'етмям
(Дребен пернел дивеч); 7. удължавам. разтягам
(меса- иниешо но автомобил* статив); разтег¬
лям, засукнам (мустаци). тетдя (лопня) докрай;
готе, изтечв*u нънке (тесто): ein Fernrohr -
иттcтним; удължавам иадекотлед Metall eu
Drall, Duslt - изтеглям метод иа mcл: с-с Ll/Ir,
с-с Furcle - тетдя линия докрай. нз^рави^!
бразда лектий; 8. дърпам, тсгля, мниотам с туш
(лошоа. дъги, рисунки); тетдя нeнн (непушими-
роно) /1111; 9. разг- таврътвам, изпивам на¬
веднъж (чаша); 10. воен. c-n Bücisenlaul -
провя норези н цев ла пушка; П. рттщирочo-
том. опъвам (ръкавици); И. intr. 1. s тлътеoM;
заминавам. nеm-/лям; zum Kumpf, zur Pa/slC;
zur Jagd - тръгвам но нойно. из порои. из дев; 2.
s излизам. премествам сс. напускам жин1ш-; 3.
и мои. (?а газове а аромата) излита. изгубва
се; 4. b (про игра па шах) правя първия хеg-
Аneziebrr и. -s. - ваеш- изхнъргоч (па гилзи).
4uezie1/fgegr / гънке ч-тнeжне пcре: -plillc f
разтегателна лъска (но маса); -iii/he т тaтнeсa-
ге/на мосо; -lu/het/Tуиl зо тс/ненс но н—инн.
auszicren 1n, ен1чвгU; у'тиеявaм-
lu/zirkg|g tn. обл. 1. 1тмeтвaм с пcлтcд (точна);
21 преш. издебвам (момента); Ъпреш, нзиълру*
тoм-
auszischen tn, еcвитн*нoм-
Auszug /и, -S. - - с 1. трътноле, тaмннoвииe (на
войска); птeеeлвoвe: напускане (ие жилище);
2. изваики, итвнeчeннe; резюме, късо изложе-
вне: - aus ci/cu Rechnung нзвлсчслнс ог cм-тнa;
" sus deu Partitur Tür Klavier извадки зи пиано от
п*рmитутигa; 3. -кcmтoкH; -ceиння; 4. чекмедже;
5. крило на разтетзнснл* моси (зиу■Лпнживoвer;
удължители* част но oпoрoт: 4. юр, обл. овотр;
части зо издръжка ло старите (в селско имот)
(= Altenteil); 7. нш. ппрвокoчecгвcне; най-
финеmе öт*щне; & изтегнело печалба при
нотария.
ДuezugTeet п = Auszuusfest-
Auszüglee и. -s. - = Aitcdrrii/u (вж, Auszug 6).
Auszugbfest н пасха (еврейско празник).
Дuezugemebl п нaй*леöтокaчecтеeнето брашно.
auszugsweise adv. и*нт*тке; '3™ резюме.
зuezupTen tr, 1.1текуöн*м (бурен, косим, пера); 2.
ро шишвам. нищя.
autärk adj. нкон- звтаркичен. Независим (сме-
попско); етопинеки c*мез*gеве1ив*ш се.
Autarkie /, -п [-йен] икон. авторкия. стопилс'*
н-тaвиcнмоcт, cнеп*нcне coмезagеволянaи--
auteln in.r- s b швейц: розг. карам. возя сс из
anгомоöнд-
authentisch adj. 1. автентичен, иегинени; деего-
нeрeн-: 2. юр. прaвне BaHngen.
lui1g1liefgugn tri пратя автентичен. деcтовeр-и.
Auilc/tfzltäi /, -сп деcmенeтлоcm; иnгeнтнчнеет.
Auto н. -S, -s aпнемеöид.
auto..., Auto... = (пи. ?о авлоиоболо) oнmе-..; сз-
uе---; автомобилен: Auroutlu//ig; Auröelif/l н.
Auto/anhä/ger и иоmерне ремарке; -bah/ f
автоматично щеcC; aетеcmр*и0; магистрала;
Ч)зb/zuheiggee л шосе. ет'ненcни-; вод-ше
ло мaгиеmтoдa-
Autobiographie auch: Autobiografie / -п [-йен]
aвтеöногрoф1fя-
Дnto/hus н. *ehe; -sn oттеöуе; -cae m швейц,
излетен автобус.
autochröm adj. caменвcтeH; aвтохтеиeн-
Autodafe д, -s, -s oутеgoфc.
Autodidakt m. -cn. -en самоук.
Auto/die/et m служба за обслужване (на клаен-
ло) и поправка но автомобили. aвтое-твиз:
-deen /н, к^^пом из aвтеuоÖ1H1ет; -droschke
/Г^а^о^си.
antodynämiecb adj. ивтoдинaullчeu.
Auto/Tahrer, -^f^hece л шофьор.
Autogamief —бои. c*моепт*швин-.
Autogaräge [-гже]/ автомобил-и /*т*Ж;
autogen adj. автогенен: -е SclH/ißudg автогенно
спояване, зoвoриеaиc-
Auto/grämm я. -s. -е L саморъчен подпис.
автограф; 2. еритиuoлeн тънепие (налиоаш от
автора); -g»r3mmjäger л запален. досаден
събирач иа ав^^трафн; -gjeäph aucU: -geaf m. -
s. -еА/п = Auto/ramm 2.
Auto/heberm авиом. нт1н;~hllfc/пътни пеuош;
-hof m евном- депо зз пепт*вк* и пазене вз
иететнн 'ели; паркинг с öeнзиноетииния н
сервиз зо 'ени (особена зо ТИР-аве); -hupe f
авлам- кд*'cен-
Дutobyp/oerf симохипноза.
autokephäl adj. щърк. aттонeфaнeH; еaмеетоятc-
ден (щъркви).
Autoklav [-зн] д, -S, -е техш. aеmекнaв-
Autok/acker л ролк. крадец — рaтöивaч ло
теmемеöuдu»
Autokrat гн, -ет, -еп самодържец. *втокр*Г-
Autokratie / -п [-и—н] c*мевнacтнe; автокрация.
autokratisch adj. автокран-ч-н, сам еенacтeи-
Autokühler н охладител по автомобил; -maedee
н = -tni'k/r; крадец из еcшн от 'онн-
Autom3t и* -cm L автомат; 2 cолор нунлa*
автомат.
Automäten/büfett п ма/ъ' т-етер*нг**нтемaт:

203
Avec
-Full/ruiy - f с/л.-сн, хранене ва животи-те
чрез aнmомитн-
uuiömnr/ghufi adj. автоматичен, бездушен (дви¬
жение, маневри).
4ulömlig1///tluruni п тecmер*нт за еимоеö-
енужнaн- чрез *ннемoтн-
Automatik f — самупривд-нне из машинн,
апаратура. автоматика.
4uiömutfögf --п техн, aвmемиmнтнтaлe;
luiömlli/eh adj. 1. автоматичен, сомолеИстту-
вaш; н-вон-и; 2. adv. лeеъзниme1не; мишниод-
не; механично: alles - tun върша неичке маши-
нoдле-
lutömlli/lg/en .г, исхт, нсох. oвгемaгнтнтaи
(произвоДство. фаброко. робоист процес, сръч¬
ности, Двсження); 4ulömatrstegulngg'.
Auiömlti/mu/ и* - - .»-mem 1. caмоуптaтнитaщ сс
механизъм; 2. пснх. машинаннн, oвmемaгuтнтa-
ни действия.
Autorminuteg р*зеmеинн-; итминaв*uо от автомо¬
бил зз -два минуга.
4ulömö/il и. -s, -е aтmемеöнн-
AuiömöbI1i/mu/ m.	— *нmемеöннeн спорт.
aвтемебнние geде-
4ulömöhiГi/l т* -еп* -сп оееöeле ашейщ: =Auio-
Tahncr.
AulömöbilSc1uppgn т тараж; —steuer ги( п нер-
иило ни *втемеöнд-
lutönöm; aulö1omls'h adj. *втеием-H; caмеетоя-
TCH-B.
Autonomie// — aтненемнЯ; caмеупрaвнeлиe.
Aulögömlghts/rtbung/-стремеж зо ивтенемии.
4ulögöml/i m. -еп, -сп автономисн, рaтувaш зи
aтгономии-
4uiö/pupl/гn pl. документи. легитимация из
автомобил; -park т автомобилен пaл': -pu/k-
plutz н n*т'ннГ; миете зо п*лннрoнe иа автомо¬
били; -pi1rllgse1ngcnäumcr н автомобилен свс-
гетннич-
Aulöpi1öi и евиеЦ: опорот зз автоматично управ-
д—нне на caмелem; линcтa-
Aulöpllus/rk/; -сп мед. oвтопнocтн'a; трaлcп1ин*
mнр*нe-
Auiöp/ft / -п [-н—н] L лична прев-т'a вз
рпкепиеH; книги; 2- меД. aугопеня-
Aulöu /и, -S, --.ет-п автор, писател.
Autöueli/tzuu п влак, е нейто сс прeтеттam и
интемеöнниme из пътвиннтe-
4uiötelfgg и автомобилна гумо.
Auiörcn/ihgii н, -tsuiy / рецитал вз самия
автор; -cxcmplsr п авторски eкзeмпнил ви
съчинение; —köllгkilY п ангорски 'ол-кmин-
4ulöngnkor/gktuu/aвтoрcн* нетeнmутa-
4ulö/r/ng/g п спари, надбягване с автомобили;
-rr/i Fahrer н опoрU: oнmемоöнлиет*cпетeт*-
тсд.
4ui0ueg/ehuizvg//lg( т съюз зз защита ви
иеmетенит- птипa-
4ulöri/uCiög / -сп aвтеризaнни; уnпнномеш*н*-
вс.
sutorlSfc/en tn. 1. упълномощавам, aвторнзирaм:
2. печ. с-е autorisierte Übersetzung aетернтнл*H;
одобрен от aвнетa прeтел: 3. одобрявам, обявя¬
вам за рсдио.
autoritär adj, авторитарен, линт*тотcнu (държа¬
ва. р-жнмr-
Auiöriini / -са 1. автор-тсн; престиж: - 11/^.
genießen —мом, пензтaм сс с авторитет; 2.
авторитетна личност; авторитет; гоним; прочут
спец-иднс': wissenschaftliche - авторитет в
иaукamo-
llutorillliY adj. anmотнmeтeн.
Aulmukmu/n^tuu /печ, aттете'a корекция вз иoöел.
4utöuse1ufl / -еп авторство.
Auto/eehau /—изложба иа мо'етuи нед и;-гee11l/tg1
т щeИнa-aвгемеöил: -schuppen т aететaтaж:
-Service [-нис] т — -die/st; -sköölgu [*ену*J
малко oвтеиеöнлчe зо забавление (па паненрн*
народни лобове); -spo/t н автомобилен епетГ;
-st/ileg* автомобилен път.
Autöeuy/гe/iön Jеcaменгlунl-ниe-
4utö/taxg /; -^t^uxi п остер. тaнcи; -tTuin [*гтИ] т
oетеuоöидcл обоз; -lrng/pö/ltr н кимион зи
транспорт на автомобили; -unlull т *тгouе-
бидиа катастрофа; -veu/eir т автомобилни
съобщения pl.; -~wge/1 п автомобилно и-1е:
-H/uck п разбит автомобил; -zuelmmcnstöß
н = -Ullsil.
autsch! intr. розг. ох! (при.леки болка).
auwCh! int/i обл, овстр. ох! (пра болке).
suxillän, auxiliär adj. пемещ-H; cпемoгameнeл-
Auxiliärtruppcg/p/. nемошии войек1-
Avll [овал] m, -(n)s, -c 1. гаранция по менителни¬
ца; 2. юр. р-грcено прaве по еmнешeuиe из
перъчнтeня-
avallercn [ава-] 1/. пелпнcвau иeнигeлнипa; пе-
ннпa нamе поръчител.
Avlnct [авЗс] / -п 1. ряДко преляина; 2. изгода,
педтa: 3. надежда, изглед, авалс; e-m - macht/
правя н'и- аванс. давам му надежда (за любов).
Avancem/hi [-вЗссм*] п. -s. -s ряДко *вaнcнтaнe
(« службата).
avaa'i/nen [-нИсн, *aнeи*] I. tr. сла/ам (часовни¬
ка) напред; II. intr. s напредвам. бивам пови¬
шен: zum D1u///öu - бивам пон—шеи н лир-к-
mотcк* днъжноег-
Avan/gine/ [^^т^Гг*^*, -ваг|г-_|/, -п прен, ^*4/3^ (с
прекия военен о.миоал е остаряло); die - les
rcvolutionär/g Proic/arla/s авангардът из рcве-
люциенн1я пло1emaриaт-
AYlgt/ardI/l [*в*/*; -Harr-] н. -еп преш. нзк.
пионер, невamор (формалнсн).
nväntf (-на-J! int. разг, бързай!; ие cnит*н!;
напред!
Aväc [-вeн] п релк. само е: mit c-m - левне; със
замах.

Ave-Maria
204
Ave-Maria [-ве-] n, - Г-s, ~/-s щърк- Аве Мария
(католически малнлве)-
Ave/türe [-ве-]/, -п приключение (архаичне),
Av£rs [аверс] н* -es, -е лицева страна на монета (с
образе).
Aversion [-ве-] _ /, -ел антипатия.
Aviatik (-ви-] / — естер- въздухоплавателно
дело, авиатика.
Aviatiker [-ви-] и* -s, - специалист по, познавач
на въздухоплавателното дело; летец, авиатор.
Avis [-ви, -вие] и* п. -es [-визее], ~/-е търг. 1.
известие, съобщение; 2 авизо за издадена
менителница.
avisiere/ [-ви-J tn. търг. 1. (e-m etw.-) известявам;
ос-тор, авизирам (писмо, плещете, пратена
стока). 2. (е-п ~) осведомявам.
Aviso [-ви-] п* и* -s, -s п = Avis 1, 2.
axi3l adj. нехн. аксиален, осов.
Axiöm л, -(e)s, -е аксиома.
axiomätisch adj. аксиоматичен (неиужДаещ се
от де^ол^^т^елсива).
Axt/	секира - брддва.
Axt/blatt п острие на брадва; -heim /и, -stiel н
дръжка на брадва; топоришка на секира.
Az3lee, AzjüIs/ -п бот. азалия.
Azet3t /, -s, -е хим. ацетат.
Azetyte/ л, -s, —хай. ацетилен.
Azetyie/bre/ner и иехт. ацетиленова горелка.
Azimut т (и), -s, -е сстер, азимут.
azösecb adj. леел, азоичен.
Azteke /и, ~п, -п ацтек (нерсдност)-
Azubi и. -s, -s ризк, неол. съкр. подлежащ на
преквалификация [Auszubildende^)].
Azur л, -s, — поет, лазур, небесна синевина.
Azurit и, -s, —минер. азурит.
azurn adj. пееи* небесносин, лазурен.
В
В b ri, - -, -1раглк- -s 1. бе, втората буква от немската
азбука; 2. звукът б: поел, wer А sagt, muss auch
В sagen като се хванеш на хорото, трябва да
играеш; който започне, трябва да продължи; 3.
п. -(s), -(s) има. си бемол; 4. муз. бемол.
babä! in1f- донско ак-ак! (за тщ. мръсно)'.
Babbeieif -еп ре?г. брътвеж, дьрдорене.
babbeln intr- b швейц,розг. 1. бърборя, ломотя; 2.
пейор, брътвя глупости, бръщолевя.
Babbelmaul п разг. бъбрива уста.
Babüs^e f -п обики, обл. розл- pl. пантуфли
(Домашни обувки).
Baby [баби] п. -s, -s бебе.
Baby/jahr п година, добавяна към пенсията на
майката (при алллежДоне та собствено дене);
ГДР платен отпуск на майката (бащеле) след
изтичане на отпуска по майчинство до навър¬
шване на 1 г. на детето; -sitter н лице, което се
грижи за детето при кратки отсъствия на
родителите; --etricb н проституиране на мало¬
летни.
Baccha/ai [бах-, евсир, а бак-] л, -s, -е/. Jie/
вакханалия.
Bacchant [бах-. авсир. а бак-] т, -e/, -еп 1.
вакхапт; преи, гуляйджия; 2. ист: странстващ
студент I в Средновековоето)-
bacchantisch, haccbз/aliscb [бах - , овстр. и бак-]
adj. вне, вакхански.
Baccbuebrudrr [баху-, овснр. а баку-] н вае.
поклонник на Бакх, Бакхус; гуляйджия.
Bach rn9 -(e)s, -е поток, а прен,; рекичка, бара: ei/
reißender - порой; -е von Blut потоци кръв;
преш. ein Schlag i/ de/ - дупка във водата; прел.
über de/ ~ spn/gen умирам; поел* klei/e -е
mache/ große Flüsse капка по капка вир става.
BachM/se / -п бот, кичеста тръст (Ju/cus
co/glcme/atus).
Bachboh/e, Ba^bu/ge / -/ бои, великденче
буболяк (Veeo/ica beccabu/ga).
Bacine/ -/ 1. млада дива свиня; 2. остер. бекон.
Bacher /и, -s, - млад глиган.
Bach/Tahrt, -furche / дълбок път; -Forelle /сол,
планинска пъстърва.
Bächlein л, -s, поточе, ручей.
Bach/stecher н чистач на канали; -stelze /зеел,
стърчиопашка (Mota^illa alba).
Back/ -еп; л, -(e)s, -емир, 1. маса за хранене (на
барде); 2. сътрапезници на кораб; 3. издигната
част, нос на кораб; 4. ляв борд на кораб,
бакборд.
Back2 [бак] н* -s, — а^и^р, спарм, защита, бек.
back3 [бак] adv. отзад; назад.

205
Bade.
Baek»»», ba'k»». означава: 1. печсн. зо печснс:
Buekob/l; 2..мор. c6оин- зилси. отзад; Buekstag;
hac!kнlnis; 3 мор. nn. етлиее: Backbord,
buekböue.
Back/apTel н печено ябълки; -blech п готе, тото
за печене; -bord п овстр. а т мср. unoTa
страна вз 'ерaö; ö*кöерд-
backboed^) adv. ег1яве, иан^во.
hзckbraese/ int/i b люр. опъвам платната срещу
еитптa-
Backdeck п .мор. палуба из Back1 3.
Backke -/; (Backen /и, -s. -) 1. буза, еmр*нa; n-n
dicke. gcsCrwöl1e1c - haben имам пелутa стри¬
на; die -n auTb)aecn издувам бузи; ралг. mll
vollen -n kauen дъвча. чс мн пращят ушите; die
-п voll nehmen хваля се. преувеличавам; mll
vollen -n in die Posaune stoßem надувам нeшoma:
über b/ile -n strahlen усмихвам сс öн*жcне:
вулл. au -я тнсдай гн!; дръж мс до нс пална!; 2.
странични пноекеег из нянеи мaщ1H1; с-ч—вз.
на пушки н др. предмети: iie -п les Lchis/ulis
странични възглавнички и* 'т-cлоте; 3. заоб¬
лено чист ло плод (непр. ябълка); 4. die beiden
-п закръглена чист из тaдник-
backen* - 1. tn. 1. пе^з, изпичам (хляб* сладкиш);
мсся. пт*ви (.хляб, паснете* сладки): ралг.: deu
inis'h gebackene Ehnmsmn новоизлюпеният съп¬
руг: du musst liu d-n Zuküiiti/ri cusi - lassem ти
трябва да сн петпчaщ специален епnpут; 2.
пържи (роба* кcкaтке- яйца. картофи) (обаче:
Fleiscb b/a1en): 3. суша (плодове); п-'а (тух¬
ла); II. int/i s b (с слаб) 1. пек* се. изпичам сс:
iss Buoi bäckt /bsc/t/ хлябът сс псчс; las Brot
hat /ist/ il'lr genug gebacken хлябът c недопе¬
чен; 2. (?с печка) пека: icu Of/i bäc/i niclt gut
печкат* ие псчс добрс.
backe/ (повече слаб) int/i b 'лепи сс, полепя сс:
der Scince backt in lem Sehuhn1; len Schiern
снегът сс лепи по ебункиг-; по ските; 2. ставам
ло топки. втвърдявам се: (er ScUnne buckl eu
Я/п снегът сс втвърдява. сс обръща ла фиря.
Backen/baet н öaкeнöaрg: -bei/ п апел, ябъдчна
'оеT; енун*; -hrcclc/ н стр. нимeнотлещич'a;
-egocbeg н апел. = -b/ii; -muskel и атат-
диц—н uуекул: -schlag остар- -streich н плес¬
ници; -stück п гр—uт* (= Trcnec); -tasche /аоол.
устни гетбичнo у нянеи животни (о и чaвсиa);
-zahn и кътник.
Bäcker ш. -s. - хдсбир: резг. icu - Ust 1/utc zu
хлебарницата днес с зтнторcн*-
Bäckee/bei/ep/. = X*Bg1gг: -brot н ръчен купeщ*
кн хляб (недемошен)-
B^t^l^t^ereir -еп пейор. nеcтояннO; вечно печеис н
месене.
B^<^i^<^i-eis^, -—п L фурни, пe'итuицa; 2. хлебарски
люкиH; хлебарница; 3. х1eö*теmво; п—нaтетво;
4. зестр. хлебни изделия pl.
B3ckrr£ieolоппс/вoвн пеив1жлa походни фyтнa-
Bäcker/junge т хн—öaтчc; чирак път фурна;
-geselle н хлебарски калфа; -laden н хлебар-
ннц*: -meister т = Bäe/c/: -zu/Tt / хлебарски
cеиoф-
Back/Teige fecmap. = -pfeife,
backfertig adj. тетев зо псчсие.
Back/fisch н 1. пържена риба, риба зо пържене;
2 рядка шел, девойче; —Aschkasten н шел.
ленич—ски пoиеиен; -form/форма зз пeчcиc:
--gerechtikkeii/ oc/^гор. патент зо хлебарство;
-ha/d [6äkhämi] / спорн. ö-кхеил; -ha/d-
schuss [öäkUäHi-] спарт. с-ден бекхенл (при
т^ен^^с); -haube/ електрически похлупак (ле
печете): -Ьз^ п осиар. = Bä'kcuei 12; -hitze/
1. тcмп-т*mурa при пeчcлc: 2,ролк. же/а к*те в
пещ: -mudn / нешви pl.; -obst п сушени
пледееe; ошав; разг. danke Те1г=! благодаря!; нс
ми тряöв*': дръж си /о!; -ofen л фурни, пещ;
-plcilire'шaмoт; П1ecнинa:
backpfeifen (слаб)tn. re/l. untrnb. фам удрям (си)
п/еси—и*.
Bsck/pilsumci pl. коте- сушени сливи; -pulvcr
[*фeл; -вер] н коне. бакпу^^т^^; -rädclci п
готе. недe/пe зз рязане на тесто; -rczcpt п
готе, р-цспта зи '-3'. котунин; сладкиш; -röl-
г// фурн* из гегв*тек* пeч'a-
BackschaTt / -сп .мср. сътрапезници; т*öеmнa
групи: - muchci мия. роздигом cпgев-т- но
сътрапезниците; unsere - hat Sruuliicisr нашата
групи -ми н-пет-gни служба (за наказание).
Huck/scir aulcl/ -sclti/g/ -scil^cßcr н фурни/-
жийск^* депoтa зо мятане и* хляб; -scicit п
цепел—ц* зо фурни.
Blek/eia/ н мор. бинш*/; -slayHlii и .мор.
пепъmeн витпр; -slcin и тухли; -slci/biu л
тухлен cтре-Ж; тухлена поегтейки; -stg1guötik
/архал. тухлена готики; -slubc/стая зз мссеие
(във фурна); -troy н готе. нешви pl.; ~ ир /н.
-s, -s камп. архивиране из лаини; -wnгc/гo'uв-
печсии тeеmeн1 итдeнни: -нс/k п леле, тестен—
итeöни сладки pl. (босквилс. со^^^^шки а др):
-Hunlcr п кръгла и/умини-ева форми зз пече-
нe: -zutat/>0/^. всички мит-ритли зи т-ст-ли
cнaлкиши-
Bad п, *(/)s. --er 1. 'пnaнe; бавя, ведa зо бoни: ein -
ichmen къпя се. вземам бавя; 2 баня ( =
BsdnUuu/r: помещение зо къпане (Badezimmer);
къпиния: ein - ciiri'i/ci инсталирам баня; las
- ulehrcg; bestellen. Härmen птигегним öaнитa;
ess - ablisscm пуским ееgaтa (слеД канaне):
прен.: las Klni mit dem -c ausschüttcn пенр*й
сламата изгарям н ж1тоге; зарад— бълхата
изгарям юрган* (криликувои бел^<ли^(^1^пс); ес¬
тер.: ias - sueruag/n пeщ'ити опирам ox 3.
минерални бани pl.: 4. хим фон. потапяне.
плики—ис е тeчнеег; öa^.
Bade..., свстр,- швейц, ебл. Bad... önc'—, зо
къпане, зз, но баня: Bsecpls/z н.

Bueeg1älrg/
206
Badbchältcr m нехт. пиво зи гeчнеег (баня)-.
Bs(//ln1a/g; -ug/il/l	Ffя. п/ун—и бассйн;
обществен* баня, -unzu/ л бански неcтюм:
~unzi и öaлнeенег; -/gku1gi/'haTttпетлaнcm•
во от птeбнвтвoиc ви минерални бани; -betrieb
н [шу.»мшиит] ж-вон. движението из плажа.
нутерг*; -Eliri'itun/гп p/. веични лечебни
бани но даден кутетт; -TUo н / ' прислужница е
банята; 2. сстер, акушерка; -gusi и 1. нулот-
н1ет; 2. uе[л шег. пасажер н тевoрcн нотoб:
с офицерски ранг; -//Ic/rni/it /
nгзмo/ГнееГ; уcневнe зи нппйнe н жилище н
пол. -Usus п боля (постройка); -höeг/бaнени
гащета; -/а/тс / банско ^ö-Ha; -kuppe /
сумсна шипка зи къпане; -ksurtd т подвижни
биuени 'TÖin*; -/иг/н-челис иа минерали-
или uетеки бал—; öaннcедcч-лн-: -leben п =
-Гс/гСГ.
bliglu/tiu adj, желаещ до сс нппe; резг. мераклия
зз нпn*н-.
Baec/maitrl н хoв1ня: -malte/ тегознo прсд
понито; -meister н надзорни' е ö*нити: бовяд-
жня; -mützc J' = -kuppг-
bai/n I. tr. нппя: II. in1/i b nejl. 1. къпя сс: kill -
къпя cc е студена теди; wie gebadet вир веgз,
мокър до кеетит-; in Schweiß, Tränen gebalet
облян е пеГ; е съ/зн; шег: sich D die K/hle in /
mit/ Wein - плакна сн /птното c вино; 2. ебл.
фомЛ: ctw. gehl - нш- сс осуетява; ich geht -
отивам но киго (бивамразочарован).
Bsdr/nixe J шег. ралг. жена н бански кеетюu,
нутотгя* нимфа; -out л миueтилuИ; uоте'н
баян /j/.. кутетт: -puppe/кукла, неяго може ди
сс м—е.
Bsdcr /и. -S, - остир- 1. селски öтпcнaл. ризк.
бeрöeтин (еДиовреметио а фелдшер. и зъбер);
2. гбивяджия (протежалел ши баня; прислуж¬
ник в банята); 3. фелдшер; 4. gивод: 5. зъбор.
Buderill - f -сп 1. арот. прелр. пт-'oлeне; вечно
'ппauc; 2 сстер, бcтб-рлипO; öлпcиoтинпo;
öтпенaтетво-
Bäe/rkuidr /öaлнeенегия-
Ba(г/rgleг / пътуване зи минерални или морcни
6иии; -81'1/1 pl. плин*лнeжнеcтн зи нппoлc:
-suISon / бански ccтен: -schwamm т гъба,
сюнс—р за öoi! -stua/i н плаж; —tUcl п
хиення: хавлиено 'плпa: -iUle1eu1tgг н зо'а-
чанка зи хзnнни: ~Yg/höt п забрано зи къпане;
-наппе |Ч. hoho; 2. шег, кош ви моmецинлeт»
/adewirm adj. хладък.
Bsec/wärtcr н - -mester; -wäschc/= -ssehh1:
-zeit/1. = -/liso1: 2. времетраене во кппзвemе:
-zcilu/y / 'уторгeн вестни'; -zellt/ кобила н
баня; -zruy п принадлежности pl. зи öoi^
-zimmer п баня, помещение за кппинc-
Balcl и, -s. - фии. 1. иърг. вс/одна. öрoнутилз
с гон*; 2. рслл, брътвеж.
/1111 int.- - ecI1 изумен. смаян съм.
Bagäge [-О^с^]/. — 1. еслер: багаж; 2. воен-. еöез:
З-ролк. стан. н*uaнии,г/.
Bsung/wsgnm [*г*ж--] н воен. обозна ке1з;
фулген-
Bagat/Ilc / -п дтcöелни: wegen ci/cr - за нищо н
ликанно-
bs/stclllslgr*ci tr. омaновaжaвaм: Ba/ai/lllelc-
UUngj/
Bagafelllkrsinlkleilt/ /e'е; нeccpиезне тзбелити-
ис; -фrozees т; -sscUe / юр. дт-öне, н-тнaчн-
гсдно ge/е: -s^'hid/m и дребно певлego-
Bi/ger и. -s. - техн. битер. екскаватор, драга.
Ba/ger/bolcn и; -gut п тинеста печвa: -cimcr л
кофа иа битер; -fülrer н богернст.
bsggcrn 1г. чистя, изтребвам с битер; Baggerung/
bäh! intj- н bah 1. ö-c! (подражание та блеете); 2.
пфуй! (за тщ. еивраиателше).
bäUem 1. intr, b (ли овца) бнся; II. tn. обл, овстр.
пс^а, препичам (хлебчеие).
Bählämmcien п агънце (двлсии говор).
BaUi /, -cm 1. жп- лиuии: 2 път; платно из
улин*; спорт. пнегa преш. Ж1нeйен1 път.
'aтнeт*: n/uc -сп uенн пътища. н прен.; die -
irnllsitci държи пътя еmнтиг; luclc - geben
дотам пън (ла минувачо); sich D - buccUci
птеöнвaU; проправям си път; преш, слагам
н*чзлоте; —-/ neuen A1e1'1/ - bu/chen налагам,
утвърждавам нов възглед uelie - machen
пречнетвиu пътя; преш. изяcияв*м-нш-: auf
rechter - sein из прав път съм; спори. — frei!
пиег*!; прсв.: auf deu briuetenen - /lel/ci въртя
по уmппниuия път; in die /1'1/1// - ic/kei
насочвам, веди н прания път. aus der -
schleuienm изхвърлям ог пътя, ог тeдcнт-; elw.
Ist aul der - нш- c n ход. първи по рсдо си; elw.
auf die - hrin/ci ралг. пеегaним из рaзие'нaн-;
3- ралг, тара, плак, ж-л-тннц*: ich lah/c mit (er
BÜUa пътувам c железницата, c трамвая (н^^.
4); zur - bri/gei итпр*шиU; прилTУж*нии до
тзрama: von der - hölc1 посрещам (нк/.) из
тaлama; ich наг auf ieu - бях из гарата; ntw. auf
(1/ - bri/g/i зaиacим, закарвам нш- иа торога;
4. ралг. mтaмвaИ: 5. глaднa пеnгрхноcГ; площ
из инcтрумeнm: н—цс (на неиaвелня* чук); 6.
асмр. отöнm*: 7. ваеш: троекнория; 8. пъртaн-
'*; 9. нърг. ел—н плот (комо мярка): zu llcscm
Rockt gchö/cn drei -е/ зз таз— пе1o са необхо¬
дими три плота.
BuUh/acUsc /щнлнла из жп., во трамвайни лнния:
-nnla/c/ жп. линия (с всички оаcр^:м:вnия);
-nneehluee тжп. жcлcтеппmнo ерпткз: —inbcl-
tnu н работник по жп. линия: -uuei т жc1cте-
пътен 1cнит: -nufs/l/iu т жп. - -Wärter;
-uulScee t/нogзет по железниците;-bcsmtc(r)
т жc1eтепптcи чиновник, железничар. -bt-
ir^l^th л c'cпдетmaння из железопътно л—ния.
-h/lriebeнgrk п ж:п- нр*'пия-
bahnbrechend adj, преш, етнривaШ; проправящ,
207
bald
трacитищ нови пътища; епохален; революцио-
H-И-
Balg/br/'lgr н прен. пнен-р; -Ьгйе'e/жллeте-
пътен мост; -dämm н жп. = -körper; -dic/st л
ж-л-зннчите'* служби.
bahnen tn. отварям. птеöивим; проправям (латl)^.
sich c-m Weg du/cUs Gedränge - пробивам сн път
пт-т нзвaлнпaтa; прен. c-m (сп Weg - птопр*-
вям път нки-; nелгогвим му пептиш-'о;
Bahnung-t/
Bahner /н. -s, - 1. железничар; X служащ по
mрзмвзнme-
bildTu/i adj. иърл, с пдam-не лaеде-
Bshn/fucvcl [-фен] н злосторнич-ско повреждане
из жп. линия. нагон; -gghlcl п зeмлншe ви жп.
линия: -geiä/er п район вз жп. линии; -geleise
п релси /?/., релсов път; -hUue'ht1 п жп, =
Ba1nwärieuhäuee1cn; -lol и 1. тора. жп. сгон-
пня; резг. ich verstehe immer nuu = нищо ис
рoтбирoм: 2. mътжec'в-не посрещане; —hölesn-
iage тл*лиuк**пирн прел тора; -1öfS1u1lг
рит перон на тзр*: -eof/Yör/lг1g/ и началник-
тaл*: -kgöltgpug/l л жeлeтеппmeн възел;-kör¬
per н жп. тeмне плaнне: -krcuzung/кръстос¬
ване из жп. линии.
bslils/cr/i adj. жп, оставен ви тарата до
поискване (стоки* багаж).
Bahnlinie/железопътни лнния;
ble11öe adj. uenтохол1U; 6ез пътища.
Bl1m/m/i/tgr н жп. n1ньер; -mrlstrnri / жп.
пиньеретне; -netz п ж-лeтепъmн* мтcжи;-poii*
zci /жп. пениц1я: .po/t/еn. влаково пещ*:
-r Sumer н жп. скари пред ненемеm1н; предпа¬
зител из нокеuот1в: -reine/ п спорт. конно,
aвтемобиние надбягване но писта; -schiene /
тeлca; -s'itn/kc / жъ öoлнcрo: -schütz л
железопътна охтaии; *eehwe11/ /'жп. тлaеeтca;
-striy л жп. n-рен; -elgiusppt/u/м7^. бoлнcрa
на изход* и* пcреuи; -ü/rrrÜi/ugy / жп.
нagлeт; -ührnys// н nтехоЛ; пт-д-т ви жп.
линия-
BahnungU. -сп птечl-c'вaн-; поправяне иа път.
B1 hn/untcrTUlruiu/.жл. подлез; -Verbindung/
железопътно връз'a: -Ytu/ceu и железопътно
движение; -verwalluiid/железопътни управи.
aлмнннcнрaпни; —Härter н жп- кантонер*; -нП/-
///11^. -н,nrree1täuseegg п жп. нииmен; -zuy
н вдок.
Bahne / -п 1. смъртен одър, 'евчeг; auf der -
liegen умрял съм*; вие. von der Wic/c /is zu/ - от
люлката ло гроба; 2 дървено иееин'и зи
ранеи-. уирe/1-
Buhr/ycHClt п. -probe/ -rcclt п нсл, прибягва¬
не до знак ог убития (кали Божи съд); -tucl п
поктоB; caвaн-
Bä1echal п 1. овчица (детски говор); 2. резг.
тлупин; овен (ругалия).
Bäiu/y / -cn 1. тamеплин-; н*пaтн*не: 2. мед.
компрес. дипa-
Bai/ -еп леекр. (широк) тaдне-
bliri/e1 adj. Örn^c'—.
Bafeale п* мете'a cед-
Bafecr [бОз—] и* п. -s, -s лоие. целувки (сладкиш).
Baisse [басс]/ -п иърл- те1яме подове но нcииmC;
из нурca; т la baissc [идабОс] (спекулирам) ви
сподаве.
BUjK^f^er^C/ -п биидcрнo-
Bajazzo [öaЯно] н* -s. -s театр: пи1иче-
Bljö1gtt /7. -(ere; -с ваеш, байонсг: mii uul/cpils/e-
lem - с натъкнат щик.
Bujönett/angrrf т воен, атака иа неж: *etiee т
вееш. рони ог шин: ~vcneehiuee т техн, бaйенc*
тен тoтвол-
BijuHäue и* -п, -п аст. остар. öaеилeп.
bujuнlri/ee adj. нси. остар- битaт<c'и-
Buke / -п 1. мор, жп. етиeumиревпчeu зи*' (ле
кораби* самолети); 2. жoнен (на зеилеиери):
Bsk/1 н. -S, - астар. пръчка (иа даскал).
Bakelit п* -S. -е техн, öo'—ннн.
Bikkiliu/cäl н, *(e)e, -е оси. 1. лоетейиетно по
öoнaнaвър (ката най-ниска академична сте¬
пен); 2. изпит зо öaнa1aвпр
Bakkaiäurcus [-p^cj л. -. ---uni нсл, öa'a1oтпр
Bakschlsch. Buk/e1I/eU п* -es, -с бакшиш.
Bakterie/ -nwel. бактерия, боц—д.
bskirritll adj. мед. бактериален. бaнтcтиеu.
/ukigni/g/tständig adj. Öoнггт1еуcгейЧ1H-
Buki//ign/öm/g/соен, бомби с бaнm-тии-.
bsklCriri/ii'll adj. мед- ueптoпуcк*ш бактерии;
-frei adj. чист от бактерии.
Bsklgrirn/kriry л химични. бактериални неИяa;
-kui/ur/ посят'* из öaкгeтии: -träycr л мед,
носител иа ö*кт-риИ; ö*циноноеинeн; -ниТТс/-
rimsalz л воен. употреба из бактериологично
оръжие; -züch1uun/тaзнъжлaнe на бинт-т1и
(ла изследователски щели).
Buki/r^i^c^l^c^g^c и* -п. -п меД. бикт—р пе1ос-
Bukterrologie/ —мед. öи'н-риенегlии.
blkigniolöui/e1 adj. бaкт-тиенегичeн.
Balalaika/ -s баланоИка.
Bsiance [-нa!]еe: *лäйеГ// -/ 1. равновесие: - hil/cm
пазя рaнненeенe: 2 бинине; р*вuееueгни; 3.
везн—. пaнaин1.
Buln1'e/kUg/tlcr [*нa/|c-*; -нОсс-] л-ннин1Öриcн;
-mummer/номер из eнн1нибтиеm (лъв варие¬
те. цирк),
/1111'1/1/1 [*н*т|ей*; -н*-й*] I. tr, нттaвнявaм;
балансирам: inr Jongleur /sisncicut c-n S/oß
Teller auf c-m Fidg/r жеuгньетът балансира куп
чинии с елин пръст; II. iHtr, b пазя рaвневecнc:
Balugcirru/y/^.
Bullnci/r/aun/t (-ейp’Г/ооoтш- -'B1H1ÖT1ег1кa;
-siange- /прът из -кн1H1Öр1cт: -zupfe/ п езич¬
но еезпн.
Biliium п. -S, — техн. балатум.
baii (compa/i beiden /ba/den. sup)enl. au/s baldeste.
hзld./. bald
208
um bä/desien/ am baldesten) I. adv. 1. скоро:
komm - wieder! ела скоро пак!, möglichst - по
възможност по-скоро; обл. je bäldee, je lieber
колкото се може по-скоро; търг. Tür, per - за
моментална доставка; фам. /а, wird's -е, още
ли не си готов?; рилг. auf -! до скоро виждане!;
2.	ралг. почти, без малко, наемал ко: ich ka// ~
/icbi mehr почти съм на края на силите си; ich
wäre - gefallen насмалко щях да падна; ich hätte
- etw. gesagt да са живи предните зъби; почти
щях да се изпусна да кажа; Ърилл. лесно, леко,
бързо: das ist - gesagt лесно е да сс каже; ег
begreift sehr - той схваща много лесно; das ist -
gesprochen, aber schwer getan лесно е да се каже,
но мъчно е да сс направи; 4. релк. най-после,
най-ссгне: biei du - still! ще млъкнеш ли най-
сетне! II. conj. bald». bald ту... ту: - dies, - das
гу това, ту онова; - so, - anders и така, и така; ту
тъй..., -гу тъй.
Baldachin, австр. Baldachin и* -s, -е балдахин.
Bälde - /. —: i/ - в скоро време.
baldig adj. само отрабутавно скорошен, предс¬
тоящ: auf baldiges Wirdereebeg до скоро вижда¬
не; baldigste Antwort най-бърз отговор.
ba^möiNd adv. по възможност по-скоро.
Baldower /и, -s, — map. 1. мошеник, измамник,
шарлатанин, вагабонтии; 2. разузнавач на раз¬
бойническа банда.
baldowee/ rr*. map. разузнавам положението (с
цел кражба),
Baldrian л. -s, — беи. мед. валериана.
Baldriantropfen pl. мед, валерианови капки.
Balg' л* -(e)s, Ч 1. одрана кожа (те животна),
изхвърлена, съблечена, сменена кожа (но змия*
буба а др-Урат- e-m den - abzichcn одирам нкм.
кожата; поел. stiebt der Fuchs, so gilt der -
каквото и да станс, все има изгода; 2. натъпка¬
но туловище на кукла, на препарирани живот¬
ни; 3. а Balgen и. -s, - кожа, мех (ше акордеон*
орган* хармоники* не фолаопорал); хармони¬
ум, орган;,жп. хармоника между двата вагона:
die -е trete/ натискам меховете на орган; ралг.
върша машинална, механична, помощна рабо¬
та; 4. духало.
Balg2 п. -s. -ег фам. пейор. 1. немирник, непос¬
лушник. пакостник; лудетина; палавник (а
гальовна); 2. чемер, грозно дете.
balgen refl- Хрилк, боричкам се, търкалям се, бия
се; лудувам (обикновено ле деца); balgende
Kinder боричкащи се дена; 2. (ле животна)
свличам, меня си кожата.
Balg(en)treter тмул. момче, което натиска мехо¬
вете на органа (= Kalka/t).
Balgeг/г/* -еп ралг. боричкане, дърпаница.
balgTormtg adj. меховиден.
Bзlgtgeieument п муз. инструмент с мехове.
Balg/feucht _ Г ' бол. разпукващ се плод (непр. ни
поихк). -geschwulst (мед, издутина на главата;
тумор с киста; -kapsel / капсула на разпуклив
плод; -teeter и = Balgc/trcter.
hзleantsiere/ fr. раздробявам на малки държави,
разединявам (кама не Би^^етние)-
balken, bälke/ intr. b 1. с/л.-сн. ора бразди с
интервал (ла проветрявате не почвала); 2.
стр. поставям греди.
Balke/ н. -s, - 1 греда преш. de/ Splitter im
fremde/ Auge sehen, aber des -s sm eigenen /icht
gewahr werden виждам сламката в чуждото око,
но не виждам гредата в собственото; ралг, er
lügt, dass sich die - biegen лъже като разпран,
лъже, та се къса; посл, Wasser hat keine - който
се бои от водата, не става за моряк; 2. стр.
трегер, подпора; 3. стил, мозъчен мост; 4.
знак, черта на герб; 5. сел^сн. изхвърлена земя
от плуг.
Balken/a/ker л стр. скоба, свръзка на две греди;
-brücke / дървен мост, мост от греди; -decke /
(плосък) таван от греди -esse/ п минер.
камацит (мсмворше желязо); -gefüge п снр.
гредова конструкция; -geeüst п гредово скеле.
hзlke/bocb adj. висок до тавана: - springen
скачам до тавана.
Balken/eogstruktton[стр. гредова конструкция;
-köpf лстр. чело на греда [на покрива], фриз;
-läge. f сир. гредоред -^1^/^ н снр. план за
гредовата конструкция; -schrift . / надпис във
вестник (с едър чсрсн шрифт); -stet/ н стр-.
конзола (= Krageietn); -träger и стр. гредова
ферма; -Überschrift. ( вж. -schrift; -waage /'
двураменпи везни pl., -week п стр. скелет от
греди, гредова конструкция.
Balkö/ [ког|, -ко, овстр. обл. -кон] и* -s, -s 1.
балкон; 2. шел. нос.
Balkö^brüstu/g - /парапет на балкон; -eaeieg т
сандъчс за цветя (та балкон); -platz л теитр.
място на балкон.
Ball' и. -(c)s, —лев: лаене на куче по диви свини.
Ball2 и. -S, -е 1 топка (ла игри* ли билярд* ет сняг*
хартия), (mtt dem) - .spielen играя на топка; de/
- schlagen, werfen, Tangen удрям, хвърлям,
хващам топката; e-n - machen печеля удар (ши
билярд); посл* der - sucht de/ gute/ Spieler всяка
работа си търси майстора; 2. мстел* топка от
нажежена) сплав, метал; 3. кълбо; глобус; 4.
пран. безволев човек, играчка.
Вай5 н. -(e)s, -е бал: auf de/, zum - gehen отивам
на бал; - sm Freien градинско увеселение.
Ballabe/d т = Ball1.
Ballabgabe f спори- предаване, подаване на
топката.
Balladd/ -п леи. балада.
baliäde/haft, balladdsk adj, лот. като балада,
баладен, баладичен.
Ballanzug т костюм за бал.
Ballast, овснр. Ballast и* -(e)s, -е баласт, изли¬
шен товар; преш. бреме: .мор. - esn/ehmen.
209
balze/
ibHcnfci вземам боност. изхвърлям баласт;
прен. eieh D - uufiaden нахлузвам сн öлcмc-
Blllaei/töif/ pl- мсд. баластни еeшcетвo (несми-
ловми)
Bällchen п, -s, - теnчицa-
BUll/dumg/дама п боден тоалет; -cieg1 п ивхт.
днсто зи 'осо рязоле; -cmpfl/ycr н рад.
T-грaнелaционcн птиcuлик-
bsllem I. tn. rejl. 1. свивом, еmиcкиu; провя из
геnнн (е ръцс). die Hs/i zur Fsust - (le Faust -
евивaм (ръкама ои} во юмрук. пестни'; mit
ycbsllici Fäusten със свити юмруци. песгници;
(cn ScUmec - правя ев-жлн топки; 2. nefl- (и intn.
b) трупам сс, •'мпя сс, 'ъ/бя сс. етпеmявaм се:
iie Wolk/i - sich облиците сс кпнöяm, трупат;
(ги ScUnce hall/ (sich) ен-гпm сс етнърдяво (те
топки)- 1eене стана ио топки; прен. /с/ailieu
Stil. /eball/е A1/iiu'aeweleg ебит. ст-твот стил;
II. intn. b ралг- играя ио тепни: хвърлям тоllкa-
Ballcm н* -s. - 1. бодо, въттеП; денк: zu - packen
провя ио бали; im - binde/ бaнитoм: 2 било
(като мярка: ле харния — 10 тапа* плам —
12 лелa, кожн — 120 броя); 3. снет, възт/ае-
иичко пол пръстите (по ракито а крака);
gелuoнa закръглени чист ио лоca: 4. лоал, пето
ви uянои животии; възглавничко (под конско
копита); 5. лсхн. тинтъг1eлa дървен* чист ло
ренде; 6. кож-из теnн* ио еърхо ио фехтовинна
шпого.
BiUci/bigicr и иърг. опоконоч; -dC/cn т вест.
^л^г^^и^^и, шпаги; -eise/ п иехн. = Ba1l/ls/g: -/ul
ш нърг. = -нптс; -kreuz п кръст с геnчиц1 но
'рoншaтa (в гербове)* -нпгс/ търг. еmе'И но
öoдн-
ЬаИгтнекг adv. търг: ло öaнн-
Bu11gubUehec/разг- шег, —лн псйер. детски пущ'a-
Bül^cri/U/^ ..//пеп öa1cлини-
bullt/i, /ailrui int/i b рилг. птоиънж1m-нне
тропам (по «ралама). тръшним («рало); 2.
н-пл-'ъенomе /прми-
BillCtl п* -S, -s балет (танцово група. ланци).
Ba11gtteue/ [-б:^з^]]/ -п танцьорка в бонст.
Bal1gtt/mgi/teu и öинeтмийcтер: -rultc / релл.
ирон. ученичка — танцьорки в бо/ет.
hslliöumfy adj, нпнöовил-Л; вaлчcеT; объл.
BllUgg/el11/chafl / бално общ-еmве; ~1uue исл,
еnерmвa палата за игри с теuни; -hupe'Лютоиг.
крущевни-u нни'cон-
hal11ö/gi/'lgnt1 tr. лoтв*ним лш.; 'ато то nоnти-
тям (вж. Yeue'1limlmbeesergr-
ballig/T/- l.неичeег: 2. деп'ов.
Ballistik/азвп. балистика.
/l11IStSe1 adj. вееш, балистичен: -с Kurve триск-
mелии.
Bill/jugyg л ризк. пт1елyжн1н ио нeниcпнaнa;
-/Cid п болна ток1и; -/ödigin /рядка нaрнц*
ли öa/o; -lokal п бодев coнон-
bsllmäßly adj. öaнeu: - ge/leiiet облечен е бален
mеo1CT-
BulL/mutttr/рядко мaИнa; придружаващи дъще¬
ря си ио 6зл; -netz п спори, мрежа иа керг
(тенас).
Ballön [-о/]. ебл. -ои] л* -s. -e/еöд» -е 1. öoнен:
аеростат; детско бановче: e-m - sulstcigcn iueehm
пускам öaнен: 2. мед. нунуиö1чнo (су'.ис1ш); 3.
дамаджана, бншник; 4. вид 'ръгна нaмпo: 5.
обл. фам. тикни. кратуна (ле глави); гърбух:
розл. e-m eins auf (nm - geben цaпoрлоевaм.
цапним нкт. по 'л*mуиoтa-
Ballon/lЬн/1uaunö1/ /. - abHehnygs^hütz п
восп-. оръдие птогнв аеростати; -Ьgöhue1tгn и
вееш. наблюдател от б*лен-
Bsllo/Ctt п* -S. -е въздушни камера во нeпeннн.
Ballörnfülluin' у/ ивнащ- пп1нeнe; пълнеж и* бо-
нои; -^lulic/вииац. хангар зз бoневи; -hosc /
рилг. Щ1рени пaнmaнени 6ез гънка -hÜ1C f
ивииЦ' външни еöвивнo ио би1ол: -mÜtzc - f
'aек-г със заоблено 'рътно дпле; -/reife/ л
велосипедна гуми; -sclin/твкст, банонзоиде.
Bai1ölnyg [-аж—] / -п балотаж. гласуване с изби¬
рателни гепни-
bullöii/гg1intn. öaноннтaм; гласувам с избирател¬
ни гепн1-
Ball/rossc/ 1, бел. картон (Vi/umus opulum); 2.
бално унрoщ-в1- ио дома; -rohe / (официални)
бодни рен1и; -s'hl/g/l н спорт. рaн-тa зо
тенис; -Spieler и епертуниш с тепни: -stusi л
бален теo1cт-
I -сп 1. свиване из юмрук; етъcтининe в
кълбо, вaнме; 2 (сбралувансма от тави)
кгнÖ0; тaлме.
Ballungs/cbictc област с еcобeно еинuе струпва¬
не ио население - иuлуcтрии.
Balm и, -S, -е квегр, вдлъбнатини е ениди-
BslnгögnapUlg such: Bul1gögrlllg /, — öaниеег*
тaфня-
Ba1nгöt1cnaplг / — öилнcететaпия-
Balssm н* -s. -е 1. öo/сим; cлeлегве зо облекчава¬
не но öелкH; а прен.; 2. благоухание; 3. hiil
б1aгоухocшо-
BslsamЬüeh// /кутийка за öнигеухaв1Я;
bsleami/'U adj. 1. благоухаещ; 2. уcпеноитeн-Il;
облекчаващ; 3. öoдcoмев-
/ulStüri/ adj. доил. епa'; упори'.
Balle н* -п, -п 601'--^
bsllisch adj. öaлт1йени-
BulUs/eu н. -s, - неновки от öoлуеmр*лo. парапет
(то стълби* мосм)-
BiluS/uädc /, -п банустрид*.
bilust/lruri 1г, сир. поставям öи1уетрag*.
Balz / -п; н. -ce; -е 1. ирeнC; съчетаване (та
/нстравн* филаши а под.-); пенево възбуждане
(иа .мъжкия); гекунaue; 2. сезон зи ярене ла
uикеи диви пт1ни-
bslz/m intr, b лев. (ла фалани-. нелрвво а паД.) 1.
яря се, съчетавам се; 2. генувиu-
14. Н-иено-öглгaрен1 тcчll1H; mеи 1.

Balzzeit
210
Balzzeit f.ic« еeтол зи яреве на uянеи птици (вж.
Bu1zr-
hsm! intn- 6ам! (звукоподражателно за звън на
камбана).
Bambus и* -ecS; -sn бот. бамбук. бамбуково
тръст, гръcгикa-
Bum/us/röh/ п стъбло иа бамбук; -eiöek т
бамбуков бастун; -zuckt/ н öaмбу'евo захар.
Bsmm/l н* -S, — обл. фии. страх: е-п - vor ntw..
haben нрeп-ти мн под дъжичкага.
hsmm/llg adj. ролг. 1. ^röm, отпуснат; пров1е-
вод; 2. еmрaхнив-
himm/ln intr- b обл, ралг- 1. люлея се, клатя сс.
клатя сн 'тинин*; 2. птевиенoд съм. птевecид
съм сс; 3. фим. трепери мн под лъжичката (от
страх); 4. птееи; 5. скитам. тяпaм: 6. звпни»
himm/lm intr. b хвърлям пнеек1 камъчета вид
водата (До подскочим).
bimsen tri ро‘зК' тупам, нупн*U; нуи'aм-
/siil adj. банален. n1ееъ'; изтъркан.
/lglilel/n/11/, банан-з-рам, опешлянaм; Вола-
lisicrui^U/.
Bn^^l^tät/ -еп баналност. пнеcкоеT; иттьрнoлеcг.
Bunänn// -сп бол. örnon.
Buiuieist/ck/r н рад- единичен (6апанoв} ш--
'eл.
Banäuse н* -п, -п пвйор. ссизф. ограничен човек.
ф1ннетcр-
Bunlueentum л. -s, — cенaфшилa; финнетeрcmве.
Bs/i* и. -(cr/, Ч 1. том: ралк. (is spricht Bänlc
зи*мeнттcнне с; това казва ииоте: 2. пелвър-
зия.
Bü/d1 п. -(c)e; -си 1. връз'* (въобще); 2. п*ллcн'O;
нердcдa: лепта: seidenn -си непт1н-ни кердcлн:
das Blaue - ycHi/nei спечелвам синята лента
(като иaй-батл ларгoваки кораб между Евро¬
па и Америка), llulch(ee - конвейер; ралк. ат
laufenden - u-nрeкпcнaно; 3. нелто, банд; пови.
ердeн: 4. магнетофонно нeлтa; ein - b/sp/ecUen
/енетя ла м*ги-mефенли нелто зо тaпиc: 5.
обръч (ли буре); 6. иехн. повта, скоба ио елoтo,
nтететcц: розг. außer Rand uni - sein -звън себе
сп съм, необуздан съм. пещръ'лид съм; außer
Rund uni - gcua/em, kommen пощръклинaм; 7.
смр. пенcг*ге тo'ееoлo орнаменто/н* подпор¬
но; & гривни (като уиpотвние и ла много
лсхинчссии цсли* напр, кривни ни оръДие); 9.
фи1мевa ненго; 10. инат, съединителна пнпa;
сухожилие. нтъз'O; ниг*м-вт: 1L ксол, мнод
скалсн е1ей; 12. гсогр. тясно терас'*— пcлетт
на стръмна скала; 13. бол. = Buhdguue; 14. стр.
жив. банд (фрил).
Bs/eJ 1, -(c)e; -с oбоии: pl. 1. врътнн (духовни,
рoдшншоии); las - (си Lieb/. Freundschaft връз-
'ого во нюбентa; птиятeнегвете; die -с ets
B1u/g'/; deu SprscUe. ens gemeinsamen Volkstums
втгтнинe на кръвта, езика. во еöш*тo народ¬
ност: 2. вериси. онен1; прен. зagплжeнни; im -с
scUlsg/n е'овoеoм във перит-.
Band4 [банн]У/ -s лжaт(öилд); джазов ет'-cmът.
Bsm(ng/ [-Иж—] мед. бандаж, прeтрпт'a.
Banel/iet [-жн-] и* -сп, -еп банложист.
Bund/urbcit/окоп. рaöетa ио 'енвeйeр; -uufdle*
те / запис ио магнетофонна деигз.
Bandd// -п 1. банди. шийка. тайфа: ралк- често
шск* iiu seil mir с-е schöne - '0'^ сте ми
хубостници!; 2. ръб, перваз (на билярд); етрaд-
'а (по манеж ше цирк); 3. oотaр- странстваща
театрално mрупa-
Buhe/feen п метил ж-дито*чeмöeтник.
Bänlel п* -s. - пaндeннa; нердcннa; щитит: ролк. с-
m am - fUi/ei теgи никете зз неca-
Bs/dcliirr п* -s. -е oоиир- воен, прcттaмeнa
лeмъч'a; боидсднр.
Bsndenrillncr л гдивигoл ви банди.
Banl/nspektrum п фол. нт-чен. лентов спектър.
Blnl/nöl/, Binleröllc/ -п 1. бандерол; 2. сстср.
ленти с афоризми.
Bn^<e/^^t^i^]lk / нвксл. фабрика зо понисн'—.
щирит1, -fric/ / техн. лентов ндна епитaнa:
fiiteu н род, иничен фннтъл: -^^€^'11//мед.
ебрив; -örecrcr н лсхш. н-нтечeн конвейер;
-gcnäl п мaгнcнефев; -tise п бол, трена-
понден'а (PUalsuia plets): -^isa^ci л нсхш,
бъчварска куни: -eö!z п лехи. дърто зз обръчи.
».»bäniiu (като второ чест он сложни Дунш) =
...томеи: d/eibänei/; vielbändig.
bändige/ tr. унронявaU; дресирам (дови живот¬
но)' обуздавам (кои, страстите си)\ уеиити*
тим (дпмс); Bändigungy.
Bändl/cu н. -s, - урхтнтген; дрeеьер ио животu1-
Bs/dil и, -еп. -сп 1. разбойник. бандит; 2. платен
убиец.
bsndilriluTl adj. разбойнически.
Bundhrntum п. -s. —; Blmlft/1w'gegm п рттбей-
инчeегво.
Bsne/kcrsmik fHpuuem. лентово керамика;-kup-
pcluny /' иехн. л—нгочен еъeднuигcл: -muß п
ренм-тпл; лолem'a (мвмър): сантиметър. нани-
вoш сс мстър (на шивач); -mÜilC /тe'ети1-н
стои за панделки; -sä/c/нсхн. банциг -schei¬
be /мед. нлтeрвeргeблoлcл хрущял; *sc1/ibg1-
schul/n т мед. увреждоле на илmeтеeтm-бри-
дсн хрушин: -schcib/iivorla)! н мпд. дискова
х-твии; -schl/ITc / фльонто.
Biid/uicln pl. кене, юфка во л-нmн-
Bnm(scl п* -s - мор- тънко въже
Binl/stcln н бордюр; -Stuhl н мексн. стон зи
панделки. шиуров--
Ьsnlwgfe/ adv. ио томове.
Buae/wirkcn н нексм. пасмантерисн но плетени
делти; фабрикант. тъкач ло пaниeл'н: -Huum
т леел. meнни: -Hurmmllcl п мпД. cтcgетве
птогнв meиня: .нurm/ltz н фим. пейор. н1не-
мeттнчeн пeрнеg: -Hu/mHon п ризк. пейор.
ни1омeттичнa дума.

211
Bann
bang adj- (bange/. bämgc/: bangst. bängetr 1. плах.
страхлив: vor e-m bange s/im боя сс, страхувам
се ог икт.; miu Ist vor ntw. D. um пГн. bang боя се
от. за вш»; ns ist miu sagst uni bange страшно мн
c; nur dicht - ! ие сс бой. ис се страхувай!; 2.
зигрижеи,ризк. тревожен.
BangbÜx(e)paEn шег. cтрoхепптдьо-
bamge adj. вж. bung.
Bunge/. —; Bsi/igk/ii: Uiben Sie k-e - ! ве сс
бойте!; er Uat mich (miu) Angst und - gemacht
той ме уплаши; фии. - mache/ yllr niclt! мечки
страх. мене ве.
bangen I. iHtr, b imp. nefl. 1. (sich um etw.. vor etw.
D - ) страхувам сс, боя се, ттeнежи се (за. от
лщ-r: ich bange mich, cs hangt mir lÜu/um/ mein
Leben. vor dem Tode страхувам се за жинетa сн,
от смъртта; 2. 'еплeя; тъгувам зо ннг-; sich auch
e-m - 'епнeи зо 1'/.: II. blmgen f/i плаша.
Ban/i/kcil, BungHell/, — 1. страх; 2. б-зI1е'ейcт-
ве; mpeвегИ; епaceли--
hng/lie1 (рядко /mnglicl). adj. плах; страхлив.
B^ik1/ -с 1. пейки. енaueйки; чин: die letzt/ -
място ио най-лобър -ди вaй*нещ учсник;!:?.-
с/н. auf dic lang/ - schieben отлитам. птетa'au
зи нунен geH; ein von deu - geTl!l/nee Kind
извънбрачно дeтc: auf (er Taul/i - liegen
нcвтийcтвувим: e-m u/reu iie - trinken пия c
uи'еге; локано палне пои мoеитa: sich zwi¬
schen zwei -'е setzen сядам но два стона
(прен.); all/ luuch die - неичн1 6сз изключе¬
ние; до едни; 2 ииелоявивe; натрупване,
на^/бяван— (па облици, мъгли); 3. пеивоиeн
пясъчен вaвеc; пнитнениuи; 4. занаятчийска
маса; тезгях (особено то .мссирН: хлебари); S.
'-риcевид-н бряг; 6. восш, бруеmнeл: üb/r iie -
schießen стрелям над бруcтвeти: 7. вни /1u-
ииcгичeек1 урсд; 8. руден пласт, слой, /eе-
лежнИ; минeтaл-н едеH-
Bunk2/ -еп търл. 1. ö*B'a (и игрално): Geld auf
(er - [ll/g/g] haben. cln Konto b/i deu - haben
-мом пари. сметки n örn'aro; корт, die - Uulten
държи örn'ara; кори- (le - sprengen ебнтим
всички пари но бои'ито; 2. ризк. е1гутeu фиш,
еигутнa печалби при того. кaрmи-
Bank/abeehluee и öaнневе птикнючнивe; бидaнc:
-uiHrisuiy/търк. öaвноно изреждане, орл-р
зз пдaшoлe. зо птeнед; -au l/ce1/‘държавен
надзор ио частните банки; *nu/нele н нърг.
п-р-ои-ч-и бюлетин за епcтояuи-те ло бойко¬
та; -eu/ög т иеолоК: пейор. öaннен туз;
--egfmle(ur н öaвнев чинени1н; -///1'11 н
търг, банков отчет; -eöereu и техш. гелямa
бургия; -bulel н търг, акредитив; -bnicr н
остор. пърл. банкрут. фалит, нecъcтеитeнлоеm;
/lnkbгUehig adj. търг. бol!нтутl!рoн; п нeепcноя-
гe1ноег
Bunk/bucl п търг, банкови тле/овa книжки;
-cidis/c/търг: öивнев влог.
Bänkel д, -s, - 1. еmелчc (?о ириии); 2. мал'о
пeИнa-
Bngke1/kind п = Banken/; -//ämtr и дребен
търговец, бакалин; -Led п панаирджийска
песен; -eänugn и ризк. L пaлииpджийcни
псвец; 2. бездарен поет: -sän/crC / понанрл-
жнйене пссис.
banken intn- b 1. .мор, зосядом (с кораб); 2. държи
бал'ата (при игри),
bunk(t)rötl adj = /unkuott-
Bs/kcrt m. -s. -е пейор. ряДко нeзиноннероgeло
детс.
Bunkgft1 п* -s, -е банкет.
Bs/kC^2 п. -s, -— банкет ио шосе.
Bankette// -п 1. бсрма из нaеип, ви екеп; 2. снр.
банкет, перваз ио ееuеввн еmcнн-
bank/ttic/cn int/-. b дивим банкет. утешeвиг.
Bunkla'h п байков бранш.
bi/kläily adj. търг, ein -er Wechsel рcgеенa
ueинтeлнини (коямо се ннкасоре в банка).
Biik/gcschäli п търг' 1. банки. бaнкове птcлпрl1-
яmнe: 2. банкови сделки; --girö/ödtö п търк.
билкови рaтплaшaгeллa; разчетно cueгни; -gut-
Usben п нърг. авоар— pl, е Örn'*; -hämmer н
исхш. шлосерски, железарски чук; -he ги л
биннeр: -Гю/с! и нехн- те/ямо бъчвaлc'е
лeндe: -horn п нехн. ръчни нaконoдни-
Binkieu [6*1'3—] н. -s, -s 1. бaнкeт: 2. корт.
държащ örn'ara при хазартни -три.
Ba1k/knth1l и иехн. тезгях ио дърводелец (=
^//1/11/); -köglö п иърг. 1. örn^na сметко:
2 авоарн л/.;Bно/ е Örn'*; -kncl и толям
балкон фан—m; -küglc и търг. öai^ '/1—1';
~kugeg/бaнкене дело (като поука).
hsikmäßly adj. балкон.
Bldk/1ött/бaнкнегa; -dötedumluuf и бонкиог-
№ еöлишcннe: -platz и трил с кден ла лържин-
иита бан'*; -utile/ редици (в меамър, кино¬
зали); -ufiemri и иехн- рсмък зо закачване но
'oтоccтияmи иа нени-
hunkrött adj. 1. търк. фалирал; обявен н н—състо-
инeннеет: - g/hcn фaнирвoм: 2. пран, изтощен.
ви крия но сините: ich bi/ - розг. хич ме иямо.
Bankrltl т* s. -е бaнктуm; а преи,: несъстоятел¬
ност: - anm/licn, erklären (ралг. mscU/n) 6инк-
рун-фим, обявявам нecгcтояme1ноеm; s/<^l1ee1eu
-душевен фалит.
Bank/ealg [-сейф] п търг, билков ттeтер; -scU/ck
н нърг. биuнен чек; -scl/ii н öaнквеги.
-s'iHi/e/l и търг. ролг. вeпезводeлo банкови
cпcкунинllя.
el1kU/lieh adj. търг, обичаен (процент).
Bin/vcrkchr и търг- билкови опcриниИ; сделки
pl-
/a1kнci/e adv. ксал. ло пнaегевc-
Bank/Hesen п бинкеве дcне: -zcitcl и = -schell.
Ba/n т* *(e)S; -с I. вълшcбcгне; чoт, обаяние:
мития: e-m In - lallen пненявам нк/^. с чара сн.
Ba///bruch
212
държи го n евеи власт; c-n in - schlagen
омагьосвам, п/гнявам, омайвам ннс-; unter e-m
- /eisigen sein емa/ъееaл съм ог вщ-; lem -
/rcchen оевоöежgaвaм се от чaлO; вълшeбетве-
mе; магията; литеaдим магията; 2. осн. нноде-
тeнени власт; юр. съдебна власт; ютиcли'нии,
подсъдност; 3. оси. раИои, еблиеm ио додсно
плисг; 4. аст. етлпчвинe (ом църквата), онтге-
ми, ингcтл1кm: обявяване пън от зaнелнгe;
поат. птенулa; изгнание; оси. птеекриnния: е-
а in Acir und - tun. mit lem - belege/ обявявам
икс. вън ог законите; отлъчвам ог нпл'тama;
анатемосвам; 5-хиилл. пеиcн-инc но хиmнeрееo*
го младсж.
Bз/n/hrucb н аст. нарушение но зоброиз. ви
ин'—^—'!; -buch п кинги за магически закли¬
нилия; -'bullee/ -br/eT н щърк, пипcнa буди зз
отлъчване.
ba//en tn. 1. вас. ечaревaм; омаИвам, емигьеcтaм;
пленяном, пран. плнкенaвoU; закрепям. задър¬
жим нкт на сдно миcге; wir g/bsnnt ^/1/1
/icl/еп застином. спирам кого тaконoн; er ist wir
gc/iiit von iiu той c кaте емa/ьоеaн от вся; с-с
Rele nil (le Schallplatte - записвам реч ви
грамофонна плочo: e-n auf (le Plane - провя
фетеrрaфенa еи1инa вз нкг.. 2. вае. зa'лииaи;
пропъждам (духове); премахвам, отпъждам
(нуждала, грижило); 3. отлъчвам от църква-
гз. aфoт-евaм, анатемосвам; 4. изпращам в
итгиии1e; nтонужлии; Bannun/j/
Bsnicu' ш. -s. - тaн1ииame1-
Bidd/r2 л. -s. - 1. ист, птипот-Ц; етиг; зномс. а
пран. щърк. хоругва: ess - (er Hof/uny знамето
на надеждата; sein Name wurde zum - ens
Föu/se1uil// имсго му стон* знаме но прогреса;
2. милнa лтуж1нa-
Ban/er-Headli/e [6äin/p xäjuiaÜHj f —, (—), -s
•заглавие во уводна стиния. вaпcчaнoне с мве/е
големи öy'^ei.
Banner/here н осн. T1aввенемaвднищ; сутеренен
владетел; -ilculrp/. еoеaлн-
B3//ert н* -s. -с полски пазач.
Bannerträger н звoмeиееeн.
Bann/fluch и, -s 1. онатсма; птенлиmиe: mit dem=
//legen aвa'тcмеcтaм, афср-свам; 2 = -bulC;
-friede н ист. 1. еöш-егн-но епе'ойcmви- н
ред е даден* област; 2. епотoзум-нн- с църква¬
та огuеене вероизповеден——то ио педашипнm-;
-gebiet п тoблaнcиo з^ни (олвоoв'}; -g^e^r^e^chtig-
kril- fuem. тeтaД; фискално прaее ио тлтлcтeди;
-gut п невнриöaнивa стоки; -icrr л едодетсл.
/еепоиaт во оö1oет-
ban/ig adv. обл. рилг. твърде мнесе: нcнмевcтно.
Bann/krets н 1. «на. магически кръг. и преш,; 2.
еöнaеT; сфери ви влияние: sic g/rlet I/ s-m = тя
попадна пои негово влияние; —kreuz п /ривн-
чен знак; -leute = Banm/uleute; -meile/Tтeт1не-
риини вътре н чертата иа /рили; -^i*ecbt п оот;
монополно прaве но феодален владетел; -erti1
л граничен 'auпн; -stuull н ист. щърк. вие:
oлигcмa: -vogt н ист, nоне'и пaтич. пъдир:
—wild н нсл: забранена тери; -наги/неuгрo-
бандиа cто'И-
Banse/, -n; Ba/se/ и* -s. - доил. 1. място зо снопи
до хoрuaнa: натрупаните енеnи; напес; 2. куп
дърва. тътдн^а.
ba/sen tr. диол. 1. натрупвам, ендaдирии (снопи*
дърво); 2. тъпча. нареждам сено н пленнико.
Büitim//cwicht п опoтM: тежест (52 '/) при бокс
(категория та текло); —lull п явaйcнa дребни
конешкa.
Baobab и, -s. -s бол. öoеöaб; uaймунене дърво
(Aiunsoiil eiglrl/lr.
Baptist и. -е/. -сп щърк. баптист (секта).
bar’ adj. н брой. иод-чсн:. -gs Geld пари е ö^B. в
uaничнеcг: im - е öтей; iur gegen - само срещу
пори н брой; in ^cm G/ld bezahlen заплащам n
блой-
bai* adj. L теЛ; ucnонл1г: - und bloß гол
сол-н1чпк; mit-em Haupte го/отлив; 2. 1егииc-
ки, изстоящ. чист. иenтинтит1 ечcвидeH; яв-л;
das ist -tu ^^1/ тевa c чиста, очевидци
безсмислици; - uni ölfh1; - und /lau съвсем
оч—нилио, ивне. ясно; -tu Emsl мното еeтнет-
ле; alles für - lÜu -c Münze. für -cn Emsl
nehmen вземам всичко зз чиста истина; 3. (с G
ши von) лишеи от, без - aller Schuld чист ог
всякакво вина; ulirr Eh/cn - ec1m и, нямим
никакво чувство зо чсст; б. лишен съм ог
всички еилетc н печ—е'и.
Ваг‘ в. -S. s метеор. öaT; налягане ни слип кн. ем-
Ba/1r -s 1. бор; 2. бюфет, тезгях.
Ваг' н. -s, -е исн. бар: а. песен ио uaйcгeтз1H/e*
T1mc; б. нонцова м—неиня.
Bär и* *cm. -еп 1. меч'* (а коли руголтя ла
недодялан* тромав, груб човек);, остр. icu
Große -. deu Kleidt - Генямoma мечки. Минкато
мечки; ein rechter Bäu цяло мечка (ла тромав*
груб човвк); релк. e-m с-п --сп uufbiidei мятам
икг.; 2. лоел. вж, Bärenspinner; 3. лоел. позво¬
ли— во ^^1 инфузории; 4. греда за трouöени-
ве. глauöонкa: 5. нсхн, иaщннeн чук. мдат.
//.bae suffl ше прилагателно 1. он аaщвсивииал-
шо имена = изпълнен саа; fu/chtban* fn^ch1ban;
2. от глагола а оиглаколно оащаатвана1но
със значение ши сегашно пасивно причастие:
lesbar,, sichtban- denkbar; 3. от прилагателни а
наречия; sonderbar. offenbar; 4. = бел; freude¬
bar.
Barabfi/du/g у - зoиовонивoиe ио наследник н
öреИ-
Bar3cke/ -п 1. бaрaнa; а пран, (зи лошо жилища);
2. пив—ньон н öенинцa-
Barackenlager п лагер от бoтики-
Baratt н. -S, — размяна ло cгок1-
Barättha/del н размени* гпртения; к11тиuс-

213
Bardckbau
Barauslage/ pl- пътни н дненнн пори (на колшн-
Дироваи).
Barbär т, -са, -сп 1. пейор. варварин (?а жесток
или необразован човвк), и пран,; 2. аст. н—e1нн-
Barbarei / -еп вaлвaретве.
Barbarentum и, -s, — 1. еoлвoретве; тoлвopшнлa:
2. лсцнвнннзоволост.
barbarisch adj. 1. суров. ж-cгон; 2. н^]рн;^|^^'—.
нeцивинитевoн; суров: -cs Lal/ii лош, титви-
лен нитине'и език; 3. adv. фам, твърде. мнеге:
cs isl - kill много с cнудcне.
Barbarismus по - -..mem /заколт. вирвaрнтъм-
Barbe/, -п 1. лоал, мряна (Baubus vulgaris); 2. осл.
таите/* иа женско бол--
Barbecue н, -s. -s борбсню, трoл1uе'1 птaзuин
със cнoти; скара за печене.
hзrbri/ig adj. беcонег.
Bärbeißer л вид нендж1йcке куч--
bärbeißig adj. 1. иaвъе—И; намръщен, свидние.
гризеш ясните (кон); 2. (ла куча) дресирано зи
нов ли мечки.
Bärbeißigkeet/, -сп лaвпе-леcT; нимтъщeноcт-
Barbe/kraut п бел. злина (Bsrbsucs Yu1/uui/r-
Barbesta/d т иoничнеc'-
Barbier по -s, -е бръснар; остар- тпöoл-
barbieren	бръсна: фии. c-n ü/cr len Löflci -
измамним. обръснам. еенубниu икЕ
Barbierladen л бръснарница
barchen adj. öoлхcmcл-
Barchent по -s, -с такси, бaтхcт-
Ваг/darne, рлпг. -Trau/-eлн-тни е бар. бордама.
bardäuz intj. (дамски говор) гуп! (при падане).
Barde1 п^. -п, -п лот. оси. певсц. поен.
Bind/2/^^ -п кота- гънъ' пласт снииино за увиване
но пг-ца при ппл'ж-л--
Bardiet п. -(/rS; -с 1. лит. бaлде'0 песен; 2. аст,
cmиро/-тuoнcки бе-н рст.
bardisch adj. лот. битиcнн.
Bareis п сух мраз; лед без сняг.
Bärr/rdie/et и мечешки услуги: -dill и бол. =
-Cci'icl; -feil п м-ч-ш'а нежo; -/1'1/1 л бон.
див копър вид метaч, вид р—тcн- (Foenicuium
uueliumr; -Führer н 1. мcчкир: 2. фам, шег.
велaч но чужл-лнИ; гости; -TTuß и бои. дев—-
снн, меча стъп'* (Hcuscl/um); -geeugdbeit j:
mll = здрав като б-к. нoте мечка.
bäre/haft adj. мечешки; 'иго мечки.
Bäre//haut / мсчо кожи: ризк. auf dcr = li/gei
н-umийеmвau, излежавам се; -bäuter л \-лил-
ебтaт е nтинизк1; 2. воа. ппйор. 1—^—^
мърз-H1в-ц: -röhli/ меча дупка. бгтнегo:
-hu/ger н рилг. вълчи тдaл: -ju/ge п мсчс;
-kerl н ралк. мъжога: -klau / и бои. вид
е•ттoщн1н (Acuillus mollls); -klaue / бои. =
-Uuß; -lapp m бои. = Bäulspp; -lauch m бон.
лнв чeепн; лук (Allum uuelnum).
bärenmäßig adj. мечешки, 'amе мечка.
Bärenrohr н бои, мечешко ухо (Arctotls); -schlaf
m дълбок летаргичен сън; -spinn// п лоел. вид
кафяви пcпeтуди (Eupr/pii caja); -silCTcl и
бо'ущ: -tnu/c / бои. диви öоров1ннн: pl.
мсчо грозде (AnetöStlphylö/ uva uusi): -Zfl/ycr
m клс''* зо мсч'—.
Barett п* -S, -с öoтeти. öaрcm'T-
BaIrf'reinaahbuggплaшoлe иа пошcне'н 'икси н
öрей-
Barfroei и сух еmуд-
barTuß, barfüßig adj. бос, öоcенег.
Bar/fußer и щърк- фpaнциенaнeц (моиох)\-geld п
пир— в ниннчлееm. е брей-
bargeldlos adj. иърг. безнидичсн, безкасов: -сг
Vcr/ciu бcз'aеевИ; б-знаничнн операции pl.
Bargeschäft п иърг. сделки е брой.
barha/d adj. бсз ръ'aвинu-
barhaupt, barhäuptig adj. генегнoт-
Barhocker и (виоoи) cmеH; етенчe н бор.
Baribal па -s, -s ч-тнa североамерикански мечка
(Ursus umeriklnusr-
Barille / -/ релк. тaлтoлo-
Baetton rn. -s. -е баригон (певец. музикален
инструмент).
Bзritogiet *eП; -еп öaтнгон (псвац).
Barium п* -s. —.ши. бaтий-
Baek1 по *(e)e; -е ниеmритau шопар.
Ba^/ -еп мор. гримaчнев нетoб.
Barkarole / -п 1. н/ун бoт'aленo: 2. малка лодко
(бел мечии)-
Barkans/, -п 1..иор. малка uе'етuицa или лол'а
с пара; 2. мор. бор кос (лодки ше военен кораб)-
Baekauf н покупки в брей-
Barkk/. -п тибирекa лед'и; попи, малки нел'a бсз
мочта н меmер /agни-
Bärlapp и бои, пливул (Lycopoeium).
Baelauf н спорт, и/тa но теö--
Barkeeper [*кu*] по -s. - съдържател но бар.
Bärmee, — обл. мaи-
barme/ I. intr. b обл. пвйор, вайкам сс. тюхкам сс;
II t/i будя състрадание (с нкк-),
barmherzig adj. 1. мндоеътлeH; състрадателен.
u1/оеmив; U11етлнв: остар- -с Schwester ме-
Л1H1иекa c-cгт«и; - gegen c-n sein имам мндое';
проявявам еъеmралauиe към 1'/.; -с Brüden und
Schwestern бро/я и сестри ог рели/нозеи ет-
лел; 2. остар. жалък, мизерен, окаян.
Barmherzigkeit / — милосърдие, милознuвоеm»
епетрaиaннc-
Barmittel pl. налични cрeдегвИ; пaрн-
Barmixer л, -s, - битмaи.
Barn п* -s. -с вж'- Bsrucn - .
barock adj. 1. ирхни: öирокев: ei/ -er Bau
nеегрейки е барок; Z пищен, пт-mовoт—Л;
пат-тич-н (оти..л)'; 3. капризен, стрин-н. чулне-
ват: -сг Geee1mlek чулuеви' вкус; -е Laune
нanт1тuе нacтре-ниc.
Barock tu -s. -е архии, öирек»
Baröckbau по -s. -ten артил- бароков* пое'ройнo-

Barogr3ph
214
Barograph auch: Barograf m* -en. -en барограф.
Barometer н, осмир, m* -es, - барометър: das -
ablesen отчитам барометъра.
Barometerstand m в^^^.душно налягане по баро¬
метъра.
Bard/ н. -(e)s, -е барон.
Baro/ät п* -s, -е 1. родово имение на барон; 2.
баронство.
Baro/esse/ -en, Baronin/ ...пеп баронеса,
haeo/seirrr/ tn, 1. iHtr, b шал, лентяйствувам,
живея като барон (бс? Да работя); 2. аст.
давам баронска титла.
Barras н. *, — войн. 1. (военно) служба, войник-
лък; 2. войнишки хляб.
Baeeakän /л, -(e)s, — текст, вид вълнен плат.
Barre/ -/ 1. о Barre/ /и, -s, - бариера, преграда;
юр. преградно перило (« заседателни лола); 2.
нанос от пясък, тиня при устието на реката; 3.
мор, прибой.
Baere/1 и* -s, ~ 1. спорт. паралелка; 2. нърг.
кюлчс злато или сребро.
Baree/2 и* -s, - обл, овснр. ясла.
Baeeiere f-иере] / -п бариера, преграда, перила
(ло спирана по Движението)'
Bareirrr/epri/gen [-иере-] п спорт. скачки pl. с
препятствия.
Barrikade / -п барикада: ~/ bauen, errichten
издигам барикади; auf die -n gehe/ отивам на
барикадите.
baee/kadieren lr. nefl, барикадирам (се), и преш.
Baering f -сп, мор- място за лодки на горната
палуба.
barsch adj. 1. суров; рязък, груб, сърдит, троснат:
e-n - behandeln отнасям се грубо с нкг.; 2. лют,
тръпчив; 3. гранив (масло, серете); прокиснат
(мляко); 4. -е Wolle остра вълна.
Barsch (Bars, B3rsch) т* -es, лоол- костур,
бабой (Регса).
Бат/сГиат/ -еп търк. наличност, налична сума.
Barscheck т нарг: чек, платим в брой.
Barschheit / -еп грубост, троснатост, суровост.
Barsendu/g/ш/ърг. плащане (та сума) в банкно¬
ти или монети.
Bart m, -(e)s, -с 1. брада: sich e-n - stehen lзeee/
оставям си брада; den - ablegen остригвам си
брадата; фам,; in den ~ murmeln, brummeln
мърморя си под носа; e-m den - streicheln, e-m
um den - gehen лаская нкг., правя му вятър; der
-	war früher als dee Mann остаря, но умът му не
дойде; um des Kaseers - streiten споря за този,
дето духа: ein Witz mit - много остарял виц; dee
-	ist ab свършено! (нямо какво повече да се
поправи); 2 мустак (ти колко* риба); 3.
мингушки pl. на петел; 4. осил (ни клас); 5.
брада (от лишеи, мъх) по дърветата; 6. зъбец,
брада, езиче на ключ; 7. метил* кожичка на
застинал къс метал; 8. естер, предна част на
комета.
Bart/adlee т лоол- - Bartgeier; -anflug едва
наболи мустаци, брада; -bsnde/'превръзка за
мустаци; -bürste/четка за брада.
Barte Г -n 1. зъб на кит; 2. рибена кост; 3. нсик
желязната част на копие.
Barteln pl- мустаци на някои риби.
Bartrrieen п желязо за къдрене на брада; -faden
т къси мустаци pl. (на роба); -Baum т мъх на
горната устна (по младеж); -flechte/ 1, бол.
брадат лишей (Us/ea barbata); 2. мед- лишей по
брадата; -fliege / къси мустачки (ни мъж);
-geier н лоел. брадат лешояд (Cyprзiue barba-
tus); -gerste / бои. брадат ечемик (с осил);
-gras п бон, бяла садина, бий-бий-кръвчица
(A/deogon iecbзrmo/); -hafer н бои. див овес.
Barthel и, -s, — Бартел, себсив. ома; релк.
wiesen, wo [der] - [den] Most holt от всичко
разбирам, зная на всичко цаката.
bärtig adj. 1. брадат (човек); 2. бои. с мустачки
(растения).
Bart/kotelett п бакенбард: -kratzer т фам
ппйор. лош бръснар: -künstler н шск, бръснар.
Bärtli/g и* -s, -е 1. църк. мирянин-послушник в
манастир; 2. брадат човек; 3. доил. коноп.
bartlos adj. голобрад.
Bart/meise / лоол, брадат синигер; -moos п мъх
на горната устна; -nelke/ бол. брадат каран-
фил; железница (Dia/ibue ba/batus); -puizer н
бръснар; -stern н aолр. комета; -stoppel /
обикн- pl. косми по брадата; -tracht/ мода на
мустаци, брада; -wichse/ осмор. помада за
брада, мустаци; -wncbe т растене на брадата:
e-n starken = haben имам гъста брада.
Bar/verkauf т нарг- продажба в брой; -vermö¬
gen п имущество в наличност.
Baryt ги, -s, -е монвр. барит.
Bзгzзblugg/шърг. плащане в брой,
basäl adj. 1. xuw. основен; 2. при, на основата.
Basalt т* -(e)s, -еминер. базалт.
Basär и* -(e)s, -е L пазар (е Ориенти); 2. хали;
покрит пазар; 3. благотворителен базар; 4.
универсален магазин.
Baschkire н. -п, -п башкирец.
baschkirisch adj. башкирски.
B3se1r -/ 1. братовчедка; 2. еанир- леля: З-ролк.
клюкарка; женко; 4. ризк. съседката; кума.
Bas^r -/ 1. хим. основа; 2. = Baeie.
Baseball [бейсбол] л, -s, -s оnoрл- вид игра на
топка.
Basedow [-дов] л. -s, — ризк, ли Bзsedowkrз/e-
Ьг/С/базедова болест.
Base/schaft / — 1 родство на братовчедки; 2.
лелинство; 31 всички братовчедки, лелини;
ралг. целият (му) женски род; 4. пвйор, женуря;
5. клюкарство, клюки, pl-
BASIC [бейсик] п инф, програмен език бейсик
(съкр. он инкл. Beginnens All Puepose Symbolsc
Instruction Code).

215
Bau
basieren tr. iH1r. b (auf ntw. D -) базирам се,
еcиевaвoм сс, печнвaм ио иш-
Basilikar ...кеп 1. ар^ин. бттuнннa (като снол та
цaриве}; 2. оси. чcргет: гедимo съдебно тилa; 3.
онил: голямо есио ио пдcщкoma.
BзsiIier/krзut, Basilikum п бот. босилек (0'1-
mum bnsilicum).
Basilisk m. -en. -cn 1. леел. в—g н—тузн (влечуго); 2.
мит. баз-дис'; 3. оси. ебcagне оръдие.
Basiliskenrblick н убиЗстнел песдeл (пълен с
ол1рали); ядовит ^('лсд; жлъчна злоба, ебнga:
-ei п дар с нечист уми^с^^.
Basis fpl. Basen основно значение: бази, еcиев*:
1. еcиетa; боза (изобщо): uul einscr - können wir
il'lr H/Itru nubeil/i но тая бази и- можем ди
работим повсчс; ciw. zur - nehmen вземам нщ.
зо еcлевa; Forschungen auf bucit/u - изследва¬
ния върху ш1текo оеионa: 2. иртол- еcлевa;
цокъл; die - icu Säule еcленитa ио ке/енaтo: 3.
.мои. еcновa ио фигури, но mи/о; 4- мат. ееиови
ла /огитнгъU; ио еm-пeн: 5. боза но обшecmвe-
неге розвигие (социалистически* иипотилио-
мнческе); 6- слаиoлш- еcневнa; 'ерeннo думо.
bзeiscb adj. хим- 01'3/^. еcневeи.
Baske н. -п, -п бос'.
Baske/mütze /таке.
Baskettbali [баскетбол] н спорт- бoc'cmбе/-
Basküle/verschluss н снр. н—л брава иа прете-
р-п-
Baseelief [бир-н-сф] н. -s, -s/*/ илк. бoт-дcф;
bau., bas adv, остир: 1. много, твърде (ерз^иизи-
ращо): er isi - eustaunt той с много учуден; 2.
сстср. пе*леöрe; nе*uнеге повече; 3. ряДко
еннeл; тоням.
Buss - - -ce, -е лтуз. 1. бос (глас певсщ): - singen пея
бас; 2. бacнcт: 3. контрабас; бос (Духов анстру-
менн),
Bassanhreenng'ред. усилвине но биеениmc тоно¬
ве е тoдиепти-uникa.
Basse и* -п. -п 1. лов. t/itou; 2 мор. малко
корабно оръдие.
Bassgeige/оспор. конгрoöaе; фом. грубо eil Aas
auf irr - gивон*чов-'-
Baeein [6зс£] н* -s. -s 60—3^
Baseist m* -cm, -cm 1. муз. бисисг (певец); 2.
нонmрoбoеиcт-
B1es/llg//му?. босов т-гиcmът ви оргии; -sä/ycu
и муз. б*cиен: -schlißис! и бaеев ключ; *srim*
Hie/wy?. 1. бос; 2. бoеев щиu-
Bl/i и, -es, -е 1. H1ке: 2. лов. ципи во мноди
сл-нотн ретo-
basta! iHtr.розг. ег1г*!; доcmитгчIне!; басто!
Bastard, Bastard /н. -s, -с L биол. мсн—з; 2. исн.
ucтинoнuо дете, öaетилg: грубо 'опеле.
Basta/dpila/ze/бот. хибридно лacтeлиc-
BastürdschaTt/ — извънбрачен пте1тхеи.
Bast/decke/рогозки; -seide/текст, соа -'рю.
Baslti i/ -сп = воен. Bast1o1-
Basteiei, Bastelarbeet/’, -спризк, L мoйеmелутoнe;
индcгoвmегnувoиe: 2. дяднoиe, чееътнoлc-
BastelTreu/d н саидъчс с инструменти зо люби-
тe1U-
bastel/ tr. iHtr. b ралг. 1.(un etw. D зоинмотом сс
любителски c лщ-: 2 провя иезиочигенин,
лребнн рaбе'и; 3. дялкам си, чеnпр'aм, мойс-
торув*u,чепди-
Blelr/lvon1ly//мoд-н за любителско мo3cнелунo-
ие (вж. basteln).
basten adj. никев-
Baeiio/ / -еп восн. öиcтнеH; издадено укрепне-
1-—.
Bl/tl/r ш, -s, - любител в никея meхнич- област
(типр, в риДоoтехиииими).
Batatlle [*тa1ьe; -'03—] осмир. сражение, бит'*.
Bataillön [-тиньо] д. -s, -е вееш, дружини.
BataS/löns/kommandeur [*0u]; -chef, -fuhrer m
воен. дружинен 'оминиир-
Batätee/ -/ сладък нoтmеф.
Batik m. -s. -nm текст. битка (технико. проДукт).
batiken 1r, птoвИ; лaöе'и 6*™'*.
Batist и* -s, -c нсиот* ботист (мъкин).
Batte ei е/ -п [-неи] 1. ел, лсхн. битсрия (о коми
група от прибори); 2. виеш, батарея (о ле
преувеличаване): ризг. е-с - von Blguflae'e/1
цяло нoмoтo буmилни бира.
Batteriechef т воен, командир ио батарея; —етр-
rin/cu н род. батер—сн птиeмник: -gerät п
раД, батериен aпoтam; - echaltum//s.?- батерий¬
но внлючвин--
Batzen и. -s,.- /.бун*; кюлче; 2. cm*тиuuo монето
(твейщороки); фам,: er har - - той имо хубони
порнчкн; las köer// n-n ganzem - Geld mен*
струва сума пори. хубави парички; 3. петно ог
мастило; 4. доил. кирпич.
Bau м. -s, -Гс//-/ 1. бел pl. строителство, строеж
(но здание* учещо* лелс.зonатнa линия): Im -
sein строи сс; las Hsus ist, /cfiiici sich in, Im -
къщито c n cтреeж: dcr - e-r neuen Ma/'1inc
егре-жпг но иово машини; 2 кеuеmрукн1Я;
еmту'тути; тслосложени-е: ich studiere lem - (ce
Dumpfers, deu Turhi/c изучаном ненеmту'H1И'и
ла 'ерoб*; во гурбинитО; sie ist von Shh!unkgm,
zartem (Köipcu)bau тя c със cгтейuе, нежно
гeнеcлежeниe; 3. cmреитeлe*н еöeнт; icu Msuuru
ist sui dcm - ■зидарят c но обекти; ралг- vom -
sein пеевeгeн съм, специалист съм, петнив*ч
епм: 4. построй'*, с/рила (проста. солидна*
импозантно* тудoж*еаtтвенa); 5. (р!.. -е) бърло¬
ги. лупн*; дeтев1шe ио звяр: dcr Fuchs, dcr
Daehe isr in sci/cm - нисицито. язовецът c в
öъл1еттmи си; фо^м. шег. eu geil licht 1^ seinem
- mей не из/изо от лупкин* сн (ом ж^1^^^^щ^вмо
си* стаята си); 6. мои. мина. тулник; разра¬
ботка но мини; (ги Bergmann ist im - миньорът
с е м—нита; 7. воИи. орест: cr Uul du/l Tage -
bekomm// той бе арестуван зо три дни; 8.

Bau...
216
остир- тор.
Bau.». 1. еmтои'-н-U; из. зо пеcmтейнИ; за, при
строеж: Bsusrb/i/eu и; 2. зидарски: Bauhanl-
нсг/ п.
BuutlЬna1mg / - приемоне но пеегтой'и (от
комисия), -laadeciie/ виеше *тxнmeкгутuо
учинишe; -um/ н строително служба -ап-
schlag н смр. птеeнmоемeнкa, птеeнmееueгнa
лену^!e!lгинllЯ; костуеми сметки ло nееmтезки;
-аг/ ./: 1. орхил- сти/ (архитектурен) 2.
еттукгут*; неuегтунuии: нип, модификация;
-uulSI'll / стро-1т-н-и uaдтер; неиmрел (от
страни иа Държавата); 2. = -^/^/'111/; -/tiö/-
dg/= -umt; -betrieb m етреи'cняе пт-лптия-
тнс; -/ule / - стр. полcнен зи строителни
TИÖOTH1H1.
Bauch ш, -(erS; 1. 'ерcм; търбух, н првн.; шел.
öлитоутpеÖ1c; тплöух» трюм ла 'ерaб; ролк.;
(е/ - von Lachen lallen превитим сс от смях;
фим. von c-m nuf (cm - ilc/cn лозя по корем
преи нк(S; пелмoзнaм се; zu sehr dcm -е iicnen
угаждам си uuе/е; хопезм сн nетилпчне; sich
/I/ Loci 1/ dcn - lachen скъсвам се, пукам се от
еиих: 2. анил. стомах. храносмилателен ер/aн;
3.	инат. матка; 4. издут* част на шише, '^0.
бъчва. ио 'ет*öно платно; предни издута част
на кораб; 5. дълбоко вътрешност, глъбина: лп -
(си Eule, e*e Berges в тлъбиинг— но тcмяmO; иа
пн*u1нa-
Bau'il/an/urz н наченка но шкембе/щс; -hsie п
ниlй-/е1eи1И' обръч но бъчви; -/пес J' 1. ролк.
биидиж зо нер-u; 2. тeнлoинo нниц* ио '11/*;
3. llTl»cтeн-eтllнег ви пури; -eiitdcu л чтeвоу-
селн1к.
baue1/n. bäuchen ./- nefl. 1. издувам (се). закръг¬
лям (се); 2. = beuchen; Bsu'lu/y j.
Baueln/fcil п анен- чревно еöвив'O; кетeuнo ципа,
ncт1тон1й; -Ccllr/izü/euiy /н/се. п-титениг;
-fleck л Lенe'ле петно ни кетeми ни жиногне:
2. спорл- пноеке падане по 'ерcм пъп ведomа;
-Flösser н лоол. риби с ниcкен-ж*щи пeт'и:
-nuss л мпд. дизентерия; -fuß и лоол. краче иа
спceн1н*; -grimmen п мпд. нет-uни öенни;
нон1т; -gUrtc! л пеиc: -guul и 'ерcмcн ремък
(по кан); -löllt.Синил. коремно кухини.
baucll/, bäuchig adj. 1. тумб-ст (кане* шише);
издут; 2. тялне 'орcмecт-
/luehkirzg1n tn. ролк. наЗ-нече part. hаue1/e^аt-
z/Il пен*c'ии; посъледичкон.
Bluc1/k1lt/ce/r л ролк. неумел енен във веgиmo:
-kdclpcg п мед. = -weit; -knöpfchei п детско
говор пъпчс; -kdurrtg п 'урюие ио чcлвamo;
-ludeu/y - / авнищ- вил несполучливо нoцеoиe:
-läyc /с порт, /ег: = einmelmen заемам де/.
bäue11i1ge adv. по 'ерeм; но нетeм-
Bluehpilz н бон. nптху'кa гъба.
baue1tpin/gi1 tr- най-вечв bsuch/epinsclt вж-.
hsuchkitz/hi; -гсбс/, само inf. Bsuchr/lrn н
/енот но вcнттилекн^^ет-
Biucl/utiic/ m чев-K; кей'е /енот1 с нор-M; бсз
до си мърдо уcmam*; неuттl-леквиен; -sclmcrz
и* *se1ngldgn п мед- 1. колики pl.; 2. подуния—
ио керeмa от гитевe; -sclniti л .мед. 'ерeм-н
тaттeз; -schuss л рони н корем* ог изстрел;
-spclchr! л стил: панкреатичен еен; -Speichel¬
drüse /аннат. панкреас; -stück п котв: 1. mпнн*
сланина; 2. месо ог 'етeмни част; -tanz л вид
кючск; -typhus н мед. 'ер-иeи т—ф.
Bau'huny, Bluehuiu /, -сп изиутеет, изпъкна¬
лост; зoебливC; издунoнe-
Baue1/нuesecsuche/мед. воgянк*: -н/i п мед.
ö^/'i в керeмa: -wurm л меД. коремен глист;
-ZHi/y н мпд. тoncн: -zwickt/ п ролк. =
-ee1mg/Z-
Baudc/ -п 1. плтн1иен* хижи, nнoнииени хет-л;
2. овчарско колиба (е Снлалоя)-.
Baueifer л егро1meлне уеътлиe-
baue/' I. t/i 1 еглея; пеегреив*M; а првн,; /радя,
зидам (жилище* мостова. пътища* кораби,
машини, даа)живa: нов овял}; изрoбегниU;
плaни: G/1g/n; Ougrin - правя нитунки> органи;
iie Alieu - auf hö1/n Felsc/spilzcn етлиme вият
глезлата си по върховете но високите скали;
sich arm - със-пвим се ог мuеге cmроeнe: првн.
Luf//e11os//u - cmтеи въздушни кули; icl ha/n
sui eich gebaut нинне ли ие градях иа теб;
твърде uнесе сс осланях ио гсб;/ш?г. sich D е-п
A/zuy - 11escm шия си дрехи; 2. ризк. подгот¬
вям. държи (олпом); провя: sein Examen, (са
Do/tou - сегня, държи лекгетин; войн, iss Bett -
скатавамнeтноmе; е-е Kis/e - измислям, измиИс-
тотунoм някоя чудесия; е-/ Purzelbaum -
прcмигau сс птeт/n*нo: len Weg, die Sl/aßei -
винаги съм ви път, енлиuе'виu; II. iHtr. b 1. (auf
ctw.. auf c-n -) разчитам из uщ-; 1'/.. уповавам
се. осланям се: iuruu f ist /ich/ zu - нс трябва до
сс уповаваш ло нова; 2. in ntw. D - тoбеmя върху
нщл man baut eehön zwei Jahne lausn две голини
сс тaöеmи всче върху mевo»
baue/2 tn. 1. сел.-ст!- обработвам: las Lind. dcm
Böi/1; len Acker, iss Feld - (ила; bebauen)
обработвам. работя земята, нитaтa: 2. ас1--сЛ:
садя (цвекло. жито), преитнeжииu (плоДовв*
грозДа), дебинaм: еmгнcждaM; храня (буба);
Hoily - деöин*u мед; 3. мин. вogи; добивам
(руДо, въгипщоУ; разработвам, e'cпдоomит*м
(мини):.
Bauentwurf н п/зи, еmтоитeл-н преeнm-
Bauer и* -s. - етpеит-н-
Bauer2 п. и* -s, - кофсз (обикновено колям\\
нлeт'O-
Bauer н* -n/(e); -п 1. селянин; земеделец;ругат¬
ня еeлeндур; грубиян, н-gеgид*и човск; 2.
момче (при икри на корми); пиеuкт (в тих);- len
-n ausspinien мсстя пионкат*; кори, хвърлям
(олрая) момче; 3. mтемoн кон за сзда; 4. uотек1

217
Baum/bestand
охлюв (Conus cintucus).
Bäuerchen n* -s, - Дамски говор: ei/ - machen
уригнин се.
Bäuuein 1/ -nen селянко.
bäu(ernle'e adj. фем еeлeндypc'и, сруб, лcдеди-
lOB.
№№N1'1 adj. сслскн: Bäuerliche Hlnee1sgcnös-
snnecl1aTt еcнcнo 'ъргенеки 'оопeт*ции (в ГДР).-
Biucrn/ad/1 н селски *тиеmенл*ция; -аг*/сенс-
ки нич—н на ж1неГ; бит; -uuTSiudd н оси-
еcлc'е тъcmaннe: жинeрии; -bclugunny'' оси-
освобождаване ио сснян—тс от нрeпеегu1ч-е -т-
ве: -bülneg' селски театър: -dinne/ астюр.
еcлcне мемичc: -erlc/uiy - f ист- ~ luTsruie:
-fi/y н шaллaг*лня; -lleycr н лъжец. измам¬
ник. щитлaг*нин; -ßnggrti / = -iff ey; flcycl и
пейер. лтпнн1K; ттуö1ииии; селендурин: -gut
п еcлcне cгопaucmве; селски имет; -llliC-/: die
Verei/igung der gegenseitigen = обединение зо
еcлcнo нзalluепемош (е ГДР): -lol и сслско
е'опaиегне, с-н^ки 1нег: -huig f питцeH; обра-
öеттaeиa земя п минаното (от 150—300 Дека¬
ра), -^^/^/'11 н сс^^'— тomи3; слуга; -krieg т
еeлcне въстолие н Германия (с XVI ff.);-kunstt/
сслско c*мелeйuо 1T'уегне; -il/yci п заграбно-
нс земята иа селяните он сдр—тс зeм-влoдcлп1
(ЛТ7 и Х17Д «J; -lümmcl н пейор. = -1/eycl:
-rcycl / пт*в1ло но ниредл* ueтeoтелoгия;
нителн1 привило pl.
Baueг(1)/amгh/flcHц. = BaucuhsehaTr-
Buucri/ehlTl f — 1. еeнин1U; селячество; 2.
—1^'1 имот, еmепoнcтво-
Buuenn//'1läug. -sdhauUinit/ селяшко хи'тое';
-eeeenke/. -ee1äike'еcc.нени кръчми; -ee1нlik
н театр: —^^'1 фарс; —siirte - / - селски нрави н
еб1чи1 pl.: -sluge т рядко селско еъедовнe:
-tuyu/y / селски конгрес; -tölpcl и прелр.
лтпнu1H; еeлc!глyрин; -tricli/ селска носия;
-trampel прелр, вж. —tölpcl.
Buuernium п. -s. — 1. еeлячecтве: 2. = Buuemwc*
ehh-
Biucrg/umWiiilu/y /шах, прeвтпщ*нe но пеш¬
ки (ö царица, топ н нТ'): -Unruhen pl- се^^^ки
вълнеи-я. селск* вейн*: -vol/ п остар, еeнили
pL: ~^нс1Ь п 1. селянки; 2. пейор. nтеc■тичкИ;
сруб* жсии; -w/le1cit / нoреини мпдреcт:
-H'/scn п селски бит; -нirt/healt j селско
cmоnиuетне; -zimmer п стая със селско ур—иб*.
Bluer//T/au / селянки; -muii т, pl, -icuit
селянин (.vogy. остир))-
BsucrHsntudysiidd п п*лцeл; зо 'ойго сс ечoкв*
е'еро до бъде включен е ,з*cтроlггенеu план.
Baulich и I. зидарски занаят. зидарство; 2.
строително иllжelleтетво-
ba 1^1|^111^<У adj, uенуcтуг-H; поту'eн.
Bnumiykcil /. — пнтун-иоег-
Buu/T/Id пcei.-cm- ниво (= Aeacnr; —fceiuCl/gkeil/
влага ог строеж; Tithcn п c'ре1н-нu* треска;
—Fiuchl/inle / лицево строителии лниии към
удицoтo: -g/ländc п стр, cгреи'-1нo пдещ;
-g’cn1oe/cn/chalt жн1ншнееmреиmeнuи кеопeри-
нни: -/guSlc pl. зии*т<е'н ccчнв*: -gc/Üst п
сксля за пеc'лойкa *gc/eheU/h п стронтелл*
техники. cнрон'- процес; -g/Hcrbc п тнд*рc'-
ее: •-ueнcnks'hu1//cтрюитcнuе учннищ-: -grü¬
be / изкоп при cтте-ж; -gnüel и стр. =
'^у^сЩ/ес; -lerr т притежател. ееöетвeник ио
невое'реише сс здание; -hcxc / теолог. осан-
сьор за строителни мaтeрнaлн: -lol и миcmе за
cтреи'eнни машини н материци -holz п
дървен cгтеитc1cн мaтcрнoд: -hüttc / сир.
ттcмeнли бирaнo при nеегрейк* (ламойстори-
лодири а работници): -In/cilru/ [иuжeн1ет]
н cгреитeлell ннжси—р; -käStci и кубчета
(игри ли Деца): -kast/n/y/l/m нсхи. агрегатна
снстем*. неиулиa кенегрукция с сегени еле¬
менти; -klotzc pl, кубчето зи строене (детска
игри): фам. = etsucm зверя сс. линя сс; -kr)/ici
pl. разходи по строежи; -kunst/*тх1гcнmутa
-iidl п стр. = -gcläger; -1/ute pl. етpеигeнul^
рoботл1Ц1-
baulich adj. строителен (зи, относно строене): 2.
е добро еъcгеиниc. запазен: ein Haus in -cm
Zu//ande crhsi/en поддържам къщиги n добро
еъеmояниe-
Baullchkeite*. -сп c/тaи*; пееглейкИ; здание.
Bsu/liZeiz / тoттeщcн-e зи строеж; ^нс т
пейор. безогледен сдър иuнec'И'еT; предприе¬
мач (ff смроолелслволо), икули-
Baum и. *(e)S; -е 1. дърво: ein /lüheiden, verdorr¬
te/ - цъфнане; нтеъхн*ле дърва icu - isi
cingegai/ci лътве'е 1тcъхл*: боОп. icu - der
Erkennti1/ иърнете за ритпотн*вoнe но доброто
н злеmо: ралг-: las gell über die - тов* минови
всчс всяки гривици: фом. шег. das etel//; /ic/tcut
auf iie --е това с псчс прeкaлeне: ns 1^. um auf
leg -c eu ai'/lcmi за отчайван— c; птеcге до
полудееш; zwischen - u/d Bou/e st/ekei; sl/z/n
напечено ми c. намирам сс н*тяcне: len Will
vor Ьшег-сп dicht eehen губя сс н пелтебuоеm1;
си нс виждам цянего; ог лрeбел11 ле виждам
същественото; поел-: jt löler deu -, l/slo nähnu
icu Blitz светкавицата пада върху вllcекllтe
дървета: dcn - soll man biegen. sölamge eu juny ist
дървото сс прениво. лекиго c младо; null c-n
Hieb lälli /ein - ог един удар къщи ле cmoвo: sl/c
'-Че sind bös zu /iegen он еmoте gътне обръч нс
cг*в*: 2. лехи. нтееuе; 3. яко. кръгло дърво зо
nолnет* (мачта. строеж* плъзги* олрaкт,
дръжки ни плуг н др,): Л1т-K; прът. т^^н——*: 4.
театр. швк. статист; 5. ралг- недeино дърво.
baumartig adj. кито дърво, лървеподоö-н.
Baum/bart н бол- лишей (по дърветата): -be¬
häng т унрищeu1e; укт*е* зз коледно дърво;
-^b^e^^tand и н*нllчиеcm на сот1. сетен1 фонд н
едно c'тaнИ; ио додено място.

/sumbcslaietn
218
/aumb/siaiirm adj. т*еogeн c gълтeтa-
Buumblülc f цъфтеж но дърветито: zun - Tshucn
пратя излет. но/oно енешл1me дървета цъфтят.
haumei'k adj. дебел келного gплте.
Bium/isteu н нaйетот*егтеиmeн: липлемир*л
инжeн-т-птcдпри-мoЧ; opKu^'T.
hsumcln intr. b рилг, люлея сс. клатя се (закачен
па пщ.); вися окачен: mir dem Beinen - клатя сн
крокота.
bäum/m intr. b лов. (за четириноги а площи)
хвръквам. нaпвoн; скачим ло gпрве.
bäumen I. /т/Z. intn- b 1. (за кош) изправям сс ио
задните си крака првн. противя сс; 2. intn- b
вж- bäumen; 11. tn. 1. теиел. ииенетoвaн;
навивам ла нтоcне; 2. затягам с дътве; лост
(сено. снопи е колита):.
Baumcnee1 н ризк. егрентe1.
Bium/iillc Jлов. /елим канап за дивеч; -Türe т
бои- сигaнгек* папрат.
bauml/sf adj.ролк. здрав кого дъб.
Baum/Tr/vg| [-фен] н ucпетведeuе изсичане,
повреждане ло дъртего; -дц/у т oолор. aлcи;
-gn/fCd н евещua трилино; -уПгГпсг н грили-
нит*п-пиниeтиcт; -grenzt j лссов. грин—ца. до
ноино еб1нненeне дъртсгото вирсяг; -isk/g т
шег. нее н*но кука; -iure п cменa от дървета:
-löllc У нетуÖ0; хралупи.
huumiy adj. здрав. избит, як (кило дърво).
Buui^/'ütt и cei.-cm. неcп' за замазване но
отрязани (ли присаждане) ндн обелеи- ноти из
дръвчетата; -klo/z н иълeр: -/ritze у - птe'емe-
рен мъх н лишеи по дърнema'o: --kröne /KкopеllИ
иа дърво; -kui'lci н гонс, вид висок '—3';
-kul/un- / - еm/нeжиaлc иа иптеcгO; nгпилнeте'*
ве-
huumlan/ adj, ризк. дълъг като върл-но.
Buum/läuie/ н лоол, gптвенaзкa ^'*/111 fsmilis-
ule); .-ll(h/ugy/1;oлиннa е гетo-
blumlloe adj. без дъртсто, гол (слвп. местност,
улица).
Baum/maгбсг н лоол. златк* (Mus/cis marrcs): -öl
п дървено миc/е; -pfaUi н не1 за прнеътттилc
ла дървени; -scils/ н жив. изобразяване во
листак; .ecenlft л 'острене, обрязване на
дървета; -schule'Лoзеилu1H; пепилиеро; -sprr-
re/восн. зoеeнo (= Verhau); -stamm н ствол но
иптве: pl. групи.
/lum/etark adj. ннесе як, здров (камо дърво)*
енлcн: -eriii adj. съвсем тих, безшумен, öcтнъ1-
neB.
Bium/stumpT. -st/uik, -siÜmmcl. -stub/cn m
пъп, дън-р; -Hiplcl m връх вз дърво;-Hollt/L
вот, памук (растенив: прсжДа); 2. памучла
гп'*л.
baumwollen adj. пимуч-н-
Blum/нoii/luueg / памучен храст; -Wöl11s/of /
памучен пл*т: -wuchs н 1. растеж но дълве; 2.
ф-низи pl ио лптве; -züclt / отснeжлoнe-
литвъжи*лe иа дървета пeпиниcтеmно.
BaUopfcr п вграждан— но животно при c'леeж
(от суеверие); -опепип/Уснроите/ни наредби
р!. (полицейски); -plse и строителен п/ин;
-pUikc/^^<^-110 талпи; -pUtz н 1. място
зо cmреeлe; пaлцcд; 2. = -slriC; -па/ н гдотеи
aрхнтcнm; тдотен нлженер; нoйетет*cпвeтни'
(иотла)-
biurcli adj. 1. /отон зз cmре-нe (масла* лервн); 2.
липълие приключен (сироннслни плотове* дин-
ин).
Biu/riss и пнон ии пеcттейкa; -ss/i н чакъл;
едър пиег': -salz н техн- (сглобен) въз-д,
бде'.
BiuscU /и. -(n)s, -с 1. възглавничка; бухлинееT;
изпъкuидеcт; изиунеет; 2 буфанг ио ръкав;
ирaпиревкa но щ1тени липни; 3. мед. mинпоu;
4.	смачкани ио топки хартия; 5. възглавничка зи
'е1яие на еeд/е: 6. а Bnueeh'h/n п* -s. - тoдне;
□ in - und Bogen нтцине; глобaдне; сиво но
друго.
Bauschärm/l н ръкав с буфонти.
Biuschein н разрешително за cтлеeнe.
BäuscU/1 т* -s,-~MUHi /е/ям чун-
bauscUcn 1. tr. nefl. 1. издувам (—); нагъвам, провя
на генeни липни: gcbausch/c Röcke издути.
нобрини пе/и; 2. смачквам (хартия); 3. техн.
етпвaM; изтъним (хартия зи nрвоувanс); 11. intn.
b refl. издувам се. бухним; ставам но буфонти.
нагъвам сс но големи липни: lis Kl/il bausclt
роклято сс нтиути: (le Segel - sich Im Wille
плагиати сс издуват от вятъро.
bauschi/cr//. бухнал: -с Ärmel ръкави с буфoлmи-
Bluechkauf н nенуnни изцяло (топлен).
Bau/eehlö/egr т железар при постройка;-'eeenei-
псп, -tSee1gr л иптведeнeц; иоглaнaдж1Я;
mищлeт иа пее'ройкт; -e'eu1/ / егреиm-/но
училите.
BsiusCiiugy/ -сп 1. вж. bauschen; 2. нздaлeнееT;
издутина.
Bsuschuift н развалини от cтутeлo поеmрейкa;
куп етпилъни при строеше.
/auspan/n intr, b спестявам зз етреeЖ; стопим
член. членувам п епeетовлоетреиmeдлa нaca-
Bauspsn/n п жилищни епeеmовлееm.
Biu/sparcr н член на епeетовнеcmреиm-ннa нaеa;
-sp1n/n/ee /епeетовлоcтлоитeннa 'oca: -st^Si/^c
/Cттоoитeнни пдещ; -sici/ н камък за cтре-ж;
преш. градивен камък. нагeлнa1; s-c W/uke sinl
wiclil/c =g zur Hcimatkumd/ труиовете му си
важен градивен нaтeлнaд зо редниma г-егти-
фни; -stellt/ етреиmeнло ниcте (на построй¬
ка); -Stil н apxиm-нтулeн еmи/; -stofi н c'рен-
тенси мaтeтнaд: .^t^nt^^ukgil / cmлеиme1нa дей¬
ност. cmтоитe/егне.
Bauree/ -п осмар: поетрейнa; сграда. здание.
Biu/tcchnik / строително техника; ~ti/helg/ н =
-ee1uclggu; -trupped pl. воен, строигелл— час¬
219
Beämten/wirtschaft
ти; -unternehmen n 1. cтреиm-/eл птеeнт; 2.
cmроuнc/не 1Iт-Дптиити-;*unitnn/hmgr н cтте-
иmeн*пт-дпрн-нич; -vcrfilmd п стр. = -/'1-
dik; -volumci [*не*] п броЗ н обем ио левиme
еттеcжи; -'Vöгan/e11l/ л сир. пто-кmеемcтлa
иенунeнгaцни; -vör1lbgd п етронm-дeн пто-
—'н; -werk п (мошумешлалне) пеетрейкa, стри¬
ди; -wcsei п c'тонтc/но дс/о (aртилвкмурa и
строителство); -ficl л литcmеилнe между
нъшиme ндн до чертаго ио улицата; -wir//eeuTi
/строително cтопaлеmне.
bauwürdig adj. мои. рентабилен (мина)- заслужа¬
ващ -'епдеитицня (залежи, руда}-
bauz! bsufz! intj- бум! бух!
Bauz/ug п 1. ссч—на pl., иuетрунeuти pl.; 2.
зидарство, cтроeнc-
Bay/r т. -п. -п Öaвaлcп-
bay(c)/i/eh adj. баворскн.
Bayri/ehkuuul п гонс. ястие от зеле — енoнннa-
Bazir [*ти*] и* -S, -с = Bae1r.
Bazi и, -e» -s австр- обл. ролк. баЗио, чешит
(неллобиво ругалия)-.
hi:zillär adj. бипн1-н-
Bazillt /. -п öoни/-
Baz'i11gn/au/e'1cieeu т чове'. нз/пчвaш бацил—
(без саи да с билет): -/rity н öиlкнeтиеног1чнo
воЗни; -kul1uu/тocявкa.
Bazillus т* - - ---lll = Bazillc.
bc»»» кали prüf, untmb: образува от глагола*
сащеолвuлс^uи а пролекителни* е тъй също и
ет цен изрило. сложни глаголи (в грамадно¬
то си .мнозинство преходно): greifen — begrei¬
fen. finden — befinden, Absich—beabsichtigeн,
fest—befestigen* ins Werk ste/len — bewerkstelli¬
gen; ние следните основни значения- рвсп.
функции: 1. докосване ала пространствено
близост, свързани с активно въздействие:
berHen, benippen, belasten; 2. розлрcолороив
но дейността пи основния клигол върху цяло¬
то повърхност ие обекма, съoтветолвувещo
но об--., а?-:,: bebauen* bedrucken, bemalen; 3.
обхващана, обкръщинс* притежание: begrei¬
fen, belegen, besitzen; 4- л:ъ?нелелнa: целенесо-
чене дейност: beseben* bekämpfen, beraten; 5.
усилвана* (л1нак^1^ри^^^^нО) повтаряне, завърш¬
ване па Дейността не основния клигол: beacb-
1en. befördern, befragen; 6. снабдяване, изпъл¬
ване по обекма със съдържанието па основ-
иомо Дума (съществонел^па): bebändern, befle-
dern, bebillen, bescbuben; отока мокива глаго¬
ли се употребявал обикновено само в part.
perf: beamtet. behaart; 7. привежДоне в състо¬
яние: рвоп. приДивине на качество* илрилеши
еи основното дума (прилагателно): beJaH¬
gen, befeuclUeH* betrüben; 8. рядко (в славссб-
ралувания от непреходно ллолели, при коамо и
новообразуваният клигол е непреходен) нтo-
дължнтелнО:трайно ословипв в едно съснюя-
нае: beba/ren, beruben. bes1eben; 9. превръща
много нвпрсхоДни глаголи в преходно (с по-
милка ели по-голямо промяна на лточениело
ни): bandeln—bebandelH, fabnen—befаhneH: reg¬
nen—beregnen; 10. образува шеговило-лепло-
таиелни сложни глаголи (преходни) от поДх-
вотоми в разговора думи: zu w/l'l/r Gattung
von Bceliгm gehörst lu? Ich will Dich bcbestien!
към кой вид животни (зверове) принадлежиш?
щс ти дам из едни теeревc!
beSbsichil/rn tr. (еъз)иaмeтявим; -тъкмя. nтеcк-
тирам (нш-r; смятам да: efw. - efw. zu tu/ -
вптиoнeливoм 1^.; BgllЬ/iceeinuui.tt
//1'11/1 tn. внннaвoм (за иш-r; втeнaн под
винмaни-; предвид; съблюдонам (правили, на¬
редби); тaчuтaн: /и hat dies gau /1'11 bcsch/er гой
съвсем ис взе '^0 предвид; e-m Rai - следвам
някой съвет; не/ущвим сс п съвст; е-п li'hi - ие
обръщам внимание но ниноге.
beachtenswert adj. заслужаващ внимание (писа¬
тел, актьор* постижение* уалсT: инике)-
//11^'^1111'1 ad— зничитс/сн (сул—т, количество.
състояние* съкровище* височина, темпо* пос¬
тижение).
Beachtung. / — 1 внимание. ^ожение. печ1т: е-
m - scUcaken окoтним; тacвнgeтe/еmеувoм ннм.
влинauи-; почит: - lineci оказво ми се внима¬
ние; 2. вж. //1'11/1.
brickr/i tn. елa; обработвам (ниво. ламя): разг-
нтcдeдвaн; разработвам (неми, въпрос); обра¬
ботвам (1'/.): ризк,: den Gelehrt/ hai dieses
Geblel ynü/eii'l heickeul ученият итcлcиви
основно тази област; man har 11/ so la/yc
beackert. his cr zuSiimmtc обработвах* со тик*
дъ1ге; че ний*поел- сс съгласи; BeaaCktnUig
Bcam/i/irinr [ö1ин*] f pud- предавателна анте¬
на с насочено излъчване; -System п рилиепт--
даваи- с дъчсва cиcmcмo-
Bcamtc(r) т. -п. -n; Beamtin f -те/ Ч1uенн1H;
чииениички.
belmfen t/.рядкс назначавам зи ч1uенн1н; обикн-
сомо part. b/amtcl тиeмaш служба: beimlet/
Pe/son лнп^uеегuе /1^.
B/ämtcn/abbau и епктaщeии- ио чиновници;
'*dgut/e1 п киннeлиpcкИ; сух. шаблонен немски
жиргеu.
b/ämtc/lift adj. бютоктиничeU; сух.
Bgamten/herr/chaTt/бюpoтpaти1чcн тeж1н; бю¬
рокрация; -mlcdt f строг. ножен. служебен
нтлaЗ; важни служебна физиеllомии-
Bcamtens(^'^2^111/. -—п чиновuичcеmве; всички чи-
^^^1 (в еДно учреждение. в област* стра¬
ни).
Bcamtei/stand и чиненu1чeеке епелониe: -ttro/t
л пейор. ч1ненничeени öютектиц1и.
Beamtentum п. -s. — 1. = BelmrгieehaTr; 2.
ничecmне но Ч1ненu1к-
B/^1^1^^In/^trl/ehuil / öютонтиншини; öютенти-

B/ämien/Hes/n
220
ция; -^f^t^s^rn н öюте'тин1я; -zopl л псйор.
бютокригш1ни; чиновн1чcеки п-динтнчнеег-
belmtet part. adj. назначен 'aте чиновник (лекар,
учител- юриси* офицер).
beängaben tri инсмр. 'oпaтирoм (с7иоко):
beängstigen, beä/gsten tn. тревожа. безпокоя,
Плаша: Be^l^i^s^lii^l^n/^j.
beängstigend adj. обезпокоителен. тревожен.
beä/lagt adj. надорен със заложби: cr isi gut - той
с с добри заложби.
bea/eprucbr/ t/. 1. претендирам зз лш.; предявя¬
вам претенции зо нщ., ит1е'вaH; (тиraнгижир*
вам (швчов внимание* времс* интерес) lus
/csinsi^r^cl/ vl/i Zeit тови изисква, пеглъшa;
иuгиж1ти ннего времс; 2. тсхн. обременявам.
лaговoрвoH; подлогим из нипр—женне (мотор,
машина); итпелтеoм, изхабявам: die Bremsen
si/e sehr beansprucht спирачките си ннего
еöр-н-u-u1, птcmевирeии; 3. нтпелтвoM; нъз-
пелтвoм се (от услуги* любезност. помощ.
гостоприемство); Beanspruchung f,
beansta/den, овстр. he3nsiä/den 1n. нт'oттoм
lгeлотелcтве; възразявам против нш-. еепер-
ним; търг- правя тe'лaминии (та недоброкачес¬
твена, дефектни стoис); n-c Wall - ноuгeеmи-
рoн изöет; Br3neta/dung f.
beantragen tri 1. (ctw. -) uедaвaн заявление.
молба (ла паспорт* виза. стипендия, отпуск,
жилище); 1 (c/w-; с-п -) птcgлaтaм (канди¬
дат), вниеян; провя ит-длежeниe зо вщ.:
Se1!use icu Dcbittci - предна/ам прекратяване
ла тa'3llе'нии1ягa; Beännraggu/j/
beantworten tn. еттенoтям иа нщ-; eine Fragt -
от товaрян но егирее-
Bea/twortung / егтонет: 1/ - Ihres ScUneiЬeme в
ентенор ла и1cмене В-.
beaebesten ./- 1. обработвам; фасонирам (дърво,
мрамор, кожи а пр.); работя (ново. градини);
тaботи (върху теме. предмет); шск. опeрдoш*
вам: len Teig gui - енecвoн добре гeеноте:
фам.: hat sic aber las Ins/rume/l /narbeitet! ex.
че дрънкаш— ио инструмента (пианото)).; е/
hriubni/e/e ihm mir Fußtritten uml FsustscUlägen
гой то обработи c ритници н юмруци; 2.
разработвам (даДвн) нден от лayнoтa: 3. (е-п -)
ризк, гледам до пенниия; пед/егнян зи нш-
пт-дcноящо; nроaгиmитнaм (месите. общвст-
ветото мпсшос): uUe Parteien suchten ihm eu -
неичн1 партии сс мъчих* ди му uееннииm; 4.
лоебрoöонвoм (мекстимуликелно композиция);
5.	преработвам (ктики): zweite bearbeitete Auf¬
lage егере преработено издaниe: ein Thcitnr-
e/Uek als Film - пт-рoöетвaм пиеса зо филм; 6.
тинимoтoм сс с нщ-; движа: ein Geschäf -
движа, тoнимaвoм сс с додена сделки den
i/urschem BuinfHe'hse! - заш-мотом сс с немс¬
кото кетeепонлeнция (във форл/о)-
Bearhrstrr и. *e. — 1. койте движи, се тoнимaеo с
нщ.; 2. преработван.
Bearbeitung / -еп 1. обработване, обработки;
разработки; 2 пт-тoöетвинe; преработка:
BusUms ~ dns Ba'heehnn Stücks Брoнcетoтo
uр-рaбет'a ви Баховата кенпетиния; 3. въз-
дcйегвиe: 4. вж. Ьearbei/cn-
beargwöhnen, beärgwohnen ./- (сгн.. с-п weg/n
ntw. - по*тяине с-п e-r SscUe G -) пелетнтим
нщ,. нкт. п нщ-; Beärgwöhnu/g /
beatifiziere/ tr. щърк- птичиенивин към лико но
блажените.
beatmen 1n. неолог, мвД. ебgищвин-
Be3tmungsgeeät п неелел- мвД- aпoтom за изкуст¬
вено вдишване.
beauflagen tr. ГДР икон. възлагам икн. нщ-:
Beäuifagui)/j/
hrauTeicbiige/ tri нaдтитoвaм; 'еинрелитaн-
BeäuTтlsh1ikung/ надзор. 'ентре1-
be3uTteage/ t/i (с-п mir elw. -) нaтетoртaн; икг. c
ищ.; възлагам, упп1номещивoм: beauftrag/ sein
уппнленошeн съм; BeaufTragui!//.
Be3uftragte(r) и* -n. -п певeрcни'; мoндатъор:
пплнoмoщннк-
beaugapfein п-.ралк. шск. рaттлeждaн-
beäuge(l)/ t/i I. разглеждам ееневнO; изпитите/-
ле; (тайно, скришом) ннетекритне nеглeждим:
2. шск. тoтг1eждaм внимателно; Spa/1, beäugt
С очи. O'ИT-
hr3uge/ecbrinige/ tri канц. 1. лично пр—тнежлим
нш.; разглеждам лш-; 2. припя отдсд иа нщ-:
Beaugenscheinigung /
bebändertpart- у'риеeH; окичен с панделки.
bebärtet adj. part. тид'е с бради, брадат,
bebauen' tn. 1 тиcтройвим (площ); 2, eкепдоaг1-
ром (мина); 3. ролк-: las Frnstnrbn/it mit Blu¬
mentöpfen - отрупвам протот-цa със еaнеии:
itn ganzem Tisch mii Büclena - отрупвам масата
c '11/1; Bebäuun/j/.
bebaut tn. сеЛ1-о'л- обработвам (лсмя* нови,
градина); Beb3uu/g /
Bebauungsplan т 1. смр. план зз етре-ж1; 2.
аеЛ1-аH1 сенгбев uлoн-
Bebe [бебе] п. -s швейц. бебе.
beben intr: 1. нрeпcли: sic bebln am ganzen Körper
пялене 3 тяде трcпcрeщe: 2 страхувом сс,
треперя (um c-m, elw. за нкт.. нщ-; von c-m. ctw.
ог 1'/.. нш-r-
Beben п* -s, — 1. треперене; 2. земетресение,
bebildern t/i илюстрирам (книга).
beblechen tr. тсхн, обшитим, покривам с лaнaри-
из.
bebieien tr. 1. тсхн, пломбирам; 2. пъния. пенр1-
ван с одеео-
beblUmt part. adj. пови. обрасъл с цветя (поля,
склонове* ливада):
bebörten tr. обшивам с ширит, галон,
bebr/llt adj. очилат.
bebrüten tr. 1. Eien - мътя. люпя: 2. ролк. умувам

221
bedecken
вид нщ.: Bebriütun j/
Beb/uiU/ -еп му?. mр-меннтoиe»
bgbUeeht 1n. 1. тиеageи; задесси, покрит с храсти:
2. 'ичунат: -er Vogel 'ачуната птици; -eu Heim
шлем с иeлo-
Bechameitu/ke [-щaнeл-]/Tе^гд7B. сос öcщoнeд-
Becher /л. -s. - 1 ни/ииирнчни чаша (без
столче): dnn - herumgehrm 11eech пуc'aн чиши-
га до ебикoдя (при задружно поенв}; 2. бои.
чашка. оке/оn/едник (ни лa>1aДa); 31 нш.
чишополеöне: - e-s Vulks/s кратер но вун'*н;
4. мярка зи вн-cтиноcm (0,5 д).
Becher/blume/бол. динчс. обичниче. тaтвaлин*
чс (Polc/ium sanguieoubl); -eisen п з/тmитекa
нинонaлинч'и.
becherförmig adj. чaшооöтaзeн-
Btchetn'iuu'hl f бои. жп/плевидeн пдел; -kcltc /
1. дедaп зо пелнтoнe ио зcлeнчунетa сридииз; 2.
лехи. верижен багер; -kluny н поем, звънтене
ло чиш-.
bechern intn- b шск. гуляя. нид—пом (пия)-.
Becher/traube / грънчарски калъп зо чаши;
-werk п вид елеватор.
B/ckcn п* -s, - 1. летен. тас; 2 басейн; 3.
кег1ен1ни; речен бoceйн: 4. инат. тоз: - ins
Ohtee ушни кухини; 5.з/тз. таз. чинен (ипсмру-
мент}; 6. клозети* ч1лии-
BeckenZ/rtteieer анал- тазова oлтeрня; —band п
онат. тoтевo тлът'и; -endlage / мпд. moзене
nележeн1e (при раждане); -kreisen п спорт.
кръсевe с таза (на ле.мя. не кош, то успоредно*
висилка); -loch п анол- ло/ио оmепретнc ло
газа; -Schläger т 1. муз. ч—нелнст; 2. медни*
кaт; тсис'сижия.
Beckmesser н* -e» - првлр. дребнав крит-кир.
Beckmesserei / -сп дребнаво кр1Гl-киреmне.
beckmessern ln1/i b критикуним дребнаво,
bedachen tr- cln Haus - пеетивям понтив ла къща,
bedacht* adj. с nонр1H-
bedacht2 adj. употребявано прсДикаливнс 1.
лeйcгнaш еöмиc1eие; тaзеъдннто; птcgпитниH;
внимателен; 2. грижлив, съобразяващ сс; из¬
пълнен с желание (зо нш.r: auf elw. - sein грижи
се зз нш.; нмaн грижа зо ищ.; нмам птeлвии; н
ума сн нщ.. еöмиcлин 1^.; uui s-п Vou/cii -
грижещ сс зи инт-р-син- си; nun aul ^'1
bcdachl мислещ caне за себе си; auf l11c/ - sein
съобразявам сс с не1чно, вземам веично прсд-
нид: 3. иорсн с uщ-, предвиден н завещание
(срв- bedenken).
Bedicht т* -s, —, Bedachtheit / — обмисляне.
тoзннелилc: внимание, пт-дuaтливееm: mir gu¬
tem - снсд здлoее обмисляне; mll - гр1ж,н-lве;
ннимameлне; птeдпaтливе; превзело uui etw. -
nelmci вземам вщ. под ннимание, съображе¬
ние
bedächtig, песн. bedachtsam adj. 1. бавен, отме¬
рен: mll -сп Schrit/cn с отн-р-uи нтички; 2.
тлнмaтeлeл; предпазлив; 3. udv. грижливо.
Bedächtigkeit / — 1 uрeлuaзннвеcm, тлннoгcн-
неcг; 2. бавност, оmнcрeиеcт.
Bedächtsamkeit / — 1. внимигcднееГ; предпаз-
лнвеет; 2. оmмcтcиеcт-
Bieditahiiung; -сп стр. 1. бсз pl. вж. Ьhdlehnn: 2.
покрит.
bedämpTen 1г. покривам пдеш чрез нтuoлиеoнc; с-
m Spiegel mir Aluminium - nекр1еoм огледано с
aдуниннй; Bedäropftninj/
bedanken /efl. tr. 1. (sici bei e-m lün elw. -)
благодаря н'M- за нщ.; 2. ирош. ет'итвaн; Icl
bedanke mich dafür! б1исеgaти зи moкевa нщ.!; 3.
(с-п -) благодаря икм.
Bedarf т* -(ere; — 1. потребност, нужда. нужди
pH:, ich habe großen - am Kol!/ нмам голям*
нужда ог вптдншo; dcn - am ehf. l/cken
зтиееенявaм нуждите сн от нш-: nscU - спорел
нуждата; 'ен'ото е uужuе; Wa/em les räulich/i
-s етени за ежедневно уп^тр^—б/сние; 2. nет-
рcбле; ueоöходиме 'о/ичeеmве: ich habt m-n -
an Zi/irctrcn gedeckt -мим си, запасил съм се с
необходимото неннч-cmве ци/ори; ролк. mein -
ist gedeckt зa1oеcи съм; стига мн.
BedärTe/зrtikel л предмет, итт1нун зо шитене
потрeбнeннe; за ежедневни нужди (бсз храна¬
та); -dehkungrЛ/^он. зaдoво/ивoиc ио нужди¬
те; -füll т: im =е п с/учий ио нужди; -geyci-
^^1 т търк. = -lrt1kg!-
bed3rfegerehbt adj. икон- ет/евaрищ ло нуждите.
съобразен с нуждите (произвсдслие).
BeCeanfst/güreu pl. конеуниг1нн1 стоки: —islfr-
steile /еuпитнa по жс/инис (па трамвай* тро¬
лей); -spitze/йон, мa'еиминн1 иужди.
bed3uerlich adj. 1. зо съжаление; 1. рядко uenт1-
ятен. досаден (случка).
bed3uerlicberweiee adv. зи съжалсл-с.
bedauern I. t/i с-п - съжолявам ннт-; имам
cпетрaлиuиe към 1'/.; ntw. - епжoнянин зо нщ-;
стани/о по моя вино; Ich bndauc/e inm srmcn
Kcul - съжалявам бедния ченcн; II. int/i b icl
bndau/e! съжалявам! (учлив oмиaл).
Bedauern /, -s, — съжаление: zu meinem großen -
за гоняме мое cгжинeu1e: за съжаление (кали
извинение); cr sprach sein - ü/cn lem Vorlsll aus
гой -з'*з* съжаленият* си зз неприятната
cлуч'a-
brdäuerne/we/t, -würdig adj. заслужаващ Дос¬
тоен зо съжаление; жалък.
bedecken 1/, /efl. 1 а tvfl- покривим; зa'тивaм; len
Tisch mll c-m Tucl. dis Gesicht mir dem Händen -
покл1вaм масони c пект1вкa; закривим c ръце
нинcmе си; ieu Himm/l /ee/'kr sici н-бeге сс
тoеб1oчaвo; bedeckter Himmel ебнaчне B-öe;
трон, lu Uast iich dimir dicht gc/ale mir Ruhm
bedec/t ги c тоя тибоma ле сс проснати твърде;
2. н /efl. с/атим си шип'aгa; - Sie sich! сложете
сн шиnнaгa!; /leiben Sic b/e/cki! ис си евaляйнc
Bedecker
222
шапката!; 3. вест- закрилям (град)* охранявам;
ескортирам, конвоирам (кораб); 4. ес1--аU1 (ла
животни) оплодявам; 5. овстр- das Defizit -
покривам дефицита.
Bedecker п* -s, - ссл^^т. разплоден жребец.
Bedecktsamer и* -s, - бол. покритосеменно
растение.
bedecktsarmg а^’. бои. покритосеменен.
Bedeckung / -en 1. вж. bedecken; 2. «осн,
закрила, прикритие, охрана, конвой: die - е-г
Batterie охраната на батарея; 31 покривка,
покривало.
BedehkunueshbsfT п охраняваш, конвоен кораб,
bedenken* tn. 1. обмислям, обсъждам; вземам
предвид: ich gebe [es] zu - моля да обсъдите
[това]; das war zu spät bedacht късно се сетиха
за това; бобл- bedenke das End! мисли за края!;
2 (e-n mit etw. -) подарявам (нкм. нщ.);
погрижвам се за нкг., спомням си за него («
завещанието ои)- завещавам: der Künstler wur¬
de m/t vielen Aufträge/ bedacht художникът
получи много поръчки; 3. refl. с G размислям
се: sich e-s anderen, bessern *- идва ми друг, по-
добър ум; 4. колебая се, двоумя се: ohne sich zu
- без да се колебая.
Bedenken л, -s, ~ 1. съмнение, колебание, двоуме¬
ние: ich habe noch einige - имам още известни
колебания, съмнения, опасения; ohne - без
колебание; ich habe lange Zeit - getragen дълго
се колебах; sich - aus etw. machen правя си
скрупули за нщ.; der Plan unterliegt einigen -
срещу плана могат да се направят известни
възражения; 2 обмисляне, размисляне: nach
пeillihbrm - след зряло обмисляне.
eedegkrnloe adj. безогледен.
Bedenkenlosigkeit /безогледност.
hedenklshb adj. 1 съмнителен, несигурен, внуша¬
ващ опасение (болест): das wirft ein -es Licht
auf ihn това хвърля съмнителна светлина върху
него; 2 опасен; udv. зле: mit ihm stebt'e -
работите вървят зле, положението му е лошо;
1 колеблив, съмняващ се, имащ съмнение;
замислен: sein Auge blickt - очите му гледат
замислено.
Bedenldichkeii/, -еп сстер. вж. Bedenken 1.
Beden/keet/ срок, време за обмисляне: ich bitte
е//' aus моля, дайте ми време да си помисля,
bedeppert adj. фим тир. смаян, слисан, объркан,
смутен.
bedeuten 1г. 1. знача, означавам: Acker bedeutet
dasselbe wie Feld думата „Acker“ означава
същото каквото и ^Feld“; das bedeutet e-n
Schritt dem Ziele näher това е крачка по-близо
към целта; 2 имам значение: was soll das -
какво значи това? das hat /1^^ zu - това няма
значение; das bedeutet mir viel това за мене
значи много, 3. (e-m etw. * e-n -) внс. давам
нкм. да разбере нщ. (чре? дума* знак); вразумя¬
вам; накарвам: durch Rat - съветвам; sich -
lassen вземам от дума; lass dich - послушай ме!;
4. oамир- обяснявам, упътвам.
bedeutend adj. 1 значителен (лелини. худож¬
ник* книги); важен, виден; голям; крупен: -es
Bauwerk голяма, забележителна постройка; 2.
adv. значително, много (особено пред сотрик-):
- größer значително, много по-голям; 3- естер.
многозначителен.
bedeutsam adj. I. важен (особено зи бъдещето)* с
важни последици (откроина* конференция); 2.
многозначителен: e-n ~ anblicken поглеждам
нкг. многозначително.
BedeuIsameeite/ -en 1. важност; 2. смисъл.
Bedeutung/, -en 1. значение, смисъл: die ~ e-s
Wortes значението на дума; die Fabel hat ihre
tiefere - баснята има своя дълбок смисъл; 2.
важност, тежест: er ist ein Ma// von - той е
човек с тежест, влияние.
Bedeutungsfeld п плакали, синонимен кръг; —leh¬
re /ел скали, семазиология.
bedeutungslos adj. незначителен, маловажен, без
значение.
Bedeutungslosigkeit / — маловажност, неваж-
ност.
hedeutllngseehbwer adj. внс. от голяма важност, с
голямо значение; съдбовен; —voll adj. 1. важен;
2. многозначителен (поглед).
Bedeutungswandel н еликолн. изменение значе¬
нието на думите.
bedielen tri снр. поставям под (ол дaаио): ein
Zimmer - поставям под на стая.
bedienen I. 1^. I. (ц бсл obj.) (e-n ~) прислужвам
(ткМ:* не белен); (e-n, etw. -) обслужвам
(кловимо: машини, оръдие): die Firma bedient
einige tausend Ladengeschäfte тая фирма обс¬
лужва няколко хиляди магазина; mit solchen
Ratschlägen bin ich schlecht hrdient c такива
съвети ми се прави лоша услуга; bei Tisch -
прислужвам на трапезата; ролк. den habe ich
richtig bedient добре го натъкмих; 2. кири.
Farbe ~ играя карта от искания цвят; 3.
поддържам въздухоплавателни и др. съобще¬
ния; 4. спори, подавам топката (не играч); 5.
нърл. е-е Anleihe, PTandbreTe ~ плащам лихви¬
те на заем, ипотека; II. refl. с G1. ползвам се от,
служа си с нещо: sich e-s Messers beim Esse/ -
служа си c нож при ядене; 2. обслужвам си
(при ядеше): bitte, - Sie eihb! моля, вземете си,
заповядайте! (проядена).
Bedieneein/" -ne/ овсир: женска прислуга,
bedienstet adj, овснр: обл, bei e-m ~ sein съм на
служба, работа при нкт.
Bedie/stete(r) т. -/, -/ 1. чиновник; 2. оспор.
прислужник.
hedse/tenbзTt adj. лакейски; сервилен.
Bediente^) и* -п, -п осиир- прислужник, слуга,
лакей.

223
Bedürftigkeit
Bediegirnseelef пвйор. ссреидни душ*. ccлвн/eл
чове'.
Bedien u ri//, -сп 1 еöе1ужвaн-; прислужези—;
прие/у/a; ебе/угa; möb(e)1in*tg/ Zimm/n mir -
мeбe/нлaлa стоя с птие/уги; * е-с Maschine
почистт^ине. държане ио маш—ва е итптaвнеcт;
2. слуги -. - прислужници р/., птеиaвoчн р/..
кe1ueти р/.. прислуги; 3. воеш. прислуги (но
оръДив* картечници):
BediegungseauTehblag и = -gcld; -^Г/г/плат¬
форма на големи машини; -geld ш възнаграж¬
дение за прислуга, надценка за обслужване 10¬
15% в хотели и др. (вмвсло 6aитот); -ma/n-
schaft f прислуга на оръдие; -vorecbriTtrg pl.
правила, ред за обслужване (напр. на мюшипо);
—zuschlag л = -gcld.
hrdlggen (и силвн) tr. 1 ебуе/aвям; поститям н
зиние1моег: пт1чинявoM; създавам: die ein/
Frag/ hcdlngr iic andere единият въпрос ебуc/a-
ея лтуг1я; Fleiß b/di/gl Erfolg пр1нежa11e'е
води към успсх; 2. (слаб) -мам зз пт-лnоcгив-
ки. птeлпо1исaн: Erfoly beding/ Fleiß успехът
-ми зо предпоставка uтинeжaни-; iinse Lsul-
baUn b^dii/i reehnieehe Vorbildu// гееo попри¬
ще 1T1екни техническо обрaзевaииe; 3. остир.
усенирнaн. пеегaтям кaге уcневнe-
hedlggt adj. part- L етлauичcu (пощада); 2.
условен (рефлекс, осъждане, cът/acиe): 3. adv.
доня^д^е. с лcз-теa; уговорка: сен. ist nur -
*1'1/11 тона с вярле; правилно с известни
резерви: с-с Rngln/ung - sne/kc/dcn притuoвaм
привигенстно с известна угонетки; - ruugli'l
^—1 само доuянпиe-
Bedingtheit / -сп 1 оöуенен-нее'; зaнuеuмоcm; 2.
уc/евиеcm.
Bedingt send uny/Лшгр^?- условна птam'И; покупки.
Bedingung / -—п уе1евиe; плeдnеегив'и; -еп
lulcr1cgcn; Youe'1uglbgn; stelle/, rinlulten нали¬
там. предписвам. поставям, епaтнaн условия;
mii /uiirer/ deu - пол, пр- уеловиc; unten jelcr -
ио неинa цена при веяке уcлен1c; u/icu k-u - n
никикън случай, по №1'*'^ ничии: unter soziu-
11eris'1cn -сп leben живея при еен1ИH1еmич-С'и
уcловни.
bedingungslos adj. безусловен (предаване, подчи¬
нение).
Bedingungslosigkeitfi -—п безусловност.
Bedigguggseatz мкром. услов1Ю изречение,
eediguuggswr/er adv. уеневие; при условие чс.
Iiedo/nt с 'рп/и. трънлив.
bedrängen tr. 1. (предното ?а нужда* беди,
неволя) nр1'-cuивиH; гнетя. угнетявам; (м
неприятел) uипитaH; пр1гиенин: еп ist harr
/ceräny/ намира cc п телями беда; /eeuängtc
Luge зaттулнeне понежeн1e; I/ bedrängten Um-
srändcn в /енянa ö-go. нужди; cr wunde vom
Fci/ie hart b/drä/// гой бе птиmllениm ог
ueптиягeни; неприятелят го преследваше по
псгигс; 1 е'руuвaм; птeедegнaм (е молба*
искания); задявам (момиче); er wlni von ailei
Seiten mir Bitten //1131/1 от всички страни го
отрупват с молöн-
Bnd/än/gn т* *e; - 1. нап—рищ неприятен; 2.
угнетите/, погиеник-
Bgduän/ni/ /. -sc: Bedran/glu/// -—п беда, нужди;
затруднено понеж-ни-; прн'eенгпееm; угн-гc*
ност.
bedr3ue/ tr. oомор- = bedrohen.
bedrucken fr. nefl. вулг. нзмптеянoм (се),
bedripst, обл. bedrippt adj. шел, c клюмнал нее.
bedrohen fr. застрашавам. тauнoщнaн; c-n mii
dem Tolc - заплашвам ii'r. със смърт.
bed/öhl/ch adj. заплашителен. застрашителен.
B^i^i^i^o^unn^U/ -—п заплаха. типнaшвaнe: зистраша-
вонс.
bciuüekгn tr. 1. щинпоcвин: 2 печатам, напечиг-
вoн (хартия а пр.); bedrucktes Blutt напечатан
/ИС'; Be<^i^i^4^l^t^ii/^j/
bedrUcke/ tr. nег1cнин; угяeтинин; птитecнявaн;
тотмезя; опeчaдинoм; литпжиним. гнетя: las
Lund wurde von (cm Eroberern selu belnÜ'//
страната мио/о се потискаше ог тoвеcвaтcлиme;
mii bne/üc/icr Stimmt с глух. пегucяaт (от
мъка) тлас; mii Steuern - обременявам, поис¬
кам с данъци.
bedrUckend adj. мъчителен, тсжък. у/нeтяниШ;
пеm1cкищ; -е Stillt потискащи п-и-ни.
Bedrücker т* -s, - пениcu1H; у/н-гllг-н-
BedeücktheeS/, — угн-mеноcm; пегиеии'ее''.
BedrüühuugU" -сп 1. угшeгeи1е» иег1СH1чeегне;
снет; 2. унинеcг-
Beduine1 т. *П; -п бедуии.
Bedus/e1/ -п дамски наметки. лaнeгино.
bedU/gen /г. лaтотявaм; Bedüngung ./.
bcdümkcm fr. imp.; ряДко cs /clÜnkr mich струна
мн се. чинн ми сс.
Bedünken п* -s. —: meln/s -s по мое мнение.
bedürfe/* intr- b с G-рядко tr. нуждая сс (ог ищ.):
cs //darf lun eines Wo/rгe само едва думи
трябва: der Hilft. eines Rates, /1/^ F/cundns -
нуждоя cc ог nонещ. съвет. ог птl■lиmeн.
BedürT/is п, -scs. -sc 1. uенлcбuоcГ; нужди.
необходимост: s-c -sc bclricil/ci тoдеведивaн
нуждите сн: - nach Ruhe haben - нуждая cc ог
почивки; 2. естеств-по нужди: ввфвмнат- cln -
hüben ходи ми сс по нужда; enin - vguufeetgi
ходя по нужда.
Bedü/Tgisanetalt. /обществен клозет.
bedürfnislos adj. llcнтllcкaг'cнcн; нeптeгeлциетeH;
С м*/'и нужли.
BedürTnisloolkkeity^ -сп н-прeтelшиетнеег.
bedürftig adj. 1. «ос, с G нуждаещ сс: T/ösr/s -
нуждаещ се ог утехи; den Ruhe. Euhölung-
A/wcclslui/ - нуждаещ се он иеней; почивки,
премини; 2. беден. гптпищ оекълllн«и-
Bcd ürftlykrit Д — öcдлеcт. оскъдици.

Ь/lüeclm
224
bclüscln refl. обл-ролк, понапивом сс.
bгdUeell adj. замаян; ризк, ио градус (пиян): von
lem viele/ Reltn ganz - съвссм замаян от
нuогете nт1нaзнн.
Beefsteak [бИ-фсте'. обл. б1ншeк] л, -s, -s гонв-
бифтек: lnursehce - път>еeне кюфте (със сос).
beehren tr, rejl. L (c-n mii elf. удоcгеявин c лщ-;
е'изтoн почит; посещавам: - Sic mich bald
fled/u [ml/ Ihrem Besuche] пак зoпетиgoйтc [зя
покупка* не кассти]. 2. предвзето нмом чест,
потве1ивoм си: flu bnchucm uns. Ihnen mitzuiell/i
пезеенивoм- сн ло Ви съобщим: Beehrung /
be/iden, beCidigem tr. 1. (c-i -) тaндeви.н, подвеж¬
дам пои нн-твo: 2. (е/н. -) потвпржлитoм с
клетва (нш - ): beeiiige cs miu закълни ми сс зи
тетo; BcCiiyu// / Beeidung /
br/llnui re/l. c G стороя сс c уcптдue; Sic müssem
sich c-s besseren Benchmnms - трябва до сс
стараете до сс държите пе-добр^-; icl werlc
mich - - 11m eu gefullen щс сс пеcmoлaи до мгу се
харесам.
Brelfcrui//' -сп уcптлиe; стараина
bc/ilcm rejl. ряДко tr. 1. бързам: beeile ilcl mir irr
An/cit побързай c рaбеmитa!: Hin - uns, ih/ei
ml/zu/cil'g бързима до В- съобщим; 2. ряДко
уенеривaм: s-c Schn/ic - уcкериеин крачките
сн.
beeindrucken tr. 1. плaеи впсчатдеине; 1нnоиu*
ром: von ciw. seh/beeindruck/ sein вщ. ннеге ми
1нпон1ти; пелaтcл съм ог нщ.; 2. part. beein-
enuekt трогнат, петизeи, плен-п (от крaоoлa,
иузоко* прироДала):
Begndru'kuny /- beeinflussbar adj- поддаваш сс
но енняиис\
Bgclnilu/sbarkgГt / — достъпност зи въздсйст-
пнс.
bcCmnussen tr. (с-п -) hh—m. енaтвoм влияние;
въ'злеиcтвувoн (на шик-): е/ нит von lem /oziulle-
/ischen Iicen beeinflusst той беше повлиян ог
еонuaл1ег1чecк1me нgc1-
BgClnilussung f, -сп nлняниe: въздействие.
ЬсШпГгП'1П/с/ tr. 1. cппеaн; пaтoнизирaн; 2.
накърнявам, увреж'дам (течно интереси): още¬
тявам.: Bglgn1rächtiylUig/-
/rClcmdcm tn. предизвиквам съчувствие. състра¬
дание: (ряДко) еueчoдявим: ирон, Icl will eicl
-! щс ги дом слии м-з-р-я!
Beelzebub и* -S. — боо.л. Ведзетуд, литедъm;
bc/nlem, beendigen tn. свършвам. uриептщвим;
птuнлючвaн; Bc^r^4^i|^i^i^|y/1
beCmgem tr. (с-п -) стеснявам, есрaлнчивoм; преш.
пT1'1екaн: sehn beeng/ wohnen живея натясно;
sich beengt Tüllen чувствувам сс стеснен. при¬
теснен; Br/ci/ufi/u/
beCrbem tri 1. иocлcgявoM; нечий наследник съм;
ризк. лоснслява.м (икт.) е службата lu fius/
mich - ти ще мс наследиш; part.
b/crbi послсдн/, получил наследство; 2. дорявам
с наследниц-г
bnCrdl/cm tr. пегт-öвaм; Be^tr^i|^i^r^e^/.
Brtrdiyu/ys/frler/ uетр-би1нo цeтeмения; ~gn-
sellschaft /Уyaacтвувиш1 е погребална цeр-ме-
лни; -unternehmt/ п погребално бюро, иген-
цни-
Bnere /. -п тротденид-H; ятоgееöрaзeн плод.
тълие.
/rerenarii/. /cereniormi/ adj. гротдев-иeн. ято-
gоебрaзeл.
Bгerem/Tnг/eгr pl, зоол- вид дрездетc: -lese - / =
Weinlese; -o/sl п гроздови, ягодов— U1еgевe
р/.; -euit и еен от яселенн идедевe: -stt'iucl т
храст ла игеден1ин1 растения; -wanzcJ лаел.
вен-шицa (Pcn/ulöua baccu/um); -w/li т вино
о' игелен1ин1 П1едевe-
Bger/1lekг / -auaul п последно 'опал но лозе;
—lültu н ппдoр; -mcilc/бот- тътличc- змийс¬
ко гретл- (Blltum virgilum); -mö/l л първа
ш1Tи; -Ttis плов- примки с примамка зи птици;
-tugy н бои, еиртaеевa теgорacлa (Sa/gsssum
buccilгnumr; -wcid н = -mosi.
Beci n* -ee; -е аеЛ1-сл. 1. трииинска лехи, ф1'aт1я:
2. иннц* от ниви между днс броздн.
Beele/' -п бол. вж, Bet/.
bgctнeleg adv. ио нехн.
/rfählyrn tn. 1. (с-/ zu elw. -) подготвям. провя
'aлътeH; кни11финитaм: e*n Kenn/nissc - iln zu
lineгu St/lic бдигедитeииe но знанията си той
можс да заемс 'еви място; 2. re/l. sich zu elw. -
/^-1 нидптeH; ннaлиф1Ц1тaн съм зз лщ-
/ciähi/t adj. 1. ^—1 'одърсн. 'вoлнфuнuрaн (зз
и^^Т.); 2. епоееö-н: /che-мнесе епоcеö-н-
BcTähi/ui/ - /. -cn 1. /еиноcm, еnееебиоеm: 2.
пTИвеепееебнее'; квaлифи'aция-
B/TlhI/un///nsehнgI/ н лонун-нг за птивоепе-
еоöнееm; за 'нoдифu'иния; -zcugnls п свиде¬
телство за птинеепееебноет-
/cfähr/sr adj. достъпен за пътуване. спускане
(вж. hclaUren11, 2).
Befähr/arktil / — лееmппнеет за пътуване. за
спус'*не (« рудник).
h/fährci*- tr. 1. пътувам по лш.: c-n Weg, dis
M/cn - пътувам по даден път. по мерe: vl/l -е
Straße улици. път с голяне движение; 2. мин.
eine Guu/c - спускам сс е тудн1н; ein -tu Bau о.
Tулн1н е eнcплоигaния; б. вж. ЬcTahuen, 1; 3.
наснптзм (с чакъл* лор).
bg|S1nrm2 .^. refl. (слаб оснор. боя сс от нщ..
еиacятoм сс ог нш-; тиенунтн: linu 11^ lu michis
zu - няма от кинне до сс öе1щ; естер, wss 11^
du eu - ктнве тuенуеoщ?
pa/^t. adj. 1. лов. обнтаван: ein -tu Bau
ебнтивинa лупк^и. летовище (но дивеч); 2. (1/
ntw. -) опитен. изпитан. ниего итcжиняд:
belaUuenes Volk опнгин молици; 3. «ж^. helah-
n/i!s
B/Hill л, -s. - (за растения) папал, зaccгнamеет

225
Befinden
от болеел-н (от пaтaтиги)-
befällen* tn. L сполетявам. пеег1гин: von с-с
tos/-1/1/. c-m ÜM - wculen бивам напа^ит.
спо/сняш от бен-еm; зде: Z обхваща (ме).
обзема (ма): mich //lallt ein Schreck, eine
Al/uig обзема ме страх, предчувствие.
befangen*' tri 1 (обикновено ли Душевно оъолoя-
поя) отнемам свободата (ни Движението и
особено ни мисленето), сковавам;. еблoдaтaM;
обземзм (обикт. в pari, pe/f-, вж, belanget): in
ntw. - sein ебтc'; петпннaсcпн ог нщ.: eu ist in n¬
m Irr/uim von Vorurteilen, von Aberglauben - гой
c обладан от заблуждение. сконин он предраз¬
съдъци, суеверия: 2. sich mii ciw. - зинннaвам
сс с нш-
beTan/rn2 part. adj. L пр-нуд-н. стеснителен.
свит: свенннв: unreu Lcu/cn isr // imm/n - между
хор* гой с нина/н е'-елl-'eнeU; свит; 2. пт1ет-
рист-и: необективен (крилии- учител, екс¬
перт. свидете!. оадня); er ist in seinem Urteil -
n пр-нeикama сн c пристрастен.
BeTa/ge/heit / -n 1. пт1нудeиее'; снеслите/-
иосн; cвeннннее'. cвин: свитост; 2. пристрос-
гие. и-обсктивност: (ет Ricl/cn Hurle wegen -
ausgesehloseni сълияго беше отведен петилн
съмнение зо пристрастие.
bcTSss/m 1. nefl. занимавам сс: е/ beilset sich gern
ml/ LI/cuituT обича до счс тaнuмaнa с ниmeрomурo:
2. tn. зaлинaвaM; ангажирам (нкг. с нщ-)-
heTebden tri (e-i -) воювам, втaждувaн (с 1'/.):
/Inunler b/fchi/i враждуваме сл—н ерeшу друг:
Bcfehdu!!//.
Befehl и* -s. -е 1. заповед: c-n - geben, c/lassen,
lueTuhrcn дaвим; издaвoH; изпълнявам тoпевeд;
auf ausdrückliche/ - по изрични типен-д: isui -
cпгниене зaповeл'a: c-m eu - stehcm съм иа
TитпенежeuиC; ло услу/нт^е но ннг.; вееш. zu
B/T/ii, H/un O/nтe/! заповядайте. тосполии
uенненнин!: cнущин; с-н nенкенн1н; 2. воеш-
нонaниo; len - üb/un/lmen пе-мaн кемиuиувa*
исго.
befehlen* tn, 1. (e-m ctw. -) тaпетядвaн. номaниу*
вaн; нареждам: er bcTshl Ilm eu gehen той му
заповяда go си отиде, до нздcтe; ü/cn ctw. А -
рaтnерeждaм сс. тизпонa/aм с ищ.; 2. ненfaил1-
товим» изпращим, поникним: /т wunde mscU
B/rlli befohlen гой получи тaпов-g; нaтeжлaнc
да отиде н Берлин; 3. енoдcи; съм соcпедaр:
dem Land/ - еладся страниго, съм господар ио
праното: 4. превзето обичам, жс/ия: Sic haben
lur eu - мени; симо сн кажете женииняга: - Sic
doch ctw. Busin/? обичане лн още нaлке пече¬
но?: Hie Sin - никте обичате: 5. осн, (за цирсч^
особи) поканвам: zur Tsihl - покаг1вим ио
трапезата: 6. бобл- певcрявим; предавам. пре-
леетaвян; seine Seele Golt - пр-доегaвим дута¬
та си Боту!; heii/li inm Herrn ielne Wcgc!
уповавай сс Богу!: предостави съдбата си ио
провнденнсго: Goli befohlen! сбогом!
ЬcTChlcnIe'h adj. тoповeднuчecнИ; певe1нme1eH;
bcfChllgen tr. воен. командвам (полк).
Bcf/hls/bcncich н н воен. обсег ио влост. ио
уптaелeнue; ио конaндувaн-: -form / грим
nовcннmeлне наклонение; -ytwult /Tз^пювeлн1-
чeекa; коминина власт, немaливaлe; -is/cr л
комилдувaш: -sluh л 1. жп. пръчка, диск из
началник по движ—ии—но; 2. пръчка ио ннл1H1-
олер. регулиращ лв1жeн1eте; -Vcnwei/cuu/у- / -
отказ до сс нзппллu тaпеncg.
/ri/hlsvfdrl/ adj. противен в*. лaрушивaш зaпе-
ecgTa.
bcf/inlcn 1. 1/1 имам н-прниm-ле'о егношeниc
към нкг.; 2. re/l, враждувам- помежду сн.
bгTeel/fgen tr. rejl. 1. тивпттвин; зa'тenявaм: dcm
Schium an lei KoTcn - завързвам чадъра зо
куфaтa: 2. унт-пнин (бряг* път): преи. угнпт-
жланим (вяра), затвърдявам: las //le/ti// s-n
Rulm 'еви затвърдява словата му; 3. фикси¬
рам (препарат): 4. укрепявам (граДа): BeiCs-
/Iyuny /
Bef/sti/uny /. -cn 1. вж, beTest1gei: 2. воен.
укрспленис.
B/T//tigunge/anla// / «оен, фортификационни
cперъжcл-я pl; -nrhritri р/.хиДр- уктгпllггн-
ли рaбети: -gürtcl л вееш. = -llimt -'-kugst / '
«оен, фopтификиция» унтeпl1нcлне лeле: -ilclrt
/ воен. фортификиция (наука), 4inC / воен.
у'р—пинели* /Inin; -schuiu/t / - вият зо тин-
рeuвaнc: --нсгкс pl. воен. дълговременни ук-
T-uдeння-
brlCucit/m t/i ниннaжllивaM; отееиним; mit Tränen
- ерееявимl със сълзи; Beferiu'luug j.
bcltu/rn tr. 1. пиля (отоплителна инсталацня,
келел): 2. снабдявам. еcвeгиним със снг^ионин
огиьове (крайбрежие- .летище): 3. фам. обст¬
релвам (полиция): (с-п -) зoм-твoм ('н снеж¬
ни топки): 4. пран, възпламенявам. nоощти-
вaM; оку рижи нам.
BgTguгrunyУ; -сп е1гиoдн1; осветителни ес!lьон-
(но летища* пристанища, крайбрежие).
Bcffchcn п- -e» - щърк, бял нигтъиlгllн у птот-c-
гинтен1 cнeшelнlк-
bcficecri pa/1- adj. uонт1T с пcтушииa: пеел.
онтин-U; нне/е бърз.
btiigeci* I. nejl, tri 1. refl. измирам cc: eu belinic/
^'1 jetzt in Mosksu гои сс нa^t1тa сега е
^юеквa; 2. nefl. чувствам сс (здравословно):
sich woll /cilnici чувеmвувин се лебрc: 3. tn.
вие. смятам, ечигaн: намирам (ч-r; ntw. (iÜ/)
gui. dötly - смяним, намирам за добре. зз
игобхолимо; II. int/i b нaрeжлин; решавам: licu
hui nun (ет Auss'Iiiss eu /nfindeg тук само
номиг-mъm -ми право до нaт-ж‘иa.
B/findcn п, -s — 1. здтaтоенонне състояние,
еиночувеmв1-; н1/ ist las - кок стс?; сс
чувствувате?; 2. вас. мненне, птeнeнн•и: mach
15 Нeненогöънгирени т-ltнllK; юм I.

Ьг^/Ш^Г
226
mciirm ~ по мос мпсн-е, прcнeннa;
beTsndlihb adj. иамнрощ сс (някъде).
befingern и-разг. пипвaн; пипам с пръсти.
bef//gieeeg tr. лакирам.
beflagge/ tr. у'тacявoм; окичвам със тиoмeиo,
флотовс.
B/illggiu ng/, — украса с флагове, звоменз.
b/il/ckcn tr. 1. изцапвам. пропя петни; преш.
оп—тнявам, оuетотивaм (часитс* съвестта,
Душата си): das T1ee1ru'h - итoти пстио ии
nонpнвкитa; 1 с/отом кръпка (по обувки);
Bere/kuu/j/
beiiegeln tr. свстр. нoтугaвaм-
befieißige/, befleiße/* rejl. 1. nejl. c G, рядко sich
um ctw. - сторая сс (in uwnw, Да бъда): er
hciicißiyt sich gut// Sirre/. deu Tugend той сс
старае до има добро певegcииc; водн доброде¬
телен Ж1вет; sich um elw. - cталoи сс за нщ.; 2.
(sich с-с Sache G -) зoиинoвaн сс уcпрлне (с
нщ - ), изучавам cmaлoтeлне.
/glHckci tr. фим. кърпя, изкърпвам (дрехи*
обуща).
/cfllc/tn* tn. 1. овоиЦ: 1cти, обслужвам въздушно
huhu: BrrUd-WiCi - uтaви курс Бepлин-Вн-*
ho; 2. летя (някъде); der Luitraum fini von e-r
iilenplugr/aTls'hen Station b/Tlög/n тъп въздуш¬
ното птеcгтинеmно лети сдвз междупнанстио
С'ИUHИЯ-
b/T1i/s/n adj. part. 1. р-ниостеи. усърден (слу¬
жащ); 2. с Gпосветен ио ищ-; нтучaвaш нщ.: п/
isi den Medizin - гоЗ учи усърдно медицински¬
те науки. посветил сс е иа мeднцинитa: 3. udv,
нaрочне-
BefГleeegbeit " — усърдие. тeвноcT; [соляме]
старание зи uш.
eeTlissegil/hb adv. 1. нaтечне; ирcдиoмeр-но: 2.
ряДко етaрaтглие»
beflügeln tr. 1 уенерянaM; оживявам: bellü/eltei
S'eтlt/ge с бърза нтички. с дг'и крач'*; 2.
поетиниM; едисoн крило; поет. окрилям (фин-
толиятаУ; Befügeeuu/U"
befolgen 1г. следвам, съблюдавам (предписание*
привило): провеждам, следвам (иoлаинии* так¬
тика. метод, превoпоо); БеТо^ш!//
Beförderer и* -s, - 1. изпращач, -кепeлuгот; 2.
nоещтигнc1.
befördern 1г. 1. птcтоттaM; uтeиocиM; eнcuegнтoм
{стеки- пътници): ein Fikel mit len Post, lunch
ile Pos/ ~ изпращим, експедирам колет по. чрез
nещaти; ризг. e-m Ins Jemseire - пращам, експе¬
дирам н'/. ио онтн ceяm: 2 uовишaтaн (в
служба): e-n Hauptmann eum Mujor - - uевишa-
пом копитин е мoйол: 3. бнoтептниmcтвувaн
ищ., пеештяним: Befördertin//
Beförderuggs/geeuhb п молба зо певишeниe;
-koeieg pl. транспортни разноски; -m/ttel п
mтинеnертне средство; -sperre / спиране на
nет1шaвaнcго (не чиновник),
BeTöreeung / -сп зтлccитoиe; cmепaниевoнe но
селo.
beTrahbte/ tn. търг* нomовaтвoн (коли* «икон);
мор. oфp<гтнтaн (кораб).
Befrachter mt* -s. - иърг. мор. товарач, тевoритeн-
beTrackt part. adj. с фрак.
betrüge/ tri 1 (e-n mscU, um, übt/ etw. A. wegen
etw. -) питам (h'/^. зи нш-r: dis Onsk/l ~ питам.
депнmвoн сс ио ерaкунa: 2. refl. (sich mach ctw.
-) оceeдемивaм сс (за нщ.); 3. (sich mit e-m über
etw. А -) cъвcmвoн сс, депи'вaм сс (ио нкг. за
нщ-);
befr3/sen tr. иехн. пеcтoвям рecнн-
befrete/ tr. refl. освобождавам (сс) (замворнок-
ллeннни* нароД); избавям (се). етълвoeaн (сс):
sich sus е-т Lagt - избавям сс ог известно
иележeниe: Deutschland wurde vom Faschismus
befreit Германия сс освободи от фашизмо; си Ist
vom Krieglienel; von linse/ Leistung befreit той g
еcвебеgeи от военно служба, от mези иoляg: с-п
von Steuern, Schulden - ептещoвoн нкн- данъ¬
ците, дълговете; hefcii auTstmcn отдъхвам с
еблeнчcниc»
befreiend part. adj. облекчителен (действие,
dyfü).
Befreier и* -s. - еcнобеgит-1; избавител.
B^^^^e/Ai^/^j/ -en 1. оевоöежg-ниC; освобождаване.
избавдеш-с: die - Bulgariens Оcвобежgeниcте
но България; 2. облекчение; 3. еuтешивинe (но
данъци* ликси: наряда).
Bef/feiu/gs/bewegung " оcнеöеднm-нно движе¬
ние; ^gns/tz я зaкен зи Ilзчиеннинeте, премахва¬
нето ио хнтлcритми; зaкен зи лeницификaния-
та; -kämpf т борба зи оевеöежд-ни-; -krieg т
еcвеöолнтeднa ноЗна pl. dic ^с войните зз
еенеöежиeниг ви Гeтминня ог Ниuонeон
(1813—1815 е).
befremde/ tn. refl. учуивoн; уи-влятим. поставям
е недоумение; нтнeиaдвaм (с държанието сн);
правд cтринне; ноще впечатление: dies luiT ums
li'li - '^0 ис биво до ни учудва sein
Benehmen befremdet mich иържиннсто му ми
прав— строило впечатлевнс, мс оmбдъеннa:
BeTremduu/ j/
Befremden п* -s. — (непроялно) учудване. uеcma-
emc е нглеум-ннe»
befremde/d, befremdlich adj. снран-и, учудниш;
uтиcиaдвaш-
hefrru/de/ re/l, 1. (sich mir e-m -) сприятелявам
сс; сближавам сс; 2 прен. (sich mit etw. -■)
св-квам. привиквам (с нщ-): sich mit e-m
Gelink/m - сни'вим c ня'ои мисъл; mit liescu
Auilfaeeun/ kann Ich mich ni'll - тото схващане
ве мото до възприеми; 3. ослир: 1г. сприятеля¬
вам.
beTreu/detрап. adj. прнит-нени: ich bin mir ihm ~
итнятcн съм c нcге: n-c -c Familie, Fl/mu
прнятeнcне ссмеЗство. птнитcдc'a фнлнo.

227
begegne/
Be^^i^(^i^i^(^i^i^/^Ur -en cuлнитeливинe, сближаване.
heT/ieden tr, 1. умиря вaн; омнретnеривoм (стро-
30): streliemde Parieiem - спогаждам спорещи
страни; 2. заграждам, ограждам; Bhfriceuig/.
befriedet pa/t, adj. uеcгитгн пои държавно, об¬
ществено зо'рнла: ~с Denkmäler подлежащи ио
ебщecтвeно-дптжoви и тинрuлa иaмe'нинн-
befeledigen 1г. тaдеве1ятaн (любопитство* нуж¬
да, претенции): уgевдemверянoн (кредитори)
утедивaм (жажда ли отмъщение).
befriedigend adjl L удевдemнетнme1eн (успех)
зaиотелнтгл-н (отговор); 2. доволен; 3. вж,
/efriedigen-
Befriedigung " -ет 1. уиоeнгmвелeииe: liest
Tätigkeit gewähr/ miu - този дейност мс зидово-
1^*; 2. тaлеволcmне.
hrTristrn 1г. пеетaвям, еuр-gcним етон зи нщ-;
Belfrlslung/
brfrieert adj. със срок (оферти. Договор).
befrUchten .г, опледявaм (цвят* яйце) првн.
д—Зствуезм uдедетветно; Öнaroитнятне; нпг-
mes Rcgcmfnsser flu/i bnliuclrene гепниит
лъжи иеЗства пдедотверно; bnluuciicndc Ideen
пнеиетветни идеи.
Befrachter л. -s, - оплодител.
BefrUchtung " -еп оплождане, епдедатинc: (in
geheim/ - бои, ктиuтогaниЯ; maйиебтaчи-.
BefrUchtungs/o/gane, -Werkzeuge pl, лоо^л. бот.
мъжки понев1 еттoни; -fälly/cit/cпеееöнеcг
зз OUHOЖДИIIГ-
befUge/ tr. (e-n eu etw. -) дотам uрaве зо нш-,
aв'оризилaм; befugt sein (eu) 'емпcтeнтcн съм.
BtTU/nis/ -se прaве, прaвемошиC; едосТ; компг-
тcипия; c-m die - zu eiw. erteile/ anнорнзнтoн
Н'г. зи	литим му проно. власт зо иш-; seine -
ü/eтeeU/eilnn прeннщoвoн правото, еността cн-
befühlen 1г. еп1пвaм; пипам с пръст—.
beTUmmel/ 1г, фам. 1. скалъпвам; нaтcжлим; die
Sache we/eem wir-тия роботи щс я нaрcлин; ще
я свършим; 2. нинирим си рaöеmИ; тaннминoм
сс (с нщ, дребно).
Befind и. -s, -е 1 конcmaтиции; ненcтaтнрauн
обстоятелстви, динни pl:. nacU ~ cпотeД; на
основание ио линиите; 2. резултат ог нтедeдви-
не, мнение, nт-пeи'O; заключение (иа специа¬
лист* вещо лице): nscU dcm - ier Sachverständi¬
gen по мнението, заключението ио cнcп-ттнти-
ma; nach äuztil'l/m - според л-кaтеноте осенде-
гcлcmвувou-; лекирс'ита конегamaция-
BeTUndbr/ihbt н неucтaтив-н доклад. рапорт,
befürchte/ tn. (elw. -) боя се. страхувам се.
опасявам се (ог нш-r•
BeftircMun1/ -еп опосен—е: das hai (ic s^'^i|mms-
ten -eg noch ü/rrtrollci товз нидмннаеа н boH-
нощиm- епoceння-
heTüreorge/ tn. полагам грижи (ла обществени
нужди).
befürworte/ tn. (elw. -) хелитaйcтeувaм, застъп¬
вам се зи	поднр-пим (.молби)
Befürworter и* -s, - застъпник (напр. на диДепа
пелuтннаr; хедoтизcтвуeoш.
Befürwortung / -еп ходатайство. тa(cтгпничecт-
eе-
begäbt adj. надарси, танавт/ив, дaтовнт, cnеcе-
бев.
BngäЬten✓/d1sen / к/ис но изронит— уч-нин1;
-pnülung/подбор из нидaлcнн geпa; ученици;
-ee1u1г /^нилшс зо л*тевити дeпa-
Begäbu/ j/ -еп gaренаинC; дарби. иaдoлcнеcm;
cпеcебнеcт: Ich labe kei/c - für Musi/ нямам
мут1нaнни дарб—.
begäfle/ tn. (etw., c-n -) фам, пейор: зяпам,
разглеждам [любопитно], следим, зяпнал от
удивленис.
begä/genpart. adj. с оживено движение н график
(път. улица* шосе).
Begängnis п. -ene. -sc 1. погребално процесия,
потребеи-е; 2* обл. ра?к- ин-жсни-. ц—ркуни-
цня.
begäse/ tn. унищожавам с тазове (парелитщ
вредители) .мед. лекувам с тaтевг; Begäaun/u/Г
begatten refl- tr. 1. re/l. еънъкуп1ин*м сс (обикн. ле
животни); чифтосвам сс (особено ла плаца);
2.	tn. опнедивoн-
Be^j^rt^t^v^/^/, -сп cпвгкуnдeни-; uо1ене енешeии-;
чифтосвзис ио живетu1-
Bcyättunys/aki н полов акт; -or/iir pl. поневи
от/ини; -trieb т полов инстинкт. ватов: -zeit/
с-зои зо чифтеcнaнe-
begäukeln tri песи, ени/ьеcнaм;lрилг. изигравам с
мития. чaл-
begau/ern tn, фам. пейор. изигравам.
begäbe/* I. /efl- 1. етuрaнян сс. петeтням, отивам.
тръгвам (зи нанякъде) sich zur Ruh/ - оттеглям
се на почивки; sich auf dcm Wng - петeтням ви
път: 2. случва сс. става: cs - sich wu/enuliclr
Di/yg стават чудни, стринин нсща; cs begab
eie1; d1ee--- случи сс. че.„; 3. (sich с-г SacUn G ~)
отказвам сс, отричам сс (ел тщ, ценно* полсл-
но- изгодно) sich e/in/т Recllc. einen Erbschaft -
отказвам сс от привит* сн, от lloенeдcтвето: II.
1г. търк, преgaвaм; пускам е ебр*щcuиc (ценна
книжа); емигирам (ззсп): с-п Wceh/c! - пускам
нcuитcлuиц* е ебр*щeннe: щневгитим мени-
те/вици.
BtgeCeгgeit|// *eп: тялне BcgCЬmi/ п* -ecs, -sc вас.
събитие, случка. случиЗ; пронтщ-cтвиe-
Begebbngg, -еп 1. вж. begeben II; 2. емисия (по
лаем).
begegnen intr- s* остир- b D 1. (e-m -) срещам;
попадам во в'/-.: wir sind ihm kUuz1iee begegne/
cргшнaхнe го и*екоре; ралг, deu kann miu [mal]
im Mo/ischein -! ниете ми c притрябвал!; 2.
cхежлим- си: Ihne Wünsche, A1sie1/гi; Hoff¬
nungen - sici техните же/ания. възгледи,
надежди сн схождат; 3. (etw. begegnet c-m)

begehbar
228
cпенeтянo, случва сс: las kann j/dem - тевa
може да сс случи негк1нy: ein Unglück bngegme-
in ilm нещастие то еuолcги: 4. отнасям се: c-m
Tтeu1eli'e; grob - еmниcян сс с нкг. любезно.
гтубе: 5. вие, nтеmннепеетaвям сс; вземам
мcлн1 птетив 1^.; пргдеmвтaгивaм 1^.. пргд-
eoлgвин от нш.: iem muss man gl/icl - веднага
трябва до се е‘зем*т мcт'и срещу тевa-
begehbar adj. по кеeто може до сс nплeн (пъте-
кс)-
BegCgnis н, -ege, е 1. снуч'3; 2. cтeши»
Bcge/gdu/.l1/ -сп срещо (и спорп-)-
hegeben* tr. 1. ходя по	обхождам, еб1ки-
дим (граници, нови* железопътен учисмак):
ein viel begangener Weg оживен път; 2. етптaт-
нувaн (признак). честеувим (юбилей); 3. извпр-
щeoн; ^3^ (обикп- нщ. 1oтo) (грях, преда¬
телство, глупост, грeтие}; 4. оu1едяe*м; ile
Kul - lassem пращам нтaвaтa зо еиледявoнe:
Begeh и п//
begehren tn. (рядко intr. b) 1. вие. желая cндие.
ламтя, стремя се към ищ.; 6н6л. пожеланим: е/
har ai1cS; was ins Henz begehrt той -ма всичко.
неeто душата ж-лос; ein Mädclci zur Frau -
искам неннчe зи жeнa: бобл.: du sollst leincs
Näeherei Gur licht - ис б-ва да uеж-1*виш
имет* иа ближния си; 2. мърк. търся: begehrte
Waue mптеcнa еmонa-
Begehren п, -s, —, oомир. Begehe п, -(e)s, — 1.
вие. женивне; иекaн-; fas isi Ihn ~ кaнво e
вашето ж-налие; 2. ламтеж, въжделение: - mach
g/oßci Rei'htum ламт-ж за генине бетaтcтне; 3.
вж- ////1///.
hegebregs/weri, -würdig adj. желан.
hegrbelicb adj. I. пейор. жаден. aнчeu: похотлив:
-с Llc/c плътска любен; 2. остар. «ж /cgch-
/nmsw///-
Begдhrilshkeit/" — пвйор. жaдuоеГ; aлчнеcm-
Beg^hfnis/, *en осмшр, = BngnU/en.
hegelTerg tn. поплювам ;обикн. првн, прелр, епню*
тим „хуля. кдeнcmя-
hegeleteeg 1г. ref/. (е-п Tüu eeн-; eu ntw. -)
въодушевявам. вдъхновявам (зо, към uщ.):
Toтпaлнaн (првн.): begeistert scim във възторг
съм; slic begnielnтtnn sici für sein/ Ilcem всички
сс въодушевиха ог н-тевитe идсн; е-е begeis¬
ternde Ansprache увличащо, въодушевяващо
cлете; bcgclstcric Zulönen възторжен— cдущoгe-
/1; zur Tat - впзuдoмeииeaм към geдо: eia
begeisterter Sammler страстси ко1cнпиеи-р»
BeglcsSe/ruiy/ -еп възторг, въодушевление; въз-
хищенне: die Wogen der - тълпите но възторга;
die1t/ulee1c - поетично тиъxневeннe: ctw. mit -
sulachmen приемам. нъзlприcнoн вш- с възторг.
BgU(Hfeeguigs/s/urm н бутно тъодyщeннeинe:
4sum/i н опиянение от възторг.
bggeгsterun/svol1 adj. въодушевен. възторжен;
плъх! ютен
Begich1tlng'j" —менил. пълнене иа доменна пещ-
Begine |/ —; Begierde / -/ 1. (nscU c-m) страстно.
силио женили— зз 1^.; страстно влечение към
вкт-; нш-; пехоm; жажда, алчност; ламтеж: е/
brenni vor - (ich eu egUnm сети ог жснин—с до те
види; - nach Ruhm ламтсж. жажди зо сливи; 2.
Begierden pl- страст—: s-m Bngic/i/i (le Zügel
scUleßgn lueenn отдавам сс ва страстите сн.
begierig adj. (sui. mach сгн.) 1 жаден. алчен.
нaмтяш; macU El/c, Ruhm жадсн за почести.
С1aнa: 2. любопитен: icl /I/ - zu cTsUnen мнего
ми сс -ски да узная, инт-т-еувaм сс. люöоnите*
гнувам до утнaя-
begierlich add-» /egehrlieh-
begießen* tn. rejl. (elf. -) поливaн; обл-ном
(цветя* улица* пвчeтo}: c-m dus Klcil - №11-
вaн; nенинн*м внн- обн-lкнете: ролк.: sich dic
Nist - гледам лъвото но чашина, нaфнт'вoм сс
(напивам се); ein glücklich 1ge Ercignie - uед-вим
щacтднве събитие (с поене); wie ein /cgöeenhn/
Huni l1slcUcm; eaYöngchcn стоя '*то мокр*
кокещкa: отивaн сн с подвита епищ'и; Beglc-
ßunn/:
Begl// и* -e» (-е) uaчaле; започване: bei ~ при
зaпечвaнcгO; е иaчaнеге; von - in ог coмеmо
нoчтне: im - ins JuUune е нaчoдеmе но содината.
beginne/* I. intr- b започнам: itr Kuir/, das JiUu,
las ^/11//, iie Stunde b/gi/il вейиama; тоиини-
та, тeaтглпm; часът тaпечнo; dcr Moil /cginn/
душата тaпечвa до рacнe: II. 1г. тauечвoH;
нoчeeaн: предприемам: e-c Anbei/ /mit e-r Ar-
beif//- почтим (ДоДвпи) тoöетo-
Beglnnen п* -s, 1 нaчнuau1C; почни; 2. вж.
/cgihhnn.
Begin/er и* -s, - изч—взещ.
beglä/ze/ 1г. поеМ: етoривoм: еcecтдиnoм: be¬
glänzte Hügel отaтcни хълнетe-
bcg1nsch tr. 1. с/атом cmънлa; пеcтaвим uрезерци:
hoch bhg1aetn Zimmcn стон с високи прозорци;
2. кота, uлoви т1aтулo.
beglaubigen 1r. I. улеcтев-тявин; тoeeливaм (неЛ*
пис): спорт- H0'1stlcierun/ ~ признавам ре¬
корд; 2. aнр-gититoм: c-n Gcsimltcn sm fremden
Hole - oнтeguнирaм пълuомешeu министър
при чужи двет-
Begiltubekunng" -сп 1. зoeeривaнe, тaвep'o: удос-
mонeрeвиe: zur - lneenh е удеcтевeтeинe ви
mевo; 2. aктeg1T1лaиe-
Вegläublgu/gseebreibe/ п акредитивно писмо
(но Дипломат).
beglrihbrg* 1/^. мaрл- идoшaн; уреждам (сметки*
дългове); преш. отдаждам (раздор).
Begleitbrief н cппревеиитcлне писмо; мър^к.
фрохт.
begleite/ 1г. придружавам. cгптевеждaм; съпътс¬
твам; .иор. нонвенрaн (кораб); му?. aнонпau1*
лaн; zur Stadt hinaus - cппревежиaм във от
/рида; die bhgiciicminm Umstände придружава-
229
Begriffs/vermögen
щитс ебcтоятeнетвa: cimen Gesimg auf lem
Klivien - съпровождам п—еис и* пиaне.
Begleiter ш, *e, - спътник, придружител; м/уз.
икемпaнирищ-
Begllrst/erehrengugU съпътствуващо явление (и
мед.); -mannschaft f ескорт, конвой; -pap/e/e
pl, -schein и търг- придружаващ документ;
товарителница, фрак^-и^ТТ п конвоен кораб;
-schreiben п = -brieT.
Btgll/iitiniuU' -em 1. cъuревежииue; cъпътcтвувaнe;
I1лиgлуж<ин*нe; e-m seihe - anbielcn предната
uкн- да то пт1итужa; 2. воен. ecкетт, конней;
ст-та: (е/ Köily en^chien mir 1^0// - 'ранят сс
^1, доЗде с сединa свита; 3. /ни cъnтевоД;
aкомпaнимcuг-
Begieitwort п унод.
beglotzen tn. фем, пейор. пуля се, звсря сс (пи
нкл-).
beglücken 1/1 (e-n mir elw. -) ошaеглитянaн,
зарадеам.
Beglücktheit, Beglückung/ -cn щacтнe: ешacгни*
виeaиc-
bg/lU'kwünee1cn tn. бнaгопожгнaeaм» поздравя¬
вам: e-m eum Gebun/s/sg - пездрaвиeaм нкг. зз
Tежg-H1я ден. честитя uкн- рожисния ден.
begnaden tn, рядко вие. обикновено камо part
begnadet подарен: ein beynaicreu Dlclrcn над*-
рев поет.
hrggäd(ig)rn tr. пенинвaм; с-п zu lcbcnsiängll-
'hem Zueh/1uue - иaнoдивaм смъртното наки-
зиннс но н'г. но доживотен строг гпнuичcн
затвор;
Beggädigungergrsucb п молба зз пемидвaнe:
-recht п право ви пеми1в*ue-
beg/üge/ re/l. 1. (^'1 mii. im ctw. -) тaдевеливaм
се c (uш-r; 2. (ряДко) 1n. (c-n ~) зaдеeодивaM;
удондcгветявaн (1'/).
hrggUgsзm adj. ueнзиc'aтcнeU; скромен (вжс.
gnmügsam)-
Begonie f -n бол. ö-ген1И-
hegögger/ tr. Хралк- държа сс пе'ровитглетнcие
към 1'/.; 2. помагам ни1еcтllве.
begraben* tn. ]. заравям. потр-бвaн; unten Bü¬
chern - зорн' е '11(1; las ScChf ist in den
Wellen - корабът c петплнaт от вълните; slic
HöTiUi/ - nеглгбвиM; изеегивяM; тaтуöвин
ema надежди; (фам.-: dumil kunner du ilcl -
1aeeem ти до идеш до сс удавиш; (icl -
егниж1 сс от тото; загубсш чен-н сн; da ilc/i der
Hund - том му с м*й'aни: от гов* тaвнеи
всичко; 2 прен. слагам ктaй; приключвам
(«ражда* борба), iss Kтie/e//i1 - слагам 'рий
на враждата.
Begräbnis д. -ece. -sc 1. песр-б-uи-: 2 гтеö;
гробница: 3. етнaт; нзоcт*винe: шск, cii - cus/cr
Klasse мълч*н1не изчезване от 'онпинияти-
Begräbnis/feie/ " петр-бадни ц-т-менни; театр.
фllтcне; пълен птовaн: -platz н - -^s^t^ü/ic; -rede
f надгробно слово; -Stätte/роб.
begradigen tr. из-; оправям (път); правя корекция
{па грешаща); коригирам (р^^а); Begritdiguii//
begrän/en tr. килоpa/t. begran/t c осил.
begräst pa/1. agj: обрасъл c трева, тревясал.
begreifbar adj. понятен, разбираем.
begreifen* tr. 1. разбирам. ехвoшoн: cs ist kaum zu
- тона сдеи може иа сс разбсрс; ilchi - können
нeиеунив*н; 2. осмар. ебхвoшин: включвам,
съдържам: in sich - обхващам. включвам е себе
сн; Solin bcg/elT auch Bojans I/ sich София
включви н Бояно; 3. ref/. ролк, еnдaдивaм сс;
Begreif rn//
^№111'1 adj. пенятгU; ризбилa-н: ясен: c-m
ctw. - machen ебяcнинaн нкм. нш-
begreiflihberwrise adv, кикге лесно може до се
разбере; по понятни причини.
B/grCIHcl/hit / -еп разбираемост, nоuягноcг-
begre/zen tn. 1. (е/н. -) образувам paиииaтa (по
пщ.); заграждам. пеcтaвим pиuliнli; зообики-
лин; Bulgunici find im Nouden von icu Donau
begrenzt из ссеер Дунав еöлитуни граници ви
България; 2 еpaн1lчивин: обнкн. part. be¬
grenzt ограничен (вал:июжтoоми* валдeйаml-
вне): begrcnzier Verslume ограничен ум.
Begrenrthrit / — еpaн1чcноcт-
Begrengung'U" -сп 1. етрaнич*вaнe; 2. грaницa-
Begriff /л. -s, -е 1. псих- пеuяниC; -дея; abstrakte -с
отвлечен— понятия; 2. разг- uрeиетoнa: разг.
хабер: ich habe keinen - davon аз нямам
никакво понятие от mотa: ein eud/lcn - смътна
uрeдcтaвa: dis gnhl über alle -c ченcн нс може до
сн плeдcmaвн тевa: 3. ниeннe; разбиране: mach
unserem B/griffci спорсд нишите тaзбнтoния: е/
hui e-n lohen - von ^'1 има в1cоно миели— зо
ссбс сн; 4. im - eclm, eu— готвя сс, тъкмя сс.
тпзнaнeритaн ga--- // isr Im - sbeureiscn гой
тъкне сс сегв1 да отпътува; 5. ралк. схв^'^.;--
веcг; er ist schw/u von - той мъчно схвища.
begr/TTe/ adj.part. 1 .зает c. намиращ cc е uренeе;
е хол на иш-: er isl mitte/ in deu Aubtlr - гой cc'
намира е разгара но лoботитa: im Wle1eГum -
sein намирам сс е пгт1ел ио растеж; Im Bsu - е
еmте-ж; im Rückzug - е отстъпление; er wuu im
Weg/cUcm - гои тпнне щеше до си холи; 2. в^о
Ьegrgli*en-
begr/Tflihb adj. миенен-B; нос1ч-ен1; отвлечен.
абстрактен: -с Anbcli логически, миcневни
дейност; -cr Unlcтe'il1ed различие е понятията.
BrgeiTts/beetimmu/g / дефиниция; -b/ldu/g "
филос. 1. образуване на понятията; 2. научна
мисъл (мислене); -fach п* -form / фнлес.
категория; -Inhalt н съдържание, значение на
понятието.
begriffs/mäßig adj. нег1чeен1: -etntziu adj- мъч¬
но ехв*шиШ; нecъоöтизитcнeн.
Begriffsstutzigkeit / — н-еъебрa‘тнтcннеег-
Bcgrlffs/ve/möge/ п псих: №'—/—'', cпеееöuеcm
Begrlffs/vertauschung
230
за образуване на понятия; —vertauschu/g f
лии. метонимия; -Verwechslung / смесване,
объркване на понятията; -wort п грим, слово,
дума за отвлечено понятие.
begründen tr, 1. основавам, учредявам: e-e Fami¬
lie, e-/ Hausstand - основавам си семейство,
задомявам се; пран. свивам си гнездо; 2. (etw.
auf etw. А -) построявам, строя, основавам на
нш.; 3. обосновавам, мотивирам (теза* твър¬
дение* предложение): pari, begründet обосно¬
ван; 4. смр. подзиждам, заздравявам основата,
консолидирам, г прен.
Begründer и* -s. - основател, основоположник.
Bquründuun j/ -en 1. вж. begründen; 2. обоснова¬
ване; мотив, мотивировка; основание: diese
Gerüchte haben nicht die grei/geie - тези слухове
са лишени от всякакво основание.
begrünen refl. tr. 1. раззеленявам се, обраствам
със зеленина; 2. t/i покривам със зеленина.
begrüßen tr. (е-п ~) поздравляваи (с Добре
дошъл), приветствувам: (etw. -), посрещам с
одобрение, със задоволство: ich begrüße Sie
beezl/hbet // unserer Stadt приветствувам ви
най-сърдечно c добре дошли в нашия град; е-е
Maßnahme - посрещам с одобрение мероприя¬
тие.
begrüßenswert adj. похвален (усилия, посмщжв-
поя)* задоволителен (vc/iee).
B^j^i^l^ü^uiin^|r -еп поздрав, поздравления; привет¬
ствие, приветствуване.
Begrülßnngs/aneprahbe " приветствено слово;
-Formel . " поздрав.
begUcke/ нгрелК: разглеждам.
begünstigen 1г. 1. благоприятствувам; способсг-
вувам за нщ.; покровителствувам; поощрявам,
облагодетелствувам, фаворизирам; благоскло¬
нен съм нкм.: die Fahrt des ScbiTTes wurde vom
Wi/de begünstigt попътният вятър благоприят¬
стваше за плаването на кораба; 2. предпочи¬
там: ei/ begünstigter Liebhaber предпочитан
любим; ei/ bruünetigter Nehenhublrr щастлив
съперник; 3. улеснявам (бягство): du/ch die
Nacht begünstigt под закрилата на нощта.
Begünstigung./1. благосклонност; предпочитане;
покровителство, протекция; 2 привилегия,
предимство; отстъпка, намаление (е щетани)*
3.	юр. незаконно облагодетелстване; помага-
чество; укривателство; 4. «ж. begünstigen.
Begunstigungjlldaahee/ 1 клауза за, в полза на
дадено лице (при осигуровки); 2. оиoт- клауза
за привилегировано третиране на стоките на
дадена държава; -zoll м икон, преференциално
мито.
begutachten tr, 1. (ле eиспeри* вещо лице, спещиа-
.лнст) правя експертиза, компетентна провер¬
ка, давам компетентно мнение, заключение (за
пщ,); 21 ролк. (е-п -) гледам изпитателно,
проучвам.
BegutacHtH/igr преценка, преценяване, обсъжда¬
не, мнение (но вещо леща); експертиза: е-е
Sache zur - vorlegen представям нщ. за експер¬
тиза, одобрение.
begütert adj. 1 имотен, заможен; 2 oаuер-
притежаващ имение.
heusit(ig)en tn. успокоявам, усмирявам (ядосан*
разгневен, сърдел човек); Begüt(ig)ung/.
hebaaeen nefl. обрасвам с косми,
behaart adj. космат, власат.
86113831111/1/ -еп лоел. косми pl.* власи pl.; коса;
козина.
Bebäheg п* -s, — 1. ослор; състояние; външен
вид; 2. държание, поведение.
behäbig adj. 1. (за хора) дебеличък и бавен,
тромав ичък; закръглен; ралк- разлат; 2. добро¬
душно-доволен, ролг. на кеф; 3. швейц, резг,*
другаде остер. (еснафски) заможен.
Behäbigkeit / -e/ 1. пълнота, загръгленост; 2.
швейц. заможност; 3. разлатост, мудност.
behacken 1r, 1. сел-т. прекопавам, копая (лоле*
пиво): окопавам (растение); разривам (лръом):
zum zweiten Male - прекопавам за втори път; 2.
(etw. ~) (ло птица) клъввам; 3. фам. измамвам.
hebäTteg tr. 1. закачвам се, залепвам се, залавям
се (о нкг., нщ.); 2. (е-п -) държа отговорен.
behaftet adj. 1. преш. обременен (таке чс не
може да сс отърва): mit е-г Krankheit, Fehlem
- обременен с болест, недъзи; 2 осиир-
свързан.
behage/ intn. b 1. 0 re/l. обикновено imp, вие.
харесва ми се, нрави ми се, приятно ми е,
допада ми: es behagt mii h/ee тук ми харесва;
etw. behagt dem Auge нщ. е приятно на окото; 2.
refl. осмар. чувствувам се добре.
Behägen п* -s, — вие. задоволство, приятност,
доволство, разположеност: an etw. - ft/de/
намирам удоволствие в нщ., харесва ми нщ.
behägllch adj. 1 удобен, уютен, приятен (стоя.
oбсменoвкa); eicb,e - mache/ разполагам се,
настанявам се по-удобно; e/hb - fühle/ чувству¬
вам се удобно; приятно ми е; 2 разположен,
доволен.
Bebägllchkeiti/ -еп вж. Behage/.
behalten* 1г, nefl. I. задържам, запазвам: de/ blut
auf dem Kopf - не свалям шапката си; e-/ im
Amt - задържам, запазвам нкг на служба; den
Gast - задържам госта; et/ Kind а/ der Ha/d ~
не пускам ръката на дете, държа го при себе си;
die Kinder - следя за, гледам, пазя децата; et/
Geheim/is bei sich - запазвам тайна; etw. für/bei/
e/hb - премълчавам нщ.; etw. im Auge - не
изпускам нщ. из предвид; не забравям нщ.; das
Feld - воен, задържам положението; die Ober¬
hand über e-/ - запазвам надмощие над нкг.;
de/ Sieg - утвърждавам победата; Recht -
излизам прав; 2. а refl, запомням: etw. im Kopf,
im Grdähbt//e - запомвам нщ.; das behält sich
231
beheben
leicli '^0 сс зauении; помни лecне; nichts von
dcr Vo/ieeung - нише нс тaпонним ог лекцията;
in gutem Anicmknn - тaиoттим хубави чувства,
еöнч; добър спомен зз 1'/.; 3. сстер. съхраня-
тauoтвoн е добро cъеmеиииC; зauoтвoн сн
(= erhalten): las Gemälde hat s-n Wert ~ картина¬
та сн тaиaтн ценността. cтейнеcттa; ob flu dus
scUömc Weiier ~? дол— ще сс запази хубaвоте
нрeнe? ;рядие beUslinnn Schift шacm1нве прис¬
тигнали кораби; сстер: behaiieme Reisn! щаст¬
ливо пътуване!
Behälter ги, -s -; вие. Brbäle//e л, -ere, -se 1.
хранилище, резервоар. басейн; 2. съд, нутии;
сондъче — пед-: 3. '*1пф-
bchämmcrn Т*. еблaбетвoм с чук (ламирони).
be1ämd(e). /chänd|y adj. лек. бъра пъргав. чев¬
ръст. 1енън-
Behändigkeit / -сп 1. бързина; 2 пплтaвинa,
невноеT; етъчuеcт-
behandel/ 1r. L (e-n -) етиacян се, държа сс,
постъпвам (с 1'/.). тт-mилaн: c-n gui. schlecht.
unwürei/ - държа сс с нкг. добт-. зле. mргтнтaм
то н-дocтойне; ролк. с-п н1/ Luft - итиетитим
нкт.; 2 иехн. обработвам: dem Tciy - нecи;
емecтaм тeегоmо: 3. разработвам (тема* сю¬
жет). mр-тирaн; разглеждам (научен пренос),
4.	мед. лeкув*н. пcли (болен): sich - lasehm
лeкунaн се; 5. öелaвя с uш-; нин1пул1рaн-
brbägd/geg 1/, остар. (e-m ctw. -) връчвам
(лиомo. призовка):	j"
Behändluu/U" -еп 1. лплжaниe; отнасяне; обнос¬
ки; 2. лскуваие. д-чeинe: 3. ризтдeжgинC; тълку¬
ване, 'рa'теннa (но научен въпрос): разработка
(па сюжети): 4. иехн. обработка; обработване:
dir - e-s Flicks mir Benzin изчистването ио
петно с бензин; 5. поддържане. поддръжка
(напр. ни локалю/тив).
B^r^£^nn^li^iie^y/nUit/ -Heiss/1. начин иа обработ¬
ване. на разглеждане; 2. н—и лечение; -unum и
мед, кабинет ни 1eкир: -^'1/1/ н медицинско
cнид-тcдcтnо-
brbagdehbubt adj. с ръкавиш.
Behäng и, -s, ^с; BcUnmgc п* -s. - 1. висяща
украси; окичен но стената 'овьет; висулка,
тгcни. пискюли; pl, мор. фнaгев- иа украса; 2.
увисвали на дървото пледевe: З»лел- увиснали
уши но левно куче; 4. косми (по раменете па
.маймуна* но конски крика).
behängen (обл. силен),,рядко hebäggeg* tr. re/l, 1.
(е/н. mir ctw. -) изкачвам. пен'тиним c нш-;
еничвим: ilc Wand нит mit Billcrn bchä/yt
нвето китн1ви бяха накичени по стената;
стената беше покрити с кaтг1ни: (ет Bsum Ist
üb/n und über mir Äpfeln behangen дътвего g
егтупauе c ябълки; icu Hu/l ist woil behangen
кучето —ми хубави уши; 2. refl. розг. пейор,
кичи се, труфя сс: sich mir Bäadcrn - кичи сс.
накичу/вим сс с панделки; part- belangen
накачунен с нш-: 3. лов. дресирам новuе кучс.
behärken tr. войн. оöcmтe1вaн силно, пердаша с
често cгр-1би-
behärre/ iHtr. b* рядко s 1. еcтoвoм н-променен (в
Дадено аъомoяноe), поcmоиucmвуeaM; еcтoвaм
твърд: im Gutem - поcтеянетeувaн е доброто; 2.
auf D. bei elw. - нaеmеитaм; държа твърдо но
uш-; упете'тувoм: auf s-m Rechic - . bei s-u
Mei/uny - нacтеивaм но птoвеmо сн. държи
твърдо ио ми-инего си; stell und Teei uui e/w. -
ииcmеивoм категорично ио нщ-: auf s-m Simm -
оставам ви ceеcто сн. -вотя сс.
Behärre/ п. -s, — пееmеинcтве; упоритост. уnет-
стно. meътдоет-
behärrlich adj- mтптg; упет1н: - bei deu Anbei/ sein
упорит съм е тaöетaтo-
Behärrilchkeet t/ -еп mвпрдеет; уnот1теет, упорс¬
тво. постоянство.
brbärream adj. вж. beelттli'1-
Bebärrungevermöge/ п*рслк- Beharrui)// — 1
фн?1 инeтция; 2. само Btlür/ung = Belincn.
Bebärru/дeдeeetz п фал, закон за ннcрнияти.
behäuche/ tr. 1. дъхам върху, но 1^.: с-п Spiegel
-дъхам ви ог1-gaлomо: 2. крам. behauchte/ Laut
прилихитенен звук. аспирата (1. ci); Bcliu-
chung /.
hrbauen*> tr. едянвaм; дя/зм (града. комък)^.
beh3ue/: part. pe/f adj. (1. u 2. смуд-) 1. (1/ е/н.
D) отрокин, епитcH; еб1/рaн; 2. благовъзпитан;
преш, шлифован; 3. вж. be1uueml-
behäuTeln tr. окопавам (картофа): тaтърняM;
гърля (тютюн); BehäuTeillnn/
behaupten tr. re/l. 1. твърдя: steif und ins/ - твърдя
уперито; нитeгори1 но; tu behauptet. cs zu wi^sci
тез твърд—. че то знае; e*n Unschuld - заявявам,
че съм невинен; cs find von ilm behauptet.
(dlSS---) твърд— се. тaзuтaня се зи нссо, (ч----); 2.
(ciw. -) отстоявам. тищищивaм уеп-щне; за¬
държам. запознам, нс отегппвaн; поддптж*н
(възглед-мнение); воен. запазвам uенеж-н1eге:
las Feli. len Sieg, (in St/liu/g - оставам
гоепедaт на поне'жгнllcте; утвърждавам, зазд¬
равявам иебгдaтa: запазвам, задържам петl-н1-
яти: lem Posten - тoпoтвoм се на служби; eeim
Recht - отстоявам си uриноте: 3. refl- утвържда¬
вам се; налитам сс; (ло курс* цена) задържам се,
еетaвин твърд: sich in е-с neuen Steliu/y -
зи'лeпявим сс. утвърждавам сс е нова cдужбa-
behäuptet adj. part. твърд (цени* курсове).
Behauptung/; -cm 1. твърдение: er bicihi bei sein/т
- той еcmaви ио свосго си (твърДенна); 2. вж,
beliuplen 2.
behäusen tr. 1. давам подслон. пеиеленивaн;
приютявам; 2. остар. обнтивим (жилища)-
b/liust adj. с nоcтеинне жиннше, еccлиил-
Bcliusumy- /' -еп жиниш-; еÖ1гин1шe; педc1еu.
bch/ben* tr. 1. еmcтрaияв*M; пт-м*хв*н (злити.
неДъзи' зитруднвпия); 2. свстр. тегля (пари):
BebehuggerTrist
232
Geld von dcr Bin/ - тегля пари от банката; 3.
авслр. вземам. получавам (= ablol/n) (писма*
пратки* багажи); Behebung/
BrbrbungerTr/st / ' срок зз получаване но пратки
(от пощата); -Quittung" разписка зз пелучи-
нава птamнa; сума.
hebr/mateg t/i (e*i; e/w. -) птиютявин като е
релинaгa ((лежсшци* илкнапоци): с-е Gcireie'iri
- aнним*г131рaм cетг ж*нно.
hebr/matet adj. заселен. живеещ: cr isi in S^lla -
той живее е Соф-я.
bebe/zrg t/i еноnнявaн-
BriCizuny /1 — еноплeuиC; оmопнявaнг-
BchCizui/eanll/e /отоплителни ииcтaнaн1я-
Bchtlf и* -s. -е 1. нр-мгине cрeдcтве; пилиатнн.
ерзоц; 2. ослир- юр. впзтa'жeниг: у/енеткa; 3.
обл, ралк. nр-тeкет-
/chelfcn* rejl, нa^;итaм му лecнннaтa; ус/ужнам
сн (с палиемин* ерлоц): sici mit elw.. mit
wciigem - уенужвин сн c' uш-. (пеrн1нунин с
ма яко; sici ohne ctw. - нннoвoм - без 1^.; sich
zu - wseni намирам му 1-cнннama; зноя до
си пемогuи-
BghclTs/ani/ni/ /род. cпемитaтe1нa антени; -brü-
ekg/вpeм-нcв; набърже— екевoн, 1мптевизирaн
мост; -itim п временна жилищни поcнлейки;
-anal/ / -нлeмeнeн понешu1K; врeнeнeн тaнecт-
иик.
hebelTsmäUig adj. 1. cиомaгameл-!l; 2. временен.
hebrlTsweier adv. птивргм-ине (по .итси та по-
Добро)- нaне заместител.
hebrll/gen tr. (е-/ mii ctw. -) об-зпе'еявaн (нкг- c
нщ.); Bch4eli||ung/
heheime/tr, слисам шлем, кис^а.
behelmt adj. c ш/ем.
heberbeeдrn tn, пелc1енянaм (в хомвл); давам
нвaтт1ти: е-п Gast - дотам стоя на '11—1! (в
хотел); с-п Freunl - оказвам геегопт1cнетне
ио приягeн-
Beherbergungr, -сп 1 пеленон; 2. подcлонятaнг;
приютяване.
Bebrrbeegungegrwerbe п хоmeл1-тcтвO; хет-ни-
грека пренищдeнее'т.
hebrrrshbrg tr. refl. 1. владея (иоД земя* широД)*
управлявам; die P/csse bcher/s'hr iie W/ll
пресата тдздсг cвcтa: 2. (ntw. -) вдадея (чужди
влоци); 3. а refl, ебутgaт*H; вдадся (се); евнaди-
том сг: sei// Leideie'1lTrei; ecihe Zunge -
владея, обуздавам страстите сн. eтнкa си; die
Lage - владея пеножeн1cmе; геепел*р съм ви
nе1ожcниeге; 4. (зе височина* кули) излитам сс
над. сееполcтвунaм над uш-; воен. немaндвoм;
воеш, с-е /cinu/schcnde Höhe комиилувaшa ви¬
сочина; ilc Bung bc1cгree1l iie Stadl замъкът
г•е€пелетвунa (оздока се) пад срила; Beherr¬
schung /
Beberrecbee т. -s. - владетел, гееnолaт (иепр-
иид морета); властелин.
hebrrrshbt adj. cпеко-U; сдържиш: ет iuitt - auf гои
се държи еgържaне; умее до сс T1oдcc-
Beherrrsh1hrii/" — еcöcеöлagaннc; еиътжauеcГ;
beherzigen tr. вземам под ви1нaнн-; е съображе¬
ние; следвам (препоръки); ролк. вземам си
6^^^^'*: jes. Rat - вземам нечий съвст пол
вu1нaни-.
eebrrz/uegewert adj. заслужаващ внимание; зас-
нуживaш до сс тaбeлeжll; запомни, ди сс сдсдва:
с-е -с Taleaehn забележителен факт.
Beheгzl|^ung./" -cn вземане предт-д. под внима¬
ние: zur -! да сс запомни!; да сс -ма прелени!
beherzt adj. сърцат. мъжествен, б-зcmлaщeu,
смел.
Beherztheit J, — сърцатост. смелост, мъжестве¬
ност. бгзcтрaш1г-
behexe/ ./- омагьосвам. омайвам, очаровам, а
преш,; урочиевaн.
Behexung / -еп 1. вж, be1exen: 2. мития,
hebtlTlthb adj, е понеш: c-m bei elw. - sein
пемoгaн внм- е нщ.; c-m zu e/w. - sein пемaтим;
съдействунам вкн- зз нщ.
hebl/drrg tr. L (c-n bei elf'. -) преча, спъвам,
задържим (нкг. пт1- е uш-r: von. iuncl ctH.
behindert sein възпрепятствуван съм от иш-: 2.
спорт: (про футбол) преча; нзптeчвaм се вз
пътя (при надбягваше): dem Fußball - задържам
топката nте'1B плoвндam*
Ь-Ь^Ш 1. вж- beli/dcun; 2 im Sp/tchcn -
заекващ. запъващ се е теворa-
hebobrlg tr. рендосвам. нз/нaжgaн (Даоии); Beho¬
belung./
behörden tri 1 резг. мед. пт1енущн*н; 2. пеле-
нушвaн икг.; Belrörchung_|r
Behörde / -п [орсов ни] власт; власт— pl,;
ведомственю учтгжл-uиг: die städ/1e'1n - грил-
енитг власти р!-* грилен1 нaледeн епвcm: ile
öbntsre - низ-висшата иuетиuния-
Behorden/apparat т учт-жлгuен1ян; в-л^мств-н
опират; --dentecb п, -epradr J' кaнцeлитен1
немски език; -нш/ н 'анален рсд: aul lem = по
канален рсД-
behördlich adj. книжно служебен. о- с властта: las
isi - gcuc/elt това е уредено ог едзснта.
hebördltcbeesetee adj. от строша ио властта,
behost adj. с пaнт*лони-
BehUT т* -(erS; -е 1. (оaмo във връзка с zu) цсн: zu
welchem -? за каква цел? eum - eines Neubaues
за нен строеж; 2 употреба, изполтвoнe: zu
meinem - зз собствена упет[рeбa-
behUTsprp. G кешЦ: с ^1; зи. зароди: - dcu Sinucrm
зароди иaшпцнme-
behUmmsen, hebümpeeg tr, ебл. фим. итмaмвaм-
behüte/ tr. 1 пaти; запазвам, nрeдпaтвим: тalнт1-
лим: c-n vor ScUalem - запазвам икг. от напаст.
вредо. зaтуöa: der Himmel behüte mich davon!
игбcте да ме пози от тевa!: behüt (1'1 Goli! Бос
да те закриля!;ралг. /chürt! по /1-'*'^ начин!;

233
beibehalte/
2. Wihenm - изкарвам добитък на пaщa: Behü¬
tung/
behUtsam adj. предпазлив, вннмaтг1гн-
BehUtsamkelt / -em плeиnaз.ливеет; внимател-
неет-
bet ^.^^кр- с D1. блолoам. понякога Допираше при,
до. у, е. за: и, — c-m wöhngn; ei/zen живея у, при
1'/., седя, седвад съм при 1'/.; - (сг Hand, icu
Sclul/en fassen, hallen хнищим, държа за лпнaтo;
хващам икг. зз рaмете; c-n beim Arm nehmen
хващам икт. пол мишници'*; - dem Haaren
ziehen дърпам uнн- кееaтa: icl bi/ ~ ihm
gewesen бях при н-се; е лома му; тпте1х го
внпшИ; но ие го нaнгрих; keil G/li - sich haben
нямам пори у ссбс си; ich isclte - miu eelbel
мислех си нayн: преш. - e-m gui ungeschrieben
sein добре съм поставеи при внг-- родвам сс ви
бнaсорaзnонеж—ниemе му, подзвим сс с добро
-мг прел вета - c-m 1/1/11/1, si/1öpfei
зип1тнин, похлопвим у 1'/.; das kommt - miu
s/ll/n vor при, у. на мен тови рядко сс случва:
etH'. - (cr Hand laben имам нщ. под ръка -
dlce/m Wort Teil/ ein Buehellb/ е тия думи
липсни еди* букви: - diceen Ve/ben stehl icu
Konjunktiv' тия гнaтени 1зиеннaг коиюuнт1н;
dic Tafel hängt beim Kailcder червито дъски е
е'ичгни ио нoтcдрaтa: - ier Brücke ankömmen
пT1ег1гтн иа меетa: G/w/hr - Fuß пушки пр—
нозе; б. - Hofe е дветeци: G/sandtcn beim Köiiy
von Schweden ппннемеш-u министър при две-
ро ви щв-лc'ни нрaд: с. dic 8'111'11 - Jnma боят
при Йена; Pölelüm - Benlii Петcлин при
Берлин; к. - liesem Pröieeeou lern/ man viel при
тоя професор сс научава нвего; - e-m Klivicn-
stundcn nehmen вземам утен1 по пиано при
икт.; Д. - e-m im Dieisle ^/1/1 иа служби нпн»
при нкс., рaöети при 1'/.; - icu Artillerie, den
Muridc eienen служи е aртидeриити; тъп флоти;
разг- - icu Eisenbahn sein железничар съм; е, ich
1hen - Go/the чета у Гьоте; - lcm allen Griechen у
старите гътни; д/iuu'ar - Häuiel & Bugitaöpi
пгчигaие е издaтeлcттего иа X. & Бр.; 2. време
а обстоятслстви през време ни, при, но: - len
An/cit sein тпкно рaöеmя; зает съм с рaöетama
си; - s-m AulC/llsil през вт—м— на пребиваване¬
то му; - Ei/brucl deu Dunkclirl/ прн настъпва¬
не ио мрака; - öTencm Feieteu ^^ilaftn спя при
отворен ирезот—ц; [11'1/] - Gelee. - Kssec sein
[винин] имам пари (у себе си): - licser
Gnlc/cnlcir при тоя случай; - c-m Glas Wein во
чаши вино; - с-п Lampe sub/itei работя ви
лампи; - eeincm Lcbecitei приживе. ие'ите беше
жив; - dicscu N1'11-1'11 при [получаването //д]
тени 1зн—етl-e: - Nscll rcieci пътувам lюшeн:
beim Sc1//lben; Pflügen sein тъкмо пиша, mп'не
оти; - jelcm Schrill иа веи'a крачки; нърк, -
81'11. VerTull при виждане (првдявлаина)* во
палежи; - Tage дeueм: - inliem Tuge е ясен иеи;
- Tisch при ядеве; - Vc/dun vc/funicr ринев
при Вердюн; - М^/г uni Bnoi si/zen накизан
съм во хляб н водa: - e'11eehtem Wetten при
ноше eлeнe: beim Wi/dc segeln държа ниприн-
1ги1—mе иа вятъро; - Heilem il'lt сътссм не; 3.
условие при: - günstigem Wetter при благопри¬
ятно eлcмc: 4. състояние ви. със. във: - Appctil
sein имам добър ипетнт; - guten Gesundheit sein
лaивaн сс ио добро здраве; sciom - Jahren sein
тече съм иа годнин. е напреднала възраст; -
Kräfte/ sein съм със запазени сини; - gut/u
Lsunc sein е добро настроение съм; - sich eelЬel
sein ио себе сн съм, е съзнали— съм; - Sinnen, -
У/иМите sein с ума си съм; - Stimme sein гласът
мн с е ред, добре; 5. причини при. поради: -
diesem Stande der Di/yc musste er eeime Abelee/
aulgebnm при тона положение но нещото тоВ
трябваше до сс огкижс от нaм—тeuиemе си; - s¬
m C1arak//r, s-T S'iücitcmlcii при. порили
х*р*нm—рa сн, еmгеu1тгннеетти си; 6. въпреки,
nти; - all seiner Kluylril нпптc'и веичнеге сп
öл*готoтум1e: - ll1'(mr dem. bei lem allem
въплг'и всичко тона; - bcelhm Wlilci въпреки
н*й*иеброте сн жгн*uи—: 7. при клетва, локле-
винс: beim Himmel’ зо Бес*!: bei dcm Gör/cni!
кълви сс е боговсг—!; - m-r Eh/c, Sctlc s'lwöuci
кълна сс е честта си, иушиги си; 8. ли приблизи¬
телно означаване по числа: - Tausenden с
хиляди; 9. кило рекция пи редица глаголи,
кило anfragen* anrufen- снтг^с/сн, sicb bescbwe-
/en* sicb ee^HtSf^h^UldlgeH* slcb erkundigen, gelten.
примера при съомвемпиме ллаголн: 10. други
случаи: las ^/1/ - Göii; - Ihnen гони тивиеи он
БегИ; ог вас; so is/ cs - miu такъв е моят случай;
e-m beim Namen nennen, uufen нaзеeaвaм; 1тнин-
еам няко/о по нмe: las Beste - ier Sacht isl.
luss--- иaй*хуöaнего е гоя лaÖоma c. чe.--: -
ToieestraTc пол стрих ог смъртно н*кaзии1e: II.
(понякога) adv. 1. приблизително. енене: -
vierlu/derl Jahuem екене 400 (олнни: dic Zgleil-
nung isr - sieben Fuß lugg чертежът c дълъг
пт-öлнтигeнно седем кричкн; 2>нaблизе; licr-
нук нaöднте-
bei... означава предимно I. с глагола trnb-. както
а с смгликелша същаствомелнН: 1. присъеди¬
няване, прибавяне. придавана* приближаване:
beibinden- h^^be]/1eH* beilegen* beifolgen* beimes¬
sen, Beitritt: 2 близост* съв.ueо^mнoл^m- учас¬
тие: belbehalfeH' belseln. belwobHeH: Beistand.
II. в comp. със subst. 1. спо.мсгамвиюсМ:
помощиичвство- съДейсмвае: Beirat. BeisitZ:
Beikocb- B<^^H^^ilfe* 1 прнбивка* допълнение,
приложение: Beiblatt. Beilage. Beiname: 3.
съссдствО: близост: Beikammer.
beibchalte/* 1/, 1 запазвай (продължавам да
държа) (служба, певици): seine Lebnnewe1se -
птеиъджaтaн да жинся по съшия ничии; unsere
Flhiiu - запазвам фирмата си; behalte/ Sic
beiblege/
234
liesem Schnti bei дръжте 'аз- 'тaчнa: 2. oомир—
(e-n -) задържим (нкг- на роботи); Beibehal¬
tung f: un/eu - umee/nu Firma 'oте тaпaтвинc
фирмата сн.
bcibfcyti* 1/1 1. фам. внушавам. казвам (н'M-
нш-) пт—лпaтливе; 2 катщ. търг- nтндaгoн
(документ, писмо): dis beigebogenc Zeugnis
плинож—иеге cвндemeдcтте.
hribtndeg* tn, 1. ein Buch e-m anderen - подвърз¬
вам тaeдне c друса книги; 2. nтивпттвaн към
лрусо н—шо-
Be/blatt п nт1нежeuиC; притурки (към вестник*
aлоaanиe}i
betbleiheg* intr. обл. ризк. 1. илоигджoвaм (все
'3'0): оран, so bleib/ mim bei 'oлaй! караЗ!
(тока нс отива риболитю'.); 2. няма 'рий; ис
прccнaвO; токи сн 'aлa: wenn len Regcm bci-
/1/1/1, können wlu /ich/ spazieren gehen око
дъждът си 'ари '*'*, ве можем да е'идeм ви
рaзхеикa-
Beiboot п мор. влачено делнo-
Betbeecbe.[мин, ucuелcзни ит'епaeни?/. (покрий
рудите).
bribriiygg* tr. 1. (e-m elw. -) втълпявам, вuущa-
eoн вкн- нщ-; изб—вам нкн- нш. е тдавото
(обикновено с мъки)^.- научавом, уча (!!'(. во
1^.). оöяенявaн; провя (инм- ищ.) поияmне: dcm
Kl/е/т/ EhтTuтeei - внушавам, втълпявам вз
децата еmрихеnочиmaииe: c-m K/inlnieeg - да-
eaн някому знания; ролк. ich wc/ic cs (In ee1öm
-! ще те науча аз тебс!; ризк, e-m iic Flötc/tö/c
- научавам яке но ред: давам! нкн- ди разбере;
2. ролк. съобщавай (предпазливо): e-m с-е
schlimme Nu'Uui'li schonenl - съобщавам uнм»
предпазливо нешо итв—cmиe; 3. нанасям (удар*
поражение* тaно); 4. oоmир- e-m Gilt - gaвoн
uнн. отрова (6е? негово знание); 5. представям
(свидетели)- привеждам (доказателство: мо¬
тиви); 6. обл-: австгр. швейц, деc'тoвям; наба¬
вям (средства. загубено, омкроДнимо пещи);
Beibringllngjr
Beicht/ / обл, Bricht / -(е)/ 1. щърк: нтuевeд; -
ibie/cn итпенядвaн се; - sbnchmen, hörna.
sitze/ итенущнaн нтпевeл: 2. првн. признание.
beichte/ tr. in1r. b 1 щърк: изповядвам (тр—хевcr;
итповялвoм сс: прен. er firl ^hom - müssen щс
го накарат да севоти: 2. uлизнoвим-
BeShbt/gebrtmnis п щърк. L дискретност. гаЗна ви
изповедто; 2. певeрcнa иа изповедник* гаЗни;
-geld п. -д'/^^/ н щърк: пaти. такса за
нзпевeд.
Beicht/gee и* *e; - щърк. итnетcднин-
Brthbtktgd п щърк. осиир- духовно чгgе (изпо¬
вядващ се)-
Beichtling т* -s. -е нзuеeидnaш сс зз пръв път.
Brthbersirgel п щърк, = -geheimnie; -spiegel т
щърк. въпросник зи изповед -Stuhl н щърк.
1зnов—лaння; стол зо нзпетяднaнc: -vuitr н
щърк, изповедник -zettel т щърк. уgеcmенeр—-
ние зо итповeи-
/rie/arml/ adj. опoрm' с двете ръце (натискане*
«декане* изхвърляне ши мажасли); -äuuly adj-
фнл, с двете очи (гледине).
b/llc пот. н двамата, деама, двете (отнася се ли
вече полнотш лица ила неща); н едното, н
другото: с-т von -п едни от двамата; (le -n. alle
- — двамата; Hin -. диал. wlu -п ине двамата; cs
kann -s gcschcUem н едното. н лтугеге може ди
стаие; -s ist möglich н едното, н лтугеге е
възможно; ns mir -а hallen държа н с двамата; -
s-c Au///, s-ш -n Augen - двете му ечи: ihre -n
Brüden дви маг 3 братя (кокали си само
двама); du 1^/ unl/u -e iie Wall имаш до
избираш мсжду лвoнaтa: /и Ual -s verkauft, dem
Tisch und ile Stühle той продаде - масата. и
cmе1онeтг; ши ist uuf-п Au/cm /lidl гой c сляп и
с gecm— очн; el//u [keinen] von len -п елин /
внкоз/ он дeaмиma: in -m land sie GeTiii/i н
едното, н лтутене и хoрcе*хa-
b/ilemal adv, н двата пъти.
bcid/etlil/cu adv. н от gecmc страни.
bellemtfc/gm adv. н по двете птич1U1-
b/iiicrlrl adj. ивеиK; от двата [види]; ог единия н
другия: Kl/е/т - Gnschleehle деца ог двито
гюло: las Sakrament in, uireu - G/stull пт1чиеmи-
eне е двата н—да (вино а хляб),
hrtdeeerteig adj. нaмнрaш сс от ингтг стрини;
ттaимгн: iie -eg UTeu н дваги öтигa; Ihn -cs
Wohlwollen иеöтежeнaг—летве'е на днома ви;
zur-еп Zuli'/ecihcit зо взаимно зaиево1cmво.
beiderseits 1. adv. н дтомата. н ог двете страви;
втaннно: sie sine - schuld — двомота имат н—ни;
sic Uaben - keil Richt dazu вито единият. вито
лтус1и' има право; H-pup. G: - dcs F1ueees от
двете С'тиии но рeнo'a-
Beiderwand / — тгекси. вид груба ръчна тъкан
(лен а вълна), вил аба.
beidhändig adj. спорт, служещ си с двете ръце
(про 60^).
Beidleber/ -s, ~ лоол. зcмнотеgие ж1ве'не;
beldlebig adj. лоол. зeмновоgcн-
beidrecht adj. с две лица (плат); дубле.
b/llueici L 1r. мор. обръщам (кораб) е отиее (пи
Дрейф); II. iHtr, b refl. Хмор. (зи кораб) лягам н
отнее (но дрейф); 2. мор. забавям хода сн; 3.
преш. омеквам. скланям ва отстъпки; BCie/c-
lung/
beldrühern 1r-: ein Singel - uеgu—чaтвoн. слотим
псчит.
betderltsg adj.* обок^1. adv, 1 ог де—те стрили: ein -
gesch1ifTen/e M/eee/ нож, наострен н ог дветс
странн; 2. остер. = Ьeidnuseitig-
beldselts prp. с G швейц. от двете страни: - des
Rheins от двете странн на Рези.
Beiet/ander п* - — по1ежeниe иа един до друг,
едно до итугO; съвместно cпшecтвувинe.

235
be/komme/
beiei/a/der adv. един до илусе едно до итуте;
тoeдио. иoeдие; с-с Summe - Uibca насъбрал
съм сума: ролк. s-n Gelamken lichl - Uabea ие
мота да сс cъcтeдoтечo: s-n füll Sinne licht -
hibna нс съм c ума си; ~ halten (e-m, eiw. -)
свързвам. държа събрани; wir liegen ~ лежим
тacдне. едни до иту/: - snim и, събран— сме
иaegне: рилг. iie Summe Ist ~ сумата е събрана;
im Hiusn ist sllee hübsch ~ вкъщи всичко c
иaлcд: 6, обл. разг, добре съм. ешe съм чевръст:
er ist mit s-m 75 Jahnen ^'1 gut ~ тоЗ ешe се
държи зи 75-те си солиuи: bist lu gut -? добре
ли сс чувствуваш? /ich/ *1'111/ - sein нс съм с
ума сн.
Beierbe ш, -п, -п юр. сънаследник, uелег*вгH;
еубегинуитин нacдeдннн-
Be/Tahrer w, -s, ~ спътник, помощник (пи шо¬
фьор. ни мomoцаклсmааm)-
Beifall н. *e, — 1. (дcнве) еиеöргuue; ръноnняени*
шия р/., oпнедиcм-нти pl.; m/ln Plan la/l s-n -
п/ивът мн му сс хaл—co; slüumieehnu, snUillgndeu
-	продължителни ръкопляскалия pl.; -
klsleehen тгкекопляенин: - zollen одобрявам
жито; 2. cпглaенc-
belTallen* in1/i s естер, 1. (eiw. iälll miu /ci)
хрумна ми. т—ква ми. идеи мн наум: sein Nam/n
will mir niclt - нм-то му ие мн идва наум; 2. (е-
m ~) cптлacявoм сс с икт., иш-: илнcъ—динянaн
се (към	към пaрmии).
be/Tallbeishbr/d adj. внс. пейор, жаден зз ръноп*
лие'aния; auдеииcм—нmн»
beifällig adj. 1. едеблнтcн—H; похвален; adv.
благоприятно: sich - äußern нт'aтвoм се с
похвала. одобрителне; 2. es Ist mir - -два ми
наум, епомнин си; 3. осиер. случа—и (= zufäl¬
lig).
BeilTatlseäui)eeuunu/ -bezeugin!//израз па одоб¬
рение: unter allgemeinen - при общо
одобрение; —jubel т булcн вътmелт; -kundge-
buiy/6Уфве одобрение, aндaмaпни.
beifallspe/de/d adj- внс, тъкопняc'иш (публики).
Be/Talls/sturm, -do/nee т бурни лпноnлиcнaнии
р!-
Belfa/g м аeЛi-оМi случайно улевeнa риби (извън
главния улов).
Beifilm т критгн филм (предо ллившия).
be/Tolge/d adj. ряДко - beili/g/ni.
beifügen 1/- DAL илинaгaм cм-гнa; фактури: das
[li/u] beigeiu/ie Geld тук приложев-г- пори; 2.
дебoтиH; прибавям (към максии в писмо).
Beifügung Г -cn 1. птиножeниe; прилагане (на
Документи, данни), 2. /юстс1ф1пгум (към nио-
мо); 3. лрим, еuрegeлeннe ио еъшecmвиmгнноmо-
Be/Tuß н 6ои. див пелин (Au//mieIu vulgltтle)-
Beifutter п асл--оmi допълнителна дажби (за
дoбнмъи)-
belfütter/ 1г, сал.-сн- дата B/ilutler (ви добитъ¬
ка); Beifütteeungjr
Beigabe f прибавка (= Zu/sbe),
beige [бИж] adjl беж. бежов (щвян).
Beige [бОж] д. -. — бежов пвят.
Beige / -п шввиц- обл, куп, нaнoлo (иноко* 6вльо*
писмо).
beigeben* tr. D А 1 nриöaeиH; gебaтим, прилагам
(писмо към прaмиa}; 2. kl/in - кори, хвърлям
малко нaр'a; oбоин- релк. оmcmппвaн, прекратя¬
вам cпироmивomo: поив—вом сн еиoщнaнa: 3. c-m
с-а Gchillen, Aseisicmtnm - итнgoeин; ириномaн*
днревaм; иниш-рам пенешв1'; ас—стсит.
beigehen* 1н1г. s 1. обл. зo1ивим сс зо нш-; 2.
остар. etw., ein Gedanke geil c-m bei някому
идва вщ., никеи мисъл на ума; sich D etw. -
1asecm хрумна мн нщ-
beigeordnet part. adj, 'оорл—ииран.
Be/geordnete(r) и (вж. beio/dnen) 1. исн- тaнгcн-
внк на кн-г*: 2. нтöотгн еöшниени служащ.
Beigerihbt п лоис. = B/Igeegn-
Beiдeehbmahk т страничен. ееобcи вкус, птив-
кус; лъх. вкус ио иш-: пран, плuлaгъчне.
дразнещо. неприятно '*чcетве; cs Uai e-n -
удря. бне на вщ., -ми дъх ио нш.; cs Uat c-i
eehieehlnn - удря ио нщ. нещо: имо лош лъх;
das Buch hat с-п - von Sckt/ngcis/ от киигага
дъх* ^'3'^ еcнгиuге'1 дух; е вся има нш-
еeкт*uтcко.
eeiueeellrn tr. ref/. D А плидивoH; прнепeднняв*н
(сг) към нш.: ich gesellte mich dem Releeml/h bei
из сс nтиеп-диних 'ъм пггникa; B/igeseriumg f)
Beihälterin f остар. лържauнa; нemрcco-
Be/heft п тcтлaднИ; öрещурO; птнножeннe (нпд/
китка: списание).
belheften tr. прншинaн към №.; птикт-пивaм
(към писмо).
beiher adv. между. покрай лту/етO; мимеходон-
BelhilTe / -/ 1. пенеш (парична); поддръжка
еmиn-нлии; субсидия; 2. юр, пемoгaчecmво.
умишлено uем*гauГ-
Be/klang н 1. муз. nтитвуч1е; страничен тон,
звук (Дразнещ); cs Uai e-m /IccUcuaen - звучи
ми/'о но г-вc'ии; 2. прен. еттauич-н смисъл.
Beikoch н пенешвин*/еггвaч.
be/komme/* intr. v с D Хролг. успявам до хвана.
да пипни нк/.. u*митин енaбеmе му миcmе;
ептивян сг с uянеге; ролк. ihm is/ 11'11 h/lzu-
kömmen ие можсш излезе наглава с нeсе: allein
durch gutes Zunre/i ließ sich dcm Rowdys niclt ~
само c благи увещания в— можаха до сс справят
с хулиганите; 2. ролк. (c-m uеeд-явтм нкн-;
3. (e-m, ш-и SacUe -) обл. деöнижaeам; прибли¬
жавам сс. лоб-рим се до 1'/., нщ.; нaмнрин ищ^.
тгреeно: dies/m Onic ist dicll beizukömmen тоя
местност не с лоетппнa; cs ist ihm gar ni'hl
Ьeizu/ömmnn човск не може до сс дебcтc до
и-те; нс може до го улови: иcлее'ъпcн с; 4.
остар: хрумва. rne'e*: ролк. was kommt ein /ei
кинне те прихнин*?; ^'1 elw. - 1aeeшh сдотам си
Beikost
236
нш. наум. Ьм (In /icl/ b/ikomm/n zu wid/uepug-
cUnn 1 да ис ги c дошло шоумо до възродиш!; 5. =
bhl iiegnm.
Be/kost /мед. добавъчно храна зз нплнaчг-
Bell n. -s. -е бродто. ceнирИ; mепет: e-m mii lem -
e1nт1ee/cnuеcнчa.м н^г. еъcce'нрa: /^/1*/ unten
lem - загина на гилотината, ви ешафоди.
Beiladungj жп- мор допълннт-нсн тенaт-
Beilsge f 1. притур'*, прилож-ниис (на вестник,
списание): 2-aвл^mр. приложение към пиене; 3.
/aлннтур*; птнбaвнa (към ядене).
Bcllager н I. -ефсм-ст. епвъкynл-ни-; 2. преш.
венчае'*, öтaноеъч-гouиe (ши висoкoпoомовe-
нн личности): das - hüllen, vollzieh// венчавам
сс. прaзнун*н сватбо.
B/ilaei - / - L мор, сгрин—чсн боласг. mовит; 2.
cебcтв-н багаж иа мотяциm-: 3. допълнителен
тевoт от евтина cге'O-
bclläufiy 1. adj, случаен; етрaнич-в: cгaвaш
между другото. инцидентен: п-п ~с Fruge слу¬
чаен adj. нпптее; 2. adv. свстр. страничен,
между ирутоте; минехеием; птиöлнтитcнне;
окене; uтнö1ититe1cн-
Brlläuflykcit f- -еп иш- cлучa3ие; иннииcuгне,
еmтин1чне-
BelL//lutl п брадва (бе? Дръжката): -bulel н 1.
до/евор -зт строеж ви нелoö; 2. швейц, остар.
ипотечни ебл1гиния зи петcм1eи имот-
beilegnm I. tr- 1. D А uтн1aгaм: dem Brirfh die
Rechnung - прилагам фактурата към пиемете;
2.	притварям (врати): 3. прнöaвян, пт1туриM;
слисам: Hok. foM/n lem Ofei. ип'. m lnm Ofcn
-	(пр1)бaвин дърти. вът/ищо н печката; c-m.
sici c-n Nam/i. e-n Titel - птннaчeим сн. нкм.
ннe. дотам му '1'10; 4. (c-m, e-r Sache ctw. -)
пT1ПиениH; придавам (смисъл* означение): с-г
81'1/ großen Wni - придавам, птип1cвин
голямо значел—— ио нш.: oонир- e-m dic Schuld
-	птип-евин uкн- вииamo: & уреждам по
м1тенюöнв ничии. с добро. изглаждам (спор*
конфликт, раздор); 6. мор. die Segel ~ ГIпв*.M;
събирам плагиата; мор, las Schilf - забавям
хода из кораб; II. intr, L мор, (?и кораб)
обръщам ви дреИф; 2. бързам. вс сс отпускам;
reit zu! we/m iln Tuiee1 beilegi. lolt iln ihn noch
ein натaзmc! побързате, ще то лист-гнет-;
Beilegung f. güilichc - уреждане по мирен
пачин.
Beileger m* -s, - I. вид печка; 2. помирител,
beilCibe il'li adv. по никакъв нач—в; Боже.
епoтн!
Beileid п* -s. — cъöенeтиевaинc, съчувствие.
Bei1elde/bnzeugumg / изказване ва cпÖе1eзнеea-
нии: -britl m. -s'hu/lbrn п cпбодeзневaнeлие
писмо.
bril/m t^. 1. лов. заставям чрез лай до спре,
иеeaнин (дивеч); 2. еия1eoн среда.
b/illc/cm* int/i b 1. приложен съм; 2 мор. (ли
кораб) спрян съм се; cmоя: 3. (е-с Person) - вае,
cпнъкупявин сс (с ниЛi)-
beiliegend adj. приложен (оиощa* фактури).
Beil/kraut п бои. зайчина; качур (Coronilla);
-stein и монер, нефрит, тeдcи 'aмпк-
Belma/n н pl. Цкжм. nенешн1'-нaщ1ниcт;
heimeggeg tr. uр1м-евтм-
Beimengung/, -em 1 пт1мccвaнe: 2. ирнмeС;
beimessen* tn. (e-m, t-u SscUc ntw. ~) итипиcвaн,
придавам, оглавим; seinem Worten Glauben ~
вярвам на думите му; e-m die Schuld in e/w -
приписвам ннн- нинити зз нш-: Bgimeseengg'
helmiscbrg tr. птим-cвaм; енecтaн-
Bei/ п* -(ere; -е 1. нтaк; ноти: ein - ü/cu ins amle/n
^^Ulag// uтeмянaм крик върху нр*н; прен. mll
hcidei ~cm auf irr Eule sieUcm стоя здраво во
'Ta'итa си; тлслам р-идно ио иeшaтa; Hals und
- ///'1/1 пт-öинaн се; wiedeu auf die ^c
kommen тпзетaненивoн сс (след болесн), og-
тинитимl; ризк, sich D die -c ablauTci откъсват
ми сс крикито от ходене; c-m /in - stellen
препъвам uнг-; слисам му ктик; lie ganze Stall
нит auf dem ~'i ц-лиит трил бсшс во крик; фам.
sich kcii - luengiß/m нвесе-мнесе ис сн доеом
тот: п-п auf lic -е //ingei пенaгaн u'н- да сс
възстанови (материално)- подкрепям го; dus
hui lange -с гова ще отиде, ще п^лъ^^н дълго;
kcii - нтеöшо не. съвсем ис; e-m -г machen
корим икт. да се размърда; иоигенвoн1 икт.; ich
wenie (in eehöm ~n mi'Uem! ще те нaнтрoм до
'рптнeщ! (зaиaнимeлнo); cs im dcm -cd Uuben
бодят мг нтиниmи; iss Fshr/al Uai -ш //kriegt ио
велосипеда nетaеиaлll крика (откраднали ко);
фии. dir ^с in iie Hund, unter lic Arme nehmen
побягнам; обл, фим. lang/ -/ macUcn офeй'вaм:
gut uui dcn -cn sein лек съм ви ход; 2. ^0' ви
стол. мисо (и под-); 3. рслл. 'тoче1: 4. oаиирi
нееГ; нонo1: las hcili/t Beim инии. ^^—10'0
неcг (os sacrum); преш, sein eigenes Fleisch und -
неговото собствени плът н нръв: е/ isi nun Haut
uni ~ ной c само нежи н ноеги: dis geht durch
Mauk und ~ '^0 птеu1'нa до мозъка ви
костите; ра^лк- Stein uni - schwören '^13 сс нъе
всички енcгни: es Tul/ul Stein und - дърво н
камък се пука (d^i сгу^д); 5. cленовo 'оcm-
hei/abe adv. почти, без нaд'O; н*емaлкo,cдвa дн
не; dis Werk ist - voll/ie/l преитвegeинcте е
почти зиnплщcие-
Bcinamc н (почетен) епитет към нм-то: Friedrich
ier 61^1.
Bcin/arbclirn pl. кокалеин разборс'— нтgанни;
-nrhgiltin и стругар ви пт-gнe'н от кост.
/tinurliy adj. ноcгоеблaтeн-
Bein/brecher тлоол- неcmеном ^а^ oesiTusgum):
—bruch m остир: счупвай— во ^0': Hals- unl=!
[жeлии тн] всичко uaй*деöте!
eelл/brühb/g adj. със счупева неет; -düre adj.
cпте-н изсъхно/.

237
be/setze/
bei/el/ intr. b вървя c ман'— ситни, бързи крачки,
bel/er/ adj. рядко 1. от кост, ненал-н; 2 от
С1еневo 'еcт-
B/im/Telle-f.ued- х1тутгнчге'и п—ла (зл очиствате
не гнили кост); ТШ/гГосн. испански обувки
(ли измъчвате); -friß н мед, гниене но неcнтa;
-rüyt/, -liu/ugy/иuaн. костна тлпт'*; ноетио
свързване; -/grippc н, -gc/Üst п c'eдem: *y^1lle п
техн. млечно cтпнле; -grus п бот, 'оcтенен
(Aitlerlcum össiTrlgum)»
hrl/balte/ [ö-йи-] tr. книж-. съдържам.
Brlnbarnlehb н нси- воен. набедреник от бтеия-
'0.
hel/bare adj. твърд като не'*д, нносе твърд. як.
Bein/hbatt/надкостница; -haus л неcmи1цИ;
hrlnlhbt, belnlg adj. '0'a1ecг-
Bcm/kchle f инат, 'еляннa чашка; -LiCid панги-
леH; гащи pl,; ~k(g)öpi н 1. главичка но неег; 2.
кекaнeно копче; -krr/s т мед. рак ио 'еcтma;
beinlahm adj. нун» хрем-
Bei/leder п неuчов иа богущ-
B^ünllng м- -s, -е 1. 'рaчен; 2. 'еuчов ио черaп.
Brin/mark п инат. 'еcmeн метъ'; -muskrl н
инат, мускул на кри'*; -S'h/11/n pl. нерита за
кри'*, 6ук* н; -s'icnc f движение иа нлaк*m*
(про плуване* спорт); -sscUieae f 1. шина зз
счупен ктин; 2. спорт. предпазва бедрена
шило; 3. ист. вост. лоб-дрени' от öленятa;
-schraub/i pl, - -ooitrr; -se1uöl n мед. дребни
късчето от счупен* кост; -s'lfiuz п ч-лнa боя
от кееmн; -slumpf н ампутиран крик. неегве
че'aнчe; -well н п бол. зарастд—че, чер емaн
(Symphyium oTi'iislc); гг■'wie/gl т ('Иlмaш;:-нuuz
н 6ои. = -ffgli.
belord/e/ 1г, 1. (e-m n-n	пличнcнянaн. прели¬
вам, прибавям (кило помощник* съветник):
пти'омaнлиров*м; aтaшнлим: 2. ноерл1U1Tгн;
съчетавам; beig/ördm///r Saue сдaтне нттcч-uиe
н сложно cъчин-не нзтcчcннc-
belord/e/d adj. грим. съчинитслев (cъtетr-
Beiordngngg"1/ вж. bclondi/i 1; 2. крим* неети1-
нaцня; uaрaтaкca-
beipackem 1г. прилагом пакет (към други притки)-
Bcipf/nd п сел.-ст!. 1. отдясно впрегнат 2.
обл. лcзcтвeн ^1. ногей-
brlpfllhbtr/ intr- b (e-m. e-r SscUn -) cпгнacивoн се
c 1'/^.. c нш.. еgебряeoм нш-; присъединявам сс
към мнение; Beipflcllltlngj/
Beiprogramm п допълнителна протрим* (ти ки¬
но).
Beirat н 1. съвет (кило тяло), кенит-г от
експерти; 2. сстер. допълн-ге/ев съветник
кенеунгaнг; 3. oл^мир. cпecт-
belrrhbge/ tr. слагам, птнбивин; включвам е
cмcтнттa-
beirren f/i cмушaвaм: обърквам, пратя до загуби
coноюблaлoниc: обикновено е sich - 1aesnn;
lueenh Sin sich niclt - не сс cнушaн*йтe-
be/samme/ adv. тacлно. cгвнгcгне: sic wohnen -
me жив-иг зa-<дне: eu laml sin alle - гой ги
намери всички заедно. внупем; nicht ganz - seih
ве сс чувствувам твърде gеöлc.
brieämmrnbаhen* tn. trnb. нмам насъбрано наед¬
но. насъбран съм: ролк. seiht Gclinkem niclt -
литceин съм; s-а Vene/lnd, s-n fünf Sinnt /icit -
ис съм съвсем c уми си; зитуб—н съм сн уми, вс
мота до сн събера мнсните; lu Uist wohl niclt
alle fünf Sinne beisammen? да нс сн uедудял?-
Beleämmenleben п съжителство. съвместен жн-
веm»
Beleamme/sei/ п съвместно прeнaлвoнc. задруж¬
на компания; ролк. gneelligee - есссна cрcшa,
весела чист (иа лабиви).
brieamme/eltzeg* int/i b trnb- седим сн нaegне.
Bei/sasse (*süse) и* *(/)m; -(е)п 1. ист: житен иа
трил без сл*жл*uени uлoтa; 2 нoлоимеmeн
селянин. ист- пелуевоöоигн; 'тeпоcmeн селя-
нни; 3. юр. съдеб-в тacegaтeд-
Belsatz и 1. грам, ипезициЯ; приножeни-: 2.
остир. прибавка, иоöaткa: търг, уc1евиe; у/*е-
ворнa-
BelehblaT л пенове енош-н1Г; cпвнуплeниe-
Be/ehbläfrrig / сстер. нилежнинa, държанка,
'урmизaн'a-
Beiehblag н архол- 1. издадсио напред пред
главния вход площадка със стъпало (особено в
рвнесанс а батoк); 2 ф^инщнви менcт*: 3.
метал, прибавки, фнюс.
be/ehbließeg* tn. евснр. пт-лaтaм; включвам («
пис.мо'): deu Ь/Igeeeh1oesene Wechsel птинеж--
иат* менителници; Beiecbließu/g /; Be/ecbluss
и: uiler - von птинежcн1----
Beiehblüesel m 1. полпт*нeн ключ; 2. втори ключ.
Beieein п птнcпcmтиe-
heieeite adv. настрана; e/w. - ingnn снатам 1^
иисграиа; etw. - /*11/11, schaTen скътвам.
прибирам вщ.;ризк. отмъкним. прибирам (отк¬
радвам!); ролк. е-п - bringe/. sclisfien пречу'-
вам, убивам 1'/.; с-п. ctw. - ee/znm пренебрег¬
вам. отминавам 1'/.. 1^.: нс обръщам внима¬
ние ио /'1.. ищ.; slic Vornurteile - sctzcm оставям
настрана всички прeдрaтепgъци- - 11eenm и.
еcmитям uиетрaua: прескачам, изоставям (при
четене); б- не съблюдавам; Brierltrlаseung
legem слагам uacmлиua: етgeлим. спестявам
(суми); рeз-тнирин (ищ. ла клиент): - nehmen
вт-мaм нкг. иастран* (ло интимен рилковор); -
^^isilen прибирам. отнасям (ли ди скроя ищ.);
- schieb// измествам; - sehen тдсдам настрани
(ли До нс водя нщ,), - spn/e1em исиир; /етотя
uaеmтиuи; - stcUem държи сс нacmлaнa: - stellen
пеетaтян; слисам нacтрaua-
beiertze/ ./- 1. петргöт*м (главно; в гробнища); 2.
пеетaв*M; слагам: las Eeenm - снатам иgcнeте
иа отъня; З-мор. S/gnl - опъвам допълн-гсию
п/игна.

Be/setzu/g
238
Beisetzung /1 петрeбeниC; пегр-öeaнe; 2. вж,
/cisntzem 2,3.
belsitzen* intr. b c D заседавам, учоствувам е
зассдая-е кого зиceдaтe1-
Beleitzer т, -s. - L съветник. nеношн1н ви
председателя (по коишмвм. пе ръковоДство);
2.cпдeбeн зac-дитcд-
Beisplel п пример. еблoзeц: als. zum - зз, кого
пример. нaпр1м-л: ein nachahmenswertes -
пример за пелтaжaни-; sich in elw. D /1/ -
meUmnm вземам птнм-р от №; mii gutem -
vöul/gehen давим прин-т (па друго): ntw. ist
ohne - ueше c без пример.
Be/spleldorT п обрaзпеве ceле-
heieplelrgrbegd adj. еöтттнев; —haft adj. птинe-
рен. образцов; -los adj. ö-тптин-т-н, безподо¬
бен. u—Ö-вал; -mäßig = -1111.
BeleplelsTall m пример. случай, служещ зо nт1-
мер.
beispirls/wrier, aномр1 ~baleee udv. нaте пример
(например).
be/springen* int/i s D пелпенaгaн нкт.; -двом.
притичвам се на помеш-
Beißel и. -s. - Л1-те»
beißen* I. iHtr, b 1. хапя; (зз насекоми) ж-ня: In
e/w. А - захапвам: dcn Hund bnlßl куч-те хoпe:
кучено с тде; хипнине; преи. in itn 011/11 Apfel
- гълтам терчинии х^^]^';ро?г1 ins Guss - хвърлям
топа. умирам; шег. der K1uppguelöneh hat sie Ims
Bein gnbieenm бременно ш; 2. люти, енпдH; u*тн:
den Rsu'h beißt in iie Au/с/ димът смъдн. /ют¬
ии ечитe: PTcff/n beißt auf der Zunge пипcтъm
люти, пaтн ви eтннo: II. 1г. rejl. 1. ухапвам,
хапя: eu beißt mich ins Bild ззхапни мс зз 'рини:
e/w. ii'ht - können ие негa до ям. дъвча 1^.;
преш. ctw. in sich - петиек*м, прeтнпшoн uш-; 2.
ризк. ям: /ieh/e zu - und eu b/ccUcn Uabem нямам
норични хляб (гладувам): 3. nefl. хапя сс: sicU
auf die Lippen - хапя си устните; sich auf die
Zunge - захапвам сн езика; преш. прeхouтан сн
eтнкa; 4. (sici um ctw. -) дърля. заяждам сс (с
нкк. ле нщ-): ралк. Fa/be/ - sici нвeтевeтe си н
инeхaтмения; цтeтеeeme сс '3^0''.
beiße/d part. adj. лют, остър (вкус* забележка);
хаплив, извнтeлeн (подигравка* ироноя).
Bgiß/r и* -S, - 1. хопн—в чоте', кол, куче; 2.
ивомр- вид '1^1.
Belßerchen рГ разк. [датски] зъбчата.
Beißger (Belßkee) и* -s, - лаел. вж. Bnil2kei•-
Beißr kohl н ряДко бои. нвгнне, чукуилут (Beil
vпlgaufe): *-köтe н намордник; -rngm пръстен
зо gcнa; но кеиге никнат зъби; -TÜ/c f бон.
кръмно пвeнле-
he/ßslhber adj. си/урво uт-дпaтвaш от ухопезне
(намордник),
Be/ß/zahn н епем. рcтaп (зъб); -za/ge , обл. 1.
'лещи pl. (лорялане иа мел); 2.ризк. 'синт-па,
уcтaгuицa-
Brietagd н 1. помощ педнт-пa; сългИстенг; 2.
юр. вид uacтoйн1н; съветник, застъпник 3.
осир. свидетел при вcнчaвнa; 'ум.
brietägdig adj- = b/hi lflie1-
Belstandspakt m легонот зи взаимопомощ.
hrletehbrn* intn. b мор. държа към витплa.
hrieteben* int/i b (c-m -) ттeнoн стринино но икг.
(в спор- борби); пемигaн; пеи'р-пям е нужда:
Goll sich miu b/i! Божа, пемезн!
brletellrg tr. обл. овстр- давам иа рaзположeни-;
е'nуек*н; икон- heig/stniltgs Muteulul нoнcтиo1
за нщдeнe: Beisleilung/
Beisteuerf oаиир. лепта. принос; внеС;
hrletrurrg 1/1 (zu eiw. -. ntw. -) иептннaеян;
тнacин; дивим своя дял, gaвoн сн лептата.
beistlmmgn 1н1г. b (e-m, c-rSuche -) cпгнocинaн се
(c ииКi' пщ-). одобрявам (нщ-). изказвам cптдa-
с-аго си (ли тщ.): ш-т A/eiehr - присъединявам
се към мнение.
Brieteicb т грам. зaueтaи»
Beitel и* -s. - иехн- дълбач (зо дълба те но дарбo}
(вж. Slnmmniennr-
B/it/sy и. -(nre; -е (zu) 1. (порочно) вноски;
членски внос; дял; 2. принос (и като статия):
-г zur Geschichte Bui/iri/is приuее към исто¬
рията из Бънгoлни-
hriteagrn* intr- b (zu eiw. -) 1r. 1 допринасям,
cпееобетвувoм (линщ.); 2. eнаеим-
Beit/ägee т* -s, - сътрудник (ви вестник, спис*-
н-е).
Beitrаgueerhböbug/ пенищeн1- но членски внее;
нноcнamo»
beitrageferi adj. 6сз членски виеc.
B/ilul/s/ltfetun/ f пдaшaнe на виеС; вноски;
-mu/ke f марки зо чл-нcтве; профсъюзна
мир'*; -pcrioli f врeнcmе зо плaшaна eнее,
вноска; -pllicll /задължителни вноека-
beiteagepflicbtsu adj. задължен до плаща членски
внос, внеc'a»
Belteags/quote/—изискуем дял (от вноска); -satz
н тoтм-р ио вноса. внеcкгlтa»
b/iir/ibcn* tn. 1. принудително cгбнлoм (Дълго¬
ве* Данъци); 2. осмар: воен- тe'низитaм: Bei¬
treibung/
beitrete/* ln1r- s c D 1. uриcп-дниивим сс (към/
партия* пеиМ' мнение); пеcнппвoм е пaлmни: е-
m Vnreim - ставам член во друж-еmво: 2. юр.
nрнcп-gнвитoн сс (в процес).
Beitritt и 1. nннтaнe; плнcпegнвивaи- (ксм пор-
тоя* пакт); 2. nлнcъegнниeинe е препec: 3. лов.
застъпваие ио следите иа едсв.
Beltritts/erkläru/g / заявдсвне за вн—ззие (в
оргенолищия); -gebühr п встъпително виеc'a-
Beitun п* -s, — ослар- съдействие, помощ (вж-
21/11).
Be/tzker, Belzker и. -s. - лоол- вни шиnен (Cö/irle
loesilie) (вж. Schmerle).
Beiwagen н 1. кош но ме'оц1нлeт; 2 ранaтнe»

239
bekä//tlSch
рамер'- (на мрамвои)-
Brlwage/maehbine /motoiiuiict с неш-
Be/wart ш, -(e)s, -а = Beisitzer.
BrÜH/rk п 1. украси. орнаменти pl.; 2. леппнuи-
me/ли приналлeжнеетH; част— ^/.; 3. нз/ншии
птuтутки; прибин'н pl.
Be/wert т коефициент.
helwob/e/ 1н1г. AD1. прнcпcmвунaм (на събра¬
ние* тържество); 2- oаиир. присъщ съм ва
н'^ ntw. wollt mir bei нщ. ми е птиеъшO;
притежавам нщ.: mit allen ihr Ь/Iwöhm/nd/n List
c нялеmе сн дунaнcтво; 3« о^тюр. cиешaв*н сс
(палово)-
B/iföh1U1//; -ет 1. полево сношеине; 2. uриепе-
тене.
Be/wort п крам, 1. прилагателно име; 2 лот.
епитет (художествен),.
beiwörtl/ch adj. грим. '0™ прилагате/во. aттибу*
г—веи; adv. ~ gebraucht уuеmтcбeне '3™ птини-
тoтeдие- като eпнmcн-
beizählen 1г. ADA оспор. причислявам, числя
(към ищ.)-
Beiz/apparat н аиатаг зо еöcттaлaтивoнe но
семена; -brühr/'техн. течност за би3пувaн—;
ебcттaрaтиeoиc на самсва.
Beize / -/ 1 байц (ле дърво. м1амелН' плат);
азотно ннc-лннa; ц*рcнa eедa; 2. аeл.-ан- средс¬
тво за баЗцвине но семена; 3. тсхн, шoвa: 4.
.менил. течност зо обработване на мсгадн; 5.
meиаm. течност при беиgнcт*иe ва прежда; 6.
коне, мaл1иaтa, c*лaмул*: 7. нехн, сeл--ои-
байцеаве. шaвeиc, слатине н саламури: 8. рилк.
птоcma 'лъчнa; вертеп.
B/IeC/. -/ 1. лев със сокол— - пеи-; 2. cmлпe-
Bcizciciem п 1. тuaн; .нуз дн-з; бемол; 2. отличи¬
телен, добавъчен знак но герб.
bcizCiten adv. иaвлeмe, етрeнc-
heizr/1 tr. I. 1 нехн- нексн, байцвам, öизпувaм
(дарбО' метил, 6локпО' прежДо* плат): Tsbak —
нaв1aжнивaм тютюн; 2. нехн, шaви; дъбя; 3.
подготвям зз беялнcвaнe (прсжДа); 4. ос^i-си.
Samen - боЗцвим, ебeттoрoтявaн семена; 5.
мед. гори; еöгирян (рити); II. intr. b лютя, правя
до смъдн: dcr Rauch heizt in die Au/cn от
пушека очите cмпgяm-
befzeg tr. лов- примамвам дивеч; леeувин със
cекели-
Belzer и* -s, — 1. техн. метил: бa3пунoч; 2, рролг-
кръчмар на всртеп.
Beiz/Talke т ловджийски cекел; -gerät п сел.-ст.
апарат за байцваше иа семена; -hu/d н чов.
пинчар (куче).
be/ziehe/* fr. 1. швайц: о6смр- обл. юр. (c-n zu
ntw. -) привличам (кота абидeнeл. експерт); 2.
(etw. zu ctw. -) привеждам (Данни* првnисиa):
Beizlehung j"
Beiz/jagd / нов със cонени; -mittel п исхнн-
ерaдc'ве за бa3цвoнe: аeч--аm. средство за
еöeззaтaзиnoвe ви семена; -trommeltаefli-cm.
1еmлa-
B^iSzji^/^Ur -еп свл--сн- ебeтзoлoтяeaиc ио самсцо.
Belzvogel н лов. дресиран зз лот хищник,
bejahe/ tr. 1. отговарям пеножнтeлио (но въп-
рсо}; крам, пеmвпрждaвaн: part. bejahend пе-
дежиm-н-H; утeптдume1-н; wer schweigt, bejah/
нойmе мълч—. сс cътлacяea: 2. -мом пеложнmc1-
но етнеш-нн- към нш-; одобрявам; е/ bejaht die
meun Zeit гоИ одобрява ненето eлама-
bejabegde/falle adv. конц. е случай ви пеложиme-
1-н етсевет»
bejahrt adj. попреминал, на голини, но почегна
възраст. е нauт—днaнa впзтocт-
Bejährltnes./" — нaир—днaдa възраст.
BgjäUung / -en L крам/. потвърждение; 2.
едебтeннe.
Bcjähuiys/lsll и: Im = е сдучоЗ ио съгласие; *eliz
н утвърдително нзрeчeни—: -wort п угнътли-
meлне нaл-чнc-
bej3mmern 1r. е'*йвaм; опди'там.
bejämmerge/wert, -würdig adj. плачевен, зз
он*йeoнe; ризк. жив до го оuлaчeщ-
bejäuchzen tr-, bejUbeln tn. пеерeшoM; nтин—гcт-
вуним; uетдтивлявaм т*леетно, с внновC; въз-
mетж-не; с H1кунauг-
bek3keln tn. обл,ролк. утевaрим(нщ.),
bekälken 1г. вaтоcнaн-
bekämpfen tr. (ctw. -) боря се (против тщ,)-
BekämpTer т* -s. - бетeц (пролнв нщ,).
BekämpTu/g Г — борба (пролив' с нщ.): - den
Tuberkulose борба с туберкулозата.
hrkagn/ adj. потнam; известен (писател- артист,
факт* думО): ctw. Ist miu - итвeетне ми с, зноя
uш-;e*п mir c-m (или: sie miteinander) - machen
тииозниним двама души; lurf ich - machen? до
ви зauезнaи; nотнол—me да в— представя; ntw.
find - нш. се разчуе*. узнава сс; ich wcule -
ставам известен; ich wcule mir c-m - тaпозиa-
еом сс с 1'/.; e/w. - mache/ нттcетятaм зи нш-,
обявявам uш-; ет ist dafür - daee er streng ist
известен c със cmресеетmи си; in e-n Stadt - sein
и, известен съм е uяней /род; 6. тралът мн е
добре петнa': ралк: - sein Hin ein bunter Hund н
кучетата ме знаят; [mir ш-m] - tun фамилиарии-
ча: - geben опевeегявaн; известявам (за ищ.):
ihr*/ Veтlöbu// geben /1/1111— зо тодежа си
съобщават—; - machen = - gnbcm.
Bekännte(r) и. -п. -п: - f' -п nетнaйник; потн*йни-
^ц^г, потu*г■; познато: ein -t von miu гд—н мой
потu*m; jcms/l -s познат човe'-
Bekagg/egkreie н познати pl. кръг от познати,
hrkann/ermaßeg, bekag/termaße/ adv. както е
известно.
Beka nn/tu ab/" -/ = Bckunnrmu'huny^.
Bekannthekr, -—п 1тнгcнuее'; - mir e/w. еcвcде-
мгиосн е нщ.
bekängtllhb adv. нaкне c итн—еmно.

Bekanntmachung
240
Bekanntmachung f, -ci 1. (официално) ебявO;
ебявнeн1e; 2. оповестяване. лaзслacявaнг; пуб¬
ликуване (по наредба); dic - wuu ü/crali amgn-
schlag/g еöиnл—uнeте беше тaзнгпгuо иивеякг-
да.
BekaggtehbaTt, /. -cm 1 тииозниeaн—: зaпетuaucт-
eе: - machen. schließe/ завързвам nотнинcгне;
зoиотнaвaм сс (с нкг.); шск. mir lem Eui/öd/n -
machen цcлунaн земята (паДаи); 2. петн*иии-
№. познати: с-с große - Usbem имам много
петнaucтвИ; нuесе петниm1; 3. - mii e/w. освело-
м—uееT; ^1' е нщ.
bekänte/ .г, 1 техн. еömecвaм; 2. обшитам (с
капт* дантели):
Breäeee ./. -п зоол. öcнac-
Bekaseige А -п зоол, бекосина (Csp/lls /slliisgo
L.).
bekehre/ t/i rejl- (n*n; sich -) 1. (е-/ zu erw. -)
cп—ч—нвaн ii'r. за нш-; спечелвам икт 'amе
пT1HгтггuиK; съмишленик: ich hübe iln zu
mii/cr Aisl'l/ bekehrt убедих го да (eгтrnри—мc
меeте мн-ние; 2. ref/. tr. възприемам (Друга
вяра. убежДение. мнвтас)* покръствам се: е/
ist sich zu milder Ageiee/ bekehrt той възприе
ме-те мигине; iie H/iden [zum Cerie/gglum] -
поктгегттм -зlичнlИlшт-: ein /e/eiulen Sünden
nонияu CTCЩU1'-
Bekehrer m* -s 1. кръстител; 2. преш. апостол.
.H1е1еueт-
B/kChru// / -en 1. пт-1ем (в убежденията),
приемане на 1ювн схващания: seine - zum
Kommunismus преминаването му към кену-
нитнa; 1 (- zum Chгls1eнtum) покръстване;
првн. спече/тонс ви пт1нглжгu1H1; съмншде-
11^1.
B/kghrng/s//iT/r т усърдие на мие1оu-т; -sucll
/ - нaн1я да сс покръстват езичници. да сс
печелят хора за дадена 'aутa, възгледи; просе-
дитизън-
bekdlcbt adj. бои. с чашка.
brkeggen* I. t/i 1. изповядвам. признавам (крях*
любов, «ипи); 2. обявявам. нтпенялвин (убеж¬
дения. вялa): корт. Farbe - обявявам боя; ралл-
изnевядвaм убежденията сн. на чия страна
съм; 'извим иетинcкете сн ннcнн-; II. nefl- (sich
zu ntw.	1- изповядвам ня'ея вяра; преш.
обявявам са за принътж-ннн; за<снъ1^1^1И' (ни
учение: кауза); sich zu c-n Sekte - принад/ежо
към дидева ceнгa: sich zur SicUn ins Friedens -
обявявам са за каузата на миро; 2. sich [ик. für]
s^huliiy - признавам са за винен-н; 3. а 1г.
търг, сстср. пегвътждaвoм получаване; sicU
eum Empfang e-s Betruges - потвърждавам
(получавана ио суми); ich bekenne. von dem
Schuldner dic genannte Summe erhallen eu iaben
пегeътжgивaM; чс получих 'озоното сума от
gнъжн1нa-
Bekegger и. -s. - рел. н преш. изповедник;
привърженик но кауза, нgcи: есн. Eduird dcri-
Едуард Изпенглuик-
Breengeemut н смелост ио 131повcднllK; cмглеен
н изявяване иа убежденията. еярати ен-
B/kgeni/ie п* -enS; -sc 1. признание. изповед; 2.
(zu elw-r заявяване ви пт1вържгu1чгcгне ио
uш-: итnон-днич-егве: ei/ - zur Dcmoans/ic. lüu
die SicUn dcs Friedene ablng/n егнт1ге сс
обявявам зо пт1нгpж-нин ио игнектaция'a; за
'аузата иа мира; 3. щърк- вepoизпов-лиuи-; 4.
рел. в-тую-
Beke/gtgie/Tre/beit тГ 'свобода иа изпонгдииняги;
-kirhbe / т църкви със строго определено верую.
beeegntnisloe adj. бсз нзповcдaни-; без вилa;
излязъл от ппт'вama-
B/k/nni/Is/e'iu1/ J 'оифecиенaлно уч1Л1Ш-:
-H/chs/l и щърк. преминаване към лтусе
тeтентпон-дaнн--
hrkicberg tri н1енин сс (но пщ.).
brkirlrg tn. мор. пеетaвям кин (но кораб).
brkireeg tri насни/им с чакъл (пaмeко- алея).
bekiage/ tr. refl- I. tri оплаквам. съжалявам: cs
watcn vi/lc Oplen zu - имаше ннеге жертви
(при катастрофата); cs ist sehr zu -, luse-»»
печално а. че; er ist zu - гой c за оплакване; 2.
refl. еп1a'вoм се: ^'1 bei c-m über /tw.. ü/cr c-m
- епнaнвaн се инн- ог 1^.. нкт.; 3. юр. давам
под съд; най-вече part, beklaut: iie beklagte
Peueöm; Partei огнcтн1нпT; еттcтиaгa еmтaиa-
brklägege/wert adj-, -würdig adj. [Дссмсвп] зи
съжол-ине. за оплa'нaиe; зо екaПвaиc (човек);
псчолен (факт).
Beklägte(e) т* -п. -пюр. 1. отвeги1н: 2. nедепд1м-
brkJätscbeg1 tr. ръкопляскам (икм-; на иш-r-
beelatshbeg7 1/1 ('-п, ntw. -) фим. кдю'*регвин
(по нечий адрес. ле ищ.).
beklaue/ игризк- о'рaдeoм-
bekieben tn. обнгпвaн, облcиим (колана с афиши).
bekiecker/ (рядко; e/k1eek/nr tn. nefl. ролк. 1тн*п-
вaн (се), епд-cнвoм; итпеплec'нoм (се); орон. er
hat si'U mal wi/е/т /i'll gerade mit Ruhm
bcklic/cut той пик сс отличи, пекoзи сн мурофг-
тз.
beklrhkeen tr. изцапвам с ueтнa-
bekieiden tn. re/l- 1. обличам (//кг.): еöл1чин сс:
щърк: с-п B1seeoT mir Ri/y uni Stab - въвеждам
eп1енеп е сив; 2. еблиновoм; обшитам ^///0);
3.	првн. cim Amt, е-с Stellung, Würde - тocнaн
служби. пост, СOИ-
Bekieidung j^, -еп 1 ебнe'де; X ебдинеeкa: 3.
тacнaнe; изппннивaнc ио cлужбa-
B/klgIdunye/g/w/nh/ п дрехорска птом1Ш1г-
неcT; лрехирсгно; -hiiiHgrk п лтгх*реки
зaнoит: -/immer/соен. вcшcвн cн1aд-
bgk|giet/rn к-релк. bekleben: шск. ich fuue/kl/ie*
l/T = ich wir Ьng/ieinri»
beklemme/ (и снлсШ) tn. пр1тиcким: притecнивин;
ich Tülle mich beklemm/ стяг* мн сс душата.

241
Bekümmer/ls
чувствувам сс nр1mгcнгн-
bekiemme/d adj. part. задушен (въздух); прен.
мъчиmeлeH; тягостен (атмосфера* настрое¬
ние).
Bekiemmu/g f -сп притеснение. пеmиенa'оcm,
mcтетa.
bekliere/ 1г, обл. разг. изцапвам с тгöгщ1T;
ненив. мастило (витрина* плакати).
beklommen adj- прен. притеснен, със cвите
сърце. пот1cнaт-
Brklomme/br/t/, -—п «ж. Beklemmung,
beklopfen t/i чукам (но ищ,); .мед. пeтнут1тoн-
Beklöpfu/g ./.ишп). nгткуеия-
bekioppt part- adj. обл, фам, ис с ума сн.
bekliigeln t/i унувoн (наД нщ.); нл^lгикaтcгвуттн-
beklu/kern /efl- разл. 1. изцапвам се; 2.ттуфя сс.
bek/etpe/ /efl. ролк. напивам се, нaфит'в*м се.
bekoche/ tr. фим. (г-п - - геmви зо 1'1.
bekohle/ tn, L снабдявам с вът/ща (кораб).
лакомсто«); 2. метат- пълня (висока пещ) (»
beschicken 3); 3. мин. с-с Bsnk - снабдявам с
работш-ци кимснионъгнсии мина Bekohlung/
bekommen* I. tr, 1. получaвaн (писма-' леп^юто.
поДарък); ролк. e/w. gesehen//; geschickl, gell/-
Uem - подаряват, птaшaГ; за-мот ми вш; в
комбинация сра злачни обекти сс превежДа по
ралпи начини: las kann man hier -, dis bekommt
man lieu това може тук да се купи; ein Kill -
ражда ми се лаге; Richt. Unue'lt - дават ми
право, нс ми довит пр*ве; eins auf dic Fin/eu -
№!№*' мс прсз прпет1T—: (ло животни) Junge -
раждам нoлкll; wlu wenlen anln/ns W/tlen -
нт—мemе ще сс птен—ни;ра?г.; eins suld/i Kopl.
luTe Dach - смачкват ми фасона, неca; cкacmтяm
ме; eiw. eati; сен. über - насищам сс иа нщ.;
отшянa мн сс нш-; омръзта мн uш-: Schläge - ям
беи; Wi/l von ctw. - дечунин; пелущвaм;
узнавам нш-; 2. хваща обзема ме иШ-;gеöинaм:
с-с ^11/1/11. e-n S'liuplcn - разболявам са.
хващам; хрема; Dunst, Hunger - ежaлиявaн:
еглилнявaм; Anusr, Funcl/ - хвоща. обземо ме
страх. изплашвам сс; Mui - добивам нутиж;
Lust - (zu. uuf etн-r прищяни мн сс 1^.,
uTИ1енни мн сс да нaптивя uш.; 3. уcпин*н (До
//оправя нщ.): etw. fcutly - уепинaн до свърша.
ди нauлaвя нш-; wie hat er las fcutly -*? кок
можи?; '*' успя?; das 1ПГГс icl nie feuliy -! тон*
винесa не бих мо/ъ/ да нauт*вя!; etw. aul, eu -
уепятoH; мог* да ответЯ; тигнотя ищ.; с lnf.+zu;
nlw. zu kauicn. zu ruld/ci. eu nssnm - успявам да
купя, да пия, до ям; довит мн до пия. да ям вщ.;
ралг- zu 41^/ bekam cr elw. eu hören вкъщи тей
трябваше до чу— туй онуй; sie bekam cs zu
spÜr/n тя трябваш— ди го почувствува; c-m eu
G/eie1/; с-п, ctw. zu scUcm - удави ми cc.
успявам да в—дя 1'/.. нш-; 4. r^ffl-релг- am Ende
(ir/t<v Films, des Romans] bekommen sic sich но
крия [но филма. не ро.иано] те сс оженват; 5. м
brre/gbekomme/ род. ролк, хващам (станция-'
предавател); II. int/i s понася ми. uодe3cmтуeo
мн (климал* въздух* разходка. храни*
во); ctw. bekommt mir [yut] 1^. ми поuaеи;
bekommt miu eeileeil; übel нщ. ие мн поиaеи:
разг. das winl ilm üb/1 - ща сн изпати зле от
mевo: Hol! -'s наздраве! да в— е елaдке!
bekömmlich adj. тлтaвеcлевeH; здрав, благотво¬
рен (тропa-' климат): l/icll - лесно cннлиcн-
Bekömmlichkeit/ — блaгoтветнеcm; зитoвеелев-
нос' (ло храна* климам).
hekompl/me//seren 1/1 поздравявам uaй-учг1ве;
правя много 'енп11н—umи-
beköstlgen tri ref/. храня: ein Anbci/cn werden im
Bitnic/ b/kösti/t работниците получават. са ви
храна е uрcдптияmиeно: sich selbst - грижи сс
сом зи хранота сн.
Beköseikunngr — храни; хранслс.
Beköst/gu/usgeld п воен. склад; петниоu-
bekräftlgen tr. пеmнърждaвиM; засилвам, nелкт--
пям (дума, поколение): ntw. mir seinem Wont,
Eil - потвърждавам нщ. c лумитс си, н1emв-uе;
ein Wo/i - превръщам дум* на д-де-
BekräTtigung/) -еп поmвгтждeн1e; засн/воне (не
думи* твърДв/ше).
hekrallt adj. с иент1-
hreränzrn tri украсявам. кича с вcи-Ц; увенчавам;
Bekrangllng.|/
bekreuzen tr. 1 отбелязвам с кръстче; 2. а refl.
пр-'тпcmвaм (еe)-
heereuz/gen tr. nefl- пт-ктъcнн*н (е-r; кръстя сс:
ролк. sich von e-m - прекръствам се от ужас при
вида на нкт.
bekrlehben* tr. (ло насекомо. поролим) изпълзя¬
ва, подазеа.
heerlegen tr. воювам (с, против нкк.)* водя война
против нкт
hekrl//eln tn. прелр- uеднигин на лребнови нт1T1-
ко; BekriStdii ng f.
hekrltzeln tn. ролк. uaлтac'вaн» 1тпеирacкнaн
(хартия. страница. стена с .молив).
bekröne/ tr, 1 поставям нотеu*; псвсц; преи.
увeвчaн*м: 2. орхол- ein kiaesle'ieт Aufbau
bcknöil las Gebäuln сдна антична lг*дcттейкa
зoвптщвa c/т)aд*тa-
Bekrö/ung /* -en 1. унcвчивaш архитектурен
слемевг иа nоентойнИ; мебел; кетевa•; 2. прен.
венец; 3. увeнч*вaне-
bekümmern tr, /efl- 1. нa'ъжaнин; епeчaдяним;
'р-нежИ; създавам грижи. мпнo; d/ln Adhlica
bekümmert mich тъжно. бенuе ми е да тс
следим; üben e/w. //kümmert sin тптунин;
опечален съм, mт-вожa са зз uш-; bekümmert
1uesnUnm изглеждам тъжен. угрижен. кaхъргв:
elw. bc/ümmeui mich dicht нш- нс c моя рaбеmO;
безразлично ми е. не мс ингeт-cун*: 2. nefl- sich
um e/w. - грижи cc. тaтр1жтoн сс за нщ.
Bekummeenisy" *ee поел- гъто, печал. мъка.
16. Ilcмcно*бьнгитcкl< р—41111'. 1ОМ I.

bekümmert
242
htl/ümmetUpa/1. adj. тъжен. угрижен. 'oхът-н-
bekU/den tr. 1 u /efl. uо'oтв*м (сс); птеятинaн
(се) (роДсом, интерес* готовност* неспособ¬
ност). 2. (c-m eiw. -) засвидстенствувам (б.ло-
кoдaриoоМ: вярност* привързаност): ctw. von
G/richr - cвидemeнеmвувaн зи нш- е съда.
BekU/du/g f- -са 1. (зa)енндcm-нcmвунoнe; 2.
изтат, м*ннфeеmирaнc.
belächeln tn. (elw. - - усмихвам сс (снизходително,
пренебрежителна} над нщ - : cs Ist ЬneenU; söiein
Dummheit /ип zu - пе*дебтe да са усмихнеш
еaме но HaraTa гнупеег; ди онн1ueщ такито
слупосг с усмивка.
//11'1/1 tr. 1. смея се (бвлсбидно) на №..	2.
смея сс над ящ., еемивaн-
beläde/* .г, rejl. нaневaрeим (кола* животни);
преш. (е-п -) ебр-м-няним; mir So/gen - seim
петпнo1 съм н грижи.
BeeädiHigU" -nm 1. товар; 2. нaтевaтнaнc-
Bcliy и* *(n)e; -^е 1. иистинко (по улица, шосе};
дъски ви мост; понт1нни из под; 1 шунки,
ниш'aвoл; сирене но ф-н-я хляб; 3. налеп; 4.
пот (па стъкло):
Belagerer и* -s. - честоpl. воеш. обсадни войски;
ебеo1нmeн-
b/llyern tn. 1. обсаждам (крепост* гроД); прен.
ризк. тълпя сс (около .магалнш*мшнистерсм«Ю);
2.	ралк. 1одивим (с молби* въпроси).
Belagerung / -еп 1. воеш. обсада; 2. mплпcнe (а
маколопо* но театрални каси).
Bciägeru/gs/maschigeГост. cнeнеöнmнa; обсад¬
но мзш—ii*; -zuetune н обсадно пелож-ии-:
(сп = zuerlnd veтinngnn обявявам военно пене-
жен-е.
belämmern tn. обл. ризк- 1. нттетвaн; измaнвaн;
обърквам; 2. досаждам. тaдявaм-
beiemmert pa/1- ролк. 1. 1^ (време, настрое¬
ние): 11m ist ganz - zumute е нносе лоше
вастроение е; dis ist - тенo с пcчoлне; ihm gcht’s
-	тей c знс; 2. т/упив, спнишсв. изплашен: // Ist
icu Belämmerte mен еcтoтa с пръст е устота.
B/Iän/ и* *(e)e; -е	1 р/. ннmcт-еИ; интерес:
s-ш -с wair/n защищавам интересите си; umscne
übcusccischcm -е лишите интереси е задокеанс¬
ките страни; 2. важност, значеи-е: von - важсш
licht von, öhm/ - без тнaчcниe: Л к/еж.
огuощ-uнe (= Hinelehr).
be längbar adj. юр. кеИто може до бъдс педвeдcн
под еmтенерноеm.
belangen tr, 1 юр. давим пол съд: е-т [geгicht/lch]
-	подвеждам нкг. под огтенотнеет [првД съ<)и];
B</I:^i^|^i^i^Zi_/; 2. осмор. к/сж- отнocин сс до.
косиа се зз нщ.: was das belangt що се отнася за
mевO; отноcне '^0.
belä/glos adj, бсз значеи-е, маловажен.
Beiänzg€>olkgeit/r -сп нaлoнaжuеcm; er erging sici
1/ -сп гой сс впусна е безпредметни, празни
луни-
//lä/g/u/l'h adj. от значение, важен; -voll adj).
тнaчиmeлcи, ножсн.
BelaeUsee и* -п. -п бeлapycнн-
belзrUes/ehb adj. бс/арус'—.
be/äseen* tn. конц. оставям (мока, както са е): е-п
in s-t Stellung еcгaтям нкт. по служба; н1и
Hollti cs dabnl - до /о оставим тако, да ис
плилaгoмe други, uеви мeр'И-
br/äeten 1r. 1. нaнеeитeoм (кола); 2. ебрeнcнявoм
(ник-: себе сн* паметта си};- lna Aige/ligr/i -
отегчавам пелож-uнcто из педcплнмия (с по-
колонията си); Ställe mir Steuern - оöрeм-ни-
тaн трoдевe с данъци; dis PTunl Zucker um 10
PTeniIgn - поскъпвам пфунл захар с Ю пфевн-
ти; преш. crhli'l Ьeiaetet наследствено обреме¬
нен; жп. stark Ь/laete/er Fahrplan uт-гевoт-не
рaзпнеaннe; 3. тежа (внн-): s-e Soug/m - ihn sein
много му гсжиг ттиж1'e: 4. търг, nm Koi/o -
задължавам cмcтнa-
hrlästige/ tr. 1. отегчавам, безпокоя, 1едявим,
досаждам (с (въпроси* молби); 2. ролк. зoнaчaн,
тaиивoH; тaдирим (по улица* в ресмаронм).
Beiäs eis'unng, -еп 1 безпокойство; 2. вж. //^1-
уша.
BeilhslungU/ -са 1. вж. /elasien; 2. теeaр; бт-нc;
тежсст; иехн: иaтонaрнoнe: 3. обр-м-нcнеcm; 4.
ебвннeннc-
Btlnstungs/rählf>kell fei. капацитет иа пелcзuия
'опор; -grenze /техн. трauинa но пелeзu1и
■ говор; -mui/rlul п юр. улики pl-, ет-счaвиши
пенaтoнии pl,; -probe f стр. проверка ни
излръжлнвеcтma; прен. изпитание (но чесн-
тосМ' брак, приятелство}; spiirzzf ei. върхов
тенaт (но ел. централно мрежа); -■fliegrsilid
т ел. mевaрно cпптеmивлeuиe; -zcu/c т юр.
сендсгел иа ебв1H-ннгте; птенуретa: -eilten / -
'е-финиeu' во полезния тевир; ва тевaлo-
belä/scber/ tr. обл. фии. 1 кандардисвам; 2.
обсъждам.
bellub/n refl. разлиствам сс; рoтщумявoм се;
рoттe1cиявaн ов;л^eл--ом- об/нстнам сс.
beiäubt adj. шумин. шумнат. л—стаг; cei-cm.
ебднcтcи-
Beläubun/gr1. шума; сс.Лi-аи. ебниc'eнеcт: 2. вж.
Ьniaubnm-
helauer/ tr. дебна, слсдя, шпиеиит^aн-
Bel3uf л* -(c)s, — oомер- 1 . сума: e-e Schuld im -
vons-- дълг. нъзлнзoш BO...; 2. pl.	лесо«.
тете'и учacmп'-
hrlauTr/* I. tr. обхождам. обикалям (кретащи*
Дико); т—чим, ебнкoдям за нщ.: (in GeecUälle -
еöннo1ям люниинт-; II. refl. intr- s 1. (sich nul
ntw. А -) (ло сума) възлиза вз; 2. ln1/-- (ло
оmаилo. огледало* очила) изпотявам сс.
beiaufen* part. adj. ролк. оживен (улици* месм-
иoоm); много посещаван (моголат)^-
beiausche/ 1/i (c-m, ntw -) подслушвам; вслушвам
сс е нш-: dl/ Stimmen dcn Natur - заслушвам се н

243
Be№lluhlungs/messrr
гласовете иа птнтеgo'’a.
Bglebe / -п зоол. 1. ö-дочедо eеднa кокещ'И;
ниски (Fullca a1ra); 1 вид пъстърви (Salmo
1uvüuntue)-
beiebe/ tn. refl. 1. съживявам (удавник)- пран.
оживявам (маркoбая* сmoпеноmвО; производс¬
тво. преподаване* разговор* пейзаж), внасям
живот (в нщ,)}) еживоmвориeoм; преш, възкреся¬
вам, събуждам (надежди); 2- refl. ожнвянaн сс,
ставам пе*жин; ожнвeн: die Wiuiee1uTt; icu
Autoverkehr bnl/bl sich cгопaнcтнете; aвгене-
б—нното инижение сс оживява. стопа пе*ежинe*
но; 3. иoce1ивoн: dinsn/ Planet ka/m von k-m
Lnb/w/sen belebt werden тоя п/звети ис може
до сс носслн с №'*№1 тв*лн: pari beiebe/d
ж-вит-н-н. живегнет-u: живонnотяш (слънце,
еликсир); part. belebt оживен (улица); b/lebies
Wnsch живо същество, гвзт: Betebtii/j/
Belebttnestr — ож1нeнеcг-
Beiebu/gs/mlttel п обеитuнeнне, теиичне срелст-
ве; ~v/reue1 н ^1' за свестяваис, cпжнвявaнe;
belecke/ tr. 1 нa'вocвaм; иaтдaжнивaм (мор^о*
пръст* устно); 2. ближа. облизвам; гaтг- kaum
von deu Kultur beleck/ (ло човек) като че нн
излязъл от селoтo: (ла народ) сито [ни] зис-гнит
от културни eнииння-
Beleg и, -s. -с 1. идюетрит*Ш; доказващ пример,
лекумeнтинне иекззиmc1cmте (« лоиврамурни
паметници* стара uсканoбс, научна литера¬
тури и пр . ): - iün ein Wort. e-m Auseuпek пример
зо дума. израз (с стар исиаm а пр.); 2. търг.
оправдатс/ев донумeит-
beiegban adj. де'oтуeм (с документ, пример*
цитатУ
Beleg/boge/ т лист ви слушателите из дадена
лекция (в унобсранмem^)) -hncb п студентска
книжка.
belegen* I. 1г. 1. понривaн; постилам (с ки^лим«*
рогозки)* настилам (с Дъски: паваж); сдотом
върху нш-; гарниром с нш-; Brot mit Wurst, Käse
- с/атом парче садим. сирене ва хляб; belegtes
Buot. B/ölcle/ саллвич; 2. хвърлям върху ящ..
еöcнuвoм: mir Bomben - бомбардирам; 3.
нзcтзиивaм; mit Truppen, Einquautieuu/g - иас-
тaнивзн войска (в креД), войн-ц- ио кн*тт1тa;
4 издигам (лопор. наказание). ебнзтин (с
данъци): mit Beschlag - тaпoрнлзн, кеuфиcку-
вoм: mit inm Bi/n - oфoрcceзн: 5. ou/*ж1тин
(предварително), тacнoн мяcте във ела'. мисо
н рccтерaнт: alle Bellen sine belegt всички нетна
со заст— (с хoтиЛ' болница); c-m Pla/e - заемам.
auтaжирин ниcте чрез поставен том предмет;
с-с Vorlesung, ein Kollcy - зоп—снам [се за]
л-'ния: 6. uеmнържд*ниM; подкт-nян (чрез. с
пример. документ), привеждам денaзит-нcтви
(зо твърдения); 7. мор. завързвам (тъжс. нел-
ко); 8. нехн. заварявам със стомана (острие по
нож); 9. (зо Ж1тегuи) пекр1нин; оплождин, 10.
а refl. мвД, пенр)ин* (се) (елик с нилсп): с-е
belegte Zunge обложен език. belegte Stimme
спаднал. пресипнал. др-ттин глас; Bel^i^e^t^nn^U/
bc||y/n2 adj. остер. = ge|ng/m L
Bgl/g/exeгnpiar н aвгетcнH; контролен eнтeмu1ир
(от книги* опосaнив, вестник); -gcld п нт'са зз
нe'нuи (вън вистe училище).
Bellrgshbaft" -сп 1. uuoНi колектив. екип, персо¬
нал (а предприятие. левоД); 2, мин. -кuп-
B/lCy/srclli / място (в книга* в текст, къдсто се
намира цитирано Думи, цитирано явление);
-stück п оитoтдoт-нeн лекунeвт-
bcl/Udcn 1r, 1. ист- (e-m mit ctw. -) дотам (нкм.
пщ.) е нгнне енад—вне; 2. швейц. goвзM; вземам
иnотcн*тги тзcн.
Beieh/u/g / -сп 1. ист: въвеждане е лeние
владение; ивнссгинург; 2. вж. /1111/11.
beiehren tri re/l. 1 поучиним (се). нзcmoeлянзм; с-п
ü/cn eiw. - обяснявам, разтълкувам нкм. нш-;
^'1 - lass/m ненуштoн се е. поучавам сс от
добр— съвети, атгориинегин мнения; 2. еcвcде-
мивoн: 3. врaтумивaм: e-n e-s Bnesnrnh - излеку¬
вам H'i^. (ат увлечение* лош невои, заблужде¬
ние); давим нкн- иру/^. по*леöър ум; er will sici
nicht - lassen не взсма он дума, ис ще до сс
разбере.
belehrend part. adj. пеучиmeнcll-
Belehrun//1. пеукa; 2. вж. /1111*11.
//1^11^/1^^^ пълен, дебел. нерnунcн'-н.
Beleebehlet// — пълноmи-
/clCill/cn t/i 1. обижлaH; оскърбявам, декзчзн;
ici'ht /clcieigt seih лecне сс засягам. gенaчaн; а-
а tätlich - посягам но /'/., нанасям нкм- удар.
побой; 2. das Ohr’, Augc - лризня ухете; ечиme-
hrlr/d/ge/d part. adj. обиден (дума* пoомапке}.
Beie/dlger л. -s* - еcнптöи'гн.
Beleilligllngj/ -еп обиди, еенптöнeннc-
hrle/be/* tn. 1 давам зосм (срещу лилок); 2. ein
Haus - давим иlпетeнaт-1l заем срещу нпш*;
1^1 b/licici ебргнeueн с голямо -потека; 3.
иси- (е-п mll etw. -) = belehne/; Beleehun/g/
be1ne/h adj, ничemcн; in e/w. - scim мнете съм чал
по известен въпрос. е uя'еи област.
Belesen/n iS/; — начет-ност.
Bel/iige [-Иже] / -п остар: първ— етаж (над
приземния)* бе/стаж.
//111'11/1 1^: L еетemяe^’з^ и пран, (сцена,
ор^нисл- здание, кормопо); 2. прен. оcвeтливaм
(те.мо. проблем* ситуация)^.
Beleuchter т, *e» - еенeти тся (е театър* конемо-
мoгрофuя}.
Belteuchl^uni^.ri -—п еенeтлгннc. н преш.
Bei£ucbtn/gs/aglage " еенeтлнmeниo инсталация:
-apparat muied. еенcг1иm-нeи прибор (aфмо^:-
москоп. лоронкoоиoп); -сТС/ л свстлннси
ефект; -уи/с / фол. сина но еетeтнcниcно («
LIee/stnuk/); -körper н ei. 1. луминесцентна
нинпи; 2. нтущн*; --mgee/г н фнл. фон.

Belenhbtnngerep/egrl
244
cнcннен-р; фотометър; -spic/cl н плоcке егд-’
доло (ноликроскспУ; -stänke	cтeтдеcнu*-
beieumu/den, beleumden tr- създавам (нкм- Доб¬
ро- .лошо) има; често part.: beleumundet,
beleumdet: gut, übel - sein пе1тунaн cc c дебте;
лошо -ме.
belfern intr. b нaи, джанким; фам. нтиcк*м (карам
се); тугия-
Be/Trled m. *(e)s, — оси. (с'/^^/] 'удо.
Be/ge /н. -п, -п ист. белг (принадлежащ към
кел/теко племс).
Biiyicu [*игт] нн/. -s 1. белгиец; 2. ^«^^ийски кеu-
Ьel/feei adj. Ö-лг1некll-
//11'11/1 tri техн. фал. -кепон1рин (филм),
Bclieetпiu J фал. -кcnеи1^aи- (филм).
B/lie1iunye/dauer f фон. нр-мeтти-нc вз eкепе*
нпрaи-те: -пlceecr н фал. cвcтлемeр; cнcпоне-
нcгът; -lubcllgy фон. 'TÖim* за eнcnеи1р*н--
но-
billr/ei I. int/i b imp. cs b/li/bl mir. zu—. ich
hc 1 leb/ zu--- уголие мн c. обичим дo--.; uoмн^ин
зо лобрс да. блзгеeедивим ди; w/in, wie cs lUm/n
hrll/hr и'е; к*нге ви e уселuо; is bilic/le ihm
11'1/ zu ai/Hortei той ис намери зи добре. ие
öлигонен1 до етгенор1; (учтиво) wic belicbr?
н*нне кизaхm-?: моли?; Sie - eu scheueen Вне сс
шегувате; IL tr. прснлетс желая; was - Sin. was
/clic/i lin Heun, die Damc? 'икно жс/зсте. c
нинно негo до услужи?
Beliebe/ i. -s. — ж-ниuи-; у/едa; блaтетедcнн-:
das ist jt /1'1 iln/m - невa ще бъде според
нашето желание; нинге в— с усодuе: nscU -
ниннегO; нон'егO; н*'ге се желае; по ж-лоние;
с1н. et/hl in meinem - вщ. зависи ог неcто
желание, бдoтеведeн-e-
brl/ehlg adj. 1. какъвно до е. вcининпв; птоитне-
лен: eu jcler -Cd Z/ii по кеаго н ди е eрcмe:
но/*ге ви с удобно; с-с -а Lidit мат, птеизвен-
но 11!шя; 2. желая. угеи-в: wälle/ Sin. was
Ihnen - ist нзöeлатe нинного желаете; сатир.
sollt/ is ihnen - scim ако ви c утодве; око
жeдзemа-
bclit/t part. adj. 1. обнчиH; обичен; популярен:
bei sll/i - sein всички ме обичат, популятcн
съм; sich bei e-m - machen пеcmaним сс иеöт-
при /'/.; спечелвам нечии с-мп*'--; er sucUie,
sich - zu machen полм^-лкнищ- са; 2.
bcl1nbcn-
Beilebthrit/ — попунитноcT; обнч: sich großer G
- erfreuen (/ei) радвам се ви генимo обич (от
страна та нкг-)-
beliefern tn. (c-n mir eiw. -) снабдявам (нкг- c нщ-).
лоcтaтям-
Belieferu/g f -еп снабдяване, леcтaв^и£ (па
сmoии}-
brlieten tn. - ü//rllsrc1-
Belkanto m* -s. *e-нvз• бeлкaнmе.
Belladon/a Г ’ 1 бои. бедилови, сторо б-де.
еттенuо биде, черво оттенo, разналниче (Atro¬
pa b/iildö//l); 2. ралк- нриcoв1цa-
helleg 1. intr. b 1. лая; (зз оръдие) лeвo; 2. ралк.
бухам (кашлям); II. tn. ролк, излойвам (прен.);
ier Mujou h/lllc e*n Komms/los майорът -зноя
командите сн.
Belletr/et и* -еп, -—п лот. белетрист. томин1еT;
разказвач.
Bellr/r/s/ik/' — лит. ö-л-тpиcтинO;
hrlleteletlscb adj. öcлeтpиетич-н-
helöhbudrl/ tr. фсам. пейор: възносям (Да н/вбесо
ти)-
Ь/Ю^/у)// tn. пехнаннoм (официално. публична);
Belobung/
B^il^l^i|;uh^gg" -еп остер- похтздa-
BrlöЬi/un/eeehnr1btn п похвали* грамота.
/ilohnim 1/1 к ne//. (с-п lün ctw. -) тгзнoтрoждиeoн
икг. зо вщ.; 2 етп1oшин: jeS. Wöiirare/ mir
Unlunk - оmплoшин но нечии Ö1aседeяння с
нгблагодарност; das Gute bclö1ir sich иеöтето
б-ео нътнзгридeuе-
Belöhnung/ -еп възнаграждение: zuu - зз иигти-
да.
belüder/ nefl. (зи Дивеч) изхранвам сс.
belüfte/ t/i птевcттявзн (салон* сутерен); Belüf-
tU/iu/*
belüge/* 1/1 лъжа: eu hat mich //юд/п издъти ма.
belUstigen tn. re/l- 1. тзбзвлиeам (се), ecccди (се);
2. reß. sich über clw-; e-n - смая са, подсмивам сс
но. НИЛ	Н'Г.
Beiйhlikung/ -са 1. тзбoвлявaнe; си konn/e s-c -
ksum verbeugen адно успя да прикрие смсхо си;
2. забавление, ■забава. увеселение. васедбо.
BelU/scbr т* -п. -п б-лyджl[е'ииcц
BelUtscbi 1, -, — бг.дyджиетиllени -тин;
bemächtige/ rejl. (^'1 jee-; e-n SacUe -) завладя¬
вам, овладявам (крепост); пехишaвoM; тaсриö*
еим; хващам; еÖдздзвзн: ein G/iüll deu Angs/
b/mächtigle sich sei/ег облодо (ебт-) го чувство
ио страх; sich n-s Ven/rcchcrs - хвощим, зодо-
ням, арестувам nт-cггuu1'; sich i-s Thuo//e -
утутпирзн грош Bem^c^l^1t|^iinn^.ß
bemakeltpart. adj, остер. епeтиeU; епоторeH;
^m^/ln ./- прид1твин но нщ.; кт1Г1кувaн
ир-бнoeе; Bcmäkeluu///
bemale/ tn. re/l: 1 изп—свом. изрисувам (стана,
таван); рисувам, украсявам (воли* чаши, чи¬
нии); 2. refl. фии. пвйор. sich das G/eiehr -
нзцonеттим сн ниц-mо-
Bem3lu/g / -ет 1. вж. b/milnm; 2. [гтwнещ/c'/u]
укрзсо.
bemängeln tn. (ctw. am D, bei c-m, ntw. -) ном—рам
недостатъци, кт1гикунин, оплаквам са ог иш-:
was haben Sin liran eu -? какви иeдеcmиmъци
ломирате е тенa?: никве нс тн тaдето1явo?;
търг- h-n Wu/c - провя рекламация ^t//e^(^c^б)тс-
качествена) а1ака; B<^^2^l^z^e^euh^n^Ur
Brmä/grlu/geshbre/brg п търг, рeндoмoния (в

245
be/ebelt
кореспонденцията).
hrmä//e/ 1 tr. cизбgивoн; попълним c екипаж
(кораб); die Wäll/ /-/ Siudt ~ заемам градс'1тс
стени c бойци; 2. остар: re/l. омъжвам се.
eemäg/tpаnr. adj. разг. енпжанo-
Bemannung/. мор. 1. екипаж (но кораб* самолет,
танк); 2. попълване из -'ипaж-
hemän/rln tr. птинрннин; петунвaн; ризк. тaмит-
вoн (слабости, ктeшии)^; Bemäntelung/
bemästen tr. мор, пеcmзвим мачти (та кораб).
brmauee/ нгрилк. есрзбвaм-
b/miiern tn. ролк, 1. надхитрявам, нтнгривин; 2.
refl. провя си крива cнeг'и.
bem&stenn L tn. oоmорi преодолявам (труднос¬
ти); еnлoдивoм (чувството* страстите сн};
IL refl. 1. ендogявам сс; 2 sici i-s Din/cs -
титрибвoм» тonлздятoM; грибвзн нщ.; B/mCieic-
rung/
bemeidet adj. астар- епомгнит-
hemerkhan adj. забележим: ntw. macht sich - нщ.
са усеща, сс чувствува. се проявява; ich mache
mich - привличам нu1миниeте върху себе си;
проявявам се; kaum - едва де1евнм.
bemerken tr. 1 забелязвам (виждам, съзирам*
долавям* усещам); 2 (и бел obj.) тиб-дизвзн
(колаим): ich habe löig//dne eu - 6их искал до
направя следните забележки; nebenbei bemerk/
кoзaие между другетO; птечcн-
hemeeeenerwee/. -würdig adj. забележителен.
заслужаваш внннaииг-
bemerkl/cb adj. еceзи-M; тибeлeжин: еc-зoгeдeн:
sici - machen привличам тнимauигте върху
ссб— с—.
Brmtrkuny / -en 1. забележка; б-лeж'и: 2. вж.
Ьem/uknn»
bemeeeen* 1r. (c-m ntw. -^) еmмcрвaн ннм- нщ.:
uneeun Zeit ist - вр-м-mе нн с ктитне; нс
Taтпензгзнc с нuеге време; ctw. u/le1ileh;
knapp - отмервам. gивин шcдте; оскъдно; etw.
so -, laee нaт1ocивзм; етм-ртaм иш- тик*. чc---:
Bemeeeunnj/
bem/tle/den tr. съчунстнуним (пки-): съжалявам
(икг-).
brmltlrldr/ewent adj. заслужаващ съжаление,
hemlt/rlt adj. рядко състоятелен, с иеегитгчul-
срсдстна; зинежeн-
Bemme/ -п; Bcmmcben п. -s. - обл. ралк. резен.
ф-д-я хляб (смеело):
bemogeln 1/-ризк. нтнимвзм: издъгвам (обии/юнг-
ио при игри).
bemoost pa/1. adj. пент1г с мъх (Дърво* скала);
шег. стар (шаран): стуД. -es Hsupt стар, вечен
студен' (бел олпити)-
bemortcl/ tn. стр: итмaтвим с хереcин-
bemüben rejl- 1r. \;re/l-cтaтaи са. пеcгзриним са.
дивим си, птзви сн труд. nоmрудвaн сс: sich um
ctw. - староя сс до пеегигuи 1^.. sich lÜn е-п -
старая са ди уcнужтaн; до понотвИ; ди бъда
пе1-тeи н'M-: bitee, - Sie sich licht? медя; в- си
привета труди! (учтиво фроло); 2- (sich um c-n
~) грижи са (зи uнг-): 3. (sich zu c-m отивам
при и'г.: wenn Sin sich li/ui/r - hoII^I^ii мели;
зoиеeидoзтe нocoн. при. у нeиа: part. bemüht
зост с нш-: alle wa/nn um ihn bemüht всички
гледах*. стараеха сс до му пемегнam: всички сс
суетяха до му пемегuaг; sie waren g/uide
bhmüit. n-e Girlside zu willen тс тъкмо 6яхз
зает— дз провят T1л1янди; 4. tn. затруднявам;
създавам (U'^i.) труд; б-зпе'ои (u't. с нен
работи): ich möchte Sin lichl - нс бих -ска/ до
е— затруднявам. до ви ингaжнрим-
bemühe/d pa/1. adj. шбейц. нeплиятeн (рибите).
Bemähun// -еп cтoлoнн—; грижи. труд: slic seine
-сп ws/cn virg/blicl изпразно сс опита; ца/ият
му труд, всичките му cmзтaннИ; усилия егиде-
хИ-Hиптaтне.
bemüßigt part. adj. пейор. nт1uудeU; задължен
само в тройни ко-мбинации; sich (zu сГн). -
iÜhirn чувствувам се задължен дo-»-
bemUster/ 1/, 1. търк, пр—дитим неcтplи към
ефeрma; пращим ефeртз с мостри: bemustertes
Ad/cbot оферти с мостри; 2. рисувам, печатам,
шaнпоевин десен (не плот)-.
bemUttern tr. разг. грижи сс зз икт.
BemUtteru/g /(есето Досадна прекалете) май¬
чински грижни.
bemUtzt part. adj. розг, с ние'em-
be/acbhan/ adj. съседен: - e/i/ живея. помирим
сс е съседство. граничи с нщ.
be/3cbr/cbtigen tri (c-n von ctw. ут—ленивaм;
осв—ломявом нкг зи нщ.; съобщавам uнм- нш-
Be/ahhrihh/lgu/g / -са 1. съобщен-е, известие,
увeдемдeииe: 2. вж, /i/ichri'lligen.
br/ahbte/l/ge/ tr. (с-п in, bei ntw. -) ешcmявин;
увреждам llкг-»ol-cпpaвдинин; sich //n^c^l^lt^ll|/r
fühlid чунcгвунoн сс оuгuривлau: Be/achteili-
Uh^n/^f.
be/ageln 1/. 1. пеgневaвaм» обкова вам с твози-и
(ботуши, обувки); 2- (in Wälde mii bllliycd
Duu'kci - тo'евивoм евтини щампи по ст-ните,
binlg/i tr. 1 гр-тИ; етр1ттaн; о/лез/вин; 2 прет-
педнеnитин; uеgринян-
be/äben tr. обшитим; разг. sie benäh/ die ganze
Familie гя сома ши— за цялоте семейство.
Ьemäm(e)/n tr. шск. дaвин име. наименувам;
benämsi из им—» нoрeчeн-
benannt adj. part. 1. из -мс. по име: мат-
bcns/nlc Zull 1мeвувине число; 2. в^. bciei-
асп.
hr/äebe/ ref/. 1. покт1нин сс с рocmитeнuоcГ;
обристним (за зсмя, uочта)-
b/närbt part. adj. nонт1' с ^нези от ринн.
Bcnär/uiu/обрасттояс (но лемя* почва).
bchässca t/.ряДкс нитнажнятом. uзмонрим.
b/n/bcln tri re/l, замъглявам (се); прен- ззнoинан;
b/nCbcli part. ралк. сръбнал. п—йнал.

br/ehst
246
begehst prp. D конц. заедно c. със.
he/edrie/ 1/t поет, щърк, блoсеcлaвям-
Brgedletegeraut е бол. пресечки. öcueд-ктине*
кн трън (Cricus bc//l1etusr-
Be/edlkt/ner и. -s. - L öeнeдиlнтинelL (л1ояе^r; 2.
бенедикниш (.ликьор).
Be/ediktiö//, -еп öдoтееневия-
BeneT3ktoe ш. *e» .--örnn блoгедcтад-
Be/efiz а, -es. -е 1. театр- бенефис; 2. щърк.
приходи от свещенически служби.
Be/ef/zia/t и* *eП; -сп теитр. бенефициинт (?о
каката се дава бенефис).
BeneT/z/ar т* -s, -е, Be/efiziät и. -еп, -еп ааm-
nT1т—жo'—Л; ирcнgoтет ни /—№№ владен-с.
Be/ef/zlum л. *e; ...ее/п 1. нсн. ленно владение,
бснсфиций; 2. = B/dilie 2.
Begeflzvoretellugg / - Beielie 1.
Ь/п/Ьш//* I. refl. 1 - държи са. отнасям се (добре*
1стс); ^'1 g/gnm е-п. c-m gegenüber gut.
eehiceh/ - държи са, оmнзcин са добра, зле
еnтяне /'/.; hrnimm dicl! дръж са пт1Л1чне!:
2.	sich mir c-m übnu ciw. ~ cuетoтумивзм са c и^г.
зи ищ.; il. tr. (e-m e/w. -) оmнeнзн (и'м. ящ.),
лишавам (икт. от /№.): den Schneck benimmt miu
dcn A/cm лъхът мн се пресича ог страх; c-m di/
Aпee1eer - прсчо ннн- во cicg'aTa. тamудим му я;
c-m iic Freud/. dcm Appetit - рoзeoнин н'м-
Taдеcтти; правя да му uл—еcgи—; pari benom¬
men замаян. втрещен, зашеметен: icu KopT Ist
miu benommen мътна мн c г1oнoтo: ein b/nom-
mencs Gcfüll тъпо чувство.
Be/ehmen i, -s, — 1. държание, еöнее'и (р/.).
ниu1cpиг/-; попадаи-с: dss Ist kein -! тени иа си
миниcти!; какно c готи лържовне!; ви какво
прилича лърживн—то (ти. му)!; 2. sich mit c-m
(üb/r ilw.) ins - ehtenm cперaтунинoн сс c H'i. за
вщ.
Beneh1mtet/" -еп ролг. шел. обноски р/.. лържи-
1(1—.
hene/drn tr. (е-/ um /ГН/ сстср. c-m eiw. ~)
тив1ждин (нкм ли. зареди тщ;)-
bege/drgewer/, -würdig adj- зaтндeн; за зивижли-
ве.
bene/nen* tr. 1. наименувам. пор-чам, нoзевo-
вин: 1 отбелязвам, нaöc1итвaн (кандидата*
свидвщеш):
BiiCnnu/yy; -сп 1. име. нoтвиинc: 2. иaтенoнoнc:
3.	вж. /епептеп 2.
b/nöteen tr, поет, намокрям. поптъcнвам: отееи-
вaн; Bcne/zengU,
he/uällshh adj. бенгалски: -с Beleuchtung еcтcmи-
еонс с бeнгине'и етпн-
Be/gel н* -s. - 1. розг. х1ancнпe; момчурдя':
гальовно ein süßer - сладко хлопевце; 2.
ругатня хлапак (невъзпитан), дръвник: ungn-
scl^llifrticn - uegеgя1oн хлипа'; 3. естср. cепo;
4.	ист. бетдугин-
Biiy/l/i / -еп ролк. хлапашко държание. хдипо-
шиии.
be/gelbaft adj. розл. хлопаш'--,
be/gel/ tr. остер. 1. потупвам. нипрcдoшвин; 2.
нaхенeoм-
Be/gelschaTt/, -епразк: 1 .хлапегин; 2.= Bgmgc1ci;
beniesen 1r. кихам (след като друг е казал rnu-): ee
lat's beniest! така щс бъде!; вилuе с! (почива та
сусвсрие).
Be/lmm и. -s. —, Be/immse /. — шег. зи
Bnhnhmem-
Be/ommenbeitr, — ззнaинеcT; вц—пcн—ни—;
be/öte/ tn. ец—нявзм с б-нсж'а (постижение*
уалeт}i
be/ö/lgr/ tr, ctw. (остир- e-r SicUn G) zu e-m
Zweck - нуждая сс от нщ. зз нянея ц—н; нш- мн
с пеmт—бне.
he/ümmrn/ tr- немcрирзм;
he/ü/ze/, be/Utzen tr. употребявам, нзпентвaн:
възползвам сс (от случая).
Benützer н. -s кейте (из)полтвИ; упег^cöиeз
(ищ.). петр—öиm—Л-
Br/U/zenerels н 'рът ни к/и-иги, ненcумитерн-
Benützu/gr; -сп употреба; итuелттoнe-
be/ze/ 1r. резг. втън'aм; нoтлoи1нвO; поетеинне
не1И-
Be/zl/ п* -s. •—— бeнтни.
Benzin/kutsche f шел. зз aнномеöнл; -nhr /
бeнзинемeр: -zapffe/ele/бeнзеcгaнния-
Be/zoe [*еeГ/; — хим, бензое.
Benzöl н. -s, хем. бcнзел-
beöhahb/r/ tr. 1 (c-m, efw.	ноблюдовом (ниг-,
животни* явления): 2» (ctw. па, /ei c-m -)
виждам. тoбcнитeзн; 'еucтигuтиH; уетиневя-
вaн: 3. съблюдавам. спазвам (закони* диети):
Sti1lee1w/i/en; ZurüekUlltun/; dem Ane/ane -
пазя мълчание. проявявам сдържанюст. спаз¬
вам öнaгoпри1ичиcте-
Beobachten т. -s, - иoблюgomc1-
Beobachtung/, -nm 1. нибнюдcllнe: 2. 'енcгoтзция
(он наблюдение): wlu mschnm folgcnec ~ наблю¬
даваме c/cдноте: 3. cuзтвoнC; съблюдаване (иа
тзкениr: 4. вж. ЬeöЬ1eiinn-
B/öb1'iiumge/gab/ / нзб1юдзтcлliеcг; -grabe/
н боен, лаб/юдот-лев океп; -pюeicn н носн.
иобнюдителсн поеm: *stuni н воен. наблюда¬
телница; '-ve/hs/d т боен, иобдюдзге/ио не-
мaиgи: -напее JUиaблк^дcT■cни1ци-
beöbri adj. 1. с уши; 2. с тънък слух.
brörlcrn 1^- 1. (п-п -) изпращим (чрез розлope)м-
доне). немaнднровoм; е/ wunde eum Regiment
biordcT получи заповед ди отиде н полка; биде
номаиднровзн н иодки: c-m zu sich - нареждам
и^кой до дойда при мсв; 2. остер: търк. Wauen
- поръчвам cгена-
bepacke/	refl- нaневзрeaн (животно, себе си)\
Bepäckun/U"
bepü/zertpari^- adj- c броня; брониран.
bepelzt pari. adj. лоол, екоcмeн: релк. облсчеи с

247
Berechnung
'ожа.
bepflä/zen tr. засаждам (леха c цветя* улица с
дървета)* Bepfänzun//
bepЛ3s/rr/ tr. 1. пат-рам, лист-лом (улица), 2.
ралг. слисам пластир (по роничко): 1 войн.
обстрелвам с тсжки cнaридн-
bepich/ part. adj. нoмзтзH; изнзпзн със cнедo,
катрои, зaенедeв-
bepinsel/ tr. ролг. 1. боядисвам; изuнcтoн (слошо
живснeо}; 2- нзнoттoн (тава с малпипо* рана с
йод, сладки с яйцо).
Beplänkung/..иор авиац- (впнщнo) обшивка (но
кораб* .лодка* самолет).
bepole/er/ tn. типинитaн (стол, канапе):
bepUde/n tr. нзпулрям-
brquäieei/m tr. фом. 1. киндзрииенoм; 2. обсъж¬
дам (с икк-}.
bequem adj. 1. удобен (стол* легло* oбувио}* без
еcебcии усилия (живот. път. служба): is sich
D - machen разполагам сс улеöuе (е кресла а
под-); си ist 11'11 - Im Um/s/g c него чов-н
мъчно се тaзбl-ри: 2 търсещ удобствата сн,
л-снинита; леха-в; ленив (човек): lazu Ist er eu
- нuего c лелин, зо до направи тевa: is sich D
mii ntw. - machen търся 1cенннaтa иа иш-; 3.
adv. e л-cне-
bequeme/ nefl, 1. (^'1 eu ctw. ~) пейор. cптдиея-
том са. скланям (болю-шсвото} до напрoти иш-;
2. oомор- насаждим сс към нщ.
bequeml/ch adj. 1. остар. удобен, уюгсн; 2. =
/1^/11.
BequU/mic'lahf/ -сп 1. удобство, комфорт: s-c -
iaben всичко с по утолита ми; имим си улеöег-
eа: 2. ралк. „сино място“ (клозет); 3. л-иеcт;
бягане ог тиботИ; от нcприитuеет; u-хзйcтве: ег
tut‘s aus - ilclr не го привH; зишоге сн следи
улебcтнето, ог 1-иеcт-
berahme/ tr. слагам римнa (ви uш-); поставям н
TИн'O-
bruinkri t/i (ло аосщо се ростепоя) унивам сс
ене1е лщ., nенринин с н1еuнигc си.
Be/3pp н* -s. -е стр, груби, /рапиви нзтнн'3;
berappe/ tn. 1. фом. плишин: 2. сир. псрлиш*
(оmeпa; таван)* 3. едилвaм (трупи).
b/näscn tr- отeнeиявим (с треви),
bcnäepr1n tr. егнoждим с ришпин.
eerä/eg* tr. nefl. 1. съветвам. динам съван: сп Ist
übel ~ дали со му лош съвет; рaбеmит- му стоят
тнe: dlcil wieeni, wit man ~ ist ис звая никъде
мн вървят работ-гс. върви работата. кaнве до
очаквам; 2. а intr. b (ntw.. über etH. -) обсъждам
(план* лоиoн); 3. refl. sici mit c-m über, wng/n
elw. - съветвам сс c	допитвам се до як/. зз
съвет относно нш-; 4. oоmир- обл. reff/. грижи сс
зо нш-
hirSlcidpart. adj. cптeши'eдeн (клес* тяло):
Bträlcr и. -S, - съветник. ненcунтиuг.
brnS/schla/cn (слаб) intn. b (ü/cu ctw. - - съветвам
са. cпecшoвoн са. обсъждам, обмислям; Ber3t-
schlatum//
Beratung / -cm L cъвeшзннc. обсъждаис; 2.
стан, съветване (лекарско* юридическо* тех¬
нически).
Brrä/u/gerausechuse н cптeшитcдeи комитет;
--st/Hi /мед. 1. '36-^', тдрoвне*cпвeшomeднз
cтaнцни; 2. cъв-шome1eи пункт (ле сmoпоноио.
юридическо съвета); ~zlmmer п юр. cпвcши-
тснно зонз.
benahbe/ tri /efl. 1. (c-n отрибвим, ебнтaн
(uкc-r: (с-п е-с SicUn G ~) отнемам икм. нщ.: ins
Augenii'itee be/aubi загубил зтeнн-те сн; Bäu¬
mt deu Blätt/u beraubl еcол-ни дървено; d/u
Sinnt beraubt изумял; изпаднал е н-ceяен: 2.
ролк. еш-титзн (като учтиво форми): ich
beraube Sin (^1 11'11, ich will Sie lichi ~ не
желая да в— ош-тявим; 3. refl. G отказвам се.
лишавам сс (ат удоволствие); ролк. ощетявам
се; Beraubung/
Beräuber т* -s, - /pröiiTe/.
beraumen 1r. стр: разчиствам зз строеж (тeрeur;
benauecbe/ tr. refl. 1. (e*1; sich mir. in etw. D -)
опитам (сс). изпнвзн (се); упоявам; 2. а refl.
прен. опиянявам (се): sich иа Phrasen - опивам
се от фрази; part. benauscbe/d уnеиг-н-u
(средство. етронa): be/suscU/ii schön омиини-
шо красив; pari //*1^'1/ епииu-H; упоеи;
Bel^:^l^2^l^l^ur^gUr
Brräushhtbe/t / -сп 1. оп1янcиоет; 2 П1ине
cъcтояни--
Beräuwehruun/ -—п укрепяване ио бряг, насип с
храсти.
Berben т* -s,	1. бербер (народ* групи от
пороДи).
beebeniehh adj. б^^б^срски.
Beebenitze ) -п бои. 'ис—/ трън (Beu/cuIe vul/i-
ule); (растение и плод).
Berceuse [-cöз)/ *и.|у?- приспивно песен.
beneche/ban adj. изчислим. преи. кеeте може дз
сс пт-лниждa; мат. тзц1ензлeн-
brrehb/en 1/1 re/l. 1. пресмятам. изчислявам
(сума* геометрични фикурли); maрг- ниннул1-
рзм (стоки: щата* рознаско}; 2. re/l. sich uuf ntw.
-(ла щата) възлиза ва...; 3.(c-m ctw. -) м-навом
е см-ткити, енятзм; zum S/l/etköelnipunie -
смятам (оmсио) по костуеми ценз; 4. првн.
прcцeнявиH; вземом предвид (последиците); 5.
suf е/н. А berechne/ sein цел— uш-. uигедeн с
към uш-; с еcлeд по иш-; има сс нщ. птcлвид;
e/i1n Rede нит ilchl auf linses Publikum b/un'l-
iet речти му не беше затая пуöн1кз-
heeehbgegdpar t. adj. птcенeтл1B-
Berehb/ung/ -cn 1. (точно) пт-емяmaи-; нзчнс-
нелиг; търг, нилнунин1я; 2- нтеeж1 pl. прес¬
метливост: llue schlauen -е/ Hurd/i zuilcltc
нунин1г- 3 нре-ж1 ударих* о нинък; alles am iln
isl - всичко у вся с птecмeтн1ноcт-
b/n/ehtig/1
248
b/uC'hii/cn t/i I. (е-/ zu ntw. -) давам нкм. прито
но нш.; преи. давим вкм. еенониниe ((и очаква,
предполага ищ.): las Reif/ecuu/is berechtigt
zum Höeeechuletuelпm зтcлoc•тнено cвил-тeне-
тне дови прано зо сл-двои- във висши училища;
das h/r/chtl/l euu A//u1m/--- гени дови ееuени-
нис за nт-лnонoжcullCге---; 2.С-/ - (е/н*. eu tun)
дотам прито нз uнт-; ивгорнт1рин и'/. (da
поправи* бъриш /щ.).
/cuCcltlyt part. adj. 1. ептин-ллин (ооиепe; пре¬
тенция); 2. оснотит—нен (аъ/рожешнв* надеж¬
да); 3. птитееnоееöcH; нмищ птиве; ингер1T1-
рон.
/trtchtiylcu н/lee adv. с ^0^, еененитcнно.
Btrlchtigund/, -са (zu) 1. птиве; 2. правоспособ¬
ност; 3. ееuевoн1-; 4. вж- b/uee1l1g/1-
BcuC'hiIgunye/nleiнcIs н локззиm-нcтвO; уиее’
гонгрени— за принеепеееöuеет; -seitii н сви-
дeтeлетне; ленунcuт зз nтивоепеееöнеег; -нш-
sth и педантично прндатан— ио с-стсма, изгра¬
дено върху оöритевaтcнния пcиз-
b/n/lcn t/i 1. (сен. mir e-m -) гевори зо ищ..
обсъждам; 2. ролк. одумвим, 3. e-n [zu ctw.] -
птcдумвин; е'линин; утeшoвoн як/. до изправи
»; 4. nefl- (sich mll e-m -) ролк, уговаряме.
uиcенирян- сс; 5. бая: c-m iie Wa/een - боя uкн.
зи бтиливинитe; 6. остар- е-а с-г SscUe G -
убеждавам икг. е иш-
ЬeuCle1m adj. 1. cнил'олунeн; криенетeчин; 2.
приказлив. еновеехотлнт-
Bc/Cisamktli / — 'риcнорcчи--
hi/tei adj. крaеuетcчин (оратор* адвокат)* слаи-
нелунeu: -cs SclH/ig/i нтиенетcчите мълча-
иис.
BcrCdthcit / — 'тиеuотгчинееT; 'тиеuетeчи-.
Ben/dungy, -—п (»cпнcшиuиc; 2 вж. beunlen.
be/t/icn 1/1 1. нинaниeзм; ниноктин (за (дъжд); 2.
сел.-сМ: лпждунин (с дъждОвеи/а машина);
Btrtuniung/.
Bcutynun//l1llyc/дъждотании ннети1иниИ;
bcrC/t астар: пом-изт.
B/uti'l т* п* *(erS; -е 1. обс-г (то действие,-
сраДис); 2. област. сфери (по внияние* Дейст¬
вие); тoйоu; преш. царство: im -с deu Stadt е
птcлcлнтe; е чернин— ио трило; c/w. lic/i im - ier
Möyil'l/tlici нщ. неж-и. намира се е тлиu1н1тc
на впзмoжне'е; възможно с. не с 1тнлючeио;
im - der WIua1IeeacI/; (си Kunst е сферата но
иcйегннг-ннееттo; е областта ни итнуенвего;
ntw. /ihöri ins - l/r Fibel нщ. спада към света.
нитетвете нз птинит'итc; ctw. gclört 11'11 in
mcl/(c/) - вщ. ие с от моя кенucгeнтноет:
dieeee Zimmtr ist ihr - тоя стоя а нeйноте
цaтетво-
/crCicltrn tr. обоситявом (знанията са* слоки^:
refl. (^'1 am e/w. D -) ззöегиc/яeoм (ле сметки
то пщ.); BerCiche/undy/
bc/tif/g 1/1 refl. енигин /уми (по автомобилно
колело); обръч (по буре); part. hcrCit с обръч, с
туни-
bereift part, adj. зиент-ж-u (дарвс, каро* покров).
Btrlifudy / -еп L шините. сумин— (по кала*
автом/обил); 2. вж. /eu/ITt1-
bc/li/i/cn tri 1. итяенявзн; ететлoнянин -^пе^^^^-
лум/вшоа: трудности; опaрсвв); ут-жлин (онuе-
ш—иия); 2 тaзчиетвиH; изплащам (смemtии.
Дългoбс}; 3. nт-чнегвaн; изчиствам; Btrcii-
yu/g./-
b/n/ie// tr, 1. оÖ1киляH; обхождам. пропътувам
(страни); 2 Kugic/. Meseen - пеc-шивиM;
обикалям клиенти. панаири (като mаркa«сии
памиeк}; part. /lullst а. cтринетвунo1 нноте:
(човек) с еп1т; б. нuеге посещаван (строна).
hcriii adj. (zu. iür ntw. -) теген (да, зз): sici [iün] -
crklär/i, eu--- итнaзвиM; нтявинoм готовността
си дa.--; sich eu eiw. - riidcn iuesem проявявам
/етениеет зо иш-; пенoзвим сс ск/оисш ди--»;
sich - isi/ci държи се е cегенuеcт-
brr/iiri1 t/i re/l. 1. nт1cотнян (ядене. лскло* баня);
2. създовам. причинявам (радост. скръб): c-m
Schsnle - навличам uк'н- nезот; c-m [lic]
Genugtuung - давам инн- удоeл-гнер-н1e; с-т
Sache ein E/dn - тутин н-тий но uш-; sici D ein
Vergnügen - правя си удоненетниe; 3. refl. гетни
сс до—. тъкмя се. nт-lгетнин сг ди---: sich zum
Sreu/cm - пти/^егнин сс да мра.
hcrcitcn* tr. ебяздвам.
BrrCitcr1 т* -s. - кейне педгегня ищ.
BrrCit/tU и, -s, - 1. спорт. ö-рийт-р, ебeтинaч; 2.
неucu нздзнтoга1-
/'rCii/liitrn* 1/1 trnb. държа е генстиеcг; пт1тен-
вям (белела ли контролО) -iry/i tr. trnb-
пT1ГOтeяM; за да мн с пол тъ'a; .-mlei/1tr. nefl.
1гнЬ. пти/оннин (сс). нагласявам (c-r-
Ь/utIte adv. тече.
BerCltseeeaie/ — 1. cегониеег: I/ - sein геген съм;
ctw. in - hüben нмам ищ. тетево; лщ. мн с пол
TЪ'И; нз разположение; 1/ - ll/grn е гогенuеег
съм; очаквам ситнил зо третото; 2. nенинcйcке;
H1дицнеu-реке (дежурно) поделение; 3. воеш.
иcжутcнте; дежурни чисг.
BerЩlsceeafttaareilflUiyt по1нц-йенa; нид1H1е-
н-текз част; -utei н дсжурсн л-нзр; -^ric^r^st]
воен. ну'1и зи птетинегaт; *elienei н лгжутен-
не: '-||ökömötiYr [-не] - , - дeжутeu ноненотин;
■*-pölietI / дежурни мнл1нuя: -stclluiy воен.
потннии зо поддръжки; -t-rupptd pl. боен.
тeт-pннн войски; -wa/rn н дежурни нелa;
-еиу мжп- дсжурсн ^0'.
bcrCIi/sichrn* in1r. b t/nb. ио разполож-н-е. пои
Tпнa съм; готов съм; -st/lili tr- trnb. пт1cег-
вяH; нoт-жлoн (ло До ме с подръчно).
BrrCiistclIuny /, — L запазване но сго'* (ло
купувачо)- ви мссто (ло посетитело); 2- еmuуе-
'01-, диване ио татпележeннe (па кредит); 3.
воен. изходи* познпия; изходно пелож-ннe (за
249
berge/
настъпление); войски е тикана nозипни: 4. вж.
bcuc1lstel1/1-
BcrCitungA -сп птигетвянe; нтрoбетвoна;
/trtiltf'illiu adj. 1. готов (gз---r: 2. услужлив; 3.
adv. с cоговuеет-
BerrhitHillly/til А» — 1. готениеег (До направя
пщ.); 2»уенугли1воег-
/trCincn* tr. 1. спорт- aтзнувaн (нeпрояmeлоua-
та врата); 2. нсМ; щурмувам (крепост* пола-
щея).
binCit/i tr. конц, (е-п -) давам рента. пеис-я
(uнм-r-
b/n/uen ./- коя сс. ритнз3вим сс (зи nш-); съжаля¬
вам (за, чe---): eeine Sünden - розкаЗвам сс зо
глcхев-т- си; ich bereue 11'11. dis Koge/ui
//^'11 eu Uabem нс съжолявом. чс отидох ви
ненн-рги; ich habe 1i'hle eu - нямо зз кaкве до
се разкайвам: Bcu/uu/y [
Brny и, -(/)e; -е Е планинско възвишен-е; миc1в:
хълм; п/инина, тир. бол кан: Fiuer epclnnlnu -
вулкан; c-m - ungticn трътвoн до изкачвам
долен* пнииинз: е-п - b/zfi/g/i покорявам,
успявам до са изкачи ви връх; zu -г lahr/n
пътувам ер-шу течението (с кораб-, лодка) (но
вж- 4); 1/ il/ -с reisen ет-тoм но плoн1нoгo:
преш. -е versetzen местя пдoнннщ/7pe/t; göldenn
-е v/uepr/'ien еöeшoвим знотнн планини, ди
сваля звездите ог нcбeте: cln Midi wie ein -
пливииа чен-'; üben - und Tal през иен1U1 и
плиниии; ниднъж н вишир; (впрокалкота) прсз
ленен плиниии е десето: ролк.; [schon] über slic
-е s/in офейкан съм. отвъд гори и планини съм
теча: üb/n den - sein преодолял съм най-
нещене- гтулноге (при бо.лвсп1'-робота); пр—с-
неч1H съм грипа; [dleteinn] wie l/u OcUs vorm.
am - [стоя] като теле пред шарени порг1: die
Haart stehen c-m eu -c 'еcaтa му c настръхнала;
посл, liitcum -e wöh1/1 auch L/ule н другаде ис
са nе*cнуuин1 от тебе; н дтугзлe хетoти имат
мозък е глаеато си; 2. грамада, копира, куп
(кники- трупове* плодова); ралк. [mll Ин.]
liir/nm -с isitci тоя. 'рия нш.; З.мит мъртво
потеиИ; я1еви скала (безруДа); 4. Доил, пливии-
ено пасбище: eu -с islrci отивам во мандра. по
'ешит1ГC; вз nниll1uенигe посбнща.
B/nu»»», //ng»»» обект- - 1. планински: Beugjoe1: 2.
H1U-H; тулите'1; Bergbau. Bnugbautn-
btu/sh adv. ниледу; пран. с/н. geht - върви по
надолнище; ns geil mll c-m. mit clw. - някои.
нш. запада, изпада, пропила; 1!!^ отива злс.
Bcuy/s/liiy, -übiili т пни!!1uен1 склои. скот
.u/slte н тераса но пн*11-нск11 е'неи; -nhsiure
н стръмен cнлеи во П1зн1нa-
hcr/lhfäute adv. ниделу по cнлеиa
Bcry/uitr , мои, руина жила; -uliir т заел.
неuлет (Slueöuamphusr: -aeöUd н бот. явет;
клен (Acer peeudoplat/m1ut;;*akad/ml//минна
академия
B/n/amöte/f, -п бот, ö-ртимен (е. вид нрущи; б-
C1iuue aurantlum /ergsmis — дърво и инед)-
Bcng/1mecl[лоол. белогуш дрозд (Turins töuquu-
lus); -amt пмон- инспекция во мнннт--
bergam adv. нагоре. по нигетнишe: ралг. is geil
wieieu - нщ. сс cпвтcмa-
Brry/arb/llcr т рудничар. руиокепич; миньор;
-nibcltcrvcu/sie н мат. рулничитекa плефe-
cнеиинuз оргинитиция; —uui [мин. праеблиии-
вoшo скали е e'cплоaгиц1енния тийен: —s/el т
накар при м—на.
biuyaul, /ergsuTfänfS adv. вж. beugan-
Bcrg/buhn- f планинска железници; -blutt J мин.
рударски чук; -bnu т минно дcде-
Brruball/beг/reeiguпi/* прито зо eнcпнозтaпия во
залежи; —Tuciicit [ прaве. nозволитeнне за
нзднтвoue и e'cплеaгипия но педзeнни богатс¬
тва; -gr/ici н минни еöлиет: -/ündr - /. —Irir^g- / '
ниuне инженерство; минно дело (кило неуко).,
-I ■/vier [-нн] п минен босеЗи.
h/rgbaull'l adj. мннeн-
B/ry///amtc(r)n чиновник при управлението ио
педтeннитг бегa'cтви; -hclö/ie / мннни служ¬
ба; -~h/se1nribuny/‘ееокр. отоcриф1я; -h)rwö1*
пет т планинец; -blüu п ошнср. изуриг: --/öck
т зоол. котитег (Сирси 1/гх); -eöerr/ т каме¬
нарско ш1ле: -brand п умори (цвят).
Btrqy/utt/r [ — миивр. стипци, съдържащи
желязо; -lorl п планинско cале: -dпгeretiee м
тунел; nто'еn-
Birgc p/iMuH: ялевИ; мъртво. поснни скино.
Bcu/cbci/A’eW/z B1cе'е П1oте-
Berge/g/ld плюр, възнаграждение за cгокоеnиcя*
езие с/сд ивaтня: -gul п .мор, cпиеeuете след
oвaтня; -isfli н мор. пт1егиu1ш- (като
временен пoдолoн)-
b/rgeUo'h adj. висок кине плаииии.
Bcrgcfsnn п .мен. тулитcк1 чук: тулитcно шило.
B/rgnIohn т мст- = Birgcycid.
B/r//let/r [ лоол: планинско живолерче. сиво
свричка (Lidlus /xeu/1löur.
bcrg/n* tr, rejl- I. nр1б1тин (реколти* останки
от корабокрушение. трупове след битка).
изваждам ог р<гзвa.нll!Гll; пежит1: bisier /conilcii
20 Lcici/1 aus dem Schut/lsulli /c/örgn1
werden леc-cи успяха до извалят 20 групи ог
Ta звa.ни!Гllгe; 2. е rejl- скривим (сс). подслоня¬
вам (сс). прlllогинзн1 (сс): sich gebörg/1 Tülle/
чувеmвувин1 сс пт1юнcu; ло завет. нзвъи опас¬
ност; geborgen sein (von c-m. elн•-r из е1гутuо
място съм. намерил съм завет, тaенен; 3. а rejl.
поепп. (elw. in sich -) тоя (сс): крия (се);
съдържам (моствроя: спаспостИ:
що); die E/dc biugl 8'11/21 in Ihrem Schoß земята
тон cп'тев1щи е ведрата си; sie barg iln Gesicli
in len Händ/i тя зикри лицето сн с ръцете си; 4.
мор. di/ Segn! - скатавам. нививoм; прибирам
платното.

Beeg/enge
250
Beeg/e/ge/ееокр- клисура, дефиле; -ente/оюл-
планинска потапница (Ny госа /nae/la).
Beegee и* -s, - мор. стокоспасител след авария,
при корабокрушение.
Berge/ е [-ржаре] / -/ L канапе, кресло; 2.
овчарка.
Be/ge/echt п мор. право за стокоспасяване след
авария, при корабокрушение; право на възнаг¬
раждение за това.
Berge/z п мин. непречистена руда.
Beegee./. вж, Berg...
Brrg(ee)/ha/g н планински склон; прен. —last /
тсжко брсме; -rücken т хребет; -zn/nen pl.
планински зъбери.
beeget/ef adj. много дълбок (елсро, пропаст);
Bergenie/ооо.л. вид кукумявка (Sie/x bubo).
Bergeveesa/z и мен. запълване (не използвани
галерии с безполезни скеле).
heeuevrreetzegd adjl поет* преместваш планини
(вяра). всемощсн.
Beeg/Tach п минно инженерство; -fahrt / 1.
изкачване към планински пасбища; 2. пътува¬
не (на кораб) срсщу течението; -falke м зоол.
сокол-чучулигар (Falco holumbaeiue, aesalo/);
-fall m мин. срутване на шахта; -färbe /охра;
-fasan m лоол, глухар (Teteao h/ogaNus).
heegrTe// adj. самородсн (c минерален примес от
Mieö) (орeбрс}; -^fertig adj. мед, = -^^^^S^tiu^-
BreurTee/e Г 1. мин, естествена подпора (стсии,
оставена като подпора)} 2 е -festung /
планинска крепост; -fett п . минер. тлъста
глина; -Tex и ризк. алпинист-маниак; -н
лоол. планинска чинка (Fringilla mo/t/fri/gilla);
-flachs н минвр. азбест;	п мштер. вид
азбсст; -fre/he/t/iuH-. право на минна експлоа¬
тация, на запазен периметър; -fried н исМ:
[главно отбранителна] кула (на замък);
-(gebrauch н рударски обичай; -geisi тмот.
планински дух (обикновено ло Rübe^t^ld)* -gelb
п охра; -genösse мин. члсн на рударска профе¬
сионална организация; -geselle н рудар; -je-
zäh, -gezan, -zeug n мин. рударски сечиваpl;
-gipTel m планински връх; -gold н изкопаемо
злато; -g/ct m планински хребет, рид, рът,
бърдо; -grün п минер- малахит, зелена боя;
-gut п 1. вкаменелост; 2. мин, полезни изкопае¬
ми pl.; -halde/'1. планински склон, сипей; 2.
мин. табан, халда, клсин/щ//—ha/g т планин¬
ски склон; -harz п минер. асфалт; -haspel /
мин. рударска макара, скрипсц; -häuer т мин.
рудокопач (по лобои); -hauptmc/n т* pl. ^г/
-hcnpileute ръководител на минно управление;
-höhe / L планински връх; 2 (измерената)
височина на планина; -holz п мштер. азбсст;
-borg п връх на планина, чукар; -hh/d/илшя
вагонетка; -hü/te"планинска хижа; заслон.
bergig ос-тор. bergich/ adj. планинист.
Berg/ingenieue т минен инжснср; -joch п пла¬
нинска седловина; -^kcete / минна снимка,
-katze /1. зоол. дива котка; 2. оловно отравяне;
-kegel н конусообразен хълм; -eeseel н кеокр.
котловина; -eette/гulанинска верига; -knappe
т аан- рудар, миньор; -knappschaft j мин.
рудничарство, руднична общност*; -knoblauch
н бот. гарвански див лук (Allium ehordopea-
sum); -koppe jкеокр. = -kuppe; -koek m мшнср.
азбест; -krcnlehret/планинска болсст; -keax-
ler m еваmр. обл. вж. -Steiger; -erletall n
минер, чист кварц; —kuppe /заоблен планинс¬
ки връх, купсн; -lauch т бот. планински лук
(Allium cari/atum).
bergläuf(t)ig adj. мин. по рударски обичай.
Beng/1eden п \-мин- кожена престилка на миньор;
2.	матер. азбест; -lehne / планински склон;
-lehrli/g т ученик-миньор; -lüfi/планински
въздух; -mann т* pl-, -leute рудар, миньор;
-mä/nchen п мин. планински дух — джудже,
brrgmä///ehh adj. рударски.
Bergrmannekrз/kbel/ j мин. рударска болест
(онкuлoаmoмuоло* анемия); —man/s/neu /бот.
ветрогон (Ery/g/um emrtbyei/num); -mehl п
метер, инфузорна пръст, трепел, кизелгур;
-meeeee т = -wccge; -milch/минер. планинско
мляко (калциев карбонат); -minze " бот.
богородиче, божигробче (Calam/ntba); --mittel
п мин. междинен пласт, междупластие (лшжфг
пластове с изкопаеми); -ncse j вж. -absatz;
-not/мин. опасност за живота (врудник); -öl п
мин. земно масло, нсфт; -pcrte/мин, парадна
секира на рударя; -pcrtei/ист. монтанярите
pl. (във френския конвент); -partin/ екскурзия
в планината; -pech п минер. асфалт; -predigt/'
6н6л. проповед в планината; -rat н 1. мин-
управителен съвет на мините; минсн съветник,
члсн на съвста; 2. минен референт; -/echt п 1.
минно право; рудничарско право; 2. право на
експлоатация на мина; 3. ист. налог на лозе;
-regal п оси- насм за земя с изкопаеми.
bengrrlhb adj. планинист, планински (омротa).
Beng/reigen, -reihe/ н рударска пссен; рударско
хоро; -r/eee т великанска планина; -^1^/^ т
скална пукнатина; -rot, -nöte! п матер- черве¬
на охра; -/ücken н рид, хребет; — entsch т
свличане на почвата, на пластове (в планино-
то); -sclz п каменна сол; -sattel т ссдловина;
-schaden н повреда иа тсрсн от минно предп¬
риятие; -schicht /мин. извънредна миньорска
смяна; -schlag н лавина от камъни, срутване
на скала; -schrund н цепнатина в гпетчср;
-schuh т туристическа обувка; -schule"мин¬
но училище.
bergschüss/g adj. с много безполезни примеси
(минерали).
Beng/schwade/ н мин. задушливи газове (е
шапид); -schwefel н минер. самородна сяра;
-segen т мит. благодат (от руДник); -se/de . " '
251
Brrnstel/rarbei/rn
минер. азбест; -s/ifr f матер. хуми; -sprächt f
миньорски житген; остир. събрание ио руди-
T—: -sirly н = —pfud: -si^ii^u^ii п планински
еперT; т/п—ни^с^ъм; -st/i/cr н L uдoиннaт;
aнпиuиcт: 2. мин. шeзтcт.
b/nyetcigcrIeeU adj. спорт- пнзнннилcкн-
Beug/eiöek т 1. лсолр. нacнт: 2. тоигa но плюли-
иoр: -siüne н = ~n.tte'h; -eпeet /мед. белодроб¬
но тиöо1ивoиe ио миньора, рударско охтика.
bguysÜcl^i/iU adj. м<вД. ехmичив (рудор* миньор).
Bcrgi/cr т минер- асфалт, битумен.
/rn/übcr adv. през п/ив-лино.
/iryÜ/lIcl adj. мин. ебнчиeн у. сред рудирите.
Brr/ulmc/бот. пнонниски бряст (Ulmus monta-
ni).
Bcny- und Tslbahi /Плъ^^^ю^ 1'0 c вагонетки (но
панаир); -tour [*гут]/lнлиu ниски излет.
Bcrguiy /, -еп L мор, cиocиeииг (но кораб*
иoробoкрутeпци}; 2. пр-б-рине ио тeне/тo н
пр; З.мср. енагавoнe во u1oниaтo-
Btryunyeaktlön / споснтс/но акция (а планини,
по море).
Bшu/u1ue/llhiztu/ п мор. спасителна /ои'и:
-gut п мор. прибрани развалиин. отломъц-,
вещ—. стоки ог разбит нориб-
b/ryu/icu adv-, надолу (= bcngsb): /eugüЬeU; /cug-
u/l/u през планини - леднин-
B/ng/vcneaie т мен. руднично запълване (=
B/rg/vcisaie); -volk п uлининеке ниcc/-ннe;
п/иниuц1: pl. руиничаритг; pl, мит. плоннис-
ки духове pl,; --Yörspuпgu т - -nbelle; -ниа/с /
мин. нин1енем-р; -Huclt /Сслас-тии служба
е и1зиииoгo: -Hund /отвесна стгиз.
b/rgнärte adv. към плоиннзтз.
Bergwerk п TУЛIГ1'; ннua-
Bcrgwcrks/bct/Icb т ниние предприятие; -ср
y/ntum п минно собственост; -virliy н uuoн-
нтeиитнриue ви нинuе прcgилияmиe-
Bcuй/нee/n п минне дело; -wi/ftn п често pl.
минен въздух; —winsc / плoнинcне пасбище.
1нвзgo: -Wutuei/ослоеи во U1oнинa; -ziii п
минср, еoмереgeн нидa3: -zfiiobtr н мштер.
еoмередeн 'иновaт; ннноöпт•
BcribCri/ -S, —мед. öгри-öeлн (болест).
Bericht т. -(e)S; -с 1. (ü/cr ctw. А) ие'дил (нз 1^.);
отчет: - /т^аИст ие'1иднгн; долагам; 2. съоб¬
щение. репортаж. леп1cнo; търг, иeнзо; isul -
при иннзе: 3. сведение, пенитинн-: nach den
allen -еп по старите етcдcнни-
//гlh1i/1 tr. intr. b (c-m üben etw. A. von eiw. -) 1.
иокдаивом, делoгин (uнм- зи uш-): 2. съобща¬
вам, тoзкaзтaм: оcвcденивaн; ннфoрнирзн:
прен. gut, Tals'U b/n'hlnl sein птивилне; зле съм
осведомен;ролк. da bist du laiscl /c/ichlet имаш
гр-щни-
Bcrie1tcгstlti/r m 1. леn1ен1H; кетccпенл-uт (то
вeомпаи); 2. иеклидчик (пред събрание).
rii^l/^cnSt^fttn^^^U ], дописки р/.. корeепенлгu-
ция (тъп вестник); 2. gен1agтoнc, делoгaнc.
bcrichii/ii tr. refl- 1. пеилoвим (сс); итпрoтим
cр-щнo: ich möcUic mein/ Aussagem - бих иско/
дз поправя нoзинете от мси, до уточня нoзино-
то: 2. уреждам (сметка* дългове). B/rfcltiyuiy
f
Bcri'hifuungepflfe1t / задължение (но ллевсн
редактор на вестник) да изправи депуенити
ГT-щкИ; до еuротeргoвa (новини* дадени лoг-
рeтuс).
Beri'hiSluhr п отчетна гедниo.
Btrfehie- und Wahlversammlung / етчcнноит*
öерне събрание (но oтгaнu?aцuя).
h/rf/'hin* tr. 1. понириетин; души: ралг- dis
möch/c ich crsi mal - първо дз видя тевo колно
струва. но 'И'не прилича 2. refl- шеК; отлсждо-
мс сс (прсучоваме се) ед—н друс (мълчаливо),
bcriceeln tr. L ореcивзм; нaпеивoн: 2. ралг.
въздейсттувам непрестанно (чрвлраДио* теле¬
визия).
Berieselung/ — гравитачно нauеиeзиг-
Berieeelungeanlage , ниcтидaния зо гринитачно
иипеивoиc-
b/rf/ect part. adj. с нотo (дървО' оmбoл}.
benfnytn 1r. слитим пръстен (на птици* на пръс¬
тите си): schwer h/uli/ti Hänic ръце. оттуnи-
ни с uтпcтcни-
/crftten adj. бост, коucH; ио ^1: -г Truppe 'онии
чист: -е Waffe кивoдeрни; - machen превръщам
(пехотна) е конни чocm: снабдявам с конe:
schl/cii - sein нимин добри 'енc: с малко кенг
cпн-
Brrietric(r) и* -п. -п остар- неuuиH; нивoлeриcг-
Berkäi и* -s, — текст. мебелен плот.
Berlidi / -п сстер. бернина, четиримсстно път¬
ническа 'елO; нa1иcнз-
Berlidtr1 adj. берлински: - Kongгnee Берлински
контрес; - Zimmer берлинска стоя (голямо
прехоДно стоя с един прозорец); - Eisen в—д
копан зо срибниви ж1негu1; - Ol/i вид нoх-ле-
вт пeчнo; - Weiße mll SeUues бсрл-иис'* светни
ö—ра с нaн1иет е1теn-
BrrllicT т. -S. - BerH/cnii / —, -псп 1.
берлинчанин. бсрлинчии'и; 2. коне, öcтлинcки
поничка; 3. = Berlin/.
Brrliirnhluu п бcл1инИ; вил гъмнее1uи öd.
//^11(1/)iscl adj. ö-рлинcн1-
b/rllic/i intr. теноря с берлински акцент; cеноря
берлински gиoнeнт-
Bcriöckc / -п остир: висулки — у'тищ-н1я ио
джобен часовник.
Bcrmc / -п бовш- берм* (но oиoЛ' при бентове;
крой ж^п. линия)-
Brrdlureiicn и. -s, - 1. öeлнoлдинeр (монах); 2.
бcpнopдинcке нучe-
Beuneici1 т кехлибар. янтар.
Bcr1st/i//ln1niytr н поллиигин от 'сх^ибир;
-1^11111 -drelir т техи. етругит; изработ-

Bcr/slci//fai/
252
ваш кехлибарени нтдeдни: -TUny т търсевс,
добиване ви ксхдибор; -firnis н н-хдибирcuе
лустро; —fl^'lcu^ci/ = -ifany; -pcrlt /cc>/нlбгтг-
!Ю зърно {ле oкар1ищa); -schnür/ ' 'cх11бaтeнз
еcпрницa; -spitzt/ кехлибарено пигoр-; -elru-
Тс /11lpcд-fc'ет1чccни гптcевеки път Бaнтнйе'е
— Адриатическо нерc-
btnieit^nc(r)n adj. 'eхлибитcн-
Beröorrindj/ -еп стр. цен—ят комплект он тръби
{но постройка).
Birstrk М; -s, -1/. Berserker т. -s. - 1. мит.
бcрт-р'eт {скандинавско митично същество);
2. преш. буен, итеегeu бтиuu1K; воин.
B/u^^fr/rn/ysi/ м ятеcmиИ; бясна борба; -wut / -
ярост. биc•-
/1^6^///. brrserktri intr- b öccиeи, öуйегну*
вaн-
Bcrsl'i /н. *(e)S; -е лоол. неcmуT; бзбей (= Blreei);
htrstri* int/i s пуквам се. пукам се; (зз кожи)
випукним сс; пръсвам се, избухвам, гнеnнол1-
а прен.: iie Steine - von Frost камъните сс
uунин ог мраз; zum Beuetcn satt ще сс пукни ог
ядене. преш. von Ls'h/1 - пукам сс ог смях;
Böe1ell - пукам сс ог злоба; разг. das ist eum -
преето но сс пунucщ он ид-
Brrtc А *птaгтгeлeни /итнитурo»
/1^'1111/ adj. с лошо нмг» птеенеnуг (а лош
а.мuсъ1)-
bcuü'kci tr. емзгьеcнин; оплнтин; енийнaм; uд-*
ияним {сърца); ечaревaм; 2. педмзнвaM; при-
нинним; а пран, (птици): ^'1 - lueehm попадам
е нт1ннaги; Brrückuiy/.
hcr||c/cie adf. пнснигслеи. очаквателен.
/crUhkeihhiI//1 tri 1. вземам пои внимание,
егоöтaжeuиe; предвид, държи сметки зи нш-»
запитам (добри ведя; жcниниe); 2. шег. обръ¬
щам (нкм.) гърба си.
BtrUekeie1ti/udu -/: in - s-c Veudin/ele с оглед но
•заслугите му; un/ет - icu Umelnnde прелт-д но
обетеигeлcттaти: I/ - d1ee вземайки птeдвиЛ;
•IC-
hguüecui tn, I. мор. обзавеждам. снабдявам с
гтгбнo: 2. обхождам. еби'oням с дел'o.
Beruf т* -s, -е 1. професия, зиииг-c; im - ^1111
имам професия; was sind Sin von -? какви
професия нмaтc?: s-m - 11'1/1111. o/ilc/cn
оглавим сс из. тallимивaм сс с тoöеmaтO; профе¬
сията си; упрожнявом си професията; s-n -
'1/111111 ебъpнвaнl си птофccнятз: 2. призта-
нне,
htrUlcn*1 tr. refl. 1. (eu sich. eu ntw. -) пенн'вин,
nризеттвaн; Gott har ihm eu sici - Бог то
пT1ÖтИ; пов1ни: библ. vliin sind wrni/c sind
suscrfähll нuеcе твoин» малко избрани; B/nule-
mc und nlcl/ Bcuulcii зеови и н-твинн; 2.
иекиивaH; удостоявам (зо нщ-). uрнзевитaн;
избирам зо никея ниcии; e-m zu c-m Ami, in ein
Ami. zu e-u Stelle - пенюнвaм нкс. из длъжност.
пеег; c-n PгöTessör auf с-п L/lustuli - пени!гнин1
професор зо нинея катедра: 3. refl. (sich аиТс/н.,
c-n -) иозевoвзм сс но иш-; икт.: sici auf e*e
Uisehuid - изтъквам истинността си; 4. ралк.
уточacвзм (чрезмного.хвалспс): bcrulc is 11'11!
до нс то утечиеиш!: ich will cs /ich/ - до нс чуе
линенът: до нукuи ио дърто; 5L австр. юр.
зпсл—рам. обжалвам присъда; 6. свикним: dic
Stände - енинвaн cъcненuня пзт/змcнm-
brrUT/m part. adj. 1. вж. hcruTc1': 2. птнтнoH;
реgгн зо ищ.; компетентен: er ist flc dazu - гои
с 'aне редcи зо тевз: ich fülle mich ilcli lazu -
ве чувствувам призвание зо mовз: 3. естер.
птее1отуT; nтечуm (предимно с Добро).
BrrUfknunt п бон. знелагницa (Euigeuol зcет)-
/1^111'1 adj. профec1еuo1eu-
BerUiS»»». /cnUlS»»» плеф-cиени1cи: Benu^sheui-
iung.
B/rüfs/anwärtrn m кандидат за миcте; служби;
-arbeit /професионални работа, дейност; *nul*
кШгипп/ префecненoниз преcecнo: —1^/1-
lung/подготовка за професията.
h/rUfsbcdinyt adj. свързан с професиято (разхоД*
болест).
Birüfs/bcrsiui/ f напътване при избор -ни
смяна но професиято, рoбетaтo: -//usiniys-
«/111 f служба зи професионално насока; -Ьс-
stimmugy / ' = -н п11.
b/rüfe/b/eöyen adj- иoеечcH; ернeиг1тии към
професията (подготовка); -billige adj. про¬
фесионален (училище).
Brrüfs/biieuiy / Iфеф-C1еlloлне ебтoзевиниc;
-/1'1 п трулени книжка; -cluc [ професионал¬
ни чгcт: -c/eic1u///пpoфеclIенaлuи nолтеген-
кз. B^niTou——; -ctlos , ' професионално етики;
-Fachschule/- професионално учидишe; -111-
пшг н професионален спортист — нотоц1кдc-
H1СГ; автомобилист; -freueigktlii/любов към
професионалната рoбетИ; уиевонетвиe ог нcи:
-Uc1clm1ie н 1. преф-еиеиoдиз тайно; 2. про¬
фесионален c-ктeг: -ggmösse н кенe/o; -ge¬
schälte pl. рибети, тзgoнн е кръга ио професия-
го; -httu п професионална oрмня: -julrt pH.
птеенужги1 солнин. птеенужcие време;
-kdrsikicii/мед. професионална болест; -кипи/
п = Bcuuikuuul; -Ic/ci п професионален жинеГ;
професионална деИност.
b/nUfemäßi/ adj. професионален, по професия
(музикант, артист); кого г/звиз професия,
'omе cпcнни1нcт-
B/riffe/пlcne'1 и чист професионалист, специа¬
лист; -mluehfU'he н млади. подтзcmвзшн про¬
фесионални кзлри; .öfTfzltr н боет. кадров—
ефнucл: .onyanieatioi / професионална етги-
профергииитoпни; професионално
uрcдcгaтнтe/cтне: -pus/ifkum п прентводcг-
еева итинти'ю -г'CYöiufIönär н професиона¬
лен тeвoлюпнонcр; -e'hu1c / професионално
253
besagen
уп1нишг: техникум; -schülcr и упcu1н в
т-хи1нум; —sshullehr/r н уч-тен е техникум;
-solist тн 'одрови, cтрпхcренcн нейuнк; -spoT-
irn и спорт, професионален спортист. профе¬
сионалист (футболист е под.-); -sprne1c - f
професионален cтик: -Statistik f стат—сник* иа
тaняmииmи; -stolz и професионална cетиеcг-
benUfs/ät/g adj. рaбетeш; заст н някаква профе¬
сия.
BcrUle/in/u//преданост към професията, профе¬
сионален дънт; -unfäll/kcit /неспособност зо
професионална рoбетo (вследствие злополу¬
ка); -Udisll н злополука пр- упражняване ва
професията; -verhol п забрани за уuтижuининe
ио професията ^/*//1'11 и тeцилив1cт:
-vö/muidse1lTt /професионални опска; -Häll
,- 1тöет но професия; -WvcttbcH/rh и ептcвuе-
тонне но младежта зз професионални nедcе-
товки (в ГДР)-.
berüTew/de/u adj. проm1вепте>фecl!енaл-н. несъв¬
местим с професията, с професионалния дълг.
Berulungg" -cm 1. uо'oнИ; избор, низнзчанине (ие
ръковоДвн пост): - I/ ein Ami нозночоване но
служби; s-e - an die UdiY/rsItät.; auf li/e/m
Le1uetu1i nо'иннинemе; 1тберпт му зз професор
е уullнeтеIlтcтИ; зз тоя катедра; 2. признание; 3.
юр. обжалване (по прис1ъ)о): gegen ein Urteil -
cinle/cn еöжoнвим прнcъga: 4. (auf 1-1. ilw.)
пезовaвинc (b*):' unleu - uui lem Zcugcn, auf s-i
Unschuld c позоваване из свидетеля. нз невин¬
ността си; 5. oолир. свикване (по парламент.
конгрес)-
BerüTu/дe... аестр. опе/отнесн. aпeлaнuенcU; зо
зпc1итив-: B/niUngskllg/-
BrrüTuius/Trisi/юр-cтек зи зпeлитзнe; еöжинвa-
не; -/erlcit п юр. втора съдебна инcтиuц1и (за
даден процес); -kclsye/юр- апелативни жилба;
-verfuhren п юр. нтоте1ucтиuн1еuuо nтеит-
eелcтно: ~Vtnhugdlngy / юр. тaз/нeжлии- из
процес във втора инстанция.
benUhen intr. b прен. (aul. am eiw. D -) nечинин,
еcиовoвим се но, дължа се из. зивl-еи от: das
beuult auf ilien тото 'зависи от вас; п-е Sache auf
sich - lassen еегивян вщ. ниеглинИ; не сс
заи-монам повeнe с нecе*; iaeenm wlu iss auf ^'1
- да нс тевотим повече зз геви: ns dib/1 - lassen
еcгoвям то, кинте си с.
benUbige/ t/i /efl- 1. уcпе'оивим (се) (uн/-; cънгеm-
ти си); уемиляним; угиножвин: c-i üb/n е-п
Veriusl - утешавом 1'1. зо иякакни титуби:
benuelgendee Mi/irl уcпоко1ггние етгдетне; s/i-
nm Sie ga/e hcruligl! бъдете съвсем спокоси! 2.
re/l. sich b/l /-и 81'11 - зиgеeенявим се c нш-,;
Beruhigung/
Berühiдhnueeondensator m род. неидeитиmот зи
H3енитиue но шунен--
berüh/ten re/l. остар. (sich sninen. c-n 81'11 G. mii
c-n SicUn -) гордея се. хео/я сс (с ueге; с uш-r-
berübmt adj. прочут; знаменит, нтeecтcн: wegen
ntw. - sein словя се с uш-; sich mit niw. - macUen
проявим сс с ищ.; ризк. ii'll berühmt средна
P3бет3; нс с и-ше оcобcне-
Benühm/hie/ / -in L слова, пречутееT; нтвeет-
ност; 2. тиим-иитоет, корифей.
berühren tri L иокеcвaM; п-пим, похвoшзM;
бу'oм: иеcягзм; допирам сс до вщ.; ттин1чи с
н^щ.. а прен.: ntw. mir dcm Fingc/n - пнuин;
докосвам нш- с пръстите си; мат. с-с G/uaie
berührt dic Kurvt дюлево uтaви линия с деn1тa-
тенна из нт1пгaa; lichi -! ис пипий!; s-c
Mciiuny /c^lut sici mir d/n m/inlg/n мнението
му c близко до моане: 2. засягам. cпемeнзним;
ионеетaм (въпрос* преДмвт); 3. отнася сс до,
тзcигз: будн, прeлитвн'вo (такива а такива
чувство): dis berührt mich това сс етнaеи до
мел; dis /cnÜlut micl angenehm, priilici теви
буи— у мел приятни чувство, действува мн
тягеетuе; 4 (при пътуване) минавам 'тий;
отбивам се е: b/l e*т Rcisi Duhee/m - пр—
пътуването сн минавам 'рай. отбивам сс е
Дрезден.
Berubrende/. -пмам- леп1рoтcлua; TauTeHm*.
berubn/g adj. шнайц. лccне подвижеи, гъвкав, а
првн.
Berührung " -en 1. допирове. декоcвaue; gеc-ге
cъпр1ноеиенcи1e; неигикT; а ирсн.: bei jce/u -
zuckte icu Kranke eusammim пр— всяко до'еcнo-
ис белuияг трепваше; mll c-m in - komme/
т/изам пъп връзка, неигикг с /'/.; iie - mll i/m
Feinde suiri'lt/nluitci поддържам егпт1кее-
иевeн1-те c nтет1ниикз; 2. cпомeиaнaнe-
Brnührunge/ehene/'мат. иепllрaтcнии пнеc'еет;
-eleetrizliät/i/л/з. ел, неитингио eлeктт1игег-
eе-
berübrungsrmpT/ndl/hh adj, чувствителен зо ле-
пилинe (животни, растения).
BcгUhuuigetПne1c / - - -cbcie; -д/пае/ / мат.
депирamcлиa: -glli п коигинтии етревo; -11111 / '
мат. гии/сиго, допlиритcлни: -punkt н мат.
гоик:и но лоuиринemе; преи. иоn1тuи теинИ;
вещо общо; -ee1ute н ел. 1зелoтер; -Hid/cl н
мат. съседен. прилежащ ъгъл.
berUßt tr, re/l. изцапан, понр1T със сажди.
Beryll и. *e; -в .минер- бервн.
bes3bbenn, hesabheln tn. 9^^и.розг: ноплютим (е—r;
он^lгивян1 (се), оплювим-
//^11 tn. 1. (mit ctw.) засявам; 2 еöеипнзн;
оеcйвoм; пенр1нин: sein Gesicht нит mit Nin/ci
besät л1н-го му беше покрито със зарасли
рини-
bes3ge prp. G копц. остир. cътлзеuе; според:
/^1/1 dnseem съгласио. според геeи-
besCgen tr. (само с предметен подлог): 1. значи,
етничиви; -ма зничeниC; от значение с: (as
bisagl viel. 11'1^ тови значи мuоcе; не злачн
U1ше; is har viel eu Ьce1gcm геви c нuеcе нижuе;

b/slgi
254
2. 'aзвин; 1трoзявoH; cпобшoвoн; сннистслст-
вуеом; снася: deu Aneeellgeeetl/1 besag/ das
Nähere обявата съобщава. лава пелтебнеcти;
Pinsgrsph 4. dis Vcufrage besagt. lues--- порз/раф
иcтвътт1 ог лоcевори /лиси, нc---
/^11/ pa/t. adj-. besagter (като subst.) епеu-uи-
ГИяТ, тcчcния'; '0T3UHЯT.
b/eägt/rmaßcn adv, нинте 'изахме (в-иe);
besaiten tn, постивяи, опъвам струни (ио музика¬
лен инструмент).
besaitet part. adj: zart - иувcтвитcн-U; нежен
(душа- сърце)-.
bcsUmcn (b/sSm/n) l./i лоол. опнеgявaм: осеме¬
нявам 1тнуетвгио-
hrsämm/li 1г. r^jjl- швейц. събирам (се) (войска*
ученици) .
Bisam ипд/. -еп осЛ1-он. еcгмeнитинe; итнуcнвeuе
оиноливзнc-
Btsitmudus/statiön; ~eunptsttll/ /плют. пуикт
за осеменяване (но дсбuмак}.
Bcenn /н. *e; -е мор. б-пан (ветрило, ладии
мачма),.
bisamd/t part. adj. поръсен с пясък (паmсио*
покривна мушамо)-
besänftigen tr. re/l- успокоявам (еcr; у'рогитoм1
(гняв)- еucнчинзм; облекчавам (болки); B/sänl-
/i/uiy /:
Bcsän/gaffcl /мор, 10'^01/1' ни нcтpннето ни
задното мoпги; -must н люр: öнтиннaчтa (но
платноход); -s/g/1 п мар. лаЗ-зоино uдomне
(по платноход); -stuy п мор. 'т-пиг-н ви naH-
зииноти мочгз.
Bcsäte м, -cs, с L титн1гути (на дрехи, обувки),
киитонг pl-, бордюри pl., обго'*; 2 тсхн.
юнънп1швиue ио нттнв; 3. аeл--ом- нaJ1нчuе
нол1ч-егне риби н рибник (дивеч* Добитък),
B/sätz//anl п. -streiften н воен. нзнпoз-
B/M^te/r т* -s, - пейор. екупaтер -
B'eätel/ieh н т1бuик-
Bcsatzung/. -in Емор- овиоЦ: екипаж (иа кораб.
самолвт); 2. «оси. гaрнизеи (но укрепление*
крепост* град); 3. вовт. екупиц1еuu1 войски.
Btsatzullgs/macht/дъpжaви*екупIИгетни; -rrcit
п 1. птиве но онуnиния; 2 енупициенгн ред
(въведен в окупирано територия), -t ruppig п
pl. онуnин1еuu1 войски; -ешс /окупационна
тенo-
/csäulen* refl. 1г. вулк. 1. изсмуквам се, uoлязeoн
се; опивам (пкк.); 2. е-п b/soTcn msch/m напи-
тaн; еп1T0M; е преш.
Bt^S^ä Uilf S. - sn фам. пнинcmво; пиянствупаие.
b/säumcn tr. 1. перъбнaм; 2. e-n Baum - ража
дърво но гтгли; елязвюм иъcнн; Bes^S^^u^i^u^n^y/
besäuselt part. adj, фем. нeне п—ян. uеcръбнoд.
b/s^lendlg/n tr- 1. повреждам; 2. остар: нoрoии-
том.
BtesClälguumy/ -сп 1. певт-жgзиe; 2. иеврago-
h/schäffrn1 1/- Brö^n. деcтoeим (пори* кварти¬
ра* смоки); B<rechäfTungj"
heechаTTen2 adj. от тинени н токови естество; е
gogcне cпегеини-: 1'1 hl/ von Nutun so - тикът
съм сн по природа (фuлачeоиu а по характер)*
jc nschdem iie Siche - ist според -етгcmвето ви
работити; според обcтояг-нетвете; wir ist cs
iamil -? кок стои тази работа? lumil ist cs
schiech/ - тази лaбегa c зле.
Beschaffenheit / -сп естество; състояние (ио
пщ-); уеттейcтве; направа: die - dcs Körpers
уcтроиегнеге ио гинете; хиринг-тu1тc особе¬
ности но тянеге.
BeshhäfTungsrrlminalitä/ / птeетъпнеег с цел
набавяне (предимно на наркотици).
heehhäftlgr/ 1/, ref/. 1. (ной-чвомo refl-) занима-
еом (се): sich mir Ku/sr. mll einem peiiöeöphi-
scUca Prohl/m - зиинмавом са c итнуетвO; c
философски преöнeм: 2. (c-n -) тзcман; анги-
жирaи е работа. иacгзиинзм но рзöетз. дотам
тзбетo ио /'/.:' unser B/lrle/ bcs^'^i^lftigt 1000
Ar//iicu е нашето птeлnтияги- си зает— 1000
рибетulЩ1; ich kann iln ilchr - нямам тoбеmз зо
нecо: er ist als Aseielcnl h/schäTti/t рибеmи 'ите
асистент; 3. тaннмзним; иu/oжитиu (внимание¬
то* силиис)'; нaтовoтвoм (.001^1/0); die Kldlin
- занимавам, забовнявим gcпaтo-
beehhäft/g/ part. adj. зосн: ein sehr -eu Zahniuei
тпöо1гнaт c твърде uuего рaöетo-
BescbäT//g/h(r) m*. f* -i, -(/) тибoтllик(*иниr; с/у-
жгlШ-шar e nрeдприити--
Beschäftigung / -em 1. тaниuaни-; тзнaит: тaня-
'--. тoбеmи: ue/eimäßige - Uabem —мам тcдевни
тoöети: in - sein но тзботИ; служба съм; 2. вж-
bnschäTligen-
BeschäTtigu/geran/ " ' реЛ; в—g тauиuин1C; робота.
-grneн 1. степен но нaготирвoнemе; 2.
cпотнощeu1- между броя но тиeтнm-; рзбетe-
шнгe н бcтрaбетннтc-
b/sschlИtiuumge1oe adj. 1. б^:зра<^^'тся; 2. ирзтcH;
бсз рoбет3; бсздс-и.
B^^s^'^i^ftlyui/s/nnuu^osijuied. моготне cмушeииc
вследствие но пресилване; -trieb и нитеH;
инстинкт зо роботи; -veehäl//ls п пе/ожeниe
но служащ. работник.
Beschäll/fnseаll fen.-cm. оп/одитенна стонция
(ле иoнe); -fnsechlcg н нсн, дулиuетeн излив.
beschäle/ tr. сел.-ст. (ло жребещ) оплодяв0U;
nокт1нии (кобила); Beschaliin/j/
Beschäler и, -s, - сс1:-оH' жребсц-разплодник.
Beechälkra/kbe/tfeem, дурин.
beschalle/ tr. 1. тратнрим с ултразвуц— (матери¬
али* бельо, спиртни нонuмuа); мвд. лекувам с
ултразвуци; 2. етeучoтoн (ое1oн); проглушавам
ушите (с првДевоная)-.
beschält par^. adj. с черупка.
beschämen 1^. L тocлoнвoн. cкенфутвoм; d-c Güte
beschämt mich gеöлегигз ти мс каро до сс нcрeи;
до сс cтинунoм; ich 11^1 mich niclt - ис щс сс
255
beshhihkrn
поcлзми, нс сс пеерзнвoм; ралк. ие сс давам; сг
bcs'Uämie micl lunch s-c L/isiu/g той м—
иoдмиии; тиcрaми с постижението сн; ///'№-
mend part. зoеринвoш: cлoнcн (държание*
събития).
Beschämung/ -сп 1. тocрoмвзнe: срам: eu m/ln/n
großen - Usbe icU das noch /i'ht gctua зз мой
cелин срам още ис съм то нouтзвил; 2. унижг-
ине.
beschatte/ 1г. 1. (eiw. ~) провя. хвърлям сянка (ио
пщ.). и прен., тиccuчтaн: 3. ралг. (ло мслищия)
наблюдавам. следя терно; спорт, покривам
(противникови играча); Beschättengg"
heech^Snen .г, refl. обл. 1. разглеждам (съсредото¬
чено); 2. nefl. ет1eжgoм са (в огледалото); 3. а
in.r- b съзерцавам (ллевшо part-präs.); Beschau-
mng/:
Beschau/ — бел pl. етлcд; провeлнo.
Beschauer m. -e. - нейге разглежда; cпзcтпатcHs
beschaulich adj. 1. cпенеeн (ж1нег); 2. eтдъбeu: 3.
пиеивне ö-здеен: in -nu Mußt н без.дсЗво
cътcрпouн--
Beehhaul/cbee/tr — 1 cпокейегннe; cпталцoтc1-
иа бези-вност; 2. вътрешен. душевен поней (у
.мистиците).
heshhäume/ tr. пективзн; облнтoн с nина;
beschäupflich/ig adj. подлежащ из пронeт'И;
контрол (.месо, проДукти).
Beschäuuag , — 1 епт-pциннe: 2 преглед.
птевeрнa; ненmро1нринe.
Brehheld и. -s, -е L оттевот (е учреждение
относно решение) (благоприятен* оирацоте-
леп); ответ; 2. юр. остер- съдебно пеcнзненд--
н-е, еплeдcлeннe; решение. присъди. нaтeждo-
нс: ш-п ~ geben. iniasenm излитам еuрcg-/eниe;
поcтинеeн-ниc; присъда; bis auf Heitere/ - ло
второ нареждане; 3. (обикно«, 6е? член) сведе¬
ние; нзвccтнe; e-m - /1/11, sigim еевegомивaн1
икт.; - erhilien б-том оcвeдонeи: ich Usbe moch
knlini - wie— още нс ми c нoтзне; ки'---; ирон,
e-m gehörig ~ sagnm петялпчuе изcе1явзм uнг-;
давам му до лaтöeлc: 4. (еÖ1ни- 6вз п/-и) (- I/
D, mir, über. auf А) еcвeдемcиоет; -^wh^i зная,
еcнcgемeи съм добре, н течение съм ви 1^; aul
alles - wise/n нз неии'е ниннрим етговет: in е-т
81'11 - wissen познавам ееuенuо нш-: ml/ sil/m
- wiesen от всичко рзтбирим: in e-m Hause, in c-
u Gegend - wissen пезuивaн добре един дом.
дадени м-cтнеет: ll/u weiß Ich k-i - по mея
въпрос ис звая нише; нс съм оcвeдемcн: ог
тени uишо не тoзöилим: 5. c-m - tun еттенирям
но нcн1я нoзgлиннци: 6. Даал, ядене зи поucU;
пемaнз (след погребение).
heehhrlden*1 I. tr. 1. (е-п -) давам ини- огcенеT;
оенegемитaм; иифермнлoи; съобщавам (реше¬
ния е посмоиовлвния): c-m abschlägig - давам
икм. етлннитcдeи отговор; е-/ cince Bisscrei -
отварям еп1mc инн-; нaтнaм икн- -ст-ноти: 2.
(с-п -) ионaввaM; ирнзовaвoн; иовнкnaи; е-п
von Gericht - призовавам нкт. е съда, по съд; юр.
dic Puuteiem - илнтевoeим cнрзингc: c-m eu eich -
пенннвaн /'/. пр— себе сн; n-m Söll1tnn zum
Regiment - израждам войни' да отидс е uед'и
сн; 3. бис- (по-чвсмоpass.) отреждам; goривoм.
дотам: e-m ntw. - отреждам нкu нш.: Gott
b/schied is eo Бог '3'0 c еmрeднд: бабл, sein
bes'UIed/m (beecleilen) Teil отреден—яг му дял;
II. nefl. зoдеeе1итoн сс. оcрoниниeaм се; етназ-
тим сс ог uевcчc: sich mir eiw. - зoдеeе/яnaи сс
с нш-; sich auf eiw. - оcлиничoвим сс n 111^;
естср. sici n-s Uuf/ils - зиuитeoм сн прcцcвнaтa
зи себе сн. еm'aтвин сс до сн кожи прeнcн'oтa:
er weiß sich eu - знае до сс егтouннoвO; до сс
тoдете/иeo с мaл'о: знае сн ниcтеге; BeecUCI-
dungj/
brshbrlden2 adj. 1. cнром-H; нeптcгeнциезeн (ис¬
кания); 2. малък лгзничитслеи (лelлuuue' усло¬
ви)'; дребен (същeомвувитue}; б-дниппн; - tun
екремuипa; 3. ролк. лтuиримс ле bcecriest/
(изговоря сс bescheiden); 4 сстер- опигeU;
ceeдуш-
Brecbelde/helt / — ектомнеcT; иcптeг-нинот*
лост; унeтcнеcт‘: - üben преининин умeрeноет-
beecb£ide/(t)llcb adj- остар- = /1/0111(11.
Bescheider и* -s. - ueлн1чзте'и калфо.
Brehhrldung / -—п nтимнрeuиe; резигнация. ог-
низ-
heshhel/en* tn. етряним; трая. осветявам; озаря¬
вам.
brehbe/g/geg 1r. уиеегенcрявиu (получснене на
сума)' петтптжливим (писмено).
Bescbilnligung/ -сп уиеcговeрcниe; тoтnнcкO;
beschißen* tri refl. вулг- 1. извозвам. мятам (и'/.);
2. (обикн- само pari bescUIesca вж. там) нулк-
зoнълcитин; ем1ениuявим: нoнипвим-
beechenke/ 1г. диривим: e-m mll п/н. - пеgaливoм
UKU- иш-
beschdren *’ 1/1 оcтл1тнин.
brshheeen2 tr. (e-m elw. - - пе*рялно c-n mir elf. .r
(по)диринoм (особено ли КолеДа)'. las Cluisl-
/iil hat 11m viniee bes'hent ролк. ляло Ко/едо му
ионссе мноcе подаръци; dcm Ki/e/um wurde
beschul но дcпиmз сс раздадоха подиръпн-
Bescherung / -е/ 1. подаряване. раздаваис ио
полиръни: подаръци: (1/ - land vone/m A/eie-
neenh stall подаръците бяха раздадени пред—
eeпeряmи; 2. фам. баня, неприятни изненада:
ролк. da haben hIu dic - сто гн бслята.
beehheurrt part. adj. фам. побъркан, глупав,
besch/chten t/i nокт1вии със слой.
bescb/ckeg 1/, 1. изпращим (Депутати, примки):
снабдявам с 1^.: с-с Aussteliu//. с-е Messe -
изпращим предмети за ит/еж'öИ; пинзнр: ein
Konzil. len Landlsu. c-n Ko/fcu/ge - пращим
птeиетивиme1н нз епбет; депутати е налитат*.
но 'енфcтeнния; 2. oомор uилeждaм; пелт-ж*

bgsrhlckert
256
дом: enim Haue - пораждам сн роботите (првДи
смъртта се): 3. нелн- len Oien. die Lumpe -
пъ/ни; зареждам, поля печкого. лампата; ме¬
нил. dnm Hoe1öing - пълня виcензma псщ; 4.
спдивям, /ec1рaм; Münzen - провя сплав за
монети; B/schlcku1y/bcеб-ие: - von HöehoT/g
пълнене вз високи пeши-
b/schtckerl adj-розг. пиян.
beecUf/men tn. 1. снатам шипа (но колела): 2.
пеcгaвям т-дcн-
besc hießen* 1г. 1. обстрелвам (позиция): бомбар¬
дирам (крепост): 2. физ. бомбардирам (о/уми-
в—й с нcуmтоu1r.
Beschießung - /. -еп обсгрснтан-. бомбардировка;
нинонoди-
Beschießunyekrcie и носи, пнеш ви обстрелези--
те» öенбзтл1ревнoгo-
/g^t^C^iil/ni .г, снабдявам с надписи нз нибслн
(льрвета, хрисни н ботанически ттид1UИ; л-хн,
улици. шосета).
B/schlIderuny/; -еп Х-вж- b/schild/ni; 2. табелки
/;/.
brschliTi adj. обрасъл с mргc'1нa;
beschimmcin iHt/i s n/eccняcвoм-
bcschlmmtrn 1n. рядко еcвemивим с [ттcпmяши]
сноба свегнива.
bcschlmpfci t/i (c-n -) 1тлутaвaM; ебижлиu; (с
предметен подлог) пезолЯ; неcи безчестие.
позор: etw. h/schimpfi c-i вщ. служи /км. за
петер; потери то.
BercClmmTn/у/ -еп тежка. пезерua ебнди; пету-
гони-, поруганиис.
bcschlinmcn tr. вас. пазя. тaкрн/им; Brschlr-
muiy /
Bnehlrmcr ///. -е, - тзlкт1/инк-
BneeUIes ш. -cs. -е бучк. измама.
biecUfssem adj. part. (аж. bescheißen) вулк. 1.
пейор омърсен, мръсен; преш. неприятен, ми¬
зерен. лош: miu g/ht’e - 1 положението мн с
лошо; хич ма нимa; ein -cs Dasein мнтeрuе
еъшeеmвувиниc: so ein -tu K/ul! такъв мръсен
хъшна'! 2. метнат. 1^0—1
Ьс8с'111ПЬЬсгп nefl. н•.ризк. (зедвци) нзпецaпвзм сс
при agenc, лигавя се; о/нтaвям-
b/schläfen* нп-ризк- оставям (решение) дз преспи
у мси (отлагам ко зи следната сутрин): е-п
Plan - оставям проект ди прecuи-
Beschläg, швсйц- B/schlUg и- -(е)/.	1. обковка,
обкев3; ебщ1вки; металически части (по про¬
зорци. врели; мебели а пр-}: 2- копки р/^..
1зпетявaнC; по' (по прозорци* чеши): плесен,
екc1лин1я: 3. тсхн. пеикенo; 4. юр. ccнт-cmът:
конфискация' eiw mir - belegen c-'вeетuтиM;
слисам наносим тoпел из ^1.; Hub' und
Gut in - nnhmen 'еuфнc'увoм имот; првн. e-n
mll - belegen ангожнрам нтциде нкт. (за себс
си): 5. лов: съвъкуплен—е но блoголед-и и-т-ч.
/ischligen* I. tn. Е ебкетoвим: mir ilsnuncm Reifen
- еб'оeoвoм c ж-/-тни обръч—; ein Rai -
пеетивям шини на ко1c/е: 2. пеgкевoтaн (копи¬
то- кон): das Pflnd scharf - поднотoнoм 'он с
щиnонc; 3. одя/ним (дърто, киuпкr; 4. - мор, lic
Segel - завързвам здлoве; тзневoвoн идoгнoma:
5. лен- nект1тиH; еп/одивим; II. intn- е refl. (за
прозорци* чаши* стсни) изпотявам сс. uент1-
еам сс с елата плесен; с-е Spcien. (in Wunsl
/ischiägt (/1'1) ястие. саламът плcccниcвa:
Mitsilc - металите е'С1Д1тиm; Beschlägun/g".
beschlagen2adj. {.-резг. добре еcecgемcн. cвcдуш:
вещ, опитен, обигран ризк, подневoи: in c-m
FacUc - опитен е дадени еп-ниoннеcm; in lin
alien Sprache/ - владеещ добре сторите езиц—;
резг. 1/ alien Küns/cn - еб1трзH; еmри'aH; врял и
кипял във веиике: 2.ролк. находчив, уgaр-н-
Beschläfienhiei/: - - оевcцемeнеcT; вeшннo, опиг-
uоcm-
Beschläg/hammee и чук ио пед'етou; -legung,
-nähme /1. c-'н-cтър; тaпот: кенфие'иции; 2.
ИHTИЖ1TИH- (ни uнг-).
beschläg/ahmeTrei adj, евеöел-н ет» неподлежащ
на тaпор: неподлежащ ио режим, възбронз
(омoиa' квартира).
heechlCgnahmen tr. ccнв-ет1рaн; 'оuфиекувин;
нутим пол възбрана (ст/окО; квартири).
Beehhlägrehhm/ed н пелнетau (= HuTeehmieir;
-ешиу п ненишнl- 1иегтум-ит1 pl.
beschiauchen refl. ризк. полином са, изиивзм сс.
b/schlCie1/n* /*. 1. д-бии, щпионифин; 2. (е/н.. а¬
п -) прибннжиним се. птемъ'тoм сс д-бн-щ-
нон: првн. вас. обхваща, обзема (неусетно): die
1111111'11 Stellung - nтемп'вoм сс ент1го до
н-птнят-дcниги пет1ция; FuncUt und Sorge Ьс-
schlicl Ihn стрих н грижи то обладаха; das Altcu
beseh leicht uns cтитоегтз сс приближава до вас
иeуеe'mне-
beechleuglge/ tn. ускорявам: hischleiunlglen Pnгeö-
пепеид уенет-и икгиищн1 ^0'.
beechleun/дrnd adj. уcнетит-лeи-
B/schliliini/cr т* -s. - уc'ерит-л ио моторна келo;
фал. ускорител (на елементарни частици —
електрони. протони е др.).
B/schltrun1gung/'ycяopяюu-; уcнетeннe;
hrschließen* tn. 1. р-щoнoи, nтcмoи решевие;
иоcmинетивии: iie SacUc ist fnei bescUloeecm тоя
рзбеги c окончателно т-ш-иO; '^3 c свършено
рo6е'и; 2. птиндючниU; завършвам; 3. /песНю/-
sca sein лежа, нoмнтим сс, съдържам сс е нш-:
In diesem Bill sind iie ticleten Werte Ьnsehloeenn
у '01 образ са съдържат най-дълбоките цев-
ноcmи: 4. ein völlig Im sich Ьnechюeenmnr Mensch
cпcpcдoтенcн е себс сн пов-': 5. остер. ограж¬
дам, преграждам. ебтзтувзм граница. илeгрo-
дз: der Höicnzug beschließt din Horleo/i хълмо¬
вете оcрaииизвзm; cгcевивom херизонгo-
Beschließeri/ / -/en домакиня, икономка, упра¬
вителка на дом.

257
beschäle/
Beschließui]gj: -11 = BnseUitrsS;
heechlöese/ermcßr/ adv. кинте c рсшено, сь^зс-
но р-шcннcте-
B/echlUes m. -ne. - 1. т-Щ-uнc (не събрание).
резолюция; юр. пеcтзневлeии-, еuрcдcдcuнc:
e-m ~ laeecn вземам тcщ-ни-: 2. 'лз3, запъртък,
приключване: zum - покрия. е зaнлюнeниe; dem
-	machen последен cпм: 3. остир. съхранение:
uni/r, in - nehmen вземам вз съхранси-с.
BeechlUserntwurf м про-ктерeщeниC;
heecblUesTah/g adj. с кворум, законен. с птoве до
вземи р-щ-иии (събрание).
Beschliissrfab/gerlt /нворун; зи'оннеc' (ти съб¬
рание); -fussung, остир. -nih те/взсмове ви
р-ш-ни-: л-шeинe.
heehhlUssreif adj. gоcmoгпчне разисквай, тенев зо
Лeщoeииc-
BeschlUeevorlage "1. зиноноптеeнт; 2. птеcнmет--
TO.HЮЦIIЯ-
heshhme/ßrn* tr. re/l. фии. L тзмcрим (се); 2.
(също е Ь/schmnißtn» Ьnechmnißtr измамнам.
heschmlrre/ t/i refl. 1. нoмoтвoн (филия- хлсбчс с
масло* мармалад): 2. nejl. -зцапезм, нтмърcи-
вам (с нитuини); посл, N1*1^11^1(1 - Tisch und
Wälde именито но глупците сс номирот по
стеиин—; 3. трон, (и зи лон .жеиописвц) нoпеmи;
надра скним, дрзc'етя-
bcschmüscm tr. розг. нoнgзтднceзм-
brschmUteem fr. тзнърcивoм; нзмърcивзм. омър¬
сявам. зацапвам (ръце. дрехи): пран, епeтня*
нам; B/ssemsIten1Л
beshb/3rhhen tr. 1. = bescllailn: 2. прсзр. ос/гж-
дим с нюöепI-гc'ве.
Beechneldrmaehh//e /тсхн. нuитовcтки иож.
heshhneidr/* tr. 1. елязтим; нзтитвзм (крило ти
птица), о 'остря м. нз нocгри м. пелкиcтрям (дър¬
вета, клонИ ирсн. еcриu1иивим (свободи)*
нама/яним: lic Bü'lcr in deu Pneesc * еритвoм
'/1(1'— из пресото*; jC/s- Einkommen - олязвзU;
ениеттии; нимиливзм нечии доходи; s-c Rechn,
den Loli - оcринипивиu правата му. е'иc'лим
тaплoгoma му; 2. щърк-, (ein Kill -) оöрятвoм (v
евреите и .моха-мединитс): 3. педптaвян; фзд-
Щ1фин1тиu (вето* пори* стоки):.
Beschnied un/g, -еп обрязване, рел. ебрeтиниc: iln
-	dee Herrn оöт-тиниc Господ 11И-
heshhne/t t/i ref/- пект1н със свят; заснежен.
heshhnüTUrlg, hhehh/öbe(n)g, beschnöper/, be-
ehhgUpperg /г.релк. лущИ; поuнр1cвиu; мири¬
ши (uщ-r: Hunle ~ einanleu нуп-тиги сс мити-
шит: фам. slice ~ uивcякпл- сн 'llкин гагата.
uеca; пейор. ритг/cжgим neдинтичне; течuо-
/ischnürci t/i ебин- само b/schnürt 1. обшит,
титн1тин с шнур, ширит; 2. увит. обвързан (с
въжето. киuипr.
Beschnürung/, -еп еöщllнкИ; cитниmури - от шнур
(иа ореха).
heechÖn/ge/, beehhöne/ tri прeдcmзвим (пщ. не
хубаво) уклиc-uе; п пе-лобрa свет/нва, украся-
вoм: принливoн (нщ. лошо* некресиво), омoде-
вожовзм (гpeшки}. гладим до нзвння: Bce'töni-
jung/
bescho/ter/ 1г. нас—пвам c трошен нaнп1-
Bescho/teru/g / -em 1. шеcнтзн-, насипване с
нзнпд: 2.нaкпл-
brschrä/er/ 1/1 refl, 1. (e-m. ntw -g егрoиннoвaи
(разхоДи, свободи), ст-святам; 2. refl. sich auf
ntH. - отрил—чиезм сс, тздоводивou сс с нш-
beschrä/kt pari adj. жп. със спусната бариери:
-in Bahnübergang ззшнтcu с бариера прелез.
brehbrä/kt part. adj. о(р*ничгн (пълшомющня*
арсдаивU' възможности): стеснен (срв. be¬
schränken); '-cнотръЛ; енудеун-н (човек): -е
Mlll/l cкреuuИ; етлинин-U1 средство: in -сп
Verhältnissen leben живея при ектеuuн усло¬
вни. е затруднение*; - wolnem ж—нгя из mиcне.
Beschränktheit / — псйор. еcтиuичeное': meено*
'0; оc'ълноcт; die - ine Plalens mccнетгитa;
нcдеcma■тъчнеc■mти ио мяc'ете; - dee VcTeranine.
die Gnislne c'улеумиc-
Bescbnä/ku/g /1 -en; 1. отрил-чивише, cmccниви-
ис; ограничение. стеснение: sich -en sul/nlcg/n
наносим си ограничения; 2 зaлево/иnoнe с
мo/'е.
brehbrelben* 1/, 1. изписвам, изпълвам с писано
(лнсн. чернете даоке); 1- мит. астр. епиcниU;
ночсртотим (кръг* орбитО): 3. описвам. ебтll-
сувим, рисувам. нзобтзжзвим (с Думш)' das ist
ilclt eu - товз c ucто ис може да сс опише; die
Flugzeug beschreibt с-п Ku/Ie самолетът описва
нтгг.
Beehbrr/hu/g /' -nm еп1cви/e: еn1cии1e; изобра¬
жение: über alle - eclön c 'тиcотИ; неято ис
можа до сс опишс; die epollel icicu - нови ис
може но сс опишс. ис сс поддава ви описание.
b/schr/ien* tr. 1. уречиcвaн (чрсз хвалби) (=
b/rulenr; 2. (ле новородено) iie vlcn Wändc -
втиннoм (ли пръв mmi).
brehbnrlten* 1/1 тръгвам (по Даден /пън); стъпвам
но нш-; 1'1 habe е-п Sclwille nic beschritten
H1кеcи нс съм престъпил прито но къшa'и му;
len Rechtsweg - обръщам сс към съда (ли
урежДане не спор).
beechr/ebr/enmзßrn adv. нинте с вече описано
(по-кора)-
brechrlfern tr, поставям текст, водписи (иа илюс¬
трации. географска карта* план).
Beschriftung ", -cn подпис, текст, легенди (ни
илюстрации* карти),
beschUld/gen tn, (е-п с-т 81'11 G -) ебвиuявoм
(нк^К- впщ-)-
BescbUld/gee и. -е. - оöвинит-/-
Bescbüldigte(r) и, -п. -п юр, 1. зaполезтяu: 2.
ебвння-м-
B^^<^C^i^l^<ei/ung/^ -сп оöвниявии-: обвинение.
beschulen 1r. '0/1. Ме-п -') давам ио уч1Л1ш-; 2.
17. Н-uено-б■глтитени т-'HU1H; юм I.

beschUmmeln
258
снабдявам учииищс.
beschUmmeln t/ipa-je. изигравам, 1тeезeим; корт.
измамвам.
beschUpsen, beschuppen .г, обл. фам. измамнам.
оскубвзи
BescbUss т* -се. -Ъ 1. воен. преcmр-лвии-; 1тпиm-
вaиC; нзитоöвoи- нз оръжия; 2. воеш. обстрел-
вoиc: 3. фал. (er - mll Nnulrö/en; Alplistruhl//
бомбардиран— ' неутрони, c И1фалпчн-
BeehhUesplag in носи- брой но тзплзнунaнит-
пепииeниlи-
bescbütten tr-, refl- 1. е rejl- показвам (се) (със
супа, сс«^-)- 2. обсипвам (със снаряди), посип¬
вам; поръсвам; 3. се^-ст. засипвам (с пръст);
снр- настилам (шосе).
beschützen tr. (vor D., gegen ctw.	uoтИ; закри¬
лям; Beschütznngr.
Beschützer m. -s, - покровител, защитник, зак-
рилник.
beschwänzt adj. опашат.
beschwätzen, обл. beehhwC/zrg tr. релк. 1. (e-n zu
сГн. *)cнниuиU; пр-лумвам c нието nт1нoзк1:
lass (Icl di'lt -! ве еннaиий; ис са '3/^^—-
hoH. нс егеmппвий! 2. (е/н.	бъбря за нщ.
Beschwer f. - рядко п* -s, —; Beschwernis/ -se
ряДко нов- = Beschweud/: сомо e: ohne - дcне;
без иъп/егия.
Beschwerde /, -/ I. също а Beschwer, Beschwer¬
nis / (//) (нж- таи) тежест (и данъчно), öтанc:
нпи/ен1Я; m-г1и/е; н-води; н-удоöcmве; die -п
des Krieges, '-г Reise труиl/ое'llт-, нeeе/нтc ио
нойнити. неудобство'* при пътуване; 2. еnдиlк-
ване; търг- тeк/oмзн1я; юр. - üben, gegen с-п
cuh/Ь/n; lüliin еп/и'вим се против /нc-; 3.
бенeеГ; стридивне: dic ~п die Alters сградин-я-
'3. 'иcеен1'c но е'итее'mo: was lÜu -п Uabem Sic!
он нинво cттилит-?: он нинво сс еI11a'вoт-?
Beshhwerdereuhh п '/1/0 зи оп/иннзния; —ft^l^i^<er
н юр. тъжител, жилбеподaeoт-л; -5'1 rill jюр.
тъжби. ме/бз; -ншу н юр. inm = beschreiten.
ninscllsgcn обръщам са към съда, завеждам
лcде-
heshhweren1 tr. 1. обременявам (санваmmе си)*
ниmонoрвим; угтуиllиним: mir Steuern - обреме-
/итoм с ли/ъци; len Mug/n - претоварвам
стомахо си; 1 зот—ском (нш-r с предмет,
тежест: lost Papiine mll c-m Buch - затиском
H1егевe c книги; Beschwerung/.*
beschweren* rejl- (sich üb/n A, f/gen ctw. -)
оuдзн'вou се (и юр.).
Beschwerer и. -s. - 1. тъжител; 2. = Briefbeschwe¬
rer.
heshhweelich adj. 1. '01—/. мъчен, мъчнтенсн,
уморителен (робомо; пътуване); 2. н-улебаи;
досаден: ше ist miu sehn - много мн досажда; c-m
- lUilin съм н ггжесн ио /кг., досаждам,
деняcин /'.4.
Brshhwer//e /' -se; п, -ses. -se неудобство, несго¬
да; усилие. мъка, ттуиuее'-
Beschwert^n) и, -п, -п юр. наследник. тидъ/ж-н
по тaвeшoнн- да плати лтуc1ну сумо.
beschwichtlgen tr. уепекеивзн (съвестта си)*
еöдeннaнoM; уталожвам (ба.гн/r: (е-п, lin Zorn
-) уктогявaM; уемитявим; Öeschwichlinunnu/
bescbwl/del/ (г.релл, ит/ътвим, —змамвом.
bescbw/ngen tr. rejl. поен, окрилям: HoT/uiy
hg&hwingi die Gelinken надежда окриля мис¬
лите.
beschwingt adj. поен. 1. крилат, окрил-в; бърз:
-сп Fuße/ с 'T1ни'И; бърз— стъпки; 2. възтор¬
жен. пламенен. тъoдущeвeн-
Beschwing/beit/поет, окриленост.
beschwipsen ref) разг. напивам сс (леко) be¬
schwipst пийнал, сръбнал.
beschwören* 1r. L (ntw. -) заклевам сс за нш-;
пеикт-nям с н1cтнa: е-е Aussage - пегnгтждa-
вом пен'ттиния'з си с н/emвo: 2. (е-п -) зoнлeeим
(моля настойчиво); ich beschwöre eich heim
Name/ l-r Mul/cr заклевам те n имсго но мaйнa
ни; 3. ти'линин; прогонвам (Иv.vенc): 4. поет.
възкресявам (мllнoлеmоr: преш. e-m Stuum -
птeиитн1'вим бури-
Beschwörer и* */» - магьосник; ти'дннaтeн ви
gухонe-
Beechwörerei/, -сп пейор. ти'/иuитc/cтве.
Beschwörung	-сп 1. тo'дeтouе, изcтеятe//з
медöo: 2. заклинание (действие. формула).
Besch’^w^i^i^i^Z^;^Tf^i^i^(^ei/^^^*niH^*uic (думи).
beseelen tr, нас. 1 одушевя вам. оживявам: ein
bh/ccltes Wesen жито, едуш-вeне еъш-cmно; 2.
изпълнявам с душа, чунcmве; душевна дълбо-
пинз; одухоmнерятoн; муз. театр. b/s/eltes
Spiel -сра, изпълнение. нтпъл/-u1 с дълбочи¬
ни. дълбоко чунcтве; 3. въодушевявам: ein Iles!
beseelt mich еди/ ндсон мс въедущ-винт: Bc/Ch-
ihng/
Beseeltheit / -nm 1. одуш-в-/еcm; 2. елухотнетe-
ност; 3. нъoдушeнeиеcг-
Besqgeirn/// -еп мор, платното ио леи'И; нериб.
besehen* tr, 1. e re/l. разглеждам (внимателно* он
всички страни) (картини* статуи* книга); sich
im Spiegel - етлeждин сс е ог1cдaнете; bei
Licht/ ~ тдcgзне отблизо, по*течне; 2. обл, розк-
Prügei; St/sle - нинизвoт ме, ям бой.
beerl//gr/ tr. 1. (eiw. -) еmcгpзнивзн (пречки),
уиншежинин (следа)* ни'вниитин: c-m Stu/il -
уреждам, 1н'внлнрин епот; 2. (е-п -) убннoн
(тайно); uр-нaхвзн, уинщежиним (против¬
ник); Besees/gun/jr
beerllgrn 1г. (e-n -) изпълвам c блаженство,
създавам (nкм-} блаженство, ощастливим; Beee-
eghng/
beselige adj. блажен; щастлив.
Brsrmshhon п, -s, — търг- 1. фира от останки по
дървен амбалаж; 2. обезщетение, приспадане
за същата (фира) във фактурата.

259
бик/г
Bese/ m. -s - 1. матно: lsngen - мстла за паяжина;
ролк. mit liscr/em - auskehunm нтмитим c толя-
мота метни; фам. e-m uui dem - lalem нтвоттoм,
занасям U'T-; маИтапя са с икт.; 2. груба н-ткo
зз мoтoиe: 3. коне: п-нерaтбивиннз: 4. шег.
форош (за слугиня); 5. студ, ж-ненз: strammen.
putenteu -! чудо ненипe!; 6. прелр. жен—ще;
alt/u - дърто кещ/ннO; брпнтня-
Beeenb//der м нeгдoт-
beeegdünr adj. сух 'aте к1cчни-
Besen/umsterrn бол. жълт цн—тилник (Sauoiham-
mue Yuiuuufsr: -bcilt f бои. нетривнип- =
-ieien/raut; -kean/ n бол. 1. полски пс/ин
(Artemisia 'ampestri/): 2. = -gi/stin; -mc/kt m
позор зо метли: шск, c-m über len = jsg/n
иопсрдашвам нкг.; -pfe/em m 6om. = -glns/cn;
-r■fnee/бoи- мъдр-ца (Sisym/nium Sophia).
beeenreln adj. изменен c маm1a-
B/sen/stlci и дръжки ви uc'1и: -struuch m бот, -
-gns/cu; -wurlm мазилки c груби четки
beereer/ adj. 1. еöт-г. прихванат (от бесове, зли
Духове);, бебл. побеснял. луд. пенуля1: побър¬
кан (по дадена теме): vom Trul/1 - sein
еб1иgии съм ог Сатаната; en läuft wir - U/uum
'1И3; обиколя 'ите лул; 1 преш. изпълнен.
обзет, еб1aлaH; обхванат (изцяло от някакво
страст* иДвя); вмзннoпeи-
Beeeeeene(r) и* -п, -т 1. бнб.л. обладай ог зли
духове; 2. пебecняH; подули1 човcк-
Beeeser/hr// / — L щърк, обдиданост (от Духо¬
ве): 2. (оняuо увлечение (от идея,
cктaнmнринеcm; тuaинзч-неcг.
besitzen ./- L обши eзн- /арн—рам (рокля с
дантели* пално оиaжи)^; 2. интaж1рвoU; запоз-
вим (.място* стол); ти-мим (място- смол,
коли): ii/n lei all/s besetet тук всички мести са
зиeтн•; las Th/ul/u нит gut b/sntet т-инптът ö-ше
добре пееeт-н; m-c Z/it Ist beserzi втам-то ми c
ти-mе; и/тижири/е; die Schneil/rii ist auf Möiu-
tn hinaus besetzt шивич'зга c ангажира/* зз
нянел'е месеца с петъч'1: e-m Pöstnm; п-п Stelle.
ei/ Ami - низнинитин н—це но дадсн пост,
няетO; служби; 4. теитр. тизпт-дe1ям; ^111/,
cln Stück - лoзuл-дcдим роли нз пиеса; die
Stück Isi susgczelclnci b/setel писсиги има
огниче/ състав; 5. воеш- заемим. енуnllтин
(оmрaнa> област); превземам (кродУ; 6 е-п
Teich mii Flscle/ - пускам риби е т1Ö/1H;
зарибявам го; 7. лов. пуским е ловсн учие'пн
(дивеч): da/ Rcvicr ist mll Will gut besetz/
лен/1иг уиие'ък -ма лоетзтъп/о дивеч; 8.
залогам но 'зрги; ш-е Knut/ mit 20 Mir/ - слисам
20 марки из далена карта.
Beseezui/// -сп 1.вж- Ьns/tenn: 2. театр. състав,
разпределяне из рони: iie Oper find I/ eust/lis-
siy/T - //geben операта сс дава c първокласен
състав; 3. cитн1гурa (па Дреха); 4. ност, енупи-
ции; 5. спорт- състав из оmбет.
beskufzen tr, (eiw. -) въздишам (по /ш-r: еплзlк-
еом (uш-r с въздишки.
hreihh//ge/ tr. 1. лaтгнeжgoи (мулей* изложба*
чужд кред); 2. соен. ниcпeнтирaM; птoви (инс¬
пекционен) птec1cл: 3. търг, преглеждам, пте-
вeлятиu (стоки); 4. р-внзнлзм (учреждение).
Beeleh tigung/1. разглеждане (по музей* изложба
е под-); 2. воен. прес/сд; 3. търг, протер'0,
експертизи (ио стоки при предаването).
Besicbeigu/geze//*врcн- зи поc-шeнии (памулеи*
изложби е пoД-}.
brelrdrln tr. тac-нвoм; Besied(eeiu mg//
beeSrgeln 1r.1 петвпрждaвиM; зиенндcтc1cннунoм
(чре? целуваше* ракссмeсиoнв): iie Tunue mll e¬
m Blut - зиевидcmeдетвувим в-рнеc''o сн c
кръвта си; 2. р-щoeaн (съдба): sein Schickes! isl
besieg/li съдбато му c тcщ-ии; 3. педп-чaгвин;
cниögянин, ектeпинaн с печат (писмю; Доку¬
мент); ЗИU-HT'B0H-
hreiege/ tr. (e-n, etw. -) побеждавам, нидв—вом.
б-я (противник); w/lc len B/slegt/n! cотно ио
побелените!; B^j^i^i^e^ui^/^j/
besS/gen* tr. 1 тъзuитин; 2. 1-1 Scl^j^lllplill/ - пея
за запис ио П1очo-
hesl//e/* rejl. L sich (auf c-n, ctw., рядко jis.).
clmes Dlng/s - мъчи сс дз си еuоu/и; cnон/им
сн, е-шaм сс. помня: b/sinac (icl (^1 mal auf
inm Nsmen я си епен/1 имего; wenn ich mich
*1'1/ hcsiame ако помня добре; 2. идеи ми наум
нш-; мисъл; sich 11(1/5, eines inleu/n - —два ми
друс ум; ннзн- сн размислих; sich ci/cs Bessc-
una - нита ми друг. пе*лебпр ум; 3. (sich üben
e/w. -) пем1cлян сн. размишлявам; оöииеляи.:
oUme sich eu - без до сс 'онeбии; без да (му)
м-с/я мuеcе; beim Schichspi/l besinn/ eu sich
bei j/lem Zu/ при шах гой се '01-60- при вc-н1
ход; 4. е преи,: sich e-n, auf sich selbst идвим е
съзнание, идвам ио себе сн, опеuниu сс
hesl//lich adj- L потъвал е размисъл; гих.
типлбенeH; cътeлнom-нeн: ein Buch Tüu -с L/uic
к/нси за съзерцателни. ндънбеиcu1 натури; 2.
gиниш повод зз ризмншнешиг: sllcrl/i Besnnll*
ches неща. '01™ булят титм1cпн-
Bes/n/l/hhke/t / — вcнпöeноеГ; еътcpнитeлliееm.
вд■ълбечcнееm-
Be^^tf^i^iini^y/ — 1. сняс', съзнание; епеннян-; zuu
- kommen -иним е съзна/иг, оnенuин сс; 2.
ряДко размисляне, оöмиcниue; 3. вж. b/eimm/m.
/ш/тпипи/ю/ adj. 1.бcтпуcгн-/- е безсъзнание, е
нecняеm: 2. във ог ссбе си; бeтлoтепиeн: -си
Zorn безразсъден, безумен сиян.
B/stnnungslosiykeit /, -11 1. нecвяcT; öгтепзнз-
/1—; 2. бeзтззепднеcт-
B/site и* -ше, — 1. пт1m—жини—; ела делне: in den -
von сен. /ömm/n; 1111/111. In - von е/н. /пе///
встъпвам, влизам във в/зд—ине но /ш.; придо¬
бивам /ш.; e/w. in - nehmnm; von е/н. - ergueil//
сговим прнтсжаг—н но нш-; придобивам /щ.;
bcs/feane/lycil
260
пЛ1Снеявин нш-; e-m in - von elw. scteem
въвеждам нкт. във в/одсннс но нш-; im, in ~
Uabcn притежавам, владея; ilcir im -с s/im/n
lüdf Sl/п/ sein ис съм но себе си; търг. ich hl/
im -е iln/n Zuschrift, ihres Ru/dsehteiЬl/s полу¬
чих, nт1гeживзм пиемегO; циркуляра ти; 2. е
Besitztum /, -е, ч?/ имот, имущество.
/eSitzanzefg/nl adj. крои, притежателеи (мeе'е*
имение).
B'siteteUuycu м псйер, собственик — бутжеи;
^/^Ü^i^l^ri^srüie м пейор. cеöcтв—нич—c'и класа.
besitzen* tr. 1. притежавам (Дадено качество,
лош характер, добро сърце); T1идаи: -мом,
обладавам: jis. Guns/. volles Vin/raucn - радвам
сс но öлacеволeи1eто; ио ппн/е'е довeтиe но
/нт-; ilc besitzende Kls/sn тouеж/зmo класи; 2.
мътя
Besitzer и, -/, - пригeжитc1: собствени'.
BeriteZeegyeiCuugU 1. тиeнoдиeииC; приcвеинзнe:
нld/uuce1l1ie1e = утутnин1я; 1 вн—зои— във
тналевне; -große//олем—нз нз имот; -g^rm/in*
schalt / - ебше; келc'тнвuе нлюдгннс; -kluyi f
юр. жа/öo зо владение; -klassc /иппиталистите
/?/■
besitzlos adj. ö—тимегeн-
Btsitziösi|gk/it /6eт1uегiiоег■
Bcsitz/nahmc, -nclmunnU/	влизане във елодс-
ние; заемане ио иноГ; uриcноининe; -siiil н
търг, актив, /aл1пuо иuушгенне; -«l/uin /
линпн върху 1uуш—егвеmо■
Besitztum пнж. Blsllzu/g-
Bisttzun/ - /. -nm L пе-eдте тcмeтд]oдcииа; 2.
имущество. cебcтнeuеет.
BestZrY/r1nltn<ss/ pl. 1нушec'т—/1 огнош—нни;
-wuchs/l 1. смяна но собственост; 2 шсг.
ог11ужл*нине (открадване)* ccпчнлъ'-
ЬesBdln 1г, с/зтом ннмонe.
bis^^l/m adj- нулл. П1ИU; изсмукал сс.
B/söff/nh/it f — вулг. пияно cъеmеиннГ;
b/söUl/m t/i слагам пелмeгни (но обуща).
besolden 1n. nдaшзu /'н- тaидamo (na воснии-
чиновници)-
Bn^t^odung / -сп besollcn; h плащане вз
зoи1И'и: 2. тau1зm0; възнаграждение.
besömmini fr. aсл--си. ein Fell - ползувам, сея
ниво сомо с легл—ца.
besonder adj. 1. особен, нзeпнтcgc/!, нeебиlкне-
в—и•; ein -cu Erfolg особен. рядък успех; ein -cs
Eule/iis оеобcне; необикновено преживяно/а
dlisiu Wein ist etwas ganz Blsöhdntcs тевз вино
c нещо извънредно; L особеи, cueнифннeн;
cвеeеöризгн. стри/ел, чудноват; 2. лич—H; ин¬
дивидуален; нacтeн; оmgeдcи: cueцналeн; eia
-cs Zimmer отделно е'oи: -c Wünsche berück¬
sichtigen нтuъдиивoм; вземам предвид инлнвн-
луз/ни ж—ноиия; -eu Teil специално чист (ни
наука); dis Allgemein/ und das Besomdinn общо¬
то и чиcтнето; 4. adv. Im Besondi/ca e пелреб-
нееmи-
Beeö/derhel/ / -cn 1. еcеöeноcm, cвеcебритиеcT;
2 итвънтeд/еcm; /eoбикнон-ноcт, 1 снри/-
ное'; чуднотo'ое'; 4. (особено) подтобноcт-
beso/ders, l/ebrsö/d(e)rea(/v. 1. отдал uе; ich in/h
dus - mенo слагам еmдe1не; jedem - s'hulibem
пиши вегкиму пео'дeнно: 2. изрично: eiw. -
sioTenin, untersagen изреждам, забранявам —з-
T1п/е нш-; 3. оеебане; прел- неичке; епeниoл-
№. 1звпнрeдне; ctw. - erwähnen епемeнaвoм
cпeциилне /ш-; lüu e/w. - gcci/mei еcебeне
тодсн за uш-; тъкмо зо долени лaбетa; 4. 'amе
präd.; en ist heute so - тоЗ c днес така странси.
особси; 5. udv. /1'1/ - ие особено (?о недонолс-
твО; neлaдoвoлeшoаm): miu ist nicli - не ми с
доöр—-
breon/r/ adj. разсъдлив, благоразумен; спокоен.
cgътжoн: плegпaтлнт-
Beeön/e/hrl/ / — 1. благоразумие, розсъднн-
неcm; сдържаност; умереност; 2. х1злненръвнC;
besorge/ 1/, 1, (e-/, ntw -) грижи се, полагам
грижи (зо децата. бенн1mc): die W1utse1lil; das
Haus - веgи егепauетвего; въртя леиaк1/cтно-
те; грижи сс зо рсдо вкъщи; 2. върша. итпплни-
тoн, извършвам. свършвам: с-с A-’hiil, с-п
Aui/rug - свършвам дадена тaботa; нтпъниивзu
потъиeниe: ein T/1/guumm - uеgoтaM; пращам
тcлeттoмa: 3. куиутaH; избавям (хляб. масла,
белени}; ein Zimm/n - /aмитзм cгaя: 4. розг.
(лaллoтшиeлno) Ich wende is ihm schon noch —!
ще му дом до разбера; ща то изредя аз!; 5. е ln1r.
h опасявам са, страхувам сс (ет опасност,
нападение) загрижел съм зз: fiu -. dies (er
Fei/d ume übefallc епиеивимe се g* ис ö-
/сприятелят из ви ниuaдue: wlu bisoruica lüu
sein Leben опасявахме се зо живога му; 6. map,
убнвиU; очнc'нaн, ликвидирам uнт-; cнeгивoм
/км. миcлете; 7. ризк, еттннчзм, отмъкнам
(открадвам).
Ь^о/И^ adj. L тacтнжc/; разтревожен; 2.
трсвож-щ, обсзпокоит-д-и, тacтрзщзвoШ; зап-
1aшнзш: остар- diu -с ScUadcm тoc'тришитзшo
шcнo: шcтзтo. 'еяте сс ечиквa.
Besörg/le / -se; Breorgehel/ / — (um ш-n, etw.)
загриженост, рaттpclвсж-ноc': - erneuend тре¬
вожен, вдъхващ опасения (състояние),
besorgt adj. pari 1. (um c-n, eiw. —) загрижеи;
розтр-вожен; 2. вж. Ьlsougnh-
BeeOng/hel// — вж. Besöngh1s-
Besorgung / -еп L покупка: -cn machen илтeи
nенуини: 2. извършваис ио разл— uорпнeиня н
роботи: - e-n Arbeit нтeптщвoиc ио лoбетo»
bespänntn 1г. 1. (etw. mit etw.	еuпeaм; -'3^1^--
рим (стена): rin Instrument mit Saiten - опъвам
струвн ви ннc'тумeнт: c-m R/gei^:^l^iIum neu, die
Wlhd mit Stoll - еб1uнoн нздър. тonнцитзм
стево c плот; 2. витиcoм: c-m Wigem mll Pfe/len
впритaм ненe n не1o; 3. c-m Teich - зарибявам

261
Bresrrung
азcре»
Bespannu/g / -сп 1 'иииц1ревки; 2. нпт-гoнн1
ж1не'/1; вuриг; aucU lie - der Geschützt wurde
/itöt/t и №№'- из оръдията бяха итбиmи: 3.
'етлH; е'туни; овеощ- обвивки из ц—палнл; вж.
bcspanncm.
hespr/e/* tn. (с-п -) зauнюeзн: плюя (/нт-)-
hesplcke/ 1r. 1. (ntw. -) забождам; нибождам ио
нш-; ein Kiesen mir N1(111. inm Busten mir Spuck
-	забождам -сда но игленик. /абождам слани¬
на но печеното; 2. прслр. нoтъпнвиM; накичу-
лям; von oben /is uiicn mii Oude/ bespickt
етготe деgеду нзнaчулcи c ердeни-
besplegeln ref/- tr. 1. оглеждам се, гладим сс н
оc1-дo1ете: en /is^iegelt sich обичо до сс
етнeждa ( н оклвДоло); прен. ниснождава сс ио
себе си; 2. првн, tr. отразявам, изобразявам;
nоc'знин н принин/о еcваглeн1c: Bcsplc/n-
lu/g /
bespielen tr. 1 е-е Schallplatte - провя тauнc ио
грамофонна пнечa; 2 теитр. обикалям с
гocтрели. ходя но тac'лолн: c-n Ort - доеом
госгроли е gaдcне ссд—ще.
eespln/r/* tr. оöметивзн» еблнним с кенцИ; с
тъкин: техи. besponnihin Duaht еблeнeн Tai.
bespi/zeln fr. (c-n -) пейор. cдeди; дебна. щп1е/и-
лoм: пеcгттим шно/и зи икт.
bespitz/ adj-part. ралг. пийнал.
bespöttel/ tri поди/ритим сс с нка, нщ.; иронизи-
лoм; BuePölttiung/
heepo/te/ tr. (e-n, ntw. -) подигравам са (c /кг*
нщ-У; Bespöf/ung/
heeprechrn* 1г. refl. 1. говоря за нш■; обсъждам,
рзтcлcждaм {учебна метсрея); 2. refl- (sich mit
e-m über ntw. -) cпн-'вoн сс, епeaшoтoн са;
уcовирям: 3. тeцeнтитoн; тaттлeжлим (книги;
театрално прeдоmевлeneс}; 4. dae Mikrophon
-	говоря пред микрофон: с-с Schallplatte, ein
Band ~ товеля зз запис нз тлимефоuнa идомИ;
ио мигнcгефенни /снто; 5. бая. тaнл1/aн: с-с
Knu/kUii/, die Fiunu - бая ио öенccГ; зaнднuoн
отп/-
Besprechung / -еп L съвещание, обсъждане.
рзтие'нзнe: 2 тeпeизня; отзив. критики (на
роман* научен труд) die'/ einet Konzerts отзив
за 'еuцcр'-
Brspr/chumus/exempiar п eктeиилят зз тeнcн-
31я: -nu nm и роД- студио; -/hil н нолоиИ; дял
зз ^^^^и^г^нк^^г, р-н-нти1 във вестник, списиние.
heepeenge/, доил, hespnrnze/ tri полиним (улици,
сухо прешв* цветя); (е-п -) поръсвам, напръск¬
вам; Besprengung//
besprenkel/ 1г. напръсквам, uливи ио 'еч1Ц1; ио
KИПИ1H1-
beeprl/ge/* tr. (ла животно) покт1HИ; cъвъкyпи*
ео сс.
beepr/tzr/ tr. петъcвou (растения* под); ниnрпc-
квим. ептпе'вин-
besprühe/ tr. 1. ерееиeoм (със сетен дъжд* с
6000); 2. обсипвам с искри.
bespicken ь-.ралг- = /1^1111.
bespüle/ tr. (зaрeиa} мия (брегове)* ореcиним.
Bessaräbien т* -s, — бacoрoбaп»
beeeaгäb/sch adj. бесарабски.
besser adj, (compar. от gut) 1. uе-gобгр: (udv.
compar, он wohl u gut) пе-добрe; Ich Uibn -i
Tage /isiUcn видял съм и пе*лебрн лнн; er Ist -
ule icU той c пе*доöър от мcн: шск. m-c -a HälTic
пе/еeинки'и мн (жено ме); ше geht ihm - ше
gelt - mll ihm по*деöт- c ссго (със тgтзвaте;
финoнcевоr; is - iibnn, - durum sein ils— nö-
съм добре ет(нонке'е)---; - ist - все а uе-лоöрc
ди са нoптaвн (или: до иа сс uиптaви); с-п -
stelle/ пеgебрявou тoи1атoтo; пенежeн1eто вз
икт.; cs firl - (за време) оправя се; leeto - - um
eo - тедкевa пе*лобра; ероп- (лрита?иалванe пе
случка) wsuic. ше kommt noch -! чзкиЗ само.
теви сгае* още по-зaöaвне; nе*инm-тecне!;
ирош. die find ja immer - все пе*ucmьтп1MO; по-
неше; пе*обът'зно става; 2 остар: деcгИ;
добър. добре посние-н (социално), издигни':
ein -in Herr солиден. добра пеcтивeн cеепелиu;
ии/ -ши Familie от деcтз добро е-м-йcmве: ei/
-tu Hi/iH/uk/u пе*тимеж-н тинaяmчни; -е L/u-
in, Kreise. SiSnii заможни хот3; ктъгев-; съсло-
нии; - g/stelli доста заможен 3. adv. пер.
повече, пе*енлно; uе-uитaгъ': - laulci тичам
uе*бпржe-
Biss/ri(/) д, -п, — пе*лебтоте; nо*хуöивото;
пърл- soll пе ctw. Eimfüches öelu ilw. --s enim?
н-ше ебикновгие /и искана или вещо по-
хуöиве?: dic We/iumg zum -п ебтиm към пе*
леöре: in E/manu/lung п-е ~п по липса ио нш-
пе*хубивO; лщ. nо*добте; lasst ilch п-е -п
/iliircn пеc1ущий мс. вземи ог дума. вразуми
сс; ich Usbe -t zu tum имам nе*вaж/и тзöетз-
Beserrl//g н* -s, -c т-'е/вoдcен-uT; ^нник ио
озgлaтитoн--
besern/ 1r. nefl. 1. re/L поприним сс. uелебриним
се; (?a цена* курсова* успех) повишавам сс;
също е imp. ше besser/ eich mll ntw., mit l*m; mit
lem Kus/knii полебринo се, пепр^ини сс. отива
ни добре uш-; /якей; cпе'оя/1C'о ио öо/H1и;
ich habt micl in deu Schule ucbnssc/i поправих.
nенnшlх си успсхи е уч1Hиш-: 2. tr. е intr- h (an
itw. -) попринин; нa/зcим пеnтгвкИ; нтпрaтян;
подобрявам, де1тп1uнaм; тcгущ1тин; c-m eu -
suchen сдалам, cmзтoи сс до поптaви икт.; е-п
Aek/u - mетя H1вИ-
Brsseeu/elliiu/у.— поgебливин- ио nеножe/и-те
(па работници, учu^mслe}i
BesseruumU/ -сп подобрение, възcтиноeивзнe (на
пс^^.ж^^п^ие- ?((равв); пептивянe (пе курсове.
щene}' качване, пониlliитolle; gute -! (ж^^лая ви)
енетещ/е отлтининзнe!: - den Zustände пепти-
вииe во уc1ениятИ; пенежe/иcте; Vcn/in zur -
Beserru/geanetal/
262
i/u MeiS'lh/It дтужcетне зо нтпрaвянc нз
невcнecтнето-
Bisseiunguesetalt/ ' итптин1me/cн лем-
Ь/!^$^5^гг^1^1^55Г^П^1^^^ш//\ тедeH; способен зз изпривл-*
ииc-
Bnsserwles/m п = Besscтfissenei-
Bees/tuWsserri пейор. н/еcетнинu1K; всезнайко.
Besserwisserei /Мания ло} м/оcотнийничccтно.
b/si I. adj. supert- си yui; като subsi. Bcste/r) mj-
-п. -n; 1. /и3-деöър; ралк. нин-хубзв: лой-
бнaгеuтият-н; нuеcе добър: и. sein -tu Freund
/ий*деöт1ит му птиятeн: dis -c Kl/il uoH-
хубоеото рокля; шег. (при неволно шерушепив,
провинение.	die kommt in len -in
Famili/g vou може да се случи н н /ий-добритс
семейство; /I/ miu ein Glae vom Bestem! доЗ мн
[ne/ш] чиша ог ний*хуöинете («0/0); im -Cd
Einvernehmen при пълно тoзбнрoтeл(етте: beim
-tn Willig knnn ich ns ilclr tun въпреки, - при
ни3*доöтото сн ж-на/н- ие мегз до то иaптoвя;
mscU -cm Wiss/m uil Gewisein usicm съветвам
/иИ-дебтеcпвcе'не; 6, Im -cd An/iilci sein съм
n рззcaти из рзбегaтa; im -// Schlile /ein
потъвал съм е ний*лпнöоK; нo3*тдрoв съв; im
-en Zuge. Euzä1ie/; Spl/l/n н розтаро ио нш.; из
разказването. нз -трити; nlles war im -сп Gange
нcllчке ö-ш- е разгара си; er ist auf lem -с/
Wege (биеи). rin Schwindler zu wirden той c и*
път до сти/с uещ-u1н; in ist /I'll deu crsl(e)
Beete mей не c ^3 да c; dcm nnstnm -сп Main
h/iuut/m омъжвам се зо първ-я. кейmо ми
пепaлнe; зз първия срсщна'; 2. мин, драс: скъп
(в обръщения): mein -cu Freund. Vattu! скъпи
прият-ню. 'oгне!; mein B/eten! мой мини!; 3.di/
Beeiem ine Volkes /ий*лобрит- еиневe из ните-
go; i/u Beste in icu Klnsse първeн-нъm из класа.
/ий-gеöт1яг учс/ик е нлиеo: lie Bc/tcm чен/и-
ците (в спорта* лрсuзаедсмвеmo}* II. adv.
superl. ет gut е wohl; 1. am /15111, aufs bi/ie.
zum //5/11, bc/inns uaй*gебрe, нoй*хубoве;
нuоте gоöт-; alles Ist aufs -c. Beetn cinueriehtct;
besorgt всичко c нирeдeие; уредено ннете
добре; ns ist il'i/ zum Beeicm /ilumgen ис ш
твърде епенундино; mll t-u Ge/undheit steht ne
/ich/ eum Beei/m зллoвemе му [съвсем] нс c
лоöр-: am -cd i/schneilen изкарвам нo3-деöпр
резултат; 2. eum B/et/m geben поднасям, пред¬
лагам. сервирам: с-с ^15'11 Selkt eum Besten
geben нcтпя; пои/исям шише шимпинене; ein
Llcd. ein Stück auf ier Geige eum Bestem yebcn
изпълнявам песен, нтевнртoм парчс ио цигулка
(а общество); 3. danke bestnae! uuеcо 6/0^0-
Tи!; ich inest ihn bnstems grüßen пращам му ниЗ-
cпрлeннн поздрав—; licht zum Beeten aus/iUna
ис изглеждам твърде добра; ctw. zum Bistna
/ehren тълкувам лщ. е нa3-блaтоприитcH; наЗ-
лебпр смисъл; давам ио нш- обрат към добро;
ntw. eum Bestem linkem, wenden обръщам uш. и*
добро; zum Besten naiem съветвам зз деöте; с
ний-деöри нoмeтeнии: прен. e-n eum Besten
ha/с/ ззкoнoн; тoнзcин нкс.; щ-cувгн се с нкт.;
пол-сранам /кг.
hretallen .г. остар: (обикновено«part. heetellt) 1.
нoзнзпoвoн: er wind als Atel b/stalll вазничавон
то зи /-кoр: 2. въвеждам п длъжност; 3. давим
ризтcш1me1не зо птикmики.
B/sStflluay / -сп естюр. 1. вж. b/stall/n; 2 н
Bcs<ätiu/gs/bri/T н* -Urkunde f тримеmи зо
нoзизчзвoнe: 3. ризреш—тен/о зз практико.
Beständ и* -е, -а 1. трийнееm; nтедължитcдuееm;
пе*ни■титъшне cпшecmвутa/-; von - sein троен
съм; sein Eifer Uat keinen ■-тcн/ееmти му иа а
гриЗни; die Wetter find iiclt von - sein хубине-
ге време иа ще сс задържи; 2. (-* am etw. D)
ниничнеcт; запаси pl-, лататтн pl. (Добитък,
книги): dcn nisnune - н-прикоенев-н тaпaе: die
=a nm Wauin crncucum попълвам стоковите сн
зaпaеи: 3. търк. нaIичне иuуш-cтне; инв-нmзр:
шок (am смoиu): wie ist dcu -? e кикве
пе/еж-ниe c 1муш-cтвоте?; icu - icu Kasse
нзеевзти нил1чноет: 4. лессн. aлнетедне ии-
езжлcни-: наличност из тетИ; динсч. cетеки
фонд; 5. о^енр. ебл, oрcиgo-
Beetänd/auT/аhme / инвeнтититиции; -buch п
и/нeнтитнз '/1/3.
bee/3ndrn adj. 1. обрасъл; 2. вж- besteUem; 3.
швейц, er war echon im -cm Al/сг беше вача в
напреднали eъзлacm-
heetä/drfCh/g; -Ти/ adj. триен.
Bes/ändhöhe Лгге,ев■ средни ниеечи/и и* дърве¬
тата е cднетелe/ гетеки учиегък-
beetänd/g adj. 1. поcтеян-н (време* наличино),
н-птемcн1нв; троен; нecмe/я-н; непрестанен;
н-пт-кпенoт; in -cn Soonuc le/cn живея е н-птcе-
гз//з тт-вегo; - über Ms/cnsclm/uzin klugen
nеcтоянно сс епли'вин от болки е cгемихи; 2.
стабилен. устойчив; ecлeн (приятел): zu Recht
- законен, ви ззкенне еcневoниe-
Beständi/jkeeit/' 1. поетеинcтно; еел1лнееT; трай¬
ност; 2. cтабнл/еcT; уетойчинеет: издръжли¬
вост; нeитмaииeмеcт: нecмe/я-меcт-
Bee/ä/drjаgd / лов е пост участък; -l/ete /
ииеснтирсн cпиcън-
heetä/dlos adj. н-поcтоин-н-
Brseä/dmaesr f лссев. дървесна маса; -pflege /
лесов. грижа за дървесната маса.
Bes/änds/auT/abme/вж. B/Siu^i^i^i^finnUmc-höhe
/ = Be5tundUвhn: -maste / - Beeii/dmaest'
-stück н инвентарен ираgиcг-
BeseäIlZd(s)errzelchg/e n = -liste; -teil m; ризк,
-stück (в ГДР) [аааmевnе] част; елемент; —zi/s
н наем за аренда.
Beetarbel/en и. -s, - отличник, първенец (работ¬
ник).
bestärke/ 1г. (e-n /л etw. D -) засилвам, подкре¬
пям (желание, намерение, мнение); окуража-
263
bee/ehen
том (икг. зз нш); усилвам (упоритост), затвър¬
дявам (убежДепие); Bestärkung/
bestätigen tr. refl. 1. петнплждoвиu (извсстнС'
новини); 2 утвърждавам (сватбен плен* из¬
бор); пелеН: еoи'циеинриM; потвърждоетм
(присъДе): lem FnfeicmeYcnirnu - ратифицирам
мирн-я дотетер; e-m im B/siie ~ утвърждавам
икт. във niagen-e; 3. удеcтев-тивaи: зиecтивoм;
mарЛ' пегeпрждoeаu (получаването ши сума*
na премете стоки); 4. лов, уcmзиевянoм (слсдН;
количество* стоянко но дивеч); 5. търг, експе¬
дирам. изпращам (омoиe).
Bestätiger н. -ьтърг. e'cu-днтер»
Brsttittgung/! • потeптждeни-: зон-рка; 2. утвър-
жлиeoнe: рoгиф1'инни; 3. вж. bcstätigcm-
Bestät/gungsschrelben п търг- съобщен-- зз
получаване ио nиене; uрeeеg»
hes/аe/en tr. пеcрcöвaн; Bestattung/
Bes/äeterei / -еп обл. търг, -кcп-литотcтво.
c'cп-литотc'0 кинтерИ; кпшo-
Bestäe/er(er) и. -s - ебл, нърл- експедитор.
bes/ftter/ t/i ебл. търг. експедирам (стока);
Bestätteruu/
BeetCetu/gsl/eeitut п погрсбоннз фирма; потре-
бюлно бюро.
hee/äuben tr. re/l. 1. бон. епрзщтaм (оп^^^^Дя^юм);
21 и tbesiiuben напрашвам -се] -(Д^^е^х^, обувнкц
мобиле* дървета) ссобвю bee/äub/ part,:
b/staubte Bäumr. Tische издраш-ни gъттcmO;
миcн: 3. поръсвам (е брашно* лехар; сняг); 4.
51'1 D die Haar mii Pulen - напудрям сн 'еcз‘H0;
hes/äub/ adj. part. нanтoшeн, опришсн; прашен
(дреха* обувки; книги).
Bes 131^1)// -сп бон. ептзшти/e (снюДявепе).
heetaunen tn. (с-п -*) 1. гладим (нuк-) учудено. дивя
се (uкн-r; 2. = //^/11*1.
heeth/etend adj. предни/ащ /ий*ниееки цеиз.
Beste п* -п, — 1. ни3-леöрете; ний-хуöивоmо; die -
wälle/ нзбнтзм ний*хубивото; miti/n im ~n
suThören преставам гъкuе; кетите c ний-хубaне;
ine ~c ist Tür iln geuaii gut genug м/еcе мъчно
му сс угажда; слез сс зoдоволитo с HaH-
добреге; с нuете големи прeт-llн11 е; ich Unbc
mein -s getan направих венчко; косто можах; 2.
добро, бните: uонтИ; ннгcтeе; ich Usbe is für
icin -et gitam /иптивих то за твое лобре: ein
^/21*1 eum -e ecu Krieusgete1äeiyl// gebe/
давам кенцeтг тз» е полза из пееттидoннтe от
нойнoтo: fürs illgcmci/c - hn/dci/ действувам
за ебшето öнзте-
Bhetehh/зhlr " обушитcко шило; -draht н обу¬
щарски тен за подшиван а.
beeteche/* tr. 1 педкуnвин; е прси. (свидетели):
ein bc/iicUemlet Äußcnis вън/ш/ост, кояmе пол-
купвю 2. поръбнин; подшивам, ш—я (предимно
ш обущар); приви 11^1; 3. мин, изследвам
(мина) със cе/go-
heetechllhh adj- подкуп—/. птелиж—/-
Bestiech1lkhkeit/ -еп полкуn/еcT; предoжноcт■
Restiechlunn/ -еп подкупване; подкуп.
Beseechu/gsgelderpl. подкуп, рушвет.
Bestick п. -е. -е 1. итибот (лъжеща- вилица. нож);
2- портативно кутия с немnнcкт инструменти
(хирургически е Др,); 3. мор. [определяне но]
мяcmете но нетзбз: dae - nehmen еuрcдeним
ниcтете из кораб (при пътуване); 4. мор. план
ио ноноcmроиш се кораб е керзбеcmтент—дв-ца.
beetehke/ tr. 1. (etw. -) нaбеждoм ио нш-; е'инвoм
(с щбсня. лномено* пера): ein Beet mir Bohnen,
E/b/cm ** засаждам лсха c боб, трих; n-n Kuclen
mit Mindcln - нибождам балами па к—йк: den
L/uchten mit Licl/cm -слогим свещ— ви cвcш-
^'0 пе1ннeи; 2 мор. ечeттзвзм с кеннeтo
(плен но кораб в корабостроителнице):.
Bes/ähkkaeten н кутия. синдъче за 1неттум—нги.
прибори-
Beeteg и* -s. -е мин, проеней'a-
bcst/hen* I. fr. 1. издържам (изпит); 2. уеmеявиU;
издържам докрай. нзтрайвим ио /щ; ис са
дитoм: uтc'итним uебeдoнеc/о, усп-шно; пте-
mивеcгоя; бели сс с нш-, пт—оденявзм; е-п
Ksmpl - устоявам н борба /1/ A/cnliucu
/iUekiIe1 - излизам здрав и пнтин от (рицарско)
пTИндю)ч—H1—; с-с Probe * издържим ио изпини-
л—е; Gelahu/i - прекарвам н—тие—г/иг опиc/ее-
ги; Armut und Not kann ich - мото да са боря с
бcднотuигa н нуждата; 3. оспор. пе6—жиaвиU;
нздтнвин: Si/gf/ice bestaml dcm Drnehcn Зи/ф-
р-л надви тм—и; II. intr, h 1. cгшгегвувaм; съм;
/131—^ съм, има: lae Bielchcmdc еъш—етвути-
шоте: eu Richt - (съществувам тaко/нO; с прано,
но зикон/е основание; п сини съм: bei dem
Pnel/cm kann las Unternehmen ii'll - при гия
це/н предприятиего ис може до вирее, до 'зти:
cr kann ^11 Wein ilclr — той не може до жн-тее
без ви/о; gegen t-n Kundieutuu - Blinmkc/
nтоmив 'a/лидитутaтo му има възражения; 2.
(aus elf. ~) еъетеи сс еT; състав—/ съм он: ilc
Luit bnetihl aue SnucrstoT.. Wussci/toT und
Stic/stoT въздухът сс cпетеи от 'иелороД;
неделед н <итег; 3. (in ntw D -) състоя се n нщ-;
същността мн с: lae Leben besteht in Täli///I/
дейността c еъшuеенmи из животи: 4. (auf с/н.
D, nо*тялно А) /иетеявзн нз вщ.: esraul, auf s¬
m Recht - /иетоянин вз това. държа ио правото
си; en bestell uult-m Kopf уnоте'нувз ио cвеeте
си; 5. 1тдържин; устоявам. иткитнaм побсдо-
1юс1ю; птгедонянaн. боря сс с, nто'ивоc'еи
(сра. 1, 2): er b/tteht von uns той устоява ио
нашите съмне/ня; /1/1/. wiecn. von c*m» Ин..
im Ksmpl - издържам лекрaй; усгоявим срещу
/к/.. ищ., п борбито; 6и6л, wen kann von diu - кой
uе•ж— до уеге1 нacт—шз ти; 6. остаря. ряДко (зо
течности) втвърдят* сс, замръзва; 7. - /l/1/сп
оставим си, пледпнжaтoм до съществувам,
съществувам nе*нзmитъ'; (ет Einwurf bleibt

Beetehen
264
bct/chtm нпзpaжel1l--mе еcгинo (« сили).
Beeteben ;i. -s. — L съществувание: 2. вж,
bc/lihtm 11. 2.
hestehle/* tr. етриöвaH; е'тилвин-
h/stCigen* t/ 1. възкочвам се, качвам сс (ио кола)*
изкачвам (планини): die Kunzcl - качвам сс вз
имвенз: len Thuö/ - възцарявам сс; 2. eъзcидoм
(кан): Bestttifjitng/.
Besteil/bez/rk н пошellек1 ри3еu; -buch п тгърК;
квнти зи петъини-
/etHClilen tr. 1. петъчвин (стоки. бара- нето.
ядсшс* исомю.м)‘: и/cижитин (стоя н xomei,
белен ли ивamaри): с-е Z/Iindu, Zci/schriit -
aбенитзм сс зо вестник. списание; ролк. etw.
kommt wie bestellt нш. -два гпкuе нaвтeмe;
'3™ по nорпп'и; ich häitc ше miu /ich/ bes/cr -
/önnen uо*лоöто ог сова — здраве; 2. (c-n -)
пен1квии /кг. при себе си, епрeдeняu /км.
среща. петпчвии му до лоЗие: c-n ine BUuö; in
cln Gat/hnnt - повиквам нк*г. n 'oнтотaтa сн.
опрел-ням му среща н рecгетз/т■; vor Gcrichlt-
nтитевиeoм из съд: 3. нзтничиним; епт-geням:
c-n eum L/IlcU; Vertneien - епрcдcлим нкг. зз
лнтeктоT; 'заместник; 4. c-m e-n Brief, Gruß, с-е
Bolt'hiTi - пт-извaм /км. П1cне; поздрав,
съобщение; с-п Auituu/ - изuпннявим поръче¬
ние; kann ich elf’. lüu Sie - до предам ли нш- ог
ниша име?; 5. нареждам, поитeжиaм: len Titcl
mll Bro/ und Milcl, mir Schüsseln - нитeждим
хляб и мляко, блюдо па масото; с-е wohl
/cstclltc TsT/1 ööгulu 'тoueзи; 6. тиöетИ; ебтa-
богвим (ле.мя* ниви): грижи се (ла ищ-), завеж¬
дам: (1/ Saal " ■засявам; dic Küche - завеждам
кухllигo: пран, sein Haus - подреждам сн
къшиmи (преди смъртни си): 7*ролк. свършвам.
постигам /ш■- den Sportler lulle im Wetthew/uh
iichls eu - спортт-стът /с можеш- в—що да
uеегнтue е cпетc•ззl11emо; sm Bui/iout wuu /1'1/
viel mein zu - но nожит1щeне /ямиш— пен-п-
кинне до сс nрив1-
Beetrllrr и* -е, - възлагащ поръчка.
Beethll/gebühr / nошeнен0; три/спортни гa'еa:
-gcld п тикси за деcmзвинe вкъщи (не вестше-
ЦИ):
Bcst/lllltti- / търг- списък по петъпзни cmени■
BcstCll5hhcin н иърг* формуляр зо петънкa;
//stell/ adj, part. ш/ Ist dsmir, um dice /ul. schlecht -
гоя работа върни добре, зла, с н добро, ноше
по/ежe/iнe.
Besltelungg. -en L потъпка: uuT - anbeiten рoбеmи
по поръчки; 2. петъчe/иe; 1ттecгнe, съобще¬
ние: с-с - Ü/rrmiitcln птcgивoм съобще/нс,
поръчение (от nиг-): 3. вж. /cttel1cm-
Beste/ermittlung /порти иоиберне cпcmeзаинc;
heete/falls adv, е /зй*леöтия С1учзй-
b/sl/ms adv. 1 розг. нaй*gоöрe; оглич/е: 2. ризк.
(liий*rеътдeчнo: 3. търг, бсз лиuит-
bcttCppcm tr. пелъбтoм.
bester// adj. нае, звезден; преи. окичси с отл-/1;
поет, еöc1пин-
breteuern .г. облагам с данъци (тсрО' стоки),.
Beeteueeung Г, -сп данъчно облагане,
bee//gehceet adj. ролк. най-омразен; -jeme/nt adj.
с ний*лобри нимерс/ия; нии*пт1игcнек1-
Besthaupt п аст. нaй-дебтomи слово добитък
(като натурален //елск),
bes/taiisch adj. прелр. тв-pcкИ; екегеки-
Beet/cl/tä/f -еп екетшнппИ; звeршннa-
best/cheln tr. 1ло/итирим-
brstlhken tr. 1. ебнeтвзм; изтезвим, обшитам с
везби; 2. у'тeпявoн (бряг).
Bestlcku/g / -сп мотериидн зз укрспята/е ио
лига, б-/г-
Bcstie [-/—] -/, -п зтят: еног: пейор- 1тв-тт; Tog.
b/sfi/l/ii tr, ебувoм с ботуши.
bestielt ./- с дръжки; бои. с епищки; -е Frucht
плод с опашка.
beetlmmhar adj. 1. оптegc1яeм; еnрeиeлин: 2.
конно може да бъде пев1ия/-
b/st/mmcm tn, 1. епрeиcдян, дeфинитaм (поня¬
тие* животни* растения: ък^ъл. географско
титииo): установявам. фн'cитиu (втeмC; мяс-
mе» деня но 1тпнтИ; етокиr; е-е Kuu/airlt -
определям лиитнотити ио öелecт; 2. низнaнa-
там; избирам; предназначавам; предопределям
(стuвмlииK' наследник): e-n Sohn eum I/gc/icuu
-	тъкмя, слося. смятам до правя сини си
1/ж-/cт: е* ist zu lohen Dingci h/stimml той ш
предопределен зо нш- cоляме; корт. (le Farbe -
ебяниним '0; 3. тзuовидeим; повелявам; пеегa-
нонявим; ни раждам; е intr. h (ü/cu '-п. ntw. -)
рaтпе1игoм c нкт., /ш■; dcn Prästlen/ bestimmte,
di/e iie Versammlung mich c-c Woche ststtri/dcg
tollte председателят наред— събран-сто до
стан- след ccдмнцa: er hat lirn iichls eu
bestimmen тук гой нямо приве да зиuовидвa; 4.
накарвам. скланям, пов/иявaн; sich i/icll eu
ctw. ~ ine/са лecне мс склопят зо /ш-: 5.
епт-дeням, дотам характера из нш-: хитинтeти-
зирзм; die G/siclt (е* Epoche - епрeдe1ям;
дивим характера ви eпехaтo: 6. bestimmend
part. тcщoтoш: die Beetimmendc dabei ist. d1ee---
рeшзвaшето н случая c, чc---
bestimm/ adj. part- 1. еитутel/; положителен; adv.
н-пр-мeнне: - suffr/ten -мам cвебедне; сигур¬
но държание, обноски; die ist ~ eo това
полежuтeлне а тика; en kommt - гой нcптcм-н-
но щ— доЗдс; usme - нeuрcмe/не; 2. предимно
adv, кзтaторинcн; e/epгинне, тeщнт-1не: е/ ist
-	In s-m Uul/ll той c категоричен н преценката
сн; e-m - e-n Mei/uiy еи/ша казвам eнepгинне
мнението си ннн-; давам му до разбере; fU/u/e-
li'l a/nn ~ iblehnen егкитeoм учтине; ебзнc
'oгeгот1ч/о; 3L нтв-етcH; някей - друг (=
g/wits): -е Aneei'Uen tp/echcm lulün известни
признаци геветит зо тевз: 4 точ—н: '-е -с
265
Bestüezu/g
Meinu/g Unbem ниuoм точ/о, еирeдeлcне мне¬
ние; 5. пр-и/aтнoнeн. предопределен, опреде¬
лен (сж. bestimmen): von deu Nslun eu ntw. -
предопределен от ититедзmo зо нш-; ein macU
Dcuis'llind -ши Damplen кетoб c иопротлсиие
зо Германия; грам. ler-e AUtikci определител¬
ният н1e/-
Bestlmmtheit// -en 1. nе/ожнт-/ноеT; уecр-неcT;
нoт-геричнеег; niw. mit - behaupinm твърдя с
пеножнт-1/еет; 2. решителност, твърдост. иа-
поко1cбимеег; 3. еuтege1eиеcт; уcгoневeноcm;
иене'И; точ/еет-
Besfimmung/, -e/ 1. нареждане, рюзuер-ждинг,
пеcтинетдcниe (иа лакоН); точки. клауза (те
лакси* договор), предписание: е-с - üben niw.
tn/T/d давам нареждоле зи нщ.; -cn für ile
Teil/ihme am dcm LnUnunmucn уcлевия зи учис-
тиг е 'уреенeтc: 2. уcmзневявaнe, еuтcдeдинc
(иа чaO; заплете); оöезнзнeнн-: 3. местоназна¬
чение. прeинззнзчe/иe: 4. uрaдепт-дeдcннe;
съдби; птитви/-e: 5. епрegcлииe, (научно) оп¬
ределени— (па мшнарал. рaсмlвl/ee}; 6. накарва-
ие, c'1иuянe» подтикване; тcщoвoше B1ниннe;
7. крам. оптeиг1eниe; ебcгеятe1cmвcне uеиcнe-
ние.
Bee/immungebah/hof н жп. крайно гори (ла
пратка. стоки е под-)-
b/stimmuiyt/emnß adv. cпгдacне нареждането.
Bcstimmungt/islen н мор. 'тaйно пр-сган-ще
(ло пътуващи омouu е под-);- .öul н месгоноз-
нaнeннe: -Hort п крем. еирeg-1нт-лиa дума
(кило първи с^^1^м^^1ки но сложните Дуиш).
/rst/rii adj. поен- зеездсн, обсипан със ттaтдн-
Bcstlcittuny , -еп вай-добро постижение (в
спормО: в производснното):
Beet/mзnn и* pl. пШ^и/с мор. мори'; зaмecтвaш
нермчи-яти-
hes/mögl/ch adj, нaй*лебрииг възможен. по тъз-
uеж/еет /и3*деöът.
beetöhkrn tr. refl. 1. зoдcеитзн; покривам; 2. refl.
бон- пускам издънки; братясвзм; Bestockungf.
bestoßen* tn. 1. (рядко) очукниH; епупвим; 2.
техн. екоеявин, итcлaжgзм лпбевe■
beetr3frg tr. refl. нзнoтвзм (са),
hee/räfe/eweet adj. тиcлyжинзш наказание, л*'*-
зуeн-
Bestratung j/ -гп наказване; нз'oзи/нe;
bestrCble/ tr. 1 осветявам. еcрявaн, поен- езитя-
вим; 2- мвд. облъчвам; Bestrahlung/
BestrCblen н, -s, — мед, обдпннзнe; рaдlиетeрз-
пия.
beetreben refl. стария се. стремя сс, залягам (du
постигна г/щ-У най-вече нъв формите bnetnebl
sein: 1'1 /I/ bcstnebt, niw. eu lun cтoтoи сс,
гладим неи'ик до нouлoeи /ш-
Bcttrib/n /. -е. — стремеж, cmoтзниc-
Bertr/nun/U. -еп стремеж, сторонне; демегтa/e.
Ь/s/r/ihhcn* tr. 1. намозезм (Х7яб с масло. рони с
мехлем е поД-): die Wänln mll Farbe - боядис¬
вам cтeннтe: mir e-m Maumeinn - нoмoгнcгнзир*
еом; 2. докосвам. поглаждам, гладя (с ракa):
плъзгам сс по иш-: обхождам, пътувам покрий:
cln Hauch bestreicht etw. дъх облъхна. денеетo
нш-: dus Auge bestreicht eiw. погледът плобягтO;
плъзто сс по нш-: tchiTend die Küste - плотам
покрий кроЗбрежието; 3. «аст. обстрелвам,
вземим под обстрел: bestrichenen Raum обст-
тe1eзиo теиO; мяс^; Bestriechuu/g^
beetrrler/ 1/1 чрез cтoн'и пoлaлнтнрим; спирам
(ливоД* съобщения, кораб); Bestriekuu/'/
bretrrl/bar adj. 1. оспорим; 2. поносим (ралнос-
иu).
bestreite/*1 1/, 1. еcперeим, етричин (правото не
твърдение, асмено* факт); 2. остер. (и refl.)
ебервoм /ш-» икт., воювам срещу нш-; /'/.
bes/rei/e/*2 1/1 1. заплащам, покривим. тcгли,
понасям (разноски] е пран,: die Kosten dis
Hiu/halts - издържам лоиики/cтнете: ein Koi-
zer/programm - нзниcим сом концертна протри-
мо; die Unteuhnl/ung allein - поддържам сом
рoтcеворa: Beserieiuuzu|r
beetne/ommlrrt adj. part. ний-р-нонирин (првДп-
раямес* форма).
bre/neurn tn. посипвам, поръсвам: mit Salz -
uе- еди там: Bestreuung/.’
bestr/cke/1 tn. 1. пран, заплитам, тзмегитзм н
мт-житe си, тoмз3тaн: онaтьеевиM; nнeнивим;
2.	рядко обвързвам с въжени; Bc/eickuniyj/
bestricke/ tri розг. (е-п -) плета зз нкт.: eie
/rst/uckt die дапес Familie тя плстс всичко зо
ни1ото ceнe3cтве.
bre/r|cer/d adj. пд-нит-н-/; ечировзтcнeH;
bretnöme/ tri (за река) ореcивим: uии; icu Fluss
bettrömt dem Fuß die B/ngne тeкити мне поннге
iio UД0HHH3T3-
bes/rümpTt par t. adj. c норaпи-
Bestseller [-ег*] m ниЗ-търсепи кин/а. lpaмефoн*
ио u1ени-
bes/ücken tr. мор. евеец- въоръжавам с оръдия
(иериб' самолет); род- снабдявам с лампи:
Bestückung/
Bes/Uhlu/g / -еп комплекс ене1евe (в кино*
НСиНП>р):
bestürmen tr. 1 нает, нападам. връхлитам (те
нщ-). щурмувам (крепости); aтaнунин; 2. об¬
саждам, nт1гие*ки^1 ог нcllикil страни; особено
прсн.: e-m mii Frauen, Bi/len - отрупвам н'г. с
въпроси, менби; ие - оставям икт. ном—ри с
въпроси, ненбн:
bestürze/' .. с/иснам. смайвам, порoтивoм; изу-
MИBOU-
bes/ürze/2 tr. метал, пълня пещ (отгоре).
bestürzt part. сн—сзи, емзин: изумен, перзтeн; е-п
- machen сл-свам, забърквам /кт.; en licil -
inmn изумен, гой cпря-
Beetünzu/g / *cn: Bestiinztbe/t / — итумлeнlиe»

Bestzeit
266
списваше. забъркване.
Beetze/t /спорт. т-кетлно втcмc-
BesUch и* *(c)5; -е L посещение, визита (и
лекарско): с-п - abtta/tin, machen плoви пеc--
шeн1-: len - сгнИс/а връщам поеeш-н1cто; 2.
теcT; тост— pL: - haben нмам теет1; mein - ist
wlclcn fort состигг мн си отндехи; /cl e-m aui,
zu - sein из тости съм у /'/.; aul, eu - gcUin
егиним из тееги: 3 брез ви посетителите,
посещение. nоеещигuеcт (по театър* ресто¬
рант: училища, панаир), dcn - deu Tlcs/сп wuu
/link тeoтлнг- бяха н/ето пеcгн-ни.
heeUchen tr. поеeшиним (нкг-* изложба* лекции)*
отивам ио /осни (нкм-* у нкг-): nid ^/21*1, dis
1'111/1*, cl/ Spei5e1aue - егивзн но 'еннeтT;
ходя ви театър. е лилав р-cгерo/т; die Schule -
уиc/нк съм, ходя НИ уИIIHИШ-■
Besucher н. -е. - посетител.
Brsücherrst н съвет ио uеccнит-диг- иа театър (в
ГДР).
Bittrchskaric / визини* киртинки.
besuchsweise adv. но поceш-ни-■
BtsüchsSzzli/Тррсмс зо пеc-шг/ня (в болници е
поД.); -zimmru п приемна, cеcтнa cmии-
/rtUdcln tn. нтцaпвoH; тoцoптoн. розс. емoцтим:
прен. петня, 'И1яM; безчестя. оскнернявом;
Bcstidelu п/У'
he/äfeln tr. облицовам с ламперия; Betäifel^i^i^i^^r*
betagt part. adj. L остарял. стар, но твърде
||апргдиоли вгзтзcт: 2. -cn WicUtei пеницo с
настъпил пидeж-
Brtlythrit - /. — оетирялеcт; плeетoлидоcT;
/ctSkcin tr. 1. епоргжoвoм (котибr с гзкeнoж: 2.
униним с канап [кроя но корабно въже);
Bttükcluig/
betCneen tr. нехн- пп1ни с бензин (.моторно кола,
самолет); Bel^/^r^Z^l^ngU"
btl|ttrm tri оп1пвин; пепнпвaм»1c^)- пинuирaн-
hetätigr/ refl.tr. 1. refl, (sich am D, bei. in D niw. -)
TзöеmИ; проявявам сс, занимавам сс с нш-;
вт-мaм дейно упиcт1- е нщ.: sici /ü/5l1cnieeh -
занимавам са с изкуство; ei'U im öircitlcl/n
L/ben - вземам дейно участие п общсствси-я
жнтет: 2 t/i привеждам, пускам е лсНсте-с,
управлявам. ебенужнaм; die Bn/msc - удрям
еn1тзч'згз; 3. tr. иекттвзм из gcде; плеиeявoм
(убежденията си. приятелството се).
Betätigungy, — I. лгйнеcT; рaбет3; птеяeнeннe е
/щ.; 2. привеждане. пускане е дгйcтвнe: 3. вж,
bc/ntiuln-
Be/at/gu/gsrbereicb н област из дг3ноег: -drang
т стремеж. импулс за дейност; жажди за
Tзбеmo: Mill п поле иа д-йнеcT; поле за тaботИ;
bet3tehhr/ tr. пейор-ролк. пипoм-
betäube/ tr. к.иеД. упоявам; птнтъпиeюм (беднтr:
ö/til'i - правя местно упойка; 1 замайтом,
зaшeмamиnиH; повалям е иccвиcг; безсъзнание:
icu Schlug suf lin Kopf beiäubic ihn ударът по
тдовото /о повили н бeтcъзuаuн-; то замая; 3.
прен. тoг1ушaвoн (сaнeоmmo оu}: /ich durch
Anh/il eu - sucU/m мъчи cc до cc тoтccЯ; отвлека
чрсз лoбети■
betäubend part. adj. L етнущигглгн; 2. уnойниШ;
упоителен, наркогич-н (средство); зашеметя-
тoш■
Betäubung/, -em L вж. betäuben 1, 2; 2. летаргия;
нгсвясг: 3. .мед. упейки: c-m Zahn mll - eichen
видя зъб с упойка
Betäubungsmittel п упоитcлнO; /иткотип/о сргд-
ство.
betauen I. ln./i str. внс, окъпним (се) н теco: be/sut
окъпан н роси. рееeн: повМ; mir Träne/ -
обл-вим е сълзи.
Btt/bank /църж. пейка, стол зо не1cн1чcнг при
молитва; -^/1^1(1* и панер, фарисеи, лицеме¬
рен ботемен-ц; -hucl п мон1тт-/и'-
Beeee/ -п беи. н—л ннcн1е: гоГе - иcрвeне цтeн1е;
beteile/ tr. иастр. педoритoм но икт., дaтиeзм
(деца* бедна).
be/eillge/ refl. 1г. 1 refl. eich na niw. - D участвам n
нш.; нмам дял (в печалби* капиталистическо
предприятие. разноски); 2. (c-i am ntw. D. b/i
е/н. -) правя нкг. участник е иш■; дотам /км.
дял ог нщ. (печалби е пoдi}; na etw. beteiligt /ein
участвам n /ш-
Be/e/lig/e(r) и* -п. -п участ/ик. съдружник (в
предприятие).
Betee/lnun/j" -еп участие (с обществения жи¬
вот* н излет* в пвчaлбе}; lin - dcu Ar/eilru sm
G/wI/n участие но тoбет/1цнт- n ueнoдöити:
unlcn stsrkcn - (/* Ei/woh/eu при живо учисгис
(голямо стечение) ио жителите.
Beteiligungjgesellschaft {иърг. кипIIнгилиcтнпге*
ко предприятие за пелкт-пи из лрусо птcдпти-
ятие.
Brirl т. -s, - - Brtelpf/ifcr н бои, caкпт.
be/e/ in1/i h tri L (flu c-m. um liw. -) неня са (на
Баки) (зи икЕ, иш-r; zu Gott - меди сс ви Беcи: eia
Gebet - птечитим ме1нтнo: dem Rosenkranz - - o.
uрензиocиM; плoeи задължителен броИ менитвн;
б.	иреитнocим молитва с ме1итn-нo бреcнипa н
тънa: 2. преитнacям (монотонно) 'тmе не1итн3;
нзпявамризк, сстер: нт'ии-ртaм-
beteppent part. adj. вж. bedeppert.
Beter m* -e, - öетемонeц-
bcttucrn tn. (c-m niw. -) уверявам mържecmecие
(нкг. в нш-); e-n UnscUuld - вcти се - сс кънно н
невинността сн.
BшtCl^<^/^iun|U/е -еп ут-рсн-е, унcлятoнc.
betex/en tr. пиша тексг (но оперети, шлагер*
филм); Betexttingj/
Brt/fahT / пок1енeннc (пътуване ла овяmе мяс-
—0); Minus п мол—твен gем; рядко пътнno.
Be/Imy т. -е, -е; / -сп мор. батннг (но кораб, кей).
betiteln 1/. refl. 1. титулувам (икг-): 2. етac1oeивoм
(книло); 3. nefl. иеcи име. заглавна. езocдoт-н

267
BetrelbungevrnTahre/
съм; Bet/feeiing //
Be/o/ [-Ö, свстр. е -о/] m, -s, -s бemен.
be/onen tr, 1. тонувом. произнасям. 1зтевитин c
удзт-ннC; слагам ударение (но дума- сричка):.
bntömil Silbe ударено срички; 2. прен: uоднcртo-
вoн H^^t.. нибнитзм ио нш-; натъртвам. изтък¬
вам: er Ьetöntl die Bedeutung der Friclcnt/cwc-
gung той педнeртз зизчeниeте из движе/исго
зз мнр.
Br/ö/Uenelgtrll и стр. повал.
be/o/senen tr. бcнонирзн, изработвам е 6-
Betoniee“ijunU/
Be/ön/klo/z н бетонеи блок; прен, третнИ; трома¬
во страда ог бетон; -mschmaschl/e / снр.
6aгоиебпр'ачна.
BetonnungJ" -сп .мор- отбелязване из планите/ви
води със знаци (шамандури е под.).
Be tön/tnekt" -сп пелчeрmзноcг-
Betönung// -1/ 1 ударен--. *'№1': schwebende -
кенcöднве; непостоянно ударение; 2. Todls! 1; 3.
uеgчeт'oтивe. изтъкване.
Betö/u/gszelhhe/ п знак зз удирeииe-
Be/onwerker тралк. работивик е бетонен тивеД;
be/öre/ 1n. 1 тoc1eпивoM; опн-там. замиЗтам;
uел1пгвим; педв-ждим uнт-; cпб1oтнитзи (и/о-
лшчcr: ein betörte ihn ganz гя съвсем го подлуи1:
eich - iueenm поддътвам сс, изгубвам сн ума (по
икг-); 2. (зо страх) обърквам нкт.
Betörung// -сп зoc1eпдcннc»
Betrccb/ и. -(1)/. - вннманн—. съображение.
само в елролетс: etw. in - eicUcn. nehmen
вземим нщ. пол в/ининиe; е cпе6лзжгн1г: die
wind in - kommen тото ще сс eтeue пол
вннминнe; uтeдв1д: ще сс рoтгдego: er kommt
iür dlnen Stelle nicht in ~ зз тети място зо нето ие
сгови лума, той ис сс -ма прсдт-и; dus steUt
außcu - 'еви ве сс взсмо н съображение; in ~
diseih с оглед, предвид но теeи-
be/nCch/en 1r. refl. 1. (с-п, ctw.	разглеждам (и'T-;
вш.); е прст. (книги* .международно положе¬
ние), сдадом: genau betuu'htei ist die 81'11
andere ие/лeд/итa етöлите лoбетитo стои uнииe:
2. считам, смятам: ich beiun'Utc ihn sie m-n Sohn
гладим ви н—^ кого вз моЗ сив. cп1гим то за
моЗ син; 3. cптeлцинaн (природата* художес¬
твени тнерстия); /иö/юлaвим: оглавим се но
рoзмнcп1: 4. re/l, гледам се. еc1—ждзн се (е
огледало).
Bit/1'111 н. -S, ~ 1. наблюдател; 2. cпт—тпa'‘c/-
/rtnä'htll'h adj. значителен, доста гонин (коли¬
чество. сума): um ein -nt зничитc1/е-
be/rähbtsзm adjl енненeн към тюзмиcп/; углъбен;
cптeлцomcнeн-
Betritchlun/дГ, -еп 1. ритг1eждииa; е прст. (об¬
съждане, прецен/аО); 2. cътepцallнe: iнаблюде¬
ние; 3. ризмнш1—ниe; разсъждение (и кота
ссе): лaзмнcпл-
Betrfchtungsweese /Начин. мснои во рюзтлгжио-
ие, и* схващане.
Be/rCg М- -(е)/. -е 1. сума: e-a Rechnung im ~с von
100 Munk cнcт'И; възлизаща ио 100 моркн; in*
ganze ~ beläuft sich au 200 Lewa цялото сума
прав— 200 ^нв.. възлиза ио 200 лв.: 2. не1нчeег-
те, лизнeл-
be/rüge/* I. tr. (зи смстка) eпз1нтз ии---; iie
Rechnung beträgt 100 Ms/k сматкина възлиза во
(прави) 100 мирки; II. re/l. (sich /1/11 c-m ~)
държа сс, отнасям сс: sic beträgi /ich ^^111'11
gngem dis Kl/d тя сс държи лошо с (към)
иememо-
Beträgen п* -s, — държан——, повсдсн-е. обноски
р!:. In - hat ilc SchiÜl/uii elme Vic* ученичкина
им* унет/е пов—д—нне.
be/ränt part. adj. ебнин е сълзи (лещс. бузи),
пънгн със сълзи (очнr-
betrCuen tr. (c-i mit ctw. -, оспор. e-m e/w. -)
понгтиним; вптлитим /км. /щ.: in Hurde mit deu
Lci/ung l/t Beiuie/et b/tnuul повeтихO; възло¬
жиха му тпкенодегвоmо но прeдnтия'нe'о;
Betreuung/
hetrCuer/ t/i еп/и'нoм /'/.. нщ.. жаля за нкг.
he/räufelg tr. никиnвим; потъенou-
Be/eeUT т* -(с)5, -с конц.: in dcm. dictem - н товз
е'ношc/нc; по '0- повед■
eeteeUf вж. //tu/fTs.
betreUTen* .г, 1. тиеитим; отнасям сс до, тo.--: is
/111*11. m/ln Le/cn отнася се до ж1неmи ми; 2.
вас. сполетявам. пеетитaм; ein Unglück hl traf
sie беди ти cподeти; посни/н* ти нeшacтнe: 3.
рядко вас. зaвaрвим: тoнaтин, хващам: e-m sui',
/cl. üb/r dcn Tat - зoтирвau /'/. ио мгстопргс-
mъпдeннcге.
he/nefUe/d 1. вж. hctr/Tcn; 2. въпросен. съотве¬
тен: dic -е Person war /1'1/ da нъпроcнеmе д-це
ие беше 'им: die -г Institut съответният и/сгн-
гуг; 3. като prp. = /cluefTs-
Be/reff/le п, -еее. -te швейц, припадаща сс нocm;
be/reUUe конц. prp. с G е'нее/е: - . I/ Betreff s-n що
сс от/иcи до нeте; по е'/ещcни— ио нeге.
betreiben* tr- 1. движи. придвижвам, уекерятoн;
подтиквам (иш.): /иеmояниM; (еъ)игйеmтувaн;
тoлигин (за нш■r: с* betreib/ dicse An/ele/c/lcit
тен лнижн (подтиква, действа ли) тизн тибети:
2.	(eiw. -) зи/иминим се (с изкуство* земсдслнс.
леният): cln Bcugwcu/ - експлоатирам рул/ик;
cifUi/c Studien - 1тc/cднaм; nреунтзм; уcърд/о:
3.	тсхн, лнижи. карам (00411/0* ловод* цвтнро-
.ло): е-е cln/lulscl bct/icbene Miechine мзщи/И;
ттдвнжвa/и с електричество.
Brtrr/heg п- -5. — пои1/; нзcтеиттиC; подтиква¬
не: auf meli - по мое ниcmоивoнC; по ^3 поии/■
Brtre/hunд f^\ -сп 1. итидвнжнaнe (но молба е
ссД-}; 2. г'еплеamиния: 3. швсйщ. юр. принуди¬
телно 1тппннг/1c: вж, /ciucibeh.
Betre/hu/gevenTchren п юр. птеитвоиcтве ио пт1-
/ул1тглне изпълнение, изпълнителен uрецec■

/rttCsti
26K
/ctnCsstpart, adj. ебщ1Г; с/обден c тoнеH; нзшив*
ки (от лланнн нле сребърни нишки).
hctrCtcn*1 t^t 1. холя. тръстам по нш-; н нщ-;
стъпвам ни, nе; п /Ш-; вл-зом н нш-: e-m Wcg -
'тпттoн по, пеeмoм известен път; ein Haut -
стъпвам, влизам н /ечия нъшa: dic Schwelle ш-е
Hsusee - пристъпвам прота ви къшa: die
B/tu/icn dcu Rasenfläche ist veuhoten зибрaнcне e
ходенето по тревната плеш; ш-ш LsuTbsin -
зonеинин uепт1шe; 2. остир- c-i - залавям вз
мгcтеит—егъn/г/и—mо (крадец* престъпник’);
Beir/tung/'
hlt/Citg2 part- adj. 1. слисан, смутен, нaлевп': 2.
отъпкан (път viel -ши Weg път. по койmе
и/ете се минава, ходи; оживен път.
BCrC/dirl// — смущение, c/иcанеcm-
BntuClui/siUll н конц, im - при зидaвииc но
м—cтептccтъпнeннeте.
he/uiucn tr. (e*n; ctf . -) следим (Деца* болна)*
политам грижи зз /'/.; тзgeи зо (/кг.. нш-);
нзгмим пои стос 'р1не; пееLHЛявaн1: iln vom
Verls/ brincuirm Diclten nеи'рeпиннme; поощря¬
ваните ог нзлoтcлcтвеге писател—; er hir dic
ttäe/it'lcn Volkt/clul/n zu - нгму c uетeлcнo
тт1жиmи зо ееuевни'e училища n cрoдo-
BttnCu/u m* -s, - 'ойно ебcнужвa н ръ'еведи
отделни н—ца иди cтуuн; птнлружнm-д; witsen-
tclUiftli'lcu - изучен тп'еeедитcл.
Bet/CuuiU - , обену*жнaнe; грижи; птидтужинoнc-
Br^uud^steHey пункт зо ебС1yжнoн-.
Betrieb т* *(crS; -а 1. предприятие (прoмшил1сте,
селскостопанско); зaтеД; фабрики; еmgeнне
селско егеuиuc'во; 2. c'еплотmoция; птонтнел-
сн - ве; действие, лaбетa; хол: inm - aufa/hmen,
//111111, iröT/in започвам експлоатацията,
uтеllтнедcгвоmе; dem - (von пн.) cinetcllnn;
still lege/ птгуcтиневивзм птеитноиеmвоmо (но
НЩ.); die Wink. dcn Fahr/tuUl ist in — ззведпT;
асансьорът роботи; in - enteia пускам н дейст¬
вие, е ход. eкепнез'oц1я; außer - sntenm закри¬
вим (прспреятис* ления*рудник); изваждам от
лсйствнс (.машини); I/ - nehmen, in - stellen
тaпечнин итползвaнгге; e'cпдеomoцниmз; die
W/г/ itl süßen - зoвоипт uc тoбегu; in vollem - в
пънгл хол, под пъдва пoлo: elektrischer -
нoлииe; задвижван— чрез eлe^кmл1lчecгне; З-ролг.
голямо лвиже/иг (но лири, по улица)* оживле¬
ние (на поларО; пе мололенемс); фам. веселба:
wir haben lücitly - gemacht хубаво сс налуду¬
вахме!: ll/u ist-? ах.че веселие’!4.ролг. псйор.
(ло отношения; перядке)); ich Usbe lem ganzem -
(Ист) ssti! ло туши мн иозде всичко тук!; 5.
ос-тор. ние'ояваи-; жалоине; 6. мит. забой.
/11*11/11'1 adj. 1. заводски; по отношение вз
птcлптиигнcте: -ши Gc weгkschafiisluhatiönär зо-
недеки профсъюзен тoбoтннн: -е Kurse зoтеде-
ки квалификационни нулcеec; 2. птонзвоиcm-
BCH-
BctrтeЬ5.»» 1. заводски, из пт-дпlтниг1fcте: Вс-
ruichtupp/ll; 2. птеитнодcгв-H; eкепноo'инно-
лен, ви лoöотam3; при робота, по eкcпноaгиц1и-
тз: Bclulebskotlen; Bclulc/tunleu/uc'huig; Be-
1*11/5^51111.
Bctniibs/abcndscUuli - , ' в-ч-рне заводско учили¬
ща; -übtl^lui^f^./- оглед п птeдпт1иmиemе; цех;
.ukndcmlr / ' зaведc'е квалификационно учн-
1ншe-
bctri/bsam adj. деен, актин-и. усърден, предпри¬
емчив. gcневн.
Bet/Ulrlbsemmkit|t/ — дейност, д-нoнигоеm; актив¬
ност. уcърднc-
Betulebt/n/liye/тсхн. всички заводски съоръ¬
жения; -uilcllu/y /- 1/етTУHH1и по cкcпнеигз-
ниятз; тъ'еноиcтве по обcдужви/emе; -ippcll
н тзведе'е птеизтедcтнeно събрание; -utbcl-
irr н заводски работник. пре1тнодcтвeнн':
*nuseruhk н цехов нттoт; m-ри1/; -sutstcUu/t
н фабрично-заводски 'емитcг: -nutHahlmi/n-
/c'i1|tспорно cбет-н заводски T1м: -autf/ls
н заводска н-cнmимиция; птепуек (по служащ
елн работник}; -biueiiu/U 'онтрен/o оби-
кенкo но зоеои; -bel/ytchaft/заводски колек¬
тив.
betrfibsbirrii adj. геген за робота. експлоатация
(операт; мошито):
Bitlebsbrruftschuli / тиводcке професионално
учнлнщг.
betriebsblind adj. сляп зи нaдеетoтгнитe н гр-щ-
к—те н завода си.
Bct^rlc/S^/^l^li/eici^it / cнeпегa зо н-доетзmънитe н
затоио; -dümpTmüis'lnil нехн. парен лвити-
тсд; -dcnsi т жп. служби по движението;
-dlrcklc* н дитeктот из пт-ДПтиити-;
bcCuicbsel/cm adj ви (ааoмвсmнeя) ззeеg-
Bitriebt/efuint'hilten pl. експлоатационни ко-
нeеmви; -ei/nicl/uiu , L тaводc'е; цехово
cперъж-ниг: 2. ерcaннтицня ви жп. -'cuнезтa-
цни: -lidsteliunggпт-уеmзиовявии-, прекъсни-
ие ио eкcu1еиmиниитз; -gTsl/u/y / eиoн.
птеизвоиcтнcн опит; -erliuhils/иехн. разре¬
шение за пускан- е e'cпноoниция: -ctнlltt*
uu/y/paшнтc/1- по проитводcтнете; —се/шп п
обяд н тoтеgo (eвтннr: -41'15'1^1 f заводски
'-хи-кум.
be/u'icbt/lhhlg adj. теgeн зз либетИ; e'cпнеoтиц1я
; -feurig adj. тетев за пускан— е eнcпдоoгaпии»
Brtгlcbtlömdt н заводски фонд,
betriebsfremd adj. нeплннaднeжaш към тoведo.
Berriet)rtГlUer u/U ръководство, упривнение ио
предприятие; теgcиa процеса ви робогото (с
предпреятос); нсхт. обСлужвонс ио uoщннигo
при рoбегa; -lUd/ трод, заводски тюцнетптa1;
.|fssktiodnu н партиен профсъюзен активнсн
иа завода; -g/h/imnit п зaнеgc'И таЗна; -//-
Hirkscislfs/nuppe /тивеgcкa птофcрупи; -uc-
f/rkscllafiSelltunijji ръ'оводcгте ио заводска¬
269
Betrüger
та префертaннзиция; -jalu п преизтеиcгвeнз
години; *-Klmpfyuuppr/зaнедени бойна трупи;
-kapital п търг, еборот-/ кап-год (по предп¬
риятие); -kmetuuuuir/ т. - klietrkrippn /
тинедекз детска трил—ни, яс/н; -kJimu п првн.
тaвоиc'3 атмосфсро; -kotlifzir/i н икон, пре-
итнеиеmвcн коефициент; -kollt/ilwnit/ig н
икош- иегенер мгжду пр-дпрниmиe н работни¬
ци; -komit/c п заводски 'емигeT; кемиmeг ио
предприятие; -acö1iuöllr / икон. ко/'рен ви
nтеитнедcтвете; тгх/1пгек1 ко/трен; -koste/
pl- търг, производствени рaзllеcки; г'еnлоити-
нио/U1 тюз/оеки; -ä^e^u^c / търг: жп- общо
дължина из нормалните нн/ин; -lchгa/Uк'ея■ =
-wir/ schalte 111/^1; -Citcn m завеждащ преитнод-
егeето; meх/1пгcк1 лит-н'ет: -mittc! п оботог-
/и средство. nро1тведcтв-/и средства pl,; жп.
пелн1жг/ състав; -n/ml// m. pl. —ri. O/liute
левeтe/о 1^— во тиöе'т/1ннтe (в .малки предп¬
риятия); -ordgn1g'Hпгтрcщe/ ред из прeдптн-
янието; -purttlyruppt/о'/. питг1й/o труп* н
nTCдnрнит1eте; --plutClöryцnSutIön / ост. за-
неиc'и пaтз1ини етcинитицни; -pass н атеста¬
ция ио тзвеи (в ГДР), -periodel eиoш- птеит-
велетвeнз 'импа/ия; -plag т икон, птеитвеле-
твен план ио пр-лптииmиe; -uni н съвет ио
работниците (и служащите) е птeдптиятиemо;
-rülrijkeit/икон. коефициент нз nтоитвед1-
гсн/оснто; -Schluss н крий ио тибот/оге време
п тивои: -schütz н охрана вз заводските
съоръжен-я; *slhetr1r^t/тcхнlн^генг бгзопос-
/еег (е предприятието); жп. бeзoпocнеcг но
ин1жc/игге (по в.:oиoввme); —Spannung f сл. 1.
тиботно напрежение (но машина- мотор*
сче/кир, прибор); 2. фa»ктlииecки консумация вз
гек (в ДоДен лoвеД): -sperr f полет. бейнег но
nтcдптиитиeто; *sporiurmeinsch11f/зинелеки
спортна ерти/изиция; *stililruugg/тгекраня-
воне па птоизвелетвете е ит-иприят1e; жп.
спири/е из инижгнигге; .stoceaud//. пт-уе-
тинонянанс но лвнжcн1-ге: 2. нкон- застой н
nте1звеиcтвото; -stoli н еенонeн материал за
фабричен произволств—/ процес; -stönugy-/1.
Tизcтрезc'ве из днижс/и—го; 2. авория, тизе'-
тейcmве н производснното. нитущ-/1e но nте-
итведcтвcния процес; -Uifull н nре1тнедcmвг-
на тлопонуки (при рanoмa}:- -Unkosten pl.
търг, издръжка но птeдпт1Я'и-'о: разходи по
гкcпнеи'ин1Я'и: -u/tt*hrrh1u/y / икон. пре¬
късван— из роботото -Vitiältnistr pl, окоп.
nT01Tводcmвe/и уеновии; -Versammlung/ за¬
водско събрание; verwaltung/L жп, управле¬
ние па служба »днижг/1г“: 2. управи, идминнс-
mрин1я ио предприятието; -völks1ochet'1Ul/
вcиcлeн ун1нeтенгcг на 1lт-Дптииmи-; -von-
уап/ н икон. пте1твеие'вeн прецec: -vot-
schriTt -/ ' икон. пте1знолcтвel1и 1uегрукн1и;
-wcitc/икон. нашин на птеитноиcтво.
bitrii/tHeiti adv, по фабричен /ичнн; фабрично.
заводски.
Brtrirhs №/15'111/ / икон. мeниджмпнт-
BUr'ic/s^i^sC^i^llilir н 1. икон. (старше) завод¬
ски иноненнет: 2. ссл^^Н: славеи cнcmевеиитгл
ио LPG (ТКЗС).
bшt*lrhswiutth1llillh1 adj. тивoдc-ксcтoпaнc'H-
Bctricbs/HinssCiÜisieiieCuиси- наука зз елги/и-
тзцня но сгопо/скиге птгguриигuя-
Bc/rirhs/нissee1seeat/нкси- ноуки зо e'cuлезmз-
нняmO; за произволснт-нита етги/изиции иа
пт-лnтняг1-mо; ^zit/l. икои, продължител¬
ност ио nтонзведcтнeнити компоння; 2. време
ио тер-н-'о (по лампи); -ztifuktö* н икон.
коефициент ио нзпе1твa/eте (ло врсмс); -Zii-
tuny /заводско м/огог1тижни; заводски вест¬
ник; -zclir/първични заводски ерги/1тoние/-
ва трупи. ядки (партийна, пoлuмeчвсиo е Др.);
-zustind и икон: състояние но eкcпнеи'иц1я-
тз, т-жнu и* работи; пеножгн1г вз птентнеле-
гeеmо; -zwcly т етрocп1; кне/ е преиттедcтве-
го.
/rtrflltuh tn. биел, (ло мравки) тпиcнич'иM; »деи“
(листни 6аткu} (ло до си Додам сладкия сок).
bctuli/ci* nejl. напином се: c-n //trunken mi'lem
лап—вим нкт.
bctnöifci part. adj. (üben. ctw. А) 1. нзнeнaдaн;
смоя/. изумен. поразен; смут—/, слисан. стъпи¬
сан. объркан: üben ile Nu'hnl'hl waren wlu sehn -
останахме перaтe/н ог итнeетиcге: 2. вж.
betueffem-
Brtuöfr/1tlt/cмийнинe; 1тумнe/иc; cuушгниГ;
/gtuopfc/ tr. покоиним, нaкипвиu-
/Ctrüh/п tn-, rejl. нзтпжитoм (сс), ножи/явим (с—),
оп-чи/янам (сс). отерииним (се); pa/1- /gtrÜ/l
натъж-н, нажален, скръб-ш; остир- печален:
über etw. А /ct/übl sein натъжен съм от /щ.; с1/
betrübtet Geslchi macien имам. дивим сн печа¬
лен вид.
//(^rühllcl adj. bg/nübc/e pari, булещ u-нoл,
жаден, '^^-1; печален, скръбен (известие).
hctuUhlih1гrwesr adv. за жинеег. зо съжаление.
Bitnü/ils С -еш вее. тъга, печал, нзжи1eноcт»
вонъженос'.
B/tnüy и* *(e)t.	1.юр- измами: uощe/ич-е'но;
am e-m c-i - venü/en; begehen из/ътном. нтнaм*
езм нкт.; cm irommen - благородна лъжа; 2.
зиблужgoвине-
/ctnüyti* tn. 1. измамнам. мoми; изнъгвим; eie
//trü/l Ihn тя го моми (е Друг); den Sclül/n
betrüg/ уч—иикът си служи с измамо; len Sch iaf
durch Schwa/een - разпъждам cъии; разсънвам
сс с титтенотH; бъбрене; sich selbsi - ca^1еит-
1птним се. еиметинптнин се. заблуждавам сс.
лъжи се. момя се; 2. (е-/ um ciw. -) етнгмим;
измъкним /нu- лщ. с нукивегвO; нзмими-
Bcirü/tr т, -S. - 1. измамник, лъжец. нещг/1K;
шарлатанин; 2.ролк, итnък/oне нoгер- дъно нз

Beteügere/
270
бутилка.
Betrügerin/ -'1 иитмимl1нпeетве; мош-нипecmвO;
щиЛ1зmиння-
eetrüger/sch adj. 1 итни^н11ч-ен1; лъжлив. мо-
щc/1иcеки; шарлатански: -tu Blnkuött ват/и-
сгн. 1тuaнl1нчeен1 фалит, öзнкту': 2. измам¬
лив. измамен. 1пженeн.
BetrUgsverfahren пюр, процес зз измамо.
Betrügkr/r(r| т* -п, -п пиян (човск).
B^l^l^l^l^l^l^nZlre/e^" -сп п1и/е състоял-с.
Bct/täulc / - щърк- молитвени 'O1ени с разпятие
или икона (/ келолицнтеЪ -sciH/st/r- | 1.
нингмгтнз нибежнннИ; фарисейки; 2. тcвнеет-
на öеcененни; -Stuhl н щърк, скамейка, чи/ зо
ме11mви.
B/ti //, *(er5; -'/ 1. лecле; пее'eня; 'т-вo': dae -
machen птaвИ; ептaвям нгcноте (so прс? Деня);
nт1тегнян нетното зо спо/с: zu - /11/1. sich ins
-	lcuci нитoм си (До спя}: Ine - /пп/с/ слисам
(Да спи); sici ine - legen лягам иа нетно (бе1-н);
im zu - liege/ лсж* но 1eтле (зя болсш); еп
lüi/t dae -, ist ine - /eletseli ви лесно n; aue lem
-	ttcig/n стопим ог легло; aue. außen dem - sein
не съм из нeт1е (ли бслсн); 2. пухена завивка;
тиннв'и: ile -cd stopl/i напълвам gющcн1гe; 3.
нер1ге; 1C('1е (na рвкa}: 4. исхт. поиcгтвнO;
рaнкИ; нетно и* uиш1ни; 5. мен. тъг1ншeи
залеж, пласт; 6. куnи1U0; куп1шe; куп, камари;
7.	.лов, нeтовншe ни сър/н н елеци; 8. осчиер.
брачно ложе. легло; брак: lae - iniiU/cn ееквгт-
нивaм брoине нетно. юр. vom Tisch und -
5'1с11е/ разделям нрeмel1не ог трап-зо н нeт1е
(съпрузи),
Bcttcg н ден иа покая/и— (вж Bußtag).
Bctt/bcgk / * 1. еваmр. нгглo-куulcгкз: 2. cгелпc
пред лепютю; -bezug и = -Übn/eug; -decke /
1юкт1нкo за нcтле; ^№'3 (юрлон* пухено
завивка); ед-я1е-
B/ti/l н* -е, — 1. рядкс просия; 2. фам псйор.
сбл, /1шеж/3; смгшни дрсбо/ня; жалки дри¬
пи. нcxтерии: die ist l/u gsaec - [зо] тевo c то
теинкете-
het/rlcrm adj. ралг. бсден 'omе птоcиK; 'тзйно
öcgan.
Bettel/aemut/раз?. просяшка бедност; -brieT н
ратргщ1meлне зо птееии; напсова мелбo зо
nтееии; п1cне; е кеemе сс мод— зз пори;
-brnder и 1. просяк; 2. = -möncl.
Beieeil/|r -ет 1. просия; 2- ролк, просене. влпнкa-
ис, настойчиво ме1eнe-
BettelrTüre/ н жалък, изпаднал княз; -ydd п
изпросени пoтИ; мн1еcги/Я; подаяние: дребно
сум-цо: niw. für ein = ksulem куuувиu нщ. иа
/ишеж/a; смешно ^1*. бсз пори.
bettelbcT/ adj. птееяшкн-
Bntiti/lilfr f мнзcлни пемеш»: -Hochzeit, бадио
енoгбз: -kfid п преcяпe; -kram н дрипи,
нcx'етии; -^11 m* pl, -шг естер. = B/ttler;
-mö/ch и исн- монах он ети-H; издържащ се
от подoиння-
be/teln intr. h rejl. 1. uтеея: - gehen ходя ло прося;
die Kuisl gelt - изкуснното c много изпод/зло
(ne се купуват произведенията му); sich dunci
das Land - скитам като просяк; 2. (um ctw. -)
пейор. меди ниетойч1ве (ле нщ-)* прееи (пщ.):
la lall kein Bcr/cln /икиктн молби не пенигихи.
Bettel/oeden н щърк. монашески етд-/, издър¬
жащ сс от милостиня; -pick п пейер: пиплaч;
uреcици pl.* солтици pL; -pfennig и пейор.
бедняшки трешовe pl.* птеc-шки заплата; —tack
т 1. сстер. просяшка терöи; 2. ролк. вeнcн
прееик; -sissi н евтини. фалш-т- /икиги pl:
^/^сЬ н просяшка тояги; c-i am inm = bul/gin
ие'aрвaм нкс. ло птоеищнa тoяra;-etöle тралк.
гол фугулук; -suppt / пеет/и, водна супи:
прст. bncite =п /1ШOж/1 полаялия; -vo/t и
оснор. низш по1инoй (преследващ прoсuямo}:
-voie п прелр. [сбирщина е/?J'] птееянH; тонта-
нн; -нш|Ь п птееякн/я; -w/trn п 1. просия; 2.
икон. епроеявaнe ни масите, обcдиивoнC; поупс-
тнзгм-
betten 1 tr, nefl. 1 нocтaнятин (н'г.); е1acou n
1eг1е (so осaшe); прите'ним (нкм-) 1cтне: e-m in
die Kitt/n - зaeнтaн /кг. (е леглото); преи. in
Gnün gibitiet потъвал е згне/и/з (нпши); розл,
er Ist liclr auf Roscm ue/itt/t пътят му иа c ееeян
с рети: 2. refl. зав—вом сс е лeг1енO; 1итим си
под юргана; прст. постилам си. изреждам сс е
жине'и: прен. en iil sich weicl gibntini носто/и
сс ио бегaте място, ожсни сс зо босото жг/а;
поел. wie man eich Ь/П/Г, eo Псд/, schläft man
кaкноте сн постелеш. ио '0'евз ще нетнеш.
Bette/bcus п 'утиcmинeеки cпи1ня-
Bg/t/Tteiu/1. nтужи/и но матрак; 2-р1. перушини
зи възглавници н под.; -fiisclc/шаейц. тлcйки;
-^1иии/^<^1^с^гр^. жено. 'оиmо диво дстло под носм.
хозяЗкз; -gestell п нтeвит; -/str и ролк, пейор.
чувстве/з жсна; жена зз нтгтитa: -limmtl н
балдахин; -juck/ / дрешка зо споис, дизьоз;
-^^ur^i^c/билет зо спинно място (във влак* кораб*
сам1олет).
bettlägerig adj. белeн ио лелю.
Br/elceen п нoрщoф■
Bettler т, -s, - просяк: нар. боже'.
Be/elerei /= Beltelel-
be//lrnhcf/, hrtelrelecb adj. птееяшни-
Be/tler/kleid н просяшко дреха; -kraut н пнрови
грсто (Cl/msiis liamullr-
Bcltll/ut'haft / -nm 1. просяци pL; 2, птоcящ'е
cп(cтоиииe; ироcишннa»
Bnrf/möd'h m тбсйщ; ~ Beti|1lu5hie: -mästen n
мед. иoинкoвoнe нзcъи: -mässlrr m н—це, което
сс нипннoвo ниcги: -p^i^f^n^e^c / педнетo; -piüll
н^* п люшгк, eъзтдaeнuпo: -plnie н 1eг1е е
спален eюгон: -^-111	лежала, почивки ио
1ec1е: -si'k н сламеник. дюшек; -schätz н
271
Beutel
сстср. - —Usse; -schUtt/l f uеg1ети (so болсн);
-/'1.1/1 f ралг- нгиеcпнвoиe; нужди от cпн:
шск. tu trank, bis eu die Uhmügenie = inite пи,
^'*'0 зиклюнa; -sitllc (-siutt) f крееиг; -tuicl
h чаршаф; -Übrreuy m бсдьо. чоршафн pl. во
дcт1е: -umfigy m напречно сечение ио рсчио
корите; намокрен ueрнмemъл»
Bettung / -еп баласт, 'именно настилка иа
жг1eзепътиз 1иния-
Bett/vorleger н* шввйц. -Vorlage f килимче пред
лeтле (е шсг, ло дълги гъсто браДа); -wc/ze f
иътнeнннa: -wä/mer н = -iltasclc -wasche f=
^Üb/neuy; ~weee n = -zcuy; -zeug n постилки и
тививки но дeт1е-
betUl/cb adj. 1. обичлив; грижлив; 1 cпекеeH;
бзееи.
Betulichkeit/, -сп еöич1ивеcm; гл1жнинеег-
betümpeln refl. ралг. направям словото, никърн*
том сс.
brtUpfrn. b/1tlipfr1/; betUppei tr. 1. де'еcnaм
леко, нaнлaжниeaм с 1e'е деноетзнe (с попче*
марля* чсmиo}; 2 нищaртoM; напръсктом (но
тсчки)-
beiliiern rejl. обл, вж. b/tÜmpeln.
beugbcn adj. грам. ен1O/я-u: cпрггиcм-
Beu||uf 1 ^^31—, пресъване (на ръка* крик*
иo.ляше);) 2 извивка. зивей: тънки (ши снема
ръка* кракУ; 3. тсхн- кунки (so извините те
обръчи).
Beugel ei. -е. - свстр. в—д ceвт-K; кифннчкт-
beu/cm tn. nefl. 1. свеждам, иавеждам (клин::)*
привеждам; прегъвам, св—вим (сг) (колене*
ракo); спорт, iie Kmic - ндиним; спорт, len
Kopf. Rumpf - навеждам сдавото. гянето (тру¬
па);- gebnuui titenn садя изсърба/; Holz -
отънам. иттнтaн; пт-внтaн дърво (ла обръч); 2.
re/l. огъвам се, преш. (птe)'нoяин сс; навеждам
слова. прнмнриниu сс: sich vor e-m - кланям се
икне прсв—ним гръбнак пред икт.; sich dnm
Ui/lück - пт1ииряним сс с /eшзетнаге; 3.
прен. юр, dae R/cli - изкривявам. извъртам
тaке/o: 4. грам. флeктнтoн (спрягам* скланям);
5, фал, птeпуnвим (свemлuнеmи}-
B/ug/r	-s, - онем- cвнвзп (мускул).
Bcugc/stüie н спорт- опора ио свити рппC;
beugsam adj. примирителен .
Bellgsatnkeit/" — примирителност.
Beugung/ -in 1. свиване. натежди/г. nтив-жди-
не, прeннвoнe; изв-вине. етъвaнe: првн. прими-
рe/нe: прекно/си——; 2. фил. пр—чупваи— (но
свстланене), д1фтaкции; 3. грим флакон.
склонение. cnтcжeн1e; 4. нзвългвaнС; изкривя-
^1—. вируш—ии— (по правото).
Beugungeg/terr п физ- иифтaкцио//и тeщcг'и.
Beule f* -п 1. педуmинИ; буца. итлуmинИ; норасгък
(пс тялото* клевети); рилг. диол боба/'*,
^1^/*; 2. издуни/е нн— вдлъбнатини, хлътни-
ви. 'рипиинни (но предмет ет удар* чукаоне е
под;)* побнгеcг■
beule/ intr- h (ле подплати* плот) uтoви тп/ки-
Beule/peei/мед. бубови* чума.
beul/g adj. с, вз буци, подутини, покрит с
педуmиин»
beU/rubige/ 1г. re/l. (е-т -, sich über ntw. A -)
бcзиенеи (се), обезпокоявам, грeвежи (сс) (за
иш.).
beü/rubige/d par., adj. тревожен, обезпокоите-
1—1.
Beum/uhl/giu/jr -еп безпокойство. 'ргветo. смут.
beürku/de/ ./- юр. 1. вuнетaм н р-с-стригс;
тoecливou иоmирнздне: уgеcтевeряeoM; докоз-
еом с локумс/ти. локун-нгитим; 2. естер- (е
refl.) uтеивиниu (се). тзcвнgcmc1cmeувoм.
Beurkundung^ -еп 1. нетзлнo1нз ззeepни: съде¬
бен протокол (като дoиумeнм}: епcтaвииe ио
икт за трижлинеко състояние; 2. вж. /curkui-
(шт.
beUrlaube/ tr. 1.1. давам (/'H-) е'пуе'; пускам е
отиуек: лoзпуе'им: c-m nach Hause - давам
демoщeн отпуск нкн■; beurlsubt sein е отпуск
cги: 6: освобождавам н'г. вт-мeнне от служеб¬
ните му тилънж-иии: 2. re/l.рядко ебеcуним се;
огmeглян сс (сомoвя.м гостите са слсд обяда*
ввчeряmи): Behi^ii^t^I^iir^nU/
Beürlaubie(n) т* -п. -п лице е етnуек: етпуекит
(войник),
Beünlcubieneicnd н нееи, тoиoc-
heUrielle/ tr. прeнcниeии нш■; икт., съдя, доезм
пт-цeн'o зо в^щ., икт.; обсъждам. разглеждам
кт1m1п/е; пропя разбор: nach dem Äußer/i,
mach sich - съдя по въ/щ/оеmma; по ссбс сн; ei/
Buch - итeцeнивзм; тeцe/31TИM; раз/нгждам
книгa-
BeUrir/ler н* -s. - прецените/; кт1Г1K; рeцcнтeнг-
BeUrie/lu/g / -cm 1. uтeц-/ивзнГ; преценки;
обсъждан—. тизт1eждзнe; 2. т-цe/зия; ктигнки
(на книга).
Beйlrei/lln/geguаe/: кp1m1пeн дар, епеееö/оег за
преценка; -no/lze/ pl. вест, офицерски атеста¬
ции (вън военно нрсмс).
Beuecbel, Bäusche! / -е. - 1. мин. cелям чук; 2.
австр. готв: ястие от дроб н еърнe-
beut, beuisi сстср. песи. = 3 е 2 л. сд. ч. от
bieten.
Blute'/ -m 1. П1яики; трофеи он 1ев: мор. птнтз; -
machen вземам П1яч'a: zuu - Tille/ ö-взм
пниикеcин: 2. прст, жертва: cr fiel s-m Ha/e zuu -
стопа жертва на онтaтomo му.
Beuie2/ -еп обл, 1. пт-трagcни по cлagигo нещви
pl,; 2. кещгт зо дини пчели.
Beutegicr" жажда. стръвнос^ зо плячко.
beu/eg/erig adj- олчан, жаден, ниеmглвeн зз П1яи-
'3. стръвен.
Beu/egui п пничнa; П1ич'оеи/и н-ши-
Beutel н* -е, - 1. mетбичкИ; кесия (ло нaрu); lin -
•11111. sufUhSchei водя кecиитa; ралк. тoттърт-
/'uiclly
272
езм кесията (зо де плещим): aue e-m - /czsllci
плoшoм ог джоб* сн; ралг. den - litilii/ci змия
ми сс с свили п кeеииги (неми ссхарчат перИ;
сиеснит съм); in den - /rcll/п бъркам си п
к-еии'3; итбпт'нaн сс; ролк. die gilt am den -
TORU ще бръкне н кес-яго. щс струни /ори; sum
nm - с призна кесия, с птит/и джобове; 2.
мелнично сито; 3. герби: лоел. торби зо малки¬
те ви лвуугробвн жнтенu1 (кенгуру).
biutnHg adj. готбcеГ; издут: -е Nah/ ритг-гнcн
щce-
Beutel/kurbu н лоол. рак с 'отöен1д/a опиш'*;
--muuder н 1. лоол. mетöccmи з1oт'o: 2. рилг.
джeöния-
beuielm ролк. Е 1г, обл. разтърсвам; 2. обл. е-п -
обирам нкт. (пра игра): II. intr- h (/efl.) ставам
кото торби, издувам се; суши се. правя съ/кн
(дрехи, подплата).
B^t^Ut^l/l^s^fC^e^^iUt търг. cmекa; еuи'онaнo е гет-
бникн; -rultt / лоол. опосум; —Schneider н
остер: иж-öп1я. мошеник; -sich п нcл/ич/е
еите; р-ш-mе; -sliid и естер: шутовски шип-
И1нз; -utur н лоел. c'етeц с mотбевидне
cнeтдо; -tücrc pl. лоол, торб-ст-, двуугреöни
(MuгtuplullU; пеик1иc): -tuci п синно сито ог
плш.
/eutrlustly adj. = beutegierig.
beuiim int/- h tr- 1. пълня (кошер) c диви пнгли: 2.
(ряДко) П1яикоcвим (влетим плячки).
Brutc/ho/Iy и* -е — мед ог див— пчсни. лит мcg-
B/ut/stü'k н трофей. плин'a.
beut/ti^t^l^^ly adj. = bcul/gi/riu.
B/ui/zug m нибег зо nняи'и»
Biutlcu /н. -е, - лоол. лнуу'теöно жнвогне.
h/veltc/i tr. 1/'ин/1чa; фaмилнaрннни (с пкг-)*
държи се (г нкг.) по cнейекИ; нoтрoпнoн и/гнн*
неeтти еи-
bcvögicn tr- шнсйц. оспор. 1. владея, cееnеленву*
тau: 2. епeкунегвуним-
be^^lkcun 1г. 1. иoce1итoм: eicht /evölk/ni тпcге
нзсслсн; (рядкс) заселвам (об.^^^^т); 1 и, (и
rejl.) изпълвам (сс); б, (ряДко) elw. mit etw. -
изпълвам ищ. с друго.
BerVökeeiln/y''нзccлгннc: (pиЛне) иocc1ивoнc-
Brvölkrrun/s/dl'htr f /пcтоmи ви нaеeлгннeто:
-1^11^1 / дcметрoфни: -mcn/c f чиен-ное' но
нaccлeниe'е: --Übers'iuss н нз/ншък но нисг-
1cииcте.
brvöllmn'hil//n 1п, (с-п zu ntw. -) уuъ1иомеши-
там (нк/. зо нш-r-
B/'^4^llmä<^l^ltigi/lt/) и, -п, “1^;;/ -п пълномощник;
пъннoмеш/нчки■
BrvдIlmnehtI/u/y / -cm L упълномощаваие;
fппJIнемешиe: durch - по пълномощие; 2. пъд-
ноиешне.
bevor I. conj. пред— до: - die Sonnt uul/lny преди
до изгрее cлънцc'е: II. udv. оспор. прсдн тото;
nо-тино (бс^*. zuvor, vornus. vouieu)-
h/vörmuii/i tr. un1rb- нистой/ик, оп-куп съм
(нкм-); държа пол опска. нрe'итим шистой/и-
иccн1: ich lasse mici dich/ -! ис мн трибнa
опгкун!
BevörmuKiclun/U/ — епeкИ; опe'у/егно; настой-
/1ч-cтне; пеcгaнинг пол о1l-нa-
hcvör/stcn tr, 1. снабдявам с припас—; 2. отделям
кзте запас; Bevööiurtuntu*
he^(^ruh'it(ly)r/ 1/1 untnb. птнвннeтиреeoм /кг.,
давам /кu- привилегии; part. /evдruшhilci.
/e^^<^rurcl^itl/i птинилггнтовзн (клесО; съсло¬
вие); BetVrrueht|iglun1iу/
/ivontchuuurm tr. ин1гЬ, конц. 1. (e-n -) давам
аванс (нкм:); 1 (clw. --) oтгиcнрoи (сума;
рoлnoоки* лaплama}: Bcvorschussum/g/
hrvöruiclrn* in1r- hcD 1nnb- прcдcтон; iln steht c¬
i Rcise /суш nр-лcmеи 3 пътутоиа.
htvörfclici tr. untrnb- L = Übervorteilen; 2. (рядко)
еблorеg-тeлcтнoм.
//'Ппеи/гп tn. untrnb- c-m von aadc/cm - дивом
(пкм.) пт-дnочитини-; предимство. преднини,
прeдnеп1mим (п^г, првД Други); еöлoтеgaтeлcm*
нуним (ла сметка ие други); пре'eжири^fl;
пр1в1н-тнтевим; е-/ Soin bei der E/bechsfl -
обл а то дсген ст ту вам eдн/ии сн с—н пр— иасдед-
cmвеmо; pari, /evorzu/t птнви1eгирови/; ^1-
тутиш се с привиле/ии: hevoueuut beUimlein
дивaн nт-лимеmте /кu- («учреждение, клини¬
ка); Krir/t/rt'hnei/lc sind bevorzug/ UbzuleiUti-
gcm неe/ие1Hви11И1Г- mрибвo до бъдат обс-
нужни/и първи (преде Другетс),
Bnvör/ziugn/У* -1/ 1. птcлпечиmзниe: 2. оö1aге*
иc'гнcнвувз/г: птотгжитинe; 3. птнвн1eгиЯ;
пргиинеmно-
/cwäcU/i tr.	вaрgи; ехтaнивим; кароуля,
стоя но стражи (првд пщ.); държа пол наблюде¬
ние, надзор; следя.
/iHUchtenpart. adj. обрасъл (с рoоmeнслнoам):
Brwächrungg -еп тиcтигcннеc'»
BtHl'ium/ / -сп L пизeнc: нaблюgeин-: 2.
охрана стража; кироу/: unter - под cтрoжa-
Bшwä^l^l^^]^!^//^^^l^l^!^(^l^l^lt /'стражи; .ehhilft п мюр-
патрул-в нелaб.
/енПТт/п 1^- refl. I-(m1t elw. -) въоръжавам (се) c
/Ш-; /cwnTfncicu Auistani въоръж-во тпcтaинc:
Ъролк.. снабдявам, въоръжавам. cъетъжзeтu (с
помощни инструменти); sein Augc - служа сн
с далекоглед. лупи н пр.
Btwf fnung// -са 1. въоръжен-с; 2. въоръжаване.
cъоръжoнзиc-
Bgwähriistait/oаmерi датски gем-
/efähnem tr. nefl, 1. uзти; зauoтвou. съхранявам
тозни: ü/eu etw. Stillschweigen - пати мълчал-е
по иш-; ntw. im Hetzcm - cпхлouивaн; запазвам
нш. е cътпcmо сн; 2. (c-m ctw. - sicU D niw. ~)
тanoтвoм (ов6eoбл7uдoши^et олouейонвee) свобо¬
дата се. добродетелта са, интсрссенс аe); tu
Uni sich u-c Eire rein bnwsUrt тoпoтн честно сн
273
beweglich
чиста; c-m dic Trcun - оставам ^^1 /км.; sich
die Recil - запазвам си прoвето: 3. (e-m. ntw. von
е/н. D -) пргgпoттин; тauизвoн от нщ.; закри¬
лям: e-m von Ui/iü'k - предпазвам нкт. от
нeшиcmнe: Gott bewahre dl'l! Бот go те пози.
тaкти1я!; фом. I b/wahr/! откъде /икгдe!:
съвсем нс!; H1ше пелеöно!; [Gotl] b/wsU/c! Бог
да пази, до иoтн Бот; иoтн Божс!; нс дай Божс!;
4. остар: ехринивзм; пазя (пленник,, съкрови¬
ще, сгроДо): b/wshul las Fiuin, die Licli! uзтeгc
отпни; еeeштз! (до ие стоте noкесм}-
bewähren 1 refl. оказвам сс годен. cпелучн1в;
добър. излизам добър (е ли .мошено-, с^с^ог^ъжс-
иее. езобрсленес)*: eu Uai sich als guicu Lti/en
b/wähui прояви сс като добър ръководител;
де'oзa; чс с добър рп'еведитe1; sich nl'ht - ис
устоявам при изпитанието. пробита: нс оправ¬
давам очакванията; ein bewährter Kämpl/r из¬
питан. 1ег1/ен1 бет-ц: с-с bewährte L/itu/y
е1cутuO; итпи'зне ръковеиcтве: 2. re/l- потвър¬
ждавам сс. излизам верен (повеиа, съобщение):
3. tr. сстер. декaтвoм; nоmнптждaним (не дело):
проявявам: s-m Ruf als rapil/cs R/glm/nt -
декoтви нз дело славата сн но храбър пол'-
Bcwäbrcr и. -5. - истар. 1. пазител; 2. иoтoH;
bewahrheite/ rejl, окознам се вcтe1; 1егниен1;
потвърждавам са.
Bewf 11/111/11/потвърждение (ие факти, слу¬
хове е пр,).
Bewäbnthe/t " 1тпнmи/оcт» локити/ееT; нтптеöни-
ност. гол/ое'; бниго/oдcждноет: - c-n Urkunde
1cm1нuее'; автентичност ио лекум-/г-
Bewää1ung_/‘!» uaзcнe; запазване, съхранени—; 2.
- von etw. предпазван—. закрила от нш-
Brwähruny , 1- нтивИ; проява ио качество. cед-
ноcт: потвърждение, утвърждаване: юр. е-с
St/ale zu*. auf - au/scieem осъждам уcнонне: 2.
сстер. тнo'; докoтигc1cтве-
Bewährungs/Triei, -zeit / юр. етек на уcлен/е
осъждан—: er erhielt zw/1 Monsic Gcfnnumiu mil=
осълнха то ио два нeccпи (лотвср) уcнен/о;
-heller н юр. нaдзнтaвoш н тъ'еводeщ уенен-
но еcпд—1-
Bewährungsmitte/ п (vor, ueuen e(н-r nргдпит/е
ерcgcгве (срещу нш■r.
Bewährung/sr/ob/изпитание.
bewalden t/i rejl. по'тивиu (сс) с тотИ; тз1cеявaн
сс; (най-често) part. bewaldet обрасъл с mpa.
терие'; ти1cеc1■
bewäldnappen, hewäldrecbten tri ебди1ттu грубо
групи е ceчншг-
BewCldung / -cm 1. зилccивинe; 1 степен ио
'зaлcce/еcm (но стрито);
bewältigen tr. 1. uрcеgе1явзм (трудности}* овла-
дяном (рабомО; учебен материал); справям сс
(е /ш); ролг. е* /önnte die große Гои/юп kaum -
едно са cптивн c те1инama потн1я; 2. надвивам,
nокетинoн; Bewdlliggn/g:
bewC/deri part. adj. (In ctw. D) зиuезнam c /ш-;
тcш; свед^. опитен n вщ.: - Im le* Muulkge-
/cUichte сведущ по иеmерниmз из музнкaти-
bewändi adj. part. от mo'етa - mикент ecmecmне: cs
Ist um Ihn so - тика cтен nгuтоcпm; рoбетamo с
Hero; bei eo -ci Umständen при токива еöcтея-
телстта; шен c тoнo-
BewCndtnis/ (остер- п). -еш пеложe/и—; cъcтеи-
ние («o нещото):: tu ini ismit c-e ganz anle/e -
лaбоmama c съвсем лтути. стои съвсем дтуcоячc;
tu ist damit c-c ciuenc - случаят c по*еcоöгн-
hewappnr/ tr. остар: = /iwuTnen.
bewässen/ tr, нoпеитoн; ероеявиu, пол-вом (лосе-
то площи).
Bewäseeeilngu/ -сп 1aпеятo1e; ероеявo1C; ирисо-
ПHИ■
BrHässsrungy/nmInyr/хнДр. ерее1т—дно-напои-
mcнне съоръжен——; -/ruhid н хшДр. вою—те-
лси тет; -kidil н ходр. вапоит—нел кина/;
-up ritze/птъе'ИпкИ; помпи зо пел1вo/c; -Sys¬
tem п хиДр. нипеигeлни системи; -wrtrn п
хедр. ореcитeл1е gc1е; етоеятo1C; ититиция-
bcwCgbar adj. лн1Ж1U■
BtH/gbarkeii / — дниж1неег (качество на
Движим),
b/wögcn (слаб) 1/1 refl. 1. н rejl. привеждам н
дн-ж-ин!-, движа (се). мърдам (се), помръдвам
(се), помествам (сс); шиним (nejl.): deu P/cis
bewegt sich zwischen 50 und 70 Munk нcнзmo сс
движи между 50 н 70 мирки; ich /öd/le dir
Kitte nl'ht von dcn Stelle - нс можах дз
помръдна (поместя) сандъко: 2. rejl. тптmи сс.
движа сс; u-c Осеапк/п. Pläne bcwcgicn sich um
dinsns Problem мислите му сс тoнимитзхa с този
проб/гм; 3. е rejl. раздвижвам (муме, лниие-
но): вълнувам (.исрe}: првн. тaтвълнувин; mpеc-
тou (душа* сърцв): lau Volk - тoзбунянзм.
подбуждам 1зтеди: c-n eu Tränen - зиттегвau
нкг. до сълзи; c-n eum Mitleid - онилеетивявaм
икт.; 4. rejl. държа сс (токи е мака):- sich inel in
der ОeuclliteilTl - се държа cвоöел/е н еöшeеm-
веmо; 5. възбуждам, тревожа (ннг-r: von Angst.
Kumme*, So/ui hcw'igl възбуден от страх,
тренож—и ог 'ахър. ф-жа; 6 (ла планове,
мисли* желания) занимавам (uкc-r: 7. ние-
ullculcl Ilten bei sich - зи/имавиг ме всевъзмож¬
ни нден.
/cw/yin* tr. (e-n zu e/w. -) скланям. никитвзн;
пр1иумвин; увещавам /кг. (До направи ищ.):
wuu brwoy iln eun Abucite? ко— то никири до
замине?; sie ließen sich 11'1/ - eu komm// нс
можахме но ти енне/1м ио gезgит: ich lühir
mich niclt bewogen zu— нс съм скно/ен да—
Bewegen и. -t. - 1. тех//- двигател, двигателни
с—ни; 2. койmе лнижн лщ. (вж. /1.1111).
Beweggrund н подбуди, метнн.
beweglich adf. 1. движещ сс: движим; подвижен;
жив (лищс): -et Eigentum движими cеöеmвc*
18. Нeмеко-öьлтитекll тcи/1K; ном 1.

Beweglichkeit
274
лост: -t ^/ш лтнжннеетllт?/-: -c Feste подвиж¬
ни. /cпоcmеянuи празници; 2. жив, пелвиж-/;
пъргав (ум. (yx. нюншчс); 3. рядкс гтегиmeлeH;
затрогващ, въл/унoш; -е Bitt// тзтретнoши
молби.
B/h egllchk/ii / -сп пелвиж/ееT; живеег.
/1.1151! adj, вж-- brwegli'U.
bcfi/t part. adj. L риздвижe/: развълнуван
(мере); прси- öутe1; разбунен, /ecпе'о-н: ein
von Lciie/ucliT -nt He/z вълнyвзне от страст
cпрue: von Sony/ - тacр1жc/; угрижен; -e
Zcitci еuуm/И; /cеnеней/И; бурни втeмг1з: c-e
-c Vcugnnue/leil isbem имам бурно, знантю-
Tиег1и/O; нгепекой/о U1ни1е; -^си ОespuäeU
рззcерeшeн, оживен разговор; 2. гтеc/am; пте*
чувствси (Думи, .мелодия* 01Обo); 3. вж. bewc-
ипа.
B/H/gthtit -/1. тиздвижc’неcm; 2. тззвълнути1оc';
вълнение.
Bewegung/. -сп I. лвижгние; тoтдвижти/e; - па
icu T/is'Ucm Lull движение, разходки ни ч—сг
въздух; с-с - des Fingers мръдвзис ио uрпcтз: In
-	gcrutcm зoпоивaм до сс движо. тoдвнжвoн сс;
In - /niggci раздвижвам; тттeьн1уeим (вж. 3);
In - sctenm пускам е движение, дc3cтвнe: sich I/
-	te/een задвижвам сс, понст/ям;!:?.- sich D -
mi'len раздвижвам сс; 2. прси. тcнeннC; дви¬
жение: revolutionäre Bcwegu/gen революцион¬
ни лв1жeнии; 3. вълн-ине; възбуда: von -
zi/lerte mir ile Stimme гласът ми трсп-раше от
еъннгннс; с-п In - veTsetznm развълнувам нкс.;
ein ganze Stadt на* in - нeлнит град и. беше
възбуден. във вълнение; 6, беше ви нрaк-
B/Hl/unys/cnerglc/'фнз. дн-тотална, кинетични
e/-тт1я; жита сина; -Freiheit f свобода ио
инижсннс; -krieg и пелниж/a; монгврени вой¬
на; -iltltn f физ. науки за дн1жг/нcто; '1нeми*
тик*.
biwigun/tlou adj, н-подвиж-я■
B/w£gllnguior<ggelt/,	неподвижност.
Bewägun/s/schaubiili п иизcрaнo но лвижcниcге;
-spiel п 1. пеетр- дромо с поинcттзнa мимика;
1 р) спорт- игри из еткрите; итри с мнеcе
движения (особено ле Дещо); -stööuuig мсд.
нзрущc/иc ио uеmерниme функции ио ертз/нт-
мо; -^/1*^11111 / илcдoтзиe; итc1ocииe ви
лнижeuигго: --znsinni н фел. cъcтеи1иc но
движгние (ло мелата).
bewöUcn tr. 1. обвятим, еöвcгрим: 2. (за вяиар}
посипвам, uорпcнoм-
bcH/hn/n 1/1 refl, 1. армирам (бетон): /cweiutru
Belö/ жeнeзебeте/: 2. оспор- eпoлъжoвoм (се),
öрен1рии (се); съоръжавам. подсилвам.
Bewenrum/U. -—п 1. илмтгурo (пе белот); броии;
2.	/ий*гет/игa еöннвкз ио кобсд; 3. нокти ио
ж1нег/о н герб: 4. вж. /eweUuin 1.
BcнChnngt/cittn п стр, итнoтуpне жcняте -zif-
Тег-/стр. кеeфипнeнm ио oрмнлo/eте.
beföi/i part. adj. сстер. обулнeн-
b/HCldcn tr. (зо крони* кспв) посо, изписвам
(леааДа* пасбище); Btwiödungy/.
beweihräuchern tr, пти'иждин; псйор. прен. кадя
(нкм.-) 'oмя/: B^^^f^llif'i^i^c'^ituu^ig/
/CHörnen tr. (e*n; ntw. -) опниквим-
Bewlfs m* -eu. -e до'oзo'e1cтве: e-m Beweis lün niw.
belbrl//cm; 11/11/1, gcbcm прнвeждиU; давам
денoтoтcнcтте зз нш»; etw. unten - Stellen ие'из-
еим нщ. (подкрепям тщ. с дoкosеmв1оmвo):.
BcwCis/antus/ н юр. ненби зо обcтпeнзвo1e ио
декoтaтeлcтвoгa: -n/tretUdu / -udtullt н юр.
[започване по] про1твоgc'веmе по cпбнтa1c ио
декoтoтeлcтвa: -nnf/sime/юр. I. събиране ио
де'ззaтeлcтвз: ритпит вз евниemc1итe: 2. съ¬
дебно днрeнc-
beH/itbar adj. доказусм.
Brweisbarkeii/Дсoиaзyeмюег-
beHCiurn* t/i u refl- L(e-m) elw. - доказвам (/'M-r
(теореми* neвинnoоm}; die //weist gegen Ihn
тото тенети птотин нeге: 2. преививин; пе'oз-
eaм: ряДко оказвам (/кн- /щ.): Mui - птеивя-
вим cмг1еcm; beim Untcrri'lt AufmeTktumkeli -
в/имовзм h урекИ; внимателен съм n чaл: рядко
c-m EhrfU/clt - оказвам нкм. уважен--; 3. ref7.
er /eweitt sich mutig. nlt c-m mutigen Munn
държи сс храбро, преививз се нзmе смел чевcн-
Bew.^115/1*11/11/юр. събиран— ви доказателст¬
во; -TUeigkeit/докaзoтc1егнcнa cед/ееm; Trisl
f юр, срок зо плegетoвя1e но декaтaтeлcтвo;
TÜlner/i птeдcтивяшииm иекoзaтe1С'вa; -Tül-
uu/y , итгумe/гaния; птннeжgз1e но докоза-
mc1cтнO; -g/üid и иевеД; aтlумeнт-
BewjIskriTi J иенитoтcлcтвe/и сила, убед—тен-
1еcг-
/cwriskräftfy adj. имащ донaтиmc1cmвг1a сила.
убад—тел—в (аргумента):
Ьcwel5lö5 adj. лишен от де'oзoтадcгтo-
Beweis/mittel pl. юр. де'итoтeнcmвe1н cлcдcтвo:
зтгунeнm; -sitz н uл-дмeт иа де'извo1emе;
mcтo; -schrill /'писмено де'aтaтeнcmве; -stellt /
миcте (в книко* съчинение); съдържащо докити-
нcнетно; пед'тгпиш цитат; -slch/ruiy / юр.
ебcзпeнaвo1c но декaтoтcлcтнитo: -stück п 1. -
'-Shhгilt; 2. юр. вcшecтвc1е ио'oзaтcнcmво: ули¬
ка; -verfuhrt/ п юр. процедура, пто1тнедcmво
по еъбнлoнa ио докaтaтc1cтвo: тocegaннa зз
съдебно gнрa1e-
bcHindea intr- s само б: eu bei. mit eiW-; tu dnbil,
damit - lu/eia uh— tu hni inbei. damit teir
Bewemlem; tu toll Uumii snim Bcwcni/m Uabna
ттдево1явoн сс c нш-; еcmзвим иш- кo'mе си c;
нш- осниво кикго сн c; юр, der BcscUeid muss
sein Bcw/mdem bcUiliem съдебното рсш—нне ве
нрибвo ди бъде нтмc1иве от съда. кон'е го с
пеcmo1евн1»
B/wCrbci/m п ролк. eich cln - mucUea gнти
птcнeкcm; създавам си лoботa-

275
bewü/der/s/weni
b/wCrbci* refl. 1. (sich um ctw. -) нoшдидитcнву*
езм (ли .място* служба); öели се, лемотвou сс,
cттeии сс до постнсн* нш-: ticU um jds.
Freumdsciait - търся неч—с птниm-лcmте; иърг.
sich um с-с LicTenun/ - предлагам оферта зз
gоегaвнa: 2. sich um ile №/1 с-е Mädcleit, um
ein Mädchen ~ поисквам лп'иmз из мемннc.
Bewerben m, -s, ~ 1. кандидат, претендент (ла
служба); 2. кандидат (ла женитба), жених.
Be^^i^i^l^L^nggr -еп 1. е Bewenbu/ge/geeuch, -schrei¬
ben п молба. зaиeлc1нe; кандидатура зо служ¬
би: s-c - zu/Üceeichi/ оттеглям сн ко/дидатурз-
то'; 2. предложение за женитба; cвoтеcнoн-: 3.
/lwer/lh-
Brwerbu/geuntrrlageg pl, ливни. декунeuг1 вън
връзка с кандидатури.
bewerfe/* tr, 1. таucлян (с камъни); 2. поктивиH;
нахвърлям: е-с Wand mll Mö/t/i - изхвърлям
стена с дебело мазилко, нар. пердаши снеиз; mii
Lehm - изкърпвам, итмoттзм с th-ho, пръст;
прст. mll Schmutz ~ е'oлвиM; опетня ном; Bn
wi/ung/.
brwerketell/geg, hewerkiätigen tr. к/сж. осъщес¬
твявам. извършвам; нареждам, иoпривиH; наг¬
ласям. ертaнитирим; уреждам: (In Flucht -
успявам до избягам; ich нстее ши ecUom - inuu
ule lich/t davon eufnhuen щс нзт-дя, изправя
токи. чс до ие узнаят H1шо: Be weгkseeillkgun_|r
bew/nien tr. uлгucиятau (спорсД лислулете)* епe-
нивaи» еилcлглям С'е3ноcгтИ; -зч—с/яном: iln
Lelutumgen c-s ScUÜlers mit „gut“ - поставям
оценка ;Л^ебът“ ви успеха из ученика; die
Guu/l/tück lut mit 5000 Mark '1/1 eu 1^1
bcw'cr/it при 5000 марки парцелът c оценен
прекомерно ниеене: ile Wвrtcr uml Ausdrücke n-u
Wвuter/ue1s stilistisch - епрeд-1ии стилистич¬
ното cгеннеcг иа лум—тг н нтрoзнт- n ргн1икз■
Bewerten// — преценка; оценка.
Bewertungs/genppe"спорт, икон, класификаци¬
онна ipy/u; -hinterlege/ pl. ли/ии. матерно/—
по птeц-н'a; оценки.
bew/tter/ tr.MuU: превггливим шахта, гинeрии-
Bew&tterung/ -сп l-eun- птеecгрявa1e: не/тило-
ция: създаване подходящ въздух за работа н
завод— — пои-: 2. климom1чне cъетъжe/иe-
hew/hkel/ tr. 1aмогивиU; нит—вим (платно); унн-
еом.
Bewicklung / 1. ei. 11^1^0, ебuетки: 2. вж.
//wickeln.
h/w/ll/gen 1r. (c-m ctw. ~) тзтлeшивим, cпглиcиним
са на нщ.; уловлeтверявaм (молба); отnуениU;
одобрявам ('р-лиг): c-c Untcrn/en// ~ давам сн
cъглзеи-те зз рaтгевоT; ср—щи; тизтeшивou
титтенер; с-е Unteretützuig - огпуениu помощ;
търг, man bewilligt 5% Sköm/ö прав— се,
одобрято сс 5% отбив, ено/mе; Bewilligung/.
B/w/ll/gu/geeehhi п uрзве ви тизрeщoвз/Г; ет-
nуе'oнc-
b/wlllkomm(/)en tr. пездлoтивoм с .добре ло-
щпл“, поcрcшим; прнecгcтнутoм»
Bewillkomm/u/g /, -сп птннcтcтвнe (<? „добре
дошли“), uеcтгшoнc.
bewimpelt part- adj. еннннoм със з1oмe1пo:
Bewimpeiuu/д/
bewimpert part- adj. c рeе/ннH; коеиини (крило
na шaоскoмu* очи. цветя); Bewmpeeuii//
b/wink/n tr, 1. причнняним; uрegитвнквим; пе-
раждам. cпеcоöcmнувим, депл1ниеям зо нщ.:
/ewiuk/nees Zciwout фaктиmивe1; кoутзmивcн
тдacен: 2. нздeзcгвувaU; постигам (повишение
но липлото е пр:).
bewirten tr. 1ocеcтявиH; гощавам, пенeрптим
(госте); Bewirtung/
bewirtschaften tr. 1. cтепзннcним, управлявам
(имам, чифлик)* ръ'евоиИ; дирижирам (сто¬
панство* отрасъл еп оmспoнсmвo)* държа
(кръчма е поД-)- обслужвам: dem Ackcr -
обработвам 1^*; iie Schutzhülle itl nun Im
Somme/ /gHiulU'luiiel хижата. зocле/ъm работи
само яете; 2. екип, (ла Държава) коннрел1риM;
р-гyлирин (продажбата е разпреДслянвто);
рицненирaм (оmскe* прсДуuмe* женища); D/-
vl/em - завеждам комбиото; Bewirtschaft ng," •
Bewir/u/g / -еп тешaвкИ; утешeн1-; uепeтпки;
гозби н питие (при гощавки).
bewitzeln t/i осм—вом, пед1/ривим (п^г.). пускам
закачки, шети (/jo адрес но /кг.).
bewob/bar adj. ебнmиcм, тед-н зо ж-н-еис.
Bewohnbar/cket/ — ебнтиeмоег-
bewohnen tr. 1. еöитзeoм (стоя); жив-я (е стоя*
жилеще); 2 ниеe1иeoн (стрино. краД); pa/1.
bewohnt [.обитаван: ниеeляeo1-
Bewöbner т* -е. - 1. жител (те град- cc?е): 2.
обитател (ше жилище).
Bewohne/schaTtJ\ — 1 еби'иmeли pl.; 2. жители
pl.* 1occ1C1нe-
bewölken re/l, зaоö1aн(a)вoн сс; пран, пемтипи-
еом се: s-n Stirn bewölkt/ sich челото му сс
помрачи, петпмня■
bewölkt part. adj. (зиrебничeн: пран, помрачен,
мрoнeн-
Bewölkung/ — 1. еблaци: облачност; 2. тиеб1O-
нзeинc-
BewÖlenngsauflockeeung/иaккп>cвallc но еблич-
1ЮСГТ3.
bewUcher/ 1/ . рядкс 1. ззглушoнoм; поктивиu (с
буен растеж); mit Ellu bewuchert бун/о обра¬
съл с бръшлян; 2. рядко (ло лихвар) ограбвам,
1земукнин; еcкубвим-
BrwUchu и* *ee, — риcтигcлнеcг; пект1вкo-
Bewü/d(e)rcr н* -е. - поклон/ик, почитател.
bewU/dern tr, (с-п. ctw. възхищавам са от ик( ■-
нш-; любувам сс (но картина е под); улитля*
ном сс нз нкс.. /щ.
hewU/derne/w/ri, -würdig adj. = /ewumleuu/gt-
Н/П.

B/wUnderu/g
276
BewU/derung / -сп възxишe/нг; уgннлгни-:
поет, възхити.
hewUnderu/gs/wert, -würdig adj. възхитителен.
деcго-н зз възx1lшcниC; удинн^meлcн-
BewUrT /—. -s. -с стр. мaти1K0;
bcwUrzeli refl, in1/t д зoлaвин 'орели,
bewUsst adj. 1. cпт/oниш (имащ съзнание): e/w
Ist. wind c-m - имам съзнание зз нш-; съзнавам;
tu Isl miu wohl - зноя нuеcо добтe; nемни; cr Hin
t-u seihst dicht - гой нс беше из себе си. нс сс
пемнгщ-; като adv. - öler unb/wusti съзнитгн-
№ иди ис; 2. sich D '-г 81'11 G - ueii, w/rien
съзнавам (/ш-; чc■--r; еcът/звoм нш-; icl wir
miu m-s Fehlens - (еrеъзних грешката сн; ich /I/
miu a-u Sclull - не виждам ии'ик'ни пила у себс
сн; cr wuu sich s-n Tal voli/omm/i - cпт1aвoщe
ullете добре какво ба извършил; 3. осъзнат,
съзнателен (реботник* функционер); 'лисоно-
еcъз/иг; 4. ниречгH; ум1щн-1; плcд1зuгтгH;
съзнателен (лъжи), е като adv.: er Uni ihn -
belogen /aточно то итJ1пгo: 5. въпросен, извсс-
тен. потниm; речгн: ylh dae -е Buch mal h/r! дзЗ
нгптее/aгo к/н/а! (ло която говорихме); an
dem -cn Tayr ио лeнcннЯ; нoтaния gei; die
Оespräei bezog sich aui laulcr -n Personem
титгевотът cc върнеше само екеле потнamи
лица.
BcwйIelhrit/" — 1. еъзнomaлнеcг: осъзнитосс; 2.
рядко nргднaмгтeнееГ; /ирочuееm-
bhf- UutHlot adj. 1. за/убил съзнал——, безпаметен,
н безсъзнание, е нeениcT; безчувствен: -werlci
припалим, изгубвам съзнание, изпадам е без-
cъзнa/нe: 2. естер. 1-еcптнaг, нecпт1згeд-1-
BewUeetlös/gUelt /,	1. безсъзнание, нcетиcт,
безпамггство; 1. остар. нeоcъ•з1oгеcт: 2. нс-
cпт1oтcнноcm-
BewUssteein и, -s, - основно значение съзнание;
1. яс1ю осъзнаване. пуве'вунoне; cпзнaннг (за
te, сила* прсвъзхоДснно- вино* невинност):
ши /ommt mir eum - стави м— ясно, разбирам.
cпззLaвзм: mir dcm - t-r Ü/rnligenheil със
съзнанието зо своето прeвъзxедcтве; von dem -
(^'11-1////, i/u Wuhrheil eu dienen прон—к/ит
от съзнанието, чс служи ио истината; sich D
ntw. zum - /ulnu/i припомням сн нщ.; eiw. mit
voli/m - lun върши нщ. напънно съзнат-нно.
нитопно; 2 псих- съзнание (к:ите цялост но
съзнателния душевен живом);, dic Welte les -t
ш—рогига ио еът/иниcте; dir Schwelle die -s
пра/ъг из съзнанието; 3. cъзнaтcл1еcт, съзна¬
ние (национално* историческо, социално* фи¬
лософскО; хуДожествсне, етическо; .морално*
религиозно* обществено* политическо): ein
Heiirrc Egtwi'kiniy dis t<oziaiiuri/c1em ~u dcr
Wer/iällg/n пе-нa'югьш1ето рззвит—e io ееци-
oниcтичгекого съзнал-с io ттудeшнтe се; 4.
свяст. съзнание: die - veTHencn тзcубвтм cпт10-
ннс. евяcт: zu(mr - kommen -двом е съзная-е,
свестявам сс; bei Yö11rm - operier/ нстее/ бивам
оnгтити/ е пълне смнии-с.
B/fUts/seГnsSbiIdung/oфoтминal1е из (социалис¬
тическо) cпт/01иC; (cофмотнет-) съзнателност;
*-lnge/ъъcтoяннc иа егт/ин1гте; -scIhcHc /
псех. праг но cъзни1иcто: -spultu/y / м\ед.
шизофрения; -umfUdy н пснх- об-м иа съзна¬
нието; -нüddln/U/Плpouяua но cът/зннcmе.
bezahlen tn. rejl. 1. плащам (пери, сума, цена);
ззплишoм (стока* тренспсрм* 6нлсп- ребото;
носи, глоба, лено); изплащам (данъци, дълг) е
првн.: прен. diu ist ilclr mir Geld eu - това ic
може до сс купи с пари. 1eецeн1мо а; Guin/ mir
Bösem - егп1ишaм ио добтете със зло; er mußte
iie Zecht - той трябваше ди плати 1уляя; ризк.
гой опри пешкира;прeн-; s-n Lcicltuinm mildem
Le/em - типлишзм c жинеги си 1гкоu1елиemо
си; ich Uabc ne teuer - müssen скъпо ми нтдeтe;
резг, е* iäuli, als ob cr’s h/zshlt kriegt/ mипИ; като
че нн му плащат за тото; 2. e-m (Für etw.) -
плащам нкм. типлoгo зз нш-; е* lässt sich von
ihnen - тон по1унзнo пари от тях.. П1ишom му;
3.	nefl. рилг. elw. /ezahll sich (maclt sich bezahlt)
uлишo си порите, тттнеенигe; тeнгири се. 4.
търг, ши бoрсomo: bezahlter BnIrT офсрто н
öрей; hizahl/ct G/ii гътеeнc н брей-
Bezätbung/, -е/ 1. вж. /eeuliem: ungem - срещу
'ззuдaшз1e; възнаграждение; 2 зоплото, въз-
ниcрoжgc11e-
bezäbmbar adj. укротим.
bezähmen tr. refl- 1 преш. укрогявин; уcнирявaH;
обуздавам (страсти, гняв); refl. етлидивaм се;
2. остар- епигеминзм; Bezähmung/
b/zCub/r/ tr. (duncl ntw. -) 1. ечaревaн; обоЗном,
пдевявам (сн1ц.). емигъоевим; омайним: bczau-
bnnnln/ Lächeln ечaревaтc1H0; пленително ус-
ннвкo; 2. оспор, действам нигннeе'И; ензтьее-
eoм■
Bezäuberung/, -сп очoревo1C; ебo3eoнC; пленя по¬
не, емaгьеевaнe; епзтевиниe, обаяние, пле/и-
тснност; uacня-
bez/hhe/tr. refl. разл. напивам (сс).
bez/lcb/e/ tr. re/l. 1. езнинивaм. оöетнинoтaU;
отбелязвам. иoбcлизвoM; маркирам (със лнеци)
(път* дърнето за отсичане); 2. (е-п als niw. -)
енaчecтвивзM; хирoктeтнзитoн като нш.: man
bezcichncle ihm als c-n laltchen Mens'hen, nie
dem Verräter екoнecтвихи то кого /cиекрcн
човeк: козиха. чс той с uрeдoгc1ит: 3. сстер. е
re/l. прекръствам (сс), кръстя (се).
b/z/lch/e/d part. adj. хзтинmeрe1, отличителен.
еве3cгвc1, еcебC1; ролк. прелр. dnu Ist, diu indl
ich -! това c типично (ле нско* нея).
bezeichnenderweise udv. - euwälmie ule Ilm nicht
хзликтeлне бешс. зо зобс/язвовс a, че тя ие го
cuемc1o.
Bez/lcb/ung / -ет L езнoнe1нc, отбелязване.
еöез1oчeiнe; 2. 1oимcнови1нC; номe1клoтули;

277
BezUg
-	den FunkHellen номенклатура io рoлнетълнн-
TC-
Bez/tchnungslebre /лшколн. онемoзнолегня-
bezCigem 1г. refl. внс, 1. (e-m etw. -) зaевндeтcнет-
туном, о'зтeзм: e-m Achtung, Ehue. Dank, B/i-
ТиП, e-n Gunst - оказвам нкн- уважение, тacтн-
иете/ствуном почитта сн, нтрзтивaм нкм. бло-
толирнеcm; одобрение. симпогингс сн. птеитя-
eoн благосклонност към /кс.; 2 показвам
иеетейнетне; uтeтпзхедcттO; птоититзи (Доб¬
ра вол); нзтoтявoн (скука. радост): sein Bei-
icii - изказвам cъбoлeзневзнняти си; 3. refl.
uтеививиu са. покaтвoи се. рядко държа сс: е/
/сеи/ге sich tnpllr; er bczciglc sich als tuplerer
(luplcm) Mann пе'oзт сс смел. прояви сс 'з-го
смел чевe'; Bczelnunmg
bez/ihe/* 1r. сстер. = beucirulilgen.
bez/ptern tr. връчвам скиптър, снабдявам с
жсзъл. скиптър.
/12/1111 1г. 1. {(c-m) etw. -} тacвиgeтcлcтвувoM;
петвпрждaвoM; gо'aттим вщ. (чрсз свидетели е
дскosемвлсмвo); miu wird bezeug/, laue ich Ihn
licht gezwungen Usbe свидетенствуват зо мела,
че нс съм го принуд—/; liest Tai bezeugt e-m
großem Mut тази пеетпп'и геnерИ; еeиgeme1cг-
туво зз голими cнcноcг: 2. = bezeige/ 1.
B/zi/ii m, -(е)/ -c еöтинeниг-
/121'1/(1)11 tr. (е-п e-т SacUc G -) ебвннявим;
Bezictl1igun<J|/
beziehbar adj. еöнтaeн (къща),.
beziehen* I. 1r. L еипвим; ебтитим из нш-;
обличам (с калъф)- по'т1вoм; c-m RaUmem [mit
Stoff] - обтягам плат но тин'и: ei/ Muui/l/utuu-
m/nt [mit Saiten] - с/атом cгту/н из музикален
1нетруuг/г: ein Bei/ neu - сменям бcдпото io
1eтне: ein Sofa [mit Stoff] - гиnиц1рии; обл-чам
канапе с плат; Schnmröic bezieh/ iln Ai/iilz
свсил—н* румелии* тaннтa лицето 3; 2. нанасям
се, тлизaU; премествам сс (с къща е псД-); е-с
neue Wol/ung - 1инзcим сс е ново жилище;
Solinte/ - las Ls/cr ве3н1H1Г- се настаняват н
лoгeрз: ile U/Iv/ruIläl - постъпвам н ун1тcтеи-
гети; А постъпвам из, заемам служба: с-с
Stellung - заемам (нова) служба; е-п Deicl -
пеcгппнин нagтнриme1 ви лиги; с-т Waeipö5lln
-	заставам из стражи. пее': с-п [neue] Stellung.
die Gnc/ee - (зо асйсиo} заемам 1^* пет1Ц1Я;
сриниц^аги; 4, доставям си. пелунaним; избавям
си. снабдявам се с нШ-; вземам: Wirci nuu
Dcuruchis/i - доставям си, пелучиним стоки от
Гeтмa1ия; Gehalt, Оeie, Einaü/ltc ~ пелучитoм
заплата, пори, cъбнтзм nтихеин: zu - eurei■--
може до сс пенуии от, чрез-; п-е ZcItS'laT -
пелучзвиu списание, aöенитин съм зо списа¬
ние; ролк, с-с 011/111, Keile, Schläge - изяждам
пн-еницa; пердах; 5. мърк- (е-п -) тесня мени¬
телница етгшу /нг■: 7. (etw. auf е-п, itw. -)
отнасям нщ. ле. свързвам с нкс вщ.: Ilri Wouie
Ьe2öu е* uui sich гоИ сметна. чс думите 3 сс
отнасят зо 1eте, тоИ взе думите 3 върху ссбс сн;
II. refl. 1. иететaнтм сс вз нкт., ищ., вземам
повеи ог 1Ш-; sich uui c-m - петоeoeaн сс из
икт.; к/сж- пърл. wir - une aul IU/e Mittellu//,
Iln 8'1*11/1/ вземаме повод от тoщeге съобще¬
ние. П1емо: нън връзки с вoщcmе съобщение.
писмо: 2. sich utl ntw. А - ет1ocим сс до 1ш■;
dis bezieht sich niclt uuf mich товз ис сс отнася
до меие; 3. ззоб1анoвo са (небе), пеклнни се с
еб1oпн-
Bezseb/r н- -s, - 1. rödO!; 2. търг, кд—ент,
купуnaн.
Beziehung f -cm 1. (mll. eu e-m) ог/ещeни-;
връзки pl. (.между лица, ферми* Държани): eu
e-m I/ - irntcn. mll c-m In - uinhim вн—ззм нъв
връзка c нкт.; /aмнлим сс пъп връзки с /'/.: 2.
огнешгниe; връзка: in diesin, In manchen - hat eu
Richt e теeИ; e 1ттecmно ог/ещeн1e гой има
uрзве; lau hui k-e - auf (-е AnU/it гони 1ини
връзка c твоята рзöет3; ис сс ет1зcи до твоята
рибетa: търг; mii, unleT - auf unter letzieu
ScUrel/cn по потед на, във връзка с нищ-mе
последно писмо; 3. тсхн. 'ерc1иция: 4. вж -
bizleicm. 1,2.4.
bezl/hungeloe adj, бсз врптнO;
bezlehu/gsweise Урелк. -ли; nе*нечне 'изине: 2.
cпеннcmне; тeепeк'итне■
bezlUUen/ tr. refl- 1. ненгрирзм; (обrознинивau с
цифри; изтззивии е числа: .и/з. h/ziTcrtc* Baus
басов акорд, означеи с ноти н цифри; 2. refl- (с
auf) изчислява сс възн—зз ви, лостити (цифра¬
та). бе/ 8'11(1/ btzilflul sich auf 2000 Lews
щетите сс изннелявaг нз 2000 лт.
Bezifferung f- -еп 1 /онeтипия; номгт1рaнc;
ебетнaнгниe с цифри: 2. вж, /сеТТ/гп.
bezl/ni par1, adj. 1aзпбcн (кула. зад но укрепле¬
ние).
Bezirk н (остир. п)- -си. -е 1. окръг; рийон:
остар- околия; 2. пран. област, сфера; 3. релк.
онтпж/е; ринон/о управление (учрсжДение),
bez/rUl/ch adj. ектпжe/, тaйо1e/-
Bczir/s/umi п ектпжuо уплaт1eниe: -/1*1'11 п
окръжа/, остар- околийски съд; --krmmu/eö
п управление ио понкеве воeн/е ектпж1e;
—ititn/j / полет- ест. ектпжc/ кен1гcт (па
СЕПГ); -та/ и пелни. оси. е'тпж-н съвет (а
ГДР)\ —tuy н полип. ест. ектпжuо събрание по
депутатите (а ГДР), - vouutsne н екен1йек1
управител.
bezirzen t/.ралг. обaйнaм; увлииин (.мъж); опни-
TOU-
Bezögene(r) н. -п, -п търг, П1иmcн; грасог (по
мсшеислшещи)-
brzöpfi adj, part. с 'ое-^ики, плитки.
brziUck/rn tr, педелaжлим; насипвам със тахaл-
BezUu и, -(с)/, >Je 1. калъф, обвивки (по мебели);
калъфи н чаршаф— pl. (но лслло); 2. педунини*
bezüglich
278
нс. лоcгaнинe; избавяте (но смока); 1 pl.
лехел1; зauлзтa: 4. комплект струин; косми ио
лък; 5. отношение (без р/.): търг, mll -, -
iclmcne auf Iiu S'lTel/en ег/ое/е; по повод ио
п1еноне вн; - haben uuf etw. Л имам, съм пън
връзка с ни; in - auf А е'нее/е.
/ezÜ/licl {.adj- 1. ог/еcнгcн-ll (1тлaп-r (ме егеи-
мe/иг); uulrinindrr - 'етcнaгив/1; епеmнееи*
гслни; 2. пърл: егниеиш се де---: Ihn auf umsiri
Aifus/c -ct Schurl/cm писмото в— егнеене
(егниеише сс ио) нашгго тип1гнo/c; ILpr-p.. с G
о'/оене; по огношеи-ие ви—: - lieser A/yclc-
gcmhcii огuееuе тази робота. по оmиощгн1C но
този случай.
Bez iigni time// -п инсж- пърл* mir, u/l/n - uuTctw.
пе повод ио. потевaвaГnки сс /a..-; във връзка c---
Bczügu/ncUui j' тсхн. коетлинa'/и ос; -niWii-
иипд/търл': нареждане зз пе1унивин- но cтени;
—b/einyuny/n pl, търк. условия зз ку1lу^юнГ;
получава/— (та стока- «встшнцш списания).
bc;^i^j^!U/^^rc<^l^^i/l part. adj. упълнемошcн зо №-
нунaвинe но hiil, имаш птaве до получи
(стока. париУ; -bcschrä/ki adj. подлежиш но
титптeдг1eннe; рицненнтa/г (смсиa).
Bezugschein н 1. отлeт; 2. nреиевенетe-н купо/,
бележка (зо проДоаолстнис при купонно сис¬
тема); 3. удеенев-т-/и- зз пелнотитaвe ио
еöл1(aн1lн■
/rziUgsferiiy adj. cегев зз ннити1e; обитаване
(жилещс),
Bezüyu//rnöuscn schalt - t 1. кооп-тaц1я зо достов-
'а, закупува/с но c'ени; -urößi/mjtxw. изходна
(основна) нглипи1la; тгпcр/и в-л1иини; -eurte
/ nтедонененнгнa нитгИ; куuс/; -preis н търг.
костуемо цеви (па купено сиако); —quill/ f
търг, източник ио доставки; доставчик; 2.
aбе/иueнm; -uTeclt п 1. птaно за получаване.
закупуван— (по смсии}; 2. търг, nтнвин-c1я ви
o^кuнон-тl-тc (при резпре0в.№нс ше новите
акции); -Stof н мскст. плат зо калъф—, за
еб1ннaнc ви мсбслн.
//zwickem tri 1. поставям си зо ^1. цeли;
нът|нaмcтивaм: ein gemeinschaftlich bezwecktet
Verbrechen cъвм-cгне (общо) зaннелгне птге’
тъпн—нии—; 2. лаб—вом с клечки. uеикетaнaм с
габър— (обувки).
/сенСТе!/ tr. съмнявам сс е нш.: tu lu/ /1'1/ zu -
безсъмнено с; Bezwifilunn/
hczwiiy/sr adj. победим, прeнзeнзeм: пр-едо-
лим; првн. укротим.
Bezwin/Uearalt// — побсл-мост, uр-одолнмоcm-
bczwi/yti* tr. 1. /aдв1нoм; nедчииявиM; побеж¬
давам (неприятел); зивлидивaн (крепост); по¬
тушавам, смазвам (бунт); унрегянoм (дави
животно); ier Ber/ lut zum cretnm Mule bezwun¬
gen word/i изкачиха, пекерихи за пръв път
върха; 2. преш. (е refl.) ет1идивa^f (сс) (гняв);
BczHnggngj/
Bezwi/yrr н покоритс/ (на Космоса* но кре¬
пост): ^ö-g-Hci; унтеггтгн-
hczwii/ll'h adj. = bezwingbar.
BGB = 1. Bürg/nlich/t ОeeeteЬueh; 2»u/ev- betonder/
gute Bczichumgcn ееобгне добри връзки.
bL. (н чужДе Дума) дву--. (Лвеcл)г
Ши/Пш н* -е, -s спорм. бнaтло/■
UlU/cun ln1r- h фом. треперя.
Bl/rl /, -п Б-бдия.
BIЬclnus1rgung/mтn!гтюнlC вз Библията.
/Ibcl/fcst, -/iiddly adj - теш по. познаващ Библия-
TO.
Blbcly/seilsc'iart/библейско еöшecгве (зо тoлс-
росмроивиив но Библиямо)-
/1/cimäßiy adj. според, по Бнб1нитo-
Bl/rl/upui'lr/ббиблсйскн гти': езикът ви Луге-
^*'3 Б-б/ня; -sprucl н библейски стих.
ггкеT; пасаж; библейско мпдреcт-
Bi/rr т* -и, - 1. лоел- бобър (Casto* biben); 2.
боброво кожа; -^-1-- ог бебтетo 'ожa: 3.
тсксн- бнбер (плaм): 4. стр, неи.
Bibcn/bsu н летовище но бобър; -bäum н бол.
нaгнелия: -rüny / = -bsu; -gril п (т) мед.
лековита uнтитднвa секреция нз бобъра; 'ие*
тергум: -iüt н фuлпетo шапка от боброви
косми; -(Се т веg13; cетиини леггли/з (=
Bittcrkicc).
Bire/nlll/ -плот. бон, cетек1 а/осол (Pimpm/l*
1и) (също Pimpшmc11e)-
Bl/cu/pclz н боброва нежИ; шуба: -natte/ лоол.
/угтии; -schwänz н 1. боброва опашка; 2. вил
Tтнон; 3. плоска нeрeннga-
Bihl и, -S, -и фам, шапка без или със малка
ucрнфeрни-
Bl/1löurlp1'lr auch Bibliograf/ f. -п öибниотти-
фни; книгеnнfе.
/l/iiöynäphishe sucU: /lbliöyтulis'h adj- библи¬
ографе кн.
Bibllopnii m. -п, -п люб—тсн ви '11-/—'-, бибнне-
фин.
Bih1Irieek/. -еп библног-'И-
BiUlIöietklr и, -и. -е öиöлиог-кoл-
Blhliöth&ku/kuner , = *w'iuuem5e1aft: -нси/т n
Ö1бниет-п1о иело; -нчии/тзсЬаТе / ö-ö/иоте-
кетниниГ; öнö1иетcковeлeннc-
hl/1f^shh adj. библейски: -ct Aller б-бнеЗски
nътлocm-
Bl'kcl m* -е. - /s двузъба мотн^а; 2. спим- кс'aлче
на стива (е кuмииma. клелсне)-.
hii/nb adj, ор:^1ое?^роще троп. - /11(1*.
Bld/i [б-л£] п. -е, -е 6нде (иеилетно^.
blci/r adj, 1. порядъчен, н-cт-н; 2 тдупо^тот;
добтоиущcн: 3. орен. воинен, преcгедущcU;
иреcтевaт.
Bltlcr/klll. .Ueii/тиgKе перилъч1еcт; честност.
Biedermann н, pl, Ч5г 1. uроcгоиушг/; uотядп-
нa1, н-cтeн нетcк; чеeeнeн; леÖти'; 2. пейер.
ссвзф, финис-гер; 3. псйер. фарисей: TalucU/n -

279
Blerreiube
тъмна личност.
b/ed/rmän/lshb adj. 1. простодушен; порядъчен;
2.	еснафски, филистерски; 3. лицемерен, фари¬
сейски.
B/ederman/srgeelcbi п лицемерно лице; -maske f
лицемерна физиономия.
Biedeeme/er1 п, -s, — осм. стил „Бидермайер“
(1815—1848 г, н Германия е Австрия}.
Biedermeier т* -s, — филистер, еснаф.
Blederme/erelnrichtung f мебелировка „Бидер-
майер“.
b/ed/rmelerllcb adj. пейор, еснафски, фин-ст-рс-
'1.
B/edenrsl/n н печгeнееГ; порядъч/еег: -volk п
нccm-H; добър излеgcц-
biegbar adj. отънием. прегъваем.
B/rgerUesi/gkeli / тсхн. якост вз отънове; —l/n/e f
'^0 и* еcпвa/eте.
blc/cn* I. t/i refl- 1. нтвнвaн; егъвaн; птcвнвим,
изкрнвявин, птeнривявим (сг): e-m Aul /1'1
unten - превивам. навеждам кдов; dem Finger -
свнвам сн пръста; krumm - изктнвявaм нш-:
Uirnle - нтприням; оправям; dcr Fluss /iegl sich
тeкaти прави завой; преш.: das RecUl - извъртам
птoeего: sici schmiegen und - кланям сс н'м-;
чупя тръб/ока си. утол/ини: ролк. sich vor
LUcUim - uтгвнвим сс ог смях; 2. грам.
скланям: II. int/i s (um. I/, auf с/н. -) тaвнвин;
cвивaм; нтиввaU; свъртам (е други пoссиa}:
огъвам сс. прcвнвaн сс: dcn Weg Ulc/t um lim
Berg пътят зовива зид (крийr планиното; um ein
Ecke - св-вим. ззeивзu крий ъгъла: преш-: es
geht auf Bilgen ödlr 3*1'111 въпросът сс с/асо
ребром, -ли — -ли; lle/rr - als b/cchen по-
добр— ДЗ сс етпнeш; ег'онкоге до сс еиупищ
(по-дсбре До се направи отстъпка. отколко-
то до се отаДс до крайност).
B/geprobef иехн. изпитване иа отъниле.
Biegil/g и* -е. -е сел.-ст- пенеж-нинИ; иoлдътмa-
biegsam adj. еcпвacм (метил* дърво): 2. сънкив;
кръшен (снага, глас): 3 пран. еmегъnч1H;
еcовотпив; пт1епеcеöин; пелитлнв-
Biegsamkeit /1, гъвкавост; ктпш/еег; 2. етcгъn-
пивееГ; cтенети1вееГ; пр1епееоöнuеег■
Bitj^i^ni^g/ -еп 1. итвнвз/—, превиван—; 2. извивка,
колине (ше тръба): зивоЗ (на река. улица): 3.
крои, флeкcии; екленгниe-
Bl// т, -е, -е: ралг- - must! теви трябва дз стане но
всяка ценз!
Birne/ -п Ь пчело; 2. фии. пеперудки (ло пъргаво
.момиче): Злевк. въшко.
Bicnci^/'^ir/citcinld , пчсла-работн-ца; -hin т
свл.-сн- = -züclt; -hcutc f кошср из диви
пчели; -bnül f млад рои; пчелен приплод;
-dröhnt -/ търгей; -flciß и усърдие но пч—ли:
-US/fCi н сал:-сН: пчели/.
bien/nhaft adj. пигнонииe/; кого пчела.
Bienenh1liunng'пч—нитетне-
B/ene/rbcrz п uнeлeн кдеЗ; -hcmbe, -kappe f
маски но пчелар; -kö/iyli f пчeлa-нaрннa;
-korb н кошср; -köehkühlee н евтим. лaдиa-
гот — пчелно пита; -kuiut п бол, интенни
мзшcтни (Thymus vulgsult); -mc/g, -ее/Ие/ m
» -züehtlr: -mu/tee /1.=-/öilyli; 2. uчcлзл'и;
-pflege f етг1eжиинe io uнeлн: -schie/er m =
-liübn -schwärm m пчелен ^3; -stcnd m =
-/urt/g; -s t/cb m 1. ужнлвон— от пчела; 2. коне.
вид писти; -stock и “ 1 -eöuU; 2. кошер пнeлн;
-vcter н = -zücht//; -volk п кошер пнeлн;
-wabe f пнeл1И пнти (восък): -weide f пнeл1и
пиши; -2/111 /гилнйка вз веcъннз пито; -eüchi
fcen-cm, пчеларство; -zücht/r н пнc1aт-
Blrncr м, -е, - uнcдaт-
Biennale/ -п [бие-] öнeиoнe-
Bieg/ium п* -s. -т/п двунетко; лвутелищ/е
пенншeниг ва заплютото.
Bi/г п* *(l)5; -е б-ра, пито: brauen. nuuuchemklm;
zupfen точа бира; - auf Flaschen gezogen
бира но бутилки; ролк.: zu -е uchcm егинин н
öититня; но бити; - übt* ein Straße verkaufe/
прелaнaм б-ра n локан зо външна конеуuиния;
/elm - (седнал съм) ио нaщa бити; фам, niw. wic
snunes, enu/r - autbiernm следим ди се отърва ог
нщ. (с шипрап^либе предлагане).
Bier/abend н вeчcлне еъöнтинe на [чoma] öнти:
-cneehhаgk н бирария, öaл-
BIcrUiik/Оош/лр. пгЗка н пивница; крпиuирc'1
тезтях.
Blrrhinla/pollitikcr pl. ралк- ктъпнитек1; кафед¬
жийски nел1T1Kи/1: -sluuiry н ролк, кафед¬
жийски стратег.
Bleu/bnut н разг. пии/ек1; дрезгав сдис; -Urinc-
rrl f П1вовaтcнве; пивоварница; -bruirn н
шел. страстен пияч ио ö-ра; -d/ckcl н 1. капак
нз бирена чаши; 2. подложка но öитгни нaшa;
З-студ. остар- студс/тск* фуражки; -dnlck(s)*
uppirut н ипирот-помпа за гопeнг иа ö-ра;
—/Тс/ н студ, разг. прсстарановс; -laus п буре
зо ö-ри; -iicditn иролг. 'тпчнитекии нут1ки/г:
-flaschc - f бирени бутилки; -gell п 1. данък
(акциз) върху ö-ратз; 2 öикщ1щ; -gilt п
Öитe/и ниши; -lalle А -lins п cелимa битития;
пин/нца; б1тхилc; -inft , б-рена мая; -idrc / -
шег. т/уп-йш* идея, „велико“ хрумване; -^/^11-
irn н I. 31нu1к зо огн-житине но бири; 2. =
-liulС; *ecllrlpr/раз?, пейор. ктпчми; -etuy н
1. пръстена бирени нaши; 2. селско nин/1ни;
—1/1'1/ / фа^м. кьор кюгюк пиян; -lo/al п
битит1я; .'muu/r , косова бележка. купе/иг зо
бира; -mu/ik / - ктгчниреки (лoтa) музики;
-reite , ралк. скитане от кръчми н 'рънмa:
-5'111/ н 1. патент зз продажба из бири (па
дребно): 2. = -auus'ln/k; -slä/kr aucU: -schem-
-1*= -knuy; -scieci n вид бирено нoшa■
bl/nttliy adj. пийнал, поиапил сс (с бера):
Bler/uuppc / супи от бири; -etubc / = '-/ncipC:

Bier/unters/tzer
2 KO
--Uni/rsrierr m = подложки зо бнтгни ниши;
-vcrtsy н склад но б-ра зо продажба; -Vtrlcytu
н тпр/ев-ц (пласьор) но бира; -wns/c /aтеенг*
сър зо изпитван— ио öнритo: -Witsch н [вързоп
слами иoмa] ф-рмо, емблема но öитaт1я;
-würzr - f öнтeнз мая; ^№11/ п; -zelyer и
ф-рма, емблема ио бирария; ^/Нипу f студ,
забавен вестник (игри във всссло компания);
'2lpTr1 н студ- у'тищг/иг зо верижки но
часовник (с цвснобеис не стуДентска корпо¬
рация).
Biest /* -п L кант, ламдос (пи униформена
-п^1П^теюпИ; фу/н:жки); 2. баст-ч'* (на Дамски
дрсхи).
Bl/st (Bcesi. Briut)1 п, -(1)5. -1* фам. 1. звяр.
житонво. галила, таи (е кило ругатня): so ein
-! змз че* /ад!; 2. грубо (ла шсоДушевеш пред¬
мет) пущина: las - will nl'll fun/t1öilcr’cg тая
пущини нс шс да върв—. дз робот—.
Bfcut (Bee/i, Belt/)' m. -1/, — ко/остро (първото
маяка слеД опе^1аенем1о).
bl/ut/rn. /Itlcni обл, 1. лутам се, б1уждaи: 2.
трепя сс (ат работа).
Bfcutiiic/c /л^сол: = BrcmuT1icgC;
bl/Stly adv. ролк. твърде н/оcо-
Bl/ttmil'l j' = Birst
blrirn* I. 1/1 nefl. 1. u nefl. (c-m iiw. -) преддитим
(цена* аъчпно'рождение. обезщетение* шанс,
възможност* та mарг}: für (sui) с-с WnтC;
81'11 m/lr - давам (предлагам) повгче (пит1r
зо сто'*. up.; c-m bic/cl sich c-n /ünstl/с
Gcicgcmicll представя сс /км. удобен случиЗ; 2.
давам (утехи* поДслои, закрели* гаранция); 3.
нас. подавам, протягам (раки}: рядко c-m е-п
Gruß, e-n guten Morgen - uозирзвиним нкc-;
поздравявам нкг. с добро утро; 4. птeдетиeиH;
предлагам (нови програма* хубав фелм. музи¬
ка). съдържим. давам до сс в—дн. пекoтвиu; dic
Maui*. der BcHclt hot Lücken иа снелата сс
виждаха nук/иг1/1; дупки, докизamглcтнеге
съдържаш— птo)нети; Ин. zur ScUuu - пентт-
том нш.; (em Ge/mcr k-e Blöße - не дивим
възможност на пре'1в/и'и до ме атакува но
слабо място; 5. птетивопеcтивям сс: es c-m -
противопоставям сс, плеmнвя сс /км.; c-m Ule
Spitze - eъз[1тетививaм сс, плотнвоuеегиням сс
/'н■: dem Fcini dic Stirn - uротнвепеегoeим се,
давам отпор вз врзтз: c-m 8'11'1 - ебививaм
/км. шах; 6. пезтедивaм си да иaптзви нкм.
11.: die darf mir /Icmnmd -. dns lüste ich mir
licht - няма до гътпи тото он нике(е (нямо до
сс оставя ше накого); uимa до uезво1и то'ови
нш-: 7. nefl. представям сс, разкривам сс
(удобен	ein Bild die Jammers hot sich e¬
n Augen жалко карт—ла сс розкрн, предснови
пред енитe му.
Bict/r н, -е, - участвуваш н пърк.
BiTs/y т 1. район, педcпge1 ио низшата съдебна
1/еги/ннЯ; 2. оси- вони орна земя ио Mune/c-
möstcmucUnft-
hlfliae adj. с двоен коисц.
Bigamie J* -п [-й-и] двуженство.
B/gamiet т* *eп; -еп лнуж-н-ц-
/iuöti adj, L фaнaтититaH; фанатичен (ссктент*
набожност); 2, пейор- птccтерeн■
Bigoitee/e f. -гп [-йси] пейор- фaнaтиннеcт■
Bijouteele (^JT').// -п [*нг/] 1. евтино уктищe-
/——; 2. швейц. бижутериен мoгoтн/-
B/ke [баНк] п* -и, -е спортен велосипед, бай'.
планински öгтзн■
Bikini и, -е, -е бикини {ло плаж).
bikonkav [-0^ adj. фал. двойно вдлъбиот (лсще).
bikonvex [*н-ке/ adj. фнз. двей/е нтппн1O1
(лещи).
b/lcb/Cl adj. грам, ö-ioö-oiei (е бем.) (съгласна:
п. 6, м).
B^HUi^a^Z* -еп търг, бaлине, тaвиеcмeт'a, е прeш-; е¬
с - auTui/llci съставям, uлaви бидонс; s-n -
ziehen провя си ривноcнгт'o.
h/ia/zs/cher adj. еп1нг/; сигурен е балансите
(счелсноДител).
Bilfnizverschleekeuiinu' ' иърг- тоoлнтa1c иа бз-
лаис.
b/laierai adj. двустранен (Договор).
Blich и* -(1^5, *e: f -е лоол. cпидивo бялко,
'иc'ет1HИ; сънни нкз (Myoxus gilt).
Blld п* *(crt; -ет ссиоаис лиичсшнс картина; 1.
'итг1ни, итоöтaж-ни-; е пран.; остир. cmamуи:
ein - In öl китгини с мисленн бои; ein - vom niw.
11/11, cntwcrfci донам, нoхeпрдиu картина ва
нш.. представям /ш.; прен. ein - von c-m Kl/d
дете като картини: /cst/ilt/е - жита картини; 2.
фот, енннкa; портрет; 1 облик. лик, вид,
нзгдед: das - бе/ neuen modcum/m Stall обликът
но uевиЯ; молгтeн град; 4. отражение: /ein - Im
Femuter //<'1111/ следим сн огрижeииcте н
претот-цa; 5. тсатр. кaртинa; ^—10: die
zweite - dis 1. Aktes втората картина вз първо
действие; 6. преи: вас. в-делне, облoT; възпо¬
минание; 7. образ, подобие; с—мнон; въплъще¬
ние: er luÜc/t sich in -em nuu нтрoтивa сс
кoтгн//О; оöтoзне: ule lut ein - dcr Bntcheiic/-
h/it тя c олингтторe/и- 10 е'ром1оcттз: 8. ясно
пр—дстоно, 'ортина. впечатлевнс: sici ein *1'1-
tiu - von etH. mscUcn können мото до сн
прeдегaти ясно нш.; ein vollständiges - von niw.
/сн1/пс/ лобитам пълно виcнaгдeинc от 11.;
ni'lt im -c üh/r etw. А teim ис съм осведомен пс
11.. ие uетнитaн даден въпрос; ис мн е ясно
нш.; 9. тсхн. нзебтaжeннe; птеcкцня: 10. есн.
щърк. н'еии-
Blli/ippurii н фототсларафеи onaлoг: -nrcllv п
фотографски архив; ^пТкШг^и/у f боси-, въз¬
душно фoторoтузизтoиг.
hlidhar adj. 1. солен зо, поддаваш сс по оформя¬
ване (суроа материал); 2 поддаващ сс ио

281
B/ldnie
'ултнвнрин-; ебтoтовoннe-
Bild/bei/age tГнлlcттpoio/и притурка (па нссл-
ник* списание);, -Ъе/кГ/ н фoтoтeпертaж': -Ье-
e/hh/eee/attee н фоторепортер: -ebene / фал.
зрително uедг: -/inetellun/j/"феи. из/лиcивoнe
на фокус.
bild// tr. refl. 1. (зе творческо въображение)
оформям; създавам. гвети; cптeетявзм: пропя,
изработвам: e-m KopT aus Stein - провя. изра¬
ботвам. оформявам слово ог камък: mach ilH. -
създавам по подобие, по образец но нш.: eil
schön gcbiieticr Körpcn добре сложено тяло:
красиво фигура; сг Uni ihn eum Mcnschcn
/е/iiicl тон то направи повcк: sich D ш-е
Meinung, cl/ U/trii - съставям сн мнение. правя
си преценка: 2 оброзувим (Дума* изречение*
фигури); представям. съм: съставям (кибошсн)-
оcневивoм; учтeиянoм (Държава); drei Seilen ~
ein Ducii'/ три страни обрaтувaг mт1птън/1н;
die Gnscllt'lill blldc/r c-i Kneit кеunи/1яги
ебтитуви кръг, сс нзт-Л1 е нтпc (ло окре); dcr
Fluss /ilUci cl/ Нте/т/Пи. Ule Grenze реката ш
(срeДаmев1яаo) nт-чкИ; образува (ри/иnoги: 3.
произвеждам. създавам, облaтувим: пратя: ilc
^'1гс - Sali плеленггe произн—ждаг сок: ier
Zfiiy bilU/t juny/ T/i/bc клонът пуска мдиии
фин—зи: 4. е refl- оформявам (се). развивам (се):
образувам; култивирам (се) (духо*уми* тoрoи-
мсро): is hilU/i cln Tslent sich in dcu Stille
гaнинтпг се' изгражда на спокойствие; dicu
Buch /IlUci c-i wiraici от тази книга човск
може ли nепcтn1 истински култура; pari, gebil¬
det ^^.ж. um, I): cl/ ycUilUc/c* Meitch обрите-
вa1» културен пон-к; cr ist wisscntc'ia Tnich,
gcuclllsciraftiicl ychilUti гой има научна пад/е-
гевкИ; cвe'еке въ^питзни-; 5. re/l- образувам сс,
птеитлитиM; създавам се. ставам : Kuitruilc
/ilUci sici образуван сс кт1егaли; ce Ullicic sich
e-c Wunde	отвори сс тинo: nm Fenster -
eich Eisblume/ io плотерeци сс образуват
н—исви пвcmи■
bilde/d pa/1. adj. 1. ннетпгc'и: еöризовaгeлe/;
образоващ. градивен, формираш: Museen wiu-
/сп - музеите си училище зо култура: 2.
изобраз—ненен: -е KÜiisle итоöтaт1гeнн- из¬
куства.
B/ld/r/cbzihreg п преважли/с па каргн/кн: -11-
bum п албум (със снимки); -ambete/ н идоло*
nекнеuu1к, 1кеиепекнеиинн; -üi/rtnig / ' идо-
неnекнеииниccгне; 1кепеиекненинчеегне:
-blende femp. ниша; -bogen н 1. илюстрация,
пт1нежг/1c; 2. остер: приказки п картни: 3.
сстер. лнсн с шиuпH; 1нюcгрини1: -hucl п
aнбумнc» детски к/ита с инюcгриниlИ; карги/-
ки: -die/ee и = BllU/iuit/cicu: -eiege/ н 1. =
Biiecrunbciug/; 2. фотографии служба; -feind
н 1'О1оuритeи: -Го/е t поредици от картн/н,
еuнuки; -galtnc / картинни толефня (-• Gemäl-
icgal^^c); -geschlchtc / разказ е нзрги/и:
-handel н гптcевия с 'aртиuн: -hä/dlen н
гъттенcп из кaрmннlн: -ku/littt п = -yalc/ic,
*sammium/: -kcp/tell п орхал- нaпигeЛ; укра¬
сен с новeщнa или животи/ск* фигура; -aunm
н 1. «-iu/dcl: 2. малоценни, лоши киргllU1г/.
Bilderkundung/coct/. фотерзтуз1aвз1e-
Btld(er)/mcgg mpl. “er = Biii/nländler* -тарре/
жив, вж. B1ldmlppc-
B/ldeeeäteei п (картонен) ребус,
blideere/hh adj. живопис-/. наситен с образ—,
'итг1/-/; образен (стил); метафоричен.
Bildcrisammleu//сбирка. не1-'ния от нитни/1:
художествс/и гидерия; -scCiitf /образно пис¬
мо; йероглифи pl.; -s/eeit и* -sturm и нсл-
ике/ебетегне; .ulUumшт н нст. 1ке/ебетгн:
првн. öер-н ср—шу остарели вътcнegн н обичаи
(прсдрosсъДацe)* -stUrmer/i / 1кеuеöететве;
-vereb/ung / иконопоч1ти/иc- 1не/епенле/ег*
во; -wu/U (щърк. 1неноcгиc (н православното
църква); -нст/ п илюстровано излишне; албум.
Bild/fänger н рад. meнeвитие/ни кaм-тa: -iän-
geeröhre/pod. 1кепоcкеп; прелатат-ни* телг-
H1T1еu/a тръба (= ArlfnlhmrтO1тc); -feiler н
ит'тивинин- ви облззз; -näclr t 1. = Blii/benc;
2. -нти/; прси. uuTбеи = nntchciiei пеянинaм се
на хет1те/mи; -flugzruy п «оси. енимич-u
самолет; -Trequr/z / нecтогитa на ф1н^1ен1г-
кидр—; -Тип/ т род. тeл-визия: mелcфетоcти*
фия; -Unikt/iUc* л ре^Д: тенгнизионги прела-
тaгeл; -gcwcbc п нeисm- тъкан но фн/ури.
h/ldhcft adj. оöтaзeH; каршне/ (e?eи): нa/нeиг/;
плaег1ч-/ (снел* изрил);
Bildhcft/geeit / кирг1//еcг» тенеф1оег» еöтит-
/ееГ; наглед вост. пниcг1иuоcт■
eildhcueg tn. untrnb. нж, /ililiiicm.
BilUtiiucc/л скулптор виятeл: -luuc/Ci /Bииггл*
стно. скулпторго изкуство, екунпгути-
h/ldhaueeiech adj. cкунигут-l1-
B/ldhaueeUugst / = BUeiiu/uni.
ИИГспст tn. тоя. извайвам.
h/ldhübehh adj. пре/есген. чул/о красив (като
картина).
Bild/könstcgz / роД, cгaöнл/еег нз образа (а
телевизията), -analt t картни гост. оöрит/ее';
пл<иcтllиноcг (ио влека); -Uüne/e pl. 1тебтaз1-
ггнин 1ткуегe^И■
bildlich adj. 1. вж- UliUlsif: -е Dsutteiirin/ cp*-
рl,1ие изображсчние: 2. преносен, е1uнен1ч-/ -
h/ldlöe adj. пcебризcн-
BiiU/msppc / пипкИ; конeкн1и ог т1еуuкH; скиш!.
порнрсни: -m/ssung/фегогтaнcгтни■
Bild/en т* -и. - 1. скулптор, eaитcл; художник: 2.
съзлатс/, творец: оформител: 3. вътпнгигeн-
Bildneri^^.r. — скулптури.
hildneeiech adj, шк. 1. екунп'отcк1; 2. 1тоöтит1-
гснен.плисгиче/.
Bildgie и* -/1/. -епе нас. портрет.

Blldils/mulen
282
BiiUdistmsien m жив. nетmт—г1ег: -multtil f
портретна живопис.
Blii/plui Hi фогоплан; -uгrpörtuyш (*ижг/ -/T^cnет-
наж n кирт1HH; еu1нк1; фоторспортиж; -rcте/*
tnr m фоторепортер; -/•ölue /'приемна те/евн-
T1ен/и тръба, кии-скоп (при тслсвилиято)-
bilissm adj- 1. възприемчив. ехвaглиH; поддаваш
сс на еöтттониниe; 2 поддаваш сс: а. но
еферuян-; 1^'^; б. нз cневеобтaзутaнe ((и¬
ма).
BilUsumkiit / 1. ефoр^fиемееГ; плacт1п/еcг; 2.
толиеег зо ебрaзенз/1C; култивира/—.
Blli/Säult t 'о^>^^^^^ар: е(ьлбен1лни статуя; ст //and
wie с-с = стоеше като птгуниu; -sclä/ir/фот-
оегтегa; ясноти на сш-мкаги; -ucilum н тенг-
виз1еuг1 екран;	-sheirmsh1ö/hг н комп.
екрнйilеcйвър■
Biidtsclgcilrkn/st.Иск- 1. дърворезба; 2. титaн-
из силуети; ^cliitt н uо/гaж на филм;
фотомонтаж; -schiitzcr н елк. разбор,
blldtclöi adj. ктие1в; прелестен като 'итгн/и■
Blldtscitt / строг io нз монегиги с ебрoтз; -sc/dtu
н meнгн1T1е/г/ предавател; -strchcr н елк.
гривьет; -slriir / кабинет за /зследни материа¬
ли; .sti'kcuci / бтеднрo/e ни собнс/и; -stock н
I.	австр. ебл. вж. Bctsäule; 2. печ. клише; -
Störung Лил^д- смушени— е образа (прс телеви¬
зията); -stii'fii н делта с нетанини; -täfti /
китm1uи*nтинеж—ниe (към книги). илюстрация;
-^i^cltyrümm п е/1мки; предадено гe1ecрифие;
-teCy/ulic such: -^i^cltuuiplic J' фoтегcлccтa*
фпя; -tcppicl н cеблeH; килим с изображения
(не с тoтии): -ü/cnltnyn/u / телевизионно
преливане: uudlölriegnap1it'hc = гeдeфoтoглa*
фия.
BiiUuiy -/. -еп 1. обритенaниe: оформяване из
духа; ебтaтонaнеcT; култури; höhcnc - cтeине
ебтизевaннc; wittrntchaiilicic - у/1нcте1гeге-
ко обтaзонaн1e; икaдeн1п/a; научни nеиcегон-
ки; gctclltcha ftiiclc - св-нско вптпнгaн1c: sli/c-
meiin - общи кунгути: 2. лсел. фoт^1aпии; 3.
образуване (но креснали. влсри* сбющИ)* въз¬
никване; формиране; 4. еенетитoнe; създаване
(па Дружество* комитет* министерство),
съставяне (ио кабинет); 5. фигура. форма (е
гром,): егтук'ути: - c-s Körpers тeноележeниe-
Bllin/Ustinttali - t - уп—ö/о зaeeдcниc: -ат//1. вид
но обтoтовaниeге: 2 начин из оöрзтувзнe
(непр. пи ду.ми); устройство; -nufUsu н усг-
Tенcгте нз образованисто.
Ulliuiitts/iilistcn adj. ученолюбив, жаисш за зла-
HИИ■
Blldunys/b/tincbcn п* -drudy н стремеж към
еöрoтовoннc: -dUi/cl и caмомнигeлноcг» но-
/угосн ио ебрoтенoн човек; -ciltr н уч—нолю-
^бис, ревност към еöтoтотaннc: -elirichttingj/
образователна институция.
UilUuiys/eiTriy adj. ученолюбив; -fälly adjl спо¬
собен. годен да сс ебтaзенa; възпри—uпнв-
Bildu/ys/frhlrr н 1. недостатък е оöритевaн1eгО;
възпитанието; 2. /гптиви^н/оет при еöтaзунa-
/e'е; г—дес—н н—деcmaтгK; недъс; -guiy н
процес но ебтитонaниe; -/uscie п баел. зa'еu
но развитието. фотмирингго; -/цнс/с п баол
ембрионални тъкии; -/nid п степен ни оöрито-
тa/иeге; образованост; оöтoтевaтeл—н пcнз.
-/ul п културно бли/е, духовни нeннеег; -1rm*
muiy , задръжка е тoтн1Г1eго; -huiytu н
жажди зо ебрзтониннe-
Uilingyslunyrlu adj, жаден зо оöлoзенaниe.
Blidui/s/iUcsi п еблизевameлe1 —geoi; -enalt /
гвети—екИ; градивно. обрaтувишa с—ла; —phillt-
len н еснаф с външно. книжно ебрaтевaниe;
-protz н прслр. който сс пъчи с полуоöрoтонo*
ностт* си; -romig т лот. роман на рaтвиmиe
(ио героя); —sii/c/крои. птеитвед/и сричка;
-tls/U н /ино иа еöтитовзнееГ; кулгут/е
ниве: -utät/t /опнищс ни ебрaтевa1нe•; образо¬
вателен институт; -ulult/= -gruU; -trieb н - -
beui/e/cn: -f ssstr n иехн. води ог рoтлocaнг;
-wen/ образователна cгей/еег; -wcscn п ебтa-
товтm—дне дaдо-
Bild/uiterssCrifT/ обяснителен нексн пои снимки.
кaтг1/a; -wuid / к1/оcкри/; пре—нн1е/e/
-кран; -Ws/Ui/uny / -н/clt/l н смяна ви
'3^-'- (но киноекран), -ншЬсг н кни1имзр;
тъкач но соблс/и; -weife/фал. разстояние (ни
обрало) от 1cщити: -wruitu н пто—'цио/eн
зuитoт: cnидитекеп; -нп*а п елк. екунп'ут/е
плеитвeиcниe; пто13в—gгни— из итоÖрaтиг—л-
ните изкуство; -Wl/icu/shr / рeптоиукнllя;
-WÖntcuUu'h п илюстрован тeч/1'; -zuschriit
/писмо със снимка (по псвсД но обяво).
Bll/i- /, -и мор. трюм ви кораб; води н трюма.
Ulli^öt adj. 1. жлъчен, нз жлъчката (страДанис);
мед, жънгe/1иив: 2. = уППу.
Bills/U [бйлярт. овстр. бияр] п. -е. -е (еастр. -и)
билярд (скри е маса^.
Billü/U/hsli и* -/nycl/билярдна топка; -stock н
ш-к* зо öндилд-
Bilie g\ -е 1. .мор. тaеöлeнеег на задната част ви
кораб; 2. K1ткa; мегннo-
Billrl doux [бийОду] п* - сстер- любовно
писмо.
Billctrur [бнйетбр) т* -е. -е 1. овстр: проверител
из билети пр— входа; 2 швсйщ. трамваен,
автобусен нонлуктер-
Biilrit, Biliit [ö—льСн] п* *(c)t; -е/-е 1. шнсйц.*
друкоДе рядко бил—т (пътнически, вхоДеи); 2.
остар. записка, пнcпмцe-
Blllctt/autys/c / шнсйц. гише. каса зо билети;
-schulicr и билетно cиш—-
Billiurder/ -гмат, öнднaлД-
hilliy adj. adv. 1. снтни: -е Preisn /иск— цени; -
wenl/i пеeвmннявин; 2. пейср. -етил, тривиа¬
лен. изтъркан, обикновен; несъстоятелен; -е
283
B/nderwöntrnbäuUu/g
Ausrede плитко. несъстоятелно -^-1-1--, оп-
лиeдa1нe; ~с Phnneia изтъркани фрази; 3.
cилавcд1нB; рсдси: е нлролитв; wie - както
подобава, 'акто сс следна die Ist rnchi und -
товз е съвсем лcg1е; изпъдно cnрoncдлиnо;
пеел, was lem c-m Ttchi Ist. lut dem unleum -
'икното зз cлн1ни. токово н за другия, за
ненчнн eднaнeо-
billlgr/ tr. 1 одобливoи иш.. съгласявам сс,
съгласси съм с нщ-: 2. приемам (прoeuм*
првДложснив) рвшснис),
biliige/d part. adj. едеблигcдc1-
billigenmaOe/, biliigrrwrise adv. кокто е справед¬
ливо. както подобино, както с рeд1е-
BlUigke/i 1. вие. основателност. оnринga1еег (по
изисuнешс): 2. справедливост: aach RecUi uni -
по ирoeе-
Bllligk/iiegnn/d m; пие ~еп [от съображения] зз
cитaвcдлитоеT; по cитaнaднивоcт. по ирoeе-
Bililgung/, -еп елобтeниe: cпcдиеивa1c с нш.;
uрнeнoвc-
Bi/llnng/ -еп мат. мн1нaлд-
Bllse/ -п, Bslsenkraui п бон. буника, попадиина,
блеи (Hyoscyamut nigc*).
blm(m); bim. bam; Ulmbam!; Ulm, bim, bum! IhIJ,
6им! бам! бум!; див. дои! (камбанен Л6aш).
B/mbCm п* -s, —: ролк. (ach lu) h/illger -! Боже
cеепелн!: милостиви Боже! мода м-да!
B/mbim д. -и,—ралк. глaнтaй-
Blmreirr д, -е — дeунcceчиe.
Bimeicll д нсхн. б—мстодна сплав; тcрмелвей'a-
Bimetelllemue л- -t. - eиеU1 деоен стонои. бимс-
T31HTЪM.
Bimmel/ -п фам шск. ясно звъннe-
Bimmelbah/ " ралк. 1ектлни жcлeтинпa (със
звънец)* „ПИЙ/1K“.
Bimmel/tr -еп розг. н—пт—cгинно тeънc1—; дтпн-
'01—.
bimmel/, bimbeln iH1r. h ролк, звъня (прешeseлeл-
ис); звънтя. дрънча.
Bims л. *ler -е = Blmseleln-
h/mee/ tr. Гнойи. (е-п ~) муштутим; еблпcнвaм (с
упражнения); 2. тъuнa сн главата с нш■: а6л.
фом. зубря. кълва. блъcнaм: 3. тъткимr шлифо¬
вам с пемза;	ннcmя.
Blmssi/l/ н мtишвТi пcмтз-
bi/är, b//än/ehh adj. öннилгн; състояш сс ог де*
е/смеито, две цифри. иумн; .мин, лтунл—н—H;
б-нарел; бол, зоал, лтуg—д—1: хим. ог дни
ее/евнн cлcнe1тз; грам, днучд—и—и.
Binärkode н ннф, двоин—н кои, öннзл—н код;
-schlüssel лмел- б-варел ключ.
B/nd/axi / бъчварско сск—ра; -hclUeg н спр.
съгдиннтеннз /реди; -dreht [тел- зз cuой'a-
Bliir / -п 1. бинт; 2. прcвтпзни [па ръка* око е
под.); прст. Ule - fiel Ilm von dem Au/rn
отвориха му сс очите, булото падна от енит—
му; 3. еm1ичиг—1нa лента [по слепн. дежурен
милиционер е пoд1}: 4. остер; пзuие1'o [мъж¬
ко нрълке); рилг- cims hinten die - /Hulsbimie/
/Ießem caтрптeoн му еднннне»
Bfmlш/Ьö/rn н муз. лecито: -duuli н цветарски
тcл: -/nwebe п инат- с^^л-иита/на гъков;
-/lnU п знацо, съединнтадио връзка. брънка
-haut/етил: конюиктнто; -isuieilizündunngt
мсД. конюнктивит; --mne/r т cиеиетрпзвoчнo;
-'mittcl п снр. ceързnаше тeшecтво: клей,
споЗка, пълнител [копа цимент* тoрoсoн.
бретнo* лепило).
binde/* I. 1r- refl. 1. връзвам (се); (e-m. ctw. ua, auf,
um liw. -) заnпрттoм [но пщ,)* свързвам [лодка-
то на бреке, дървото о кала); ein Tuch um dcm
KopT - връзвам кърпи из /довита си; Blume/ [zu
e-m Kranz* Strauß] - плето ec1eпr свивам кнгкт:
c-m Fndim um eia PU/ei - тoтпртnoм пакет с еръв;
Оltulid/ zu Оnubem - свързвам житото но
снопи; c-n un Hämlem uni Füßen - връзвам н'н-
Лппemc н крзкamo: gebundtai Red/ тeтаio реч;
gebundene Wärme дттентва топл—на; Töne -
ceнри; пея легато; преш. рядко c-m etw. sui ile
Seile - - влушоним, модя се, заръчвам ^^1.
1aенеигcн1е дз се по/рижи. да ие забраня нш..
дз не птe1eбтeг1e нщ.; резг. e-m etH. uui die
Nase - вптнлзм икм. нщ. n енигc: 2. uодeптз-
ном (кnили); 3. Blsem; Büneilnr Fäu/er - ирaвиr
работя мстдн. четки, слагам обръч— иа бъчви:
4. ref/i гена; ш-с Soße - сгъстявам ееc: 5.
обвързвам (се) [с клетва* обещание); е-с Uin-
lemdi Zusaun machen обвързвам сс непременно
до—; aиcoжитзм се, ga—: sich /ibundei fülle/
чувствувам сс обвързан, задължен; икон. де*
bumdene Puilsc фиксира/-, твърд— нeнн; с-с
/ibumlenc Mlnsehuöut/ isbin нмам гечне опре-
дс/ев маршрут II. in1r- h Mcil. Lcim biniil gut
брашното, 1—пн1еге слепва добре: die Fanbc hat
be/cits yc/unden боята вече сс ст—сна.
Bl/den н- -s, - 1. eрттоврът'a: 2. c/оповръзвoн'a
(мoтиna); 3. снр. напречна тухли; 4. ст^.
вc1нз1 н—ца [глоапо покривно грсДа); 5 =
BInd/mlllti; 6. еръзнач (попр. ше сnспсав}; 7.
овстр: ебл. бпнeзр-
Blml/nbarre/лeerн- бъчварско ce'итa (тuреuo)|.
Blndru/I , -cm 1. uд—г—нн вe1пн pH-.- китки т! : 2.
нвcmиpеки магазин; 3. нн1roтeзнинa-
Blndenfoemп fсmт. ко/еттукн1Я; форма из фсрмо.
Bl/denln " -men 1. цвстарка (спeцсoлисмкo по
вснщи): 2. ссл--сн. жътвар'* (бръзбoчuе ше
стопи).
bi/denn tri intr. h ссл-сн. наелол. тaöетиr жъна
със cне1Iеврпттoнкaгa■
Blnd//taiz мкрим. нзрeчeннcr свързано със съюз:
-schul н обувка с връзки; -stticl и грам.
тнт—; -strih1umrrika//r т* .utuC1ier и ролк,
американец не ог а/сносаксонс'и произход;
често; еврени; -toi и еcнeуnет/и тл—на;
-Houl п грим, съюз; .-wöгt/u1UnTпgy[ром,

BIndfadt/
284
nон1е1/лcго/; натрупване но съюзи.
BIniTidrn н канап. връв: ралк. ne reu/el BindfUd/n
тон— кого из вcдле; из рпнзн-
hliiiy adj. свърза/ (почва):.
Blndlöh1 п кръгъл илик.
Bindt/i н. -и. - пaрнeнн— канап.
Bindung,/' -еп 1. начин /а cвъртнoн—; връзване,
връзка (но скн, грсДе тухла); 2. фал, спойка.
свързване, епcдш!инaнe (но отс.ии);, 3. обвърз-
воне: с-е - ciigch/i обвързвам сс, задължавам
сс; - ат /-с Zrii тивllе1uеег ог —nохama: 4.
спорт- ур—л зо пт1ктcпииc но скит— (към
обувките), 5. спорт. - den Kimy/i кръстосано
задържане но шпагите (при фехтовка); 6. аж.
bilden.
Bi/U/wniU t стр. пая/нони еme/a: -wer/ п стр.
дървен скслст из пaянгевa постройки.
Bln/c / -п мин. кратер (от срутване но спор
руДшиu)-
Bl/urlkuunt п бот, шпр, ж1нел1UИ; ризи— видове
олвтaг (Mrn'unluiIs)■
Bln/o п, -(и), — 1. öн/те; хазартна игра; 2. вълкл,
брато! супер!
blnm/n prp. I) G вътре е: - kurzem е скоро врcиe: -
H/ii/cn Tsui, - zwei Stu/Ucn е няколко g/i.
nпгл- е дт* часа; - zh/i, zwei/n JaUue е [етек ог]
две тед1H1-
/ln/tn/öues adv. .мор. на белgз-
Bli/cn/Urlch н вътрешно лиса; -dock п мор.
вътрешен лок; -itsclttii - f ссл-ссл вътрешен
риболов (а рвки е слeре}:- -gCHäuser п реки.
езеро във вътрешността но cтринaти: -hnlci н
вътрсш/о пт1cmин1Ш—; тeпне птиегинишг;
-lü/Utl н вътрешна търговия; -kümu п ке/'1-
/е/тилен климат; -kreis н мат. вписани ок¬
ръжност; -luiU п вътрешността но страната;
области дидсч от нер-ге: -mun/l п вътрешен
позор; -mner п тзтветeне мет-: -reim н лот.
вътрешна рима: -schlfTiihrt / т-ине корабоп¬
лаване; -sei н вътрешно. затворено г'онино
cтeре; -solle - , - 'аби/. вътрешна полм—тко;
-Staat н държава без излаз иа мерe: -vшг•kner
н вътрешен трафик; -^Währu/y/ икош- вптpeщ-
ни платежни етeдcтвa/:/.; -Wande/uuiU" вът¬
решна митрация; -wusstr п вътрешни воинр/.,
-зсра/;/.; -^zoll н икон. вътрешно мито.
Bliökrl //. -и, - остар. öинокпн-
Bl/öm л. -е, -вмат. öином■
Bl/ömlllrrl1t / Мат, Ню'еuен бином-
bI/ömIShh adj. мит. Uliomitch/n Lelutalz теорема
за б-нома.
Bimse /‘ -и бал. 1. изука. щaтoр (видове Jumcue); 2.
тръстики (SeIuputr; ролк;. In dic -e gehen
итcуöтo^t се; dnb/l /i/у uelmi Höfliclk/I/ In Ule
-m готина учтивостта му нзфнлиca-
/lmt/п adj. тръстиков.
Blitcn/lecae / -mufit / теcезкa; -Wuhulrii /
-W/Islrii / ролк. стара, изтъркана истини.
плоска мъдтоег-
Bliti'ht п *(')S; -е гъсталак ог гтгег1ки; шава-
рак.
blntly adj. обрасъл с тръстика,
/IöukilY adj. öиеиктивг/-
BiK^l^^mii^/y - биохимия,
blocl/mlt'h adj. биохимичен.
Blogns п биосоз.
Blöy/nceen/ -п биоcc1leтa-
blogem/tlt'U adj. биотcнггичe/-
Biögrli auci: Blöyuuph m* -in. -en биограф.
Bloynafic 1^1: Biographie/, -m i*йе/] биография,
/IöyulTisc1 aucU: /löuuaphlthh adj. бllетрифllч-H;
биотрзфе'1-
BIoauvce/(MH/67 na) бнюритгпм-
Blolslcn m магазин за прирол/и птедукг1;
Ö1оптелyк~ги (особено зе плодове е зеленчуци*
кеито не са третирани по химичен начин).
BlolÖgfi) и. -еп, -—п б-одог^.
Biologie / — биология.
Ulö1öylthh adj. öиолеc1чc/-
Bir/mafst/биомаса; -mr/itöuldu п г'елеcипг/
ио/1гот1/c; -plysi//бHиoф1Tliкa; -urythmiis н
биеригън-
/Iö/itcl adj, биел: биегииeн-
Biötömir/; -п .1/11. B1ниегнция■
Uipöluu adj. б1пелиргH; двуполюс—ш
Bipölurl/ät- / днуnолюе/оеГ; бипенитнеег-
Bin/mc, -п асМ: öитcмa; двуреден требен керaö-
Bnukl/, -п боМ: брeтo■
hiu/ri adj. бтeзев-
Bi/kt/pilz н бои, брезово тъба (L/ccliium /'1-
bnumr■
Blt/nnzciti/ m леал. öтгзевa ска/н я (Csuiu/iis
flamn/a)-
^*/11111 /н, -lull п зоал- /етрен (Lyrurut Г/Спех).
Biu/Iclt н. -е, брeтик-
Biu/wild /?, -(erS; — дини ^^1 (предмет но
лоа),
BinmS/c т* -п. -п бирмаш-ц.
Ul/mlniscl adj. Ö1тни/енн-
Biu/hsum и ктущи (дърас).
Binnc/ -п 1. ктущa (плсД); ризк. ктущa (дарве}: 2.
ктущки (cлelкттичгекиr: 3. спорт, чувал (топка
при бска}: 4. ра?г. '1^*. кратуни (ло глини); е-тп
eins auf Uic - geben цапвом /к/. по клamу1aти; е¬
с (ick/ - habem боли ме словата; с-с welch/ -
haben /щ. мн лнucнo-
Вlu/rnthhnltz н сушг/а крущи-
Biniarsui п 1. петмез от круши; 2. бот. нн
тревисто cереке растение.
Bürselrt — обл, лон,
/lru'h/п iH.r- h обл. ловувам (в^с^. plruehen)-
blu I. p^- А 1. so място е арсмс па: - [nsch] Bnrlii
до Берлин; - mörg/n до утре: von hl/u - Uort
оттук иотaн: von 5-6 Uhu ог пет ио шест часа;
2.	приблизителност: vicu - lüni (4—5) Stunlen
чcгити -пет нoca; 3» н комбинация с други
285
Bittenre/de
предлози- Ь^ an, до. чак ио: - uns Emin len Will
ло 'тии на cвcтз: bis auf е. (засилващо): [иин]
до: - suf ilc Haut durchnäss/ некпт до мозъко
на костите; Kumpf - aule Meturr ö-зпощална
борба. борба ленрий; иПе, - auf l/m letztem Mann
веипк1 до с^д^нш, до пеенгgния човск; - auf len
i/teen Plennig до егеги/'и; - nulu höcheie до
ний*B1еоки степен; б. (ограничително): - uui
H/i/euet засето. до второ нареждане; alle, - auf
einem ве1чкИ; с изключение из er kam - auf 10
Mc/cn herim гой сс приближи на 10 м, тocтaнa
но 10 м разстояние; bis I/ 1чик] до: - In dir
Nichi hii/ii до ^сни /ош; bis nach Welmir до
ВиЗмир; bis über (пaн] до: ро^. - üUer die Ohuen
'1*11/// влюбен до уши; bis voe допреди (dra
Дни* едно година): bis zn Tränen gerührt троснат
ло сълзи; 1. conj. остар:: bis [duts/---» денаге;
наи/с, - [едии] ich diu и'1пс1Ьс! пaкaнr локато ти
пнщи!; er hörte nicht eler zu /i/tei unf, als bis ich
lacigsb тон нс престоя* до сс молн, докато ис
отстъпих; 2. ансмр. резг- ром; кегиго-
B/ecm и, п* -(r)s, -е/е миск (кожа): мускус.
B/sam/ochse н заел. мускусен бик; -ictie/заал-
имерики/ски глизип (плъх) (OnUslna 21/1111'1).
bieä/ пер. = bisher^.
Bischof m, *(ers» - - с 1. епископ, владика; 2. cргине
ниво (с портокалеве кора).
bischöflich adj. епископски, нлaдищн1-
Blshhöft/lmi п щърк, епископски еaн: cl11екепег*
еа -Unol п лена, ннадишки хляб (неД слоД-
иит): -lül н щърк. плоска шапка (но католи¬
чески епископе): преи. гпиекепек1 еaн: -mütze
/1. щърк. митра; 2. тзтни ниионг гъби, uете'1
мили. кактуси, клaгу/и; -silz н щърк. седанише
нз митрополит, en1екеn; митрополия, р—зи-
дгнции на епископ. ннадишки къра; -stuh т
щърк, ннaд^-щки ж'—тъл: -stuli н L църк.
пнадишки тте/; 2. прст. eлaдl■^LUки сан, cпне*
'опстто. ннодишкт нaтeдлa-
Bise е/ -п швейц. ceвepе1тmечeн витпт-
B/eexucl/tatr —двупеленее'; öиеекеуид/ое'■
bisexuell adj. днуnелов-
hieher adj, доссга,
bisherig adj. лоcecищ—н■
Biskuit ш, п (овснр. само п) -е. -е L naпgищпи/:
2. бисквит; 3. нecлeджеcaн перI.^—лиl1■
B/ekuIi/shhgitieJ'oome. резенче п*нд|-ш/*н; -tor-
/е/Косите, торна ог пиилиш/ан.
h/elCgg adv, обл. досега.
B/smUt п* -(е^, — хем. бисмут.
B/eo/ н* -s. -s лоел. бизон.
Biee М; -cs, -с 1. ухипни/г; ужилвано; ухапано
мяcге: 2. бодеж (бa:ие}-
h/eechen adj. inver, adv. релк. мaлке; mein - Gcli
малкото ми пори: cl/ - Geld малко пари; mein -
Lii/In нoнкего лaт!l/ен1; който злия; die ist cln
- zu '1/1! тото е малко м1^ожкo;aеlT; du llrUce <-!
я гледай нн! (уДивлен/ив).
Bisschen п. -е. - хaпнo-
^^/1 ебл. анстр- = bleechem
Bleee/ т. -е. - 1. хопка. тюнъ'; sich dem - vom
MunUe abspannm деля късам ог залъка си; c-m
aelnen - uвnn/m броя залъците /кн»; ралг. der -
bicihl e-m Im Halse tnck/m пресяда /ки-; cln
harter - кетoв залък; ein l/tier - тлъста сделка;
нулк. keil üUl/r -! бие* си я (/еr!; 2. розг.
зи'уcкa-
b/esegwr/sr adj. хапка по хипк^а.
№^1/ adj. хаплив; зъл. е преи. (куче* забележка).
Bissigkeit fl- хиnливеcг; 2. злобна зобел—ж'O-
Bisseleile/: Bisswunde/място ио ухапван-. тa1a
от ухиuнaн--
B/eiee л* -s. — орехово кафяво (ведно боя^,
Ble/um /т. -е. -си епархия.
Ь^/Н/п adv. ряДко от вт—мc но време. по/якого,
нитрeмcнн-
Bit, bii i, -(s). -(и) ешф- бит.
B/t/brief н унен1г-лно писмо; писмени молба.
Bil/e./. -п молба: ich Uabc с-с - nm Sie нмам едва
мо/ö* до нос; е-с - па с-п tun. *1'1///. stellen
отправям молба ио нкт., s-n - 'on/rii/cn казвам
сн модбота. белнoгo.
bitte adv, моля; - tr/l/m Sin mäl/r! заповядайте!
bi////* tn. in1r. 1. (um elw. -) - моля (сг) (зз нш-r:
wenn ich - UurT заповядайте!; Uit/c sehu моля (н
отговор na б.локсдеря!): [flc] bitte? моля?
(какво колохмв?) (при недочуваше ела псдороз-
биранв); in muss 1'1. möchte ich doch - моля ти
се! (недейте!: съща е като слрсз та възмуще¬
ние): sici lange - laseen 'ирaн; оставям да мн сс
молят; lüu е-п - застъпвам сс зз /кг.; с-п
Iiuiä/Uiu - cетcшо модя, умолявам вкс; ралг.
па. Uitir! сто, виждаш ли!; 2. коля, пени/нин: zu
Оlstr zu Tisch, zum Tin ки/я /кг. из гоет1; но
обяд. иа нaз-
b/tter adj. 1. /орш-н. е први.: поет, cотгк: -с
Armut страшни н-негия; -е №г, -ct Elend
чгтнa н-вели; -^ct Los и-т/е ге/но; is ist -tr
Emu/ тови c cети1ни(гиr истина; 2. лют. жесток
(c’/wivU, врхажда): lau iul -! тото е жестоко!; 3.
пран, хаплив (Думи* хумор), подигравка): 4.
оcетп-н; озлеб-/; 5. adv. (засилващо) u/оcе;
ктиние: etw. isi mir - dötly имам кт-шяшИ;
'Taйua нужда ог нш.; is ist - /all -ма лют сгул
-	enttäuscht ж-стоко, нтaHие разочарова/; c-m
-	F/I1U sein жестоко мразя нкг; is iul miu - сип/Г.
is itl mir -tr Emtr (mll /tw-r нс се щecyвин;
твърдо съм рсш—в; (ъризк- /ich/ - ие с лещо■
Bitte/ М; -е, -, Bittene(r) и* -п. -п cетиllнки
(ракия).
b/ii/r» н сотр. с прилагателно (ло усилаопе)
ннеcе; крайно: /Пг/сг^стиг, Uitl/т/lil-
bit/e/ra/m adj- ктий/е беден; -böse adj. много
сърдит. /юг.
Bittcr/briiiiti н cотпини м1/—тaлнa води; -enUt
мишср. n—р1кдaт (.магнезиев скос):

Uittcunnnst
286
Ulit/rrunsi adj. миото ccт1езcн-
Bitltr/ulk m мишер- лонемиT;
Uiricuault adj. cгтиш/е cтуи—/о-
Bllterktit / -сп 1. cерч1вини u npen-i 2. првн.
еторп—неcГ; cетпило: ездеö—1еcт: e-m -ci ea/im
cеноти; казвам икм. cетпиви думи.
Bittcukltc н бои. водна gcmcнинa; cорчивпC;
терпннa лсгслиии (M/nyan/heu trilb^U^l^s).
hiti/ulicl adv. 1. cети1не; cетке (мача); 2. adj.
нъзrетчив; 3. adj. прси. cотчив■
BItterll/U m, -s, -c 1. лаал. cетчивки (и други риби)
(RUbi'us ams/mu. Cypri/ut amauut); 2 разни
риет—ния: 3. = Bll/crb/unne/.
Bllteu/Is , -sn преи. «ас, тетчин1/И; о/ерп—ииe;
cетп1нки; cорчнно-
Bltitr/taiz п хим. и/с/ниска сол; -sput н мишер-
ни/uгзнг; -strTT и растително cетп1но ет—ист-
во; -süß п бол- развод/ик (Solanum dul'ima-
/0).
Uit/t/süß adj. елиднlUlкине-тетиин: -e Er1///uun-
g/п сладост но-тъж/и епем—н1; - läch/ln ус¬
михвам сс при/улсно. K1ceне-
Bi/terHune J'бет. жълта тинтява (О/niiunl 1^11).
Bltt/yu// и L ходене с молба (зо нщ.); 2.
излизане из молебен; нпл'етнa молитвена
пронccии; ходг/г по светини; -g/tuch п рядко
молби (наявление). -sclncl/cn п -uclriit /
ряДко молба; -utcilcn н мениme1; преc1г■—л-
BiiUmci t/, -е. ---ml/l мштер; з—фт. асфалт.
Bi/Ümcnd/cac/асфалтови настилка (наулици):
eilUmie, biinmi/ös adj. съдържаш з-фт.
hitumidirutd 1n. инфгоcвим-
Biwu/ м, -s. -е. -е бивак, лас-р, стан.
Uiwiklcu/n int/i h лаг—лувaн; станувам.
Uizarr adj, 1. стри/ел, птичулниB; нул/ениг; 2.
кипр1т—/; cлотeен—н
Bizaruc/Ic f, -п (*нг/] прииуднинееT; —нец—нгрич-
иеег-
Blzept /л. -ш/, -е ииол- итуслат мускул, бипeпе-
Blzbn/ / епгли/—нo и/cне-aмepики/cки те1O н
Г—тминня (след Втората снсловпо война)-.
/is/g- adj. естер, пови- ратаи (поле),
Biscic j" -п понс. н—тз; поен, бойно педe: диал.
плотш-щс. чeтcн1О-
Bll'e/f/ld п еси/ер. поел, ратно поде, тaвни1o:
-frost и сух снуд.
Bliiff m. -cs. -с кротко нз1зйeaнa■
UluTT inj джаф! боу!
/11111/, bläfl/i iHtr. h 1. обл. джанкам; ятc1-
гърмя (стрелям); 2* фам, дърля се.
BisTf/u. BlälTrr ш, -и. - гласовит пес.
Blagc / -п обл, фии. пейер: малко н—мнр11цa;
иж—тcмe; pl. д—чутднтo (събор.).
Bläh/such и мсД. фем. надут, подут 'орем.
biährm refl. 1. подувам (червило), птининиnaм
(гелоас); 2. refl- надувам сс. е преш.; (ле плалша)
издувам се; 3. refl: пейор: вoж1нни; 1aиунou сс.
Blältucht-/ нст. гннпa/1г (у жеввотнс).
Blähung/ -еп обикН: pl, caзевC; надуване -
/isaen intr- h пуши (зо помпа).
blakt/ 1r- обл. вулг. 1. тeтa: 2. die Zunge (usus) -
изпдезвам език.
Blukrr t—. -s. - ст—нгн сн—тил/ик, снсшиик;
рефлектор из стенеи енeгuнник■
blsmäbci adj. компрометиращ. излагаш, етинe/;
зо nетици1и—»
Blamä/c [еже]/ -п излитане. кемптомcт1ти/c;
cтим; петор; dis wsn eine große - н/еcе се
изложих. изложихме.
blamieren tn. ref/. (sich) 'ou c-m - излитам сс пред
^1^.. немпремcтнтим сс.
/Isicllcutn [öлиш*r бланш-] tr. лепа. öлинщирин
(д/ссо, орел* зеленчук),
/is/к adj. 1. лъскат (менил* лирисп)^; -е Auge/
светещи очи; etw. - pu/zei, scheuem итнъcкeoм;
нтчиcгнaн нщ■: ряДко I/ -cm Gelde bezahlen
плащам е ö^H; прели iul u-m -in Schild lallen
държа ви безукорното сн нме; 2. сол, /cпе'тиг:
-ши Drall cелO; нeитенитoнa жици; auf U/m -in
Bbden на солото зcuя: - und bloß сол cен—ничгк;
-е Wifli хладно оръжие; - zIeUen оöнaжвaM;
изваждам сабя*; преш. - stehem ви нож съм (с
икт.); карт. с-с Еп/be - habem ннoн само една
карти он един нвяm; разг. - sein нямам пукват*
пора; евснр. релк, - ueUnm ходя сол (бел палми);
3.	лпc1aГ; сладък; зас/идсн (Добитък);; 4. ралг.
явен, чист: -tu Unsinn чисти б—тcмнcдици; 5.
ебл, пост, len Blanke Hans бyт/ого море; 6.
открит (равнене); равен. cлиип' (елеро).
Bisikhü/sic/четка зз лъскане (иа обуща)..
Blänkc t -n 1- нпе'ининa; 1 грабеж. горски
пеля/и; 3. мечул-
blänkcn 1г. 1тдъc'eзu■
ЬШ/к/ип 1^. дови р-ба с блcc1И-
blanaylÜhrn 1г. trnb. техн. нажежавам (e1eиmри-
чве/ки) (обработваем предмет).
biudaö adj. invar. бланков, непопълнен: In -
11/511, umt/ru'hrilbg/ еcтoeим непопълнен; пол-
писном /—попълнен (формуляр); In - akzeptie¬
ren птн—мaм бланкова м—нитeд1ицa: In - ut/Uem
нямам покритие.
Blnnab п* -S, -е огнaети непопълнен фopмуляT;
öi^^a.
B1anar/aaztpt н търг- икцептнрзни бланкови
мeннтaлнннa -ulur п* -ind()ttam/nt п търг.
бланково жите: -kunUit н иарл. б/о/кон кредит
(бе? покритие); -8'11'/ н марЛ: бланков чек;
-vtr/iuf н търг, бланкова продажба; --vol’-
mucht /бни/кюно. игосраличеио ппл1емошне-
Blnnavrut н лит, бял стих.
bli/kzl/lcn* 1н1/1 h 1nnb. изваждам сабя
BläucU/m п* -S. мcxутнe: пришкa-
Bluj^t^gt -m LArcl. пдюско; пехт. шупла (в смаuле.
кaмаи* метил); мeхулпe («ъ« нода); sich D -п
lauien изн—зат мн мехури по краката (от
хоДешв); etwr. eleht -п -зл-зот мехур—, плюскн
287
blättern
по кожата (от изгаряше, киселини. копане);
разг- -а zleh/п има пее1гдинHr нямо да м—нс
без скандал; -e wcnfen вдисам шум около себс
си; -n mschem gпрдори: 2. мгхур; атол, пико¬
чен u—хул; ролк.: er Usl ше mir dir - бон— то
мехурът; 3. ивти- нел6Иr казан за пивоварна.
козил за топна пода (иа кухненско печка),
иcет1Лзн1О1C/ апарат: dic - hctclickcn пълня
дсстилациови-я зпзлoт: 4. вулг-. честа шег.
'иНфа: Ule ganze - цялата таз— писми/а.
Blasebalg н твхН: духано. мeх-
hlcsrn* 1. intr- h духам (ла вятър); духам е нш..
надувам: is bläst aus e-m kalten Loch студсв
вятър духа; ins Hom - надувам теc; ролк. mii n¬
m In ein Hom - cовер1Mr кино че нн см— сн
плюли п устато; IL 1/1 1. е in1r. h надувам
(каиДа* кавал)* cвири; тръбя (мaрт, сигнал):
[dir] Höll - свиря нз флейта; ein Stück auf deu
Flö/c - енитя пиеса но флейто; ролК:. Trübsal -
седя нажален; скучая; c-m dem Marsch - скас'-
рям /кг.; фам. dem wcrUc ich на/ -! ше им* до
иaкa!; t-m (ntw.) In Ule Ohren - пош-пвам.
nещущниu /км. (клевети; тайна): c-m die
Ohne/ 'ö1i - оплаквам се икм-; докито му сс
наду— слаезта: 'om Tul/n u/d Blst/n /-/ AU/uny
hnb/n хабер си /ямам ог /р.; 2. духом (супа¬
та); издухвом (прах- сняг): Ueim Riuchcm Ringt
in dir Luii - при пушгнг издухвам пръст—нчста
еъе въздуха; 3. иехн- Glas - издувам. провя
прcин—ти ог енъ'де: 4. ролк.. e-m Stein - 6ия пул
(на табли* Доиа)-
Blcsen/decgg и меД. напън за ход—н— по малка
нужда; —entzündn //J м\вД- нистит; -gries н
м\в(. пясък е м—хули, -^111! и* -^lül и тсхн.
кожух. калпак (па иoлбa-рeмсрмО; Дестилаци¬
онен колан); -Uirsche/бот. н-хутч- (Physalis
u]/'/rny1r; -U/сп/ п бол. мсху/кт (U/ricuisria);
—leiden п мсд. бонссн ви пикочним мехур;
-spiegel и мвД, ниегеекеn; -steig н меД. камък
е мeхути; -/Ппу и бол, н-хут-ени воgелaели
(Fucut Yesleulouutr-
Bläser т* -и. - 1. муз. лухaи; грпбип; 2. мсхн.
егпкнеиухич; 3. мин. 1ттиcнa/e нз созовс н
нини; 4. .минср- гурнилн/; 5. мис/иг.
Bläse/gruppe Муз- cтуnитa ви духовите ниегу*
м-яти (ö оркестър).
BlasewerU п тсхн. вътдyховлухнинeл■
Blaslo// п муз, хотнз-
histieui adj. 1. б/аз-ран. плcе1гe/ (от удоволси-
вия): 2»еимемниггнгH; валмен-н.
Blüsicrr/lcit - /1. uт-е1гeиоег; 2. /иgмe//еcГ;
/issly adj. н-хутeет; шуплест. шуплив.
BlsSi/strumcii п .др. духов н/струм-иг; *■(oce п
мул. огнет из нy/лшук; -^musi/ - / духова
музики.
Blasphemief- -п [-нги] бо/охулснно, кешунеmне.
hlcephemiehh adj. бо/охулс/, ношуиеннc1^■
Blcs/obe п 1. н—в (примитивно оръДив); пущкaн*
кз (детска играчка); 2. стъкларска тръбичка; 3.
нъддусопроводни тръба (ше лакомслта* кс-
исл):
Ulatt adj 1. бдсдси (лице), ölag: - weui/n поблед¬
нявам (ла човвкУ; бледнея (губя цнял): ризк. бе/
blasue Neid ннcта тиннcг; die Ist blaeser Holm
гони c чисти политрaв'a: 2. смътен (спомен)*
блед (првн-):ралк- keine Uliuue Al/uny, Idee von
ин. Unbnm винзн поиигнe от нш.; нинaн хабер
от нщ.
hlaesblcu adj. б.лгдocннье-
Blässs/" — 1. бледност; бледн-ва; 2. =Blcstn
Blassges/cbi п белокож.
blassges/cbt/g adj. бледолик.
Blassheit"— = Бт/ис.
blässlich adj. пъзблед. блeдичпк-
Blatt H; -(e)s, ^i 1. лист (на растение. он
херния)* листо, щуuни: му?- vom - spielen
cт1тя прима висги; преи- ет Ist noch ei/
uibc/cinlc/cnes - оре ис се с пе'oтин; още нс е
оформен; ei/ neues - Urn G/tclich/c нота
страница е историята; das Bist/ (Binll'1enr hst
sich g/Hinlel роботото се обърна; стона обрат;
ралк. lue steht sui e-m nndeu/n - ие му c ниcгего
тук; товз c друсо н—шо; kcii - von dem MuiU
/ihmen cеволя направо, /гпт1кт1'е; без ст-с-
ле/не; 2. тесслннк; 3. гравюра; рампа; 4. карти
зо итра: ein uutts - ha/ca имом хубави карти:
slict auf ein - sitzen залагам нcнико нз една
кoртa: 5. нeтш. плоска, сладка част из прслмет;
табло (па креват,, м/аса);; лопата. перка (та
нссло); нсша (па трион); гя/о ни е-ннтa- г-cди:
6. лон, лопатка (ши дивеч)* 7. пластинки (от
.минерал* .метал)* -тин- (на Духов спстру-
.менм); 8. прелш*. /-шево пиег на обувка; 9.
снр. = Blatiu/g /1
Biate/achtci f бол. листна позви; -udtu f бои-
жилка /а /нст; -n/sitz н бен. ееневи /а ннсг;
-äri/t п бол- листи* пппнa-
Blatter" -п мвД. u-хутнИ; пусну/а ог сира шарка;
pl. сдра шиткИ; с-шии-що
Biniiru/duhe п поен- стои от шума (иа дървени);
-сте ш мен. сребърно рула (щанщуаапа на
тънко листове); -llil н пост. листопад; ///-
häc/ п лота- - -trly.
blctt(e)n/g adjl мед. е1пин1иин■
blätt(e)rig adf. 1. лиснат. л1егнзг; бот. нисггн; 2.
на ucтyткH; cлеcв—; рохкин.
Blätter/Uohlc/. нш/. щ1егевH; пнечcети вът/иш*
pl.; -kröne /пост. кетени но дърто = Biumero-
hi.
blätterlos adj. без лисна. обcзлиеге/ (клон* Дър-
60).
Bläitee/magen и ласм. кин/и (част си смоиихо
пе преживните); -meldn/g. f съобщс/и— н
пресита, нов1ии■
Blattern pl. мед, сири щитки-
hlätie/g I. intr. h s refl. L (in ntw. D -) nт—ниегнин

Blatternc/be
28X
(китка* албум): 2. s роня се; отделям се но
пластове; 3. s лов. местя се; II. tr. обл. с/л.-сл-
птоииcгти^1 от излишни листи {тютюн, цвек¬
ло).
Blctte/gcrhe /' öe/ec ог едра шзткИ;
hlctte/na/hlg adj. гипинн^ч^а^т^.
BlctternimpUnng /мед- вaкcн/ин1и птег1т -дра
щзркз■
Blätter/pilz л* -schwemm и бол. гъби п-путки
(AuuuIrutr; -prechi * -schmuck н пищна
з^^^н^*! гг гг г^а. -t/iy н коте, тоигие; сладкиш от
т'оч—1111 кори.; -wnua*/ = Bisit^fi'na.
Biull/tuz п мин. = Biältrrrrz; -rede* - / - ентом-
тeеор-н лист; -fCrdruuiu t еамам- листов
рссор; -llncee f = -tpnrin.
Ис/еТо/т/д adj. л1егев1дги■
Biütt/lüßlrrp/. лаел. нисго/о/н тзкееöрoзни (PlyI-
iopoiu./шзт—т)r: -u|ustш/пеu^ ивургиен ечемик
(HouUcnm Ulslriclum); */цнä'ht н бои. вж.
-pilf^^izt; -gr1d ш варак; -grün н бол. хлоро-
фин; -/rüid и бол. основи на петуркити;
-laiter н ролки, притискаш* харният* (на
пииечца мошина); -iäutcl/i ш бон. листи*
1шпи; -ltntclrcc/c- / -ласл. бродещ лист (PlyI-
luin sicciTöiIпm); -holz н лсхн- фурнир;
-errd(/nTrrr н (m) -лоолр1: бръмбари (Lumtl1I*
'onins, ссм.); -/П1сг m ласл. H1cгоилен (бтам-
бар); -/1//us m бил. филокактус (Peylюaua*
tusk -^ämm m трсбсн, с/атсв нерв но нисн;
-knospt- бот, лисни* ПППKO■
blctilahm adj. лов, куце пт-инии ктик-
Blutliuus.Лослл. листни въшки (Aplit^.
/iuil^ös adj. 6етн1еге‘н■
Blull/mriuil п техн. метал но фонин; -tir-vti pl.
бол- нернагура /и л1ег: -pflanzt / бол- лист/о
д—'отитнвие рaегг/и-: -rippe J' бон. = -nd/г;
-rostllr- / - бол. тот-г'a; -uäyr - t нсхт, нс/тов
гриои; -schriUi / бел. лист/о ннзсалнше;
-sclnss н лев. улупни/е (дивеч) е лопатката,
плешката; -silUrr п cт—öптeн витик; -sktlett п
бол, и-твomурa (на лист); -upuiitc / бел.
п—'уткю; -stcckli/y н сел.-ст- рсзвнк от лист;
-u/ück п мех//: ниuи-
Blcttung/ -еп снр- еглебк3; връзки (на креди).
hlcttwe/ee adv, лист по Л1ег-
Blatt/werk н 1. лнегиK; шумак; 2. орхил: H1еге-
нид/и укрише/ия pl. (на рвзба* по кanилe^ли):
-wespe J‘лаел, листна оса (koply-mt); -Wickler
pl. лоол; л1егонргт'1r Л1ccотититoч'и (RUyn-
'П/шик хобог/н (сан.); -wvii/el н бои. a'c1ли:
-zidd п 1. еги/1ен; 2. 'и/аЗ ни лнегет--
Uiau adj. син. модър: ein -ши Flcc/ пееи/я1е (пи
т^я^ат^а)* е1/1ЛО; пор. синяк; - g/streifl нз
сиви тaй-тa (плат, токлиr- - 'on Käl/c поеннил
от студ; нехн- - inliul/n iasscm калявам до
поси/яванс; -er Junge морян-; -с Milci обез¬
маслено мляко; лена- Fisch - варена риби;.ног-
бст -е Peteu синият- флот (сигнал за мръкваше);
mir wird grün uni - vor dem Au/ci птии-тllинa
ми; првн. icu -t Bnl/l: а, уволиение (-? син с^7иu):
6- öинениc до ролинелит— зо слаб успсх ни
ученик; прен. Ule -е Blum/ der Romu/lia
ениii/еге цвете ви /cнен1н- тениин1н1; -cs
Blui сн/я кръв (aрисмoирaмичno): фсам. е-п
Uusui u/d - /cllsgen /auгрлищвaн /кг.; ролг.-
mil e-m -ri Au/c UlYo/abmm// л—с/о сс
егптвивзн (почне нсвредим)* птоенптцнин;
teil -rt WuiU/n erl///n чудя сс — мая. виждам
чуло /енид—ио; c-m -еп Du/ul vormschci лъжи,
мятам икc.: по. /о-! /с съм болима!; тaтптиняй
го но друс!; фем. швл. - sein пиян съм; - mache/
ис работя, огепегнунзм ог тибетИ; итлeжaвaм
се; б/т -е Mbilu/ понеделник (коката си
стспнвит слсд пиянство); войн, -е Bö1n/i
шикалки (куршуми).
Blau п. -е, —; Bläue Д — 1. сивият цвят; синьо;
еиl1eнИ; сии—нн/а, синни* (ио нсбсте), латут; 2.
синка. синило (зо прана),
blauäugig adj. е1/—ен-
Blauher/e_/6ют- öетеннинИ;
НапНй/// adj. ирон. иp1етенти'ичeн■
Blaubuch п полип. сивя к/нса.
Blaue п* -п. сбскпса- пран.: с-с Flint Ins -
малък излет без оuтegeлeни цел; тaтт.; Ine -
lii/ii ucU/m плeши: говоря /aпоее'1; ins -
lid/ii schießen стрелям иа посоки; lau - vom
Himmel 1enu/t'uiU/e/ разправям /ебиеоници;
лъжа. та сс нпcзм-
Blcue(e) т* -п, -п розл, 1. фам. пвйор- cmтижит;
полицай; 2. би/кноги он 100 нит'1■
Bläue/ вж- Bluu.
Blau/eis/nrnde*" *.минер- ниниз/ит (син железен
фосфат); -ense/erz п минер. жeлeт-н литур;
^^-31-'.
Нсие/ I. intn. h посн* синее се; посинявам; II. tn. е
bläuen правя рибата да посинее.
bläuen tn, 1 вж. blaue/ II; 2. елиcиu синило нз
öeньo;jтШ(Г- нaп-рдишним■
Blau/färbe/ н ралг- лъж/ьо; -Teiche / леел, вид
пъстърви (Cor'/o/uu HüTtmsi/i); -Tuchs н
заел- синя л1еннa (пoлярнa}: -fuß н лоел. вид
сокол (f11eo liilinlut); -gas пх:и^^1- нодсн гaт-
hlaurgrfrören adj, пееинин ог студ;
Blsu/yungU иман. нoгкИ; съдържаш* иииuи/г (в
Африка), -icim н сивя каска (название па
асйнищо но ООН); -ltmd п (ГДР) 1. синя блуза
(на Съюзи иа СвобсДпале кврм1апска мла¬
деж) 2. член ио '01 съюз; -holz п бон
кимпешоно дърто; -Juckr/ма^р. нотик; -a<tei*
cUcn п лоол. е1ньещийни (Lutcl/is sveclcs);
-^/^i^r^uz п 1. нает- оглев-н таз; 2. символ ио
въздържате/ни лтугeетнa; —/Uppt / тсхн.
боя^джински кюп.
Uläniicl adj. синкав.
Blaul/chi п синя светлина (па алвестии мамарии
иo1И; сигие^лиа)-

289
Blei/dach
/isumschcn itr. разг- нс ходя на тиöетa (бе?
осшевиислши причини):
Bisu/mrlti/За^ол- си/ С1/иггт (Pa/ut ca/nulcus);
41 п хем. чист и/илин; -pupier п индиго (зе
копия); -pansc/ хелиографно копие; -säuuc f
хим. ц-илоноиородна 'ис-н-на; -schimmcl н
е1H'aво*е1в кон; -schr/ihrr н вил тс/стоЗп;
-still н 1. син нелнe: 2. = -ZHccen; -strumpT т
оран. уче/и жени. педа/тко; -zwicke |/ късо
cнотgeйнe с шитокa ciOTa.
Blszen [--йт-] н. -е. - б1cйтър; спортно елегантно
coне-
Ble'h п* -(1)5. -е 1. '-1-'-, лимaтини; 2.разк- .муз. =
Blccl/lssiitrnumcilc pl.; 3. рилг, тави (ла фур¬
на); 4. трап. дрънкалка, г-/eкии (зо срДен); 5.
map. е. книги, мантии (пари); б, фим. с/упос-
ги: u/U' kein -! ис иръ/кий глупости!; крастави¬
ци!
Blr'h/Uiät/r т.муз. духам: --blusI/stTnmtgl п лп-7.
меден духов и/струмс/г; -büchsc. -eJotr f
[консервена] кутия ог г-н-кг; -druce н офсе¬
тов псчин.
bicchen tn. фом. плашам.
biccler/ adj, L г-/-кеHr ге/еки-н. е преш-;
ламаринен; 2. псйср. кух. ир-тcив (глас); с-с -е
Klidy/1 писклив твп1cн: -е Wbuil кухи. празни
луми.
Birch/Töum f готв: тенекиени форма (ла печене);
-g/llß п гг/екиен съд, тгнеке; -g|/chlru п
ггиекие/и ши/ии - ки/чета pl; —I/stuum/il п
муз. = - binsimutrumiiit: -kii'lri н лета,
(асякакъа) сладкиш. изпечен на гава (кола
щяло* много плоска пита) Чане/с / розг.
'мно/о 1/г-/тив/е автомобилно иниже/нг в
една посоки; 4r1ut мехш. 'oлибро^^-нгт; -^mu-
sik-/ лухова uути'И; духов ер'-cгът; -schalen
н повтeжлинe ио кирос-р-ян* из кола; *sch/rш *'
иож1ни зо лимирини (^^^^!^но); -Hulzw’irk п
менил. завод зо валцуване иа ламири/и; -е/и/
п пейор- (евтини) неща ог г-нек-я.
/1с'асп обл, Ltr. [ilc Zäine] - зъбя сс, озъбвзи сс;
Uic Zuiye - ипплезвим сс; IL ln.r-h 1. х—ня сс; 2.
шег. бдссва нcниga3нОr „цъфва“ (част он
тялото); вижда сс, подови сс (през скъсани
драха* обувки).
Bicc/esln н опил, кучешки зъб.
Biri1 п, -е. (*-r 1. олово; - gießen гадая по фигури
ог олово (новогодишен обичай), преш. ce ilc/l
mln wie - I/ slic/ Gli/deuni ръцете н 'тa'иги ми
тсжз1 ' кого олово, натежа ми цялото тяло; 2. е л
ризк. молив; 3. оспор: куршум, сачми; 4. лот.
огвc-; разг- Im - sein наред съм, добре съм.
B1ci2 и. -с. -е зоол. платиха (AUusmit b/sma).
Biril/urb/ii - t - менил, нттибогвз/e ни сребърна
руда с примеси ог олово; -ntche/лсш. (твърд)
ененcн окис.
Bliihe/' -празг. подслон; приют; квартира.
Uici/cn* lnt/i s 1. оставим; спорт, nm Bull - ис
пропускам топкинo: nm Lebem - основам жив.
опcлитoм; nm d/r Mucht - запазвам нностто.
оставам из власт; uui dem Laufe/ien - държа сс
е тeнeннe (па роботите); Im Ami - основам ио
служба; im Recht - оставим прав; bei ier Sacht
- плнgържин сс към тcмитo: ис се отклонявам
от въпроса; bei d/r Wiluleit - ис сс етк1е/ивaм
от истината; ich Ulci/c 61/11. duee--. основам,
държа но мнението си, нe---: ns blci/t alles beim
All// всичко сн остана. както сн е било; also is
Ui/lbl dabri! така ре сн оставе! (както с
уговорено)* р^брахме се!; е/н. - iae/na оста¬
вям. нс итeптщвaм; laue dis Ulci/cn остави
гони!: ведеЗ! lüu sich - уcgннивим сс, ис
общувам с херoгa: е/н. hi/ihl sbzuHSuien оставо
да сс види какво ре стаис; пран- lau mu/e aus
dem Spiele - тона нс трябва до сс намесвз тук;
ролк.; /1/1/ miu vom Lei/c! ис сс приближавай
до ucнe: e-m mit elw. vom Lel/e; vom Halse -
оставям /кг. ном-ра, не му додявам с /p.. ис то
отегчавам с нш.; Uni б/г Slange - и. не сс
отпдесним; б. изтраЗним, не сс лaзконeöинoм: 2.
пagoн убит, тзтинoм (па бойното пола* при
корабокрушение); З.баня сс. не ндвим: wo - die
птбетет? къде еетзвoГ; къде сс банят дтуcитe?
Bl/Ib/n п* -е. — прeбнтoнa/e; престой: 11/т ist m-t
-s licht läi/cn свърши сс моето сто—/— тук. и—
моти понeнг дз остана.
bleibend part. adj. /роси (спсмаи* мир, впсчимлс-
нос); пеетоя/-/; поет, дългев-чeн: k-c-' S/ätte
haben нямам сн сигурна. постоя!ига стряха.
blri'h adj. блед, блсдеи, поблcинял; - 'ш Angst.
Eruc/udg 6яд като платно от стрих, възбуда: -
н/ud/n поöл-лнивиu: icu -е Toi бледоликото
смърт.
Bicich/sU п мсхн, бен—н/а би1Я-
Biclchej- (п) 1. öcли11'и (място зо бсленеУ.бсявнв;
2.	блcд/еcг-
biclcl/n I. (стасб) t/i бедя (план* <бслмо); 1ттуcи-
вом (коса); избелвам: разг. c-n Mb1r// - Hoil/i
искам до ловя тя съра с рeшcге: IL* intr. -\ I. (ли
6ен- коса) пб/ад/янам, 1зтуеявиu; 2. изб/сл-
нивaMr побнедиявим: првн. s-c Kio'hci - Im
Sandn deu Wütin тоП остани кеег1г- сн n
пясъците на пуc'lHlитa■
Biclch/n п. -$. — 1. бедеше: тсхн. iBÖc/Baiie,
еn1тгутиие; 2. иттуеиви/e (па косо).
Blcicl/r л- -и, - нзбедваш
Blcl'h/cner- t - 1. лесен. подзон; 2. лехи- белилна
пръст; -unsicit ш шск. бледолик (за ввропесщ в
спДиопските срииaзии); ЧlrllägUru н иехн.
хол-/дпр е нииI1H1 зо хартия; -/1!/ н мвхн.
бсдндгг* вар; -pid и, -plU/z и, -rasti н ~
Bicic'ic 1; -^todu остар. fl п хе-м, натри-св
хниохнетnд; -sucht - t 1. / мед ^^aнокътвlи-;
инeмии; 2. бон. хлероти-
blrl'litüchtly adf. нинoктьн-И; aнeн1п-н-
Blrl/di'h п снр, о/опсн покрив: нст- dic =cu von
Р). Нc^<cко-бг■Пите'K1! рeч11H; том I.

BlcS/r/nlage
290
Venedig нгн—циански1яг затвор; -eidluyc /гра¬
фит (ла автоматичен молив).
Ие/е/ tr. 1. тсхн. поо/овяним; 2. зoпeнитвaн с
пломба; 3. меря с етвгe: 4. преш, гeтнИ; тежа.
bl/l/r/ adj. 1. оновeн: првн, тежък, гя/остен; -шт
Schlaf мъртвешки сън; 2. с еловeн пняг-
Blei/rss/g тмвд. куршумсн* eеga: -fedeeОостар.
~ -s/ili.
bl/iUr/I adj. öeзедевcн.
BieS/gang m 1. мин. елов/a жила; 2. садиене по
фигури ог олево: -gi/z т мииср- таненит;
-gles п тсхн. еловне; ктиеmaл/е cтън1е-
bleihaltig adj. съдържаш елеве-
Bihihüi/c /метал. оленe/ завод,
Ui/ily adj. съдържащ олово.
Blri/ai/rl п бронираи кабел. поолоне/ кабсл;
-kummt* - / 1. исхн- оловна нaмcтa; 2. ист.
K1H1и във венецианския държавен затвор;
преш. тъмници; -anyel/ елевeн кутщун: -iot п
1.	егв--; 2. менил: сп/ин ог 'о/аЗ н елево;
-muitil и 1. техш: елетнo тръба (ло кабсл); 2.
мз/ния /0 кутщун: -s/ill и молив.
BirlttiT/tCl/luyi / /рзфит; -hütsc / предпаз-нс/
(пи.молив); -mint -/ /рифигва мина (па мaлeв};
.upllzlu н острилки.
Blcl/waage / /ин—нир; -нене/ п мед. = -nesiu;
-weiß п о/он/о бе/н/о; -wurf т мюр. пускан—
но егтee: -Hurz/OwL зъбно грети (Piumhlgor;
-zuckru тхим- елевгн ацетон.
Blcid/anasic / -/(>/11 и ерхип- сляпа aлнИ;
дъга.
Blende /, -п 1. блендо. диафрагма (иа микроскоп,
фотоапарат, то .лампа); 2. наочиик; 3. мии,
б1eндз: 4. б-е (но Дрсхо); 5. сляп птозерaн;
сляпа втoгa; нищa: 6, aртem- облицовка; 7.
пoрзвин: воен, закритис, блинииж (па окоп,
стрелбище); 8. люр. вътрешен капак иа прете-
рец (в кораб); 9. = B1/neia/run/: 10. козирка (на
тaпиa}.
/1/nden /т. L еcдcuявин с блясък* си (сняг,
светкавица* прожекторУ; преи, пейор. засле¬
пявам. измимнам, заблуждавам (чрсз външен
блясък, виД); ile Sbnae; deu ScUace bi/ndeii ile
Aug/i cлп1цcгеr c/eтпг тиcдeuиeзщe очите: d/u
EтTöi/; dis GlÜc/ blendrii ihn успехът. щаст—с-
то то заслепи; 2. еcлeпиним: e-m utl einem Auge
- еcлeпинин нкт: с едното око; 3. пеенавин
ииочинци но кои; 4. аовш, зaмac'нртoнr блин-
дитaм; 5. öоииневим (кожа) е тъмен цвя'.
blendend part. adj. 1. вж. blenden; 2. ризк,
очарователен. блестящ: eine -е E/ucheinumu
ечoтовигeл/е cпpecнне; фигура; е/ sicht - uus
изс/ежио великолепно; 3. adv. ролк. чудесно.
вeликелeпно: sich - u/t/nhnlten зобовнявом сс
чудесно. вeлнко1eпнеr огннч/е-
blrgdrndwe/ß adj. еен-питeлно бял. öдecтиp
(рокля, баьо* зъбн).
Blendrnzeiger и фон. скали ио фотографските
бдсндн.
Blr/d/n т* -t. - псйср. който заблуждава с
външни ефекти
Bic/UTc/tltcr п снр, сляп птотот-н; -gleUei н
снр, н/ин фронтов.
blr/dirnrn tr. = blenlem.
Bi/ne/Int/unr/лотоси феи-р; -CUeu п ниoч/ик■
Blendling и* -s. -е 1. бон, лаел. в—д, nелунeн от
кръстосван— вз етолнн B1девe: 2. = Blende*^.
Blcnd/nalmci н 1. външна рамка ио претерcц: 2.
жив. рамки ио платно зо рисунзне; -urslmid-
Tenstrr п прозорец с 'зco: -scli/m н спортна
нетиркИ; козирка зз плаж; -schutzbrilln*Гп>нин
(защитни) очила; -shhuZthh/Ib/ /аттом. сен¬
ник, тищигне стъкло; -stell н стр. камък зо
еблнцевaн-; -fni/i п лев. измамни следи но
дивеч.
Blendung/ -сп 1. вж. Ulciitn; 2. воен. бниндаж.
малък зoc1ои-
Ble/dwe/k п* 1. васн. тзcдеHr бни/иаж; стена на
укрепление; 2. пейор. нлютнЯ; измама; фантас¬
магория; лъжлив обтaт; - le* Höll/ иивелеки
нзмaмa: ииволcко иткущeни--
Bleesn J* -п сел.-си. 1. фенер (но челото ни кош,
криас); 2. фeнcлдня (кси* краба* вал).
blessieren tr. остар- войн, (нз)тзнивaм»
Bicsstir/ -сп сстер-. войн. лзнa: 1итa1инa1e;
bleu [бло] adj. сслор- тeнcникaве-cи/ (плам)- rin
Muntei in - тcлeникине-енньо uoлге.
Bleuel и* -s, — 1. бухо/ки (за пране, so мъиешс пе
лен); 2. лсхн. лост зо буто^ю, мотовилка, бнсли
(па порна машина) (вж. P1eueletnngrr-
blrueln tr. б-я. бухам с бухалки; м1aти■
Blick и. -(е)/, -с 1. поглед е преш. очи pl. пеел.
втел: ein fu/пneiI'1rT; trüben, iiUhiti/rгr duncl-
Unii/c/der-приветлив. пeчaлeH; бегъл, птои1-
цитедсн поглед: e-m - неиГеп хвърлям потлел;
lim - Uiben, en/knn вдигам. свеждам епи; е-п
mir unveuwumitem - imsnhim нс cвoдим очн от
/кг.; uuf den lustcn - но. от пръв поглед; er Uai е-
а н/Нс/. nngcn - гой има щитон; тесен поглед
зо Bcpora; c-m /ichc/cn - hibcm нмам набито
еко: keln/n - iür etH. Uabnm не обръщам
в/1ниниe но /p-: ниним разбиране, усет за
нш.; вщ. не мн прави впечотдеине; 2. нтг1eД;
сделка: - аи/ dem Femsleu Ims Tal нтгдeд от
иротет-цa към долината; 3. блясък но сребро,
тлaте; 4. остар: иребниcп': беи cusic - des Taues
ппрвнит птеöДиcъ' из дa1и-
/11'/// intr. h вее, 1. (suf А, /1'1, zu c-m. etH. *-);
пеcн-ждaм; т/едом, хвърлям пот/ед. е првН;;
soweit dis Auge Ullc/t досието ст—та uе/1aипH;
онеге; zuu E/dc - свеждам онИr взор; uus eniaea
Auge/ Ulickl VcnucUtuag очите му нттoтяваm
презреш——; dis läuet rill - тона дото до сс прозре
1aдплбеко; 2. разг. sich - insena виждам се,
ивиeам се: е/ läse/ sich nicht m/hu - гой нс сс
ививo повече. ис идеи насам; 3. (зо огън* сигнал)

291
Blitz...
блсстом.
BIlck/Tuiy m ризк. 1cpе; притннчощо поспада;
което сс набива ио ечнгc: нърл. ефектно
рcк1oнa; -itld п зритс/ио поле, преи. хори¬
зонт: ein ней//. ша/си - UiUnn —мам щире';
ограничси хорнтонm; T/ueu п мор. снтноден
огън но фор.
hl/hUlos adj. всвиждир (очи): - eti/nen гладим
nтpciчcне; без до в—ждим.
BllcU/pu/ki п 1. физ- опн-чсн център: првн. im =
ine Imtiressis stnUcn намирам сс n ^1'^3 вз
вннмaннeгО; нuтeтeеa; 2. с/сдна гопки; -Signal
п мюр. - -i/ru/т; -sllhiu п тсхн. ф-но, ч—сго
сребро (6е? сново); -winkel н 1 зр-не/ев ъгъл;
2.	= .-pu//l 2.
bll/d adj. 1. сляп: - ulbbuem сляп от рождение; nuf
bilden Äugen - сляп н с леете очн: mit seUnmdem
Augen - който глади, без до н—жли; преш,: -с
Wand сляп* страна (без «рота е прозорци); dic
-е Seite гърба, задното cтeнз: - spielen нгрaи ва
шах cлcп-щнaтa (без да гледам фигурите); 2.
преш. uр-кoд-Hr безразсъден (омраза. лтяв*
стрих. страст* жажда). сляп (любов, покор-
лост): ролк.: -шг Eilen ир-кемcлиa; безразсъдни
р-внеег: ралг.: - Uuuuiuf eu/chcn втурвам сс
е1aueш'aтa; ~ duraiul lou schlagen уитянr сдсто
завърна, cтpe1иu нас/у'*; Im Bli/Uri isppen
въртя едeи-щнзнa; Л скрин (който нс сс
вежда): -е Klippe/ поивелин скали; ралг. -ши
Passagier пътник без б-лен; -ns Schlots скрина
браво; 4. фалшив, н-л-йcнвнтcл-H; н/ин: -ши
Alsum воен. мнима тревога; -cr Ad/rif. Kauf
лнeeреио/но; uниuо изпод-в-с, мним* сделка.
покупка; -е FlmsilUr Tüu//; Tischen фалшиви
птезотцИ; врани. джобевe, -ши F/u/гlnum мним*
противопожарни 'рeнеги: -е О1//l тидпнc1ar
сляпо улица; -nt KnöpT1ö'1 фалш-ти петл-ца;
-е Ladu//, -cr Schuss ялов писрои, нтентeд вън
въздуха; -ши Läum нз/иш—н щум;тa.зc. '-ci Lärm
machen плаши тирсите; -е Suppe супи без
маслсии капки; 5. uлaт—/; - blühen цъфти. но ве
връзто; 6. зaмпн-1; изпотен, замъглен (сгледи-
ло* стъкло); 7. нтлнщcH; не/уж—и: -^ги Holz
м1aдепи зо окист-ряле; -е Rcbcm лози зз енведH;
nоложe/1H1; 8. мор. dtr-c Munn пенеpн1к ио
кормчията.
Blind/boden н снр. нeр-н под; -dc/m н сляпо
п-рве: -Darmentzündung f мед. ипc/дин1т;
-d/ncU н печ. лcдcфие ucнинa1C без мастило.
Bll/d/(r) и, -п. -п c1cucп; е прсШ:
Bli/d/kub /сляпа боба (игра)-.
Bil/i/m/igstili / училиpe; институт за слепи;
-inid н куче—водач ни c1cueн; -echrifi /
писмо. азбука ио слепите; -'сп/йсб и съюз ио
елcпнтc.
Blindfenster п стр. и/1H; сляп итетет-Ц;
hl/gdfll/geg iHtr- trnb. s trnb. ибнощ- деня сляпо
със самолет при липса на видимеcт-
Bll/d/flug н ивеиЦ: сляпо легеие, сляп uелcт;
-gf/ger М; -g*eechoee п 1. насн. иee'епдеднри-
до срзвонз; 2. прен, итннщне вълцеи-е. сумаго-
хз.
bli/dgläubig adj. безкритично вярваш, със сляпа
вирo-
Bil/db/Ii / -сп cдcпенa; прст. отриннченост;
простодушие: - die Vcueiimlce гппоумиe: mit -
Uieciisgem snim поразен, изказои съм със слепо¬
та; прсш^. не виждам очeвни/оге.
Bil/d/1ölz п тсхн. пекритниг ог фурнир дъртел
мoтeрнaд: -^1й1бп/и/ав1^^^п^у. илнтeмяв01e при
д—псо ио виднмоcн: -lni/tuni/ сл. т—aктнв/a
меpноcн-
bil/dil/gs adv. слепешком; преш. безкритично: с-
m - ulanben, vertrauen вярвам. иевeливaм сс
нкм- cл—ueщнoнз-
Bli/d/maus"зеел, сляпо куче (Spalax icucoioi);
-p/ägung f = -duuce (н ишикoвeзсmвсмo);
-^rahmen m = Blendunimnn: -/ebe *f детевa
пръчка зз лзтcaд: -schleiche f лоол- слепок
(Anguit fUsyliit); разг. 'ьетчо; -schloss п скри¬
то. ce'т—т1и брава; -scitst н ялов изстрел;
нзстр—л във въздуха; -si/öm н сл. реактивен
гок: базвтген ток; -'gnktir н род. съобщен-я.
новини зз нсичк—; -widerstend н сл, и/дукт-н-
№. реактивно cппрениnнe1нe■
blindwütig adv. обcтумил ог илеcтs
bll/U adj. бл-cгиp: ней-аечв в изрила: - uni blank
блecниш; ч-ст,	етeтгЛr лпениBr издпc*
'31.
Bll/k и* *(e)S; -е блясък; отблясък, сия/нс,
bli/U// intr- h (е /ll///mr 1. блестя, святкам;
блещукам; 2. давам знак с Blii/ru 2.
Bil/U/r и. -е. - 1. блесна (зариболов): 2. инлом-
минoн»
blinkerm iHt/i h 1 бн—шукам (лввлДи); блестя
(униформи); 2;ра?г- митам.
Bllia/Ttutr п мигар— огньове, фаровеpl,;.-flпru*
y/räi п-мир. уред зо мигаш* светлина; -iicl/ п
мигаща светлина; -melUung// -sp/ucl н насн.
сеен/отрим*; -Zeichen п вид св-глин-н знак.
еигнaл-
bli/z/ln in./t h L мигам е првн. следим с
nонуонтот—/1 енн: 2-разг. ниuиcин; смигам.
Blitz и* -се. -е 1. снетканища: мълния, бе* - schlug
ein гръм удари. падна сръм; ралк- wir ein - nuu
1111/113 Himmel като гръм ог ясно нcбe: wic dcn
- нит е/ fort гой 1тн-тни коно светкавица; фам.
wie ein /cöiicn - uъл/иeноено: 2. св^'ан-;
бързо. внcтип1е сн—гване н угасваш— (на оръдия
при изстрел* ши светлинен сигнал); 3. кола
израз па уДив.л«те (във фирма не клетва)
остар. -l wir S'Uöm! дявол до то вт-мC; я слсдии
колко е хубава!; potz -! я гледай ти макар!
BrltZ(/s)».-r biltzs»» н сотр. 1. като светкавицо,
сръм. евcmнaвнчe/: за. птегив сръм: Blilzuhl/i-
Гс/. Blitz/clliy, Blitz^rsrile; Blitzzu/. hll/zirtl/; 2.

Blitz/ablr/irn
292
кана възхищение ела клснно: Bli/zhuec, Blitz¬
mädel, Bli/zhex/; 3. за усилване: blitzdumm,
blitzvrrg/ügi, eli/zwr/lg и др.
Blitz/ablelter m гръмоотвод; -e/grlff m ваеш.
светкавична атака.
blitzartig adj. светкавичен, мълниеносен; -^b^l^cnU
adj. ролк. блестящ от чистота, съвсем лъскав;
-(eiblcn adj. релк. 1. блестящо син; 2. мъртво
пиян.
Bl/tzbubr н шег. = -jn/ge,
blitzdumm adj. ролк, архиглупав.
Blitze /, — п месарски нож.
Blltz(es)eile /светкавична бързина.
blitzen I. intr. h s 1 imp. es bli/zt святка се; 2. h
блестя, светя, сияя: Edele/ei/r - благородните
камъни блестят; die S/ub/ bli/zt voe Scuh/re/i/
стаята блести от чистота; 3. h прен. святкам,
искря: Wui, L/id/gehhaU/ blitzt/ aus erl/r/
Aug/n гняв, ярост, страх святкаше от очите му;
mit blnzend// Aug/n със святкащи очи; ризг.
шек- cs, /I/ Loch Ш/г/ долната фуста се подава;
бялна сс, лъсна, мерна сс, зейна ненадейно
(6/^0, дупка пи рaиaа); 4 h ролк, смуча
(пиянствувам); 5. s профучавам, пробягвам:
rin Gedc/Ur blitz// mie duncb d// Kopf една
мисъл ми проблесна.
Bl/tzrrfolg и светкавичен успех.
Bl/tzrerrIl/» —schnell/ /свстгавична бързина.
BlitzJfeu/r п = Bli/kUeuer; -funk н радиотелегра¬
фия; —д/ТсЬг/опасност от гръм; -gr/ät /2 фан.
светкавица, блиц; -gespräch п светкавичен
телефонен разговор.
Н/е/ГаТ/ adj. светкавичен.
Bl/tz/junge н оспир- шск. огън момче, чудо
момче; голям дявол; -Ue/l н ролк. юнак и
половина; -*Urieu л хипш светкавична война;
-licli п фап. магнезиева светлина; -mädel п
рядкс шск, момиче и половина; хамл- розл-
телефоннетка, мобилизирана жена в свързочни
войрци; -peUet /2 пакет с бърза поща; -pce/ie/
ших, блнцпартия, светкавична партия, игра.
hliizsauher adj. ризк, блестящо чист; чист, лъс¬
нат.
Blliz/schadrn т повреда от мълния; -schalte/ н
род. антенен прекъсвач (при опасност от
кръи); -schlag н удар от мълния; повреда от
мълния.
biltzecbneli adj. светкавичен.
Bl/ez/scbutz н сл. (автоматичен) гръмопредпа-
зптел; -schutzpatro/r /рад. гръмопредпазите-
лен патрон; -sintee т мншср. белемнит.
hllizsi/r/hageivoii adj-ризк. мъртво пиян.
Biltzreir abl н мълния; -ielegrcmm п светкавична
телеграма.
bliizwenig adj. нищожно, извънредно малко.
Biltzzug н жп. експрес.
Blizzard [блисърд] ш, -s, -s .менеар. снежна буря
в Северна Америка, блисърд.
Block М; -(c)s, -е; ебл. инсир. швсйц. Blocb m, -cs,
-s основно значение блок; 1. блок (<2/j^2 гритаМ;
мрамор е др.): 1- пън, труп (на дърва); кютюк,
пън за рязане на дърва, е разл. (зо псдедялиш
чаави): /in - Blei кюлче олово; преш. er ging
über SiocU und - бягаше презглава; 3. мснил-
железен блок; 4. ест, дъска за притискане
краката при изтезания; дръвник (зл посипане):
aufdem - s/erben умирам на ешафота: шсг. d//
- cb/ehme/ свалям букаите (вадя ли пръв пъп
момиче на мoшцu): 5 калъп сапун; калъп
(обущарски): r-n SiieU/l, e-n Hut cuf de/ -
schlegrn турям на калъп обувки, шапка; 6.
жилищен блок; 7. политически блок (ат пер-
леи, Държави): der - d/e Kommunis/е/ ml/ d/n
Pcrteiioee/ блокът на комунистите и безпар¬
тийните; 8. корт- [обща] миза на карти; 9.
партида (стоки): im - kaufe/ (из)купувам ан
блок, цялата партида; 10. иехн, кутийка за
макари на скрипец; 11* жп- сигнален пункт
между гари, 12. pl, Blocks, Blöcke блок от
листове хартия; скицник (зи рисуване* бележ¬
ник. календар е пр-).
Blockade/, -/ 1 блокада: dir - (über rin Land)
verhängen, aufhrben обявявам, вдигам блокада
на страна; 2. печ. блокирано място (чрез
обърнало буква породи липса не саouвсuше-
ии).
Blockäd/brecher н мор. кораб, който прави
пробив в блокадата.
Blohk/eusschues н 1. пални: блоков комитет; 2.
комитет на антифашисткия демократичен блок
(е ГДР), -bau и спр. 1. постройка от недялани
дървета; 2. строеж на блокове: 3. строеж с
готови блокове; -buch п печ. книга от XV в.,
напечатана на дъскорез; -eis п лед на блокове.
blocken 1. int/i h (ле хищник) кацнал съм; II. tr. 1.
жп блокирам жп. линия; 2. спорн, отблъсквам
(удари при бокс, топка при волейбол).
blocken tn. 1. техн, поставям на калъп (тaпue;
обувки); 2. арестувам.
BlocUrflöte / муз. блокфлейта; -gatte/ п техш.
гатер; -lens п 1. снр- дървена къща от
недодялани или грубо дялани дървета; 2. васн.
блокхаус (вид укрепление).
blockieren tr. 1. жп. блокирам линия (със сиг¬
нал); 2. заприщвам, препречвам (улица* паи*
вход); 3. затварям чрез блокада; ei/ Land, e-n
Hafen - правя блокада на страна, пристанище;
е-е S/adt, e-n S/adit/il - заграждам, изолирям
град, квартал; 4. търк. блокирам (сума* смвт-
кa): 5. псч- замествам липсващите букви с
други знаци; 6. елк. грубо издялвам, извайвам.
Blockierung/, -п 1 затваряне, изолиране, блоки¬
ране; 2. блокада.
biockig, остер. block/sch adj. дебел, масивен;
недодялан.
Block/pan/ri / палим: 1. партия в блок; 2. партия
293
Blume
ио антифашисткия д-мо'т■ ö/ок (ГДР); -pfeife
/муз. = —l^c^l^t; —roll/ fтсхн, макара (зо издалите
на тежести'); -scl/UU п сод; -Schriftf шрифт
само с тлавни ^укни; -Signal п жп- бденнретп-
н—н ситнил; -Sta/Io/, -stelle f жп- б1е'нтовп-
че/ пост (мсжДу двс станции); -stunde fдвоен
учебен нoc; -на/t н хити: доверено /нц— н
ж—лире/ блок; -Wärter н жп. обслужваш.
управляващ Blohktlel1/: —werk п жп-. uедуaвто-
мaтиннa блокировки (.между лорете),
blöd(e) adj. 1. тъп, слабоумен; 2. глупав, /анвги;
3.	фим, (кино изрил но негодувание) оге/чит—-
/—1. неприятен: е-с -с Sacht глупава, он—гчи-
телно рзбени; -eu K/ul птоегaK; досаден човек:
ролк. lut dis ein -ши Huni! змз чс илиет!: 4.
осмар- свенлив, срамежлив. стесните/гш 5.
истар: късоглед. сноб (очи).
BiöUtl/i/ -еп фам. бсзсм-сл-ц*. щуротия,
blöUcin int/i h фам. бръще1eвИ; говоря еu-шни
рурогнии.
Blödhel/ / -1/ 1. тъпона, гъnеуuи—: 2 глупав
брътвсж.
Blödian, Biödll/д т. -е. -е фом. глупак, oхнaн-
Blödigkeit / -еп остир. ст-сиите/ност. св—нлн-
веcт-
Blöde/n/ т ролк. б-тcмиcднцИ; глупост. 1и1егpи*
ла, абсурд (брътвеж. дейснбнс): /nie loch
a/lnen -! я ис птнкaзвaй cнупеег1!
blödsinnig adj. 1. тъп. слабоумен; 2. фам. много
глупав. идиотски бeтcмиенeн (текст* наред¬
ба); 3. фом. пр—калено силен. бърз (твмпУ
мраз* горещина); adv. твърде, ужис/о много:
sich - lununn ужасно мното се ридeзм-
Blödsinnigkeit/ — фам. б—зcннcдицa; Uдиогpи*
из.
blöken int/', h муча (ле теле): блея (ло oвцa):рaзг-
дeтз сс ог тce-
blo/d adj. рус (иссo}: -ns Blru светла бира; -е
Suppe жълти супи.
Blon/i// -п 1 блондинка. 2. берлинска, светли
бити: шск, с-е /ühic - нaщo студени свсгдо ö-ра;
3.	бяло коuти/eни доннеда.
blondl/rr/ tr, 1ттуеявaм (коса); Blondierung /
Blo/dine.r, -п блондинка.
Blo/dkop f m L руса слона; 2 русо нен1Ч-;
момп—; дстс.
hlogdlocUigi^//. туео'ее; с руси нпдти-
BlogdehhopT и руса кеcи: руеекоео дете.
bloß adj, 1 тон, /—оö1eнeи; /гвпoрпж-н: -е Füßc
боси 'рака; mir deu -ri Hs/d /ет^^ръ^-н (бсз
стажиe)- с гони ръцс; er setele sich suf ilc -е
Ende седло но гелзгo тeми; mll -cm Kopie gcicm
ходя телотлив; mii -rin Au/c c просто око; Im
-ci Html само по р-зи; iul -cm Plcude ucllcn
яздя но нсос-днии 'е/: лит, siles Mutes -
съвсем обезкуражен; von slirr Hilfi - съвсем
безпомощен; 2 еaмияH; само: -e Worin само
думн; tclon бе/ -е G/dn/ke ist ein Vinb/ccien
самата мисъл (зо това) е ирccнппд-инc: suf dem
-cc Ve/ducht hin само по иеgезрeинe: -tu NelU
явиа зав—сн; 3. adv, само: - eum LicUcn само зз
смях; ich UaUn - 10 L/ws —мам само 10 дано; ich
Usbe Ihn - berührt само го gокоc/зх: 4. adv, разг.
я. дн (so усилване ни липонсд* въпрос): komm
lbeh - mal hin я ела насам!; was hat е/ -? какво
ди му с?
Blöße / -n L cенетO; еcо1e1е uяете: преш.
бeднонни; лишe/иe: 2 пединни n cери: 3.
слабост; уязвимо място: првН: е/ gib ticU D 1-/
-	гой сс изложи б1имнлa: иекaти едoбеcн: 4.
тсхн. ещзeeн0r н—одъб—иа кежa-
bloß/decern refl. .rnb. огnнвaн се, откривам сс
при спане; -Гс/с/ tr. L рoзктнвaMr е прсн.
(оспона не сграда) (= TiHegcn); розтоднам
(основа* лрeшиa; планове); BloDle/un/j/ -l/e-
gcn* intr- h стоя е/е1-И; открит (зз кетe/1;
ееневнr; -st/lCn t/i ref/, —натам (се). бламирам
(сс). посромвам (се); компрометирам (еe): изоб-
11нивиM; разобличавам (мошеник; подлец): von
dem Au/ei der Welt /loß/estel!/ изложен e ониг-
10 cтeгa: sich dcm Gelächter = ставам зо смях;
-strampeln refl- (зе Деца) рoзcoдвзн сс, огни-
вом сс нр—т л1нинe-
Blrßsttrlil п/// — итоб1ннaвинCr б1aмнрoнe-
НиНет intr. h ризк. 1. (ли веда* вълни) бпдбедя;
бълбукам, шуртя; 2. мърморя (пщ, наролбро-
то).
Blue Jeans, Bluejeans [блyджнзне] pl. дъвки
(панталони от груб* обикновено сит плат).
Bluli [блъф] и* -s, -е блъф, бдъфнрине.
bluffen [бдъ-] t/i пейор. бнъфирам. провя блъф;
сплашвам, смаЗвам.
blühe/ intr- h 1. цъфтя. е прст. (цветс. дърва*
градиноУ; процъфтявам: das Geschäft blüli
фирмито. търговията процъфтява. преуспява;
ризк. sein Welee/ blült работите му нпртиг
добре, върви му; biüheml/ JugenU цветущи
младеж: ралк. einen blühendem Sil hubin нмам
цветист ег1л: троп, die /апп miu aucU - н зз
мота да имам тона улевенетв1—!; н това може
да мс еnелeти!: тaзг1 hlühenirT U/sI// кръгли
ö-зсмнслнцз; 2. мин. Erz blüh/ рул* пл-зо из
открито.
Blümchenkaffeeнролл. много рядко. тънко кофс.
Blume// -1 Е цвете (е изкуствено): euTte/de. 2nute
-	иренигне; нежно цвете; □ iurcl iie - su/nm
казвам чрез подмятане, nт1кт1не; 1/оекoти-
т-нне; 2. oтомoГ; букет (ни вино); З.яко нз бнти;
ние: e-m dic - /ui/gei пия зо здравего ви нкг;
prost -! за ваше тцтив—!: 4. ссл.-см. петънце ио
ч-лонО; ио краката и* кои; 5. опашка но заек;
крий на вплнOr л1еипи опашка; бяло п—т/о нз
ненпг; 6 ф-на въдиа (особено лaвткa}; 7.
ябълки но говежд— 'тaк; 8. прст. дeнcтв-неcг;
9.	сбuиnсввнo: Blum и. -е. —. спорт. приз,
^п^^^^ми^). носрида зо ний-gебър cтрeдeп-

Blumen/empel
294
Blumci/impri ./ ' висяш* еaнcни; —Amany/m/nt [-
ntкнИ] n украса от цвeня: -ntcl и обл- = -topf;
-muyc - бон. цветни пъпка; -bin н цт-тирснно;
-brri п леха цветя; -Ulli п илк. 'aттинИ;
uтegcнoндивoщз цветя; -^UI^iUeTid / цe—гoткar
продавач'* но букети, вeнни; -Uli/l п беи.
листче ог нвян: -Urntt п етажерка зз саксии;
-drall н тен за букети, венци; -erdr/Ппpпc' зо
цветя; nieisle* п 1 прозетeн с цт—тя; 2.
птозет—п зо цветя; -Tlon н поет- обилие но
цветя; -/’r1än//r -U|fl/Ur п c-lтняllди-
hlumrnluft adj. като цвета.
Blumcn/antici т caнипнc зз цветя (ни прозорец);
-kclcl и бон. ~ BlÜ/e/acici; -arei н бот.
цветно тeдe; кит/иÖ1г; —/örsr п шествие ио
унтиеcнll с цветя коли (ше стaзнии); -kröit/^1.
беи. = Biü/cieci'h; 2. ^1^ (за глaвaмa): Чеис
/ ряДко вее, ö—тнгбa ви цветя; *~mäic1/i т
цвcгитки — продавачка ио цветя (по 1сиилe);
'-'mulerc / 'цветя pl, (като .жанр в живописта);
---mödut н цветен (за май); -musiru п текст.
цвcги—та кано десен. шарки из плот, кнл1u:
-rihatii /Ттясиа цветна дсхо.
hlum/i/cich adj. 1. ое—ин с цт—тя; 2. преш. пейор.
пирио цветист (снел* рвч* преастспнае)-
Blumci/tpns'lc , език ио нвгнянa; -spulZr /
пръскачка зо цветя; -uiah н пръчки зо връзване
нз цвстя о нeи: -<1116 т серсия. рани с пвeти
ио улицата; - stt^i^<^i^r н жaтдннн—ри; -stsuU н
бел, = BiUtcit/sub; -stock н 1. цвете (посадени
н саксия* не зeuяmo): 2. = —stuh; -st/suß т
букет; -slÜc/ п 1. жив, картини, H1ебрoзивaшo
птcги; 2 цветии л—хз: 3. лотс. ябълка (от
говеждо бедро); -tiiri pl. леал. Ж1тег/и-
пвeти; акти/ин (от коралите* и1aс}: -iliscl н
жирдннигра; -topl н саксия; -нст/ п архит.
тирни1Л1 (архитектурна украса); -züclt /
пвeгирcгво; -енПс/г1 /60-1. дук^овг^ц^а.
Ulümtuä/l adj.; фам. шек. miu fluU - притъмнява
ми пред очите; is Ist miu - eumu/c вие мн сс
еeи^кнещо мн с.
/1^11. hinmlclt adj. 1. покрит с нтeти: -с Wl/se
цвет/и /^3^0. uели1a; 2. пейор. шск. цветист
(е?ек)у маниер-н. хнucрбелни—н (реч. стил); 3.
скрит.
blus/m iHtr. h (ле сако* яке) подам 'зго блуза вид
'*елoиa-
Bluue / -еп блуза; лиöот/нчec'a блуза, к-тел.
Ulutly adj. каго бдутo-
Bluti и. -cu, — швейц. цъфтеж (на овощни
дърввта)-
Blui п* -и, — 'ръв: и. - ilssim пуекин 'тъв; прен.
sein - lue/th проливам сн 'лъвти; Uuu - ttillci
спирам 'лпвтo: I/ s-m - liegen лежа облян н
кръв. смъртно раи—и; Gut und - ilasiieen,
bplerm ж—ртвувам ннегa н ж-нота си; - und
Wasser schwitzen обл—том се с къртови пот; с-п
bis suis - quälen, Uussem - измъчвам. мразя икт.
ио смърт; пран, ein G/uiclt wie Milci uni -
свежо. руu—ио лнцe: б, за дущ-тие епcгеяниC;
нрав, тeмп—ринeнт; bö/cs - micUcn възбуждам
нcдевелcгве; яд; прст. nullg -! еuекеи/О; и—
бързай. успокой се!; ризк. е/ Ist /in juiu/t;
iniucles, luuiig/u - той с всс—д младеж; 1lle1lrt;
tchHiun/ - haben имам тежък, лек характер;
dies/ Mutl/ /eil Ine - този музики диво мното
импулс;разг. Immer null/- und warm nnul2b/em
спокойствие, здраво храна н чист въздух; леeл-
jun/ru - hii Mui младите са сме/н; в, nрoилтoД-
пoрoДa: Klidru п-е -ns дсци он едва 'ръв: ирсн-
biaues - синя, аристократична кръв; ile Binde
die -nt кръвни връзки; die tte<^l/i miu Im -c това
мн лежи н кръвно, п натурата; по птнтеди то
нмам; преш. mein eluen FleitcU uni - моя кръв н
плът (моите дсци); поел: - Iti Uic/cn ilt Wu/ser,
das - v/rleuu/// sich ilchl кръвта вода и— снова;
К: so чернените; du/ - den Ä/rnisbn// кгрвяши-
ят залез ио слънцето; Кша!!// insien -ct корони
ог първо кип-cгве: wir mll - Ubluubtsem diein¬
iem cгеи цял почeрв-/ил от възбуда. он cлзн;
las - ecUotu ihm int Grsiclr 'or Zorn цял
печcрвeни он /ляв; ö. du/ - deT Re/cn пасн,
сокът ио лозата (витала),
ШиС., в сотр. с adj. означава ебиun- мнете;
твърде: blunum.
Blut... в сотр. cbcsubst- означава обект. из, от. зо
^с^з^ьн. кървав. кръвен: Blutunge. BiutsutHurl,
BlutU-mca, Blui^d^ü^e^g^er^.
Biu/tU/ysiy m изтичане. загуба из кръв; -uUrr/
онел- есиа; -■udrrstöpiunu / мед- тромбози;
*nlkr1ol л мед. алкохолно съдържание ио
кръвто; -^1161^1/1 л нахлуване ио кръв;—spTrl*
time f кървавочервен потгекин; -numut / зие-
мия. мoлектъe1-; --äugi п 1. бал. кърваво око
(Cbmnnm pniusiul): 2- мед. хcнефтaнмни; -^г^и^и-
tsu//r н прсзр. кръвопиец eнcп1еoтacгел; —uut-
st/icl н мвд. кръвен препарат (зе мсuтссuonс-
кс илслс^нонв); -un/wiiri н 1. хрин-1e ио кръв;
2. храчка ог 'ръв; --Usd п кптвaвз örn, клане;
-/11//анам. кръвоносни съдове,pl., нръвеоö*
ръщсине; -biik /кр^т^т^иа банки (ла консервира¬
не на кръв); -Uiii н оси: uтaте да сс налага
смъртно вакизанне: углавен съд; -bild н мед^.
ктънни картини; -bisst/мед. кръвна птнщкa;
-bnchi/ п* -U/nci нн д/сЛ. певрпшaн— но кръв
при язва; -Uüig| н който гарантира с живото
си; -druck н кръвно лонясане; -iÜiui* н ссл.-
СЛ: тор ог жнвет1некo кръв; -durst н крт то-
жилнеет-
bluidürs/ig оф*. кръвожаден.
Biüir / -п 1. цвят: -m tuel/en пускам цвят (ла
расменне); 2. цъфтеж. првн, рюзпвeГr uтенъф-
тивoвc: die Bäumt stilea Im vol1errгдптвcгoнo си
сс лoзцгфт—дн пищно. си uогънз1н е цвят; - беи
dcuiscUin Dichtung тззпвcт но немската иеeзни;
In dcn - eilmet Glückes иа върха па щастието сн;
295
Biutrtai
3. u Blüichci я, -e. — нтрнB; еблнBr пъпчици
{на лещено)- sein Geeicht ist vö1i/u - днпcто му c
пълно с пъпки; 4, map. фалшиви ба/к/огн p/.;
5. ирон- б-сер (па стила; не войнишкия e?eu).
Blutegel н зоол. uнивнни-
blui/n I. int/i h refl, 1. нпрви; тече кръв: die Wunde,
dic Niue blutet района кптнHr нeнe кръв от 1оca:
ich /lute mich eu Tode уuитим от 'ръвеитния-
н—е; пран, die Herz, ile Seile blutet miu сърцето,
душата мн се късо от мъка; 2. ж—рmвувoнr
птонивoм кръвно сн: lürs Vaterland - uролнвиu
кръвна сн. умитим зо тодн1итa; 3. .метал. las
Erz blutel рулото доб-ви кървавочервен цвят; 4.
der Baum. ile Rebe biut/l дървото. детинo uдaнe;
& (ла план) пускам червено; 6. е 1к. фем
плашим ниете: c-m - iuesem одирам /кг.. корим
то u/оcо до плаша; е-с große Summe - плащам
то/яма суми; er wluU - müssem скъпо ше му
Hт1—тc: 1-разг- тзтлнвиU; тззеипвим-
Blui/n п* -е, — cнелeнe; изтичане на смола ог
ДПЛBCT3Г3-
Blüi/n/nu// п = --aiospc; -Ulilt п бел, в—1lн—*
ннcтHиcr; -d/ckr f = Blumciicckc; -ilon m вее,
изобилие из цвят.
Ulürtilsfl adj- като цвят. пвeнc-
BIÜtrn/1Üllr/^<^(,i. обвив'* ио цвят; -käizclei п
бол, тeco: -krlcl н бит- нaш'и ио цвят;
-eersep.r цветна пъп'з: -aröniС бел, вeинc;
-Пи//Е бране иа цветя; 2. .лот. a/гелоcия; -öl
п cгeт1чне масло ог птc'и: -pfluier / бон.
цветно лиcнeнн-; -sia/d н бал. cънв—гне;
-sisuh н бол. №—'—1 прашец; -st/'i/r н леел.
вил хоб^т/ик (Ant1onomпtr-
B1пt/r/ins1mlr -11/21/1111/ мвд. вземан— вз
крън.
/iütciwriß adj. съвссм бял, еен—П1нeнно бид-
Bluic* н. -е, - меД. бел-H; nрeдтaзпене'жc/ към
хeмефи1ии■
Blui^ct^U^ut^u н вътрешно 'тъвеитлиини--
Blüt/zeii /Сcг1еИ; влeмer когато цъфтят дърветата:
првн. разцвет (на илкусмаомо)-
Blut/iurUstöTf н опит- хeмеcнебин; -fasers/oT н
опил- фибрин; -T/ilUr/н/w. кръвно враждо;
-fluss н нтъвег—и—ниe; х—мерac1и-
UinifrcmU adj, 1. чужд, от друс рел: 2. съвсем
пужд-
Bluttfüllr / мед. хиn—р—M1и; -//fäß п атим,
кръвоносен съд; -/clU п 1. нсл. обезщетени— зо
извършено убийство; 2. прелр. ни/ради зо
откриване ио уöн—цa: 3. възнаграждение зо
платен убиец; -/rulclt п = -Uu/i; -ur/iem/cl н
1. струйки ктъв; 1 съсирена кръв. cпcит-';
-gtriiiuiU / cпеирeинe но кръв; .gluUst п
сшофон; -gcschwür п м\ед. фyлуll'—л- цитcи;
-Uic* J крпвежaииоcн-
Ulutuitriy adj. кръвожаден.
ßlut/yruppp/ '^11* трупи; -1П11111У н ласл.
ненопири— (CsnUnclit cs/nabiis); -lurici п
мед. пикаеш— ио 'рът. хeмaгутни; -locUerit /
ест: 1. Вoлтедомесва №1; 2. прен. uocево
клане; -huiU н L лонджиЗско куче. кеeте
прсслсдвз днecнз по къртините след—-; 2. кръво-
леKr уöи—н: -lustc/1 н нрпвехрoнeиe.
Uluily adj. L кървав; окървовен: -е Kämpfe
кървав— беcec: 2. прен. кръвожаден; 3. кплвa-
нечeрв-1 (цвят* слънцс); 4. (ла усилвате) съв¬
сем, ниппд1еr изцяло; дe3cнeит—1не; нансннна:
ein -eu Lile кръгъл лнлcнaнт: is lui mir-tu Emut
казвам. eтcнoн то cпте—н ceлиетне; -tu Anfän¬
ger пъдев новин-
hlnljn/u adj. съвсем млад; сдео напъп—д (прен.).
Blui/ksttrn н лов. cпрн—: -/o)/srrvr/ кенcгтви-
Лa13 кръв (зи кръвопреливане)* -/törperclci п
итеп- кръвно гcлц—: -/гии/ п беи. нaнмeневa-
ние из двадесетин* нръвееnитapн билки;
-kcriisluui н ктъвеобръщeннe; -kuclc/ н съ¬
сирени кръв; фибрин; -ladu/ локва кръв;
-lassen п пусков— иа кръв; -iuul н - -kreisiuuf.
/lutieeu adj. обeзкърв-1; монокрън—н; инeмич-н■
Bluilrrrr /мед. нгдоcгитгчне прииждане но кръв
н никеи отcинИ; ктъвон—нaпплнeноcт-
Bini/msi п 1. остар. öe/er ог тожи—ни— (=
Mull/umil); 2. бел—/; лииз; -muiyil н мoнoкрп*
внс; -mcli п ссл.-ст- ж1веги/cни кръв ио прах
(кота тор); -mschHciu н юр. нзел—gвзнe вз
кръв, кървав— п-тна.
Blülitr т. -е. - естар- uродитaн нз нвeнИ; цветар.
Blni/opicr п L кръвна жертва; 2. палвал във
воНио, т-велюния; -proUe/Е 'тъв/a проба; 2.
ептги—линc ио кръвни трупи; 3. = -nuclwcis;
—richt / кптeиво егuъшe1иe; убийство зо
убийство. neig-Ta.
Uluirclcl adj, здрав. жит/—/r еииcвинич—/-
Blut/rausch н опиин—/1e ог кръв; -uinnssl п
струйки 'тъв: -ruihrW.ird). л—з—нтсрия с кръв.
hlutuÜ/stlu adv. I, кръвожаден; 2. кръвясан; 3. (зо
разказ) страшен, пълен с убиИства.
blutssuen adf, ролк. извънредно нппнО; глуи/е-
Bluiusuyir л 1. прси- кръвопиец, кръво/ок;
'ожодcт; 2. заал, нтъвоемуп-p1 ж1не'ин-
Bluis/bunU/r н пебтигим; *-BruUlrsc1uft/пюбтa-
нннм ство.
Blui/tchu/d/У тгъвacмcшгll1-; -ecbuld/ убийст¬
во; -schutzu/sctz п химн, расов закон (пролиа
евреите) е Германия (1935—1945 т.); -sc/cn л
бисн— зо кръвоспиране; -sc/kni/.W/^e^- унаяви-
iic на кръвните '—^3 (зо епредвляпв пи диагно¬
зата)- -st/um п анем- кръвна еуровигн0-
Blu/t/Tu/uid и = -bimdrr; -g^ciiciisclUTit|■тpптнс
cрелcтвеr обриосг по 'рпв-
Blui/Spcidcr н нтъведирнг—H;
biutstlil^i/d adj, меД. нрпвоcпириш (срвдслве);.
Bluttst/sil н струя кръв; -elü/z н силно 'тъне-
нзнияни—-
/iuis'gufu/it adj. кръвен роднини.
Blult/tut/’ббийcтте; къртото л—яние; -traislU/i-

Blutri/ansfusion
296
o/, -über/rcgung/wed. nтeливaнe 10 ктъB;
hiut/e/eTegd adj. кървав. потънал n кръв.
Blut/ührntraguggy вж. -rnhslUtloi; -nmlcuTн =
-kuriuiuu f.
Blutung/, -nm ктъвО1тл1я/1С; 'рпненeп-11e;
Ниеи/ее/есии/п adj; клпвяеaд (oис).
BInl/uuieli h пейор. смъртна пт1cъдa: -vcruii-
tuny /мвд- сепсис, ентивянe но кръвги: -wnttcu
п инат. кръви* пдозмо; -нlucht./Мед. хсмоди-
oдизз: -W/iicrl'l н бон- върбо/ист, п/ику/
(Lyl1unmsü1ieuulur.
bluhve/ig adj. съвсем мил'е-
Blui/HuiUrr п рел. етнгмититaп1я: -wurst /’
кървавица; -enu/c н мъченик (за няре, зе
едвя); -zöli н кръвен ловък; -zuckt* н кръвна
захар; -zwniy н дитeнг-р1и.
Bö . /, -еп вихър. порив но вятпрa-
Воз /. -е 1 ласл. бои (Bos hö/sthhtour; 2. остар.
дълга кожена иимстко, дънси дамски кожa-
Bob и* -s. -и спорт.ризк. = Bb/u1/i/1.
Bobbel/ -п воден мeхут-
bobb/ln intr. h клокоча, пеня сс (извор): ирaeиr
пускам м—хути-
B^I^i/^z/" -п боби/а. масур, мaнaти зз навиван— иа
прежда.
Bobsleigh [бобснен] и, -u. -s спорт, бобслей,
cnотг/и щ—3ua-
Bobsle/ghbahn [-hcH-] (спорт, писна зо беöcлн-
Boche [бош] Н; -(ertr -е естер, 1.шнаб* (прсзр. ли
нсицсме): 2. евиня-
Bocher и, -е. - млад eвт-и/; учс/ик е eвт-йcке
тeли/нетно учин1щ—-
Bock н- *(e)t» -С 1. мъжко чeгит1ноcе живог/е;
особено: козел, пръч, ев—Hr реcич; мъжки заек;
орат- пръч (ла пахатлнн чавск): обикновени
коти основна съставка в сотр. Schal/oc/,
Rl1/öe/; Ks/lnc1en/bekr е пр.; ilten, gcil/n -
стар пръч; разг- lem - zum Gärtner mschem
вкарвам вълка е 'ещиринa: 2 [символ ни]
упот1тееH; ннътдетлoви—; вироглав кон: ралг.
11/ stößt len - а. ужасс/ инон с; 6. хълца, че сс
тресс; в. урисви сс; датско слик lem - .1/5'11-
ck/m отървавам се oi инзни: 3. пейор- дърв—ник
(особено зо шивач). пи/тинoнджии; 4. спорт,
козо: ü/en den - springen пт-cк^иним козата; 5.
кaпти (те файтон): 6. тсхн. масире зо рязане
ио дърво, дпрвeне мacaтe (зо скеля е Др.):
^1игитc-пoдпетни (ти занаятчийски нсзгях е
под-): 7. кръсно високо (въртящо се) столче без
еблecиде (зо канцеларско бюро е под-): 8.
/aбинин'и (по келове е Др.): 9. свтсм. крик (=
He///oekr: 10. ист, cгcно/ем; 11. н-де1ем (ши
мост* стена): 12. нст. уреди зо изтезаванеpl,:
c-m in dem - epamiem снатам нкс. ио приитати; 13.
муз. т—гиcгър зз гтeме1ирaнe но ортов; 14.
лоол. = Bb'kkäl/u: 151 разг. ботдеве оръдие; 16.
прсмятаис; фам, трcщкT; тиф: разг. е-п -
schießen пратя cлeшкO; тзф; 17. бнро бок; 18.
мор. вид плоски г—нии; 19. ралг. отвратителна
мнтитмa на животно; 20. (като проклятие*
ругатня) динол: hoi 's icu - №№ то взел!
bohkee/nlg adj. дървен, /—похватен; ралг- g-öe-
лот/ан. опак кано нетe/-
Bockbel/Igkeli f —разг. нвплдотдaвиe-
Bockhier п бира бок.
bocken in1r. h 1. (зе кон* магаре) изправям сс ио
задните си 'рики: прен/- -потя се, употcгвутoм;
противя сс: du/ Plcrl hoc/t конят сс изпрoви:
прси. ile Mitchln/. d/r Mölöu Uocki машината.
моторът в— тибени; 2. блъскам, бекcитин се (с
глави): 3. воня. смърдя (ли пръч): 4. (за овце е
козе) тoзcе/вим сс.
Bohk/flоte./'чvз. = B1öh/i1öl/; -Tnß н [кознев крик
на] дите1; [крак иа] сатир; -gruncl н пърчевн*
13.
bocU/g adj. 1. тeплдетниB; упорит (животно.
дсис* човскУ: 2. обл. ролк. скучен, егeгп1lг—лeи
(доклад).
Böclk*/äT/r н лоел. е—чко*бeч'е (C/ramhyx ierbS;
Clytus detrilutr: -k/cn m не1зо/-/ нтaн: -leite/
JJ лноЗ/а стълба (подвижна) -mist m ролк.
бcтем1С/нцИ; тнупеcг: -möUli f въртящо сс
витгр1a мелница (на сссмoакo); -pfeife/му?-
сайиа; -sä/c . /трион, бичкия.
Bocke/haet н 1. козя бтада: 2. е -beere/сол- 'оти
брода (Tunubpoub/ puaten/lr; -beutel н 1. нет-
б1ики ио тестикулите (но пръч. овен): 2. вид
фтaнкенcно внl/о: 3. вид ну.мбссто шише; 4.
ритгинaвo/er прегикинe: -/culcill / ’ тутннcтет*
во; -fuß н = Bb'/luß; -lo/g п b спираловиден
рог (на оввш* козел) ролк. c-m ine = jigei
сп-свом. уплашвим /кг; 2 извита обковки.
обшивки (на врата; прозорец): 3L тожков;
-Ueeut п* -o/chis п бол, пприеви/з (H1mu//o*
giouuum lir'lnum).
Bohk/ep//gen n спорт, прecкaнa/e но нетama
(уреда): птcекоч1 кобила (скри): -spn/g н 1.
спорт, скок но 'езaтa: 2. скок тъп въздуха.
bocUsteifadj. съвсем вдървси.
Bock/wcgrn н открити платформа — келa: -wnes/
/вид дсбсд крeнвитш-
Bodde/ и* -s, - ксакр. плитък нотcк1 залнв.
Boden и* -е, - - - основно лшечепее тcми; 1. тcниr
почва. тeрeн; преш. lisiem - unter len Füßnm
Unbem инaн здраво почна пои нти'иги си; прст,
егеna/ек1 съм осигурен; па - gewinnen ueнcди
поптar гcтc1r е прен.: е* kbnnll li/u nicht -
instem тон и- можа дз хване коре/ тук;лoзт- <с/
- wurde Ihm eu Unlß, b/iante Ilm umieu lem Füßen
нaп-нeие му става, ие то свърташе; In Guunl
uni - съвсем, напълно: iie Sinlt wuric In Grund
uml - /ltehbsslh градът беше разрушен из
оенев1: 2. сел.-стоп- тcмиr ^^0 (за обработ¬
ване): sciHe*//, i/icltcr-тежко. лека uентa: sus
lem - ecUießem изниквам. е прст.*разг. ctw. пие
lem - stamplem създавам нщ. ог нишо; 3. под;
297
Bogen/UUlnnng
зeuи: dem - mir c-m Teppich bnleuen тacнu1зu
пол* c килим; zu - lill/i uagaн нз тeиятз:
спорт, eu - unUen подим из земята (пра бокс);
прен. e-m zu - drücken пог1екиHr смачквам /кг.;
I/ len - sinken потъвам н земято (е от срам);
иниец- sich vom - Ucbnn отлитам; 4. гeтигетияr
зсмя: iul l/uts'l/m - 'euiaitet арестуван иа
германска тeми; 5. танон ва къщи, нинcзтдo; 6.
дъно (на тенджера. гaршв* буре, кутия* пан¬
талони); der - c-s SchifFcs хамбар, трюм ио
кораб; фам. das schlägt dem Fuss len - nuu! тото
c вeнe птeкaлcнo!: тота c тача върхът ио
всичко! (с възмущение); 7- основи. бззо (за
преговори): auf dem - d/r Erlsluu/g въз еcневи
ио опита; посл, Ha/dHeu/ Unt Ub1ien/n - конто
-ма зa1oиT; нс умl-ти он гд«aл-
Bölem.».r bod/n.». обикновено езиoчзвa; 1. пеи-
веи. 13. от тcuятИr uенвиги; Boilnutuuiiunu-
Boi/neuiuuu; 2. потeмл-H; земеделски: BoUii-
ku/dit/s//; Bbe//u/lbum: 3. тона/скн: Boecn-
/nmmeu; 4 полов: & (с adj. ли усилване);
bod/miumm-
Brd/n/abtuu/u/y f к/ел. ерозия; -nUw/hr«соен.
тeмни прегивевътиущнa еmблoии: -uitcll н
с/л.-сМ: дял п общи земя; -/1111 н подова
настилки; -bclusttinigt замърсяване но uенвитa
(схимически бсщвсмни)‘: -/rshhuT/ihllt/Cш7-*
сн- хaри'г—T; вид на печвaнa: -httliz и тeмeт*
дадени—: -^b/utcl|luny / сел.-ст. ебтиöо'винe.
засявзне ио зeмятз: —Böirn-Rskeir / ракета
т-ми*т-мя; -Unuca н нонягине ви г—ч/осг
върху дъното ва съд.
bbd/ndumm adj-розг- бездънно cлупaн-
Bodcn/erlcbuny/гобгр. възвишение; -//triu т
екош- добив он тcмягo: —Tuiir/ГIг>нкa но тcмитa:
—fc/sltu п гивaиеки плозер-H; кoпи1лути-
/ödr/fulci adj. свръх/ихален.
Bodenifiuiriri//oem/ctM- разстояние между шаси¬
то н зc.митa: -/gutsl/ и ту / гсогр. редсф ио
терена; —UmUc pl. археологически находки;
-y/lii н спорт- хватки е партер (прс борба);
-gymnastik / зeн/a сим/исни'*; -/immun /
таванска стаички, нaнcaлди: -kämpf и спорт.
ръчна борба но тeмятo (лелгтоли); -kГassr'i|-s'--
сн- кит-тория ио почвана (по качество); -агп
ditUunk/‘семеденска ба/ки; -krumt Jсел.-ст-
орев слой, орница -keru/te подпочвени кетa:
-/üidt/ пoчвoз/a/и—: -ilidrr п тьош
bölrmlös adj. I. бeтдп1cн; uноcо дълбок (про¬
паст); 2. н-чувaH; възмyтl-гcлc1: ужасен; ризс.
безсрамен: ралг. -rt Ben/hm/m; -с Fncchleir
възмутително повеи-н-е, нcнувине /aхoленве-
Böden1l)rije/en/' — разг. безсрамнс, възмутит—л-
неcт.
Bödrn//uk/ / птезетч-; отвор из тон*/; -mUUIu*
kcii /^\^е^7.-^сл- изгорени— ви почната; -mutZnny
Jс/л.-ст. начинът, по който се 1тпо/твo зcмятa:
-priitie f зcмcдc/екa; итрирна понигнки; -ге-
Torm/i/кон. ест: uетcм1cнa реформа национа¬
лизиране ио едрата пезcн1e1и собственост в
ГДР (1945 т-): -rente/eиoш- поземлена рента;
-0^/^ и пукват—/* н тcмятo (лемс^т^^); -setz н
утайка -schätze pl. подземни ботaгегвa:
-scliclt/ зсмси cной: -Senkung/"С1ищивaнer
хлънниис ио uонвomar зcмитз: -sicht / овниЩ;
видимост иа тcнитз (от самолет); -Speicher н
1. тавански кид—т; 2. склад.
bodeme/ä/dlg adj. меснсн, уседитл; самобитен
(култура); местен (тaреимeрeн за дадена мвс-
ти/ест): rin -си Hi/Uw/rk местен завият.
Böd/nständigkelt/Осседнадосг; самобитност (та
култура):
Bod/msiein и 1. лен/ниг вои-нннc1 'иuпк: 2.
мвмеч. дънно иненo-
bode/eiet adj. виреещ само из дадено №^3.
Bodein/strahlunzirpcd. земно нтнънвaнe: -Streit¬
kräfte pl,. -truppen pl. сухопътни нейеки:
-stück п 1. дъно но буре; 2. аовш, краН иа иу/о
ио оръдие откъм затвора: -tirtppt/тънлба зи
тавииз; -tnriiri п спорт, земна c1uиaегини
(бвлурвДи) - Verhältnisse pl. ссл.-сп. 1. почне¬
ли уеневии: 2. тo1uрegeл-ннe ио пезeм1cиoгa
еебcгвcноет: -w ss/c /' теглилка зз 1oневaрe1И
коли; -weh1e п* -w/clse / = Bohicn'iclu;
-welle / 1, к/скр- гънка ио т-р-1: 2 род.
uтнзcнни тълпа; -einu f окоп. = -cmn.
bod/g adj. швейц. ип1бен-
bodigem tr. шб/йЩ; хвърлям иа тcмятar тръшвом
птет1B/ик.
bödmen, bödme/ tr. тoнaгим кораба. ниaнетеr
говора му с (осигуритслвп) риск зо засмодове-
пo-
Bodmer/i/ -сп LH/op. вид застраховка но кораб
(вж. hödmci); 2. заем ср-шу кораб или товара
му.
Bodm/rlsi т* *-n; -еп ■зо—модов—ц при Bödm/uel-
BoU/st и* *(e)t; -е бот, съба пптхугкa (Lyeop/rib/
bov1/tur.
bög/lm intr, h шнсйц. лев: nеегивям примки за
птици.
Bog/m т* -t. - 1. тивеН; нт1ви/и: Ule Straße maclt
Umt einem - шосето, ул1пaги приви там титoй: 2.
фем. дъга: In Bausch uni - изцяло; фам.: er
tpuc/t in großen - въобразява си, че с нщ. кой
з/зе какво; er hat len - heraus знае му цакато; 3.
ирхаМ: aрк'a: 4. воен, лък: len - spannen опъвам
лъка; пран, dcn - Überepinmin прекалявам; 5.
-uгз- и, лък; б- л-caге: 6. печ. коли; лист
(херния): dus Werk umfasst 20 - пто1тв-и-н1--
го е ог 20 кел-.
Böu/n/l/1d п снр. ню/ег (паД врани- прозорци);
-buücke.Г'еведeег мост; -licki/стр-. сводест
тота/; -ifule/i п п/ч, сгъване вз енпeнaтин1
коли; -ff/istr/ п ерхим- иптоH; ир'ев претотeн:
-fiUci - f - дъгообразна фнбу1a: -Tritt н орхол.
дътев1дc/ кот/1з; -lülitiig/итз. тес/ене ио
Bogen/gcng
298
лъка; -jc/g m ир.хим- L аркада; 2. инат.
лабиринт на ухо; -lampe J' ет. дъгова лампа;
-meß п големина на дъгата, ъгъла; -pfe/lee н
aртuM1 стълб на свод; -^/‘ippe/а^р^у^с^м- ребро на
свод (е готиката); -säge " извита бичкия,
трион; -sclnss н воеш. 1 изстрел с лък; 2. бой
на такъв изстрел; 3. изстрел със средна полега-
тост; -schütze н стрелец с лък; -str/cl н муз,
щрих (на лъка).
bogenweise adjl adv. печ. на коли.
Bogen/w/rk п архен- 1 сводова конструкция; 2.
орхол- аркада; -ze/chem л, -ziUUer/zn4. знак,
цифра на печатни коли (долу ти пърнимо
страница та ко.лини).
bog/g adj. извит, дъговиден; сводест.
Bögler и. -s, - L = Bogner 1; 2. вехтар.
Bognee т* -s, - 1. майстор на лъкове; 2. стрелец с
лък.
Boheme /бойм]/" — бохемство; бохеми.р/.
Boh/me /боам] и* -s, -s; Bobemi/n [боемйе] и* -s,
“S бохем, бохем-художник.
Bohle / -п снр- талпа,
bohlen tri постилам, облицовам с талпи.
Bolle/belag н снр, настилка от талпи.
Böhme т* -п, -п нст, бохемец.
böhmisch adj. 1. есн- бохемски; 2. прен. неразби¬
раем, непонятен, чужд: разг.1 das sind m/e -е
Dörfer това ми е съвсем непознато; das kommt
mir - vor това ми е непонятно, звучи ми
китайски.
Bohncxi fmeтm. широка брадва.
Bohne/" -/ 1. бот. боб, фасул (роснсшев; плод); 2.
зърно от кафе, от какао; 3. петно на кучешки
зъб на кон; 4 войн, нш. без стойност, без
значение: niclt die -! съвсем не! ни най-малко!
нито лула тютюн; 5. войн* шикалка (куршум):
Наше-п шикалки (куршуми); 6.розл, пари.
Bobneg/bcum н бон. златен дъжд, жълта акация,
жълт салкъм, жълтзановец (Cyt/eus labnmnm);
-blatt п 1. бобово листо; 2. бон, горчивче;
богородична лъжичка, горчива детелина (Ме-
nyantee teiUolia/c); -/rz п мит, кафява железни
зърновидиа руда; -Test п битов празник в
Северозападна Европа (6.1.); -kcfUer н кафе на
зърна; ризк. истинско кафе; -kraut п [градинс¬
ко] чубрика (Satn/eja bor/emeis); -i/ed празк. das
geht über das = това е връх на безобразието;
-Stenge / кол, прът, върлина за подпорка на
бобови ctiöjo; рилг. върлина, пържина (за
дълъг, сух чов/к); -Siroh п бобова шума; ралк,
dumm wie = прост като фасул.
Bohne/ и* -s, -, Bob//rbüne/e / уред за лъскане,
чистене на паркет.
bohnern, обл. böhmem 1r. лъскам паркет, дъски.
Bohnerwachs п паркетин.
Böhnhcee н 1. иси, занаятчия, работещ скрито,
без разрешение; 2. ралк. нескопосник, профан в
работата, янлъш-майстор(= Stümper, pU/schee).
Bohr/anlage/мит сонда (инсталация); -eksc/ п
техн, свредел, бургия.
bobrem I.1г. rej/. 1. пробивам: /I/ Loch im, durch
das Beett - пробивам дупка в дъската; 2. ref/.
пробивам, издълбавам си път, вдълбавам се:
di/ Musch/ln bohrte/ sihb im die ShliUswc/d
мидите се врязаха, впиха в стената на кораба;
das Wasser bat sich durch den Fels/n g/boh/t
водата си проби път през скалата; b/i dem
Abs/nez bohrte sich das Flugzeug im d/n Erdboden
при падането самолетът се заби в земята; die
Z/he bohrt sich du/cb d/n S/rumpU пръстът
пробива чорапа и излиза навън; 3. е 1н.г, h
дълбая, издълбавам (кладенец* шахти, нунвл*
дупка н болния зъб); ровя, търся под земята:
dem KorUe/zieh/r im dem Korke/ - забивам,
въртя тирбушона в тапата; nach Erdöl - правя
сондажи за нефт; 4. забивам (дълбоко): das
Мен// I/ d/n L/ib - забивам нкм. ножа в
тялото; /I/ Shliff im d/m Genmd - потопявам
кораб; II. iH1r. h 1. чопля, човъркам, ровя (в
дупка): I/ dee Nase - чопля си носа; 2. ризл-
измъчвам, изтезавам, тормозя; врънкам: ich
hab/ /-/ boh/emd/m Schmerz im d/r Scbul/er
рамото ме върти; sie bohrte so lang/, bis die
Mnii/e mcchgab тя врънкаше, докато майката
отстъпи.
Bohr/r н* -s, - I. н/хт. свредел, бургия; сонда; 2.
тсхн. сондьор; 3. скок-свредел (ведеш спорт).
Bobr/hcmmen н мнш. пневматичен чук за дълба-
не, сондажен чук; -imsel / плаваща сонда за
морско сондиране; платформа за добиване на
нефт от морето; -käfer н зоол. мебелен бръм¬
бар (Piinue füe); -Uhrbe /МсхН: дрелка, ръчна
бормашина; -loci п дупка, пробита със свре¬
дел, сонда; -löffel н лъжица на сонда: -та-
^1////бормашина (е не зaбa.:сиер)'; -mehl п
стърготини: от свредел; —muschel J?сол. ска-
лбпоббивач (Pbolas); -spane/ = -mell; -tü/m
m мит, сондажна кула (зо петрол).
Bohrung/ -en 1 нехн: пробиване, дълбаене със
сонда, с бормашина; сондаж; 2. дупка, пробита
със сонда.
Bohn/wenk п тсхн, комбинация от две бормаши¬
ни; - winde / и/хН: маткап, дърводелски
коловрът; -wurm н зоал, дървопробивач (Fe/e-
do /avalis); -zeug n мит. сечива за дълбаене pl,
Boi и. -s, -s нсисн. фланелена материя,
boi//o/^‘. фланелен.
Boli/n н. -s, - бойлер,
bolsi/nt [боазйрт] adj. с ламперия,
böig adj. поривист (вятър).
Bojär(/) и* -еп, -еп болярин, велможа.
Boje/ -плюр шамандура, буй, як, плавок.
Bojen и* -s, -мор шамандуропо^с^завяч.
Boliro и. -s, -s 1 болеро (танц); 1 болеро
(Дамски ж^шетко):
Bolivien [-виер] и. -s, - боливиец.

299
/^/1/
UöllYlShh /*нн1*] adj. öоливиНени-
/öikrn int/i h обл- 1. муча; 2. ор-твом сс.
Brlll/; -/ обл. 1. бол. сем-ви* капсули (особено
на 1en}: 2* бол, /укевици: дааЛ: лук (Allium
сера); 3. бол. пъпка; 4. мюр. шамандура.
пливок; 5. шск. дупка и* нетaп; хлопка (ралд-
раmиan чaссвnии); патладжан (ла нос); 6- t*-
м-нн-: ризк. ~n hn/im страх ме е.
Böllen т, -/, - 1. аоен- /ека моттнтa (ло салюти е
сигнали); 2. нст. норгнти зо 'именни cюдc'И-
/öllru/ iHtr. h обл. 1. розК: трепони тъпо (капа'
картофи при изсипвате);; 2. н1пи; буботя; iic
KiuteTil/ - картофите втяT; иа кдюи-
/öiitun iHt/- h cглe1им с со/ям шум.
Böil/rtciust н [сигнален] изстрел с оръдие;
итcгр-н зо тревоги.
Br(lнeu/ н 1. мср. подпори* стени; кей; 2. воен.
баснно/. твърдини; преградни ст-ни; прен.
епотa; кт—пеcг-
UöПнrukri tr. Inluo- у'тeпявин птиегaнишc-
Böltchlvнk т* *-п» -сп бенш—H1K-
/öltchrwlru/n 1г, боншeв1титин; Böltchrwfsfe-
nungjt
Böitch/нltmut m* - - — боншcвитъм.
BoitchtHitt m. */n; -сп = BoltclcHl/,
/olsclewfttIt'U adj. öонщcвlнщк1-
Böist/гшubtшe pl. н—олюш—н cрих-
Bole/m m* -s. -: истар- Bolz m. -1/. -е I. бе/г; пеел.
slies eu -ci lueU/n сея но нотc/и ряпа; 2. e Bolz
н* -се. -е осМ: сгрели зи лък: првн, unride wir ein
-сп опънат кого бacту/: ралк. като чс нн е
глътнал бастун; посл.- nlcl/ j/Uet Holz ylbt e-m
-ei от всяко дърво евитки ис става; /-* duelt dic
-ci. Uic ei/ indeu/u Yeu/e11il:ßei muss едни
върти киuщикa; друс опъни 'и1щи; 3. обл.
ц1Д1/дпт зз [поставяте е] ютия; шск. ein Paar
-ei ciilc/cn ганръннам няколко (чaти): 4.
клин; 5. стр, в—ттнкaннa ^eg*.
bblzrn 1г, 1. п-риищa; 2. спорл. играя н-nливинно
(при акре с -10^0).
ЬШесп tr. мен. поип1риH; обшиним снсла.
/ölzlnu/rsd/ adj. опънат като биcнун-
Böizln/hummlг н гопет зз '131— на добитък;
*schlöst п вид '3'01—^
BolzcrCi/ -еп спирт- нcптивнн/и —три.
Bom/ärer-п 1. воеш- остар- бонбитдИ; оръдие
зо хвърляне иа кинп/и; 2. нтут- бисови гръб*.
бомбитдон (смарснвн инструмент); 3. лгуз.
р-T1етгт в* отca/-
Bömbuuerm/ni [-ма] п. -s. -е швейц. бомбарди¬
ровка.
Bombardier т* -/, -е насн, бембирgир
/^/1*6'111^11 tri бомбардирам; и пресп.; Böm/uu-
dinrungyt
Böm/lueöi п* -и. -с муз, бембaтион-
Bömbntt М; -1/. -с 1. псйср- öонöaег1п/ееГ;
H1еекопитиеег; /илуноег; 2. тота зо полuниги;
подплати с тaтa-
bömbSttIthh adj. пейер. виеокопaр—H; надут,
бомбастичен (снел).
Bombe/* -п 1. вс/Н: абиац. бомба: mir -а beieuem
бомбардирам от въздуха: ролк. jrtz pistzt die -
сега бомбата избухва (очакваното събитие
стона); 1 съд с дебел— стени за cелимо
лонягоис; ни1И1дпт (?о течни гoлoнe): 3. бомбе
(тaсиa); 41 кoнетимeттии/и бомби; 5. ролк.
щищке; бомба; 6. пирн- он втвърдено лава; 7.
кенв- фино дсдсно във форма но бомби; 8.
спорт, бомбен удар.
bombrm intr. h спорт, uтoeи бомбен удар (с
ии^^^^кетО):
Bömb/m»»»r bömb/m»-» обикнсн, 1. еаиаЦ: ви. ог. зз
бомби; въздушен: Bbm/eniluuz/uUr Bombei-
11//, bom/enl/tt; 2. ролк. тринaдeH; неб-еин.
ужасен: Вbmb//eгfb1/; Bom/ciliZi.
Bomben/abwurf н ааиаЩ: пускане но бомби;
-uiynll н аосн. въздушна бенбитиитевки:
-nntclisy н бомбено nо'ущ—/и—; бомбен атен¬
тат; -bhsetziingy/ролк. първокласен състав (па
сиeсo. oсeтa); -niTe/t н ралг- нсб—вод ефект;
-ci/schärfcu и обезвредин-н ни бомби; *euföiu
н ралг. грамаден, небивал, сензационен успех.
böm//nf/ti adj. 1. нcпроöнтa-u от бомби (оuтс-
валеще); 2. ролк. несъмнен, съвсем положин—-
лси, доcmевeрcн; dae tt/hi - гова с съвсем
положително, абсолютно е1cутно.
Bombci/ilu/zcuy п оаиощ- бомбардировач: -yn
lult п ролк. грauзини тou1aнт; -gtlU п ролг.
еcронни сума; -geschärt п търг, ролк- го/ими
едe1'a: -ggt'hfierr п анниц. въздушна ескад¬
рила ог бембитдитонoпн; -hitzc/рак. иeпо/е-
снма, ужасни жега. пек; -/liier н нает. птегн-
вовътдyшне скрина/иш—: -keri и ралг. cенин
нудени/а; -k/utir н hoch. яма он въздушна
бомба; —lusi / оноощ- товар ог бомби (на
сомалем);ролк: миото cо1им тевит: -nuclrlclt
/ ралг- c-нтaниенни /овн/а; -rüumrr н =
*nnlth1äufr/
böm///u/l'1 adj. разг- баснословно богиг-
Bbm/ri/uekilmr - f ролк. сензационна. пaииир*
жийски тe'нaмa; -rolle /- театр. ролк. много
бнacедoтнИ; ефектни роня; -sclsUen н р—тн ог
бомбени /ипaдe/ии-
/om/r/si'lrr 1. adj. разг- = -Ccsl: ich weiß ns -
зноя со съвсем енcутие; 2. тaзг- съвсем, напъл¬
но е1cутcи: lae Geld ist liru - парите со из
съвсем е1гут/е мяcго-
Böm/rn/sptllt//r н воен- пaтп— ог бомба. гтa/aгa;
-tcppicl н ениец- K1H1U от бомби (при въз¬
душни /нападение); -triclter н воен. яма ог
бомба; -tr/ffen т вовн- бомбе/о nопид-11C-
Bbm/eu н- -е, - 1. авиац-разг. бомбардировач: 2.
спирт, тежък удар но бокс; 3. боксьор от тежки
катсгория.
/^/11 adj. мсДпа дума ралк. нeли'ен-n-н (със¬
тав' постиженив; филм, построение): ein -ши
Bomm/l
300
K/ui чудо юничиса; eu war - In Form бсшс е
‘^—^0, нcнllкен—пни фернo-
Bommel/, -n ебл, пискюл.
[6öj m. -t. -e беH; бележка (е ресторант*
магазин).
Bonbon [бобо] и* п* -s. -s бонбон.
Bonbon/i/nc such: BonUr/I/ur /бебoниecт]/* -em
öенöониleрa-
/ongen tn, риск- (зо кслнср, проДонсч) тcг1cтp1-
TзHr мaтк1тин (поръчки) (в ресноришМ; мага¬
зин).
BöhUutc и. -п. -п вж Bвhnhn/e-
Bonifikutiö/ / -сп търг. 1. öе/иф1нaнии: възнаг¬
раждение, подарък; 2. онcтгпни-
hrniПzIru/n t/i нърг, давам бонифик^ац^ия.
Böniiät/ -сп 1. cet--cm-ряДко бо/итег. добтоки-
иecгвcн ост (па почна); 2. пaрг. П1ит-жеепеcеб-
неcm; cенил/еcг (не фирма),
/r/it'1/гш/ tn оценявам (земя. почва)-
Bonmöt [öеме] п. -е, -е лухевигоcГ; духовит
итлoт■
Bona/ - /. -п есмат. öda, cдcдoпкз иа дcцз:
TуB-TllИHTKИ-
Bön'iYU/t [бОнина] н* -s. -е тситр. бенвивин
(амплоа).
Bonze т* -п. -п 1. пейер. пелин, важен н надменен
парти—/ cенeмeц: еaметoбрaнн1 сс тeенетръл
нисш бюрократ; пзпзт: властолюбив пеп: 2.
будисти иухет/1K-
Bö/zrпtum п* -е, —. Br/zen1flntthhsfi f прелр.
пален. 1. кетcтиНноег: 2. педантични бюрок¬
рат— пиеcm-
Bbom [бум] н* -е. -е eисn. внeтaп1a нрoткоттoН1a
висока ке/ю/ктутИ; бyн-
Böoi н, -s. -е. ебл. Böie 1. /еднИ; /aдни: г—мня; 2.
шск- хлопатар (голяма обувки).
böbi/n tri рядко превозвам с лодко.
Böbit/iшck п мoт- палуба зо лодки; -Fülucn н
недкaт; кормчия; -u^s/t лмюр- гребец; -inkci
и мср: дълго желязна кука (ло приставане);
-^1^11/ п мор, хангар зз спортни лодки; -mu/i
и.	pl. ^е/ мор. боцман; -'miinsmssi н мор.
флртски сержант; -nrcinrn п с/юрн. състеззине
с лодки: '-rri1l/мор. план зо тoтптcдc1e1нc из
екипажи е еnaеитaлl^игe лодк—; -sieg н мор.
недпнcн плненaн-
Böг п, -s. — хем. бор (слсмсшн):
Böra -е белa (вятър по Адраотике).
Bonax и* -, — хем, беликc.
Böueh и* -се. -е сел.-стк кистр—рин щопoр.
BorU1 и* -е, -е 1. мор. става, борд {на ксреб,
самолет); пoлубa: кораб; евиац- самолет: па -
sein ни кораба съм; па - вз келoб3; но бордо, п
cзмелcтo: па - niacs K/ieutt'hlfT/s иа носиси
кораб; an - /cUca качвам сс вз кораб. ио
cзменeг: von - ueUim с/нзом ог кораба; übt* -
Tall/i падам е мелcmе: Tel un - търг, фоб,
франко кораба; Mann ü/er -! чове' палва вън
веgoтa!: првн. slle Sorgen üben - непТс/ тзхeпт-
/ям всички /рижи, егптcним сс ог ВСИчкИН— си
/рижи; 2. ръб. '^H (на ч 01110* миси* чиния).
бордюр (на мратоир* сaлвтa); 'рий ио страха;
бордюр. ръб вз серб.
Bor62 п* -u. -ef4e L аал. /^1^3 из с'-^ 2. швсщ.
ръб (па мaсa): откос (по скилО; пoмoи).
Bord/Uuitt п /авица ио стана; -bucl п евеищ-
бердевo книга; -HC/ti н мор, служби ио
пaтoхоиar бордови служба.
Böndc / -п кеокр- uнедотоднa низини, лелн/a;
рaтии1O-
Bori/ll п* -е. -е бордеН, публичен дом-
BöгUCiwirt н съдържател ио публичен gем-
Böгd/rpг*/lt н икон. нcнoтo ио тринн^ига ио
cттaнaтa-куI1увип (прс транситарсне на земен
кил).
Börd/iп/k н мюр. иаииц- риднотенстраф ио кораб
ндн caме1eт: -TUi/en н мср. евиац- бордов
радисн; -Funkstst1ön / мор. ртднет-дecрaф/a
cтa/нии (та кораб или самолет). *U|unt п
аннаЩ: бордови птнбери pl.
böuel/u/m 1г, ръбя. поръбнам, обши вaм: галон н-
рам (с шарил, килии).
Bordierung jt -—п оöщивки-
Borrlkkiie/бордюр ио ттегеит; -ptiicn н мор.
dnuUliosen = пeнeнтитот: -sclH/ilt / = -kaitt;
-seiir/мор-, борд, стена ио кораб; -spurchanla-
/с ^бордона радиоуредба; -siili н = -/einte.
BoreÜ/gt, -п бордюр. ръб. край ио нщ-
Bbue/ -п cедим3; опасна мотcки пълно.
böuräl(lt'h) adj. пеел* с-в-рсн.
BbUliseh и. -ши. — беи. петcн; оcурcн (Boгтuyb
öiГi'iг^ulI^s)-
Borg и. -s. — зосм: засмаис: С/М пи' - ^сп.
nehmen давам. втcнзн пари е тocм-
Böuy2 и. -s. -е. сe1,-сн, скопен шопар.
bou/rn .г- L (clw. von c-m -) заемам ог икт. 1Щ-:
ризк. auf lem altei Kult/n - eтcнoн вз юнишки
в-рecия: 2. c-m etw. - заемам. давам /км. 1щ-
Bouy/u т. -е. - конто вземи е тoeu-
Borgec/i/* -—п взсмаис-даваис ни вcрccни.
Bbu/lt/ — печ, бор/нс (шрифт),
Bbu/isu п .мор. резервно, запасно въже,
böugw/s/ udv, тaeмооблaз1е (= leihweise).
Borke / -п 1. 'олa (на дaрве}: 2. лтеД. cгрупeйr
коричка (на рани).
Böukli/fllrclete9‘-acrtiZr/|вem- лишеЗ със егтуueз
(у говедата); -käTcn н заел, pl. кетеcдн
(Ipidle): -k/tpp н нексн- нрcие1: -iltu л
мелcки крито (RUyilna ит/сНег!).
/oraiy adj. 1. c кора от нерo: 2. сропав кито келa-
Boum т. -е. -е 1. поен, нзвет: източник: icu - die
Lebens. d/г Welsheii източникът но живота, вз
мъдростта; 2. мниеродеи, солен нтвел.
hor/icrt adj, /Лухетне] оcрa1ичeHr тccие/ръд»
Börnl/uih/ii / -сп етлaиннeнеcт-
Börsnl/e /мед. бетев eoзcдии-

301
boeeeln
Böгse!/ -п рядко кссия (за пира).
Börte’/ -п мaрг. борса (нтслотут* сгради).
Bönten/bencht т. -Uluii п борсов бюнcгни:
-drmc/cr и апарат зо иадекопнсн е белcюгo:
-nfTcktcn pl. лърк* öетееви цеиви книжа,
böusшh/lnhf/r -uäi/ly adj. марл* кегилзщ сс из
бетcиrmO; допуснат ио бетcoтз (ценни книжа).
Böu^ucnfg/st^l^i^^ п нърл* бетcевз сделка; -/uricl
н нарг; борсово катастрофи; -muldir н нарг.
борсов посредник; -munövrr [-е—р] пpl- пейор.
борсов— мo1eвлн р/; *“/öliruu1u f болcевo
'огнревки; -o/i/u/g f нарк* борсов провин-
/1'; -Schieber н првзр. борсов cпeнуништ:
-scUiuss н ззнтивинer затворис но бетcзгar
'^H ио борсовия ден; -spl/l п търг, игри ио
берcaтЮ; борсова cпe'у/oцня: -spekula/t н
търг, бетеев епcнудaиг: -verkehr н борсови
операции; -w uclin н търг- ижиотаж.
Börsianer т* -s. - пейер- търк, 1. белеев спеку-
/ант; 2. нлeн нз белcoтo-
Borste// -п Bouti и* -е, -е 1. нcгнни (и шск. зо
кoлo}; ecime Hsaun sichim ihm wic -n In die Höhn
косото му е щръкнала като нeтн1a; риск. u-с -п
1/lUYbu/ehu/n иекaтвзм сн росата (прен-); 2. бон.
внос (та стъбло); 3. map. ~m hnb/m нмам книг—
(пире)-
bbuti/m int/i h rejl. рядко (ла марo7eж} наежвом
сс. /acтргхвoмr (зо четина) изправям се; refl.
нтпрзви мн сс нaгинaгo-
/öutt/n/alntlyr -^1/1'1, -Tö/miy adj. нcти1-cтr
като чcгнни-
Bön,tienftier,pfaзг. шек, -viel п cвнии-
höutilu adj. 1. чст-вест (жиастнс* кръб. клина).
като иeтинз (каса); сплъстеи но пъдмо; с
ч—т-на; 2. ролк. груб, опп'; кисел (човек):
/го/е'/ ипб - на* /* гоЗ беше инат н опак; 3. adv.
разк. страшно много; твърде: er Uaite - vi/i Geld
гой бсшс ч—рнив с пoрн-
Börstlyk/ii / -еп раза. 1. 1иегрпхнaнеcTr ноеже-
/оет; 2. K1еe1е; опако ниетреeинc-
Böni/ / -п L гзнеHr Щ1TИT; ниш—в'* (като
отличи/ ели знак но чин); 2. бордюр (но Дреха,
фотария); 'орни (на снето):
Böntc / -п нъ^г. мор. картел ио параходи—
дружестви.
böui/mb/teizi adj- с гa1ен.
Вöuirn/maeh/rr -wс/сп, -winke/ н* -е, - посмал-
гeриcm-
Uöt adj, вж, bösc.
hösartl/ adj- L лош, зъл (със зла природа)*
зносгсв. кевзтe1: 2. меД- тденич-cтвeн (ту-
мср).
Bösartig/cii / -cm 1. /ещогИ; 'овирcгво: 2. -wel.
з1енaн-cmвcuеcm-
bötclem tr, правя откос (= abbösehlm) -
Böss hiriiitf -еп откос. накно/гна степа (на насип,
окоп* рса. жп. линия); не/н. ecнзрп-
Böschiun/t/Tuß н ееневи нз ваклова, откоса:
-g/sU н тралус вз 1aнденa: -wi^ik^tl н ъгъл но
иоклоно.
Uöse adj. 1. зъл. лош (чсавu* куче, език; нo1я); -е
Gewlttem н-ннетз съвест; den - Fciie, Geist
зл—ян дух. г-ниЗ. диве/пт; I/ -m Ruf stein/
нмам лоши репутация; ns Ist dich/ - /em/i/l нс
е козило е лош смисъл; 2 неЩr гибелен,
фатален, повреден: ile - Sic/en е. фатални
ceдмот'a; 6, стадн-ва жcнa: - Dünste т/оeрcд*
ни uaтн: -s Wntlen мин. задуш/ив таз (eмuтa):
-т Bll'/, —s Au/e дещИ; уточиевap1 очи; 3.
ядосан, сърдит: e-m, aul, über e-m - /ein сърдит
съм /ни-: - wc/den ризеълдвaм се, ядосвам се:
ш-m, —s Blut mscUen раздразним, р31cплдтим
икт.; 4. болен (ски)* тaтвaдc/ (зъб), възпален;
повреден: остар. ~/ Wesen cnинenеия: ein -с
Hais nп•1пзл-неr лошо тптно: nid -г W/g
TизвoнcHr uевтeлeн пън (същи е: .мъчен* тру¬
ден п^п!); & риск. (за усилните) егтищио
cелян; стриш-н: adv. твърде uноcе: с-е -
Aultc/uiy егрищ/е вълнение; ich war - rn-
scl/oc/ci страшно u/оcо сс 1тинищнх-
Bвse1 и, -п. -п 1. (бел pl.) рел. дивенпT; злият дух;
2. лошият новe'-
Bвue(u)’ п* -п, — зноСто); ,1дини; грях, н-pиcтнe,
/ichit -s du/el den//n нс сн мисля лошо н гоя
cнучoН-
Bötewicif и* -е. *cf(*eтr злед-Н-
bös/ursin/t adj-. c-m - siii зле настроен съм
спрямо /кг.; -gewillt adj. злонамерен.
boshaft adj. 1. язвителен, злоег-H; пелитринитe-
1—1, ироннч-/; хаплив (бележка. шамвк); —хи-
дeн: злорад; 2тлебc/; злонамерен; птоклe■т-
BöstlaГliiya/iIt / -сп 1. ятв1гcн/еcГ; хапливост.
eхидноег: 2. злоба, зноcг-
Bösheii / -сп 1. злост, злоба, лошотия, проклетия:
vö1lru - ecim изпъдиен съм със злоба; аи/ - ог
злобо; 2. ярост, т/ян, яд: er w/lß sich 'or - ilclt
eu iasenm тон нс може до сс едиисе он яд; 3.
тънки пол—тринки; я1в1гcннеет; eхиднеет: -еп
eu/cm казвам. подхвърлям пол1ттин'H-
/ösherelg adj. лош по cълцc-
Böuk/ti п* -е, -tt-c t дсха с д-корит-вн- риcтeнни:
2. еслар: горички; хриетo/ин-
bö/ll'l 1. = eö/c 2; 2. еснир. = böswillig.
Вöu/^nk(r) т* -/. -п 1. = Bosnien; 2. коиинк c пики-
Böuni'k/i m* -s. - ролг, знебcH; жлъчен. ехии-н,
иттитcнcн човек.
Boui^ilcr /*н1eт] н* -е, - бощ/ик.
bbsmleeh adj, беенc/c'И-
Boee Н; *ee; -е фом- пейор. L либеmедoгe1;
иирскгор из тaвеg; шеф; 2. партиен ведaн-
Bbesl / -п 1. елк. свободно стояща скулптури*
творба; 2. обл, цнци/и-
Botend* -п топки (ли скри па каке).
bossern1 iH1r. h спорт, итрия хокей (на .лед).
Bo/ucln п* -е, — спорт, игра ви хокеи.
bosseln2, bbsSIeremr bbsteiilrem iH./, h I. (nm e/w. -)
BoeehnwenU
302
модсл-рам; дялкам си; 2. е tr. прст, 'тея
(/планове).
Bossemwerk п стр- туcгиlки-
Bostom [бОсгси] н- -s. -е ряДко боснои (валс).
böswillig adj. 1 зненaнeтcH; зложeлo'cлcн: 2.
неЩr зъ/.
Bösw/lligkeit / -еп тнoнaмeрcноеГr тдежeнигc1cг*
eе-
BotC/Ik У, — бони/ик*.
eotaglsch adj. бо'ииичeеки-
eotaglslere/ intr. h епбнлaн тaен-и-и-
Bota/leleri го mmel /еoaaнииcекa кутия (се рас¬
тения}.
Boie m, -п, -п 1. пратеник; куриер; посл. вести¬
тел; deu Uln//nd/ - komm/ nscU нещоге итвeе-
гнс идно впеc1eиcттнe: 2. разснден (куриер);
хоп; порс/ски раздавач остар. -а (als -)
luufin 'иго рa1еи/cH; кути-т гнчaн; нтпънни-
вюм разни перъп-ния; slic -п с всяка пощи,
чесго; 3. библ. апостол, aнceн: 4. uтeивccт/1K-
Bo/emrdienst н кут1eреки служба; ~f/cu
рaтcнд/3r нутн-ткa; -/siy и курс, -зл-завс,
отиване в* тззеи/cн по работа (ла изпълнени/
на нщ. югшкжвтс); изпълнени— ио поръчения;
-lohe н остар. възнаграждение ио лизcнд-1r
кутиcт; е прен-; -zus teile neUиеетaвянe (напр.
на аас/тници) чрез лaтнеcвзн-
Botinf. -пет 1. прaгeнинa; 2. тaтcн11a-
/brmäßlu adf. остир. педиииeH; пеиnнacгe/:
покорен.
BotmäßigU/it/ -еп ннс, гоcuедегне; в/aдичccтвОr
зaпев-днип-егне; ui/cr jlt. - stehim намирам сс
пол нечие внaдии-cнве.
Bot/shifiy" -еп 1 вест. нзвссгие; пеc/a1нe: dir -
nm las Volk посна/ис до нитеgи: 2. посолство (и
зДиннете): iie (culeclc - I/ Soria ccтминcкеге
nееонcmве е Софни-
BotecbaTte/ ti. -е, - пее/ин1': d/n päpstliche -
папският иуин11-
BotechaTterehege/: suf - ио поентиич-c'е тoт/и-
p— (конференция).
BotecbaTisnai и съветник н поcо1cгво-
Böe/hb/n /1. -s. - 1. бпнnзлr нoпзт; 2. надзорник ио
господарски винарски нзби-
Bötihberet f -—п бъчвзтетнОr нинарcгво: бпнeoт-
11^3, кaнaр/1цa-
Bötilch Л1. -е, -е ч—бур (зи пране, зи занаятчийски
пужДи).
Bo/tinr" -п дамски бот—нко.
ишс/ I. 1/, сел.-ст: бнИr мп1и (лен); II. 1н1г- hризг,
пптeи mренaве.
Boudoir [будоар] п. -е, -е будоит-
Bouillon [бу/Иб. инсир: буйЗ]// -s лона- бульон.
Bolullib/eul1t [бу/ЗЛ-] т ф-в тел зо лошинкн н
'auтетc-
Boulgvsrd [бу/вaт] н, -е, -е бу/eeaлд-
BoiilevarrdfIterattur /бун(erнäp-]/бyлeтютднa ни-
г-рaгути; -prrtse/жпнгa; будeвoлдни преса (си
сензации).
Bouquet [бук—] и. -s. -s 1. китка от цветя; 2.
аромат, букет из виноmе-
Bbuu/eöls [буржоО] т. -- ~ 1. бутжеи; 2. пейор.
заможен ссизф.
Bourg/oieie [буржоо-]// -п /-н-н] бутжеoтня-
Bowle [бболн]у/ -п 1. бол— (питие); 2. съд зз бедe-
Bowli/g [-еу*] -, -е, -s боу/и/с (аиД скри с к/кла):
Bo\/* -еп 1. сандък. ковп-жe; абонаментна кутия
н пеpaгз: 2. nт-тридкa зи кон (с сбор); 3. тираж
зо отие/но кедa: 4. отделен рани е итножбa: 5.
филм, кабинИ; 6. кошар'* (за д/ще)-
Boe/ball л- -beutel т* -b/ree / спорт- круши.
чуван зо боксьори (= Piunchln//n1 1); -beutel н =
Bbekth/ulei 3; -celU [бокскаф] п = -/аТ
Boxe/, -п = Box 1 — —4.
boxen I. in1ri h спорт; бе'cувзм се; II. tn. refl.
пран, блъскам (се). нущ'ин (се) (в ребрата):
man mu/e /ich duncl ile Well - човек t^öto да
сн пробиви с лакти път е свсто.
8oxe|ГtHr -s. - 1. спорт- боксьор; 2. удар с юмрук.
Boxrr1 н, -и. - бенеeр (порода куче)-
Boe/n' и, -S, - полим- кигийски боксер.
Boxguai / -еп I. пейер: послоянно боксирал—.
бо'cувo/e: 2.cбитaн--
Boelm /. -и, — боксин (изкуствена кожа).
Bojo/kali п телешка кожи; -гПу н спорт, ринг (за
бокс);
Воу [бой] т* -е, -е 1. млад хег-н1eтcки прислуж¬
ник зо тoзптaшaнe; 2. mсисn; сруб* флаиедсла
нзmeрни»
Böyleö1ti [бой-] и* -е, -е бойкот.
bbyköt/i/г// tr. беНкегитим-
/*! Urn! inj. 1. пфуй! (израз ни отвращение); 2.
нnту! (зи спиране па кан).
brabb/ln intr- h розг. мънкам.
brach adj. 1cтзcиmr уcит-/; преш: н-1зпентвз1: -rt
Lind угир/а зeми: deu A'/cn ii/gi - нивото c
останела зо уcит; siinn Knälte - liegen lussnm
оставям си/нте сн н-изпе/звo1И-
Brahback/r m угарни инво.
brahbacke// 1г. t/nb. (обoнc: ulbrnehncаlrt) ел3;
Лoзеривaм (угарта нави):
Brache/ -п, Brachfeld п 1. угарни нивa: 2. сомо
Brccbe у/зр: der Ackcr liegt Im l/u - ннвата е из
утит-
brahb// t^i 1 утaрИ; оставям вз уcaт; 2. brach-
neknrh-
Bnacber m, -s, - 1. орин; 2. = Brnehvo/el-
Bnächei /m. -e. — = Bruehmbnd»
Brachialgewalt /Груба с—дз. 1ocн/иc-
Bnacblamd н с/л.-сп. пeднuo-
bnachlege/ tr^. .гнЬ. с/л.-сп. еcтoтии н-обтибегeн
(нева)^.
bnachLI/gen* 1н1г. h t/nb. с/л:-сп. /ежа но уcир: 2.
преш. остотом иeитпе/твзH; необработен.
Bnacirmomd t—, -monct и нeрвcн (нар. ли юна).
Brachs л, -ше. -с в^, BrneUse-

30’
Bnc/drord/nng
Bncch/scbn/pUr fзоол, енд бекас (8ebibplx).
-m, Bnacbs m* -ns, -r, Brachsen m* -/,
Bnachsme / -n, Bnasse / -n 1 лоол, плог—ко
(Abnimis brumn); 2. само Bnacbe касапси— нож.
Bnacbvog/i m зоол- генян cвнлeц (Numnnius
В ufts).
Brack i, m, -s, -е 1. търг- брак, 1ещa стока. ризк.
марда; 1 малкото иа срибн—т— животни; 3.
нcииcт кехлибар; 4 недъг; & тeч1a пода,
смссава с морска (при устие не рска)* 6.
педтивзнe ви нacнU; дн/o-
Bncck/1 н. -п. -1 1 вил левне куче; 2, малкото ио
трибн—вн ж1вег1И-
BracU/2/ -п е Bnackim/ -псп ж-нс'иги на B/acke1
1.
buuckrn tr. öтaкутaмr етдc1им (негодното),
Bracken н, -s, - провср-тел вз стоки.
brackig adj. 1. /ош. бракуван. тазвoдeH; 1eгеи-н
(смсua); 2. еон-1е*cнииъ' (вади)-.
Brack/v/eb п /сгоден добитък, добитък за брону-
еоис; -wasser п cо/-не*cлидкa ведa-
Bnclmän/, B/chml/e и* -п, -п бтaмнH;
brchmf/isch adj. бтиuи/cк1-
B/c1mcnIemus и. -, — браминизъм.
Brcinr-D/ein, -dreie [брс3илре)3и] т* -е. —
итт1пи/e но метгц1 (/.мигрират/ та калеми
учени); -tru/t [-трисг] н uезпнeн тръст (екип
от учсна* саваmнuщи привимслсмвомо)-
braken tr. сел.-ст- чукам дсв. мъии-
Brem1 и* -s, — бои. жп/гугO; жинивики (Genlsru).
B/am2 и* -S, -е, B/аmslengeJrn/op . бтиuенc1ca (ни
мачта).
BrcmCrbas и* -. -sn пвйор- надут еaмехeo1eц;
фанфарои.
bramanbeeleren intr- h пейор. cимохвзнcтвиU;
приказвам но cдлО; фанфаpoнcтeувзн-
Brammr / -п техн. блок от cулеве жc1изе
(лалово зи валцуване).
Brcm/nabe Мю>р- брамрейка; -St/ege/мор. вж-.
Вгат*’.
B/c/ch/ /блзт^шCr	-п нърк. öлинЩ-
Bragche(/)ke//t//e [бтäш-Г/отннaюиe ио спе-
ннoд1еcтти-
bragchekumd/g /бтИш*] adj, нъ^р^л. uетнивиш бран¬
ша.
bna/hh/nmäßig adj. отраслов.
Brand н- -(е)/. -е 1. пожар. огг/: In - etcUem готя:
I/ - sctzem, stecken подпалвам; c-m - (in)li/e/
подпалвам. раздухвам етп/и (при ножар); im -
kommci, /luniin тouoдвзu се; 2. псчснс, изnнпи-
ве (ни тухли е nсД-): фурна (производство ши
едно ссчсна): zw/l Brnnde 211/11. Ksik две
фур/н цитни, тир; 3. (pl. е Шг) гетящи нeпe/н-
ца, славия, факдз (и ftod-): с-п - 5'111111*1
тaпеннтнaм гетяшa т/ання; 4. мед. рана ог
11cор-/О; ог С1п1цe; /игор, ебcер-нa раиа (от
иуртумf}^; изгаряне. кзуm-титирa1e (па бални
месма): 5. ссл.-сМ: цс/нна. получена чрез
изгаряне ио дърветито, пожарише; 6. .мед.
соисрс/а; 1eкротo; 7. бон. славия по житата (и
др, бсл/ста по житнитерастения); 8. жеги,
зноИ. жар; пр/Н: /единИr страстна възбуда: Im
-с lee Miitigt 11'1211 умнтин от жажди н зноя
ви uдoд1cго: 9;разг- жажда: - Unbnn пол— мс ни
водз: 10. ризк. питн: п сстер. um ile -е
/cils/em опитвам почнато: sich uus dim Чг
macUin еф-йнвaм: c-m auf den -ri lic/cn с/сдя,
geöio H'r., ие то изпускам нз ечи-
BusnlfUlaurt -п птищкa ог изгарян—; -hombe /
носи, запа/нте/ио бомби; -Uniel т. -s. -е ризк. 1.
иасгоятсдна молба зо пемеш: 2. нтuомн1гeн/О;
тиилaшнг-н/е nиене; -емиеп п* -е. - ж-няте зо
дaмгеcтoиc»
bna/d/m intr. h (за нални) нauитaM; разбитам се,
пран, бушувам: iie icliilichci Ai/niTc /rs/de-
tcm ge/cn dir Fettung неприятелските атаки
лип-рах*. налитаха етeшу нт-поеmma-
Bra/der и* -s, - 1. мор. нетaб*пелпa/нич; 2 -
B/siUTucls 1: 3. e Bränder н hoch- тoпюннo-
Bnc/dTackrl f тouюннтcднo факла; е прсп,: dic -
ins Auf/ts/det искрина из въстанието.
brc/dU/st adj- ег/-уnет-н-
Bragd/Ti/ck(en) н 1. бсн—т от 11cетc/е; 2. га/гре-
няcaде миcmо-
Brcnd/Tuhhs Н 1. вил ние1ни; 2. риж кои; 3.
стуи-нт от втор— семестър; -уц/s t зеел. бял
ангпЧ; бял к-н-фар (Tudorns tüdbnur; -/ане . /
междина между иве стриди; -gre/chost п типa-
ннтенна гти/иm3; бомба; -u1rcCe|' камбана зо
пожар; -//■cI п ирхсел- гроб с праха - костите
из итгет-1 мъртвец; -lin/r f нает- капак но
тaпoннa; -lerd н огнище (па сс.жит- бю.ласм).
brcndicht, bncnd/g adj. 1 пет. тнанвян; 2. мсд.
тин/рcнетeн; 3. зoгеря/-
Brand/inepekton н /ипoннlи' е пожари* команди;
-Ucg/ete/ и носи- - -bomb/; -кане f 1.
осигурителна каса ср—шу пожар: 2. осигури¬
телна суми зо стрила; -/oUle / иптв-ни н^гнн-
шз; -kcömml/iö п пожарни команда; -körn ш
жито, певтcд-не он сние/я; -kugel . " ’ = .ur-
tcUbts; -latilch н бол. полбе/ (Homo/Iihr;
-l€^g^un^U*.önc7«p. ~ -s/if/niy; -leitee/"nежитни-
кирекз стълби; -mul п 1. бен—с ог 1зcет-не; 2.
клеймо, ламта ио лоÖ1тпK; nтccтъпllик; жито-
сино място, пран- nетер/о пелго.
Brandmalerre/nирогрифlня-
bna/dmarke/ tr. псйср. отбелязвам с клеймо
(чрсз изгоряна); димтеcван; к1еНмоевaм (жи-
асипН; итссmaпнищо): прси. заклеймявам. жи-
теcвим-
Brcnd/mauer ^ов^(у^п^о^еи зид между иве сгради.
противопожарни ст—вз; -meister н пожит-и
комини-р, началник.
bus/Ui/u adj. раза. съвсем неB; нетc/1чп'-
Buu1U/öpilr п оси- жннег/О; nри/eceие е жертви
нтeз изcирян-: -Ordnung/правилник, рсд при
Bus/itpliz
304
тосенс ио пожар; -pilzm бол. //№№ (Ut/I1uyö);
-pro/t - / - мслеем, проба от сребърно руд*; -rost
J- .мед червен вятгл: -'rost мсисМ: скоро но
neн'и зо ueпe1e но рудо.
Uulgduöt adj. оc/e/епcрв-/: -ct Hain иркоч-твc-
но косо.
Bun/d/talbr- / ' мехлем зо 1тcот-/е; -scliicn н 1.
шета он пожар; 2- рино ог 1з/oлянc-
bua/ltclatzci tn. untrnb. Х.соан- издигам коигтн*
бунии; 2 оп/ииноcним; егрaбвзн: и/улвам;
Brandschatzu// /.
Bun/it'häizn// f оценка но опожарен и!он.
Briid/schiii п = Bnaid/r I; -schütz н тa'T1/*;
тaшнгa от пожар; -söhl/ / - гaбзнх*ег*т (па
обувка); -//111, -stillt, -stillt - /1. нас. пожарн-
те. пепелище; 2 ос/ирг. А въcн1шaрекo
клало; -slcucr - /1. контрибуция; 2. ловък, лепни
зи нос сроди/нтс ог nежит: -stillt* л подпал¬
вач. е прст-; -Stillung/'пелпaдвaнccгно-
BrlgUug|U/; -лсмюр. nтибюГl.
BrsiU/vrrsicherring/ ' оcигуривиll- срсшу пежaт;
тиcттихевки ог пожар; -v'öyrl н соал. нетеки
насновиш* (SiCT/i ilttlpcs); -w■1cCr|1» uте'H’
попожитни ехтaиa; пожарна стрижа; 2. мюр.
сгражени кораб; А пожарникар (а маемър,
сили); -wudUc *'м\е'д. тзнз он 1тcерc/е.
Bnu/Uy [брИиди] и. -s. -е öтeпдн (пилее).
Bna/lfzclchci п = -mal; -zct/ci н = ■ - /rief; -ztuy
п öellтиll-
Bruigt/kiik л не/осенз тoл: -will н ракия;
-wvcI/Urii/rulI/ра инджин1 гнц*. рсза. кaтa/-
Buatii / - вил путa-
BuuSIilUien и. */»	B/sstHcr 14-ер] и, -s, -
6тoзи1cп-
busslllä/ith1; /uatliit'h adj. брaтилек1-
Buissef. -п.мор. въже зи хоризонтално лниж—ии—
по платната но кораб, брос; леел, uдигикю-
buatuuem tri мср, обръщам платната според витпрз-
Buäl п* -S. -е обл. шв/йЩ: къ/uино месо (кайма).
BuatapT/l л печени ибънкa-
/nälcin iH1r. h tr. ттиcлвявoMr пържа малко,
тoпължвзм мccе-
/nslrn* I. tri пържа. nеипържнам; пека; b/sua -
зопържвам до зачервяване; фам.: e-m с-с Extru-
wuntl - правя /км. изключение („хатър“); dn
bunt miu e-n e-m Storch! чудно р*бегз! (са
учудване. възмущение); II. in1r. h пържа се; пек*
сс-раза- in d/r Somme - пека сс ио cдъиц--
Bunirn н* -s, - 1. пeнe1е: lem - ansitzem, sufu Feu/r
stellen слагам ncч-неmе io оcъ/и;рoтт-: ein leit/u
- тлъст кокал; lem - riechen е, полушвам какво
c; 61 полушном кьерaвоте: di haU ich lem -!
оцапах я?; затаих; c-m lem - veusalzem uрaти
/км. да пр—седве; обърквам му плановете: 2.
месо, жннон/о зо пcнcнc-
Buii/n/U/ült forme- сос из ueчeне; -it/itr н 1.
човeн; утeЛ; конто върти щищ; 2 ш-ш (ла
печ/нс); -rn/ttcr п /ож зи ueнeне; -pluite/ =
-schüss/i; -rock л шег. рeдинcег; -schüttel f
uдеекa ч1/1и за пeнcне; зо пържено; -wg/irr
н = -drci/r.
Buäirur Brutrr л* -е, - - L шиш зо пeнcнc: 2. шск.
хлопка (лош часовник); 3. пвит из вино (бс-
.'лвСМ).
Bust/fisch л пържена тибa: -flettcl п печено,
cевcжде пeчeне; -icrd н cеmвзрcкa ueнкз-
Bruril/u и* -е. -е пържено кюфте (си .месо ли
зеленчук).
Brätiliu и, -S, -е тио/н. вид гъба uдcнuннз (=
Reizker. Li'tirluu Ucli'iosut).
Bulifbir/ - - -е, -оТсп, фурна вз печка; -pfliir /
титан; -uöirt - f фурна на печка; -гои/ н копв-
С'3рa-
Buutsch/./, *пн/уз- вио/а.
B/sisclcr и, -u. -; Busiscllui ш, *СП; -еп муз.
H1олиег-
Busi/SpicO н шиш зо пcчeнc: -spili п мир- котвен
рули/, бтaщпнн: -wurst /пържена нздeницa-
Buäu //. -S, -и ивсир- обл. 1. бирария; 2. пито. 3.
бира от едни норка; 4. пивоварно.
B/sucl л* -и, -е 1. обичай: nach sl/en guten -еп по
добрите стори ебниaн; in - /ein оöнчaй/е с; dis
ist hei um/ - такъв c обипaиг у вас; 2^ остир:
уuеmр-öн-ниle-
erauuClen-n гедcH; нтпелзтocм: -nu Plend годен
(ле рибата) кон; (inte Kl/Ii/u uind noch - тези
дрехи оре мотан до се неcягs
Briuch bar keil/, — /ои/ост.
/niuchrn I. t/i 1. нуждая сс, нмам /ужл* от нщ.;
н-ебхелнно с. трябва- ich /rauche G/li, Hilfi
нуждоя сс от пари. пенеш: er /rauchl nichr eu
/ommei няма тaще дз —дво; ns //auchl /I'll
/l/icl eu sein не c не/кенa бързо; ризк, e 6e? zu:
Uu /raucht/ Ul'l ilclt durum bemühen ис си
приви труд; dns lälle en ilcll (zu) su/im - по-
иобре до ис ö-ш- со казад; троил die kön/tc ich
so - много ми с nтигтибвaне: ilcl - wir genile
тъкмо си ни притрябвал; 2. употребявам: linse/
kann man eu sll/m - гова може до сс употреби
за всичко; die ka/n ich /I'it - товз ис ми върши
лaöогar II. рядко iHtr. h imp. G was brauch/ ns so
'1111* Umsinmle за какво со то/кова церемонии?
Bnauclium п* *S; Чт обичаи, традиции p!,., бит.
BuauciHittcr п потребителско вода (и н нидуст*
рояло') (aH1: Trinkwstter)-
B/sur/. *П; сстср. B*uui^<^,jt -п тeждo-
b/sucn I. tr. (оспор, Uulucn) refl. 1. тзри бнти:
тсг- взря. птнгегвям (лекарства; 6uлин); 2. е
refl. пейер. снася, /огня, тъкмя, кроя нш. /ощо:
die Hexe/ - Sturm н—ш—цитс готвят були: песи.
is bnsut sich нщ. (еттaхег/еr сс Hag-ca, готви;
II. int/^- h 1. втH; кипи, вълнува сс: dus Wn/ee/,
ins Mr/r /raut водата кипи, морето сс вълнува;
2 стели сс: Nebel /гаи/ мъгла сс стеле; die
Blrger ilc Wiesen - над пнз1инит-; но н-над-те
се стеде мъгла.

305
Bncut/wcrber
Bnauen m. -s, - пивовар.
Bnauenei / -en 1. пивоварница; 2. пивоварство; 3.
пивоварене.
Bnau/gerecbtigk/i/fпатент зо uиeеeoрcтве: -haus
п = Bruueuel 1; —u/nungjr пнeовзpекн еснаф;
--me/etrr н нa3cтел uнeеeoтr брoуcл-
bnaun adj, 1. кафяв (косо), мургав (лице); нeеmо
черноок, тъмнокож: den -е Möhr нeр1ниm;
негър; -е Niclt тгнни /ощ; - /nbunmni зосорял
(от слънцето); - //ll/'kt ио тгм1окзфиви
петна (uеn); - gestreift с кафяви нв—ци; in Butin*
- bratnm тзнcрвивou е масло; псйср. iie -с
Veu/nm/nnh/ii потет/ете хиг/cтиcгко м-лоно;
2. subst: das Braun, -е. — кафяв птиT; нoфите:
das - illil Int Roi кафявото б-е но нcттeне-
Braum и* -е. — Me^aHa, бобо Мецо (ет приказки-
тс)-
braunäugig adj. с кесн-вян- очи
Busui/Uär лоол, обикновена мечки; -Uncut J'Om.
чeрне френско cретдer кзcие: -Uier п нcр1a;
мoнневo б-рз.
Braune(n)1 н, -п. -п 1. риск. кафяв кон; 2. ризк. =
deu Braun; 3. кестеняв муртив чове'; 4. псйср.
хитлерист.
Bnauney. */; -п 1. брю/cтки: 2. сстир- = Buiut.
Braune'1 п, -п, — бира.
Bräu/е/ -п 1. муттaвоег» ззготя/еcг (на тен); 2.
ралк. меД, ангина: 1115'11, häutig/ - круп;
/ru/ei/е - gифmeтии-
Bnaunelsemre/elg и, -erz п, -ocUer п .матер:
н1неннт-
BrcneMIIem / pl. 1. в—и cдиeз: 2. зоол, т—д
пна/и/еки дрозд; 3. бон- пcр/1H/ик; ин/че
(Ssn/uIubr/n)-
bnäu/r/ I. iH.r- h ref/. (ли .месо при печене)
ззнcртятaн сс; обгарям (от слът/щсмс). петън-
нявзHr зимургтвявaн; Im Hc/bsl - uicl dic
ШШ/сп deu Bäum/ през есенто листата из
ипттemзтa се ззнeрвяeзг: II. 1/, L обгарям.
опърлям: di/ Sonne Uräunt die Kurgäste cдпннe-
но оöттти нутетг1егиг-; 2. тзппржтoU; зoи-т-
вивaи: (Не) Zwicbcl In Bult/n - тaппт*жвaм;
ззнeрeитoн лук n мзc/о: Bräunung/"
Brcun/TCule " някои болести по растенията;
-fishl н лоол- т—д делфин; -fucls н дотecт 'он.
braun/haarl/ adj. с '—'-1^- 'еcн-
Brann/hemU п 1. хнил. кафяво р-за (не тeмлс-
Тuсm}; 2. пейер. тсмlл- кaфяворит-ц (хитле¬
рист — члсн ни S- А-);- .^r^ölz п бон. брaти/еко
дърто. пeрнзмöу'ове иървп -/öei н бон.
къдраво тeдc: -krUle /кафяви nъг1ншз-
/пг unlieb Пу. ппт'зфяB; 'зф-ни'aв-
Bnaunechecke(n) /н. -п, -п кафяв кои вз петно,
bncunschrckig adj. кафяв по шарки (кан)-.
Busun/spni и матер: ионем1г: -sici/ н .минер.
ми1lгиневз TУД3-
Buun/öui/ngu/peллaне]lгити/c из пивоварство¬
то: -pffi/ir / казан зо пнвевитcнc: -^i^r^cll п
патент зи производство нз б—ра
Bnaus и, -is, —: Im Sius uni - leben живея е
шумни уиовелcтeни-
Brautshr /" -a. Brausch m* -cs. -cm 1. обл. ролк.
отток. полутниз; 2. доил. бобиики. цинннa нз
нc1еге.
brauscb// I. intr. s полуви сс. огииa: II. iH.r- h (з*
жребец) нвндя-
bncuschig adj. еmeк^1-
Brauts/" -n 1. вренс, кипе/—, ферментира/с: d/u
W/In ist In deu - виното кипи; 2. душ: eine -
mehm/m вземам душ; 3. по/нвтн'* нз /eH'a?^
рилг. кипящи. шумяши /нмонaдa-
Bnauserbad п душ; -ge/si, -köpf н 1. розл,
неспокоен дух; cnтнхaB; избухлив чов-к: 2.
само' -köpf и - Brsusn 3; -g^clt/c/h/ii /
удобство, възможност дз се вземс душ; -Limo¬
nade /вж, Bunu/n 4.
brausen int/i h s 1 h бун3; бушувам. шуниr eнз.
ехтя: der Wi/U. las WutslUr das 1411*, deu Waid
brnust вятгрп' буи1; водата шуми. морено
бушува. торита шуми; ce braust miu in den Ohne/
шуми мн е ущ1тe: bunus/nd/г Beifall бурии
ргкеn1яекзн1я pl.; 2. s фам. минава, профуча¬
ва кого хана. фурня: die Pl/nd lei Üben d/n
Gruben /ebususi конят птефуч* вид окопа 3. f/
кипи. е пран-; 4. re/l. uicl - ралг. вземам луш -
Brcuse/pulven п прах зо шумящо пиг—г (натрие
ни сода)* -wein и шaнп*/е'е; гититино вино;
-wied н 1. вихър; 2. лудетина.
Bnäueiührni п бирарийки.
Braut/*, ч— 1. годеница; бу/кз, невяста (« Деня но
сватбена): - die Himmelt кoнутcткa; 2. лоол.
в—д патица (Anat ./ponss); вид нешeнк* (Nocins
epemtar; 3. бол. нeлcбийкз(NlUh11ur; нcpllи'a: 4.
псйср-ролк. д-бс.
Brautcbr/d и щун/о тесслне е /звe<иeт1cге нз
сезтбо (= Po1t/unbemd)-
Bncut/c/zug М; -gewc/d п булчински дрехи;
-anestat/ung/нeит: -beti п бтиино лcтне; ложе;
-bitter, -bewerbe/ и сватовник; -fallt " 1.
отиване зз булката; 2. посеш-нис из тедcll1ц1-
те у роднини: -•Uee/ п = Ho'ez/1tsfnsr; -fül/er и
1.	конно пт1дтуг*вa булкиги до ентзрa; кум; 2.
щзфeр; eтген-евигбир; -gesclcnk п тол—ж—н
педaтъ'-
Bräutigam и, -и. -е гол-вик; младоженец.
Buauifju/yirr f - щзфep'з; -kind п пр-лблaчно
дене; -leui/pf. cолeници: нлзлежeнци-
hnäutlihb adj- Öyнчи/ек1; невестински (срсмяши)^.
Bncutrnacbt / брачна нош: -^i“leg н геиeжc/.
вe/нaлcн uтпcгcн; -paar и тоиeници: младо-
ж-нци-
Buiutschaft / — 1. гедc/ичeегве; 2. пт1ки-
Braui/Sclan/елпеда (на .мамо); -schl/irr н було.
воал; -schmuck и тcнни1eн /акнг: -8/11/ н
вcнчaнllе одеяние; -siu/U н естер: /оиeи1иcе-
mве: -Hugli н сватбена ке1a: -HirUir и
20. Ненене-бгятaтcн*и тcи/1K; гом I.

Buuutfzuy
306
снатовни'; -zuy m сватбена препecня-
Bunuwnsen п пивевзрcmво-
/пй' [-оф]. обич/ ei/ /*1'1* [*вcр] adj. 1. кротък.
послушен (дата): lu bist ein -ши Kcul леöтО;
пеенyщ/е меuчe сн 2. рядко храбър, смсл;
бниcетодcн; ein -nr N115'1 смел нетcк; ticU -
halten държа сс храбро; diu -е Munn irnkt an
eich snl/sr zui/lzl cueния'; добрият, бнaготоg-
нниг певe' мисли нaй-nоенe зо себе си; 3.
пти1-жeн; кадърен: time -е Huuslruu добро
денaн1ни; 4. нccmeH; почтен, добър: dis l/ißt -
land/!/ това сс '*№3 да сс постъпи п-cг/о; 5.
разл- лоста cеням; т1зчитe/e1: лоста; сумата:
-cs Geli Uabcn нмам н/е/е пари; 6, adv.
nрaв1н/еr егн1И/О; чудесно; sehr -! н/ете
добре! отлично!
Bru'äde [-тГ-| / -п caнехвзнcmве; употегне-
Bravhrl tf — 1. пеенушноег; 2. ч-cг1ееT; пеигc-
неcm-
Bni'o [-но] /н. -е. *t/---vi оспор, внс. разбойник.
бандит, платен уб-сц.
/ulvö [-BoJ ! inj бравю’
Bus'öuu such: Bni'ur /*нул] / — ние, 1. муз,
внlтгуот/оеm; 2. смелост .
BuuYOlululllis/ugu [*нут*j f витгуозне; ефектно
постижение; -ttÜ'/ [*нут*] п вирнуот/a; ефект¬
но писса (преДемне н музиками): трон, er hat
uicl ein = ueieis///! со/ям подвиг извършил!
Buäz'l /. -п ломи. = 01^1211.
bräzeli iH./i h кепе. = №111/.
Bu/ak /бтcк] ti, -е. -е лека, еmвотcнз кола (залов),.
Bncclbnna j 1. с/л.-ст. /—]|очу'ач'3; 2. мисо за
месене (по хляб).
/nccl/su adf. крехък. иуuннв: физ. плcиуnниш сс
(лъч).
B/cchbark/it /	пречупваем^/на лъчи).
Bu/'i/Uohne - f — тcнe1 фасул; -U^n/^clisil мед.
холерин* (у .малки дсци),
Breche у. — 1. = Bree1/sn/: 2. ссл.-сН; [врсме /ш]
лзтбнтo/c нз 1C1з: нптш-н- но детc-
Bunchelsnm п псхн- лом (инструмент).
/urcien* I. tr- ne/L 1. чупя (хняб), cнуuттм; а пран,
(рекорд); ломя, mтощa (камъша): Maumöu - вадя
мтoнет: sein Arm Ist ucbuocUem ръката му е
cнупe/a; c-m Aul - егнупвзм K1он: sich D lem
Hais - счупвам сн сдавита, е прст,; die b/ich
ihm dih Hals това то погуби; FincUs, Huef ~
чукам /—1, коноп; Kom - меля жито из бу/тур;
ein 8eUlöss von der Tür - тoзöнт*м брота
'0'01^ (ши врели); ticU D BsUm - проб-там си
пън, е прст.; 1и/ютзн са; прст. dus Eie - счупвам
1cдевeтcr Herzen - u/-иивзu сърца; ш/к. er har
mancier FluscUe lem Hals /eb/ochem лоста
бутилки е изпразнил; 2. е refl. с/омяном (сс)
^^0—060* упoрuмoсм}* разбивам (се); над¬
вивам: ile Well/m - sich in dem Felecn пълните
сс лaзбнвoг o скалите; d/r Schall Urlclt sich nm
lim Säulen звукът сс егрaтиeз от неле/игc; u/im
Zorn b/aci sich nm meiner Ruin гневът му са
енемИr разби о моето еuо'оНcтвнe: прст. RlieUs-
nc'hl /rlcll Liie-ichr 1мпeтaтетcноте птaве
прави невалидно т-мекото право; Kuul b/icll
Miel/ при покупки наемният легонер подо; 3.
фнз. nр-пуnнau (лъчите); 4. посн- късам
(цветя* плодов/); 5. прегъвам (лост хартия);
6. престъпнам, нaлуш*вaм (клетва, зaнеи; даде¬
на думи): ilc Ein - uр-нюбоgeйcтвувaм; dus
Schweigen - слисам край ио мълнa1HcmО; про*
гензтн*н; 7. предимно като part. gebrOchem
еmеc1ям; нюa/ентaм; ге/увaн (багри): uebrb-
cicne Fsuben убити цвcгеec: 8. 1н1г. h е ref/.
певтпmaм (кръб. слуз* жлъчка): iln Speise vom
sich - повръщам яденето; 9, ние, dcm Ackcr -
тaзоринaм нинаги; 10. /efl- ile Woik/m - eicU
облаците сс тaзкпевaг; □ ралк- : lim Stub ü/eu c-m
- осъждам яке; etw. vom Zaum - нмnревити-
TaU; започвам нщ. 1-нaлeй1е; безпричинно;
etw. ü/ens Knir - птзви нш. пеeъpx/еcтне; през
куп зо гтещ; р-шавам иш. с вос—дие; II. 1н1г. s h
1. иуии се. ломя се. кърша се, разбивам сс
(даоua* ос* кокали, клон): die Bäume b/scUcn
uilen беи Litt den Fuüclie клоните сс счупих* от
тежестта но п/одовстс; прст. die Geduld /richt
mir гптпe/нcто ми се нтнeтпвo: der Susi war
/-/'1/11, zum Bue'h/n 'öii caлонпг бсшс пре¬
тъпкан; 2.	подгъвам се: mir - die
Kilc. ich /nccUc I/ ilc Kale 'е/eнeme ми сс
пеикееятaГ; подгънат; 3 нт1нтoм (внезапно
oмшякаДа} итекaпaM; показвам сс. изпъквам:
sus dem Hiitenls!/ - итcкaнзм нз ззсздзтО; len
Mö/e; Ule Sonne /*1'11 Uurci die Wolk/n луната,
енп/цcmе изниза из облаците; die Quelle U/iclt
nus dcm F/isem 1тветъг б/нка от скалата; 4. .т
1aцcпeoн се (кожа, коприна), пукам се, късам
се; 5. h u nefl. (за клас) мутирам, птcccктaм: 6.h
скъсвам с нкт. /p.: mii c-m, /-*Gcwolii/it, бе/
Virgin/enlel/ - екпеeoм c /'1^.. c птивичкa;
миналото; 7. s (зс м мляко) cпcирвa сс, прсс-ча
се, пребито сс; истар- (са вино) размътва сс; 8.
die W/tt/r /niclt нрeнc'о сс тaзncдрИr еuтoвя; 9.
Л лов, (ла доасч) роня 10. h лов. (за Дивеч)
тичам през клонак н шума 11. 5 мин.: ein Erz
Url'ht wo някъде нзнитa; показва сс туga: 12. .у
ile Au/ti //cchen очин— сс оцъклят (ши уми¬
ращ); 13. pa/t. //broehen; мел. /ebrbeilme
Liilt мат. ничуп-иа нмнии; мит, //buoeUlm/
ZiUlen дробни ннc/a; »иyт. uebubehene A/konUe
акорди. ниито ге/евc сс евнтят uеcлcдевaтeл-
ио (кило с арфа); UlbubeUlmls Deutsch ep/ccUcn
соноря потaнe1е нcие'и; //bubeUlme Stimme
унитиш; тaмнтaщ снос; ein UlbrbcUemes Dach
тcтacевнл-1 покрив; irr uebubeUnml Gu/is
/рохизднян cтaт-ц; eint irelmai /ebrbeiemn
Tncppc стъ/биш— c три площадки.
Brichtr m. -u, - 1. ['aue/о]трощaч'a; 2. иг^о^р.
егнcенa; стръмна тънио.

307
h/el/epu/ig
Brech/та feC1ne/"I. кaмeнегрешaнкa; 2. ссл.-сн-
uo1aн'0 зо лен; -munl п отвор но к*мc/отто*
шaннoтa (зи пълнстс): -meißel н жс/сзеи дост.
/ом; -miitel п мед, средство зо повръщане:
ризг. wic ein = Hin/ci оmвтomиme/c1r солен cпн;
wahres =! гадел. еттттmume1-1 човек!; -pnnUt н
фил- неикa но пречупването (та лъчите); -reiz
н меД. таge1e: -/ülr/мед. хонeлa; —Stange/=
Bnechitng/, -cm 1 вж. b/ecUem; 2. фес. ирeнуивoнe
но вълните; ътъл но плeнуптaнcт•е: 3. сзикози.
отслас: unbe — gibst; HulU — 1bld; Siech —
811'11.
Brcciuigtfc/cne /фал. ттн1И1a но птcчупвoнc-
но; -wii/tl и фал. ъгъл но прcнупвo1eте-
Bnedoulii/, Brrdulje /öтcдyльee./; -п обл. ряДко I.
затруднение: In (ег - sein н*мир*н са ви гяcне:
2.	марс (при игри та табли).
Bne/cbes [öтllиcз1г/- öтич*пa/гoде/-
Bnrgr/ М; -t. — обл. 1. мозък (на заклан
добел^^); 2.раза. шск. нcрcu-
Bnegr/rkasi// н шск. н-т-п: -pifnnchen п кане.
пържен мозък.
Brrl и. -(с^и. -е 1. каша е 14//-; пюре: рала. пейор.
грубо c-n eu - eciia/en итoeи икг но пихтия (от
Coü); прст. wie dic Kutz/ um lem Ueißen -
(h/uum)/eh/n боя се до тюпечн* шц., не зноя кок
до тaпечни иш. раза. re/n/t’s -. eo irllr lim d/u
Löffel риза, всс ио куцуз му върт—, голям
кунут1/ с; s-m - selbst uu^t^Til/1/ сърбам к*квеге
съм си надребн/: посл* d/r - wirU ilchi eo Ueiß
/e/neelmr wir er u/kbeit winU дяволът нс е
голконз чeтe1r кенкете итт/cжиa: 2. нсхн-
тaттопcнa тъста мосо; прст. нш. без тп'трeщнo
епетa: мeкущoвеег: ein K/ul von - съши/ско
ueкегe/о; 3. кашица (ли двца).
/гсИаТ/, /utiiy adj- 'ошав, кино 'иш*; прен-
неясен. мъглив (а лteсa1 а дсйсмннс).
Breisicucb н бои- праз.
brrli adj. 1. щ1ток; прст- обстоятелств-н, педте-
бав. псйср. разводнен: ein -rs Echo широк
отзвук, -е Stirn щнтеке нcде; с-с -е Durstet iu/g
подробно (но и: разводнено) 1знежe/1c; die -е
Masse iie Volkes щ1тек1г- народни моси; е-п
Fuß, с-е HsnU - една стъпки, едва педя щ1тоK;
ио щиточин*; праш-: dic -е Öff//r1leik/lr; die -а
Publikum щитекиги ебшeегвcнеег; ilr -cc Bc-
völkermnusshhle1iln Щ1тек1гe нароили cдеcвc:
с-с -е A/HtnUu// щитоко пт1ножe/иc; к-п
FI///U - iscU/nben нс егеггnвиu нито пeдя: ein
Lsng/s und Bul1reU; нас, die Lai/ci und Breiten
erzählen рoт'oтвoн надълго н нaщитоке; dn ii/gi
ce groß und - тото c онcбиН/е; съвсем яене:
раза, c-m -ec Rückci. Buck/i hab/n понасям
н/еcе; тгрuИ; гърбът ми е щ|фек; 2. uротлeч-/;
сруб (/евеT; nтеит/ощeн1cr; е-с -е Äuttpuse1r
haben /еeетя птов/eчc/е: sich - machen разпо¬
лагам сс иaщ1рекО; ширя се; пейер. дотам сн
важност, иоиутом се; Schuhe - msclei т*■)Шll-
ритoм обувки ntw. - micUcn излитам иа показ;
etw. läult - лoтлнвa сс (зи тесто* мастило);
ntw. - quettcieпcu1cе'вaм-
Bnelibeli п щ1токa брaлвo-
bne/ib/l/ig adj. тo1K'тaнcн: - datichen тит'тaинн
съм сс.
Bn/libild п щитокеeнрa/eн к*gпл-
B reite/, -n 1. шитопн/a (е кастр.)- астр. егcгеи*
нн- ог eн/1пг1киг*; dic - die Raumes щнречн-
иото 10 помcшc/иeге; 2. мстn- пърг- щит1/a;
плот (кима мяр^ъ); ein Rock von drei -n пола ог
три шири/и. пли/и; 3. щит; Щ1T1u*; ебcгри*
тc/енвeноет (ла и^^а^^н^ис); фим. in ile - /ehe/
иagcбcдивaм; in ilr Länge und Buell/ ниднъж н
1aщ1T; In die - giienle Durst/ilunu еöеноит-1c-
твcнеr разното, рaт'ecи*ге ит/ежe/иc; 4. широ¬
та: Dirst/liuny von rplseh/u - 1тнож-н1e c
-пинecкa щнретa-
Bne/ie/sen мстн- щ1теко илего (ли дялане но
кouаnu}-
bnr/ten tn, refl. 1 титnреcгитин (сс). разтварям
(се) (крила); постн/им (покривка* черга); cei.-
см- разстилам. разхвърлям (свпс* тор); 2- eich
- простира се (равнина, пейзаж, море).
Bncltti/ynaU н ксакр. [cUwrj градус географска
щитинa; --kreis т авоар. породен; -stuiuu/u /
носн. площ но тoзceйвaн-те (на окнссмрслпо
оръжие); --wlreunu/иuтоко нъздelйcтвlиc'-
В reie/f/lm т Щ1текоeкт*ueн фи/м-
Bnrltrbccke, -lene/техн. широко киткa; нсхн-
чук зо разчупвзи— ио мcгалн-
bn/itkrempig adj. широкопол (тaпкa).
Breit)einwcgd/шиток екран (па конс)-
Bne/tl/gg и. -е. -е 1. зоол. цици. копърки (Spub/tr
=Ciupcs spuartuu): 2. сорт ябълки; 3. бон. вил
ннcчнинo гъб*; 4. татшитянaи- но река е eтcле.
breitmäulig adj. груба с широк* uуну/*; мутри;
прси- трънеcниеc1; aреcaнгcн-
br/li/rcndlg adj. вж. -a-гr^mply-
Breit/sämaschine/'cen.-c/w щ1текеceянки. сеялки
зз разпръсвана сеитби: -*/'116/! н блaхицcфaH:
-scli/m н вж, -weed.
bn/l/scblag/g* tr. trnb. (c-n	скланям чрсз
дълго настояване, обработвам. нокорнам (ик^.)
до омекне (сбачс; das Eisen bn/il schlagen
разп/есквам жe/ятегеr-
Bneitscb/äblen pl. заел, щlфекенлюи-l (птици.
ССМ-);
br/i/schultnig adj. шитокепнeщеег-
Bneit/ehhwagz н 1. вид опашин* отца. киракун: 2.
астрасан (кожа); -811/1 f 1. иплжи/игa (но
маса* печка, кoриб): 2. мор. 'етaб/a снели,
бори; 3. оръдия. варсл—ви нам. 4. залп ог гня
оръдия.
Bneiirepur, -spnrhche / .жп. щ1рокенп/eйи*
1И/ИЯ-
brrliepunl/ adj. L .жп. щирекол1/cc/; 2. прен.
hnril/irctrn
308
псйор, надут, *теcинme/; - auftreten държи сс
надуно, aрoтa/гно-
Uriir/rrrtri* tn. trnb. (ntw. -)ризк. псйср- разт/еж-
дом с големи nелребнеег1; птегепe/о; /тду-
том (изложс/ис) (обичс: Ule Schuhe Uncil ircl/m
разтъпквом обувките си); -wnZi/ fr. 1/nb. ралг.
пейор. прелъвквам пеcгеин/о едно — съро нр.
BrriiHUidfllm н Щ1текеcкта/c/ ф—дм.
Burinms'hlsu in .мед. /опи. топъл компрес.
Bncmt/bcng н .мин. ж?п- брeмтбcтc: -Ью'/ in
лс.хн- = -tclul.
Bu/mucf -n 1. спирачки (na жп. а друга кале); е
прст.: die - 21/111. 1121111/. ю^/т дърпам.
пот-тлям, отпускам. тoзcлoбвoн спирачко'*;
разл- ziel’ dic - an! и. пт-егaнн /oГf*nоенc; б, ис
сс възбуждай. успокои сс!; 2.куики (са коли); 3.
к/юси (си иoшс),: 4. зоол. стършел; 5. шoмaт-
br/mtcntr. 1. спъвам. нoмoдивaм; еuилaм движе¬
нието (чрез спирачка), и прен,: Uic Äubr1/; Ule
Unt/un/hmun/ - нaм*1ивaн ходи ио роботото.
но nтeдпр1ин1eге; d/r Satellit wind duncl die
Lull gcbrcmti сателитът сс ^öa^ от въздуха;
/I/ Wischimirrel mit /ebr/msr/m Schaum средст¬
во зи пране c ми/ко uи/a; 2*раза. спя. хъркам;
Brtrms/n/У* Bu/mtempinyi /изписн ог cтътщe/и-
Burmtrr М; -5. - спирач (а жп- а изобщо),
Bu/mt/uiäut'i/n п жп. будки но стфичо (пи
товари а викан И).
Butms/flicycf сеел, стършел; ~Лйии1уксИ/алтсм1-.
спирач/о мисно; -hnUtl т ръчни сп—ричка;
тъч'a ио ттaнтaйнo'a cп1тaп'a; -^ki^üppt /
аасац. coмелeг/a cпнтaчкa (клапа): -leistungy-
неш/еcг ио миши/и (при аспнтнонсне): —licll
п свлам: стопова светлина; -ptUul п овлом-
криш!* спирачки; -tclul н cп-фaпка; купнa (=
H/mmsehue); -/п/Г и свлам. » -pnUul; -неу н
спирачен пън; -^^сИг / мстн- лост между
спирачкито н лвигагсн/ого cъелъжeниe-
Burn//uppurut н 1. опират зо пите/рaф1рoнe; 2.
мед. гcтмо'oуmcр (апарат зи горене): -Uilssc /
нeт//1 реторта за eoтeue ио та'ия; -dünn* /
итедпнжигcн/еет но cотcнeто; -пЬ/пс / фал,
фокусни, фоконно ринливо; -nstn п 1. нoщa за
кгитeнc; 2. = Вrsmlllslm-
bu/nnrn* I. iHtr- h /.гери: ше brimmt! огън! пожар!;
der Ol/n will nicll - печката ие ре да сс запал—.
до /ети; пран- aufs WIedireiilm - cети от
нeгптпeннc зз бъд-шото, птcиcтояша'o нн
среши; Ilm /reamt len Kopf, deu $'№111 запали¬
ло му сс тдовато: sein Rücken bncnnl гърбът му
тори (от бой); ш-ш /uemhindi Funun uoдищ;
неотложен въпрос; ein b/inaindes Geheimnis
тайно, кеиго мъчно сс запазто; die Schlicht
buennr боят бушува, с е разгоро с—; /ein 2^
brenn/ свснът му K1пн;тaтг- is /remmt работата е
бързо, wo /тс/it’s dimm? тaше бързаш mе1ковo?;
'защо са тетcшищ?; 2. (зи слънца* пачки* копри¬
ва а под.) пека, пoляr жаря: die Sonne Urinal uui
ilc Eule слънцето жари по зeмитa; Pl/Teu
/rinnr uuf U/r Zunge пиперът пир— но eзи'а: dic
Sbiien - miu vom Luulen ходидони ми питяГr
торят он хоис/е; рала:, is /u/nnt miu unln* lem
Sollen, die SoUlen - miu, is /uennr miu d/r Boden
unler dem Füßen ие ме свърти от нетърпение,
/cепоконегне; die AuU/ii /и/nnr miu uui dem
№//11, Nählcn роботото мн c н/ого пт1иряии;
las Geheimnis /uennr miu utf deu Zum/c езикът
ме сърби ди изкажа тайнито; 3. евemи; служа зз
оcвeглcниe; dic Lsmpc will ilcli - /омпито не
ше до свегн; 4. б/cетя; пламтя. cвeти итке; срея:
buennemd/u Rot яркочервено; 5. запалвам, опо¬
жарявам (бсз obj,): unm/nm und - опожарявам;
И. t/i rejl- 1. (ntw. -) торя (Дърво, ваклнщи;
п^^^;ро.л) светилсн 303).. 1-1 Lumpe - употребя-
вом, торя дoмua: 2. и refl- пoри; uoрвoн; опорнам
се, 1зcaтим са; поля: die Wunie h/ennt micl
рилата ми п*тИ; гет1; смъди мс; bu/nnrmd/r
Durst полята жажда: /ich D ш-е Blaen - става ми
nт1щкa ог- изгаряне: sich D е-п Kugri von dem
KopT - т—с/я си курщумa: фам. c-m eins uuf dem
Pelz - порном /кг. c кутщуU; ш-ютим му един
кутщуu; 3. и*мтеевaм; бележа, маркирам (с
нажежена желязо): Viel - лим/оснам добитък
с нтжежс/о желязо; 4 пека (кафе* глинени
издалия* цокли); гетя (вир); Zucker, Schnips -
торя захар. торя тaкни; Sil/cu (1*11) - птcчиег-
вом сребро чрез от; sich D dic Hssue - къдря
сн косато с мишо; КиТ/е - пек* кифс; gebrannic
Miiieli печени бадеми; 5, упетлcбивaм за
осветдсш-е, свеня си (коз, свещи): icl mu/ttn um
heilen Tage Licll - трябваше да поля осветлени¬
ето uеcтcи бял ден; 6. refl, риза, cгтaщне; много
сс заблуждавам: in /unnnst iu Uicl н/оге сс
мамиш; 7. refl- d/r Ton /r/mnr sich weiß, nölil'l
/л—вито побслято. стови пcрвeн1нaвo при псчс-
не.
/urnn/ndpari, 1*аж. /*/1111; 2. ярък: eil -ns Rot
яркечeтвcне; 3. adv. твърде м/осо: - /1121/,
1/1^11*1/. mn/er много стиснат (скъперник),
тетяш ог любопитство, кроНно нпршaт-
Bue/n/u Н; -S, - 1. н/хн- горелка; 2. uтеитвеgнтe/
ио рo'ня; епиргов*р; тътн-щор, гухдaт; '3!-
тaнджия; варджия н пед-; 3. мелел; еcнит (а
леярница); 4. де1апчc зо пcнe1e ио кофа; 5. =
B/suer; 6. подпалвач, е прсп,; 7. заел, вид
хеботн1' (= Blütenute'hlr): 8. сел.-сн: тдовия (а
Друго бo1ссмu по жилата).
Brennendel'доил. торф.
Br/inenCI f. -ет 1. птоизведегво ио тaкия; 2.
ра'иджинннца.
/псппсгп imp, доил- is /uemn/T свян'* сс без
гръм.
Brcnnfgue п таз зо соттене н еcвcг1eннe: -уцП/ п*
-ifinst / фал. дери, нупa: .-eölz п дърво зз
отопление; -^e^oi/^ci н тсхн. дестилитор в
Ta'нижийн1цa: -kultur/аи.-ст- добиване но
309
Brl/Urkast/m
роботиз тcми чрез нзгaтинe ио готек1 пдещн:
-■muttulül п тотивeHr етеп1нтeнeн мoтcлнид;
-mi/st/l/бот. коприна; '-bfr/ и псхн, cотнннеr
пер за иcнa1c ва ксромич/н нтдc/ни; -öl п =
-stoff; -punkt н фнз- фокус, пран- център: Im -
dee Intin/st/e е пcиmпт* вз интересите.
/ur//pumkilöt adj. меД. тсгнсмогнчсн (еин)-
Brcnn/tcUenc f машо зз кпирeнe: -sply/l н фнз.
вдлъбнато огледано със силен фокус; -spluiUt
и дeнoтуритaн сп-рт; -still н мамил. цимен¬
тово cгомoиo: -siciir f сл, ко/накт зо уред,
нoмпа: -stof н тор-во; бензин; -stöfidlüsr /
свлом. люзз ио 'aрбурamел: *strTШIiп/y - f
тръби зо meн/е торино; -srrfpшnppC/ помпа зо
бензин; -sirsllti pl, лъчи, миновоши през
фокуси; -suppt f аасмр. геиС; супи ог печено
брашно; -wrlir f фнз, фокусно ритcгоиниe;
-wnue f бон. пролетен щaфтa1: -zÜiUru л
тсхн. запалки за вттнветe-
Burnz и* -се. -е; Br/mee /* -п сбикн. само pl.
горивен мoгeтнa1r изгаряш бсз еcmamп'-
/rrnz/ln imp.: ше hncnz/li мирише. -ми вкус, б-с
но нттеря1О-
и/шпеИу, евснр. ебл. /*1/211'1. ослер- 1/11211'1/
adj. 1. конно нитнщc но нзroри1е: 2. ралг.
шe'оm/иB; подозрителен. cпнннтcнcн (си не¬
ща). -а SucUc подозрителна рoбеmи: с-с -е Frs/i
парлив въптее-
Burt'UrJ* -еп новШ: öтcш; пробив: е-с - schlagen
поправям брeщ: провя път зо отока; пран.
зoпенвaUr откривам неро нево: пран. Tüu c-n In
Ule - spul/gen тouълвим отвор, прaтнотa: -дтим
ио пемеш /кн-; дейно сс застъпвам зз него.
Brcsliny, Bn/sutiiy, BurStll////, -s. -c; Burtf/I m. -
s* - бол. вид ягоди, бяло ягодо.
huistlsli adj. ослар- нeмощeн: хи/ин. 1cgпгoв-
Bu/tbnr m, -п, -п бретонец.
Buitt 1, -се. -/* 1. дъски: ein schwankendes -
к1агешо сс, нестабилни дъска; -ши <'1/11(11,
eäuem режи дъски; шск, хпт'иU; кплтя: ролк.:
Uunch cl/ - siUcm птоницитcдeн съм. виждам
м/осо добре; cia - von dcm Kopf hsbca, mir -cm
v/uniuelt /ein тъп, глупав съм; e-m ine - un/eu
dem Füßen wcgeich/i подхлъзнам нкг.: k-e
di'/en -cu /bUu/n търся сн 1—111/*'*; 2.
окачсио ToOia; ins tchwnue/ - нeт1a дъски за
обявн (аъв висши училища): 3. лъска зз игри
(тит* доми* табли а под-): пран. bei c-m с-п
Stein Im - inUem пентвaм сс c б/acевонcннcmе
но ик/-: 4. муз, гр—ф ни цигулки (вж. Gnlllbn/rt);
5. п/очо зт плащане (а .магазин): ризк. erw. uuT с-
m - bezahlen снатам нш. наведнъж; bei dcm -
h/eshinn нс еcmoвau длъжен. отвръщам със
съшито ме1cтo: 6. pl. die -cu ^—13. mаитъл:
подиум; auf dem -cm 10 сцената, е театъра; ризк,
ei/ Stück /ehr ühen ile -tu пиеса се —трае.
птeлcmoтя се; iie -tu bntuetnm ставам oтг1cm;
от-ном ио ^^3'*; 7.р/. спорн. ски: sich die -ши
anuchnall/m с/итим сн cкитe: 8. тинoитчийcк1
гcтгях: 9. остар. поднос, тaбличкa- тобдо зо
ccрвнлaнc: 10. рала. ntw. geil in iie -eu нш. сс
плевo1Иr рoтвoди: удря о камък; er wind bald im
61/ -ши /lUem скоро попът ре му иcc-
Bne/trl п. -S. -Хп) доил. раза, ски (дъските).
b/etteim int/i h 1. п/мсам сс със ски: 2. играя ви
шах, дамо табли н uеg-
Bnei/enrbude f дъенe1a бoтaнa; -^bülne " грубо
сковано. eлeмcннa -—1*: -Tf/Utn п исетр-
тaнпeнa трески (= Lampe/ rleherr-
hr/ieer/ adj. дъенcн; прст. дъртел, пноеп'; ско-
eaи-
Brrtt/Tt/del« -geige f м\уз- малка. примитивна
U1cункa; гпду/'и-
Brrttl щ, *e» — риза. -сградно изкуство; 'oбoтe-
Brettli/g н. -е. -е маса за итр* ио тoретe»
Brett/mühle f лъенетcт/ица; caгeт: -s^p/el п итр*
по шах. дома, табла, хонма - под.
Brevier [-ни-] п, *(e)U; -с I. царк- задължителни
вceкинаcева молитва ио кaтенllшкн духовник;
2 щърк- н*телllшк1 молитвеник: 3. (кротко)
извлечение и* /aй-еъшeегвcноmо от егпн/cl1ll-
0'3 ио uнcamcл-
Brrzrl/- -п лотв- брcцc/-
Brrz/lbackrn п раза-: ine geht fic't - това вътт1
като по веgа-
Brlc/if -п заел. ми I1етa-
BulUyc [бридж] п* -- -s; Buli/rpurrii - f -п кирм-
бридж.
Bn/d/esp/rler [бридж-] н корт. öтнлжьет.
BnieT и* -(1)5, -е 1. писмо: -с wcchtcli разменяме
писмо; bliu/u - писмо за увениeн1e; предуп¬
реждение зи еенобежиaнoвe ог тибеma: риск. с-
m ll/t/r ile -с kbmmnn; e-c -c iiiUci узнавам
спатиите (майнила) /кн-: 2. иърг. иcll1'eнви-
1цо; —1* ио птegлacани цепни книжа (ни
борсите): 3. търг, пaнcгиe (фуркети. топлий¬
ки): 4-жп. тевиринcнннцИ; фрахт; 5. образец за
Tъ'одc1иe: 6. бобл. пеелaн1c; 7. килфс/ско
евилcme/cmте: 8. остир. тpoмегa; документ: -
und Singel geben потвърждавам, гитивг1тoм
пиенeне; eo steht *s 1/ dis Kals/rt - тик* c
писано n инпeтaтотекитa трaноти-
BuirT/shls/c - t - нърк: класьор за писма: -nUri т
лветя1егвО; додено с гринега; -nischr-ITt. -uui-
ecU uIi/_/aal^Tcе; -nus/sbe f гише зз лиздaтa1e но
писма; -^rn^uclHerc* н прсспа/ис за писма:
-eiitt п лист хартия зи писмо; --Ulrce т блок с
хартия зз пнени; *b>o/шn т хaтгииr лист зз
писмо; --/örr н рядко пошс/ски рo1лoтич:
-cinwuiUT т отвор но пешeне'и K'уг1и; Torm - /:
Roman in = ром*/ тъп форми во П1cмa:
-g/lcimnis п таНвита из корcепоилeнн1и'a;
-^rüii^j'' пднк: -fnu 1, -s. -е бтнфинГr кротко
сън-шал-с, и/отнирoнe: -ksric/' пош—иск*
н*рги-П1ене (Днсйнс), 'kätir/ л 1. пешcнcнo
кут1и; 2. gеuaщ/а кутия зз пешcиекн птaгк1;

B/icf/aattc/cckr
310
-kastc/rckr f ко/оно тъп вестниците н списи-
виято зо он/опори ио залитнин-я; -kustci-
tchltiz л ответ ио пошc/екo кутия; -köpl т
тгърк* ти/дoвнO; блонконз чист вз гътcенcко
писмо; - knus и търг, цсно зо прсдножсии
ценни книжа; -kuveT [*вcт] п = -rimtcllsy.
U/ieiil'l adj. nиенc/е; с пнcме-
BuitTtmsukr _ f пощенски мoр'a: --msrk/iisummlir
и ф-лотел-сн; -ölTicu н нож зи еmнaривc иа
писмо; -oriiru л иърг- класьор, папки за
писмо; -päc/cltn п малко пакетче кого пошсв-
с'з пратки; -pinlieu н пaтг/ъет по керccnе/-
иe/H1и; -pöstYlrkreu н ииеневнa пошенска
служби. -romai т тенoн е пиcмев/a фетмo-
B/IcftciiTlci pl. писмо. 'етccпе/дcнння-
Bnicf/tchlilz н оmвет зи пуска/— но кореспонден¬
цията (па «ралата* па пощенска кутия);
-/'1116 J' 1. търк. дълг по ueннгeнницo; 2.
висящи [о/н доста нрсме] котecпонлcнц1я;
-stillir н п1еuон/1к: -stück п ценни морки с
щемпел върху [част ош] плик (ли калекцаене
рс); -tusche/- портфеЗн; -taube/ пешe/ени
гълъб: -telcy/umm п mcлecтaмOr доставена с
писмата (по-свмино); -träger л = -hotc; -um¬
schlag л плик; -'g/kclt, -w ccht/i н кетeеnен-
д-нц-я: mir c-m. In, Im = ulcU/a котccпе/л1тим
си c /кг; -Hiagg f т—зни зо писма н леки
пратки; -wnel/ллaеутoиc по uощитo-
U/icff''hs/l/ int/i h корccпонлнрau-
Bri/t i, *eS; -c.iiid. -тинуени жлеза (зад ^(/0—0
кост),
BnictcUcn п* -t. - обл- лале- нонинa-
B/i/SUr /. -п бригада, е eисн- с/ъ-сти
B/l/äUc/'lti [*щeф]; -iülnen и носи, бригаден
'ем*ндит; -iliten н ръководите/ ни брнcoдa-
Bulysdi/n [*/ИдИc] ti, -е, -s 1. hoch, бригаден
/eнeрa1: 2. ссл.-стк икон. (а ГДР) [в *гaдНт]
бт1тaлит; ’. доил, ефрейтор; пенинcйен1 стор-
ЩИ-
Bulyi/i т* *eП; -сп рядко разбойник. öoнgнг-
Buiyiitfn/ /’ -п I, .мор днумaчгев платноход; 2.
ИСМ; рии-щ* ог плочки.
Bulut/. *s/-en..нp. вид дтумaпгов платноход.
Brl/llt 1, *(ersr -s брикст.
B/Ik&itf/unci т пaлнcгo от брикети; -träyir н
ломирииен сандък зз бтнкeти-
hnlkrttirn// tr. брикетирам, ирoпи но брикети;
Bulk/trlirrunlgs*
huilllit [-дьо-] adj. 1. бляскат; 2. оm/ннcи-
BrlllSit [-ньо-] т. -сп, -сп бтидинт-
Brllla/il/r [-дьо-] f L öтндиuгнн (ли косо); 2.
тексн* брилянт (ли хастар).
Brille /, -п 1. очила: die - aul/cizen. abu/tzca
слисам, ceaним онндaти: 2, люв—т; 3. дъска но
'летcн; 4. /иочиик (не кан); 5. ел, двойно витло
(ли скачване не жища); 6. пръстен еке/е еннme
у 1икеи ж1ветни-
B*illci//ü/ti и седло ио очила; -nhiUstu/g /
Taм'a ио оч-ла; —ntul, —Tuitru al д калъфче за
они/a; -m/nucl. фам. -träuin н иевe' с очила;
*sc1läny/ енннaт'и тнни; кобра (и фам. п/йор-
зи очилати жеша).
br/ir/ere/ /*нпн*] inir. h пейор. бдecmя-
BrimUönlum п.-^и. 1--Пссрaзг- 1. итeöе1иHr глупос¬
ти; 2. надуване, прeуecлннoтo/c: много шум:
um sllcs Immen ein /roße/ - machen за всичко
ни/иси вдигам со/ямо пomoлgни-
buliyri* tr, основно значение /оеИ; донасям; 1.
ионaеин; нося: e-m Seunm - нося /кu- благос/о-
тни: c-m ein Ständchen - uлoeи /кu- еcрc1иgo: е-
m ei/ Gin/, e-m Tons/ - пия зз здровего но 1'1.;
посл.: Schcu/en - Glück релк, счупеното е ио
хаир; Zeil Uningi Rat времето помага, посочва
път—шз н средство; 2. (си дарвсми* култури*
пари) дотам. раждам, донасям, нося (добив;
жетва, печалба); 3. тoнарван; откарвам. от¬
веждам (прсомaпmиu н затвора); nт1Иружa-
вau: с-с Dame macU Hausn - птндтужoвoн дамо
вкпши; c-n uuf ile Bahn - изпращим /кг. ио
гoлoтo: рила. licht zehn Pieri/ - mich dshin! c
въже до мс нстниш. ис можеш мс мръдни
оттук!; 4. ленaрв*M; довеждам; nрининявoн
(щета; яД). den SüUwi/U hrii/i Reuen южният
вятър докарно дъжд; 5. пубникунaUr понecт-
тим, иавом - - печата) (смилия* дописка); Ule
Zel/u/y hni/gt nl'h/t dsuÜb/u вестникът ие
епонeнoвo н—ро зо гетa: die Programm brii/l
'1/1 Neuis птеcламагo съдържо u/еcо нови
Bepo; 6. ризк. свършвам. успявам да направя,
еметвам; c'О1acвaU; докарвам я ио /щ-: пости-
тим: cs In den Musik weit - постигам големи
успехи е музикито; e-n Schüler vorwärts -
учс/ицигс мн нoплeдвoг (под мюс ръковоДсл-
ас); is uuT 80 Jnini - достигам до 80 соли/Н;
раза. ich w/uie es tcUoi - ше я свърша тия
робото. etw. Tcntiy - успявам до свърши нш.,
екенoетoм; e/w. 21/11/11. zuwege - нouтoвим;
еnолупвим да направя /ш-: ризк, was е/ kann.
Uni//’ ich auch fcutly кокното може гой. н аз ше
/о напрати; 7. e-m inzu -. diss en--. нa'oлвaм нкг.
дo.--; с-п zum Lu'h/mr Rn/im. zu* Ruin. zum
Schwei/nn - изкарвам нкг. до сс тoеucCr лoтяли*
тим со, успокоявам го, на'oтвoм го до млъкне;
8.	в мтсксбрсйни фралсологичти съчетания с
преДлози при съеласлшитс значения: ntw. am
sich - прнcвоитам /ш-;р>o?г- etw. na len Mann -
uдoеитaм нш.; отървам сс ог Hp., натрапвам
ip. /'U- (с хитрина); е-ш Toclten иа lim Mann -
омъжвам, носташяеом дъщеря сн; прст, с/нг. па
len Ta/. иае (Ti/cs<^ic1t - изкарвам вр. вз бял
cвяm: is иа е-п - ризcнeвиeoм /кг.; рала, e-m sui
dic B/ine - нд—том н'г. но ктикa (иллскува^1 ко);
прен, помитам /км. до стъп— ио краката си;
р^аз^к. dl'h weri’ Ich ball iul die Beine -! ше тс
раздвижа аз T-öc!; Т^a^г- ntw. suf dic Bel/e -
успявам до свърша, свършвам вр,; ein Hier uuf
311
bnohUrnweisr
dic B/i/e-~п^здaeaн oрмии; c-m Satelliten suf lie
BsUn - изваждам спътник е орбита; ein Stück
auf dic Bühnt, Ule Buclicu ~ поставям пиеса;
рила. c-m uuiden Hu/i ~ лoзенивaм нкт.; Brüche
suf c-m Nennen - привеждам дроб— към еднакъв
знаменател; c-m uui е-с Snic - спсче/вом.
итивничим нкс-. из стрилото с—; фом, ш-п aul
Tun/, Touren - нoнoлвou нкс. да побърза; ctw.
mir auf Uic Welt ~ раждам се c нш.; c-n nus lem
Brot - отнемам /нн- прехраната; c-m sus (ндн:
außer) ier Fa/euau - рала. uus dem №15'111.
lim Konzept, dem T/xi - накарвам нкг. до
загуби еoмееб1ogoннer до сс ебълнa; is bis eum
Obrnuiem - стигам до чи/ пелконник; itw.
htn/er sich ~ е. с/отом нщ. (пари) носгроио;
прекарвам, птeеде1ивoн нш.; Ule Unabsten In
Abzug - спадам разноск-т—; etw. In Ä/n/ei-
nu/g. Anschlag - зoпневимr минавам ищ. по
сметка; In Aufnahme - пропя до процъфти. до
преуспява; ралг- L/ben 1/ Ule Buie - внасям
оживление (а ксмти/шя); in Eiilhuung - уш*-
вам; c-m ntw. in Erinneuu// - напомням /км-
/1.; in Ging - птнв-жиам е движение, пускам
е хол; раза, e-m ine Glu/dl; in d/r L/ute Mäuler*-
приня /кг. мазе е устати но хората; etw. Ine
Geschick, Ims Gleich/ -* - уреждам, слагам ищ. н
ред; пран. Ims Grab - закарвам е сробз; I/
Hsr/1tei; раза. In Raue - раздразвам. рoтядеc-
вoн; 1a'*твoм /кг. до кипне; Ins Klsue -
уяенявим; etw. In Mode - припя вр. модерно; im
Oreiu/g, ins Reine - с/отом нш. е тcд: In
Si'lerl/ir - с/отом ио безопасно, но е1/утuо
място; In Umlauf - пускам е обратенис; in
Vemtf - д1екр-д1гир*н; e-m 1/ Von/chis/ -
пр-дниcин нк/. за нщ.; In Wulluiy - довеждам
вът възбуда. тп1нcннC; ризлютянам, рoзгнeeя*
вoм;рд1?- 1/ lie Wolle - nевлит*H; подбуждам.
ядосвам, вбесявам нкс.; сен. I/ Wcgfull -
uтeмихвиu нщ.; wir ше 61/ Umutnner mit sich -
както става при никне* обстоятелство; Scuch,
Unglück über с-п - де1oеим /км. благодат.
нсщостне; ich kann is /icl/ Ü/eut Herz - is zu
tun сърце не мн дото до то нouрoвя: ich kann ns
nlcl/ über mich -, zu—; ис мото до са реша дo---:
um: с-п ums Leben - погубвам икт; п-п um ntw.
- /—шавам н'/. от вш-: раза. с-п um die Ecke -
итeмoхв*H; пречуквам /кг.; unt/r Dach uml
FacU - птнöитам вътре; слагам покрив {ни
къща); unt/r lie Erle - пегтcöвaм; ризк. закар¬
вам е ттеби; рала, um/eu Uic Leut/ - пускам в
еöтoш-ниe (пери); лoзuлоc'рa1явoм (слух); раса.
zw/i u/teu e-m Hui - събирам. споразумявам.
nем1тявaн двомо луши; e/w., c-i vom Я/'/,
von беи St/lic - мръдним, помествам, помръд-
вом ищ. ог миcгегО; рoткaтвoн /кг; e-n von
Sinn/n - изкарвам /кu- уми, подлудявам /кт.:
c-n 'on den Rlehter; vons G/ricli - дотам нкг. под
съд; е/н. 'on sich - тoбегаmявaм; llиmтуnним
пори; ctw. zum ^b^t'iiu^ss - nр1K1юпвo.U; прн
тплщeoм ip.; zuu Anzeige - съобщавам; c-n zur
Auh/Il - 1o'oлвoм нкт. до роботи: ctf'. zum
Auti/uck - датом израз вз ip.; c-n eu B/lle -
с/асом нкг. до сн легне; е-п (.'1/6/0 zu Ehren -
възстановявам нccтmи /кн-: zu Ende - донсж-
дом до крой. привършвам; e-m zum Enieclluut -
накарвам нкс. до сс рсшн; c-m zur Er//nnl/it -
довеждам нкг. до позизви—; c-n zu elw. -
изкарвам /кг. до върши нш.; п-п eu Füll -
cтaнинr 1oкoтeoи нкс. да падне; ein Mälchei eu
Fall - съблазнявам ноннчc; e-m niw. zur Kci/t-
nis - довеждам до зниннето но нкс.; zu Munk/ -
нзиacим но позор зз продан; eu Papier -
ниuиевoMr зип—свом; e-m Ohimäcliigen hI/U/u
zu sich - свестявам /'!.; ntw. zur Sp/ache -
повдигам въпрос зи вр.; е-п zur Veпeunl/; zuu
Vrineweifluig - ттoтумявaм /кг.. довеждам икт.
до отчаяние; niw. zum Vonuch/in -правя /щ. ло
прелинHr вa'aтвoм да сс покаже. до итппк/c;
ei/ KliU zur Weit - раждам дете.
Br/ngscbuld / търг, носим дълг (кеймо нс сс
инкасира ет заемодавеца. а му сс донося ели
изпращи от длъжнико) (uil. Holschuld).
brieCg/ adj. насн. разрушин-нс/. -кеnлоз1н-И;
бризият-н. првн. u/е/е актуален (птеöн-нaт1-
'3).
Bnleä/zgeschoss п носн, бт1зи/гcн cuaтяи-
Brise / -п.мар- бтнT; в-гтeЦr умерен пя зър.
Bnite т* -п. -п; Britin " -пеп 1. британец (*кar;
ивсничони/ (*/кa); 2. ист. бтнт-
britlec1 adj. британски.
Bröckele/ д. Bnöckel п, е, - - B/ocke /. -/
патч-uцe; нъепe-
bnöhkell/ adj, роилин, нтощн1в. тaтпaиaш сс:
пран, слаб, болнав.
Bröckeligkeit/, -еп тенн1нее'r гтешнинеcг-
bnöhkeln I. intr. h refl. тен1 cc. троши cc (гипс,
хоросан* бея, скала'); II. tn. тени; гтош*; дробя;
Buol In die Suppe - дробя хляб е еуna'a-
broeken tn. L дробя. нaлтебявaм (хляб* кифла); 2.
овстр. обл. късам (плодсва)-
Brocken и. -s. - ; B/oeke . f -п 1 кпе; кпечCr
отломък (ел хляб* камък);, мръвка: die - in (cr
Suppe мръвките n супини; 2. залък. къшей;
осна/ки от mлoueтaтa: <'1.1*1, Uic/c - шел.
солемн зoдпн1: ноен- тежки грa/*'и: раза. ins
Ist ein lauten - това c голям залък (лежка*
трудна задача); прст. e-m ein pinn - hinн/rll/
подхвърлям /нu- /яко/ко трохи ог трou-тaгa;
3.	преш. откъслечни лун1; ма/ко: er ku/i /in
psau - D/ulu'h звое /якенке думи немски раза.
el/ pssu lalciiitcle - откъслечни потнaн1я по
нити/ски; mit ycl/luicn - um sich werfen nspu-
лвтaм c учени фрази; 4, раза. ein ueerind/u -
здравеняк; ein eickcn * иебсланко.
bnoekegwrise adv. но нпеиcгИ; късче по кпеп-;
пеегcпeнно.

Buoirl
312
B/odtl m, -е, - гъсто uoрo-
hnoicin intr. h s L (за неди* пира* .мъгли)
принждом но вълни, бликам; (зс вряща аоди*
.мехурчето) кдекеиOr вря, H1UИ; (са викане,
тонове) 1cяеие; смътно са де1*тян: 2. прси.
кипя (сл я(* рюпон): I/ der Masse /гое/И ше
мос-те кипят.
Bubl/rn; Buödr/ m* -/. - вас, 1. пор*. изпарени—;
мпгдa; 2. пеел. лъх. пелъх-
B/oiciTi// н димоcмукюг-л-
Buoirhi f -п /*нeи] бродерия, везмо.
/nol'ic/ci tr. бродирам, в-зя-
Buöilшu и* -е. - öто3лcр (пиле* печене на крил).
Buoklt и. -е. -е 1. тексМ: брокат (план): 2.
метален прах зз бро/з-фа/с. бре/зев прах.
//oklltn adj. он бток*T-
Bub/ätluubr /'бронз (прах).
Brom п* -е. —хем. брем-
Buom/rrur / -п къпи/а (ресм/нис. плод).
Buomhirry/s/rÜpp п нпn1/ик.
/uöic111l adj, мвд, бто1хиaл-/-
Вuöichiälkataru1; Burichlаlkаfаrr нмсд. öто/-
хиг.
Bronchie С/ -п [*ио/] онам. öто/х»
Buo/clills/мед. бте/X1Г-
Buo/'1öpmrumö/I/ [меД- öре/хоп/eннения-
Br^o/'lus ш. - - ---nlbem опал-вж. Bтb/e1l/-
Buoii М; -(erS; */n: Bno/ici m* -е, - пи/H: извор,
източник (= Brunnen).
Bronze [брб-е] / -п 1. бронз; 1 скулптури*
фи/ура ос бронз; 3. чcрвeие-кафяв öло/зов
нeяm-
buo/zr/1tr. [*öh/*] = buonzl/rem.
bro/ztm [бтбcc/] adj. бтеитов-
Buoizш'm/earl1/fС7ютин■ бронзов нcдo1: -nudel/
бронзово карфицо; -zrit f проист, бтентовo
cuехa-
/uonzlrrcn [*ое1-] tr- блонтитaм-
Brosamc m* -s. -п;;/ -п mрохa-
Buösc'ei/ -п бтещ'O;
/uouchiiu/m tr, L 6рещирaн (киска): 2. иехн.
втъкавам шаркн part. /*«'111*1^1/ Gewebe
тъкан c втъкани метинн-
Buötch1Ur f -en 1. брепшрo1e: 2. meгрoлкa-
Вursceeüu|* -n 1. брошура; 2. хвърчиш лист.
Brös/l п* -е. овснр: и, -е. -J рала. -п обикн. сама
pl. трохи.
bn^ö/cin 1. 1г. = Unöc/ein П; II. int/i h 1. птнт1a/гдим
повече себс сн (при яДснс): подпържван: 2.
цeптнИr пържа се; 3. .лов, (ли дивеч) изхождам
еc-
Bnoi (пс-омирс; Brod) п* -tu. -е 1. хляб (иралк; ли
прстрaни}: Uuries, altbackenes ~ нелаH; баят
хляб; - buckem пропя (меся е пска) хляб; бебл.
Im Schweiße l-s Ange/IcUie sollst du d/lm - leenm
c пот но челото ша сн изкарваш, ялсш хляба;
sich D /ein - '1*111/11 нтнaтвoм сн хляба.
прcхтинoгo: In - uai Lohn bei e-m /111. etnUem io
лaбетo съм. работя у /якото; unser iä/ilcics -
хляб наш насушний; cln Uintct - Unbnm с тежък
труд си изкарвам хляба; lie Kunst gilt nach -
художниците си принудени до работят зо хляб.
зи пор—; поел, wie - ich isec. die Li/i IcU singe
чинто хляб ям. нему елужи: фии, e-m eiw. nule
- tclmli/i/, 51*11'111 натяквам /км. нш.. шини¬
рам му нщ. е носо; er kann mehr nie ~ lesen сечс
му словото; знос до прит— uaт11r 2. ебл- рала.
резен хляб; caндвнч-
Buöifbn'aшu и хлебар; -Ueliy н соном, щу/'И;
ент-1C; рибка н под. ио сондв-ч; -Uerui н
професия по птинуиa; професия зо п—чз/би;
-bgut/l н сухорни. походно гербo-
B/öich/i п* -и. - .х1cбпa; вид кифлнч'a: beliutns -
сандвич.
Brottcrwcrh н средство зз гlтc1lигoниC; пен1/ък:
—iuuclt / - плод ио хлебното дърво; T■rucet*
buum л бол- хлебно дърво (Aitocs/put incisa);
-yehcr н = -hei; .uшlreuir(r) m учен ве по
тлeнcннe; ие по cптц-: -g^rl/lntumkct - / - арот.
наука за интерес; -^inrn н остер: господар,
таöегедoгcл: -1lö/ll и прибор за рязане ио
финни; -anl/n н ласл. хлебен н-ттc3 (T/ne/гIb*
lies miurilsilcus); -kuntc f ризпределнтелно
хлебна хaтг"o (купон): -korb н кош, кошче зз
хляб: ралк- c-m dcn = höien hängen 1aмoдитам
/км. средствата за препитание; държи нкг. по-
оскъдно; -köni п жито; -iiiU н еoмун-
Buötliiy н* -s. -с L бот. вид млечници събо (=
Bu/i/ll// 3); 2. ослер: слуга.
bu^tl^o^< adj. 1. без пт-П1гa/нe; 2. недоходен: с-с
-е Kunst недоходно итнуcmве-
Buoi/msuar f = -/nrtt.
Bnbtfmsteiln/ f машина зо тятa1c ио хляб;
--mistrr п /ож за рязоис но хляб; -mcIU л
професионално завист. завист зо хляба; -ти/ь
oi / хлебно дожба; -rösirn н скари зо хляб;
.'ratiöiCuu1U / купо/иа систсмо зи хляб;
-s'in/zeur -schsu/r н оцен-тс/. ненглельот ио
хляба; - sch/IUe /*1. тeтcн хляб; 2. веcгн1а пити
за храна ио пиcлиmc: 3. = -seilr/er: -scii/brr н
допота за мятане но хляба; -/cl/iit^c f =
-sclel/e 1; -schrill f печ. обикновен шрифт;
-Studium п учени—, еп-циoдиоеmr нзброн* заро¬
ди доходност. а ис по eлcнeииc: ^с/б1сп1г н
козИго нт'oлнo издръжката но ccм-Неmвего;
-eilt/1'^0 тalкуcнa-
/uöterin in1^- h пържи се, пвгтчa пр— ппржe1C-
BuötzпtШIluiu/neб/* дожбо.
Brbuil1öi [бруйд] п* -S, -е чcр/ов'a: търг, инсв-
/1'.
Bubfdln/ /öриуинн] т* -е. -s броу/н/г (ренол-
нер):
Urnu! in1j- *-гиту! (ли спиране на котсмс): 2.фуН!
(ла слвращепис): 3. бум!; 4. ф^р! ^6 нр^^^^а
с нещо бързо еглнтaшо)-
Bnucl т. -(1)5. - L cнупвo1-; ртзнупвa/e:
313
Bonden
етутвинe (а мина); -cn Vuei cнупнo1c вз поза; -
les Buoi^ct разчупване но хляба; - die Sli/els
тaзпcнoтвoнe: ~ e-s Armes фрактура из ръка; ^с
bekommen нaц-uвим сс. напуквам сс (снсна*
ссмяте); b/lm Lamdem mucUln die Flugzeug -
при каци/ето самолетът сс розбн; фом,; dae
gelt zu - in dic - тoзбнвo се;разл. снопи ио пух
н прах; uтеви1ивo сс. рухво; ис уcuивo; eie
muchl diu/rmd - тя постоянно чупи нcшoтo: 2.
пран- тoзт1B; с^своне; иaтушcнн-; ns kam
•witcl/g dem Freumdnm eum - донде сс до
рoзтнв между приятелите; - ш-е Vlrepueehln/r
des Gaslnecllt 1ccдържo1C; нaлуш-ни- ио обс-
1*11-. злоуиегр-бивo1c с cоcгоптиcнcгвото:
3.мсд. херния: фом. uicU D c-n - iichin скъсвам
се ог енях: 4. лом: /öum1/er; mutchcHui*. glitte*
- тът1-еГ; иилеоблoзc1r сладък лом; 5. търг.
счупена. нaттешc1o стоко. дребосък (шоколад.
вафли; кейк е Др.* често зо използване); псйер.
марли, неще'*ч-cгв-нo стоко: die isi - тото ис
струва, това с лешенaнecгвeнa стока; 6. мин,
нaтиeтa (за ким мъти* руди. ка.мсналам1пи); 7.
пън'* (па панталон. тирмия}; 8. мит- дроб:
1'1(1* - nтaвилнo дроб 9/1!: unechter - непра¬
вилни дроб 8'5; lue /111. füll/ in die * - е гота
отива ио беткен-чноеT; до /cнзпнc1нного; това
нс сс вземи предвид, отпило; 9. .мин/р. дребни
пaтчcгa м1/eтaдИ; лежащи безразборно; 10.
лов. зелено 'нонче но шапкито ио левcн: 11.
гсен. пукнатина (при хлътване на лсДник); 12.
епе1рeно мляко (за сереше); 13. светъл ннит из
снореви бнрa: 14. е Bunclf. Ч:; Bruch п- -(-r/» ’
с(т) оснир- nи/гoлен; 15. е Brucb п. -(ers» *c(тr
вериги зз тaнoчвo1e ио коло; 16. т/*' е герб: 17.
чан. означаваие ио с/сдз; 18. търг, банкрут; 19.
разг. лощa; иджимийск* тoбетo; 20. лсел. роз-
ссд; 21. а B/ück п* *(/)s-e(u) мочур, мочурни-н*
с^о^^^^. гл-е*вишc-
Bunclt/sid п мед. бо/лиж зи х-тния; -Uuu т
мин. /aтечне cтив*нe ни иадвсссиа сконз;
-Unde/' р>аза. 1. съборен-шо; 2. мизерен хан.
борака: 3 прсзр, дребна гър/оннико; -cl п
пукнато яНцc-
Brue1/eieeg п лост зи ломевс. лом; -Feld п мин.
хлъгиииа вал туд/1K-
b/uh1feet adj. нечуплив.
BnuclfcStly/ril j'н/хн- 11cчупливеег. якосн, ус-
гени1теег во счупвзи—; -flächt - / плоскост но
лома; -guri/d н парк н мочурливо мието; -^ls<
п ниттошcuе стъкло.
brüchig adj. 1. чуплив. трещнив (мин/рнил*
кесиН: л/д); пран. свил, птог/нл (свян, същес¬
твувание); 2. пукват (лмaилo): напукан (ка¬
жа); ниц—п—н (к^опр)ини); nонуетугc/ (смобор:
барака); с-с -е Stimme нуг1тoш тдос; хрипкав
снис; -е Exls/cnzci пропил!годн съшествуво-
/1и; 3. остер. малко злобен; 4. кпплон.
Brüchigkeit /1 -'1 чупливост, гтощн1воег; хина-
теcг-
Buuch/ai<te/ ролк. тиритаЗки (са и«меuoбuл):
-kraut п бон. бсдн/а. нтcнпл1ви-» lитcнnuипе
(HemIlrIsr; -Iu/eth1uit - fm трссзвирг; -1ап-
Unni/инеищ- прнт-мявaвe с поврели иа мищ|l-
ното; -Isst f н/хн: предел но механичното
иигетoттoнa-
Bnücbll/g /н, -s. -а отломък, къс.
Bruchill/Il / 1. .мит. чсрго ви дроб; 2. кеокр-
лoтccя; -operutiöi/Мед- епcрaння вз хeрнни:
-rccl/uny т мин. смятане с дроби; -reis т
натрошен ер1т: -sclalcn т 1. мвд, = Bruch 3;
3. щати от счупни/е из стоки: -/cllani/n зооч-
слепок; -tcl/iii н мед. = -Op/uilloi; -sclriit /
печ: тет1пeек'1 шрифт. фpa^кгут*-	‘
brucbslcber adj. ееиcутc/ ог енупв*/- (опаков-
ии).
Bnuchrellb/o п cпупcн1 сребърни съдове (си
стопяваше); -still н 1. (неДялан. грубо дялан)
камък; 2 вил варовик (лаксвил при кила);
-stcilcfсчупено място; -tlriCl н мат. нeтгo ио
дроб; -tlüc/ н лил. егнъелcK; фрагмент: ирхс-
ал- гетзо; отломък.
hruhheiücUweIse adj. во фрагменти огкпен-н/о.
Buu'lfiril н юр. 'вегИ; дяд. пан; н1lоте малко
нacГ; частица; -wild т герa*трecaвишc: -wei-
бс/бот/. крехка върби (Sslix luiyilit): -wu/z f
бон. = -kraut: -zull- / mum, лтоб-
Brückc /. -n I. мост. и прст-; е-с - /'111/11. bauen
прокитви^l; строя мост; е-с Ппус/бс - сол но
въжcгo: пран.; slic -п li/t/r uicl sbU/cchem
влисим всичк-п- мостове (паризбирителство)
зод себс си; c-m uö1i/ne -п bsuci е, улеснявам
/ки- ризбит*тeнcтве'е; б. об—шовам /км. знат¬
ни планини; остер. c-m iie - /11111. licUcriut-
eim cпдcНc1тувaм /км.: 2 киним-пътски; 3.
спорт, мост (гимнастическо уприжшснис); 4.
подобия но мост ин мостче!;! при роши техни¬
чески епотпж-H1И; уреди н по/.: 5. мед. moci
(зъбнапротези). 6. каш1таиск11 мост; 7.ониам-
битижна cнaлo-
Brü'a//f/shi; -fslrhuli t п/ог/о по мост. пън
по мосто; -Ucliy н настинка по неет; -/ny// т
свод ио мост; -dick поор. палуба по коминие/
мост; -t/wölbt п = -Uoyci; -g|!U п нсн. -/оксо
( ло минаване по мосл); -joci п свод. устои иа
мосн; -kuln т nеuгоn; -köpl т вест, птcдмеc*
гоно укрсп/е/ие; -krui н нехн- мостов ктa/;
виич: -pfti/iy н = -yш1d- -schliy н воен/.
nоентоНкa; ет1ебинoвe но (поДви^ссн) мост;
-ti^cy т малко. гиене моcгчc: -f-suye/ плат¬
формен. мостов. натопен кoнmaт; -2öll н =
-^y^/ld.
Brück/ee, Brücke/ и, -е. - нст. събирач но
Brühae/ueii.
Bnud/r и, -s. - 1. брат, е пран-; 111/11'11* - роиеи
бран; 2 събрат, р/л. ближен: //ittll'1/r -
калугер: рала, die /ou/ci unl/u - m 20 M. ловим ги
Brudee/bumd
314
го зо птиягcлcmво зо 20 нaт'и: 3. щърк- кaлуг cT;
отец ('1'10): дякон: /in barmi/uzl/cu - нино-
сърден егeп; 4. шск. н комбинация с adj. ела
друго subst-, с различен пр/веД н ливнсимесм
он (рулони думи: ein luuligt* - - Lustly
вcceня'; - L/icl/fuß ветрогон, вятпp/1иaв чо¬
век: - Ll/i/uiicl безпътен човек*, развратник: ~
StuUlo студс/н: - Struubinyrr cгрoне'тувaш
конфо; пейор. ein waum/r - хонее-кеу*1иег: 5.
преср. субект, ннп, nте^^иохa: dem - кс/пс/ wlu
звоем то вие гоя субект, тип; liu verfluch/cn -И
птендех1 никито!; cim gefährlicher, lslt'h/и -
епaе-H; фалшив гиn-
Bruderrhu/d и братски съюз; гие/о птиятcлет-
во; -g/isi и дух но братство. но братска любов.
Brüder/;jemeiii(d)e_r’pe7. братство вз хeтихутeти
(« ГтрминоЯ; 18 в.): -land " пран. братска
помош; - 1сге п шск, мин—ян ми бтиг; Öтaгке
(обръщение): - Ur/eg н /лaжиaнени война: -Le/d
п бтaге'O стрино; (ГДР) стрино от еон1aл1еmи*
иcе'ия 1иc-T-
brüderl/eb adj. бтaтc'И-
Brüdenl/chUe/t / — братско рoтбнрam-дcmве; брат¬
ство.
BnuUinpiutci J братско (работиннч/ски) партия.
BnuecrsclsTl J\ -сп щърк. ннтcке бтaгетве у
'aге1lllLИИГ--
BrUerrtchaftfбpyдcтuи*фГ; побратимснно: раза.
- schließe/, /*11-/1 пия бтудcрщoфг.
Bruder/Sohn н остер. плсмени'; —stumm н
братско плeмc: *vbi/ п братски 1*тоg-
Bnüie / -/ 1. бу/ьо/, супа. е пран,: грубо not/ -
(пран.) кръв; 2. фим. мътилка; нщ. нощектч-ет-
тcне; боклук: вр. бeзпе1eтне; eo eine -! такъв
боклук!; с-с 111/1, '1/1 - um niw. mscinn цял
порой ог птoт/и nт1кaтк1 изприказвам зо нщ.;
imm/u wl/d/u iie alte - есс старото 1енет1и!; mll
e-m 11'1/ 'Irl - ms'hem ннего-u/его ие с—
нeт-нони с икc.: 3. фам. псйер; кош*. тиня
(затруднение. беди): in sitze/ wlu In dru -! -го
чс тoтoзнхмe (н тинята).
brühe/ fi rejl. 1. вoри: нзвoливoм (плодонв- това
тенджера* пиво бальо): ебвoтивaм (н/ссо); 2.
попарвам (пил/, прасе* зеленчук): запарвам
(чий* псмске кефа): 3. е refl. e-n, sici - тaннвoм
(сс) (с вряло асди):
Bnüirxtnakt и коте, нж- -fünftel,
bnüib/lß adj. ролк, кипят, тот-щ (бульон).
bnübig adj. като бульон, чорбест.
BnübkariofUeln pl- капс. картоф—. варсви е бу-
лъе1-
Brüil и. -е, -а гресив-ре. нонур-
Brübsuppe/отIв. булъен-
bnübwarm adj. лона- фам. съвсем прессн, нов
(нанена1 adj. веднага: e-m е-с Naclri'lt -
mitt/lien веднага предавам икм. нттccти-; cпеб-
шсннс
Bnüb/wünUel н кане, ко/лензнрон ирcеевo1 бу¬
льон (по кубчето): -wü/siebrm п торен ктeи-
в-рш.
brülle/ I. int/i h лcв*: die Löwe/. die Gcechütze -
лъвовете, оръдиит* тeвaт: von Schmerz, Wut -
тeвo от болк*. /вян; се lui zum Brüllt/! птеcте
до сн унтeщ от смях!: II. tr. нтрcтoнoUr ревю
(ики-) иш.: Uic Mengt Unüllte lim Bcilull тълпото
му трози одобре/исно си с тeв-
Brummrhär, -bart и раза. шск. мпрмер'Оr вcн-н
недоволник. нихaниджии; нзпъсеи чов—к.
Brummbass раза. 1.н/u,т- дълбок бос; 2. ко/гробас.
Brummeisen п 1. муз, х*тиенинкo зт уста*; 2.
затвор
b/ummein, обл. b/ümmeln in./- h {-ризк. тихо си
мърморя (поД носа): тихо бръмнo; 2 товети
н-яено-
bnummen int/i h 1. ръмжа, е прат.; мучи (доби-
гпк'; кснеДо): бръмча силно, жужа: die F1I//enr
Kälru - мухите. бръмбарите бръмчат; 2. бучи
(ло самолет* мюнор)* гъгнс (зи оръдия* кръмо-
тевици): ехти, eнИ; а прен.: die Oute! Urumml
етги/гг ехти (с дълбок а тъп звук): mir brummt
deu KopT iUYö/ cтпuнa мн словото ог тевo: рала.
mir Urumml d/r Kopf, d/u Schädel словото ми
бучи; 3. u tn. раза. мърморя, неиовонстнунам
(„моргизувиМУ: 'aтaн се. гп1нo; фии, etw. 11 е-
m Bin/ - мърморя иа себе си. пои восо си; ein
Lind - га/а/икам си с дебел плюс; 4. фем лежо
е затвор: останел съм е уч-дире (зо нo'oтa-
ннcr; 5»(зе псиу?иколсп)раза. пея вз дcбc1е-
Brummer, B/ümmen m, -s. - {.ризк- мпрморке; 2.
бръмчато /aеcкомо (каляме муха, бръмбар и
др.): 3. който псе леше-
Beumm/fliege / заел. синя м-caрк■O; наплюв/а
муха (Mutes 'bmitöuiu); -^111/ н зоол, memл-в-
heummig1 hnunim/ee1 adj. фим. сърдит. ядосан,
/oeгеc/: мътнотке-
Bnummigkelt / -—п фии. навъс-ност.
BrummrUctee н раза. 1. = Brummbär; 2. махмур¬
лук (= Kstzr/jummrur; --e/elset н фам. бръм¬
чиш пумпол (играчка)- -ochse н ругатня 1.
риск. глупак; 2- роса. опак. mвърgеcдae чев-':
-schädel н розг. 1. тлaвободнCr зюмаяво слово;
2.	махмурлук.
Brumm/stcil н шск. тъмница; -vogel н зоол. 1.
вид колибри; 2. вид пеперуда.
brünett adj, 6^1—!. с кccтcuивo косо, мургав.
Bru/Ut " '^е лов- 1. тaзcонтaнCr cпвпкуnивaнe ио
елсни. глигани н пои.; 2. времс ио тoзcонвaнe;
еъeгкуuивaнe.
bnunf/en intr. h лев, (за дeбсч} разгонвам са;
-златим страстни звукове; епeпкупявoм cc-
bru/ftig, b/ü/Uilg adj. лев. полово възбуден,
Toзcо1-н (дивсч)^.
brümier/m t/i uелнтoн; öтонтитoм тъмно (метил).
Beu/m л* -S, -—п сесм- ~ Brumnen-
Brünn<e" -п исп: ризница, броня, панцер.
Brunnen и* -s, - 1. чешма, кладенец; пран. Wasser
315
Brut
In Ina — tra/ea нося тодз е мерcге; 2. пр/Н:
източник, извор uuuteUlhdшг - шумлив. теие-
всш извел; 3L минерален нзветr иннcлo1нa
подо: ~ iuihk/m пия нниeлoд1o пода; 4. насн.
шахта иа мин* (ли взрен),
Bnuiici/srzi н лекар иа мн1cлoл1н баин; -nlirr
/пея при иннeлoл1И баин; -hncken п кор—но
ви нeщмa; '/0^^; -böeгlu н 1. н1oдcичaт; 2.
псхН: сондо, драг* за копаи— из клал-нин;
-Fassung у* ограда, каптаж вз нтвет; —fif/ur /
скулптурна фигури — укриш-в-е вз фонтан.
нeшнa; -/аи/ н курортист вз ни1cлoлин бон—;
-iaut п пaнн1ъе1 зо тодз при мнисронси
извор -ksm/ner / каптаж ио нттет; -kurts/c /
бон. мокр-ш (солели) (Nautunium, Cnrinml/e
prnient1sr; -kur /лску/тои— ио мни-рол/и бани,
с мниеролнн воин; иихолицня с мнн-тoлии
парн; -mädchen п прислужи-ч'* н паниньон*
зо мни—рз/вз вода; -pi'llloi [*тилъе/] н =
-hsuu; -pumpt/помпа. тулумба (но кладенец)*
-trog н кетнго ио нcшмar K1oдcиeн; -vt/uliti*
н прсН: пейор. 'нсвенни', ннгриcauг: -^Viuuii-
lui^g jf 1. отриви1e вз '10^^, нeшuн (при
нейно); 2. пран, клcвeгa; н1-вcmc1C-
B/u/ti f, н 1. любовен пeтиед ви живег/1ГC;
тoзcенвoнer лoзпacвaве; ктнea1e; 2. прст. пла¬
менно cmлocт-
Buu/tt/rnnd н лов, тъмно пстно ио нетcмa ио
сдси през нюбев1ни пернод.
/nÜntil/. UnÜ/ttl/lIch adj. 1.(са животни) тoзua-
саи. тт1cеиc/r пелове тъзбygcн: 2. само /nüns-
tIU нас, прст. тер-Щr п/ам-иен (мю1имвo):
жарък; със строст.
Brünst/gUaitj/ -nm 1. тaзгеиeиеcт (то жl^вoмн^с):
2.	пдoucииеcm; жор.
B/uiutzrit/любовен период у животните.
Buunz и. -(е)/. ‘не, Brüize/ -т mup. пикоч.
/rÜnzeln. brumzem intr. h map, uи'aя-
Unüta adj. рязък. бcзетдeдeиr бcтпcрcмев-н; -r<
Auft/cl/i рязко лържовне; - sUwiluim титкеr
бcзцeл-мo11е отказвам, еmблъceou-
bnütaiturm tr, (e-n -) държа сс рязко, бeзцcтeне/-
но с нкс.. Brüskte/ting/
Brust/ - 1. (само slHg.) гърли (а за аaaмвсмno-
ти чист то дрeхuнс}; гръд: c-m um e-n - 21111/,
d/Ückem притискам икт. о гърлите сн. nтccрп-
щам со; - um - sinUcn, kämplem и. егонн; борим
сс рамо до тoме (« ласма рсДнцн); 6. изправени
сме. бием сс сърин срещу гърди; (ticU) in ilr -
schlauem бия сс п сърдите (о?н разкаяние*
белии}; псйер: sich in die - wcnfcm надутим сс.
пъчи сс. uaлoднрaн; 2. сърди. бозко. тир. 1—1'3:
111'1/, nu/dlich/ н— плоски, т*еблeнн гърли:
lem Ki/dc die - /ilcUcn дотам вз детето до еуч-:
3.	дтобеec pl.* гърдиpl.; пран. душ*. cплп-: с-с
/Гаикс, gesunde - haben имам здрав— дробове;
ризк. is [<'1.1'1] uuf dir - isbcm а. иuaн задух;
6: имам öd/— дтеботc: н, фим. нямом пaт1;
uus 'ö]l/r - ити/п. lu'hen пея c пълен иlие: смая
сс от псе cптпe; mir iällt ein Stein von deu -
падна мн камък он сърцето; 4. мор. гръд ио
кораб (и заоблено предни числа нъебщс); 5.
остер. елек. 'оретж-
Bru<ifurz/rl/мед. лекарство зо кaщлнпo:; -Uäum
н мсксМ: 'реене; -bell п инат, гръдно кост:
-bnkicmmui//.irri. затруднено и—шоне: -hr-
schwerde/Мед, задух; -bcuicl н нcени; носено
ио сърдите; -ЬМ пжев- кибин—теи портрет (до
гърдите); -br//ö/ н мед, бо/боиче против
'ишднцо; -ЬгПпсс / .м/д, ангини пeктотие;
сръди* жаба; -duüse/анат- млечна жлеза. ‘
bnüsi/m refl. псйср. надувам се. пъча сс; хео/я се.
ucри сс.
Buust/iill п оноМ: П1cнрa: -ncllt/tzü/Uu/y /'
uл-врнг: -lulic* Н СуT1-H-
buпtthö'h adj. висок ио сърин.
Bnusifhöhr / гръдна ниеечнн*; -*1öhlc / гръдно
кухина; -käs/ti и рала, гърин (като преДни
част но лялото); -korU н анин- гръден кош;
-kiid п 'ърмaнC; ке-ге öот*- от гърди (и нс он
биберон); -*tnioc1r/ н рилг. ребро; -krampl н
о\сД. = -6^11/1
/uust/riik adj-разк. cръдеболeн.
Buusttkuu/klili / мед. гуöeткуле'1a: -kreuz п
кръст ио нисши духовници; —luiz н нагръдник;
-iltUtr п кожен* птeег1лкa (на обущар е др.);
~Ich/c / = Brüutuny; -isUil / брошка зи
/иср^.^ник н пол.; -oreid н орден зо тптд1:
-plastik/гръдна пластика, епeлoт1eнa корск-
нни но формата ви тпринт-; пластична оп-т*-
цни ио /птдигe; -quirl/спорн. гръдно квaтги
(при фехтовка); -eilt н мсД. ет-детво против
кошница; -S'lHimmri п спирт, гръдно плува-
ис; -//Пг/п* н спарм каучуков уред зо тизти/и-
ис; -sie// н звезди но сърни (орден); -stimmt/-
дълбок с/ис, /ръд—н т/зс (анол- Kopfstimme);
-stiill/i н лента (по спортнсн); -siÜc/ п 1.
гопс- г-нeщкИ; свински сърди; 2. ниттпднин; 3.
uck [бюс/нон] портрет; -tisch/ / вътрешен
джоб на дреха: -ter н 1тплcu нoН: -tod т
тръи—и гои, *^—11': im = i/r Übcnzcu/udg с
*'№/' но дълбоко убежлсине; -tuci п в^.
=iulz; -umfing н трпл/a обиколка.
BrÜsiu/y /. -еп пaтaucг; п-тиле (но балкон*
мoом); eicl in dir - 1/11/1, über dic - uiUim
облягам се ио пoрoucma; следим ог исто.
Brnsi/furzr/'прuо ни гърло; -wnsstr п мснгон-
нa: -wшer.erol^- брустт-р
Buni f. -em 1. мътене; люпене, ин'убиц1и; iie
Нс/пет. Hülner ui/U 1/ der - ненещк1Г- мътят;
2. (безр/.) мътило. излюпс/игс малки, пини/о,
люпи/о; иНцamo или ми/китс, nогомcгвеге но
риби, тниИ; бозайници (лъа), H1И1/K1 но
насекоми; дcпa: З.раск- прелр. (проклето) семе.
котило, нттеД; изчадие; пасм-на паплач; 4.
бон- млад— нукен1иин (и Др. числи ел ристс-
brntfl
316
/шя, am конто порастват нова рoоmснuя):
малки саморасли длъвнeти: 5. необработени!
скъпоценни камъни
bnntfi adj. брутален. сруб. суров; /acluл/ии-ен1-
Bnntalltät " -сп öтугaлноcT; cлуöоcTr суровост;
нocнлнe-
Bnut/agetalt/слл.-ст- люп1лня: -cppcret и сел--
сн. 1HK'убoгет: -bie/e, Bnütble/rfтъртей; -ei
п яйце за мътена (ти полол)-
brüi/m I. intr. h 1. мътя; 2. псйср. лес/ид съм.
нес/и (върху нищ надвиснал съм (над нщ./:
sciwnuzn Ni'hi brülei übcum Tal нeт/o иош е
легнало над иелинoгo: ’. ризк. über etw. D -
ритн1шляeou върху hp.. обмислям um.. си
/nürct jilncisiy ü/er dem E/t/'lluts /оди/н
наред той обм—с/я рcшeни-те си; 4. птнн1чин
(сланцс); brüte/de Sbiinmhlleш пoдиша жега; II.
tr- 1. итмпmвaм: gcbnütcte Emtem -змът-ни пате-
го; 2. раза- пейер- кроя, кото, зaмиc1яH; мътя;
Racic - 'роя (планова зи] онмъшенне; Brüiu/g
/вж. buül/n II.
Bnüt/net r, -cn 1. псйер. нeптecmинве мъг-нc: 2.
HЮПИЛHЯ-
Bnut/lrnnr / ’ мъничко; -leed н псйер. осните,
1згеи/нк (но балесмн)* е прен,; -litze ./ ’леПгор.
пек. задух, мороня.
brütig, онснр; brütig adj.: das Huhn Ist - кекещкa-
To сс тoз'леnнo: -e Eier тaмпгc1H яйцо; -c<
Wille* душно втcмc-
Buut/kust'/ — релк: кувъот зо отглеждане ио
ведоносчста; -‘OTcn — сел.-см, = - appnuni;
-rti/lor — фнз. тea'гет с възпроизвеждане ио
ядтe1е сориво; -/'1/11/ — мехн. термостат;
и/нуб*гор: c'-рил13oгот: -111'1 — сел.^^^н-
р1ÖHИK-
hrnt/o adv, 1. търг, öтуге: - für m/lto бруто зо
вето; 2. нкон- бруто, включително (бсз спадане
но) удръжките. ловък* н пр*
Brutto/bilanzy'търг, пр—двзритснев 6aлaиc-;-cc-
inag — икон. бруто лобит; -formet / хем,
емпирично формули (пи химично съсДинснис);
-geleit п öтутнo тoпдoтo: -g/wiclt п брутно
mccде: -produ/t п нкон. обши nтодyкнии (нж.
Gesamtprodukt); -eaumgelcit н мор. брутен
гонoж: -regIetentonge/Coбm тонаж (па исраб);
-vermögen п общото имотно cъенеяинe; вклю¬
чително зaд‘ънжe1иитa-
Brutvonricbtung/c£7.-crm. вж. Brutapparat.
brutz/in, brotzeln I. in1/i h рала. 1. (so оолнинс-
маслс) разтапям сс, топя сс; 2. зтпптжтaм сс;
цeътmи: ns Unu/zell цeъртHr приши (н тикан); II.
tr. пържо.
be/: (pst!) iHtj. пшс! (за пона/венс)* шт! (по¬
пиех)/.
bn! intj- муу! (зауиопоДр- ли ирова); боу! ту! (?а
ллoтснlс)-
bubbro/ Ihi/i h ебл- разг. (зо сърце) тупти, бн-
силно.
Bu/(/rl ш, -п. -п; авсир. швейц. абл-разк. Bub /н. -
еп, *-п: гальовно BuUl 1. дете (н-тгомча); момче;
ein - von 5 Jnliuen ненпe вз 5 соди/и; 2. момче,
прислуж/ик; ист, етъжeноеcн: X иирт.
валс. меuнe; 4. рядко любим; 5. асгнср- педл-ц-
Bube2 н- -/. -п 1. пейор. №41—^ безчестник;
мизерник, гальовна хитрец; 2. иирт, момчс
(фигура),
bub/g, помсис bübeln сслер. 1. in1r. h 1. върша
пелнеетИ; /итеег1; 2. рoзвтoтнннar блудству-
вам; II. t/i нaтичoн нкс. nоддcн-
hubegbаft adj. 1. мониcшкц хлапашки; 2 =
bUbIs'1-
Bu/ci/tturlci и иоичeщк* нудериИr пакост. бсз-
ч1нcгно: -tiÜck п псйор. подлост. коварство,
нещeн1ч-егво; хитрост; мнзeрни-
Büberei ", -еп овснр. вас- псйер-. нж. Buhn/slUea-
Bubl т* -s. -5 1. «ж, Bube I; 2. риза. псйер.
джcр-мcr хлапе.
Bubi/kopf — бубнкопф (доисио nричсоиo): -Ure-
gem — кръгла якичка.
Bübin /, -men oомoр- 1. подло жено. ннт-рннцo; 2.
хиmтущa-
/übls'h adj. пвйер- лен. внс, долсн. подъл,
'овaтcHr митcтeUr безчсстси, uешe/ич-cки-
Buble/um [öaö/тзм] н* -/. -/ илн п* -е. -s 4^'0-
бaно1-
Bucb п, -(/rS; -tu 1. кинта (за ч/иснс): I/ e-m -
/iär/cum прслисгвом кин/и; immer ü/nr [d/i]
Bü'lrum 51/211. Uoc/rn седя постоянно вид
кин/инс; cln - 1/ Druck /1/11. drucken дотом зи
печат. печатам книги; -eu lell/n зосмом книги;
diu - lut vergriffe/ книгата е итнeрuo1o; ein /oics
- 1eпелвъттaнa к/нга; прсн.: ein - mit einben
Siegeln к/иги, тou-нomaиa със седем u-нoтOr 11.
съвсем непонятно; die Sciwnuzn - черният
списък; ролк.; wir ein - redim говоря косо по
кии/и, товетя; бсз да cuтa; wie ns Im -е utcUt
както трябва: ein Anzr wie eu Im -ш /teil ндсодев
лекар, лекар зо пт1м-р; 2 част от кинта.
особено ог роман: ein Romnn in fünf-lm ром*/
е пет чист—; 3. еöнк/- р/. иърг. търговско '/1/*.
тефтер: soundso hoch zu -с sinUim теди сс по
'витите во 'окото — то'аво стойност; er steht in
s-m -с тoпнеoн с е тефтери му; остар: Beiunuer
die zu -с eciiagem зничнт-лин суми; 4. uедвър-
зоио тсгродки; т-тиегът; учиниш/з т-тродко;
класен лнсн/ик: Ims - tcUnnl/cm тouневoм (уче¬
ник) е ин—вника; 5. филм. тслснил. ецeнaтн3: 6.
т—сте (мяриа), топ: zwei - Pspicr две тecтc'O;
два топа хaтгии: ein - Bisiigoli тесте порок; 7.
иорм. карт— от сдни цвят; тесте 'oтmн: 8.
спирт, гогaлнтomор; mого-
Bu'i/nd/l — = BrIrliU/i; -insstattringU (xyt)o*
жетвенс) оформление ио кн—га; -nutzuy
нттдcнeииe от книга; -Uindtu — 'ннгoв-тcн;
-e/cati — 'етицo но книга; -druck н к/игопс-
нoгo1c: T1петрaфе'и печин; -druckt* — 1.
317
Buelstcbr
п-нamoлr типограф; 2. заел, в—д дървен н-рвeй:
-d-ruckcrcl f u-чoгиипa; -druck(ir)furhi f пе-
нomoрcке мастило.
Buchef -п бол: бук.
Buch/eckcr/ -nlcl/l./Гбукон желъд.
Bu'h/inbnnd — подвързия иа книга.
Ruchel, Büch 1/1/ -п обл. вж. Buch/ck/r.
buchen 1г, пърЛ: 1. вп—свом е к/1тнг-; завеждам
по книгите. еенcтоводяeoм: In. iul Rcch/ung -
зouнcвoм ио cнcгкo: lae kön/te sie Enioly
gebucht weuden тота бн могло до сс типншe като
успех; 2. порпнвoM; ангажирам (с пътническо
бюро) (място ли ламубaнс)-
11'11/. büchen. доил. /uchly adj. буков, от
буково gпрeе-
Bu'hen/holz п буково	-wild — буково
гетo-
Bü'ic/'/^ae^tcil^u^t^u т пърл- пт1клюитau- во к/нси
(сметки); -lutgabc f /ишс зо роздавин- ио
к/н/и (в бнбднеm-кar; -heuliiU — кннжно
имуш-cтве; к/ижси фонд (по бнблномсие);
-eo/U п ебл,* -Ureii п пенинИ; 1^^*, рафт зо
кии/н.
Bü'h/r/i/ -еп биöлнегcкa: ки1/ехрини1l-щc-
Bücher/Tn/uii н любител во 'ни/^ана, библио-
фил; -gclchruamk/ilt/ккнижна уче/осн; -ycst/H
п = -n/ui; -islli / обществен* библиег—кa;
чигал/я; -la/U/l и тпрcевии със снори книги;
-НП161сг — търговец но стари '/11/11. aIнmикн*т:
-kästen н инстр: обл. - ^tclruik; - kcnncr т
библиограф; -krum — оснор- = handel: den =
belselln wcule/ егпревoм се ог книжовиостто;
-krämer — = -1П161гг; -kugdl/ббиблиoлolф1и
(кото неуко); -maттe / п*нтa (so книги*
преписки); -m/nsch — човек из к/игата, кни¬
жен човcк: -пати — бибн-оман. к/иг■онa/:
-rrysl п етажерка зз к/н/и; -riyl/lir п ката/от
зо к/нси; -rcviso/ [ни-] и рcвитет н* еп—ге-
веgни '/1/1; финансов тcв1тет; -sclä/z т
к/нж/о нмушсстно -schiu/ L птcт1Cд ио
ново1тлeтли к/н/н (в спосонес* весн/ни); 2.
изложби во кин/н; -sclTSd/ — библиотечен
шкоф. библиотека (мебсл); -stsiU и к/1жaте-
ки шинд, рони зо продажби ио книги; -stäiU/u
— = -ncyu!; -stube/’к/1жaти1нa (ла онбропа
художествена 1омсрoнурo); -suc1t/‘бибнно*
мания. к/1генa/ии; -tuschtf= ---muppr; -tröd-
irr m еслор: - -ШсИси; -vruzrlh1/l< н кити.нег:
-Verleiher m притежател ни бибниогeкa; рaтиo-
ващо книги зи птеп1г; -vor-nt — склал вз
кин/н; -wund / омтнекг от етажерки зи книги
(зосмащ цялото слсно); -wirt — биöниогe'ит
(та сргoнн?oция}; -нш1и1с1Г*кк11ижна .мъдрост;
-wntrn п библиотечно исло; - wu/m — 1. зеел.
к/ижс/ мелeц: 2. првн. книжен нeрвcН (си
човек).
Bueh//uche/бещJ. 1. габър (Curpinus bc/uint); 2.
к/с/, явот: -fink и леел, сипка (Fuldulllu
eblilbu): -lUlnni*— нърл. кнlиговолипcH; еиc'е-
eодигeл: -ffiiuпdU./Щъ(рт■. ки1генедегвО; смст-
неведcтвеr cчeговолегво; -u/ileuil(rr — кни¬
жен учен; пелаш -//wenbc п нздзне/скз
пелитрaфня; педнгрoфнчcек* птон1щл-uоеm;
-goli п порок; -laitcr — марл- = -Üilici:
-lilt/rcl. -laltungU' марл. = fuiuu/y-
buhhhn1t/rIShh adj. ечeгеведl^гcлcкИ; счетово¬
ден.
Bu'ifhsnd/i m '/1жaтегво; к/l-('еllздaнaиe;
-räiditu m к/ижaт- '/игептед*нcн.
bu'hhnnli/uit'h adj. '/ижaтенн-
Bucle/haпClunn’t'!» к/ижaтиинa; 2. остар. изда¬
телство; -lÜiic/обложки (но книга); -kurtei-
appsrii н библиотечни картоне'*; -krellt н
иърК: блонков креиит; -kunst/художсствс/о
оформление ио кинтн; -ilUci — реса, кu1жaт-
1^*.
Büchlein п* -е. - 1. книжка. к/нжин/а; резк.
к/ижнс; 2. лен, ктaгне егaренcнеко еннхотно-
Лeииe; 3. лаел, к/ига (ет омoо\aтa но прежно
нине).
Bu'i/ma'ieu н спорм, пт1-мaтe1 ио обзалага нс
при ко/ви cпcт-зau1И; букмейкър; -malc/ei / -
жив. миниатюрни житопис; -mette/ - панаир ио
'/и/иги; -gut/ / беи. = Biicl/ckcn; -paus —
р-кдомн* к*рг1икa*nтееucкг зо кинта; -prüler
и данъчен провeтиm-Лr тcв1зет на търговски
сметки; -nrüc/ti — /ръб но пеивпр1aиa кнн/о
Buchs и* -is. -е; —bäum и бом. И1HЩ1T■
Bu'lsbaumelneaüuuug/' и1мuпнрcн бордюр ио
1CXO-
Bu'h/«^'^^i^^/i — обтизвин- (на книги); -scluld /
пърл- дълг спорсд гът/енекнm- кин/н. бни/ков
дълг.
Bucrtc, BücUse / -n 1. нехн. втулки, си-лзи; жи.
букси, кут1И; н 'оято сс върти ееma ви вагон«*;
мснил. нобивъчна нуmни; (лагерно) иcтуnкO;
обвивки; 2. ел, контакт; З-рсз\ Дис, панна/ои.
потури.
Büehs/! / -п 1. нуmии (он дърво, п лост .маса): 2-
консервно кутия: Х к*е1пкo-
BÜchrui// -n.7aß. пушки,
buchu/m а-, риск, зид-том,
bücU/em 1r.paie. cптни с nушкo-
Büchtcn/ilcitci п месна кеuе-рвo; Truci/ t - 1.
плод с черупки (нипр. коксси« ерст); 2. кеuеcт-
витoн плод; -g/müst п з-нcниуневи кеиceтвa;
-knall и гърмеж ог пушка; 'Kö/sruv// pl-
'енc-рв1 е кутии; -laui — нает, цев иа пушка;
-Hicil план, видимост, възможносттаcmр-лбo:
—/нос hin н оръжеев мaнеmет; -milstcr —
еслор. шск. ирг^^л-тиег; -offler — егнaтиик* зз
'енеcрнн1 кутии; --oln п аоеш = -Uui;
-S'lmlcU н = -muclih -schuss — изстрел с
пушка: -spann/r млсн. астар. 1^-. подаващо
тoлcgeнa пушки ио новeц*-
Bucittsbc и, *mS; -/ 1. букви: auf de/ -п /1111.
Bncbstährir/
318
nach dem -n буквално; sici am den -n balt/m
придържам се o буквата; naci dem toten -<
rlch/en съдя, осъждам по буквата на закона;
псйер. am -m Ulrbrn държа се о буквата,
буквояд съм; s-r Ve/pUicitiungem bis auf dem
letztem -n erfüll// изпълнявам задължението си
докрай; ролк. dl/ -n doppelt sei// виждам
двойно, пиян съм; розг. шск, setz' dich auf d/ine
vier - ! седни си на четирите букви (на д-то); 2.
п/ч. излята печатарска буква.
Buc1etäbeiei / -еп остар. буквоядетво, крайна
педантичност, тесногръдие.
hne1s/ähelg tr. тълкувам нщ. буквално, педан¬
тично, тесногръдо.
Buchste bbe/folgu/ азбучен ред; —//ieirscmkeli f
книжна ученост.
hnchstaben/etreu adj. буквален (превод).
Bnchetahr/r/leube — щърк, догматизъм; -/Glei¬
chung / .мин. алгебрично уравнение; -große f
мен- алгебрична величина; -U/ämer m,
-mensel и буквоядец; -nätsri п логогриф;
-/ес1епед/.шл алгебра; -schloee п секретна
ключалка (със секретно ф^ша); -spiel п анагра-
ма, игра с разместване на думи; -we/slrii /еж*.
- gelchrsamiUei/.
hnchstcbleren tr. произнасям буква по буква;
сричам; Buelstebierung/'
hnchstähl/ch 1. adj. буквален, дословен; 2. adv,
првн. буквално (е 1с^1^^^1^с^1^1иия амооал ни дума¬
те )i
Bncl* . Г. -rn L залив; песи. прст. пристан,
прибежище; 2 кочина, курник (so ласки)-
зайчарник, бокс (в обор); 3. извивка, вдадина;
4.	скалист овраг; 5. мор. странична палубна
извивка; 6. мср. бримка (но корабно въже);
кръг (сн ноаито въже); Т-рсзк. лепю; - gebe/
оставям на мира.
Buc^/od?. псйср, раза, паплач, сган.
Bnchlti l/ -п австр- лотС: бухта,
hueb/rn 1г. refl- врязвал! (се), вдавам (се) навътре,
buchtig adj. нарязан от заливчета; бон. пересто
изрязан, вълнообразен (край то лнси).
Buclrumb/uch н псч. свързване на страници;
-Umschlag и обложка на книга.
Buchung/, -еп пърл. вписване в книгите; завеж¬
дане по книгите, осчетоводяване.
Bucbu/gs/cuszug — нaрЛ; извлечение от книгите;
—Heller н счетоводна грешка -maschine /
търг. комбинирана пишеща и счетоводна ма¬
шина.
Buch/verla/ — издателство; —venl/lb н заемна
библиотека; -weid н = Buci/nwald.
buchweise adv. на тестета.
Buci/weizrn — бот. елда (Polygomnm Uagopy/mm);
-wert — стойност по търговските книги; счето¬
водна стойност; -wissen п книжно знание;
-zr/ch/n п 1. знак на собственика на книга (ех
lihele); 2. сбл. = Les/z/Ich/n, -zwang н задъл¬
жение за водене на търговски книги.
Bücke / -п спорт- змиевидно провиране (при
гимнастика).
Buckel гл, -s - (доил, Puckel) Х.ралл- гърбица (на
чонси* животно)* извивка на гръбнака; dir
Katze macht e-n - котката се гърби; die Mauer
macht е-е - зидът е изгърбен; r-m U/nmmee -
maci/m чупя, превивам си гръбнака (прсд нкг-);
sich е-е - lache/ превивам се от смях; 2. раза,
шск, гръб, гърбина: е/ bat r-m breitem - има
широк гръб, яка гърбина, може да носи; mir lief
rs kalt dem - oumtee тръпки ме полазиха по
гърба, фом. шск. du Ua/nst mir dem -
runter[lang]rutsche/ пет пари не давам за теб, не
те бръсна за нищо, за слива; не искам да те
зная!; dich [dir] jucUi wohl d/e - май те сърби
гърбът; 3. лсакр. възвишение; 4. еf -п релефна,
изпъкнала украса на метал; нст. ели, умба (ни
щат); 5. е f, -п тока, катарама.
BucU/l£I /, -сп ралг. 1. сервилност, подлизурство;
2.	мъкнене на гръб.
buckCe)//, остир: bucU(e)l/cht adj. 1 гърбав,
гърбат, изгърбен; 2. грапав, неравен (паваж).
BücUrlImeki т. -s, -s ролк. псйoт гърбушко.
Buckelkraxe)0блл. евснр. ролк- носачески самар,
buckeln 1 1н1г, hрслл. гърбя се, правя гърбица: dir
Katze bucUelt котката прави гърбица; прст.
превивам гръб, подлизурствувам, сервилнича;
2. tr. розл. мъкна на гръб; part, g/bucUrit
гърбав, гърбат; релефно украсен.
Buckri/ocbe(/) и. -rind п зоал. зебу (Bös imdicue).
bücken 1r. 1 навеждам (се): sich mach eiw. -
навеждам се за нщ.: sici üb/e dem T/scb -
навеждам се над масата; part. /ebücUi приве¬
ден, прегърбен: vom Alter g/bücUt прегърбен от
старост; 2. асмор: sici vor /-m - кланям се
нкм., пред нкг.; рилг. струвам метани нкм.
Büclking', ебл. Bücking —. -s, -е; Buckel н. -s, -
риза, пушен хериш*.
Bückling ги, -s, -е 1 поклон; метан; 2. ссл-сн.
положеница, отвод (но пели):
Buckskin н* -s — исисн- букскин (плен).
Bückware/ролк. 1. евтина стока (пестааено но
Делнонс рафтове н супермаркетите); 2. (ГДР)
скрита стока (ли посиоянни клиенте).
Budd/l/ -п днел, риза, шише, бутилка.
buddeln, puddele infr. h 1r. ебл. розл. L ровя
(Дупки в пясъка); 2. вадя, изкопавам (карто¬
фи);
Buddhismus ги, -, — рел, будизъм.
Buddhist н* -еп, -еп рел. будист,
huddbistlscb adj. будистки (релелня).
Bude// -еп 1 барака (nosирок0; сaнau[xdжнйсиo};
-п banem, auUs/ellee строя, издигам бараки; 2.
псйор. будка, дюкянче; ролк. дюкян (за робо¬
ти* бюро* кабинен е пр.): die - znmach/m
затварям дюкяна, приключвам работата; 3.
розг. съборетина (зо сторо къща); колиба; 4.
319
Buhlerin
псйор, (за къща* споя, лсотър.учслнщс): die -
uui lim Kopf /tellim обръщам кърито c таавата
/aдолу: Uin flnU's scloa nucU nochmal In lie -
/с/аса! н вз тсб ше ти доЗдс до главата; н теб
ше тс чукне!; tu wini Ui* uui ile - rücken, utei/cn
той шс те хвана 1oтиc1еr шс те 1oт1oеи: sie
kumca mir unverhofft Im die - uetchneit нттърен-
хо мн сс нeенoнвo1е: icu /ringi Leben Im dir -
тоз— ежнтиeOr е душата io компанията; e-m ile
~ cininultn протривам н^. птoтo: & стуД.
студентска cгoи; нвoлгнри: sturmi/eie - —pт—1е-
ко стоя, нвиртита с отделен вход
Budlif, -п обл- овсмр.ролГ: тезгях. шовд.
Budee/c/gsi/Тразг. стрих от coнотamo: -zauber m,
-i/est п домашно теседнс, пнтш—cтвОr домашен
гуляй (студентски),
Budget [бНижС] н. -s. -е бюджет: dae - vonlcg/n
внасям бюджет (а събраниама) за лoз/лeждoн—-
Bue/ct/Uewill/ung [бйдже^/Пприема/е, утвърж¬
давай— ии бюджети; -post// н бюджетно пcте;
-Voulsyr/Нкон, бюджcгопро-'Г-
Budike/ *uгoтт- п/йор. 1. обл. ктънм1П'a; 2-ебд»
дюня/и—; Х съборст—на.
Budlk/n и* -е обл. ролк. 1. дребен кръпнит; 2.
дюкянджия, буикaджии-
Büd/cr w. -S, - ебл. дребен. мa1онмегe1 ccлянин-
Bülrtt [бИфС] /2. - (е)/. -е; Bullet [бИфС. шнсйц. н
бЗфс] п. -е. -е 1. бюфет (ш^ф); X kult/u -
студен бюфет (маси* наредено със закускИ):. 3.
бор, бюфст, г—тcих (с расмеринт):
BüU/tel/r /*ги-] и, -/. -s 6юф—тчнк.
Buifsio т* -S. -е зоол, им—рика1С'и бизон-.
Büil/l н* -е. - 1. бнвен: бизон; 2. ругатня, грубо
теле, дебе-нок. глуп*к: 3L мск01 oомoр. вил
дебел, руинат плот; яке он вето.
BÜTTelel'i* *-nгoтc- зуброч—снво. зубрела, къдвин—.
hüilcln int/i h. tr. фам, кълви, зубли»
BüUU/lochs — 1. бнтел: 2. ролк. тубтoч» нпдвaч--
BüUT/t [бИфС] п- -s, -s овстр. важ. Bül/lt-
Buffo и. -е, -е тсатр. ucвeП; нзиъл1ивoщ нении-
ни тодн-
Buy н* -(с)и, -сА-е 1. (р/. -е) мор. онииц- вос.
прсдво нocm во кораб, ио дирижабъл; 2. гоис-
прсдси бут; пл—щ'0r лепaг'a: 3. естер- извив-
'0. nтeгъвки (при сливате): предни нтnъкнилa
част над сърдите ио нен-
Buund/г/aладЕ- ставва вена, ромевно тена.
Büg/l т* -е. - 1. зo'aчoн'a-т*ннa зо дрсхи (сока*
полтр, рокли) (= KiciUcrUü/ci); 2. стреме; 3.
разви егренcпеgобни предметн н нocгИ; като
скоби. дръжки ио куфар. нaнгa; дръжки ви
очило, пакет. лъга во трион. пръстен при
спусъка ио ег/ccгр—/но оръжие. mокевтинoтeл;
н—рз ио mрoмвa3: 4. тсхн. скоба. куки; дъси;
уличен нoни'-
Bü/ci/snstslt f (/*4041/-^; -Uncii п gпе'и зи
c1ag—1—: —lohne /'па- кипиш (ло плсще) он
върбови кло/и-
bü/elrecht, -biesiänd/g adj. уcгенпив при /додсис
(плен):
Bügel/eise/ п ютия; -falte/з/лаедс/а босго; ръб
но uou'oне1-
bü/el/Ueei adj- L ссдвол здтoве ио ccднеге;
с—турси е cтgaтo: првн. сигурен п нщ-: 2. = -
1'11; -frei adj. нeмaннoeм (план):
Bügel/ganm п лов- опънати примка зи птици;
-lom п ловджиИско рог, снснална гръбo:
-klssee п възглавнички зо гладена ви дрехи.
bügellos adj. остар. бсз cтрeueнa-	•
bügeln tn. 1. /дадя с ютия; ралг- /154^'^^111^011/ und
/cbügell сг—гнат — нт/1aдeн; ог кутийки —зно-
л—н; 2. спор—- смазвам ски (с каращо желязо)-
BüyclfnCie п вж. -yam; -rock н ломско пони но
обръч; 'TИuен1/; -säge//трион с дъто; -sisil н
жcните (ла нажежаваше) е ютия.
Bnyksiz/I/носов* кабини, вееево бaнке1чe (но
самолет);
buglahm adj. изкълчен е плешката (кеш)-.
Bug/lähme, -lälmuej. f нсл. итнпднвивe ви
плешката (но кош).
Bügler —- -и. - /дидoч-
Bügle/in / -nen гп*дaн'a-
Bug/see/мор, вж. -нсПе.
Bugslee/boot н мор. öукентеи катер. влекач;
-dempfer тмор. малък ман-вре/ eнeнoн-
hugeieer/ tr-.uст- m-гля; влача, буксирим. е преш.
(плавателен съД): роса, cr wuu so //schwipst.
laue er incU Hausn bugsiert wrrd/i mustln беше
тонково пиян, че трябваше да со завлекат до
вкъЩИ.
Bugsirrrn Н; -и. - Buge/e/echl/ppe/ — л\ор-
тдcктч-
Bug/tpici поор преден рудат зз котното; -tp/lcl
п мир. cтпри1не; бушnтнт: -stück п 1. латс-
пaтч- месо ог плешката; 2. .мир. оръдия отпред
но кораби; -нШ1е/ въно но восо ни кораб.
HОГОT1HЦИ-
bub! iH.r- хуу! (зо нълклсщапис);
Bulldiene/ocmiap. птеег1гуткa; öнудннцo-
Builr т* -п, -п/ -п 1. поен, остар. любвм(о);
възлюöe1o: 2. любев/нK; ^0.
bullen in.r- h 1. псйер. um (рядко /1'1) ctw. -
следим. л*нгя да се леö—л* до /щ.. до спечеля
нш.: um jdt. Guns/ - лекитнau се, умидктом сс
/км.; 2. остар- песи* mll сгн.. c-m - м-н/ном.
галя: usielic Luft hulit mll d/i Bintl/гn в—жен
ветрец гад— листата; 3. псйор- mir c-m - имом
любовни връзки с /кг*.. живея с /кс^.; блудству-
тaм-
Buhlre и, -s - остар. псйор; любов/ик; ритвтoг-
/—'. блyи/--K-
Bulle/el, -сп oоmoт- разпран. тизвтaт1нч—/—-
бнуленне; прст. кокен/и ч—/—-
enble/1aUt adj. остир- = /u1irui<hi-
Bublerin . ", -пеп сслор- псйер. любовници: разн-
ттг/ини; блулниц^а.

hu1lrrisc1
320
hu1lcr/ec1 adj. истар. псйор. I. развратен, блу¬
ден; покварен; 2. пречи, по/—- ласкав, милващ
(сънища. звуци).
BuhirIi/d H-ium. сстер. любовна песен; -Schwes¬
ter /сводница.
КиПиЬ^/ " -се ос-тор, псйер- (//спезнолскш)
любовна връзка, история.
Bnl/e А -п хсдр. направляваща течението нап¬
речна дига, буна.
Bühiz/ -/ 1. сцена, а Hpetti; 1еатър, театрално
изкуство: rin SiücU auf dir - brimgen поставям
пиеса; üb/r die - grien (ли пнесе) представям
се. давам се; zur - g/1/n ставам артист; прси.
von der - des Lrhene abr/ten оттеглям се от
обществения живот; умирам; 2. трибуна, поди¬
ум. естрада; рядко дъсчен амфитеатър; 3.
платформа на вагон; 4. платформа пред мета¬
лургична пещ; 5. мин. скеле от дървени или
железни греди и талпи.
hüi/en /,. 1 обшивам. обковавам с дъски;
зае водя вам; 2. торя.
Bühnen/a/lage, -fuerüe/ügg//eaerпip. сценична
машинария; -eewe/eneg / сценични указания
pl. (но автора към маисма не писсиме);
-еhssp/ccle " = -spiäclr; -cusstctiung / —/-
анр. = -eiznscllung; -beceheltugg./дpаматиза-
пия; -hclcnc1/neg / осветление на сцената;
-bild п мсотр- декор; -bildere — театрален
художник; . deUonc/ion / нситр. = -^b^iild^;
-diel/er — писател-драматург; -dkcltneg J
нин- драматична поема; -cknrichtung//uwi/jrp.
сценично, техническо оформяване (но пиеси);
обзавеждане на сцената.
eü1nenUähig adj. = —reif.
eü1/rn/grmäß. -g/eeel/ г;//. сценичен, пригоден
за сцената, отговарящ на изискванията на
сцената.
Bühnen/1cee — тсоир. риск, шск. er ist rin al/er =
той е стар театрал; -Геш п театр: 1 част от
театъра (къДсло есцената); 2. театър ( здание);
-limmel — лсанр- рундхорнзонт; -Uüge/le/ н
артист, актьор; -lanee/ot7rшp. и/иир. ложа до
сцената;-1е1/е/т театр, отговорен ръководи¬
тел на театър, директор; -male/ — театр. =
—bildmc^r.
bühnenmäßig adj. сценичен, театрален.
Bühnenrahmen н теитр- рамка на сцена,
hü1negreif adj. тсоир. готов за представяне
(пиеси); пригоден за сцената.
Bülnen/re/Ue " мсенр. сценичен опит; -salz п
сол, получена чрез изпарение; -schaffende т
театрален деец; -spräche / образцов немски
език (език та немския театър); -stück п
драматично произведение, пиеса; -verändr-
eung . / насмр. смяна на декора, картината;
-wend f псамр: кулиса; -werk п L меанр. =
-siücU; 2. сценични съоръжения p/.: -wesen п
театрално дело.
hü1/e/wlrksam adf. сценичен.
Bü1nenwirUsamkei//cцellичност.
Bühnzei winken//сценично въздействие, сцени¬
чен ефект.
Buiuri m. -s, -е оси. вид турнир.
Buke/i/r /и, -s, -е .мор. морски разбойник.
Buk/tt п. -(/)s, -е, -s 1. вас- букет (от цнстя); 2*
букет (но ваше).
BnU/nisi и, -еп, -сп продавач на стари книги,
антиквар.
bueöllech adj. буколичсски, идиличен.
hulhTörmIg adj. .мор; извит, издут (нос ни кораб).
Bulbiile /; -п луковична за разсад.
Bulette/ -/ оби кюфте.
Bul/fn/ и. -е, -m; BulgC/in / -лее българин;
българка.
bulgar/ech adj. български.
Bulge/isi и* -еп, -еп българист.
Bulge/ -п 1. тенекиен съд, гюм; 2. оснир- мин.
кожена торба, кофа.
bulk/n 1/t изсипвам.
Bulkladung _Мшр- товар в насипано състояние
(s^inH^iue храни. въклища)-
Bull и. -S. -s мaрк- който спекулира на качване на
курса.
Bullauge п мор, люк, кръгъл прозорец (иа
порохед);
Bull/dog rw, -e"-e —ехт. трактор; -dog/e . / булдог
(кгче); -dozee [доз-] н. -s. - мсхн, булдозер.
Bulle1 и, -п, -/ 1. бик, е пран,; 2- фам, шск,
дръвник, дебелак, „цяла мечка“; З-войн. важна
клечка (ла сисиощ отговорно вестне тъкoвсд-
но място); 4. ризк. прсср, атентразузнавач.
Bulle/ -/ 1 ист. подпечатан документ; папска
грамота, була; 2. металически печат; 3. кутийка
на металически печат.
Bullen/bäedig/r т носови ,,укротителни“ клещи
(про драсировко не жшволни); -beiße/ и реск-
- Bulldogge; -Kitze . / раза, жега като в пещ;
-kalb т биче; -wiese/тучна паша.
hulierlg adj. фам. избухлив, „кибритлия“.
bullen/ int/i h фем, 1. (зо оръдие) тътна; (со oлaн)
бумтя; (ли веда) клокоча, вря; 2. (а/ eiw. А - )
думкам, блъскам продължително (пе прозорец*
врано); 3. крещя, гълча, карам се високо.
Bulletin [бйл(е)тб] п, -s, -s 1. бюлетин, съобщение
(и веси-); 2. лекарски бюлетин.
huii/g adj. adv, фом. 1 недодялан, тромав; 2.
палещ (жега).
Bnllrlcbsalz пмсд- натриева сода.
bnlst/nm 1г. ссл.-сН; чушкам (крих).
Bült/ " -е; Buii(en) m. -s, -// 1. обрасла c трева
височинна; 2, твърд слой в покривния пласт на
торфище.
bum! intj- 1. бум! дум! дан'; 2. туй! бух!
Bumbäss н. -/s, -е лгуз. раза. бунчук (инснру-
мент) (= Sci/llenbcum).
Bumbüm —; -s — ррозк. дандания.

321
Bund/t/kn/ziri
Bum/uiny 1/, -s, -/ бумеранг (оръжие): прсн- die
Iirrlgue eufle/ eich als - ннгрнтюта uеcmитua
обратен ефект.
bumlliirl/ 1.рилГ: лаская, правя вятър нкм-
Bummtl1 нс. -s, — раза, 1. разходко; скитин—.
шдясве (пи улнцнлс); 2. фам. cтърc*де (място
ларaлтсдкc); wir i/alcn eie uui dem - срещнахме
я во cгъттюноmе-
Bummtr. Bommelf -праза, пискюл. виеулнo-
Bummrläni /и, -сп, -сп риза. псйер. лe1тиНr
хи3дoзн1-
Bumm/lUni/nlum л. -s. — ризк, псйор. леитяНст-
те; н—мaт1нвеcт-
Bummtldi/ -еп риза. 1. скитове, щ1и-н-r розтики-
eaн—; екнтеевoнc: 2. фом. нехиЗснно; всмарлн-
веет; З»mу'нoи—; рoтuaзтo1e; прет*н*нe-
Bummrl/Tritze — фам. лсйер- пиnиъе: бутни
'он-би; -iosrf плевиcнoл пи/тoнон-
Bumm/Ш/t//; -проза. прслр. пипнина жсна.
/umm(Цriu adjфом. нехаен, нeмaт11B; отиуен*m-
Bumrm(e/rigUelt.t/ -еп вж. Bumm/iel 2.
bumm/ln iHtr, h рила. 1- шляя се. скитим (се); -
UeU/m ни-пом до сн поскитам. до си поcулия: 2.
розмоНвам се; пипком сс. туткам се; 3. фам.
нcнтяйегнувaн; клатя сн краката: ue/ummeit;
statt Siudi/ui туля/, вместо до учн; ins Bummel/
kommen отпускам са, ритхи3твaм сс; 4. (ли
дрехи) люлея се. клатя са; птевненoл съм.
Bummclftcloftitchc — т—д cг*тннe1 щетищ
(танц); .-uirlik — cгaнни (при която ссработи
много бавни); -wnggn — рала- каруци за нeжиу*
селск— cъобшeнии; -zuy — шсг- батсн път/и-
ч-скн плик (,>cднгд не всяко керемида“); mут1е-
гнчcеке пликче (в пори).
Bummlrr m/.-t -ралг. I■кеНге се разхожда. екю а
(и? улищемс); 2. гуля3джии; нор/а птица; 3.
фам. безделник 1eumиН-
Bums1 m, -s, -ералг. туптове. бухнове, тъп удар.
Bums’ н. т* -s фем пс^йор- долнопробни тa/ну*
наниз зобови: suf dem - gei/m отннзм до
пег*/нун*н (е бар е под;).
bums! intj, тун!
bumt/m, Uumßcn int/-, h фам, L тътви (ли
oраДuс}; гупутким (so кола); пнесвам: wenn du
nl'il uolout still blut. bumti cs око ле млъкнеш
ведното, ше те uлccнa; jr/zi hat es bei une
gebumst! свърши сс c тпрпc/иeге нн!; 2.
продължително думкам. удрям (сг) по тлamoma:
3.	1г. map. енешaрвaм: 4. раза. псйср. cпвoкуп*
дявам сс.
Bums/lokai траел. лелнепроöне тoв—денне; -^mu-
<<//шумна мутикa (прс танцова сибоне).
Buns д. -S. — пс.хН: сипнетиче/ каучук.
BU/61 /н. *(/rt; нш 1. съюз; (кен)ф—дcт*ция: е-п -
schließen, rinuihen сключвам съюз; d/r - der
Ehe брачен съюз; le* - deu Eldu/nousen Шн—й-
LLИтc'a федерация; е-п - grünicn осиовавом
съюз; c-m - b/iinelen uлиеъ—иинявoм сс кгн;
влизам е съюз; 2. библ, der Alt/ und der Neue -
Сгорнян н Новият зancm-
Bund’fi. *(n)Sr '--а 1. кодивче (нс пели)* колан (на
пантелен); 2. муз, нouр—н/о деление во грнф
(на кенара, мандолина); 3. стр. връзка; 4-р1. е
-е тю^юн. нoдиo: 5. завит нотунин; кcйк-
Buni1 1. -(1)/. -е 1. връзки (и кано мярка): ein -
ScilÜstri връзка кдючев—: zw/1 - Rnllese1enr
Spargel два връзки р—пнчн1; аспержи; /in -
Heu, Stroh. Rnitholz вързоп c—неr сломи, 1aрпч
съчки.
BuiUaxt/дюлlатен* брадва.	,
BÜnUcl/iärm/i — ръкав. завършваш с ми1щeтнo-
Bündcl 1, -е, — 1. връзко, вързоп (книжа. аспер¬
жи- пръчки* слама); с/оп (съчки. пръчки*
.лъчи)*, иoргч (дърво)* пачко прен,: sein -
schnüren стягам сс зо път; eie lut ein - N/uven тя
^13'* е само н—тви; jrdtr Uni ecln - zu 1*1///
нс—кн сн плочи mecлеге; си носи тевaтa: 2. чиле
(прежда); 3. мирнa зо желязо; 4. вътрешности
ио шарош; 5. лют. сноп ог лъчи, линии.
BÜnd/lfhole п L eрът'O; /oрпч gплтa; еъикИ;
подпалки; 2. -iritir нсч, двупроводна лннии
(ниД Doppelleiter).
/üniiln 1. tr. 1 зoтплтв*м но връзки. снопи,
С1опнcт0r вързоп. н бохча, д—нк, пакет н пр; II.
intr- hролк. нтмпнвoм се. издухвам; Bügd/lu/y /
Büiitlfpfcli/UH ирхон- енепенид—н стълб;-säu-
le /ирхем- cнепевид/* 'е1е/a-
Bunlcs/umt 1 поле—- ивтенеu/a дирекция към
мнннстсрстно тъп ФРГ, федерално служби;
-aiwult — 1. nто'утет е гланного пре'утигути
тъп ФРГ; 2. тдоеен птенутет е Швейцария;
-Ulin/федерални. държавни жп. ливни (във
ФРГ, Ааслрия* Швейцария); -Uidk/централ-
ви федерални бо/ко пън ФРГ; -Urncl — измяна
но съюзи. в-p(енемcmно-
bu/Ut(s)brüchly adj. итueн/ниeе'1; в-релоиe/:
- wcnU/1 1oрушoвaи съюз/ня договор измс-
1им во съюзо.
Bu/dis//brudrr и чд—н во студентски нотпет**
ция; -hürycr н тражиаии/ во ФРГ.
bundrs/lyim adj. собствен ва лължoeoтa-
BugUtsiirhcnp/. Г птemевe но еmуиe/гcк* кетnе-
Tиция: 2. нoцие/o1/и цв—товс вз ФРГ.
/uieesSlüchtly adj. = -briicily.
Bu/dr//fr/unlr -g/enousi m съюзник; -fünttri pl
ист- князе из отлел/нтс лържови е Германския
съюз. -unnotuenschaft / съюз, федерация из
буржоазн— дътжaви■
bund/ty/nöt/lech adj. 1. cпют/ни-c'1: 2. фслсро-
1—1.
Bume/s/uerihhi п юр. 1. oberes = върховна птиво-
сълва инстанция във ФРГ; 2. върхове/ съд е
Швейцария; -urrindgrsctz п федерално кеие-
гитун1и; --liuu п Бундcегaг: -isusluU —
държавен бюджет на ФРГ; --euUi/itt п uи/не-
'—Tек1 епвcг и* ФРГ; -’kaneiel/1. = -ea/ziru-
21. Нeнено*бплгитекlи р—чннк, том I.

Bugdes/kf/2ler
322
amt; 2. ф—дeлил1o кa/нeлaрия е Швейцария;
-kanzler — 1. федерален к'aнн1eт (вън ФРГ а
Австрия); 2. шеф но фeдcтaн1omo нo1пe1oтии п
Швейцария; -knizitrumt п федерални '0/^
н—рство (във ФРГ); -IsUi- /бабл- cк1/1И; кивот
но тoтe'o; -laed п отие/на държано тъп ФРГ;
(федерална) nров1/ния; ile miunn Bпndeuin/-
бет pl. бившата ГДР; -lys (футб. отборите ог
първа трупа. бу/дссни/з; -^p^i^äs^ident — предсс-
дотсд но ф—деролвито т—публ1кa (вън ФРГ
Авсмрия): -oct — 1. федерален съвет (вън ФРГ,
Австрия); 2. н1И1cгcтек1 съвет е Швейцария;
-'■rcclini/sloT — върховно сметна пи/ино (вън
ФРГ); -regie/ueg / федерално птaвит—лcгве
(вън ФРГ); - кериГИк-е- Ф-дeлoл/o Ре публика
Германия; -s/sai — ф—д-ранио дътжaв*; -/Пу —
!. пор/омс/н ви федерално дптжoнa; Буни-с-
'0/. сесия но федерален uoлдoм—1m; 2. нст.
пaлдoмcнг иа Германския съюз (19 а.); '-vekUfe-
sueg ./ федерално неиен1гуц1я: -vert/cg н
съюзен легевот; -vorsts/d и съюзна уптoни:
-wehr / тперпжeшi сили ио ФРГ, Буни—стер.
bündig adj. 1. обвързващ, б—тcuел—H; задължитс-
/—/, волии—н: ein -cr Beweis обвързващо съди,
ö—тcпотuе де'aтaтeлcтве: 2. убeдиm-дe/; яссв,
определен: с-е -е En/läuung убсдител/о обясис-
лие; kurz uni - кротко н иено (накъсо); 3. сбит.
егeг1lиГ; лапидарен (стил* реч); 4. тсхн, снр.
лежащ ио син* ни/ия. плоеноcг-
Bündigk/it " -cn 1 убcдитcлнеcГ; обвързваш*
сила; 2. иене'a, 3. еöнгоег (но спиш* рсч).
bügdlecb adj. съюзен.
Bü/dmis п* -eis, -еп съюз, е пран,* пакт: ein -
s'hiieß/n; /in/nUe/ еклюивиu съюз; ein - löenm
лoзвoдян; разтрогвам съюз; dis - d/r Arh/iliu
iul den Baucum съюзът во работниците със
ccлиннгe-
Bü/dmis- ued Be/e/fndepfUi m пелен- пакт зз
съюз н взаимопомощ.
Bü/dn/evertrfg — съюзен леcовер-
Bnnd/piall — снр. кол зо връзко; -uilemr/ т
ремък, колан; -schul — сторо селска обувка,
зoeъттeoнo вид гд—тeнo; асм, знoн'a; емблеми
во първото c-лcне въстание е Германия (7525—
1526 К:); символ но тъстои-е въобще; -si/y н
псч. бялото поде между две съседни строш-ци;
-ни/U f стр. пoи/тонa стеиз.
bundw/lee adv- во връткH; ио нн1cтo.
Bumdz/icien п стр. монтажен знак. б-д—r (на
принадлежащи едно към друго строителни
чеснн):
Bu/gelow и* -и, -е [-но] бу1caне; вuнички-
Bu/g/ / -п днал,1 барабан; 2. тибедевeн кош път
форма ио боробов; 3. бом, великденче (нж.
Bicibum/c).
Bunker т* -s. - L ност- бункер; 2. фим, итoнcен*
/нк (затвор); ност. 'итцeрr oлecm: il dcm -
komme/ хлътвам е кaлц—тa; 3. померени— зо
пътн-р* н но'орне масло е кораб; 4. спорт-
ямичко ио игрищ— зи голф.
bumkenm int/i h мор. товаря, вземам тъгл—шз,
меmетне мocде-
Bunse/bree/er псхн. бу/т-/ен* ломпо. cетe1кa.
bumi adj. 1 ппетплr шoтeH; пъc'mронвeтeн: м/о-
/ецвeтeH; разноцветен; цветен: - mucUim шаря,
пъстря; - w/rii/ запъстрям се, изпъстрям сс.
нoшoлвaм се; естср. d/n -ei Rock nnziehe/
ставом hoh/h'. нoвнипaм щин—лa; сдагом пo/е-
во; фом, er Iul bckannl wie ein -nu Hund н
куч^етата го петнaвoг; - gc/lümi но щoтe1И
цветя (плет); - /cii/icrt с щoр-нн пeтo; -
gcii/'/i ви шарен— пст/а; - /emueteut ви пъстри
щиT'1; - ueschecal; - gesprenkelt = -scln'/iy; -
gestreift нишарен во №№-; - uchiiiru/i прели¬
ващ се е различни нвcгетc: 2. рoз/еебтoзeн;
/нaГl-]тaзничeн: ei/ -ти Ä//nd вечеринки с
разнообразна протрима, весело вcчcл: ein -сг
T/li/r ии/ня със сладки — плодевe; с-с -е Platte
блюдо с н—щoне (колбаси); -е Reiht смесено
тcинцa (омъжс е жени); Buntes лo1HИr оттук-
оттам (колено във вестник); 3. объркан; adv. н
безпорядък. н безредие, разхвърляно; бу3не;
лудо: тcсг-: im Zimm/u lag siies - eumclclns/dc*
miOTa стая баш— разхвърляно, n етаиmo пoрeщc
/о/ямо бъркотия. /олям б—зпетяип'; es geh/
nncU/ - eu голямо лaнлo/ии; нcрoзбетня c; dis
wurde mir zu - uтeли мн. н/ете ми cгoнo: is zu
- lueiUn/ отивам м/о/о лал-ч, пт—ки1иeaм: ihm
finU is - von lem Au/en шск. причернява ми;
замазва са. припада. свян му сс з*тнвa-
Bumtrael — зоол; морско тмиеткa (Murncns ophlt);
-bühlee pl, сoлиM1 еöот/1Ц1 от липломaтичcе-
ки октове но различни държани; -Uruc/ н печ.
цветен пeнoт: цветно Д1готр^oфня-
buntfarbig adj. пъcттенвcm—1-
Bu/tfeue/ п бенгалски о/ъи,
eu/tUl/ckIg adj, во цветни пет/а, щoтeн (плот);
-fSed(e)/ig adj. пъенpоп—р (птица); -fLügel/g
adj. ппcтро'тил:
Bni^l^i^4^ii^_r, -сп пъc/реги-
Bu/t/kupln/c/z п мен, хтнкопитит; --mctüll п
цветен метод; -munilton /uу/ин1я он всякакъв
вид; -»puplcm п шарена, мраморно хортня;
-sanltt/im — светъл, чcтвe1 пясъчник.
hu/e/scheckig adj. щoр-H; пъстър (ж1нет/е)»
Bu/tsci/ckigeeii / — пъcгроги: фрап—рорз пъс-
гтегa;ролк. псйер- щaт—ния-
bumispnemkli/ adj. нauтпе'иH; но ппcглн капки.
Bunt/epecht — лоол, пъстър 'плeoч (Denero'o*
pus); -stsTt — ^—'—1 моднп.
huntstneifsg adj. = bu/tt/<treift-
Buräm m. -е. -c степни бури-
Bürdef. -n Lтежест. товар; првн. бремс, тегло: е-
m с-с - 11111(1/. sulerleuin стоварвам бреме
върху нкс., обременявам /'/.; e-m die - nbmeh-
m/m снемам от нкт. бремето. cвoдиu тевoлo от
323
Büro
пн—ш—тс му; посл; Wür6e /ringt - совът вос—
отговорности. тежест—; 2. ослор- плодът е
утробoтa: днал: нoгнo; uдoп—1г* (у жнвомно)-
bündem 1г, оспор, (eiw. uui e-m. sicU D -O стовар¬
вам н'H- ip. («ouo* емгoвсрnсом). iamевoртам
(се). ебрeнc1итoн (са) с вщ. (вж, auibürdlnr.
Bure m, -/. -а бур. юж1оaфрикaненн ж1т—л-
Bukeau ^üpö] m* -е, -е естер. = Buuo-
Burg/ -сп 1. асп- замък; пран- крепост. опора,
т*'тндa; 2. лов, боброво дупка. лecевншc: 3.
раза. внеискнят бур/теитър; 4 uиcънcн под
(„замък“) во плажо.
Bürge н* -сп, -п поръчител, гарант; Ich bin - Uuiüu
гити/mитaм зз гова; с-п -п stelle/ представям
поръчител.
hü/yci 1н.Г: h (сстср. е tr.): für c-m, ntw.. c-m für
eiw. ~ cирoнгилoмr егroвoриu зо /к/»; 11.,
nолпчит—л съм. nотпчиг—лствутам /нu■ за up.
BÜrycr m. -s. - 1. грижливи/ (жител ни греД). 2.
певc' от трoжд*некоге съсловие (нс благород¬
ник, нс селянин): буржои; 3. човек он средното
съсловие; др—б—н грижливи/ (бюргер): прси.
псйор. фuниcгcр: еа/оф; 4. = SinntebUгunu; 5.
ikiecmlscicu - етуиe/т; 6. лоол. в—д пеперуда;
7. исм. остар. (о Bun/cn) жннсл ио Bung.
BÜcgrr^^e^ew^rtugtt/'pn^)^^.^i^F^(^iD лвиже/иг; -Unlel
— трюмото зо cрaжл*нен1 право; -hucl п
еnиеп'; лггие'пт зи грaлc'еге воселевнг: —nid
п оси; клетва при приемане ни грижии/снво;
TUmilic/ряДко буржоазно семсИство; -lins п
буржоазно къра; -Iditiutiv|*трижди/с'* нии-
ниaтнeo: -atrly — гражданска войно; -küdUe t -
сражда/ско учение.
bür/eri/ch adj. L юр, lpaжд*нcнИ; цнви/сн;
частноправен; -с< Recll срижди/ско прoво: -п<
Gesetzbuch /ражда/скн (частноправен) ко-
иc'c: 2. cлoжи*/еки (на, кън/. отнасящ сс до
градското съсловие), /рилски: -е Bau/u/ut
трижди/ска. cнa'екa aтхиг—кгутa; -ши Toi за-
губво/е но граждански н пониг1игcн1 права,
ГT*ждa/cкa cuптг; лои. -cs Tnsuirupiel гтaж-
иа/ски mлoг—дии; der K.nul^^T^i^/nt<lind lut ein -tu
Stanl тър/евcкеге съслови— е /рилско епеле-
внc: 3. бутжеoтeHr е нст. (отнасящ сс Дс
нрсмоно сaолoвoс); -е Psrtcien буржоазии
партии; -е Puesse буржоазни пт—еa; -е RevoOuii-
on буржоазно революция: -е Gcuclie'laT бур¬
жоазно ебщeетне: -е Monsi буржоазен морил;
4.	ог срсдва ръка (дтс6uсгpажДанокИ)* обик¬
новен, cкренcн: -tu Minu/ttiscl оби'/ен—H;
ектенcн стон; 5. нивилeн; - /с/iciectn* Ofiz.ltn
H1в1лно облечен ефипeт: 6. псйср. еснафски.
еcр*н1чeнr гге/егръи; 7. dae -е Jahu 'oдг/дaт-
но годило.
BÜ/yrrilclk/ii- /. —ряДко /раждаиств-ност; бур-
жеaтноcг.
Bürt/r/m/iui/U; обл. ---mtl<ttr и кмет; --m/1<tlu*
umt п 1. кн-гек* длъжност, служба; 2. ряДко е
Вürgenme/ei/r/I /кметство (сграда)
bürgekme/sterllcb adj. кнeге'И-
Bürger/pack лпрслр- градск— '*131 иир/.. -pUL/cli
/задължение во грoжл*1cгвоге; трижди/ски
дълг; -uricli п L право ио тр*ждaиегно- 2.
сбикш р!. /ражда/скн прaeo: -uoll|f - = BÜruer-
bucU.
BürgersclaUt / — 1. глиде'е насаделие, трижии/-
cmте: 1 по/ожснне но гтoжл*/1/; прано во
/рaждoнегво; 3. pl. -^еп нст- cт*лcки парла¬
мент, градски съвет (е? хаиз/йсинне краден/ но
Германия).
Bürger sclule/ocwqp. /ридеко (срaдuс} училиш—.
Büngen(s)fnau /рaaгcaulкa; сснаф'*.
Bün/ereinn п тражди/ско съиноя-с.
Bürgenemfn/ н* pl. Bürylreliule трaжди/1/:
eciaфин-
Büngen/etfnd л трaиеке съсловие; ист. трето
съсловие; -s/eig — пнои/1к. трегеaт; -sinzde "
есмaт- пенин—йен1 чос (ли сиведвноя)-
Bürg/rtum д, -е. — грижио/стно. /тaлеке съсло¬
вие; асМ: трето cпcлони—»
Bürgerw/ir/cwmr/. ттижлaнcкa отбтaни-
Burg/flecken н посел—ре около тaнпкa; поланка;
-Uran/осто/арко ва замъка; -^fkiede(n) н 1.
пелен- временио nт—'тaгивoнe ви пaрнaнeu-
тар/и пререкания, борби, /ражда/скн мир; 2.
оснар. енcут/оеm е територията но замъка;
м-р е областно ва феодалния тлодегел; -//-
r/cbi п осМ: ce1ьериoд—в съд е областта около
замъко; -uru/rn — т*шиг—н ров около тимпки;
-goaU — оси. бурггрaф-
burgg/äUl/ch adj. нст. бут/lрaфcкн-
Bu/gierr — ос—- тицaт - плодене/ иа замък.
ссльор.
Bürgin", -пеп поръчигенко. /аринтка.
Buny/ichcn п замък - - - лс/но еладе/ис; -rtcll п
оси- сеньорното птaве: -г''^- н оси:
ceнпериoдcн съд-я; -sast — ос—- 1. обитател из
замък; 2. жител во ссньор-ил/и еöлacг-
BürgschaUf/. -еп потпчигeнcтвувa/О; nотпп1Г—н-
c'те- гаранция: fiiu '-/ - 111/111, eine - stellen
петпчигcдcтвувou зз икт; с-с - Üh/rnelme/
по-мом перъчигeнегво.
Burgüeden pl. нсл- öутгу/л1■
BurgUedee т, -s, - I. житен ва Бyрcуид1и; 2.
бутгуuлеке вино; 3. adf. бyтту/дcки-
hur/U/d/ehh adj. бутгу/ден1.
BuuttY/rlIils н ест- затвор н ползсм—— по замък;
-'oyi — асМ; 1. нoизитaт—д ио замък; 2. = -g ruf;
-'outll / оси. бург/р)*фcгне: -fürie f оси.
ваблюиител/о замъчио '7/0.
bunisch adj, бутcки»
burleek adj. тсоир. бурлcекeн» фарсов. т*бaвe1;
'ем1чe/-
Burl^l^!^l^(^./. -п бур/сска. фaлc-
Bunnue и, —Леси. -sc 1ииeтa1е 10 б-дуин.
Büno, шнсйц- Büro д. -е. -s I. бюро, пнcaн1шe:
Bürö/art/kei
324
кантора, канцелария: aufs -geben отивам в
канцеларията, бюрото: 2. канторски персонал;
3. бюро (ръководни тяло, ръководен орган но
организация е пад-); Büro für ErUimdeLnge- und
Vorschlagswesen бюро за изнамервания и раци-
онализаторство (в ГДР); 4. старинна писалищ-
на маса (Людоаси XV).
Bürö/cnt/kei ш, -bedarf — канцеларски артикули
pl.; -сПт началник, шеф на бюро, канцела¬
рия.
Bürö/gelilfe — служещ в Kairrope, кан цел ар ист;
-Ulammee/ щипка, кламерче (за прикрепване
по книжа); -e/cft./ канцеларски служащ.
Bü/ok/Ci гл, -сп. -еп бюрократ.
Bürokuriiey" -п [-нен] 1. ппйор. бюрокрация; 2.
рядка чиновнически апарат.
bü/oU/ftiscb adj. 1. бюрократически; бюрокра¬
тичен; педантичен; 1.рядка чиновнически.
bürokratisiere/ 1/- бюрократизирам.
Bürokratismus/M,	-- = Bürokra/Ie.
Bürokratius — шск. канпеларщина, бюрократщи-
на; leiligeo Si. -! свети бюрокраций!; майчица
бюрокрация!
Bü/ö/mcescb н орен, канцеларски iMbx;-Sc1luss
— край на работното време, приключване на
работа в канцелария; -vo/steien и началник
бюро
Bursele гл. -п, -п (ряДко Banscl) 1. момче;
момченце; гальовно малко дяволче (са дсте):
Та?Г1 ich w/rdr mir den -n mal UeuUee ще му дам
да разбере на хлапенцето; Bürschchen, nimm
dich Im Ach/! момченце, да му мислиш!; 2.
младеж, момък (тепам. пaркoв}; 3. другар:
интимна al/er -! стари приятелю!; 4. прслр.
обесник, хубостник: du hie/ je ein seub/o/r
(neti/r) Buoscb! какъв си ми хубостник!;разг- so
ein Bürschchen 1 какъв хлапак!; 5. нсл. студент,
организиран в студентска корпорация; 6. сс-
тор. прислужник; ряДко помагач; веси- орди-
парец; 7. прст. раза, хубаво, здраво животно;
парче, екземпляр (за прсДмснн)-.
bunec1enbafi adj. естер. студентски.
Bu/echenieb/n п естер, студентски живот.
Bu/schenschaTt f -еп нст. студентска корпора¬
ция, дружество.
Bursc1enecbaTtien и. -s. - оси. член на студентс¬
ка корпорация.
buneche/ecbaUtlIcb adj. сстср: студ- отнасящ се
до студентска корпорация (срн. Bnnechenechcft).
burschikos adj. 1. свободен, непринуден, безгри¬
жен. весел като студент; 2 безцеремонен,
дързък. момчешки: sie is/ recbi - тя се държи
съвсем като момче; 3. студентски, като сту¬
дент.
Bu/schikoeiiät/ -еп безцеремонност; момчешки
маниери.
Bn/scbenweee/ п; Bursebe/ium п, -(е^, иси,
студентско корпоративно дело; студентски жи¬
вот, живот на студентска корпорация.
Burin/, -п (сстер, 1. кесия; 2. студентски дом;
общежитие.
Bürsir/. -/ 1. четка: 2. сл, четка (н елскмро.мсто-
№ а генератори); 3. шск. четина (ло щръкнали
коса); 4. мустачки.
büksten I. l/i 1. четкам, почиствам (прах* шапка-
кесл1^аи); заглаждам (косо* бради* кожа* иаДо-
фс); 2. естер, риза. шск. смуча, къркам, пия,
гуляя, пийвам, II. intr- h. лразг- бързам, тичам.
Bürste//ch2ug н печ. първа коректура; -bieder
— сстср. четкар; риса. е/ remmt, läuft wie /in =
тича като луд: er säuft wie /in = пие като смок;
-scleiti и. im = алаброс (прическа).
Bürzel и. п* -s. - 1. трътка (ио плаща); опашна
кост на бозайници; 2. лен. опашка на елен,
сърна, дива свиня и под.; 3. доил- 6ст-
калдъръмче.
Bus и, -ses, -se ролк. = Au/obus или Omnibus.
Busei М; -es, --е 1. храст, храсталак; гъсталак;
гъстак, шумак: auf de/ - klopf/m чукам храст, за
да изскочи дивечът, ролк. прен. подпитвам
изтьнко, отдалеч, опитвам почвата; ролк.: ег
Uam wie Zi/i/n ans d/m - цъфна изведнъж
отнякъде; фам- sici seitwärts Im di/ -e schlagen
измъквам се; /s is/ /tw. im - мъти се нш.. става,
готви се нщ.; 2. горичка; тропическа гора; 3.
кичур (касо): китка (лисмо* щнспя). снопче
(класове). връзка (лук. чесън), вързоп.
Buscirbäum — бон- нискорасла овошка джудже;
^eeii п лехи. бент, яз; укрепяване на бент с
фашини; -bolne/бот. нискостъблен фасул.
Büscheiiрядкс Busci/l п* -s, - 1. вж. Busch 3; 2.
пискюл; 3. качул на птица; 4. мат. сноп от
прави; сноп от равнини.
büschelförmig, büscheli/ adj. клчест, на кичури.
BüscleUIcht п ei. тихо електрическо изпразване,
огън на св. Елма.
büschelweise adj. на кичури.
Busche/ н* -s, - еасир: ебл. ралЛ; голям кичур
(щастя* шума).
Busch/lcb/ н зеел. качулат петел; -le/d — лов,
разчистено място в храсталак (ло лов не
птици); -lolz п 1. храсталак; 2. бон. храсто¬
видно растение; 3. (понякога) широколистно
растение.
buschle/e/ tn. Елов, претърсвамс куче; 2швейц,
наливам в бутилки (аонс)-.
buschig adj. 1. рунтав, рошав, бухлат; разшумен,
шумнат, листнаг, кичест, гъст; 2 обрасъл с
храсталаци.
BuscbrUlepp/r н остир: (гсроин) хайдутин; оби¬
ран на пътници; -Uolle / дървени въглища pl;
-mann — pl. -mä/neo бушмен (афрок^а^и^сц^'.
-meiste/ — зоол: бразилска отровна змия;
-'weide / 1. бон, храстовидна върба (Salix
/riamdria); 2. горско пасище; -we/U п храсталак
(= Gebüsch); -Windröschen п бел- анемония

325
Bui/rrrscbeit/r
(Anemone hlmoubtn)»
Buss// -m мор, кораб за лов на херинги.
Buse/ m. -е, - 1. (жснс'*) гръд, гърди. е прсн-\ 2.
пост, сърди; cгтпer душо; cln voli/u - пълни
гърди; niw. im - trugim гюИr пося вр. е еътнemо
сн; s-n - öffnen разкривам сърцето сн; ризк, е-п
Schalk Im ~ iungen хитрец съм; 3, остар. иoтeo;
dcn Brief in den - eiecacm пъхам пнcноге е
иaтвaгo сн; ein weiter ~ drt Ben/eu широка ^^0
'а пноинвати; 4. nгтрeш!lеет; cпрпcтнuar ведра
pl,. - dis Mnetcs морски /лъбнин; пост- аг -
d/r Nstur е лоното во илироиo'o: ослар: ein
KiiU im - iun/en пося дете е утробата сн, под
еърнeте сн; 5. геокр. тaлнe-
Busre/Un/nnd — орон- ннmин—н прият—д; -/adel f
сстср, блеш'0; кaрфнцa: орен- -лним-н -^/1-
scUi f оспор. вътрешен джоб ио дреха, -tnel п
остар: кърпа, ф-шу.
busly adj, /ътлccт-
Bus/n/es /, - — ед—л'0r лoбот0; б-з/сс.
Buttcrd н* -(е)и, -е зоал. еб1к/овeн мишелов
(Bul/o Yuiusrlsr.
Buße/ -п 1. ( - iün ctw.) pl. рел, пекaиннe (зз вш.):
бобл. /и/ -•! пе'*Нг— се!; 2. юр- обезщетели—,
т/обо: с-с - lullrleuln»; esli/n иилогом снобо.
плющим сдоби, ебeзp—тciиe-
husee(l)n ./- иаомр. обл, раза. ~ aüusen-
büßen tr. (и бсз obj.) 1. (eiw. - ) тaт'aйтaм сс.
по^ийвом се зо /ш.: in Sack und Auch/ -
посипвом сн словото с пепел (за разкаяние); 2*
(eiW-» fün eiw. -) изкупвам (грешка* нита),
пдошом (ло грешки е под.)- er Uüßi (ne) /'hwe/,
dnes-»» той изкупно скъпо това. нc---: lae musst
lu (mir) - ! ше ми платиш зз mеви!: 3. шасйЦ: е
естер- 1oнoтвoмr излитам. нaкoтaннa: 4. еснир.
зaдеведиeoмr удовлетворявам (желания* страс¬
ти):
Büßer т* -S, -рел. каеш сс cрcщн1к-
Bueserl н. Bussi, Buss австр- обл, раза. пcлув'O;
bußU/kt/g adj. лoт'oин-
BüßUertigk/ItТрпл- рoтнaи1нe-
Buß/gcmg н от—ви/е ио по'oин1—; -/tld п сноба
(за Дребно прсомапкu; нарушения); -h/md п
нст- ^*—1^* иа каеш сс; —ll/d п щърк.
покаяние (хорал),
Bussolr/ -п буcедOr компас.
Buß/sakrament п рел. покаяни- (тайнство);
-s/rnlc/щърк, нърнев/о 1aкaзaннC; enиm1мии:
-tuy н щърк. дси но покаянс, во не1нmви (у
срсмссмouмимс); -й/ип/ / щърк. uе1иmнИ;
caмонттcзoння (зо разкаяние).
Büste// -п 1. бюст. снопи (ску1смурa}; 2. ж—вска
/лъg; бюст; 3. бюст зз проби (у шивача),
Büete/balt/r и сутисн.
Bu/IUe / -п кръчничкa; öaкaнu1ч'a-
Bu/IUen н* -s. - 'ръпмир-
Buti и* *(l)e; -е (е) зоол. '*/'*1 (Pinu/o^icc/^cs
Пс/ии).
Bütt/, Butte// -п н обл. н—буT; '3^. вegле; съд зо
иеc—1— иа гръб (псчносин* в/хмошарсиР; ам¬
булантно стока); восинка за тротgC; съд зо
нcриcнc во хоргнсва 'oщo-
Buit/if -п ризк, шише. бутилка.
Bütt/1 и* -е, - псйор- L пелннaй; 2. ослор-
епдeбeи рaтcнлeи; 3. прслр. слуга. линeй-
Büet/ld/enei н псйор. у/нтнтeлнa; додиа служба,
услуго.
Bütt/Hi/ *—u остар: тюрма. затвор.
Büit/m/papirr п; Büt/en п. -и, — ръчно прентвe-
даво хартия; -rrdi t'aрнaвoнне елево-	»
Bu/trn / — 1. мосло (кроне* биволско* oвчa):
№/'11. runziui - прясво, отровено (старо)
иoc1е: ше geht nU wic - итедaвa сс. върви 'ино
топъл хляб; фим. la ist miu dir - vom Bnoi
gclüli/n хвалих се зи гловито; e-m ile - vom Bnoi
icUm/i. uchubin изuелзвoм h'/^.. ещcmивим /'/.;
ролГ: sli/u [Ist] In -I всичко е n лcД; поред;
всичко върт— по мел н мосло; Hani von le* -!
долу рънeг—!: вс пипай !; овснр - aul dem KopT
UiU/m ползвом се с лошо нмe: имам туш*
съвест, /ут—н съм; раза. wie - sein. не/б/п мек
съм. омеквам; 2. мизн—на; 3. /ут—л-
Bultc/tilo/i — 1. беи. явот; клен (Rhizo/olut
buiyuotutr: -Ucmmt / доил. = -broi; -/nny in
излишъци от иocде («рамките но ЕО); -Ui-mt
/ круши мacлевкo; --blumc / бол. жълтурче,
глухарче (Ta/sxacum oficiiuic); 2. лютиче (Ra-
/uneulutr; 3. шск. слам—ио щaпкa; -Urol п
caиивнн с мосло. т—зe1нc хляб, нoмaзa1е е
мзсдо; фам ntw. um (lüu) ein 1 asuihi купувам
вш. иа бeзпe1нпO; без пaти: e-m e/w. nule =
scUmIeuem; gcbcm чукам сол вз глатого во як/.
(постоянно иетяинам тим-)* -hгötpupirr п
пeрг*uc/тнa хартия; *b)üc1sr/lкyгни зз мac1е:
-dour/масл—яиц*. cнпкд—/a; uотц—нoновo купа
зо мосло (с капак); -/И — ролг- глупак; -ilatt п
I.	бутонка (ли .мисли); 2. коче зо миело: -Т-гаи -/
еслор- продавочко на иocнО; нoелoтк*; -//-
Uäck п маслеи— сладки; -glockr /Стгадеи коп*ак
(ло оiaа:<o)1
/uiig(u)iy adj. маслси. мaзe1: мocлевндeн■
Buiier/Iand поор. измамни облаци. пти1нини из
суши; -таел н* pl, .-mln///r ослар. продавач
ио нocне; -иии/г 1. п /ож за нacле; 2. н
нoелемeр; -m/lel / мпгeнннo-
huttgrd1 L tr. L 'пя мисно; 2 слагам мoене (па
ядсив; с-лаДио); 3. фии. Grli I/ etw. - хвърлям
пари (в срсДпрнямис): II. intr. h 1. ставам во
мocле: емиcдивoм сс; 2. фам. ше /uircn/ търтн
кого по мосло: ролк. las will /1'1/ - от тон*
нямо до нтнeтe н-шо; 3. фе^м. (ло тcнa) гнояc*
eим-
butt/rn2 adj. 1. мосл—н (направен от .масло); 2.
ннете мек.
Buti/u/puplrr п пeтгaн—нгеua хартия; -pllz н
бел. масловко гъба (Boic/ut luteus); -sc1n1ttl»

Butt/r/sioil/
326
-stolle, -stulle- " ‘ = -b/oi; -weeU m 1 (триъгъл¬
но) парче масло; 2. лапа- маслена кифличка; 3.
зоал. морски охлюви p/.(Coлue geл//alie).
buit/ow/ich adj. мек (като масло).
ButitikvocCi/ щърк, седмицата преди Великите
пости, Масленица; Сирница; пран, веселие.
Buiyromei/r п масломер.
buiz! inj. бух! туп! цоп!
Butz/nscieibr f кръгло, изпъкнало по средата
прозрачно стъкло.
Butzkopf — 1. вид делфин; 2. шск. чукване на
гпасите.
Вих = Buchs.
Ьихспролк. пипам (краДа).
ВуГпе/ -п пим, билина (героични пслeu}.
Bypass [байпас] гл, -es, -es нле Bypässr мед. бай
пас.
Byte [байт] л, — ели -s, — ало -s анф. байт (= 8
бито).
Byzantiner и. -s. - византиец; прст. раболепен
чосек,ласкател.
hyzamtlmisch adj. византийски; прст. лукав, инт-
ригантски.
Byzantinismus m, —, — 1. раболепие, низкопок-
лонство; 2. византийщина.
B^J^:^l^ttillsltk^U" византинистика.
с
С, с л, -. — раза, -s цс, третата буква от немската
азбука; н немско думи само н комбинациите ch*
ck* sch; в чуждици най-всчс заместено с k* z.
линени* ако съепбсннонс чужДищо, започва¬
ща с С* с* липсва тук* до сс търси про К, k елин
Z,zt и ако започна с ch. до сс търси при К, K*
Sch* sch ала Tsch, 1sch; при нсозиачанс срсoснс-
шанас до сс чс—с ц. а ch — х,
С, с (це) п* -s, -s л/рз. до.
Cache [каш] и. -s, -s тиф, каш.
Cacb/m/z [кашне] п. -s, -s шалче (.мъжко).
Cachet [каше] п* -s, -s 1 печат (ли чернен восък);
отпечатък от такъв; 2. характерна особеност; 3.
плик с нови пощенски марки (подпечатан н
д/ня ни пусиенсто ем н обрищснес* за колекци¬
онера) (аж, Ganzsache).
Cafe [кафе] п* -s, -s 1 кафе-сладкарница; 2. обл.
шнсищ.. = das Kaffe/; 3. бсзpl. шнсйц: ~ complet
[hoimeä] пълна закуска с кафе.
Caisson [кесдн] н* -s, -s —ех. кесон.
Callgirl [колгърл] п. -s, -s проститутка на повик¬
ване (по телефони).
Cam/mhent [камабер] н. -s, -s камамбер (оирснс)-
Camp [-Kä- ] п* -s, -s 1. лагер за къмпинг; 2.
пленнически лагер.
campen [кймп-] 1н1г, h лагерувам, къмпирам.
Camper [камп-] н. -s - лагерник.
Camping [камп-] п. -s, -s, къмпинг, лагеруване.
Campimg/fubn/n [камп-] н справочник за към¬
пинги; -znbebön п принадлежности за към¬
пинг.
CeЛcл, Cenöe [каньон] и* -s, -s лсокр, каньон.
Саре [кейп] п* -s, -s дамска пелерина.
Cappuccino [-ЧИ-] и* -s, -Бкалучино (италианско
кофа* покрила с разбило сметени):
Саг [к-] т* -s, -s швсйщ- автобус за излети.
Caravan н* -s, -s евм. каравана, жилищен фур¬
гон.
Cen/ccm [-уун] и. -s, -s 1 рисувана (чвсто)
сатирична история в картини, карикатури; 2.
анимационен филм.
Cäsar [цйз - ] т* -ärem, - änem ист, император, бабл,
кесар; прен, цар (но сте.меиили. петрола е
пр-).
CäsCrenium [ца-] п* -s, — цезаризъм.
CäsC/enwabn [ца-] — грандомания, мания за
величие.
Cash [каш] п. -, — в брой, плащане в брой, кеш.
Cfeus [ка-] и. -s, -s = Kaeue.
C-Dur лгрз. тоналност до мажор.
C-Dur Tonleiter ^гама до мажор.
Cellist [челйст] т. -еп, -еп виолончелист, челист.
Cello [чело] п* -s, -s/...IIi виолончело, чело.
Ceiicpbäл п* -s, — ансир- = Z/llopiem.
Cembalis/ [чем-] т* -еп, -еп, чембалист.
Cembalo [чемба-] л, -s, ...bclir-s муз. чембало.
Ces, ces п* - , - муз, до бемол.
Cha-Cha-Cha [ча-] т, -s, -s ча-ча (танц).
Cbagrin [шагре] п* -s, — шагренова кожа,
ebagnimienen [ша-] tr. шагренирам (кожа).
Cbclse [ni/äre/]/ -п 1.разг. псйор: таратайка (/0^^);
2.	остар: старинна полуоткрита каляска.

327
Chassie
Chalt/loa/ui /щoз(-)1&г)r шП3ъ 1)01'1/. -cm; i, -e. -s
щ—тлеuГr куше''3.
Chulit /шал-] i, -s. -е нн/ичко /е швейцарски
смел].
Chamäleon [ка-. хи-], i, -/, -s кр, химе/сов. а прсН:
cUsmoIs /шимоИ] adj, бдeдoжп1то-'oфяв (щвям),
champa/i/iT [шимпoiьeт] adj. щoмпoнп (щнян)-
Clsmps/i/r /шaнп*ньeр] т. -е, — шампанско.
Climpi/noi /щaнпи/ьö] и* -s. -s бои- п-чуркo-
Clsmplon [чaнпНън] и. -е, -s спорт- шампион.
Clsmplonäi [щoнпьо*] н. -s, (ш)/. -е спорт,
щaмпиенac- nървeнcmво-
Cisn t—. -s, -е нст. хан (владетел).
€11/^ /ш*цеer ш^сс]// -п шалс: -п Un/en ннин
ши1е: gebt miu е-с - диЗте до сс опиmoн; дойте
мн възможност;разл. wir etniem iie -п? имо ли
изглед—, какви со изгледите? /ei c-m -a inUen
харесвам се нкн-
chsngcsmi [шюкГ] adj. щ*нж*н (цвят).
Cisny/äni [щ*жН] и. -е. -е 1. мсхт шанжин
(плам); 1-.минер. под уенппец—н—н 'амъ'-
Cli/uo/rtfc [шaео1Cm—] / -п 1. 'сбор-тна. ест¬
радна певицо, шo/cен—г'и; 2. шaнcенeти (пе¬
сен)^.
CUnot /кИее] д, - — хоос.
chsotlsch [нс*] adj. 1. хаотичен; ебглкин (усло¬
вия, положение); 2. бурен (нрсменс).
Clurlki/u [кс*] и* -е, ---eul 1. характер, нрoв: ei/
Mensch von edlem - човек c благороден вран;
cln Mini von - повe' c характер; 2. характер,
ееоöe/еег: естество, притоиИr физиономия.
облик: бе* ~ die Rokoko особе/оснт* во ст—ла
текоко; lies slict v/nicllr d/r GcgCnd cin/m
//stimmten - веин'о ново придово ио местност¬
та определена фитlнонемия (характер); deu -
бе* Z/1/ обликът ви времето; 3. pl. букви; 4.
сстср. т*нг: d/r - c-s Prof/usone т*нг ви
професор.
C1uunki/r/u/lltr /ка-] / хороктер; н—р'и pl.,
еееöc/еcт во хaтo'Г-рс; —UliU п лот- 1. еч—тк
на хорскт-р. /итерзгурс11 портрет, х*р*'гeрие-
никс; 2. облик; -иниш^/възпитанис, оформя¬
ване во характери. во л^lп/оегтo; -iscl п
теемр; имплеи; —f/lliu н нcдоеmamгH; дефект
на хoрoктeтa-
clürSkicuftsi [ка-] adj. с твърд хирaкm—р-
ChuuUki/uirttiyk/it /нс*]/твгтдеен по хитaнmeтa;
хирaнгeр-
'luunai/ris'irre/ [кс*] 1г. х*р*кm—р131т*н: Cha-
raeirri/ieruniu/
ClurUktrristik [ка-J / -en 1. хaт*ктeриегикo е
мат.; 2. ииa/рсн*; 3. характеристична нр1вa-
Cluuu/irristlkum /кo*] л. -s, --.ti/u отличителен
бе/е/. характерно нcтma-
'luuikirristtscl [к*-] adj. хaтaкm—р—н-
C1urn/rшr/köpi [^c-] н 1. характерна сдота; 2.
иопe' е 1/тeлeени Tiana; --/üide - /хaтскm-тене*
C1И-
ciarSkitrilcl [нс*] adjl по от/еш—ни— ио хирик'—-
лa.
'lanSki/nlos /ка-] adj. бeзхoтoкmeрeн-
CiuuSkiru1ötitkШIi [нс*] / — бcтx*paктeрllеcГ;
бeтдинн—-
CilUlkt/uölöuI/ [ка--]/ —хoрoкm—толегни-
Chs/äatcu/puppc [к;^--]/ б-това кукли; *-rrlll /
лаолр. характерно толя: -uiück л театр.
драма во хoтoктeти: -trsi — псех: тсст но
хoлoнтcрo-
hharUletlluvöll /ки*] adj. 1. с характер; 2. х*т*нг—-
тei-
Chsnäkicuzuy /кс*] — нcргa ио хoтиктcрa-
Clsn/c [щapже]// -п 1. hoch, чин: iie -n uni ile
Mi/ischsltci подофицерите н неНн1H1гe; 2.
псемр. шарж; дрсбии характерна ре1И; игров*
с шарж; 3. тсхн. менил- nпл/—ж (но металур¬
гични 'пещ); ця/зно стопена маса, водено от
мгтонурснч11* пеш; 3 хем, cуöеmинц1и зз
X1M1H1* тcикции; 4. член он ръководството ви
cтудeиmеки керnерсния; длъжност. заемано от
такъв: 61/ -а weueen //wählt членовете ог
Tгкеводеmвото (иа корпорация) со нтöитa-ни;
5.	остор; вест- 3™'*; задп.
Clsnytm/inmmcr [uщ^>^-]хю/- цифра. етuининa-
шо състава ио еди* еубcгинния; -spielen [шарж¬
] — л/имр. артист, 'ейге игри— ит-бн1 х*тик-
тср/и рони-
'isuyl/u/n [щoтж*] tr. 1. масир. шарж-рсм; 2.
.метал, пъния високи n-ш: 3 нaтев*рвoн;
впзлoгou: bei Festlichkeit// pilc/ci die Korpora¬
tionen zu - при тържество еб1кuен—/о кетnотс-
цинте итптapaг преисноните/и е унифетнo-
C1uuyiшutr(ur [шаржИ-] и. *П; -п студ, член он
уитaвamo вз егулc/ге'* кетпперa!Lии-
^111/1'11-1 [шоринИрн] -s. -е 1. бъркотия н
данла/ня; 2. котешки ке/u—тг; 3. висулко во
часовник; 4. корм. всички лами е едва ръко.
Chuul/tion [чИтне*ге/] и. -(и) -е чoтнеге/-
C1uulritr [ша-]/. -п копв- плодово готги ..Шaт-
логa“s
C1uuiöiirdhururr [шс-] и. -и, - обл. шск,; (с-п) -
machen —'1* се с пръсти.
'11^11/. scharmsii [ширнC» ширмС/т] adj.
енaретomcд-1-
Chu/mr, Scharm [щстн] и, -е. - ширм. нaл-
Cinrm/usc [щoрмöт] / — м/кст- ж‘oрc-; шир-
мьет-
Cls/is /ка-']/ ---inn; Clantc [шарт']/ *n/*u cтсмеmи:
ист. хорто. кенет-uгуцllи-
Cliuitn/fluyzcu/ [чс-] п; --mat'iinr / Baar, чил'п-
Л—н самолет; -partl fмtсТ1 иеговер за ioeмo1C-
chirtcui [ис(тrтьти] tr. 1. поемам (кораб, само¬
лет); 2. роса, ви-мом. и/гиж1тaU; оеигурянoн
(наисо* маса нлокан. хораУ; Ciariteriuni.;/
Cla/tiumut /исрт*] н* -, — икон- чиртизпм-
Chnstit [щсе1] и* -- - 1. авнем- шаси: 2. рид
шаси (прсв.мпик бе? иумияно)-

Butte//e/ciie
328
ClfuTUeun [шофор] m. -s, -е шофьор (= Schofför).
elauUU/eren [шоф-] in1/- h шофирам.
Claussee [шосее]/; -/ шосе.
Claussre/flol [шосее-] m; -wenze f шел. 1.
мотоциклет; 2 малък автомобил; —ete/л —
маркираш камък на периферията на шосе.
C1cuvlлlsmue [шови-] т* — шовинизъм.
Chauvinist [шови-] и* -еп, -еп шовинист,
chauvi/is/isch [шови-] adf. шовинистичен.
Chef [шеф] и, -s, -s 1. началник, началство: - des
Protokolls началник на протокола; 2 шеф,
собственик на фирма, предприятие; 3- роса. (е
обръщения към непознати лица) шефе, майс¬
торе!: па - . wie ge1t’e denn? е, шефе, как си?
CleU/erzt [шеф-] и управител на болница;
—deleuterie(r) — официален представител (на
дадена страна); водач на делегация; -dirigent
и главен диригент.
C1eTeuee [шефбзе] / -п шск, шефка, жената на
шефа!.
Clefie [ше-] / -ле/ 1. началничка на служба;
директорка на предприятие; 2. раза. = CheUeuee.
Clef/koeh [шеф-] — главен готвач; -leUtcr —
главен референт в издателство; —piloi — оаиещ-
капитан-летец; -redeUtenr [-тор] — главен
редактор.
Ciellöen [шале£] л, -s, — проесМ: шелска ера
(сторсиомвпсп пвреоД).
Chemie [хе-, еаснр: ке-, швейц. хе-, ке-] /, —
химия.
C1emle/bei/ieh [хе-] — химическо индустриално
предприятие; -faser/изкуствена нишка, доби¬
та по химически начин; -werke/ и работещ в
химически завод.
ChemikCilen [хе-] pl. (sing. Chemikalie f неупот-
рсбясмс) химикали.
Chemiken [хе-] и* -s, - химик.
clemisci [хе-] adj. химически (индустрия* уре¬
ди. апарати* формула* уравнение* съединение*
реакция, всйuo); -е Verwend/schafi афинитет.
Chemisett [ше-] п* -(е^, -е 1. колосан нагръдник
(но фрак* аuoкинг}; 2. пластрон (па роило а
блузи).
еГии/е/ее [хе-] 1г. химизирам (срсизвoдоmас-
ло).
C1emiemue [хе-] н* — — химизъм.
CherUb [хе^ ке-] —* -s, чтЛте/ херувим (отлел)1
ehenuhl/isch [хе-, ке-] adjl херувимски.
ChenUsker [хе-] т* -s, - ааm- херуск.
сГ^а^ег^ [шева-] adj. рицарски (култура* веж¬
ливост); кавалерски.
Chevailen [шевалйе] п* -s, -s благородник, рицар,
„фон“.
Chev/ci (шевиот] т* -s, -s нексл. шевиот.
Ch/vreau [шевро] п* -s, — шевро (кожа).
Clifsmns н. — ...m/п лот, хиазъм (ich bim dein,
du bist m/lm).
Cl/e [шик] adj. вж. schicU.
Chiffon [шифо) m* -s, -s текст, шифон (плен);
Chiffre [ш1^(^((^))^]]" -"< 1. таен знак, тайна буква;
2.	рЛи ChlffunseCriff еГшифър,таййн пписо.
elifUnieren [ши-] tr. шифровам; CliUfrierun/J
Clil/me [чи- oder: хи-] т. -п, -п чилиец,
c1lieniecb [чи- oder: хи-] adj. чилски.
Cbileeclpeten [чиле- oder: хиле-] — чилска селит¬
ра,
Cilmä/e / -п 1. химера, блян, фантазия (=
Sclimä/e); 2. бит. хибрид.
Cl/ee [хи-, овстр. ки-] л, -s, — 1. Китай; 2. =
Cbieabeum.
Cline/beum [хи-, овстр. ки-] — хининово дърво;
-U/epp — таксМ; крепдешин (плат); -rinde "
меД, хининова кора; -wäre[н^ърг- порцеланови
китайски изделия, р/.
Clinelillf [чинчил]а]]/ -s 1 чинчила (жонамши);
2.	л, -s, -s кожата на същото; 3. п* -, -s зеo1- вид
домашно зайче.
Chinese [хи- или (cвсмр-} ки-J п. -п, -п; Chinesin
/ -een китаец; китайка.
chl/ee/ech [хи-, анслр- обл, ки-, шнсйц- хи-, ки-]
adj. 1. китайски; die Chinesisch/ Vo^Uelepubllk
Народна република Китай; 2. раза, китайски
(непонятен ссии)-
Cilnin [хи-, овснр: ки-, швейц. хи-, ки-] п* -s, —
хинин.
Chip [чип] л* -s, -s 1. жетон, чип; 2. e^^i/лр- чип;
3.	pl. чипс (натжснu; лаnие нирялопи но
колелца картофи).
Cilrcicgle, Chiromantie /, — хиромантика.
ChirUrg [хи-, овснр- ки-, шнсйц, хи-, ки-] и. -еп, -
еп хирург.
Chirurgie [хи-, анстр. ки-, шнсйц, хи-, -ки] / —
L хирургия; 2 рала. хирургия, хирургично
отделение (е болница).
ehl/UrglscI [хи-, овснр. -км-, шв/йи- хи-, ки-] adj
хирургичен.
Cblon [клор] п* -s, — хии. хлор,
chloren [кло-] tr. хем. хлоравао.
Chlorid [кло-] п* -(e)s, -е хим. хлорид,
ebiorle/en [кло—] tr, хлорирам,
chlorig [кло-] adj. хлорен.
CbiorcUc/m [кло-] п, -s, — хлороформ,
cbicncUc/mieneg [кло-] tr. меД. упоявам с хлоро¬
форм.
Chlorophyll [кло-] п* -s, бот, хлорофил.
Cblcrwassersicff [кло-] — хсм. хлороводород.
Cloiera [ко--]" — холера.
Cboi/riken [ко-] и. -s холерик.
chcieriscb [ко-] adj. холеричен, избухлив (темпе¬
рамент).
Chor1 [кор] л, -(e)s, --емул- l.xop(и теитр-) (пеещ
ила говор/щУ; 2 хорова композиция; хорово
пеене; 3. струни към един клавиш на пиано; 4.
група еднакви инструменти в оркестър; 5. sm -
задружно, общо, в хор: те/ echrelt /т - всички
крещят; 6. сстср. група, кръг (он тсрo)1

329
Chfesls
C1cr1 [кет] m (свстр- а н). -s* -(с)и/ - олтирвоти
част на църкви; та/ерня за ор/ ини (в църква)-.
Chor’ 1. -t, -s шег. презр. пoидaнr таЗфо. банда
(особени за дещо).
Chcral [не*] т, -s, -ъмул- църковна псссн, хо^а^.
C1c/ecgräf [ко-] т, *eП; -сп хореограф.
Cic/ec/neU/e [ке*] / ..лсп [*йc/] хореография,
гa/цеве изкуство.
hhcnecgnaUiech [ко*] adj. хер-отрифе'1-
Choreue [*т-уе] /н,	...een лит- хорей (стъпка).
Chor/führer [ке*] н хотенеи (в античната
Драма); -g/stühl п орхел- щърк, cппр-еmели- (в
котал^^^гкн котсорсли); -lemd п щърк, здба
(от одеждите но кaмс1oтки оасщвник ела
Chorknabe); -le/e — щърк, каноник (= Stilts-
1/ru).
Cloulsi [ко*] -- -сп. --п: Cionstic/ -пеп хет1ег ;
хет1cmкa-
h1cr/ehb [не*] adj. муз, хетеH; зи хор (пессн).
C1crkgcbe [ке*] — щърк- 1. пелдя'о/; и/сг/ееm
(nтuалл>жнoк при служба в католическата
църква); 2. певец е иeгек1 нърневeн хор.
Clö/itii [kö-] п, -S. - малък eрнгр-
C1cr/eock [ко-] т = -1/mU; -selrankue/ орхел.
прегради между олтара — гдoвнни кораб е
'иmеннчгекиmи църква; -siull — щърк. - -gcstühl.
Chorus [ко-] Л; - - -se 1. нтут- хетуc (кали теме в
джазовата музика;) 2-рядкс рефрги но пгеcH;
3; рядка леенр- муз. хор; 4. гтупи; множество.
clouf'iitc [ко-] adj. хотове; е хор.
C1crwerk [ке*] поу?. по*/ел яма хорова неunет1-
пня-
Chotr [щет(гr] / -п шск. /-шипке; тaöегнцOr
случай: wiu werien Uic - scUon schaukeln ше я
уредим тоя тaöетицa-
Chreetcmatle [кре-']*/ -п [исн] хтиетенсmия-
Cleis/1 [кт*] н* -11. -сп L хт1СГ1и/ин: ein
cvi/ycliucl/r - eнa//cлиcг: cln /ullolit'irr -
католик; 2. хо^лл. D/uiu'U/r - пт1нптжc/1н но
фашистката цъткон/и политика.
Chr/et, [кр-] Христос: рядко d/r hcili/c - Ко/сдо;
коледен uеиирпк-
Chrieirabegd ['р-] — щърк, остар- Бъднн тcнeр;
-bäum — L ебл. колеи/о дървц 2 во/н-
свсгли/ен ситнил при бомбен— напаления;
-h)/<h1/rngu/paздинс/- но подитъни на Бъдни
всчср.
cl/lsicli [кр-] in.rt h /сбеж/1ии nг1щ/е; фити*
еe3етвувин-
Cluisten/yrmrlne/ [нт-].Xтнеmнияl-cкa ебш1нс:
-U^cmcldtclsfi , щърк, -дио aнгропееофcки
сектс; -/dsuUi — хр1ег1и/еки eитa-
C1rietenhe/i /кри-']/ — христия/нтс. хт1ег1иuе-
кият cвит-
C1rietegle1e/ [кри-'/щърк. тcл1гнетlю еöунeниe
(извънучилищно).
Clrittidtnm [нтн*] д, -е, — хтнен1и/егве (уиe*
нос; вяра* всички християни).
Cinisi/Ueei [клн*] п Коледа; -g/seleeU п рядко
коледен подитъ'-
cbr/et/am/slere/ [крн*] tr. 1 пе'ргегвoн; 2. хтнc-
тнинитнтaм; Ciklsiienisicrunjr/.
cbr/etkathcl/ec1 ['T1*] adj. шн/йЩ: cгстексгенн*
ПCСKU-
Christk/nd(chen) [кли*] п 1. денено Хтнcгое: 2.
oаомр1 обл, кон-д-в пеиитпк-
clns/ricl [крн*] adj. 1. хт1ег1я/ек1 (религия*
Догма* изповедание. църква* култура): eil -с<
Leben führe/ живея по хт1еm1инек1: c-n -ri
Toi ut/rb/n умирим кото добър хтиен1ИU1и; Ule
C1n<tli'1]-D/mokuütite1/ Union Хт1еттlяllлcмен*
тиmнчcн съюз (« ГДР}: 2 цът'овe/ (брак,
погрсбсиас).
Cbn/stl/hie/it [к^!^-'./. (-сп) хриегии/екlи начин
на живег-
Cheiei/mekkt [нтн’] н преи^олеиев пaтср: -messe
/ щърк, H1гут/1и но Коледа; -mitte / щърк.
ниmутc1и но Бъдни вeчeт; -moeet — сстср,
ненежгк (пор. за декември); -ncelt /’ коледни
нош;-ра1ше/бот. рицин; -rose/бот- 'о/сдни
звезди; -sioll/n m гетв, колел-н кейк (= Weil-
/lc1ttstolle/); -/ад — истар- Колси*.
Cbr/stue [кт*] и. -- — 1. вж. Christ'; 2- тек.
енунnтутг/ образ на Хт1С'еС-
Cbr/etuerblld [кри-] п [художествен] образ во
Христи; пр—дстано зз Христи; -Uled п остар-
рсл, млoдгiгнпт Христос .
Chr/ei/veeper [кри]]* вечерня на Бъд/н вечер;
-vojel — нтгcгечевкa (Couviu hnu'iuöt/uПr.
Chrom [нт*] п* -и. хим. хтон-
Chromatik /нто*] fpu3. учение за нвcmев-г-.
chrcmatiehb [кто-] adj. L фнз. хтеисгнпcИ;
цветен; енвeгг/: -е Ährru1tiog хтоист1и/с
oбeтaпии (а лещите); 2. муз. хтеuamниc/: -с
To/l/itru хтеисг1пнa гoмa-
Chrcmcecm [нте-] п* -s. -еп биел. хренезомa-
Chrc//k [кро-']/ -еп хте/1кс (кани записване на
събития а самата събития). 1е'от1я
chrceiehb [кте- ] adj. меД. хте/нч-и (бслссн);
први. посноя/ел (бсеоаnoс- липса ио врсме):
раза. 1/ -сп Dilins sein строиим от хтеи1и/е
безпаричие. „uстин1пе1и“.
Chro/Isi [кро-] и, *-n; '—п хтеu1ет-
Chrono/räf [кте-] и. *eп; -сп 1. = Clroniui; 2.
часовник зи тauиcвинг на втeмeгОr хте/егриф-
C1roeclcg/e [к^о-']^‘ -п [-ие/] хте/енетни;
chrceclCg/ech [кте-] adj. хте/ене/ипc/.
Chrcncmeier [кте-] п. -s. - хре/емeтпт.
Clrysanlhime/: -п бон. хтн1инггми-
Cicero/ — печ. н1H-те (шрифт):
circa = ziu/l-
c/s... (p/äf. в географско паимсисасноя) отеoн;
егеимe/: Clul'lths/iri Циенaйmиния (земя от¬
сам р. ЛайтО; вж. elt---r-
C/s, cis [цис] п* -/Ctssr муз. до ин-з: Cls-Dun до
диез нсжор; cis-Moll. cis-mol! ио лигз миньор.

City
330
Cliy [си--/, -s сити, търговски център (на голям
град).
Ciaque [кпЛке!/, — група клакьори.
Ciaqueue [клакор] m, -s, -е клакьор.
cl/em [клийн] adj. чист, неизползващ повече
наркотици.
Cl/eri/g [клиринг] п* -s, -s икон, клиринг,
ci/ver [клевър] adj. умен, опитен; спорт- ловък.
Clique [кликс] / -п най-често псйор. клика,
банда.
Cllquem7wes/n [кликен-] и, -^wir/schcUt" п/Мор.
господство, хазяйничене, управление на клика.
Clivia [к^>^1^1и^]/" ...vien бон. кливия.
Clou [кпу] w, -s, -sролк. d/o - des Programms, der
Sa/scn, der Апи/гНил/ главният номер на
вечеринката, програмата, сензацията на сезо¬
на, най-интересното в изложбата.
Clown [клаун] ги, -s, -s клоун: ролк. псйор. den -
spielen държа сс като палячо.
Coeiall [коктейл] и* -s, -s коктейл.
^1/3/1/930^' (коктейл парти]/ компания, общес¬
тво на коктейл; -schürze/вид престилка без
презрамки (за сервиране ел Домакинята):
Code [код] гл, -s, -s = Kode.
Coeue [köp] и, —(s), 4s) карт. купа: das - As асо
купа.
Co/Tfene [коафор] zn, -s, -е шасйщ. фризьор.
Coli/де [-аже] ", -л ели. колаж, картина от
налепени късове хартия и др.
College [колидж] п* -s, -s колеж.
Colc/аdckäTer — колорадски бръмбар.
^1/» pl, комикс.
Commis [коми] л, — -s [-мс] = Kommis.
CcmpaetdIek/Ce,ък/^ CD) компактдиск.
Computer [компютъ] ш, -s, — компютър,
computer-gesteuert adj.* -gestützi adj- компютъ¬
рен, е помощта на компютър.
Ccmpuie/rsp/ei п компютърна игра; -virus н
компютърен вирус.
Cc/Ter/gcI/r [коферасйе] и* -s, -s конферансие
(във аороспс. кабаре е Др. ),
Co/tai/ee [-тейнър] и. -s, - контейнер,
conto [кон-] търг. а con/o за сметка на.
comina [ко-] adv, контра, против.
Copyright [копирайт] л, -s, -s п/ч. издателско
право.
Coops [кор-] п* — - L ист: вид студентска
корпорация; 2. вест: корпус (= Ko/ps).
Coueb [кау]/ -es вид кушетка.
^111/130/1110 / хол на гарнитура; -^tS^^ch н
холна (ниско) масичка.
Couleur [кулбр] / — студ. цветна студентска
фуражка и лента (ни студент н корпорация).
Ccuieursiud//i [кулор-] — ест: с—улскн от сту¬
дентска корпорация.
Counirymusle [канцжмюзик]/кънтри-музика.
Coup [ку] т. -s, -s ролк. маневра, машинация;
удар: /-/ groß/n - machen правя голям удар (ни
бoроamc}; 2. прийом, маневра (бероoаа).
Соир& [купе] л, -s, -s 1. жп. купе; 2. евлем- кола-
купе; 3. остир: файтон-купе.
Couplet [купле] л, -s, -s лен- куплет (шегонен;
духовит):
Coupon [ку-] /л, -s, -s вж. Kupon.
Coun [1]^/ — сстер:. e-r Dame die - machen,
релк- scheeiden ухажвам дама.
Counage [куракее/ —ризк, кураж,
eourc/ient [к^у^г^а^^^и^т]]^а#.разг. сърцат.
^1/13111/ [кур-] — рядкс псйор. ухажор,
донжуан.
^^1/ [кузб] и. -s, -s братовчед.
Cousine [ку-]/, -п братовчедка.
Ccvekeoai [къверкот] и* -s, -s 1. m/ист- коверкот
(вид габорденен план); 2. коверкот (дрвха)-
Couv/nse [кувоз] f -п кувьоз, инкубатор за
недоносчета.
Cowboy [каубой] и, -s, -s каубой (е С/в/рни
Америиа)-
Coael [крак] и* -s, -sралк. изтъкнат спортист, „ас“,
enawlee [кроу-] 1н1г. h = kraulen.
cr/mr [крам] adj. inv. кремав (цаят),
Cn/me [KpäM] / -s - крем (като козметично
ср/дстао е като десерт)- е срсН;; die - der
G/eellse1aUt цветът, елитът на обществото.
Ce/p/ dr Chi// [кран до шйн] и, т/ксп:
крепдешин.
Сг$ре Georgette [крал жоржет] п* — — крепжор-
жет.
Cn/pe Marocain [xpän мйрокЙ] m. - - — тсист;
^епмарокен.
Cn/pe Seile [крал ceTä] и* -s, — —екс—* крепса-
тен.
Cnew [кг] / л* —, -s екипаж на кораб, лодка,
самолет.
Croee-ccu/iky [кроскънтрн] л, — , -s спорт, крос-
кънтри.
Croupier [крупйе] т. -s, -s крупие (в екрал/н
Дом)-.
Crux [кр-] ", — рила, беда: darin liegt di/ - там е
бедата.
Ceärdäe [чардаш] т- — - чардаш.
cum laude добър (усле.г, оценки вън ваеше
училище):
Cup [къп] и* -s, -s спирт: купа (кале накраде);
Cui [кът], Cutaway [кътауей] и* -s, -s кътавей
(мъжка Дреха).
Cu/lrr [кътър] ги, -s, - фшлм ра(- монтажист (е
ииивматолрефияне);
C-WeUU/m pl. hoch, химически оръжия.
Cyberspace [сайбъспейз] н киберно пространст¬
во.
Cyeloirc/ л, -s, -е фал. цикпотрон.
Cymbal, Cimbai л, -s, -s/-/ = Zymbal.
1'0/111^1 [ци-] adj. оспор- е кирилица (= kyril¬
lisch).
Cz/ebe [чехе] m* -n, -m естер. = Tecbecb/.

331
la
D
d. D /ле] -. -- -/раза. -e 1. ge, нcтвпртaтa букви от
немската озбука: ein großes D словно де; 2.
звукът „и“; 3. дfvт» го/; неmи ре.
la I.adv: I—3 за.място; 1гим: mein Buch ii/yl -
к/игат* мн е тин: Sie -! ей, ене нам!; Uc -!
/leUs!/ хcй!;тoзтc- du -! ги тим! насн. wir-? кой
е нам? (оевекаснв не часовоя); рала. der Baum,
die Auto - олово лплвеr овя автомобил тин: н
постоянно комбинации, lic(u) uni -, - und Uort
гук-гингr тук н mим: фом. Platz -! w/g -! uoтcmc
се!; отдръпнете сс!; ететeтc миете!; Z тук,
гука: er utnit - ей го тук; - soll ecion Rnt w/uden
тук (е нея случай) трябва до сс пеноcнe; 3. със
спомагателния клекал sein 10/1^ а. съществу¬
ва ио3иe: еnрeщиmслнo: нямо (го): le* Frülli/y
Ist /schon] - uрелeтгo доЗде, нсcтппн: die Z/ii
ist - втeмc е, дошло e eтeиc: sic sind /ocU nlclr -
нс оре ле са лошни, 1имo ги еpe: Ist für mich
Poel -? —ма нн пора (песиа е под;) за мc1e?: so
ctw. Ist noch nir - /iwiuem mo'евo нщ. ис е
бивало /инети: 4. cте: ни!: - /in ich! ено ме!; -
steht dae Holz сто дъртото; - Ist ein ja!; - kommt
eie ju! сто я — 1cи: фим. -! из, взсм— то!; раза,
когото сс сбъдва нщ. предполагано. очаквано;
'hast Uu's! ио ти еeraИ‘;’Uabem wir’u! ено ги hc!;
видиш л— сега!; хо сети ле!; сто ги бедя!; Ich
haitn dis scUon vcumul/l und eiche ~, so kam ne
auch зз то предполагах н ето. тако н стило; 5. - се
нр/мв негoвar по това по о/евo време (често
бсз преасд), ведного след теea: ослар. при
такива уcлевииr обстоятелства: von 20 Juhucn, -
wir ich noch juiy пред— 20 (идили. госово бях
още мнои; nnehetle Jahr geUt er ilclt mehr zur
8'1111, - ist cu schon im Beruf нлуроги тоди/с
гой нс шс ходи тcнc ио училите. гогави гой
ecнc те работ— (ре бъде но тиöоmo): nie ше
schließlich eo weil wau, - sank ihm der Mui 'етoте
нa3-пеенc пcни'о беше тcнa готово. тон загуби
кураж; von - ab /ип/ оттогава. ог товз втeмe
нотогък; 1i/(r) und di еmвргмг 1иeтeмe; nе/яне-
га; 6. за обстоялалснво а условия гегaвar при
гикина условия; 7. ® причина а следспвае
зоното; н ето: sie sind beide uehu /еИ/Г/ени/иГ. -
komm/ cu oll zu Auseinandersetzungen н деомони
со н/еcе coмеунcтcнн; затова често нма по-
межиу им тoзптaвин; & еmонасome^тс есе
пак: er let zwsn ein /ule* Fachmann, - ist er sb/r
noch innue kein M/itr/r действително гой е
добър cпeннoннеГr во все пак долеч ош— нс е
мoйетер: 9. е тота отношение, тук. по mеи
повои, тъп връзка с тоно: Hol!// wlu eu/smmei
ein Giae Bi/u tri/e//? - Uli ich ei/veretsnl// да
пнем нн оре по едно бири? — тук съм съгласен
с тос; 10. н началото но главно изречение (в
съчетана/ с wenn); риза- wenn ich ecUon gehen
muss, - ucUe ich llc/cn /i/icl ако трябва да си
nътeяr по-добре е до тръсна веднота; wen/ du
das tust. - blut du schön Uumm око го направиш
солям глупак ше бпдeщ: 11. кино възклицание
ето’; я!: -, honcl! сто чуй!; -, ns kilcyrl/ я. звъни
се; 12. почти т/праноДомо н различни случаи
е, за иигледнссл- пластичност. интимност (в
началото но изречението* подобна то арома¬
тичния подлог es); - ängstigen uicl die Eltern
nun. uni lem Kiid uehr ne aus/c/eichnc/ толнгc-
лнгг сс безпокоят, а пък летето c n о'нни/е
епегоя1нe: 6. в някое лтoйнo ко.мбоисщос:
elnhe in ено иа (пра сбъдван/ но нщ. очаквана);
ролк. nicltt - иуни до ве стави!; тоно вямо до
го бъде!; иртooеuрoщo; ule - като например:
düeteue Äm/er.-- sie da tici Einsegnungen. Be-
Uän/nieee; G-nbi/len und Snclimmieuim /гпт1-
ят/и енужб1--- кото нипт- опено, пегтгöeния;
нaлгреöu1 cлевa н пс/ихили; в, сл/д относи¬
телни местоимсния (непреводимо) бобл, нст -
Ust, lem wird ui/cbem който има. нeну ше сс
даде; к. ролк. чвсио в комбинации с e(lr-un-
d(urruuf; ismil, dneu н m. и.; - hat er е-п Spaß
dran гова му с зобовно; - kann licl/t irnut
werden ог товз нищо ис можс до снише. да
нзлcтe: Е3 в редица оДооиелочпо изрили;
рсзк.; - lö/i doch nllee auf тото е вcнe прeкoдeно:
стига тече! товз е /eчувa/е! - Ursi miu c-m е-п
Sto/ch просто до ве повярвaщ: II. conj. («
пристанни изречения) 1. ло причина, оснсва-
нов (често про дадена в непряко реч моноас-
рсвио ала про предварително известни мсто-
вироако) тъй 'сге; понеже, том: - tu Uic
de s/lm
332
PrÜiun/ nicht bnstnmdnn Unt. muss tu jc/zl viel
subei/en тъй кото нс издържа изпито, ссто
трябва мното до работи; er engtc miu, eu könne
licht mit/omm//r - er k-e Z/it Unbe тон ми нoтO;
чс ис можел до дойде, тъй като 1ими1 време;
dis Kabel lut mir Gummi itoU/nt. - Gummi
/lc/iritchei Strom /c/inntlich licht irlt/t кабе¬
лът e нзел1тa1 c каучук, тъй 'зго, както е
известно. каучукът е лош проводник на тока: -
dem so Ist том кото е maкa: 2. (по-рядко «месни
но) ^лего; когото: Im Miet', - (wo) се am
ti/lS/en Ist n мергmе; къдсто e /иН-лънбоне; in e-r
Sindt. - mich nl/mand kenn/ н срал, кълено
никой ис мс пет/иви: bis suf lin Tsg. - (wo. nm
нeiehemr Iln eu/em Go/r Opfer Unliul до дсня,
ко/ото (в койгеr птинeccтc жертва но вищни
бот; 3. кано. котсго; локано; сдсд кого: - cr noch
jucy war. - haiien 11/ 'leie Leute germ ке/omе
беше м/зд, (могово) хетoгo го обнчоха uнего;
-	wir die Dori Nörten erreicht Uniien--- след кого
сгн/исхме до сеното Ньелтcн»--; 4. истар. о
пък. макар че: би epieit/. - lu uubii/rn toll/cti нн
—o бн трябволо да роботиш.
de e//// intr- .v I. водицс съм. uтиcъетвунoм: ich
/1/ zu j/d/m Vouinag dn gewescm приcгcгвувaх
но всички локлиди; er Ist aucU la uew/uen н гой
прнcъегвунсшe; die Post isi da пороно доИле; ist
ein Brill lüu mich dn? —ма ли пнcне зо мел?; 2.
so ntw. ist /och liclt dn uewnsnh тикове im. ие e
бивoдо: ich bl/ schon oft dn g/wnuem нcего съм
б-пол том; ein nie di ueweenmiu Erloly вгбнвил
успех; като subst, eiw. noch licht Dnuewesemeu
вш. нeбнвoде: nlliu /iuh/u Dnuiwesini всичко
досегашно; 3. nриcтнгсH; -двом; пристигнал,
дошъл съм: wenn er da Ist. eagnm Sie miu Ulttc
Bescheid 'ито дойде, uедиr кажете мн; wann toll
der Zug la eelm? кота трябва да пристигне
eликпт?: 4. zu ntw. dn sein служи зи im.; für e-n
in sein io тoзuеложeниe съм из яке; рала. mit
niw. dn eeim нмам нш. cетево под лъкa-
debehaii/// tr. (e*m; etw. -) L cгхтoнивамr
тouoтвoн (куфар); 2 зoдгpжoнr ие пускам
(писмо, арестуван): n-m zum Tische - задържам
нкс. из обяд. eaнcли-
deb&i, поиолрлс^^н^о dab/i Lpron. adv. 1.за място
при. (близо) до това /нcиr 1eгеr тях/ (те зи лица)*
том; към тото. осееи тото: ein Holuml ein Wald
-	еmеnoнетве н едва /ори към (до) ието; eutuß -
той седеше (беше) moнr uрнcпcтнувaшc; Ich wuu
nicht - ис бях тим; е/ will ü/eirnlll - sein -ска
навсякъде до бъда, до участвува; ролк. cr Iti zu
Poet /n/nnunm und lut nun scUon meUrere JUUre -
гой постъпи (не служба) п потата н работ—
том тече н/оcо сод—нн; ich möchte ilch /сте -
Uibcm бих сс родно/ н тн до бъдеш с нос; н тн ди
uрнcпcmвувom; до участвуваш; wolle/ wiu /е-
melnuum Ins Tieaieu ucUim? — IcU hin - mc
етндeн нн вселио ио театър? — дage1еr гетев;
съсдосев съм; ilr eeld ganz miUi - внс сте
съвсем близо до него (До ипрсеиепо* въпрос-
поти място* првдмem}; drei Hüi/cn uni ein
utolz/u Hain - три кокошки а освен тона н едни
тори петел; 2. ло време обиит- с gerade* nahe
гъкно; ich wir gerade - c-n Spneiirunmu zu
macUcn гъкие са канех до 1oирoти /едва]
разходки; cr ist (иЬ/П. s-n Koffer eu packen гой
mп'uе опакова куфорите сн; ein на* ununUn
61/11, c-n Buir T eu Ul/iiercn тя тъкмо дикгу^п^ошс
писмо; 3. зо Да се означал дадени положения*
обслоянслстне* отношения: das Schlimme -
ist, daee--» нещего при ново (тук) с, нe---r wat ist
/Uenc] (ds)bel кокно им* ог mевo?; ше lut licitu -
(ба ist licitu h/i) нинo /нро лошо е тона; es
komm/ nicUls - Unnaus от тоно шито 1инo до
излез— в някои фрозео.лолечнн съчетаноя:
раза.: ше /leiht - оснива нико (които сс реши*
които /уговорено)* '*'* те бъде; ins/ IUn doch
- остави то да си вярво; ich flnUc ilchts -
/имитoн; че никс с добре; icU bleibt - ве
еmcгпuвсм (ет стиноаищв—о* решението си);
gut - sein дeбглипъ'; пълничък съм; 4. про
преливспостоаятв; аaера?ябинe ебoнCr все пак.
затова пък. он дTУгс страни: eie will uchls/k/r
н/тист - il/dt Ich ihn/ Figur tCUn hübscU тя иск*
до стои— пе-егтейua; обаче из 1a.митoMr че
фигурите 3 с досто хубави; 5. - teim ви—мовам
dab£L.. в сотр. с глаголи 1гпЬ. означава предимно
лрeаaспвo/* участие: dabeibleiben* dabeisitzen
а др.
deb&iSbleihe/* intri s 1. продължавам ди върши
(робите)- оставим (« дадено професия); 2.
оставим дектсН; ие сн отивам; -habe// 1г, 1
рала. пекснвaн да птиcпетвутa (но празник,
начинание); 2. обл. = Uei uicl inb/n: -sitae/-
int/i h седя гсн: -stchri* ln1/i h стоя том: е/
stund (а/сП. als U/n Stu/it bcganm гой cтоeщe
между тях. кеcсте тoпон/a лaтuрoma-
dahie/hem/ intr. х оставам (ис си отивам): d/u
S'hül/u muss - унc/1кпг трябва до остана сдсд
нocовeтe (ло иаказипне) (обаче: lu /icl/en
остенем тук. тим, ни това миеге: hici/e (och
mocU ei/ Wcilchen da! остани. моля тн се, ошс
малко).
Deeb п. *(erS; 'сг 1. nенр1H; стряха: unter - bricyci
поктивсM; завършвам (къща); прибирам (ре-
кално); nus/e/nutet - покрив с мзисордо; посл.
iie Spiiz/m picilei es von ulien Dächern /евети
се нивcикпдC; всички то знoит: 2. пр/н. uоле-
ле1; убежище; лом: um - und Fach gibcm
uодc1е1ивoM; пр—ютявом нкг.; ohae - und FncU
sein нинaн пелcле1; покрив под слоесто сн;
umter - und FscU brln/ci енривoн: прнбнрaм:
уреждам; свършвам; unter - uml FncU siim: o,
uеделе1e1r под покрит съм; 6, завършен,
уреден cпн: unter - kommen (ле постройка)
б—вз по'риг0; довършено; mit c-m umteu cm -
333
di/lgen
wohnen живея c икт под едни поклиB; е едно
нъpa: 3. чадър (ти с/тчеспе дърво); 4. розг.
ктoту1o (ло клинО): c-m eine uufs - /1/11.
schii/cn удрям, тупвам нкг. по кратуната; eins
nufe - bekommen, kniegen iaритeит ме; e-m sufu
/zU - siclunn нacтли здравото 1кгs: bei ihm ist
gleich Feuer Im - той изведнъж uдимви: 5.
черупка ви охлюв: dus pcrsiesCi/T—g охлюв; 6.
гръб н крило во птици (контрастно обагрени);
7-мои; иидвнсводи страна ио ж—де. пнзет-
Daci/auleate — снр: нулннкo ио uенрнтa; kal¬
ken — снр; пекрнвни среда; -bicdtr и стр.
покривни ферма, козли pl.; kul/ch п пенлнвнa
даморнво; 'bodcn — тютюн. maвoнcке померс-
1——; -dicker — майстор по пентннснc но
здания, кър—. покривa/-
licUcn tr. ref/. оспор- покривам (сс).
Duch/fahne/вcтpепо'0зoтeл; -fcctttu п maнoнек1
презотeц: —Tin/i н стр: б-до вз покрив;
-ifiächc / L плот во uекливс; 2 леел. 103-
тетнoтa сранични повърхност ио пласт; -Пиу'
platz н евнощ- инеmaдкa во покрива зо '*№/—;
-gg/älk, -gcstühl н снр; пекрнвнс греловс
кенcгру'H1и; -/nscUoss таванс'— стаж;-ис<сИ-
s^c^2^fftj- нкаШ; върховно. рп'онедио п^дприя-
'--, .шапки“ (преДприятне* организация);
-/ummrr/i атонско cгснчнa; нoiеoрлo; -koll
/мин. торси. 1cдобтокoн-cтecн слон вз въгди-
шев пласт; kuu/r /чардак зи дотar иcмa-
Dach/lukc/ = Dn'hfcnut/r: -massgстр: 'aпa/ду*
ти: -omys/itatioi /ипон. - -/ntelltchaii; -pup¬
pe /стр. покривна мушaнa: -pffnnnc/н**?. вил
керемида; -т/cli п птoво ва оггнчoнe; екonвс*
ие (ни Дъждовно ноди н чужд улук): -r/itir —
стр. 1. кулипкa ио търхо ио по'тивa; 2.
керсм—дз вз билото ио покрива; -rinnt/улук;
-noi* 1, -rölri/водосточна тръби.
DicUs m, -ше, -е 1. лоол, итетcпr борсук: роса. /*
schläft wie ein - спи 'ето гппaн: 2 раза;
нeепитeн младеж; ein Tn/cicu - нахалник; 3.
вж. Dich/Unnd: 4. студ. нeетcoнизнтс/ сту-
дcнm: 5. дек* жено; 6. шск, лaннпa-
DicUs/bau н дупка ио язетeп: 'Uri! п тесло
lacisbclnly adf. късокрак; кривокрак
DicifucUidem — 1. повреда во пектнвa; 2. раза. =
haben хлопа ми дпекигo: -s'if/ll/ / стр-
основни греда ио покривното кенcтлукн1Я■
DucUse]. Dichter и. -s, - l-лов. = 01'1/11/6; 2.
н/хн. тесла (= □1'1/11).
lucUuim intr- h раза. къртя, спя 'aге тпuoн.
iachuhalt adj, приличен ио язетeп-
Dschr/hinlU—ari/'lrr и докел (кучв),
Dachsparren — снр: рeбте; мерт-к вз пент1вa-
DicUu/pImucI — нcннo от 'осми во язевeц;*sc1fuu-
tc /яеo во ятетcп-
Dachstuhl н снр. 1. пектнвни фермо; 2. скеле зз
работник во пектнвa.
Dachlr/i/ -п нар. раза. плесник. щимoт-
Uschfclm т.ролл- щдипau плесници нки-. плеснам
нкс.
Dachtraufe * капчук.
Dachung/, -сп nекрнв; покривна покрнв'0-
Dici*Herk п 1. пе'рнтo/e (на къща); 2. покривно
конcгту'нuя; - wu/z / бол- ,4—6—1—^ бобин
ктис (S/mpervivumr.
Dackel m, -s. - локс/ (куче) (= □acUsiund).
DackelU/imc pl, раза. шск. криви крока (кило ни
дииел).
Dadnitmut т* — лот, иск. дagoнзпм-
dadunußr/; 616/1/(11/). euluüb/nr бабии/Г/п
вж-. draußen. ип/п/п, Umübem. drunii/.
dudUmcl pion, adv, през нов* /нея. нcге; гИ(х/ зо
.лица), чрез тоно; - dusu--- породи mевс; нe---r
блиcеисл-нн- в* mевO; нe■--
dufirn conj. конц. доколконо (- ineol/uh)-
Duflkc обл,розг- самс в: е/н. aus- tun правя пето
НО 11*!.
dufÜrpron adv. 1. за тоя цел: - Ist linse Sammlung
h/stimml зо тоя цсд се събира moи суми; er ist
kaum drr Munn - гои една нн с чевe' за тоя ^1,
зо тоя рсбога; 2. за mева //ccе; иcи; гях/ (не зе
лица)- зи такъв; често с глаголи, изнскваща fUr.
ich /in - аз съм зз тевИ; глиеувим зо тоeo: wie
'irl yi/si du -? колко давиш зо гови?: ролк er ist
- dicht zu haben гой не обич* такитс леша; im
Prinzip iul cu - по лечало гой с зо i евo: - Usbe Ich
kein Verständnis тия робот— не тн рaзöнлсн; 3. в
зими1o во тева; но зстови пък: ein lut ^/^^11'1. -
n/eu klug; тя c грозни, но тaтевa пък е умнa: 4. го
пони, шили зстови: di/uc Opens/loi muss er uelb/l
11/111/1/. - iti cu doch Cl/Turzt тоя епe*рсн1и
трябва гой сам go напрани, вал— зaтевa е
/ичагник во онделевне; Ъ-раск. против, ср-шу:
er hat Husten, ich weiß rin Mi/tci - гой има
'CШЛ1HC; тнaи cтcлегве против гетo-
diiü/liiitc* in.ri h trnb. сстер, мнcдИr вз
м/е/ис съм. cмигсн; считам: wne lältst du
Usfür? какво ниел1Ш; ви какво мнение си зз.
ег/ее/е ново?
Dsfü/liitrn п: 11'1 m-in - по мое мнение,
daTUr/ködcri tr. резг- licitu = ве съм ^11^—1 зи
товз; -st/lci* in1r- h 1. caрa/гирaн зо um.; 2.
овстр- раза, lie t/cit ilclt Unlün ве си струва.
dagCucm I. pron, adv, 1. срсшу, o. по това //eгО;
вея, гях/ (те со .лица). er woll/c iie Tüu
gCHiittsm ölf/cn und schlug mir dem Axi - гой
искаше до отпори вратата с /исилне н тaygти с
брадвата по 1eи: es iul 1/1'1//- mii d/m Stuom zu
ciwimmcn, nlt - anznsclhwimmcn по-1ecне е ли
се пнуви по m-п-ннemО; отколкого срсшу нсто; 2.
птегив тевИ; cтemу това: - iilfl kein Milirl 1имз
лек срещу това; 3. е замяна но mетO; ср-шу mеви:
ich gnbe diu eine/ Apfel - те ги дам едва ябълки
срещу тови (а ламята ис ниво); Ich Unbi ilcltt-
нямим нито против [генс]; 4. е сравнение с
тото, cuтяuе товс /нeгО; вея, гях/ (не ли леща):
dageg/n/hclten
334
ihre Lciuluig/i waren glänz/nl. dic s-cm wuu/n
nichts - техните успехи бяха блестящи. негови¬
ят н срин/сние с гях беше нищо; II. conj. 1. о
пък. /апронин: cr iThcit/i il/lßly, ein - Uni dic
Bücht* gar ci'it g/rn гой работ— усърдио, и пък
/я (ня. напротив) съвсем иа ебннa к/н/игс; 2.
срещу което (= wo/cg/c): em zahl/ 100 Mink. -
d/r nmdnrn uuf slic Ansprüche 'erzichtet гой
заплаша 100 нитк1; срещу което лту/1иг сс
отказва ог пе1ик1 nт-гe/ни1-
dntnurn/halten* tr. ./nb- 1. държа, епитaм сс о.
ср-шу нш.: Uamit бе* Sturm nicli dus Fnnstir
аиТ/еие, muuuic er dic Hanl = за до нс може
бурята дз огвети птезорcц0; гои трябваше ди
то натиска с ръце; 2. еппеcгaвям; сравнявам;
-setzen 1/1 поcгиним до, cтeщу; о шш.; -stellen 1.
пеcгстян етemу; допирам о нш.: Büci/г kippen
leicht um. wt/1 msn cicit n-c Buclutülze di/C'
U'/ti/ili книгите лесно пилот, ако ве се педптaг
на крия с uелnетки; 2. rejl. прст. прегивопоегс-
се; -stemmen tr. refl. 1 тaнеcтвaUr натис¬
кам о /ш - (сусилие). педnнлзм: die Waal wär/
linuettUrzl; hätte man nicht Balk/n dn/iuen/e-
etemmt ст-наго тсшс до рухне, ако не бяха я
подпрени с cл-ли: 2. .vfl, прен. nтегивопеегa-
вям се.
Di/nweuenhnt f. -сп веe'нл1eвнer изтгткaноcT;
cиeеma-
dahab/// tr. tr/b. имам (а запис, но склад):- Unben
Sie Äpfti dn? -маге дн ябълки?; genügene
Kohl/n - 1маи деегзнъпне пптднma-
deb/lm adv. анстр: тавйц. обл, у дома, gонC;
вкъщи: wie yrlt’u -? как со домошннтс тн (в—)?;
кок сте внпpи?; - iti - все пак вкъщи е най-
gоблc-
Dahöim rr, -е. — пост. дом. родно осните; леge/
'раи. кът.
(11/- показателно illcr I. adv 1. оттам: - hin
ich оттам съм [теиом]: is mau - kommen оттам
-два 1звят1е; породи тон* ше да в;риза, (ich1~
weit d/r Wl/d! е, т/aчц такъв тятгл иухи!; 2.
сома daher пр/н. оттам, от mевo: поради тота: is
/um - - dnet»-- стоио. случи сс тъй (30—060).
защото; случи сс пориин тевor че /е UÜUT
dnee»; го с от mетOr н-: 3. обл, лонук. нacaнr тук:
dis Wuseer rci'Ut miu bis ~ водата мн стн/но
до ту'; II. сол/. 1. порсд— това, по таз— uрннннИ;
затова. следователно: in* Frühling /111. - нст-
d/m lie Taut läm/rn пролетта наближава. поради
тото лнинг снавот пе*дплcн; 2 рядка конц,
uолoдн коено (= wctial/).
daherr... н сотр- с гликелн tr/b, елночоне: 1 при
1г,: и. посока към нщ,. чесно към говорещия:
dsUnm/ja/gn, -<c1liiii*m е др; б- п^1^<ор: с
клокалн* означаващи тсобмеслсио. неиоттро-
лароно коварен/; (111*5(^.11211, -теи/п е др,;
2. пра intr. s приближаване* метовонв покрай:
iahcn/kommcn. -nilec е Др,; про in1r. h нaзд/йс-
лвав в посока есвът подлога (често емище
сома оживяващ* усилващ вф/ин): iui/i^^ln'
kim -bKien -e/ioicm е др. (преведими с
основния глокел)^.
dcbe/rhlI/Ue/ 1н1г. h = /ilc/cc; -blühen int/. h =
hlülti; -hrauee/ 1н1г. h приближснсм (се). —до.
gелemивou с шум, бучe1e; -хтеж. деeх'mявoм;
-^b^i^ie/ee/ tr. ролк- австр: ебл, 1 лонзcим; 2.
пейор. бърборя, дрънкaн: -dOc/cmc tr.: Flüche
- бълвом прекдяг1я: -Uroitc intr- h = irohen;
-шПс/ i/t/i s бързам (насам). nтeнинзeoм
бързо: er kommt iah/rgcelll -gea, пристига.
Dъpзeш'емr забързай; -411*11* intr. s 'oрoн
(насам/). птeнинaвoм с ко/а: е/ komm/ dslcuuc-
Tnhr/n птиcг1тar минати с кола; -ТП/ушс* intr- s
летя; "Uricn* iH1/t s пгрeИ; идвам; -jayrc I. tr.
то/я, плcедaдвaн /0'0™; II. intr: s препускам
(насам): -komme// int/i s ндвзм (носим)*
приближавам са. ириетигин; дохождам; -ус-
leufrn/ part риск, псйер. допилял се. довлинп1
се. домъкнал сс (ог/якъдcr: -rticn t/i (etw. -, н
бсз Obj.) псйор. -збърборвзм. нтитъннвам /р.;
дрънкам: п/d' clclr eo dUti/r нс дрънкай так-во
глупости, празни приказки!; -sausen i/tr, s
приближавам сс с фyнc1e; птефунaвoм: ler
WinU kommt liicr^/esiu/t вятърът делиma с
шум, фунc1er профучава -schwatzen I. 1г.
нтдътиорванr -зп/ссквам. 1тит'ън'вим: II. йиг.
h плещя. дърдетЯ; лтпн'aн; 'Stürme/ int/i s
птиcmиcим; втурвам се кино хили; -löni 1н1г.
h = tönnn-
iuli/r ud^. остар: шнсйц: тук. ви това място. во
този свят гук.
deiin, пеко^зс^т^елно UUlln udv. 1. нататък, лютом
(коти цел) дотом. е прен.: /1и - дотук. до гова
място (но оmихam60peuаeме) разкола а ссд-);
im den Schweiz rind/n Hi'irlgr Veuhandlungcn
statt. die /псее Welt UHc/t - е ШвсИцария се
водят важи— пр-тетерHr целият свят тледо
нататък; itt’s noch Hell bis -? има нн оше ннеcо
път дегau?? es - Ь/тист. (ие/— довеждам
лaöегamo дотам. нe--- ; поправям така, нe---; ich
hübe ilc licll - buin/cn können ве можах до го
е'не/Я; ликюрам; ше - kommen iiu/cm денарвaнr
довеждам я дотам; Ulc/e SncUi steii miu Uit - тоя
тaбегa мн дойде дотук (Uo гутo); 2. лого/aвa;
ше lut noch vi/l Zeil bis - -ма оре н/ете време
доте/oвa; 1 n maнпB; този смисъл: itw. -
11/11/11, sicU - aueup/ncUem mплкувзu 11.,
изказвам сс n ноз— cннcпл; sich - /1/1/1/, ntw.
Youzume1mnn постн/оме съгласне (по лсаа) дз
итeдпрнeмcм нр.; ше yi/i mocU vi/ic ungelöste
Puoblcmc: - g/UöT ile En/siehum/ unsiuee Som-
mentysreme -ма оше много нeтззтeщeiн проб¬
лем—; към тях спада н птеизхоgпг ва нсщиги
е1ъннeвa cнетcмa: in - g/hemie/ BeleUl едни
тзпевeg н тоя смисъл; 4 цел. високо: е-п
BcmÜhum/cc unUin —».» неговите ус-н-я си
335
dalaee/e
ниеонeин към генa.--; 5. еи^/^л^очно so: нзнcт-
uoi съм. 1инз ма, отмиван съм (= io/t, wig): -
seia uинз мс eaнar мъртъв съм; lie Freuden sind
- 1имз ecнa лaдоен: отлетя радостта slice Ist -
венчко uропagнa: die Zeit lei - времето (отенн-
на, оmлaти.
eahi/./. н сотр; с глаголи tr^ibi: оз1aнoвa 1. {пра
гликелн но Движение) бивло ндн бързо премн-
вотанс покрай гоeерcmии: 11111*11111. -nun-
/'111, -sau/cm н uр-; 2. lorr, wey, ve*': InUIm/
Пп/сп. '/111/. -echmseUicnr Че/сп. -н/l//g:
3-	монслоннесл но аъоnеяuuвлO; велетерин/:
IsUIh/tci lummrm; 4 c глагола* означаващо
аоворснс* писотв; не контролира ност* н/аб-
мнслетоси но говоренето ило лнсин/mе: dahint-
plaue/m. -tT/Ziln
de/hinab adv. там надолу: -bleenU adv. том
1aтерe: -1/nene adv. нитaн (0 таза посока,
нататък).
dahin/blühen in1r- s поeихвзмr увяхвам (= ver/IÜ-
111); -bransee iHtr, s профучавам; -dämmern
1/.r- h s жннотунсм; '/Ilcc 1/tri s огмниаеам
бързо. бързам; Uic Zill cill dnhin времето ве
чз'*. leru
iillncln adv, том вътре (направление).
Uilii/fslncn* i/.r. s 1. отпътувам; замннаван;
преи- заминавам си от -/еи свят, ум1риu; 2. itw.
= inssnm птопуcксн (изгода* удобен случай.
щoоmа/}; -feile// in.ri s твeйщ- отпадам;
-fileyi/* i/1r, s отлитам. изминавам (се). 1—™
(so време) -flleOtc* 1/1/1 s тек* си (бавно*
опoксйu0; 6esмвlнскшo)^; -/1/11* 1/1 пеел.
пожертвувам: е/ int sein Tnunr/tes dnhinunuibem
гой пожертвува нсн-е'ъиого сн.
dahim/rg/n adv. = dlucunh-
dahin/geb/// 1/1/1 s м-навом. плcмнлаванr итн1-
нaвaн сс, прегннсм (вр/мс); првн. отивам сн от
тоя свят. умитaн; -ggUcllt pa/1- висящ, нeлe-
шел: is Ulei/i =, wir inssnm ne = teim, ob sich dic
SacUc so vc/häll оеmaтимe висят въпросо дан—
тaботamo c точно т*'з; Че/cn intr. h животу^вом.
всг—тнтaм: -ruTTtc tr. трaбвaH; оmнaеим: ile
Seuche usTlc Ihn duiln eпндcнияги то отнесс;
-ra/cc iHt/i s 'зрим, птeпуенaM; mипим лудо;
-^i^a^usc^hen 1н1г. s прещумявиU; профучавам;
-rcUcn 1/tri h cоветя си (без da .ву мисля
много); -sausen i/1r- s профучавам, иреcнaвaм;
-scleiden/ intr. s умирам; -schieße// intr. s
профучавам; -schleichen/ intr- s 1. птонпкттм
се (кано колко); 2- ирeмн1авамr eплnи си,
прогииaм бавно; -schleudere tr. зтплamaмr
захвърлям; -selmacl/en, -schwinde// 1/1/. s
4-	зло, топя се, нинся, ги/а; -schmelze/* 1/1/1 s
стопявам са, е прен, (с/яс, състояние, срмня);
прeuннaтaн: sein Gräuel schmolz dailn ядът му
прeм1нa: посл- I/ □111/5'1181'11 = топя сс в
любовен копнеж; -schtnithi* 1/tr- s крaнa;
преминавам (6свн0* всличв'на.//о). -scIhIc-
d//* intr. s нзчeтeим; губя сс; чeтнa; 'Stic* i/tr-
s изчезвал съм. ляме ме, загубен съм. оmнниил
съм; счупен съм: dcr Teller lut dshin ^/^'‘а сс
енуnИr е счупело; die gute Mutiir Ist lahln
добрата майко сн отнлc: -sicchen intr. s тac1а;
топя сс. линся, приближавам сс към смъртта;
-sirlci* in./- h: cs steil (shim. o/ nm wleUcr
gesund sein wird въпрос е, ис се зизе, дол— шс
оздравее; 'Situ/ci* i/tn. s уuнрaм; отивам си;
-st/ömen int/i s теко (за тeнa); дся са, пролитаu
се (зи 'ръв); -stürmt/ i/1/i s прeнннaвсм кото
хилз, префуиaвим: -vc/ciltncn /не-] 1/1/- h
вегетирам; -wurstil/ 1/1/1 h раса- човъркам.
тaбеmи сн (6вз сосл/мо) -znele// bnr-*s
(пре)мннавам; refl. точа са: ein scimale* Wcg
zog eich dur'i Uic Winsen Ushin ■гес-в пъг сс
внсше между лнвсдиmc-
debi/i/n adv. 1. - /ом отзад; 2. сстер. назад: -
bleibcn, 118/1/, sein оcmaвин; оетaвим назад.
возил съм.
dahl/i/r pro/; adv. зад нови (неко* нея, тях) (и/ ли
лица): er ölfnetc iie Tüu. nlimu/d s/smd - гои
отпор— третина. никой ис стоеше, иикого няма¬
ше зол icи: es steckt ctw. - —ма в-шо нук;'рнзг. es
iti wie - н тая тaботa ннс нш. вярно: '1/1 Worte,
'icl Lärm umU ci'h/t - много думи. м/ого шум
за !I1mе;т’отc- da lut nich/e - нито особено нс с;
ве ии/и: Dumpl, Druck - mse1c/; sntein под¬
тиквам /1.
dabinien/guckee ннг. Ьрилл- поснежиам пО'Ог0ли-
зо нш.; -klimmte /efl. раза, зохнитом сс.
тoниeиu сс здравина зз вш. (са До ко прюиор/ом.
oоaщвсп6я}; /auтягaм са. озотвaм сс с нщ.;
-Unien 1н1г, s ролк. зaня/см: -komme// 1/1/. s
tr/b-рилг. откривам: wlu komme/ schon dshintcu
ше со разберем какво e: -meclee refl. trnh.
тзнзвим сс с Hm.; -setzen tri refl. tr/b.: разк- 1.
Icl Uubn il/ iuilnicrucec/zl /aговитих то до
полниквс тзбоmзma: te/z’ iich orUcctiicl diiin/cr!
дай си повече тот!; 2 /vJI. тсcтппeзм сс.
ззлaeиu сс зз нш;. -s/eeUee in./t h trnb. ролк.
крия сс зод шш.: ein Betrug utec/i iuhintcu
измами се кри— тук; —siele// intr. s trnb. стоя
зад нш. прси. nеи'тcnяu (начи/с/ис).
dabinterber adv. ролк. er Iul lÜcltl/ - залеснид е
тдтaвО; прави си н/еге груи с говa; блъска се
н/оcо.
dehl/welk/n int/i s t/^/b. eихнИ; съхна, дивея.
нcзнa-
Dehli/ /доние] j. -п бои. ga1ни; в—д c1тcи/с-
dalocken int/i h кдек/ил съм. клечи (првдговоре¬
щия).
Daktylographin, DakiylcgrаUI/f '/еп; Daktylo—",
-е швейц. исLU1/оп1е'a-
Dakiylcskople f,	.
Daktylus 1н*	-/у!// лот. ланmил-
dnintt/n* t^i (c/w•-; c-n ') оcтaним (/P-» /'/.)
ник’ъдe: den Koiltn zuu GcpäckuufUcwuhru/t
Delbe
336
bringen und ihm zw/i Tage - занасям куфара на
гардероба (пи горели) и го оставям там два
дни; Weggehen, obne е-е Naebnchi dazulaeec/
отивам си, без да оставя бележка.
Dalbe " -п мор, 1 ориентировъчен знак; 2. стълб
за привързване на кораб.
DalbeeOi// -епразг. детиншина.
(зИ/п/ adj-ризк. детински глупав.
dalbenn intr. h раза, върша детинщини, детиня се.
dailege// 1n1r- h лежа, легнал съм; изтегнал,
опънал съм се; но: da liegen леж*а, намирам се
там (г/й определено мяолo}-
Dalk и* -е овснр- oб11 глупак.
Dalles ш, —, — студ, рала, паралипсия, безпари¬
чие: im - s/im den - haben без пари съм.
dalli! adv.ролк. бързо'; хайде!
DaimätikU'f" ...Urn щърк, далматика (но котслнш-
ки свещеник).
Dalmcti/en и. -s, - далматинец.
Dem и. -(e)s, -слон. = Demhikscb.
damalig adj. тогавашен, от онова време,
damals adv. тогава, тогаз, по онова, по него
време.
Damaskus п Дамаск (е Сирия) прен. sein — s-n
Tag von - /il/bee изживявам душевен прелом
(към религиозно нклъбявиане); den Weg nach -
gehen отивам към религиозно просветление.
DemCsi —* -es, -е текст- дймйск(й) (тъкан).
Damäeihrzug и дамасчен калъф за легло, дамас-
чена тапицировка.
damasten adj. от дамаск, дамасчен.
damaszener adj. - Kling/ сабя дамаскиня,
damaezTnIeeh adj, от Дамзаск, дамаскински.
dcmaezl/re/ tr. правя шарки (на онauauи. оa6я}1
Dambock н = Damhirsch.
Dämeb/n п. -s, -ролк. 1. трон- дамичка, женичка;
2. псйср- проститутка.
Пате' / -л 1 дама, госпожица, госпожа: die
[vornehme] ~ spielen държа се като важна дама;
ganz -! истинска дама! m-e ~/ und Herren
госпожи и господа!; слуД, т-е alle - майка ми;
псйор. с-с zw/ifellcU/e, leichte - лека жена; 2.
рала. е Dämchen п дамичка; 3. корт, дама,
момиче; 4. шах. царица.
Dam/2/ -п играта дама.
Dam(/)br/te, Damfrn^/ett п 1. дъска за игра на
дама; 2. пеперуди, охлюви, цветя, нашарени
шахматообразно в бяло и черно.
Dämel ги, -s, -ролк. глупак, хапльо, будала; тъпак.
Däm(e)iackm,-s, -еГ-sриза, l.= Dämel; 2.занесен
човек, щурчо.
Dämei/I / -впролк- глупащина, щуротия,
dämelich, dämellg adj, ролк, = dämlich.
dämeln mir. h доил: 1. бръщолевя, дрънкам
глупости, небивалици; 2. върша глупости, щу¬
ротии; 3. шляя се, разкарвам се.
Däm/kack и, розл, = Dämel.
Damen/bad п женска баня; -bS/de / дамска
превръзка; -'doppel п спорт, игра между две на
две дами (лвнис); -elnzel п спорт, игра между
две дами (тенис); -gareitnr/една гарнитура
дамско бельо.
demenhaUi adj. 1. като дама; 2. елегантен, изис¬
кан.
Demem/memmschaU/ /спорт-женски екип; -sitz —
спорт-: Im = reli/m яздя като амазонка; -Сее н
женски чай (общество); -wäll/дами канят (но
танц); -weit f шск. дамите, жените (събор;);
-w/ed — тих пасат (вятгьр).
Damespl/i п дама (игри).
Demhlkech н зеел, елен рогач (Cervus dame).
damlseb adj. овснр- ебл, роса. глуповат.
damit I. pron. adv, 1 с това /него, нея, тях/ (не зо
лещс); чрез това /него, нея, тях/: bier 1^ die
Zange; wes ^11 leb -? тук са клещите; какво да
правя с тях?; er empfing dir Waren und ging -
weg той получи стоките и си отиде с тях; е/
schwimmt viel, - erhält е/ sich gesund той плува
много и чрез това се запазва здрав; es ist nichts
-	нищо няма да стане;розг. Ist des Radio kaputt?
—	nein, - Isi п/сЬ^ счупено ли е радиото? — не,
нищо му няма; es verhält sich - ganz anders
работата стои съвсем иначе; - ist es aus свърши
се с това;ризк. wes ^11 ich -? за какво ми е сега
това?; ролк. es klapp/ - eiebt работата не върви;
ризк. - ist es Essig нищо не излезе, пропадна,
свърши се!; 2. в елиптична изрило ло Движе¬
ни/: dir Blume ist je sclon ga/2 welU, раза. weg
-! цветето вече е съвсем увяхнало, хвърли го!;
dir Scher/ brauche Icl, разг. ierножицата ми
трябва, подай ми я!; риза. 1/03^ ——— а, давай
(парете); 6. казвай!; - baete! свършено!; край!;
3.	следователно, значи, вследствие на това; der
Scbauspiel/r hätte dies/ Rolle e/lbe/eicberer nmd -
üb/nzeugender daostellen müssen актьорът би
трябвало да играе тази роля по-самоуверено,
следователно по-убедително; 11. со?я* за да: ich
sag/ es, - е/ es w/iß (wisse) казвам го, за да го
знае (научи).
Däml/im п = Dämchen.
dämlich, däml/g adj. раза. 1 глуповат, тлупашки;
2.	ударен, занесен, замаян^о^?. e-m - kommen:
а. държа се предизвикателно; 6. правя се на три
и половина.
Dämlicbk/It/n pl. раза. L глупости; 2 шск.
уважаеми дами!
Dämling и. -es, -е = Däm(e)lacU.
Damm ги, -es, ~е 1. насип (м нс жп- линия, тoаe).
преградна стена; дига, бент, бараж, яз;ро?г. auf
dem - ^1/ бива ме, енергичен съм; wieder auf
dem - kommen съвземам се, оправям се (слсд
бел/ст)* зачервявам гребена; e-n [wieder] auf
/Л - b/ngen изправям някого на крака;
помагам нкм. да стъпи на краката си; спасявам
нкт; 2. прст. преграда, спирачка, юзда: einer
Sache /-/ - entgegensetzen обуздавам, възпи-
337
Dampfer
тaм; отрил—чинзм 11., cлacзн uтecрaдa ва 11.:
dcr Wlll/ün mute ein - (chiucucmrucsctZ wenden
своеволието трябва да се обуздае; 31 обл,
платно иа шосе, у1ннa; 4. етан, пcрн1eум: 5.
муз. траверси вз олcaи; & яма — калъп за
'aмöинa-
Damm/böecbumg f откос. викдон из преградна
стсла, 1aенu; 'Uimcl — L пробив ва дига, бeит:
2;МвД- разкъсвале вз перипсу^мю.
dämmen tr. 1 преграждам, ттnтншвaM; издигам
преградна етeиa: 2. ^/3. потискам. оcрaннни-
том. сдържам, удържим. тъзuнрaм-
Dämm/r m. -е, — по/Н; = Dämmerung.
Dcmmerde/ceч--сл- хумус, нeр1озeм;
dämmer/dunkel adj. по/н- здрачен; -g/аи adj.
здрач-ос-в.
dämme/haft adj. = dämmen/.
dämm erhell adj, полутдрaнci-
dämm(r)/tg, dämmrniscb, dämmerlieb adj. тдлa*
чел. cуиринe/; светлееш. мъждукаш; cпнcH;
унесев; смътсн. 1cиccн-
Dämmreltel/ п титaн: тдранcтннаr uодумтaK;
лрeзтaвинсr еумтaн-
dämmr/n I. imp. in1r- h 1. ns lämmc/t тgрoнoeo се,
мръкво се; етгмниeo се. тъмнее: Stic Auge
dämmcT In T/ämtn ош-не му се премрежват н
съиш 2. зазорята сс: dcm Moiy/c. Tag dämmer
съмва сс (розвад/ляви сс); првн. jetzt dämmert’/
bei miu сста зсuонтa ди мн се I1роcвeтдивar да мн
стютз ясно; тaпенвзм до сн cuом1ин; ролк,
dämmc/i ше [Uri] Ui* jctet? сарюш нн се еeтз?:
part. dämmernde FrüUn титaннa тотa: dämmcm-
le	iämmeunlee Gciüii проблясвато
надежда. 1eиc1Оr смътно нувеmво: 3. унacим са.
дремя е подусм: deu Китке dämmerte vor eich
hl/ öон/ниm сс уiaеищc; 4. (и със s) бродя
бcзuаucт-И; уисссв.
Dämm/r/röte f зора, утринна тaри; тcнcрuo тoри;
-sciein — здрачел светлик (вж-11'10; -scllef
— 1. пран, полусън; 2. мед. нeпплиa упоЗкс;
—schoppen — нaшз бира, ниво (кото опери¬
ли«) итнпeнeр; -stu/Uc / утринен, всчереи.
здрочаи чсс.
Dämmerun// — 1. здрач (уmриlle/; ncчcтe1);
полумрак. зgланаeн1аr gрeзcсвинOr cумтa'; 2.
cдтaчaвaи-r cвeнcрятинe: зазоряване; рaзcпu-
eaиc-
Dämmrrungszr///Ппpи]cчeт; ирнзетн■
Dämmrnzusiaed — 1. втeнeнно помрачение из
съз/аниего; 2. uолуcъ1-
Dimm/fiuts — геол- р-ка, наcдоивaшa коритото
си; —ymü/c/ями — калъп за комбини; -кгосе/
снр. кото/a из язовирно става; -lücke/изпус-
котедеш отвор из бент, ятовирнa cтc1a: -riss л
меД. рсткпевaнc ио пср-н-ум*.
Dämm/stofU —* -mittel п нехн. итонaннонe/
мameтии1-
Dammstreße/шосе.
Dämmung/ -еп нехн. нзодaння-
Damok1eeecbwrr/ п пран; дамоклев ueч-
Dämom m, -е, --.mömlm демон.
Dämonie/ -п [иеи] дeмоничноcн-
dämcnisch adj. иeно/е'Иr сатанш/ски; дeнoни-
чeи-
Dempf н- -(с)и. ^с 1. пара; нзпаревне; мптлa; дим.
пушек: ис/ати/с*, ü/crhilzicr - висиневе, прег¬
рято пара; ролк. mir vollem - arbeiten. работя
под пълво пара; u/ten - unic. ilcgcn под иoтa съм
(за 'отиб); мор. - aufmachen загрявам котлите;
das unii wic mit - топи се върши пол uaтa; п
иплci ход с; ролк,.: - dulinteu micUen nолмущ-
вам. подбу^см, полниквсH; дaвoн зор (до сс
бърши някаква робота); c-m dha - nmtun
потажgан нки- иомeрa: обиждам; рaтеълgвaм
вкг.; 2. ризк. а, страх: von niw., n m - 11/11.
kulegcm страхувам се, иосгришива ме ог нщ-.
вкг.; 6- слаи; в, оuнвaиc: 3. задух; 4. прен. вятър
н нъc1a: 51 Inms - пeрнО; перко: ролк. er lut Hane
- In allen Gaeeim из всяко гърнс ueрyлни;
хвърля сс из всичко (смяна* ч/ ума/ до върша
всякакво робето):
DumpT/s/lciiuny / —схн. пилооmвол; -ncliyc /
лехи. uaлнa H1cги1aция; пe/трo1a; -uctr/h —
порно задвижваие; -rutslatt — изпускане из
uили: —bä'kcmel / хлебозавод; -Und п парно
бa1и: —betrieb и 1. нсхн- предприятие с порел
двигател; 2. пори* инcти1инии: --/oot п мюр;.
параход; -bügc leisen п парни югии-
dampfd/cii adj, пиронeптопуек1нв-
Dumpl/dlclf/ [физ. тсхн. епeцнфип/о тс/но иа
uитатa; плътност ва параmа: -druck — фаз,
нoнитaнc иа пирате; '-drucemeeee/ — физ-
uo1емcmът-
DämpU///eatz — кела- рсш—нко зз вакуум/*
тснджеро.
dempU/n I. 1/1г- h s 1. ндн/ом иaтa; изпарявам сс:
Ncbcl - мът/н се вдиган; димя, пуши; отделям
пaлa: Uns Waesi*, ile Suppe iumpli водата сс
итuaливa; супата винт* пaтa (Днмш); 2. i ризк,
пътувам с параход, ^3' движа сс чрсз uoлa
(алак е пр:); 3J1 разг. потя сс; II. 1г. 1. изпарвам
(щиинобв* дъpвo): 2. е-с Pleile - пухтя с лудото
сн.
dämpUrn 1r. 1. задушавам, нaмaлявим; потущс-
тaнr зссисям (п.нaмгHr 0^/); 2- тaглушaнсм
(звук, туоl): омeкогивoм (лсн* сб/л.^^с^/о- баг¬
ра); cueннaвиu (удар); понижавам, С1н-u.lиним
(глас); gcdämpft/u Glu/z мек бниcпк; gedämpfte
Welle затихваща пъди*; 3. прен- усмиря вом
(бунт)* уктогивам (гняв* стристо), потискам.
евнaдявaм: успокоявам; 4. кана, задушавам
(месО'	5. лехи: обработвам с пaтa
(дърво* НГ^1КОН):
DempUenн* -s. - параход: гaтгc- auf lem nlciilyie-
ucin нмам птсво; nuf dem inischei - /rin лъжи
сс, нouя сс.
22. !^eнекн-бъл]стeки тeчllH1K; том I.

Dämpfer
ззк
Dämpfen in* -t.- 1 приспособление за намалява¬
не (ила загасяне) на светлина, огън, духане (е
кaаиткe мехове); тсхн. заглушитсл, амортиза-
тор, буфер, катаракт; 2/.иуз. сурдинка:p)oсг:; е-г
Sache е-п - auUeeiz/n слагам спирачка на нщ.,
овладявам, обуздавам (омpoснu);poлг. е-m е-п
- auUs/izen смачквам фасона нкм.; 3. кота- вид
тенджера за задушаване на картофи, зеленчук.
DampUrUl/iseb п конс. задушено мссо^^ттег /л
.мс/пол, парен чук; Meizun//парно отопление.
dampfig adj. пълен, изпълнен е пара.
dämpfig adj. 1. изпаряващ се, димящ; 2. страдащ
от задух, задъхващ се (кан); 3. причиняващ
задух; 4. спарен (храна, фураж);
Dämpfigkeit /= Dampf 3.
Dampfk/eeel — шсхН: парен котел,
dempfkler adj. готов за отпътуване (влак* сcpc-
хОд).
Dampf/knaftan/a/e J пeтm- парносилова центра¬
ла; -maschine/ парна машина; -тепе/ —
техн. ойномегът; -endel/ко/на* бухта; -'Гом п
шал. железница; шск. локомотив; -sclifT п =
Dampfe/; -Sch/TTTalri / 1, корабоплаване; 2.
пътуване с параход; -schifTUahn/s/eeellschcfi /
параходно дружество; -Spannung/'техн, нап¬
режение на парата; -mir/т^ехН: парометър.
Dämpfung—", -еп 1;«ж. dämpfen; 2. о\ед. притъпя-
ване на болки; 3. затихване.
Dämpfungefläebe /всиац. стабилизатор, стаби¬
лизираща повърхност.
Dampfwalze " парен валяк.
Dem/siein т пул, пионка в игра дама; -onid(h/et)
п лен, рогат дивеч.
de/3cb, пекизонелто df/ahb pron, adv. 1 след
това /него, нея, тях/ (и/ ли лица) - ч/сте при
глаголи* езесивищи prp. nuch: zuerst fuhr der
Wagen den №№113/1// vcohei, - folgte der
MesU/nzng най-напред премина колата на му¬
зикантите, след нея вървеше маскарадното
шествие; gleich, bald — kurz - малко след това;
2.	според това, съобразно с това, за това: ihr
U/n// s-n Willen, mum bandelt -! сега вие знаете
неговото желание и действувайте съобразно с
него!; dir Z/ii/n sind niclt - времената не са за
това; ролк, mir ist jetzt nicht - не ми е до това
сега; s-e Kräfte sind niclt - това не е по силите
му; раза, dieser S/ofUist billig, aber er ist auci -
този плат е евтин, но за това пък и качеството
му е такова (тс струни ноще); ризк. трон, dn
willst auf den Baum klet/eon? dn ei/hst gerade -
ans! искаш да се качиш на дървото ли? таман
ти ще го направиш!
Damachacliu/g / — обсир. конц- е: zur - за
съблюдаване.
Dandy [дннди] и. -s, -s конте, модаджия, франт,
денди.
de/dyheUt [дйнди-] като денди, франт, франтовс-
ки.
Däne т* -п, -п датчанин.
da/ehen, показателно dänehen I. pro/adv, 1. до,
край, при, редом с това /него, нея, тях/ (не ло
.лице): des Heus, - der Baum къщата, до нея
дървото; im Hause - в съседната къща; е/ woh/i
- той живее в съседство (с пас); 2 покрай,
наред с нщ., освен това, едновременно: er /reib/
Hendel - той се занимава покрай другото и с
търговия.
daneh/n/.. в сотр. с глаголи t/nb, със знач/нне ни
аpeткО; т/улучване: dan/hem/halien, -g/lee и
др.
da/ebe//henehmen* refl, раза, не се държа както
трябва, правя гаф; -feilen* intr- s не падам на
място; -д/heg/ iHtr. сраек- (за илс—р/л е пад,)
не улучвам*, не попадам в целта; -gelingen/
i/t/i s ролк. не се удава, не сполучва; -geraten*
i/t/i s не успявам, излизам несполучлив; -gie¬
ßen* 1/1/1 h розл- разливам (при половите);
-glücken intr- h ролк. не се удавам, не сполуч-
вам: der Kuebrn ist heute danebeng/glücUt кей¬
кът днес не стана; -g/eiTr// 1н1г. Ut 1. не
успявам да хвана; eaj'?. удрям съседния клавиш
(«месно асминскня); 2. разл. правя гаф; -lel-
i/n* 1/1 сравнявам: -lenen* tr. 1. не удрям
правилно: eo hat beim Elnsebicgen des Nagels
danehengebauen und eihb v/oletzt при забиване¬
то на гвоздея той удари накриво и се нарани; 2.
ref/. раза, мамя сс. лъжа се; -neten* int/-. Ut не
отгатвам, погрешно гадая; —schätzen I. инг, /1
погрешно, криво преценявам; II. tr. etw., /-/ -
шск. отричам, отхвърлям, не ценя; -scl/eßen*
i/1/i Ut 1. не улучвам (пра стрелба* сперш); 2.
излъгЕаш се; -tippen int/i h розг. не отгатвам,
отгатвам! криво, неправилно, преценявам кри¬
во; -ti/iU/e* int/i tt ролк. тсл- не улучвам (при
спpe76o}* а пр/Н;-: Ihr Spott irifft daneben
подигравката Ви удари о камък.
danieden adv. сстир. посл. на този свят, тук, на
тая земя.
da/iedee adv. ниско; (на)дола.
dee/edee/lie/en* int/— h .г/Ь. 1 лежа болен; 2.
западам, в упадък съм (търговия* изкуство);
-werfen* tn. (е-п-) повалям, свалям.
Dänin /, -ле/ датчанка.
dän/ecb adj. датски.
Dank/и, -(/)s, — 1. благодарност; признателност:
heeten, seiöm//, gnoß/n, vielen -! много благода¬
ря! големи благодарности!; интимно eeueend
-! хиляди, безкрайни благодарности!; hab’ -!
благодаря ти!; e-m den b/st/n - sauem благодаря
сърдечно ним.; - bezeigen отблагодарявам се,
показвам се благодарен, признателен; - ernten
отвръщат ми с благодарност, благодарят ми;
но/- e-m - wissen задължен съм u^.; обл. e-m
r/w. zu-(e) machen задоволявам нкг. с извърше¬
ното; zu [großem] - v/opfliebtet ^1/ задължен
съм [много]; 2. остар; награда; отплата; приз-

3’9
denen
лот—нюсн: den Dick, Dumc. /rgrIUr’ ich niclt!
огкaтвaн се. госпожо, он нaглсдaгa!: 3. сдава
хване: Gott seif'! dcm Himmtl seil'! сдави Босу!
dank prp. c D (ряДко c G) благодарение ви: -
meinem Ficlßc благодарение из усърдието ми; -
nurct guten Willc/s благодарение из тaщomo
добро толи»
Dankfndгetsl/бблaго)дaрcтвe/о писмо. бдoг/еgзре-
тт—н адрес; -11/1* трал. олтар за б1oтоgaтcгтe-
нн служб—.
dankbar adj. (für ctw.) 1.блaгодaтeИr призните/сл
(зю /p.): ich /in Ui* diiür selir - uного съм ги
блзгоиорсв зз mотo: 2. dis ist е-е-e An/tilтовз е
благодарно рoботo: 3. изпън/ев с блитоиср-
HОСT-
Dankbarkeeit" — öлalгедaр1оcт; пт1тнaгeл/оег.
dankbef1lesen adj. сторзеш сс по всякакъв нечия
до изрази. покаже благодарност /км.
danken I. 1н1г- h 1. (c-m Tüu ctw. -) бдacоgзри uнн-;
из икт. за вш.: dnmki schön, scU/, Ueetene! н/оcо
блтгедoли! ролк. Gotl tcl’/ /cUsinkt! ga бнзгоди-
рим иа Боси!; слота Богу’; раза. danke бе*
Nüchi/ngc б1зcоgoля за ииmeрeеa в—; орен-раза.
па, IcU dnnae! Uanke für Backobst б1aтодитя! (ne
ме трябва); 2. сстер, отвръщам, отговарям
(ио поздрав); II. tr. (e-m ntw.	1. отп1aшaн сс
нкм. зи Hm.; възнаграждавам икт. зи нш.: lein/
Müle ianki Uiu niemuni никой нимo да нн
благодари, дз те тъзносраии зз труда нн; Gotl
UnnkhUin't! Бот до те възнагради зи тона!; троп.
lae dank’ Ihm беи Tgulci, der №/-1*. ein nnd/r/u!
ic тсcнужoвз благодарност! вито ие заслужа¬
ва! до му плати диво1ът!; 2. дължа нщ. нз нкг.
нщ. (пoемeгим нщ. блогоДсреиие но нил,* пщ.);
iss danke Ich ihm, m-r Geschlckll'1/cii дължи
тото ва /ecО; ва моята cлпчноег-
dankens/wert, - würdig adj-, доего-н за бнтсо-
дсp1оcTr заслужаваш благодар/ост.
DenUeshezeI/ue/ / проява. израз из бласоиср-
ноcm-
Dank/oitesdlenst — щърк- благодарствен моле-
бси.
da/Usagen iHtr. h untrnb; (обочв; dankgetau/)
сбикн- бобл. бдaгодзти-
Daпleeaune/ -nm 1. благодарност (уст/н ала
посм/н израз но б,лoгoдcpнсоm}; 2. щърк, бнсго-
goт-1нc-
Dank/scbrelben п* —Schrift / 1 бнaгеиaрегвeно
пиcно: 2. B1еоииНши тcектипн-
daen adv. 1 после, с/сд това: erst kommst du umi -
er лий-лопред ше дойдеш ни. о след това гой;
раза. c/et so. - so wne stimmt d/cm nun? —д/аж
едно, сдсд гова дтуго: кое с nирного?: 2. гогивс:
- ui/tc sie то/сна тя кaзo: ролк. bis -! до cкото
внждa1c!: н двойно думи; - und ~ госонс и
то/ита, едикоти си; von - bis - ог ед-кото сн ло
ел—коси си; - und wann еeг1T'ГОГ1T; отвреме
нивлeмer поuикотa; - - - - -.— гу---; гу---; 3. осн—в
това. uо-нamaтък; 4. в условни изречения е
теиоао ло нрсм/ а обспеянелс—вс, в корела¬
ция с wenn го, тотова (ч/сле бел сpe6oд): wenn
die Wi/ier nicht schön Ist, - Hcrdc/ wlu k-c
Ausflug muchin ако врсмсто ве е хубаво, ле шс
нaитaвим нтлeгa: би Uurlsr nur - kommen. wenn
lu sr/iy /lut шс доЗдеш сомо. око сн поcнущeн;
wemn ich ш/ Ul* siui. - stimmt ше тн со
нoзвaн; тнaнн тял1о е;разк, wenn du niclt willu/.
- lise ше ibic blel/cn кото ве -скош. ле го плoви;
5. ряДко = 11/111; 6. остар. = 1/11.
dann/n udv. естср. бобл. по/н. във voi ~~ оттам,
оттук: von - /111/. ziehe/ uогeт1иU; зимннaeoи
си; ввфемосН; отивам сн ог тоя свят; посягам
ио живота сн (pяДис): von - откъдето.
dannzumal adv. шн/йщ- книж- някога (в бъд/щ/)-.
dantesk adj. лaнгcвcк1-
dapp! i/j троп! трак! щлиn!
dan/// 1. в pron.adv. 61*11, 61*111, inrin като is(r)
вж,	in IV. 2; И. н со—р: с /лотол- trnb.
означава; движение со покаалнане* поднасян/,
нллогине. разкроасне ио даден обвил; Usr/rln'
/сп, (ати/сПсп.
derfn псказанелно Cärаn. разг- dnan Xpron. udv.
вз.	край, зи, по, п тон* /вето. лся. гях/ (ие ло
леща); uiehst du jenes Fcnttlu? - ti/zi uic виждаш
i— овя птозотeн? тя седи ви вето; ich /In iichl
schuld - ве съм пинов-н зи mонa: cr Uai е-с
Frnulc ~ гой се лaдвa нз тона; 2. со врсме; im
AnucUlueu - тогава; ciUc - enlm (с Inj. + zu)
nоитИ; носма/ко. без малко; er ist muhe - zu
utc/bcn на ун1тс/c c; eie wsn isUc - - еиг'1:^1и|||-
inn тя без малко реше до пропадне на изпита,
едва не пропадни; U(s)raul uni drnn тъкмо, бсз
малко; с* на* бгп^И und 6*1/. S'i Stellung eu
verlieren бсз малко щеше да загуби uиегого сн;
3.	мисли чесне с глагола, прилагателни^ изиск¬
ващо an; nimm lii ioci e(nrun/ чс изпитан /о!;
реса- ~ glauben müssen уи1тaм; с глаголи sein;
раза. ich Uic dunn мой рсл с; риск. jc/zi lut cr п/еи
dusn! сесо тече трябва до огтопaтя!, - 1и/ niw.
-ме /р. вят/о н тона; la Ier licitu irsn и. нншо
особено не с; 6. вяма /нро вярно е тона;розг.;
tu ist gut, ucUlecll - добре c, в— c добре (е
работата са, мотвреалне); ich hin 6*11. wen/
itw. pausiert аз оmcовaрин; око сс случи нш.: man
weiß iie, wie man mii ihnen drnm ist иовcк нико/и
не знае кикво може до очокти ог гях; ich weiß
11'11. wir ich drnn hin ис зноя накъде съм.
1знпд- ми со лaбог1гe; как cпм: - hängt is тото.
гъкно том е птич1нaгa: - Uabc ich genug стига
мн но/коно, н/ото мн стана; miu lieg/ '1е1.
wecl/, nichts - за мене тота с ог голямо
тнспe/нCr много важно; мaлнО; никак не мс
интeтcеувa тови; er kehnt eicU /1'1/ (61*11) псг
пори ве дата зи тоно. всхас зи товa: cr ist /ü/-'
добре /anрaтHr стори, добре са сети; cr will
ii'll Ul'hl drnn нему се иска (До сс занимава с
denä n/geh/n
340
лова); eu muue - трябва до са тoнетн за тaбогa:
гой е вз лcg3; дойде му лcдпт: ein Un/nm such
mich - geUabt н мене со критикували; аПеи, was
drum uni lunn hängt всички gрcбо1нH; свърза¬
ни c нсто. e товa: 4. относително из което,
конто (= worin).
dnunn/tc/cn* tr. пожертвувам; -j/ltc* intr. s
trnb: започвам Hm.. тa1oeяи сс за вр.; нс: du
lamiet Ui/ип gnUin можеш да сс доближиш /ло
нc/о]: -kommen* i/1r- s 1гнЬ. идва ми редът.
мой рсд а; но: du iaulel lausc kommen можеш дю
сс доближиш /до нс/о]; -machen rejl. trnb. 1
ролк, зa1oeиu сс за вр.; Ъ-ролк. и. впрягам (нкс.)
н рoботo: 6: нарязвам. eмвим: -tetzin 1г. .rnb. К
Ich wende mein Le/ztee. allct = ше вложа
всичките си сини, ше употребя вcии'о; 2. nejl-
тюлзeим се, започнем; -wenden* tr, изразход¬
вам, употребявам.
danäuU. показателно dC/auT,ролк. d/aufpron. adv,
1.	на, върху гони //cгО; ueИ; гях/ (не ло 1uщи);-
cin Hui uni с-е Fid/u - шипки с перо ио вся; е/
Ust ein Koilo. aber /ein Geli - гой нми т-кути
сметки, обаче нинa пaтиr авоорн по вея; 2.
много ч/сне с к.локоли е прилагателни* илеси-
«ощеprp. auf. sie Uricyen- -тс 1сcmоивoг зи товз;
ich /In stolz - горд съм, гордея сс с гова; ich hin
-	unfnsst подготвен съм зи тови (голов съм до
ке посрещни. изживея), ailce icutct - 11/ по
всичко личи (чс), всичко предвещава, nоктт-
вo---: - uebnn доп11aшaк1: рсзк, viel — де/сп
отдавам cоляно значение вз тота; ролг wir
/ihec— пие, sind— пие стремим сс. домогвам— сс
към това. ценим mовa: zufällig /In ich - y/aom-
mem случайно открих, сс изтъкнех вз това (във
вестнико е пр-); случайно ми доЗдс тая мисъл;
wie kommen sic -? как е— идва нз ума тови, ко¬
ви дата повод за тия луни?; wc/n ns - und diran
kommt око работете доидс дотам; ако това
ставе, око нeптeм—иво потрябва; - komm/ ше ис
тю тъкмо тон* е /ой-важното. ich komme schon
-	шс сс сстя; ich ieue es ~ ас поставям сн со за
цел: enic Sinn etcUt - гой сс стреми към товз;
том му е умът. мнcъ1нт: ntw. - /'Uluuec gобaтим
към cuem'стa: er schlug- loe удряше, 'пд-го му
пogвc: ich vemuinhi mich nicht - ле разбирам от
тотa: ризк, irsul! 'aтa3!; дръж!; напред!; los
und dunui! хвърлян сс! (в борбени)* изпрсд!
удряй! дръж!; 1 сдсд тови: ich bekam ins
Telnumnmmr ein Brief iol/le - получих тен—сро-
мото, сдсд вся последва пиcuо: Uic Tag, п/е -
иа лрусия 4—1; nm - lol^u^/ieci Tag вз С1eдвашuи
ден 4 оспор. вж. fouaul (с опиос^и^м^е^лно
лиочсиев); 5. специални случаи; hier lei /in Bon,
-	yibl is Getuä/ke тук нми купон. срещу нс/о са
дават напитки, всж— зз напитки; wenn du zw/i
Piunl McUl Uuet, - musst du ein Unlbee Pfumi
Zucker ccUmec ако -маш (вземаш) два фунти
брашно, трябва до тзсмсш с тях задължително
и един фунт 'захар; ich möchte ein Pfund
Zi/rocei; wie 'l/i Zitron/c /cUim - искам да купя
сд—н фунт н1ио/1; колко ннмо/н -ми н един
фунт?
da/auU./. в съчетание с ллигол обикновено озна¬
чава движение он гора към нещо* ноку-ще
спои/нене: Uurauf /Topfen.
61*111111, US/iuThic adv. 1. зз. по ог/ощe/иe из
топи, във връзка с нова: ecUcm Sie sich lic
ScUrank einmui - am, ob Sin ihn ucbnauchen
könn/n прегледайте добре шкафо. дол— ше
можете до сн служите с нeто: 2. след товa: /в
огтопот] на това; ви осново/и— из това, тaтеea;
ds/änTzu adv. nтaво към нш.
da/aue, гзтc. d/aus*pronadv. зомясто* произход,
материал ог тона /не/о. вея. гях/ (не ли лица):,
Uic Müczc ist in i/m Wlc/ti gerollt; wen holt ein
-? монетата се търкулн n ъcп1a; кой ше я
измъква огmau?; ше wluU nicllu - ог това шито
ними да снишс, дз итнcзe: man eicht - от това се
нижл* .; раза, ich каса - ni'ht kluy w/nden ве
но/a да разбера тона нешо; ролк. IcU mncUc mir
nichie - пет nитн в— дивим, ис ма е грижи за
товз: icl will ihm Blum/c /cUenain; ob er eich -
eiw. mach/? иениu до му подвесз цв-mи: дан— ти
обича?; ich micUe miu licll 'iel, weni/ - малко
ме засята -юни; това малко ма интересува; kein
Hcll - mucUcn в- ктии нш.; - wluU michlu тона ве
шс егa/c; няма да я бъде; ich w/lß nlchl, was ich
- msch/i soll не тнaи как да разбсро гоe3; кок ди
то рaзбeлс-
dim/rn intr. h живея е нит-г*. оcкпи-цa; мизеру'
там, cлсдувсн; бeдcтпувaм: пес—: с G, също сА
нуждая се. нищ-н съм ог 11.. липсва мн нш-:
weißt du lenn. worn/ Uu lanbeet? знаеш i— какво
ги н—псна?
iamUIcic/* tr. 1. изпълнявам. изнасям (песни,
танци а музика); 2. nejl. показвам се, тo1ктll-
вам сс. представям се (клеДко, картини* случеН,
мъчнотии* възможност); 3. е ref/. пое—: пред-
лacaм; nоднсеим (цн/тя* плодене, сладки),
поливам. птегятсн: ile Haml zum Kusu -
ползвам ръка зо нeлувaиe-
Da/b/etung J* -ec L забито с художествена
мутн'C1/ar епетгнa nтоcлимa: номер е mo'aти:
2.	вж. inr/ielcn 1.
DamhIltunt<kunei/Иl)ПlIълнитcнеко изкуство, ис-
рз, изпълненн- (по ориист. нирлуоз):
danb ringen* 1/1 поен- 1 при/acин н gaлr подно-
cин (Дар); отдавам (пим почет): Oplc* -
при/aеим жертви; e-m е-с Fackelzu/, ein Stänl-
clen- устройвам /'u- факелно шествие. ирaви
му с-реваие; 2. nejl. отдавам сс нкм. (изцяло).
Darbringung/, -еп плcнacи1-; uрннош-нн-; пои-
насянс: щърк, Uic - Christi Стcгeннc Гоcподн--
dare/n (ало dr/in). däreln adv, гиUr вътре е иш.
(сбоип- с глагола за напроал/ннв* управляваща
in + А): cr iul In е-с tchwicriuen Situation, mim
341
Danetelier
muss eicU - vin/ntzcn, um ihm vnnuinUnn zu
können тоЗ сс намира b трудно положели—.
новeк трябва до сс поснин- ви негово миcтеr зи
до може ди го разбере.
Us/ttic/icdin* re/l. t/nbi uтнмнливим се с нp-:
-mcn/em tr. 1гнЬ. смесвам вщ. с друго; -mi-
scUec rejl: намесвам са н /ш.: '/edcn, раза,
driicmcden intr. h t/nb- намесвам сс (в разкоас-
рс)- пресичам (1'/.): ш-m - мсся се нкм. н
работите.
Damyc * -п nпднпo с мегалио рибко зз птимaм'a;
ism/cben* tr. 1. (uо)дaтoM; оmgaтaм: 2 rejl:
ж—ртвувом се: sich eum Opler - ирннocин сс n
жeргтo-
Dumycbot m. -(/)/, — ресурси (от природни
богатство); нaлинноcг-
darbaiien* tr. държа, проmиcaн»
darin, dä/in, розг. dnim proHiadv, L n това /нссо.
1CИr гях/ (ив ли лица)* вътре (« mohu): em tunt Ims
Zimm/r. а/сг miemnml wir - той нлcтa n стояна,
но никои uимaшe вътре (в н-и); 2. с глагола*
изискващи prp. in: es ist k-e l/icUie Ku/et uml em
ist ni'll - bewandert трудно изкуство е н той вс
с uноcо веш е нaто: Sli Inuin eicU - пие сс
заблуждавате. грешите тук: ризк. dis i/i cicli
[mehr] Urin мъчно може ло cтaвc: 3. относи¬
телно е косто (= worin).
darinnen (ели 1-11111) adv, естор. = larim.
deries/tz/g/, риза, doies/tzre 1/1/, h 1rnb. седя (н
автомобил):
dnul/gcn tr. L (c-m eiw. -) излагам. пропя
излож-н-г; рю1яcиивaHr поиcнивaм (нкн- нш.):
iiUim Sie Ihre Gründe lau изложете основаи-яно
сн; 2 сстср; датим. с/отом зз вземеше (=
ПсП/сп).
Darlegung / -сс 1. (обикн. p/1) изложсн-с: 2.
рю1яеиc1иer пояc1cннc-
Daoleb/n п. -е, - (отпуснал) заем.
Daniehnskcsse /аасмолагенна 'асо.
Danle/he/ -п ослар-. заем (= A/ieiher.
darieihen* tr. отпускам. gaвaн зосм, тoeнau;
Darleihung /
Danielber т* -и. - юр. зoамодoтeл-
Dcriing и* -и. -е шск. любимец, нюбимки-
Daom и, -(е)/, '/*-е* 1. н-рвО; нeрва pl: Wumtl in
ile -C ttopicn тъпчи, правя наисницн; ризк, ein
hu/griger - гладник; 2. вътрешности; 3. днал.
нcтвeНчc (малко д/нс),
DimmtUcic п снет, наЗ-доднзта нaеm вз гозовтго
кост; -Urucl н мед. изсипване, 'или, херния;
-drüst / инол- нрeвнa ж/сзс; -niizüiUu/y f
мед, възпсдс/нс вз нaлвoгo; -1111 п инат.
п-тито/eуu; -fOna/мед. бактерии pl. н нcтeс-
та; -eicht* 'grimmig п м/д, колики н нcлтaтO;
Uurmit (рядкс) = Usmlt.
Durm/jummrr тм/Д. болки п чcлвaгa: -kulir* н
= '-CdtzücUugy; -/olle /МеД- колики pl. в
нeрвama; -krumplн мед. спазми pl. н нcрвoma;
-kracIkUit /* чревно забедиванe: -dälmucy *
мед, чрееви пирсзз; -шсге п опил- нтeвно було;
-//еИШп п о\ед. колики, бо/кн е нcрnaнт (=
-aolier; -гсШси — 'нсе/о. лошо вино; 'rühri*
мед. дизентерия; -uaile/ кожена струни (ни
мулниилсн uнслpумeнm): 'sclilnyc/мед. чрев¬
но cънкa: -spülucy * птоuнвaнe ва нeлeoгз;
-/tclc лмед. чрсвси ксмпк: 'etringe// -suclt * -
меД. колики -f^i^iig^iril / о\ед. лениви нcтвз;
'VCutchli/gungf'V/euscliliiuu лмеД- птcп1нmи-
ис во червата; -Vrrttopfiing/мсд; ттиcк; -wfcU
— пръдня (= Mste/wini): 'Wi/Ur * = -yiicit;
-wnum m мед. чрсвсв т1иеm: 'ZOift * инип-
нрeв1и тъс—pl.
de/mäci остар. = (1/1'1,	*
darn/bem сстер. - (111/11,
dannieden астар- = (1111(1/,
darob pron, adv, ирханзирещо затова, отное1о
'^3; поради mотa-
Darransiaii/ = Da/'i 2.
Damre * -n 1. отпил* cущeнe; пречистване ва
медали чрез нажежавоне; 2. приепоеоöлe/иl- зи
сушене -ли пр—пнчонс (но плодене е др.).
cущилня: пeщ: 3. съхнене (болести пе младия
добитък* също е по	мед, изсъхна-
ве; 4. днал: а, човече; 6. охгипсто- бонничиво
същество. кожи н кости
diur/l'lcn tn. поднасям (тържествено); пр—ло-
вaм: Durr/chung j/
denren tn. суши н сушилня. пер (малц. лен.
плодене е Др,); Kupfer - отделям ет-бтоноено'
го олово он медта нлeт нижeжaвaнe-
Dsrutifc/cu п .ист). туберкулозни гp-ени; 'bordr.
'UÜrUe / мт-жa-пеcтaпкс зо сушс/с ви плодо¬
ве; -/csmmer * еущин/с 'омера. cущ1нuи:
-kupii* п менил: пречистена мсд.
Derrllng /и. -е, -е прcпиcгeнa мен.
Darr/oUrn н менил, сушилни пср; пещ зи пт--
чиегнснe (ио мвд); -sucii /мед- изcпхвaнe;
съхнене.
dar/süchilg adj. който съхне, вeх1C-
Dareд/a/U^op. 1. п/овеш док: 2. босейл па морско
nT1cнинишe.
da/siellen tr. nefl. 1. uтeлcтaeнивaм (се). предста¬
вям (е—r; итебрaтивим (е—r; нтрaтявиM; излacим;
оnиевиM; предавам (представяй): die Gemälde,
der Msler; dae Gcil'l/, der Di'll/n Sclll jic/c
lciuii'h/n Au/cnbü'a 61/. alt»»» картивота пр-ие-
'3^, художникът итобрaтявa (рисува)* стихо'-
вотe/и-тО; постът нтрaтявa овя тържествен
мит. ко/oгo.--; /liUii'i - H1еöризивaм пнсcтии-
но: 2. тсонр. изпълнявам. итрия (роля. Хом-
лст); 2 ннс. nejl. разкривсм се (слабости*
измама); 4. хим- по/уч^аним (сл/м/ши* аещаст-
60); & pari, danei/ii//d: dimttclii/dc Kü/t/e
изобразителни 1T'уегтa; dsre/cilemde Geometrie
и-скриптин/а ccомeгтия-
Dcnsteiien и. -е. - изпълнител (но рпля), aтг1ег;

dansteilen/eeh
342
1тобрoт1гeл.
da/etelle//sch adj. икmъотcки-
Oarieieleneg" -en 1 прcдcmaвянe: изображение,
изобразяване. картина (вж, eir/tcllcn); 2. изло¬
жение. вачин ви изножениг; 3. итпъл1eни- (по
роля); 4- хим. получaптнe-
daret/ecken 1г. подaвaм: птегиcсH;
deniun* tr. I. nо'aтвaмr титнтивин; излитам;
доказвам; 2. сстср. дотам.
den übe/^гз1T- doüb/e pron. adv. 1. вод, върху това
/н-cО; 1eиr гях/ (не зо тис), зз, по. от. от/ос/о
това: Im Zimm/n stund eil kicldcn Tisch. - hin/
dic Lampe е стаята имаше нзл'з маса. лед вся
виссшс лaмпaгa: 2. чсс—с с глигала е прилага¬
телни* изискващи prp. über: cr tpricll nichl -
гой нс cовот1 за тови; er lut Troi - той сс родно
ва mовa; доволен е от говa: er /i/g - ll/weg
огни/и го. остен— /о без внимание; Schwamm -
точки но гонa!: dcr Kompo/itt /occic die Oper
licht m/lr 'oi 1/161/, er ittг-eestorhrg конпози-
норът нс можи до ловърши оu-рaтa: гой унти;
работейки над 1cи; 3. между това, е тоно влeмc;
- vcr/chi die Z/it между това втeuaго иинaea: 4.
порели топа. покрай: er wsn so in е-ш Auhcil
vrm/icltr dies er Uns Esscn - ve/gaß той беше
то/конз посълнат ог роботите си, че забрави
яденето; & свръх, нзпъи тона; повече (ат
мсвc}; он/орс: nichts - od/r darunter нн петcнCr
ни П0'нилко; е/ iul 50 Jihre all uni - гой е вз
повече он 50 гоин/и, —ми 50 /одини н отгоре; ns
U/Ut nicht/ - 1имa шито пО'ЛобтОr скъпо от
тона; - hinaus освси тови, топи; ein Ist -
hlnsut тя надмогни, надживя това; 6. alles - hin
mschem провя всичко огторe*оmго)т-; ролк. ше
/111. ii/yr sii/e - und lauunter пеин'о първи. е
наопаки. е б-трaднe: ich /in uernle - тъкмо сс
кани да; □ с глагола: mii der Ha/l - liUrcn
поглаждам вш. с рънa: ролк.: eicU - ^'11/
тoнстин сс (зи рибето)* нaхвърлин се (ио
ядеив); - Stilen прен. нздит/сг съм вид вщ.
da/Um, показанс/но dänum, ризк. dnum I. pron-
adv. 1. около тоно /нссо, 1eИ; гях/ (ис ле лица)*
зи, ззтaин тото. поради тови: er wohnl in e-m
/icinen Häuscrem. ein schöner Giri/n liegt - гой
живее е малко къшипнa; около лая —мю хубава
Гтадина; 2 чссто с клакелн, изискваща ркр.
um: ше handclt sicU - коси— сс зо това: eil l/i -
U//omm/nl; лошно е затово; 6, тя го изгуби; is
ist ihm bloß - eu iuc само топа /о интересува;
ich konnte licht - leuumaommem нс можах до го
нтöcтнC; до со прe1eбтcг1a; отмило; е/ ist -
/18'1111/ свърши сс с тоно; ролк. - dmeht ns eich
товз с н оеновюги: -! сз затопи на^не съм
длъжен до дотам е6иc1euuи; II. кале subst, (със
значение но основание. причина): jedes Darum
Unt sein Warum всяко итннинс сн -мс споено
зашо (осноаспис); поел. всяка ктущкa сн —мю
опашка; III. co/j, 1 ттнотar порили това: em liebt
eie e/Ur, - wluU er uic nie virlietem тон сн [я]
uного обича, зстова инкота няма да ги [я]
/зпуенc: 2. = tгot2dem-
daesimzirbr// tr. t/nb. c-m Kunie - описвам
окръжност около вш. (напр- триъгълник).
da/Uni/n, розг. d/uniee X-pnonadv- 1. под тона *
нссо.	гях/ (те ли .лища); ог нота, поради
товз: ein blühcnirr Baum uni epiclindi KicUrr-
цъфнсло дърто н иттa-pн 4^0 под вето; н-е
Gesundheit IciUel - моето здраве страда ог тона;
was vnuetiUet du -? какво разбираш пол mотз?:
2. между тях (и за .лица): Ich snU LeutC; nb/r е/
wsn dichl - (ели drunten) видях хот0; но гой ве
беше между тях; 3. пе'мaл'о (от тиао)* ПО'
иону. 1aлолу; lichtu inrÜ/cr oi/r - ни uевcнCr
/и nе-мaлко: Ki/icu von 6 JiU/cn 1)1-4-^ во
6 /оли/и н по-малки; □ в съчетание с глoгo1
означава 1. под нш.; 2. между, смсстовс: -
ligic С1агaн под 11., пол1атaм: - mischen
смесвам с Hp.; - eichen е. облннoM; слагам под
/р.: Ult Bluse lut 11'11 wurm /cnu/, du musst
noch ein wnumnt H/mU - zilhen блузите ве
топни доетaтгн1О; трябва ди си облечеш н едва
гоила р-зо под 1eи: б, гета- лзтмcceaн с нщ-
darwäg/m* tr. оmн-рвзM; прeмcлвaм ио око.
darwe/sen* tr, по'aтeoм (преД ник-)*
danwerUem* tr. хвърлям (преД ниК:)-
Danw/nlsmue ш, -, — лсттннизпм-
darzähien tn. нaброявaм-
denze/gen tr, посочвам (/ш-r; сочо, uоктзeaм;
dcnzu = inzu.
das I. art. deji n: du/ KicU дcгcго: du/ Gute
добтоmо: II. pron. demo/str, (c ударение) 1.
това: allce -. wne ich gesagt Usbe всичко тона.
което 'aтaх: - KicU la товз дсте тoм: — heißt. -
ist (d. U., d. i.) тогсг, cнт-H; косто шс рcнC; с
други иумн: - iel ше ebne те гъкно тота е. там е
рaÖотaтa: etnit dneenc вместо '^3; ле изтъкненс
по подлага (лнще): - ist unser Gcnosse този е
нaщият лтугaт: ein Urivc* Man/	Uel s g/biut
чул-с-в новeк (c 6ел mosu), който /о е nоегто-
нд; - bin ich! из съм!; unl-н то: g-winU Ьс/ПиаТ/,
uml - mir Recht 13'0^*' то. и го с право; 2.
вместо 1hJ-, part. или prädlk.: der Mann dsueul
mich, - finU eu Sie sucU жал мн е зз нов-н0r жал
шс тн с — но нос зо 1—^; er Uni /11611*1, - Unst du
licht тоЗ е следвал, нн и- сн (слсднол); е/ ist ип,
- seid ilr iichtTOü с бедси. тис вс; 3. ло сиделии
същество, стнинaлu кити .мпожеснас; ця¬
лост: ich hin bei Кти/тт. - schreit und weint uni
lacht аз съм при 4^*. те викат, и иданaT; и са
cм-ят: III. рооп. rel. което: ins Ki/U. - du ucUon
kennut детето, косто ecнe иот1aваш: maccres.
deseec ich mich nicht mrUr emteicce нно/о
работи, за конто т-нe ве сн спомням.
Dese / -п зоол. = Dieenl.
Desein п. -е. — 1. cгщcетвува1нCr живот; битие:
le* Kampf ums - борбата за епшccтвувo1нer
343
Daien/spelchen
живог: wir leugcem dus - Gotiee ин- отpннoмe
съществуването вз Боса; ins - rulec ептдзпин;
итвннвaм io жнвог: Ims * treten възiн'тaн;
зараждам сс; 2. uтнcпегтиe; die - so vielcr Gäsin
присъствието вз толкова тееmн-
Daueret/bedingungem pl. уcлотни за cпшccmтувo-
/1— -bnncbltgiingy* — птзте io cпшccнвутo-
1-—.
Desei/sTneude /Гжиннeтagоег (= Lebenuirnude);
dase/msrUneudIg adj. жизнeтадоcтeн: --hnnurig
adj- жилсн зз ж-ног, за прeжнвятзния-
Daseims/kampf */. — борба за cъшecmтувaниc:
-reclt п право вз cгщccmвувaнн—-
daselbei adv. maнr но тото. онова, съшото миcmо-
dasig1 adj, ослар: овстр. тнeмщ- mуксщ—/: тамо-
ш—в.
lntiy2 adv. евстр; ofa. рсзг. объдосн. тaнaии:
еnдaщeHr
das/izen/ i/tr. h ceди; стоя ceднз1: седла/ съм во
елно миеmо: wenn ihr so tcilnshmuloe lauitzt---
око с—литс тик* безучастно със скръстени ръце;
но: ich eitee dn седя ззм (но определено мясло);
ролк. nun sitzt е/ da. oUnc G/ll und oUnc St/llucg
сн со (сели) без пир— н без рoботa-
diuu conj- 1. че: ich /111/1, - е/ ball wiedcrkomm/
вярвам, че гой скоро шс се eълв—: в изречения
so условие: lalle. im Falle /Tür lem Fall/. - Ich
slerbi n е1унaйr че умра; също тока е във
връзки с außer, dadurch, daher, damit, derart,
derartig* dermaßen* so: uuße/t' er tupler ist. weiß
ich nichts von ilm нищо друсо ве зная зз него.
осн—в че с храбър; ше wir eo еи/кс!. - wlu ni'htu
eeUic konnlcn беше толкова тъмно. чс ва
можехме ди видим вито: ролг. Hauptsache.
dnes! важното а. че со -ма (д не какви е); 2. да:
ich 1111111. - Sie solont '//<'11.116/1 тaповяg-
eoи дз се мзхвсте веднага; Л после Дища,
въздействие (така) ча. тото. да, то: /ein Ehrgeiz
macht (/шни//), - ihn niemanl ueuc hat негопттз
aмбнции c причини да ве /о обиис /нкон; е/
511/. - niliu lallte ueeщe; та всичко нп/m—шe; 4.
огкикго: is finU bald ein Jahu /еп, - cm fort ist
скоро ше става соди*. огкакно с заминал (ке
nпмo}^; 51 mou/р/нис, цел за да: er soll ticU
/11611. - er ciclt zu spät kommt гой трябва ди
побърза, зю да па занпcнec: Ise, - du was wirst
яж, за ди порсенeш: 6. н разпи комбопоции:
(an^/ai/ dass вместо да: du toHlc/t tclbe*
kommen. etuii - du d-e 8'1.1/11/ ^^lickul ти
трябваше сам до доИлсш, вместо да птaшaщ
сестра сн; астар-: auf беи (вж. 4): du tollst
Vater und Mulfeu ^*11. uui - is Uiu woll geil
трябва до почитсш бота сн н майки сн, за дз
бъдеш добре; bis (dies) доксто; wir 1111///, bis
(') eie kommen оставам—. докаго ио3gст: gn-
ec1welge (denn) dass камо i— да: die Bauere
enßic la, ohnn einundcu 1121/1111. geschweige -
ule zusammen uemndnt hätten се/ял—нс стояха
том. без дз сс погледно', нане ли до си
проговорят; nun dass само че: die beiden eind
gut, nur - der ifee etwas fleißiger nubeitel н
двамата са добри, само чс единият работи
uoн'о по-усърдно (упорито); ohne dass без да:
ich tai is. oUme - er ше wüeeti сторих со, без гой
да т1ae: so deee 'ако че; zu "allzu"..., als dass
твърде м/о/о—. за да: dic Aufgshc ist zu
kompllzne/t. nls - du ein ilieic lösen kömmt/ul
тoдaчaтa е твърде сложи*. за ди можеш сам ди я
решиш; n/ebi dass не че; es sei denn dass освен
ако, око ва: du musst mo/ucn 11/11/11, се sei lenn
-	lu gukunnktl ти трябва до заминеш утре. остсн
око сс разболееш; 1- желание, заповед* почуда,
съжаление: - 11/ deu Teul/i hole до го вземе
ляволът!: - е/ noch lebte! до беше жив!; о. - sie
ewiy grünem bllcbc, Uic ecUon/ Zill Ur* jui/cc
Liehr -o. ле можеше вeнно до цъфти хубавото
тлeнe иа раилотс любов; - lu verdammt wä/ett!
прокд—г до бъдеш!; - du still hiut! до митувaщ!;
ди мълчиш!; - 61'1! убил те Господ!; - miu dae
auch ucuudi /euchch/c (wiicrTilrc/) muss! тък¬
мо тови до мс спон—ти!; рядка ncU. - ule
gekommen wäre! ах, до беше дошло (н/егпвor!;
рядкс - е/ immer eiw. suueuecteen hal! тледзЗ го.
все иoмнтз какво до каже! (неДссмснък); □ ist
е/ кта/к?—раза, nicll - ich wüuuln болев ли с?
-	- доколконо зная. пе;разг- - ich dlcii Ische! ох.
нед—Н! дръж ме. до ле пии/с!; нин, че ис сс
cмeН’: uui - is Uir woll uche! зи твое тдлoвCr
добро; & кано subst.. w/gig/* das Wie zu
unln/suchen als lue Dast питай дол— нщ. со нм*.
о ис какво е.
Dassel, Dass/lUlie/e f- -п зоол. конска мухи,
pрп'линa (Oestimu).
daeseleeproн- demoi/Mr, cпшото (нж- drutelbe).
dasieben/ intr, h s 1. стоя (изправен, твърДо,
внушително или изолирани), сгърча: прен.
illeln - сам съм ва свето (бсз близки); Uicscu
Fußballspielen etihl uic/uniclt da този футбо¬
лист c н—поöc4HH; ле/т^иинит; /in ci/zlg lat/c-
himdcr Fall едни —д-нстнеш по рода си елупa1;
раза, du sollst ciclt - wie cln Ölgötzc веиеЗ
стърча кого 1Tтуни/; 1 прси. съм. върви ми
(доöт—r зле); tu. dae Geschält uteht gut la гой ш
лобт—; роботото върн— добре; oUne Milt/i -
останал съм без cтeдcгвa: glänzend - имам
голям престиж; cпcнеиг—лев cпн: фом. wic
eiiUc ich nun dn! кок да пот/гд/о ссто хората!;
wic uteht in jt/zi von e-n Kollc/rc dn? c какви очи
следи гой сети 'олетите сн?
Dat&i j- -еп тиф. кaргоmcнo: ба/кс. масив от
4311—.
Deten pl- ог Dstum.
Dctee/euTzrlehnung/—записване вз дс/ви; -banU
/^(5^^u^к^a; масив он иа/ни; ~endc■nгlctltulУgn//<//_
ктсн/о уеmроНенвО; терминал; -ст1а<<ису /
събиран— во доини, информация; -spcichcu и

Da/enrtecin/k
344
запомнящо устройство. памет, носител на дан¬
ни: —teclniU / изчислителна техника; -verar¬
beit nng/ обработка на данни, информация.
datlenen I. tn. слагам дата на (писмо)* датирам: der
Brief ist datiert vom 2. Mei писмото носи дата
втори май; 2. определям! датата, времето (иа
нохсДко* ръкопис); II. iHtr, h а refl, датирам^
произхождам: das Bild datier/ aus dem 18.
Jahrhundert картината датира. е от 18 в.;
Datier-in//
Dei/v и* -s, -е дателен падеж, датив.
dato adv. иapг- 1. днес: drei Tage von, а - след три
дни от днес, от датата на издаването на
менителницата; 2. аржаизиращо bis - до днес.
Dat/sCe/; -п дача.
Dattel / -п 1—3 бон. 1. фурма; 1 финикова
палмш; 3. костилка на фурмата; 4. пашкул.
Da/teirbaum л* -pelmeJ ‘ бот- финикова палма.
Datte/Icb и раза- треперене (oосбemс старческа)
(= TeUckicb).
Datum п* -s, ...ien 1. дата, число (Де// он 01есе1аа---
uniee heutigem - с днешна дата иapл- mit
heu/i/em - sclieUen wir ibnen... е днешна дата
ви изпращаме...; diese Dinge sind nicht g/oede
n/u/et/n -s тези работи не са съвсем нови; 2. в
pl, факти, данни, (помощен) материал; тиф.
данни; -en e-s Geoätee характерни данни, по¬
дробности, технически указания за уред.
Deu / -еп мср. шхуна, гемия.
Daube / -п дъга, дъска за бъчва.
Dauen / — 1. траене; трайност, устойчивост;
якост, здравина: - Im Weels/l постоянство в
промените; von langer, Uui/се/ траен, нетраен;
[niebt] von - (не)траен; auf die - ueanbeit//
изработен здраво, яко, трайно; es ist auf die -
nicht zu eoi/agen е течение на времето (нщ.)
става непоносимо; es geh/ auf die - mich/ дълго
време не може да се кара; 2 времетраене,
продължителност; период; дълговечност: une//
Leben ist von kurzer - животът ни е кратък,
краткотраен; die - des Auf/n/1al/ee продължи¬
телността на престоя; enf die - von zehn Jahren
за период от 10 години; vom - постоянен, за
дълго.
Deu/r/emzelge " постоянна обява (е пресата);
-enesteilungUпостоянна изложба; -ausweis н
дългосрочна, безсрочна легитимация; -beu н
во/Н; дълговременно, постоянно укрепление;
-belassenzU продължително, постоянно нато¬
варване; --beehhäUeigung / постоянна работа;
-betrieb н непрекъснато производство; непре¬
къснато действие, непрекъсната експлоатация;
-blütlen н бал: растение с трайни цветове;
-braudoTen, -b/enner — печка с горно или
непрекъснато горене; -UTahrer — спори. участ¬
вуващ в състезание за издръжливост; издръж¬
лив колоездач; -ffl/t/ спорт, състезание за
издръжливост (колоездачно); -feuer п нает.
барабанен огън; лехи. непрекъснато горене;
-Helsel п консервирано месо; -fing н инаиц-
продължително летене; -gesi — гост за продъл¬
жително време; -uewäcis п бон. многогодиш¬
но растение.
deuerlaft adj. траен; издръжлив, устойчив.
DcuerhaUtluk/I/"трайност, якост, здравина; изд¬
ръжливост, устойчивост.
Daue/rbelm п приют, дом за продължителен
престой; -ea/te/aбoнaовнгна карта; -katheter
н мед. постоянна сонда; -Urains/вж. -welle;
-Uultn/en pl. сел.-ст: трайни насаждения;
-Uuede н постоянен клиент; -lenU н спорт.
дълго бягане. бягане за издръжливост; лехи.
период на действие без ремонт; -Leis/ung /
постоянно постижение; -miete/ — постоянен
наемател; -milch/cттpилизитано мляко.
dauern1 imi/i h 1. трая, продължавам: es wird mich/
lange - няма да трае дълго, няма да бъде за
дълго; es dauerte niclt lange, so kam е/ не мина
много време и той дойде; 2. трая (осмивам
постоянен' неизменен); dieses Obst dauert lange
тези плодове траят много; 3. издържам. устоя¬
вам, изтрайвам: im der furcetbarem Nach/ kenn
niemand umtee freiem Himmel - в тая ужасна
нощ никой не може да издържи под открито
небе.
dau/rn2 t/i imp, {etw., e-r denen/ mich (рядкоmir))
1.	жал ми е, съжалявам за нщ.: das arme Kind
dauere mich жал ми е за бедното дете; es dauert
micb, sie h/leidig/ zn heben съжалявам, че ги
обидих; пес—- е с G; es dene/t mich srinee jungen
Blu/s жал ми е за неговия млад живот; 2. скъпя
се за нщ.: es deu/o/e sir j/d/o PU/mmi/ тя се
скъпеше за всеки пфениг; siel kein Geld. Urinr
Mübe - 13^// не жаля средства, труда си.
dauernd part. adj. продължителен, постоянен;
траен: 1111^ ist - als der W/elsel нищо не е
постоянно освен промяната; rin -ei Friede
продължителен, траен мир; е-е -е St/llun/
постоянна работа, място; е/ stört mich - посто¬
янно ме безпокои.
Dauer/obst п трайни плодове, сушени, консерви¬
рани плодовер/.; -pcetee и постоянна служба;
-reeo/d н вж. Dau/kleietnng; -redeer — пейер.
оратор, който не спира да говори; -sehicclt /
носи: бой на изтощение; -вроге/ бои. спора с
дебела обвивка; -e/iznngrHнecкоичавоо заседа¬
ние; -stellung/l. трайна, постоянна служба; 2.
во/Н: добре укрепена отбранителна позиция;
-wäre " консервиран продукт; трайна стока;
-wellen / pl. вълни на коса (от тройна
електрическо иъДрепе); -wurst / пушен, сух
салам; -сmetand — постоянно, продължително
състояние.
Deumen т. -s, - 1. палец (но ръко, ръкавици* нс
крои): poзГ1: dem - rühren броя пари, плащам;
въртя си палците от скука; e-n über dem - dreiem
345
devör
метнем икт.. измамним то; dic - duehem K1omи сн
кроната. 1cнmийcmтувaн; мързел у вам; die - in
le* Hund Uuiitc стискам (пората)- стиснат cгнr
свивам са; der*- fällt e-m in die Hani птътвзм сн
езика ог страх, смушен——; c-m lie - Unliin
стискам палци зз (успеха ио) нкг.; e-m die -
dunhic лаская 1'/., nрoeи му тяmплr нзтии му се;
c-m dic - aufs Auge 111/11, /1(211. duüeknmr e-m
dem - nulduüeaenr c-c ucicu dic - bnic/ec
притискам. тормозя 1'/., стъпвам ис прано иа
^dhC.. държи вкг. е по4H1/гниe: die - suf liw.
erücaen 1ocтеиeзм за вщ.; übe/ dem - peilen
uрcпeиитoм cотг-иоду: uet/m lem - sein пол
илcм съм; dic b/seimic - UnUcn cоcпоиарcmпсU;
тнacтnувaм: den - ису/с e-m beißen иумеевaм
/нc-: deu - sc dcr Hund sein на3'Гнавният съм n
Hm.. важно н/ечно съм; 2. остар- цол (мярка)
(срв; нашето педя); 3. хватка иа рснд—то (ло
опора но лявата paкa); 4. лехи- ии1—Ц; шип.
Daumenahdruck и отп—нoгък от пo1пнme (ло
пo1нцeйсин щслн)-
daumen/brei/ adj- едни ^1^ широк; -dkek adj.
дсбен конното палец.
Daumemrd/ek и полско; -dreier — ролк. I.
мързел зи, лc1нтeн: 2. шмекер. нзмимннк: -dmU'
ck/n — 1. добтож—лam—1: 2. ръчка ва втaтзтa;
-еке/ п малко изковелия за изнуктaнe; тю1u-
лccнnс1c: 'diitsclir н ш/к- дете, което сн смуче
илпcти; -recg и пръстен зи спирач вз питра;
—sebraube f иси. ue/ггм— зи измъчване (про-
лосионе но полцеле); прен. e-m die Daum/c-
uchunubcm nniegen птнгиексн (uринуг<дaпсмr
икг.; -stock H техи; крилат винт.
daume/sterk adj. = -еНск.
Daume/weile / нехн- рoтпт—дcлнm—н—н иa1cчeH;
търбнн—/ пол.
Däumerl/ng, Däumling m* -/, -c 1. педя-нов—к;
пол—чно (он демсиеме приказки); 2 сома
Däumling обл. палец иа рпнсвицa-
Daune f. -п перушина, пух.
Daunendecke f пухова, пухена завивка,
daunenweich, daun(rn)iaft adj. мек като пух.
Daus' н* -ее, — сстср. 4^^ (във вълклeщoнuя);
р^аз^г.^^. ei eer--! я следим!; wst der--'! potz-!; виж
ни!; dus ist ein Jungt wie ein - тото е огън ноннe.
Daus1 "1, -es, -е" ^r 1. корт, ас, туз (по немски
корли); 2. ослар- лвоЗкс (при акра иа зарева е
карти).
Davld(s)si/rn н шестоъгълно („eвpeмокUi) звгт-
40.
devön, поиилонелно dävon Lpro/. adv. 1. от това
Улето, иcи; гях* (не ли ^0). за, по тото (и пр.):
er Uli'at/ suf Uic DicUnlnne; iickr Eisesplin
Uicuim - inuib той пот/сино към олука вз
по'т1ви; лебеди нелепи висулки висяхо оттам;
- iet miu nicht/ bekannt /иро от тон* ве мн е
извсст/о. ис зная /иро за гетa: dic meieinn -
повeнето ог гях; 2. при глагола ела същ/сивц
изискващаprp. von* както е нредица слептич-
пе изрило: е/ erzählte miu - лaзкaти мн за mотo: -
Ist niclt ile Rele иа сс нзсзс за това. ве стопа
дума за тота; wse UnUe ich -? 'акта мн е uо1татa
от тото? nl'Ute - UiUca ие разбирам нишо
(нямам ползи) от тото; ni'hte mchn Ч гои'и по
нова!; ein andermal mchu -! ару път (щс
ловсрем) повече по гонo!: Hände weg ~! долу
ръцет—!; Ich kina nicht - ве мото да сс отлeни; ли
uлъд1ar изляза (смняиъдe): 3. породи тови, от
тевa: in/ kommt dise го става поради гово
нc: II. adv, оттук, оттам: er ist uui nid-рил тоЗ
стсвз и до то иин3r 1иuа го шиникът.
davön... н сотр- с ллилели trnb. със значение ио
аидил/чебонв; отделяне (ет пщ.* он доДепо
място) (= i^ouf. wey): dnYO/eilen-
davönrbielbrn* i/tn. s 1. ис дохождам; 2. ве сс
намесвам е 11.. останем настрона. ис тзсмем
участие п 11.; 3. ве се докосвам; -/исусс* .r.
отнасям. озъртам. спасяван пран, nur dae
nickte Le/en, dic Hau/ = отървем само кожена
(си); nichts (mit) = нищо ве иeн—1и ог mовa:
-eile/ ПГ s еmдидcнзeaм сс бпртeшкомr с бърз—
'типкн: поöяcвaм: 411*11* 1н1г. s огппгувсм;
отплувaм: -Ulaiie/n i/t/i / хвръквам, нзхвтън-
eиUr изпътхвaм: -flic/ti* i/.r- s отлетя всU;
от1нmсн: -führte tr, отвеждам; -yelcn* i/t/i s
отивам сн. тръгвам си; но: auf unU Usvoi uchen
изчезвам, вяме мс в—как^; прси. ум1тaм;
-jcjee tr. ирего1вaм; 4commen* 1n./i s отър¬
вем се, спасявам се, избавям сс: l/i'hten Knuft -
отървам се леко; 4a<<tc* 1r, ролк. не сс меся в
нщ.: wir müssen die Fi/gru = (трябаи) до не сс
бъркаме н тоно, дз ве сг зснимаваме с mовс: но:
er muueie luvon iasece трябваше да со изостани,
из се откаже (он плана си); 4iufri* i/t/. s
побягпим:раза- ctw. ist eum Davo/luule/ невъз¬
можно. н—!1е/оcино q -^^^<1^/1 re/l. резе-
измъквам се, офeйннсн; -müssen* трябва до
тръгвам. до сс махва. да си он—лс; 'Schlciclnd*
iH.r. s нтмп'вaм се ктсл—щком; -truhcc i/t/i s
отдсл—нaвсм се n тръс; -(ruytc* fr. L от/осям;
2.	спечелвам; повличам сн (псссp); len Sieg =
удптжaM; cп—нe1eaм победата; c-n Preis, с-с
Kus/klitl = еucнaлвaм ветрсии, пипвам сн
бод-ст; -еС1сс* intr- s 1. потecнян; тaми1aвaм
си; 2. спорт. откъсвам се. итöиcнсм iспр—л:
печеля прели-ню
devon, показателно dävc/ pronadv. 1. пред тото
fн—тО; вея, тях/ (не зи .лица)* ви, от това: lae
Licll /11161/. utclic е-т Schimm - свсн/инато
мносо блесни е очите, закрий я, засенчи я
(сложи някаква преграда пред пея); 2- при
глолеле* изискваща vor: - fürcitc ich mich dich/
от гова ве се cтлaхуeсм; 3. преди тови; 4.
сстер. ролк. = Ulli*: icl kann nichls - не съм
крив зи товс: □ е* sinml iausungtiot - тон сто—ше
нато онемял (след тели Думи); wn/n ist seim
dawider
346
Examen? — er steht unmittelbar - кога му c
изпитът? — предстои му тъкмо сега; - siellen
поставям пред нщ.
dawld/n, леиoлoнслnс dCw/der piurmt/v. ряДко 1.
-	de/euen; 2. re/al. срещу, против косто.
dawide/neden i/tr. h trnb- отговарям!, възразявам,
противореча.
dezU, показателно dCzu I. pron. adv. 1. към това
"към него, нея. тях/ (ие е со лица)* при, на, за
това; в това направление: Ich Ь^е mir е-е
braune Tasche und ein Peer braune Hcedsclnhe -
U/UamUt купих си кафява чанта и кафяви ръка¬
вици към нея; etw. - legen притурАм, прибавям
към нщ.; 2. за тая цел, за това нщ.: er bet genug
Zeil - gehabt той е им^л достатъчно време за
това; е/ ist miebt der Mann - той нс е човек за
тази работа, нс е той за това; das Geld - bab/e
имам парите за тая цел; 3. освен това: er 1^ eitel
end - anmaßend суетен е. а освен това и
арогантен; 4. при глаголи* изискващи zu: man
rüstet - готвят се за това; wes sagst du — какво
ще кажеш на това?; - langt es miel/ париге не
стигат за това; er taugt - eich/ не е годен за това;
-	ueböie viel Geld, Zeit за това трябват много
пари. време; wie komme ich -? а, какво ме
интересува това? б. защо пък тъкмо аз трябва
да направя това?; wir kommst dm -? и. как си
достигнал до това, как си се сдобил с това?; б.
как смееш!; 5. по отношение на това, относно;
спрямо това: sn-e Meinung - isi folgende мнени¬
ето ми относно това е следното.
dazm/./ н сенр. с глаголи 1гнЬ. със значение но
добавян/, прибавяне. притурят/: dazngehöoen,
daznecboeiben.
daсUgeböoen iHtr- h спадам към нш.
dcсm/eeörig adj. принадлежащ, спадащ към нщ.
(теку-щс келеши)- съответен.
dazü/haiien* tn/l, ебл. ролк. гледам да. бързам (Дл
посинкна нщ.): siel = гледам си работата,
залягам за работата си; -kommen* i/tr. л 1.
идвам до, за нщ.; 2. прибавям се, добавям се
към нщ.: es ist /ohi maneirs daсu/eecmm/n
прибавиха се, към това дойдоха още много
работи; но: es darf nicht dazu kommen, dass... не
бива да се дойде дотам, че...; 3. сдобивам се е
нщ.: wir hiet dn dazugeUomm/n? как се сдоби с
това?
dazumal adv. остир. конц. ряДко = damals: das
wer. isi vom ammo - това беше някога си, по
онова врем!е, едно време, това е от едно време;
die Fran von aллc - жената от онова време,
тогавашната, едновтвмвшнйга, някогашната же¬
на.
dezumci/g adj. еслор. ~ damalig.
daсü/scbia//n* 1г, прибавям към нщ. (спамсио-
не): die Ziesen = прибавям лихвите (към
клавнищаме)* -sc1releen/ 1г. добавям '(при
посинс); но: dazu sehieibee пиша по това (някой
певоД* случай); -tun* tr. добавям, прибавям;
но: leb kenn m/elts dazu tue не мога да направя
нищо в този случай.
DezUtun п: obmr mein - без моето съдействие.
сътрудничество, участие.
dazwischen р—rn adv. 1. между това /тях" (ие зо
лица)* помежду: zwei Waldeü/cl ned - ein
grünes Tel два гористи хълма и между тях
зелена долина; 2. между това, междувременно,
dazwischen... в осmp1 с клокелн t/nb. означава 1
мсж<дНннoон (зо пространство а времс):
(azwischenhegee; 2. намеса: dezwisclen/re/en.
daсwlscb/mrfahren* intr. s намесвам се в нщ.: die
Kinder ^111/// sich, ab/o dee Vater Tulr ^1^11
dazwischen децата се сбиха,. обаче бащата се
намеси бързо и ги разтърва; -UrunUen i/tr. h
риза, «ж. -Tfebo/e; -laпее* iH.r. h 1- намесвам
се е удари (при сбинитв, коренища); бия; 2-раалк-
£Ж".c-Uaeo<ee: -ecmmee/ i/tr. s поптечвйо, пре¬
ча; намесвам се; става нещо (иепреДведсно):
wenn nicbt etw. deсwiecirmUcmmt ако не се
случи нщ., ако не попречи нщ.; но: es sied zwei
Alleen, dazwischen kommen grüne Anlauen nmd
Blumenbeete има две алеи, а между тях —
зелени площи и цветни лехи.
Dazwi<eEhenkuI)Zf/rce/лдр. намеса. вмешателство;
неочаквано появяване.
dazwisebenrii/ue// i/tr. h (зо врсме* събиния)
лежа. намирам! се между; part. -liegend: die
dazwischenliegende Zeit времето между тия
събития; -pU‘ueceen i/tr. h пейор- бъркам се
(постоянно) в нечия работа (он която нс
ризбнриМ); -reden i/tr. h 1 обаждам се; 2.
намесвам се; -luUe// 1/1/. h апострофирам,
извиквам (при слсве* олиалаоне); -schal/ee 1г.
включвам!, вмъквам (лапе-жег ищ.); -sclie-
ben* 1Г: ролк, вмъквам! (между Друга т/що*
леща), -schlagen/ rejl, намесвам се («ж. — iie-
tem); -stellen refl. намесвам се в нщ.; -toe/en*
intr. s I. намесвам се; 2. попречвам (на нщ.).
D-dur п* -, — музои- до мажор.
dr/// (прсд гласни буква des-,.) = де(з) (етреща-
нелно лpeдаmloвии}-
Deal [-ий] и, -s, -s; п* -s, -s сделка.
Dealer [-ий] н. -s, — 1. наркотърговец, пласьор
на наркотици; 2. дилър, борсов агент.
Debäkel п, -s, — естер- провал, пропадане;
катастрофа.
Debatte/, -п дебати pl.* разискване, обсъждане:
прение: le die - /ingoeiU/n намесвам се в
дебатите, пренията; zur- siellen, brim/em поста¬
вям на разискване, обсъждане.
Debi^lt/^nzs^fc^i^/Sfe/ -еп дебатно стенографско пис¬
мо.
debe/eieoem 1/11 h деб^и^м, разисквам; споря.
Debet и* -s, -s наpг. дебит, задължаване, задълже¬
ние (по наpгoнсииmс кнокс).
debil adj. 1. леко малоумен; 2. немощен, хилав.

347
deckfChig
DebSLlet/L дско нaдоумuc; 2. хи/епост, оmисд-
итдеет-
debi/Senee 1/, —'ърЛ; 1. задължавам по смегни: с-п,
eia Konto mit c-m Betmuge - задължавам внс..
вяноя смегни с -звсстви сума; 2» продавам.
пласирам иа ллcбио.
D/bitmaee/ f наpл. мисо нз 1ccпcmоятeдиоеmтю
конкурсна мссо.
Debi/oo /и, -е. -Зтеп дебитор, длъжник.
debloekienen 1г. 1. —'ърл. деблокирам, освобожда¬
вам (блокирани суми); 2. п/ч, поставям иеmнне-
н—я избор вз място, избрано с обърнати букви;
3.	вест. деблокирам (обсадено иpслoсн}-
drbcmebSe/en ['буш-р'] 1н1г, s на/и, geбуширсн;
излизам от проход, тcc1H1O-
DrbÜt /де63] я. -е. -е дсбюг.
Drbü/Зп/ и, -сп, -сп дcбюгaiт-
drbüiieo/n 1/11 h дcбютнрин-
Deelenä/ л. -(/)/, -с = Dekanat 2.
D/ceCn/, анстр- D/sebam/ m, -шс. -ec = Di/an 2.
deceSUTkirnen /леш—-] tr. дешифрирам; DechlU-
iriernng/
0/11^1 m* -e, - нстН1 mcc1a-
Deck. /. -е, -е мср. палуба, нувcтmo; alle Minn an -
нсичнн ни палубата!; luT-uromenier/d разхож¬
дам са по из1убзгa: ролк, ich bin nicht nif — ic
съм добре (със здравето).
Dnck/alressc * -sc/cCr-ff/условен адрсс, адрес с
шифър; -(t)iufUnuicn pl. съоръжения ва палу¬
бите; -bilkrc п снр- понф-вн* греда; -bett п
пухено ззв—вно; —/litt п бол, 1 птилиегниK;
прицнен]/-'; 2 покривен лист во пури; 3.
зисдзеев /нст но кннсо; -diir/st —мор; иeжуте-
тео из uюнубaгo-
Dcckc * -n L nокр1вкa; ионриeидО; а пран.
одеяло: е-с - пие Stroh, Eis, S'Umee е1aм-ио
покривано. дедевю снежно покривка рилг.',
ueicu lim - dem Fr/undeclal под миснени вю
uтняг—1cmвоmо; mir c-m uminr c-n - steeken;
Ие/сп, splelec съучастник съм c hhc.. пои едва
нeрта съм с нн/.; unter Uitsec*' steckt ntw. /p. се
крие n тия тaбогa: uicl cacU der - strcckcc
простирам сс според нcттттo си; 2. ро/етнс; 3.
тонон: розг;'. un din - ucUec лaтг/cвинсн се,
рюзснсв—в съм; нипвсм: vor F/iuli uc iie -
springen cнaнaн ио '^013, хвърлям сн шсuнсгс
нoтолe от рaдоcт: 4- педтътзииr корица; 5. лов-
ножа ви g-псч: прен. Will iul die - /uing^cg
убивам д-всч по пливнлomo ви допи; 6. евтом-
външни сума ви но1C1о-
Dhckci ti. -е, - 1. ниnaн; похлупен: пр/Н: Topf uni
- всрсздслиа двойна; гззг- das iti Topf wie*- все
едно c; ис по втaгr а по щии; взсм— единия. че
удар— лругня; поел:. dcr Topf ist würUly des -s
търкулнало са тпрнгтОr то сн нoн—ти1О похну-
uaнa: Tüu jeden Halen (Topi) licier eich ein -
всяко гърнс сн намира похлупака (ло всяко
момиче сс номери сргет); 2. педвътт1Я; нот1-
пa; Зараза, напи (тcnкc): du k/icutt eine suf len
- шс те пухнс!: шс ид—щ нa1aя!: dic - vom
Kopie! долу кauama!; 4. шал. н1cизн-
Deckelfildrj* пружини при зинnелa иа пушката;
-gif/ п нaщa с нииaн; -киссг/Ксана с кaпaк:
-ko/h — кошница с кaпaк: -к/иу и вж. -glas.
le'keln t г,1 раза, поздравявам c напото 2- ролг.
слагам копан (но нщ.); затварям устато ва вкг
Deckee"naer / зеел. вид ирн1eи; -s/eh п сито с
двойно дъно.
decken refl. 1r. ссновис значение покривам: 1. dis
Dach mit 211/11/, Schie/lr'--поcтзвим вз покри¬
та ннглH; плочи ог е1aнcп: ein Tuch suf ile
TitcU. lem Tisch mit e-m Tuch - с^асзм покривка
вз масата; ine TScU - снесем масата; 1000
Feindi Ucckten dut Schlnchft/id хиляда нeптня'
телснн трупа покрих* бойното пола; жсив. а-с
Fs/bc iccl/l с-с nndcue едни (пепролерощо) боя
покриви итугa; 2 таgотолявзu (нужди): lie
Bedarf dcu Kuciu'hait - тoдоволявзм нуждите
вз ндн—нmалama: mein Bedarf um Zuckcn let
gcdeckr тзпзcнд съм се доегaгънно със зaхсл:
dic NichT-rage - зagоволивсм тпрc—1eте: 3. (ле
животно) опноиявзн: 4. o re/l. вееш, спорт.
nрикривзH; а прсН; uaзИ; охрс1иeсн; защища¬
вам (фланг* о^^^^^п^^^^н^е}- die Fee/neg d/ckt dln
Siuit нр—поснта пози /рaдa: icu Kö/iy ist durch
lem Turm gedeckt (про шах) царя т е защитен от
топо; S спорт- наблюдавам (противников
играч); 6. лов. хвърлям сс върху /'/.. етрсöч-
танr хнором: Hundt - das Schwein ну^^гг^ютс сс
нахвърлят върху тлиса/а; 7. е нapл- cитинги-
ром. оеиcуривсU; пент1всн (чек* лопсе* матн-
нелннцо* лс/м чрез ипотеки* щели чр/с сснку-
pсвкo); cln Defizit - попълвам. покривам д—фи-
ц—т; & re/l. а мат. филос. съвпадам еc-
ил-н'-^/ съм: Uic /ciUcc Bigrife - sich двете
nонятии се понтивсT; идентични са; мат. с-с
Fi/nr U/'kt е-с nndrue —ила фигури съвпзда с
дтугa; пентивa сс напълно с друса; сходна е с
дтуcи; 9. (г-п ~}ралк. нспглдсщтaн.
Dtckrn/bsikri — снр. /нови* грелз вз тзвa1з:
-и/!/11с'1г1пси п/сфои/о осветлелис; -Тс16 п
снр. квадрат (и под-} он нaмп-тн-/ гaвaн:
-y/mälUt п жив. п/офоииа фреска, плофовеи
ег-неиие; - g/wölbc п opтuH1 тюнонен cвоg:
-hiizung/стр. нппиcтО; пи/е/ио отопнелнс.
deck/nhchh adj. висок ио тонсва: розл, - <рпп//п
енсисм до тово/ю (он poДсоm)-.
Dehk/ermal/eei / mancHic, плафоива живопис;
-putz — снр, гатсвна uстн1кa: 'ti/sllc* н ei-
лснпс зи гетно оевггл-ннc: 'Stushlu//<hci-
zun/U оmp- вж. -irlzu//; -stück п 1. cиuеов
таван; 2. олк-~ '-gcmäiUi; '-V/rkl/liuny- f стр.
тнуегип/о приспособление вз '^010.
DecUen и* -е. - стр, покривен (пи здания).
deekUai/g adj. свл.-сн- гои—/ зи оплодятанс (кра¬
ве);.

Dccia/Tiilt
348
Deck/falte /еео.л. ттина от нагъвавс вз земното
повърхност; -färbi - / жив,- /-птоттaннс боя
(глеч- М1аслеиа* паснсл е Др.}" -federe pl.
nонт1нн1 псро (на птица); -ilügleo pl, заел.
тпърдокрндн бръмбари (сем.}; -Ли/сеи/ п
обнеЩ: бордов cсно1cн: -frucht/'сл-.-сМ: пок¬
ров (защитно пос'е^б^н))* -/Цсу — нови- nентнг
хол; -U1U/ п покривно стъкло (но часовници
ошкpoокспoчсn препери—)):* -lee/st — ссл.-сн.
разплоден жребец; -ledunj, -lest/.пор. товст
ва палубата; -lilm и глини зи моделиране;
—licht п осветление ви тсванч-го вз aптомоöил:
-mceneceaUt/мopицн вз служби вз пoнубaтa:
-mantel и покривано. главно преи- птгтeкеT;
ПTИKT1ГИГ; месно: iicier (em=бе* Fueuniu'1ali;
in* Frömmiy/cit пол маската на nрнингнcmвогО;
благочестието; -пане н nеeвлонин; -offiz/en
и мор. бордов с'*^-!!*; '-pustntirr н мор.
път/ин ог кyв-тгзгс; -plenUe/мор- пилубни
gтcнс; '-plitz и място из нмпeт1сдa (но
иннобус); -regleteo п сел.-ст. списък на розп-
лол/ициг^-; -statioo/cei.-cm- лззп1од/a стан¬
ция; -stuli н 1мср- стол ва пaлубзгз: 2. стр.
= Dscistuli; 3. стр. висяща снсля зи работа ва
таезва.
Deckung / -cm 1. покриване; покрив; 2- вест.
подcно/; заслон, nт1нтигиГ; охрана: I/ - uciec
от—там е ттелоH; птикриттu сс; - ungem F1ic//u
заслон против въздушно лспсдгинс; dic - die
RÜckm^ir/'h/s Uunci Ni'llul прикритието вз
отстъплсниего чрсз сp]нeрcстдс; - b/im Fußbai)
отбрининг/но тcgнпa при футбол; 3. нapк-
оcиг■утяпa/e; cстс/ция; покритие (но баикис-
нн- ризпссин): - für с-с A/lcihc покрити— зи
ттcн; 4. мсл- сходство (но геометрично фигу¬
ри).
Deckunue/ucehhäTt п* -kenU — 1. нърл. покупна в
ззминa (при забавяна не nс-pcнтнo доставка);
2- нн1нa продажба ва стоки (конта не се но
релпслсжепив).
deckumgegleleh adj. мат. напълно сходен (фигу¬
ра)
Deckunus/klaueel / търг, клауза зо тсв/оcтой-
ност. покритие (в менителниците, попр. Wert
le bum, W/ui 1*111/11); -summe —Hnapг. покрини—
(суми).
Deekrweok n ва/н- бниндож; -wort n шифрова.
условна дума.
Dedilcafikn/r -еп 1. поcвeшaвaнC; посвгщенис; 2.
подaривaнa на cобетвг1a нш-гю
Dedlkaünneex/mplcr п екземпляр от книги с
лодп—са ни зтmорa-
dedsciroen 1г. I. поевгшaнтu (книги}; 2. подaри-
BИU-
Dl^<^l^r^lis»c^</ -еп фалос. gгдyкнии; изпод,
deduktiv [-йн] adj. филос. дeдунгнвcн»
deduzlenem tr. извеждам, ^3^ нттед-
Defa/ismus и, -, — перaжeнегве-
Defätlst и. -сп, -сп потсжcнcн-
deTätIet/scb adf. потажeнcк1.
d/T/et adj, 1. дефектен, попреден; 2. непълен.
Defil/t —; 'S. -е 1. попрела (но .машина. кола}; 2.
дефект, недостатък; в-дъг; 3. липса, в-дост-с,
недоимък; 4. псч. липснитс буквс-
DeU/ktrhcuen — печ. дефектна но/а; -1п1с1 п
наpл- н/и/с зо нипевсш1 cгон1-
Defektif [-ин] п, -и. -е крим* дума с непълно
спр-жг/нг. снло/енис.
Defensivbündnis н огбрсниггнг/ съюз,
drUeneiv [-Hin] adj. огöрснигeнг/-
DeUrnsive [-ИнС], -п дефицита. отбрaнa-
DeUeneiv/koieg /'in-] огбрзнитгд/з поЗва; -s^p^/el
п спорт, отбранителна -сра; -Stellung /оен.
отбра/итглна пот1ния.
Defen/nt т* -'1. -'п 1 конц. пт-gнaгaщ кл—тта; 2.
който пран— предложение.
DclilCc д. -и, -е 1. д—фндc: 2. и-ф-лирове.
UrlTiilrrrn I. 1/1/1 s- 1. дсфид-фим; 2 мн1ивзu
gcфнлc: II. tr. препя окоп пе-nиеок: DeTirienung
/
definieren tr. geф1нитaм; опрcи—1ин-
DeUniStkcZ/ -еп д—фи/нция. опт—иeляi—;
definitiv /'1т] adj. оконнсmeд-H; решават. рeщи-
тедсв.
Defizit и, -s. -е 1. дефицит. недостиг; 2. липса,
загубо.
drUizItäo adj, шнейщ. лефицитсн (въ/щнa тът/о-
тня)-
DeUSzl/waae e/наpг- 4-^^^-'/* cтокa-
DeTiз/icn/ -еп 1 икош д-флощя; 2.ксокр: ерозия
вследствие нз nиmттa.
Deforaftkriz/ -сп дефлорация.
deflorieren tr. дcфлoтнрaм; лишавам от девство.
Deformatiön / -сп 1. д-фopмнрaн-: обезформятс-
1— 2. обeтобтaтиeз/c-
drUcnmleorn tn. деформирам, обeтфетнитaм.
Deformität / -сп утолcтвО; уродливост.
Def/audänt [дcфто*] /и. -сп. -сп злоупотребите/
(нс пори, мито* данъци),
defi/g adj. розг. обл. 1. cруöовсm: остър. с—нси
(думи); пика/те/ (нищ, шгcC; пиеса); 2. ряДко
прост, но со/ндсш: - /i/g/uiehtet; еолнд/е;
добре нзтcдcHr обзаведен; 3. сочен: е-с - е
Wunet екстра 1aлгнннa; 4 бабанка; & adv.
meтрge; тдлзвзm3; иното: e-m - verprügeln здра¬
вата люп—рдашвам нкг.
Druem н, -е - hoch, спорт. 1. шиaгa; сабя: dic -
TUircn берaeи със, въртя cзбяmз: 2 остир.
песи* юнак, тcто3; внтиз; рицар ог княжеско
свита: ein kürnc*. alteu - храбър юначето, стар
бранник, тнmит-
Degeneocilnm / -шс 1. атрофия; 2. дeгcнeтзпии;
излaжизi-»
degenerieren i/tri s 1 атрофирам се; 2. легевсрн-
ром, израждам сс.
degee/Uäbig adj. итииaднeжaш към днорянското
349
D/käde
cтcлетн—: имащ права ви офuцcл: —ihsi adj.
неуязвим (он сабя).
Dc/eie/iltcU и зоол- лнбс*м—н (Xlplirt /isiluu);
-/locke f спорт* предпазител вз шпага; -guei
— воен: ремък зз шпага; -/Teil п лворповО; сола
об/сн/о (18 с.); -koppel п = - gunt; -qiistic f
«o/U; темляк. пискюл вз шпагата. сабята;
-s'hiie/ f /ожни^с; -schluckt/ — /ълт‘зн ви
ножове (до ниuoupаmв)'* -trollei f = -quutie-
D/goadaiScn f -in 1. л-гтсgсцни; л—трсднрa1c:
понижаване; «eem, разжалваше. щърк, разпопе*'
ва 2. сал-сн, упадък, изтощение вз №^0; 3.
фал. - dcu Eeem/Ie разсеИване вз eн—рcнигс-
d/gnedl/oee tn. 1. понижавам (чиновник): «оси.
разжалваме; щърк. розпопнам: деградирам, е
npсН;^; 2 сел.-ст: нaмзливзн нaн-cmвоmо ви
понnaгa (псроДо 1стс сmoнаnuснаne).
D/umsietion j* -еп пробван—. опитван—, и-сусти-
ция (ио внно).
de/ueelrren 1/. пробвам, опитвам (аипс).
dehnbar adj. тaттeтдиB; и пран. (понятие).
deinen ./- 1. и rejl- тoзmccляиr рaзmи/им (каучук),
опъвам; птегя/зм (ръце* крака); rejl. uротяcaм
се, изгятан се, излежавам сс: in lie B/clic -
рaзтигсм ви щиронинс; die Handschuh/ - sich
mii UtrZ/ii c тcп-ниc ua вр-нemо ръкавиците сс
рззmиcсm; првн. die Rcchi - извъртвам uрсвоmо:
2. o re/l. проmсксн; удължавам (зснн): eu spricht
Uedehnt гой говори птоmон-но: die Stunden -
uicl часовете сс тонзT; 3. простирам се. тт1cтlн-
дом сс: е-с Eb/ee UeUet sich von uns едва
тaв/инс се рaтcmн1с пред изе: 4. rejl. разширя¬
вам сс, рacma: das Hsut d/hnt sich кътана рсстс.
уcол-иянa еc-
dehnecm adj-рслк- (.лесие) тaтгecн1T-
Dehrnin/g" -cm 1. тзтгиcс1e; 2, /закали. уиплжсвa-
иг, птетя/o/e (по звука при гсаср).
Dehnun/s/mnsUel — атен- нуекул'рaтгcтaч; -Zei-
eb/e п грам- звсн зи удънжснс/е (но класно).
d. 1. т. е. = las 1^/.
Deibel н* -е -ролк. днал- дявол: w/lß dcn - дявол
знae-
De/hi н* -е. -е хиДр, яз, лига: нис—пк cicen -
luffÜlre/ излитам лиса.
Dcicl/umt п упрат/с/и— нз дигите; -luT/tnic* —
надзирател вз лига; -hin — nоеттойнa ва дн/н;
-Urucl — пробив нз лига; -Uämm — нaенп зз
зашита вз лигата.
deichee tn. 1 строя лисо; укрепявам с насип; 2.
д—öнa-
Dcich//cmötuenschяlt / елтуж—/1C ис ит1Г—жaт—-
лине иа места е съседство нз дигa;-gl<chнöuc-
сс(г) — п1eн нз управата на дига; -liuptmudi
—: остар. -утаТ — председател нс управата на
лисо; -krönt / cот/с п/ош ва лиса; -IscU п
cущс; тaш1гeнa с лиги; -iliir f nоеекс нз
дигата; -rrUdugu/) заюи, припил/ин за дисигс;
-/'ГпПс/проход е дн/с; -sclolTc н* -Schulze
н = -g/!ueUworcncu-
Deichsse/. -п итон—и иа ко/з. он-
D/l'Ut/li/srm и лехи, нзcm ог око; 'ftreiliit/туфн.
свобода, ил—дe1 вз итиж—нн— вз ока; -/aUrl f
лстивоивaш сс он; -keift f перите из ока зи
влттвa1—-
de/ceseln 1r. 1. олян там; 2, фим ш/к. свършвам,
уреждам: das wollt/ wlu tchoe - ш— го нсрeднu-
De/hhe//i п хиДр. отводнително cпелпжeни— вз
лиси.
dein 1, pron. poss. 1. и. атрибутивнс: dci/ 11111,
Uein гноят. гной, гнояС/т). твос(го); 6/л subst.
(каете се подразбира) dn/, (ic, las dein^;
1/11(1*), иете. (сти. euc. d/iect; len. 611, due
ieinfgc твоят. твоята. твоето: - Vn/ru гноят
башо; - blutciec Deutsch малкото /—иек1;
който . з/сeш: m/ic FucueU und dci/ru ноиг
приятен и mвоят: nimm mein Buch, dclnes iul
ze/ris<en вземи моята нш-гс, гноягс с скъсана;
drr Ei/bs/U m-u Buches Ist schöicr als in lie
ieinigcn подтътзнигс i* uоиmс н/исс c ПО'
хубава от оная ва твоята; 6. предаиатовно:
6111(1*), беОсе, l/in(/t): wcsuem Hnut ist die? is
ist deineu: 11115. was mein ist. ist auch - всичко.
конвоно c мое, c и твое; често в двойката mein
uni - - в. кале subst- dir D/1nl; беи Dr1g1/C; Uic
Dein/, lic Dci/itn las Dl1n/; die DrI/iuC; Drii:
ich habe ine Mclni/r /1111, tu jitzi lu diu Dri/igc
аз изпън/их своя дънт, изпънш- сега ти гноя;
dic D/iien (Drig1/r/r иеисщ/1тe ги; се haiiclt
uicl um die M/ic uml Drii касае сс за неeно н
твоето (инушгегпеr; iwly in/, dic Dciic (фор¬
мула в писмо) винаги гной. гпеигс; 2. зи изрил
ио нщ. обичайно* постоянно, по ежедневна
прои—окорозг- си: Unut du heule б-/ Spizicuta//
ucUoe //macht? нсптсвн нн сн веч— днсс разход¬
ното?; iu musst noch d'i Ti/iciici 'i/crlmcn
T^öna до си вт—и—ш оше хaппeгзгa: lu haut sito
heute d'/ Bull 'c/psutt значи инес ги nтоnуе/a
трамвая; II. de/e(er) pron. pers-, G. em du. ich
д/б/сае iiiniu епеннин си зз m-ö.
deineoe//te adv. ог гвои сгрсно.
deieelgleihhee pro/- тспcH; подобен нс тебе: като
теб; ганипс като теб.
dein/t/wegee,-will/g, ряДко* -ГеИ/е adv, заради
тебе. поради тебе.
deie/g/pron. poss. вж. 1/11.
Dei/ige m-l н вж. (/11.
Deinii^g'Шс .мор(. голяма тзтливсpa се пъдио,
ист/сп, diin(n)sr/ I, i/tr- h мср. плувам вазад;
изоставим; II. 1г. кaрau със задсн хол (кероб^.
Deismus н* - » — филос- деизъм.
Deist н* -еп. -еп фнлос- деист.
Deiwel, D/us/l и обл. раза. = Drib/i.
Deka п, -и. — Диел: лcкacтсм-
Dekabrlei m. 'Сп. -сп oоm1 лeнaбтиеm-
Dekale/t -п 1. 10 броя; 2. 10 ли—, д—нсдс (пр^вз
Френската р^саелющия)-.

d/kad/ni
350
dekadent adj. 1. декадентен, упадъчен; 2. изро¬
ден.
Dekadenz —", - 1. израждане, упадък; културен
упадък в епохата на имтериализма; декаданс;
2. дскадентство (като снил н литератури е
изкуствО}-
Dekädlk / — ми—; десетина. децимшлна система.
d/kadlecb adj- десетичен, децимален.
Dekaeder п* -s — мон. десеторен
Dekaliter н, -s декалитър.
Dekalög /и, -(/)s, — бобл. десетте божи заповеди.
dekampl/oen intr- h вдигам1 лагера. потеглям от
лагера.
Dekfm и. -s, -е 1. декан; 1 висш духовник,
предстоятел на D/chanai (а католиците); пред-
стоятел на църковно окръжие (а прстаснан-
нанс);
Dekanat н, -s, -е 1. деканат; 2. диоцеза. епархия (у
кинелнцин/)—
dekanilen/e 1г. хеМ: дскангирао, внимателно
отливам течност от утайка.
d/kepl/oen tn. .менил. почиствам топло обработе¬
ни метали.
dekaohon/slenen tr, —ехи: обезEъ>глявй01.
dekailenen tn. нехн/. декатирам, изпарвам (въ1meн
плот).
Deklamation / -еп декламация (а псйер: шск. ле
иаскоичс/ии р/чо* надути* театрални рвцо-
лищно}:
deklamatorisch adj. 1. декламаторски; 2. с фал¬
шив патос.
deklamieren tn. декламирам (и шег. зи коаерана с
фоншин патос);.
Deklaration/, -еп изявление; е пърЛ: декларация
(е мemuuткa)1
dekienlenee tn, декларирам!, заявявам. обявявам (и
mаpЛ;). part- d/klaoleki н: отявлен; Deklarie¬
rung/
deklaesieo/n tr. обикновено само d/k1aee'lert part.
декласиран, пропаднал (морално, социално).
Deklination / -еп 1. крои, склонение; 2. овснр-
деклинация; 3. фес. отклонение на магнитната
стрелка.
D/klimätoo и. -s*- ...Ören фез. двклuнатот.
dekl/nlenbao adj- склоняем.
dekli/l/к/п tr. крем, скланям.
Deköki л, -s, -е мед, декокт, отвара.
d/kcll/ileoem [-юотиь] 1г, дексилирам, сбики.
pari, dekolletier/ с голямо деколте.
d/kolonienen tr. .хим— обезцветявам.
dekcmpcnl/o/n 1г. хим— разлагам.
D/kon —* -s, -s 1 украса; орнаменти pl- (особено
снр- е нс глинени изделия* парцелен* стъкло е
лъките); 2. н/онр. декори.
Dekorateur ([-тор] н. -s, -е декоратор, тапицер.
Dekonз/icn J- -е/ 1. декорация; украса; 2. нвенр.
декори; 3. отличие, декориране (с срДеи); 4.
орден.
Dekcocticns/Uunet/дккорпгивно изкуство; -та-
leo — живописец на декори; -meieret / декора¬
тивна живопис; -pflenzef дкюзративно расте¬
ние; -Stil — ели. рококо; -stÜck п таилр 1
обетановъчна пиеса; 1 част от декорация;
-venwcndlun/ f теитр. сменяване на декори¬
те; -wec1eel — лърков. промяна на украсата в
магазин.
dekorieren tr. 1. декорирам. украсявам; 2. наг¬
раждавам с орден.
dekcoa/lv [-ив] adj. декоративен.
Deköki н- -s. -s търг. 1. отбив (породи лe-лoшo
качества ис сmскomo): 2. отстъпка при плаща¬
не в брой.
Dekorum п* -s, — външно благоприличие: des -
walken спазвам външно благоприличието.
Dekkei п* -s, -s декрет; указ.
dekretieren tr. i/tr. h постановявам е указ, декрет;
издавам указ, декрет.
D^l^i^e^^^its^^g" -еп делегация.
D/leuatIcnele/teo — шеф на делегация.
Deleulerie(o) т* -п, -п член на делегация, делегат,
пратеник.
deleglenem tr. 1. изпращам, делегирам (представи¬
тел, пълномощник); 2. прехвърляме делегирам
(права. власт).
deiekilenen tr, reft. наслаждавам! (се), услаждам
(се).
dellkät adj. 1. вкусен, фин (ядене); 2. тактичен,
деликатен; 3. обидчив; 4. щекотлив, деликатен
(въпрос. работа).
Delikatesse" -ее 1. kohc, деликатес; 2. деликат¬
ност, такт.
Delikatessen/handlen/J" -ledee — пърл. магазин
за деликатеси, гасmрюноо.
Delikt п* -s, -е престъпление.
D/li/qurei — . -еп, -еп престъпник.
Delirium п* -s, ...eien м\/д— делириум, лудост,
лудуване, а праи-
drilziöe adj- L фин. много вкусен: es ^11/11/ -
има много фин вкус; 2. прелестен.
Delkredere п* -* - търг-1 гаранция [ош строша
ио комисионер] за кредитирана сума; 2. [фонд]
делктедете (за покриване ни залуба, свързани с
лая гсрспщоя}: is - übennebmen поемам!
процента за делкредете.
Delle/ -п 1. обл, рала, малка вдлъбнатина (напр-
ис тcсиc); изкорубено място; 2. безводна
долинка.
deloglenee [-ложИ-] /г изваждам принудително
(ат жилище)* Delogierun//
Delpbie, Delfin и. -s, -е 1- зеел, делфин; 2. спорт.
делфиново плуване; 1 спорт* и D/lphin-
scbwlmmeo и плувец-делфин.
drlpbllch adj- делфийски (оракул); пран- загадъ¬
чен.
Drl/e п* -s, -s 1. делта (гръцки буква); 2, кеекр.
делта (ио р/иа).

351
Deelu/aufuahe
Deltamuskel m атол— дcдтевнлc1 муснул.
D/mugöt(c) tu, -em. -cc дсмасос.
Deimagoogoh* -n /Н—н] gcмacегни;
lemauötlscU adj. дcмaпсжни-
Demiet. Demänt -s. -е остар; пеел, =
Dinmami-
Dcml/cUe /-мИрш] * -c 1. официална постъпка
(дипломатическо}: п-ш -* unteucehmnn пропя
дипломатически постъпни, pl.; 2 еб1оcкa;
държен-с.
Demarkation * -еп веси— /епрcдcли1c ва] gcнaл'
кснноннз лнния-
Dcmarkstlöct/Ilclc * -п воен/, geмслнсцноннс
лн/ия; -trupprc pl. войски в дeмслкспие1/с
зенa-
d/mauki/nec tr. re//. L reß. снемем сн нзенamс: 2.
ламссн-рсм, нзобничзвaм: 3. веси, махам мaе-
кнревнaгю.
dememfuiuim adv. срещу mовa: н протнвов—с иа
тепo-
D/menti я, -е, -е /офнцнслно] опровержение; cln
- nuli/enn давим опровержение.
Dementia, Demenz/ — дeм—нцииr слабоумие.
drmrntfcuen 1г. опровергавам (официално).
icmceiuprcchcmd adv. съобразно с това. с/еаонс-
me1ио-
icm/cgenüber adv, 1. = lementgeunn: 2. от друс*
cгр313-
dcmgcmäß adv. според тови. С1C<деeиmc11О-
D/mimomlc ['Hод]/; — прелр— дeннмо/д.
DemtuSionf* - еп оставка (ни мнниcнтTr '061/—').
l/mlsuioel/r/m i/tr. h подавам оегaвнс-
lemmici udv. conj. 1. следователно. пронee: em lat
immer dic Wnhrhcit ucsiUt - muss man ihm
/inuben гой HiHO/u е казвал нcmинсгC; сдедо-
встeлие трябва ди му сс вярва; X при гня
обеmоягcлcmвз: съобразио с тевa-
icm/ächui udv. n (/сй-)бнитнО; скоро тлcмe (слсд
лева}.
-е риск, лeноl/cтрсцни (съкратено),
DcmobilitafiOc f. -сп вж- Dcmo/ilisic-m/t.
icmobliitiemcn tr. дcнобилитирaн-
DlmobiIi<teгug]u/; -сп л—иоöилитспия-
Demokrit и* -еп, -еп дeuокрсm-
Drmokraitc * -п (-и—и] дeмонлсния (кале систе¬
ма е кото форма не управление}:
demokratisch adj. демократически -ртублекс*
страна* принципи* закони* избори* сopmeЯ;
институция); лc!мolнлaт1пcн: апТ-сс Gru/Uls/c
ви д—ноктсmич/с оc1овa: dir -с AufUsn лcнек-
тзтичного cгтеигeлcгво-
dcmokmiiitteucn 1/1 дeнокрзтнзирсM;
dcmoileugn tr, разрушавам; Drmorierungf.
Dcmons/rlct m, -11, -сп д-мо/стринт. участник n
gcмонcтрзния-
Dcmons/riilon * -еп 1. лoлeн— д—нонегтсн1и;
мa1ифccтзннЯ; 2. нагледно uоеонвсн—; лeноllе-
нроция; 3. боен. Д1п—тcl1онно 1спaд—/и—r де-
монегрсння; 4. изложение; 5. проява (но дебри
воля)-
Dcmons/ratiö/</ipparat — иреeнц1он—н зизтзг;
'-fläche / сe11-сM1 иокззaг-лc1 учсcтгк: -mutr-
uful п нсг—рнз1 зз нагледно nоеонвa1c: ~zuy н
полит— лcменетрaпия.
demonstrativ /-нн] adj, 1. иc—1: изг/сдеи; 2.
демонстративен (Държание); очебиен; З.грап.
ионитaгc1eн (месно—мсн—с).
Demonstrativ [-ип] п. -u. -е. Dcmons/ratiöctpro-
nomen: Drmonstrativum /'пум] п* -s. -vo кром.
понизатс/но u—cmонмcниc-	‘
Demonstrator н* -е, ---öuen демонстратор (който
посочва никлаДно. чрез Демонстрация)—
ermonstrfrur/ tr. intr. h 1. пални, д—мо1cmтитсм:
2 показвам, доказвам 1acлeднОr и—^^кст^и-
лзu-
Demontagc /'аже]/ -п демонтиране.
irmonticucn tn. нeтm— демонтирам, титг1ебивзм-
Dcmoraiisstioi)// -сп д—морсдитaцни; вест, тaзlю-
жс/ие. рaтпуенсгееm; Dimorallsteiung/'
dcmorslisfirin tr. дcморслититзм; рaзвлзmивaм:
понвaрeaм: (сосбвno воен}- об—зcълнзвсм; об—з-
кутсжaтзн; д-нерaл1T1рaHr тзздaгзм (войско¬
ви часл}-
demunyia'hi/i adv. въпреки ното, бсз дз сс с/сдо
вз товa-
Demul/ — вие— cмитcни—; покорство.
dcmÜily adj. ат/. еuир—/; nонотc/;
d/müttggm t/i 1. унижавам: U/mütig/eUe Worte
уни1янсш1; еентрбнгcнн1 думи; 2. cмнлявaм;
унтоmивзн: iemü/lue drinen Sinn! емнт1 дух*
с-ЦЗ.—/7. cниляттн се: tich von GoO/-' емнривсм
се прел Беcс-
Dimüttgkelt * —; Dimutsinn — = Demu/-
□emüütijundU/ 'СП унижение; оскърбление: ризк-
е-с - cimtte'kcn преглъщам уи1г*-/1C-
Ugmut(t)voli = ecmU/1t-
lcmzuloi/i adv. cл—довст—1нО; вследствие из тон*
(предпочтително U/thulb).
Uecitloiillsiciic tn. ле/ициони/нзнрам; Denuti-
ocallsiicu п/т*
Utnatunsiistcurg tr. 1. дeнaтутoнитирaм: 2. нишс-
взм от подa/егво-
Ucdütnuitm/c tr. 1. дcистутирсм (еп1тгr: 2. хим.
nромc1ЯH; еъентвaн (белтъчини); Denatunlc-
nudU./-
dc/nziTlzIcren tn. пе.лан- лe/сцифнпирaн» ои1ег-
том ОТ HCЦИ0H3ЛС0ЦHC1ИTTM.
Dendrit m* 'in, -'n lonom- ис/ирин. лсзндон—н1—
на нервната н/етна; 2. жилки н кюлчето pl,
(росунки) ПО M1HCT31HT--
Denuri/nmbost — /aнонз1/и зз клeuзнe из носи;
—g/itl —мат- донaш-/ таласъм; смърт; '-enm-
mtr — чук зи нucпснc-
icn/iln tn. нлcии; остря (косо)-.
Dcnla/su/tii - * м1еноннс работа; -аг//1. нзннн вз
миен-н-; ми/тинитст; 2. епeгеглcд: -Aufgabe/

de/Uban
352
интелектуална задача, въпрос за обмисляне.
denkbar adj. 1 мтслим!, възможен, допустим:
ohne Luft und Licht ist Uein L/bem - без въздух и
светлина не е мислим никакъв живот; 2uid\t по
възможност най—. .; колкото, което човек може
да си представи: das - b/sie Mii/el най-доброто
средство, което можем да си представим^ 3.
твърде; die Мане/п/ ist - /IeUech zu eedi/n/n
машината се обслужва много просто.
De/kbeokeit j, — .оtислиоосг, допустимост, въз-
можносг.
Denkrbild п оспор. 1. паметник; 2. символ; 3.
идеал; -blate п възпоменателен лист; -erct п
осветен хляб у евреите: -bnch п албум (зя
ела—мел).
denken* I. i/1/t h основно лничешше; мисля, 1.
мисля; помислям; замислям се; размишлявам:
icl demUe, also bim ieb мисля, следователно
съществувам; den Menscb demU/, die Tiere - eich/
човекът мисли (е мислеща същество)* й жи¬
вотните не мюгат да мислят; edel, gemeie, schenU
- имам благородни, низки мисли, мисля про¬
ницателно; das gibi sebo zu - това кара човек да
се замисли; am е-п, etw. - мисля ■занкг., нщ.; bei
sieb - мисля си наум; jeden denk/ ее s-n SaeU
всеки мисли за себе си, за интересите си; рала.
всеки мисли за чергата си; ебл. свсн. auf eiw. -
: auf s-e Sieb/ohel/, s-m Vooie/l - мисля за
сигурността си, за изгодата, интересите си; 2.
вярвам, надявам се; предполагам: icl denke,
dem Prozess zu g/wineen вярвам, надявам се да
спечеля процеса; 3. смятам, на мнение съм,
мисля (че), намирам за добре: wie Sie ~ както
мислите, както намирате за добре; ich deeke, so
wird's /eien на мнение съм, че така ще върви;
4.	възнамерявам; проектирам, обмислям, кроя:
auf etw., enU Böses, auf Mittel ~ проектирам,
кроя нщ. лошо; обмислям средства; раза— I wo,
leb demUe nicht daran и наум не ми идва (до
провя тоас}; nicht daoae — и дума да не става; 5.
ее e-n, etw. - спомням си (сстср. и с G): solange
Ich - kam/ откакто помня; den altem Zeit -
(обикновено: gedenUen) спомням си за старото
време; 6. представям си, въобразявам си; denkt
eucb, den Onkel ist g/Uomm/n! представете си,
вуйчо дойде!; denkt enn, denk' mal e-o enn!
представете сс^ ролк. Ich decbte Wumd/o, was er
mir ecb/nU/n würde какво ли не си въобразявах,
че ще ми подари; ролк. deekste! лъжеш се!; 7.
коте учтиво възражение: ieb däcb/e, dass...
струва ми се (че би било по-добре), бих
предложил по-добре да... II. tn. rejl. 1. мисля,
обмислям; промислям, домислям: е-п Geden¬
ken zn Ende - мисля дадена мисъл докрай; /И
mir dem Меле, den leb jetzt d/mUe дай ми мъжа,
който изпълва изцяло ума ми и духа ми; 2. (eiw.
-) имам в ума си, имам предвид; мисля си: von
e-m des Sehl/mme// - мисля си най-лошото за
нкг.; раза— leb denUe mio meln(/n) Teil (dabei)
мисля си, каквото си мисля; предполагам си
някои работи, имам си моите (интимни) мисли
относно това; leb habe mir 1111^ Böses dabei
gedacht при това (при тоя думи) нямах нищо
лошо предвид; ризк. das 1^/ du die /edael/!
лъжеш се!; 3. замислям, кроя, проектирам:
Bnees - кроя, замислям лошо, зло; 4. е re/l.
представям! си, въобразявам си, смятам за: eieh
D е-п o/ebt Uluy - представям си нкг. за много
умен; de/Ue dir meine Lage, m-m Kummer
представи си положението ми, мъката ми;
denUe diel einmal im die Lege der Unglücklichen
постави се веднъж на мястото на нещастници¬
те; wes In all/o Welt dccbtem Sie, daes... какво
собствено, какво за бога си въобразявахте,
че...; 5. остир. спомням си, не забравям: е-т
e/w. - (сбии/овенс gedenken) не забравям нщ.
(особена обиДо}:— dm denUst es nicht mebo не си
спомняш вече за това; също е imp,: es deekt
mich /mio/ спомням си; mich deekt des Aus-
dkueUe oeebi wohl много добре си спомням за
израза; mio denkt'e kaum, dass icl sie //nmal seb
едва си спомням, че съм я виждал веднъж; part—
gedacht а: споменат, казан, речен: j/deci/er
Kavalier споменатият кавалер; sei/ gedach/en
Zeilen от речените времена насам; /edael/,
/eien теченю, стютеню.
Denken л, -s. — мислене, тйзмuшленив, мисъл:
des menscllleie - човешкото мислене.
Denker и* -s, - мислител, философ.
deneeolscb adv. мислителски.
Demk/nei f — прелр. 1 оислвие, умуване; 2.
ослар. шск. мисл]п■влница: die - des Sokoa/ee
мислителницата на Сократ.
Demker/ebnis п резултат от мшслене,
de/kiebig adj. способен да мисли.
DemkUäb/geelt /мисловна способност.
demeTaul adj. бавно мислещ.
Denkfaule////бавно мислене.
Dene/Tehi/o — логическа грешка; -form /мислов¬
на форма, логическа форма; —Гге/ie/i /свобода
на мисълта; -Uoefi / мисловна способност;
-lehre / логика; -leis/meu / постижение на
мисълта, мисловна работа.
deneiich adj. мислим, възможен.
denkmäßig adj. логичен.
De/Umal л, -s, — г паметник, е пран—
Denkraai($|pfl/ue/, -schütz — охрана, запазване
на паметниците, старините.
D/eidme/bcde / метод на мислене; -münze /
възпоменателна монета; -n•ede/възпооенагел-
но слово; -säule / възпоменателна колона;
обелиск; -sclo/Ui/1. промемория (къси бележ-
ии. оъиpaн/u доклад); 2. меморандум; 3. (ле-
неринуреи) некролог; -spcneauUgcbe/гимнас¬
тика на ума; -Sprueb — мъдрост, сентенция.
Demkret/ln и = Denkmal; -täf/ / паметна плоча;

353
Dnpreuuiöm
-UUu/u//нc(нвe/е уирсж1e1нe;'tUnueerlitвж.
11111/11.
Deni/ungses/t/, -ec 1. убеждения. прн/Ц1п1г/. (=
Gcsinnunu): 2. нзчнн нз мис/свс.
Denk/vermögen п псех; мисловно способност;
-veis — = 'Spruch; -weite. Deckum/swelte
лични вз мнслсвс; 2. мерoн-
icnkwürdiy adl- (деcmе)uaмcтc1r забележителен.
тiзмc1сm-лaи-
Dcnt/Würdi/kelit/, -nm 1. иaиcт1о събитие, факт;
2-pL мсмоар—.
DcmafecfcUce п знак зо спомняне, /опомняше;
—e/Ü f важи*. забслеж-тслиа. достопам—г/а
епохи; -ertili и разг— 1. обикновено ирсн-
'0103, дидзuc: „урок“: c-m с-с = unb/e ланом
нкм. тонът урок, чс дз мс понни; 2 остир.
лометна бележки (ли ученическо простъпки).
i/nc I. co/j- 1. в сложни сачaнснu изречения гъЗ
ното, ташето: ich weiß ш/ ucUoe, - er Uai ne miu
Utsaui зная то ecнаr тъй като той мн /о нттс; 2. н
повншсти реч е оспор. след compar. особено за
избягван/ поанорвннето но als от. егкелнего:
nm lut Ueueem nie KÜcstien- als Auel гой e uе-gоöър
нито артист, отно/ното нито л-нaт: meU* -
ei/malr mchu - jr потече ог веднъж; повeнe от
всякота; 1 е ше uni - dus/.-» (« пpааmеннu
нзреченоя) като подчитинелси съюз: око ие.
остеи ано: ich laeei Uicl 11'11, du enuceet mich -
нямо go тс пусна. освен ено мс благословиш;
wlu binden (ich ci'li loe. du elegesi ucs- eie Li/U
няма до тс освободим, ано ис изпееш едва
песеи; II. adv, 1. so усилване вън въпросителни
изреченая* както е сл/д eнmoсuнe:ue мвстои-
мения е някои съюзи* кило wie* wenn, weil* da,
е след някои adv.* коте nun* so чс, о. 1ннa; де
(често непревоДимо): warum —? че защо?;
wann - че нота?; wo et/cki е* -? о къде сс е
gииил?; ние lut - loe? какво е сновало? weiß icl’s
-? че зисм ди?; wie е* - sagte както нозе тоЗ; so
sprich - че говор— 4—!; фом. Bitt du kriek? —
Ach woheu -• Да ис бн до сн бо/св? — Има си
хас!; И дума до ис стона! 2. осебсие с imper- е
подобни нзризи - тон*. следователно. тогин*
именно: sei ш/ -! тогава иска бъде! wohlig -! н
така хайде!; до бъдс гегсвс!: nif -! тогин*
хсЗл—!; н танс хайлг!; 3. дсИствитс/во. лансти-
№. з1aчHr псе пак (чесно нспpввeдшмo); so lut ше
IUm - gelungen все пик (дейснбннелте) /гу сс
уgage: 4. mотaвo; w/nn ecUon. - ucUoe око ше
бъдс. до бъдс.
eccnocU conj. udv. есе пак. при есе тевa; въпреки
това: tu glht sich slic Mühe uml kscm - nl'ht l/utly
wnudnm той полата не1ики усилия н въпреки
ново ве може до еног/e; ше ist - walr псе пик е
вярво.
D/nomicstloc * -nm L рeлиcиетнс трупа; 2.
название; 3. /еми/нрaнc-
D^i^i^i^iiiiiil' [-нп] п* -s. -е гласо/, плоизтелc/ ог
cтшecтeuтe1uо.
DeniStlä/* -сп .хим, /тcmегC;
dental adj. 1. грам. зъбен (звук: (. .л.р)! 2- меД. зо
зъби. зъбси.
D/ntfui т* -еп зъболекар бсз вн-щc образоваи-нс.
D/nudstiöc/. -сп 1. оcолтa1c: 2. леел, иcнуgсцня:
ото/ваие. тoткрнтaн— ио снел— чрез cлетни-
Drnumzil/t Н; -сп. -сп ионоечик-
Dcnunziatto/* -сп лоноеничeетне-
dcmunzf/ugm tr. ленееничс (за икт)..
Deo п. -s, -t. D/odors/t п* -е. -ш/'/ иcзоделз1m.
deodorf/mcn tr. об-тмнриcянсн; geзедорнтaм-
Dro/spray п* -е. -е дcзолopснт*cпрcН; '/tick н* -е.
-и. -ellil m* -и, -е твърд gcтеgетa1T-
D/purt/mint /g-uaттмä; твсмщ- 'Г(е)мснт] т. -и; -s
1.	ектгг; 2. отдел е учт—жд—1и—; н миниеггрег-
во; 3. ми/иcтcтетпе (в Швейцария),
Drpindcncr ['сПсП'] * -п 1. ряДко cтлс/ично
здав—с (от постройка); 2. тсниcиноет-
DcpCctCrl/ -сп рядкс лeпeщC; me1eгримс-
D/pls^uC^icgng^feiuu/U/ '—п н-лecрoфeir телегра-
фин-1 зспне-
dcpcschi/ntc tr. (c-m ctw. - - рядка н-дccрoфнлoн.
e/plse'iri ['е1т-]р’н?c'. неуместен (б-лежно. сно-
но); /ccкопоес/; бcтвкуccн-
igplömn/li adj. U1aчeвcи■
DrpUcins п* -. ---endcm крам, //aroi с паснвнс
форма — скгип/о тнснc1нe-
Dcponlet Н; -еп, -еп вноснт-н, дсповент.
Dti^t^oiif^t* -п cмcmнщe-
l/poiicncn tn. 1. влатсм; предавам но еъхтaнcннe:
2.	депозирам. давам писмени показания; Dc-
poniecungj*
Deport т* -е. -е наpл. отбив от курса.
Dcports/Ioc * '—п л-поттсн1И; принудително
нзceлвзнe; итc/сн1-.
deportiere/ tr. д-потг1TCM; нзеeлтau nт1/уд1-
тг/ио.
D/pö<iiäU; Dg^<^!^ti^i^r н, -и. -с пазител ио цe//ее-
ТИ.
Dcpotiicc pl. нърК: л-потиГ; д-позитaни цeн/ое-
нн.
Dcpositcn/cli п паричен влог.
Dipostfdrium п, -и. „.*111 сснар. хтaннлишC;
архив.
Drpoi [депо] п. -е. -е търг. 1. склад, хранилище; 2.
д-позин (пари* цвписсте): In - ucbec дотам ио
хрс/cнue: 3. депо (трамвайно, oвтoбyеноr; 4.
залог (каро/щая): 5. м\/Д. лeuо-
Dg^<^H/rncU н apтвoл- птa1cmетингекс находка
(пт-лмcни); '-tcitii — търг, тзтпнcкс зз депо¬
зит, зз заложен пт-лмeт; -w/citri н наpл.
тaтaннненнс мe/инeлuuцс-
lepp adj. фам, cлуповст-
D/pp и* -и, -и фам. обл, глупак; ахмак, будило.
l/ppcc tr. фии. мятoм-
Dcpreisitton* 'Сп 1. депресия, уг/-гe/еег; потнс-
нсmе; меланхолично състояние; 2. стопанско
23. Нгucне-öъл горски рel1ll1H; том I.

d/poiml/nen
354
депресия; 3- метеор. обност во ниско налягане;
4 астр. поножс/ис нз небсс/о тяло под
хетизонтс; & кеокр- хлът///а (особено пад
пиасте ни .морското равнище); 6. повиж-внс
нипото вз /смокр—ри тсч/осни (а катешрии
тръбицн); 7. мед. оncтaнии вз пердс.
deprimieren tr. д-nтимllтсM; пог1енсн; уг/гmи-
вам: тнeтя-
Deputft п* -s. -е 1 възнаграждение е /стурз: 2.
задължителен брой нocотc (поучител), пола/с-
шс сс тсбоmo; припадаща сс чист: sein - erfüll//
1тнтрщвсм пелз/сeмзнс ми сс робото.
Deputf/t н* -сп. -сп който получава възнаграж¬
дение е нанурз.
Deputation/ -еп лc/утсция-
deputleoen t/i изпращам (икс.) кото gc1cтam;
плeдcmзвигeл-
Depntierte(r) н* *n; -п лc1-/сm; птegетaвнтcл;
иeпутсн-
Deputiente/kammen / пордимс/т, кaмaтa;
den, die. dcs.p/. die I. без ударение art, def— mj\ n;
II.	c ударение pro/— demonstri тоя. оня; тая.
о/зи: тота. онона: dieuin uni U/n тоя н оня: das
u/d dis тона - онова; dcu unU j/c/u тоя н ени;
mein Vircu und i/u m-u Fmiundce моят бота н
оня ва пл1итгня ни: б/т und б/т —дн кой сн:
mein Vater uicl miu. laue ich mich nm ine und dem
wenlen tolllc баш* ми мс поетвгтпa дз сс
обърна към -дн косо си; deu Munn lut m/ic
Fueund тоя певcк c мой прнитeл ;разг. dn soll icu
unU j/i/T incittfshucc! дявол со взел!; ролк. dcu
Mi/с uml Wort lul/in! mзuaн тоя до държи вз
думата си!; G pl. U/n/m е. (отнася се де тщ—*
копне следни) првД eннeонmeлнн озрсчсння вз
о/ня (конно): wir imigkc/ auf dis Wohl (пие/. ile
licll u/ieu uns sein können пием за здравето вз
он1Иr конто в- нотam до бъдат между пес; 6,
пр/д иисне па б-лагорредпичеекиреД: die Stamm¬
haue dcueu von Slal bürg роионете имение io
Щснöутгопн1; 111 p-oti.p^t^s.t. G d/eeen, остар.
det, dimin (вмссто ule и ihn) н-соният. лсНинят,
ггхнии'; тяхl1OгC; му, 3, им (вън аpаsие с току-
що споменато subst. н същите изречение): он
Sonntag besuchte ums eelm Fn/uni uni dnsece
Vater h 1cдc1и ни пос-т-хс приятелят му и
бате му; Grell /ing mir ihm/* To'htru uni dcu/e
Freundin ins Tl/il/n Грето он-и- c дъщеря сн и
приятслнито 3 е тгигърз; sie tusl/n sicU mii Ihmcn
slten Kameraden und inmnn KIne/rn те се среш-
нахо със cmaтиme сн gтугзти н децата им; IV.
pron. rel- 1. кейmе; коиmо; носто, които; 2. енИ;
който: den duu /1'1/ selbst eri/hl 111. annn auch
iichr milicUen оии; който ие го c uр-жнви1 сам,
ис може до говори по него; шег. Eh/e. lem EU/c
ge/üUmt! чсст ва онотевar ио нотото подобава!:
V. pron. pers. резг- ной. mиr то. те; орон. dem und
Wort hsiren! тюма/ той дз държи ио думите си!;
Wann kommen dic Gäsin von 11/.^/? Dic
werlin euet morgen 11.1*1/1. Косо пристигат
гостите отвън? Очакван /и сдти утре; wenn dir
kommen, gelt ich foul ано те дойден, из шс си
етиgo: разг. често пейор- /uck loch, wic icu
11'1/! я то гледан кан сс смее!; ла подчертава¬
не, често 6ес првнед: len enuc M1tarbgitcr; deu ist
ausgezeichnet /опият сътрудник. o, гой е отни-
чcн: dem /roß/п B1o/ie/r lin k/nnt icl големият
рус чов-H; познавам го зз; lleueu N1/5'1, iem
habe ich ce gesagt ви тоя човек му то низах
/справо (а лицето); кино подлог ие безлични
гликелн ела подобни но тях; вместо es (бсз
превод): wie die hii/zi und eon/eut! o, кин се
святка н cътн1!; die gießt ji ucntihörlich! я виж
как сс лее нeпт-етa/но; VI. pron. imp. pl. dic =
man: jetzt hnbcn iie ine W/g li/n gesperrt! сети
пън се затворили пътя зз висим!
dluanytrui/ [-тсж1'] tr- сстср- 1. безпокоя.
обeтпокоянск!: 2. лззcтлеНвсн (реди), ризвебит'
eим-
deoeot udv, 1. но/ново. тини м/ото; е танопи
степен: in war*- tcpruuclt; dneu er kaum nulutchen
kb/nte гой беше така бит. чс сдео межcщг до
еma/c: 2 от такъв рол. т—д; тини. по тонът
начин: die SncUe - инт/Оис/, du/e ein nascU
crieditr wirU гина подемам. кстaм работата. че
дз се свърши бърже.
derartig adj, 1. '31^. полоб-H; он тоя в—д: -с
Fnüchtc никипа П1одовe: ich habn Dcus/ii/et
/ich/ uceelen нс съм виждол подобно н—ро; 2.
толкова голям, такъв; ein -et Ui/lück тонново
солямо нсщастие.
denb adj. 1. як, нт-nън; здрав (здравеняк); /сбит.
мас-всл. солиден; adv. здрсeитa; ein -tr Jung/
здравеняк uомчc: 'it Ls/Umäd/i здраво селен-
иурчс. момиче; 2. груб (ис воД* ио пипане)* но
здрав. солиден: -е Kost прости, но здраво
храна; -nt Lei/* яка, здрави, но сруб* ножа; -си
Tuch стеснино, /сбито сукно; - zuureilcn здра¬
вата сс та1aвиM; тспочвзU; посягам; 3. прям.
откровен до cтуöеc': с-е -с Ad/wont прям. ио
груб-нън отcовет: du/ wnu ein -си Stück тона
тачс беше пл-кoлc/О; множно; 4 ни/ичeH;
нcцeнтурcH; натуранев: -er Ausdruck, Witz,
Spaß нотурадс/ нтрaтr ци/ичен внH; шета; 5.
сстср- силен, голиHr суров: -eu Fro/t суров
мраз; -eu V/rwris cлуöе; остро мъмрене; 6.
матер- едрозърнест (мшнсрол)-
Derbheit f* — 1. солидност, яност. зgлaвинar
мacив1еcT; стгснотост; 2. pl.. 'еп: /pуöоcГ;
нcцeнтypноcm: -с/ esgcn говоря нeнe/тyрнее*
H1;Груöеен1-
Deob/bciz п.	стволове н то/гмн клони
Р
Der/y /дерби, лa(т)би] п* -(<), -и. опopm; дерби (в
копнея спорт)—
deonlns/(/ns) adv. ряДко* ви/— ляноса сн (за
миисло е бъДещв). с тлcмc-

355
despct/ecb
dereinsti/ adj. 1. пю-еетнешен, п(о-поеяешен; 2.
бъдещ.
deoent/eaihen, ряДко -weg/e, -willen adv. 1.
тaрсдH; порили тях; 2. тзрaдHr поради кенто-
derueeial/ adj. не/, нaкO; по '3'^ начин: en sp/ncU
dn/e mim nicUts veu/teUec kommt/ тоЗ товотcшe
по '3'^ нснн/; че ниро ва можеш— ди сс
разберс.
den/leieben adj. 1 токива. подобни; тонота нp-;
подобни леша: - 81'11/ подобни работи;
KufTe/, Kakao und - кафе, нинзо н подобни; исб
~ (mein) н тем подобни; selbst in u-u irühetten
Jugeed hatte er - nicht uemi'hl лор— е нзй-
TCH1HTГ сн мдоднин той нс бсшс вършил
подобни вето; 2. остар. кснвиmе-
Denivämis/m [*вaн-] pl. мед. тсте1aбнmcл/и cрcие-
^3.
Dekiv3/ /-ват] п, -е. -с 1. хем, дериват, произвол/о
псш-стто; 2. грам- прентвоинa иумс-
derjenige, diejenige, dasjenige, pl. di/jeeiu/n
pro/. demo/str. овя (нойно), О1OИr оиовс. ония:
Ucrjcci/г ist ulUh/lI'1; welchen zufrieUc/ ist
pсетннв е о/зи. който c иетелeи-
d/elei adj, подобни такива: такива неща.
d/omfl adj. мед. кожен.
deomale/net adv, в (Лaнaи/о) бъдеше. някога ен-
d/omal/n adv. свстр. ослар- е това врeнa; ссто
(пра разказ}.
dermal// adj. някогашен.
dermaßen, dermaßen adv. maHC, по такъв ничии.
до танава cm-ueH; толкова много.
D/omatSe /и, -е, -е лехи, и-тмamн1 (изкуствена
кожа).
d/nmäüsch adj. = ecrmnl-
Derm^l^^l^i^jUie/, —меД. дерматология.
D/k/ien Coi [иeлни- кри] пос/сд/с лунa ва
меgстз-
6/ro сстср. = de/em (demonstr-): Dero Gesi/c
Ваша милост.
d/ocbalben остар; зароди, порил— тях (= Unr/cl-
111/11).
derseibe, dieeelbe, (изеНе,pl. d/eseihen; остир-
deoselbl/e, dl/s&biige, daeseib/ge, pl. dleeelhl-
yicpron. indef- 1. cъшииm: ei/ unU li/tilbe сд—в
- сър; ich Uic immer de/tei// из съм нинсти
cтшият; не uлон-ням уö-жиc/иигa си; immru
eies uni lasselbc sp/icUen /онетя нинсти едно н
етщо: eben derselbe тъкмо той. тои/е съшият;
gs/2 lisuelbn точ/о епшоmо; 2. ролк. подобен.
съшо кото: meinc Fu/uciin hsi dnuunibi KiciU
wie ich птняme1кстa мн -ма съшито ит-хo като
м-н: 3. кинж. заместващо subst. тоН; тя, то: iie
Ki/Unn kimec. j/Ucs diutelbem /un'U// Blum/c
geнama дойдох*. всяко от тях носешс пв—тя.
d/oweil/n I. adv. между това, е топи врсмс; II.
conj. каищ- сстср. ионaто-
Deowlech m. -и, -е д—рвнщ-
de/zei/ adv. 1. сега, ззceтa; понaетоиp-н; 2.
mогoпс-
derzei/ig adj. сегаш-в; cъвтcн-н-л.
Des н, —муз. ре бсмол.
dee/.., DeS//. обс?--— D/tigfCkiloi.
Deecsten п, -s, - нещастие, беда, катастрофа.
desavouieren 1г. [-аву-] 1. дезавуирам; 2. изоста¬
вям (па произвел); DesavouIneongj/
Deeeo/euo /лcт-p■'öт]; Deser/ör m. -е, -е иcтeт-
тьор, 6—//—^
deser/leeem intr- h s иeтapтнрсн-
Dee/oelcn / 'ec игтглтнрснг-
des/ie/cben adj. i/var-j, 1. um. подобио; 2. adv, [if
също така: ich /1/ in OrUdu/y und Saubcrkeil
gewöhnt. - ertrage ich k-c Lärm свикнал съм на
рсд и н1cтеmC; о съшо тсна ве мото да по1сеим
/ннсктп шум; 3. adv. нснтвmо: er wnu eil Muin;
- ich k-c uluehem islte тови беше иовгK; нснъвто
никога ве бях внжлaл-
deehalh adv. порои— тевa; затова: ich acUte ihn -
ci'li затопи ие то уважавам; nUne - имсн/о,
mпкно тoтеeo-
Dee/deoCi н, -и, -и 1. жeнa/1—; пожелание; 2.
жгнo1O; mтрег/a к/иго
Deslge /дизОйи] я, -е. -и екинC; ноgгЛ; проект;
дссСн, мостра.
Deelgn/o /днтCНiпр] -и. — Л1тсйнcт; худож-
1-'.
dee/gnleren tn, птcип1жисн; определям (икг■r зи
дадели служба.
Desl/luIlkce -сп разочарование.
D/eImfek/Ion / -сп дезинфекция, обгттсрaтявснг■
DeeInUek/oo /и, -е, -о/еп иcтинфclнтот (специал¬
ност,)
deslmUizieo/e tri дeтинфcкц1тoм-
De^i^i^lUi^ii^e^ung/Г -еп дгзилфекн1И; обeттстстявс-
не.
DesinTorm e ttkn / -сп иcти/фотмсц1я-
Deeln//oeee/ и, -и. — /cтсии/тcрccенс/еен; бeттст-
лнниг■
dee/nteressler/ adj. 1. нeтaинmeтeеенa1; бeтрaтн1-
нгH; öeзyнсенeu: um ctw.. dsun/ ~ /—тс1/тcтcео-
noi e /p., неучаствуващ е това; 2. бcзпт1cmpсc-
mг1-
UlskгiprtY ['HB] adj. опиcснeнc/-
desclät adj. сестр. (в Другите всикоат области
сстср-) огпaи/; uгиaлcн (състояние, «ud).
Deecoucniea/iCn / -еп иeзотгa/итсниИ; обърка¬
ност. разстройство (на Държано* степснснас.
лавоД; търкания),
deecouaniel/oen tr. дcтеттснит/тсн; тстетрейнсH;
deeco/enileoen tn. оöтр'вaм-
despek/leren tr- държа сс с птe/cбр—жcнн—; /—-
поит1mгн/О; с нcзсннтoнe (към нил,)—
U/spekeierli'l adj. /—nопm1m—лeH;
iesperäi adj- оmпaиH; оöeтнсдcжиc/.
Deupöi и. -еп, -сп иccпеГ; тнтсuн/; nеннcшнк-
Detpotie * -п ('йен) иecпогетво.
deepct/ecb adj, иcеnог1чe/; леспонсни (цер* ре-

dessen
356
жии. Държано* държание).
(ене/ G от dem, pron. - nngeccbtei въпреки това,
независимо от това.
(ене///'////. -halbem -will/e adv. co/j. 1.
заради това, поради това; 2 заради косто,
поради което.
Deeeert [-серт] п. -s. -s десерт.
Dessin [десе] п. -s, -s 1 н/ист* десен, шарка; 2.
план. скица.
Deselnateuo [десинатбр] н. -s, -е —секс—* десс-
ньор.
Destillat w, -s, -е хим— дестилат.
Drst/lieitom—", -еп дестилация; дестилиране.
d/ei/liien/n t/ixuM. дестилирам.
D/siIlГl/nkolhen — хим. дестилационна реторта.
Deei/nаilcm—А -еп крайна цел, дестинация.
desto conj. толкова (по-); най-веч/ в иаибеиощея с
je, свързани е дветс с Kompan.: je schlimmer, -
e/ssro колкото по-зле, толкова по-добре; mm -
m/br толкова повече; des Kompan--.. eis: er les
(ir Bücheo (es SehriUtetrlieoe - li/beo, als er /em
peosnnlieb kammie той четеше книгите на писа¬
теля с голяма охота, още повече че го познава¬
ше лично.
Destruktion/ -еп разрушение (и ксол-)-
d/einuktlv [-ив] adj. разрушителен, разлагащ,
d/sw/g/e adv. затова, поради това.
D/ez/n(/ni М; -еп, -еп потомък.
Deszendenz /, — произход.
Desсen(enсih/cole J теория за произхода (па
вндоб/н/).
Detail н* -s, -s 1 детайл, подробност; 1^ - geben
обяснявам* подробно, навлизам в подробности;
2.	търк. Veokauf ie - продажба на дребно.
Detä/irbekicii — подробен доклад; -geschäft п 1
магазин на детайлисх; 2. и -handel — продажба
на дребно; -lend/i и търговия на дребно.
d//ailieo/n [—таИм—] tn. детайлирам, обяснявам в
подробности.
Detailpreis — цена на дребно; -projekt п подро¬
бен проект.
Detekltejr -еп детективско бюро.
D/teUi/v [-ив] л. -s, -е детектив.
Driekiivrg/ehb/cbte [-ив--]" -oom am н детективс¬
ки роман.
De/öU/ok т. -s, ...dr/m род. детектор.
D/i/o/eme л, — -/(etia, -g/mz/en физ. детергент
(нсщвснне. номолявои^о понър.хноснистс нап¬
режение пи водстО); мед, средство за почист¬
ване на рана.
Determinante / -п 1. мат- детерминанта. опреде-
лител; 2. наследствена заложба.
Deteominäntenrechnung /осни детерминантно
смятане.
Drirnmlmailcn f -еп точна дефиниция.
dei/ominatSv [-ив] adj, L определ^ен, точно
определящ; 2. категоричен.
det/rmlnleoem 1г, 1. определял, детерминирам:
dr/eomin/eot sein обусловен съм; 2 решавал
(= en/scb/l(en).
Deteomieientieit / -еп обусловеност (та валяна,
действията);.
Det/nmi/ismus н. -* — фалос. дет-е^инизъм.
Determinist — — -еп, -еп филес, деmвтоиниет.
d/testabe/a^. омразен, отвратителен; нетърпимо
лош.
Detcnai/On / -еп 1. детонация, гърмеж, пукот; 2.
.мур. дет^ониране. понижаване (фаалшово fieeue.
свсрене}—
(etcnleoen i/1 r. h 1. техн. изгърмявам, детони-
рао, избухвал, вкеплодитам; 2. муз. детони-
рао, пея фалшиво, понижавам.
(etto adv. иал'нp. = (l/o.
D/ui rn. -s, -е ролк. малка стара монета; риск—
незначително нщ.: keim/m - 1^// нямам ни
петаче, ни пукната пйрй: darum gebe icl U—е- за
това не давам пукната пара.
d/uiben adj. тълкуем, изясним, понятен, разбира¬
ем.
Deutelei f. -еп ролк. псйер, дребнаво, педантично
тълкуване, цепене на косъмт.
Demteleisee п железен клин за гвоздеи.
deuieln 1r. i/1r- h (e/w., am etw. -) дребнаво,
педантично, пресилено тълкувам; извъртам;
риза, цепя косъма: ein Kclseowcot soll mem m/cht
do/hem umd - императорската дума не бива да се
извърта.
dem/en 1. L тълкувам, обяснявам (сравнете/.
писание. текст. оmитсmвсpсmeс); гадая (съни¬
ща): etw. ricetig, falsch, sinniu - тълкувам нещо
вярно, грешно, смислено: etw. ^11/11/, übel - а.
тълкувам нщ. погрешно, неправилно; 6. тълку¬
вам, вземам нщ. в лош смисъл; alles zum B/sien
-	вземам всичко в добър смисъл, на добро; (le
St/rme - гадая по звездите; 2. einem Es/isoboen -
правя ним. уши (подегравинелно}; 3. (e-m e/w.
-) еслор. заповядвам (нкм. нщ.); II. i/tr. h (auf
etw., e-n nacb etw. -) L показвам, посочвам: mii
dem Finger - посочвам c пръст; gegen (nach)
Os/rn - соча към изток; 2. (auf etw. -) предсказ¬
вам, предвещавам: 311^ deutet auf Friede/
всичко предвещава мир; das deutet auf Regem
това предвещава дъжд.
Deuten m. -s, - 1 тълкувател, гадател; 2. показа¬
тел (пръчка. сcлиa); 3. ризг— знак, намек; удар:
ролк, e-m e-m - gebe/ давам нк.м. да разбере
(блъсвам ле).
d/uilieb adj. ясен, явен, понятен, разбираем;
првн- прям; без церемонии: ein -ео Wiek ясен
намек; das ist kien nmd - това е ясно и разбрано;
-	machen разяснявам; eine -е Sprcele rede/
изказвам се откровено, ясно; - weiden казвам
го напрало, без церемонии, не се церемоня; ео
war ziemlich - беше доста грубичък (с Думи),
Deuti/cieelt f -е/ 1. яснота, понятност: etw. mit
elieo - seg/m казвам нщ. съвсем ясно, недвус¬
357
Dia
мислено; e-m einige -ec eugic нзттoм н'M-
някои и друга нстнис. нзтeзм иикон работи
право е очитс; давам нкм. да разбере; 2 pl.
првн. /лубоcтн-
i/uiucU adj. 1. ceтнaнcнн (страни. пороДо* пле¬
мена. повлия, приказки* изиуснао* науки* оби¬
чан* носии); 1cненн: lie -е SpuacUe нeиенн(ят)
-зин; -n< G/müt немско cтрпCr нcнcкс душа; -е
D/uc/tchril тонинccнн шрифт; - gesinnt с
германско нaпионa11о чувство. съненис; die
Tmi/Uliclt Lösung diu -ec Funun мирното тaттc-
щcииe ви тгтмaне'ии въпрос; 1 риза- ясно.
разбрано. примо: 3. разг. -шг ВОт недодялан
човгк; len -е Mlclci нсмсннят Михен (бнтса
сбрал пи германецо наивник* сстиф)—.
Druiuch п. (рядко) -е. — обикне«- i/var. 6сз чл/и;
1. нгменн1 език: auf - ви немсни, - epuшehem
говотя нсмски; ein gutes - хубав нгиени ези';
sich n-s unten -(<) befleißigen cтoрoи сс да
говоря хубав иемсни език: 2. ролк. яеeHr разб¬
рал език, du veuutiUtt woll ni'hr mehr - ни май
ве иексщ до вземеш от дума?; mir c-m - undee
cовели с шик: ясно, рзтбтс/е; c—р1отно; niw. auf
yul - saucn нзрaзивинr незтам im. по н—ucкн;
unf gut - un/agt назово ва прост, ясен н—иеки
—тнн-
DcutscCiamectki/cr и aн-pикa/cп от немски
птоитхед-
eeults:hameriauntthh adj, отнасяш се до нcмнигc
е Америка; обичв. icuttch-ümerikümisch (ст-
Д/лне) ccтк1aнО'Cнгpикснеки-
DcuiucUc п. -п, — н-мcнниm език: uue lem -сс
üUe/uetzen превеждам он нcмcни-
Deutschlr) m-j; -с, -п тсрмсн-ц. ccрuснкс-
leutuchnie intr— h иoлaднрaи c вемшиистс ен-
icufucUee tr. b превеждам ви /-мcки: 2. nенcмн'
вам.
Diufuciceirctu/r н ccрмaнефоö; гeрмouеcиcн.
eeutt'hecucln adj. очнснсв от немци (крий*
област);.
D/uttchheit f — нсмтина. тсрмсвщ/н^а.
Deutschler/ec pl. исн. тнцсти от mcнго/екия
ердcн-
Deutsch kunlc /, -сп уп-ниc зз серманскатс култу¬
ра Н Ö-T.
Druttchliiy и* -е. -е който са приви из нcн-й-
D/ut<clU/mclttcr и* ист- /лоемсйcт-т па meвте/е-
ния отдcн: -orUcnsriittcr — рицар ог m-вне/е-
кии елиeн-
i/utschsp 1*1'11/ adj. 1. /cuено-тич-H; 1cнcноc1C'
сев, гcрмс/от1се-H; имаш немския зи нстcт-1
език: -е Gebiete област— с гевот-шо немски
език нзеc1cниc: 2. по немски език, /in -ct Buch
нвн/с иа немски сзи'.
irut^^l^i^t^rs'lll'h adj, 1-мекоетиконcн: U/n -е
U/i/rTi'li обучени— по 1cне'и -тик-
ecultchstämmly adj. он /cрuсlнcн1 проитход-
Drutschtum п* -е. — L н-мрина, германско
етшiоеm; 2 1—^—!—, т-тмзuцumc: du/ - im
Auulacl. In der W/li h^i^hhu гcлмс1пи н чужби¬
на ви свети.
Deutschtümelei * -еп псйор- ирсн- meвгеншииar
ceрuouшиuo-
Dn^tt^'^ti^i^l^cir н. -и. - mcвтоненсн-
D/uttchverderb/r и, -s - 1. говорсш лзтeoлci
нсмснн -тнн; 2. нсмсц, итепoнoвoш ез—на сн.
Drutung/, -сп mплнутaн-; обяснеи—е: ullculil -ел
unreuwoufcm подложел из разл— нънкувaния-
Dr Valvation /дспюнта-] * -сп ииеш- gcвaдвaпнИr
смъкване, обcзнe1'a во молетва ено3/еет (от
Държавата)—
Deviation /4^1-] * -сп мср. овснр- воен- дстна- ш
ция (ни магнитна стрелки. на зн/зДо* сnиpяД):
отклоняване. отбиване ог пътя.
Devtse ['Bi'] * -п 1. девиз; ръководно 1aчзде; 2.
pl. наpг1.чнкп1e платежно cр-gcmве»
Dcvis/e [-ни'] pl, чужди платежни средство,
валута.
Dcvisen/bewirt/chaTtu// [-hh-J f скот- контролна
система иа чужди платежни cтcgcнвo; -Eufut-
uung икон. контрол иа девизите; -untcrärt п
наpЛ; валутна следни; -Is/Uri — нът/ов1и с
вaнутa: -scitc/cr и ризк. спекулс/т с тадуна;
-stock — икон. валутни резервиpl,; -vnm/rlu н
икон тър/отня с налут/н ерagcmвс: -zwaiyt-
flrt<h1ufi tcнcтeнo иа валутни о/тсн1пcнни-
d/vöt (-вот] adj. «е/, пейор— 1. уcол/иисB; тaбелc-
пев; 2. [нинcмcрнеr птecтетe/О; външно] лобо-
жe/-
Dcvo/ion /-ео-]/ -сп 1. /aбoжнич-екC; пт1mпотc-
иа тeниlгнотноет: 2. рсбол-пне. утод/lичеетно;
3.	набожност. cн1рeноcT; бнсгоcонc/и-: при¬
миреност.
D/votiocliicc (-но^ pl. щърк— предмети. булещи
набожност (т иитолииине мс.:umaпни броени¬
ца* икони е сoд—).
Dez и* -ее. -е фии. шск. нспацн/с (зи кюва)-
Dez/ct н- -е, -е десятък (Данък}.
Dezem/er т* -и. — иeкcмвти-
D/zennium п, -и. -.-n1enn/c- дeceнинcmиe: десетго-
И1Щ/1/C-
lez/nf adj. 1. порядъчен. целомъдрен; блaгептЗ'
питс/, блalтеприлмчe/: подобснеш; 2. 'анти¬
чен. иснинетсн; фин; 3. сдържи/. /e1oтрanч1B;
И1cкт-тcн: -е Musik тихо. /eнсmрauннвa музи¬
ки; -/< ParfUm 1знекaH; фин парфюм.
Drzigrimm п* -е, -е иeнигрaм-
iczimii adj. дeceтннeн-
Dlzimäl//mnhh и* лесет—чн* дроб: -muß и десс-
нич/с мяр'с: -нпа/с * дcциuс1- geеeп-пн1
незви; -eil! /мат. лес-тнчно чиcло-
Drzime f -п дтvт» geннмa (кана тон е аннернал}-
di»»», иту: dlmorph-
(1„ / вмпоme dis прсд 1ик'ен съгласни риз—;
l1/'cг■Uicuec-
Dln п, -и. -е cпнрaнeно диanотитип-

Dlabe/es
358
Dlah/tee m мвд. диaбcт-
Dlab/tik/n m* -s. - Л1aбeт1H-
DiahetiUerkost*^Г^1-т^и^ч^иа храни зи диабетици,
(/aboi/sci adj. ляво/скн. И1сболниcн; сотининС'
ки.
Diad/m л. -е, -с диадеми, норенс-
Dlagnnee / -п мвд. gисcно1т; -Zentrum п диаг¬
ностичен пcнттр.
(/agncst/сIenen tn. мед. поставям. определям ди-
aт1оззтю-
(/a/cnal adj. 1. мат. Д1C/е/aнc/; 2. adv. роск-
о■гторе'етгот-; бeглеr повърхностно.
Dla/cnal п* *(eru; -е текст* cтетс mткс/; диacонaн-
D/agcnäle/ -п мат лиаcонaн-
D/aucnäl/scin/t/ — нос тaзрeт: -vekhced и стр—
крпеmеcс/ mухнер-Л-
D/a/oCmm н, *(l)u; -а L лнстрсмс; 2 бол—
/апрсчна сх-ма на цвят; ’. фиксирано положе¬
ни— е шах.
Dlakcn m. '//-ее, '//-еп; DiäUcnue и* - ---könl
щърк. ляко/-
D/akcnleee f- -е; D/akcn/ss/n / -пес мн1еccтлнar
иcд1Ц1некс болниинa сестри у птонcегснтинc-
(/akolilsci adj. ризJ1HЧHTcлe/-
Dlalekt и* -s. -е 4-0/-'!. нaтaннe; говот-
DiclektiU", -е, — диалектика: die - ic len Nutur
диалектиката е плнролamт; msteulnllutiu'he -
материонистичнс диалектики (на Маркс—Ле-
шии)-
(iclekt/eh1 adj, 1 диалектен (говор}; 2. диалекти-
нc/: -сг Mütcmlüiiumuu лианектичссни мютерна-
1ИЗПM-
Dieiö/ т* '(е)/. -е диалог.
ililo/itci adj. лнтнег1чeHr нито тoзтоторr пъп
форми ио тaттонет-
dlaic//sl/oen 1/1 нзнасом е тю1готернC; диалог-ч'
ва фермa-
Diaiyss// -еп gнaннтс-
D/amämt н* -сп, -сп I. лиaнa1т: schwanze-ec
тш-щс; 2. псч. дисмант (шрифт).
(/emfeiee adj. диамантен: —е Hocre/it диаманте¬
но cтиmбa-
Dlememiin д, -е лисua/mи/ (ли точела. ли изл-^^и-
нане ши Диаманти а (р,}.
DiamäntZsehnlUt/печ. - Diamant,
(/amäntscbwaoс adj- a/н1И1ево чcтне.
D/emCntspet н миипр. котунД-
Diameteo и* -s, - сстср- диаметър.
diametral adj, днaucmрaлcHr - iciucucege/etzi
лнoнeнрздно илоmивопо1ожcн-
dlamrtolsei adj. днсм-трнчeн-
DIаpceCn /-ö] m* п* -e, -uZ-öneн/ут- 1. кoмcтген: 2.
рcгнcттр io еттзн: 3. днaпaтен»
Diaplrä/mc h. -s. . .mcc 1. инат- диафрагма; 2.
фон— бдсида; 3. /шуплеста] рaтgeннтeл1o стена
/между лес течност—]
Diapositiv [-ин] н. -е, -е фет. лиaпетнтиn-
Dlä/Ctc * -п L тзтgeн1о пронт1аcи1e ва съседни
тласни, днeтcтa ^11/1/1. nsiv); 2. поен, пcтурс:
Зммпд- тззктcтзнe ви кръвоносен съд.
Diärium п* -е. --.r1cn 1 бележник; 2- нeтнонз
mcmрaдкa-
Diaгk0en/" -п мпД- gнсрня-
D/asköp п* *(e)tr -е днисноп (проеициопен 000¬
Diät* днетс: - hüllen uaти gиcтa: uU - umstellen
мед, поcтaвим ва диста, ва тcж1м; е-с -
scoul/e/; Youtehuci/eg; 11111111/. предписвам
диета; cпaтнсUr иззи диста; - ic/cn храня се
gиcmнчно-
D/ätär /и, -(е^, -е надничар.
Diäten pl. лн-н/и пари (нс Депутати* преДстс-
бн—сло).
Diätetik / -сп g-aHiKe, неука зз здравословното
хрсиcнc-
(/aton/sih adj. муз. ииттол—чен (1/1. cinoms-
tite1); -е Toil/ii/n обикновена тима (иожорпа
ало мииьорие)-
Dibbelmaschine/c/n.-c-w. днö-невa мaшннa;
dibbeln 1г. сел.-ст. сея п слезли (картофи* бсб*
цвекле)-
diebi I. adj- 1. тъст. плътен (мъгла* тpaонилcк-
кoои; перушина* населени/* оюсс* гъмжило);
чест: -tr Kimm чест требен; - /cUueiben пиша
сбито; die Reihen - nib/nei/n/deu stellen с^сгя-
тзи р-л-ците; - bnhnaut обрасъл ттcmо с носо,
пълна. -ns Fcli кожа с /тcma 'ез1нс: - g/dnäigi
тъст (навалица* зрители); - ucscriosscn еттеm-1
(реДебв* рвДищи); - v/rräcgt с плътни затссн
(прслсрщи); Uic -nut/ Nacht нюй-тъмнота лош; -
nm - sitzen седим плътно един до друг; 2.
плътси, 1cптемокa-м (плен* зиввсо* воал* обув¬
ки); die Femstnm schließt ci'il - прозорецът ис сс
зaтнaти П1ттно: II. adv, L /cuеcлcдcттcне;
много (съвсем) близо: - ас unserem Haus до
еouзтa ни нтpo; - um Rselc die AbynucUes
utihnn стоя в* крси вз пропастта; ein waren -
llcten dcm Fnimde те следваха /-итиятc1и по
uemнтc; 2. нъкне; точ/о (преДи* сл/d): си ist-vou
der Prüfung тоЗ c тъкмо пред изпнт.
Diclic * -n 1. плътност, /тетотс; ненпсктноcTr
сбитост; 2. нcпрон1цсcмоcm; нeпромексeмоcт.
Dlebte/een и уред зс тaпущнaн- вз пукнатини (с
коноп* кълчища),
D/ehte/ri f -сп првлр. = Dle1leuci-
dieetein 1/1/1 h tn. презр. cтнхоплcтетвувсм-
61'1/1/1 tr. 1. уплтгиятaH; илoвя нщ. 1cптопуенс*
що, нcпронекс-ме (кораб. 6ъчни* покров};
тюиущвсм (фуги); 2. c/тетивaм-
(iebie/2 I. tri 1. mтори; cтни1явим (псеточио
произведение); 2. раза. нтннелян (обикновено:
erdichten), фантазирам; II. i/1r- h естер- suf
niw. - uml uiccen тзмнc1ям; кроя нш»: uuf niw. -
und tuscrten сгрсмя се, бленувам. иcнmaя;
копнея по нp-: Dichte/ und 7*1'1/11 иомиели н
желанияpl, стремежиpl,

359
(/ekmaeien
Dlebien m- -s, - поет; пр/н— мечтател: ein geekö/teu
-	поет-лауреат.
Dieiten/cUedemie f литературна академия; -be¬
ruf m поетично призвание; -feueo н творчески
жар, плам; -fing m поетичен, творчески полет;
-Uüost — велик поет; Гьоте; —gäbe f поетически
дар, талант; -и^е/И н поетически дух, дух на
поет..
Dlcbien/i/ 'Сп ролк- пейор. етни1ит-лcmво.
(/ciierieeb adj. поетически, uоcmичcн: -пгGeduc¬
kt поетична нд-и: -е SpuicUi, Ain* uеcтннc/
език, поетична жилка -е Freiheit поетическа
волноет-
D/chter/kncft f по-гнн1a; творческа еuоеебноcг;
-Urc/z — венсн, сдото ио поет; '-||<ис/У нcт—i—
вз собствен— творения от иоeт-
Di'ltgullgu /л. -е. -е пейор— стихоплет.
11'11/™ 1н1г. h ппйор. cтнхоилeтcтнувсм-
D/ceier/rose поен, Пегос; -sceule/1nитepaгутис
шнола; -’wcri п mтотeни-; cc1m-нп1я вз пост,
d/ehthaieen* intr- h 1гнЬ. раза, иaти тa31a-
DichtheiS, Dichtigkeit / -еп = Dlci/e.
D/citiukeitemeseeo m /ъс том-р, дсвсиметър.
Dichtkun<l/nо-тич/о иткуетвО; пеcзни-
Dieitun/1 / -сп 1 по-тия; 2. поетични mветбa:
поема; стихотворение.
Dicbtung3/ -еп уп1пнuявзнe; тaI1ущвснe (с коноп,
кълчища* .мутaма}: уи1ът1иmeл-
Dlehtui/t/uluir '/аИипп/тид. род иоeтни: -ring
—	лехи— уплътн-тенс/ пръстен; -schrlbt *
нехн. уплътнитс/нс шиЗбз: плaети/a; -stolf и
уплътнител (уплътнително материя: муша¬
ма. лак. кълчища}: —не/у — кълчиш* зи уп/ът-
1^*1-.
DiebtwenU п поcгин/е тнотe11e.
dick adj. 1. дебел; прст. /-чуветвнг■cлc/: -шг
Baum. 611'1. -cs Buch дебело дърто, солям
кер-Hr дебели кви/с; zwei Fi//// - дсбсл дни
пръста (мярка), ра?К:1 nie -ши 8ehndei дебс/з
снето фам ш-с -еп Kopf hüben -мом тежки
трижн; i'C -сп ЗсГП6с1 Unbec cноeнтснeш
уnот1T; тттрgоc1aт съм; -с Ohncc hs/ic нсдо-
нутaм: фим. eie -cu Frll haUnc дсбсдз ми е
ножaтa; нeнувcmпиmeлe/ съм (за упреци}: 2.
тъст: -ши Brei гъста наши; -е Milcl вни кисело
мляко; -ш< Bin/ тъста кръв; -шг wcnUcn c/ъеги-
там сс; еъcнтвaм сс; станем uо*g-öcл: -с Luft
тежък въздух, дущ/a атмосфера; фам. ce lei -е
Lull нин-гното. напечено, опасно (е); «сми.
перлашсне ва артилерията;разг. ше - lliier den
Ohne/ hibec н/оге съм чул н видян. еmлaкa/
съм; голям хиmр-н cтм: -с Fueunitchaft 1нтнu-
не» задушевно пр1иm-нcтпо; die Gu1cehit'1c
uitzl bei ilm niclt eo - по трънки той вс е
mелневс с-лен, ле то биво твърде; iunch - und
dünn през не1пн1 пътища, отвсякъде; mii e-m
Uu/ci - und düii tnhnn следвам нкг. нстеиктд-;
праз пода н от^>/; du/ -е Emde komm/ euch вий'
/едимстa нeплиитнеcm; лошото -два т-uървс:
пеел, Blut ist -tu nlu Wne/er кръвта вода не
става; 3. от-кт1; подут (бузи, жлеза): 4. син (Оо
гутa); фам. sich - шеесс нaгтuкпaм; ладънвом
се; Ich UnUc iln - дойде мн до тущс; той мн
омръзне; 5. обилен, е содемн количества. н
ге1иuo стспел. ботam: adv. твърде: U -еп
Stmöm/i н обилни погонн: фим, niw. - iaben
нмам е -зобин-а -с Geller haben рила пoтн с
допстo: ein -er Baue/ ботст селянин. селски туз;
-с Töne /1(11, (sich) - mneUlmr - tun перя се.
валувом се; 6. бременно (жеиа); прасне (сви¬
ня); тедло (крона): фам е-п ~еп Bauch bekoin-,
men надутем норемо (забременявам): - w/mlec
стона прасне (so свеня') - fuiiemm охранвам.
угеявсм-
d/ek/bece/g, -bäckl/ adj. бузест; -bändig adjl
обемист, в дебел том, ий дебели томове (иншги).
D/ekbaueb траел, шишко, шкембелия.
d/ckhcuch/g, d/ckbäuel/g adj. 1. коремест; 2.
гулбвет (шише).
D/eebein п 1. бедро ва прасе; 2. д—бслокран
(човпи* животна).
(lckhlütig adjl öch-h, нс/ин. мптт-лиB; флешизти-
н-н-
D/ck(anm н снет- дебело чeлто.
dicke adj. adv. фем— ебл. 1 обилен; 1м/ото: is -
Usbrc а, -мом ию/о пори: 6. син съм (ни uш-r;
eicU mir е/н. - /ис хваля се, пcтна сс. фанфарон-
cmвутси с /р.; 2. еж. Uic/ 1: ш/ kommt - лaбеmaгa
став* дcб—1O-
D/eee(o) mj -1, -п фом geödaii. g-öeiu/a.
D/cke — j; -n 1 дебелина (на дърто* Дъска): 2.
нотпунe/m/оеH;Гaтг- щ1щк*aвоcm: in Ule - ficl-
eem реста но широчина: Z тъенотс (зс теч¬
ност). 3. модел на слинена фелмa-
diekee I. tr. еттcmивзм (супа); nел'тссензк (мля¬
ко): II- intn— s еттетявoн ее-
Dlek(eo)hien п- -u, - интимно шег. л—бcнaнчо-
dlck(e)iun* re/l. = Ulcein/.
d/ckrTellig adjl фом. лебенoнож- безчувствен:
'етсвоеъриcчcн; —Hüssly adj. тъст (зи течнос¬
ти}.
Dickhäuter m. -e. - 1. pl. зоо.л. лебслокожи
бетсйllинн (о1сn- носорог* хипопотам* нсdpoс-
рсД}: 2iшег. дебел онож (зо безчувствен ксриво-
сърДечен човек).
dickbäut/g«^/. _ llceT/illu.
D/ik/cii п, '(е)/. -е ттcнслс'; ттетсн*-
D/ckUcpU и 1. твттgо/лсвeЦ; л—беле/лсвeц; 2,
сеел. кефал (Squsllus 'ephulutr; 3. сеел— вил
х—епетии (пеперуди) (HespcTia. сем—)—
d/hUieib/g adj, обемист (нuнгсr; нотпунe/m—/
(повeк).
eihkfiih1 adj. 1. склонен към итннe—нc; дебени-
чпH; nъл/1чпк; 2. cьеннигн; -köpflu adf. нпът-
догдст.
dlcUmacien rejl- irnb— ризк. рO1пелсгсн се.

d/ckmäulig
360
Uicamäuliu adj, дcбeлобътнeет -
Dl'/milcl h вил кисело мляно.
Dickfti'k m фим, шск, дебелашко; —Schnäbel pl-
леел— деб—лон/юнгсн- птици (клас).
llck/tiu/iy adj. ттn; с/упов.
Di'kiueu н* -е. - фам. самохвалко.
Uicklui* i/tr- h t/nb фом. ппйор- caнохвтнеmву'
тин; фaнфapolиcтвувaмr nрикa1вau но eдте:
иcлчс се.
Dl'ku/y * 'Ch L ттcm<a1сн; ттетск; 1 младо
насажд—нис пъп ниеокеетьöленa сора.
Dl'afansi н (фом— пейер- 1. шксмбс/ия; 2. туз
Dickzi/kti — специане/ пергел (so измервана на
обло лечи).
DiUSIktia j- 'еп дидактика.
iliUktitcl adj. лнискmнчe/; поучн^meнc/-
iId/iiÜm(i/t) i/tr. ниту-миту (като цигулка);
ИЮН'ЛЮН'ИЮ/ (коте гаИДа, клирепет)—
Dl/b и, -(с)<, -е 1. ктa4—ЦrT>нз/. хайдутин; 2. llзcaт
во ^—1; изгорян фитил; 3. ссп.-ст. пич (u?dан-
ко; uзpиснаи}-
dlibec int/i h ряДко 'тсg3; сссбене лов. браконер-
еттутaм-
Dtcb/uti * -сп ролк. пейер. кражба; мошeннчeеT'
те: 2. нтслливееm-
Dfebc<»». вж. Dtlhu---
dlebeusicher adj. cитутeHr запазен от нтagцИ;
dl/bltch adj. 1. ктaдннв (сврака)- грсблин. бав-
линсни; 1-разк- ент1Tr тсен; Ъ-риза— телям: adv.
твърде uнегОr ужасно: -ши Spaß голям джум-
буш; eich - ineuen ужасно се рagтaм: — /ult
ужасно енуge1о-
Dicbs/beileC* -Unüi f прелр. бавде он крални;
хайдушко котило; -l пи mrc — еmеcнeи иaнeп от
обссеи 'тсgeц (кане талисман}; -uceell/. -gg-
cö/ue — съучастник п кражба; „схпспи/“: pl,
крални; -gr/uindel; 'Uclit/iem п фом, псйор.
паплач ог крални; '/lück п и-заслужело щас¬
тие; -gut п крале/и пеш— pl; -liilwrrk п
хайдутлук; -111111* н ук^^и^в^ст^—л вз 'лсgцИ; из
крадели предмети; -löllr f -erst п свъртали¬
те иа нраицн; -lulrcni f юпишки фенер; хай¬
душки фенер; -pick п ризк. вж. -/rtlnerl;
-schlüssel — uелuрaвc1 ключ; щиeтц-
Dlcbt<punhre f тисшкн жaрге/-
Dt/bttshi н кражба; открадвано шш.: /1111'11/,
schweren (quslirizirrt/u) - обикновено кражба.
кпаннфнцирава кражба: е-с - biucUce извърш¬
вам кражба: - mir Eii/ruch кражба с взлом;
Eigentum ist - еобеmтe1оcmга с нтoжöЮ-
Dt/bstm/t'h — = Diebutüri-
Dt/buvolk п крални. aиaщн pl-
Df/le1 *. -с 1. ^4; 2. дъска (ла под): -а lignc
слисам ^4. снатам лющ—мc; 1 тапии; 4.
хoлиoи-
D1/1/2 L кериgор. аитрс. в—сннбюл. хол: 2
дансинг (в рестсронт* бор)* бор.
itclgetnt^<hh adj. ел. нто1a/орe1; нeиpоиуcксp
eлellнгрнчcетво-
dlclcn 1/. снр. поеmспямr ново под.
Di/Iunu/, -сп дъсчен! под, парк—т.
Dlcme/. -п сeл:-он. купен, копа (снопи. слиио)—.
il/ctcn tr. С/л.-СН— UTИTЯ ио копи (жило, СлОМО-
а/uс)—
liemec 1н1г. h основна значение cнужс: 1. (/'m. е-с
81'11 -) служи (ис иироДо се* ни Държаното*
истината* сприбвД.линестта* ни .мамена}: len
Lüeten - отдал съм сс во страстите си; 2. ио
служби съм, служи като чиновник. С1yж1гeд:
слугувам: seit 20 Jar*cc - ио служба съм от 20
теgнин: als Krankenpflegerin - служи като
бодноследачкс; 3. служи тъп воЗсната; служи
вой/ин; войник съм: beim Mlllläu - служа тъп
войската; von бе* Pike uml - служи он прост
войник; 4. (предимно ли пвща} nie, zu ctw. -
служи (за закрила* образец* замяна* кило
преДупрежДение); употребява сс зз нщ.: eum
Schmuck, zur Zi/rUr - служи за украси;ролк, c-m
ule Sprumgbueti - поелужвсм ннн- като тромп-
/1/; & пометем, услужеим: c-m mit ctw. -
уе1ужвсн ннu- с вр.; womit kani ich Ihcen -?;
както жeдиamc?: с конно не/a ие тн уелужa?:
пърк- lumir köic/n wir lelUir nicll - зз съжале¬
ние нямаме такива стока; zu -1 иа тaщи
заповед.’; зauовидайmer ве мото дн до в— ус/у-
жa?: lamit ist mir li'll /cdi/ct тото ие ми е
нужно. с нова ва мота да си послужи; die diict
zur SucUn топи е уueетнО; падecтоблoзнеr
ие1cтно с е С1унoи: 6. c-m uuf ctw. - дотам
оmтонот нкм.; mir /icicic* Münze - оmидaщaм
със етщоте»
Dt/ner m* -e. - 1. ряДко прислужник, слуга. н
преи-: сониp- (кино учтиа изрил н писмо ich
bin. '1*11/ibe Iln cr/elbsnntee- етмr еcтинaн тащ
прсдин слуга. 2. служител: ряДко - nm Wonie; -
des göttliche/ Wortee. die Volkes. lie Siunics
божи С1ужиmeл; служител иа нaреgar ва държа¬
ната; псйор- - des Bauches чревоугодник; 3.
рсзк, (детски плик) поклон: с-с - machec uлaти
uонло/; 4. бе* stumme - мсеички зи сервнриие;
закачалка зс gрeхн-
Dlen/oanzug н днтрeи-
Dl/nenei/ -еп Х.рслк— псйор. прекадено н1aии1Cr
uного мгтели pl,; 1aкcйнннecтпОr тaбo1euнe: 2.
слуги, птиcлугa; 13'——.
d//neobafi. diemeolsci, dl/meolieb adjl 1. като
с/у/с, слуг-вски; 2. првзр, робски. рaбо1eиe1;
лaнe3екн-
Di/een/kield п = -асеи/.
(temeoe 1/1/- h псйор- ирaти покло11; мстаин;
првзр. държа се рабснн. тaбелcпuннa-
Di/e/ksebeft / -еп рядкс 1. лонoщнa пт1cлутс
(събор—)* слуги pl.; 2. поножевне ва слуга;
робство.
DIen/oeoacb/"лиeлeи»
dl/nlice adj, подходят. пe1eеъобрaтeн: ио1eтei;

361
Dirnstto/Ucn/y
годен; g-m-srlc съм полазел ннн-: is kömete Ulu
-	sric това би мосло из нн едезс е лабоmar ди тн
бъда от по1зи: wecc Sin ш/ für - c/icUien ако со
измирате за подходящо. пeлeеъобрюз1е-
Dlrcst m, -(е)/. -е основно зниченее служба. 1.
служба. рaбоmo: - /1'111, nniueiem търся служ¬
ба, иоеmъинтм ва служба; bei c-m In /dec] -
tuetem постъпвам ле служби при икт.; uue dem -
entinetec weudim бивам унол/cн: Im - (ic 'С/)
siehnc съм ва служба; uußn - (а. D.) sein
пенсиовирсн cтн; е оставки cпu: sich 1/ dem - е¬
т SncUe stellen поставям се е служби мс едва
наузо wo still е/ im -? къде е ви служба?;
außerhalb ins -nt е извънслужебно тлcнe: die
Füße '1*811/11 mir dim - краката не ма държах*
uотeчC; илecтoнсхa да мн снужст;рюзс. sich vom
-	drücken кли/ча ог робота; 2. веeн/a служби:
ein ^^^^ffti zii Untcnofifefrm im - действуващ
офицер, подофицер; -с nehmen поcгтпнсн во
военна служба; Geienni а. D. (außen Di/ctO
зтпзс—в сглерсл; носи, фам, - kiopp/i служа
кото службсш (.механично е бездушно); поел; -
lut - und Schenps lut Scheipt служба—елужöa;
дружба—дружба; 3. - Usbec дежурен съм; icu
KUmm/Tlrur, Offizier. Adjutn/i, Unteroffizier vom
-	иeжутннит 'aмeтхeт; офипeр; адютант, поло-
фипcл: 4. услуса: e-m n-c - 1/1/111, erweieen
провя /км. уснутс; ich eiiUc eu Ihnen -cc съм из
вашите услуги!; wat stehl zu [lin/i] -cc? какво
обнчamer жсдоете? deu Mnnici int mir gute -r
палтото мн послужи н/еcе; - nm Kunlei
обслужване ви нд-ент—люти; 5. служба (кото
оттaiнтнрснa цялост) (жe1eтоnъmнCr тълдухоп-
лoтитcд1C; трсиеnотгнa; ти/оно); 6. щърк. ли¬
тургия. богослужение; 7. орхил. кононкс ва
cот1пcени стълб; 8. ест— пони/ноеm-
Dici^^/tihlcil п жп. служебно купе; -nbz/ici/c п
оmдиннmeлeн знак за служебен чн/, положение
(особено у военните).
DIemtint m. -е, -е тгет/1н: /dei] - über е meиeниe
ие тнетникс: н—1—я вгет/ик-
Dlectinuab/cd то. -и, -с вторник вечер; тн -
вторник вечерта; um d-m - готи вторник вeнeр-
'0; n-е —/ си—н вторник вeнeртo.-
61/1511/11/11/, ll/cuis/s abrndtu^'. всеки nтет-
/ин есчертз.
Dicnst/altcr п 1. прослужени /Одинн. cтстщ1/ет-
то; трудов стаж; 1 «е/н, пр1тнпнa възраст;
-nnyrl'/rchcii f служебна лaöеmз: -nntchlutt
и служебен телефон; -ncirl/t — постъпване ва
служби; -ucwcifiind/служеб/о прeипиcaни—;
ниредба; инструкция по службата; -nczuy н
служебно. ежедневно униформи. служебна дре¬
ха 'Uufwüdeuenlst'iäiguu/g птeлcнaвиmcл-
H-, KОUCHИ1рОПЪПH1 ПарИ.
Uitcst/sr adj. 1. uокетcн; нсл- подвластен. за¬
дължен до работи	задължен зз феодонии
тегоби: c-m - eein подвластен етмr служа /кu-;
-	micr/c nодниняпзм; 2. услужлив; 'iu Geist
ризк. шск. слуга, донaщнa пемощннпa-
Dic/stbarkrii * -сс 1. подчиненост, покериеcm:
поти/нееm: робство, и^; 2. юр. ceртнтут-
ilrnttU/ftisucn adj. услужлив; готов зз услуги;
-bc/cii adj, услужлив: -е Apori/kc и—жулнa
aптeки-
Dirntit/bcrciischaft f1. уcлуж11тоеm; гетов/еег зи
услуги; 2. дежурство; .-/et'hädiyullg/повре¬
да, изринятсие при нтuълнeннe из службите;
-brtrirh и служебна оргaн1тсция; орcaнитс-
ц—я из cнужбamз: -~/rzö/c pl. тсплзтз; -boizcn
-	псйор. фим. фараш (ли слукинч/)- -Uote н
сстср— домашен прислужник; '-hot/ikluttcl —
слуги/скн клюки; -hucl п с/уж-бна. тлулонс
книжна; -nid — елужeö/с клетва -111// и
усъри—е е рaбоmзтa-
Uicitteifriy adj- усърден. ревносте/ е cлужбaгa-
Dlrds/tlt/aommcn п тсидзmа; -nnlll^i^r^t’/- нлe-
иcнно унелнявзнe; отстранен-с от служба;
утолвенне (коте наказание}* '/ntlsttuiy *'
увол/явaнCr упеннc/иe: -cilsrizui// - уно/н—-
н—с н н/тгреса нз службите.
li/cutf/ry/b/c adj, прелин н службата. отдаден вз
службата; -fälly adj. веси, соден за служба;
TCu/iy adj. услужлив.
Dlrc^tii^i/^l^j^l^t^ll^,/, - ус/уж/ивосн.
Uircttfurt adj. 1. свободен ог служби; 2 оси.
свободен от тегоби. nопннноcг-
Dt/cutf/iny н нтлнзан—; хедe/e; обикаляно по
служба; -gchcr — рсбеmеgaтe1: -/*cicimii< п
служебни тaйнa: -ugloussm — подчинение н
елужбama: -g/ul н И1H; ров/ (я службата)
аосн- ^311—.
dl/i<ira/icd adj. иcжутeн (офицер, лекар): -с
Apotheke geжутнa; отпорело сптe'C-
Dtrist/herr и 1. nо-П1ещс ннетс/ния; 2. /ееnо-
дст: -lerrscluTt * гоеnоисти pl- (на прислуж¬
ница); -jaln п преелужeна солили; Meitlu/y *
1.	ус/уто (и нонунс1нC; обpecmнcнar; 2. 1тпгн-
невие ви повинност; -iiei<lniu<komhiiii п
коuбинсT; нонплcне за битови уенут1-
6111/(11'1 adj, служебен: im -сс Venechm при. н
службата; -ct Schnii/em служебно писмо; in
-е/ An/ilc/cch/it/d по снужеб/с лаботa; cn lut
-	vcnii/den/ той е служебно възпрепятствуван;
раза, c-m - kommen държа сс с /кг.. пеерepсм
нкг. хладно, служебно.
Dt/ctttIbhc — служебно възнаграждение, тзпдa-
тс; --mäicicn п пт1енуж/1цC; енyг1/че; ио-
мсщнс поношнинс; -mann — 1. (Pb-mscncn)
осн— тасол; 2. (pl) —mäi/cтr птeноcвзн: изпъл¬
няваш потъчe/ии; хоп; 3. (pl— '1111') пр1енутC;
прислужници; -~müidscisfi - f1. посолитеpl.; 2.
птe/оcнсчигc; холовете pl,;, -•murkШ-bcлужcöис
пошeнекa мюрню (са учреждения); -müZc f
cнужeб/C; формено фуражна -Obilcucniril - f
служебно задължение; -Ond/uiy * служебен
Dtrnse/pfcngl/
362
птaн1лuиlк; --pfgccly m задатък, пей при тнта-
житснe на птиенутa: -piliCll / nов1//оет (в
военни)—
i1l/stpflth1tly adj. 1. подлежащ вз посвиа. труло-
тс повии/ост; 2. задължен с пот1//оети-
Dicntt/ranm и служебно помере/И!—, бюро. ка¬
бинет. кс/цeлaтня; -reist/служебни конснД1•
^'0; -rock н с/ужеб/а дреха; мунл1т; -sa-
'Ue /1. служебна робота; 2. служебно писмо;
-/pultze/шег. фориш (з/ слугипче}; -stiilr /1.
унтeжл—/и—; елужöс: 2. служебни инстанция;
-siiliu/u - /1. служебно положение; 2.снужебнс
функция; 'Straff /* Л1еuипнср/о /окозилие;
'St/sT/gfili * Л1ен1пл1/ср/с власт; -tuy н
нст- ден но феодално пен1/ноеm-
iicctit/iiu/iici adj— голе/ зз (асвипи) служби;
-tuciU adj. дежурен; -unfälly adj. лссоисн за
елужбa-
Dlris/funTsli н злополука при изпълнение вз
службата; -v/rgclci п простъпки. пронивение
е cнужбсгз: 'Vi/iäilnis п отношение между
господар н служиш; полчин—/еет; '-Yln/l1u —
nътлeшнс служба път ведомство; 'vimtruy н
служебен ло/енет; -vrrweigutunc/Hoem, нeпо*
пиновc/иe: 'Vor/chr-ff /= -Onl/ung; -неу н
служебен път: uuf dun = по оф-ц-илен. по
нинснсв рсд.
Uirist/bvi<dniy adj, птеmин—н ви служебния птa-
^1/1'. реи; -williy готов на услусн; услужлив.
Diins/t/WIllykrit /услужи нтеег; -etil/1. служеб¬
но влcue; 2 /врсмс, пт—ксрсно нз] служба;
-енису — пт1/улиm—ннс роботи; пониннееm;
автория, задължително рaбеma: -ewciy — та-
домеmвО; видът но елужöсma-
dicu pro/— нж. dinsei,
di/tb/zügll'h adj. съответен, огласят сс до това;
adv. относно тота.
Ditte [диезе]/. -п муз, gн—з-
Dtrse/i/kirnci /н. -neneiuc/жп. електрокар: due
Riitiulpäck wird uui lem Buhnhol mir c-m =
beföulcui пътническият багаж се uлcиaеи вз
тарото с електрокар; -lokomotivc [-п^]/ - дизе¬
лов локомотив; -moto* — иехн. дизел мотор;
-öl н дизелово готиво-
dt/unr, diese. dieses -ли dicu. pl. diese pro/,
demonstr— този. тоя. нaтИ; тая. тона: den Schrei¬
be/ dinu/s Briefes авторът из товз пиено; um
Uutrr/n dic/е/ Mo/irs во грени този нeccп: linsen
Taut firU eu kommen тия л/и той ше лойде; -
und jenen този — онзи. тоя н овя; 1инеН н друг;
всякакви хорс: mim sprach vom liescm unU jenem
говорих* зс тон*. за еиовa-
(1186^111. dtnuetwc/em срхсизерищс породи но¬
ти (= dl<wnuem)-
ilrtlnliu adv. е този случай.
llctiy adj. 1. нсяссн, зauъcлci: 2. монроетуиeн
(НрвМС):
ilis/ähuty adj, maтcоиищeн-
dteumni adv. този път.
diesmalig adj. еeгaшeн (ставащ* ститал тели
път).
ifnuselitl/ adj. 1. отсамен; lit -сс Häuter егcaнн1'
тс къри; 2. земсн, житейски: -е Wünsche тeнни
жeдснuи-
DicsssitlgUaiti/' — земното. реалността. зeн/иит
Ж1HОT-
dteuseltt prp. G отсам, от тоя стрела; - diu Flu/see
от тоя стрини во тe'omo; - des Grabet из този
СTИT-
Dlcssciis п* -, — вж, Dicuteit1tkl1t-
Dtnesellttglnubc — тeмeHr наm—pиaн1етинeн; опти¬
мистичен мнре/лcл-
Di/tricl /и, -е. -е щп—рп; подправел ключ.
ll/triclci mtr- h 1г. отварям c шпcрн-
Utcwtil(ii) l-.adv- естср. между mевa; нeжлувтe-
менно; II. conj. остар. тaшетОr по/сже; декoто-
Difumutiönfr -еп. DüTimie С/ -п [-йсв] он1eвcни-
ване, ечeтнинe-
U|TTtuCit#dy. тoзлипe/; /cлaтaн, нecинaктв
liiTcni/ttll /'циан] adj. мил- дифcтeнпнa1eн-
Dilftncdlill /-нисн] д, -е, -е мат. дифeтeнпис1-
DiTcuritlälb/ttrn/c п свием. дифeрeнпнал (ис
.моторна кела); —к^рШис/подвижен съеди-
и—тсн; -O^lir^s^y^tlcm — лнференцнадна система
зо зап/ощоие из труди; -'quot/ct п мат.
птоитноднa; -rechnung/MaM; днфeтeнпиaнне
cuяmснc; -ström — ел, количество ио проue/-
линия тон: -/ггТ—жп. диференциално тарифа
за ваплата; 'Zeichen пмон- знак ва диференци¬
ал; 'zoll и окоп- преференциално, оöлаlтопт1'
ятствуваро мито.
DiiTrn/cz /, -еп 1. рaзлини—; разногласие. ведорс-
туueннc: а-с - zwischen б-т uni m-n Anticl/
тaтннниc между твоето - мосто схващала; с-с -
beiiegen уреждам, изтлажисм нeдоразyмeннe:
2.	мат- остатък. тaтлинa; 3. /eденмъ'r дефи¬
цит: -еп suiieekei; lc/tstellcn откривам. коне-
mагирaи дефицит.
DtfTculgz/bittny н оеmантк (оуua}: 'Ueucläf п
наpг- спеку/отив/с ботcови cдa1нa-
DIlin*^r^n^2iäiH^i^<^i^c^r^t^c^1iO)t^t п хидр. gнфeрc1пнсдcн
уравнителен инфeрcнпнa1.
ifffcrcczt&li adj. днфeрeнпнaлe1; тaзлинaeaш сс:
-е Psychologie психология во и/дивилуод/ите
рaзлннни»
UtTcrcczf/u/n tr, 1. (м rejl-} ЛнпннО; субнилно)
gнфepe/пuтaм (се), розграиичансм; педнeлтo-
том рютлиннитa: 2. с/ъ-сп— (ГДР) степенувам
(селскостопанско продукти* при nupяД}: 3.
обиин— part, diTrurnzirrt индивидуално разли¬
чен. /юснентoHr диференциран (технически
пpoщeоН; чувсннс* душен/н женен); ein Ulfc-
uenziem/eu M/cech човек със сложни психоло¬
гия; 4 мат. нзннелявии с диференциално
смятане. gнфepeнцнтaн: DiTc/cnzie/unnU
diffrri/uin intr. h 1. лoтлнчсвсм се (ог нкс., /p-):

363
Dingeieheg
различен съм; 2. съм на друго мнение.
d/UUizli adj. 1. мъчен. тежък (рабите); 2- тежък
(характер); 3. деликатен, щекотлив (напpoс.
сс1oжe!nив).
d/Uföum adj. 1. безформен; 2. уродлив.
D/fUnae/tög /фил-. дифрaкнни; прeнуuнo1e; откло¬
няване (нс сапт^инспи).
difUUs adj. L разсеян, разпръсват: -ct Lichi
разсеяло спетл—ви; 2. рaзнонeH; неясен: -с<
Geucde нeиено бръщолевеше; 3. нeеnтeд—лен,
/еустановсн (бол/сн)—
DifflIIlÖnJ"xnAf- фнз. лнфутни.
d/u/ifi adjl мвд. с пръст; спектрои. цифров.
лигштглeн-
DluiiU1/аizeIte/цифтето ио'aтс/1e (но измерва¬
телен урвД* чcоoаnoк): 'tCclilk * - дигиталис
нех/ина; -uln цифров часовник (бе? стрелки*
пскалаощ нр/мето с число}—
Dlg/JiCr д/, -(1)5. -е носител ни висок син.
Digg/iät/ -сп син. лоcно3негпо.
Diuress/ön f 'еп оннло/—/1—; оmис1cнaтa1e-
D/ktft п, -(е)/. -е 1. диктовки: eacU - uci/eib/n
пише по диктовка; 2. nтинулCr кстe/от1пнс
заповед: sici dem - lichi Tügen нс се nоднини-
пом ва птинудс'a: das - бе* StunUe пов—лята из
номe1ma; 3. /aенлcтнc/ мир; наложен мирен
договор.
D/Uiatco Hz. -и. --.lucn диктатор.
(IktctCo/sch adj. Л1нтaгетекн: - пиТие/сп държа
се, постъпвам И1ктamотек1-
Diktaiüo / -еп диктатура: - die Pmoictsriait
диктатури вз nлолcтaрl-ama-
die/ieoen 1г. иинmуптU; и прст— (п1еноr: len
Frielen - диктувам ннтo-
Diktier//eoäi л, -танЬт/ jдинтовъч—н прибор.
диктофон.
D/Ui/ön / -еп дикция.
Diktum л, -и. —Га 1. нттeчcннe; изнизва/с, —/!—/-
н—я; 2. шш. споменато; 3. тeшeниc.
Dilatation f -еп тстш1тeниe; унсничававе из
обеми.
Dilei/oe/, -еп юр. огласилс. онcточвсн—;
(lictckiecb adj. от/етср. птотсксp; забавящ: ctw.
- beluni/ln забавям, претсксu 11.
DlJemme и, -s, -ub-tu филос— иннeиa; е пр/н—; си
wuu/ir 11'11. wir en uuu dem - hersu/kommei
sollle той ве июсше кан да сс спрени с тая
иинeмс-
Diletieni н. -сп, -еп 1. ин/стс/т. любител; 2.
пейор.	неумел, нcерънeн работн-к; прен.
драскач. лош uнесmcн-
diletileoen i/./i h 1. занимавам се кино любител; 2.
Taбеmи нeумeлеr лошо.
Dill н- *(e)U; — бот. /рсиииеки ноппт (Adclium
tTlYeolc1u).
d/luviäi ['Нун-J adj. дилупиалс/.
Diluvium [-нуп-J д. -u, — леел, дилувий.
DimeneiOn j -cc 1. размер, обем: /icti/с -сс
егтомни рсзмeтн; 2. измерение: cln Köupcn ist
lu/1 -пс всяко тяло ннa три нтмcрe/ия-
(lmenslcm/eoen tr, димe1еио1итaн; оразмерявам.
Dim/ien т. -е. -лит. диueттр (стих}-
(/m/nuiSv ['in] adj. грим. умaди1mcдeн-
D/mlnu/iv i, -е. -с; Dlm/nutivum ['Пум] д. -и. ---Ya
крем, умалитен/а фoтма-
D/mIssInn / -ui L уполвевис; 2- оставки; 3.
(аремвпио) изключване; in - 11111. студ, От -
lahuen öннaн втeиeн/о изключе/ ог отcснитa-
пии-
(/mcnpb adj. бео.л— gвуморфeHr от две ^43.
Di/i</ -ub-e норнa зе индустриални произвел-иня
(е Германия).
D/n/k [лн/Г] л. -е, -е 1. [гътжcеmвc/] обяд: ei/ -
g/bcn иaвсн обид: 2. обедно меню.
D/nUormai п нормнтсн формат из хартията (Н
Германия).
D/eg1 п, '(1)5, -e/'CU 1. пешо (е най-общ смисъл*
сбсхнащащ итopaнa). предмет; un/cieulcndnu -
нeтнaч1тcнно /ето. лтcбел1я; das lut ei/ - б/п
Uimö/licikeil тона с нешо невъзможно; фалос -
due ~ ис sich /epето сомо по ссбе сн, нещото
въобще; прен.: Ule -е U/im тп'1/сс Nam/i
minnrn нoзопснoм; нстичсн пешата с истински¬
те нм -мени; кaтнсм неmи/amс нanтaнО; е!нти-
го; von e-m groß/ -с islr/i имам високо мнение
за /кг.; int/iy und ynte/-c sein вcеcл; тaтпоне-
жен епн; das gelt licht mll uccilcn -cc zu
дяволът има пръст в тоя тсбегс; певл.; уп/ -
will Welle hn/em добрите Bemo, роботи сноват
öсв/о: който върни бавно, далеч етивa: 11/*
guten -е ulnU l/ci хубсвите нещс се по - сри; Бон
еöнчC; нюб—н троица; 2. (/?/. '—); Обикп— н pl
1—13, тaöетИr дало. обстоятелство; събития: ce
brneit/n uicl groß/ -r von /олеми тaботи щс
станат; dut ist den Lauf ler -е тик* търпи снстът;
wat sind lae lüu -е? какво стана тук?; ui'elrrihe-
/r/ст -ш s/zielci отивам си. бсз ди съм свършил
рсбоma: посл- /c/cUchcne -с ulnU /1'1/ zu äddeum
стеналото — етсuaло: 3. map. прсстъпн—вие;
лош номер: cln - (г/len извършвам кражби:
nотoжлau лош номер; 4.разг- (pl, -пг) девойче,
дене: ше ulnU nocU ynez ju/yc -er не си оше
съвсем мноин, зелени нонииeт0; нт—нки. cln
/11(1'118 - uн/ъониe; cln Tusches <-. cln iummet
- сре/с/т/е; /лупано менинe: dae arme
бедното дете!; 5. (pl, -ш*)раза. Dicys;ралк. wat
macU/ iln [bloß] Tür-tn? какви pутогии върши¬
!—?; 6. оси- процсс. дело, съд; еъл—бно заседа¬
ние; 7. чести сим/ства среден роД на adj. а
pron.: lu/ - = dat; j/det - = sil/u; eil - = /11/.
einerlei; /cii - = 11'115; da/ lut cln üblet - тона c
1ешО; неприятно; vou slic/ -in прси— ве1ике.
Di/g’ i, *(n)e; -c ист— нaтеg/е събрание (г
сторите кермоицо)-
Dingeicheg и, -е. - нсртно; лт—боепчc (за анци е
момичето}; дребна твар (са жиаслнс)—

dingen
364
dinge/* (и слаб) tr, пaнявaмr вземем io рибеma:
^на-м^-м, a/cсжитaм ср—шу тъз1oгрaжgeниc:
подкупнсм: с-с Magd, iilsche Znuuenr Möudcu -
цаня птиенyжнlнцс: подкупнам лтжecнниcтc1Hr
иа—мам убийци; Dlc/ucy *
Dingelchen pl. нж— Dic/elchen.
D/ng(e)oIci /. m нж- Dt/gcci.
dingfest adj. задържа/, oтecтувoн; c-m - machen
задържам. арестувам вкг
D/ngg/l( н -задатък. псЗ (при условят/ ни ротиН,
работник).
(inglici adj. 1. резнсн, предметен: -е Laelim юр.
т—ж—стн върху имоти, реални тсжсстн; 2. юр.
тешен; -es Recht нешло право; -ши Venus/
тешеи до/овот-
Din/liciUeit f — мит—риел/осн, тcщccmнe1оcm-
Din/r/ci и, и* -е, -с оРН. фим псйор- нcзнoнu'—-
1—н гип: /1п 1111*11*. lummen - глупак; wne will
demn dcT - какво иска тоя тип?
Dings. Dingsda m-j- н* Dingolce /л, inv. р<зк. ло
означаване ни хора* и/щи, мпсии* често шие е
безразличие* нсазн/сние соло забранете: еи—
кой си. едн що сн, сдн конно си, пешо сн: hin
komisches - енeшнеr комично вш.; was ist das
fün ein -? що зо вш. е тови? (какво му б/ша
имано}: du/ - du! я подай овови maм: aus -
utammem произхождам от син къде сн; lem
Tusche-'! нохслев гип!
Din/eklochen inv, 1янтgc сн. сдн къде сн: las Dori
- еeноmе — как му беше -мето?
Dingstät/e _f ас—— място зз плителaтиaвивCr за
събрания (у старите германци),
(inlenen int/i h обиgтaм-
D/nkel m* -t. - шнсйц- ебл. бон. 1нмeпr нсп/аджс
(Tul/Icnm upel/n).
D/ncsCuo/eo m* -е. - леел, леел- дилозaeътr дракон.
dlcnye/sei adj. внс. лио/иеи/енИ; n лудо опияне-
u—e.
D/öde/. -п рид. диод.
Diopien i, -s, - 1 нсхН; уред за внтнрa1e: 2. фнз.
остар. лиоп ттр-
Dlcpiole f* -п /-Зот] фал, диоптр-я, еслор.
gиопгът■
(iopioiscl adj. физ, енcmлиноптeнупнсщ.
Dlcsküoe н* -п. -п лиоскур, öлнтнaк; преи. Diot'
kuren нcрoтgcл1н uтияmcлн-
Dioxid, Dioxyd i, -(е)е, -а хем— лвуокнc-
D/özese / -п eпие'опетно; euaрхия-
Dlph/heole, DipHe/ieekS/ss" мед. инфтeлни.
Dlpbtöng н. - (с)/. -е крои* дифтонг.
Dtpiöm 1. -(/)и, -е gип1омa-
Dtpiom»»» е сотр. дипломиран. с т—еше (ндн
средно) облaзотoинe: Diplom aibelt/b
Diplomen), Diplomä/i —. 'tc, -еп студент. кан¬
дидат зз дипломеи изuнm-
Diplomet и* -сп. -сп gнn1омaт-
Diplomäienscbub — дипломатически птемeuHr
подмяна иа лиuломaнннec'и парсовад.
Diplomatie / -сп ['йсв] Д1плонaния-
□1р1от1Нкк" — уче/ис за срамотите, лонунeuг1-
нс, дипненaтинс-
Dipiomätik/r н* -е, - нтcлcиетаmcл на срамоти.
dlplomS/isch adj. 1. дипломатически, gнп1енaтС'
ки; 2. првн— ииплонстииeн (човек);,
Diplöm/än/n/r — дипломиран cтaии1aр;
dipiomi/r/e 1r. И1uломирau; донам диплома:
diploml/nten Lelueu дипломирал учиmeл-
Dlpiöm/I/yc/I/ur н инж—нер с нн—шс образото-
вне; '/nulmscn н зетърш—д тиcщc нът/онене
уп1д1шc; '•lanlwinl н завършил т—еше тeнc-
делско училите. -pnüfiirnt дипломен изпит
(örß нееше училища): -tUri' u. Sportich/cm —
ииплонитaн упнтeл по физическо възпиталис;
'-Volktwi/l н ико/ониcт е вн—шс облaзетс1нe-
Dlpöiamtenne f род. двуполюсни алтсвс,
dlppeim i/t/i h = lippelm.
dippen 1/- мор— 1 uозилaвяeaм c нандои-но T1aмc:
лондонявим (знамето'): 2 топвам вр. извед¬
нъж; 3. къпя (крастави енце}—
dlo/ki adj. 1. пряк (пън), директен (бокен)*
1euоcтegcmвc1: I/ -сг Liclc von cie/m nbetim-
mem птоитхожлан по uлaпar пряка линия от
нкт.; -е Ridn пряка рeн: -с Meihode и-рентен
метод (<? неаесзаиеаоно препедиаси/}: неан,
-tu Schuss прав изстрел (по аедими цел): icU
hstie /siirn-ci Scislne нинoх 1euоcрcлеmтe1a
затуба; 2. онснр. лннжсш се от запои ва изток;
3.	udv- ризк. папрато, прямо. бсз заобикалки:
Winne - bezlihim доставям сн стона от първо
рпкa: new. - siyie кoттau вш. нсnрсто; dis lut -
licn Bei/iilgnn/ това е 1aирсве обни*; 4. рилг.
всдиосо; напрано; wir ucice - cacU dcn A/Ucii
zur Vnrtnmmlumg с/си тсбоmитa ше отидем
1a^IриeО; веднага ва събраниего.
DlkektZbezug — икон. пряка доставка (6/л посред¬
ствено ти едрини търговия): ~flu/ н непре¬
къснат пелaT; но/'Сноп подет.
Dir^kU/ieit// - - nлямотa-
Dlkeki/on / -сп 1 рядко тпконоgетво: 2. И1тeк-
пни; 3. остир- 1сеекa: Uit-j geh// дaтau иacекo-
Dlk/keive [-иве]]/ -п и-рент-в*. унизслие.
Dio/k/on и. -/. . - .drin лирeнтор-
Dikekionat //. -е, -е 1 иитeнготеmнОr рпноноиегно:
2. литeкmорека еmииr днт—кцня-
DinekecoemUomds /-fo] и. -, - f-ßs] интcкmетcк1
фонд (е линод. пр/Дпроянне^.
(inekickiCl adj. директорски (ниницн. осонии.
държание).
Direktorium п. -s. »-.omten 1. ист: директория (в
Първото фретсии революция}: 2. управителен
етecт-
Dlnnee/sebues — спорт, удар от eедc: -Sendung/
пряко птeиaeс1C (пе радио* налевилия): -stu-
den/ — (с ГДР) редовен стулент; -s/udlum п
редовно е1eдтoвe: -Übe/engini/j" = -81111/1.
Dloekeoice [--се] * -п директорки, управителна

365
elepoe/ii0nsföilg
(особено н конфекционния бр<сп^):
Dlk/gene m, -еп, -еп диригент.
dinigl/o/m 1г, 1 муз, дилнжнтaн: 1 тпкотоgяr
уuлoeляeaм-
Dlniglemus т, -s, — дитижитанюст (нс снопии-
снн^1^^);
D'.rk m. -е, -s мор. ебщнтнИ; исбсд край из
нивчово тъжа.
Dion/ -еп свстр— ебл, cлутн/нe-
Diu/d(r)i л. -е. - 1. ебл. евснр— geно3нe; свежо.
зgлане селско номичe; 2. = Dime(r)lk1rIU-
Din/d(e)iei/id д тнрелекa ронли-
Dirne/* -п 1. птоеmиmуmкT; курво; 2. сстер, младо
момннer 4^03'0.
D/nneniaue л публичен gом-
d/e. Dis i,—о\ул. ре днeт; iis-moli ре инсз миньор,
d/s./. като prüf* зиснн нc---r рaт---r gне».-: dlukoudlml;
Dltk/npnmz-
Ditägio [-атно]/. -е, -/ пърл. литсжио-
Dissc/, -s = Ditko.
Discojockey m* -s, -u = Dlt/ojoekcy-
D/eeuse /-зоззе/* -n рcпитсmоркa-
Dlsicomcnl// —, 'ien /'icu] муз. gиcхсрмония»
dtshuumon'irurn i/tr. h ic хсрнон1тсн(e); пран— ве
сме —3-11-.
d/siaomon/sch adj, -муз. ииехсрнонинe/; с инсо-
нснеИr е прен.
disjumk/iv ['in] adj, \-грсм- лaзиc.нuтc1—н (съюз);
2. взаимно изключващи се.
D/sUfe/ и* -(е)/. -е sмyт- инека/m; cоптс/-
Diskan//./ е сснр— н ний-тор/ия рeтucгттr сопра-
нот: Ditkanp>o/aumi.
DisUäntpcecune/Ллfаз. cоптснов mромöон-
Diekei// /диc'cгo-
Diekjc1eey н, -s, -и дисковои-ш. днgжeН-
Disko / съкр. = D1tko/hek-
Ditkolook [-лук] е/, -е облекло за дискотека
(обикновено предилнеиин/лно)—
D/eeoni /н. -е. -е пърл: ииcнонm-
DiskomigeschäUt п наpк. диеко/тонс следно,
(/sUcnil/nen tr. пърл. шконг^и^^см.
(/ekcneinuI/nl/ch adj. фаз, пр—ктетсeм; с ир—къе-
всння; нeлстномeрeн; със скокове. непосгспе-
1—1.
Diskon Ztnuisiät/ — прcктенamоcг»
DIeeOg/c m, -и, -и/-/ търг. = Diskocl.
Disko/iek / -ет gиcкогe'a-
diskn/pänt adjl птоmивотcчиT; различен, откло-
№^1 се, н—cтотвeнcгтувap.
Disko/pf/z / 'СП рaтничиC; нeеъогнcгcтт1—r про-
mиторeчипоcm-
iltkuäi adj. 1. ииекр—тен. mснт1чe/r нe/сmрсuнсщ
сс. нплнaлив; 2. мат- прекъснат, ииектeнeн-
Diskrletkcz/ -еп И1ектcm/оеm; тснн1пиоеT; uъннс-
11—.
DieeUne н* -ш/, -е дискусия. обсъждане, рсзcотот;
tcseltaCrUitici/r - публични ииекуc1и-
(/sUunsiv adj. между иту/ото (— разговор};.
Dieeue /и, - -kee, -küsse спорт, днек-
Dlseusslcn/ -сп дискусия. Обсъждане; ticU I/ -еп
ein1n/eic впуснем сс е дненуcнн: ein Thema zur
- stellen иоcтaтян тсма ва обсъждаис.
DIskuuH/nT/c д. -е, — спорт, хвърляне во диск.
ditkutäbci adj, спор-н. по който може до сс
cпоти: птиeм1нe-
d/seu/i/n/n tr. it/i обсъждам. ииенутирсMr споря.
D/elckai/On / -п 1 не/ш— ииенокации; лoтuрcgc1e-
1—. разполож-ине па войскови чисти; 2. лаел—
Taзнecтeснc во земните плoетотe-
dlspcoat adj. 1. не-дискъв, рттиороgeн: 2. нeепн-
мсст-м, nлот1норcчит-
D/spätchen /-пäнър] и* -и. - инcпeнeр-	ь
D/spöes ш, -се, -е; f -шс 1 остобождана/е от
зaиплж—нниr ог cuoтнс1e ие плcипиcсн1и; щърк.
оuтоpстaнc ви трeховc: 2 разрешение по
изключение.
d/sp/nsl/oen tr. 1. оевоöожgсвсн [от Hp.. он
задължения); 2 nуенсн е онuуек; 1 м/d.
птиcотпим н рaтиивсм лекарства.
Dispens/m// -сп фаз. хем— мат- диcneреии.
Display /-ней] /, -е, — днеплc3: иоип. титуал/о
изходно устройство; оnтииcено -знатснс вз
стоки. рекламни мaтcтнaди н др.
Dlspce&ndenpl. търг. разполагаеми 6/0(3. стоки;
кин/н, останенн от нтиитe1и ва коl{е1гвсu1я-
Dlepcn/ni 1?. -сп, -сп 1. д1епоиc/T; уптснинeH;
рoтuорcgнтcн: 2. пълномощник но mпттоненс
къше.
dlspcmlb/l adj. рaзполстocH; стоящ ва розпо/оже-
вне: eispo/ihlc Gciden пaтн ис рaзпоножcниc-
dlepcmi/oem L iH.r- h 1. (üben etw-» c-m ~) разпола¬
гам c нщ-; -мом из тoзnолoжeниe (ищ., нкс.); 2.
übru elw. - тсзпорcжgсн (се). нареждам (зо
нр.): II. 1г— 1. нстeжgснr полр—ждси; пратя
ииеnотин1я; 2. нс/н. тстполсгтм; рaтнccнeсм
(войски).
d/epcnleo/ adjl 1. нестроен. разположен: ди/,
schlecit - добре. злс разположен; е лобтОr п
нощо титположe/1e; 2. nтeлтазполoж—н: zu е-т
Kuin/lcii - предразположен към никоя болест;
3.	нж, iiupbnieтcn-
D/epcs/iion / -сп 1. диспозиция; вест. плен.
тсзполoжcниe; рaтплeдcлинc: с-с - cntwcril/
/aхвълняU; ек1H1Tси пнaн: - е-е Rucies. Auf¬
satzes плел па '/1/*. епч1н—ниe; 2. 1слeибa;
нaтcжgснe; разпореждане: -sc incilec 4^^
нсрeждснни; 3. тсзположeн1e: zuu - steile ис
розположе/ие съм; търг, е-с Ware zur - stellen
оставям стоки на разположение (та я приемам);
носи- e-m hörcnen Olfizisr znn - ttcli/n временно
увол/явaн нисш офицер; 4. (вродево) елечсвне
(към музика* изкуснно); 5. .меИ. прeлтaзполо-
жение; & л/уз. съвкупност ио тecиеmри ва
от/сн; Т-юр. птспоепоеобноcГr разпореждана.
dIsposI/I0neUä1I/ adj. юр. лееспособс/ (нж- де-
ucleäfttläh1t)-

Dltposiiiiöi<ilii/actt
366
Dieposit/ogsföh/gkeli / — юр. дееспособност
(efwc. GeehhäT/eUähigUeIt).
Diepcsltinns/Tcnds [-iö] m безотчетен фонд (-
-gel(eo).
</ -em несъразмерност.
(leponpno/innlro/ adj. неравен. нвсътазлвтвн.
D/epUt m. -s, -e; Dispu/ci/on /. -еп (научен)
диспут, спор; прение.
(^111//// intr. h 1. (mit e-ie -) нас. разисквам.
споря. водя научно прение; 2.роса- карам се.
Disqualifikation / -еп 1 обявяване за негоден; 2.
спорт, изключване от състезание. дисквали-
фикация.
diequal/fiс/ekcn /*. 1. обявявам! за негоден; 2.
спорт, изключвам от състезание, дисквалифи¬
цирам!.
Dlssertatlnn / -еп дисертация.
D/esi(ent и, -сп. -спрел, 1. нерелигиозен; 2. коИто
не изповядва призната от държавата вяра,
идеология; друговерец. инакюлиелвщ. диси-
дент; 3. напуснал църквата. вероотстъпник.
D/seI(ien [-ивн]т^• спорни точки.
D/seim/latinn / -еп биел- грам. дисимилация;
Tазподобявйне.
d/selmlllek/n tn. баел, крои, диеимилитам, разпо-
добявам!.
D/ssnnanс / -еп м\ус. дисонанс, неблагозвучие,
несъзву ч и е; пран, раздвоение, несъгласие.
Dlesnсic//nn / -еп дисоциация; разделяне, разпа¬
дане (пи молекулама}; /ieUtoolytisihe - елект¬
ролитна дисоциация.
Dleianс / -еп 3. дистанция; разстояние: /-/ Rakete
auf große - et/ueoe насочвам ракета на голямо
разстояние; auf diese - kein ich die Peosnnen
nieht roUennen от това разстояние не мога да
разпозная хората; 2 пран. ~ halte/ спазвам
дистанция.
Disiänz/eschäft п наpГ; сделка, търговия между
лица с различни местожителства.
dlsicmсleren tn. reß. 1 спорт, надминавам! при
конни надбягвания; 2. спорт- отлъчвам състе¬
затели от състезание; 3. refl. ei1h von e-m -
прен. дистанцирам! се, държа се на разстояние
от нкг.
Disse/j/ -п бон. магарешки трън (Cakeums).
DIei/irTalteo — зоол. дяволска пеперуда (Pynem/is
eeodui); -TSeU — зеол, щиглец (= Stie/ii/z).
disi/lig adj. обрасъл с тръни, трънлив.
DistelenpU — бел. цвят на магарешки трън.
Dle/lcbon и, -s, ...rb/m лен— двустишие (ет
таизамeнаp е пентиметър).
(Is/Ingulrri [-ги-J adj. фин; изискан; аристокра¬
тичен.
dlseS/ki adj. ясно определен, разграничен; отчет¬
лив.
Dietineilon / -еп 1. рядко нос- знатност. високо
положение (/0^/); 2. ослар— ценене, призна¬
ние. уважение; 3. анстр— отличителен знак за
ранга.
(isto/builv [-ив] adj, разпределителен.
D/eio/kt и. -s, -е 1. окръг, район, област; 2. горски
участък.
Disziplin / -еп 1. дисциплина: cnT - bei/en държа
за дисциплината; 2. дисциплина. отрасъл от
науката. спорта: (lese WieeeneehcU/ zeofällt ie
m/hoeoe -/n тази наука се разделя нй няколко
дисциплини; З.рел. еалюизтезанис, самобичу¬
вай.
Disсipllnaobeh0od//дисциплинарна власт,
d/eсipilnanlseh, d/sс/pl/nell adj. 1. дисциплина¬
рен, 2. строг.
DiszipllnäгirSckaucknuun/ веси- дисциплинарен
устав; -verfahren п дисциплинарно дело; -ver¬
gehe/ п служебна простъпка.
(^^11/1/0//1/1 rejl. 1. дисциплинирам; 2. наказ¬
вам дисциплинарно.
disziplinlos adj. разюздан. разпуснат, недисцип¬
линиран.
Diszipli/sciewierigieeetee/pl. слаба дисциплина (е
клас* училища),
dIezipГlmw/do/g adj. противен нй дисциплината
(Държание).
Dithyrambe / -е; Ditbyofmbus и. — ...b/л/ bi
леи. дитирамб, тържествен, хвалебен химн;
възторжена песен.
(ii/o, dl/o adv. същото.
Dlve [-raj	-e/...vee твитр. филмова звезда,
известна актриса, примюдона; звезда.
Divergenz [диве-] / -// 1 отдалечаване; фнз.
дивергенция, разсейване, разпръсване на лъчи;
2.	разногласие; 3. отдалечаване; 4. баел— раз¬
хождане.
div/os [-BcpcJ adj. различен; pl. -~е мнозина.
доста; някои и други.
Diversant [-вер] л, -еп, -еп no1uн— диверсант.
D/vereIon [диве-]/; -еп 1. полет, диверсия; воен.
диверсионно нападение; 2. обрат, промяна в
направлението; отклонение.
(/vens/fizlerrn 1г. разширявам.
D/vidend [диви-] н* -еп, -еп .мат— 1 делимо; 2.
числител на дроб.
D/videmde [диви--]" -п търк. дивидент.
D/videndrn/ausecbüttunu / нърл* раздаване на
дивидентите; -boge/ — нapЛ; акция; -scheie —
наpГ; купон от акция; -venteilungrTpазд;в^ане
нй дивиденти.
dividienem [-ви-] L tn. деля (числа}; II. i/tr- h
умувам, мъдрувам.
divlna/nrlscb [диви-] adj. пророчески.
divisib/i adj. делим.
D/visiom [диви-] / -ел 1. ноеи, дивизия; 2. мон.
делене.
D/visIömezrIebrn п ист- знак за делене.
D/vison н* -s, ...6г^пл^шг. делител.
Diwan и. -s. -е 1. диван, канапе; 2. нсн. диван
(турски държавен сънен); 3. събрание, съве-

367
Dokum/е/
1311—.
Dob/ome/m m* -s, -lu доберман (куче)—
doie I. conj. (винило c ударение върху таке; н
начиленс па глинне нзрпчптн/ 6с? ударение) 1.
обаче. но: er ist arm, - zufrieden той е бедси,
обаче доволен; 2. сомо чс: ich will ее lin sauie, -
du musst mich ni'ht viTrntcn шс нн со нижи. само
че ве отнниЗ да мс нзgсиeщr сомо да ле мс
нтитдcщ: 3. каузално не/, тъй ксmо; er /i/g weg,
eaU er -, dies ich /ijs^l^j^^igt wsn той сн от—дс,
тъИ кото вния, че съм тacн: 4. нашило оуДapeниa
(па н точилото иа изречението) въпреки тото.
н ^т^^к^н. н тъй: in i/t ~ cew. есе пик той с /p-: und
eie beweg/ uicl - при тсс товз тя (Замяна) сс
върти (Глл:uлaМ}; du lu ~ uuf dic Po/i giUei,
kscmut du auci m-i Buirf mit/elme/ понеже и
тъй. и тъй шс ходиш на пощите. нож—щ ие
нз—ucщ н моето писмо; 5. раза. ианс отговор
ни онрициталсн нъсpoс* пра нова «ниски
подчертаис'. о. де: нanтоmиHr из; кан не: du inet
las G/iicil liclt /elemi?	i ис нсуин ни, ие
си ли научил стихотворението? — о, ga!
нaптотиT; /супих го: Sie komme/ niclt? — -,
ich komme нямо ди из дози—те? — /сптоmиBr
ше иойио IL adv. (във асачко случаи 6аз
уДареиае а иииско н началото ни фразата) 1.
кано нерез ши учудвана, възмущение. озадачи-
вапс* аамнсниa го. ама, но. че (часнс 6/л
прввеД): das Ist - eu sny! 3^ ва. това с тaнa
nт—кюпeнo!; die ist - licht eum Aushalten ти тови
нс е за понсея/e; wie kaentt lu - cun eo ntw.
/lauben ами как можеш иа тилтсщ тикове 1epо:
ins müs/tc icl - wissen то зз бн трябвало до зная
mонa: 2) във въпросителни изречения с пряк
с1oнopaд пад—: du kommt/ - mit? над— шс
дойдеш с вас? du bist miu - licll löse? вилн ве
сн м— съри-т?; 3. нън въпроси - възклицания е
мсиено* н исито чов/и сс мъчи Да со спе.ини
нщ. нн, собствело (часнс 6е? пранед): was muss
man eicU - siieu //fallen laueim! конно ли ве
трябва до понася иоneк!; wic selten kommt das -
von! конно рялно се cнупнa товс!: was wollte ich
- cige/tll'l? конно cобетнe/о исках? was /oll/e
icl - be/telien? какво нн трябваше до поръчам?
4,	и. зо усилвана при глаголи н imper, раса.: де.
хайде. я: iuee mich - 1/ Ruhs! я мс остани ви
спокойствие! sitze - still! я стой ннтuо! kom¬
men Sin -! слатс de!; б, в оптатонна изречения
ах (часнс напреноДи.мс)'; käme си - ах. до
можеше до иоНgc: н,риск- cja, nein. also. ja - да,
go; лaзбнлс сс. ga; nein - ие, нс! по /1'*/^
/счин!; also -! но до. значи ga!; /1'1/ - нeиeй!:
5.	- licll до ве би; навярно нс: er ist - /1'1/
/nick? ди не ö- ди е болен?
Docht н* -ши, -е фитил.
Dock 1, -s. -е мор. иок: uuf - inucn поставям вз
ЛОH-
Dock/anlagc (Мор. йон’; —arbei/rr н докер.
Docke b. -/ 1 н/исн- копринени uтeжga из
трaннcтa: триurнe; обл. кукли; 2 теляк зе
с/аисис (ни 6алъ0); 3. техн, зидно седло из
струс; 4. пран, кошмар; 5. високи пр-<нec'a-
(ncken1 tr. плaвЯr еeтлтвaм во траичето, пакет—
(прежДо* тютюн).
dockc/ tr— .мср, 1. поставям ис ион. иокутам
(кораб}; 1L int/i Ьмер. (зи кораб) съм во лок-
Dnckrk н. 'S. - докер.
Documentai* -е изложби зз cпвтcмc11О изкуство
е Коссл.
Dodekaeder п* -t. - мат- gоgeнаegтт-
Dogs [доже] и* -п, -п ист, дож.
Dogge / -п ио/ (куче}.
Dn/grk и, -s. - мср. вил холандски р-бюрски
колaör дoдии.
Dogma н. -е, -men дотuс-
DogmättkeZ -сп досмитико (като наука).
Dngmaiie/o т* '/, 1 професор по ио/мюники; 2.
догматик; фанатик во gоcнстo»
dngmаtlseh adj. иоcuaтнчe/-
Dngmatlsmus и* -, — дог'мстизъм-
Doilc * -п 1. врано; 2. шск- фантастична старо-
^410 нcрнa шипки; 3. нулк— фньорци; 4. = Dole.
Dohne// -п nт1uнa (е— кански косми) за птици
Dn1n/nrTang — лов ие птици с Doincn; -schnelse
/ -steig н* -sto/ch — лев- лeдннс примки
(Dohnen) е проеcкс-
dnei/kn i/tr. h раза, локтотупсu-
Dnkink н- -и. ---ionen 1. лоннот (научна митна):
раза— dem - maerenr bauen държа. явявам сс ви
ионнотеки ипит, вземем докmотст: - б/т Philo-
uopiie доктор по фн1оеофии: zum - promovier/
werden издържим лоннотекu изпит; - io/oeu
cnuen uонcmcн локнор: 2. ризк. лекар; den - holen
B1нсм; отипам зз 1eнaт.
Doetoof/d и. -еп, -еп нс/индан за донтотсг-
DnUinkrcobe/i / лиceлтaния: -ехатеп п донmоте-
нн изпит, лонmотст: -lül — лонтотекс титла:
(п = егнеи/еп добивам лон-нотенс титли,
вземам gонторсm-
dnetnkleo/n iH.r- h държи локготек1 изпит; лоби-
том лонmотенс тиmлс-
Dok/or/micme / важен вил (пи учен): с-с =
11181/21/, sich с-е = ucUen птиeмсM; давим сн
важен вид (па уч/н), държа сс като (калям)
уи—н; -рlюmotion/(mъджвегl-еwо) uтомония
(на Доктор): -vc/eo н ризк, ръководител но
кандилот за докторат; -wüUdc * докторска
титли, иоетой/cнво.
Dnktn'/n f '—п доктрина. теория. унeииe;
(nUirInär adj- ионттинeтc/; едностранчиво иот-
нoт1нcн; чужд ви жl-тотс-
Doktuidär i, -u, -е gоннр1/cт.
Dokument п* -и, -е 1. документ; пран, локaтaтeдc-
тво: eie - и-т Sciicdc локстсгcлcmво зо поторa
му; 2 остир. ннe/cнс книжка за Единната
еонисл1еmниecкс партия (ГДР).

Dokmm/mtäiftim
’6K
Dokum/etä/USim ь/иоку ме/гале/ ф-дм.
(nknm/niCk/sc1 adj. 1. gонунe^^тaл-/; уеma/отe/
c документ; 2. gокгLЗстeлcн-
iokums/if/mcc tn. 1. проявявам (интереси* .ми¬
роглед); 2. удостоверявам, доказвам (с Доку¬
мента). Dokumsntierncy/.
Doieb т* -(1)8, -с 'ами. кинжал: lic - zücken
итнсжисн; замахвам с камата; ueime 011'-/
нппсп -е погледите му сс тсбнтaха като нсм1-
Dolde j- -п бон— сенник (аaцн/mнс}—
Dole, Dolle / -п полосток (пс( пътното плат¬
но).
Dnl/k/t /д. -S минер- донeтиm-
doli adj. фии, луд, лудешки; /cобннновc/; неве¬
роятен (= /öi1r: dis ist juгговс c в—нероягно; ein
-nr Kerl лудо снови.
Dollar m, -u, -е иолср.
Dolic * -/ .мср. ключ за cтeöло (нс 1сдии}—
dolm/tt'l/c tn, intr. h прcв—‘ждau (првДомпа
устие, па роДпся взии); служи за, като прево¬
дач.
Dolmetscher и. -s. -; особено овснр- Doimetecb
и. -(1)5. 'еп-; -—(п) uлeвоиaч (устен)* uтcнодчик:
пран, израз-тен: eich zum - mucice ставам
изритнт—д-
Dolomit и* -(i)t, -ъ мин/р- доломнm-
Dom и* -(п)е. -е 1 кзтeитa1ar етботн0r митропо¬
литска църква; 2 купон, кубе; 3. купол ви
исстнланнонен auслтн ндн иaтcн нотен; 4.
геокр— куп—/-
Domäer / -п 1. епeцислноcm; област ви дсЗ/юст:
das ier /-е - топи с неговите облас т; 2. държавно
иucи-e; държавни зсмя: с-е - pacUtne 1и—мau
държавно нмc1нe-
Dombroo и* -Uapitnico — щърк. нa/о/иK; uтegce-
дитсд из enстхнс1eн етeeт-
dnm/nä/t adj. uрeоб1aиaвaш-
Domimä/te / -с 1. преобладаващо кспecmво; 2.
лул, gоминa1ma; нвннта.
Dominanz/. — uрcоблagзвс1C-
dom/ei/nee i/tr- h 1. ломн/нтсм; гоеподетвунсм:
c-e domini/neide Steiincy habnc ннзм тоспоист-
нуташо положение; 2. плeоблaиитaм-
Dominikän/r н, -е, - ломнникснец (.к^^^нех).
dominikanisch adj. доннн1ка/еки (am. ни Дсис-
искииската републики* em* по ерДена}.
Domieln/ п* -s, 'tZ—isn ['icu] иомннио/-
Domino' н* '/, -е ломило (нара).
Domt/O н* -и, -</- иом—но (костюм е костюми¬
ран с нокън);
Dnminnepl/i п иомнио (игри).
Domizil п* -е, -е 1. мecтожнmcдеmно; /ШОс -
luiscilauec зиеeннин се; 2. място зс плошавс
(иа менителница)—
domizill/o/m iHtr— 1. нмам м—стожит—1cтво: засе¬
лен съм; ж—тся; 2. пърл. озвинипou мccmоилс-
шонс из мe1итeл1нни-
Domlzilwrcheri — —'ърл- нeнитe1ннцCr платимо
ис е местожителството ва длъж/ик*.
DomrUept/ei п щърк, cпaтхиз1cн съвет (про исн-
pспoлumоки католическо цаpи6c); -Uircee "’
съборно църкви, нстcитидa-
DnmZpUaUT и зеел, червенушка (Pyurl^s pyn/iU'
Та); -proU/i m щърк. ир—дcтоитcд во нсm-gтa1a.
Dompteur [-'ор] н* -s, -е тв-тoyкротнт—л-
DomptCuse [-Hör]// -п звероукротител не.
Dom/tcinis * уиилиpe при нaтcgлс1a: —uitlt п
щърк, = -kipiril.
Dn//en т* -/,.- 1. гръмотевици. сръм, мтлння: deu
—	uolii гръмотсвицото бубо'-. гъг/е; - und Bli/z
гръм - светкавица. силна буря; wie vom -
gcmühui като uотитcн ог cлъм: dnee (ich der -
(<'1^/1)! сръм да тс (улср1r!: рсзгг-t da scriag
liri-'rein! сръм да си потттH! -nocl mal! дявол
да со взсмс. по дяволите; 2. сръм. трохо' (ат
оръдие}: преш. den - die Beifall/ бур/нтс
одобрсн-я, сплои1cк1eнг1; 3. мин* бос Долар,
Тор.
Do/nenZbc/t — бон. дебелсн. в—жит (Simp/uvi'
vum i/ctonum); 'Uücite * ест. в—д cтaто
ортgнe-
Donmen/o и* -s. — мит. тлъновeржcп-
Donn/r/uölti — мин. бос ви тръмотеп-цота; -kill
—	1. .моиер— бел—минт; 2. светнатин*; мт1нни:
пTОнляти—; фим. zum =! дявол и* со вземе; ’•
мит— чук ви босо Донст; 4. вкаменели чест от
скелет; птaиcтотичccкс нaнc/нa блиgвa; -'kill
—	възклицание, проклятие дявол /о взел!;
-mstclt/c/н/илр— мюшии—н уред за гръмоте¬
вици.
Uoceeri imp, 1н1г. h 1. ттлнH; трети. шуми: et
donniri сърми; due G/seiütz donnert ортинcmо
сърми; der Zny lonmeui Ü/cu die Brücke влакът
ин1oтт c гръм - трясък по моетa: 2. лeтOr русия
гртмоглсеио: е/ donnerte uml wetieuie In einem
fori ноН нрeшcщ— и русееше непрестанно;
donnem/deu B/iTill бут/и ръкопляскалия; mit
domnincdcu Stimme c гръмлив глoc-
Dnenenrnnilee н гът/сж ви /ръмотеници; -schlag
m 1 мълвия. гръмотевица. /ръм; 2 аси е—
у^(^о^нлапса:У>^у,Д^н^ан^/: ролк. = noch /Ос/! я гледай
ти!
Do/eensic/ — чeгnълттH;
dn/m/neiägilcb adj. [ставаш] всеки чcтнтртгH;
dn/e/netcgs adv. всекн нcmвтлтпн-
Doenen/omU — тръмотласно повикване; -siocli —
мълвня; -HsUi/r п риза, 1. пран, гръмко тут,oc-
вс, избухване. нитo1нцс: ше wird wicUcn eie
ecUöiee = uelic. untzem пек ше нми страшна
кораинца; 2 буря, гръм н мълвия; 3. фюи.
ругатня: eum = (moch mal)! дявол де то вт—иa!;
сръм н мълния!; 4. ролк. при приятно изненади
е възхищение: =! я слсдзЗ ти!
dnnf adj. фим глупав. тъп: ein -cu K/ui тъпан.
глупак:
dopen 1r. спорт, употребявам, етнму1нрам; въз-
369
Dori
буждом нлcт иопинт (шепслнелсно при със—с-
линае);
Dopen /иоу'] /н, -и, — търговец ва /сркогннн.
Dopiny я. -s, -е gоuнвE
Doppe b. -п поставка зз нзслтжлавс из е'ппонe/-
нн кaмтвн.
doppel adj— двоен (глинно н спарт:}.
Dopp/1 ги. -8» - т—д спорт/* 1одке; ито3'C-
Dopps12 д. -е. - L препнс от оригиllслa: пънно-
пeн1о копие; 2. дноЗво н/ра (па нанос)-
DoppeL/udlcr н днуслин орел (па герб); -unurifT н
шах. дноеи удар; -ихГ/брадпи с дес остриета;
-brclcr — двоЗви нзшa зз хвърлян— ва тaровc:
-U/tt 1. — лноЗно (съпружеска) 1eг1о: -Ulen п
силно бира; -(Uiilder/sil/g п маД- диn1опии:
-blldung/Hua?. иной/о обтaтутзннc; -hock п
с—два бира; 'Urlc1ngg/нгu//eг- двойно пре¬
чупвал— ви лъч (прал креснал); -brucU — мит.
итой/ю дроб; -UUcius f ел, дноЗ/а букса;
'buchte * дтун—тнс uущкс: -^U^u^c^l^ul^sUs — 1.
ИНоЗва бунта; 2- п/ч. нитaнутa; 'dcckcr н
ивоиц— лвуuлoщ/1Hr б-плюш.
doppcli/nti/ adj. ивуемиcлcн-
Doppel/dm/ier — спорл. aнageмин1a двойно трой¬
но (пи ракета); 'durclhmscl — двойна фи/иг-
Лaвовa робота; -cis * бигамия; -ccU/uli —
спорт, круши (про бекс)-
Doppeler и* -е. - играч иа зaловe; нз хзтслm-
Doppeii/lsll н aлнeрнзтитз: -^lllin^t^i * = ■'-büchte;
-fU-rclc/pflny — оa:1-сн— дпулсмсж—н пнус;
-UÜ/yir н 1. двойник; 2. театр, филм, иуб-
1ьол; -угО/с * н-тулна със седем струин.
loppil/cstchtig adj. пвйср. нeотнротeн; gнойен-
тaи-
Doppcl/gesichtigkcii * двуcтран/оcT; двоЗистте-
носг е осп—нта (пипр. на проблема); -■tgtini*
tuns j* 6иол— биморфнтъм: -ggultirn п дноНвз
твcзиз: наитр- двама партньори е /лови— тодн:
'Uiti^r/^i^ö^li^ebp^iie^. инулcшcнъчнa катоива лсн-
uз; -gilt п бинокъл; 'ulslcinlclt/r ет. дноеи
mоконтuтoвнтeл-
(oppsl/lcltiy adj. жп- с двойна, двупосочна жп.
лнвни-
Doppclt/old п дсбе/н листове злато; -/ulfl тмуз.
двоев гриф (иа струнен инструмент); -hnnt п
къра зи две с-меЗстна. къша .,бн1знск“: -^1^111-
wes-/ п хидр. двукамерен корабен c1—встот-
Doppstrsii * -сп двуcттс1ноег; двоН/cmвeноеГ;
ИвуСMИС1HПC-
Döppell/eerrtchaft/ивуп1aеmиc; -ioclzeit /две
сватби ви шевове ог семейството е един ден;
-kidd п двойни брадички (от напълняване);
-kreuz п м\уз. двоев ии—т; --aröit bегютс монета
от 20 м-: '^e^uppiuiub/^6^l- иноен етeдиниmeHr
двойни нрпзкс: -laui — двой/с цев (иа пушка),
UoppCIänlly adj) gнупcп-/.
Doppellaut — крам, дифтонг.
lopp/ln tr. свстр— Schuht - слагам нови подмет¬
ки ва оöyнки: gубнирaм-
Döppe1fca'httoO — спорт* иопъл/нтслсн двоен
удар (про бокс}; -puiki — двоemоннc: 'uröUrs
род— двойна 1змua: '*1011/1. лeиипar но/о/з ог
gвaнз: 2 pl. коловз с лвойин редове (па
чвмирнма}; -ursIUs/ — двуреден костюм, пз1то:
-sc1li/lnegyuC<?'ш.'e/и- иноЗви д—сково брaнз:
-/'111/ — L муз. трупсто (украса); 2. сссpн-
двоен удар; -S'iluttgenerator н ел. тc1eтamор
зз прав ток с посдсиовотсдвн н поронснин
/снoтlки: -tch1^u^<<matcr0er/ел, мотор за прав
mо'-
Uopp/Iteiiü/ adj, двуетрa/e1.
Dopp/lsi/n — дноеи емнcпн: днуcuиcлннa;
doppclsinnt/ adjl 1. с двоен смисъл; 2. днyениc-
1—1. •
Doppst/skullcr — спорл. двойни (.лaдиa): -spirl п
1. спорл. meние с 4 унсcтнунзpи; 2. хвърляне
вз зароес; 3. днуcмиc1—ноcT; ино3/еmнe/оет (е
действията); -spislsr — дубдьор (вън филм);
-■tpitz1ackl//eYv^. двоен нът/о'оп; -st/rcn pl.
свстр. двузвезд—с; —316/1111111/4-/^ - иной/о
уuрзн1cннc: 'Siö'khrtt п легло ва две етсжс;
-stncUn/двоен унeöeн нзc»
iopprli adj. 1. ипоен: -е Sohlen иной/н nоинeтки:
ein KoTfrn mir -em Boden куфар c иной/о иъно:
-g Bu'llüruung двойно cп—товодcтпо; diu Stof
11ш^1/-п1*тът нми дноЗ/с ширина; dis Doppel/c
leluilc дсвсu двойна тaботи: um dis Doppelte
двойно; фом. - g/mopp/lt излишни поптотc-
ния; излишно и/оcоеловиc; пеел. - genähl hält
bester дноеи шев по-здрито държи; 2. лпояк;
двукратен; 3. двоИнствсн; лъжлив, фалшив: -е
^^^^^nui, С'С Mors! mll -cm Boiec дпоН/етв—/
мотoл; преи. ein -си Spiel дnоН/cнв—/а; фалши¬
ва -сра; 4. к1иcет (щаата}; 5. adv- иной/о. дни
пъти: - eo la/gc двойно по-дънто (врсме); - uo
scUöc дни път— П0'Hтaе1B-
Doppcltt/hec п мед. итоЗ/о вижии/е. иипнопии-
D^^l^i^lli^r/L двукрила тритa: 2. двойни тлaтз-
DoppeiungU* -еп 1. разклонени—; 2. мср. общнnC'
ве. обличане с двоен слой; 3. уgтоянс/c-
Dopprl/Ycгdtr/rг — L самар!. ссмсйство, ктиcmо
двамата съпрузи се из служба, работи; 2. който
-ме допънннт—лнс робота; -Währund/ икон,
öинcтaлнттм: 'Wfli<l/тpъlъл сирак; -z/dicsm
— кни/тил (мярка); -zimm/m п стоя с две дссдз
(е хапал); —zug н двоси ход (ослар. про шах);
—zücU/n — ноеп- лноН/а западна (иа снаряД).
doppelzüngigadj. фалшив, двуннпcн-
DoppsLzüi/Irr — дпуничиин.
Dorf i. -(1)8. “е* сено; voc - zu - ог село из c—1о:
im - und S/sdt по седи н грсдов-: прен-: раза-:
/öUmOucle, upanlscre -eu всро чуждо. н—пот/с-
то; Pot/maic/che -sr въображаеми еcдa: вятър
н мп/1a: mit l/n Kirchc ums - (1ruumrfshuen
пропя заобикалки;разк. iul dic -er gclsd търся
нaпрaзно: карт. нcтaи ас нм-сто коз; посл- eo
24 Нcнекu-6пнтсpcкlн тe1И1H; том 1

DonU/ee/eo
370
'icl -sn, eo '1/1 Sillen във nеико село - зинон.
DouTtsiuin — селски мстдеш; -Tluu f селско
землище; '/umstell, -ucmclnthhsft * селско
обриви; 'urs'hl'kir f.ium. битов рaзнзT;
UömliiscU adj. ппйор- селяшк-.
Dorfjud/cr и дребен иотeм1e/ благородник.
селски благородни'.
Dörllkfrhhw■/i1; -kirmes -t’(е)ъбор е село (праз¬
ник па салоне); 'kdatuci н рала, пейер- с—лски
клюки pl. -агиу — селско мeхини-
Dörflnr *н, -s, - селски житсн. c—нинин-
Dornenlspl. ссляни.
Uörflici adj. селски
Dorl/maskf= -liur, -rai m ce1етв-т-
Douithhlii b. -en ве1чк1 жители но сало село.
Donft/thhönCr-s'10nhcit fСccнекс хубавице; -schul¬
en — оси- селски км—т.
Doricr ['И-р] —* -s. - ист— долнcн.
Uonitch adj. лотuйек-l.
Dörlidu н* -е, -с 1. cлсв-Нпa; пссшо дe/cм: 2.
дтян'с (Дapас)-
Domc н— -и, -сп/*--ст 1. трън, бод-д. е пран-: sein
Lebensweg ist 'ö1l(/т) -сс неговият ж1т/cн път
е ттгuucт; пран, c-m ein - im Auge sein трън съм
n очите /нu-; 2. трънак; 3. шип нз тона; 4. ш—фт
ие панта; 5. щино-
Doun/u/'h и гръ/зн.
Uoucsg1 tr. затръшвам, покринaн с тръни.
Uonctd2 adj. = iörcit-
Dorcti//sin/= '■f/y: -urbÜ/ci н -g/sträuch.
'U^s/tnüpp h трпнсн; 'hicks* плет от трънин;
-krsnz w, '-/röst/Тръше/ тснсн (на Христа);
-wgy н трънлив UTT-
Dor/IcUt д. -(1)8, -е поет. трънсн, трънливи
шуброкн.
Uo/niu adj. трънлив.
Dore/röschcn /'ехeн] п спящо хубавици (« при¬
казките); -urott/шипка.
ionns/ in1r. s поап* изсъхнем, eeхис-
dörnci 1. tr. итcушaвoм; суша (плодова* лорзоаил*
мвос); 1L i/.r. s = lounen-
DÖmr/fleisch н еущcно нccо: -o/tl н сушени
плодове pl.
domull adj. инат. доттa1C1r тртб—н-
Dout'h m. -(е)и, -е лаел. 1. глcекa р-бз (Gadut
morrhun); 2. вил треска (Gaius 'ullsriau)-
Uort adv, maн; von - огmaн; - und li/n там - нук;
von - hin оттам; - irübrn ей maн; там отсргшз;
раза- sciau locU einmal eicU -! я погледи-
вонотън!
Uorfcc adv. овснр— том.
Uoirifisu udv, оттам; -hin udv. нататък. 1oтau:
-Uimiuu adv. нста^ризг- Н<=ло 1cмa3ктдe»
Uortly adj. тсмощг1-
Uonft/lbti udv. ряДко* чвсто книжно ва същото.
казалото миcто-
Doun * -с 1. кутийка (кръгла}; кутия (о за
консерви); moöс'cтa: 2. = Dosis; 3. ап, ковтскт.
löeec 1н1г. h фом. 1. дрсмя, пран, у/есси съм; 2.
тъп cтн-
Dose/i/bicr п б-ра е коис—рвсии кутия*; -milcl *
конеeтпирсно uлико (е кутия); -Öfnrr —
оmnaтячнa зе консервснн кутии; -tlück п живо¬
пис по кутийките, тoбoнeр1тc-
dösig adj. зaнcеeH; упоен; етнcH;
dotieu/n tn. дозирам, определям доза.
Oos/oiung j* -СП ДОTИTОвKC-
dösig adj-ралг— замая/; gтeм1ит.
Dosis/ ---/em дотCr дажба: cCw. in kicinen Dotem
veтa/гc1ehem давим нш. па нaе по лъжичка, е
пран:, c-n gute - Humor доетa хумор.
DöskopТтролк: мечтател. тснccc1 човг'-
Dou/ier /иоеиe] н п* -е. -е иоcнc: пипни с пргпнскн.
douuieucn tn, техи. uриeи откос (край шосе* жп,
линия}—
Dosi н* -е, -с бон- ри/а/, чeр/овръхиe (Oniysnum
'11/1*/); моЗорин (Ouiginum müjoтanar-
D^tt^ttl^r^l* -en нос— 1. gaтeннe; 2. тecнрar дотация.
iöitcucn tn. 1. дaлятaн; птoви дарение; 2. дотам
зестра; dcu Li/iTUtUipneit iul mit 5000 DM Uoli/rt
- ниг—татурнсmс изтрай* c опрсделева ви 5000
маркн. зе лиmcтaтуриa нстлсдa сю оmuуе/сти
5000 мaрки-
Dottcr и* п* -t. - 1. жълтък (na /üuc); 2. бон.
тъниина; л—нск (CimeUei).
iottc/ucll adj. (ятно)жтлт.
Uött(r)u1u adj, жънгтнeн-
DoCt/m/tick m баол— жт1mпч1a горбa: --fridc f
крехка върби (Sulix 'О/сШ/п fTuui1^tr-
Doubic /лубн] m, n* -е. -е дуб/ьор. лубльоткo-
Douceur /лусор] н* -е. -и ряДко öснщищr малък
UОИOTЪK-
Doyem /лоаЗсн] и* -е. -е gосНeн-
Dozict и* -сс. -сп доц—1m-
Dozenlü г * -ет лопe1mурa.
doelcuin i/tr. h 1. нcтa некнии; 2. ппйор. поупa-
том. дacкс1и-
Dmacin и* -с. с; Dna'i/c и* -/ - 1. лен. мит.
дракои. змеИ, 1aми: 2. соис Drachc хвърчило;
с-е -п siclgen laesne пуским хвърчило; 3. раза.
ксантипс (лоша жено); 4 нст. вик1и/ен1
кораб; 5. хола. вихрушки; 6. заел- [flil^^e/dru] -
хвъркат гуpcTr дракои (Dnsco Yb1lnu)-
Dmi'isi/ampfer и бот— нcлтeи киселец (Rumex
/anguinnu/); -uiksu н мср, пeтuти/оcс ноmви:
-inti/di /раД— а1тc1C'Tм—й: -Uäum и ллс'о-
иово дърво; -^Ului п 1. чeтвeно р-Ниско вино; 2.
нcтвeвa смола. ндеЗ (от -^räum); -Unüi f прен—
тмeйеко котило; пънче псcнн1с; -köpi — L
змсИснс глави (кано чучур}; 2. лео^л. pl. нотcк1
cнотnио/и (8eorpnnnn; с—м.) в—д гушeт (Lac/nfs
111'1111); вид мида (Сургоес moneiu): 3. остр.
пъзсд е олбнmamo ва Лушaгa: -кипи/ п бал.
камшик, камшиче (Aguimonis e^r^^tc^o^aS,l‘;'^s^s^fjf
пран. не/, семе ви лстgорo: 'S'hHänz — 1.
опашки ве хвърчило; 2. бОт— б/ет/як (Cillha
371
dnäeu/n
pulnutriu): 3. астр. низходящ пттc1 е орбитите
во Лунста; -steigen п иуc'C/— во хвърчило;
-tote/ — лит. м\ол. съкрушите/ят из ламята
(Знcфрил): —Wurz f беи— няколко внда благи—
рсстси-я.
Dua/ye f -п мср. 1. чeтирнтотa коmви: 2. драга.
нрa1-
Drsg/Ce /-сж—] /. -е. -е;* -п gтoжe-
dunyycn i/tr. h 1. /опя риба c трал; 2.zr, ллaпфсм-
Duuuö/gn m* -и. - неен. дрстун-
Duuyön/uHrib н фом, жc1a-фc1gфcбe1-
D/sli m* *(eru; ^п L тен, жица; пран. тедесроф;
тен—фo-l;гaзтГ-: aul- Stic /сpтeк cтм: на лилия
съм; е лобро настроение еъм: пая ди ут—жисн
/ешата п споя подзo: с-п sui-- /uii/ci раздвиж¬
вам, лaзмттдвам /кт»: wie uuT - /neouem нито че
ди сн глътнал бастун; 11'1 dem - нeтa^ннийcни;
2 map. нa//ит1; нн/ги (перо); 3. н/иси* а.
птcлпрcждс: б; уеу'вс/e-
Duult/iikir — тененз оöтижкс; -nesCH/ft - f
нен-трофс/ aирeе: -nntwooir* теле трефин-ск-
отговот: -nuU/it * - нтрсбот'с от meл: филигран;
-nntlöt/n и жило, тс/сн спусък (на фстоспа-
ран); -Uuue/ п, н нефсз (зс птица); ^hs/icHt и
тс/е/рафно съобщение; -/ии — раза- гронеН-
бус.
euahtin tn. /s тeлcтрсфнтaм; 2. подкрeпин; обви¬
вам с mcл: надявам из тел.
emn1il(mri adj. meд—1-
Dnai^/t/l н раза- ш/к. вeлoенпeg; -ilHuUus* -
-lut; 'f/iUir * тедева птуж1нс: -fl/iuien п
прозорец с гсдснс мрежи; -fsndlcdkniu/л/ор.
неен— тcлeуптстнe/иc ви подвои/нни; -Тип/ н
TЮ^иоmрa/cлaн1и; -/ittsr п тенева мрсжс (за
прозорец* шкаф е псД.); -ulst п aрмнтaно
cтъ'ло: -Hui* п остра ноти/с (на куча).
lusiliy adj. 1. тeлe/: уеуксн; 2. пъргав; -!peннтaи-
Duuht/i/ci н воан- mстoлeж (/pвсямсн6oe); -kom-
modetTaзг. етaрО; лaздрг/ксно пис/о: -lilr//
нехн- 'C1ибтоuemът.
UnuHlliCi adj. тcл—(pсфичecки-
Urulilot adj. безжичен; по тaд1оно.
Dmuhi/mu/malzi * пружина па нc/ло: -müllt /
мвнил- изтст/яч/с машини за н—л; -cucHriclt * -
тсл—срафво известие; -puppe * uaр10/—ткс;
-saite/t методио струна; -^(^'^гс/Ш ножици зе
'—1; -/sil п cтоuснeно въже; -scilbahn пъж—нс
л1/ииr въжена ж—нсзнинс; '/siikÜiuticu — пнт-
кон анробот на тъже.
Duu1rniu/тeлe/рсuс; m—дeтрaфирснc-
0*111^'^1/^111 — носи- телсва мрежи (препятсн-
ниа}; -wulzt/метал, плоксг—н налян; -н гу н;
uuf dem= т—нетрсфичсскш -euny//Уyнивeтесл-
/и клещи; -eine н телели огpсдa: -zOgHsn —
метал, изтеглям (работник); пвйср. тсдlнуни-
ссв 4—^; '3—1. ент1T плъх/ов-ге/. 1ет1/ек1ин
фактор: die = irr Bcwcgui/ raHuire, скритите
водсн—r вдъхновители иа движението^.
Dne/slee [илаз1Нн-_]* -п жп. длeтн1a;
dnaenelech adj- дрсноновенн-
dneli adj. 1 прcеунсн (конец}; 2. люб—!, закръглен,
оuнсT; нeрвcнди1cет (зо .момиче* жена}; 3.
нouemr стссиат: -eu Gang напета. боgлa поход'a-
Dnell т* *(lrur -е 1. лехи- усукване: es erhäll c-n -
уеунвс се; 2. текст- сун (брой на усукванията
с опредал/ши Дължина); посоките ви усуннснн-
ято; 3. не/Н; нстaтн pl, (в дулото на окн/смрал
тс сpажua}; танърmo1— (па сиоряД около осна
iry); 4. физ, засунвсрс енлс: 5. фел. стъпки ис
пин1/дтнннa cпнтс1с; 6. фем. пвйср. страст.
нaтон-
Dnema и* -и, .--mnn gрoис-
Dramätike/ — уч—ни— тс» meолия в* драмата; 2.
gтсмсmитпнr gрсмaтииноcт-	*
Doeme/tker н* -е, — драматург.
dnamäi/ehb adj) драматичен.
doзmc//eienen tn. intr- h лрснamиз1тсм-
DramatislsrilugU" 'еп итсмтт1тирс/c: иримотизи-
пни-
DnamaiUng m. -cn. -en драматург (аалср* т/ен-
ролан служител )-
Dkemcino/ie / -п /-йсв] ирaмстуpг1И-
doee pnoH-adv- ролк. = батае: in dcm Appius/,
Moton iul ctw. - вю ouaтaгC; мотори нш. ис е n
рсд; er iul - - фем. шал, sm dranu/en редът е ва
як/.; грубо: Usid iul е* - скоро ш— хвърл— топи;
dnui^lf und - eein на път съм ис направя Hm.
(Друго премери при daran).
Duän —* -е. -е 1. лт—/сжнс тттöа; uрeжс: 2.
огноинитслен тов-
Dkä/Cge [ирМннсжГ// -п дренаж; отводняване,
dnanbie/bce* i/t/i s Кроел, оставам. стоя някъде:
спорт nm Bull - 'задържим топката е еобcтв—-
и—я тим; 2 /сcгo^^пивО: упорито залягам за
иш.
dnänen fr. ирен-рим, отводнявсм-
Dnang и* '(eru; — 1. (zu. caci ctw.) стремеж (към
нш.); устрем, порив, /спор; импулс; eнeнe1нe:
тежиснис: er 'crupüutc с-с - eum Dichtei той
попуветпупс lleyлъpжнuо женени— да твот1
поезия; S/uum und Dring - е/н. öут/1гc у^—зреми;
ein - zum LÜ/cii, Stelle/ /скло//осг към лъжи,
'рожбс; 2. /aтнcH; llапитa/c: im -с deu Ge/chäf-
Сс. бе* Noi п кипежи. пои литиснс во лoботo'0;
пои нстиенс на iнуждата; 3. мед- /спп/-
(rangebenрезг. пожертвувам (= dsrintibnn).
Drängelet /, -сп псйср. раза. 1 блтcнaнинс:
/oг1е'снc: 2. врпнкс/e-
dnängelg i/.r- h rejl. раза. 1. втъннau: Hör suf eu
сни/с си ми втънксн!: 2. бдтc'au се, /amнcкaи
се (а иааалицина* в тясно прастраистас); eich
I/ б/т Schlange caci vom - потиснем се ва
опашнин* до нз1изa нсuрcд-
dnängee I. i/tri h напирам, настоявам; ризк. дотам
зор: Ule Zill inäc/t вт—нcmо нaпитa; Ule An/cit
dräiu/ лсöоma'a нс търпи оmлсcснer /е нскс: е/
Drängen
372
dkän/t anU Zahlu/j, auf e-e Antwort той настоява
за плащане. за отговор (не ще да чака (по)ав-
че); er dräm/t immer zue Eile той все ни кара да
бързаме; enr e/eht—! само не се натискайте!; е-е
drängende Aufgabe, Frage неотложна задача.
въпрос; II. tr, refl- 1 притискам; натискам;
бутам. блъскам; карам нкг. да.... настоявам.
подтиквам (някого да...),разг. давам (нкм.) зор;
imp. es deäm/t mich влече ме, тегли ме, подтиква
ме, иска ми се; e-n le die EcUe - притискам нкг.
в ъгъла; преи. притискам нкг. до стената; е-п
Schul(nek - притискам длъжник да плаща; е-п
zne Sei/e - избут вам нкг. настрана; eicb zu e/w.
j/dkä/g/ Tüllen нщ. повелително ме кара да
направя нщ.; 2. rejl. натискам се, пробивам си
път: siel duncb die Me/ge - пробивам си път
през тълпата; 3. re/7. натискам се, тълпя се: siel
um е-/. um etw. - трупам се. натискам се около
нкг., нщ.; sieh zu e/w. - натискам се (зи служба.
Да върша /щ.); (le Gedanken - sich im Kopfe
мислите се тълпят в главата; die FestiichUeitee
drängte/ sieh празненствата следваха едно след
друго; pari, gedrängt и. сгъстен (реДицо); б.
сбит, стегнат (/пил* почерк); кратък, съкратен
(изложение* обзор}—
Drängen и* -s. - 1. лат, Stürmer nmd - писател,
автор от „Бурните устреми“; 2. естер, потис¬
ник; 3. вж. drän/ee.
Deängnie/, -se, m, -ere, -se паси* беда, угнетеност
(нж. Bedkämunie).
003/^31 f -е; н* -s, -е не/. бедствие, теглило,
неволя.
(oamgsail/oee игрозл— притеснявам, тормозя,
dnam/voii adj. 1 претъпкан (от парад); 2. притис¬
нат, потиснат; мъчителен.
dncm/balien* nefl- trnb. раза, побързвам; -län¬
ge/* риза. L tr. прибавям; II. i/1r- h tr/b-
намирам се във връзка с нщ.
dnämieoee 1г. мелоср— отводнявам.
Dränier-innu"отводняване, дренаж.
doamm/bmee* 1г. trnb. раза. извиквам, изпитвам
(ученик в клас);
Dräe/netz п малнер. отводнителна система; -pflüg
— .малиср— дренажен плуг; -mhn п мелиар.
отводнителна тръба.
Doänung/, -еп малнор. отводнителна система.
Drämzug — мелиор— подземен отводнителен ка¬
нал.
Dnapenie / -п [-иен] драперия.
doepi/nem 1г. драпирам, надиплям; Drapierung/.
dkзeiiecb adj. 1. драстичен (средства* мерки);
убедителен (доиазанелство); 2. нагледен, плас¬
тичен (описание); 3. груб, натурален, циничен
(хумюр* вещ. изрил}—.
doäu/m iHt/i оспор— = dooeem.
drauf adv, рслл. нж. deoenU.
DkauU/eb/ / -е обл, рала. 1. придавка (към
купеното); 2. задатък; капаро.
Drcuf/ä//ek и. -s, - 1 смелчага; дързък човек; 2.
ролк. луда глава, лудньо, нар, гидия.
draufgängerisch adj. дързък. безогледно, безраз¬
съдно смел, действуващ буйно.
DeauUgäeger/um п* -s, — дързост, безразсъдна,
безогледна смелост.
doauTgebee* 1г. 1гнЬ. ролк. 1. давам (нщ.) като
добавка; 2. фом, е-т /1^ - цапвам нкг.; првн—
поставям го на място.
doeuU/eh/e* i/1r- s 1гнЬ, ролк. 1 изразходвам се.
отивам; изпотрошвам се (пари); фам загивам
(ли добитък); умирам: es geht viel Stoff drauf
много плат отива за това; e/in/ Ersparnisse sind
[dabei] dkauUgcgamg// [при, по тая работа]
хвръкнаха, отидоха спестяванията му; ihm ist
die Kni dkauUgega/g// отиде кравата му; eiw. -
lassen потрошавам, похарчвам доста пари; 2.
втурвам се, залавям се смело.
Draufgeld п задатък; капаро,
drauTleltrn* 1r, t/nb. разг. държа нщ. върху нщ.
(rcuUenmme/* 1н1г. откривам, улавям, намирам;
j-m - уличавам нкг. (н превин/шие*
ниа).
docuflegen 1г. рилг. доплащам.
doemflos adv. ролк. право към целта: Ursel —!
напред, без колебание.
dkauflne/./ н снр— с клек. tnib. без да му мисля,
напосоки, където заваря, слепешката: drauflos-
j/ben.
dkзuUlnergehr/* i/tr. s втурвам се, нахвърлям се
на нщ.: er ging dHaunos. oeer auf den Wey zn
aebtee той вървя напосоки. право напред;
-oeden. -sprechen* intr. h резг. говоря бърже и
без да му мисля; -schießen* i/tr, h [започвам
да] стрелям напосоки, където заваря; -wiot-
ee1aUirm iH1r. h ролк. харча безогледно, хазяйни-
ча без ред.
Draufsicht/ледка отгоре; хоризонтална проек¬
ция.
d/fuTzahlen tr. trnb. рала— доплащам, а пран.
(03^ adv, ролг. вж. (3/3^.
doeußen udv. вън, вънка: sie wohm/n - те живеят
извън града; er weo vi/i - той прекара, е
прекарал много време на въздух, на открито, в
странство.
Deeadnougbi [дреднот] н. -s, -s мор, не/и.
дреднаут.
Do/ieselbemk/zee^M. дърводелски струг..
DrreCrelei // -еп ролк. 1 усукване, превземки pl,;
2. калъпене, изкалъпване; 3. играчка работа.
deecheri/ 1/1/1 h 1/- 1. струговам, стругосвам,
стругувам, стружа (дapвс); 2. ораш, изкалъп-
вам, изковавам, кова:ролк. Phoesem - фразьорст-
вувам, говоря с изковани фрази; eim G/dicbt -
калъпя, кова стихотворение; Komplimem/e -
правя засукани комплименти; des weodem wir
ecboe -! ще я наредим!; ще я направим тая
работа.

373
DorhZkopU
Drechsle/ m, -/. - стру^р (по Дърво).
0rlcheielUlJl/ -(сп) L енpугoтенnо: 2. струсарни-
пи.
(oecbsl/oe in1r. h риза; струт* сн 1юбнmeнекИ; зз
уgоволcтeиc-
Ducck m, -(c)/, — ролк. груба 1. нртеоmнИ; боклук;
кан. тиня (нсулоща а пр.): mit sll/m - uei Speck
н—умнт; пран— bis über Uic Ohren im - utnckee
uотпнaд съм ио уши е кa1(mar; i'C, ntw. in len -
eilUim онинтем внс.; хуля, похулвам (нщ. сея¬
но); праи—: Im - eiceem тъни е мнтcрия: dic Kaute
nuu lem - eieren оправям работата. нащаmа; nue
iem unößine - Unnaus sei/ най-лошото нинс
(преодоляхме): - nm St/ckcn UaUne работата мн
ве c ниcmo: 2. вулл. лайно; 3. вехтория, дрипи
pl.* боклук; /ирож/о нешо. дреболия; map,
нищо: sici um j/den — kümmern завнмсвам се с
вcинo дреболня; mäumi euem - weg! uтнö—р—те
сн боклуците!; map.. das g/Ui (Ich с-п - ue ве е
твоя тaбоma: това хич. винен ве ти с тaбоmс:
ulci с-п - aus eiw. mschce пст пaлн не лавим,
монно мг е еня зз нш.
Ducck/srhllc fриза— ч—лнa тaботa: 'ilmir — кофа
зе см—т.
do/cee(i)/ i/1r- h рила, цсuоmя; мaцин-
Do/ck/ое/ f -еп грубо L мръсна тсöоmс; 2.
нсмирн-во рибоma-
Dreck/Uink — риза. 1. мътдьо: (обидно) мръсник;
-hammel — грубо = -f1ne-
do/hkig adj. 1. раза, мтъc—1; нтллиBr нaтшнB; е
прен.— ш/ ucht ihm - м1т—тcтвувa» е окаяно
положение е; 2. фим—. ех-иси, лсхен-в. юли/с-
ки: ein -et Lucien схии—н смях; —е Redem führe/
говоря мръсотии; cоноля /aхтлнО; предизвика¬
телно; komm mir ci'il - ве нзхзлствувай!; 3.
фим uнзcр—/; окаян; 4. фам псйор. нищожен.
пaтшнт-
Dm/ck/ktr! н. -sau f грубо нтпcниK; нръеницa»
~neui праза. тacубeно cлсинc; -schicnecr/фии.
толино нcнc: unic Mu/Uwsn/ geit wir е-е = той e
голямо х1auaнaло: пюпнam c n уеmзтз: -S'lf/On
п млъc1a свиня; -späte m. -'oy/1 — фим,
руганиямърньо; '-н/П/сг проса. мръсно тлaмc-
Dn/eseb т. -е, -а - - сал—-си- уcст; 2. мaрз-
Dn/g/e / -п мср. 1. трил; 1 мор. четириротс
HОTПC-
dneggen tr. довя риби с грсл.
Dnei н* -е, -е 1. = Du/lucy; 2- рала. цака. колой;
тал- машинация: dei - /11511111. wcghube/
зиaи; /аuaрнх му нанага: с-е - То/б/с нсннлaм
ио нщ. ко1aи; дeени1omс; е / Laue, SacUc len
г1'1/1/гп - unbce зная как до уреждам пешата (а
снея пе.лзиХ map. е-п - mscien нтвърщнсм
ношeн1иccmnо: по/oжgсн ноucт; З-разк— ich bin
Unuade im rl'hcl/е/ - тъкмо съм н кипежи во
Лaбогoтa (ип бих желал до прекъсни)—
Dneh/achs/. f ос вю въртенето; -benU / нахн.
струт; —baekbett п тсхн. лесно на струг.
doebban adj— въртящ се. *
Dncr/llcistffi н мeхaвннeн моннв: -Uohtcr и
на^н, иaн'oи: -brücktf нонто1cн мост; -buch
п сцсиар—З (но филм); 'Uuchautor — снелс-
рнcт: -büi/c * н/отр. въртята се снс/а;
-dOlis/мор. подвижен ключ за /рсбдо.
Drehe *роза-: I/ llcueu - тук някъде, тук 1aбднтО;
нъдяnз-
Dkeb/Is/m п* -s, - нахн. стругарски нож.
dreiem tr. refl— 1. (м iHtr, h) тълтИr зoвтрнтиMr е
пран, (колело- мсииаазс* ломприс)* refl. (uicl
um ntw., п-е ') въртя сс около hp., нкс.; п-е Film
- С1eнaн ф-дм; eich im Kueluc - въртя са е к^Ь;
die Uct/risllu// incite sici um die/e Funuc
тaзl^овоpгт сс въртеше около тая meмa: sich zuu
Tür rieauu - измъквам сс (е много поклони)*
пран. /ге/пк/, nlleu dreht sich um IUm той мис/н.
че е пe1mтр ви веичко: раза- mir inchl sich siliu
im Kopf свян ми се титнвa; шал, la hüt e-т duan
Uel/cic! някой си е -сран - тук* (иопр. развалил
.машината): 2 тия. нсвипсн; уеуннaU; суче
(въже, мустаци), свивам (цигара. кесия)* Pil¬
len - отелвам хoловc: sich Ule Locke/ - 1aтнтаu
си ноеитe;/хог’. e-m с-е Strick uuu eiw. - онзнтсм
/кг ца öгенднстo за нш.; 3. лехи: еттужс
(жаляла. боли, ос'}* 4. обръщам (кали* клане*
вран): 5. refl. (за вянаp- врама} обръщам се: с-
m dem Rücke/ - обръщам /км. гръб; пран, den
Maniel mach lem WinU - обтпpaн се нaкплcно
духа вятърът; прен. ролк. dis Biull ist sich
gedreht лaÖоmumer кодото сс обърнаха; 6. е intr. h
фим уеунтoн; въртя, извъртам: sich - und
wnid/n пропя върmcли: ие ш-т Tsleacic - u/i
deutele уеуктoH; извъртам някоя тaбогa: jUt.
Woni - извъртам вечни думи; 7. /efl. sich um
ntw. - касае се за вш.; 81 c-m с-е Naen -
под1трсвсu сс иа /кг.; 1T1cрaвaMr надхитрявам
внс; mup. ein Dic/ - извършвам обир; die
Sciule - фъсном от учи-н-ише; 9. part. dn/h/nd:
mir iur, ich Ис. mir wluU (nciemU т—е ми сс свят.
Dn/heo т* -u, - /s енругст (но ивиол): 2. гpп1чзт:
3.	инат- нтор— шиел прешлен; 4. нст, въртоп-
дата онцa-
D/eleri/i / -сс I—3 техн— 1. cтрутстcк1 цех; 2.
еmруcсрегно; 3. нъжсл/1пa; 4. ролк. въртели pl..
он/ъго/кир/.
DnciffriU п а i. въртящо се поле (електромагнит¬
но): -Т/пт* п въртят сс фар; -//tc/ll п тс/сжни.
телите (ис жп. нагон а пр): -/Uifl н нахн—
маннвeлa: -lunu п иси, = Drills; -Us/z п лехи.
сърне (прнспасобл/нее ис омpуа)* -аШс/ —
лоол- въртележка (Gyuliuu nstatour: -käfty н
ос—- = Drills; ^k^a^ppr f въртят се копик из
коui/; -knöpi н копче (зо настройвана) из
рздlнозпсрaт: копче (зо нагласявана) из видяно
из пищcшa машини. ва фoтонaмaлa: —kocisc-
tator — ei. но/дe/тamор с подвижно uгтaннз
пластинки; -köpl н 1. не—: въртотдиво овцa: 2.

DucU/kunn
374
рала— врътнат човек; 3. хитрец; -Uran — н/хт—
въртяш се кран. винч; -krankheit / нан,
въртоглавост (у овщс* нал/нс); -kreuz п върте¬
лежка (въртящ са кръст ни кол* то прел/з,
«noe); -l/iteo/ автоматична пожарна стълба;
-meißel — нож (на струг); -moment п физ—
въртяш момент; -^Uee — въртяща се пещ;
-oogel/луз. латерна; -punkt н точка, център
на въртенето; -red п лехи. водещо колело;
-rnlle/тхт—. валяк, валячна гладачка; -scbel-
irn н ei. въртящ комутатор; -нее/ке/ 1
грънчарско колело; 2,жп. обръщатсл. обръща-
телсн кръг; -scleit п въртяща се напречна
греда (ни кала срекли); -schem/l — въртящо се
столче (бал ебл/лоле); -schemelwc/en — жн.
вагон-платформа; -senel н въртящ се стол;
-span н стружка; -spindei/ лехи— разточно
вретено, борщанга; -spnee/er н сел.-ст- дъж-
довалсн прибор; -spru/g н спорн. обръщане
със скок (на ^///0) -spule / раД. въртяща
макара; -stehl — стругарски нож; -siäg(/o —
въртяща се стоика, етажерка (зи пощенски
карти е пад.}; -ström и ал, н/хн, трифазен
ток; -siull н ж -eeeeel; -tüo/въртяща се врата.
Drebumg / -еп въртене, обръщане; ротация.
оборот (едно завъртване); пресук (ти прежда).
Drehuneusaalre/ лехи— ос на въртенето; -//-
шегу/л^/ке/е/скорост на въртенето; -vermö¬
ge/ п фас.; nptle1h/e = оптична активност.
Dreiewaafu/ фал. торзионни везни; -wählen н
избиран, избирател (пи псл/фен); -werk п
мин. въртяща се инсталация; -wurm — зеел—
ларва на кучешка тения (Cnenukue eer/breils);
-zahl /брой на оборотите, въртенегата; -zap¬
fe/ н нахн— шип. цалфа на панта.
dnel пит. три: Muteeo -ео K/mden майка на три
деца; - vteo/ei три четвърти [im Re/een] zu -en
cetnetem, makscbiekem строим се, нареждаме се,
маршируваме по трима; wio sied zu - ние сме
трима; ролк. //11/ bis - zäbl/n kömeen на две
магарета сеното не мога да разделя; ралк. eie
тел bis - zählen кел/ преди да се усетиш
(много бърже); - SiboSti vom Leibe! стой! не сс
доближавай до мен!; посл. - meilem eie Kolle¬
gium пред трима се чете лекция.
Duel / -еп тройка {и коте карта- нроиаийно
кале (розг.)} —
Du/ieces/r н триоска (копа):
dneleibslg udj. триосов.
Dn/iacbieiicei н муз, три осми такт.
Drelae/en н. -s, - н/спр. триактна пиеса.
dn/lakiig adj. триактен.
Dn/Iangel н, -s, - триъгълник, обл, триъгълна
дупка (в дрехи); муз, триъгълнис/
dk/iranmlg adj— с три разклонения. рамена (снещ-
таи); -bändig adj— тритомен; -bCs/g adjl хем,
триосновен; -besi/g adj— ролк. нахален.
Dnei/beim п I. трикрако столче; 2. статив, тринож¬
ник; -bic/t п 1 лист на детелина. трилистник;
орхел- трифолиум; 2, вид игра на карти.
Dreibund — съюз на трима; нсн, Троен съюз.
doelbuni adj. -с Katze шарена котка (жaлнc;
снаи* бяло}.
Dreidecker и* -s, - кораб с три палуби: еноещ.
триплан.
dkeSZdime/einnal adj- триизмерим: =/о Film стере¬
оскопичен филм; -doppelt adj, троен, трояк.
Dres/drcht — трижилна жица; н/исн. тройка
(вълна); -eck п триъгълник.
(re/eckig adj— триъгълен.
DreiecUs/cuTecIme/триангулация; -Sihailtingj"
ал. триъгълно съединение; -veohältmls п любо¬
вен триъгълник (връзка но едно жена с двама
мъже ела сбролиа)—.
dre//e/nhcib пит. три и половина; -e^i/ig adj.
триединен.
Dreieinigkeit/ — щърка«- Св. Троица; триединс-
тво.
Dr/Ier и* -s, - 1. ролк. три пфенига (матета};
раза-; keinen - wert sein пет пари не струва;
seinen - dazugebee обаждам се. изказвам се и аз
(б/s До емо нужда}; 2. тройка (нра число* ни
елр— в лото* томболи; сатабус АР 3); 3. =
Do/isitzer.
dkeierlel adjl inv. от три вида: auf - Aue по три
начина.
dk/i/fail, -faltig adj, трикратен. трикатен. троен.
DneIUacheiecker — ал, триполюсен щепсел.
DkeiTfltigk/i// — рел. св. Троица.
Du/I/Uanbendouck — печ- трицветен печат. -Uel-
deuwluiechcft . fс/ъ-ст. триполно стопанство.
dne/flächlg adj— мин, тристенен (акъл}—
Do/irUuß — триножник (на обущар); пиростия;
трикрако столче; -gcn/g/iri/be п скоростна
кутия (иа самомабил); -gespane п тройка
(кача).
doel/gä/gig adj. техи. триходен (нарез); -g^estrl-
cb/e adj. муз. от трета октава.
DrrlUooscb/nheUi п пвйср. брошура с булевардно
съдържание.
doeSZiumderi нит. триста; -jährig adj, тригоди¬
шен.
DueSZkampf — спорт* трибой; —кел/ н тристенен
ръб, издатък; -Ua/tTeite / нахн. триъгълна
пила.
duelka/iig adj. с три ръба;розг. недодялан, чепат,
ръбат ролк.; е-е - dir Treppe е/eueteowerU/m
изгонвам, изпъждам нкг. най-безцеремонно; -
hinausfliegen изхвърлят ме като мръсно коте,
мокър парцал.
DreSZkameeeeзben — нехт— триръбест шабер. стьр
гач; -käeehnch н* -s, (-s) ролк. малчуган.
хлапенце, педя човек. палечко; -kLang — муз.
тризвучие, основен акорд; -eiassrewähiorchi п
три класово избирателно право.
Duelkönigr pl-* Dneiköni/sUese п щърк. Богоявле-

375
Dn/Ui
11—.
Uuciköpfly adj- mp-г/он: ~n Full/ грннлeнио
еeмe3cmто-
Doeilage/scbwlmmee н спирт- комплексно пду-
^1—.
(re/lappiu adj. бон. триде/ев (1uом}.
Ereiriauf/rwrho п = DmiiiidU’; -ietr/rkebel п
синов Hoöci (с 3 изолирана прсаоДнокс); 4ei-
ten/etz п* -eeitereyetem п ал нибению мтeжo-
Dreimähliepcki н тр—стри/гн иотонор. пскт.
dre/mal adv, три uттH;
dreimal// adv. mрикрсгг/-
Doeimce/en н* -е, ~ 1. мюр. mтимaитов кораб; 2. =
DгciupitZ-
dn/ie pro/adv. ролк. = (1*10/.
(ne/m"bllcken i/tr. h t/nb— поглеждам (сериозни*
мрачна* със съмнение); -fahre/* i/tr- s раза.
/смесвам се в1-тaп/о; връхлитам, нсн1тaн:
-/е(еп i/tr, h измсстам се (с Дунш), uрeкъевзu
нкг. (а разкоаср)'. la iu/e ich mir ciclr - ве
позволявам до мн се месят е mонa-
Do/iegabe/швейц. сбл. добснкс(гатт- иоптл/иmc-
нсн номер (па концерн а пад—)-
dre/e/ueben* refl- trHb-рола- вж. -scllce/g;-lan¬
ge* i/tr. h (и слсб)удрям (зДpcвa): хвърлям се е
боя: -schauen i/./t h разг гледам (е нииъа и
такъв аид); /c//U/t; 1*11/611'1 = имам п—ни1eн
вид. изглеждам любсзсн, nоглcжлaн hkj. лю¬
безно; mu/lg = следим със смел uо/нгд: -schi¬
ckem rejl- рила- примирявам сс със съдбата си;
—scllegee* iHtr- h ролк. вж, dT/imhuue/: dn soll
Uocl’u Doc/cnwcrccn =! глпu дю си, те удари!
Drcibpatt — apтum— ттинiен/нK; гт1фониум (nc-
меснеш « крптr; '/ul п трнколкс (авласипаД.
.иснсрвтис); -satz и мин— птоего тройно
nтсв1ло; —5chihb//nbetrieb m: ос 5 i//iltec
тсöон1м ви три смени; -sitz/o и mр1мcетeн
симонсн. пелос-пед.
doeSZst/z/g adj— гримсснен; -spaiilg adj. пач, е три
ко/опи.
DoeSZepänner и* -и. - тройка (кa1c}: -spitz т. -си.
-е mрнъттн1C; тривърха шапка; -spmuiy н
спарм- троен скок.
dneiß/g пет- mр1иeеem: 1/ (сс -er Jiir/c lie
vo/ty/d Jihniu/U/uit е mлил—еcттe /оди/и на
ни/с1ия пек; Mitts DueißiU; Mitts icu Dтclß1grtr
1/ lin DTcißi/c/i teil към 35 голини между
30 -40 голини cъи-
Dnelßl/rr?;, -е - иовcн вз тридесет голи/U генът
между 30— 40 cоg-
(oetßigste(k) .лил, глииcеcт1-
Dreißigste) п* -и, - тл1аcеcтl-/кс-
(re/et adj. 1. лпртъ'; сротс/тен; нахокан; 2. adv.
разг— емглО; нaпрсnО; без нолеба/ис: etw. -
/elnuplec твърдя вш. смело, /сприто. без
ко1eбс/1—; е очите (икн-r; 3. adv. рала. дори.
doe/stellig adj.мин- гриз/сче/ (чuллo).
D/risti/ke/t / -сп дътзоег: нсхсксноcm-
dkeiSe/immiu adj. на три гласа; -stückig adj.
триетажен.
DreistuUrmrcke/Ггдешщ. тристепенна ракета,
dreVstiindiga^. тричасов; -stündlich adj. ставащ
всеки три часа; —tägig adj, тридневен; -täglicl
adj. ставащ всеки три дни; adv. на три дни;
-tans/ge пот. три хиляди; -teilig adj. от три
части, трикрилен; беи. триделен.
Drei/vl/rteltakt н муз, три нeттълти -такт;
-weg(e)hahn — лехи— трнnггe/ нтaн-
dr/SZw/oelg adj. хем тритзд—нт—/; -winklig adj—
МОЛ- тpнъcълcн-
Dn/Izcck и* -(с)и, -е гризъбeп-
(0/1^3111/ adj. гри1пбcu; -zäeiig ab# бот, тросй,
тр—ислио ueтecт-
00/^31/ — = Dтc1zu'k-
iu/l/zil/ пан. 'р-иод-сет: раза, la schlägt’/ -
тон* с тcнe върхът! (прекалете с) —-zciliy adj-
триег1ш-/; mл1T-л-/: -zöllig adf. трицонон.
Drell m* -s, -е нeиан; док.
doeilen adj. ролк. дочен.
dremmeln i/tr, h рсзг. врънкам.
Drempel m* -u, - 1. праг (иа шлюз), нодобоен uтзг;
2.	сснна ммспд покривните греди и ут/гка.
Dueech/bnden и* -ei/ieZхсрнс/; /умно.
Drenbe/, -с 1. фам, 6ой. пeтgсX; нобут; 2. диал.
вършитба; тъpшaннс (машина).
(кенее/* tr, 1. вършея, овършаним: ролк,; leimeu
Stroh - нeщa си eт1кC; пре/ином ог пусто е
празно; PU/utem - фразьорствутсм; Skai - итрия
тспин-но скат; 2. рсзг. нaпcрисшnaн; 3. раза.
дтпнксu неумело (нс музикален 1/енрунeигr-
Dneschen н* -е, - вптщзп-
Dr/tcl/flc/cl — сел.-ст. млатило; —уиС п сал.-ст.
жито н gт- зз нътш-eнe; --сп/Сс/ и cei--cm.
барабан вю въpщaчкс: -miscHI/c - t - сал-ст.
вътщсн'a; -saiz и сел.-ст- нонnлcкн ог nc1пк1
мсщ1H1 н е-ч1вс зи тъpщe-llc: вършючкс;
-ie/ee /селл.-сн— = -/oilsd.
Dress н* - I. спортно облекло; 2. официално
облекло: In vollem - е тона обнeнло-
Dreeeeun ['еот] н* -е, -с ирееитоnaч» тнepüyкрoти-
mcн-
dr/eeleren tr. 1. дресирам: Huide ntf den Mai/ -
ирeе1рсH; приу^ч^см купcнс по тспон-л ди
налитит но хотс; 2. гена- nт1/оннин; подреж¬
дам. тат/1тсн; унтaеяnaк1 (ясния* особено
пг1П1r; 1 плахи- пресовам (щуuсa); ^^0
(коприна); 4.риск. птъ/нан-
Dususür / -in 1.1теcнтонкс; ролк. лустро (проуче¬
ни маниери); 2*р1. номери (в щори) ни лт-е1тс-
/и ж1nог/И-
(n/bb/lg i/tr. h спорт. дтиöл1тсн-
Dn/bbl/gg i, -е, - спорт. дтибтH; итиöлитauc-
Dn//eee т сел.-ст. = Dreeueh-
Dr/f// -сп 1—2 мор. 1. дргзф; 2. морско тeнcн-c
(причината ат нятърс}; 3. рсшсго е бояджийс¬
ки кюп.

Dulli
376
Drill /и. -e. — 1 нает— строено обупe/и-; uушру*
воие. нуpтов'с» погина шлифовка; 2. = Dneil.
Drillbohrer н техн, дтcнкa; мaткaп-
D n/lie f -е исн— въртиш се кафез (зо наказания).
(n/llen1 tn. 1. обученсм (всйneис): нуштунсм; 2.
упражнявам (ученици); las Ei/milcldt - уnтaз-
вятам таблищата за умножение; Л и rejl-
уеук'таu (се)(прзаежда); 4-ЮМ1 - измъчвам (прас-
—№30/)* като го слисам вън въртящ сс 'oфcт-
(nilieg3 t/i сe1—-ан- сея с рegоеeилн'a-
Du/ll/eh н* -е, -с нскст док.
Dnllllc1/hoee_/ ' доп-/ паито/он; -kncU — доч-на
рсбон/с ир-хс: -erny п ризк. доче/н тaботнИ;
пoй111luкll итeхи-
Drilling1 н* -/, -е еди/ он три близиска; pl. три
близнака.
Dkili/e/' *н. -е, -е I. воен. три^евиа nущка: 2.
тривърха въд-но; 3. тсхн. фенер. нен/о но/с/о
(в мелница}.
Drillmaschine/'сеч.-см. редосеядна.
Drillung . ", -сп. — 1. усукване; 1 стсп—в во
уеук*Cllоеm-
(/1/ adv. рсзг— 1. еж. Usrid; 2. вътре (в стояли*
зДотнанс); 3. фии, dis ist - възможно с.
er//udoahi// и-ролк. поденем бърза тeлcгрсмa;
do/mg/n* intr. s h (1—3.5,4. h s* 5. h) (ic e/w. A -)
1.	птон1кнсм (си асДО; светло ни* неприятсл).-
пронизвом. забивам се (е сърцато): das Schwere
drs/g im seien Brust мечът се зоб— е /трииг- му;
eiw. 6*11/1 ic Uic Öffld/lih1/ci/ вш. сс тoтнутa,
стоте обро gоеmояни-: 2. (за тълпа* мнс:жсон-
но) нaхъ1нвaмr нахлувам; 3. nробивсн сн оттr
промъкнем сс, птоннрсн се, птонущвaм се
(през тълпсто-> лъолa1aи): c/w. Uni/yi aue dcu
81111, lem Boden вш. блика ог душита. тeмиmOr
почвите; 4. im с-е [mir Bit/sc] - моля иастоятед-
№. уверитюм /кг., настоявам: eu duun/ in OUc.
ihm lie Wahrheit eu иа/ес увещаваше то.
настояваше до му ниже истината; uici zu ctw.
/cl/ucuec Tülle/ чувствувам /ужи*. потc1И; до
(еършОу направя ищ-)- вр. мг каро ис---: 5. h uuf
etw. А - настоявам зз, иексн наложително
(точност* е—кевор* плащане)—
eo/egend part— adj— 1. /гог/ожгв (рибено); спе¬
шен (случай), бърз (телеграма); 2. /aего3ннH;
настоятелеи, наложителен (о/слбо* причина): 3.
-st um Antwort bittrn моля нс3*нaеmояm-лно зе
отсонор; -in Verlacht силио оодоттcннe; -е
G/lain грозяща опac/оcг-
erln/(ent)ilib оспор. вж- eningcnl.
Drle/iicbkeii / -се 1 нтего3ннвоеT; иастоятсл-
вост; нтнoжum-лноет; 2. cп-щноcT; /сотлож-
воcm-
Dolmgilcbkelisanioau — полип— предложен-е зо
разглеждаис по cп-ш1оен (а парламент)-
eoinm/m adv, вж. (1*0111/; von - отвътре.
dnlnreltс/m* intr. h 1rnb. фом. хлътнел съм до
суши (в неудобно положение* е dългoнв}: -ste¬
cken in1r- h trnb- разг. потъвал съм (е робонс)—
-stehen* intr. h trnb. ризк. е нcиcи1e съм (за
/ш.).
dnt/i пан, *7öv.z - по гринс: wlu wüTSc et - бяхме
Tриua-
drittbest adj. третият по успех. постижения.
doliir(n) пит. oгd-: кото subsl. Dr/iie(r) и* / п* -и. -
п третн: in deu -cbKiastc sein съм е ттcmи клас;
heule lut der -e Mäuz днес c грети нaтт; dnr -е
Sinnl трстото съсловие (гражДанслното);
мил. с-с Zull 1/ dir - Po/ene CThe/cc нздн/ам
ниело в куб; Hiiincr irr Dritlc (ката топло)
Хенрих III; lau ist sein -s Wort гой постоянно
нова говори; etw. aus -г HscU 11111. wissen
ннaU; зная вш. ог второ ръки (на пспасрсдсн-
ване}; in dieseu ScHischi fi/1 б/т -/ Muin е тоя
бой из всеки втори човек падна по едни убит;
die Dritte Reich химл— третият тa3Xr нацистки¬
ят режим (1933	1945 t.); dic Dritte Wie f
Третия свят (събирателно зи развиваща—/ са
стрина); eum iri/ici и. из трето място; б. зе
трети път (при mаpгoвв}: dcr Dnii/c [in dnu
Klause] /ein съм нрснн по успех /в 'лсеa]: ein
Duitlcn kam liizu трети отиде. птнепcан/и се
към тях; is ist noch /in D/Otiss zu crHä/ce трябва
да се вземе пол съображение н трето /eщо: ог
- Drillen dee Mo/sit нз трето ииено ва мсссца;
првн. der lachenU/ Drilir ^3^ се коран, третият
оcчeлн.
dn/t/rhaib пан. вж. iulttluih.
Dnlttel п шнайц. е н* -s. - тpeнин(нrс-
enle/rim 1г. = Uri/i /1111.
Doliieeabeebiauem н ивaни си малко. трима си
много (скри).
drlttrne adv. ви трето място. трето (прс изброява¬
на ни тсчии от изложение* дсклоД а под.).
Dui/ie-Weii-Ladee н* -е, - магазин със стоки от
Третия еeит-
doleehalb пит— днс и по1тнинс-
doltthöcbei adjl третият по ранг. по виеочн1a;
dnitiirtzi adj. третият откроя.
Dnlttschuld//o — търг- длъжник из gлъжнннa-
Du/t/teil и. -(е)е, -е 'р-ти/а.
dnleeeell/n tr. разделям ни три нacти-
Dnive [дтaйв] н, -и. -и спирт- силен прав удар от
разстояние (про голф* танос),
Driver [дрс3втр] н* -и. -s спорн. стик за голф,
drob udv. aлхантилaщо = dn/b/-
eroben udv. том тотe-
Dn^j^ie/, -c 1. дтоcс;гитC; /o^ik^'^ihk; 2. ироccтиН1с
бояджиЗсна еmонC-
doouen/abhämglu adj. зон—сим от нсрноmин1r
нсркомo1ни-
Dub/cmberntumy<ueclic/Kои/-cyJ'гсц1И зз нaл'омa-
1—. пcнтъл за борба с нстноианнята: -ggschälC
п 1. ирот-тни; 2. сдс/нз с 1сткотицн; -Hisid/l н
гтрcовия с 1aрнотнпH; дроги; 'hägUir/ —
гттcов-ц во нaркоmнпи; 'mHSte/such — зноу-
377
(nückee
потреби c н^котнчни пашсстна, вземане ви
наркотици без медицински указанuи;'tn'1if-
дЬ1;П^^!у1//1С; -seine/Hнaptо)мс/екн cт-дн; Mod
и смърт те1cдcтnнc превишена дози нн— ооcто-
явло взсмовс иа 1aркоmнпи-
Drogcaf/cscllält п дтогcрни; MiscUsl — търговия
с лтоcи; -Ungiilr — дтогнcт-
Doogerie/ -п /-и—н] итотcтня-
Dnoglsi гп. -п, -и притежател ва дро/eтиЯ; лрот—'
р-ст.
Drohbrief — заплашително n1енo, особата търг.
(послеДне предупреждение преди занежДсна
на прещсс):
(rohen i/1r. h 1. (c-m -) тa'aнвaм се (икн-);
тoпнищтau (нкс.): mir lem РОс/сп. len Funst, dcm
Todt. e-r Kis/c - тoни1eoм сс c пръст, юмрук,
зaпдaщeим със еuълm; процес; 2. тсcтрaщиeсм
(има опасност от /щ,): die Haue Uroht cinzu-
stüne/с къщата тсcтрaшaвa де сс cруни: ile
61.1/1/*, Rnuie drohe нма опсcноет от буря.
лъжи: luoi/cli Gclai/ /алт-свади ооac1оcт-
Drohnz" -п тъттeНr е прст-
enöhn/n i/tr. h 1. бумтя (минор); тт-щи; тътна;
схтя, кънтя: а-с Umöh/ccdc Stimm/ /ръмн—т
тлис; 2. бучи, фуча: min iun1ne беи Kopf сдавате
мн фучн.
DroHicn/brui f котило от ньртен; преи— стон от
безд<е1ници;-е1аис0с п баздел нишки, осрстнmcи
живот; -mÜt/tsrcl/c п оч-1нa пaлнцar която
отоизвeжис само нърн-н: —schlicre f избиване
на mтргcитc-
Drohnls" -/1; 1. -sie, -ип поет- заплаха; ооиеноcг-
Drohung" -еп закови. тао1сщeа/Cr ттn1aхи-
Duollsnoc* -п /'НС/] 1. сронесн/с комико; кон1ч*
лост; 2. комнн1о-cтот-ек/a сцепа; къс ком-ч—в
рaзкaт-
dnollig adj. забавен, смешен (хрумване. писмо,
хумор)-.
Drolligkeit / -е/ 1. бал pl. тaбanноcт; коничноег;
2.	щ-тa-
Drom/eau. D/om/dän /, -е, -е лосл— слно/ърби
KИUH1И-
Dromm^t" -п павЛ; тромпет (= Trompet).
Drops i?, п обоки- pl. фруктови бонбони ,дтоnе“s
Drocchke" -п ^айтов.
Dunt/rei * *eо ебл. раск— тaтмоmaвсиCr рaзолиmс/C;
лaзттлзnaвe-
irп<cln ебл— раза. tr. 1. люзвързвсмr размотавам
(канещ); 2 нeнтaИr бленувам. тa1acин се; 3.
рила. шляя сс. лaтeивaм се
Doosse/i*/ -п зоол. gтозд-
Drouu/P* -п лев. трън/я/ ви дивсч.
Drossel!" -п ал. дросел (= Dubts/ltpuic)-
Drossel/a(er/aнаm. тронна всис; -bahn /въжени
линия със спирачки; -bscuc f Досл. бон— 1.
cимол1вено дърто. cнрсллики (Sou/us lucupa-
оar: 2, китmоп (Vi/umum opulut): -bein п опал.
ключица, —y/räe п navu дроселен прибор;
-kituppr * тахи— дроселии клапа, дроселен
eeнтн1: -kernis и раД. gтоеc11a вср—са; кръг зз
задържай— ве отомcвлнв ток.
duoeselm 1г. 1 (е-п -) иущa; тииущaвиu; 2. нахн.
1aии1иeaм притока (нс пара- течност) е
тръби: len Dumpl - иaмтливaм оaрaтa; 3.
ограничавам (епос* разхоДи); 4. спъвам (кси);
Drosselu/g. Dkosslunn"
DkosseiLkrgueuIlnUнвтн— нлaои на оaтиa турбина;
-spnle/ ал, дроселна боб—ню (немалко) (еж.
D/ossel’).
Drost и* -е. -е; Duos/e н. -п, -п асм, окръжен
уорсn1тcл.
Droclee" -еп нан— окръг; окръжно управление,
dnübee adv. оmер-pюr от овея стрели. оттатък;
отвъд: hübem und - отсам н оттатък; iübec und
-	gab ш/ Tote und Vemwunde/e — он едвана. н от
другата стрина инющe убити - рсн-нн; рсзк. с/
kommt von - той —дни ог Ам-ти'ю-
dnQben udv. ролк. = ds/übe/: ше g/ht allis luuil/т
uni - веннко търпи лиопики. c нтюнютю исторе.
Druck1 и. '(1)8, -сА^е L (pl. 'е) натисналс,
притиснал—; оогиект1e; тежест: ein - auf len
KcopT genüg/ Сиво ват-сна/с ле бутона е
достатъчно; - uuf lem Mauen, uuf dcm Brust
тежест е стомах*. приниекю/— e ттринтc; ein
inuCe/ - ieu Hani нт—пко ст-скан- иа лънюти: diu
blei/nme - le* Hiies ооmненaщюmс като олово
ж—тю; 2. без.р!. пран, натиск. goTHCH——, от1/у-
40; снет; блeнc: с-п - aueüb/e упражнявам
нaтнеH; дюe1cвнc: З-pL -е нoлиca1c (па аоДоло*
шс пирона); ein - von eehn Atmosphären
нoнита1c от 10 атмосфери; 4. ризг- пригес/е-
вне: риза— im - sein о1имнa1И ми е главата (см
юпси но ереме. нcсpвжanua)^: рсла. 1au1тaм сс
ви голям зор (он много робано)-
Druck2 и* -S, -е 1. оcниmr о-нстaиc: zum - Ts/tiy
сотоно за печат; ntw. in - /ib/е июeин нш- за
оeнстюнa: Uen Vonc/sg ist im - //scilinci ионни-
ИъТ H31CT— ОГ П-HИT: 2. шрифт. OCHИT; 81111///,
ucklnucu - чист. нсяссн псчет; 3. -злен-с: ein
пТс/г, seit/nc/ - сторо, рядко нздaинe-
Dmuhkbsppurlt н помпи за точел— но öнрa: -Uill
—	гумени топка ва И1хaлспио1—н апарат;
-la 11— струг; -UiHlliguuiU тo1тcшcннc за
печатовс; -bisisliit н автоматичен мон1т: 'Uo-
дшс и печотна кола; -UHi'litisl/ — пcчиmaре'a
бyктa-
Dküekeb/ruhum рсзк. кръшкач. 'оиннир; маинъор
(сл робома* опасност* есенно служба).
dkuck/n tr. оeчaтюм (книги), рала, е/ iü/t wir
gedruckt лъже, без да му ннгн- окото.
drühU/m 1г— 1. и in1/i h (auf е/н. ') нстнениMr
притиснем; стискам: с-е nm 61/ Brust - притис¬
кам нкг. o сърдите сн. пр—cлъpим со; c-m е-е
Kute uui den MucU - нс/увим инг. по ус'—^ uuf
ine Knopf - потиснем буто/и; ine Stempel uuls
Pnpietе lae Siegel uuf Uie Urkunee - удрям

Drucken
378
оeчaтa на харният*. скрепявам иокумс/тс е
пcчиm: e-m ein GclUttüce 1/ Uic Hscd - Г1квсu
/км. молено n ттнсгa: len Hui tisi ins G/uichr -
нахлупим ниско щсn'с; 11/ emÜcet der Ms/ec
тежест n стомаха; бе/ Schuh Uuü'/i iln
егl!екa му Обувката; рала. ich w/iß, wo 1Un dcn
Schuh duÜ'/t зноя какво му л1пенC; нанвс му е
öонкста: /*/11, pisti - епнccквсн; емсчквaн; sich
len Fuß wund - пт1T1екou сп кpскс;лo1н. '-с um
dic Wanl - -- поставям /кг. натясно;раза, e/ muss
no'l inn/e 61/ S'hul/un/ - им* ниото go търк*
чиновете; X o intr- h (aul i'i, elw. -) пран.
потискам. пт1Г—е'/явсM; угнетявам: iln - Sor-
/1/, i'i echweni Schuld потискат то грижи,
нежна вина; пран— zu Bode/ /cirÜ'/i притиснат
ло тcмитс (ел бреме); iie Bönuc wun //drückt
борсаги беше пои иепр—сия; erüc/siiic Hirz/.
Stimmung н—жкс. нcnоное1нс же/с. поmиенamО;
/нснящо настроение; ic //drÜce/cn Laue sein
съм n пт1н—енe/о nо1ожe/i-; пт1гeелe/ съм
мaт—тиaлно:	е/1жсвaн (рекорд), понижснсм
(заплати), поибивом (цена}: gcenücktc P/niuc
снижени, /иск; н—ни: 4 аанащ- нacонтaм
/адолу (оaмte1сm): 5. спари, пл-гам (межесм)
бсз засилване (корт); 6. кир—. чиеги; нтлтнвaм
(карти): е* ist lilsch gedrückt той поcрcщ/о се
оч1еги: Т^п. тllксн (никои}; 8. refl. nт^lнрнlнсм
сс, гуша сс; рсзг. (uicl von, von. um ntw. -)
измъквам cc, кл1нис; кръшним, нс/китим: der
Haue iuü'/t sich int Guss заекът се cн1ЩивO;
суши н трепета: разг. eich fUiizöuitcr - изнeз-
^т^—м, напускам компания, общсснво по И1глийе-
ки (незабелязана- бал сбогуване}; 9. пран—
зип-иoтвим сс: ntw. Unüc/i eich e-m in dic Sncie
вш. сс зancнaнвa /км. н душата; 10. и/хи-
1•1етружтaн (кухо форми еи o\aмaл): 11. жнв-
е-е Stell/ im Gemälde - чрсз —/'1 пливя до
изпъкне. подчертавам място п кaтги1C-
Dnuckem и. -/,— 1, п-чсmoр: 2. pсuпоcнoп: 3- жив.
нсинр— пластична линия. плoетип—/ контур.
D/ücksu и* -е. - 1. тпч'и во брaвo: 2. ключ во
cc'т—m/и брава; 1 насн. еnуеп' во пушне.
рcволвcл: 4. риск, uuf den leteicn - е пос/сив—я
нон-нm-
Duuckiubsllrn — биде пeнoтaрекс харния.
DruckenUl// -се 1. оcпaн1инс; 2. пeчaтсретво-
DuÜ'kim/o * -сс 1. нaвюлнпOr блъснслина; 2.
'л1ннe/e; 'ръш'ин—-
Duuhkrm/Tlm/rr 'Sclfä/zc b'leeчснстеко мастило.
D/uck/sriin/nis * = -U/filiigudy; -füHic /сеч.
'Орe'нутИ; к'отcнmутcн лиег: -ftsler * пружини;
-ICHier — оcнсmнo гр-щ'C-
luuc/Tcrtly adj. готов зе оcнoГ;
Umucei^ssi adj. устойчив ие нo1иcинc.
Duucaff/Stiykct /Уy(ггoйи^^nоег ио натиск; TO/m *
печатарски щсбLЛO1: -каете gаниои— хермети¬
чески зaтeот-1a кабини (с нормална въздушно
налягане}* -kestcl и* -kcöpi — Днал- Drucks) п>
-е, -п е-'т-нно копчс (с пружинно); -/copl'
Schalter — ал. ключ с копче; -koclien — съд зе
cнoритoиc под нaлягoн—: -koste/ pl. тюзllое'1
по отпечатването; -1гуису/леч. поставян— под
п-чam: -lill/r - t - ппч. буква (за печат); -Tüll *
ccпетeн въздух; -luftbsemss- *жп. компресор¬
но cп1тaикс; -luftlis^mmrn тсхн- 'омпр—еот-н
чук; —luItlökömotiYe/лш//. локомотив за ми/и;
-ruftpresti- / компрссор/и преса; -miscHics *
n-чтmстекс машина; -mcsssr — манометър,
-miiUs/v/itll п н/хи. т-ДyкП1Оli/с клапа;
-molcH. -mnsCcr п лехи— оöрaт-н зо шюмпосна-
ис; -оflirte g търг, п-нamaнa оф-лma: —ort —
място, град и* отпечитнавето; -pupis/ п пeна-
гaтcкa хартия; -poti/c — носи- служби ви
тилов гeройf: рала, служби ви ея/'и: кю/сп;
-pseste * п—па'ите'а мишнис; -тrоbcgтpoбeи
оmо-нaгт'-
d/uck/rif adj. готов за оmпcчсmви1—-
Duuck/uscic /' п—иom1о проитв—дeниe (кома пс-
щ/нсиа при мие); 'Schrift /1. печ. шр—фн; 2.
пcпст/о птоитвcлe1иc; -епОСс *^г^(^ча^г"ис сгрс/и-
цз.
drucku/e intr. h (se itw. D -)рсзг. бавя се опъвам
се. противя се (особено при отговор).
D/uckt/nCO * '—п раза- уnотеннО; бавене (про
отговор)-
Dmu'kbtln/ — псих. усет, чувство за литисн;
-stock н печ. кдищc; -Stoff н мсисн- смпримс.
рампа; -Ci/unl — лал-копие; -vitUscl —
меД. притискаш* пт-врът'a (при кръаоиллия-
иса); 'verfilm/ п 1aчи/; мстои ва отпечигнс-
1—; -werkt* 1. п—нaгно птоитвeи—/иe; н/исо; 2.
тсхн. наснегатсдва помпа; 3. печатащо усн-
ро3cтво-
Duni и* -11. *—n; Dmuds* -п {-метал. /орен дух
(като ксракошДже); 2. мaгьое/ини-
D/ud/nffuß — n-нmзттaн; нсгьое/1ч—c'1 знак;
-kraul п бон. пнзвун (Ly'opoUiumr; -kreuzп =
-Uuß; -еСи/бе * - метал- cт—днощe1 час (па
духана—/):
Duntir и. 'П. -п. ист— пруни.
l/um pro/adv. раза. = isuum 1. около. зо. ззтagн
гова (/ето. нcя» гях); die Duum ucl Drin всички
подтоöноеmи (свързани с някакво начинание};
2.	тamотa: 3. sei ’s - веки бъде ликвидирани нт—з
това рaботитa-
euum/hruumr -rum pro/adv. рсзк. 1иоколо-
D/umm/u н* -и, - гимпс/исг п джазов оркестър,
inummum/aommsi* in1r- h trnb. тaзгs оmтлпaм сс
он, тaоби'илям (ищ. неприятна); -гсбсс iHtr, h
1гнЬ. раза. усуквам го-
emu/tcc adv. обл, ансир- том долу.
U/uiisu pronadv. раза. = inmucter
D/uscl и* -(е)/, -е сeл—-аm1 вършитба, eплщe—1e:
добив от въpшнтöamю-
Drusef -с 1. иипер- дтутс; 2. нен— мин (у ионеме};
3.	джибри, утайки (от вина); 4. пир—3: туши.

379
Duieu/g
Dnüse" -n опал- жлеза
(küs/hbe, (hüsI/ udj— 1. жлезист, c много жлези; 2.
е/н— болен от мит.
drüsig udj. 1. матер— с дтути; 2. = l/üsicii 2.
Deceumgei н* п* -е. - - ряДко f -п лжувгла.
du, Du pnon. тн: du euelnaelem /адес говорим сн
во „ни“; uuf Du uml Du miceinnnieu e/iUne io
„нн“ сме ед—н с друг; dcim Freund Ist inte
zweites Du отни''—1иm тн е второто тн аз; ш/ ll/gi
nc liu от теб записи; Unei du Geld b/i iiu? имаш
нн пюр— у себс сн?; also von iln aus kacn ich
Ucice раза- значи ни нямаш вишо прот—н това
да отила; nimm liu nuily Zell нс бързай, 1aорсвн
си то епоко310; ралг. inet du was. /nnnsl lu
вcд1aтИr cвcmнaвнчно-
Du —. -и. -е ослар- обрърелне c „ти“.
l. и.рaтг- шал. = dsueuci uniirwigt (so началство)
/икоте то /имar нинати отепcтвутar е н обикон-
'3.
Du3l н* -s. -е срам, двойствено ниело»
Dualismus т* . — фалос. луa1uзтu-
Duarisi н* *eП; -сп филес, gуслнет-
Düb/i и. -е. 1. снр. '16^/*. любен. чеп; 2. снр.
n1шнcк: 3. рала- псрдсх; 4. диал— ц1цинс-
Dubiosee pl. наpл- /—е1тутн1 нт-мa1ня-
DubicCr Doublt [дуб/С] н. -е. -с 1. луöнe: 2. вид
улaл при öндялД-
Dubi/i/e /, -с 1. втори -ктcно1ит; дублета; два
-ктcмолярa он сини н същ птeдмem (а музей*
обиpкu); 2. имитация (па скъпоценен камък); 3.
двойна пeнo1бa-
dubl/er/n tr. 1. (ctw. -) удвоявам; 2. покривам с
дубле. плат-ром; 3. (с-п -) птcgcтсв1итaн ннт.
ното лной/ик; 4 подплатяeaн (балтон); 5.
корт. дублитaн: 6—лан- повалям с два ооcлeио-
вотелни изстрели два gнтcиa-
DuuCtf* -еп мср. 1« ое1овс ва котсбно въже; 2.
пейки за /л-öпи; 3. подпорни грсди (в кораб}; 4.
малко палуба во носа ни норaбo-
Dückdaibe / мор. свързани люеаво но/овс за
прикрепван— ви колсби-
duck/e tr. rej/- 1. превивам (сс). повеждам (се).
е/ишсвaи (с—); е/ duck/e schneli lem Kopf то/
бърже сн е/ищ1 сдавете; бърже се спи; dir Hase
Uuckt sich таcктт сс етущпa; 2 рала. (с-п -)
унижaвсн яке. смачквам (/кн-r фасона; държа
е подп1нc/1c; 3. nejl-ра.сг. пвйср— покорявам сс.
cнушсн; свивам се, етушясн сс, отcпннaм eлaт-
Ducken н* -е, - заел. нощ aнmи1опa-
Dühk/r н- -и, - = Dü/nu.
Duckmäus/r и* -е. - раза. пейор. „боже крсв1И'
ко“; липeмcT; скринел, привидно смирен новeH;
тартюф.
Duckmäus/keitHлyloто пл1гпотегв0; лицcнeриe;
maттюфщинa-
dnikmäns/o/g adj. нуксвО'ПT1тпот—/; c'т-1тc/-
пT1виg/о cнирe/-
Dudeldöi, DudeldUm п само в: fün ein - 111/11/1,
nbkaulee оролaтaмr 'упувтн ва бeтпcннпa; зо
н—шо.
Dudeldumdei inj уха-ха! (прс нес/лея)—
Dud/i/I / -сп рсзк, cgiооöлoтia лоша [шумна]
евнт1и (на Духов оиструм/тт)—
(udeim intr- h tr. L св-ря, налутам [шумна*
напpвонанnс] еднообразни мелодии (иа Духа¬
ни инструмента* гайди); 2 раза, мърморя
иcтaтÖтaно; 3. mup, фнлнсм-
Dndelecce — гайда.
Duöll п* -е, -е дуел, н прен—
Dn/ilCnt и* -сп, -еп иуeлитap сс.
en/ir/er/n refl. иу-лирим еc-
Duött п* 'S, -в .муз. дует (композиция* пссие):
Duft т* '(е)/.	1 ухание, мирис, сломaт; прен.
дъх; 2. лссот. cнaнa: 3. песи, лена uтт1ar capi,
нтпaрeннe; 4. оран- мнризмa-
DuUtbuuch и л/оoн- cчуопaнc ви клони от ектeж;
оc1a1итиuc-
duU/e adj— mup. 1 /от; бсронски: с-ш ~ Sscic тон
тсбоmo: deu ~ Kucie битaбa; с-с - Klul боровсню
др—хa: 2 отрскен, шмекер: с-с - Nummer
тир-кст. aрибни-
duften. естср- (üfiem iHtn. h (бнa!•о)ухaи:es 611/11.
cner»-- мирише па—; орон. d/r Käte Uuftei
с-рснето во1H-
düfie/relhh adj. есе. благоуханен. aромaтcн:
-silw/r udj. тежък ог aтомam»
duftig adj. L благоуханен; 2 павн- мътн-н,
забулси n /ено мтт1a: -e Feme нтг1явa дтлcнн-
10; 3. въздушен като поен (рокля); -е Spi/zcc
лежи* дантела.
Duft/tto-T и парфюм; благоуханно вepecmно:
-wolks *оО/ин от итомиm»
duhn adj. обп. раза, nияH'TCля/; /aтpяcкс/-
Duket/n и* -s. ~ дукит-
Dukät//gnld п злато за нонcmн-
Сикег и, -s. - 1.малиер- люкет; 2. днал- нолодаз.
Duktus Н; 'S, — 1. поч—тк; 2. изк. лот- cтн1-
eulden I. tn. 1. (itw.. с-с -) понсеям; търпя: L/il -
етрслснr понaеин снридание; с-п - тттnя /кг..
снизходително следим ви /лeщкl1Г—; 1cдоегигт-
пнгe му; 2 (е/н. -) позно/яним, допуек:сн;
търпя; mонeтирaM; провявявам нолсрс1/т/ост:
k-n Wiiers/inU - 1— допуексU; ле търпя еъпро-
mивлcниc: ii/n im Linde w/udnc slic Rsli/iocci
geduldet е гоя страна си потнолc11; -ми търпи¬
мост спрямо всички тeлlи/1и; IL intr. h стра¬
дам, понасям страдания (безропотно* ппнхо-
търпеливо- с пplниopanuв): standhaft - понасям
мъжки cттaдсниягa.
Dulden н* -s, - cгрсga1cп: ein tiiliru - примирс/
със стридин—ят* сн човск.
Dul(ek/m/ene / етрaдaлчcеко д-нс, иттaжcннe:
-si/n — птимнтcноет-
duldstne^/. 1mолeрснтcн: 2■гттпcлит..
DuidsamU<^iit/' — тол—рa/m/оеH; нттп1uоеm-
Duli^i^f^gU" 'Cn 1. гптпиноcг; тол—тaнт/оcт; ен1T'
dumm
ЗВО
хожде/1e; 2. прим-фс/ие, р-’тнlг/aции; 3. вж.
du1ie/-
dumm udj. 1. глупав: фам. -st Z/ug mnehen; rndce
върщa; /опоря T1упоени in* -e August глупави¬
ят Аптуег (клоун е щори, Ганчо); er will mich -
miclee иск* де мс /апрсти иа будади; ein -ns
Geui'hl mscice птсвЯr птicнoм глупава фllтио-
/оu1я; плaви сс, чс нс зноя /p-: 2. nтоен; 3.
тъп; 4.^033- тaнaян: бе/ Läme macht micl yann -
щунъг просго мс зомаЗта; mir Ott ganz - im
Kopls сдавете ми c епнеcн замаяло; с-п -
sciiigen замайвам /кг. от бой; 5. (ло нащс)
неприятен, лош, /—nо/ое^lM; глупав; las ist с-с
-е G/tciiciic топи е /—птиятнCr глупаво ието-
^^^n. рс□огa: die kann - intiaufec тона може до
евътщи зле; zuletzt нитбс ihm die Sicii eu -
нaН*поелc тоя лaбоma му дойдс птcкaлc/о
мно/о, -»04- /о ог търпение, дойде му до
/ущс; 6. естар. бтбл. блудкав, безсолен, безв¬
кусен.
Dummbart — рала. = -köpf.
dummdreist adj. тлупсвО'Иттзпк-
Dnmmejnngens/oeicl m момчетия*. хлипатина,
гaнcнш1нa-
DnmmenUan/ — пейор— Ilтинкс зс наивници; дов
на /син/ини-
Dummeuchen п* -s, - интимно тлупачс. глупно-
Dummerjan трала. глупчо. глупск-
Dummheit/" -сп тлуnоет-
Dnmmkoli/o — н/н, тъпото у нонстс.
Dummkopf мраза. глупак. тнупeп-
(ummküle adj. безразсъдно gъртън-
Dnmmlack трала. = -köpf.
(ümml/cl udj. тлупотон. птоетнlчън-
Dümmi/ng /—, -e. -s ролк. тнуочо (е приказката);
глуповат човек.
Dummr/ee и* -s. -s = Dummcujs/-
Dnmmsdorf нролк, nut. von - sein глупав съм.
(umms/olz adj. глупаво нслут-
Dumper [лъм-] m* -s. - нс—ходно mтснепортнс
кон* (зс пръст* строителна .материали),
(nmpf adj. 1. cпaт—H; нухляB; застоял. задушен
(възДух); 2. смътен (преДчунсмвиа)* птиmпn—H;
гтП; сподавен (сауи); неясен. слух. а преи—.-
нcоптcдc1C1r дa1eнcн: die -е Rollrn ins Dol¬
men/ глухото гръмотевици; -е Trnuersneul глу¬
хо. сподавено тлсур/о пccнc: 3. нomоTr бсз
б1иепк (злато); 4. погиенаГ; птит—cнe/; nот1е-
кюр; нетнеш. т/аняр. тягостен (тишина- naон-
рсапоа): -cu Hicbrüi/c les Gnlamg/cen усш—тена
зем—с/сност ви татпот/инa: 51 б—тчувcmт—1r
oоaтин—Hr тouaин: in -пг Gi/lclyülli/ksit п
апатично бcзтaтлнчиe: -ши ScUm/uz преш. ^0
бо1'a-
dumpfbküteed adj. (ла лица) млoн—1r ооmтнa1 н
ирсч10 1aеmро—iнC;
Dumpfheit/T. безчувственост. апатия; 2. тимaи-
ноcm-
dumpUIg udj. епoрcH; зсдyщ—H; мухо/яв (мироз-
иа).
Dnmpfgkeite/ — cпaр—ноеm; нухо1иноcг-
Dump/eg [дъмпинг] п* -и, — наpЛ; лъмпи/т'.
Düne/ -п к/екр. ию/а.
Dumg н* -S, — естествен -тор (= Dün/em)-
Duegebia/e /селл-.-ст, mотиp—.
Düngemittel и ссл.-сн- (изкуствен) mот-
dümgee I. tr— тотиr нaторяваu (н-тз). е прен-; II.
1/tn- h служа зе гот; Dungun/g/.
Düngen н* -и. (-) тор.
DÜcges/guiel/ сал.-сн— вн/з зе тор; -simrurr —
сал-сн, mоротaзптъcквсчкa.
Dui///ru/s/ сал^-сн— бу/иш—, ямо за тор: -/пТ//
— зеел, торен бръмбар, -ни/сс н кола за гот-
iunkri adj. основна значение гтм—н; 1. тъмен
(нищ, улица* зимини): is winl - емтичивю се; le*
dnc/le Eni/cii черният материк (Африка); im
Dui/cli lappen лнижа сс пипи^ешк^ата п тън/1-
июто: пран, лутам сс е /ccиcур/оc'; н 1—1»—!-
ност; 2. (се цнян) ттнcн; чер; кана нюанс но
щнян тънно---; ein Uuikisn Mactel тъмно пaлmо:
cln iunkl/u Rol тъмночервен цвят; 3. дълбок,
нисък (алис— таи}: 4 пран- смътсн, нсяссн.
нcоптeиeлeHr тъмсн (праДслово* спомен* слу¬
хова* намеци* н/исн): dir Zukuift lic/t - von ums
бтиepeто ни е неясно, и—cитур/о: eu lisß mich
im Dune/ic той ма остави е /cитвcc'ноcГ; n
1cопрcиcлe/Оr леясло поло•/Г—/н—r н в—иоуме-
л—с; ein Sprung ins Dunkis скок е /eитвecтноет-
то; нcе1/улeн скок; 5L пран, подозрителен,
cъмиит—лcH; тъмсн (планове^ пътища- източ¬
ници* съществувание* панно): ei/ iui/len E1-
recmacc тъмно. подотт1mc1uс 1ип/оеT; новcк
ете съмнително почme/оег; 6. мрачеи, 1cрaаое-
тен; пвйср. die dunkle Mlt/rlult/т мтaноб—е/И'
ч-ското cрcдновcкоeи—-
Duekel п* -s. — 1. гъмни/a: гън/о място; мрак; 2.
тъми* 6оя; 3. птcн» /ecиг'утноcГ; нcоорcgcлc-
ноcH; Ileнтелeлвaноcт-
Dück/i и, -/. — 1. есмоuнcни—: 2. нaимcнноет-
Du/kel///, (unk/l/// сотр, гъи/о--- (главно за
означаване но отсенки пи 6aаpu): duck/lUisu,
dun/el/mün н ор.
Uunksibäuytu udj— с тъмни (черни* иeолenянu}
оп1; 'Ulu udj— тъмноеин-
DunkelhaftbTтcен п тъмен карцер.
eünUeilaUt adj. /.cамом/нтeнeн; 2. внcоконcрcн-
Dünkeihaftigkelt / — = Düna/i-
Du/kcllelt* -сп тъмни/с, нтaчн1а; млaH; а пран.
DuiksLfkumm/r/фот. тъмна стаичка (зс фото¬
лаборатория); '‘muid и. p/. -пг; 1 ист—
нтaкобec/ик; оöекурaнm: 2. разг— тъмно лич¬
ност.
Duiarlmn//rrCum п* -s, — мракобесие. обеку'
рaитн1тм-
eucksic L 1н1г. h rej/. imp. L етпмнитa се;
тamьмнивa; 2. intr— s потъмнява (щеят), почeт'
381
eurcb
вяна; 3. поен, свеня с mтuci блиетн;
duekelw/lß adj. шел раза, мръсен.
DunkeilzlUUeo/статист-. н-известио ко1ннccmво
(брой)* което вс е ндн не може да са обхване
статистически; -eois /Тъмна зова. наинташс
са -звън обсега ва обществения но1'рон-
dünk/e* (поначало слаб) 1. intn- h (D ела А —
привидно 1п-) refl— cтлутa мн са: mich /miu/ lückl
струва ми сс; се dünke mlcl. dnee--» струпа мн сс,
чc..-: 2. nejl, пайер, въобразявам си; смятам сс
за: sic Uünkt eicU ecröm смята сс за нтacивс; uich
ctw. - тъобрютиваu сн. че съм 11.
dümm adj* 1 ттнъK; нежс/ (кожа, ноил- хартся*
стъбло): dü/ner msciec унънятсм; 2 слаб,
отcлсбнюлr пуста/ (крака): -in Bach плитък
погон: разг— с-с -е Stimme слаб глас; 3. рядък
(кофа* омъгло, население); лазводиcH; е пран.:
-st Huau тидкаr олcgилa коcи: --/< Bis* тъпка.
слаба билс: -/< Bin/ слаба нрпв: -с Lull физ.
лaтлcдc1 въздух; - 11/11(111, - /e'n1//rt рядко
нас—лeн;гозт- uich -(е) mscren нзнcтnaнr изфи-
Tиетaм; разг. mir c-m duncU lick uni - uehec
търпя c hk/. олcт отън H воgo-
Dü/nbele п гена, птegeн еnи/cкl^ нлсK;
(ü/n/be//lg adj, нъ/кокрск.
Düne/b/en п еслор— тъ/кс б-рс; -dcoie н ашин-
гъ/ки нcрвю: -dcimegtzügdu/y/Hid. cнmeт1m:
-druckpapier н тъпка пeиитню хютгия-
Dünn/ / -п 1. тънкост; 2. тънко. тясно миcmо-
dünn(e)mache/ nejl- фим. нзчcтвинr измъквам са
(незабелязано); офeз'тим-
dйnn/Пüse//udj. cттеcн ляипн (мсчтасм);^g^e^^ät
adj. раза— тядт' (пассзвпос); рядко [овяnс]:
-lacriu adj. с рядка коси; -häutig udj. с нъ/кт
кожи (лице}; пран- cс1тнмe1тслe1-
Düne/pU/TU, -s11lee — нула, диария (= DurcHIs!!).
dünnschalig adj, ттнкокот-
Dünnung/, -еп корсм из говедо; лев— едaбннс по
gнтcн-
Dume/ и* -es, ”с Елени пaлC; итпсрcнни; омaтa:/;b.
мъг1o: дим. а пран: die Wnteeumnssem löu/cc
sich in ieincn - unf водните uaеи се рoтотъетaхс
n ситен водсв прах; пран: slies wunic eu -, yiny
in - und RaucU auf всичко сс nтcnър1a из иим;
рсзк.; e-m blaucn - vouma'hen лoзптитин нкм.
/eбивилнцИ; öcÖHiu ден—тини; -злъснам внс;
du kscctt miu doch к-с - vohcucici вс можеш
ме зс1cе—: 2-ралг. ол—gcmсвCr хабер: к-с - iaben
нямим хабср (ог вш.); 3. аайн. оcрgсшcно
(обстрелване'}: wlu iaUec h/uie mä'lll/е/ -
be/ommcn 41— страшно /и gтсхCr праха (сбо-
тр/лаоха}; 4- 1с6— ний-синии сачми (?а птоин}-
duesiart/u udj. нито питC; ното g1н-
DumtC/abzuy<rau/c/оглуш/ин с фнлгтл; абсор-
бaнол; -UiU п парии баня; -Ulli п фантом.
мирсж-
dunst/e int/i s h 1. нтпсрятсн сс; излитам тъп в—и
ис оaрa; 2. h imp. дими /ено, ит1тчтс пери; ше
dumsiei нми нзостc1ни: мъгливо е; 3. мирише
лошо, ноiи: 4. овстр. рила— с-е - iu/enc карам
внс. ие нaкa н 1cнзтcетиоcт-
dü/ei/e I. 1/. гена- зoиущaeau: паря иа оaрa
(копсарни); II. int/i h s = iuestim 12.
Dun/ltgiec1u/" -hcube / похлупак он смот вид
cолcuн н индустриални срсдовс.
duesisg. ослар— dUnsisg udj, 1 мъгл-н. и-ясен (ла
арема); 2- зод-мев (стоя- въздух),
DünstkertoUfeln pl. задушен— нaтmофн-
Du/s/krele — ни/; атиоcфcлamс (оио.ло ниа-. ищ—},
DUeeiobe/ п компот от сушени о1одовc-
Du/strkneu п снр— тръба за проветрял—; -schweif
и остр. опашка ва ном—то.
Dünung// -^^мср, мъртво TЪH//CHHC-
Duo п, -е, -е муз, дует.
Duod/z п* -ns пач. двсиадесетиннс (формат).
Duod&z/Uüost — 00— дребеи nнoдcтcл: -sfssi н
лребла gължстицс-
(üpl/oen tn. вас— измамнам. итлътваH; /сдхиmрим-
Duplike/ -сп луп/нкс. 0'/опот па рenлинa-
DupiteC/ л, -/, -с дубликат.
DuplSzität / -сп двойственост (па събитие- слу¬
чай)—
DuU/./ п* -s мажор. мсжотc/: Durakkord мсжор—н
aколд-
Duoctiv ['in] и* -е. -е слиисзш- дурагннсн вид (па
клател):
euren I. ргр— с А, А. зи .място: 1. про движение
праз някъде* нщ. аи единия крой до другия
праз: - dem Wall uehec м—нсвам през толamс
(обаче срв; 2); - iie Luft fliege/ летя в. оотя
въздуха; c-m den Dc/cn - len L/ih minncn
птомущтau икт. c шпагата сн; - iie Nase
sp/ecien говоря прсз носа си; lau /11/ mir - lem
Kopf ново ми мини през главото. през уми.
дойдс ми изум; често са усилни с hindurch*
следващо сдсд епшecтnитcл/ото: - len Tuc/ci
hi/duu'h през гу/—нс;готc/- ilesnu Sclnci ylig miu
- Ms*/ und Beil тоя пик мс пронитс до мозък*
ва костите; бе* AiUil'e //hl miu - Ule Seile тона
TT—11Щ— ми тoзнтcвс cтрцeно: рала- du/chu
Examei lilici пропадам, ектевaт мг на 1тni': -
Ule Back (нсу) ncникll без изключени—; 2. про
Движение вътре н* ал обекта: по. из. е: - dem
Waid gerne ходя нз гората; die Volk zi/ll - dic
Stnußne 1aтоитг сс лнижи нз улиците; Б, зи
времс: 3. анстр- (в другите влоисае обласне
обиип- слад сащeопlнuпlaлname}'; през. н про¬
дължение из (обикновено: нП1т/п(): - 10
Mi/nlsi е тсченис ви 10 u1/уги; - Wochen
цел— седмици; die gucee JuUr, die Jain (11/rduт'1
през ^10'3 гоg1/a: dic дипес Woche (lli)iuncl
e meпe/иc ва ^10'0 седмина; ile /smec Naclr -
през пя1a'т лош; В- среДсннО; причина е
сo6oд: 4. сpeдаm6o: нрcЗ; поет—иетвом: с. по:
tici - Mut. Vemsta/d uuszcicrncn отлнпстoм сс
със cмeлоеTr тoзеъдък; 11/ - е-п Boten Ucnacl-

eurcl sein
382
ul'lll/е/ осведомявам го. известявам му чрез
прoтeни'; куриер; ~ EnfaHmu// wluU m«sn klüger
птcт опит, от опит пов—к nоун1ивс; - Uic Poer
по. с пощсmс: - Znfull елучaй/о: & павад-
причина (ис обикновена шс а причинител* зи
кайме обикновено про Passiv са упенрабяна
von} срв- е/ ist voc mir zu Grunde g/ricil/t гой ш
опропастен от мсн н е/ iti Uurch mich zu Gnucle
/cri'hlci гой e оптопсет—u по моя bh/c, 6наго-
дслc1нe ва мсн; обаче слв( етклагални subst, н
съч/тинис с G tau със заместващс послаДния
von imwe subst. а думала ли причинител сс
свързва чрез durch: die Entdeckung Amerikas*
von Amerika durch Kolumbus): потси1r зaтaдИr
Оногодор—нис 13. nелcдеmвн— ho, по: - el/nnn
Schuld iti cm sum u/worU/n гой обсипя по
собствени вини; - е-е icidei llоеmрaдnoм; стра¬
дам тoридИr онасодарсви— во /кг.; - Üb/uan-
ttncn/un/ вследствие ви преумора; - snien hoie
Steiluiy Онатодарс/нс во високото си поножс-
/--; II. adv, 1. so мяслс е нрама (изместено
постепенно ет hindurch). прс иаснс durch
слои ни края ти абснаяталсннапано ссясшс-
ноа през. по (ели бе? прааод): е/ gcii lem Garfen
-	гой търпи през трaдннaтс: wlu melscem die
Uanen Niclt - пътувохме (през) ^10'0 №1; си
/11/ dic gsnec R/ihc - той мнш* през ^10'0
реинна; 2. чааmo елиптично* вмвсто сponуо-
нин клател- изразяващ (внжаииа олcTr покрий:
ролк.: е/ lut /псе - той е измокрен до костите; е/
ist - той с във от опасност; ns ist uchoe füll Uhr
-	м-вота пен нocтт; uctic - sein съм за
поемcщ1щ— но неич'И; тocубcн нов—к съм; em ist
Uni mln uhiec - за мел той ис етшeетeутa (Друго
случаи нж. пра du/chseiH); 3. (иоеП und duncb
а. изпялО; напълно, съвсем: em lei - unU -
veudbubrg той е етвccн рoтталcи [иов—к]; - исб
~ anse измокр-н ио ноcгит—: 6, ет единия крой
de (рукоя; сн началото до края. teil Blic/ /in/
11* ~ und - погледът му я оронитa; III. udj. диел-
оменвсл: ich bin - он—кна1 cтu: -си Käst
утрилО; нтпcн—но с—ревс; -е Füße лaзлa1eни ог
ходелс нрaкa-
eunib e/le* (елиптично* с пропуснат клател,
изразяващ направление) 1/1Г— s trnb. рала, 1.
прcнннс1 съм отeт вш.: dcn Nu/cl ist (du/cl die
Wand) durch /позасят мини олcт степите; 2.
пробит етм: измокрен съм: die 8ehuhsbhi/r die
Hott Ist du/ch оодмcтнoна е пробито. оaитaдо-
1тm е протрит; 1 орcкaтс1 съм (oпaсnaоm),
нтдттжo1 съм (изпит'); 4. загубил съм прес¬
тиж. onтотнтcT; и— втжa-
euneb/// н сетр— с клатело 1гнЬ. untr/b. означава I.
кило t/nb— 1. минанатс- прошииниис праз нщ-*
прекарване прал нщ—* някъде чрсз действието
пи основния алекол: dunchbriHge/. durcheilen,
durchjudelH, durchhÖneH; 2. менената пра? ня¬
къде 6/л ало със малък престой; извършвана
нс действието но основния глагол бас пр^и^--
ненс: durchreisen, duгchzecheн: 3. извършване
не дайсиниато изцяло* есшонне, нeпа:uo: durch¬
denken, durchkocheH* durchsprecheH; 4. шзн^^^^г-
нене не (/йсмвненс отначало Докрай, изтър¬
пявана, нетрайните (скрой.. dunchgeigeH* durch-
hu/teH* durchmuchen; 5. прорязвана* разрязва¬
на, разделяна по dHa. durchhauen* dunchsagen;
6.	пробиване. продупчаона чрез (вйствиетс но
основния клелал: durchbelßen, dunch/eilen. durch-
schrelben, durchsiteen; 7. минаване- преодоля¬
вана ис прспянс—ная: sich dunchbetteln* sich
durchhelfeH* sich durchlügen- Гликелн—/ em m.
I—6 си tr, u iHtr,* а опия он m. 7 обикновено
rejl.; II. кане uhI/^/Ь-: 1 мипоаанв прал нщ, еп
начелото Да кроя* менавопс прал обвита
ноДлъж и псшор: durchfliegen* durchfließen*
durchleseH; durchirren; 2 бърза преминавана
праз обайте* пpак:eждaна; durchfliegen (so
пиомa); durchlaufen* durchrasen; 3, изпълнена*
проникната е обекта, ссисано олсл/Двона:
durchdufteH* durchforschen; 4. пробивана* про¬
низвана: du/chfnesseH* durchleuchten, durchschla¬
gen; S праисрнитв; изпълвана нс време с
действието нс основния клигол: dunchjuuch-
zeH* durchweinen. Всички неделени клатели си
1г.; управляваният ет тях А означена пред.ма-
на* прел исйтс стени действието (простран¬
ствено ели па отношение ни арена) еле кайма
сс прониква непълна ела изпълни ат нане
д/йстнес- Прс (сламена гликелн логическият
иицвит пода върху durch, е при нсд/лемина —
върху значението иа основния клател, аaom-
нстно медифицераио-
dunehähk/oe. euocbahkern tr. 1. нзорсвoм; розо-
рaтoиr прсоранам (нсвo): 1 пран, основно
проунвoMr обработвам, разработвам: wir müu-
еша dus /псее Buch — трябва да птоун1н
основно пи1amo книга.
(uoebädertpari udj. с жилки (були).
dunehänusti/en, duneeängeie/t също е duoeh-
ängstig/e ти. nejl. итптлвам (се) със страх;
eurchamgeiSße итолoш—Hr cо1ашcн-
dunchcnb/lien 1. tr. tr/b— L (основна) разработ¬
вам, проучвам (книга* бaпpo0; лама); 2. добре
омесвам (нвсне); 3. re/l- ризк. отобивaм си път
(праз mъ1nанo); II. in1r- h резк, работя бсз
отeкъcтo1c: I/ unserem Betrieb nubeflim wir
lunch е 1oщoгa ф^<^!^^кю роботим без обедно
почивки; Durchac-beet/m/J/
dukchänb/l//m1 tn. eie iu/chu/UcIletes Leben живот,
ол—нииaл e 1cорcнъе1oт труд; n-c euncinUeiie-
tn Nacht нощ. цялото прcнaлa1a е труд.
duoehaim/m i/tr. h gищaм дълбоко.
dunehä/zem, (ипсе^^/п tr^. хем- разяждам (^0-
че}:. uich D dir Hände ~ иттaрям сн ръцете (c
иис/лине, асисно)^.
dunebäus adv, 1. изпъдио, съвссм: due lui --ri'Uliu

383
durchbo/eh/n
тоно c люпълио вярно; due KicU will - licht
loi/ii детето cгвеcu (покои) ис иска до елушa:
- /IcUt ви 1o3-нс1но: 2. н-прсмелно, во всяко
ц—во: tu follcc ш/ ~ selbst tun той нскашс
нcорeн—11о сом де то неправ—.
eurihbaeeem* tr. 1rnbi нзончсн (Добре).
(иосМ&Ьее tr. нн/- 'aлoм ga тръпна лaтmтрcвoмr
рaтдруетoн: Scimemz duu'rbeUti s-n Gllcdru
болна тaтттрcвoщc тялото ну-
(urehbelß/n*' tr. 1гнЬ— 1 e dunehbeSß// разжал¬
вам (c/ioi); прcхoотoм (връв); 2 nefl. рсзк.
пробивам сн птm (с .мъка, борби).
duncbb&iDee*3 fr. нзпохаппaм; разкъсвам с хапа-
ие. орcхoотaн: бе/ Hu/U Unt ilne Hand iurci/is-
sec кучето 3 изпохапа ртнaтo-
(uochb/komme/* tr, 1гпЬ- 1 успявам до птcкс-
рам, птокстаH; провтa (прел елаер* сmнapс-
пос* испр- иа игли); 2 птипдиcсм» спасявам
(белен).
dunhbb/net/e* tn. 1гнЬ. обстойно обетжgaн (пра¬
сил- предложение).
iuuchb/Crn tr. trnb. 1- проиигaн; -зчитюм нед-я
молитв—ник. нaтнou всички №/1™;; 2 н
Unu'h/Cccn прекарвам н молиттс.
(urchbeeteln' ref/. .г/Ь-ролк, nоuи1увau с отоcия-
(unehb/eeel/3 tr. птcкоcяnaм; просейки (кроД*
оmpeнa).
duribb/ut/ln tr. 1/nb- 1. обл, ролк. тoтmттевсм:
прен. онуnнсн; нaоcлдoшнaн здравото: 2. птc-
сянии.
Uurci/i/gcn* tr. tr/b. 1. dcm Rücken - нзотвaн
гърба (при стойни ви ръпcr: 2. refl- огънем сс
1иgо1у: Dn/clbieguriiut
dunchb/ld/m tr, t/nb. всестранно. 10опл1о тaзви-
тaн; тaтлaбоmвaм; о^рмявaм; обучавам (Дух.
тяло); уcпвптщe1еmвувсм (мсшопо); 'O1итaм
(тяло}: ein euTcry/biie/icr Körpsn напълно
недсло, развито mядо: с-с konstrukti' iunclysbiil-
l/ie Mitchi/c конструктивно уеънърщc/енnу'
тоно мoщн/a-
Dnrchbi/dungj" -сп теe<еmти//О; пълно тaзнити—;
оформявaн—: тaзтaбoт'и: уеътълш—нетвуви/e-
Dunchblnd/o и* -t, -стр. 1. нспрeи1Cr cтътзоп/a
тухла (асС. LäuTsT); 2 /eпрeктcнстс гр—gИ;
евттзнa; кюптия-
dunchblas//* tr. .rnb- L пролухнaн вш. (пра?
мръбо, oмааpолиа); 2. проÖ1пau чрсз духс/с:
eo düii, dise man ns ~ /ö/ile толкова гп/кО; чс
може от духан— до се nтоб1—; 3. муз. проcп1т-
тoнr изсвирвам (писсО) во иухон и/струмс/т;
4.	е intr. h лухсм прсз 11., нивявам: бе* Will
bläut (lem Scicce) lunch вятърът духс, нaвивo
(оnвгa) (прал прозорците).
dnrhhbläte/nn tn, trnb- н durchblättern пр—листям
к/нтс (елтаисло (скрой); nтcг1—жиам.
duohlbläu/n tr. 1/nb-рила. нoпcтиaшвaм-
Durhhbl/ck и* -s. -а 1. проснел (особена праз
дървени или зДания); 2. ряДко птонит1г—нc/
поглед.
eunhbbilee/е I. 1н1/. h tn/b. гледам, потл—жлим
през отnоЛ; оmтъретнCr тръба: luseee Sie mich
cicmsl (du/ch dus Fernglas) - дайте да погледна
и оз (праз Дил/коглаДи); etw. - lussec тoгoтвoм;
II. 1г— o dunchblicken (eiw. -) птонинпaм н итц.:
разбирам добрс. оротитoм (в) нш.: е-е Plnme -
провиквам в. рaтбнрам добре плановете му; /-с
Ansicht-разби тсн нснeрe1нcmо му.
duuenblilteen' in1r. h tn/b. (зи сееткавещср.мълния)
ороöдиевaн: оротирaм-
duochbiltze/2 tr— пран, вкг отoтиe0; ос-иято (нш-
аaл* иДая}* блесне у нкг.	*
duuebbluten' intr- hs- ne part. u (urchbiUiet (за
иpaа} премнватам през Hp.; (зс рипс) (силно)
кърпя: sie (unch/lulsicr Ve/bsmd кърваво. про¬
пити с кръв птceтъзнo-
dunhbbiU/en2 1п, 1 сбоинсавио dunchblUiet pa/1.
adj. (за кожа) свеж, здлoe; TУHC/: 2 пран,
нтппннимr провикнем нкс. изцяло.
DurchbliiliiniUf -сп оросяване (с кръв).
dukebbobren1 I 1п- trnb. 1. cln Loci - пробивсм,
лронъртам дупки (със сераДал}; 2. rejl- резг.
пробивам си път. промъкнем сг; 11. in1r- h
проникнем, пробивсИки, дълба—йкн.
euochbnerem2 1п. 1. про/итвaн; отоöипсм: про¬
мушвам: mii lem Schwert, mii t-m Blick ~
промушвам c нcчa; пронитnсн c погнела си*; с-с
Ku/cl iu/ch/oinCn s-n Mu/lel куршум проби
шинели му; dum'1/o1n//d про/1тпиш; 2. пто*
лупитин: von Kugeln euTcieoint исдупче/ от
кутщуи1; 0urchböheunnur
dunehbnxen 1r. rejl- фии. 1aлa(oн (оa)(шeaс:U; с
усили/),
Durchbnam( —, -(1)8. -мед. про/сжк*.
dunehbrat/e*, duneibnätee* I. tr. опгржвoн-
нтnпржнoм (Добра); Il. iHtr. s (за.мaос) изпърж-
на сс.
eunchbncne/n1 in.n- s trnb. рсзк*. профучавам
(праз): i/u Zu/ Ist lunci/elnsus/ пникгm птофуча
(без Да спра).
duochbnäue/n3 нос- .r, (ntw. iuncihnnutt 1-1. itw.)
вщ. премилат* отcз /кг., нр. кого буря; прощу'
иивa-
dunhhbre1hc/*т trnb- I. tr. 1. (е/н. -•) титпуптaн
(на двс): е-п Stock - ечуптaм бисту/ ва две: 2.
пробивам (дупка); протязвсн (пано улици); 3.
nejl. проб-нам си птm; избяcван; 11. 1н1п. s
пробивсм. избивам нaтгн: die Zähncren diu
Ki nU/t sind duтe1/e/r■O'hll1 тъбнcmaгo ле истено
пробиха; lie Keotpen Ьг/cice durcl ппnк1Г— се
рaтпукnaт; wlu 1/1'1// nc Uer vo/dcuuti/ Lilie
durcr ш-е напринихмс пробив n /аН-пр—л/ит—
ни/ии; er ist durch dis Els duтehye/тb'1e/ ной
пропиина н епуп—/1и лсд.
duuihbnehh/n*2 1п. 1. пробивсн (полицейски кар¬
дан* фронт, блскоДа); 2, птcегъпвoм (закон,
пробила* забрана); DnrchbrkeiingU/

eukcebo/nm/m
3X4
duuchbre/me/* I. tr. L прогaтян; пробивам
(правя дупки) чрсз оcп/r изгорян—, пр—гaтям (с
лак и др—): cic Loci mll der Zigi/cttc - нaпрaтим
дупка със тoоaдcнoтa си нигсра; c-n Flinn -
прегарям конен; 2 (са екът) проникне up.
изпянОr н nрci.: Н. i/t/i s 1 лaтcсря се
(нъклищо}; 2. изторя (бушон* жичка та елект¬
рическо крушка}; 3. фам офeннвсм: 1зби/тoм:
mii dem gestohlenen Gilde - офейктам c открад¬
натите пoрн-
Dukiibr/nn/o m. -s. - фем бсг'./—^
euueebki/gem* tr, rej/. ризк. 1. пт—нoрвсм; nтонпк-
тем (праз някъДа шик-, ищ.) (иапр- иоинрабан-
(е); 2. птокaтттм (с събрание} (предложение*
закон); 3. уеnянсн де отовcдCr птeкoрсн нкт.
(през опасност* беда е под—): с-е Knu/kci
успявам да спася. пт1nд1гua бол—н: с-с lunchs
Examen - птокaтвaм нкг. ио изпит; Plisnzcc im
Wl/isn - пр—тнмутaм тaет—ння; 4. прсхоенoM;
птооилявсм (naс1aдаmвO; аъснoянаa}: 5. nejl-
итнaтвaм сн (трудна) прехраната.
eurchbnnchem pa/1. udv. 1. ажуреи: -е Strümpfe
ажутeн1 иорипи; -е Gölet'hmieeesrbrit ажуре¬
но з1omoреко нзлeннa: 1.вж— dnmehbrnehec-
Dunchbnueh н. -s. -е L пролом (и* р-кс);
пробиване. прорязване. бурно ороитиванe (пе
бал/си н пад.}* итрue: пран— ооивa; изблик,
нзбнинвавс: - dcu Zähne прорязвалсто, покст'
валето ва зъбите; ein enuer - (0'111*18'1/* Kruit
вот изблик но поетическо творчество; eum -
kommen избликни, избити. проявява сс буЗво;
zum ~ verheilen помocaн да изблик/—. да са
проявн: 2. пробит; птобнвaиc; място во отоби-
та, неен, бтcщ: 3. ажурено ртнодcлнa-
Dumh1buu'1(t)/aг/'iC fажур. тжурево ръкоделие,
aжутcнo гъкин: н/хн- ажур; -ucwcbe п ажур—ва
тъкан: -s'hli'ht f не///— бой с пробив во
флоиmo.
euncebümmele tn. разг. прекарвам (време) н
гуляй. лoтnнcнc1ни»
eurcnde/kem 1п. о6нне1ямr олоcдcgиeoм иокриЗ
(въпрос, проблем).
dunebd/mk/e* 1г. о6uнcлянr обсъждам основно,
пъп всички подробности, тссстровво (мвсрия}:
lu/criichte Pläac основно обмислени проекти;
Hin каса Ich sbim e-n Aufgabe 11'1111—11, oUei
eie In/cUeniiakee? как мото обича да се тдъ^збо-
нo п едва задача. без до я обм-с/я тccетрaн1о?
düncbeiseuilenem tn. t/nb— обсъждам, дискутирам
ОС1ОB1О-
düncednämg/m nefl- проб—там си отm (прал тоно-
леща).
düncbdnebem I. tn t/nb- въртя, орcнoттoм отeт
мoщннo (картофа* зала): doe Wäsche (Un/ch Ule
Materlnc)r dis Fleiuci (dunch len Fleit'hwoll) -
0TC'атваu правено, месото праз нoщи1aгa; 11.
1н1п. s фем. откачам. птcвтлmaм.
duncbdnimgee*т int/i s 1гнЬ. L оро1нкпoм: man
mu'hte с-е Dumm. ab// ine Wa/eer d/пп/ durch
нaптaвихa 6-/', обаче подето то проби; d/г
Regn/ dus/g liu uuf Uic Hsut du/ch дъждът
пто/1к/с до кожата; hei Usm Lärm konnle cu mol
t-u Stimmt ilclr - при тоя шум ис мож—шс да сс
чу— гдае‘гт му; 2. уепяпин; ладосам са: mir s-m
Vous'lls/ li'il - вс успявам да птокoтин; да
наложи предлож-н-сно си.
durchdrin/en*3 tn. (e-g, ctw. -) изпълним (въздуха
с блексухеиня')* отон1кпсм; птон1тнин: die
Licll 611'16*11/1 iic Figtliuciu светн-изта nто-
1—^3. пто/иквa през нтa'o; von Beuc1steгnnU;
1.1/11. s/iniT Sendung eunh1dunn/em нзпълвсв ог
въодушевление, любов, от мнснята сн.
durhh(rinueg(, (uoeldolnue/d рап. птоннтпaш
(псалвд): птонит1гcн—н (ллeа* вик); остър (знуи);
тежък (миризма), rптоницсг—нcн (у;/); -е Kähn
птон1тниш етуи-
DnrchdringungjZ '/е 1. оенов/о cхnopaнcr овла¬
дяване (на зa(aчc): 2. пто/нквoнC; нзотлвaн—;
-	mit e-m e/u/n Grlti итоълнa1c c нов иух; - von
meucn Gcduckcc п]то/1'вaнeто иа нов— иден; 3.
ман: втаиuно прcеичс/— ио плоскости. тc1O-
dunhhernhken I tr. 1гнЬ- пач. 1. отпсчотвем 'оонC;
орсвя отпечатък; 2. отпечатвам, доотп-чютвам
(определения брой екземпляра}; II. int/i h рсзк.
(букао) птотитa на о6тaгнoтo строша во лнcтo-
dunch(rühk/n tn. 1гнЬ. 1. И1cтнентсм; ор—нoртам
(праз нщ,): die Funclt/usi (durch ein Tuch* Sieb)
-	изстисквам плолового нoщa прсз кттпИr
птcкирвaм я през е1то> 2. ородт1тoM; издън-
№4, еиупвoн он нотнскан—; тaтлoииптн кон (ат
ноаср* азде); 3. раза. успявам до олокттoM;
ор0'иттoн (зоисн през. е парламента}; валс-
сом (въпреки съпрсноас} (възглеДина, нетяте
сс); 4. спорт. опъвам докрай (колана* леите):
du musst (die Knie) besser - трябва до сн оонeш
по*gобтc 'олc1amс: 5. итмaчнвaм леко (белъе н
лукс).
durhhdüTte/ r (ntw. -) псен, нзот1тoн с б/а/оу-
хouue-
duochdürUem* i/tri h 1гнЬ. б-по. мото, нмам
рaзр—щ—1нc д* пт—мн1и: iic* lurf kein/* durch
никой вс б—во до прсмнвива оттук.
eurchllli/ tr. 1. с-с Ort. c-n St/eckn - бърже
от—мн1aвaм отcт сен-шс. пропътувам лoтcтои-
нн—; 2. орccд—жgaн бегло (книга, вестник}.
duncbelmänden adv. е бсзрсднс. 6cттат6ор1Оr
обърнало. еаво през друго, сини през друс: alle
ni/lec - ненч'и внноха едни орcт лтуг: alles 1а/
-	всичко беше е бсзрсдна
Duocbelmä/den п* -s. — безредна, бъркотия: фе^и.
ein wüsiet - страшно öъp'отия-
duocbeimändenrboi/uem* t^. разт— L обърквам
(книжа, преписки); 2. смесвам (сбъркном* ела-
мом вдио «масло друга); -komme/* 1/1г- s
1г/Ь- обърквам се, става безредие; -mengen t^.
разбърквам, обърквам; -ueden 1/1/. h t/nb.
385
dukchUk/eseg
товотим едновременно. един орcт лтуг; -wru-
Т/с* tr— tn/b-рслл- 1. разхвърлям; 2. обърквам,
смсстам: v/utcioelecc B/guiTc = сместим. обър¬
квам различи- по/иmuи-
dunebex/nzlen/e tn, 1гнЬ— рсзк. упражнявам п
подробност— (правили) (със студенте* учаис-
щн)-
dünebUäd/lg tn. 1гнЬ. тдятoм-
(urchUäekbck adj. проходим; тд—но може до сс
мнвота с 'О1H-
(urehUahue/* iHtr. s tr/b. нннoтaм през някъде
(без прасмой) с коли: hisn w/nd/c wir - тук шс
мннcн mрюнтнm; uni/r с-т B/ücke - орcмнниним с
кола, 'олo6; пои мост.
dukheuahre/* tr. 1. (е-п -) (ло балис,	е
под)) м-литом бърже през инг.. пронlнтnим;
попи- разтърсвам: ein Scisuleu iunclinir mich
сине/ трепет ма лoзтърен; 2. (niw. -) прсми/а-
тoM; nпнувaм прсз вщ. (с кале ало кораб);
пропътувам (стрина).
DukhhUahu/ / -се 1. пасаж (ли коли* кораби);
ту/eн-птохол (?о кали); 2 прcнинив;юз (с
кале}: - vcubote/’ премивавансто с кол— е
забранено’; 3. нинoтoнc пътьом (прс пътува¬
не}: wir sind 11/г uuf der - тук смс само пътьом.
DuucbUaii и* (1)/.	- L меД. ииария: 2	-
Durchfällen п. -и, — рсзк. пропадане (и не
изпит), пропан. фиаско (зе пиеса- артисти н
naД—); е-е - eulciecn провалям сс. пропадам,
ПT—mтроивсн фиаско.
(10111311//*' iHtr. s trnbi рс??к. 1. оропaдсм (но
оспин): man ließ mich - екпcaхa мг; 2. пр—mтт-
пинaи неуспех. птотa1им сс (ортосл* пиеси}:
bei l/n Will - пропилим но изборите; 3.
м-ястим, оaдau през вщ.: Uuncilsil/nics LicHi
прcнн/aтoщa (през oм6аpсmнa) снстлнна.
(nohbUällen*2 1г. -змиливим (реесмеяина) при
подове (зо парашутист).
durchUerb/n 1п, 1 6оидненам (дрехи); 2. пускам
боят* си (върху ищ.)- 6ояднcвoм-
dunhhUaulen i/tr. s .nnb. пто/u1вaн-
dukhhTechtee* trnb. 1. 1n, изнервим. отстоявам
(бсрба) ло'тaй; защищавам (нш-r успешно
до'тсН (идея* ошенна* кауза); 2. re/l- обл.
просъществувам. преборвам сс (с жинсло);
не/н- про6ивси сн път с оръжие; ролк. шал. (ла
странстауаащ занаятчийски калфа) поми/у'
тoн чрез проcня-
euuibfegen1 tn- tnnb. премитам основно (стаи*
днер)-
(nuhbTägee' tri отeмн/aвюм бърже през; (зс
вятър* буря} понiтa (полята)-.
dunehUei/n/ i/tr. h t/nb. риза. празнувам (бас
прекъсване); продъ/жотом прит1cнетвото; ве¬
селието: liu eum Monge/ Usben wir euu'h/eleicuc
птaтнунaхмer т—сеннхмс сс ло сутринта.
durchTellee fr. trnb— 1. нрcт п—ненс тaзg—ням на
иве. прорязвам с пила; проиупиnaм с пилo: 2.
25 Нeuеко'6гнlтарек1 рa1l1иK; том 1
прен. е duoehUe/len: иттдoждим; обработвам:
ein Glio'hi - изглаждам стихотворен——, ооcмO;
dukhlUe/e/n 1н1г— h s tnnb. (so салам- шунка* кейк}
пуснем мазвннс (праз апаисвиета)* омoз1итим
обвивното.
eukchf/üche// 1г- нт'тacтaмr измокрям.
duuchUied/e* rejl. trnb. нимирам оттЯ; оправям
се, олиcнmирau сс. а пран.
eurhbfLatt/nn int/i s t/ Hb. прехврънним през 11.
duuchUl/ceie/i*1 tn. tnnb. отcолнтаM; вплитам;
итпнитин: dae Buni (du/ch den Kranz) - nтови-
риu лситста през псисне.
dukchUlechten*2 tr. пр—олитим; нпд—там нш. n
дту/о: lae Hssr mll Bium/n - вплитам цвстя n
косото; duue1i1o'htece AnU/il олcтeннпa; фшниг-
лai-
dunciUlieuee*' i/tri s 1/Hb;. 1 отcлcтивюM; птcхn-
Tънвaм: Hirn timd KuimicH/ iurcl/cilouec тук
птcн—тихa жeтaти; 2 прcхnръквaн» излитам
през отпор: се wir ein Loch in lem Käliy, wo Uer
Vogel euu'ltcflo/е/ ist нмсше дупки во кд—нка-
'3. оmктиcно с изхвръкване пгипкaтт; 3. раза.
нзттрмятoм; оропслсн во итп1т: d/r StnUcct ist
im/hclm Exam/n iuu'h/cf1o/eg егудcнгтm пто-
оoлнa io нтпнт-
(unhhUlie/en*21./—тя ор—Tr ор—хптл,1ивим; пт—лe-
нянюм (със самолет): беи Adicu lurcHi-ie/l die
Lülfc отe1ъm лети през въздушния простор'; 2.
птeмниaтaм бърже през: ich hübe Dnutt'lii/d
nur iunclilo/ci през Германия u1/сх само
бърже; 3. прочитам бегло (писме).
durhiUlt/ßen*' int/i s tn/b. тски през някъде: das
Wisse/ ili/ßi dunch водитю минсва (праз смвор*
скраДа); lie Tinte fließt durch нac^т!лото мн/ава
през хaрmнити-
(ureeUließen*2 tn. (се рака) nтогичсн през. nто-
риттиH; оросявам (до.лине- страна)
Durchflug и* -и, '— прелитане (иа самолет бал
престой).
DüncbUiues и. -cs. -Ъ 1. протнис/c; 2. мястото во
проm1нaн—то-
duncbflUte/ tr. = duu'hflicß//.
eükibUutscben i/1/i s trnb- ебл. раса. нинaниM;
пронънnюн сс n последния нонcнт-
durchUnrmen tn. tr nb. оформявам. разработвам до
нсН'Uaлкю подтоб/оет; 0ur<^l^fi^r^i^llг^z^u/
(urchUnns1he/ tr. 1 птоупвaм; нтcлcивaм научно:
ein Ls/d ~ итенcдвoм страна; 2. прcтътеnам;
Durchlorkchunejr
eurhifönsi/n 1n. дeеон- (г-п Wold-) прочиcнnим;
лaтт—gятau плю/ом—т/о готс; Durc1l1örklenn/
durceUnege/ t/nb. 1. irur. h разпитвам (uaаояка-
(a): 2. nefl-рсзк. еорювим сс. ори—нтирсм сс нтcз
ризонтви/c: (sich А zu e-m. ntw. -) ениcиu до
/'(.. нщ. с пиmaнe-
dunchUr/ssen* trnb- I. im. птотрiзвиH; прояждам:
Ratten ТГеиисс ine LcUcn Uurcl плъховете nто/'
р-зпот кожата; 2. nejl— нулк, пнюсном ва чужлс

duneefnienen
386
сметко.
dunchUnienen* i/tr. s .nnb- замръ звам, итмтъзнюмr
премтъзнau-
eunchUühlen tri tnnb— nопувcтвувсн птcт im.: o-
ниоиогвaм; 6. пран— почувствувам, прозитюн
(ошслн. помер/ная)-
Dunchfuhn f — търг. L ттaнт1тe/ пл—в03;
трафик; 2. птcнacинe (на валута}—
(urchUührbcr adf. оеъш—етвиM; изпъ/ним.
DurchTührbaaUeet/; — оепp—^твимост. изпъл/И'
uоcT; т—aн1тy—моег-
dunceUUhren tn. t/nb- 1. водя прсз някъде. пт—п—ж-
дам (войски); 2- иткaтnaмr довеждам иоктсй;
птcкюрвсн: (in Eisenbahnlinie wluU ble um Uic
Gnemze Uuu'l/cfülut wcnien железопътното ли¬
ния шс се отcкстa до трсвицоти; 3. 1тпълнянсн;
извършвам, оегpcеmпявoм (планове) книж—
пров—жисм (с1>бранив- акция)* nрокaрnсMr пт1-
дасим (закон); Dhrchfühenn/j/
DurchfuHr/Hailcl — нкен, транзитни търговия.
DnrciTüH/iinustisolüror — ал. изолатор за пто-
всждюнс но кабел през стсню (и ни саД)^:
'-vsuo/U/udy/правилник. наредба за прн/сти-
нс во заков.
DuochUuhrrverbnt п забрава за тринзитсв тра¬
фик; —4то11 — икон. гли/31гно мито.
durciUüekeln tn. вж. luuhhlluercen-
(1/1111/11/1 1/ 1/нЬ— олcgoтoн по безжичния
тен-треф.
(urchUUgken2 tr. смушенам ртииоорcgютo1C;
duncefUrceem tn. 1o6люзgивoм; lie SchiTe - die
M/сп нореб-т- браздят по мотcто-
eüuib füttern tr. изхранвам (прал лошо нре.и/,
леш оesaн); иттииувии (сто(а).
Durch/ahs /. от—дивсн— (по телефони- телегра¬
фи) (на телеграма. съобщение); олcgютю1— ва
/опиши; 2. прозорче към кухнята (се паДеасне
не ясния).
Dukie/ап/ и, -s, -е 1. преминаване (праз ищ.);
наpг- mтaнтиm: - vcnloten! прсминювонсго е
забранено!; der-- dcu Wamnn (an Waulnr lässi uich
tcliwc/ üUcrwicr/i mлинзнтнтa1eто из стоки
мъчно сс ко/тролири; 2. пасаж. проход (иапр—
през зДаннв); 3. астр. птcминзna/c иа планети
прсд слънч-вня лиск; 4. остр. кулминация; 5.
смяна (« лекар* сонос1сриуи1* печнн/н дом)—
Durchgängen и* -/, -1. одсшJ/нв ко/: 2. бсслсщ 3.
шал, нрпщкap съпруг; 4. н/ничар (онрабано);
5- лош длъжник, о1aтcц-
durehgä//// adj. 1. оöщови1нg—н: (nеc)о6щ: -in
P/cOe единна ^10; -c Koli/klivi/rung обши,
повсеместна кол—кmивнзaпия: -c Mccrieiuic-
unng номол—ке1a мcхauuзaнuи: 2. udv, нзпя1Оr
о6шо: бсз итк1ючcниC; зс всички; н^бшо; 3. с
пасаж.
Durchganus/bahehoU — жп-. гара с транзитни
линии (за нвспирощи бърза нлоионс); -hag(/l
— ниен- транзитна търговия; -^13^ п къща с
пасаж; -i/strumegt п астр- уред зз опт—gcнинc
на куннинсциити (но 11—6—11 тели); --Пу/и п
времсн—и лзтeт зе бежо/нш -Stadium п сн—п—н
во тoзвнmнC; прсхои—н стилни; -stitloi / еж,
-stueinm: -venUeln н 1. трс/T1T/1 съобщения;
2. икан- = -UniU/i; -wegen (D'Ws/enr — жп.
вссон е D'Zug; -zkmmeo п пт—ходиa стоя; -zoll
и икон. нринтигно мито; -zny (D-Zu/) — шото
бърз влок (със свързано с общ ксриДср нагони).
eu/clys/cn* 1/1 1/пЬ. L подавим през отпор,
птоториc (багаж. ясни/}; 2. е. орcдaним по-
ват^^н (по радиосю- па начефсно* от човек
на чсаак} (заповед* изасстие): dcr Bsfrii wurde
eich vorn lurchgcgi1ce тзпонcgтa биде птega-
gc/o към предните лн/ии от пов—н но пов—к; б,
прcgoвсн (зарадиопредавомвл)-
durchuedr/et adf. pa/1- 1. прcвпття/; изхабен,
изтърка/, итноеe/ (нитН; музикален инстру¬
мент); 2. ризк- нрий/о изтощен. епе1nс1 от
работа: ich hin ganz - хич мг 1има-
durcegeh/n* I. intn- s 1гнЬ- L минавам прсз.
орcнн/^aвaч е пран.; мннoвaн тровзин: ler
Bich ist eo /11'1/. die/ mim - kann реч-цсно e
нолконс пл-тни, че може дз сс пт—мин—: die
Bom/c gi/g bis zum E/ducscrots dur'h бомбите
проби чин до пaрceлa; duu'ht/iende Ws/em
mтс/тиг/и стоки; 2. (зо локан- предложение)
нннсnснr б-том приет; 3. e-m e/w. - lauu/c, e/w.
lei e-m - lis/ne ic нaнaтвaм (престъпиата но
пкг-); позволявам нам. (ищ, нередно}* търпя
(нщ. ипреДна); 4. избягвам; (зи кси) побяспо
подпдaщc1; s-i Fran ost ihm luncr/cgan/cn жена
му избягано; sein Gefühl. iic L/IUe/tcliTt /iiy
mit iim lunch иувенноmо му взе връх, страстта
го тат1ади; der Aiomrcu/ion ist lur'hte/in/cm
загубни сс коннронпт леи ядрената т—икцни в
рeaкнотa; 51 ueraln - действувам прямо н
р—шитcлнО; вс оставям до мс заблудят; 6.
пътувам до крея (но (одаи пън); во дан—чин
рaзетояния: минaвoм; без до епитaм: с-с Uurch-
/ihende Fsimkirie директен билет; lu/cignicn-
i/r Wn/nm директен негов; ein (unch/cUe/ler
Zny вдан, спираш сомо во големи гaрн: дит—к-
т—л плак; 7. общовалиден съм: liest R/gei giUi
iu/'h топи привило важи зз всички елунсн: 8.
(ла по-делне иичестнс ало нщ. Дефектно}
мннавсм 1oлeg с нш. дру/о. ковтраби/да; II. tn,
1. пробивам от ходсис (обувки* подметки): ticU
(D) die Füßi - подбиват мн се нлaкama от
хоge1c: 2. е i/tr. (h s); съща а еипсП/еП/т tn.
орcмн1aтaн (през щялоно онaя* всички омce);
раза. пр—тдеждам до кроя (китка ,упрожнапия};
lie Aufsätze der Schüler - (iurci/ii/m) плcг-
/сжисм, плcнартoм съчинсниято ва нс-чни
унeнинн: с-с Rccimueu - преглеждам смстна (зе
гт—шкн): dem Schüler /cUi s-e Aufgaben du/cU,
ряДко (umch/eii s-ш Äufgi/si ун—/инпт пт—т-
д-жии. орcхптр1и упражн-ниято, уроците сн.

387
dunibeilngen
еипсП/еПете adj. part. 1. аж. Uumcrgshcn; 2.
(вc—rобШ; оöщозтдглжнm—1eиr nтдcн (колекти¬
визация)'; udv. без изндюч—ние-
euncegeheme^) adv. бсз итнлюч—ниC; 1зпт110;
изцяло; нcпт—нтcнamо; изобщо: ~ /söfCei отво¬
рел н—плcкъеiamо (милезиш)-
(urcigi/stl/t adj. одухотворен (лицп)-
eüoebgTll/m tn. ние. ото1итвaн (зо нии).
durchg/nb/n 1/i trnb. 1. издъбnсм: 2.ризк. нaоcт-
дищтau-
dukhh/estclien tn. 1гнЬ. разработвам е тънкост—
(теме; сбрало); Durcirgeesai1eiiin_ir
durehgi/ßem* tr. 1гнЬ— изливам (през ствер*
сито)- филтрирам.
(ünhbgileeenn 1п. trnb. и dürcbgilee/um разпреде¬
лям, разделям (мюлврнала та снсмия- книга
пи клоне).
eurch/lühem' I. tn. t/nb- нажежавам; II. intr. s
орccaряMr нзcaтим: die ci/kiriechc Birne iti
iuncig/glüht електрическата ктущкс нтcоря; e
нзтолилз-
eürhlglübe/2 1r. преи. възпламенявам; von Bc-
yelsiemumt lumch/lült пдauнс1; нтоълиcн от
тъзmорг»
eunchgre/U/m* I. i/tri h t/nb- 1 посятсм. протягам
ръка през отпор; 2. прен. gc3cmвуnaн енергич¬
но. решително; вземам р—щ1mcннн; тoдннaлнн
мерни: rüe/tihhlslou - л—3cтвупaн безогледно.
б—тпоpaл/о; euci/rcIf/iUe Maßnarm/n слср-
тичин, радикални м—тни; Uu/crgrsOIC/Us Ände¬
rung роанкал/а плоня/с; II. ./- изтърквам,
изхабявам чрез пипс/е.
Duohl/riUf m. *(e)U; -е род. проникпи/е (при
електронни 1eмсu)-
eunch/uckem i/1n- hролк. поглеждам през нщ.
Düoib/uss — 1. нзднвавс птcт нш.; прeпcжиaнc:
2. мивка (непр. е кухня); 3. тоннсрсно рсшст о зс
олcпcжиa1c.
dükcb babem* t/nb. tr.paee. (елиптично съкраще¬
ние он durchgelesen huben* durchgeetohr/t ha¬
ben- durchgezogen huben* durchgestochen ha¬
ben- и T. и.): ein Buch - плонcл съм к/ита; cln
Loch - пробил съм лупнО; c-n Faden - наяла/
съм конен; e-n Kiun/с/ - пр—влисисн съм
болси.
dukeiialten* I. intn. h /efl- t/nb. нзттaНвсH;
издържам лонтсН; II. tr. птопcждсu лонрaй: II.
tr- провeждсн лонрсН; без птeктевиu—: е-п Топ -
държи то/ без орeктcвснe.
Dnkchealiepni/i/k J п/йор- политика на öeзcмне-
ле/о итпaнни/—-
Dnrihlcmg т* -(е)/, -е котeн; увиенснa средие
чсет иа опънати тела (напр. но жещс).
inn>hh1nngшg i/tr. h trnb- уn1евou (аажв; жища}.
Durhhicu m* '(erS; -c л/сен. просека.
(посПесиеп*' tr. .гпЬ. 1. лoзeн чам; ризк. лoзрит-
вoи ва две (кокал}- lem Gouli/clcn Knolic -
пран— тaзcнчим гордиевия вттc1: 1.резл- 1ипeт-
дошвем; 3. refl— раза, пробнвau сн път чрез
еcнcиCr лънопaщcи бой: die Komps/ic hat uicl
lu/crunUsnec лотoтa сн проби път през оöктп-
жеинено-
eunchbäuem*2 tn. просичам (кори- пън през гора)—
Dukiieams п евснр: къща с пасаж.
dükhbbecb/lm 1г. tr/b- 1. провлачам (на дарак); 2.
ризк, (c-m niw. ~) т1оттсм цттнулиme /кu-;
одумпам нк/.. шн-
dükebieiz/e. düuieb/tzem tr. стоплям н/о/о лоб-
ре
(urhlheiU//* i/1r. h rejl. 1rnb- риск. 1. nоа'T—пям
hk/-. пометом му до ор—одолcc трудности; 2.
излизам (сои) от трудно nо1ожcин—; намирам
изход: sich D kümm/rlicl - сдта-едно пт—жнвя-
тaн-
Dukhiet/b и* '(е)/, -елесен- просена-
Durchb/lTe f. -п подкрепи е трудно положcниe;
времс-
durchhöeie/ tr. про'опснсн (zood ищ-).
durhheni/m ti 1гпЬ. мср. оотним корабно въже,
(ürhibönee tn, trnb. 1. чувам птcт (cтcнсr; tp/ich
inlue: man knie hicr alles iuu'hlöuen говори
тихо: тук всичко можс до сс чу— пт—т стените; 2.
слушам. прослушвам докрай; 3. титпот1ивaм
(клас между миокс класова); 4. пран, долавям
скрита нотна.
eüncbeum/enm nejl. t/nb, риза- uicl А duncls
StuUlum - cдииувим; зе да следвам. онгнсиупaн
слслвовсто сн.
dürebiunem 1г. прcöтоявиM; лутайки се. блуждаей¬
ки: Wäidin und Flur// - блуждая през /от1 и
ооли»
(ukiejagen' i/tn. s trnb. рсзк- профучавам (спто-
моО|-д). птeниисвсн с голямо скорост (през
никтд—r.
(ukhhjCueg1 1/1 1. птeкоеиним с голяма скорост
(трсд, мието); 2. пран- nтон1тnсм-
(unehkälte/ tr. ние. нтпплним със студ. и■зетуaи-
ВИм-
dukchkämmem, durihUämm/m tr. 1. грижливо
реша. ри1тcенсн; 2. пт—нтреnaм ое1от1о (ко¬
ра).
enrhiUämpUcn 1/пЬ- 1. От. довеждам нш. до
победен к^зои, ло побели; пт—ололявaм вр.; 2.
nejl. птоöнвaн сн път (прал множествено)* е
пран-
(uneeeau// tr. tnnb. 1. е durihkäueg добре
cдтв'вим: l-npeen. повтарям до втръсване.рсзк.
олcдтв'вaм-
eünebeietierg intr. s пп/Ь. покс'eтнсм сс през
отпор-
dunchei/ngen* in1n- h s 1/н/Ь. (за звук) чува се;
протвунсвс измежду други звукове: u-e Simm/
/iic/t inotz des Lärmet durcH nпnтcки щунс
гдосън му сс <^3.
eürceULimge/ tri изпълвам със звуцн Mnuik
luucl^lkllgyi len Raum музикс изпъ/вс стоят*-

eureiknet/m
зкк
dükebk/et/e 1/1 н вместим добр— (месно).
dunchkmöpfcn tr. tnnb. тaкопчaтaн он торс до
долу.
eunchknhh/m 1/1 H1пoтявaн добре,
dunceun/im/n* intr. s tnnb- L мннстом през
няктдe; нш-: прcнннaтoм: in* Auio/ut kommt
hieu durch автобусът минава оттук; 2. прат-
розлг. (благополучно) пл—нитвoм опасност, изли-
тoм неврсдим. жнп от опсенО; тне'Ови/о поло-
отървавам се: ic den ScUischl y1U'/-1h1 -
зa1oтвaм се зитae - п1тсв н боя; icl Holle, dass
dir Verwu/drie - winl вадявом сс. че тaнcuиин
шс бъдс cпac—/;розг, шс птccкоп1 грaпa: bei с-с
Ankla/c - отърнатим сс от нa'aтaниc при
обпинс/ис; bei б/т PmüTU/y - издържим, мина-
том сполучливо изпит; 3. разг— лоен1С^сн цсд.
спонучпам: mir tolchcn An/flücH/ci kommst in
bei mir nicll duucH никне* претексти вс мн
м-латит: 4- раза- справям сс (с лaботo): ich UaUe
eo '1/1 zu /пп. lass ich ilcHl mein dun'hkommc
тонкопи (много тсбонa имом. чс вс ногс нсче до
се cпрanя: 5. р/азг- преживявам, пони/увaм;
резг. свързвам двато нтaя.
eunehknmpom/ent adj. нпз. 1. свободно конпоти-
без музинол/с строфа; 2- (so спари) със
симфонично розработсни музики (без арии*
речатаман ели ансамблови перниИ)—
DuochUnmmem и. -и, — 1 аж. luг'h/omme/: 2.
cоо/южлюно-
eunch können* 1п. tr/b. резг— елиптично am durch¬
gehen, durch kommen können ,
eunchkn/sinu/cnc/ tr. trnb. конcтруlнтсм е легай¬
ди (.машини* опаронуре)-
duocikcetcn, durchkosten tr. «иа, опиmпaи; проб¬
вам (всичке отначало (скрой}, прен- изпит¬
вам: dic usezi Biticu/cii lie LeUces ~ изпитвам,
птeксрвoм всички тотчилO; ^/3'0 горчивина
во живото-
dunehkramem tr. trnb. и durhhknäm// ралк. отc'
роням, плcгъревaм-
Dunchknau/ п бои- ноле/олнст; урока (Bupi/urum
ro/ugeiloliumr.
dunchkreuzcm 1п. tnnb. тoчcрктим 10 крпет (писме¬
но рибома)—
dureekneuzem 1п— кръстосвам: 'iel/ SchilfC - die
Ozcane и/ого кораби 'лпетоcвoт ок—снит—;
пран. jUt. ?1Ппс - рaтталямr разстройвам нcнии
о1aнотe; орeнa нм-
Dunchkneuzum/ / — L вж, iuncUk/nuzec; 2.
кръстосване, пр—еинoнCr място но пт—cичaнcmо
(е ти жп—.)'; олcп1нтoнc (нс интереси).
(10111/1/11//*' i/tr— s 1rnb- пропт1зивaм-
duoehkki/ch/m*2 1r. 1 прекосявам отлтeiйни; 2.
нна- обзeмoнr зипладявам внс. (чувство).
duoehkrlc//m 1г. 1гнЬ. ризк, 1 успявам да орcтcжo
(дъска* клош}; 2- прнвдигом (6eлсш}: 3. пто'oт-
том (закон); успявам (оoю1бa).
euneeicecm* 1г— t/nb. ност— пълня (паснелат,
пушка) (с отвирянс а затваряна иа патронни-
ко).
dukebiä/g/n 1^. tn/b. мсн. копая хоризонтална
coлcрни-
Duu'hlusu и* '/и,-— 1. nтоnуек; птопуекиu— (праз
ищ.); 2. водосток. водосточно моегнe (и е жп-);
3 малък отвор, вра''^^ зо прcнн/aпa/c:
проход; 4. сито. 1
duuebiesscg* trnb— tr. 1 (nтоrnуексu (икт., /1-);
птон—ждим: dies/u Stoff lässt /sic Wusuir iunch
гоя нaнcтии e нcпроно'acнa; c-m Uni deu PitÜfU//
- пуексн нкг. 10 изпит (lu мота); 2. риза, c-m
ctw. - прощовем /кн. нш-
dunchläee/g udj. птопуекap (течности); птомо'
наем.
Durceiäee/gkclt J- -сп птомо'a—ноеm-
Dunceiassrrnhn п cгоииo mръбa: -siclie/Прропус-
'0TC1CH пункт.
dunceiauhhilg(s/) adj. снстлейши (в ннн^н но
князе* херцози}.
^^|^^'^1|^1^1'1^ -сп снст/ост, еияmc1еmво (метла
ши князе- херцози).
Durchlauf т* -и, ~с 1. окръжно. пнркулят; 2. фал,
осир- пробег.
(uneblaufen*' .nnb.I int/i s 1. nробиcнaU; бягам.
гииaм през някъде; ллтг■ нинaвaм нaОттзо; wlu
sind iunch iss Na/uni11cn/s/1cc/i nun (uTci/elau-
lin ние минахме сомо набързо прсз естествено'
научи-я кабин—т; 2. рала. (ла мвчuoопlu) пто-
пeжgсм сс. пр—мннавим; 3. мнновам транзит,
нс епитсм по опгя; пътувам до крайните тoлo:
11. tr. протривам, скъсвам (ат ходене) (псД-
ис/пкотв сн}: duu'l/elnufrcc SchnUc обувки
със ектесни подметки; uich dir Füße - подОи-
тaн сн краката от ходснс.
(unchiauTcn*1 tr. 1. прcмн/oвам; изминавом (роз-
смеяннп): die 8le/ce ** gewaltige Birnen звезди¬
те орeминoтaт отpон/и орбити; 2. пл—т1cжgoиr
птонитaм 1aöтрто (систие* австнак); 3. иткoт-
тaнr завършвам (училище}* преминавам; 4.
обхождам, прсминоном отличило локрой: die
Ncni/keii UnrcCiliel hiltziutiy dic Stuli новиното
обиколи със светнив—чно оъртннo не/ня трал;
5.	imp. ns duueh-nuT mich каИ изтръпвам,
настръхвам от ужас.
duneeiauTeme adj. непрекъснат; udv, н—nлcнъcни-
то акан- -е Wocre нcпрcнтенaтo работна
сеаннпa-
Dunceiaufere/tzen — ал, електрически отоодигc1
за течишо вода (та нодопроаадвн ираи}-
düneeifvl/n/m ['ви-] ne/l— trnb. фим. нареждам сс с
дaннлauc.
düoebi/bee 1г. отcживявoм. прcнoтвaн (врсме,
перисД* раДосли- ивнаш}^.
dureeieckcn 1/tn. h s 1пнЬ— рсзк. 1. ороеиуквaи се
(през някъде); 2. тcн— (ла покрие).
duoebi/ieem 1^. нас. изживявам; нзетрoдтам-
duucbiee/m* tr-, t/nb. а euueel/e/m изпитам. пто'

389
euuchuase/
ннтoм-
(uocei/ücetem' Н1г. h t/nb— плознрaм; светя олeз
ВШ.
dükebl/uib/e/2 1г. L оcвcтитau вр- отвътре.
пто1иттaм със светлици. лauпирaм (и3п—); 2.
мед, прecдcжлoн во тeнттeн: првп. llese Ange¬
legenheit mnee gründlich in/cii/ucht/t wcnl/n
тоя c1унaН трябва да сс изясни основно; 3.
поан* (ла слaнщ/- блясък) освегявам-
Durc-ileuchtnnrijJri меД, изследвана с рентгенов
oпaтam: т—uтт—нов орcглcДr рaд1оcкопни: 2.
нтяенивaнer тoтиc1ивoic-
dureeilegem* t/nb. L nefl. тoтрo1ивoм се от
лежаве: dcu Kranke Uni sich luueh/liluem болни¬
ят получи ти1и от лcжa1cто: 2. 1г. износвам.
изтърквам, скъсвам от лежала (дющeк)»
durchlöchern tn. 1. водупчвам; орoви во рсш—то
(сн иуршумш); 2. пран- ролк, ми/нрам (шаруша-
бом): dic Geuntzc dürfen nicHl luncl nngist/iltes
Übcutucicm iuтe1ine1eтc weulnm законите ие бито
да се миннтит нрeт 1-/0'0^011- норушсння;
Durchlöchecngu J"
duncbiüft// t/i h пронгтляUr проветрявам основ¬
но: c-m Fiue1behälteu - пълня с птcеcн въздух
aктитнук^; gut (urcig/lüft/tcn Raum добре пто-
вcтлcно помещсине-
eükebiüUi/m tn. олотcтрявaн поеноинно gut innch-
lüftc/e Räumt добре провсгрявини понeщeния-
DuuhbiüUi/u, Durchlüften i. -e. - вcнmнлиmот•
DurchlüfTen/g" -сп вe/mнлoцияr птов—тринa1—;
euneeiügem* rejl. нтКрозг- /ар—ждсм се с лъжи;
-зл-зом от трудно, неудобно положени— с
лъжа.
duuhbmaceem tn. t/nb, раза, 1. отcкoрnaн; прежн-
вяeaн» изтърпявам (/тежка бсл^/^i^m) трудно
аре.иена); 2. птeнинaвoм; изнервим, тaтърщвoм
(училище); 3. вттщo /щ. без прeктcвoнe (рабо¬
тя* празнувам). bis zum A/end - работя
нcnтeктениго до вcнcтma-
Dunhhmcrehe н* -(с)5. -е 1. прeнинивa/c ви
войски; 1.разк- днaлни-
dun11makech/eneg 1n1/i s 1/nb. (pa/1- inncimi*-
исНт/О (ли войсиана част) ми1aвсн през някъ¬
де (с омpoй).
(nrhhmceec/*т tr/ib. измервам нaдлпж и нaщ1р;
по ня/ого прот—ж—ви—-
dunchmess//*1 1п.поен. птeноcяниU; пт—ОтоднaMr
е пран—. е-с Lcl/ct/sin 1</ UsiU iurcim/utcc
скоро шс итмин— жизнения си пъс-
Duuhem/eeen и, -е ~ мат- диимcгът-
dukcemisceemT 1г. tnnb. основно, доОт— тстмccвaн-
dukehmische/2 tri (elw. mir etw. - - рoтм—cвaн c нщ.
eünebmogeln ne//. trnb, фим. уепянaн; нареждам
се със щит1oтo1нн■
eukebmüsscn* tn, tn/b- ролк. —липт1п/о от durch¬
gehen- durchkommen müssen.
durcbmust/rm, eürchmUsi/rn tn. птeгн—>гдим; раз¬
глеждам, е пран-* пров—тявau нвимагсн/о (всич¬
ко а всички подробности) .
dunce/ag//. durcbmägem tn, птоcриттoм-
Dükebnäbebie f шило.
Duneb/ebmc / -c отcмннaвс1e; nтeмa1C; разг¬
леждане (па учвбви .материал).
eukcemäse/m intn. h (зо вдига) прониква (ор—т
НЩ.).
dukcemäse/m tr. нтмонтим до 'оетнmC; изнессним;
нoнтoеnoм; ich Uic 'ölliu vom Regec innchnätsi
дъждът мс измокри до КОСТИ-
duueemeemem* tri 1гпЬ. L втcнoн; мннoвамr
разглеждам (учебна мaтaлниr: lem „Nih/lug/c/-
/i//“, раза. len Kiciut - вземам, лaзтнcждaм;
обяснявам „Пръстена ва Ниб—/yica“. К1иНет;
2. птcт1eждaнr отовcлявoм (сметки); 3. (с-п.
CtW. -) Обл. ОДуHBCM НКГ.. вщ-
duucemumm/ul/r/n tn. trnb— нумcр1рaн (всичко
па реД) (книги* картини).
eüoibon/3//s//nrm tr. оттaниз1тaм цялостно, ос-
шопно (домоиннсине* стопанства).
euueeöre/rm tn, мои. прокарвам н1ннс тадср—я
косо през залеж.
Dunhhöuienu/g / *eо мин. крпегоеnснe но две
минни гадерии-
Durhepaee н дсфндс, проход-
duoeipзeeiercm tri tnnb. лот/- пр—ксрнин през
нсдна. оaенрим-
(unchpeuk// 1п— trnb- фем. 1. /oтуОтяH; ио к"плвс-
там; 2. нт/стсм. uтоОутвск (закон).
euocepauec/ t/i trnb. пт—коnlнтсм с ининто или во
гънка хартия.
durcbpeitehien tn. t/nb. 1 ниш1оnaн тдлaвomo; 2.
раза. птcнупnсм (законопроект X Durhhpcit-
schun/gr
eureepemmem intr- h 1/nb. раза. спя. кттmя 1cптc-
кте1oто-
durcepUlü/e/T t/i t/nb. тa1отaвaм (ниви)—
dureepflüge/2 1/1 1. нас. нтъеmоевaи (.моретата)
(ла кораб); 2. зоннмотим сс основно с нщ-»
обръщам.
durieplumpscm intn. s t/nb. рсзк. пропaлсн; екпе-
тот мс во изпин-
duueepreeeem tn, t/nb. птccувaн- прeнстnсм през
нш.
euncepkobem t/i trnb. рeпcтнтим он 1aнaло аок-
Лa3. изцяло (сщвна* пи/се);
dukhiprnblckcg 1п- trnb- 1тпто0nсн (аина), н1пнт-
тaм; опитвам (мсмоДо* аъ^л^м^:жиасно) (парвД).
dunci prügele tri t/nb.раза., нип—тдaшнaн-
dukhipUleeg tn. пулсирам птcт вш-. нкт.
eukhiquälen nejl- tr/b- риза, nон1/свoн с нгнИ;
durchquCrcm tn^. пр—коеявим; нръегоcnaн-
Dnri^l^c^i^i^/i^i^nU^ -сп: Uic * c-u ErU/rlit птeкоеяnс-
НСТО 10 КОНТ1ННСНГ-
duocircecnT in./i s trnb- (ло «леи* истсриа кала)
орeми/anaм; профучавам с бясна бъттн1a: sie
einU lunch dic Stade cun eu/cigcnst/ само минеха
нсбърто птeт /рода--

eunchraeem
390
durceraecm' tn- милсним прсз някое място с бяснс
бтртннa; sie Usbic los Weit im Au/o duT'luut/
прекосих* целия сняг c но/о почти без до cптam;
durceneeselm intn. s trnb— реел- шир. пропадам (иа
изпол).
(ükebnäüie/nm tri trnb- добре опушнем (солои)-
durcer/ein/m 1п. trnb- 1тчиcлянaи: с-с Rccliu/g
noch ei/mul - пт-/л-жисMr проncляпам сметни
оовнорно-
duncereumen intn- h 1гпЬ. imp. (зо лъжи) ми/итa;
пронoовс (праз страхина).
duncene/ben* tr. 1гпЬ. пробивам ог ттткю/C;
проmривам: а rejl. розронятим (сс) от тт-le/г:
eicU D dic Hände - протритем сн ръп—т— ог
гърнинс-
Durcln/ihief -п отвот; ороторпe между кухнята
н сголонити (се педененанаяданс)* шуöeт■
(ü kobге/сПс/ tn, trnb. политам (/Ш-) от—т огнот■
Duocer/iee , -п пътунивс през някъде: u^H deu -
пътьом.
euuiboeisen' in./t s 1гнЬ. пътувам. при оътувo/e
минатем от, през няктл—: ich /Ос iorC dnu'h/c-
uelsC минах онтам-
(urceo/leem3 t/i (ein Laci - пропътувам (онpo-
нн).
Durcer/Iscm(/(n) m* -1, -n птохоляш път/ин-
Dukebkc/scvisüm n транзитно пизо,
duncenclßem* 1/nb. I. i/1rishl-cнтcвoн се (иадна*
праз средата): die Papicm; deu Filin ist /cUon
Ueim n/uicc Zlcici (nncrucnfssen хартиято, кове-
цът сс скъса още пр— отрвоmо дръпваве; 2.
неен: пт—жд—вт—н—нно cтр—1ин: em Uui UnncH/c-
ufs/шс той избърза с нзстр—до; 11- tr. енгеnсм;
рaтgнтoм (на дна, през срсдана} (писма}:
DukhinctOen н, -е, - спорт. ловтH; бърз итрaи;
който прав— пробив н nтогивннковснт оmбтaнo-
(10110/0//*' I. trnb. intr. s мнвовам во кон през
някъде; II. nefl. рaтрo1ивим сс, протривам сс от
яздевс-
(uribrr/tre*1 tr. орcкоcивoM; птопъгупсн во кон.
nр—тoтнaM; яздейки (рака)- sie Lani ~ птоп■ъту-
том во кон снроно ог cли/нцo до гтин1цa-
dunceu/mmcm* 1гпЬ. intr— sрсзк, отcпуекиM; ни/и-
пам. бягоЗки (праз някъде)).
dunibol/s/im' inr s (зи помак, нада) н—ка пт—т
някъде-
duncbni/ecim1 tn, imp, вна, обтeuaм: оолoзвoг
тръпни, трепет (пе тялото): е/ iun'UrIrtrIl
mich оо1aтвam мг тръпки.
duninol/g/e* tr/b. rejl— 1. (uich en СГН') Дости¬
гам, възмогнем сс ио ищ. (чрез душевно борба)*
2. пробивам сн птm; валагом сс-
Düneeniee н проктcвO1-; скъсване. лoтднрo1Г.
Dükibniie н* -(1)5. -с яздеис през вщ. (онаор-
анpaнe)-
eüneboöm/gcm 1г. unt/nb. мед, оролтнвам-
euuceuos/cm i/tn. s t/nb. отояжиou се. розрушвам
се от ръжда.
dunc1röeteg tn. иоöт- 1то1псм.
durch rühren 1/, tnnb. L разбърквам ио6р—; 2.
пт-кстnсм пт—т сито (бъркайки).
duril ruteh1cm mir. s .гпЬ. риск. 1 промъквам сс;
изплъзнем се. 1тнпкnсн сс; 2. new. nuls'i/ c-m
inu'h: отоuпкпсu се (грешка): изплъзва мн сс
(Думи- забележка).
(ukcirütteim, euriiküttcig tr. здтaтamO; силно
тaтдтуенaм.
durhesäbclm 1п. .nnb- фам, накълцвам (хляб/).
durhisahkcm in1/t s t/nb. ааиац- парашутирам (ши
сесмолен);
Du/clsa/g /. -п птeиивснe по телефон. рилно,
mcл-внтни-
dun1iec/eg 1п. tn/b. пт-иaвaн (съобщение} по
телефона. рид-оно. ог иовcк ио чопск-
dun1ieäuen tn. trnb. рaттязнин с трион. от-рязнaм
(иа Дна иaоa; пра? оpe(ame).
(ur1eeclсcn, (ukh1eCizen t/i оеолитou-
Durh1eatz т* -е/. 'С техи. пълнеж. птонзnодиmc1-
иост (па високо пещ): птопуcкoтcл1a способ¬
но ст (но тръбопровоД).
dur1ieäuern tn. разместам добре с кнеe1инa;
квас.
dur1iecue/n i/tr- tnnb- sраза- 1- = InnciUrnusen; 2.
птопсиaн на 1тпнm-
duncieäueem t/i птошумяним der Wl/i luucitausi
Uie Bäume вятърът птощуняни птcт дървената.
Uurcisciliisi tr. 1. нас. (etw. -) проcнoвaм н im.;
2 нахн. пусксм ултразвук през вш.; Dunci-
schälln^n^U/^'
eur1ie1ialicm 1/tr. h 1 анном— см-вям скорост ва
автомобил; 2. е?. динин връзка, линня; свърз¬
вам (па телефони)* включвам (насафоиеш
сeсн)1
(uocisclauen' 1гпЬ, int/i h oui. /надам през нщ.:
laes mich (Unrci das Mi/ros/op) - дюЗ до
потн-иво ор-т миктоекопa.
^mc^c^nsc2 tr. (е-п-) п/1кнaн н д^зто. мис¬
лите (та НКГ:)* оnот/сnaм (aашaннo}': птозирoм:
от/игпсu: и-n löten Pläne - отсотнам дошитс му
одaиовc-
(urheehiäu/nm 1г. imp. «НС: нзот1вaм с трепет
(икт.): се luu'1<hhun/ute iic kult побиха го
стуи-ви тръпки.
Durciscl/In и* '(е)/, -с [прслнращ] б1иетH;
(urheeheeimbcn udj. протрaнc1.
(uoheecee/m/n*т intr^. h 1гпЬ- орознрaM; проб/яс-
тем (прал нщ-},
eüoibschieenem*2 tn, = dnr'hlcnertec.
durceehi/lme/d pa/1- udj. подуорозтoчe1r пто-
пуск^сш (слаба) свстли/юто: -ns Glus по1уотот-
рсчво еттндо-
eunebsee/u/rm tn. t/nb. 1. отоmрнтaмr nтотгpк-
вем: lir Houen - протритем сн о01нт1О1a; 2.
рала- тoтрaвитaм он търкане. ожулвам (pащснс
аu}1
euocbeeel/b/m* 1^. trnb. ^алг- пробутвам праз

391
Duohbsebr/tbcrbiock
някъде.
(unceecel/Oem*' iH1n— h t/nb— сгрс/ям през виктдC;
нш.
dunhhshhieße/*2 tr. L пробивсм (c изстрел),
простр-леом. проиупнвaм (с куршум. сирела'):
sein Helm wurde dnreUsehosslm шлемът му ö-gc
продупчен; 2 печ: тoтрeждaм редовете во
набор, иулхщирим (редоае, думИ): 3. eim Buch -
öтошнрaм празнн листа между листовете ве
кинта; dnuehsehossecce Exemplar eнтeмплир ог
кни/с с поgвтттa1и празни листове; 4. стрел¬
нем сс, м ^онтм бързо (мисъл)—
dunchschiTTe/ tn. прcплувиH; пропътувам с кораб.
durhhehilmm/rm intr- h 1гпЬ. = Uuuehuhreinen;
duoheecelaUen* 1n/b. L int/i h спя нeпрeкте1aто:
II ./) u durchechiCUc/ прснарвом п съв. nроеn1-
том-
Durheshiif/ н* -(1)5.	1. копне вз мсщинопие;
2. гена- соляма ггдено цсина. цедилка; 3. ал.
итcиринe во öущо/; 4 ал, преминоваве ио
1екрс; 5 открито съединение иа части от
рудник; 6. инеmруu-/m зе дупч—ие во ламирнва;
7.	пробие, «оси- птоöоинс; 8L пробивслс (=
Duu'hsehlugei)-
dunhischieuen*т t/nb- I. intr- h 1. проникпик1;
оргминaтaM; пробивсм: с-с Gmnnn/e schlug dur'h
едни снаряд проби (сода): 2. проенуквaи сс
(течност): iic Tiit/ tcilä/i lunch мастилото
пт-минaвa прсз хартията; iic №8/1. dcn Редее,
die Källc schlägt iu/ci влoтaтO; дъждът, студът
прониква през снелите, nокт1вa; 3. пран, птг-
лавот сс, проявято' сс лис/гиствели черни; im
Ecke! schlägl der GuoßY'slcu du/'i внукът сс
метнал ва дядоно; 4. имам тcшнmг1cн успех,
действие, сина. лействувам радикално; (за
1вкapснаo) действувам nутгaгuв/О; тт1х/aОн*
тсн/о. рaткaрвaи: е-с Din-egu/yci schlugen
durch изложението му имaщc рeщиmcдeн ус¬
пех; dles/т ScnUi* scllä/i überall iunch този
орcgoвom-д се чупи въпреки затлушово/нятс;
dic A/mu'lugu yllt. 5с11П/г Uunci? епоритунe-
вието нижи. ледено!; II tn. 1. проОннсu (Дупки
през ищ.}: 2. прeнирвим; прcпeжисU; птaтpl!вaм
прсз сито (крих); 3. уuножсвсU; nр1гоmпии
копня во пишещо иaш11a: c-n Brill - 1oпневaм
во нищи/и nиено е няколко екземпляра; 4. refl.
птоöнвoм сн път през nтeпяmcmвиe: uich küm-
minlich - водя оскъдно еъщeегвуnсниc; 5.
TaзöивoM; резснчем но дт—-
durc1ehilauen*1 tn. (са сиаряД) пробивам (зид*
пролеращ}-
dukh1eh1lfuc/d part, adj. 1 тeщoнaЩ; осромс/
('C'|||.Yr; 2. уОegнmcлeH; необорим (молиа): -е
Beweise еъктущиmcн/1 gокaтaтe/cmни.
Durc1eceiä/er н* -s. - нехн- пробой. птоö<0йп1K
(сечиво).
Dllrkh1s1lrsieleTГes>/iuUcit /пcпpоölцюе^1оег; якост;
-hämmer — пробивен чук; -sieb п гена:.
голямо рeшcто: -m/ißsi — нахн— пробивай (на
ламарина}; -papinu п копир/а хартия; н/иито;
kueUi f веси— пробивни снло (на снаряд).
eunelshllän/eln refl. птомпквим се. прeминaвau
през иинтдCr лъкатушейки.
euneeehelcuee/m re/l. t/nb. фам. живея ви чужда
смстна-
duneeeeiielee/g* in1ri s re/l. 1гнЬ. промъквам се
през нш- (незабелязана): (Uunci die Isi/iiiclci
Potten) - птомтквaм се отcт 11епр1иятелскота
охлa10-
(unehsceielU// П.ралк: вж. dureh<e1ieppcn;
(n/ieshbl/pp/m 1г- t/mb. 1 птомъквaи; мъкна
през някъде; 2 рсзк, нося нкг. но ттрОo он.
работя зо /кг.; 3. nejl. ролк. птcжививaн сдто-
сдто.
dureeshei/us/m tn. trnb. птгкaрвoм през някъде,
превеждам (група* еннсмебслнс колана).
durceechiim/e/* t/nb. tr. nтов1тсн (конец).
DurchschlupT н* -(1)5. -е тссен отпор зо птонъK'
тавс-
durehschlüpU/m i/Ur. s trnb— промъкнем сс през
нр-; прст. мнвовам-
durchehhmcckcm tn, intn. h trnb. роглк- по1нивaM;
усещам. чувствувам по нкус*-
(urehshhmnne/ i/t/i s 1/nb. раса, iic Lcllndu iul
in/crgct'imo/l стона ктео съединснис-
(urchsihmuu/ci/ tr. 1/nb. прcнитпaм; отгниcян
нщ. конгтaОи1дс-
dnochshinc/den*т tn. trnb 1. тaзряттим (но дне)-
прcритвoм; 2. refl. лов. отървем сс. н1пнтзвau
се.
(ureishen/ie/n*3 tr. птотязвoн; пр-c1чси: ein
Fluss euт'1te1/'1eei lau Tai една река прорязва
gоли/aгт: inncitciiltttcncu Gelände прeе-ч-нa
нccтноег: Dukhheeh/£idu/u^
Durche1h/iit m* '(lru; -e 1. етeднo еmой/оеT;
величн/а (и мен.): средно качество, средие
стоки, етгдH1 размери: im - cтcgно: /nlrr - по'
лоОто от cтeлвото кичeетво: Ühcr. un/cn dem -
liegei nag. пои етcлното ниво скм; 2. птотятвс-
не, рaтритвaнe; 3 разрез, nторe1; 4 снр.
профил; 5. нахн- уред. :мюши1И зс дупч—ие ио
нaмити/с; 6. (ря(ка) лнсмегър.
(urceshe///il/ci adj. cт-и-1: посредствен; udv,
средно (= im DuTcischni//^.
Du-chuch/iCtt/Ustri/ — cлegнa еуис; -Uillniu /
средна стспе/ на оöрaтовo11оет; -cr/riu н cei-
ст. cтcд-1 добив; -fiäcHs - * нaптeчг/ рaзтcт;
-l/isttireg'средсп успех. срглно постижение.
-it/is f ма—- линия но ceнгни-то: -loln н
срсдна зaодama: -^m^/^e^s'h н обикновен човек;
—Qualität * средно качество: '-rscidu/u/мел.
итчиелe/нe на cтcд/aтa cmоНноет: -нст/ н
среди* еноНноен; -zull /средно чисно-
eukelshinüTUcln, duoche1h/üUfci/ tn. прcтoвим-
прemършувaM; рaзнттщунaм.
Durchshhrelberblnhk — Онoк-кстнeгкс с ивлито

DnncHsch rCbe/lnclTüluniu
392
(30 повече еклампляяпИ); -buchÜütir/yg/Mp*?'-
енгтковоиcнeо с копия ог вписвс/ията; -U/it п
тстрилне с вложено инлнго - - копия).
duuhhshhuriЬc/* ./- tn/b— правя, пищи копия с
НИдНГО-
Duucltcin/iUs/pspisr п индиго (сипя хартия);
-syst/m п коп1т/с еиеmeмo-
duuhhthH/ritr/* tr. 1. прсми/спам през някъде
(през «рома, apкo): 2. обхождам (село- зила}—
DnrhH<chrrTc f '—п копие (чрсз копирана е—
пишеща машина).
Dnrerthruuu — 1. прострелване (иа тяло* край¬
ник), премини ваве из куршум (праз пяло* край¬
ник) (set- Srcckechnts); място но плcми/aвинaто:
2. тсхн. nптък: 3. печ. рaттegнO; иулхшуе-
iu/cisclüttsln tr. t/nb-раса. рoтдpуеним; тaттпле-
вим; розндищам-
in/h1<chüCtrm/ tr. по/н, разтърсвам, развълну¬
вам дълбоко.
dur'h1<h1нnumcn tr. прекарвам, преживявам п
щун/о вссс/нс или скитове (нощ).
duucIt'iHriTrn 1г- птeöтожgам-
Un/cHscHwimm/n*1 lnt/1 s 1/nb. раза. нннaвсм,
плувайки прсз вш.; плувам бсз спирсве.
euuchtchwimmrn*2 преплувам (реке)-
durcHtcHfiiicii refl. .г/Ь-ролк— жив-И; ооеmитaм
сн недта с измамн-
eum'lt'lwfCzrm tn. trnb. изпотявам (Дрехи).
en^'^itScli adj. нас. одушевен, одухотворен.
duu'hu/u/lm tn. птcп1увaн; орcОложиaн (марсте)
с п/ютноход-
ium'ltilcn* t/nb. L l/1/i h 1. гледам отeт нщ. (зс
предметен подлог); lurci с-п - оmмн/laвсн с
оог1ego сн /кг.. отмествам поглсдо сн от лк/.; 2.
раза, лобивам поглед зе вт.. орн-нmитaм сс в
нщ.: wlu eiUic [ic dieuer An/elc/inleic] nl'ht
guez dn/ch cнунoиг нс ни е mтпрgc яс-в; II. tr,
преглеждам, оловeтятaм: lie Aufsätze бе* ScUü-
icn - преглеждам cъчинc1ииma во учc/l1пиг-.
duucht/lhcn tr. 1гпЬ- кепе, прецеждам.
dutcis/izen1 tr. trnb. плокoлвoм; излагам; nef7.
иaдагoн сс. утвърждавам се; Durchsetzung/
duu'htrtecn1tn, 1. нзпъннaм; пропивам. пто/ик-
вем с нщ-: die Kommu/isiem UsUnc lie Völkcn mir
ihuen 1licn lu/cht/tz комуи-стите птоннк/ихи
народите c -де-не сш 2 зненил. 1oотднaм
високо псш; 3. мин. (за рудна жила) птонинви
е дтугo-
Dumhh<(ftzrm /н, -е. - мин. рудно жили, прссичоша
друго. оо*етaрa (при каете нзм/стне направ¬
лението й).
Durchs teCt/ -ес 1. орcгнeждo1Cr прс/нед. отовcр-
ка: bei le* ~ unserer Bü'her при проверка ви
книсит- ин; zu //läHi/cn - с учтиво мо/Оа зс
прсглсд (на пратвиа книга, католик); 2. nтоГ'
лсд; провиждсш—, отознлaнc (праз отвор};
следно отeт пролука; 3. пролуки (мажДу дн/
къщи).
du/clsicH/iy adf, прозрaи-/; nтоз1тaШ; изтърка/
(плат); пран. птоттсиcHr нeено по/итгн-
DuuhHtI'hliIukrii / -еп прозрсчвост-
Dumh1tih1C</ild п ииanотит1в-
euuh1<lhkrrd 1н1/, s 1гнЬ. процсжлзм сс. просмук¬
вам сс; пран, (рaтrчупсн сс.
durc1t1ibrg1 tr. nтccивсм; е прен.резК;
^rcto'ictai1 tr. п^ея на ^шсто. нсиуnивaн.
1зпо/aнущквсн нкт., вр. (с куршуми, капна).
0nrcHSeeeluu/// -сп зосслвонс но нови заселни¬
ци някъде между другите жнтг/н-
euucltl/ycn* t/i 1/nb. нтпятaн (е— началото ди
края).
dntcHsiCzri* tn. t/nb. нззттквaU; протритсм. пто*
дъннам от ссдсвс (панталон); e-n Stuhl ~
птоипнnaм стон от седслс-
euuh1<öllri* intr, h нар. птинулгн съм. триОвa до
нн1с през някъде.
euucHtпn/C adj. поет, изпъдисн със c/т/пe;
cдъннгT; окъпан е с/ъвнг-
duu'1tpalCrnr euuhhupaltrn 1г. тaзпcпвaи ва две-
duu'ltpi'kr/ tn. trnb- аспв- /абождом добре (с
късчето алaншнo)1
euuh1tplriln tri tnnb. 1. 1тевирвaн (ет началата
Да края), нтнгрaвсм (роля, оuвнe); 2. спарм- zu*
Mitts - прехвърлям топконс към цc1гттa; 3.
refl. опopн. проöнвoи сн сом път отгз nтонин-
янковия отбор-
duuhh<pul'hln* 1r. L разглеждам. обсъждам
поитоöно: llisis Th/ms islem wir scion emuch-
g/upnocr/n тоя тема вcнc тoзг1cдaхмe оОетоН-
но; 2. козним нщ. до край: cln Gibti - кaтвou
^13'0 модитпа-
innc1tpncn/cn1 t/nb. L i/tr. s мн1oвoнr галопи-
риЗки отeт лянъле; 11. tr. резОннам, рaтотъе-
пам, орoвя отпор чрез взр-н: е-с Tunc/i -
проОивом тулен чрез взрив.
inucisprOn/cl tr. 1. вж. eum'huprcngen1 1; 2.
оорпевoм; нoптъcнтaн но капчици.
duuhhtprinyr/* i/tn. s t/nb. 1. cкoнaм през оmвот;
оОръч; 2. иацспвом сс съвссм-
dur'hspülcn tn. -зп/юнном ое/овно (съдене).
duuhh<püu/n* tn, tn/b, уссшюм, чувствувам нщ-
орeт илуго (= duu'hfnhicn).
iunchtpümcC tn. преmттевсн оеноnно (напр. .лс-
н/н учaолак}.
du^ehtirhl^(^r^1fc1 1. intn, h 1гпЬ. бодо. минавам от
ИTугama страни (с акле* oоmpuс); man Unf 11'11
- вс б-ва де се тoнaнo ооткoтa стрила (иа
плата} с иглено; iic Spi/ze, die Mnuscu Stichi
du/ci острието. ножът пт-мн1oвar оокaттс сс
от итутamи еmрaнo: 2. tr. заб—пом (остър праД-
мвЛ; мака чс де сс покаже ет (ругана
строис) sie eiucU die Nudri ganz in/ch тя зобн
иглите докраИ.
eum'1<l^ii'hid*1 L оpоОождим. п^мушпем вш. (с
нлло, шило) e-m die Tromm/llell ~ пробивам
нни- гъпи1нemо: нзОождaMr воОождам (сбра-
393
Durchwahl
s/ц): lnrehstoerlmes Mutten избоде/, иободсн
оöрoтcп (за кoпнpanс}: 2. прокопанам (канил*
тунел- инвар през uoоиn); Durchsttichungjr
Duncee/ehe/nel / -еп астар— измама. мошеничес-
mво: комо1огuрaнe: mir e-m -сс irrl/rn върша
ношcннчcентo пр— съучастие с нкг.
duncbe//ck/m 1г. trn/b. отхaнr мушвом отeз вш.
durchs/cbem* .г, 1rnb- 1 преживявам (загуба*
страх); 2- рала— lem Sprnny * cнaнaн; без до
падно (ла скиор); задържем, запозвем лcтy1'тm:
сдсд скока зaоaтвoм стойна.
(urhesteluem*' intr- s trnb— оокaнвaм се, по нamгт*
том се през някъде:ралг. liclt - не лoтöнрсм.
(unceetelg/m*2 tr. нтксчвим; покорявам (масиа)-
durcbstciien fr. 1n//bi прехвърлям телефонен тaт-
/оnот (е Друго споя; но даДвпо лице).
dunebe/emmem 1п. t/nb. проОнвом с длето.
(unebeieppem, duncee/eppen tr. вж. luтehnnhen 2-
Duucbsisce m. *(lrs» -с 1. птоОивaнe (на отвор при
строеж на. тунел); прокопана/с (па суша ле
прокараснв ни канал); 2- навел: der - voc Sune
Су-цкият кснод; 3. т-гун1тa/e ви рcнcн тoво3
чрсз конен: 4. отворяве чрез пробожда/е-
(unhietöberm, euncls/öberm tn. орeтoвямr прс'
гптщувoи-
DuncheioO н* 'Ш/, -г 1. пробив; 2. лупно, отвор,
dnrchstoßem*' 1н1п. s trnb. L олстя проО-в,
нотднзом п вр.: In 61/ TcicUil'ic Stellung -
нипннтoм n нeприиme1cкama потипия: 2. изтърк¬
вам се. протривам сс (pакaаu).
eunchstnOem*1 tr. 1 пробивсм (черупка); прси.:
Uic Fro/t - олоОивсн фто/mo; 2. (е-п -) пто-
нущnoн-
duncbetnfeiem tn. про/иктau с лпчH; облтчвoм
(еж- lunciicucil/n); Durchslrählllngur
(uncistne/ciem*т tr. 1гпЬ. 1. тичcpнeсн; 2. вж-
dnuehs'hluucc' 11. 1.
(urchstr<iiiien*21п. нас- птгОлоивoм (местност.
страна).
euneeeine/U/g tn. орcОролвaм (аopa-.мeоm/aаm).
(uneesinöme/ intr. птотипси; м—вапам das Wau-
sem strömt hieu full du/ch волот* тeпe лук
свободно.
duncietrömem 1г. (за рака) птоm1пaи през, nто-
титвсн (стрина)* а прен-: mich UunciuiTöml eic
Grlüll voc F/eude обзема мг радостно пувеmвО;
dunhbstueiere/ tn. раза. птошуи1твaи (книги*
публикации), птоупвoн (преписки}—
durchstürmen' intn- s trnb. профучавам, мннапам
през /якълс като буря-
dunhhetünm/n2 tn, 1. = dnuehЬтaus/i: 2. пран. niw.
Uuncittü/mt c-c яр. тoннтиятa; връх/нно нкг.
duneb stürzen int/i s trnb. оoдoMr сгромолясвам сс
птeт някъде. /p.
(ükibsUil/n tn. прcгнeжиaн; пт—ттревсм шотсл-
но (гop)a): оО1ек1рaм (къща}. lae durchsncr/c
Gepäck nрcгпре-нияm бсгаж-
DukcheUchunu / -сп оо1еK; оОнскинравс-
eukhisumpUcn 1r. 1гпЬ, фом, вж, luncUzici/i-
(1011/3/^/1 i/r h maнпувaм бсз птcкъcтa1г-
dunhitänzem2 tn. пргкорвем в '0^^/— (времс*
нощ); нзmoвпувaм (ланц).
durcl/es/ee refl- 1nnb. придвижвам сс оп1пон.
durch /oben t/i 1 орcнн1свau вр-, ОyщутсНнн; 2.
прскортом (нощ) n от/1и; 3. нна. рoттгтетoм-
eureetö/е/ intr. h t/nb- звуча през нш-, птозвуиo-
том-
eureeira/mler/m [-Tpä-J tn. 1nnb- зинонявам c тре¬
нировка. mтeнитaм-
emkibtkCnk/n 1г, (mii elw. -) nтопивaн; nтоник¬
нем, випоятам (c течиосл)* и пpсH:; diu Papier
mll Öl - напоявам херния c масно.
eurehtnäum// 1n. trnb. 1. пт-ж1вявaм нaеп1r
нзОнeнувсн; loch el/mal des Lebene TuauUi
du/clzn/räumci ошс вcд1гж де птeж1ивeя бля¬
новете ви живона, до изОнгнувсu съня во
живота; 2. и (urhh/näumem прекарвам (време)
е епнншO; е ö/инов--
eukhltn/tbcn* 1г, trnb- 1. птeкaрвoм вш- птeт
няlнъдe: забивам през вш-: е-п Plioce (lunch Uic
Wanl) - плокюрвau дървено колче ор-т егc/с-
'0; 2. лов, е-с Wild - птгттрcнaм гори прн нов с
хиНкн-
еипсееге/тс/, еи/сП/пСт/ст tr. рoтдc/ям во лвс
(въже* кабел).
eurch/rcien* t/nb. I. tn. 1. изноевиU; ектcnсм»
(обувки); 2. натискам (с крак) до задвижван—
(педал* лесм); II. intn, s минонсм отcт нш-
Duncetricb н* '(е)/. -е път зз иоОнтък (праз
чуждо лeоuщс)1
eurehtr/ebcn udj-pu/1. пейор- дяволин. хитър: eil
ganz -tu Bur/chn голям хитрец; so ein -sm Fuchs!
ами че хитро /нсина'
Durch trieben heil/. -сп х1TлоеT; дяволия-
DurcetnlUt/ -сп 1. пън за nрcкaтвaнc но лоОитък;
2. птиво но минсненс, птc'aтвa/e во иоö1ттк-
Durcl/nltt н* -(er<. -г ото/икпс/e (па коз; въздух)
(ат тръба).
dunh1tnohUm/g tn. .mb. изеушсnaн добре,
eu/clwCil/m (рядка duncewchhcn) tr. оргкитникf
е бдсис, Оулсв, бсз сън (нощи).
Durcbwfcee —- п. 'is. — 1. вр. протacнсло: 2.
място ва пториеmвa/eто-
euncewaceee/* /1/1 s trnb. прориcтниM; тacгa
през /р-: ein Ast lut (inrcl c-g 11(1*1) (uncl/c-
wacit/n едни клон c пролиc1И1 през ирут.
duncewCceeeg purt. adj. примесел (с нш-); обра-
ет1: -er Speck шaтe/a елol/инar бекон; фа^м.
шск, „Wir geht ш/ Ulm?“ ,.Dsd/Cr ~!“„Кск си?“
мБлo/одaрЯ; готГ'Ионуr средна хуОосг“.
Durhhwfcesun/ /* -—п бои. етиеmвaнe; пторaегвс-
нс во пвcтовc-
eunch wa/cm refl. t/nb. осмс/яном сс до мина през
някъде.
Dukhlwabi f налаф- пос/сдовиггнно ингоuaт1и-
но итöитaнг-

eurebwähicm
394
(unebwällen intr. мел/ф, набирам aптомaтипнО;
пряко.
Duuebwahlnlhmmeumac7eф- ооc1egовaт—нво на-
бнранс не 1омeтo но цснтралсно - вътрешния
номср-
duneewaiUem, (urchwäikcm tn. 1 доОрс тепим.
-зтепним (плот, сукна), 2-фам, исбъхтвзм нкг.
dunchwältcg tri «на. оöнaдaвoм; оплagятoM;
duneewamecg 1/1 tnib. фем. - durhhнä-kc/-
duocewcn(crnT in./i s tn/b- пттувим; мн/инам
през някъде (бвс да спирам): in let iic* duu'ly/-
wncdcut той uинa оттук.
duneewam(crn1 1п. пропътувам. обхождам, птcО-
TО'ждaн (првДимна паша} (спреие)-
eureewärmcm rejl. ./п/Ь, стоплям сс напълно.
durib wCrmcm tn, раза. cтоолим: dem Tni Uut micl
gut euncr(u/)wä/mi чаят добре мс стопли.
eurcewcshecn* tn. .nnb. препирам.
euncewaicn i/tr. s trnb. газя през нш.
durchwaten 1n. прcгатвам (помак* рачеща).
eüncbwcbcn* (и слаб) 1/i trnb. изтъкавам щaткнт-
н от дн—те стра/и (на плана): ein durchgcH/hien
Stof олaт с ширн— от дестс странн.
eüncbwCben* 1. (w слаб) 1г. вгъкатом (щне—я*
златна а пр. нишки} (в плам}: (inte* StoffIul mit
scUöccc Blum/c Uunciws/t тоя плот е изтънил с
ктсеини цветя; 2. (предните силен) пран. пови.
нтпъеmряM; прошaрnaM; иттткanaм; прcо1итсм:
с-с Novelle iur'hwo/rn (iuTclwe/t) mit po/tl-
scicm Gelickem 1овe1a; изпъстрено c поeтипни
м—с/н.
Durchweg m* -(1)5, -c пссзж (през здание),
duuebw/u, durchweg, durhbwcge udv. 1aecиктgc:
1oотл10; без иткнючeниC; еттceн-
(unebweecm i/1/i h trnb— духом през вщ.
(muibwCbce tr. обвятам. облъхнем. е пран.: von
tropisch/i DüTtei Uu/chwcit облъхнат от тропи-
чeекн ухания-
duneewclehem 1/1п. h .nnb— съвссм се нзмонриU;
омcкпсн-
emuibwCiih/m tr. L измокрям, изнвсснем; 2.
рaтнcквaн: dic Wn/e wamen vom Wiesen iuu'h-
wcicht пътн потта бяха размекнати, разкалян—
ог тодота-
duncew/ceeem Ь-риск. dnr'rp/üuein.
duncewi/(cm*т rejl. t/nb. оровитaн сс прсз (нас¬
тини- навалица).
eüribwi/dcm*2 tr- (mit iiw. ~) олeоднтoи;
emuibwin/rnm intn. 1nnb- орcзнмувaм: die meisten
PTlaczen Unbcc inrch/iwOcteT оотcн—но ростс-
вия оценяха през тимoтo.
euncbwim/crm 1r. орeзнмувoн (овошки- зеленчук,
щн/ня- жонюнии)-
duncewInkemT tr-. 1rnb- омесвам добре (наспа).
eunibwirkem2 1г. втъкавам шарки. знатни. ерcбтт-
нн, нопрнвсви ^'1 (в пъкат)* обтъкотом: ein
mii bncCec 8/ИспТП1сп dun'hwinkCc/ Tepptci
килим c втъкан— шстc1H копрнвсвн 1нщки-
durchw/sch cm intr. s D tn/b. раза. изплъзвам сс
(ltesaC)/1ялeнo).
dukhiwög/m t/i нас. итотлтaм с трепетт. нълн-ннс
(«ж. iuncriClec)-
dunchwUcecum tr. тaгдущoвим (за плевели); избуя'
там е нщ-
durhbwühl/m re/l, m/b. роня, рoтривям: dcn Muul-
wurl Hülll sich dUnci къттнпamo си път
под земята.
durchwühlen 1п. 1. прcлaтяM; птeнтрепсн (шие-
фона* книжа); 2 тoтрaням: Uic Muulwüufe
Uslcn dic Gsriec durchwüHIl кптгипигг разро¬
виха грaли1aтO; попълних* я с кърти чи/—-
dunhewureteim nefl. фем. кстaн крино /ято. пре¬
живявам никaк.
durcewürzem 1ri (mir. ntw. тстнeевaм (с паДп-
ронки)* подправям (яденв)* а прен.
emkilzähi/m tn. пр-öлоитoн nеии'1; едни по сини.
от нoнoлото до 'рoи.
(1011^11//' int/t h 1/nb. гуляя нeпр-нъcнamо; wlu
hnbec (umcigce/cht гуляхме, Осз до cnтeн;
гуляхме докрай.
(mohbzChhemt 1п. птоту/явaм; пт-кaрвсu е гуляе¬
ше (иои^).
eu/cizcliencn 1г. 1ппЬ— 1. пт-тнеуnoмr копитaм
пcтт-ж (на призрачен лесм); 2. тиеувaм; нeлmюи
локрой-
(uochzieien*' 1гпЬ. I. tn. 1. птонириM; птокaтвaмr
лпроaн; тст/я през огnъретнf-; отcт някъде;
влявом (котещ}* изв—зтюм: len GcfclU/auT -
прочиствам пcвтo во пущнoтa; 2. т-т1И; nтокoт-
вou (.линии* чертички* напречни снвти* кради);
3. влече, олоп1aнвoм (на Дарак); рсзк. nрокaт-
том (локан)* втнотам (програма); IL iH.r- s 1.
мннапом през някъде; м-нивам. без до cорo:
dis Regimen/ lei Unntn hier in/crgczo/ec полкът
ор-мннo днес оттук; 2. nтоннкптu е нщ-: iln
Fruchtigkeit Ist scroe luucigczo/cc влагата вече
c отоникнa1И-
(mohhzicic/*! tn. 1. пропътувам. оргöтождoMr
птeкоеявaмr орcми1aтau (оmpaшa); 2. текст.
(mii etw. ~) оро'ъкaтaH; вmт'onaи e: ein Gewibi
mll Goldfnicm - втъкавам злоти— вишни в
тъкан; 3. нн/, птониквaH; итпт1вaM; птопитaм;
las Zimm/n iul von Bium/cUnft ganz enTcUeouec
стаята е цяла изпълнело ог мнтне ию нветя; lie
Bowl/ lei gui enrcreogem Оо/сто c добре oроuo-
mитирaно: 4. иoöрoтдивoUr орорятв0M; прокoт-
вам (вади н ниви).
Dunhbzireen и* -и. - студ: бсдсг во öутoтa (пра
фехтовка); уgoЛr навесел пол щоacaтa во
птоmнв1н'o.
dürenzi/tcum 1г. песи— = lumcibcb/е.
Dün-bzoll — икан; грaнтитно мито.
eunchzUekrm, eüribzück/m 1^, св—т'aвннио nтc-
мниaтoн орcт нщ., оротизтaм [мтниueноcио]r
проб/иетaUr н прси—: Blllzc (n/cUznckice dec
Himmel cвcгкaвнпн ототизтaхa вебето; elc
395
Duscldi
kühcen Gcdnnki (nncUencktc Stic Gehirn смсде
мисъл проблсси* е мозъко му.
Du/cizu/ - - -(е)/. -Ъ 1. прeнннaвaнe плeт срал,
еmтaнa (« смрей ила шс); олгннma1г (не птици);
2. тгнeннe во въздух (в стая): ра.зк. - №1'111
nрaви т'—^™—. ототcтривoм: 3' подттткa ви
о1aт (ле шнур* нpa6); 4. орхаЛ: aтхнгрив; 5.
дитик зз лев; 6. протнтииe; ороgявaн- (не
ръкоделие* бродерия)* изоънвo1a (не филе).
Durchzüglcn н- -е, - бнал— оaеaжнс орe1emнa
пт—цз-
Durceсuge/anb/lt / филе (ръкоделие); -rech/ п
право на преминаване (праз чужда ламя},
durchzwängcm tr. nefl. trnb. промъквам. пропирам
(с усалнС);
dürfen* mod: с in/. кайма може и да св паДрозби-
ро; L смся, мост. бита (внап разрвшепсв-
нмои прана а вън формула за учтивост): Ich
Inf niclt nns/cice ле мн с позво/-но; нс бнв*
до нтннзaм; ich habt /1'1/ in/geUin - ве мс
пуснеха, вс мн бешс потво/e1о (разрешено) да
излизам; Unei in mitgehe/ -? —ja, ich inbe (ne)
gsdmrl П1ус/аха /и те до отидеш н тн? — из,
пуснаха ме; UsiU* ici m-n Aug/c ininic? до
вилтoм i— во онит— сн? алаптичне: ше Carl
ni/mnel he/cin забранено с до се nднзo: ich lar/l
ans мото. потво/e1о мн с де нтнизa; зе учти¬
вост. w/cc ich blit/n Uarf око смея до помони:
ако обичане (прс отправяне иа молби); liiUl ich
/О/Ш, е-с Fruge ttclien? мота нн да помоля. да
тanнгoм?; wenn ich eo sagen UnUl ако мото токс
до сс нтлoзя: 2. е imperf conj, кано учтиви
форми ие преДположенив, нарояниносм (и
всъщност сс касае ли нн^^/ннис): du/ Uürffc
wohl stimmen еигур/Оr вeлояmi0 е тока; dn/
düniCe Holl /18'11111 топи вероятно ше cmaнc:
струва мн се, искам до вирнoM; че ше еmaнc: /Ос
iürltcn sich tunen струпа мн сс, чс грешите;
^*/11 eÜuftc sciön/s Wetten /ein утре вероятно
ше имаме хуОаво втeмc; 3 обикновена н
комбинация с nun необходимо е. енигс до. сомо
да, доетитгнно е да: er iät/c сит s'hneib/n -, so
wäur ich gekommen само до бешс мн п—сид н
щях до доЗдо; ich битТ/с сит wüntehcn; eo
wunCci m-c Wünsche erfüllt лоcmoтъпно беше до
пожалоя н желанията ми сс итпъ1нявсхa; 4.
трябва нми нужда: ds/üben - Sie sich licht
wuniem ие нриОвo де сс чудите ие това; wae
luiUf ich j/U/i To/en i/agei кинва нужда ннa до
питам есени Г1уоск; поел; wen len 8'11(11 isl,
laiUi Tüu ine Spott 11'11 uoruem пострадаш /—.
снопиш зз присмех; 5. естер, с G нуждая сс он:
Ule Geeunden dürfe/ die Aie/es li'Ht тgтивнгc
нямат нужди от /eкaл; 6. сстер. осмелявам са,
смся; spotte noch ül/u 11/. wenn du Us/I/l
пои-гриной се ощс c нcгО; око емccщ-
eörft/g udj. оскъден (живот, доходи, св/двиня);
бедси; м1т-тeн; нegоетаmгиcн (резултат); bei
ihm Sielt 't - ans н 4^0 му нари оскъдица; 2.
бебл, нуждаещ сс. бедси-
DüuUiigke/t j. — оcктлноет; нeдоcгaтънноег;
бсдвост-
dünn adj, 1. сух, изсъхнел (клан* дърво, трева); 2.
сух. мършав (човек* кpaшma); фам sic Ist nun
nin -ct G/mtppe тя c само кожи н кости; 3.
1eп1олород-1; слаб (земя* почви); 4 пран.
поетeHr сух, нсН'ООи'новс/; без заобикалки:
mll -сс Wor/ec иaктеО; вапрано 'oтa10-
Dörre f, -n 1. сухото, пран. aОcтpaктвоег: суша;
зосухо; 2. иустолост. мършснинa, 3. меД, съх¬
нене (бол/ст).
düno/Ucsi adj. устойчив во суша (растения}.
Dünnerceiste/z/се'.-™. устойчивост ва суша.
Dünn/enz п мин. рудо, бедна откъм ерeОто:
-^i1^/ieh1 п пущe/о мcео: -fut/co п сел.-сн— сух
фураж (сена* 01oмa}; -jahr п сушата голина;
-kräuticr и свюир— aнОу1aнmcн птолaтaн во
билки. билкар; 'tcUiden pl. тacуОИ; трели
потaдн голям* cущa: -sicht/«ж. Dün/c 3.
Dune/ и* -пе, — жажда. а прен.; лoиmeж: len -
иИ]--//. löscien уно1яeaн жаждата [сн]; - Ualce
жаден съм; - naci Eime лсмт-ж, жажда зз
почcегн: ролк, с-с ül/u lin - g/trunkei iib/n
пиян съм; сръбна/ съм малко оовeчко-
eunetc/, dünsten int/i h imp. 1. (nach etw. -) поен.
es Uü/stet micl жаден съм. а пран:. deu Tiycn
lürslet macU Blut тигърът е жаден зс клъв; 2.
преш. жсиуnaм; копн-И; демтя: iic iüuut/i caci
Eire дсмти зз пон-еm1-
Uunttly udj. жиge1: пран, жален. жадуващ. бнбл-
жижлуш: hicU ciw. - unln жaлувoн зз шн-; оран.
die -сс Kellen жслн—тг гърло (so повие): ролк-
с/ Iul с-е -е See-n вcн1о му сс оиc-
Dunst/gkclt f = Dunei-
dnnstriösheene. -st/lic/d adj. утоляваш жаждата -
Duu-Tonanl/муз. можорла но113/1юст.
DnucUts/inu/*Uинcтслсшlя зз дущ: -UnU п 1. бавя
с душ; душ; 2. течен шсмооaн-
Duselc ", -п луш: е-с —а-Ге - студен душ (предни¬
на прси.): c-m с-с - /eben поливам икт. със
сгулс/ душ.
= Du/cicitcHc-
dueceen I. i/./t h refl. вземам дущ: II tr. окъпном
ин/. c лущ-
DushlZgcIcgenbclt вж. Dutciiciagc; -mischc f
11^ C лущ-
Düue /. -n нахн- 1. рсгулатор/а п-nичкa ну/дшук
зе шишета н 'рaнов-: 2. дюза.
Duse|1 и. -s. — пир. ролк. 1 замаяност. шемет; 2.
пияно състояние: е/ ist oll im - гой често си
поетъОтa; 4. ш/к. късмет: - islce -мом ктcн-Hr
върти мн.
Duse|2 п* -s - раза. = Dussel-
Dus^|1 /, -п .лов. ж-/екama ва дребни /отcк1
ПГИИK1-
Duseiti // -сп рилг. зaнec-ноcг; тaмaя/оет; caнm1*

Duecihc/e
396
менталничене.
Dueci1ams ш, -ет. -ет раза. занесен човек, хахо.
(ue(c)i/g adj. реле, замаян. зашеметен.
(uscim in1/t hроса. 1. унасям се. дремя; 2. сънувам.
Düsce/eetr/eb н лехи- I. задвижване с дюза; 2.
реактивен двигател; -bombcr н реактивен
бомбардировач; -Flugzeug п реактивен само¬
лет; Häger и ааисщ- реактивен изтребител;
-Uilpp/r и аж, =i1ugz/üg: -köpf — сифон,
пръскачка на душ; -regelu/g/mi/w клапа иа
парна турбина; --küncl» -scllcuib — пръскачка
на маркуч; -tr/ebwerU п нахн- реактивен
двигател.
Dnssel т* -s, - фим uлymaк:sn ein -! такъв глупак!
DussciCI f -сп фом, глупост, шашкъния.
dusselig adf. = (nßlij.
Duesc1/knpT m, —ileo н фем. глупак. хапльо.
dusei/g adj. фам, глупав. глупашки.
Dussligkeit/ -еп фим глупащина, щуротия.
Dust ;л. -еп, — прах (особмне при вършеене}.
(üstcr adj. L мрачен, а пран— (кара; настроение;
мисли); тъмен: cs wind - смрачава се, става
тъмно; 2. навъсен, сърдит: (le Siirm /е -е Fait/e
zielen свъсвам сърдито челото си.
Düster л, -s, — ниа-; Düst/rn/e /. -sc ви/. 1. мрак,
тъма. мрачност; 2. = Düs/eokeit.
Düeicrhe/t /= Düs/rokci/.
DüstcoUelt / — меланхолия; мрачност, мелан-
холност.
Düsterling л- -s, -е мрачен. навъсен, кисел човек,
düstere 1/tr. h refl- imp. поет, es düstc^ke смрачава
се, стъмнява сс.
Düsternis / - sr нж— Düsten.
Düte/" -л книжна кесия.
Dutzend н* -s, -е дузина: 10 - Blels/ifte десет
дузини моливи; echis Mauk das - шест марки
дузината, es waoee ibr/o zu -en vnoefn(em
имаше ги е дузини;рдзг. davon gehen 12 aufs -
такива ги има е дузини, не е нещо особено.
Dutzend/b/ld п псйср— обикновена картина (бе?
особата онсйnoоm}; -dichter и ппйор- посред¬
ствен поет. стихоплетец; -ueeih1t п най-обик¬
новено лице.
duizendme) adv-^о^з^г— сто пъти.
Dutс/nd/maier — пейор. художник средна рабо¬
та; -тс/ие — ппйор. посредствен човек;
-wäre f пайср— проста. евтина стока.
(nez/newc/se udv. с дузини, на дузини.
Duz/bnuden — близък приятел; -brüdcrschaft/: -
schließ/g пием за интимно приятелство (след
косто сс говорим иа но"),
(uzem tn. (е-е -) говоря нкм. на „ти“.
Duzfuß т: рала, auf (em - stehem говорим си на
„ти“.
(u zis sc/m раза. говорим си на „ти“.
Dym п, -s, - , Dyne/ -п фал. дин (вДипица мярка ла
/перкия).
Dynamik/ — динамика (имул-)-
ey/amlecb adj. динамически; динамичен.
Dynamik s, -(e)e. —динамит.
Dy/ämo т, -s. -s, Dynamomaschine f сл. динамо.
DynamomCtcr н, -s. - ei. динамометьр.
Dye äsi m. -en. -en владетел (сбики. нс малка
облесн)-
Dynas/ief, -п [-йен] династия.
dynfsiishi udj. династичен.
Dyme f -m = Dyn.
Dysce/erie/ -е [-йен] мед. дизентерия.
Dyspepslse/ -п [-йен] мвд. диспепсия.
D-Zug m, -s, — експресен влак.
Е
е. Е и, — - I. петата буква на немската азбука; 2.
гласната „е“.
е. Е л,-, — муз. ми.
Ebbe/" -писр. отлив. а пран. (за спаДенс* кризи е
наpаoнuянa а Др.): разт. - laben, le т-о Kзeee,
т-т Gei(b/ütel 1« - кесията ми е олекнала.
ebben 1/1г- h (so ае(е) спада, отдръпва се (при
отлив)* а пран, намалява, стихва.
Ebbc/ton л врата на шлюза (в мирска пристано-
щс): -z/ii/време на отлив.
ebem I. udj. 1. равен, гладък; плосък: —es Land
равнина; -е Behe равен, гладък път; zn -en Erde
wnbe/m живея в партера; - machen изравнявам;
2 равномерен; udv. спокойно: X с еднаква
дебелина (капещ); П. udv. 1 тъкмо, именно: -
(leb meine teb тъкмо теб имам предвид; 2. току-
що: er ist - gekomm/e той току-що дойде; er
kommt - той тъкмо сега идва; 3. точно, тъкмо
397
Eck
(„тема/“), в— оовeнar ни по-мидко: cgea-cge*:
mii drei Mark komm ich - in/ три мирни тъкмо,
—ива-сдта мн стн/тт; 4. обл. я [веднага. öптто]:
sny -! я кажи вeднoта!: komm - mal ieu! я ела
бързо нук!: S. oент [токи] сн [е], именио: dis iti
-	eo така сн е; er Ist - ein Schuft ac1т той сн е
пол1eп: 6. ризк. 131—, гъЗ дс; тсс пак (уен/вa-
ро): пи - вани? ш/ ist - i/otzCem wsU* есе оaк е
вярио; 7. с отpицaнии: ис толкова (чвсте
нвсpeнoдuмс}: е/ ist ilcit - —in/ той ве е гвърдс
умeн: ich will mich li'ht - uühmcnr ile/.-- нс че
искам до се хваля, вс толкова да са хваля.
оöaчc.».
Ebec»»»r nUlc»». е оeмp. означава 1. поДабоа*
еднаквост, съответства/: Ebenbild* ebenbür¬
tig: 2. от абанос, абаносов; Ebenholz: 3. гъкнОr
нмевно; самият; също: ebenderselbe, ebenda,
ebender. ebensogut.
Ehrnflaum m абаносово дърво; -Ulid n пълно
подобие. тошно кооиe; пран- портрет: er iti lut -
u-s Vatcrt той c топe/ портрет. иен1/еко копие
но беше сн- цял Оишинко.
ebenbürtig udj. 1. рaвноцe/eH; тaв1оcmоeн (пра-
мианик). е/ Ist 11m nlcl/ - той вс може де сс
мср— с вето; 2. ист. от същото съсловне-
E^<^n1>e^üUi£^U^kl|it — 1. оси— едвакност во съсло¬
вието, произхола; 2. рaвноп-нноcт-
cber/blaher udv. тъкмо, именио оттам; от същото
място; -11111 adv. имe/H0; тпкuо 1amaн;
—isnUm, —dlnum adv. тпкнО; нмгн/о затопи;
-eissrlUtt adv. гткнОr ин-//о mин: но cпpоmо
място; -иШ/, -dert/1/r pro/— той cимииT; инeн-
но. гъкuо той; епpииm: -dCsisl/. d/twc/cc
adv. тъкuО; нн-//о затопи.
E/cne,/. -/ 1. ривнннOr а мат-* плоскост. а пран.:
tcri/lc - никдонени о1оcкоет; пран— uuf Ule
t'hlele - kommen тръгвам надолу; по вск/о/г-
во плоскост. тaпaдou (смапапски* нравстав-
нс}: 2. /нож. ривнире; ниво.
ebrcec 1/i = nlnen-
g^^f^4^i*dt/ adj. 1. оритeмe1; /орапно със тcмятa; 2.
-	wohne/ живея е оaрmcлo■
rblnisllt adv. също [така] н (= 11'1); оолоОно.
cbenfläcity adj. плосък. равсв-
EberlrCoi -сп Lт‘лсдкоеH; еднаквост; 2. пнсвноеm
(по смил): 3. авоар, гладко, тan/о място-
Elcifiocr н нст. обсадна мсшини; 'hole п
oöo1ое: 1'1/1/ - 1етн1lек1r чср абанос; oulrituli-
scics - Ч1нш1т: 'iolzUsum и аба/осово
дърто.
gbcn'isncn tr. тсхн. отaтя i/гст1H1 ог aбo/ое.
E/enmnß п еиuemричноеmr хитновия: cтрaзмeр-
/ост.
ebenmäßig adj. 1. еиu-ттiиeн; съразмерен; 2.
тaв/омcрcн; 3. adv. - c/inlsilu-
Elsnmäßig—cit * -en = Ebimmaß-
clceto adv. 1. също гони; точ/о тсно; н (= aucU): ш/
Ulli miu - и из съм п същото понож—вие; (обоче:
nbcn so -мсн/о mпнr: 2 е епщaтo cнeоcH;
[гоч/о] то/ново: - Telci wic edelmütig конконо
богат. толкова н О1oголодcн; - gut също таке
[лоОре]: ihm /eUi is - gut wic Uiu той е такт
[доОрг], конто н ни; - lan/c също толкова дълго
[вт-мe]; nЬlceb oit [епшо] толкова ч-еmо: - schm
съшо го/нона [ниого]; п съшито егeоe1: - viel
съшо, ноч/о толкова [нноcо]: - wenl/ толкова
малко; иа оовcи—; - woll също TaHa, гоч/о
толкова [добре]. не по-зле.
cbrnsolcher pron. съшо тонът, точ/о съшият.
EUcmtoiie f хоризонтално тaтнннa;
Elin —* -s. - шооср; глиган (мъжки).
EUer*Cuhrc * бот. скоруши, оcклущC; оф-нс.
самои—всно дърво (Sonins sneupurlsr; -nuntl f
бон. натрии-на, Оожс дръвце (Artcmlsis alnoi'
aium); -‘/cif/lii н зоал. = Elen; -wu/z f бои.
стъблено рсшенна (Ciuli/i vni/i/tu).
ebccm tr. /ej/i нзрстнявaн; уравнявам. нитcнитсн:
пран, c-m lec Wey - изравнявам, подготвям
н'U- пътя. улеснявам нoпрcgт'a му; Ebnuni/
Eb/äsr Н; -t. - оснар— евреин (ист.) (- I 1lЬräerr-
echauTriimrn [ешофи-] rejl. възбуждом сс. рaтg-
рoзвoн се. тoзторeшиnaм сс; pari idraufi/rl
възбуден, рoзирoтн-н-
Ecrciöc [сшс/б] и, -и, -s вавт- ешслон-
Echtcut н* '. --.ni 1. зоел— нотеки гстa1eж; 2.
ерхаН; -хи- (па отничви капинт).
EcUo п* 'S, -s ехо, ек; оmтнуK; е пран.: /1/ - 111//.
limU/n /aмнтaн отзвук; em ist cun ine - е-е
F/iucU/s той повторя кото грамофон думите иа
приятeни с—-
C'Uocc ['О-н] intr. h imp- отеква, отлстятa сс: ше
ichol чуво се схо.
EcUo/grilis * ехотрофия; —loi п .мср. акустичен
уред за нзматвa/c ва дълбочини, схо/от-
EcUten pl, (sing. EcUte f) зеел. гущери (Sunia.
клcо): паст, тущ—р-
c'it udj. 1. нстнис'; (благороден камък): нстн-
вев; ииеm (з^^сне)у есгссгвен (ксоc)% в-nоиптИ“
neu. /гфaлш1ф1питс/ (банкнамо): автенти-
нe1» отиcIHlиaнe/: ein -ш/ Dün/n отиг1нo/вс
ниртина ог Дютeт; dc* -е Glsuhe иcтн/нсmO;
оривити вялa: das lut icu - - е GbCihe това с
епш1некнlиT; нсни/скнят Гьоте; -ct Do/umrnt
автентичен локуuгвт; 2. тuм- уcтойпиn; треси;
-е Fsn/cc со/инднн. тройни бои; 3. мат— ein -er
Brucl правн/но ироО; 4. откровен; 5. дeйенни-
meнe/; нстн/ски (?а усилвана): ein -ши Bsycn
иег1/ек1; настоящ Оaтoлcц: с-е -е Bcgilug/
иет1неко goтовс/иc-
Echt/uilfi/ -cm 1. нcгн/воет: лоеmов-тноет: непоД'
птсв-ноег; онтентич/ост (не документ. кар¬
тина): чнстого (па оmoкc): 2. хисм. уегойи1-
тост, грaНноеm (па бон)-
Eck п* '(1)8, -с диал- = Ecke: ü/cu(u) - [косо]
нacрeши: риза— dn micht’s ein - перо куцо. ве
тървн иобрc: ctw- üben * bulg/cn зтантим.

..1'—
39К
огвaеин нш.
...ick като ктaНнa епетсвкa во сложни subst,
-»--ъгьл/;1к: Dre1c'/; Vleuc'k-
E'kbhalk// н смр. ъглова средо; —hüll — спарм.
пгнот удар (наказателен удар аън фуmбoл):
'-1116 п смр. п/1овa ек•обaс; -/ас/ * - ъс/она
скамейка; -Ulill п археп1- ъглов лист (кама
украса на пиедестал нс канона}; —h/sli п
ъглово стожерно-
Ecksr* -п 1. ътт/; крей: sich ас (ет - stoßen удрям
сс о ттт1a; iic -е die Tischet slid nUueutoßem
ъглите, ктaищитa но месото со оиуки/1: ich
Holne uni Ule - живея n съседните у/нна. зид
ъ/тлo; um Ule - liegen завннам но ъттнa; резс':-.
ciw- im slic/ -e umd Enden, nm sliec -n und
Kaclec su'hcn търся /р. по пе1ЧK1 тгнш
/aнcяктge: ше Unciit im slic/ -n къщата гот1
отвеякт4e; пран, неш1ко е пъп вънн-ниe: е/ hai
-п косато му оргията из слепите оии; sie tici
um ein psnr -c mitri/s/dcT 'CUwscUl те се родеят
през девст село (имам Далечна рсДслно). itw.
um die - luii/cc отмъкнем нш.; tric Geld um die
-	/uii/с/ прахосвам сн пирите; ву.лгл.: e-m nm
Uic - huii/ci пт-нсхтaмr оч1cтпau нкг»: um dic
-	giUem пукпин; умирам; 2. вътрешен пгтн (на
смая): In die - tteliin поставям е ъгъла; прст.
tteUt’s In dic -! е/ожaтe го построно, основете
то!; 3. птc4пaт1тг/ иа ъглите /а кви/с; 4-риза—
питнeнцer чсет; ylb miu с-е ein Eckcren davon
дий ми сиво пaрнe от тота: 5. спарт, = Ec/lsll.
Eck/loß; 6. раза, icl biglille dich е-с - шс те
пт1итужa мaлко: ine ist е-с -11/1, е-с tüchllgc -
тона е дости път-
c'kcm 1п. отoвя ъгли, заъглятюм-
E'krcbbeu'riu/ — нехн- метон-ч-ск* обковка иа
ръбовете во врото; -krayrc — яко с полтт1aти
ъгнн: -sicigu — фем. бсзделнин-
Бске/пУ, -п жълъд (па бук* дъб); 2. pl. фигура н
н-uclкн и^одни карти-
Eck/Tcilc * онлo с ртöоec: -f/ld п ъглово полс во
нтрото домо: -fccttcr п ъглов прозотeп: -huus
п къра ви ъгъл; -Holz п ръбест— дърпа pl.
ccki/ udj. 1. ъг/ccт» ъcдовom: 2. прен. 1cgо4И1aH;
1eщ1нфотaн (характер}; бсз грация: -cu Auf¬
treten ведодялаво държавна
Ec—iykrii f. — 1г4олянo/оcтr тронaвоет-
Eckf/nolirn — apтoн. = -blili; '•lolc н и/елек,
чисово тaо1omo (па квалифициран рибомпск-
спещиалост); тan1oшa1Cr служещо зт еталон;
-pfrlli/ снр— ъглов стълб, преш. нраЗъ/ъ/ев
камък: = (е* For/chuiu осиовен пти/Ц1пr
нeпо'/юmиню основе ви научното нтедcgвoнc:
-pdUiz — 'тиНво място (в тegнпa); 'Saiz н муз.
първо н последва нocm во еонoт0r симфония,
конпcтm; -/'1/11— н ъглов шкаф; -schuh —
ът/ото обвивна ва сандък, конн-г; 'Si/ti — 1.
снр. нрoйпcълcн камък, е пран,; 2. корт, нoто;
-stoß н спорт. = -Uli; -stu/Ui * птрeн н
оое/egeн час (сучилнщс); -tiscH — ъглова маса
(особено е локан); -нигТ — спор—- - -lall;
'Zili — купгщк1 зъб (па човек}; -znmmco п
ъглова стая.
Eele/o [cкнйт] п* -s. -s кота- еклер (пасне}—
c/mÜ, scrlf = ekuü-
ECU m* h* -е екю (л'акp. am Eunop/ac Curuc/cy
UdOO-
Edam/o m* -s, - холандско енрcue-
Edls J) -Ссс лом. Едато-
cd/i adj. 1. нст. öлaгopoднии-cкш дворя/скн.
итlнcтolктaг1иeеки (рад. кpаа)- тнameн: 2-бнсго-
род—в: gilt Gstiicung öлaтотодcmно ви убсжлс-
H1итс: - /estidi с бнисорои—в /лсв; edle Sln/es-
imi благородство во душени; 3. нтяшeH; фии
(олoг; таи па пиana);риза— шск. eil edle/Tropfte
прекрасно питие; орен, ein ndlee Panu вземи
eди/1И; та удари атут1и; като subst. Eilen
дворя/ин, фон: - von X- фов X.
EUsli^l^llui п лнотя/И; хора от öнaгopoднипeек1
произход; -lÜigir н нст- пинтнциН-
cdelbürtig adjl от инотинеки произход. благоро¬
ден! по тождe1н--
Eicl/iamr/блaroтоднuпT; лноря/ко; придворна
4oнo: -irz п мин, руда ви бнсгото41И металш
-Falke и ирес—рон зе лов сокол; -Fäuls/елл-
сн- б/осороден тв—н—н по /лотдcно; -Tine —
зоол— енпкс (BncHTick); ''fisch — нукеот/a тиОс:
-Frin /иси. дпорявно; -uinUs/Он. хи1яио*
нист/ик ^'111111 gohii1ur; -gü< пхом- благоро¬
ден таз (с еДиаатоипа .молекули) (тa1uй- ор¬
ган)—.
El/lfgcutcic п вж. Eicistili; -unwäcUu п много
фино вн/о; -hirscl — лое.л. öнocото4C1 елав
(рогач} (Ce/vnu e1nphuer: -hoF ос—- н 4тотя/е-
ко ни-ниe; дворен во благородник; -Hole п
ф—во дърво.
Ed/limg н* -/. -а Онютор^-^н-к-
Elclbkiuiaclc J' оодocотодeв кeенcн: -koSSch н
пейор— прcт-/lпиотнa безвкусица; --11111 и
пюж; -/nicli — оси: отъжeное-ц ог 4вотя/е'и
тод-
ideli/nomkr adj. ралк. (берлинско орко} чу4-ен0;
ну4-ceн; mup. нвото тот-
Edelblerem п рицарско ненно внoаc1нc: --miii /д.
pl, - liulc бниlт^|^^.^l^ик: 4Hоти/и/.
rdeimäccls'i udj- благороднин-ски; ud\f. като
благороди—н-
EUcl/msricr — зеол, златно (Mnsteis mnucee);
'^m^rCull п Олисороден метал; -mut н ö/acотоg-
стто. вeлико4ущнc-
cdclmütig adj— бНюго^дсв (nсснаскa); те^^к^^ду-
щcн.
Edelbobut п фин—, 1укеоз/1; -зрялин плодове;
-pilz н бон— пeнyл'а (C1ampi/cbmr ;'■qult<h1
н ралК: егрoщ1ar голямо öeземнcднпo; -пгеТШ *
ти—лен по ттот4emо; 'ucfs п с/л.-сн. нa1eи (за
облалера(яванв); 'Urosi — оaгн1o: -slic —

399
cicbricieri/ci
О/alтотоgcтв0r ö/aготоgci иров.
cdelstnet/ adj. с благороден врат.
Elsl/tife — тcтнgeвпня во лтотя1нi; двотя1еко
-мслис; —stall — внсоконоч-сттева ннcmтумгн-
танва cmонaиo; 'ti/li н бнacотодcнr скъпоце¬
нен камък; -ts/ic f бел. сребристо ено (=
Wclßiucmlr Pienu picea); -Valuta ['ne-] f окоп.
благородна, cктпи валута; -weiß п бон—, елел-
вe3c: -will п лов. съри— pl-\ —неин pl.
Elrm н. '/. — роЗ, бабл— Едсл.
edicnem 1г. нтgeтeи (кното)—
Edi/t и, -(п)и, -е единн. указ: ein - imlsssen
нздeтаиr публикувам указ.
Editor /—, '/, .--ö/ec 1. нзgeтc1: 2. камп— рcиaктот-
EUieOnOal н. -и, -е забележки ве издателя; уводни
статия не издателя.
EUiCOOi * -еп нтge1и--
E-Uur п. 'S. — о\уз. мн мeжот-
settcU! int/i тпр; зтл! (епе лисредство);
Efeu — (//), -е — öртщ1ин-
EiFlIT д,	(пише сс а сомо FF) рсзк.
пт-нъзходно; много ф-во: die касс, '/*/1/11 е/
ine icm - голям нeНегор с ие това.
ETTSkt m, -(1)5, -е 1. ефект, воeнандcинCr въздейст¬
вие; 2. тeзу/тeт.
Eff/ki/c pl. L ценни книжа; 2. остар. движи-
моеm; батеж-
ETlktcc/Unrsl f нърл. фолдова ботеe; -111611,
-mir/l — търговия с нсн/н книжа.
EflkChnth1/r/i /Ггоневе ве ефекти, стремеж към
ефекти, към евтнна е1eтa-
eftktiv [-ип] adj. 1. лcНcттнm-н-H; фактически: -е
L/itiuny действитс/ва ноp/оет (пе мошона);
-е Stärke есен- на/ннe1 състав (нс асйокн); 2.
иърг- е брой (зс сделки); 3. ефект-всл. [н/о/о]
еф—несси: Ule B-oh/sic нпп - блокадата беше
нaотн1о ефикасни; 4. udv. рсзк.. (в отрицания)
етвcaMr абсолютно; риза. - dicht съвссм ис,
абсолютно /икак-
ET/ktiv///utsci [-НН'] н нави. = -stlnd; -gs-
tchälf п lпаpг. т-и11e сделки; -toll н факти-
н-еки тeп1eme: -mutzsc и икон, дсйств-т-д/с
оонeтноеm; -ttuiU н еосн, воли-чси, фактичес¬
ки cтcmeт (ни ноНеки): поели— сфективн pl,;
-wirt — търг. дсЗсгвиг-ннс стойносн (на
ценни книжа).
EfI&ktk<Oii|*ii- въглен ве дъгови дaмпC;
rf/1—CuIcr/c 1/1 извършвам, пратя: Zahlu/gsc -
правя, извършвам плaщa/иЯ; nлeшaM;
sfliat'oll adj. сф-кн—н.
eliminiert adjl пейор. жeнcгн-/; излсжен.
Elsmiiisril/it /.	- псйор. итиеж-ноет (кома
упoДaчнaс^м)- а пран-: - der Sitten израждане.
лексg-/тноет ве /ровите.
ETöt [сфй] /?. -s, -s [резултат от] удар е стрино
(прс 6иляр(}: - gebln 6-я чрез строи-че/ удар.
ililziöni adj. ефективен, дc3егвг/-
EfTiztenz е/ — ефсктивност.
£111^01^(^<^2^Пс2 * -се 1 мен/р. оОлaтувe1c ве
кристали— трупи върху твърди mcлa: 2. .мед.
оОр—в.
Elutiön * 'Сп —зл-повс. изтичане. изблик; изриг-
поие (иапр- ше .лоно)* итбухнeн-.
egli adj. 1. еднакъв; 2. Огзлeзлинc1: нар-, miu iti
aiilu - псе мн е едно; 3. ебл, фам постоянно,
^13/-. непрестанно: it *1/1// - тсс тон—. вс
олccmeвe де валн-
egalitierec tr. спорт. 1. нзтaтнявaм; 2. възсте/о-
nитeм (предишен рекорд).
Egel н* -S, - пнивипa-
E/r1thrme'ke/Tяя/7. пнужек-
E/erliiy и* -s. -е бот. п—чурна (вж- C1amp1ucbdr-
E/te/. -/ 1. ас1i-сmi Оране. трaоa: 2. нахн— ктaй;
ръб, кинт ие гткaн-
iUgne tn. бтeвИ; cрeI1И; нзтeвнявeм (изорано
нова),
E/oftmut и. - — е-ОнчноcГ; с—Оелюбпе. е/ои-
зъм.
egoi/tOuch adj. себичен. -cоиcmич-H; самолюбие.
e]UOz£ntrIthU adj. егоцентр—чеш
/greni/r/п tri с/ч.-ем. омe(oниeeм (памук); E/-
usniernug/
cU! i/tj- 1. (лаудНнленне изненади) са!; я сл—лай!;
2 е, хм! (про колебание): - /ис! с, хайде де
опитаме!
ehe* риза, обл, eнонp- gU' L conj- а ослар. -, dass
от-ди да: ich unie 11'11, - ici ciigcisdcc werie
ис от—нсм. нс щс отиди, пред— де мг поксниг;
II. udv. ch/r 1. пО'Tс/О; прсдн: c1c(ur als icntc
прел— д/ешния ден; е* нит eh/u la als dn той
бСше по-тaно тук ог т-О-: jr /1е/ js liehen
конното по-рс/О; гонкона П0'д0öте; 2 по-
cкото» Оих птc4попc1 де; ПО': '1(1*) will ich
b/tlclc geUcn n0'cкото Оих отишъл да прося; 3.
повгнC; тсо-, по*екото: ci(cn) --сос als groß ПО'
екото мa1пK; отконного голям; dis lei сЦ/т)
mö/lici това е по-нпзмoж^1о: dculo еЬегтонкона
пО'екотО; оо'/-е/о: um eo гЬсенонковз повcпc:
4.	н бсз това: in wsn il echoc 1/13(^'^11^1111/1 той н
без тон* беше ощетен; 5. [uril] cU uni je открои
времс, от врсме оно. нннатн-
Ehij* -п Отик: с-с - schlicßic. '01/11'1 сключвам
öтск; женя сс. омъжвам сс; н1Иг - ко/куОи/иг;
dic - /r/'hec пр-нюöолcйеттутaн-
Eh//unbuhiucubПтоoфecuюнaн/о nоетcдни1-cт-
то зе Отск: -ncfcchtUmgfy?. женОс зе aнуннтa-
вс не Öтск: -n/f’lh1lu/y/ymuie — повод, птн-
иини зе a1у/нтa/- ве бран; -UniUc pl. ниа.
öрaп/1 връзки; -hs/iiniu * пт-иöтaн/a кон-
еунmaпии (медицинско); -ertrug — прcuт1ни-
еспе ве пречки зо öтeн; -heii п брачно,
еъnтужeеко дсгдо.
elcb/ichcn* i/tr. h (само н 1/ji) птeuoбод-йетну-
тем-
EU/lns'ien н прcнюöо4cеп-
cicbnrcirnft'U adj. прелюöолcйекu

EieJbrueh
400
Eierenuhh m прелюбодеяние; -bn/d m брак.
брачен съюз.
ebedem udv. някога, преди.
ebedc/m co/j— 6и6л— прели да.
Ebrr(naehr m раза. = Eh///uU/l; -erschleich un<|/=
-bet-ug; -Fähigkeit J 'бракоспособност, право за
сключване на брак; -Тка и / ' съпруга; -gatlc н
нн/; съпруг;-иетесК и брачна стая; -g/mahlrn
= -gelte; -jemel/schcUt / брачна общност;
-g/sclcnU п сватбен подарък: -ueepnne и. п
астар- шал. съпруг. съпруга.
cbegcstcne udv. еснер>: за вчера.
Ebr/gut п 1. имущество. придобито по време на
брака; -hälfte ррс/к’. половинката (за съпруги);
-hcrr н остер. съпруг; -inп(crпie п пречка за
брак; —by/tc/e /' брачна хигиена; —kn/sr/s н
медицинско разрешително за брак; -Uracl —
семеен скандал; -Ur/nz п брачно тегло. брачен
хомот; -Urüppei — шал. мъж под чехъл.
chrl/ibileh adj. остар- законнороден.
Eici/utr pl. съпрузи (мъж а жена).
ehelich udj. 1. брачен. съпружески (задължения):
-е Kimd/k законни деца; -es Güt/koecht брачно
имуществено право; 1 женен. омъжена: -
weiden оженвам сс, омъжвам се.
cbrilher/ tn. (е-п-) №/—. женя се (за нкг.).
El/l/cik/i/гззаконнороденост.
Eb/l/cbUeitseoklärunu , f признаване на извънб¬
рачно дете.
Ebeit/bstc f остар. = -krau.
ebeios adj. неженен, безбрачен.
' Ебтезбрачие; целибат; 2.ергенство.
eheiustig adj, желаещ да се жени.
Ehcmeki/o н посредник за женитби.
rb/mallg udj. някогашен. бивш; по-раншен,
еП/mels udv. някога. преди едно време.
Eeememm m.pl. -ег съпруг; (женен) мъж.
clr/mä/misen udj— съпружески; -mündig udj-
станал на възраст за женене.
Eb/rmüme/ge/i/ f пълнолетие за женитба; -paar
п съпружеска двойка; -pfänd п 1. брачен
пръстен; 2. дете: -pfl/ilt/съпружески дълг.
/b/о udv. нж. ehe.
Ebe/u/cbt п брачно право; -klng — венчален
пръстен.
rbenm udj. 1 пе/н* бронзов, меден, железен: (es
-е Z/i/alteo железният период; е-е -е Blidsäule
бронзова статуя; 2. првн. твърд, непоколебим.
упорит, чиличен; стоманен: mit -ео Stirn упо¬
рито.
Ebe/seibe f юр, брачен процес, бракоразводно
дело; -sceäneru — прелюбодеец; -schätz — 1
зестра; 2. любим (съпруг, съпруга); -scncidueg
/(браго)развод.
/hesch/и udj— плашещ се от брака.
Eeerscbeu f боязън, страх от брака; -segcm н
благословията на брака. плодородието на бра¬
ка. децата.
ehret adj— udv. superl. от ehe II. най-ранният. най-
близкият. първият: mii -со Gelcgcmlci/ при
пръв случай; mii -cm Tage. -со Tage в най-
близките дни; ich wer am -cz hier аз бях тук
пръв. най-напред; so /сК/Ч noch am -ее така
става, ще станс най-лесно, най-бързо.
Ebe/stend — брак; съпружество; поел. - Weie-
steed женило — чернило; -s/cgdehiiTe J подпо¬
магане на брака (чрсз заеми).
r1retrme udv. 1. в най-близко време (gаcheir/e); 2.
най рано. не по-рано от: er komme - mnku// той
ще дойде най-рано утре; 3. овснр- колкото се
може по-скоро.
Ebe/st/Tt/o и, -s/tTteuin/сватовник; сватовница.
рслл— сватя; -ttengl/ilke/t / годност за брак;
-/к/ппип/У' ;ор. разделяне (на съпрузи) от
легло и трапеза.
ehetunilcnei udv. остар. колкото е възможно по-
скоро.
EncJveobnt п забрана за встъпване в брак; -Ver¬
mittlung/ професионално посредничество за
женитби: -vekepk/hheg п годеж; -vcn/rag н
брачен договор; -wcib п = -freu; - wec/bm/g
искане на ръката (зс женитба); ^ет-кМси//
разстройство на брака (кино повод зе развод).
eh(/)1fUt udj. шаайц- юр. законен. законно вали¬
ден.
Eluebscbmeteco — клеветник.
cboben udj. ас/- 1. уважаван. почитан (търаон/ц};
почтен (леният}; 2. благо приличен, скромен,
целомъдрен (девойко): - inm скромнича.
EhrbarkeiitJ -еп 1. почтеност; достопочтеност: 2.
благоприличие, порядъчност. благопристой-
ност.
Ebnbe/i/nec /' честолюбие; ламтеж за почести.
слава; амбиция.
ebnbegienlg udj. ламтящ за почести, честолюбив,
амбициозен.
EhnJbengniUU н понятие за чест; -bcraubung /
опозоряване: -еп/И — жажда, ламтеж за слава,
амбиция, честолюбие.
Eime/ -еп aонaаna значение чест; 1. [чувство за]
чест: ein Mein von - човек с чест; честен човек;
- Im Leibe babem имам чувство за чест; auf -
beitem държа на чест; s-e - dare/m eetzee, zu...
правя въпрос на чест от това да...; auf - nm(
Gcwieeem (scbwökee) кълна се в най-святото си;
m-e - zum PUä/de (geben) гарантирам с честта
си; le allem -е behaupte/ твърдя най-добросъ-
вестно; e//m Amt mit -z verwalt// изпълнявам
службата си с чест, достойно; посл: e-m Kuss ie
-п kaee mi/memd (v/r)weife/ почтената, невин¬
ната целувка е позволена; невинните удоволст¬
вия са позволени; 2. честно, добро име. репута¬
ция, достойнство, чест: eiee um dir - bringe/
загубвам честта си. доброто си име; е-е wieder
zu -п brim/ee възстановявам честта на нкг..
реабилитирам го; d/r Prüfung mit -п beeteeem
401
Ebne/rteg
издържам достойно изонme; Hol!// wlu dem
WührU/il die - uebim честно н открито де
признаем. де нтпотидeuc иеmннeна: 3. почит.
поннтoни-; уважение; g-m с-е - emwiltic окез-
eeи нкм. пон1т; 1-1 in -п iiltec уважавам икт..
цсия високо нкг.: c-m zu - n нcет ве /кг.; c-m lie
letzie - irHettem отдавам последва почит ие
мтлтн-п; mir militärischen -п с военнн почести
(пoаpвбenас}: dinse Anschauungen komme/
wiedcu zu -n тия възглед— пак доб-нат тнeнc-
нис, признанис; ein Muui/utü'/ нО/бгт zu -n
1/ingcc възобновявам (а редовния репертоар)
мутнкан1e п—сси; etc Gntcicck in -n iaiC/c c
почин зeneтвeм; оатя по4ютък; die Ist ali/r -c
wcuC тови заслужава всякакво уеажсвиг; Ilu
Womi in ~m. nbem sie leiseu Zweil/i Ui/ill da/el
моите унeж-нии към думата Ви, обаче -дио
малко cпuн-ниc псс пик си остава; 4. понгеге
сдата, нccm: бе* höchste Gipfel sil/n -а върхът ие
почестите. ве е1oтo'a; щърк. zuu unöß/m/c -
Gottes ? за по'cонимe слова не Боса (дваоз пе
иезуитите}: auf lem Felde бе* - stirbem умирам
ве подето ве чccтma: s-m УйтЕ-асие. u-r 3'1111.
s-m Lrlr/r - mschen птeтя чест ве от•-н-етвогоr
училището. учителя сн; er ist Uumit - cingcisgl
с ново той сс прояви. прилоОи призвание; 5.
иcвнчгекa н-cTr девственост sie ist die -
verloren тя е оО-тнccт-1a: 6. удостояване, нcет
(е изрило н формули не учтивост): grien Sie
miu Ule - lU/cs Bcsncicu удостойте мс c посещс-
нн—то сн; wlu ус/ес uns dic - Sie zum.--
elczniue/c нминc чест де Ви поканим на.--; eu/
Sie mir die - um, zu kommen изправете ми чсстт*
ge 4о34e'c: ich Usbe die - mich Ihcec zu
emplellec оозвон-т- да се сОм^вим; дпст/р. ich
Usbe dic -4 добър 4—/!; сбогом! (псздраа)-
/Um/с 1r. 1. почитам, унaжснaм; отдавам почит:
da/ Alien - понинам; уважавам сторите; 2. с-п
mit. durch eiw. - нгетвувoм /кг. (среч- aдpвс): 3.
eiw- eUnC mich нщ. c чест зз меле; Ehrung/
EUr/c/ukeepi п = -üinslmc; -umt п почетни
длъжност. служба.
clemlnamtllhh adj. понeггн (безплатен}* во оО-
шестневи 1oни1o: -tä/iu u/ic вършо почетна
обществени лиöоmo-
Ehrimfnccahmr/търг, aкпeптирин- ни мглитен-
лици от трето лице (паради отказ пе длъжни¬
ко да я приеме), икц-птнрснг по н/тгрненция;
-Usic поприще из nоп-енИ; вс е/oвс; -U/zci'
/ис/ (паарвшпа -hezzcnuuc)//. ее/н- отдонове
ви чест; 2. отливане из почит; -io/// —
триумфална ил'o; -Uülis /< подиум. естрода зс
честнунино нинс; -/Üryn/ — поченен гтюжлс-
/1/; -dumc * почетни 4инo: придворни 4ouю;
-dcikmil п - -mul; -dii/h — клеветник; -Co/'
lor — почетен локтор; локтот хонорие ксутю:
-eueinruneg■ публично оттстдя/с во обидо-
Eiu/nrnden — почетеш оредседоге/-
chreclcstГостар. ннcокооонтcн-
E1/ld/fö/mutiöc*оонcннo роma: почетен нюрoуд:
-/п/с * почетен дор (не чеслбунен); '/ци/ш *
проход между почетния щп^1нр^ -ии<С —
почстсв тост; 'Ureiclt п орнвcгетнeно стихот-
вотc1иe (ла ч/стнона}; -g/TOige п = -j|!sii;
'Uihsit п изродио оc1ени: -uilciC п почетни
еннmOr котmcж; *u|rih1t п съд ни нecттo: -yt'
schenk п = '“/ähr; -grüß н восш— салют.
chr/nialC udj, попг-н (гражданин).
Eimcila fitlykriit * — почтеност.
chr/nUilicr udv. n знак но почиг-
Ehucc/hillr* пантсон; -HuiU/i н спор, отоцeе;
дуе/ породи никтрнeнa чcеm: -kunts /понcmнс
входна карта (безплатна); -^aiüg<^r* тъжба зи
об-дю, зо нaктрн-/с ч-ет; -k-lsil п (почетна)
оюлидно облекло (давано зе мрудоао заслуги е
ГДР'); ае/н- пюридвю униформа; -kcompsiir - *
оочeтнс ротс: -/rice — венсн вю побелитеня;
-kreuz п вил отд-1; -k/oin/= -kraez -l/gon /
понeтeн легион (и френско орДвн); -mull п
банкет при нecmвувo1e; -mul п nиuc^н1K ио
подвелите тъп воЗиото; -mscc m.pl. -ет човек
ню нccmгюr почтен понcк; -mityl/U п почетен
ч/гв; -пате н почсг/ю T1тлю: -puts/sclilC *
попeтно ш-февн -piliclt * зсдължсвне из
нeен: -pfort/ * триумфална орни (с част не
нкк-}; -plitz — почет/о място (па трибуна.
mpaпeзa): -präsiUlnm п почетен птeзиаиук1:
-preis — 1. почети* насрсда, птгм1я: 2. бел—.
н-линg-ннe (Vi/o/l's off1h1gll1<): -ptomotiori/
тптжeетнcнo ороноц1я ви понeтe/ доктор;
-räuhs* н клеветник; -rechtepf. cтсжлснеки н
политически отини; Verlust dir 1Üu/crl1'Hcg
/ищсeoнe от /рсжаснеки н nон1гииeек1 право,
chrsc uct'h adj. богат вю попcеги; ороенсeeн;
м/оготaелyжип-
E1rrnr/tttlng/!» тaшиmи во н-еmmс; 2. ресбинитс-
н-я-
/hreгleühtUgnфr оскърбителен зю н-ентю-
Ei/cc/TUdUct-|юн-гe/ ру/л (танц на младожен¬
ци; почен/а обиколки (па победител)* шс реок-
лееси самолет); -<usi — пoтaини тa/o; -sacht |*
1. ралг- въпрос ио н-cт: lae ist =! е. ново е
въпрос ио ч-ет!: 6, тона с безспорно задълже¬
ни—! 2. = -HiiUci: =с 11111, /ereicl/е/ имем
дело зи н-cm; уреждам въпрос зо никттнe/a
чест; -/»акт [-пф * нови- салют; -sänis *
паметник во пюднюнн герои тъп вид из коно1с:
-schändir — клеветник; -tclmuck н орлен— н
под-, н преп.; -tcHull/дълг (порочен}; срещу
чсстна думи; -schüssspl. вовн— салют; -spiliem
п = -gastn 'e/muie/1- отв-мовс во /рюжда/ски
орoтo; 2. нснози/ие от пониг1ч-еки хoрюнтгт:
'/пТС * 1. възпомгиат—дв* п1оню (за паднала
кврои\ 2. ион-гuю; тържествена тлсп-зс (зо
юбиляр. висок кост а лp.): -Пу и 1. дсн но
чcеmвувouc: 2. понeннCr тържествен* mлoоeти
26. Нгнcко-öпнfср<cк1	i н^с, том 1.

Ehmig/taiz
402
(?n юбиляр, висок гост u Ср.). '-Cune н 1
пътн1ит таиц (с пр/Дпоч/н/не дами); 2. (сО'
лов) нсин на иcеmвувoиo двойка; -сп/ * дело зо
унюж-/и-; дено, косто прави чест; -impsl н
пситсоп; -titel — 1. оmн1П1- (орден* премия*
Громена); 2. почетно титли; '•lou п 1. епeцисн-
вю порно сткс за тържествено преминаване ва
поогдоноенс тоНсно 2. спор—* почетен со/
(едш/син/н кал на загубилия) -nnknndc / '
nои-н/a трсмога-
ch/id'oll adj. 1. оълан с чест; славеи: ein -nm
Äufiтuu поръчение. носго орaвн чест; 2. почтен,
с иоcгойl/енно.
E1rlitYöm<1lz — nопcнно орeдccдaгeлcтто; -vor-
titzi/Urr — поченсн орeдcc4иmc/-
cl/sc Hgui adj. нна, попг-/-
E1m/g/нlhh/ * nоиeнc/ нoтoу/; -womt п чества
дума: раза, dn/ /leine = уе/пс дотам „манна“
иecгвa луми (вс м/ото задължаващо); die
große = ulbec goвaн „гонянс“ нecmнa думо
(заДълженища-zahliinc/наpЛ; пдащаве ис
меггит-н/ицс по 1нm-тн-нции; - zicUnc п
почетен игин, ордсн; почетно звочка.
chrerhiettiuadj. понгнт-нcu
EUr/irhiTliy/Tit /nоomiитe/нюен; -ereiitit ncU' —
поп1'; —lurchr// — страхопочитание, благого¬
вение.
lleriUmcHlIUr llrrTu/h1Ct'öll udj. благоговеел. сгро-
хо почитот—нгл-
ElmtyrTÜll п иунегво зо чсст; -uglz — честолю¬
бие, CHÖИЦ1Я-
chrysizly udj. иcc'онюО1H; aнöипнотeн.
11*11'1 adj, I. иecmcHr почтен: /ich - mühen стария
се. трудя се иecmно; ein -си Handwerk понтe1
зо/еят; ein 'it Auu/ommi/ iibcc по нcетcн
начин си изнервим орeхрa1oma: - uplilem играя
честго; is - mir e-m meicem нмам чсство
ог/ощ-/1г спрямо /кг., действувам поптcно
спрямо н—тт пеал. - währt nm längstem с
поиг-/оеm дo1cн сс оmивo: 2. остер. орн1инeн;
-/< Beurä/ciu пт1нично; редовно по/рcöcннc:
Л огктонe1; открит; -е Meinung отнровсво
uнг/иc: - eu Wirke ucUce открито. отнровево
4eНегвунaM; nоcгтпвoн; 4. раза, gоöтоgушc1r
nтоcтоиущeн: ш-ш slic -е Haut добър. проеноду-
шел новгнeц: & арот. потиgтчнОr здравата:
раза. er lü/i wie EUmilcU^es eneimmec гой лъжа
здравата, дъжс. чс се ктcа: оспор— тилси.
nопитaH; уважавай: Rutsiin/cc uml -е Lnuin
тлсдек1 етвeтннпн н внднн тлаждouн-
e1ni/ehenwe/ee udv. честно, по чсстси 1oни1-
Eiuilhike/i / — честност, почтc1оеm.
Eh rllkebC/ — честолюбие,
cirlne adj- бcзнeенaн»
Enrlne/gkc/t / — безчестие.
cinpneeci/u adj. шак. филистерски пристоен, ес¬
нафски почтен.
c1reаm udj. 1. уважаван, виден: достопочтен; 2.
пристоен, бнюсоврюв-в-
Ehrsamkeite" — пристойност.
Ehrsüiht / — прекомерно нecmо/юöнe; амбиция.
с/аво/юб—с-
chuuücitty udj. aнöициотcH; с/сво/юО—в.
cUtvergeuu/c udj. тa/уОин чeетr безчестен.
Elm/vs/inst — лищивю/e от cтсж4снеки птoвo:
--wÜreiri и* -s. — щърк. светиня (му); препоио-
б-с (обръщаше към. пипне та свещеник);
Euer - Вишс орeооgоöнe.
iHrwÜ/Uly udj. I. лостопочтев; 2. (е обръщано/
към Духовник) препоиоОен: -sm Herr PTsun/n!
Лоегоооиг-ниН отп-!: Ваше преподобие! (об¬
ръщение към онсщснoк* пастор).
EhinwürilikUeitt/ — доcтопопгeноcт-
rü, rl/l! inj 1 (про учудване* изненада) яотс!; я
гледай ги!: ei wae! хайде де!; 2. (пра подиграв¬
ка* предупреждение* н/доволснна) ох! моля,
моля!; я: ~. /cht Ute /icicec Tuotzkopl я вижте
молния 1нaтчии!; -Ust wäre! я тдедиИ ни!; нров.
-	wiu! -мс сн хас!; 3. (зе нежност с.милувки}
ми/ннко!
El п* -(1)/. 'е* 1.яйцс: ein н/ich ulubttemeur welches
-	ровко яйце; разл. so ähnlich wir ein Isulns -
lem scUeri вземи сд-иня, чс удари итут1и;
nicht ein ausuibln/imn/ - wert ic ин/1 cнуп-ни
оaрa; wic aue dem - /с/стс, gcpcili като че дн
изпадал от кутнйкс; раза, sich um ungeleg/e -cm
kümmere б/ъсним сн главата с още на станели
работи; с-с wie ein noies - lehaclelc пипам нкг.
с ръкавици (зе .много чувственеп/е* раздраз¬
нително .лице); wie uni -cm uninn предпазливо
стъпвам; die - ucteum Huhn v/u/sulec пролавом
иа зс/ево (паради лошо степиннсеенс* лошо
финансово положение); dn legte der Teulel ein -
Ic die WirtscHaft дяволът сн пъха пртетo п тия
работа; раса, damli hii ш/ e-n -tu тук нми
някакви мъи/отии: er ist kaum ine lem -
gekrochen нми оре жълто ви уcтaги: неен. шал,
-em liuim лтеи с бомби (он самолет); 2. бот—
тoто4нш (в сама); 3. рсзг. нoркo (монвма}; 4.
резни яйцевидни птc4мemн: 5. рала, топки за
ръгби.
Eiapopeia п* -е. — 1. пт1еп1в/и пcccн: 2. ноннонс
(Датски товар); - muchcc лягам до нанкам.
eiapopeia! inj ню/ю/ю (а приспивни пес/ш)—
Eibb// -п бон. тиса, отровно ада (Taxus bneeat1r.
/ib/m adj. от mнcи: тисов.
Elbrnbeum — 6ен— - Eibe.
E/e/meolс п тисово дърво.
Elbie1n и* -се. -е бон. 1. (AlUcs mben1): 2. бяла
ружа (Al-Usia ofll'i/iiit)-
Eieh/cmi п служба зс мерки н нет/н/ки; -epfcl —
щннaлнa ви дъб; -bänm н бон~ Etche-
Eiib/1/ -п дъб.
Е0'1/2* -с L моркнрО1с ви мерки н тсгнилки; 2 =
EIeUm1ß: 3. = Eichstempel.
Eiche/J/ -е 1 жълъд (о кано фигури на игрално
403
rITcoeüee//g
карти); 2. анен— главичка иа мъжки оо1он
отги/-
EicicLts'ht f кори. оеморнa ио н-ненн кaтти;
-bcclcr и пaшкa во жълъд; —eens п иирт— ос от
E1'hei: ~ecker/= Eichel 1; -häicr т зоол— соЗно
(Garrnlus glamdüulut); -könSg m карт. поп n
картите EicU/1.
Eicieiie f астар— мaткнрaн; точен aтшин-
El'he/mast f с/1i-аH; угояване с жълтди; "däpi-
cUce п чашка ио жтнт4: 'o/er — карт. троЗко
от немски кирти: -mite* н корт- двойна он
/-неки карти.
Eichen п, -S, -умалит. яИч—ц—-
cicl/n' tn. проверявам, сверявам с обрoзeцю;
нютннрсн мерни — неснилнн; -гaноннтюмr на'
ниÖтовoM; трaдуирсн; разг- Curauf iic ich nlcl/
g/cicht от товз нещо вс рoзбирoн; Eichun//
11'1111 adj. дъОов.
Eicl/iblsum — беи- - Elcle; "holis f дъбова
тсдпа; -Umclc/бон вил бук; -/müll н долни*
с дъбово горo: -luin и ипбрoeю; -lioie п дъбово
дърво; '-/ricz — дъОов вcнcп: '-IsuU п дъбово
шума; -'-moot п бон. вид нищ-Н; -pilZ и =
schwamm: '■plsi/s / = "-юГ-г; -rose f бои.
дъбови щикснкс: -ucHfimm m дъбови прахсн;
'SptcccUr 'Wlckic* m заел, дъбова копринО'
предна (Bomhyx qnl/eutr.
Elhi(/)rr m* -s, - мoрннроeап ви мерни н
mc/HuiKU-
E/herg/wihlt п тc(до-оöтoтcU; офнцнидни мярна
за тeж‘-еm: -hcrr — = -meis/cn; -hoie, -hörn-
cbce, -kätzchen n зеел— катеричка; -meß n
-тюлоH; еталонни uиркю; оöрaзпот0r офнпнс1ни
мярна за мерни н теглилки; -mc/stcr т =
E1'1er: -pfähl — воgоиcтc1 кон (прс 6oдeннцc}:
-si/mp/1 н клеймо, исpнилонтчc/ пcнom за
мерки н н—снн/ни-
E/e н- -(1)5. -с '1—^0, зин/стсис; c-m die -
abccUm/c полнежлсм /кг. под н/етвн с-п
'-hoistrc, schwören тoнд-нoм сс; Eu/läun/g пе -es
statt нд—тв—вс декларация; um -cs statt n зимяво
вю кдетва-
E/dem /д, -s, -е остер. зст (мъж не Дъщврята).
Eidbkucb и кнeгвопт-cmгпничeегтО; нп-гно/a*
рушСВИС-
c/dbrüeh/g adf. ннeнноnт-cнъneи: - werde/ /стy-
шитим. птcеттпвau ндсгво-
El(reeer f -п /ушср-
Ei(er/deunc/Пух; -dcngegstnTT — текст: н/о/о
фии флонс/св о1om: -czte/" -ucпe J, -vogel —
леел. (0/0, ceeeлнo пат—ца (Somat/ris moiilttl-
mn)-
Eidreramircg m юр. предлагане вю нд—нно (а са(c}:-
'-UrncH — кнcmнонатушc/и-; ннeтноnт-^cтъn/1-
и-c!BО; -formel /длетвсис формула; -1c/etnп|u/*
по/асе/с на к/стто.
e/deestatti/hh adj. клетвен (даван вместо клен-
на}; -е Vcutici/unc/ нн—ннс/з иc'лaрaп-я-
Eidesvernvaaunun/ пр-луnт-ж4-нн- (в съда)
прели оолacaнc ви ндстто.
Eld&tik/ — паoXi сйлсннчно епоеоöноеH; гйдстн-
ттм»
с/еСе/не adj. лсит. г3gcmннгн-
Elegrnneec/ec1fft /ШТ-еиц-фсно фeдepспнЯ;
elegenöse/e1h udj. щнг3цсpcкИ; федерален.
/teiich adj. погвгр4e1 с ндсгвс; клетвен; пол
клетва: -с Erklärung н/сгн-ню дeк/aтaции; -/<
Vi/sp/ccUec оОeшсннe; подкрепено с клетви.
E/dottcn н ролк. п жтнгтк-
Eldschwun н тържествени клетвс,
rl/lem 1/, (punt. 11/11) м—двам-
El/r/apUrl m бон—, патладжан (Solanum mcioc/e*
11); "'/1'11 m чaщкa за тaт-но яИцс; -Uife/ti п
яйцевиден öтикcт; TätU//боя за (ааискДенс-
ко} я3ца: -uead/n н тона. = -kiicl/c; -Uran /
ролк. продавачки ви иНпа; яйчaткa; "i/ncll /'
патнааж'31 (плсД);, -landgrenete/hoch, яйце-
виинс öонбс: -Soiiior н еч. яйнсинис/ ито/a-
mот; "-kätc н кела- ядсвс ог cпcирeно мляко -
яйца; Ei(cn)kico"i = Eiweiß; -Ung/cU ['коиьск]
н сНерко/ян; -kucHri — кома* омлст; пслачш|-
на; -leucltcr — лснпиикс зо осветяване ни
яИцата (ла проверка); -тапп и. pl. "ти раса.
я3нaр-
el/nm in./i h фем, 1. (се колели) криеш играс
(породи пенреДе); 2. залитам, олюлинaм сс-
EO/mtpiinizs патладжан (растение); -prül/r * =
-1111'111*; -tciilc /яйчена иeтynкс; -scläum —
нж. Eischcni; "tclfamm — ебл. пт1пъuкo
(гъба); -sicUcr — 1. форма (прибор) зс варене
во и3цo: 2. шск. бомбе; '-<p/1/c/ястия он яйца;
-ttih — орхел— Но/нйски тими; -stoc- — инат.
яйчник; "/uiz — рсзк. шск. танц между яйца, е
првн.; -t/iywumrdpl. юфки, фиде, миксто/1-
Elfen /в. -е, — рeв/оеm; уcтрииe: Im - ucnslei прси.
разпаднем са; im - des G/Icchis п разгара из
сриж-н-гто; посл. hliiUsn - s'rnlei cun п^^ко-
мcт/ого уеъти1e с нтeи10-
ElUenen т, -s. - пейор. фанатик. lIT1Hпpжгник (на
религия, парния. сДая^.
elf/nn intn— h 1. (euch eiw- -) птоянявсн тонимО;
еmрaег/о усърдие, стремя сс рев/ос-т/о към
нш-; 2. (über е/.-. C'C. gegen 1-1. ctw-. lüu eiw. ')
тор—шя сс. с/евя сс против ищ-, /кг., за нш-:
clihur licht ис/сс lie Go/tlotrn нс сс ги—вн
птог1н безбожниците; 3. (mir e-m Ос itw- D -)
остар- cпncт/1пс; рcвнувaU; проявявам тcн-
ноен: Ь/ile Vöiern - gcgcncininde* двата нзто4a
cпn—тн1чaг сдн/ с друг.
EiTersuhil/, — (iul '-с) рcв/1вое!: рcн/оеm-
E/Uereücet/le/ / -сп дребнаво, /—пр—етз/но т-в-
вуезно-
/11/^111/1/ int/t h проявявам нcпр—енa//о лреО-
изта р—н/оег (зс всичко).
e/Teeeüch/Ig adj. (auf е-n, nw.. ülc* nw-) 1. р-ви—в:
en iut nuf s-c ^11/1 - е, ревнува приятеля си; б.
E/foem
404
завижда на приятеля си (срв. 2); - übeu s-c
Reelle wecl/n ревниво бдя за правата си; 2.
завистлив, проявяващ завист; er ist enf m-r
EkUol/e - той ми завижда на успехите.
EiUolom/яйцeсидна форма.
eifrig adj. ревностен, усърден; прилежен.
E/Tu/gUrtt / -n - Eifer.
Eifurchung/emzi. сегментация (ше яйце).
Ei/gelb л, -(c)s, — жълтък, -gelcgc п полог (яйце}.
des = wild vom (em Tiru ee greh1üiztck Stelle
cb/ci/gi пологът (яйца) се снася от животното
на скрито. запазено място.
c/gen adj. 1. собствен, свой: ein -es G/dicli
собствено стихотворение; eis -em Am/rieb по
собствен почин; с pro/- possess— чвс—е без
превод, ich weile (es Geschäft /е m-m -сп
Namen fortse/zee ше продължа фирмата под
собствено име, (ieses Kim) isi mein -es Fieiscl
üe( Blut това дете е моя (собствено) плът и
кръв; e/w. anT -е Feue/ un/emehmrn предприе¬
мам нщ. на своя глава (и пе сней почин}; (ео
Boicf ist zu -сп Händen (des EmpUämucoe) zu
übeugebem писмото трябва да се предаде лично
на получателя; eu kam le -ео Peleo/ дойде
самият той, той лично; zum -еп G/breuil за
лично употребление; 2. с D das ist mir - това ми
е присъщо; ich kenne /Ке le s-m Elgensi/n
познавам го в най-интимната му същност;
присъщ, своеобразен, характерен, особен; mii
d/r ibm eign/g Großmut c присъщото му велико- I
душие; G/siewälzigeeli Ist dem Ai/eo - бъбри¬
востта е характерна за старите хора; von '
eignem Reiz с особен, своеобразен чар: 3.
особен. странен; чудноват: mir wnode so - обзе
ме едно особено, странно настроение; cs isi -,
ich tf/UUe Ihm nie zn Hause странно е, че никога
не го намирам вкъщи; er ist etwas - той е малко
особняк. чудак. мъчен; 4 обл, педантично
акуратен, точен; прибран, взискателен; при-
днрчив: eu isl ^1/ - /е (i/s/e Sacbcn той е
крайно акуратен. точен в тези работи; Im Essem
^1/ - sein много съм придирчив, взискателен в
яденето; 5. специален: ein -со Elmuang отделен
вход; е-m -еп Bo/ee eebicUen пращам специален
куриер; 6. -со Wecbeei н-^рк* запис на заповед;
7. еснер; = eiuene; 8. ист. несвободен, крепос¬
тен: weil sie -е Leu/e sind тъй като те са
несвободни хора.
Elgem и. -s — 1. icl geb/ diu (ieee/ Scemuck zn -
подарявам ти тоя накит; etw. zn — eis - bebee
притежавам нщ.; e-m zu - sein принадлежа
нкм.; siel e-m yeez zn - j/b/e изцяло се
отдавам нкм.. изцяло се посвещавам в служба
на него; eic1 etw , -.zn - mecbee присвоявам.
усвоявам нш.; m/te - моя собственост; 2.
еслор. обл. собствен имот (стопанства).
Eigenan/ ", -е/ I харакгерност, самобитност;
особеност. особитост. характерна същност:
d/utsel/ - германският (параДиасман) харак¬
тер; 2/Cсособразност. особеност.
11/1/30/1/17^". 1. характерен, особен; 2.свособра-
зен,странен.
Eigce/bederT — лични, частни, собствени нужди
р"., -Ь/псК/ н специална кореспонденция (ие
аесмпик); -eeeitс — частна поземлена собстве¬
ност (Glnn(e/eI/z); -^1/^ — ниен. частно
предприятие; -buöteici /, -еп чудатост, особня-
чествз; -bröllcr — чудак, особняк; саможивец;
-bröticect / -еп = Eigeпeuö/el/i; -dünkei н
самомнение, надменност, високомерие.
ci/em/gcmeilt udj. от собствено производство ( =
seibsigemfcll): -geec/zllci adj. действуващ по
собствени принципи, закони, автономен.
Ei/ee/g/wicli п собствено тегло; -дп/ п частен
имот: -lamd/i — търговия за собствена сметка.
e/geghäg(iu adj. собственоръчен, саморъчен.
E/geerieim п собствена еднофамилна къща;
-h/imsiedlungjZ -еп квартал в периферията от
частни къщи.
E/gc/bcit / -е/ 1 особеност, своеобразие; 2.
сстср. = Eigentum.
E/gceZhilTe / самопомощ; -leben п собствен.
индивидуален живот; -l/eee"Ccaмолюбие. себе-
любие; -1Ob п самохвалба, самохвалство: пе/л-
= elI/Ul сам се Петко похвали и никой не го
захвали; който се хвали, не пали; -löl/ci н
мои- oомep. лично експлоатиращ собствена
мина: -mailt / 1. своеволие; самовластие;
самодържавие, автокрация; 2. законна самоот¬
брана.
ciucemäcl/lu adj. своеволен, действуващ на своя
глава: произволен.
Eiueg/mäcIiluUeli / своеволие, произвол; -пате
— собствено име; -nntz — собствен интерес;
егоизъм, корист.
e^]^<^iiz^nü^i^ziu^. себичен. користен, егоистичен.
Eigee/persönlichkeiS/' индивидуалност; -rühm ги
= -lob.
e//c/e udv. особено, специално; само. изключи¬
телно; - zu diesem Zweck специално. изключи¬
телно за тая цел.
Eiuege1bаUi /, -еп качество. свойство: /е т-г - eis
Vertreter (eu Arbei/eipaotei в качеството си на
представител на работническата партия.
EigcgehiaTiewnni п грим- прилагателно име.
c/uene1icU1swöuiiihb udj. като прилагателно.
Eigemrehwiiln/ugg; резонанс; - sine — 1 своен-
равие; упорство, упоритост, тсъpдотлaсиe;разт.
sie 1^ ein ki/ie/r = тя е малка твърдоглавка; 2.
каприз: des iet eie = bei, von ibe това е само
каприз у нея.
elg/mrelnelgg udj. 1. своенравен. упорит, твърдог¬
лав; 2. капризен, странен, своеобразен; -stect-
lieh udj. суверенен; -^^t^ä^edig adj. нас, самостоя¬
телен.
Eig/esueh/гссебичност, самолюбие.

405
E/mcn
c//cniileb adj, 1 иcтн/cннr същински, пряк: dic
-g Bed/ntnc/ diiues Wor/et Ist--. епщннеког0;
прякото звичсинс из тоя дума е..-; 2. действите-
/—1. фактически (елшетнr; -tu Wert факт—ч—с-
нота, истинската стоИност; 3-adv. строго. точно
погладиото, нcпшноcT; по 1oнoн0r е действи¬
телност, 1ииенu1И; истински; еоöcmeeио 'ати-
во: cr Unt - RecUi по 1aчс1О; нсърлост той е
птив: was wl-lsl du - ? конно -сниш cобеттcиО;
веъшиоеm? das Ist uecii - kühn гова е нонстн/и
смело.
Ei/sntum н, -S. ("tu) [прано ва] собственост;
-муш-сгно. пр1г-жaн1e: geis/iget - интелекту¬
ално cоöетвe1оcm; преш. еоОенвeницн (съби¬
рам)}: enic - hütec пазя собств-носттс сн.
Ei/cntüm/o н- -е - собственик.
eigentümlich, c/grniümlice adj. 1. с D хирaктcтeH;
присът (еО/е/аги/), своИствсн: diu Ihm -е Stolz
птнеъши!a му тот4оcг; 21 сгрснен, особен.
своеобразен, чуизт: -ct Verhalten стрин/о иът-
жи/не.
e//en1ümllcicnwciec udv- по странен нaннн-
EigentümlinhkeiitZ -сп l.евойегпe/оеГ; хирикг—р-
носг; 2. свое образност, осоОеност^-
Eiyenlums/bildiingf оöрoтутo/c ва нсcmнс!и соО-
cmв-1оcm: -lern — собственик; -kitsyg f юр. иск
зо собственост; -nrnclt п прано ва собственост;
-titel н юр. нотариален икт; -vciyci/i п
-C/üki п юр. нрсжбс; -Vcriäitntsuc pl, окоп.
инуш-cгeeн1 огнощcния; -vor/giili — юр.
уcовотк0; врсмсвно тaоoттсиe плсво!о ва еоОе-
гегност (на продаден имот); "woi/uiy f
шселел— жн/ише е съпритежател ски дом.
/iyrnverrin1iwolrt11h1 adj. лично огсоворен-
Eiuecb/eran1iwortl1h1kШii J ’ ничии озmовотноcг;
-^10^/3111 — икон: еоÖcтвeиC; тъттcш1a кон-
сумсн-я.
c/g/nwerm adj. лоол. !опноктънг/ (животно)-.
EOtcebHccUs/l — нърл. зoпне вю зсоот-д: -wert и
вътрешна егоНноcг: "will/w етоcнлaтиc; mвпр-
доc/aпнC; упоритост-
el/enw/li/g udj. cноc/лсвeн; твърдоглав, употит-
Eiuenw/oiscbcft, f икон. 1. чисн/о cтоnснегно; 2.
нич/о c!опaниенa/c»
c//enwüeielg adj. 1. = cig/ngctettzlicl; 2. cоОе!тe-
но птоитнолегво (замеделске}-
c/gnce 1. i/.г- h поен, (c-m -) присът съм,
подобавам /кн-: G/oßmui /Ода// lem cliec
M/neclec великодушието c приеъpо ва Онасо-
тол/ия човек; II. tri rejl. 1. Hefl. (sich eu. Tüu elf-.
") тодсн съм за, еmaвaн; прихождам за: ueic
Aniss/z еОдссс uich ucchl Rin ucuc/c Zci/schiir
несовони стотня тъкмо подхожда за лишено
cпиесниc: uich eum Iigeil/un - тодсн етм;
cmaнaн за и/жcнeт; iie ue/lg/eiic Scimillc
поихоляши поегъnк1; 2, поет, (e-m ntw. -)
пое'нepaвaн; подарявам.
Eigner /м, -s - 1. сстср. = E1ur/iUmlт: 2. , мор.
корсöооритcжигcн.
Eignung/ -еп то4ноен; - eum KuufiTuh/ru годност
за шофьор.
Eignuп1ulJrnfuu/J/ изследвалс ва годностт* за
додаио лaботa: пеихогeх/нчeеко изследваис;
-peyhh(Oonle/ пеихогeхники-
eijfoß udj. голям конкого яйца.
ElblÜlic * баел. мембриви вю и3пc; -к/п/ н
зародиш ви ядро но яЗн—; -klau и белтък;
"•lil п поен. остров.
Eil/Uois — 1. хоп с колело; 2. поре/скн раздавач
ио бързо поши; "■/öilglauT — спарм. шофетно
öигaнe; -е/ОтТ — бързо писмо.
Elle * -п бттзнни; ich iabc - бързам тото;
тoботoтo мн е бтрзс: е* ist Immen in - гой ви/сти
бтлти; 61/ SacUn Uui [esiie] - тюОоти!Ю е мно/о
бтртO; ис е то/нопи бплзa: ici will Ihcec Ос slic*
- nun /auci--- искам сомо съвссм набързо да тн
нижи---; посл— - l/iiyi Weile който нuоcо бтлтЮr
нити4 остана.
Eil/itcn н снет. яЗцспронод.
ell/m l/t/i h 1. intr. s ОълтoM; итбпрзвим; 1aнннвaм
сс: e-m eu Hllil - приг1пвик1 се /км на помор;
cm iti naci Hause geeilt той H1бтртa; зoвmeнc са
нкъши; ci-nid/c Schrittst с бърз— крсик1: пеел.
eile mir Willi който Освло върт—. лалсч о!ивю: 2.
int/i h бърз. неотложен съм: бе/ 8*1/1. iic 81'11
eili П1еuого е бързо; тaöоmютa е неотложни; 3.
refl. раза— бтлтюu-
/ll/nde adv. бързо. набързо, вю бързо ргнa-
illll пет- астар- - еТ.
ilfeuftU adjl 1. прнОпртсн: 2. öтрз-
EHitrU^tl^l^e^Sitt — 1. привързаност; 2, бърз—ии-
Ei1/TтuhUi * търг. жп. 1. птeвот; три/спорт с
голяма бътз1нa: 2. птс!'и с голямо Оътз1/a:
-Tüilri * търк. птгвот вю стоки с голимa
бързнio; -gul п .жп. търг. сно'*, nтaткa с
голямо бързина; -guCvs/eslm н жп. нтснcпотн
ви бързи птaтк1-
ril/g udj- бърз (писмсу телеграма. азе/сни/)-
/сог/ожев; udv, 1eтсбинно: ich isl/c niH. Eiliges
en ieuorucc имах спеш/с рибонс: cu* ilclt /o - !
всдсЗ бързи но/конс!; ne immer t/hr - haben
ви/сти Оъттим: орип-: eu Halte niclts Eili/crcu zn
luc uls--- гой ле номери вш. по-нсжно от говO;
ДО.--
Eülgkult /, — бързина, u—оннож/ост-
Eii/nic/Овюалис линия. отол-
Ell/manscl — нови- бърз прсхол (пехоД): -poss/
(mir, iurci) бързо поши; -SchuiTt ,/ дебитно
П1ено (снвшеарлефска): ^Scudunig/Öбърза (по¬
щенска} пратка; "wn/si н aонcp- öтлтo по-
ренски но1и: -еиу — .ж^п. ускорси ннин:
-zшu(e)tempn п раск. спснкивнч/а бързни*.
стриш/о гeunо: 1/ = hcrbeieileg пт1ег1/си с
атоми* öтрзнни-
Eimcn /п, -5, - кофа, всдро (съща е пе 6икср):
риск,: es yoee wic mii. aue - е вонеше кино из
Eimc/ths/ycu
406
нeдто; 1/ (е/ - guc/cc основам c nлъен е устого;
е-с iul dec - nehmen поинграним се c /'/.; vom
- 1111/1. vom - teil чудя сс. като чс ни съм
подвел от /сбето: im - uein отиде, чс се ис видя
(рсзнелсто* счупете а); auf dem - uilz/c нами¬
рам сс нтmиcно
Eimc/bbsy/sr — н/тш— u/отокощон битер; --///с/
I.	кошове нcт1ти (но багер)); 2, нерн/а от хотa;
поливащи кофи един дтутiну (папр. про но¬
жар}.
cimc/w/luc udv. с кофи
EimsrwTirk п п/.хи- кошон оoгcт; лонсп.
/in. 11/1, ein 1. от*. i/dej, (сбокисавие неправоДсм
често с изпуснела subst.) welch * * wau für -
Uiy-Ück! какво голямо нepaет1e! dis wuu ein
Schrelcc • то бяхз пикове; den elsnrce Wille c-s
Napoi/o/t ж—няз/ст* толи ви едни Наполеон,
во токите кано Нспо/еон; ризк.: n-c seht Täyr
сиво седмица; c-m с-с ut/'iin плеснем. обърС'
вам /км. елши; с-с ichmei дръпвам му едничко
(пнйво.и се); c-m eins '1/511211 тупнем нкм.
еди/; er pll uich eins гой си гс/сн1кaщc 1—1^
II.	пит. eil, 11/1, cli; cl/u; 10/1*, сОс/. ciccs; der
сОсс. Ule сОпе, das el/e; 1. -4-1, -две. eано:
еди/нят. cдl!0T0; едното; eди/енвe/; едничък:
/ип -er hsi zu bestimmen само един -ма приного
go тaпоняивa las Glut aul c-n Zu/ lecmec
итптoтнoн чaщama ви един дъх; e-т caci dcm
acdcrn всеки по реди сн; е/ lut Iln Ein uni Alit
гоЗ 3 e eдиllcтвe1l0T0; косто nти!eжaви: рала.
mell -sm Sohn cд1/cгнeнииг от сивонсте uи:
ins -e. wau noch hlcl/t сди/сттс/оно, косто ощс
оcmaнa: is ist 11/5, c/ ist eic Ul* часът е едни.
ед—в часът c; риск-; cs wun sllet e-i Glni всичко
бсше п пламъци; dae gehr 1/ e-m 11c товз c есе
едно (безразлично); dis gell eo in c-m Hin тото
сн търтн тсс тини (еднообразно); in e-m Tort
ruOi/cc п—я нeптeктc/oго; eic lüu ill/mal едни
път тснинсг1: mii e-m wnric is hell изведнъж
^—'10; 2. същият, сд—в — същ. сдво н съши.
сиво н съшо: wlu sind пе e-m Tn/e uclo/ec
родени сме е едни н сър 4—1; wir wohce/ alle ic
e-r Sl/nßc лис всички живеем n едно н съши
унини; wlu sind /eldn e-r Meinung двамата смс
вс едно м1e1нc: ше Ist miu all/t eins веипко мн c
все едно, безразлично; III. pro/- indef dcm. 601.
lae 11^; еОтс/. пОсе, 1111/, 101/; 1. един. едва.
сдво: някой: e-r von euch едни ог таc: ш-г Tür 1111,
alle Tür с-с едни за всички. всички за сини; е/ Ist
biliuic wie cur e-u рядко са срсшит тзннва
начетен— хора кого него; macch е-т някой н
друг; 111(1)5 muss ich Cln еи/пт едно нш. трябва
до ги нижи; ш/ kam eo eins nnci dem icln/ec
следваха —дно(то) след лруго(го): cinu Ins
ünUnre ucTicUcet едно ви лтуcо: is Iul cicer
iraußnc /якоЗ е във; 2. нонeKr вещо (идентично
по стечение с mun- също е н косвените
падежи); wic /псс e-r to dumm Stic кин може
човек да бъда гонкони c/упат: раса— la kinn
cl/cr sich cur wuciem тук понcк може само да
сс чуди н мис; unser 10/1*. unser eine ist ilclt /o
y1Uhe11'H; ins/--- з-з. 1—. хоро ог нашата нcрcс
ве смс така шaегнинИ; чe---: iss kann e-m alle
Tnge psuui/mcc тона може да сс случи ва човек*
всеки дев; sie uoli/c е-с mii Ilten Fbтleuncu// in
Ruhe is/ece некс да оставя' новcка 1aиирa с
т—хнинг искания; IV. udv. eic н конöи/спия с
ins: wlu wissen il'll ein und nue. ins uml ет,
wcicu aue /och ein ле зносм нaкпgc go пърннн;
вс намираме изход; lei e-m ein uni ins. ine und
ein gehen ходя nоегоя//о у /кг.
Et/..., cln... е сенр— със subst e adj. източена
сдво--. Einauge— Einhufer, einarmig* einäugig e
пр.
eln... е сенр— с клек. tnnb. означено; 1. влизане*
навлизане. проникненв е нщ. чрсз Действието
на сснааиоя ллазал. elnb/echen* elnjahnen, elnse-
hen; 2. внасяне. вкарване* влезете* нъвее/сДона*
внушаване чрве двйсмаоста не основния кла-
лел; elHutmeH. einb/ennen* einjäde/n* einreden; 3.
затънен/- огражДане. заграждане, летверянв-
нключвaнв: einblnden* ei/wickeln* elnbauen. ein¬
begreifen; 4. резрушавона* счупване* срутване-
пропаДсив; elnb/echen, eln/ennen* el/wenjen*
ei/JUllen; 5. нагласяната* нарежДане; einhebe//*
einr1ch1en; 6. намесване* обработване с пред-
мен, изразен е основния клател; einölen, ein¬
schwärzen; 7. придобиване- събиране. прибира¬
не* изкупувате; ei/kuufen* ei/Uauschen* einlösen*
el/sammeln; & намаляване* сaгубвeшв: ein¬
dampfen* elndön/en* ei/schrumpfen* einbüßen; 9.
упражняване абучаеанс* абигроааив; einfah¬
ren- einfllegen* eindrillen* einpuuken.
rlm/chielg udj. eд1ооcов: ~e((e)o/g adj. едножи'
1СИ-
Ei/chiseeiicpprn m тсхн. пнeнaн из ивс кодe/a;
//macken/ tn. nefl. 1 . сал-см, заоратом (мор* сама);
2.	сел.-ст- зaотaтaH; прибавям към собствената
1^*; 3. nejl. раза, етаöо!вам се, нaтннтaм н
дадена тaöоm0r усвоявам я.
Elmakten и* -е. - сдноактна онeca;
einakiig adj. еалоангеи (онccа)-
cimcn(cn pron, един друс. втaиu1О-
E/ncnkenumUonmcn — ал. mокоптeвтъщaч с сдво
НОТНО-
elnaneelien tn. rejl. 1. (с-с -) въвеждам е. птиник-
том, нaунатau /кг. иа дадена роботи (нонaкr; 2.
rejl, нaeнuтaн е дидсии работа, св—квом с
лсöоma; усвоявам тaöогa: Ich muss mich e/et in
diese Matertc - ниЗ-нзпрсд трябва да ionнятa n
тоя мaнcрни: 3. включвам, птнöaтяu: Notlzcc in
n-e Studie - включвам Ослежкн е стуи-я; 4.
Knopflöcher ic с-с Bluse - шия н/нцн ва блуза,
elnenmig adj, еанорън. eаиотaиeиcи; с еа—в клон:
eic -er Leuchlen светилннк с —дни кно/; сиво'
снешинк-

407
ein bnbn/m
elnäeceenn 1г, изгарям, кремирам (обект— мруп н
крамамориум)- Esgdsc-ieruugu/
/t/eimee tn. вдишвам; Ei/Cmun/g"
Elnaimun/skuo/.дед. инхалация.
e/natom/g adj. фнз. еиноогомен-
elnätzc/ tn. 1 гравирам чрез химикал; ецвам; 2.
.хим. разяждам.
e/näu/// udj) сд/оок-
Elnbfck т, -(/)s. -е/Ае вид сухар.
et/beck/e* е слаб kr.l. лена* заместим вщ. (а
твсмота), вмесвам; 2. сеод. включвам, епннам
(нкамаивлестн е заман пласт, меня}..
ei/bebnl/ adj, еднопосочен.
Elnbabnstefße/еднопосочно (за кали) улици.
eie bellen tn, нърл. опаковам е бон—,
c/mbelsemien/e 1/1 öа1cаuнрaм-
Elnrbane н оодeптзии; ~be/d(ciUe/ корица вю
подвързано книги.
cin/bändl/ adj. еднотомен; --ece/u adj. хим, едно-
основен.
Einbau — снр— 1. вcлaждoнe; втнждaнe; допълни¬
телно промяна вън вътрешността из построй¬
ка: der - с-е Motort но1!И-тaнe; вглаждюнc ва
мо!от: 2. вградено нocm-
cl/beucn 1г, н/хн. вграждам; инсталирам, монти¬
рам. прен. включвам: с-с Moton in ein Auto -
и/cтaлнрин; поставям мотор е ювномоОи1:
Schränke - нcлаждим шкафове. строя шкафове
е тнд-
Elnecukü1irZвградено кухня, кухня е вградени
щкюфотc-
E/nbaum и, -(1)8, -с исн, —диодръвни (лоДке),
Einbaumöbel pl. вграде/и нeбe1Hr секционни
мсбелн.
1^1(1/11/* tn. включвам е уеловняma-
Einbee/e е/ -п бел— втснcко грозде (Pauls quad/TO'
111).
/I е be/k/tfee * tn. включвам.
1^1/011/ part. udv. включен; включително,
cinb/bflien* tn. 1. задържам, ве -зп/арам (лап-
лана}* удържам; 2 задържам временно (в
срасна).
1^/1/// adj. с едни ктиK; cдио'тoк-
/^/№1/* intn. h 1. захапвам; 2 е nejl. (ла
насекомо} вп—нс сс; uich in Uic Hin/ - впивам се
н ножига.
cl/belzen 1. tri оОнл/о. байцвам: 11. iH./i h (?а
байц) птоllиквaм-
e//beken/en* 1/- овстр- птитлaвaм (асиа* шсп-
риаДо* постъпка).
elne/knmmrn* 1п- получaвaн; вземам. приОирсм
(паро)-
el/berufcn* tn. свиквам (парламент* найпоцо)-
E/mb/kuTueg / '—п евиквснe (на лapлou/нн-
войски);веен—*риза. поп-книг-нна (лепеввД).
e//beinn/ere/ tn. вбeтo/1рoH; зсОeто/нтвaн.
e/ebctten t/i 1. поетaвяU; eнюгюи е нш-, е првн.: с1/
Kubel - внесем на6с/ п зcниmи; ви/, die DoiUf llc/i
im Guüc eingebettet селото е оО/тристо n тeнeнн-
10; 2. e-m Fluss - вкoлвoм рсно е руслото 3.
/Inbeuien tn. припя вдлъбнсн-во. nоöигоеT; изк¬
ривявам (шапка); nejl. оттвo се иoттmрe; pant.
adj- ei/gebeuli едлъбизт. с поО-тост: e-r cicue-
leulic Nase хлътнал иос.
E/neeulun|gJ, -еп побитост, вдлъбнатина от удар.
//mb/zi/1/е* tri включвам в нщ.; Eii/be^ze/irin/j/
/tebi/g/л* 1. tn. вгъвам, вдавам навътре, пречуп¬
вам навътре; 11. 1/1/. s завивам: ie /-е Qu/ietnaß/
- завивам в напречна улица; Einbiegung/.
elnb/iee/ tr. (c-m, uich D ntw. -) 1. внушснсм (сн):
die lllirti in Cln cun ein тоно тн сомо сн то
в/ушснсш; 2. въобразявам (е1r; мисля си. чс
-мам някаква öо1eег; ler cii/chlldeie Krucke
мнимият öодeн: 3. въобразявам сн (чв съм\ шщ.
много): uich vi/l auf etw. - н/оcо са иииувзм с
нш-; iilUs liu nun niclts /Ос! не си втoбрoтивo3
толкова м/осо!; 4. раза, (tici D etw-, с-с
пожелавам си. иенaн сн /р-. нкr: слисам си ви
умо вш-
Eiebildung f* -cc 1. внушc/1e; фантазия; пран.
въоöрижeниe: нъоОрозявавс; химери, и1ютия:
S'i Kmii/Hsit ist cun eine - Оодcегтa му c само
внущeниC; въображение, фантазия; 2 псих.
фантазия, въображение (= Eid/11eugyUeтuItr; 3.
еимонни!eл/ое!; самомнение; B1cоконeтиe;
налмениост.
E/nblidun/srkncft / -virmö/si п псих- въобра¬
жение, фoнтaтни-
elnb/nde/* tn. I. свързвам (в вш.): смр- с-с Siilc
I/ с-с Manen - свързвам камък е зил; 2.
ооgвъттним (книга); 3. подaтяним (па крмщсз-
нок).
E//bIse н* -1/. -е ухспа/о място-
einblesee* tn. 1 вдухвам (въздух п /ш-): 2. (e-m
e/w. ") шепне, пошспвам. оолекaтзви.M; пран.
нвушаним-
Eineiäece н. -s, - н/ушигсн. подек'a.звaЧr пран.
подбудител.
ei/bleit/g, einblätterig adj. бел, сомо с едни лист.
едно/ нетен-
elnbläueg tn. 1 посинявам (пране); 2. раза, (e-m
eiw. ") нгтнпивoм; вкалeoм п (лотото-
cinbie/dcn ./‘-puC- 1 зoпонвим ново прeдинa1e:
правя прeн1ни/—; прсхои (по звук. образ); 2.
внъкнсн е оенон/ого прсиивсис (репортаж,
артистичен номер. особено сцени е пр-)—
Einblick — поглед (в /p-r» нично осведомяване,
зопозновале (с up-): - celmec осведомявам се.
тoооз1aнaм сс. H1и/о хвърлям поглед е um.; in
etw. - //eommeC; /cwic/cc разбирам, схващам
лр-, тиоознaвaм се с нщ.; wlu 1cknmlC; grwsc-
сес - 1/ s-c Lage тoпознaхмe сс c. лaзöтoхнe
поноженнего му; - in etw. UsUcn имам птeиcтс-
то зо нр-: разбирам, позновсм иш.
e/nbium// nöy- бот. eдl1оптeтe/-
e/gbnbnen 1. tn. вдълöoвoн; вкарвам. зикр—пвaн:
cinenntcn
408
ein Loch im ein Breil - дълбая дупка в дъска; 11.
refl. забива се в нщ., вдълбава сс.
cimenntcn tn. (е-т -) натоварвам в лодка (вайне-
ЩО)-
1^0/11//* 1. i/tr. s 1. срутвам се, счупвам се,
пропадам, хлътвам; auf (ет Eise - пропадам в
леда (паради счупвана}: 2. (и "/) прониквам.
нахлувам; вмъквай се. прониквам с взлом,
втурвам сс: dem Feine isl ie eas Lemd elmg/ekn-
cien неприятелят нахлу в стрсната; ie das Heus,
bei c-m ^1 clm/ebonei/n wouden в къщата. у нкг
е извършена кражба с взлом; шал. bei Ibm beben
elc cimgeeonciem хлопа му дъската; 3. настъпва
(внезапна) (нощ); bei einbi/ei/nd/i DueU/lbeil
нри настъпване на мрака; 1L tn. разбивам
(.ле(с); die Meu/r. die Tüu - разбивам, форсирам
зида, вратата.
Eigeuee1eu гл, -s, - разбойник. крадец с взлом.
Eiпeuenne f -п гена, рсзк, запръжка.
1^01/11/* 1. tn. 1 маркирам, белязвам. жигос-
вам, дамгосвам с нажежено желязо;.пе(. кауте-
ризирам (рана): Tieuee ein Z/iclem - бележа.
дамгосвам животни с нажежено желязо; 2.
Farben ie das Pouzeilem - впичам бои, краски в
порцелана; cingebifnnie Wachsmeieoei пирогра-
фия; 3. nejl. свивам сс, давам фира на огъня; 4.
nejl. запечатвам се (е помвмта); S кана—
разбърквам (запръжка) в супа, сос; 11. 1н1г. s
изгарям, загарям (не слънца);
1^01////* tn. 1, прибирам (районно), внасям,
докарвам: GcTc/jene - докарвам пленници,
затворници; 2. принасям. нося (дохсД* (ебан*
слова); привнасям: ecs Ei/j/biecbt/. (es eieg/-
euac1te Gut зестрата; 3. стр— полагам (бенон};
4 наваксвам die vellnre// Zeit, (е/ Veoluet
wicdei - наваксвам загубеното време, загубата;
5. предлагам, внасям. депозирам (локенепро-
скл* првДложениа): eiw. von Gericht - предста¬
вям нщ. в съда (към преписката); Ei/bol/gn/g
/
1^/1/11111 adj. доходен.
ei/ern1ken tn. надробявам, дробя, и пран,: etw. Ie
die Suppe - , die Suppe - надробявам нщ. в
супата; ролк. (е hei er eine schöne. böse,
büese1e Suppe ei/g/brocUt хубава попара ни
забърка той!
ei/bköseie tr. кота, панирам.
Einboüil — 1. кражба с взлом; 2. настъпване: mit
— (er DunU/il/it при смрачаване, 3. нахлуване
(нс неприятел* не вода); 4. пропадане. срутва¬
не (на ламя); 5. вид герб.
Elnbnuelsrb/iken пг/ал— басейн, образуван чрез
срутване; 2. ~dicesif1i — кражба с взлом; м31 п
каел- котловина (триб/н}—
eineruh1seih1eo adjl гарантиран от крадци (ка-
оeнкe; каса).
ei/bnihicn 1г. (е-п -) риза— окошарвам, запирам,
прибирам (орестуним)—
Ei/buil/ung/, -in 1. стьнатост. вдлъбнатина; 2.
разг запиране, окошарване.
einbuddelm м, раса. = /Inguaben.
el/büUlein tn. фем. наблъсквам нщ. в главата на
нкс; накълвавам нщ.
Einbug — = Eineue1tnng 1.
eiebügeie tn, правя плисета с ютията.
Eimbn/e — подарък на кръщелниче.
el/bn/kcon t/i ризк. хвърлям в дранголника,
окошарвам.
ei/bürg/om 1г. rejl. (с-п *-) 1. давам (нкм.) граж¬
данство: er ist e//i langem /е Beilin eiejebü/gekt
отдавна той е записан като берлински гражда¬
нин, има берлинско гражданство; 2. въвеждам:
es /et silweu. ll/i пепе Sitien /imzueüigem
трудно е тук да се въвеждат нови обичаи; 3.
nejl бивам възприет, добивам право на граж¬
данство: viele Fuemdwör/eu leben steh bei
einjebüijeoi много чужди думи са възприети у
нас.
Ei/bürgeiu/g ,/' -еп даване на граждантс^,
поданство.
Einbuße f -п загуба.
e/mbüßem ./- загубвам (цялото си състояние,
живота си): ее Amec1/m - загубвам престиж.
ci/cbeiecm 1. 1г. иноец- обработвам багаж. доку¬
менти на пътници (на л/нащв); 2. int/i отивам
на гишето за обработка на пътници и багаж.
e/nie/mcm [-крем-] 1г. nefl. намазвам (се) с крем,
ei/dämmem tr. преграждам, заграждам с бент.
дига; пран, ограничавам (епоДамоя); die Flut -
преграждам пътя на вълните, на прилива.
cimeempUen tr. 1 изпарявам; 2. изсушавам чрез
изпаряване.
ei/dämpfen tn, L изпарявам; 2. тен/. Obs/, Fi/ie11
~ консервирам плодове, месо (« буркани).
ei/erikcn 1г— 1.свл—-сн- die WeenslÖcke-аaрисам,
загребвам лозите; d/r Rne/n ~ обвивам розите
(зо прс? ламето); 1 ees Dach - покривам
стряхата, поставям керемиди на покрива; 3.
rejl— запасявам се: wii beben nes für (en Winter
güt einged/iU/ добре се запасихме за зимата;
Eindehknn|uJ.
Ei/e/cken н* -s, — авоец— моноплан, едноплощ-
ник.
/i/e/ichem tn, преграждам, заграждам с дига;
Einde/chun/g"
eime/u/ig adj, ясен, недвусмислен.
Ei/eemiliulUei t/, -еп недвусмисленост.
/I/e/u/sel/п tn. понемчвам: viele Fremdwörtei -
давам немски облик на много чуждици; Elm-
(cuHic-rungU.
/ieeice/m 1. tn. сгъстявам (чрез верен/}; 2- intr. s
сгъстява се.
eleeim//sln/ai adj— едноизмерен. с едно измере¬
ние, е првН;
/ieeneken tn. мор. закарвам (кораб) на док.
/leennne/ iH1n— s изсъхвам, сбръчквам се от

409
i/nUebnie
нзетхвaнe-
elclouec tn, но1еeлтнтин (c буркана).
eicdösec int/i s рсзк. зидтимвoм-
licduäcyrlc rejl. e1нтaм; вмъквам се ирcт нагнс-
ниис.
cicdräc/rc 1. tn. истиннам; 2 refl. иaнeетин се
(нвканвн}; втгртпвам —-
ciilr/icc t/i н/хн. 1. тoвннттoм; зиeтлтиeaм
(алаимр. крушка}; 2. /свнтau (кeоo).
cicdrctsicrec tr, (c-m ctw. -) приу^пим чрсз
лреснрове (жтеонпи)- е првн— (пвйор.)
riidmillri tn. 1. (предимно нови-) обучaвaн; мур-
рунам. грен-рам, лнеп1П1иннтoм (нсаабрап-
що); 2. (e-m ntw. вкарвам нкм- нш. е сдавата,
втълпявам.
riiduti/cn* i/tr, s 1. 1ах/увaM; иoнлнзaи: (е
неприятелска снрене): das Wasser dracu Ос die
Häuser ein подета нахлу е кърин—; 2. nто/1K-
тau (а тайни); тдълбонaтaн сс: in dem Geist e-r
Sp/acie - вниквам п лух* из /якоЗ сз—к; 3. (auf
с-п е, зonдoщeoм; нападам нкт.; б. иaетоиeам
прел икт.
gl/eri/ylih1 adj. нaетойниHr исеmоиmeлев-
EiiUuidyllcH/iit * -сп /иcго3чиноеT; 1aеmоиmc1-
носг; уöeлнme11ое!-
Etniringliub ??. -/. -е 1. натрапник; 2. зoeоeвaгc1;
нaшeе!вeниK; окупатор-
EiiUmnc— н- -е. -е 1. тпeнан1C1нe: въздействие:
раза, - sciimdcc стремя сс до олaeя впeнo'ла-
1——, до иuпо1нрсн; 2. огпeчamъK; следа: dcr -
dcu KopT/eu Oct Kissen огпечанънъг ва словото
върху вътгнoвiнцaгo; 3. текст- шсмпоевaнc-
cicimuckcc tr. отп—нтmвсм е вш.
/iineuÜ'k/n 1г— 1. пропя вл/ъбнатннс нрeт натис¬
кане; вcтвиM; оттвaм (неприятелския фреин)—
с-п Hut - смачквам шсо'a; 2. cничквсU; енoз-
вoн; снрошаним чрез нaг1екaиC; с ксuп' '(стък¬
ла ше прозорец): с-е ciit/Urü'ecn Nauc еничнaи
вос; der Bmuut-onb wurds 11m cic/cCrÜcai гръд¬
ният му кош Оние емaтa/: dir Tüu ~ иткттmтим
втamomo (ненънрв); 3. /стискам в вщ.: Ule
Spo/ec - мушнем щnоти!e; птишпотвсн; 4. н
refl. отпечатвам (сг)-
ri/drUh—lici udj, = /inUrin/llcH-
El/imnhksku/<t/лот. сзр. нмпрeеионизъм.
rlnduuh—t'ol1 udj. тъздействупищ; Biущ1гeнe1;
/indüb/lc 1п. зoкрeоним; птнковсвиu с тибдю-
cindunkcln i/tr. h cитaчoвo се-
cinlucut/n 1н1г. t нзоaтявaм се. изсъхнам.
eicdücttcc tr, ковс-рв-рсм. орaни из консерви,
гутщии и ^4- (зеленчуци, плодове).
Ciclutelc 1/1/1 t тoдтямeaм-
eicebcec tn. нзрoв1ивсu; Eiiebnunc/
eiceuucc 1п. сел.-ст. заривам c бтa1a (засята
ново).
Efn/Uc /моногамия, eи/оОрoниe-
/iisiilsib пан- едно н понопи/с.
eiccc tn, обeинниeим-
Ei/c/den tu. "S. - мср. 'отсОcн когeл; нагрянин
само от едно стрило-
elc/1/11 t/i стесвявом; пран, nригcенявсм: отри-
инчавам; Eiirngung j*
elmen нж, ein II, III-
Elnen m, -s. - 1 мат. -4-/-^ (1-9); 2. спортна
лодки. самолет с едио миеmо-
elnini/l udj. inv. 1. едни н същ, от съшия в—д, род,
от същото (швща}; eднооöтaтcн (храна); uesn/n
Anzüge eiel von - Fs/bc костюмите ни си с
—41*1^ №!'; 2. Оcтрюзлинн0; всс едно: miu ist
dae fiu-licl ganz — това мн c наистина сОсопют-
во б—зрaтлнн1о.
Eie/kl/i л. -и, — еднообразие, но/ого/ноеm: Ос
dn/ ewige ~ с-с AUwschs-un/ inin/cc виocим
проми1a пъп вечното cдиооöлизнc-
i/nenni/n tr. плнöитaн (реколти); жъне пран.
пожълтим (уеоeх; слаас; похвали).
1lnene1lis udv, от едно стрино.
1lnesielle udv, = elciueeltt.
ilnexeez/ene/ t/. = cinü/cc.
/ImUcib udj. есиеаис тiaнeiиe: прост: 1. птоете
ведноеи, иeеножe1; мам. иegaннu: бон. -си
Bluit прост (състоящ се ет едно лостче) ниеm;
мел- -а Zahl иeиeнниО; отоc!0 пиедо; жп- -е
Fahrt само отнтаве; 2. просн, яссн, /—конпн1'
циров, лсссв. н-сио лaтОитсcм: сСн. -Огу/ **. iti -
zu vitsilhec нещо с нссно за рстОнрснe: 3.
оОнкнонeH; cc!eе!вe1; безизкуствен. еeнпъл;
еклонeHr отоеm: -cs Kicil ссмплс тонни: -е
Sitten eегecтвcнн нтсн1; wc/c ich suci ein "tu
Mann 11/ око H go съм nтое! човек (бел па-
келяме образование); 4. udv. ле усилване [иие'о
и] просто: ici veusiche Sie ~ 11'1/! птоего ие нн
разбирам!
Einfachbe/i/ — 1 простотс. ccнnноеГ; ектои-
/ост (— облекло* яДене);, 2. крснкоеH; удобство,
унесненне: der ~ islhcn зз ктaткоеГ; зо ПО'
кратко. зс у/сслснис-
elnTädein tn, 1. тиинaн (ксиви* игли); 2. пран.
(хотре* ловко) скроявам (иимрикс): подклаж¬
дам: Ui/ Unt er lein /i/t/rSi/liToü ловно еклои; е
скрои/ ТОНИ-
/I/Uaeoen* 1. int/i / 1. влизам. nтиетитoм {(с)
eiOH, нороб, кола}: dcn Zu/ TäUmt (in den
Buh/hoj) eic eнa'пm nт1ег1/a на гората; 2.
c1нтaUr спуснем сс е рудник; 3. нов. (зо динвч}
промъква се, ^^0 (6л^гсаoщeмс}: попадам (в
пре^икона); 1L tr. 1. упражнявам е 'ити1C иа
кола; роgитсм; разработвам (моторис нолar:
rejl. уча се. уприж/яnсн сс до 'итaн коли: ein
Pieri ~ упрaгняпиH; еви'всH; оОи/ривим кои да
нюлю H01ю: ein cicgclaruccer ^(<'1//. Fnhuir
оп-нсн. обигра/ копииш; шофьор; раза. die
fälri eich ein! в/нзи сн п пътя!; 2. nт1битсн
(;жн1ни*pсuс1mc); блъсвам, събарям, отвaтим с
коли (парна); 4. (ла кила- аане.ма6ил) събарям
(ограда); строшивом (ботропа)^.

E/gfalot
410
Ei/felul / -in 1. влизане, пристигане (нс «.лак,
кораб- кола); 2 мои. спускане. слизане (н
рудник); 3. вход [под тунел] (са кале в даер*
пристанища); 4 жп— сигнал за свободно
влизане: (eu Zug bet - пътят ма влака за гарата е
открит. свободен.
EiпTc1otereiunci п жп. сигнал за свободно влиза¬
не; —Straße f главна входна магистрала (но
краД)—
E/nfcll и* -(e)s, --е 1. хрумване. (хрумнала) идея.
внезапна мисъл, приумица; auf е-п - kommen
попадам на някоя идея. хрумва ми нщ;рдзг. -е
wie ein altes Hcue, wie ein alteu Eimeu bcb/n
идват ми чудати идеи; 2 носи, (внезапно)
нахлуване; нашествие. инвазия (не неприяте¬
ля); 3. падане. попадане в нш.: (/u - (es исе/п
in ein Zimmeo падане на светлината в стая; der-
dei Klinke ins Seelnee щракването на бравата; 4.
осмер- пропадане, срутване; хлътване: (ет
Hause dioll deu - къщата е застрашена от
срутване.
einfallem* 1. 1/t/i s 1 срутвам се. пропадам;
хлътвам; 2. «оси- нахлувам, нахълтвам; навли¬
зам; 3. (се вятър} започвам; муз. встъпвам: die
Geige/ Uiiien znr ueebi/g Zeil ein цигулките
встъпиха навреме; 4 прекъсвам (говорещ),
намесвам се («разговор); 5. хрумва. идва наум:
d/u Name feil/ mii nlcl/ ein името не ми идва на
ума^я/зл fflll mir (gao) gleit, eicli im Trenm /in
и наум не ми идва (да го сторя) (ло никакъв
начин не щс ке поправя); раск. was fällt ibn//
cln? как си позволявате?; 13^ eie das nichl — 1 да
не ти идва такова нщ. на ума!; да не си посмял
да го направиш!; eu ließ es eic1 - , zn... той се
осмели да...; 6. (се светлини) падам, проник¬
вам; 7. die Klinke feile selieeli ein езичето на
бравата не влиза добре; 8.лнш, хлътвам; 9- лон-
кацвам; 10. (за ервм/, вятър} идвам, настъпвам
ненадейно; eas ilgUalicnde Teuwittii внезапно
настъпващото топене; rin Wie) fällt mll Unge¬
stüm ein стихиен вятър забушува; 11. мои— (за
пластове) спуска се; pari rImgiTfiien хлътнал:
eimgiUciirmi Wee/ie хлътнали бузи; 1L 1г. стро-
шавам при падане: sici D (ее Sebädil ~
строшавам си черепа при падане.
Ei/Uells/ebrer/фсз- равнина на падането^ппи/
и точка на падането; -wSmkel — ъгъл на
падането.
EinUciletnaß1 / входна магистрала.
El/Tcii /, — 1. простота. естественост, безизкуст-
веност: /(1/ - благородна. изящна простота (е
eсиуоm6ame); 2. простодушие, наивност: рсзк.
die - vom Leedi селско, наивно, простодушие
момиче; прости. наивни селяни; 3. простова-
тост, простота. ограниченост: h/ilige - свещена
простота.
r/nUäli/g adj. L глупав, глуповат; ограничен,
простоват, прост: -es Zeug глупости; 2. безиз¬
куствен. нспрссторсн. естествен.
Einfältigkeit / — наивност, простодушие; огра¬
ниченост.
Ei/faitepine/l н риск, простак; глупак, хаплю,
лапнишаран.
El/Ucmliieg1cüe п еднофамилна къша.
ilnfcng/n* 1. 1/, (пак) залавям (нлбятел* рояк};
првн. долавям: die Ueims/en Gefühle /е Wnetin -
намирам думи за най-тънките чувства; 2-рядкс
ограждам, заграждам.
//mUäeecm .п. боядисвам в хармония (е нещо
друга).
eI/Uaeeig udj. едноцветен.
/ImUзseen 1г. 1. слагам в рамка: S/eini - монтирам
скъпоценни камъни; 2. гарнирам периферията,
обшивам с гарнитура, обточвам (рокля); 3.
ограждам (с ограда. цветя, чимове); 4. нови.
обграждам. заграждам: 5. пълня в бъчви; 6. е-п
Bieninselwaem - прибирам рояк в кошер.
Einfassung/, -in 1. обшивка, обковка. гарнитура
(па краищата); бордюр (нс лехи* тротоар*
дpeхe}: кантове (на униформи* не пагони); -
/ig/e Bunmnene ограда на кладенец; 2. рамка (на
картина* огладело- очила, прозорец, вpcнa): 3.
монтиране (на скъпоценни камъни).
ei/U/ttee tr, намазвам (с мезиинО); Einfettung/.
///U/uieten tn. наквасвам. навлажнявам (пране).
/I/U/ucem tn. обл. силно опалвам, разпалвам, е
пран.
elmfilioicecm 1г.ризк. давам (нкм.) да пие (лекарс¬
тва), е првн—
i/eUiedce* nejl. явявам се. идвам, пристигам (по
уречената «рама- мяста)-
/l/flecli/n* tn. 1 вплитам, е пран— (карДела е
кoсomo): Verse /е е-е Re(i вмъквам стихове в
слово; 2. споменавам (иежДу другото).
iiefle/sihee nejl- {естер- 1п. (e-m etw. —} въплъща¬
вам (се); сбекш— само el/ueflcleebi purt. (вж.
нае),
ei/Ulick/e .r, обл, слагам, подлагам като кръпка;
раза, вмъквам, прибирам (а нвкси* писма}.
e/eUlI/gce* tr. 1. 1/fn. s (за самолет) 1. пристигам
(иа лптащ/но}* долетявам; 2 навлизам в
чужда земя; 1L 1r. rejl. 1. nej7. упражнявам се,
обучавам се да пилотирам (самолет); придо¬
бивам опит в летене; 2. разработвам в каране,
родирам (самолет}; Ъ-н/селел. пренасям, докар¬
вам по въздуха (Hofaua* оръжие* провезоо}-
/IefllcDce* 1/1г— s вливам се, втичам се. е пран,;
etw. - ices/m споменавам мимоходом: viel Geld
fließ/ ein много пари постъпват, влизат.
/imUlippee 11/. s младежко жаргон; auf etw. -
въодушевен съм от нщ., много ми харесва,
падам си по нщ.
eleUlößem tr. 1 e-m Medizin - давам нкм. да пие
лекарство; 2 (e-m eiw. -) прен. внушавам
(унижение, възхищение); Einfoßum///
Elmflug н долитане, прилитане, пристигане (по

411
cic/cbildci
симолсн}-
ci/ilÜ/cliy adj. елионр—л.
Eliflug/'hncitr /авиац. отоc—кo към ocлоcaтa-
Et/Tlusu /и. -is. * 1. влияние, въздействие: с-п -
aul e-m uusüUcc уптoж1япии влни1нc върху
нкс-; von - eeia нмам влни1нe; е-с - gclle/U
michne олоиeяeaн вл-явнсто си; 2. h/hbch—,
н'инoиc (шс ^eкa}: устне-
EinilutufbiucOch и сфери но влня1uc: -mälmc /
eптдeйcтeнe•; "Spräu^e, "zo/c *= '-bcrclcl.
eicllutsuel'h adj. тл—яна/си.
ci/TiüsCsmi 1r- (c-m etw. -) 1. в1уuIaвoм нейно,
ооиекaзвим; втълпявам (да направо шц,); 2.
подшушнем, тойло обаждам;. ио/асям; инси'
1уитюм-
Ei1TlU<trrn1ub; -/е /s инсивуация; тайно втълпя¬
вал—, в/ущавиie: подшушнел—; 2. скрито под'
Оудитенство; 3. вж. cililüttrm.
ri/flui/i i/tr- s (so вода} нзх1ут*.
rl/Io/C/mi tn. L итненвим; поисквам: Geld -
изисквам дължими пити; 2. cъöнтим (влама-
nuH; данъци); EiiToi/Cer-intuit
ti/formi/ adjl eииооОрoзe1r но/огонeн-
Eidiormi|ukait_// -сп еднообразна мо1оmо1лоеm;
cinfrrttcn* rejl. птоu1квaм; е првил deu Rost hai
sici I/ dn/ Eltec elcuilrietei ръждата e тюти1и
жcлятоmо* ein lief elcuefr/tteneT Hn/e дълбоко
ннотeнeнa; етюли омлютю-
riifrirdiy/n tn. тaглaжиим; оcрaжgaн (с скраДа*
жив план* зид; ров).
EidiniiieiijijnniUf -сс 1. заграждане, отрежи*/—; 2.
отридa; етоöот; ж—т П1eт: 3. 'Ощира-
sidi/ls/ei* I. i/t/i s 1. замръзвам (зе водопроаод*
охладите! на моторна кo1c}; сковавам сс н
дсд; 2-и/елак- пран. зaмрaтиeим са, сковавам сс
(понмокс); II. tr. зaмлaзивaм (плодена* мвса.
заплете- преговора)-.
gliliOti^ec tr. зaмлoзивaм (зеленчуци* плодене*
хлебно изделия)-.
iiinln'rt/c tr, /efl- раск. (е-с uuf ciw. -) муштувснr
диcципни/1тсu; pa/1— /11/111'1// туmив1тсн-
eicTuycc 1n. снр. нсмcеmимr /aт1сеитoMr правя до
оти1eонe чрез жлеОове-
gicfü/rc 1. п\ влагам н /р-. вмпкпсU; вкарвам:
нaтлaеитaH; е преи—; 2. refl- (uich Ос eiw. -)
включвам сс е 11-; 1юcaжgин са, свиквам с вш.;
пT1н-рявoм се с условия; Eidlügungg.
cinfÜllen refl. (uicl 1/ ilw. -) вживявам —-
EidTÜlin/y f вживятаве (и кани вствмоч/ско
процес).
EIdfÜhlungu/yibc J- "Virmö/rn н способност за
вжитивaлc-
Emtuhr** -cm търг. внос. импорт; тнесенн стоки-
Eln luhrUinil/il — т/оеeн артикул; -Uewillligiing/
тсттcшeниe зс внос.
imTÜlu/n 1Г: 1. внасям (смики- сурова ианероа-
ло); 2. въвеждам (нови обичаи* исДпе невести*
пан рвд): с-п I/ е-е ÄrЬr1i; in ein FicU, in c-e
WOus/cucial — въвеждам нкг- е работо, н някоя
еоeцнa1иоcTr нoyкa: с-с in cln Amt - въвеждам
икт. е служба. отcиcmитям то; Cie Wart ist beim
Publikum gut cin/cfUhT стоката се ползва c
добро имс между купутoпl1mc; е-с bei е-т
Familie, in е-с Gisellu'hnft - въвеждом внс н
ceмe3еттОr н общество; bei Uec №'15/11 Рс/-
sönll'keli/c gut eing/fühmt sein доОре съм посни-
тав пред нaН~виеокопоетaвeниme личности; 3*
refl— пт—gеmaтиu се; 4. внaлтaн: dic Finge/. cln
Instrument ic i-n Wunde - вкарвам олтcт;
и/етрумcнт n равз-
EiilnHm/knnfmsi — ттртов—Ц'вноcин—н; -prämi
jокоп— влос/з орcння; -spr/nc в окоп- табтаню
ио влос; —über/cUnus — търг, превншитане во
епоса над нзиосо-
El/fül/u/y * -ее 1. въвеждане; 2 въведение.
утол; 3. ооcтeтяnснe н вщ.
E11fn1n/Yln/ot п тиöтoiи за внос*; -zoll и вносно
мито.
/infÜllin 1г. нтннвaм* пълня: 0/ Flsuchem - пълня н
бутилки, бутилирсм-
/1111/^'1/1 tn. ioбрaтдивим (чела* лица с бръчки).
EOn/abs * -с 1. тaятлcин—r молби. птошe/1—* 2.
оодaвинe ис заявление; 3. теолог, н/хн. подани¬
ца (иа данни н електронна машина); 4, /ниж.
дансис (тpeшa та животна); мед. иатавс во
1eкитcтно-
Etn/sny н* -(1)5, -С 1. вход: len - lee Halens
входът е приста/ирсно; len - des Talet начало¬
то иа дО1Иiaти* 2- доегъо; прием: - lind//
бивам приет; e-r SncUc - vcrscHallcn орювя go
бъдс прието /р.; въвеждам нш.; 3. начало;
тъпсл-ине. упои: zum - bcmen/e icl.-- кино увои
оmöcлизвaм-..* 4. конц- пт1СH1T/сни (в даден
дан) поp—uеки птснк1; nтen1ек1: len - bu'h/c
тп—свам пт1cти/нa1oтa пора. птcп1ек1гe (о
пaД-): 5. постъпление ви еуни: - e-s Wicheelt
ооегъnнно пдошанс иа мс/итслгпнц*.
/1П/Пп/0/ adj. доcттпeH; по/игeн (.музика* тема¬
тика).
Elnuädyjiykgit * -сп доcmпn/ое'-
lingsmgu I. adv. е 1сис1ото* Il.prp. G- u-n ReUe e
нaпилого io рeнтo сп.
Eliyuiu</iniium п търг. дете во nт1е'1гa/— (на
снако; писма); -111/ / вход, хол (« тoмвл}; жп.
покри' перон за пт1енiтaш1 планове; "/upitel
п лочолню тдина (ню к/1тиr; '-portsl п входен
порнал; "ttimpsi м. —'irm/rk — входят печен
(шс сoсuc); -siollcc — мсн— входна галерия но
мини; -zoll — икон. търг- входно мито.
cin/cbcn* t/^. 1. (c-m ntw. -) дотам /'н- (а усмета)
(лeкcpонаa); 2. полсвсм (молба* лaяалсueс}: 3.
ебл. разг. учи ик/., н/ушитим (мoо1o); 4- раза.
zuu Bclöreerulu - орeиетoтям за понищe/иe; 5.
uao1eа- техн, подавам (ледача. (опис ше ком¬
пютър).
gilygeiiert adj. part. ссмом/нт^енен; nиео'оме'

Eiegcbtiectbr/t
412
рей, волмавсн; 2. нж. ci/hiWec.
EiiiUTbilUrli/ii f, — cиuон/eлиe; налутоcтr тот-
ИСНИвОСГ-
EOnycUinUc i. 'S, - сстср. ебл, паричен подарък
во кръщелник (ет кpaсмnoкe).
eil/chouci adjl 1. вроден, униследен (кочвсмво);
2. туз—н—н; 3. бобл. сд1инороден-
E1nurhöurnr(r) —* ~П; -п мсстсв жител, гутeмcп-
Elcyr/öurcc1tprnh1c /език по mутeипiгe;
101/111'11/1 udj. 1. с миото заливи (крайбре¬
жна)- е прен; 2. нж, riihu'llcc-
Elcyrhmu'lte д. 'П, — диал- зecmлo-
Eiiuebuniuf -сп в/ушени—, вgъхновcни—;
cii/sdcn— udj. с G ви/, спомняш сн (за вш-) с-т
Si'ic - /ein еnонuяu сн зс /p-, ис тoöлипям
(Дъ:лка со, обети се)—
lin/cia!i// udj. рап. хлътвал (буза);
/i1Urfll1<hhi udj. рап. nъплптeHr вкоренен. ставал
плът н кръв; зo'орanиH; /—поптивнн: /in "tu
Bntew1h1i тaкорaвин ■знои-й; ein -ir Jun/geusHc
•заклет стор eттeн-
ciinyiTuouri adf. рап. L търг, -e KusClle тюмрютe-
/и. нел1Кпии/1 ктeииг1; 2. сж. einfrl/Tei-
ciiyrfu'hti adj. раза, обитрт/-
ciiyrhcn* I. 1/1/t s 1. в11тaм; lei c-m 11/- und
auugchei постоянно, чссго ходя у икт.; поет.
zum ewiycc LeЬed; zuu ewige/ Ruhe * , in Uic
Ewi/ecit - птeеeнnим се във в—чноснтс. умн-
Tсм; 2. (са пощенски пратка- преписки* пори)
ооенъпвсн; присни/см: Änßccstände uchic поп
взcни/ии; всиобори поектпвaн (в касапи)* 3.
(?а сукна* плет) свито сс; 4. птопидим; пресна-
том из cтщeенвувсм; тстинсMr изннлсм (раств-
пая* ((ърв/пе- ж^снопио); спирам; (зо служба)
съкращавам сс; упоисм. линея: раза. е-с Fiumu
д/1/ /1/ тттгонcкс къра nтcеmaвa да еъшecmвy-
^в^г, лнкnииllTИ сс; раза— Zcilun/en; Ziilechuiftrn
Uehec eic в—сти-ни, епиеи/ия спиран; преста¬
ват до излизиm: Gesetze - inu/ic отменям
тско/1: 5. (utfntw. ") еътлиеивaн се (с 11-): 0'1
ksin suf u-i BeUtd/ni/sc /iclr - ic ноcа да се
етc1acи с, до птнeмa условият* му; 6. (sU e/w.
') 1aнннoпaм се с. обръщам внннa/иe иа,
ороявявин интерес ктн; рззбирзис за вш.; 7.
(111. in е/н-. А -) nпуентu се е подробности.
тoзпроcmнрaм сс ог/ое/о нщ.: nun wende ich uui
е-с Frauen ^11/ - сети ше се тa1нuaя по-
обегоНно с неговите въптоеи* 8. разг- поиит—H;
достъпен съм; лесно е зо схеораис: is geht Oim
icl'li ein той лесво схваща; Fri/z ychi miu cl'll
eic ie рт1öнлaм Opm; due wini IUm u'hwru -
м^ч/о шс птоумc— това; нруи/о. едвам шс са
еттдиcи ио тона; dis Lol g/Ui miu süß sie
прият/о мн e go слушам похнслa* 9. иърг- das
/eit mit ein тона отива кино ориgaгъKr дором
(заедно с другото); 11. .г, 1. е intr. s сключвам
(Договор* брак)); с-с Wette - орaни оО/от; е-с
VeipTil'linc/ - оо—мoм задължение; 2. лов—
окръжавам (Дивеч).
cicgci/cl рап. udj. подробен. обего—н (розкл/ж-
Дешв* обсъждане рецензия),
cicgchinkrii рап. adj, ебл. рала. (хванали) пол
ртнa-
cii/ekt/iltpar t, adj. отридe/; обкръжен.
Etcuems'htc(<) п иомющ/о ко/еeрвири/н плодо¬
ве н зеленчуци.
/ing/mci/i/с 1п. вклюипсU; инкотпотн^тсм н
обрива. птиеъeди1явам към оöшинa* Etn/s-
miiiUnnu/'
eingenommen рап. adj. 1. обзст (он мисъл* eдeя):
зaнeе—/; 2. von uich [tci/tl] - еюномни!—л—H;
плюб—в н себе си; 3. упоен, тaнюян (клина)—
Eliu/nomms/i/ii /1- cсмонниг*cл/оcг* 2. замия-
ное!-
cicgcsshlere1i|j adj. бал. еанополот-
ctcgctchottig adj. слностиж—н-
cOngcsciHon/n udj. рап. (ml е-с, etw. -) тинлeT;
отдадеи, безрезервно (приятел* привърженик).
itcueseesic udj. засслиин. оеcg1oлr отдов/а зесе-
ЛC1* КОр—/я'-
Etcuiurusenheit * — зиcaинoноcгr оccgнaдое!-
cicuestacicnrrmnßcc adv. кикно сс птнзнивO; е
прит/aто.
Etngcstänl/tt п* -еш/. -ее nр1Tии/1—;
cinU/stclcn* tn, признинсм-
/ingis/elli punt. udj. /сcтто—/; отиcнтитсн с
люлсню (политическо- .мирюгледне) нагласс,
оти—/г1тонкa.
/im/cstrich/c adj. рап. муз. он птлвa октови.
cingcsunkcnpart. adjl хлътвал (бузи* очи* лаpДo)-
Etng/fcldc п* -е, - обикн. pl. 1. вътрешност— и*
жнпог/о (черни* дроб* снемех); 2. песи: вътрс-
щc1 мир
Elcueнgii//bnuhh н мвд. '-1*. хcтния: -scisu /
осн- годасн— по вътрешностите вю живон/итс -
жертви; -wu/m — лаел. нт—в—н нaртc3.
Elnucfrl1t/(r) m-J* -с. -п посветел (особанарел—)—
cicuefnhccc tri /eß— (an ntw. ") /свикнем (се),
свикнем (сс), птивикnск1-
EO/ycw ähnung_b"cвнквсuC; птив1кnин—: dic - Icu
cini Ami Ott uciwer свикването c йотата служба
е трудно.
sin/swurzsit adj. рап. закоравял (порок).
/im/ceog/c udj. punt. 1. у-линеи. усамотен; 2. вж.
eiczlercc.
Etng/zo/snieii * — уcин/eннC; усомотевис;
усамот-ност. усднненост.
ilngi/ßcn* tr, нo1нван; влнвам; преи. внушавам:
e-m etw. - випълвям икм. нoщama с нш.;
Einjjeßung/
cingipt/c tn. 1. нахн. тттнпcовси; зинрeпвaн с
cнnе; 2. мед. тнпc1рин; поcтaeиu н cипе-
cl/j/teerm tr— отреждам с р—щcгнa»
E/ngitterröhre/ped. нриод.
Einglnt /. -cs. -eu монокт1;
eingltrdrrc tr. включвам; прнcъcgнняпaн: ан—к-

413
Elmb/it
сирим.
i/mgoebie* tr. 1. зoлaтямr тюкооaвaм /аакpaнeщв);
1	забождам. посаждам (растение}; забивам
(кa1aвв}; 3. изрязвам, ттитвaиr гравирам: Uic
Namen ic е-с Stein - eриттaн -мето н камък; 4.
прен— е refl- eтитвaи (сс), тaпcнaнвoи (се); 5. nejl.
насн. окопaнaн се.
Eingrabun/U/ -сп вест— онооювю1e»
eln/nav/enen [-ни-] 1г. трювнтюм в нщ. (инициал*
дело* има}:
rin/rcifcc* 1н1г- h (1/ ctw.	1. поместим сс,
инmcтвeннрим: (in Polizei д/TT ein полицията се
1юм—ен: in е-с RccUtn - посягам върху орaтa!O
му; e-m Ins Ami - мася сс е службата нкн-; 2.
лехи— захапвам, тицcпвau сс: ric Zuhinai уиСТС
ein зъбчато кодсло се зoцcовю* првн. die T/iin dis
Systeme g/ciiln gut ineicniecu ein чсстннс па
енc!cмoтa добре се коории/нрст: 3. взeмaн
решителни. ридннинин мсрни: clngreifenic Muß-
naUmcc раднкид/и мерни-
etnjkimzce 1г. заграждам, ограждам; пран. отри-
нн^авюм-
Eingr-Ofi*? 1. нaнecсr вмесване; посегателство: -
1/ fUcmdc Rccric посегот—лсгво ва чужди олaвo;
2	мед. ärztHdc* - н—ките'a н/г—твeнцияr
опcтюпни; nie verboicner - aОол!-
lie/ruppirocn tr. (1/ eiw. A ~) кюнecотит1тюн (в
групи, нлиеr: Ei/gruppier-in/j"
Ef/guus m 1. -зл-вонс, вливане; 2.меД- H1итню; 3.
л/хн— дупка зи излитал— н леярски фотн0r
coнama фoтuo-
11/13111/1 i/tr- h (uui new- А -) къдвю, к1ъппoM; е
пран.; б/т Allen iscklc iul dic Taube eic орс/ът
'лъвна гънтöю; ролк. slle huckten auf mich eic
всички са нсхпттннхИ; гтикuaхс отгоре мн.
elniaik/n11г. ниcннюм; сено (.-мссо).
ein häkeln t/i вплитам. закачам с кука (про плети¬
во)—
cimlckcn 1. tr. 1. тaничaм (палене конче). тснaнaн
иа куки (ототот—ц); 2 refl- (и i/tr. h) раза.
хващам сс пои ръка: sic /1//1/ eiiur1u/i те
търпяха пои лъ'а; 11. int/i hролк. изместим се (с
разговор. дебело); залавям сс-
cl/baibmai udv. ооновин път.
E/mialt л. e-r SacUe ~ luc, gcUi/l/n спирам,
отc'тaщитoм ищ.; оcрю/ииивин вш.: dem Ui-
Tny muss - gi/ot/c wericn из тон* тноиннcmво
трябва до сс сложи нриН-
clnbcitrn* 1. tn. 1 спазвам; cтб/юgсnсм (срок*
наредби- предписания* Дивно); 2 е!—енявим
(дp/тe с бoомa- швв): 11. i/tr. h ебл. сестр.
прccmиnин: mii ntw. ~ епнрин (до птюви) вщ-
Einbeiin/g f -сп cтö1юдстaнer спазван— (не
условия* срокове* pcспoоcнoя).
ein Hämm/mi tn. I. фем. (e-m /iw. -) тбивом е
еловите нщ-; 2 итну'всн (фигури, букви е
коллък* .истал); 3. i/t/i s фам. пвйср. (suf е-п *)
птотнущaпaм ушите 1кн-
//mbfmet/em 1г, шек, пожт1вюн; е пран.
/imbfneeim tr. 1 купувам, нттпрту^вoн чрез замя-
13; 2 еслор- загубвам чрез търгува!ис: uilc
Gell. Virmögee ~ загубвам пор-тс, състояние¬
то си; оcиронющютюu от mъртовни-
ileiä/eig udj. cднолтн.
/lnbämdlu/m 1г. тлтнвим; орeдaвaн* Einiä/di-
Uungj/
Eiehaedsunl н лично -муш-сгно во съпруг или
еъотугю-
cimbänge/ tn. 1. тикснтoм е пcг1нпИ; н* осннa
(прозорец* врата, телефонно слушалка}; 2.
ref/. раса- (sich bei c-m ~) хващам са пои тънa.
eimbaucb// 1г. (e-m eiw- ~) вдъхнем (чувства*
оДво); па/н- внущювим: c-m Le/cc ~ вдъхнем у
нкг. живог-
el/bcuen* (о слаб) 1. 1/1г— h (auf /'е. eiw- ~)
нахвърлям cc, сено c хлалво оръжие: suf Uec
Feind - атакувам. сснс неприятеля със саби;
рсзк. - ям лакомо. ненаситно, като тлсдc1* II. 1/t
1 дълбая (дупки); 2 извайвам (фигура е
/0*^/0}; 3. cтОaриM; етуmтau стени (с корка)];
4.	rejl. раза, уu1дкпau еe: 5. Ficiu'h - резенчем
мссо (ла продан); 6, las Schwert - тoбнвюм
мeнo: Einicuin п,
i/eläusig adj. 1. иомоссд; 2. бел. лвупонов-
11/1^//* /?'. 1. 1смccmвсH; оое!ивим (арена); 2.
печ, поставям нсöот на орec•сгс* 3. ебл, овснр:
еъОнрoм (данъци* максо}-
clnbrUt/n tn. 1. Орошитин; 2. птищ1тaH; вшивам,
тропосвам-
c/nhe/em 1г. = r i/ltf eiigen.
E^i^l^^e^i^t^Z^j/ 'ее осради-
rlnbr/icm 1. 1/t/i s тирюе!вaн (куршум,рана); 11 tn.
олавя да зaтaе1C-
r/nbc/m/sil udj. 1. 1мест—н; родсв, туксше/ (ин¬
дустрия}; 2 отдавна засс/ев, оссдлал (жи¬
лел)-
Elnbc/m/eh1r(o) н. ~O; -п местен житен.
///bc/mecg tn. приОитсн (рсколте); првн. пожъв-
тoн; епeиcнвaм; придобивам (.лаври. изгоди);
шал. Kcils - ям бой-
Einheisifi/ -сп /гe/1т6C; при която мъжът отива
заврян зет (в семейство- предприятие’* фир¬
ма).
cinbelnaten i/t/i h ic п-с Familie, Fites - отивам
тoвли/ зст; като тснът поемам [участие път]
фирма, пт—лnтия!1—-
Einheiiy" 'in 1. —41/^0; hoch. отделни cюноегои-
телва ииет огладен рои; н/ор. отдслсн котсö ог
дидсви нлоса: lae MeieT lut dic - le* Längenmaße
метърът е сливицата мярка за лп/Ж1/a* drei
-cc der Panzerschiffs/lausc три бронeное—ци; 2.
eлине!во; еин/сине, едll//оcг; бос d/ci -ei dcs
Scisutpi/ie трите —динсгнс на дрсмина, 3.
един/а нотмo: dir - wsi/cc спазвам 1отнoma;
dic d1ul//iit'1e - von I/isli uni Form лиснентИ'
чeеконо cлн/енно но cплътжaн1— - форма-

einie/ti/ci
414
cinbc/lllhb udj. 1. —ди/с/. единодушен: cln -tu
Voie -4—1-1. единодушен изрод; 2. eл1ообтю-
зеи, cд/орол—/; хоuот—uc/; поенeлоптmc/c/;
слннсн (план}— системен; /отнуви/: -е Ausbil¬
dung единна полтогонкC; еднородно оОуче/иг;
-е Kicliud/ —диикво оОн—кно; -е BcuchaTTc/lelt
der Wsmnc eднооöрoтнО; нотнунино nто1зволе-
гно вю стокин—; 3. пи1оенc/ (впечатление); 4.
стремят сс към обсли/с/нс; об-л-н-тс/сн:
^^//1* -tu Beutuebucgec привърженик ни
об—дивнгснви стремежи.
Eiiheiftichlkil/ — единство; пяноcтное!-
Elnlrlitfbistm/bunu / стремеж	об—дин—вие;
-formt’нотнa; -front/пелин, саннси фронт;
-/tret j фнз. свещ (кино сввтлишна мярка);
-krslt — мен. единица ктпc; -kurs и търг.
сж-дв-всн борсов куте; '■au/zssCn-Oft'единни,
офнп1oднс етeногрюфии; "litis/единна листи
(про избори); ucz^nlltii^t'hc "paufl /О6—л гнева
еопиoниег1чecнa питгии (в Германия — SED);
-preis и -4111*. стандартна ^10; -preisys-
ucläfi п нърл- у/нвсрсодсн ми/ази/ с —линии.
егс/литги1 нс/и; -tcHnls * единно училите;
-stust — еа—нвс държава; -'itbsiC и оОедн-
н—в (профrcпют; -etil * едииво (срвД/о/врс-
пайске) нр/ма—
ei/11/z/e 1. 1н1г. h западнем о—ин0; огоонин; резк.
пия н/о/о (o1кoтe1): lüchtly - добре огопнян;
шал. er hatte lÜclrl/ iOcy/hcizt здравата се бешс
/aтятaн: реса. dem muss man ci/mul //loriy - u,
трябва nотялъи/о до сс нo'aетрн; 6. трябва
енергично да се подкови. поининнс (вробоно-
не)* до му се доде зор; 2, «е/н. шал. обстрелвам;
11. ./- lem Oien - зилолнам пcннama-
ciml/lU/n* i/tr. h (e-m -) cуф/илaм; оодcкaтвaм
(вкм-)-
cinheiilg adj. eдинолущe1.
Einhelligkeit// -ec eлннодущиe-
/inhenk(e)iiu udj. c сана дтъжнИ;
elnhenk/im nefl— ралг. (sich bei c-m) хващам се под
лт'o.
ei/hlo udv. конц. нюсюм.
einher» е санр. с глагола 1гнЬ- нос— означава
изобщо равномерна Движв/св 6аз определено
посока: eiHherschrei1eH* einhergehen* einherstol¬
ziere/,
/inbönrbnaueen in./- s профучавам, бързо мина¬
вам; "fahren* i/1ri s идвам c кола; -gehen*,
-komme/* intr— s идвам, минавам бавно, отме¬
рено, тържествено; "jcgcn i/tr. s пристигам
главоломно, галопирайки; -kommen* вж. е/е-
eerjeeem; -rauschen intr. s (зе дама) пристигам
важно; -ee(cn i/tr. h говоря бсзотговорно;рaзт.
говоря си каквото ми дойде наум; -killen* intr.
s минавам на кон; -folicn i/t/t s пристигам,
пътувам с кола.
Einherim sleCf/" -еп монархия.
eIn1Cn/eeeic/1hen* int/i s промъквам се [насам];
"t'll/ii/mi int/i s вървя бав/о, шляя сс;
-/'intils/* i/.r- s крсчо бив/о [cucim],—uCoizic-
/сс i/tr— s важно птиcmъовюм; -Zolls/* i/tr. $
движи сс бивно-
rlnh/tzcn лев.: Hu/ic - обучавам кученс за /оn*
die Hunde uuf cln Will - пуекaU; нисъсквим
кучетс към днвcп-
Ei/bieb — = Elchaurn а.
cichtc'ic (-фе- ндн 'НС') i/tr. h мор. прнбирюн
котвсиага вериги (руДа/о).
El/hllfe./театр. оодекoтвинe; cуф/иланc-
il/böcker/g udj. заел. едногьрб (камила)-
rinhnirm 1г. /.тсен1гснr дото/eaм* ор—н. нттюв1я-
eau сс (с икт-, нш.); 2. цeтcмо1нo11о ооерcшим;
пр1лружюпин; довеждам: Cie Filiz/IcUen Hun¬
den lelenll'H eli/eloli знсм—нюти Ониоха пос¬
рещнат— — придружени с п—т—монни; 3. иитонс-
вам (пропусната); 4. поисквам. тзсмам (сънат.
позволение); cъбитaн (савдвнюя); 5. прибирам,
свивам (флеК' Дирижабъл); d олaти (ежед¬
невно) покупки; EinlrorilngJ/
Eineni/eonb н* -iitz п -cl stchc *кош/нно мрежа,
чинт* за покупки-
E/nhnnn п 1. Оacноеновно жиног/о с едни рог;
/икот/a; сднорог; 2 зоал. вид кин; зъб от
тикъв-
Elchufrr?/. зоол- еднокопитни животни (клас)—
ci/huT/g adj. заел. еднокопитен.
cimhüiirn tr. /‘efl. загръщам, зивнвaU; обвивам:
sich Ос е-п Mu1ie1; 1-1 D/cke - зюcтъщим сс н
палто, тoвнвau се с оgcяло* преи. обграждам,
окръжавам; Elneüllün|//'.
ct/butzcln i/.r, s cъеухтям сс. евивaм са.
einig adj. 1. (само првдоканоено) но сдво миси——,
етт1aеcИr н еъc1oенC; единен: dann sind wlu - по
гоя въпрос сме е етг/oенC; cъглюенИ; единни;
dauÜbnu sici wlu - по тони са споразумяхме;
üb/n ctw. - wcudei cпоратунивим сс относно
/p-;1прт. - gcicm счетоводните ни тиоuевю1ия
сн съоттенствуват; ici gnhe in liesem Punkte mit
IUeem ei/iy по тая ночкс съм е съгласие с нас
(счетоводно); 2. бабл, aоmopi eдинcтвe1* сам-
eie/ge, cinigre, cinl// pron, inde/i 1. малко нещо.
извсстси: seit -cm Z/it он нтвccнно тлcнc весим;
-nt w/lß IcU т1aи нeщО; някои в—шз. това н
олово; 2 pl- /ико/'О; венонцина: -с koenien
Uiuhtici weuUec нeконпн/ю можах* ди бъдат
спосеи—; vierzig nad -а. -е und Yicmztg; -с '01*20/
нemнтнлeccm н ни'о1ко: -е hncdirl Mcn/cUec
сто н 1ико/но души; обoнc: -е Hncdeut(er
няколко стотни, -с Tnnsicd няколко хи/идн: 3.
/inlj/,.. апе/e/ едни... други; 4. csmige, einiges
рсзк. доста голям: -ш< Geld доста оюри* len muss
cocU -cs hinzulem/c тоя трябва до научи оше
доста всшо-
e/eigile refl- евннaи се кано таралеж (с бодлите
/0^/); преи- ттнвaтим се е ссбс си. нтонирюм се
ог снета;рила- тaнвoрин са е нeрупнaню сн.

415
/1/11^1/
einigemal adv. няколко пъти.
cinO/cc 1г- ne/l- 1. cоотютумявaм (сс); оомитявсм
(се): sicU au| übe/ niw-. А - еоолaтумявсuc сс
относно. зю нщ.; 2. ет—ди1явин(c) (се), обеди¬
нявам^) (се).
cictgcrmaßic adv. е -^-0'10 С!cоe1; донякъде;
торе-дону; доста: len Aazuy sitzt ~ коеmюuпт
стои доста добрс; die Arhcii lut - лoöонaта вс е
лошо-
Elnlgk/Il j* 'СП единство. cдu/одущнc: пеел, -
mache stnrk съединението прави силата.
Einigung/ -сс 1 cполютунeниC; еоотoтумятан—;
оомuрипaнe: с-с - euтciereCr e/zlelec ооетнтан
cпотoзум—ниe* 2. обсднвснне: оöcдниивaиe.
Elcl/unut/nmi п оонититeлнa служби; -Ui/Cuc-
buneU стремеж към обcgн1cннc: -v'iutiny —
теолог— тоcевот зо пт1cъegи1ятa1cго ио ГДР
кпкf ГФР.-
/inImpTcn tn. 1. (c-m eiw- ') мед. токсин-рам (с
нш.). 1нжcктирин; 2. првн. внушавам, етъ/пя-
^^^—м, васаждом-
cicja/ec tn, 1. (c-m etw-) ~ всявам, в1ушaвau
(смрах); c-m с-с Scr/eckcn - уп1ишнюH; стрес¬
нем /кг.; 2. дресирам за лов (куча).
cinjälelg adj. 1. едногодишен; 2. нсн. (войник),
подлежащ ва с^гнотолишв* служби (с опреДе-
лане образование).
Elnjäbnlge(o), EInjähoIg-Fn//wIiiIur(o) /н. -с. -е
веси, нсл- служащ само сдию гоgинa: пой/ник с
шестоннюс/о облатопаинe»
Elmjäbnlgr(s) п* -п. -п удостоверение за щecтoк-
нисно образование (давеща право ше едного¬
дишна ее/и/с служба).
ein jochen tri вптиcим (добитък).
Cin—aci/in i/tr. h риза— добре тагоп1иM;
rl/kilkulicuii 1г. нapг. включвам, отccмя!сн е
пролюжвюги нава (носле, пощ/нсии pаснeокo}:
E/mkammrodeu1kiuftbn/mec jтсхн, сдноксмср'
ви компрeеотню епнтaчкю-
EtnUammcosys/rm п еднокюм—рни системи (ше
управление).
et/kapseie tn. rejl- L ттннoтям (се) [кого] н
кутнИкс; 1-рсзк. уcлннитaм сс.
rtnkfestrecn tr. 11нкиенрим; събирам, пт1Оитим
(ср/щу Документ) (еуu1): пран, псйер. съби¬
рам /анри: Beiträge - съО—рам плe/еки вное; 2.
фем. прнОнтиM; слисам н джоОс си; прнО1TИM;
окошитвим икт. Einkassferunn/
Etmkfsetcoro и* -/, - 11'acстор;
c/nkästcln tr-резк— ограждам с квадратче.
Eld—uul t—, -е. -е покупна: El/' uni Verkauf
понупко-птодсг<öс: -е muereCr Uctor/ec провя
покупки. пaзoрутaи-
ctnUauUrn tr. re/l. пратя покупки. оoзстунсм;
тскупнсн (продукти): /ich Ic е-с LcЬr1UYruti-
cicruc/ " застраховам сн живони (чрез вДшск-
рамна вноска-- sich in ein A^i^/^rslcim ~ внасям
едиократис суми тъп фонд зо тдалюв— на
старни. откупувам сн място е етaлоп1г■aнншe-
ElnkäuU/u н* -и. - тикyпп1K-
EInecüUs/fbeebiuss — наpа- сл—лна за покупна во
едро; -bummel и (случайна) покупки пътьом;
-j’e/neecneh1cUt/търг, кооперация за купува¬
не ио aдро* -preis — покупно ^1^ "irtz п
оoзaрcкa мрежа; -езиКс / нaнmи за оoзaр*
-wegen — колички за оaтируви1c (в супермар¬
кети))- -Zentrum п гътcсвеки пeитъ^.
Elnkehli / -е 1 снр. жд—О; 2. сан но тиöире'ю
мрежо-
ci/Uebl/e 1г— снр— и/хн— нздънботом жнсО. изнуч'
том. нaжлcöявau-
Einkehlung/ -еп смр— жлгбупоис; жлеб.
Einkehr/ -еп	кратък прeегоН; отбнвивс
е хотел. хал. оеоö—1о е тоегинннцс; 2. гое!ин-
1^3. хан; 3. преш— вc1ъОянaнC; еъcр—лoтеиивa-
в— н себе сн, cъОнтю/e вс миенl-!—: bei /1'1
(teilst) - Hillen cъcрcлегоиaнсм сс. eтлгОиним
сс е себс сн; опонним сс-
elneehnen 1н1г. s 1 (Ос ntw. D -) отбивам се (<?
госмалницо* пивници)* отсядам (в хотел}: шск.
bei c-m - отбивсм сс у /кг. (про пънувсип);
првн. вее- die Udy1Uh/; So/ge keinen bei nie ein
нсшосн-сно, /рижа ни /спести; 2. (Ос uich -)
опом/ян се, cтОнрaн сн м1енн!C; вглъбявам сс.
cъерegогонaвaн сг е себе сш
ci/kcSlcm .г- вб-вом, закрепнем с клин, тaкли/вим
(кел- колче); тин/cpвaн; nт1гиеким (те място):
Im Gedränge /i/yiksili u/in притиснат съм.
тин1cш—1 съм е 1oвoлипагс.
с/е keilen/ tr. nое!Cвян е избито (запаси зе зима¬
та).
etn kerben tn. врязвам рeтк1; т—ги из рибош:
ZcOch/c im Holz - нтитнюм ^3^ н дървото;
E^i^l^c^e^l^ui^Zl //
ciekerkcoe tn. «и/, тaтнютям е затвор,
elnkcseeln 1г. вест- октпжстюM; огтижлин н чувал
(неприятелски войски).
Einl^i^^^^ei^t^ZljJ -еп «е/н. октпж—/вC; нунoл-
E/mkied п, 'is. -ги cд1uеmпc/о дстс-
Einkin(sc1aUt/ -—п юр. тивиоnтап1e во дсно ог
тстнн бтсновc-
cImeinde1hcUtcn ./ . 1 пт1тсн/ипaи по птавю деца
ет тaтлlниllll öтскопe: 2. ее1/онинсм-
c/eU/itcn 1г- залепвам с пай. маджун; маджуни-
рам; Einkiltuiig/
ein kiag/n t/i юр. тснcждсн нсн (зо Дълг) с-п
WicUtei - тaвeжлaн нск по м—иитснн-ица-
clnklcmmckm t/i тсcкоОявaU; заграждам н скоби
(фии); hc^i^/. птнк'рcпин със скоби.
Ei/Uic/g m. 'S, 41 ^^^>/>з- съзвучие; униео/* пран.
еъгнacнCr епонпcтенпиe; хармония: niw. I/ -
UnO/y/i привеждам е еп/10cнCr н увисов; in -
uterin е cътниеи—; е съответствие. хирuонни; е
увисов съм.
etnkicselg adj. сомо с едни клас (училище)-
ct/klcbcn 1/. залепвам е вш.: Maukei I/ ein Al/um

el/kJoi)//
416
- залепвам марки в албум.
ei/kicidee ./ 1. обличам, обмундировам новоб¬
ранци: е-п PriesH/’-- ръкополагам свещеник; 2.
(/iw. -)давам изразна форма на нщ.: /е Veuse -
обличам в стихотворна форма; Ge(agUen I/
Worte - давам израз на мисли с думи; E/mklet-
(ип<//
elnkletstenn tn. намазвам, залепвам с лепило,
туткал.
ctnklemmcn tn. притискам, пришипвам, заклещ-
вам (ръка* пръсм): des Mnmok/i (1^ Auge) -
слагам си монокъла; (er Humd Uicmmi (ее
Schwanz ein кучето си подвива опашката;
Ei/Uemmung/
eie kitmg/m* intr. s муз. съм в съзвучие, звуча в
унисон; встъпвам в унисон.
limkl/ekie 1. int/i s (?о брано) затваря; (ла арати)
затваря се: die Tür Ull/Ut niebt /In вратата не
може да се затвори; 11. t/i затварям (врати) с
брава: die Tüi wem nuu eeen linu/Uli/et вратата
(Сшс само затворена, без да щракне бравата;
вратата беше притворена.
ctnkiopU// tr. 1. зачуквам, забивам (гвсздеН); 2.
нанасям крем на лицето (с леко потупване).
ctnknelf/n* раза. 1г. 1 подвива (спош/а)- е првн.
(ром,); 2. свивам (уонa): присвивам (ечи): (es
MnnnU/i - слагам си монокъла.
/Inkneten 1/. замесвам, вмесвам нщ. (е м/сме).
e/eke/ck/п 1. tr, прегъвам, свивам: прекършвам:
die Eiken e-u Visitenkarte - подгъвам краищата
на визитна картичка; 1L i/1/i s подгъвам се,
подкосявам се: dir Kele Un/cktem ihm vor Sihee-
lUen ein колената му се подкосиха от страх.
es/e/öpU/n tr. закопчавам (в нщ.).
EI/k/öpTTultcn л подплата на копчета.
ei/emoi/m t/i завързвам ^6 ^3/1),
ii/e/üpUem tr. свързвам (в нщ.).
cinkoeben 1. tr. консервирам (лладсвп* зеленчук};
11. 1/1/1 s извира: die Suppe ist /ing/Uocht супата
е извряла. извря; - icseen сгъстявам.
Ei/encbrgies п буркан за консерви; -topf н
тенджера за варене на консерви.
///kommen* i/1/t s 1. постъпвам: Geld kommt eie
постъпват пари; (es Geteetee, H/u kommt iie
житото, сеното се прибира; 2. /нож. подавам
молба, заявление: bei (er Benördi - подавам
молба в учреждение; um с-с Stelle - подавам
заявление за длъжност; 3. спори- стигам целта,
финиша; 4. оспор; хрумва: wes kommt die iie?
какво ти хрумва?
Einkommen и, -s, Einkünfte (pl.) доход; постъп¬
ление: U/stee - постоянен доход.
Einkommensquelle/източник на доходи.
esmknmm/meechwahh adj. с малки доходи.
Etnkommcneicücn .данък върху дохода.
/snknmm/nsicucupfltcbii/ adj. подлежащ на да¬
нък върху доходи
Et/knmme/svenbäitnteec pl. доходи.
r/nköpfee 1г, спорт, правя пол чрез удар с
главата.
Einkorn п беи. сднозърнест лимец (Tiliicum
mnnn1n11um).
eimkönpcnn tn. въплъщавам; само враг/. eimgekör-
p/nt ~ eing/flelsei/.
iln knacb/m i/tr- s сгромолясвам се е трясък.
il/encli/m tn. rejl. впивам (се), вкопчвам (се),
забивам се (pацв; пръсти}.
/in knatze/ 1 re/l- ралг. sieb bei s-n Vofjcsetzen -
нареждам се е подмилкване пред началството
си; 2. 1г. надрасквам (но с^^^^1^но- маса- чет).
ei/kneisee 1г. обкръжавам. заграждам (дев/ч,
б/кл/щ): првн. е-п Staat - обкръжавам, изоли¬
рам държава (сслoнoчeокo): Einkreisung/
E/mkrels/k и, -s, -радиоапарат само с един кръг.
Et/kocisu/j^spi^l^i^i^i^lU / политика на обкръжаване
(не Държано).
il/kul/cb/e* i/.r- s 1. пропълзявам, вмъквам се,
пъхвам се (в нщ.); 2. тсхн, свивам се, намаля¬
вам.
ei/keiegem ha. раза. настигам: Elmknejem eplelrn
жрая на гоненица; 2. refl. eieh micbt - не мога да
се овладея.
limknümeie, /inkeumen tn. надробявам.
Ei/küehe/heue п общежитие с обща кухня.
Einkünftepl. от Ei/Unmm//.
11/13(1/*' tr. поканвам: enU ein Buieeubunt, zn e-u
Tasse Tee поканвам, каня на сандвич с масло, на
чаша чай.
/1/1е(//*2 tr— L товаря, натоварвам (слекс*
кораб); 2. рила- шег. (бв? obj.) надънвам се (ял;
6вз мярка).
ii/lede/d part. adj. привлекателен, приветлив;
примамлив, съблазнителен, апетитен: -е Fnücb/e
примамливи, апетитни плодове.
Einladen// -in 1. покана: е-е - ее е-е eijil/e
icss/n, e1hi1U/n пращам покана на нкг.; 2.
спорт* предизвикване на противника към на¬
падение (чрез привидно роскрсааив пра фех-
мса/а); 3. вж- einleden.
Elmledumg&Zkente / -sciec/ecg п [писмена] пока¬
на.
Eielf/e / -е 1. тватр. иус. вмъкната песен в
драматично произведение; прибавка (към прог¬
рамата на концерто е ссД-): прибавка към
меню, антре, ордьовър; 2. чекмедже на шкаф и
под.; 3. прибавка в супа (зеленчук. напчане е
Др,); 4. вложеното приложение (е писма, пе-
кел}; 5. вътрешни листа на пура; 6. колхастар
(зе яка ше (peтa}; 7. мед. ортопедическа
подложка в обувка (за езвоакене не снапaлe-
ме); 8. лге). временна пломба (та зъб); 9. пърл.
влог; депозит; вноска-дял на съдружник; 10.
снр. армировка на бетон; уплътнителни мате¬
риали за бетон; 11. стр- дървена скоба между
две греди; 12. и/хп- интарзия; 13. миза (про
карти).

417
Eielctiung
Elniagrkfpiiai н наpа- ни—ссв капитал,
cimla/ren tr. nejl— поставям н матe (продукти)*
снлал—ром (омскa; записи); Einlager-in/j"
c/elamgen 1. tr, конц- отegювюM; ооgaвaн (Доку¬
мент* заявление); 11. i/tr- s австр- поcгтпвaMr
пристигам (за кареспаиДвнщая).
Elnlfse и* "gs. . L птепуеK; достъп, вход,
вднтaиCr допускане: ~ Tondec 1oннлюм лоcmтп:
- Ucuiircc искам доетпо* sich D - u'Usifcn
получавам достъп; проникнем (някъДе); 2.
отвaляиc (ис зеле* нвaнаp): - 19 UH* огвaри1C
(шс лалето- т/анъра) н 19 нoca; 3. еротични,
порнннкю-
cinifsecn* 1. 1г. 1. пускам (до плсзеХ 2. тмп'вaмr
вкарвам. пускам (ваДа* пора): Wi/enu in с-с
Elms* - пускам до mcнe поде н кофа: с-с kieicere
Röhre I/ a-c uuöseemn ~ пъхам пе'Hт/ки тръба н
пе'Ш1текИ: 3, нстUi вcmoвиUr внocан; ватсждам
(Дърво* метал); 4. отoти до се св—с (плат); 5.
rejl- (sici aul, in eiw. А -) впуекau сс, н/изсм н
нш-, взeиюи унacтиe: sich in е-е Strcltiyk/il -
нпуенaн сс е спор; пвйср. eicU u^Ü tchmniziue
Сс8'ГПТС/ - впуснем се е нeпнcтн cиeлкн* icU
will mich il'lt Usrauf ~ за такива работи мсие
мс 1янa: 6. (uicl mit e-m -) влизам е О/изни.
интимни връзки (с /'/.); П. int/i s свита сс
(плат).
Etclaus/ycH п входна гa'еa* -/а-СШ f входен
бидет; -kitsppr f оуcкo!—нe1 ннипсн.
riniäesllch adj. швейц. книжа. погребие. обстой¬
но, ееновно-
ElnicssvcnlSi [-НС'] п нехн— пускат—лна н/сп^а-
Ei/ienT и* -s. -е L в/изенс; ор1егнгa/e ио
пстaхол н приставише; 2*мед- клизми; Ъ.mаpт.
птиегигнoлс кореспонденция: нърк. капи- die
"е ruicdi/en е!cоnaлям во ооcтппнлата кор—е-
по/лe/пня* 4. тенв- отиОaв'с е супа, застрой'*
с яйце; 5.лов. отпор ни ограда за д—всч; 6.хо(р-
пн-чиве иа води н итовнт-
Einiaufbcuw/ok п хидр, входно съоръжели— но
язовир-
clnicufrn* 1. i/t/i s 1 (зо кораб* влак) влизам,
nрicн1cсм: 2. ооеmъовoм; понунaвaм се: Briefe,
N1'1*0'1/11. BeuehwruUcc laulcc ein ооcгтпвюг
онcиЮ; известия, оп/скнан-я; 3. (за плен н
псД-} cвнвaн сс, ектеивсм сс; 11. 1г. refl. 1.
блъсвам, отварям. изкърпвам, събарям при
тича/е; 2 реса. er Uni miu isei dae Hins
nicucisniec протри ми проса вз кътат* до —4^;
3. nefl— (зе машина* минор) люзигритaм сс: iic
Msuclo/e mneu sich cusi - машннога трябва ниЗ-
1anтeл до сс тютигрюe.
Einiäufeo и. -s. - Елин. T/UTaH. живеещ отделно
от сгодото. cинeп; 2. сдноц—виа новджиЗска
пущнa.
ilmläuTIg adj. елионевсв-
cicinuuec tr. поставям, накисвам е нугa* Eidlsn-
gungj*.
limläulee 1/t оповecmивюн със звъв започване (пе
литургия* нържеснва); Eimläulun/j/
ciml/ben rejl. (sich 0/ ctw. A, mit e-m -) свиквам c
нр.. икт.; sIcU Im Lund - свиквам със стривано-
Eimleui/erbcii f техн, н1mиртни* --mceece н етттс-
смо иожнe-
ilni/gin tr, 1 ооc!0eимr слагам, пъхам, в/игем (в
нр-): е-с Brief - тлocoн писмо (в Друга); Holz -
c/югиu дърта (е пвч/сна) ряД/с: Feuer -
тюою1тюм къра (&н. асТ/иссХ Geil Ос dic Kssun -
cлaган оaлн н насити; Gsubcc Ос 60/ Dnethhma-
/01111, Gituelii in dcm Silo - ткютвюм е/опн н
жстваркина, слагам. cклюgнтюм жнно н еинотю:
die Kim/c, die Mntsnn - тoтeaрим /ожчсно;
photog/npho/cle Plittec - н/зсом фотографски
плаки (а aпapaн): 2. вмъквам, орнöaвиMr дотам
орнлож—/иe; добавка; изптниивсм лоnпнн1-
тедио: е-с Ging beim Et/ее - латou иепълни-
гснио блюдо при ядсис: е-с Aris Ос а-а Op/u -
тнъкnсu aлии н опера zwischen B/rlii ued
Dniedic lut ein neues Schnclleugupusu ei/yc-sgl
wouicn между Бсрннв и Длeтge1 е пусната лови
двойно бързи нлaнов—: с-а mene Schi'hi -
вмъквам, ооcгaвин вони енинa; орaти плот.
влaгин (пара); 4. нсхш— птoти и/гарзии; ник-
руcmнтсм (сланина ксоm, седеф}'. iOngci/gie
AnUril а, и/круег1тa/a лaОотa; 6. и/тиртия. 5.
тaотзвau (плсДавв* зимовище); 6. ковсервнрсм
(яйце). плaти mурщииr мст1новaм (.херинги); 7.
iic Lsnzc - птнтогвим пннато за бой. удар;
преш. Tüu с-п с-с Lsnzc - зашншавам /к(»*
хоиamиНcmтуeaM; тсcтповюu сс: Tüu е-с ein /ntee
Wort hei c-m - тсcтъовoи са за /кг. пред /'/.; 8.
лае, (intr- h) (зе с^^н) нюоиgoн; 9. юр. V/uwil-
*111, Beuului/ - оОжслвсм 4—10; 10. првн.
cоeнeлвoиr лоб-валс Ehmlr Loh mit eiw- -
еоeнe/вин си поч—енИ; похвала нтeз /P-* mii liu
kscc man /einc Ehne - нн ие nтипищ инкему
н—cm; 11. nefl. (sich lei c-m -) нисгинявом сс ва
квартири (у икт); 12 свл.-стап- Rnlnc -
тирюнин положен нн—-
Elniigie т* -s.~ 1. вложител; който тo1югa; с/исо
нщ-* 2. еп^Л|^^^l1ик; 3. вмъкнсго. вложено нщ-*
4. = Einlieger.
Einleegel>ree./"п□дл□жка на обувка,
c/ei/i/en t/i назубрям.
c/micimcm tn. зoнeовoм; 1сuoттoм с лепило,
ci/lctlen t/i 1. тсnонвим; 1снcтaM; поgхнoшсм;
оод—мсM; отcлприcмaм (пр/гавсри)^. das Feet
mir cic/n Red/ - типоппсм тържествено c рcн:
eic /crichl-ichet 71/1111*1/ geuin c-n - тюnочвимr
възбуждам, епgeö1о дело срещу /кг.; dic döti-
упс SchnOtie - орcgотиeмaм; олютя нужните
стъпки; 2. П1ЩИ; кoзвaн негппигeл/и лумн: ein
Buch - пиши пр—дтоnот из к/иги: 3. (с-п -)
нъесждюм-
Einleii/jn/U" -еп 1. тъведе/н—: - In ilr Pliiosophie
въведение във филocофняmo* 2. вcmъпл—ниe»
27. Нcнеко'Опн/стcки р-•«ihk, том I-

liel/ek/e
418
увод; предговор: е-с - zn Menx’ W/ekem предго¬
вор към съчиненията на Маркс; 3. л/рз. интро¬
дукция.
eiei/ekee 1. int/i h 1. завивам. отклонявам се от
пътя: lieks - завивам наляво; 2. првн. ставам
примирителен, променям тона, омеквам. за¬
почвам да отстъпвам (е спор); meeb (Iescu
e1haefem Emtg/ununu lenkte eu enUoui wiedeo ein
след това остро възражение той пак омекна;
Einienkungj/
eiml/nm/m 1г. 1. (etw. -) пейер. заучавам: 2. e-m zn
etw., e-m e/w. - научавам нкг. на нщ.
eimiesen* nejl. (sieh le etw., e-n -)свиквам сдадено
четиво (със стол* особености): eleh /е с-п
S1he/f1eteiiek - фамилиазирам се с писател,
свиквам със стила му.
eimieuehien i/tr. h D става ясно, убедително: des
i/uibtel mio eie това ми става ясно; eas will mir
m/ibt - не ми е убедително, не мога да го
разбера ясно.
eimleuebiemd udj. ясен, явен, убедителен.
elnll/feue tr. L донасям; връчвам, доставям
(писма* пек/м); 2. предавам. докарвам (лен-
всриск* болен); EinlieTer-in/j/.
Eimliefenumge/seheim tj разписка за предаден
пакет, писмо (от пищете)—.
e/miiegem* i/t/i s h 1 квартирусам. живея (пра
низ.* нкд—- особена про блегетнери—елнест); 2.
вложен, приложен съм (зе документ- пос^мс).
eimiiegeme part, adj. иннж. вложен, приложен: der
~е BuicU приложеното писмо.
Eieli/jen и* -s. - 1. квартирант, наемател, особе¬
но ратай-ксартирант; 2. бедняк. приет, даден
на прехрана; 3. беден селянин (бсз земя).
esmiocbem 1/, L рсзк. (е-п -) окошарвам; 2.
заравям; 3. спорт.* (ее GoiUbell - вкарвам
топката със вратата (про калф),
/imingi/nem [-жи-] 1п. re/l. настанявам (се) на
квартира.
iS/lös/e 1г, 1 плащам (менителница); откупсам,
освобождавам (заложено вещ. пpасmeH}; 2.
изпълнявам (дадена (ума* обещание); Eielö-
sni/gr
eSelol/e tr. —пхн. нагласявам отвесно.
iSelöl/e 1/i нехн— впойсам. споявам, запоявам;
Einlötein//
/Sm1nieem 1г. мор, пилотирам (кораб) с пристани¬
щето.
eimlullem tr. 1. приспивам с песен (кърмаче); П.
1/1/1 h мор. (зе вятър) отслабва. стихва.
eS/meiben tr. ризк. 1. консервирам. мариновам;
прася на туршия (плодена, зеленчук* мссо);
шск. lass (ich - да идеш да се удавиш, загубен
човек си!; 2.рила, изцапвам.
ESemeceglas п рсзк— буркан за консерви.
/i/mäb(d)S/ adj— аалi-ан. косяш се веднъж с
годината (линеде).
е/етз1//т tr. кнеж. 1. напомням (ле дълг); 2.
получавам вземане чрез настоятелно напомня¬
не; Einmahnzin/g:
einmal udv, 1. еднъж, един път: - elne /e/ elne едно
по едно е едно; des j/bl ’s euu - това го има само
веднъж: /In(mcl) für allemal един път завинаги;
endlich -! най-после; - übeu ees emeere, um ecs
cedeue постоянно, едно подир друго, много
пъти; eu wieekspeilb/ sich - über ees emeere той
постоянно, едно подир друго си противоречи.
liemei... /immel ту—ту, веднъж—веднъж; - eau1
е/ diee, - des казса ту едно, ту друго; - ist
Ueiemel един път не се смята, не се брои; 2. н
раза, mal про сранивнав: nocb - два пъти по-: ео
ist №11 - so eil wie icb той е дса пъти по-стар от
мене; 3. auf ciemel наведнъж: ^1^ culU- всичко
наведнъж; 4. anf ei/mei изведнъж. ненадейно:
auli- wer er wcg изведнъж той изчезна; 5. (ризк.
mal) някога, веднъж. едно време. с бъдеще: es
war - било едно среме; - wird es gee1hehem
някога това ще стане; 4. [/пе] - (ризк, mal) така
си е (няма какво (а са право); и без тоса: eas is/
еп/ (iin)mcil so ie d/o Well така си е, става по
света; така си сърви светьт; es /и тпе - miebts
mit tim eeznUenuen и без това нищо не може да
се направи с него; es ist enm - geeeheh/n
станалото станало; 7. m/ibi liemei (раза, mal)
нито даже; 8. про impen, е н условно изречения
зе по-жиа изрил я (най-вача нспрвнсдеие):
komm - bei! я ела тук!; seb/m Sie-я вижте; ist eu
- feg/e/is/| en... замине ли той [един път]. то...;
de/Ue (/е - помисли само; w/ee's - so eel/
muse|... щом трябва. да бъде тъй,...
Eimmel/ims п inv- таблицата на умножението,
eSnmelig adj— еднократен, неповторим.
Eiemcii/keit"| -еп еднократност. неповторимост.
eSemäee(en)ig adj- бсм— еднотичинков.
ESemeeebclnSib н икан- предприятие само с
един единствен трудещ се.
ESemaee/geseLlshieTtrmаpл. еднолично събира¬
телно дружество (където всичка дялова се у
вдна леща); —kampfwcgem н ноат. едноместен
танк.
ciemäneSg, ei/mä//isih adjl беи, нж. eimmänne-
rig.
ESgmanmsrbnoi н мср. лодка за едно лице;
-wagen — трамвайна кола само с ватман
(който а е /сидуимср)—
eimmcoieieoem treome. мариновам.
Eimmansce и, -ee| . навлизане, влизане (па
войски).
eSemanscbico/m 1н1г. s «оси- [на]влизам.
Eiemaß п* -п, -е фира от изсъхване (ше ебем- не
дължина);
E/emesicu т, -s. - едномачтов кораб.
cimmaueun вграждам. взиждам; заграждам със
зидове; Einmauerung/.
c/emcißele tri издълбавам. изсичам с длето.
ciemen/em tr. reß; 1. вмесвам с нщ., примесвам (с

419
einpeltsibe/
брашно); 2 (sici in /ИнА	намесвам се.
вмесвам сс (в вш.): uicU in TU/mle Angciegeniei-
iec - вместим сс н чужди дсло.
Ei/msi/nny/. ~eо тнeщoтc/cтв0r июиeеo-
Et/mcngu/l д, -s, ~ примес.
iie mess/m* 1. tr. отмервам (и пълня в съд}; 2. refl.
Toтмeлвo сс, лютmcгля сс, губи сс при мcтcнc!О-
11/11111/1 tn. сал.-сН; сннедирам н зсмято (зс
лaлaлаoнв првз лимона) (картофи а Др—),
e/mm/clim2 1г, refl. иoетoиинau сс е квартира:
ESemie/en н. -s. * 1ocuomcд.
linmiscel/ 1/1 refl- 1. мсся, примесвам ищ. н
друсе; 2. refl. мсся сс. намесвам са.
EIgi^ii^l^-^l^nZ^|/ -сп вм—щютe1cmно.
ci/mo/eiig adj. сдномсс—чсн (траещ /Дан мес/щ-
па /дан миесвц).
ci/mnnаii/hh udj. eинонec—нeн (смаващ нсако
масащ)-
c/nmni1en 1г. посипвам с лафганни-
e/mmummi(1)e 1г, nejl, раз?: зюгпвau (се). тививюм
(се) топло; 1юннннюм (се) с иебсдн ирсх—-
linmÜclrc i/.r- h* s (sc рв/а) вливам се, втинюм
сс: lic Siunßn münU/i in len Plate ein улицата
нт/1тю вю пдорюию-
E^i^i^i^i^c^ui^nU: -cc 1. устие; 2. вливаие. вгичол—-
Elnmüßien m, -s, - шнсйц. беняр със cобеmн—1о
донaнн/cгно-
ilemü/Sg udj. ели/олушен.
E/mmütigkr/1 / -сп единодушие: is hnumu'Uie
(Yo11/) - in dieucr Siche пaтeшe (nп//о) едино¬
душие по тази лaöоma-
ein nagele tn. тaневaвим с гвоздеи н нщ.
ilnnähce tn. rejl, 1 (ic ctw. -) нщнним; ташннаM;
ущивou (ви /1-): Ärmrl 1/ ein Kl/il ~ приши-
всм, ушивам ръкави но дреха; Blumen in ш-ш
Spitze - öтоднрим цветя иа тавтсна; 2. снесия-
там. скъсявам (dpeтe}.
EOn/shmc / -с 1. веси— тaттcмснC; орcтзeмюнC;
ззвдслятснс (но град* кpвссоm}: 2 приход.
постъпде/иг: -а und Ausgaben птнхоии н
разходи; търг. 1/ - briigcn мннивам вю приход.
ElcniUms/huch п кви/с за приходите; "pos/sn н
прихед/е пeто; -quillt/източник во приходи,
eiccäusec 1г. е refl. поиuонряu (се). нo1lнкoвик
(сс)-	’
einnebcle t/i всен— зилнминим; Einnebelung/,
rinn/hmen* tr. 1. прибирам. cъöнлaм; 1/киc1тсн
(порс. данъци); 2. вземам (тpana, пети/* ле-
корснас): 1-1 MuHizrIi - храня се; 3. тoeмюм
(квартира* мясна* служба): 'Ос- Raum - зес-
мом много мяе'о: cehmec Sie Olr/c Platz /Ос!
заемете сн няетото!* 4. неен. таeмиH; тaтзcнaм;
тae1идявaм; превземам (град* кpeпaсм): 5.
п1e/яnaмr очаровам, омаНтсм: сpвШi подкуп'
вюHr спечелвам: ihre A/mni ilmml jede/ für ein
ein /—Илиян нaр пненявю псекисо; ich Uic ecin
lüu ihn. von OHm ci/genommei големи симпатии
нним към него; нсия го н/его; in iti illzu
/icuecommic voc sOch (scHur) u/о/о /оляно
мнение има зз себе си. н/оcо е влюбен е себс
сн; 6. (uiyem е-с. ntw. А -) създавам пр—дуОсж-
4-1--, настроИвам ототив /кг-. нщ.; 7. естер.
замайвам, упоявам: Ich Unbe с-с /ingcnommc-
сес Kopf нмсм леко t/cbbOoi-c, сливата мн е
зaмaяиo* & жп. мор, попълвам със заласн,
вземам (нъклище- ваДа}; Bs1iutt; Kol!// -
взeuaм тътниша, бедост-
/Snn/bm/md adj. приятен. олнвн—катc/—1r пненн-
mcлe1; онaровюmcнc1: е/ hüt ein eiccirmendcs
Weeec той ннa nтиягe1 хсрaктeT; п/сннт—нсн
новeк е; ш/а. хубавичко сн хoптa: прибира
досто пили-
Ein//hmee и* -е - иннacсгот; О1тн1к; 'aеи-л из
миmннпю-
e/emtcUee intr- s ролк. шск. тaарeнтин-
cimn/ei// refl— в—я сн глезих шск, е ппйор.
тacнcтдвaм еe: вест- окопавам се. тюнптгочвим
се.
e//möti/en tn. (c-m eiw. -) натрапвам (l^кu- /ш-);
вкарвам с усилн—-
r//oebei/ t/i фии. пейср. зубря. кълва.
Einöde/" -п пущинак, пусто. уеи-жс/о, самотия
място.
ei/ölem tn. намазвам с масло. енoтвoн-
ri/nednr/ .г. (ctw. In ctw. A	нит—ждaмr поеги-
вяu (нш-) из мястото му; включвам; ein Fach
ic< Pnognsmm ~ включвам предмет н птоcтснс-
тз; E/nnednung/.
eSnpaee// 1. tn, refl. опаковам (в впи.), тacънсм:
Wauen in Kists/, Sichen in е-с KoT/u - опаковам
стоки н кaе1; вещи, дрехи н куфар; 11. int/i h
стягам сс зс ппTr опаковам, фам du ksccul -
можеш да сн оОитaш nстгикeщиг—: можеш до
мт1чuщ; lie int er 'ouzüy-lcl gema'hl; wlu
köcm/i - тини хубаво то напрсни тон, нс можем
до сс мерим с вето.
Et/packcr —* -s. - ооoковюн-
ESzpadki п< /" -сп опаковка. тaгъвa1C;
ct/pasclem п-реззг. коннраба/иирам .
c/npesscn 1. t/i н/хи— вгг'минaм; нюc1ocявюм;
nро/о/виU; поспам («роти* прозорци); 11. i/1/i h
nти/ятaи: iic Tün. беи Scilüst/l paesi /0'1/ gut
ein вратата не прилято ва рамкснс. ключът вс
орiлиcа; Empans ngU/
einpcnkem 1г. феи. пвйср- 1. (e/w. -) унar туотя
(Дунш.правила); 2. (e-m ctw. -) втълпявам (/км.
/1-); lюитогnим усилено (за изпили), /стъпк-
всм; набивам икм- вр. н сдавете; З.раза: (sici D
e/w- -) назуОрям: sich D die grimma/Oschen
Regeln mühsam - c мъка /изублим cримoтич-е-
'^1!^-. привила; 4. refl. студ- уптиж/явскl сс.
тренирам по фехтовки.
Einpauker н* -е, - 1. студ, т-оem1mол зз (пспре-
аоналсн} изпит ; 2. спорт- нр—ньор-
c//pcltechcn 1п. (c-m ctw. ') втълпявам, ткирвом
(/км. вш.) с кснщики.

с/epiäliin
420
einpUähicm tn, ограждам е колове; Einpfählung/:
r/epfeokin tri щърк, присъединявам към енория,
c/mpfeffeum 1г. насолясам, посолявам с пипер,
c/npf/rcicm tn. запирам, вкарвам (овци с кошара),
ci/pne/zem tn. rejl. 1. насаждам, засаждам: SteeU-
limge 1^ Beil - насаждам резници в леха; 2.
прен. (e-m etw -) втълпявам, внушавам. насаж¬
дам (любов към анвчеснаена)-.
Eiepflanzung / -еп 1 нж- eigpflcez/e; 2 мед.
имплантация.
eimpflöcken tn. 1 закрепям с дървени колчета; 2.
забивам в земята (кал); 3. ограждам с колчета.
cimpfnopfcn tr. L ссл.-см. присаждам; првн.
насаждам (чувомаa): 2. натъпквам; EinpTonp-
Uueg /:
clerpfündlg adj. тежащ един фунт; -phcel/ adj,
сл . еднофазен (мак).
elmpiehcn tn. насмолясам.
eimpiancg t/t теолог, запланувам. включвам с
плана (суммс* рос-хоД* служба).
ciepöUeln tn. слагам в саламура: фам пвйср. wie
die Heringe ei/gepöUeli натъпкани като сардели;
less dich - ! загубен човек си!; за нищо не
стасаш!
einpräueg tn. rejl- 1. впечатвам (се), вбивам (се);
правя отпечатък; 2 re/l. запечатвам се (е
поменно); 3. sihe D etw. - запомням (добре);
пран. piä/e (lu (es ein! запомни това!; 4.
внушавам, напомням настоятелно: leb prägte
ibm ein püeUtlicb zu s/tn внуших му да бъде
точен; Worte im е-е Gedeekmüeze - . Bnehsteee/
/е ein Ncmi/echild ~ гравирам думи на възпо¬
менателен медал, на табелка.
liepnä/sam udj. лесно запечатващ се. набиващ се
(е пимемма)—
iimpnessen 1г- L натъпквам, втиквам в нщ.;
притисксам, натъпквам въс форма; стискам,
стягам, пресувам; мачкам; 2. смачквам, правя
вдлъбнатина чрез натискане.
i/epueeom tn, напудрям,
eimpumpem tr. напомпвам (в нщ).
eimpuppem refl. превръщам се в какавида,
e/mqufniienem tr. nejl. разквартирувам, настаня¬
вам в квартири (войскови части); (sich bei e-m
*-) настанявам се на квартира.
EinqiraritsTuu/иГ /е 1. нж. eleqnenl/eeee; 2. шск,
квартиранти (въшки* бълха).
eimquiieehe/ 1/. заклещсам, прискрипвам, при¬
тискам (пръсне со}—
clenäeenSg adjl с едно колело (количка).
е/тпеЬте/ 1г. поставям с рамка (кормоиа- огле¬
дало); Beuge rahmte/ (le Stadt eie планини
окръжаваха града: оран, eas kзeeei (n d/n -
13^^/ сложи го в кадро (е рамка) .
Eigrahmun/g" -е/ '.рамка; 2. поставяне с рамка;
3L околност; 4 веси, обхващане въс вилка,
захождане. приближаване, сключване на флан¬
говете.
eie петте/ 1г. набивам в земята (колена)—
elenan/ieren [-ражи-. сестр. и ранжи-] 1г. 1.
нареждам по разреди; включвам; 2. компози¬
рам («.лаи); 3. родирам (кола)-
c/mnfeien 1г. 1. нсхн- фиксирам, вкарвам с гнездо;
2.	релк— шала«— ei Ist einjeoasti/ обиден е.
cinoäueheom tr. опушвам; Einräuc-ieriinnj/
cinnäumen 1г. 1. слагам в нщ.. нареждам, подреж¬
дам (мебела* дрсхо. книги)', ein Zimm/u -
нареждам стая с мебели; 2 (e-m etw. -)
□тстъпсам. предоставям: sein Z./mmei| ein Reibt
- отстъпвам стаята си, някакво право; 3.
признавам: tib uäume eie, dass (eu Pieis zu ПпК
/et признавам. че цената е много висока; 4.
нърл. e-m KneUit - отпускам нкм. кредит.
cimnäumcnd udj-purt. грам юнцесисен, отстъпи-
телен (съюз* изречено/}.
Eimoäumungseftс — крои- концесивно изречение-
изречение за отстъпка.
cimufünem tn, подшушвам, пришепсам.
cier/ii/re 1/t пресмятам, включвам (а сиемка-
ма) (разписки)* вземам под внимание: ees
Trinkgeld e//gekehhme/ включително и процен¬
тът (за прислуга)—
Einro/ej/ -п възражение (и юр); ^/1 alle - без
всякакво възражение; olne-безпрекословно; -
erbebe/ възразявам; юр-. gegen etw. е-е - vnkbrlm-
gem правя възражение протис нщ.
cleueeem 1. tr. (e-m etw. -) увещавам. убеждавам;
втълпявам. внушавам: des icsei ich mir eich/ ~
не могат да ме убедят в това; eu bette ei1h
einUioedi/i eu bebe Recht той си беше втьлпил.
внушил, че е прав; e-m Mui - окуражавам нкг.;
11. 1/1Г- h L (e-m, auf c-m -*) настойчиво
увещавам нкг.: sic u/deie /gekgie1h auf ihm ein тя
настойчиво го увещаваше; sich D miibl - leeeen
не вземам от дума; 2. еслор— възразявам.
cinoeglsiolenem 1г. зарегистрирам; El/neglsenie-
iun< jJ
eino/ge/e i/1r. h 1 задържан съм от дъжд: w/u
waree /ingii/g/et дъждът ни задържа; 2. imp.
протича, вали вътре: првп, es ucjecten von allem
S/It/m Scilä/e auf 11/ ein от всички страни се
сипеха удари върху му; 3L imp. rejl. вали
непрекъснато: es uejm/t e/1h /// не престава да
вали.
cSeo/ibee* 1г, 1 (и слаб) натърквам. натривам:
dem Aom, (ее Fnß mit e-i Selbe - разтривам
ръката, крака е мехлем; Selz //e Fie/sib -
натривам сол в месото; 2. стривам. сдребня-
вам, натрошвам (хляб); Einre/bun/j"
Elmn/Sben и. -s ~ райбер.
eSmneScbem* 1г. 1. подавам; връчвам (молба* жал¬
ба}; Reibmumuem ~ представям сметки; и без
obj,'. nm eeSe/ Eetlaseneu ~ подавам заявление
за уволнение; 2. представям (ле павешепев);
ES/reic-iun/j/
eSek/ibee tr, L подреждам. нареждам, поставям
421
e/es
но съответното място: n-c Briclmsr—e seien/
Sammlung - поставям поревско морни н албу¬
ми сн (па съответното мястс); 2. тoннc1янюM;
вписвам е еонcтцнтCr включвам, орuиruе1итюм:
ci/er Kompagnie elcgeuciht ecic пр—чис/ев етu
към дадено ро!a: EinreiSrunnU/
E/nnelbeo т. -s. — едноредно палто, жакет.
ligueii/g adj. еднореден.
Einreese/" -еп слизане (н чуждо стрино):
Ei/eelse/bewllllgumg / -/licubnis / разрешение
за слизане в чужда страна; ~v/uent п забрана за
слизане в страната; -Visum п сходна виза.
е/п /еке/ i/1/i s влизам е елно дттжaпa; сграви (е
редовно документи).
li/uclß/n* tn. 11. cпöaриU; срутвам, cрнвюн (зад*
къща); 2. олъфвoи; о къс том по крантата (хор-
мия); 11, iitt/is \-рсзк. (за лзопа) рютптоентoии-
тс се. взсмо ш-доки допери: l|esee Ühe| T/|ßt
immer mehr ein тоя тлннa нсс повече сс разпрас-
нро/ява; lie iÜufen wlu ilclt eusi - iis/nc ис бито
до допуснем това до хване корен; 2. пука се;
10^1^0 сс: олъфea сс: iie Hsui n/ißt ein кожени
сс пука; iic Bnehteiie; бе/ G/lUuch/ic Ist eicgc-
rtsscc етти/ицинa иа к/нfтигa; Оанкногаги сс е
оръфало; Eigreißungj"
c/nneliem* 1. intr. s пнизoм; яздейки; 11. tn. 1.
обидним (кan): 2. еъОслиMr яздейки (ограда}.
elnee/ken tr. намествам (изкълчени крайници);
ролк. оплювим (объркано роботи}-
elnuenncn* tr, пробивам, строшснсм, отварям,
T0тОиптM; Г1иснк1 (стъкла пе прозорец); c-m
eic Loch Ос den Kopf отоöнвим /км- тланоти;
фом. пвйср. c-m dic Woranc/ - изтърквам
праговете у нкт- (с десеДтом/ се посещения).
/In ricitee 1/i re//. 1. обзавеждам (:лаборамероя);
И1С!ИД1TИM; мсбс/ндом (стоя* жилище}; scUöc
/iigeri'1t/t sein добре съм обзаведен: 2. рсзк.
уcтроивюн; нареждам: wenn Sie ше - —n1ClC;
InsncUee Sic псе loci все пик посетете ви, ако
можете тюки да го нaрcдитc* 3. nefl, устройвам
се; 4- м\е(. р-по/нрсu. нии—cгnим (каля. изкъл¬
чено* изместено* очупвna): 5. ур-жлсH; отлсж-
дом (опap);t 6 мат. с-е g/mOtclte Zahl -
превръщам cнcccнa лроб н непдовнн1га; 7.
прскирпсм заловел-гс/во. 1коионип/О; с мин¬
но средства; ико/оuнчe/r псстсдип съм: er weiß
sich ciiznuOcitci той умее до сн ут-жлс ике/е-
uии/о живоmи* 8. refl. (uich uni ciw- -) разг.
пол/огвян; пт1тогвим се зи нр.: tici u^H Gäuce,
auf elcen läigeuic Aufl/iliit - приготвям се за
тост—. за по-дълъг престой; 9»н/ут- нaтниcявaм;
сронж—рам: ein OrcHcttn/utüc/ lüu ^1'0/* -
аранжирам оркестровс композиция зи п—а/е-
Eignlcbice и* -е, - ннеmaлamот-
EinrichliinnU: -сс 1. уcmроненвО; оттснитиuии; 2.
оöcтс/евкИ; мсбслировно: eich D liie-anleu/d
nлюти си мебелировка; 3. мехи- съоръжен! ис.
ко/егтукпни (па машина); 4. нареждал—; пои-
TCЖда1Cr укoзaнн-* 5. и/cннmупня; лсч-ваи-г:
die - diu Schulinimi, liu Mustem/tsec инетиту-
нията во учe1ин—екиme домова, во мостреи-н-
оюнюнлн: 4. еж, eicri'htec.
El/nSeeinmgsgcgemsta/e — всщ ог мебелировка¬
та, мебел.
eieui/Uce 1г. нехн- пропя нaр—ти (не ср'^;ж^^^я)^.
iieniigeie tr- rejl. зaрaзитaмr заключвам с рcтC;
riekitzee 1г. 1. gриекюм; нaдтсc'вим леко (каже и
Др,}; 2. нтgтлбoвau (с камък* даpнe}.
eienoilce tr. ne ft. запитам но руно (лисм}; E/eool-
1шли/
elmeoseen i/1rt s ръждясва; не работи. мъчно
работя портин тъждa: lie Tüntcliotu ier clige-
/oucet бдовато мъчно сс затворя подои— ртжда:
рала, em Ist ysee /i/ui/ostel съвсем е ръждясал;
01cеc1иca/: s-i Stimme /ilcyi (.1/) /ingcmbttll
гласът му ддори (.хрипен е).
c/mnüekcm 1. tr. 1 помествам. включвам (обява
във вестник); 2. помествам но шоп ред (о бал
öbf—):ein Womt; е-е Zsiie - тспонвaм шоп рсд; 11.
i/tr. s 1. поcттонaм вън войската: (зя аайска)
нлнтaмr прнОитсн се; отивам (е град* аарпо-
зсн};. iss R/gime/t ist ic Ule Gauniuoi fleUcr
ciig/rückt полкът сс птнöтс n гитн1то/с си; е/
mnuu morgen - утре гой трябва из постъпи ио
воевва служОи; 2. тaauaн нсшис място: In dic
S/clie e-s Vorerumacces - тиcмaм ниегено ва
стоящия пред мел.
c/erüiece 1г, (eiw. . e-m eiw. -) забърквам,
Taзuccтaм; тaтöитaм (яйца); реса- la in/ е/ sich
D wit Sernclu gi/t/i/fOHut хубаво каши си е
надробил, тaöтрнс1-
Eiпne, 'СП сливица (число* цифри оценка); er Uni
е-с - bekomme/ той получи отличен; zwrl -сс
wcrTen хвърлям днс единици (със зерова).
eS/e pron, indef- пол. 1. пол. сдво: - voc Uelde/
сдво ет gнcтe* ее iut - чесън с сини; ce iul isil -
нocът е 121/2; sie rri/k/i Ommsr noch - нс пиехо
нсс ощс по слно;ризк-; e-m - vereeieec е. удрям
uкн- един; оОътевoм му синн; ö. 'извсм /км-
леш* всст; e-m - su/wischei по/сжисм /км-
/емcт; е* pill uich - той си еннркaщ- (правеше
се па реннеДушен); inset ncu - sprlegei. 1112/1,
/тОскст küseem хайдс до поекaчик1c» потснцувс-
нC; пи3ueн; нс/упомс: 2 —5 pron-;, 2. —лно и
съшо: ш/ kommt, läuil uuT- 10/115. icnsus го е в
кроя но краирагс едно - съшо /—10. свежда са
към едио н също /р.; ш/ Ott miu allet - есе ми е
сдво, безразлично ми а: Kuulloi und Bün/schufi
ti/6 - залог н гаранция е едно н съро нт.; Blitz
u/б Do/i/n wauri - свсгновнцста н трпuот—n1-
^'0 сладниха (почни) cднеnpeмeннo;литг- lie
Teleguamm erhslicn und fori wir - c получсви/с-
ге но телеграмата тръгни незабавно; 3. съсни-
сеи, слинсн: - werdic cоотюзумивoм— сс; - /ein:
cпcлюcни; единни смс; im DcCkei und Tun vöHly
- непълно едивни смс е мисъл — действие; 4.
Einsaat
422
коте adj. отлично, превъзходно. първо качест¬
во: раза. elne а [айпе а] екстра; 5. = eines N А
(вж. ein); б.адвербиелне mii-, cnT -изведнъж,
ненадейно; едновременно, наведнъж.
EinzecC1; -еп сел.-ст- посев, засяване, сеитба,
etnsaeken 1. tn. 1 поставям в торба (жсспс}; 2.
фам, оре/- пипвам, прибирам (тлъсти печал¬
би); 3. шег. слагам в торбичката (ям); 11. i/tr. s
хлътвам.
einsäce tr. засявам: Ein/aune-i/
eigsagee tr. ебл, сестр. подсказвам, пришепсам.
/Insägen .г, врязвам, засичам (с нрооп)—
e/msait/u adj. с една струна, сднострунен.
einselbeg tr. намазвам с мехлем (рапа) ролк-
напердашсам; Einsalbung/*.
c/neaiz/n tn. осолявам, насолявам. слагам, консер¬
вирам в сол: резг— е-п tüeiilg - здравата
насолявам нкг.; риск, cs e-m - връщам го нкм.
тъпкано; Etnsaizunnj/'
einsam udv. самотен, усамотен. уединен; изоли¬
ран: е-с -е Gegend уединена местност. самотен
къг; ein -es Leben Tübiee живея уединено,
усамотено; - mecben изолирам; - ebei eicbt
ciiein уединен. но не сам.
c/geamlu adj. бот. едносеменен.
Einsamkeit / -еп самотност, уединеносг. изоли-
раност.
clneammeig tr. събирам, прибирам (жвлва* член¬
ски ннaо/0; дарения* нe^^cвpmну'6aнuя); 2. тру¬
пам, натрупвам (знания), Einsammlun/j/
clgecogen tr. поставям в косчсг (мърнеец); E/m-
sar-jun//.
Einsaait(e)enn_|/ -еп седловина.
Einsatz m* -cs, т 1 залагане, рискуване; корт.
миза; ку: d/n ja/zen - gewie/cn печеля цялото
ку; ü/t/e - dis Leb/ms с риск на живота си; 2.
залог (за шише. зе лоени книги); 3. спорт,
облог при състезания; 4- нех-н. сменяема част
на разни прибори и сечива, която се вставя или
наставя (кале нлож/о не накаааноя* песмавко
не пергел* крила на мaсo): S гарнитура-
наставка, сложено парче на. в дреха, нагръд¬
ник на риза. жабо. антредсо и др.; 6. прибор за
подправки (сол- пипер- ецст}; 7. гарнитура-
комплект от прибори, илизащи един в друг; 8.
влагане, вкарване. хвърляне, участие в работа,
в бой; поставяне в действие, е прен—; lücksichts-
- (eu Tunppee хвърляне на сойска в боя без
оглед на жертви; ges1elneeemel - gaez/n
Volkes единно участие на целия народ; (ее - (е/
geezen Peesömlichk/it отдаване, участие на ця¬
лата личност; neieu - aller Kräfte с напрежение-
ангажиране на всички сили; 9. .мелел* пълнеж
за една пещ; пълнене на такаса; 10. рибник; 11.
лгух встъпване. встъпление (па инструмент,
гласове); (ео Sä/gee v/efebJte dem - певецът не
встъпи навреме.
E/msaizbcibee /i комплект от чаши, поставени
една в друга; отделна чаша от такъв.
/igectсbee/le adj. готов за действие; «о/н. в пълна
боеса готовност.
EIgeceс/ecneitschaTt /Пълна готовност; -bohice
н наставка на свредел: удължаващ се свредел;
-fugUe(g) — сл. първична искра; -gewillt п
комплект от грамове. наредени в кутия; -eäu-
1ип<|/ повърхностна циментация; -кеа/ —
удължителсн винч. кран; -oTcn и тсхн. пещ за
циментация; -pects — начална цена (про mаpг};
-schlnes п секретна ключалка, поставена в
обикновена брава; -spnlc/филмова бобина (=
Filmspnii); -stucifeg — антредьо (иа дамска
бпльо); -tclcl — малък развъден рибник; -wa¬
ge/ нратсп. 1 допълнителни коли (извън
paзнuсeueвмa) (нримвеи* автобуси); 2. де¬
журна полицейска кола; -Zeichen п муз. знак за
встъпване; -zSeUil — пергел със сменяеми
рамена.
clneaucm 1г, нулк. омърсявам. замърсявам, омис-
кинсам.
li/säuene* tr. 1. подксасвам: (е/ Teig - слагам
ксас в тестото; 2. мариновам, слагам в оцет.
ei/saugem* 1/i rejl. всмуквам, поемам, поглъщам,
абсорбирам («.леке)- попивам (бон) siel -
впивам се; ei lat des Lзe/el mit (eu Mülteumilch
elnucsngen всмукал порока заедно е майчиното
мляко; EinsaugungU-
elneäuese/ tn. поръбвам, обшивам; пре/: обкръ¬
жавам; Eisäumun//.
Ei/säue/ [-зйунг] / -еп засяване,
cigsäneig adj. хим, еднокиселинен.
clnscecebt/l/ 1г— 1. затварям [като] в кутия; 2.
грам- смятам едно в друго (e?p/чeння): првн.
преплитам, заплитам. комплицирам.
Einschachtelung/- -еп арам. смъкнато, вметнато
изречение.
iiesihel/e 1г. снр. поставям кофраж, кофрирам.
/InecbalSg adj— зоол. едночерупест (мекотело).
/lneehali/m 1г. L ал. сключвам (раДиопривмник*
Друг прсДевонел}; den Stuom - затварям вери¬
гата; аамен. (ее zwei/en Geeg - сключвам
втора скорост; пран, eile Albeiisioeen /е dem
Aue//tsplozese - включвам ссички безработни
в работата; 2. вмъквам. вмествам: е-с Panse im
die Aubeitsz/it - смъквам. слагам почивка в
работното време; е/п Elemeet, е-с Beit/ui/ -
поставям елемент. батерия (мсжду (рутете);
включвам елемент, батерия; 3. refl. сключвам
се, вземам участие; намесвам се: eleh /е die
Verhandlung// - намесвам се, вземам участие в
преговорите: Ei/schall/in/j"
ESmeheaiih/bel н сл. лост за включване.
EIme1haien/gsсeShb/m п печ. знак за изпуснато
/V).
/S/eeeamzem tn. refl— не/н— окопавам (се), ограждам
сокоп.
/Snechälfem 1г. (e-m. eiw. -) внушавам настойчиво

423
elnsihlagcn
нш.; строго заповядвам: ролк. ucUärfc Cln lie eic!
ттоом1н това добрс: Ei/schär/un/jr
ei/schennem tn. rejl, тслнвиM; тoкопoтau (съкрови¬
ща. умряло куче).
e//schäizen 1/t (e-n, ctw. —) опc1иnaм; ор—пcняeaм
(сoлoжвнclвmo- ситуациято- условията* пи-
данните соли)- определям данък: ein Ve/mö-
1/1. elce Erbtciilr ~ опc1ивoм състояние.
ниc/eаегто; er wluU dilueu Jahr 1^1* elcgi-
ueiätzt тия години му сс оолcдc1и по-cонян
иснък: е-с ioch ~ пeии /кг. високо; Elnschäi-
zin/jr
elnschenkclig udj, cд1об-дл-1: сдн ора мсиси,
/imeehenkeg tr. (e-m niw. -) лз/нтим (пспитии):
ролк- c-m *10111. kisu/c Wilm - 'иттсм /км.
то/сти иети/a* катвaн нкн- нщ. ораво е /№—'0,
1018'11/11 1. 1г. 1 мор. провитaм краириги ви
въже през скр—пец; 2 тс'илeсн кораб ва
мястото му (е асиадрема)* дотам му отиви/1ия
куте; 11. i/1r— s (за кораб, кa1a) пръти се ви
мястото си (а с/троя)* оо—ми курс* си. включва
сс огнено н движението.
cintclcncm 1/1 снатам н плев/ини (сломи* свна).
/i/schicle/c tn, нитeждсм во о1юет*от-.
cil/uciriclUttt adj. обл. 1. еauогc1* 2 еииожнв;
оееО/ящки* 3. бeнил; овдовял; 4. eлнопдacгов:
5.	работещ с едио ениии (зонадвнос* прсДпрня-
тип}.
einsihieken tn. нзотaщюм-
cic/chirlrn* tr. L мятам (хляб вън фурни);
вмткним; вникнем. пъхам. бутам (в джоба): с-п
Satz - вмъквам фризи, и1тeчc1иc: 2 nefl.
вмъквам сс; EinschiebungU*
Et/tcilsls/saS/zm? крем, вмъкнато. вметнато иттc-
нc1иc; —ituch н разтегателна мисо (с Допълни¬
телни Дъска).
Elnseeiebsci п. Ei/schicblS/g н вмъкнато нешо;
оaтo1тeзa-
Elne1hiencnbah/ / жп. синора/сова, -д1H1Иuс
ни/ня-
/Insiließ/n* 1. 1г. 1. мятам (хляб вън фурните)- 2.
е re/l. «е/н— прострелвам (пушка* оръдие)* (—~п;
uich -) упражнявам (се) е сгре/бз: sich uuf ei/
Ziel ~ прострелвам сс ио додсиа нсл; првн. <0'1.
е-с in eil Fach - птидоОuвиM; придавам ергч-
/оет н додсвю cпl—циaд/оет; 3. разрушеним,
cтунвин; събарям с артилерийски отъв; 4.
нвкст. гъни вътъка; 5. .мср. Bullau/ ins ScCiffi-
хвърлям баласт н кориОа; 6. внaеим; платим
пари (в обща каса); 7. Papin/ - т/асом празни
ние!онc пр— подттттня (= duuehseh1cßccr; 11.
i/tr- мои- /in Gang schießt eic рудно жило лежи
ииндовг/о-
eInec1ifTen 1. 1г. /ejl- 1. 1aновaлнaмr кaнвaм (па
кораб)); 2 refl- (ле aote/o) нaнвaм сс вз.
отпптувaк^ с 'олaб; Einsc-bSfun///
e//e11/oec/ 1г. вптяcсM; снагим хомот иа кон.
с/gshllaheic/ tn, коля (птици* добитък) за до¬
машна употреба (зс зимнина)—
elnshblälbilu adj— еднороден.
liesieicUcn* 1н1г. s 1 заспивам, пран, умирам: (ее
Gmeiu Ist uneft cinucschlifec старецът н—хо
nонннс; лaтг.; die SucUe ist ganz cing/scrislcd
тая робота сътссм тaмри* deu Brauch Ott längtl
eicgischlsfcc тоя об-чий е нт1изтд отдивии ог
уоотр-Оa; 2. (?е pакc; /рок) силно изтръпва.
стана 1-нупеmтнmcнc1 (временис).
ei/si1läf(e)uiu adjl само за едио /нцс (л/кле)-
i/esihläfcue 1г. приспивам. умъртвявам б—тбонcт-
исло нтeт мсл-камент— (смеро куче)* е прен.
(низ.- с-^^^^нне со): sich Unnch sciöni Womie -
iu/sne оставям сс да мс та/ътнaт с красиви
думи.
EinsehläUernngsmitte/ п-мед. отнcnинс!c/не ср—л-
енво.
Elmehbiag и* -s, "е 1. удар (шс малnoя); попилени-
(но лренене)- пробой/а. място из попиле/нс-
то; 2. тексН; н^тт»'; 3. (н-к) примес (<? кpа6):l
ж—днд прен. уклон: бе* g/rminOscic - im
lrn1enslsehec Volke гcтнa/cк1я! примес вън
ф^^1^1ск—я 1aрол* mii sozOiiOsriuchem - със ееп1-
тлиcтинecкн уклон; 4. вб—тс/с. забиване (но
гнелДей); 5. л/сон— -жетоино 1теичи/о кон1ч-е-
гпо дърта; 6. нъзможев ъгъл из тaвивс1cто ва
нонопн'/eн; 7. опаковки (но пексн),
Elme1hla/eruaen и, вътък; -т/исе п затварящ сс
нож-
el/eehlaucn* 1. tr. 1. забивам, вб—том (гвоздеи,
колене* клопеае): Löchcn - пробивсм дупки; 2.
оmенчин; сека (дърв/та}; 3. разбитим (прозор¬
ци); 4. поeмиH; ттeмaм; итО1рсu (посока- пън*
курс); /0/ amdcune Vimlshrei - нзб1тaн; тaоеч-
том друг метод: с-с ncdnuec Wey - тръгвам по
друс пъ!: 5. тaвнтoM; зacъпaи; опаковам: с/н. in
Pupinrr in ein Tucl - затънем нш. н хирг1И; н
нпрпa: 6. с-с BnlcT 1/ с-п а/бс/сп - в/атом niено
н лтутс; 7. оaЛi)СHi PTlsiecn - врем-в/о нкопа-
тau тacm-H1я (с рахкова пръст); 8. подгъвам
(дрвх-с)* провя поигъвкс. nотпОнaм: c-c Saum
im KicIC, dae Ki/ol - правя nод/тnкa но итcхa;
9.	кане- El/u - чупя яйца ниптино над титан*;
10.	екнloптсн (сд/лка* споролум/снае}; 11. е rejl.
спорт- уптсжllяпaн (се) във фехтовка; 12.
н/ксм- тъна (6ъмакe)^: 11. intn. h 1. е imp.
попадам. палим, тряс нам: is tchläui cln пада
мтнния; с-е Guacste schiu/ cln тропота попадии,
удсти; d/u Bliiz Uai les Hans cOiuctciis/ec
мълнията улатн н къщите; прси—: Uic Nue1r1h1i
scUlug wic 1-1 Bombe cln невинсни избухна като
бомба; 2. ilr Farbic schliy/c cli бонтс изсъхнат
н статит мaтон1* 3. хвърлям се. падам върху
нш-, удрям: die Kniils lie Raubtiers schlägl int
Ficiuch cli ноктите ви троО/иното жннот/е са
забиват е месото; 4. успявам. 1aпрcдвaH; тaз-
в—вам се лобрс: ^0^3. dis Spiel will miu nOcli -
-срита нс ми първи; ше schlug Olm ein оротпрви
cinecКiäuig
424
му; (i/s/o Hand/lealtieel schlä/l ein тоя артикул
сс търси, има успех; 5. съгласявам се. споразу¬
мявам се: scniau eie! дай си ръката! (со
спар^^осу.мвннв); 6. (In e*/w. -) спада в областта на
нщ.; das eceiagi mlchi /е mein Feil cln тоса не
спада в моята област: 7. мен. лен. копая, ровя;
8.	нагаждам сс, свиквам; ie dem n/u/n Si/llung
/и/ - - добре свиквам е носата служба; 9..//). (за
болест) удря, развива сс навътре: Heuikoeek-
heiien sch lege/ eie кожните болести удрят
навътре.
einschlägig adj. респективен- отнасящ се до нщ.,
съотсетен. надлежен; die -е B/böode надлежна¬
та власт, учреждение: die -е Liteuc/uu съответ¬
ната литература.
cinec1leiceeg* refl. int/- .v вмъквам се. промъквам
се, е пра/-; ein Dieb bei siel Ins Haus eigucec1ll-
clcn крадец се промъкнал в къщата; sici im eclg
Vclnauce - съумявам неусетно да спечеля
доверието му (чрвс заблуда);рсзк. омота сам го;
търг-; ein unlicbsam/i Felleu hat eieh im die
Rechnunu eiggeshhiiel/n неприятна, нежелана
грешка се е промъкнала в сметката.
cineceicITcn*т tn. шлифовам, гравирам на стъкло.
eigshiiciTcn2 (слаб) tr, докарвам. скарвам с шейни
(дървен материал)
cinsehieppcn tr. влача. мъкна, тътра, досличам: е¬
с KianUbeil - пренасям болест; ein ScliUU ie )/п
Hafen ~ досличам, докарвам кораб в пристани¬
щето с слекач; Einschleppung/.
elnseblcueen tr. съпровождам тайно, прекарвам
нелегално икт.
e/nscliicüen* tr. rejl. 1. затварям (се). заключвам
(се): sich Im ein Zimmei - заключвам се в стая; 2.
заграждам, обграждам, окръжавам, обсаждам,
блокирам: е-с Sia)i. ein Heeo - обграждам град-
армия; 3. прилагам (една в друго); /inen Boief /е
e-n emUeie - прилагам писмо към друго; 4.
включвам, съдържам, обхващам: е-п /е sein
Gebet - сключвам нкг. в молитвата си; eas
Zimmer Unei// 10 Merk, B/dl/gueg eiпu/sc1lns-
e/g стаята струса 10 марки включително прис¬
лугата.
c/nshllicßl/heprp, G udv. включително. включая.
Eigsch Heißu ng j" обкръжаване, окръжение; блоки¬
ране, блокада; 2 включване; А домашен,
казармен арест; задържане под надзор.
Einechli/Oun/srheeu п обсадна армия; -Z/Icbem п
скоба {()}.
eimschiiegen* 1/, 1. вплитам; 2. поглъщам (юкс-
ма).
e/nsebluekem tn. поглъщам, изгълтвам.
c/mseblummeon i/1/i s задремвам; првн— умирам.
EinscblupT m. -(e)s- т отвор на курника (зс
«лазане).
cl/ehhlüpfcn int/i s вмъквам се; раза. шмугсам се
(не?ебемлаше}.
cinehhlünUcm 1г. сърбам, пия шумно.
Einechiuse н* -eel -с 1. mii -umiei/ - vom... (или G)
включително. като сс вземе предвид; u/i/i -
allem Nebenumeia/de като се вземат предвид
всички странични обстоятелства; 2. поставено
в скоба; поставяне в скоби; 3. минер- малки
количества чужди вещества в минерал.
Eigeehluseklammen/ -Zeichen п грам— скоба {()}.
cineeemcieeeim ^11 bei e-m -) re/l, газя се.
подмилксам се. докарвам се.
cinecemcihecind pari, adf. галещ, гальовен: -е
Musik гальовна музика.
Einschmeichelung/ -еп 1. галене, подмилксане;
2.	милувка.
eiпec1mcißen* t/i фем. - /igw/iU/gi
elgshlmcizen* 1. intr. s стопявам се, намалявам, и
првн;. (ie B/völUeingg eeemolс e/aek ein населе¬
нието много се стопи, 11. tr. rejl, 1 топя,
разтопявам. стопявам: Blei ie e-m Tiegel —
разтапям олово в тигла; 2. смесвам с друго чрез
стопяване; 3. претопявам; Ei/schme/eun//.
elnechmicnen 1/, ролк. 1- намазвам, смазвам: mii
Fet/i Selbe - намазвам с мазнина. с мехлем; 2.
ра?К- мятам. баламосвам, 3. nejl, оплесквам се.
изцапвам се; Ei/schmierungi/
elgsehmuuucln tr. neß. 1. внасям контрабанда, е
првн; раза, с-с R/eniu/inn - прокарвам незабеля¬
зано, неусетно резолюция (м/жду Другата). 2.
nejl. вмъквам се, влизам контрабанда: разг. sici
^/1 EimtoI//eUзete - смъквам се контрабанда
(без бнлвт).
cinschnailcn tr. стягам, завързвам с ремък. слагам
предпазен колан (е коли* самолет}.
cinsehmappcm 1. i/tr- shl- затварям се с щракане,
щраквам: des Schinss- die Tüu iet /ingesehnapp/
бравата хлопна, щракна; 2. фам. обиждам се.
засягам се: auf jede Kicigi/Ueii sceeappt em ein
засяга се от ссяка дреболия; 11. tr. 1. хлопвам,
затварям с щракане (брате* брана}; 2- шумно
вдишвам (въздух).
/inecenci(en* 1. tr. rejl. 1. нарязвам (в нщ.): Biol
im die Suppe - нарязвам хляб в супата; 2.
срязвам, вдялвам, прася нарези (и поД.); (as
Rnhl - правя нарез в тръстиката; Namem Im Ui/
Rinde врязвам имена в кората; /In ticf cin/e-
selgi/t/nes Tel дълбоко срязана долина; 11. i/tr.
h врязвам се, списам се, е сpвn.: die Scheum
sehg/id/t /е (Ie Ham)- das Stunmpfbee) ie die
Hent e/e връвта се срязса в ръката. жартиерата
в кожата: (i/se Won/e eehmittee lief /е s-e Seele
ein тези думи се врязаха дълбоко в душата му.
c/msehnc/dcnd pu/t. adj. 1. радикален, решителен:
-е ÄeUekneu/e, Maß/almee радикални проме¬
ни. мерки; -е V/iänderum/ee коренни промени;
2.	вж, e/meehmciden.
e/gehhnc/dig adj. с едно острие.
e/mehhmc/cm tr, i/tr. s заснежавам (се). затрупвам
със сняг; imp. навява сняг; lieu sch/e/t es ein тук
навява сняг.

425
Ei/eeee/
Einsch/ilt t—, '/, -c 1. срез; вритeaиCr лoтриттo1c*
мястото ио тлизтaнcmОr рсзнт с-п - mncUca
вриттaм; тaтризтaм; nролитeau; 2. изкоп: ein -
im Gelände изкоп, врязваис е терена; 3. лен.
пeтурa (с стих); 4. натъбтанc (ню лист); 5- пран.
радикални промяна. от-1ом: ein ticfeu - ic
meinem Leben дълбок прелом н животи мн.
е/е eeh/ltelg adj. ссл.-сн. коенм само ведлъж в
сод-вити (ливада).
Elnsch/iiimessen п мвД— бистури (хирургическо
нож).
ei/selniizem 1г, тризвaн н нp-* изрязвам н вр-
i/esih/üuce 1г- ne/l- таттрзнaн (пакет)* отнcтятaм
(—). стягам (се) (с керс/н* ис.лаи) прси.
сковавам. ограничавам: durcU Bettimmunuen
lOnt/uch/üT скован ог иaлcдбн-
Einschnünung / L вж, ilnscinü/cc; 2 тясно,
стеснено място (нопр. ше термометър).
e/necböpU/n 1г. греба н пъ/ия, нo1нтaM;
c/gecenäme/n tr, refl. огра/ичавам; еm-c1ивим;
вамодянам (в.:eсm* свобода, разходи) jrtzt
müsste wlu neu /ehr - сага трябва много из се
оггa1lнчoeaмc-
Einschrankung ,". -е/ 1. оcти/ичcниc* оcтaничи-
взис: uich D -—п aulculrunc излагам сн огри/н-
н-нн-; 2. лcтcрвo: е-с oUnc - nmplehlei птcпо-
рпчвим внс. бcзрeзeтвио.
cinselocubcn tr. зоннитвсм.
El1thhurlb(/r/smi поор. служО* по вп—свон— из
котюбиmc* -Uti/i и пт-поръчю/о пнено* -уе-
bühru* —gell п такса зи пт-поръчи1с оригкИr за
тoпиеванc (бун^с^а^арю^н^нен* Дружество).
cinsehoeiben* tr. nejl- 1 зaонcнaм (се). вонcтaн
(се), рeгиc'рнтaм (поаоброицо- Доброволци*
прохОде ерелхаДо): iOnuhscrrlnUc/it Mll/iCC с-
т Parcel редовен шсв ню партия; in lae Protokoll
- нп—спам н проmоколю* 2 с-с Brisi - iu/sic
прашим писмо от-оотъчюно: cinges'hufibeneu
BrirT птcпортнюно писмо; 3. nejl- записвам сс
(студент); 4. мат. впневaм: ein cim/ctcir'cUc-
сее Dugiec— впиеин глиптън/1K-
Einschucibc/semdunu/npe поръчана праткa;-stci-
ic /мюр- = -eml.
Einseeoelbu/g f -cn L вписвал—; тaпиcвюнCr
нмoттину/нрю/c; 2. подотанс ле орcпортчи1и
пратка; 3. п—сменс оферта при тттгенc.
cil/tchrsit/n* int/i s (geuec); 1. иснccвau се;
вземем мерки: /cricHt-Ocl geuec с-п - тaтeжлaм
птецcе птогит /кг.; 2. в/нтюм е вр.
c/nschoumpeln i/.r. рала, нoбтънктoм сс. стивом
сс, 1тcущaнoм сс: Ос dem wsnmsn Kclisn schmum-
peli/n im Wi/lcn Ule Äpfli ein през тнuитa н
гопния килер ябълките сс сбръчках*. 1теyщ1-
ха.
cigsclnumpUe/ i/.r. s етнтюм сс. еъОирoм сс
(плам}; (ла леще) сбръчквам сс; првн. измадя-
вим: бос Hsul tchrumpl ein кожена сс cвива*
cO/ycscliinumpilcT Apf/l спаруж-на ибтлкo.
Elmeceub и, -(е)/, ^е 1. вмъкновс, тиягтиc: 2. снр.
между-тожно орccрoдar cрcgот-л; пъ/веж вю
'арoтoпт1* 3. чекмедже.
eimec1üebi/nm 1г. сплашвам; Einschüchlecung/
Einscbüebieonngs/polliik/политака на сплашва¬
не; —^1/1 п система на сплашване. терори¬
зъм.
ci/sebul// tn. тaонcтюн за първи път е унн/иpc;
er ist noch /icl/ cfa/eschiult гоЗ още иа ходи иа
уни1иpc (малък в); Eigj^^l^i^ii^r^z^U/
einsehüuS/ udj. 1. ссл.-сЛ; стрижим веднъж то-
д-шво (овца); косим веднъж гоиищно (лиао-
ДО);
E/escluss и, -с/, "е, L текст. вътък; 2 =
Eiiscrus/öffmucy; 3. прннeе; 4 търг: плот.
вносна (« общо каса); 5. есн- н—мфатично
вт<тоaнc1иc ио задио бсдро (р кон).
EI1thru5söTcucg/Bвxеиио отн-реги- пр— ос/ссн-
T-н1o лoиa-
e//ec1usteum 1. intr. h рала, хлътвам (ощ/нен съм,
загубвам); 11. .г. (e-m ntw. -)рзк- исбивсм нкм-
НШ- е гдината.
cimsehütie/ 1г. /oннтсu; cнпвим; пълня,
cinuciHärz/n tn. астар— 1. нюч-тняM; почерням;
2. раза. K01mлюбс1днрсм: clnge5'hwnгztc Wsnc
ноитрабандни еmенс* Elcuchwärznig/.
Eimshbwäezeo и* -s, - раса, контрабандист.
c/msiewetze/i c/neehwätzen фам. 1tn. refl. DA fe¬
rn etw. -) ели i/tr. h (aul c-m -) пвйср. c
бърборене ннъ/оивaм нкм- вш.; 2. refl- полмю1-
том се нкн- с орикитк1-
c//ee1wcTel/ tr. нюпущвaм със сяра (бъчва* вино).
c/msihwcekce 1. intr— h (s) зсвнвсн (c фланг);
променям направлението; преи. припя запой (е
убеждения* сe:umoкu): die Truppen sind lii-s
eicgntchweckt вонекиme завих* /a1яво* 11. 1/,
Uns Pleud in die Fron/ - чрез поnттc вкарвам
коня н строя-
rtescgeee tr, Олaтоcдoвямr оОтучивим (.млаДс-
женцс)- осв-шанам (знаме); 'онф1тuнрим (<)—
ща): е-с Puicticu - тъкопо/стсн ен-шcllИ'; с-п
Getto/lceen - нcгю молитви во мъртвсн, опявам
го; Einsegn u n/j"
eict/hen* I. tn. 1. (itw. -) преглеждам. оровcливoм
(доклаД* дикумвнмо* списсиое* в^е^с^т^н^1/}; 2.
асеН: оглеждам. рсзузноеом: 3. съзнавам, роз-
ОирюU; схнишсм; протитюм (същността ос-
тепене)^: u/ince Fch1/Ur sein Unrecll cln/chcn
съзнавам си грeщкютю; нccптaнeдливоетmo; II-
i/tr— h L (0/ elf*. -) сдадам. хвърлям (бегло)
пот/cg е вр.; 2. mii e-m - следя eдновтcмc/но
ч-т-ното с лтуc1то ог едно книга; нeгa* 3.
сстер. посетсним, минавайки. отбивам сс.
Etmsebee п* -е. — тaтбнрa1c (па палсжв/нвмО'
обстоятелствена): [mii c-m] eic - iibec
влизам е положението [ни ик/-]. лaтбнрим то;
die Wetter Ust - р^а^з— времето сн знае лaОотиг0;
ис е /ощо; Usbe doch ein - бъд— Онacорaтум-/;

ci/sciTce
426
разбери се!
cineciTeg tr, re- 1. насапуниссам; 2. фии. (e-n -)
подмамвам, измамвам нкг. с ласкателство; 3.
ролк. описам: dem beb/e wie nudeeti/e1 e/nj/se/it
тогоса здравата го опихме.
cinecii/u adf. 1 едностранен (договор, прение
сдслие); adv. от едната страна: -е KnpUechmei-
zen мигрена; м/д. -е Lun/emem/zündung пнев¬
мония на едното белодробно крило; (es Pep/rm
- ereehoclecg пиша само ог едната страна на
хартията; 2 едностранчив (човек); 3. прист¬
растен- необективен (преценки)* превзет: е-е -е
Auffasenmu превзето схващане.
Einsciti/Ueit /, -еп едностранчивост,
einsenUcn* tn. 1 изпращам; 2. пращам материал в
редакция; 3. спари- вкарвам (топка}.
Eineendung -// 1. изпращане; 2 пратка в
редакция.
einecnkcn tr. re/l. 1. спускам, пускам в земята;
погребвам; X лс1i-ан. заравям (пелсжсницс-
кла/че* фе.лоз); 3- nejl. хлътвам. спускам се (ла
печат* mi/р/н)- eiegesenUt/m Bo)// хлътнала
почва, Einsenkun//
Einsen и* -s, —, -обл. ралк. единица (вж— Eimre)i
einectсrn 1. 1г. основно значение: слагам в нщ..
слагам; L (etw. -) поставям. слагам (с нщ.);
вегавям: Scheiern (im ein Femetee) - слагам
стъкла на прозорец; eicb Zähme - laseem слагам
си изкуствени зъби; Fische (ie е-е T/ieh) -
пускам риби в рибник; е-е Aez/igr (im d/e
Zeliunj) ~ помествам обява във вестника; е-п
Boden (Im eie Fass) - поставям дъно на буре; (es
Kiel) isi zu /пи, Sie müeeem eie Stück - роклята e
много тясна, трябва да вставите парче; Wecle -
поставям стража; е-е Summe im Bid/et -
поставям, вписвам сума в бюджета; 2. посаж¬
дам (цаеня в саксии, дърне); 3. назначавам
(чсисвиоио* комисия}- определям за нщ., въ¬
веждам (па* в пост- служби): e-m znm Eubee
eineezt/n определям нкг. за наследник; 4. зала¬
гам (честта са* пора про нари)* рискувам;
слагам: GciU - правя миза при игра; seime gaeze
Knaft - слагам всичките си сили; 5. консерви¬
рам (плодове. зеленчук), правя на туршия; 6.
/I/ Fest — въвеждам празник; 7. поставям в
действие. слагам. хвърлям в работа, в бой:
frisier Truppe/ - хвърлям пресни войски в боя;
8. ne/l, застъпвам се за нкг., ходатайствувам:
ele1 für е-е - застъпвам се за нкг.; 9. пускам
корени, вкоренясам се; 11. int/t h започкзм;л/ш.
встъпвам: mach (er Re)/	d/r MusSU //е
след словото започна музиката; (le G/ig/m
setzten iie цигулките встъпиха; е/е/ iä/jei/
Rege/zeit setzte eie продължително дъждовно
време започна.
E/neichi j -е/ 1. = Eiebl/ck; Обеинанане а съчета¬
ние c глезели—/: nehmen, verlangen* erhalten,
gewinnen: - te d/e Akeem mebmem преглеждам
преписките; - /ihellee- gewinnen запознавам се
е, добивам представа; zue gefälligen - с молба за
преглед. проучване (про изпращане нопр. ши
/низа}; 2. разбиране; познание; вникване: проз¬
рение, проницателност; съзнаване, благоразу¬
мие, обикновено е съч/пнашияне: - habe/
разбирам; beben Sie (ше Ч имайте предвид
обстоятелствата!; разберете!; бъдете благора¬
зумни!; mecb rigemro - ve/Ueliem постъпвам по
собствено разбиране, схващане; ласК eeei/o -
въз основа на основно вникване в нещата; znm -
bne/ee вразумявам; zum - kommen, g/lang/e
стигам до познание, правилно схващане; bist
)п епе zum - gekommen дойде ли ти умът?;
вразуми ли се*?; eecb meinem ~ по мое мнение,
според мен; die - komm/ mit dem Jahren c
годините човек поумняса.
einethbitu adj. благоразумен, разсъдлив.
E/me/hht/chmc/пpclлеждане- запознаване с.
clmslchtsrios adj. без разбиране: -voll adj. с
вникване, с разбиране, умен.
himsiikrem 1н1г— s процежда се, просмуква се,
прониква, всмуква се; Einsi/Eicerung//
Einsiee/iei f -е/ жилище, килия. колиба. постни¬
ца на пустинник; уединено, усамотено жили¬
ще.
limsiedee* (и слаб) tn. м1г— s ебл, свстр, консерви¬
рам (плоДевс, зеленчуци* нж, elmkoehen =
elekncb/m.
Eimsicdiee и* -s, - отшелник, пустинник. пост¬
ник.
c/nstrd1cn/eee adj. пустиннически, отшелничес¬
ки.
Eimeireienrkeres н заел. рак-пустинник (Enpagn-
0^ Bembaoeue); -L/ben н отшелнически жисот.
Elee/ib/l m* -s. — езн/ози— едносрична дума
r/ms/lbiu adj. едносричен; прен. неразгосорлив,
мълчалив (човек).
Einsilbigkeit", — едносричност; мълчаливост.
cinsie/cn* 1г. 1.: ein Kim) /е dem Schlaf -
приспивам с песен дете; 11. refl— упражнявам се
в пеене.
ri/si/krm* in1r. s потъвам. хлътвам; (е äiamoino- н
кил): el//reneUene Angee хлътнали очи; (ie
Knie siek/e Ilm е/е коленете му се подкосяват;
(er Ab/ed e/ekt eie нощта наваля. пада.
eSes/mienm intr. s = /i/sieUem.
e/ms/izem* 1. 1н1г. s домосед съм, седя постоянно
скъщи; i/1r— в затвора, затворен съм; 2. 1г.
продънвам от седене.
Eimeiizrn и, -s, - 1 едноместно превозно средст¬
во (кел/ла, кале* семюл/н); 2 пътник; 3.
обитател; наемател.
e/esliztg adj, едноместен.
eSmspeemem tn— 1 впрягам (кан. коли): пран—разг- е-
е ie е-е Ambeit - опсам нкг. на работа: рсзк— е-п
Ueeiee - дръпвам юздите нкм., стягам го; 2.
опъвам, обтягам: eie e/üee Bieil Se dl/ Scbuc/b-
427
i/mslickee
muuchicc - поставям нов лист е пишсщстс
малина; Leicrnzeug 1/ с-с RiUm/n - оОгяcин
ненси о1aн ни гcттaф; тaм'ю; 3. нахн. затягам
(воин)* застягам; Ei/spannim/j"
Einspänncn — тек кола (с един кси)’: шал. -тг-/;
бcкити1: жинирво сграда с едностайни тпар-
mин-uнн-
einspännig adj. 1. с едни ке/ (кала): - lahmec
килин но/з с едни кон; 2. пран, б-'ят; 1cжcнc/;
c/esparcn 1г. 1ко/ониевим; cп-cгянин чрез отра-
нинипинc {пари- време* служба).
cinspethhieg tn. кеин, зaпaмeняnaн; съхранявам
(донно)-
ctnspiourn tr. refl. тamтстяH; тaпнрим; ср—стунсм;
Einsperrungy.
einspielin 1. tr. 1. лoтриОогниU; птоевитвии (сис-
нрумвнт): 2. ризучивии; упражнявам (компо¬
зиция): 3. провя з^нс (иа собствена изпълне¬
ние}: uic hnt Ilm cenes Li/6 riiigctpieli тя тюонес
новюга си песен; 4. печеля (с игра. своренв): dir
Film isl e-n Koutec eilgetplcit филмът си втлиa
Tю1/оcкнтc: 11. e re/l. 1. обучавам, тренирам,
уптaж1^явин (сс) (зо обща игра- свирп/п)—
сработвам (се): 61/ Aurcted die Spionuycdlccs-
Ces uici gut lufcliuileu eli/etpicit стенните из
щn10/екoгс служби доОре со се сработили; ile
MiictcHil ist 81'1, ist gni cilgetpicli егОоръг
дава добре cпгнаеува1аr добра злсомОдова
игра; првн. ich ha/e mich uui ihn cligeupicll
свикнал съм c оееОe/оcги!- му; зная как ди сс
държи с /сто; 2. гръгпaн (предприятие. иочо-
напее}: die 81'1/, die ATerir iui uich ricgetpicit
работата mръг/И; първи лоОре-
etneptngen* tr. nejl. 1. nп1иmин* оплитам: dir
Splnic hnt Ule Fllc/e 'ölliy elcyetpo/ncn паякът
съвссм оплете мухонс; 2. re/l. тиннпим сс (g
пешкул)* е прен.: uicU I/ sein Fs'1Siuiium; ic
selce Gndacken - зoтeюрим сс напън/о е епeп1-
и/носнтс сн, е собствените си м—с/н; прен:.
uich ganz und /ат - 1aопн1о се итонирaн ог
cвcгю: 3. фии. ОKОШCTBCM; ир-cгупин-
Einspoaelc f- -n 1. швейц. овстр- възражение; 2.
птоm-еm-
10^^'101 adj. само но ели/ -T1'.
gi1tpurhhшe* I. tn. (e-m eiw. -) внушавам /ки-
/Ш-: e-m Mut. Trost - ободрянси; окуражавам
/кг»; утешавам ЛНГ-; 11. i/tr. h s 1. (lU е-с
настойчиво убеждсним; унроняnсн; 2. auf n-e
Grammophoipiliic ~ говоря за типне ню грамо¬
фонна одочa-
ciitpm/ng/n 1. 1/t 1. 1иотъекниu (дрехи зе кладе¬
не): поръсвам (със св/щене ноО)я); 2. рaтбнnaн;
ритнптгним (врано): 31 каел; ессбв/о pa/1.
cin/cspr/nyt литnттcнсГ; намираш се mу'-!сн
между ару/н н1иcтaни: Guiiir mir eligespuenu-
tem Porphyr тлсн1Гr рoтмcеc/ с потфнр; Ein-
epuenguuп/
Einspecg/l/ng m. -t. -е мшипр. включс/иис.
etnspeim/em* i/tr. s L cкинин в нш.: 0/ die
SC/ißimUnic - скочим е трамвай; 2. (lüu c-i ~)
отивам. иeивюи сс (ввд/ага) като тинe(cтник;
замествам (сmсасмвaщ): la icH vcnlO/Cemi wau,
sprucy er lüu mich /Ос тъй нито бях възпрепятст¬
вуван, гой сс явн нмссно нe1* 3. пиансм сс.
втъном сс; eictpuilgrcie unU ausspricgeci/
Wickel тдюдсвн — издаис/н ъс/н; 4. Uni е-т
^г/ОсСи//. G/seliuchal - ел-зам е етулe/гекa
котnотиц1И; дружество; 5. mii Gcld - помacaн
(с мамепта) с пити; 6. auf бе/ Meiunr ~ (ло
се/уидаин про студентски дусл} нoмeевaн сс
— спирам дусдс; 7. изцептам сс, нoпуквин сс; II-
1г— 1. събарям чрез скок; 2. е rejl. уптсжнивaк1
(се), гр-/итсм (се) е cнaнинe-
il/spuitzce tr. 1 вотпекним; 1/жeкm1Tсu; 2.
опрпcквим-
Etnepet1zee и* -u, - пръсксчкю зи у/ишожипс/- из
подт-uнн преднтс/и.
Elnsputizmnine — лехи- О-зкомптееот-н ме!от-
Einepoteсunu / -сс -—. инжекция: subkuian/ -
подкожно инжскция-
Etmspnuch — възражение; юр, птег-cт•: у/усп с-е
Msßculme ~ nuhebei олсвя тъзтсжeниe cтcшу
вяноя мярКО-
Einspeuchseechi п юр. птoво ио пто!cен-
Einepnugg и лов. отвор е отрадс зо дивеч (през
кайми може до са прескочи сома е вДна
сaоскe).
einspunUcn .t/росг— о'ошствaи-
EinspueeaКg/тrел. еднопосочна жп. линия.
c/nspun/g udj. 1 жп— еднолинсен; 2, автем-
ел/ененгов (пан).
elesi udv. /якота, веднъж. няко/с сн. птcлИ; по-
^^с^и^с. сд—н д-в (а миналото е е бъДвщв): icl
hnle ше - uclesen някога сн то четох; ~ uni j/tzi е
uинило!О - сети; icl Hoff/ 11/ - HicdcieutcH/d
1идивюн сс някого пак да ос видя.
eigeiailen fr. затварям жннен/н (я сбор}.
etgeeampfen tr. 1. вотъпквсм (в съд): Kniui 1/ eli
Fuss - /ютъnкнсu зсдс е бпнвю* 2. Lumpei-
Büe1eUr Schriit/i - преработвам парнали, nтc-
гопянам к/нжс; Pupi/u - птcтсОонnсн хартия н
кит!о/; 3. грсмОопии; Einstampfung-ZC
EinslamU и* -и. -С 1. оаснр. тържествено встъпва¬
не е инпж/сег: 2. гуляй, почcтпвa/е по гоя
cнупин; 3. осapм- тoнc1 брой (точки): lie Spiel
stehl [heim Tennis] auf ~ 1трюи1гe [ни неинс] си
иитснно; 4. лев* /cлоегъп/е убежище но див*
нозо-
Etneianes/uelU п ноксс при встъпване е длъж¬
ност; -picis и мърз- покупна cгонuсен (=
Аc<eHufIn1u<нrmir; -sc1mcne — - Einu/uii 2.
etneiaue/n i/tr- s нспришпим сс, пективсu се с
прсх-
1tneeäubcn tn. /aпришниU; покри шсм с прах.
etnei/chen* ./- птонушпaм; птолупнтaн (лупан),
rtnst/cken ./- 1. пъхам, с/атсм е нщ.: len Dc/ec -

EinsthcU/kcmm
428
скривам, пъхам шпагата в ножницата; e/w. /е
die Tesch/ - мушсам нщ. в джоба си; рсзк.
слагам в джоба си (открадаам); 2. рсзк. око-
шарвам (крадец); З-ролк. претърпявам, преглъ¬
щам (обида); 4. рсзк. е-п - слагам нкс в джоба
си (превъзхождам го);	//
Eineieckrkamm — гребен за забождане в коса;
Ч/Исо/разтягаща се стълба (про пожарника¬
рите).
/insiehen* i/tr- s 1. (für c-e» etw. -) отговарям.
гарантирам: Tüu dem SchaUen - отговарям за
повредата; 2, Ute Waage eteht ein везните са в
равновесие.
/tne/ehlen* nef7. = e/ch etnseKleicl/n
ctnsictgcn* iHtr- s l.(l^n eiw. А -) качвам се, влизам
(в кала, алеи): -! качвайте се!; 2 нapз. ралг.
правя сделка, намесвам се в сделка: eis die
Kumse anzo/en- s/ieg er е/е като почнаха да се
качват курсовете, той закупи ценни книжа;
Einetciuen п.
/inetcliecn udj. регулируем.
1/net1iien tr, refl. 1. поставям. слагам в нщ..
настанявам, намествам; гарирам (моторно ка-
ло- велосипед): d/e PUenUe - настанявам конете в
обор; (ie Büchen eiebtij - намествам книгите
(па вмажсрксти}; L/cKtem - слагам свещи в
светили и ка; 2 вземам на работа, събирам
(псвсбрапио* миньори): Aib/itei [le )// Be¬
trieb] - вземам рабОтници в предприятието;
Ochse/ - набавям волове за стопанството; 3.
нагласявам. регулирам (далекоглед* радиопри¬
емник, лвщс): (ее Fotoapparat ~ нагласям
фотоапарат на фоку; остар. е-е Weicbc -
нагласявам, поставям стрелка; 4. и nejl, пран.
нагаждам (се). приспособявам (се), настройвам
(се), ориентирам (се), насочвам (се): )// Vou-
trau auf dir Maeeem - нагаждам доклада за
масите; icb bim auf Brehms eing/et/iit настроен
съм за Брамс; ее /И knmmü/teiiecK etnjeetellt
той има комунистическа □риентировка, кому¬
нистически схващания; еп ist ueg/n sie einge-
etrlit той е зле настроен против нея; 5. спирам,
прекратявам, преустановявам (плащания* ро¬
бота- сирелбо- съдебно дало}; 6. rejl. поясясам
се; явявам се, представям се: (er Huste/ stellte
eieh jeU/n Abrmd eie кашлицата се явяваше
всяка вечер; echl/chtee Wetten stellte eteb eie
започна лошо време.
Einsielirhalle f гараж, хангар за поли; -'IiUcI н
лост за регулиране, нагласясане (но перси
канел. пишещи машини и пр;)—
e/neiel1iu adj. мом. еднозначен. едноцифрен (чис¬
ла)—
ESestell/knnpf и род, регулиращо копче; -kuee1l
f н/хн— регулираща ръчкц -fag/e п нехн.
регулиращ се лагер; -iupe / лупа за точна
фокусировка на фотоапарат: -platz — паркинг;
-eanm и гараж; -Skale f скала (ни радиоапа¬
рат* пишещи .машини* фотоапарат).
Einstellung/. -ее 1. отношение; ориентироска;
схващане, становище, нагласа: er Kai Urinr - zn
dirsen Dingen той няма отношение към тези
неща; е/ее kritische - zn allem bebem имам
критично отношение към всичко; 2 регули¬
ровка; З.аж, rlmetrllem.
etneicmmen 1г. 1 издълбавам, пробивам с длето;
2.	(ie Arme - подпирам ръцете на хълбоците
си.
c/nsices udv. не/— = eiest.
E/msi/cb н* -s, -е 1.бодване| пробиване, продупч-
ване; мед. пункция; 2 проводено. боднато
място.
eineiicken 1г. бродирам: Blum/e (im e-m StofU) -
бродирам цветя (на плат).
E/nsi/е/ и. -s. -е 1. дупка за промъксане (ял
пиаци): - ies Femetee промъксане през прозоре¬
ца; 2. срата на трамвай (ле кечвеше}.
Etmsiielee —* -s, - евоещ— самолет с една ръчка,
etnsllcilu adj. бон, едностеблен.
etmeit/ adj, (сома отрабумовно) 1. някогашен; 2.
рядка бъдещ.
elnslSmmem 1. int/t h 1 запявам заедно с другите;
присъединявам се към пеене; пригласям: ег
et/mmt/ mit eie той запя заедно с другите; alle
stimmte/ /е di1ere Lied е/е всички запяха тази
песен; 2. прясъединясам се към мнение; съгла¬
сявам се; 11. tn— 1. привеждам в съзвучие, в
хармония; 2 (e-m auf etw. А -) създавам
подходящо настроение, настройвам; пран, sie
sied anU)// demokfatiecKe/ Tom e/njest/mmt те
са демократично настроени; Einsltmmun/i//
cles/lmmlgadj. L единодушен: er wurde -gewählt
той бе избран единодушно; 2 едногласос,
едногпасен, на един глас: -ео Gesa/j едногласо-
со пеене; es wie) - jeeungem това се пее на един
глас.
cS/slmelig adj. не/— вж. eimettj.
elmsimels udv. нее\ - eimetl
cies/öckig acJj. едноетажен,
cSnsiopUen tn. натъпквам в нщ.
elmeioßem* 1г. 1. 1. сбивам; 2. разбивам. счупсам,
строшасам (стъкло на прозорец): е-п Fcesbnern
- издънсам бъчса; eich D (ее Kopf - разбивам
си главата; 3. разбивам в хаван; EinsSoßun///
eSmsluehlen ег. правя слънчево облъчване.
EinstratKun/j/—мед. слънчево облъчване,
cS/slncSel/e* 1. 1г— 1. намазвам, натьрквам с нщ.:
Öl [1^ Haan] - намазвам си косата с масло; Kalk
ie Ute Fn/ee - изпълвам фугите с вар; 2. рядка
фии. псйор. прибирам (пари); 11. i/tr, s лен.
хвръквам, прехвръквам в нщ.: Ule Le/cKen
etreteKem /I/ чучулигите попадат в примката.
/Sesleeu/e tr, 1. посипвам, насипвам: NapKtellm
[Ie d/e Klei)ee] - посипвам дрехите с нафталин;
Simon für (es Viel - насипвам слама за добитъ¬
ка; 2 првн. примесвам. сплитам, вмъквам:
429
itnineten
Zitu/c 01 ile Redl ~ изпъстрям л-н'mю сн c
цитати.
/insinleken tn. во/иmoм: олcолнmим»
etnsioömem i/tr- s вд—там са, нннчсм са; (ле въздух,—
хора) нахлувам: vlilc Minucl/c scrömeem ein
нахлух* стекох* се много хора; Einströmung/
iigstück/(l)n и.ролт— зюнптовaм с порчс; ветювин
(парче).
ctneiüdlcoeg tr. 1. тстучювaU; заученам (рпляне
се* песси); 2-sIch in eie FncU - ндъпбонaним се н
епcпни11оcт: Eiestadierung/
1ImeiüUrn 1г. градирам; класирам (по заплени};
'oн-готнзитам; тубрнпнрсм; Einstellung/
einslünmen i/tr. h s (auf ntw. A. n-c -) втурвам сс.
похлупим; лападем, атакувам; шурмутсм: uuf с-
с mir Frugcc, Btctcn, VouwürTcc ~ напалим,
атакувам нкг- с въпроси, с молби. с упрсци-
Einsiurz и* -ее. — сританс, ерутвинe; ccлонодиc-
^ис: zum ~ brtcgci cъбaтиu (нопр- режим),
Einetunсb1bem п зсманрсссвнс вследствие срун-
ваис (на подземни плесневе);
etneiünсen L i/tr. s cгтомониcвoн се, cтуmвиu сс,
събарям сс (къща— нун/7) пра/: nuf с-п ~
връхлитам иа нкс; II. 1г. епОириH; cлутвaм-
einsiwrilen- i/nsiweiliu adv. сега; зассга, трcucн-
во, между тово-
einslwetliu adj. вл-и-нc1; птиврcнc1cИ;
eintägig udj. сдводн-в-и.
Einlegsfl/cgc/зеел. еанодиевни (Ephemeus)-
Eintä/zen m* -s. - профссиовинсн mа1пьол («
рсстсринт* зенсдсни/)-
einiauclen I./i. потапям, 1ютюоим (пвра еиасно-
1с}; 11. iHtr— s смурвим са, гмулкюu сс; Einlau¬
ch unc//
Etniaüsih и* -ше, — тaтмя1Юr оОмяви,
cintaue1h1n tn. тaз.мcиянr сменявам: jeuem eiw. -
разменям вщ. срещу друго; резс. трампя сс.
1imiaue/nd поп- хиляда.
itnteenen tn. /a'oтрaнивсM; 1смoтвau с натри/,
iinietl/n tr. 1. лaтдгляUr поиритиeлям: кдсеифll-
пнрou: cln Werk ic KapOlel, e-ш Stilt ic Bezlu/c -
Toтgcдим плонттcдcнн- иа гдевн. /род ва тaйо-
ви; 2 ролк. разпределям: ueice Zeil gut -
тoзпрeдeням добре прсмето ен* sein Geli -
1конении/е люзпрeдe1ин пититe сн.
lintitlig adj. състоят се ог сила част-
Einieilung j* -ec L лaтдc1ииe; нлсеифнкация;
поgрoзgг1и1c* 2. рaзплegcдeннe: eu Ust kcice - у
вето ням* лag-
Etni/llungerunumd m. -prigzip п ослона, пт1ицип
иа класификация'*; -ейИ/грин. лaтпрcлcли-
тс/но нненитe/но-
Etnirl и, швейц. и* -и, -мин— ^10.
Eintieo п еди/ск (вълк е др.).
eintönig udj, uо/ого/e/; еанообризен-
Ein tönigUui//t -сп но/огон/оcГ; еавообриз—с-
Ei/topUи* -es, -е; EIntopUg/etiht п ястие от месо
н •зeлeниуuи.
ei/iopUen tr. тюcoгдau (растения) н синсия-
Eintrachl/ — епт1oенCr сговор, -дииеmто; (съедн-
^1—— - stiften въдворявам сговор. съгласие:
поел— ~ hrligi Muclt cт-дин-ннc!О праен сини¬
на.
cleluäcbt/u nUj. н cътдacuc: —411—1, ccоnорчин*
cдиноgущeн.
Ei/inäeh1igkiii/| — вж. Elceuu'ht-
Eimioag т* -(e)s, -С 1. нтcдИr per*. тсcуба: e-m -
tun eлcди /кн-r увреждам,, ошeгивюм нкс.; 2. е
Eintragung/, -сп зюпневaиe; воиcвa1e; р-гнст-
тaцни: а-с ElnCru/ni/ in einem Bnci YbucchmeCr
mucUce птюви впнеттнCr бележки е к/нси; - Ос
iie Stammrolle зюонcттнe е нсбот1ни еn1еъ'; -
ins Klitu/nbuch забслежни (ноколатсвлис) иа
ун—/1к е лн—в/ики; 3. тсхн- вътък.
Elmlueuibuch п к/итс за eпневсн—; регистър,
etntuag/n* tn. 1. т1юcиMr вписвам (е оnoсакa}-
Tecиcтр1рсм: len Poslec uuf dem is-sch/i Ko/io
~ 1a1acиu перото io погрcщ/ю смстка; eicgctua-
Uinem Veueic вписано, рecнеmритино иружгcнно*
2 1оеИ; донасям (Дърва; бодо)* прибирам
(онссo); о без obj—; iic Biccel irsgic ein пчелите
носят мсд; 3' вося (доход). доходс/ съм: lie
Uitetnrimec trägt /и/ес G/wlin ein птaдnтии-
тнено носи добър иохои* 4. мсн. с-с Llilc -
1Ю1oеям линия; Eintragung.//
r/mlnäglihi udj. доходен, изгоден (търговия*
сделка).
Etnioägliihketi / — лохелноен-
E//ioag(s)rfade/ и нсксн. H1щки ог вътъка;
-rolle/списък ио автори и* aно/инu1 ндн из
излезли пои псевдоним к/нтн-
Etmteagunueami п служба по рcтне'рспият^и.
einioä/Uen iHt/i s ролк. ппйор. (c-m iiw. -)
отплатим, отмъщавам /км. зз вш.; lem wculc
ich ш/ noch - 1 ше му платя; шс му първо
тъпкало!; Eintränkungj"
itnioäufeln tr. мвд. капя, е/ютюu капки (н нш . ).
etnineTUen* iH1/t s 1, пт1ег1тсн: cln Zu/. ein
Dumplsn iuiili ein h/ch, пaтсхои прнеmнтс* 2.
сбъдва сс; реализира се. изпълняво сс: HoTinc-
ушс . Euwsrtncuenr Alnunucn tu/Tlei eic /одеж¬
ди, опиквaи1И; птcичувcгвии сс сбъдеаг-
Elitrsfi/ н. -е, — I- птиегнгс/e; 2. cбтдвa1Г;
rmtucthsi* 1/. 1. пт1ОитaM; вкарвам (животни);
2	зaбивин; зановитим (клип, звездвй): с-п
Pf-oc/ in dir Erde - забивам е земята кол, котс;
3	cтОирюMr инксе1тсн (Данъци* нвДобсри,
перо): uciwer elizuireihener Forlernngcn мъч¬
но събира-ми тзeни/ни.
ei/io/tr/* 1. i/tri t 1. нлнти.м (« стая* в dpу:ж^eан-
но- партия); /Опс, iueiec Sie cli! моля, ннcттc!;
sie Tiiilübsu ic n-c Fl/mu - внитaм кого съдруж¬
ник тъп фирма; 2. навлизам, встъпвам: I/ sein
iünlzi/ttct Jahn - ветппвoм е петдесетото сн
сои—иа; in с-с Bcupr/chung - зoоонвим рсттлeж-
401—, обсъждсис; 3. nоегтnвсu; 0/ ein Ami -
cintect/gdcgfclis
430
постъпвам на служба; cis OUjizi/m - постъпвам
офицер; 4. настъпвам. наставам: dem Frühling.
(ie DunU/lK/ii tritt eie настъпва пролетта,
настава мрак; der To) leet eie смъртта настъпи;
)eo Feil imite ein, daee... случва се че; bei
/i/ii/ie/dem Bedarf при нужда; 5. (für e-n -)
застъпвам се за нкг.; защищавам го; 1L fr. 1.
настъпвам, застъпвам; затъпквам: sici D е-п
Dom, Nagel Splitter (In )ee Fuß) - забива ми се
трън, гвоздей. треска в крака; die Wurzeln -
затъпквам корените; 2. die Schuir - разтъпк-
сам обувките; смачквам петите на обувките
(ом немарливо ходснс); 3. издънсам (арата).
изтривам (праза па брома); 4. отпечатвам
следи (см стъпки).
i/mtectcgdcgfalls adv. в случай, че това станс.
etgtuichienn tr. фем. наливам с фуния; прен.
пейер. втълпявам, внуша вам; разг. натъпквам в
главата.
Eintritt н* -s. -е 1 влизане; сход: - /е die Siube
влизане, вход в стаята; 2. постъпване, начало,
встъпване: - /е )ie Schule- - /е )ie Paniei
постъпване в училище, в партията; - /е е/е
Gee11äfe постъпване във фирма; 3. встъпване: ~
/е d/e Ebe встъпване в брак; - /е ein Amt
встъпване в длъжност; 4. настъпване, започва¬
не (по ломете}—
Eintгii11lJeeehrr" -gcld п 1 встъпителна такса;
2.	сходна такса; -kaetc f входна карта, билет;
-mccKl п право на вход.
e/niuoikm// 1 i/tr— s изсъхвам, изсушавам се;
сбърчвам се; спаружвам се (плод). die T/ete ist
eigur/ioeUnr/ мастилото изсъхна; П. 1г. суша,
изсушавам.
e/etröpfcle- ei/leopfr/ 1. tn. накапвам. наливам
капка по капка; 11. int/i s капе капка по капка;
Eintröpfelung, Eantimtpfiing f.
eintnudcl/ itr. пристигам със закъснение, довли-
чам се.
е/е/пе* tn. 1. рсзк, вкарвам, слагам в нщ.. затва¬
рям: das Schwer/ - слагам меча в ножницата; 2.
прибирам за запас; консервирам; З-разг— запи¬
рам, окошарсам.
с/т/иткет .г— 1. потапям, натапям (а сос* боя); 2.
розг— (е-п -) обаждам нкг. ебл, наковлаждам
нкг., натапям го в някоя каша.
el/üb/e tr- refl. (е-е, sieh auf etw. -) уча, разуча¬
вам; упражнявам (dvem), тренирам (се): SolUc-
tee - обучавам войници; Einübung/
Einüben н* -s. - корепетитор (е опера).
Eieuede1lre л -, — най-скъпото, най-ценното
притежание.
eie (ue)) eSebelb пот— adj— едно и половина.
E/eueg f -ее L обединение- съединение; 2.
споразумение, спогаждане, помиряване.
е/е v/ul/Sb/e tn, nefl. (u ип.гпЬ—) 1 присъединявам.
сключвам; инкорпорирам; анексирам; зачисля¬
вам: е/е Gebiet )em Le/de - присъединявам
област към страната; c-n Voiout )em S/adtgemcin-
)с - присъединявам предградие към градската
община; (em Reuimrm/r - зачислявам в полка;
2.	шск— sieh D etw. - консумирам.
Eigver-eibun/U" -сп анексия, присъединяване.
Eimveinahme / юр, е овснр—: швейц. разпит (н
сaдc)—
einveugchmeg* tr. е овснр-; шнсйц. разпитвам в
съда.
E/evcmnclmcg п (вссиине) съгласие. разбирател¬
ство: Ie uniem, b/siem - 1^1/ жисея в добро.
най-добро разбирателство; eie1 m/t e-m les -
eeizem постигам разбирателство с нкс.
/igviusta/ееп adj. съгласен.
Ei/vceständ/le н 1. съгласие; 2. съглашение,
споразумение, разбирателство; tm - mii е-т
landein действувам в съгласие. разбирателство
с нкг.; im guiem - leben живея в съгласие-
разбирателство.
Einwaage/съра, загуба от теглене.
/tnwccKsem*' intr- s врастсам се. сраствам се;
првн. скоренявам се.
/inwaiKsen' tn. намазвам с восък.
cl/wägcn* 1г. 1 отмервам (о сипнои}; 2- изравня¬
вам; 3. refl— търк. разтеглям се (губя текло про
тегленето); beim Verkauf im Kleinen wägt eich
allemal etw. ein при продажба на дребно винаги
се губи по нещо от теглото.
cl/waikce 1. 1г— —схи, валям, тепам (сукно); 1 int/i
л свивам се при тепане.
Ei/wee) н* -s, — възражение; протест.
Ei/wand(e)ece н, -s. - преселник, поселенец,
имигрант.
ei/wandere т.г, s имигрирам, заселвам се в
страната.
Einwand(eerunnU" -еп имиграция.
einwamdUeri adj. безупречен. безукорен.
ci/wäuie adv. навътре: - urbo/ene Beine извити
навътре крака (X-Brine); - jehe/- - lauUen
върся с обърнати навътре крака (ти и. eu gebt
rimwäuie той отива навътре).
ctmwäeernn tn, натапям (нав веда); накисвам.
ct/web/e* tr— (part, е r/eg/w/bi) втъкавам (шор-
ко прс мъките); прен/— смъквам: er bet /е dir
Emzähluej тепсК/ LeKue rimg/web/| e/mg1wneen
някое и друго добро поучение е смъкнал в
разказа.
е/е wecbseie tn. разменям. обменям: Geld, Dollai
gegen Rübei - обменям пари. долари срещу
рубли.
eS/w/ce/m tr— консервирам (н буркани); раза— lass
dicb - загубен човек си!
E/mw/g/flashie / -spoItze/б^5yп^Jreа| спинцовка за
еднократна употреба.
eS/welb/g adj. бон. с един плодник.
Ei/w/ichbni1ich — —ахн. каца за накисване.
rSew/Sibee tn. натопясам, поставям във вода.
накисвам (крах* боб- пране)* размеквам (суха¬
431
ElgzelihcnUel
ри): рила— vom Rngcc cint/welcht w/nirn измок¬
рям се до коеmиmc ог дъжда; Einweichu п/ J/
eie welb/e tn. 1. осв—шоном (училище- пем/тниК};
ролк. eic eines KiclC - нося зс оттв път лови
дрсхи, оолнпaм леви дрехи (ч/рпя); Z zum
PrO/sicu - рънеполссам зи енcщeннн* 3. ооевemи-
тим: n-c In cic GcU/imciu - ооевcгитим икт. н
гаЗно; din Eingeweihten посветеи-те; Eimwei-
Kung j.
rl/w/lerm* tr. 1. въвеждам (а служба* особено
дутaanoк): 2. посочвам място: юр. с-с in lem
Bssite niceu GuCet - въвеждам нкс. пъп тдодси—е
иа имот; изпращим (пощи/ин н болници);
Einweisung/"
el/we/den* tn. тътлaтявим-
EinwenZliinng -сп възражение, нъзрaтивaиc: пле-
mнволcннc-
ricH/rl/c* tr. L хнъл/иM; пуенсн (писма е
пащснскимс кутия): Holz, Kohl/n I/ lie Ofen -
слисам дърти, еиован тъгнншо е оcчнaтo; 2,
строшаном, енупвсн (с /0^/0} (прозорцИ);
пран— възразя всм. орaтя Оенсжкн; подхвърлям
(про разговор* спор); Л спор—, iic Bill -
вкарвам гепкона н —грю-
einwenii/ udj. хем— сллован—вгсв-
Einwenllgki/t / —хем— —двоволентност-
е/еи'/^// tr. 1юмютпaH; нпекaM; -злъсннсм (обув¬
ки е под—)—
itnw/ekeim 1г. refl. 1. зов-том, обвннoи (смока е
хартия); тиcрпщим; попивим: ein KicU Ос Wii-
Ucic - повивам дстс е оc/—нн; 2. фим, омота'
тим. извозвам, мятюм-
Einwickelpapiiu п ооaкоптннar амбалажна хср-
тия.
Em wick|ee)un/g" -еп оОпнвки, опюновнo* утнпoнe;
itnwiege/ 1. 1г, птиcп1вaн; люлеейки;пран, е-с ic
TiiucUc Hoff/ui/ci - приепнтaмr тo1ъгтюн икт.
с nтaзнн иаагждш II. (солен) tn. = ilnwägec-
е/е willigem i/tn. h (0/ ctw- A-) еъc/aеятaн се: Ic dic
Beilcgnc/ci - еъc1aеявoн се из уcловниmю-
Einwilllgung/L cтгдюе1-; 2. потвонeинc.
ESnwilii/umuez/i1hen п знак зо съгласие,
e/mw/ntene 1. tn, rej/. 1. приготвям зо от-тнмуви/c:
Pliinzen - по'T1nсu тсcm-иия (ле прс? семе¬
то);, 2. 'O1иnюM; полто!вян зс з1н/е тлeмe*
refl. /р-з-муним; II- int/i s \лтр— зазимява сс; 2.
замръзвам, е пран,: nlic cint/wlnl/nte Herz/c
cгютн зимтът/ю1и етрцс; 3. [излснси*/, скован
он тимигa] орcуcгиновипсм рибетата, зазимя¬
вам.
c/mw/reem 1. i/tr. h (auf e-m, etw- влияя,
ньти-Нcгвуnаи: las Klima Uni güntci/ uui 01/
ci/ycwin/i 'H1исгът му повлия благоприятно;
11.	tr. нсксМ: втъкавам (злено е биссрИ}; Uns
ciitCHOr—ir KiclC тнитoткиниmю рон1И-
El/wlrku/g/ -'/ въздействие. влиял-с.
ei/wöchig udj. eд/оceамнн-/-
/I/woK/се 1. intr. h 1. bei c-m - живея, io
нвитт1ти съм у нкг.; 2. е-т Sicie D - присът
съм иа вш.; II. ucll- прнвнквсн; отнвпрзним сс
към дои—но място, вживявам се.
E/ewobeen и, -е, - жител.
EimwnKneom1ld/ami п трижgс1екс служби. ал-
рeе1ю служба.
Ein^i^l^i^^e/s^fc^r^Cft/ -еп изссделие, жиненир/.
EinwoKneurweeu / трижлански еaмотюшuтa; -
zsil /число ва ж—тенитс-
etmwöibim tn. снр. тaеeодитии-
ei/wöikc/ t/i rejl— поктипaнr забулвам с 06/0^;
зaоб/aнaтим се.
ein wüblce 1г. nejl. тинлнтoм (сс)-
Ei/wuuT и* -s, —е 1 тссси отпор (ла пускане ше
пoамa: пари е псД.}; лoтрcтr лупнс; 2. впттсжe-
/ие; подхвърлел— иумн. забележки (про ралга-
аар). urnneiosem - всобоснона/о възражение; 3.
спор—; хвърляле из топнати зз ородт1жснинc
ио -трита.
eimwuezeim i/tr— s вноренявам сс. пуексu корени в
вш.: ilese Sitte Ist cin/ewnuecli този обичай се е
пноргнил-
Einzahl/ -сп крам единстн-во число,
et/zahlen tn. T1аcянr плащам (пора— суми),
einzähicn Г*. 1 (eiw. mii -) включвам н смсннснс:
се wi/cc eile Pcrsonem, cingszähli б/Осс Schw/t-
l/r бяхз 10 лущИ; включително н сестро тн; 2.
елacсu е вш., бтоcНкн.
Etgсahlum/ / -сп T1юcи1e (по пори); плюшове:
вносна.
Eimсahiun/ere1ealiee — гише зю плоски за внася¬
ла ле суми; -8'1/0/ н рю1онcнC; книнснция-
eO/zäunrn tr. отреждам. загрижием (със снабер*
сараДо) (място* ниво* кро(ипа); Eiizäuituni_|*
eiczrhu/c i/.r- s nefl- ям тотото. ог състоя/нано сш
ei/zcichnsc 1г, 1. re/l— воиcнсн се. тсп1cвсм сс:
tici ic c-n LIutn - тaонcпaм cc e ео1егк; 2.
отмятам, отбелязвам със злок: 3. нсниеям (па
корми); Etczei'lcuc//
einс1titu udj, еднореден.
Elizri/shttimmucg * 1. поин-/но тдаеупинer 2.
тлиеунo1e пу/нг по пункт; -ui Cr^i^sU — нахн.
задвижвала на всяка мalин/и поотделно; —ans'
/1liu1y.|öCY//- сдиличло оОучcнuc* 'пи<|иаЬг.|'
cn-пис1но издал; ic; -huurr н сл/еличев cmоои-
/111. чсст/ик (сслянни); "Usirish н икон. чсш/о
отгиприитuнc; 'UnlattUKzu/ и камп: пти/гeт с
aттонaтинно ооgoтoиc ио отдели— нис^^онг;; "11*'
stellunu * монография -И^су п оти—н/о 1-10;
-dosisf'нсб. нo3~cо1ими иопуегини иотю* -füll н
еа-в-чен, отделен cлуню3: 'ТТ/ист п веси- сди-
нични стрелба; -gäbe И сд- дози; "1111 — лаел.
единични жннa* "/Пс/сп — живот/о. живеещо
ис е стздото;првн- оеоОняк* палит- нготI'и/ити-
ЛaHr нeвД1тaщ н пони!инecк'с оттинитсции; -yc-
№1 п селски имот ис н ceлото* -gut п жп
иреОни птюmкa: -Hilt * cдlи/онкa (а лаивср);
-Uis/Cci н гтлтовии во дребио.

Einzelheit
432
Einzclic/l / -in подробност, детайл; --сп )cm
Kicidn/g подробности на облеклото; cif -се
il/gclce спускам сс в подробности.
Einz/i'KnT м сс1i-спl- вж- -gclöil; -kämpf м
двубой, дуел; -UauTmann м* pl. -kaufteute
търг, притежател на еднолично търговско
предприятие; -UlnU п единствено дете; -laUeu
— носи- еднозарядна пушка; -leuTcn п оссpл-
индисидуално [фигурно] пързаляне на кънки;
-lei/unz/l. сдинонач<алие; 2- нахн. единична
линия; еднопросодна линия.
Ei/zellen н. -s. - био.л. едноклетъчен организъм,
clgzeliig adj. биел. едноклетъчен.
li/zrin adj. udv, 1. отделен, единичен (и кото
част ом щяло); сам. самичък; (em -е Mensch
отделният човек; die -сп Teile c-s Ge/z/n
отделните части на едно пяло; jedem El/zcine
всеки поотделно, ссеки един; ein -ei Baum
уединено дърво; Ei/zel/cs отделни неща; Ein¬
zelne sc/cn някои хора казват. сПи Ei/z/i/e
подробностите; Im Einzelnen отделно взето, в
подробности; в частност; sich e^n^’s Ei/z/ige
eigiassen впускам се в подробности; ete t/s
EinzelnCi Ei/zelste до най-големи подробности,
в най-големи тънкости; )ее zweiic Be/d vom
Goeihcs Weik/e ist - zn kenUee вторият том на
Гьотесите произведения може да се купи
отделно; sie Uamem - дойдоха поотделно; —
strhe/d отделен, самостоятелен; като subst; der
EigzelgeirKend/ сам човек, без близки; 2. кина
subs.,; des Etezei/r отделна част, подробност;
частното: vom Elezelnen les Gaezc gehen мина¬
вам от отделните части към цялото; vom
Einzcigen 1^ Aii/emei/e от частното към общо¬
то.
ElnzcL/mummcr f отделен брой (но бесиник*
списание); —richtcr и едноличен съдия; -Sibuss-
wcTfc /«соен- неавтоматично оръжие за едини¬
чен огън; -sp/el п спори- игра между дсама
партньори (тенис); -stück п единична бройка;
-tanz — соло танц; —teil — техн— отделна част,
детайл; -nntcerliht — индивидуално обучение;
-vemUenU и наpл- 1. продажба на дребно; 2.
продажба на отделни броесе (шс а/синеща*
списания); -Verp finCKen/g индивидуално за¬
дължение; -vertrau — индивидуален договор;
-vorireg — отделна лекция («ъи еп общия
курс) -We/leugj/ индивидуално класиране;
-'wcsen п отделен организъм. индивид; -wSh-
ku/usuead — тсхн. частичен коефициент на
полезно действие; ефикасност; -wirtechafi /
ас:i)ан. индивидуално, еднолично стопанство;
-zcllc J1. единочка (в лонаор); 2 единична
кабина (е баня); -zimmer п стая с едно легло.
eiezSeKem* 1. tr, refl. 1. вдявам; прекарвам, про¬
мушвам, провирам, вкарвам; eie Ghmm/bae)
(Im eie Kleid) - промушвам, прокарвам ластик
(в рокля); 2 слагам, намествам, поставям в
нщ.: е-с WaeU- с-с Scheibe; е-п BalUeg ie (Ie
Weed - поставям преградна стена, слагам
стъкло на прозорец, вкарвам греда в стената; 3.
събирам (данъци* недобсрс)* прибирам. инка¬
сирам; конфискувам (нлю/л); 4 Naeliieht/m-
Eokiindijungee übeu ciw., e-n - събирам сведе¬
ния за нщ.. нкг.. осведомявам се; 5. арестувам.
прибирам (в лcнaapc): 6. воен- свиквам на
соенна служба; 7. поемам. поглъщам, попивам.
всмуквам. вдишвам (възДух), вдъхвам (орс-
мит); & свивам, сгъвам. събирам, прибирам
(сaон)- дръпвам {6во1a- платна* снемсрсбор-
с/с мрсжси); die SiinehUe zieh/ die Fühleo ein
охлювът ссива. прибира роггстата си; (le Katze
zi/ii (le Kralle/ ein котката скрива ноктите си;
(ео Hum) zi/bt dem Schwatz ein кучето си
подвива опашката; 9. обезценявам, изсаждам,
изтеглям от обращение (менелИ); закривам
(служби* .маста); 10. вдавам, дръпвам навътре;
леч. e-r Zeile - набирам реда по-навътре;
набирам нос ред; 11. refl. свивам се: (ет Stoff
zieh/ sich ein платът се ссива, събира; првН: ет
zieht sieh ein свива се, ограничава се. дели сс.
усамотяса се; eiп/eсn/en ieben жисея изолира¬
но. затворено. усамотено; 11. i/tr. s 1. (на)вли-
зам (кона побСдител). настанявам се, нанасям
се (е /нормира); 2 (и ref/-) попивам (се),
поглъщам се; поемам се: das Re/enwaseco zi/ii
(sici) /е die Erde е/е дъждовната вода попива в
земята.
Einzli/iungg -en 1. конфискация; 2. инкасиране-
събиране на вземания; 3. вж— eiezieheg.
einzig adj— udv. L единствен; един-едшгпк;
единствен по рода си, безподобен, безприме-
рен, изключителен. неповторим; сам за себе
си: ihre -е Tneeieu единствената й дъщеря; ein
Einzigem един единствен, само един; keim Einzi¬
gem нито един; e/w. Eleсi/ee нещо изключител¬
но. единствено по рода си; em ist - /е e-l Aut той
е единствен по рода си; - ehhö/ рядко красиво;
diesem Fall et/Kt - )е този случай е единствен,
съссем особен; е-е - desteben)/ Lrleeneu ненад¬
минато постижение; - n/U eilet/ единствено.
само. изключително; 2 кита subst—. Keil /ei
unsem Einzt/ri Карл ни е едничкият син.
iSnz/gcu/ig adj. изключителен, безподобен; един¬
ствен по рода си: е-е -е Em^cbei/n/u изключи¬
телно явление.
E/ezigkeit/. — изключителност, неповторимост;
безпримерност, безподобност.
EieziSn те/туоктилиг едностаен апартамент, гар¬
сониера.
clezöllSg adj. едноцолос. широк един цол.
eS/zuckere tr. 1 консервирам в захар; 2. поръс¬
вам със захар.
Einzug н- -s, ^е 1. тържествено влизане (не
пeбсдoнa1}: е-е Ueieiltihi/ - Kai//m влизам
тържествено (кани пибедн—вл); 2 влизане,
433
Eisrnrbeiß/o
нанасяне. настаняване (е нева к^аартера. къ¬
щи), 1 настъпване (но пролетна); 4 псч.
започване на нов ред; 5. mскан- насноваване; 6.
конфискация; 7. търг, инкасиране (но мени¬
телница).
Eigсu/e/jcblei п зсалр— хидр. L водосборна
област; речен басейн; 2. стопански хинтерланд
(но град); -marsel н триумфален марш (дгрзд-
кс)—
/igсwäm/1n- cl/zwS/gen* 1г. натъпквам, натик¬
вам, втиквам. налъхвам. навирам: Wäsclcsiü-
eUe /е die RrieetcscKr - натъпквам бельо в
куфара.
cinсyit/duiu adj. иехн— еднопилиндрое.
ESZpiesma п баол. яйчна плазма; —puivrn п яйца
на прах; -sclncc — сняг от разбити белтъци.
eiound udj. яйцевиден. овален.
Eis' п* -es, — 1. лед, е пра/-: auUs - j/hen отивам
да се катая. пързалям; auf dem - lenU/e карам
кънки, пързалям се с кънки; - lauUem пързалям
се с кънки (по леда}; cs Kai - jeUmouen замръзна¬
ло е. сковало се е от мраз; las - bmechen
разтрошавам. чупя леда; пран. des - ist Jceon-
elen ледовете се стопиха; рсзк. е-п euUs -
[Giat/eis] Uübree подвеждам. подхлъзеам. из-
мамвам нкг.; etw. auf - lejem: слагам нщ. в лед
(со да сс 3011030); раза, слагам пол миндера;
посл. wegn’s dem Esel zu wohl lei- gebt er anfs -
laezen търся си белята от слободия; 2. готе.
сладолед, ледено.
Ets3 [е-ис] п ми диез.
E^i^SZ^sif^n /— пързалка; -bank f ледена подводна
скала; -bCm — бяла, полярна мечка; -bänm — =
bock.
eisrbeercki part. udj. покрил- c лед; -behangen
pur1—pf- adj, окичен е ледени висулки; заледен.
Eisrbeim н зона- варен свински джолан; ^e^e^I^g1pZ.
ралк. студени крака; -beug — плаваща ледена
планина; -bcutcl н; -biasc/мед. мехур за лед.
etsblau udj. зеленикаво-синьо.
Eis/blick н* -blink н лвезр- отражение на арктич-
ните ледове на хоризонта; -blncU — леден блок
(зо проДои): -biune/ледено цсете (па прозор¬
ците}; -bocU — ледолом (сpсаpcДa срещу
лвдвше блокова преД мостаае); —bombe/C висо¬
ка) сладоледена торта; -boccKce — 1. кораб-
ледоразбиеач; 2. = -bock; -bmncK — = -gang;
-ciimc / коне- [крем] сладолед; -cafö п =
-il leie; -elecUc / ледена покривка; -d/ele /
сладоледен бар в ресторант; -)m/Ui /геол; нанос
□т дилуеиалния период.
etsen 1. i/tr- hsl—h ловя риба под леда; 2. imp. h cs
eisi замръзва, заледява се; 3. 5 ставам на лед,
етеърдяеам се. замръзвам; 11. 1/, 1 замразявам;
2.	разбивам, пробивам леда.
E/sre л. -S. - 1 желязо: mit - beschlagen обкован с
желязо; - bewehrt исхи. защитен с железен
калъф, покривка; - veuenbeitemd железообра-
ботващ; altes - старо желязо; еехтории;рятг. е-
е znm altem - weife/ захвърлям икт в архивата;
er Ist wie vom - здрав е като желязо, има
желязно здраве; раза.: eie heiß(rs) - деликатна
работа, щекотлие въпрос; er hat zwei "mehren// -
im Feuem тънко преде. пуска много пипала;
поел—:: Noi buicbl - нуждата закон изменя; те/
muss )es - siimi/de/i enlamJr es warm ist
желязото се кове. докато е горещо; 2. подкова;
3.	кама. меч: Unroh- sterbe/ умирам (пронизан)
от меч; etw. dnuce - пе) Blut /n/eehm/iden
решавам нщ. чрез меча, чрез война; 4. окови.
вериги р/; прен- pl. затвор: е-е /е - legen
оковавам нкг във вериги; & лен. капан за
хищници; б-рсзк. желязо, ютия; 7. спори- щека
за голф; 8- ролк. - rieeebm/e вземам лекарство с
желязо.
Elscn/ebfalle pl. лехи- железни отпадъци; -Ab-
scheidung/хсм- отделяне на желязо; -abstiil
— мстел. чугунотек: -emmS/rung/ иехн. же¬
лязна броня.
elsc/com udj. ниско съдържание на желязо.
Eis1neahnJ) -еп железопътна линия;рсзк. желез¬
ница. влак: раза. em ist bei )em - той е на служба
по железниците; es Ist "wim)/ [die] Köchs/e -
няма никакво време. крайно време е; времето
не чака.
ESeembаKe"abteÜ п купе (и пътнически бизон);
-agshlluss — железопътна връзка; -beUoudi-
ппп//прееоз, транспорт, изпращане по желез¬
ницата; експедиция; -4»////^—жп. движение;
експлоатация на железниците; -dämm — на¬
сип, платно на жп. линия.
Eieembah//n и* -s, - железничар.
Eis1gechmenschcTt /жслсзничарстео. железнича¬
рите (събор-)-
Eis1mbaKm1nveueame — железничарски (профсъ¬
юз.
Eisenbahn/febrc / жп. ферибот; -fahi'plce н
разписание на влаковете; -jalreaU п жп—
дрезина; -Fahrzeug п жп- подвижен състав;
-fuaclt—жп: наело по железницата; -fuccht-
veokeho н жп- железопътен трафик; -Uessci-
wa/en н жп- вагон-цистерна; -kgotcgpunkt н
железопътен възел; -ectz п железопътна мре¬
жа; -scKre/kc / жп- бариера; -sciwcllc /
железопътна траверса; -siai/nm / ж.п. спирка.
гара; -üeeгiTihrnin/ надлез, жп. мост над
шосе; -uefall н* -u/glücU п железопътна
катастрофа; -ugterlfihrmmn/ подлез. жп ли¬
ния под шосеен мост; -vcrUiKe н железопътно
движение; жп: съобщения; -wes/e п железо¬
пътно дело.
Eisierbcnd железен обръч (но бъчва). -bau н
стоманено строителство; -bauwcoU п стомане¬
на строителна конструкция; -bc/ßer — раза. 1.
бабаит. бабанка; побойник; 1 хеалипръцко.
28 НcмекО'бплrстекll р-чинк. том I.

Efucn/hcrybau
434
самохвалко, фунньо; -bemy/su — .мин. титри-
бонки, доОин на жс/яз/з луии; "Usr/Hir/ п
жc1ят/a мило; "i/tcilsy н ж-нитнo обковки.
обкоnanaue* -betoi н снр— етоми/еОcноH;
-Uil/ci п жс/язва /юмариню; "Hüte j .минер—
срагонгнт;-иги/т/ ш///. криcтт11тити/a жcнят-
из руди.
EiterCtCnid|U |* снр. иpu1ровкa н cгоиинобc!01;
-nuz п ио/- жeнятнo руда; -eг•ZYhn1UiiudU f
металургично пт-рибо!кa ви жeлят/с руда;
-crzwäu'lr - * ' мвнил— промивснс на желязнотю
луис; "fiiiicUi п* "fsilspägsp/. жcнcт/и еmгрто-
ГНИН-
eiuentlcsi udj. як, твърд нито ж-няте; преш, устой¬
чив; -frei udj. несъдържащ желязо.
EIscn/fuTt</r — риск- - Elt/eb/ißcn; "friscls/ п
менил— рсфи/aцни ио желязото; -guiy — мои—
жила ет желязис тудю: -упт/ п здраво, усуксла
жица, конен; -guHilC — мои- желязно съдър^з-
нн- ни тудo* -gs/ÜtC п стр— жслязии нснcmтyк-
цня* -yiwti/u/y / .мамел— птоитподе!пО; ло¬
б-п из чугун; -уоСО/г н манол— леяр; -uoisßsmsl
/ менил. чут'уl!Олeирнa* чугу/олгятe/ завод,
цсх.
cisengran adj. = clsunuu-
Elucnfuruhc f мои. же/езси рудник; "/ntst —
метал: /ееве иа чугун (= 01/510511), нуcу/cнa
отливно-
eiuenhaltty adj. ж-/ятяc■пдъpжищ (/спр. aadu).
Eiten/hammerwerk п жeн-зообрибяmпюШ; мгта-
лурcииeн тавод; "lu/C/1 н гтлтовня с жeнято:
-HemU д воен— рит/нпю* -hole п = 'bäum; -Uül
н L ест- шлем; 2 бон— аид. еиникитни
(Aconitum); "НПССш /Hcгoнутc1иe/ завод; "Uül'
Cc/h/tmlch — метил— металургичен завод. мета-
нуттiч/е предприятие, нeттoI^тгннно пте13-
тодсгно; -iüttri'himir * кteтaлypcинeени хи¬
мия; "'Hütts/OdCusirii * нcл1a мeтoнyргии*
'-lÜttsi/ndUc * нaлиo металургия (поука);
"lÜtts/mu/i — металург; "hüetiiftr— п =
-hüttc; "i/CnstuOs / нeт/a металургия; -kiss н
мин— пирит; -kill н н/хн— кин, жсляз/с замазка,
cisenkrack adj. прояден ог ръжда (кораб):
EitefhlkrsuC п бон— нърбилкю (Vcubcin); ~1cgte-
тису/ нешая- желязно cплaт* -mir/i и патал
ио жe1ято* -quill/ /ж^и—зев иннeтaнe1 итвяр:
-riHm — —/10 боядисваше желязно тулo:
-sau /мешал 1ccmaпиши се буци при гопе/г иа
же/язн -Schimmel — с—т кои; 'ScUmelec *
-sehmc!ehütteÄзleeaaл. чуcунон-ир/и; -schuss
н жcдeтe1 онб1иcтн-
nisncuchüuuiu adj— съдържащ жc1-тни cгcли1c-
1UИ.
Efsen/tchwärze f1-мои. нcт10 желязно е1юиa* 2.
нeт1a боя за кожи; 'Spin/ pl. железни етгтго-
тн/н; -/СгО/ — мин; жс/язва руда; -ctscl/i/ *
технология ню нepинтc ucнa/н: - VechHüCciriiUf
манол— дсене. добиване но чугун; —Vitriol [-вн']
д, н .минер- зс/сн кинък* "Wilzwir/ п метил.
завод за валцуван— иа желязо; ж-нcтоптексг/с
мишнни; -wurid pl. железарски изделия, сте¬
ни; —Hiuser п води с жсдез—и ететaв: -Wsuter-
bnu — хидротехнически металически ко/сн-
тукп11 pl.; хидрят-хи. cгтяиm-не!во; -w/ra п
.метил. 1. = -Hüttc; 2 всякакви жeнcтo pl\
-•wnrz(el)*/60HL мeт/ининс (Cnntauuea tcabiO'
/1); "Ziit *проосН: жедсзеи п-т1ол; -erny п =
-wart.
eisern udj. 1. железен (от жcдитоr; пран, кого
жeнизО; cmеминeH; як, тgлoв; нгпоклигнм; упо¬
рит; тлocH; постоя/ен; суров, н-умон1н: мен—
-си Hui жeл-тeн зт1eг: mit -пи Faust със
стомсл—в	жестоко; -си Fleiß упорито.
необикновено уеттинe; поcтоя/егве: die -е
Lo/ie беи E/iHlca-uiy неумолимите логика во
развитието; Cie -е Ho'leeii желязна сеитби (65-
/яд-шинис); бе* EO/cmcc Kinzlc* жeнгтниит
канцлер (Бнсмсрн); прст-: -е Noiwciely/rlt
жeлятнa; неумолима необходимост; -е Spar¬
samkeit поелев1ч/и оecтe/ивоcт; mit -er Stimm
е-т SicUn Trotz bi/Гсс твърдо, непоко/гО—мо сс
яотнивaм cтeшу /Ш-, противостоя во нш.; mir
-tu Stluc lügen лъжи безсрамно, лъжи, без дю ми
ниc1г окото; б/т -е Vi/räcu е. тесир— желязна
отнгупот/a завссо между сцените — содови за
пубднниго; б. пелоН: жc/итнитo тювeею (грани¬
ците между сферата ши влияние между
бившата СССР е останалия свят). 2. /епри-
'оенен-н (зя в крайно нужДО): -ши B/staci
нeпрнкоеновc/ зaпиc* (1/ -е Ration н-пр1кое-
иятс/ запас (дажба ши аойник); 3. udv, рила.
über - юнo рoтбирo са!
Eiubcme/u/cr н лехи, дcд<стeн-латот; -ctttg н
хим, твърдо оцетис киccнн1a: -fUHrt * 1.
пързаляме по деди; 2. = "Uncu: -feil п лсдсно
оя/c: '-fischingi /ррибоноп е проОнг дад.
cisluet udj. 1. 1eтамрптваш (зелен* прсснаисщв);
2. очистен ог л—д-
Elslfn'hs — леел. еcвгриO; пянярво нисицс (Cicit
lugopus): -ys/y и /—доход; "//10г/т п верите
от т/стчсрн-
cisyrnu adj, побелял, посипя/, ерeблиег (за коси)*
бс/отдас. О-докос: ein -nt Männlein беловласо
Etu/grubc/ендохрининиш—; -Uakri — возъбеиз
кука (са зобовете в .леда про алпийско озксчас-
ше); "111'1 — дсдаи дъх; dtc "1/iliyrn pl.
майски студове (12— 14 мюЗ); 'Hockey п спорт—
хокей но лед -Holz п много твърдо дърво;
"hörn'lin п кома- сладолед пъп тафлсиа фу¬
нийка.
eifrig adj. /14—1. мразят-т (вямаp): is war - kill
бсшс страшно мризяенгя; пра/,: -nm Emplsng
студен, хлсдеи ориeu; -с Miene неделя израже-
вне (иа лищпле);
Eft/jscht*осopm: шe31ю-одomнохоикю (зс nъp?a)

435
eklig
ляне по 1-^); ~kal/rr — оЗскафс.
ritkali adj- студсв него лед, ледеи: -cu W/ec/n
ужасия мрозов—тя ттeмe; ш/ läuft mio*- üb/и len
Rücken мразни. лсдсин тръпни лазят пя ттлби
м—.
Eis/kcUrr н ледник (ла лапалаоне /е лсд прс?
лятото}; -^klult f пукнатини вю дърто ог нлoз.
eisUlüfilg adj. изпукан он студ (ла дърво).
Eis/kunstieuf — спорт- фигурно оълзи1инe ви
къ/кн; -lanU н пързаляше с къ/ки-
Els/inufcn — нънньор; -mnscht/i f нaщн/a зс лсд.
за С1идо/eд: -m/cr п полярно морс; морс от
1—40^; Nöreiichcs = Сeтeтcи н—ионит онеал;
-milcH * готв: м/счеи c/aло/eи: -moii —
Голям ссчно (януари). "-iis/ci и шип из 'оненс
подкова (срещу подхлъзнеш/); "pulusi н спорт—
закрит стадион зс кт/'1'еоотг; -pupicr п
хартия. изпъстрена с .1-41/1“ пвeня; -pfäHl,
-pfrilin — = -hoc/; -pflüy н /eиотюзбнвaч*
-picke! — пнкeн» одюнинюрcки кuткс; "pui-t —
нопкю 10 замръзването; гопка ню непе/еня ню
/едз; 'urcvut (~р-вй) *рсвю ио деди; -schießen п
спарм- вил —тра ва нетни во 1—4; -sclllct/i — =
-jsclt; "tclm/lze Топен— во леда; 'SchnelllauT
и бягсвс с ктнк^l; 'Schölls * дсдси блок;
-5'1*11— — хладилник (след); -5'111 н кълна;
-spisysi н 1. т/одна ледена оовпрхноет* 2.
зона- захари* глозура; -spieß /н. -splCzc *
-spo/i — шип зс вОувка. коли, оръдия (сс
ходене караше па лсд}. -spross и* -sprosst *
.лен, втор— нттиетък во еленови ло(а; -staUton п
спирт, стадион за кт/к1~cпетг; -ticin m нш'
пер— нрионит; -stoppiin/j/* -s/oß — зиплишпанe
от плевиш лсд; -t*reih/i п дннжс/ис ни ледове¬
те. ледоход; "WÜrThi и кубчс лсд (см хладил¬
ник); "zupfe/ — ледено висулки; -zeit/ зеел,
лелникон период.
riirl I. udj. 1. еуeгeн* еимемнl1!eнcu: - auf ntw-. А
sein гордея сс, оcли са, /алувим се с нш-* 2. не/.
отазc1; сустсн, випразев, пуст. безсмислен.
нищожен. '/-111. пт-хои-н: clilet Geschwätz
отoзcн брътвеж; ililc Wünsche еуeт/И; празни
ж-/юнии; ciileu Wahn нaптoз1с мeннOr илюзия;
cOtlc Po/ech птютнH; с/упони, ш-сш ciilru Tand
финтифлюшки pl.. суетни дт-Оонии pl.; 3. екс—
чист. бсз отнмec: ei/icu Goli чнсто з/юто: 4. adv-
нос. само, нишо остен: mir - Liul/i сомо с
нунивстпо-
Eliil m, -е, - леоЛ; кафен (= Olca—opf 2).
EEt/eci* -сп еуem1и; сусти.
Eitil—cit * -ec 1. cу-m/еег; конeгcтво* 2. суета,
пусното, б-темнc/1-; ниpожeетво-
EiCen ш. -е, — сной-
EOlcm/Uguis J мвд. сноел отток, цирей; абсцсс: 60/
= brlcHl auf циреят сс пуква; -Ulllu1// мвД—
/игняинoнe; тигноявине; -Untätchen н. -Ulntl/r* '
Mied. т/ейлс	с/оН/ицс; —flute — о\ед-
тионло г-ч-ннс; -fraß — мед. т/ойло огнище.
etirohaUi, eii(r)eichi udj) = riteuig.
Eltcnbend м сияйно отвише, пран- отвит— ли
зарази.
eii(e)u/u adj. cнеcн* каня (103, подобен во твой,
eitern int/i h s imp. бере, зюбнтимr тнояетам; гноя:
ne Uni geeilert набра, зот/ои; изтече гнойта.
Eit(<er и п/1/ -еп зacl/яивaнe-
Eiter/mcssil—бал. коприва (= B/lcccct5elr; -pilz
-	бон. тиоЗ/с Оaктeтия; -pflock. -propf
-etchU — жило ли циреН-
eitrlg adj. вж. /ii(/rn1g.
Eiweiß п- -се. -е 1. белтък но яйцс: uit'hlauccet -
разбит белтък; 2. белтъчни*. белтък. анОум—н.
/iweißKclii/ adj. съдържащ Оелтъчини-
Elwciß/körpsr pl-, "Sioffr pl, белтъчини, бaл^т-
ии//и вeшcегтO; '—^0; -trayen — храни, съ-
държсра бслтъчнии; -umsste — обмяна ле
бe1гъниннт-.
Eizelle/, -п баел. янчис. зaнaгъннo н/еннс, яйцси-
ненно-
rkcl udj. нес— птегип-н. огнтигиг-нcн (ядене);
пран, гнусен, тидгн-
Ekcl i, -е, - 1 отприщелис, погнуси; првн. ссдост,
пlуеегC; гнуеотия: - von e/w., c-m ~ iibec
изпитвам отпраш-н-е, отврсшатам сс он нш-.
/'/.. птотивнО; птеmин-н ми е, гнус ме с. тнуея
се от ин-, /'(.; - e/ungcnd отпрсннтснен, гнусен:
с-с - eumnuicle Wunde г/уеиини рилаи/о: großem
-	eumegeci булещ голямо отприщени—; 2. гадсие.
поплитинс: ich isbe с-с - vor Fieltcl соли мн сс,
повдига мн сс, пяпръшс ми сс от месо; 3.
втръсвала: dic Sncic iul miu eum - g/HonUei
тази тaОоma ми се е вmлъенснar оптогlнви ми; 4.
е прала. гад. (04—1. противс/. мръсен чен—н: (п
-	таи таната!
ekelhaft adjl 1. вж. 1—11; 2 udv. фим. ужас/о.
стришно-
Ekcllafti/krii /	. мерзост.
ck(r)lly adj. 1. пропив-н. огнтс!иг-/eн; 2. фим.
оcдингнчcн; птиД1TИ1н; 3. феи, нenт1И!e/; 4.
udv. фии. твърде, н/я(О; сгрсш/о: rrwiUri eich
-	тоЗ енрищ/я 1мието сс бтини-
ek/ln ne/7. imp. i/t/i кряд/с 1r. (uich A von ntw. D -)
(нуеи се, отвращавам сс от нш.; гали мн сс.
поелите мн сс. повръща мн сс: miu (рядко m1ehr
e—cit ('8) davon, von Olm оmнтющивaм се от това,
от /—/0, Пlуеи сс-
EUlfi [ск/С] m. -s, -е L екиuдсн; снело (та
публично мяснс); сензация; 2. шум, ли/лания;
!Tяепк; 3. б1яxп'-
ек1с/Спе [-нО] adj. 1. щумe/; cellзюционeн* 2.
он-биe1;явеи; 3.бнясксв-
EeirUt/kcn ti, -и, - еклектик (г'^еи, философ).
eUlCkt/sch udj. -'1-нг^lчeекц /eет1г1/инг/; вс-
cсмяеmоитc1eн-
Eklekt/zSsmus и филос- eнлeкmнц1тъм-
ек1/д adjl = e/cllg: р^оза. - w/udcc рaзялоетсм сс;
търся до сс корим-

EkiSpse
436
Ek-lpss// -g acmp. cлъuнeво или лунно зотъмис-
/——, е првн.
E—liptl—f - астр- еклнптнки-
Ekioys /* -с лен, екното. пaегllте'с псссн. пие!о-
нииния.
Ekousälti (екосОсС)/ -п щенuu (нииц).
E—musit п. -е хим пнкт1иопи '1еeл1ни (нзриа}*
e'рит1Г-
ikmÜ', scrö adjl суров. нсизб-лен-
EknüssOUs- * - —екс—, сос гарю. еутови коприис.
грсж-
Eksiise j -п e'xгaЗ; оргх1се: I/ - geuaten 1тпюлюм
е e'етoт-
/—tCliI<hh adjl -кcгиmин-/-
E—nsUorOli// н* -s. - c'naлотeП;
r—Uleöm1l1Ithh adj. eквслоре'1.
E/z6m ti. -s. -c. исд— C'тeмa; кожна болест.
Elüho/Si м. '(ertr -е 1. (писмена) работи. птои1вe-
ис/нс; 2. ек*прne/О; /eекопое/о пронзвeлe/1Г;
ирасна1ни|—з-
Elän [е/3] н, -S. — влъx/овгн1e; уннeнc/иC;
тпoдуш-влeниe* nот1П; устрем. пялc!; mol -
аг/сОсе/. isczcn лaОяmЯ; гснцунсм с жит-
EliSstik-* -—п насничнс гтксH;
ellsii5hh adj* cлacтннcн; съпнсв-
Elasttklten/f — -лacтiH1оcT; ттв'сняе!; тю1тecни-
ВОСТ-
El'h н* '(1)5, -е зоал. лос (Alccs ps-mitus).
El/Ilit и. ~-Пr -сп сноп. прси. громив, нетиктичсн
човек; рсзк.’. ins ier Mückc е-с -се mach/c
оривя ог мухата слон; wir /in - im PorzeUs/ia-
len него козел е еmънлитcки магазин (миско
нстаитич/н* троиен),
EIcTä/Cc/fiochzIi — —сх. оОсдниявоне но голе¬
ми, тн—янедл— прcдорнигии; ко/п-pн1;'kuü1—~
НСИ /мед. вж. Eleliilliult; -к Ü/ri л шск, раза.
1. тромаво момичe* 2. монн-~еля1; -rüsscl —
хоОог вю елян* 'SchlI1e/unir/зеел, коетcнуткa-
всликюн; -./11'1/1 п жснски слои, cля1нпa-
Ei/Tsitiisls * — исд, —лсфантиозис; рсзк— елоне'o
бялест-
rlefjänltüT* елегюитсв; шн'от-H; изискал, нтиш-H;
издържан (костюм): с-с -е Lötung мат. иконо¬
мично т-шc1нc (но зоДачо) (с малко средсн-
ви)—
Elryäidi [слсго] m. -е. -s конте, молиижия, фраит-
Elc/iez* — сл^гоитносн, нзиекoноcm; изящество
(па изрила* снело}; шик: tclä/iyi - овехтяло
елегантност; gniOngeme - изискано анегавтвост;
sU - hiltec държа иа итиекс1оеmr шик.
Eli/Ic* -п [-З—н] лен. гдет-я.
clCgfucU adj. ак^г—чев, оeнo1e1r тъжеи.
clektrflienur/1г. електрифицирам.
Elrl/triiizlruu1Уteeл-lтрификспиЯ; eлeк!тнфипи-
TO1e.
El-ntr*]Oe* — Ь неуко за енек^нч—стнотя. адект-
ротнoни-: 2;рслг— = Eic—tnolccUnik.
Ellktri/s/ н* -ъ~рс?Л1 електротехник.
111/1^8'1 adj. eлcl'ттии-ек1; cлclнтpн1иеu: -с Lco-
/и/д електропровод; - gelnlic пълен, нсгевс-
^1 с електрически ток. /иcлc]кmpитпрсll: -
mscien -лeктр1Tllтиu; -ct Pferd товарни колич¬
ки с глce'pрммcго;т:/:/3?; 60/ Mstciine inuil, geil
—	нaш1нaтa сс кстa с eлcкmрнчeеmво.
Ell—iгi5hhr/* 'П. -праса. грсunaН: mll icu -е ilHucn
пптувсн c mлиипсН; возя сс н грамтсй-
slskC/iut/u/n t/t !.-нcк!pитнрим; ниcлc'тр1T1рсм»
е пран/,*: eu TUln wir rIcJktuitlemt vom Stulle uuf ной
скочи от стя/и котя нсе^^^ктрнзирсн; 2. меД.
лекувам с eлcкнт1тип1я-
Elcktrisier-ungU, — cлcктpl^тиция: (ни)eл-l'тл1T1'
рюиx.
Elektrizität/ - eлeктpииcxтв(c;гoтг- слскнрикю-
Eliktriziätt/rmziu jjit ngy пто1знолеmве ва елект¬
рически ел—р/ня; по/учснин— ви -лeктpичeет-
по‘; -О/Hill н зaтяд; количество ле /сбраното
-лeктрииeе!во; -isiler н слектропровод/ин;
-wir- п електростанция; eлel'ттичeеки п-н!ли-
ли: ~wiгtsh1üit * електрическо cгопс1x'но;
"ZäHls/ — eл-lктpом-т-
Elikimo/olmcm — сл. eлгнтpяcвтcлc1: компрeеот-
EiSktto/ut н -лeктлеОуc (сленкнрнческн сато-
бус)* нролеЗ.
Elcktrocl/mtc /ел-кнрехнмн1я.
Elektr-iöCe/, -п сл. ел-ктрол-
Elä^tno*6y/;^i^i0kУ'нлeклюдн1/скl^lкс: -fiuttstsli
—	.метал, -лeкгpоеномснa: -FörCs/cr — сл.
cлeкттоттaнcnетньот; електрически 'онн-ft-т;
-Hänychahn * ' електрическс въздушни /ниня;
"linthiltg/uäir pl. електрически демск1нек1
урсдн; "Hr/l — -нeкнр1чeе'ю гонвите'ю п—чнс;
"Ii/cil/iur н електроинженер; -kirrte — жп.
електрокар; -/гСгс/-лeктрятcлф-л.
Eiikiroiyt//. -п физ, -лектрол—зи-
Eliktmoiye — фал— електролит.
Elcktrolytes/i п .метал, гнекгроннг/о жc1ято-
Etrktuo/mi/cct — електромагнит; -mä1drrsh1lr
—	ссл--ст- -лcкгpcконОaНн; -mit'llcii/iuir
—	еп-пиoлие! по електромотор— — г-н-тoготи;
-mltcr п с^4^вк^01^^^|^^ -molor н eлeкmромо!от-
H/kfron1 п* -в. -сп сл. електрон: positivrs -познн-
рОВ-
Elgat/oi1 п* -е. —метал. сплав от леки мстан—-
Elrkt/nnrn/aus/ritt — сл. -лектроина -мисия;
-/litz — фем. -лeктляllнa светкавица, Олин;
-Ulfizgcrät п електронно (фотя-)евcm'инипи;
--IcHms * cлeктт01нкo -noH* п* -röHri * а^л.
електронна дампо-
Elrktrndi1—* — eлeкнpо/нкa;
sl/ktro/Otch adj. ансктровеи.
ElCkero^/orci — електрическо пещ; —qUtrl н
електрически Оърничкю (боневи); -rolletur/ п
eлetнгтядомeння жe1итОr нугу/; -spCOcUer н
юнумулaнор* -Stahlwerk п запои или цех за
оронзнолcтво ли -л-к!роxгонoню; -stapln н
eлeкrpoксp-ниеокопеeаиcич* '/Cclii//също и

437
Elimimaitnm
Eläkln/U електротехника; -'tächn/keo м сл =
El/krri—cr; -iKeoapli / мед— cлcкнро!cрсони;
eнelнmто1eнaиue '-Ühcrtna/n/y f орcнacи1c из
eлeктpннeенo енергия, eнcк!рoорcgoвю1e; -ue-
füll — 1cшoxтeи е1учa3 с електрически '0';
-vemsomjnmj f e1cнmроxнaбая^тaиe -wn-ce f
командно ела днcоeнcрxни зтдо; -([Hiii/)zanc
—	електрически паxmнтr електрическа огрсда-
Ei/mCct -, -(1)5. -е основно значение елемент; 1.
сл. хим: елемевт: ueuidw/utiueu - елемент с
четва вюлeнтняcт* 2. стихия (прароДно соло):
lie Wüten deu ecileuteltic -е бушувинено из
тoтвнхрeннme ориредни стихни; пран. I/ s-m -
snic н стихията сн съм; 3. освявен слсмент ли
Вселсиата (екът* въздух- воДа е земя; у дрвнноа-
pацкuнс философи'); 4. aнcнeн!r xтcтютнa чюxГr
детайл; & pl, ос/онни 1oна1Or енемснтарвн
оо1яжeния; ослони: -е len Ma/Hemah— оенонuн
иaнaлa ию uтmcнamнниmo: 6. ралз. ен—мсвт (за
хора): IUcmde; ü/le -е чужди, олcетппнИ; ио/нн
снемеини-
clcm/niao adj. 1. елементарен; (nтрто)1aни1cн;
основен: -е Kccctiitue елементарни поз/ивня;
-е Piliclt основно задължсн-с; 1 стихнел.
булcH; nт1рял-H; пъртичен. итнoчи1—н: mil-cm
Gewalt xте стихийни сина, стихийно, бурия; -е
Krnlfs първични, прирол/и сил—-
Elcmenlär/uitmich — тсхн. eлининнО; индивиду¬
ално задвижва вс; --hilUn/y/oc ловно, nътвo1ю-
нo11е образоваи-е; -emsty/ts п развихряне но
птитодни еили: пт1тод/a нoгиxтрофю: -//tut п
мат— ниещ дух (горски- рвчви е Др—); "у/setz п
основно, елементарно олaвило; -gcwilr/пър¬
вично природно енлю; стих-й/с мор; -tclulr *
основно, първянючюлвя унилиш-; -Stoll и хем
с/смент; "Udln/nicUl и пътняиoналня еОунc-
нне; -Htuk п основен. уводен унгО/ик н
оолcл-лcиa исуна-
Elee и, п* -s. - заел- - EicU.
elend adj. 1. т1яч-cт; н-щaxтc/; злотас!—/; клет,
(орпк; бeзпянoш—н; олoчcncH; жс1пк: las -е
KO/б! Оса/ято, нд-того лсге!; eo /Ос '^с< Würm-
cUen такава безпомощна солника (бебе); er let Ос
с-т -сп Lage той сс вимири е плюнcв10 поножс-
л—с; ein -st Daeeli Irlslei внoнс жадно същест¬
вувание; 2. С1тонсщк1; б-лев. низeр-1 (коли¬
ба)* 0/3^; 3. првзр. goH-H, жoлъH; м1тeрeHr
плeзтян; /нрожси: -ши 3'11-//, Bc/rügs* жа¬
лък, мит-тe1 подлец; мизерник; долен измам¬
ник; /Ос -ct Mu'HH/ue жалко, нгекoпoе/я
олoнзнгд-н1c; 4. adv. риза. здс. лошо: ше geh/ OH*
-	закъсани е. сдтим нoтa; ule siehi - ine тя
изт/сжд* зла; miu нОгб дпсе - xmaви мн uнoтo
нoщo; 5. udv. ризк. ли усилване ужиcне; енрищ-
но: - Heiß ужасно гятepя; lie ist - primi! дубл
скстра!
Elr/d 1. -(е)/. — 1. немотия, С1тoмaщияr нужда.
низcрия; oксинoен; шишета: uelutluet - духовна
лишена; ine - ус/пепс нтотлюм н н-шетс.
обеднявам; 2. псрсстна, беда. бедствие, нсто-
лИr иcет—та: der Kri/y Hat großes - über la/ Land
Uiluicht тоИнста дoкатю големи бедствия во
стрелата; ici/lichcs - физннeенa нeнom; у!Пс-
zgclce - отгоре блиxгHr отдолу дрипи; разг.
шал, in kacc man lae 1111/1(1, утаис - k/icgec
както се е нотряснод. скоро ше тицивлн* 3.
астар; чужбини; заточение: les - ucilc—cc
олаmам ию зamoн—/и—-
elc/e/g, rlrmUI/llii adjl» eincd 1,3::' umkommec
мизерно ти(нвим-
Ele/dequaoiien н разл. кoптoт.
Elenh/nseh и* - tlcr п заел— = Eicl-
Elevaeon [-НИ'] н* -5, ---törcc пoлгuникr елеватор.
Elöve [-не] —* 'C. -п 1. снажен' (ö нсин^, опари,
горско дело); 2. оспор- възпитаник; уч—нин-
Eiövli ['вил] f -пес 1. еснар. възпuнсн1чню*
унcничкa* 2 стажо/тна (с театър* опера,
корска дела, сслско оmoпanснaс}.
elf пит-резг- elUe eдн1aлacг!r —аилз|3сет: zu 111*11,
тaтг. еп СТ вж. gilt.
El-t -ec 1. cдинюл-ceтuщиr (числете) аиинидс-
ceт: 2. спорт, mин-
Ellj н* 'Сп. -еп, Elfef. -пошт- елф. алфо-
ElU/cU п гдинидесегоъгьлннк-
Eifemb/in п* '(е)/, — слововю кост.
cIT/mbc/neue adj, ог елoняни кост,
elT/miaUi adj. udj. самодивски. въздушен, еф-рсн.
О—зо1ът—H; нсжев-
ElTe/"Uömtu н цаля! ва с/ф—те; -scini — бон.
кз/и—лкс (Aqn1icu1lr; -tanz — нс/нът но елфи¬
те.
Elfen н 1 служещ е 11-и полк; 2. спори: рала. =
Eilmei/r(tlöß): 3. вн/о от 1811 толи/и (епpo н
Eii-Ctsr) автобус №11-
giTertci от единадесет види; auf - Arc пя единаде¬
сет 1oнннa-
cITSech adj. еаинал—сстонритс/-
Eiffachc е. -п eдll1aлeе—тонрст/о.
eifft'l udj- L присъщ ва елфите; 2 нсж/О'
тa'ючлиnО; 4^011'0.
clijähr/g udj— —ди/сл—сетгодиш—/-
ciTmil udv. eлннoдcеe! пъти.
rlTmal/g adj. единидссети ред, noвгитящ сс за
еанвсдесенн път-
ElUmeien(stoO) — спорт, gутпс-
11/: еп - едипaдcceтминa (по 22 в група)-.
/ШС/ пот- (ет, бОе, da/ - cдинaд—ceтl1иTr единоде-
сетат*. eд1нoдeеeгo!o: е/ lut dcr Elfte 0/ dir
Klasse той c единил—сетнят (пс уапвт} е нниca:
am Elft/i но елиладесети от мeceпo-
rlTl/helb пит. лссет н понониис-
elU/el: ein - M/ien едва гиинидесстинни ог u—mълю-
ElUt/l п, -s - сдн1адесен(ин)и-
clff/ct adv. сдннил—сеня (па 11-е място).
Elyeu и, -s, - рнболяп—н уред.
El1midltlпd * -еп eлинн/сп1И; omcтлснявaнe»

slimOi'is/id
43 K
нзнлючнси—-
illmln'iru^rn tn, e^нlH1H1TCH; omе!рсниnсU; изк¬
лючвам
Edition * -еп грам, с/нзия, итnуек*н- па ктийви
тласни н лумсти (Huh' 0'1)
clitn/ adj. eл1тстeн, елитен.
Elfte f — oгбеT; /сй'Лoбтo■тО; нОрс/ото, цвят
(пран)* слнт: Uic - бсг Ärmcr елитът но вoнекс-
тз; елитна, онОор/и войски; die - dcn G/tell-
t'hiii цветът /а обществото.
Ellxlim п* -<, -е 1. -ликеит; чудотворно питие,
„жива тoдю“: 2. мед. eл1ке1р-
Elieo/c/ н нокът: uicl aul iic - utü/zcc пелпи^см
cc но никни, облюкюгявом се; пречи, t-c - eu
gebrauchen wissen умся до сс тикам, да нзтик-
там дтут1гc; er Uni [-cld/] - [не] умее да сн
отoо1вю път-
EliUo/in/TTiOHnit * свобода ва лв1жeн1Г; лcнет-
в—с: e-m = vcuu'hillen дивaн възможност /км-
до действува своОои/о; -meiscH/i груб. безог¬
леден карнерист-
Ellr f— -е 1. е/сн- нокът/* кост. пищял (па
ръкама): 2. асмир— ликът (мярка ли дължина);
иTЩИ/: е/н. eicU dir - vcm/iulen птoиивaн
стоки (пленоев) ио метър;раза. е* /111. als häiti
е* e-c - vcrtcllnc-t ходи. сякот е глътнал
бастун (аршин); mll c-n - mcuece меря пеиикя с
един иршин-
Ellic/oucc н = Ellbogcn-
clicnlany adjl 1. раза, строшно gъ/ъ(* 2. лакът
дълъг.
Ellccbmaß п = Elle 2; -riltTr — шал. астар.
пи/талоплжия; примититин; "wnun f стоко во
ИTЩ1H; манифактурна СТОНИ-
Ellipse/* -п мом. грам- eнипеИ;
rllOpscnförmiy жг//. eлиоеoн1дeн-
ilitpiis'l adjl 1. мам— еннпсовндсв; 2 грам.
eлип!H!ЧГ/; eлип!1и—ен1 (изреченее}—.
Elmufrueu и сияние во з—м/ото електричество пя
кораО/и мипгИ; пли/и/ек1 върхове; огънят ли
се. Едмо-
Elonguttnö е/ -сп австр. —лолтация-
Eloqu&cdZ* — oетoл» нтacнoтcчиc-
Eltaus/r ел, -и - C1тиxcп.
Eltä/eem. nlsättiscH udj. елзасн—-
Elsbcerbaum — 6om- От-кння (дърто) (Pims
ioumlcl1iur.
Elt/geng* -д бо—— плод от Отcкния-
Elsu|* -п 1. 6am- = Erle; 2. зоал. нoрa(ьoт (Ciup/a
aloes); 3. = Elsben/n.
Elster* -c cтрснC;
risterhilt adj. кино стрюна-
Elr* -ec = Eickintzltäl-
Elicc м- -е - заел, нсфин (= Dic/kopf 2)-
Elerm h (н стст-снинато) род-тс/,
1/1-10'1 udj. ролиг—ненн. Öcm-i.
EiCrui pl. тoдигcли:разК:— dietcm Witz lut cl'lt von
schiechCen - този в—ц е мaНcтяреlкH; добра
1TH1елe/; О-в* си то; er isi u-c - über dec Kopl
gcwii'lscc нс питс родинс/и. ве иек-a да знае
роинтс/н, вс слуша за виря тoднт—литг си-
Eltcmcbi/ccl и тoлl1!eлcкo~учl;ггнеки среши;
-е/Ота/ — ролин-лски съвет (прс училище);
-liiUs * роиит—нск* обич-
clic/diot udj. без тoли!—лИ; еитсuJHи: /in -cu Kiel
е1тaK; cнлoнa.
EiiT/diosO/k/it y, — еитичccтне-
EltTrnss'uffe* - 1. Оaши/е!нo; 2. ^0^'1 родите¬
ли (на ученици am учебно ливсдснис); -/ti! н
веeк1 от двамато родитс/и-
Eliwir— п cлe^кттocгa/пнЯ;
ely<äi<eh; clytfs'h udj. пон— слисейски, рaйеки-
Elyutnm п* -S, —мит. -лизнум, —нит1Н; инт—чсн
Ta3-
Emsil [смей, ивстр. смиИн] л. -е, -е; Emsiils
[e^fOHьe/* -п смиЗд-
E-msil [имейл] без спр. член електролиз пор*.
cmaili'ic/cc [eнoнь3рc/; cмaйНт—и] .г, eнa3днтaм-
Emanntikon -сс 1. фаз. филсс— eмaнипии; изнъч-
нaиc* 2.xuw. cмa1юпия-
/ma/fru/c i/.r- s нт1ънтoм сс-
EmanelppSioon, 'еп гнснпиnaпиЯ; oевoоoжлсви-
вс от тивиеимеет-
eminzipfcmrc tr. refl. eмaнцнонрим (се), ееnoбoж-
изпа.м (сс) от тaннcнмяc!; предразсъдъци; рап.
smanzipirrt —мaнципитa/; раск— с твърде евo-
Оолно държиш-- н тaтОнти1Ии; Emiczipirruiy
f
EmUsiil/e [Cб^TIЛoг]/* -п смОа/сж. опаковки.
/mUsütcmec [CÖa-] tr. опаковам. амбалнрюм-
Em/amyo -. -s, -s по.лен- -мОсл(0; забрана за
ннoе; изляс из стоки, валута н дT-; тoбтснс зз
отплувалс но собствени н акостиране из ^'жин
нoтсОн: конфискуване но чужди кялoОи (а
пристанище)-
Embi/m п, -е. -с -нОл-мс; симнон-
Embolit!|, -п ['й—и] меД, емболия.
cm/n1lthh adj— cмОoнинe1-
Embryo tu, -е. .--öcncb-s баел— -нОриoH; зстoлнш;
em/ryonll adj. 6eo.:1 -мОтиoнс1-H; зародишен.
/merit't/ren tr, п-/е1О/нрсм; smeritisri п-/еиo-
нитсн; итенужин-
Emeule(utr m* -. --.ill пелсновер (особено духов¬
но/ или професор).
Emiyräct н* -сп, -еп -нитрснm; изселник (особв/с
от Франция през Великото френска рево:^1ю-
ция).
cmi/rtc/cc i/1/i s -uи(ритсMr изселвам се, избяг¬
вам е чужбини (тлеене па религиозно или
no1omeчвскe причини)—
cmic/ce udj— бележит, тидси, знамеи-т. прочут
(учсн)-
Emiii/ndZ -еп Внеoкoпрeяcтeшe1cнпo (ненла иа
«ипи духовник* кардени^л): Eurr - Вoщ- Висо-
нoор-ocвeшeиcтня-
Emlttär и* -е, -с емисар, птст-нннr таен нури-т-

439
empUinei/ii
Emissiöm/ -em 1. емисия (на ценно книжа* перо е
др.); 2. физ. излъчване.
Emiuufonuuhutz — мсрн— ср-шу изпусколето из
преди— вещества н око/иста xрcдo»
emiiilioem tr, издавем. пуснсм н ябтсщcннe (цен¬
но книжа, перо- маркс е (р,),
Emmcben п шал, марка (парИ} (ет съкращението
за Mark).
Emmen т* -и. - беи. ивузпрнгxг л—мец (Triti'nm
d1ho'eu1cr.
c-moi .-пу?. ми~минoр.
EmoitOoi /, --п псех— -мoпни; лущcвнo №/1-1--,
чувство.
emniional adjl ние'— eмяпнo1сдcн-
EmpTfnu и* -(е)/. -е 1. получаване (но писмо,
пари* смока); олнeuснc; наpл. Ь/О - беи Waue
при получаване вс стонанс: Ос - neHmei пону-
чспoм: 2 посрещане; прием: c-m е-с диГес.
8'111'1111 - beriitec nocр-шoн икт. добре. зле;
ein Tciгllhlrel-- гттж-cтв-н при-м* 3. прнcн1C (е?
тсma:): 4. приемс/с (нареднопрсдоар/в')-
cmplin/sc* fr. L оo/унспaм (писмо, смако*
подарък* възнаграждение): dic Hufs - 'рътс-
вст мс: 2. прн-нсн; пoетcшoм: Gästc - пеерe-
шам, приемам тяеги; len F/inl mit mörU/ri-
uclem Feuer - посрещам ^0^0 c ураганеи,
уОнйствсн 0™; 3. зaнcвсмr зaОрeue1ивсм; 4.
рад. е/ушaн (првДсванв- концерн),
Empfängen и, -е, - 1. оoлунсmcн (па песмю*
онaкo): орнeмстcн (по ищ, изпратете от
Друзокс); пт1-ниик (нс стоки, храни); 2. орн--
мотсл, радиоприсмник-
/mpiäc/l1h1 udj. възпрнcмпиHr оogс!/ин: für etw-
(или паст, с G* рядкс а D) - /ein възприемчив
съм зи /Ш-; податлив съм вс нш.: - Tüu Dank. für
ScHm/icHclel който оОнча бнaгoдстняcтuн-; по¬
датлив во 1сcнсгc1е!нс; - Tüu KrumkisOt/i
пелст/ин из бо/ссти; - lüu Eindrücke нпечст/н-
TClCi-
EmpUän/ltehke/t j. — впзпри-мчивoc!; податли¬
вост.
EmpTag/nahme f 1 пoнупaвoн- (на пощенски
запис* призовка); 2. пт1-мснc (ни /ено сграДа).
Empia/y/Ot /зачатие. зoнeвoиe; тaбл-ucнявснc.
EmpfniunIsvcrhÜtuiy/]ie4nna3ncuc ог бр—м—н-
нoеГ; кoн!рскпия.
Empfä/ggisv/uKüinngsm/ilci п птoгиветсистъч-
во ерcлc!вo»
Empfängsc/z/t/c/търг. съоОш-внс зи пoнупспс-
вс (но смока е поД,}.
impfan/sben/hit/gt adj, упълномощен да получи
НШ-
Empiäiysbbctchclniuuiy * удостоверение. тсз-
nиекс за получсненс (па смока е пр.); -hssinti'
yu/t//u*Äj- потвърждаване из пoнупснс/cте;
-cHrT и* -ulum/ служит-н/н* е голям хотел.
nтcлnтииг'иer който пoер-шс н/не/нинс н coе-
тнне; 'iuitliiti/ н роД. приемна антена; -röHrn
/ред. тсинo1aмпa; -/'1/01 — = "Urs'leliluulu;
-^ее/юп/жп: приеми* торс; -tiömniy/смуше-
нне оти ролно- ндн неневизио/но пр—смсне;
-zimmer п коО—лст (ис лснср, дереитор е пр—).
солов.
rmpU1Kie/j tn. neß. 1. (e-m еГн-, е-с -) птeпoрпч-
там; 2. все. прелетим печнгснняr поздрав /км.;
reß, предавам пoниmтнuягс си: /Осее, - Sie micl
Ihrcr Mnitcu! моля, от-лсНтe монте пяч1нснl;я;
позират— во тaщo!C майни, оoтлтoтcmc майно сн
от мгне!; sie Verlobte - uici М. N. М. Н- Ви
xтoбшстoт за тод—жс си; 5-рилз— uich - сбогувам
се. он—вам сн: Uabn iic EUmt, mich eu -
позволете до сс cбoтупсu; ici nmplchle micl
ircri! еОoтoн!: фим, uici (sui) Friceöuiu'h -
измъквам сс гихouълнou (он общество* кам¬
пания); 4. neß. препоръчннен/о. зо пр-пяргппс-
лс с: is empfiehl/ sici noch zu wsutcc зз
пр-оятъчнснa а. препоръчително а, доОре е да
сс пянснс още (малко).
empfChlcns/wert- -würdig udj. лoе!О-н зи пт-ое-
TтнвснCr зсслужавощ птeпoтпкс* добър. ценен;
ein "ft THcuicrttück оиccC; заслужаваща да сс
вндн-
EmpfeKiueg / -ес 1. 1]т-пoръкс* 2 поздрав,
пoчнmснll-; привет (кани израз шс учтивост
про сбогуване)- mll lem U/u/cc -те c отлични
печинс/ня; 3. еж. emplchirn.
EmpTellungs/brief м, -scKi/iben n прcnoтпчl;-
нелно пиеме; писмена птcnетъкс»
empfindbar adj. осезаем, устим. конто може ga
сс пoчувегпувC; доловим: -nm Erdstoß доловим
замел трус-
Empf/ndetlt / 'СП ес/т1^нc/тщп1ичc/е; зсисея вс-
EmpU/nd(i)lcu и* -е, - конно есumвм-/'сннич1.
empUig(cln 1н.г- h cс/нин-/гс1H1ЧC; зснсеим cx-
empUinUigj 1 tn. 1. усетим (ппг(, глад, болки); 2.
изпитвам, пт-Ж1BЯBCH; чувенвунсн (раДост*
б.^^:^ж^е^н^с:н^ба, страх- uакo- отвращение)-. Reut
- разкайвам се; icl emplinl u-e Wut, Verachtung
изпитах т/спа му; пячупенпунсх прeтрe/1-гo
му; AcHtnc/ von c-m - 1тnинвсUr храня уваже¬
ние към /кг.; wlu isUci s-c Vcrinul tisT cmpfui-
l/c пo/-еехм- нежно. пloиупенвувсхмe дъ/Оено
тсJуОсгс му; li/l /mpluiUencu Da// дълбока.
тор—рс благодарност; 3. /eß. чувствувам се; II.
int/i пунcг■путск1 (имам чувства}—
impjmdIcotscK adj, = cmpTO/Ctum-
empf/ediich udj. основна значение нувcннlггeлe/:
1	бодезиен, чувствитс/ги: с-е -с Stelle иупе'-
тит-лио. Оен—з/евя място; дс/сс Kni/c - sein
нувcгвнlг-нcн съм ио студ; првн. с-с um t-m "Ci
Stelle trrfTci засягам нкг. нс Оолнято му ние!o;
2	нп-чстл1нcлc1; есн!1м-нmснcн; чувегв1т--
леи: деликатен: ein "t< Mädchen чувствително
момиче; 3. т1сннгcлe1; голям, чувегв1т-л-н: с¬
е —е Stunic чувствително. голямо нснсзсние;
udv. много-

EmpUtmdItchkite
440
Empfindlichkcit—l - - - чувствителност,
empftndsam adj. сантимен гален.
Empfindsamkeit/, — сантименталност.
Empfindung / -сп 1. псих. усещане; усет*; 2.
чувство.
Empj/ndum/srdnanu in напор. порив ма чувства¬
та; -lant и грам, възклицание, междуметие.
rmpU/neungsios adjl нечувствителен, безчувст¬
вен.
Empji/dungslosi/keii / — нсчувствитслност.
безчувственост (по п^рр^.мру^зноларъка, крак).
Empf/mdun/sZschwille / - псих. праг на чувстви¬
телността. възприятията; —si/z н псих- център
на усещанията; -vermögen п псих- способност
за усещане; -woml и срим, междуметие.
Emphase _ Д -и I. натъртване. наблягаме при
говорене; 2. патос.
emplCt/shi adj. I. изразителен, силен; смфати-
чен. подчертан; 1 (зи сппсл) високопарен.
надут
Empbys/m п. -s. -е емфизсм.
Empire п. -s, — 1. [емпайр] империя; 2 изк.
[йпмр] ампир (смел).
Empirie /филсс— емпирпя, емпирпчност. опит.
Empiriker ш. -s, - емпирик.
emplo/scb udj. емпиричен, емпирически, опитен.
почиващ на опита. добит чрез опит.
empör udv. нагоре. нависоко: - zn dem Sieuee/
нагоре към звездите; der Blick - поглед нагоре.
empör.. е сотр. с глезела trnb. означава посока
нагоре: rmpnlbuimue/.
empönranbi/i/n nejl. (sici zu e/w. -) пробивам си
път нагоре до нщ.. издигам се със собствени
сили: siel bis zum Professoi = достигам профе-
сорско звание; -blicke/ i/tr. h (zu eiw., e-m -)
поглеждам. гледам нагоре към нщ.. ние,: zn e-m
mit Veneernmu. mit Liebe = гледам на нкг. c
уважение, c любов; -blühen int/i s процъфтя¬
вам. преуспявам; -bringegj tn. изнасям (наго¬
ре); издигам, правя да процъфти; refl— преуспя¬
вам чрез прилежание; -Unängcn inin. А, —dein-
jem * '1/1г— s напирам нагоре.
Empöre/| -п галерия в (романско ели готическа}
църква.
empön/e tn, 1. възмущавам (нкг.)- будя негодува¬
ние (у нкг.): las empörte mein Griechtigkeiesgr-
fübl това възмути чувството ми за справедли¬
вост; )// empömie M/eje възбудената. възмуте¬
ната тълпа; 2. rejl- и— (eieh jejen rwi(riZ) е-п -
въставам. вдигам се. опълчвам се. (разбунту¬
вам се (срещу нкг): sich jejen )ее Ty/aee/e -
въставам срещу насилника. тиранина; 6, (sich
über elw. А ~) възмущавам се (от нщ.); 3.
астер. №/—. издигам: Grause/ empöm/c sc/п
Heer косите му настръхнаха от ужас.
empöu/e) adj, възмутителен.
Empönen н* -s, - бунтар. размирник. бунтовник,
метежник.
cmpörcrSscn adf. размирен, бунтарски. метежен .
cmpöerfciiinj int/i s скачам, подскоквам: em Unho
сnimig empoi скочи ядосан; -Паеесип i/./t s
изхвърчавам, изхвръквам; -fli/j/g* in1/i s из-
лстявам; -Ка11еп* 1/- държа високо; -icbce* tn,
издигам, повдигам. вдигам: (Ie Aujen = вдигам
очи; Empökicbnnu / -KcITcn* 1/1г, h (e-m -).
re/l— въздигам (сс) (нкг.), възмогвам се; помагам
(нкм.) да сс издигне. изправи; успявам да сс
издигна, да стъпя на краката си.
Empöntum zz, -s, ...ömien голям търговски пазарен
център. голямо тържище.
cmpöoUeimin i/.r-s изниквам, пониквам. кълня.
EmpörUiocic J = СКогО
cmpörZUlittcon in1r. s катеря се нагоре по нщ.;
-komnc/j int/.s I. пониквам, никна. израст¬
вам (риствн/ис); 2 прв/-: издигам се, правя
кариера.
Empörkömmling н, -s, -е парвеню. новобогаташ.
cmpöorindcun intr.s пламвам; лумвам във високи
пламъци; -qncllcgj 1н1г- s избликвам; -regen
i/t/t s 1. (üb/m e/w. -) стърча, издигам се (над
нщ.); издигам се във висините- възвишавам се,
извисявам се; доминирам: der Turm kegt übem
dic Dächeu dem Häus/m empom кулата се извисява,
стърчи над покривите на къшите; hpen. (über
е-п -) надминавам. превъзхождам (ние): -me¬
lke/ tr. протягам нагоре; --riciteg tr. 1. вдигам,
повдигам, изправям, възправям (паднала зрв-
(а); 2 подкрепям (морално нит.); Л refl.
изправям се, скоквам; -оппдеп* rej/— извоювам
си положение. издигам се чрез борба; -scicn-
ее 1н.г- h ~ -bkcUcg; -schicßc/j 1/t/t s 1. =
-rlcl/cn 3; 2. избухвам (за растение); -schnel¬
lem I. intr. s отскачам нагоре; скоквам; II. tn.
запращам, запокитвам нависоко.
Empörschössli/g н фиданка. филиз, избуяли
нагоре.
impön/scbwinucnj I. tr. 1. размахвам нависоко
(кърпичка; шапка); 2 refl. залюлявам се (с
люлка) нависоко; люлея се. мятам се; 3. nej7.
преш- възземам се, литвам; издигам се (е
културно отношение) на по-високо стъпало;
достигам до високо положение; -sebc/j intr- h
= -blicken; -steigc/j intr— s възкачвам се,
изкачвам се. покачвам се; въздигам се. възхож¬
дам; - siecbce intr. s стремя се нагоре към нщ.;
-tue/bc/j tr. 1 (ла Дърва) издигам нагоре. виша
клони; 2. надувам (цвин),
Empörung / -е/ 1 възмущение, негодувание;
възбуждение; 2- бунт. размирица. смут: е-е -
beiebt aus. gueiUe nm sicb избухва бунт, разраства
се.
Empönungsueisi — бунтовен, бунтарски, разми¬
рен дух.
cmpönum/eeücbti/ adj. размирен. бунтарски.
cmpör/wachse/j i/tr. s израствам, подраствам,
раста (младата поколение- младежта); -zic-
441
EnU/muffc
len* tn. иттcгдим изгоре, нтннннou: e-n aue dem
Nlrlrig//il = измъквам икг. от нс/тс, он H1тнни-
ТС-
/msty adj.. нeумoтeн; усърден, xтoлoтcдc1-
EmsigU/et/* — усърдие, cтoлoнн-;
cmui/t/uii 1г— орсви -ну1cни.
Emulsion * -си^нлг. смудсия-
ес lio' [0 Олсн] изцяло. веш1K1 тacд1Яr аи Онян-
E/d/abrUt'1/t ктс3нo нсн; -nuu/pnuch — юр-. =
~Ucuerluuu* "baldUol — оoc1cgнC; 'paHBC ттрo*
-brschlust — юр. окончателно рcщeниC; приеп-
дз: -hüllt/жсп. таднo площадка ва ватов-
Emechem л. -е, - ктxнc.
Em)e m-s.-i 1. нрaй: зoнгрщeH; свършен, изход:
dic bellen -а dem Sennyi двата крия на оттчнагo*
с-е ScU/unUe oUnc - безконечен ^1'; рала, ins
lut е-с ScUnaube oUce Ecle ва тся тибяmи кроят
ис са нuжga: тона е безкрайно нcтoтия*латг- diu
ist lau - vom Llee(/r mono е п—ченн—ят крсй (ни
тая робота- oонсpoя}: letetec -е е кроя иа
к'лa1шсг a; - Juni е крся из юли; - les Monslu н
нтoи ви м-ceпи: с някои предлози тн - нснрся*
нa3-еcmиC; нaй'Пoенe: е освовита сн. н същност:
tu iul nm - да* /iclt wahr е същност cтвxcм ле е
^10; am äußerstem - най-искрся; ви еoмня
край; раза. ne sli/c Eck/n unl ~n 1oвеинтиe;
ваврел; раза, ich hin am - ви кроя из силите сн
съм; mii etw. am - sein отивпршнюм (нш.), към
(/сrкрси съм; [his] zn - ля нлси; иенти3* voi
AnfS/g bot - o!иснюлo лонрсй; von em - bis
eum icdcmic ен еа—лня 1^3 до дтугнИ; открай
лсктюй; en - sein, gcUec евтрщтoм сс; las LleC
ist zu - песенна сс нтпя; свърши; eu - 11/11,
scHneiben иянитюH; дописвам; m-e G/Uuli lut zu
- търпението мн се свърши, итч-тпи; риза. е/
wau mir s-m Lüleil am /ZU - толкова з1ю-щe* c
ия/сс клатела: ein - UsU/c имам край. свърш¬
вам, на съм б-тнрю-н: ше ist damit eic - това ше
свърши, това им* крой; ei/ - То/Ссс. neHmen
свършвам: ne winU mir ihm ein tuüurtgcu - cnUmec
гой ше cвптщ1 зле; r-r 31'11 ein - machen
с/отсм. mутяu крий иа нш-. прcнлстявюн нш.; е-
m L/bec ein - michei слагам нлсй ио живот**
сн; er mncite /in - CamOi той сложи крсй вю
ново; /rin - cehmcc; UnUic нямсм крой, 6—зкрс-
-1. /ecнoнпю-u съм; ne wun Спи Siaucict /eil -
удивлението нямишс край; Uavon ist lau -
algischnittec то вяме край; ризк,: las eic-c -
komm/ [/och] naci шс нид1U; оре нс сме
видеди дебелия ктин* (про възклицания* недо-
волс—не еругонио) und /eil '•: SHi—cepeiui und
—eil - [като р-кни] ШeкепнT; та Ш-кео1т; 2.
заострел край, връх, връхче (ню рета, '10^—):
Са/ - Сш/ Bicotliiesu върхът но моливи; ein
Hiru'lgcweih mll enUc -е еленов— роти c дссст
връхчето, шипа; 3. нтaй но живото, смърт;
оснор- кончинс; ein jähes - т/—типню смърт; bis
ас sein intzteu - до пяxл—gния сн нac; 4. ролк.
минно чест. оютнc1пc: ein - Zwirn —д—н ко/сц;
ein - Wurst сяно нъcн— нoиc1нпo: ein - euuüe—lc~
усе нтмннaнaн изв—етня разстояние; ш/ ist noch
ein yuCns [yiceie] - biu zum Büdehol go coтa!ю
нми ошс иост* път; 5. мюр. въжс; 6. текст- —та
(па плен}; 7. цел: en weichem -? с какви нед?;
zu dem - с тоя нсл; 8. от - всз-пос/с; може би:
Hist du ine Ring sm - vc/iotc/? да ис Он из сн
загубил отъxтe/ю?
e/eem I. i/tr- h 1- (и nefl—) cттлштсм (се), танъpщ-
том, пл—етювсм; Wien endet dieul Qusi? носа ше
(се) свърш]; тстн мтнol?: mii Cem Erzählte -
свършвам лoзнютo си, go рaтнaтвсм; dich/ -
woll/ne/r Bcilsil н—cнoнниeмн; нестихващи ап¬
лодисменти; 2. зрим, (iulirw А -Z тюттpщвамr
якoннaнaм 10; 3. преш. cвттшвaн; умирам: noch
/-1 siH ich uiUh/lie1 - още не ети видял нкг. до
умре шюеm1ив; II. tn. ослар. евъpщвoмr завърш¬
вам (разговор* опсp: обо/н. bceclic).
Ecd/ruyebclu п крсеи, оно/чателен резултат (шс
избори, изпит); "cnkar/unU заключение ио
пoли!ннгеню реч. иeннoрюцни-
Emdenсru//le п нти—1 продукт; продукция.
Em(csnetcrzeli1nete(o) и* -п. -п остар— конц-
goнуnядпиес1ии!-
em detail [СдснСЗ] ви иребно-
Em(ueschwigdtukett / нтин/a скорост, авооц-
скорост е нтoи ви д—тснето.
E/duliis п ж^п. нраЗ во рeлеи* тупик-
cndgültig adj. якoннa!eлc1; пос/сден, неягм—внм-
Egdgiüligkuitez — онончат—лнест-
c/)lgen: 1н.г- h 1. еж eclcc 1, 3; 2. сстср. t/i =
biendluec-
Emeivlr [-пие]/, -с бол. ени-вия (облагородена
цикория- използва се ла солото).
Em(tviemsclae [-нн—"] — солото он Enei'iri
EndZkampf — 1. спорт. финиш; 2. воен. крсн/с
бoлбar е npeU:: "-Пис/техн. = -stell и/д; -layr* п
нeтш— криел опорен лaггт-
emeitcb I. adj. 1. който -ме край. нoн—н—в; мсн.
oпрcлcдeн* 2. плeхoиг1r гненсн; врeмeнeн* 3.
иънl'oечскna/; ожнисв: lis -е Bcir/lung лпнтoo-
пoкнинoне освобождение; 4. астар. окончате¬
лен, нeoгнcниeмr тюндючи!гнгн* 5. естер: =
lücHti/; II. udv, нсН-еe!HCr нoИ'Пoелe-
EmdltcKr(s) п фолос— кoнcч/oгО; ктюннomo.
Endlichkeit/, — I. !нc/нoен; nтгхoл/oег: тeн/1-
ят еттa/1и—/ евит* 2. ятриничe/oег; кян—ннocг.
enelns adj, безкраен, безконечен, Оcт(тсничe/;
н—енoлчс—м: biu ins Endlose ло безкрайност; сп
iai mich bis icu -е /elingH/ilt безкрайно мс
отегчи. отегчи мс ло cuът!: "tu Gnuele /сскеи-
нoeм брътвеж; тсхн— -е Keile О—тнриИнo нeтнтo-
Enelnstukete/ — безкрайност. б—зкoнeннеc!-
En(lnspapteu п нсскончсемю хартия (ла компют¬
ри е др.).
End/maß п мятни зо рюзе!oя1и—; —mnUUc/пахн-
ктсйнa муфи.

En(nuam/e
442
EddoojaTmk |* -пеидотомня-
Eid/pmoUn/t н краен, готов отoиукт*; -pun-l in
крсн/ю точно; -reim м мин- нлин/и римс;
-röUrc ./род ei. крайна лампа; -rudls./ спорт.
финал, пoенeлeн кръг; -silUs f арии- ктюй/ю
етllчкa; —upl/l п спорт, финална игра; ктюй/1-
ят стадий при игра ию шюх: -/puri — спорт.
епт1ит: "Sintio/ . * пoелeлню; ктюйню епiткс.
тир*; steiinn/.(техн. ктсйнo положение;-tCnfs
bкрайно, последноснспеи-
E/Uuny А 'еп греи, oкo/исн1Г-
Enlburti'hr * nптвсор1И1ua; -urteil и юрг
-Ucs'llnuu; -vc/huaucHsm н кроен пoтт—битeн;
-weiche* . * ’ жп- входна или изходни cтлг1ни;
-ziel 1, '-zwick н ктсн/ю цсл.
Eicryclii/. i; — физ, -нср/ет-ико.
ccrmg/tit'h udj, физ. с/ерсетичел. произвеждаш
c/eртllи зс i/луетт1Ил/1 нг/н-
Enirutr .А -п ['йел] еи-рпия-
Ecru/irbrmhitrungsgctrtz п фаз. закон зз съхро-
лгнис но -/-л(нягo; "HsnuHsll — —л—ртис/
Оана/с; -/пит . /сн-рсии/а ктнтa; -deituduA?
тюхтюнвюшю лн/ня-
cn/r/lclou adjl и/eттeн-
Ecrr/fclö/iykrit f\ — инeт!/oег-
Eccr/th/qucllr .У ’ nтитялeн източник ле eнгтгия*
-sslz — фаз, = "erlitUidguycu/tz; -sp/ichcr in
сл- акумулатор; -(га/с* и -нcpгouoеит-н;-Um¬
wandlung/ ‘ пр-ебритунoн- но elIГTГии; -vsuCei-
1и1у/раппрсденг1шс ио eн-ттиянa; "'OrHs/ei
п С2— -llcтги-н проект; -HOrt/cHurt fei. електри-
пeекО; енергийно cгoпснетвo; ен-ргеснсбдяна-
11; сл—ртет-ки-
ciluglt'h adj, г/epт1чг/r пълен със с—ла; 4—11,
cnrr'liucc tr. 1. нeтnирим; 2. мед. отстранявам
(оперативна) верт¬
еп Т1'с [aфЮе] udv. oгорeЛ; откъм диненото
егрюнOr елфас (са п^ртрси)-
ecg adj. 1. !-c-H; е преш. (жилище). oгрснннeн: Ос
-eg Verlä-initten inb/c живея егти/нчг/О; ^0-
го ектoн/О; оскъдно; - Ueguenet тясно о/рс/н-
чeн; е !eе/и рамки; - uelnäcue нoггпню/;
/oблтcнoн; im /n/CT(e)/ Sinn н (пО')!eеeн еuи-
cтд: ecunreu Ausschuss постоянно приепенвнг;
las ecunre Viteulaci родно ниcтОr бащнн крой;
Ic dic icuere Wahl kommen удостоен съм зс
второ гласуване; ш/ wlul miu uo -ш umt Herz
м/осе ми е плнmeе1Г/0; свито сърнено; niw. Ос/
Ecye Umin^ci сбнном нщ- (статия* изложение);
риза. bei euch gcht ш/ т/chr - zn много снс
натясно (натясно живеене); 2. с—тсв (сина*
шрифт}* дребеи. cпе! (гребеш); еОн!; плътен: с¬
е -е Stadt град със сбутюви едио до друга къщн,
без прсстор; zu - sitzem cбу!01Иr еОлтcнo1н смс
се едни ио друг (на псй/ата* в купени): нОг
eußcc - Ucisammcc седгаме пдътио пти!иеиaти
едни ля дтуг* - tcHreibnc оищa /и(тc!o: -
inliegend пр—депващ плътно (зо Дp/тu); 3.
1/'1UCUr близък: -е Frcricdtchifi сърдечно,
1UH1uuе nтиигeле!вo; wlu sichte Ос -те B/zic-
lungen zucO/snUc* пogлптжсм О^и-зки, шгг1м-
ви отношения, близни сме помежду си.
Enuig/m/ni [СтсжмЗ] п* -е, -s 1. ю/тсжнмгвг: и.
тaлъл>жel1lIe; обвързване во артист при нeaнтр;
6- (Докоасрпо} привлича/—; 2. с/тиж1тси-;
пононс зз навц-
engagleren [с/сжй'] l/i refl. ю/гaж1рсu (еer; зс-
дтлжaнaм (сс): с-с ^^1и^:^<^^с1ст - и1тижитсн
артист; uicl en etw. - задължавам се, донам
обеша/и- за нш.; tich Ос etw. - обвързвам се с
/Р-. впускам сс н /щ.; •заемем сс с нш-
cegbrüs/lu adf. с несни гът11r с/иОн дробове.
Engi i; -п 1. нгенo!Юr !геня!ня; првн. птиггc/г-
1-1. тттруднeнo положение; Ос e-u TuTclr/unen -
inlec живея е ужасна !cе/я!ия; пран, с-с Ос (in
- ircIUci поставям икт-. нюmиcиО; пр1!иекoм нкг.
до е!eнo!o; 2. теснини (планинско)- проход;
кл1еутю. дефиле.
Emgel н* -е. - а/ген: /ие/п - добър г1/нН; 31(1/,
дух;рсл. iic t/Tiiicncn - 11тнгрг/ю!нтг CHrc/—,
зли духово риза- rin - ili/yi (/111) durcHu
Zimmer лостова н-наасЗно мтлчoни- н oбшге!-
но. компания; роса. ile - [im Himmsi] sinuec
Hö/en виждам звезди по пладне (си болка)—
Engelaut и зрим, фрикит—н (f. .-v. ch); вж, RelUe-
isut-
Enueibnnt п библ, мсиис, 1Cбeеню хтс/C-
Engelehen п* -s. - зоол. роса. снетия (= Zcitly^.
Eg/elfisch — лоол. = Eigelhai.
engelhaft udj. aнгcнекИ; подоОсн во ювгсд-
En/elKai — зоол. метек1 авсел (Squnluu sqm^i^lii'
сп).
Enjellan) есмар— = Ei/licl-
Enjilländio м естер. = EmglänU/r.
E/jelmaeKeuin / шир. 1. женс. която измъчва и
унoритo хтюнeнннcтo!o сн; 2. cÖopTC^-HKa,
боОи-
E/uelsrcnelteс п а/тенски лик, с/(eлекo л—нс;
-bild п изображение из ювтсл; ангслсно същес¬
тво. олеел (зз лицcr: -blümclcn п 6ст. =
Ec/glfute.
Ec/rl/char * еo/м алтсн—-
Enj/lsg/dnid /ангелско търпение.
engel(s)glricK adj. = cngclhslt.
Engei(s)siSmme/aHr/m-cKU глас.
E/gelsüß н бон. следна пaптo! (Polypoilum
vulgare).
Enge1ezungen pl. mir - rniec ризк. от устато му
мед нoоe-
Engelwnmz/ бон, Оун1/1щ (Äгe1ü1/cl1kl öfГ1hI-
calis)-
еп/еп 1г. псвН: (ряДко) приmeе/явюм; пoд!иенсн;
отрюннчювюм-
Engcrling н* -(c^s. -с 1. зоол, ничи/кс ио нюйеки
бръмбар; проядено дупка из кожа от такаво
лннинкa; 2. бол, печурна.

443
enibimden
engbalsiu adjl c 'ясло гърло (съдова).
Engbeli f -em 1» Emge.
eggbiezlj udj. гcc1ятръЛ; c gлeОию душа. лт-б-
1св* Осз зсuюх.
Enghe/ezgku/ttZ — тex1oтттднe-
Enuiäneen m. -/, - 1. aнтл1нюннн; 2. oнгли3ени
кои; нов ог юиcнизекo оoтядo; 3. твхн, френски
ннюч-
Emgläm)iu/i / 'Го юиспо моиня-
Emgländcollmg m. -s. -е юитномав-
1n/liscKT adj— английски: - sp/cchcm говоря из
английски (c момента)* но Ecgilsh sprncUcn
тявoтя снглиИеки (c смисъл та еледпя); ризк.
(Ос -е Krankheit ти(нuНекa болест, тюхн!; Cis -е
Klicie ю1гликaненсmс път'тю-
inglisch’ udj. рел. C1гeлеки: ~e Fräulein -ме но
жe/екн мoнсщeен1 ориси.
EmglSse п* -(с)и, — он/лиНсни сзик; ~ spuccUce
говоря (владея) титнийенн (плик);.
Enultsch"bnnn п муз, a/глийенн тoг; Meder п
текст- вслурела пюнуч/с тъкан; "pflüutrr п
мед. oнглнйенн плюcmнл; K1ушюмичкю-
inglitic/cc tr. подрязвам по английски (опошксню
ва кон)-
cngmaschlg udj. със ситни Орима-. със ситна
о1eннo.
Ecgpaus н 1' = Eeyn 2;	2. нясия място (в
иканомикема}; /eдoc!1тr и-фин-т-
ее gnos [П/pö] udv. нърл- ио cдля-
Entmotrani/l [ä/pö- ] н астар- гтрcевня во сдро,
ccy/siclUtit adj. прен. късоглед; o(тснич-/; тгс-
нocръл* -tpu/iy adj. жп. теснялннсен; -иСО/сОд
adj. с ниско чело; пран. !-е1ОтрпЛ; oглaничc/-
EnjUrSroCe/ -wcg — тесен оп!r пътека.
inKcnmonisch adj— муз. -/хюрмoнинeн.
Emjambimlni [Ожюмбмй] л. -и. -и .лот. юнжюмб~
мои.
EneCnstik / -еп или- орндювюнe во гипеoви
отливки цвят во слоново нее!; жив. cннсуc!и~
НС-
Eckrl —- -е, - внук.
E/ktl/Trin f жено и* внуко; -keil п 1. - Enkel; 2.
птaвнya; птсвнупкю; -eelfe и сив вю племен-
/на (= Guoßcelie); -soll н н/ук; MocHtcr j
в/упкa; -Helte* пoгoнегв0r потомци pl.
Eeklfve ['Сне-/. -п чуждо тeригoтия; включеше н
додава лължютar а/кдав-
Enk1SiSkn/ п* -е, .--i/il(..-1/rc) грам- сннлитнкс-
innit udv. швейц— отзад. оттатък.
r1пrm adj. oглoмcH; трсмтаев; необикновен: -си
Vermögen огромно богатство; -е LcOslung рядко
постижение-
E/onmiiäi / -се 1. oгрoн/oег* 2 чуловирно
пешо (nеxнъпкс);гoтг; ужсеcн гаф.
ел passä/i [äcacä] udv. нимoхoдoн; покрий дру¬
гото.
Emquite [Снет] * -с I. опасно; 2. въпросник.
анкетен лиет»
Ees/mble [йзИбд] д. -s. -и теитр* муз, анcюмОт1
{а. групи он опомни изпълнители; 6— единства
в изпълнението; в, пн/со зи малък (солена/)
оркестър).
Ems/mblispSel [Ззйбл-] п ансамблово нзпълне-
вне; вж. Ect/mble б.
E/silä/i [Юенлoжe]/Xc7'.'СC?и- сн/аж-
emi шал, ризк. се/ oieu weUi* = епИн/Сег—bilг.
i/ii..prüf- un1rnb— със значения: 1. отдалечаване,
отделян/- нз1o?uш/ отнякъде - нз~; от-: cctlin-
1/1. 1/11111^11, cntström/c; 2 освобожДаване
он съДържа/исно шс oоno6шaнu Дума (сбикп.
сащeснвoнслнo) отстраняване- 1oшaвaшe =
oбeт--.: 1/111/111. lctrluptec* S промяна пи
състояние; започване ши д/йснене- 111/11111,
entblüHen, ecis'hlifec-
ie/ä)ile 1г, отнемам Олaruт(oлничec'с т-тлс.
птивидe(ин; ул—зянам-
emtämice tr. отстранявам от службО.
reiCkl/e I. i/t/i и refl- изреждам се, дегенернром:
«ас— Ос ntw. А. zu ctw-, - изреждам сс (hp-);
entartetem GescHmack извратен вкус; iciiriite
Sittec пяaнстe/н нрoнн: icinrtite Kunst уnслъп-
Ho изкуство (нацистко определение ли изкуст¬
во* чуждо ши фашистката шaцueua:сeцuu-
лuснoчeокc од/олокоя); мах/. intCrt/t ненн'
оoв; иcотнe1-
Enilutnny * израждане, geceнcрсц1и*; упадък;
пoaвстю.
Entäss// —, -е. En/ästs f ирх. eн!ютЮr удеОелснис
ио ствола и* но/оии-
rn/ästcn, e/lästem tr. очиствам от '10/-'-. oасен-
рим»
e/iäußine refl- вие- (sich e-r SscUe G -) 1
отказвам сс. отричам се от нш.; tich t-m Rcci/c -
отказвам сс он орювю!o си; 2. инсж. разливам.
подарявам нш.
E/lCnßäinej / L нос. отказ ет нш.; 2 еж.
eciäuß/rc-
enlb/buen tr, (etw. -. пови- '-* Sachn G -) нипсви
мн вр-. лишен съм он нр.: Ruie, Triucle Luft -
лиоcnс мн епoаoНегпиe; шс! въздух; s-c Äußc-
muc/ /1111111 jcUcr Sclbsikri/О/ 1т'стna/cтo му е
нише/о он всякаква самокритика; ici eclbiHue
(ec Trosi dl'ht ве ми липсвс утеха; las —uni och
il'li - вс мото Осз mono.
ent/Chrlich udj, вс необходим (без кайте.може);
/енужев-
Entbehrringg 'Сп сбикн.р!. лищcния-
emtbS/iinj tn, поен- сстер. L (c-m e/w. ')
отправям. изпращим нш. нкм. (позДрав* савде-
нис* съобщение. липов/д): бе/ Ködly /nt/O/tci
(ectbeuiei) (се Bürgern s-c Gruß кралят уgoегo-
№0 c позират срсждс/ите; 2. (с-с -) пяви'всu;
тoоoтиднaм go повик*', поканвам нкг.
e/tbi/Ui/j 1/1 1. аос— (е-с von ciw.. с-с c-r SscUe G
-) oеnеОoжgювюн (вр.) (сг окови. cÖeiCH-e,
тaлължaннer: cu wurde von (eu Leitus/ eiiUui-

Egtb/ndhi
444
len беше oевoбog-H; oепoоoлихс го ог тпaoнoл-
егвoгo; c-n e-s Eldeu - освобождавам iiar он
клетвен* му; 2. израждам. сaушnтсU; бюбувсн;
сбикш- pass, ciiUuidnn wrudci vo/-..: е-с Frsu iul
heute von c-m MaUchen cnibucdcn wonCcn жено
му л/сс рои— момиче; 3. е refl. хем. фас.
отделям (сс); 1/0 diesem cHcmiscHcn VoTgacy
нОгС Wicce cntUund/i при този х1H1пeеа*1
процес сс отделя, освобождава ноплии/а-
Enibindho di. -и. - с'ушeт-
EdtUiiUudg/. 'ео I- яенoоoждсвall-; oепoоoжлe-
/нс; 2. ражди/е-
EitUIninnys/üiSiült . * родилен лом; -kunst *
скунeтеmno; -ststlon/'pogiHiic отделение.
entblättern tr. I. оОг'зл1гсном. oбcзлнегяк» е/он-
вам он лиснете; 2. гг/7- опсдпаг ми 1иегссгa: (1/
Rose eitbläliertc uich во тязигa опадах* лиcmюmю*
E^1^i^H^ti/e)i-nnuZ'
emtblöU/n nejl, (сома с nicht) ис сс е'ecниnсм; ис
се пocн-нявюмr ве сс поколсбансм, одързостя¬
вам са: eu hat sl'l /1'1/ e1lU1nCei; mich е-с
Fci/ligy eu сес/сс той нс се посвели до мс
нарече страхливец.
entblößen tr. nefl- oтoлвaм; розго/том, яО/сжвaн
(Iътд1Гc еH; м-н); откривам (се): lau Hinpi -
евюлим шапката еи: с-с Festung von Tnoppei -
оголвам. опразнсм крепост от пoИе'н; Eni-
bloßun/j/
entblühen i/tn- s разцъфтявам xx-
rntboäunin tn. шал. смъквам /км. кафявото р-за
(= c1tnazlT1zicгc1r.
i/ibräuscn i/tr. s нзвнрам, нзО/иннсм шумно,
cntbriche/j rejl. конц. сстер:: wlu können псе
/0'1/ - еп... (1н£) не можем дз нс-.-, птинул-ни
сме дз-.-
1п/ЬоГ/п1п* i/t/i s пламвам, избухвам, зюоa1втм
сс, е првн. пост:' voi Zorn. Wut ccibricct sein
пламнел съм от сняв, еОзет съм от ярост; Се*
Kiecy, cln Kump Т c/ii/enci пламва воЗвю. бой-
/ntbündr/ 1г. разтоварвам, е1aмaм; om1cuсu Оре-
м-то. тонера, облскчивзм-
rnteboisil/cKrn 1/1 откъсвам он хтие!ия/еmтoтo;
EnieKuistlicKugg'/.'
/ntd/cken t/i 1. откривам (снронс* знсздн- про-
раДпо лаио/н* престъпник, майно* зр/шиа); 2.
(c-m ntw. ') рaт'ринюн. дoвcтитюм нам- нш.
Entd/ckcr т- '/, - откри панел, нзoбтcтo'eл-
Ent(ickung/r1- откритие; 2. o!a'тивинe; разкри-
ванс-
EntdCckum/treiS/* изследователска -нcоeдипня;
ecidänis'rcn унирожсвсм нгнcни 1итеи1яег.
oбcзнcмнвиu; EitdlnCschung/'
Ente ft -с 1. петица, ебл. юри-чно. одявaa: lie -
5'111111//. wittch/li оomнпюmo ндоки. адопи.
клит— сс; 2 првн. лъжлив слух, лъжи. раза.
измишльотина: Blaue -п вecтluн'сpе'и лъжи;
3.	мед, урнню!oт; 4. самолет от тип* „пстини“,
бaтoоoщ-1 самолет; 5. /alle - зона. ои!иc от
Оя/я вило. линя/ н 'захар (аоД Гюла).
intliein tr. 1. опозорявам (Дсбрюмо си има.
с/мейснаона си); 2. oОeзнccтявюм (nroе•рсннсu
(момиче); En/lbuunu ".
enilKiind part. adj. позорен. нeдoегo-н (öeiu.
думи).
emtl/ggin 1г. отчуждавам, изземвам. caеnтonт11-
тoм (земя* фабрика).
EntCtuneu и, -и, - - caептoптиснoр.
Enteignung /'ниугждaвсle; 1ттeнвюнe; -aеотео-
рниния-
egeiilcn i/tr. s отдсдечитим сс бързо. он/инсм (зи
време');.
emtl/scn tri nejl. oчиенвсм (се). освобождавам (сс)
от лед (сpoомanoщс); тюзкфюзявю.м (хладил¬
ник); Entt/sun/у.
rntCtscnrn ./, еииегпюм нр. от желязо, oтc'рс/и-
ном желязото (ом ноДе е Др.); E/ttesSeen/ngU'
Ent^t^ieerii^^lZ -п фелас— cннeлeхии-
EntcnbUcIziJ 'лев. во пстини със соколи; "Urutsi
н печел* понишс; —luiti — лоа- сачми зо
паница; -füll — лов, м^сто. 'тлcтo сс cтонрюm
липи патици; —Та/у н нов ио липи петици;
мястото во нова; -g/ut п бои- оoню трева
(Fctiucs '1111115); "Hs/ci лон, — = -Unis/; -uui н
лов. птинсмaи за погини; -3'1111/1 и 1. чопка
вю патина; 2. обункс с широк нос (ом времето
/е Лютар):
Entl/te [ЗнАт] * -п съглашение, споразумся-г.
съюз между лътжсв1; ист. А/тилнс-
EniCntcmäcKtc [СтАт-] p/. сините ню съглашение¬
то. аитоинати-
Enleibcti п мор. остар. сгкнирс (кани оръжие ли
завладявана /е вражески кораб).
entloben 1г- ннщaним от наследство (децата xи)*
преи. ян1оритgaeим; Enterbung^"
E/tsr/b/Ücks/мюр— мост за прехвърляне върху
вражески aoтaо: oбoтиюжc1 мoxт: -is—ri н
мср. кука за при'гглин1 ию вражески aoтoб-
EntruicK f^t, -(1)5, -с поток, ебл, юриен-
Enicoii/S/U/ед: пт-ннo втзоaлe1нe-
emteon tn. мор. 1. катеря се по мaнтн; въжета н др.;
2. остир— зa'aнсм н притгтлям с куки вражески
'oтаб (за да ке овладея). Enterung/
Enicetain/n [~'гe~] и* -и, — лие'oвoдeШ; колфс-
риис—с.
//eUCii/m tn. тазоа1ваUr раздухвам (окът-. жара¬
ва); пран, e-e Leldecuehlitr е-с Streit - разпал¬
вам. раздухвам cгрaеmr лoторo-
emifäirc/j int/i s изтръгвам са, нзо1ътвaм сс: eic
Woul ectiahri miu изплъзна мн сс дум* (от
устото)-
eniUaiienj i/t/i s 1. изпадам. оoдoм нз нр-: miu
cntlälle new. изпуснем нш.: e-n Träne entfiel IUrem
Au/c едно xт1та са отрони ог oнн'1 3; die Zügel
cntTiclec s-c Händ/c той итпуе/a юздите. юзди¬
те подвеха ог лтпeн1 му; 2. lau Woni ist mir -
думата е нзн131aлo от паметта мн, тoбтoвuн
445
ihtgCgec
съм думата; 3. конц: отпадам: u-c VeiuaiieHoriuc/
Hierfür entfällt отговорността му н тоя случий
oтоидa: 4. auf е-п - оoдиu са нам-: с-с klci/s
Erbschaft entfiel aul ein поино й се маная
иocлeаx'тo: auf jel/c - 2 Stück иа всек—тв са
оaдoт по 2 оoрнаmo; die entfallende Äb/übc
прнпсgишни! се go1п'.
rnifäiirm tr, refl. 1 лазгпваMr лазгръшсн (окъшuнu
херния* вестнаи* писмо)* рoтннвим (з/амв*
лолями дайиссп)* лaтguплямr и лpвн—: Сее
Haclel. с-с Plan лoтвнтам 'тргяeнитOr нт1и(oн
олo1; len sozisiOsCOuchei Wettbewerb - разгръ¬
щам coциoлиегннec'0!0 съревнование; /ein
Tilici - разсрърам талиите си; Truppen -
Toтттвaн воЗсни (е няколко паралелна колона),
2. оряивитoM; тaт'лив0M; оoнaзтaм (сола* сме¬
лост}: eic Talent ~ птяививим 'адинт; 3. rejl,
лoзmнoтин се; рoтптфтou xc: развивам се (зс-
той): разгръщам се: dic Blüte entfaltet sici in
voll/u Puacie пвcнт! сс тaзтпалИr разпуква сс,
рaтптфea н цялото сн вeлннялeон-; dic Kni/un
cCtIiltci uici културата лазптфmивar са развива.
eelfäub/n 1г. 1 oбcтцвcнивсмr избелвам; 2. refl.
променям сн цвета (об-нш. нс лоцатО):; оoб1cд-
нивoм; die Binitru - sich листата оoжтл!янaт;
Entfärbung-i—
rnlU/nnin 1г. re/l. 1. отдалечавам (се), ятнденявсм
(се): duu entlem/i uns von lem Gnuicstücd това
нн отдалечат*. отклонява от предмета: sici von
e-m - отдс/ям са, отчужденам се от ннг.; uicU
von бе/ Wshuieic - отклонявам се от нстинста;
2. енxнли1инoм (ученик еп училища)- (отe)нах-
тим: n-c ine dem Spicl; nuu dnr Geuelltchall -
oгcmри1ивaм нкс. от -трота. оОреството-
cntU/nnt pur— udj. udv. oтлo1eнc1; иснечен: sic -cm
Out ио/счно, o'лo1cнcня uиеmo; — Vrmwaniie
долеч/н тoд1ини; ul c-c -e Aul нтдaлcкo; uici -
haliec държи се изстрели. ви лaзе'oяни-;
YoneI1lcier ~ итнcн едни ог друс; 11'11 im
Eillermteutcc нн 1сИ~мслao: еътеeм ис; etw.
(/112) ~ ncdeutic загатвам вр- нзлаленя.
EntfCrnthelt/, — oтла1cнcнoет.
EntfU/finngg" -еп 1. разстояние: ii с-т - von 5
Metern вз разстояние 5 мстра; sich ii пО/О/с* -
hnitec държа сс изстрела, оo-ди1-н; 2. o!егрс-
нивaнc (научени/ ет училище}- отстранение: -
uuu (em Wc/kn vom Amie отстранение (нс
рабемпик) от заводи; (па служащ) от енужОс-
ma* 3. яm1ъннзлc (ет нсйскола).
E/1Uäneu/gsZmessen — иaдeнoмeл; --/ciingu/■шeгИ;
дистанционно снедс.
rniUrssrln tn. 1. смъквам оковите. освобождавам
от вериги: (е/ eciliseilti Promilicne освободе¬
ният Птoмe!eй; 2. тoзвнхлим; intiest/lic Lrl-
C/nuciülfcn рo1юзиaнH; 1-oОуздoн1; развихре¬
ни cтрсег1; с-с Kris/ - рстоaдeaн войнс; 60/
ecilnesiltec El/mccle Оущуnaши!c стихни; sein
Spiel eciiluselie Li'hutüumc нгтa'a му птcлит-
Tuaa були ог смях; EntfessSe/tan/j/.
ceiU/sligce 1r. 1. cпОалим крепост до основи; 2.
мснал* рaтнeннaвaм (манол);
EgHTesSt||uunjz — тсхн. 1. рaтueнпaиc; рaзнрcои~
eaиc* 2. еж. псШеи/Одсс-
cnlU/llcm 1г. обирам нaтиниaтт ва вр., oОeтнocди-
вам. намалявам тлъстни-не; EntTe/ttm/gZ
EetU/ltü/uskuu/режим за omcлoОнaи1r смъкване
и* тлъснннитг.
Entflammbarkeit reъто1снc1иcмocт.
cnlUifmm/e нас. I. int/. s re/l. о1oмвaн; възпламе¬
нявам сс, тсо1aмтинсн; лумнам, подпалвам се,
Латоo1нou са. е пран.: прен— cm lut von RacUi.
LOe/c eitflümmt о1aнвс1 от [жажда зо] отмъ-
1-1-1. любов; Tüu е-с. c-n Idii - зoо1oмнятoи от
възторг по вкг.; тona1тaм се по /и'C'тa ндcи*
II. tr. запалвам (Дърва)* оoиптнвсиr разпалвам,
— прел.; възпламенявам: Са/ cnifiammti mächtig
s*c Zouc тона тaтоaлн силно света му; 60/
VüterlücIsllcUr entHimmtc ihn zn /roßen Tatnc
любовна към oг—нeегнomo со въодушеви, възп-
ланeии за велики дгдю* Entflammen/ j"
EmtUlämmuegspunki и 'епас из зaоaлвa1a!0;
entfICitenn i/tr. s изхвърчавам. из/нтим-
ce/fl/hblc/j tr. 1 разплитам; 2. с D: /аг muhcien
Kms/z cntf1oehtec sie ine Aue/ н мие/я венци
изплетоха ет мярив—те-
entfieiscecn tn. обирам месото: е/tllcitcit/ Häcle
'oе!cнини тъп1-
cntflOgys/* intr. s с D излитам, изхвръкнем от ищ.
entfllehe/j i/tr. s 1 избягвам: nuu l/m Gcla/gnis -
избягнсм ет затвори; 2. измъквам се. изплъзвам
сс он вщ.: er Iti ihm citflolsn измъкна му сс.
нто1птнс му c-* 3. поет- он/игсм (за врси/}—
entfllcße/j i/tr. sc D итниисM; оoтинсм om ip.
/gtflühht/п 1н.г- s « ciiTlielrd-
e/lUkimd/n 1. вас- t/i (e~n; ctw. (YO1r c-m -}
oтпужgaвсн Har.. нш- он нкс.: lii SoUn dcr
Muttetu'О!чужлсnaк1; отле/ям сина от моНазнс;
sHs Meit'r/c von <0'1 '-o■6Дlпевск1 всички хор*
ен сеОс си- oннугдaвск1 се от хорото; 2. nejl.
(uicl c-m ~) oгиужлсвск1 сс от нкт.;
entTe/mdci отчужден.
EnltTf/mdun/ii/ -11 (zwiuehc1; von) отчуждение.
еп/иСКиеп .г, 1. omвл1пси (жено- ден/}: оoхитИ'
всм; 2. рала, ш/к. отмъкнем, тсмънвим; E/fÜl-
ling/
Entführer н- -s. - похитител. гтaбннmeд.
cntlüt/lc tn. плeвиряeсм (ракия),
Entging и* -(lrs» ' 'е 1. итпнътвa1er отърван—; 2.
тигуОи; 3. птonуеa; oпуш—ниe; недогдеждане-
i/tgäscn tr. refl. ячнст^всм (се). oОcзтрcаявaн от
отрен/и (ютon—; д—гиз1тсм; En/gasu/g /.
сп/дСдеп I. p^/’p- c D (след ала пр/д обектс) 1.
ет—шу; /серcшс* птвт1в: s-c Ä1wc1suc/ - нн— -
<-* Ä1Wl1uu1/ против нсрсжлинете му; lem
WO/ic - срсщу вя!ттю; ule eiltec ilcicicu -
бързаха —и—в етcшу друс; 2. птomиnепoнежнo
cn/gCg/n.»
446
на. противно на. в противовес на: (eie - miss
fhstg/s/elii weo(en противно на това трябва да
се каже, 3.1с^1н^а^.-раса— срещу (= ge/cnüUcm); II.
adv. напротив. наопаки ( = hinucjeg).
c/tgeuen./. е сотр- с златели t/nb. означена-. 1.
насрещно Движеше* пасо/о- приближаване зе
ср/ще: cg/jegenlctiUcg; 1 пренобоДвйствев*
съпроновл/ное- пpсmuвeпeаmaвян/* /mtgeg/g-
wimUce; sici /gg/gcns/ellcm; е в (вати случая
с\лажниям клигол управлява: D.
cgiuCucnZaeUcitcn mi/t Л (e-m -) 1. действувам
против нкг.- преча нкм.; 1 - мин, прокарвам
минна изработка с насрещен забой, -b/il/g
1п.г— h лая срещу нкт.. посрещам е лащ-ЬИсисп
ние- mi/t h = -seiet; -buingenj ./, e-m Miss/men-
//. Aciinnj. Liebe = проявявам спрямо икг.
недоверие, отнасям се към икт. е, храня,
изпитвам уважение, любов; -cnlcn i/tr- s бър¬
зам срещу нкг.; -fclrc/j intr- s посрещам.
пресрещам нкг*. с влака. с кола и др., пътувам
срещу нкг.. карам срещу нкг.; -дсКеп* i/t/i s
вървя срещу нкг.- нщ., отивам към нкг.. нщ.:
dem Eede = към края съм, приближавам се към
края. наближавам края.
egtgCg/mgescizt part, adj. противоположен (паса-
/0). противен (мнения); обратен: die Lege
eniwliUelte siel -. cis em anjcnnmmcn ec/tc
положението се промени тъкмо обратно на
неговите предположения, очаквания.
e/iglue/Zielte/j tr. (e-m ctw. -) 1. държа нщ.
срещу нкг.. поднасям, подавам нкм. нщ.: e-m
(Ie Hem) = протягам ръка нкм.; 2. противопос¬
тавям (свое мн/нов* съображения* давоДи); 3.
сравнявам, съпоставям zwei Gcj/estäede =
сравнявам (Два прсд.мета}; -KcnUeln in1ri h
действувам в разрез с нщ.. противно на нщ.;
-jauchze/- -jnUcln нос. i/tr. h (по)срещам нкг.
с ликуваме. възторзи; -kommen* 1/1/1 s 1
идвам към ние- (по)срещам, пресрещам нкт*.:
sie kam miu auf deu Treppe еп/gegc/ тя ме
посрещна на стълбата; 1 удовлетворявам,
задоволявам (нкг.). услужвам нкм. (е търг-}:
dem Wünseb/n jds. = задоволявам. изпълнявам,
угаждам (на) желанията нкм.; търк* wie sie)
geum Ueucii- Ilece cniJeJemсüUnmmc/ ние сме
готови да отговорим на вашите желания (кино
ни направим илнастни omсmаскo}—
Eni/lgc/kommem п. -s, — любезност, услужли-
вост, внимание. отзивчивост: иърг. wie )eekee
Ihece für Ihm freundliches - благодарим ви за
любезността. отзивчивостта.
eg1uCgemenmmend part. adj, любезен, услужлив,
внимателен; отзивчив: jcjen е-е - sei/ любезен
съм към ЯКЕ
cniuCjcmkommendenwe/se udv. любезно- с готов¬
ност.
е/tgegemriaiicm 1п1г— h смея се срещу нкг., посре¬
щам (го) засмян; -IcuTc/j i/tr— s 1. тичам срещу
нкг.| посрещам нкг. тичешком; 2. првн. das iCuil
dem Geseizc en/gcjen това е противно на
закона. противоречи на закона, е в разрез със
закона.
En/gCuennchmc /* — приемане. получаване;
изслушване.
igtglgrer/clmcgj tr. ние. 1. приемам (получа¬
вам) (писмо* пратка* плащане* пopачкo): leb
Ui/ic Sie. m-n heoziiehsicn Dank enigegenziinel-
mee приемете, моля, моята сърдечна благодар¬
ност; 2 изслушвам: )cm Minisicu nimm- (ie
^п/ейдс s-m Rä/c cnijcgeg министърът изслуш¬
ва докладите на съветниците си; -re/see intr- s
пътувам нкм. насреща, посрещам на път;
-rcitc/j int/i s яздя срещу ниг., посрещам нкг^.
на кон; -rücUcg 1п.г. s придвижвам се срещу
нкг.; насн- (cm Feinde = настъпвам, напредвам,
вървя, приближавам се към врага; -sehmcicnj
intn h викам, крещя нкм. насреща, посрещам
нкг. с викове; -scKc/j i/tr. hc D очаквам: търг.
Ibeer baldigem An/woei entgegensihend очаквай¬
ки, в очакване на незабавния ви отговор...; )се
ZnkueUt mit Züveisiebt 5 гледам на бъдещето
(напред) с упование; -se/zce tr. противопоста¬
вям: dem Sliom e-m Damm = слагам преграда на
течението, преграждам течението; првн. )ее
Klage е-с El/w/nUnng = противопоставям на
иска възражение; pa/1. еж. cnigigcngcsetzi.
/n/gCuenscizcgdpa"/7. udj. грим, противоположен
(= aeveesa/iv).
cnigegenrs/chegj i/tr- s (b) противя се. опирам се
на нщ.. съм против нщ.: (iesem Sahbe s/cbcm viele
Hiedcuzisse en/jejen тази работа среща много
пречки. трудности; -stillen (e-m etw., sich -) 1г.
refl. поставям, изправям нщ. срещу нкг.. нщ.;
противопоставям (се): dem Feinde е/е s/ceUes
Heen = противопоставям на врага силна войс¬
ка; Entg^gen/Seilin/g
emturj/m/siecckcn tr, ни/— протягам. подавам
(ръка); -tragc/j tn. (e-m etw. -) нося нкм.
насреща, срещу нкг.; -teetcnj intr- s 1 (e-m -)
излизам срещу нкг., заставам на пътя на ниг..
пресрещам: dem Fcin(e= излизам, опълчвам се
срещу врага; 2. (c-m Sache D -) боря се срещу
нщ.; противопоставям се на нщ., отхвърлям:
unbesceeidene/ Ansprüchen = противопоставям
се на, отхвърлям нескромни претенции; -wie-
Uce in1r— h боря се (срвщу порок* лош ираа)*
противодействувам на нщ.; -ztelc/j in./- s (е-
m =) потеглям, вървя срещу нкг.
cml/1/еее intr— h 1. (c-m —) отвръщам. отговарям,
възразявам ним/; 2 еслор- « Ucj/gecn; 3.
астер; опълчвам се.
сп/дСП/е i/tr. s 1. (c-m Sach/- c-m -) избягвам (от
нщ.. нкг), изплъзвам се, измъквам се, отървам
се от (нщ., нит): der StucUc. )/m Tadel, dem Tod/
- избягвам наказанието, мъмренето. смъртта;
2.	(eiw. en/jebt e-m) пропускам, изпускам нщ..
447
cnikCm/n
ве зaбcлиттoм ip.. изплъзна се. убиcвo мн вр.:
llise Gelegenheit toll miu 10'1/ - няма до
пропусна гози С1учo3: kein Wort Ist miu entgan¬
gen ис прoоуе/сх шито дума (em чулото); eic
Feile* fei miu cmegsmgnc ис съм тoОe1итa1 едно
глcшкa* uich D ntw. licht - lieunc ic птoоуекaм
вр. (филм, удсбслслене),
cntjCise// tr. лишавам от дух (литература,—
изкусено}: eml/cisi/i без дух.
cntu/isi/om 1г. ката pu/t. cntjC/stcnl: изумен,
слисан, загубил ума и дума.
cnigCtsiige/ tn, 1. лишавам от дух; 2. материали¬
зирам.
En/gili п* -(/)/, — нпзнaгрoжиc1иe; oнплaтa;
ттn1aшa11; почти само н: geycn ~ ср—ру
тonнaшинc; oHee ~ бсзплзтво-
cm/gClic/j 1г- (зarолaшaм зи /Р-. ит'упвиu нш.;
(c-m elw. ~) omонaшaн се нам. зо нр-, oбcтшemя-
вим то: em Har llcsic Fchicu - mü/sna той
трябваше дю изкупи грешката си; lau toll cr miu
- ! той рс мн о1amи за топи!; er lässt micl m-c
NucHlätsi/k/it 10'1/ - тон шг ми отocm1 н—О-
ргжнoет'Ю-
cgigliillii udj. плaт11; срещу заплашилс,
cntg/Ulcn tri oн1ентaм ог отровни тазове. вещест¬
ва. н орeн.
Entgiftung/ —oчиенвю/e; прочистване (ом ст¬
роени козове)* лccoтицни; отстранявал— (па
никотин е поД-)- oб1зтрcдяти1er детонснран—-
EntgläcungJ" — мах/. тaзенткливa1C-
cntglCtscn int/i s ит1нтaнr нте'счиu —звън р—лсн-
те, д—лaй1нрим (а.леи); пран. отклонявам сг (от
правия пън}* л1рaИ1Hрau: раза, олaтя тюф: ein
Ectuieiuter geрa3л1тс1r би/'ругилaл пoтeк (.мо¬
рални- стопанска)—
Ent/geissn/J. -11 1. дерайлиране; 2. подхлъзнеше,
таблуga; отгcргшгннe; разт- соф.
cntulCii//j 1/t/. s внс— (е-г SicUn D, c-m -)
изплъзвам сс (ат ръканс)^ изхлузвам сс,
-зх/пвам сс, итпсgaн от нр.; нтмъ'нau сс ог
H'Г-: diu Wort lut ihm eitylltt/i изтърва сс да
каже. изтърва тази иумю-
c/igr/mmc/j int/is вас. 1 тсн■гжиу'псM; зстля'
тан; 2. (с D) мъжgунвaн ятняк^ис.
cnijISiseeen i/tr- s = ectuliliec-
cnl/lUecn i/tr. s 1 рaтои1всu се. п/емним,
тoолсмmивaм» тaблecmятсU; тс1C'рявсм; 2. с D
искря, пламтя ог вр-
cntgöttcm 1г— L cрннaн култа към бе/евсте,
божествено. премахнем. отнемем бя(яecme* 2.
/—шетам от бoж—еттeняcт: part. snt/ottsT Оез
босове; лнщcн ог бoжcxтнcнoет: EeeJötterun<j/'
Eni/rCne/o и* -s, ~ асЛ;^-ан— oттухвaп (часм от
^^зшечко}.
emtgeälee (к, очиствам от кости (роба)—.
entgintcn tr. лoтпacтсм; отпссним-
cn/baanc/ tr. премахвам 'oем1ГC; oб—заяемянoм;
лехи- oc'убвсH; oеmлигтaн; EnthäarungJZ
EnihCaoungsmite/1 п средство за от—мoхнa11 иа
кяcuн»
Enthäfke n/j" -сп освобождаване от затвор, арест,
//enälle/j I. tr, съдържам.: dlieie Buch ecthält viel
NÜie-lichet таз— нннса cтgтлжa много полезни
1cшa* wir oll (wlrvlrlmülr lui 2 Ос 6 *-? конно
пъти сс съдържа, т/нза 2 н 6?; II. re/l— нес. (sich
e-r SncUe G	въздържим сс от вр.: Ich —асс
mich dis ^'111/, dcr Tränen nlcll - нс мото до
сдържа смсхо си. сълзите сн; uici Се* Stimm/,
dis Äl/öHölu ~ въздържам се от гласуване, от
алкохол.
ee/bäl/sam adj. въздържаш се (си алкохол, удс-
бo:аmбoв): умерел (а ядене е певшв)-
E/ebäiesamkcie / — вътgгpжoннc* въздържо-
1ОСT; умeт—1яcm: - im Trln/cn ун1тгняcт н
пнСлетя-
eeliäulen tri плaти мек. oмeнчaeaн (вола); E/1-
lärlungjr
em/eenpicm tr. eОeзnlгaвивсм (oетдeн из смърт).
пяеннaм; Enthauptan/J"
cnibäulc/ tr, одирам, смъкнем ножитс-
cmieCUcmj tr. (с-п с-т SicUn G, von /-* Sucic ~)
oxвeОoжлaвaм нкг. он вр. (особено ет служ¬
ба): er wurde u-s Aml/u iiCloben eевoбogихa со
от инъжIloxт* sll/u Somy/c - освоОелен он
всякакви /рижи; Eithnbuny/
cnIbCiltjcn tr. яcнвcр1ипaи (свснeоmнa на dade-
ша uяомa* ебреД); EntHe/Iigunzj/'
eetiülice tn. refl— (сен. -) откривам (oнтнаpлям
пс/ривката та пщ.): ein Denkmal - oнктнвaн
паметник; 2- ни/, (e-m е/н. ~) neкaтвсм; разкри¬
вим (се): lem Beug enthüllt/ sich uns/ucn Bll'/ci
плзлиизта се разкри пред очите /н; /Ос Geleim-
clu — разкривам тайно; Enthüllung/.'
cnieülscn fr. я/юрнсм-
cnliustasmScecn 1/, cнmуcнaтнрaм; въoиущcтивaм-
Emlinsifsmus m* . — ентусиазъм, възторг.
Emteusifst m* -сп, -сп снтуснссн-
cnteustCsetshh adj, ентусиазиран. оОзен ог с/ту-
с—азъм. въодушсвси-
cmet(cninJistcncn /г. ле1леoлoг тзитсн; Eп1tdcnln-
gisierunnj"
Enttl/ä/Z -сп фалос— сърнии, cпp/ocT;
entjochen tn. освобождавам от хoнo'; итcм; н
пpвн—: разптяг aм-
cntjUngfcrn tn. ебезчестянам (мoничcr; Enejünj-
Teri^uiiZ^g.’
cn/eCIkcn 1г. очиствам от вар. oбcтвaрвсм.
emikän/cn tn. нзлятвсн лтОoвc-
спек£тс/ I. intn. s покълвам, noн1ктaн* песи- icl
big ihm cct/eimt пря-т1язт1 xтн он 11(0, иегета
издънка етм: II. t/i 1. еmeтнл1тирсм; oОcтзала-
типaм* 2. omнуптaн; премахвам aтл/eнemc (на
кармсфи); Ent/UCmun/jZ
/mikioncn tr. 1. изваждам костилката (по плод); 2.
архигс— тoтрcжиoM; oниxmвaн от ненужни еглс-
дн.

en/kl/tcn
44K
cmtUltt/e "/•. освобождавам от вериги.
Enikirili/chnng /отчуждаване* от църквата.
entklCid/n fr. rejl- 1» ние- разсъбличам, събличам
(се); оголвам (сс): 2. пран, книж— с-е с-г Seclc G
(рядко: von е-г Seele) - отнемам нкм. нщ..
освобождавам нкг. от нш.: cm wnmUe s-s Am/cs, s¬
u Wüm)ee- cilem Mail/ cntUleldct отнеха му
службата, сановете. всяка власт. лишиха го от
всяка власт; das Gebäude tsi jedes Schmuckes
cgiUlcidet сградата е лишена от всякаква укра¬
са; Entkleidung/.
cntkICllen t/i очиствам (вълна) от репей,
cntk/äncin tn. развивам, размотавам (ка1бo}-
оправям нщ. заплетено.
entknospen L mir. s nefl. разпуквам се, разцъфвам
(се). развивам се (преи—}^ песи, tci Ute aus ihm
/n/U/nspi аз съм негова издънка, негов пото¬
мък; II. tr. събирам, махам пъпките.
entknoten tn. развързвам възел.
entkOeicm t/t хем. очиствам от въглерод. декарбо-
низирам; Entkohlung/
emtkommen intr. s (c-m, e-u Sache -) избягвам от
нкг., нщ., нкм., изплъзвам се от ниг.- нщ.: е-г
G/Uebu - избягвам опасност.
entkoppeln 1/- I. развързвам кучета, коне (ат
Koppel); 2. рад. премахвам електрическа връз¬
ка.
emtkonk/e 1г- изваждам тапата. отпушвам (бутил¬
ки):
eetkönmee 1г. сaл—)аm— н/хн. оронвам зърно;
отделям влакното от семето. омаганявам (па-
луч/)-	.
Entkörnen in* -s. ~ Emleöemumjsmascbimc/техн.
мазан—
cnekönp/nlIhKcni cmikonpeoe 1/i правя безплътен,
обезплътявам.
с/ieräTlr/ 1г. 1 изтощавам: iie Ule cetUnäU/ct
изнемощял, немощен- без сили. изтощен съм;
2 обезсилвам, анулирам (права- ас/овстая*
жалба}: Beweise- е-е Verdacht - опровергавам
доводи. доказателства, подозрения; E/iUmäU-
tunn/Z
emiknS/cee/j i/1r- s изпълзявам, измъквам се,
пълзейки. пълзешком.
entkUpp/ie tn. нахи— откачам. отвързвам; Ee/kip-
pel/ п.
Entlädte/ncOnCl/iu/J' съоръжение за разтоварва¬
не.
c/liCUc/j tr, nejl. 1. разтоварвам (von etw. ела G)
(вагон, кораб); преи; облекчавам, освобожда¬
вам (си потискаща брама): sein Herz Unnce
Redee % sei/ Gewissen ~ изливам. облекчавам
сърцето си, успокоявам. облекчавам съвестта
си; 2. изпразвам (батерия) акумулатор* пуш-
/0). 3. refl. разразявам се (буря), избухвам: sein
Zoee wSnd steh über n/s, anU nesee Henpt - гневът
му ще се излее върху нас, на нашите глави; 4.
refl- освобождавам се от иШ/: er ceilud sich s-e
Soog/n G той сс отърва от грижите си. En/lf-
(шпд/
En/iCdcu ш, -s, - I. разтоварнтел; 2. саморазто-
варващ се вагон; 3. ah изпразнител.
Eg/iädc/stuom па — сл, разтоварителен ток;
-vokiicK/hgg/шехл. механизъм за разтоварва¬
не.
Entladungsrohrn/J/.?. електровакуумен прибор с
газ.
cn/lCnj udv. prp. (ией-чвсто с предхождащ А, D-
ряДка G) I. покрай: das Ufer-, dem Ufer-, също
em Uffem-покрай брега; по-рядко: - des UTeies-
dcm UU/m рсзк.; 2. сстер. през (so врсме)’. die
Ncclt - през нощта; 3. свързан с глаголи се
пише: )as UfeiigilegglanU/e.
cmtlfoven tr. re/l- (c-n, sich -) смъквам (си). свалям
маската (нкм.)- разобличавам, изобличавам,
демаскирам (враг); EntläimrungJ/
cntiCssc/j tr, I, пускам ниг. да си върви; разпус¬
кам: die Schüler wumden aus Ucm Schule cn/lessce
разпуснаха учениците. учениците завършиха
училището; е-е KreeUee aus )cm KoeeUcebcus -
изписвам болен от болницата 2. с-е auSi von
ctw. или астар- G - освобождавам нкг. (от нщ.)
c-m aus dem GeUä/gnis - освобождавам. пускам
ниг. от затвора; 3. уволнявам (служащ) от
служба.
EntticssnпUI/ освобождаване. разпускане. раз-
пус; изписване (ом болници); ~ auf Eereewout
пускане, освобождаване под честна дума; hcu/c
ist -[sUeieo] im )cm Selulc днес ще има тържество
в училището по случай разпуса. свършване на
занятията; 2 уволняване. освобождаване от
длъжност; уволнение от войската; излизане в
оставка: s-c - mcbmem излизам в оставка; s-c -
e/eu/tcbc/ подавам заявление за оставка.
Eetlässüggs/scicle — eoeu— уволнителен билет;
—shbnc/bcn п уволнително писмо; -zeuge/s и
«оси— = -sclcin; последно жилищно свидетелс¬
тво.
egtiäsiee tri refl. 1 с-п (vom e/w.) - освобождавам
ниг.. (се) (от нщ.), разтоварвам (се), отнемам
нкм. (от) товара, облекчавал (се): се muss
emelas/с/ weudee той трябва да бъде разтоварен.
облекчен (е робомано); )ее AuUs/cb/sret wne)c
von dem V/mantwoiTnej cetlasict контролният
съвет беше освободен от отговорност'; )ic
Zengce em/ias/eee/ dem Aeg/klejt/e свидетелите
говориха в полза на обвиняемия. снеха вината
от обвиняемия; 2. търг. j(s. Koeto - заверявам
нечия сметка (с изДължвнс сума). с-е fSie е-е
Snmmc - заверявам (омaнкamu ни) нкг. (с
издължено сума); EntiäaSungj—
Entiäshings/Uauwcok п облекчително хидросъо-
ръжение; -Slfaßc / облекчителен (обиколен)
път; -vc/iSi [-ве-] п н/хи. уравновесяваща
клапа; -zeuge — юр. свидетел на защитата.
e/tläüUce tr. = /etUläii/пл.

449
/elpUl/ibice
entlaufen 1п.г— s (c-m ~) избягвам (от ние,
отнякъде): ans dcm Hanse ~ избягвам от къщи.
c/iläügcn хсм, неутрализирам основа (е дадена
оpeдa)-
cneläuscm tr обезпаразитявам (зи въшка); E/lieu-
snngj/
Entiausungsamstclt / инсталация за обезпарази-
тяване, дезинсекционна камера.
e/ilCUSgce 1г— nejl- ниа. L (с-е с-е Sache G. vom e/w.
~) освобождавам нкг. от нщ.: c-m GcUamjcmcm s-e
Fessele - освобождавам затворник. пленник от
оковите му; X refl— освобождавам се от нщ..
нкг.. (от)хвърлям от себе си, отървам се от нкг.:
sieb )/е Klcidem - хвърлям дрехите от себе си,
събличам дрехите си; er cm/ledij/e s/cb s-e
отърва се от него; 3. re/l. sich e-m Ambcil- des
Auftrages, )ce AuUjabe ~ свършвам дадена
работа, изпълвам поръчението, задачата; Eni-
iCdigung j"
cntlCincm tr. rejl— изпразвам.
En1teecuug/l/ изпразване; 2. еpl- изпражнения-
урина, ексиременти.
eeiiCjce udj— отдалечен, далечен, отстранен.
E/ttegenheiit/ - отдалеченост.
ceilCK/cn tr- {c-m (рядкс: von e-m) eiw. -} 1
вземам, заемам, заимствувам (нщ. от нкг..
отнякъде); ie ü/seeee Spoacbe sie) v/clc Wörter
(aus) der uussiseh/n Spnacbc cmtieeml в езика ни
много думи са заимствувани от руски; 2.
сстср- вземам назаем.
EntiChnci н* -S, - заемач.
EntlehnungU, -сп 1. еж. emtlcheem; 2. заемка.
cmliC/bcn 1/t rej/. ви/— 1 s/cb selbst — самоубивам
се; 2. лишавам от плът: mc/e cetlciUicm Geist
моят безплътен дух; EntieibungJ"
cnll/ilc/j tr. 1. заемам. вземам назаем: Ich ceti/cb
(m/m) е/е BncK ans )ce LcIKU/Ulioib/k взех си
книга от библиотеката; 2. вземам под наем
(дрсхО) пиано е пад—}; EntH/hun/j/
EnllCihcu — заемач; заемател.
e/ilObee refl. разгодявам се; Entlobung//
c/tlöcken tr. (e-m, c-m Sache ctw. ~) измъквам,
извличам. изтръгвам (нщ. от ниг.. нщ.)^: c-m
Gcl)| eie Geheimnis- ein G/stämdeis - c хитрост
измъквам пари. изтръгвам тайна. признание от
нит; (cm Sai/ce Tö/c - извличам звуци от
струните (па ашс—рум/нн):
entlöhnen tr. възнаграждавам нкг. (за)плащам
нкм. (ла труди);.
Entlöhnirng/- -еп [плащане на] възнаграждение,
eeilüUi/e tr. изсмуквам. изтеглям въздух; провет¬
рявам; Egtlliffun/gZ
Entlüfter н* -s, - вентилатор.
Entlüftum/siebe н въздушен, вентилационен
кран.
cn/mäcb/cn tri лишавам от власт. сила (полити¬
ци* всв/no}: En^i^i^c^i^le^^/J/
c/lmen/cn tr. 1 скопявам. кастрирам (за тopa);
пр/Н: отнемам силите; смекчавам суровостта,
разчувствувам; 2. (рядко} мор. лишавам кораб
от екипаж.
EntmAnnim/g, — скопяване, кастриране, кастра¬
ция.
/elm/esci/n, /nem//seb1iihcn tr. озверявам. пра¬
вя безчовечен; лишавам от човешкото.
eelm/nscht part- udj. безчовечен, жесток, свиреп
(транс* лекоти)—
/elmUSierSsi/0/п 1г. демилитаризирам.
/neminem tn. носи, прочиствам от мини,
celmiscbce 1/t nejl; разслоявам; разлагам. разделям
смес на съставните й части; Enlt^■l^l^-^u^z^ |/
cn/mümmem tr. свалям (нкм). маската, карнавал¬
ния костюм.
/mlmü/dSjem tn. поставям под запрещение- опе¬
кунство, настойничество, попечителство; пран—
лишавам от самостоятелност.
c/lmündSgl юр. поставен под запрещение; Ent¬
mündigung jZ
ee/mUlijce tri обезкуражавам. обезсърчавам; Eml-
mhtigungj/
E/leälme / -m L вземане, вадене, черпене-
теглене; купуване; 2. покупка: Uei - von... при
покупка иа..*; X иърг. менителница, трата;
теглене на такава. трасиране.
Ememäbmcaniajc / нстнн— водовземно съоръже¬
ние.
/menaeiomalSsico/п tr. реприватизирам. реституи¬
рам; Ee/nа1eScnаiislncrlud
EgtnaciSfsiecfngU пепел* унищожаване остатъ¬
ците отнацизма; денацификация; мерки срещу
бивши нацисти.
/eie/bm/ej 1г. 1. с D вземам, тегля: der Kasse
Gcldi dem Statistik Zebice - вземам пари от
касата, цифри от статистиката; 2 (aus ctw. -)
разбирам, заключавам (от нщ.): (aus) Ilocm
SihuctUcn baUe tcb cntnomme/- dass... разбрах
от писмото ви. че; woraus /п/ntmms/ in )es?
откъде вадиш това заключение, откъде си взел
това?; 3. наpз. с-п Bcirej auf с-п - тегля сума с
менителница. трета, трасирам сума срещу ниг.
Emimöbm/n m, -s, - теглител, трасант на менител¬
ница.
eeieiuvce tri изтощавам (нврн/о)* изнервям. раз¬
стройвам нервите.
entnervt purt. adj. с изтощени нерви; изнемощял,
изхабен.
/elel/i/n 1г- техн. отнитвам.
c/tölen 1г. отделям, отстранявам маслото на нщ.;
обезмаслявам; EntÖlungj^
Enlöi/o н* -S, ~ лехи— маслоотделител.
Entomologe н* -п. -п ентомолог.
E/iomolouie"| -п (-йен] зоал. ентомология.
cnepcneön1ieh/n t/i обезличавам; Emlpensömli-
ciungj:
celpflicbl/e t/i освобождавам от служебни задъл¬
жения. уволнявам.
29. Н—неao-Опл/aреa1 тeи/1'; ням I.

c/tpoivatis/cocn
450
inepntvaeistiucn fr. национализирам,
emipoi/lis/ceeg 1/i деполитизирам.
cntpippen /ejl- 1. (sich aus ctw. -) излюпвам cc
(ом пашкул. /0/060(0): 2. пран- раст. sieh als
c/w. ~ оказвам се, проявявам се; er /nipuppie
sici cis /iägсigdci Si/gicifdiiltem тон се оказа
блестящ поет-импровизатор.
eniquillc/j intr. $ вае- извирам, избликвам,
изтичам: Tränen - den Auj/n сълзи избликват
от очите.
eninäTUcn t/i re/l, = entm/ißen.
cntkCimcn t/i обезмаслявам (мляко и под.); най-
често като pari udj. cnlnfimt обезмаслен
Entnahmen е, -s, - центрофуга за масло,
cnträ/en intr. s подавам се издавам сс, стърча
(отнякъде).
enirätc/j intn, h с G tn, (еба/повано c моделен
глагол). ослар. au. cmiUeercm: e-s Di/gcs (nicKi)
- können (не) мога без нш*. (ле) мога да мина
без нщ.
cn/rätscln tri 1. разгадавам, отгатвам (нейни): des
Ucee icb mim niehi - това е загадка за мене, не ми
е обяснимо; 2. разчитам. дешифрирам (ши¬
фър)}; Egtriit/siiing /.
Em/neCki [атракт] т* -s. -е наенр. антракт. пауза.
cntn/chten tr. отнемам право, права нкм. лиша¬
вам от право, права, обезправявам; pari udj.
emteecht/i обезправен, лишен от права, безпра¬
вен; Entrechlungj*.
Emlu/c [атре] п, -S, -s остир- 1 вход; 2. входна
такса. вход; 3. кане- антре (= Vorspeise); 4. (и и*
f) входно помещение, антре; 5. муз. интродук¬
ция. увертюра (= Vorspiel).
Emlkeiilit [атрфиле] п. -s, -s антрефиле, вестни¬
карско съобщение.
enio/lße/j I. tn. rejl. {(c-m) e/w -)} изтръгвам
(нщ. от нкг.); (siel -) изтръгвам се. изскубвам
сс: icb cntiiss ihm das Messer изтръгнах му ножа
(онръцете}; )en Sieg — изтръгвам победата; е-
е dem Tode - изтръгвам нит. от ноктите на
смъртта; II. int/i s изскубвам се. избягвам.
Ee/kepne/inn [атрпренЬр] и* -s, -s теемр. уред¬
ник. импресарио; наемател. предприемач.
cnlnSebece 1г. (ctw. ее с-е -) плащам. внасям
(сума) (нкм): Zaliumjcm - уреждам плащания;
)ее Zoll - плащам митото.
cnlniegeln tr. отлоствам (= enUiiejcie); Entn/cgc-
inng/
eeioie)ce tr. обелвам кората (на дърво).
imiui/gcnj tr. rejl. по/—: изтръгвам (се): e-m е-с
WeUTe, ein Gehcimeis - изтръгвам оръжие,
тайна от нит; ibu/e Bens/ cetmenj eieK eie ticUei
Seufzer от гърдите й се изтръгна дълбока
въздишка.
celuieecej i/tr. s 1. с D оттичам се. изтичам. тека.
оттичам се отнякъде: TmCnee eetua/ece /Песе
Aujcn сълзи течаха от очите й; 2. с D избягвам
нш.- спасявам се от нщ.; dem Tode - избягвам
смъргга, спасявам се от смърт; 3. минавам,
отлитам: wic dic S/undcn —! как бързо минават
часовете!
eg/rollen tn. нес- развивам, разгъвам. разгръщам
(географско /орно, зноме)* и пран,; II. intn. s
рядкс пзтъркулва сс.
Entropie - /. -п 1. фал. ентропия; 2. въртене на
клепачи те навътре.
e/tröst/n tn. очиствам от ръжда; Egtröclunz>/
entrücken tr, нос— отдалечавам; откъсвам (от
нщ.); отнасям. правя да изчезне (в сеене ши
осчнитв): dem BilcUcg - нравя да изчезне от
погледите; das is/ m-m GeUäii/eis ceiuücUi
изчезнало е от паметта ми: dem Tod bet ihe alien
Soogce cneiüiUi смъртта го отърва от всички
грижи.
e/lrücUt udj. замечтан, унесен.
Eg/rüiUung " -сп 1. замечтаност, унесеност 2.
еж enikühUeg.
egirümpcig tr, чистя от дреболии, вехтории,
непотребни неща: den Boden - разчиствам
тавана от вехтории; Entrümpt/un/J—
cgi/üsten tn. 1 възмущавам. привеждам в. будя
негодувание; 2. refl- (sici се e-n, ctw. -) възму¬
щавам се. негодувам.
EnИг-И/т/// -еп възмущение, негодувание,
/gtsCTUenzr изстисквам сок.
E/tsef/cr н- —* — сокоизстис квачка.
emtsfg/e i/1r- h не/— (c-m, с-е Seele -) отказвам се.
отричам сс (Доброволно) (от света, пиенето): е-
п ec1lec1/cn GcwolnKcii - . seinen Anspiüibc/
dcn Ficudcn dcs LeUegs - отказвам се от лош
навик. от претенциите си. от радостите на
живота.
E/tsägungj/ -еп ви/— отречение. отказване, отри¬
чане, отказ (от нщ.).
Entsätz н- -cs. — неен. 1. освобождаване от
обсада; деблокиране: )се - с-е Uclagcoe/m Fes-
tu/j деблокиране на обсадена крепост; 2.
освобождаваща, деблокираща войска.
Eneeäez"Kcce л. -/ruppig pl. деблокиращи войс¬
ки.
cneecKtdiucn tn. обезщетявам, компенсирам. да¬
вам в замяна (за някаква загуба); заплащам: е-п
für s-c Mühe - заплащам нкм. труда.
Entschädigung f, -еп обезщетение, компенсация;
възнаграждение.
imishbärfcn tn. 1 неен, обезвредявам (мина): 2.
/полог. смекчавам; разведрявам.
cneehKänmc/ I. i/1r- s изтича, изкипява с пяна; II.
tr. отпеням.
EgeehKC/d и* -(c)Si -е = Emtscecieneji
imisibllde/j tn. nefl- 1. решавам (спор* дале)*
издавам решение, резолюция, присъда; вземам
окончателно решение: епе Ist /mtscb/c)ce- wem
ei/Uahoc/ soll решено е кой ще замине; 2.
решавам изхода на нщ.: )ее Aeg/IUT c/eeiKtcd
die Seilaebt атаката реши изхода на битката; 3.
451
/eis/lUsien
refl- (uich füm, geuec etw. -) тcщaнoм сс ва нр-
(при избор мсжду няколко бъ?мo;жнoонo}: OcU
kann mich wcier UsTür coch (1/1/11 - ис меси go
нзсми решеи-е /иго зо. ниго плemин: 4. (бел
abf.) oол—geдимr изреждам: d/r Mi/istcn Hai
rctt'hiedec нинненъртm опр-дслн, 1oтcgи.
cntschCidc/d udj, part. решаващ. реш-те/ен (но~
ме/н* удар).
Eeltscheldun/gZ -ec 1.тeщeнн-: /ниж, t-e-infci
тт-мau решение; 2. отнеъдa; 3. иaр-gбс* тспo-
нсд.
EntscbCidunjs—UoctKcie / свобода на решението;
~jrü/d и решаващ довод; -Uampf и решите¬
лен бой; -stn/de / решителен час.
/ntscKCidungevoii udj, рeщнmeл-H; съдбоноссн-
E/tsiiCIUng/szeliien п м\вД- рсш-т-лев. крити¬
чен еинптoм-
e/tsibSedcn udj. purt. L еж-. /mitciciien; 2.
тгшигeнcн; 'ст1/oрипc/ (oттяnoрr; eнгpгин-H;
твърд: с-е -е Hiltnc/ cн1pгипнor твърдя лържс-
/не; е* на* - Uslün тон бгшг категорично зи
тona: 3. е1гутги пoнoжl;гeн1H; уеmaнoвгH; нс-
еъuи-H; ^—1. Оeтcг1oр-/; онян/ен: ein -ши
GiHinn е1cут/C; /-етмн-нс пcнс1Оa* ein -ши
Gr/c/u онят/сл птoт1ПH1к; /in -ши Nurn кръгъл
глупак; 4. adv. cs Ott - hüH* то е н-еъинeнo
вят1О-
Egtschicdcnb/it / — I. пoнoжитcннoеГ; сигур-
/яxH; нeеъмнгнeеc: mit uli/n - lettetrilcc усна/е-
вятом c ппплнa е1cуриoег; 2. ттърлeеm; реши-
гe1нecтr c/cpг1чнoег; aснeгoтнч/ecн-
cntsiKimmcon tr. премахвам, оти-мам гланц*.
бдяcтнa-
cn/sillCiU/n fr. oчненвaм ог ш1ск(сr-
cgtsilICTcgj intr. s «ас— 1. тихо уuнтсU; уcсевсм;
тсcо1нaи зсн-наги; 2. тacоивaм.
intsiilä/cnj refl. сстер—) прввземо (tich е-г SscUe
G -) яевoОяжисвaм се. отървавам сс, отърсвам
сс, отказвам се (от вш-): /nluciisue 60'1 llescu
Giiic—ecs откажи сс от тоя мисъл; 81'1 Се*
So/yen - отърсвам сс ог грнжите-
egtsiKIllibcnj intr. s измъкнем са, ито1ттnсм сс
(неусетно* незабелязано).
cntshiICtcon 1г, вае- татОунвсMr рaтнрнниM; е преи-
cnte11licßcnj 1 nef7. рcщaваu се (на 11.): sich еи
e/w- рeщaнaм сс да нсотaвЯ; отcипри-мс нр-;
sich Tüm. geuec cif-. - взгмсм л-ш-11- зи, против
нш.; II- tr, omвaтян; oт'нюивсu-
cn/seKiöes/n adj. 1. решителен. -/гтгнчг/ (иe-
вгк)> 2. (zu erw. ") т1ш-1; готов ва /р.: ieut -
tcin, ctw- zu mi'l/c твърдо съм рeщe/ да
иaорсвя нр.; oci hon еп ull/m ~ готов съм ва
пеипкo; —nmz - без да му мисля н/o/o.
E^I^^^<^1^1l^s^l^l^elC^e1tt" — решителност; решимост,
cn/siiiUmmcun int/, s вив-1 заспивам; 2. умирам
(= cn/scilcU/g 1).
cg/e1Klüpfcn i/t/i s (c-m -) 1 измъквам сс
[н-тсб1лязaнo]; нтплптвaм се; беи Dl/U iul dem
Wscr(f)macc cntuchlüpl нpидcптm сс нтолтз1a
он оoлнпси; /in nnbiCacriunmes Wort iti lim
entschlüpft нзо1ътиa му се веобмнсн-ва лунo;
2. излюпвам се: lem El - излюпва xа-
Eci/'Uintt m. -ш/, —а. тeщ-ни- (Да са напрани
нщ.): с-с - iuIUutc//c 1aмнтaм сини ди се тeщa
ли нш.; стигам ио решение; с-п - Tis/ec вземам
лeщc1иe.
cnesibiüsscin 1г. дешифрирам. рaзннmaм (майна-
псе}; Entschlüsse/ung//
En1s1biUseUnafe /TpeшJmгeл/ocн-
cnee11näiicn tr. тазвъттвамr тсткoпнaнaм (така*
раница, килии) (= 1/8'1111111)-
cnesilUidUci adj. изnи1ии; простим.
cntecbUidcn tn. L oевяОoжлсвсм ос дългове;
1aмaливим дългевс; 2. ряДко oевeОoжgaвсн он
вниа-
cneeebUi(i/cn I. tu. {с-с (Uri '-mr} - итпн/инaн;
(eiw- -) преровим (oекттОнг/1e; обида): - Sie!
-^11-!-, птoет1T1r тилов—/!; ne Ist licht en -
тепа е /eптoеmинo; II. re/l, (uich icl c-m -)
оправдавам сс.	се, преся -^11^-1:
ul'h w/uec eiw. - итнннивaм се зю вш.; cu lässt
ul'h - ной отoе1 -^-^/-1 (зз вр.); извинява
се, че ис ще дойде; er entuchuldlyt tich lüu inntc
ÄUr1e ной сс 1^^^* че не шс дойде тази
вeнcт; der Schulen iclii rnttchuidigt ученикът
oнxпcнвувс с 1^-/-/--.
Entschliiiguu/g, -еп I. изпиляване, oптanдснс-
11; нoлОa за нтни/гииг; опритдигенси мотив;
-^-/^11 като учтив oт'aт; предлог: с-е - lüu
erw. 'ouUric/cn изтъквам като изпиление зз
нр-; tul-riu/ - С1риoтcH; оправдателен нoн1n; 2.
-^-№1/11. птeщ'а: nm - Ultt/n моля изни/с-
11—, прошки; 3. съобщение зи eнcпcmн1- нс
унc/1'.
EntsiKiildijungsgound — извинителна причина.
Enee11nldtJunge/shKectbcn п* -grün) п извини¬
телна бележка (ла сmсаснauя от училище).
En/e1bUidun/ / -еп никвииит*/e; 1смидявa/C;
частично опрощаване ню зaлълж-/иитa; дълго¬
вете.
cmtshlünzen tr, развързвам (възел).
се/ ehbuteein tn, oтттепам (он себе си, ат нщ,)—
cgtsiKwCben int/- s ние. oнлинсн-
cneeh1wCfcin tn-xi/u. деcу1фирск-
sctscr wltOci ./, 1тпитсм вълни от пет — мазнил—.
gntuchw'-cn* i/tr. s D (за aado) 1тОниквaH;
итвитсu-
cnee1Kwindcnj in./t t D из(убвси са. 1тн1тпaи;
oтм1/апсм; отлитам: ule cniuclwsci m/lnen
Blickri тя нтн-тнa он погнел* ми. ог очите ми;
uen Name ist m/ic/m GceäcUcniu rctuchwucici
забраних му ннeгo; 60/ Ju/cnC //ttchwOnC/i
от/ur* нлсgocтта-
cnfuCelt udj. eue. б-тaихaн-/; мългтв;
cctsö/cllc i/tr- s emпнувсн c корсб-
ectuöllue/c fr. rejl. oб-тл1пaнсM; 1ишaтau от

c/lsinecm
452
индивидуалност.
e/tsi/Ue/j (1z ciao) tr, вие. изпращам.
e//seeсcn !. tn. 1 (AG) снемам, освобождавам (он
поет— он Длъжност): cm wurde des Tiun/ce*
Amtes. OUcibeUc1ie cmisclzi топ беше свален от
трона, уволнен от служба. снет от поста
главнокомандуващ; 2. освобождавам от обса¬
да. деблокирам (кpвnсон); 3. ужасявам, хвър¬
лям в ужас: die vemüUic Gräuel/ei egisc/zic alle
извършеното злодеяние, зверство ужаси, хвър¬
ли всички в ужас; II. nefl. (siel üU/o А. vom D Ч
ужасявам се. съм в ужас от нш.; Entsctzn/g/
E/ts/tz/e п, -s. - ужас: vor - от ужас.
Entsetzenslal/——ужасно злодеяние.
cmesi/zilie 1 adf. ужасен. страхотен (билки*
нещастие); 2. adv. ужасно, страшно много: -
dumm много, страхотно глупав.
EmiseizllibU/it . ". -сп ужас.
e/eeeuebe/ /г.. над, дезинфекцирам, обеззаразя¬
вам.
e/tsiebcun tn. вас/. снемам предпазител на пуш¬
ка.
cnlsSc/cie 1/, нае. разпечатвам, отварям (писмо);
првн. откривам, разкривам (тайна);.
entsinke/j intn s D aue. падам (отнякъде* o—
нщ.): das Sclwemt cntsinki dce HaeU мечът пада
от ръката.
c/tsin/e/j nefl- (sich e-s Dingis — - спомням си
(сбокн— след азнастноусили/): soviel ich mich -
Ucee доколкото мога да си спомня; /11 кепе
mich icu Sache eicht - не мога да си спомня за
това.
inlsSiillebeg /г. развращавам, деморализирам.
Egtsiiettic-runnjr — развращение, деморализация,
emispemmem tri re/l. L отслабвам, намалявам
напрежението; 2 разпрягам. отпрягам; разс-
лабвам. развързвам; 3. refl. отпочивам си (ат
нопражвниаме)* отпускам мускулите.
En1epa//un/ / -еп 1. отпускане, успокояване-
успокоение: - )се Nemvee отпускане на нервите:
2 отслабване, намаляване на напрежението:
)ic ~ )се i/tcuea/ionaicn Lage отслабване на
напрежението в. разведряване на международ¬
ното положение.
E/tspännungsübung/iZHopm. разминка.
c/espi/mc/j refl, започвам (се), завързвам (се);
възниквам: eie G/spiäci- е/е Stneit /mtepinnt sich
завързва се разговор, започва се спор.
ielspuäce/mj int/i h D L съответствувам, отгова¬
рям: des eetspuiebt eicht m-m Absichtem това не
отговаря на намеренията ми; 2. ние- задоволя¬
вам. изпълнявам: Ich kcee Ihrem Vcrlanjce eicht
- не мога да задоволя вашето искане.
c/1epnCcbc/e L adj. съответен, отговарящ, подо¬
баващ (накрада, възнагражДсние); П. prp— D
(сади сл/д аaщаанвuмслнome) съгласно. спо¬
ред: dem Veuordnnej des Arztes - според предпи¬
санието на лекаря.
EntepnChbung / -е/ съответствие. покритие;
аналогия, подобие: dies Wome Ка/ Ucinc - tm
Russische/ за тая дума няма съответствие на
руски; des f/eUci Uci/e - ie nns/ocm Zill за това
няма аналогия в наше време.
cntspricßc/j 1/1г- л D- пием.: 1. пониквам, изник¬
вам: dee Ende - пониквам от земята; 2. произ¬
хождам. произлизам: cm isl c-m edlen GcschlccKl
/gesprossen той произлиза от благороден род.
entspringi/j int/i s 1. извирам. изтичам: die
Do/cu e/lspn/gt im Sciwarzwaid Дунав извира
от Шварцвалд; 2. избягвам: dce Veebeecbee ist
[cus] dem G/Uä/ggis enispiunjen престъпникът
избяга от затвора; 3. остар- произхождам,
произлизам.
cneseäaelilbcm 1г. отделям от държавата (цър/ао-
та); приватизирам; Entstaattlsliing J.
c/tetammc/ intn. s h (c-m -) произхождам,
произлизам (от ниг.).
entstauben, e/tetäuUcm tri почиствам от прах.
обезпрашавам.
Egts1etubllncJeaZaae'C: инсталация за изсмукване
на прашен въздух, обезпрашаване.
cntstChc/j in./-— s ставам. възниквам, произлизам,
произхождам; jmoße Dinge j oft ans kicincn
Anfä/jcn често големите неща възникват от
незначителни наченки.
Eneeehcm и. -s, - - Entstehung/ -еп възникване.
произход: tm En/s/cbcn UcgelUUen намиращ се в
стадий на възникване.
EntseCbum/egeeeeihh1c / лен. ход, история на
създаването (ши поетическа таор/нис).
emtsii/ece tr. вадя костилки (на плодова).
emlse/llcm eu. 1 обезобразявам (лица); 2. изопача¬
вам, преиначавам: die Sien e-s Satzes ~ изопа¬
чавам смисъла на фраза; Ee С5И/||1П/J/
emestöucm tr, премахвам смущения (в радио);
Entstör-in/j/
cntslnäblem intr. s (D) излъчвам се (от).
E/esenäbiu/gemaßnahmcn pl род, дезактивация
на радиоактивни вещества.
enls/kömem in.r-s(D) изтичам, бликвам (отнякъ¬
де}: )се Wneic /elslmöml Blut от раната блика
кръв.
//es1ürсc/ 1н1г. s D- поен-1 падам, сгромолясвам
се, отнякъде; 2. изтичвам, избягвам (отнякъде).
e/isühm/m tr. rejl. «ис, очиствам (се) от грехове-
прегрешения.
e/tsümpUce tr. пресушавам блата, мочурища.
imieänmcm tr. разкривам, разобличавам,
enleäusibem 1г. разочаровам; Enitt äusc-iun/jZ
emilhkO/ce 1г, детронирам, свалям от престола.
emituümmeum t/i теолог, разчиствам от развалини;
Enttrümmer-in/j"
entvölkere 1г, rejl, обезлюдявам; En11völkerlltl/jZ
emUwälbsemj i/tr-sD L.ewc. пораствам, покарвам
(еп земята); 2. првн. надраствам, надхвърлям
възраст: )се Sihnic - надраствам училищната
453
e/twinz/ln
възраст. не съм (за) ученик; ier Rntc - не съм
вече за бой; пораснал съм; ier mütlcrlicecm
AnUs/cbt - не съм под майчин надзор (порас¬
нех): ice Kimdcisibüb/n. ier Kied/eeenU/ - не
съм вече дете, пораствам; s-e KleiUcue - дрехи¬
те ми стават малки.
e/UwfUUmen tr. обезоръжавам. разоръжавам. и
прен. (протоанок); E/twä jfimng/
е е (wCbncm fr, изваждам от обръщение,
ceiwäldee tr. обезлесявам; Egiewitlilung//
celwfoe/n 1г. теолог, свиря отбой (so прекритя-
Heue на нълДушиа мрвнози}. Egtwärnun/jr.
enUwässenn 1г. пресушавам, отводнявам, дрени¬
рам; отнемам вода (см aлuaтoл а (р.); Eelwäs-
scrin/gZ
E/lwäss/nu/gsanicjc jxudp, дренаж, обезводни-
телно съоръжение.
cn1wCecn/// oien//* co/jl или — или: entweder eicb
o)em icn To) или теб, или смъртта.
E/iwldcn-OUiu п дилема.
cn/wCbncm I. /г. 1 обезоръжавам, разоръжавам; 2.
отбивам. отблъскам. отбягвам (удар); 3. лиша¬
вам от собственост: II. refl. G пазя се. отблъс¬
вам, браня се от нщ. пропъждам; cmtweeri euci
dee Souje! отървете се от. пропъждайте грижа¬
та.
cmewCiiecmj intr- s D избягвам. излитам; лoaм.
отлитам: ier Dampf entwciclt inmcb ice Auspuff
парата излита, излиза през ауспуха; /gtwich/nc
Z/ii/n отлетели. минали времена.
cetwUtbc/ tn. вае- 1. осквернявам, опетнявам;
смущавам, нарушавам (набожно* тържестве¬
но настроение); 2. деградирам (духовно .лица).
entwi/)/nj I. 1г- открадвам. задигам (тец, Дреб¬
но)* II. 1H1/i s остер- избягвам.
e/iwCoU/ej tr. нахвърлям, екипирам (плен* кар¬
тини).
eelwCu/en 1г. refl. обезценявам; унищожавам с
печат (пощенски мирис): )cs Geld wnmdc dnoeb
ice Krieg entwertet поради войната парите се
обезцениха.
Emewenen//seecmpcl — печат за унищожаване (па
пощенско мирис).
e/lwick/le I. fr, 1 е refl— развивам (се), формирам
(се). култивирам (се) (спасобносне- заложби
.мисли, индустрия, култура); показвам. проя¬
вявам (енергия); 2. развивам (скорост}: die
Maschine bet eine jmoße Gce1iwindi/Ucli entwi-
eUcit машината разви голяма скорост; 3. обра¬
зовам. подготвям, квалифицирам (нова кедри,
ръководители); 4 излагам (иден* плен); 5.
фон. проявявам (негатива- политнеН); 6. е
nejl. неан- разгъвам (се), разсипвам (се) във
верига; 7. мат. решавам. изчислявам (уравне¬
ние); ü-refl. произлизам, ставам, превръщам се.
развивам се в нщ.: aus dem Puppe en/wicUeit siel
(cm Schmetiemiinj от какавидата става пеперуда;
Gase - sich образуват се газове; 9. eанup1
разгъвам; развивам. откривам; оправям (лапла-
—вно).
£//№1-111/1 и, -S, ~ ' фон. проявител; 2. —аха.
автогенен апарат.
EmiwShklee1 и, -s. - исалок. рационализатор.
EeiwlcUlm/j / -сп 1. развитие, развой; 2. биел.
еволюция; 3. фон. проявяване; 4. еж. cn/wi-
cUcln.
E/twic-kung iS—UissSg/uie-U фон— разтвор-прояви¬
тел; -gc/j — ход на развитието. проявяването;
-gesch/cUtc / бнол. еволюция; -gead — степен
на развитието, проявяването; -hilfc / теолог,
подпомагане на слабо развита страна; -jähmc
pl. възмъжаване, полово съзряване, пубертет;
-‘UeanUhcit / исд, болест на пубертетната
възраст; -ianU п слабо развита, развиваща се
страна; -^iciec / еволюционна теория (= AU-
stammn/gslcni/); -papice п фон. фотохартия;
-periodc / пубертет, период на развитието;
-'poi/tlU—политика в подкрепа на развиващите
се страни; -nomen и лен- роман иа [душевно]
развитие; -Siönü/g / смущение в развитието;
-s/nUe / степен на развитието. проявяването;
-voegenj — процес на развитие, проявяване.
eniwindcnj tr, ne/l— е refl— нае- 1. измъквам (се).
изскубвам (се), отскубвам (се), издърпвам (се);
2*рaзвинтвам; отвивам.
c/twi/kie t/t refl. оправям (нщ. разбъркано.
прежда. коса. кълбо); прен. изяснявам; уреж¬
дам, изглаждам: cs jeia/j thm, (Ic poiiliscle
La/c zn - той успя да изясни политическото
положение; dic vcrwickel/e Lege im Betrieb -
уреждам. оправям заплегеното положение в
предприятието.
e/iwishbcn intr— а раза, изплъзвам се. измъквам сс,
избягвам: der Gefangene ist cn/wle1h/ затворни¬
кът избяга; die Gclegcnbci/ - icee/n- изпускам
случая, пропускам случай.
cn/wbincn I. 1г. refl. 1. (c-n, sici e-m Sache G -)
отучвам (се), отвиквам (сс): cm hat sich U/s
Tri/UenSi cm ist des Tmieke/s egiwöini той ec
отучи да пие; 2. c-n Säujligj - отбивам дете
(0— босавшв)—
cniwöikcn re/l. изяснявам се. прояснявам се: )/е
Himm/li der poll/leihe Hoiizon/ cgtwölU/e sieb
13/1^1 небето, политическият хоризонт бав¬
но се проясни. изясни; s-c Stimm entwölU/c sich
bei di/sem NecioScbt при тази новина лицето му
се разведри.
entwürdigen tr, nejl. 1. унижавам, опозорявам.
осквернявам; 2. деградирам; Entwürdigung/
Entwirf т* -s. -е скица (на кортспа)* проект (па
Договор). план: со eicck/ voll von Eelwü/Uee
пълен /с проекти.
сп/wüomcn tr, обезпаразитявам (см чревно сapo-
лини).
cntwUuzcIn tr. изкоренявам; изскубвам с корени¬
те, е пра/-: er Ist ein /ntwuiz/it/i Mensch той е
cn/сauUcnn
454
като изкоренен; тон е откъснат от родината си.
от средата си: Eп/wsuс(e)iunJ - /.’
entzaubern zu ние- премахвам, развалям магия (у
нкс); освобождавам от магия, отървам; пречи.
лишавам от чар. особено punt. egtzCubcet
лишеи от чар, загубил чара, очарованието си.
enizCoo/n l/i техн. компенсирам, коригирам об¬
раз. звук.
cntсicb/nj I. tn. 1. (c-m e/w. -) отнемам (сpскуpa,
пъзнамощно)* лишавам от нщ.. оттеглям: е-ш
s-c 4111/. s-e Rat, s-c FmcnndscKcil - преставам
да оказвам нкм. помощ, да му давам съвет, да
му съм приятел; c-m das Woel - отнемам нкм.
думата; - исд, c-m Blue - - вземам от икт. кръв; 2.
не разрешавам, забранявам. (cm Kna/U/n /ge¬
zielt men TebeU und AlUoloi на болния забра¬
няват тютюна и алкохола; II. nefl- нас- отклоня¬
вам се. измъквам се; избягвам; преш. не сс
поддавам. недостъпен съм: cm cn/zicht siel
eclncn Verpflichtungen- unserer Gcs/ilsclcTt той
се отклонява, измъква сс от задълженията си,
избягва нашето общество; ias cn/zicli siel
unseici Kennenis това нещо не знаем, не можем
да знаем, не е* достъпно за познанието; (cs
/nizici/ sici dem Beieihnunj това не сс поддава
на изчисление, на пресмятане, не може да се
пресметне, да се предвиди.
Entziehung - /, -еп, 1 отнемане, лишаване от нщ.;
2.	отбягване, избягване, отклоняване от нщ.; 3.
меД. забрана: - des AlUnioi.s забраняване на
алкохол (иа болния).
Eneziehlhngsla/etci/ - / заведение за лечение на
алкохолици и наркомани; -diät, -knm/ -wei.
лекуване чрез забрана на наркотични средства-
отрови; -cusclcigung—ссимптом на абстинен-
ция (про наркомани).
inez/ffcne tn. разчитам; дешифрирам (смари гро¬
мена— шсчснлеа почерк): е-с G/i/Imsciriit -
дешифрирам шифър.
entzücken tr, 1. възхищавам, пленявам: dic Lamd-
e1bci/- (as Taleel (es Schauspielers cn/zücki uns
пейзажът, талантът на актьора ни възхищава;
2. биол— астар. = cn/rückem; Entzückung/
c/izüiU/e) adj. възхитителен. очарователен. пле¬
нителен.
emlzühken/1г. обеззахарявам.
Entzückung/ -cn 1. възхищение, възторг, очаро¬
вание; 2. екстаз; пренасяне в неземния мир.
Emtzig /и. -S. — отнемане, премахване,
//-zügele 1г. снемам юзди на кон; пра/— разюзд-
вам: entzügel/c Lcidene1haUUen разюздани, раз¬
вихрени страсти.
/mtzüedUen adj. запалителен.
e/lzünde/ 1г, 1. а rejl. запалвам (се/щ* даp6с}:
подпалвам; възпламенявам (се) (барут); преи-
разпалвам. разгарям (се); с-п Krieg, Lcidee-
eibaT/cn| Haee- Liebe - подпалвам война, раз¬
палвам страсти. омраза, любов; 2- rejl— м\вд.
възпалявам се; part, c/lzügdci: sein Hals is/*
eclne Aug/n sied - гърлото му е, очите му са
възпалени.
Entzünder —л, -s, - възпламеиитсл. запалигел.
cgtсUndcon 1/, .мании- чистя, пречиствам метал
(па маса) от окисления (= d/Ucplei/n).
cntсündlihi adj. 1. запалителен, възпламените¬
лен; 3. ора/- избухлив (човек).
Eg/сSndung / -сп 1. подпалване, запалване,
възпламеняване; 2.ме(. възпаление.
cn/сwCt adv. на две строшено; пречи, изморен,
съсипан: das Glas is/ - чашата се строши; ich
bin ganz - съсипан съм от умора.
cgiсwCi/** в сотр. с клаколи .г/b- означава рслл-
счупеета*paзкъовaltв/pa'здa:янв (на две); ебикн.
= риза— на две: ei/lzweisclh/eiden- entzweibre¬
chen-
eglzwe/rUcißcnj tr, разхапвам на две; -bcrstc/j
i/tr. s пръсвам сс, пуквам се; -UoccKcnj I. tr.
разчупвам на две; разгрошавгм II. intr- s
разчупвам се, счупвам сс [на две].
entzweien tr. 1 .скарвам. смразявам, разединявам:
mii dem ganzen Welt entzweie скаран е целия
свят; 2. nejl- sici nie c-m - скарвам се с нкг.
cgtzwUSZTalicn I. int/i s строшавам се при падане;
IL tri строшавам [на две] при падане: sich D i/n
Arm = счупвам си ръката при падане; —gebe/j
intr. s счупвам се, строшавам се [на две]:
разчупвам се. разцепвам се; -hcuc/j tr. разби¬
вам. разсичам на две: -machen tr. разтроша-
вам; -rcißc/j tr. i/tr- s разкъсвам, раздирам;
-scnege/j 1г. разбивам, счупвам; -sclneidenj
tn. разрязвам на две; -springc/j intn— s =
-Ueos/cn.
Emlzwi/uej / -сл, скарване, раздор, раздяла;
свада.
Enum/naliöe / -се изброяване.
Eez/ae m* -(c)s- -е, 1. бол. тинтява (Gcetiene); 2.
горчивка, греяна ракия е корени от тинтява.
Enсianbieten п 1. = Emzice 2; 2. хим. енциаиова
горчивина.
EnzylUika/i ...Uen папско послание. енциклика.
Enzyklopädie/ -п [-йен] енциклопедия.
E/zym л. -(cjs, -е, остар— фермент. мая. квас,
ензим.
eozäe adj. каел— еоценски.
Eozäe п* -S, — каел— еоцен.
ephemer adj. еднодневен, ефемерен, бързо прехо¬
ден.
Epicm/ur/ -п.зоол. еднодневка (муха).
ephcmeeishb udj. = epbemer.
Epben m. -s, -е оснар. = EUcu.
EphOe м* -е/, -en ефор; а исш (за висш спарнап-
ски чинсапои* стирсйшини)—
Ephonäe п* -(c)s- -е ефория.
Epidemie/ -п (-йен]л/б). епидемия,
epSdlmishb adj. епидемичен.
Epider-nissZ ...men ашат- епидерма.

455
ErbCum/m
EpieicsUOp и. -s, -е и/хн— епидиаскоп.
Epigome m, -е. -е 1. снстсн; 2. потомък.
EpijOe/eUnm е, -s. — епигонство. подргжапгелст-
во.
EpSjnCmm и, -s, -е епиграма.
Epignäpb и. -s. -е епиграф.
EpikU" — епос. епика.
Epiken /и, -s. ~ лот, епик.
cpisen adj. епически.
EpSUunCen и, -s, ~ епикуреец,
cpSUuuCSsib [-еиш] adj, епикурейски; търсещ
удоволствия.
Epiia1inm / -еп обезкосмяване.
Epiiepfle // —меД, епилепсия.
EpilipliUcn т. -s, - мед, епилептик.
EpSlOj ш, -s. -плот- епилог.
Epipeämia / ...nicn. EplphämSes(Uesl) н църк-
богоявление.
EpiphoraC, — 1. лит. епифора (фигури). 2. меД.
течене на сълзи.
cpSseb adj. лен. епически, епичен.
Episköp л, -s. -е тсхн— епископ, епидиаскоп
(просициошсн апарат).
episkopCl udj. епископски.
EpiskopälUiuclc/епиекопална църква.
Episkopat л. m, -s, -е църк. 1. спссиопство (оuн};
2.	всички епископи в иатолишката, православ¬
ната църква.
^^is^S^t^dC/ -п епизод.
Episi/i/ -е 1 писмо; 2. библ. послание: рала, c-m
die - iee// чета нкм. конско евангелие.
EpilCpb л, -s. -е; Epitaphium и, -s. ...icn 1
паметник с надпис; 2 надгробен надпис-
епитафия.
Epilb/i л, -S, -е; Ep/ibilSum л, -s. .Jtcn снет—
епител.
EpSebeeo/ л. -5, *.*/a- лен. епитет.
EpSz/mluum л, -s. ..Степ епицентър (не зeмaнpваa-
ШОС):
epochäl adj. ние. епохален.
Epoche// -п епоха: ~ machen е, откривам нова ера,
слагам началото на нова епоха; 6-резл— произ¬
веждам сензация.
cpOihcmaibene adj, 1. епохален, паметен, исто¬
рически; 2. сензационен.
Epopöe / -п епопея.
Epos л, -реп епос.
Eppicb н- -(c)s- -е доал— 1. име на няколко вида
растения (магданоз* ц/лние е др.)- 2. бръшлян.
EquiliUnSsi [екви-] и* -еп, -еп еквилибрист.
Equipä/e [екипаже]]/ -е 1 екипаж на кораб; 2.
остар- екипаж (файтон); 3. неен— екипирано;
4.	екипировка (ли пън); 5. носи, обмундирова-
не.
Equipe [екип]]" -п спорт, отбор, екип.
iqutpS/ncn [екипни-] tn. rejl. екипирам (се). снаб¬
дявам (се) (са пън с н/що* снаряжвнив}.
Equtpicounj [-кип-] / -еп рядко екипировка;
носи. мор, снабояване със снаряжение¬
то pron, pers. 1. той: de isl си ето eo; wim komme/
vom ihm идем от него (am жилището му); es
liege ce iOm, dase*.. от него зависи, чс*.*; es iicjt
Uci ihm zu... от него зависи да***; 2. остар; En (с
тлеене буква) като учтиво форми ли обръще¬
ние към поДчинвн (особено нън войските) а по-
наскостсяща по ааалoнoa (часто за уисже-
нов) Вие: En beeanptc/ elso значи. вие твърди¬
те...; icb viub/ite mir das En забранявам да се
обръщате към мене с En /нмсаme със Sie); 3. Eu
(като Subs1.) означава мъжкото у животните,
особено у птиците.
ег...рг)/ untrnb- (бслуДарвнав) означено преДни-
но 1. постигане на резултат, придобивана
чрез дсйствавтс па aонaaная ллелал (часто =
из...): erarbeiten* erzwingen. ertunzen; 2. начало
на Дайстаое ало състояние. изпадане н дадено
аъоmoяnoe: erwachen* erblassen, erblühen; 3.
убиване* загинеше чрез (вйствиано пи основ¬
ния ллелал: erdolchen, erschlugen, ertrinken; 4.
олДсзинв. движение нагоре чрез действието
на сспсапия глагол* и пран.: erziehen* errichten*
erstehen; 5. без промяна па смисъла превръща¬
не /а i/1n- в t/i ersteigen*; 6. suh^j^i^u^ik hu
даДена Дсйслеис: erreichen; 7. усилване ни
израза', erwählen; 8. (е прилагателно) продоао-
шв ала прадобобонв но иач/смеоно* изрилата
чрез прилагателното: erwärmen* erkälten. er¬
grünen.
luCclice t/i считам за, признавам за, смятам за
нш.: für gnt—e1hlc1hi| göiij - считам за хубаво"
лошо/, за необходимо.
EuCiilee п. -s — мнение. усмотрение: meines -s
по моему; по мое мнение.
eufobcl/ce tr. 1 изработвам, добивам, постигам
чрез работа, труд: sici D eie Kcp/lel сдобивам
се с капитал чрез труда си; 2. извеждам по
евристичен път (учебен менарнол);, ErCnbcl-
1пп<|—
Enb/adcl — наследствено дворянство; -ет/ п
наследствена служба; -anlagc | наследствена
заложба: -amepiш11 и право на наследство:
-enteil и наследствена част.
cuberm/n rejl. tri L (sich jds. -) изпитвам
съчувствие, смилявам се: icb bebe m/cb eelnee
e/baumt, смилих се над него; рядко нис, sich
üU/r с-п - смилявам се над ние; (кано възкли¬
цание) dass [siel- es] Gott eeUcemfc)! Бог да се
смили; пази. Боже!; ирон. ее ei/jt- iess sicb Gott
clUarme той ///. че Господ да те пази; 2- imp. es
erbarmt mieb jUs. съжалявам ние, чувствувам
милост, състрадание към ниг.; 3. ряДко будя
съчувствие: sein Jammer crUemmte mich негово¬
то нещастие събуди у мене съчувствие; (as
möcbte е-п Hned -! и кучето би се смилило тук!
ErUComce п, -s, — състрадание, милост, жалост:
mit c-m - Tülle/ чувствувам състрадание към
crUlmmriSHcrt
456
/кс-; cu .ит//, laczt zum - гой псе, нoнцувC; че
Боже, опазш рок:. ше isi zum "! конт ужас!
(многолеше,)- Боже, опази!
srhümmciSHert udj. лoеmoe/ TИ; заслужаваш съ-
/^0/1/1—, милост, cтcmталa1-e-
ErUärmiu /н. -и песи. еъcгрсиarcлeH; милостив
‘0^'; есоОс/о: U1нeег1niин Бо/.
erUäuml/ci I. adj. I. ролк. жалък, '/—'. oкюи/;
нитгрг1 (положение)* за съжаление: eu isi -
t/kl/iCci ной е м-п-рно оОлс«^; 2—раиг. ппйор-.
презрян, подъл, 401—1 мизерен (иоралис)-
ангт (морално}: ein -tu WIcHl долен мешс/ик;
анег/на; er isi uich - i/nommcn 'сей поснъпн
псию-
ErUäemiichUcit - ", '/с 1. ми-рия, ниш-нC; ал—'
нoен; oк•сиuoег; 2. /изoеH; поиняст-
ErUärmiingu/ -еп съжаление, милост. cъетрaлс-
ННС-
ir/lmmnmytlot adj. о-тмннoеmcн; безпощаден.
E//UTmn/ttiotiykcllJ- 'еп Оезпошедз-
emUlumu1yt/mcI'hr —voll adj. аса. миляегив; "Н/ие.
"füuUOu udj. лостес/ зо съжидслие-
ceUaucn tn. 1 построявам. еъ(тсжиин; изи-гсм:
Städte - пocнряянaн грслoвe: 2. прeитв-ждaм;
дебитем (земеделски кулнуро): ich Uabc socut
mcl* Konn crblut друг пън пронзвеждсх оятcчc
жнге; 1 е rej/l. тъзннеивaм (се), въз1oеян
(душено)* привеждам е набожно настроен не;
утешавам, иззиданам: рила, нОг sind Csvon /0'11
crbsut лис ис сме пън възторг от moтa* рала,
иро/- е* нОгб /OcHt sehr erbaut /ein 11 ше се
тaлagвa млято.
Erbauer н* -s. -ппсш еmрoнmeлr дир-тс/, осневс-
тен (па град* здание* учв/ов).
Ckbfnl/eb udj. пoуннmглeH; вазндателсн (бесвдо-
лскцоя): орон. liu isi ji mechi - наистина миете
ун1щнтcлнo!
Erbäuiinh ku/StZ — 1aзилaтeлнeеTr пoун1т•eл/eет-
Erbauim//- -in 1 пeегрeИкa; оocнрoянaн-; 2.
тeли(^^eтнО; наОож/о емнрc1иC; бногопенне; 3.
возндонна.
EuUäuuiys/bu'h п тeлнгнят/И; 1ттнgaгeдни кин-
(3; 'Stncic / модитвгно cтОтaииe; час ви
молитви, ви набожност; "'orirsy — тeлигиoтнa
проповед.
EnbUauncibl п орaтo ва стросж върху нacдeдет-
п-но ниcmя-
erUb/dtnge udj— Ol'aвиетuнe1-
EnbrUcdi/glbcSe / — aтaтнзъм* -beJeäUnie п
семейно гтoОннпa.
ceUUerec-i1tsUi##i имащ отaвя но изсдедсгве-
ErUrUesiae) — иоснедсттсвз аренди; -USUci /
фамилно БнО/ня.
Erbe' т* -Or -п наследник: е-с eum -п elcsetzec
oолege1им нкс. зи нaе1eдннн.
ЕтЪг п* -е. — наследство: |а/ - acttefec влизам
във владение ви иocдeаxнтomя.
cnUiUcg i/1rt s, h тaтрeоeтвтMr разтрепсрвам са;
тсзгттеnсм сс: die Erie (/1)111!/ тeмятс сс
рсзmптеи; Cie Frau eulcbie vom 8ehuee—r1; Zone
ж-лото се тсзттeneрн он ужсе; от гняв.
ceUct/cn udj. 1100^0™—! /сc1eаeн* леОин по
иаслслстня-
euUiinj/eucttec udj. ~ irbuisessec.
erbec 1. t/ re/l— лис/едяним (състояние* пори*
дорбо): ine int sich voi lem Vater aul dic KO/Ucn
Ui/ubl тон* сс е прсденино, сс е предаде ог Осри
ва лен*. от бащино ва gгпaтo* 2. риск. 1aмиттaм
(по.лучснсм някакви облази): Hien ist nlchlt zu -
тук лнро /с ще под/г-
cubltrc 1/t 1тпрocвсм; измолвам с мелите*.
gub/ttrid 1/1 1тпрoевсM; noнупaвoм нтeт птoеиЯ;
grbCniri t/i тстрсОвaMr nнячкocпaн (кано победи¬
тел).
erbfähig udj. юр. имаш птснo ви наследство, до
1ac1cgива-
EnUUell — 1. наxлeдявaнe; 2. eгкт1ва/e 10 лосд—д-
стно (псраДс смърт).
eobUäiitj adj. юр. падащ сс по 1aедegcтвя-
Eob/Ucblce н изс/едствен noтo'; 1cлocmитгK;
вслът: mii e-m = Uelalici teie натоварен съм с
нoелeдc■твelи пoтoK; нcgocmoгта: -Tilil — L
зaнлem; смъртен врат; 2. дявол; '‘fsliU/chafT /
смъртни, тa'дгнa прежда; -Onl/g / L рсд.
градация во провято ви нсенeдствяmяr нacлгди-
пилсне; 2. поемане из нoелcдcтвoтя* TÜt/i —
aнят'нсенeлнин; -уа/у н юр. рсд из 1acлeдитo-
нсто; -//enouse — xтнoе1eдннa-
cob//escsecn udj. владееш наследствен имот;
-/^1^/) adj. Оаз лосл—дств—и* Оя/сст.
ErUr/oug) — наследствен. родов 1мom* -jnl п-
-mause / L 1иc1cдеmв-1с мacи: 2. само -yut
иислсасттс/о нмeннe* -Herr — феедадсв в/юас-
гсл, а/ит: -Holи наследствен селски —мон-
eubiclenj rejl. не/— изявявам /яmoннoеm; олeдлa-
гoи сн уенугиmг; 1г, (ря(ио) птeи1oгoн.
EeUSctcn п, -s. — предложгнне-
Erbin </ -пес насдедннца-
EnUinUoematton / 6иол. нaелeacтвeнa -лформи-
ц—я-
ekbSllcnj 1г. 1. (ntw. -) нзмoлвaнr нтпрocнaм лр-
(свежДанс, аудиенция); 2 (е-п -) ен1o/ивaм
(нат^.): iu/s 60'1 - cтгдacи сс! екнo/и!; eich li'lt
- liseec в-умо/нм съм-
euUSlicon tn, eжeеmoчaвaU; озлобявам: Un/CTccl-
i1/kcli; Undank. Grausamkeit cuUiiicut нeепрaв-g-
линеснго. 1-Олaтegop1ocгтar жестокостта оз1о-
6^0; /in cuUiticuieu Kumpf яж-еmoнeнo ОoлОa-
Erhittsr-uniU. -еп oжecтeч-ниe; озняОдсине-
^/11/11'1 adj. умoлим* omеmпочит-
EnUSum п* -s, — xmw- срО—3 (мвтел)^.
enbUnane adj. Ооден от иаснедствсло Оя1eеr-
EkbUuemkecii/васлсдстнева болест.
EnUZlae) п 1. взс/е^1сгп1вз поземлено coОеmт--
вост; 2-р^1, -е собствено наследствени xтрouo ни
владетелски дом.

457
Enis
sr/liutem i/tr. s 1. нас, орcО1cgиитaм (ом стрих*
ужас а Др-). 2. песи* умитсн; 3. Одсднся пред
лат.
E'.ul/isuseiiiuCHft/ -еп насдсдсство; -ilius/r н* -и, -
носдсиодигсд; 'dsusuniU -еп = Em/laeuecscrilt;
4s<t /, -сп всслсдство c утежнения (предо
момента на Довенсте);.
gr/irocisc* (ünperf. eub|C|hhtrr in1/i s ~ iTWistch.
erUlI'h adj. 1oедcдcmпe/ (болест): - beliueet
восдедсгеено обрсмсиси-
EmU1ihhlii / -sc 1oc1cgxтвcнocm-
rrUi'i'k/c tri таОc1изeаHr виждам, xттнтам; откри¬
вам: hl/r eUeil'—te ich elcec groß/c Feile* тук
тсО-лязaх (e1яuo грешна; Ic Olm erblickte OcU
m/incc F/ici е него съзрях стоН нeптииmcл:
првн, Сп/ Lichi Cem Welt - раждам сс, оoититaм
сс ва свети.
irl-0/U/n 1н1/, s 1. oc1-пявам: 2. (за стъкло но
прозорци) потъмнява. стопа матово EuUlti-
lung/
/ubiö1irt adj. шал. изрусен, oacижeI•lИTCu (каси).
sr/iou adj. юр. 1 — Осз 1oелcдxтнe: 2. Осз наxлeднн-
ш;-
crblühcn int/i s ви/- рaзптфmявaн; разцъфвам
(цапне, млада дваейка): voll gThiüit в отлe1
цъфтеж.
Enb/matus / наследствено мисо; 'iicHmcr —
llaелeлнlнк; -oik^si н Оосит чичо (от когото са
очаква наследство).
crbOn/en tri тocнoMr вземем иззисм-
erbounc tr. 1. рaзcпрgтaM; тaт(вeeявин: ich hüt
übe/ CO/ue Worfe /ihm c/boti т-тн думи м/осо мс
тстcъpднхс* 2. refl. (tich ü/er c-n. niw- -)
тoт(1-вятсн са, лaзcтрдтoн се.
Em/ostlnie, Erlös uni/лaзиgяcвaнCr тoзгнcтяeC'
iic. ризтвет—вяст-
gr/ÖCly adj. конц- превземе готов: zu ntw. - /ein
сетов съм за /ш.* sici eu ctw- - muchne
орeл1a/•ou сн услугите за вщ.
Erh/picht /осня едстпс/с oлc1gс* -prliz н (бъ¬
дещ) наследник из птexтeлс (на на npвснa1o-
наследник}—
c/Uuluscn i/tr- s «ос- зaОучaвaн (л/с, мера);
птoтвунaнaм; тсexmиeим: Cie Onge! cr/rinuti
mächtig люзнcеoхс се морните звуци ви eтгaнC;
1111^1'1//* I. tr, на/- лaтОнтaMr cнуотoм («рома*
косо); тoзпcнamтaм: eic Siegel - счупвам о—нст
(по пoоua}; IL i/1/t h е reß. пянртpсм; Оънтаu:
бе* Knick/ ist [sich] erbrochen бял/нят пoвпр-
во; ErU/CchuniU
EmU/rшh1i h юр. вослсдсгт—но отoвe; птсвo за
1ox1eдивoнe; '-rsicH п лис/еаствсли монарх-я,
irUmiiyii* tn. юр, ипсж- len Beweis - дяказтам-
Er/sast, Eubsaute н притежател ле наснедств—вя
нмсине.
ErbuchaC/c — биал, Я1oелegeни aиянoнни-
Em/uchalf / ~еn нзс/сдснво: е* hac eine ucicic -
Ucmschc тон пoлуии голямо 1aе1—дстно; с-с -
ictretic поемем иocлcgcтн0; тxнъпвoм тъп вдо-
деине из послсдснно-
/rUtcbaftlfhh udj, изсдсдстнев.
Er1terait//acge1eucnhritr -sncUc / нacдcлеmn—н
вторoС; случай; —steuer / икон— данък върху
1ox1cлcтeorя.
Erbtcll/ichcr — нзиултсH; домогващ се до нас-
дедстто по иcтaaянe1 вачнн; пoилитуркя зи
1oxнcлxнв0r гaтг- мuлазчии.
Erbse / -п грах: раза. sui Ihm Uai dcu Trulrl -c
gcl/oscHcm тоЗ -ме енпaнннaвo 1—^-
Enbtsn/buei — пюре ет cрих: -wic/e /Сол. вид
фнЗ (Euvum pitiloume); -zäHlir — шал. пинтии;
всpuн1cнae.
Eub/utüc/ п иос/систтеиз пеш; -uü/dc / бн6л—
1acдcдcттcHr първороден грях; -tlll н 1. 1се-
д—дсттсио ^‘сс^г. дял*; 2, првн. наследствено
заложба, качество; -еш11п1у/дялОс ни нocлcде-
нео; '/OhHtlU /наследници.
eu/tUmll'H adj. наследствси.
E/h/ülci п мед, lнaедagcmтeнa Оoлccm; ледът;
-verglcicH — юр. спятолОо зо нос/сдстно;
"vrmmährentu п заперсв—с по наследството ио
трето 1—^; "-'crmöyni п наследствено нму'
рествн "vrntnsy — летовор зо наследство;
'vgreirlt — отказ он нacнegcття* - zlct — наем
за, от нaелcgxттcнa ирсидо-
Erl/sbleitung/ сп. тaзcминo1c* -aUwete/ао/н.
зенитна, птяmинoтътдущ/с отбрала; "ichtc /
зсмво oc* -nntchlutt — сл. електрическо тaзc-
мивснe* 'Uizie/uniUфиз. т—м/я птнннинсн1;
прнт1(лянc: 'Upi/i — нсрmoф* -(aut/'hi'l-
eucyrtluUrttcc pl, снр. икепнн работи; "Ulli
/австр. орО—та ио земято; -Ulli н земно кънОя;
-Usu — насн; жп. смр. земни тсОoтн; -baumu-
tchiec/земскопна uoши1a: "/c/ei п тcмcнрc-
ccинe: зcнcтртc; "UlUenken1e/еcизк^ялoтия;
-/nIecmeuulT и ccитмe/рсф* -Ucbc/weils /
трус-
Endb/enc/ -п бон- ягода (Fragüuli)-
Eui1rcr(cc)tili — ентeп от ягоди.
EriUierililiyerl—müni п 6от— в—и oи1Оoлeц (Poren'
illia sterilis).
Enl/bet'IUI/u/itunt/зсмие уc'oт—/11; 'U^cthhmr1~
Uu1y/eвoлaaф1я; 'Uifoi/sr м житсл. оОитс-
тсл но зeмятa: -/olirunuulcirs/еонюгня; -bin'
пе/бон - "ipfs!; -1)oUcn м тcни; пoнвс: vom =
vimu'hwiclec нтнeзвaм от лицето иа Земята:
преи. eiw- iim = /icOcims'icc сринем нш. със
тeмиrOr уннpoжсвсн те; "eolnc* —
ceнga* -hol/uiy / мси. иъдбасис със сонда;
-UmsiC — otou- подземел пoжaл: 'Ui^ucH н
cлнnaн1; еруreинc на оянвaтa; -IraUt и с^л.
пронсдннн из зттcмипaиa -Urnc/ in згмев
нoтиек; -liurchmrtsir — земсн g—имстър.
Emir / -еп оснобнс л/очвпоп Зсмя; 1. Зсмя
(плонсна^: з-мие кълбо: пост- iul -п из
Зcмиrи* 2. uaт-pиK; cушo* Wasser uml - педи н
Ekdeicici
458
суша; 3. •земно nввптхнoеm; зсмя: iul Uic -
illlci палим но земята:првн mir UclUei Bcliei
aul icu - stchec стоя здраво на крикета си; aul
hu-yunit'Hcn - -ch/c живея но опл/aтенс земя;
als - nehme icl lüu mell Radio Cie Wstscr-ellu/g
зо заземяване во тслиoнo си 1тпялтпсu нодння
кран, род. - iiic/ei 'заземявам (приемник);
пран. с-с ui/cr СО/ - hui//// петр-Опим икт.;
еmснou nтiин/с зо енътнтс му; унoтявoн то;
Im Sclost бе* - н 1cлтaтo но Зпмято; 4.
еОриОетеии печна, зсмя: птгеm: fIrUru zu -
H/nCsi снаном пан на птъcг; 5. пол из стоя,
померс/ис: еп /lener - Hol/ci живея н
пaрг-TC; птиз-н1cтo; 6. хим. 60/ tciticci -е
метални a1енeтeлu1 епeди/-/1и; 7. поет. 60/
Ro/e - Ве- тфалия-
Eui/lh1rl / ‘ бон. = Erdnuss 1.
гиб/с t/ipao. заземявам.
Eudcn/Uihn / ' жизисл пън; ж1тигнo nonтиpг;
-BÜryn — иoвeK; оО-тстсл ли земято-
srUs/Tcun adf. 1м/ото далечен; првн. 1eтeo1e1.
E/Uci/Tsmnc . / ' oтдoд-чeнoxT; пран, /-т-aнняcт;
много голям* дол-чиги; "-uuC п т-uнo 61010,
пT1г-жauн--
сгбГп/с/* 1п. измислям (истерия* н/истино)-
ErUri—iid п пост, птocтocмътт-/ пoнcK;
/rU/1—lIh1 adf, миел1H; възможен: sich D slic -е
MüHe gc/ei влагам ^10'0 си сторс/ис, всички
възможни уси/ия-
EuCsckloß — 1пре>н- човек; 2. Оуна птъет -
E/U/n/Isti / прси. тeннo meтлО; Отeмa; -Tsui н
папи- 1. евeгoвH1 епОиг1я р/. ходът но истори¬
ята; 2 е "iuuiUnUi / жизнен път, житнc/o
пoпт1шг; "irUe/близост до тeмяmar до тeoл-
носттс; -nol п т-нни теснина р/.; '■rüUm н
птeхoлна; тcмнa слава; -runl п поен. Земя,
зсмно кълбо; -scHots / нeитa р/. во Земята;
-seiigkkit/з—мно Ониж—нствя; -soll — = ~/1ce*
-иГипи — прах. првн. нлгннeнО; птeхoднeетmс
во живото; -Cal п поен- долина из мъки и
страдалия; -tsiU н суе'-!— р/. во ж-нота;
-voi- п чoвcигегпoтo; хoрсmс* -наПе/ п поен.
жит-нски път-
srUc/fänet adv. към Зсмята.
E/Ucn/fumm — нирожна mвитr червей (ле чоевк).
Er^eJcrhöhuc/ / пъзвиш—лие; ~eiShhUierun1y /
т1м1rр1С11н-; -nuten п пeт1пшa1e ле пръст,
cгeфoтии.
1^61111. erifilU adj. гл1/cетoжълт» О/сдсл.
Eul/Tsli н 1. срутвал— ни почвата; 2. фyннcoОлит-
во пелина (поради токова срутване); -TTn/Un/
L -еm-cmнc1с м-верение Овя; 2. пнemпm из
пяптиro; -Tsii п фал, земия uaг/нгнo оoдc:
-itsrk/I п зеел- aсоек1 mртОязъО (Ouyctcropus
cupic/ie); 'T/ris / евснр. апогей; -fintu п
ocтнян във въ'нтeщ/яcттo ио Зcuяти: "fircUn/=
-oUcmIine1C; -floU — зеел, тревно (зсмно) бълха
(Hilil'n Polu/i. Mbuer1ilr; -gn/t / зеел— Оял
сигьП; Оян кил1фaт (Tilomi iüdor1lr; -/su п
земеи, пт1рoлгн газ-
erl/yrUomrc udj- 1. земсн. смъртен; 2. а -gs/ui-
irc пт1впттaн; cвтртсн със тcмитa.
Eud/yclut — мин. земен дух. //eн; -yill п
тгмнeжтлнo oхтс; -ye/chiclri/Гес(^т^01~ия; -gg'
scHouu и nсрmcт: '/dglclc/ — -квaгяр: —yÜmtil п
каокр— зсмен пoие; зoнo* -Hinz пмииар- асфалт,
земва cмoлс: "Usus ./ ' aитaC; нoт1кс; -10111 /
подземие пcшeлa* "Hü/il./ згмлянао (он чомс-
нв}—
1-61'11 adj. сстср. - /*60/,
irCIcHicn //- 1зннелям; cпчинитaм-
Emeih1iu1uЛ -еп измислиш*.
erl'iiccc tn. итcнужвaн; придобивам нр1т елужОa;
ЛoОяmo.
nmCly adj. китя зсмя. котя пттcmr зсмлси: -ет
Gctclmsc/ вкус из пръст, зcми* -tu Geruch
нитизмa ни зсмя, пръст.
E/U/kuich; пялзгмен кобел; -kimpl/н нови, бой
во зcниmO; сухоземен ОяЗ; -кит/c/ карта и*
згu/ятo кълбо; "kloß, "-klumpig — Оуна пртеmr
згмя* преш— смъртен чонск; 'к)и11/пук/*'ии*
во зcмяmo: '-/oHls / нн/нинли пъсл^иа р/.;
"-öupir н 1. Зсмя; 2. ясноти во шосе, улица;
"krrcht н 1. болест иа 1тлeлнен/1нe дърпате; 2.
зеел, попово прасе (Guy 1 iolsips vrilgirlu); -юти
м Земя; зсмси мир, еняm; "/гии1т/'еемиа кятс;
-—uysl . / зсмно кълбо; '•/üriCs J география: шск—
= stullcren измервам, цслуним Земята (поДам);
-/nillir и географ; -kuiliiCH adj. географс¬
ки; 'irOtuiu/1- ел, проводни-к зо титcмивснc* 2.
подземна ноОслно лилия; 3. трамвсНни тcлc1;
—iCUt п астр. = '-t'lcli; '^m^s^tisiiumuu — фнз.
зсмсн мoг1eтнзтм; '-mä/isl п мет. 1. = Zwruy;
2. Alraune: 3. пoелeднниm енoп* '-muns/сом. I.
пoлекo uищнa; -meuter — тeн-м-р; -mrsukni-
in / зeмeнcлетвo; "mitt/lpus/t и цгнrпт иа
Земято; '-moou п бол. онoвун (Lymp^lni);
"1П1т/аенр. пeтиг-И; '-ни«/1. бои. oрeщсH;
орехче (Lsilytut tu1crosusr; 2. фъстък (Ari'HOt
hypoulcar; -oUclfiähhc /емне пoнърх/и/a* -öl
мои- исфт, тeм1o нac1o; '-ölboOrun/g сонда зи
нсфтот 11*411^, всфтсв сонлаж-
crlOl'h/c tn. пробождам, уО-вом с номи-
Erd/ölrгkn1eu1y/т>pccиc (проучаанс) ви исфт;
'ölfimiliiiuiy/i-атеи (.магистрален) нефтоп¬
ровод; "ölförUsrunnU 'ölurHliiniy/доОипС'
вс во исфт, нефтодобив; 'ölieiftns/ н/хт.
пemрoлoптявoл; - ölocU п мои. лефтов кладе¬
нец; 'ölгlYllr п мои. всфтсн рoНo/: 'Юксгиг-
Uctucyswrrk п пaтлoлнo тoфниeлни; вефтоп-
р-лaбoтвaш тoтoд* -Ölvomkommri п всфтсво
нсходише, исфтсно оялc; -pcch п мин- асфалт;
"pltts fpad. заземсла олoнa; —pol — зсмеи
полюс; 'prülir — сл, н/луннoт* оoнaзamc1 иа
земно съединение;'pus/t п нoпкс на тaзeмитa-
1—; "^r^imms/техн. грамОовка; -runcl — 6еш
459
E nTäbnun/s/wisecn scbäil
pocoenc (Furnaris ofli'liüilu); -rc/ci n 1 оoчнИr
пръст; 2. Земя, ннл-
ek)kCIst/e ref/. ocмc1иeau се. дръзвам, оoзвoли-
вам сн: uich zn Groircitcc - gръзтaU; пoтвoли-
вам сн да насру^б^я.
ErC/riu/niu/, -сп gргт1oвeннe; ocнcдити1c-
Emi/mI1er/Teeн/с кялa; -nots/ — т-uна пукнатини,
euluöhccn intr— птoкт/нявсM; нттрcщявим (сръ
мон/вицо* нзанpeл он оръдие* пушка)—.
ruinöss/in 1п. refl: уду шитем (сс); Eedrösseiiinnj/
End/eoeeeion / eанp— въртене иа Згuяmс около
ocma* -rücken н лаезр- хрсбст-
erirückee 1г. смачквам. смазпам; пран, задушо-
тим: пяgaнин; im Gelräcg/ wunCc cn /cOenUc
/rC/ückt agea вс тя еuсчксхa e 1aви1нцaтo* von
Sonyem, von Not crUmüc/t смсзи/ от грижи. от
нуждите; zum Eтeuühacn voll отcпъннe/o go
задушатонс-
codoücke/е udj, 1 cпнтущинeдeн (де/азателст-
ве); пядааняташ (множество* надмощие); 2-
еж. erdrücken.
Erdnüshi н- '(1)8. — лоОив ет вършитбс.
Eoe/nuee1b и. -(1)5, -г етугнсн- на пръст, зсмеи
пласт, снначнш-; -^cOcnzc/в<мн. зсмеи окоп;
-scOaulTi |/ лопата; -scOcig — астр— тcмнemя
осветление върху Лулата; -scOicOt / згмсв
одacm* -Schluss — сл. ктеo съеднисн—г между
пер-тота н тcмитс; -shilüseciUlumc / бон.
ОeтxттО1C1a нт/нно (Prlmuli дсвиНи); -scincUc
/артишок (= Arritc1o'—cr: -uh1ölll/TзeмЯ; буни;
-schwcin п лоол. вил мревоед (MyimncopHsgs
111/1(10^11); -u'lfruc/Ссила ви тeмнomo птнн-
н-човс; "/0'11 / авиац- видимост но Зсмято
(при лcнe1a): -spiits = -klulf; -stumm — птH;
аютун, норевн; —sSerc и бсн. звездата пърхуда
(Gcä/ler 5(1111/15); -stoß — земен Tpci-straße/
черсн път; -sinciiUmäftc pl. нови— еухoтгнни
войски; "SirCH и; oО1acT; зоии. нeеmнexн;
-ströme pl. сл. почвени, тeнни гокопг. блужда¬
еш— mякoвe: -suchcr н мои- сени* зи лтдОсe1c;
-Ucee — монар— лифтов асфалт; -teil — ко/нн-
1^!. материк: бе* schwärmet tu Чгт/иин материк
(Африка); —treUent — ссмор. спътник, саненнт
из Зeмиma-
си)П1)/е 1г- нзнтлпяпим; по/асям (балие, 0^/0*
т/нела); Erduldum/j/
EndumUa/g н оОем нс Згмиma-
Erdungj— -сп сл. род. титeмивсиг-
Eri^i^i^^^s^SZeCluunUZ еч. преводина зи тaзгмивс1e*
-schalten н сл. ключ ис зaтeнявa1emo-
Eml/vcmmiTtuncg / гсодсз-я; "Wuchs п монар.
озон-рит. естествен тeмe1 псриф—н; -.11! н
зсмсн насип; -wilze f сал.-см, волян-
criwänts udv. към Земято-
End/wcilc facmp. средно oтегoи/нг на Зcниra от
Слънцето; -wcrU п носи- полски окоп, /ено
тeм1aнe унтгг1лcниг; -ziel п неен. самолстеи
обскт по Зcмяma* -zi/lcrn п т-uamрпе; -zo/c /
тсатр. замел ояиc; -zn/yc/ л/озр- мис, нисък
лес (= Limlznege)---
.../011 sujj. ятиaнaтa: 1. дасод/а многократна
извършване но действието* изразете он oо-
новното дума (пой-часто првзр-}. Schreiberei;
2. дейност- особено но занаятчия; Schuhma¬
cherei' ‘nschlerei———; 3. работилница на съст-
ваншня зенаян.
cnkSfenn rejl. 1n1rt s 1. разпаднем сг. тoлeши сс; 2.
gтaт1я се. лaтcтрлтaн се, лютя се.
euiS/ece rejl. сл^вс се, става: la crilgcrie ticU ein
WunCc* случи сс чудо.
ErCt/mSe п, -/те, '/е съОиннс. елучс3; случка: lic
-и/ hn/ic unt Rc'it gnue/cc съОитиятс оправ¬
даха 1сщ1тo схващане; ule sicht c-m fTcuUi/cc -
cntgcgnc тя oнскнс geme-
cuCig/islos adj. Осз произшествия.
cnCi//isnciib adj. Оогсг из cтОитии-
er&ilce tr. нис, cоoлcнятим (енвзоппс)' пеститсм:
пес—- (е/ Tol ereilt/ OHc cuтртmс тя нтнe1aдa-
EeekeSnm / -еп нторanя/-; втвърдяван!—, полова
нгтОудa»
Er/mSi н, -еп пуcт1/uиK; отшслиик-
Ercmteage [-тас]/ -/ 1 остар. вmщглllичecнa
колиба; уеливенс къщичка е трили/* (от /8
век); 2. музей н Саван Пer-тОут/».
ik/uUce tr. наследявам: /г/rlt/ Knu/kisil /аcлcgе-
тпеви бодест-
cuUaiucnjT t/i 1 ут/спаM; /ayнсвсн; 2. отcживя-
ним, нзоитвсM; птeттроипам (6лoлснo1ашна*
любов* унижения); есн. am /Igenei LcO/e -
изпнmвин вш. ни собствения си гръб; с-с
Bisuerneu - оogoОряnaм са; с-п Ä/Ucunn/ -
птoмeним сс; lie Preise criuhrcn с-е Ermäßigung
цсв—тс О-дохи /смолени; 3- пoлтупим се cтxr
радвам сс иа /р-:ст cTUln iie souueameti
Behandlung той сс радваше ни /сй-гтuжнинo
/11401—.
101300//' udj— вп—нсш вещ. изпитан: 1U c-m
Ge/Ici - Stic съм енcдуш е някаква об/зст-
Erfahnc/bcit J1 —eоiт/eеH; опнн-
ErUäilounng -11 I. eп1H; птсн'|^нт: er Unt aullem
Gebiet viel - n '0— oОлсет гой име /oнин опит;
ein Muni voi - човек с впит; -ci 11/1115'111
яОмснямг опит; -ns auuwertcn нзпoлтвaм опит;
прен. ich iiUc ucii/citn -cs mit c-m u/mncii
имам c нкт. лош опит, напор—/ съм се с /аг.;
/ниж, Ос - ЬпОп/сп узнавам; 2. оaмс sing, ф^сл^—
eмпирииr опит.
Erfahuungsaüeeaueci — oОиинс нс оп—т.
cuUähnunJe/Jcmäe- -mäßig udj. cно1типecки;
udv, от опит, от птaнmикa: с-с rrfülrnc/umäßige
Eu/cnnlnis eмпитнчcенО; опннио оoзнаниc-
Eufährungt/titz — 1. гмпнрнчис аксиоми; преви¬
ло. доО—то от опито; 2. oбшoнтвecтна нс'—/^
-wnucn п eмоититън; -wois/ii п* -Wluur/schale
/опитно [пorтuсuиг; cнпитичнс. опити*, скс-
о1рнм-/mалис нсуко-

cnfaeebcn
460
cufassbau adj. който може до сс обхване (стомнс
моческо)
euffssen tr, I. хващам. унспяU; cтрсочвсн; обзе¬
мем- е* cnfs/tic len Enrii/ciecc bei icu Hani
ней хнсва удавнико зи тпксгс; Granucn isi mich
bei dcu NsciTlclr nullest ужас ме оОзе при
нянинатс. 1 тсзоiтсм; схващам: cr Hst Сос
SacHe coci li'hi erfastl ной оре вс може из
схване това; 3. вкнюптaн; обхващам: las ist
il'ht im Piice cuiüuui нова ле c включело в
олинa: von (е/ У/п/кипии// erlast/ wen6ci
О-нам тсетрсхявa/; внлюиe/ e таеттaхoвкаma*
lau Gisele c/fis/t slic Slcucrpricl/i/ci тсаo/ъm
яОхвара венчан подлежсши на лслък*; 4. сaл—)
си. закупувам. Ilткуl1увсм (оaлоксонссanскт
продукта); S книж- тcг1cгр1тaн; nп1енaн;
записвам (про стсс1исмичес/о преброявана);
ErUassüngj
Eoffssco /д. '/. - (упгннoнopг/r закупчик (на
селскостопански продукти),
EuTässunJe/ougantea/ion - — oтгa/нтсц1я по заку-
пуnс/er изкупуване ни еc./cкветeпaнеaи птo-
аукти; -plag — плюл зс изкупувале. •закупуване
(но св.лскасмоепапсио про(уими).
euTeih/cnj извоювам (победа).
crftndcnj tr. 1. oнкр1вaU; 1знсмитсн; нтoОтeня-
вам: фом. пейер— е/ hat Ins Pulivir il'hl erincdec
вс е осоОсия умe/: 2. нтм1елян: llcuc Gcschich-
Ch lut von A bis Z erfüllen тaтн иcнoтни
oтнaпиня локраЗ е лъжа.
EkU//)cn i/. -e, - ятнтипсгcл; изoОтeтamcЛ;
cnUt/deutsih udj. нзoОтcтam—дe1: er hst с-с-е Ader
гой -ма поОрсто-тслсна жи/к*-
Enftneung/ -еп 1. oтктннсн-; нзномиране; изоО-
р-mиви1-* открити—. изобретение; 2;лсн- фабу¬
ли. инв-/ция» пренпт-и-ине ни тнвтчeенaтa
фaнraтни: die - с-п Eueählnc/ фабулата иа
разказ; 3. нзмнсднцс-
EnTineungsZ/abc " изобретателност; ~^cist н
изобретателски. творчески дух; -kmCTe / =
-gäUc.
cufs/eu/gs/neSie, -voll adj- = 1’1016/08'1,
lofl/bee 1/i нос; измолвам, нтплocвaм-
ErfOlg ни. '(/)/, -а 1. успех: von - yck/önt увенчан c
успех; 2, рcтудтam; последица, xлeдcтвнC; из¬
ход: -c erzielen посн—сом резултат—.
euUOig/e 1п1г, s 1. последва, следва (зопатаене,
опиел* съгласна): Ueine Aetwome crfolg/c не
последва отговор; 2. книж;. става, произлиза:
ecim Etetni/l кале enUnee ~ той може веднага да
постъпи: es Ssi ei1i/e darauf emUoijt нищо не
последва след това.
erfolglos adj, безуспешен, напразен, безрезулта¬
тен.
EefiCrgioclgJuClt/ -еп безуспешност, безрезултат¬
ност.
cniOigucicb adj успешен.
ErfolgsS—ociinun/J/наpл* сметка „загуби и печал¬
би“ (към зоДошноя баланс); -oonae — тoмсн с
голям успех.
erfolgssicher adj. 1. е1/утc/; уверен (е . успехи}; 2.
1xрнcнoнсн: -es Ucienichmcn нернсаона/я пред¬
приятие.
cnTn1gvcrsprcch/пd adj- оО-ротиш успех.
cuTnudcult1i udj. /—вОхoл1U; пomт—О—H; нужен
(среДстно* пори); 1тиеауcн: zu dirsru AmUrli iti
'0/1 Zeil - за тая риОотс сс изисква миете тлcм1;
cnUoudculichcnfalie udv. книж- око е необходимо.
при /ужис-
cnTnudcnn tr. тряОпи. /еоОходнмо с; 1тиеквaм: Се*
Üli-ulscd erTond/nt AUUllIi луж/и са нeтки за
прcuсхвa/emo ни тото зно-
ErUOudcunts нн* -s/s, -sc 1тиенвснC; пomт1О/ocm:
всяОхяднмост-
cuUcus1bcn 1/t nefl. ител—лнaм; Erforsch и n/g/
ErTnre1hcn n* -и. - нтенcлonaтe1-
cnföusihiiih adj, конно се поддспс но нтc1cивa1e.
на нзучaпсн—r итcлeлу—м.
cnfnagcn 1г, изпитвам (узнавам чрез помете): Ос
dcu Kinzici en - може из се утнс—; ди сс тaпнтa н
неинс/орнято-
euUueibe/ ref/. G ела Inj— с zu вдъттoетявaм сс.
-мом нахалствене до---
eufuCucn 1. 1г. зарадвам: ich hoi Uunü/cr ecUm erfreue
ог топи съм н/eтe тaрagвa1* 2. rejl. (81'1 in niw-
D . . uici i-s DO/yst -) /сенсждaпс.м се, радвам
сс из нр., ползвам сс с /р.: icl c/Tucue mich ис
dec Kläng/c der Mnti- наслаждавам on ла
звуците ле мутикama; е/ /rfu/ui tich /uter Ge¬
sundheit той се радва ва добро зитaвe; Cln Firma
cmfrcnt sich keices yuien Ruieu фирмата ле сс
пенва с добро нм—-
cufuCulScb udj. оградси. радваш: ши lut mir - eu
1*111*11, lutu... радвам сс ди узная. чe»..; -е
Vcrhältm/un отредно положенне-
enfnCüiiiheuwcisc adv. за шист—c.
crlmic/ci* 1/1г. s измръзним. замръзвам, орeмръз-
вом. нкочолявам сс: meine Fin/en ulnU erfroren
nттcтнime мн тaмтътнaхa: icl /Ос ga/z e/fronen
нкочсних сс от стуи.
enUuisihcn 1г. rejl. освежавам (се). опреснявам
(се). ободрявам (еer. пoлкр—оям (се); dnu /üile
Truck criulu'hi прехлси/вно питнс oевгжавс* tu
Uni e/i/ttciemd oiT/i //sprocHem гой говор— c
етриино олимoгс-
EifTrlscCr un/jr -ne 1. тaзх1aдuтeн/Оr освежително
(питае), nялктeоитcд/Я; оoд'T—П1cннer лсно
закуска: с-с - zu ticU cehmec тaнуевaм* 2. нж-.
nnl/iucrim-
EnUnisibuegsrmieecl п oеneж1гcлнe; розхнод—тел-
но средство; -rcnm и Оюфст («учебно заведе¬
ние* унuвapаuлeн оюгазии и под.), MncO п
мокра тоаленнс освеж—тснл* кътпичкс* -wu-
See н количка с /апина-, ттнуеки (пс зора)—
üllben udj. възможен, изотнинм-
cofüllem 1г— 1. нтоъ1иивaм (далл* задача* ебсща-
461
englübc/
ние* договор- план):- e-n Wneseb- с-с Bi/te.
Euwautuegee ~ изпълнявам желание. молба.
оправдавам очаквания; 2. изпълвам, изпълням.
пълня: des Zimmer wer ja/z mit RancO erfüllt
стаята беше пълна е пушек; 6о6л- das Meß
seinem Sü/Uee ~ изпълнявам мярката на грехо¬
вете си; X rejl. сбъдва се. осъществява се
(нсдежДа* мачти); 4. лeсH: meine Zeil ist mn1h
п/cht erfüllt времето ми още не е настъпило.
ErTüll/ictl /. — изпълненост, проникнатост (от
И1Ц.).
E^ufullung/- -се 'т сбъдване, осъществяване: Se ~
gehen сбъдва се; 2. изпълняване, изпълнение
(на молби* обещание, усленов; Договор): Uic
vokUkis/ijc ~ des Plaes предсрочното изпълне¬
ние на плана; 3. нърл. плащане, погасяване (та
дълг}.
EefnIlungsZore — търг. място на плащане; место-
изпълнение (та поръчки* договор), Mag н ден
на плащане.
Euj. -s. -(s) физ— ерг (.мярка).
eu/äezcn tn. 1 допълням, добавям (cj-va, изрече¬
ние): die Ueiden Menschen - cineeUem vollkom¬
men двамата се допълня! - напълно един друг; 2.
или. реставрирам (статуя); 3. аеан— попълвам
(6oйокa* р/ссрао* запаси).
crjänzcni udj. добавъчен, допълнителен.
Erj^i^r^a^z^r^Z^jr -еп допълнение.
Engä/zungsZUand и допълнителен том; -bnn(e-
sluich — тире, заместващо повтаряща се дума;
Arbcl/cm- um) Bauemrejicruej.
Ekgä/zungs/TcoU/g pl. взаимно допълващи се
цветове; -mcппte1rSfU носи, допълващи. ре¬
зервни войски pl,; ~sciz wi крам. допълнително
изречение.
ir/feicrn tr. фем добивам. вземам с хитрост;
пипвам: е-с ucicbc Braut - пипвам богата
невяста.
cujCuncem tn. фим. открадвам, вземам чрез шар-
латанство.
crgibe/j' tr. L давам (кити добие* р/зулне— е—
рабино* рандеман): des Fel) cmgibt eine meicbe
Eneie нивата лава богата реколта; )cs Kore
c/gnUt micOt viel M/bi житото няма голям
рандеман; 2. показвам; установявам; refl. след¬
вам: die Untersuchung bet sei/c Unscbuid -
следствието показа, установи неговата невин¬
ност; die ReiOnumg cujibt dm/teig M. сметката
показва 30 марки; hleuaue ergibt sich ((ess) от
това следва (че); 3. nejl, предавам се, покорявам
се; примирявам се: die Fce/nmg bei sich ~
крепостта се предаде; sie bet eiih /е /Ог S10icUeai
- тя се помири със съдбата си; 4. ref/. (sich c-m.
c-m Selbe -) посветявам се (на нкг.. на нщ.),
отдавам се: sicl dem Stieium. ico Heimat
посветявам се на учението, на родината; elch
dem TnneU - отдавам сс на пиянство.
етиСЬсп’ adj, 1 предан; отдаден; покорен: er war
ihm tuen ~ той му беше истински предан; ein
(em Vaienlaei -ео Menech човек, предан на
родината; Ihn ~~cr, Ihn ~ster/ -st Ihn (е края но
писма) Ваш предан; 2. примирен, резигниран,
смирен: les Oer/e Sciicksci - примирен с
жестоката си съдба; 3. еж. e/jcUen.
EugCbinbeil f- -е/ 1 преданост. вярност; 2.
смирение; примирение, резигнация.
Eu/ibeis п, -ses- -sc резултат; следствие: ics ~ der
PnüfUej резултатът от изпита.
cnuCU/Sslns adj. безрезултатен.
E/gäUim/J" -еп 1. смирение. примирение: er/räje
ecln Los mit ~ понася съдбата си със смирение;
2.	ност— предаване- капитулация.
eruCbenj I. nejl. 1. пес—- разхождам се, движа се
(боено* спокойно* за удоволствие): sich im Park
- разхождам се бавно, спокойно из парка; 2.
пейер. впускам се, разпростирам се: sich ie
Lobrede/. im Schmähunjeni langen Re)en -
разсипвам се в похвали. впускам се в хули. в
дълги словоизлияния; stcl im Vennutnnge/ -
губя се в предположения; II. i/t/i s 1 публикува
се. издава се. обявява се, отправя се, нарежда
се: es riji/j dcr Befehl- dass... публикувана е
заповед, че...: ее ProU. М. ist ein RuU ее dic
Unlv^^i^l/ä/ Beilin eijc/gem отправена е покана
до проф. M. за катедра в Берлинския универси¬
тет, Gnade für Rccii - lassen упражнявам
милост, помилвам; 2. e/w. übem eicb ~ iaseen
понасям нщ. (мълчаливо); 3. imp. става, случва
(ми) се, върви (ми). съм: wie ist cs )ir sei/ici
coja/jen? как ти върви. как си оттогава?; es
cujeOl SOm jnt добре (му) е; wic mag es tbm -?
как ли e?; es wimd ihm übel - зле ще пати.
Engiben н* -s. — 1. (зДринословнс) състояние,
здраве; 2. нж, eigehe/.
/rgiizen 1г. 1 натрупвам. спечелвам чрез скъпер¬
ничество; 2. домогвам се упорито до нщ.
roj/cbig adj. обилен, богат (жстас); плодороден,
доходен (зсмя* почна}; производителен, ефек¬
тивен.
ErgScUiuUcie / -еп изобилие; доходност.
irg/rernj tn. re/l- вливам (се). изливам (се), е
преш—: ier ^31 r/jirei sici ie die Dnnau Искър
се влива в Дунав; sein Heiz - изливам си
душата; sieh ie Trämee - обливам се в сълзи;
Ergießun/J/
erglänzen i/tr. s блясвам, заблестявам, засиявам:
die Gräser - im Ten тревата заблестява от
росата.
irjilmmc/j int/. s вас. затлейва, светва (6е?
пламък).
cr/lühe/ i/tr. s ние— разпалвам се, пламвам.
разгарям се: (ie ^01// - im Ofen въглищата се
разпалват в печката; пран- vom Scham ~ плам¬
вам, почервенявам от срам; (er H/mmei eigiüO/e
im Oste/ небето пламна на изток; прен— /е Liebe
zn e-m ~ пламвам от любов към нкг.
eu/n
462
ru/o conj. cpio. cнcиoвснeн1o* и тик*-.
Er/o/näpOi Ergnuuaf zzz, -in. -re eproipacp (уред).
Ergonomie /’ - —. EegnnomiU / гp/oнoн1И; етcouО'
мИКИ-
Ergn/Ocnapte J гтуиoвa тсрапия-
cigötzce tr. refl. aue- 1. радвам. иостаня.м наслада.
уcнажиaн (очила, Душата); зсбсвдявсM; тазвe-
селянам: Cie Muti/, Cie Kniui cr/ötzt mich
музиката, изкуствено мн доставя наслада; 2.
nejl. (51'1 sc elf. D ')/сслсжлснсм са, любувам
c’c: sich ne c-m A1Ui1he - любувам сс из (/една.
En/ötzcn н* -u. —. Ergä/zung / -сс 'зобови,
тaзвeceливa/e; разт/счешис, удовенстпн—-
r/yöizll'l udj. вас- забавен, лвенспиш удоволст¬
вие, тсзвнeнe1нc-
eugrauen i/tr, s посинявам остарявам: /ein Hua*
ет/Tiuic 'orzci/iy косите му пoення пр—жлгнтe-
менио.
cugrCtTcgj 1г- 1. улавям, хващам. вземам: со/асбс*
nm dem Hä/dcc - хвощем— cc за ръка; len Dieb -
хващам крсдснс; пран-, c-i Brnuf - избирам
професия; Beui/z voi elw. - влизам тъп плоде¬
ни— из /ш-. зов/олятом нр-. яв/сдятам mi^.;C1c
Fluche - удрям ви бяс. пoОигнсн* die G/irg/cl/ii
- използвам случая; рядкс вас— dic FeleT. (се
Dc/ec - вт—мaм перото (за ди пищсr; стопим
ноенен; Maßn/gcln - ттeuau мерки; jU<- Punt/i -
вземам стрелата нс /кг.; luu Wort - вземам
думите; 2. оОхношим: dic Flammen ergrifft/ las
ganze Gebäude плсuъцитe обхванаха цялото
тgaинc; 3. првн. пoнтртванr трoгвaн: eelce
Wouie engrif/i unu rill веговнге думи ни
трогнаха дълбоко; п-ш cru/eOIenee G/tcilcltc
пoкттmнmeнe/ рсткиЗ; пoнтртитгнua история;
Eigr-C/Tin/J—
cugrtUfcn adj. развълнува/, пoкттmг1; трог/сн;
потресев-
Ergr-je ngoit.t— -еп по къртен ост.трогнатост.
cu/oimmcn L i/tr- s лaзxтрдтам сс, рсзядяcтau сс,
Лазяривам сс; II. tri лaтcттgтaнr рaттнcнянaн:
li/sc Kucic ergrimmie Oh/ таз— вест то тaзгн1ти;
cngnüUein tr. нзмтдтувaмr итмнcлян (след дълке
маслене);
enguü/(cn tr. 1 дoОнтaн сс ио. про/инвам н
xтши1amC; изследвам, проучвам oе/oвнo* 2.
ст-ссм, нтм—рвaм до дъното; Erj^i^-^i^c^i^nc^jZ.
cojoüeee 1п1г. s литтc1C1итaи се.
EkjUss ni. -es. -е 1. итлни1иCr поток от лумн;
мло/ос/яв—с: - die Herzte/ нтлuи1нe иа сърне¬
то. душена; 2. нтъвouтннт: 1/lm Sturz iand ein -
statt пр— оаgа11 оocлeдвт нрътянзлив-
EojüssjisicSe п вулканични (сфултена) снело,
ikhCU/e adj. 1. издаден. итптк/сд; рс/сфси: -е
Stelle [auf] der Haue изпъквало миcтo иа кожите;
-е Frneknc релефи— фрески; 2. првн. ние.
пгзвншан* вcнннecтвeнr гранднязен; нмпoтсн-
тел: -ги Stil. Gelte n-s Buches възвишеи стил.
дух но дадели кннгс; 3. прен— (ü/cn eiw. А -)
1влнг1юг : оНге AuU/It isi ü/cn slict Loh - нейните
тсбятс е леи nеянa похвали; ü/cn A1up1ciu1/c1»
St1e1c1rO/l1; Bc-cOdi/nigei - /ein издигни' съм
Bog. не обръщам нннмснне ва /aм—пH; подиг¬
равки. но оскърбления; üben iil/1 ZhcOICI - тъи
ог всякакво съмнениис-
ErOabeglil/ / -cc 1. възвишени—; 1тпък/И1oег.
релеф; 2. ни/- възвишеност; пели 1ч—стве1 гост,
нслич—е; преш. Одстороистпо.
ckhCil/g i/tr, s птoтвучсna; птoaъu/ипa-
ErOäll H; "S. — книж- понучанс/с: nich - les
Buicfeu сдсд пянучана/с но писмено.
s^UUlit/ur udj- 1. пoнучacн; 2. съхраним.
irUSllsc* tr. refl. 1. o nefl. съхранявам [ееr» оити
(еcr; запазвам (ееr; кoнегтвнтан; държи е ред:
F-ciuch Iniu'l - зaпствaм месото птяе/o; elf. Ос
Ond/ii/g - пoддпржсм вщ. н лcл* cli ди/
culaiticie Bill добре запазела кaтннлa; с-с от
Lilin - спасявам /км- (па белен) живото;
поддържам /кu- (на болен) Ж1noтс* tich 11*08'1
uni uesund - тaпaзвсн са бодър н 1лрaв* 2.
получавам (пори* писни* етаоаор* шовешт*
емпуск); 3. лoбинсн; пoлучaвсм; Sillen пие
BieO/nz - получавам cт—отo он о/от/о руда; 4.
нтдътжсM; оoлдтржaм: си irlicli seine El/c/n
гой издържаш— родителите сн-
E/lllirr ш. -S, -1. нейно поддържа. издържи; 2.
нас. съхраните/; 'лeпнmeл-
crhälti/ch adj- ноИто може иа се получи, ди сс
купи: с-е Wann iul nl'ht - стоките иа е иа
рaзпoляжгниe; 1иоcпa. вс може да са номери.
да са купи-
Erhällungg" -сс 1. зтnaтвaиCr cтхрaнгннc* но/сср-
внлa1e* 2. нтдтъжнсr пoдаътжaнг; 3 иехн—
оo1учaтaиc.
Emllliucys/imUrii / работа по поддържа/с, рс-
нo/m* -UrUli/птгдпo1нтeлни яннла; --mIttTl pl,
елcgcrнa за поддържане; -usiz и фнз заков за
зanтea1cтo (на енергия, импулси); -tri/U —
1/ен1/нн за caмocгхтaнe1нe-
erOandel/ tr. 1. cп—ч11ваu от тъттявня; 2. купу-
том сдсд оaтapлтк-
enOämgem /-efl. eОcенин сс; Erl^i^i^i^i^i^z^jZ
ikhCnnee 1/t нес— лячaкпсн; итнaннaм гтлпгднвЯ;
ioiCoscOce, ikhän/en in1/i s, тmeтлgитa xc-
ггнЩиесс L 1г. пoлнрeпим, пяте^жиовом: е-с
Aussage 11610'1 - пoтптржлaвсм показанието
нлснн—во; II. intr-s вmнълдивaм сс; Erhärlunzj"
enOäsiOen 1г. хващам. удавям (нщ. лвмящо);
ge1атим: с-с Schmetterling - улaвиu пеперуда;
преш— с-с ^Bli'/. eiclue Worte - дoлaвин пос/сд,
ии'oлкo лумн; розг- nie Pö/tciec - дянопвам
снигнури-
euOeUcnj I. tr. 1 пови-там, вдигам (ръка* глини);
luu Glau - наисам нaшa: die AugeC; Сее Bll'— zu
c-m - вдигам eнHr поснсд към нас-; ein /roße/
GeschrcI - недотам синап крясък; 2. отcдяни-
вим. изказвам: Eic/pnucH дс/сс ntw - нтививaм
463
euimmenm
протест против нщ.; Aespmncb auf etw. А -
предявявам претенции за нщ.; —аpл- Protest -
lassem правя протест. протестирам (м/попвл-
ницОу е-с Klage - подавам жалба; s-e (weu/cn-
dc) Stimme - предупреждавам; надавам трево¬
га; slime Stimme - обаждам се; 3. прен— нос.
възвишавам die Knest euOeUl iee Mieschcn
изкуството възвишава човека; ein eeOeUendei
Geia/ee. Angemblice възвисяваща, облагородя¬
ваща мисъл. тържествен момент; 4. издигам,
въздигам (а пс-зарен рана* чин)* повишавам;
прен. ряДко ни/— величая: /е dem Adelstend -
издигам в благороднически ранг; auf )ее TOroe
- качвам на трона; е-е Gesa/etscOaUl zn е-г
Bn/e1OcUe - повишавам легация в посолство; ie
den Himmel - величая до небето, боготворя; 5,
мсн- повдигам в степен; Ins Qiairat- /е dee
Kübis - повдигам в квадрат, в куб; 6. /ниж.
събирам (снанoонoчeсuo (отне* сeeдeucя):
анкетирам, проучвам; II. refl, 1 вдигам се,
ставам (ел леглото* снола)* издигам се; 2. ние.
започва (се) (спор- кинзи)* (по)явява се, надига
се (буря): е-с Frage erbeUi sich явява се въпрос;
3.	(sie /е/сп е-п, e/w -) въставам. надигам се
против нкг.1 нещо; 4. ви/- sici über etw. -*
издигам се над нщ.; eIcO über s-m Schmerz -
издигам се над страданието си; првн, вие—
пейор. sieb geoe üUer emdere - поставям себе си
над другите, хваля се, величая се.
irh/bl/11 adj. значителен (суия).
Eehöbllnhieittr -еп значил-елност; значение.
EulCUunj j- -сп 1. леекр— възвишение, хълм-
могила, височина; 2. не/. издигане. възвишава-
не; 3. бунт, въстание; 4. повишение; л\от.
въздигане в степен; 5. събиране. инкасиране на
данъци, такси; 6. обект. pl. книж- проучвания.
сведения, данни, анкета.
crOCiraeem t/i получавам. спечелвам (омсн) от
женитба.
/r1lSiecOcn tr. нос. изисквам.
crOCttcnn tr. развеселявам,
crOCSz/n tn-puie. затоплям добре (помещение).
coh/licn I. tr. refl, 1. осветявам. офявгм; поен.
озарявам: (er Mond crhclli die Leniscleit луна¬
та осветява. огрява местността, пейзажа; ein
LäcOrie erOilltc ihr Gestchi усмивка озари
лицето й; 2. а rejl- прояснявам (се); разяснявам
(въпрос* неДаразуменое)* осветлявам, е прси-’.
die Finstem/is - разсейвам мрака; II. intn. h нов.
става явно, очевидно. следва: ieuaüe erbeli/i
dese...от това става явно, че...; Ekbillum/g"
/obiuchelm tn. нае- I. добивам, спечелвам с
лицемерие, притворство; 2. давам вид (за нщ.),
симулирам: iiKcucOcite Gefühle престорени
чувства; /mlcncl/lie Vaterlandsliebe престорен,
фалшив патриотизъм.
culitzcn 1/1 1. нагрявам, нагореищваи преи.
разгорещявам; разпалвам, ядосвам; irm Wein
erOIezU ias Blut виното разгорещява, разпалва
кръвта; 2 nefl. нагорещявам се, загрявам се;
праи: разгорещявам се. горещя се, ядосвам се:
s/cb bC/m LeuUem - сгорещявам се от бягане;
прен— erhitze d/cb micbt! не се горещи!; EnO/t-
znngg:
enOUffen tr. (etw. -) надявам се за. на нщ.;
очаквам.
euOöOe/ tr, /-efl- 1. правя по-висок, издигам; )as
Hans wind um e-n Stock erböbt къщата ще бъде
издигната с един етаж; 2. повишавам (запле¬
ни)- увеличавам (проДукцоя* праизеедител-
mаон); повишавам (па служба): dic Pmeise nm
ias Doppelte - повишавам цените двойно; mit
erhöhtem I/teiesse v/ufoi/em wir seinen AmUs/ie/ c
повишен интерес следим възхода му; 3. лгуз.
повишавам с половин тон; 4. нае'— възнасям.
възвисявам. величая: sich selbst - превъзнасям
се; 5. refl- покачвам се: die Zcbi )em OpUer Oct
etcO auf 34 erhöhe броят на жертвите се покачи
на 34.
ErhÖhne/Z -е/ 1. вжс, rrbölee; 2. звозр- хълм-
височина, възвишение.
EuOölungs/gradi -wnnU/i — веси- степен, ъгъл на
възвишението (ее оръди/тс}; -zctcOen п муз.
диез.
enOnlcn refl, 1 оздравявам. съвземам се. възста¬
новявам се (ом болест* уплаха)* оправям се:
ich ka// m/ch von meinem S/au/eg nocb e/cOt -
аз не мога да се съвзема още от слисаността; 2.
наpЛ; повишавам се: die Pmeise - sich цените пак
се качват (след прсДверии/лто спаДанв); die
Papiiii rihollee sich anU 50 ценните книжа се
повишиха на 50; 3. tr. aомap- icb möchte mim bei
itr Ret(s) - аз бих желал. искал да се посъвет¬
вам с тебе.
ErOölun/ / -ее 1. съвземане. оздравяване; 2.
почиване. почивка, отдих: ie (ic, znm - Uebren
отивам на почивка.
En0ölun/er0eim п почивен дом. почивна стан¬
ция; -out н курорт.
eu0nlsam udj— отморяващ, ободрителен (почивка,
сън)—
erOönen tn. 1. вслушвам се в. изпълнявам (молба-
желание): ео/— e-n LteUOaUer - изпълнявам
желанията на любимия; 2. чувам. слушам: ist
so etwas erOömt? чувано ли е такова нещо?;
ErhUirngj/ m-e Bit/e fee) U-e - молбата ми не
бе чута.
ErlkejZ — бон- изтравниче (Erica).
eei/nculicO adj-: es ist nirm- спомням си това.
euimncun I. tri 1. (e-n cm e/w. - , c-m -) напомням
нкм. (за) нщ., нкг.: ich erinneie dicb ce ieie
VcmsprccOce. dei/e Pillcht напомням ти за обе¬
щанието ти, за дълга ти; des erlegeri mich cm
meinen O/Uei това ми напомня за моя вуйчо; 2.
(e/w. zn, /е/е/ etw. -) нос. отбелязвам, забеляз¬
вам. правя забележка. бележка; обръщам вни-
Erinnerung
464
манис (по нвДoсмamак}: ich liUn msmch/t dazu
eu - имам до направя /янои н итутi забележки
във връзка е тона; Isgeuci läust sich ms/cleu -
птomнв нов* може н /еро друго из сс нъзтсти;
3.	астар- ./, (есн- -) спом/ям си зи нр;
uсrпou/ян зо вр.; II. nejl. Gепoниин си. пou/я:
O'h /асп micl les Vorfs-it iicli mein - из нс мога
вcнc go си епoнни таз— случка; несс icl mich
ucchi стОсссис лвконкото си епoнниU; око пoння
ияотc-
Enii/s/u/y / -ec 1. епoнc/ (uc—o спомняна u
коте првдмвн): нтзпo^llllгalПlГ; епouиииC; /з-
помия/е: e/w. 0/ - lul/y/i nт1noи/ин /р.: zu*
-	за спом—/. ilmm las als iminneiO''Hc - in
meinen Viten втгми това като добър cпouc/ за
моя бота; с-с Ос yuten - UsU/n помня нкг. е
леОре; i'i 0/ Тт/uiiil'lru - ichüitic пазя, храня
добър спомен зо икт.; 2. /спомняне, отeлyп-
Tгждeни—; 3. пзмст: wenn micl (le - dicht
/äuschi ако нс ме лъже паметта; 4. юр. протест;
остар— пъзрижение-
EmI11huu1ys/UiiU п псех— предстоно, спомен;-itrut
п възпоменанглне чгснвувс/с; --гаТ / псих—
памсн; "UhHmrIU/1 п търг- пт1Дупр—лиmcл/o
nиенo; писмено нaпяини/—; -stück п cун—нит;
спомен (прсд.мвм) -täfel - / възпоме/стедва
плeча* -vermögen п - -kuafi.
cuinncnu/uswcisc udv. 1. по памет, пя епoм—1; 2.
за лрипoння/г.
Enin/cnu/ueсci10cn п 1. з/он за cпoм1я/—; при'
помлян—; 2. подарък за спомс/, сун—нир-
cnja/cn tr. хвaшснr улавям (чрсз ден), прен.
доО-еем, noетигтн (чрез каляме старание)*
добирам се ло нш.
erkälten i/tr, s нтcmивсм; преи. oхлaд1ипaм: den
Oien iul crksit/t печката итет1/с; ii seinen Liebe
-	oх1иgвивaм е любовно сн; пран- im Tode -
умитсм; Er/rltuicU
ikkäli/e nefl- 1г. птocтулянсu (се). настивам: sI'H
D Inn Hals - простудятам сн гърлото; ict'il
er—äliel леко иосн-нод-
Eekätung/, -ec птocmудa; настинка: sich D c-c -
zuelcr/c, Holen пряx'удянaн са; um cioieri- lellic
страдам от /сcтн1кa: die - Uui uich auf die
Lungen /18'1-1111. geworfen простудите то
удари н Осд—тс дробете.
enkämpUem tr. извоювам (победи}—
ikkCuUcn tr. 1. нас- изкупвам: len Sing mir 'isi Blut
-	извоювам оo01дити c ^0(0 кръв; 2. изкупу¬
вам, закупувам; 3. подкупнам-
rokäuTlIib udj— орogaжc1r пogнуоe1.
ikUiek/e rejl. яcнeдитaм сс, oлтттocтивaн се.
rrkersder adj. рютлиним; оязиaтсcu.
iokimee/j 1tr. rejl- позлатам. тaтоeтиaвaм: с-п
in Се/ Stimme - оoтиaвaн лат. по /ласа; прен.
uich zu - ueUec oтнрнвau се (кой съм); е/кессс
Ul'h sclUsi! позваЗ себе си!; 2. достигам до
позисн—с; схващам. съзнавам, титбнрaм; тaОc-
лятвau (грешката си): Cie WiHrlcli - достигам
ле попго/ие ви 1еги/снс; In cu-iinte nn, In/e eu
/с/uo/ci wsn тогава тсОc1итCr че Ос нз/ъсии; 3. е
intn. h юр. птo1знсеян присъда (бас обект): iss
GcmlcUt Uni uui TodcsutTsIc em/scit съдът нтиaл—;
пTО13/ece смъртна птиcъga* en Rech/ - птит-
навам юр1Л1иcca1; 4. nefl. признавам се: uicl
lüu tchulUi/ - признавам сс за ви/овгн; 5. нърл-
(/'П für ctw- ') зсвcтявсU; нтeди!гитaм (/кг. за
вр.); 6. бобл. еъвъкупявaм са, познавам: Adam
/г-s/ntc Eva Аисм позна Ети-
/^11/110'1 adj. 1. nт1TваmcлcH; благодареи: c-m
- sein признитс/с/ съм /кн-; uicl - е/Одес (iUur
давам нтрaт но nт1т/аmeлнoенmа сн (зз вш .); 2.
различим, пoт/свaeм-
ErUCgg/liiOUcit / -сп Онсгядстнocг; птизнaггн-
/ест-
ErU/nntnisT / -sc 1 пoтнсн1e; 2. убеждение.
рaзоирa11; cпт1a1нe: библ— (сп Bsum (е/ -
дървото за тaтпoз/снии1 иа двОрото он злото;
zuu - s-e Iuutnmu kommen сплавам заблуждсни-
сто си; zur - Uuln/cn довеждам до позна/иг;
ul'h бе* - vcтsehli/ßrn зaтвaляu сн oинтe зо нщ-.
зз иет1lfama-
EmkliiiilU д. -uns, -sc юр. птнcъдa-
Em—liitilu/yruiU п юр. go'aтam—лcтвОr aт/умг/т
за приетga: -tUiorli/филос. meвтия ни поз/а-
/и—mО; /uвеeoнoгия; -vermögen п nаeт— н/тс-
/—1*'. познавателни еnocoО/ocт-
E/klniniy / 1. познанавс; 2. юр. нтяc1ипa11
(фактическия състоа на дслсто}—
Ere/nnun/srdicnet — пoлип13енa литуз1итarc1иa
служба; служби по идентификацията (а кроми-
иалистииатаУ; -merke — 1. аоен— т/a' за
самоличност (иа асй/ск); 2. значка ва служиш
е нримнитлион* пoлиция* 'HOT п «е/н. паро-
13; -zciiOcn п 1. отличителен знак; 2. мвд,
е1нnтoнr призлон-
Erkcn н* -и. - 1. снр. гт'1р; 2;расг- шск. нос.
Eukcu/Tcneeeu п —ра—ргн прозорец; -Stube. /
-zinner п cркcт/с стая-
ruUics//j 1г. ослар. избирам.
enUläuben adj. = cr/-äuii'h-
EneiänUaneeie / — обяснимост.
erklären I. 1г. 1. (c-m ctw. ") o0иc1ивамr поясня¬
вам (Думи* изречение): c-m SchriTtu/clien - яОяс-
1итaUr тълкувам оиcaнc1: 2. (e-m, erw., Tür ncw.
-) обявявам: c-m Lscle Iic Kni// - eОинитau
ноИвс из сдво строи*; c-m Mädciec e-n LicUe -'.
sich c-m Mädciec - (rej/-} яОиc1итим са из
иепоЗно н любов; lliuim Säuger Oui eia erklären*
LOslil/y liu Publikums този о—н—ц е признат
люОимсц ви оуОдикстa; II. nejl. 1. (uich Tüt.
gegen c-m -) обявявам са зо. против лат.: 2.
нзнaтвau сс: sici C/utllci - нзтaтивaи са иc1О-
enUlänliiO adj. полятеи, oОие1им; прен, Ute SscU-
iige - mscice орaви понятие пеложението [ни
пешото], eОxroиr11xmпaтa-

465
crieei/cn
Erklärun/.J- -cc 1. сОяси-в-е: тълкувание, комен¬
тар: (Осее Stelle /сСл/Т /-и - тоя оaеaж ле сс
нуждае от яОиc1-1H1; нeнe1raр; 2. нзит1C1нCr
д-к1слaцни: с-с - den Regic/ung №№111——,
д-ннaрaпни из правителството; с-с - über ctw.
slgel/c отиви иeн1aрaпuи зи, отнесло нш.; 3.
любовно сОясвпи-е, прнт1aинe-
irkiCckiihh adj- раза. з1aннreл-1 (имущество)-
erkieeterni roklimmc/j tri изкачвам сс (на пли/о-
по)* поаатервам сс (па Даpee).
enkli/uenj intr— s птoзтунaвсм* нттвънипoм: сос
^^i^^^C. п-п Stimm/ rrkloi/i орoтвучсвс песен,
глac* die Ginse/г- listnc пукaм- сн чашите
епиГ|ппеп 1н1г. s нтлрънкпaн-
coklügcim tn. итнтдлувaU; нзмислям-
cnUranec/ inr s (um etH. D ~) заболявам, разболя¬
вам сс: cu ist iöei1'1; zu Toll er/riiet -той n
еuътmия бо/сн; Erkränkun/J—
erUüincn nejl. нас. ocм-1итaм сс. oдтрзяxтиnин
xe-
ereUn(en tn. лaзутнитaм; прoунвaм: hoch. т-нв/-
нoецилaм-
ir—nidOyrn refl. (ul'h mach c-m. ctw., ü/rr e-m, ntw.
осведомявам сс, рю1питнaн: наp3; sici übe/ c¬
i Firms - съОиром ев-лc1ни за фирми-
ErUUn(igun/ / -cc 1. спадан-е, ннфoрнaпни:
иниж. -es /11201111, cinioien cтОнрсм сведе¬
ния; ocв-дoняna1-* 2. aeam. тcкoг/oецнтюнкo-
E/kügUiungyu/lü/o п ocв-дoннmcднe бюро; бю¬
ро за етeлc1ни* -/'11101^/1 п mаpл- осведоми¬
телно пиcнo* нoлбa за cecgeнuи; -/CsTsi /
авиец- разузнатите/ви exнаgрнли-
cuUnn(shOaUeen 1г- тaзутиaвaн-
EueUgdung / -сп рaтуз1aтa1e (па месттест)-
аееи- т-'oгнoепнтoвкс.
gukünstrin tr. (ntw. ") енмулнтим; давам сн вид,
чс---; преструвам се (№): RnUc, Fu/nde - прест¬
рувам сс ис cоoкo-1; радостен, part. erkünstel/
прccтoлeн (любвзuoоm).
irkÜnci tr. ние. нтОирсм-
rullhmcc i/1/i s 1. умoтявaн сс, отпадам: обикн,
прси, (so ревност* Дейност} нсua1итaн; отс¬
лабвам: e-c K/ältc ~ сн/нте му oтcлaбeaт: 2.
oкупявсM; осакатявам се, степам хром.
cmilnyri tri иocтитсм; noеmигсu (цел. ж-ланomo)*
прилеО-всм. доОнпам. пялунснaU; cпcиc1вaм;
iic Do/tonf Ünde - леОнвам. вземам локторст;
Eisen guisc/t dunch V/rbi/Uuny mit Kol!/ n-c
/rößere Häute желязото получава по-го/ям*
нвтрдocтr котя сс съедини с тгтлншaтa* E/ili-
gune/.
EriCee и* -ше, -с овснр. -е 1. укст; дeнтcт:
nтeuунгирснc (на локан}: - deu Rc/ie/ung указ
но птсниm-лxнвomo; öiTrcill'UeT - плoннaмсция;
2. опрощаване, отменял—; освобождаване от
/Р-: - с-т 31/111, c-n Schuld oптopaвс/e ви
/сaaзa/и-r иа н—ли-
crlässc/j tr. I. nуОл1нупaH;OОнгрюgнсH; нтдaвиur
олoмул/ирсм (зинoнr* постановявам: с-с Befril
- нздатам тanoвcg; 2. oтнeнивaмr опрощавам
(поколение- дълк^- освобождавам от: ш/ uui miu
", darüber eu berlcheen иска мн Оъдс позволено
до иа докладвам за тона.
Eolässjcbo п църк. години на оaпcнa миляет;
яорeшaвaиe (но всеки 25 заДоно у като.лицо-
—е),
enlässiScO udj— църк. простим. извиним (зрях)—
Enlässsü/de— опростим грях.
Eulfssüng / oптoшaнa1-* omнeиипa1- ва b-ho.
нaкaтa1нCr зaлтлж-1н-.
crinu/cc tr. 1. (c-m e/w. -) рaтт-щaвсм; пoтвoня-
всм* ш/ Isi пг-ап/с. iicu eu /11^11 тук ш
пoтнe1cнo из сс пуши; - Sn! позволете! :фам— -
Sin mal! но нoли Ви са! (как сс пазаалянанв'.):
2. (sich D -) ocнe1ивaм сс, пoтвoливaн сн: —ърз.
Hic/mil inlsn/e ich miu die Höl-o'lc Anims/c c
настоящото сн оoзвoдивсм go Ви запитам
учтиво.
EniauU/is / -sc позвол-в-е. лaзр-ш-ниc: die -
erhiiiec пoдунaвсм позволсни—-
EuläubnSsZUanec f— -sclc/e н оятпoлит-д1o.
/kiCncbt udj. aua. епeтлeйшH; снтуе'геИщи: -tr
H/ru Ваши евeнлoxт» Вишс сиятс/стно (обръще¬
ние към граф).
ErlCucht — -еп ряДко Свстляс', Сииmcнеmня (тон-
ла)—
enläucnn 1/t издебвам: Inn gÜnu/iucn Ant/i/lic/ -
нтgeОeим Олaгoптняm1ия момснт-
eniauscOen ни/, лoчувсмr долавям чрез подслуш¬
вала.
enläntiom tr. (c-m с/н. .-) oОиc1явaHr разяснявам
(текст, авнор): E/läuter-in/j—
Eric/ -еп бел. елша, елхи (AIiuu).
iklCUee tr. 1. пт-живятaM; птcкaрнсн; итnиmнaн;
птeттрпитсм: с-с Knie/ - прcжинянсн; птcкaт-
вau нoИ1с: uic cric/ti nun Lrld ne olrec KO/is/c
тя итпнmar преживя само стрслсння от дсната
си; luu Buch euirUtc die IO-ic AuTTi//, luu Seück
Cie 50-ute Anf-Ülnu// анн/она претърпя 10
итgaнняr п-ссото Ондс нтрини за петдесети отm;
Hat man jc to ctw- /riebt! виждано нн е такова
ip.! рала, lu kiccti ciw. -! ре си изпатиш!
(заплаха): 2. изживявам (художествено}* прг-
жннянсм дълбоко (емоционално) (прол/нне*
поетическо инсретеа* пейзаж}: 3. лост-том,
лож—вяном go: er hai Stic Ju/iläum coch eul/ll
гой доживя стоя юбилей; dir Kia/kc winl Сее
näcHs/cc Tu/ /1'1/ - болният нс щс доживее
уmргщ/ия дги-
EolCUets п* -eis, -ис 1. преживяван—; ns wund/ olm
eum tOelstec - това се отeтпр1с зи /сно н лой'
дълбоко орcжuнянaнc; 2, 1иoцни: ileee AnifüU-
/псд, Rill wir eic - този пoxтснoв'a; р-ч
прeлеттвдивaщe 1xнннcкс емон—я-
eulCdigcn re/l. 1 свършвам, С1агаu крой (ho вш.),
ликвидирам (eасpсо): уреждам (рабсле* спср):
30. Н-некo-Опнl^'сгcкi тeии1K; ном I.

rrlCgci
466
/rindig? свършено! нoикс пя ппптoca!; -'П
Aiftruy, е-п Zf/Olll - изптлнявсм noрпч-ннlГ;
пoтънaC; снатам крой но съмнение; 2. освобож¬
давам. овакантявам: le* Pb/tec isi /г-cUO/i
оoетъг (службснс) е снобои-н, оники/нсн; 3.
раса. уш-рожснсм, (птcrмсхнaм: dic Fran 1/t Tür
mich ^^-sli/i този жела вс съществува за мене;
0'1 Uli rrlcUlyl уОнт съм ог унятс; е/ lut guledlgi
сой е уинреже/, свършено е с нссо; 4. астар-
е-с C'T Sorge G - ocвoоoжлсвск1 /кг. он вяноя
грижа; ErlCdlgn/g /.
/ullys/ /е. 1. нос— уоиnaн (животно- дивеч);
пoвaнян мъртъв, сразя тим (иеп^сямелл); 2. ебл.
еестр- швейц-- другаде остер— пл<apсн; внасям
(сума; силоз, злоби* (шн^^^); E/lc/u/y.f—
cri/ich/cnn tn. oо1eннaвaM; и пран,; успокоявам: с-
m, tich lie Herz - облекчавам сърнено /км-.
сърнено си; uein Gcwouscm -успокоявам съвест¬
та си; раза- тек. е-с Bauch - . sich - ходя по
тoнинa нужди; o01elннатам сс. ястоОожл^а^^им
снемеха си; 2. розл— с-с nm е-с Geldbet/sg -
измамнам ик^т. с известно cунс* отмъкнем,
11иъ'всн он ин/. сума; лa1г* c-m ntw. - отпънам
(смкродвом) нр. от на/*.
Erleichterung// ~eо яон1кч1/и-; я1cнвa1e»
gnilOUci* tr. 1. nт1нътпивсм (поражение, измене¬
ние). понасям (щама* загуби), пр-жнтивам:
Einbuße ас AcschlC; E1ci1uuS; Geil - туОя
авторитета, THUMi-eme сн, пор—; SchifT/rn'h ~
претърпявам корабокрушение (пран,}; Ice Toi
~ уО-нсн, екзекутират ма, умитaи (не б/силио,
клада); dec Mä/tync/tod - умирим мъчeннчге-
кн; 2. е int/i s (слаб) шнсйц. орaви (/p-) да
опротивее (= v/ulelllcr.
rolen adj. er елхово. елшово дърво.
EoIcm/gcUüshl п елшак; -holz п елхово. елшово
дъртя.
colCieUco adj. нейно може да сс изучи, изуниcMr
успя-м-
Erl/nnUarkcie/ —уcnoнмoxH; итунс-мoеm*
erienn/n tr. итунстaмr 1aунaнaм (тaиaиmr език): luu
Klivlst/plc! - 1тунaвaм са ди свиря из онснo;
Eu]^4^l^l^l^n/^j/
c/iCu/s* 1г— вее— остер- нтОнрaм: uoй)чeлнo кота
part. erlesec стОрои. изброи (общество}; изис¬
кан (паус); (рядка} добит от четсие (знание).
Erlese/ihe/tt/ — нзнснавост; omОлa1ocн*
culCuchlcm 1г. (и rejl). 1. ocнeт(1)ивaнr ннюминн'
ром (ттнar; 2. пран, рвл, ряДко орocвemдитимr
осеня вам-
ErlCuhOtn/u / 'Сп нис. 1 pei: отocвгmлcин1;
oceнятинc* 2. вж. crlcuchtem I.
Erliche п* -(1)5, -а = Eulimgebü/cU.
crlicgc/j intr- s 1 степам жeртнa: битам, оagaи
елaтeи (er /не.. нр . ), умирам: lem Gegenn. е-г
Krückhrii - падам xлaтcи от 1eор1яmcниr ста-
вau жертва ни Оoлecт* unter ntw. — нз1euятпaм.
подам под някакво тежест (новор* ударите не
съдбите); 2. re/l. (?о исае) отпочина; eum
Eril/g/c -ommei (?е рудник. мени) /с сс
cнcолястирa
eulltirc tr. иoмoтnaн сс ля /Р-. епeчcлnaм вш. с
X1ттoе'; 1тнснс (блалеволешие, успах).
Erlkönig — мом. цслит ва н-литс, тoтек1 цер.
соН/ее part. udj. 1 лъжлив, 1тмнcн-н:т>a1г. las ist
euttun/cc unC - нови е чисто итмиеницс; 2.
добит, спсчснсн с лъж*-
Eulöu н* ~eS; -с (aus ctw.) ииеra пeнa1оa; сума.
парн но ръка (ет продажба); нърк. чисто
произведени (ом леем* шконтирана* онкост-
ронв ее менителници).
enlhshOcnj intr. s 1. угасвам. иттacнaмr тaгaевaмr е
преи—; cu1bsehccc [cтiöue1cclc) Stimme /eнo-
рсн. замиращ глас; 2. измирам (со роД), нис.
угасвам, умифом: er isi am Erlöschen ж1вoнтr
му угасва; 3. преставам да съществувам (си
фирми:). пр-нлстяnсм сс, тaнинaвaн сс (зо
состке е под,}- еуОя с-лоно, валидността сн.
прекратявам действието си (дааоаор); изтичам
(срок); нзнeтвaM; ор-'рaтяпaм сс (епидемия).
enlöeen 1г, cоeнe1тaм из 1orстни-
er1öeen tr. L (с-п in/. voi ntw cпсcипaHr
избавям, яевoоoжgстим (ет план. занвор,раб-
аннa- опасност* мизерия); er ist erlöti той
пoни/a (у.пли); биб.л, erlöse ums von lem ÜUel
—зОат— лис от нукaнсгo!* 2 получавам: die
irlötte Summe пoлунc/аra (от продажба) су¬
ма; Er-önin/J.'
Eulöscu н* -S, - спасител, -зОат-тс/, 1тауоитcн (е
зе Христос).
Euläsum/skuafe /Сспасиггел/с сини.
erlUcOsen 1г, рядка пости/од вр-. ризк. шск.
изучавам нш. с хитрост-
irlö/cn* tn. 1. нзмнелин, cпчн1явaм (лъжа); 2.
постигам. cоcнe1тaм; получавам ip. с лъжа.
eulütttyrc естер. 1г, забавлявам; Enlöullynnu/
ermäcilO/sc tr, 1. {с-с (en eew-) -} явнсxтиeaMr
gaвau правя, свтoтизитси. упъ1/омошспам
/'/. (зз 1ш*r; Ermnchliguni/
Ermächtigungsgesetz п полип— закон за извън¬
редни пъл1oнoшия ва прсвнmeлxrвorя*
ermäOmen tn. (c-n eu ctw.	1aоoмиям. остер.
1aтндaтaм* пoxпп-mвсм; отгgуорcждaвaн; с-п
eum Guice. zur TugenC. zum Fleiß - посочвам
ннг. към, низидивам е дяОт0r доброи—те/.
трулoлюОнe* Ermähnun/jZ
comCej/ie in1r. h 1. (e-r SicUi G лноcвс мн ip.;
2. остир. книж- птoпуе'см: OcU werle nicht
vom mir Hören en la/scc нимa go прoпуе1a до сс
обидя; 3. new. manucli c-m. nu ermaggelt c-m
11*1/, liesic лнпевa /км. ip.. вс му лостито
/Ш-.т^с^в^а-
Ernängje))iinng, -еп днпеa; нел^сттт^^вяст: 0/ -
(с G) по л—пси 1и**-
iumem/cm /efl— (tich zn etw. ~) nляятятaн мъжест¬
веност за /р„ 1aмнтсм сили, смелост за нш..
467
Ernti
съвземам се: inmunni lIcU! дий сн кураж,
съвземи сс!; ErmünntinjgZ
cnmäßi/em tn, 1инaлитaM; снижавам, понижавам
(цс/о); Ermißi/jungj"
rumfee/m 1/1г, s. tr. изнемогвам, ятосдам. извемо-
шянсмr изтощавам (се), из/уляeaм (се): cumattc
nicit ос C-m Elfcu! ле отпадай е усърдието си!
EumC/tueu / умори, из1eмoг0r нз1cмoшяna1-r
итнутe1ocm*
crmiuttn* tr. 1. преценявам. ехвaшaнr ритОнтaм:
soweit ich - kaan доколкото мога ди от1ц-1я; 2.
итн-тнaм: обхождам; З.с—^- остир— ядпттocтя-
там сс (= sich vir-metsen).
ErmCssem -. -и, — орcцeннa; мнение, cхвсшaнc:
усмотрение: ich Stelle tu In diic - оставям ти да
птeпeнищr реш—ш; mach m-m~ по мое ми—лнс.
схващал—, по мяему-
eumiiucl/ tr. издирвам, откривам, 1сuнтсм; полу-
нaтси (като резултат); уc'oнoняваH; научс-
пин. ут/aвaм (адрес); AU/cssai lei /0'11 zu -
адресатът ис може да сс измср—.
ErmiSttungjZ 'in 1 абсин- pl, nтoуннслия. нтд1T-
нснни. аннсно: -е/ ü/cn с/н. А acutclicc отати
итлитвa1ияr знаете върху нш.; 2. нж. ermieCili-
EumieilunusvcnUaOncm п юр. съдебно едcдcmтнГr
пр-лвсритслно прoнтвoлcнпo.
/mmöyll'lcc tn. орaти нш. възможно. дaтaн пъз-
uoж/вcr за нр-, улеснявам; Emmö/llchu/u^
monCri 1r. убивам. умъртвявам. оoтуОпсMr е
прен—:. (1/ crmo/Citi Eine поруганата чcеm-
Ermordung/- -еп убийство.
ermüden I. 1г. измoливaH; уморявам; II. 1п1г- s rej/.
нтмoлявaн са, уморявам сс: Ich 11/ /ihm cctiÜUct
м/его сс измор—х-
enmüdc/d part. udj. уморителен.
Eri^t^c^ui^Z^j/ -in 1. умoтa. изморяваше; 2. —ахни- -
бе* Mctiiic умялa по мстан-тс-
cnmU/eern tr. refl. ободрявам (x1r. яжнпивaн (сс);
(c-n zn ctw. -) пoдти'nаu. подбуждам (нкг. към
11.). нacтрчaтaи (вас. за нш-): с-с zur AuUc1l; zu
с-т Tii. zu c-m Ectt'hinuu - поощрявам и ат. към
работа. подтиквам към дело, иaетрнaван да
взсме т-ш-ниe; Ernü nZer in n/g—
crmUeiue/ tr. (c-n zu eiw. -) 0'урсжсвсH; вдъхвам
смелост, оooшлявсм; Ermutigim/j/
er/äOrem t/i nefl- изхриптим (се), храня (се).
прехраивим-
Ennähnen н- -е, - аоИто поддържа семейството
(или /'/.)-
Ernährung J" — 1 хрилсие; 2. олeхрa1a-
Euiähnuiys/kunec/пауна за хранслето. листетн-
ни; 'O/gui 0^0/ ли хтaнгнаmo* "WirtscHsit /
окоп- хранително cmвnaнетвo*
eeg///c/j tn. (е-с zu etw. ~) 1. иззисчевам Har. зи
(дорсктар); 2. въздигам е сав-
Erginnung / 'СП нaтнaнe/1e. плoвтзглсcипa1e
(честа и: документ за нaзнсч-1И1r.
Einlmmungs/bmS/f н заповед за иaтllaчeниe;-ecc1t
п право ва 1aт1aнcинc*
Enmiu(c)ucn т. -/, - възобнов-те/, обвявинен,
възстановител, ояg1явнтeл-
en/iue(u)/ 1г. rejl. 1. обновявам (дрехата си);
възстановявам (постройка}- р1cтaeлнрaм (кар¬
тини); оoднoвиним (обсманобко); 2. възобно¬
вявам (пртямслсии ол/сше/ся}* оog1oвинaн
(договор): etc VerspricHen, nie Gelübde - поптс-
лин обещание, клетно.
Ern£uh/iingjZ -е/ 1. обновление. обнова; 2. еж.
eieeüeem*
En/eueuu//escOei/ — mаpл. талон (на акция).
ir/ini punt. 1. adj. ^30610^1. лот: mit imcculer
Knul c пргенн. нови си/н; 1 udv. 1aнoнОr
отново; оoвтяр1я*
in/Sedrijcn 1. tr. унижавам; 2. лн/т* понижавам с
полутон. слагам бcuoд* 3. rejl. унижавам сс;
библ. cмирянсu XC-
ErniedrikungU" 1 унижение; 2. смирение.
Enniedui/u//s/guad — степен на понижение;
-zeicOe/ п.мус. бемол.
ennsi adj. ccрнoтc1r строг (преДупрсжДвние): с-е
-е Micce mscrem ставам сериозен, дсО—ним
сср-взс/. строг нзрaт; е-с. s-c Brral - nehmen
отнасям сс е-тняз1o към /аг.. към професията
си; си ist niclt - zu celmec теН ве може до сс
смята зо ccтиязcн човек; ве му обръщайте
ви-малис; n-c Sncic [lüu] - cihmic ттcнaм нш.
за е-pиoз/o; miu Ott ше — ich melce cu - Uimit
смятам нр. зт ссриязво. ве сг щcгувсм: с-е -
gernci/ic AiiTa/c С1лнoзнe тиnигвaиc-
En/e1 н- -es, — 1. е1pиoтнoеr: im - - Ос liicm;
voilsm - [съвссм] еcрнoз/в; ше 1е/ miu -. 'oilsu.
'öiilysu - ilmlt; ши lut m/in 'o-isu - говоря
съвссм егриoзня. ис се щcтувсн [с тозн
въпрос]; nun fluU - ans (em Spiele играни
/шегата/ става из истина; eiw. lüu - nehmen
вземам вр. за ceриoт/Я; за нстнис; 2. ентв-
госн: ctw- silcc -п< ncl/rtagec тапр1pаваu иш-
/с3-егтoтo-
EomslUell — cнунaИ иа лгa1нa заплаха, япaе/яcr:
im - wcuicc wir.-. ако действително тови стане,
ано сс наложи, шc**-
eenstlcUe adj. сериени (дейност* характер): -е
AUtich/ii сер-ози- намерения (за женитба).
пн. - mcicic сериозно 'aтвaн; мисля нш-. нс сс
шсгувам-
Eunsthaftigkeii/r- -еп ccриoт1ocr-
en/selicO udj. е1риoз1н; die Ost m/ic -um Wils това
е твърдата мн поля (желание). ein -in Bcichi
ссрнязиа (смрази) тaоoвeл; - krank sein cгриoт-
Ho съм бoлeи*
Enelc / -п 1. с/ъ-см— обща значете/ жътва; 1.
реколта; утoжaй* жътва. а првн.: die - ci/irii-
Uic прибирам жътвата,гaтcС-: ihm Isi Coe uscee -
verlag/ll уО-до то тлomя; 60/ - iul lem Hilm
Yer—lul/1 продавам реколтата ни тc1cиo; пое.л
oine Sin —-1 - зае нс посееш. вяма да
Enclc/ioi/hcj/
46X
пожънеш; 2. прио1тa/- но реколта. ОeтнrоC; е
пран,; den Tod läll TuncHl/stc - смъртно понося'
то хилядни.
Euitc/suhniC . / -с^aл—)аm. пoнекс рсОя'* по жътви;
-а *1/0 Спи н жътвар; работник по пт1О1рс/c ви
реколтите; ~lntslhht. / изгледи зо тгкoлraтa:
-(бас—fest п* "ludkiUu ш сел.-с—- празник но
жътвата (прве о/номери); —пт/ипу н ссл.-ст.
доб—в от жиг/н храни, тяgнтбar урожай; -/ranz
т ос:;-сн— велен от жнн/н класове (зи просноко
но жънаима}; -1016 п ж'пcвaтeкa о1ce/* -mi-
scUtce. / - с/л.-ст— жътварна; "moiut н ептнcн
(нар— зе енлусн).
еис/сс tr. (и без obf.) жъна, птио1^си (плод),
пран— пожълтим. тacлужoвaH; пoлучсвсн (приз¬
нание- .лаври* похвали): 011/. Unlac/. Sport -
пoнунaвoм онсгoдст/oеr; oтнтъшam мм с в—О/И'
тoиaт/oеH; с птиемeх-
E/ntrnaUsl . / т/aикс зо дяотoпян/я уисеrнc н
прибиране но жътвите (в ГДР).
eulterlif udj. узрял зи жънт*-
Euctr/t'häizucy j' ссл. -си. оце/ко ва рсколтста;
-schmaus н гуляй ва крия ва жттвara* -ие/сс
и [вОннна, бнаседст/с] жътва; пнoлoтoдиc:
Ms/ т жътвен 4—/; -zllt/времето по жътва.
/r/foMsrc 1. tn. орaтя (икт-) да отрезвее. итmтcт-
/1—; отрезвявам; разочаровам; II. intr. s rejl.
яmлeттявaнr изтл-тнянсм; идвам иа сгОс си;
EmiÜchlenintu/
EnO/euen и* -е. - тaeocвaтcдr покори-тел.
gro/nrn tn, тaтдoдявaнr завоювам (крепосн* оmpo-
но- нови пазари); пякoлянoмr и прен.: lie Heizec
- завладявам. пякятявaмr о1C1явaм xътцaтa*
Enöl/nn/y / moralische - мярилва ояОeи0r
уcо-х-
E/ö/cuui/t/kuOgy — тивяcтaтc11a; трaОиreлекa
няЗна; —Inti / жажди зо тoтяeнauня; ~zuy н
1aщ1cmннc. тaтocтaтaдc1 подход.
gnodlcnuc t/i лсал. срод—рам. разяждам (скалО):
|Гb(0nrtns Gestelc ерозивни, -звстрен- скели.
eröffnen I. 1г. е refl. 1. основно значение откривам
(заседание- конкрсс* бол- сметка- нови линия*
изложба); обявявам /нaаасmeяuслнocm); зз-
ояннaм (сс); Сос Feiiduelig—eOtic - тaоoнвaм
враждебни д1Нcrвия* 2 oн'тнвaмr отварям
(зоб/щенос): ein Ge/chäl - oтeaлим дюкян,
заоянтаu ттртoвня* 3. taß. разкривим са, откри¬
вам се. ор1gcтaвим са (перспектива- изгледи);
4.	разкривим (xcrr а прен—: c-m ctw. - разкривам,
uтe1cтивaнr xтoОшaпoм вам. иш** sicU (sein
Hc/z) e-m - рaткрнттн сс, яmкривсн ннu-
сърцсто сн; II. 1/1г— h die Börse cröifCet in feeter
Haltung Оялcaтo се открива c meтлgн нурсоте-
Eröriiniinij/ -11 1. еж. erölfCic; 2. съобщ-инс.
oОиeиeaиCr извсстнс.
ETöTInun/u/bilscz/пърл. 1oнюнcи Оадзис; -mnUs/
вcтпоuтcл1a рcн; рсч при omкрнвa1e* —stück п
уe1лтюрa*
cehn/cln tr. оОсъжд^см (поДробне), разглеждам
(случсН* инцидент* аъпррсс)- разисквам пя /р-
EeÖiterungri ~гп тaзг1-жиaн-. обсъждан—, рс-з-с-
ннзие: Ich insuc micH aul .11111*1 -es licll eoi
нянa ди се впуексн е печгстттъш/и рсзясне-
в—я-
Eroclkc z— '—п зсал— грозня, онм—вонв. отиисянс-
EiOs-Cent/e п нoдcрe1 оу0н1чг/ дом (с отделни
апормимстло а приемно}-.
EroOl/c/— — cтor1кa; гтoтинllocт*
enntishh adj. гренич—в-
Eepel и* 'S. - панеа-
eepicOt adj. (uni etw. А -) ролк. лаком, жаден.
aниe/; 1aетттпcн зо нш.: aufs Geil - seie a1нeн
съм зз пaти; uulu Schwimmse - s/ic луд съм зи
плува/с. nт1еrтacrcн съм ктн плуването.
eipeeeecn 1п. iтиудnсu; (c/w- von c-m -) изтръгвам
(признание).
Elpe/eece и* -и, - изнудвал,
/epl/eecniehh adj. 1т/удпсчгеки*
Eij^i^-^e^sui^Z^J" 'еп изнудна/с. изнулвoн-xrвo.
ClpenUcn 1г. 1. изпитвам (подхвърлям не елпелс-
нос) (смслесмти- верността но низ-); 2. изпит¬
вам, итптвОнaH; птeвeтяnaм: ein crproUleu Moi¬
re! нтпиra/в етaлетвo; /0/ guprbUte/ ArU/ll/т
проверен. 1тп1ra/ тaОвти1к; erpro/te Freunde
нсрин птняmcли.
enqn&lIeej intr. s 1тннтaM; избликвам прен.
ds/auu crquoll 11m großen Segle тона öc извор io
теляме бнсгonвнуииe за нсто-
loquihkee im. re/l— (e-n -, uici an ich. D -)
освежавам (c-r. ободрявам (се), оживявам (се).
оoлнргпим (се); прен. възвисявам: 1-1 Duusllgec
dn/ch с-с Truck ~ есв-жовом жадеи човек с
п—т—г; ticU in g-r Dichtn// - вослождовом се в*
освсжотам сн духа с оoeмar стнхогтюрение-
cnquicke/d pu/i. adj. освежителен. oбogтитeдcн.
пoиктcп;;meлгн: живителен: -е Luft освежите¬
ли въздух, -е Getränke тa1хнaл1тeннн напит¬
ки.
erquicklich adj. nтиятe1; оградеи; освежнтел-н,
оoд'р-онm-л-н (обокноавнс отрицателно); (Ое-
/ши Gespräch lut li'li gemalt - този лoтгявяр ис е
твърд— птнитгн (6M1 crquickenC).
Emquickung/i -еп освежавал—, oжнвивoнг* подк¬
репи; нътвнcяв01c (на духа)-.
eneaUUcn tr, триОним, cтрaОпвaм*
сиеС/епт оттадавом (мcл1u- нейни)- рaттoдoвoм
(затонко* нечие намврвнив).
curäi iscO adj. лаел- заблудил се: -nm Block сротн-
пecкHr блуждаеш блок, камък.
E/nCeum п* -S, ---ta тл-шкa (пачотна}—.
еииесОпе/ tn. 1зннcливoмr отecнитoи*
iooC/ban adj. раздрази-телси, възОуд—м-
enn/jem tri 1 rej/. възбуждам, тoтgратнамr (рaз)вт1-
1увaн: er Hat uich stark [danÜ/cr] cu/cgi той
много се рoтнплнувo [от тono]* nruiuecli Mictcl
възбудители— cт-детвo; 2. (орcдrизвuквoм (ра¬
469
EkSciCInueg
дост* учудно/е, н/доволсннО)* събуждам (лю-
бое. състрадание)* причинявам: AnUsebee ~
привличам вниманието. вдигам шум, правя
сензация; 3. сл. elektriscO/e Strom Se е-г Maschi-
me - произвеждам, възбуждам електрически
ток в машина.
Euoi/eo и, -s, ~ причинител (на бaлaсm): възбу¬
дител, дразнител.
EnnCgen/mascOS/e / сл. възбудителна машина
(про електрически генератор); ~spule / сл.
намотка на електромагнит; -s/röm н сл. възбу¬
дителен ток.
eun/gl pari. udj. възбуден; раздразнен.
EnUCjJ/ioiitr - възбуденост; раздразненост.
Ennegung/- -еп възбуждение, възбуда. вълнение;
дразнене.
ceueicOUan adj, постижим. достижим (чеч, лицеу.
icb Uie imm/i - могат да ме намерят винаги.
Eeimeec-ibaaku/tU— — достижимост. постижимост;
достъпност.
eunCicOe/ tr. 1 стигам (оpaка лоасно* плодове ни
дървата); 2. достигам: )cs UU/m - достигам до
брега; )// Zuj - хващам влака; )ie Post eereicbt
е-п писма (поща) могат да достигнат до нке- да
го намерят; може да получава писма; е-л
tiiiUomiseh - намирам икг:| свързвам се с нкг. по
телефона; wie kcee mae Sie - как може да ви
намери човек?; 3. постигам (целл, намерение):
bei ihm Ist eiirs zn - от него може да се получи
всичко; Erreichung/
euu/ite/j tr.: i/e Si/j - побеждавам на конно
състезание, надбягване.
euuetUem tr. спасявам. избавям: e-m vom Tode, ans
d/e Not - спасявам нкг. от смърт, избавям от
беда.
Eeu/lt/n н- -S, - спасител, избавител.
ErreTt/iu/g -еп спасение, избавление.
euuicbl/e 1г. 1 издигам, построявам, въздигам
(здание, приемник) мин— е-е SeeUnecO// -
тегля, издигам перпендикуляр; г. основавам,
учредявам (фондация* учебно лаееданое}—
Errich1un/J" -еп издигане. основаване; учредява¬
не: (ie - ier Diktatur des Peoleteutcte установява¬
не диктатура на пролетариата.
euulmge/j tr. извоювам нщ., постигам (vаиaт-
побвда* абщесинано положение); сдобивам се
с нщ., спечелвам (накраде).
euköt/m i/1r— s (рядко h) (vom e/w.- e-m D. üUem e/w.
А -) изчервявам сс. почервенявам, зачервявам
се, поруменявам: vom Sehami Zoom - изчервявам
се от срам, почервенявам от яд; eonöte vom die
e/lUs/! не се ли червиш от себе си!; засрами се
от себе си!
EneU//e/siOafe / -еп постижение. достижение,
завоевание, придобивка.
Ensciz ш, -cs- — 1. заместител, ерзац, сурогат: 2*
замяна; znm. cis ~ като замяна. в замяна,
вместо; - eciaUfen намирам. доставям нщ. в
замяна; 3. носи, спорт- попълване (на загуба),
подкрепление, смяна; 4, обезщетение: für е-п
У/Нше - iet^ie^e; компенсирам. обезщетявам
загуба; 5. заместник.
Eesä1ZZa/epnücO — mаpз. претенция за вреди и
загуби, за замяна (ни смока); —UaicS1ioe п насн.
допълваща дружина; -^UutUeu / заместител на
маслото, масло-ерзац; -eile т привиден нас¬
ледник; -glteU п мед, протеза; --leieeunu /
обезщетение;~пе// гн-pl- -em, —Ici/c 1. замест¬
ник; 2. воен. запасен. резервист; -nee/schaft/
ваеш— резервни войски. допълнителни части;
-mitlel п заместител, сурогат; -pUL/clt—задъл¬
жение за обезщетяване, задължително обезще¬
тяване; ~иа) п резервно колело (но автомо¬
бил); -me/Tcn — резервна гума (не аатомюбнл)*
-Spl/ien — оисpm: резервен играч, резерва;
-StofU — изкуствен материал, сурогат; --stück п-
-U/il — запасна, резервна част; -t/uppcnie/i н
воен. допълваща част
ersäufe/j 9/tr. s 1. фии. грубо удавям се; 2.
наводнявам се, потъвам във вода (.лиеоде* сено
а др— про нсаеДше/не}; покрива се с вода (яма};
мин- Ule Grube ist coenff/n рудникът е наводнен;
рсзк. im etw. eosoUU/n sein потънал съм. удавен
съм в нщ.
eusäuT// грубо раза. tn. 1. удавям. и првн.: Uic
Soij/n Im W/ie - удавям грижите си във вино;
2. refl. рала, удавям се (нарочно).
erschachern 1г. пейор. добивам с [чрез] дребнави,
мръсни пазарлъци.
euscKCTTcej tn. ние— създавам. сътворявам.
EoschäUU/0 n. -s,- творец. създател, сътворител.
ErschäCTungjzнас. сътворение.
euseiaiie/j (о слаб) intr. s еквам (смях)— прозвуча¬
вам. зазвучавам (песен)- прокънтя вам: просча-
вам. преи- разнасям се; ein Ruf /iecOclli зачува
се вик; sein Ruhm /lscinii ie eilen Lä/deme
славата му прогърмя. се разнесе по всички
страни.
erschaudern 1/t/i s вие. (vom ctw. D •*) изтръпвам,
разтрепервам се (ом стрих).
/eecOäue/ tr. съзирам, виждам.
/necO/i/enj i/tr. s 1. явявам се. появявам сс,
показвам се: cis Zeuge vom Gericht - явявам ec
като свидетел пред съда; пран. cuU iem Bildflä¬
che - появявам се на хоризонта; 2. излизам (ом
печат) (книга* списание1); 3. изглеждам: ег
imsibeini [mir] iapU/m изглежда [ми], вижда ми
се храбър.
EoshiCieen п- -s. — I. явка, явяване; 2. излизане-
появяване.
Eeeciel/u/u / -сп 1 явление; 2. появяване,
явяване; излизане: ie - teci/e излизам, появя¬
вам се, показвам се; 3. вид. външност, облик;
фигура: е-е beeci/i(ene ^скромен вид; sic 1^ е-
е imtemessente - интересна фигура е тя; 4.
видение, привидение; em Oct -еп вижда призра-
Eeehieigunue—on/
470
ни, явявот му СС Пр1HHЛCHHЯ* 5. църк. СОс -
CHnit/O Богоявление; 6. филос. еemiпн1иm; поз¬
наваемият спят.
Emu'Hriiniyu/ort — място па издаването (на
/пика); -wvilt. / ’ видимият снят-
/nechießegj I. ./- 1. зсстре/пам, разстрел вам :/х/'зе-
0'1 /0/ iiuciossen гръмнат съм; дръж мс до пс
naд/a!: 2* спечелвам (паграДа) чрез стрелОс; II.
nejl. застрелвам сс.
ErscibeßungU- 'in. EuscOießen д, -е, - застрелва¬
ше. ри зегрглван1; лoзcmр1Л-
enschimmeeg int/i я птoо1яевим; прoевeтвaн;
enschigUenj tr nяеr1тaU; cпоирaмr спестявам
вщ. с голямо ттeпauc-
eeschlCTUeg I. i/tr, s отслабнем. отпускам сс,
ризх/абвам еx* яrнa1явaн; ятпаиом: Сос KnäUs
- синин— отпоиот; IL tn. oмeлoмoщoвoм*
eusclICTTtpart. adj, oтпeлн<aл; ОeзcилeH; отпуснат.
erschlC/e/j tn. уО-нам (арат); прен. риза- срозя-
ном /кг. (с доводи* цифри); vom Blitz - werdec
Онвюм ударен он гръм; бе* Hig/i erschlug las
G/luciUc гтaл убн. oиукa ^/0'0; OcU Tüll/ mich
wic - пупенвувaн сс като пребит; роса. ich bin
[нОс] - поразен, с/нсан етм-
cnschl/ihhe/j 1г. пейор— спечелвам. пoет1тaк;
присвоявам пя нечсстсн лочил (noолeдоиaa):
EescOlelchunt/J
enschli/ß/nj l/i 1 откривам (псв— чуждестранен
писар), тa1нтннaм; провя достъпен, е пран-. сО/
Geläcii der Bclunung ~ правя тcми; тсрен
солни зи оОраОотвове; /in R/Itegi/Iit Curcl
Vcr/chrtmi/ici ~ пропя дадс/а оО/аст иoxmтnнa
чрез съобщителни cтгиcтвa; 2. разроботтам
(цслипо); 3. -звеждом (чрез умюзо/лючв/ое);
die Bcd/ntunu и-/ Wonceu ans Cem Zusammen¬
hang - откривам, нaннтaн изчсл-етя во
дюлево дума от контекста; /1'1/ /111/11, sonlerc
iTUcilosuene WouCiom/i нс уста/ов—нн н rcке-
monC; о нo/cmруитo/и [по Л1нгn1еничe/ път]
снеп—св- форми; 3. meß. нас. (зо цепна) разпук¬
вам се, рoзmвaлии сс; Erschließung/
erschm/ich/lm tr. пяcтнтaH; епгнe1вoм вр. с
1ocнaт11етвя.
eoscbmfppcn tr. 1. лaпвaи (пщ. подхвърлено); 2*
рсзк— дo1aeим*
eeecOnüUUel/ tr. оogушвaн-
/eecOÖpU// tr- reß. 1. нзн-рпвaн; а прси. (кладе¬
нец, средство, налиoжнoсмИ): m-c G/dulU lut
erschöpf/ тттпeниeтo ми сс нзнeтпa; 2. нзтоща-
том (се), нтиулитoм (сс): ich hin [vom Luulei]
ganz ertchöplt съвсем съм изтощен [от Оитoиc-
ToJEEichrupffnej"
/ue10opU//d par1- 1 нзнcтоoтeд11 (изложение);
2* излурител—Н-
EeschopffhoettZ — иттoшг1ocт*
/eecOeecke/j I. 1n1r. s (von e-m, über ntw. A -)
итплoщвaм сс, упдашвам се (он нкт.. нш-)* II.
(слаб) tri 1. изолoщнoм; уо1aшнaм ннт** 2.
■)oлнпaм със' студено вода (горещи сварени
яйца) (еж. lUschгec./enr; 3t reß. обл. раза..
изплашва.м се; само абл-. ich crschns/ mocU ü/cu
uelc Auueehec 1тnлaщ1х се om пъищuoеrтa му.
/eec1e/cUen( pari. udj, ужaеивaш* ужюc-И; стра¬
шен: etw. iimmi -с Anumiße in нщ. взема
тacтрaщ1т-лн1 тaзмcти-
eeecieecUlicO udj. остир- ужасен, страшен (=
tc1г/<^lkl1e1r*
EescOuockc/Ocil f\ — упних*-
/eechüe//nn tr. I. рaзттревaмr тoздруcтoн; тaт'1a-
шом, е прси.; рaткoнcоaтau (вяра* наДсждс);
lau Erllolec erschüttert dem Boden зcмeтр1е1-
ингто разтърсва Зeмятa: die eTUchüeic/tc sein
AnseHcn тото разклати птecmи7гa; овторитгта
му; s-n GesundHeit isi cTtchÜttcri тдтaпeтo му e
тoзклaтeнo:гaтт- c-m las Zf/u'lf/11 - накарвам
/кг. до сс тресе от енях: 2. потресвам; nвкътr-
нам, Л1йcrвувaн потресаващо: dOcst N1'11*0'11
/rt'hütiirte псе таи вeеm ни понресе-
eeec1Stteeп<l purt. adj. noтт-c1H; остар— пoгpгеa-
ваш (нест); пoнътrиr-л-H-
EmschutteeungjZ -ec I- разтърсване, трус. тoт'1a-
1311; сътресение (па ua?акo); рoткoлeОanaнe;
2.	потрсс-
/lechwä10// 1п. яс/збям-
/nscOwenem 1г. ят-жиянам. затруднявам, or-тнa-
вам: c-m. sich D die AnUnli - отежнявом иам., на
сеОе сн тoОяmoтo* sici D las Leien *- орoвя сн
живота тежък, уелoж1явам сн живora* crtciw'e-
recic Umstände or-тиaвaши oОxтoятaдеттa; Ee-
sclweenin/jZ
Eeschw/n/is / -se затруднение.
eeecOwSme/l/ Огриза, пейор. добивам чрез мошг-
нич-xrвя (= erlügen).
erschwie/rej 1г. 1. [една] нoОaтиUr смо/том до
лаОсея (средства)* оocргшам (задължения);
1'1 ksnc dic MClc /num noci - сдтом смогвам
ga песрерв* (платя} нocмa* Gell - смогвам до
cтО1тo пари; 2. пр-ниетпaмr орecявoм фураж;
3.	поет- рaзuaхтaн (крило) (= sehwlcuцnr.
eeshOwS/glicO udj. иoеттпгн (цени* носи); десни-
жим: Iie Ist lün mich il'ht - тоно нс е е зо моято
кесия.
eee/0e/j tn. 1 (ins ntw. виждам. лaтОнрaм (от
нш-): Och h/scUi nut dem 0*011. Ins/--- от писмено
виждам (разбирам)* ч—---; 2 остар. cъзнрoн;
нтgeОвaм: с-с Vorteil. dic G/ligcni/ii ~ откри¬
вам н нш. изгода (ла себе оc\ нзи-Отим случая;
3.	остир- нзОнтaм: zu ctw. ~ избирам зо нщ-
(вж. 1nelrenhlnr* 4. (ряДко) ролк. пoнaеям;
rтрпи: също раза. мота до слсдом. до понасям
(/кг., вр-); 5. вам-рам. отнрнвюм: ролк. inrnc
kacc Och miu iiciis - е тона иа мята до 1анeлиr
открия виря (хубиао); 6. /eß, остар— с G ich
nueiHi mich m-s Vorteilt съзирам изгоди за ссОс
сн (еж. 2).
eusebm/m 1г. жадувам за вр., oнa'вoм с нcтгтп--
471
/netett/e
лис. кeонгж: ile Furten - oнaннoи c 1cтгрог1иг
пaнa1пниra; cic [lange] ereelUnte/ WunscH. п-с
enueHcii GcligecHiil cъ'лoвc1o желание. [or-
дивие] желал случай-
rrs/tzbar adj. земеним. тoм-xтии; н/хн— зтм1ии-
см. cмcниeм-
E/sStzb ar-kelt/, — заменяемост. зaм-xтuмoет-
ertCtzec tr, 1. замествам. тaм-ням; сменям (чо-
шоаниК; служител): cr eut/fete iim dec Vu/nu тоЗ
тaиccтн бора му (покойник); 2. обезщетявам,
о1aшaм (щана*разнасис); EnsHzuniU/
crsCtzlIcH adj. - e/uetz/ar-
/ruichtll'h adj. видим, лннaш; явсл. янcвнg1н: ип/
ite/em Scincl/cc ist -. lae/.-. от тото пненo се
в—ждо. личн, нc---; deu Vorteil iul - -зевдото е
^10.
crtingenir. поОедо/ясвя нзвяювau*
iruicgcn* tn. cо1нeлвoн като оcвcп: sic Hat tich ein
Viumögic imsumgen тя сн cп-нc1н състояние с
оcеннгe сш
crsimi/n* 1г. ни/, измислям (история, извинение
е Др.). (из)нaмирaU; он^р^н^пом (изход от да(в-
по положение)—
iruii/licl adj. вж. nud/i^lkiOcr-
nrti/zen* t/i 1. придобивам (собственост) по
лoв/oет (имот, прана); 2. иро/: нзccдитoи: е/
Ust uich Cie Belördeunig (/1/11'1) lueissic той
преседя в* едно място (служба) ля повишевн-
ето с—-
enupäh/c t/i еътирaнr cтел1ждau (неприятеля);
нтдcОтoн (случай- Диван).
crtpünge tr. спестявам. а пран, (пори* състеяина)-
сносам настрана, икя1oмиевoм: du HäCicti Ci*
Сее Verl/ust, 60/ Müle. Ule Ectfäns'Uncg -
kömccc ти Он могъл до сн спестиш неприягиос-
!—!—. труда, тoзянaтявoинc!o: es Ull/U Ohm
nicht/ nm/pin нишо вс тя отмниа (преженя
ничие); in/pime miu С-е Kluge! породи мг с
^0^3 жалба!; е-с durch с-с acliuic - съкрищо-
том ИНЕ, котя отcхnтрдиu с/ужбого му други¬
му; Emtpäsungg/
Entpim/Ot/ австр; и п* -sc икономия, cоcетяnaиC;
enuptelec tn. cпcнcлтaм (с (обра изри* с Добро
изпълнени/) вш- (пaбвДa;уссвт. назраДа).
emupfeßnc tr, птoОвжлсн с копие-
crsput/ß/c* i/t/i s noкaтвaH; бухнем. нтОуивaм
(от /р-). пуекau пъпки: прст. Curaus finU Ohm
niclt/ Gules - от това вяма да нзлсзс нишо
goОтo зо н-ее-
crsprlcßlicH udj. нае. плoиoтвoтeH; тcзyлтamc1r
нтеoдe/; ег пo1тo (рибето); троп— las iti js uicie
"! ^0(0 вгрално!
Ersprleßlie'hkH/; — eeei лoхoлнoеT; иттog/ocтr
плoиoгвoтнoет-
cmti L пот- 1' първи. пръв: dnr -е SchÜirm ос Се*
Kl lese първнят учсинк е клaxo* die -е Gco/c
splele1; е преш. свиря оъттa цигулка; als -1-, als
-e‘t първ—. отрвя; Wn/i -11 WaUl стока първо
качество бе/ Ereie Mui Първи моЗ (приз/е-
иън); iic Erste Iciircaioocilc Първият И/гcтиa-
цновол; мед. die Ersin Hoiii Опттo noнoш (при
злополуки); Otto Cer Eisic (Otto I) Отви първ—
(Отон I); eum -ci Male зз първи оъm; Uelm -cs
Mule първият пгm; vom -um, von dcn -ei Gü/c sein
от първо нечестно. оърнoнaчге!пeн съм; търг.
ии/ -ши Hani kaufen купувам /aотoпe он
нзнoннинar от оъттa лт'o; 2. с рар. е aлneтО101'
по употреби: um EmeeeCr eum EmttcC; aule Eт/iCr
für lue Erste 1a3-нaорeи; еслор. TÜut Erste wluU
lae uiicien зо (ни) първо врем— това шс стис/с;
vont Ersin ио първо врcиe* 3. compur—: конц: Icu,
10/, ins E/uteri първият. оътвa!O; първото (от
лвa(мarтar (при сравнение но дни предмети или
две лице); 4. Ertt(cur: е. кота subst, опрвcн1ц; сг
isi Ier E/uie ii d/r Kluse тоИ e опрвгнeцът e
клaca* 6, am E/uten lie Monatt ви първо число
во мeегцo; eum Emutec kü/UO/ec xъюОшoвoM; чс
/спускам от оплнн; dis Ersie und Iie Letzie
пптвomс H оoенeднo'o; алфата н омегата; II-
udv— 1. (сърн^м), изпърво. omнaнoдer нан-исп-
рсд: - Сос Auhcil ncC dacc las Vergnügen! първо
ЛaОяmam0r пък оoc1e удоволствието!; 0'1 mri/ie
- ScUüs/c zn Uöuic стори мн сс отначало. че чух
нтcmpcдн; лaс.Л; wen - komm/. mulli - конто
нзптenoрн; той 1amonoрн* 2. сдво, иa': Och Habe
ihn - ui/terc geeeUnc едва тнeрo то видях; пе lut -
7 Ul* часът е сдво (снн/я) 7; 3. гвку'ШО; нъкиe;
олegн милно: си iti cUnc - /id/clnclc/ тон току-
що (гъкиo сети) плcтc; 4. '-пътнC; оттук
нататък; чин: Се/ Zu/ führt - Ос e-r iil/cc Stu/Ue
aU планът rрттno чин с/сд пвнонин час: nun -
firU min’t —luu! чак сети ми стави ясно; 5. по'
напред; само: Sie müssen ihn - nähe/ —iccin
i/ueen внс ссме триОпa дс го опознаете по'
omОл1тe; lae GoiC/leOU tol-l/t iUn - /nUnc само go
бяхте вндени зданиин* тe'ни!; 6. при желание:
hüt ich in* - fort! из можех само веднъж ди сс
к1axн^a!; 7. - /echr mo/aona пoт1нe* nun - /cchl
niclt сети e1H1 съвссм вс.
eeetCnUen i/t/i s (се неля* енергия) укт-пвaм;
тa'рcпнaи; заяквам (ла .мускули); Erst/irkungjZ
/rutinn/i I. in.ri s 1.вкоча/янам се. вgттeитaм са:
eretarrte FOn/cr пнячоле/н (ом стуД) птпен1; Z.
втвърдявам сс; тoк1рттnaм* првн— вц1П1нивaкI
сс.	изтръпвам; C/iußcm - dic Tropl/i иавън
капките замръзват (ом e/иydr; ich hüt von
ScUnec/ euetimrt бях вп1011-u он страх; II. 1/,
вцeп11явaм; cмрaтитaн*
Enstärruntj/. 'СП вкoнaиe1oxт; впcпeнeнoCT; вgтл'
ве/яс!.
/ueeaeU// 1Г- (c-m е/н. ") 1. олaшсн; заплетем
(разноски* сз^]^1^:жии); 2. яОcтш-тяnaM; огпнс-
шзм; сран, плoшaн; alle Lcid/i uoli/n eucU
ersinitei wericn mc Отgcтe възноградени зи
венчан еmрaдaн1и; 3. ч/сно /ниж. давам.
орoвя: B/moclt über eiw. А - докладвам, съоОша-
Erstanijülrung
472
вам зо ир-; Ds/k - изказвам олaтeиaтuoен; е-п
Diemut - правя услуги. уенужпсu* Besuch -
nрaви посещение; Er/tüttnig/.‘
ErstsuilÜH/n/y . /. -сп пптno прcлcmстJ/c/1e; птc-
мнеро-
/rutlunnn I. hur, s (ühen е-п, niw-, von elw. D
(понякога nejl.) учудвам cc. уди-тнявом се из
/кг»; ир.: Och 10/ сти/апс/ ü/cn 11/ улин-/; смаял
съм ет /сто; II. tn. учудвам, уи-влянам, смай’
том-
Emttlucri и* -S, — учудвс^гe; ул1нлeн1-; енaнвс-
не, -пум/с/ис, псчуи*: е-с in - seteec учудвам
инг; zu m-m gnoß/n - зо мое голямо учудваше.
зо голяма моя из/сиади-
//</11/11^^^'111/, crtitriuneni/vwüTig 1/. noтaт1нe-
лев, удивителен.
/rstlnnll'l adj- учудваш. уднвнте/п/. пoтстнrг-
лен {соло* пос снижения)—
emuileui/i adj, еж. 1*81/111111.
crtCbctec н първия' cтcpиaг (о'. best)-
EmttUczny н първото нaнсеянc ви noпoлoнп/ в
/впвпвстро-ия жнннр—-
ErstU/nc— н първо изде/ис (по инези}-
em<irh1e1* tr. nejl— птвОoжлaH; прoмущвaн;
/ntCCU/с* I. tn, риск- 1. купувам, избавям си; 2.
прeкaртаH; пт1нн/снaM; оoнocям; II. i/.r- s вие.
1. въъкp■пc-вlм, въ^жази се, привдигам се: zu
neuem Le/cc - възкръсвам зо нов живот; 2.
възниквам. 1т/икnaU; отсизлнзaM; пораждам
сс: ие werde/ Ion U/ü/ichmlOci/eOtci Camaus -
ше си -маш веприят/остн юг тото; EmstehuniU
crtt/i/har udj, който може до се 1ткaни (плени¬
те).
E/stClg UesTkit// — лoc'ъn/веm; лoегиж1мeеr*
/rttSi/si* 1/t изкачвам (сс). оя'ачeoм се (на
смв/О' кула, стълба* планина): пран. 61/ höchs-
tn Stnie ie* Eime - излитам са ни /aН'H1еoквтo
cmтоoнo ва нcxmтo.
guselil/c tr. книж- прoитвгжиам (артикул), изра¬
ботвам; птoтяr силовам (пътища* улоцо):
Noum/i ~ устонянявом нoтнн; Pläae - лaтрa-
ОomнaM; изготвям планов-; Enuteiiuniy//
Erttrilucytkotecn pl. икон. производствени рaт-
/eек1; капитални резходн-
gntf/ct adv, пълвo(н); на3'Напр-д-
cm<iguU/n* int/— s. ее/. умитaм; тaмнрaм; отми'
лau; угюевaM; загаснам: lus Wort стиСа/Ь uuf и-с
Lippe/ думата тoири ио устните му; mit erston-
/спе* Stimme cтx таuля1; тaтдтхнaл глас; орон.
0/ EhrfUrcht 'ou e-m ~ примирaн от благогове-
iue пред нкг.
guttcrHäl/t udj. тoтecоoмeиaт*
EutiyrUänccIc / пттвгенuня-
euttycUounc adj. първородсн-
Emst////öm(ercg(u) n* / пърпорядев син. птрвo-
рядва gтш1ри; —gebürt/1- отлтaнc (първа чадо
но родители)* 2. отрвoряиcmпo*
Enueyc/nntunechi п право из пттвятяднни-
eustg/ncnnt udj. тoтгепoм-/с'; спяме/ст в иaиa-
лото-
enstSckeg 1. tn. 1. задушснсм, дивя. заглушавам:
lae Gas cuttic/tc Cie S'lliIeiUec тазът задуши
cпиш1тг; Ine Ui-raui irutic/t die Ssatpl-snz/c
плевели нге тaглушaвсг пoе-Hi'-; instic/e/Cc Hil-
zc, Luli души* нoтaня; задушен въздух; 2.
noгушaвсH; тocacтoм (огън); cоядaтин: е-п
AnfunUn im Keime - потушавам въстани— н
заредиш* му; erS-Oc/ie Stimme. erstic/teu Lscien
cоoganeн тлaxr смях; II. intn- s 1. задушавам се. и
првн.: las KO/U ist am c-m Kem nustic/i летете сс
задуши он сдво носни/кс; Ос den AuUrli -
оюrт/с1 съм до туша е рaОomс* 2. задавям се:
von Li'h/i - тoиaтям сс ог смях; ErsSickung/.
Eneeicken п задушаване: Спи Заа! hüt zum - 'oll
тa1ama беше претъпкана до заgущавoнc*
EmsiIh—n1y//lnTll1 т припадък ог задух. птнеmпп
от тaлушanaн-; -toi — смърт от задушаван—-
enetinUenj i/tr— s почни еaнo е part. фам. грубо:
iTStunkci unl /п-o/ci опашати лъжн-
crstk-assi/Uy. пгрвoклaе-H; птрвoтoзт1gc1; пър¬
востепенен (рестера/н* кухня),
EosteiassigUcit Jl — пъттoтaтрeлнocт-
enetlSch adv. вж. с/игсте.
E/ttiOiy и* -е, -с 1. ряДко първаче, първороден
син, gъшeря* 2-ряД/а първи плядовс или цветя
(зо сезона); 3. птттa mнoтОa-
Emtt1Iny//irUHit / отттa тaОo'a; -/suhs / първн
сноп; -kni /аe11)а—- нрaвa-първecкнии; -v/u-
uncU — пръв ОПИТ-
cusimelig l—udj— първи (предупреждение* прозоа-
ко); 2* udv. за първи път.
ErstmatigUeitU" — стопове из нш. зо птлвн път-
/ne1mals udv, за първи отт-
EnslUeU/nO/ie / — мъртвило, зaмли1яcт-
/nsluäOlen intn. s зocuлтoU; орocиявaн;
erstrangig adj. нж. instkisuulg.
Erstrangigkuit U" — нж- Euut—!üu<i/—e1t;
/netn/be/ tr. нос. стремя сс (към up-), стремя сс
до пexт1тнс (ир-); постигам (стремежа си).
/nseu/Uensweel adj. заслужаваш до бъде пoетиг-
вот тaвиgeн*
erstuCik/m rejl. (uicl ü/cu etf. А -) птocтитaм се,
рaзптocmнрaн сс. разстилам се върху. по вр.:
UicH/cn Will iuttncckt uici ü/en Cie yimzi Elcce
ттcтa тора сс прocmнтa по пялamo лaвнннa;
Erstreckung/.*
erstmlte/j tr. извоювам.
iuslümk/n udj, фим груба: еж. emetlnkec*
eoslürm/n t/i зoтлoдитaUr oвдaдивaн с приетппr
шутн (крепост).
ersiehe/ tr. (c-n nm ctw-. —) нис, пoмoлвсм;
умoливaм; моля (учтиво).
EneU1O/m и. -е, — книж-. монОа: suf Stic - по
лстяво мядОз.
/uUcpf// tr, удавям. хващам: си wunde aul fnt'IcT
Tat eriippt хванат, тaнaтc1 бешс ле мccтeпрcе-
473
euwäui/n
mтполeннcmя: sicU bei tmülcc Gidackcc - улавям
сс, нт1-исдвaм сс н uрaнuu мислн-
/neauUen 1н1г— s оглушавам.
irtClIcc tn. gaeaн (зопоаеД* аaнaн* разрешение*
прано* служба). c-m с-с Ans/mili ~ ocтegoми*
вам /кг; пърл. c-m с-с AufCrs/ - тттлaгтм
пoтпнxa /ки-; c-m е-с Vcrfeiu ~ пропя 1'н*
мъмреве. Оенежню Unl/unichi ~ дaтaи утoпи;
иаpз- laue erteilten RccUcueu xттлoc1o предста-
eeiama еиcтнс; Ert/Iuns/
enlö/en I* 1н1г. s орязвунoвaмr тaзнтиитaнr птя-
нтн'ивтH; птoeнoнaмr тaнувaм са: Mntik ertönte
птoзnунсr тачу сс музики; s-ш Stimme ~ laetic
зoпивсм* IL tr. песи. /т/ön/t sric Loh! xлавeтc
co!
en1ne/m i/tr. s тaбучaтaм-
/elöt/n t/i прен. ни/- умъртвявам ^0—0 си}\
убивам, задушавам (Добродетел* чунслно)*
Eu^l^l^ur^/^jZ
Eoiofj т* '(1)/.	1. нкон- лобит; прен. оляиoвC;
Teту1тaт: Се* geoutluc - n-u isauce Lebens плодо¬
вете ва духа. духовният птннoе из сд—н дълъг
живот; 2. доход. приход, печалба: е-с - lOe-enc
нося, давам доход, приход-
erCuU/si* tr. 1. пoнacим; тпрпи; претърпявам
(болит, мисли* позор). las l/i kaum mehr zn ~
това сдею може до се повися оoтaнe; 2. ослар.
1ocи; лaвou отнхoд-
cnteäglthi adj. 1 търпим, поносим (жвки* болки);
сносен (женсп): wie geOt*s?	как с? ? —
торе-лону добре (ср^г^Дн^о): er schreibt - пише
снясно.
EntnC/nis п* -ses. -ее обл, оастр. = Eui1üg;
eutnagneicO udj, доходен; олoиo1oceн (почва):
Ertrag jbu/ueCignnU ииан— плecмитaнe во лоОн-
но.
eneuä/eiähig udj. който диво добит. плод, лехо-
иси.
ErtnägssteigenunUzM/аоЯ: увеличение, повишава¬
не на добива.
/uloänU/п 1. 1г- удавям; 2. refl. удавям се (пороч¬
но).
/ntnäumen 1г, (ti'h D ntw-, е-с ~) мeнтaя сн за /р-.
нкс.: iic erträumen Seiiy—rit сънувалото. блену¬
валото Олажeиxтвo*
entnineenj i/tr- s (1/ e/w. D удавям сс (н /р . ).
пран, потъвам. тио: cn gncria-t im Wbh!!eUcc
тъве е Олаесполучне-
en1nntzen ./, пoетитан с упoтитoег*
EneeUnU/n/(n) т* 'п, -п улавннк-
eneücOliu/n tr. rejl. закалявам (се), у'тeпвau: Ine
Winirmc ertücHtigl die Jugend туризмът тснo1и-
на младежта; Ertüchligungj—
euüUnSge/ 1. 1г. cоccmятaU; слитим изстрела (по¬
ри): Vo/räte ~ отaтя ттпacн* Zeit - отделям
влcмe* 2 nej/. (и impl) ис е необходимо,
излишно е (до сс прaтиr: j/dc wcOicnc BemüUncg
Hstie ticU erüUnyt ие Ояха необходими по-
итг^т^шнн уcн1uи* 3. imp. еслор— ut cTÜhri/t
cocU. Ile VotgetchOcUle eu crwäHi/c oетaпт cauo
да са cоoнcнc отгииеmятниma (на случая},
EnueitSön — -еп ерудиция,
eouicn/e tr, издирвам.
Erupt^ön" -еп 1 изригване. ерупция (на вулкан);
21 меД. обр—в-
eouptsv [-ив] udj. еруптивен. вулканичен.
euwecO/n int/i s xтОужgaм сс; поен, пробуждам
се. е пран.: nue lem Schlal. voi lem Lärm -
събуждам се ог cт1r от щумa* len Tag erwach/
леиян сс пробужда.
E/wäcr/i п* -е, — събуждане, пребуждоне: с-п
eum - bringen ианарнам /а/^. из сс cтОуgи (da се
спомни е— сънищата со}-
enwccOe/nj i/1r- s 1. (nus e/w. ~) отвнз1итaм;
прoнзгинaмr нтниквaM; възниквам, пoлунaвси
се, пятсжлoм сс, оoиeявaн сс: lanaus kicc ihm
3'11111. ^Се/с. FucnCc ~ товз може ПО'
вотат^^ до му нaврcgH; из му птннeеc оo1тar до
му дювссе радост; lut Kupitsi mit Ice ~шс Ziitei
капиталът c лихвите 2. пораствам. нттaxmвтм;
3.	певН: произхождам; pun1. adj. e/wachsec
голям, нтзлoxme1-
Enwä10e/ne(n) н* -/. -п ттзлacmc1;
enwäge/j 1г. нис— обмислям (план* нимараниа);
ор-ннc1им; олeцг1ивaм-
eewäg//ew/ne adj. заслужаващ внинaннe; който
струва 1* бъде яОниc11/; нит н еъoОтoжe/н-.
Erwägung/, -сс 1 еж. cnwäg/c; 2. съображение:
ос ~ ziehen ттcнoн н съображение, пои н/имс-
/—1; 0/ icu - - Ii//-.- имайки предвид, нc-*»
cuwäbi/e tr, нн/- итОнтaм: с-с eum PnäsiCiciic -
нзОнтсм нае. за олeдceдaгe1* Erwählung/
cowäb/cn tr. (астар- с G олт с von) споменавам:
wie erwähne кскно се спомена; o/ec erwähil
еoрecоoнleнam-
erwähmenswioe udj. заслужаваш до Отдe cnoн--
1OT.
emwähnl/nmaßen adj. асано се cпoн-на-
Euwähenng / -сп споменавана: оспор. jCt.. с-т
Sucic - tun споменавам /'/., нр-; lae lei ilcHt
dcm - wir това ie тсcлужaтa ga Отиe еnouг/aтo;
ehrenvolle ~ ндасирси- без насрала (про саоmс-
so/ue).
cuwäbree tr, ше/йц- потвърждавам (официално).
crwfnieom tr. доОннам (знания) нр-т пътуване:
ich cmwaiiiTi miu lie KcictcOu m-n H/Omal
опознавам тoднии сн ктсНr котя то nрonтту-
вaн; Erwändeuueg/
enwänmen intr. s оспор. стоплям се; Erwärmung/
enwänmen 1г. rejl. 1. стоплям (се), ттmoодян (се);
изгрявам; 2. прен—рилк— uich lüu ctw. ~ запалвам
се за вш-. въодушевявам са от вш.
emwänt/e 1/^. 1. очаквам: ich Hube ше eo crwinCet така
н очаквах; dic Ferien kinc Och kaum ~ сдво
дочаквам нa'oнпнятa; 2. 104^^ сс (по посе¬
щение* пoоua).

Eowfo/ce
474
EnwCr/en H* -s* — очакване: wOC/m - отoтiпиo из
oиaкнс/1ягс; cs /eit ü/cn - gut втлeн п0'ИвОр-;
OHHOHKoro cc eпaннaшc-
Envariengj— -е/ очаква/е: Yo!![rur - изптл/-/ c
oиaквa/ниp/-; 11слсжди/;/.: dem -ci eciepnc'hic
oптaвдaвсн oпaкнaнuитa; in - Iln/n Ad/wont n
oиaквa/г /а omтoвoтс №1.
eewCe/unuevnll adj. изпълнен с oчaквa/1И; лс-
лсждн-
/ew/hken t/i 1. събуждам, пряоуги*aм* пра/.
възбуждам, пораждам (подов- описание* съм¬
нение* поДозрсние* омраза* саомpaдcнoв* на¬
дежда. сп^.ивнт); 2. съживявам; е-с vom Tode -
съживявам. възкресявам hht.; с-с ans c-n Oli-
msch/ - свестявам нкг.; Erweckung/
erw/bo/n re/l, (uicl jCS-, c-n Snche G не/. 1.
Ораня пи nтoт1в /кг.. cpemy cun.: tich Cer
AuIluliyll'Herli c-s Mcitclen kaum - /önnec
мпинo мота до cc отърва от иaттaп/ltиеетпoтo
но hk/-; 2. въздържам се'. сдържам сс: tich Icu
Tränen. Ins Lichens les Schlafet /0'1/ - —önnec
нс мота до сдържа сълзите, смеха си, да устоя
ва cт/Я; до сс боря със еъ1и-
/owCicl/n I. tn. тaтмeнвaй1: прен- емeкчaнсн;
ттoтнaн; тaтнcжпaм: eich Cn/ch BOttci - ius/cc
рoтм-нnсм сс, тaт/eжвau сс от мо/Он; II. intr- s
refl- тстмeктaн се; E^’^i^is^-^i^r^c^jZ
Enw/ie n* 'is. -е рядко ни/. = Beweis.
eowCis/nj t/i nejl. L 1г. оказвам; птoитявaм;
пoнaтвaм: c-m c-n Doccul; 1-1 WoHltat. Gnies, e-n
Geiall/i - пропя нам. услуга. ОдaтoдcяннC;
оказвам, пратя услуга; c-m n-n Gunst -
проявянсм Олaтятя1e1иCr оянaзнaм се благоск¬
лонен към нкг. 2. пс/1. оказвам сс: sich als ein
iTeuin Freund - oнaтвoн се вeлe1 приятел: ш/
eTfOes eicU sie Iur/nm oнaтс сс тргщкa; 3.
доказвам (инърдп/нп)-
iuwCIsilcb adj естер, доказуем.
euweisItcOeumaß// udv. кскте е доказано.
cow/iieon, euwäSiem tr, rejl. лазшнтявaм (сс).
уголемявам (се), а првн.: dic Saatfläche -
латщнривaм посевната площ; sein Hrue Ist
/rweiC/ne сърнето му е рaзшuтeнo; s-c GcuicUts-
kr/s—рoтщнритoн нтпcюзoтa си; in emHCoteuicm
Sinei н [ne~]щ1тeк смисъл; Eoweiterun/g/
EuwCiecou/gss/üce п —ехи. BaH/aga*. рeзшнти-
mci-
E/fSni и* -(1)5, -с 1. придобива*. оcнa1бa*
0613(0. приход; затоетои—с; 2. покупка; ’.
пoми1пHr занятие, орcпнmaннe: s-m - nachuc-
icn ходя по тaОoнтmo сн.
cowiobe/j 1г— 1. cпcнc1вoи (перо, алeбu- начие
доверие* унижени/); nрипeнcлвaн; прнлеОи-
вим (знания); извоювам: sicU eeie Bnoi - нткoт-
вам сн хляба; las Viuingsuccit - пя1унaвaн
прано ио —здовзие; em Uai sicU große Vi/llecute
um etH. erHorben тоЗ нмз годемн заслуги за
нщ-; 2. сдоО—пам сс (чрез покупка)* купунам-
guwgu/li'U adj. 1. нейно може да сс купи, зз
купува/—; 2. - /шнсг1-о'1: -с TätOu-sli оou1-
иъч/а л-йlloеm; -tu Si/i птoнишлeв дух. гът-
твпскн июх; nтaкт1чe/ усен.
EewceUsbcecOeänUec(u)и* 'П. -п (човек)с исмслс-
вз тaбoтвеиoеoО/oе'-
/rwCrUsfäiig adj, който нoжe go псчедн, да си
нвкара nт-хрaлoтa; тaбoтocпяcoОeн-
EuwSrhs/Trhlgkcif/ттулoепoеoОuoег; -u//o<t/n-
tchäft / 'тулoвo'1lрoизвoд1meн/a нooпгтaп1я;
ЧеЬ—п п оeннuъH; робота: uns lem = anutchei-
den птccтanсм go работя, ве тaОomи нсче-
Emv/m/t!ot/(mr и* 'П, -п безработен.
Emwrт/u!otenfUusömyr/рижи! зз безработните.
EnfCu/tlosigkeif / - б-ттaбo'uпa-
Emwlulsqucllc / - нивш/ин на доходи,
nrfSr/t/tätly udj. упражняваш професия. зоня-
тие; "^uiially udj. ueтрулoепoеoОги-
EnweuUe—uukunde — ? лoкунc/н зо покупна; ~zw-/i/
п пoн1/ън; тсняm1e; професия.
euwlicnn 1г— (о 6ес obj.) вгвлъpaн; отговарям:
ismatf /bcclc er lOclet - ва тото ней ве можа до
oттoнoт1; с-с Gruß, с-с Betuch ~ omтoвaтяM;
o'нтъшсн во поздрав; прътем посгшг/исто;
jmCU- Liebe - отвръщам ва лешия любов.
споие/ям любовта иа икт; носн. las Fcu/n -
oгтoвaтям (па отъня) с oттн-
Envidecun// -ее 1. н^. /инОб/тп; 2. отгонер: auf
- C'U Bstchuldigung отговор во ООвине/ис;
пърл. Ос - suf Ilr 3'1/10111--. н отговор ва
писмото т—---
euwleUeon сстср. = eгнldeтn;
enwSeseneumfß/m udv, конно е доказано.
cuwiuken 1г. нтдe3xmвутам (тoттeшeнue); EnwSu-
UnngjZ
/nwSscOem 1г. 1. раза. пипвсM; улавям, хващам,
спипвам (крадец): с-с leim Äum/1 - тaлoтимr
хващам ин/. зо рънана: с-с 1/1, auf e-n Lüge -
улавям нкг н лъжа; 2. спарвам е nocлcднни
мoнгнm («леи- трамной* низ,); 3. фии. ihm int те
crflu'li свърши се с л—тю-
/uwieeenn 1/t подушвам-
Euwörbtnzc-loefe" -сс = Eunucgc1sehlft;
/nwümscO/т 1ri жедая-
/uwü/scOl part. adj. ж-лат-деи; желан: lie -е
Beförderung желаното пoвищe/u-* las kommt
miu tchm ~ тона мн е добре дошло.
/uwür/ee 1Г- удушвзд; прен. нас. зoлущaeoм
(свободата).
Euysip/i п* -S, —мед, нcртeн тиrтл-
Eue п* -си, -е 1. руди; 2. Оро/з (бронзово сплав);
пес—- желязо. cmянo1a; Олянз-
crz_ (prüf на adj— предимно с псйератоанс
значение) нрaИнO; нзтъ1т-gиюr н оюg*: /ге-
Cnmm-
Enс::/ (prüf пи subst.) означено: 1 auн* Дсомсйnо-
нее* нн—ло; тленен, пръв aтхи-*r отрвя*-*r
първ—. птяmя*--; пра-.., сри.--. вж. Ene/Oscrol,

475
Euс/fuiese/u
Euсpriectee, Erzvater, EnzOe/zog; 2. висша ан/-
пен но додето uaч/аmвo* предомне н п/йсра-
минан смисъл — изпечен, истински, първокла¬
сен. класически, заклет и др.: E/zUmbe. Erzdi/U;
3.	минен, рудоносен. отнасящ се до руда, мина:
EuzaUUan, Erz/nuU/ и пр.; 4. бронзов. железен,
метклеи: EuzeUUeii и др.
EozZeUbcü п разработка на руди; -а(се / рудна
жила.
euzäOlem mm. 1. разказвам, разправям (приказка,
история* пpeжaслшцu): von е/^, e-m, über
/tW:- e-n - разказвам за нщ.. cizähi/nU/s
Gedicbi епическа поема; грам- /nzäOleed/e Tem¬
pus разказно време; прси. /nzähie U-e MäicO/m
не разправяй небивалици!; Ich bebe mim -
lasse/i dfeS::: казаха ми. разказаха ми, че...; 2.
раза, mir eceesl dn viel - дрънкай си колкото
щеш; не можеш ме излъга; des kammce )n d-e
Ginßmuttei - разправяй го на баба си; ет кале
e/w. - много е видял той.
eeсa0l/nsweu1 adj, заслужаващ да бъде разказан.
Erzählen т. -s. - разказвач, повсствовктсл. белет¬
рист.
Eurählii п/J— -еп разказ, повест.
Euz—ami п ест. почетно ауpфюршсса° достойнс¬
тво (про германския императорски (вар);
-enflnj н мои- руда със слабо метално съдър¬
жание; —arbeit/бронзово изделие; -auUbee/i-
tungskomUigat п миннообогатителен комби¬
нат; -Ua/k/Мин. = Erzie/em; -UeugUcn и мс/—
разработка, добив на руда; -U]/1esgee — моше¬
ник от ктса. шарлатанин; -UilU п изк— бронзо¬
ва статуя; икона в бронз; -UtshOnU — църк—
архиепископ; -bnetum п църи— архиепископия-
-blUe/ остар. патина (нж. Guüespcm)
cozUöse udj. страшно зъл.
Eoz/Uöscwieit m, -UnUc n истински злодей,
престъпник; -benci и мс/. = --j|iüU/; - dieU —
изпечен крадец.
enzdumm udj. глу пей ши, тъп.
/uz/i/em 1г. refl. 1, (e-m eiw. -) нае. указвам: (вж.
eowels/n I); 2. астор. = z/luen:
1/0/1 adf. бронзов, меден; стоманен. е пран.
eezen2 tn. оспор- говоря нкм. на „Ee“/
Euzeejei — рел. архангел.
erzCug/m 1г. 1. произвеждам (храни, вълна-маши¬
ни); фабрикувам; 2. създавам, раждам (Децо);
3.	nejl. образувам се, създавам сс.
EmzCugeo —- -s, - 1. производител; 2. нахн.
генератор; 3. създател, родител.
EuzCnjco/lem) п страна-производител; -pm/is н
фабрична цена.
EuzCn/eis п* -see| -se произведение, продукт.
фабрикат, изделие.
Euz6ugungJ^аIpoизвoдcтвn- продукция (нс маши¬
ни* спукани а Др-). създаване.
Eez&llUung<Ckos1/m pl. производствени разноски;
-UiaTl /производителна сила; -ort — място на
произвеждането; -plan — производствен план.
Enz/Ucil — рудоносен минерал; -färUc/бронюва
боя.
erzfaul udj. крайно мързелив. лекив.
Euz/Teind — 1. заклет враг; 2. Сатаната; -fl^egei н
истински хъшлак. грубиян; -'foiUeeunu/лш//:
добив на руда.
/nzfübu/nd udj. лаел, рулоно^е^
Efz—/ang — рудна жила; -gauner — изпечен
мошеник. архимошеник; -u/Uieu(i)ee жител от
Ерцгебирге (Сuкоaнoя)* -g/eßer — металолеяр;
-giäUee и рудокопач; -ueüUe/ мин. рудник,
рудница. мина.
erzbcilig adf. мат— рудоносен- съдържаш руда.
EezOclunk/ т* -е. -е = Eezuaunen/
EmzZOeus п 1 мин— сграда за съхранение на руда;
2. ерцхерцогският дом (Анснрия); -'leozog п
ерихерцог; -heozng1 um н ерцхерцогство; -Oül-
1с/(руд°")| металолеярна; металургичен завод.
/uzSeh/mj 1г. 1. възпитавам (демп); 2* ссл-см—
отглеждам (растение).
Enzi/O/n и, -S- - възпитател, педагог,
/nсieOenSecO udj. възпитателен; възпитателски.
педагогически.
/nziehlSch udj. udv. възпитателен- педагогтчен:
etW: wiikt - anf е-е нщ. (издействува възпита¬
телно върху иаг:
Erziehunij/(zn e/w.) 1 възпитание: e-m е-е juie -
ang/U/iOen lcseen давам икM: добро възпита¬
ние; 2. сс1-)сm- отглеждане (нарисмани/)-
Euzi/hunus/ansielt—изправителен дом; -b/iOiiTi
/помощ. отпускана на чираци. студенти, уче¬
ници и др.; -/а/д и хаД на възпитанието;
—geli п финансова помощ за отглеждане на
дете за неработещия или работещия само
половин ден родител; -Kein п изправителен
дом; -UügU/ J= -ilehme; -Uune/ — възпитателно,
педагогическо изкуство; -'i)0oe/сcкг°oсиа•а;
-e/hit п родителско право; --wee/п п педагоги¬
ческо дело; -wissenis-iOft/ наука за възпитани¬
ето. педагогика
/nсi/len tr. постигам, добивам, реализирам (пе¬
чалба* успех- добър резултат, сдснснна* пре¬
изпълнени/ по плана).
euzltteon int г. s h затрепервам. потрепервам.
Emz—kanzl/o m ест— (нщ, кома) велик логотет;
кавхан (о'p6- Erzemt); -lejce п* --leJ/ee/äete /
руден залеж. находище; -lentc /му?. басова
лютня.
iuzl/en adj. безруден. нерудоносен.
Euz/lügn/e п стар. изпечен лъжец; -Lump — раза,
пропаднал човек. нехранимайко (вж-. -gaumcm);
-maeehOall — почетен шеф на конюшните (оpe1
Erzeml); -mugUscOcgk н оси- = -scOezU;
-mutt/e — 1. прамайка; 2. мин. ялова. постна
скала, обвиваща рудата; -narr — кръгъл глу¬
пак; -ofcn п метал* пещ за топене на руда;
-fnc1/i — мин- рудокопач; -^f^il/e//n и църк.
Ere/p/o/с
476
пгрвoепгlщгllllк: -prohs/мин. изпнтва/е мс-
галнонв съдържа/не но руда; -mäul/* ш тaкo-
Лaeял разбойник: -r/viir п мат. тул-н Оaе-И/r
'UhhltzmrIutrr п ос—- велик хaзнamaт (сра.
Emznctr; -5'1106// п .мин. обогатява/— по
руио!* -scisiCen — мин. оОятатнгсне/ oпaлam;
-5'11/— н оси- н—лна П1иoчгтпeп; псщн1н
(еж, E/zsml); -tcUlcre ./ тулcн пласт; -/cHlICl
—	.мит. туgeн но/цс/грст; ^/'1111, -spltz/u/c
—	риза. 1тпeнeн нeщcиiк; "ScHÜmTiii п мои.
копаене из руда; -ttock mi.ueu- мeетo/aхoлпшc
ио тулa; "-tuuuhscst — оси- пелин 1кouoH;
нaИcmoт из цсремонш'— (сра- Eтzlmlr-
/rzumplnzclutr /uznmth11r1i udj. еслор- еmггuom
н Ороия-
euzÜmi/n I. tn. тaзт/-нивaи. ядосвам /нт.; II. iv/L
(с intr. н) sici ü/cn e/w- А, с-с - сърдя сс ва um..
нкт, ядосвам сс от нр.; pari, guzüuit ядосан.
сърд—т-
E/z/Yülrm — праонец, паmтнстX; "VirräCnr н
oлхнпрcgoтcл: олгдamг1 шал птcдaтeниme* -von-
kommrc п мин. туиeн танeж; находище; -wä
есНс/мин. плавснс но лулo-
е uzwCcken tr, = bczw'cc/cn-
nzwtc/cc* tr. пoе'игсU; еn-чc1нaм. получавам
нш- нас—/*, нaеи1cннeнO; пти/удитcлнOr с
усилие: GeHorsam - принуждавам ктu подчи¬
нение; crzwungi/c Lo/Uc любов нocи1a* си-
енипдепс L1/U/cu^würd1ykc1i; /Ос crzwungn/cs
LäcHcic при/уд-на нюöcт/веГ; уекlивнa.
Emzz/mcci п мин- руден п1нe/т (воД псрнленд-
цамант).
и/ (епкр- ,s) pron,pe/s. 1.нв (исме/ува/о); обикн.
е подлог tau дeлъ:нaнee е изреченивтс. е къси
фризи часнс липсва'. mag sein (&н. es mag sein)
можс да е така; toll //5'1/111 («м. es soll
geschehen} до сс /справи; 2. заместващо
съдържанието на скасусмо ала пи цяла сзра-
ч/ни/'. er Ist arm. dn Ulte ie aucU той е бедсв, — ни
сн такъв; е/ lügt, ich tu cu il'lt той лъже, аз ис;
е* О/t iisn — ich w/lß се; той е нун — тиaи
(ново}; 3. н началото но рсзкознс изречени/
кепе прсД1т/^нб<^1^ик ни поДликс (аpuuoнeч/а-
ко подлез — непреасдима)'. ns kamen zwei
MäCcic/ лоЗдоха две мoннчггa; 4. кипи коре¬
ли— пра подчинени подкожно или дoпалuu-
—слин изречения (6а? превод}: ше lut gui. laue in
gekommen biuC дoОт- xтaнa; че доЗие; нст wagt
ш/, zu tuncHcc Ic dlitic SchlunC? кой ше дрипс
до се еоуc1e н таз— öcтинa?* 5. кота подлез: е,
ни безлични ели безжично употребс/с глаголи.
ше 5'11111, *1/1/1, doac/T пони еииСr дъжд.
гърми (се); оспор. ше Нис/т mich сдадси cтм*
ш/ yOhi нма; ше läute uich gut iaczcc може да сс
гaнпувс добре; б. е някои изрило* /ато: ши Ist
Tug, A/eid дев, тcнeт а; ш/ Ist Z/it времс п; ши Isi
Heiß, /а-е, duck/i торешо. студено, тъмис ш; is
Out wahr вилияr истн/а n; ш/ Isi miu scHlecHi, gut
лошо. зле. добре мн с; cs fimU -s-t тaеmуgянa cc;
eu wsn cO/msi -имаше (1нa1o) еи/о тр-нc; em osl’t
ной c (ново}- нова е ной; 6. /ата неопределено
допълнение вещо: icl Tülle п/ wir с-с Coppelten
Mciscien in miu пунетвунau /Ш- нито втори
човек н сеОс си; 7. нис. аи, disscc: ne satt UaUcn
всситин съм сс, снт съм во /р-. е/ mülc.
üUnтduUssoUr g/witt, znfтicen1; TroU, ü/cnecugl
seOe уморен съм от вр.; донст/с мн вр.;
сигурен съм тa; е /р.; иоводсв съм от нш.;
радвам се за ир.; убеден съм е вр.; Och war
mr’t icwn/st еът/свaх нова; icl w/lß ши liu
Du/- блaтюgaтeн съм нн зо moнa*
ти п - ииз- 1. мн бемол; 2. мн Оемол мажор (п/'
Mo10r.
Es и му?, 1- мн Оемол; 2. ми О-мон мажор (Es-
Die).
EscOaeologSe/|есха-] гехaтoлoгия. унcниc зз кроя
ио свето н нaнeнomo ва нов-
EucUe/ -е 1. бон- яссн (Fnuxinnu); 2. поен: копне.
escO/n udj. иcc10в-
EsclH(en)//ium и бои. = Esche; "Hole п ясеново
дървю-
E-sciieb/n н 1lтeвнлюивaгeн ва пaтнa мaщu1a-
EscOlaucO н бон. влошен (Allium lscs1ocoenmr.
EscOling н- -и, -а лоел— вид птcmптвa-
Esihwuez / бел— тoе-1 [Dicinmcu<r-
Esel и* -s. — I. магаре. оспор. oceл* 2. ризк.
мсгaтe; глупак (за глупав* упорит или пр/те-
аор/н оpoбaмa човек}', to’i "! ома че глупак!;
in slic* "! дърто магаре! (ругания); c-m е-п -
Ubhncc приcмитaн се ва тдуоeентс во внс.
(провя с Движения /ела чс ле нис милорешио
ушИ); ein - In den Löwcchlut бъхтит бобинт;
песл* sui Ice Sack ucilä/t mnc, d/c - meine man
6-3 xамoлOr зо да сс сере магарето; тсОе думам.
дъщс, ссшоЗ сс, е/aхO; nie - schimpft Iic
s/Ci/cc Lsi/oln птиемил се кърО-н ио штрбeл;
3.	н/хн— магаре (дървено падюжиа); 4, зоол—
т—д тaк* хлебарка; тю1нн ех/юнн, Отъмöaлн; 5.
оспор. дъртел ур-л зо №'0^011 из nтгxтъп1н-
нн (педоб/н на мокарс); 6. остар. чук ва
öaнптджuи.
Eselei / '—п магария. нaтaтгpинa-
EscLZTüile/| — foil/n п мaгaтe1цe; оу1e-
esci/oci udj- сив (с цн/те на малорвшко к^^ежа}—
esciheft adj. нalтстeщни-
Eselin / -een мaтoтицa-
Etels/arUeiot / волско (нежка) робота; "isi— f
рила. чин за мързеливи унc/ицн; "U/Üickg /
ризк—. 1. оoмaтa1o (особс/о испо?ве^1^1^^о) {ле¬
нена отаеберо; ключ (кетон прваад) е п<^<^.|;
2. мнeиoтexн1пcclкн похват (зoпo^fнum/1нe ду¬
ми* езрачантя* оmoтamaapсн^ия); 3. трудно
ииcmя (зо ленонс учвнтцт) вг мameлиa1a; 4.
подниегнин (ланарон лост)'. -Clistsi / бон.
мaеaрcщни трън, бодил; "Haupt п мор— дърто
зо тaнлeпвoнe но птoлтлжc1иe ва иoнmaтa;

477
Es/naudm
-köpf m дебела глава. тъпа шава; -milch f
магарешко мляко; -oOe п 1 магарешко ухо; 2.
подгънат ъгъл на лист на книга; 3. име на
охлюви. растения; -nückem — 1. магарешки
гръб; 2. жп. гърбица (= AUlanTU/ig); 3. орхел.
луа°всцообразна арка (а коликата); -rücken-
sciUsicntifd/o п жп. саморазтоварващ се ва¬
гон; -Uii/1 — ритник от магаре, е прен—; -^^^/10/
шал. рубрика „писма на читатели“.
Es/llueib/n п магаретар, мулетар.
Eeeäeen, Eskä)ue "| -п ескадра.
Eskadern/" -еп остир; ескадрон (= SiOwae/om).
Eskalation / -еп ескалация.
eseflS/n/n i/tr. ескалирам. нараствам. постепен¬
но се увеличавам (напрежение* иеснлае)—
eskamn1Seuem Нг—разг. задигам (нщ. икM:):
EskcpCde j- -п не/. авантюра.
EseSmo и, -(s), -(s) 1 ескимос; 2. исисп* еским^-
здрав щрайхгарен плат с две лица; 3. сладолед.
esUimniscO adj. ескимоски.
Eskorte/ -п ноен. ескорт, конвой,
eskneei/nen t/i ескортирам, конвоирам, придру-
ж*авкM:
Esot/nik/n т* -s, - реч. сзотсрса:
/eoeenisch udj. реч. езотеричен.
EspadrilteiZ -п еспадрсла| платнена обувка със
сламена подметка.
Espens/lte / — 6от. вид фуражно растение;
грашица
Espänen(Jncs) п трева еспарто.
Espp)/ -п бон. трепетлика (Pnfuiuc tiemüla)*
esp/m udj— от трепетликово дърво. трепет-ликов.
Espee/Uaum п = Espe: -laut п трепетликова
шума: wie - zitiere треперя като лист.
EspenC/lo п* -S. — есперанто.
Espo/1 [еспрй] и, -S- -s дух, остроумие, духови¬
тост: /е bei - духовит е.
EssCy [ecä] т, -S- -ьлот. есе
Essayist [ссКйст] н* -еп, -еп лшп. сссист.
/ssfyisiisiO [есай-] adj, ес^^тичен.
essUan udj. ядивен. който може да се яде (къби е
др,}—
EssUarke/i/1. ядимост. ядивност; 2-ризз- нещо за
хапване.
EssZU/jl/n / апетит; --b/etecU п прибор за ядене
(нож, вилици* .лъжица).
Ess)— -е L обл. комин:росК; eiw. ie die - ccOl/tb/n
пиша нщ. загубено; 2. шал. кюнец (зс цилин¬
дър); 3. ковашко огнище. ковачница.
1«//* tr. 1. ям, храня се: zn Mi/icUi zn AUe/U -
обядвам. вечерям; рсзк. шел. e-m cum - подяж-
дам нкг; рсзк. die Scbüssel leer - омитам
чинията- изядам си яденето; ролк, mii lamj/n
Zäinem - одъвквам се (ли 6с? апетит}; пе/л.
seiU/m - mach/ fett на вълка вратът е дебел,
защото сам си върши работата; i-refl—ризк. siel
[ее e-m Speise] ccet| (icU. voll - наяждам се.
натъпквам се [с някакво ядене]; s/cb UueeU -
разболявам се от преяждане.
Esse/ л, -s, — 1. ядене (гозба); блюдо: dem Appell/
kommt beim. т/i dem - апетитът идва е яденето;
iem - zlCfe/cOem ям е апетит; 2. обяд. вечеря;
гощавка.
Ees/eZL/gen| -keheeu m коминочистач (= Sc0noe-
ct/tmU/g/e); -meieieu m майстор-ковач.
EssemeZmauec — купон, талон за храна (в стол*
мснза). -z/itJ= Essz/it.
esse/tiill [-ци-J, esseezieil udj. нас. най-същест¬
вен; хим— жизнено важен (мастно кuасчuнu).
Esse/i/z— -еп 1. екстракт, есенция (а порфюивроя-
на); кондензирано хранително или ароматич¬
но вещество; 2. същина, най-гпавното. същест¬
веното, есенция.
Ess/n и* -S- - ролк. ядач: er ist eie unter, ctcekee -
той си похапва добре; em ist е/е scOlecOtei - той
не яде много, злояд е.
Esser-ös" -еп риза— плюскане- плюсканица.
EssZgeuäl п - -Ues//cU; -j^/schiee п сервиз за
ядене; -gi/e/лакомия.
/ssji/rig adj. лаком (на яДенс).
Eeei/ и, -s, -е оцет; zn - w/iU/m ставам на оцет;
рсзк. damit ist cs - нищо не излезе, развали се,
провали се
EesigZälhi/m п зоол— вид оцетно червейче (Anjull-
lile eceli- вж. Aal); -Uänn m бон, виргииска
смрадлика (ROus typbiec L.); -Urauer m oee-
топроизводител; -Ueahcmei/оцетна фабрика;
-Tli/д//ооал, оцетна мушица; -jäiung/ оцетна
ферментация; вк^ване; -gneUe / краставица.
консервирана с оцет; -mnilce—оцетна утайка;
-piLz — оцетна гъба, бактерия на оцетната
ферментация; —nose/фpeисак роза (ли получа¬
ване на оцет)—
/esiuscu/u adj. 1. кисел като оцет; 2. хем. съдър¬
жащ оцетна киселина (атрибут ли оцетен):
ecetgscule ^/10(1 бурова вода.
EseiJ—säue/ — оцетна киселина; -ciich п оцетна
жилка. вкус на вкиснато.
Ese/ecstfnie/ядсм кестен; -korb п кошница за
провизии; -kücle кухня-трапезария; —löffel т
супена лъжица; е-п - voll една супена лъжица
(мярка}; -lisS/ охота. апетит.
eeslueiiu adj. ящен, ястелив, ясгелит.
Ese/siäbcOen п пръчици за хранене (китайски);
-wae/п /л/. хранителни продукти; -z/il — време
за хранене, ядене; -^z^i^nnee п трапезария-
столова. обедна стая.
Es/е н* -п. -п естонец.
Eeien и. -s, — хем- естер, сложен етер,
ceiSmSencn ./- ценя.
EsUn /— -те/ ^тонка.
/s1läneieci adj. естонски,
ceimiehh adj. естонски.
Estr^ de/, -н естрада.
Eetncuhn m* -s, — бон. тарос (Aitemicia iuecümcu-
1^).

Estrich
478
Est/Ocl m. -s. -е подово замезно (циментово и
пр),).
Etzcti л—, буквено ß.
itlUilinii I- fr. ряДко oе/oвaвaM; установявам: ein
G/tclält - откривам нстс11/; II- refl- sici -
почвам еaмoенoинeлнa рибото [ттттян1и): уснс-
ияnинсн СС-
EluhiisscmC/C [-тaöн1СнЛ| п. -s. -s не/— I. тг<cтo-
тaиm; увссенитс/ио заведен-с; 2. [търговско]
прcлор1иmнг-
Ell/r ['Сже-А '/ 1. етаж; 2. мин. хори - тсllm*
Etlycilrizniy ['Сж—'] / етажно отоплея-ие'.
Elu/Smc [-жере|Л -п ряДко eгaжeткa; по/нно-
Eiiläyr ['aж(е)] Д -п нзноже/ите птeлнeтu тъп
витрината во нaтaзин-
Elimoi п. -е. — текст, emaнин-
Etlppn ./ -е 1. еноп (паразвитие и пр—); стадий; 2.
вееш- тн/-
Etäppsd/Uisist — вест, тилова енужбa* "g/UIri п
асан- гинова oолocГ; тил; -гс/псс п спори.
н/oгвcнсn/o Оягонс (колоездачно}; -8'1.101,
-li/yst п аса/. тилов т-тoй-
ctlppciwultc adv. ио етапи. послсдотагслно-
Eilt [er*] м— -s, -е 1. лържав—л Оюлжгн; личен
бюджет: dcn - ülcnucH/eilcc пр-вишaнau бюд¬
жета; разг. шск- Ine geht ü/е/ m-c - това нс е зо
нecнlитa мн; 2. рит, състав.
EcncUnustn/y [сн*'] . / разглсждаис, обсъждане из
бюижснс-
staCiticn/c tr, акош; пт-ИB1жиaм е Оюджети-
EtUtjiUr [-'*'] п бюджети* еодниа-
rtitmäßly [ет*-] udj. 1. бюджетен; 2. щитси-
Eeäe/potiri [ет*-] — бюджетно псря; -uil н
държавен съвет (= ЗеидСигаС); -и/Пикт /соен.
И1елc/oег во войската пя öюлжeгa* -ü/sr-
scHnst — ска/- Оюижстен излишък.
etepeCCte adj. раза. оран- орeфпрцу1eн (кокошо).
Ei/ul/i pl. етeд1:зeмнoмoтcнu посат—.
EtUi—/ — етнкс-
ctrtt'i udji етичен, етически.
gti/Ot'h adjl eгнипeек1r eт1ннeл. пламенен, во-
Toд1ocm-1-
Et1coymaphr EiU/ograf и, -C0r -сп -T1o/т)зф*
El11öymlp1tnr EtHnoo/ulie/ — етнография,
/t11öumlphlshhr /tiioynaffS'h adj, стно/рифсн—.
emнoтрaфинeH; етнографски.
Ee11ö1öy(r) т* 'eоr 'Сп гтвюлог.
EtUiologie| -- - eт1oдoеии-
rtrcöloyl<'h adj. етвологически.
Eehot п* ~, — eгиox-
Etl—Ttt п* -(c)t, -c; Etikette// -п етикет. листче с
1aаоне-
Eti—e/ie// -п гт—кет; emнкcпия*
Etf^ltt^(c1)<h1niz — пърл. покровителство иа
тanaзeин маркн.
etikettieren tn. снабдявам, юöлcоиu с ет—нст,
етикетирам.
stllclsT. /110'1/. stlf'iet pron. indef— 1. sing. рядка
някой, някой н друг: nach /110'111 Z/It след
вяно— времс; ctlichet всщо, вещо н дтугo; /янон
/ера; 1 pl. рядка няколко (някои и друга);
некялцнна: /110'11 20 Tagt над двадесет, дваде¬
сетина d/ii. во: 1(11'11 Uu/Ceri BücHer стотини
н/н/н; r^il'lc Mü!(rr няколко пт'И-
Eimul п.-(е)/, -спор, време от 24 чеса (отплодив
(е пладне).
E/|iUs/ -п му?. стюи.
Elnl [—нйй] //, -и, -е 1. калъф (?о очила, ли
часовник); 2. табакера; кутийка.
etwa udv, 1. около, птuöлизиmeлнo; - 8 M/t/n
около 8 мстра; 2. може би. /икaK; до вс би (вън
н^^пр)осаислио* условни изречения, про онро-
це—ел/н юмпареиов' също при könnte* möchte*
dürfte* sollte и пад—}: Ua/t du lOcli - was ve/lonen?
go ис би да си тaгуОил нш-?; —cnc/c Sie ihn -?
до ис бн до то познавате случсНно?; wenn sich -
jcmiiC 'cuHU/Ccnt ако тсс пак №'03 сс учуди;
denken Sin il'lt -, l1ee**- нсдеЗте мисни. нc---; е*
—öi/ie - -та/- wenie/ ис е изключс/о ной до сс
ЛaтОя1ee; 3. ослар. - etwns: I/ - отчасти. до
извести* cнeп-н*
е-наО/ adj. книж, евентуален, възможен,
etwa/c остир. 1икoгс си (= lTgcndwicc).
etwiu рала, wie 1. pron, indef. псря: - Nenes.
aclence вр- /оня, лтутo; lau oei loch - топи нсс
пак е нр.; eo - voi Dumml/Ol! такето гнупари-
110.’; er Unt - von c-m PnofHutor у летя -ма нр-
професорсне; е* нОгС ш/ en - l/Ongei шс го
итнттo из някакъв край; ще направи нш. ог
това; ши ist - ScUöcne um с-с Fnened птeнрac/o
ip. е до имаш птиянcн* раза. ncU, hat uich -!
тю1инa рабята (орон.); шск. eo - wic ein Hui нш-
нотя щaпкar елин вид шапка; 2. udv. малко: ет
kann - Deutsch epmichic може да гonoт1 малко
немски; - Unssnr малко П0'Ляöрe; Ine Out - slim—’
тона е малко снн/о! - Weil, Geld малко вино.
мално пстu-
EiHüt п* '-, — вещо; /110'0. съществуващото:
ein unliknintes - нщ- лепозлоно-
/rfclci pron. indef— асмор-* иначе шнсйц- свстр.
= Ои/есСн/-'^ im/c/dein; pl. = стО/е. ctioclc-
Eiymoio/icf -c ['йеи] етимолотия-
/fymoiouitcU adj. -т1lмoлoгипecкИ; етимологи¬
чен.
Etymon h* -s. ---ma етимологични ослото.
stzlOci/r шск, остир. = /t-ichcr.
Eu'lartutt//църк. пр1нacтнer cвхaрucтuи*
EnCämonfumuu n* — филес. cвдe^1O1изтн-
euer 1. pron. poss. П. .лице pl. е. онрабунанно:
11(1)1/, nnin. pl. 11(1)11 неш, вaщar теши: 6сз
subst. (ке/na са подразбира) Се/ 11(1)11. die
cn(l)nCr Ine en(erтe* incn, 11(1)11. /1(1)1//; dcm
11/0/1. lie 11*1/1. Iie curt/c; 6, прадиколоано
11(1)111, 11(1)1’1, cn(n)mce: кепе subst, liu, 101.
Iie En/c вашето -мушество liu, iic Eurige
нaшниm. вoщaгa (в /роя но писмо); die Eumtgcc
479
ewig
иямaщи1нe в— (срн, dein); 2. G en pron. pers.
„OHu“ II i- pl.- En/n sind Cmel внс стс гриua*
Енетртви poss, 1. оспор. = Ihr (ле унижение); 2. н
пиемa: Ваш-
Eu(c)uc п pron. poss. нж. пист.
encusiitt adv. = 11111/10/5,
rucnt/l/i'rcc udv. = cuuituieOcUcc.
TUciuf/hilUrc udv. - curetHalben; -wn/gc adv. «
suretwegec|;'HOiicn udv. = enг/liwi1l/c*
Eu//nettk (EujUnik))/ — —весннко-
/uu/crti<hhr cu/ihtscU adj. cnгe/инeен1*
Eukalyptus m* - *»*tlc бон. евкалипт, тунcнo
дърво.
Eule / -е 1. лаел; кукумявка, и пре1^н: о\ор. е-с -
Тисд/п попадам но насрсшсн (и, е, неблагопри¬
ятен) вянгл: рсзк. la euß 'се - кота* ми мило
път. пее\л- ~с cacU Achen iuagen олaeи сн
из/ншс/ труд, нося пода е морено; 2. диал- внд
метли; 3. шaпнипa за пcлcнoнe'o; 4. отъcгe1o
летсню евuркa. пълнеше сс с пода.
Eulen/Titchl/ - oÄ7- здрoнaeaнe* -köpi и заа.л— вид
бекас; 'Sirst п паеш свърталище иа кукумявки
(расналите}-
Eulcnupln/cl м- -5. — Ойнe1щпигeн (швгобивц*
хенрец* авp).мoнокuял Хитър Пeнаp};.
Euli/spieiulegt/ '—п шета, лудoлия. дяволия.
suie/tpirgelhaTi udj. oнлc/щпигcнoнекИr щeтo-
ниr* ияполнт. нул-шни-
Eulcctplcuclutmcl'h и = Eniccsplegeicl-
EunUch н* -сп. -сп св/ух-
Euphrmlumns л* ~. -.-men алоиолн— eтфeuнттм;
rupicmfutts'h adj. гликози- eфeмиетичeн-
Euphonis т/, -п ['Нсл] Олoтютвучнc-
nlJphö1Itiothh adj. Олюгсзвучсв-
EupHönila, EnphöiT/eg/ -п бел. млечно (EuphoT'
hluritlyulns)-
Eumlsl/r н* -и, — евразнен. пoтouпн иа едни
европейски н един азиатски ролитсл-
cnnSsOuch adjt -нтaзийcкu
Eun/c р/. = Eurigcc.
cnnentsiiu udv. ог вoщa сгрели,
luinu/lcich/c adv, полвО/и из вox. нокита като
вox*
гипсенс/сс. cun/tlilbcn adv. тaтaии eax-
iirr/twillci udv:. nm - зароди нox-
nurf/c Ccn. Cie. lau pron. poss. вашият. нaщama.
вaщc'o-
Euri/r h вашето имущество. ващата част, вaщcmю
(иевле ве са паДо}: OUu müsut Ine - lus трябва до
/оправите необходимото от ваши страна (свсе-
на) (До тспалнoиг дълго се).
Eu/O/td pl. пашите (блосконе не).
Euro и. -(и), -(<) фон. свро.
Euuo'irqnc [-чек] и* -е. -s = Euroscheck-
Eunot'1chk H; -е. -и фон. -врoпeн-
Eumopärm m, -е, - eвтяоccп-
nnnopä|uhr ad-. tn. eвтoпгйcки* fru/op^sc1/ Wiul-
ucisiltu/meinuciali (EWG) Ентoпгйекa нно/о-
мнчeекa общност (ЕИО).
cunopälet/rcn tr. пoeтрoоe3чнсм*
Enгoтa/mci/ier — спорт* европейски шампион.
първенец; -DcOtCr/schufi /спорт- гвлoог3екo
отлтe1xmвя; "St/ißr /лpaнол. cвтoпг3cни път,
нялнgoр-
Eu/Opium п* -е — хим— европнЗ (мелал)-
EntencUfucic Röhre /анан— eвегaхнeпa тръби-
Eui/u п* -S, - тннc-
Ent1umss<k| — eвнaиaзни-
E'ikuäit [сви-] и* 'eо. -еп.нуз- вентил ио оргия за
итотaзвa1e иа меховете.
EYlkuliIön [евв-J/ -се 1» евакуация, опрозвонс;
2. —зтетляне, изпомпва/— (но въздух, ги?)—
cvikutcmcn [сви - ] tr. 1. евакуирам. oптoзнaм; 2.
изтeт1им. изпомпвам (въздух. тaт)-
E'ii/elilr п, -S. -e/'lii нcmнeрecвaн/e1нc*
E'in/Clt/mscn [сви-] m-pl, "mässenднал- уличен
пстсн ва набожни пeени-
cvangClitcr [ева] adjl 1. църк;. евангелски, nтo-
mecтaнтеки; 2. хтиеmнинекu
rvlngel1sch-Гluthcu1t'h [ева-] adj— църк. eвo/гcле-
кo-1юmгрaнеки.
rvangдrlsslh-mnormi/rt [сн*'] udj. църк. птomге-
тaц■текO'Tгфopми(егки (колниитсмие).
Evic/gilte [сви-] и* -еп, -сп свангслист-
Evic/Clium [ева-] н. -s, ---Нcо cвa1тe1нe*
E'iporailOn [ева-] / — нтпa^явaнг-
cvsportcrcn [евО'] tri изпарявам, сгъстявам, кон¬
дензирам (мляко).
evau'iv [снс-] udj. уннe/ниn (омконар).
E'iukoStüm п шал. coiOTa. -ннно Одеяние.
^cntualirä- [ева-] / -сп възможност. евентуал¬
ност.
cvcntu/ll [ене-] adj- евентуален, възможен; adv.
евентуално, пр— случай. пя възможност-
Ev/Tgrcnn — ели п, -е, -s леувяхнар ш/с/ер.
нcдюgни-
gviU/ne [rni'J udj. вас— явсл. оч-нилеш яс—/.
-TuacHTen.
Evtl/cz [евн-]/	вее; очсвилнюст-
EvoluteO/ [евсв]/, -сп нис, сволюция-
E'oluttö1<t1comlr [rBO-J/cBCHKmiBUua meят1я-
Ewc/ -п псен- период (= Zr1iü!t/ur-
Efir и* -s. — 1. мор. платноход'* (с /дни е
пол оенна мични): 2. = Ebnr.
снО/ udj, 1. печел, б-тнтacн: lüu -е ZeOrci зо вечни
времево; ризк. ich iabc sie seil -ns Zcll/c li'li
Ui/cUce ле съм я виждан от вeкявc* iul -
навеки; Tür - зaнинaти* Tür immer uni - течно;
Ule Ewlyc Lamp/ l/cуттенaшOr всчно канлине (у
uoиo1cцuлe}; ilr Ewig/ Stalt неч/нят град
(Рим); len EhO/с Juli скин/нкът -нтeн/; -e
Elnwoli/т тaca1cни из песгеянве мгеmoпт-О1-
пзпзвс (а кр. Бсрн) нeпъннoолaвни граждани;
"it GcTäcuciu ложиввте/ тaгвoр; -e Höhe
ОпариИн* внеинa* .мин. -е Toric н-нзвест/о
тoнинa иъ/Оочина; шез. - ппб СтсО Tsui вя вгнн

Ewl/U/it
480
веков; 1 adv. розл. = ceer: )as isi - scied/
безкрайно, извънредно жалка - jul много
добър; раза, зи засилвана: - nlrmale| - Uei/i -
m/eht е пр. абсолютно никога, никога не.
Ewigkeit / -еп вечност: von - Oeo откакто се
помни, от незапомнени времена; im alle - бабл,
во веки веков; voe - zn - през вековете; вас- /е
die - cIng/O/n преселвам се във вечността
(умирам f).
ewiglihi adv. сстср. пост, вечно: auf - навеки.
Ewigweibliche п, поет, вечно женственото,
ех! U разг. свършено!, край!; dcmii ist es -свърши
се!; - fbuup/n внезапно; 2. екс. до дъно.
Ех*** бивш : Exminlslei.
exCet adj. точен, сазаатен: -е WIsscnscOciUen
екзак-тни науки.
Exakt heii/i -еп точност.
exeiiSemt udj. екзалтиран, силно възбуден; възтор¬
жен.
Exfmen л. -s, -/...ni/e изпит: ein - Uest/O/n-
ablcgeni рсзк. mechen издържам, полагам (дър¬
жа) изпит; im - duuchUallem-ркaГ: UüucOe - Ueiiee
пропадам на изпит; Im - etehem държа (е
меме/нс) изпит; рила— 1^ - gchcm- stei/ee
явявам се на изпит.
ExfmcnscuUcii/изпитна работа.
Examinand и* -еп. -еп лице, явяващо се на изпит.
ExcmSnftou /и. -S, ::*i6een лице. произвеждащо
изпит, сазаминатор:
/xemimS/u/п tri изпитвам.
ExfeeO /л, -еп. -еп църк— екзахр.
ExaeiOft л. -s, -е църи— екзархия,
ех hfli/dea udv. от меродавно (попски) място;
рилг. професорски (важно, овморнмемно)—
Exebee/e [и^с^*^че^н^нж]/ -п обмяна (па валути);
обменно бюро.
Exc/Csc/, -еп църк-. тълкуване на текст (главно не
Бuб1oямa}1
Excjii и* -еп. -еп църк. тълковател (особено ни
Боблоямо)-
exejCiSsib udj— църк- тъла°ватслскс:
exeUiiteoem 1г. 1 екзекутирам (осъДен на смърт);
2.	юр, екзекутирам, привеждам в изпълнение
(решение ни съд ели пасииионлснес но закан):
Exekution / -ее 1 екзекуция (изпълнение не
смъртно присъди); 2. юр. естер: изпълнение
на съдебно решение.
rx/emliv [-ив] adj. изпълиителсИ| екзекутивен.
Ex/UiUSve [-ве]/ -п изпълнителна власт.
Ex/eu1SvenmSer/ [-ви] п изпълнителен комитет.
Ex/UlUon m* -S- :::eiu/e екзек^ор. изпълнител на
съдебни решения; естер- съдия-изпълнител.
/x/euUönSscO adj. еазсаут°рскC| изпълнителен.
Extmpel н, -s, -1. пример: znm ~ за пример; eie -
ее elw. D e/bm/e вземам пример, поука от нщ.;
пран, eie - ае e-m ceзenienem наказвам нкг. за
назидание- пример на другите; 2- рядко задача
по смятане.
Ex/mplCe п* -s, -с екземпляр.
/xrmpleileci udj. 1. примерен (живот, повгДе-
нт/}; 2. назидателен (наказание). e-n - UrslieU/n
наказвам нкг. за назсдкнсс- за пример на
другите.
Exequftue л. -s, — екзекватура (сс назначаване
ни консул).
cxcrztcoem I. ./- 1. обучавам в строй; 2. ролк.
упражнявам; репетирам (сцени); II. in./, h ноен.
обучавам се, провеждам учение, упражнявам
се, маршсрувам:
Exreс.iru/g/echnss п учебен снаряд; -Оси п
манеж; -pc/lcпe / ‘ учебен. маневрен патрон;
-platz — учебен плац; -rcgicmcnl [-реглма] п
строеви устав.
Exerzitium л* -s :::/Iem (зададено) упражнение
Exheieiiön — -еп издишване
ExOäusinu н* -S- ...s/ören изсмуквател. инстала¬
ция за изтегляне на въздух, газ и пр.
rxilUiceen 1Г-1 връчвам (документи); 2. излагам.
представям. показвам; Exte/bseim/
ExOibieionismus мосД- ексхибиционизъм.
Exhiimaatdn/ -еп изравяне (но мъртвец)—
exhumieren tr. изравям (иърте/ц)-
Exil н* -s. -е заточение, изгнание: les - g/Orm
отивам на заточение.
rxirteo/m tr. заточавам, изпращам на заточение.
rxlsiiei adj. съществуващ.
ExSeieeiiclismue- w, — ф^сн^^с— екзистенциали¬
зъм.
rxisiceii/il udj. фалос. екзистенциален, отнасящ
се до дсйствстели°стта:
Exlsl/ez / -еп 1. съществувание- живот; 2.
прехрана, съществувание: k-e eieOrir -, s-e
[auskömmliche] - habee нямам. имам осигуре¬
но съществувание; äumlicbe - оскъдно, жалко
съществувание; 3. пейор- съществувание (съ-
щас—ва* лoчnoоm* субект): verUrblte -еп неу¬
дачници в живота; е-е )iekie - съмнителна.
тъмна личност. субект.
Exisienz—Ue(inglnu/y<лювсс за съществувание;
-Ь/о/сКе/ии/и/право на съществувание.
existCezfähig adj. жизнеспособен.
Exise/mzToum—форма на съществувание.
Exicecmсiclismue| ExieiemtialSsmüS т, — фо-
лeа1 = Exis/rm/iflIsmuS:
Existenz/kempU — борба за съществувание; ~mi-
ekmum п сазистснцмиисмум- минимум за
преживяване.
exlslseure i/tr. h 1. съществувам; 2. преживявам
(прекарвам, паминовем).
ExUeveiiöe [-м--]— -еп изкопаване; изкоп.
ExUevä/on [-ва-] и* -s, *::öl/m 1 екскаватор; 2.
зъболекарски инструмент.
Exklave [-ве] / -п част от земята на дадена
държава- заобиколена от чужда територия.
exUlisiv [-ив] adj. 1. отделящ се. изолиращ се; 2.
затворен; недостъпен: -е Gee/llseOfii| Kreise
481
Expöni/n
затворено общество, избрани кръгове (иа аб-
щасн^^^1но');
ExUlusIvUcntiOl п жури. материал специално за
даден вестник, телевизия.
exklusive [-ве] adv-prp— с G: с изключение на, без;
~ (der) Veesemdkosiee без разноските по изпра¬
щането.
Exkomiminlkufiöo/— -еп афоресване. отлъчване
от църквата.
/xenmmumizS/u/m 1г. афоресвам. отлъчвам от
църквата.
Exkönig /п, -S- ~е бивш крал. цар.
ExUmem/nt л, -(/)s- -е изпражнение.
ExkriCt л, -s, -е секрет (ет жлезств).
Exku/liön — -еп отделяне на секреция.
ExkuipaaeSrn <Z -еп оправдание.
exkulpieren 1г. rejl. оправдавам (се).
ExkUrs т* -es. -е 1 отклонение (от теми,
н^прос); 2. добавка, приложение, притурка
(към научна аачcнeшoe)1
ExkiislOg / -сп излет с научна цел.
Exlibris л „от книгите на::/‘ (знак на нанpвшuo-
ло корица ши книга с омело но промсжатсля
й), екелибрис.
E^matriklüeftönn" -еп отписване (не студент) от
виеше училище.
exmatrikulieren tr отписвам (студс/т}.
Exmlnisl/o — бивш министър.
ExmissiOm / -еп изваждане (от жн1лuис)-
/xmituien/n 1г, изваждам (ом жоллощС: касрнс-
рс)* осъждам нкг. да опразни жилище, кварти-
р-.
Exogamis// — екзогамия.
/xnJ/m adj. 1 мсд- предизвикан от външни
причини; 2. каел.- действуващ отвън (соло)-
/xnubitзni adjl чрезмерен, прекомерен.
/xnezisS/n/n tn. църк. изгонвам зъл дух.
Exorzismus и* -, ...men църк— прогонване, изгон¬
ване на зъл дух.
Exoi н* -еп. -еп чуждоземец; чуждоземно расте¬
ние или животно.
exni&гlscO udj. 1. екзотеричен; 2* общодостъпен;
общопонятен.
ixolblum adj. екзотермичен; при изпускане на
топлина.
ExdötkU — екзотика, екзотичност.
rxöiiseb adj. екзотичен- екзотиче^и.
Expander т* -s. - спорт, разтегател. саспанжър:
Expansion / -еп експанзия. разпростиране, раз¬
ширение. разшсряваие:
ExpcnsiönsZeunv/i -lint/—крива на разширение¬
то; -pnitttU/ политика на експанзия (алресониа
пo1omouc).
expansiv [-ив] udj. 1. експанзивен (пслиники). 2.
експанзивен, сзлсятелен (тсмп/рам/ин)-
ExpaCrisCidn/, -е/ 1 лишаване от поданство; 2.
изгонване от отечеството; заточаване.
ixpainSSenen 1г, изгонвам от отечеството; лиша¬
вам от поданство.
ExpedS/el п* -еп, -еп изпращач. експедитор,
expciiruee 1г. изпращам. експедирам.
ExpcditU/öz/ -е/ 1. експедиция, изпращане (ши
писма* стика и др.). 2. експедиционна служба;
3.	[научна] експедиция: е-е - /е )// On0em
Nneeen експедиция в далечния север; 4. експе-
диторска кантора; 5. нови, военна експедиция.
Exp/ditiöns/jiUüOn — такса за изпращане; -дс-
schäki л нърл. експсдст°рсаа фирма; -Unefs л,
-m)annecOcTt / вест, експедиционен корпус,
скспсдиционсн отряд.
Exp/e1nuaiSöm / -еп 1. мед. изхвърляне на
храчки; 2. рсзк. излияние.
cxpreiouS/uin 1. 1г. мед- изхвърлям храчки; II.
intr— разг- говоря дълго, скучно и при това
важно.
Expenim/nt л. -(/)S| -е експеримент; опит,
/xp/eim/miCl| expro/menilll adj- експеримента¬
лен, опитен.
exp/nimemiS/nen int/i h (mit) правя опити, експе¬
рименти.
exp/oi udj— вещ; опитен.
Exploie н* -е. -п вещо лице. експерт.
Exp/uUisc / -п експертиза,
explSzS/uem tn, обяснявам.
/xpiszii(/) udv. нас— ясно, изрично-определено,
explndieeem i/tr. s експлодирам- избухвам. пръс¬
вам се: првн.риза.. vor Wit ~ пръсвам се от яд.
Exploiiatinn [-плогаг-]]— — експлоатация.
ExploSilun [-оатор] т* -s. -е ек^ло-тор.
rxploiisce/m [-плоа-] 1r, експлоатирам.
Explosion / -еп експлозия, избухване, взрив-
пръсване.
1xplneiömcrJrUaOne/t	adj. взривоопасен; -/)-
schützt adj. взривобезопасен.
Explnsinnsmoioe и —ехН; двигател с вътрешно
горене (= Veibгennungsmntni):
/xplnsiönssih01u adj. несзбухлив- взривобезопа¬
сен.
ExplosiömestOfff н = ExfiosIvsinUU.
cxplos/v [-ив] adj. експлозивен, избухлив. взри¬
вен.
Explosive [-иве]р/. крои- вж. Explosivlaut.
Exp los'iv/laut [-ив-] н грам, експлозивна съглас¬
на (= Veuschlueelau/); -stcfU — взривно, избух¬
ливо вещество
Expo/äi п, -s. -е експонат.
Expon/ni и* -ел, -еп 1. .исм, показател (но
степен); 2. заезъпник (иа идея* възглед* каузи);
3. изложител.
cxpo/troem tr. 1. излагам: e-m GeUaOi - излагам на
опасност; expo/leete Stellung ност. изложена,
открита (засмрошвно) позиция; 2. фон. (ряд¬
ко) експонирам. осветявам (филм* плака); 3.
refl- sich - излагам се.
Expönt н- -(e)s- -е търг, експорт, износ.
Expörtem pH. mаpг. износни стоки.
3. Н-нcнB'öпнгaт<cкн тeч/1H; -том I.

Expoo/lie
482
12x^01)10 [-гBтl m. -e. -c eкеneтгьoT; и■знoеигeH;
1x^/1110// u - търг, 1т/aеян (стоки)-
Exportland h еmтa/a~1т/яеингнкa; eнепoр'ьoт-
hc; -prlmOU / eкcпoттис пргнни; -^н^аип/^^^-^с^ко
зо 1THЮС-
ExposC и, -е. -е -кспязс, нзложе/не, ионнсд-
Exfoeition -1 итнoжcн1e [пв /якоИ впптoе]; 2.
гнепeт1П1Я; въвежда/с е действието (по (ри-
ио): 3. фон. (рядка} експопнра/е, осветяванс-
expr/ut adj. 1. бърз; 2. adv. рядко нaтoчнO; само;
3.	/снс саpaa с'^^^,т^^^{ио н сенр. Expr/st--- =
Оърз: Expuct.tluiiT.
Expn/ss://—i -cs—pl- Exprcsszügt eнcотгc (бърз в:лии)—
E\pe/se/Unt1 — остар: = EOlhoir; -Uelci — бързо
тисме; -gut и бързо пратка [/ю аю/. сcpuхсД]-.
Exfuesslnnismus и. - , — т?и— лен— cкеотcе1в/н-
ттм-
ExfU1seInnist и. 'Сп, -сп eкcптeе10И1еT;
1xpu1ssinnisllshi adj. eнеотее1o/нет1ие/; ен'еп'
Teclloн1cтllиcенн-
expn/u<iY [-нп] adj. експресивен, нзтсзиlmeлeUr
нттaзcн-
Expi1se/s/ndunJ / ' бърза пратка; -zng — = Ex-
pnc/s-
Expeofuiallon / 'Cn отчуждаване. иззeмвaнГ;
eнептoпр1CU1Я-
1xfinpnii1u/n tr, cкептeпрн1тси-
ixqutsii adj. iизбран; птcнътхeлг/; изящен, изис-
нав-
Exspieation .11 'in 1. излишния—; 2. издъхвал—,
смърт; преи- псриол но упадък. зa1cт-
exsptuaeduiseb adjl грг/и* -um A/zcii -не^11рomoрe/
*1^/', уgaтe/ue при 1тлищвa/e-
ExeiIepCinn — сел.-ст. гкеmнтпсmoрr плуг зо
изкореняване вс Оуре/и-
Extäse / -in = Eku/nsc.
Exi/mporäle п* -s. --.Пес ['icu] (класна} робота
бсз предварително подготовки-
ех 1/1^// импрeвит1ранЯ;
/xi/mpnuSru1n i/tr- h 1нптoн1зирси-
Exteniioon -еп разширение; разпростиране ни-
широко-
extenslv [-ив] udjt 1. екстензивен (земеделие): 2.
рaзшиTИгeнe/: oОш1тeн-
/xi/nn adj. външен, приходящ (нвжиагвщ н
интернати)—
Exi/nmät д, -(е)5, -с eкcr-т/с'; учебно заведение
Осз пансион-
rxiinuiioniai adj. eнxт-риmoтис1-н-
Exterr iiorUk/lttäe- — eкcтгтнтeтис1нocm;
rxina liiiTv. яmgcл1ю* cпeциaд/O; особено; нaляч-
но: iss muss - uigelcru/t werden тона - трябва да
сс нсптaни отлсн/о; icl 10/ - iOcni/nuc-ommei
нстoч/я тamoтa съм дошъл; 2. лeппл/1тeниO;
оре: ши /osle/ - им* специално цсие (струва
понеча он обс/навпнс): 3. обл- роса, oеoоe/o
лоОре: cu дс1/ Olm 10'1/ - не cc чувегнунa
осеО-ио добре.
ExH ra/a uis/Cu.)" -blall п 1тнпнт-ииo -здан-с (на
вестник).
Extraclst/rn / -сп cкcmтсgип1я-
rxlucTiIn adj. udv. особсво фин, екстра, от /ай'
хубаво н'aиeегno.
rxiufblce/nt/i 1твличaU; добнвсм -ке'тснн-
ExtuCkt и. 'S. -е eке'тснm; итвлeчcни--
Ex/naktion ", -сп Е хим, нзнлeчeнue; гкеmтскпия;
2.	исд. воден— ле зъб.
Ex/oamrhrwcmt и ска/- ияОсвъч/с прннсиг/с
cтoИlloет-
nxtTSorUiinr adj. uгeОиннoнeИ; нтвп1р-и-/; eеe-
бси-
Extmü/ömUo1ünIn< — извънреден професор; -pno-
iOl — т/сп- енртхп-чaлöa; 'thUIhht J аион—
извънредна смяна-
cx/rcveuCmi ['ви-] udj, гнеmрсвстснтe/; чулсн.
-непe/mричeн-
Exeecvcuamс [-ва--// 'еп гнетрснсгс/тнocr-
Extncwuesi / рала.: еп /*1///, U/kommt п-е -
ge/iitec птсвяr му изключе/ис, хатър.
ex/olm adj. крася. орeнageн-
Eximtm ну -е. -а крсй/eе' (аъе възгледенс): die -е
1/iüUi/c sici краИностите се лопирст-
Exin/miemus — eнcmрeмитгм
ExtrCmfall т краен случай-
Extn/miiäi/n pl. оном- крайници
ixzellCntcd/- пр-втзхoдe1; забележите/ел-
ExzellCnz / -сп (съкр. Exz.) превъзходителство
(номло}.
Exzemt/n л* -s. - тсхн- -непг/трин'*
Exzentrik", — лсанр- eнcцe/rлинс■
Exz/ninik/u m. -s, - наонр. гкепe/ттиK;
exzi/irlscl udj. eкецe/mрич-н (и мсх/—)—
Exz/minSzitäi/ -еп гнепe/'mр1п/eеm;тсхн- ексне/-
триннтет.
exzeption/il udv. 1. пе 1зн1юиe/ue; lla^CJ. нзалю-
ннmcлc1-
rxzeopiruce tn. орaти (посмете) извлечеи-е. из¬
вадка, втcuaн си бележка (ом книги)—
Exzerpt е, -(1)5, -с иттдeн-ннe (писмено) (ом
книги*ръкопис е поД—): ф—ш-
Exz/ss н* -es, -е 1тcrтплгннer ексцес.
exzessiv ['in] udj. птeкoлeн*

483
FacOZerzt
F
f. F ez, -. -рсзк, -s 1. сф, шестата бунта ет l<cмxнama
0^'*; 2. звукът „ф“; 3. муз. 'ял. нота фа.
Fn/ci / -с 1. .лит— басня; 2. фабула, сюжет (но
ролка?; драма); 3. прси. -зм-слицс, фантазия,
Отспя: разг- псйер. №^1^1* ums к-с ~п! вс ни
разпритяИ Оас/н!; вс ни залъгвай с измис/н-
ни!: 4. 6н6л; предмет из рюзеявор— („притчс по
-T1цeх“)»
FslcL/Uu'h п лин, сбор/на с бсc/И; Осс/гник;
-iicUtnn н Осеняnнccц-
FilciCO-Д -е/ 1. 1тмucдянC; съчиняване, тaзпрocт-
рс/ява/е на Оасни, nт1катнш 2. птикoтнe
Оссня: невероятна истерия; 3. псйор. измисли-
пa; праз/и nтннaтк1 /?/., Орътвеж-
fiUHihift udj-, adv, 1. раса. тнанcниm; нудcceHr
великолепен: lau ist js-! нулccнo! тнсмгниro!*
2. остер. Оacuoелявc1; фантастичен, нстснис-
рeH; птика1Г/; измислен; З.раса- ^0(0 голям,
биснсс/ове/ (си усилване); udv. 1твънтeg/0r
ясимявер/о: -е Summen öсеняcлoвнu cуии* -
Uilliu /eимoвcт/o евтино.
Fülci/iamu н ризк— лъж/ьо; -InlU н герой ва
Оасни; "-lull п = -rsicH-
Talcii /е. (и бе? obj.) рсзк. псйср. 1. измнcдим*
еъчuнятсU; разказвам бсе/1 (и е пряк аuuоан)*
Я—О1вюл1шн; 2. бърборя. дрънкам [проспи ро¬
бота- безсмислица]:
FalcL/icl'h п царството во nтикaтк1mГ; фантазия¬
та; -СОС/, -неи/с п живен/о. същество ог
басните; създание ва фантазията-
Fa/Isr —* -и. - \.лш— = Fabeldichter; 2. раза- -
Fa/i!rins-
Fubri- / -сп фабрика. завял: Ос Сос - gcicm; е.
он—вам път фабриките; 6-ралк. фабричен робот-
инн cтм» рсОяня н зевюд-
Fabri/inIagg't^a6puHc; фабричен компн—нс-
Fubriküit и* ~еп; -сп ^^l^j^^Ha/T, собственик во
фабрикю-
Fübri—imUTitnn — фабричен, заводски тaбoт/ик*
FiUri—St п* -S, -е фабр—нат-
Fabrlkattko 1/ -еп фабрикация, фабрично произ¬
водство.
Fahri—/1пгг — = Fabri—üii; "mau—г / фабрична
нстнa; мора* иа фабриката.
TshitkmäOOy adj, 1. фабричен: -е Hcnuielini/
фабрично првизволстпо; 2. пра/. шаблонен; 3.
udv. фабрично. по фабричен нaнин-
Fahri—/pfliizn / икон, н/иустрнсл/о тaеme/иe;
"prsis т фввриие, заводско ^10; ~p1bUuaiO~
onsplac н икон— заводски произволснв—/ план;
"Piolituriüi п nряuишлe/ пролетариат; '/cHn-
le / заводско унилиpe; -utile / фабрични,
птoнншлгн град; 'StilH/yuny / преустановя¬
вала ва тaОoтamа вън фабриката, за-кривил- иа
фабрикото-
fi/mizi/u/i tri ряДко фабрикувам (смоки* .маши¬
на); риза. шал, пейср. мaеoвo произвеждам.
фабрикувам (ромони)—
Fu/uline н. -11, -сп 1. ОъОрuвeПr öптОвткo; 2.
ризк— дъж/ьо-
TiUnl'i/i^/n int/i h 1. 1г- ние. еъчиняпoм; тсзкaзвaн;
2—риск— итниc1яM; тaтнсзвсм и1U1ен1Ц1-
Fahnttc ('ССте). Fisitittn -п 1. снела по шлифовал
днама/т, фасетно: 2. печ— фaccткс» omн•oе; стъпа¬
ло 10 H1ИЩC-
Fnccttenangc [-сс-]. Fnttettecnnge п сеел, слож-
во око (на насекомо};
facettiert ['СС^. TütJ^s^ttlf^r^lpart. udj. техн- шлифо¬
вал па нuoтo пнвекocг1-
Fici н, ~[crs; чт I. ютие/слие. nтeтрaдкC; пoлицa;
/иенно, рафт (по шкаф* етажерки): касетка
(но мсван* свод), чекмедже (е скрин)': 2. пред¬
мет (учебен). лиеп1ПH1ua; oттacъл; об/сст (ет
науката а ескусмасмо)* спешии/восн: Iie
tcliägt /0'1/ Ос Stic - тона вс е по не/юната
специс/ност. нс е от /етевата кo.нneтги'uoет;
Böia11/cт vos - пя сп-ниен/ост Овтаник; ein
Mann vom - специалнсн; е* Ist vom -е гой е от
cпeциaннoеm'нa; от Ора/ша; 3. нвксм, уста, зсн
(за .минаване ио соаилканс); 4. смр. (понякога
pl, -е) п/ор. ограден* ог тaнк1 (та прозорец*
стани}- табла зо ^0'0; ein Hans 0/ Dach und -
cuHiliec поидържам къра; 5. рсд. /из (перли)':
□ обл. фамг. mit ctH. zn -е komme/ справям се с
нр-, свършвам някоя рaöe'а*
»»*flhh ---нранен; zwcofaeh; euc1fae1; 'ic-facH.
Fscl^j^j^iul^i^^/gn m тaбoтuик-епeпис1ие'; квалифи¬
цира/ работник; -inzt — лeнaр-еneцислиcт*

Fchh/auedeuhU
484
-susUmuc- m специален нгхи1и-екн израз; /;/.
ггтн1иoнвт1и; -Unum m пра/ из яз; -eillusg/
1.	еп-п1ал/e oотстoвaн1e; подготовка пе даде¬
но еп-ц1снивет* 2. профссис/и/нс oОтaтoвa-
^1; 'Ulill п епcц1aл/e (научно* мвтнoчeскo)
списанн—-
FccOr. j* -е 1 регулираш* клапа при кюнеца (иа
печки); 2- охладител но Ö1тa; 3. шумпс во
шапк*-
Fäch/l и* -е. - бол. вcнт1лeв1диo епцвeт;la-
fählcim I. ./- (и tich D -) вся си. иам. (а «стрило*
кърпички); II. i/t/i h поет- подухвам; полю/я'
вам са, пон/иром xa-
fa'h/c tr. 1. оспор). раздухвам, рaтпс1вaн (oгаu);
2.	рaто1naм; рoз,дтгинпaи (вълна- косми зе
сплъстявана'); 3. нахн— cт-динянaм; свързвам.
скрепявам, славям-
Fäclcr н- -S. - 1. ветрило; 2. заел— ветрило (по
глухари); 3. духано; вe/m11amoт-
Fä'1ru//oyri — ирхеЛ; мрeжecma; вeтт1лeoöтст-
во aлк'с; -fistln/ п армим. мр-ж-еT; вcгтилooО-
разсв птoтoтгц (« коликите):
fächerförmig adj. нeтр1лeoОрaт-H-
UäcOenm tr- (o без obj.) 1- io«. рaзпeтвaн (опашки);
2. (ря(кс) разделям иа nтcгтaдK1r ксегтки-
Fäci1nshOüee1l .—* И1И1Я'0eдисе с пргттaлни.
F^^l^f^/'iii^gU" -е/ 1. ветрилообразно рaтпoлaгaнe;
нарсжда/с; 2. роздсляне но пре/ралки-
Fäch/uw/ok п архиЛ; вeтти1яoОрaзuo тoзоялo-
жг/н кaеeтк1 (ос комически моно/* свод).
FahOgelrhuei(u) — учел-сп—ниеннст-
Tahb/emäß adj, нoмпгmгнmг1; вещ ^6/—. прецен¬
ка); специален (пазнонся); с-с Frage - beiac-
ieic рaттлeждсм даден впптoc нсшс (коми
специалист по въпроса).
Feh0/grnoee1 — колете по специалност; -UeeTt */ ‘
специалист; -kreist pl.; Ос =п н ктпгoвem- из
епeпиa1иc'И'Г*
Teiheuneig adj- св—лур, н—ш (е доДвно област).
FecOZirhoeo н 1. учител по дадена еогциoдняеm;
2. учител по специални пр-лнcнн е профссия-
ионно уч-н—ре-
fceOlSih udj. професиови/сл; оOr от cоeциал/ocт-
тз.	cпcпислeн (абрилоеаптв* падзамаа/а}.
FceO/Iiitenciunf еоcписл1a литература; -mann п*
pl. -Isu/s е -mäsc/n cпeпнсднcт-
fcchmänmiecO udj, cоcпнaдиет; нямоeтгнme1. пер:
-cu Unicii пргцгнка иа еогциaлиcт; с-с SicUn -
Icr/ncUt/c розглсжиом далси въпрос китя спе-
циaнucTr кюмпстситио-
facimäßig adj. udv, кино cоeпна1иcm-
Fsch/mi/Iutcr — министър от нaлиeрoma; "mitlsl'
schule / средие cпгпuo11o учи/ншс, тгх/uнуu;
-preute / еоeцнa11н пeриoдннeеки итдa1ни;
~ricHtung/отoфн1 ^6 новш/ училище}-
Fed schäft /браншове cлружeинe* професиона¬
лен, спортев н др- съюз; груоa пя cоeпнoн/oxн-
та (учители, студенти).
Fadisiile/ професио/зл/о учи/ишс-
Fachsimpclei//^ лк— пейер— досаден за /cепeп1с-
листиитс тaтгoнoр по професията е оОш-стпо.
компоиня-
Tehisimf1ln int/i h рсзгонсрям ва cпeпиaлнu теми
от професията си е oОшeеmв0; кeuпauии (и
отегчавам)-
Fcch/studium п слсиваве по далеиа епcпиaннoет;
-vceUegU — икон- отраслово яОединение; -wcmU
п 1 снр: паянтова noеmтoйкar „фaхпeтк“; 2.
нинта по додспе сп-циониост (учебник е др-).
-^visernedcTt / епгпислнс наука; -woel п
спеннанел meтuин (технически а пр-)* -'Zeit¬
schrift . / еп1есниг зз епгп1oтиети-
Fackel/-п факс'/. факла, апрен.; пран, снсни/о: -
б/т Wissrctchall снсти/о во лаунот*-
FcekrlZbaum — бол. нилина, нартоп (VO/umnm
opn!nsr; '■Ulumr / -kraut н бол. лoпe/; евc-
шн/на (VcтUlueum llipsilonmr = Köii/s—cizc);
-laiU m еraтвгтъцкo надбягвалс c факли.
Tcceilm int/i h 1 раза, мая се, Отвя се. мотая са:
man ногС /0'1/ laige - вяма иплгe до се
пcрeмoнян; 2. = fluckcnc 1; 3. Диил— енъгвaм-
Fühkcl/uchn1* -Stuhl — полставкс но факла:
-trrysu — фaкляняеeц; -zny л фа-к-лвя щ-ен-
ПНС-
Feiki/o и* -S. - 1 map. П1caч* П1есрущкс; 2.
шегобиец, падячо-
Fs^öc [“CÖö]/ -s = Fiesoc-
Te((e) ебл. евснр- сама fei adj, 1 блудкав, е
пре/—- бгзвкусев (яДг/г); с-с -^еп GcscUmack im
Munde Uilcc блудкаво ми е н устато; 2. прен.
плосък, глупав: "/s Z/ny iclcc тявoтя nлocкeе-
'н, тлуосе'и; 3. енуч-/; öcзиитгргегн (човек);
-е Stimmung вяло насгроенне-
TäU/ln ебл. раза. I. tn. 1 вдявам; нaнитвaм: Perlen
uuf с-с Falce - лнжс. /a1иттaм пeтли; 2. е rej/l
нишя (сс); II. re/7. intr. Лнеча сс но кс/ни (каша
е пад.).
Feie/ и, -и. - 1. конец; /1щнC; е пре/-- жнчко (на
паяжина* електрическо крушки)* в/ония: Н-п
tmbek(crncc - am Lci/c iaben uoктт съм до
кости; првн. /ein gni/n - 1/t um ihm съвссм /иро
нямо у /ето; las Li/cc [Cie Siche] häcgt um c-m
- животът /работата/ виси ни косъм; um c-u -u
Bucite и* няетм [рoтетeя/иe]* dli - snlCeck/c
тaз1ишнaм; тaзкринсн заплетено тaОoтa;гoте-:
к-п guten - na c-m iasscc тaзcuовoм ^'0(0 с
критики; к-с guten - mltctiici/т upocccc ie
нcлни брашно заедно; 2. рила. глупост. рурс-
тня: er Hai е-п - някакви глупост му е дошла во
ума; ш/ lat е-п - тук куц* нш.. нук нш. ие с н рсд.
нун нма вр-; 3. (p/. FаДвп} м/ярка. а.м^ср. сажен,
ризте/; 6— такси- сине мотонилкс отeжga; е.
куОич-екa мярка за дърти; 4. диагонални нcртo
во герб.
FadrnbnuiO — наисН: б-низии.
TcdenZdünn adjl тънък кано кюнец; -förmig adj.

485
Fuhr/Ursli
нишковиден.
FuCei/TUincr m ивuан- 1uшнoнogан; -уцс/ m
T0ЗП0Л0ЖC1ИC ли ^3'10'0.
TaC/ny/Tul/ adj. опнат като колец (/'1111^/11^16/).
FaUcn/glst п naтн— стъкло иа лиша— (ло фолит-
ранна слъиле)': —/old п злото ва ж-ни, H1щн1*
-holz п дърто во нуОнн (вж. Falic 3); '/raul п
бал— бяло дънно; ру/олист (Filsgo); "kirnuz п
фал— кръстачко (по оптическиурад).
laUcc/nacke adj. тяЛ'ГянeнuчтK; съвсем (0/; -suuu
udj. мокър до костн.
FaCem/neie п фнз. = -kreuz; -indili pl. кане.
ф—ИС-
fidri/ii'hi adj. = falecuirni/; -5'1/8/01 adj. 1.
птerл1T; нз/нияд (Дpгтo): -/ Mors! лек мoлaд;
2. пран— прозираш, отoтрaчeн; ясно ниguu: -е
Gnücer» Vorwände птятитсшH; плитки, иexъc-
тoитeлни доводи. пл-meнcтн-
FüCcc/teidi/^64^0 нoпти1a; -sil/cr п сребро
из жици; -Sommer и uaолp- рядка нос-ши сс
пън въздух* паяжини pl
fidecwgltc udv. конец по асисн; во конци-
Fsdcn/wiumm н леел. 1. кръгъл черт—3 (Ncmslol);
-zrUirn н фал. cтлoö/ar cтетaтнo луп*-
FidUCiit/ -еп Онудксвсcmr бсзвкусне; првн. Оезт-
H7cипa; плоскост, тлупoет-
FsCO/y п [фСи-н], -s. -е род— фаливг.
Fayöti н— '(1)5. ~-»иут* фагот.
FäUe, FeUe (също е Fohl) / -п 1oв- кучка;
женската пр- п0'Лр-Они хиринци.
fih/c остр. пост- = -11/11.
Tally adj. (еп ссн. - нн— c G) 1. спесоО-н: zu sllem
- спосоОс/ зи псично. умее. може ве1чнo; tu iul
11/511, COeten G/m/Oih/li iOche - тен нс е
способен на тото. ва този н1тoег; 2. кадърен.
еоие/-
Fähigkkitt/ -еп епoеoö1яcг: тодлясн-
Till adj. 1. uтОдeдни1r Одедси (цвят, са/млино):
сипкав. матов. нcоe1ивeеив; прст. нов- безжиз¬
нен; рала. Олулнсв: 2. ослар- увяхва/ежът!.
блcдсжтнm (вж. ll!/r-
Fall/Uaie п мин, синкав руле/ тюнeж* -unz поиш,
тилове cи/кaнo~еивa (ср^^^^рннома^1^й) тУДa*
т-mрaeдлнт-
iull/emini нтОлeднилoкaфив; "yci/ adf— синкаво'
жъ/Т, уBЯXHC1ЯЖЪHT; öлeдoжълт*
Fahlheit/ — итöлcлнялюcт» бледност, сивкавяст-
FuHllsUsr и юфт.
Fähncre/ п 1. тнoмeннe; ОсЗ лoнe; флагче: 2. фим
пейор- [ /елини 1eкo* смири* износено] лтгщ-
кс, тeклиинс (т— с.рокля).
TsH/Ucn tr. intr. h (11'1 e-m -) птeелeлвaм; диря
/'/.. g—Она до уловя нн/.; сдсдя зи нш.; Fsli-
dung/
Fahnd/Och н ослар. - Fähnrich¬
Fahne/, -n 1. знаме. флот, асмир— припят-п: zur -
schwören нтлua сс е знамето; прст. zu jis- -
schwören И1пeвяднсн и-нuг верую; dOc - vcniit-
eic дcтeтmнлaи; /сО. umten Cer - ueie (sich/c)
служи ^4 тиoиeиoтO; вън воЗсното; zn Ccc -cs
eilen ининaм се ^4 т1aucиarmo; zur - ci/berufen
wimden поникнат мс ^4 тиaиcнama; во военни
служОи; mit TOUycndes -cs zu etwas übergehen
открито нннaeau ва орoтнв1ama xmрa1a; явло
орoмeиим убежденията ен* die - mich lem
Woide dneren въртя сс накъдсто луха вятърът;
2.	фом. = FäHhcicc 2; 3. нcхaииттн из встрвпо-
кттaтcл* 4. беи. /oИ-тялянomo листче от цвета
ио оeпcтудяпвcт1иm-; 5. печ. първо нoр-кmурa*
6.	нcнaтa (псрушенени) нacт ио пннчс п-тe; 7.
т—иовс охлюви н оeпcрули; 8. .лон. впишас иа
зисн. нameтuпa; куче; 9. ослар. еж. Fähnlcis;
10.	спорт: внд тимнсетинeеня уптaжнe/иc; 11.
фем. с-с - HaUce дъхам из алкохол.
FaUmem/a/eug и пач, кoрeкmут-и oтпгчaтък* шпа1'
то; -eil п вoН/ищнс клетва; TUcHt / дезер¬
тьорство; првн- измяна ва убeжлeннятa*
TiUnrnnÜ'ltlu adj. дeзeлтнлaЛ; побягнал от редо¬
вете по ноЗсканс: - wenden geтeттирскl; е преи.
Fl11ln/flUhhtIy/(rr — geтeртьoт; -jui/sn — неен.
пoт■mупeН-юнк-T; oфипeтcки ни/индс', ки/лн-
лaT'Oфuпeр* еслор. з1aмeнoеcц; —ГеНп/ п оси.
ления владение. ладено от ктсли: 'schmied н
носи, оogнoвaн при кавалерийска войскова
нacm* -Stange f/ -stoc— — прът на плама; "Cräui*
и «оси: знаменосец; -wachrfeeau- кaтaул прн
знамето; 'WfnOHs/<cceu- яевeшoнa/e ва тнсмcгO;
lihcccwrts/ udv. «oeu- ио рвгн; ио сснслрони.
Fähcl/tc п. -S, - 1. т1aмcннe; бaйрaнe; 2. носи:,
асмир— рота, лтуж1/нa нoй/ипи; dnci - Fußvolk
три дружн/ни пехотИ-
Fäi/il'h т. -(1)5. -е 1. - Fihccnjilcacn: 2. осиер-
нa3-нлaaият офицер е ротата (а Прусия (а
!807к.}.
Fafru/ -еп оснор- oпaенoет (= G/fahi)-
Fshrhsli/1- вж. FshnUsmm; 2. жп. тeлеeв път;
3.	въже во нъжсва линия-
FlhmUahcd/hkr / пътии /aетилкa-
TuUmhun adj. 1. ряД/а солеи зи мннanaue; ппmунсн-
пю нете (пан): п/юпансдсв (реки): 2. подвижел
(нопр. аинч). пт-вoзиu (тенор): пътуваш (теа¬
тър).
filiUnm/ii adj. готов до отпътува.
Fahr/iil п трафик но дпнжеинено.
rniuhoot п 104'0. пливюнснсн съд зи птe/acя/e
птeт река н под-
Führ//iÜ'k/ / одoвсш мост; "iucU п нинeн
листник; "UüHis - / - мин, пoдe^uлнк н шахта;
-lamm н платвя во улица, път.
FrHuUimpTsi н .мср. параход за пренасяне ва
oтcтeшeн Отя/r ферибот.
FäUmCs/. -п ослар-	FuUr.
Fahm/eirctt—жп- служОи по ин-ж-я-ето; -dOiisi-
-rit/r — жп. л-жут-н и1иoн/1н по движе/истя
(па корона}* gнепIC^ал; "CraUl и нрол—Н/с
жиц*. 'сининтг/ птoпслник-

Fähnc
4K6
Fähmr/ -c 1. сал. ферибот; 2. място за nт-хвпрни-
ле (//и хоро а пр.) во отсрещен Орят.
Islucs* I. i/tr. s 1. пътувам, отивам (е превозно
средство), возя се; заминавам.тръгвам: mit (е*
31*1811/111, Cem Buu. dein An/o, б/ос Booi. mii /
iul dem Rad - пггувсн; отивам c трамвай.
тролей (стrвоуcr; автомобил, лодка, колело;
zwcii/n Klaute - пътувам второ класа; aul/ Land,
zur, am Cis Sei- ms Gc/Or/c - оннвсм са сало, на
море, но плс/ннс; Rolluclul - пързалям сс с
лети кълки; in ./auf' Un-snU, Ос Cie Ferien -
отивам е югоуен* zur Sui - оъ(увсн но море
като uoтин; euch Pio'dOv - nпrувсMr заминавам
зо Пловдив: мсн. in Сос Giu/e - - и. спускам сс в
Tуди1нс; б- отивам во работа н мила; фам.
грубо напълвам ■тропа (у.исрео! en Birg -
пог-тням. тръгвам със стадото си (зи и майски
инчор). er —am gcfühncc - от1СH1TиC; дойде с
кола; 2. (са превозно среДсмае) движа еa»
вървя, u1/aвaU; пътувам: den Zu/ Iah*/ u^ic/ll
влакът върви, пътува. лннжн сс бърже; 3. ле
означаване но бъргсо движение (с разпи пред-
.лоси): c-m ас бос Kelle - хвашам нкг- зо
гътнoтo;/и/п1 пп/ dem Belt - скачам от леглото;
las Schwert fnln пп/ dcn Schelle ucитн cc
изтегни, 1зекeч1 оттжe от нoжнlщa'Ia: ntw.
Illrt ans icu HncC вш. сс изплъзва, поде oo
ръката (нож а сp1): лон. den Hi/n flirt [aus dcm
Li/cn] зае кът изскочи от летовището си; преш.
раза- ins беи Hsni - ит1итaн ет кожата С1(о/л яД
а пр-); miu iUU/C ein Gedicke (шпсК lie KopT
минава ми мисъл през тданота. уми; остер. gee
Himmel - тъз1oеи.м се. ттттeнoм xe* Iie Gn-
uchouu fulu is doc Minen снарядът попиина,
удари н снелата; ос (Ос Höhe - cкeнnсн* dcn
S'lnr'— fUHui miu in dli Glorlcn изтръпвам ^1 от
ужас; I/ Ule КТ/ОСет, in dOi Stiele-, 0/ die 715'11,
mll Cem Löffr! Ic die ScHüssel, mir Cun Füßin in
e-e Plülze — нанннчом сн дрехите, /ахлузвам сн
Оemущ1Г*C; бръквам е джоб* сн, бръквом с
лъжица е чинията. лагезвом н лoнвс* iah* In Cie
Hölls! върви по дяввлнне!; c-m in бос Hni/c -
хвашам нкг. зо Kcaf!—; sich In Coe Hnn/c -
хнирам— се зо нocит-* wie out liu in len KopT
gelihnec? какъв 4^01, какво ги е влязло в
cianaTa. какво те е орuхвaнслo?* mit lem
Schwamm ü/cr lie 71-11. mll Cc* Hanl ü/nnu
Gcuichl - оОърсвам c гпбa дтcнaтa; прекарвам
ръка пя /—нето сн; грубо c-m Übers Msul -
eтгoвстим тизнЯ; дръзко /км.; изхвърлям сс
игрпно върху лае.; len Fnche flhit zu Bau -
лисицата се мушне н леговището сн; риза— miy
aiieu zum Tiul/l - до първ— вcuннo по 4^011'1;
остир— eu s-c VäCi/c - отивам при дедите си.
умирсм* 4. (1/0. mit ntw. uni. wohl. 5'111'11, übel
~} раза, добре, зла ми първ— нш.; 1aорegтaнr
изоставам е някоя роботи; остер- (in1r- s h) mit
c-m. e/w- gn/. tcilecii - лaтОнлoн се добра c
/кг-; нмсм лош опит с нат.; върви ми с лш-. вс
мн търпи нмам леш опнн с ир.; 5. менил.
работя (зи neuf); 4. lUi/c woll! сбогом!; ио
добър час!; II. tr. (и бсз ohj-) 1. возя, превозвам
(комъ/с* пaлuтцт)* кaрсн (каза): закарвам: е-п
ü/cn (сс Sin. dic Fluss - nр1нaтвсн /кг. ио
eнетcp/ни Отит на сзсрото, прекарвам /кг.
през реката, сзсряня’, Au/o, Rai, 3'10, Schlitten
-	корим автомобил, 10/1/0, ски. щeНггa; позя сс
io. nгmунсм е aвтяняОиЛ; ш-З/а; Kanuus/l -
возя сс ва върн-/ежки|; спорзи- си TuUn beim
Rennen Cie Unutn Z/oi прн cтcme1alги-mя тон езс
разстоянието зо т-нoрлня време; 2. съсипвам
прп каране: 60/ Plenle zuschinlec - съсипвам
коне от нарове; er ist len Wnucn, dcn Zaun ü/en
len Hsulln g/TsHuii гон тaтО1 'ялата, събори
огрелите е колета си; ризк. dcn Kaunci 01 len
Drec/ - oоътннaм; заботочном рaöяmaтс* З.моп—
So1leгschoehie1; ^^/nrsgs«^hicHrcc - кaтaм из¬
вънредни, нсделнн смени; я - -а/есе (о бе? ohj.)
е. отказвам се от Hm-. изоставям нш. (намере¬
ние; претенции* нсДсжд(и) (обаче: с-с lihicc
luu/nn тaтрeшaнaм /км- да кaтa); 6, пуcкaн;
итпуcнaм* (фии, грубо с-с - iaseic прълвaмr*
HLic/7 1. uich satt - /aптгувaм сс. 1aтoттoм сс;
/ich müll - изморявам сс он кaтo1c; en rattn uich
inst uciiii/c - той б-шс заседнал (с калема); 2.
imp. пътува се: aul does/n Straße fällt ши uich /ui
-	по тона шосе се пътува иобрс-
Tebue/d part. adj. пътуваш. егрaнcгвувap (ри¬
цар); екигap: -cu Volk пътуварю група; -ct
L/iee чертарски живот; -е Leuicp/. xттaнеrву'
ваши занаятчии (иртосмо}; "/rG/t/i![/r стран-
ствувор калфа; скит/ин; ряДко -ct Gur, -е
Hile движимо 1нуm-е'вo.
Febueeie(n) /—, 'П. -п пътуваш зaнoитчuи-
FaOu/u н, -S. - вюgoн во пргвоз/о средство:
шофьор, потмов н под-; носи— каруцар но посини
кола (в артилерията);.
FahueoCi / — ролК; пътувалия uaеaм'нaнaм*
рaзнaтнaн1 по пътища (по влакове е Др.);
пoc'oиннO; вечно пътутане-
Fihm/uiut н път/на. паcсж1л* 'gsutuchlT п път¬
нически норзО; -gnUÜlr j— 'gcld п такса зо
прeвят* пътни разнесни-
Fähnyeld п такса зи плeнaрвaн1 (презрека е поД.}.
Fihm/yeley/nhnt/Възможност зз пътуване, пт--
возно ерeлxтвo* -g;(c)lcitc п жп. релси. релсов
път, жп. лин1и* -//motu/ — спътник; -u/stell п
нахн— 'а/нес. наннжна. т-л-жнar ходови част
(но леиаменте* вокан* трамваи); шаси (но
ивтоиобтл}* конеснин (но си^^1олат); -111/
остер. - FähncOs-
UebuSg udj. 1 панер- /-cпoкo-Hr припрян, вервен
(даижгния); er zeigt ein -ct Wn/cc гой -ма
1eеоюнюcH; 1-тв11 нтaв; 3. лaзc1и1-
FaOuS/eeie / — 1. н-епoкoнxтвo; 2. /-пoетoя/еm-
ню*

487
Fekioe
Fahrkuilc / пътсн О-дет: ш-с - ewcitcn Kdas/n
О—лет втора K1oеa; ш-ш - lö/ic, uns/iUem нупу-
пом. нздатам О—дет.
Fahrkurfeirhabgunb/предавана на пп'иuч-екит-
ÖUH—TH из тарата (при npтслoлuнa): -ausga/c/
продажба. нздотзис во пттиин-еки билети;
-schal/cr — Ондстня тиш— (зо самnтчeсuu
белено);
Fahn/kolonns/ваеш- колел яОят; "/omU — каби/на
иа подемник е мине; "//•uikHsit /т1ЛII0шaEю/c
при пътувоне (с автомобил- самолет).
fihr*i^r^tsl/ udj. нехаел. небрежен. лекомислено
безгрижен иевни]мо'елнс:~е Bia1iti1fiun/; Tö¬
tung пeжсT; убийство по нсвнимание-
FahrlästigUkitol/ 'Сп нехайнас!. нeöр-ж/ocГ; нев¬
нимание; л-квниелeня О-зсриж-г: tich D е-е -
zuschu-leii kommen iu/uce допуснем и-Орсж-
ност. провинявсм сс н нcх*Неmeo-
Fahr/Iriun* — есен, инструктор по шофьерстве:
-diOten — диспечер при нрснепoтr; -IciiUiy - /
жп. контактно мр-жз.
TrU/licH udj. ослар; oоacc1 (= /еТ'^^^-
Fährmiin ш. pl. FäHrmännc* н/н Fähnicntc /винар
(пренасящ пълнаца и др. прелрв/о)* cсллж1и-
Fahr/mauu/ seo1— попово отaеc (= MsulwuTsgrli-
1s);-^m^io<tgn — cлeд11 жп- снужнтен-
Fsin/Ot / '/ш: 1. -еи/. -ec естер. лвижиuвcm;
дB1Ж1H1 НмОТН-
Fäliruli</ -ие пост- вж. FiUr.
Fshr/pisi — разписание из ^/*'0^. кориОи,
самолети, автобуси; -preis — енeниeеm ли
отт-и О-дет: "prrotuinznoycr и гске1мemпр;
-ril п ао/сло, вeнocноcл; -uiiee/= -wüsten;
-schrli — О-нен (тримерен* автобусен); жп.
Онаннов б—дст-
FliertchlfT п ферибот.
Fuhr/tchule / шофьорско унилиp-; шофьорски
аутcoвc; -urii п мсн. въжс ио пeдcни1к; въже зо
спускане н uзкснвaнc но миньор—; - tp/ruc /1-
aтгocmoо; 2. зa'вaтинc из птmиr спиране ли
движението; пр-нтeнявaн1 иа лвиж-лн-тс;
-/pur / пъти* нснга; -Straße/щoе1r път; жп.
нaрштуH; тсзпиcс1u-; -Stuhl п L асансьор: 2.
келична (?о инвалиди* белне) 3. седа/ас из
покривам на къри; 4. п/хи- пювлнгстгни* вилка
но сянда-
Fahrt / 'Сп 1. ппcутa/c; плаване: път: р-Ис;
ослар. (nъ'-)щ-етв1е; етрснcmвувaн-: auf -
UhUnc излизам с aвmяuoбин ио разходка; mтгт-
там до оъm-щ-еmвувaм; aul - seih ва отT;
юОнконкс съм; suf ioH/n - н вннт1гo мере; Incoe
-: а. право во О-тплaт/o пътуване; б. свободен
път (зс влак); - ist Bisuc пътуване Осз цсд и
посока; 2. хол, лпнже/ис: /и* wciiy - msciec
прилвижвaн сс бавно нсnл1Д (>/01. параход);
Ос Yo!1ru - е пълен ход. пял пълна пара; З-мор,
-	üben Slcncn задел ход; 4. мор. жп. енoтocm: Ос
-	kommen уекoтяв<см хода (еж, н II); 5. мсн.
стълби е тул/1к; епуекс/- е рудника (също:
из1нтaн1 он туд/икar; 6. подземни ходов— (но
къртица е др.); 7. нoлннcxrвo ва /Р-. отcвят1-
ню иоеедиъж: с-е - Hin, Holz еди* кола c-нO;
aтлea; 8. осмор— ~ FäUurc; 9. естер, оран; 10.
mir Hab ncl - с цялото сн (движимо е
недвижимо) инуш-етвo; 11. гaтт- I/ - komme/
и. рeзeecaдитoн сс; 6. рaзоo1вaм ееr тaзIтврcши-
ном се; розгневявам сс, татялюcтoм еx* I/ - sein
възбуден съм; gut 0/ - sein пън фялua; настрое¬
ние. с доОро еaмeчувcгни1 съм, държа се;
[scUöcn] -es mici/c върши лудории, пакости,
ц]улостн: öуНе'вувсм. Оaзчинcmвувaм*
Fährte |/ -п следа (он дивеч): aul с-с - kommen
попадам но снеж прст. aul iic и1'Н/1ус -
imtngci нaеoчвсu е правилння отTr по пътя иа
истините; iul dcn falschen - seie но пe/ргщ-u
път xтн-
FlhrtecUnh1 п (.лочен) и/ев/ин зз ппгн1 бележ¬
ки. пътсн лист (но шофьора}—
FuHrCucscCwindigkeif/път/а cкoтocн-
FnUmtreppr /1cкaнaгoTr движеше сс еmълöa-
FshtTrichlir nsU нaптсв1cииc иа лвиж-/и-me*
FuHTei’uppsi pl. ас//- oОят-
TlUтrUh1i0u udj. 1. голсн до управлява нoнeтue
превозно ер-леттo (лице); 2. '-х/1Иcенн coacH.
изправен (/ало. кимион).
Fuhr/wiil — попътен вятър.
Fshr/'crksUr — лп-ж-лн- ви ннaнявcт-* -wusss*
п nфслвaгcт“r првн- oтО1гa; пр/u.: Ос t-m - sein
е стихията сн cпм* Ос jmlt - - -ommcn 'заплувам
н нcнии eca-, е н-нuя ятÖ1mс; lau Gespräch
geriet In cln polltischru - рoзтoвяргm премина ви
пoлum1ч-екс т-мс; -wcy — = -cämm: "zeit /
врсме зз 1aнинсвa1- во нна'; "Z/ny п прсвсшс
cрeaxrвo*
Fat/lc [фабс] п* -t, -и cлаОюет: ein - Tür C'/. ctw.
Hüben имам cлaОoет към /кг.. вш-
iüon [фОр] udj. (сосбвнo спори.) по nрaв1ЛC'C;
почтен, иcен-ll;maк'нп-/-
Falrncuu [фИр’] / — пeпm-uecH; Оcтупт-и/eеr»
н1С'uюcm-
Fsinpisy [фНпрплeН] п. -и. -е спорл. ч-xmлa;
епoргеи-/екс нтра-
Fälkllonn pl. 1тnтсж/-/1Я-
Flki1r Fak-r и* -и. -с 1. факир; 2. ф^куе/1H-
FaktimOic п* -s, -s фaкcимиле-
Tikuimiri/mni tr. вадя точно копне на тъкen1е;
локуме/н, книширом текст.
rakeSch adj. фактически, действителсн-
iukti/i' ['Ив] adj. зрим. факт-типс/ (клател}
(нопр.- fällen он fallen и др,)-.
Fakt iti' (-Ив) п* -S, -с ф^1кгитив-н /нотон-
Fuktor и* -s. -..Ю/сс 1. фактор; 2. майстер-
е1явюc1ст■стcл е печатница. ръкавелите/ на
cлявoенсгam-нu'1; 3. мин- множит-н; 4. ръко¬
водител, Л1тcкгeт но нтртoвекo предприятие н
кело/ниге; 5. дине, което лoтдoтa тсОoma зз

FcU/neci
488
изработване вкъщи.
Faktooli j^. -еп търг: фактория (а иалапослв)—
Faktotum ш, -s, -s фактотум, раза. ,щясна ръка“,
..придворен“ (нpuа^yумнuк зи всичко}.
FeU/um п* -s, -.-ten/ocmap- :::ec факт: ias - elrOl
Urse фактът е налице.
FcUtUu(c) / :::ien търк* сметка, фактура.
Fakil/cs* А ...lä/en правоспособност.
Fakultät / -се 1. факултет; 2. преподавателска
правоспособност; 3. мин, факториал * vier -
(4!) = I х 2 х 3 х 4.
fakultativ [ -й в ] udj. факултативен, незадължите¬
лен, по избор.
falb udj. 1. избеляло, бледожълт; бледен (сапмли-
на}; преи. сив, мрачен, безпросветен; 2. светло¬
жълт, кулест (кин)* снвожълт.
Fcib/(u) н- -п. -п сиво-жълт кон.
FalbuiiZ -п волан (набран. пласиран).
fälteln tr. гарнирам с волан.
Falke и. -/, -п 1. сокол; 2. сспар— леко оръдие; 3.
= FelU/.
FciUin/angi п* -blick н орлов, остър поглед;
~je/( у лов със соколи.
Falkner и* -s, * oолop. FclUeniee и* -s, -е
со колар.
Faikn/n/i /, -еп иоб— соколарство, дресиране на
соколи; мястото на дресирането; прислужници
при лов със соколи.
Fall1 п* -(e)s, -еп .мор. фал (еъжс ле издигана ше
/пламна и др.).
FC1I1 н, -(/)s, * е 1, падане (но плод еп дърво и
сaД1): смърт на дивеч, на животно, на боец,
сащo: умрялото животно; прст.; оспор. пропа¬
дане (шлюлшче), падение (морално); проваля¬
не, провала; западане; сгромолясване, срутва¬
не, катурване: е-п Im s-n- OIncUziei/n повличам
нкг в сгромолясваното си; zn -(е) komme/
(про)падам; подхлъзвам се (за момиче); е-п,
e/w. zn -(е) bis/jee повалям, свалям нкг.;
провалям (план), съсипвам, събарям, опропас-
тявам; опозорявам, обезчестявам (моисче);
поел. ^1111 kommt vom dem - високомерието
предхожда падението, пропадането; 2. случай
(о мед-). dcs isi d/e - такъв е случаят, така стои
работата; ein ~ von Pest случай на чума; №/ ias
der * sn::: ако е така, тO:::; ganz m/tm - съвсем
същият случай като моя; рсзк, ecs ^1 meie ~
това е по мой вкус; auf jeUen ~ на всяка цена;
във всеки случай; auf k-e - в никой случай; cuU
alle -е за всяка евентуалност, за всеки случай;
auf alle ~е g/Uccei e/in готов съм да посрещна
всичко; für jeUen ~ за всеки случай, за всяка
евентуалност; für )ее ~, deee::*, im -(е), dass в
случай, чс:::, ако*:*; Uüu iem schlimmsten-за най-
лошия случай; ie iiesem * Uüu dieeem - в този
случай; cr/z/m wie )ее * g/e/tzi )ел * daeS::: да
предположим, да допуснем, че:*:; U/st/n,
scOlimmci/m ~(e)e в най-добрия, най-лошия
случай; von - zu - според случая; 3. юр. казус,
случай, дело; шск. du bici eie infUnnngslnero - ти
си загубен човек; )ет - Do/yinß аферата Драй-
фус; 4. пад (рядка = WceselUcil); наклон; нсхи.
падение, спад;х1г)р. напор; 5. боби- грехопаде¬
ние; 6. (понякога) случайност (= Zufall); 7.
грам: падеж; 8. првн. мелодия (па снех); 9.
ролк* Keeil umi - изведнъж, из един път,
внезапно, неочаквано, току; Knall uni - ini-
schleßen застрелвам (нкг.) на място.
Fell/baim л = 1 бариера (= ScOlejbcum); 2.
дърво (да /спои зи птици). на което кацат
птиците; -U/ti и гилотина; -U/ecOi/nnigung/ ’
фал— земно ускорение; -UmühUc / подвижен
мост.
Falle/, -п 1 капан, примка; пран.; e-m /--е - eieil/z
устройвам нкм. капан; Ie die - дсКел, jeia/cn,
sich im (I/ - oelien улавям се на въдицата,
хващам се в капана; 2. езиче на брава; 3. фим
легло: sich auf im die - leuen, heuen лягам си,
бухам се в леглото, кревата.
FailZei п коте: яйца по панагюрски; -e^i^s^cg п
капан (со грабливи живом/и)-
Uellen* I. i/t/i s основно значение падам; 1. падам,
е првН';; vom PU/od, auf )// BoU/g, enU die, zur
Ee)e, /№ Wcccee, cif die Keie - падам от коня, на
земята, във водата, на колене; es ^1 tl/U/o
Sehece, eie clceUee Re/en g/Teilem падна дълбок
сняг, силен дъжд; iem Würfel ist gefellen жреби¬
ят е хвърлен; dem Topf ^1 entzwei g/Ucllen
гърнето падна и се строши; првн. etw. fällt vom
Himmel пада (ми) нщ. от небето, идва (ми) от,
изневиделица (щсслис); 2. падам, загивам (на
бсй/ота пола а др.}. умирам, измирам (живот¬
ни); 3. падам: а— от власт (бонем свo(вн}
(мнииспър); б. бивам завладян (крепост е
поД-}; 4. падам, пропадам: sein AnseO/m ist
/eUcii/n паднал му е авторитетът, престижът;
ein jeUcil/nes Mädclem паднало момиче; ier
VofseOlcj Ise j/Ucilem предложението пропадна,
бе отхвърлено; пада (цена* температура)*
понижава се, спада (ниво ни ааДа); Ware/ — Im
Preise цените на стоките падат; 4. (зо пън)
спуска се надолу, става стръмен; 7. чува се;
бива произнесен: ein Schuss fällt гръмва се,
чува се изстрел; с-е sniche Bememknnu hätte
/lebt - dürfe/ не биваше да се прави, чува
такава забележка; ias Urteil ist geUcll/п присъ¬
дата е произнесена; 8. etw. fällt mim l/icOi,
sehw/i леко, тежко (трудно) ми е нщ.: die
Tre/euej fällt mir ecOwel тежко ми е да се
разделя; e-m Oind/ilicO, iäe/ig - преча, дотягам
нкм.; 9. (ее е-п -) (ла сpoлncк; auf etw. ~) пада
се: die EebcceciU fiel cm emeUeeete Vcuwae)te
наследството се падна на далечни роднини;
Neujabr fällt auf Snee/ej Нова година се пада в
неделя; 10- с предлози, пра разиочпе нюи/со н
преаоДа; cif etw., е-е * (as Los fällt auf mich на
489
Feli/neep
мене се пада жребият (също: най-голямата
печалба от лотария); die Wall fiel auf ibe
изборът се падна на него; ein Ve/decOt fälle anU
c-n подозрение пада върху нкг.; die Vögel - auf
dem Baum птиците кацат на дървото; cuU die
B/ute - (so грабливо живам/н) нахвърлям се
на плячката; прен- cuU e-m GedeeUem - идвам,
попадам на някаква мисъл; auf е-п - попадам
на ние; рсзк. em Teilt mim auf die N/uvee той ми
действува на нервите, дразни ме; ралг— em fallt
immem wi/iem auf die Füße той винаги изплава
отново, стъпва иа краката си; 3^ elw. * рсзк.
aus iem Rolle ~ излизам извън ролята си,
отклонявам се ог ролята си; не се държа както
подобава; ans dem WnlUem ~ падам от небето
(бивам разочарован* бивам изненадан): 3^
U/m Rehm/e - излизам от рамките на традици¬
ята, нарушавам приетите правила, добрия тон;
нс отговарям, не подхождам на нщ.; gegen die
TisiOeem/e ~ удрям се на ръба на масата при
падане: Sm eiw. А * * etmendei ie (ie Arme -
хвърляме се един другиму в прегръдките; e-m
im Ule Hä/ie - попадам нкм. в ръцете; ein Buch
fäll/ mim ie Ute Hand попада ми книга; die Tür
fällt /№ Sehloes вратата се захлопва; пран.: c-m
im die Arme* ~ хващам нкг. за ръцете (за до oiv
попреча Ди напрани нщ-). dem PUem)e im Ute
Zügel - хващам коня за юздите (за до за
обузДая}: )em Fei/U ie iem Rücken - нападам
противника в тил; сстер-: ier Feind iälll 1^
Leed врагът връхлита, нахлува в страната; ш
e-m leOeOeU/en Топ - изпадам в поучителен тон;
Uei e-m ie Um/ec)/ - изпадам в немилост пред
нкг.; (es fällt Ie sein RoiienUccO това спада към
неговото амплоа; im е-е Kategorie, ie /-/ Zeit -
спадам към дадена категория, към дадено
време; e-m ins Woie - пресичам [думата на]
нкг.; ins Gewicht - тежа, имам стойност,
значение; silwem /е die Waagschale - натежа¬
вам, ставам решаващ (показание); ie die Augen
- хвърлям се, бия в очи; i/s Rote - бия на
червено (цаят): der G/sebmaeU fäll/ /№ Feie
вкусът е малко блудкав; ias Wort fällt mim eicht
im den Siem думата не ми иде на ума; üb/n е-п
Siele - препъвам се о камък и падам; e-m um
dem Hals - хвърлям се нкм. на врата; пргш: ias
fällt u/ieu ien B/jUUU HneOveueat това спада под
понятието предателство; untem diese Beetlm-
nшlg'-::: към този параграф, точка спадат:::; s-e
Fucji fiel ue/em den TiecO сложиха въпроса му
под миндера; e-m zn Füßen - падам нкм. в
краката; e-m zue Lest, zum Bcu/e - в тежест съм
нкм., ставам плячка нкм.; 11. придобивам
оттенък, характер: umcee GeepeäcO würde ganz
emieie j/Ucli/п sein нашият разговор щеше да
бъде съвсем друг; 12. аe1-)0m. оспор. (за
дсбснък) раждам се; □ - lassen е. изоставям
(икг, нщ.), не поддържам (нш.), отказвам се (от
нщ.) (плен* намерение); б. изказвам, изразявам:
Bemeikneg/m - icssee правя бележки; рсзг: ео
«1 eicbt cuU dem Kopf g/Uaii/n не е расъл за два
дни, трева не пасе; /е 1^ nicbt auf )en Mued
g/Uall/n работи му ченето, не е вързан в устата;
es fällt mim wie Scbippee von iem Aug/n пада ми
перде от очите; mii ier Tüu № Heus - започвам,
карам направо (6ел предговор); карам през
просото: es falle wic cs wolle да става каквото
ще; vom Hie)cmes/em ins TcusemUste - хвърлям
се от една мисъл на друга, от едно на друго;
остар. eas Kim) ist vom iem Bank gefallen детето
няма (законен) баща; детето е от съседа; ризк.
icO bim Ucci vom Stä/j/i g/Uail/n без малко не
паднах от учудване; II. 1г. /efl:. sich D ein Loch
ie dem Kopf - счупвам си главата при падане;
cich D )en Arm 31 dem Gel/nU - изкълчвам си
ръката при падане; eIeO wie), lahm, zum
Knüppel, tni oiem zn Tode - наранявам cc.
осакатявам се, убивам се при падане.
Fallen п 1. = Fell 1;	2. махн, падение; 3.
понижение, спадане (на немперануро* циреи}.
fälle/ tn. 1 повалям, свалям; сека, отсичам
(дървена): Hoem, Bejnneii - вземам за бой с
нож, навеждам щика; 2. ein Urteil, Entsch/iUun-
j/e - произнасям присъда, давам преценка;
вземам, обявявам решения; З.хим, утаявам; 4.
мин- спускам (иepдвндuuу1яp}; 5. повалям,
убивам (хора* жшааннИ); 4. правя да забреме¬
нее; 7. oомap. провалям.
Fallendung /грим. падежно окончание.
Fall/fcnst/e п спускащ се прозорец; -g^att/e —* п
ас—. спускаща се решетка на порта в крепостна
стена; -g/uUc / нае/, вълча яма; -дц/ п исш
имение, косто се връща на феодала след
смъртта на васала; -hämmer нматол* механи¬
чески чук, соиеткц ЧЮЬе / височина на
пада(нето); пад; -bolz п вършиняк, дърволяк
(попадали сухо клони е дървени).
TellSen/n 1н1г. h сстер- търг. фалирам.
fällig adj. 1. подлежащ на, предстоящ за плащане
(менителница* л^н^<^о}; с настъпващ, настъпил
палеж: ein -ео, - g/wokU/e/m Wechsel менител¬
ница е настъпил падеж; 2. който трябва да
стане, да се извърши: ies Umteil ist heute - днес
ще се чете присъдата; dem Zug ist im 5 Mimuiem -
влакът трябва да пристигне след 5 минути.
Fälligkeit/ -ее, Fälligkeitstag н иърг- падеж.
Fallimini, Fcllies/m/gt [фалисемЗ] п* -C/ -е фа¬
лит, несъстоятелност, банкрут.
fallSt adj. търг, еслор. несъстоятелен, неплате¬
жоспособен.
Fellit/nmassc/търг маса на несъстоятелността.
Fcli/meisicn — диил- работник-дерач в екарисаж
(= AbUeiUei); -mctz п примка (копан}; -n)Uet п
опадали, окапали плодове; -oel — мин, накло¬
нена минна изработка, хаспелна галерия; -геер
писр. стьлбичка на бордовата стена; -rückzic-

Fcll/eühUzIciee
490
Htu m сперл- подемен улср вс нъ руха е падю/с
лизал (при футбол).
Tilis conj- 0'0. н енуисй; чс--.
Fa!1/<'h/o// / неан. падаш* мише/а; -sclinm н
сносц. naрaulуm* -/hUinmjnyrr/// ваеш- псрошу-
тнс*!; -Uh1o1•mll1eusu - / ност- парашут-/ ле-
сс/т'; -th1o1•msp101ulr — пaтaшyтllcг: -/cUiim'
sprniytn/m н пaтсшуг/с кулa;-/plгnт/ Сишс
по олaтo; -einic/ — иоа. примка. клепка;
-stulls / - проучва/— но случиш -uncUt /мед.
1пил-пеия-
TsIluücHtiu adj. мвд. -п1H-оrнч1U-
Flll/lou п врете с палата т-шcнкс; "lüu / капак по
пои (над стълби}-
Fällung t- -шс I. хем. утаяване; 2. изснча/с но
гoтс; 3. юр. птя1т/сея/e (вз присъда).
Fsll/wntssr п 0!^';^* вода; дъждовно >040;
-нст- п = hämmer; -wild п 1. умрял (нсубие)
лнвеч; 2. ююл— кeт1тeт (= StncUbh/r: -weil н
/изходят вятър; -wein—rl н мех и. ъгъл на
падането. пaл-н1-; /00/011; -zsii - / птвлълж1-
нсн/осг ио пидиветс-
FnUlecii - / - лассса- врсме за ссчсие из дърва (е
аерона).
11-8'1 (flite1eU; 1*15'118/) udj. 1. фалшив (пст1;
скъпснси/н кснп/1r; иcиетl;/ен1; noлnтсвc/*
лъжлив; u/ин: -е Zähne науств-ли зъОи; nntcu
-sm Namen пол чуждо —ме; -tr Eli лъжлива
клсвето; - u'hw•■öueC; есидсс дотам лъжлива
к•л1rвC; лъжeевllленеленвувaкl; ганв— -си Hasi
гoняиo пcп-нo кюфте; -ct Fenster сляп птeтe-
T-ц; 2. noгт-щ-/; н-в-т1/r нeптaтинeн: е-п -еп
Au/Cmuc/ ge/nan'hen употребявам яспровнл—н
1ттaз; е-с -^гп Schrill tue олoтя пeгр-щиa
стъпка; - иОсдсс пея фалшиво, ве о-и вят/o; -
'1*81/111 разбирам necт-щнo; разг— eiw. Ос 60/
-е Kclie —пОсдс/ гълтам нш- нaктивo преш.
идяевaм се с нр.; - gcicm зюОлудсв съм. на
noгтгщcн път съм; etw- im "is Ll'ltc /ihne
-ижлам нр. е н-1ен1нен'a светлина; риза, mii
dem -cs Bein zucnut auiucutacdcn ule ставал
съм c 1cвии ктaH; /aвnсни* 3. пт-етoт-/;
/eиекр-H; лuпcu1T1H; фалшив, дву1ипe1; скрит
[пoвгнr: лъжлив; неверси; 1зuoнннчeени: -upls-
lec шрся н-чeеmнo (нстr1 н пoл-r; ein "/< Spiel
mit c-m tnilUcc мaмиr играя /кг.; -cm Fu/uel
н-т1рcHr неискрс/ приятен; сос -tu Splei/i
мвщc/1к-кстro1грсч; вулг, поп -em Hnci мръс¬
но. кoвслня кучг (со чаави); 4. обл- ризк. - auf
с-п йен сърдит, ядосан xтu /кн-; mnci mich
glcht "! вс мс ядосвай!; icl /11 - auf lich яд мс е
ио теб; 5. неуместен (срам).
Fuit'i m, -1/, — пеем, пр-cтoр-нoxr; при'вoтcm'
вя, фалш: ш/ lei kein - um OUm у песе няма
лицемерие. фалш, искрсн е; oHcc - 1енрc/[o)r
нeптexmoрcн(юr.
Таксе/т in. (остир- е 6в? obj.) пядпрaвинr фо^шн-
фипнтaм (noлnие; пари. >110).
Fäluclrr и, 'S, - фo1^l1финaнoт.
falt'lyrstclit adf. u-l;ектcИ; H1ц-мeт-/-
Fa1uh11rlt / —(фалшивост, пт1mвoтcгвo.
Tä1thh!lh1 adj, udv, I. сби//- udv. нос— и-птaв1H/e;
пeгтгщиe: 2. (ряДко) нтмaмнliп-екll; лъжлив,
фалшив-
fälth1!ihUlrweis/ udv. пвlргшliO; пя пoтргшнa;
н-nтaв1нue-
TllshhmU1zr1 i/t/i h trnb. untrnb. 1. пядптaвиH;
ф^a^шнO1Ц1рaн порн; 2. пран, пт1инaчстсн
(тaкo/)-
Falschmüszer/// фалшификатор нс парн-
Fll«^lu^süle^^^^l^i^l/фaлlиlфикюини (но пори); првн.
фал ш н ф н к ого реrвOs
Flltchspiclcrш всчсстен нграч но кaрmИ; нсттe'
1тTaИ'UBщcl11H-
Fältclnc/ / 1. noлптсвин-; фот^пф^инсция; 2.
фалшив. подправен пт-дu-m (/опр, скъпоценен
камък), 1H1тспия* подправен лoнуи-н'; тънo-
ПНС-
Felsltt -Z, '(')<. лул- фслпcm-
FslsiTi—St н, '(е)/, -с оспор. фo^лщификom*
Ii1tiTizInm/n tr. естер- фалшифицирам.
lullUsn udj. cттвa1.м (слои а поД.).
FeltUnnt п сгъваемо людас-
Fnltc / -е 1. ттuкс (и лсоар.); лип/а. прегъва* (на
харния); фонто, плисе. öaе'с; првн— нис, тъ/нн,
кътчето (в сърцато)', c/w. 0/ -ns ligcc нaттвaм;
днп/я, плисирам, дтaп1тaн; len Rock 8'111/1,
wouli -с полато сс д-шни 2. бръчка: Ule Stirn Ос
~п ео/Нс/, -nunc cОтрчвaм сн чслото-
fälicln tri пропя во нaлкн тт/кц начупвам.
пл1еирсн; нагъвам синио (плат* дантела,
бсльа).
felice tr. refl. 1. cттвaм (кърпичка. харния);
нагъвам; липли; gрanитaм; 2. бгрпa (пe7o); 3.
сключвам (ръце зе .малинас), слагам сдво
върху дтутor ктъcтoевсu: Ule Arm/ inlu Heiz -
слагам ръце во гърди. во сърцето си.
Falieg/bclu — жп. хстнeи1нс (мгжДу аагоноле);
-UmncO — ръб во тъ/нo: -geb/egc п геогр-
нсттнamи плашиш pl.; -mag// н зоол- кинта
(но преживни жсаопни) (= B!äiieтmly/n)*
-pilz — бел— ттбa пачи кран; -rocU — плнеилс-
иа поло; поне во фантн; -säum — пoлcпв;
—schlag, -wimf т диплеиг (нс рокля), иропнра-
дтaп1тoвка-
Faitco л- -S. - часто песи* п-п1тудo-
TeltiU udj. иа/ъна!. во гънки; набръчкан, нaОрaт-
аен (11^); измачкан (дрсха. план).
FeltsinOl — астар- сгъваем стол (= K!lppttuh1r-
Faltn/j / -шс 1 леел- тт/нa; латъ/отост (на
пласлсве}; 2. еж. Iiiicn-
Fcltwene п каол— люсъвота задруга зсмвн пласте¬
те.
Falz м* -cs, -с 1. техи- филц. под/ъ/ст ръб,
оoдттвкa; 2. снр. жл—О, улей.
FclzZeubeti / н/хн— фoнпупюиe; печ. битова/с;

491
Fang/uchllc/c
-Uns—/—сх/. фол^<^1^ник; -Ueli н техн, нож,
кокодче за нагъване. cтттaн1*
Falze// 'in = Fiizho//L
falzen tr. нехн; фoнпoнаU; б—сювим; Falziins_j/
Fslz/lo/el — —пхш- фт^I^<^l^l^l^к* '^m^s^u'hlc//нахн.
фонцюначни; -ucli/nc / жлсбови. трюмниЗви
T-лca; -еа/уг / исхн— кл-ри зо оoдcъвти-;
-eoicysl — снр. мaреu1cкa K1т-мнлo*
Fama / - - ние— мълва. слух,
limilOl* adj. 1. инт—меи; близък; 2. ссмсси;
Oaмилиapтlщp;инт- - tun фaмилнaриинa*
FumilOnuc и, -п, -пост- нсспоболен; нт-noет1ин-
Fsmiitc /, -п семейство (и бол.* леел—)* фамилня;
род: е-с - umü/i/n създавам сн семейство; lau
loryi Ос dert-тева е семейна. родова чсрт‘а; [Н-г]
- hibcc [/янсн] имам исни;роса:. Ine komm/ Ос
Сее bietnc -е von това xланo и е лоН'Ие6рнте
семейства (не а тъй лошо). tu UiclUi ос бе* -
тава между uaе* нук аз сн естиле-
Fimii11nn/inynhörlyn(r) н нд1/ но ceн-3cmвoro;
'-liUrl/UCchrlt/n pl. е-м-Н1н таöomи; -а/'
schluse — връзки. общувал- с дадено семейст¬
ва: = Haben нмсм врътнн; сОрувим с някос
ссмсйство; "U1U п ссмсй/ш cм-еcни Оани pl.
(но снкромс): -Ui-l п ccн--н портрет; -ТШО/г/
-fe/l п семейно 'ттж-cтвO; ссмесн празник;
"Forschung / генеcнoг1я; -yeshhih—t//’ccн-й/с
хроникс; -/'uetezbuci п е1м--н нog-ке; -Hinpt
п гнета ва семейство: "kreis — семсеи арът;
-пате н фамилно -мс; -pluingy / сем-Зно
планиране; -ucHmn'k — ссм-Зни бижута;
-utisi н с-м-Нно пяляж-ин-; 'Utück п 1.
ссмссв cnян-u («пщ}; 2. пиеса нз семейния
ж1пeг* "tnlel - / - тoлocлявнo дтлвo; "Um/iny н:
= laUic имам връзки xъе семсИсгва н ги
посещавам;-ustTnUlil н издръжка из ссм—Зст-
во; -ни/ec /I семссн Онт; -Zulayi/; "zuschia/ —
семейно добавки (кът/ 30^00000). -enusm-
minTiliHnu/y /събиране но семейства, тaтge-
лг/н от войн* или последиците И; -етна'1и и
уп—ннченнс из с-меИствето; раза. = erwarten
очсквом дстс-
lamOt adj. риск- 1. тнaн-/1н (иска* истертя):
чулeеeH; птcктсе-H; слепен: -im Krul тнсu-иu-
!;. славно момчс. пул-е1/ пoв-к; 2. nтeпу';
оран, прославу!. фамозен.
Famulusш. -.-.-й/роза. -еп 1. оcнop/ик; 2. оспор.
стуи-вт - - пeнвpll1н ви професора, (0aмy1уе’-
Fic [ф-н] —- -и. -и страстен отнвътжeинlH; пск-
HB/iiua. феи.
FscSi п* и, -S, -е не/. 01ън (кона сигнал}; пран.
фaл* сигнал.
Fanatikcr —- -s. - фанатик.
Iidlclsch udj. фанатииис'--
Tuis/OsOsucn 1г. фa1aтт11)лрaм*
Fiiüilumus е, -- — фaliomитпм-
FüiläucJ\ -п мул. фанфари (сизнсл);розк— тръба за
тържествени сит/слИ; -е /iasnc тръбя фавфа-
ра.
Fing и, -(1)/. ^и 1. нов: улов; лoвuтОa* плячка, е
пран,: е-с диесс - maehiCr tun нмам добър улов-
резк— —мом късмст, епoлунa с /кг-, /щ-* ултян
къoрaнюнo* uuf - nusgcUic нт1ИтaM; отивам ва
10; риза— n-c leii/c - macUia пада ми mлтеma;
Оягата П1янкa; 2. лакти (на граблива пмoцa}:
уеmOr в pl. зпОн (па грсбчиее животно}. е /рвн.;
3. лов— емът'Я1ocгн улар (на дивеч): |Сп -
UnUce (лorуОитам (животна); 4. мястото ва
допи; средства, oлтдня за лов.
Fang/arm — зоал— пипано во пeниn; ва р-Ош
-hiil — спорт, нaтoдна топна; гопка'* при
тините игро-
Tni/lsr adj. улoвuн (който омажа (и се хване).
Fan/Camm и бент. из-
lac//n* I. tr. 1. улавям. хващам. 10^ (мепка*
псп/рудо* роба- мишки): Feuer - тспалвaи сс:
(без obj.} lau Pulv/u lä/gt оaрутпт пламва;рала.
er länge !/1h1i Fiucn /—10 пламва, тспaдвa са.
пали сс; влюбва сс лссло: с-с insiicac/ic
Knünahrii - прихващам. П1пвси татазна бо¬
лест; раза- с-с VrrUTr'IcT Cuncl 'isic Zwiu'lci-
Imngen en - 51'1/1 гледам аз хвала, оплета
птcетъп/;;н нлaз нтъе'oесн разпит: Gulllcs -
итоадaм н нтaннO; лошо настроение; ю6л-
eвамp. фам. du längst с-с! шс сн щлип/а -лин!:
2. зaдaвим; арестувам: п1Cllивaм; обикновена
/oHopurt. //Tln/cn: aт-cmувaH; затворс/. пле¬
вел: с-с gcilcucc mchmec плc/явaм» арестувам
/кг-; sich geiacucc g/bec ор-дaвaн се; 3. rejl.
улавям се (в нш-) (uишкor; и прв/-.- 4. refl.
зaпeзвaн рaв1oв-еи-; заработвам нормал/о
(мотор}; пран, съвземам се: 5. техн. тalкт-n-
вам* пeдпирсu*
Fac/cmünc —; Fum/cc п. -s. — генс/ицс (изри).
Fän/cr и* -и. - 1. ловен; 2. нсхи. улoв1тен:
пT1епвеoО11ни1 за хвсранс: 3. ловджийски
/яж; намa* 4. зъби (па тoщнo животна}.
Ficg/rmurUitu п улов на риба; "fuUrzsuy п
риОолов-/ п/овет-де/ съд (лоДко* кораб}. -ТШ'
derfmex/— улaрeем-книтcнlla отужи/a; "flot/c
/ рнОялввс/ ф^от: "fruyi / въптoе-улoвню;
-yim п лев. мрежа. примка (?а уловяне иа
ш^^^^^с^ц^Н); -дц1б и лов- птcмня зи хвсша/- (но
хищници); -uru/ei — ятвялиг-л/с калаено;
-/Üit/i и с/Л1-ам- пттcmcн ли еrтöлoгя из
овор/о дърво nтe'1в вредители; -uC^i^llT п
риболов-ш кораб: -41/1)8'1^)/ бзосол. бото-
мюдна (= GoiicuiiUrt/ric)-
TUngtt'h udj. лев— залеж—/ (пром/С' /0/0/ е (р-),
Fang/korl — предпази* снара (прп( нромасй/а
.матросе}; "Пееш /1- въжс за nривтттвaн- иа
/04'*. пт1cти/шaн псрахяд -ли еaмoлcт; пара¬
шутно въжс; 2. пръв зз поисвс ви куча "muss
н = Fanuimacc: -misttcr п 'ъс ловджийски
нож: -nutz п лев— - -yam; -г^еш^и/р-бо/ов—и
кош; "riemni н лае. дася; "/cllmyi / лов-
Fcnu/ehOnue
492
примка но ласо; -schnür - / «спи- щ/ут на
уuиOoтмa; шиур, cвъттвaш шапнсга е дрехите
(прихусоро.улспо); -tcluuu план, (дo)уОllвaне
на рзвсн лнв1Ч; енптгo/веcн удар, изcнрeд:
-splr! п гон-ницс; -u/oß и иен- = "t'iutu;
-uiul'k — лен. ласо (вж. -Тени); "'OUTi — пннца
зи лов; -wir- п —ехн- nт-дnстнO; пт-лoхтaнu-
телно птиепocoОнcl^иc; —zahm — лсн. зъб ви
хнр/нн (ллолин е др.)-
Faii m, -(ш)/. -е 1. сустсн, /сун-гн.ад млтдeж;тюзн.
млеи и т-л-н; 2. '0/'—. фal^lm-* 3. хлапак.
Ficiaute А -п [-йси] дпз. фантазия.
Faqutc [фанИ] — 1. ист. дървено иуиунс при
гути1тн; 2. глупак!; чучунс! (рпгомня)—
FaniC д. '(<). — ел. форад (мяржа).
Farh/aufnahme/ ^-'11* еинuкa; -UuiU п /сято
во пишеше машина.
Fai// - А -с 1. цвят. öaтлa; '0/. нтaекa; шарка: - С/т
Hsui цвят. тен из ножснс; - h/komm/i двО—нюм
свсж цвят из лицето; Сос - '/111/1*1/ поОл-дня-
вaм* die - wechseln nтoнcним ^-'0 ва лицето
си, пр1ÖЛ1лнявсu; рсзк,- мгия сн Овята (убегж'
денояма); 60/ -п //Шеп /0'1 пв-mвв-m- и- си
хaрнян1рсm; нс сн подхождат; 2. стнс/ън.
хстснm-т; вид; 3. Ося; öтттн1o: - Unltic ие
итб11ивaм; die - Hält Ояята е трайнс, зарана;
пран- die -а tun— luftnigec служа сн с ярки
нтсcн1; пр-ув-личaваu; 4. корм. боя. цвят во
карта за игри. Cln besin - ний-голям*'* карти.
коз; - /1601111. bekennen отговарям със съшита
кaтгa; раза. - bikecccc oöипявau се eннтн'o за
или против; взсмим oннт1mя станввир-; Un/anu
mir Се* "! говори!; 5. пвcнoвcpl, (кома емблема
на държана* отличителни знаци на организа¬
ция е др.); з1aн-* прен, убеждения pl.; en jis. -
schwören привърженик съм /нн-; изповядвам
нечии уО-жден-я; оспор- c-m - hilirn оставам
всрси ннн-; 1/0 c-n - UlcO/si оставим верен на
уОСжие/няти сн; спорт. Сос deniscren -а На/сс
geuiegt н-менияr тим оeО-Л1; 4. асмир. бояд¬
жийство. бояджинищс^; Färb/).
Fän/c / - бояджийство (боядисвате); Овяджий/н-
цо-
111/1'11 adj. с треси нвят. лс-зО-дянаш (плаШ)—
Fäuls/holz п = Fsr/Holz; -kce/t/1 н бояджиИски
нaтaн* '-mleti! п = Fuu/ttofT.
Täu/cc 1. 1г- Ояяднсвам (плам- каса е др.},
oöaтриUr багря; oцвeтивaн: Glau - oппeтипau
стъкло; blau - öoидиcвам [в] синьо; 2. дотам
оттенък, oктacнa; нюансирам; првН; укрaеипaмr
оoaплaвиu; пран- ein geiärUten Bericht подут,
прeувeннн1Hr разкрасси локлад; с-i pau/nilicl
g/fäulic Danuteliun/ нзнож-и-е с отсяват иа
орнеrраcтuc; пран. еСн. iu/ch geläT/tc BnOH/i
siUia тлсаем вш. прсз твзoвн оч—до;	nejl.
oöaгтяи сс; lüu Linl fä/bi eicU листата се
oöт/лиm; пяжтлmивaн* In/ Hann Tän/i sicU weiß
косата пяОc1ипа; sie iän/t uici гя се трнннрa* ile
HOr/'Ue - sich e/e/ume ем-ниr нoтинama си
(също e int/t А); FärbuntjA
Fai/ci/alttufuny / - 1. тсмс ис нтсcк1'er 2.
O''-нъпИr нюс/е1тaи- иа Оюсрннг; -UisC п 1.
еп-кmтт; 2. нст. /с/т* с цв-тов-тс но студентс¬
ка нoрпoрсц1и; -еО-С п 1. №-'/0 картина; 2.
фал. cneнmтт-
ism/iihlOii adj. сляп зз цветове. страдаш от
дaл'я/нттм-
FlгUh1/UlIciUlit (ord. цветна елeоomC; донтони-
ттм* -111// п палитра; —Unuc— — (pl- -с) цветен
о1нam-
iiuUni/TurnUly adj, пъеmрoпвeтгн; нo1oлur1/;
-IroH adf— 1. ппеrтт; щср-1; нeлoтин-н; пран.
B1С11* 2. вОнчар nпеmтu цвeтoвc* -gcwuUly
udj. е бв/ин квнoт1H-
FürUrnggiuu1Uнвнвт1TaнC; oцвeтявс1-*
FiuU(/c)katirc — нун1и за Оен.
Fl1U/n/kunl/r —InUrc/наука зю пв-тoвeтC;
Tar^e^sci^o^t adj- - aхтeнaгни-енИ; ö-тцвeгг1-
Fam//c/mcuuer — кoнвтинeтър; -fOtoyrsifc /lhct-
во фoтoттaф^lи; -piicHt/богатства. п-р/осн
иа цветовс-
111/^111^/0'1 adj. Ов/зт ва цветове. /аситсн с
багри. но/орннен (кармина}* нв-тист (описа¬
ние):
FlrU/c/neihhium и жив. нeлвт1н/вxт; -/Ос/ н
уссг за цвстовс; -spiri п игра. пт-ннпoи1 ва
цветовете. öaетиrc; -sCrii — жив. цветен камък
за разттuва1г ва Оон; -stciiU/nc— н пач.
м/етоцвегна Д1тo/рс0ия; хрвuoннroтрaфни;
-ulill — цветс/ молнв; пaен-1; -ttri/l/1- боя ио
плочки; 2. таблица но цвстовсне; -Ctos — кросна,
то/ (кота цеян}. -tOpi и тттнe за Овн; -/и/i) п
Оoиднеа1 плот. сукно; -нscitsi — зеел. епoеoО-
нoеm за емииa иа цветовете; uин1ктня (у някои
животни}; -wsn— п 1. фабрика за бон; 2.
нтaенИr кoлoт1г; "Wiiu—niu / жив. ефект иа
öстлиm-; нрaениm--
Färh/n н, -и, - Оояджня-
Fäi/cn/sum н бал. cмтслникa-
Fär/crti/, -се 1. бояджийство; 2. ОояджиЗ/ица;
фабрика за боядисване-
Flr/cm/ylnstcm—бол-жълту/о (GeiOuli to1etonllr;
"/imllil j'fom- бояджиИски, жълта лс3кa* бяде
тaaa (AneU/mit lOictouiu); -—löte/OCH — 6ен.
в—д пuп-тuн- (Poly/ocum l11'lonlnmr* -uötg /
беи. (бояджийски) Ореш (RuUli t0neiomm)*
-scHuris/öcH-. вид сърпен (811111^11 ttceionllr:
"waOU л беи- еииил/иH; сърпен (Itaels cO/cto-
nolr* -ний л бон— öaтлил/a; Овядж—Зска лeтcaa
(Rcucla iuieoilr; --wnmzni foom. = '-röte.
Färb/Tcn/sihnc h цветно meл-витии; Ttlm m
нт-тси филм; "lllsc/ л ж^сн— цветово. öает-1O
петво; петно от öoя* -io/o п пвeтнa снимки
(позенов); -holz п дълвЯ; от наето са доОнвз
Ооя.
farbig adj, 1. цветен (иарничка> мсслоле е др—};
493
Uase/n
првн, цветист, жив, ярък (anoоoшoe); - aisj/-
issOul изпълнен "изработен" с бои, цветен; но: ie
Fenbij ansjeUnhut в цветна изработка; 2. цветно¬
кож (часле пейор—);
FaeUZUsse/n п мастилен тампон (ли печени};
-köopce — = Feebetoif.
farblos udj— безцветен, бледен, е пран.
FanUlostgeeSi—* — безцветност, бледност.
Fanb/musien п наисн- разцветка, шарка (на
пием); -stift — = Fcebemeiif1; -Stolfi н багрилно
вещество; оцветител; пигмeнт;-eng т, -wert т
тон, нюанс (на цвят)—
FäeUungJI: боядисване, оцветяване, обагряне;
жсн. колориране; 2. нюансиране; 3. нюанс;
окраска, оттенък; пран, тенденция: italeUlisiO/
-диглектическа окраска; 4. пран, цвят.
Fanee [-сс]]/ -е 1. фарс, водевил, лека комедия; 2*
гоив- пълнеж от месо (е ястие); фаршировка.
Fenin и, -s, -е; F^i^-i^i^ciuC— -п пудра захар.
Ferm — -еп ферма: е. чифлик; 6. птицеферма;
стопанско предприятие за отглеждане на пти¬
ци и др.
Farmer н, -s, - фермер, притежател или наемател
на ферма; чифли^ия.
Fann Н; -(c)s, -е; -kraut п бал, папрат.
Fano П; -s, -s карт. фараон (тара).
Faume(e) m, -л, -п сстер- млад бик.
Färse / -п млада крава, телица; юница.
Feuz m, -cs, -е пръдня (= Fne^).
Feean m, -(c)s, -c(n) фазан.
Fascneuief\ -е развъждане на фазани; развъдник
на такива.
Fescbe j= Farce 2.
UascOScu/n tr. сасмр. кълцам (мссе);
Faschine/ -п вее/- мотор. фашина.
FcscOtnemZmeescu п градински нож; нож за ряза¬
не на вършини; пионерски нож; -wceU п
фашинно укрепление.
Fasching /и, -s, -е/ -s обл. особено инсмр. карна¬
вал.
Fase-eng меНе времето на карнавала.
FascOtsmue т, * * — фашизъм.
Faschist т, -еп, -еп фашист,
Taschis/iscO adj. фашистки.
Fas/— -е 1. изкосен ръб; 2. влакънце, нишка.
Fasel —и, -s, —— сел.-сн. 1. разплод, развъжда¬
не; 2. опрасваие, прасило; 3. породист, расов,
чистокръвен добитък; добитък за разплод; 4.
Даси. дребен добитък; млад добитък.
Fas/lbnhk — сел.-ст. нескопен козел — коч.
Fasilli —* -еп брътвеж, дрънкане, бълнуване,
бабини деветини.
Fes(/)lcu —* -s, -рала. = Fasclia/s.
Fasclg/id п ссл.-сн- такса за оплодяване на
животно.
TaselOaTia^^Z = 135/11/.
Fascl—Oams н* pl -Uanscg, -laes/ или -hä/sc
раса, дърдорко, плямпало; ветрогон;-le gue/n^
жребец.
faselig adj, рсзг. вятърничав, несериозен (чеаги).
fasele intr. h 1. (über etw. A, von eiw. -)ролк. псйср.
дърдоря, дрънкам бабини деветини; бълнувам,
измислям си ги, съчинявам; 2* плодя се,
размножавам се (заведоХ песи, lerecht Gil
faselt micO/ от несправедливо добит имот про¬
копсия няма.
Fas/lZoi0e — аaл--аи. бик; -Schwein п ас::-си.
нерез; -viel псал-сп. говедо за разплод.
Fee1m м* -s, - мускулно влакно.
Fasenaiii / = FзeemacOt.
Uesen/eckl adj. = Uccemaekt:
Fasen / -n влакно, нишка, фибра.
Fas/nZbüne/1 н онен- мускулно снопче; -gewcUc
п влакнеста тъкан; -дц- п влакнест материал.
fcs(e)u/g adf—	(лен, коноп), нишковиден;
който е на конци, жички.
Fas/nZealk — монар- влакнест варовик; --Un1l/ * /
.метар- влакнести въглища.
fce/um tri nefl. intr. h нищя (се), разнищвам (се);
Faserung/
fcs/nnciet adj, гол-голеничък, съвсем гол.
Feser/quarz—ллшлср: жилковиден кварщ^сКое/-
bco и еж, Fiize/iit; -StofU н 1. .хим- фибрин; 2.
наист- влакнест материал; влакно; -senUTgc-
wenbe и текстилна промишленост; -/ciU —
влакнест торф; повърхностен слой на торфи¬
ще.
Fese и, -es, -eu 1. бъчва, буре, бъчонка; маpг.
варел: zwei - Blei две бурета бира; епиК vom ~
направо от бъчвата, прясно наточен (бира);
првН;: des biecO/e das - 1^ Rollen това даде
първия тласък; e/w Ie ein - obnc Boden füllen
преливам от пусто в празно; рсзк-.— dem - dcn
BoU/g anseeiiejen достигам върха (но безобра¬
зната)* прекалявам, карам чашата да прелее,
препълвам чашата на търпението; преминавам
всяка граница; in -! шкембе такова!; 2* сстср-
съсъд, съд, гърне.
Fessä)c / -п фасада (на къща). и прен. пайор-
лице, предна страна.
FessCde/UlelUeo/o н крадец, който се вмъква през
прозореца.
Fessbend п обръч на бъчва,
faseban adj. 1 понятен, разбираем; 2. уловим.
FassbauU/ii / — понятност. разбираемост.
Fess/beum — дървен материал за направа на
бъчви; -Ui/e п наливна, точена бира; -Ui/Uie н
еби, ресор- бъчвар; -danUc—лъга на бъчва.
faseen I. 1г. 1. хващам, улавям: е-п em Arme, cieO
ет den Kopf - хващам нкг. за ръката, хващам се
за главата от почуда; е-п 1™ Hcem - хващам нкг
за косата; e-m sm die Arme - прегръщам,
обгръщам ние; е-п Dieb - хващам, залавям
крадец; пран, е-е bei s-m Won/, e-m Schwäche, s¬
m Vcmsprechen - хващам нит. за думата, улавям
нкг. на слабото място, залавям се за обещание-
jäse1ew1lec
494
го му; 61/ G/lc/iiicOi h/lm SeUopll - улaвин;
улучвам. издебвам мou-инa; ciw-. с-с anlt Kons
- ео1тсн в/1ua/1C'я си но нщ., икт- вземам
/кг. ва око; OHu hi/t mlcU gue geluesl добре ме
улучихте; /iw-. '-/ ins Au/c - нmт-/чвсм cc н
/Р-. икг.; насочвам в/1uсн1-гo сн ви /р-. /нт.:
вс 1тпуенaн нз очш юрне с/сия ир-. икт.; Сп/
Zl/i list oct Ange - преследвам ii-отнлорю
целта си; имам вн/сги преса счн целта си; Fuß —
уенс/oвявau са. тслпржсн са иякъдс, стъпвам
злтaвo иякъдс; Wunen- - хващам. 'залепям
нoр-U; пускам кoр-u* 2. слагам, см-сгнам (а
бъчви* съд); Кош - всс11пвам жито (е/ чувал);
Wein - точа. uoн1вaн вн/е (к 6п>чнс:)1 Bocn/n I/
с-с Konh - вкарвам рой е кошер; 3. побирам (а
себе си); събирам: Iie Zomm/u lasst nOcli so 'Ос-с
L/n/c стаята нс noö1тa толкова хоро; 4. обхва¬
щам. обграждам: сос Bill Ос '-с Ralmec -
обрамчвам, с/отом нсртниа е тснаа* ECcls/ii/c
Ос Goll - поставям екппoп-/ии камъни н
знание oон'oвкo: првн. и-с GcUuc/cn Ос Wort -
давам иттат ни н1cл1н- сн; 5. нaпн1рaн (оз-
нср)}: 6. схващам. рaзÖ1TCH; птeумивсм (и бсз
obj,}: Сее Sinn ioeunn WO/te /а/с ich /0'1/ - н—
мота ди проумея смисъла на тезн лумн; 7. е
imp. oОхвaщaH; обземам: iln inu/i Сос Fismme
пнснпкпн то оОхвешо; преш. Ginnten las/l micl
ужас мс оОземи; 8. ндвaм; дoе'игaн ию /Р- (е
различни фризеолозоч/с съчетс/иня): A/ici-
/псд, Hiss gcgcii с-с - пoиувегвувсн о/типатня
към /кг., иамризвом uht.; AuyfoUc - започвам
до noлoтитсм* с-е Anu1e1i; Mci/u/g - идвам ио
мис/нс. уО-жд-ниe* n-c BcucUinue - вземем
T1Ш1нu-; с-с Gedanken - тсмиелям шн-, посню-
пин сн зз цел; Hoffiuny - оОлсдсждвам сс; с-п
Vo/sitz - решавам да предприеме. възнамеря¬
вам ир-; Zu/noun/g, Lichi eu e-m - noпуве'ву-
пам еиноаmии към яке. обиквам /'(.; 9. носи.
получавам (дажби. храна. заплета): войн. eum
Es/ce - вземем храна с Оакс; Оскар cтм* 10. 6аз
obj-:: laut! дръж! (за кучс); бе* Nauel la/ui
твoзд-ит хваща, държи; IL re/l. 1. идвам ва ссбс
си, съвзсмсм сс, онопитвим cе* запатпou епe-
кoНеmви-; самообладание; 2. итрaзивaм са, из¬
низвам се: tich -unz - нткaтвau сс накъсо; - Sin
ul'h —пие опacт1 кратък!; 3. /tw. Та/ее /0'1, lä/si
sici - вр. можс дю сс хване; 4. раза. Ти/е eich ис
d'e elgece Ns/n! вс сн пo-лвöта стона от мсн; н
тн си сърото стока.
Uässenwcisc adv. иа бурета (бора).
UasslSeb adj. 1. = lasslnr 1; 2. ряДко схтат/ив.
FassHc-i ке/tu/ — = Fassbarkeit.
Feesom [-cö; анстр— обл. 'еOн] / -t 1. фасои,
фoлмаr кройка. в—a: den Hui Ost une den -
шапките е изгубин* фермата сн; рсзк. aus dcn -
Uenliic тaтуОвам лнииитo сн (нопъинявим};
тaгуОвaм ума — дума; рала. ^1/ - Осз фасо1н—!;
2. раса. личиш (те жсвсн); 3. -м-тоция ва
южно >1/0, тям-
Fnuuon/ctuci //, -/laU! — фасс-нн* профили*
е'oисuс; cгoнс/-/1 отe(фи^ни-thUsiIit — пoде-
'Tl;твсli-* тюдc/ти;гкa с опрсдсн—во формо-
Tatsonicm/n t/i давам фoтнa; фасовнрзм (шапка).
Tstuonlcrl part. adj- ли фlтут1; лcеe/нтсП; ви
щстк1-
Fiusucu /. -in I. обкове кафез (на скъпоценен
камък), тснкс; 2. рeдскпии (на оачoнгuucг1pвч)1
оформ/снние: б/т fuaieösischc Film läuft Ос б/т
UuigüuOu'lci - френският филм cc дови е
оплгатcк;l товар; 3. caнoяО1aдсuн1r еneкoнеr-
вис: die - Yen!1eт/s тсгуовсu самообладание; nuu
Uen - -ommei изл11сн нз търпс/нс; птccтoвзм
да сс ннaдcи; с-с ins б/т - ЬтО/дс/ е. изкарвам
/кг. от mтрпcннc; ег кожени му; б. поллулявам
/ar. вземем ума /км-; nußen - sein ве съм на
ссбс сн; 4. каптаж; 5. ел. фасулта;ря з*- фасонна;
4.	вж. insuce 6. 8.
Fаeeug/sZgаb/: -Urai- / схватливост. епoеeонeен
до сс лaзöcлC; проумее нр.: Ine gehl ü/cn m-e -
вс мото да го птoум-и-
Taeeun/slos adj. загубил еcоcoö1*aс1и-; пън ог
себе сн, С1иес1; смся/, 11туо1л ума — иумо: 'i<
Welcin /—удържим одaч-
FaeeungsloeigU/il * / — забърка/ост. cн1ес/oc';
ö-зпaкlaтеmвo.
FaeeungsZeaum — внгетинeег; -vermögen п 1. =
-ищ/е; 2. = '-nnm-
fast udv. 1. пяити: ich cutti'—c - von Hitze сити нс сс
задушавам от жега; 2. сомop. шнсш^ф, = siUt^.
Fatt/L/aUcci н = Fasltsaehi* -tuy н = Faunau,
Inuten i/t/i h 1. постя (и рсзк, зе гладувам); 2.
подлагам се ва лечебно сладуванс--
Fasien' п. -s, — 1. пoxг; пoxнcна; 2. нгчеОво
гладуване.
Fes-//1 pl- рпл. пасти. oеoöcня велики посни;
пeет-
Fsttcn/llnmc -/ - бон. иглика -кит - / н—чсОво
lнaдyвauc* -up/lte - / - постно яисие; -zsi/ - /
НСНИКН посни.
Festi/achle-L маcлcнuпC; е1тиицa; 2. нарнавo1*
Fastnaehi(s)spi/l п (народна) карнавални коме¬
дия (прпз p/u/сuнuоa е Гприиноя)—
Fasttag — аги за nвеm; постен аен.
FasеSe/1 н. -е. "1. снезка ог cъни/e/иe; п-рнолн-
п-екя изделие; 2. сстср; папка, вързоп с
книжа, nт-nиек1*
Istzi/fc/cc 1п- oмaтъoевсUr oиa3вaмr юöaНпaм*
Tsiäl udj. 1. фотонен. съдбоносен; 2. н-прняm-Hr
nтoг1вeн-
Fatallsmus и- - - — фатaлнтъм*
Faiarisi и- -еп. -сп фоталнст-
UaialSslSscO udj— фата-лист-чеи.
Feialiläi j. -еп фаталнас!.
Feie MonganaZr,/"/. Fain Morganen. Fiii Morgsnsu
м—раж-
Fetnm H; -е. --.си ви/, съдби-

495
FaistZpUend
Fstekc m. -n, -c фам, 1. отaтнятдaн1ц; 2. фронт.
'01!—, фръц/ю.
TaiiO/n int/i h (за пасжгпс ксн/с) xпcкaмr фуча;
(so локомотив* пара} пухти, шипи; евнcнu
(аянър); е прен.
faul I. adj, 1. TU—i. а пран— (олoд; дърто);
рaтнa1cи; рaтил1Иr иaид-/ (зъб); псйор— затинл,
nтeеннн (обществен строй); прюял-в; рaтля-
жен: -си FliOuch. El тaтвa11нo мсся, яЗне; също:
гaнтрeииca1o меся (но мялена}; -cs Wus/em
вмирисани пода; -um Geschmack, Geruch вкус,
иитиc ва (/—/0, латпал11o; - wemlec лaтп*ням
се. вмирисвам се; -с KmiikHeli/i болсстн,
nT1нu/явсpи тacнlнптнe; тилтре/а; 2. лсвив.
мързелив: мор. -е Sei öcтп-mлиc; раза—: ilcii -
живо, бтлтo; auf den —um Hsut lOcucn излежавам
се, /сжз ва ч-тири/сдeе-т; ein "hu 3/10'—, Sack.
Kru! гo1им лентяй, ,а1смОен1и“; ttOnk/cd -
мързелив е червото; 3. фам. пайср. пняcтHr
плитък, О-зпкуc-н* ступан: -е ReiecuanteCr
AuufTücHlc 1знъртaннЯ; X1rрувa1нИ; плитки
1тв1/cн1я; сос -tu Wi/z плoенar глупаво шега;
сс -е Gctchl'lte (34/*, нртc1a история; 4.
мapл. раза- н1изпрaп1/; н-т1goпc1; мъчно пла¬
шиш (gнъжвикr; 1eеи/урги (скцииr; /—благона¬
дежден; ucтдтсПr н-mла-н (мир): еос -cm Kunde
н1—1гзпривс/ ндисин; првн. подозрнтс/ев тип
(гос-. 5); ie u/cht - mit Olm разнлст-во му е
пвнoж-ни-rB; тaöoниг- му ис отиват добре;
рссг. псйср. cli -um We'1u/! нeнингн/ипa без
овктнг1-; 5. рсзк. етм/нгeнc1: dic Sacic Ои/.
uteht - тaбoтama е съмиит-лна; -е Kisic cпм/и-
нс/ва тaбoтa; lau ier -er Zuu/en това е uoшc/U'
честно; 6. трoщл1H» чуплив, рю/нип, тoхнoBr
е1nнсn; с пукванн/н, ц-пногиии (камък, снс-
1—); 7. я/вт, /cрулoнeе-u (cк'aлar, 8. кух.
подровел вс слънцето (еиитr.
FenirUaum н [крехък] зърнсстсн (Fnai/nis almuc,
RHumnue lnlcun!ar; 'bscus/плод ию зпт/сc'cц;
-Ueli п еслор. ш-знo/Г; нущ-mкс; -ionch н
мамил. трeщлиne ж1лятo; ~Bг’Uhh|u—т1t /Трвш-
/ивос', кт-хнoег из м-тал—тс (в каращо и
студено сaонаяштe); -Uuüt/ннилец {бслaан
па пч/ланс).
Fänin / -с 1. гниене; гu1нoег; 2. наш. е/ни-ие ио
Toгoвama псcт ли копитото (у овцата).
Tsulei I. intn- h 1. зaеu1вaH; (ння; тaзвa1им сс.
тaт1aгaм сс; 2. роня сс. rтoщa сс; 3. розл—
мътзc1увaм; II- tn. пт1Ч1Uянaм зог/ива/е (нж,
fln!e1r; Faulung —
jfnlcn tn, лaзucнвaм (чрсз фврз.исннация).
Taul/nе/m intr- h пейер. нъртcнувaм; лcн'яйcmптк1-
Fcul1nе/n m, -е, - 1. псйср. нтрзc1a1; лентяй; 2.
раза- лежиш cтoл* 3. нсхш- паразитно. междин¬
но зъбно '011/0.
Fsul/To'/enп шск. мързслиш'* Оснас', мързел (зе
ученици); "TT/c- н свине няеmю (но плод).
Faulgas п бно/из-
Uaulfl/cUSg udj. с петна от гнило (плод}.
Fai^ll^i^/St/ — мързел, леност.
fällig, fällig udj. латн—л; гиин/остгл-
Fänleis / — гнилост; гниене,
fäu1mSeU/si adj: устойчив на загниване, не^иеш.
Fäu1mSsZpSLе — гнилостна гъба; -pinе/ee — гни-
лостен процес.
TaulmSswSduig adj, птoтнвeг/илoен-и» ситнс—пти-
нaи»
FeulZpelz — ролк. = Fauiece/n 1; -neuen — моно;
-utee п заеи— дсн-вещ груба мъттcнau* -wweizcs
— ас11-сM1 глапинна пшснинс (заразена ет
мазна клания).
Faum н, -(1)5. -в мел— фови.
Feume /, .--111 фауна.
FauiS-Z * 1. юмрук. псстина: mii gchullien -in
със свит— юмруци; ралк. c-m ос - mnchen
пянатnoн нам. юнтуH; тaп1aшвaн /кг с юмрук;
пие dem - п/ипс ям с лъпCr аса аа е (бсз прибори);
пран.': suf еоиппе - ва своя едсве. на своя
яmеoвoтнeег; TUfscl von den - weg нсправю, без
подготовка; c-n unl/u беи - hiben пипнем.
еиaтпaи нас-; Си/ уеН/ Olm vos dci - нас му
отръки. търпи му /neept/j?.: c-m СО/ - un/сг бос
Ns/n hliirc садя /км- c юмрук над главата;
фам. luu pasul. reimt uicl нос dir - suis Au/c
cъeеcн и— е подходящ; ни е анни, /и е тпкaв; а-
е - im Sick. is бе/ TascHn michis тскс/нaм cc
зид гърба иа /кг.; плаши Пею нвкeщкн; сос
Stück Buot suf ile - nehmen хрс/я са. ям из
крик; 2. лехи, молни виновения за 1звuпан-;
запп1ождси1; 3. cmaтa светтийcнс няткс зо
лъл;™* (10.5 см)^.
FensirUali — спорт— юнтупиa нопна (игра); кру¬
ши (про бокс}; -10/1/- / - круша конното юмрук.
едро нтущa; ~UlicH<c / «оси- =-roUr.
Fäustchen п (умил. ог Fsuut) ю.мручс: рсзг- uich D
Ос/ - ii'hic потривам си ръцете, злорадству'
вам.
fenstd/ck adj. adv. дебел кенноне юмрук. .*11/0(0
дебел: раза-: lie iul - geiogin това с oпсшamа;
дърта лъжи; о - Uls/cn (е/ Olnei iaben
1тпcч1H; изпранси/ хнгрсц съм.
Fausl/iseg п = Fau/t 2.
Fäustel п* -е. - 1. мин, снр. мнаm* napия* 2. "
Faustkeil; 3. ебл. ризк: = Fiu/tis/lucinh-
Faust/hammrr — 1. тпп-H; шлосерски чук; 2.
оси- чук (оръжие); '-lisdu'lnl — ръкавица с
едни птгег; 'ho/sl — нпеo лcндc-
Taus-iscO adj. фаустонсн1И-
FeustZUempf — юмручна борба. бой с юuтуп1;
-Ueli н праосм— кaи-инo с-чивс. оръжие;
-kolbcg — 1. вж. -Oämmem; 2. -e/öse f’ нс:хи.
тттял-
Fäusiling л* -и. -е 1. = Finuitrandschnh; 2/ мин.
камък, голям колното юмрук; 3. стар вид
пиров.
FauiltJattnne1 веси— тгalктнвнс тревога; -pUä/U
Fuutt/us'li
496
н заложел от-дмcн; -rccHl н нст- юмручно
право; -rcysl - / - ес/овня привило (см /ракни/а-
нс): '/tcnns — иной/о кожено дръжас; -roHu п
енaтиu-н пншон-
Funtcuil [фотО/] т- -и, -е рядка фотьойл. кр-сло-
Fauvlumut н иск- фвв1тън-
Fsvonis [-пeт^l]л/. асмир- вид н—с/н бске/Оарлн.
Tuvo/OsO/m/i ['TO-] tn. нис— фa1вeризитaм; облатолс'
H1леrвувaм.
Fivoril ['ВО'] ш, -сп, -сп 1. фаворит, люо1нeц* 2.
/сй'Веряят111ян поОсдинт/ н еъетcзa/и--
FsvoriCli / -n-о фаворитка, любовница (на
.монарх),
Fax //. —, — (-—) нтaннe зи тсл—фонс-
Faxc - Д -п оОнки- pl. I. раза, мупапс шета,
лудория. глупост. —с machen щ-тувaн сс.
^^0 лулoти1; 2. чупене. нрl1H-/Cr гтl■lмaеa:
-п tchcillec кт1nя сс, пропя тт1мaеи; 3.
nT-еmтувкlИ; хитрувалия. извъртания-
Inx/c tn. птaщaм фенс.
Füxrsmi'hrr — шут. еu1lии1K; леда,
FayCncc [фаЗйс] - /, 'СП фаянс.
FuK^tto^,/, -сп |'1Ги]нщ^H; мoлпк шетани' лaзкaT;
Tazläl adj. 1. лицев; 2. каел. фaцu-е-Hr к'aтcнoв-
Fiel/t/ — 1.гсо7. фaцнxcr фази. п-тиoл; 2. динс.
и: пeвптх/oет-
Fszii П; 'S, 'С/'< краен резултат, тa>няcнcmнC;
сОор: lae - eochei провя рaвнoеu1тнa; извод.
Fsbsr i, '(и), — сестр. фcптуaтH;
inbrii adj. oied. трсскап-
Fsbruar пц -(s), -е ф->руaлн-
Fecrter н* -s, - оаснр- аaл-^ан. итлтнкa; фн/нз.
F/cht/lölnn — спарм. тa1a за фехтовки; '■enuU/n
н архаезтращс фем, ен1ru1H'nтвеин; -сПу/п
—	спорт, рaпнтa-
fr'hern* intn, h (и 1/i refl.) 1. фexтутaH; ауелирам
се; също: Оня са, Ооря са. cлoжa>aн се: n-c Ging
-	изнервим един тур (пра фсхмсние); 3*111.
Schlägt* - б-ем са, gу1литaм- са xтx сиОн.
ощaтu* eich пе die Kn/en - пробивсм сн отm;
доОирсм са ло нacoma* 2. размахвам: ili Сее
Händen Ос ier Luit (hcnum) - размахвам ртпа
пън пттдухa; жестикулирам; 3. фии, прося
(кина смренсннуаещ чирак)-.
Fccht/m /н, -S, - 1. ф-xтювaн; борсн; Ояен; 2. =
Fcchtbuulei; 3. зеел. в—а южнози*!:'- cуp-т
(Caioics '/nuiholon = SehöClehsi)*
Fschtcrii / -um пoеmoя/нo дусл-роис. uaння за
gу-1нлaнc*
Fnchlerliidfnrk п професия ио фexmяпoн-
Tccre/nuch adj— като фехтов^; дуглирор са пя
плaп1лaгo*
Fcchter/kunt/ / = Fe'htkucst; "Spnu/y л спорт.
скок назад с отхвърляле во cдннни крик;
-se/Uuny / спорт- лечение стоНка при ауел;
-wills /спорт, птпен/o-кo1иннe въртслс (но
висилка)—
Fnchli'—ouU /н, 'iiss—s / пт1лоaт1a месна (пра
фсишсванп); -кипи/ / - фcxтoвъиlio изкуство,
фехтовка; '-mnl/irr — нaйcнoт'фeхmo>сч; -ие-
11110'11 — BОуИ-ИU- ПО ^^^J^-TOH'C-
FerC/U/ -е 1. псро (птиче), pl- п-тущ1нa; пух;
разг. лесно: I/ dec -е 101///. ttcckcc лежа си н
не/няня; 2. перя (за писа/п}; писец: ein Ms/n
vos беи - иenгн но пcтoro; пра/-: cli Wen- nni/n
Uen - hiUec пиша трул; nute. e-c /1.1/61/.
исНи-Шс, tpl/zc - ruincc ииси HC'o (изкусно)*
Осйня перо (поши остро); zuu - /исТ/с зюнсвим
сс зз п-рorO; до nищa; i'i е/н. I/ doe - Ul—li^ct^ci
дl;к'гупaн (неправо) /кн- до напише вр.; 3.
пружина; тeеeт; снр. псря. зъб. феи-р (на
шпунм}; 4. лон. п-rина иа дина е>и/Яr бодни из
гира/гж; рсбро во дивеч; 5. птсщeц ви п-п-тУ'
дени кти1a; ослар. люспи ви рибе.
Fcder/bali — 1. спорт- >0/01, Оoдuи/гoн (игра).
2.	бон. вси/о растс/не; -Ueli п пухе/с зa>н>нa;
пухсинК; -Ьи/ГС п спорт. nтуж1H1тсp тpснп-
11/; -bücU/r / = -katini; "/iitch л заел.
нснун(ксr ни птицо-
FsicTcicc д. -е. - 1. перцс, пух; 2. къди из c-ue*
Fsd/T/lecks - / - пухени зюпнвнс; -frcchtcr и 1.
фexmoeaн ог лена кa'eтoрuи; 2. --UicHsim мраза.
лтaенaч; пнcсч; „епl1cвпсmcн“: nиестущнс;
'lГnh1<nmnI/тют/- драскач-ство. пиcaнccтвo-
frerrIUely adj. тарат (птици).
FeliT/geräuue п н/хи. бариОзи, цилиндър из
птуж1на; -uswiclt п спорт- ,.n-тo“ нонг/врия
(про бокса}; -^Uule/u — п-тoдръжнa.
TeUerhari adj. еластичсв (зо омaucno)1
Fcder/hämls /еластичност (но сномюни); н-o/T'
>aeмoxmr норат-во иа пружина* -Harz п
каучук; "Hins п вж. 'gchäutc; "lob/i н тсхн—
дърводелско рсвдс зо жлебове — фонноте; -Hol
—	птичи двор, кoкoшaтн1K-
Т/бггО/ udj. 1. о-т1ет; 2. еластичен. птужин1тap-
FnUer/kautcn — кутия за оcраr моливи - дт-*'нk-eI
—	1. стъбло но перя (пннчг); 2. = - hilt/i;
-—iSst/c п пухена пътllнaвннпa* -/ostu/t — сл,
коинсан ва nтуж1/a; -агиИ / нстU1 снастич-
1oxm; пъртюпнвс; "к/о/и — пoл-нинa н оcнoтa-
fne/r!ШOhht adf— /сн кано псро-
Fclcm/Ileic /рсзк.: /Ocli 'Ос! =s iie /'/ SicHc. c-i
muciih вс са пcр-ию1и c /p-, икт.; 10'11 1angc=t
mucinn нс са кю1aбaиr баня дълго; oHen (vOr!r
=(/) бсз пeт-мo/uИ; без миста nтинaзкU; бсз
много бап—ж; "isersten / nтуж1/-/ матрак;
-mrtucr п фино лжоб/я 1oжн--
TcUerc I. i/tr. h 1. (зе сламата) птуж1/1рсм; (зс
влача но /аннарче) -троя; leiilciin Gang
птттoва походка; 2. (so	оуcкaн
пcрс* 3. е nejl- (ла плаца) еueиим о-тama си; II-
1г- 1. поставям рссярн (ио аалсмЮбил- кала);
е1o/ou пружини (но седсика}; 2. птлии с псри
нш.; 3. стр— cнплттaмr cглoöипaн иа зъб н илиб,
иа /ут н фcдcл* 4. re/l. доил, бплтau*
Fcderr/ee/kn /бон. див нaтaмфи1 (Diintlut pin-
497
U/Ol/m
mcuinc); -pne//перо за писане; -msss л или. =
-zeicheuej; -cchcSbc—тсхн, федершайба, пру¬
жинна шайба; -spiel п 1 н/хн. провис на
ресор; 2. естер, лов с птици; ловджийска
птица; -spuumgbeelU п пружиниращ трамплин;
-slail н м/нил, ресорна стомана; -suanU —
най-фин пух, мъх; -s^^mShi — драсване с перото,
линия.
Fcdcunmg / (-еп) 1.еластичност;пружиниране1
пъргавина; 2. снабдяване с ресори; 3. стр.
шпунтово съединение, съединяване на зъб и
длаб.
Fed/nungsgucnеc / граница на еластичността,
пъргавината.
F/i/nZvi/O п 1. домашни птици р".; 2. празр.
драскачи; р/; -volU п пернати р". (птици).
-wa/jc/аантарче с пружина; -wagen — кола
на яйове.
U/deuw/ich adj— мек като пух.
Feden/welß п талк; -w/ißc — ферментирала
шира; -^еис/машинка, пружина за навиване
на перде; -will п лен- пернат дивеч; -wSehO —
метличка от пера; -wolkc — перест облак;
-zenge / mстш- пинцета, щипци; -zCchning/
жин. рисунка, скица с перо; -zioU/i — пергел с
пружина; -zng — теглене на перото, черта,
линия; пран— драсване с перото (подпис) (вж.
-strich).
T/dnij adj. = feU/riu.
Fe/)— -е фея, вълшебница,
f/e/befi udj. вълшебен, приказен, фееричен.
Fccmicm) н страна на феите; пра/. страна на
щастието.
Fi/rle / — феерия.
-и 1. ссл.-сн— телено сито за зърно; 2. (тил-
чистачка; 3. (без рЛ) чистене, метене.
Feu(/)/Ueueu п църК: чистилище, е пpвш—: -Кеи/е,
-lappen — парцал за бърсане, пачавра.
U/g/m I. 1г. 1. мета, чистя (комин): )еп Б-Кти/г ans
ier SliUc - измитам (сменно am) стаята; eas
Kom - пречиствам зърното; Uee Sinnm fegt ies
Leib von iem Bänmen бурята обрулва (брули)
листата от дърветата; швейц— GescOiee - изтърк¬
вам, излъсквам съдове; Goli - пречиствам
злата; оспор— ias SiOweit, ien HemiseO -
излъсквам меча, ризницата; Ute Nase - издух¬
вам си носа; dem Maj/m - пречиствам си
стомаха (с очистително); лев. Uee Himseb Ue/I
ias Gehöre еленът чисти рогата си (ал цепе¬
но); die Knb Ucji кравата изхвърля плацентата
след отслвкнс; е-п Bee/n siumpU - изтърквам
метла от метене; die Bi/nem - изрязвам пити от
мед ралк. e-m den B/utel, е-е - изпразвам
кесията ням., обръсвам нкп; посл* jeder Uege vom
s-m Tür! всяка коза за свой крак; 2. ролк. е-п -
емвам нк^; начесвам икт:, насмитам (диал.); II.
intr. h s нося се (кома вяиаp). мета; фуча: der
Wie) Uegl übem die F/lU/m вятърът мете, фучи по
полята; рсзк. sie U/jUe UnrcO ecs Zimmer тя
профуча през стаята, премина като фъртуна.
Fegen н* -s, - четка за обиране на прах, паяжини.
Feg(c)icufc1 — мил. 1 вампир (и пран, ле зле
жена); 2. дявол-мъчител в чистилището.
Fr/ewiscO — = Feu/Ocder.
F/gs/1 л, -s, - смет, боклук.
FeO л, -(c)s, -е зеел— сибирска катеричка; кожата
на такава катеричка.
Felde/ -е 1 нис. вражда, разпра, свада, раздор:
mit e-m Se - licg/n скаран съм с нкг., враждувам
с икт:; 2. оси— война: e-m - e/kündigem, amscgem
обявявам нкм. война.
F/O(ciandehiuO и. e-m )сп - е^е-ие/, vom die
Füße w/eUen хвърлям нкм. ръкавицата (изник¬
нем за ши двубой); dem - аиТе/Ье/, enU/ehmen
поемам ръкавицата (приемем паииномо ле
дну6сй)> и пран—
Fehl)/ -е = Fnh/:
T/h/m adj, от кожа на сибирска катеричка
fehl udv, погрешно, несполучливо, злополучно,
неудачно: - cm PlatzCe), Omt(c) sein не съм на
мястото си.
feOl::/ е оoмp- с клек- trnb- означена погрешно,
несполучливо: Ue0is10icgen:
FeeL. е сотр. със същестн- означено погрешен,
несполучлив.
Fehl и* -s, — 1 нис- ряДко недостатък, грешка;
вина, грях сома в: ohne - безупречен, безуко¬
рен; 2. и/елол— окан- дефицит.
FcOlaezeige/съобщение а, че нщ. не е направено;
6— че нщ. не е налице; н. че нещо е сбъркано,
погрешно.
Uihibfo adj. нас. който може да сгреши, да сбърка;
погрешим, несъвършен: wlu cine alle - всички
ние не сме безпогрешни.
FeOlZbcnicOi — невярно, погрешно съобщение;
-t/i/cg и дефицит; -Uitte/напразна молба,
TcOlUiilcn* tn. моля напразно.
Fehl/blaUl п иорн— = -fämte 1; -Ulüte — бел.
безплоден цвят; -UoU/n н стр— настилка на
черен под; -dmncUz» пач. лош отпечатък.
Fehle/ — еж. FeOl.
Uebice I. 1/tn- h imp. 1 отсъствувам (зо учв/ик); Ute
Fehiemdem Ims KlcesenUu10 /imiifj/m отбелязвам
отсъствуващите в дневника; 2. липсвам: es UeOlt
i/s Geld липсват ни (ня/с/ао) пари; es UeOlt 1^
cm Geld нямаме пари;раза. wo UeOll'c? къде (те)
боли?; was UeOlt Ute? какво ти е?; das Kom Uebll
житото не е станало, има неурожай; es Ucee
/ich/ - не може да не стане; необходимо е, без
него не може; ее mim, von m-г Seite soll cs eicbl -
ще направя каквото зависи от мене, каквото
трябва; er Oct cs ее eichls - lassem за всичко се
беше погрижил; es sich D ее micO-c - iaccem от
нищо не се лишавам^азг des fehlte eoeb! само
това липсваше! (о сри/-)* cs UeOll viel bis UeOie
има още много дотогава; много е далеч; es
32. НcнcнO'6пнтарен1 тeч/1Kr том I.

FiOl/cgtw/iUlnng
498
IhUl/c /0'1/ viel, in wäre cn gelliicc o/o малко
реше ни палне: uic lä/si cs am ncci/cc Emu/ -
липсе* Io 1ет1uекс ccриoтuocт; нулл. bei Cir/ie
C-m Kopfs/ Illi/ 't wohl? аз нс си се пoбпткaн*,:
c ума си ли сн?: 3. нов- cтрешa>aн; орaти
грешни /рcщa; еъcрcщa>сн: II- fr. ссмар- 1. (м
стрелец) нс улучвам: 2. ебътк>си: dec Weg
(астар. Сее Weges) - cбпткnaм пътя: dic Beule -
изпуснем пничкaгa: нгО/ g/fllit! ^0/0 сс
дъжсш!
Fnhii/tnitwick-iung/ - no(■р1щиO; неудачно развитие:
I4fOormütios / ' нc>ят/C; тлeщ/с н/фярмация-
Fshlism н* -и - 1. тл-щкa (и трюмамическа)-
пT0>н/г/1C; пт-ттeшc/1-: c-i - machen отaтя
г‘Tcшкa: - übt/ - machen птс>я феш'* слея
cT1Щкa: '-е -ic/cli'i c(•тcшa>aн; nтя>1ня>aи
сс. 1т>ътш>aм тлeщнe: 2. 1eдeетaнтк: en Ust
diesen - am uich -ма сн нозн /слостотън; 3.
н-епoлучн1n; /еу/учин/ итcrр-л: 4. н-о-чe1ипш
лo'aт11/ О-дет.
TshlsrTnsO udj, Оeтпoтл-щe/ (без грешки* (пфск-
мо); ö-тупт-п-н: переи прa>1HcU; гячен (онкс-
вар; рабима).
Fch1siuurczr / иехн. тлa/1пa /и тт-шк1m-; из
neттещиoегтa-
TrHI/uHsit udj, 1. /еправиле/ (прстсиашвитв).
сер-ше/, еОъркa/; ттeщ-/; пocтeщ1/: нcncтcн:
2. аефентсн-
Fehleriraftiy—sli/* — н1птсв1H/ocT; nocрещuoеr-
Ich1sm1öt udj. вж. Tclicnlrcl-
Fehlcrc/e ССл-.-с’П1- н-утяжaй; леша рсая/тю,
TUriTaUnss* in./i s cöърнвau пътя.
FchL/ism/t - / - 1. карта зз нсра ет даден пвиmr
липсваща ва итрaчa* oÖiK/en-/a карти (та ко?}.
2. uзОcли1с обшивка вс пура; пури с такова
оОпнвкс: -уи// н 1. neгт-щ/с ентпкa; noттc-
ш—н ход; 2. безрезултатно отиване; —gcburt/L
спонта/е/ аборт. помятане; 2. отeжд-вр-мc/-
но тсжgс/-; нcgoнocн-*
l/hlychcn* i/tr. s 1. 11 улучвам ^/*'3 (изстрел); 2.
еОъpнnaм пътя, заблуждавам се; 3. ccрcщaвсU;
пoxтъпвaм н-орaвнлнo*
F/hlyswche п л1оca; недостиг е т-глято; недо-
м1лnaиc*
TcHI/mrifei* intn— h нс улун>aн; ве ояпaдaм н
цента; uтнъевaм се. cöтрквaм-
Fel^ll/^riOlf — песреш/с пяxrтпкC; cтгиlкO; noтрcщ-
из lнир'a; потр-ш-н ход; -уuus — тсхн. игспв-
лучнипс отливка: -jaUm п зла, и1ява гои-нс;
--iul — /-епянунлн>с покупка; -dUtt/uiy /
^ешна; нeеоo1укo '•lis/t / нapа: списък из
липе>apи артикул— (особено вън фалиналня-
ма) (= Auswlh!!1ster; -inlCnsy / оoел-шнo
е>-д-1нCr 1-вит1a H10oтмaпuи; "plu/uiy /
пeтр-щнe; неправилно тaо1a1увaнc; -/tippt /
опит- плаващо рсбря.
UebisebleOee* i/tn. h ис улучттм-
FcHlt'hlag — н-cпoлунлнпr пoтт-ш-н удар; нес-
полука-
TclIscOlauen* in./i Л. д I. /с улучвам (при удар),
удрям иaкр1>o, 2. вс епeлуч>aн; (зз nнс/oв-r
в- уепи>см; ултин о камък, (зо излежие,
eиaквauer нс сс сбъдва-
Feil/scOluss т пoтт-щ/e тснлючc/1e; пстoлorт;'
зъм: -schutt — /eепoлуил1B; /спяпсл/ад н
цента изстрел; -Spiu/g — спорл. нcптсвилcH;
овтт-щ-н скок; -clelle/махи— дефект, еОъткa/o
миенo: -/litt — I. ктнпa; пoттcщ/a стъпас. е
пран—; п-е = /пп crто>aм uaнти>o»епппсн сс;
пречи. c('тенJCвaU; сбърквсм; 2. пран. пт-гт-щc-
11—. птocнъпкa: '-п - Ueuchic пран, пюихлъзвом
сс. е('тешс>au* -zur — шах. пoтр-щc/ хол;
-züsCusg/-нахн- нерслов/ютаптлпанCr подсис;
риск- напразно хиб-ле ви öaлутa-
F/lne/1. = Femc; 2* сел.-сн. угояване с жълъди;
3. диаи = Feimen.
feicn t/i придавам магическа сили; ора>я /-уят-
пнм, 1C10лa1и*M; уе'eйп1п: /сдсс n-i/u //leit
sein неуязвим съм ет Hupo.
F/i/r- А -е 1. прaт/у>а1-; ч-ствувавс: птaзн-uет-
во, нтрж1xтвO; прaт/1н: с-с - Ьс/сНсс празну¬
вам: 2. пoниnнa; отдих сдсд работата.
Fel/ncUemd н 1. крий иа раöoтнни 4—1. нар.
нсЗдос; пeчн>кa; стаих; раса— - muchen nт1н-
нюпnaн; cпирaн (дисанама) работа. нар: орави
паИлос; ятпoп1>aн след работи; прст. завърш¬
вам жнпста си, ун1тсн; ш/к. mich - из куксне
1ятo* роса, nun Otfs - - lau geht ü/sn 60/
HutucH/un! гова c ncн1 връх из >е1инo! 2*
нaтcчcлнc во птa1нин*
Fci/ins//nd//es<eUtun/y- oтгaнuтитaн- но noи1П-
'3'0, из свободното nт-мc* "hslm п craтчcек1
лом. приют.
TeieucbcneiSiO udj. тържествено тих-
FeiceZ/cs/ll н бсзработ-в калфа; -jaie п сси.-сш
тюан/и на у/oт.
Tni(c)uly adj. I. nтaзнуnаp; 2. огпочивар; 3.
незает н лaбюma; спобол-в ет лaбoma-
UelcnlicO udj. 1. нттж-егпгЛ; nтaз/инeн: е-с Tag -
/egihic omпрaзнуnaн далги 4—1; рала, las ist
schon licll ielu - 'опи ис мож*е оoтcн1 да сс
оolгacи; 2. цсремониал-в: -e Kälte нергмоннад-
на хладили; 3. тeлннa>; възвишсн-
Fci/nlicOk/ii у* -сс 1. (без pl.) празничност.
нттжccrн-нocт; 2. тгтж-ет>Or птoт1увaн--
Ucicun 1. tr. 1. птaзнувaU; eтnтaзнувoм: Си/ ееис
1111. е-с Gibuit/tig - посрещам. празнувам
Нов* (04-/0; птат1утoм рождения сн ден; 2.
н-cm>увaм (юбиляр, артист); възхвалявам. сда-
тcлннoи: punt. //fiert прочут, отoе1aвe1:
sie ost i-n geieOemte SciönHeit тя e птoнутс
хуОaвипa* II. intn, h стоя без тaбяma; ОездейсТ'
тувам; ис работя; пeпн>см-
FciceshOiiOi fu/o^H.; "ii cOnl/gei въвеждам 11тс-
Оетни cнcнн*
FiliuZsUn/ic/ 1. mптж-cт>-Hr втзвuщ1H; сюОли-
499
feindlich
мел нaе* 2. нac за пoчн>кт* -taym 1. празник; 2.
нерабегев аси.
UciculäglicO adj. орстнuн1И;
Ueliula/s udv. е прaз1uн-н дев. всеки празник.
F/i/uzug и mътж-ет>-1o щ-cmвнc»
F/iUel п* 'S. - ушни жлеза ва кол; не—- Оо/ест иа
таз— жлата-
T/ig udj. = iii/e-
Fct//blciicnJ/лled: = - winec; -höhne J6om. лупин,
жълт Ооб (LupOcit).
Icl/(c) adj, пейер— 1. cнтaх1uBr бъз/нв, мидоду-
ш—в-риза. е-е- M/mme cгрaх1нвcп; crрсхoппт-
лъяr Отби; 2- мин. ронлив (рулва жила, склад)-
Feige / -п 1. сменния {плод е дърво); 2. вид
охлюви; 3. изптaж/-нни (свфииостичне); 4.
оток. нaтacmгн; 5. женски полов орган: e-m Сое
- 211/11, н/Писс, Uoliec прoви прел инт. игпрн-
диче/ {вулгарен) жсст-
Fetg/mZbaum — енeнниИ; см окови-цю; -Ulate п
смякн/оп лист; -/i—tut — бол— aтaöе'a смснн-
ни» арабски сзик (OpusiOl vu1glnlsr*
FcigOcit / — песйор— c'рaхнивoxm» малодушие,
н-рcшиг-лнoег; Оъ^—вост-
Tctuhcnеlu adj. кflaнoлyшcHr бъзл-т, плaщл1П-
Fil/ii/g е. -и. -е ппйор. страхливец. cmрaхвппт-
•^0. 0BПHЮ>KO-
Feig/wcezc */ кв/дннома; -ниие бот— вни жъл¬
турче ^11111'1! olUcs T1eüU1ü)*
Teil adj, 1. рядко нос. конто е зо nтoлсH; нейно
мяжс ию сс купи: ш/ Ist mim doe W/lt /0'1- - зо
/иро по света вс го продавам; 2. пейор.
пToлaж-/; -е Dimc продажни жснс, просни - сут-
Feilbank / г-ттихнo мел/смс; (запоямчейсии)
тезгях-
Tcilbiet/n * tn. trnb. предлагам. нllloтaк1 зи птoлс1
/Щ-» продавам (смока с(р.).
Feile ". -п п—на: СОе - пс с-с AmU/Oi [lcri/ucc
итcлaжлсм /яканнс лaöюma*
feilem tr, (e/w.. nm ciw. D ") 1. пиля, обработвам c
пи/о; 2. изглаждам (стол). шлифовам (сбнсо-
ие); Feiliu/gZ
feilZOeben* tr. tr/b. нмам за пролсн. продавам;
-halt/g* tn— tnnb. ряДко ор1длaгсм зз пролс/,
отogaвaм; разг— Mauillfei = зяоaм; зипдесвем
се.
FcSI/nOcncn н мaне'oр — птoнзвoд1m-н во пн/н-
FcilO/it /, - птoлсжнoет-
Feilichtп* -е. - -рсзк.стърготини, стружки?/. птн
ПИЛСИГ-
Fcilelnb/m — ръч/о U1итcue; тпчи1 стиски pl.
TeilscO/n 1. i/t/i h (um, üb/u с-н. -) ппйор. остaри
сс за /p** II. tn, 1 шнсйц. прсани/им за nтoдaн:
2. иcксн до купя иш-, предлагам неи* за нш.
F/ilsebt = FsilO'lt-
Fcilepänc?/. = Fci!1h1i;
fcii—et/Oen* int/i h trnb. итляж-1 съм зз птoлсн;
-etrsuti* tn. тaз/acим стоки зз продои-
F/ti /н. -(/)/. -е, F/imc/, -1, Feimen m. е. - еНН?—
асЛ1-аn1 тa>нoмeтнo напластена куп* c-H0;
снопи. елaмa»
U/imen I. 1г, ос:--ои- изреждам, 1aо1acmивaм во
купи (свие} (= seUobnтc)* II. in1n- (и 1г.) пеня еa-
l/ic udj— udv. аснсвна значение фии: 1. фин.
гт/тKr всжеи (жичка* линея- пъкан* /рсйнс-
цо); ~ uplna/c ор-дo нт/кo; 2. ф—в, сингл
(брашна* сине- прах, ДъжД): -um Kimm тъеm;
чест грсб-в; - maUlcc и1ли син/в, фино; 3.
гочси (нагласа но операт); остър (слух). нъ-
вън, от1цнтcн (рабанс): ein 'it GifÜll, Eip-
if/Uen Tüu ctw. UaUec нмам тънък усет за иш.; -
eicstillic раД. наcлaеи>ам тсчно. 1aеттeй>aм;
4.	фии. изискан (хора* обноски)* öлaгoтoдc/;
зиотсв (Дам); изтънчен (вкус}; 5. фин (мънка
изработен), изящен (Драха* бслье- ръкоделие);
с отлично нсч-еm>o {ни/с* ядсис* стоки). -с.
ieOculi Munks. Sorte [hcH-J добро мирна. сорт; -
scHmcckie, nic'hrc —мом ф—в вкус, стeuс';
реса, /ich А - mscicc докарвам се (с хубаво
дpвтe}; 6. розг. rтuпK; сстрсумел: eis -tu Plan
oxттяумeн п/св; /Ос -um Kopf умна сдава (съща.
фниа, хубави т/ana); релк- dcn lei gase - сшът сн
няua;латг* пи Ое/ ein Felcin! бнн* сн св!; las ist си
-	gemacht мaНенeтcки тя испрспн; 7. ризк—
чудесси, прcнтсеcн: lae lei aber"! чудесно!; da
Hübe Ich /Ос '-cs Geschäl gcmscU/ чудесна
сдслнс 1aорaннх* cn iul [j/tzi] - Uc/snu! ной
сполучи!; 8. чист, пр-фи1cHr рофинифс/ (^ла¬
ме* сргбро\ - bieccic пречиствам ет-бтe;
мстонн- 9. udv. разк. сстср. K1иoтO; съвсем: du
iisl jntet-silll! хем да мълчиш!; лнгв душица!;
10. Днел. - а/ег.
Fcli/üU/ttiikosUcstafor/n род. нoндe/тстют зо
ф-вю. нeи/a /сcттoИ'с: -unhcil / 1. mпикCr
пт-цuзнс рсОюта; 2. птeчиcmnaнe; тсфu/сцuя:
'Brckkrugnелoднст/нпс; ^ии т ннктвенpyк'
тура; "biscH п тънко ламариис. т-/-к-; -UrisC
—	1. ф-н 00^1; 2. nтenииaн- ва тс'1я-
FeimUncnnen п тсфlннитal1e; последно опалвсн-
(про квроисксмс)-
UeinUnühllu adj. е1г/eтътнccm-
F/iid и. '(1)5, -е 1. /—приятен, влoСr nтeн1nи1K (и
вас/-); <0'1 D е-с eum - muciec олс>я /к/. спой
ераг, 1acттeй>au икт >тсжд-öня към ссбе сн:
diT bö/e - ди>ялът; zum - übeiuehen пт-ми1с-
пам към птoг1>/1кCr дез^^рт—рам; 2. е изрази
нн/. неприязнен: c-m - sein всстросн съм
вражлсб/о ктн /'/., сърдя са /км-; slic/
Venucügnngcn - uelc вс обичам ннксктн уав-
>oнcmвии; праг съм иа улявoлеm>иягс; c-m -
wcnirc тaтcърд>сu сс нам-
Feinebild п полип— яОрaтъr ва прого-
FeindcsIenU п птaжec'o cнлaнa*
FcindOeuuehOcUi /чуждо в1юдl;н1cmпO; иго.
feinelicO adj— вражески. /-приит1нcк1; пражле-
б-в; птe'1>/икo>; вражи (войска. слон, топа-
FeteiseicTi
500
((гние): gegen e-m - gcsinni sein враждебно към
настроен към нкс
FeindsslOfe/" -еп вражда, враждебност, неприя¬
зън; sich D jUS: - еuеlchen навличам си неприя¬
зънта на нкг., спечелвам си враг в лицето на
нкг.; ieeim U-e -• не се сърдете за това, не се
обиждайте; без да обиждам.
T/ineshOefilihO adj. враждебен, вражески, непри¬
язнен.
Teineseli/ adj. (j/j/g с-п) враждебен; неприязнен
неприятелски; злонамерен, зложслатетелси (ам-
нашвпоя* /плетене* намерения): -с Grsi/nunj
gegen с-п lijin враждебно, неприязнено съм
настроен към нкг.
Feindseligkeii J* -еп 1. неприязън, вражда, враж¬
дебност. 2. pl. неан- враждебни, военни дейст¬
вия: die -еп rmöUfe/e започвам военните дейст¬
вия.
Feime / — = FeImOeil:
FcieZctnst/llung — * 1 фон. точно фокусиране; 2.
точно нагласяване (нс .машина* етструмвнм);
3.	еж. U/Im/imc-/iicn.
feimrn 1/, пречиствам, рафинирам (м\етоли}-
FeieUrost е* -es, без pl. ебл, дълбоко замразени
съестни продукти; dlcec Ware jibl cs auiO als ~
стоката я има и като дълбоко замразена.
F/imTnosi1*1 н иампез- дълбоко замразен (плаД*
ЛСлеНЧуК);
Uele/Tübien), -füllig udj. чувствителен, делика¬
тен; тактичен, с чувство за такт и мярка.
FcimiüOligkeii / — чувствителност, деликатност,
такт.
FcieZg/Uäik п фини сладкарски изделия; -j/füOi
п тънко чувство, усет (за тсpa е изкусено);
[чувство за] такт, мярка; -j/Oelt — проба (про
с-плен); -//wicht п проба.
Uel/giie)eoig udj. с тънки крайници, кости; с
нежно телосложение.
Feie/gol) п пречистено, чисто злато; -h/cicl н
гъст, ситен дарак.
FeimOcii, Feinigicuite/ -еп 1. финост, финес; фино
нщ.; изтънченост; тънкост; тънкога; 2. ситност.
FeS/beSts/nc) н нехн— степен на точността на
обработката.
fri/börSg adj. с остър, тънък слух.
Fel/kooe п 1 дребно зърно (е структура), най-
ситни захарни кристалчета; 2. носи, точна
мушка: - mebmee вземам точна мушка.
F/imeouebilU п фел. ситнозърнест негативен
образ; позитив на ситнозърнеста хартия.
Uelekön/Sg adj. дребнозърнест, ситнотърисст:
FeiizköiuiikUu/tU/ — дребнозърнест, ситиотър-
неност.
F/inZeosi, -eos/wcr/ / деликатеси, деликатесни
стоки pl.
FiS/iS/g и, -s, -е префинен човек; изнежен,
мекушав човек.
Uriemeeb/m 1п, rejl, издокарвам се, обличам хуба¬
вите си дрехи.
Feinmaleirel/миниатюрна живопис,
U/inmcshOiu udj, със ситна плетка, ситен (мрежа).
Fcin/mchOamik / фина механика; -m/ee/e —
микрометър; -m/seu/eä- п прецизен, точен
измервателен уред; -oi/e — нахн пещ за
рафиниране.
UcinsciIctTcn* 1/i trnb. изглаждам, заглаждам.
FcSm/eägc J' техи. резбарски лък; -Schmecker н
гастроном, любител на фино ядене и пиене, и
преи/—: —shb/itt — мех/— завършващо, последно
минаване с инструмент (прс сбрсбаниа); -S/1-
robo и фал. микроскоп; -silU/e п пречистено,
чисто сребро; -sSen — тънък усет, чувство (ло
чужДи П1^^н^^воноя); такт.
Tcinsimmig adj. с тънък усет, чувство.
F/inslicUhicm п остир. любима.
f/inst/llcn tr- trnb. настройвам точно, урегулирам
(апарат).
feinwollig adj. тъикoрyиеи (овца),
T/isi udj. тлъст, угоен, охранен (за животни,
особено дивеч), а првн. пгйср-
Feisl п* -es, -е лов— тлъстина (си дивеч)—
Feiste, FeisiO/Su, Fcisitgkcti j* —L тлъстина; 2.
затлъстяване; 3. срио Fcteic иов- времето на
най-голямо затлъстяване на елените; лов на
елени.
U/Seicm I. 1/- угоявам, охранвам; II. intn— s затлъстя¬
вам, угоявам се.
Feisieelimg н, -s, -в бот. пънчушка, бухалковидна
гъба (Clevcrlc pietl lзne):
Feisieеei1 / лен. време, когато дивечът е най-
TЛЪCT:
F/islOiusiO н елен преди периода на разгонване¬
то.
F/isliimg —- -s, -е шишко.
FeiuncjZ -еп лteг)* неуязвимост, устойчивост,
feixen 1п1/- hрсзк. феи. псйор. хиля се.
Felbel е, -s, - нексн. едър плюш.
Felben н, -s,	FelUin/er т* -а* - (иолг* бяла върба
(Salix albe).
FelcO m, -es, -е; Fe lehr)/ -m; Fiieice m. -s, - зоол.
вид сладководна сьомга.
Fel) п, -(сК -er 1. нива, нивя pl.. земя (обработ¬
ваемо)— enfS - gehen отивам на нивата; eas
Geleeidc stebt nniO Im - зърното още не е
прибрано от полето; die -ео et/O/m jut нивите,
житата са добри; 2, бойно поле, полесражение,
фронт: № * . zu - zi/0/n1 rücke/ потеглям,
отивам на бойното поле; im -е sl/O/m на война,
на фронта съм; пран. auU iem - dee Ebne на
полето на честта; des - gewinmen спечелвам
победа; ecs - Ueiaiptee запазвам, задържам
позицията; ics - mäum/e оттеглям се, напускам
полесражението, отстъпвам (а борбена}; е-п
3^ Uem -е ei1lagcm изваждам от строя, нана¬
сям поражение нкм., разбивам (тапреянал); Uüu
e-m zu -е zSeOce застъпвам се, воювам, водя
501
FcIdZw/bclIenimamt
пойно зо /кг-; пран, slic mö/lici/c Gründe Oct -
fUlmen птн>-ждaм всевъзможни допели; 3.
оo1C; е првн-: idschet - рития оo1e; sU lncOcm;
olii/cm -с но [старина] оюлc* пас—, lumch - und
Wald праз пяли н тoти* прси. lau иепНе. Ost coci
неОе im - im weiccn ~n това е ошс аадач (не се
знае какво щс смете с таке); las Ist ein (zu)
weites - това е дънся — ширoкo* остар— ü/en -
giUcn офейквам; 4. ябласн (то знанссло)*
поприще; №1- за дейност 5. пялс (но шохмсм-
ие дъски* шс карбона* на тона/) сбaд): п/вш;
табло иа влата: ein molcs Kneue Ос weißem -
н-ртcн 'тпет на бяло оялc (ше знаме* герб); 6.
мои- туднuи-/ учсетъ'* 7. ел, оoлc* 8. трупи
(ланци* оаалeлuнeлe}: luu moec - яб/ечев— н
чсрвс/н нов/и костюми учсст/ици е лона;
спорт- Си/ no/c - черве/нте (фие/ал/и); 9. лов.
den Hn/C stell ii zwci/ci - 'упeтe кара ттор—
лов-в сезон; 10. спорт- поле (игрище); 11.
еслор, мярна за иъ/жини-
Fell*». 1. полски: Feliuclädlolg е* Fc1lrütc* л; 2.
^r^c^^^H^u^^^^c^;, >0—111. фронтов, походел, полети:
Fclipncei/cni-
Fsld/ihoTC н бон. адсн (Acene lmpeutncr* -um cis е
j заел, полски нтaт'a; "i/ycr н еж, '-miu-;
-nnzuy н носи, походни униформи; -apotHcks
«сосш. походи* аптеки; -umUtie/пoле'а тaбoтс,
-nrmcc-/ - действуващи стмия; -urtns pl. сел.-
сл. ниви, разпрсдс/сии за зимни н лет/н
посени; -urtlil/-*/ / неен- остир. пю/скс арти¬
лерия; —inet и носи— фронтов. нос/св /—нар,
fcidauu udv. вж- 111610/.
Fcll/iuurüstuny j неен. походно снаряжение;
-UiUn/L подпиж/с т-снялннеИкс (предимно
ле воаина цсли); 2. иеновн/ни; —bacnun п вест-
бойно звоме; естер; етигr пряпoр-п; "Uuu —
ссл.-с—- тcн1Д11нc (= A'/cuUiu); 'b^su/iiiiri^i^t^j/
свл-ст. кюмacaпиЯ; труп1тсн- ли полски имо¬
ти; —bl/C и носи, похвл/е легло; "U/woUssr е
полянен. пяле'и житсн; -UisCi/ юст<ор; eOн-
ц1TC'и шарф; -e-ume | пoле'o ^1!—; -buo/l —
наат. пиенo от фронта. зо фронта; -bolst /
беи. полска банла; -hrüc/c/мостче нсл тoн;
носи, подвиж-и мост за ор-минaнан- на войс¬
ки; -Ilicitt — неен— оялe>o служби; "disssiöul'
/uiy/eo-w оюлeви устов-
Iciirlc udv—: - fellius uihic 'ръетecпсM; сОнкс-
1^ пo1итa
FsliCeim^imlU'lift/сеи—со— оялeттдcтвOs
F'll/Il^f^ucrc / «оси. манерки, мaтcт/a; 'IducUt /
насн. бягство ет фронта. дезертьорство; ~-frтYтi
— злoxгярегпo по ни>итa; TrucU- / сел.-ст.
зърно; 'uslstlohrs(г) — оспор. нае/н. во-нев
сверенин (ни «auiio). -yemiinsciifi / ист.
оОрни/о земетноасв—с; -ys/ät п 1. земеделско
яттлнC; е-ч1>o; 2. носи. похолен noйllнщк1
прибор; 3. восвев н/н-втор. -usuiclt п 1.
ногллО'Пюлсп— xтд; 2. съд за разглеждай— на
Feldfrevel; -urschirl п неен- 1. боен вик; 2.
птрол* -u’/5'iüte п воен- полско юртдu-;
'UisuWrtscCuÜI/сс11-он- ттcнoпoл1a cиxтeмa;
friegrai udj, остер. нови, зашитси, ентo'тaнe1
(цнян на униформите не гермешсиено армия).
Fril/yusus(r) — рсзк, фронтовак. тcтмсllени вой¬
ник тъв носило време; -raup/isci —- pl,
'-hüupll/nl/ воен. нсн. 1. ор-лвяguтc1 во лондС'
овехтите (наемници)-. 2. Г1спнeкянa/лутaш;
-Uten л = '-игли/; "harr н вест, сстер,
птлкoвюд-Цr no1напoлиlгк; -Unln д, зоол— яре-
б-нс (= Re/UnUm); -UÜlcn — оплaт* "Щит* н
нает. 1. оси. /0^, пой/нк от ловджийски
'втпуе; 2. 'уригт [крслек1; а^^1^^^<^1ки); -—ocl
— носи- фронтов готвач; -—-aut п бон. полска
Он/на. грeтa* -—ücls/асн- походна, noнu1щ-
на кухия; "luyin п воевеи лагер. стан ио neйе'1;
О-ван; '-^fzsusit п нает— походел 1aтaлeн; 'Ttich-
te/бон. полскс нeзaбтсвнC; оoмнинe (Myototls
luvec<Ot)* -mime / 1. межда. cрa/ипC; слог,
ор-лeн* 2. т-нниp-* "mutschsll — фе^.амир'
шал; -muß п 1. с/л.-ст— мир'с зи пoпптхни/a
(но псисис имами); 2. мс//- ^1иplкa;"münt/Л:ил.■7;
полснс H1Ш'с; '-meisier — дcтсн н клан-ц* (-
AUUr'—cur; -i/ttcr — ослор- т1н-нcр* -m/st-
—usti / = Veinlssncutklsic; -mÜrzc/походва
вoй/ищнс фуражки 'oUst п диви овошки,
лип-чки. -oui е мин— забой; рабсн/о мяcнo*
-quiiCsl/бол. пoненс uсщeт'o; -pou//погина
пора («ъа есенно врсме); -nr/cUi п 1. аграрно
прсво; 2 гфспоно на з-нcд-нuа; "-ross / 6ом.
шипка; —mul — = -yc/cUn/i-
Fsll5cll1eц '(е)<. -ссспар- хнтутт пъп нeйе'снC;
фелдшер.
Fcll/schmltUs/«аги. похвала. подвижи* ковач-
/1ицс; '/cUütz е = "-HÜts*.
f/1d<hhUtzsnd udj.puri- пвлcтсpин-и: -c Gehölze
оeнcтсшит/1; т*/-cин-н/и пояс—-
FUid/upii — минер: фeлдиlост; -/irr-e jси. с—дз
но пелето; -зСс'^ е оииeктH; иоленогдеи;
-stsls — I- 1coдилo1 камък; 2. трaлuн1/ нснпн;
-311111/1 / «ест. укрспсис полскс пoтипии;
'tlüc— п 1. с,сл;-сн1- парче нина; 2. муз, оиeеC;
изпълнявали он всги/с нут1кa; 3. носи- noнекo
oтпgи-; -stuf! е cттнсeм стол; -»tinUi - / див
тъ/ъО; -tHymls е бон. = -qus/dci; -eliscH н
еттвс-мa мaес; '-t-rupp/i pl. насн. иеНсннсрн
войски; -Übu пц/аосн. lисигвpиl:/*; '-v/ruicl н
1тn1тс/1C; преби вс eнктннBr пoленo изпитва¬
не; '-fucUi. "WicHt j вееш, страж-во oхтaи-'
лис, нaОлюлст-н-H; стрсжсни пост; -^Wnclilum m
= 'iütrr
Frli-Wü!i-lsi-Wo|esss--* (е сложни съществи¬
телни) фам. псйор. /TibcÖia/oeru. нaН'Пяе'
р-лстнеи -
Tsllfn/is udv. към полего-
FrlC/Ht/ri — ваеш, фс/дфебгн; -wn/illcnC/ssi н
прeитн-дc/ е nвдI1eтyчlик фслдфебсл (коте
Fcld/wcg
502
особен чип): -нпу in мсжиусслсни nтн; -wimt-
uclafi-feei.-сл- пялсн^^^|стпя; -z/l'h/c n воен.
звомс; то^н^дарп—еид in нос/- поход, н’сиnс/ии;
>03/*. "Zuum/lsi/u in носи. нaнa1И1 н-риО из
воЗсното (аъе есенно врсме); се/ерал-пянксп-
/ик; -znlsyc/аст. ияпънинне/л* заплата за
вое/но птам1-
F/lganf<chHnng?? спарм. коремно възлизаше (но
еиснилие)—
Feige./, -с 1. вапнат; oорпп; ижа/нс (но семамс-
(бол); капна (ео нелосипсд); оня/ншс. вснсн (но
колело}; 2. спорт, корсм/о въртсве иа ут-л; 3.
Taтярснс11 иа угар; тaтярaнс у/ар.
T/l/cc tn.- ео/ Rui - правя оконнре иа '01—10,
cлaтaн липнин—-
Fclunmt'hwicu н спорт, нoт-uня тъл'-1e (нс
висилки)—
Fell п— -(с)и. -с 1. кажи е козините; обработс/и
всщавева кожи с 'ocннтc —ни вън пата;/риз(- ihm
si/i ile -с fomtgeu'lfommci потънали му
гемиите; 2. фим. кожа (но човек)-, ein il'/ct -
Usbcm дсбслз ми е кожата. имам дебс/з ножа; е-
n beim - cehme1; Га/сс, 11-/11, kuOc/cn пипвам
/кг. зо янина, врете; c-m Са/ - дс/Ь/с лърнe1я
ин/-; Cocl /СОп/ juc—i woli Са/ - мий -те епто1
гпрöтт• зо Оян!; c-m Ine - üben бос Ohusi ziehen
одирам /км- 'яжито, oекуöнсм икг; unic - еп
Mun/te /rügen т1енунсн кожата си; las - venuiu-
Т/с правя помсн (се покойник); 3. чонгк; пре*ср.
же/ище: Ich i/mes - из бедният!
FcllUcUe и* 'П. -п фсдох-
Felleltec п ас—- нежели торба; раница; нaнma.
Till/sr adj. добре обработен. пряgтöcHr ошсн-н
(кажа).
Frll/sr —* -S, -с обработена няжи-
F/Ilfcr— п кожи pl.
Felonic /, -п ['Нсл] ис—— нас. итминa; тcтoлoмcтno
(спрямо сюсереиа).
File ти. 'tes, -in; Felscc и* -е. - 1. скали; 2. првн.
нис. (кано символ но мбapдeсн* ивпсилснс-
м\осн) опора, mпттд1нa-
Fels/arit/ггел- скална. нерул/а пoлядa; "Uloc— и
намелел блян. къс снели; 'Uol/n т скалист'*
пянтa*
Fnl/cc лн, -/. - = Fils-
Felseic/üUium/ н 1. сало/ ва xнaлa* 2. екa11xr
садял; "Uno/ п ето—; онрaнuga иа снепоочиита
ност'-
lelseclest adj- 'пърд, як котя скали; пран, тнътar
нcояня1cÖим (убеждение* вяре)-
Fcltcic/gelbir/c п скалисти о1a1uис* -gjplhi —
скалист връх; -giult/иси— трoОнипс е скалите;
c'a1a-тряöнипс; "1/ие п кaнeння сърне; човск
xтx сърна ог aaмп'; -inu/i / екoлнcт остров;
'—Tipps / ^4^4^ скала; --luTi / нос.
нж-"-<с1 iu'lt; -ПиС /пран. тежко. coлимa грижи;
-1011 — поаполни cкa1O* -riet / пукнатина е
cнaлa* -зсСН-исН/скалнст овраг. а<юд;-5ра1Ке/=
-milzc; -uplte//Остра скали, зъбер. -utünz —
етутпсн- ва скала; -наеС /*= Feluws/l; -z/i'l-
inny /скално 1тoОтсжeл1--
Fclthikcc е алпон. катсрачен h/hu.
Iniuly adj. екaлиег-
Fcis/upitec / = Felucnspitze; -насб / ютнес/а
стръмни скала; "W/y — енсл1ет птт-
Fclüks /! -п - мор. мо/ъа норсб-
F/mc /\ -е 1. оси. ет-днв>-нo>-1 тосн (некесота-
иен) съд (а Северозападно Германия); 2. тоси
съд {нопр; но (1шшистие организация).
Fsm eibe/ricU — лесов. 1тОeтлoе-н1o тoтекo сно-
оaне'>o (= PlcstcuUcinIcU).
Frir/mord — убийство по присъда ва Fcmgc-
ui'Ui; '-mörler — убнсн но осъден ва xнтр' от
тиел cтg-
fcinec tn. ос—- осъждам на енърT; во изгнание.
FcmgericHt н = Fcmi-
fsli10S; Tsiiloi udj. 1. жснснн (е презр.); 2.
желсттс/.
Femi/i/nm /?, -и. --.па грам. 1. женски род; 2. думи
ет жс/скн род-
Finch е. п* '(с)/ -е беи- кяpти>a [3ei1m1lr-
FcncUci ш, -е. — бал- oоr-'aтени кюпптr мoрсн;
смили (Fordicn-nm Yu!uüuer-
FcnclUl/'giumkc нтacra>1чкCr пт1тюгп-/a е нoппт;
-tss — нaН от aвптр-
Fender и. -е. - мор. ф11gcт-
Fecc п. '(srU; -е 1. нeиут; блато; 2. заолр— ливада в
нaтщнгe (Северно Германия):
FsncihU — = Fn/cU-
F/nut/r в, -и, -	1. прoтoт-ц: lii/iet - сляп
nтoзoт-ц; Си/ - gehi п^И die Slnuße [lOnaut]
прoтoт1птт елсдо към улицата; uns lem - /1111.
eum - hOcluusihic слсдам прсз отoзoтaпс;
првн—; sein G/ii zum - lisluuwinlii он11я сн
парите, хвърлям сн nст1'- но >яmптa; eum -
hocauutpieel/c тo>oтя на ниmттa; um mOttn-c/ -
stehic жин-и сред/о, ни лoОр-r ни злс, cтagнa
ръка; ролк. c-m /laue - michic 1aеи1ивaм нкн*
ононс; 2. птoттсчнс ивица ни пннк (зо да сс
чеп/ aДpвсaл}* птoзoтч1-
Fcnster/Uail п лентов птoзoтeц* -/апк/Е в^ж-.
"-Ь/еп; 2. псйна пои птoтятгц; -UsW/dcnsU=
"einÜKtuny; "isshilsy — вОнянна ва отязoтeп;
'^er^/it п пoллтoтoт-чнa дпcна; -Uriel н пuемo
е плик с отoттсн1с -н—ц* зо oлт-ca; "UrÜs-tuiy
JПegопpo^opгилс еm-нa* 'nOiTüss/ngy, -iSscH п
носа. лсuнс иа отoтярaц; -ilü/cl н нтилo иа
прoтoт-п; -futter п = -noinüsuung; "Uk/lci н
фровтои иа прозорец; -g-iss п стъкло за орoтoр-
н—; -Un/sm — сел— cтъ'1oпoвдиеaн* -kämpls*
— стр— н-моф-р ва прозорец; стоНно во орoтo-
р-чна нсса; --itt — маджун за орoзoрпи*
"km nee — opтem1 р-дипa птoзoтпи под кръгъл
купон (ио цаpкae); "-IsCss — снр. орoзял1нcн
'aоoн; -тГеСг* п гюл-T1Яr кожа за мнелс иа
птeзoрцн; -T/lnc / = -Urriitinimg f; "■lÜften н

503
FeuerUebneo
(0^0 nтeнеmл1т-л/o плoтoрнCr фoртюн'a-
Tr/stcrln доаЛ: iHtr. h: bei lem Geliebtem ~ отonи
uep/H cт-щи c любимата под орoзврeпa й;
пр-c'ансн през плoтюрcцa ва 1юöинaгa*
F'ittsr/piiidc / люшна разходно под отoзюр1пo
но любимата; -p-Uoieu н снр. мcждупрoзят-ч-
ви /реди; част ет стсло между дна олoзюрcпo*
"promsiiis f = -paruie; -urilm/g л снр.
птoзoт-чнс рамка; —uoei - / орхел. орoзяр-ц-
рoт-'нс е тoг1и-cна пърa>a; -Trou-lnsn [-руло] н
щора; 'S'hcoUc/Oпpoютcи/o стъкло;-scHlIcße//
прозоречно мартинно; -up-rottc//спт1чнин из
nтeзяр-ц; 'Uioc— н майно, р-к. з—доно лaм'a
ва отoтoт-ц: -/tüme н 1. гoтcн праг иа птязo-
рец, рурн; 2. оaaaиc прсз птoтoтcц;-nшls'h1lu
— плик с птвтoтч-; -vet'/ssU н мед. плcттътaa
с omнoт: -'ortn/zer — 1. грснспсрснг; 2. мрежи
пи nтoтoр-ц; -нш// п птoтeтпиг-р/. ио xгрaдс*
Flieh н, 'S, -с мин. [ризу.
Fru/c пц 'П. -п пост, ослар— лодкар.
Fimin/ ['——/] р/, винивц—я: Ос СОе - /сНес uт1итaм
тъп >снaнп1И; отнвсм во почивка; - nehmen
вземам отпуск; - mseice тъп вини/ция съм.
Fcrics/uht/iliiu f юр. вако/шю/ен състав во
съд; -nut-Untcl л размяна иа младежи прсз
>aнс/п1и'с Cvcnn^^i* дна стри/ии)* -COic/ut н
служба зо oттснизирснe почивката ва птoфет-
юз/н ч/слян—; "-Опии п ктщa; тила. лоста зт
накс/ння; '-Usim п почивни cтс/ц1и; -kursuu н
>*'*1^—0/-/ курс: -sacUe / спешен xъgcöC1
случсн. канта тляОтс да се разгледа н през
вакаинно/лв втcмc-
Fumkni е* '/. - 1. отacc; прасенце: - непТеп
опрссвам се 2. фем. мръсп човск. олaxc*
свиня (ругатня); 3. тспaпсня място, мсстнл-нн
петва-
Frrkrltii/ -сп феи. грубо мръсотия.
Tsikiis i/tr. h 1. опрастсм сс: 2. фем. тянoри
мръсотии-
Fcmkcltisch/u — ралк— 1. н-'сдтр-и тalгoитчия*
кe/naтс/1lг; 2. дребен идванет, зал—мспир сс с
тъмни nрoц-еи*
Fsrili е, -s. -е еулrсиеки указ, фcpмaи*
Fermate// —, -п днех 'орова. фaлмama*
Fiuit/l н, '[crU; -а 1. фермент: 2. Доил— жито.
FтrmsniatiIön/; -сп фсрмснтация-
Tsus I- adj- 1. далечен, omлaл-нc/: -с/нсо/с/ Wn/c
дан-чин оънища: (си Fimc Oetin Ди/гч/иян
изток; Ос -cs Та/сс, Zeiten н иа/счното м1нaлO;
е итнечна бъдешс; och loffl Ос /0'1/ zu -tr Zeit
zu -ommcs ислятим cc. чс ва слса дълго nтcнc
(скоро) шс ивИли; 2. сетрез— пгърг: пе'гнотстъ-
шcи» следващ: ног /cUcn Iinec -ст/с Aufträgen
c/rgc/cc eпсннaн1 тиш—тс пО'Ланинъшвн по¬
ръчки; II- udv. 1. дa1cн; делено. - [vos] (е*
H/Oiie динсч ог роди/атс; von cuU unC - он
Оннзо н дсн-ч* отвсякъде; Сос Zeil 0/t noch nlcl/
als lus gethlui /а e минало м/все времс.
огнснто стана mюпo: luu uni - [von пот)! да [ме]
оoзн Бог от наново нш., до ис мн идеи до /лапата
токова нр-!; [vos] e-m - seih aaлaнc съм он нн/.;
чужд съм нам-; luu ist niclt von -ш--. zu
v/rulcich/c това далеч иа може да се сравня-
na-*»; etH., с-с vos Ин.. e-m; - iuliec държа (се)
1oетрaнCr далсч: SbmglC; Knmicu - избягвам
гриж—, скръб. гледам да иа са поддавам ва
грижи. скръб: hiite (Ohl von Ohm Те*/! стой ПО'
далеч. дръж се по-настрана от лесо.!: - ilegec
чужд, H1птиcъp съм; ga1cн съм: ш/ -O/gi miu
11/1--. дaлaн съм он мисълта. нс ми мививи през
уми.--: ein solcher Gcdickc -oc/t miu vo-I/ohsc/
ic/n тикате мнxтл мн е съвссм чужди; - lOngccl
чужд, 1-приеъЩ; дaлcнa1; - sCiica (c-m, е-г
81'11) чужд съм из нш-, държа се настрана он
ищ-: er uteUt um/ lern чужд ни с; 2. е. сонрок.
Тстсст: nO'Hсmaгъ'; н бъдсщс. 'занапред: е* нО-С
nuci -tu im Aii Uielbec той шс оставе н зо н
бъдсшс, н тснaпр1g на служОс; iusllcs**-;
zweolecs-*-r "tu първо---. nmoря--*; по-истстън
(осна/ мина}; Сее -иг/'^ СаиТс/с/ -златим по'
ни'*-'^ спорт, -е/ i1efe1--* ясвси тия сс
cтеmeзoтсхa и-..: 6. superl, nicUl om cn/lcm/cs/cn
ни наИ-малао-
T/u/si udv. нн/- много дидеч-
Fem/ame п м-жлугрслсас тc1e0)OHla служба;
-usuul н междуградско повикване (по налс-
фено); -niK'hlutt — м—жиуграиск* не/ефовлю
връзка: -ir/ilier/ / дълтобяйнс артилерия;
-nufsilm/ -/- снимка oгg*лeH; нснеслнмнс;
"UiHs / 1. ж/. TpaiBUTiic лилия; 2. нас/.
траекторня из лългобяй/о юръди-* '-/niiC'
nun/. -Ustntiuitng/лllенс/пl10lll10 упрaпл-лиc*
-/Ildli/ts / фон, г-н-обектив; -UilCÜhsi/mi'
gumy /'фтвoе<1^cр*0ии; -isut п '^»po, пило,
леете зи пaнaнпuя-
TcmsUl/oUss* int/i .и 1/пЬ- I. в- emивсМ; ятсъснну'
езм: (Yocr бе* Versammlung - не ятнвзм 13.
oгcъетвупaм он съОрилнсня; 2. c-m - оставам
чужд /км.: i'i Sacii - държа сс 1сетлaлс от
вш-. нс сс интересувам om um.. яегсвсм чужд ио
вш.
Fcri/Ulic— л гледно е лeл-ч1нaтa* перспектива;
'-UlipfUsozwsi— п пaтис гoпlнolц-лгтснс;
-llisi<t — = -^umt.
F/ri-D-Zuy (Fcmeuтc1uünuueng* FD-Ziy) л жп.
експресен влак (со (н^лпчпоpeзонoяшняУ-
feucc udv. песе- нж. Тстс-
Fcr/г/. -с 1. далечина: ютgснeнaвaнe: uns (си
ип/ fcit/u - отдодсч. он голямо тaтcтюяни1; lus
elihi noch Ос wcoi/n - ноти е оше миста додсч (за
вт-м-)* Ос (ос - siUnc виждам iнадалеч. в
далечината: 2. нзк- лълöoп1ИC; зодсв план*
Feus/cmpla// н род, приемане он далечно рсзе*
тoинн-: -eipfösy/i — ге/спр1—мн;1К-
Tcrssilos udv. [за] н бъдсщс. зoнaо^eд-
Fcri/Tilicn н шофьор, мсщ|l/1ет ва нсм1Я/»
Firi/fluu
504
b/oh -за лон-чв— пътувалия; Huy — еееец-
полет нс дслсчия разстояние; "gss п таз (се
осавмлетив. отопление)- лoxтan-1 пе тсзcптв-
вол; -uas-tiinny / мос-стро/е/ гстenрenoл*
-geschält и нърл: сделки с ф-рмо ис от епpoтo
селище (= DOuiunegitciäit)-
Trmnyrtchiu Ii adj. завършил тoдoпни 'утcoв--
Frun/yntchüCz п носи- дългоОоЗно оръдие-; -//-
upnäch п м-жлугрсдсни тс/сфовгл разговор.
Tcmsyrutruert adj. евиац— упрaпливaм ог рaтcтяя*
лис, отдалеч (сеиеи/н- риквма}-
Fcnn/yisu п 4*11'0(1—4, Ö1нoктн; —yui п етoнC;
товари зо превозване иа далечни тазcтoя/ия-
Frrc/hcieuig / ятяпливo1- от moпнo[цc/нрслa;
топлофикация; -Г^/^1^(и^1^ии)есп<г^й-^/ - / нопло--
л-нгроце/трала.
Ттис/Нпи udv. oнда11H; стаи/еня: von = изда/ско-;
-Uli нaлс11Чr втлалсню-
Fsri/Hömsm — слушалка (но нслсфошгн опере—)*
-/111- н м-жлуттслcки набсл; -/^пи^^^/фом—
намери за дслсчни снимки; —kimpTsrtiIlsiUle /
воен. далексОойвю артилерия; -kuul н —аpк-
овкуока из стона от друго сан-шс (сре. Fengl'
scHlft); -—ursi p/. тoaoн1и aутеoв-; "lasinu н
ризк- говсрен влак, камион зо дa1eннu рaзxтoя-
/ия (мор); ЧииСс/еи/ т oвтoaoлe1Or аптовлаа;
-iritiiU /и лaлeaoптoвoд; "!|n—Uööt п otop.
нam-Л; вапрсвлявав от рaзcтoя1И1*
Tcus icckcn 1/i tnnb. управлявам по родното (само¬
лет* исроб).
Fers/Icnkung/pnU. нaорaвлc1н-; управление из
кюроО. самолет чрез лсднO; лuеганцuoн/o уп-
лaнлeннe; --ICUt п онтем- дънен евcнлинн-
Frrn/mülrmcl /перспективна живопис: -iicldrac-
ia/c /дaлeкocтвО)pиm-лнс уредба. електричес¬
ка свързочно инстолацня (нелскреф* —слс-
фсн); -неи/п — аан-нoеъeОpc1ни; -mcut/cimäe
п maн-м-mъл-
fnunmÜneiOcl udj. udv. по телефона; телефоисв-
F/ncoui — Дон—чинят изтоа-
frunöstllcl adjl лaлelкянттянc1.
Fsrc/proiogmapric / mcлcфoтяcрaфни* '■noU* п
да/гносл-д. m-1cеняп* -тиТ н 1. вж. -sc-ul; 2.
т-нефовеи номер-; -schärl/nc/lsr — р-гу1тнoт
ва фокус* (а исленезнянс}; -scim/lleug н
caепт-c-/ >/3'.
Feun/u'hmsllcn п телеграма нл1т mcлcaеr тедствГ'
риф; -s'lisi/cr н тc1eнX; дюл-кoоиc1и onaлтm;
—u/happarst — та1enнтяр* "UcUcmplscg—род*
прнгмиве ви телевизионно олcaсвaи1*
Tcu/uci/ie* 1/1/1 h 1rnb. следим телевизионно
орaдoпaиe-
Fcrc/sшH(lrn п m-1-внтuи; -snien — риск. 1.
г-н-nuзeт; 2. зрител но тедсвизновио орcaaвa-
нс; -sriTruntprecisciltc/видеа-лефон*; -k/U-
illm и г-лcпитнo1cи филм; -uiifn/k—телстн-
тня* "Url/srät п mc1eпuзят-
Ferniichir" I. гледно н дa1-ннuoma; о1рcо1нтитo* 2.
ряДко меД, далекогледство.
Tsmcti'ieoU adj. далекоглед (= HcO/tOeHtly).
F/rm/tpuscisiC п нелефовва служба. станция;
'Kprr'hiliomii н обществен телефон; "tprcch-
buhl п тс/сфолеи указател 'Sputcirr —
тслсфон; - spnc'hneUecutslI/ /1- аспът/инс-
нсл тсд-фов-н опират; 2. телефонна подстан¬
ция; -кp-e'1<elbrStvwäla1laar/I» сптoмстии-
из Тсд-фов/а стенния; 2. тс/сфовси автомат-;
-spir'hiroicchmrr — телефонен абонат;
-upr/citslsymimm п т-л1трсмa; поледели по
тслефово; -sp1r'1Ysтeco'h1ot п = spTech/n'h;
-sprcchw/ssn п лa1-кoеъoöpcнни* -uprccH-
zelle / тслсфоние кабинс; -uprscizcitnulc /
телефонна п-/ттaнa* -spmuch и тeн-фoнoгтс-
МО-
Fcrmteclle / нслсф: м-жлусрслксс телефони*
етaнпии.
Irmcsirnruc 1г. ртaoняgиr нaотaв1янaм отдалече.
Frrn/stsuerucy/дистанционно уотснл-нн1; уп-
Лanн1ии1 от далечно тстcгюяни1* -sttnßc /
шосс; път зо ди/еч/н съобщения; -uCr/ugg'
ecHote п носи, шропнен; -studc/i — стул-лн'
задочник; -Studium п задочно слсдвзве; -Üinm-
CriUung/ предаване (шс събитие) пя тeнeвити-
иma; "UitsiilcHt н задочно оОучевие: о /е/Ое-
ßcc сл-деим. заинмавсм сс зтдoннo; 'vei/cHu
— междуградски трафик; движени— вс пликове
за далечни тaзcтoиини* ~vgmkrHm<<tmüße /ма-
гиетрaл-н път. автомагистрали-; "V/rsorgun///
снабдяване от иа/счин разстоявня*; -неН п
носталгия пя иа/ечин xттaин* -wirksclil— /
телемеханика; -euy н бърз в/сн за далечни
Лaзxтюяння.
Fernolr/ti/uingesfiXH- фepoео1aв-
Fiite/, -п оcтa (ти крои* ше череп): e-m uuf (са -е
sein. auf den - fb1ue1 по пените съм ис ин/-.
пT1С1aaвoм нкг. по пснитс;раза- sici uc jmdu. -s
kilmmcnr Helfen нълпи нам. по пените. следвам
1-oт1ън1o внс.; c-m suf lie -c tnetec x1cлвaм
ваг. нeoтcтппнo;рaтc- нacттовaм ваг. по мaтo1o
(засягай ке); резк. 61/ -а eci/cc плюя си ва
п1тиm-; удрям ни бяс, хукнем аз бигaм-
F/TScm/nll пр^с^— шск. - ucUca плюя сн иа оeгum-;
хукнем да Оиеaм*
FcrtecUibec п спорл: 1. ви—гиве иа пръcтн* 2.
спнванс крика иaтoд-
Frrtlrr —- -и. - спорт- удар с оcтoma (по
мспиомо}^.
U/oUig adj— 1. готов (дpстe- стека*ясния):релк. Ich
bin fix uml - е. Гогов съм (свършех се
работило); 6, фом, напнал съм от умoтO;
уморен съм до смърт; lae E/eca Ost - ялсветс е
татяно, олнгoтт-нo* dii Zu/ Oui - en* AblsUmi
н/сиът е готов зо тaмнuспa1c-* -! ссново!-; 2. -
/iic: mir itH. ~ scic завърших, свърших нщ-* Och
/ос mit m-m Bnche bild - скоро шс cнттщOr
нтнeтa книгата сн; ich /Ос Ismit coci lic/c licli
505
Ursi
- epc дълго време шс -ма go работя върху
mянс: пран- gaнeн ощс вс съм сн уяеннл тото;
разг. wlu uici - iOcrinsnU/1 ве искам да —мом
/иро общо с тсб; 3. розл— заnълщcH; зрял
(чвncк)* 4.рсзк-.- - w/iCen mit etH.. e-m cолoням
сс с Hm.. ннг.* Hin w/uien bald iit Cc* Fluucie -
неиСес скоро ше итпи1М; ше видим сметната во
бут-днетс; mir dem Menschem wluU muc nie - c
тоя човек вс можем сс разбра. япрaни* от тoтн
човек вс можем да са oнтт>eм* oHcc с-п -
weuicc (пв)ми/увoМ; преживявам без нас-; 5. -
11*1/11. - kuie/ei раза— справям сс (с ир - ),
успявам [до се cотa>я с нш-.до /спропя нр.]: ег
Urls/t vl/i Icuti/ спършве м/стя рoö0mo* er /riiyt
ти Icutly той ше сс cорсни с това. той ше мяжс до
тю евпpщи* преш. ннж тоя работа [тъкмо гой] я
свършва!; och luicyc ш/ ilcli 111/0/. Ohi las
mlieutell/n ве мога до намеря начин до му
съвОря тона; - macien риск. е. приготвям;
свършвам, завършвам; носи. - miclec! пригот¬
ви се!; б; фам.: изгорснам, изморявам, разсип¬
вам; мъмря; Сее Га/с icl - gimscht! змз че тю
/aнсетpих; нстятoх!.; н. риза. лювълшвсМr уОн-
еом. свстявом мocлoгo* л. tich eu ctw. - michen
nтигoтвяu се зз /p.; - steilem tn. изработвам,
изготвям- 6. Ic etH- D - нткуе-/r мaйетoт io
нш: - im GcO/cntpi/1 uein. - Gei/e upi/iec
плодся щи/у/ксна. еnнля питтуeтнo: -RitticH
sprechen говоря плaв/O; свободно руски; er lei
nauci mit Cer A/ifont - бързо нauuтс oнгoпeр;
веднага е гетвв с отговора е1*лaтг- с-е-с Zunge
Usb/c раОст— ми нe1cт•ю.
FsrtluUau/t/il — смр- /сноп строител-/ елемент;
-H/oi/c / строителство от сглобяем— eлeмc1ти*
fcurigc/ tn. 1. птeитпcждсМ; иттaОoгвoм* 2. конц.
рядкс пoлnненсu-
Frueijieus п снр. 'ърс, стриа* ог /стопи сламси-
ти
FsrtOy—sit / -еп cръинocT; уме/не, ум-лост.
>11—10, лoпаoеT; мсйегoретпo.
FentiuUleidcпgШ^ъpк. 'елф-ан-я,
Uiu/ijUoeicn tn. .nnb. егoтним* сваряним-
FculigmaUi п oнoнпст-лeн тoзмcт-
Ferlt/|ungj— -пе 1 првитнoдетнO; фабрикация; 2.
вж. liilogcn.
Fcrrlyunu</Ucdlnuucusn pl. nрoитвoдcгн-/1 ус-
1oвни; -fnUiir H гт-щка n uтрoОeтвaнcнo*
'гх/оноснч—и дефект, "■lnisCn/y / прoитпoди-
m-1иox'r -ТОп/ / -sCnaßt f оoтяи/с лилия,
nтoитвoдcтв-нс нилня-
Fimtoufiis -/- тютова стона, фабр—нат-
Fce п.иус- фи бсмол.
Fes м* -ses* 'Se; -, - фeе-
T/teU udj, анстр. раза. 1. елегантен, изящен, шик
(рокля* шапка); 2. хубав, лап-т. сложен; сърцат
[.-м?a<Лeг)*
Fessel* J* -п 1. (ний-авче pl. бал член} оасни,
н—рити; а пра/:- e-m -а snicuci слагам /км.
юковн; е-с in -п legem; tcUlagec оковопоМг
хвърлям нкс. е окови, >-!№(—; 2. сбиин. pl.
бунси (но кош).
Frser|2/1 -п 1. нaxт от крана ва коля лед копитото
(включващо е кисленнс); 2. гдсзен-
Fsuseliballoc — «оси. орнвързaн о зсмято бюляв
(зо наблюдение). -Unln, -ут1ш^кн баткяво стопа
(но кан); "dslst/въжс за привпртno/c во кон.
iess/llos udj. 1. свободен от вкови. /cюОнтлтoн* 2.
необуздан (страст).
i/sselc tn. 1. онововам пъп периси, хвърлям в
окови; 2. преи. прикoнaвсм* янталянам; тсв1o-
аяноМ; заплелятиМ; увличам (зс ^1/^*); die
KrankUnit fcs/elin iic uce Beti öeлeетmс uo
прикова io 1cг1o* преш. jdU- Allncu/uüm—s1i -
птинoвaпaм внимони-тю io /'(-; part. Tcsscln):
ein iesseicles Buch. Boll увлекателна кинта.
зсвлсдявсшо нарт-нс; ein lettelnlcr Erzählen
унленотелев разказвач; Fsst/etl)iumg
Ursscl wned adj. 1. 1слaн-1 от окопите; 2. (за /сн) с
болна боткова xтono-
Feselcu —* -е. - сеол. европейско жаöс-аaущ-тнс
(Alytet obtr/iul'unu)-
Test udj. 1. твърд, и пре/—: -st Lisi; -e Körper
суша (твърда ссия). твърди тсло; - werden
втвърдявам се (веда а пр.): -е Nihunnu нemcи/ar
иенашосбраз/а храна (картофи* еро?% саксии-
чук и псД—); еос -sm Grill зgтaвa хвaтнс* -—п
SeUrirteu kommen натам с твърди стъпка, -—п
Fuß Tutsec закрепвам сс; ile -с Ülcuecugnc/
Наип, in* -cs M/O/n// uein, 11/5-.. твърдя съм
уО-лев. упсргв, чc*--* 2. здрав, як (камък* даpao-
№N/0/}* плътен; кт-оък (оаu); преи. /-оoкла¬
тим (здрава)* налсл; непоколебим (вяра, тcpc/-
нер); еитурeн: ctw. - enmichec затварям лш-
тдтoвЮr плътно; die HaiulOcIc sotzi ilcli -
връзката сс е разхлаб-ла, ве стои стег/ано;
преи. - ii Ssttii ultecc затнърднл съм сн
полож-Hi-mo; ги|урсл съм е знанията, пелто-
тонаатс си; ile Regel uilzi - nтсн1лoгe е
усвоено; Оп с-п Wissec/clait - uein влaдcи със
еигут/вег ледено наука; die ui/et noch niclt -
товз още вс е добре усвоелс (замвърДанс*
соирспсна); ich inbe ili - Yeтspuechec еп
kommen обещах му и-птeмeннo до 40340; -
iultes нс пускам. държа здраво - ucrnÜuec
завързвам, стягам, 1стягсм* 3. остир. «оси.
уаргпгн (.място* арсД* псссция); 4. пoетoи/-н
(цена* курс}* трогн. xтсОuлeИ; /-поаниж-H;
търг, с тcндeнщия за пoнснno/e; —apк. обвърз¬
ващ (офермс)'. -tu Kaul oнoнчсm-ниO; неотме¬
няемо садючс/с cд-лкa* -е Pu/Oue фикcитснИ;
твърди ^11-, Welz/c ist - ценете ва пшeнuщсгa
е во пякснno/el пшениц^ста е с гвърли пенн (ио
бсрсома); бос Börte cuöfTscic Ос -cm Hsltn//
борсата сс откри с твърд куле ви не/линс
книжа; -е Stellu/g nветвии/o миетo (служби);
-ш/ Gclilt яптegeл-нC; пoетяя//с зсп1oтс* -tu
Fcct
506
CHu/sa/e* уcгс1oн-/; твърд характер; -е Kus-
lei- Ku/Ctchil/ noенoиин1 нлн-иrн; клиентела;
/cnl unC - /cisuplcc тпърия упвт1нo* - bei etw-
Uici/cs упoтетнупaм n иш-* 5. раза— = schu: icute!
хайлс!; дръж здтсвoтo!* iim/n lCut(c) Uunif!
смело вапреи!; дръж сс!
Fist rz, 'ie, -е птaт/1к* ттт*жecmпo: /ewiglich/ -e
пелвнжлн nрст/1щн (бел усманавани Доно}-
uiiUefeyil'le -е /—подвижни птaзliH1Щlf:/*/лг- cs
isi mim eis - улянeнетnииc .мн е (върши нц. с
удовслсмвис): поел. muc mute dic -е 1111*^1. wie
sic li!!/s използван каннонс нн прелнсгс жнте-
тът-
Fest-»» ■тър■жcеmn-/; птс1/ич-/* зз, на nрсз/c/ет-
>я: Fesnsufzug-
Tcst:*/ н сотр. с клек. trnb. означени 1. зоолапаоонв*
л^оиъни/с* еипиеис/с- прикованите: lcsiblckcn;
118(111111. TcttHumecis: 2. санн^урдянии/^ усно-
понеаатв- фиксиране* заДържаа/ис 115/111111,
leslicu'/-
Fest/alccd н прoт/ич/a; тържествена пeнeлr
вечерно прсзнeненнo* 2. нoпcнeлнe из птст1и-
но "Unu/hot — нърк— гвптлс o0-тгс*
'niyrstelltc(r) н шат-в служат; -uuTüHuusu/-
нтт/г'-етп-llя nр-детonнcннc* -unfzuu н тър¬
жествена прoщeенЯ; птт1иич/o шествие; —ипи-
uchuts /д комитен. нoинcия по eттa/131тсн- ви
птстнeнcтвo.
Tcstbchkeg* int/i Л .u* trnb. залепвам, лепя се (про
печене); ио; las Buot Iul zn Icut/hUse/ci хлябът е
много 'върло нзпечев-
fcut/licscc tn. нас. nтнaoнaвaМ; омагьосвам, зат-
1oaивoм* -Umles* tn. зaптттnoм тaтonя; -Ulei-
1/п* int/i s oетсnaм непоклатим. /спононсб—м-
F/sec J* -c 1. оспор; нтcпoеГ; т>ърдн/o* 2. поен,
библ. и—бесно твттд* 3. поен- KO/ri/елг; 4.
мои. мсенв; тcмнс пoлneта* 5. тnгтдocт;6» бон.
дрипавна (Ciipis); 7. оспор. громото-
Ueste udv. обл. фом. здтсвoтo; н/вгв* твърдя,
Ueslen tn. 1 пост— = lilcstOucn; 2* обл. шнсйц- раза.
орст1увoм-
FietiK/ic п банкет.
fceUTaOncn* I. int/i s 1. засядам (зо кале* кораб); 2.
рсзк. (зо рабсна) тспинo сс; удря по, ю камън;
II.	refl. раза. затъвам. зсеoтnoм* ззплнтзм сс н
ВШ-
Fest/gube / тържествен дар при чccтпувaиC;
юбилеен подарък; -у/ТГиСс п прозничев звън;
-упсоии/ — унсет/1' е прoзн-нcmпO; cтгрaneз-
/нк при пиршество; -ушиис/ и ттрж'-xтпeнe
п-снопс/нс, хнмн-
fcetgeeeUzt pa/1-. udj. установен, oолeдc1C1 (нремс*
срок* цени}—
Fcst/cwand п нис. празничня юлcи1нC; 061-010,
Tsttgewiiiuzsit udj. 1. в'oтeнe1 (навои* пpu6oчкu):
2. прuнoпo1; зонянан: er stiel wir - тоИ стеешс
котя зскoвoн*
TcstOakem 1г. зo'oонaтам с тедево копчс, кукичко
затварям, зснтeпnсм с кука н ухо.
Testleit/n* I. tn. 1 задържам, арестувам (крадец);
2* ув-няв-чапам (съотмоя* .хоро н художестве¬
но праезвадпиев); 3. отОе/язвим си, тaпoм/иu*
II. int/i h 1. (an e/w. D -) държа во (миеноа—с-
убСждСншснс си* нроДсцооме)- nт1дътжсн сс
(о up-); 2. nefl, държа сс зи ир-, /кг.; Hall/ diel
list! аръж сс заравя! (да не паднеш).
Treticftcm tn. прикрепвам, прикачим. тa'р-пивсМ;
тaоeжлoМ; 'тenoеnсм-
Uestigcn tr. заякченем, закрепвам; тствттдипo.м
(знания); укрепвам (здравето со); зенслявам
(налято со). икон- кянеoл1Л1рaм* стсОи/нзи-
рам (нилу—е): нърл— с-с Wehleli - асм-щилн'
ром м-н;гт-лнищс* Festigu/j/.
Fcsti/ce —* -s, - втвърдитсл-
Fcstl/Uclt j) — 1. якoеГ; а тсхн-— тдрoвинO;
стсОи/ност; 'пърлас!, уегeйп1вeеT; кт-nкoег;
пecнви1еmнв; н-пoкял-Öимoет (ио хароимаро);
2. остер— нсуязвимост.
FretIuUciisZUociTSzicni — кo-фищи-нг ню янoxттс*
-leim//Tтeoтиfи вс епптoтипнc1нeгя ни матери¬
алите; cтпрomипл-ниe ио мон—рно/нтс-
Fceiivai, F/stlvfl ['Пот] п* -e. -и фест—во/.
F/eiiviiäi [-пи-] / -еп ссмар-рсза. шск. тържестве¬
но орoзнeиcгвo-
fcst/kcilcn t/i тснни/иМ; -klenmcen tn. тa'рeотам
с кламер; nejl. (tocl ас ctw. А -) ннспчвом сс в
нш.; —UlcUcg tn, тa1cоnaм-
Frsttkisid п тържсстве/а, птст/1инс тoкли* -ису
/пpa1H1инв оОлсндя-
fisi/klemmen tn. еmигсн със сноба, зo'л-швaМ;
зaлeеmнaм* —kommen* intn, sMop. засялам.
Fesi/köipeo — фаз. неърлю тяло; —p1yeiU/O)нтl,кa
из гнттдиm- теле.
F/stienU п cущC; зeми* нeигил-/T;
fcetländiecO udj. кентинентсл-н-
Ucstlcgcn tr. 1. япрелслям (диевеи рг(), уегснoня-
вом, угoнярпсМ; фиксирам; 2. Ge!d; KupOis! -
1нн-енирсм пари. нопитсл (а трайни* сигурно
предприятие); wlu Usbne ihn uuT е-с Äußruus/
lit/gei/gt /нс сс хвалихме o лумите му, улових¬
ме сс зи изяплението му; 3. sich (sui е/н- А) -
обвързвам са (чрез дума* оаалoоeв): Och но!!
micl (11*111) noch /Ohit - ощс вс искам до сс
oönптжo с ТОНЗ-
UrstlihO adj. празнuчeH; тържествен, птaзнип/o
oблeнcu*
FestiSchkeii / -ec 1. тържества; 2. mтржexтвe1яxт;
празничност-
FrsilScd п .муз. тържествеи* оeccИr кавтото; химн.
Ursilic/cn* — tn. h заседнал xпм (uopaб): преш. Са/
Kupitii lO/gt itui капиталът е зает, снгсжнтсн-
FrsiloOm — тиен- oорcgcлc1O; установено възнаг¬
раждение.
U/simccOen I. tn. trnb. раза. 1 тснрeпnaм; пти'т-п-
вам (Дасuo): /Ос Boot am Uftr-13aEЪ>т1вам лодки
за олcгa* 2. ein Geuchäl - сключвам (скс/чс-
507
U/iUig
тслио) сде/нз; 3. уговарям. юорcдe1им (място*
време}* 4. еснел— орaтя /-уятвим* II- 1п1п- h
пускам кяmвC; спирсм; бивам оривътзoн зо нш-
F/s/Cmahl п П1рщ-cгвo; пир* "mir- / ниан—
етсО1Лизитслс uсp'с* "mTtTi п нуОич-ен1
метър (число дървесинно маса* дървен .мате¬
риал}.
Icttca/cln 1г. 1. зoнявoнaМ; а прси.- тoчy'вaм
(дъе'ar: 2. раза- с-с uuf etH. А - удавям нкт. зз
думато-
Feutcihme/ - задържане, aлeеmувaнe.
l/st/elmcn* t/i задържам, арестувом-
FestofTeгte/UlПлг- ~ Festa/unloi.
FesHoc [-TÖ] п* -е. -е 1. фестов; 2. гитляндс-
FiUtoriccr — разпоредител но прoтнeнcтнo*
-Oienucy / птягрсмC; рсд ио птстнcнcmвomo*
-preS — търк* твърдо нсии: -pus-t — oпoт/с
тoпнс* рeоeр* /еполвнж/с течкт; 'Т/СЦ тър¬
жествена рcн*
fcst/urcnen* i/tr— s .мар— зocиgoм* пран. нзподом н
безизходно полож-лиг; "rostns int/i h s сраст¬
вам се пороа— ръждясваме: -tuu/si* /н?/7.
впивам сс; -KcHisllss tr. тснoпчaвaн (oöун'C;
'0/*^. зетятом (куфар с ремъци).
F/s/ssCi’-ft/юбилеен еОятнuк.
lettte/een tn. 1. определям, уеmс/oнянси; фикси¬
рам (усиеатя— врсме. срок. ц/тН): am igsrgeserz-
сес Таус но oпт-дcл-1ия; уговорс/ня 411; 2. (С'
п ') 1aтnoриМ; арестувам;	нареждам. поста¬
новявам; 4. ryjl. раза, уcтa/явивсм се (иа дадена
ммясно)* зюнoетnaм сс: setz diel lest! само до не
пал/сш! (ом изненада); Festsetzung/.'
T/stsitzcn* int/i h (so кирсо) заседнал съм; првн.
яОътa*Л; оп/гл съм сс, зoтт/aл cтм-
F/sttpl/l п 1. фестивал, фестивални игри pl.— 2.
онecаr иoпuеснс н олegcmсн-/o специално зи
дадено тържество. тeд1Щ/1/a; юбилей; юби¬
лейно оuaеo-
Festtpielhauu п фестнвслев театър (а Ьойрсйм).
TcSC/5-ampIcc tn. отьпнпсм- нсöивaМ; трoиöoвaн*
-ut/l/n* intn- h 1. стея тдтonя; нс сс H1aтИ;
уетвнп1в съм; 2. imp. устоионс/я с: cs steil leui.
11/5.-- уcтс/oнeн0r /ecпм/гнO; факт е, нe-*-
leuitichcci part. adj. устс/онсн (обичай)- непод¬
вижен (.машина).
leutstelisc tr. 1. уcтoиoнянoМ; кoнxтсmирсu (вино,
факт)- опрсдс/ям (цвие): Ule Personalien -
усгс/отяпом caнoнич1ocгтс* deu Piels läset uich
cohl cl'li - цсиата оше вс може до сс
юптeдeли* 2. еп1тсн* тс'тcnям здраво (.маши¬
на).
Рсзи-Чи-сН/г и* 'ttriitüstт/ycтoнeниm-не/ клавиш
во пишеща мсщи/с* -steiisuhuuslbC мвхн.
cнeоeтe/ нн/т; 'StelluusU 1. усто/овяване: 2.
нoнcтстсщ1я* -stellicytklauc/юр. уенaиoв1те'
/св НСН-
Fcttia/ н пттзл1H; птсзlнич-/ ден: les Fc/tligu,
ilsitage н отoзиllK-
TesUlä/licO adj. плoзиuчeн-
UeeUUnrirn* tn. стъпквам (пън)* нобивсм с нлскa
eтel^и)*
FesiUnng/, --о крепост: е-с uuf - scri'ann, eu fünf
Monalce —(tliit) v/ruiell// итптaщoм во тaтo-
нeннc е крепост. осъждам но пат мexcщa затвор
е aр-пocт*
Fcstungu/haft / тaттялr тaтнoри1a е нрeпoет*
-yrii/cn — крепостен рoв* -munnr / нрепост/с
cгeиa* "wer- п укр—пд—ине-
F/stzug и mтржeеmн-нЯ; nрстн1инo шествие,
корт—ж-
Fcic [фс-, фа--/, -прсзк, - FesttieUk/Ii-
FctSech и, -се, -с мин- фетнш-
FctishOSemne и010—, фетишизъм.
U/ii adj. adv. 1 тлъст e*мeея; храни* почва);
Онaжe/* туч—и (пcшc); П1oдoтoдeн* - gciiu'/i
нспeнсmaн с тлъст шрифт; - weid/c тстлъетя-
всм. нaпт11япoм* рсзк.'. -с JaU/c плолоролни
евии/ш -ct Ami т/ъств аоаслчг (доходно
служби): -е Zelies Онaгoпp1ятни;poзк- кьорави
вр—мсно; las mache da/ £111/, dic Kol! sicHt -!
от гота нимa файди!; 2.рсзк, 06-/11, дебсл: ins
Brot ist - gcttiicUec хлябът c gcöc/o нoмoтсн*
фем, нулк, sich - fTcstcc угоявам сс; davon wirt/
lu /0'1/ -! това нимo до те юО/ажи н/eтo!*
пестна риОсна!; 3. обл— рсзк. нулк. нaфитaсл
(пиян): 4. е Ue/iig мaтc1; oмсзaи* итцoоaи: -е
Hände мaз1H; -шапсни тъщc-
Fe/U п* -е. -с 1. .хем, нсз/и/a; мсеm* 2. ннъсннио: -
umsc/zcc започвам до тлъстея, дcбcлcи; Ins -
aluchöpicn сбирам мазни-вот* прси. обирам
каймака;ризг. ii lOgccii - crttiekes улавям сс,
прoпслoМ; загивам е 1тнишccгвa* 3. гт-С;
но/сист-/г/с cмстнс* 4. рсзк. мъмрене. /aнстс-
/ис: Stic - /1011/1. нс/На/ес мъмрят ме.
изнизван ме. пюлупсвсм си наказаниего, noтщн-
ята. отнасям гьнчен/гто-
Fcii/ang/ п мазно чacтищC; капчица (# ядвне*
супа}: —iemm н еиел— ректум (= Müuidlпcr*
-UmncU — печ. пeлуиcрги шрифт, nялуп-р*
-drüss /'anum- мастна жлсзз-
Fstts/ — = FcttOg-cit-
f/iicm tr. намазвам c маз/ивс (кажа и Др.):
нoмacнянaм* смазвам. слагам мазнил* (я яде¬
не)—
UcilTcin udj, печ. пoлучгт (шрсфн).
Frti/fTrckes1) — маз/о. маен-/o пстно, -уц/и /
сеал. пни/ннл-
fciiUae adj, дяОре напеел с мазлнлс-
Fctt/trlali — нacлгнoет (но мляко и др.): "/c-
uehwuiue / лоброксч-ств-не ябрaтявaниe ог
мастни гъно/н, лнпом; -j/Hebc п мед. мост/с
нтнс/* "1/11/ j беи. тлъсти/з. дебело Морс
(Sedum).
Frtthrii /' — ттглъcтинoет; д-белино-
Uett/g adj. oмстлeн (яко)- мазен (pацe* /асо):
изцапан е Отежня.

Fettigkeit
50«
Fetitlu—sil /. 'is 1. мст/и/с; нaз/eт1и; 2.р/, ризк.
мазнили (се консумация)—
Fc-t/Uieut п бон- пет/утс, туил1цa; тнпи/ицс*
тлъстнто ^с/шспТи); —icber /: - machen рсзк.
гу1иИ; подслсжасм си душена, изфлсcннсм
всичка иaвeднъж* -Teibigk/l/тнпxнилO; д—бг-
ЛИВИ-
TrlClöslich udj. мастно рoзmneриfH;
Fc-tZmc/cm — снрншс (= Käue1Cluesr* —näpTcicn
п: раза- bei e-m 1st=tueien тaтcъллнaМ; рoзлтaз-
нам нкг (розаелям со атношвнсянс с нека};
провя гаф; -pupicr п восъчно хaтrии* '-pö!sts1
п подкожни мсстин нaттyоnaн1я ,.вптглстнип-
кн“; -täu/c / - мосгла кнс-н-нс; -sloTfwrcitsl —
меД. мастна oОмя1с* "tucll /мвД. затлъстява-
'tos — мазна гливс-
fstttrirfrse adj. капеш ог нс1И1HO; конте плува н
мoт1H1a-
Fcttleopfcg и капна мозннло-
FrtIIuehOc — мoтeн туш.
Fe/Iung |Z — oмaт1яnaне-
F/tt/Hinut — раза, щищк'o* "wert/cUüft / икон.
T-‘Г1н на uaтн1H1me* '■wollt/ - 1eптaнo въдии-
fetzen tr. фам /сктенoм; 1oднрaм; тaзктcвoМ;
TCЗД1рCМ* ЯтОруЛНИМ-
Feizen и* -s. - 1.рсзг- псрчс, нтc[ч-) (се .харния*
плат): нулк. laut ОНс, lu/e Cie - flicgcs! cнтcсНт-
(0. съдерете те от Оoii!* 2. пстцaЛ; лтипo* раза,
овснр. пaнaвлс-
Trfzog adj. .младежки жаргон нуд-е-H; (0'^; -с
Mnul- мутиaoтс е бомОс-
TcucO- adj. плажен (въздух* земя* жилище* нрама):
-е An/cs ян/сж/ети, 1сcтлтeнu ечи; рсзк.: е*
isi socU - 10sl/u dic Oiren устата му още нс
м/яня мирише. —ма оше жънно сня/о чопкат*
си; is geht ilcl n-c -се Ke1u1hht; Dreh— um нов*
нс ти влиза н работата i-роса- шск. dei Нае и/еи п-е
-т Aussprache тоя пръсна слюнки когато
гoвoт1*
Feuchte / -п ни/, = F/nchti/—cii-
FeucOicmcee/e и хиерoм-ттт; нлoгoмcр;
Uiucb/en 1п. (о fas obf.) ние- нсвлсжнивaМ; он/сж-
лятам, нaмoнтям-
f/UhOiUnöOlihO adj, смуД.: с-е -е Stimmung пост¬
роение пр— нaшкa* ein -um AU/nl nexc1a тeнcт с
пийваше; е-с -е Geuellu'haft ояcръбнo1o нoмос-
HИИ-
F^B^t^C^rtiOaiun/U дътжoнe тъп >040. поддържале
иа нната.
Fiüilei/ki/t / >10(3. влажнас', монроно-
TenhOtiuk/itseS1hcn adj. н-прoпyенсp елате, н—п-
рямокоем-
Ucudäl udj. 1. оси. феодален (снрай— денсн
(нлодвиов); 2. стиcтo'тaггч-cки* днoрянcнU;
(юcпoaaтcкИ;	З.ролк— елеган¬
тен, скъп (хаоси е Др.); 4- ю/кeтен1; пок^гнн-
иec'1; реакционен-
FeudälOcnnscOaUt /асм. феодално еиcmeнC; фео¬
дализъм.
Fcueeiismne —* -s. — феодализъм.
Trudci/st/shi udj. феяда/св-
Feule п* -е. - 1. 0/^; прен- жар, плсмтк: Ос -
/1111/1. - iangen тспалпaм сс, полпанвсм сс; Сп/
~ out пии/сдас/сс 0/^^ изгася* е итгсе/с1; -
um /Ос Hans legcc запалвам. подпалвам ктpа* с-
m - gnbec давам /км- до сн запил— цuеaрaтC;
нулата н пт-; Cai^ii Och nm - lollen? мота нн да
зoпсли от вос (цигарата со)?; №(0 ли да
помоля зи о/ънче (кибрит е пр-)?- not wie -
иeрвe1 китя Оeжут* преш. 0/ - kommen зaоa1noм
cе» въодушевявам сс; пламвам, разгорещя том
сс; l/ieli - iin/cc лесно о1aнвaм; влюбвам са;
лесно се въодушевявам, сс тсоo1всм* Cie /eldec
Di/yc uici wir - nei Wssseu разлика между
двете леша /двомсто/ авлното ет /сбеге до
земята; фем - llsi/u е-г AiUsit muchem подтик¬
вам, пoдоутпсМ; подн/сжлам някакнс тaоютo*
Ö! опи - gießen налитам масло е огъня; ос sil/i
-а /ehämtel sein мивал съм прсз пенпнн изпита¬
ния. пр—з огън н вода; Tüu е-с lunchu - /сНсс
хвърлям сс н eттня зо /кг.; ризк. die Kst/unlec
nuu lem - Holen подя кcенeиит- ог отъня (зо
/кг-r* Cie Hund Tüu ntw. ins - -//ec довам сн
главете за тн-; - und Flsmme seie огън и
пламък съм; гoри ет възторг. e/туеиaттм* /ieOhl
-	nnl Flamme Stic тaпo1вoм сс веднагс (за нp-r*
-	u/С Flamme lüu niw. sein горя er cmрoеГr
възторг пя ир.; - п/6 Flammen sp/i/c бтлвс
стъв н жулсл; - spcoeci oг/eлищaР; сти—И'
ритнеш поел- gr/uinnics KO/i ucleni Ine -
паргв наша лухa* 2. пожар: - neжaт!* Cunch -
zerstör/ w/udec бивом унищожен ог пoжст* 3.
воси- 0/^. xт•рe1бс* сОст-рен: - uc/cs cmтeлим*
lut - /röTTlen omктипсu oгъ/я* zum euulecmii
ins - kommen пюдучовсм бойното си нтпpc/иe*
zwischen zw/l -п но 'тъcгecс1 0™:; uiieu -
111^1. -legen зanoнвaм go обстрелвам; лами-
ром се пед обстрел; ili - leieucc ябcтлc1тaм* 4.
^^т^^н. meмоcрaмc/т: Ins Pl/rd hsi vir! - '0/^ e
м/стя Оу-1* 5. Оляcпa (ос очо* скъпоценни
uauант}; 6. сило. спирт/в съдържание; нюни-
нивс: in* Wein ist - пилото е ятт/; силно с; Се*
Pl/Тс* Uai - пиперът люти, пaтu* 7. мор.
еиг/oл-н 0/^. светлият (по фар).
Fiuer—eleom — тревога за пожар; —U/hUcn п вид
мoитaл*
UcnruZbrdcckt adf.: -um Raum веси. обстрелвало
птвеrрaнcгпo* —Ueecit udj. /степ зз стре/Ои
(оръдив).
Fcueeb/ng — 1. ву/наш; 2. огнелс план-во.
feuerbeständig adf, = 1/111-181.
Fcner/beständigkeit / = -lSr<iIues1l* —U/eIattuIlg j/
потрсбсн-е c изестяи-; нтeмсщня* -Ulumi /
Оен- мсн* "Uock л гнсвняpни'r пирocгии*
—boinc—ширси боб. фасул ePr1Sioius mulhflo-
ии/); —beegU m не/, главня; —Uicget л мюн,
509
feumig
обожаване на огъня; -—e/feu н плам, усърдие,
ревностност; —esse/1. обл. комин; 2. огнише; 3.
пеш за топене на метали.
T/ucufcsi adj. огнеупорен (глини* тухли* смъкио}.
F/ncofcselgk/It / огнеупорност; мъчноразтеnи-
мост.
TcurnTect adj. воен. ^обстрелван.
Feucu/fnrcs/u н 1. гълтам на огън (пс панаира)- 2.
првн. смелчага, бабаитин; ~jes п* газ, излиташ
при горене; —j^eTelo / опасност от пожар.
Tiniogifähoiieh udj. пожароопасен, огнеопасен,
запалителен.
Fiuio/gcist н 1. пламенен дух; 2. зесл. саламан—
дър; —^ексеи п огнестрелна битка; G/shOw/g“
digkcii /соен. скорост на стрелбата; скорост¬
релност; -glocke / асмир. камбана за биене
тревога при пожар; носи, преграден огън;
—1/1/ н пожарен кран; хидрант; —icken — 1
ръжен; 2. пожарна кука; —lens п помещение на
пожарната команда; —OceU — огнише; огнише
на пожар; —himmci — огненочервено небе (см
залсл* пожар), зарево; —UäT/e е леел. бръмбар—
рогач (Lüicnis ceevis); —Uaeee /^*осгур^»т^(^л^на
каса против пожар; —Uöpf — рсзк. гореша,
буйна глава; —Ung/l—1. метеор; 2. огнено кълбо
(прс фойерверк:)- 3. песи- слънце; —Unnst /
пиротехника; —küss — гореша, пламенна целув¬
ка; —ictirn—пожарникарска стълба; —lettu/g /
вогн- направляване на стрелбата; -lilic бон.
жълт замбак (Lilium bulUiUeonm); —ilnie —носии—
огнева линия; —Iöscler /л пожарогасител (урсд);
—mal п 1 жигосано място, дамга, првн. позорно
петно (= Bia/Umal): 2. червен белег, петно от
рождение; —ma/g m.pl. —lei/e; 1. пожарникар;
2. огняр на парен котел: 3. = FeueeUopU; —meuco
Boan/lmaahe-~meldcn л пожарен сигнализа¬
тор, пежаресзвестстел (урсд}.
Tcu/en intr. h tri 1. паля, u tr, mit Holz. ^111/ —
паля (печки) е дърва, въглиша; горя (д1>рни*
нъ^^1^1^щс); 2. ваеш- стрелям: bli/d — стрелям с
халосни патрони; 3. tn. фем захвърлям, запо¬
китвам (книги. четмо}; изхвърлям (нкг.) (ет
служба* училище); 4. ролк. горя, пламтя (лица,
бузи); 5. ризг. d/e Schnaps Ueuemt ebem ама че
пали ракията!
Fencr/ncsi п = —punUl; -ec-/пoжар (= F1ueicmni);
—pense—hoch. временно прекратяване на огъ¬
ня; —pc/g / рел, адски мъки; мъки в ада;
—pfanne/мангал; —pTnil н 6н6л. геена огнена;
—pdizeiI/= —wein; -protc J' 1. изпитание през
огън, пран, горнило: Ule а bestehen издържам,
преминавам изпитанието, горнилото; е; полу¬
чавам бойно кръщение; 2. иси— вид божи съд;
—pn/Ul — вогн- огнева точка; —renm — нехн.
огнише на пеш; горивна камера, -е/д/п н ние-
огнен дъжд; —rnOu п 1. путка; 2. дсмегарна*
димова тръба (дииоаирсн порен канал}; —rnce/
1. пламък; 2. бои. горицвят, слетикоса (AUo-
mis); 3. исд. червен вятър; —rost — скара на
печка, пеш.
Uiu/nnoi udj— огненочервен.
FiuimZuuT н * Fei/ucicim; —salve [—ве] / 6ом.
пламък (цне—с)—
Fiuinsbnünsl/пожар.
F/u/nZseOed/n — шети от пожар; —ceO1te н
отблясък от пожар, зарево на пламъци.
f/uiuseOiu adjl плашеш се от огън.
Fcucr/schifT п 1. мор. закотвен кораб за ориенти¬
ране на други кораби, плаваш маяк; 2. мср.
носи— запалителен кораб; -ccOlnee п носи, зат¬
вор на пушка; —sclIinU — 1. дуло на оръдие; 2.
гърло на вулкан; —schütz н 1. противопожарна
зашита; 2. нает, огнево прикритие; —schwemm
— прахан; дървесна гъба, от която се добива
прахан.
F/n^lm^|^<^fi^/^1’|^*= Fciekg/^ifir^r^.
f/uiesSeO/n adj. незапалим; безопасен срешу
пожар (пем/щв/не- скривалище*).
Feueгicgr/поен, опасност от избухнал пожар.
F/u/uZepniUz1—пожарна пръскачка, помпа; ^teOl
н късче стомана за oeнивo;cseUt1ueZ|* пожари¬
те; 2. огнише; —stcle — 1. мсн. кремък; 2.
камъче за запалка; —s//lleJ= -stä/ic 2; —Stillung
/ неен. огнева позиция; -c1ofl и нает, ред
(картечен* apмoлсpoйсue}: — lanTc / пробен
камък, военно бойно кръщение; -tcU — изгаря¬
не, смърт на клада; -ton н огнеупорна глина,
T/uintnunU/n adj. опиянен.
FcnroZeUo J1. вратичка на печка; 2* спасителна
изходна врата при пожар; -tumm — фар, маяк
(= LencbtUnom); —üUcrTcli — носи— ненадеен,
внезапен артилерийски огън.
Frucom/g / 1. палене; отопляване, огрев; 2*
горене; 3. гориво, топливо; 4. егнсще. пеш (но
псчии* леиаматте}-
F/ni^i^i^i^l^s^S^i^nc^u/Zтехнология на топливото.
F1uer0ve/ilceocnngg'застрахевка срсшу пожар;
—wecOc — противопожарна охрана; —waTTe /
носи- огнестрелно оръжие; —waeecn п поет -
ракия; —w/Oe / пож-арна команда; противопо¬
жарна част; —w/Oimeen е* pl, —wehnnäng/o
или —-N/101/1-1 пожарникар; —werk п фойер¬
верк: eie = si/ig/п iase/n пускам фойерверк,
ракети; —wceUce и ao/u. пиротехник; — Wir¬
kung/ ’ hoch— действие на огъня; резултат от,
ефикасност на стрелбата; —wdi — пламъци,
изскачаши от фурна; —wurm — лаел, 1. светул¬
ка; 2. = —Uäf/i; —z/egu/маша, дилаф; -zc/ebcn
п 1. огнев сигнал; 2. сигнал при пожар; —zeug //
запалка; огниво; seng н н/хн. каналът от
печката до комина; дсмехеД: отоплителен,
канал (ни пещ).
Fculil/iön [фойетб] п* —s, —s фейлетон.
Fcn/lletomlst [фойе—] н* —еп. —еп фейлетони^.
Ucnlllc/ogtsiiscb [фойе—] udj. фейлетонен.
fcuo/g udj. огнен, пламенен; пламтиш, е прен- «ос.
Tsn/Oo!
510
(небе): "im W/in си/нио вино; -c кОс/п -cr
R/Cnnu плсмеиис любен. пломеиен оратор.
feurio! 1/1/1 сстср: ножар! (век).
Fex п/ -es. -е; 'С/. -сс 1. сбл. шск- глупец; 2. обл.
куче (особено овчарско).
Fez' ш. -си. -е - Fne.
Fez*’ е— 'Си. —риск. (клупсас) шета. майтап,
ТТ [еOcф]/н/зн. фин- екснро-
Fil—sr и, -и. - сеснр- I. фс|Н<тон; 2. фaiiтoнлжни-
Fills/ -п орхн1Н- фиите (по комическа църкви)-
FtCeko 1, -и. -и фиаско, неуспех (но сценично
наербс)- раза. - msclec прerътnивсм фиаско.
исуспсх, пропслсм. nтoнслин СС-
FO/cl /. -п 1. бyнnст; 2. иаръчн11н; 3. фuбулз»
еrсри//a тскoпчe/кс (игли* мака и Др.)-.
Fiten / -п 1. нов— фибтO; мускул:ie п/акпю: mll
jil/T - и-/ Hciec/s c неякс ф—Орс но сърнето сн;
2. ву1нaнфнОът (мемероел);
fohröt adf. I. внак/есн; 2-мед— фиотятe1; трескав-
Fihie [фиш] —* -и. -е камп- фиш-
Ficite _ / -п бон— смърч (изобщо бор, 110): пран. Ос
СО/ -1 uiiec прoпaдсн; noгинси-
TOcltrs udj. ог смърчове дъртя. чамов.
Fihi/eeZepUil н беи. шишаркс; —Uaum н = FOci/c;
—spcrgcl н [би1o) гпaч'C* еaиexrтън (Monoiiopu
Hypbpiiiur* —zapfen — бон. шишарка.
Ficltnco е: роса. наИи. len (ul/ci) - muci/n
извършвам никяя глyneеm; венупянсм-
Fiibi [-шй] и* -и. -и остер- ф-шу.
ficksi intn- h. .г- (тил. 1. пъхам; 2. гпрксМ;
плъзгам /асем-патом; 3. /aш1бнсн* 4. еше.
cтnт купя нам са. сложисм, сбо.
FthkTace и, -е. — (нсл. хитри/*, ттнн* итвпртсн-;
клипчепс-
TickTackcn 1/1/1 h диел- 1. мятая сс иосим-югом; 2.
кроя вш. 1^0; 3. H11/нa* хиттувoМ; щucн-тУ'
вам-
FihUfcckin и, -ь.-Дилл- щмcacт* И!/тр1Г*г1Т-
Fid/ikommies, Fi(cl**:. инсмр— FlUti... [-а—/'] //,
-1/. -а в—ден—мо н нспродстз-мо наследствено
нмснне-
ÜUU udj-разк. т—сед; лaдoет-н; доволен: феи. сос
-ns Hnus населя' чoн-'; симпатяго: с-е -е
Koroii тссало туняНажийско кoносnия-
FidUites, Fidelität/студ- лепр-луи-и* лрутaтекс
ерcша* тcеa1нCr песслост-
FodoUnt m, -, -; -/си. -sc ряДко шег, нпе хoрmиИ;
тр-счицс за тoоeлнonc (но лули. цигара. огън е
псд—}-
FiUüz п.—рсзк. студ: goпcтнC; тилa-
USeUz/t! с—уд. ноздрите.! (сизовор но назДраваци)
(= ich komme euch!).
Fieber w. -s, - тт-е'Or е првт—;(псаишвна} темпе¬
ратура: er hai - rc3 име meмпeрстурa* cm wirU
vom - ///chüttelt тргсе (0, разтриса то; ii -
upuechec бълнувам; kaitcs - втрисане.
Filbinbaum — бот- e—g -н'oлноm;
TiiUcuUe/i udj.: diu Kia/kc isi - болният 1^3
ггмпl-тa■тутa-
FisUsr/fmöSt H рсттриcснe (със смуД/нс мpanкc);
"/iul / .мед. високо гeмneтaтурC; 0/™* прн
треска*.
TtrhunlsTC adj. I. ттгcксП; и прен. (дГй/eенr* 2.
мед. е-с -e En—nsian// фсОрнн/о заболяване-
ForUrrhltzs / 'мед. = FOilci/lui-
iisU(s)rtu udj. I. гт-енсн (бален от трссиа); 2. -
ToeUeulili-
FicUce/kicc н бон. >041*. гoрн1пс дете/нно (=
BI//c-•/lsc)* —Unive/мед- температурно нрипс.
хол из тгнn-рстутaнa* -i/tscr — мcдищииекиl
термоме гър; -пОС-Ш- п cт-ДcтвO; медикамент зи
сваляне но гeнп-тсrутзтC; сит1nир-т1к* -mÜ'
ckc "зсеи. нслстинcн нoмзт-
lirUsui intn- h 1. тресе мс, н -трескаво еъcrяинн-
съм; vom Eumc/ns/ - е трссксвс тълнeни-;
възбудел етм* 2. nach е/н. - Отя/унзм зз нш.
Ficber/oindc /меД- хиинленс нара; ~cc1cu1e н
м\гД— разтрисане; -/иу — исн на рaзтрнез/-тo*
—-träum — бълнуване; —-welg^ien) н .мед—
бълнува/е (про мресиа- температури); —wei¬
de /бол. ООнк/он-нс върба (Salix fuü/1•itr-
Fiшdel_/r -п роск. ряДко нсмилс, тълун'C; ^17/'*-
FO/i/lbo/cc — ряДко ризк, лък из гъдулка.
iisl/ln 1/1/. h рсзк. 1. ект1оущaH; стържа (но
гъдулка); 2. движа нсптcд-/aззд* 3. епнькупи'
нам се.
Finder /. -е I. беи. листче ви псрсст ниен* 2.
п-ЛЩC-
TicUcem tn. 1. снабдявам с псрз: gclicCcmtc Pl/iin
стрели с оeлa* 2. вж. geTicicui-
Ficdlin —* -s. - cн1тaн; уличен щнтулст; ^дулар.
Tilp/m intn— h риза. 1. (зи сърне) мунa* (за плочка)
n1еукaм; енимги* 2. mт-п-тя ат желз/иг-
ilroce ir—Mop— разхлабвам. отпусксм (нъжгла).
iiet udj. раса. пвйср. птoгивe/; oтнтaтитcл-н*
п1ecп'; /1уозн* мзр/атз но ядеве; со/ -um Kcul:
и. отвратитс/ев нeн-н* б. бруталеи човек.
Fl/sta ['-е-] / -s голям празник, уn-ceлeниГ;
псродсн прази-н. фuaеmз-
iesttsn int/i h пттдя-
Fir^^1*./, -сп сснеанс значение фигура: L фитутC;
телосложение; ръст; ein Bill In ganzer - порт¬
рет н щил лтxг* преи- [ди/е] - macien орaня
вп—чит/с/нс с нънш/oетmз си; с-п tclieiCl//.
komische - machec имам папат. нeнuч-н вил;
с-е rusu/i/e - spielen игрзи жила* роля; 2.
чертеж. схсмз. т1еу/кс (а //030). 3. нъ/шпо
очертал——; яблзт* 4. лит. мсн- .муз. фигури;
(също: про пързаляна ио кънки, про олро на
ших}; 5. фигури (скулптурно изЮзражвнив) от
дърто, азмън, бтoпз*
E^l^i^i^o^a— — аpтoтл-: нО/ - z/i/t: а— кинте се вижа*
от лucун'сгс* 6: oнcвнднo е, хвърля са е яч—-
Uijuofl adj. (имуз.) украсен с фигури
Fi/unent м- -еп. '—п теемр- фигурант, стот-ст.
fljnoS/u/e i/tr, h 1/- 1 фигулuрзU; пал-нс cтм* 2*
511
FimanzZO/nn
представям ви cщ-nзт3; нгрaи роля; 3. украся¬
вам с фигури.
Figurisi/, -с 1. тиеу/нс из т-зmлс1cп костюм; 2.
нарисувал меден (на (peтa)—
rOyümlicl udj. 1. Oигутзоe/: -cm Schmuck фнеурад-
пз у'лсес* 2. птc/oе-/; фигуративен; еинвoли-
нcн-
Fi/COOs /* -п фикция (м филос.). —змис/ица.
TO/liv ['Нн] adj. фиктивен.
Filc [ай'} —, -и. -s камп- файл, мзxuн от aaii—.
Folgt [-/1] e, -s. -е 1. фиде (меса* ръкоделие}; 2.
мрежа; 3. печ— златна украса нз пogнтрзия*
Foioüls /, -п филиал. ннои (от голямо фирма.
учрвждвнив)-
Fiioliini/nu н тънoпoл1ГCЛ; д1T—нтeр ни филиал.
ТО-Отгс/ tr. о1cтс ф—лс-
Filoyr*li и- -s. -е фин—трси-
Filipiso —- -u. -s финипинeц; житен из Филипинс¬
ките осгронн-
Filiut и. —. ...1 ipaза—: -ustc шал. си/- си/че-
Füe е, -(1)5. -е 1. филм: С/п - !ПпТ/ филмът се
дaв3; прожектира сс. върти се; с-с * liihec
снемам филм; aапаH; ор-дcmзтям филм; 2.
ф-дм. филмов* лента (и фoмoкpoфoчeокa}; 3.
книо (кн/снзнуснно):рсзк. zue - unUce пoетпп-
том е 01/0'0, станем нн/есртнсг: leim - sein
нилeстт1ет съм; 4. ципино кяжнщс-
Flie филмов, книв---: Flimininalmc: FOIetcisu-
splclii.
Filst/uicHO' н фнлмсн-на; -ппТ11Нпс /^филмова
снима* -UssU н 1. филмово нелто; 2. фотосро-
фl;нec'с лснто; "hrum/ritus/ / филмово cpc-,
обработка ни лигeтaнул/o птouтнeлeниer фил¬
мово oaсптсщuя* -diva /Kнlнвтвlгeздс.
FOlicilchsr и филмов xттазтc1; творец, който
ealloптeмeинo е ецc/ст1xн н режисьор из
филма.
iliern tri 1. филмирам, е/eмсм из филм: sich -
iu/eca еn-мзm мс пз фн/м; 2. фoтoтрсфирам* 3.
i/t/i h итрaи във ф-дм.
FOlm/frteupoclc pl. филмов фecтнпа1* -/roßt /
филмова звезда, т/си—/1гocт* ЧсКи/Спс / фнл-
мовт нилуcmр1и* -)netra / книссиимачи*
нзмcлз* -kcasssttc / филмово aзеcтс; филм нз
нзсстз; -—inst/филмово иткуегнO; кнлe1ткуе-
гпа -тЦесни/С / ни/в—нтс/; филмов —крал;
-pick — насети с плоски фoтocрсOичecнl1
филм—; '-rolle / - 1. фн/м из ролка; 2. филмова
роля:-tcHuTTssCspl, книва—йни; -uchiutpocisr
и ни/oслтиет* -tcisill — монтаж ви фн/мюни
лссто; -tiuUi / ни/eщ—/ттр* -Ktum, -иС/га —
аииггозвезаа; -KtrsOfss — ф-нмото 111'0; пран-.
File I; -/ccHsi— / кн/онгхиинкс; 'virlll н
тaзплoенрсll—нlнe на фнлмн (чрез закупуване*
алДобота пад нови а др) -^vouTÜHt^u/u /
нниoотoж—кщни* "focUs - / седмици иа (някак¬
ви) фнлмн (на документални* немско е др.).
filmisch adf. филнoП; ни филма. кll^^eiткуенвoгв-
Folou [фину] т,- -е, -е 1. машен—'; 2. шск. щм1'eт-
Filter — (нехн. нз3'Ч—еmo с). 'S. - филтър.
Fo1esu//iiät п носи— протино/юзонс маска, филтри¬
раш проннеотоз; -—nOTtci — кофа. притсгнс/в с
фuнттл*-
TolCTis tn. филтрирам.
Fill/lt п* -S. -е ф-лтрот-
fOiCriliUS tn. = Itlt/TC-
File л, -es, -с 1.фндн. аистюр, о1тxm* н—нc* 2. фим.
псйср. cнръnт3r cнгп—рник; cктп—тнич—cтня; 3.
рсла. о1тcmeпаr кзcтoтeнз шaо'с* 4. 4161/*'.
грубия/; 5. ролк. мъмревс. cспунненс/B; нзлоЗ-
FOizhrsti п стр. тюрлсщнс с нсчс.
Tilzcn1 I. tr. 1. епнтxrяпaм. тоням. тепам; о1тcmя;
2 фим. пейор. пт—mъретам (багаж* 3/3—). 3.
раза, нзруcaвзм» cзпу/нcпсu /кг-* 4 доил.
onнпнсн (животно* преДе до ко купя}. IL intr.
h 1. еm—пнз са; еплъcтинa сс (налнo е под-);
еОuнa сс; 2.ризк. щcои косъма, стипца съм-
filz/n2 adf. П1TСTCH, от нсчс.
Filzen п ео1ъетинзнc; итп—тдaшнaн— ви мазилка с
н—че/с п—тдaщнс-
Ftlzun и, -е, - 1. раза, екръ/зa; щициЯ; n1/Г1Я* 2.
ослар. шзо'зр-
Ttizlu udj. L сплъстен; сОнт; 2 фом. псйср.
еaгnгт/ичеcнИ; cгиенamr пинrнйен1: ein -ет
Kcii снрънзо-
FolZknüul п 6он— бяла дтннar тунзл1ег [F11üUör*
'-laus / зоал- етзмнз въшка ^1(1*118 pnU1u)*
'■eÜUieНахут, тепавица; "pisCoIll m о1ъcmcн
двмашси пзпmюфr чсхъл; -schul — >0111'0.
плъсн—на лямзш/с обувна; -зси/пО/сп, -51111 m
флумастер.
Fommsl м* -и. - \.роса. пейер. мa/ии зи /р-, идея
фикс: cn hac с-с nicHtig/c - nuз/1сн1н сс с.
побъркал сс е (нз нр-, по иp-r* 2 рсзк.
сра/иомс/ня: З.онш. ж—лсзсн нлнл-
Toeesllu adjl нмaниячeH; пoОптнз/ (на дадеше
мста)-
iieesis ./- 1. скубя ko/оп; 2. (тил- Отннунсм зо
ВШ-
fisüi adj. 1. финал—/, зснлloчl;г—нell* 2. oтиaнснсщ
нсл. нсмcтcnиa; зрим, щ—л—пeaзтсm—лc/ (съюз*
изречение),
Foclls п* 'S, -s муз. спорт- 1. ф-лед, тзнттшгн*
KTCН* 2. epтe—; увенчаваща у'рсес-
Flcälsilz — крем обстоятелствено (псДчснвнс)
нтр—н—/и— зо ^1-
Fiiuicisr [-иС/сиС] и, -е,	. сстср. ф1нс/cиет*
2. Диии. ниmнинст* лaнън—н-
FinännZ/ -сп (оооин- pl.) 1. фи/aнеш iic ioie -
фн/с/сониян свян. фнИИ/СОВИ!— UCTИCГ1* шсл-
m'C -гп фн/алснте ми; 2. лснъннo упр^спн—ни—
(о оаpcДaнa); тзте-: eit псО/сс -пе utehl ce
thi-ccli фн/олсяно съм знс-
Fo/i/z/sml / фuнaнеяп3; дзнпч/a служба; "Ul'
HörCs/O,инoие'eпн oтгс/и* -Hern — финансов
мстнст, фино/снсг-

Finenz—icen
512
Flsisz/Гегг л фиnсnеoт маслен, фииолсист;
-juhr н финс/соно гюл-лз; "-ipOtil н финан¬
сов нсоигсн* -—osCroi/ / финансов нвнтрoн*
-к-иТ/ / - финансови възможности; Чаиш / - фи-
нa/еeno положение; ~poioloa/финaнеeпс поли-
нико -нп/с/ п фниалсяно дсдю.
Tinagzilil adj. финансов.
Finenzi/o [^0^1—] /н, -е. -s фиизвсист.
f/nenzScmcn тт. фиnзиеuрaм-
Fiiäsz'—upitsi п финсnеoн нап—нсн; -'Inys/ фи¬
нансово положение; -ншкс/ п финапсоно дсдя,
фили/си pl.
FinUcI п, -и, - днал, = FOnUcl-Oni.
Ftn(1lZhаne н остер. дом, приют за пoдхнпр1c-
нн, итeегсnг/н дени; -kOsU п полхвърненя
дстс. /aм—тгнo датс.
fisUns* I- tr. (сс/евне с/еч/на/ намирам; 1.
намирам (1—/. зикубашо* пан- щосте/но си);
BUIfüli - нмам успех. хзтexнaм сс; бивам
eлoОт—н* аплодират ма; teil Foтl—omn/1 -
пт—уепянaМ; ларежаем сс; Giiaii/n - харесвам
се; /-/ Gefalle/ um ntw. D - вс мн се хор-сна,
нрсни up-; bei n-m Gehör - итcлущтaг ме;
Geuchпl'k in cif. D - вщ- е пя вкуса ми.
хсл—cнa мн; /-с Giau/cn - ве мн тиpnст* Gmale
'ou jdu. Aiy/i - удocгoинсг мс с мн1exmтс сн;
епeнeлнзм всч—я мнляxT; блаconюнcnн—* Ver-
giü/еп um еСн. D - ищ- мн прие— удоволствие,
ззбзнлитз мс; Viltiauic - оказват мн доверие;
Widcrupmu'l - нътлззипат м—; срсщзм яmпяр*
раза: Ine ist geiilieu gefuciic нова е орecmo без
псTU (много еенене)- ein uiTumdcnee Fin/ксе
живи знaнmC; нс/еп—р; 1 измирам, мнxляr
смятам. еннгзМr струни мн се: Och fiel luu lustig
видя ми се вccc1я* ich kinn Iie nicht - не
емяmсU; че е така, ве съм cтc1зxcn с тото; nichts
dileo - не измирам нищо лешо е това; OcU Тосбе
Сп/ nicli u'iöc von ОГп eпoмнрoМ; чс) товз ие е
хуОсвя ог встонз строи*; II. rejl. imp. 1.
измирам се; срсшам се: Geld finU sich ecUoe -
есе ш— сс измерят пор—; т/ linCen elci оппс*
кепС/, СОс.-. нинзсн се иим—рог хоро, контя---;
doeu/s Wort fini/i eicU bei Brnlii таз— дума се
срсщз у Брсдсл: 2. oоратим се, измирам оттиr
oлн—нmнрaм са; 3. е, опомним се, съвземам сс;
б, измирам ссбс сн; 4 uici Ос тСн. А -
помн^янам сс, nрнмнтитам се с пщ-* 5. oaзтнзм
сс: г/ Tsci 50'1. Cutt е/ UmiccUe Unttn окози сс,
излсзс. че гоЗ няма пратя; 6. (uich eit е-п ') е,
срещам са с 1'/^^; 6. xпрuяreлитoм се, сближа¬
вам са, разбирам се с ^1.; ниас uml wo нс/Сее
wlu uns ~? кота и къдс шс се срсшисм.
измерим?; 7. = sicU //licdic* 8. steh berciC -
тогон xъм* 9. luu wluU sich /cioe - шс се поради,
ше са oорзни* lu/ ногб /пи/s/ sich - шс бъдем
свил—тс/н па нщ** шс се т—д— н бъдсшс-
Find/n т* -е, — 1. иамсрпоч (ти ищ, загубено); 2.
нас- откривател ви изходна, иа руден залеж; 3.
лон. кучс, косто orнтиna oорcл-нcн иннеч-
FtmdiuloOn — нъзнсlттсжлeпиc за нр. нaмcтcню;
fled/g adj, 1. находчив; изобретателен; 2 lei.
60(3!, пгтепгктингH; аo/дищиoл-Л; руля/ясен
eплacT; рудна жило): е-с Gang - пдсГсс птoуч-
пaМr тa1aлинзu рудна жило; остер:- c-m SacUn G
- wecUcs откривам вш-
FleUigk/St /, — нсхoдчинoег-
FlnUling и* —s, -е 1 намер—ню детс, подхвърлело
детс; 2 а FindlinueblncU — намелел Олян.
дют1-нcн ог е1eнcЛ; сра*'-^ блон-
Fim/ssc —; —е 1. финес, итmънн—/ocm; деликатност;
mъ/кecT; фипocm* 2 пейер— тънко хuтрuлс;
динюния-
Fin/eo т, -/. - ортет: deu kici/c - кугрг (употре¬
бяване часто османимочно зо pа/o}: е-п
^^^öu^^^i. uchllim/c - Unbue боли мг, бера мн
пръстът; Ссс - uuf Сое WunCc -е/сс слисам
пръста иа рила/ю; пран, засягам Ос/вия вгорoc;
с/н. ис Ссс -а ibeähi/c орcбрoипсм ир. иа
пръст—тс сн; е/н. ilchl пи/ Ссс -е lu/кпс на
итпуеаaм нщ- нз ртщ—те сн. и пре/—; ctw. ос Ссс
~с Uabcc държа нш- н ръцете си; ctw. Ос бос -
//koппcc оoпoлo ми нр- на ръка; uici А Ос Ссс
-и schrniU/i порязвам сн пръста; гaтc- оставам с
пръст н уетaro* прси—: Ссс - sui ctw. legen
еъcр-дoгoнaнaм вниманието сн върху /р.;
пoдн-рmсnoм naжпoетmC; сернязносгтс по нр-;
с-п ос die - 11111/, eHOuch/c die - gemat/c
оoоaдaм н ръцете. лaоиmc на наг.; с/н. eil
spiezcc -а ucfis/ic пипам вл-мененно. пр—л-
оaт1нвo нщ-* рсзк-. Olm jucke/ die - сърбят тя
ртщcтa за вш. (ж^елсг нщ-). mein —l/o/cr — Uut е/
ei* ucsige научих ео. едно пт—чг мн то низа;
überall к-i - (/0/, luewisei/c iubne naпcиктge
нмам олъcm* kiebui/c - UiUca пипам (ирсдс^;
ф^о^1- 11111. —ипппс - п1сГ|с пнпаМ; нмам
дълг— пръсти. 4^(0 ръчищс (крада); феи, sici
D 111/ eile - eicU n/Н- lecken текат ми лиентс по
1Ш-; dic - von пСн. Iuk/ic прaxтoтaм go се мcxи в
вш.; яеmaтям нoмнлo nщ-* стоя пастропа от вш.;
СОс - ии/ с/н. Unmuus lutKic преставам да сн
пъхам (3(0!*. носа н нщ-; eicU lie - ис еСн.
vimbmcccic япoлтaм се, изпищим сн ог нp-* е/
Uui k-c - CaTÜm, da/cl gcrüHrl ис млтgnа плъxг за
топа; фим. пие kann ш/ sicU l/icHl ис Ice [Tüll]
-е aleäliic можеш до си го плecмcrнcщ па
птъxmи (толконо с малко); Ин. иик Ссс -а
каи/сс изсмуквам нш. нз nртxmиme с—; с-п iul
die - siUic нс изоуc'см нкс. нз очи, x1адя ин/'.
(До иа ме излъже* измами); с-п luuch СОс -
eiHic орaни са. чс па виждам какво върши
^'03. снсдим през пръст— но простъпките му;
с/н im kieinen - iuUnc звоя ир. ви птъcmи* е-п
nm Ina - Hickelc изпивам /кг. на пттcтa сн.
въртя вас. конно сн иcaoм* Сак Geil zerrinnt Ип
netem Сее -а —ма редки пръст— (м/аза харчи).
Fi/geu-abdiihckH пръстят отпечатък;—аиеоисе—
513
Flul/fc/z/uil
veufehece n лсктилocкяпни; —-UmCt л; k-e =
kieO/cr вито савтимстър по-малък; к-с = von
etH- ubuihee ис oтcmтпвoм шито иа Home er нщ.
Ttnynn/irciC adj. едни пръст щитo' (лemmа}:- -dic—
adj. CH—1 пръст дсбсд (moигсr* -Тси-Оу udj.
лoптa; cтън—н* с доОро орпстoпa тгхиннс (музи-
кеин)-
Figg1oT1ntiuk/ii//лoвlюеГ; сръчност; муз, пръсте¬
на техн-не
FI/j/u/OnU н 1. пипръстник; X бол. Оccнин—;
дядов зъб. нторп(cmнlик (DO/O/ulK): —kuppe /
снет- нрсйнс cmaтa; връх иа оръеmC; връхни
пръстото възглавничко.
Ttng/nlamg 1. дълъг елин птъет* l.udv— фем.: slic -
теи'а минутс-
FiejCuiSeg е. -<. -с L.uel. отeдоaзиm-л за птгеm*
2. пръст на тпксннщa* остир. пръстен; 3. мюр.
шийнс на тссло (за секрапвета);
Ttmg/nm intr— h t/i роса. 1 уреждам. nст—ждсм: wlu
wcmdcc lue tchoc - шс тю нoл—лнМ; шс то
оправим; 2. пипам, опипвам; лoтя с отпcm1 (в
нш-): ich То/уп/с diiüc (hsпur)бърнu'сн нщ-
TS/gro/ahki udj. тон нито пушка.
Fl/jco/eegcl и /oнтг по пръст (ио paканc}: риза.
ик Ьисп/с ein untru die Foiiueumn/cic намитсм се
н /cнъзмoж/oеm; но тиcнO; запалила мн се е
cianaTa, дяпсрнс мн; -ssiz — .муз. оръcroрeД;
спл1наrура; пръстснна; -tp1tzl/Bвpпх, край ио
оттxm* преш. е/ iul muuikilluci los ос 60/ =с ген т
целият изтънен ог музинс* ein kiOUUril ше
[buicct11'1} ос len an много съм итн—тн—н*
—spitz/n//Tüil н тънко чувство, ус-т; "Sprach/
/ 'епик из глухонемите (с движено/ то пръсми-
та); -—stock ——seucik/n н урсд за ризтваря/е
пръxнume ис ръкавицо; —wnum — мед. пс/арн-
ний eP1naritolmr* "Z/Oy — указови-, упътнопе:
п-п с-с = gi/cc подсещам. пядxкoзнсн; дотам
унaтaнн— нкн-* —ziclie п изпитване силата из
плтxтum- (вид селски спорт).
fimgl/uim 1/1 1. 1тм1cлям; 2. cииуннтсМ; птcегту-
ном се из. представям сс зз нр.: с-с Küsstlcn -
плcдетспям сс зз художник; ОН1П1'ис - nтcет-
рупам сс но припаднал; каня part. fingiert
въображаем (сной/ссм}* фиктивен; 3. пт1Г-
мом, лoпуеaсм (временно) вщ-
Flcluh |'Иш] —* -и, -е 1. спори, финиш, крoН* 2,
таисн- средства за aпрemнрanc*
Fick(c) и* -е/. -сп L зоол, ни/нс (FnOiuoilu
coc1c/sr; 2- ветрогон; 3. с—уд. cтул-нг; нcн1--
лунсш н кoрnoтсцllя-
iis/ ein I. intr- h 1. лютя птици: 2. map. тoтня* 3.
доил - aя1'CH; кълцам си; II. 1г. нулк. = vögciS;
ilc/i1*
j/eUee i/./i h 1. (за синигер) пея; 2. остар— =
iOi-e-1 I.
Fimkrijoch/e н map. енoтoемтртиищс (ракия).
FimUee/falk н заел, ястреб (= Sper/cr); —1/eU —
лев. примки за лян па пгннк1* -пео/е / - зоол.
голям е1/uтaр (Purus msjor): "teils/ — псапс
из cиннc—ти* '/CuiCH — място зо ляв па
еиниceтИ; и прен.
Fi/Ulen е* 'S. - 10^ ио птици, отuщeляв-
Ftncc е* -п, -п фни1aнд1Щ-
N111./, -а 1. зеел, междинна форма иа развитие
ви трихината; 2. пъпчици по 1—^'0 (болест);
3. тръби* перна (на скули е китове); 4. нc1ю иа
чук.
Itiily adt- 1. зaлaтcn от наиня (месо); 2- пъпнuп-
Fissis/. -с/с фи/лопдао-
linnisch adf. фински, финландски.
Fi/iinsUgu т* -и, - фи/доиден.
Tisiinsiiuci udj. финнслдсни-
Fo/ifil — зоал. тя/ям нит [Bl1l/copictа loope).
Ftns/l. FOczei/ -е риза, дт—ОocъH; късче; фтиaтчa»
018110/. iistlir adj. «ж. Тоеес-0/.
Tinet1e udj. мрсч-/* гтм—H; и пран-; пран, безпрос¬
ветен; тнeн-щ* е/ нотС tchoc -съмнява се neнc;
оп FIsstruc lipp/c лутам се, блуждая н мтaK;
тъм/нно. е лcеuгурнoег* блъскам сс н гтинomя*
ein -cs Geuiehl мрсн/O; /смттщeнo лице; сос
-cs Grsicht писГсс ламрърном сс; лобинам
мрачне изрсж-внс; с-е -е Asg/lcucch/il тъмна
робота; псйор— баби, -е Wcgc усПес вървя по
/ргхеп/и пътища; расл. е-с -е Kneipe
пoлвтритcн/с кръчмс-
Fi/utsrkcii / — мрoни/O; mтм/нnс* преш. б—зп-
рoенemнecm-
Fostsrlosy е, -S. -с пейер— mпмnO; пoдoзтнmeннс
личност; мракобесиин. eОенурслг-
FOcti/isOs /. -sc 1. мтсK; тпннunC; мрсчинa* 2.
асмр. тсгъмпeпн—*
Finle // -п 1. пейор— хитри/а. итнттгaлe; пт—cr-
тунaс* уловки; тaлтгс1KC; прcт—'еm* трик; с-п
бппсН -а tnuuchic заблуждавам. ^мятовом вкг.
с хигрн/i; п1сГсс Sie k'C -п! вс хитрувайте!;
не гттc—гc претексти!; 2. спари, фият; лъжлив.
прнпни-н удсT; псполенне (про фехтюнке); 3.
спори, н—и Г1н/aетнч—cкo упражнение ви ня/-
liits/miOcl udj. пвйср. птл—н е извътrсниЯ; пре-
г—кег1; хиmрунс/1и-
fIsz(rr11U; fistslly udj. ебл, 1, рсзк. вади-очи [зо
робснс* сaаpсano с /спрягане то очила); 2.
сине/ (дъжд).
Fips е, -cs. -ерозг. 1. др—бocъHr фъстък, мoння* 2.
нсот1T; мснии* вяm'ьл::l1чaвom;■;3.-*c?* Meittec-
щинсч* 4. щрская— е птъcт1* 5. шел. тупналс.
цапнсн— пе носи-
flpsly udj. риск. дт-бничпк; нъ/ич-к-
F/uleUemz е, 'Cs, -е разг- пвйср— 1. дрeбoлияr
фиитиOлюшкa* джу1Лжут1И; 2. лудория. шета,
pутвmни* 3. ветрего/, рсзн—йотaх-
ilrlrfenzcn 1/1/1 h риза— псйер. нптщс лудoт11;
аен^шрн/н, pутoг1н* пратя еu-щк1; закачам
xc-
Fomi^/fiszrmri- /. -сп ра?г, ветрогв/стно; лудории.
pутвгии; тлуnoет1-
.1. II<-мclco*бт»'lг•фCки р-'1иик* tom L

firm
514
10гп adj- 1. (is ctw-D -) сенна/с оoлтemнeH;
опигсн, е1тутeи е ир-. втадсгш ледена oбнсет*
2. ((снел— нoпcH; с/сжси (= Тси'^-
Fo/es-/. ...пес фнтмс* нъттoтекв предприятие.
FormiernC - -(1)5, -е и-бсс/з твърд; /-оoеняД;
/—бюсндои-
ТО/псТс. liier/ (анстр. сомо тъй) tn. (и оез obj.)
църк. м;lрoпoкloттaм-
Firmelungy -сп църк— uмтoпoмaтнснг-
Fiii/ntchili п фирма (мсбсло)—
ТО/пС/сс tr. нapл- полписпсм [с името ви]
фнтмaтa-
РЛгпи1/и/ -сс = Р1*пс1п/у.
Tims adj. поет. лс/щeU; мнлсдс/однш-н; стар
(нино— сняг).
Fi/s е* '(1)8. -с L фири; нaнaи слят; шнейц.
/елшен, ми/алотолнше/ слят; 2. е Ft/ic / -п
пналиискн връх (покром с в/чен сиял).
Firne/. -и 1. еж. Fire 2; 2- oглcжанвеr ви нниото,
Т011С/ intr. h (са шира- аспа} отлежавам.
Fimc/f/lc н лaнcнO; с''^ вн/с-
Fimnyminzr /снежна трсн1щс-
Fiu/iu /н, -кш/. -еш нсн, нус^о (зя лъскане)* псйср.
лакиранна. пълнел ОляcтK; лустро; ii/c Boieu/y
iul nuu - o6тaзoнaннaттв 3 е самя лустро,
пстърх/сстно.
lirntss/c tr. лскитсH; е пран.
Fi/tl —; -1/. -е 1. снр— Оилв, грсОсн но neктин* 2.
мои. maнaнoomcттп-и зобоИ; xгъпaлo е натопи
иа рул/ичнс г■aнeрuи* 3. п1oнн/еai среОгп-
Flu (ТОк) //. —, - - н|уз. фа дueт-
Fltcl е* 'is, -с рибa*лaтc-: Hiden - noch Flcouch нн
Tи6ar нн тск; lulle -е птcг-aеmИ; плитки
изнинcнии; нзм1елицн; 60/ ~с TüCtina храня
р-бите ^noаpaщuм прс мсрс/с боигсн}; пося.
Iritcle -е. gute -е! върши венчая пстрем—!
РТисГ/адт, -uUisu и зоол. мeтени eрe1-рнбaл
(Pundion 111111/18); -п/у// ттgицс* -Uu/6 —
панта иа nлaтar прoтят-ц* -Uus//1- рибарски
шопа; 2. пълно с р-би плиmнинa* "Ur* — 1. лоел.
öna мечно (Ursus iumiciiut); 2 рибарско
мтeжa* -Uris п зеел. 1. китят мусн*'. челюст; 2.
заол. рит иа ceоия* "bisst/1. зоол: плавателен
мсхур ни лиОa* 2. орхел— тил къс/стот-чесн-
орнамент (като рибен мехур); -Ulu/ п прст.
студена aртn-
TouchHüety adj. xтул-нo'рпнcн-
Fiuchbrui /младя оoнюлcиu1 тнбкH; мана— тибaи*
хвърляш ио хайвера.
FtucUcUca п зооч. люспе/нни [L/potml tacchnri-
C1)-
Fitclh/dampfcr л риОолен-н кoтaб* -пОшгpl зооч.
хайвер (а-ж, -rotcs)-
liueUec 1г- 1н1г. h 1. допя р-би: псйор. im TrüU/c -
довя риба н мътни води; 2. изваждам (улавям и
озиераим навън}: с-с ип/ Сеп Wnsuer - нзаар-
нам. измъквам ват. ог водата; Pinien - noдИr
ловя бисери: рсзк. iic U/stnc Brocken пик Спи
Suppe - итбитси; oб1рси мръвките за сабс си.
обирам асНмaкс* те Ist nichtt iil/i zu - пе
можеш /нро аз K1пп/cщ; ди 1сксн1щ от тази
тaбюmа; па може ас ги псаве е мрсжснс ннро-
Foshien ш. -u. - I. т1ОсT; T1Оoлoн-ц* 2 лоол.
пелинов [Pi1cclCl< poscütour* - Maitic синьо
рибарче (AlcrUo ^061)-
FtuhicriO f— -сс 1. тибoнoпеmнO; тиОсрxmп0; тиОo-
лов; 2. място за тиОoнoн* 3. припя на рибодон-
Fotchereio/fuhmzrug п риОолоп-н норсб; "iiUnuC/IU
/ рнОню прoм1шнe/oег-
Fitcher/giui п = FIucH/ims; -Напи/ — = FOschhi-
псс; "—1H1 и тибстcнс нодна; "-risg н пaоеaи
nрпxm1H'ПГнam (с образа иа сесии Петър кома
рибар); -зИИш/риболови* снсин-я; -к-СсГс/
п вид водно cтxтeзanuc (нсрсд/с ув/с/л/ни/};.
FOt'h/ficu — улов иа риби; тuОoлoн; 'TülCirung/
огглежланс на тибк1* -ju/ei / 1. рибарско
нилooбрoтнe оръдие със зъбци; 2 вин—ца зз
ядсне ио р-бо; -уцгс п тиОстcкс мрежа; -gc/ät
п тибaрcкн пт1/сgнcж/вегlf pl.. -g-lss п стък¬
лен сннстиум зз дC'втamинни р-Он; -у/ПСп /
тuбcna нocm* -у rätiisClcH — Ояа „риОсла ност - 4
-Ниеш/ н Е кукичка на нъднщa* 2 кука ни
тибстеки прът зз улсти/e но кошстстс; -H1-
гп/с — рибарска мрежа (на пръм); -НпП/Е
тскст* ннл пнсстнч/с щатка нс плот; 2. носи.
чест от мгтнuн но пушка.
litciiy udj. р-О-н (.миризма).
Fotch/kecmcc pl. хриле по рнОс; -/öU/* н стръв
зо тнбa; -—o/e — ри'^*:'; кош (за лоната те
роба); "küee/i — ким (Cu/пп clrvOr* '-IsicU н
зоол— еж. —nouem.
Fl/^l^liiit н. -к, -е. Fiscl^llumch л лоел. птomcн
eP1biiue acguOnntr*
Р0<с1Н|паг1-С m тиб-н оaзсл* "Ol/tsr m, / ннaлa*
"-pstic f р-беи пастет е туОа.
fluhimctci adj. Оотаг на рнбо-
Fotch/nrih/r н сеел; чапла. сив р—Оир (Аг^е^еи
Сосе-еа); -nrrusn / = -kom/; '-roygi л пресс/
хаЗн-р (шпосоипи); -usiz л 1. р-Ок- pl. за
тaлибянaнc; 2 мoегн-; ог ао-го сс хвърлят
TиОaре'иme мт-жи* 'Kchunpeg р—О—нз люспа;
'-up/rr н вж. -unU/1; -sp/Kc / ястие от рнбa*
-к/псН н лаел— хнърляве по хзЗтсра; MsicH л
Tибap/иKr т1Оnнк; -i/is — мед. мoтуиoтo
МИСЛЯ (= ^1/11111)-
РОисШипи/, -гпмср— оирm/гтc (ръкаа но мечтите
при пелубе—е)-
FlscH^’^i^rUot п тaбтaпa ио тнОo1oв* -wnUn п
забой, преграда (ли рибсисн). -нтО/ п тнбaткa
(продевечии ти риба); —euum — вил таляи (про
риболов); -zücht / тнбoнтдxннo* -ziy — —ано
хвърляй— н нзmeглипe ни тнбсренoтa мрежи;
улов.
TitU-iy udj— ралк- 1. мeктт* 2. еиmeп; дрсбеи-
lis/lc imp.; ш/ lot/ll ръмн. лoеи лъжа; нани ситен
xииc.

515
fleibs/(u)e
FOuimatCct/c pl. раза. усукване, нзттлтoнc* ma-
cUec Sie k-e - стига стс тя уеуaнoли* ис сс
церемонете, вс се назнапдиспаЗтс-
Foteäl /и, -и. -е 1. есе. прокурор (с 18 «-); 2.
остир— н1/on/ик н държавното хaтпa»
flteiliuch adj. фиxaa1cн-
Foueuu /л, -, — фисн. (държавно) хaтпa-
Ftsölej> -п (нсл- грсл1/ек1 фасул,
iluSOl udj. щ1плuп-
Pitsür/. -еп исд: пукнатина, щcотсu1; фнеула-
И$/е1.|/ -п 1.н/сд- ф-студа: 2. н/ут* фoнщcm-
TOuC/lc i/tr. h пся	говоря mъ/кя»
Pout/lutomm//Kшзs фoлщcm-
fil udj. разл. пъп форма. бюgтт (ний-ввче със seln*
muchen},
Flein///бсз pl. фитнес.
ТО/Сс/ tr. 1. тсхн. нaелсxяпoМ; иатсжасм. паспсм;
2- мор— пряпгтяпсм киля ви 'oлсб-
FiCCicl е. -ec)s» -с 1. (ной-чесмо) пеем- ктилo: ет
ist auf iei'i/сп - über Сее Abgru/C g/ui^l^’fc/l
гой прслстя върху лените aлн1O вид пропастта;
с-с ucici S'i -е ссГпсс вземем нкт. пол спяе
^с^зи^т^с. пe'рon;lггнегnO; cпoита тс'ринс* map.
разправям се с /кг.; 2. шал. пеш (но Дрв.ха).
Pi/z и. -се. — раза. 1. оъркягuя* 2. nр1mгеигинГr
ирипнропс: раза. s-c - UaUie орeпитсм се.
пр-тесн/явом сс с работата сн (со (и я свърша
по-скоро).
Fitze С/ -с 1. нн1e: грсиче: кян1цъГ; който унива
чи/ею: 2. дтcбя1ня: З-раза. заплетена рсОята,
бъркотия; 4. днил. бръчка (но лицето}—
Ift^e^/c tn. ризк. работя nт1принO; прemlтсм сс.
притеснявам сс (ариюпмила).
fix udj. 1. уcгaнoнeИ; oор1лe1eH; mнтрД; пeеmeи-
11/ фиксиран (заплати, нени): -ct Kupl/si
пяегяинe/ напита/; -г Ilce ндся финс*; 2. разк-
жин. пъргав, бърз, чевръст, похват—/; впранеи:
cun aUeu па! -! хайде по-жнно! п0'бпттo!* - uni
Icm/og наnтлнO; съвссм /oтoн: рила- съвсем
изморен, асплон
Plxägc ['Ож] е, -S. -е фон. фиксаж-
flx/c 1/1 int/t h I. тснтeпвсМr фиксирам; 2. иърг.
cпcaу1итсu она бас по борсата; нсй-чпсмс:
птaпи срошги! пюнупки* 3. и/жeкг1тсн сн
иатнoтищ1; банким xx*
Fixer /н, -s. - L наpк. борсов cпeнулснm» 2.
исT'ямoH; който редовия са н/жектирс-
Pix/ct<^l^i^fe п —ърк. cтoч/a xgc1аа-
TOxo/n/c tri 1. яол-иcлим точ/о. фuacнтсн (клауза
но договор); 2. фиксирам. гледам втренчело; 3.
фон. фиксирам; Fixierung/
Pixi/reitCrl п фон. фнасаж.
Foxocy Н, 'S. — ок. фииxи/г».
Pix/piskt — пoегoя//C; Оснежи* точка; -зСгг/ —
| 11111одв|1жис| ттcтдa*
Fixumн. -к. -.-хе oпрcgeнcна; пяеmяяннс зaолomo*
PjoiU /—. '(1)5, 'С фlнялg*
Tisch adjl L пнoепк (чгю. кърр(и); /1xпк (ос/ нс
обувки); лaнen (зсмя): suf Спп -cs Land leben
живея uтптn град* ио седя: die -е Hiel алти;
рсзк. ie ioc/t auf i/u -cs Hued ие/я е натя бял
4—1; eil icu -cs Klisyc c тъпото из нoжo* - uuf
Сеп Rücken iO/g/c лежа пе /ръб иа з1миma; -um
WoiU пяmтлr духаш отстрани: 2 плитък, и
прв/—: /Ос - ueUceles Schill пд—ткопяле/ кюрoб*
-um Kopf n11mкoунeн нoнcн; cнoнa* -ct Urteil
плитко. оeнптхнocm/а орeщeннo* 1 оялcгaTr
1—но нанло/гн (планина* покров};
Fiach/bahc / еовН; отaвo mрaeнroтия* -UaT н
хeрuтe/mслeн удар (при мвнос); "isi н /иска
ссрело, пeеmpoйнс (До (на смажа); -Caci п
плосък пo'тип* "Cruc- — п/ч, плосък пcнст*
Fläche / -п 1. рaвнинC; ^01; пнecкoxт; мом.
повърхност, повърхнинс; 2. п/ч, оня (нс буино).
Fiuhicitrn п 1. мамол— чeмбeт* 2 аленя (за
сбрсбснкс /а камък),
011'1/1. fläcici tn. итлaпнинам; еолeеннoм-
Plächin/bloCe — н—лтовидла евcтксвuцa* светна-
вино зад облаци; -giiUsit - / ^^1^^ини^а мярна зи
пoнптхnиno-
flächrchifC adj. = finchlg-
P-äcisn/hlzkörpcr л плocъ'; по/с/св тaaнoтяр;
-Uisizn/y / пoдoпo; титан но ндн стеи/о отяпле-
инс; 'fiUi-t е мен. лице но геометрични
фигури ~iCItClSU|aaшгтu/|- марнасн на сининни
повърхнина; -пнкиггл nclнимccтpi ~4messucu
/ - итнeтnснc но плоскостта; 'nutzung/plss н
п/св за тcмeпo1тнoн1: -weskri и мел— двусте¬
нен тгъл-
ilucHTullss* i/1/i h 1гнЬ. фон. не играе, нс влиза н
сметнато.
FlicUZfrirr п еоен. стрелба с пратя мерене; "TiitcH
— лоел- наднаи; -fuß е плссня стъпалю-
ilücHuedrücki udj. еп1ecнaн-
Pli'H/ycHi/dc п тсхн— 'нслтсгнa разби иа вн/н;
'giss п плсснс еmпклo* '^köpf н 1. плитък ум.
глупаво глава; 2. нсхн/— о1eекс елсн1чкO; слота
(но гвоздей- /00). -kuiluu / сал.-сн— плитко
oтсн* "küste - / - тспнo aтaнбтeж1e* '-lusU п
тoн/1лс* - mal пито / - дeнoтат1нна; иeпeт^пcк-
гив/с живопис; -isUsl /- пняенo иелa* -milicT п
изк- бсрглгф* —rrci/i п спорт, кв/ив надбяг¬
ване Осз пргпиmеrн1я* -ке/ - / - морето на дънбя-
н1/с ас 200 м.
Flichl/it / - тanиил/eег» плlпгкoxг* пран, пейер.
плoе'яcr-
ТТПсНО/ adj, п нос костен. с дпс итм1т-ния* нeпeре-
пгктнне/ (в жшюпоста).
Pilchu е. -ек, — 1. леи: Haar/ нос - cпcтляруcu»
лc/елeтуеи нoеи; 2.раза, тс'аннаr шсеа.
Fliclt/isn — cei.-cm— яг/лежисне из /11; "i-nclc
/ceii-cm- мълслас за дсн.
Fla'i/scHi'UC — нскнонгнс щaхmo* -tcUla/ т
сперт- хoт1тo/тo1гн улар.
НасГисп .^^, фао1- тaиaxяМ; закачам (iiKr-)
f1acitg(n)i udj. непеи-

Fiah1e—1aao
516
PlicHu/Hsar н снст/ору-с* кюеo; -köpl л енггт1
бнo/Л10* еncrнoтуc нonгн* -mcli'l ['/—'] и орх.
бзр—леф; ~-r()<lr; -rötn, '-roll/ J сa:--ом- 1.
/aк1еnсиe на /110; 2 мястото, къдсно сс
вскиснс /—лъг; "/Ude|Ост. кукувича прежди
^18'1/1); -spoinsTCl/лгисм- нсиоп^сдич/нц^а.
Flacht tich — олocъ'; птлcн бод.
FlacO/zaggi / —ахн, ннеши с онoекн кроиш*;
—zn/j/l — снр- прспoпттл/a плоскс н•eргнилс*
fuiszötluch/u = uстcилcкс аерсмнао-
FIccUieTin/e п.иор. ситнил чрез пламтято фоала.
Tieik(c)o/j adj. глcпeт1uH; мъждукаш. мнт/нн
(снгплоис пламък}.
flackern 1п.г- h 1. (зо пламък. огън) гтгпксH;
бл-pуксu* мита (свещ). 2 нов. 1ент1, /ери
(ска): ше iisc—ruc ос s-c Au/cn пламъчета снсткон
н очнте му-
FlacUiez/tchin п nтoбняcквoР; блещукащ снт-
ПТЛ-
Fladdermine/ неен. фугасно минно.
FlaUcn е. -и, - I. обл. шнсйц— кепе- палач-ина;
m1гсл1щс; мгн1щс* 2 (ксн/жДс) нейно; 3.
дебе/ан-
Fladio .", -п ж-инно (с Държа. камък):
iladen/g udj. но жнннн (нснпH; дърнer-
FlcjiliCnt е, '—п, -епос о- флагеена/(= G/Oßier^^.
Flageolett [(ф/сжО'] д, '(crS; td -ьмуз. 1. флoжoлeт*
2. манна флейта; 3. висок р-гиегът но eтгс/-
Flaggc -/. -п флаг, тnсмe: Ine Scltif Tüluc die
ilaceöuluchn - кютoбъm плува пол френско
знаме; Ule - utueihHcc евoлим знамето (в снс/ те
копиоулацся); роса— пас weiß сОсНе. исеси н/1-
ch/u - си s/g/ll нс сс знос н конти няди плуво-
fligg/c int/i h 1 издигам, окачам зваме; zum
Zelcles i/u Tuiu/i 1а11пи8С - спуснем т/смemю
иа пoнумснга е т/a' из траур; 2. еитнснититaм
с флагчета; 3. ссмар— лaзвипaн (се) нито тнсмc*
o'1ннсн кориО cтx зпсмснс-
п^/д^изд—силе н епуекснc ни тисмcrя
прн ПOHCСГ1* -/iüß Н .мор. пoтдлсн чрсз
звом-то.
FIcgj/oUTizl/o е .мер. флагман; —scO/TU п .мор.
адмиралски нoлaб*
flagnCn/ udj.	нгпucШ; oнcбн-H; ятеи
(нарушение но локано): юр, Ос -* иа м-xmoпр-c-
съплението-
Flaln [флaр| д, '5, -и атмосфера (првн—}—
Flak / '(<) аоен— nтoтинoa1рoплaннe оръдие (=
PiOcUCua/H/Hmkinocn).
FlcU/aUwche / ност. орomивoнъзaущna отбрало;
—aitillliil .—‘ еоен. з—лннии aлгилeр1Я-
Flak-Bettco/e, Flakbu/iueie/ност- т1ниmпar про-
mинoвътлущпa бaгaтcи*
Flake / -п мслиор- фашнна за укрепване ио бряг.
Flaköm (флакО) д. н- -е. -е ш-ше/це. флакон,
стъкле/нно-
FlemUccu [флобЯ] н* -e, -е 1. внсен ттзилoнcn
cнeш/1к* 2. ослор—- фиисд-
Flamb/eg — неен. ист. широк боен меч.
Flamboyant [фнСОвсНЙ] л. -е ир.\им- къс/етегн-
нcеки ериамелт («0 Франция).
Flame ш, 'П, -п фламавдец-
Flamtm, Fläming- -ссс флимандна.
Fläming, Fläming л асмир. = Р1апс.
Flam/ngo л* -е, -s заел- фламинго (посца}.
Tläilt'h adj. фламандски; пран- иuc1Л; нсвъеen;
труО,нглодялсн-
Flammbarkein/Hпзпнaмxняcмoеm-
Hämmci/n н. -и. - мин— нека следа он руда н
жила.
Flamme/ -п 1. пламък. поет. плам. огън а пран-.
0/ -е iufgcl/с 1ттсрям* ос -е sctece пoлпaннaи*
2. фии. 1ттoтC; ceндa* 3. лен. нгтнгистa очна
нсжнна ни инвня пстсл, m1тт1вa* 4. млсч/о вена
на илсвa (naбабacщo про паинauлeчнeсmj; 5.
зоол- цспула (Ccpois п1cscccer-
Ulemm/n ви/. I. intr. h (u s) 1. гoтя (в пламъци),
пламтя. оламвснIr а прен-: Т1аппепбс Aug/n
пламтящи, п1см/01И; торяри ош!; flüemi/ii/
Bcgcls/сгпп/ пламенея възторг; 2. пт1uинснaм
мълни-necнe; епcгкoнин/в (през лщ-r* nтe/11-
вoм* II. 1п- и Tlämmem (и бал obj.) 1 пърля;
опърлям (лаоuo): 2. разгарям, гoтя* 3. итлън-
вaМr итпуексн нщ. нито плсмтK; искря; die
Auge/ - Gustl ег очите грес блсгoпoнcни1* 4.
уирacяпсu с полвб/и из пламък шарки; мoстИ'
рам (макcн}; нсризвaм нълнooбрстнo* Säulen -
нaщaтнaм канели с извини! дъги; y/fiimml/m
Degen есОя-дсмacкиии* 5. ролк. cmрc1иМ; пуш-
нам-
Flammen/blume /Ют, бунгг (Phlox plnl'l1l/lr*
—Uog/n — сл. пламъчно дтco-
Flamm1nd1e Herz бои. М01М1/0 сърне, кеко/кс
^0ссп1и1 tpcctabi liu).
Flammin—itf/e л пламенно уcпрлиe* —Teuer н
плсмниp ocт/* "ess/ н море ет плсмъщи*
—ofcn — = Fiüппolec-
Ttamm1nent adj. - llülmubi-
Flammin/shioITi / и6л. я/иг/о пиенO; ет/с/н
букви; —^s^i^lwcr/ — пост— = PilmUc1g* —sill —
орхом- = PilmUoylnC* —-tdU и ние. смърт нл-з
изгаряне из кладо; '^wsuisu — нов/- ec/eптпе'
'аниa* —Zeichen п ене\ отнел с-гнид.
Flamm/nl т* -и. -е гонС: вид пудинт.
flammTcst udj. нeвъто1aмcnяcм-
Tiammlg adj. 1. кино пламък; 2. нашaлcn пълноеб-
Taзnю* -tu Stoll плют мяaлe*
Piiim/koHlc/о^^н. плимъчн— камелии nтт1ищс*
"O-gn — П1oмъчнa; отражателно оeщ* "pus/l —
течна ио нпзплсм1нивonaтo; -noU* п meтн.
о1aмпннс тръба (в перен иетвл)-
Tlammnol udj, ecнгнeнeрн1H; пномис/ (в чврагно-
на) (1—^)-
ilc/imSseb adjl фландърскн, фламандски; прсн- =
ilitrcihaft-
Flanlll е* '5, -е таист- фланели (плам).

517
FlaumaeO/n
Tiam/ll/m adj. фланелси. от ф1anc1a»
Plnn&iur [флонОр] тн. -е, -е рядко шляеш сс (пи
улнцнтв) минунaн; прo1нoеинтoЩ; зяосн (срв.
Buпп1cг*r.
flceieo/e iHt/i s рядко шляя сс. скитам.
Fieeke/ -п 1 неан— фланг. крило: (сп PcicU ос 60/
- Tuilcs нaоaлoм неприятеля тъп фланг; 2.
стрият (но кораб}- крило (не здание); 3. нсхн—
еж, Flüi/neliilc; 4 отяфнл из о1ани/енс
нepнгo* 5. елсби/u (но живснно)* хълбок; 6.
спорт* страничен отскок (нсуспереДио* аианс-
ие кали}; хвърляне из топката ог фланг към
xтeaaгa*
fleekee int/i h спорл- подавам топнат* н щeнmтрa-
FlankemangriUi — неен— иопиасв—с пъп флаис-
Flamk/mlimi//тсхн- профил иа зъбчато ня/еня.
fla/kScoce I. tn. 1 флавкирсм, стоя отстрани (нс
нш-): nie von ZH/1 Tünecc flis/o/it/u Bin здание
c две ну/н отстрани; 2. «оси. обстрелвам
флангово: ilicki/imii/ AsyrifTC флангови omo-
кн; 3. ноан— прикривам флансо-
Fle/(1)sche ./ -еп; Flam(t)seO m. *(1)8, -и mстн-
флal/cщ*
Piuppe f- -с dua.1- фим. псйср- Ш1тoкс уста;
увиелс1O уенпс* крива уста: п-п - eiche/ /сцуп'
том xc*
Tiepp/e i/tr. h 1/, ролк, увисвал cтМr eгпуе/сгo сс
удрям ю иш-. мс/лсхcтщам xc-
Flappeu [ф/опер] и* -s. - оюдлсегвaщo д-нв3чe;
подета*; лтгОocък (срв. BuckTotch)-
Plnps —- -се, -с 1. феи. пейер— дтрн-няИ; ao/caiCH.
хъшлан; 2. map. нльoпaнe» олюc'C/e» 1аос пс.
fliptly udj. фам пейор. нcдяля1aИ; хлапашки,
XЪЩ1CЩИИ-
FläscOeO/n п* -s. ~ шишенце (оби/н. с парфюм),
Flasche/, —е I.щнlue; бутилка-раза. шск. т-г~ бсп
Hals 1/1'111. с-с - anuutncUic naчcнсМ; итптaт-
naМ; итпинсн ОутнлнС; WcOc» Blru uuf-а zl/l/c
пълня вино е бутилки; 2. cmтннгинцс (електри¬
ческо е Др.): Lcli/ncu ~ лсЗлеискс ентнлгн1щa;
3. шише с ОнОсрон: Сеп Kinde Cie - g/U/c
храня детето с биО-рон; 4L —е.хн- сложсн
cнрип1Щ; noниcпaег* 5. фим. eo с-е - - такъв
пианс/ин, Оугoт; мухльо!
Fliuchen/bi/r п О-рс иа бутилки; -UÜiutc- / четно
за м—сие ви бутилки; TUliTu п cсnдтчe за
пр—лзсял— иа щишemс* —ieie — гърло ню Оуннн-
'3; "-slic* — 1. знминк — синил в* бутилки; 2-
= -fU/tnu -ki sC п 1зкуxmнc/o хранено оe1eиснГ;
детс; —eä/Uis н беи. 'таrу/с (Сисит/О/и -идеси-
111); -оТТс/г л omnaтян'с на буни/нс; -plänl п
лeпoтum за Оути/нс; -post /запечатили бутилки
с бележки (хвърлена н морете см корабокру¬
шенци).
ПaecO/nmeiT udj. 1. /сноп за -и/нни/е е бутилки
(«0/0); 2. ст/сжил е бутилки.
Flaschen/schill п етикет ви бутилка; -eur/i мсхи.
пялuxпзcн
Fla/sef— -е = Pliiri 1.
flcscnlg udj. = ilüUcrig-
Fluttcn/luid h нcрn-нo-Оя13 лента (ле ограждане
но спосни месно а др.); "bcfs/uny / нсхн.
/уmащ1B/п1 кон—Оания pL иутaщия-
FlaiUiein н* -s, - 1. нгоoxгвяпcH; п1С1рнoт1н
чавен (ксймс хвърчи он едно ищ. ни друла)
(нж. ^1-1/1/11(0; 2. крилото. хвърчащо жнпан-
НЯ-
Flait/oZ1eci/, —espe / 6ет— т—д гргпгглнкс (=
ZoПrrткprr* ~u1lei — псйер- н-оoегюянcH; неус¬
тановен дух; -uoce п бет. тoтcкe просо (Mill-
ип clitisum)-
ilatUinOafl udj. ппйор- нгпeеmoян1H; 11'юмиcлcH;
н1е-рнoтeИ; вятъри-чат; неустаионен-
Flatterhaftls/eit // — пвйср. нeпeетoянcт>Я; вс-
уcтзнoнcнocm; /сням-с/не. пяmплничaпoxm-
TlaUt(i)ei/ udj- пейер— 1, = iluCCeuUult; 2* = fludenOg-
Flcit/elln/ л* -t. -е 1. псперулс; 2. = Plu/rerci^.
Ficilinmtgi—воен— фусис-
TlaUlinn i/.r. h s 1. (сс пеперуди* плочки е пед.)
бия шум/в, пърхам с крило птлпoрЯ; птрпяля*
2. (ло знаме* пламне) лсзнинсм се; 3. (за плоцо)
нрcп'сU; прcхвърнспсU; прелитам (ет клон на
клон); пран, нгпoеmяингн съм. имам нгпостоя-
/ен хзтсиm-р-
Flattin—enß — неин сажди е кюнцн; —sinn н
пейор. = Flitl/rlif/Og/cll-
Ticiecus/gg/g udj. псйср. = flullrmliiC-
Flatiiuli/ei pl. лоол: прилепи (c/w.).
flau udj. Х.раза. cлзб; без сини. отпиина/, и прси.:
ein Iul. HimU - прсмо/ятам (am uiuC); мюр. i/u
Wi/U flrl - nянттъг oгcлсОnс* 2. слабо търсев
(стека): търг, с-с Ware lut. /eit - сгоксгс ис
върви, нс сс нттеИ; вямо цгна; Kuifee - щ1пama
но нафгто пад* (на борсата); - пасГсс прелиз-
пuквaH; двnти/aеин за палене но курса (не
борссте); бос Geschäft/ g/lnc - сделките тър¬
пят с/або; eil t-u Kusue, ZüUiuigtIähig—/Ol ушН/
ms - зле е с 'acсг3; с плзшзнuятa* 3. вял
[/сегтвc/иc): пг lut ganz - гипиес съвссм мн е
псл/здо нсеmтoeн1eгo* - писНес тaз>oняМ;
пleлl^жaвaн исcтpocнllcтo* die Bö-Ke, Се/ Mun-i
iul - ОoреamC; псзарът е nи1eзr; 4. блудкав.
изветрял (п1/or* 5. cин''свoблcдeн» н1oот-лe-
/1/ тзтляг (багри); 6. фон. иcкoнтрсегеH; ^1.
пoaннтaн (иекеноа, песолсн)^.
Flaue, Fläui/ — тгърк. мълпиляr зсстоЗ-
Пиисс I. i/t/i h imp—: се iisui oнелсбnзМ; затихвам
(eяmаp): тaмнрaм (маpаoauя); II. tn. прoн1BсМ;
плсnя[тулar-
Flauiiit j* — слсОвс', немощ. oгпaднaнocг*
НЯ/ЮСН-
Ficum е* '(rrS; — пух. мъх: прен— Olm sprießt
scion б/т nuulc - umt Kiss поксрпс му вечс мъх
исбрслатс-
FicumacO/o — раза. пейер- борсов спскулзнг
(пргДосаоквощ падина на ценните книжа);

Fleum(in)/baol
518
пран- пoтсжeи-п
Piüie(in)/Uart и съвсем младо .момче; риза.
устата му н1T1шe но мляно; - Umti п пухеис
легло.
Fiüumllder/1lcтущ|||lкa.
Т1иип0и adj. пухнат; покрит с пух. мъх, мъхнат.
ilsuewitcl adj- мсн като пух.
Р-иписН. Plaus н* 'Си. -е 1. кннуT; н*/М0; фънлък
(вълни* кс^со)-; 2. таис—- рствлсе—I. вън попяло'
бел плат.
Plsuurc рКрсззг. I- празни пт1кa1K1; тслтc>aниЯ;
усуквалия; измислици, тъжи: писГ п*г doch k¬
n - [von]! я нс мс залъгвай!; 2. еu-хoтин-
Piiiumemi'h/rирозк; 1.lнсиlстмс1жня; майтап¬
чия. тъжен; пeрнe; 2 пт-cmтунсн; кеНто сс
пT1взeм3; нaтлзнлиев3; щ1рeмoии-
Piii<'cma'h/m/O /1 -сп резг- нтcoнг/-; шашстмa;
шср/ттовня; nт1ксткн на cдтo*
^111(1) /. 'Сп 1. мор. оeтn1гриc* слаб от1т* 2.
пра/: мъртвило (в 1о^^р^^^с^^^ся1ос* на Осрсимо).
Pilz —: 'Cs. -с фам. ппйор. ттуоияЛ; дебе/зн.
Iläz/1 re/l, фом. псйср. пльоснам сс.
iiäziy adj. (фам, псйор. ттубнялекн* и—бгнашни
Pir/brs pl. map. ничие кaттa; псепвтr-
Flichrt// -п 0/00, жила, сухожилие.
ilccisiy adj. жинcен* жннов-
Pi/chir -е 1. плнтис (каса); 2 мед- крссга;
лишсн; 3. бон- лишен; 4. плет ет птрояпи
nтпнк1 н др.
Olccltcs* tr. re/l. пната. тaпJHигсМ; еnлигaH; и
преп-\ die Hnnum 0/ Zöpfe, zu Zöplis - пдсто носа
из плитки; Blumes eu с-п Krisz - п/сто, еня
вснец ог щneтя* ист— е-п аиТК Rad - разтягам
икт- върху въртящо се кя/с/о (кани наказа¬
ни/).
Pischt/r н* -и. - кoщ/нист; oбуpaр; конно плете
обувни и др.
Pi/cit/mis'hlcr / теис—- мошн/а зз тайно/н,
чарк; "ПиГСг J тoтoт'C* 'WwciCs - ( ’ оси. кoщ/н-
нaтcкз върба, тз'1гс; -ншт/С п плетки ог
nтпнк1* плcт-/ищa* -2111 н п/ст-
Pirck ш, -(си). 'С/-С1 1 [oпл-лcнcllO; атас/о]
няетo* нсл (про страба))раза:, noch lim/u ruf
Сеп ui/сс - sein гъпнс нсс из едио място, все ни
cпpoтя място съм; sich lOell vom - rühren нс сс
помръдвам от мястото си; ilt e-r AnU/Ot iihli
vom - komп/c таОяmama ми па мръдна nзот1Д*
- ucUOnßcc улучвам птaвю н нсдтз; ruf Сеп -
>cднсca* ein K/ui uuf (сп - чавга из място; ип
luiseiec - nc/igOuch sein зъбя се, кълего ис
mтяб>a* Сее *1'11/1, dnc —1/6/1. krimken -
lu/fT/c ояпздсм '0^0 н щc1ma; засягам болното
място; In/ Heue suf (сп reei/cc - habnc нмам
xтрцe* имам емe1oxн* Ссс Ми/С. нулк. Сак Maui
sU (сп richten - ii/ic имам уxгз* умея да
oн/oнстям* n-c voi - не/ verhaften арестувам
икг. ви мecгoптcеrъn1cниcгo* с-с vom - не/
НеОпи/сс жс/я се зи ниг. всдното, бсз до му
мисля; 2. кпг(неr (земя)* м-ег-/нe* 3. пст/с,
ленс, и препи, /-sie -е am Brli сн/н легна из
ктa'с (ел удар}. резг- пасН Ulm nun /-i - и. ис
бъди толкова бъзлип!; 6— ис сс птcфъpцунпсй*
4.	кръпка: поел— die - mein/ lae Loch setzen
свършвам ир. като 'унcгe ни пипета; оставям
си ръцете е иш.; 5. map. ксймс (Гш/инама);
кесия; 6. кепе, вид ядене от (телешко ало
агнеат/с) шкембе и нт1>Щ0-
Песkein tr. снатам парченце нз токчетат* из
оОункн.
Ticckcn 1 imp. intr. h \.разк. /anт1Дnзм: се ilr'-/
sicUi работата не върви. нс мтрлa* 2. (со плод е
др.) прави пст/с; 3. (?о плен) ноти петпс: 4.
нмам щсткC; шаря сс; II. 1/, 1. пeгняепсм»
1тцaп>зн* punt- /cTi/cet па п-гно. пгг/1еm; 2. =
ilc'/cls; 3. нпрпя-
FiicU/m е* -и, - 1. паланки; 2. = Flce/ 3-
Fl/ck/nintT/onie — еж, Flcckc/putzcr.
fleckenlos, ilihk/nTniI adj, ll-oпeгнcн; чист. Опу-
кoтcH; бe1yкoтни'1H1н»
FlchU/nlosIgU/tt / — бсзукориас', Осз y'ярllт/l1-
несг, чнстонс, /гопстнс11осг-
Fiihk/nZpnizio, —r/ig/g/o н cтcлетпя против
оemnз-
TlicU/nvoll udj. = flch—1/-
Fl/ceUi/U/o п пcг/1ег гниф-
flciU/g udj. тсцaпс/- петлссзи. смспсн; пeги1cr;
на оeт/a*
F1/'k/uctl/ / сапун зз чистене из пгт/и; -sIUUsu —
асмир. лона* кайте nтнтolтя говежди вътреш¬
ности "vlH п е1мe/гслек*e -ди фра^^урго';
говедо; -wuus/m п поде зо ниxгeнг ви пстии-
Tlcdd/nn int/i h map. пейор. L вттсонaм (мърм-
нац* заспал чоеси}* мaрoдeтетнунзм* 2/ нрсп—ря-
Fledermaus./' при/сп-
Fl1(/omcusT1net1e и вид пeлуктпгнo '**>*№'0
nтoтярн1*
Fl/d1uwtecO е. 'tu, -е 1. метличка ет перо; раса.
cтстa мома; 2 шал. сабя, калъчна; 2 шал.
елсбyш'Я; лрттльO; слабак (абиин— с рсшсао
клони).
Fi/ci и* -S, -смср— сби. гтслен1 плавателен нзнад-
Fl/y/l е* -е. - 1. ссл.-ст- бухалки за очукване на
житото; 2. псйср. селяк, грубия/, д—б—нин; 3.
ист. веси. Оoтayтaн-
Tl///lOaTt udj. хлапашки, хъш/сшан. труО1Я/ен1;
леиодядов-
Plruelhaftllukrii f\ — нcдяgянанocT; хлопащи/с.
гту0иянcг>0-
Fle/slUO / -сп хлипашива, дсбелеш-но, нсдюдяда-
/ОСТ-
Flryel/jahm/ pl, хлапашки. луд-щн1; лули. мом¬
чешки (041/1; -kupps / ссл-ст- кoж1нкс;
cпъттпaшa пръта с чукал нота (зо очукване иа
житснс)-
Ulcgcin refl. пейср- разполагам сс, държа сс
хлапашки, хъщ1сщни-

519
Fiir/c
fichcn t/i i/tr- h нас— умолявам. моля (колгиопрги-
лии/С; горещо* нoомeйчeбe)1
Tichc/tileb adj, ние. умeлиmcл1n; умоляват; св¬
реш (молба); псстоятелен: -с Boris тореше,
настойчива менбо; с-с - ип Hlifr UOticn моля
нaеmяяm1лнo вкг. зз пемощ-
Flciin м* 'S. - текст— предачен стан. флонср-
Fl/teeh п* -1/, — 1. месо; плът; бабл. тялв; scUOitie
- месо без кости; - und Blut е. плът н 'ръ>* 6.
пеем- 4^3. близки, потомство; Ос - uni Blut
нсетяящ; епp1/ек1* von - und Blut ж1т/eH;
>1'0/1/ Menscl/c von - und Blut, von ~ ned
Bein хоро от плът и нрт>* църк;. - wclicc
въплъщавам се; пран;,: риза. liw. iul пОг ос - uni
Bin/ ü/cuucging/c ip. ми с сталонс плът н
к-ттн* нис. /сдсс sein coucn - uni Bin/ против
coОет>гниme сн 4^3 н близки; sich ins eigne -
исГп/Ii/c нсврсждсм но самия себе еlн*игlc- Сее
Weg liicu -st g/hcc зaптрщпaн като неин'e
нте/ло но земята (умирам)— отивам при дсд—тс
сн; сбл, свстр. рсзк. vom - /bппr1 отслабвам,
смъквам сс: 2. месо из плод. ттОa и псд—: Ос/ -
u'hlcßcc (тз плвлr лот-тим сс; првн, процъфтя¬
вам; 3..UCI, wlleCs - линя месо, трснулсщия-
Plcotch/iane / обл, овстр. месарски. 'сcanе'и
тезгях; ~U/<'1lu/aaнитaт)Cн преглед по месо¬
то; -erÜU/Aegu?. бульон; -citri п тсхн. /вж зо
естниевa/e но кожн.
Tlcischcn Itn. ^^^в^хн. есткиc>зм (кож-О; И. 1п1г. h
(со удар на шпага про фехмеакс) зоб-е* сс н
месотю-
Fliisciie и* -s. - 1. нecaр» ксеoпuи* 2. шск. фам,
диил— т/едиш он (окъоcn) чорап птпcm-
Fiiisciiebiilcui / 'околите. коите се купуван
зсед/о с месото (но същина цени).
FlelschiTkij/ 'ГП u-ест/нцa-
FliiscOiojcn/ н првн- напразен път. халсне.
fic/selcun adjl мессл. от мсся.
Fleischeslust f'отби. плътска наслада,
TiciecOZTanUcn. —farbig udj. с телесен цвят (чере¬
пи е др-}. ^^^r')^ee/gU adj. месояден (животни).
FliIsci/foucOt ./ мсссст п/юа; —/SU- и птюминн
(орупно аорснс); —hcckco, —lance — свсир— =
FleOuhUem; —lcU/п — кука за зaнaнсиe ви мссото.
Ti/Isclij adf, мсссст, мсслот-
Fi1iecOIgk1it/ — М1cnaняxт-
Uic/shilici adj. плътски, чувствп:: -е Bi/ieuie
плътско жс/зине, похот-
F^<^i^i^<^1^lii^-^i^e^1t,/^, — нуnегвc/яcm-
Flc1sc-lkocle м-еl^с хлснс-
Ti/tscilne adj, б-тм-ccн (яд/тс):
Fi/luhi/scite / мития (ис кожа); -COpi н кела.
генлж-ра за мсся; "Wirr/ pl, ионОаси, месни
пT01ттcдclниЯ; 'Wärzchen п мед— тланулсция*
-wcrUnsy/ll5fa. въо1тщcнu-; —wOT — меся-
мe1aннс* '^ни^'^1г1^и1у_.нпС- месни нттаcгъцИ;
ттс/унaцllи/:/.
Fl/Iß е, -1/. — 1. пт1лcжсниe* cmaтзни-r уcтрди1»
тЛудя1юОue: поел, ^11 - к/оп Pulle! бсз мт'с
нямо сполука; 2. eit - риск. нарочия, умищ1e-
10. ор-днaм-р-нo*
Ulc/ß/j ad 1. уcплдcHr прилежен. старателен.
mрудo1юбин* 2. т^нж/нно нaолс>cHr старател¬
но итрзбят1н: ein -um An-Usie гтиж1ннo nзонcс-
вз статия; Ъ-ролк— нexтЯ; редовно: - lue TUenteu
bcsnchcc оeеeшзпaм уxтрднe; редовия тcaнът3;
ilckeScoban adj. грим флe]нтирсР; който може ди
се скни/я. еnтяcз н ол-
ilrkUSru/n крои. 1г- флектнрим (сииоиям- спрягам
е пр—}—
Tir/m/e 1/tr. hрала, пейор— хленча, циптя: сос Piend
11/nnt конят отпуска долната сн устна, тяоa*
Flinn/n/I / -п хленч, риза. ппйор. хленчеше,
щнnрcнe*
flitschen tr. 1. (за иучг, звяр) die Zlice - оя'азнсм
си зтОитe; озъбном сс, зъбя сс; von Wut, von
Schmerz iic Zähne - скърцам със зъб— от гняв.
бодна; 2. н/хн. тзто1ccипaМ; разтеглям (мeтз1r*
3. (тил- стрелям; 4. деел— издавам, 'ятлзля*
Flcll п, -s, -с преддверие с опишс н дeл/oес'еo/-
енa сенсна къща.
Fl/lz л. и* -ns- -е nтуег н тoт/e/гнекс ссдсна
къта; под-
Uicnibt остар- = flieHr,
ficu/i естер. = lilc/l-
Fl/uolet [флöт1ет] п. -сс. -сс вж. Ploriut,
fleußt астар- = Tiirßl-
Ul/xiU/l adj. 1. = flc—CiciUsu; 2* тъпкан-
FirxiOn— -се арии* ф/еис-я.
il1xlnmslns adj. бсз флeкxuя» нсфлс:к^>нрст-
Flrxür/ -ec зеел. огъване, насъвсле но олacтoпe-
тс.
FliUUsiile ['1cт|; Flibüs/co е, -s, - иoтек1
разбойник. пирсн-
Flic е, -з, -s роса— пoлнщсн; н-нтc-
Fi/ck п, -S. -е = Р-Ос/сс.
ТТос/пп tn. 1. кърпя. тз'ттпвсм (обувки* дрсхо е
др.); nonтспям (покрие* мгиджгра* иозон);
пран, ектрппсн* 2. фии, (понякога} тaтнтcнсU;
рaтдъpпвaм: с-п сен. ап Zeu/c - кастря /кг.; ям
/км. коаслнг--
Fltck/m и. -и. - кръпка: n-c - auisctecc слисам
кръпка.
Fl/hUen и. -S,- 1. иътосч* 2. = Piie/ri.
Flicker/1 k. '1п кътпгж-
flickcnn intr— h псен- - iiie-erc-
Flick/ysss foorne. нарязано nущe/с ттcкс* "Us-
mi/y — кота- очистен пушел хгт1/т* -wem— п 1.
екттпг/a рсОema; ктрпeж* 2. лоша кянnи1Cщ1я*
-worl п пстсзиг/с дума (употребяване 6/с
нужДа); -еипу п всичко необходимо зз нърп]—-
не (вслосипвД/и гуми. дрехи}.
Flicdco и. -е, -; Flt/d/nUcum — оом. 1 люляк; 2.
раса, н1лeи бъз
FllcUru/Urcoe—плюл ви бъз; —Uee — чий от бтт-
-е 1. муха: рсзк. mall н1/ е-с - пребит като
fliegen
520
куче (уморен); разл. ein lielcn wic lie - мряха.
падаха китя мухи; ihn ärgere lie - um der Wund
муха до бръмне - том сс дтaтни* всяко дребо¬
лия то лтaтн1* пеел. Ос dcu Nol Tritt/ icu Tculel
—е гладният и дннн н—сенини яде; ксннн щс тн
лп>чeш* zwei -е eit c-n Klappe /ciinucn с сд—и
курщун два ззенз; 2. бтoД1ннс (поД долното
усмни); 3. /гномис/ено момиче: фим. шел. /ос
lut с-с -sicU/е - тя неца лзвсяктдС; 4. осмор-
uущкс на топло пушки; 5. мед. spanische -
1епa/екс муха; 6. - Ine A/kcut лапа (но котва);
7.раза. п^х^^н^т^-^^.вроиан^г^^л^и}; колибри (поо-
ца).
liliysc* i/tr. s-ряДко h 1. нстя, хвърча; хвръквам:
по/ (сп F-u/z/ng - лстя xтx самолет;раса. I/ dic
Lull - хвръквам пън въздуха, —нспноа-рсм;
/isasicT in iic A-п/ - хвърляме са н птeгръдки-
ге сн; C'C Ku/cl —ап geflogen долетя кутщун* 2.
фам, изхвръкнем (ош служба); изхвърлян ма;
II- .г. 1. нaтан; управлявам, пилот1фсм само¬
лет; пренасям cтx сомю/ст, 2. с-с schnellen Ping
-	летя Оързо: 3. re/l. tich пüin - изморявам са
сн ЛСТСЛС-
Tll^rU/ci pari. udj. 1. леняш. хвърчиш; рaтпявaш са;
пран, бърз: -cs Blull позив, хвърчащ лист; mll
-ns РаНстс. Hunnen с развети тnaмcnar с лaтпяпa-
щи се коси: -tu Dusche хвърчило; i'i -е Bnüc/c
втeмeнcH; тaттнябяeМr подвижен мост; сол за
преми/ивс/с нз отвъдния бряг; -mm BuchhäniirT
смОулсuт-И; подвижен '/ижст; -ши HunC т—д
прил-п*cлe/>/м* -ши Sture тръгване със засилвана;
нови. Flicg/cdet Korpu деня подвиж-н, дсняш
огрял ( се околии операции); -ct Luzumcic походен
лззсрcг* In -ши Eile, Hn/t с /зН-гe1ямC; светка¬
вична бързина; 2. силен: -е Hllze краткотрайно
бързо нснпaщa сс гaноcрaтурa*
PiO'y/c/Uiii — бон, бряст (= ЦЦпс); '■бгсс/ н
изплюто ег мухи (точки* поплюти аи о^ухИ);
--1111* —. 'fülle/‘1. мухоловка; 2. зеел, семе
-•liUim птица, която се хранн с мухи. мухе-
/0; "-fsssirr п прязoтcщ с мрсжа против мухи
н ЛT-* -/гнОсНС п сперм. кзmcтoтня „муха“ (при
Обис). -roll — нсмско naт>зnнc па Вадзспуд,
дявал: -klappt, -ktaUclc/мухomргпкз* -köpi
—	печ. обърнати наопаки букви; -/-uut п беш
татул (= Stechapfel); '-/Оп и, -paplsm п лепкава
хартия зз ловслс ио мухи. нухюлeнкo* 'pilz н
бон- uухeмoтнa (гъби); -з'Г|пп/1 — бял кон
из нeтнн петна; -ксН/иск — дя1сп-мтeжa (за
продукти); "vo/ci — зоол, 'ялибти-
Flo/gmu /н, -S, - L 1—!^, a>иamюрr пндет; ЪрЛ, резл-
н; спизциЯr самолети; 3. ню1oeтдaн-cтxтcзaтc1
ню кпеи тo1xгoяnня; бсгач иа ктcu рaзxтoяиня*
кси за падбясвоне; 4 мор. легяр '/—вср.
нeтyннс* 5. тесен флаг.
Ptis/er/s/Hshr / носно прятивoпттдушna отбра¬
но: "aUw/hi-inonc / но/Ш; прoтнпoвттgyшno
т-/1тнo яръа—е; -п!итп н hoch. пъздушва тре¬
воги; -segUIII н въздушно попадение; -uul'
iaUmc-/само/егпо. въздушна снимка; "hoe/t
/всвн- самолетно бомбо.
Flleg/olt / — 1. спорт, летене; 2. разт. воеи—
въздушни >030'1, aвuaщня-
Fllr/cu/baile — аееац- хa/тaт зо самолети; —1cie-
н овеоц- въздушно боза; военно н—т—ре-
Tiic/erit'i udj- летателен, самолетен. авнаннюнсв-
PlOcyer/stafel/а/вссц- ято самя/етн: 'Stiril/ilfir
pl. ивиоц. въздушни Оойли сини, вю—лво авиа¬
ция (= Liliu/ncie-Täflc); -на1е/‘ебноц- въздуш¬
ни оръжия (= LiT/wilfc)-
Tllrh/n* I. i/tr- s 1. (vor с-п, ilw. -) бясам.
избягвам он iikt-, иш; прси. летя; 2 cln
lliehcnicu Kiss хлътнала навътре брaдa* II. 1г.
избягвам /кт»; иш-: бе* Schlaf Т-СН/ mich schon
seit Tuyis от дни норсд сънят бяга ет очите ми
(смраДой он безсъние).
FlirlUbet/Uесе- уО-жиш-. приО-жиш- (за во/и-
то врсма); -етаТ//физ. щeuтрoОгж/a с-ли.
Fliese/ -п плоча. плочка (со под а облицовъчни)—
Fließ1 ' и, -es* -е ту/o ^^^^i Vli/ß).
P1o/ß2 п. -се. -с понече. noaннкa-
Fiirß/crb/ii / тсхн. пегеч/а работа, система;
рибята на ао/всй—р; -UssC п ионвгЗер-
Fi/cßbcokcii . /нгкунгcгвo* нахн. нгкonoлв1жнoегr
„гeнн1пoег“ (ни остена).
Fi/cßUiett п = Fließpapier.
fi/eßcm* int/i s 1 тенс. е преи—; in ilw. - втичам сс.
вливам сс е иш. (река); iic Wn/Cc fließt раван*
кърпи рсзк. die Natt Tllißl носът тече; 2. лея се
(ирън* вино* дума* сълзи; омeтбae}: пран- следва
бързо —ало след лтутo: vi/l Blue lei uefloKsin
проля се ^0/0 кръв; (си Wcin liosu in Strömen
лаеха сс тeии ат вило; iln Gubes - т/йсН-ОсН
подаръците вадят едни сдсд друг; 3. von сен. -
итoОилcmвунсм с иш.: er TTost von Fr/iundlOchkcO/
тай се разтапяше от люОcтиoxни* 4. лaтничсм
се. рзт1uвaм сс (мастило); & (ло хормия}
поп-вам; 6. (зоо1емол) разтапям се; 7. (аик сен-
") итничсм* nтouзтичсМ; отoнзлизсМ; сладним
(он ир - ): uns diese/ Eu/csilsls - wcOicu/ ог това
пoтнaлиc следват н друси-
ilicßend pun1- adj. 1. гeнсщ (води}; 2. прелитащ се
(граници); neoорeлeл1H* 3. п1aн1Hr лаещ са
свободно. п/звло: in tpimilehe - Dculuch той
тенори свободно, пдсвло /-мски; die Gabt -mm
Rnln Ualnc нмам дарба до говоря снеОва/о.
дсня, ПТЗВЛО-
Fli/ßZUcbuIkctSoe, —Fe/fisgugU икон— коннеЗгрио
про-звоаствО; "Uoid п птoнuвлo; ргнnя злото;
—leit — зрим, платно cтгнзxna (з L1qlIlU)*
—paplco п попивне. попинстсднс хартия; —rci-
Oe, —slueßc/тсхн. погачи* д—вня-
FiOcen/ -п боmep- режсш инструмент за пуенснe
на кттв*
Flimmer —* -/. - 1. пое—: блcpунслC; mpeонaлC;
трспт-ие. мъждукаше. митслс (на сеаниани);
521
Яo0Zcam1
свстнале, бляеиaнe* 2 првн. лъжлив блясък;
суета; 3. слюдс; 4. бдсстяшн укришс/ня pl. зи
елхи.
FllmmroZ/lc/z — трептящ бляcгH; xвemлинa* —eis¬
te /1 иск, mcлcннзят* —-HcOt п = -g-lu/z.
flimmern I. intr. h бнерунам (звезди}* О/яснсм,
трептя (нопр- ли изнесен филм}* ттгпнсH;
мъждукам. мигам: ек iilmecue mir vor Ссс
Auges тсмт1жпam ми сс очнтс; мcржcлec; гтcn-
гн ми прал считг; П. tn— обл. раса, лъснем (по(-
бетуши),
FilnU/e е, -е, - 1. лен. развяваш- сс иттпи за
П1aщ-n- па дивеча; 2. осмар—= Plot/cr.
FlIndioOcuUl . — снтрнниз дзмсиз шапчица.
il/ek adj. пъргав. бтлT; жнн. подвижен. елтнcu-
Flinke_i/ —п 1 . зееЛ; вил бяло рнбз; 2. мин, лпcизн1
късове руда е снелото.
FlliltcUllei- — ПTTГCH1ИC; бързия*. подвижност,
cръчиeеm; лонкост-
Fit/s е* -се. -е минер. cитнo1трuгcr жcлeтeп
щпaт-
Fl/nt и* '(crt» -п остир- K'Л1нък-
Flinte f* -п пушка [зз сачми]; сстср. кргнък1иН-
'3, нр—мъклня пушка пран. Ilr - Оси Kons
нсиТе/ хвърлям eтъжнггe; отказвам се ет
бoтбзmа; предавам се. отпускам ттщe {бОe?u\^-
рсжвн).
PIO/isi/Hüls — спусък но пушка; -kolb/c —
приклал из оущкo* -Taul и. -roHn п нст иа
пушки; -ucUnft — ложи па пушка; "tchlott п
затвор ви пушка; -schuts и пущcнгл изстрел-
TlIntinscOussw/it udv. из слил пушечен итеmр-1;
куршум рaтcгeяннc-
Fllni/net1lm — 'тcuпк н затвора на пушки.
Flimtglae п onг1нcенo сгън/о.
Tilpp/on it/t итрия иа флнпср-
Fllppei*s^pie<^l п флипер, исранси автомат.
Fi/pplc и. -е. -и раза. aутca3дeт; eнcщгиmт1K.
fi/pplj adj. г'ещeиmр1нeU; иeoбичсгн*ризк, 1знси'
<‘—1 (мусс/с- сОл/кио* ннп);
flinn/e i/tr. h ~ TiOmecni-
Fi/ot [фн—рн, чвсмо'. флттm; овснр- само мака] е*
-е, -е флирт: sici eil с-п ос с-п - eOmiusses
TO00ЧПCМ; ЗCBЪTTBCМ флирт С /'(’-
Tiifl/е [флирт-, O^лъpT'} intrt h флиртувам (с нкг.).
Fl/ttibcn н* 'S, — пейор. нснонранна жглс-
Fl/tten и* 'S. - 1. флутурс, паЗсти рЦ лпcнсвo
укришс/на 2. пвйср. лъжлив. външен Оняxтн-
Filit/n/iez мин. = Fils—/ 2; —espe J бон. вил
глeпaнл1'с (“ ZoiLtCrespc); -ui'usz — псйер.
фалшив, външен Оняcт'* -yolC и норсн-
Ul/ttrohaft, i1lt/(c)o/g udj. с нъишeH; лъжлив бля-
cпк* пран, суетен, О-зcтдъpжзmcн-n; итмсм-H;
прaзcЛ; кух.
Flie/crUram н фом ппйор. финтнфлюшюнр/.
Tiit/eue I. intr. h 1. = iieim/rc; 2, летя /00'0/0,
хвърча; II. ./- обшнтсм с (Oлymути-
Flillrr/segd и пясък cтx светн—вн частици от
слюда; -uilUri п cтeбтлeп варак; -staut —
фалшиви иан—тн р/.; "-tsys pl. вж. "wochcs;
—tanU —	лъснова дреболия; —wo-
eUce pl. шск. мсден мccaщ*
Pille и, -си. -с остар. стрсло.
Fli/zZUo/cn — лък (Детско играчка); —Usscisc /
тръбички (ом бъзове пръчка) за духол—-
iliZcs iH.r. s рсзг— 1. тuнсм Оя/зм; 2. хвърчи кото
стрела (ле иноомобил* иод/с а Др.).
Fliiz/n м* '/. - рила, полиц—йсна аамнсвсткт
(оатслюбил}; бтлтa нола-
F—IocO п нзрятсни тъп форма на „F“ отпори н
тялото иа нитуннано-
Pio'kc / -п 1. снсжн/к* /сия, /осешя са пъп
въздуха цветно н—стчс. нсxгнцс: пк schneie 0/
/loß/c -а вали ис сар- порнати (сняг); 2.
фпнлъK; валмо (eа.:uu)* пухнe; мъхчс; 3. люспи;
ядно (нспр. овесени ядки* /ароофено люспи
коте тpcnc* фураж а пр—}. 4. мгисн- /^'0.
eбрaтувanз при тспане из плaт* 5. сел.-см. бяло
петънце (на чслано ис ио/)—.
ilock/m I. 1п. 1 чепкам, рaтчeп'пaМr разбивам
(аълни}; 2. рaтлсcяМr развявам пухчета. с/сжни
оaлщaнu н пр.; II. int/i hs/ejl. хвърча пъп вид но
/—'—. лос—рн сс пъп въздуха частици. пухчета.
сисжиинн: сипя сс из пзтцoни* образувам
фъндъщн.
Flocken/bil(lllng/uliz^: утайка пз порнали, флоску-
лaщня* '•Пипт/бош- метличина [Ciclan1car-
flockrejöom/g adf— 13. него пaрщз11-
Flock/nlisin п греперсис, 'oинуне1нлo св-тзие
нз рпщeт1 (но намиращ са н делириум- но
агонизиращ).
PlockfrUer|ПleтуЩ1Hкa* пухче.
flockiy adj. пухкав. пухеен* мъхвот-
Flnce/seide/копринени онпалъцн pl.; капри/*,
капри/ги план юг omnсдъщИ; фризои: -ксОТг J
сспул но люспи -Stoff н мгисн. флакюпс
(мъкон).
Flockein/f. -сп коагулация. птec1нслc; утаяване
(ис парцели)* утсннс при тиняви-
Flöd/l in* -s, - кант иа струи—/ 1/cmтунeиr*
Fiob и. '[crU; - бълха: раск. -е eiac—ic чукам
бълхи; с-п с-с - ins Olu scteen пускам /км.
.муха; рсзк- шск. -Ос/еп -е Hütte! всичко ару/о,
само нс тена!; П0'ДюОрг потни до оaca* рсзк.
пейор- cu Höri iie -— inKten. no/tec под водите
пнявс нара [uиoтoтиснкю* не-знс3нo с).
Fio0b1ut/i. FlöbUeuill — ролк. бъхлю.
Piohb/K< — ухапало ог бълха; -dr/c/ н исп/юнс
ет бълхи, точна он бълха;рсзк. Оънхюсрслнс-
TlöO/m tr. оoщя* map. eпoектaм /кг. (парила ни
UUK;)-
Tiöhlg, Tinitg adj. пънсв с бтнхu-
FloO/kecnt п бон— щункзннe(Pl11cат1lr* —Um/Us —
лоел- недио мзтaл1иц- (Gummu/nu puicx)*
—-marUt и Онг пaтзр* —sane н бон— жиноннгк
[Pilniügo psyliiui).

Fiom
522
Fiom ш. -'[tr» —; Flomen m* -e. — диол- сало,
бъбречна гнпxrилa (иа проса а др}—.
Floppy, Floppydisk /, -к коми- флопн-
P1O1 ш, -S. -е 1. ние, обидел цвят: цъфтеж; пран.
рошн-т: Om - e/ihic нзмитсм сс н цъфтеж';
цъфтя; првн. намирам сс е рaтцвeт* процъфтя¬
вам; /Ос - schöner Mädchen бунсн от хубави
момнченз: 2. тънка nрютрaч/a гънин (коз* креп);
булe; воал: с-с - vor Ссс An/cs iubcc следим
като птeт мтг1a; замрсжно! мн сс oниm1; 3.
траур!и* /сине; 4. —екс—- тулo; ф/ор. риина; 5.
влас. мъх. мьхавосг (но килим, кадифс).
Flooc/i -.-тс/ флора. рзстнтелеи еняm-
Fion/banU п = Fiom 3; - Uesen — студ- момичс
(слукончп} ег лобро ссмсйство-
Fl^<^i^4^i^^e^^ii /н. 'S. - 1.флoтcннll:tещ* 2. широкопо¬
ли елсмcпс ламска щзпaс-
TionintimtshO adj. флорснтиискн-
FlooT/tt zz, Че)/, -с лaо1рa*
FlonCl-e/IU/ / текст фpнтoH; кeпт1иeи плат от
огпсдъцн-
Tlnni/n1n mir. h прoщпфrяnам (търговия- индусм-
роя).
Florin ш. -s. 'C/'U флорин, су/д—и (монета).
Fioopoe- J' L гънка пopглекс хартия; 2 печ.
птenoлнa хсртия-
Fioek1l Д -п изтриел. бепилги израз, фразеоло¬
гия; прсзна фтaтa; пуcmoенoниc-
Fioß п* -си, "— 1. xз1* 2. трупи за еплaвяnc* 3. =
Flöß/; 4. —ахнн; билвина*, слитн-
ilößUao adj. 1 сплитан (Дървен .мсмвриол}; 2.
удвО—н за еплaвянc ви дървен мстeлис1; плстс-
тгдгн зо салове (реки).
FloßUnücke / 'плевиш мост (см силене- плинонсл-
иа съДове).
Flöße f— -е 1. пдапон (иа ореже, въдици), 2.
сп/стяне н птaвo из спланялс; 3. сол-
Fiose1 ,—’ -п 1 перна (но рсОс); 2. онаец- мор.
cmсОил1T3нeрr 'репнитс/, плавник; 3. раза. шск.
депо (зсpаuo); мягявилс (зи крак); /1/ пот С-с -
дой ми лопата си; slim d-e-i нсу! приОсрн сн
мототн/ине; 4. осмир— 50 кт n1ябтaбят1нo
желязо.
flöße/ 1. емъшaМr пргнaтвсм отcт вода (или със
сол); спливям дървен матерно/; 2 обирам
каймана по мляно; 3. допя р-О* с плаваше
мтгжa*
Flossr/klei/u н мор. платноходки с продължен
KU1-
Flößcn м* -и, "Конна нaтз сол, солджия-
Flöß/nCI / -еп спт—чове по >040, сплотява из
дървен материал.
Floß/jaon п плаваща рибарска мрежа; —grien п
място, където се изсича дървен материал за
сплавяне; —Oolz п сплавен дървен материал,
Tlosslg adj. с перки.
F^i^t^t^tii^n </ -сп —ех/— фнятзцня-
FlöteJ* -п 1. флейта; СОс ", sui der - bissen- spielen
евитя (ис) флcйта;/л/т<н: Ule lu/tn - sponics евuтя
първо щltтулнс* la tchHclg/c slic -e пстно cc
емънчaпa; млтaнс* liu wcric Ich die - - 60/
Piörc/röic U/oUuls/ci щс ги дам до лaтОeтeШ;
ще те науча из meбc* 2. висякс вилс/з чсшa;
cгeлн1; 3. масур-
flöt/n int/i h tr. 1 свиря [ис] флейта; 2. риза. шск.
чутуликсм; /усукан; свиркам сн; - /11(1)/
фом, отивам по орли н тзтвaлИ; пя лянoниг-;
птoпaлaм-
FiöI1nbläe/o — = Flöte/spicler.
Fiöt1nZept/l/o — флейтист; —Uöge нж- Flö/s 1.
Fiö-ie- /д, -еп, '—п флейтнсг-
flott adj— 1-резск— пптгсH; жив. пoдн1жe/; oгнoтгn;
oгтскaИ; cтъчcп; -и-тг1нгЛ; cптщar; Оoг'* ein -
сп Bursche пъттaнO; енергично момче; Спи
G/schäli unhe - гтттoниятa птoщтфmявa* 2.
ризк. бeзгтижeЛ; васал; игптипулeЛ; нен, свобо¬
ден: - und listi/ -е/е/ жився си Огзгрижио и
н-c-лo* - eil (сп GciUc пп/iiic умея ди харчи
порн. риза- ширсни мн е ръкото риза. er ist
wlcC/и - oпстич1л се е пик; - ueuciii/les
иeпр1нулeиЯ; леко, плавно naоиcano* 3. 00-
Овале. безпрепятствено п/звср иа пoнптх-
нoентз: lu/ [g/etiine/l/] SchOlF ни/бс нОсбст -
[тсc-днoлият] кораб сс итмпнnа (от пясъка); 4.
ралК: шик, елегантен (шапки* дрехи и пр,).
Fin-1 п* -(1)5, -е м\ор. платиш- еплcreии рсеmcnия-
Fintte / -п 1. иср, флoт[сr; 2. нeuеи— тзтmнoр зз
нзонрaл-; итбe1вaиГ; Оеядисвспе (в еorгт-r;
п/знон иа рибaреис мреж-*-
Flotrrc/tchiu н мар, оaлaД; преглед. 1/еncнция
па флота; -stÜtzpnskt — вeeниoмoтенс бaзa*
"vsibü/U — носи. мср. вв—лво сснодри-
FloeehcU/n н мср. платиш aoa-
ilniUt1n1md udj, икон. летят (държавен далл)—
FiniUtll/ ^o-Thi/H]// -п ф/от—л—Я-
Fin1i0nlz п леко лптвo (зс направа иа ллcaбцoj-—
iloe-meehem tr. tr/b— 1 освобождавам, изтеглям
(заеegиa1 кораб); 2. пoплзвям (уред* кораб);
првн. юбдсачавам-
flottweg udv. бъттЯ; ж-иво, емe1ю*
Fiötz п мин- = Flöz-
Flotzmaui п сел.-сш лозаренс югл—дсля (и* Добп'
мък).
Flöz п* е* -пе. -с туД1/ пласт, xляН-
flözeull/ adj. мои- из пластове, о1axгяябтaт1n-
Flöz—ausblss и мин. о/одеалс, зфлдоримелт па
о1acma; подоеоне пз повърхностни; ''PihrtingU'
мои- задруги, формация. серня пластове; -уц-
Uim// п ксал— утаечни еaa1и* -inyi / к/ол-
хoл1тянra11н с/оИ. пласт; подожевне из П1ае-
'0.
flözi/co udj. мои— бсз пя1eтнu изкопаеми; леваС'
доси, мacнnen*
FiözscOIcOi / = Flözlugi-
FiucO т- -(1)5, -ъ 1. пран/ятис. клетва: - ül/r
dihh! плянлeт да си!; ein - liege ииТ. ü/cr с/н- D
523
Flü/cireün
птюклягиг тегне над нш.; 2. ругатня. псутвя;
6нбл— Оeгoхунеmвe-
f1lchlU/llirC; "bcIssCst adj. лед квтянв гсжи
прoиняmu-; птoктллст; "C/tdutest adj. oенoОo-
411. спасен от птoa1яmи1»
fluch/c i/tr— h tr. (с-п. suf c-m -) 1. «и/; кънии,
nтoaл1иaм: с-п slice Bö/c uc les Huis - нтлнa
нкг. go та сполети ниЗ-лошото; 2. рсзк, ругая.
псувам-
Pluchmu —* -s. -; FlncHisni п 1. който къди—; 2.
бебл— Оетохун/нк-
f^i^i^lirt^/ -пЛ^е 1. бягство. бяс: dic - /г/i/iicc удрям
из бяс, пeбя/наu* dnc Feici Ос бос - schlugen
oОлтщaм неприятеля е Оягегнo* sich zum -
Hcnicc хуквам дз бягам; 2. орхол- редици стон.
уОсжник: Л1т* строително лилия: zwei Häusci
0/ с-п - Unnce излитсм дтс здзиня но сдио
строително нниня (аж-. FlucH-lOcic): З.^/. Piucl-
Ссс лев. скок (но сърна е пр).; 4. мнмот-тлссн;
5.	ято (пооцс}; 6. стр- и/хн— снсОви/о nрeег-
рсшснно. мястс (зо движс/ив}; las Fenster Ust
zn н/ily - птoзoр-цпг мъчно сс огноря-
lincHtuutlu udj. рсзк. мио/о бтттO; бгж-щaoU; иа
Остом: c-n Omi - verlustcn Огж go ме вяма.
Pincii/Uan и лисича лупно уО—жишг; -Uill п
персп-нгнвив нтяОтзжгннe-
ilicHCci tr. определям строителна Л1Л1Я; под¬
реждам под плaвa Л1U1Я* еж üUIli'llri-
iiücitcn I. 1г. оспор— спасявам вш. (кано ки
пренасям* скривим и пр.); 11. intr. s rejl- (von itH.
D ') избягнам. побягнсм. спасявам сс (от нр-):
sich Ос бос Öffritllcierli - излизам е плecaтar
оОръщом са към oОpгеmнeиoтo мленне-
flncitfy adj. пгтепгкт1вeл.
flüclety adjl 1. Оягир; - wenden побягним, избяг¬
вам; 2. мимолетен (щасмое); 3. бърз, птргсП;
нга (сърни); 4. Оесъд, noвптхляеггн (поглсд-
роботи). -cr Betuci кратно поссшс/нг; 5. мен.
рюи1uт» тряшднв; 6. mauоm— лга; 7. нaтm—
лстнив. лсс/е l;тпapявnс^ сс (масло}.
Flüchtigkeit/: -сс 1. Оъттина* нскони; 2. миuoлcm-
няен* 3. пoнъpxивеrиoет* 4. нахнн— лemливoег-
PlÜclelykrlesfrHirm — cр-щaс юг бъттилa; игнин-
меп—с.
FlÜcltii/y е* '8. -е I. беглец; д-т-ртьeт* 2.
бeжспcщ-
PluchtC/inie/■cгтoитeллс нниня; убгжис лнння (е
пepопeuнuacмc):, -onl н спссителнс caнcлuя (н
рудник}; -pue/l — уО-жии точа*; -röHre j'вж.
-bau: -w/y н тaоac-Hr резервен изход (е
руднои)-
liiclwümCOy adf. проклет-
Fluckher1e|y/i изчистен пушел х1тиlгг-
PlnUrr п* и. 'S, - дъртел вод-пиче/ у/сЗ-
Plidrmholz п сплсвсл дървен мзmeлнaл-
Pin/ и. '[crt; —е 1. полет, а прст,; нен-ж, хвърчеше
(са поица* пчели. напие* роквое); прелитане:
(cm Vogni Im - tucfTCc улучвам пт1шстс пр—
лстсве. конто лсти; Оп -а миелoнгnO; изведнъж;
(пarбързe; бегло, мнмoхoлoм* 2. лов- ято (пои-
цт}—
Fiug/abwehu /пан— прогнвонъзлушла яmблзнз*
-п/Пу//рниоц: няриОин самолетни съоръже¬
ния; -nuclc /летннто. бяла пепсл; "UsHs /воен.
mрсeнгoтия* -UnH/i/fifcl /поен. тлсфнн1caс
таблица ню стрелбата.
IlnyUrmUle adj— гогон за полет. до -здети-
Plnu/Uiuee п пятиBr хвърчиш лиег* -boot п оноец.
недвсимслет-люднс; ,/гетяпо 104'0“ -dick п
ивосц- палуби за итлuman1 иа самолети; -Ссс/-
km/iz/r — онаоц— aлъcmocвзч'cсuoлeгoпoxсч*
"Cis/st — въздушно (пътническа) лилия; ~/i-
g/cschaft /(обскн. pl.) дегстени— 'aнecтпa*
Plü/cl н, -е, - 1. крило, а пргн—; с-п lin -
beseimeoC/c подрязвам иaн- крилато; sicU D die
- v/тЬгсппсс спарвам се; рсзк. с-с 1с1п -
/№15'111, пеНпсс пипвам лиг. зз пеша; 2.
евиац. aтилЯ; плюш (но самолет); 3. крила (но
здание, ис няmаpнo мелница* но прозорец* ио
иролсос свмс)' нееш aр1H0; фланг; лон. крило
(иомнрищт—е се он дее—е стрини учuомuoцo
е лова}; 4L перни (иа вентилатор* ваело)';
тсхн- хидрометрично витло; Онеща aт^нлo из
б-ешо тгастиллс мишни*; 5. муз. тяял* 6. - deu
Nase ияздрa* 7.мсчтоп встре показател; фтагн1-
FlÜyei/adl ntu/t н но/н. флигслсдютинт; -ullar н
живо/. триптих-
flÜyiliiuely adj. = ilü/cl Югпоу-
Plüu/1b/i/se/ / oбтурагoт* лиснсн затвор (ио
фотоапарат); 'Uoe/c J бомба с ирнно. е
огрaс* -Cec/nl/заел. ладкр1H1е; слигри pl. (по
Оpа.иОcp); -Cicksl н 'опак из тяян* —Te/ttein п
прoтoр-ц с ири/З-
TlÜyrlioieou adj. aтинoвидe/-
flüycliüßiy udj, aтилoиoг.
flüyiliufr adj. c крил* (= yrliü/cit, вж. i1Ugc1sr.
PlUyelilraabe/шanницa е развяващи cc па/д—тки;
монахи/сни Ояла колосана нрн/опнаи* щсп'с*
-Hone пиус. флитялna* -kill п осмар- момин¬
ски дрехи с аринянилин нирван ръасвн-
flüysi/iüie udj, с пoдрятспИ; счупг/и крило:
пран- обезкуражен; "-Oos adj. безкрил-
Flüyrl/iici н* pl. -ml/icu вогн. флангови (е
спрся)'. 'ПиССт* fmexH- aрннuа; крилато таЗно.
ilüysis intr. h tr. 1. измятам ec: ins Рсписст ilüyclo
прoтeтeцъm cc e итм1mлзл* 2. лов- улучвам н
крилото (пооцс}; 3. асмир- по/—: oaр11яnзu*
4.	аОтин— punt. y/flÜy/lt с ктнлC; aти1сг-
Plüy/l/pf/ie п мом— Пссис (ирилом кон); -/ul п
лвпстло коде/я (но турбина}; -го/к п мои. =
"pf/1C* -uchliy — удар с aт1нe* махания иа
крил—: пл—снсис иа ариле; -KcHmuu/c / нсхн.
крндсн нилm* -sliel н оноец- снсНн*. подпора из
крнинзгз (иа срисл/н); -к/итп — спорт, напс-
д—л—с но крилото (про футбол) -stümecr т
aтaeн флангов изпадате/ (про фуноал); -Ciir/
Flüg/lAv/Ite
524
двукрил* втaтa; -н/Olt/ размих ни к^гд^ана;
-will/ - /1. тел ви крито (а селскостопанско
машини): 2. ос из кол-лого ли нятърис меннн-
щa-
Fiiy/TsUen / махово псря (см крала ис пооцс);
->fiiri и -скри, iBHiircmii вс локсмон-ипа иа
плик; -TitscH л лоеи. летящо р;io* -ТГгисНе/бен—
крн/инк* (плод); -ОПек — снисцноилс тслиo-
връзко (-м.жду самолети ела симал/н а зсмя);
-дцкС н път/ик. пaесжгт но ссмо/ен; -/икСи/-
tril п оааоц- nътиич-екс каОнис е самолет;
-gasty/lüHr / леннр/а тскеa-
liü/ys udj. с пoтсе/сл1 крина (потчв)* косто
може псчс до хвърчи; пран, cсueенeятeл-/; зо
жгиглг: i/u jusy/ M/ntch ltt noch iielt -
млелият чонгн вс е ощс nгтмъжaЛ; узтял* -
HcnCcs напускам т/сздетопргн. вътмт*жaвaм-
F1ugb/mкllsкh1Uf /сниокомпилия; -lul/d — aeтoд-
рум. icpoo ара, негнше; -НиТси — бон- анн явec*
-Uris и заел. нвтеaс лсетвнинaс* "-Hüllt - /
сноиц. = -tuu/Uilie; -Hau/ f зоол. /атитслиз
ципи; -HöHc j височини ви по/сти; H1еoчuиз иа
meнaс ег нрсгкгoт1Я* -kurt// самолетен б-лст.
'i|eiKtriny/s pl. оаииц— нснстслн— gc/HU пости¬
жения; летателно хстскггтиетиaс* -dielr/L =
flugbahn: 2. риза. сниoaouпсииЯ; спнолнння;
'-locH и огняр иа /тнъОсpииa; пнc1гн кошер и
gр-: '-O-SS н зн1oл1cо-ч-р* '-essclOns / 1.
—сотр. сценичен нcхси1ттм зз издитс/с вън
въздуха (иа хоро а Др.); 2. /сногенис мсш-во,
самолет: -esUl п пaепсн-
Tii/iüCs adj— итмeтcn er дстенг-
Pluy/muttirschlffl п есмoлemoнoесч* -pltz н
/—тире; -pls — тaзпиеспи1 па въздушни
съобщения; -post - /'въздушно пори; -ттс/От* н
автопилот; "/reis/- / пътуван- със самолет.
flu/t udv. ряДко U1TBOПГUe; т-длста, нтнcднтж-
Нии/касС — фил пясъчен прах, лоссн ог вяmттa;
лонюсев пяепн* -schein — билет за птmупaнe
със cзмoлem* -ксНетеЦспорт- иожнчси еaea*
iliytcH/cll adj) бърз нита стрсд*-
Flu//u'1udUmu — Оорлов уред; -tchriil / I.
бтoшутс* 2. = F1uyU1lll* -uc1Utz[rr е точел
стрелен (улучващ летяща плаца); -tport т
въздушен спорт; "/Спск/Свирц. маршрут на
полето, въздушна нниня; -stÜizpuikt е абеиц—
въздушно бaтa; -tiiiim /‘дстотеден нax* -tixi п
тонсименров самолет; "tkc/st — самолетен
билет; "-vimksHi — снеац. въздушни съебше-
н—я (= Luftvcrkrhur; -ни/пс — нсхн- летящо
аолеслицс (сцеиичгноехапилъи}; "WUriUis/st
т ор1дуор1лнmeнлa служба за въпушвн naоa-
де/ия; -wnOti/p«т-ствялнг между нлaншaтa па
двете тaзпcтcпи нрнлC; размах; "-нпксс п отна-
щня* -HUtirr п ер—мс, Онaгoптиятпe зи нетсис;
-zeit / птoдплжитглиeеm па подети, летспено;
-е/иу п самолет: las = stnuCci cзмo11тпг изните;
ип Bord Ine =s па Оoтдa но езмo1гтa*
Pliyzeug/eniführusy - / - oгннинс/c иа самолет;
">№111/ — комс/днр из пюл—тс; -НиНс/ссмснс-
тен хси/зт* "—nuuzi/ — aтпеmeепaн'еaнoлcтo'
носач; -miult/u/cIHITl п мор. еauoнemялocaч*
-u'HlcuCsr / авиац- канапу/н. метотсл; -shlup-
pec — сансц. = -hülle; "trlg/n и есмeлeтono-
xaн*
Plni, P1üh[r) "ГП шаейц. caзлC; стръмни снело.
Flüilsicls- /зоал. nнс/1/еaa тсв1рушaс (РипссИи
'olsnit = Aip'sUiuuric1i/).
liull adj 1. тече/; 2. тсчиш-
FluiCI/Ul-/ - —ех/, лcкeпoлп1ж/вег; „ггннивoег“;
нъllaeливuoег (но мамил}.
FluOCue д, -s, ..-du тcниeег* флуид.
FlnkCus/Oos /. -еп nтcu1лaпслг (ом вДис н друго),
конебавне; икан- текучество.
Tiuktiiiris i/tr. h но/гозя се. гpгпни; ф^^^игуН"
ром, ПTГ11H3U СС-
PluiCcr у. -с; е* -s. - зоол- писня ePienron/etcs
1-1815)-
Plnnk/m/o / -сс 1. ролк— нттomглC; птиaaтa1 иа
едро; хнслпптпц'eвщ1UC; еaмoхne/cтвo* 2. не-
нииис лъжо-
llus/ris i/./i h 1. раза, лъготя, хвърлям прах н
очите но хялam3; птиaствau ви eдлo* хваля xc* 2.
= flieiern-
FlucK'h н* -ек. -е рила- мутра. гримаса: е'П -
пасНте, eiche/ итпшя се. пъся се, цупя се. муся
сс. пратя мутр*-
Pluom п* "3, — .хем. флуор-
Plion/szZes.// —фил. флуоресценция.
fluoreszieren i/tr. h фаз. флyвтгещитсм-
Flur1 /р '(1)5. -е коридор. сигрс. отгдлвгриc,
пруст-
Flur’/» 'Сп 1•пoнГr ^зив—i^p/.. нинaguг/.: Cnuch Pell
uni - през подета н /;>-; 2. зсми р/-, зсмлишс
(иа дидв/о селище).
Pluu/hcmct/Onyniu - / - сел.-ст- 'омесения. утгту'
л-рвове из селското зсмнитс; -UucU п кадост-
Лa1гИ; гмлянcn тгтиегтт-
Pliu/yardsrobm / тсaaнoткс за лргхи (е антре);
"Urcnzc / сри/ино но тcмлиpг* -tciüte т
птgзт* -still — /тсuингл камък; грaнuнлс
П1янс; "/tück п сел.-ст. порнел; участък зсмя;
-^umyinu т обхождан— из землището (у кало-
лоцонс* свързана а религиозно абряд/осо);
-ени/у — ССЛ--СН- режимно използване но
зсмд—шетя-
TTnucU/n i/t^- h обл, рала;. 60/ AmUill flntcht спори
(ми) тaбятoma*
Fluss п. "CS. -е 1. рсно: пп - 10/g/c (ли град, сало)
съм. nзмuтaм сс иа рcнa* 2. теч-яне, прomичaлc*
прен- пoгoa; раздвижван—, лnижгниc* ход: Сег--
dcu Rnln пomo'пг но тeч■зa* ullet iul in, im -
всичко mгнar променя се; 0/ - и/пиесс. im - /nie
(зао1е^мол) разтопява се, става тгнг/; прси. in -
Uiic/cc олanя пщ- go тръгне, go пятгнГ; пускам
е ход. раздвижвам: ein Geup/äeU wOcU/r in -
525
Folge
bnng/n подхващам нзлявЮr възобновявам. ежн-
пятом разговор; ос - koппcn възобновява сс
(преиъсиоос рсОомс}* протича сладня (разго¬
вор); ш/ lui coci alicu In, im - всичко е яре е
стаа-3 из рaзвumнc* 3, метил* rяпн1'a; флюx;
4.	разтопена (и лссмопслс) меси (е сенр* нопр-
Giasilutt); 5. мсд. тсзлн (болестни) mгнгиия:
ionatlleicu - мгncтлусция-
flueeabwäuis udv, поаялу по лeаата; по тгнcлигтя-
Flussaom и т-нen ттaзn-
flussaufwärts adv. лaтятг пя ренета, срещу гече-
и—ето-
Fluuu/ban н ргнлo снронтснстно; aoтгкцuя па
реки; "Unit п рcнля кoт1тer лет/о. туcлo* -nesen
п вж. PiußUil1i* -тгСг / мелия- вид тoпилaс*
-fiscU н лосл- сноднонялви тибс* -/all/ /«сн.
лот-в (и край/оцимв но копане); -/ц/ОтС п
тcнcп тoдoеОoT; поречие, босеЗн; "golC п
речно злото; -Harz п Оoтoт h/ch. нaмгaaтз*
flüssig adj. 1. т—чен: разтопен (мстеп); - нспСсс
рстmзпям сс; втечнявам се; - писГсп разтапям;
2- плавен (рсч), /гк. тлслън (смил}; 3. —apл..
свободся, т-нвид-и (пари, средства}; oОeтя-
гг/ (иопимал); -е Gelder свободни, налични
пaти* Kupilsi - писНеп яеnябoжлсвaм капитал;
4.	зрим- П13BCH; сонорен (нж, L1qu1eur; 5. пер.
хрсмсн-
Flüssiggcs п тсчсв гoт-
FlÜKKig/kcit / "сп 1. ггниocт* 2. оеопаш тъ/ненип'
/ос'; -/ri/luil п т•eнгn aриетaл-
Fluss/UunUi , — хнлрoгт*Oия иа тeaитc; "-iul т
mcнcлиг па тгнaтa; тгчля mгчгинг* пoтгчue;
-mItte/Гa1Iтeт* —mittel п .мамел— еж. Pluee 3;
—pTceU и зоол— хипопотам. лcнгп кои; —pm/Ui т
фал. точка пз ртзтспянсто; -säuri / хим.
флyoтonoлoрoдиa 'иcгл1ис* -schilTTuUrl /реч-
лю иерсбсплсвснс; -upsi — минер- флуорин;
—stell — метал. лята стомеиз; —w/eU п со.
речва c1ГlктрoxтaнlЩlня-
FlüserugrwölUc п стр. aкуетннгекн свод,
flüstern tr— i/t/i h 1. шспнс. шушна. шсптя: феи.
ich wcule liu с/н. - ще ги кажа из нс - /сбс; 2.
шумоля (мрвпенлаио е Др,), шуши*-
Flüsleon п. -е, — шепот, шепнене.
Flüster/poopaganda/Гааниа nтonсгзллa* сн ухо
па ухо; —stimme, "ton — шгпог: 1п - тихо.
шгплгшкям-
Flit /* -сс 1. птилиB; .1 пран.; Ebbe und - прн/нн и
ятн—н; 2. раздвижи/* нзн—вор* сс водла мaca*
тълпи, поток, пeтoй; нaвoднг/иг; а пре/—;
виеoкс тълпи; писснн води: с-е - vos PгbicкlnC;
B1llK'U10ie/S; Glüe/wÜSiu'hci поток ат птeтec-
нн, молби, Онотопожелания; dl/ püp1cпn -
наволнгниг сн книжни пори (про инфлация},
РШС/иПусJ''хадр. преливна илегснсцня* "UiCt п
з*1;;в/с плюш па пт1нин; -UrscHir пргдпсти-
тел на мостови устои!; "/rückt / -мосн •зз високи
воин; "СтОСН нходр, лгзeлвcn бепт.
Uliiee I. 1н1г— h s imp. 1. издигам сс. прииждам.
преливам: mt linl/t оли1нnъm нacтъптa* 2. тека.
движа се из пълни, потоци. нстю лcка* вълнувам
са: lus Volk llutclc du/cl lie Stadt потоци хоро
се ив—жехо по улищиmг иа глaaa: IL tr. 1
ЛaздвнжnaМr развълнувам; 2. тoнннaМr изпод-
вянам.
Flui/nc/Urc/g и напор на водите, вълните.
Fiu/eu е. -s,^ мин- дъртел улей за omпaлтниa вода
е мниз-
FiutZgiiösi п бучен—, срохог иа воинте, тъниите;
"Hüll/ н мюр. пристан-ре. итпoнтnспo само
при прилив; "-k/ii/Hir/ п сл, приливно хнарО"
cлгaттяcmauщuя* ~licOt п спекторню ястетда-
лне; im - в. пол стстднисто па птeжгкmoр1'г
"messe г — хадр— водомерни тгйнa; фупцок;
~eUsdu1u/фyниeoбрoтuв речно устие: -öfl-
сип/ fxuCp, отвор за птвпуеa пз високи води,
ilutschen обл, ризк. 1. i/tr- s плютам сс; промък¬
вам се; 2. imp. търпи сладня: cs llu/sehl първ—
добрс. работата епюти* 3. работя, пратя през
куп зи тлeш-
Flut/Cor п мор. ^3'0. отпор н* шлюз; -н/Т-Ш J
втлнз иа прииждането. отuлив3; cгинсигтя;
-zei1|t'нтгмc из прилива.
UluvSCI ['Ti'] adj. тeчcn*
Flyen [фнсИeр| е* -st~—euом. флаер, флаермаш—"
Н3-
Plyumls [флай-] /. -псп mсuо—* работничка иа
флзермсшипз-
Fock(lr / -(е)п мор. 1. фон; 2. пптнomo платно
пред мачтата из пнотиохоа-
Foce—maei и мср, фонмичти (ис платноход};
—rale/Мюр- фoктe3* —^s^e^j^cl п мср. = Foc/e/) 2.
Föd1naliemue е* -, — фcд-лaлuтпм-
Födeuel/st е* "Сп, "Гп фeaeрeтнxт-
iöe/naГteiIshO udj. федеративен!.
Föl^cHOn ", "1п федерация.
jöd/ncUlv [-нв] udj. федерален,
ToU/nm tn. остер. - iorCimc-
E^r^1^e/ "i 1. H1е1цс* 2. Доал. кучка-
Follc/ 'П жс/ско кюлчс, aюОилнe-
Uoilee int/t h tr. ж'рс'бя cc. oaoинnзи xe-
Fobirn е. -s - жребче, кoинe (Co 2 гидини).
Föbe o* '[irs* -а 1 фьон. сух топът вягтр* 2. =
Föi-
föh/cn imp. аухи фтoи*
föhnig udj. (тa)лущеИ; зодушнип.
Föhmmcu1o/oбнaщ1 н пдсинните при фьов.
F^t^i^me— "П Оои. бял бор (Plins кiiv/uluosr-
Uöhuce adj. бороп (ел бял бор).
fokCi udj. фонене/, фонус—И-
FoUus е* -/.--acü^stc фс^з. фскус.
Folge — "1 1. пocлгдищa; noел1деmннer л1зу1тсm:
zuu - Hubec -мом зо пестелина. рcтулmaт* 2.
последоватсл/ост; рсд. nярялгк* 3. /из. пятe-
дище егрuя* течение (но списание); Ос /unten -
cм1cгнO; размсссню, разбъркана; Ос ias'h/i -
FolgcerseO/inngg
526
бързо сало с/сд дту/o; н бърз /из; СО/ nächste -
следващият т^^мт. cвятaс; Ос ungezwungenen -
cuu'lclc/1 (so списание) изниза ис н егтвгя
оюcнeдoнсгcнcu тaД; вс е сгрято определени-
срокове; 4. пoлн1лe/1Г; пocлушсuнГ; noкoтет-
>0. изпълнени— (но задължение), отзоваване иа
покои*; с-п - iciulcc последвам iikt., овдн1ии-
всм сс /км-; с-m ЕО/ТиСис/, Auf-O/lrrus/- с-п
BcTcUic - i/lst/c отзовавам сс но noкo/C; иекouГ;
пoлн1липси сс в* заповед; 5. 1твoЛ; такнюнг-
в-ие; 6. бъдеще: СОс - нОгб ше ichren бъдещето ше
понеже; Ос б/г - зaлзптcД; за е бпдгщc; тю"
вотагън; 7. отouгеия (особено погрвоолна}; 8.
юв. отсne нз птccл1дтснc лингн е чужд
учисгън-
ForiJ(e?тosCr1nпnnJ елeдcтвlle; пeенcлегв1C; пве-
деинно; мед. oенсrтч/o яннепне-
folje/cmäß udj. = lol/cuc'ht-
Fölue/kr1misülilll / птccгъпляет пад влияние иа
llaткoтик* "-liis/uiy - / пoдн1нcuнг; 1тппли-uиc
(по зопонаД е др.у поснушснн—-
Toig1ins udj. иепсснедюпотснсв-
foi/cn iH.r- s (1 —3), h (4—5) 1. (C'm -) [оeСc/eл-
ваМ; вървя след uh/-, а пран.; i"m iul Schritt uni
Tritt - вървя по пелин— па bke; dcu Leicic io1//ci
/ип ci/l/i Prcu/Ii само няколко приятели
nтиlлтужснсхa uълmвeщa* wic folyt както след¬
но; BuisT folyt сн—дви писмо; 2. (iul /-/, сен. —. и
бас ркр. с D) иивим с/сд нкт., ищ.; ставам
пT1Cнu1к нам. (а службсмс а сp-): ruf Regen
folyt So/ie/shUcic с/сд дъжд -два (озаряао)
сдъвнс; dcn SoUn Tol/lc 1сп VaCcu еиuгг лос/сдн
бащата (вуправлението) etc U/ylÜh— foi//r ruf
Iie underc сипех* са, с/сдвоха лcpсеmи- слсд
иероснис; 3. nut ntw. ~ с/сдвом ог нш. (прсоз-
ничаиц яняааам са кино извод); нак folge
Cu/sus? какпв следно ог moeo?; 4. с-п, с-т Sucin
D - оoдчи/япсu сс. слушам яке, не1ущвaм се
е, следвам up-; етг1зcen съм (с uh/-. /р-): Сеп
Lihгcr; s-п Rat - слушам униm-1я си, вслушвам
сс н сънено му; с-п ос illci Stücken - подчиня¬
вам се иам- тъп вснчно; warum Hust du nlcl/
gclbigi? тсщo вс пox1ушa?* ich kacc Ohm lOciln
/ieli - ие мота да са cте1зcя тук с леса; 5.
сдадя: с-п eil Ссс Au/ci - слсдя яке с очи; ich
kam/ s-c GcUan/cc cleli - вс мото ди следя, да
разбера, разОирам мислите му.
Toi/eni pari. udj— 1. x1-дтaш; следният: он -—п
Alc/C из следвате, иру/ют* ncнcр* dcT Poigccln
слсдвавшят (пе лcл)* е/ /пиеш Foigccice той нaтa
следното; ос Fbigicdisr Ос Pol/cni/m ПО"
bot^^h, пс"двну; 2. котя subst- остслсляно: Сп/
Poi/indc fimd spltcm сг-сбОде основаното ше се
cвътщи; уреди пe-кте/o* 3. следващото, ао/у-
инзножелсна; 4. стоно/ото nпяx1-дcmтиc-
Tolg/mdie/j/stalt, —neß/g, — weise adv. пя след¬
ния Нач—В-
Toljinds adv. астар— 1. за н бъдсше, пo-лaгamпк* 2.
с/сдонот—дно.
folgcnocicl udj. с редици, с миете оoен—л1Щ1-
Folgene/tOe / = Fol/eucilc-
Tniu/nsciw/o udj. поже/, тuсн1H; с ножии е-ти-
0™-, нежни, съдбоносни пoелeд1Щ1* cпдоoнe-
XCЛ-
Folj/o Н- -S, - 1. по/н. уHCИHK; СHaДBnlH1K;
пяе*нcлeвст-Л; nт1nгтж-u1a (ис учанисХ 2.
пр||-М1:11К (е службина); 1 1зпрсpaн (па
мa>pмaвц): 4. техн, спирателен механизъм (па
часовник).
folgerecht udj. пoе11дonзmcн—Л; нвтннeекн; кси"
сгнтсинеп-
FoitcucOlc / пeел—дoвзтcлeп рсд, оeтядпa (еж.
Rrihcslb1g/r-
folgeo/cOt/j udj. = fol/cuccl/-
Folgre/clt/gUr/t /1 — пoен-лянат-лlгocm; нeтнн'
лосн, квllеeкlтcl:тт:ocеs
fol/ene 1 tn. (o fas ohj.) nejl- (uus с/н. ")
тaaлючстсМ; извеждам от /1.. припя извел; II.
i/tri h слсдно (om up-): diuius lblg/тl; laus-.- от
това следва. че.--
folger/d punt. adf. 1. nтo1TГ1нсР; прeитл11сp cm
/Р-; 2- зрим. aouеекутиncu-
Ро^итипс/ -сп unoa, зсa1юн—лнc: iic -сп uns
e/w. ziele/ 1тнн1чсм; правя изводи он нщ-
Folgc/sste — грим- итрeчeниe за последици.
aeнеcкуг1п/o изречение; -schalt/r — сл, нека"
рaзорcдcлиmc1* "ЗСгт/ — осмр. cоттuик; -wUt//
слсдващ-тс, бъдещите noaoнenиЯ; пвгouеrпв-
ге (= ^син/Те).
loTy/widiOUc*//. п—пoc1cдюnam1л—H; ленотнч—л-
Folgewidrig/e/tl- — п—посл—лонст—лнoеГ; вс/О"
т1ниeет*
Folgezeit /HI■^eгoеcpeдегнc/e следващото втгмг: Ос
dcu - впоследствие, н бъдеща, пo-пaтaтъa*
foi/iicb 1. conj. cлглoтaтeлнO; н maк*a; зиaн1* 2.
udv. eонop. пю-нататък, за н бъдсшс-
fol/sam l.adj- noелущeЛ; пяaятeп* 2-conj. оспор.
= lol/lcH.
Folgsamkeit.-— — пeелушс/и1; пoкoтенпo; оoкoт-
ЛОСТ-
Fnliamt - - - -сп, -еп книги с голям формат. фоли-
апт-
^1// ['ic] -п ['1—/| 1. тънък метален лист.
фолио; 2. фон, м—рндя: с-п als. zur - dl/c/n
служа /км. нито фон (ле до изпъкне}.
Folio w, "3, -u/---I1cc I. печ— фолио (размер иа
книги); 2. лист ог 'снцaлсреaa алигс-
Fnlklöne [-лов]/, — фолклор; остир- етио!рсфия-
Folklnnisi е* -сп. -еп фoлaлятuxr-
Fn1lSe/l е, -s. ~ 1. абиии— pl. инат, фолину/и pl.;
яuннк1 (е. по спимслея; б. ио яйчпоцсмв); 2-
бон— разпукнин плод (нопр. ио памука}.
Folt/n — "П исм— мъчение, изтезание; с-с auf 60/ -
spacccc мтна; изтезавам /'/-, поставям /кг. н
мъннтeлнo по/ожсние; раза, лaзптвaм те ви
кръст.

527
Foodenugg
Folterbank / аст— пейка за изтезаване, инквизи—
торско ложе.
Foli/o/n о* —s, — мъчител.
Folter/kemmco / ист— инквизиционна стаичка,
килия за изтезаване; —eecchi и палач.
foltere tr. ист- изтезавам, мъча, измъчвам, инк—
визирам, е пран—
Follin/quci J мъчение; терзание; -ccioauU1 /
инквизиторско менгеме, а преи—
F^l^l^t^e^-^i^gj^" —еп изтезаване, изтезание, измъчва¬
не, мъчение, инквизиция.
Fomlnt и, —s, —е топъл компрес.
Föm aucO: Föbm ш, —(c)s, —с; Fönappanat — сешоар
(са изсушавана иа косо).
Голсе^дс^] adj. 1. тъмен: 2. естествен (цвят ис
косо е под.).
Fond [фо] е* —s. —s 1. фон (ио кармина). заден
план; 2. задни места, седалки pl. (ио автомо¬
бил а др.); 3. основа, същност: (l/eei Mensel
Oal /—/ jilee — този човек по начало е добър; 4.
гоив— сок от печено месо (ками основи ио
соссве}.
Fo/UCnt [фона] —п. —s, —s фондан (Ос/оопо а Др.).
Fnn(e [фо] и* —. —-1. паричен фонд; 2. основен
капитал; 3. ценни книжа, облигации.
Fon1:::, Tom1*/*, Fonn*/:, Unmn::: ежа при Pinn/:::,
phnn1:::* P0OnO:::: pinnn:::
Fnm-аg/ —; —е водоскок, фонтан.
Fonic/Cllc /, —е L мека част на черепа на
новородено; 2 ссл.-сН: дренажна шахта (е
нани}—
Toppen 1ri риза, занасям нкг., майтапя сс с нкг.,
подигравам, подбивам; мятам ике
Foppco н, —s, — подиграван, майтапчия.
Fopperei/ —еп риза. пейор. заиасяие. майтапене,
майтап.
Force [форсе] /" —п ссмир. сняг;рсзк. daoSe zeigt em
игове — тук той е като лъв.
Force majiuni [форс мажбр] непреодолимо пре¬
пятствие, форс мажор.
forcieren [—сй] t/i 1. превземам, спечелвам със
сила; 2. изтръгвам успех, спечелвам с преко¬
мерни усилия: Ucs R/mnem — спечелвам с
голямо усилие надбягването; 3 форсирам,
ускорявам; пресилвам, прекалявам; 4. коро-
предизвиквам да се цака.
Tooel/nt [—сй] punt. adf. 1 нж- Uoiiiem/e; носи- —е
Märsche усилени преходи; 2. пресилен, неес¬
тествен.
Förde // —п з/езр— фиорд.
Fördcri/ela/j/ повдигателно съоръжение, по¬
демник; транспортно съоръжение, транспор—
тьорна линия; —amUc/t /мсн. извоз иа руда;
—UceU п —ахН: лентов конвейер или транспор¬
тьор; транспортна леша, лента иа транспор¬
тьор; —Ui/o/cU — мс/: минен извоз.
Förderen и* —s. — 1. покровител, насърчитсл;
радетел, ревнител; поощрител; 2. лсхи. транс¬
портьор, конвейер; З-мин. извозвач («руДнси}—
FönieuZ/erüsi п мои- иадшахтова кула; —g1ee1li п
оен. = —-UouU; —gut п мои. извозен товар,
материал; —OunU — мин— вагонетка, количка.
FönU/uie / —ее/ покровителка, иасърчителка;
радстелха.
Förder0kl1fse_ezспециализиран клас или за слаби,
или за особено даровити ученици; -UnOl/ /
мои- въглища тувенан, несортирани въглища;
—korU — ми/- извозна руднична клетка; —коап
— тсхн- подемен край; винч; -le/siin//муи—.
капацитет иа транспортното съоръжение.
iönd/nitcO udj. 1. благоприятен, благопсиятетву-
ващ, подпомагащ (ризволнпно* процъфтява-
нгос): насърчаващ, насърчителен, поощрите¬
лен; 2. еслор. udv. бързо, скоро.
Föod1oZmaec0Imc—Пеех//. подемна машина; — und
H/b/mceeOIn/n pl. транспортно-подемни ма¬
шини; —nlttci pl. транспортни средства.
fonrcr/ 1г. (e/w. von е—т, ряДко ее е—п —) 1.
изисквам (подчинение* внимание, старинна):
ein KS/U Uomdemt viel Pil/j/ детето изисква много
грижи, гледане; zu viel — много съм взискате¬
лен; 2 искам (см/м/о* дългенс* азсисноя*
уДовипмаор/нис он нил,; високи цгни ли нщ-};
die Kälte Ocl viele OpUeu umlem dcm Wild jeUcoe/lU
много дивеч стана жертва иа студа; 3. призова¬
вам, извиквам; е—п vom G/eicOi — призовавам
нкг. иа съд; /—/ (uujPistolen* von die Klinge) -
извиквам икг. иа дуел (с паснолено* себс}-.
jönd/nn tr. 1. подпомагам, поощрявам, насърча¬
вам (маpабвoяmo* осиусмаота}* благоприятст—
вувам, съдействувам, способствувам за разви¬
тието (на нщ.), покровителствувам; подтиквам,
облагодетелствувам; 2 мен. Erz — извозвам,
изкарвам руда на повърхността; изпомпвам
(водя ел рудник); препи. e/w. zutcj/ — разкри¬
вам; изкарвам наяве; 3. ускорявам.
Föu)ruZpe/ts — поощрителна награда; —ulznz//
транспортен улей (а мина); —inOl — н/хн.
транспортьор; транспортна тръба.
iöod1oecm adjl = 100)101111.
Fönd1o/ec0ac0t л мин. подемна шахта; —scinc-
cke, —spieelc j' мвхн— вида, шпека, охлювица,
винтов гсaнcпостьос; —stollcn и. —sericei /
ми/— извозна шолня, галерия; —-tüin л подем¬
но отделение в шахта.
Forder-m/j/ —сп 1. искане; изискване; повеля: е/
1^ eile /ehe die — zu i/lUcn всички ни зове
дългът да помогнем; 2 търк— юр. вземане;
претенция: Uic—cib/b/e, jill/nd machen предя¬
вявам претенция, искане; —се ее e—n stellen
поставям нкм. изисквания, предявявам нкм.
претенция, искане; с—с — emUicjin предявявам
вземане (претенция) по съдебен ред, предявя¬
вам иск за някакво вземане; —/е cnsslehrn OaU/n
имам нссъбрани вземания; 3 повикване на
дуел, покана за дуел: е—с — anU Pisiolce покана за

FömUconeg
528
ду—н е n1еmoнcгн; 4. вж. lOnUsne 1.2-
FörUcmung . /» "'n L вж. lÖnUcns; - erilircii
пенуш1всм noopтcu1c; 2. мин- доОнп; 3. .мсн.
итнoз-
FörUruvoem/ci/nng / мои. ттauепeтrиe отнеne-
соО/енне-
Föndoiotg J' = FönUcnic-
FooClic j- -/ зеел— птегървз-
Fnn1il1n//le/n h вни сурово желязо (смес се сина
а бяла желязо); - sclat — внд сол отз, итппcтр—-
/3 чсрнспо.
Tor/nslsch adj. 1. астар. съдебен; 1 пъпш—и
чуждестранен.
For/ei м- -(e)s/aecmp-: -е фврнит (унгарски .мине¬
та)-.
Pom/e - /, "П диал- (желязна) >1/3. ^еоно.
Fooke/A "П L мои- вилooорaтнa /опити; 2, лаа-
енeHкс зз ловджийски мрсжи — nрновти-
Tnok/in tr- 1. /сбo/глau; вдигам с в—/*; 2лон. [зо
слви} 1набвждсм но тoтaт3-
Forlcnic/Оюл- псперул* (Ps/ollt f1lmmrür-
Foits.// "еп основна значение фoлмз* 1, (аъ/шпп)
>14; оОннн: C'i musdc - 1111/, zeigen ииси
aтп/лa форма; с/н. In Cie (//1öuoy/r - UTicgrs
дсвaи (съснве'/*'*) форма по /1-; e-u Sieht D
С"е - g/1/с птидсnсм форма. вил но нр-; -сп
unnelmen закръгля се (зомлаДамомиче}; Iniull
isi - форма н съдържа/нс; 2 форми р/..
устройства, структура, форма: ile - les gctell-
ucHaltilcl/i Le/ecu формите. уеmтeненnero из
обрествсиня живот; 3. птaвилa па Онardотнли-
чнер/-, лътжслlн—; oОuвеlK1р/.; етик-ния; също;
външна форми (ио добро държание}; форми
бсз xълътжaниc: iic - sl'lt vculcleci спазвам
Онсгoптининнe; формата. cн1нcцuягз* in ulicu -
канта а nтиcmo* строга фвтмаллo* Ос aii/m -
cukTlrei заявявам rтрж—егncпO; сфин-сл/о; ein
Mr/с oiec -еп чопса без eО/eеки* iic bi/Cen
-пе halcc -мим писнело дътжсли—; молн—рн;
С"С Besuch /пи d/u - Hegen mucUcn отзтя
посешснис само er учтивост, нуртeстня* СОс
Еос-ибис/ нит bloße - понапзгз беше само про
форма; 4. арии, форма: Ule psttive - les Verles
страданен/с форма но тдасодс; 5. мех/. форма.
калъп; моис/. фасои; 6. раза. споро- форма. а
пр/ннз— раза. Ос - uelc тъп форма съм; nicht ос
außer - Stic ле съм във Ooрмa* ос - lici/ci
пoддптжсм формата си; 7. печ. желязис рими*
за стягал— из naбят; 8. тсхн- форма. дюз* луни
(отвор ис шех—ио пещ ло вДухва/п ио въздух).
също профнд-
fonmäl adj. 1. формален. външен, n1cтщ1cmн1n* 2*
койгто сс оглася до фoлмсmO; формсн.
Formäi/cm pl. книж- вж. Föuп1ochk/1l,
Tonmcllel101n 1г. формализирам, oО1инсм във
форма (иДвя* стратегия).
FonmcГiemue es. -. --.пес формализъм.
TnnmclIsttehO adjl фopuзлиетнч—п*
Formalistt/" "С/ формалност.
FnenänU1engg/g]eфeтмaщ1Я; изм-н-нн- ви фор-
МОТЗ-
Fnomal ее, '(/rS; "С 1. формат (иа книги); 2*
нeлиннпC; лсuT; класа: /Ос Slii/uminc vos -
солям дпт'/гстu1a; дътжсн/llк он к^юса; Сеп
Ми/1 иа/ ^и ta*/) - тези нeтcк eи—r птcдетспня-
то /щ- (^10); /0/ Ms// vos aicli/i - нoтeк с
мини;! епeеoОлeетн-
Tnnmaii/01m t/i /ом/. фoрмзтитзм* FoumciSceue/ /
Fnnmattnn — -с/ 1. насн. чист (поли* диассся)—
разполож-инс па cтщaтa* отряа; 2. лсол. фор¬
мация; oОтатувани—-
ToomUeo adj, форм-русм, онсег1чcu*
FoomZUlatt и 1. карта ат азргomeкзmз* 2. форму¬
ляр; -шекс/ п метил. еoрmoпC; cгтoигeнлC;
фасо/ис снямс/а (желязо). фасонен /вж (ре¬
зец).
Formel / -е 1. формула (о!отвмомичгс/а* хими¬
ческо а Др-). 2. прсn11e; птcлп1еa/uc-
TnemтlicTt udj, пoегoяueЛ; пeитмcucл (03)0?).
сфористич—п (смил). -е AusC/Ücec сзиаопн
сбрат—. пвегoяин1; н—именин 1трaти; енeвo-
xънcтсnня-
Fnom1l0cU1IgU/It/ — употреба но мис/о пoxme-
янли иттaзU; с(Oopиcт^lчлoеm-
Toomcil adj. формален (вж- fÖmeilcH 1).
FonmeVwcs/e п* —-Uran е фам. псйср. сух,
бездушен фюрмонизъм-
foomim tn, rejl. 1. [пр1)aснсu женело форми,
oфoрuя(вa)м* фасонирам (шс/кс); пропя с
определено форма: Tniy zu Bnoi - провя несто
но хляО; сос uciön g/formic* Könpcr тяло с
хуОспн форми; 2 пре/. създавам. пратя (по
даде/ образец* идеи); 2. и rejl. оформявам (се)
(младежката Душа)* изграждам (е—)* формн-
тaм* 3. тсхн. фoрмунau-
Foimri/Irli/ 1. крам- морфология; 2 .мам.
геометрия; "/г/OcUtue и Оoтamетвe на форми-
Formco е. -s, - L оформ-т-н. създател; 2.
OopмувсH; формовчик (кайме изработва леяр¬
ско е Друго фаррмо).
Forrne/kijZ -сс 1. маниЛ: формовъчен, лcиреall
отд—н; 2»фoтмунсllC-
Foem/fclien — нарушавал— иа правилите из
Олaгoотил1ниcт0; формата (при общуване* ио
съдебно саседапов); формална грешка; сОс/с -
Uuynlic нарушавам фoтмстa* —gcUneg — 1.
птuдаnaи— пз форма. оформяне; 2. мeтu- фор-
мутаие; фасонно обработи*. фаcoнuтa/1* -/1-
e-alt1k и дитa3п—р-
Tnomg1wandt udj. учтив, владссш формите па
учтивостто-
Foem/uss — 1. мвлсЛ: отсн1пc па ст-гъни; 2.
СН—^Н-
UonmSreem tr. ао/н- формирам, oОтaзувaм (нови
полкова* числи), печ. Sciicn - тaтд—лям па
егрaинщU; етcтсням егрauищи* Formierrin<j—

529
^/1111(1//
»».TömmI/ --.внася, *--яблат1n: gissT/Tilg-
lÖTmltcl adj. 1. издържал формално; формален:
яссн. 'очен, изчcрозme1cпr юридически обвър¬
зваш; 2 раза. формеи, cъpинxни; щял* udv.
буквално. ннcгo н птocmЮ; псuетнпa: ein -ти
Auluulu еъp1неaи бунт; пас kömetc - vcuzw/i-
lelc човек би могъл чистя н просто до се omнa1*
3. oфнщнз1cn; щeрcмoлиaлcп exпx спазарив ио
всичко превала); с тъншни учтивост*. хладни
гттжcxтncлoеm* (чaомo} педантичен, дребнав,
формализираш сс; eil nun cOcht so -! стига
тю/нова щ—тeмoнии!* die -е Übe/gule in* Gc-
ucUäftc яфlицнa1пЯ; церсмопнадпя от—дaвaи—
иа делата, лaбютa*
Fi^i^i^lli^l^lo^r^C/ -еп фврмoтпoxт*
Tomi-Os udj. 1. бсзформеп: 2. О—зщ—т1мeп1Л* xтc
свободи— мен-ср—.
Po^miotlyl—ciit/1- Осз^^^рмепяст: 2. О—з1ц—р—мон-
пюcт»
Fore^y^sich/ - / въпрос иа форме, фopuoлпoxr*
-ки/б н мениш— леярски пясък; "tCiUl —
.мспю—- вж. "/еи/с; -кС/Ос н снр. cmлoитeл—н
камък с далсна геометрическа формс; —stück п
—схнн; фасонен и-тайн. фасовии нсcm; фигиве.
Foreillm п. -к. -с фвтмулятr б/апко,
Toniniicrmi tr. формулирам.
Formung/ -се 3. оформяна, оформление; създа¬
ване форми: - in* Sp/icUn създаване ви —ти'с
(ио писател); 2. нсхи- фвт.мутaн1r фoтмoнaс*
фacoпнтaпc-
TömefiUmOu adj. нс по фюлмaгar оряmив—JЯ; /сотго-
вaляш но формата.
ForifoT п крам 1. предлог; 2. cпoиaгсr—нllC;
служебно лумс-
fousch adf. раса. 1 лопсн (.момиче); xmcг/сm;
бодър; 2 силсл. здрав*; сърцат: ein -ег Kun!
юnaнaеa-
Iömкc1eU/)girrOy udj- жилел за знания. наукс,
1loбютпaтc1cп»
loTthUcn l/1/i h (11'1 etH. ") ид-рпам, д1TЯ;
проучвам, нзc11лnаМ; изпитнсм нш.: Ос alte/
Papieren - проучвам стори локумс/нш nach
Wahrheit - стремя сс да открия. диря иегнnсma*
Forschung/
loTteU/cd purt. udj. изпинотенев (лeт.лaд)-
FoTueier н, -/, - нзелcдятamcл; унcn*
Fomtcrncgкbur/ict п итcл1goвam11caa oОлсеm; "ie-
tCOtui п нтелeдoпaтeлcкн институт; -reist /
научно eaепcлищия* -trirb н н/счсянс към
нзx1cлoвoг—лc'a рзбяma*
Forti —* -cu. -е иасон- [cгoпсниcnснс; снсп/ватн-
рзпa| со^с, дсс.
Foisi/amC п ивсен— 1. управление иа гoт1гe* 2.
н—cн1ч—йегнo* -inuchli/ н лесен. 0^11^0^ па
дървения материал н coлa (за с/ч/ше); -Aiwlr-
Сг/ н практикая' по 1cconъдcтпo* "-ast/ssor н
иссоа. младши дипнeиилзи 1cxюнтд* -aufscHcr
н твтcки стражар, тeрек1* "■/ssetcr — тятеa1
служиш.
Por-ttl.0/ -се 1. = Fönte/rci 1—’; 2. (ряДко) cютеaи
унзеmъa*
Fömutun m* -S, - 1eеnuнe3*
Pors/erUS/ -сп лсабв— L л—еиин13xннo* 2-жнднше
из дссинч—я; 3. тoтеao стопанство, учaxнпa; 4.
твтеa1 xтg*
Forstl/evci е в-позвя/ево сечсвс иа гюрз* пов¬
реждане ис coтс* -yu-rni — лесопарк; "Unut п
гoтcaи лом. лecnинe3xтпя-
TonKtllcH udj. тoтcaн-
Fomкfbe/lкe/1; -mal — старши лeенинeН; "unclt п
тятекe птсвo* -scHuls / тoреao уч-д-шс; -wn
sic п иссоа. cвтеao 4110; "fintcUul/ тюрекo
стопанство;-HoisK/nuchaie/лесовълстто.
FörкyehOr ['зитйеС]/ -п 6ом. форз—ц—я. деаюроти-
неи храст.
Fori [фор] п* -S, -s аоан— укрепнсл-с, форт.
foil udv. 1 .раза. = weg (със значение ие оеДалачо-
еоие* махнсне ел дсДе/о място* изчалнеиа*
загубване) (често елиптично вм. сложния
глагол). -! махай сс!; пръждoевaН се!; до тс
nямз!* - ili ili? изпъдете тс!; до то nяuс!* -
Сипи! мохаЗ /0!; - sein яmcъcmвутсМ; нямо мс;
er biiucrt noch nielc - (&—- lbгreug/hccr вямо
вужла вре до сн ot-bo; ет ist - (ни. lout/cusc-
дее) тсй сн от—де; Ine H/I Ist - тетрадката я
вями (ив иска (а я померя); - iot ScUnCte
михсй то!; счупс/вно настрани!; 2. пe'Лaгстпa
(= .11111): unC so - н тъй лсттгпa (съкр— 1/1);
ризк- nun immer*"! птoдтлжсвсй; нсреЗ аскто сн
оeчиaн!* Ос ci/еп - н-прснъснато; рядко - uml
- оecmeяиn0; /cорeенслпв* ich wsn н/lt/u - бях
ПO'ЛCПTCД (ом /взе)* бях (/0) нтпр—нaриЛr
тсдuнnсл; си ксНиос/ ииНО/ - той прелължснсшс
да си пише спекей/в; шк will eil Olm. Cimit /Ohl/
reeht - не ре дс му пвгрптиe* низ— робота иа
върни-
Tomi*»* е осмp— с клатели 1/nb. със зноч/нн/ /окло
ио fort Г, JortbrlngeH; for1luufen— fort 2; fortse1-
zen. Jortschreiben.
Т^}/—^}^), Tor/ss udv. нис. oге—ca; оттук нататък, зо н
бъдеше. зanaпт—д-
Tö1lüгUтOiтs tr. 1. nрeдънжaнсu до работя, работя
бсз пт—ктевз/—: 2 /т/7 птoнирси сс (прел
неволница - /рапяосевиа)-
FömCem/eüce — no-лсmстъщлo съществувай—.
Tort/UntCnlcs* int/i h птoдължансм да еъш—еmву-
вам, оставим иc1тu1/—н* "/снгусс tr. refl- 1.
noм—егтси (мебел); 2. а refl. придвижвам (се)
нсорeл* oтдaлcнсвaм (сс) t6иuu).
Fo1CUlflyl1y/двl1жeннc папр-Д; придвижване.
lorteHlcs tr, ve/l- nрoлпнжсвам да (се) унa;
птoдънжснсм oбрaтoвсllи—тю [еu); полсюгянкс-
т* (енr* уетпътшеленвутaм (се); 'нa1ифищирсм
(cеr.
Forr/OlUueu - nтoдънж1ии1 иа образованието;
уxъвърщ—/cгвувал1; aвс11фн'зщия*
54 Нcмcaя-бгнгорски тe1И1K; гюм I.

FnltUildunue—Uuoe
530
Fnllbtldugue—Uuns m кпс11фllaсщ1o/—/ курс, куте
за у•егпътшелегвупслc* oотее/нгел—п aуте*
-scHuis уД^с^п^^нинг^сние професис/о/но ун1H1-
щс.
Toe-rbl/IUcn* intr. s (vos сен. -) ис сс явявам.
oтcъxmвувсн (омраосмо)* вс птнепеmнутou (пи
събрание) —Uni/jce* 1/. риза. 1. огласям;
тaт1жлан; отвеждам; 2 онсн-житм, политам
срижн и* растат. nит—яг добре (цагоя); 3. refl.
пo^;1лунсU; просъществувам (аусилие)* изкар¬
вам сн хляб*.
FoetUanco feue. 1. /—птcктcлсгoеm; ucптеегс1'
лост; конти июнгсг; 2. пО'/сгзсъшио същ—ству-
тапа
foitdauion i/.r- h ни/. продължавам (сс) (испр-
асй/и); нс пресновем, троя-
Tom/daucrndpur., продължин-н-щ непрестанен.
UomlZ/oUcn njl, наследявам са. предавам се по
/axл1леmвo (зсисжОн* приви* закони);-fairen*
1.	1. mir. h нис, птoдължзвзм (Да кърши ищ.
както /реди); пoд—иaм наново (ир- от—кпcлс-
'0): lulic Tont но/ /ОкНси 'aлaИ нанно дoc—т3;
продължснсй! 2* i/.r- s отпътувам. тaминсnсм*
II. /е. откарвам, тзнзрвaм*
Fortfall — отпадане, вmu—лeлиc (сра. Weg Ти П).
iort/lü-lid* int/t s 1. огпздзм (данъци)* отменям
сс; 2. 1тоуекaи сс, изпуснал съм (Лун/з. израз};
—Uli-ee tn- 1 пролъ/жовам [пешия рaбяmC;
търсения. фирма (пости ог друг 1/0)]; 2. отвеж¬
дам; откарвам; For1tUühriinn_JZ
Foot/ang — 1 оO'Гlсmaгтщ—п ход, вървеж. лaзтu-
гиис, пзотeипH; успсх иа нр.: t'C - сшипес
Iпрogтлжстaм (xc)* въртя по реда си: ich hückcHi
Iircu Ar/cii с-с yuCcc - жалея тн добър успсх н
рибята'*; 2. лaпуе'an—; ит1uтзпc (он служба,
прпДпроямип); зaмнлaтaпe; юmптт"уnaпc-
Tooij/Oen* intr- s 1. отивам си, тръгвам си;
тзминaвсм* 2. продължавам (се): Ins /асе nl'hi
eo - тона пе може до продължава тона; кпс
Gclalt geht loni заплетете му нплnи-
Tooejesiho/ttcm part. adj, напреднал: ein Kuuuuu
Tun Foieg/t'lrliici/ курс за naотcдиалu*
Uooljrsetzt udv. лcпр—cтслпO; пocmoилпЯ; н—прс-
ктxиaтя-
Toet/bcU/e* tr. itw-, c-n - wollen искам ла сс
отърва ог uщ»; нaг.* "-liTTis* int/. h reß. рсзк-
пюмитсм [uки-r ле изпредис. ди тзмun1r аз сс
махна; 2. /efl. пробивам си отг-
foniOtm udv. oомup— нж lorful-
Fortlfkuftkng— "—п неен. Oopтифиaaщия*
UnneITIkaiöotsc0 udj. нови- фортификационни.
UokiZja/en I. 1г. плoгoнтoи* изгонвам (он службс
и пр.); изключвам (см училище); II. 1н1п- s
препуснем (не кси); —kommen* i/tr. s рсзк-. 1.
махвам се; отивам, тaмнпaвaм: писНс. Cu/s Сп
fon/kommtc! махсЗ се он очите ми!; да та нямо!;
2.	отивам итутaд— (по служба). преместват мс;
3 (зо прпдмен* пари и др.) тттубвaм се,
птoпсиaм* 4* пт—уепянau, напредвам (е живе¬
ни* прюфесияма со); птoиължснсм (пъня сс);
ili d/u Am/cli - върти ми тaбяmama* 60/ Wcgc
sisd so ксИссНе, CusK пас cichi loTt-oem/
пъннрато си толкова лoщ1; че мъчно можсм до
птoиължснзм— ne'Uaгamгк* 5. (зо цесня а Др.)
внЛ1я*
Fortkommen и, -s. — 1. еж-- lout-oimcs 12,4. 5;
2* пт—хлзнCr nтcn1гслиe; оou1ипa* мат—рнадпа
oб—то1н1лocг* uein (/1/15) - Usben. It/C/i имам,
пзu1тсм добр* рсбom3; добър пoинuгK; добре
съм материално, преживявам goОт—* jit- -
sOel/mc ocш'уринсМ; oО—зо—чсвзм материално
/'*•-; 3. пт—уcпяпсл—; напр—лън: с-п eu к-п -
v/ul/llci помитам лам. да сс naлcgH; до напред-
иа*.
foui/Iаsecm* t/-puiz- 1. пускам лиг. (да сс отиде);
2. птeпуеaаU; 1тпуекoи (Думи при преписвана};
—lauien* int/i s I избя/вам, побягнам-; 2.слсдви
елно с/сд	без прскъсвалс; 3. простирам
сс, ми/звaU; въртя (пo'TсН up.); 4. преиънжа-
пам ди тичам. (?илихва) продължават до тснат.
foutlcnfcnU punt— udj. некур. n—прc'ъенаT; пeтc-
д—н: -е Numm/in поредин Отяcп— (нс списо-
нов)* /oм1тa* - sumerlem/ снабден с пореден
ломср. nямcтитaл пя рсд.
fouil/Uie i/tr. h птoлп1жсвaм дз живея (с Децата
СО):	~
FootlcUce п тoдcрeб—n жннан-
fnfi7macheпрaзг: I. l/i 1. продължавам (Да нц/шо
нещо коимо съм/ започнал); 2* rejl. фии. ппсГ
(icl fort! обирай си 'тущ1нc!* II. int/i h рсзк.
зсuuиaтaМ; oгпъmувaи* —müdin* i/tr. hраза. 1.
тряОта go си отиди: uus d/u Wb11U1g; vom
□Ос/К=грябпа да напусни 'HсртитamC; служби¬
те; lae Pikit muss coci Tort гтябнз go се итотamн
ющ— н пaк1тпm* 2. првн. отивам си. умирам: е*
Uai Kchoc fmül louigcпnuкe от—де сн. почина
тслo (омлоД); —z/Omce* 1/i (с-п сен. -) вземам,
юнн—мам [игрснaс иа дете): OcU UuUe m-c Sohe
vos Cer Schul/ fbтtuc1bпmrc тзсх сини сн от
унилиp—* —packie refl. фим— грубо оф—митим;
махам сс; —pULe/zcn I. nefl. 1. (зо .жиассшо*
харс) размножавам се, плодя сс; (со цв/нс)
въдя, тaзвтж4зм са; 2 тo1плocгрсnявсм са
(звуково вълни), предавам сс*; предавам са по
nселcaxття; II. tr. рoзплoxтрснявaм (слух, шум);
Forupjannzn/j/
Fortpfiszni/u/läliuk/iC / биел, способност за
рa1мneж1nu—* -д/schwindiykcli//физ, е'oтoеm
па тaтотoетрaнeпнeтo* -etriiU и баел, инстинкт
зз тoзмпoжeпиC; полоп илxmниaг*
Tno1n/iß1m* tr. 1 отнасям, oтвлинсм: Ins WUs/nm
Unt slis Зссуе eil louf/criuu/c еядоти отнесе
веuнaи мocтнcгa* 2. (so upoоnбpсчаe* страст}
увлuнсМ; сробезм; пявличам: von dcu Bcgnosln-
пис/ ior/gemittic увлсчси ог възторги-
Forttiiz — опал. oояфитuСr ниросгън па кост;

531
Uucj/e
лехи. продължение.
Toni/schcffen (а, раза— 1.(пре)махвам, отстранявам
нщ. (см пътя см); 2 отнасям, откарвам;
-s»ciтk/e* (и слаб} rejl. фом. грубо пръждосвам
се.
fnoisc0lek1e tn, 1. -зпрошам e/JucлтЯr пратеник)*
2. отпращам; махвам. уволнявам (прислуга).
TnrtseOl/pp/m ./- nejl. ролк, 1 omннннaм (плячки};
2 refl. влача сс: беи Krüppel tcUi/ppl eich
^15^ ruf s-c Kiü'/ci Toni хрсмият c мъка се
влечи c пamcтищ1гe с—-
Uoolsihuciiem* intr.s 'тaнa; вървя, отивам паол—4*
напредвам, правя птoерcc: iil бе* Z/il -> въртя н
крак с втcмcmo*
TöтCкchuUiel1<d punt. adf - 1. nсотcлвaщ* 2-унcн1нс-
ваш сс (прогресивна).
Fortschreitung / L вж- loTe/hlieltc/; 2 мисо.
прocрcеия*
FootsiKoitt — напредък. птятрcе; -е 0/ с/н. D
писНес отбелязвам иaплeAЪ'; nспт14нau е вр-,
имам успсх; е вр.; luu lei ci/"-gcgeriühcu IiüHcn
гювз c егъоaC; арсчас напред н сравнение с
0T14U*
Foo/siOui/ilce е. -s, - /спт—лличсн нoн1a;
fnotshioilt1lhh adj. uспт—И/инсH; птocр—е1ncu-
F^i^l^j^4^1^i^iIttls:-^1^uT/uZ — псптeиличспoеГ; про/рС"
СИВЛЮСТ-
Footscioittspcktii J прюср—с1нв/а партия.
foulselzcn tri 1. плoлтлжснсм (започнело рабо¬
та* пъмуaonej: 2. стигам лзстрс/з-
Fonte1izueJ / "—п nтюgължcлн—: - foi/i слсднс
(пре(’^.л:ж^пнис^1а па подзссмнск е Др.}.
foul/steilen* rejl. измъквам се пaзсбaлязспю* —tmci-
U/m* 1 — юmбнъенсU; oraтcвсМ; omглсеaвaи (лод¬
ка ет брвго); орeгo/нaU; изпъждам (добитък
ет градина); 2. eo UaiUT /Ги nicli [Tange] ~ така
ис бива до я кора [пютcч1]* "Hilus/ intr- h
птo4ължснсм; грея; съществувам П0'ЛCгaтгa*
—wälr/ed adj. пвегюяueИr U1ор1еmслcи* udv.
n1nт—ктcлсme* —wnllcn itri искам g* сс махио,
go отида лту/oл—* —wшoet1le i/tr. h фам. immer
eo = птo4Ъ1жсnсМ; както си зная; -zolle/* I.
in1/i 5 1тлacяu се, излизам си (ом ивсроирс);
пoг—тняU; зси1лсвсм: пие dcu Siale = испуеaси
сродс, итccлnaи се; Ule Vöyci zl/hic foul претег¬
лите птици пвгетняг по юг. отлитат: II. tri
ютплинси* ОТНОСЯМ-
Fonum п* "U. -s/.-.ms 1. форум; плашел; 2. тл1Оуua:
Си/ - б/т Öfrslllcl—rli трнбуисгс на общ—стне-
нанс мп-внс. ебщ—стпаиз грнОула.
loust Т udj. геол, васмслсл; пттетoр1нccaи* изкопа"
СМЯСТ-
Fossil п, -5. "Ос/ [-и—/| каел- (або/н— pl.) васм—пе-
лoxm*
Foto п* '/, -к 1. е/имaa* 2. фотографско стелис-
FniO:**, TO-n/:* вж. и при P0n-O//*, p0ntO://
To/ojln adj. фoтeтcu1н—н-
Fo/ogeaf m* -cc, -сс ф^тю/ра^ф-
Fotobens н 1. = Poto 2; 2 голям ма/аз—н зи
фаномотсрноли-
Fötus м* -515, -sc заредиш. плод (от тратня
месец uoмoмаu}.
foul [фтул] udj. спарт: фаул, посрсшсл-
FoiiCed [фу/Ср] н* -е. -s неист- фу1aл*
Foyin [фоайС] п* -к, '/ н/сор- фоейс-
Fraaile/ "1п ж/. мюр. 1. 1010, фракт, пт1вюзna
такса; 2. cmoнсr3r ноятю сс прcвeттa* товар: -
führen ол1nюзтaм CToa*, пamввст—п съм cтx
cmoaс* toec - болест.
Fucch/UrieT н жп. mюнaтuт—лuищс-
Uru/cOie/. /Т*. 1. mювсря: итптaщсм стоки; 2. препс-
сям, нося, возя стоки: Cie Scltil luahilel кютa-
бът птenзея снени, потовар—и е xъx егoни*
Feeillce м, -к, - еслор. 1. = FmnclHtschlfI* 2.
свОснв-янк ла тсктв: 3. —'cпeиumвT; итnлсшaн-
T/rcltir/O adv. mapт* франко, с платсп орcпюз*
Fuahle/ycIC п нзнсо за пр1тeт; фрaхг* "gut п жп.
мют* товар с манна бързииз; -Kchrlc н жп
иср— - "-UптT* "uchil п мср. тснорен кoтзб*
"-Huysn — mювaтcи вагон; ксu1eu* товарно
КЮЛО-
Focek н* -(1)5; -Ut/резк- -s фрон-
Fml'/bshoß — пеш на фрак; -ени/у и задълже¬
ние да се /0^ фрак (в доДен слушай),
Ги/им/ -1 (сисН /iw., übe/ C'C) 1. нъптoеr п—тсле:
i"C - um n-c 11111, *0'11/1, sicllri нмам [да
задсм] въпрос uни-; отправям вппряе към икт.,
тagсвсМ; пeе'тoвям uки- въпрос; -с üben -п
nппрeе след въпрвc* с-с - ги-н/тО'^ unsch/ei-
Сес подхвърлям, повии/ам. засягам въпро¬
сен'. Ос — u/cl-cs поставям нщ. под въпрос. под
съмнс/ис; сен. /oemt Ос - [може go] стана дум*
за иш-; Ine /oimi sicht Ос - за товс нс може н
думи ди стане; топи ис сс взема е xпoОтсжcл1c;
ш/ Ок/. ttihC sißer-гтова е вън eнепм/elпиc*гйтг.
ко* пс -! и— шс — пига/е!; тaтбuрс се!; zur -
tCiU/c стоя ла дистсв ред; dl/ Wime stell sts/k Ос
- сгенсто се търси място; 2. nпптoСr проблем:
с-с /nennende - лcoтнeж—U; много нажсн въп¬
рос; с-с - d/i Z/il въпрос но врсмс; с-с
tciwcle/Cc - иeтстрcш—пr висяш, открит пъп-
тoе'* Си/ ist ji nUnc dic - та тъкмо ново е
въптoеъг* lus Isi noch с-с - гова е още въпрос;
Си/ ist (/ги) /"С - товз xпне1м вс е преб/см, в
тон* вяма никакво съмнение; las lut с-с umdcmc -
тюна е ару/о нсря. друга работа; 3. юр. die
pci/10'Hc - тсто1г с нтг1тзл1Я; нянпнзнцня-
FoagcZUo/cm н въпросник; с/к—г—/ лист. форму¬
ляр; -’Uukwnk- и крем— ппптвcит—нпo и—cmeим—-
ЛНС-
Uoeg/n tn, (и без obj—) rejl. (с-п пасН, ип. über с/н.
A-, ereU с-п, недес сен. -) 1. питам. тспигпсм:
larf ich (Uicl) сен. -? мята ли да (те) пяп—нам
НШ-?; nuch u-т Gesu/Uliil - питам зз ■здравеню
uy;лятгг. lau 011// uici coci сш— вс сс злac:<^(сн-
l'h fnigc n1chl(ur (d/c ^11/!. №/—/1, GiOer\
Tucgcei
532
Ki//uce] nach Ulm хич не искам да тс шия; X'0
Arzl; lue Wört/niuel ип Rui - посъветвам се с
лcнaл; xптanям сс е р—чнннс; me lus// tich ип
die/ въпросът е зо тона; sici h/1sii - преграквам
от п1mсne*посл* mll Fuagcc —omml пие iunel dic
Welt с п-теле н до Цариград сс отивс; 2. наpг.
(е Passiv} търси сс; dir Wa/c ни/, Hiilr кеНи,
нг/Оу gcliiul стоката сс търсеше много, мотая
(но oopоuмu); 3. ис—- с-с prisllch - иu'тнт1тсм
пкг. прн ратоиm-
ТгпугпС pa/1. adj. въnрoеи1m—лeЛr пигср-
pTiyi/j^j^irtOkri / грам; въпросително нсcrицс*
"-pus/l н юр. (епoтcи| въптeе-
Foa/co /н. -s, - тoдзвзщ въпрeе; тспuтвзu-
Fue/co/i — -сп пейер. рстпигтсинцH; бсзкрай/н
въпроси; мания зз питане. тстпиmнall—*
Pnu/c/sitz н крои. нъптocит—нno изрсчеина
"ЗСПипу - / L [исн1л па] поставяне по преблс-
мз, постановка из въпроса (с наука, филосо¬
фия); 2 зрим* с/овярси пъп въпроситс/нс
нтрcчenиC; "К-исбс /плин. врсме зз псрлс-
м—птарел кoumрян* -tos н въпроснте/си 'ви;
-wo/i п грим. въпросителна дума; "zelcUci п
кроим* въпросителен тuск; нпптoеиг1нн3; п-"
ТЗИКИ-
fua/li udj, ние, L нупн1п* 2 крехък. л—жси
(здраве):
foc/llch adj. 1 cъмлиm—л—Лr прoбл1мoг1н—л (ил-
ход ис нщ.); 2. nъптocen (лица).
Fuc/lliieclt /	- cпмлит1нлoет; пробл—могич"
1ГЯXT-
TuagloK udj. лeеъмн—H; б—зxпмnen; безспорен.
PiUUlosigyelt// — О1тcпeтлocГ; оccъмн—/oег-
P1lym/nti; -(1)5. -е фрагмент, eгктенeH;
ruayienCimi/'l adjl фрагментиран, п1оплeи; вн-
ктcлcчeи-
Inu/t/ltg udj, който м/сто оОнча до оиma*
Ртиу5/1пУе1Г1Г/ — досслно нюбопннствв-
Prugjsu'r/мання зо пиmсn—*
fuajwüudlg adj. cъuниm—л—л (печалба* лич/осо);
прябл—мoтuнcп*
R^i^lj^i^r^i^iS^J^e^Tlt/ — прoбл—мзтинлecm*
UneSsc [фраз] adjl фрезов (цвят).
Frakltkii/Z "im 1. полип— фракция, нлuлo* 2. нзет
(ео нщ.);хнм- фракция.
FoaUtör/ -сп 1 .исд, фрактура. cнупнсne на ност;
2. псч. фрактур (шрифт); - и/Ссс говоря /рубe;
поправя.
FnаeiUoeаiz н печ. избор па фрактур.
Fuame — -п лехи— лaмa (зи порне машина)—
Foeezalse (фрäxCз} / -п флзнxaт (танц).
Foe/iblse [фрИшИз] / — L бeзмиcuocт* 2.
свобюдси багаж; 3. арабин шегн, конта ис са
заплашат от оснсуриненнятя д-во; 4. прямата
(= Pucimül1д—c1l)*
UremU udv. ятнрeнcnO; открито. иаолaпo; гoзг* п/н.
- uml ТисО Uemnussuuce казвам сн вр. изправя.
Fname(/m) н, -(и), - франк (монети):
Fra n i^sitti по— "Сп тспнapс/— но переиснн разнос¬
ки обнсптап— с морни (но писмо).
Frank/ п, -п, -с 1. исш франк (о/н герошисколе
пемс франко); 2. франко/щ (с/н областта
Фро/ко/ия); песе, фpeщутии* 3. „фтcлeщu
(европеец спар/д арионте а щурците).
Ume/klcm/n /е. заплстам перенсие гa'еa; облеп¬
вам (писмо) с uстки*
Fränkin/- "/се жнгснка ис oОлсxmma Франко/ня.
TkäekIehO udj. франкснс';.
Uoe/ko adv. пъра, франко: - B/rlls франко Бер¬
лин.
Frmace/ —п ресна,
Tncne1m int/i h нищя се.
Tuemeiu adf. тcеисm* оръфан-
Fmenz/Uee) — пoдвъттия er m—нешнс ножа с
пeт1amo; —Uann — 6от- инскюрзсда oтoщнс*
—Urae/tw/in — L вид френско ракия 2.
нозлстсн спнрт; —Uroi п бяло хлебче, ниф/з.
Frenze л- -п. -п доил— преер- французин.
Fueezc Сошcp. - Fuinuc-
FkcmzIeUCe/o m, -s, - църк. фpaнцнcнaи1Щ-
Fucez/um п. "S. -хем, франций.
Fuenzma/e m—pl. -e/ролг- фр—исн-
Foenzne1 п -е.-с 1 французин; 2. нсхи- френски
ключ.
Frаnzönse1)/" — асо- псйср— фpанaoмaннЯ; страст
за тeОcкo пoлтoжстaн— ни псично френско.
Toeezne1ln intr. h исн. пейор. пснлоиинк съм.
пeитaжaвсu но псично френско.
Focnzne/n/hnlz п бал. гусяк* —Unankl/it—фр-И"
/а, сифи/нс.
Tncnznsi1k1n 1г, nejl. пoфтcнннсм [xcr-
FralzzlnlilП/ -сс/ фpaнцутeйlcс.
foamzneiehh adj. френски, французин; раза, sich
[110] - impl/hirn измъквам се по aиглийеaи
(см общ/смна}—
Fkcnzneltmu и* -к. -в ппйор- полражат—л из неuнкe
фрcпекO; /изкопснтс/лик пр—д пеинкo фрсис-
КО-
UueppC/t adj. фрапантен. пeтaтнmcнcn; юнcбнcщ*
Uueppleo/e .г, 1 поразявам. Оня н очи; 2. итcгуля-
всм е лсд.
Foäedooe — (^l— -е) тсхн. 40^1' (валяк ие
фреза).
Fräse / "С L истu- фт—зar фрез-р; флcтяna
машини, фpcзyвaчнс* 2. пнuеирзпa яко; 3. вид
бснcиОaрgн*
fnäs/e tr. тсхн- фрсзувам.
Fräsen п, -S. - лехи; 1. фл—зуван; 2. = Pui/c 1.
Fkäs/eulturzеceл.-еT: eбтaбemвaпc из оюнттma с
фтcтa* "kirn /техн— фрсзюп нa1нбтр; -^m^sshli-
сс/a^- Pulst 1.
Pmuß п, -cs, -с 1. храни (ярма* зоб е др,); 2^ фем-
крубс пейор— булсмзн; плюсази-цо, лапан н щa*
Feeßga/g — нcрнoя4ииa е плод.
Focl/o е* -5, ...ircs „брст“ (см монашески ерДсн),
моизх-

533
Fu/gaiUvojil
Uoailonlsi/o/e intr- h побрат-мятам сс (c иксХ
сприятелявам сс-
Fraiz е- "ts. "1 рала. L пакост/ин, непослушник
(често ппйор-); пз1aвcщ; 2 дяван момиче,
нахокано мям—чс; хуОaвeлaa* 3. орaтнoтлaтcц;
гнупнe: бе* urme "! Оадвнят глупчо!
Filler/, -п раза. 1. фим, псйор. гримaеC; мутра:
-е tcimeOdee птзnя гримаси, кривя сс; 2. 1—^
uуцулкC; иутт1нкс* 3. д1вom1Я; pурoгнЯ; тду-
пoет-
FocizinZbild п кстикстурa; рсз'тннcн eбрaт* "ут-
slihi п раса, мугра-
TucezcnicUi adj. рaзнтивeU; кaрикaгурcЛ; (рoгeе-
HCB-
Foctzie/spiil п* —s/ücUп«ж- Fiatec 3.
ГгиГеоуг^*- = fTiizrnlrT/-
Fran", -сп 1. жсна; омъжена жена: jus/r - младо
бунна, И1няегз* млада жено; dic Weißs - nт1B1-
4111—, призрак (жена); 2. еъnтуг3; жсна: н-г-
жела ми; (uich) е-е - псГпсп вземам сн ж-нс,
ож—ином се: zuu - Huben водя, жсн—л съм зз-.-;
en* - /еЬ/с дотам зз жсна; 3. госпожо: gnädige
"! /вепeжe!* уважаема твспоже!; Ilns - СпппГ-
ils Всщaгс еппрутс* - Dl-m/ion: ряДко и. дир-Н"
норшото (жена /а директори); 6. госпожо
И1тcкгят (обръщение}; - Bast клюкaткс* 4.
сстср. тecnoдaткC; пюнcлигeнкс* 5. домакиня
(« иъщона}; 6. твеnoжс (почемис /озаа/ос кът/
иивне ис игумвнко ели калугерка); Große -
лаЗ-възрастяст* пр1uцeез н Австрия; 7. паси-
Бeтeтoиищa; леви Мария (особено в сенр— еж,
Puülrlelk1т'1l/r: U/sic ilcli - Бeceтвд1цс* 8. dir
weise - скушcткс* 9. ScUöec - е. бан. странно
6-/-, рaтнo//инe (Al-ops /c1-ldöS1ar* б. лоеи.
uoтен1 охлюв (Conuu /o/ilot); Junge - леел.
кукумявка (Noc/us 1npllr.
pTUUclsc i, "/, - 1. риза— гяе‘пяисткa из кунc* 2.
женино-
Pmiuic/aTzt m tiiih—hohot; "-UsKse — = /lull 2;
—Ucwegung ( женско движс/не —UliU п L
жс/скн пeтгрcm* 2. жсна (също е = -Zimms/);
—b/ldn/s и = -Ulli 1; —и Uic/I п 1. жсиснн пестиин;
2. бон— внл хт1тс/гeк13; бo/oтoинчн'с; -/Iums / -
= "-bla// 2; —UneU н жс/скн съюз: icu D/i<oauü-
ilschc = DeneteHiiiiu (съкр. DPD) Дгueктсг1-
нcек1 жс/скн съюз пз Германия; -Clis-li / бол—
магареш'; -гтън (Ciuduuu mlтll1nur* -rit п вид
/нпс; -оПбс/ /всети сс вън въздух* паяжини
(= Paecns(onlJn/rr* -USehh и зоол. 1. бяла лугнанс-
кс тuбa* -011'15 — бон- лулянкC; сcлзпнc
(Lisins vu!uruiкr* -O^Usmü/Oos - /: I1lrunüilbslic
Dceok*rlitclee = М—ждупстoиua иcнeнрсн1ч—е-
но федерация ле ж—иитс (МДФЖr; -Tagg - / ’
жс/скн нъорeе* -диГ п coОcгтc/oеr; имот из
еъотуcaгa* -Hai* п Оен. Оoтoрoл1нcл нoетu*
нclleтип косъм (ACIrsliic cupi-his vc/cnit)-
TocuinOeTt adf. женскн; жс/сгпси-
Frauenhaau-kUelty" — жeпcгнeляеr-
Fncu/mZOaus n оуОлинeи дом (« BorCell); -O/il—
kündc / сннскслстия; "H/iC л любимец но
жcлиme; мъж с ^0(0 зотосвон—я между жени¬
те; "Holz п бал. гoреки лoктr; О-тушна (Loil"
ссга xyioкicuпr —kinet1o п жслсин мзнаcг1т;
—Um/cli — роб ви ж-интс; —Umeui бол— п =
"-iiezc; —1/iUie п жeиcкa; гни—келегнчис Ов-
1exГr строисн-е; —тате н жeл'ст* —mcnicl н
бон. вид тoтoв хтсxm* "По!с1/1- жcлекo мляно;
2. xнлпс н—рлa битa; "Посет/6ал- нaтuoфиЛ;
нзлефсрче (Tacacntum /Екипни); —птсК/с pl.
палет— право из жcлитe* "ТтОсНСТе/О/ / полен—
рсвиoптснкс-
Fnau/ee10eTi А -се 1. ж—пиmc* [трупа] желн; 2.
хнол: жс/скн съюз (я нацисмко Германия);
тонална, мсстла трупа ог съшия-
Focu/eshhniid/k — измени щuвсч-
Foenensleut/pl. рсзг—ряД/о жeиoти* жслш
Foau/m/snmm1o — 1. люсерн сс пъп въздуха
паяжини (= Рпии/сПСсс); 2. cитeисшкo ляно;
—sieimmoccOe л, —-walir/cOt п припя иа жените
да гласутст-
Focu/msp/oenn /рразк. жcи1щc*
Fncu/mspiiu/l — бит. юрнищс (Sp/culiuli).
Fncumesi^(^^k н рсзк. вж. Fraue/ticu/c.
Focuie—teg m 1. лен па женени; 2. църк. Успение
Бстюрсд—ч/с; Рождество Богородична (праз/и-
цс); —tauU/ / зсои. тут(унпlщa (= Tuui/!iluU/r*
—träge / бон. бтъмбслнГ; Оътyuнe (Ophmyкr*
—venlelce п осм, вечерник (Hcspc-Ou muimoiS"
-Ок); —zimmer н 1. сстср. жeис* uвuинe: Ъроза.
ж—нирг; pl. жeueтя* 3. жeлекс стая н к/яжсскн
двор, дпoтcЩ; замък; ncинк1 жсин н н/ся-
Fnäuliim д, "/, -/ раза. -s 1 /ocовж1цa* осмер—
б/ан^роина госпожице (Дъщеря но ар)испсира-
мическа оeмвйомвo); gnädiges -! госпожите!:
уважаемо твеовж1щc’* - Mü-isu тeепoж1щс
Мю/ср: I1u(/r - Toeilci Вашата ипщeря* раза-
sln will Сп/ - mi'Unc иска до итрас родя но
важно (eеоoж1цo* 2. сстср. служишс: н бюро,
кcнг^—ркO; г—л—фон1;сгкс н ир : 3. ссс^л. кeптH'
попредно (Boe/yx dbe1nliür-
TkculicO adj. жcиcкH; жe/еннcи; мсйчилски
FoeulicOkeft/. — жeиегнeиoеm-
Uurch adf. 1. нсхин-н, лтрзт'; ис^л - раза; cli -cm
Ken! находел ннп; cu behauptet lue eil -um
Зtico(cr! ной ^0 тупcmo* очи да гпърли moпa!:
фем - но/ Otkru нахансл като муха; с-п -
kommen държа сс походва с /н/.; 2 оспор.
иъл1TK; безумно рсшнгслен-
FkichUchOs н рсзк. шск. = FrccHlOs/-
Forihhrit / 'еп /схалcгнOr дъртexГ; бeтoчиe;
нaе1oет-
Fe/cbllnj и, -к, -а лсхи/лик-
Foegätte/. -п .мор. флаеаmс-
Fe/jCeecnkapitäm — мор. кспннои втори рои/.
Fk1/CiUvn//i — зесл. фрегат (Tuchy/ct üqlli1ilr
(о/сапс/и птици}-

Urei
534
frei 1. adj. основно значение свободен: 1. свобо¬
ден, ueтзн1cнм (човек* смрази, народ); >0/1/.
л—прилудеи; исегрс/нчси (от авморнию пра¬
во}; бОс/пс GewcuktcHuitei свооод/иге профсъ¬
юзи; "С З/аСе cтoОoд—/r хaозcUенu трал; ein -пг
SchrlTtt-clicu uc1звиcиМ; ueяттзu1т1тсн nиеa-
гeл* -си Bsrui етeбoднC; ueтaвиc1из професия;
-е Venti осл; стихове. ctw. zur -еп VcrOü/nsy
haben имам нр. ви 00— разпо/ож—ниис; Uic
Werke Le/sut tinU - птeи1н—лeuияmс на Лслсу
масон да сс преиздават свободно; - нсиС/с
юенoоoждaнсм се; tich vos Voiimirll/s - mucUci
юеняоoгcлснaм сс он nр—ирсзcтдпц1* сен. -
hc-nusKUuni казвам /р. uзнрaвOr без xmтaX;
свободио; ген. aus -cm Aeim1/U; -еп Slüc/ei /и/
върша нр. по собствен оeн1U; нuнниarинC;
нoля* c-m -е N1/6, -ns Spiel 115/11, -cs Spiel-
raui gCHäUm/s птeляеmсnим /км- пплнс свобо¬
да па д-йс'^; Politik Ссг-те HssC политики
из развързани тъцe* раса- осмир. Ich 10/ eo ".-
юxмeлипсм се. noтвялиnaм xи--- ((форми по
vчлабoом); 2. 00604^. /eтaaт (място, снел*
смая* пpсснpcnонaс- ден* час* врем/)* никси-
нсн (служба); -е Filut 006040 път (са алеи е
пр,}; Straße -! дсйтс път!; BUhc -! ниснс!; с-п
Pluiz für с-с - Unke/ запазвам, пазя място зз
ват.; - писГес еспобождзтзм (служебно .мяс¬
то); ризк— mbugcn ОиС es'hli'; 6011/1-) - утре вямо
да сс рсОя!- (нямо ун1нишe; имсм свободен
дсп и пт-r* 1'1 Usbe i'i Stucle - Uc—bпп/n
освободих* мс зз едни чaX; нмам —див нзе
свободен: o6анe: вж- ТпгО 3; 15 Tagi - laben
-мам 15 ли; nскauщиИ; свобода/ съм 15 дин. 3.
свободен, безплатен (itvoC и пр.); -е Stuteon
О—зп/игва ннаргнра в хриле (освен заплита¬
ме}; - bekommen получавам 6—тпнст/ю; 20 -g
Geplc— - hiU/c нмau пратя по 20 нс багаж (при
пътуване с влси- самолет и /р-); 4. — von с/н.
без. освоОоисн er up.: - von AUgiUcc /еоОнатз-
ем. освюооисн ет иснъщи* - vos Р/Нсп без
Стcщни* - vos Pesunic осноОюдеп от янсви, без
снопи; - vos Heuchelei без ннцeмeлиe; uxктcн*
- vos Mä/ycln Оcзy'eтcл; 5. xno0e4cи (Осз
поискало* 6аз спари* псДпарс); - ep/icinn
гoнeтя без бележки, свободна, ис чета; пи/ -ти
Hs/d eiicicec нeлтaя па тткс (бсз линия,
п/ркеЛ); 6. открит (мссмнсст* нзкл/д- площад);
lae Haue ut/lc - ктшсгс е на oгктнтo* usi/u "/m
H1me/!; im Pi/Icc па вткл1гe* тъп но полего;
ins Picic gnhnc излизам но отирино, па въздух,
на полето; sich - писНес събличам сс (прс
лекарско преглед); 7. свободен (разпуснем);
sici etH- eu - /епеПпсп държа се тнтл4C
cнв6oдnя* Cocs/u Buch ist licht - този кинта е
пплпa с нюниасни; 8. napг. франко: - бсиС/сНс/
AusTurriiies франко тсрмалснс експертия прнс-
ни/ише; (In Ware wluU - Haue g/HOeTcii стоксго
сс gюе*'сви франко вкъщи.
Tг'rO--» соор. с глаголи trnb. означава аонкпсввиа
ос'вюосжсДавана; 1*11/1/1/, Тт/О -пиксс-
Fn/i***, fn/i*/* 1. свободен своОсдис---; лeпeктнг:
Pu/11l1e/i; Р/сОНаТИс, Tuc1si1s1y; Pnco/ncppc; 2.
безплатен: F^c1cxcmp!lrr Puci—<rr/i-
Puci/ukCos - / феи. тт<aтиелC; 6eтплтmнa акция;
—e^ecicf хадр. канал но шлюз е бараж; -hui п
плаж с бассйн, oгктннс къпалия; -Uillon н
аннац. зeтocгсm зи свободни полети: -Uas-/1.
тезгях зз птeдсжбa ви нeшoксн—crтcнo месо; 2.
касап/нща, освободено ег цехови втрalннчcн1и*
3.	оeлн1жнa поисгсвкз-рсмкз мо екуногвт: 4.
осн- Оа/кн зо снсоядлит— еeнягlн е еъОрсния-
PurlUimyir н шск, муфгслжия, гтсгиечни; нстcж-
404.
fm/ib/kuilich adj. из свободн/а. нсег/a практика.
Fm/i/U/enflce н* -е. — 00004:10. нaетнo отс'T1-
куташ;-h/tuay — нeяО1згaгuс сума: "UTutiu н
онтсT; морски разбойиик-
Tk/IU/ui/klsih adj, nитснc'Hl; тсзбoiiнIlч—еки.
Fe/i/Uico п 1.00604/0 он скии 6итa* 2, оcтпнсr-
но пoнун—ua оитс като пянeтnк^с-
TueSUlciU/eU рап. udj. иърг. незадължителен
(афгрос); —UjlüleeU udj. сбинло цъфтящ-
Piii/Uoil н мюр; фл1бoр* -Uni/O — ссл. срамота
за оспеоождансг-гс ог гетоОи nтизлснaлc но
пT1HИ1eтиИ; и пран, хр1еoтул* 00004—/ отo-
оуеK; пътуване н nт-* -bürui* — 1. 006040
ттaждсн1н: 2. житен нс свеОяиен град; -Irs-
—шп — епe0oдoмнcн—p нoнcн* neл/e4уucщ*
-Стс/тиСО у свободомислие.
Tnтie/nk1oiecO adf. cняОeдюмие1—щ-
FmelUoebt — сл. тюла жицо, тон отвneл/1K-
Feric(n) /н. "П, "П ослар. пълuвптснeн грожда/вни.
foii/lucm adj. исн— свободен сн /сп/н -задълже¬
ния, онодиалсн-
Un/i/m tr. intr- h 1. (ип) cln MlUhl/c - нснсм за
жено (за себс со ала зе другите), пя;iекнaм
мoминc* 2. остер- еже/вам eееr зо UHr.; поел:
ju/y угОТ/О/ Hut nocmine /eucul или се млад
жс/н. -ли сс млад кслуc—ти* 3. остар- (рядко)
= lrlT/1/i; FreiuneU"
Freien е* -s, - 1 жс/нх, кандидат за жс/игОз; 2*
(рядко) 03*!, свстовннн, тюдcжср» СТЛСДННК-
Unci/kiecO udj. като, присъщ иа жених.
Forl/msTüßc pl.; ruf -е /eine иалинлат съм зо
жснигО*, търся сн женз-
Fkiiiks/mcgm е. pl. -i|/ulr 1. свот, сватов/ик.
coлeжaт* 2. (рядко) = PncO/r 1.
FocS-ex/mpian п авторски. Оcто1aтeн c'з—ипляр;
—-falrt / безплатно пътувале; иниац. сноОои—/
понет но аеростат; "T-llcUe /етooбoд/a; neтсcm'
тoгис плсщ; —ikan — Ослoнecз* ~-Паи111е п
младо (ивжгпепс) Осрonexа; -gäbe// L осно-
Овжазвив—; 2.Ж/11- деОнеииране-
foii/cb/e* tr. 1. eенo0oжgснaм (ин/.): е-ос с-с
Speie - oxвя6oжлoвaм /нс. зо един нсc (см
ланяное е пр,); sich [Сее Tsu, dl/ 311161] -
535
Uneiu/ligiös
TasKcn eенeOeждснсм сс ог тзбoтC; учндире [зз
-дни a-i. чсc|; вземам сн отпуск едни дев. наx;
dic Sluißc HunCe für dem Verkehr lTriueg/b/i
уд-цино се отвори, вгкт1 се лвнжc/ueгe* Ссс
BuäulOgim - връщам гвасж* из сяде/нни; (сОа-
ча Imci uiUce дивим бсз принудс, иe0рeтoннer*
2 латтcшзвзм (ла печем* предсменяне): Са/
Stück Ist j/iei von dci Zc/sun (Tüu JugrnCIlch/)
IT/og/gcb/n тaбрзпaтз но пиесата (за малю/ег-
нн) ссто е отм—н—па от щenзурoтa; пиесата сега е
тaзт—щcпс (за мaлeлeтн1r он щcnзурзm3;
Uncigrbig adj, шegтл-
Fkei/g/UIgUiit / — шcдтocт* —uciet е сстср. =
pTcidicknu; —/eisterel —, -сп cвя0ядямнx1иe;
нoлнeиумеmвo.
Tn/l/rlei/ne i/t/t h нoл/ядуuетнувaм-
FeeiSgelänUc n открити изложбено площадки;
—gelcee1gh(k) л* -а. "С асо— освободен люО*
—gcpäck н 0—тплaт/ю превозван багаж; —gerillt
н ист- таен съд (нж-. Pemyerici/); —g/eiene н
хсдр. = -игсНс; —jecT m оси— олeдxcдaгcл иа
Psm/cricHi; -uut н 1. безмитни стани; 2. ean.
ттсднан/с нмевиие; 3. есе. свооод—н ог naHCHf
н тегоби селсн— -мят. -Huis/ е сноОюд/ю
прнеmaннщ^e.
fr/ihcltcn* tn, 1 плашим зз пат.. нeрпя: е/ Hai dl/
Uscee GeselTteUsiC 1иеО/сНи-Г/п тен почерпи
цялото компа/ня; обич— вж- Т/тО 2; 2. —ъра.
пoлдплжзм (оферти}.
Pmci/Hsrid/ücHriiO у - ОиОниетгкс но самообслуж¬
ване; -Нп/СеТ — оис/— oBOcan* търговия
(външни}; -laideittpitzss pl. —аpа— И1Л1ШЪЩ1;
разрешели за снеОоднс птeдaжбс-
fn/iOämdig udj. 1. свободс/: - iihrei >0^ сс на
вeлecuпeЛ; без да държи кюрмилоно (—.бас
ръце"); - uchi/ßcc стрелям Осз пoлпярa* -
zrlchi/c н—рmзя из ръка; 2 доброволен: -
vcraanlec предавам добрено/ию.
Freihändler — икон. птингpжclнlик но свободната
TЪTГBBHЯ-
Tkiliäedl/oiscl udj. икон. лиОералнсничсп.
Focihcedzricire п чернене ви тъ'3-
Freileit/ -с/ 1. свобода: 0/ - entzcc пускам ви
свобода: о/ Сеп - из свобода. из воля; - den
М/сте своОода из мореплаването; пранза—о
uicl D Сос - nehme/ пoтнo1янсu си. oемeлянсu
се (форми па учтивост). 2/ пoл/oеГr сноево-
н—е: sich jeUr - ncimcn оeтвoлявсм си вcинкo*
sich -es Hiriusceimen пeтпo1ятзм сн ввннocm1*
3. птсвЮ; пт1нинcт1Я-
PmgOHriitTmn —* -/. - /06141/. иним, тъй лорсчев
nт1nптж—пик на евябoдaтo-
fretiiltileb udj. 1. енoбoиoнюбиH; либерале/; 2.
огласяш се до снеОви*!*, паснете/ из споОолс-
ГО-
FmciHciCt/spotec! — апюсгон но xпя0oдзmo; -Ье-
naubuns у nтoг1нoзскюннo отнемал— в*. лищa-
воне ог снеОви*; -/снт/ис/ - / яенe6влигcлня
двнж—ниe* "Cluny н устрем към стободз;
-iuoet н жажда зз спюбюдо —/eizug — юр.
ннщaвa/c он свобода, (наказание) тaттoл* стecm*
—g/ist — евo0юиeлю0нв дух; —goad и фнз.
стспсн ви свобода; —kämpf — бврба зз cвюбюиa*
—Uri/g — ссвябод—ненвз ввЗиа; —1I/U//Ссвобс-
июлюОие-
Tkeelleei-e1iecU/eU adj— епв0вдoню0ив*
pT/tl/tts/Kiii и енв0cдeлю0нв* -/tiiTi/наказа-
ине с дишано/с ег свобода, тагвeт; "wÜiucr н
душите/ вю свободото-
Tk/i01naue adv:; вж. ТТсО I.
Freiherr е Отров.
Treibenzi/ adj. = TncOiü/Oy.
Freiing" "ine Озрои—си (= PucifUln* Pu/ifTäui/ln)-
Piri/jili h L солил* по осноОеждспане ог
данъци; 2. плолюролна година; 3. (у снорите
свр/о) голина из eепo0oждcниe из тя0иmc*
-kurln У‘безгн*нсп 0-/-!. гратис; -/omps ['Keт]
п иоОренянч—ски кютпуc* -—и/гТ / митьосси,
gивoлcк1 кутщуu (/аймсулучно безпелр/шно);
-111(1)11-11 ссл.-см. кулгутC; еттлеждснс из
открито, ви подето.
Tniilcssim* 1г. пускам ви свободи, oепe0eжлспсм
(п^лг/псК; роби а др.). Fie1iafeuuпJZ
PiiL/Iuuf — m/тu— спеОолсн хол (особено иа
велосипед). -li/tykCOt/водене на велен живот -
frcilc/cc tn. тсзкoпспсМ; тзтнритaМ; тaтчuегпсм
(при рсс/сп/о в мо/о- про археологическо
poз/сскc}-
FunO/l/hri п нсш лсн/е >/04—/——. 00604/0 он
'—твОн; зсмя нз нин/в снеОвдсн селя/ни;
"-Islttu/u6i7- въздушен cлeкттoгптeпeл-
lirliocH adv. 1. цснснишс. иcйеmнинeнnв (с извеси-
ио ограничение = rl-cnUii/s); 2. (кома уебър-
дн—сл/и отговор ис аъпроС) тсзOuтз се. еснес-
твсио: jr, -! go. тстOирa са!
FreilicHC/hüHii-/' гcaтпЛ; ^—/10 ви eгкт1mO; летен
тcaгтр* "milruri /жт-опнс. онe/cт; пнеи—рН"
•гьм;-г11Кгп1 п остк-uутeй; етнографски нам-
nлeкС; музеи па oгкт1нe-
PurlluIlüuTTÜUiusu -/ н/инр- представление ви
откриге-
fmctmichcc tr. оОл—пвсм с uсрк1; франк-рсм
(писмо).
Furi/iisi е* pl. -пести остир. оз1aн (= Hrs-
/ru)* -пггае /' пepenенс морно (= Bu1/fmlmarr*
-пап-с — 00604—11 позор; -mrurer и „свобо¬
ден зидар“. фт<aнкмсеe/-
TurliüumurKcl udj фpaнкмзconеки-
Puil/mroslTi — тanситниЯ; ставал мсйеmют пв
полято в* ннадененя; -mut — emктeтc/ecГ;
птиuoгс; 1ектe/ecн-
iusimÜilu udj. откровен. птиМ; искрсн. втнT1Г-
Prsit/eiütiykcilt/^ FrcimUt-ort — пслс/еи, приют
(= Asyl).
ii/or/lig|iö/ adj- тcни(иeзcn Осз неpoитпoнcлнс
юOвърззиюxт-

Priisnsti
536
Pтciк1ssir РтсОкпкк л L свободен: жнтен; 2.
отигeжзгcн нс свободен ог надюзн имот; осво¬
боден он лождня жител ви срсд; 3. eотaбoтвaщ
чужд* зсмя.
TiroKchiT/id pu/i. adj. ви своОои/с практико
(иузо/опоС) художници).
Pusi/tcism / -nсртнтс/екu omриИ; нeтa* "tcinilri н
чеTHia; пстг^lзalH1n; нсл— немита; -ucHlay н
спорт, нанизате/сп удар; "tchiir / Oeтп1aтнo
уннн1pc* —scluss л 1. о—зп/ане/ изстрел (на
папсирс/с смрелОищв}; 2- = етрслоз е* омагьо¬
сани куршуми; "S'lüCz — 1. вълшебен cтрeлeц*
2. учсеншик н nтсзнl;к из етренцит—-
TucitcHfieenc* re/l. полагам 1то1н пя плунагге-
Рп/О/к^еп/у / юр. пускан— ог aт—cт* -кОсп н
епoоeлюнюонC; нио—ралнзъм (в палсникола}.
Iinisis/Oy udj. енe0eлeнloоиH; либерален.
Tusitii'h adj- 1. по/н. дпртън; 2. оснер- ужсег/ ( =
кdHгec'/lIchr'
TmroKpm/cl/i* tr, 1. яптaнданам (а съди}* а пран;
ein ТТ/О spueciendet Uut/li оправдателни присъ¬
да; von Eit/1—rii пики mnc sic - вс бнвз да я
еОвн/явоме е еусн/сен; 2 произвеждам н
калфа, е uaйcтeт-
Pmrlbsp1lch е, Pucitpuchlu/y / -тс 1. опрснда-
тел/а приеъиа; 2. тържество след калфенс';,
мсИcтятекll ипи'; -зСааС — тcпуOнинс; - sttade
/ споОои—н тлсg* - К/аНС, -släets / приют (=
Asyl)-
Tuniserlni* mir- h; ш/ steil с-п fTsi пютвялeню m
nки-; свободен i (cke право нщ.); пе stnhi Ihcic
Тт/О. eu uehec oien eu bleOUci своОоиен сте до си
югид—г— или до яxma::—те.
firOKech/nd adj. рап. 1. нзoн1рсH; отделен от
ару/н (здание), стаят из огнрнге място; 2. -е
PO/un екунотутис фигури (пе в рвлаф).
Pusititciie/- етип-паниптено място (е учгбпс заае-
(г/ое)* cннпeнa1Я; безплатно оОучс/ие-
TurtKt/li/c tr. (c-m Ин. -) предоставям [nкu- пр-);
дотам па рстпoнoжeн1—: ich stell/ Ihnci 60/
Estuch/ieunu ТТтО предоставям из Вас до тeши-
тс.
Pici/sti! — спорл* свюоюдсн стил (олунзнer* -stoß
н спсрм— = "ScHlag; -stüc/ п печ. Ocто1зтcн
eкт—мплят* -stuerct н ист. еmуacнг тъп ог
нoтnoтсцuя* "Stuhl н асо. cтeлнoн—кoнeн наел
съд (= Psmgurichf !.); -кСисб е/епс Ояден нax*
P/ritug /н п—тън-
Рт/tCayaUrid — петък тcнeт;
Tn/Ota/t udv. неен— оeгтк-
Pmcoec / -п асмар— cватяcванe* стледа: ряД/а орен.
rul Cie - gnUcc гттcя да ес оженя, нзиа—аон съм
за же/нтбс-
Pusi/et^s'l — безплатно хрaнз* -CtoU н самоубийст¬
во (= Sellutmoid)-
luriCru/ccd adjl смр. свободия воеср (подпрян
само он сдаете сорсно) (краде), снеОедно
лежиш.
Pmro/irrppr - / - >^N^3 стълба (но зДа/ог); -й/псу
b'евo0вa:■lв (аимпаспическе) упражис/нс; -wst-
bmn н cтсT; енатовинн; ж-пнх.
liilwiillU adj. дeOтeнюнe/-
Pmri/woiiiyr(u) н. -п. "п; /, "П ao0тoпoнeщ* дo0тe-
вонис; -Willlr-cil - / - ДоОряноннаст; -wuri н
спорт- = "teils/; -zrtchrc п еи/ион „етвова-
пе“ (нсл1^(^кои^; "e/it - /стоослив времс; -zrllgs-
staitu/y/разумно) 11пoлтнз/e из евяОолного
птгнe;"/elot-1colusu/лeкю епoтг/O; пeлуеneт-
т/е яолскдю.
TrsizÜyiy adj. своОоисп дз сс u—cгИr тсce1тa
иругсдe; нcзактeовегc:l-
P1riIeüggkelI'bcнeOeaс нс мсстсве. птecc1ванc.
TmsmU adj. 1. чужд (имот* спрени* пени); ich Uic
Hier - оз ве съм rуксщ—и (ип посиавои мяснс-
ла); - gegen е-с lun държа сс кого чужд е /кг.;
Piltchh/ii out IUm - ис и е nтнcпpe; чуждо И е
пT1гнвтегнeгe; вс е фотш—на; 2. нужлeетрс-
/11. чужасзсмс/ (раснеиая* смоки, /рова).
FmsiUum/siisr е? = GisiluUcotir.
ii^ceUrrtly adj. cmлaн—/; оссО-н, /гeоиннoнe/;
нeo0ннaen-
Piridareoykiit / -сп cmрс//oег; вco0eнocг; нсю-
Oнк/eнc/eеС; /—еОичсй/есг-
Pirmen(m) и, "П. -п чужделен; /епоз/зг чанен;
външен човен-
Pmrmdrj. — чужбина. чужд ктaй; шир- сурОгт-
Pmrld/nb/u'h п к/н/и за тспиcвзн— на пътнин;,
птeхo4яши хотел а пр.); --UUinr е L
cкекутзoнoд; тяgан; /ни; еппрoвoжлс/* 2. пънс-
вoguтeл* -huie п асм. еОрсжигнс за чуждси-
ци; -e/yOos /^^^^^та^с^стр^а^псп легион; "ver-cUr н
[нe•ждуnзрea—/| туризъм; -vm/klUr/hÜ/o п ту-
рucт1нге'e бюро; -zimm/i п 1. стая зо тoеги
(зи преспиваше); 2. обра стая (вхотел}.
Tr/mi/cicc itr. s 'ръщкaн; из/eneтявсм-
PusmiHcit j— — 1. нeтaпoз/стeеT; н—оенедяме-
песг; 2. /гпт1xпpnoет* n—обичайнас!. стран¬
ност (нопр— бсроарт?ъ^^1); 3. хлсaнoеm; хладни*.
рсзервирапос'-
Pm/ie/1/rmschifi / чуждо владичество; -körps*
н чуждо ТЯЛЮ-
TuseUlInlK'h adjl нужacетрс/—н-
Fneeilony и, -s, -е ряД/с 1. егтс//иK; чуждcncщ*
2. птишeлeц-
Pi/mdKpuacrc /чужд —зин-
TnciUspnaclty udj. 1. иTУСOcтинe/; чужgecт1чc/
(население); 2. на чужд езна (книга}.
TuriCspul'hlO'h adj. нужaocтикoн: -em Uilruulcil
чужив—знконо o0учc/иer eOунcнue пя чужд
—тин; "it Gyici/оип eтикoнс (иинoзии-
Pm/lCкnctlt/Цуг)дCOПoлloиеrтв* -wort п чужди
дума. чужaищс* --WöutrmUu'l п р-ч/ик за
чужди лумн; "Hö1-m1/Ir -wörtCl / прекадени
употреби иа чужди лумн-
Ti^ecittu'h adj. вее— френетич—енн-
fu/qn/ni adj. чест-

537
fueiem
fu/qucmUirncm tr, посещавам (асебв/а иасмр—},
общувам (е /нс-); uтоe1звaм-
Focqne/z ", —ел '. сп. нecтoтс* 2. асабеис енснр.
поссшс-мяст. числсноет из посетнт—/—-
Fn/ee/ — ~п или Fresko п* "S. **-kcc жив— фтexнa;
cгcнeоие*
Freskomalerei/ ет—пепиенс живопис, фрсснопо
ж-топие.
Focssäll/e ['/1—1 pl, студ- шал. исща за /311011,
лaпанка* map. ильопс/е-
Pressc /, -п (грубо^ пулт-) уста; мoллC; муцуна: 11)
die —! дръж си, свивай сн уенота!; гa1г-: er Hutc-
с große - има голяма уста; С'С I/ die - scr11u/C;
с-п [ein paar] ос СО/ - ianen удрям /кг. е
uущунсгс* mup. (грубо) п-е --- падам ен!; дз сн
пон/сш! (израз но учудвана).
Timtt/n* 1г. 1. (са жиасм/с) ям; den Baum /sUl
риза— alles mutzckari - опасвам дървото. нзпсС"
вам до H1cт* dOr Kiippc leg* - изядам вс—чнатт
хрипа он яcлит—; изписвам ясните: Löchcn Icu
Tuch - (за молен) птoяжgсu плота; 2. а nejl.
груба риск, пнюенс^^* .лапам; през. ттлтсМ; ям;
е-п опп - подялсм инс.; sicU sate, vö!!; krank -
яаплюхннсм ее. потъпквам ес, падънтом ес.
/зоухвсм се, пуквам ег тl1юекo/c* ich Hirde
Uicl ilclt - нямо до те итям* dem Neid Imluut iic
тaвиетгa то яде; 1-/06, Kummer in sici (lii/ls) -
пр—(нпpсМ; гълтам мъките е— (смаяним я н
себе со); ins Fenin Inaß пп sich отъ/ян обхвана
всичко /секоло ен; раза.: е/ hui 60/ WcluHcil ile
LöTiis /lii^i/scc вс/ъ/тил ес е, иа/апол ес е е
рзтни мъдрост—; Спи Unlirn/Гп/п iritst viel
Gcii отcлприятиeгe тънта м/оте nсти; 3. (си
ръжда} разяжда; 4. фам сп hat пе uefrcssec
рзтOлa тю, напира (0. смля (0; с-п Nammen ас сен-,
с-п - пoщутянсм по /Р-. /кг.: uicl len ToU in
etH. D - умитсu по нщ.; Ссс. lae Uabe ich
/eircsscn ис ^(0 да му елсдзм мутрата; гова то
мразя'; KBi/c“ - - Ссс Buben tollt/ Си miu -!
„Мошеник“! — шс ни дам из из теОе еди/
мошеник!
Fnreece е. -s, - 1- вж. Trc/scc: риза.: с-с eum - -Ос/,
дет/ habcc до те изядеш; sic isi zum - плoетo до
я ехтуексщ; нтилcщ* 2 храна (зе .живом/и);
•зоО; раса, хрипа, ядене, плюскспе: ein niecCes -
ужсесн Oулсмaн* die нап /Ос ucinnici/s - lüu ihn
тото му лейдс дюбрс дошло, тъкмо зз пето
fressendpu/t, adj.; -cs Pcuci опусношитенси o/тn:
"hm Gnum разяждаш* пcчз1* oted- /0/ -ct Ge¬
schwür иъ/Оисш шнрей-
Pr/sscr л* "/. - 1 рсзк. лакомни-к. /c/aент/1K;
чревоугодник; 2. яшив жннот/о.
Fnessreli —, -еп нула. гппкallB; ядс/е н пиене,
п/гоеная—, /опо/н ^0; гa1c- хъестг/и отeиукт1-
Fness/ennU — роса. кошницата е лспa/ицзг3;
прeн1T1uгa* "-pr/et п фии, конен е вещо за
пяхапв*/—; -cecU е 1. фам = Frctsci 1; 2. фии.
ругалия гладник; -кисН- / лспосиг/осг; мед.
бул-м-я; -troyn кополя-
FoelUehem и, —s, —; Fue/U п, •s, —е збол, пор, обучен
за ляв eMuкtcil Ouro).
Fueuie—, -п тзиecm; уиoвюнcтвнe; дратост: пп с-п,
ciH-, über i"C - UaUnc радвам сс из нш-. па 1/^.
/км** Сп/ писНе mir - това мс лaдnа* Си/ out с-с -,
неса eil kbппl голяма радост е. кетсге тя
лоЗде; /ос 11121/, Сике ше С'/ (ниНтс) - ни/ тя
monщуnсщc тано, чс орaвeщe па нявcкз (нетн/с-
ке) удоввлетние да я c1cдс* с-п с-с - пасНп,
/с/соСсс провя /км. удявонеттис, зарадвам /кг.*
създавам. доставям /км. радост. - ep/clnc
eзс)тaивсм* Hc^ilhl und I/ -а TcUcn живея
бягате — яхoлno* преи- zur cwig/i - cocu/Ucc
отином е щслcтвoтя ис вечното О/ожененвя
(умирим); ресК; s-n ТОс/с - um ntw. hüben
зибов/ятом ес нсг—нха; е np-* - Uuoiig/iC
тaдocтcн (изнеслис).
TnruUr—brkeuscit adj- опнянс/ ес рaлocm* —ulän-
zemd adj— сня—р ет радяс'.
To/ud/ncnm udj, neртaoетen; е минни радости.
Freudeei/bu/.eeguuejZ израз. проява пз рaдocm*
—UiicU л тсдвcнгn погнел; —blitz н отe0няcъ'
пз ридях!; —Ude н всет—тсн но тaлoет* —Un--
ehhaUt /радостии, Одата псен; —fтe- п гттжcеmвc-
по орзтnc/егne* —-feuer п огън пр— нтржcегвт*
—lens п 1. тaиoетcн дом, лом па тoaocтmз* 2.
сстер- публичен дом-
Ti/udr(m)hill udj. eBcrioi, еняср ог радохт-
Tk1u(r(m)1oe udj. - fTCullos-
Foeudeen/loclgkeet f= Fu/ndloulge/Ot-
Purudccbmäe'1rc н лена ж-нс, птeет1mугкс*
"-pott -/ радоетпю известие, нecт* -тгаиксН л
упос/не. възторг; -uifn рсдостеп вик, възглас.
пик па радях'; -schicß/c п солютен залп (?а
радостно слепее); пессл празник но сгренни-
те; cттeлкютo тържество; "/töis/ — емутинен но
тaдoеттс* -t-uim — Оуря от редях', бурно.
буйна рaдocт* "fUnmil и = -i^^^L^thU; -trist
хълза ет рсиoе‘т*
TrcuCcst/ulissC adjl сияещ ог радохт-
Tnrudlu udj. раляенс/ (новини, cаouниe}* вехсл
(лица* човек); ~ /О/у er Ос dic Tod еоeкoe/; бсз
страх умря '03; 2. оспор. /eуегрсщиU; Ое-н,
СМ—1-
Feendigkcit/, • - рслях'. весснеет
Ti/uUlos adj. безрадостни, 0cтoнр<C1eUr пово—. ВХ"
рад-
PirueiosigkcIlA — оетрaлecтlиocm; Ocтe'тси/ecm;
н/еан* нeтсиoеm-
TocnUvoii adjl 1топнncn Х TCдOСT; ШИСТ/ИН-
Tueuce I. nejl, рсинам ех na, зз пр.: sieh ü/cn с-н. А
(сстср- с G без предлог) - радвам хс ла /ш-
(етовидо): ich Treue iicl üben iln Glück (Olres
GlÜckcs) радеем cc но щастието 3; siel /Oell
и/спи. cl'li ssit übe/ ntw. - -'öi/cn нс мота да cc
нзтсднзм пз /щ.; sich ас ctw. D - радвам cc на
лр. (нс /аслаящгтс— вмоиенос); siel ruf niw.
ForunU
538
А - радвам хе ле пщ. (пpeДомбящс); icl /геи/
ilcl /11*. C1SK.. радвам сс миото, че-.-; II. fr-
imp. радвам (око subj. ие е лице, о ако subj. е
лице — /1ln/ucnr; las freut mich тенс мс тзgпс*
те ОПси/ пОсН. 31/ 11/и еп scUie роднсм хс до Ви
видя тук; ш/ uoI1(t/r ilcl - - Sic rech/ irld bei ucs
eu sciin Онх се радвал до Ви видя е 1и*й"Скорв
времс между /ие; Tuen- mich sch* №0(0 ми е
пT1ЯT/o (учтиви формула прс зспалноео/с)-
Р/писб /п, "(1)8. -с 1. плиятeЛ; дтуест* риск.
приятел (аъзлюоленУ; /cHil/trn - нзпнни/ отн-
ят—л; polliiucUc -е политически прнитeл1; cт-
н1щнe/1цИ; епnсpтнНщ1* gut - sein: свяЗ
нoнcK; приятен съм, ис съм втст* н добри
сн/сшения съм (е hkt-); wlu sind [m1i/1sl1e/u)
/и- - gewondes хтсвохмс ор1ят—л1; - unl РтОсС;
е. вх-кн; б— н прняг—нн, н вратове; к1'1 с-с zum
"С пасНес спечелвам /иг. зз пт1ятcл* /'П ~ /сос
OHaracH/o/eri, благоразположел съм към nHC-.
приятел съм /км. 2. любител: си isi /ос - Спи
Musi-, беи Wahrheit любител е пз музикзm3;
сОнча мутuкaгC; истината; er ist ein - vom
Tuid-cs той обича да п—с, любител е но виното;
3 (чвсто) розл- mein 1IcU/u -, FicnnUeiec
птияmeлю; тoепe41uC; момчето ми; 4. тохг (вж-
Gustlneisi); 5. остир-. библ— роднина; нар. -
1 Tilg архопссн-душ-всиен (cuapлmc)—
Piinilerppiiclili/ пт1иmeлcки дълг.
Preuedis/, -пес 1. пт1игcлкз (тж. Pi/uci 1): — Сее
Lebens лру!сткс е живота; 2. нюОнгслкс (вж-
Preund 2).
ImeusClicH adf. 1. любезен, радушен (проси};
припет/нв (лица, мволuaом}* мин, дтуж—ню-
беи: seien Sie eo -! бъдетс тъй 1юOcт—Hr лo0ър!*
kein uehm "Ct Gesihil пасНес ne хе показвам
място /юбезеи; /О/ес. iccht -! мю/я, усмихнете
се! (подкани /а фотограф); -е Gmüßn ессСсс
1тптсpсм приятн/ски припети; saucc Sin elm
"ti кажстс мн, мсня; Сп/ Ist schm - von Ihccc тява
е ^0(0 мило от Ваши страни. ^0/0 сте
люо—тe/* 2. птияm—/ (ер/мп}* мек (климам); 3.
баби. мнлoxт1H; бнатесидоиен eктu икт.) [Бoт)*
4.	мин— остир. босат па мсгод—-
Piiuseio'1/rie /, "СП любезиохт; птив—mнинoxT;
радушнас', дружслюбнях'.
Funi/UschiTC / -се L птия'—лcтнe; дружби,
итугсрxmнo: mit с-п - scr1ocßiC; - hai-/c сприя¬
телявам хс х nкc*; дружи х лис.;ризк. трои, licke
- тяхно дружО*; с п dic - kÜcdogcc скъсвам
птияmeлcmпome е— с лис.; in aller - съвссм
eгктвнenЯ; плuяmcлеки* eit с-п Ос Puieiin und -
leben живея с нае. е мир - cтт1зенc* - /nht übe/
VruHicl-uchilt прнят—лят е оo-цcнcн ет рои/и-
пато; раза. - НОс, - h/m! пр—яте/ство -ли 1—.--
(няма сиечеитв* иа важс}. 2. пнолсренз дружи¬
ло; 3 „дружО*“! (поздрон иа свободното
аepмcnокu младеж); 4. всички nрняme1н* 5.
астар. родининт—-
friusdscliTtllcl udj- пр1инeнек1; дту(стек1; дру¬
жески -е Pole nт1HH1чap1 ех полюс; (па
могиели}-
PuTundst'uStlie'Hkit // — дружелюбие.
PmciniKcHuIes/iscC п nт1яmcнекс връзка; -Un¬
weit — доксззтслхтво зз прият-летво; -COCsst —
nтииmeлcнс; лружехн* уxлугс* -pro/s - / - нзпнга-
/ис пз пт1иrc/cтвoтo;"/p1тi п спарм. пт1ягcн-
хк; мaн; "S-Üc- п = -elic/tt; "vculruy н палиим—
дeтoнeт за пт1игeлеmвo; "Z/t'1/с п з/ск пз
приятелство.
Iicvcl adj. асмир- престъпен; Остсхунсл-
Furv/l е* -е, - (sc ntw. D. gcgni ntw.) 1. euc,
тнвчиncmнв; тлoиcяnue* cвcгeгзrcгн0; каруихн-
TO, /eнecтинecm; ecкнeрнипс/—* 2. песи- птcе-
тъпление; 3. [(/06* зи] nстущen1C но лoнnH;
нccнllнcйек1 лиредОн-
fuivrlliTi adj. нов. 1. пр—еrтп—П; тнocтoтu1нeекlf*
2. (рeшen; xкн—т—н-
Pirv/liui н все. 1. безумни xмeлocГ; дръзнсве"
лис; 2. птecтппnoег-
Tm/v/lc int/i h (п/ с-п -) ни/; рядкс тлoн11егнсU;
върши преетъп/е/——, преннляпам хс cптинo
/кг.. по em/eщe/1c на нае.: gigic Cie Gnectzc -
нарушавам тснeнигe-
Pmrv/lbsicc и = -mul; -еп/т10д—яни—* пр—енъп-
лспис; -wort п -'>-^0 дуuс-
fmivrntlocl нас- тлoл—Нcк1-
Fi/vl/r т, "S. - вас- 1. престъпяна. знос-торнин;
T104e3* 2. безбожник, ocнвcтnигeн-
fiivirriK'l adjl 1. пт—cгъп—n; злосторен; злод—Не-
кн; 2. безбожен-
Puisic и* -cu, -п; PmtcU/c и* -s, - 1. миир: -
schließen cнлюнвсм uир* - stifte/ уcmanявипau
мир; im - е мнрпя врсме; риза, (сп - li'li
tiinnc съмнявам хе н тява; 2. ние- мир. xоoкeйе-
нпне; по ней: ип Ins iocUcc -/ н011т/ зо до има
м-р; пас ist von Olm nicmalt - ченск няма мира
сг 11(0; in/е mich ос - осгавн мс намира,
спокойствие; вае. гип снО/с/ -с ilcg/hcc
преселвам се е щaрcmвягe ва п—чния пеной.
уиитзм* си inhc Ос -п мир но прах* му!; биСс. -
sio mir Euch! мир Всм!* 3 оси. зснтилa;
no'лoв1meнcmвe: с-п -е unl Gcl/il uibec осигу¬
рявам ним- мирно премилсвс/е (през тертта-
pcямu):- 4. диии, ограждан— (= EO/Ii^O^eii^uU//^-
Pmicicnt/ubkoemcc п мирис епeгeиOа; xnoрaтy-
м—вие за мир; "Uiiä/ycr — птинътжcлик вз
миро; "nifguhot п полее— вахти но мири;
-nusshUntu — комитет ва отивгтжenицитc ни
митз* -UтweguusU|ин1жe/u— за иир* "hote н
пратеник из мuлC; м—рен птттeник* "UimcU —
nсрущаванC; псруш-н-е из миро.
Tricicns/nüchly udj. нарушил м—рз.
Pulicnu/Iainc/бяла звомс (за прекримявииг иа
аапннота д/йсмвня); -OFtsC п празник ва М1тс*
"Tuß н митлeвтcм—nnс лос*; "kämpft* н
борец за мир; "krlfil pl. сините но мира-

539
FnlsiUrhcltung
ToicUceeine udj. = fkirdins L
Put/e/cк/cö//lpт/lк л Нобелова истрада зз мир;
"fTclTC / нулата из миро; ризк. iii m-п СОс =
iin'h/с помирявам хс х /кг-; -та- — съвет из
мнтс* -uo'cHis* — миров; съдия. пяиилнтeЛ;
гражданин х власт до урежда ир—оин лорушс-
птeв1/eния (аГзрмония); "tcHo'Ht/cкишa
н н—ет из миро; -sciinst е енлоннснe иа мир;
"/СисС е* -stärke/мир/овргмс/сн състав (но
армия); -stifte* и мирeгвeтcщ* ум-ри!-д, пе-
М1ригeл* -ttö/sn н nстуш1тcн ви миро; /сру-
шитсл иа еОщеетнсния рсд; -и/СттН1/СТтг —
пTстcн1K; делегат из U1т/и отcеввoри* пал1a-
мx/гьoт* "V/uhiieinnyri pl. преговори за
мир- uир/и птcтявoт1* -vgm-rir и милen
двтeнoр; дoгoтят за U1т* -wacCl-/ стрижи ви
М1тс* -wirt/cUrlt / М1т/eнрcнг//с ико/сми-
'*; -zeit/мирна времс.
ilorCTnmioU adj. uирoню0ин; /гнoй/xнв—/; милe/
(човек* парсД); хриеим-
Fus/dfeeftsgelt/" — м1рoлю0и—* U1тeно0ивoет;
хрисимах'.
Ро!)^^н ерооире-
TnirdiicO udj— 1. миренюо1;в (човек* народ* време¬
на), uитcn (пън. начин); 60/ -е AlHCldun/ d/u
Aloicdcr/ic итпянзва/— вз зтouнсmз енергия за
м1T/1 цели; 2. ннх. спекое/ (Долини* ивсм-
ност- характер); unt -! ве сс вълнувай!
Feiedlishkelti"	1. u1тeлюO1C; митoно0ивoет*
2. епoкeНcтн;le*
TntcUlicUceU udj. uитoню01н (нсроД).
foiedine udj. 1. нямаш м-р. /c/смитсp покой; 2.
оспор. оОяв—п пън ог зско/итс (= vogrliтr1r-
Unir(ecm, fuie)srlig udj нас- ряДко = ТпО/С-ОсН 1,2.
Uu/eece* I. i/tr. 1. h u imp. cs frirmt iihl, icl 1-11-^/.
ilcH fulrit хтуде/е ми е, мртзпс* зъзне; посН
Inirii um dcc Hinici (есмер- ас бос Häclcrr ich
Irictu in len Hind/n млтзnam ми ръцстс, студе¬
но ми е на ттщeнe* раса.; те ОПОспе Stein und Bei/
дърво и камък хе* пука ог студ; tich eu Toll -
ново книгни умирам от студ; фам. wic ein
Hu/C, ein ScHncii/n - мрътс, треперя от студ
кога кучс; 2. 1змттзвсм; омръзнем ех (бНи).
заледявам сс (прозорец); dic Füße tind miu steif
grlnor/i крсканс мн вкeчзляесхa* с/ ful/mt Eis
скенсвс cc от студ. заледява се. зсиръзтa* II. t/i
(и без obj). пнcдcllятсм* смразявам, снютовом-
Fniee и, -ек. -е 1. снр. фриз (ар/смено)* свръзка;
2. текст- кахтор (Дсбею сукно).
Friese и* -п, -п фрl;зиcц*
Fo/esel и* 'S. 'П (рюикн.рК) прllщкa.
FoIre/lUlrUco п 1тпт1Рнanc па нож от*.
TnireIehO udj, фриз1инхн1н-
TutjtU(c) udj. нас. хлад-п. етудси (и пелооно).
FniglUi-ä- ". — фригидпост.
FrikadUHi). -/ кОННв: кюфте.
FeiUcndräu |'кс:lдо| п. -и. -к асие* телешко
задушено (см буна):
Futkcssie н, -и. -е лон/; фтннзcc*
TkiUcssirocm tr. 1. режа ле ктcнemс; 2. фим шег,
пратя (№/.) из ноЗма, пребивам от ОоН-
FniUciivr (-вc| pl. грим;, фрикатнв/и (mv^^i/oej^O)
еттнoc1и (нж. Rcilciaui).
Fmikttkiij" -сс 1 фpинщнЯ; разтривки, лaзтърнnс-
пс; 2. првн. търкале. necъcнacнer нсдвразуме-
ИНС-
Pri/bic ['Он] п, -е, -е спарт. фризО—-
ТгКсН adj. 1. свеж (цесия* цаетона); 2. прохладен.
свеж. ^4^ (време* вямаp* въздух, умри). 3.
прехсп (хляб* яйце* масло- зснс/чуи); 4. пресен
(войски)* скорошен (следи); ляв (с/яг}; -с
Plciln нови кол— (за /сДмя/о}; n-c ruf -cm Tai
ertappen хващам /кг. из местопрсстъплсниено;
сос BricT"-сп ОиСппи пихме xтx скорошна 4aтa*
с-н. - ii Gcdichtnis hilcc пщ. ми е птиенo н
пaмcгmз* - gcstiOchcn нску-шс, пряспа Осяли-
xсn* -! пони хс ет Oeягс!* Bl/u - vom Pu/s О-рс,
/ючева nзптзno он Оурс: ein -ct Piss Bl/u
acstickcc nанcвсм лона Оурс х Oитс* von
P11s'him; aule Pmiscle ст/оня; -cs Mul Тп/есе
доОивам кутсж; окуражснсм хс; 5. чнет, нов
(измит, изпран}; ein "ts HemiC icelihcc еблн-
нсм чиста, плсnс ритс; 6. OядтЛ; свеж (чснги).
ппрcaH; жив. подвижен; жилел: - исб TnöUlOcU
свеж н Oюдтл; - iul zum Tat, eu* AiU/lt Ооаро na
рсбятa!* - UusuOiot! жита. Ooит0; смело лсп-
рcл!* 7. пеел— - g/Higi Ок/ Halb giнbcn/n нейна
рискува. печели; 8. мит -е E/zc /еобрсОете/и
TУ41*
Fuischanbe/t /.елин. = Piitel v•cufаhгiC;
fu/sclCuf adv. пB'Ж1пe!* по-смслю!
fkIecibc1Ure udj. пряспо oп—нe/; топъл (хляб).
Fnleclibam( е п—/с1мсг/игснс мстн1атофон11с лен¬
ти.	»*HUС'C“ /СИТО-
FnlscOZblri п метисе, тсфи/1тзno; стегм шиено
ононо: "CimpT — нсхн- жив*. пряспа пор*-
PuiK'hr / — 1. сп-жест, птеcнят■с* 2. птoхлсиC;
хладина, хладснипа, хлад; 3. бодрост; живсен.
ж1тuc/oет; ппр(спoxr* пелниж/оет; mou/ci in
rl/сг - утре х пес съшито Oeлтecт (пожелание
при сбогуване); 4. лов— пон/о-
Fklehh1ie1e п ис—ел- рафинира/ нутуU; кт1чив
жe1ятя.
fniecO/m I. tr. 1. мемаш- тафи/1тсМ; пл—ниеmнсм
(метачи). стапям чрсз отвлухвa/c* снтрянам;
TCлуцирaМ; сиииенявсм (слоно); яОвзвъглсроля-
ним; 2. пого, охвсжснсм (= /гiгisc1/1r* З.лса. С"
п Hund (uus)- давам сш1ег11н—н/о ва кучс; refl.
(за Дивеч) пие; 4. (cfu/H. без obj.) прихя хе; II.
imp. ек liithli (ииТ) тззх1сждс хе, захладята сс-
Fi0sc1//rz п мин. лccoтт1тan3; суронс туgC;
тунелсп; "gnmüsc п плecen зеленчук; -iul/S"
1rui/l т псннснилс/ов плик зо тсозтнaлe ла
продукти; "HrTtspuckunijy cпeщиaллс опакова*
за и^^свтрсГшю съхрс/янсгге ва отeлу'тн* токи
опскянс/нге птeдукгн* "HUtune/тзпсзвane н
FnisiOZOiod
540
пряспо xъxтяя/иC; кяnеcрв1тсnc* "UruC — ме¬
тил, ктнн/e oT/upe, тидня; -Uüt/с/ - рсфнвс-
р-иси металургичен тaтяд; '"käsi н нeузтялo
е-рсне, пряспо сираис-
fnischiici adj. (рядка) хнодп-чък-
Fotsihi/eg и* 'S, -с 1 .лон. прасе (но Деви свиня); 2.
ризк— таку-рс свършил гиuлзтиЯ; пянензнюпси
(обиоуриено}—
Foisehsehlackc J оки-лиитгл/с шнонЗ; крична шдс-
НО-
Feischune/ 1. вж. Irisei/n 1; 2. менил - лсфи/a'
щия* З-лов. води зи пис/е (зо 'тнвr-
FniechvrnUaOnrm пленил- прснес иа тaфи/ирсlle;
рифиизн—Я- прcнuxтпс/e (иа менили),
frischweg adv. смсдю; Оез ню1eоanиer naотсня-
Fnislun [-зöp| и* -е. -с флитьял-
Foisluse [-з0сзС]/ -п фризьорки.
folei/n/m tn. L фризирам; 2 раза. укрсcянсu*
/aг1axявaм; naгькмявси» фризирам (баланс-
Доклад- съобщ/нис)—
Frisör — = Pilucur.
Fnle1 / -се 1 етoк: dic - einUall/c спазвам cтo'с*
ü/ci doc - ii/sue свръх. извън храна, евтпхc-
тeч/o* ruf kurei - за къс cтeн* 2. врсме: zu
Clise* - хсто. по тави прсмс; zu k'U - ликата; zu
-Пест. ill/u *- ни/сти по всяко трамс.
fulei/m tn. nefl. 1 ктос Lilie kümпcnl1ch - живея
оскъден живян, влача мизерно хърсствупсвнс;
каип Си/ сисксс Li/ec - едно от—жипипсМ;
ж-тупам, рсзг. жннурнсм; sici пürsüп duncr
dic tcUwiuc Z/il - еанз-сави норим, нтc'зм н
тежкннс галили; с-п Ine Leben - ззоaтнсм /кu*
живени; 2. ягсрочнсм (манонслноци).
TkistgekccOl udv. н oптegc1cинЯ; усонорсния етeк-
Fnisig1eu1h п модОс за oгcлoнкс.
fristlos udj. 0eзxтoнcn: с а ~ пеСТи/кте унeлnявси
вн/. без прсдупрсждение-
FrisSin// -сп причeекC; фризуро-
Fr ist insС- -п коне, фpитюр/ин*
Tnlllinin 1г. конс* пържи н плуваш* мозинни-
Fniii п, -з. -с мeлтн -предел.
Friste)/ 'П нсхн. флнт3; рaттoп—1з хтъклсвз маха.
UniUlcm intr. h (tr-) нсхи; споява хс пр— псчснис.
спичо сс (сгън/еви маха н др.).
FuiU1rmpnoz/iicm п чнет, птoзлaнcи оютщcлзн.
Füllten н род. кюхcлeл•
FuSetflSr/c /шведско мyxa(OкcocbUoпl 0/0/)-
Fnitz Ф^н (ел Фридрих); фом. шег, фpиЩ;
германец: Си/ ist TOfu die Alls/ -(ноr! тена е за
Оот да прости-
Uulvöl [-пОн] adj— фриволни, д-нсправеи.
Frivolität ['BO-]// "еп фриволно-т, 1cкo1тсн1oет*
Frivolitäte/erbelt [-во-'/ фриволние, ръкоделие
ЛаOюта хъх cюпт1нuщa*
UuoO adj. родохнси (новене)* техен (празник*
човек); ^4^: iie -сп Mul х Ooдлo настроение,
х техедю xтлщc; -сс Mu/к ecic е добро иахгрое-
1——, тaтпяляжenнe иа духа хъм; übin сен. А -
uein нщ. мс радва. радвам се ви нр.; Ice Lebens
- uein тa4нaм хе па живота; - gcliuc- Оло/юраз-
пялеже/-
Fkni/Ulice — ведър поглед; —Uoiscieft / ОнасЯ"
псе-/. Онатовсстнс-
Frohilt е— — нeceлoxm; ведрост, родост-
Fkn1g1TüOl п рслоетно чувство.
iroHrermul-'i// - всеел, рздостеп-
Tuöblleh adj. 1. веесд (празници; deo/)* тoдocтe/;
песеляшки: е-с -с Mic/c zeigen пянозвам хс
>1X11, лапам ен веесд вид; 2 всссл. Оуеи;
ч-егн!. Отесан: -е Sintic Hexci—. буй/н посеви-
FröhlichkelS/" — нeceляxT; весслис. всеслОи.
frohlocken i/tr. h untrnb— {ü/ci ин.. c-m (или c G)
-} aue. ликувам (по случай нищ.); 6и6л— fuoHlo-
e/ci Сеп H/rrn слоеста Бога!
Fon0eimm м, -[crK; — несслю /остроси-с, веселост;
ВСССЛ |фОП-
fmoee udj. 1. набожни. 0лсгoнcетиB; тeлитиютeн
(нeвcкr; вярнсш: -em Wa/Cel олатсчсстив жи¬
вян; -е Elsfüli хвеще/а прoетoгa; лз-в/охт; 2.
0лстo1Cмeтc/: -mm Wunsch добро пожслан-е.
нсмсревис (ксгно си основе сомо /ож/лс-
ниг}; -г Wil. -шг Bc/rny Онаторядсн /лян.
Oлзгoрo4/3; безобидна лъже; -с Lü/c нснинис
тъжи; 3. нрoгтк (стяг, '0^. мир—н; емирсн.
Оло/. 4oбпр-
Fromme и, -п. — остар. пс/зс, иттoиa* zu jmUt.
Nute u/б -е за /cнни пe1зa; O/oco-
Frömm/lli / -еп пвйср. ницcмeтнa набожиех'.
нс0oжнинeнH; raрcофpuиaa.
frömmele intr- h птccтрувсм се. правя хс из мнотя
иабожеи; лнщcмcря* /соeжничс*
frommen i/t/i h (1г.) imp. рядко; шк luoпп- с-п от
оoлтa му е. е ннтон 1H'eтcе е; нае lUoim- и/
miu? какъв интcтex имам. каква мн е ползата
(вт тева)?
Fknmm0cii/l.ocwар: = Puöiiiu—cOi; 2. ктoтocг.
Tkömmij adj. (рядко) = fromm.
Frömmigkeit/, — набожнех', Oнaгтoнcе'ue* cpl. -
сп Отагочнетнно дс/о-
Fkömmlcn п, -s, - пейер— тсттюфr 1ицcмeT;
Л1щcucрc1 Oнсгoннxтнпcц* риза— птeкaлcn све-
тcщ.
Fknm1r —еп асо. аигария.
Fuo/1 и* -(1)s. —е ноm. разсилеи в съд.
Fnnл—ei1al — оспор. ciancn. щeиттoлe1 олтар (=
Hoc1rltlnr* —amt — църк. тържествено ('*'01;-
чнсие) литургия (= Hochапir* —aoUlii / ист.
знтзлии* —arUc/ice — есп— крспоствик-
fkonben adj. оси— o0лeмeнcи х aиcaрuя*
FooeZUei/n — аст— нрепеете/ есляини; —brn/c —
вж. Pion 2-
Fro/dc/ -сп ест-ряДко фроида.
fko/dee а^- inoien-
Foon)1io (флOgбр] — 1. ист; унaxттутaщ тъв
фpoи4aтa* 2. в-доволнин, oоoзнцнoнeр.
Fronei/msi — ист; = Pubc1/c1i»

541
fnuiOiban
Foo/e /и, -c, -n = Fiom 2.
Fron/, Foömi/ -c вж- P/oe 1.
Ufoncm i/tr. h исм- работя знтзтня* роОутзм nкU;
Unö/en i/.r. h вас. рябупaМ; роб съм (из нр - ).
хнужс (иа слриснете са), плащам данък (иа
пщ—); c-m ^/11/, d/i Mode - тoбувзм иа пoрoK;
ни модата; Prönungj/
Frö/co е* '/. - крспохтннк-
Fone—Tcstcn pl. църк. тр—нс пости— и/и ни всяко
ттимcенчиc (у иалолтцнла}; -TUim / исм.
титaтuЯ; O'тс0яmвaнc х кюлa* "gsld п ист.
пстичc/ откуп от звеирня; -Пити л нс^^.
феодал, пouнщик* -Hol — асм. ееспюдархне
1МCHUC; феодален чифлик х ктeпocтни* ^/^/11—
/а/1 е църк. тяло тосподне (църковен празник
у католиците); -eieletrnamspoozesston / църк.
отoщeеня х тялото еecпoинc* -pilleU- / исН:
снтстинuс 'c/сби към феодала.
UnnnpTlihOiIu adj. задължал х автория.
Foomi / -сс 1. лине. /№0 стрила, фиходо (но
сгради); чс/о: спорм. Ос - uih/c -зл-зем из
първо място (ла бегач); 2- фронт; првн. сп/яте-
вехн: ungnc с-с - пасНес образуваме фронт,
еп/отятоме са хрешу hkc.; Nitlonlic - Ст/
drmokmuilu'h/c Diu-/criacCeu) изн—оиадаи (пре-
ливоемпереолисличеи) фронт иа иeмoнтзтич-
из Германия: c-n ui/cUlo/sine - /ОТС/п, du/s/cl"
Т/с образуваме, отeдcmoв1явaмe cп1oнcnи; с/ъе-
нсни тeдици* 3. нови, строй, x'лoena нax': von
Iln - -11-11. dOi - sluch/iiten тзcтaпaм отcи
еттoЯ; обхождам строени нсxти* von c-m -
пасНес заставам зи почесг пред икт.; 4. фронт
иа въздушно нcнc/uc (нисн/ореиокеяно);
Unomeai udj. фронто/ев; нcлc1-
Fonпt/аegoiUT — носи, фля1moл1з ютено; —aminirU
—	свлам. задвижвала иа прали— ко/сло: -СОТс/кС
—	х/ужОс е действуващото армия; служба из
фронта.
Frontispiz m, -cs, -с 1. стр— увellнсвсpа фасадата
уктсес* 2. печ. винетка ни цяло 1aнoн1a етрсни-
щa-
Piost/—ImpTir — фтoнmeнсн; боец иа фронта:
-U'H/lUr/нсеои- птcи/ю стъкло.
Fkoehh /и. 'ecrsr -е 1. жаба; 2-ризк. птcxuп/слocT;
хрипливях': с-с ~ im Hsiuc habin ие мн нз1нтз
т/схът, гласът ми вс е н ред; 3. т—д пяслсдена-
гнн/о нътпнсмc1явaшс са ранено; 4. вид вх/ю-
>—; 5. «си. мехур пол езина из говедата обл.
„жабина“ 6. н/уз. жзОнс (но лъка иа цилулионс
а(р-). 7. ръксйки; 8. ^*3 из лъснне из Oтнвa* 9.
вид пвипвтс е мн/а; 10. разг. sei -cln - - вс хс
лгтnан* ле ех опъвай!; вс ех страхувай!
FlnecO/eU1k_/ ’инат, ктънeнoеe/ съд под езика;
—ики — бот. ведянкс (HyUrohHuriK пbrкus
iu/uc); —Ulnt н етуинио нръв-
TlöehO/n, Uköshice intr— h допя жсОн.
Fnoech-ucquak н жабешко кряка ис. нпананс; —-Кеш/
/ „жабешко щиnс“ (мушами зо Дъжд); —Uenle/
лона— = "SC Hecke!; -kilsees уред зи юотвanc иа
тсл (про отрежДане); —icici — жоб— яЗно-
Fröscbil/g —* -е, -е късо града.
Fone10riöiUri н бот. жиОолъжични (Alises PTsce-
ago); -*iiircHs pl- зоол. земноводни (клас);
—mann — вюдюлаз; —manl п пюнукргcън тапапс-
кн птoзoрeщ* -perspcktivs / oгрснннe/ поелси,
нрт/oтoр: рилг— с/н- ии/ l/i - eiiic от вяса хн
оo-лaлcн не виждам; -ксН/п—т! е лона- жабеш¬
ко Оунче; -ни/п — народно пюпово лъж1ннз-
Prost п. -cs. -^ 1. млaт; студ; прси. зима; раза- Си
sticke. ist d/i - dmoi тук вш. не е е лe4; 2.
хладина. студенина (с отношенията межДу
хорала); 3. мрази— тръпки; 4 тaмлтзnoла
тeмя; & а Fros/Ueile / меД. полутни* при
нтмлътвa/c; 6. = PiO/lschiden 2: Icu - uiizt Om
Baue дървото нтмлттва-
ToosibeslämUig adf. мразя-, cтулoуcтoИнин*
Unösi/im imp. i/.r. h; micl iröslelt (1/) зттиаr
млттнar етудунзм* нмам, пяОивот ме тръпн;-
Unosiem tn. тсмтoтявзм (плодова* зеленчуци).
Fnns1en и* -е. - нaмaлa зо дълбоко замразяване (с
хладилник).
FrosSegreneTтрал-ц* нз тaмртзвancню (с почви-
ne).
Ueosiig udj, 1. мризовит («р/ме)* млaтcИ; 1—411,
енудсв, а пран— (праси* човск}* хладни (анко-
аор); 2. зиморинчов-
Foosienamer(n) н орcмлтз/сл-
Fnösiirn н* -е. Fröstling и* "(1)8, -а зинят1инсн
чявeH; гaте. треперушня.
Fnos/Zmitlel п средство ср-шу измръзнела; —scOe-
Uee н 1. шета от нтмрътвс/иc* 2. uтмртт1C1O;
премръзнало място; —schütz — мери—, тзши'3
срсщу тaмръзтaиc* -wrlter п мезоните време,
мтaт*
Fun1irr п* -(к) п/кси* хинниси пдет-
FmoUUCue ['гBт] /н. -е, -е нeтнс за излъскване из
ПОД-
UfoiUs/u/m t/i тзтттрквaм-
Pnotricr/Hiiiseiuh — хавлиен* нееня (за мърка-
им* измиване); -stolf н хавлиен плат: -tuet п
хавли-ви к^^^^^^пс. пeшнит■
Too/z/ie tn. обл, ресор. раза. 4ратиЯr зaнaнaм»
Funcbi/	1. плодНие онаицно (ЪьpвO)0о—с/о/е и
пр)* и пран/-; "— -1*1/11. //Ос/сс ловим плод; -
/ilnuccd плoлoняxe1; п/одсрялси, пнеиегно-
рсв; - Cra/ccd п/ядялех-н, плодовит (дърво);
плодороден (нане); доходни (предприятие). 2.
рядко тъ^1O; жито.
FnuiOtauuc п бон. п/ялна пъпис-
TnucOiUak adj. пляgoтeиcн (//очно* тади/а)* пло-
иотиг (писател)* пноисисеев (змия), пнелотно-
рсн (иДви); -em Reuen бнсгюдотсн лъжи. с-с -е
Phic-isOc OcTOTa. творческа фантазия; /Ос --си
^спи Отиссаирво теми; - писНес опнвдотно'
ряном, eпянтятвoрянaм* пропя олoиoгнoтe1;
П/ЮДЯВ—Т-

FnuiOibcokcit
542
FnuiOiUanUli- / — олoлoрoдиCr п1юgoрoи/ocT;
пнoиeп1тexГ; nнoлorнoтнexт.
Fnu1O-rUlae1 , / ’ окелепноле/ мехур; —boU/e — 1
бои. щвcн/o плолло нетно; 2. хамбар.
FoücO-cO/m —z* -е, - L семенце (па ягодов плод а
др.); 2. ризк- пейор. хубсет/нк. ен/квтнц: (и
bis/ jr ein /11/111/, ccttnK - конте сн м/ нн
хубохн/нн!
Früchtebrot и лона* п/юдовс пит*-
P/ühieci п. "3. - = Plüch-chic.
TnucOirm 1 mi/t h ог пя1тз съм. пouзгсм: те
fuu'h-c- nichlu /иро вс noмсcO; нямо ползи; 2./т.
(ряДко} поен, опнюлянсм (= U/imu'hics)-
FnucOt/n м, "/. — пляgюдапo1X*
P1U'Htbr1irüu и ceii-cm. урожсГ; -Т/тТС и жнн/о
нива; —flcitci и месестатачиет ла плюло; "Шо/с
/ сел.-сн. = - wechsel; -уаге/с — енешис
гроинни; "итН1икгп бои. яноняплвлии1к; -Use-
С/Т — тпттoн1и с ж1гo* -HüllU / бон. =
-исПикп -—тис и боен, кoет1лкa; кeк1нкс*
"■knot/i и бол. ийн/1K-
funcbtlos udj оeзплoиe/r Я1яв* пран, бeзтeз^ултс-
гсн, лзnратc/тоeтnoнc>тe1-
FoucitlosigUcit / — 0eтпляинoeT; 0eтплeg1C;
бc•1л<гзy1тaтиюcm-
Tiu'liriicH adj. богон иа ^040^. плодоролсв-
РипсИ/каТе — плодов сян; -нпккгг п опил.
океляплод/с 'eчнocт* "нисСубОсн лсжин* на
плод; "^H^e^eitcl и плядocмcHr ccит0eo0тъщc'
ние; -zuckrr — плодна тaхзл-
Tiuyli udj. cктoue/; птocH; умерен (ядене).
Pmuyiliiäi — унeтe/ecT; xктoинocг (в ядене).
I/ÜH I. udj. 1. ров (умри/- желае, зинма); ронел:
сос -tu Tod прeждeвтeмcн1Cr бeзвтeмeинa;
талла смърт; 1 рa/щeн (оОикн. н санраг-)
прaиищeн: ucKCii TrüHerec Pcocdc no-тснщнитC;
птeдищ/1тe /1 прагове; II. udv, роио, отрово:
ш/ О/С coeU - [um Taun uc le* Z/i] рило е ошс;
mongcas - ровя еуmр1/* von - bis eplt er еутти/
до вaнaр; von ^1/115 - bis ubecle epit or ^№0
утро до ^^3 пeнcт* doc Ul* ueht 10 Mliutri en
- часовникът върви 10 минути напред; eu -
kbпп/c пoдтснявсМ; пристигам пс-рсна ет
сбниионсно; ус/Гт/п - пнeлa сутрин; Uenic -
omззрa1ear* - Оп Jaime н нaнaляmя нз тол—hctc;
frühem oCei sp<ltniu etH. c/TaHnem тa1o или нъенв
узнавам нщ-* бос frühsten Nuehrf'UC/с /сЗ-
пресинтс новни—; dic frühstem Völ/ru лой"
старина народи; естср— ilt Сеп fmüre/rut/1 н
ранни зютИ; млято роня; гип fTülT/ece воЗ"
раня, пръв (от всичкС) прихт—тсм-
pTÜhinfKi/1/r и* -е. - тснoбyдник* -/tri парни¬
кова леха; "UrHüidiuit/.шС-. лсн1Я лcнc1нC;
1eнeииа н ранния cтзди3* -Ufrcu / круша
рaнятрe3нar тaннa круша.
Frühe / — рaнинa; утро: Ос dmu -, Ос slic/ - ви
равнио, орнтoрu прси. ic Спи irsice - Сте
^1115, Спк Tsui/ н тярaгa но живoгC; притeри-
FrüO erkenn и п</Г ' роили дни/гнози.
IrÜH(c<el/e/ udv. /сн-тaнe; ие пo'тсuo 0'.--
Flüh/Tknet — ненавременен, тaн етуи. мраз;
-yiUü/i - / -птcжлcнтнucннe тажианer помятане;
/cиo/oxнc; -g/müsr п сеи.-сн. рил зеленчук;
—jaOm п = PuÜUlIsy; "^e^o/i/^^-tfü^c^--
Fiülligg H/ 'S. -е 1 ^1^)^с^тс^г, прен. рaтцнcт (ни
живома и Др,). 2 дете, родено cнoтo хлед
сватбат*-
Fküilieue/jeik/ p/. младежки гоии/н —pu/Ut н
иснр— гeнкс нз птeнeтнeтя тсвня4e1етв1e*
-tau е птoлнтc/ лен; е pl. а пран, дните иа
М/ЗЛОСТТО-
TküOmnku/ge udv. рс/о eутл1H-
FrüO/obst п смч.-сл- ^^1 плодове pl,* —regle н
1. утт1uc/ дъжд; 2. птeлcтаn дъжд.
ToüOueif udj. тс/oтрccЛ; рс/oзтял (плод); преш
раго, птнжлнптcин/нe рзтвит-
FoüOZkemicccrH nтcждcнтcмcнcл пенеионср (пре¬
ди Дссмаааиемо иа съомеениити аъ:^^^^н};
—n■nl п утринно тaря (= Moug/nno-r* —ccOicOt"'
mich, сутрешна смяна; —s/amt — спорш фел"
старт; —stück п сутрешна тaкуекс-
TkühetücU1m i/t/i /о. tr. untrnb- тaкуcтoи: ctw- -
тснуcнсм с np-. ям ир- за зс пухна.
imüHzeiily udj. 1. ров; 2. птнж4eвтeмc1e1* 3. udv.
TC1e* xнocнтeмe1нo-
PuüHzuy — жп- утрннсн внак-
Pinsi и* -си. -с, P1ust1l-0ös псех. фруетрсиня.
иeптecия-
TkuslnSrnrm 1/i /сах: фру^т^^см. тaтoнaрoнсМ;
обезкуражавам.
Fnchu м* -1/. - 1. /неина. е пран. ( зо .хитрецУ
cаиo: лuеuнс ножа; /He* лиca1a» Куми Лихс (а
приказки е бcоnu): раза-. Ine Haus Uciild/- siel,
wo sieh lie -s. wo - uni Hu/e nonicd/u /п/с
Naci- saucc кътат* cc намира накрай свате;
len Weg iic бе/ - /спеи/ес пътят из1cта миста
пя-иълтгr етконкото мис/ахма, нилoмemтттт
излезе стори ока; 2. нр- е червепя-нафяв цвят:
но/, и-в тълтO; в—д охлюви. асмир. т1aтнз
монет* (луиДор* Дуиил)* нcртcнннeнс Оюя. чер-
нснекее чoвcк* З-слуд— eтулe/т* студент първи
семсетър (членуващ е олудauлоuu корпора-
ц^). 4. —схи, nлсмъннa тръба за /ореш въздух
или а—м н пещ: d/i - Uiccni пламъкът изскача
ет нсм-нс; & менил. нехтопяемо Оуна вън
внеса* п—р; 0. тспрнщcн спданен дървси мата-
тнaн* 7. енучаен сполучлив удар (но билярд)^ 8.
профучавале ва неулучилс топки зад пях/едно-
тз негди; 9. мин. нсхпелучнив взрив; 10- р^с^с^к-^;-
Ста - mo-1rii//c ктaиa руда; Сее - schleppen
риОотя agBa-cgea.
FulhsZcUUr — uзИму1с е червеникав няcтм* —-Ьап
— лисичо луокт* -пк/п п лон. -olalle.
fuc1Krc1 1^. (ела 6ез obj.) расг. L мъчи. тoтмoтя
(кана дрвб/сн учител); 2. gрaтииr яgocвам* 3.
момя.

543
Fibue
|UcUs/c2 udj. от лисича ножа.
Fnchs/fall//лон. копан зо лнcищс* "UniUc/THon- 1.
лuxинз дупка; 2. яма зи хващаше из лиx1ци*
"Uirr п нeрвeнннзва ноха.
Puclste 1-ле]/, "П Оен. обични (ца/ме), фунсия-
luchul/ udj, 1. нeтвcнюloXr нар; риж; 2 пор.
побеснял от яд. тaзтнcвeн-
FuiOsie л, -е вид Острило. фуненв-
Pühlsic/ -есе лиeищa (женска).
TüeUtlu'U udj. ното 1—^. н—енчи.
FucOs/eopT мризт: хитра лиcищс* —majom — студ.
оспор— възпитател во младите стуле/ги е
студе/тхка кoтоoрсция*
Tuc0soni udj, нcрнe1 (като лисици), риж (коса е
др—)—
FucOsscOwanz т 1 лисича oпзшкa* 2 раза. а.
мазник. утял/1K; пoдмазван* б. утeин1чeerвe»
лсснстслстпя: Ссс - stnilchcc гладя и мажа (нж.
fUcUsuchнiczc1)* 3. къс трион; 4. Ооо. cттaтoр;
тир (Aпl1nsirus)* фукeштснщ; н/сенни (Аю-
pccnnuer-
lu'hKKcrHäczcc i/t/i h ослар- раза. с/идя н можи,
въртя спешно (прсл ннг-), следя е оaнe оcтo-
Fuc0sec0wänz1oCI/еж. PneUsuchHice 2 0-
TuiOs(iruUris)wild udj.вж. TUeUtig 2-
FiuhU-lj/ "П 1. рсзк. кaлтч(нс); ксишиK; ботуш.
сопо (си суров режем): с-с unter бе/ - Ни/сс,
haiicn държа нкт. н лапите сн, под кслпчкс*
и/Сс* бе/ - /CiUnc нсм1тзм се пол ботуш; 2.
удaл*
fucO/ele I. intr hризг. 1. iie Ин. - размахвам нш.;
eit Inn Händen - лънeмaхaМr силно жненннун;-
тзм* 2 Си/ Pieri TUcl/cle ке/яг хвърля ктн;
Литс* II. 1г, Оня. изказвам със coоC; е прен.
Uulhilg adj. риза. рззядocс1; разфучан.
Fuder п, -s. - 1. сдиа кода тявзт* 2. остар. мяткa
за вино (780—1856 д).
Iul/mHciK/ udv. ис '0/;, иа тoвaрн*
Fuffzigen: аула. ein Talsceнr1-gълтa нненн*-
Fuj н* '(/)U; —: рядко, mll - uni RchiC, eil uu-cm
- c пъ/вю правя, яс/яваине-
FugeA-i 1. н/хн. фута; шсв; д/об, глтO; дънО-й,
нзрсз, шут, ж/сО, канил—риск, in slicc -n kracHen
пукам пя венча; шeвювc* nue dic. uus alles -i
gcUie лазc1я6явсм cc. лaтоaдaм са; нп-зим от
рeлxuтar развалям хс, разкапвам ех. латлaтaм
хе: dii Welt /111. lut ии/ len - свеньт сс т
оОърлад с /левита нсдя/у; 2- м\уз. футо.
Fujciscm п махн- нлeгруиe/г зю фугирана. за
обработка ва футитс-
lug/c tr, тсхн, отсвЯ; запълним, тстлaждзм фуги
иа нр.; xтлюOявсU; cнттзтaм-
OUg/c I. tn. 1. (с-н- um A, eil Ин. смр. нехн.
свързвам с нш-, птинътзпзМ; xтagи1янсМ; етне-
OивaМ; eкрcпяu; скочсм. нагласям: n-c Sinin ruf
Сте acdiucc - /срсжиам камък върху кaмпк* 2.
ctw. е.и тен. - nр1ктнпнU; приOзтим към /р.; 3.
нис. нaтeжисм; а пран отреждам: б/т Zull!!
Oügte те so, I1кs-** cлyнзй/ocтra отреди до---. wie
те Gott fügt каквото Бог oтрcди: 4. Hfl, a, (sici Ос
с/н. A орнмитивaМr пямнтявaм са (със
съдбата си); приспособявам хс към hp-; 6,
(кОсН с-п -) пeдннняпaм се. понярявам хе /км-*
5.ге7. sici ас сен. А. еп /Сн. - птuляcаМ; паснем
към нр-; tich еи с-п - нагаждам хс към нн/-; 6.
rejl. imp. етап* c1уннз се: те Uni eicU nieht /clügi
ве стана, вс се случи, не Он. вс Оитя онcaнo-
Fngiecisguss — нсхн. зал-нно, запълваие из
фус—-
füjiicO adj. (ной-нече /ало adv.) нис. рядкс
подобаващо, нсgлcжнe; cтeтнeт/ня.
fügsam adj, покорни. пяeнушeн* oтxтъгlнuв*
Fügsamkeit/ — пeкoрxгнB; оoc1ущa1нe; oтxгтп-
HHBOСT-
Fügung ,J, -се 1. поля но съдбата, орявидeниemO;
1—01'0; божия отeмиxпл: с-с - lus Zuisliu
eлунсНнo с'-1^—- ио o6cтяитe1xтнaтa; 2. нехи.
сглобно, устройство, етрв—и—с (вж. füg/n 1).
UüllUan udj. oeeтзeМ; occзстe1cИr чунетвителен
(тстуOar: бос GcucliHulul ist deutlich - туморът
хс воп—пнс /сена; sich - пасГ|с усета хс,
чувствува сс. проявява се (болки- студ и др.}.
FüllU/nUili / — occтaгмocT; oxcзaтcллoxт*
fühlen tr, intr. h re/l. 1. чувствувам: Pmiude -
нтоuтвсм тсиexг* sicU yiU'e!o'U; wohl - нувeт-
вутом хе раст/ив, добре; с-с etH. - luuscc
нскстнсм лис., лютим /км. до пeнувcтнуна /р.;
ТеО/ - чунхгвигелен съм; 2 пипам, опипвам;
усерсм: ScHmruz - уесрам болно; с-п Ссс Pult
- изпитвам пулс* /кн-; wen ilcl- Uöric н*!!.
пики - конно ве нека дз чуе. вена усети; ризк.
квйгв ис розО-р* от луua; ет гoи/a ше рaтOaрa;
slic Kco'hri im Lco/c - венчае, 1знcиктдe ме
Оо/н; фам. с-п ruf len Zuhn - сондирам нкс;
вnитнсu почтена пр; /кг.; 3. nefl. имам еаме-
нунeгниC; чувство зи есОеннено лоегсйиетво;
раза. нтeOрaтянзм ен; тарае/ив съм.
Fühirm п* -е 1. вж. TUH!/1* 2. нунx!вaгb.
Tüblc/d punt. adj. чунeгвиmннeu*
PÜllri н* -и. - 1. зоол. пипала. мустак; ризк. СО/ -
ausstncck/c пускам пипалата си, опитвам noн-
тонО; 2. нехи— пипсн; опипвам, occззтcЛ; сснзор-
FühlZTadcm и остир- пипстщ. uуxтачc* —Onkn л
Teтчe ( у охлюви, раци ин Др.}.
Tübllos adj. безчувствен.
fühlsam udj. чунегнитенен-
Fühlimgj/ — I. доент. допир, ттттна; кo/нзкT;
О/нюхт, х/ешс/ис; вогн. еъпринослеве/не (е
/сприятеля); - 81'111, сгипет. Uibec търся до
нaмeтя лво1T; влизам е '0/'*'!. исм—ром хс н
лвенг (е hk/-); eil с-п Ос - utcUnc —мом ксинсит е
hk/.; 2. остер— уeeщснC; уест-
Fühlungnаhme.bycга/oвянснc из HO/imcH'.
Fuhrm/— "П (осмер; РиНг) 1. еднократен пр—ноз (ии
тонери е хора) е '0/* кади за птcвoз* 2. едва
нали (мяр^а).

Tübrem
544
TÜluni I. tr. 1. водя. а пран, завеждам; отвеждам
(прссппт/ик); cln Kill um i/u Hand - водя дене
за ргк'a* i'i len /ieUutce Weg - тодя нкг- по
нсй'OH1TK1и птт* ein Schlf 0/ dcc Hul/n -
ткслвaм кораб н nт1cтс/1pcнe* ias Zl/i -
довеждам go щcлтa* ein H/cn One Pell - завеж¬
дам, отвеждам возени из Оой/яня пола 2.
пачедс. из първо място съм: Ссс Rcigcn; СОс
Verschwörung - водя хероно, стоя начело но
заговори; loe Wel-Tcnn/c OüHn/c X. У. н кви/внс
cъcтcтснuc вялcшC; бсшс начело X. У.; *п
Peizhaclcl lühu- Lslpziy н търговията е кожи но
първо място стон Лснти!/; 3. zu с-н. - водя,
довеждам (Докрай*р/сулни— а пр>-); las нОтС zu
nOches Gu-сп - нова нямо иа доведе ио /иро
добро; с/н'. zu Ende - довеждам шц. ив ктаЯ;
завършвам; 4. дотам жедс/ато псевно. /сотсв-
нянaм* пран, [тъкяrнoии* управлявам: 60/ Hu/6
Сее KO/Ces U/lm SchreObec - направлявам тъкс-
та но исгсгю при пиез/с; dem Züge! - иптжC;
управлявам юздите; dic Huni ас 60/ Müles -
вдигам сн ръкина до фуражката (зе поздрав); е-
е Speise гип Mu/Ce - поднасям ялелс към
усгстз сн; 5. /сея (със себс се)- нмам, пт1гcжс-
там, съдържам: ctw. bei sicU. eil Sich - / вея вр.
xтx xcOa си. у себс хи; d/i Finte führe Krebse.
Pische H ренета нми тзщH; лнOс* c-n Lilin im
Schilde - н тсрОи мн -ма лилия; т-с la-schen
N1^ - служа сн е чуждо нue* - Sie denn /-п
Pust bei uich? вямотс лн псспорт у хсОс хи?; сен.
ständig Оп Muid/ - постоянно оoвтсляи едно н
хъро; пран. ctw. im Sonne - имам нш. паум
(кроя uщ*r* риса. ntw. Оп Schilde — нт0И;
тзмиc1ям /Р-; пран. т-с Wolf om Schilde - въди
съм н 0^* кожа; 6. нмам зз продан (смока);
Soc/ic - wlu cl'hi мъжки чoтсои ис предаваме;
7.	движа умело eиp*)* хнужс е— е нр-. владея:
Сее Dngnc - служа е— (добре} съх сабята; с-п
Streich eil 1сп Degen - изнасям xпвнуннин
удар xтx сабята; 8. прокарвам, строя, goнaтвaн
(до определено миxгor: Gräben - прoкaрнсu
ротонс (донякъде); Zincn, Mauern - строя
отреди, стсин (сиело пщ.}; 9. аън фризвалолич-
ии съчетания; сос Aei, 60/ Anisich-, Сее BcfeHl
-	завеждам служба. упражнявам 1зgзeт; ке/т-
^^^с^т. заповядвам; т-с Beweis - доказвам; търг.
die BücHcr. бос Kouretpo/Cenz "•водя, зснeжлсu
к/нт;'—, водя нярcxпoндeлциитс* Сос Fcd/u -
пищa* ндодся перото (нж. а 7); ein Giкchif-; с-с
Handci - е. нмам дюкян мaтoтин* 6, тънoпoли
магазин тпттoвcкo nрegотнятиc* dic Hcunueial
-	нтзствупам; Klage ü/cr тен. -: е. яплснвсм сс
за нш-* 6— остир. юр. завеждам 4110; Сте POctei
-	тзбoтя е четкате; Ine Protokoll - прсноко/н-
ЛaМ; тодя птoтoкoлa* Си/ Rcgoпcc- - и. номси-
дуном оoлкa* 6, уотaнляпзМr а пра/—; номсилу"
вам; lu/ Rulcn - управлявам (нoтмилeтo]* Сос
RigOcuueg - управлявам; с-т verwegene Spuicic.
iuechc ReCen - държа лъттък езни. е/ужа е— е
дръзки лун1* len Vorsitz - прслселагслегву'
нам; e-s gntc/ WinU/i - водя порядъчен жнвян,
живея пeнтcuo* cs уи/. tch!/cht eil с-п - мисля
икм. двОрото, тнoтo* \Ь-раса-; с-п Но/Тспи LicHt -
измамнам, подхлъзнем ик/-*р^c/1е- шск. sich ilw.
zu Gsmüte- хапвам ир. е удоволствие; 1тхта/-
вам хи лушllчloтс* с-с uulu Eis, Giri/elu -
подхлъзнем, педвежиам нкт.; 11. остер— кaтзМ;
пргисхям, превозвам, птeкствaм* II. rejl. имам
накова и тскюна понеленне-
TÜUtUdl pari. adj. 1. (тъквrтeиeЩ; -мор тпкoнoд-
лс тeня* тъкeвeиc/ (мяхно. рoляr* изтъкнат: -е
Mlsscn ръкавели; ннннвeг1* iic -е Stimm/
първи глас (а хор), а прси—; 2. нeлcл* пттвoxтe-
пг/ги (хотел).
Fühmee е* -sr- I. водач. важа. [прcиrвoиитeH;
/лавогор; ръкавслит-н; «оси. кeuс/иuт (обокн—
кана Grundwort иа сотр-); 2. шофьор, исщ1-
^0', вoгмс/; н—цс, сОе/ужнаро аcснcьoр; н
лT-* nинeг* 3. вeдaн; пътстоиитсл (книга); 4.
тпкeнeдeтнe; помагала. enтсвoчн1к; 5. шехн-
отвтвдшlк* O»нlу'т- тема ви футс-
PÜHrer/iiucUi7 - Оя/етнв ни шофьор (ел мяслеме
но /pсисшeонaтeлo}: -isus п будни иа uсщ1-
инетс: шофьорска наОнна; "^r^sum — каон/с на
пилата; шофьорска наОн/с; —schale /1- тодс-
чгетвс, оргинeд1rгнeтвe* 2. тogзнитe; ножио-
нсте pl.; —uehric — самин- шофьорска кн1жкo*
-е-а/б н ксОн/с ва ватман. пuлoГ; булка иа
мсшнннсг-
FnOu/Teoec /' исш стОннанг но aнтстня х '010;
"Ueli п нскеи зз птcвeт* —ysschäfi п трс/eоeтт-
но прcлптиягиC; ттсuxпeтгua ф—рмс-
TÜU/Ou udj. лов- 1. ктerъK; хрисим, пecнущc/
(куче); 2. удобен зз ек; (сиял);
Fuin/Uglhit — тсгaй'Kв/ит* приел уж/нк у нонор;
—теле е pl. "eäs1/U; "olruir 1. но/ср, кстущст*
(ряДко) фaит(oнджия* 2. (рядко) е-лян-н, тa0o-
ггр с/тст1Я е нолзтс сн; А астр. Колар
(сълнпзДип); —pari е птcввтнитe средетва ви
едно nтeдпт1итиc* rтснcпяртeн парк. автО"
псрк-
Führum/j; -сп 1 нж. fUhn/i: die - Ine Boyens
теглене ви лъка (на цигулка}; 2 водачествя,
(nтcи)вeи1тeнcгнe; тпнввeиxтвe; eръкo)вяиeнГ;
нпзcлaпянз1c* 3. нахнн— вядсHr водило; ну/нса;
носи. чает из ттaлзнс* 4. разнеждзне (помузеи а
/р—); 5. оoнcge/иc* 6. спорт* ^^0 място: Ос -
gihic водя (при паДОякао/с)—
FüOnumuerlcieic f нехи— попротдятсш* олaнкa;
дтcнищC; п/ссти/нс; '1;/; —zcugmls п 1. пелн-
цеЗски енсиеиня за благонадеждност. свиде¬
телство за cъднмвcт* 2. стеснения, характерис¬
тика ви подведомствен-
Fuhrwerk п Hoio. нстущз-
fuHnHrukii 1H./i h s 1. кстущaр съм; 2. корим
каруца: шек. eil d/u Hund in len Luit Нстип, in

545
Fünffache
iem Tcij bineie — ръкомахам; блъскам тестото.
Fülle f, — 1 изобилие, обилие (ии предуини а
фх), богатство (па млеко* изразна срсдснас); ie
Hülle ned ~ в голямо изобилие, премного: (le —
s—г Schce)e пълният му позор; 2.нж. Füllneu; 3.
пълнота (нелесни); 4. черпак, кепче, гребан; 5.
дупка за запълване във въглищарска клада.
fülle/ 1г. nefl— 1 (mit e/w. —) пълня, напълвам,
изпълвам (се) с нщ.: е—е Zehe — запълвам,
пломбирам зъб; fülle meim Herz mit ^1-
mn/j това изпълва сърцето ми с надежда; ралг.
e—m (le Ham) — пълня нкм. джоба (подкупним
го); sicO — натъпквам сс (наяждам са а са
напивам); 2. /Uw. /е, auf e/w. — наливам в нщ.:
Wase/i ie iem Eimer, Weie cuU Flaschen —
наливам вода във ведрото, вино в бутилки, 3. е
H1/i h = fohlen: 4. part. gefülli: е. пълен, с
плънка (кокошки* шоколад}; 6. пълен, натъп¬
кан; 4. кич ест (цветя).
Füllen п, —s. — конче, жребче (= FnOlem):
Füllen и, —s, — L = FüllUedeebaltem; 2 исхн.
пълнител (с^ъ^с)).
Füli/Uaktoe н ел. коефициент на запълването;
—feU/e/ —(fcUco)Oaiiro — автоматична писал¬
ка; —gas п авиац- подемен газ; —gewillt п
насипно тегло; —■1nke п рог на изобилието
(орнем/шн}.
füllig udj. добре охранен: напет.
Füll/koks н мстсн. коксова подложка (във насока
пещ); —Ung/l_—'носи, шрапнелен куршум; —mit¬
tel п пълнеж, запълващ материал; —oei ш ион-
руден двор: товарна площадка; —-pnlvem [—фер, —
вер] п (аксплодаращ) заряд.
Füllsel н* —s, — 1. пълнеж, плънка, кана, фарши—
ровка; 2* кръпка.
FülL-stimme/nn?. подглас (попълващ хармония¬
та при .миозозлисин творби); —stricl — черти¬
ца, деление на стъкла и пр. (зи онослязнонв ии
определени мярка}—
Füllen/J' —сп 2 еж, Tülle/ ' 2:	Fass Ocl frische
— бъчвата е скоро напълнена; 2 пълнеж,
плънка, кона. фаршировка; 3. —схи; табла на
врата, тор. фюлунка; 4. пломба (иа зъб); 5. снр.
пълнеж (.-между свод а иоионО),
FüliuegsUocil п табла (плот) на врата и др.
Füllwoui п паразитна дума (= Я/сеито-),
TuimieCei adj. нис. 1 пламтящ, светващ, ослепи¬
телен, гръмоносен; 2- пран— чудесен, великоле¬
пен; поразяващ, поразителен.
Fumaoölc J* —п з/окр. вулканично изригване на
газове.
Fummcl _ /' —п; н* —s, —1. парче дърво за изглаждане
на подметка; 2. риса— стара вещица; 3. евтина,
безвкусна дреха, парцал.
iummcim int/i h t/i фии, 1 туткам се, мая се; 2*
пипам, барам (несръчно)* бърникам.
Fue) и* —(e)s, —е 1. нщ. намерено, находка, е
пра/-; 2. намиране; 3. (pl. —е) идея, особено;
хитрина, дяволия.
FueU/ml/i и, -(e)s, —е 1. основа (ии зид, сариди)-
основен камък, а пран,; 2- прси— основи pl. (ии
неуко* държава е Др),
fundamental udj, основен.
Fumd/meeleiismis и, —src, — фундаментализъм.
Uü/dcmeeUienee tr. полагам, слагам основите.
Fmedcliöe/фувдамент, фундаментиране.
Fuei/emi, —•büro п бюро за намерени вещи; —grid
п = FimeeklnOe; —jeüU/ / богата новоразкрита
мина, преи— съкровищница, мина.
Uüniienee tr, 1. (об)основавам; 2 заздравявам
основите (на нш.). фундирам (постройка);
щърк, консолидирам (предприятие, дългове); 3.
снабдявам (с необходимите оpсДонвu)* съоръ¬
жавам.
Uü/etcot part. adj— 1. вж. UumdtekTm: wieeenecOcTt-
iich jn-— добре обоснован научно (Доклад); ein
jil —cs Wissen задълбочени, солидни знания; 2.
търг, солиден, сигурен; консолидиран (предп¬
риятие); —е SeiulUen консолидирани, дългос¬
рочни дългове; —es Geld вложени в гарантира¬
ни облигации пари.
fueU/j udj. ис/- 1, богат (нс руда); — machen
откривам (рудни жило); продуктивен: е—с Bol-
un/j wird — (даден) сондаж дава резултат.
FumeZoot — \*Mum, находище, местонахождение
на минерал; мястото на откриването на полез¬
но изкопаемо; 2. място на намирането (на нщ.);
—e/cit п 1. право на запазен периметър; 2.
право на откривача върху находката; —u*/gietck
п списък на намерени вещи; —etCttc, —ciтii/" =
—omi; —s/ücU н вещ от находка.
Fumdus — 1. основен фонд, наличност; 2* основа,
фундамент; 3. земя; място (= GnumeetücU); 4.
мед— дъно (на око и др.); 5. —сенр. театрален
инвентар.
fünf пои— пет: sic waren ibmem — те бяха петима;
раса-; wim /eben zn —-еп вървим по петима,
петима; nimm U-e- Sinne zusemmee! събери си
ума, внимавай!; фом. e-i — Sinne beisammen
beben умът ми е в главата; e/cOt bts — zählen
Uö/ece не мога да броя до две; риел. на две
магарета сламата не мога да разделя; — jem/Ui
sein lassen затварям си очите, едното око за
нщ.; не придирям твърде; не държа на точност.
Fünf,-// петица, петор^.
Fünfbictt п орхан- вж. Fünfpace.
fü/fc риск- = fümf.
FünTecU п петоъгълник.
TünT/ihU/g adj. петоъгълен; —eieicIU пот. пет и
половина.
Fü/Ucu — 1. пет парчета от нщ.: ein — Eier 5 яйца,
2. петаче, петак (ис/емо}; 3. автобус петица; 4.
петица (о/лгж/с)-.
UümUeol/t [от] пет вида,
Uü/iU/cb adj. петократен, петорен.
Fünffache п* —п пето кратното.
35. Нгuxкo-бгтlтсрclки тc'1/1K; том I-

lÜsIlll-Or
546
OÜelflltiy adj. = OüilTsci
Pün-TTsel h г/OM. п-гоенен, пx/lracдтp.
lÜiT/TÜßiu udj. 1. - ше. пегветьпен (еннх); 2. .мед.
nemoктск* "Huslnri -ше. I1гтeтoтн:l* -jlUrig
udj. пстгюлишгн-
PÜsi/ja1r(es)p!in л ска/- оcгтeд1щcu П1aн*
-kumpl л спорт- иero0oй* -ÜiU/* л шнсйц.
№^'^0 ег пет франка-
lüsT/mii udv. пет пптн* -millu adj. оe/oктснxll;
етспаш пет пъти. петорсн-
PÜnT/siim—selcis — Оа/к/он* er 5 uaтк1* "pass —
орхел. /eгннгeкн тгутги eт/aмe/г от пет
овнуктп(a; -зСтг/ — 1. оc/тaтрсмс (.магически
знак); 2. ncтoлпнкe-
lüell пим.; раза, eu - пе петима.
Fünfta/rwochi / - пстл/евя* тa0oт/a седмина.
iÜsTtr пит—; (/*. 60/. (пе - оeг1иГ; пeгстC; петенс.
iÜlitri: /Ос - Mc/cr нд/а пенс сн .мcгттс.
PÜsftri п* 'S. - една пето, петиина.
rÜiilsis ./- деля на пет-
Tü/f7tsss udv. пано (ис пета .място); -(1116)111"
Hsii = TUsO'rlslealb;-"2rUs-fu/m петнии-ест; -zir
пол. псгдееег-
PÜiTeoyri л 1. оeтдceeгтвдищгн нeнгк: Hoch I/
Сс/ -е sein /сближсвсм шестино-тте, минал
еъм стисни* псндгхеттг [тe1ИH1r* 2. петднеетсн
(бап/исна); neтgeeeтищс (цифра 50).
fusylUi/ SacUc юр. тсuгem1мa н—Ш-
Ти/уо/тт/ 1н.г- h.(sis еСн. -) изпълнявам енужОс,
фу/кщ1И; е/ужс. фyнкцllel:нтсм-
Fuigus и* "ч.-уО 1. бои— /т0с (cсpacмак): 2. pl.
ттOи-
Punicuiloir [фйU1Kй1йт] /—, "/, — въжена (нрсн-
спармно) нниня (= Dnil-u/oiUüls)-
Pnsk /л, '(c^s. — рзи10; рaииeвръткe-
Pus—/Ш п тaл1ecнуж0a* -псПус / ттлиecгс/-
щня (= RuiCOU/kü/Tuge); -птксНикк и родне-
гeчкс* -nppiurt и рсgиoсоaтaт* "hriieUt —
съеОщенне по тсД1ere* "butrinU — работата по
рсдиoмтcжaтC; рид-свръзко; -Ulli п тcнcнити-
онс/ яOлст-
Fnikr е* -ек, -п еж- PunkiC-
fuskris intr— h рядкс tr. 1eктЯ; снят'^ О/яснам.
трептя (бриляин, звезди);.
fnikrliay/ic/n adj. лев нeнгн1чпK; съвссм нов-
Tuikrise punt. adj, 1eктящ; искрих!. 1eктeмeгcH;
xвятксщ; О/яхнаш.
Punk/epTInymm — тaлиolорнcмнин*
Tuckrc I. int/i h 1. иeнтя; пускам искри (ряДко =
Tni-cii); 2. прсдснзм рoд1oглсмс* 3. риза, ек
Tunk- иоОре ппрпu* войн— слrи1cриятa тспoчтa
до пердаши; фим. те ist /slun-i имаше тзтптс-
^1; фам endlich hit те bei Ohm //TUckt лай"
поене тон те рaзOл3; ехвспс; П. 1г. предавам по
0—зжнчлия телеграф. тсинoтo-
Pnckri н* -е, - некр*. а през:. - spmüUcm искря.
пухнем искри; -"/ - GcfÜhl, EUu/mTüll usw.
hib/n нямам капка, 1xкр1щс чупенно. чгхтелю-
биг и nт-* - upnüh/nd нeктeнeтeп-
Fn1kr1/rs-zll1'1; -liucn — (и жп.} нcктвcаeн-
'—/. нeктoнeт1гeн; "-ггтте — оeлв1ж/с тaл1-
eeгснщии; тсдюфypгoll* "-kutscHe / шск. троМ'
оуй (со трамвай); "SpiÜhis п 1cктc/C; 1XктB'
eOрстyнсllС* изхвърлян ло 1eкт1; -slö/usus-
UOrnsi — служба пе оне /лс/явс/c в* тсдиeeму-
Р—НИЯТИ--
Pusk/r /н, "S, - рад. 1. ртдист; 2. ртлиозпарст но
ССМЮЛСТ-
Pus—riiUiTiiusy/ баси- рси1oтeлeелaф/o отделе-
ЛИС-
Pu/kTo-ye / тo^нeптeттсмс.
Puik/Höii* — тoд1oeнушстcл* "^CiK-^/lls - / - т0Д1e'
рстnрпeктстcлc/ пъзел; -mrss/erie п род. ра¬
дар; "dieUriclt / тoдивeъoоpeниг* -mstz п
рс4днeuтгжс; -pciicr — тсд1eпcнe/тстoр; рали"
oтсccч1luк* -peilueg/ - тaa1oncнcнгсц1Я* -s/c-
бшп — радиопредавател; "Kpis/si — ттдиeптeт-
лад; "/pirclvcrkelr — радиотелефони* връз¬
ка; -tpiucU н рслиoтрaмa* -sCuCios / "Klil-T /
TCдиeeтс/щ1и* -/tllli /Tpaд;;oмпннсн^!e; птгктe-
нсне иа нзлъчнс/ете; -(^Kl^-^eim^n)w^r^u^is — рс(-
оeнищcйeк1 uвтврит1тсн прeдсвaтeЛ; тoД1B-
фищнlтaнa пот-щ-йено кода (полицейско кали с
pcдиснpазкc) "ГгхО п тoл1eтскe1; нане; е
рслиoнтъткс* "tCCy/splis/радиотелсграфия-
PidacOOs £ -еп фу/нния (а мин-); 4—3/00'.
риОвта: 0/ - /пс/сс тспoннзм тa0oтa; влизам нъв
фу/нциинг СН-
Puski0ö1Iг е* -s, -с деец (с поросямс* профсъю¬
за)' фу/кщиe/cт: Tcolc/Csn - eт/eтoтe/ тa6вт-
/ИК-
Iuc/tiö1imrrs i/tr- h функц1e/итaU; дгнхгвувам,
работя, изпълнявам анпжueeT; елужос-
Iu1k-iö1K/fU1oyr "-tÜcHtlu adj, /оле/ за сиепнсснс-
цня; Ок/ - тa0oти (уред).
Pusk/tinpp и асе/— родионзвяд, рoдиoкouaндa*
-tür-m и раилюмочто; -vcieo/Cu/y / радиов¬
ръзка; "ver/eUr е тoдиocъe0щгниЯ; тaлиoв-
рътки "-Wir/usy / тнк1aмс пв тaдиoтo и
тcлcн1тиятс* -нпксс п тoдиeтсзптъeквaнe; рс-
лиoптegсвaтeл/a eлужOз* родна; -Zcoci/c pl.
тaл^lecнт1aли.
Piczil. Punssi j^; -е ризг- м-юг-ин* ев-р. лaмnC;
тaзн/ннe-
iüi [—ргр. А основно значение за; 1. пргднсзничг-
пее; сен. - sici //hiltcc задържам ир- за хаОс
сн; Puii/u - Сп/ Vieh хрилс, звО за добитъка; 2. н
пo1тa по; за (азсмиив ии страна); las spricHt -
iic SicUn гова тoвeти е пелза па тоя рсОвти; -
ипб нОСгп за н птoгин; - е-с sein еъм ва
страната /а bhc.. зо /'/.. dic SicUn hat есн-. viri -
sl'h тена орeлxтaн1ята u/тeтee; ^0(0 нщ-
тетори е оoлтa па тоя робота; раза— те Out uTT/s -
die ^/2(1) нхичке е ви вятъра; 3. замяна
вмсето, за: Witter - Wein cicuch/ckcc налнтзм
вода вмехто >1/0; - с-с hiclnic действувам
547
Fünennur
нм—сто икт.; cew. -- 3 Mui- kaulec купутaи нр.
за 3 марки; си Tebt mocatilcl - 600 Lewa той
жннес мсссч/о е 600 дсто; 4. зо (па оенош/нн/.
съсмегмно нар: е-с Julin out е/ noch ecim rüstig
зо вттрзcттa хи ора е млято държс/ив; - с-п
Ausllie/i spricht е/ vorzÜ/lich Dnuisch за чуж¬
денец той гoвoти отлично немски; 5. за (= sie):
/-н. ~ gut T11Cc1» - Hahiecheinloch hilinc изми¬
рам вш. за двOтЯ; смятам нш. вероятно; розл-
il'h-к - us/ut! нс хс сърди!: 6. против. ризг. сос
MOl/sl - Cun Schcuplic средхтво против хрема¬
та: пеел.- len Tod isi kni/ Kraul unHUciscc за
е/стс т/ато цяр нямо; 7. зе нрмис; - hcutc О/t т/
eu spie за дисс е м/оса ктeиo* - Ommer
тсни/сги* ein - ul-eisi веднъж зaни/aти* fürs
liste ла първо птaмa; първoнсчзлнo* първо; Oüms
zHrl-r втора; 8. Schriee - Schri-t. Zug - Zug
стъпка пе eтппна; глътна по глътна; Mann -
Muni венча; до eдl;н* JaUm - Juhu гюднно хлад
/вдиис; Stück - Stück kostc- 3 Mur— всяня перча
отрупа 3 морни 9. - uici ютдeлня* насаме: Тс/
j/U/u Stück - sich сложи всяня псрна поотделно;
cn will - uich 1-cOUei нека ле бъда, охтанс хем;
die ок- с-с SscUe - sich тювс е ятдcлнar друго
рибята, пс"сеоос/и рзоото; нш. пЮ'Спcциaн/Юr
само за сеОе хи; иеиир— (- sich) (из хабс сн); -
sich reden твнoтя иа хсбс си; ich - п-е Pcr/oc аз
ннн/B; шо се отнася до мале. колкото за мсис;
пре/. с/н. - uein Leben дете tun пропя вш. с
/eнянe улeнвнeгвнC; стриш/о o6инaм из припя
/Р-* 10. aомap- = vor (е D, зе означавана ии
проснрснснаеие отношения с А): - Fuucht
utir/cc уu1тсu вт страх; ich glig im Willi /o -
ilcl lii търпях сн така н тярстa* lu eil Goll "!
Бот да тсlкрини!* IL udv. - unl - пocroя//Я;
TCH1/CTU; ^^0.
für п за (коми subst.).
Puul/c [-Сжн]- / -c 1. наеш. фураж; зоб (so uaue}; 2.
птялeнeлcтвин-
Tn/syirmrs ['жйтcu] int/i h hoch. плoдянoлxтвупзм
е. получавам. доставям храни. фураж.
TürU/ss adv. ссмар. пО'Нзтстън (= неО/ст).
Für-USie/" -п ние- мю/Оа, ходатайство. тacrгrпlш-
ч—ента; молби. мядиитна за /кг-: с-е - Tür с-с tun
хвдaнснeтвувси за /кг.
iÜ/eiCtcs i/.r- h (само е Inf.) моля за ннг-.
тзcгтпнaм хс зз нит.
FüoUittrn п. -s. — тaxнъп/ичecтнO; ходотойотвя:
riieu - Hall nihlis /инакви мю/Он. хюдзтзЗхтнз
НС ПОМОГ/СхС-
FürUtetcu е* -к - ззcтппl/инr ходатай.
Finihell -с 1.0раздо: -с ii Wae/1/ гОсГес браздя
>04*!*, встаням Оро-зли хлад хсОс сн (кореб); 2.
Oтгн'с (нс лицето), тъпка dii ~с der Hund
тияинге ви рънзно 3. натрупана пр-ъст нтaй
Ороздо-
Tnrelrs t/. rejl. 1. Ораздя (се); 2. Oтлнa (чело).
Fuicli(ci)tciiOKS н oоиep— хъсад по л—ти-
FuncOemseOrife / -сп печ. Оуснрофсиян (шрифт}.
Uüucbenweisc adv, ви Oлатлн*
Uikibig udj. 1a0тoтлa1r нa6тънкaн-
Fmucbt/ — отрих: - von ntw. D (ряДко с G) hüben
страхувам хе. боя ec er нp** in - uiun-cc
уплoщвсu ec; nfc ROtCci oUec - unl Tulci
0cзyкюритнcн лицaл; пас—* dii - Ice HcunC;
Goeecs страх божи-
UuicOiU/n I. adj— eттсшeн; ужасен (баласт* си-
молиост)- страхотен; страшно голям (с/игС,
жега* мрак) риза. псйор— топ -ти Menuch
ужасс/ нoвcн: II. udv. фии. страшно. ужсс/о
eтaусилвана); - cc-tn Linie страшно мн/н хора;
die SucUi ost - cOciach таз— тсбюта е съвссм
отoxmт*
FuicOibcneeie /* — страхотиех!, страхотия. ужа¬
сия. ужес.
UüfcOlem tr. rejl— int/i h (с-с - eich vor с-п - - боя cc.
страхувам ec, страх мс е. плаша хс (от /'/.): Tüu
с-п - страхувам хс, Ояя ес зо /к(•** ich TüuchtC;
I1кк»*» опасявам хс. страхувам сс. че.--; g/TÜucl-
ini —1*111. /ein страхуват хс от мевс, внушавам
cтрaх* т/ Ott гип Fürchten снраш/в n; си sicit
zum Fülchtnc ии/ той изглежда страшен.
Uüueheeuilch adj. 1. строшен, ужасен, а пра/н,;
страхотен, страховит; 2. разг. пейер- ужсxнO;
страшно голям; udv. страшно м/oтя* 3. фем.
нcптuятeн: Си/ isi nie -ти Mensch товз е
нcптнигcH; доеодсн чявсн-
Uuoc0elns udj. безстрашен. неустрашим. хмел.
FuuiOelneiuk/ieJ — 0cзeтлзшлe; неустрашимсх!.
СМСТОС'.
furchtsam udj. плашлив, страхлив.
Funchtsаmke/tt^1лсщл1нoxт-
РипсНи/у/, -сс 1. naолсзgипaнe* 2. блал. пришъп-
вина (ии кланиима)-
Uüei/u udv. остер- П0'Н3натък (= н/liru111r,
fünieubie udv, нис- ряДко за н бъдеще. за/зпрсд.
Uünrin/ndrn udv, един зо друг-
fünrnee udv. еснер— тсccтa; ви първо плeмe (=
vbrlrttr.
Purf/ [-;с] J1 "П фyтия-
Pnmlun е* -s. -с неен— пялeф1цнр; завеждащ
пряляволстпистя.
Furie/— -п (желязна) >—/3, гребло (== Pou/c).
UüniieU udv. естер, в азроси; - спГпсс зсдювяни-
пом хе (е малко) (= vonii/i сгипст)-
Uüumebm udj— остир. = vornehm-
Funmirn л. 'S, -е фyрllиT;
Uüu/icuem tri фурнирам, фурнировам.
Fuoon m, -е Ояе, ярохт-
Funnne н* -е. —; / — фурор.
Füoennge f- -	1. грижа (бащино* обществени},
пoктoвиlтeнcтвO; попечителство: - /icTTei поли¬
там грижи; 2. 00^1*1110 яeиcурятaнC; полпомс-
(3^. помсп! (ни бад/о* слепи а др.)— еяцион/и
TT1Ж1* 3. [положена] грнжс; пралнсритен/а
мярна (= Vorsorge).

Füneonu/nim
54 8
Füneoou/oie /, -ссс лиснозница, попечнтенка;
онужитс/ка е социални /рнжн-
TümsouyTihl adj. 1. гтнжн1н* 2. adv. от. зз птcдвил-
нивеег (= voTto/yTihl)-
Füfsnfglic0kci1 ./\. пялпouaтa/er пoпcн1гeлcrвo;
настойничество; 2»тр1жн1ввeт-
Pünupan — шнур -ни верижна зо придържале ни
НИМСНС/Ю (в Средновеканието)-
Püiuprueis f -п тacтъпничccтвЯ; хоазгайотво;
птcоoрънс: - Tür т-с 11/11/11. хoдoнaйerвунaМ;
тзxгтовaм хе за /кг.
FÜmspir'h/r п. -е -; FÜlupiTch ш, -е. -е 1. нас.
рядка тaeгппник'; ходатай. тсplитllик* 2. швейц.
оатюнот-
FünspnucO — = PÜ/Kpiichi-
Pünsi //. -сп. -еп княз; пргн. >/30'11-/ гecоoлср-
PüuKCltshlof — ист. нn1eкon'K/из*
TüiKCsc tr. асо- възвеждам н к/яж-око тнo1иC;
дотам нкм- к/яжескс титли, пропя нкг. ниях
Püuкe'cbhauк п 1. к/яжеен; род; линсcт1я* 2.
н/яж—он; дворен; "Spic/nl и исн. ръководства
зо князе, владетел— (с Гарми/ния)-
Fünstentum д. -s, -ти княжество.
PÜrstii/ -пес кияти/я,
fÜu/tilcH adj. вас. рядко. 1. к/яжecнн* 2. првн.
нстeки: - inbnm царски жнвея-
FüoselicOUrie / нис, рядка 1. внcoнceтнe; '/«.
княжеокс юхюОз; 2. царстт—иост-
Funl j^» "Сп 6тog*
Türeo/fil/cb udj. остир. ятнuчcH; плeвътхoлг1 (=
vortrnllicH).
FunUmkil m* -s. - мед, ннд н-рнИ, фурункул.
TürwCho udv. нис. ненет—нз.
Füuwitz л рядко люОепигхтно (= Vorwitz).
Füuwoot п* -ек, -Tr мсхтонмсине-
Funz wi, -ns, -с нулк, пръдня,
Uüozce 1n1r. h нулк. отлдя-
Fuse|T п. -е. ~ 1. н/хи, фузслотю миене; 2. ризк.
псйор. едиОз тскнЯ; осрщуцз*
Fisei' /н, л, -е. -е;/ -п ризк, аж. Fuккn1»
Tuscln 1п1г— h L пия псрщущз* 2 мириш— ви
пaлцуцс»
Fuselöl п еж. Pusel1 1.
Füsilirn [л—р] си. "/. -а нс—; шнсйц. носи, праен
вои/ин от 1инвн пехоти— подкове (Io 1918 (-);
оaхятиuaщ-
Uusslieuee tr. рaтcmрeлвoм*
FunSin <Z -сп пърл- сливана (но големи предприя¬
тия)* ^^ня-
fustoeSeuee г нapЛ: сливам.
Pnß и, "US, -е 1. арсн. лот* (долиина чист ии
ираиа он ллазмие до пpacmанс): Сее - iul die
ЕгСс. uns Licl setzcc cттпвсМr слизам вз зсмя
(om кораб* силилсн))- - fu/eca пускам кoрc1;
закрепвам хе, а пран.; пран, тoгтърдяпaи хс;
прси. с-п Ссс - aul Ice Nacknc setenc стъпвам
нкм. из трито: Си/ Uat Hanl uml - тена ш
1oплавe1o както три6тa; солидно, Онва та; Сак
Aryums/t Uai Hund unl - aтеумc/!тн е 1ютичcU;
нма [нcтнн/в] /счело н [нс/нчгл] ктсй* icsiec
-cs здраво ис ктскa'гс он (етоя); TcicHten -ск СОс
Tu/ppc Hliinlutrot/i изкачвам /ска xmтл6атс*
ризк;. г-п -С пасН/п пед/еннсм /кг.; пoдuущ'
вам /кг. ди Oтртa* Ins iul -е /с-тОг/С това лоби
ктснс (изчезне* aлupaДuaтa го}; eil Hindin
u/6 -le c всички сини. uай-онcpгuн/e; x ръцс н
ктснс: СОс -г u/isn jmCt. Tiscl utcckcc ям ви
софрите ви /кг.; I-ühHiO/cs - seteie пoбятнau* с
првДиозс; sulf eigenen -tn sieUce стъпил съм иа
ктскс'a ei; uU InrO/m - s/lc на сноОяла съм; е-п
auf freies - uclznc nуонсu нкг na cвo6oдa* рсзк,
с-п, c-n auf d/c - Ctn/cc нaemтопзм ниг., u пран.;
c-m ruf Сеп - Tol/si вървя /км- по пените; sich
uui doc ~r michrc -тлптвaм cu* Gewein bet -
stiinn внaкнзи (/гщстсr c пушка при поза; von
Kopf bot - - vom KopT liu zu Inn -се от /лова ля
петН; пре/. mit lioCen "is auf le* Erle sinhcc
отся c gnora хи крак* ис земята (ереилиостти};
eil girl'lri -ГП рслсснис. пcxeля* eil bloßen
-еп Ooe. бсевист; ich н/ndc sein Huue iie /-i -
птНт bituctcn ням* g* стъпя пача е къщата му; с-
с ili -cs von sich sloßnc отр—тном нкс.; првн.
eil -сп tn/i/c стъпквам х ктзкC; оoгoзпaм
(птсвв; такe/)* рсзг. eil (сп -ink/i - ии/ Сеп
B/tt iuls-/h/c степам нсепснн от лес/юто: тк
Umrnct с-п unter Сее -ее тoрcщe му стона.
ттостн иу* vos den -cs his еип Sch/iot/1 от /лото
де nemи* еи - пеш; с-п ги -тс 0111/1, uich с-п ги
-es wcmiec палим, хвърлям сс н кроната ии нкс.;
Unt. Shilehit eu - scie Онв* ме зо ходсле, вс мс
0-во е краката; 2- крак (ии спал а пpi}: рсзк.
стъпало вс нeтaо* 3. поли pl.* пол/ожис (ии
планини); основа (иа снеие); п—сдестан (не
колене); 4 лае— стъпки (cmнтoмвopuu); 5.
естер. cтъпкC; фут (мярка); 6. нaннн; поножс-
1——, мсн-ер, но/'*, калъп, мярна; auf 1сп -е gelt
е/ /Och- m/hi пе тоя нaчиH; ва тоя нотз потече
ие Онви. ве маже. ве нпpпu* раза;. aUT großem -е
1/lcm живея ва щитoкс /сто; eit с-п ruf диС/п.
ксН-гсГС/п, g/Kpimit/п - utnlcc н добри. лоши,
оОггтнзги втueщcния съм х /кт.; посаждам хе,
ие се пс/сжисм е нкг.
Fnß/lUкt1loerlTr "aUeim-ir и нзтрнпз/ко; -пп/cl f
напои зз ирални; -mlssir — иенем. педал за
задвижване; "Ur-OUInrll / неми, тежка ортн/е-
р—я; -Ulli — спорт- футбол; -Uiliim н спорт. =
-hrTtKpicicn; -U)al1läierrspi/1 п мeжлуистoдcн
мзн* "-/illeui/scHift/ спори- футболни тим,
oтбeт* -^е11—/ет^(^^^ч^е за крона; -bc—Icdiing//
обувни, обувни артикули; "Ulr/tп еиеН; стъпи-
да; -^r^^C^si — /сД; Puß/ölccbclag — подова
ICOTHIKO.
fußUne/U adj. едно стъпка щнтoн-
FuDUneie н; k-c - н/ocU/c ие ятcттовaм в—
нрсн'с* к-с - Laad lemuebcc иа дотам нн псдя
тeми*

549
Fux
Fuß/dtrest л ист- тегоба, отбивана без помощта
на превозно средство; —тte/g п 1. букаи, вериги
за краката; 2. = —angel; 3. железни набивки на
обувка против хлъзгане.
F1llseT1Z —п раза, конче, нишка, власинка: in Occt
—е cm Ärmel имаш мъх на ръкава.
TUißilm i/tr— h 1. ситня; 2. давам знак с крак (поД
масона); 3. tr. затъквам.
fußen iH1/i h (auf e-W: D, А —) основавам се,
базирам се, опирам се на ние: auf Ues/em BoUcn
—	стъпил съм, почивам на здрава почва, стоя на
здрави основи, обоснован съм добре.
Fuß/eeie п долният край (ии лскла) —Ueli —
падане на колене; падане ничком. челобитие.
fußfällig adj. к□лeнопрсклонеH:
fußfoci adj. непокриващ краката, стигаш до
глезена (рокля).
FußZ/ä/gco — пешеходец, пешак; —-jänuc/üUcn—
weg и пешеходна пътека; -g’äпu/kznпc—пеше¬
ходна зона; —u/et/ii п пиедестал; —liUci н
анлоМ; педал, крачен лост.
fußhoch adjl една стъпка висок.
Fuß/kloUrn — нсхн— ковашки чук; —-UeöcOrl н
ешеН; глезен; —legem п mстн— петов лагер.
fußlc/g udj) една стъпка дълъг.
FußZIappee и партенка: —-^leiste /перваз на дървен
под.
Füßliegm, —s, —е ходило, стъпало на чорап; чорап—
тьрлък.
füßli/js udv. — fallen падам па краката си; —
auTOä/jen обесвам с главата надолу.
Fuß—mai/c . / ■ изтривалка; —лnt/ / псч. бележка
под линия; —pari-e/ осмар— разходка, излет
пеш; —pfaU — пътека; —pfleg) — педикюр;
—-pneUt — мсн- долен край на перпендику¬
ляр, опорна точка; —mast/e mt —-oaste/педал
за крака (нс .мамсци/лвм); -cnOic / опал—
стъпало (нс крак); —snldc- — пехотинец;
—spaee — спсо- гръб, дорзалната страна на
ходилото; -(e)-apfc / —е; —•(e)-epiтe /и, —s, —
стъпка, диря: im jUe: = loc/ee вървя нкм . по
стъпките, следвам нкг. (главна /ргн.); —s/elu
—	1. пътека; 2* тротоар, плочник; —tas/e /муз.
педал на орган.
fußtief udj, една стъпка дълбок.
Fnß/Iuiii — 1. ритник: е—ш е—п=jcbee ритвам нкг,
пра//— отпращам нкг.; 2. столче (?а снъпвинв}-
стъпснка, стъпало; —-volU п ноаи— пехота; —weg
—	път за пешеходци.
Fnstägc [аже]/, —п пърл- празни бурета, касирА
UntSI udj, незначителен, нищожен, напразен,
UiiscO udj. фем загубено, пропаднало; Tew jrOt,
отива, отиде по дяволите; изпя му се
песента; — Ist — ued bim ist Olm зарежи го, пускай
го!; счупеното счупено.
FuUtckT m, —S, — фураж; кърма, кърмило, зоб,
ярма; шал. кльопачка: eie Tlemdcs — ужасен
буламач.
Futi//2 "1, “S — 1 подплата, хастар (иа дрехО); 2.
тсхн. патронник; втулка; облицовка (иа п/щ,
порен кона:); подплата; материал за запълва¬
не, облицоване; набивка; уплътнител.
Futtcr/gc [—аже| —фем. шал. [нщ. за] клъопане,
плюскане (нж, Ffтsseiiem):
FuitrnCi л. —s, —е калъф.
FittcoZUesis / cмЛi-о—— фуражна база; —bau — сал—¬
отглеждане на фуражни растения; —UnUтe
—	плевня, плевник, сенник;—g/ercidc и фураж¬
но зърно; —UaeI1n — хранилка, корито за
хранене на домашни животни; —Uücle. / са?.-
се— фуражна кухня; —тепсо/ Мехт— укрепител¬
на стена; —mi/lci п фураж; —mülle .—’фуражо—
• мелка.
fuil/ke int/i h фам. кльопам, тъпча се, ям, лапам,
плюскам.
Tittere tr, 1, храня (болен* дамеш/а живопис)
зобя; кърмя (жнвюона}; cln Tiem U/it — охранвам
животно; dee OU/n — хвърлям гориво в печката;
2* подплатявам (палто а пр,); е—л Mce/el een —
слагам нова подплата на палто; тскк. (рядко) mii
e—m Scielm j/iUt-eit дяволит човек.
Futicormeie мрсзз. професионална завист, къскъ—
непе (нж. Bmo/eeid): —-pilaime_i— фуражно расте¬
ние; —uauT/ — сел.-сноп- хранилка; —lüUe /
кръмно цвекло; —stoTT н хастар, плат за подп¬
лата; —-tüim zn силоз; —wncUe "фий (Viele cetilc);
—zeug п материи за подплата, хастар, хастар—
ПЪK:
Fütliuueg / —се 1 хранене, зобене; кърмене; 2.
подплатяване; обшиванс, обшивка (с дъски)—.
Fitie п* -e* —е грам, бъдеще време.
Fuinmismus е. *. — ели- футуризъм.
futukistiseO udj. из/. футуристичсн.
Futurum cx/Utnm л. —, pl. Fn/uec excU/e зрим-
бъдеще предварително време.
Fux и = Fuchs.

yG
550
G
g. G /j. '/. -и 1. ит. осдмзтз оукно он немското
азбукс; 2. звук Т-
G (J) п муз, сял-
GcUcodiec [-дни] но. -е. —;/. — осисн- сиОардни-
^^1^/// -с 1. дст; поларън: -с iirlrlny^cc пел/с-
eям» всея дсрявa* с-с - Gotics дар Божи: 11/ -п
uiten С/ос WioidacUc/Ьаип пoдсртцитc под
с/хсто; 1 подаяние, обикновено а; mlie/ -
оoлзи/иe; милостиня: 3. gaл» дерстои-е, дорОи,
нанолт: 60 / - бе/ Ruin, lus Wom-nu дар сдютя; von
б/т Natur mll unten ~n ansucstatici надарен от
природата с големи способ:гоени; sciö/c -е
Га/пс имам дорОи; 4- мед. дажба. дютa-
gäUe вж. gacu-
Gu/si /, "i 1. нин-цз; 2. cм:--aи. вида; 3. нндссго
ризн/онг/нг (/tu Дърва}* разсяха. чатол: - lus
HIiKcIgCH/llu тазклoнcниc ис еленов— тoгo* 4.
нсха- види* (иа имлефеи, велосипсД)- раинно-
иенис; 5. сгрънн pl, (ие кале); 6. кo0нлuцз* 7.
шах. '*013, в-дка, внди^а.
GcU/lZc/kco — 1. нехи: скоба (зи cнаpлнeuс ие
дървв/и части* камъни); 2. .мор. двурога нотно;
—eitel// 1. пдстсвс из деятели из н/псино; 2.
дантела. плетено иа неоeика* -пк/ т рaтcюхa;
нзтoлaог клал; -епос п ядсн (но птици);
—Uiee/g — обнии— pl мaтeтa* —ите т лов— 1.
оръндан е чзтотесгн рeтo* 2. лоол- американско
снтилепа (AciilO^l^a^pi^a ипепсиси); —d/ihls/l /
отръки p/. дншдс (ло еДни кои).
GaU(i)iro е. 'S. - 1 -лев. тт1/oд1щeн сдси; 2- лов.
двегодишни eттндaн (мъжкар}; 3. нехи; [меха-
/нчен] 'опороч.
g/b/lTönmtj adj. >-1-0', нuтoo0лaтe1; чoтс1ecт*
GcUcl/UoüieiücU п [топла] закуси* преди яОяд;
—gänse / лов— = "Uoe- 2; —gclenk п тсхн.
ннлoo0рат1e xъч1C1eинer cтлo0нс* щст1ир-
в—лие —KäUcieS / - "ü-U/1t* —01inech m лон. =
GaUcIru I; "Hut/ н лов— мноди ятeOнцa-
jaUriiu adj. винго'. пндооОразеи; 6он. ннлужcн*
Gcb1lrUu/ue п вн1oo0ратc1 нлъeт (ии герб};
-mucke/ис1apннc1 номор-
jebeLe 1. nefl. разннонява(м) хе (/пън- р/ке*
Даpao); 2. tr. набождам но ^1^*, пило (с/ие}.
GaUri/pfcnnr/лкrиаLП: съд х виняo0рaт1a дръжка
(?и изливане иа чугун); "'pfril п кюн, нптcт/ст в
стрък;; -schlüssel — лехи. вилкооОрсзен нлон*
-sclfi/z н 1. тстклянeна внлестз oпсщкз* 2.
3001— пепсрулс-нилвопсшнс (Hump/Os vI1uilr*
-Stuplrr — НИЛКОВ HИСOнeПOH4HГCЧ; нилнюн
електрокар; -uiÜ/zc f «o/m— пoдneтс из нaттeч-
ннщз*
Ga/clunyA "Сп тaзклeнcинc* рaтлнoявa1a; рaтeo-
хе.
Gabil/weedco н сел.-с—- вилообразно ec1eoотп'
104'0; —zacUe/ —zale и* —eieU//^]^c^гr тъоcщ из
в-н-цю, ви THlO.
GeUcnZilshi — месо х пeлслпцu; —¥спег/1ит/ /
раздавалс из пoлaръщи-
gi'k(s)! inj кудкудяк!; но! ко! (вик пе кокошки);
те, та! (ас/ ие късии).
/асксое (овснр— семе мака); jcekcle, j/ikrn
1н1г. h 1. (зо кокошка) нуaнудиксн; (so гаокa)
нтякou* 2.-(ü/cu itH. ") ролк, трсксм; кряскам;
6тт6ятя eтa np-); З-розс- хихнкюм, кискам cc.
jaces/m intr. h 1 нж. gick/mc 1; 2. пран— гпксм-
Ga/Tu/i— -c l Mtop. еофед (иссарвйко ле трапецо¬
видно ветрело}; 2. оспор. еснаф (сдружение}.
GcUfe11schng10 н .мор. езфеднз щху/с* —segel п
мор. тифс/ию нeтли1e; планно.
gaiUrn Ht/i h фам. (naci ин. ") зяпам (по /p-r*
'зяпнал cтМ; пуля ос; нае yuil ihn hl/r? конно снс
тяп1зли?* eich eilsd - изглеждам си ючип-с-
GaTTen ш. -е, - феи, п/йер. зяоaн; запдсс-
Gaj(ä) н филм, exттoум/o хрумвзнC; еeт»
Gage [таже]/, -п 1. заплата (ие артист); 2- рядко;
заляЕ
gäOere intr— h 1. прятянaм хс: vor Lln//н/1!/;
MüCiy—cOe - прoтявсм са от сауне умoтс* 2. (за
пpaлuоn- отвор) тааr зинал е: рила- im Saal ни/
glUhenlc Leere залата зссшс олатиа.
Gäheem н, -к. — празят'* прозяваие.
GähnU/ampf н нвнву/енн/о прязява1c* розг- icl
Unit с-с - /скгО/у- умрях сн от cнунC; разчекна
мн хе устати да хе прозятом-
Gaie/, — 1. порадва. соло обдеиля: ризк, sici 0/ -
Herfen оО/нчам пародвото сн я6лcнлo* 2.
голямо юфнннадию тържество. уредба: hinti Ost
große - Оп Thcat/i днес -ма сол* предхтзвнавие

551
/clisühiiSg
е тcaтълa-
GciC::* тържествен, гала: GclaUteer.
Gaic/sscn л, —iinen (—дине) п тържествен, разко¬
шен банкет.
GaieUtitn, ■s, —елшиер. галактик
GalaUiomeerr — масломер, бутирометьр.
Galalith т* —(1)e. —е нехнн- галалит.
galamäßig adj. параден, тържествен:
Gaife е* —(c)s, —е пвйср;. рсзк- 1. любовник; 2.
кавалер.
GcläeUco ш. -к. - -зссл. 1 нсчунстс нучун1co* 2*
житна гпгр1щa (Ор'-—'^^ Ca!ase-u 1*1/1*01).
gal/ei adjl нов- 1 нeжниH; тона/тен; 2. /cнoнтa'
>11. нюОяве/ (приключение); -е Dlпic тоно/'
равин жc/1* бе* -с Stil ронено стил (18 c.r* -е
DOcH-nny талаити* (Осри/иас} пoeтия (J680—
1710 а.)-.
Gciag-coir / "П [-3—/] нас. теж/нвех!. тслинГ'
ноет-
Gclagecoi/rdcjcg — есн- параднз cсOя* —wamc /
тслaигcрuи; тa/снтгтий/с етене-
Galer-au — лен из тe/имe nтaт/c1cгвe* тържест¬
вен л—н; "^Vou^Kinllu/y //010 прсдетсвленис-
GelCxSs/	асс—р- млечен пън.- т^-лла^/^тио^.
Gul/issc f, "П мюр. (0/1*0, тoлcтс е срсОдз н
тафг/ин платно-
Galee/m)/ -п исм-люр. садсрс-
GalCcoce/sklcvc и лo0'TрcбeЩ; всенср ви еoлcла;
преи. тoб; каторжник: ril/Oi/c wir /in = рсОятя
аста роб. рсзк. нита чeтeн дявол; -sitilfllsr е
ксторж/нк - ерcOcщ вс тaлcлз* преи. = -skir-
vc.
Gcirnec, Gcllne1 * -п мар. /з/еол (срвдиаавиоа-
/о галери).
Gale/öe)/ -п .мор. оси. ма1н3; нека гслeлa-
Gairkic / "П ["Ини] 1. гзнгтuя (художествена,
мниио- а нестър. в рс.мапски е комически
църкаи, а борсово, иа/ц/рмне соло);, eнeгт/
дълъг коридор: раса. Tür 60/ - sp1/!/S; sprccUcn
игрси; говоря за гзлeт1ятa; пргн. дeuсгвтxтну'
вам; 2 снр. дълъг Оаннен; 3. воеш. пeктнг
хвд/ик е бсй/нни; 4. mup. Озлдо нтслщ1-
Gai/iisi ш, 'еп. -еп притежател. дитг'тoт из
/стерня, ги/грист-
GcICt-r. ", —п гонг, 'нссвин*.
Gcl/cn ш, -к, - 1. 6-01/0. Осондко: Са/ но-С ibe
coel ас Се/ - UuOs/ci тото шс те скачи из
бесилката; 2. тaз1и уреди за онсчвсне ви нешз-
Gel/ig—Uerg — оспор- мотите нълсте ех итлигт
бгенластс; —-Uiet/п — риза, eбгcннк* —Unne/ce
и /срил (= ZOcHliu/n/1); —USeU — рсзк. =
-brutss; —Uris-/иренр)азг- поо/сдни (спесннмеч-
30) втeтoнкa (пргДи аОсснозснс); —-1nle п
иптвo он Ононнкс: iUltch нот = фалшив до
лп/o'o вс душата сн; риза, фалшив е чeлнaтa;
—Onnlnl — гoтч1т смях. смях през сънзн,
хумор в* orчся/1cтo; хунoт прга лицето нз
euът'H(o* —nän/1/in п мин. снлaу/с (= Almru-
ее); —phyeinuenmtc / физиономия на обесник;
раза. престъпен, ломброзовски тип; —cc01tge м*
—shOwe/jei —и, —sto/hU и шал, рсзк. обесник;
—vogel — 1 ролк. шск. = —sUscU; 2. зоол. врана,
гарван.
Galiläer m, —s, — биби- галилеянин; често Хрис¬
тос.
Jaiiläleih adjl таниненски-
Geilmаihiаe /и, -. — пвйср. езлимстия-
Galing, GciilOe н. -к. -/(c)b'K; мюр- несовс украса
ис онсрннсн кериО {аОсин- скулптурно)—
GaiinesUiJuo/фитурC; статуетка, бюст на неес но
аюроО-
Gаillner, GalilSt/tZ -сс = Ga-coic-
GailepTii m шикалки {па лисм)—
Geile / -с 1. жнгнкс (орган* cвкpгцuя}: пран—
жлъч. злъч. зля6а* рсзг. вж. Gulle/bls^sc; /Oll/п
но/ - горчив нато жлънкC; кого пглин;роз<г-: 60/
- тсдС sicU lei miu жлъчната мн ос оОтжио (бази
мс). iic - lluft miu ü/cr кипвсн er тняB;
избухвам н тнив* фим. Gil uml - 5111. upeonn
бътвам туpeти* uicl - писНес тровя ех, нося се;
2. = Güiiüplsi; 3. нехн. ei- т■oтoв мcхут; /изотс
щуnнс {« манол* снливка); 6. пянC; искнп (при
оопгне но стъкло— ДсОсвс/п нс катран); 4.
най- воини колн/с/ енек (у катета); 5. с/ч.-сн.
/0^ (кoммnuонa аломtсчуpчuвс- място в нива;
6 аопн- рснввипс (я цеале но огнестрелно
cj^'^^cce'); 7- пенис вт омела в лгтвo* нo'гтттиe
мяхзе н ксuък* 8. отнт/сн зз буря но хятитo/гс.
gellem I. tr. 1. Оюядновам х шнкитн; (черни). 2.
итнтжиaм жлъчната {нс рнос) 3. teil- рисл-
троня хс; IL i/tr- (за дивеч) n1нси-
Uail/(e)Uieeci adj- /oтн1т нато ж1пнкс-
Guilci/iiiKs/ нает. жлъчен ucхут* -brecHns п
пoвтъщaнг вс жнънкз* -ynsß — ued. пясък н
жлъчката; -Teiles п мед. бенесг ви жлъчката
-tirls и мсД. жлъчен камък; -stlinl<ölik | *лсд.
ЖЛЪH1OKCМC/И3 НОТИКИ-
Gallcul л, -[/rK; "0; Galllr/c — -п жс/г: пихтия
Uaiiroiantlu udf. жcлзги/eH; пихтиест-
Galllco [-огт] Н; -u. - асо- тел.
jalli/k/g tn. 1. тсхн. дъбя е отвори, екстракт от
щнкaнкн* 2. 0eяи1cвсu х шищaнк1-
jaillU udf. 1. првн- жлънeU; кноен (тapoкмep}; 2*
тoтн1T (aкуо-: 3. съдържаш жлъчно.
Galligkeit/, — жлъчивет-
gaillscO udj. L исн. танси;; 2. френски (духанс-
лoco--
Geilium д, -s, —хим го/ий-
G/llieismus е* - -.-пес есниозн- еaлl;цlнтъu-
G/il—miibr .—' сеел. /0.^ скар (PH/top-us vitiu);
—-mü/Ucg лоол. тс/ннн (cHii-).
Gallnmaeir /, — фраикома/ня-
G^Hl—^s^IStT/ сапун е приимсе ет говежд* жлъчка;
—-sincO- "1. м\в(— жътн—инца; 2* жнъчноет-
/elisühOtig adj. 1. мед. жтнгeнl;нсн* 2. жлънcH;
'зноОси-

Guilus
552
Galins /—. -. — нехи. t'o;otchhhi.
Gallit/siunc / хим— тв/юве кнесни/з; "-ОП-С /
1МССТН1О ОТ Щ1KCHK1-
Gill/^Wü^KK/r п нахн. шикалкова, тс/и/внс поде;
стсшгз тяло при шно/увиис нз нзтлс/с* -W/K-
p/c pl. зоол. Щ1кс1кoтвeрн1 (С//1^:^е^йс^.
Gilm/o и. -к, -е vuu- сол мой (цс/кан ксрбонао};
смитсянит.
Guion [-Ö] н* -е, -s; Gildse/, -п тс/вя; l:сщнвкс-
yilococi/c tn. o6тeчнсu с (анали; тснenнтau:
/nioi Отпес DOcner нане— с разкош/и д—нран-
Galopp л* -к. -е/-/ ганоп (и минц); gcsirmeki/u -
кариер, - leOi/n яздя н тилоп; прен. in vollce - н
eгрeмuтeнcн; нул Оят; розл. оп/ - 6ъттгшкстa*
оълзeшнoм* вгтoтe'0т/oрc* isclH-тичай. отно-
кой!
yiloppi/mci i/tr. s h гснeпитсн;ро?г. /aloppl/u/i-
Cn Schwiiiuieht скоротечна ту6cткунleтс-
Galopp/sncnc п спарм- коя/о ладбягноие
ТОНЮП-
Guiouehe/ -п тз/ош-
/ulvUnouch ['ВС-] adj. иехн— /едноличеи-
GilvanoKition [->*"] / -сп мвд— ез1нзнитсция*
нехнн; та1нанестег;1я.
/ilvacOKO/т/п [-ва'] tn. нехи. фал. гз/взннтuрaм-
СаКато/пик ["в*"] е* ** — фнз. гoлпa1нтъи-
Galvico [">*'] и, "5. -е псч. тална1ecтeтcoт;^п-
Gilvino/Inha [-нС-] — —ахи. напоялсн; "mitir —
физ. /одтономстър; ~piiStikf' лехи— ганвогап-
1axн1кC; (алполюетесия; -к/op н, -к, -а фнз.
та/нaнoc!кoо* -etlcl/i///'галванотехника; "C/pOs
jпеч. eJlelK!peтиlПиИr тa/пз1eтиоии*
GuiUmC/n о- -е, — беи— пoдп0инe (T/ucnum
cli^i/diis); в—д вcлuндc1нc-
GumässCu|/ -п обикн. pl. гамаши, тcтри* 0*^-:
фам, шмк. ~с vor elH-, с-п isbce треперя пред
/Р-, нкс..
Gumäsercn/dtccst и наНз. псйер— бездушна, пг-
40^1^0 мутрова* васино бюрокрация; -НеТС
п. -knopi — яфuщcр — краси педант; -ritten —
1.	шск. псхотники; 2. мa3ннн е—н (резглссси*
илпсжеп юни/р).
Gimbe// -д муз. (омбо-
Gim/ii и, -S, -с ших. симОнт.
GsmOc [там£] и* -/. -/ тимеи, уличник.
Gimmi/trail/c pl. физ. гама дъчн-
Gaпmc1 н* -е. — сетило стоко. прсни. боклук.
дипп(е)11д adj, xтoл; рaтплcнcИ; иeоo!рг0cH;
1cuзоюлзнoaм*
/ammelc tr. /cн!я3отпаМ; шляя ос. орaзнвcннтзм-
Gümпlnn е, '/, ~ розг. лентяй. птo1нeeннтсp
(предимно ло младежи )-
GuisbarC н 1. Орало иа д—ва кютo; 2. нemчнцс ег
зими* кoтинс ва диво коза (но шипката ни
ланец)-.
Gämsc/ -п зоол. инва нязо (CapcHTs lupo'apuü)-
ginUOinl/c udj. шемоз (цнян).
Gäпк/Ice/r п нсхи—. щзмo3; тзмшcпa ножа; -ните
fiomi- днн е/ъ/чяглел (Doubs0'umr
GuncT. Gl1rTr GunOvc [-те] л, -t, -с map.
U0ЩC/1H-
уа/Т/с tn. map- 'рсла, гепсм-
Gucy m* -(1)5, "с 1. а. хол, вървеж, а пра/-*
походна (па чсaгu-: oлют (но кон}; iulu/chi/u -
1тптaнгu вървеж; shlHin/cnden "tu Ualerkom-
пес ннсrущксн ех 1:сеа1М 2. ход. лвижг/ие: -
drn Gcstirec лвнжс/нс но игОссинте тс/с; liuit-o-
ест - OeзщуuгИ; тих хол (из ueхзнитъur* d/i -
Спи Enrl/ткк/ ходът но оп01тиитз* Сс/ Mo/om i/l
Ос - мeгeтпг е е движснна Ine lut беи - беи Weil
накс сн върти с/стът; е клатели; сен. Ос -
/гнус/, s/tzcc пухнам нр. н ход, н лвижс/нс
(нопр- нсщ1/сr* тспaннжвсм* (зо влак) sich ос -
seeeen тръснем. пoгcтнии* eiw. nußcr - entznm
1тнoж'лсм вщ- от eOръpcниC; авнже/нг; опи¬
рам иш-; сен. g/ht е-с a!t/c - нш. търпи по
eгaтouу* 60/ DO/gc ОНтгс - деНсс luK/cc ястзвям
играта до е— вървят, дз сс рззнипзт (без да са
uoиeоя'); Ос - /omп/1 тспячнaм ли птлви;
гтътнсu* redlich kum 60/ Sacii ос - исИ-сетне
работете трътнс* /Ос Gespräch /oeml 0/ -
завързва се разговор; тсзгoвятът хе oживинс*
im - ueie вш. е е хол. ролк.. iie* Ost тен. /1/11
п1'1 im -(е) гука иш- се ктoи против мел; ос
vollci - е пълни хал. е тaтгoрa* (ос Auhsit нит ос
vollce ~с рибетата оешс е рютгaтa си. ниnгщc:
3. ходглс, вт—нс/г (па тс6oтar* ппт» сОния/нс:
/Ос ~ Cuneh iic S/ndl обиколно нз /роди; с-е ruf е-
п icietcc -е hc/TcOi/c eпптeвяжлсМ; итптaщсм
мъртвец до сраОс; ich UnUc noch eOni/c "c vor
нuсu opc няколко ит/итa/ия по робонз; пра/.;
c-m к'Гн/1сс ~ Cun, /chee прелетян мн трул/о
HP-; slic ~г unl Schliche k/cc/c зноя венча;
нсй/н холове; Ссс - cscU Cueos/n imiic-cc
пвксНвсм ос, асеор. с-п - eil с-п tun uт1uтам
вс двубой х икт; 4. нoтииoр; птуот* пасаж;
хваинк (ис лисича дупки}; хол (пеДлсмсн); 5.
олея (в кредити); 6. мен- руини жили. о1acт* 7.
аноН; ковал, тртOс (нопр- н * ухо); & ясн-е.
Онюдо (кана чист от меню); 9. —стu— отъпкс
ви пиян. рcтоeнз стъпка. прc4звнa* 10. ходов
мгхс1итъм (нс чocaвнтu}: 11. аннеМ; eкятoeг*
12 ми/свсленс на ттрнтma през мeннuнния
uгхсн1тпм* сдво липъ/виис из cзшлтнa (в
мелисцото); мляната из сд—н път; 13. лев.
пътен* зи пренасяния— ни дивсч (= WOTiHS'l-
sel); 14. спорт- рунд-
/ас/ udj. etH- Ок/ - und uiln BP- е оО-чайно,
eбpeпрuare; срерс хе иовоякъд—-
GannuU*r/L ход. поход'*; oлют (но кси); nie Pieri
von gulcn - кон c хуОсн ход; 2 мин. онаде/
олнмec-
yingbar adj. 1. прoхoлии, удсОси (зе аъре/ис);
-en Weg утъпаси nтт* 2. -е Rilic/art обрау"
пeтлгOuм нттзт* -с Mümec пори н o6рпщeнuc*
3 ттлceи (снак^с^: артикул). 4 приемлив.

553
Jcee
достъпен (цане)-
Gengbaakeit/- — 1. птoхoдиuecm (но пън е пр-};
2.	еаpт* дее/я п/acирвслe; бплтa продзвсемост
(но смока); Сот - dieser Wine oet U/kinnt
извсет/я а. чс низи оток* нauuрa 4юOпт плас¬
мент; 3. волии/яет (иа пори); 4 правилно
фy/нцiиян1тсн:e из мсщuнз-
0111/111 н мсн. eнeплoстзциЯr разработки нтeт
nрoнaлвaнe иа тз/грин; "Uorl п 1. омар. трсП;
постна (зе слизане); 2. поЗяд (в дъ/анс ио
ладии);.
Gängel п, -в. - 1001/'*. дъги ви дъртела ню/кз-
Gä/jilbae) п повод за бc0агo: ролк. х-с шп -
fUhi/c тодя икт. за пяняиитс (държи ке поД
опсис}—
Gängelei / —риза— /гпреетс/ло опгкулегтс: ich
Тп/ет ein СОс/с - nl'l- mchi gclili/i повече ис
желая да търпя юп—кю-
gäcg/in I. i/./i s н/стя хс (кино о/бс)* вървя х
лсонтури; стъпки; II. tri раза- лържс (/к/»r пои
пoпeн1тcнcттo; хдсля нам. всянс xттпнс (кола
ие дама)—
Gänger —: -е. - ко/ х лю6ът ход.
Glcgb/mz п мин- oтуиeнa жила; бедно тул/a
жила "Urei/gc п мин; пнс/ннс х тУЛ/1 жннш
"UmHOeht п гonут (ио чосон/ок^.
/ас/НаТ/ adj- 1. “ gaiglau; 2. мин. вз жили.
Gae/häueu — ми/- кюпсч. тсбoйнuн-
/ä/gig udj— 1. = gacg/ii 4; 2. (кин) х добър хол.
бълт* (куче) ню—ню пттпн пecнущ10.
G/ejkoruz п L мин- нртcтocпaнe ва дес туд/и
жили; 2. фал— нръет от две /ншн; (« пеоДсиио*
далекоглед е под;)-
Gu/yToon п. -е. .---Ос/ ['Н—я] 1. онам. тснтн1н* 2.
ot/d- cнзяcтaтс, мъртва ноен (" Üu/uu/on 1)-
Ganjmasse .[мсн. жили* миса-
Gengnän д. '(г)/, -е; Gangrän/ ", —пмед. тсн/рни*.
gangränös udj. мед. гснттнlнoтeнl*
G/eJepill w, -ъмер. няг тсл iimiT. руни.
Geejsien ш. -к. - пейор— гангстер.
G/eg/werk п нсcoв!l1кoн механизъм (= GstHcrk
1 r;—нo'h'/цъ^рк- седмицстс предн Възнесение
(с шасннис); -zull - / -н/хн. ОроИ из o0втвг1!C
(при определяна бг^^)31^и^/С1М^а ии мю/нор).
Ge/Ove [-пг] и* "С. -с map. псйср: - Gac/Of.
GaenvrmrOfт ["НС"] /map. [професионална) чгог
ви знош.
Gams [ "Ч гъска: роса, пвйср. lumme - /тcнC;
патка. кокошка (си глупава .жеши)-.
Gänsc/blümchen п. -е.	Шип/е./'бюл - п-аричиа
(Bhllls pcuc1118)* —Ura/cg н конм* пeнeнa съска;
-hrüsl - / I. кон/. (м—оо от) тттли но /ъокс; 2.
онен- деформира/ гръдни 0^ (ис човек* но
кои); —ei п /ъшс яйнс-
Gaesiisie / мор, кюлче желязо (л/ Оаласе).
GäesiZTcdeo .—‘ 1ъшс перя (ос-мир. зи пeоo.лкe-^;
—<Tingco)Uocu- п бон- пачи oч10eлгЦ; пич—
пaнa нрапо, ’)лaгул'1c (Potent Olis lS8Cг11lr;
—TuD — 1. /ъшн кран; 2. бон. куча доОядо
[ChrcopbC1um)* 1 pl. —UüDe, -füßchcn резе.
кавички; —u’/Ukns/ п ксма-= —кс1ел; —Капе /
гъша ножа: рсзк. пО'1 UUnm!Iuir; och —liege ш-п =
наcтттхва ми ножатс; тръпни мс подозвот;
-НОтС и гпcср; -кОШ! — 1. xтт61ю нз тъшс пcрo*
2. паче перо (за писана); —kille п тона- гъши
длc6oнии (оуpбаu: сзамвв/н); —Ui/esc / бон—
гъщстнс (Ari/Ot h1гsn-l)* -пп/d / /ъсарка;
—meoech m; раза, im 1 патисН н гъшо колона, н
индийска ш-шна; -^p-СТПтт — кама* задушели
гъши иреОеннн-
Gäee/kihh ш. -к, -е тъоск-
Gänsc—eieii е съхнсрвик; —wein н шск. бистро
ведицс-
gänsi/ udj. праз. исте петна. глупав.
Gante— —еп шнсйц- търг. изидсезис,
geet/g tr— intr- h шввйц, 1. обявявам ии тътт* 2.
птe4aпaм на търг.
Genier ш, -к, - Днал. 1. е Gent и, '/. -с тьовк; 2.
ив/ап; 3. (винарски) склал; 4 подложка иа
6тчтo-
gcez I. adjl I. цял; целокупни; пълни (час, дан,
нощ, свДмицо, живот); СО/ -а Fsmiloc ^/0'0
егм—йетва; - Eu-ops, бос -е Welt пято Европа,
целият овят; -с Zull цяло ч—едя; Ос -cr Flyuu
фигура е цял ръст; mir -um Krull х пес cи1с* von
-ce Herzen от пес cърщг* е-с -е Knufi iufblc-сп
лсnтятси но1нкигc си сини: dic -е Z/il iO/Uurch
прсз цялото втcмc* /Ос -си Munn нсти/снш
лo0/ccтc/; храбър мъж; ein -ти CHu/akle* ця¬
лостен хстaктeт* раза.; /и ost de/ -е Vatcu нял
Осричко с; /и ist /Ос -ти Tausendkünstler? нял
фокуеннк г!; 2-ра?к- щя1» неповреден:ризк. Си/
Giss 00/!, eil/U ulen - чашата падна. но нс хс
счупи; icl habn kcis -cs H/mil m/lu всичките
мн рнп- сс 11пoктeсхс* h/li uml - dlvbs/bm-
men 1тнuтам нял и /xнтeлим (ог /p-r* oщeля-
взм; eiw. Hl/dcu - пасНес ктрпИ; cктрптoм»
nenтaняu /Ш-* пи/ isi dOr Puppe HoeCer -! ето.
куклата е пак щяла!, кото /ято!; 3. риск, само:
eil -es shli Muss —onntc /1 iic Stellung /Oell
lilt/n само c 8 души тон ле можеше до задържи
пeтнщнятс* раза. сп iti eil -тс 5 Ms*/ (vos S'*
Reise) zumic/t'-oimcn тон хе върви осмя х 5
нсpкll (ал пънуво/гно сс); 4-раза. всички dic
-cs Lcutc TС1HK1ГC; хората: II. udv. I. cпнccМr
итцянOr /сппнлO; отвъpщcнo: сос - fn/mecu
M/nsch едни съвсем чужд нoвcк; - ап AdiU/y
cпнeeм е нсчз1o* е осмоте печеля; ein Buch -
drinchlcscn птeчитсм цялото н/н/с; - gcw'lus
съвсем пeлeжигcниe; несъмнено; - richt (с
снасаср}; до! тй. тъй!: конно нaзвaтe!* ^0(0
птсвe!: те gcschlchi iie - unchi оaл*a му хс: -
beso/de/8 оооОе/о; е* ок/ - d/n Man/ Cueu тъкмо
гой е нeнclкъг зз тая, танове тс6ятa* р^о^с^г— - ОГ*.
- Ange sein нял съм хс птcнътнaл иа слух. па
зр-и-ис; sie ниг - Зс/Тс 1^10'0 й сърсетто Оеше
Ganz
554
eлухo'нвтc/e* sic на* - Gemüt тя бсшс само
душа; - unl /а- напън/о. съвсем; ризк, [las Osi
ji] - groß! товз е нге/ннонспло! - unl /ат nO'li
стссм не. инкск; 2. 400'0, лoнякълC; гeтc'4oну
(си(aлoнcжuoeилнб): с/ schmecke - yut вкуeинн-
не с; sie нит - lT/l1e!1c1; 111/-.- тя Оешс
до1нянъ,де (карп-Дслу) нюОсзиз; но---
GlcZr Gicz --е 1. мои. твърдо сис/а; 2. мснил—
6oлaвсннa* снннък. кюлче (пpeД^алгсвoнe); пя-
оън/з форма (зе етилм/и). 3. е Ganze /* -п.мнт.
зюлеж.
Ganze л. "С, -с 1. №10'0; №100': cln -t lOTdei
образувам едно №10; с-н. le -п /11111111,
lieuich-cc разглеждам ищ- н 1^/00'. luu g/oße -
цялото. вбшв/о; нос/- Ins - Hali! ротзи. стой!
(команда); auls - /иНтс тсляеaм тa; иoкoгвoкl сс
ио. стремя сс към цялото: тк gell ип/ - - тук сс
каста за тончно н/н /нра, пълна победа н/н
пълно порсж-ш-с; Оп -п поОро. въобще; с/н-
01 -е vcn/suiln продавам нщ- купом, като
ця1я* Оп -а g/cbпm/c еошо взето; im Großen
unl -п ворс ^1'0; 2. (в 30003/0) mein -си Ок/.
heiß/ щя1стa дума ятнзчзнa* 3. мон. цяло числя;
4.	роса, тю/ями о—рс: /in -к /oimcs пия нам-
екс наздраве (е пълзи чана бора).
Gicee /’ -п нос- ^/00': Ос [б/т] - uтщя1Ю;
напълво-
GisZTabri—rt - - "(1)5. -с скат- тетвн фабрикат
"lUirsiizhu/U — = "i|ee!rгUl1e*
yiczgar adj. нехи— птoдт0c/; moeCH.
GlsehelOtb; "Сп ^/00'. i^o-mioc', и/гcттсл/яeт;
щeлoкуонeeт-
yr/zlUiuii/ adjl сесл. елионспит—н-
Güiz/iivüliCs ["Н*"] — оплe1 нивал—д; '-jr^l-^c^s-
mrll/n — сетим, (сои/н.pl-) с-носслиш/и тун1*
-IgCruhs/C — ^/0 кожевс пogвтртuя-
ganzjährig adj. целогодишен.
/anzlcOn/е udj. от чист /—1. чиеге ich-h.
Gunziciccc п цяло плтт/ена подвързия.
/inzlteh adj. щяЛr пълен; udv. изпълня. cтвxcм*
Gume/pahl.-' [взимале пои] ^13 аренда; -pi¬
ck nsg/.имд— тстрянaщ нeмnтee из цялото тяло.
/unzrindoy udj, бае. 1C1aзт6eЛ; гладък.
Game/uicU/_/пещснснс нарта —ли плик х нaпeнз-
тспа мирно (за м1ориоиюОомеле); -stoTT — =
"-zeug-
/112/5111/1 adj. от ниeтa кeптинс* '-iyl/ adjl
целодневен.
Gacebtlgsк'rnl/tцeлoгeииuIHO училиpг* "tos е
муз. цял тон; "fOiTsotsr /му?. тома ог цени
'010^1.
/uizwollcc adj. ет чист* пт11a»
Gamee/ny п техн. хaтгиcнa наша (ом парцали}.
yur I. udj. 1. cпaрeH; уврял, oпcнc1 (месо-
корнофН; сладкиш); 2. пехн. прoдт6eH; рапси
(кожи); птeниcтc1r рафиниран (стопилие, нор,
аъглнщи- сол); фepue1тнтa1 (течен мор); 3.
омЛ;-ом— наторен. структурен (пачас). 4. обл.
авсор- овптшe/: Са/ Bnoi ist - хлябът ох
свърши; II udv. 1 твърде мно/в; - schwer
твърдг гтуи—/; м/ото ггжпк* - uehr твърде
u/oco* /и ist /0'1/ - /ciclut не е много учен, ле е
дотам учги; уа/е und - лаптллO; cтпccм: с
отрицание съвссм не. /1'0, инкск вс. раза.
хич: - сОсНе. ganz unl - lieh/ инкск [н—]; er isi -
il'li g/l/lut uhkck, хнч ис с учел; - /icl-к
cтвceм /нро, U1pннкo* /и w/lß - ii'h-к /1p1н-
ко не ^31; - 1ocml1e; - -еО/ст ннкой. /ига
един; 2. - eo чан тъй. чан дoгсU; чак тонкова: -
eo KchlOii на-К siet/ гск толкова люшю ве
оcшe* - eo v1/![cr чан ня/кона и/eгO; чак тeлкoз*
3.	- еи прекадено, твърде: - zu vlsl. - eu e/Ur
nрcи/eгo* - en g-oß прекомерно миете тoлям*
4.	ризк. [ins] -. Caci - ивтИ; лзжe* чак пък: nun
will er - Tüu /elelmi /eilen сега нека ложе ли го
считат зз унгu* vl/llioct- g/fllli си mim - може
[иoт1] и да мн се хaтeca* schön isi Cor alles -
unl cui -- 61/ Milche/! венчая е хубаво нам —
опън [до нилнш] мouинeтaтс!* 5i(пpгдnaлooкм-
ннс^1 Coch ilcl- - до не 0- go; има си хас до---,
Ins sind doch nl'l- - meine BÜ'h/n? go ic 6-
това до се мв—тс кинт;?; има си хас нова до хи
моите кинтн!; 6. (аъв нъсз/лшцания); lOc/cr -
/иuс!* хайдеие!; wsnum ilcli - кок '3'*!; н таз
хуосвс!: хамо това липовсше!
Gau/// ['TCжe]./r -п /ттсж-
Gaulct н* '—п. "Сп тaтснT; поръчнтсл-
Gcnenti/ ['ЗееН// -п тстoнщ1я:раза. Са ucbc ich liu
meine - Curaul тсрaнгнтaм ти зо тото-
yrruniicrun 1г- (C'm füm сен. -) гарантирам [/к'М-
тa нр-). поръчителствувам: giuintO/ui/ Qnslität
тзрснн1тaнe нзнexтнo-
GcncmtS/eiO1in н гстс/щиe//а бележки (за чс-
сеннии* радсаапоран)-
Geo/ob/it/м-ни??. пргниcтвa/er рсфшгирзнс (но
мснил).
Gen/ue и* '/, —: розг. c-m Ссс - пасНес овснятам
uки* маслото (убивам за)—
Garbe j— -с 1. сноп (жт^нс* лъча е пp—-: Оунсн
(цвemя-; 2. нехн. елеп ог прътове стаменю.
^tben'/i*. нтттнам о/опн.
j/obee' (и gärUce) лехи- птeниeтвзМ; рафини¬
рам. 6тю1итсМ; окислявам.
GlmU/cbUondrmlкchIcr f с/л.-сн. e/япeнтъзвсн-
нз; "UiiCi* — мъж. нейно връзта слепи;
-sciob/r — сел.-сн— куп—/ с/оп;-
Gär/ot-tcl н нехи- ферментационва нaщa (з/
Оорс* но/а}-
Giт/(crкta1i н мснил- 1. циментно стомана; 2.
стоманен урни за Oрюнuтзиe*
Gir-Oi [ - cö] и* -е, -е сстср- 1. нcлнeт* 2. aттeн-
Gru^öncc ["оси] / -п момиче е момчешки енд,
маниер.
Gar-Ce// -п евардия-
GanlenO/s / -п тзтдcтeO (е несмър* лоиос е
под.); 1 др—х—тс но едно 1-^; 3. тансс за

555
GaflinrwiflseOaTt
(oтдeтoб: hl/u zahl/ пас keine - тук* ic ec
плюша зо тсрдeтo0-* 4-раза, тaтлcрo6 e»ucбe?)-
Guuicmöis(i)Tusu / тaрдeтeOиeрнс* ~ec)gclC п
тснес за тaтдcрe6* "milkt /. "Summt* /
тaтиeтo6eн нямcт* -runm н cъOлeкaлни (в
дамски дом, болници); -siänCuu — тaнaчaлнa;
янснс1кa* шал, нaттуфa1з жсиз-
GurUruo/ilr [-ОнС] и* -е. -е тирдсрсбнср-
GanUsuo/0/mm [-бяcpтГ/l -п тсрgeтoбнcрнa.
уатСте! [гстд—] ших. асмир- шах!
Guudf/T / -е 1. перде (но прозорец}'. 2 ряДко
е/еер— тaпeca: фам. шск, Ho/icu ueiweUOteUcn
-п зад р—шегкнтс (а затвори).
GriCtisi/prsdigt/ризк- шск. ко/еко стиитенне
(ченето ио съпруго); -stic/c - / - корниз (иа
завеси; перДв)-
GriCtst е. -сп. -еп неен- етзриеен-
Gasuf/ — 1. сси-с—- к;првог* 2. ммхн. дтбc1e;
ротенс-
Gänc / —; Ginn - jl — = Gäun//-
/ämri* (u ciao) I. i/tr, h s rejl— (са вино- биро.
мляко) ферментирам, втасвам, ннпя: d/i Wein
int sicU /ок// -liu gcgoucc ви/оно птeк1пя* xe
нзОнхтрн: прси. те gä-i ii Volke -ме Oтcжeни—
между народе: II- tr. провя до кнпн, ферм-вт-ро-
Gui/nrz п мин. педтетте/с руло: "-lass п нехнн—
дъОнлнс кaцс* "-frisches п менил- лaфинсциЯ;
рафни-рс/с (по суровимг—али)-
Gär/Iütmrr и пивовар (спгцоолист па фернен-
нация); -OUlls* п с/л.-см- оннаж; —Tletrmkbm'
Uine ТС1лагoняuбсйн-
Gau/uny — мпнеЛ: нермслсн хал ни пеш-
Guu/si е* -е, - вътер (ни бъчви\
GüiHi/6 — мамил. нил/я, кт1нив вт/иш—. зело-
мcтсщнeннa пещ (зо иеДзс руДс); оу/нcт за
сглoмeрзщиЯ; обогатяване ви мсднс рудо.
ylriy adjl 1. ферментираш; 2. тупнал.
Giu/koch н остир— тceтин/инст* -küctc / осеерн-
тсогннпнцс; --CUsr п прод^ъОся* кожа; -mi-
eiee п 1. рафиниране (сс игнсЛ\ 2. н/хи-
дъбене (но кожи).
GäumOttsi п фермент.
Gs/i и, "(1)5. -е 1. птгждс* нс/нц; 10т1Щ1н* 2.
мр—жа (со лен ио роби* пноцо); риса. с-с ins -
-oc-cs примамвам /'1.. пускам уловка; /'in Оси
- /сНее оплитам хс н мрежено на икт-; 3. раст.
ile - splii/c разказвам nр1кстк1; свснтютИ;
фантастични преживен и пи
Gui/hüie — текст, крсо/с-
Gimilir/ "П зоал- онарииа (Cuingon vu-gunt).
/un/gn adf. er прсжи*-
Gimnhispri j' мсисм, нютoв1лк^з.
yirsl udj. сстср- u—0eлuтaн.
Gumsl п. -е, -и еслор. мсО—нирон* стоя,
yuriOci/c /ср/нрси (яслив- облекла); o0тячнси
(Дрсхи); pu/t- /иriisrl x тaр/игутс (ястие).
Gireoliiiu / -сс 1. тстllнгурa* 2. сОнакс (na
д1рсехо)}.
Gim/OsOn/ -еп веси, сири-зяи: Ос - 5-1111. !ongiC;
unin намирам се из тзтнитe/*
giuilKOif/u/c 1. intr— h ряДко съм из тсрнитeu* II.
tr. изпрарсм из еaрнитoн-
Gimn'iKön(K)iizinte п тср/нзеннз Оо/инно-
Garnitltrb; "in 1. тар/ннура (па ястие* облекло);
1 кouплeкт ет м-Ос/н. /трнитутс* 1 ролк.
кeuон—нm (дреха* сераил- прибори* сечиво е
/p—-; 4. ее/н— cнзтяжcннe-
Gü/n/kniuri п — к^лбо (от конци прежДа).
-пик//риб. еернмг; "uOli^hмакара (с конци);
-криКе/Осб-из (зо кoнци-; -wvrofr / "WviiCs/
текст. мотюнидс: -епу — 1. ти0oлoн х мрежа;
2. улов.
GluboT/c т манол- рсф^-изцноии* пеш; -prohn- / -
ио/- яотeл—лян— отcцc/тс из м-тоиното cтдтр-
жаинг; раза. проОа зо метал.
Gur/le-c / -еп ист. таретс (железен уреД зе
удушаеоис)-
yaruoieicrcs./. есн- удушсвсм х Güгтb-t/-
Glтbsc1lUl — м/тол- пяно. ш/сис (прирафипс-
ция). -KeHTscks-/ щлaнa; оОразувана при рефн-
H3ЩИЯ-
/агкСО/ adj. (0411. oтнрaгитeлc/; nтoт1нe/ («ра¬
ма. -химс); /по nOctl so - ле Оъд— тик* лош,
птeнлem* ле ставай лош-
GaustOyksit / eтнрст^;гcлнoeT; гал/сон; нeщeтa;
прокл—TCOT-
Girstof и ферм-нт*; ннас-
GuuC/c и* -е. - /радн/с; псри-
Glт-rcbüleem/зоол. трсли/окс овоссрнз (EmUc-
nizu Ho*eu1ü/s); -umpTsu m fom. традняен;
ронсл. nитoue/ лепил (Ruiecx putoc/ila); -uilu"
gc / ттсл1нс* остк* -arcHitckt — архитект"
оaткюc:трolпa1* -nuten / бои. Ocтcтcдll*lнo;
-Uli н трс41uстcгтя* "boi/triilis-jOom. линч—,
обичниче, розволниче (Pot'-Oin sanyu1sou/lr*
"'e-umn градинска щвeтe: -crU/ccrc / - питомни
ягоди (росм/нсс*. пе^ОД); "irUs j сеи—-сл. трс-
лн/онс птпот* "-feil п осриис/и липа; "OU/t п
ттaд1нeкo увеселение; -figur /' скулптурна
фигура зз грсан/а; -liÜcttiOsu л полиняло
градинска тзcтcниc* -ye/lt п ттoд1/cн1 ссчивс
pl; -^e^uus п (-11115'11/ п) 1. Осендна; павн/нои
(е крноДина);. 2- ннннчк^с, вило: 3. Диел— вътреш¬
но з^.лиз псогренна (= Holr-cn1ln8r* -tippt /
трсд1/стeнн, ля1aтcнu /cж» 'юсер; "dun/s /
Ососднс; "io-ui п зс 0—411—1, Oнрaт1я х срсиниз;
"пикк/г п - -Hipps; "pari/ _3го^.к'.\ = -olcst;
"-pflügen / - градинско тacтc/ue* "rectt п правя
зо ятрсжлснс на ниво; "1rrttsc1w'ärlzc1/1 п зоал.
/нсс нcр/япcрнC; грсди/окс нeтнc/яcпaщкс
(PlocnIhliUK pioc/ieuiuu); "Kill н зели [отвс-
тяpa са] към сриин/ити; сана/ е павнннон;
-scHTsucl и маркуч зз пян1вa/e* -sicUTuny - / -
/рслн/онн квартал (в пргДгриДое); -stuiC - /
ттзд-трси;п:с* -walzt - [ нслик* -woirtscHrOi / - 1.
сел—-с'1п. /рсанларетво; 2. затсисв—с е. е трсдн-
Glmtls/fö11usu
556
na. -wotinsy / жилите е задната чист ва
отрсдснс; жилиш— н ттaиилa* ~zauc — плат.
ограда: -ентгу т градии/ско джудже (резпро-
серспв/с в Германия градинско скулптурни
уирасо)-
GlrtSTr е. -s. - /раи-нар: фии. Inn Boc— eum -
muchen викам вълни до ми оaти oвщere* вкарвам
вълка е нoшстaтз-
GlrtsTrTl / "СС 1. c/Л1-он— ттси1/зтeтню 2.
TTCдИ/C'T330OДHHH-
11/1/11*5'1 adj. ттсл1/стeнИ;
yIrtSTrs int/t h ттсЛ1нaротнунсм*
Guiu/y/.cevHa?. 1. рафиниран; 2. нонсуналс-
Glrusg/ '—п фep.мeнтaщнИ; трсвс. K1оe/e* пран.
0тcжc/1C; кипеж.
Giuniys/sricysr и ферментационна еъонlннC;
Оентгрня; -gcw/nim п пивоварство; -m/sscr т
ферментсм-р; "miOtts! п = Glmmol/ci; -pot-zett т
фcpмeнтaLциol:eн птoщcc-
Giu //, "Cs. -е таз; спетидев тют* - /eben дотам тaт;
нарам бърз хол; ролк. Mcnsch; /1/ - хсЗ,
птииг—ню; дой фарно; побързай!; с-п lut -
ulucineOCci опирам тазсм-ра, спирам /ни-
еветининя (0 (сореДс заплащана);, lus - ibCic-
Uce ззтпзлям крона за спстидсн еoTr угасявам,
итгсоивсм: фии. грубо прерязвам нкu- /тр10TC;
птcчунвси /ас.; съсипвам ннг.
GiK/ubHshm f' аовн— птoтинoгeтявa защита; -aU-
eng — 1. отвеждане из тазове; 2. отнодна тръби
за тсзяве; "Ularm — носи, прятитятозово ттeвo-
си; -serrll и нови; огонз х отровни cнзтяgи*
-nsKirti /- мсхи = "Н/г/; —anzü/lur н западно
за оветилсн гoт; -nuu/cute /' добив ва гат:
-nntomut — автомат зз етст—ден гoз* "Un1lliir
и тaзoeМ; резарпяар за тоз; -Urtos н снр-
тозсОетон; -Userin/ — н/хи— дниже/ие х таиера-
тoтeн газ, тазов ат—гител; "-ioe/c / носи.
тазова Оомби; -UrssC н мед. газово ссвереио;
"Uriistr — лехи; тaтoвa горелка.
gss/Cicht udj. гозеиспропусклив-
Güs/i д. -к. "1; GusSie/ "П лин. еттa1a (стихот¬
ворно форми}-
Uuuec 1/1/1 раза- дотам таз (кирии бързо).
GiUenntisclunrjy' тазов лaтлид; -CernVc/son/uny /
01046^011 х газ чрсз далекопровод; -Hümme/
пламък из свсгндав гoт; -OSaselc / нехн.
Оутнлкс за таз (под насока налялата).
yas/fOrmiy газообразни; "ОТтО udj— 0eзтoзoв»
G18bg/bläsc п менил. кoмпрeоcт: ~umaiie/tво/Н:
гатoвo трз1зтa* -Huhn — оран зо евег—дсв гaт;
риза. Ссс = luiCiercc отравям хс (оouoубuнoм
се) със снатилсн гoт*
yasharrOy adj. съдържаш гох
Gis/hc//l — овтом— падал. ртннс за таз; "UcmC н
тзтoва тcтнзтeкт пcннa; -iüidc / исир. еозяв
сноЗ (около нe6соue пяло)* атмосфера,
gitinncm tr. т/ист. птл1Я;
ynuig adj. газов- тoзooбтaтaн*
Ges/kammer/'л^/да—. тaзювa; тeтcоcтaгиннс кс-
мcтa* газово намсро н X1mнгт1откн концлагери;
—UnUSck — та-зов кют/юв-
JaeUkanle bcrгтcвг/ ог задуш/ив тaт-
Ga8/Iaпp/ / - лсипa зо свенин-и тоз; "Ти-Ше/с / -
унинeн фelнcл (се светиленкоз); - lictt п тттoвЮ;
ацегидсноно осветление; -па/с — релк- инка¬
сатор, конто онтина noгтг0н—ниemя ви (0 в
дюмзк^ивс^ти^ао -mnske / носи— противогаз;
-crrUrl т евснр— тазова (косиочно) мттлa*
-oltci т тазов хамовар (зе баня); "-omslsr т
рядка гстcмcттр; "quillt - / - извор ви з—uнИ;
пT1Toл/н тaзявe* -TTOiiuc* — тсхн. тстcoчиС'
тиите/, нотрсн; -moU* д. -röHre/ гaтoпa тръба
(ни печка* градски upсжe-: -sclü/e — не/н-
птcгинoтaтoвa тсpитс; -schweißnc/ / нсхн.
тaтявa ззвзтнз*
иикипик. giKsric udv. птeЗ; по. из венчан унини-
Gaass/ -с 1. у1инкC; у/нно; sich D с-е - писНее
пребивам си път (през тълпини); х-с - /оТСсс
o0рoтувaмe щозлнл; преи. dcu fucilcl- с-с -!
доИте път ни отобоизта!; риза. Haes Dsepf Ос
uliec —п ви всяня тптnc мeрулни* летя вс то сссш,
там нин/е; венчае т1аC; всичко може; вяrпт/и-
нoп човек; Weisicit Сеп - пошли мъдрост.
бавили* истини; 2. остир. holle - дълбок отт-
G/secn::/ вж. S-i1ßcc**-
Gutsen/bube т ун1н/1K; тсмеи; -(Опее/уннчнн-
щз» отвоmитуткс-
GasernJr / нсксн тазови пърлича*.
Gassce-O/urn т п/ио^. пcпунит/с у/нч/с пec—H;
0310/11, праонишк; шлагер; "-jusyi — oUi.
пейер. - -bube; —-Uiiere — уннчс/ мeтан*
—l^anfrn п ос—. = Spo/ßuut/cianicc: Micl п
улична п—еси; -wite — nтcогсщкс щeтC; лухв-
В-ТЯСН-
gasei10/o udj. зар-тен е/ тстюпCr непроницаем зи
гoтoвc (скривалище).
GesZsprooe ."1. тaтяп Отрсж'; 2. опиране, птeктcнa-
вс ва свстил/ия таз; -tirump / — езтoвo
нoтзонe*
Gast и, -(/)/, н? 1. (00'. (еен-нни; посените/.
клие/г (но рес1тариит* хопен, курорт* пана¬
ир); с-с zu - hittcc покайвам ннг- из свет;; bei с-
п eu - srim съм из тооги у uht-, тюстутам /кu-:
eu -е gnhnc отивам ве тcог1* ult - lufeuctcc
тocтрo1итам (в fm^^^i^n^^- опери); 2. ризк. ein
/nle/апст - cгрснeH; ясоОен нoнeн; чуисн* риза.
сое uro/cir durcltuOc/cm/п - труО тип. хитрец; 3.
= Gustiö/cr.
GasU/aoUriirn л/, имолол. чужднонрине/ работ/ни,
еacтeрOсИтcт* —Ueli п тегля зз /осни; —Uie/gcet
н тceт-Л1TИ/cнт-
Gäsi/buiO п 1 онОум, книга зз гости (в чeоn/н
дом); 2- здлecнa кинта н хотсл.
Gasi/mprnm пм/не^Л: тeмпcтунс/C; алуcащuи.
GasSe/fek" -еп ряДко сядямо утешени—, пиршеет-
>0.

557
Gcmeriil
yis/Tmro udj, тceтcптиeмcн, гохтслюОин (дома¬
кин).
Güs/IrtiOHeii-/ твcтoприeмeтнЯ; (ОстолюО—н.
GiKtlm/und е 1. (гостоприемен) 4ouскин; стопа¬
ни/ (у козила аocmувuл}: 2. остер— [пасноя-
неи] тсхн (па взаимност),
UasttIrruiCIfch ul)’- тccтoптиcueH; есстонюОин-
GrstCTrcundHcHkcii / /ocнoптнeмeгнo; тoогcнlо-
6——.
Gast/Tusu/CschsTe /' еceтoприeucтнc* -уц/ст л
гоеннт-н. домакин (ни гощонис* пиршество);
"(11/11)1116 п cттснс-и<cuсlкин* 'уц/rimann-
schuft спор—: cг0cт-4Cuски/* -gn/oi п оспор.
= Güкtпl1l* -uescieck п подарък (зи де.иеиино*
зе кocm-; -Unus д, -Hol — 1. ссет-ни-цс,
T—cтoтснт* 2. /яcrcnт1cu/1цс* 3. само GastHof
хан, хотел: -Hört* — хccпитснT; слушател (наa
виеше училища).
gistirm/i i/.r, h 1. тсcтря1ирсu* 2. остир- свету¬
вам; 3. ослар—./- тoщaвсм*
GiStiind п«-ж. Grs<//c/rr)lrsC-
yiKtllcl adj. тceтcпт1eмe/ (дои* сорзи/о)'; пран.
птнвгглив (мсcmнaоnl): с-с - 1иТПс1псс посре-
ром /КГ. СOСTCПрИ—U/O; КОТО ГОСТ-
Gustliclkrit /1 — тocтoприeиeтвo* пран, привет'
ЛИН00Т-
GlStl|l1i п естер- у/орени-с. пир, пиршество.
Оа/нет; -oiU/nsy / прсвилa; правилник зи
вътрешния ред (я хотел* хижа); "-pfls/zc j
бал. nстсзнтня расне/ис; -prrUOyt / църи-
птcпcвe4 е чужда eнoт1Я-
Gi8tots(r) л- "П. "П умрял от юнрен/н еaзявe*
Gast/scie п [закони ва] тccтcприонcтвc(тor*
uгпт1нoоuвн—нocт но соено: c-m - gewähren
nT1cмсм /кг. като /оот, поиснянявсм икт; Са/ -
vcricieci /aтущзвзм [тaкoнитe из] гостоприем¬
ството.
/sKtniKhi adj. мед— ттeтлич—ш стямашсл.
Gustr-tls/, - oedt гсcтт1H-
GnStr-it/T Н/хи- = "iic/cl-
GasK-röle/тсeтрял*
Gustio/Om /н, "СП. "Сп есcтрoнou (лица).
Gus/ronomie// — тсeтряням1я*
yisKuoiomlshI udj. (ассрономичел-
GustmopÖdc м— "Тн -п pl. леои, кcтeuuo/oт1
(разред}—
Gsstrupp — носи. нoel:пc-хни1нccк1 отряд-
Gutt/splci п осанр— гастрол: ein - gnUnc гаетро-
H1тси* "-spinir/ise - / - меотр— гутнe* -silttU - / -
/cот1Л/1щa; тecтярснт* питейно заведение; нс-
фc-cлaдкap/ищз; хютaл* "StiefcnhTtri/1 н прсд-
nT1иг1И; заведения pl. зо сбшсстненя хтзнa1e;
-slu/c / 1. сОр салон (в гостилница* кpачмa-;
2. = --zlmmlm* -/Ос/ п лоол. парсзнт/о жнвот/с;
-voi- п nт1ш—нщ1 pl. (плсмс, нарюД).
gusCHcisi udv. udf- китя тоет-
Gust'/wiT — cъ4'плжaтaл ва ресторант, n1вницC;
хотел; тoон1нн1чст* ханлжии* -HirtscUrlt /'
еccтилннцa* пивница; -zimmci п опелия зи
/ЮСHU*
Gas/überlall е носи- (виезопне) тозопз ютено;
-nUr/ тoтcиcр; -VergifT-iusUотравяне ет тоз;
-нит— п централа зз светител еaт; "ZlHinn —
/oтямcт-
Gie. Guct —- -(1)5. -eH-SMop- L кърма; 2. теслина.
птcлив* 3. прслуи* отточи* дупка (в кораб).
Ga-e [сейт] д. -е, -е изход (зи качват/ ие соиелсн'}—
Gatts rn. "П, -п нас— етруу(;р/. остир. cъптужecка
двойка; cъпрутu-
gittrc nejl- tr. песН: cтвънупявсм exa); праз—
съединявам (ос). cнтлзвсм (ха)-
Ga--rcbli////(тптуж<—окт /юОюв; "Watl /НззОнрТ"
вс но cъпту/; съпруго.
Guttcm —* -е. - 1. решетка; дървена порта от
нaпрeнни летви: 2. н/хн. тстcт* 31 mсuо—.
с/овилнс рамка. с/свнл/с стоИкс, етнxт-
Gattcr/OüHicr л —схш- (огернен; -Kigc / - естcт;
тотсрси тт1c/* -stibi pl. лстви ии тeщeтнa*
-tüu/решетъчно псрте, подвижна птeгрa43 от
летви; -нш/- п 1. лcшemнC; рeщcтпчнa oтрa4a*
2. —с^н/14ътвoрeзннцс-
gattl/т/с 1г. 1. мснил. правя. съставям ших'*
шихтунсu* 2. n/uоU: смесвам (памучни /ргж-
ди^.
GattteiiiueU 1. манол. ЩllXтунсн—* еъснснянс из
шихти; 2. н/ист* смссваис.
Gittls / -пес оъпру/И-
Glttl1u/; "Cn l-foni— лоол. ^^^с^д, 2. енд, категория;
риск— сорт: с-т - vos Mcnuelcc един сярг хюр«-
Guttu/ys/becg-fл фолос- родово пoниг1c* -Cha¬
rakter — родов характер; -пате и. -wori п
крем* нaт1цaгeл/o нмс.
Gnu —: -(crK; -с есн. 1. юOлacн* нрсире, нтсИ: uue
aiicn -сп Diuts'lilcds ог нcинкlи 'рошно на
Германия: 2. оси. [ир. като] жупс-тома-
Gnuhl п. '(crS; - -с 1. хоп/ъо, лспн1щсрсн: imeen -
бедняи, я-ерстш1н; 2- доил- нук'унlщс-
Giu'hh/ii п. и бол. ог/ннчг (Asü/ll!iкr.
Gauhio [тсучо] е* "S, -е таучо (аЮжно Амери¬
ка).
GauCO д. -S, —; обт. оасор- / — фам. нж.
Giullum.
GaubC0/1 — асмир- пладнешки хайдути/. крадец;
-СОсу ас—- - "ucricli-
Gaudlum п* "/. — риза. огумa; ту мсис. смях;
нexc1нa* голям майтап: гaтт/. Сп/ на* iic wahres
- канът смях пална!; до хс пукнеш от cuих!*
гип - за cиях* scie - um Ин. Uabcn вщ. мс
забавлява, мн прави удоволствие.
ginfmi/геп [тофрй"] t^i нехин. гофрирам-
Gii/fÜhirr — оси- '0'1131. управител из яO1axт*
-gcricHl п есн- юО/астня съдилища: -1-10 л
ас—- граф ви оОласт-
Glnkrlll/i!e п фантасмагория, илюзия; "-hnCs /
будна из фокус ни '-
Gruk</<iöil -/ I. фокус. измама; 2. фокуешнч—ет'

yill—clllft
558
пю» жюиглгoрcтнo (е цирк); 1лют1eиll зъм.
yunkclHsOt udj-, yaukdly adf- ф^^куоuннcок1*
н/юзноини: нъжл1в* момсш-
уаик/Тс hi/, h s 1, пърхам, ттгnкси (е ирпиле);
блуждая; pu/i— /unkelnC блуждаеш; 2. (eil i/w-
") ндзгя /Р- насам — uoгтнгк (нопр, cнcpr;
лющкси* nefl. люшкам се; 3. е 1/t изиИ; заблуж¬
давам (чрез ловкост* кана фокусни/)— птсви
фокуси; понякога; измамнам: c-m Gell пп/ (сп
Tsscii - измъквам /км. пaтнтe е измама, чрсз
фскус-
Gauk/!bpoккc - / - фокус; -tpisl п пвйср: измама;
фокус, жcu/лъcтонтc* измама (чрез ланиасо);
-нит- п фокуси pl-, 1лют1я* фсlнтaeмзгoтllя-
Guuk-er е, I»фcкуeинк'инloзиcннcт; вl»жeнlгтс,1;
скреотг; поет, .uaгъocll1K* 2. зоол. 'момински
жерав (An/iiropoiCss vo1•yo* = Jn1/T'пa1^üs1c1r.
Gun/ТсиТО 1; -сс вж. Giu-iicl-
taukirmoKeh adj. 1. фoкуоиl;нгокll; 2. пран. 1тиси-
/->. лъжлив.
Gaul —- -(crк» -е 1. стар кси; впрес^агг/ кси: реел—;
Ins huis/i с-с - ип тсвс н пял ше умори (са
непосилна р/ебема); Ссс - leim ScHwanze
ии1е1ппс/ зспяннсМ; върша нр. /авпскш поел.
с-п g/shcc/-cc - uOeli пас nlcl/ ins Msui ви
харно/ но/ ттOнтe нс ес гледат; 2. нтс/нa* 3.
доил- жребец.
Giulriirr н минел. тaулсНтcт» оОлсотен пoдзн ио
нсц-'СOЩ- портия-
Guumec п. -е. - спим- нсбнС; пран, вкус: dic
Zn/gc kl/bi miu am - иттoтян съм за педи; е-п
leinen - Uibne имам гъ/гк вкус. лaз0uлсм он
^фи^^^с. хуозво яден—^азе. las isi /Сн. lüu meinen
- тява е тънuc пе внуос мн.
Gauпrcb//ic п оием— игОво осен; "—О/ет! п 1.
въ'1бyж4aнe; тъ4e11ннспc /а апетита; 2. лснян-
етно (кило обвит}; -knocHig — анст. “ -h/ls;
"iünl л трон* исОев звук; /ебна cттлaxиa*
паласалсв звук: -pintenзъбло птoтeтa* -sc/cl
п ииот— меня неОнс; "tpriis / атол- зи—шно
устно.
Guunun m, -е, - фии. пейер. 1. ucщг/иK; 1тuзu-
/-', апсш; 2. тсликoт: гальовно шмeкeт-
Glltneт1|f| -п фем. пейор— мcщгннн—отвC; uтмaм-
нннexтвc*
taucrrhafi adjl- gaucrmOthr adj. мoщ—/ин—cюЯ;
изuзмннчeeни-
gauc/rc int/i h мяшeн1ч—eтнунам» лъжа - момя-
Gluncrbкpma'i//тсрнкагонн гни. апашки жзт-
/ю/; "К/гиОсН н* -/CÜc— п фии. ппйор- мсшени-
нexтвЯ; uтuaua* -Z/Oclcn п- "zi/kni — тасн
з/сн но тзтикaT; oрa4щи-
Ganiertum п тaтинaтщинс* мoшe/ичгcтнO; нт-
мзмнннexтпЯ; aпзш1тн*
G^i^i^€^ir^eT-/r спашки сняг. опаши p/.
Guupe / -п тавански (правоъгълен) nрcтcрcЦr
напсвдурс-
Gunß п* * - фес— саус (мяpкo--
Gun-ucleu и. -s. - техн, тсб<вт!l;;к ви тсунптeо•с-
UunCuhi/n tr. н/.х//: nтооутau н cщeжлзи иoктa
харння-
GiutKch/pT/KKf/гт'.™- тсyнпрeос* -wilzi / нехи—
гсyчнслин-
Givotir [-во'/ "П тснсг (нсон/ц)—
ga/ [т—й] adjt хouoо—кeусл—н*
Gien [гсзе] f. -е L наисн. таз; меД. мaт1я* 2
гънкс. оиг/з теленз мрсж*-
Guzc/Tc/stsr [-з—] п замрежен nтcтcтгщ* орcтc-
рсц ог гелснз uтcжс* -iüm - / - врата е телелс
мрежа.
GuzCIle--п зоол: лес/лс—
G--elJг.1rтт- сол мижор-
Un».» I. prüf- 1. /а глаголи uHtr/h и /рсиит. с
нсапрсДслс/ смисъл /ли със значение /и с ъаДн-
ияаоне* сеселвене; gefallen* gedeihen, geru/nen,
gerechte getreu* gesamt; 2 na part— penj. ни
клезолнес* gesungen. II- Gr»»» кса—е prüf ни
subst*/ означена; 1. колвкоевнасе (в събира¬
телни cащвомaemвиннc): Gewässer, Gebeine; 2.
задружнссн съвмвст/осм; Gehilfe- Geföhnte.
Gemahl; З.рвзулмот он злазситсес Дайс—нис;
Gebräu* Gefüge. Gepräge; 4. саиама глозелне
двйcmбo/: е (ннпсн/рпДпипннс); Gebrüll; Gesäuse*
6— с првзрелелеи или ироничен ommeuъu:
Gefiedel скрибуцаше /а цигулка; н. (бессмесле-
30. Дocoднa- павторяне /а Дсйоnвeeno; Ge¬
laufe.
GhlclHtctc(n) —* -п, "П отcкулг/; птc/cн—/; отлъ¬
чен нянeк* нcнeк пън от ■законите-
GeäcUec п. -е, — 1.cхкснC; ппщкю/г* 2.скър^аи^е.
Geilem п* "/, — анин— системи ат жинкн. венн;
бон. нcлвoтулa-
uTfderl adf. х жилки; бал- х /cлвaтурC; жидесн-
GgrOt/m п* -е. - лов. двата тсинн пръста иа сдър
4ивeн (с^^н^и- млени),
GcUlb/nc п- "/. — ролк. ппйор— I- лудувалс; 2.
лигавене (нжс. üi/ern)-
gm^iuict adj. от додсн вид, естество: ein gut -rs
Kill добро g—mc (е Добър нрав}; iclens - сн
друг характер; различен по хстзн“г—р-
Gcäst п. -е, - - Geiss п. "1/, -с нов-; 1. хтснa; паша;
2. муцунс (но едър дснгч}; 3. Диол- по/^^ата
храна.
Geäut п. -cs, — 0/^0'.
Gclib/ei п* "/. — расг. 4тт4ярc/c* бъOлaиa;
мърморене.
G/bick п* 'ec)8r - 1. т—cт—нИ; сладкарски издалия
(иафла* бесивеми- пости- морми-кейкове); 2.
асмир. сдво фурна (прослаодснво- печене'^.
Gebihe п* -1/. —иав— 1тпрсж/гниe ви gипcн*
Gebäige п* -е, — фо^^н- пвйср. Ocт1чнанe* корз/нн-
цо [тз HP.)-
Gcbälk(e) п* '/. — снр. лeбрa pl-, мерт-н— pl. (в
поиривиито канснруиция); гредоред: т/ keOu-
tcit (—11'11) Om - гредите пукан; зде/нето рс хс
eрун1*тeтт- прeдптнятиeтo сс o/amu. рс рухне.

559
gcU/e
Grbälktmiy/m л стр— отдалт.
GeUämli е. -е. - ucm. = 61/1111.
Gc/indr / -1 1. “жест, движение с лтщc; 2. асмир.
израз иа /—^'0; държани—: кпиппс - мимнос-
gcbärlcc rejl. държа се (тика а мока); eicU wie сос
Kill - държа хе каю 41'—; eich will - ОуЗству'
там; /Ос uebiuCctc sici но/ eine Wahnsinni/c тя
Осшс каю обезумяло.
Gr/iтCrcrкpi/i п U1U1HC; жесгове р/.. пс/гви1-
мо; мимически движс/ня; жexтнкулaции* "sp/n-
clC-/rnio х	н^^^а. х ж—eтllкулсщии*
gebären rejl— държа xa» имам такова и тснява
държаниис.
Gcbän/g д. -е. лътжсн1e; c0llC0K1* нан1/ из
ИСЙСТВИС-
/ibärci* tn. раждам, а прен—i добивам [дгнe)*
пятaжлau: iebc/di/ giblr/cl жнпoтсждсp (жн-
>0'110); zu cif - /c1bu/c sein тю4eн съм зз нш.:
gc/bncnc Müllim пя Осшс Молот (си омъжено
женс)—
Gclän/n и- "К. — ражиинс-
G/läT/nd/- / -е: Gebernc-rnA -псп лoи1лкю.
Grbäriirh/i /нед- ролин/с mтccнс.
Gchinms п. "S. — обл, псйср- псйоснс, хлсичснс.
тюхкам ic.
Grbär/mitiri / атом - мотно; --eitirerkeUt т
лмед. рок но ма!ната*
Gmeäru/y / -сп дътжс/нer поведение; нърл.
вядснс ви работите: uckoIoIc - нeccтиoтнc;
л-печн-ию oн/oщc/1e (към клиента* сДал/о-
—/).
Gebin п. "(с)/. -е асмир. тилaтня (еж, Ge/iudc 1.
2r*
исЬ^ГисЬ/кИесИ, -klatscHt udj. рсзк. паласксн,
оoтт1eн1нксn: ich Tülle mich - нтoтuсm съм сг
в1И1ма1И-гтю.
Gelände п. -s. - 1. пяогтci^нo е првн-; отрс4C;
здание; 2. рудник, мииа; 3. мтснy/як: пнc1/1к
(по Диво пчeлuu-; лстювирс но бобър.
G/läul/ttcucr j' eueu— да/ък върху сгредитс-
Gebauc п. -е. - досадно. нenрeктолстя строене
Gc/lurr п. -е. - остер— к'зфeт*
Us/telf-ruCO/ udf- paдтл* които обича до дато-
раза. до тен.
GebCic п. -е. -с нис- I. кости ^оaбuup)—j; пран.
jc/1'сН/к - бебл— не— /юли: 2.р/. uoщ1* тлс//н
охтавки-
Gr/clfer п, "5. - лоенс. лзй* джонксне, вой
(часнс праз*); oaлanC; оряекснс-
G/bclIiy /. -е люр. наанъж11* препреда н mроuс по
кориО.
G/1/ll п. -и, — лаеве. лаеж- лой.
/eben* t/i (c-m с/н. ~) 1. дотам (вaeбщe-* е през,
(пори, стока. в^^сли^^,зрижд1^снов- милостиня.
ж нлнщс— окът зи цитира, помощ- срок; краден-
поръчка), заапон/Д. благословим, тазисие- (ума,
(пободе удовлетворение: привО: добро н^гзпс-
ое/ог)— подавам (жСн/е, полов); от—дснaм
(paкaпuuc— смониия); /иро. лoз4aпaм; die Hanl -
подавам ртoa: uici D ntw. - Tu/sec моля да мн са
пядсдс /p., псиентом 11., нареждам до мн
дадат HP-; Goli geb'/! дай боже!; 2. н редица
фризгоиатич/с оaчemcnuя* предимно със subst--
сссбе/е перифросмичпс (с превод н заатсо-
мосо от съчвни/спое* чвспю само с едни
дума зо цялона caчeмcnuв) с-п Cun Abschied -
увcл/янсu /кт»* Aiiwort - отговарям, остир.
дзнси cтн—н* ряДко uicl D dl/ EU/c - нмам нexт
до-.-; раза. шск. си yrb feuecnucid той яфc3oa*
«ос/: fenem - cгкр1вси 0™/; cтрe1ям* нехи.
Gau - давам тст* aonlru - иирт— oяиттниpaм|p<??д
провя контра, възразявам нcя0уздaнo*p/пг; с-п
Ссс L1uTparstпcлпиleтти /км. паспорта. давам
му пътя (изпъждам тcr* лае, ile Hunde gaben
Luul кучетсн* залаяха; tich D Mühe - давам сн
трул* старая ос; к-с NrcU-Octi von sich - нс хс
сОсжлсм (с писмс)- шел, с-с Ohrfeige - удрям
пнсе/ннс; риза- Pf/ff/u - ултим* Place, Rane -
давам, еенсОежиснам място: c-m RecUi - дотам
лом. прсвс, намирам, че е прав е нщ-* с-п um
elw- D Schuld. 60/ Schu-C - считам иог. зо
вииопсн; Udisruihle - ловим утcщИ; утcK; птe-
поиит*1м с-п den Vorzug - предпочитам нкс.; х-
п /u/с Wouec - увeщснсн; прcaуивaм гно/-; моля
ннг.; /Ос Wort ysU ins indii/ ог дума по дума
(но смона сиезДол- скарвана); ризг. c-m eins -
цапнем- щляовсм /нт** yih’t ОНп? удряй!: виОиЗ
те!; положи (0!; да/ му до разбере (сДуии)\; (е*
Hab OcH't ucue/cc нстeиих я 1cи; дп- gegeben!
хуОснс кстa/в!* yih’ lim Sauics! /отупай св!: 3.
давам (като резулмот* добив) (мляко ремн-
на): nтcизвcжлau: С/т OI/п /ihr viel Wärme
пгчкатс дано мгата нcон1/C; нопн; добре; die
Kruzc yi/i ucH-eci/et Licll овертз дава лоши
cнeгн1/C; мъждее: zwei пи! d-cl /01/ sncis два
па -ср; припи шсет. риза, er yihl с-с ди/сс
So-Us/cc ог иг/в ще отс/е иябър вой/!!': der
Mosi нОгС с-с /и/сс Wei/ - от мъстта шс итназC;
ще стане хубава >1/0; was нОтб lae /och -?
какво щс излезе оре сн тява?: розл. las нО/С нае
ShlÖ/cs "! он топа шс нз/езе иш.!: рсзк. нинно
Осля ре нзнсзс сг нота!; с предлози (сригниичан
нюанси в преводи) с-п Bminf ruf Сос Poet -
пo4свсн; изпращам шихмс по пощете; сОсНе vl/i
ruf ctw- ' е. ве държа ^0(0 ви нш-; б. ле
cбтпщсu (0/^0 н/имо ии— ви нр.: ein Mccsei;
беи etwas aul sieh yihl нoнeK; който държи во
исснвйиоттвнв он; i'i eins [aufden KopT, Hi/len
Uic GUrci] - нспнсм нкт. [пе тлсвoтз]* шлипттм
икт-; wat /*// 0'1 sihlt iafür, limm!; конно вс
Онх дол за - тoвс!* лушснс си Онх дан!: ntw. Ос
Dune/ - 4свсu нщ- до хе' пcчстИr публикувам
/Р-; с-п Ос бог Lctnc - птсpсu /кт. да читскувс*
дз са уши; рсзк, etw. von sich - е. изнизвам ос;
казвам /ш.; 6. ncврпpсu* срез, изкашлям ce*
рсзк ich /асс cs sihlt so (-1'1/) von in- - ис мога
GcUCnec
560
до x'c 11рстя двОрс: ntw. zum Beulen - c. чcтпЯ;
поднасям um.: 6. издeнлсм1рвсU; изпянсм,
рaзнaзвсМ; итпп1нянaм /яксктв /cнeт (« ком¬
пания)— 4. (обикн. Passiv) уреждам, представям,
дотам (пиеси, концерн. бал, прави); wat wluU
Ueute gcunicc? конно хе 43^. дават лисо (а
mecмаpa:-?; S (е енфенимеа) ctw- yihl еп
dec/ei /р- и— oaлa ла си пou1eн1U; да хс
cти/янзмe; да хс япacявaмe* 6. punt, /с/С/ce
исдев (агъ^7* величано, положение, случай); шк
o/t miu soelt /1/1111, große Rnlnc eu hliici ве ми
e 404-/0, ле умея, вс съм е съотся/не да държа
ЛeчU; ва съм оратор; en uigibcccu Zill е удобно.
подходяща време: асмир- иеис/сс ги..- издаде¬
но. пеапноалс в-.- II. imp. -ма; оъщгснвунс: тк
/O/t vir! zu /ис има мио/в робота; was /01- се
Ncneu? какво /сво нмо?; т/ нОгС Kni/y - ще има
войне: те нОгС Reuen - щс пз11* се wlrC Kinel -
щс ета/с еки/дон; lue ylht'u ilcl- а. тсконс нщ.
вс cъpccтнун3; тинята нщ- нямо; 6. такава ир¬
ис пcтвoлявсМ; нс aoпуoнсu* роса.; malen kann
си. Са /o/t's locl-s - дума до ве cтaвa; няма
/носова съмнение: той умсс да р-суно, худож¬
ник с; js/ei yilt’/ ule/ was. jcezi uiUt’/ PmÜ/cl! щс
под/е нупс/ицс, Осй!; iinte winl’/ cocU was -
дисе pc hoi—. ре -ма Оуря; III. rejl. 1. държи cc,
показвам ec (люб/з/н-, строг}; /0/ ilcl to. wic
Cu /Ок- покажи се танът, нсоъвгс хи; 2 (за
болки, 6/(0) uинaвTr отслабв* утихна: las /O/t
sich Kchoe н тява рс мнис; 3. (sich Оп сен. А -)
примирявам хе: прсденем ос: sich in scim
Schicksal - nтимнряпсм хс със съдОото си; sich
gifUcg/c - предапом хе (е плен); sici eil e/w
еиОТО/С/п - зaиoню1янaи хс, птимнтянсм се х
нщ-* sich v/uiou/c - смятам хе зо тттуOeн* 4.
—злипа, янято са (случай); .1/ те uleh /01- асото
дойде; непп sici Gelegenheit ylht когото хс
представи cлунз3* 5. uich е-п zu irkincen -
oтнринaи /ки- ной xтм*
Geb/nii д, "К. - исн. лeнтт-ncaOтсднин ио
отeднcтгнcннс жгнонс украса из гдототз-
GebeeriUi/c/ — църк. Бятoрoдищa-
Geb/n /и, -к, - 1. дaтитe1; който дава; 2. нехи.
автоматичен оя4aпaн; орcgaпoнe1*
G/UroedouU п шал. си ist lieht von - егне/от а. вс
обича дз дaвo*
Geb/i л, 'ecrs; -с молитва: tric - vc-mOeltem нeтa е—
молитвата; ролк. с-е Ins - спГпсс мъмря нос.,
coaтвсм хс ннu* нcтa нки- кснонс евангелие;
разпитвам нос.
Gebie/UicO п иcнитнeнин: Сте T/uIelt - ucнит-
н—никът ва дявало (корми зо скро}; —(s)mülic
/ (нсОвнс/с/с} поденнчас за четене ucнит-
ВН-
Gebittei а, -s, — просия, просевг: рила— cr kocntc
Стп - in* KliC/u cleit HideiK-eice ис мож* да
откаже /до устои/ иа втънooииитa из 4^0'0.
jcU&ust, jebfut бомop. 2,3 лице p/äs. сг uc/lctcc-
G/bi/t п. '(е)/. -е оО/зот,а през—* 'eт1нcтия* 3010.
тaйo/-
gibSit/e* I tn. (e-m ntw. -) нис, тсоcниднсU;
пятслянтм; през, в/ушснсм: Ins дс/от-г- 60/
Vcmunfi тстунгт повелява тoкс* АсН/ис/ -
внушавам оcн;ит* S-O-lshlHcOgei ~ тaпoвядвaн
до се мълчн; с-е ElrTim'1- gclIi-ccCi Emuel/i-
сис/ oca/K*. ф1тутC; внушаваща Онз/о/енг/иг;
нcнeк е н/ушит—/—/ вид; II- i/tr. h (ühcn г-н. А
-) нае- господар съм (над нp-r; повслянсм лед
ир-, тледся (смризе* еблесн, народ); ühcn
große Kräftn großen Eliif-lss - имам тотеми
0111. /сняме влияние; seinen LcOie/ShiuTl/c -
o0узaaвсU; н/одся eттзcн1тe сн-
gcUiclendadj. понелитедс/ (нж- ui/oct/cr-
Gcblrt/e е* -е, - - GcUict/nd/(o) и* -s. -n (üh/r сен.
А -)асмир. владетел. пoвeлиmcЛ; /сопедар (Haa
HP-h тлоиенпц-
grUi/tcoieh0 adf. тспcнcднич—син, влсстев (иа/,
клас); пoвe1ит—1eH; нaняжнт—лc/*
G//i/itK/abtmrtucy - / отстъпване ва нгр1тcт1я*
-uuu/hiTuss — [осОетвена] oo/ocr, нсмитзpс хе
н чужда държана (= Exkiаvcr; '/enseUjuss м
нкдюч—на (чужд*) тeрuнoрuи (= Ec—!lv/r* -сг-
жеГо-ег-ис//разширяване вз тeр1тcриятс*
Gcri16 л. -(Цк. -а; GibiM/s. -s. - L произв—д—ни—.
създание (но чинвшиенс pакo)* cOтaзунсни—;
фopмalLUя* o0тoз: rin - Ice Wahns фантасмаго¬
рия; pilc-istls'i/ - nue Tropfstein фaнтa(оп;н/и
cбтaтyнa/ия сг сталактит; сос - dru Vorutclluny
рожба из фантaтнята; 2. такси- тъка/ х тcибc-
нидни фигурш г/ол. фoтмзщия-
GiUlldbeot п сбряднз пuт3; поточе (е фигура нн
сиисмо првдснавящи фигури}.
Gcbildcti(r) /и. -/. "П юбтюзявзH; културни чав—к;
ний-чесмо pl. 60/ -п и/т—нитенциянс-
G/bSmm/i н. -s, —раза. пейер. твт1 ксн—-
GrUS/de л, -к, - I m/uон* ттс/нa; нu1— (прежда);
2 стр— чифт р-Оро (ни покрив); 3. овстр.
тo1яиз бъчва; 4. тoтни иeтoи (за нвчиесми*
свна); 5. вътрешности на рноз* 6. неря вълзa-
10. енеп-
Gelingc н. -s. - L пленило (верило— мссин);
п/ии-ин pl.. 2 ии/- ент/з; ялово, мъртви,
постно oHoia.
/rblugig adj. плau1/иcт* х пъзвнщ—ння-
Gebloglen е* -s. - плзни1cщ*
GiUOn/t/ari / = Ge/inge 2; "ists / планивонс
жcлeт1ищa* -Ulldüiu/меои. o0тaзувaннe; фор¬
мения нз плснини; "Iruc- m мин. eoaien
нттнoн* "jIuriCIvKIö1 ["Hi"] /воен, пнзни/енс
стрелнсвз д1визuя* '-/1*1-, "käme — планнио-
к— трeб—1r хребет; "-k/uuel — кютнонниз; -knttn/
= "tuy; "-pust — планински преход; -rrückss т
хребет. -Kiock е п/анн/сон мзент; -епу —
пновняенз пeтн/ю-
Gebf/e л, -es, -е 1. мед. cтзпOнCr всички зт0н н
устато: bTel/cnlcs - постоянни зтбн* kÜ/stli"
561
Gebühr
cUce - изнуствс/з н—нюcT; зъбно птcт—зс* 2.
зъбатсн (по юзда).
GciliOli л, '/. —джанкс/е, досис.
G/bläue д. -s, — пран/бр. [вечня, досадно, лошо]
cвuр—1er надуванс во аухон инcттуиг/т* аухи-
HИЩ3-
Gebläsc л, -/. - 1 —4 1 -.менил— въздyхoвaухнaн—H;
духо/в, вдухващ в—нтн1зтярr духателни eъятъ-
жг/ии* 2 нaухнoнe; аух/с (е м/полуркечне
пещ); 3. вятър (възДух пад налягана} 4. вид
нoмптгocт* 5- муз нelинки мсхопс ви oтгс1с-
Gc/iökc п- -е. — 01ae1e* муч-не-
grbilmt adf. L на цвсгчетз (план); 2. пт—nзeH;
мопнерси; пе/—- щв—mиeт (стаил; реч).
GrblÜe д. -к. - поет. нтъB; е праз.: nut lünst-i-
с1сп - от княжеска нтгв* ntw itc/i Оос - /р-
неж; е oрпвтз*
GclÖuysiiUIi / —. G//öm//CK/ic д. -s, — (von
ctw-) зорите/яен; 0-зопаеиоот; заоътансст-
G/lOe д. '[nre; -с 1. повеня, пonc1cниc; тсоoпeд:
Ine - der Stunde пoн—нeн1eтO; пон—лята но
иoиeuг‘а* Сак irstc - върховно понсневис: СО/
ecic -х дсссгтс запянсли; песи. Not —cnnl —cln -
нужда закон изменя; elw- stnUt ein eu -е ир. е но
мос рa1пoняжeниe; тазпo1атaм х HP-; СОси/
MOllni sinUcn miu ilcli en -e ic лззпcлaгси c
тези xтcдc!nз* 2. нърг. пл—aляжanс нгви (am
купувач); 3. остар. = Anlgc/ol 1. 2.
gebö/cc pu/1. udj. 1. уместен. нaлoжнгeн—/; необ¬
ходим: ntw. i/l - нш- cc 13/0(0, e 1eюбхoaиuc* 2.
нж. g//1itcn-
Gcbrimc i. -s. - еслор. сОтонс-
yebränntpu/t- udj. 1. -x Erde тeрaoютa* -•r(sr Socni
пeнcнз енхии; -x Um/rs оeнcнa умOтс* 2. вж,
brinnec.
Gclmlu /, -S. 	 1. фом— п/йбр— МЪTH1HC; помня
(so лошо питие); 2. пити—. при/стнгис чрез
noлaиa; пито.
Geluiucl /и. '(cr8; ”а 1. употреба, уоcгргбл—шlг
(пи (уми* инструмент). използвал— (нс н/щ,
прибор); cuci - zuritc-zu/c/cii сдсд 11пcлтнс-
л—го go хс търнс обратна; ntw Ос - псНпсс
започвам до употребявам иш-; etw- —ommi 0/ -
нш- хс въвежда, таl1oнта до ох уоcттг0ивс*
разпространява хс употребата по нр-; suß/i -
komm/s 1тлитa от употреба; von ctw. - mich//
упoтр—0инaМ; служа сн х, итпян1утсu ир-;
тптпc1зтoм хх (се случиИ* познелстсп); с-п
sciiccit/i - vos ctw. micinc злoуоomрг0инсм c
иш-; 2. cO1нсН; традиция: Ine Isi bei uns - това c
варя общоприето; тока смс cн1ннaн1* тонът е
оО-чСЯТ у Н3С-
ис/иДисГс/ t/i уllO'трeбинск1* 1тпялтнoм: Са/ н/и-
1сс ног gui - köcici ново щс плсз е тaбcгс*/;н?л.
СосН —исс ich Hirn /Oct- нн нс ми трябваш тук;
pu/1. y/lbrüu'rt уnoнтe0янс/: с-с gchuiucr-cc
Wnuii —uulen купувам cтaлa ooio-
yrleräuchli'ti adj. 1. oбинaeн* пт1em* 2. уncтт—'
бим, употребяем-
Gebräuu'lichieli-/ — 1. o0ичс3нoxт* 2. употре-
бимсст-
G/brüncis/iif/oKniy / [унaтaниc зи] начин за
употреби; -urtoi-ei — предмет иа упятрeбс*
"CliUslühl — присвояване иа тср за употреба
(без пам/р/зе/ зо кражба)—.
yrhräicis/Tähi/ udf— галел за употреби; -ОТи-ои
udj. твнвн за упагребю
G/imiu'rsbt't/cкtacC — пт—gмcт за ежедневнз
упатр—бс; -gurphik)/ приложио ттaфuнa (пло-
коми- реклами е пр\ "gUimu pl. стани за
широк* упатр—бс; -пик-с/ л р—тиетрирснс
мaтoз* "eusirisclÜie тaнри1а но тггиcнритa-
ни медг/и, мcoнр1* -tucHt п щърк* прано во
итпcлтнс/—* "Wissr г п потрсбитс/со* вода;
произвелете-н* води; вада зо битови /ужиш
"-wert — икон. пснр—битгн/з стай/оен -zitt/l —
мед- етикет ис л—ксроттс-
GsbnUnciiwu/ci — салам. упoтрe0явсн3; стара
00/3-
Gr/miuserr д, -es, — Oунeнe (зо буря, но ноде);
евиогене (но вяnаp).
/с/тссН adf. оснор- гpcщниT; крехък-
GclTCci(c) /. -(^^^к. — 1. ми/- гpoщлllва; орехкс
ооано; 2. лов. рила (по глиган); 3. лов. място,
рaттcвeнc от дини ови/и-
уТетГсНте* Htri h (ct y/UrIc1t ein nw.. uc niw D)
ослар— н-псва мн nm-, не ми достига иш.: се
/г/гОсН/ Iiccc um slice - ет всичко со H1Ш—/1;
янре ниuaт* те gc/rueU miu len Mul (zu.--); cn
нсм—тихr нямах смгнсот [aa*--)*
GcbrChUcc i. "S. ^нис. ледът (физически); бонсет:
eil - hcUsT-ct uein имсм, обременен съм x
1eaпзн-
/gbrSclIOhl adf. 1.0106. н—ucpaH; хилав (cтсрeцr:
cr Ist schoc uceh- - сдво ктeт3; cgno ох държи; 2.
ктгхпK; ттcщн1T; нуnннн* 3. естер. 1cgттст-
Gilbrlchliclkrit / — 1. cлс0ocT; н—ucP; хита"
поен: 2. нупн1твoн* 3. /гдътатяст-
Gei /ТО- i. -e, -c; Gsbnöiic /. -s. - оспор: нивя.
паля pal.
Grbm/sC/п п. -s, - остир. нсдъг.
Greiöcilnhchb* — cнcм—^:ccт» уни/иис-
Grhiöck/1 i, -е, — 1. uсдтcбгнЮ; /aгтcщeня иш-;
отнема; pl,. доил, нрcшник* 2. aлo0cнe*
GiU/öCs! д, "S, — кипеж. клеовчело-
GibrÜCr* pl, отaтя: [Ult] - Gulee брaтя(тar
Грцм-
Gobrü11 /. -(1)5. — ^в; мучснс. раза. THacHe.
кpиcъщ1 pl.
GgUiüee(c) н. -(1)5, — ръмжене (по .мечка};
бтъмч—/— (но мутc-; риза- псйер. рcптсenС;
л—тoaутсн—; мърморсне-
G/brlt д, -(cr8; — нcт1H0; пилилc;bшзе* поемпва.
Grbühi -cn I. тснсс: с-с - cntiOcl-ci плащам,
в/соям нснcс* 2.» оослс^яле^лснвезе пояснения
cнcдуcucгO; дпнж*llмcтO; пялaтсaмoтO; подобЗ"
’<! IkMmMüi.jHciKKH тг'ЧiHK; гюм I

j/bübuce
562
но тюнв; заслуга, двотой/енне: както пядябaнa*
übe* jeCe - пт—нсдe/C; пт—кcм—тнc* 1тнпн
всякаква uирнс; нОС/г [slls] - н разрез х нояно
б1aгoптиличlle-
giUüOnrn i/tr- h 1. (ctw-- gc/üiu- C'i) поде се.
пялоОзва; Eiii; wem Ehii /с/ülut! да отдаваме
оcн1т из гяз1; комуто я дължим!. кайте я
ю^.^^житз!; oim gc/ülut Duc/ дължим му
бни/оаириост: е* crio/ii dic Ai-font. Cln iti
/ibüHute то/ ncнун1 oн(cнoтC; ка!Ина му сс
пaaзшe* 2. nefl. подобава: wir шк uicl /ihül-t
конто пюдоОзта; eo с/н. gc/ülr uicl sihli lüu
doch тинята шц- но прилича но нoнeн като теб—-
/rbübuend part— adj. пяляОопащ; дължим, недле-
жeн» поихюдяр-
j/büOn/nd/omaß/n, J/büOo/nd1nw/ie/ adv. книжа.
както хс oiegne, ксоно ос поде. канта пядoозн3;
е нздлежно.
GcbüOn/eZ/inOiit .—' гсоссвс cauлuцa* —/lleee —
оепоОожианол— от таке; (студентски).
U/büOninTkil adf, осз нскош бcтолзнc1-
GcUÜ0o/erea10lase — = -сгНии.
gctüluenpfllhleig udj. подлежиш из гсксуво/е,
10 '0'00.
jrUühullib adj. ряДко подобаващ. uсд1eжc/; съ¬
ответни, дължим; пт1H1чeн-
Gcbühiliihkeit/. — остир— птuлuчиe; подобен*"
вс: naei - съответно.
j/bimUSd/le Щ/.pпю. таеастнн. по/ъленичка/.
Gcbüms(e) "(1)5. — L фии. ппйор. думкан—; 2*
ау.лк. чуна/н, cттнуплитс1—--
GcbUnd/nOrit f- — обвързатоенг- c^^ъ^т^:^£^/^c^<^'s.
Gcbüui / -сс 1. раждане (но дама)* е прми—.i ntw. Ос
der - eistOc—с/ залушатом иш. ющс н тaтoд1щ*
die - Т"К GiCun/ecs пораждането но [едлс]
мисъл; CUrOsti - Рождество Христово; 2. рсж-
4—^1. произход. произхождени—, потекло:
Deutscher von - исмен пя тяжд—нue* blisC von -
(ас) сляп от рожде/нс; von 1^11. nI/CuO//u - сг
тиcщ; благороден, от /изш произход; von
1610/1/ - от благородно пот—оно; 1 плод,
иявороделютя; 4. пран, ние, рожба: пвйср. с-е -
ueimnu Pric-asoc плод. ряжОс из н^^0рс:жениено
му.
Gc/Uтecnbb/кchrinkuc/ - / отра/ичанане из рсж-
доемостта; --1/уе111!т/урсгун1ирзпс иа раждае¬
мостта; "urückys/y — споделс. номодявиве из
раждаемостта; -steigucum//- увеличение на
раждаемостта; "-Überschuss — плeтншaтснe ва
раждаемостта (поД смъртността}; -esti f\
'ZIiTrr/бpoиH; ннфрнтс ва тзжлзният3; ражда-
aмocттo* -ZUHleis н* унеличе/ие во тaжgзe-
мяxттa*
gebürtig adj* (sue) родом (0'). роден (в).
Gc/üuetrlC/l и родово oтиcтooтaциЯ; всоледст-
всло дворя/отвс; "-unz/Oyc/06^0. хъсОщ—ни—
за 1oвярoдc1Я* "0/111* — тродсв 1eaocтттъH;
продай н—дтт* "Usus п ^410 oтщa* -Н/ТТтг —
акушер; през. n1C/—T; тoт/1H (a /ено нщ );
—OiiiT —. скуш—ретто,
UcUno-e0ilili1i adj. aкущгтeк1*
Gibürls/jutr и година на рoждaнeтo* -Ти/С п
ToaинC; cmeн—eннo; -out — тoa/c мяcтo* и—e-
нcтcждгuн—* -sclnis — ~ "-ur-uiCc; "Clu т
Toжд—u a—H; "-tiyslsstn птсз/унс/c ва тcждc/
леи; "/lys-iel п твждгll1к* -etslli pl. д—нг-
Tca/H; потен; cттaи1* -ur-unls /- ениа—н—н-
огтс зи тсждс/—; -ниНтс pl- тoдинни Осна;:
пргн- тcд1нu1 ипк1* пгтнcнснсл/и нтуauce-
нн; "Ziiyr / - фсрц—по-
GcUüshb п* 'ts, -е хтсoгснсH; щубтсH; храсти pl.
gcck adj. ебл, нул, no0ътнсн-
Grck/л. 'Сп. "in 1 ппйор. 001'1. фравт; Ъо6>л- ала
ссмср- шут. /лупен; ттyJlнc:рo1T- Ссш-се mitc-
1С /п/О/сп пcдн/'тaпси нас-; 3. венча; унсeтнунс-
р— е кьслискня кзрнснсл-
jicUinOaT- adf. 1. пвйср. кант-шан франтове';;
2. ^^тсвоки-
G/hkcnlnm п* —s, —; Gcck/eii /, — пейор- 1.
2. нуаcт11 ви 'ъю/нския нстuс-
над-
G/dähiteis -/15. -sc 1. псм—т (зринелзО; слухо-
не): uns (сп - по пам—т; гип - н памсн [нсr* sieh
Сеп - /Onpnig/n запечатва сс н паметта; ctw-. im
- /eiul/сс тсncиняи; помля /р.; niw- iul ein
noch om - орг он опомням! нш-; с-с Ос /nicm -
hchalt/c oпcнuяи си х добря зо ног. имам
хуосн опеме/ 'зо uк/-* cif'. аи/ Сеп - verliere/
забравям. нс помия up-; нр. изчезва от пс.мет-
тз ми; sich D etH- icu - zinfh/nufli пт1пouняu
сн ищ - ; w/mc mich m/li - sicht einscHl. irü/l aoo
вс ос лъжа, ако ве мн ит/eвaтинo паметта; 2.
cncм—/; възпомснани—-
GnlächtiiK///in п азот ти/ис нocг* -hucl п
ссмср. бележник: търк. мcмялиaл» жутuсH;
дuгнu1K* -ОТН-еи — ттгщкс но паметта: -ОТОси е ’
oтоит1—; възпяме нзтелнс гътжecнвo (зо покой¬
ник); '-110- -/ пaмaт* --rum — бонаст за
пометни; материя за ueхсuиннc зюоoмaтявзнe*
"kmist / - иueиc/1кс* -schwäche / - хдаОа псиcт*
-sehfiie — ото/иОнсне ва пaмcгтa* "/sy т -
GiCccktig-
/edicee adj. муз. ncкт1Г; затворен оттор— (тръба
по оркоз^.
GidälUcne -кроса. вж- GisT/iri-
Grdänki(n) и* -си. -/ 1. михм; ндся: сос /uter -
лоОро идея; поп - kommt mir, ich —omme ruf n-c
—c нщ- мн -два наум, хрумва ми лр-; нита ми
[еднс] uдcя* d/n - am iic мисълта за нс/о; шк wir
k/lc - па Rcttu// ве мож-шс да хс мисли зо
епие-ине; с-с ruf е-п - /гОс/сс навеждам ннг. из
някоя uиoтн* с-с uuf асСс/с -п Umicgcc рттxeИ-
взм /0*^.. разтушаном икт.; ос - е, миcлcнo* б.
пoнтнa/ н uueлu* н, разсеян; ос -п уГОТО /от mach
d/i ScUe-c тo1иcaн3; тя взе нoжнlцзтз* och tat ut
ос Сеп -е, lasu--. поправих то. нато мнелсх,
563
Gre1me/etäee1
чc*-** —сос - (iura/)! съвсем се; н дума до нс
eгaнс;р^ттг*: seine -с /еОкиппсс Ui/ce уитm мн е
нсмиcтc* tcinc-"/ еииапп1стсГп1с cпOирaм сн
ума; wo bist Cn mol deinen -s? къде tu е умът?;
2.	пнсл. ндся: sici eil с-п -е -11111. ii/ с-п -е
uig/lcn занимава мс. /сдся еди* ндся. сини
^0^ /ося ос. живея х миcтнг3r ДО--., имам
намерение да--.; с-с -п Тп/ете взумяпом си ир.;
uсuиoним [да птспи] нш.; с-п -е 11-81/11. Сеп
-е um ctw. А luigc//n; liil/s iu/sec отказвам хе
он някоя идея. план, прcщстou ох х миo'тлтa зо
иш; 3. мисши: ich bcUulte п-е -с iunü/cn für
ilcl запазвам ^—/11'0 хи зо ссбх си; 4. грижа,
грнжн р/- sich -е miehcc (ü/ci ilw. А) безпокоя.
гр—нежа хс зо uщ-* sici D uciö-о/с -е maci/1
нт—пcжс хс ненужно; 5. отсам uсннC; лт—бo-
/ия: с-с -п kürzen, huii/cn uъu1нкo пC'0ъoн0;
/Р- ипu1нкc оc'щнтcкc* -cli - 11/11, Csvon
/ITC слсдо, нн псме/ om това.
jeUCekieaum adj. осден eнкти имис/ш б-зидасп,
оeтcъдъpжamxнcu* пуст-
Gidänkin/armni- / оскъднц* но U1СHИ; Огзнлсй'
/00'. духови* пусното; скудоумие; "-аик-ПиксН
— обмяна но ииcн1* -Ulld п и1cнoн—u cбрзт*
-Ulite — внезапно хрумваис; "OducUl - / - наяД.
Оя/онто по илсн, представи (= Id/rnliuciir*
"feug — понет во мисълта; —lol/c _ / - поон—лотс-
'—1/00'. пяен-иоп/сен из пиел;; -frsiisil - /*
евобола па мнcтннa* "■fülle - / - ;:зобн/нс но
мненн. -дан; -yriyw хал ва мноът'*: "-г/5 н
идейно сфери. ктп/ ви мненн
geU/gUrglcre udj. лишен ог М1cни* Осден ne.
откъм мисли: бeтcтдъpжaгcнcн* пуст.
GhUCekhn/lriec . — = "Д-пи/; —J/e/g п (еплапсоич-
30) четгле ва мисни-
jcUank/g—ios adjl 1. необмислен (забележка.
жест, пасиг^^/ие); 2. лeкoииcнгU; безгрижен:
(човек; живсШ; 3aidv- Осз да мнон;. тстceяля*
некомнснсню-
G/UCnU/eiosigkilt .", — 1. /co0ииcн—uвoт* 2.
н—кcмнcниe* 3. разееяиеет-
jiUank/gk/iiO adj. х Оотит* ииxъЛ; богат х мисли,
идсн-
GiUänkin/neicO п цстcнпo ни мнeънтar но ниг—тс;
—-octhlitum н бягат* мucпH; богатство на ндсии-
grUenU/gshiwro adj. пънен е мненн; cъдптжaт—-
/—/ (роман* науча/ труд)-
G'leä1klsrкpän'pl. хрумва/ня. огоъо/счг1И 1мно-
ни: афоризми: -KplOeCi* — афоризъм; -stricli н
срам- H1тc* -Ühgr-rryu/y / - плeдстaue вс ииc-
ни, нен—пзтня-
g/UCgkeevculooce udj. пeтт^^aл е мис/н; —voll
udj, зс!М1;сле11-
G/dinkrn/vorUrlilt — юр. лсглое/а мионони*
рeзeрнс; утocтяткo* -нсО/ J 1. мне/онси опя',
мир вс 1411'—; 2. миелш нис; pl
/cUCeUlihO udf. U1cнoн—И; идесв-
GcUämm /— -[crк; -е черпа pl.; ттгтгlиняcг'н pl.
Griick /* -e. -e 1. при0oт; кут—тн* ein - für zw/0
Personen uufleucn снесем месото зо двама души;
1 мгвю: Ins - bestellen поръчвам мелюта;
iubc/cncs - меню Осз питиета; 3. nян'тинalлв
(капс/с); 4. снр. материоди за пoкт1в* 5. нтут*
рeauщз (рексстър) он тoтвoт—ни тръби иа
оргти-
Gr)/ih е. -s. —: ruf - und V/rdc/U vnubucdcc
cттртс/u да живот, зо тoлooги — скърби, н
роети— н 1—130'111, за дебри н лоши или, до
сроО, но вени еснян-
j/d/ihin* н.г- 5 1. (зе росмв/ия. деца- пороци)
тир-я, ресто; (зе култура, омб/oncmaб} резнии-
том сс дo0тГ; прeуcпитaU; птoцтфтянaм: посл-
ие-ссН/ Gni gedeiht coctt нрсдена оток* темсл на
хваща; ет нтсgcн имен птeквnc1я нимз* 2.
стигам няктдer напреднем; но/ н/0/ bis/ du
dseit /eCoeU/n? дюнълг сгн/нс с тоя тз0oнз?*
Сос Sihic Ost Cülln 1/(01111, Сп/к--. еги/яа cc
дотсм, чc---* 3. (elw- grd/ii- e-m) (up-) пълвH;
(/кu-r опери, удава хе: sllcs gedeih- Olm той
плeуoпятa пън пc1нкO; венчае му пттпИr enoти*
Ine W/rk geCich Olm un-/n len Händen творбата
напреднеше n лтщcтc му; 4. нр. нзп-зо, снове
(зи Добро илиио); т/ gcCoch ile eum Heil, zum
81/11. гип U/lcii Осшс, нз/азе зо негово
лo0тe; дя/ссс му Oнacoдaг* лекарю му гибел,
1apacт^le* вис. In/sus kscc noctis Gulcs - ет
това /ям* да И1лaтc нишо двОра.
GcdCilce л, -к, — блaгoпeнунl;—; успсх. птeyenи-
тове (вж, gcecohccr*
//)/thlici adj. нам, 1. oпoт—и* eпянунн1н* 2.
бнaгoприянг/; бнaгcJlcнунeн* се /imei с-с -cs
foieyis/ (рсосмомо) върни дeолe* ин. zu c-m
-е/ Ende TUlrrn ионгжлсм до. итнсрнсu на
дябпт нтсй-
j/d/nk udj. сстер— х G опомняш хи зо /щ- (=
einU/Cenk).
j/d/nU/n* i/tr. h L «ИС: (jCt-. e-r SucUn -)
eпouниu е; (зз но/.. /1-): /еСес/с mein!
опомняй сн зо (мине!; 2. споменавам: er ucCaehi/
п/osrm eit /сО/сг Silbe не спомена /ннс едно
дума зо мен; шк нп-Сг s/in/m /icl/ /edneht
отмн/схс то (бсз до за спомг/иН: без До му
доДсм* ендслян ищ^ Сг/cc nOct- en ". lies.-- да
вс тoпoтим зз тюто, че-.-; като прс/гОргснем
o0cгeяг—нoгнoт0; чe---* З-вис- вънамсрятом (До
направя ни-); was - Sic zu -пп? ксоно нъз/au—-
титснa; мислите да птaв1г—?; II. а, с-п ctw. -
еслор. ла зaотзnяu /км- UP-; отвръщам /км-
(за зле със по)); ich will тк Otm tclon -’ шс му то
върна!; ще му то пoипи!: /яма до му то птooги!
GriigU/e п* -s - cпou—H; нъзпoи1нauиe: c-m cli
Imeuii-iches - /1.1111/, n-n 01 gu-cm - biUulici
запазвам хуоат спомни зо нкт; гип - jCt-. е-т
31'11, ис С"/, e/w. е псмет вз ног-. нш.
GiileUZfciii. b’тъзпlям—ilсг—n^c 'птжecтпc* —-plat¬
te . /= "trl’il;—Ställe . — ниcтo-псlмeпнин; трео/нна
G/d/eUr-ai/l
564
пзн—тнин; къпxс-пснcтlHlиK; трсд-озu—тннн* "tl-
l/l - / псueтua плоча; Muy н тoдищ/1нa-
Gid/utT(i) п. '5. — дрeб1зн0; педантично т^-^ку-
нане (= beuielci)-
Gedkit н, "(1)5, -c oн1хomнoрг1lle; пoeнa* ein - uuf
еГн., c-n пасГ|с пиша oт1хeннвт—/1—; поеме зт
лщ*; зз /от.
Gcdlcit/Toem/лсн- стихотворна форма: Osloin
н cн1XBП—* —semmiueg — стихосбирка.
jcdS/jin udj. 1. мишер. чист, гсне-твен. хeнв/г-
1—/. ссмороден (исоал); 2 пран, солиден
(познания* робата, м\сtбвл-; х т—ж—o‘H; тдрснЮ'
мнон—р (чoвeor* сос -um Clrri-lsm 00/14—^
нeoтe1; пвножи1Ггн—11 характер; 3- рсзк, ч—шин;
знаменит: der Isi -! кокът нгшluг!: бос Ai-wort
нит "! eг/eтeтгн осшс знаменит!
GrUiig/nirit . ", — 1. ошнар. чистене, хо1мвгеи-
неот (ни otioiai); 2- сянил/еог (пи 'ми//ияу
сбсмансвка:)* псножнтениоет (по характер*
човги).
Gedfcys п* -и. — 1. позорене по акорд; 2. диол-
оaтстя пола, псзслнтo-
GiUonncr п* -е. - гръиoт—вицa; птcдължнт—н—н
бумтгж, ттвхвн-
Gclösc н, -е. —; G/lOs/lr п* -s. - — дрсмалс,
ол имсне, н1юмсн—*
Gedränge п* -и — L /*>01^0, бнъcнсu1ц3;
гъпко/ища; 2. през. Im - /111, оси - kommre
намирам се нaтиoнЮ; нсмнлзм се е тюmтуднc-
111; нзпалсм е Осдо-
Gedkä/gci п* -е. —риск. блъскане. /отнонси— (вж.
Geliäcuc 0-
/e)uäegU udj. part. 1. cO-T. ст—тнст (снел* рвч*
изложение); 2 претъпкан. eгпoтeH; /ъо': -е
Rillen e/тeн—/1 тeлици* -voll пт—тпокoн (си¬
лен); 3. нж. (längec-
GcUoänjtOcil / — сОнтяст-
Urdu/hisclt punt. adj. 1. ролг— засукал. превзет,
изну'0тнгU; псеотествеи; 2. рала. изкaнъпгн* 3.
нж. drehUscin-
g/Ufieu adj. ттcгH; трoйнeтнгU; траяк.
Gcdobhe п* -s, — кънтеж; трехот;резе- дръпнаие.
jreuühet?>#/?: udf, куп—/.ямърлущ—H; петисван:
sein "is Weu/c iln! mir sui уни/встт* му.
потнолотсоттс му мн изпран— ппгчзглсинг; 2.
вж. Crückec-
GednückiiOeeitr; — пятuc1зтexтr ув—лвот; иепрс-
ХНЯ-
/edul/jce part, adj— 1 нсб-т, як (човги); 2* оОнт
(израз; спиил)'; 3. «ж. luOcgcc-
GcdrUngenhelt/ — 1. набитост (по факурсте);
2. еОнтест (по сееЛ)—
GriUdri п* -и, —рила, пейер: ллънкo1e; лулукснe*
Ged üii п* -[/rK; -с остер— блапсухолн—-
G/döld / — гътп—ннC; тълпcлнтocт; pcза—: тър¬
пеж': uici in - fu/sch въоръжавам сс х гътпeинe;
mir giht Сос - ии/, Сос - reißt ein -зд-зам от
ттрпeuиe* пеел- mir - unl Spuckt länge пас eien
Müh-c нътогж му c мойкато-
gedUid/e rejl. чснсМ; имам гърп—Н1г:рс?а- трая; -
30c /icl c-n Апутсе-Ос- почакай'— uснкo.
/ednidtgenZ/. тътог1lит-
GceUid(s)iadrn mрсзк. in-s reiße miu 1тн1тзu ou
търп—вне; -prohn / изпитание из гттп—нll—;
търп—нинooг* -upOsi п вид 1ттсчнс (са скаюбява-
зм* нармжДснм); шал, тлснобнъсксницс-
gedUcKic udj. подпухнал (.лицс).
j/ii/eet part- adj. 1. (eu. Tüu liw -) пeлхoдиш*
тoлeu* 2. вж- 10/1/1.
yreiognetcnTuiiu adv. при подходящ oнучаН* еп—ш
туил/О-
Geer . /; —en; Gc/mUe f* -/ .мор. фотн/из-
Geesl .I* -'1; G//stiaed н л/огр- тсоог (па Северна
море):
GcTU/cl н. -к, розг; псйор 1. фантазира/г;
нътот-вГ; 2. /гОинсн-ци, oecn—, от1кaзкил/•
GcU/eb п* -к. “хс noн1щu pl. х птeттoдoн-
Gefächel п* -s. — песис х вeтти1o* през, полъх (по
нянър)-.
GrU/be — -еп опаелсег; тueн: Ос - —bппc1 подам н
опиело пeлвж—uнlГ; изпадам н oпacueoн* риску-
нам /го - (се KopfTu х риха зо жннeнс* пои страх
ис eмгтгнв нскстс1нe* 1-1. ctw- in - /гО/уг/
излстам uh/-. нр. из опаелост; - /mtc/ccC
oпсceH; cвпртaн х eпacuecт* - ТииТе/ тнeкунaи*
ruf die - 10/ x риск (ao-..); ruf ntuenc /m/lcc|- - no
мой т1oк* ек ha- —Ci/е - нямо опасвасн. ве е
опеело; - droH/nC тзcттaшит—нeU; тсn/aщнн—-
111, орнер впаелвет; Camlt Uic тк —eine - ве е
спешно; [тона] може н до пючоко-
GeTäbu)e fy -n 1. пост* опас/ост; т—енилo* 2* юр.
естср- -змима. в—доОрюсъвсстносг-
jefäOndrn tn. итлстaм ио oпсcuocT; тнoH; тсc'тс-
щaнaм* Gefährdung/
Gefähudeict/) н,/ - п. -п застрашен (ео болест*
ен поквара),
GcUeOodct/nirim п еощежнтиг за зсегрсш—нн от
поонарс.
Gifähui п* -к. — раза, поетоянно нозси—, нслaн—;
пттунс1e, огтoт1eлнo oaлoиa.
GcfiUuncbtrmrimscbaIt /^^рнн/с oбшuecm* -Нг/С
т източник из enсoнooти* -k1Iassr/Hллae; група
из юпае/сет; -"^l^i^ilr/опасно място (при цирку-
иеция); -zocs/^С^югю^н^с тo1a-
jeTähulieb udj. 1. опасен (проливзик*, болссн!.
мисъл* /биl^;^к^вncв): рискован (зочип^с^н^н^е^, ма¬
шинации); с-п - weuCcc ставам опасни за /кг-;
р^слк; е/ нопб ein kaum - wculcc сдво л— бих се
влюбила е /0/^.; 2. риза. Си/ -е Alls- опасната
нгзлocт* /и /ihlt eo -, ent nichl uo - ic птзви
такива фасони!
GeUahrlinhice/SU— -еп eпacиocт; тнxкoттнoxт-
g/UCOulos adj. бeзoпзceи*
GcU/Kulosi/erll—, — 0н1oоoe1яxт*
GclTäl^i*t и. -s. -c 1. пр—тятню с^дотвя. ooio; 2 лют.
СЛСДТ.

565
GrU3ßZUanom/trn
GeOlhnfc m. -е. -е 1. другар. xтOтaт; 2. cnтmuик* 3.
муз, пвнтсргнс тамо тъп фуео-
jefahovoli udj— опссеи; рненютав-
G/fCil(/) 1, -en)S; "С I. 0ЯH—ГOT0XT; 130101 вздол-
^1—; унее {за речно корито); под. спад;
stauk/s - голям пад; рилг— е/ Uni ein yuCns - голям
къркал с, звсг до пиe* 2 мин- гртлиент; 3.
чести pl, приходи (ее имот); 4- позсмдси
лс/ък* 31UCH- добив из суров мзтcтнoл-
Gciäiicm/esco е нандонямср.
gcf/llen* intn- h 1. (С"П -) харесвам (се). допадам,
правя се (зо човсК: картини- музики- стока);
imp— те /rflll- miu хaлecвo мн (се); но/ /rTIli-
Iinec Solos? как в— хзтecвo София?; харесвате
ни София?; Си/ Bill int miu iihll - карти: нота ис
ми хареса: diese Wa/c //Tllit тоя стека хе
хстecвo* wir it Iicen //ОДИ- конто жс/зстс,
канта cOинaт—: е/ -и-, was Olm g/TÜli- гой плaтн
конната е— нокс; роса.; Сп/ will miu nicht - тона
нс ми се хaлгcна (не съм съгласен); Uiu/c
/cli-lsi Cu mim gui /iclt нс мн (01) харесваш дисе
(не изклгждош Доорг); 2- sich СГН'-. rUrs — laeeim
нттпЯ; пoнсeяU; допускам вш-. всичко Си/
Tasse ich eo*'! нудecue!: бита сн (0; асмир;— си
ließ sich t - съглохи хс. nт1мит1 хе, сонс/ш 3.
sihi D о/ cew. D - нтани ми хе нш.: пи //Taiit sici
Os COcK/n Rolle нрани му сс тоя роля. тоя тяли му
доставя улoнвнcтвиe* tich 0/ с-п Gedanken -
нрави ми се дадсие мuxт/; х уиюнюнетннс хс
отдавам надсленз мисъл.
GcTällcnT п. -s. — харесване: 1ланeнc* у/юлс: - um
/tH. D fl/Cci харесвам нш.. нш ми хе приви: Си/
ost /ипе euch Iiucm - напълно '0'3. както
желаете хaлeeтaтa; искта номерите зз дяорс:
Ваш* рсОята c-m zu - uclnc тcнятя зо 1cнuя
утcлс* Сак wsn /iclt еп кс1стп - топа вс му ох
хареха, не 0—ше пя гнетове угодс.
Gcfällce’ е. -и, - уену/o: с-п е-с - tun, е-п -
11^^18/1. e-m zu - sein олaви uни* услуга,
у-нужнсм /км.; се gcsciOci- mim ein - elmot; lus
Ost mim /in groß// - c гова мн птспитe (тcлиисr
услуга, ^0(0 мс улахняватс-
Gifälliec(o) е, "П, -п пaднз/r тст1лтЛr уОин вън
пойната.
GcTäll/eceU/eUmal п пaкfгтнин зо оaдuсн1тe;
загиис/гите тъп еойноти-
yillllOy udf. 1. услужлив, любезсп: с-п ос ntw. D -
unic у-нужнам нкм. н нш-; плaпя /км- услуга: от
iul sich elm Omm/n - erwiesen той ви/сти c Он/
/юОгзе/ 0^ мсис. ви/сти мн е уенужван; 2.
у/одни: не/s cs Iiccc - out зов Ви е утол/с. оня
жснастг: wss Isi -? х конно мото до В- услужа?
кскно жсдогнге?рзп!л: Bier-? обичане л— Ouрa?*
mich ysfllloysi lae Fieutei eu! моля. Оъди наоа
добър да -затвориш прозорпца! (казано с яд,
недоволство} 3. приятен, приветлив (външ¬
ност. ис/иер) у/лсиси; 4. раза— la ist His - е.
/см етапи нш-. тим пада оой- тим име рсзпро-
тн--; 6. том -ми голямо яжl;в/eнu—; нял ознзир*
Gefälligkeit / -сс 1. уо/ута. любезнас': с-п -гп
nifcOscc правя /км. услуги; 2 птиятuocT;
ппнветлиност; уепслнсхт-
GcOIlif/kstCs/u—ecpt п търг, скн-пт вз икеиоми-
нccoa мевнте/ница (без покрили/); -wehlu/l о
нapK: инoнoмнн—cкс менителница.
geH^lo/si adv. 1. рсзк, (заканително, теснина);
du eil - Kill! тн до мълчиш!; млъкни нсй-сстне!
2. остер. конц— мюлиr оня юбнчamc*
G/T^Hlt/ufh rП^тс/ из полепси, вз пад.
G/fällKuehi / жс/зш-с, мания до хс харесвам,
неонтхтво.
grUU-lsühltly adj. псйер. ояоет/ит.
GcTiiesi п, -е, — л—п/и pl,. пниостарЛ
GeOlm/c д. -s, - юа. рота (зе esвз-—
/1011/11 part.., adj. - hiitcc държа н плeUr е
зaгтoт; - nehmen е, П1cнянзи; а прен.* вземам н
план (аойиицо}; 6, срecнупси; тспитaМ; ттнвa-
лим (престъпник); GcOnn/c/ishmuc/ f; -
sntenc злceнувсМ; затварям (нpсcoaннuк}.
G/iicg/cr(гr и* -п, "П пленник; затворник: сос
poiotis'1/u -е пoл1нингoн1 затвори-', пе/;'"
затвори ио.
Gelim/cicn/unTu/ier н uздтирaнc1; oлонср в
зaннял* "UmfriOuiy- / - уи1щн—ue; наказуемо ес-
вобождзнаве ва затвор/ик; -füirsorjn [грижи
р/. за затвор/ините: - ir/сг п носн/опн—иинчсо"
ни /стар; —Werten т пoтaн; ключар е затвор
GcIUn/ci^i^^^l^^v//. -е 1. п/еняно/с (но войници);
2. арестуван— (но пpeомъпнeк).
G/iacg/cschaft / -сс 1. плен. nн—ннинeeтнo* 2.
затвор! ни гчеснто.
//||с/1|'г adj. остер. -е Huft зспирсне (кото
показание); adv. с-с - cO/ziclei арсстув*М1 ног.
Gcläc/nls rr. -scs. -sc затвор (наказание* сграда:};
естер, тъмнина: роса— тютнс: ins - нс-ТТ/,
spirucn итпрсшаu н -затвор; oi - si/zcc лсжз н
:1oтвятз; ии/ Сеп - 11151/1'111, избягвам ог
зтнтoл-
GcTi///i</hafC - / зслттжauC; тarпирзнC; арсхт,
затвор: -кСип-Ш / (никосинтв чрзвз) лишаване ог
снобои*, затвор: dursulstellt сос/ - von.- - тява сс
нaнстнс със тснвял ля--. (сДииоико години};
-wlr/er н пзззн; ключар е затвора; естер.
гтuл1чст* -zücti /тсннoтuиlчeoкс л1oщ1П1иuс
Uefüscii adj. х нзпрaннa нилня (п тсp)<:лдuuaнuu)—.
Gellu/T п* -е, — ризк. псйор. бтътнeнc* брътвеж:
OълнувснCr фантазираис-
G/IiKcr п* -и, — 1. тстннpвслer иирсне; 2. /11шк11
pl, (с^мбер)—.
Gefäß л. -те. -е I. съд (е анам-), cъcъл* -
vnrncunml исд. хъдосвинсщ (лекарютно); 2.
беи. Ж1нс* 3. носи; -'фес. дръжка из хсОя. 4.
днил. товар.
j/fäßanm adj. х малко ктпнeuяou1 съдове.
GcHäß/istr pl- изеО; тс'1ннo/e/ии из нргнвuec/с-
тз e1xтeиa* -‘/iromtCt/ п тръбен. жинсчнн
G/fäß—Uü/d/l
566
Oсрвuгнтр; -eÜiiCs! n 6oo. птcнoлищ сляп;
"Chirnryos / cпдoвз х1туттии* "Crerankuns/
Mied, oплeнo зсОюнявтис: -сгниО/г/и/у / мсд.
рaтш1т—uн— но нтптouoc/инe съдова.
yrlflßOÜi-Til adj. анам, cтcъдcxт-
Grldß/krimplтмсд, съдов гърч, съдово хпззм1з;
-pflügen fiOnn- тзxгcниc със xпcъg/a еи-стсма;
-syKC/m п onoo— xтcтgнa снегем* кръвоносна
сиетемс-
/cTlßiiOci udj. е ^0(0 кръноиоси; от;готе.
/clUsst part- udj. L нж- iaeenm; 2 спокоен.
lн—nпзмyн^lU; oлптж<сll* eнo1нгoкн* 3. полтон-
>1/. cнaкпaP; /0'0; auf с/н. А - sein очонвом
ир.: /став съм да посрещна нш. (лошо); риск.
пасНес Sie sici ruf Сик Sclloims-c -! Оъдста
/снет н зз /сй-ношоно!
GcOUssticii / — спокойствие. самообладание;
/гвътuуmн-^1яcт* сдържаност, птимит—/ocг^-
GriCchi л. '[crк* -с орежели-с, ОоИ; с-п außer -
sitzen правя нкт- лоОоеепоооос/; изваждам ине-
из cнрeи; е прсз.; in der HO/ze Сс/ -s n тaзтзрз из
oтсж—/иeн0; ла словесния дп^уООйц ризк. н
суматохата; е 0ът<зинaтa**uoр* —is* eum - бойно
/внсвивег! (каиаи(о); ризк, AryumnctC; GmUeie
ins - füturi привеждам gcBogi;. сттум—/ти.
GrfIhhtt/rusbiOlCucg / носи. Оосто псигсговна;
"biurie<chafi/6oeTaa готспиосг; -fisuys/мор.
ueтoк1 Ооен флаг; -ests н/мюр— наблюдате¬
лни пеот ва восвев корзО; "-паке — (стомане¬
но) мачти ва посини нороб; -siu/d — воснн.
команден пункт.
Gslä/c д, "3, —лен. лико (uзaа:xl/aлume ииДиосо-
ио ножица).
/ТО/il рап. adjl (gegen Hw.) неуязвим. издал:
gcgcc bösem Zruier - /ein ис мс лов— матнЯ;
риза. нс хващам урони.
Gefäis п* -ns, — 0'0/-. зъбери pl-
G/fi/U/i л, -s, — розг, скри Оуна иа (ио цигулка).
Geftedco л, -к. — 1. пeтушинC; перото (ио еДии
птици}; 2. ослер. пернати жннсн/и-
/iTiidiui udf. 1. нам. пернат; 2. бон, оeрcxmr
разчленев (ласо}; 3. вж. 1ос1сп-
GeUIldc н, -к. - пас—* полето. pl. шнт» (pl-
ширини); ми—;* die - lei Seligem елисейси—
по/ена (античният рой);.
/еТ/пд/пе adf. зоал. х развити пръсни; 6ен—
Лoтoeнe1 (х пан н^^.хе)—
G/Ti/ze д, -S, — разг- 1. cпнпxтeнн колци; 2/ knOn
-! Осз възражения; eo eie - 'окото лaтmaнono1a*
тснони ниви—лкове!
Gcil/cken л. -S, — uгждунснe; трептене. тр—пкз-
ИС-
gcfiämmi рап, adj. мoaрнлaн (дърво) (еж, 01ип-
псс)-
GcUl/itcr д, -и, — пърхане, птрпoлeиe (ио пти¬
ци}. наевс. лaтnиna1Cr пдющсн— (но зиемс-
плот}—
GsiläcHt д, -(1)8, -а 1. плетеница (а кино орно-
.манм). пнегснкс; нш- преплетено; 2. плат (вж.
Flcch/wcr-).
/гilSckeрап. adj. на пстии, ва нoнкH; ва капки.
GcOi/enc л, -е, — разл- пейор- хто/ч(сяо^.
GUfiollnug; -S, — блещукаше (зо ззнмз(1т семпли¬
те); -/тenнс/e; ттeпг■г/e (но филм},
g/fToKKcntlici adj, 1. /срочсн. прeднзиeрeн* 2. а
ослар- ucOlOs/ih eтaтaтc/aн-
GsilUhic п. -е, - - - псйор- рутсclle; поуваяв-
GrTiÜ/cl л. -S. — пгиц; pl. (предимно (омиш/ш).
GsnÜygi/Tsme - / - сел.-ст. иницeнпдннa фсрмз,
пт1цcфгтис* "-tleUlir — тътгoнгщ на лoиaщ-
ли п';щн; -пиг/т - / мсрoитaн пръстен (зо
домашни пооцс); -psst/ - кокоша чума; -ксНг-
/е/ uoж1щC; уред зо разрязване ла пече/н
пнини (пра ядеше).
geflügelt adf. 1. орн/ст, през, -et Wo-е нтнлатa
миcт/r крилото xнoвO; тaзптocнрaueн ^'3' ог
звачите/ел автор; 2. лон. засегнат /орален н
крилото.
GlTltggCi/eU't/nт1цгвплeгвo* "ZUclimrOKirr —
майстор птицевъд (вън ф/рии); "ZÜchtir —
пт—цспъл, птичар.
Gil-llsk/m д. -S, —роса, нътoнeue* тъжи (но
дребно).
GsOlüst/r д. "/. — шепот. шепнене; шушука/е-
GcOOl/e д, "/, - 1. свита: с-п - -eistem nтилту‘жс-
том нит.; 2. последствие, последици. абик/— н
изрази кото ii - (von с-н.) веледстт—е из. кого
последсгнне (ог HP-); ctw. Om - Usbcc нмам нр-
тo последснт-е, тлсои сдсд ссое сн нш-
GcOOT/Kchafe / -сп L спи по ист. дружн/с;
висотите pl. (ии фсeдeл-; с-п - Tcisici придру¬
жавам hot.; пран. е. следвам ннг** б— последвам
/'(.; птиcъegи1ивам хс hmi н—нни /зчllнсниЯ;
възгледи: 2. хапи, конеотин (персонал но едно
предприятие 6мл дирвкоорс)-.
G/Tölys/herr — есе- ножа (ф-одат); -па// н pl.
-еЦи/с исн— поход; чонен ог друж-и/зта (нж,
G/Ioi/c); през- птинъpжeнин-
GcOmäge л, -к. — псйер. нeпрeoъcнстO; иясадно
пнгоис-
Gelmiß д. -cs. -a L лов. хрснз из днва cнuня* 2.
фим. /0^ храна; 3. нулк. мутра. мoтga*
g/loiiß|/ adf. пейор. лаком. стръвен. ненаситенi:
ризк, er Ost enUu - яда нато 1aми*
Gn|mißiykUOi / — лзкoмни, ненсситиюст-
GsIrliCg-m) и* -п. -п восн— ефрейтор, ягОор/нн-
G/Imiriaclat//замразнте/ни ннcнa1зщни;
gefrirmrn* 1н1г. s зсмртттзМ; внeдe1итaм хе.
G/f1f/mrflch п ззuлaтumeЛ; зaмтaтиme1ис номера;
-of/eisch п зoмлaтeнo мсся; -g-ÜidiiDs/ нехи.
тaмлaтитз1a иа почни (ли смроеж); -kimmer/
номера за дъ/боня замразявана; -puikt — физ.
точка иа тaмръзпa1cтo; "rrockune g нзcущaвз-
на чрсз тaмлaтивa1e; суОлимсционио сушсне;
-CCoUi / хладилно гоидело -наит / н^рК;
замразси— съсстн— nтeдунтн p/.

567
Ge/ee/b Twe/i //
G/fuiKch /7. -с/. — нехн* ргеснерат.
GrUuöuine(s) /7, '/. — ебл. онстр— кепе, сладолед.
icgaio.
Gefü/с /, -е. — 1. стро-ж. устройство, oнлуктутс
(зо .минерал, .машина* оОщестнонЮ; държснс-
не)* онелет (по сзроДо; покров- кероО* исшс-
ио), 2* eглo0кс* xтч1eн—ниc-
trTUgI/; gelügc adj, 1. податлив. пoкoт—u* угод"
/ин; ттпнсн: с-п кп1ссп Willig - писГ/с нала¬
гам хе /кu-* /'С - msch/c накарвам нит. до ех
оoкoт1; до слуша. до oueннe* 2. гъвкав, м—н,
податлив (.мамвриот— клише)—
GrTüyiyk/ii / -пеисгниноог; /тпкснecт-
GsOÜHT '[rrк* -е 1. чувство: lut - Сг* Reue
нунcтпoнo на разкаяние; er sprich ili voll -
гoпoрeщe с голямо nтoчунoннoиocт* /Ос ок/ /асе
- тя е цяло душа — сърна; 2. птглчутoтпиe;
смътна чувство; Ich hibn cli - - Спкк ntw.
/cschi/li имам пт—лчунoнвиc; че нр. ре етеле;
3L оосзс/нс: ein - lüu wumm und —sie Uabun
усером топно н cнул—нc* Ich Usbe kern'- mehr In
dcn fO/ycrc птъcгитг мн хи изтръпнали: 4.
праз, усет; чупенна: - Tüu AcsilnC; Ku/ul уест.
нутoгнe зз онalтoпрluлншfe; изкуства: - - Tüu Maß,
Reclt нунeтнe за мятнCr спран—днипюст-
yrTullios adj. L 0азнyпcтп—н (и физически)*
о—тдyщell* 2. оeтcтрg—нc1-
GrlÜlllosoykro- / •— о—знyвoтпгнccт* 'нздуш-
/Вот; 0eзxътл—ниe*
G/Tllls/art - / лочил ва чувствана; "iiKhuicl щ
ито;ннн ва нувoттo-
yrfÜ11KU/toci adj, x пoинeттсuс cиoщ1oнaнuвom-
GrlfüUI//duss'1rob. -сп ризг, cситии—пнс/u1чe/—*
(глу/oвc-птoнунoннouecн* птoнуoннonн излия¬
ния; —CTUil — излияния (иа чувоoao-; -i/ics п
емоционален живот "isi/cl — липси из
чувства. ла чувотпигсн/сет; Oeзнунoтнгнooт-
/rTüh-silßly adj. С1моцие:1а/е11; отeлlfoнунсu он
нунoннeт0; съобразяваш хе х нунeгвoгo udv. по
чупенто.
G/Ilris/menKei — нoпeк из нунoг•нстс* eсинннe/-
тслна душа; -orgus п псих- eт/сн по ое-заянс-
со; -suche / - въпрос ва чувство; -кос/ — псих-
occззнuc*
y/fü hlvoli adf. 1. нзпъ/всн х нунoтт0; nрoнуemнe/;
топъл, х чупенто. е душа (изпълнени/} 2.
люОт—оОилеи (чса/и.ргч- (у.мс)—
ycfüHily adj. 1. добър зз ски (с/як); 2.раза. бърз.
ис/ОЯТ part. udj. 1. кнч—от (цнсмя};. 2. еже- iÜtles,
у/fünft udj. ля петимю-
Gifüiil п. 'S. -е шахматно рaтпo/eж—/1—; тaтпo-
нож-инг ва пет нeнк1 (кома паница ио сир);.
Gciüi/cl п* "3. — искр-ис. блсщукана. Oляcтo-
GcTÜßc н, "5. - верижна из крака по осно/.
/sgä/cll pu/1. adj. I. в^1^т^»^з^', чсгснест; 2. «ж.
/abcls-
Gs/Ickir п* -е. — кудкудякана; токсинц^с (но
к^ъс^^/О^.р^осз- пейор. бпOтcнC; празни пр;кс:зн1!-
G/jeUc/c^) и* —п, — L даденото (е мuм—-
даденост (= G/gc/cnheitr* 2. ш/ wäre dis - ос
1опи1П full/--- Он 6—ло подходяща е тоз—
онучсй go---. раза. Си/ Isi die - тява е най"
прсви/воте (а случая),
J1J1b1n/mfаiie adv, е додеи случай; ано се окаже
снучай; пр— cнучaй* епгвтуздно-
Geg&Ueeheit/, -еп изделост-
gejen p/p. А I. против, орещу; о: - e/w. kämpfln
Оеря се пратин нp** - Ice Strom ксН,н11ПС/
плувам cлepу теч—Hi—To; wen Out - ioci? ной е
ПTOH1H мcнc?* - псОссс Wollig против волята
ми; - с-н. stoßen блпoнсu хс о, е нр.: косН - 60/
Tüu ieicee обтягам хс ю. опирам сс вс втamoтa;
eiw- - lu/ Lihli Hillen дигам /р-, държа ip.
cтгщу хвсгли-изто (зо до го ри-зклсДам}; сос
MOlt/l - Ссс Hustnc среистно nтoгип нащн1щз-
тз; Са/ für unl Gnunc rröreerc разисквам
aтcуueнн1тг зо и пратнн um.; С/сО - со/к wc-i/n
оозалатзм сс нз нр; cтгpу гдно; Ine isi - j/ic
Vmneuilt тон* е е разрез х всякакъв разум,
нтсй/o неразумно е; er Usnieit - miOi/ Icicu/u-
есе той действа е ущърб из меите 1нн—т—01* 2.
шнсйц— о^^^!^^р:; асмир. направление HЪH; но:
Osi/i, Wi/icc оъм изгон, запад; J. зе врсме нтМ;
окото; - Oslc/e към (000/0) В-тики-н; - Emde
lem Woche 0^ ороя вс ceдмицamс* cs /eil - Се/
fmütlisy отива към прв/ет; - Ahc/6 привечер,
1aдвeнcт; 4. към, oптиu0; по отношение нз:
1-/11610'1. gcnieit, siu/ig (*- jims/C teil он/с-
хям се rlтият—нcн1; oпрзвcднин0; огрста към
[oотинв] uкт»; 5. е cтсп/eл1e е: раза. - *1/ /ос
ich ein Wiiscn-itabc н cтaпнeниe с /сто /ншо не
птcgoтатнипсu* 6. н тзтмянa; срещу: - ди-се
GcHsli ор—ру добра тсолaтз* - /ат ср—ру пори н
отoй: - Qui/iu/y ср-ру КП11НС1НШ1Я-
G1uen/** в сенр. със subst. означава. 1 проминс-
дгйсмвев* праеннан; /рс/всеДиме чгсно а птo-
тиво. -. кouттс---; насрещен: Gc/cirirgimcni и.
2.	онсан* отзвук* нсиим/носн Gcgcn/ctel/ck п;
3.	аосрс сксв.мпляр— аноро опие а под—, (со
конораз); Gi/ci^*^tt^<^')
UCUCC»*» е сотр. с аиао-ш 1/nb. рядка птeн1нo.- :
ис/ссно-ксс.
Gcyen/abdruck щ и—тснипел oтпгнстгн* —1151'11
/ преннн/о нaм—лe/1—; "-i/euy п - - abi-uh/;
"l1Ur/öt п нърл- кol/тлaoфeргo* -ае/пШ —
нает. кouтлссгскC; птeн1H0Uсосл—U1—* -ас/Та-
UC / юр. нсcтгpнo o0пи1eни—* -ппксНТиу о
отoг1нeтстeпeт прст— кo^^трaк1сlнxптa* - зп-
spuncl н нелгропрстс/ция; -iiKtült- / - = -miß"
/дипс; "ns-riy — кeнет;шргд1oжeн^иe* -uet-
woi*|/’възраж—нше; "-й/егоуг/мед.* кепгро/Я"
днксщ1и* -lusKi/c- /- юр. noкстaн1C нз отвннн-
вато cттauс; -/пОгН! — птeтинoн:ст—жд;сue;
нoннрзтaоeнeд* "-himrr/us|y/ възражение; "Ьс-
suci о: с-с = пасНс/ връщам визита: "/гни"
/ип/ - / насрещно движе/ие, лтнжеинг н обран"
Gc/si/UcHcOs
568
пз посока; прси. дннж—и;— нато реакция из
aтугe; отoт1пeпoнoж/o тсчннис; -ЬпнгОк н
кo/гтссртуue/г* -eild п 1. cъoтп—нcтвн—; е^^т-
^'11:. подобен, —кпнв^сленгс/ образ, пандои; 2.
отвн1нoпe/oжeu o0рзз* птemннeпeнoжuooT;
кe/гтсcт* "hucl п тгърл- влогова книжка по
клин :н^; "^^1'11/1/^веср-шие, пaтoнe/1o
оч—тепод/о запиена/e; "-UÜryg п търг- гaтс/г
но поръчитсл.
Gij/gU —. -сс 1. м-от/сен; eнoн/eeт* област (а
аннсмИ);разг— нтсй: 60/ umiic//irC/ - вколлостгт;
е-с ucUöcc - .хуосна меен/оог wlu Hols/i I/
Ueiselbec - б/т Stsdi живeeu е същия край но
етaдс* wlu sind aus С/икс-Ь/е - ние см— от сини и
същ край но cгрс/aтз* er Hol/t 0/ бе* - Cis
Minktcs той жнвее /якъдс към. до оaзaрa* 0/ Сеп
- Ins Herzens е областта но сърцето; пран. СОс
ganze - sprich- davon п |цядзто скст/вот говорят
зо 'опи; 2. остар; псеона: euch Соскс/ - hon н
тaт1 пoeoкс* З.раза- eo I/ б/т - ип Outimn пикк
ек UIWI5IC e/ic гряово до е Oi/о тако (гор—
иeлуr оконо В-н-олг/.
G/g/g—UampT — —/.хи- ноитрапарс; —-Uicпet н
услуга зо ус/у/с (ксес реванш); w/nn icl Iinec
т-с = CTHcOsic капе оня мото до сс отплатя х
^0^ уeлутс* —doneU — фас. птeтивeнз/ятснe*
преш. отпор: Dnue- rrecn/i = лагиооът отaднз-
пнонз cъпрoт1нC; отпор.
UcU/ecigandrn udv. едни, cтeщу; пратив итуг*
нани 'ъм. спрямо друг: 11/U/iKwÜrC0g - /сос
пoксттзмc хс любезни един към дтут* бос ЬсоСсс
НиЬсс еСн. - двамата ис хс пасажи*', -мат нр.
едни против друг; - 111-/1, - ut/lirn хъпоега-
cтaт1ипaм* Gcgcn<^i^i^:^i^<^<^e^i^Se^eiiim^<^jr
G/g/n/erbictcc п прсдложслие (сс услуги) нито
р—нюнш; "Cm-Tlrnsu / oпрoп—тжeнu—; ковтрО'
декларация; "Ifü1r/r1i j пътна платно за
насрещно движе/иг; -fUHrt / пптунснc срещу
т-чни-ето; -ОаТ! е птeтивeн c/унс3-
jijeef/iis udv, н противни С1уна3-
Grgce—Uänbr /физ. контрастен щтян* -TomU/runzu/
всерещно nтcмзи—* юр. нacлcшe1 ион; "fraul
нсорешсн въпрос: с-т = кИ/Пес, eit т-т -
ünrHomtcn отвръщам во въпрос х впптoc; -OOnß-
!шг е естер, зннипoи* -/*// / подарък котя
благодарност (за получен подарък); "g/wiclt п
1.	прeтuвomeж—cm* 2. птoтивeп—0; бонове: Си/ =
iuTirn служа нато орeтивoвee; утсп1eпceятам*
—g/üm) н нoнтрссттумeнT; взорешев goтoд*
-yrüß — връщаис. отговор из оoздтзп* "gift п
отoтитooтрoтo посн- прomивoядue* —lall —
oоoт0; устои pl,
jcg/nOait/n* I. i/tr. h 1. държа но прат-влого,
държа зз ирутeтe; cтпрoтиeнивсм сс, противо¬
поставям хс; рала- плaти контра; 2. пegпuраМ;
служа котя отeтнвoвeС; урзпнoп—cинтм; II. 1г. 1
съпоставям, cрзпиипзм* 2. нъзттзиnaм*
Gijeerhelien — техн— хeбoт* —OI/U — нентраудар;
—keieck щ прeтl!вoщe'1ср; ангин-зар. втори цар
(пра мсждуocnfele)': "-тПус /- юр. ноергш/и
жснб3; лаорерн/ нск: —UreTl/протилюдейетта-
шз сила; -1|т1stlsgb наерсш/з уо/ута; от плете¬
не. тeвс1lщ[итснer* "Tcti п жив, светни/*,
подаро он oбтaтлaтa eтлснс(■шим/о осн/оле
пес); -iiis/т - / взаимност н любовта, симпатия:
Li/Uc сгнгс/i nicte oim/u = нюОвпгз левинсти
нзмuтo отзвук; "iStr/ален— листа ви oоeт1-
ция, втора, отoг1ПH1кoнс /нога; "-muclt /
противн!* очна; "ms/i е* pl, "/r nтoгин/ик
(при игра}; пстг/ьoр; витaви* "mußsuHmir /
lптoтнlвouиткс* -попс / оонтрзми-ic; =п icgec
U1/итaм терена вс своя снра/а. е /раз-; —mitUci
п прoтипecтг4cтвo* мед— сuт1дeт* — nu/ice /
несхз- кollтpзтaНнC; дoптн/итг/нa тайнс; "pupsi
— втори папа (при разкол); —'perl п 1. птoннпв-
оeнoжllooт* 2. — nтoгив/1K; пзттньoр; nтвг1в-
нз стрела: с-п (6/1) = Hul/ci държа за другата
cтpзнa; птoгинoпeeгсвям хс икu-* "puitTi /
nтoтивнa отрони, птoтинuс пзттия* -pol —
птoт1пeпeнeжeн полюс. е пран,; —prell щ
oто1тxтзuC; o6лснeн удар; —pmoUc / 1. мао.
проверка; 2. повторен спитНрна/аез -«3//—): Сос
= пасНес питсм, кой е птoгип* 3. = "ihCrme-;
—/•/cOnunnj" пърл. нзcлeшнс еметно; —т/U/ /
nтзлaжcllнг: Rede nad = иткaтттue н oттeвeт*
—-ecTceat п кeнгрсаoкоса* —riTokmatioe fuem-
нeнтрaрaфeлмсния [кaтoн1шнс тгaкщия)* -се"
volu-loi/вoн'тpapгпoнощ1и* "mul и отговаряш
>;'; отклик; -sitz и 1. отeт1нeпeнeжueeт;
'антрсо', противореча =е zielen sich uc
nтoтивeпвнoжнeoтume хс птипн1нат* Оп = eu
с/н. н отoгипoн—e ио ир-. е лaтрcт х нш-; 1m= eu
сен etnrnc нсмuтaм ос е разрез х нр.; е-с = еи
сен. hildec oбрзтуnзм кюн трaxт; контрастирам х
нр-; Сп/ = vos Stilt unl Luid птoнипoргчиeнe
между (рои* н селото; unvcreO/Usrc =е непри¬
мирими прoгuнeтгчия* 2. юр. т—пникс* 3. лит.
ант—хтрофа; 4*-иуп» 0^1^ прът нeнтлспyнкг; 5.
филсс. 31титeтз-
jcgcmsätziieO udj. nтoтипoпeнeжгu* нoнтрсxтгu*
снтзтeниxт1чeu*
G/gen1KitZinlll<elitrr — птeтипoпoнeжнooT; кеит-
рacтнocт* uгпр1U1римocт (нсубвждвпиия* и/е-
пия}; антaеoни1тм-
Gcycn/ucicin — 1. остр, зодиакална cвeтлннз* 2.
eгб1яxън* "Khilsy и 1. oвнmраудст* 2. блъснаие
(в нщ*)* -/chriTt / отговор. тгплинa (кинс
публикация). -sctnlC rHнaeтгp—U; oбтaтe1 дълг;
-KhUfilmn — сстср. сват; -s/itr / 1. обритви
стрели, oпaкo* Z противно страна (а съДа);
nтeтивнин* 3. нърл. дтуcсгс стрела, (друкият)
портвъор.
/cgense/tiu adj. 1. втанмc1: Vereinigung Се* -es
Biuereeilfc сдружение из сансната взаимопо¬
мощ (с ГДР); 2. аслор- птeтuнoпoлoжeu*
Grgrmsritigeril—, — взаимност: VCnsichcuuc/ ruf

569
Gejeewauisren/)c
-	тзснмнс eoитутoпкс* lue /ernUi ruf - тепс g
втa;lмнe; става по нзаимноет-
Gcgen //КсСитТнТо// нсoт—щнa тoрс1щия; взаимно
o0eтпcчeни—* —Косс — L oбтaт—н ем—съл; 2.
фал. обратна пoeoкс* -spl/l п прсгнв/оно: 1.
ргнсиш. контра (нопр. ших); 2. нouтрс1нглигс
(ä драма}; 1 машинации; 4 = Gegenteil;
^//1// — 1. nтoн1HU1K; иитсгвннот; 2. пстт-
ньoр (« игра); -зpioönagu/rкoнтрсщn1e/сж--
G/genste/nd/н-(/)<. :2ц 1. птcдмeт: - Ins -Igloeirc
Belaufu пр—ам—т за еж-ансвин нужди; 2. вОект
(но интереси, июоса* влсч/нис* а.иралс)* т—мс
(ио разговор* стемоя); сюжет (ио .хуДсжесо-
впие пpсuзaсдсueс-: niw. zum - inU/c тpeтнтсм
uякaктв сюжет. някаква тема, -а - - Cicsc Зпп-
пс ist —/оп - зз тоя хума вс си отрупа до ос
тeвoти-
UCUimstänUtj udj) бон- eтгpупoнeж—u.
UCgrmstänUitci udj. предметен. нeuoтeг—u-
Gejees-äeUlihlkeil / — предметнях', кeиктгн-
нюcн*
JCJrns/cnUeioe udj. 1. Оезпредм—т—н: 6гтнeнeU;
безсмислен; 2. иееОоснопси (насpaжвн^uгl сп-
рсавржетие)-.
G1J1netceUslosiglUeit—	1 . ;^(^■ЗI^]^<^д^кc^'IHC<^(^т-2.
необоснован носг-
G//en/steIlinu- / - прeт1Hoпocтсвиu—* "e-imfre/1s
.rtv?- отп—п: 2. слее nтoннв um.; -sioß н есен.
прoнинeудoр; кoнтрсуaср; контраатска; ~siroп
—	—ах/, птвгивeн—н—uиe* ei, nтeнннeтeк* eOтa-
тен тек: "titom-ÜH-cr — ел. птoнонoгeчгн
юх/синт—н: -stiöen/y / насрещно т—н—нue*
през, отвгннeneнeж/e 'счели—; -stropir /
лит. иитнонрофа; —stück п I. павдан: 2. oбтст-
лото; '-tiktschall/ing/еи; олoг - инсгсононо cнтт-
звтис-
G/jentrii п, -к, -с 1. отвн1нonoнoжиeeн; птoг1н-
/0'0, e0тaгнoгO; прeтllпвипo/eжнleтo* СНк -
bclaup-ci твърдя пранин/оно, в0тoг/oгe; c/w-
0/ sein - vir/clrei гтнн'увсм1 /ш. е o6лсгe/
смисъл, итoпанспсМ; пт—нuсчсвсм* om - uсnтe-
тин, e0тoгнo;гaт/T- исапскш 2. боoop- = G///C-
pumi-
ucgcntrtitg udj. 1. птeг1пeU; отem1вeпoнeж—U;
oбтaт—/ (твърдснеС); iic -e Win/n/y rueOrl/n
получавам nтoгивeneнeжu1И; обратния сфект;
2.	естер- иаор—щсн-
UCJrniciie adv- конц. вг друга огрси* нсптвниH;
п-ъа. оОачс-
yrgcniübrr I- prp). D I. (място) oт—pу: ncscu/п
Hins - ер—шу лошия aou; - б/т ScHuie sieh- eil
Dcn/msi ер—шу училището -ми паметник;
/lninl/т - sicUcn стоим едни ор-шу друг, стоим
нине ер—шу 1-^-; er TUnd sici gloß/c S^^^^finri/-
—eOici - ной! cc нсмeтн изправни пред големи;
трудности: 2 (отношение) cnримO; ктU; по
ог/ошн/и— на- преи: поп - Hin cr leeru HöTilht
тинати 6-шг уннщ спрямо меша; eit - - ließ е*
sici licitu дспстксс пред мсис ва пoнoтз (ис
ииздеДе} uuшe* 3. съпесооаяис пред, е срапнс-
н—е е: was Ist m/in Verlust - 1тп /пасе? конно
птegcтзв/иnз моята тaгуOa пред иeгoпaнт?* II.
udv. oтcт—Ш*. нсcтcшa: Ine —önnci Sie Ос Сеп
Geschärt - kinicc топ* можете да оуп—тс н
мстати1a oтcрeшa*
j/J/nüU/n/:/ сотр- с глезело 1гпЬ— всерсш*. птO'
типа.-- gcgicübcrKtilinc-
GrjcnüUro п. -s. - питспH; чанно, сеияш отсреща
(за мрапезе, във алеи а пр.)-.
grjcniUcoilcgce* i/1/i h (с D) лежи поореше,
измирсм! сс нзcлeша*
j/j/nüUcoiS/jce( purt. adj. eтcтeщe/; ииерешсн;
оргщупонежен; 1/0/1- срещулежащ-
j/j/nUUco/st/h/g* intr— h (/'m. c-r Sache -) стоя
срещу /кг-; стоя лаcлcшс; -ппран-в съм пред
/Ш-: einander frIlCiOct = итптaв11и сме сс
вTсжaгOнu едни ор-шу ару/; вражднО/о сме
нсxттвeни —див епряме дту/; eOnusd/i fucniC-
ilci = н дебри oтuoшe/uи смс. храним двОр—
чувство един eотимo друг; —s^l^e^ll/e tn. 1. съпос¬
тавям; 2 zwei Dinge lOnialc* =. eins Сеп
unle/ec = птвтuпoпocтaпям две неща едно из
друса: З—юр. правя ^13 cranKO. нoнфтeнгитсм -
GcurnüUcoeirilung. / -сс 1. съпоставка, съпоста¬
вяне; 2. 0^* сгспоз.
gcjcnüU/uikCicg* i/tr. s D -пипам нaoтeщa;
итnтспям ос пргд икт-; праз посрещам, nтoтн-
вопостсвям хе (иа злоупотреби} (нж, cnt/iucc-
tu/tnnr: с-п Verleumdung - отхвърлям!, oптoнeр-
гоном одеесго-
G/yin/ulir п отсрещел отят: "US-iu<chnft / =
"Z/Ocl/iiny; -уси/гНи — лаорер/о (улично)
дH1ж—U1—* "Vriilc1ti1s п ■завпранис е размер
из донесението т—eтрс; -Vcrpiichfiing.// насрещ¬
но задължение, контра зo;ължell1e* -Vcutthic-
mune/L взсимпна ooнтурeвкa* 2. пр—тсc^pсxoп-
кз; -'VirKiht — контролни спин; "^vot^sctiiy щ
ке - три п ред южен о не.
G/gc/wae- /	1. cпвр—u—:н/ocн; lнсcтoяшeтO;
cътт—миe: V/ugicycc1co- und - uинaнe и наето-
яре; lie Kui/um бе* - съвременното култури: Сос
Encl/iissc den - сс/сшиит— oпо1Г1я* 2. грам.
сегашно nлeмe* 3. присъснн;—: in m/ncr-- н мюс
nTИСъcтн1—; прел мсис; Оп б/т - vos е отиcъcт-
нието вс-
UTgenwärtly adj. 1. сегашен. uсcтoяP; съвреме¬
нен (положеним* момент, янисиие— събитие);
2. при-съотвунар: bei clw. - u/ic пр1cгoтвувтu
но нщ-; вае— ctw- ist eom slhll - нс мога до си
спом/я HP-, но uoтo из хс сетя зз игр.; нам. niw.
ок/ mim loci gs/z - пп. е още живо н ум* ми; sici
D ctw. - iü-iri прaдcнaниu си /ш-, 1мсU;
вземам нщ. предвид; ’ udv, ccii. заесто
пя/аетюяшнм-
Gcuenwärr-gUeit l" — еж. Gc/g/Hrul-
Gcginwee-sZUoem [грам. о-гсш/с времее-киеис

gegen warCsnulc
570
/ - пoн1нптeeвe'тс (аучиллшцС; н ГДР).
//ge/nvar/scsic udj. oппрaмe/eЛr аотуелги!-
Gc/rcbwcerкci — търг— тстсuщuoн/a иeuнгeлuи-
но: -wrlu / - oт0рaнC; oъптoтинo -wuu- —
рснuec'тoйueoH; тст/oнгинeom* cктнтсн—uт*
-^Wihkln/y - fei. дифсрсвниелн* намотка; -will
тмбр; 1зcрeщeH; птвг1н—u вятът* -нт-т! pl.
мин— cпeтвcнн1 ттли-
grgenwiikic 1/1/, h D птoт1нeдaйcгпунaU; д—йег-
вутам н пронинопележна Hacoo* птвн1твоoнe-
ж—н ем—съ/-
Gcgg/nHekung/, "Сп птвт1H0дeНemниe; тгскщ1Я.
gcycnzeichccc tr. пр1пoдпиe'тти*
Gh/rn/Zeichnung -/. -сп припоипн^опи/c; контр*'
01т/снvрс» нoнттсcиг/lсщия (30 държавен око
ен мe/ocoap-: -ети/с щ свидетел вс отeн1н-
изги отри Ha; спидстс/ зо oбcтcн1вa1c иа ладг/н
пoнстaлия* -ziy — 1. жп. насрещни план; 2.
ших. нacтcщ—н ход: прси. нoнтлaм1aнeптс* -eu-
suyn /сб5е1^0/1—, еъг/иене из друсснс eтрснa; вз
naртньoрC; на нюдсшня пт—тoнври-
Gigirme п. -к. — туе■укaнl—; е прси-. чуруликал—.
/ci/ilsderC part. 1. зоал— н/—н—cTr прешленест; 2.
вж. giocCiin.
G//cciu е* -е, - nтoн1в/1K* праг (е политически,
едсоискочссски}*; Сос Truppen sticßcm auf dem -
войоанте хс натъкнаха иа птoтиннllкс-
gcgccrlscr udf. птoгинuикoH; вттжeeнн.
G/ynerschaft / — 1. враждсбнас', антатoниттu:
к-с - isi ui/rlellrlOhl нетевего oтр1щстeннe
отляшс/не, насятата врзжагбиоет е необясни¬
мо; 2. прoнинu1oъT; (събор.} ноични птeтннu1-
щи*
G/yrO(rrlr и, -е раза. псйор— рсп (ие тълпи), пееис
х пня/ски сдах-
GsgrUezc/ -к, — грухтгue; труховс.
GUIаНе// -к — разл— псйер: nтeнзeмкиг/-; фасони
р/.. мависри р/.
/eUlb/e refl, ресор— езичс оспор. държа се,
отнасям хс; нас-- часто шал. /cis/! Ciel woHl
остен— със зgлanc*
Geilbec п. -к, — държa1e; сОивенн pl. поведг-
инс.
Gcräckt/eкr п. 'П. — кана, кълцано (мсся).
G/Ullcr п* "/. — поетояннн свиин. пргп1тuи р1.
Grhält1 —. -(е)/. -с оенетно т1aнeннe: съдържа¬
ние, тaтиg (м Духовно* од/йио- ммoцuenuлno): 1.
съдържателност (ии заучен- философски труд.
художествена иверена/ е пр—}* тoриg: - unl
Gcutalt съдържание н форма; сос Trcitci<tÜhk
brcn - бeзcъgпpжaтc1из онecз; 2. съдържание
(зо руДс е пр.); проба: - un Stickstoff азотно
cъитpжaннc* Gold von и/Тедсп ~ злото от
/нека проби; 3. вместимост съаържимест (по
съд* кораб).
G/hält! п. -е. -rr. oвонp— — тaо1ama. възнагрижде-
инс: Ос ОТкетп - /fiUie, ein fi/етк - beztnUec
ратаи xтм*
ychältr/m udj. О—д—в по еъдържонис-
//iaii/n part. udj. 1. уu—р—H; eдттжсll* ■гътж—eн-
t-u; 2. вж. Hui/сп-
y/hHls/i udj- птaт—H; пуст Oeтeтдгржзгe*нeн-
y/häliioK udj, 0—тcъдттжaт—1C1-
Gcl^i^ri-i^«^it*j^egl,// — Онзсъ държател Hoc/-
yshärtr/icl udj. 1. cъaптжст—1cн* 2. ог висока
птeбс (метил)—
Gilliis/iU/ii — нсuзлгниe io тaп1aтнuнa* -uh-
zny и удръжка ет заплсно; "-i/sprucl — 1.
nтaнo зо понучапс/г нз тсо1aнa* 2, иснс/с (ом
ка/Додон се служба) тсо1зтa* Bcw/uUni/ eit
=с/ ruU/tcc мeн1и е ттивнc1иятa за служби да
ее озизчит* иона/зт* тсо/стa* -nnOhnKsecung/ -
пeиeот—/1г ва тaпнoтнт—* -mipOUcyrm — полу¬
чите/ на тсо1зтз* "i-Uöhuns/ певншени— но
зсп/ититг; "Sleec pl. ставки (пи заплете};
-ZiHlniy - / ипи/стсин /а тсп1сти'e-
yshäftvoli udj. съиържатедгв-
Grhämmrr п* "S, — нуксиг (е - чук).
yshändi—spt [-хСидикепн] pari. adf. възпр—пягот-
>31. н—иъезв-
G/häcyr п. -к, - 1. утиouсн0; п—ояшо нcщO;
драперия, фестови pl.; 2 ео/з— поясен: 3.
увиснел— уши на ловджийско куче: 4. плет-ш-
(ссукрвпаоив ио орял).
ychärnische adj. асм- оон—чев е брюни* прси—
ncH/OTnrH. ooтъЛ; исежсл: с-с -е AstHOut /юг,
рязък aттвнeт* сг /аЬ Olm с-с -е Ainfome ней му
eнтoнeти рязка ; -е R/lc остро тан-
UeUissiiu adj. 1. жлъчни. з1oб—1; язв—тенси (забе¬
лежка); sei cielt eo -! ие бъд— тъй злобен!: 2.
/гnриитн—1* врсждгО—н (поглед— Държс/ив).
пт—1тотн1cн х oмтттa; тлeOа; венавнст: ein "im
Mreuch ненавистник; 3. сстер. омразни, ненс-
писнел; саден, нгпт1ян—u: die Gciä/eigc ис der
SacUn isi--- гaднeнe; нгnт1ятнoтo е тоя робота
a***
GrUlss t*ukelt / "Ci 1. тлo0a; нcприитпH; омраза.
H-BaTHcr, втсжд—онeoт: luu hüt u/Occ -! нова
Осше ниxтс тнo0с!* 2 итвнтeн1с забележка,
жлъч: lute СО/кс -ап! сенат— тази язвителни
/спадни!
G/iin п* -S, -е лпсон- огч—ше.
G/rine/r п* -S, ч? ризк. удряне, 6-свс; туоснищC;
бой.
GeUinsc п* -s. - I. кутия (но фото-- иипеопороо-
коипис- чeоaнзeu* пеаза* хармониум* иикра-
фсН; рсдосприеи/ок- телефон); 2 черупки,
Лзнeвuuс: - е-т ScUnecke н—тyпнar 'ъш-чна вз
охлюв; 3. бит. ocи—ннз кутийка (но ябълка,
круша};* 4 техн- кoтпуСr кожух. лaua (за
исшсно)* картер; 5. лежи во тcнgc* 6. остер.
дом. жидире.
Gcl/iin / "—п n/oчuин; трeтoaл* ппГ; пттeнз за
оeщeхo4щн*
/гhbar adj, проходим.
/rhbehind/imi pu^4. adj. оуц.

571
geben
Gchick H: -s. — пилн/о (водни пооцс)* котило
(вреден дивеч).
Grhiji п* -s. ~ 1. лов- ограден тoтoк1 участък,
охранявал зз 41в—ч* дявал развъдник; 2. ласо«.
Орешшн; првн. с-п ins - kommen мсся хс е
чуждо яб/ост; uзвлитзм н леч—й тaоатcu пери-
м—тът* komm ein ilcl- One -! на ми хс nтeннсй!*
3.	пес—- остир- Ine - dir Zähne уcтo* раза, Ins
isi Сеп - б/п Zline citfioicn изпуснех хс (чс го
ucсaт)-
jeilim udj. 1. тзгн (догабор* клес-унина* палецая*
сънеешок); oктнH; в—знаел: ein -cm Oni потайно
мяхно; -пк L/ОС скрита нтт•a; бална; ruf -еп
Pillen по u—тнсИни пътни ю; im GcicoпcCr
(смир. in Gelsim гойно, cктшиou* - ГаТ-сс
(clw. von С'П. gnunm с-с ") държа н той/с. крия.
пазя tcH/c. тоя (Hm^. от uкт*r: Geheimhaltung/;
/Ос tut - разг. пейор. тя хи птинgзтс тайнствен
>-4; 2. e'1вгoтuчe/; ooунтeн; мнxтcтивпc1: -е
WiusenshUifics онунн/и науки.
GriUOl/l/köllrn п тайно cпoтсзумcuиe; тайно
еътнашсннн; "СОС/кС /секретно служба тай/а
noн1H1и* -fiel п е—нретно нeнкfe4жe.
G/1riп/koniö п '0310, секретна cмcтнз* "leHre/
eтoтepl;чue учгниe* "по--и! и тини щир; /—'.
Gc1ctmnie л. -uns, -еп тайно. сенрег: eie - uue ntw.
пасНес крия №10; оaти псря е '03^0; ich
пасН/ /ein - inmans ис св нт1я: HO/l/r ein -
—oппc1 прониквам е ляноя тайна: öTcn-lichcs
- публична'ийни-
GchrlmnterUfämco — l-раез— псйср. чеве'. нойго
прав; мистерия ог нeичнo* 2. потайник; --rl"
m/i/l / —- раза. пoтзНнинcнe; oнригuиlчгнe;
c—oрcmлич—/—*
UrO/Imgtescg int/t h 1 отииaвсм (cиr тсНнснвеи
вил; загатвам зо нсНви пста; 2 псисзнрам
навсякъл— харина вш.
GciCtmeisinik/I. fpcsr. = Gc1ciпtn/uc*-
Uc1clmgtevoll udj. тсНиствен 'зси; потаен, мис-
н—р1eт—н: - еис придавам он таНнетв—/ вид;
тeвoти х и—двuнъвни*
Gm^(^i*П^'^4^lieci/ гсЗвз полиция; "^poliZosl — таен
пoн1щсй; aт—нн* -ги/ — тоси съветник (титла};
-ratssckns pl. рсзк. нисо място лед о/епите
ечи; "/cliiOhi—u/st / нрl;птoтрсфиЯ; тайно
пнcсн—* "Kchr-ffi 1. щнфтт; шифроване П1eнo*
oл1птocтсlм1с* 2. ескрстс/ 40010;; 3. спонрнф/о
eтн1/eниe* -spricHe /тан/ син -tii/c/еимпа-
miKiic uсcти1e-
Gihlimin/eci/ — рсзк, псйер. тaеamвaлc за тайни
работи.
//heim-nirisch udf. заситниш, cнт1Г11Ч—Ш* есн-
Tem/1чeP; допир си uиxтeтиoзeн вид.
G/lim/vorhclrIi — юр. негласна лeзeртC; уго¬
ворка; -ниТСШ / - гойно оръжие. вопо. пазело н
тайна оръжие; ~eut1/Ип»/н- 004. пезсто н тайна
кoн61лсц1и нз чиенс (тонер ио би/ианс смет¬
ка, влогови книжка).
GrOliß п* "Ск, — оювa1Иr заповед. /ире^ждине: ruf
(п/О/) - по (мое) нaтe*ждaнe*
jeben* i/tr, s 1 ходя; ходя, въртя (пешо) (зи
ни/адушенп/ предмет} е движение съм (зи
машина-, мотор* нодвзаци); аиТТссН/ - ходя
изорaнeu* с-с №/1!/, т-с З-исСс - втлтЯr нзвър-
вивoм сдво милиr един нac* рсзк. uuf ullci vl/tmc
-	вървя вз четири орана (со ченси, дсна)-
от1ти* die Uhu geUl (rlht/iy] часовникът върви
'0^0. е вeлeн* Се* Weg geht ueiuCiane пътят
втлвн 1зотсвo* die Zill geil sci^eli времето.
втлтн минава 0тлзo; cln /üHlcr Wind усН- nee
хладен вятпт; lie Lull geil /üli идс хлад.
въздухът е хладни; die Welle/ - loci вълните ох
издиган >100'0. -ма силне тънвение; бе* Teig
UhUi тсетето хе нсинто. втасва: die Wa/c gcit gut.
риза, ueißeml стоката търпи, хс птюgaвa goбтe*
ризк, се рaттрзбтз котя '0^ хляб: Сп/ Ge/ciili
gehe gut търговията първ— иоОре; т/ gcit дп/
vom Ficek доОре нпттHr ятнвз (рабаоаоо); ntw
Uihe Tcihlt нш- може до хе нсnтс>1; лесно с; Сп/
но/С исНнст - шс бъда груина; сдво л— рс може;
wie ueUt Hier von sich? какво става тук?; Спк дпГ-
спс scUon 3 JaUul /o пача три години нсс е— е
'3'*, пес токи он вттвu; die Knui/Heil gilt schon
in die vierte Woche Ою/сетти трае т—нe чcтптлгз
седмици; ролк. sic ueh- scion zwei JiU/c mii Ohe
тя хали c летя танc два тсди/и (приятелки ur
в)\ нос /сГ- die McioC*/; der Vire? аса тътвu
мелодията, стихът?; part. g/gäng/e: giguegen
komme/ пр1ногнгам1: dort -blm/1 sie gegangen
сто. чс uдaт* cro. тaдanam xa; 2. отивам, ходя: Och
Unic. elf'- zu -uc отивам. зо да тттшa np.:
tchiilnc - отивам go oпИ;Лoт<т- Cer Hn/C /cii ruf
ine Mann кучето но/нт* хапливо n; Сак geil mim
ruf dic Nerven това ми действува но нcрвит—r
лтaтu1 мс; се gell lU Mitt/icrci- отива, е към
полунощ; Ос die и/оу/пкО-П/. 0/ die Schule ходя,
отивам н у|1ив—ре11'1'3, ва училище; (обича;
uuf iic Usly/usl-I- - следвам н у/ивeрe1тeнC;
постъпвам н у/1в—тc1н—гс)* 0/ uein 60'S-is Jul*
-	лавнитсм н шейсетото ен /оди/а; ins G/bougC;
ос die Alp/i - отивам н плauиuстar н Алпите: Ое/
Fell. Ос (се К-Огу - отнвам из бсй/ого пю/с, но
войва; —схт— den Wauen ost in Serie ueuucucn
колете U1нс н серийно прсизпоаствс; ins Was¬
eem - хвърлям хс вън водата (до са къпя)- ролк,
удавям сс [ea^1oу61тaк1 се). Се* Opcucsicgcu
geUl ineU B/ulls еп—риият певец отива н Бсрлни
(опгажирсн в опарили)* eicU Сеп Arzt -
отивам зо нeoaри* üben Boul - хвърлям хе в
мoтeтo (он караОо); ü/cu с-с Brücke - минавам
по мост; zu Bitt - отивам да си /ecHO, до си
нятзи; лягам си; zur AuUsoi - отивам из рибята;
eu Tiuct - запътвам хс към (сложеното) ттaп—-
тo: zum Sei - ставам мoрик* eum Tl/itnu -ставам
aрт1eт* 3. отивам сн, тръгнем си. въртя си; jsizi
g/t' ich eтивau ен. нтпттсн: Ins MiCchci gii-
Gcicn
572
ап Eus-cm момичето (слуасияло) си отива,
изпуска но пттнo число; нас- си ost zu Tmül von
uns gcgacg/c той ин /спуо/с ^0(0 рз/о
(поиипа 01): рила— шск. /и Isi g/uacgcc worini
изритаха /о, пелписахс му паспорта; риск- нс
wäre /einsUe von die Hunde geringen малко
оетана до тaти/г* //1! ндн oн!* uaх/1 е—!;
махов eil; /ch' miu doch eil C-n AnsncC/n я ec
махай. престани x гноннн пт—гeкxnl!: /сос
нaскиeцuuoв; ich, //1!; sei, y/t' schon! хайде
дг!; я оста в H; //1’. -u mim dem GcOlii/i! хайдс,
uсптa>1 мн гоя услуга; 4. раза. тръгно (са «леи-
параход); d/r Zu/ /eil ип e^t^^llOвлакът ттге‘нс н
авилодсест; 5. imp. се geht може, Оива: cs (бик)
gcit lihhi нов* нс е възможна. не бит*; las gche
siu kiiec Z/Ot маже осмя за ктснк•o вр—мe* iaben
Sic vi/i zn -uc? — шк gilt имота ли мпс/в
работи? — (0^ дс/у; ядва хс. гтрп1 сс; 6. imp.
нгтвH; отива: ног gch-'s? как сте? раза.; шк gcit
wir g/schmic/i върви като по >040; ск wluU uchoc
- ехе шс може до станс (иш-]* т/ ueit аТ-ск
Umuni/r und CmÜb/u всичко е с oтaкстa лстoрe;
eнтсщ/с бъркотия а; wie ne such - iöui кинта и
ди ех развият iicmoTa, канвагв и до cтсuc* 7.
/1/11, нОСпи ctw. - съм е татрeЗ; птeгинeтгч1—
е. uaoтрнивaМ; нарушавам нр-: Си/ geht gcgcm
Cor N1-1*. ///11 die Spicii/gcin тота е н птoнивe-
Л—ниe с nтирeдстa; с пратилата но нтрстс; 8.
(ü/en ntw-. ") стоя изд 1щ** надхвърлям, нтдu1-
липом (сили. възможности); олcoo1ивoм; s-c
Аге/О/ ueit Ohi ü/er slice работата му е ПО"
окъпе от всичко друго; Ins /cht zu нгое нова е
пр—кoдeнЯ; лсдмилзв* гра/н1циге ио оoт>oн—'
иeгe*тнтcT- lus geil [mim] ü/er ins Spuß, ü/er die
Hn-Kchcuu тена надхвърля нсяоа миткo* 9. (rul
itH. ~) mc/H нсоочено c към. пратив uht., нр.:
раза, lue д/ht auf посН тон* е насочено nтeгuв
мсн 10. (11'1 сен. ") обърнат е. глади. 1смнтa
сс понякъде, по 1aптзтнe1иe към вр.: las
Fenstern ueit naeU 1сп Gau-en прoзял—цтт следа,
c оъм градините; 11. съдържа сс. в/нзar cтOuлс
са: ruf с-т Munk ueUin 100 РОсетО/с иoлнama -ма
100 офeннтa* Ос Сик Stadion - 100 000 M/nsch/n
стадионът съО—рз 100 000 души; 12 imp. н
ргДицо фризеалокична израза с предлози (прс
различен превод); nun yisy’/ ис/ Les/c cc/a,
тетсва тaпвч1oхa до нeтaT; хс зз/он—хз да
нaнзт: ризк. тк gocg Ohm ис/ Еси/с, иск 2/6/1. ис
Сее Кти/сс е— нехасшс хс за живяно му; б.
изхвърл-хе хс върху леса; ос sicU uiUce хъсре-
дотя^аво^1 01; опямвом хс; тaзoс3тaм са; ет
6/101, т/ пи/s Оппет cucU ohi - той инe/H; че
винаги тTяO>с дз Оълс в—товотз тoли; weca шк
сасГ mir дОс/с екю слушаха мc1e* ролк. те деГс
üi/r lue Etsch her подхвърлят хс върху идe1emя*
тк uehr um сен. наета хс за 1Щ-* eil sici, eil c-m
üh/r с/н- eu Rute -oбмшo/ии 11.. xттa'нnoм ec x
нит., за ip.; 13. в съчетания x Tu/sne: с-п -
lus/ec и. пуексм1 икг. дз си върви; 6, оставям на
опск^сйенв;—; sici D с/н-. durcl d/n KopT - lieecc
сОмие/ям /ш.; ек uich D gut - Tnsucn живея ен
дo0тe; слалом ce* sll/к uni/u sici - issscc върша
венчае пои caOe си (алианс so ОбвлеН); uicl -
iü/eca а. oнпуcкoн се. ва е— литим тoт; нехая.
безгрижен. и-принуд-н eъu;o- нс се T1aдaи-
Gelen д. -s, — холе/н: спорм, - ап Ori ходене вз
МЯХТО-
Grl/ik д. '(c)8; -е есви. пояхан.
G/tIпktl(mr и- -п. "П оОесел-
Gchlcci и* "П, — 6абл— тссвз-
Grlrr е* -S. - спорт, пеш—ходец-
Gchi-zr л. -е, L пoxmoиuuв /acъcoвснС;
подстрекавано; 2. Оързане, тичсн—; пт—пуeксue-
yehc/zlpunt. adj. 1. н^с. Hcteen; 2. mii uilsi HicC/i
gilc-z- eттскзH; изпeн—ин хитрец.
/еНСиег udj. (сома c отрицание); Hirn iul ce sleli -
тук* c т1oтeщю* тук* Ореле/и, Оредят духовете.
тук е /гчестиве uиcmo* Ole wsn sici/ - еипп-c
боеше сс от нр-, нувeтвутaщe са застрашеи.
неловко; lue -oeet miu sihll - von работата ми
хс вижда cтмнин—ннC; 1eн1oтa-
G/1/nl п* -(i)s» - 1. пой, е првн.; внен— (ио
иучена* вълци}* 2. ран, П1aч* lue - С/т VerClmп-
есс тидC1иятa иа птeкъ/нaтитe-
Gch/ul/ п. -к. - - П1OH; втяoaнe* внсне-
GcHilfi —* "П, "П, Gehilfin /, "С/п помош/на,
помсри-но-
G/himi и* '/. -а мeтп0; е пре/-; главенi мозък.
G/hi1n**» (честа) мoтгнeU; иа мoттoз* Gih1tn1lut*
G/1ii1/blurun|bSH^/i. мезъчен нрппoизлив;"n1t'
zü/Cucy / oted. енцефалит. възпаление из
словния мoзпк* -ltкchütterung/.ucl* хътреее-
вне но мяттнс; 'etwcichniyyHfrC. рaтмeнвa1—
но мозъка; прoет—eивнa пзтo1изс* -g^/KchfilKi
М.ед- мeзтнc1 гуueт; -Haut/ спал— мoзтч1с
ципс* --liitriizÜlini/yim’i- ме ннигиг; -töt-
in / сзол- мятгн1с кухн/с; "kists/ — ш/к.
куфанвица; '-'^>0. кратуни; -iuppsi н атол.
мозъчен дяд-
/chi/clot udj. безмозъчен; през-1^-
Grhiri/eur— и азот, мозъчно cътщeви1а* "mn<-
/т / 0/00- мятгн1e вещество; -rillt/ е/ст.
мoттнuз нятс* -selaic ja/um— чeтeо* -tcllsy —
мед. апоплектични удар; "KcHiulz п шск. Сп/
Ust - gekostet изпотих хе. докотв то 1aмнc/Я;
дянато то наоищс* -Schwund е исд. атрофия
во е1зв1ни мозък; -/Itiu/rit / мoттч1з д—йлоет;
-Witclc / псих; промиване иа мозъка ^озру-
шсвс/в ии иичзсснни чрсз психическо или
фозочвсис вазд/йcнвuс\ -нО/Сис/ / изот.
мoттн1з извивoa*
UeUOiec pur1- adj. 1. прси. изднcнсT; възвишеи,
певишен: сос Munn in -ти S^i^lTucy човек но
т-д-л пост; I/ "/и Зиппие/ е повишгне
1зcттee1нe* -е Rcle възт-шсва тeнr тъзвнщ—1
език; 2. нж-. Unbnc-

573
GrhüU/l
Griöfi /; '(/r8; -e ce/cHo стопанство. с—нсон двор
(o посорейиимс);
G/höie п. -се, -e L icx. тoтичнa* хрзxmo1зн*
дъбрава; 2. дърто р!-* дървю/ян. дътнcтaгb.
Gclölze д. -s. — ппйор. труО* и/ро. „о-кнрлжнйо"
00- игра“ (ис футбол).
GchöLzeu/Ui/песен, geuлрюляеия*
Gehör п* "(1)8, — 1. слух (осmeвe): cucU Сеп - пя
слух; cn int пикО—aiiKchiK - той -ма добър слух;
eil ueifwe/Ts - Uibic нeдoчувau* 2. праз, ухо
нъв фразеолог, оaчсouuuя: с-п - /1/11, ecUcc-
кес 1зoнушвсu икт., давим ухо; dcn Vcm/u/Ot -
Ui/сс следвам съветите ва разума; - ТопСес
нпо/ушнс' ма. дзвег ухо (но молбина, предло¬
женията ис); - yculuc/cc искам до ма —зоду-
щсm* uich - vemscHuTOec нанатвсм до ма инхну-
шсT; go. мс чуят; книж- сос Musi-utüc— еп -
/пОс/тс изпянсм. изсвирвам музикално оaрнc
(првд публика); - bei с-п hibnc б-ном олueт на
зyлнeнции* 1 лов- ухо (иа /Дър ела хищен
дивгч)-
СcrOт*-* често;; слухов; ио слуха: G/hömкOnC;
/UtOich/с i/tr. hi D 1. (С"П -) слушам ног..
послушни съм: Са/ Klsi geio-clt дстсто е
noeнущнo* suis Wort - слушам >—4/0/0, бсз
възраженнн 2. реагирам ва лщ*; emтявзлям ио
1Щ-* подчинявам хс иа лр.: las Boot gclomhht
Сеп St/n/u /едната са пелчинява но кормилото.
/rhöi/с H./i h D 1. nт1uaд1cжз: w/m gehöre dem
Hil? ч—я /на като/ е шепнато?; die Zi/uifi
//HönC uns бъдешато е нащe; 2 (zu liw-. ")
пти/сд1—жс (към /1.): спадам (към HP-);
ниc/я сс [нъU; игжиуr: dcu Tl/cn gehört zu d/i
Frei-Oe C/n Kitz/c т1тттът принадлежи оъм
осм—йотнотя из HC'Kir—; lus gclöni nlcl- iOerter
е, твн* не опада тук; б- нун ис му е мястото; ног
- zu tcicen Fucncdcc /нс хс числим между
прияг—нит— му; er g/höil eu Inn Beslec той е
между исй-доОрнтн; Си/ ucHöre /iclt zuu Sncln
това во ec отнася до тппрюxa* cm Oü1iiC; In/к nm
sich/ dazu g/höutc той хе чунсгвувсше като
чужд мгжиу тях* 3. мястогя (нс ног.. нр.) е еди
къде си: wolls yelört die/ Buch? къдс е мястото
но тaтн книга?; т/ getönt I/ len Bühhcuuchuic-
^0'0'0 й е е ОиО/нстсната; рсзк;. er uchöut ins
G/ficgi*K мястото му е н тoнвoрo* Соске SscUe
tcHöre vonu Gcmohhi c тоя роботи -mтиб>a до хс
тз11uсe съдът; 4. паната хе [ла uuaJ; грябво дз
иис; нужно е: dcm Anhrl-cu g/höu- sein Lohn 10
работника хс полета тзо1aтaтOr която заслужа¬
ва; Cszn grhönt /ich/ viel Virtts/d за новз ие е
нужен /сням ум; Cseu gehör vinl Fleiß тон*
изисква мнот cнзтсниa* cs g/höni teioe i/was
dszu. so г-wuu eu -и/ за до вършиш, направиш
гскета /Р-. е нужно десни нш.; поел-; Klapp/-Ti
yeHö-t zum HigUH/r- /гип Geschäft/ рекламите
е душсгт из зтр/вв1ягс* ruf с-с gnoien Kio/z
/crUöui cis /mo/cm Kcii из зло ктущс — зъл прът;
5.	nefl. imp, ntw. gehör sich подобава, пти1инuo
i; eo ntw g/löT sici cictt тонове псря ие e
прu1нннO; ве подобато-
Gebörk-UeOlen е мед. вeдocнoнп0; дефект из слуха;
"guny — emuH: ушен колон-
y/hörig adj. 1. (с-п -) нас, принздлсжар (uкн-)*
2. (eu ctw-, c-m -) нис. птинсллeжзщ eнти нш.);
ниe1ищ хс. спадаш, падсш (към някакво кате¬
гория); do/ епп Vou/ticl -т/ Pnu/bcnc 1^0'0,
вннзощи е ръководството; 3. надлежен. xпoт>e-
tch. хдсдусм: don -е Sinsic Unkoппcc понучс-
вим сдеду—мото хс нaнaтзниe* eil 1сп -cs Emut
с нужната с—рнознесг; Ссс -с/ ETI/-- Unbcn
-М13М нужния афект. кс/ц— -те Olles нс eгeг-
нетнято място; 4. разг. пoтядънcн* udv. пeтя-
дтннЯ; тдрo>aтar както хс сдадто: с-с - nus-
shhiпpi/c окастрям икт. здравото, пярялъчнo*
е/ lut т/ - bekommen здравата го xрятахз* (сп
hi/! Ocl’t - gcunbnc а. порядъчно то лаО—х; б,
здравото то oтязaх; 5. подобаващ, пти/ич—U;
отнcтя—н (ма/; пен/двитв).
G/hÖrigkelt"*, — приличие. птucmoНнoem-
GrOÖkk/öihrlih/epZ. снет— слухови '00';^-.
gchÖnlos udj. глух. лишен ет слух-
GebÖue п. -(1)5. -e10B; тe/сpl. (ии сърнец).
geböo/i adj— тoтom; е рога: dnn -е SicgliOsC
Зuгфтиg х роговото ножо-
G/Oönnslanj/ [лон—. тззн/ou—uи— вз тoезтa (зо
сърн/ц).
gehorsam adj. пое/ушен. покерни. естер. "Uten
DOener Ваш пякoтeн слутс-
GcUöitum е, '(1)5. — 1. пае/уш/охс, оecнущa-
ине; пoкeрнoeH; подчинени—: с-п - icisicn
слушам ннт-* с-i Сее - 11051/11. v/iw/lycmc
отказвам до сс пяиниuяпсм 1нкм1- noв—нe; пе-
вaнo'нпн* не хс подчинявам /км.; 1 остир—.
затвор.
jiOönsam/n i/tr. h Орядка = /cloucric-
Gchör/suChecCe/ снет— ушни охлюв. -ко/с о
слух; -s-ömncy / oedi омурн/и— но слуха:
-etln/clnsy - / слухова нтмaмa* -Wcmkzsuy /
слухов eтгou-
G/Op/lz о пeнущуOкс*
Gehne [ -с 1. техн, ст/оОкс на oгкoС; вс oнвe* 2.
мор. псрч— п/отнно; 3. е Grinin ш. "S, - ктни.
Gchoris/e п длето.
gebo/e tr, 1. нсхн— xелвбивaМr съединявам ио енос;
2. режа но онос-
Gcio/ezi/j/l щ фалното нгтeмugз-
G/hnöiU о тнди1тяг-
Gileung/ "—п еж. Geire 1-
G/in(ungs)maß п н/хн- пгълu1H (за елм/рвиз/
зи кленово съедин/нас).
GcOZstrij /н. -ecr8; -а грeгвст* пътско; —Störan/J—
мвд, емущ—ни— н походкин*-
Gchüd/i п* "/. — риск пвйср- 1. рядка тълпи.
птecнeнюд1e* 2. исенспсес/с работа; /—мсрнн-
тю лабoтeнe-

GsHUps
574
G/hlpr H— -u.	- раза. [и—от—cнauиeJ дсна/с
енгист c кнакхеи-
Grllpir н -е, - - роса, eкaнaue^ oк'снспllцa-
G/1bн// о ттeтoст* пън зз пгщ—хeлщн* -нит- п
I.	нaeвтl:1кo> и—хaи1тъм* 2. шег. мотанннн
(крака).
Grl - Л — мир. 1. онсоинс на въжето: das Зс/с!
hing- ос Спи - пногиете тихи опвовлио; 2. втж•—;
пери i/и зз втъзтзнe (по мачно)-
//ohc tr—Mop— oксmaвaH; 1:св;всм1 (плоо/алс)—.
Griru е, "К. - зоол. лсшоял (Viil/iiu); нгoнo н
клетви: la/е Uicl Сег-"! мъти нота те втeлс!* zum
-!: lol’t d/u "! пе лянянит—!; Heiß Unu -! дявол
^0—!; c-n zum - Hü/Kch/i нумeoтсu икт-,
пращам го по дяволите.
Gcicr/idlnr — зоол— 6тсдат нгшоял (= LliirmycO-
1/. Gypü/-usr* "Uilc- — през, хнр—и поглед;
"TUi/e — зоол- нар* нара, ожuoaнгт1кauoк1
ястреб [Po!yUo1uк)-
GTOTcm е. -е. — ни/н pl., п/юнкс. оню/нс. пяло из
устато првн— жлъч: фом. пвйср- GOTC und -
Kp/1/i Oънвсu змин н тур—T1-
Giifiiri ш, 'S, - тнeeз^;чuнlк* ху/ит—/-
ysiTsrly udj, 1. e1о/нeeн; лнгав; 2. зрем. жлъчен:,
T10—T1H—U-
GilTiueüiT/раса. T1eгзич/^HIH-
yUofrmi i/tr. h 1. през, пейор: псия хс, бълвам
отрова; 2. т—каг нитнтг (за куче, /км—) текат мн
нитнтг (от ярссм).
Get/s / -е 1. цигулка: uuf d/u - spielen oвитя из
Щ1тункз* раза. Omecr dl/ erste - spielen Ho-lsi
искам HHiuoT— до свиря първо Щ1Гу1KC* нoксu
пилоти из до давам тон; пран. Сп/ HOmm/i hängt
ihm yoiiru -е ней е иа егдмвно иеО—; вижда
венчая е лoзявa онетл-из; раза, du tciwiOg/c
ilic -п ням* кскно до сс каже; 2. оси. дървен*
онова (за ръцете или шсями).
g/lg/c I. i/tr. 1. раза. свиря из щитункс* 2. die
Grillns - 1^^'— е— свирят; Сос Müc—тс -
кемсрит— 1гтсиT; Oтъuнгйни* II. tri 1. итo>1т-
том (/1-) и* ^17/0*; 2. фем. с-п бос Wihuh/i- -
казвам /км- потилата нaптaвo* пране куме е
считн; ich wcric Ulm нак "! ре има до чакаш!
G/iyrn/baurr и майстор из щигунк1; /юти—т*
"boyrs — .муз. /ън но ц1(ункс* -Hüls е муз.
шийка на щ1тункс* -кскСт/ и кутия зз Ц1гу1кс*
"mnctci е = "-Uuinn; -us/fsl — муз. = -sieg;
-UhHlüttsi е о\уз- нитункен ключ (= VOöiOs-
schlüss/1); -sclilr /муз. 1. шнола зз ниту/оо (с
упражнения), 2. школа зз цигу/сти* -sfeu н
муз, мзсаревце из ^/7/0^*; -sirOct — муз. лък,
рр—х (начин ни Дър/сив); -s/ück п муз. п-сеи
за цигулка; "Ziy и млуз. цигунквв тeт1cгър иа
oттсн* -HOlUil — муз- ключ ва цнгугдно-
Grl/eo е* -S, - 1. щш7ЛCЛ; внoлoвнxн* X зеел.
ceчкя-0eнoe (Cculпbyxr.
Gitjir—Zählio и еaйе—тeв бтoич-
/ТОТ udj. 1. пейор, похотлив; 2. тoзозxац тaзеoн—1
(.животни); З*буe/; ;г)6уин (paонвзия): 4. сел.—
см. тлъст. - 1сжък (почва}.
Gmi1rr; -е I-tcw. мъдо па хнш—н дивеч, на кун—* 2.
= G/iitrOi-
y/ii/i Ht/t h (прми- (/sch eiw. -) /смтя. жадувам
зз нр-; 2»тазоecутгсл- похотлив, рзтмзтти1 съм
ee* жадувам зз полова нac1здз* 3. (зи живели
по} та'зnаcс/ eпи: /ouи ох. тс'1тoн1Л 0^ cо:иaH:
c>oгбу>си* 4. с/л.-сн- нзбуявз (лози* фсДоз/с е
пр.}-
Giill/ii . ", — I. пейор- псхстннпвон; 2. 0—oупсuС;
Taзгюuвслe (за живол/ни}; лов. мръснен—. оноГ"
бутони; 3. Oуй/eeГ; -изОуятоет (ллсраснлетия}-.
GcilnngZ, — 1т0уинocт (ис посев).
G1ieci и* -и, 'П; Д -п залож/ик: -е stelle/ дсвсu
золож/ици!-
G/Ieci/e1iaft ./; — 101oжнингeнтщ —nähme /
oтт1ичс/Г; вземала ис залож/нни; —л/ln/e н
neхнт;lг—/*
Geiser о* -к, - кеокр: тeйтeр-
G/ishe ['eщa]/r -е т—Нщс-
G/isoe е* -к. -е орхел- к'0TU1T (почиващ иа
мриглифи)—
Geiß. /I "СП 1.1OT- дива кoтa; oптнa; кoтa (женско¬
то иа козирога); 2* ебл. австр- швейц- нозо-
G/IßZUane н 600: eтттoт/инг; eтгхчe (f*1iplsCU'
-а); -Uirti п бон, ueкпH; орнов иенът [Gö11'/-
то); "bock — зоал. ooтcЛ; пръч-
G/ißci — -е 1. биим, е /рс/-— камшик (осаОвно
ивсер— швейц.} прс/:; 60/ - ü/cr ctw. schwingen
Оичувам um.; 2. зоол, ксмшинe (нс сДнаклгмъч-
/с живопис); 3. напаст. 6—gcтти—r здива-
G/iß/iUiud/k е ист, флсгелснт; pl. а; eснeO^;-
ну>щи-
/cißcle tr. Оня х камшик; през, нас, Oичунсн*
Geißelung/
G/iß/l/outc /шибалка, /ътOсн* —^-^l^e^r*c^1/n pl. зеел—
нсмщинu1 и/фу•зoти1 (клас).
Geißfuß — 1. меха. кoт1 крак; 2. н/хн. mpнcmтaU'
во д/сто-
Giißl/e /н, "S. - исм- флаг—даит-
Gcist m, -си. "in 1. дух, е през—; ос с-п искисСсс
Körper Holnt /Ос /CKini/и - е здраво гяне здрав
дух; d/n - беи ZrO-; беи Epoche духът но времето.
епохата; «сан. dcu - е-е Trupp/ духът вз нзcT;
отряд; Ос ll/K/n Rinпcc н/lt /Ос bcKonirucu - е
тези мсето. помгр—вия цсти особено югмосфс-
ро риск. dem - luTgeben предавам Богу дух
(умсрои). Om -е iCHCuccd uein орнeъeтвутoм
духам; sciec -um uamm/lc съвземам ec, cтOилaм
миел-те хи; сен. /nicht mein/ ertchiufl-en -cm
вр- ме съживява, нщ. ободрява отпадналия ми
дух; шел. подснсжисм е— дущииaтC; п—я по
молно; ^слк— Си /окс woll /асе vom - vcrls/ecc?
имаш ли ум е словото е—?; 2. дух. ум: ein gmoß/u
- голям ум. с-н;3; füHi/nle -tu тънoвoлни
умове; do/ -nm си/е/сс смущавам духовете; ^^з^а.
ich weiß. wes "is Ki/C cr ist знам какви му со

575
/ek/hol
TaзOирaнuятз* 3. (0—з pl.) ум, остроумие, духв-
витесг: Itiece Werk sp/ühl von - този к/и/с.
тови твoтeниe хи изпълнени x иухонигоен; -
lllCeiC oбрaтювзтe1—Hr оформящ духа. ума; 4.
дух. плитиgeнuer призрак: na -um giin//c
вярвам н духове: d/n böse - злият дух (дява-
.иън) jCt. gntcu /Uou/nb - ucниН добър /зъл'
гений; риск. von all/с уи-сс -ne verlassen sein
съвссм 0^ си затуОин уми, обезумял cъu*гн1е-
ш/к- ein liinslbarii - о/уто, cнугиuя* 5. хиим,
cпитT; есенция-
G/i/tmur1ahc /Вносче во ужасите (па /азоорс);
"hriitr и. -/iscHwöiir — заклинате/ но
духове; -Uoll п плuзрсчeн образ (вслгдсоасе
оорасе/о б‘^.лиа н телевизията).
//isterlirich adj. б/едев (оял) нато платно.
yeCstes-Tülli udj. итnъннeн х дух; вдъхиоте11-
Gcisitrr/nrtcl^^^ii^iniy/ явитaнc вз духов—; нние-
/ис; "011*1* — роса— шофьор, кеИто нaтa по
лентата за обратно лтнж<eниe* -untcilciin /
лее- приказка зо духове, пт1зтсщ1* "-иПи/т и
вяра, вярване е духава .мат- aн1нитпМ; д—иe'
низъм-
yelotrrliTt adj. птиттсчeH; исзамсл. -с Bläsue
мъттв—щнз блсдвюет-
/ТОк-ег/ i/t/i h вития, бродя [коте дух]: Hin*
ycistcrt't тук витаят духове
GelSten/melhi п щсрcтвo ва духовен—; -s/1/r —
яелюн-иен; -кСи/бг - / по/у/ор. нсcъT; когото
оредят духовете; поен, потайни дюОз: "Hilt f=
"-rsict-
gciKicsibf CsicI adj. разсеял; пoтпнз1 е М1ие/н;
раса. танccан-
Grlttssabeveiee/tT _// — тсзceивocTr зсвехсвост-
Gclкt//raclagcc pl. духовни. умствени заложби;
-1/111- / уueгв—u груи; '^rt^UiotTi и умствен
рОбОТ! НИК-
дИ*к1скагп udj. Осдсв духом. х ocктдeu ум;
скулеумев-
G/OKt/s/armit / духови* бедност; скудоумие’;
"Uiote о искра от ecmтoуuиe; -unbrn pl. духов¬
/;. умств-ии дарОн: mii ucO'hcc =с luugnui-atici
/сдaлe1 с богст ум; 'уц/гин art / - птиcпcт>1—
ва духа.
//iKt/s//g?fjunifärtI/ udj- х приcпcтв1e из духа.
съябрсзигс/eu; -unst-ört udj. умопямрсче1Н-
GiOuteugröße / величие вз духа; през, светило: ее
ist с-с - той е вннин ум, хт—тн/ю.
/nstes/krack udj. мс<(. душения Остен, унeоB'
Oпткс/; -Khiwucl udf. е/абвумен
GeOtCet/tcliHUcUe / слабоумие; "Ktlt^k^r / снлз но
духа. ви ума; -störisy/мед. ум1яneирзнe^нeeт*
-VciTUtKung / душения cпxтяялиe-
//ЛкИи^^^у^/^^^з^пС- udj. сроден подух; не1нте/иалгн1
G/iKt/!^/,y<^|u^^^^i^<ltK'hiTi - / -oтeлeтвe по лух, духов¬
но oтялxтвя* кo/ггu1снuocе* -WOsKC/Kchaft / -
хуис/1тсл/з /сука: -zmuissC щ психичнекю
cгcгoялиe: с-с auf и-с = unteu/uchcn подлсгам1
нкс. по психически пр—тлед-
/nittiy udf. 1. лухспел; adv. а духом; -е Weil
лухенги мир; lus -е An/г вътрешнето 000.
иухвн/нят погнел; 2. уueтвeU; ивтсдентуадсн
(труд* опаcаб)наcoтj; -er VoibeUall юр. истнах-
ва угe>eтнa* - 1/schrän/t умствено oтрз/инeu*
3. спиртни (/сенки).
Griostiykr lot / — 1. лухониоон; 2. oлухятвoтeueeт;
/nis/UhU udj. 1. лухев—н щъркoвeн: -ти Oud/c
лухов—н сриел; "is LO/C църковна оec—н; 2.
духe>/инooк1; c>—peuин—eни: diu -е Sescl
духов/ичгокето cъx/oтнe; духовенството: ет
wlii/c den "is Sinei гой реши до снанс
свереник. духвн/ин-
GU0ttloc1r(rr е* -п. -п лухeтuнK; chipch-h, духов¬
но ди^е-
GcIstllcHkcit / — лухoвглeнвЯ; свещеничество.
oпиT'
/ciutlou adj- през- 1. нишни от лух; О-здуш-я;
Оездзрев ('ceeu}; гъп* Z скучен. 01300111.
плосък (виц).
G/istlooinUkitf/ —нтпoгт; бездушие; бсзсонлосн-
/riutirlhh adj. вoтрeумгU; иухсннг.
/HoUiirlhhric i/tr. И-рсзк- eeттвум/ичз-
Gii/iirOhlilli' -еп eoгрвуuuнчeн/e.
/riUttötrcC udj. убийствен пс/уОсн зз уис* тoтп-
nивсш-
ysiKtvoil udj. 1. сдухсгнсрн/ (лице); умни (забе¬
лели кс); 2. eeттeуueн* духанин.
Gri/sn п мор. пръв за пвтпбва1C иа нвтсб/и
ванрнла-
G/Iz е, -е, — 1. eктnгр/1нгc'гнЯ; отноиогвет; 2.
ССЛ1-СН- ксoн'тyк* /ар- пич («радио издънка); 2.
соoop- - iicU ctw- о/ч/вег зо нр-
Gniz/Cuahinn е, -Huis /н. -111П1осТ е, "krayns о
раса. ooгпгт/нK; етно/ьс. 01/m1и» ц1щия-
gclz/c iH.r-h 1. (mll ctw. - окъпя (ec). свили мн cc-
eli t-tZroi - eнппи c— нтeмгтo,* eil Сеп GhiUc -
огненам порите хи; иро/- sic geiel noci- eil olu/i
Reizen тя /с окъпи чстoвcнc е— (много м
разколснС}; 2. (nuch с/н. -) отчаи съм за /р.;
жадувам. нимтя за /ш.; 3. сел.-ст— Geie/c п, -е
нeннунeннe-
/ТОеО/ udf. I. eкгnгтu1нгeк1; свид/ив, cт1euaт* 2.
а/чс/ за пст1* ссмср. жилен. 01нан-
Giiztio/1 — смл.-^с—. нж. G/lz 2.
Grjä/c и, -е тегнел—; раса— тнчснe; T1нauиuс* die
Weil ile olucm - сн—тът c вегюттта сует/я,
су—т/с nт1nти/oeн-
Grjleisi //. -u, — пвйср. >0300/1. плсH; неп/и
гr-; рилсu1и pl.; риза— тохкaue-
Gnjäuhizn п. -и радостни пнквтcгb.; лиоуто/о-
GrjOC/1 //. -и никеве нс о/с/1натИ; йодс/уна/н («
Алпите) (нщ. кани мурисниичаскюта с-тo)-
G/jO1lel) rr; -8. — псйср- кряcтци р/., П1И/0K1
B1нюнe; влянс-
GsjUhsl п. "S. - «жс. Gcjuuclzc-
yrk/himt purt. udj.: 1. *1 siel - тaмнx1CBr (бöаибo-

GekC/Utc)
576
чат н см6с хм): 2. нж. -/hicc 2.
GckC/Tte) д. -е рсзк, псйер. (поеноянио) ттлчeлe;
хокс/н ругае! н—-
Gcktiien п. -е, — кlteoсu—; хнхнковн-
GckiäUUic) л, "(1)5, — псйер- джсвкс/—; /ой.
Gikl/pper и* "5. — лтпuксн—; трснане-
GrkSä-shi(c) п, -(1)8. — риск- псйор. клюн; pl-,
к/юкоронвунои—.
GcklCckss в. -S. — ролк. мсщслиЯ; цспинии*.
лроснанн но (зо-мръсно записано* uepиоуаeuб-—.
G ekllcue п* -е, — драсналиц; р/.; ролк— cсттн р!-
Geklimper д, -s, -- риза. ппйор. иръ/каин (иа
поите}.
GrUr/n/c п* -е, — звънт-ж. -звънтиис. ттън-
Geklle/el п- -s, - звъл (но збъзции- тел/фсп}-.
Gekllpp п, 'S. — онзни р/.; зъбср— рb.; канари pl.
Gikrink д, "К, — (нспр/с—енно) дръпчс/с, знъ/тн-
вс (на оръдия* чаши. прозорци).
G/klüfe п, -(с)к.	нас- 1. зъбери р/.; 2. nтвnacн1
р/.; ио/онс р/.
Gcknäll(c) п, -е, — раза- псйор. пукeгeп1щa;
пнющe/e; пушкаис, гптм1eж1 р/. (за пушка)—.
GikeC-i/o п, -u. - раса. nукom—вицC; тракал— (за
карн/чнеца*.мюсощик.лен).
GrUelst/e п* '/. — шуме/ене (ио хорипия); праше¬
на (ир oкaн).
Gck/ünmc п* -/. — ръмж-ин.
g/Uonni pur.. udj, 1 умен, вср (^06000}. 2, нж,
köhiin.
geköpert pu/l, udj, 1. c капърво (доегансл/а}
пT—плитаue вз нишките; 2. map. чсртин х парн-
j/Uönni part, adj. 1. зпт1ecT; но ттлнз* 2. нсхн.
нозърлси; трс/у/нтсн-
Geköse п, -и, — м-дво/с, милувки р/-; /тек— pl.
Gcknäib п* "/. — трясък, трохо', пунотсп—цс-
GeU/ächze л, -е. — 1pанcиc.
GekmCk/i п* -е. — риск. псйор. нж. Geknolzci-
Grkuätz(e) п* -e—rn; — манол— полсп, обгор,
люспи р/., шлаки. отпадъци от луga*
G/Urä/zofee т техи. няuвeлтoр-
G/kneSsiO(/) п, "К —риза. крясканн нлcщe1г*
GeUoSizei л. -к — др*С1кулкн pl,; ризг— гсрси р/. (ла
лош почерк}.
Gckröpf н. -(е)/, —лае— хрипа из хищни пт-ц—.
geknöpft udf - 1. орхел. х нуоou* 2. лсхи— кo1C1нam;
001^0 (Tai): -ек Elsen днстю х нзвитнз-
GeUuöse /, -е. — 1. етил— Оуло. мeзaнmeтиН* 2.
момино (ни тплс, екне}; зота* дребод—н р/.
j/eünsteli udj. изнуeт>eUr нeecнccнтeнr пт—oи/—Hr
орcxтятe1 (смях); превзет (Държание).
Gel д, -е, -с хим. тел. олeceчcиo ферма ио
НЮЛЮ—ДОЛВЮ ПСЩССНВО-
Grläebe д. -е. — смях, oикютeнe»
G/läcOieo л. -е. — смях, кикот: in - uusbmeeice
прихвам до хс смся; sich еип - писНес станем
зо смях по хялama; за приемех. за псемеш—рг:
rbпcuOuchnu - хoмeтнчeeoи смях-
jcläckmeieul udj. феи. uт1тесH; извозен: ich wuu
dnn Gclic-meo/ntc аз бях будилото; осга/сх х
пръст е устито-
gcläU/n pu/1. 1. фам, - s/in (aul с-/) яд ме е (ли
/kt-); 2. вж- liicc-
G/lC// л, -к. - (улий; пирш-етно; остер—. риза, ins
-	Hie/id 1презелсвс-
Gclägcm п* 'S. — дтвжл1 р/.. лтeжлe (ом певмор-
иа фср.ивиоироннс).
gclähmt part, udj, оaтoт1титсU; схванат.
g/laOel adj. epтaaeз- арат; = /rliln--
GelCOetOeit/ — остер— шск. = G/IctuthrO--
GrlCiir е* -и, — /ямот—не-
Gclä/Ur л. -и, — нecтlюcт* терен (а носи—);
bebnuice - -застре—н тeт—U; зсстроевс плош;
зосз. CimciKclnl-ien/u - nтcccнeнз м—cтнocг*
носи, las - гг—п/Ссс тoзутнсвсм местността; ein
-	iifi/hm/i правя нeоeерсфeкс снимка но
игeнueeнтa; - yrmiOrm/s тaту0нoм тeтe1-
GslI/Ui/sbschntO-i — oгктвт ог T—ревз; -АиТ/иН-
пг / I. топографска оинма/н но иceтнoeн* 2.
сcpocuииoс но T—ргн; "hrsctaff/nirell/харак¬
тер, кe/ф1тутсщия но м-от/вот; "ЬпксН i/lluny
/твопоррафскв епнес/и— нз .местност; -Uniutri-
lu/g — ваеш, отгщe/кa нс T—р—н; —ciiKcleiitieC /
1ткуemнe/e втя1снo мясте ли т—рe1r uтoуcm■>—нс
сънна; "-lUite/ънка вс гергв; "lütut f спорт,
проб-т през птcoгчгнс мгom/eoT; мятoт—н оъЛ"
TTHктee; -ЬНиегиу д джип. /сидроне^.
/cläeU/gäe/ij adf. нает, во—ходев (еезиене* - мв-
оарзо иела)-
Gri/e dc/gängigkcit . ", >oeхogлocT; пътехоЛ"
лоет (ис овтбмсоел); —g/eialeneu.—’ рслсф из
м—етияет-
GciäedcrUnaUUwag/n — но-холво моторна ноти;
—UünUc / тoпoетюфия* —LanT щ спорш орях.
'гннлиoрoe.
GrlänU/e л, -s, - псрнлз pl. (нс стълби};- пaтспem
(нс овросаУ бол/сп).
/rlä/d/oi adj. х пeти1ar х парапет.
G/länCrbкpIrl д (амиадежии аркаисзоцеи) поход
cтc етро^(^гичеекн упрaжвe1ни* -/piusy т
спорт, скок със ек; (къДста —сpсuаm зо
oзcокac}-
j/iänd/tüiOeSj adjl х висока nтoхoднuocт (авоо-
мсбс^л)-
G/licUc/übu// / воси. во—ввяподсвя учснис;
"НиТТс/слабо възвишение (но мерене)-.
Gelänge д, -к. — сеи--со— тиcнa; дълго вита,
/elä/gce i/t/i s стигам, лooтиеaм* eplt nbccle
g/licgtcc wlu in ein Dorf ктeuo тcнcттa стигнех¬
ме е едно сено; eu c-n ÜUcmziuyueg - хт—тим.
-двом go убеждение; eu Wohlscinl - достигам
61сгoпo1у'шe* um scie Zor1; eu t-п Zinl -
ивет—том щe1тa eu* zuu HcuiSchaO-; ^ол^а— une
Rnl/r - ндном io ннacт* in lem B/tile von etH. -
влизам тъп владсвис по; ис Ult Oilscln АСГеиип -
пепадом но петр-шен едрсе; tCw um с-с - lus/nc
итптсщaм /км- нш-; нареждам да са предаде
577
GrldreUzug
икu- /p-* конц.*лош снел-; lue gciaigt bei В. zur
Dünut/Iinig гевс е итя0рзтe1O; хс юпненс у В.;
60/ GcICcn - en* Auszahlung порите сс изп/а-
шат-
g/läppt adj. бон. х ия/oтe* порязаи, лoзccнc1-
G/ierm(c) д. "8, — риза. псйер. шумотевица,
вдигане вс шум.
Gciase п, -си. -с нам— рядкс пемещение-
д/11иксс part. adj. 1. cпoкoгH; lнeтпзмyн1и* 2. нж.
lue/Th-
Gclassenheit>r* — спокойствие, невъзмутимост.
G/leti/e |же-]/ — желатин.
Uclatieico/n [же—] tn intr— s желирам (се).
Gnllui /. -s. -е 1. лов- хлсдз. лиря (за пернел
дивеч}; 2. спарт* писна из хиподрум.
Gcläufc д. -е. - - риза, пвйср. вечно тllнaнe;
cу—нeнc*
yslluily adj. 1. упomрeO1U; миносо употребяван,
обичаен (дума- израз); с/н. ost miu - нщ. ми е
двот— познанв: dinsn AuuimÜc/c sind miu nici- -
а. нез— изрзти нс ми хи лоОрс познати: 6, вх
берсвя свободно х тези изрази (нж, 2); с-с -е
Rcdccsuli ч—ете упoтргоuu израз; 2. плавен:
lae Deutsche isi Ohm - той говори свободно
немски; cn iitwouce/c in -cm DeniucU той
emтeтeт1 ви п/авсн /емсни I'uik-
GiläuTijU/ie Д — 1. снобои*. 1lлaвняcT; нсояна (ие
кенарена); 2. тутинlC-
gilCnet udj. тстпe/южeH; нсстро—н: нО/ isi er Ueuie
- канта му е д/гс лаcглo—ниcг•o?* cn Ott /и/ - той
е е лоОро /остросн/ие-.
Gilänt(r) д, -и. — лен. лой на кучето пе а—рято ио
дивeн.
G/läutc л. -S,	1. [аам10а/—Ц звън. з>тлтeж*
звънене; 2. КВМ1ПН—НГ камОани: 3. си/н^ализагюр,
хит нслитсщ1и* ене/сл/с осмбани; 4. лен, вж-
Giliul-
g/iU adj. жълт* е прсз,; отен- -tu Fl/c- жълто
петно (за ргосно); "tr Körper жълто тяно; - е
Рисиип жълт* преса; - wcr^dcn станем жълт,
nвгтлтявси: б/т -х Nell люта тс>иcт* socl grüi
usC - imye/n пoтc1cнявсм ет яд; miu will u-ün
u/6 - von len Ari/cn прнчериява мн.
GclUammco— -c заел. = Goid^sem^c-^.
jclUUnet adj- шарен, пъс -тпл (cжълти//0/0)(so
жените tu}.
Gr1/[rr i, '[/rs* — 1. жълто. жълт цвят; 2.жпнтпк
(за яйца)—
jciUcn I. i/tr. s rejl. еж. /01///: II. tr. 60иgиx>зм1;
птaвя жтлт-
G/llr / — жънгиннс-
Gclb/erdrC .ио/мр— жълто птъoT; охра; -iämUi/ßZ
жълта oнрсeкс* -ficht* л меД. жънга трсско:
-O110/U — фон жълт филтър; "/st л хим, ноен.
1о—тнн (боен коз); -uOnßsm о мснил* лсяр но
^мг]Olllг: -иппОпи/О /0сm9caЛ: л—ирлицс зз мссн/с:
-Ullis п мотвр- сурипш -мсин; -d-issi? метнал. I.
месингов оток. слитък: 2. лссис из мсоинт
GrlUb/ii/, — жънт—л*-
G/lbrho1z п бон— смрадт-н* "-dst л бон— вид
люцерна; тъ1нa лст—лива eMcC*cl/b lupi-Ocs);
-krsue п не/U; ипeтит» ониопе/ еoт*
gelblich adj. жълтеникав, възжьлт-
Gm-hTI/y ле, "/. -е 1.6ет. събо печи крак; 2. зесл. о.
= Go1llпlcu* б— = Ponoi: 3. зоол. нимои—иа
пеперуда (Coliiu).
G/ibrnand о зоол. бръмбзт-олзвзч (Dytiucut пат-
/01l1*ur; —nciTi / cei-cm. тюcъннз зтн;ocт (по
житно); —ce01iUe/ фон. = "^illi/r^; —siieab/l и
резг— 1. млад всезнайко: »»имa жълто оконо
устато он“, жълтоух'; 2. зеел. жънтoaню/чe*
—seien п мед. кcа/гяпeия* —spöt-ee — зоол.
гради/онн пр1ouгxyнн1к eH0ppoil*u *cicu*1lr:
—Sirre о мснскеи («моДис къща); —enc0t/н/o)-.
жт1тeнищa-
g/iUsüeOeij udj, жънн—ннчсв-
G/lUwukz/^O—/Л: куткуис [Cnncnmlr-
GelU л. "(1)5. -cm 1. (бсз pl.) пари pl.; - iul dcu Bin/,
Сеп Kollo hüben имам пори н 00/00'3. -мом
банков внос; - voe Ko/io aUhcbcc тегля пари он
плато си; риск. /lilccs - gт—0ни оати* bs/cs -
пзтн н брой; Unl -е sein имам пслИ; oостич1х
хх; knapp eil ihm - 5111. Сак - Isi -nipp нямам
^10/0 пстшглзгГ* пср—гс хи нтт*p1тc-* - ног Heu
Uubnc 1ерaи сн х пори; vir! - писНес. 60'// -шг
veillencn печеля, лoнср>си сн ^^0 пари; elw
еи - писНес обръщам нш. в пари; en - -omm/n
впaтннвсм хс; - uus elf*- scils/cc изнсрвсм
пир— от шц-; - (Ье* /tw.) icuiusschli/cc нтнст-
там печалба (он шц-): zu s-п -е —oппrc
изнсрвсм порите си (и— някаква сд/лкс); sein -
Ос Ссс Stu^^i^l^o /ticken cктг>сu порите си; - auf
(le hohe Kucte Тсд/с спестявам ..бслн парн зо
черни днн"; elw - /b8-c- eich re*ml /ос Stüc-, с-п
3-11/1. е-с ba-zl1 - вш. ми струна номера пари;
lue liiili '//11, wäcHsi, reißt/' ins - тона струва,
изисовс луди пари, зз нова хстчoвeнe няман
cвттщвс/e* пора oнлувс: sein - uuf (le Stmaße Z
zim Fens/cn iOnins/ werlTi хвърлям nзт1нe си
птeт прoзoтc(цa (пp>аcuaм* полея со порене не
^в^^о^^^р^а); Cout 11/yi lue - iul Cem Stuaßn том
можеш ле cc пятнтт1щ (толкова много въз¬
можности исис): eil (сп -е* ип uich w/nfen
харча Опаглсдия nститe хи; пп -е 1*1/11. (сп
-г /ut seid 06uчсu пзтзта; lae hnosyi - ип/ет СОс
Leute иш., тота перо хвърля. дево нъзмо/жиюсг
на хорото дз пcнcлин пори; ileti Olin - und gu/c
Worte за нишо иа cв—тс* н знатни пнсниии да
обещаят, ле: е* kann sich Tür - /nhnc la/enc цял
врити/сл е. поел. - 5-010/ /Oct/ naт1тe /е
митишсг': 2,pl. cрeлeт>C; фвилоне: нслн: öOTIst-
llchc "tu оопреонвопн средство; 3. —ърк* пр—л-
лсесла из борсата цсне.
G1id//* често— nср1чeн* лa» юг пaти- GcICc/TtcHoi-
liyui^t^j^;
GhlU/f hwcrlt/ni* /д-ва-нтация я —aUzug — удръжка
< ! ItcMc KO'ÜL-nuph-n ре‘шик. tom L

GclU/udcl
578
(ом cумт-; -udrl o парична <lpllcтoк'TCЩllи*
"Ui/clnycnihii / пaт1чнс рaOюma* пaтичeн въп¬
рос: 0/ -еп isi er sehr gccau когото хс касае -зз
псT1; той е ^0/0 нoн—н* -inliys / ниез-
инп—отиция из пори, но капитин; "П/нтОки/у- /
1.	псше/ок; тсп1c* 2 превод но пари (чрез
банка); -nu-omai о щърк, Оснноят aнтouaн;
балс^ом^-ни "ДиТна/С щ 1. раз/векн р/.; 2.
итрaтхoдвс/c на псти* "SiOwT/tusy / - ока/-
монетно револор1за1ц11я; "SUtC/nc- — иксн.
пстuч/o (стойностно) изрежеш;—; -пикуи/с / '
nсT1ЧH1 разходш раз/^скн; -пшкИуп ' - 1зтзт-
хoлвouИ; пoхстнг/1 псти (обикновено взаисмо-
обриз/о зо другиго); -Uslari о петр-О/ксе'.
нужда от пори; "UrttinC щ икон. псринннз
иаличиеот; "/ти-т! щ oecия* -^11^0/0 — не/ио
пиcuO; о1eия х пари; "iüßt / слоос (парична};
—nicHTOi -/ икон. nсринн3; uoн—нua ндн/ицс;
-cinlsye / - L прнняж—ии псли (с псс.иа}; 2.
парично в/оок**, >10/ -тоенигО — птoтeT;
щ—пoа зо порите (na caHOoico}; -ECtfritiiu /
uuuoH; oоeтцeнятaнe ла парите; -цц/пг — нейно
финзлcитa нр-. ктeл1тoт* -utHiih — печсн—ле
но пaлИ; оoм1uпк-
G/liruHert е; Gell und - оaли - ц—нлвотн-
G/1Cbt/ueltiTt п търг, пстнч1с хдс/нз; -уо/и
лсмтсж за nзтИ; cрc0рoлюбиa*
/cid/icro/ udj. адчсн за пори. cрaбтoлюби>-
GrlC/h/Irai / Оран по сметка; "hii/schift /
пнуmoнрсц1Я; гоеподетво во оaлитc* —kn/zc /
истар. ocucт* "ktnemi/ ocктдищс иа пaрu*
nстичнo затруднели—; -/sippHiit / вoктлнщс
иа пари; -/urs — икон. валутен курс; ''/ulepl.
богаташи, капитално';.
geldlich adj. париче/-
G/li/mikl/r щ mаpг. бoтcoв посред нин. посред¬
ник зо кредити, мaклeт; -па// /^е. pl. -Си-г
резг— фиваихют метне'; чопсо. който финилонрз
np.; -пги/t — иион— паричен пазар;-mn/scl —
пскло/иин но патитc* "not/ парична oтитC;
безпаричие; -protz щ псйор. пaлтeню; надут
богаташ; -quelle/ източник ио псти; "-rollt /
фиш—к пир—; -rückyshn/1- тлтщaвe ва пзтu*
2.	приспособление (за енеоноеочеи тел/фои)
за пръшовс из пари; -касН//= "-acgrl/y/nh/O-:
Ос =тс hört ile GcnütllhUkcil suf отияггнcгввтв
хн е отиятeлcm>Я; ию сиреветя хс площи; -каск
— тятOa за пзти; фии, псйор: Оо/отош, думба¬
зин; -scl/tc — Осланяте; -shhc/iOCnr е рсзк.
ножодер. eнъпчни* -schncil/rni / ризк. кажа"
дерствя; oктпчи3xтвo: рсзк. (1/ lut с-с = Гост!
нукс дсрат пя хсдсм кажи; -ксН/и/к и [ст/гу-
пор/з] каса; -uhHuiskksihkrr щ oзxoтaзбнвoн*
-utoiz щ Оясзташня внcoнoмeтиc* "tersTI /
парично /лоба; -teück п молени; -suclt /
cрe0тoлю0иer ламтеж за оaтн»
y/lduüchtfg udj. oннeB; жсдсв за пaлн*
GUlC/taKeU/ / портмоне, кexия* -ипТдиТ — еиан—
монетно оОрир—вин; "-Uitaiz и, "Уни-сНи о
aue/- пстич—/ вовтвн* -Viriiyenhelt / ' nст1нuo
затруднение; -wnuyc- / - сарафски везнш -wäl-
unsy j' екс/- сго/ои; -Husche / икон. прана ва
(иргo/1r пюрн; -нгсНкгТ — търг— лaтмянa но
оaр1; на чуждо вонуто; -w/citlcr о сараф;
-нш*- — пст1чнз егей/осг; -wveu/i п екс/.
фи/а/с; pl,. "-wirtteUilt/ икон. пст1ч/o ене-
оснoг>в* -Zuisyr - / naрин/с geOan'a.
Grlrhkrrl; -е. - -раза- Он-погнс,
//lUekt adj. риза- oннзсU; зaлитaн-
GcIi/Ct/гПА —рсзг. влитснocT; тo/изalняcc-
Gnlic [жгнн] и, -е. -е петте. жcлe* пихтия.
Gcl/e noysli [жен— райСн] п пчелно млeннlщe-
G/1Cgc /'. -s 1. яйцата зо едно пилило; 2. понет х
я3цa* 3. жсогшки яИн* 4. рънойни-
/еТг/сп pu/i— udj. 1. тстоoнвжeU; нзиирзщ се (ии
ДаДвнс мяс—с) (крод; село}. 2 подходят.
удоО—и: zu -си Zill е удобно ттeиc* eiw-. /oпmi
mir - нщ- мн идва нвнuв нaттcмC; н удo0u1и
иoиeuT; котето мн ттиO>с; нш- nрcgxтстливa
улоО—и случай за меле; du kommst ein ui/uli -
'^0 ми ттяO>сщ* раса, разссдс хи дошъл; 3.
eim Our um ctw. - държа зо HP-, нш- .мн е важна;
лщ. мн е птиoътщ—* miu Out /0'1- lauic -
безразлично, псе едва мн а; hus Out lauic -?
нскнв знснгнuг има?; ката интересува? 4. вж^.
10/UCC-
Grl/grnicii J, "in L [удвоен, благоприятни]
xнyнa3; възможност: - la/сс eu--- имам eлунсйf;
удава мн се случай лa---* с-е - нniп/imcc;
cute/c итпoлтвзм удобг/ oлунaН* lei - при, пя
c1унaН* /со б/т /uut/c icutcc - птн първи удобен
O1унa3; котено [; ли] хс прелснови случай; -
/1111. loctnc давам възможност: с-с - lictct sich
птaдcmзти хе възможност; ризк. Сос - leim
ShiopOe Tnsucn вътпo1твaм хс он случая; 2.
повод, cлунaй: 1/0 СО/ксп - пя тоя случай. по
тoтu пв>oи* 3. /еф/мисн. K1oзcт* 4. сстср:;
cuci - d/n Umtiinde спорни стечението ви
o0xтoитc1cттзтa* 5. сстср. разположение, мес-
тивот: slic -es e-s Hauset kncccc пютнсвaм
цялото вптр—щнo разпял ожс/нс ио oтщзта-
GrlUgenhelts/arb/itrr — работник Осз постоянна
рaOвтa; некпаннфицирзн работник; -СОсН/т* щ
cг1хвпл—г—lL* овeт-1мптoнизстяр* "locUtitney/
1. лио— посмс. пвeтиЯ; eъплюaaвo за случай; 2.
субективна пo—тии (у Гьане); -mrOfoly — случа¬
ен успи* -игбОсНС п лио— стихотворн/не.
eъни1—/иг зз oотegc1eu случай; -'/iul——аpл.
oна1иou* "msclsr е ослар- ceoa/HK.
ynligentllci I. udj, L някой н друс; ставаш
оoнинoгз: тк капес -е Kucicc дойдоха някои н
итут1; eлунс3нu кд-г/тш е/ iatec mlehts цс/пе
ein -ек TinecUcn той 1ямсщe нищо против до
е— оoтauщуna oeтит-гв(ит; 2. udv. от врсме во
втeмe; пр— о/учий, между другото: ich wcilc -
von//0koпп/c шс всмивз (у нос). косото вoмeли
579
Gelingen
врсме, някой — друс ден; ctw- - Ьспсиксс
споменатем нш. между дту/вгв: II- p/p-, G
книжс- по случсй. по потои ли; - ueie/s Ju/ilä-
um< по e1унсН /ггония юO1Л—Н* - Ohus* A/frr/с
пе повед из Вашето тспиmвсн—-
yrlehroy udj. eхвсглив» впзпт1—мч];B; подотдне.
Grllh rlyknit/ — схватливост. възпт1—мчивocг»
пвлoтли>вcт*
Grlrhг/amkcl*tr* — унellocн* —туи1щии: зuaния/:/.
ysIi/lirCpari- udj. уч—л: 60/ -c Weit учн/нят свят: er
/а/ sihi /Ос -cs Aussehen даваш— хи в—д ви
учен’; феи, шал, -es Haue. Haupi учена гнева:
естер: -е GetciTschsli /суч/о иружесттв-
Gllehгir(1r ш. -п. -п учел.
ycl/hie/cHifi udj. нато унcu-
G/iCiтt/nbкianC о 1. съслютие но ун—U1T—: 2.
положение но учен: -stolz н нзлменвосн ви
унгu* ряДко горлост но учеи: -eu1T/reгъcнвп1г
науче/ите.
GslT^fieTi^i^rit^^ — унeuooт* eтуд1Ц1я*
G/1/i/1ec) с. -е. — ризк. пвйср— 1. свир—ие на
/зтср/з: 2-ризг. бездушно, М1оното1и1ио cвитeнC;
твввр—не: дрънкане*; се isi 0п1П* lue slic - тятз е
пес cmaтa псеси; 3. ососр— Озвеис-
G/1CIкCr п, -s. - - рядка Gl/Ot п, -es. -е 1. жсп. релси
/>/.. релсов път: tbtcк - глуха H1U1Я* пран-; uus
(сп - 1111/1. /oimen ит1итзМ; 1тcнaчaм от
р-ненне: nuu Сеп - kommen и— излизам нз пътя:
б— смушете.м сс. oоътк*всu cc» губя есмяоОтздз-
н—е: с-с ии/ (сп - Ь-О/угс обърквам /0^
1тнст>см /кг. ет рзввoв—cиe; нз тeлelиme: ilw-, с-
с [нОгСги] Опи - liln/cs внср>см1 /Р-. И10Г.
[вг/вне] е рeлcит—; е прения път; справям иш-.
/'*.; Ос/ - —bпп/c тръгвам по тeнc1тC; по
плaвия отт: elw. U-no/i im uilcc - /щ* вътвu вее
пя старите рснен, по eтстouу* niw. suf ein ioi/u
- schieben поставям нш. во слуха ни/ии: siel Ос
lusgnfarrncnc -е bewegen първя по отъпканиi
пътиша: 2. оюнявяз-
G/l/it(/r /?. -(1)8.	- ряДко 1. nрИ4ружaвсн:Г;
xпптявяжлсue: c-m Сак - /п/сс изпронождсм
/не.: xтпрoвoжисм1 ннг-* с-п lue -eiz/c - /c/cs
изптaвщзм /кг- ля вечното му жннншг; c-m
lucl/u - гпкОсН/п oбcщaтaМ; (срс1титсu вам.
онеОва/о навива н връщане, овобоиеи про¬
пуск- енеОвас/ пън. и/-/- stun/cm - пад еи/нс
вхтзлс* zum - = пт—итoтвр (па книга); 2. свита,
от/дTУГ/1Щ1 pl-
/rl/ii/i tr. 1ITlнитужатам1; eпnтввeжлau: n-c en*
Tüu - 1TOTBвBЖдCH /кг.
Gririi(<r1>гirT — осщор- [локумгит 'за] свобюл—и
отвоуoK; оноОои/о птeи1/с>сл—: eъnтявoл1-
нетно писмо.
GrlSitsr е. -к. - ряДко съг1ровои11тен-
GcICOe/thi/im — ~ -emOii: -echiil п кориО от
КВ/ПЯН-
Geinot/wort щ птcиceвяр; прсдно/юннс (но книги);
лзпгтc1тeпo снове; -euy щ мор. носи- коиней-
G/i/ck п* -е. -а L снет. стопи: nuu (сп - upTon/cc
изкълчва хс; iie -г/ vn-KiUnn чл—н—0T; съчле-
/ел; 2. бон. тттa1r 0011/^; 3. техн. шстuир;
cтзтa; звено (ни варили)—
Gri/ck**» xтaвeн-**. иа стави: щстнит—u-*-: G/lci/-
cnizünduncy;
//СГ тек udf. = gcIcckOg-
Gclcnk/Uini h 1. сте—— врътoa; сухожилие из
етапа: 2. —схи. щсрнир; "-п//с feeii.-em. н1—л—e-
ти бтaнa; —füyusy/ снет. ставно cпчл—нeлuc*
cънлг/eняcт; -//erinen п техи. онн—мстнчиа
вгрито мeхз1итъм х известнз (екриничено)
опоОеда из ин-ж-ли-.
yniinkoy udj.	е првн.; поин-ж-н.
Gslirnkiykiii /, — гъвкавост. е прси-; полпнж-
НОСТ-
Gr1lckb—lpк/i /Л ош/ш ставна капсула: -/спССт /
тсхн— нлeн—cтс нерита; -om/iiut — cън1e/e/
автобус; -pliiee/Оне—- стотно нух!ииа; -pnpps
' кукла х подвижи; нл—нoв—* "urhrumuCOtseus ш
мед— ставен тгвмтmиттм* -roHn п тсхн— нолеи-
нзт3; стопли mлъ0з-
д/1/ск81П adj. nялстл1T; нойне леене сс вели-
Grl/nkschmi/in/ /-тенис тeн1ecг*
/пLinkt adj. н1cнccTr cтн1cн—н
GrIenI0/aгuCu/'нъжнс чс/тичас, пoтнмвu— (коп-
то са носи около китките нс ръиама); "Vir-
eion<luusU 1. ииен- етапно трптoa* cън1eнн—н1c*
2 нехн. шарнирна връзно "-нш!/ / —мтU:
оардолов пол (= Kludacнciicr*
GelCsc '/. -s. — 1. раза, безразборно ч-нсвн; 2.
твкст. щcп-
G/l/U'iee/) п, '(cru» -е 1. миньорска лампа; 2.
паво— ocHar/eii-c. хтстенс: сияние-
GrlicHtru л, 'S. раса, пвйср— пacмиuс* с/с/-
упИОг/С pu/1. 1. adj. ориз. Са/ Ost - това е чудесно!
2.	вж- 10/b/n-
Grlor/tr(rr е- _ /1 '/. "П любет/нк*: /'любовница.
ню0им(ar.
ysIimOrrt part. udj, 1. фии. (си Ок/ - спукана му с
рaOя'ama* 2—вж- -O/Tlin-
U/lI/T/s [же-] 1/; int/i д h желирам [ccr* пиихтоснсм
(ХС)-
/1 li1i(rr adj. I. мен (глъзф:. «рама)* умcтeH; с/зО
(соуд; мсплипр; болки); b/О -me Feuem но ннх
о/ън; -tu WinU ннх тягтр* eis -шг Shlnec-
/емалъо cтрсх* 1 /10. llecттвт (искозотов-
упрек); првн. -с-т Sailen iulzo/1/i пoeuгквau;
риск- "Г цс/Ди- меню кс1знe: зо до не ножа
повече.
GlIlosiHri0ir; —; GrliiCi/knit/ — иcкяcT; м-осна,
ленято; умeтcuяcт-
//liiyrn* i/tr. s imp. удава cc. eпeнунвт: etw-
/clong-mim успяваме um-. епонучва1М-cиeгвсм1;
улаво ми ех вщ.: т/ н01! eim slhli - пе ми сс
удсвс* Си/ Experiment /niin/ енсп—р11М1Г11гъг’
ополучи.
GcTo/yns Hi -S- — успех, успявал—- сполука.

G/lotp/1
580
Grit/pci ii— -s. — ппйор. 1. фъфлене; 2. щeпoГ;
уТ-i udj. птe/1T1Г—л—1-
yili/c i/t/i h пиря, звуча птeн1тнн—н/e; птo/1т-
там -‘лух*. к'пuти: /in Sch/cl //!!// iunci (ос
Niehl [един] о1eпн отe/итс ueщтс* Cie Ohrcn -
mim von Сеп Lärm ушите ми пищят он шумо-
ysllnnd part. udj, пронинге/нн: -nm SeHu/l пноък.
geloben 1/i refl. нас. давам oO—', тържсстве/с
яб—pавзМ; обричам! (—г); ттинсu сс: - - e/w /0'1/
eu tun ■заричам ех до вх пратя, върша /ис.; C'i
Treue - денем ннм1- оост до бъда перси; асмир—
sie Uai sich Ohi gelobt тя му хс врекла: sieh Goli
- o0тичaм хс ва Бюсю-
G/iöbiud/i е, '/, — >e/LLexнOlellllя pl.
уТ-Obi pur., бобл- las Gcloitc Ls/C ОО-новинната
земя (нж- ucloh/1).
Gelöbnis л. -515. -sc нас. 001', eOтвн: /Ос - 11-1/11.
/пп давам сОст. обричам хс.
Grlock д, '[cr8; — L ние. къдри. нтлтиЦ1
(събир-): 2. мзменс-
/ciöhkt pur., udj. 1. ктлтaB; нсoтлтг/* 2. еж,
ioc/ci.
Gclötc в, -s. — лов. итптзжнг/uи но дитcн н
куч—та (= Losnc/).
Gslss|/ -п ресор, раса, номер (нссскоио)—.
//Не udv. i/tj- доил- ноти?
gelten* I. i/t/i h 1. вaжa* действителен, взднден
съм: luu gilt suci Tüu dich това важи м зо тебе;
при игра: lae yill niclt товс ис важи. ве сс
смята; slic Voi-eilc - всички предимство са н
cuлa* loe* yill —со/ Ziul/uc веум—стня е всякак¬
во 0011631—1. няма времс зо oo1eбaиия* прс бас
е под;- тк yill! cтелсceн!* дадено!; jc/zt yili’/!
сети е р—щс>зщиит мвм—нт!; фим, liege па-
'hcm yill siele! мечо* cттзX; мепс не!; pari.
j/itind тониден: mach //!е/сСсп Rieht според
пол-дните тaкeни* (0/ /ciicci/c Aisielt/c оО-
poптиeтит— възгледи; gcitcci пасГсе изтък¬
вам; птeдятятзм (претенции)- sich g/ltccl па-
cUce проявявам се; предявявам птa>oтo сн; 2--
iisunc признавам, xттлаee1 съм (е нщ-): 0'1 Тп/кс
'. I1s/*** отитнaвoМr приемам, чe---* СОсипаТ
Hoilri wir's - Tussca! този път вена ииu—!* Са/
Ти/кп Ici (elm) -! това е хубаво!; cтc1ace1 съм х
това; рсзк. cттунa он!; 3. (11/, Tür с/н. ~) бивам
cмитзн; сч-тил за Hp., al/ dumm - смятат ме за
/лупат; für с-с ОипП^1^]^Ю - еч—таг мс зо
/лупан; с/н. yili miu Tür mecUt считам нщ. зз
проню; 4. (etH. yllt ein) отвсея хе до нoг.* 60/
сикСт Sorge /11/ Ссс Viil/ee-cn нa3'Иanтeд се
грижеха зз тaн—нuтe* II. tn. 1 (etH- -) нмам
emaнсвa н токови) стеИ/вон; оспор. снрунзм: dcu
Tale* yill 3 Miu/ едни тонер cmтувс 3 uapoн;
рсзк, наи glt’K, Unuin yoht тк RnU/unten юбтoлa-
(си хс. че лнео нми пcнe1a cървз* на/ yill (In
Wniic? зо конна са оОзздсгзме?; п/ос Wo/C yill
10cm /0'1-5 милос важи тук маято дум* ctw. bei
с-п - ляней мс ^1—, uuau авторитет прел нкт.;
sein Wo*/ yili с/н. лумена му нежи; поел— jilin
gilt eo у*/! als е* iul всеки струпа (прмд тopomo-
тoлкoвC; коткано пт1нгжaвa; не тн—дот нoн—кC; а
н—оиятс му; 2.imp. (csyili 11.'-) ниоснее [тa нш.):
тк yili iure ^/Лей, Itu Lch/s! ксесе сс за
свободата ви. зо житен* тн,.: тк yili c-m Versuch
осесе сс до си /сnтсп1 вп;'^-
j/ltee) part. adjl вонидеш. общоприет: ile -е
Msi/nsy 001^31/0'0 ми—нне; seiec Rcch-c -
mich// прeдивитсм правите си; ntw micl/ uicl
-	нещо ec птвя>явс-
Giltiliy ш. "/, -е eквогuo жипвт/О-
Gclt-i/n п ялово (жг><eкor живот/о-
Gritunjz/' — 1. по/иалоет; хтей/оет (но момвноа
е пр—): мус— продължите/нсо' (за ноти топ)-
e/w. Uui - вр. важи: 2. зuсч—ни—; изпъкнин—.
влияние. свгoтигeH; птecн1Ж; нтaд1T (през-.)—
11/г -omei lue Bill /lest/ zuu - тук кaтгиизтс
изпъкни пoвeн—* е/ ycuttcht ns, sich eu* - zu
hnlig/i гой зизс. умсс да дсоне nнuиииe;
птecт1Ж; да хе /сложи. да птин1—ч— пuиuсн1e-
то върху нaнcc'mтoma; цеинеогигг хи; c-n Sacic -
y/nuchiOTcc надигам нр-. накарвам (друкина) да
nтитнсит зuaн—1ucнв на нш.; с/н. Uni е-п -
ysrlon/i um. /яма веч— т1aчcниe; ва тежи тeнa-
Grltuiut/bedürfiot п потребност ио чонек за
т/зчиuвxн: -hiuiicl е прсдсл. обсег но тuтни-
моет, валидност; -Iriiu/валидност (се Дедв-
нс «реис): -Ursiu е етргмеж (на чoввк- иа
итnпк/—; дз приви нпгчaтнeниe; да хе прoив1-
Gci/vIcO п с/л.-сн. ялот ив0игъO; и1oтн1a*
G/iüUdc п. "S, - внс- оОгт; в0тoo: сос - alin/cc
давим обет. oбличaм сс.
G/iUmpc н, '/. — феи. псйор. 1. пaтцoлнl р/.; 2.
дрипи р!-- неxтoтии р/.; 3. 0eтпънcтпe; разпус¬
натост (нж- inпpc1r.
jclü/j/e part- udj. 1. onoлуч1ив* 2. обл. разк-
знаменит, е/зеси: lu bot- -! ги сн 1uсuгlиит!*
Сак Isi -! тевс е тuсм1eнитe!* /Оп -em K/ni
знаменит н—щит!* 3. тaбaтaн* отронен; Ins -е um
(е/ SacHn 051, 11//-.- забавното е тоя робота с,
чС---
G/iüst(/)n, -(1)8. -с нав- пвpяпнa* пьзжелнашнне1н
-	esci с/н. vn-spüicc пощява ми хс /ш.;
flciscHlicHc -е псхан-
j/lüst/m i/tr- h imp. (nihh eCH., еслор- n-s Dinges
-) нис; пoши>C; дошява мн хс /p.; шс ми хе нp-*
пожелавам: нппс с/ Coch esci Ruim gniüs-c- око
оoж—лсгщ СЛИНО-
g/lüsllg adf. сстер. похотлив (= iüutcuc)-
и/п1сГ udv-, рядка udj— пол-ко, битие, епсовЗив;
кратко ролк. си/ -! пя/еко!; со O/оса н со
oрeгщc!* поел— - gcit auch writ неНго върви
баело, gaлaн ютивс-
G/пäcU п, -(1)5. - аHnoмщ. -е 1. нас. рядко пвнвн
(особено н замък* пилот): шск. sicU Ос к-с ^т
znuÜc-eOchcc яттeелии хе н поканте хи; 2. 6сз pl
cпoкoНcн>иe; удобство; риза- кеф; 3. /гонспоо-
581
G/mCi/Z/ui
вз рaOeтa; нткaлъпcнo вр.
ysmächtlhi adj- 1. спокоен. безметежен, уютни: с-
с -е Oienceki уютен ъгъл ио оcнoamo* сос -ct
Ln/cc fühuri водя спяне—н живян бсз премеж-
лии* тиха е— живeя* с-с -е PieiOe nuucinn
епвкой/е (риза— с и/ф) е— пуши лудото; 2. ботси.
udv, Оез бързане: к-с Aibcii - tun работя оя1eoa;
без Oълтaиc-
GcmärC-ichlel -/ — бавност; епоняйхтвнс,
/riächtpur., udj. резг— 1. прexтятcH; вeаxтcxттc1;
иткуeг>гн (цвпоя, въодушевлсним)* с-с -е Em-
pöiu// птeeнвр—ню тъз^fушcниc* 2. ooитутe/;
заможни: /Ос -um Mann яOcтпанeн чявeH; успял н
кариерата си. човсн х пoнoжcн1e* 3. тoтoB;
завършеи; 4. вж- mucUcc-
Gimäihlhuit/ — прссторенях'; вcecтecтт—1яcт;
отcвтaняcт-
G/miir ш. -(/)s. -а съпруг.
GceUlP п* -s. -с остер, съпруг. съпруги.
Geeähliif- /сп съпруго.
уппДГппс tr. (e-n sc ntw. ") нас— нaпяuвяu (лом.
/1-): Си/ депаГс- ис ynuuacgncc Z/11/i -тото
лепем/я старото врсмс.
Grmäk/i п, -s. — 1. nрил1тяuc: 2. нспризннчеиие-
GnmälCc //. -к. - картина: праз, е/ емниТ ein - dnu
Cimü1*//i Zuutälln той изхвърли сиво осрт-нс
иа. ворисувс тогавашното положение.
GlmäliCe/bгusteiIulcU'картнннс итляжOз* -yili-
тОт/1 сa]нг;luиa тслeрни* 'Samml1lflsy|нвлeкщиЯ;
eо1тнс от нстт1нu*
G/пicter/ д. -е фем— псйор. 1. емсхто/с (на
течности)- 2. подпратено. смисево оити—*
Girmerkuni_l/ -сп 1. зсмлишс: 2. тaми иа япр—де-
/—/ етапен;/: 3. трснн^з-
//mlKert part. udj. 1. орoщстeн* 2. е, иа жннкн
(.мрамор, (есен)* фладсраи (дърва}.
//п*В I. prp. D книж. cтo0лaтня [cпoJ; по.
cпeтeИ; съгласно: - Inn Vorschrift съслооло
пргио1eсu1eтв* lem Umuticicc - cъo0рaтнo х
eOcтeят—лcт>стс* к-п Stacie - leben жи-в-я,
канта подобие* за поножгниетя мн; II- udj.
oтрзтмeрeЛ; вт/ввсриp ва HP-. съответен, съ-
o0тазгu: i'C (сп Vnulicnuic -е Beiol/un/ нсгра-
4*.- oпeт>eтua вз зослутотз-
G/miß в. -се, -е мярна зо вместимости (размера и
уреДи).
Gemeihri|/, — конц. съразмерност, cъeт>eтляcн*
cьeотстннexт-
//mäßi/i udj. ум—тeu (климат), cттдcчeu (рачr*
Gliäi/r п, -и. - зидария, пндове pl.; al-ct -
eтст1UUИ зидове*.
G/miiKeU/i л. -и, — фем. псйор. тзтадcн гзик (ио
сввреиШ)— нътмoрeлC; cмутoлcвилc-
GnmTck/r п. 'S. — 1. трсщсне(ни козе); 2-резЛ: и.
uърuoр—н—; негодува лс;0- прииирвсвс-
yiilln adj, 1. сОр: ряДко Сс* -е N1-211, Сак -е
Wohl вбшонв 0/3(0. 4oбтo* lue -е RecUi
обшито птaнe; vieles mH c-m - Huben -мом
^0(0 общо х /кт-* Сп/ -е Wn/nc o0щoтo* 2.
cгвмecтeH; задружни. ябш (= gcm/ocsaпr:
оснир- mit с-п -е SicUn писНес върша оОща
работа х /кг.; sich eil с-п - пасНсс с/нзем до
рсвннрето вз /кг-; mir solchen Meeecinn will
och iihl /lehr - пасисе uииз до хе унижа до
дружа x тсннвс хoтс* 3. ряД/а cO-iaHoe-u.
прест: die -е Stub/nflic/c муха (Musea dom/'
UiOel)* Си/ -т Jahi oбикuoвcuзт3; простота
тялн/с; беи -е M/n/eUciy/u/tiiI еОин/ов—ии-
ят човешки лззум* Cer -е Munn o0икue>euиит;
простият чo>—к* Сп/ -е Voi- простите хоро,
прeeнoлюл1eтя* ein -tu Bruch проста лтяO;
"im Soidit прест >03/10, редник; 4. псйор.
подъл, /пън (/acнапкU1 човек}; вyн(aтeu*
просташки: ullcs ос/ Gcпconc HcuibzOcUcn оозл-
том вончкт Си/ нит а/пи -! ама чс беше
поите!: -е AusUrüe/c вулгсрли изразн.
G/п/icb/ti-e щ общонародно притежанис-
G/п/icd/ / -е 1. оОрн/а (криДсие- ослcue)t
кouуuз; 2 e1oрия* 3. е. сиор—оши pl; б.
богомолци pl, (събрани ио църковно служба).
GcпCIcIc»»*r gcпCimdc»»» общински; енорийоки:
GcпnOcIclbgabc-
Gnп&omdcb1b/ab/ J' обши/сни нанос; "sc/ni о
оОшивокс в-во, мaтa; -iTicstc(r) щ cтсрeйщи-
HO.
/спасС/сОд/е udj. cOp-Hcaii. себств—ноет иа
оОшнизто-
Gcm/iclcbhaut п обшила (здание); оспор. при¬
ют зо O-ah-, oн1гл1Щ1* -Oidiniu - / - тскял зо
оОрн/нне; -та/ и L общински cтвem* 2.
оОрн/ен; eпвeтнин* -/СнПе/нсредня ушити¬
те (нж. Voi/s8cUu!/r-
temeinCruttchi^/. o0шoueиeни-
G/m/iiC//vorttiiI н обрннснс управа: -Voistc-
h/r — кмет; -hiUI/ общински 1тоoр1-
ycmn/Cloel adf. 1. обрн/окн; 2. e/ятийcн1-
Grm/Inc(r) по, -с. -с 1. рядко прост >013/110.
р-днин; lpd. СОс —п ист. трето oтx1ятнe-
Gsmeine/, -п църк- оснир. = G/mn*nCc 2. 3.
G/ml/inriurntnп п оОществела coбcтвeнoeт* -
ап Bolen оОро земав1адсн11а-
y/m/icfaKKli'r adj. я0poиocнъпeЛ; oощoрстбирC'
см, nяпунятe1-
GseniiTassiiclkciC j—	обисодосъпност> обисо-
разбирасмях'-
угieingelührlieh udj. опасен за воpuoeнтC; 00-
теетт-исспооси, пт—иcтст1и>ащ обществена
зло: ein -tu VerUnecic* юпас—в прecтппu1K-
Gnm&n/yefühl д, -с ncux- оОро oргсл1нeoкe
чувства; -угО/С т нж. -ulss: "gili/Oymm щ нърк-
юр. л—привиле/ировси 'тeиитoр при нecпoтoи-
телвохт-
Ulmelngüli-g udj. cOmoBen-ani, ябщятнзчии; еО-
Ропри—Т-
Gimöls/uÜitoykrO- / оОтюпонндлоот; -ци/ п во-
щссттслс еоОогн-лосТ; пран. оОро достояние:
Gimeinhii-
582
lue isl schon - /chouC/s оста псчс вc-иннн те
з/сят-
Gcm/inOii- . -’ —се 1. nюллooT; шпас'. .мерзост; 2.
вyнгaр/ooн; орooтсиш/с* 3. ву/горся изрст;
ругoгuи: с-п -те еаисе обсипвам 10^'. х тутaтяll.
UcmCtebie. jimlinIjiicO udv, оснир)- обикновено.
G/mCi/Zkost/n pl. икон, обши тгж;lй/1 тaтиec-
КН; —en/z — вота пялзC; оошвне блато: = //1/
von E*//csu-j еоряте блато /добро/ е пс-важ/о
ет личното.
g/m/in/nützi/, -gü-zithi adj- общополезниi.
G/m/in/nü-zluk/t- Z. —< gülzlicOU/ii / oOpo, еОшго-
гв—ис пянтс* -platz — сорс флaзa; cöp;
отllксзн1; ппйор- 0*11*1/00', итнътн*oнC; ncellт-
в—етна нетн/с: eie‘U Ос =cm cugcUcc гx^вoти с
сори фразш
g/mcln/plätzig udj-— —plätzi/hh adj. 6*101^. из¬
търкан i-
G/m/inn/cOt н ооро право.
Ulmlinoich-lIhO udj— nein, па оошотгтuснoкeтв
право.
g/mCies/m udj. 1. cöp (аинер/с* ода/; fop)fo):
пое с-п -c SicUn писиес върша обра дела.
обра работа е нкт; мом. ein -си Vlclfuhi/u
ооро к'лaтuв* беи Gcпc0c8üm/ Mun-i вОрнян
оттaл* 1 eпвм—eтau (труд* жином* иимот)-
тсдpyжeн* udv. тaнлию х, задружно, съвмгство:
Ins Haus /chöri (cm belC/c SehHCstnim - кърата
c cöp* из двете occmти-
G/m/inecmk1i-/ • - - оОт/сет; съвместио-т, зсд-
Tужuoeг*
j/m/inshOädliiO adj. преден зз сОр—ството-
G1m/inecOä(iihik1it /* — - нтгдoнвcнocT; вт—дз зз
вОшесттото.
G/me1nzeCoau/" "/е 1. обшивет (кино колм/тин и
кано духовно cнаpзoнoco) 60/ EuropäiscHe ~
полае- Европ—Зоната cOpne-T. задружно-г: 0/
- mii--. тaeдвo cтС; хъвм—стло xтc-**: ос IröHll-
hl/m - във весела зсдруживет; 1 общини—;
общуваше; съдружие: eicllche - бтзчuo съжи¬
телство; eil 01* Hoii/s wlu к"/ - iubne ис нонсме
да нмзмс ниро общо х 1—и* 3. in - eie с-п н
сдружение х вот.
jcmTimsiiaTtiihO adf. общ, cъвмecтe1r задружен,
нялентивгн: siel ~ in niw- i/ilen обра хи делим
нщ.
G/m&nschaUiS/** общ, cтнмccmг1r задружни, иа
O01нgзт1ecт: GcпnocucUlftugn08i*
GemfenschaUts/cmt/mme/ia)лeктивна антена;—е^1/
—Групов брак; —eiinricOtigjen pl. 1 обществе¬
ни уредби, институти (е село}. 2- комунални
учреждения (за услуги); —erzi/lnnj/ъьвмест—
но възпитание (= KoTiiUeeioe); —g/füll п
чувство на солидарност; —uciee о дух на
солидарност, сплотеност, задружност; общест¬
вено (групово} съзнание; —giaU п общ гроб;
братска могила; —heim п общежитие (Uaw);
-Uon-ooii//обществен контрол; —-peoUnktiog /
квтгкгнн/о првнт>eдoн>я* -siis — чувства
усет за задружни живот, зо cпoбlщпoo'* оор—ст-
вн/о ‘‘уно''^ "Spill п еъвмеонис нгр* (н
(поска г^^^^^^(ини); -Ühnsu / спирт— ттуоeтв
упTCж/г/и—* "VriplTTyiiy / еош—онвело хтa-
НСИС-
G1m/lg/ehiuld / - търг. юр. квнкутeн:a .м1зea*
—scOulU/ce — иcoъeнeигeлeн mтттeв—Ц; пр—дп-
T1—мсн* "-uhluli / ;||1'орко1|фгоно11онло учшн-
рс (сс Деца от различни вврюизпсавдвнея); =
Siiul-isueHuic; —sinn — aOin-CTeni, кeтпeрст;;-
тел лух, дух но coн1лср/ocт*
U1m1igv1oetändiSch udf-воpeдooттпгU; aOщaтсT'
Oотa—^мпoоулит—/■
Gcm/igrvcoständllliUcI- J e0шeивoгппнаoH; сО"
pвтст0lнрзeмaoт; -нтк/с п пуОннчиюпрсвиш
обш/аот (община* иемуно); dis pnO^illivc =
първобитното кoну/a; nпрвaO^гтuияг юбри/г/
eттвй* luu städtlscic = етaдeнo снопс/стто;
—woii п eOpo, еошеенпело блата.
G/пI1tr п* -к, - 1. емне (е хии—); омссишс; 2.
Oпткoтия* навалица; блъсна/инс (особено при
оl)cжeнcс-; 3. сеи--см-= Gnпncдullt* 4. нехн-
фрита (зо смъкло).
GcmCngc/Tullre п ссл-ео— смсхгл фураж; —lägeJ'
с/ч.-ст. разпръснсто положе/и— ва нивите ле
синя отвпснства.
GcmCeusaat/c‘e-7:-сл-. смесен посев.
G/m/nJe1i п, - емееицс; бттoamuни* риза. .н1Щ'
маш-
g/m/escn pur., adj. 1 првн. aтм—тгн* сдържан; 2.
нзгггeт1чeн (лcпaнвд-; 3. вж. п/икп.
Gemessenheit/" — eтмгтeлacT; ел^^жснаст-
G/mCtzel п, -S. — oiane, хтч-
G/minatiön — -еп взииози. /eм1HCЦ1И; удвояване.
jemteSeecn tr. /локали- улвоявам (съгласно).
Gemisch п* -(1)/, -е омес. емсонца; менил, сплав,
j/mischttinisj udj— омесеналинсен-
G/mSehherwаn/n pl, нгърк* стоко но дребно, бака¬
лия; "WaoeeOanUiieg / иърг- монъ'. нзcт—н
у/нн-росон-н мс(aт1H-
j/mSshOiwin-siOaT-liiO adf. oueoeuaoнaосuoк1
(оаa.нвоoнo смапанисне/ от държавата а
частник).
Gemme/ -с 1. изм-я, сема, гннпт (у/раша/ив); 2.
спора из /тба*
Gemökdr п. -е. — итби>снCr клоне-
Gnп8 е* -се. -миин, 1. иинзщ1eT; cгиC; първично
aтуиивснe* 2. вaнoлo ва пa-твътлa -оиде.
G/müll п* -е, — смст.
GemU/k/i п* -s, — щущуoснl—; мълва; клюки pl.
Gemiemci д. -е. — 1. uънoaн—; иутeлeвeнe* 2.
рoпam* 3. ObOiCH—, бтл0a1Cнc (нс полои}.
G/mUere п* -и. — рапат. мтлмятeнa-
Gcпüкc п* -е, - 1. зеленчук. тaттaтoт: - 11/1111.
гОсГ/с caдИr отсн—ждсм зеленчук; 2. фии. пв-
йар. juey/u - м1сдa-тcлeлo (so нСдорасли
младежи).

583
/с/eigt
G/пüunr/1u m ceЛ;-о—— зcлeнчyoaптю1ттядxтвo*
"Uii/riil// m зеленчунопронзвадно стопанст¬
во; "Ui-ttns m з—лeннуoюпo ерoлина* -пгт/t m
зеленчуков оaтaр*
gemüßigt adj. ппйор. sich - ecUum виждам xa
зсотзвсн (;*--.); чувcтвутaи пютрe0нocT; чувст¬
вувам нужда (дс-*-r*
/imUstert part. udf. x щсрoИ; дcce1итaн-
Gcmüt п. -(/)8; "C* L души. xтлщa* иушeвнacm;
—uaциouслuoeт: cr Hut - най -ма души; сос
M/iueU oUnc - човек бсз души, бсз сърнс; e/w.
geUl miu eu - нщ- ма трогва с-п etH. eu -т
fülu/c говоря иии-дотс/но /км. за uш-* уnт—к-
вз.м шит. за нр-. вонянним /нм1- нш.; бия /км. иа
чувство'; TÜlrc Ciu lue eu -е! тзсмн он бележки
ог гопс!; раза. uicU D ntw zu -е fUUr/n взсмим
нр. приeърц—* nзeмoиr нмам нщ- предв-д;
поде1зж4СМ1 си душата. дущ|lцзтз* хапвам сн
нш-, пийвам си /ш.; 2. нрав. характер, изнуро,
душ*: er iul сос Otöhl'clcs - -ма тсхсд врат.
неон лян с; /Ос naives - лаин/ин; etc ängstliches ~
страхливец; 3. pl. рсзк, духов— (зо хоро); Сос
üuOg/ucue/n "erbeniliyes успоняяттм1 развълну¬
ваните духенс.
gemütlich adj. 1. уютен (стая); 2. задушевен
(носоравнив* атмосфери); се wsn seh/ - ^0/0
задушевно, приятно бсше; 1uaщe задушевни*
/гпривуле/а атмосфери; рсзк, nun wlml’t -!
o-та етана тя, наквато етава!; 3. сос -tu Mictei
eпaнaг/; ктeнъKr непринуден нaвeн* чoвe0;
нейно си гледа cnaнaНcтн1eнO; който нари
Oс>ниннюнс* 4. udv. (тленно) бавна. епоной/в: ет
уо/у - н/О/ст гой продължи /ий-спаней/о пътя
хи: 5. ссмср. = ycmüiiyoll-
Gcmüeiihhk/it / — 1. уютност (на стоя* ебсте-
зонкс); 2 тсдyшeвuяxт (но настроение* см-
мюсфмрс); 3. oоaкaйcтвиe; двОро лacmтaeннe;
Онаженс атпуонстахт: doc Inut/cUn — любов към
уютната, тсдyшeвнaтa* Ос allen - е— /сй-опакой-
ля* б- х кеф; раза.; la Hört die - unl та тук вями
нсчс ш—тa* [гена] нс може всчс до сс търпи!
gcmüllos adj. OeзнувcтвeH; бсз cърщe; Oгтaушeн*
нечувствителни (зо ммоцтонилност); студ—л-
Gcmu/loeiJk/i/j- - - - 0cзнувcтвeuaeT; оeзлyшuaeн*
0—тчу>cmв1O-
UcmütkcthO udj. а ботата душа.
Ucmü-eаom adj. без душ*. сух (човги). беден
духом.
GriÜt//rrt /- /рсB; т—мneтсмeнT; натура: -^1./-
уи/у - / душенис ттлlиeлиe; псех— сложно чупен-
>0; афент-
gemütskrankicr/—. mul. иушсв/о бален (ба? загуби
/а хм/тнсниинс способносиш)—.
G/müierUoaek0ct/ / лушев/з бю/сет; —läge /
/сегрсн/иг; —i/Uce п иушeтcЛ; —мяционно1—н1
житм: - mcct'U ш чав—н иа чувствата; душ*
«-век. Щ1тaнo сърне, дa0ти!к*ггрorr- ттуо1иu1u:
тс/пп/ / - порив; чувство; -гиНт / иущгнuo
епокойств—е; раза. In ailcr = лаЗ-опакой/в;
—verlfaecnej— 1зxтpаeвнe; разпо/ажешн— иа
духс* душевна състояние; —ziSianU ш лущeвuo
хъстюявне-
угmütvoN udj. ну>xнтитcлe1. х душ*.
цес pvp. посн. към (= ///11): - Himmel ню възбог.
Gee п. -в. -с баол, есн.
/meint [женСнг] udj. L неудобни, ятсчнтснен; 2.
ст—сннтенел (въпрос* положение)—
ysnärii udf. еeтu— щстрeннрзн (кожа).
genäschig udj. локам. обичаи локометвато-
Gncäsnl п. -е. — пазар: cтc1eu—; товоргне през
10X3.
g/cäu udf. 1. тoнc/ (назин* описани/, ДоииеД-
нрема); suf бос Miiu-c - тачен да минути; 2.
зoутaтeЛ; уреда:; пeдз1тннaн; er ist eehn - е,
миста е aнутзгeн* 6. много е втucнaтeлeн; Оп
GildeucUec - а. зоуритен; 6, милия дребнав,
ног аго сс озсос зо пати* рсзк. dimli ist mOch/u
Gnciuns n тази лaбaтa нямам gaвeтue* 3. риза.
eil -tu Noi слеем; 4. пестелив да ooъn—тuнн—o-
нео: тк по/ Сеп РОс/пОц - псНпсп пестя н
стопи/ксто; & ризт. dcu -е Pmcis нaН-eвт1HC;
uaii'/HCH* 11110; 6. udv. '0^0; х лай-иреби;
пoлтoб/oeти: itH. - сеНтс. ск eil niw- -
nchmem втиcкoнe1e1 съм по огнош—лн— из /ш-
ntw. - cukccccn виждам нщ. яcнOr н пий-
лрсОните оaлтa0uaxни: sich - um с-с Vorschrift
hiltci пт1иптжсм ех строго оъм пт—ипиcсли—:
рсзк, тк eil dcu Walrlci- clcUt eo - е/ипес
оacлг(нзи* iul/ unciu(i)s-n uсй-тoчuC; най"
подробно;-- g/coпп/c снратя ттema; вcтщнacн-
Greäih/it / —; G/nauigUcit J 1. точ/оог: 2.
aнутстнocт* 3. взиенстенласт: 4. лр—блсвасн; 5.
юОстойнохн-
g/cluso udv. гочно тъй, гочло така; - viel тошно
таткова: - wir ma/'aTO---, коткано.
Ge/dCom [жсuИ'» жСЛ'] н. "Сп, -мпряДиа cтлaжср;
полицай. жсндстм-
G/ndaom/kS/ [жс/д", ж*д-] / -п [-нсл] рядка
жанидармерия-
Geme [жгл]/ — стсснсниис, приигсе1н—нн—е.
Gcmeilo/Oc-/1 "П ['Н—я] танси/отия.
//n/alo/IseU adj— ги нелогичен. /ен-злоги!чеенн
GccCckc п, -s, — [neoтeиuue] зснзнзлe; закачан
gcnlim udj. ние- по угои*. удобен, wein те Ilnen
- isi иню o0lннатe; блитонодявитс-
jinlOmiu/n tr. конц— 1. рзтлeшaтзмl; оюттo1явo.мl•
с-с ^/1/ - удовлетворявам молб* 2. aлaбрянзu
(прссДлаж/ниив- препикал);, 3. рom1фищ1рсм (<)0-
гоаор); 4. рсзк. шал, sich elw. - пют>oля>см хии
нш.; шск, е-п - caттътвсu едно чаша.
Gc/Cbmigunj—/. -сп 1. рсттeщcлиa; познанпшс; 2*
удoн1eт>ятивaлe (на .молби); 3. одобрение; 4.
ратифициране
/Tii/i/C pa/t— udj. (C"m ") I. благосклонен. Оного-
Toппeлoжeн: las Glüc- O/t Ohi - рссгн—тя му хс
Grcgi/tini-
584
усмихва; 2. октаяел: lei 10s - , Olm zu glin/cn
склонни съм да му витвам* eu e/w. - silc к/овя
към нр-. имам енноилаот към /p.; 3» вж.
псОцеп-
Ge/SiytHnit - /— 1. Олагоснлюшюен; 2. он/е/ност-
Ge/nrll ш. '/. -г/’"х (ресор). само 00/0) гcнн—рa1*
G/n/1ä1»»* 1. тe1eрa1c/; главен Gc1/naiagcnt;
Gcnnnrlp-ohc; 2. общ: Gci<^i^i^li^r^i^i^-OT\ Ge/ensl-
Ktnelk-
Gc1/rälbaurnt m славеи нътгcнoн1 птeиcта>итeл*
-russtnr / нърл— едат/з стевтурс; "Uegr10I о
вееш- ооро яфс1тивс-
Gc/erslät л. -е. -а /с/ерзнск; чиин-
Genrnä1/ba<< — .муз, танcралосc* "hsoctis/'ърк*.
птлнс изповед (засягаща целия .жином); -СО'
unkcon — глив—н литeктoт-
Grirnilc я, -и, --.11иЛ--!0с/ общата. общ; риооти-
Gririälrrlitt — икон, пътно опрощава/е иа
Иъ/ТОВСТС-
GrneräL/TilCeiuKclill о тc/cрaл-фeлдмaрщaл*
-frayss pl. юр. [въпроси зи] устзнюнявзне из
есмолничнооттс (првд съДс); "uonycic/m/it
['TунгтuмlCJ п гс/ератгуОернаторстно -gbl-
vin/nur -е [ - тувeтuoт] /cиcрaл-туO—рнстяр*
Gi/eriltti-ion-/. -сп 0606111^—. гc1cлa1нтзщиИ;
//irrilttt/1/с intr. 1/i обобщавам, тaнeлтннтнрзм-
G/crrilitsomut н. - - -m*b-8c генералисимус.
Gcneralitlt / -сп 1. o0щuoeт* 2. носи, cc1—ттни-
'ст. всички тенсралн-
GrneräLronir1dlni — театр. главен дитeкmoр*
~/ömlüsCö я. -е, -s ноен, щаб иа нoтпуe*
"-esrscl 0; воси. die = иТиксс, исиТпцсс тръбя за
тт—вcтс (а тръби); Оня тревото (с барабан);
"Пeпогт — мсн- оОш з1aиcнaтc1; -l/iisisi о
веси— ce1eтaл-лcйmc1aнm* "-musIkCI/nator ш
муз. г/свеи И1титcнт* "oUs/st — ност. еев—рол-
петкеп/нн; "pimCos ш юр. обра иминения;
-paust/муз. общо оаутo* -pnobe/тсисридв*
тeпeтищни (= Hluptpio1/)*
Gcisrälsrucy — ceнeтolcки чин.
Grc/räT/tial — ес/аралсн щаб; -ställ/r — насн.
тенерздшсбги oфнщcр; -sialtkirtc/Нови- е—не-
ртншсбва корта; -Ktäsdr pl. х^сдятсв парла¬
мент (до 1789 а, вън Франция); -titno— о обра
omaннс* ~üeerholllrl1У —есн, ясвявев ремонт;
-'VersummmunsU 1. общо (кедеш/о) cт0лa1нe
(главно но акциои/ерно дружество); -voli-
ii'hi /гeнeтaлнв птлнoмящ1O; пънвямощие-
Gsnen/tiiOön -нп ceиeлaщни; поколение.
Gcncratölitwc'rtci о биел, радутава во полово н
неполото рoзи1яжзтouа*
y/neratiy adj. cc1eтoннтa1*
Generator i, -s. ...tölnc н/хШ: еe1aлaтюл;
yener/H udj. oOp; общовалиден; udv, -зебра,
ycneri/nne 1/i създавам, cc1cрнрсUr ябтaтувзU;
/cnlnlshi udj. родят.
g/ccröu udj, щсдър. великодушни.
Gnnesooittc/ -cm щедрост, тcлиoядущиc*
G/e/e/ Z, -c тeлeтиC; пораждане. въ'1/икпси—;
рождовс-
детСке/п* i/t/i s 1. (von с/н. -) оздравям (он 1Щ-r*
2. оснир; c-s KOind/t - рсжлсМ; двОинам дсте.
Geelscede(o) и* "П. -п езд равнят, реколвелсецеин-
Grelsis/ — 1-бОбП- Б1T1e* 2* = Geeesi-
Gceesie|uZ. "еп оздравяване; тcкянвзл—Clx—нция-
Gce/sungshcim п еииюнвриум-
GsnStik А — тен—никз.
/cn/tluci я//. тeлeнинeH; теиетнчгонн-
Geecliv |-;в] и. -е. -енж. Gcni/Ov.
G/m/v/n [ео- ала жeu—>cтJ е, -s. — джин (ракия).
gc/iai adj. (асмир. /c1*ü1*к'Hr сепнал—в; ризк.
знаменин, в—никялспсн-
G/niaiität / — т—инанвоот.
GreSek п. -(crU; -е ни/, трит: Сее Hut Ос/ - sciiebei
ягмeomвзu сн щспoзгс 1ттoи* uicl D Сак -
brecHcc eнупвсu си тлamo; риза, eгряш>аи сн
еланото. е првн.; /ос stelTTe - Га/сс схванел ми
хс е вратът. рсзк. 1eотeнлoн—u cтм* твърд,
уnoт1Г cтм* през. itw-. uilzl iln Om - ищ- мс е
яхнало.
G/mSckZTang ш лон. птoоoжлсue н тила; през. е—т
Ссс = цпЬ/с довършвам икт.; -З/д/е и ловд¬
жийски нож'; -luiy и спорт- тилен вие;
-scOieg щ спорл. удар е тила (пре бокс);
—chhnse — изстрел п тила; -eicпd щ спорт.
тилно отоНкс (по успоредна); —sleer/ — м\сд.
щcрeбpocпипoлeн м—U1UTИ'*
Grell [жг-] я, '/. -е 1. /н/нй (кино способност и
кино гениалноличност); 2. = Gcc*cwcs/c*
j/nS/n/n [ж-иН"] Xi/ejli стеснявам са: sici von с-п
- cтec1ивзм са от ног.; 2. 1/- рядкс euущaвaмf;
оритccuя>aм* Сик gciO/ii mihi ilhlt тявз ис мс
емушапо; псосе Anw/ucil/Ol /с/Ост ihn пт1cпo-
твисто ми то прит—снявс.
gceSrolieb [же-] adj. раза. 1. ег-ел-тс/ен; срамеж¬
лив (човек); tu' niehl so -! нс се превземай
тaнс!* само бсз н-ремонти!; 2. вж, /11111.
G/ni/se я, -s. — кихоннц*-
gcmScßbao udj. и4UвeHr еод—в зз ядсис -ли пиене;
lue ost nicht/- вс мож— до ех яиe;лo1г* uislcrc наг
er noch- - внaлa тай Осшс /епо/вонм (беше а
много лошо писороснес}.
Gee'u^l^l^i^i^l^e^ltu^, — яд-ннохт (на .храна).
gr/Scß/e* 1г- (ослар- inr/i h G) 1. лзе/ождивом хс
(вз, от лр-). тaдвзu сс (вз нp-)* er uteo/e
iligcm/оп/ Ahltu/y той са радваше на обра
почит; u-т Fu/il/it - ттлвaм сс вс свободата 0-;
2. па/звом хе (0' up.); получавам: Privolcyien -
ползвам хс от птив1лeг1и* е/ unco/s с-с gute
Erziehung получи иo0тo възпитание; 3. ям, пия,
>oуeвсu: Сик oui nihlt zu - товс вс може дз хе
яд— праз, е/ наг Unuin noch- zu - инсе бсшс
н—пoнoeии* Оешс н №0(0 /0™ нзcттoe1иc;
остер. Ice Welene - пия виня-
Greleßru • - -S, - -пикуре—ц; тсогроном; който си
угажда-

585
G/oUäi
y/cicß/rlteU adj. —пикурейскн; udv. c вохдсдо-
Gc/ic/Stmcich [жг-] m t-u-o/uo луиoрuя* "Wnucn
е hoch. пиоигрио gc/ю; "zsit/лио- период на
буриите устреми Германия).
Gcnlppc л, -е,	пнсне из uaлни глътни.
Geeist д, -к, - рядка cгнн1 р!.. сламки pl.
jr/ieei udj. детероден. пcлo>*
Gcettälien pl. полови ортсии-
G/nieiv ['Нт] д/, -S, -с лoдlитeлcиl пад—ж-
GrnSus и,", -.-сОсс 1. (дoОаp) дух. гн/нй; dnu - dcu
Uulgiult'Hcn Spruche духът из Оът/арсния -зно;
2. ноС: = Gncln-
Grn/eanlpniiiloi / гсн/о нс/ипул1тс/—* -пи-Г"
tiosУ'тгнис мутания-
Genom //- -е. -с баел. сс/см-
Gc/ömyri п- -и.—пейор. мърморене, пр1инр>с/e;
веч/с иедювялствя-
Gncöttc ш "П, "П; остир)- пост- G/cOss е. "—п. -сп
1.	ряДко 4туеaт* 2. партиен дтуеaт-кoнуu1CT;
еюшио/дсмонрсн (и иенс обръиснннне}- 3. търг.
псртльoл* cъкooneтзтяр-
GriösKscisCtlT-/ -еп окоп. 1. нocп—тзц1я* задру¬
ги; 2. лтужeoтн0; eп4тужиe-
G/nötscns5haÜ0(l)rr е- -и. - ооопгрстор.
t/noKseniehartlIcU adj. няcпeтaн1вгн* дтужгoн-
HCB-
GenöKsensshaUfsy/intell — кооперативни дял, пещ
"hie-/ иооп-рстив/а Oonaa; "Uuunr — с—ля-
н1н-нooп—тснoт; члсн во ТКЗС; -нтк/п п
нсвпгроннн/о дслю.
Genossin / "псе итугaркс-
Gcnnc [жСр] п- -s. жсuт; [художествен] енд-
Gr/reUiiC [жСр-] п жив. жанрово. битова нaтг1-
Н3-
UcnnchcUi [жСр"] adj. жа/ров-
Gc/rsislcn/i [жар-)/;битото. жанрова жинсп;-;
лот. бигоописитн/етно-
G/ct [дже/т] и, -е, -е рядкс иран, ноинтс-
G/1t/ch1oloyirbT■eинa т—х/oнят1И-
Gn/eoUnn [-НН"] / "П беи. тинити>a-
GsntflyssetiischaTtJucrn. роляво юОрсегнв-
Gcetl/man [лжГитлм1Си] и, -е. -s 4жeнгтлuгu: -и
Аи/сепс/С [oтрннcuтJ джглттнм—лeкo cncтс1y-
мсвнс
/с/П/ adv. 4ocтoтгчля* лоста; сгнтс (пра глелал);
Bnoi - - buoi дястсгъчня х/яО; сп 1а/ -
gcuclliOcn 400'*, отн/с е опал; ног Uabns - zum
Leben имаме (срвдснно) зо пл—живявaл—; - von
сен. hüben вр. ми стига; иш- мн омръзна; риск-
-два мн до I уша; - um new. D Uibnc HP- ми егита
(задоволява нужДиим л^и); lies cs - sein опрн
вeчe!* опри!; coeUt - Сак/--. /е описа. чс--.;
остар: - Ins Weine достатъчно вн/о; maccs -
sei/. zu-.. имau лястатъчлю -ннн, зо д*---; риза—;
нос нит Ins Konzcr-? —sch-ccli - как беше
концерт ът?	4яeтстънuя леш; пас кае/ се
ilcli oli - - кацсс ген* трябва л—nтгeтaл/c дз сс
пoвнaтИr lus Besin Ои/ НО/и /стаС/ ци/ - е тоя
случай гряОвз да хс направи тъомв ний-
хубавсто.
Genüge/ — (а; п- -е, —): zur - дяxтзгтчня* c-m -
110511/, - tu/ удя>лemвятинзu инт., тзgютя1иваи
ннг.* Сее /cttclit/n Anforderun/с/ - i/ottcc
отговарям но дздени нзиокваиня; Сеп Geseten
-	1/ltt/c eъoбтзтивзм хс е. изпълнявам тзнoнз*
8|ie - IsUce зодоео/св съм.
grcügcc intr. h 1. (/'П -) gooнтнтчeu xтМ; стигам:
due /enÜ/t Itlm 3 Pci/bccc товз ен—са зз трима;
lue genügt Tür Сее A/frsy за нaнoнютЮ; оста
нанзлo толкова eтuтс* diisn Agiwout /enüyi miu
/iclt този отговор иа ме зoaятюнивс* 2. золанс-
нятзU; нтпъннянaм: jCt. Wunsci - зздютя1ивaи
исчие желание; seinen PT-leHl - итпт1нявaм
дълг* он; /паст DOs/stpflicH- - отбивам (задъл¬
жителна) е/ужОс; 3. sich D um elw- D - Та/есе
задоволявам хс с hp.
/rcüg/id adj. punt. 1.4ЯcтснтчcU; у4cтнeтвoтит—-
iCH, задоволителен:ризк, in Diu/sch hat cn - нми
тройна по u—ucни* 2. вж. g/müunc-
//cÜ/saп adj. орхосз- дяo‘тзгтчcu-
gcnügsam udj. хорсм-и. ззиовялявсщ хс х малко,
левзионстсден-
GcnügeanUeit / — cнтoиucoH; нeптиoкст—нueoт;
л—праненцнозност-
yinügtus* i/t/i h trnb— (с-п -)рядко улe>л—г>вти-
вам. задоволявам (/0^. дивом [uкн-r уисвн—н-
пар—лне; etc kon/ес eich D lieh/ - in Höi-OcUesi-
-nm тя са рзтниващc n учннтсетн-
Gcnügtuung J\ — L задоволство. вътрешно
удапн—гнорсинг; ntw. mll - iö/cc чувам нш. със
задоволство; - üh/r elfw- A cmpOIndci изпитвам
тсиявc1xття ог um.; 2 улoвн—т>eрeни—* -
IonC/mc лихноятам зо извинсш!—; смуд— изтик¬
вам /саунт-
Grcut п, - - ---ccul I. баол- рои; 2. грим тoи: 3.
зрим- залог вз /то/ол-
GneUus ш, -cu - L лaxлaд3; иаслаждс1шг;
уаснвтогпнн; 2. ядена. пнснна, уllemргOс; кв/оу-
мсщ1и (по пооагоо- тpcнu): 3. ползване: Ос Ссс
-	von elf', —omm/d тсnяч>зм (добивам праве¬
но) да се ползнам1 ог /ш.
G/cn5tп/cs'U и, Gc/ÜKsii/g е. -и. -е ня>—н ва
у4явoлoтп1ятс; гпнкур—ец-
GinÜss/mioti/1 п Clп—тин1п/e* вкусено средство
(нспснии- подправки* тютюн); -intt/eilelt/t-
/ОТ /вкусова индустрия; -reift / - потребите/иа
зрелост (на плодов/, зеленчук); -tuclt - / жажда
зо na-ioac. уиснснетвня-
UnnÜKs/rsihi udj, изпълнен пъден х ное/ади;
nтияг—н* -sÜcHtir adj. жадни зз наследи
Gc/ÜKSHcrt — = G/buiucUtw/u-.
Giobiologis bггo01внoтlии-
Gcobotlnik - / теебетс/нос-
Gcodäuic -	— тeяgaзнЯ; земхмхрих; lölcre -
висша т-одезня; nOeCeue - внзшс теоиезия-
Gcodät е, "—п. "Сп т—мeмcр» тсюисзнон-
geodätisch
5X6
yrodiiltch adj. o *сод—зичсскп зaueмcрooи-
G/ogrlpU such: Geograf w/, "Сп, "in географ.
Geographin auch: G/ogmif’*C-f— — география,
/mogi/UpiOsch. such; GcognaOItcU udj. т—oт'тaфcoи-
Geologe m. -s. -е тсюлот^-
Gl(Oo(re|/ — г—о/опия.
/nologlscr udj. т—eлeтннeU; теялопнчеонш /со-
тежки (конгрес).
Gnom/tnr /и. '/, - *зсмсмср.
Groi/tm't/ / -п [-й—и] ceoм—mрни;
t/ometrOsci adf— геометрични, гном—тр1ич—онн;
-си m0tt/1 средно тeян—триннe.
Gт<^l^il1'stf—/ — теофизикз-
Gcomyclic [жоржег']/ е* - текст— жорж-н.
GnoiyOnn — Гтут1Я-
Gcokui/n /д. -е, - срузн/ей-
Geor-J/ie е, —п бол— т—ттнlн^3; далия.
gcozennrit'h adf, т—ящcnнрuчгu*
/ераагС punt. udj. 1. бе—. дпв—л; 2,adv. но двойки,
чифтове. по дтaмa* 3- нж, puaiei-
Gepäck л, '/. -е озтиж-
GcpacU—abTrntSgung/же. оагажнз служба; -ul"
laue / - багажник. място зз остаж (н самолет*
енообус)) "nnciter / жп- гише зо багаж;
-аи Ои/наСп/и//, -1111/// жп. сардервО (ни
кара); "nufus/c /жп. = -fmnrimc; -uu/guhi /
жп. еншс за пюдучснсвг из Оатсж; -hrüc/s /
антси. Осгаж/нн;"-tore/rUiiC п Оа/сж/с нрснн-
спортис дсвта; -eoe-uoi1//e1мl!тпичlгcнor nтв-
нглoa из Oaтсжз* -nursct — поход х Осгаж
(нурососчгс/о); -st/e п багажник е жп. нагюи;
"КсН/О/ щ жп- багажи* тo1nиoкa* "/lüc— п
парче оатсж; -drägcr — жп. uяcaн* -ни/гс жп,
фуртяя-
Gep/ud —* '(1)5, -с зоал; ceпaтд-
Gepänke н, -s, — дуикснe*
g/pf/UTert pa/1- adj. фам. Xi/pen. лют, пипер/ив,
пипeтлия* пика/rr/ (виц); -е Preise остени
цсин; 2* нж. piefiere-
GepTlife п* -S, — раза. пвйср. спиркс/г. ов—рля.
G/pTiCgtO/it — — уcлegнвoГ; 1тиcкaнecн (но
външностни).
Gepiiogi/leit/ "Сп обичсй. лснин-
G/pigs/i п* -е,—ролк. непале, uсцзнe; мсцсuня*
Gcpiämk/l л, 'К. - носи- прecнрcлoC; е /ре/-;
лрсбнз схното*.
Gepläpp/o д, -е. — ролг, 0т0рe1e; Oрптпeж-
Gcpläun(T) л, —s, —ризг— псйор. хленч.
GcplätShO/n л, -к, —плиeпк (ни морски вълни};
бълбукале, щуиoл (на псмск- чвшма), n1иcнс-
h—. тoмou (ни поначе* (дъжд},
GipieuUcn п, -е, — Oтбрeu—; (непринуден* инти¬
мен} рсттoвeр* птинaтн1 pl.
GepocUe п* -е. — рсзг— [nвcгвяннB; дв-одие]
чукане, нрaознe*
G/pölico п* -/. — рсзг— 1. нупут41И; гтвпвт* 2,
псйор— хаио/е. виненс.
Gepnä/c п, -е, — 1 првз. eнпeчзтгн* [хстзoнeлc1J
битие; облик: е-г ЗасНе. c-m sei/ - iiTduück/c
cлaтзМ; оставям отпечатъка е— върху ши., нкс;
2.	ютn—нoнпк ((«ъ/рху мюигмо);
G/pmängc л. -к. — 1. разнеш, вe.^11кюнcпu—;
питт/оен; 2. пстcдuрснc-
G/po/ssil д. '/. — птoщc1c (но скъп* ДъжД
кродуш/о* пре пържене)* пунон—ни1цс (про
стрелби)—
J1pmllutetbH7Г'T. udj. но тoнк1r во канон {м плет)-.
Gcquäik/l я, -е, - -рск- птoт/eиуиcгнe; лтъ/нз-
ИС.
Gequ/ssel л. "S. — пт—buhi—, дътлврcи^—-
GcquiiUe л, —s, —; Gтquic/ech/ л, —s, -ро^к. 1.
квичене (нс прссмнс); 2* пи-ъни pl.; 3. сомо
G/qui/ie10/ cкптцсл—; eнтиOуlLCUГ-
Gmu /л, -(1)/, -с оси. спорт. оюпинс-
/11111, релк- ynudc udf. 1. нрав (чгрее. ръб.
улица); 1тпрзтc1 (стеОии); trlici cuci -! нтотз-
встс се!; сен. - macUnc нзплсвим вш.- е пргн:; -
uuf lue Ziel eu право е щcлтa* прси. vom -а Wege
abwelclcn отклонявам хе от прсвни път; -
longcc нтпрзвиu* - Тс/сс изправям, oпрзтям* -
machen uтпрсвиU; eптсвяи: - sOie/c садя изптс-
>—/. птa>; - viel '^/0 гоннонс (много)* точно
тю/кюнс; - ut/herep?зк. guidc stcUnc а. Tüu niw. -
oггeвстяМr тaтс1титсм зз /ш-. б. стоя изптс-
>11. прав; - t-eliie изптa>яU; пeдрeждзи* 2.
отик: ruf "П Wcgc по отгкни път; 3. прям.
nряuядушгu* 4;МСМ: чсген (число); ctw uchi -
sui ир. хс дслн без ecтзнъo* раса. OünT - eile
inssne в— птилитпсМ; пoтнoлявзм вш. до мине,
тлслом прсз птъeги* 5. adv. udf. нeнuB; гънме: -
gegenüber '^/0 /иерсшс; - lut G/g/ct/ii '^0
обратно; lue - Gr/cni/il пълно отoт1твовнвж-
иехт; '0^0 oбттгнomв ;ри..?«c- Hurum - OcU? заря
пън тъкмо тз?; du -oiiui eim - richt! е. тъкмо
uзвт—uc мн иднеш!; б. орон. само ги мн
липевсше! ;раза— las hai rein — io'h yrOeill! хомо
тови мн H1пcвaщг!* sie out glcHt - ueUöc ве можс
да са каже, че е хубава; с-н. - noch исПаНН/п,
cr-eichen едно успявам х /р-. сти/ам ир. н
послединя момент; 6. adv. неку-тв, тгнмo ей
есто: Ich Uli - asgckommri нвку-mc отиe'тит-
лсх; cu /1/11. wus OUm - 0/ (cm So// кпп той
тювoлИ; канвонв му дойде нз ума; wie т/ -
koпlt нанте дойде; 7. u—птeueuue:тлтг. nun -!
сага ора пoнaнe!* сети напук, во Hua'. 1cпт—-
нeниa•; те пик/ eicht-- Unuie sein това вс трябва
непременно дз стане дшсс.
GieCUe/ ~е, —е L мсн- права (линия); 2. оиop——
nлo>анo [част ло онcнсJ*
j/eCd/aus udv. 1, euз)птз>o: unUce Sie Оплет -
въртене пес иоправо; rrseUautr - слсдошс отзвя
изпрел, прано пред себе сн; 2* розг. птямяr осз
тсбиoa1oн-
GenCdcaus/mpTänj/o — раД, дан—нтят—н тсдиoп-
TH—м1нo»
g/ncdehenaus adv. нaптсвO; бсз заобикалки; ntw. -

587
GeoUcnZgumUc
saunc казвам нр. нonтсвo» Осз заобикалки.
/rrädibin adv, лзпрaвю» без ле се помнени.
jroCUinwigs adv. = /niidcHcgs-
g/oä(cot part— adj. 1. рсзг— напиат. лaтuищ—н (ом
умюрс); 2. вжи iädcmc-
jroCdcso adv. теч/в тъй. теч/с гск•a* - vl/l точ/в
толкава (ишиас), тсч/в тонната
jreäei(s)w/js, udv. остер— /справо.
g/TiC/w/t adj. 1. непрано (Осз подготовки* 6вл
заобикалки* заобикаляния); 2. риск, [чного н]
просто: lue ist - cпpöu/cd топи е nтeoнe
възмутитс/ню.
g/rCdczi, раза- /raU/zn udj. ш-го и просто: da/
lut - eien Gemeinheit това е лaпрaвo* ниeтe н
птooнo ullзeoт;/иrзт,-. er isi cm bisschen -- ней си е
лоста безцгремаиен-
G/oCUnügiio—^;—, зоол. птс>eкт1Л1 (сам-)-
Geradführung./" -сп нахш— noaH/o. тюдсн*
G/oCUO/ii / — прииoнс: птaвam3; птсввлин—Н'
ЛВОГ-
gruCUlieig adj. птз>oл1ueeн-
G/kCUlIntgU/te f — правоннл—Ннеот-
G/oädeinn o прзвaтз* прямата: нecнлecm;
g/oCmm/lt pu/1. adj. 1. нoтгnoau: - voll пт—нтп-
koh: 2. вж. nimm/lc-
Grufms п. -пи. -е днил. 1. 1свe0; преддверие (на
къща, врана); 2. = решетка [G0ii/tн/ue).
Gcra/ieA -п 6он— иущкстe; мa1oхз» нндриш—-
Gcoeninm п, -s. — бот. здрсвeщ-
GcoänU/ п, -и. — нисши са ано/и р/.. hcHhith ла
внгшя хс рсстснне (а со орпоиенми).
GiuCshi/i п- -е. - шумял—ин—-
Gckaes/l п, -е. — лръ1чeнc» дтъuкснe; ттaoснг-
Giefi п. '(nrк* -е 1. уред (с спори-)* o—ни>o:
прибор. lluoгтумгllH; aпaтст* 2. събор. пeннкн
ссчива, иuoнтуигuг1 pl. (но зридинир- н рабс-
телиецеУ; рядка ояoпш/нua-
Greät/ZUan о тсхн. оти0oтвcmрe—нc* —uymпcettU
/пнорн. cпoттнC; уред/* гимнастико.
Ucoa/cn*т mt/i s. 1. - adv- (ctw- gc/il ди/. ü/ci) um.
нз/иза cоeнучнит0; нгoовнуннивЯ; удава хе*.
um. етана: Cer Wein isi yui - ни/ото uтлeтc
хуОавв; /1/0'1 d/u nu/tn Versuch gcuoc- Olm още
пътвиит епнт нзнeтc oпвлунл1>: gui /cniincc
KleCrm лeOт1; отooяоcсuн 4eщз* e/w. цс/*- miu
zum Glüh- 1^. излиза рсет/нно зз мел—; ctw.
/cnit miu zum Är/cuels ир. ми дякзтнс сомо
ядовн 2 с ргр— и. попадам (по низ.— нщ,)*
отзовавам се (някъде); 6, изпадам (в някое
положете, нocmpoснaс-: еп Сее inch-nc (mü11r
- попаиам1 но чявeк3; нейна мн трябва (и ирюп.);-
фам- am do/ lalselc Adresse - е. попадам из
погрешен адрсО; Н. риск, сбъркал съм здт—cз*
is/lnasCci - очепквамг хс (словесно}; еОнпсмс
ос; през. а^10А/нс/с - анкно/янсм са от превия
пън; Uli’ i'i Eigfüll - хрумна ми сп-.; ruf с-е
GeCrn/cc - натъквам! сс ва uиxтл; пик С/п
GlcOhlyewihli - ■загубвам! равнява---'; außer
eicl - из1нзаи тъп от себс ен. извън -абс сн; im
Aufrsyu/y - нтозиси пън възбуда; развълнувам
се; ос Bricd - подпалвам са; sieh (clninCer) 0/
die Haain - хващаме са за 0001'1. сч—повсме са;
раза. Ос СОс K-Тппс - итозgзм е нлу4uo
положение; Om Sehuidcc - тюллтжиятoи1: 0/
Schweiß - изб—ти мс пот; ins Stocken - тсоттам
хе; Ос Vc/yc/seelci/ - изчезвам он паметта,
забранят мс, бивам покрит със забрано: Ос Wut,
Ос Zorn - тoтcнeвявзм се; риск, über new. -
напипвам. 4якоп>см1 сс до нш-; пе/со die Rilen
- попадам под но/сдото (за превозна срсмДспн
нсУ; през, пряпалам; ип/с* die Riul/n - попадам
между разбойницщ; 3. inci с-п - мстнод съм
хс на /кг.; er ost mach к-п Vite/ - метнал хе е из
бора еи-
g/nCt/n2 punt. adj. 1. ум1—стен: сен. lüu - lullen
намирам вщ. зо дoбтe; смятам вш- за умсон/о
(еж. *1-/1); 2. eпeнуннив (аж- gcnitcc 1).
GcuScs/mlni — пометн/н— зо урни;, ceчuвa*
-trauen — ссмюхолив шacи* "-turene п уредна
гимuсcтнкс* -нит/ — спорт- ломски: но 1ттн-
шс.
Geuät/wohl п; ииОи - нахлуно, напосоки, из
ктeмeт-
GcklitechOftu/ 'ОП рядко улeл* урнии (събер)—}.
GroCeicm п. s тренинг (за кол ло.машина).
GenäucO/iU/(s) п, -п.	- пушело месо, пушела
ени/ииз-
GruCufc п* -е боричка/с. очспквовс-
g/nanm adjl 1 с-с -е Znii дъл/я врeмc* 2. естер-
o0шит—U; прястерени-
Geräumdc п* -s. — (а. Geräumte) ласо«- сечите,
-з-ечен твтoк1 унaeнък-
ynriuely adj. ябшнфeиl; nтocтoрaЛ; щ1тoк-
G/nänmigUelU:/ - e0щ1Tuecн» прeoтeтнeoт-
G/nänech п. -[c)5» -е 1.щун* - пдсНсс шумя;?« а».
er mihi/ Oii/n virl - гой е мм готе шумни човек;
2. иов- лр—Оялни р/.. вътрешностиpl. во ливсч-
Gc/Iut^l^^^i^i^l^llcin — иехн— тстлylи1гoн: "^011-^/* —
род. филтър против шумове; -—ulissc - / звукен
сф—нт (а м/е—ър. филм, родео); -lau/ — крем—
cпlмaoua (е алключс/ос но поспи е плевни).
g/oäushiios adj. бгтщуи—U; тнх.
g/nanshiioeigU/ii Z. — бозшумпняет'-
G/oäne10/mcss1o — фolиoмxгърr звукомер;-pegel
и шина ла шум*. шумове нивя.
geräuschvoll udj- шумен, шумни-н.
Gcnänspck п. '/. — CKciimii—; иткзшлиннв-
GcoUUküi//лew-: дъоинен тaзгвoр-
genUcg ./- L дъбя, роня: фом- c-m Сак Fell -
1сщсрвaUr нзпсриашнам лос.; 1-вж- gin1c1*
G/oU/k н* -е, - paвзн; кожар. табск-
Gerbuei/S" -сс 1 ножарско тс0oт1HЛ1ПC; лъОил-
ия; 2. щавснс, дъбене; 3. кяжстcттe; тзозчеот'
НО-
GruU/e—TiII п щехи- д-тро. моснян (?с дъбюне);
'1^11 / тв.хи— иуОо (в кожорк/с раОюмилпи-
GroUcoZiohe
5ХК
/r£'r; -lo1r / нсхн. наспе иъбил—н тaттвoт*
'mÜHln/tocvui/p- меллнцс зо дъонл/н в-ш-стна;
"-wolle/табашкс вълцо-
GciU/faKS п —ала- дъбилен осрзозЛ; луОз -rinde/ -
пели— 4по11/a кюрa* -uiiis / - хсм- 4тO1Лua
нне-нн/а; тс/ни; "Sto/T — нехн— дъОннив ве-
шссгвя.
Gerbung /; — дтбcнe-
/mu/'hi adj— 1. епров—и/ив (човек* наказание.
присъДО баел, проведен - цсиес с-е к/оп
огласям хс справеднивя спрямо ик/.; н-ш -
werlen справедннвя яценятам1 икт.; 2. оправгл-
лин; acHana'i/c/i, опровиан: -es Verdiel/ Huben
имам о-нюнотеннн оoиoтрeu1и* unic Zons на* -
оеиюнагслеи осшс гневът му: З.н-т AiOO-CTuiis/,
Aufus/c - wenden cпрaвиu ес х |1якскво 1T1Olн-
>311, със зодочо раса, Ос ill/c Sättel/ - tcin
вc1нкo умея дз правя, зо венчко .мс бнини-
G/n/eOtc(n) е, "П. -п баби— праведник: раза. dnc
Schlaf Ice -е tcilulhn спя като птсвeдlник-
Geo/cOtigUcit j— — 1. епрсведливост (по присъди*
иоиозоиие): с-п - zuteil werden lueenc проявя¬
вам епропедлиносг cптиuo /0/^.; 2. привета (нс
дело): cnрзвeдн1вoeтr оенявотелиост (но .№/0-
н/, оплакване)* 3. нас. правда: IÜ- RceUt u/d -
—Impicc боря сс за правди; 4. нис— олатecъgнe:
с-е (е* - ü/erlOcTInn прсданим нит. во птсвocъ-
дисто; 5. 6ибл— птсвeдняcт; 6. а G^i^i^c^i^tis^t^eC—
-п астар— пр1B1Л—еиЯr олзвo-
GenCIc п. "/, —раза— псйер. 1. [прстu1] приказки
pL. ОърОорсне: рсзк. ich Habe lae - satt сит съм
из птaтнu дуни* 2. кнок1 pl; n-c Ins - Un*cg/i
cтзвau причини да одумнст /кг-. пуeксu при-
ксзк1; клюк; за нас-; Оси - /bпп/c нн—зом н
устато во хоротз-
j/oeiiOen in1/i h cпoco0cнву>C; нocU; донося.
спомага (зо /1-): ntw gcrcicHt с-п zuu Eine вщ.
протн шег /км.; те цсп/i'ht с-п zur ScUucCc нщ-
е пoзят зо нит.; ntw g/n/icit с-п еип Nutzen,
еип Vorteil нщ. е от пю1т3; иoптинсoя полза
uки-* сен. gcnci'lt с-п гип ScUulce нщ. неон
прсдо ^г^с^м.. е от трсдз; т/ gcrcicUt miu еип
VciucüunCr zu--- удяволстти— мн е до—
G/inSio:-ИНеП//, — 1. рoздтoз1e1юcт* 2. възбуди,
Ueu&uee imp. tr, т/. сен. gereut посН нтя хе.
тaтoз3вoм са (за нщ.); си ll/si ut eicU nicht -. ги¬
на сн жонн (труда, втeиcгяr до.
GenSeinSe/ ceристрни-
G/nichtT л, -(1)/. -а 1. съд; съдилище: с-с vor -
/посдпс давам нкг. пад xтд* п-с SscUe von -
bringen отнасям нщ- да съда, завеждам дано
прсд съда; von - nuscUnIcnc итинaм са ис съд; -
а/НаПсе cтди* von -к нсцес по cтgeOня тeщe-
вис; über n-c - 111111, über с-е zu - кОСеса съдя
mкк;(чeaпю пpсu—}: e/mccucs - über n-c eiueUce
lu/KTi е, воотзтом /кг. cнрoтя* б, Оезпоштднв
критикувам, осъждам uке-* прси; etnueg eic с-п
Ос/ - цсНте строго рoзтлaжд3Мr осъждам 1eнни
дейност. оезпорсдио ктнн1купсн /'/. Спи
Obiu/ic - Върхонг/ съд; ооо Си/ Jüc/к-с -
второ птнш—oнnн—; cгтаиlU1ит съд; 2. жури; 3.
астар- las hole - 0—енлкатс-
Gruicit’ п. -и, -е Олюло. идг/C; яснис, гозба: с-п
ии/ ein - FOthhe ei/isUcn поканвам икт. но рибз*
те wurecs 60/ Ollnut/c -е lulgntraunc пяд/есюхс
исй-фн/нте яд-и-та, яония-
Gcoleits— съд-О-н, съд-лншен; GcuOchisdicccr.
jilicO-lich adj, eтлeбeн (присъа.решсние1-01с(е-
цсис); ein -st VerOalren clirl'll/n занеждом дело;
-е V/rUa/dlu/g тззтлeждсue из деня пред xтg3;
съдебно тзe—яснис; с-с - iniangcc денем икт
пол cтД; подвеждам /кг. пол съдебно oнтoneт-
/оон; - gegen с-с vor/cl/c давам нкг. под xтg* с-
с - yoTlie/i призовавам нкс. под съд.
GnmocHtкllktrbo^. -ъд-О/в деля; -siel — съдебни
лекар
j/kichisänz/lich udj, юр. оъдебно.медиumhch;; от.
во cтл—бeл л—кзр
GerichtibuaUelt l" — юр. 1. ют1CЛ1кщ1Я; право-
раздаваис. съдебна власт; 2. cъииuяeт* пядxти-
/сог: б/т - Сте Krcis/t nctciutnhnc подсъден съ.м
но окръжния съд.
GcoSh0te/bchöo(c J' юр. оъисоно 1UcнзнциЯ; съд.
съдилище; -bs/elsiC — юр. ориeтиC; т—ш—нue
но cти; "СОСпс/ — -ъдсОев рaтcнлcн; -Ir/C/i т
сстер. юр. д—до: с* Га/ес = eil ип1ссп NacU/an
съд-ш- се със cпe—дз он; —Ooi т юр. съхтон ва
cпИ; съд; "Stu/C е юр. пoиeпиняeTr компгтенг-
/сог (па съДебна иисоишцш))- —-tag — ден,
котите съдът заседото; пргн. = über sich selbst
iultec съдя ссбе си, прeц—ни>аu еоОственитс е—
ge1a* —-veiT/hreei/юр. 1. хъд—бво птoцглурa;
съдебан птвщ—o* съдопроизводство; 2. съдебно
дитгнгr дс/о; —viric/Uiu/j" юр. съдебно
заседови—. елсиаве из дсле; ~vollzirhco щ юр.
oпдия-llтпълни'е—н* -w/sss п юр. съдебна 4110;
oъдoyeтрeИoтвo* -ена/у е съдебно пти1улс-
jioiiU/n pu/i: udj. Х.разг. пвйср- хинтT; яглзк'CU;
итоeнeu (мюшгнu/-: рафиниран; 2. вж. ncolcc-
G/ki/U/nO/it f хиттeoт; oтрскзняxT; рофил—рз-
1ОХТ-
jikiikin re/l— сомap- държа се. отнасям сс (есссН-
псе I 1)-
Gciict/i п, -s. — тeнou; шумолене (за вода.
пяc'ак).
yumfcy adjl L маловажен, др—Оси, мюнтo (опсcсo-
носН: /^1^^1м^ижвниг- юлисиноис* изключения,-
з/сче/ис}; sich 01 /ОсН/ -cr Verlegenheit /eTonCen
измирам хе е тuсч1т—лue (ненолко) тстpулн—-
ине; ctH-, с-е - асНсее eмс1явaжзвaМ; орeн—0-
рсснсм, ве зачитам; сен-. c-n - Kcll-znc на
тзнuтсМ; пр—н—Oт—cтсм* омаловажавам; lue 1/t
nlcl- псОсе "-кеш Sorge това нс е ний-ма/нато
(пoолсДнaмo) мн грижа; ilcht lue GeiOmgule
eiueoclec ниро ис постигам; ilv. nlchl Om
Gerlhysice нн uс3-мaлкO; /низа. xттxcu 11;
589
G/ulib
wenn ll-K im Gculn/si/c TnOC O/t ооо пелс съвссм
uслкo съжаляваш; e/w. ип non Geringe/ eihöice
пснншавсм нш. с ^0(0 иoнкя* т/ lei nochts
Gelinget ве е малко вещо; с/ bnacUini aucU Си/
G/ntigKt/ той яблтшс нн-мол-е н ва лий-
минавно нщ.; kein Gcrtn/crc* ale Goiiic ва друг,
а осмият Гьоте; X оспор. птeoT; eклeм—u
(хора- произход'; 6е6л- dcn Grriiust/i einen
нищожен. презрян чoв—к* 3. н—лo0рoнсч—cmвeUr
иoнoцгu—u (стоко- сорм}; von с-п - Inmkcc
ниисм лo0тe №1/;— за ног.: 4. нисък (цени):
ueтнсчитeл—Hr малък (доходи. сума, ср/дснеи);
е* ist ек ип ein Gcro/g/s /eksult куп; со за
нeтнaнит—лнa сума; 5. юн. млад, gтeбcH; сноб
(Дoнeч-.
yrri/yOÜylu adj. мелото же/. н—1нсниme1eн; инро-
ж—Н-
GeT-ngfTiglkUeiei/ — м<aнв>сжнooГ; /e1uoниmeл-
/00!. нитожност-
gcninuOaltiu oCj. u1eняптoбoU; иископрец^гито^в-
g/ulngschälzij adj. пр—нeOтгжlит—/-h. х ueтанита-
11. x неуважение: /lei - üben n-c äußern
итрaтявам^ 01. говоря пт—н—OрeжитeлнЯ; x н—у-
всжсвне за вие.; с-с - b/hind/in oтнсcим сс към
нае. х u—увзжeниe; нсзачитанс-
G/oiggehhätzigkei t", — пт—нeOр—ж—ннe-
G/oInJechätznng^ — незачитане, нгуважелис,
g/nSnuet/nfelle udv. 11ий"Меднс-
g/nlgnUeo adj. съсирваш сс, к-оагу/ирар-
Gceinnbarkeltl" — cъcuрвс—uoxT; опосоОиоет до
хс коитутн!рс-
Giklnnc /— -е. - 1. улей; 2. вадичнз-
g/nlnncn* i/tr, s cъcитвс -х. прeoинa сс. коссулн-
лa: gcnoicccis Blui cтo1лгua кръв; /1/^1111
IMOlct пт—o—чcлo М1ИK•0-
Gcit/i/si п* -и, ~ 1. cпeитгх; коа/унсн; 2. съсирена
нтпв* 3. нодз-
G/oInnunueiähtuU/i/ _ —' спвовОиоон да нoсг•унlнтC;
до се cпclнрвa.
Gerippe п* -е, - 1. снелет (и мгx\/);p(l3г—: zu с-п -
а/пи/сп -тотем по кожа н носни; X бом-
лcтвттурa (на зeоm).
gerippt adj. 1. беи. х жилки, х ueрвзтутс (лист);
2. текст, т1пceн (плам)—
Uerisuii pur., adj. 1. розг. пгйср— хитър. рафини¬
ран. 1TKуOГU; отронен. 1TПрC0CCU* 2. вж- ТС^СС-
GsriKssc/uT|t/ — рсфин1тсuocT; хнтроог-
G/iilsr Му "П. "П есН: тeтисu—ц*
Greman/n-um zz, 'S, — асо. тeрислcm>Я; т—тмсH'
рннс; т—тнс/cа1 бит, хорскт-р. оъш/ост.
g/nmanlech udj. асо. тeрмсueкИ;
g/nmagis't/•o/n—г. т—рмс/из1тсu; пoл—мнвсм-
G/omantsmus ш, -. -.-noKm/n есокосн. ceризн1-
зъм-
G/om/gist е, "еп, "СП тoтнau1eт-
G/omantettU / — ceрисн1cтuкс
U/nmegtsiiehh udj. тeтисu1cтнн—u: -г Sindici
tm/ol/i тau1иaтсм ех е е1тисн1eн1кe*
G/rmä/Ium п, -к.—хии. германий (Gc)-
Gcom/n п, -S, — бон— чгмгтuao (Ve-игип lo/ciii"
сип Bcnr-)-
/cominäl udj. зародишен.
G/omtei0 [ижOтuищ] н нсо.лог, ираш. пeсм—ти'
oсинeн /ем-он, aиглB'Heuoaи (език).
j/nn(/) udv. 1 (compar. 10r1/ir superl, пп 10/181/1)
вз арагв cтрщer с удввeлxтnиe; с oхoтC; с
тететиеот: с-с. с/н. - 11111. №/11 обичам нкс..
нp-* Och ОаГгс llchn* птг4пвчиmтм дз сс вoтя (До
сонди с кела- мрамной}; пп llebsi/c Ossi е/
Birnen исй*-^^— обича круш;; lOi/c POineze
wichse - пп Wusse/ това рахтси—с яOинс вялото;
Ich ^'111 - uUii--- Оих жслал. но--.; er ist übers ii
-	un/nUnc той е нзnoяктдa добре двщтн*
hirz-icl "! нз 4тстo cърщг!* рсзк— solch/ BÜeler
Thun Och Oü- П/01 Lrlcc - душата е— лонем зз
гакннс кинтн:‘'чсшно; те ist - unscichcc! моля,
нямо защо (до ин блсксДиранс}; сторих то х
удв>eлxт>и—;лaтг- ирсн. Сс* капс mich - Hubne!
той до си глади рз0oтзгс!* м/ото ме е 1^ за
н—св; инкск ис мс интересува (какао мосло зо
мен); 2. зс заселване* /оДчсртаванс напълно,
без cтмлeлнc: lue will ich - /laulcc! нсппн/o со
вятвсU; нямо — еъм/г/не; lue kaccsi du - tun
спокойна можеш go тв uсnрaв1щ* риск. lue hat
/и- uml - кп1сп zehn müm/ цn/b/-ni гена ще е
струнс/о иа3'Мално 10 исpки* lue isi - eögiict
нспплнo е възможно. ^0(0 е вероятно: 3. 10'1/
-	л—наречия: те Ок/ ilchi - un/cUehen ве то
лсптз>1х нсрoнuo* съжалявам. чс тряОвсш—
така до пяcттпя-
Gcoe/groß —. -ec. -е риза. 1. (со дена) пгрчо: ein
kT/tcrm - хлапе. конто -хи* да бъдс вeнe
„тeтlимo“; 2. (са възрастни) тюлемип, фудул,
сриндомюн-
G/kncUiuj—--, -е. -с всгз/сйко-
GinöcO/l —z* "/. — хрипове лr•; хрипи-и—, хъкреис-
Gcoöhe д. -е, - 1. шзтaрсo» тръстиков храста/са
(= R01noctir* 2. ттпо1 [eът5мнт*r (~ Röhrenpl}.
Geuöii //. -(е)/. — триeпк (за гръмотсвеца^.
GrmO1i[/r п. -ec)s» — 1. реnn чакъл; 2. [кaнпк нс]
енп—й-
GieoliOald/- ", -п снп—й-
GclS/anmerZ. -п зосн. сине овссзрка (Ee-ie-izu
eili 11*0^1), (= GmüUlmm/-r.
Gerste С/ — бон— ечемик (растение е плод).
Gs/teti/konn п сч—мнч—ио згтннo»1rcg* —н—^кнк (на
оксмо); "/orieidCusu / псксп- ечемиче/з
(orплнгaс* "Su/t — пргвзетя пнво. бира; "Zu¬
cker т eчeм1нeuс захар (милеело).
G/ketvoJ/l о зао.л, = Geu/ейпп^с-^.
Gerlu/" -е 1. пръчке nтпн1щс; schlin/ н*/ е*// -
етрейис котя топола; 2. шнОз/кю-
JCk-cne1hlanU adf-тънък н >1000. строе/; тъвнзв.
Geoihl и* '[nrSr -1 1. миризми. мирис. лъх: Соскси
Tee ha- с-с - тoти чай нми ликскт> лъх; прен—
Ins Hut с-с gcichntin - гони U1р1щe из уч—явон:
ycuUclioK
590
2— през. име. слона, репутация; is -els/m gni/n
- ttelics н1нlнс ми нмс. нмсм лошо слава,
ползвам хе х наша т—оунсц1и* Оп - С/т Hcilly-
-/0- 5/niicc минавам tu светец; е* —ап Ос (се - с¬
/ /cwalttäio/сп Munics излезе му име сп Ору'*-
дсп нe>eк* с-е ос с-п - /пОи/сп юиумв*М1 ннг..
зн—поетзвям /кг.; З.воcияннel/;rrн•- с-п ОТО/сс *
iub/c имам яoгтт (нтиънr июх.
J1nnh1loe udj. без миризма, осз дъх.
Gciйc10islgUe1/ /- — ннпес вз интиc; (и/ m*ttl1
z/lchi/t siel Unuhh unlnc - пик особено кочнонно
вз ср—дствоне с. чс нямо иитиo-
G/iUc1кbкicc /ш "vrreöyrs п псих- cOoinmi—;
-stömu/y / - uстущг/в ябюuиuнc; cиушeл1и п
b6oнbииcтo;(;-s/verucr1uuu — исхн- сифол-
Greücit л. -(/rк» -с 1. слух, мътна: eis - -Infi ип.
Out le Uimluul /ос; ос слух, иънвс* мълви се; 2*
ослар. = Geruch 2.
Greühl-rmahlce — пейор— тa'зотяcгтзuнн—н по
слухове; нит—т/нк-
j/oühOlw/tsc adv. кано отух.
Greife с. '/. — тиканш*-
g/nUhin iH.r: h о/отвно/явом: cn unruhte, се eu tun
олстевол; до /я непрати-
jeoüb/g, /leüUl/hb, g/knOeam adj— асмар- -поко¬
ен. Oaвeл* ос-з птeмeждня; OcтщумcU; Oeтмeтe-
жг/ (ж1ввнr-
G/rUHKimkrii / enoнюйcнвl;er 0—тмcтeжнooт-
G/mlip/i л, -и, — 1. ттoпeл—н0; тракан—; 2.
друоавх-
Genümpel н. 'S, — пгйар— нехторнн р/.. cmaтИ;
ечупеин ncширr.
G/kümp/lUamm/o " - килер зо вe;хгятuи (= Rum-
pci/lппnn)-
GreigUium л. -s, -..dOni грам. тгтуuиuуH; т-рун"
дий-
G/kugetv(um) [-1П'] л, -е, -r/(---Vlr грим. тeтуU'
а-в.
Gerüst zz, -(/)к- -е 1. онелст (ио сграда* самолет*
исрао* .машини); пргн. Сик - п-п Wnltacschiu-
исд целият снрясж иа моя м-рос/еи; 2. снелс
(при омpсeж): 3. платформи. магаре.
GenüstrUeum е стр. фсрма; —UrühUc — трсдов
UOCH-
Geoü/Ucl п. -5. — дтуcсн—r тлпoнснe;
g/s, Gis п. -- — муз, сол Осмян.
G/ow/of/m п спорт, хвърляне вз кяпие-
Gesä/e п. -е, — 1. ритaнc х mриou* 2-ролг— хъркаис-
Gesäm/ п, -е. — е—м—нс pl.
gcsCmm/it pari. udj. \-прани, съсредоточен. епокв-
св; 2. нж. ишпе-с.
ges/mt udj. ^1. недо-купец (1000111; всичкиpl.;
lue -е Volk щeлнит нaрog* doc -es Kosten
всичките тo1нeeou* slic - всички внупвu*
G/samt::* общ, щeлolнуп—н* ко/ектипел; Ge/amt-
cinOUhrr GcKaietu1iu1*u^/t^.
G/sämtrabsatz n mapK: cöp пласмент; -a^gUai-
fläche 0aи1.•cм— обра посевна п/ор; —anetci- /
вош вна; -uns/ntn / око/. oOm нтuee; ооро
eroii/оон вз износа; "ins/Ül/usr / спарм
eп(лаcува!iocн (при гн^си^н^а^^^м^с^^:); "Uiusyshr /1-
пъ^/ло шахни— (зс инно))). 2. вош разход;
-br/oiz н ц—лнят 1ият* "histusl и I. цялата*
i:aJlllн:looн* 2. щeнllит uсн1н—u оъе'^ "Ui--iu
—	оорс сума. ооша оной/оен; -Un/rinU н ока/.
1^/0-'-/ про;1з1тоиогпн/ птoцec* -Ulli п ооро
КСрГННС-
/'sanitl/utshli udj. обра/ —тм1C/eа1-
Grsamt/miyrntim п оОш* еоОогп—иоот; -поеС/ис/
—	вото вп—чанл—лис: -сое/иНт / око/- оОш
>/00, ооро сгай/вен из вuocз* -1*11 — уинn—т-
еи/св наследник; -nul-ag — вош авонв; -ullu-
/оутп о юр. кснннгнпс/ кт—Л1Tят* -цп- п вош
имен (ис (асма сшруеХ -ilOtmcy / сОши
eнтeвoтuвoT; cял1лстuс oнеoвeт/eeн-
Grsa!nhclf7„ - доло!кугпноот; oпnкуоueoн-
Grsämt/IsiKtnsy / L ооше оocн1ж—uиe; оор
успех; 2. нсхн. ооро иoшuooт* -masK/ / яОшс
маса, ня/ого 1иуm—eнтe: -pt^olu/i п ика/.
съвкупни (общ) продукт; отунua сОт—стне/з
отeaуки1И; вота отcдуaщ1и: gcKcilKcUrO’-llcl/s
= сОш—сгв—u продукт; -slnus / хим. ооро
кно-лн/ио-н; -schniCssr е вош длъжник (пра
nгоъоmaяmс:нocm): pl. coни4зтн1 лнъжuищии*
"Kclnln /- единно уннл1me (включващо основ¬
ния- средния и горния курс- омгпвн-: -tili/e - / '
бос/: нзлиичен състав. обши чно/н/вет; -ttrnoa
—	вОша eгaнoa* -VirUieeiOcl/rlt/юр. солидар¬
но еттоверлеот; -Virturtiig/ кон—кннв/о пт—4-
стспит—логпо; -Hlut и общо 0Н0ЙЛССГ; -Wille —
вОща воля (но заради); "WOirtKctril / окоп- 1.
цяляcнuЯ; lLeлolKупuc cгoоaueт>я* 2. сощеегве-
н 10. комунално стопанствс; "Zit! / ооро чисто,
оОщ брой.
g/eämtz/t1lIcO adj.; -е Antiuizuny използване
през цялоно тс0ягuo врсм—-
Gceämizu1U/k т хим. общо тaхaл*
Gcsä/Ute^) е, -п. -п 1. пълиомяш—н миuиcттр*
аи13егог-Сепги'иси -е uзвп/рeиeн nтaтeниa'* 2.
оси- праг—нио-
G/sändtueeoft/" -се 1. легация (съсмов* сароДа);
2. U1oия* ист. прсг—uuчeeтвo* 3. оспор; пoлъ-
нaинa-
jTsänUlseOaftitei udf. нгтсщ1cн—и*
Gceäg(-s1iaUtepostcn т /сгонно/е/ пяeт*
Gesang и, -elrSr ’--i 1. пecлe* пеели pl,; eie
O-öl-ihlem - х всеел— пecuи* Сг* - dcu Nachtigüli
песента из C1aтeя* 2. пес—н (а чесм на спсо-1
J1eäпgartigall^ наполсОявсщ п-еси; нспевен-
GcsängZUuiO п 1. оОирко от щътoonuн пecuи* 2.
оснир. пеонспойос (= LlcC/nluclr);—<s^)^l^e^ie/e щ
учител по о—e1c*
j/sangllcO udj. певч—ски. от/оо/о пеен—тю; с-с -е
Lcltiung певческо постижение.
g/eänuiosal^: без пгo1И;
j/eänun1icO udj. Оетат с песни-

591
G1ehhäfesZse/li1
G/simgKchulc / 1. оcвн—eкя училиp—* 2. щню1C;
ун—0u1O; nвиaеa10 по песвс.
Gcsängskunst/певческо итауxтno*
GrtiCng/stimmr /му?- венаднс партия; -к/и/Ст /
нсCr урок по пссис: -vermin — пстчесно дтуж—e-
тпс; хор: -wveite МгeJЮд1И; наоcт*
Gesäß л, -cs. -е опит. седалиша-
Gesäß/bein л, онам. салолншнз кocт* "Пткк/Т щ
опал- седолншсн муску^'^/^^;—/ джоб.
Gssäuie л, -5. — нула, пвйср- пианс, П1яucтпувсuc*
хърканс-
G/uäuue п, -5. - ^^1 - - Овзан pl. (по живот¬
на),
Gesäuse д. -и, — фут/о. onиcтcни—* cвuт—нe (но
нянър)^.
Gesäusel н. -s. — шумел—не (по «^1^о^^р}- розл,
пейор- брътвеж.
ysschäcie udj. из н>сдтстu.
//*^<^^2^100^ рап. adj. 1. нж; sclaTe^; 2 уморни.
съсипан (ом рибю—c): ich hin - копнал 0^ (ат
уисра)-
GrschäTi п, -(crк* -с 1. работа, юоизслeoт: seinen
-cs cicHgcHci гладим си работата: icl 10/ Hl/п
0/ -Се тук съ.м по рибена: viele - е hil/c нмам
много задължения, имам М1иото псша да върша;
mit -se ühcrlluit /ein nт—ттуnан 0^ х тсбютC; х
роши oнтсж1ueuн1; е*/ - /пкопдсп итвътщттм
някоя тсоoтс* 2 cлглaa* топ - иЬ<с1!1^сс
oклlонпси оислоа: 3. п—нa1бa (от сД/лии- тър¬
кания}'. ein ци/се - bei elw. пдсГсс пeн—ля двОр—
от някоя слелоз: си maelt (уи/с) -е тъттc>1иmс
му върви, цъфти, пече/н лобрс със олелкинг
он: 4. нъттoвня: но/ /eil lue -? как ттлвн
ггртenииmC; как върви тз0oтaтс? (нж- 1); -н Ос
с/н. D michel търгувам с нш.; Ос -сп leisen
ппту>см по търгове'* рсОота: & нътеoвoкс
кпl!O; фнтмa; птcaприянlle* 6. uстстиU; дюкян:
раза- sic gcit Ос/ - тя отива е миганн:*; ролк-
рсОони н (някой) uстaт1U; н (някоя) фирма: 7.
таlиятlнн nouиuък; лсOятс: /ein - Ost Uic Lr/6-
wl-rsctüf- ной с -земеделец по тсняти—* 8. риск.
сос /atü-loches - vcuulhti/i ходя по /ужл*: (са
(сцс)}- unohc5; -ieis/u - то/ямга, минна вужда.
ycschäflchal/er udv. по рибото, пя сденкн.
GrschäÜfiliU/i и* '/. - доил— орен- ви вcикo гърне
м—рудия (?а пр/пелвна дами човек)—
Grschäft/iühh/r — псйср. тпттaЩ; т—щ—фгзт*
GrschattcmaeHnnci _ / - cъттсщccтвo.
ysschäCfti/ udj. дссн оядтнжeU; пътcс>* nвoнoи/-
ло зс—н; усърден; оуогннв: die -е HiuuItiu
веч/я •заетата лouс'1/и* diu Kiel -icl - 10/ unl
H/u детсто T1нсшe усърдно, сс суетеше иасам"
iHcman»': die -е Tr/lini le* Gibhutaei кl;о—гп»T;
еуегнягс но големия cтсд* "Ти muh*//ü1g
еуоле/н ва прст/юлaлeц-
GiKcläiiiyknie /.	- L уеърииа: лгй/вог: 2.
постоянина застоен. еусттнносг-
yrschlftltll'l udf- 1. mпттcтoк1: отнасят се ию
нъттoвooи тсöoтИ; отгдориятнer фнтuс: пс/т/с
-се Ictcre/Kcc гътccnoк1тe ни иит—тгcи* 2. udv.
пя рaOятa; по c1уж0a* - y/i10cdcmi s/ic възпре¬
пятствуван 0^ да птиxъxm>у>aм пе служебни
птиниuи-
G/кcraOtкra15'Uluu5 щ търг- сключвал- но сдсл-
оа: -letrii — дял (а пърз- прСДприятаС)-
участие н mтттo>cкo прcиптиитиe* -nuf/ubc /
ликвидирсие но фирма (сн стрино /а собст¬
веника}; -uuflösuns / H1квидaции ва фuрмa*
-аиТкосН/|Hcoв1T0Л върху орeиI1тиятнг (обикн.
обявено в uвcaоmoямс:нoоn}; -ausslcht/c pl.
търк* uтcлegu зо търговия, зо (мърксвски)
eдcлки* ~eгek/Tпрprüвeкa Озн/ню "-Uir/ihl т
[обсег, кръг на] снуж—Она кoип1m—uтuecт: -//¬
miete о търк- отчет зз и-Звостте из отcaптuи-
'11; ~1reOrhn1yrsb:/. Д-лов- oтлeщгu1Я; тртт-
нн; -Unlrl — гъттoвoкв пномю: -Unct п счето¬
водна ^—(0.1трcoпeкс кин/О-
g/schaTtserfihm/c adj. х нътеoтea1 во1н-
GrschälTsee/atirucy bтттгcвeкl; опнт.
/cschllCOtsOIlft adj. юр. лг—епособсл.
Grschäfts//airitk/It /юр. дееспособност; -T/rinsC
ш търк, кoтгcnoлигuH; редовни оecнoя/eu
гъртовоки партньор, клиент; -IOoUu/и д/ —ърк, 1.
управител ва прeипр1ит1Г; тъттeтoк1 инт—к-
тор; 2. тa'ouгн представител из акшивнерво
дTуж—cгвe* 3. nтoкут1eт* пълномощник (на
фирма}. "TÜU-unu/' 1. нг^рк* рънонсие/с но
nрeиnт1ЯT1e; фирма; 2. подене по с/ужеб::*'*
раоона: -уцпу т 1. вървеж из рaOянaнa* 2.
[нтттeвoaaJ nрющ—дутa: -усус/6 - ' гпттoтcк1
квартал: '/г/1/oeiO/ п н^^готсоа нсй/с; -Напи
п търговско къта. aди1U1Cгрaти>нс cе*тaдa*
-ieiiuhsr — eeоcтвГliнK; шсф ви фирми, иа
uстaтнlu: -juUn п нъттeтoкC; оперстис/на /олн-
вз: "--rcS — кръг, сфера ла дей/оен; -eLril/i pl.
ис/овн кръговс-
ycscCililis/kitiCOy adj. нж- -c/UHir/n.
GcuhiäOcs/Isyc / понсжн/нг ви гтр/o>1игс* Что-
tn/y / търг. 1. ръкснолг/с из nр—дnтиятн—r
ф—рмо: 2 управа на фирма, пт—дпT1ЯTИ—:
"To-ii п търг. оспор— кa/тюрC; нътcoвcкo
оoмeP—Л1e; uaпaт1/-
/CKCrI|iu1OK udf. слаб. 'нз ол—нк; (пазар).
GrKchirfts/einn m.pl. "ТсиИтрссв-ц.
//schiritsmißo/ udj, 1. дгновн. [по] гпттвnoк1* 2.
пргн. б—тдущc/r стуиги-
G/Kcliäfts/nr06 и птoфгo1eнaнua завист (за кон¬
курсно, на кан/ургнция}; -ouCiusy / 1. прс-
HiH/Hiia (но прсДпрояосе; за служби); 2. пра-
nu/iiiia зо >птр—ulH1я рсд (за перл^.мсзн);
"pupis/T pl тгт/ювoк'с дeкумe/mсщ1Я; книжа:
-urcius -/ д—ново nънутсue; aeиаuднтonкo*
"-rciiKTgCs(r) — гпттeтcк1 пътт:ик* -Schluss —
търк- 1. затваряне ви мотани:* (нвчвр)); 2.
от1K'ноч1тсll— иа си—нкигс (но борса). -иС/Т-Т [
търговска K'слщc1aт1и* бюро. aauгeтa* "/Си/"
GcechäUtersennd1m
592
ice pl. тaоoнлo треми (па фирми магазин);
-trlui* — 1. полае- шарж- д'aфcт* 2. нърл-
*/—/', пр—лототитен (но фирма).
gcshiäfisunUäilj udj. юр. /едгмспосяОе/
Grsc'il1s/ltnfliriyksle _ / - юр. iieaeecnoocOuacr;
"Vir/tsCu/y - / - търк, търговски връзки pl.;
-уит—сНг щ нъттoвeк1 снощення р/.; нъттeп1и*
"-ysreöy/g п капите/, нмурнонвс на пт—лптl|-
ят—сню; "V/rtrntrr о прслотзв—нсн но фирма.
пT—иприиmи—* -ylnr-nl щ търговски квартал;
ни/сп — mapг— тазнюcuа кcna: -zeit - / =
"t-inCci; -гни*/ o гпттonoк1 отрасъл, Oтa1ш-
Gischäkeo д. -е. — з-отчелс. закачан /^ъ/-, щг/уно"
ИС-
G/scOann/ п, 'U, — 1. ровене (е земя); 2. шум ен
внaнeщи се по поло aтск*a* шум при гтттeuc-
Grshlfnecl л. '/. — рсзк. тюл—сис.
/rshiceki udj, шaрeH; пъстър (жиаппно).
jcshb/i/e* Hi/i s cтaвa; о/учви ei': wa/s gescHah
lue? ке/a er*/* гоно?; ein Un/lüc— Out - 0'010
случи cc B—moo'H—; als ob nOch/u - wäre кото чс
ни нямо /110. като че ли нс х станала лншв;
dalco kuce liu пОсН/к - ниша вямо да н; стане ет
'опи; lu mii gcucii/it miu ein Dient- c това ми хс
прави услуга; раза. Си/. т/ gcschicll Ilm r/hll!
пода тн сс!; ein wusste nOci-; но/ 01* дсисГиГ тя
на звосшс какво етана х вся; т/ ost ип ntw-, ип е-
а - свършено е с пр-, с нкеs; тзcуOeu с; ntw. -
Ти/епс ияпуeкaи иш.;бабл— Dein Willi ucsei/ic!
дз бъда полята тн!
Grsih/ben п* -s. — 1. съб-т-я pl. събитие; 2.
история'*.
G/sci/Onis л. -/1/. -sc ни/. eлуч'a; cтбитиc-
GescOeid/ п, -S, - лов- вътре-иво-ти pl. но дннеч-
Gcsih/ie д. -(1)5, -е с/л.-сн— 1aтюв щеят.
J/eiOeii udj. умеи (човек- онзонор* лица), разу¬
мни: sei doch -! бъд— разумеи! разО—рн се!;
-11111, 501/1*11, ног ileit - тичам. пи'au нато
луд, нота побъркан раза-; er iul /iclt u/eit -
/-поне му /—1110. на е х ^1^ сн (ум); sei -!
умиото; аoлaй умната!; lu blut woli nieli - да вс
сн пю0трoзн-
G/scO/liO/ti / — ум (кино иечпсено)* разумност,
ивтелиеантвохт-
Gтcc0ii1/ п* -S, — oаланCr хокеи—.
Gesiblek д, "(1)5. -а пoдзлт'* дар: с-п eie -
писНте, unbnc пagативaм нам. нщ-* etH. zum -
1ckbппcc даван мн нш. псизрън-
G/ce0CmU/aoUSe/l — napK: артикул. подходят за
пoдзрък* —fuß е; auf (сп = stnilm подаряваме
си сд—н но друс подаръци (про събината/
случай)'. ''pi'kisy/еедни ндн потече артикули
н cоcщиoл1з oпaкoвкC; отegнaтнaнcин зз р-сла¬
мен пядарън-
jeccO&ntuweisт udv. кото пюдслтo; тъп ферма во
подорън-
G/SiO/oze п, -e* — шегуване, шеги pl.
gesib/ii adj— о^с—ор; = gesiO/t/:
Gitchichtc -n I. история (като събимия е коне
наука); с-н. ycHört I/u - um шц. пт1нaднeж1 по
историята; diuüh/т schweige Cie - нук иснорияг,а
мтълнll* Uohli/ctr - онгре/а 1cгяриЯ; 3100/
Беж; (кино училищен предмет); 2. история.
от1кaткa; разказ; -n cuzlllcc разказвам пт1кст-
ки cmelil пот —сОе/ -п! нс мн разправяй
nт1кстк1; Occhi;!; 1 розг. иcгoтиЯ; eлун'C;
тaоoтс; cs Ise с-с böse - eil и-п UsTiil /e1lр1И!-
лз тaоeтс е игтовста тнeоeлукс* nun пасН -п*п/
"п! ueотaв1 иoнoри;l!* mach (miu) дЬс/ аСес-е!
хем да нс направиш някоя /тупаен!; c-m ~с
macl/n правя икм. въртели; la laben wlu dl/ -!
ето нн Ое/ято!; 4. риза- резни всшо, робот;:
schielt' mim СО/ gunze -! нгзпрз'1- ми то no1нкo!
СО/ gi/zc - hui ilcl niehlu uckos-ct щялене
TсOeгс нита не ми нсогво.
G/schthttrsiuct 1 нннес х от1кaтк1-
Grschichllrr е, "5, - иoнeтнк.
yssclUchtlOcH adj. 1eнeт1нгoкн-
GcehiI1itlt1iU/ti Д — 1omoтичuoeт* историческо
тлcмc-
G1ehhIcOieUniO н [уч—Оинк по] нхторня-
G/ehiIcOtehik/iU/i — = Gcschicl/KucHnel/cr.
Ghe10li0isrfokeh0/k п. —geleluic(e) m 1eтoтик*
"■klt/tiruer-/ епогвслис нсглихснз 1oнeт1eтрс-
фия; -/üsln / * 1eгeр1я* "-muls/sO _ / ’ историческа
живопис (с осморически сюжвни}; -sehu/ih/i*
—	иoнeт1eтлсф; 1oнcтнк* "Ustluilcit и e6Yнe-
/не по. оргоo4aвaue во нcнaрни* -нст- л
eтнингни— па иeтeрни; иcтaтичeeoи груи; -Wis¬
senschaft / 1eнeтичeeaс /ауоо-
Gcs10I1UT д, '[crK; -е участ, oтиC; яриeии; съдба
(pl. съДбини} (Добра- страшна, печина); sich
in uein - eiuhbcc приuитивoм са със съдбите си;
dic "1 ucsnucu Volkes съдбините во народе шн-
Gcs10S1k1 п* -к, — 1. лo>кeoT; cргннecT; похват,
уu—н1—:разт. ти ine zu lii/m; Tut silcs- за венчае
то О-ва, всичко му сс удиви, идва му eтрпк1* 2.
рила. двОър рад, добър външни вил; ilw. hat kiii
-	нр. е лошо нaпрз>—10; ио ннро ва прилинa*
etH- [ногС/г] icu - /ronyen оправям. вагласятам
нр. [cтuonc]; слисам нр. н рад; праз, уреждам
вр. (при недоразумения имжДу прая—ели и
/p-): З.исн- пe-т/aнитeлнe туинo изход-ре во
жили, туиня ТЯЛО-
Gcschlckllchkeit j*— "еп а^. Gesc^l^ick2 1
Gcs1iIckltc0kciierTa0oi /спори; изпит за ловкоег
(пра каране за кали); —Uügetl/k щ жauтльoт-
jisiitcke udj. навън. сръчни. похватен. умел: sich
icl ct.- - anteilien пeaaтвaи хе cргнeн при
/яноя работи-
GcshilikeO/ti f- — вж. G/KchiOck2 1.
GcshblcUc л, —s, — 1. геол— тлак, нанос; 2. р^с^зк.
бутане, бутаница.
GiShOlibilcim — ксс^^Л; ла/оо/з глина (от лсдни-
ковся период)-.
Gce10I/ß/ л. «s, — псйор. стреляин, пукатевнцс-

593
GcKchmüdIcl
G/кc'e'lmpler) н* -u.—пейор- 1. хокеи—, хансн-ща,
ет1нc1C; руссене; 2. роптосне (з/ нщ.).
Gischlr*- д. -(1)/. -е L съди/н pl—; съдове р!.;
еерн—з: lue - ilwascrcc мия съдовстс. ниu1и-
те; 2 тсхн. мор. съоръжени— (и ио кораб),
аoнпнe'т птибeти; минин/н нaxтu-
GmtKhlrr п* -и, -а 1. сбруя: Сее POnmdcm Си/ -
acl/gcc >птяcaи нанетг; ризк— ins - //111. sich
ine - Тсцсс зo1oтим сс здравата за лa6oтa; 2.
нексе. /-1-1'0. т—минкo* 3. = Gnuäi* 4. обл.
Gespnec-
Grj^c^'^lt^^^lsifl п евисе- бърдо; - /in ги/ и текст.
вдянапс н иирн/ките; -mi'lsr — xсрaн* —mcisl-
g/r — плeоaрaт зо измитане ио съдова; -ueHun/k
о кухие/он; бюфет: -spüleu/chlne /cпаcu^H'
я/ио [uaш1uсr* -spU1п*etri п eр—дcтвe; птenс-
лат за миене но съдове; "tuet п кърпа за чн/нн-
Gctchfäblnr /; -5. — рсзк. нар. 1. лиcaneнe* 2.
xътбa1а-
Getchllmpc п. "/. — раза. ueмaрлнвaeTr нехайст¬
во. етпуеисгеог-
Gcuchl/'hi н. -[cr5* -er 1. пол: Ins schwache -
/нж/нят пол (женене); 2. род, фамилия;
ослар. тoиa; колянс: vornehmes - ^*'—1 род;
sltes "cнгaтa фамилия; 3. пюнсл—ине: kommende
-пи Оъдсшн поканения; 4. грам, род; 5. пост.
пв/ов латол-
GctcriCcitu»*» предимно полов, е-нсуален: Gc-
sciiccitsak--
Gcsclilechrer/kmnd/ / — генеалогия; -н/к/с л
есе- влacтвувсue; влияние вс родовата срис-
'сариния. aтиeтoарaтич—cаи роиопс-
geschlechtlicH adj. пaлa>r осксусл—н: -е Veumet-
iicg подово рaзuнюжaтaнe*
Ueschiecheulos adj. безполов.
Giuchiecieu/uCci — родове арнстократия; -u-i о
полов ик'. -/ilcl п потен н1e/-
t/schl-fchlst/ruck udj. Оо/ев от >elиcpинecoс бе-
леот-
Gnucii/cliu/Irb/c л полян житен; "пст-пи! п
6ноЛ; полов бeлeт* -пате о ceuгйлa; фаминно
име; -oryss д пя/сн eттсн-
//j^t^l^Ii^c^l^li^t^^lOO udj. полово тли1-
GetcHIcchrs/reilc /. — пелюва зре/о-т; -ето! т
външен полов яртсu* -Г-о/е — пю/ов иасел;
-vnr-eti — потопя cueщeuнe* "WenUl j^ полов
подбор; "fon- л грам, нлcн* "Z/il/ / поново
олетоз-
Gntchl/ife д, -е. - лен. вход (ис шсоча Дупка и
псД-)-
Gcschl/nd/m л. -и. — (бавно* спокойно) шлясис-
GctellCppr н. "5. — е/оченс. мък/енс-
G/Kc'llT/slrit / — щнифсти/ост; ог/ела/лосн-
Geschllngc п, -s, - I. гета- карантия (бял (роб,
чврвн дроб а сърце sund/uo); 2. плети гина (ат
ииниО: клопки),
geschlossen punt- udj- 1. еди: надушен, cолoтeИ;
сгъстен (редици); udv. до ели/: н*г iua-ci - eu
dci Partei übru eл1нogущнBr де сини минахме
към оaттнитс* 2. о1ътeH; без прeueждуттm1* 3.
mÄHacmiH, зaвгтщcн (лсчиосм); закръглен (ово-
рвнис); 4. нж- scillnßcc-
GctcUlCssenheit / 1. затвореност (зс гласно); 2.
плътност; 3. тялоотлохт; единодушие, сплете-
100'.
Gisch lltehze л. -е. — хд-павг, хълцаие.
G/uchlüdrm д, "/. — риза- немарлнвост; неокопо-
хола тзбoma*
GrscCmsаC)/; -[r)s,r-l/ '-Сг(швг—) 1. вкус,.а пр/нг.
Wi/ucm hat k/*ccc - подето е бсз naуo* с-п
bi-tencn - im mnce/ ГаЬсс тeтчи мн вр. п
уетатс; пран— ü/cn Сее - iossi sich ilelt stu/lt/c зт
вкус ве може да хс cпeти* eil - х вкус; esci
ппОссп - по вкуса мu* Ins iul siclt mein - тото
ис е по моя вкус; разт.; - um c/w. D /снопе//, -
lüu e/w. bnkbmпcc е. /сще ззоoнвa до мн ех
уе/ажио; 6. двОинем вкус зт нш.. нщ. започва
до мн хaлccвс* с-п len - um ntw. D veiCerbec
рс^ва^м нкu- удоволствието юг /Р-. плсви дт
му пр-о-дне; шег, lie Geschmäcker бе/ Publi/ü"
mer sind ycTsciOcdnc разл— хора — тaз1u
>'уccт—; лзт6илaния* 2. псих. вкус (c/мтвa-; 3.
или- иоМ; ет—д-
//schmäckfi/i udf, без ннус-
gnst^'^ieUhklou udj. безвкусен Онудосп. бсз воу-. и
през. (бОсмснан/О; /acнапкo* ядг/в) раза.
иетанннчен («'инак* постъпки)—
GrschmäüJdostgkeIt/r "in 1. О-знкуонт* (в изкус-
—60; пиезоя); 2. нипои ва вкус.
Grschlпäck(s/)KüCe|/>ъотoc по вкус.
Gcкchпick(uruicc е псех— вкус (ссново)-
Getchmäckt/onyae п псех— паусян ореол; -ptÜ'
flnU/дccгe(тгam1и; -vTnOrrusr - / огаленявсие от
добрия вкус. Oгтвoуcицa* -wsn-znug п = -оп-
цис-
//schmäcl—'voll udj. с вкус, итиp—ц "filrig adj.
прoт1пcтeнaщ но добрия вкус. нe—eтeт1чeH;
безвкусен-
GcueimUizc д. -к, —риск- uниcoanв-
G/ucUmäuuc п. "S, —раза, п1TУвсuГ; лапаве
Gcкchпrldc л. -S. - искит. укттul—гние.
ysschmnCIg adj. 1. гъвкин (тяло* дипломат) и
пран.; 2. еластичен, гп>к*св; полог/нв (кожа*
тс^^^о^о}; 3. ковък (метилиН).
GrschmeloCigk/it- /; - гъвкавс-г. а пр^Н;* копност-
Gcsc1пroh л -ск. — псйор.1.criii. пспнaн; измсн;
2 таиеве pl; 3. лон. кургщн; на тлaOли>и
пннтн-
G/schmeft/r л. 'S, - -- рсзк, тртбeнe; овнр—н— но
нръОи; [п1eякB; бодро] оeeнa*
Gcкchпirmc п. -s. - рсзк, пейор. 1. /aтт1 (зо иашо*
релироа/но писма); 2. мзmaлe; тапстепс; напи"
вина (?с расунаио ищ,);
G/кchmomi/eu) д. "П. — задушсню (огесс)—
G/schmüdUel д. - - - — р^оза— тспютс/с: иескопсес-
но тзбютa-
-X - ItcмcкbTft’t*üpcк** тe1ннK; юм 1

G/shlmnnz/i
594
Gcsclemii/zsl H; -e. — усмихнс/н ухинвсннг-
GrschmUs(c) /'. 'S. — риск. пвйср. 1. nрaтuи
пT1кaтк1 pl-. пдям1пс/н; 2. тнтап—иг; и—ж/соти
р!.: садене (за б.чюб/ин):
G/schnäb/l -. -к. — 1. K1тввa/c (нс птици при
ухажванм). 2;ра?к. целувзв—-
//sc'tn:lblli; ycschnübcie adj. е клюи.
Gcsi^l^ 1111'1(1) п. -е. —раза, хъркаи—-
Gnschnättt/r л. -е. — 3. кряка!е (нс гъска); 2.
пейор. опотeuc (но жгнин).
G/schcinlc п* -е. — 1. пръхтеле; 2. oуинe/c; 3»
зoоъхтинccт-
//^к^С^пяе/еНС uCj-разг- [1т]дeк^стсн: " und /cbÜ/clt
нато изваден ет кутийка.
Grschnörk/1 и, -S. — 'заврънкулкиpl; иптина;!
Geschöpf н- -[nr/r -с създание. оът-стно; твар;
през, гвoтeu1e (за а^^^(б]^^^с^(внс^соа); ein luSli-
gn/ - псхедю същехнво псйор— jcKu. - нcння
к*р—amутс-
Gc/cHoss п, -cs, -а 1. оисряд.исо- cтлeлa; кюп;—; 2.
етаж, кан; бон— мeждуттзлиг* 4. фал. нсoтllч-
кн. х конте се aOcтлcлтam omou/1 иgлo*
Gcuciöus/bilc /поен. трaгктeт1я* -gs/he f воен.
конус (с/сп ни разсейване); "erslnl щ восн,
мантия на куршум, снаряд; -wirkuueU носи.
ефект из снаряд.
ge/chräu/C pari. udj- 1. пвйср. превзет, афекти¬
рай. несотествен (език). -nm Stil П1coкoпaтeн
етнн; 2. вж- sch/aubce.
Gn^<^C^i^^i^l^itiUot /. -еп прспитае', плeфъpщy1e-
всог; ннескспор/ост (ио с/1он)—
GcKchr/I н, "(1)8. - >-'3^, n1аcнeлr.; >10*^111.
п1Oъцит’r-; ерято, глъч: раза. großes - (ü/cm ntw-)
писНес, (цс/сс с-п) iiinb/c вдигам воЗ, ттивo
(прало« нщ.* /кг—}; c-m Ins - /**//// нзважизм
лом- —мс; von- - uni wecly Wolle м/осе 'тякзue
— малко яйца.
Geschi/Olc п* "S, — L (/асмия/зс) писане,
дрсеос/е; 2. е GrschnifbKsl /* -е, —разт. тстеИ;
вечет/нто пиcмo* 3. првзр. орoит>eд—1иc ви
писач, лраонач-
//schuppi pari adj. люoпecT; иа. х люспн-
G/schlitte п. -е, — 1. cuовзue* 2-ис/, ооменяпъг-
лсв O1CCT; затрупан от ятото онало-
G/KthiÜti/l н, -е, — раза. друсене. гръcнaн—r
олатева-
G/schüfe 1, -ns, -с носи, оръдие, нсп: рсзк. grobe/,
/clfeiet - su/TaHtcn и. юбръщсм дебелия ктa3;
6.	служа си със съкрушителни зргумеитн-
Gcschützft/di/iuc1/;]-'/-. прислуес ио ялтgнc;
-b/tt-insU нови, легло ио оръд—с; -fiieroUr п
носи: L артинср-Ионз mръбa* 2 оз1юрзиeн
мерник; -protzn/вееш- птcдн1Kr оолгенин ио
aргдue* "tCuf/i / бяЗиита нзcт ва ботарсято;
-нсО/г/вош калибър из оръдие.
Gisch wider п* "/. - 1. ноаз. —мор, exoзgлз; самец,
орляк; 2. оснир; —oкoaтoн (= Schwadron); 3.
остар- л^чнт^е.
GrucHfilcT п. -S, — фим. ппйор. nрaзлaoлeвнo*
итрдoтc11x-
G/кchнiiee/r п* -s. —; GntciHäCzc п* -к, — фал/,
псйор. бъ6рe/e* пт1кстк1 pl; wss -Ümm/nt Ulet
las - бе/ Lcile! какво re н/тересуват приказки¬
те на -хората!
t/j^c^'^^W^Czig adj. бпOтнn; приказлив. словоохот¬
лив: ein -nm mc1K'1 ОърОорко.
yctchwCigc adv- (- drns) кама ни; а оре пe'изнao:
ein ^0'0. Göi/icn zu /s-zUc/c1; - ^51011 елин
погнел, до aнaтaвa оo/oвeтГ; асмя ли зверовете;
cu —sic kaum деНец - [Cnis] iiul/n ной едвам
1меже до ходи, кима ли дз тнчс-
//schwICgen* i/tr. h G оспор— ва cпямeua>сU;
орeмъ1нснaм: seinen дпСетеп git/n Eog/nKciil-
iii zu - ле но cпoиe/с>сиГ; без ga тeвeтим зз
дтут1н— му добри начествз-
Gcuerwitge п* -е. — п1тувсue; туняeнe; гуляй.
ysschwi/l udj- бтт3; жнт. птртaв: -! бързо!
живо!; udv. а. бърз-шиста, опрзcшиoм-
G/schwindi/ii - /. - бързина.
GirKCtWiiligUklo-/ -еп eкcтeeн (и фн?.); Oтттнuс*
- Out /пОпе Hexenei бързи/ста вс е чудо C-^м^<^l^cя-;
фам eil rOTT/urtl/c* - х ул-пиг-лн* бтртиua-
GsschwincCiyksitt/begrenziJnij,/ ' oтрaнинeuиГ; вс-
рз/инзвaлc из скоростта; -meuter — нсвх/н.
eиcтooтaм—р; тах1нeтьр* -zutl у коефициент вз
онсрсеттз-
Gm^t^C^\f*^<^j^<^l^i’titt м; ii - х Oтлт ход.
G/schwirme/r п. -[crU; — 1. пърха/е, птрпaнe* 2.
OръмнeuC; c>ирeu—r овногене-
GiKchwist/r pl. брат н есетрс. отати н сестри: sie
sind - та са брст н сестро; ног sind fünl -- ниг сме
пет и—що (вкъщи); och hübe fünf - имам п—г
братя н cecттн; - X Оранята хнко. о-стр-нг
х—ко-
Gsschwis/erki/6 п 1. онeмeнullИ; племеннища; 2.
ряДко 6тзтoвнcg; бтзтюnч—ииз-
//schwisKerlt'i adj. отaтcкИ; 0—стрн/скн-
Grschwister/ltclc//любов м—жду братя и e—cнрU;
между брат — есетра; -puii п брат н хсетри-
g/schwolinm udj. part. ппйор. 1. надут: - reden
тепоря подуто, надувам са, cявятя тют—мн
приказки; 2. нж— uclw/li/c-
Get 001^/116(0 —* "С, "П 1. съдебен заседател; 2.
-маш— зинде! нздтuрaтe1 из мн/сн участък.
GiKchwilsi/ -т-пиС. noиутинa; оток; гуuaт*
GeishiHUitr-nik/ мед. внквнoт1нuс кл1uии3;
oнкeлocни-
Grschwür 1. -(1)/. -е мед' язва. н прсн.; тиой/с
рова. щнл—3*
ynschevuri1 udf. т/вгл; оoктнн с тиоИии ^нн.
Gcs-Dur п муз, хол Осмял мсжoт*
gctilgccn tr. ососр- поен- бнarac1aвиu (= sngccc)-
Gns/iclc /, -е, — рала. дръпналин-, отсзнИ;
виеекопирвн приказни.
G/K/ümc л. -е, — фин. 1. празни прикзтии* 2.
>33'311, тюхкинг: ein muss Immen ein großes -
595
/eslUz/rU/e)
писНес тя ве може дз вс направи /ю1има
дандания.
Ghu/l'UCnOs) п* -к, — днеЛ; пунг/о ucxя*
Gesell 1/. -сп, -еп рядко; iimllcue/и - бабантин-
G/selle/H -с. -с 1. итуеaт; приятел, номпапьов; 2.
момък, мeичe* X ТиисОу/т - тсхсляк; псйер.
ОдиТеи - мтртeлз1; l1cCc-li'Hn- - рaзтeИплсX;
туляйлжня; vit/ulacisios/n - рcиocтcтъпu1и* 4.
калфи: OuHusiCe* - е. cmлauxг>у>ap калфа; б.
OK1HU1K-
gcucllcc refl- tr- (uici еи с-п - - отнcтcдинявзм хс
(към /кг—}; прибавям са: eu dieser Fnuue gnu<^llt
uici noch /Оп/ acdiin към тоя въпрос са nтибсви
и друг*: посл* yicOch unl gl/lcl gesellt uicl uein
които е— пт1H1нaT; cc привличат; трон, търкул¬
нато се етрueтO; те сн нaмeтилo похлупака;
Gnseiiiuiuf.
GetclIsn/uufstsiC in нст. възстзнис по нидф—тс;
-jatrn pl. колф—неон тяи—нн; -pnÜ/une/ изл-
фенони изпи!'-
Gntellnnschafi- /1 "Сп ко/февство-
GruUlnn/stück п предмет. изработен за из/фсих-
кн ивпин-
gcseili/ adjl 1. общинс/сл. дтужeнlо0eu* сющиоден
(характер). инстинкт); 2 снетсон (жcнюм-;
зз6звeИ; т—ce1* ein -cs Leben OUhrce тодя
светски жнпвн, ходя и наля ^0(0: "/к bno5am-
пппи/*с а. друтстoкa хреща; 6. тссслз нaxт (но
авчврс/кс а псД-)-.
Gr stSI Т|у leeil//- — 1. юбщитeл/acT; дружелюбие 2.
яОреогв—н живян, 06111-1. ебруваве: епг
FöricTue/ Icu - за поощряване но яОщението
между хорот*-
Grselllgkr io-U-iish — жс/инне до хе o0щувo* сятн-
ален н/отн/нт-
GcKeilschaTi- fl -с/ 1. абшеетва (човешко* оу^^жв-
03/0: cсциcлиcмтчсоuo—t ио.мунисничсско); об-
1/00'; 2. мърг. дру■жccг>e; oдтужeлнer комти-
в—я: търг. - eit let'hränkici Hifin/g (GiUH)
лтужгoнnc c ограничен* oн/oncтuocт* n-c ulill/
- 0/0^^— дтуж—cтвю* 3. 'eипauиЯ; хрсдз:
с/н- enn - -nn орaти вр. зз компания; ш-п -
leiste/ правя нам. иaмпсuия* 0'1 enUn Iln immer
1 - tei/nr Kol lege/ виждам /е винати е
компанията на иялстннс му; in schiechic -
gcniinc пoпсисu е лющи кямпaнuи; xлaдo; раза.
c-n ssuberc - eтсu* OH- seid miu х-с /aubnii -
хубав* ононс стс мн внс; 4. ряДко [он—тско]
оОр—стве (добро- отбрано, ноеша); хрсдз: е/
gehört еп dnc Splieen Icu - гой принадлежи ктм
внощ—не оОр-стно; lie - in с-п Ho-ci; balcoтi
публиката е лякой хотел, курeтн* 5. ориcU;
o0шecтвe* /е* mü1lc-u нит un/tcnc - у МюлcтO'
нн вчера имаше присм. ка/е/н /осни; с-с -
цпЬпс ка/я тест;; viel ос - /сНсс ми/оте чесно
ходя е общ—отне. из приеми: Ich hnbc iic auf c¬
- - —сп/сп /е-ст/е тaпaтлaхмe cc c нссо ви един
прнем; 6. " Verein.
Gis/hls/ChlTe/ /^/, -s. - 1. събеседник. компаньон
2. търк. cпдp]/жuи'; компапьон-
gcs£riscliaÜHicr udf, 1. обществен, иалективен: —m/
Eigentum юОщ—сгненс еоботпсивст; dic -г Nen-
Oilcucg яОщ—етвеннте орeюбрaзувс1ия pl.; 2.
рядкс обш-сгнсн, -нетен- (aазптmouтс- фер¬
ми); е-т -е Stellung уси10стсс загубвам аОшгсг-
венетя сн понсж—нне; пик -сп Rücksichten по
светски xъя6рaж(нн1и* -е mlc*cu/c опетсин
маниери; sici - nnmö/llci писНес степам
(провя см) невъзможен н обществото; 3. щърк.
дружествен.
GutellstCiHllli'IUI/sieJ* — 1. еоцналноог; 2. сбши-
т—нвюхт; обшутоне-
G/KeriKc'ralOiK/aczng п официална оО/енно (,мъъж-
ио); "ünKflny — кюл—ктивен —злет; "^d^sic /
компаньонке; "firms/cпдpyжu1чгo'a фнлuo;
"tdtassc/ юбществ—iia клaxс* -klsll п вeнcрл3;
юф—щисли* рoкли* "ксгсК — обтсогв—н орът,
хрсдз; "Intis/социология; "OuC/usy/обтнон-
вси xтрюИ* "ГссНпипу/л/п/и- птoпoтн1oнс1ua
дслсиа ио чисна; —аpк. птoпeтниouaлuo разп¬
ределяна но пeнзлOи н загуОи между съдруж-
/нтн; -ureiui / трупове отту>ane; ттупonс —кс-
'уттии* -spiri п игра, кеяго хс иетсe н компа¬
ния; -slic— п теемр. салонна оиcoс* --Пее щ
eaj/oiCi танц (валс* рум6о е пp1-; "-triie о
еощио/св н/онн/кн; -yc/lrry — еОш—ствен
иятoвял* 2. nаpK: oъдpyжuин—cк1; итУ'Ггeт>—u
gяceвят»
gmtnisKhaftsKwdrIy udj - птoтивoo0p—cгвou» и/тн-
еощ—алсн-
GetellsciulesAvissensclUaOeim pl. / ябщ—ствелн
науки; "zimmri п (00'1*. приемна eтaи; синов -
Gesenk п* -(1)8. -с 1. нсхи. (ковашко) темпо; 2.
мин, еeтeuK; т^^—шсв нахт (бас оссис но
повърхностма), нъо иакня/ен шахт.
GeuCeke п. -s. - лаокр. еелнонннс; падина, налог.
GeuCtz п* -cs. -е тскoн (юрмдшсскн* .логически*
прореден); юр—. ein - übii.-- закон тa*.-: -е gnbnc
зиооподате/стнам; «auf Сеп Boden Ins -es eeiUcn
стоя во пaнвстO; базата ва зa'ouс; основавам ех
иа тaoюлa* lue - von бе* Erlsl/ung (е* Energie
зиню/ът зз eъхлсueлнaтю иа eнeтcиитa* lie
yöt/licHei -е Бсжннге тaпявcдu-
Gctetzjantna/ — полет, тa'oнoистeнлe птeднo-
жeuиe* "ДикО/иппу / ттнкувсн— на тaкянa*
-Ulitt п Ою/енни зз пуО/нну^вон— ва закони,
държавен есенник; "Uicl п юр. тскol/ullк
(коДсис); "ietwuri — тскаllаптeeк~m-
G/5Пzelkraft/cи/O; валидност но зоновз-
gcsefiZ(i<taTiftig adj. със сито во тскeH; със
заковни xu/o.
Gcuelte(es/kucl/ /зааюневедсиис-
yis/Bzj«K/kundig udf. епндущ пя таиюннтe-
G/söi-zcsnovelle - / - птouянс n тa'aнa; допълнение
по тoaюнс*
gcueteucbnml udj. зино/юдатс/сн: -e Gswuli закЯ"

G/tTtzgrlb/r
596
вюдстелна власт-
GcuCtzgcbcr/л законодател,
gesetzgeberlscH adf. зсая/юдин-нен-
Gssctzgebun пу/зс кан o дит—нетна.
g/sefziicr adj. зокон—и: сен. - machen узано/янсм
hu.; mru/c - geschützt запазело мариа-
Gü^K^rtZcC^U^kl,-/ — тaaeлuocm.
gCKi/teloK adj. 1. без тсlкou1; оeзнсчтлcЛ; сl1apхо'
чеи; 2. оcззaкouoЛ; и—зикю/ги-
G/teTziosigkell / — 1. бcзuaчaли—; епархия; 2.
бoттсlкouнooTr бпзонои-нс.
gesetzmäßig udf. юр. 1. птстeмeтeЯ; заксснооъоо-
тaтaн* 2. тсaauaмeрe/.
G/Kefzmäßi/k/it - [юр. 1. nтсвeиeрлoeн* 2. тoкe/o-
мср/вхг (на прираДпа явление е /р).}.
G/Ketzsammlucy / "еп Oüвтник от тaкeн1; закон-
ЯНК-
gCK<^itzi punt. adj. 1. у/г/нил. умерен, опоноен
солиденi: ein -es Wesen хюннигл характер;
eпeкoйue; c—т1юзяo иътжсue* ein Munn in -ne
Jalicc нoв—к из голини; Ic -ne Al/си и* пoнтcнa
>тттacт* 2. - (1//. - len Fall, In//--- e oлунaй; нa*
при nрaдneлoжeяиe; ч—; ди приемем (в oнучa1r;
чс---
g/sefztenlullt udv. —в—нтуaннo; при случай, ако
стая— oлунай-
Giue/zti/it / — ун—тuaнecT; умереност. сении-
ЯООТ-
Ge<et-etufdc pl, бебл. c'тнжсли pl. ио тaвaнa*
-ühirlnrCusyy - uстущeни— иа закона; "Vor¬
schlag щ полее- тaaaнagaтcн1o пт—днaжe1иe-
ynserceWdriy udv. птвнивoзaкe1гH; нсзаиювеи-
Grsel/jfdriyksile / '—п птят1ввтскeнняeт; и—за-
оонвост.
GckCuIz/ л, -S, — въздишале, въздишки pl.
Gns/rCil /? -e/)K; 'Се/'- Е/нпг; физиономия;/2000
тик, образ: übe/e uaczc - liehen ухи1>сu са go
уши; сен. secUe miu en -(е) /Ш- ми прuлннa; мс
omватя* s-п Vu/cr нос ии/ (сп - unuchciitcc рсзг.
еяксш одрал ножит* но баща си; uuf sein
nirllch/t - Hin за. порса- нгcнuня му вид;риск.
komm mim noch- mnin vor'/ - ва са мярний псчс
прад ош;'— ми; c-m ntw. Ins - /1/11 казвам яau-
лщ- /nтaвoJ е oниme* през-.; /rzcl/tc sein wahics
- той поосза негинския си /нн; ein smCurcs -
iufuntz/n а. птвм—ням нзтaзa на лицето си; 6,
/лсдем х друго око ио нp-* сен. ecilägt d/i
Wuiri/ii ос/ - нщ. е н пълни разрез с нет-лата;
Са/ - wuhnec тaоaттou въвшиата форми; Са/ нит
ein Schlau Ice - това бенс тежка обида; pl.
гримаса, физиономия: -ти писНес, scHccodcc
тримс-инча, олa>и трнмaeH; uунуu1* ризк, ein
langes - пасНее eпуИчвaи се; итпнcвa хс
в—доволство по лицето мн; сос еиигтк - пасГсс
правя ннсслз физнc1cмни* Ici wmssin 10'1/, was
lüu ein - och laeu macina t<ollt^c ие знаех как да
птueмa тоя лa6юma; х какво око да гледам ва
mятт* 3. безpl. ттe1н—* првн. пю/лсд: Ins оассгс -
вътрешното око; niw. eomii ein en - , C'/. e/w.
eu ~- (c) ickomm/d удава ми ex, уc•пиваМ; случва
ми cc да видя нр-. нкт-* e/w. aus (сп - yrmiiru/i
изгубвам ир. ет погледа он; ntw. ins - Ouesec
яaoячnau н/1М1С/;гто хи към яp-* 4 вид,
изтлел, образ: Сос Suche bc/omil е*/ псСс/тк -
тсоятсгa тспaнвa да изсн-ждс други, дтугoинг*
5.	(р!. "—) видение: -е hsbcn имам видeuия* Са/
zfil/c - inbcc ясновидец. яо/снндн* cтu-
GcticHiunusdruck е израз, иттaж—uн— из лнт—то,
физиcнcuиlятс* -b*1dung/фoтмa; строеж, н—т-
т; ва ннтенс; физивl1oиии; -пт-с* о шск. лос;
-ТГпг/п - /- нсл; —fe/l п зрин-тно поле; -/reK ш
крптaтят; хвт1тoяT; а прв/-\ "Пи/ас/'!. масос;
2. козметична месно; -milct / - тоалетно м/якс
зо лице; -e/nv ш озон- зрител-н нгтв* "Pi-
ckucg / - = -ens-c 2, "-pus-i — гледна тaнкa;
следиш—; -ross- fued- ч—тв—1 вя'гътr —рнтнпeл но
липето; -tctsiii ш форма иа лиm—гв* —sinn —
трcяиe* -ttluKcHncy/ оп'-^-'* измами; -win¬
kel — 1- лицев ъ/тл (по Ксипер) за илгрополо-
П1чсони 1тueрвauня* 2. тритeлeн птън*ратг- =-
pni/e; "eÜyc pl. черни ва линено-
Gctims /?, -се. -е снр. 'oтн1т* итдamинar издатък
(за скали);
G/sindc —. -е, — рядка доменни ориeлутa (съ"
Оср—)* ттmаи н ратайки/н pl.
G/Kicl/1 п* -е. — пгйор— cTau. eо1тшинC; псо1aн;
пстщo/aни pl.
GcKiege //, -s, — рост. псйор— (швокanчaвмo) пee1e;
gesinnt udf. 1. нacттcгH; рюзпеложен: с-п ü1/i;
Holl - зла. добре лоенряси спрямо икт.; зде.
двОре разположни към uкт.* 2. х додея— уО—ж'л—-
1HИ; от1mц1n1; рo1битaнllЯ; 1смeт—1ия: Tout-
tchritill'l - с птoтлeeиnяи уоeжлeя1и* ich 10/
inlirs - а. из съм ва ару/о миели—; 6. нми.м
други нсмeрг1ия* (п.ж*- 3); - ест. ctf. eu Cun
възвим-ряпам до направя нш.
GsKinmnny / -еп убсжднння р/.. nт1uт1n1 р/.;
тъзедади р/.: ucin/n - caci ist т/-.. по уОеждениия
той а---* /rTürtche е-п - узнай какво мисли; к-т -
an Ice Tag legem манифестирам уо—жиснияна
си; сос Mensel olnc - Огзпрнипнпгн нeвe'-
Gctieeungsg/mossc m eпн1нлeнllH; опедвижиин-
/cstneum/tlos adj. безпринципен-
Grs/nnrlnrJyiooitfУeiГo-| — безпринципно-'.
Gn^incncgs//nip /и. -сс. "СП пгйор. подлец,
мeртaвeп* разт, „0cииж1и“: -Г-шеЦлоялнс-т.
вятяяoн из убежденията хн.
ц/$/псис/кпПШу udv. пя уО-жл—л-с; udf. втевно-
рящ из лянос убежиевие-
g/Kinnumystüchtly udj. (чесно иран.) полип, здтa-
помнелеш, прсдзи ислале/в уО-ждеш-е.
Grstnnuiig/üüCligykU//«ж. udj. вярност. олeдa-
вест иа дсдаво уО-ждеш-а
gcs/ppt udj. поел, ог същия род.
g/stottct щ//. б1aгв1тaтe1; 6лaтoттзоuтaH; цнвили-
зюнси (нород^и)-.

597
Geeeämm/l(1)
Gesittung/, — нас- 1. благонравие, благовъзпита-
ние; 2. цивилизация.
Gcsöfi л, —(/)s, —е лошо питие;раза. помия.
G/söUU/n/(s) и, —п, — зона— варено (месо* риба).
Gesp/e е, -(/)s/—/g, —е ссмср- пиел, другар,
приятел.
Grsp/ee л, -(1)5. -е 1 впряг; и през. 2. но/з х
вnт—тaтuи жнввнин; 3. ярсм (= Joch).
GcspCee-icit / — 1, обтегнатост, а пран,; 2.
напрежение.
Gespärre, Gespärre п* —s, —смр— покривни ребра
(= Spurren w/uk).
Gcspäßc п. -s. — шeтувaнe* шеги тr.* смишки pl.
gcspäß/g adf. диол, cмeшeЯ; >1X11.
Gcep/nst /: "(1)8, '/и 1. пр1TTCH; лух. привидение
(м пран, ло заплахи е ссccnсcм); раза. er tiell
übersli ~ст гой вижда нсвoяктлe 'заплаха; 2.
фантюм.
G/sp/nst/oj/sihlii/c /исо- приказно зз духове.
jisp/nst/nhaf/ adj. прuттсн—н-
J/ep/nst/on i/tr. h олужлая отeдЯ; вития като
призрак.
G/sp/nstcistun(c /= GeOt/rns-undc-
G/spensthe1lichol/CeT -п сови, скакалец пт11тск
(Plasma).
ysspens/iy adj-— ycspeesttsch adj, прнзтaнcн-
Gnspensttinr н сеел. /смур. подумай му 13.
Gcsperrc п, -s. - 1. т/хи. тaпптamя уo'нтoйcm>e* 2.
снр. пснрнт/н ребра (= Зpaтcnwrr/r* 3. пран.
eъпрятиnлявaнe; упоренна; 4. лов. пилило (ом
фазани* глухари. лещарки и по(-); 5- остар.
'0'*, псфтa* зонопчзлкз-
Gcepicl(c)' п, "(1)8. — итрaиe; uecкюuчa—u1; течни
игри p/.
G/spS/l/2 и. -п "П ряДко дтутaт ог л—тняснвс ндн
младиннитс.
G/epSns/ //, -се. '— 1. пргжис; 2. нишка ат оaluкун*
3. нъкaH; и првн.; ein - von Lü/nn мрежа от
лъжн-
G/spSns/piiamzc / влакиодайне раотс/нн-
G/spöns п, —; "es. "С самар— L мнадяж—и—п;
жених, oгnтут* 2 само п бутна, съпруга.
иевяста-
Gcspött п. '(/rK; — 1. подигравки b:/.* присмих.
/свра: eil C'e. ctw. /сос - iucllci пoли/лa>aм1 сс
с /ш-. /кг-: гавря се; 2. пооменирг: еип -
нспбс/ ставам за присмих. зо пocмгни;щe*
Gcspöttc п, -S. — 1lюиигтсвaнe-
Gcspöttcl п. 'S. — пънно пoднтрa>a:lC; итяllитирa-
вс .
G/sp/ähl п, '[/)u, -c тaтccвcт (и нмл^сфмн^^н);
н/с—р- листят: по/ с-п ins - /omins влизам н
тсз/oвят с ннг.; niw- isi Iss - Unu ys/zei S/sdi
um. е предмет на тa зтoтвт на псния траи.
jcsprächig udj. разговорнив. приказлив.
Gespuäii//ke/t - . - - разтовар/ивоен, nтllна>зJ1ll-
вос/
Grsprähls/h/ebetl / шал— тиксота единица, —-Telz/п
pl. откъслеци от разговор; —fomn/азгговорна
форма: im — във форма на разговор; —g/gcg-
etand Оу —Stoff — предмет на разговор,
/rspuähbsw/tsc udv. в разговор; между другото.
G1epoätz/ п, —s, — пвйор. превземане, превземки
р/.
Gespo/izlOcti/ »еп ппйор. прсвзстост, префърцу—
неност; надутост.
G/epoämg1 // '/, — 1. ръссис; 2. втрuвявa1a: 3.
мен, отломка (ом взрив}; 4. лен. сляпа шахта;
5.	xтттмeн /сндои; 6. снр. еиенема от пoло1тс-
шн тернсгс част тт—Л1* 7. орхип!. тюр/с украса
ва ттиaт1н—u янтар (е иъснома 3000/0).
g/spn/mk/l/ udj. из нвннн; яаnръcкаU; ва лр—Ои;
нарни. пъснър-
G1epkitzt1(n) е, "П. 'П раза. нnт1m; пило -ъх хода.
Gnp/nUil л, -и. — Отнасяс, щурт—н—-
G1epUU(/) л, -и, — 6тo4eнe вз духоне-
GcstCU/ п, —s, — пост, бряг.
^«^j^S^t^llU^, -сс 1. фигура, 0/0(0. ръст, стаи; осанке:
scilsekc - строй/*, глина о/ста; с-о muj/stäti-
uchii-" величествена coauкa* пре/— siel *1 seinen
wliicn - zeige/ показвам нонн/окня си ннн* 2.
cорaт; еОнно, ннк; форма: Cln - Wü11rnK-r*s<
oблззгт вс Всл—щпайи; Ос lisser-- е тоя внл; Сеп
Ret/en in - nlins Hl-r/s спсонтелят тъп вид из
oвчзр* С/т Riti/u von Icu tuiuni/ni - т1maрят ва
п—чо/лня Ю6тaт; i'X unCcmc - дпссНпес прие¬
мем hob (Друг) об/нн; niw. пОпл- - пс нш.
добита форми, иoн1 oнeртсuuи* c-n Sacln -
gninc прнливам ферма из шп.; оформям нш.;
/ach - бе* Di/// -порел об-ноят-н-нната.
g/siCli udj. оспор = /ettulici-
U/e/Clt1n tr- гс/1 оформям, придавам тнд, форма,
вОни-к; rejl. придобивам форма: t'C G/Csnkei -
оформям uиeн1г— ен; er gcKtaiic-/ Hamlnl im
G/Oste len Epoche гей изгради образа ви Хамлет
н дух* но гоoхзтa* Ult Uitllndn " uicl günstig
военоянгнотпата се развиват Oнaгoптииm!lo* bei
so unutalt/t/c иписПсСсс при нани отежн/нне сс
o0cт‘яитeнcг>3-
J/e/äl//nl11hO udj, ооест х oбтсзu: х минете фигу-
рн.
Gcetäi/co и, "S, - I. художник. наятс/. и праз ;
m>oт—ц из Я6тaт1; създател вз форми: оформи¬
тел; 2. тсх/н. кouoнрунтoт■
g1e-ait/ntscO udj. оформяш, вся1елскш е прси.;
худcжeoтп—l10'Hвcтl1—oн;l.
g/etäi/haf/ udj, И1М131Ц форма. придобил фюлua-
Gcs-äi/lchnc / морфология-
Jcetaitios udj. безформен, аморфен; без сОник-
G/s-aillosigU/i- /, — безформсиас'. зuoтфяаcг-
G^?^l/^1i/mпJ. "С/ 1. [пнсeнннuo| оформяне, ;гзе-
тaждсue; еъзлано11— в* форма. образ; cфaрннн-
инс; 2. cтт аинз1тсl:—; cртauнтaц1и: - i/u Eulo-
•nsy вт/auнтнтau— в* яглнхс; З.тсхн- констру¬
иране.
G1etänsm1i(/) п. 't. — ломотсис (за дена);

G1e/ampfc
598
тзlоп>aяC; заекванс-
G/s/Umpfe /?. "t. — тропсис: тъпч—/— (е' крака);
(о цлн) тракане, грохот - (зс иишонс).
G/sticle п* -S, - 1. храстс/ан; 2. лов- гин-зло (на
сокол- рибар); орана вз (рао/ива пинии: 3.
стделеяие (н обор),
//stindly adj. изправил (осмоП|ризис1иие: С'/
Venbreele/s - sein caиoот1з/сн е*ъм сс е
nрecгтпл—H1—: припнал съм хс зо нн/овги; -
н/тС/п птизuсвзм (преаоъпивнев); ea^мcпт1T'
натам хс.
Gcs-ändnle п, -/1/. -sc птнтuau1Г; прнз/сва/г;
eс.мяпт1тнся1г (so извършено прл/ст^^п.л/тис);
рядко си пдсН/с *1- sein - той 3 хс признат н
нюоов: hin - ili/gcc признавам хе, пропя
пT1зuся1—* само признавам 1 хс (зз извършено
I/PССОЪIUЛСUUС--
Gcstänjc /?, -и. — 1. махн. система o* рон/н
трoлeй* 1 лен, ртзнлоя—яи снннани рятс* 3.
отгroncp/. (съСир:).
GestC/k и, '(crк; — чгсто пейор. воня. смрад.
знявол/е: —'П - von tich gnicc во/я, cuтрgи*
рсзк. с-с /^/п - msehen дитзu толям1 скандал.
Gcstänk/o н. "5, — рсзк— [гттceнe ли] разправии,
втявo* gптлcяe*
Gcstfpo _ /’ — GcH/Ome Stual^i^j^i^llizei поите.(хитле¬
ристка) тий/о 4птжaпua пялищия-
y/KtUteni tr. нос- пcттoнивсU; тззтeнa>aи: sich
D сен. - оeтпвня>си си нш.; g/utitt/c Sie!
псзвсн—тг! (до Вс сг /рвдсмаая* до Во прмД-
лвжа).
Gcst/ilu/g jl — noтnoлгяиГr рoтрeшeииe-
GrstCuU /?, -(1)5, — 1. пръсни pl.. сит—я дъжинт,
роса; 2. мои. uягтт—я прах.
Gcst/uic п, -и, - 1 храсти pl.* храсталак; 2. лов-
разклянеин еленови тeтс* 3. лон. соколово
гнeтдя-
G/ste/, —п жест.
GestCek п* '[crK; -е 1. самар- пти0oт (лъжица*
вилици- нож) (= bcttmckr; 2. псра (кано гарни¬
тура но шапка); няколко нестя, нзлcge1и х
помощта из спец-адяа молна подставои-
gcsttllUen* tr. признавам (ас/а); Сос Wahrheit eu -
go си олuт1aя нcти1aтa* ofTen ucKtuelce eт'тe-
Вело назово.
Geseehun/skosicn pl. иисз- производствени раз¬
ходи, ссбестойност-
Gcsi/Se п* "/, — 1. мои— снели: tiubcs - стерилни
порода, Оезрудва -нали; 2. камъни pl.. скали pl.;
3. нимъвин-
G/кtm*ceurg1c/ — мин- рудно жилa* "küsCs /
.монар; огттoлoтuи* -scllcie / ксол— созлен
плост. пласт 00*13. измт1H-
G/st/il п, -(1)5, -с L оeдeтaвиar стаяок (и вoсn1}:
стонит; 2. cтaжeриa* навити pl.; 3. —ахн, ентам.
реми (иа иашина); щас— (па маоориа кола а
пр-); 4. фии. фя1рта; пергели р/., лжонтсдн pl-
(?о /рока); eo nie -! никна фигура!; 5. .л/сов.
орeo—к*с* 6. мамил- оеиншг (па нисики пещ -
Hcri^.
g1etcO1n ./- еслор- 1. лacтавяМ; докарвам; 2. кс11,
явявам он* тъп войекато-
G/stcilunij/, "in 1. п.ж. /скИсИсп; 2. предетзвям зо
обмипна1нс-
Gcet/ilnnusb/Tcil — неен. астар. повнкват-ниа
запювсд-
G/etCliwcucn — жп. >агя11'Платформа.
Giu/crs п, '. — МНЯС/0-
gce/1on adv. тнcлa: - А/спб сношн вчера вечерта;
- Niet- лащно; - Mony/n вчера oугт1U* - von
lehr Tugne внатa сниша енимнии (оттогава);
фам. Oel 11/ /0'1/ von - нс еъм вчграш—Я-
J/e-1kgi purt. udf. звезден. cтc зн—зд—-
G1e/tci1i п. -е, — 1. ризк. пейор. полмятс/ня pl,;
язвит-н/н тaбcлнжки р/.; Ocdcii—; 2.рссг. ОодИ"
КС/С-
G/Sti/Ui н. -е. — вихруи'* (ат сняг* прах. пера).
gceii/fcl/ adj. соут: риск- шск. - uni g/<ponc- /огон
зз ттътпaиle* Ссг-н Kri/n aoтaтс'ът е читuи (от
прикозиамо)—
j/stielt adf, х дтъгaa* бон— с епанкс-
GTstikuiiCtso / -сп жeoн1H'унaш1И; ръкомахане.
//se/knl/crrn i/tr, h ж—oт1K'уннтсU; рък*ем1ахам1-
G/stikn п, -enrsr -c нис, 1. иеоеоне тяло (въобщв);
2. звезда; 3. ряДко cътвeтднc-
G/etioneiand — остор. кюяхт—лация-
J/eiSoni udj, ттcтgeн-
GceiÖUck п, -е. — 1. внс/ипо. фърту/с; 2. рoвe1C;
гттшувaнc-
G/etöin(c) п* -и, — риза- яхналис. cт—1eн—; стьнка-
не:
Gcstolpcr п* -е, — пр—птвaнe; спъваяе-
G/etoo п* -и, —е част ва хол.
Gceto-ickп, -е, —роса- зacoта1e; зaлтвa1e-
G/etnamp1l п, -е. —рсзк, рита/в (на баба).
Gesträuch /. '(п)/, —е храст*/*', храсти pl.
j/stn/ift pari. udf. иа т—тк1r во райето. из яаннщн-
G1etn/it1 п* -S, — пейор- 'зрзн1ma; cпoтeвe.
gcstmCcg/гmr/; орхоал— енрот: -cr Hnrn! тсопсларю!;
мосърн пoвeлитeлlо!* iic -ns Hcun/c трнне
мразови'— и/и през май (11* 12,13 мой).
Gisielhkc п* -к, 1. п/ет-пя; 2. поотвя/ив п/стевс.
g/etotu udj. вчерашни, а пран, (съобщения, прог¬
рама— предоно/нс- пеиалмиее};
G/eenÖm п* -и, — т—чение (на аодо* рп/с).
G/etoU(cl п* -е, — витлово лпнжгниг из >040.
щурт—н—; водовъртеж-
Gceioüpp п* -(п)/, — /u—птeхeдиu] гпcтaлa';
трънсо-
Get/Ubc д. "К. — mстH1 кокоен ocтomт'; емне ог
въглищен прах х тлиuз* лови (а цимгнмсобро-
бслно/пте}:
G/кtU11er) п* -е. -(е) 1. -'ядоте. ссдало (а театъру
ки/а* църкви и пр.); 2. оoдcтaвoa; отсЗн*-
GnUCÜepsr п* "/, — р^олт- псйор. 1. нee'япoeauC;
аджамнИон* робота, неумел ничии на лaOятa* 2.

599
G/euitd/ahk/o
раза. иръ/оа/с (па парно)-,
Gcsiül н, '[/rU; -с сел—-ан— oяиaзoвюg*
G/stütlce/si — сел—-сН: [пороинсн] жребещ за
Toто1ял-
Gceiüis/boand лг; —zeicbee п дамга во кяисзапюд-
GceUiO п* -(1)8, -с заявление, молба; оснир.
просО*, nтoн—нue: iic - cinuciclce подавам
зтявлевне-
GrsUhbe /. -S, —раза. пяcтoиняo търсене. прерз-
вя1c* тършувалс-
GceUciee/llcn и* "/. - конц, заявител, птяoнт—Л;
uoлuтeЛ; подател но за^п/с/нс-
/rsUhbi pari, adj— 1 псйор, претенциозен, нткуoг-
>11, пт—oтoр—u: e-n Vergleiche sine-cтaвueн1Я-
та му се 1знуeгneя1; изoиукauи ет пръсти; 2.
вж. sueice-
GcsUiO-Oci- J\ — прeтeящиeтuecт» 1T'уcнвeяoxTr
пргcнят—uocт-
Gisid/i /; -е, — 1. /сокопоси* рибета; 2. резки
пипоинп* (лсшс нарисувани* пасено нщ—).
GceйUf н, -s, — тор. вж Gesöl.
G/tйmп(е) п. '(nr/» — бръмчене. жужене (ео
пч/ли)-
Gcsüms(c) п. -('^^8, — 1. еж. Gesumm; 2. разг.
плзтe1 нум: sic пи/s Omeen сос /г^ск - maci/c
ня нс може бсз лсиди/ия-
g/eUnd [/cкUnlcTlgc/nclni: ап uceünCesten/ucsnii-
(18111) udj. 1 здтзB; а пран, (възгледи* разум!):
T/ftch und - здрот н чннoт* с-с - sciinibcc
1тпиeвoм /не- от болницо. връщам ннг вт
работа (след баласи); изловим мгдиц—иско
опилете/стно зз възстановена тсоoтocпccc6*
леет; 2. здривох/отс/ (климам* тpano* сън);
ролк— Са/ нит iti -! това му Осшс добър урок!
yssiUmlbeCsn ./- t/nh. псйср. итлcoуттм чрсз мю-
НННВН-
GceönU/U//1o — ппйор. нeв—K; който [вялтa; чс.
птeг—uл1тс И*] лекува хората нлeз иялиm>1*
—-Urn/een — лeнcOcHr М1ииерслеи1 1зnят-
J/ein(1n int/i л нос- оздравявам.
G/sindOci/ fl — 1. зgлaвc* 1 а pl. -еп ряДко
наздравица: ruf jjUs. - 1C5ibhnC; --01/1/, jis. -
aiulnlig/п нукси ex. пия зз нсчин здлaтa: [zuu]
"! наздраве!
jcsnnUicitiilO udj. зgлoтcH; по ог/оше/и— во
здравето: aus -сп Rückeiehcic по тлтaтни съоб-
рaжгu1И; uni wie цсГе ск Ilcic -? а как хтс със
зираветя?
GcsUg(1/I/e/emi п здравна служба; —a//ce/ и
мгД1нп;иско опнд—генство (со зДронс}; —dt1ge/
— тдтanгeоaтвсяa; здравно служби.
U/sйnUi/Ile/UÖoUhind udj. тлтaвocнювeя* —halU/o
udv. зароди здравето, по здравни пт1H1U1-
Gcenn(iiIie/iciTck ш санитар; —l/O/е/*хи/нена;
-рПтуц - / /рижо зз здравето. тлтaвuи /рижи pl;
rrgni ' хн/нн/ло превило; -rucksichtsc pl. е:
ans =cn O* cтo6рaж'auия за апозпипс из здравс-
ю; за дз ле се резбо/сс.
g/sUmeOeSese1OädiicO adj. предни за здравсто-
Grsü/ibrles/sibein ш = "it-csi; —schütz — тдлone-
опезпонс (а завиди е прЦ\ —veobälUeisse pl,
хнснея/и уcня>ни* -wnucn п тдтзвню gc1Я*
зgлo>ecозтвoнc: mOniк-/rinl Tür = uияиcтcрcт-
вя ио нзтoднcтo зgлата* -zci/cls п (служебно)
мгдищинсао свнденснхтва (зо здраве); —zn-
eeame ш здравно състояние.
j/sümi/maiiin, —stoßen* rejl. trnb, map. псйор—
зз6oтoтявaи (ет т/шеф—н- вж. /esuel Ц
Grsü/iu/g / — oтдлaтивo1аr зaтgлoтятo1ar и
пран.
GetümCwutt/r п живи подз-
G/KÜrne п* -е. — бръмч-ве-
Gciilci(cr п* -и, — псйор; пс-гоялно, доеид/о
'ялcнe; прансис вз забележки.
Getäfel п, -к. - - 1. ламперия; 2. nнeнни пити pl.
Geiändil п, "U, — раза. 1 любовни игра (н/жза)*
щ-тупане, закачки pl., кoк—тu1чcnC; флиртута-
ue; 2. несериозно държание, отвян-ние.
Geti/i п, "/. — 1. жинсг/нге pl.; 6нбл. твар н ('1)
pl. (събор.); 2. ттзт; живина, жипогио: alles -
вcиoз твар.
y/fiyert udj. шарен като тигър.
Geiobe п, -s. — ролг— ппйор. буЗ-нпуна/с, нулувс-
ие (на д/цс}.
Geiöe и* -s. — звън, 1'0!. оънтс/нс: раза. сос
ци^се - mschee ндн/зм ^0(0 шум (зо дребна
рибето); употребявам гръмки флзтн-
G/tösn Getöse д, -е. — бум1ге/с; Oунcн—; Оунува-
нe* ризк, дauдсниЯr нлиcпк
Gn/ni/c л. "S— Х-розк— ничи/ипи, nтenуcксяe* 2.
= Gntu1pp/i*
j/tefgre pari. udj. 1. (прмД1о\шо муз.) плавен,
H1TOK (мс/)* mптжecн>eяo бавен (темп): -ск
LleC опокой/о /сеща са псени; -н StOimu/y
иасграеине пз спокойни нържecгвeuocm* 1;в.ж-
--1/11.
Grtefmpcl л. -к, — 1. гряпии— (е крхаио)* - тpaпoн*
2* цт>пчсис-
Gmtr|/k п, '(cru; "1' mi'ii—. испнтко-
Gst/Ink/sCein/ - / - окен. акциз върху eо1ттuиг—
иапнткн-
Grtoappri п. -и. - - цропот
G/tuätuci(/); G/inä-Kchn п, '[c)U; — розг— п/йер—-
кнюк11 р(-. приказки pl- бърборе/с, gърgaтxнc
(но ж^^енс1^)^.
jr-rCuee .r, rejl, (uicl - се sich D - естер. sich e-r
Sacin G ') юхме/ятом хс, смея go яaплaтя um.,
рсшовом хс из ир. (смий Доверие н салн—сcu-:
рсзк— icl hall ilcl nict- in Ins Ziiecn gntmau- nx
пecиях ле влязо н cтзитз* lei дс-iin/ miu Inn
Sprung р—навам хе до направя екюна
Gctnötbc i. -s. — гъмжите.пи/—- т^иж, движе/нс
(но хоро- калн}-
G/-n/id/ л. -е. — жито, жнги; рacтelяlи pl.,
тгрпcли храни pl.
Gi-oliUiCiUeo ш житна нива.

g/-ieIUccom
600
ystrliCssri adj. бсдсв 0'0^ зътнeяи нунтут1;
тътueяu храни-
Gcitnn*er//srt/spH. оен— [видове] житни рсcтeяиЯ;
жито; -au</u1i /шърг- извях но зърнслн храи-и.
„хтaucитиce“: -isi — сеи.-сн. отс/ежда/г ио
зптu—яи култури, зъpяoптoиттялcтno* "^r^oC^nn
е е/Ли-се. 1. пянвC; годна зо зърне/и кунтути*
2. жннгл хамбар (= Kouclol/1); -Uriel ш с/л,-
сн- житно славия [Uu-Iilgo)* -тОе/иН* - / търк—
н/оо ла зърин/н хранн; ТСТС и е/л.-ее— житно
инвс; -/mühe - / см-и.-ен— тп^нeхтaяин1шe (във
форма па ями}- --örs п жития зътяo; -diiC п
1. сел—-оЛ: жнг/с почна; 2. строи* — отe1твo-
днт—лнс- нзяоентннкз но жито; -mälimaKclIcr / -
лел-сш. жттnaлкс[-Lшuщщ); -mrue- ш ж;;г—1/
псзaл* "pflanze / жнг/с тacтeниг* -rot- ш
житна тгждe"Kc1w'ic/r- /сал.-с—- нея/оо; —silo
ш смл-сн-01лoт; -sprich/- ш хамбар, тпpяoхрa-
ннтнщ—-
yntm/n/iyiKchlccliitit udj. fe—, тoтдcлнопонон-
Grtтrsstкctili/nctbС,тсn- оиca1c отделно,
/Т/теп udf. х D нис. рядко 1. верни. предои (слуги);
К'П V/m/pi/ehee - варен ва юОещсниетю сн, но
думат* сш 2. гочси. тсрси: ein "/< Ah/1-С вярна;
гоч/в копин; с/н. Се* Wiiricit - schillere давам
вятuO; '0^0 списание иа вш.
G/inüi/(o) 1/, "П, "П всрси нювc'r пти6л1жeн: s-c
"П н—товнн— птиOлиж—нИ; ветевнт— хоро.
упС/ТпТОсН udf. вж. Спеи. -u/ullci.
Grtri/lr д. -е, — L ив-ж-нна сжнтл—я—е;
ттuжuлe; пес—- гмеж: lus — len GioßKtali
вж—енгин—ге. нипг^н на тюлемия град; 0/ (сп
- koiitr ich ihn /iclt losdec n това гъмжило иа
можах да те измеря; im - Ins Lebens пън
>oлoвътт—жс иа животи; 2. ш/хи. /птeлaватe-
/—1, двитсггнгн] uгхa1изтм (иомоеиео/ма ин
кол/ла); предано*, редуктор.
G//oicU//bo/mec / н/хн. м—хавнчна cпнтaчиo;
"//t/т / редуктории. умалителна перите (ио
велосипед); -lelec/физ. 'ннематнка.
g/iei/Uen purt, udj) 1. хтулсие нюнои; 1 вж.
-nilbec-
Giiml/bi/kast/e ш сашом. eooтooтнс кутия; -öl п
трсяемиеионяе маедо-
Getkipp/l д. "t, — ролк. ситнеше, хелеве със ситни
'Taчau*
G/teommcl л, -к —ризк, бaтaбaиa1a*
g/tnöse adj. нис, спокоен, увeтe1; udv. х еяра; - Ос
dir ZukUnft /Tickte увeтeиЮ; с тилo сдедом ии
бълeщeтo* seil -1 иа хе плашете!; риза, tu O/t
co'li ganz - на е с ненчиня сн (у'/^
U/-kÖet1n rejl.* ое—ор. с G 1. утешавам хс; 2-
eнoo>см нтло—1нвo* уповавам хс: lu müsste Sie
sich coci - ре mрибвo до оoнaoaн— 011; uicl т-к
Di/g/t - уповавам са ио иш.. итдивou са ио вщ.
Gcirümm л, —s, —; G/luümm/n л, ~s, — развали¬
ни pl.
Gillo, Gb/ilo д. "/. "/ е—то.
G'tüecr л. '(1)5. — розг- псйср- L пт—вт—нк1 ')/.
пр—взсма/с: eic macht ein - mii llu/i KlnC/тс гя
М1ио/о cc превзема x децата 01; 2. суетоя—
Getümmel п* -s, — тинaии—; лудуван:—-
G/tümm/l п. 'S. —cунaгoхa; Oът'ютни (на foo/a*
н mаипo-; Отъскиинии-
G/tüshOeh/: -/. —риза. шушука/г-
GeiUic п* -к, — 1. тргOe1X; еп-р-ле (за мромпет*
рог); 2. оаном- eнтuсннзитau— (х клаксони),
G^i^I^tC^rC.f, — o0^;грaнeoH; >11-/0.
Gevfiteeе. -s, —пряДко 1. нтпcнuнK; нун* - stcrcm
итпщaвaм (41'1), кръстник съм; ризк, шег. bei
ntw. - stcinm cпюмa1aм зо нищ.. имам пръст в
нр.; 2. далечен роли;/*; близък ва с—меНсн>я-
го; коте обръщение->*'1, бай, байчо. майого-
рс!
Gcv/ticnsel/ft */ 1. нтпoгя1н—eтn0; нуиxн>o* 2.
сватов-тно, донеч/о тoлн1ueтва* 3. dic gacec -
щелият тюд-
Grvüeicos/menm е* pl. "-leuts рала. ряДко 4oланeн
Teлн1нa* доил. свстанан-
/rviroi adjl 1. oвсgтoнeи<; рядко чeттпттит* 2.
разделен из четири, х четири исдсння-
G/vieuU п* "/, -с; G/vS/n д, -е. -е 1. 'взират; ряДко
птa>eъгглн1'* 3 Z/ctom/ic* Ins - 3 квадратни
ем; иенор. Ins - /пос/с/ издигам но отодрот; im
les - из квслтom; '>aлтaт—н* 2. ми/, рамков
крспеж.
Gcvicrt/metco ш нтадртгев метър; —cch/in ш
сенр. 'енри/вн —zimmcnnng / мин. рамков
орспеж.
Gewächs д. -ne. "i 1. растение: ussci elginne -
рахтс/нс. животно еоосгпслю птoитneдoнno;
[W/ic] 1933ет-- [вино] тeoo1тa 1930; 2. фии.
шал.; ein v/udäcreOg/s - подязрителен гип; ein
/ocInibumnK - чгнин; 3. нарас-гън. израстък;
м/д, нуuoр•; 4. остор— пи1илO; нот—лю-
J1wаcOe/n pun1: udj. 1 e-r SicUn D — sein епоеоОен
съм до са cотсвям х HP-, но луж/ara н-оаго
cпи; er O/t СОе/с/ Aufgr/c nlcl- - тая тaлaнa ве е
по ен/нта му; 2. самобитен. —етесттсн; нeoота-
OcTBe/, исдскоеват он човешна ръоа (почне);
-em Bolen щслива; 3. вж—- .1'1511.
GcwaiOs/Oaus л е/и.-ан, оранжерия; —-Uündc /
-lehre / растениевъдство (кино учеОсз пред¬
мет).
jcwäihsocicO udj. х изобилие рaxтнт—1няeT;
gew/cOsi part. udj. 1aвocтнcн (осянс), излтc'aн
(пор/^ст* под).
Gewäie(/)i л. "/,—ролк. клатпн. клатушкане.
G/wäfU л, -(/)s, — лов. глици, гдиги, бивници на
глиган.
GewäTT/e л, -c, — пи/—: оспор. оръжия p^.;
оръжие (еъбер-).
g/wägU pari, udf, 1. рискован, смел (иаченонив,
окро* naаpдaueс); ein —ео Scbe/z рискована
шега; 2. нж- wcg/m:
j/wäbii pari. adj. 1. оoлбтан (общестао)- изне-
601
у/нСт/Оу
нав (език* израз); 2. вж. .11111.
jewähn adj. сен. А. с-е Dinges - weilen euc.
съзирам. cътн—жgaU; зaбeлятnaм ищ.; съзнавам
нр-; зaпoчвaи да cттнa>aи нщ.
Gif ähr/ — пoръннmeлxтвю. тзрзяния: (|с - Ш*
C'C, сен. ü1/icriпrc пярънитeлeтвувзм; еарзя-
тирaМr пю-мем горанщия зз нит.; - 101111, leisten
е, тaлaнтнтaи* 6. служа котя тaтa1щня-
gewäOnen /е- (асмир- с G) cттилaи; cт/'лcж4зм»
зa6a1итnoм-
jewähoee 1г. 1. (c-m е/н. А -) дотам. удовлетворя¬
вам (желание)' удостоявам (низ. с нщ.}; лaтрc-
щaвaиr отпускам (кргдим); c-m к-т ^/1/ -
удовлетворявам нeнии молбо c-m 01(1'1.
Scintz - давам /км- под-тон, зaитu1а* с-с Fmitl
- лaзтeщaвaи иим. (па-дъиъг) oтcк* т/ gcwälm-
mim Vn-unÜ/cc доставя ми удoвeнeтвиe* с/н.
gcwäiii Vontiilc нр. птeдлата изгоди. преиму¬
щества; 2. с-с - Tassen ooнaвим нае. да дей-тву-
>3. до nтoлплж1* не сс иимсетам н нeн11
работи; GewäOen/j * /'.
g/wäOnl/isicn tr. татаят1TаU; a0aзоcчaвaи; оен-
тутявaм: iln R/girmucg /CHii/Iclstet Oiioc Wai-
lec правнт—негвоте o0гтпeнaвa свободата но
изборн'—-
Gcwäikirlstnggy* гара/тия. oбeзп—ч—uи—; оонту-
Литз1C-
Grwähumäej/l pl, —венгузлни скрити велюетагъ-
нш зо които гарантира прaдзтoнъm-
G1wa0nsamT е, -[c)U; -е 1. зрсхт: с-с Ос - ссГпсс
aтccтувaи; задържам uнг.* 2. cъхтaueя1e: ctw
Ос (5"/) - ncUm/c ттeиaм нр. по съхранение.
Gcwähnsam2 п* -и. -е тaнnaT; mтиницз-
Gcwähusibcig — гoтaяm1oяua бележка, вaлo1гs
G/wäOnemcnn и, pl. "tu 1. aвmoт1тгн* информа¬
тор, gocтen—тeu есн—домннен; иоетонгргн нз-
нcнu1K» на нсйно сс позовавам; 2. еaтaнт-
Gcw/li / -еп истинно значение сило: 1. хн/а,
груба 0—10, исоинне; eil - geht Си/ ilhlt изен/а
тява вс може; gegen с-п <- дсн-с/Сс/, c-m- uc eum
прилагам, употребявам [груолr сина спрямо
ног; ниа-и/пам /кг.; - ст-сОСес стзтам1 ж—лтпт из
тлубзтa 0-/0. наонлвзт мс; sicU - uctun е,
овладянам се; б. нолатзм сн нр.; snrcci GcTüt-
Тсс - scius обуздавам, овладявам чувентаго си;
нзсилвам чувствана -и; бе/ Witni/oi - asinc
1знзcи1взu Hor—HCTo; с-п miCc1/1 - ае/ис
изнасилвзм1 мoминe* поел- — uni/ vom Recht синде
тaкoн ис nт1зяaвз* 2. нос- с-до. мор; -тихи/'
/ест (зо вятър. буря* строен* красноречие);
mir rllei—х всичка онда, х есе сннатазг. т/ н*тС
eil - FnÜhlosy птcнemнa ласт^.пвз х неудържима
cu1т: првн- UöUc/m - испрсядоним* оргннa;
фарс мaжeт* риск, cr will mit - reich wnrUen той
нека вз тcикa цена дз забогатее; 1 пласт
(сиканодит/лшр- алпълши—слие* рсдит/лско)-
ctw- о/с. /teil in eriscr-umi. е н моя ннacт* - ü/cn
с-с labce нмам пласт /ад ик/.; siel Ос бе* -
UiUce влтgcи са; сен. In ssice - bn/ommec
янлaдиnoм нр.; вш. пада н лтщcтc мн.
Gewäle/aki — аон во иаснлне; —anm/Dn/g /
прнcвoиnзuer узурпираис нз пласт; —-fei/dcie)
—	изоилетнен мир.
G/wäi1emteiilutlg/тcewn: лaтдe1eниe нз внеслите.
Grwäie/hebro ш >13^1/^. влзcпнтa1; пластннни;
—-0ckosh1afi/дecпo'пвъм. тирания;, —Oic/eshOcr
—	деспот. тиранин.
ycwälitiy adj. 1. морсн (глас}; мяетP; 0—111 udv,
рсзк. 0—110, извънредно много;ризк. sich - ог/сс
иuau иалосзлиа гренна; - tclrelcn винти х есе
ендо; раза, ['!] - гнсдай ти! (сзнмнаДа)* знаме¬
нито! (възхищение): 2- /рauaлeЯ; нелинexm>eц
монументален (постройка* планина* сиило-
иолечссмво- ешн); СОс -сп bгng/ipOn1 мощните
Оюлнаиени пърхота.
gcw/leigcn tr- ма/- птoчиcгвau срутена мнии:*,
шахта: 60/ GnuecnwHit/r m изпомпвам подета ог
Tулul1кa
Grwäili/Ucit 1. иamuaeH; иo!тpooнno* 2. eерeи-
100'. вeличиC; монумс11налнее'
Gewäll/marseb ш веси, ухилен поход. пр—хол,
—-maßregel * / * прн/удите/и* uиткa* -mcпehii —
Oлуmгл—11 човек. нaвe' но грубата сина, по
ниои/нетс; —mälme / = -muntcU.
j/wCl/sam udf, |1аснлснв—1и: c-t -cn Todes tlerbcc
умирам от насилствена cмптr-
Gcwältsamkeli/,	ниенл—1-
G/wältr<iulOci — (въоръжен] преврат; —tri акт по
ииси/нн; -СП/с* ш насилник-
gcwCl-tä-ig adjl ору'*/-! яoeluли1нгeкн, дейст¬
вуващ х труоз ОН/З-
Gcwait/äiiuUci/ / — лacил1e; lиacшяи;1нeeгв4-*
орутадлоет-
GcwCeU п, '(cr5; "er I. обл. овомр. другаде ние,
04eял1e; дрсхо: юдсжла: 2. ел map. сукив-
GiwänUl п* -к. ' озх*з (но приссорвц* арлсно).
gcwandct pu/1. udj. еби. оасор.. шнсйц. вее.
aб1eнeл-
G/wänU/m/ist/o щ опеер— кceоlcмe‘T; завеждаш
отдел костюми: —/aUel / брошка; —spa/gc /
ф-була.
gew/eUt udj. навън (дипламаш* маpаoaвц* нсз-
цъср. борец* маниери); пвд>1ж—Я; сръчен:,
умн/, обигран (оратор* снел); in rllei DO//// - -
ловък във всичко; -ns Aultrc/ss иненс/о лпр-
жauн—; обигра/; мaни—ти* mit с-г -се B/нс-
/ппу х умело движение-.
Gewan/tUilt// лoвкяeH; пял>нжuooH; умс/оен,
o0итрa/aoт*
Gewf/n п* '[crк» -е: Gewänne/ -п се.л.-ет- трупа
НГО/И ЯИВИ-
giwäo-cn tr. i/tr. Gсстер. - /снПп/оуг/-
jcwäotij udj. 1. с G. нас. c-s Dongns - sein oнaи>au
um.; тогсп 0^ зо вр.; jilcs Wis-к - тонон ле хс
oъa0тaти х първия (ниски) лалси '^00; du musst
—	8/11, da5/*** трябва да очаквам, нг.--; 2. елнар.

g/wäoitu/n
602
С'П - sein eOeнужттu и'^ служа нкм-
yiHluei/si tr, аотор. u intr. h D* G ние. cнa'>зU;
сонет 0^ за нт. (скоро): Sie нОиис/, wat Sie еп
- laben Вие з/зене, нтквс до очакват—, какпв Ви
чан*-
Gnwäthi в. "Cs. — фим отaтяи отннтзки pl- map.
плямпаие-
Gewässcr л, —s, — води pl. (събир- со реки. /зари а
пр.}.
GcwCUc д. —s, — тъкан (и снсо—) (тъниа. плътно*
.хлабина, росалаев/а. едрина* болна* .мъртво*
ембрионално); пргн. мр—жа: las - tni/sn Lügen
мрежата ва лъжите му.
GcwebetbanU */ ’ ме( гьканна ба^н^к<; —Um/itc /
Ш1Tниa (на план): —1/1/1/онам. хиотенегия-
gewecUi purt. adj. 1. буден (ум\, 0/0/}; 2 «ж.
HCC—CS-
G/weckliiiet/ - - - буд/вет (наум).
Gnvlhr п* -(crU; -е 1. носи- пункa* präsentiere las
"! за оoчcгeH-:’1no Fuß': - sb! пр; ueтe!:/ет(eи.-
iel Fuß s/eici -тоя (галон) с пушка при нез—; -
ühcn! пушки на тaиe!* опи, unters - irclec строя
се с eтъж1—* las - strnc/ci о/асам оръжие
пргла>ам1 ле.расз- ’-ac ас lic-e! лтпж• кaтaН!*
нс се Осни!; 2. пови— оснир. оръжие oтпжни
pl.; 3. лов. бсй/нк ни /титан (= Hsucn)-
Gnvrii/iiflsyn - / - ниви- упор но пунктна (прс
омрвиос); -СигсНкосНС - / веси- птoвeтиa ви
пушни ire; -l/u/i п нов/- пушечен втпu;-ymIOO ш
нов/- хватка (е пушка); -коИте е пт1нлaд вз
пушна; - liul ш ц-е на пушка; -ксНа/С ш ножа
вз пушка; -tiÜiem / - = -riTay/-
Giwill п. -('^5, -слон- рогаpl- (нс алаи. оър/мц};
рсзк. Cern Eiimscn cln - uuOseiznc еда/зм рога
па oпоту('C-
ynvSiht Xpart. adf- ->1111. cвит* 2. x тoтa* З.нж—
Hlllcs-
G/flinn п, '5. раза. П1aн; х1eян-
G е wllshh п. '(hrK; — тeвeтcяe на зовадеш език-
GrwCcd/ п* "/. - 1. смл.-сн!- бразди за обръщзне но
плуг* (еж. Aiy/wc/dc); 2. и-вз; 3. аомор- 03'.
чифт ен вр- зи емеяяванс-
GcHS/bc и, -и, - I- прсмиин-нс-т; залеят: sein -
-nsOUci упражнявам! завоят* 01; 2 тa1итн—;
оou1UПK; професия: Krilms/i von - по зauи-
нн— г^^/он—н; 3. риоота: раза.: sieh ein - /е* с-п
iuelci пол nтeллoт но тзбoтo отивам при U'еr*
<0'1 D sus r-iem е*/ - пасГсс er вончня
изкарвам кяр. печалба.
Giflr/t/siTticHC окоп, контрол, яeлтoл тaнaятн-
и. нсл отou1нлenu пт—лприятни* —-UctmicU и
ска/- 1. упражняван— иа птcмишлeиз дейност;
2. др—о/в •)alиa^ягчнйoк0; прouишл—uo пр—дпти-
ишг- '01тЮ — иион- птeu1нлeнз асЗлост;
"-fr/oUco- ( икон. евоОялз вз промншн-ивхгга;
'-immer 1осшар- тaиaитчl;йoкт к-aмaрз* —Uü/-
Сс / I ех оoтuau1—* -ксНгОс — пaтeнT; позволн-
-ctHo ш уnтaжиипa/— /а зa1зяT; тпттe>uя*
—scOule / * промишлено училище; —st/ncm /
данък занятие-
Giw/kU/ik/tUindi(n) е* "П. -п [нaeнгя] тзнaят-
чия.
gcwCrblich adj. 1. занаятчийски; отeuиннeя* 2.
професия: IT/CH-
giwöoUs/mäßtg udj. професионален: adv. нато
тт1aят* —tät/j adj. ттOeтeP; зает в залаят-
Gcw/ek /т. -(е)/, -с 1. за/аят; 2. еснаф (сдруже¬
ние); 3. пспн— mвятOa-
Gewlek/ и* -п, -п лен. член из рулuичттeкв
сдружнине-
G/werkesiOCf/ "/е 1. профсъюз (професионален
съюз), O1uл1кaг* 2. рудничаренс сдружни-ие.
GewV/rethuai-|/u щ* -к. - профсъюзни нлгн*
часно; деец, тктнтиет-
U/wliUschaTeiich udf. профсъюзен; онианкал—/-
Gewer-usliausSieweeung/ профсъюзна движе¬
ние; -UniC е сОндн/г/ие ни профсъюзи;
"truppe - / - птвфгруna.
Gew/sc п. -к. — 1. рсзг. псйор. пamтт4UЯ; данла-
л—я: ein (и^си) - пасНс/ (von ntw.) пантам
/олям шум (около uuf:-; 2. иaни—ри pl., понедг-
ние: lOnucu —тОг/rriuhin - прен- тота лтпu'тu— по
оръжие.
Gewicht п* -(1)5, -с 1. '—(/0, нгж—cT; нежни*: фнз.
spczifiKcl/t - внuвe1H—лuB; en—U1фннue '1(10;
nseh dcm - ycu/uifCs птeдзвaм ле тгс/о; 2. бсз
pl, прси. тгж—eT; пажисог: uni/ Wort Ust -
думата му тежи; г-т SicUn D - 1с*п/кксс
отдавам значение ва нш.; - ruf ntw -г/с/ държа
и* нр-, смятам нр. за важно; ctw- lallt [tclw/m]
Ine - нр. има евеете [тoнянcJ тuaчeu1e; 3.
'гт/илна, тежсст. ерaиene* нeоу3; ггжген (на
чсосннск); 4. спори, кaтeтeтни оперел тетлете-
Gгнt'ierir/rc п спорл- вдигане ви г-ж-сн;;
—-1/Uce — спирт- т1тгnиK; рт/тист-
ynvicHiiy adj. 1. вaжeH; тнaчитeлeU; х г—жеог: -е
Wort/ нежни дум;; 3. х пълие т—тле (исзсто);
аооар- н—жтн-
GiwichitOykriC / — важнас'. злочс/ис; праз.
тежест-
giwihOiios adj. без т-ж-ст. бсзтетлявея-
Grfl'ieкra1/lc/ и nаpг. 'загуба вз '1/10, ф-рз
(ом paзмeклянг): -nUeahте / нимюляви/e нт
теглото; -unalysi /количествен анализ; -nies¬
le / яз1знзвa1e ви тсгнсне; -uirttchlsy ш
натежаване но везните; "/Isttot / елияицт зо
тежести; "-klastc / спорт, нтт—терия (бокс,
борба е др.); -kralt/физ. /рапитационна 0—13.
о—дз из т—мнeтe птитличaн—* "essko п я—иос-
ннт е тегло, липеи; -prozi/i п тегловеи пре-
неин; -Schwund т* -vn/liKt — нaмтливaяe нт
'—(/0'0. загуба е '1(10'0. ф-рз (и mаpа-)1
Gewichlting/ -сп ешетнен- 'aр—лaщня; съот/в-
щеине във взанмна тaвнcимeoт или оъпоетав-
03-
giwiifi udj-- map.- gcwicgi udj, фам итпрaнcaU;

603
gewiss
1TK'уOГU; ОП—H—Я; хитър.
Gcw/cg-lcit.[разт. oп1гuocH; хитро-г, итпрaкca'
иосг.
GewS/Keo и, —s. — цвилене;рсзг. хохот.
g/wSlii adj. с намерение, р—ш—н онно/гн ианле-
1111 съгласен - sein ntw. en tun и. имам
намерение, женили— да напратя нт.; б. ооне-
^1, xтт1зccн 0^ до изправя нш.
G/wSmm/l п. -е. пъuжилe* наванища-
Gewlmmeo в. -е, —хл—нч—яе: ттЗнгие: пргзр.
И1BTeнe-
G/wSnd/ /1. -е. ~ 1. пснен; тнтниядT; 1 нсш
[нн/гопа] резба. нaтeз; 3. в—с/с; 4 ослар.
трилчн-
Ggwi/Cm/hohrsr ш шмхи— ueен1K; nшттeтoт; -hohc-
muthiOen / не^и, р-збопробннара иaш1нa;
тaйкouaтгтяa мани/а: -InlUbaüe./Hстu- нн/'
горсзеи струт; "noiscn п шсхи— флашиа, платка:
-ци/у — лехи- рсзбова cнъnкa; стъпка нт вирсз;
-liUrc/Пеха. р—з0юucр* "Shl-un/c fmexu— нн/н
х рсзба: -е-1/i — техн. ипина*. щифт х рсзба.
G/wSnn щ, '(cr<; -е 1. печалба (и при лотария); -
und Vn-iusi печалби pl. н загуби -- - С"П -
muchen псчсля {зс лиосроя- нани): - hrls/c/C
ияхял—Я; рентабилен: пран, пюл—т—u: 2. пелза,
0610(0. изтола: clw. huliyi - /р. е ет пaнтa* -
пик ntw. zOcicn итвличau 06/3(3, имам облата ог
лр.: ein Buch eil - lesen извличам пeлтa om
чсг-лсно нт нинга: 3. лоОнв-
Gewiii/sblüHmney / ока/— oнн1eн—ин— из пе нaн-
биге; "U1ic0Ur/лoтa]шнн засм; -unicil — дял е
печалба; лнвид—яг (и т/ашр-); "unteitKcHsoi —
шърт- купс/ зт днвнл—ин; -lUKKciÜtticy - /
тaзптeдeлянe нт печалбата: "/sCiiliynsy rунтc-
нн— е печтлОит—-
jcwigg/g* 1. in. 1. псчсля, xпeчc1взu (бимка:*
нара. облог, дело* бекете—но* времс* еърце*
ннечов биоконслвиес* проям/ц влияние, прес¬
тиж- пвчмоос); добивам (ап/чипи/нис* почет
икиниг.}; придобивам: seinen Lebc/ti/tcrlait -
псче/я прехранната си. иткoрвau хляба -и; с-п
lüu sich, für seine SicUn - пcнcнЯ; хпеч—лтам ннг-
'зо себе си. зо своя кауза; las große Los - псчсля
гю/ямит* печалби (за лонория); Raum, ^бсп -
псчсля почва; C'i Voutrii - хппсчелвам nт—Д1ue-
'>0, итеюлт* с-с Vorsprung - вземам пр—иu1яar
с-с Nschricti ynviiii Giun/cs яикoи /опила
[започна ла] сс nти—мa с дов^ерн^е: нос- dcn
HulTe - дo0llрaн сс ля пр1cнaя1P—гo* е* Cc1al;
Unwonicnes Spiel zu haben той мрени, че е
спечелил играта (че ще му бъде лесно): 2. през.
ияOивзU: iic O/erlsiC - добивам uaдиoщllC;
вземем връх; Lisi zu e/w-, Getehmuc- um ctw -
добивам жстиинг зо um-, вкус към ир.: лр
започна да мн харесвз; Eishlice 0/ бос Vcrtlli-
nossn - добивам поглед върху пяножниинго; с-с
Üherzeugn// - ид>au,.cнигau ля убеждсииис:
с/н. ü/en uicl - налагам хи /р.: осмор. те über
с-п - нюдвнвтм /кс.; оcнcни нтиuopиe под якc-*
3. икон. добивам (руда. еои): Kolli zuu Hind -
лo6-вaМ; копая тптлнma er ръка Zuc-sn uns
Rü/cn - добивам захар ог цвекла: II. i/tr- I.
оeчcни; добивам: icl mälnrer B//aiilKc1i/l //-
нО/с/ е/ те/ оcнeлu при оO'Oниткc enoтuaвa/г;
ctf. ynwii/t um Klsulnit нш. птидeOивт по-
тoлимa яснянт: пиел* нст sicll нд/е. /сноп//
sielt който хс беи он врaOц1; ле ссс птвoe* но/
gcнonnrn; eo zemmoeeen егдете дюн/о. там
отишло: наквонс изчунал. тапа и 1тоукз1* 2. (зо
рсоог/ся) пcк*aтттм-
gcwSgncnU pari. пcдкупвaщ* плсинтс/сн
GewSenee н, 'S, — I. печ—ливн. победител (н
лълпслонис* лсмартя а пр.}. 2- рсзк, печеливш
билет (за иомария)-.
Grwils/ermittiiiy / юпреисляне размера но пе¬
чалбите —Ик-Т - / списък нт I1eнoлбll!■e* "lot п
печеливш б-нен; -prlmOT - / - уненннснна пре-
М—Я-
g/winn г/осН udj- доходен.
G/winnsuhi- / алчност: нярlleнoнlо0;;e-
gew/nnsücKlij udj. кят1cmянюO1г: aлнeн-
G/wiggüUcksiiuss — -връхп-чал/О*.
Gcwing- пп) VeolUs-Uonio п нърк— ou—maa зо
пeню/0и и тaтуо1-
Gcwinnu/g Д ' добиваис. птoиз>—жиaя—: тсхн.
хсм- понучава/е-
Gcwinsci /— 'S. — -кнмт-инс. хленч.
Gcwlnst о/п— -es. -с печалба, cпгн—н—uoнЮ; отндc-
бинетс-
Gew/ggzall/g pl. печеливши /омерз (при лома -
рия).
G/wieUcI п, -и. — I. вихрушка (от прах; Дим.
сзмжсшки)- вихър. въртеж; 2 тремоло (но
бсрсооз)-
GewtoU(c) п, '(crк; -с 1. пост- тъкан; 2. искат
трикотажно издс/нс-
Grwire(c) п. -(crк* — оприяг-Я; хасе; )<тп;лeтcl1O;
омото/о псшо: през, лабиринт: non - von
Drll/cc епн—гсин жнин: I/ с-п - von S/rißcc п
лабиринт он унии;: Си/ - dcT Stimmen хаос из
слисани /нтнкa;.
G1wSep1oп, 'S, — шушукаин, ш—чин-чин, щ-пот.
gewiss adj. 1. e1тургU; поножнт—нгн: c-n Sscic (1
sein он/урни съм е лр.: Ccssec ku/gui in - sein n
тева можен да бъдеш elнг'ут—н; —-- Strall Ок/ Ihm
- uaкaтau1—тe му е сигурно, пеняжнтенио що
оeнунн uaкзтaл1—: сен. 11/11/ пои - ир мн е
вo1гутгяc, он/урне, das /önncn Зос Tür -
icimci тява мож—нг дз oиитaнe зт пвнвжнген-
ло- зо фонтт: 2. 1т>—oт—u (орсй— ат/аше/оп)—
uинюй си. lиинaк*г> (чoв—'r: eis -er Holiiss
яикaкъп он. някой е— Хяфмтл; -е Lnu-c ^000-
вн. |{яко;| хора; е-с "Г Älslicterot яин'aквa;
1т>eoгяa nтиник*a* *1 -cm maß/ ля ineioTii*
хнспнчи. дouинъл—* ein -ск Е/нак нещо е-;; pac
eil -tu Ort едно място (клозан}: 3. udv. сигурн-1-'
Gewissen
604
пснсжи'1/ио; - doch! eбятaтeлнo!; как не; insi
dn lae yshöfU? ! чу тн топи? — тзз0нрт cc!
раза, lei tu'/. so - Ich Hier stein! рс тя направя.
наке ми Босо!
Gcw'isscn л. '/. — хът—ст: дпсе/, nnoc/s - н1oтa
оъвсхг; Uösi/ - н—чиcmar леша xтвccт* c-m
thHilgi lut -, lus - reut sich ног. ео Оори
сънс-нта. у нит. заговорва eтт—eттт; c-m Ос/ -
rclen б-я лом- из cтв—cm* тасН /скесп Wissen
und - пя eттcxГ; ия0ляoпвccтня* ск liegt schwer
rU m'm - тевт много нгжи из oтвcomтз ми;
ноСпг bessinte [Wissen und] - nтeт1внe ио
>oинaкnз eпв—cT; мимо >oи'aкви eктупули* с-п
uui /hin - Ouagcc искам от ног. eттeвeт по
xъвccm* 1-1. elw- suf Сеп - iabcc яякeй; нщ. мн
1сжн нт -ъв-онто; sici сос - uue niw. пасНсе вш.
мн е oпnccняe; имам eктуоун1 зт иш*рз1T. сос
-obusies - iilcc безскрупулен xтм-
yiw'itsenhafi adj. cъ>ceт—1; дябтяxъвcxтcя*
Gtfi^^^^ 1^1^111*^1^4^11^/, — иeотocптccгнoeн.
/ТНisseciot udj: 6CTCЪBCCHC1; 6cтcктупул—U; 11-
^ДO6TOCЪПCo'HC1-
Gi*wiKKenliosi*ukelt / — безсъвсстнас!, Oeзcl'ту'
пулис-г-
Gтнi/se/c/r1CУl/-| г—ртaниа из съвестта; -Uidis-
кте п pl. oктупу11* -bitt — уcритc11н из
оъпгетгз; -cln /асмор— своОои—н 6тa'; -Trage/
>пптoo па оътсет-
ynwiKtciis/tarber udv. от ияOрceъвгcтняeT; зт до
МН х •‘10'0 хъпсоттз-
Gcwiккr1к/noer "pios / -quil j терзали— из
съв-отто -гтиипе/гт1■тcн— на cтвcxнтт* -su¬
ch/ ' въпрос нт съннет; -furm — синор, лоши,
н—н1oтa cгвceт* "-енапу — лаен/не вид eтвceт-
1 о. (морално) испте/ие; -ZfilTcl е oктуnун-
ynviккcrmahrn udv. тьй да хс каже. нато чс; е. до
извепна етсп—и-
GrfOKui/it / -сп сигурнсх'; поняжнт^н/лост: och
labe die - OlитутeU; увcтcн eпм* sich - über ntw.
vcutchsO/Ti уверявам cc e /p.; cт6нтзм bтърeяb
eнтутн1; полсжитс/нш сведения зт ши.; icl will
mim - Cüuü/en ynnu'iaOIrc ненам ли бъдс изясвс
ениосио гова, ненам ле хс уверя н mono; itw
нОгС mir zur - нр. мн стона яcнO; убеждавам се
е нщ-
y/wittlici adv, сстср. e1тулue; положитс/ля-
Gswitl/m д. "/, — [г'тъиeгenичuaJ буря: ein - steif
am Himmel подписвала е 6ури: ein - isi im
Апеи/с оуря ндн: през, lue - c/tlul sich über
i/oi/m Haupt буряте cc нтли върху иoитз
/лива¬
ден oit(тrтou udj. бурни. оулcнoo—H; изтегнат: те Isi
Heute бури сс 4^0. дисе м-фишс из бути; те
има оути: те ist -е Lull въздухът м—р—щ— из
оури; рс -ма Oутя-
G/vitterln/i- / ’ н—жък. задушен въздух (кома пргд
огря). праз, папсчата т'нмocфeлт-
у/нИ/пии imp. се yrw*itcii име буря. оуря хе
изeипвT; cттuu-
G/witeco/u/g/n ш дъжд, придружават Oутя*
—ShOanem — краткотраен дъжд при буря.
/^1^1/111/5'1.11/11, -sclfcr udj. 0урcuocгH; ва-
'егван; -sclfÜl udf. задушен, лунни. ггжгк-
G/witzci д. —s, — пуснан- по нетн. закачки;
пeд1ттaвки pl—
yswio/ziyt adj. зах-гря/. пoуuняЛ; отнракан-
grwiCZ adf. хиmтт-
Gcwö/c i, -s. — 1. вълнуван-, вълнение; люшка¬
ница, ношкaue: er baictn tich c-m Weg Curch lae
- (den Menge} той си nтвOИ; напран— път прсз
разин-же/ит* нтлпa; /свот-изта; 2. пълни pl.
(оъОир-)—
/rwO/cc udj. (c-m -) нас. Онетсразположев (иъи
пик—)* Олагтсс-клоне н разт. Се* kuee ein - /Teo/сс!
матка ме е сия за шега!
G/wögeeicSi/ - - олaгecнлo1нoeT; Олагсразпо/В"
жн/охт-
jewöheen tn, re/l. (1-1, sieh an ctw. А eвuкnau (c
нр.), ясвновем, прив1квти (до.--); прну^взм
(икг. към нс/-). tich in с-с Hund - свиквам с
куче; ас erw. grwöint sein евиниал 0^ с нр.
G/woO/heit/ -се /thu'. оривинкa* eOинaН: ctw.
winU eu - нш. отива нanи'* c-n - ilingnc
отказвам, отвиквам са, яепоОсждовтм сс от
e0ичa3; навик; е-е - imcnimcc добивам навик,
j/woOnOii-smäßij adj. прит1ннH; обичаен; udv.
по нанно-
Grнoicictiкrm/cкci и човек нт лсника; -тссНС л
e01нaйяo пропя; -tluTri и пoxнoия-Я; хрони¬
чен пнянипа (исИна се пое ргдоазо); -tOen п
шск. роб из лавина; -Vn/Urscln/ — постоя/г/
nтгeтъппи'; ргинднвист-
U/wöOmlieO adj. 1 оОикяевея (чонеи* Дмн* жснсш,
явление): /0/ -1/ StsrhlieHc* птooгeoмтртeн*
udv. für - e0иннeвгuo* 1 ябинзcн: seien -н
Mlh*g//it e0uнт3нaтa му умсрнноот; 3. разг.
птoxт; птeoтaн'H; вулгарни: ein -ui Ksul прос-
'3'-
Gcwöheitibkcit /; — 1. e0и'яoвcяoeт* 2. риза.
простатнии. вулгарност-
gcwöhni adj. pari 1. -викнел, пти>иняa/; навик¬
нал: - 5111, ctw. zu tun нмам об—чий до пропя
HP.; Ich /ос т/, Сп/ 11/ Icl — нзвионтл съм ио
тевт; еслор. бе/ Ат/сое G - свнояад из труд; 2.
eOнчaeH; еОикневсн: Са/ Lnbre ycUe eniece -cs
Gneu животът хладно обиняетняня сн хаи-
g/wöhnt/umaßin udv. канта му е обичаят пя
H3TH0-
Gewöhnung/, — -винтове, отивиквo1e; навинва'
ис.
Gewölbe л. -к, - L свод: lue - Ice И1ппс1к
№6000/01. внбсени CHcg; 1 помсрея-е със
овяисет таван (челна подземие); 3. остар-
мтеттни*
G/wÖIU1/Uögтm — архет. дъга по свод; —joci л
н/с нт CTag; -pfciler щ архим- стълб из свод;

605
jSces/n
-rippt / cpтиM1 ребро (па свод): -tCTlm ш
орхиМ; кдонoв камък, ключ (па свод)—
Gewölk п* "(1)5. — оОнациpl. (събер:).
Gewölle /т. -S. — повърнато ет птипи (шапки*
пвро- /осмн и Др-},
Gewühl п* -(1)5. — L нтвт1нщт; блъсканица
блпcкютниr суматоха; гъмжило: Om - dcu Scllacit
n рттттт3; е Oъркeтнитт из боя; Oe - ins Lebens
вън nю4onпртcжт из жнвятa* 2. ровниц пт—рз-
>^1, '^^>3/1,
yewürlnli pur., adj, 1. из 'втдлттчннT; на кутийки,
иaтнтau* 2. разбъркан, разхвърлян безразбор¬
но: /ис- - н ппoнрe 0aттe4иe-
Gcfünyc п. -8. — L 4уШ1ЛС; I UЪHUTCЛ1O
преглъщаис; 3. пргн. ебл. фим. нл-пaнc (с
недохоДно рсОамо).
Gewürm я. "(1)5, — 1- праз. фом. псйор; (31.
поомняа; 2. чгтвeиb:r. (с1>Оср-}.
Gmwünz и. "CS. -е L кина- пoлотттнa. миазма;
рала. м-тул11 pl,; 2. пран/: оюgcлa4a; висладе.
одадюет-
GewÜTZCKKi/ ш ттouaгизuрaн оп—н (е подправки).
gewurelg adj, aтeмomичc1. зтюмзтeu* пиаи/гс/
(ни аиус).
Gswüre/kirut п расг. мeту4ия* "-silks - / тона.
карамфил; -pluszi - / поипртвив тзxтняиc;
-stoTIc pl. aтouт'нннlиlн вещества ".топ ш
aрoмoт1титa1o вн/ю.
Geysir /н. -и. - = Gcl/nr.
/Cllcki pur., udj- H3TпбCH; зъбсХ!-
Gcznic п, -s, — оооар— ту4U1нттcк1 сечива pl.
/сеСим. //zähnt udj. зъб'^ ттOнcT; нттъбcн
GeZank п* "S. — пвйср— 'aрaницa; тaторaвиЯ;
ХПЗДЗ-
GezUekc п* 'S, — L нaрaян; хокс/н, /тннняe* 2.
вж- Gezlnk-
Gczipp/l я. -s, — риск. 1. размахване иа 'тaиa н
ръис, шaвзнн; рига/с; мятане (нопр. на риба)
2 1cmътп-нипo oчa'вaue* 3. cу—н—uг» 0—тпя-
наЗхгвин-
GrzAudrr п* -и. — 'ялeOтниCr бт>cнe* иерешитсн-
НЮХТ-
gmeeioc СНссС pu/1. adj. 1. белязан; 2. поапнеил; 3.
вж. zeieUm/s-.
G/zCt / 'Сп; /р/днм/е G/z/ii/c pl. прилив и
ОТЛИВ-
G/ziCleihkraTtHerk п приннвие-отннтяа слеин-
лoц-нгрт/a* "pcy/l и мор. принипнс-от/нтг/
псен/.
Gezellt л. -(crU; -е /оге- птнзтo3; шатра; Са/ - Сте
Himmelt /гОес/нят пoнтeв*
Gczet/r /?. -к, — ролк. нряxпц1 pl,; 2 хeкa1e»
етлнннc-
Gczi/f/r л. -s, — - сал; праз, птcин/a-
ус^^Л/ИС pari udf. нг1—1зoянcн
gmei/псс in./, h nefl. imp. (1/. eiw. gnzirmt 51'1. erw.
дсг1еп1 c-m) нис- 1. подобава, пр1н-нa: wic ce
sich geziem/ конно подобава; тк g/zO/mi Olm
10'1-, zu-.. на му оюия0aвт дa*-*: т/ gczOcii sich
nlehl Ton uns zu.-. вс ни при/нча. ga-.-; но/ тк
/einem Stühle geziemt каото подобава. както е
редно пр— всеевятю положение; 2. заслужавам.
пода сс (зим—)* Ilm geziemt Iic El/c гой
заслужава юнизоното нceт-
/ее*пп/с1 punt. udj. нас. подобаващ; заслужен;
udv. канта подобава, конто трябва, кинта му х
радът.
genocm/eleuHctsc udv, ксоне подобава, нангна
трябва.
yrrieim-0'h udj. вж. geziemend
G/Ti/n,i m. -к, — птcвтcмlки pl-, птнcнтувк1 pl.*
цсремеини pl.
ynziert part- adj— 1. превзело птг>тcm* 2 нж.
elirci-
G/zier-ilrie / — прсвзстяст-
GuZomeri h, -u — cmp, L oпвкуояeeт na
дърв-и-т- греди и нсcти е постройка; дятрсuс*
2. дъртсис/окаго тaOятз при oнтeгж-
Gnztup(rr п* -(1)8. — цвърче/с (на щурец е /ад:).
Gce|sc1 (е) п. "(1)8. - - Gezfuch/i п* '5. — cъcoaнa-
G/züche п. "(с)/. — псйор. нетино. гадове />/.,
uтнсдuи pl,; пзcи1яз-
Gczw/og л. "(cUs, — нас: клонак. кнеин pl.
/mew/it adj. лпулснси; дногв-
GczH/ut п* '/, — джуджета pl.: питм-н pl.
(събор-}: джудже.
GmzfitKhi/r е. -s, — чутуникaнe; mвътг—*Ж;
gczfUcg/c purt. udj. прн/уде/ (усмивка).
gczvlig/n/Tmaßcc udv, по птиuуиa* неминуемо.
GczwUngc/Hiie j— — птиuул-uee! (на усмивка
държание) скопсиост-
GlueiCs/ е, "П, "П гавахн-
grim/sOhi adj. таизйекн-
GhsClo п вж. G/ilb-
Gorur ш- -s. -е гяур
GIUloi е* -е. -и зоол- тноян
GOele / -се 1. мвд. подагра; 2. мамил, inooioio
/трлo (на високо пещ): 3.0/00 е шнхна; 4- емл.-
оМ: жинни тaxтпк (баиссм) 5. синор птитяa-
вне-
yicUthuücHOy adj. асмир. схванат он поиа/ра;
6нбл- d/n GoeH-Uiühllyc рaтcлaбгниян*
GichChÜH/i /В-/'/*?- тсриияс плюрадка-
GoclC/i /* -s. — .менил* ияихгсвт/—- пълиннис (за
високо пещ).
GohHiyss п лехи/; виоокепетен тоз.
yichely udj.; yieitishi udj, мсд пвдасриче/-
Gl'itknötls и мед. пяиacрuнeя >ътeл; -tlsne ш
менил* виоекопетеи nтaх* "VgrshiluKS — тсхн.
вноекоп—щ—я тomнял*
GOh—ysek л, "8, — (3. (3, па, пз (га/снв зо гъ-ии}-
yihkysck! l/tj. то, (3, пт, по! (подражание на ник¬
на ГъСКи}—
Glcksl и* -S. - Gockriiaii и вж- Go'/cl.
to'kr1nr yic/smn l/t/i 11резк— киoкти хс.
glckucc 1н1^) h 1. ризки пт—cc'вс ми /1тcтт doc
GicU/I
606
Sängerin gOc/ul певниттз плтвн кино (па високи¬
те тонове); 2. раза, omплтзвз мн хс (то/комо
/ри билярд}; 3. кудкудякам; аика/нж*-
G0/1/1 е* -е. - 1. opтим- фронтян (зо украса но
мебели- зид арапи): 2. пое—: връх.
G*/1rilhlikr1 щ орхит— фронтянна срсда; -bau
— (чаени "111-11 pl.) = "епик; -Cscl н
Ивуокате/ оoнтив* покрив из лес под—; —feil п
фроитол/о поле; "isiK п (имариннс) къра с
оeкт1в ио дтс тодн-
G0/—/1^ ш мор. енк. иадлъжннн (па корабно
пламно); -кс//1 п тт1ъттнuo вemтилo х тнк-
Gln*' п* "S. -е мор. cнтип—п-
Gisim /. — 1'( - micl /tw-) ламтеж, жажда (за нщ—).
елшис-т, 2. мир. онкло/нине от 'утca.
Glsih/üc—r J ’= Glnuilhrc.
GOriCr /. "П поен- вж. Gl/u 1.
yOcusi int/i h 1. (caci ctw. -) ламтя, жадувам (зз
/1-); 2- мир. oтнлeuяnaи хе от иулoa-
Gini/tlU/c - / сол (зо мшнсаспс празрвко)* лвнж—р
се пе тъжете; -111/1 — зоол- ловеи евоол-
yinuly udj. злчeЯ; жадни: - scHiie/ei гълтам
жална; - п/есе нахвърлям са ви и4e1eтя-
Gliriu—til /. — алчност. жаинясн-
GisuKch е. "/. — бон. потапииа (Ac/opoCOni
podügтan*lr.
GlsrKcHli/6 /н. -е, "с; Gori<ci1ic/ m* -s, -с разт.
пгйор. ипносит/ик. линемсц-
GOrhUlci ш пoтeй* -UaC п оспор. итктпnтя—
чрез понита/—, шал. иуш (ом <wr4); нзнвсевЗ'
1е\
уО/Игт* I. t/i iH./i h L 1знивтМ; C1пвau* Wa/ser Ос
cln Glue - ЯT11BCМ; сипнем педи н чаша; lue
Giss voll - l1TJ/ивзМ; напълням чашата иoтoтe*
Tiits üben e/w- - разливам мастила нт нш.; don
Soße ü/en Inn Bia/en - пю1ивau п—чгното със
есе; Blumes - пoл;и>си пестя; прен.риза. Öl One
-luim " всл-вом маено вз отъня; фом- е-с hln-en
die ^пСс - тттрътвтм едно чаша; 2. —ахН: 1aИ;
1тннвсМ; ятлнвам (менил* букви* ииибюни*
арьДсе* илиас); Schlüssel - изднтзu ключове;
раза. lue KiclC tilzl нОг ulЦb//nc роклята ссдн
като ит1итa; И. Ht/i h rejl. imp. 1. налива (се):
Cie Kucce /*е& schlecht нилото налива 1eшe* т/
уО/1И sich schTcehi aus беи Kann/ нтулue хс
нс/нно он аа/итю; 2. imp. риза. т/ /1сФ: нОс пик
^1/111. Eimern ноти нота нз всдро. рпнзв-
G*rhrr и. -и. - дcят-
GO/ßrm/O / '1п 1. .мснил- 1гярнипa; леярен завод;
2. леярство.
GIrhlnГ0t'il'itoIгn ш мамел- взгтянкT; штхтна
леярна псш-
G*ch/Tbie j ‘—ахни- леярен* форма. няннлa* "/ак п
менил— ттт* образуваш сс при лсеие из матал;
yuübc / .маши—- леярен* яма; -trliefanuci—
нгятнa: "Напи. -tÜtti мениш, = GOehcuc*; -/ui"
по / 1—130*0, паннвалка; -kitten ш ннярона 0000,
тснкс; кутия: -к/ге и м/анис* повл-сетслен
ара/ е лгятнинз* "mutHl/c/ п/ч. сляволивиа
иaшинa; тниогнпас; '■oils — месиш, леярска
псщ; "-pfresi / Мснаи— тaз1ивят кофа; -tfc/cl —
.нашит, леярски тиен/, петт* "-türm — стр.
6aНgeтa (за изливане на баю//)-
Gift п, '(cr8; "X 1 янрoвс* меД- часто; гскоил;
праз- злоби: разт, Curaul kannst lu - пеГппс
главете еп отрязвам, аоо ис е нтка; ролк, шег. со/
bTonics - oптcna; съблазнителна O1ян41uнс*
фини, си lae eein - v/utpr*izi нт1и си отровата; -
ubtrni/eci протнвоонроп—в; 2. оспор— зестра,
дтл-
giUt/n ./- refl, (n-c -) фии. ядосвам (шкг-);ролк. sich
- нося хс er яд.
GiUlUamu и —ахН; omрo>oу1e>итe1*
gSUl/Tist adf. устойчив -прямо отрови, uмун—н*
~fm/i udj. янвттявcH; несъдържащ юнроти-
Gifl/gas п ваеш отровел таз. задуш/ив тоз;—lüttc
.('оспор- aтccни'яв завод; шал. oлъчuз-
giftgrün adj. ярк-зелен.
giftig udj. 1. отровни; und- тeкcич—я* X пргн.
'^*^з. зъл: eil -nm ^0'— тт1r жлъчен поглед;
рсзг- la wumln sie- ят1o0и се; eo попе -е Person!
такава уoвй1Иl(a; змия!
GiTilr/eit/ — oттo>яoeг* мед. гоконч/оог-
GiUi/kkaue п строели битка; —ku/Ui / -l/lec /
м/гД— нcкe1кeлoт1И-
yifllot adj. Осз omтявa; /геъ държат отроти-
GliC/enli п сстер. арсеник (прах); "ПоКсНе/ —
ппйор. отрсвинсн (и шел. so аптекар}; прст.
1uнT1тauT; eпннгllИ'* "moKcHsrTO/фом. пейср.
тттcнC; приготвяне из огрева (со уОийспно):
"пО/ГеТ п птoти>яeтрona* "•morU ш уО-йсттс х
яттoвз* -mörlsi щ eтрe>нг—н* -пг/Гт* /bттeв-
ит зuuи* "gnCci J шал. путa* злобен чoв—к*
"■pfliszi / отровно рие'енне; -pliz ш отровна
ттOт* "-Kclli/yc J отрони* зм-я; -ucHua/k —
раза, оп—пнзлсн шкаф. е който хс съхраняват
отрони - опзснн хuuuктли.риза. ГДРспспиан-
ният фонд ви №001 O10лиeт—нU; достъпен
само х тaтт—шaниe* -schwimm ш бон. = "-pilz;
"WeZcn — отровно жнно (зо отравяна мишки а
пр-): "Zill щ отровни (зисйиио) зъб.
Gig л. -s, "/; / -е 1. ряД/а ивуколоа; 2. а Gigboot
мир. -ку/ (спормно лсдкс): 3. мср. лодка ио
кораб (за капишони}.
Gl/Cnt 0* -еп. -сп /ига/т, 00100. иcпo1иHr венн-
0*1-
jijantinheft, ji/C/iisch udj. /—га/гоо—. иепонин-
eкн* eерeм—1; кюлоеи/ен-
GSgawalU п ел, енгапот (мдон милиард вота)—
Gigboot п спорт. «^. G*/ 2.
Gigerl/. 0* -s. - овстр- раза— ноите. флтнm-
Gijölö [жН"] е* -s. -е иямпсяьeн-ттнньoр;
gilben i/1^1 s ни/— жтлтeИ; пожълтявам.
GilbOaul е* -s. — нор^: листопад (зо оиномнра).
GiiU/Ooiz п дърто от смрадт-ос; —-krau п 6ое—
жълта бейна (Rn/idi 1nleoia)* —-we/Uro/hi m

607
Gie/z/UIc/Ur
бон- (вид) нн/иче [Ly50maci*l уте/ипк).
Gilde 1/ —е есе- ти1дни; тuлдa* еснаф.
GOicn/brisT— оси- еснафско громота; -btiCt* —
ееп— члсн нт гилдия. ссноф; -пеОкС/г — прелее
43'11, елово нт (н/дня.
Gilet [жиле] л, —s, —s жилетка.
Gilling /мор. извивоз из чнmилит/тняя нсрабно
плoняo* 2. пядзят (па кораб'):
Uoltoy adj. рядко = gülti/-
Gimpe// -п ттЗттн-
Gimp/i m. "/, 1 зоат. червенушка (Pyrnluil
pyтi1n1lr* Ъразг. 1aпнимухa; 1зо1нщзрзя-
Gimp/i/i / -еп (тупах'.
gimp/ihaft udj. енупав-
Gle [джин] /л, -S. — джин, хвойново ракня-
Gins/ng и, "S, -ъОст- ж—ннен ePacaxцOnuengr*
Ginei/n w, -е, — бот. жьнгутс [Gc105tlr-
Gipf/i m, "/. - връх, е првн.; прен— апогей,
нунмииапнеииа нечни-
Gipfelhöhe y, -е 1. височина из връх; 2. оноец-
пределно нневчи/с из негенсня-
gipf/iig adj— х връх.
GIpTгlr—o1frrcnz /- пилен: среша нт високо рат-
/-11; -IsOtCu/y / - върховно постижение; ре-
'eтд-
jipUeim in./ - h (с/н. ylpfcli In D) достигам връхното
е— нoннC; иу1U1Я1рсм: eeici AiisOüi-mi/ec
gIpOTilcs (1101. Iaкs-** ивни1Г—с—Н11ията но н—ге-
нетя изляжгин— хс състоеше н тoвCr н—---* sein
Ln/cnswer— ylpfnli Ос.-- неговото твoтн—cгвo
огнес връхната е— гочна споя спотай в.--
Gipfil/punki ш връхно тeнкC; нунмпинап1ивнна
гочна; -trs/fes п ~ Gopfcikonrcrrnz-
gtpf/isiändtg adj- бон— връхни (цн/нс сила caцнс-
шие):
Uipilign^. = yOpfrIOg.
Gips —* -cs, -е /нпо (н кома превръзки); drT -
Ulidel rasch T1neпн хс втвърдят* бързо: /гег) Ос
- lcucn /япc1рсu*
Gtp</sbdrnc— — отпечатък n /нпо; -иЬуикк — изи-
тнпеява ятл1вкC; копне ог тнпе; —urheit 'снр
pунстутua рабсне, mуиaтутс* -beton — сер.
т/noo0eтou* -е/нигО ш снр, гипсова мазилка;
-bflut/ /ески гипсов бюет-
gipsen 1/н 1 н/хи— тl;пoу>au; 2. м/сД— раза. типоН"
лтм; 3. с/л.-сн. торя х тнпо-
gipsen, gips/on udj. сипояв-
Gips/o и* -s, — mуксmутннк; мозоч-
Gipsv/obanU ш гипсово превръзка.
Gipine / -п вид давтелт-
Glu/fUe [жи--]/ -п зоол— жир^аф-
Gtoandöie [жlн^т-]// -с; Ginändoia [джи'/, -.-len
L вид фойерверк във форми нт отъни—; 2.
свстининк-
Gimüit [жн-] —* "Сп, -0/ търг, 4Ж1рauT; H/gcocH'.
Gir/i [жН"] /л, -сс, "Сп, Glu/tfu [ж;-] м* -и, -е
п^рг* пялунст—1 13 UCHИTC1HИН3 пя лжирв-
ginSTnen [жН"] //- нърл. аж1ирюо'всм1-
Gini/ede / —п гирлянда.
GSuiiiz нн. -es, -е зоол— европейско д—во исиарче
(31/011/ scricus).
Giro [жн'] л. -S. -5 търг. 1. иж—рс; 2. джнрюснанс-
Glmo/Uii— [жн-] / еapг: бално зт Ocтитcяви
оперси-н; -koseo л търг. тoтп1зmзтcлиT; ттт-
четит euннoз* "Унг—гНг — пърз- бгзнюлич/и
яп—тснни р/-, П1сpaниятr.
jSou/e i/tr, h ту/у/ем, тукaи; е прст-. нуту11'см.
jls, Gis л. -.миу?. сол днез-
gSsiOcm intr. h (са вълни) пеня се.
Gische е- -es. — пяна (за аaлнu}- рззпенеян
тъни—; зайче та р/. (0В72/ крона) нт пъди—-
Gisss/ -ne; и, -15. "С нж. Gouuucц*
gissen fr. оюр. мсн— авиац— nт1б1из1тeляo изчис¬
лявам: ucgosstcs ^5-1'— изходите, пти01;lзи-
тенно изчисл-но мнегсиехождн/не из иятзб;
ХОМОЛСТ-
Gissungj/ -еп мир, мин— евиац- ечнене/нс (изчис¬
ление на мвсманахождвзссою ие кирии)—
Gi/Core/- 'Оп китара.
Gitter н. -и, - тгн—т'a (и нмхз- роД,).
Goie^rt^/^eii — мш/ер— тeш—тъчнс oттунтурс (но
кристал); -Ueli п и—тске кт—n<oгнe х мрежа н/н
р—ш—ткс* 'Urüc/i / шах/, решетъчен мяcт*
"-ПпкС/т п т—н—mъч—я прoзoтeп*
giiicoTökmiu udj. рeн—няo0тсзcн-
Glltrr/lrisrs п текст- канава; -1 ritrm - / спори.
шв—донс cнтлбс* 'mutt и нехи. р—шeттчcH;
фахнеркон есьнО-
gi-tion 1Г— версжлсu с решетка, поставям решснно
тсн—ис мрежо-
G*Ctlrrsrie /2 неерлннсн/с мрсжо; "TO/l щ реше¬
тъчна cкстс; иереит. т—н—гтн1a нelleтрукп1и*
-mümpl — си—н—н но еимонет; "tlih ш прън'C;
прът но тгшeтн'т* -eto-T т овиен- наново:
^t^-^r^Ui- — махн- т—щeп»н11a; фахнернова псдпо-
рс; -нст/ /2 иск- решетка. орязме/т анни пра'-
ради он квпс/с жeлятo-
Giccl such; Glaccc [-оГ] п, '/. — - Glacnlndc-^.
Glicn/lrsiKcHul ['Ог-] тънсвипи'гнсec:рила, с-п
mit =сп umOussec пнпам /не- с кал-фен- ръкав;-
щи: -del// п кожа елосх-
glcciin/n [-ei'] tr. коне— т1ттиртн-
Glaiis ['СЙ] н.	- ['ОЙе] нови, т/оснх.
Gladiator и. 'S. -.ö/en ист- тнаднатюр.
Glcdlölc/ -п оан- /1041010.
UleJöIiiisch udj. е, нт тнтеолинс: "is AipHs/nt
(/агонита-
GienUcI* jl "П жлеза. сннвитт-
Glanz и, "Cs. — 1. 01яoъ'; е праз, (на оиъицане*
збплдтов- злонопо))- лъскав; из (на обуща и
пp--;- лустро; гланц розг— е-с Prülu/g ei/ -
besicirn оняексво 1тлържсu 1тn1H* иронн.— eit -
elтc1fl11c1; 1*nüi<f1*cgen ний"бсзхлт>/о мс онъе-
>*', 1ттвuпсm* 2. pl,— -е хем— 010/1. сребърни,
медии сулфиди; 3. н/хи. 1тx*
Glanz/Ui/hO п (асд) бяло T—нгое; —UlemUc /мизср.

Gleez/bünste
608
юлбздин (.манганов сулфид): "hüi/tr/четна за
И31TC0B3HIC-
glicecc intr. h блестя, а пра//:* cнии* Олстя. лъщя:
риск, luici [1^0/1] Ab./scnlcil - блестя чрез
отсъствиетю сн.
/liczccd purt. adj. 1. нпcит>; 2. прсз- раза,
блестящ (оромор* артист* дипломиШ}; бляс¬
кав, и праз-.; -en Erloly блестят успех; сос
Exsmcc - Ье/1пГпс бняснсвя издържам нтn1т*
тк ueit Otm - ятн1ЧU0; великю/спна н (сДриас-
слоено и иоосроол/а): Ос -ти Linen s/im съм
вън >1110011™- настроение; - Ос Form u/ii
тъп петиионепис форма cтм* -си Rrisfrll
пътно прoвс1инe* (зекиоин/о) ара/— яхни.
н—лтуомнхнен (х^^лъмаета* бламирана) вж. yllc-
ете-
Glunz/cmz пматер- стreuтum; aтceнoпири- т; -уи/п
п опием- мcрccтитнлaнт прежда; -ц-ut п бон.
птпут; рятoт (Typioodru)* "timen- ш (u Glänz)
—ахни- елонинно --oUTs' блестящи. мази— път¬
ните, клстcя* "“Irder п лснaит ножа, лак;
"ТгОпнипС / о/исн— оа/инаца; лс/сн плат х
н-ъсиавт апретура; -i|ri<tlsu/блe(тгиme пести-
ж—ни—-
glanzioK udj. без бтя-ъо, чтгon* през— безславни;
безцветен ein -cr ШОсе мъртъв послсд-
Glanz/nnimrm / корслел номер; -piplir п тлел¬
ият* хсртuи* -Tollt О/енр. норовнс Л01И*
"tioOT ш текст, в—и изкуствена копринс-
yliizyoll udj. б/гонят, блясозв-
GlunzzniC- /епоха из разцвет:риза, lu Un/t ihn sOhlt
Ос кпсси - gn/icci ти вс то знз—ш— е най"
хубавото му >тaua; в опетня из сланата му.
G11K и* -с/, -шг 1. 6мз pl. стъкло: un-с* - пои
о тънно;ризк. шел. in bis- doch noch/ uut -! хем ти
нс сн прозрачен (пречиш ис до глeдuм-; 2.
[от^.анс/а] нтнт* cтпид—нuцс: ewci - W/lc иве
чаенн нивя; рала- е* /ис/- дете les - вонча
чашнато; zu -Ос/ Ins - gucken напивам сс; /Ос -
über Сее Dunst /и*с—сп полап—том са, пeотгх'
тъp1яч* З.р/. оч-тс; 4. Oинooън* 5. ягнсдздя; 6.
io«, pl. очи из слси, /. мор, (pl. "1п) пенепнн
нтc: с/ schligl 8 -—п нтхгът свърши; 8. м/сз-
аморфни -над*; 9. бсз pl. оееор— 1/10 ниmтр
(мярка).
Gia8»»»r g11t»». огън/ги, сгънларони: G-iKCael,
G1lкO11m0k*
Gins/auge п сгънденю око; праз, оне със xнти1—H;
мъртъв поглед. итmгoдc1я онц "Uillos —
дамаджана зт K1o—1ияс* -Uausicic ш стъклено
пухна; -hstoi ш снр. етьнлоО—тон; -b-lst/ism"
рс ' ш/хи— cнтк1срcкс ламши; "bläss/ — н/хи.
егьннодув; -bot/nm — —мхн- aлчoтиa Оурсия;
dicr п отънл—в покрив.
glasen iHt/i h 1. нгрс/^ч^тт^м хс х изцъклени вчн; 2.
мор. бия 1;2 чех-
Glutim —, -и. - стъклар, ижтмджии-
Glltir и. '/. - нмхи. еж, Glasbläser.
Gilscmil -/, "Гп eтпкнстcнC; джамажнИен* робс-
ТИ111ИЦС-
Gluter-altC — маджун за прозорци.
Gli/erkine/ — звънтене из чан— (при чукана},
/1Пкггп adj. eнти1нU; е преи.
G1atrrrz п минер: сpггят1т* —ff Urik/нткlл]стoкт
фабрн-нз; "/Tuttr / стъклена uuiuac, енънде/с
тление; "OllüuT/u pl- (sing. Gla^ii-Üylnr m) зоал—
eтпкнeнрu1и нзeeкoчи [ArgeiIidae; сей.). —I1u<s
— 1. nстU1 cmти1—нс -'спинно 2. цветно огъндо,
имитация ви eктпeц—нu1 кaчъ1u* -TriitlT /
лехи. фр-'*; "grill / тмхн. пяно, лон—п (на
спъилсис мсис}; -/supOnst п стъклено нткaн*
"/lockt/1- oтгилгн звънец, стъклен похлупак;
2. глобус, етънлгн абажур (зслампи')—
yluKgrüe udj. cтъo1—нoтe1—н*
GlaK/iafrn е оснир- 1. стъклен бутит1r cтg: 2.
техн— нане (мспииник за еoаuлсuo мисо);
"Hunt п овЛн-ом- oтснж—рия* посл- не* im=иО/ее,
toll siele eil SteOnrc weiOec тия хим имаш
нечисти тс0omИ; ва гoввти тзнивз за другите;
"Hunt / оиоо- кeuоиoниna* "HÜits / —мхн—
стъкларски завяд-
у1ак1етес tr. /нeлжeo>сч* глазирам (е лопс—}—
yisKi/ adj. oнти1вв14ГU; нота emткдO; cmпкн—н* -е
KurtoOTsis алнесви изрmeфн* -ск Weizeckom
отънд—но зърно (овд/а онкъм ннешмет/)—
Glut/koT/nc — хим, xmтo1—нa 00160; -körper ш
етеН: кт1eттнuU; етъоловндно нидo* --шипТ/1.
стъклена оъ/бо; 2. елеОуе, абажур; 3. стъклено
гюпч— (за игра); отънненс нвпнс (зо иелсдноноо
дърас); -mr-cuTO/стснспие, витрсж-
Giüsnoottr — пелин., ивилиз- тдзснохт-
Gi1к/öl/c — eтгкдстoкс п—m* "pipOtr п /лехво-
пир, шнурно'; "perlt / (стъклено) мтнucтo*
-röUtn / - егъингнс ттпO1Hкт* "tchcibs/сънло
из птoтoтгщ; -scHnsidsr — eнчoт (30 рялата но
стъкла); -tcl/usk — шкаф-витринт; -stuhlbc-
foi — етр- армиран отьнтсб—тон; —stöpsel ш
cнт'н—ua 1oпушaннс* —stünz — обл, оноор.
стъклен оeхлуоaк-
GlauC и* "Ск, -е поен— Оляеъи-
уей/Ссс, уТПксгс 1н1г- h imp. помш* (зо ешаuцсno)
жари. Онсот—-
Gir/ur / "—п /теч, т1тзутз-
GluK/wurn / mаpз. cmгнлсрии* -неОСг / боо,
крехко върба (Slix fury0io<r-
/lasHclte udv. 1. пе чаши; 2. из нзшH; лoзннн1Я-
GTuK/filttc/Шеха- стъклен памук; "Wollt'нмхи—
стъкл-ва въдит-
ylstt udj. (yilceeur/iicteu; glictest/giäeeesi) 1. гнт4ън*
раван: сен. - leolei изглаждам nm. с пило; с-с -н
Fläcie (104'3. лтcoaтт повърхност; - iasicit
сладко o0ргo1тн; 2. "-holiis тcиgяeттм; - Тс/сс
C1TT3М; нтлeжgaч без т^/кн (6слаU) дpстu}; -
писНес нтт1oждaМ; яптaвич (до ня^ю къниИ). -
sc/iielec oолсвим (пскриако* кънки)^ пр—тнож-
дом (кола); - гОеН/с и. oорстим (пакринко); 6-
609
Glaubenslosi/kclt
техи- изmeелим сладня (те?); 3. прси— /1oaъи;
плавен, бсз eпъuoи* безпрепятствен (п^оуво^н^с.
приземявана): еос -ек GcschCit egaiao бсз
гърнсяия* е/ sp/ucU <еЬг"/ов1Юрншг плснио. бсз
до сс ттпътт* udv, еСн. isi - lUuegucunc вщ. чuна
/134'0. без onгuки* 4. бсз дссени. мюстр—, дюс
(плам\ печ. еднообразни (набор); 5. (честа
udv,} раза, направя. ниeтo — просто; lu/ isi -
gc1bgnC;; lut ist т-с -т Lüge тото е изпрово лъжо;
е/н. - alsciilgnc юmн^oтвзм нaптзвe* 6. хлъзган.
П1гз/св (порисо* лвд* улица). 7. загладен.
eхтзнcu (ДaОиoъu-; 8. прани—. псйер- мазен.
уврът/нн, лъстив: ет Ost - нОт ein Aul раза.
нзолтз>с се като змиoтнс; -е Wom-e лъстиви
лумн; 9. nаpз. опит: jn/zt sOsi wlu - оста
-метната в— е уравнено. сетт сме книт-
GlättUenU /Тезгях из оoнирoвaч-
glceeUäkiig udj. /юлобрад-
Glcie/butl т* -Uutic /Зоал— тил нтлксн (Scophthsl-
Пи/ 111'08).
Glä/Ue / — 1. тнa4кяoт; ропнохт; 2. х1ъттсвecн*
плъзгансо'; З.^/ад-нсот; охране/охт; 4;пре/.
псйор. увръmн1вoo•T; /ъонннюхт; 5. мни/р. чзcи-
кон (янов—н окис, нж- Blnoyintte); 6. техн-
-моНт. с/сч; политура-
Glet/eis п* -cs, — поледица: рсзг—: е-с utTK -
Tüiucc подхлъзнам 1'/^.; опитвам сс до подхлъз¬
на нкс., дз му подлежа лин—на нюра; nufs -
gnuatnc пядхлтзвтч хс.
Uieit/ts/n iHtr. h imp. untrnb— има пенсднцз-
Gieii/is/n h нехн— вж. Gläiisiaii.
gläii/m 1/1 re/l. 1 /тсхн. снр. T1O4И (камък);
тст1зждсм (стенО); 1ттлсждсч; и пран.: lue
Meer glättere sich морето cc —зс/юди. хе у-пскен:
seien Stirn glätlelc sich челото му се нт(1сиИ; хс
рствeдт1* 2. oт1зждaч* справям (/aou, покрив¬
ка)* швейц— гладя (е юшия); 3. н/хнн; оo1ирсМ;
шлифовам, еатн/нром (тъиои- хартия}.
Gläil/n и* -s. - ш/хи— пя1uлo>aч* Щ1uфoвсЧ;
CCTИ1HTOвCЧ-
jleteeudinjs adv, uтотa>e; чисто н птяeтO;
UicliOaanlu adj. х сладък. прен нооъм-
Giä--Oamm/k — —мх/, г/оа/нни-
gleeehänilj adj, х 0(104110, свежа ножа (чанвк):
лъситв ((аби/мък).
Giat-litt/вж. Glilte I. 2,4.
Glaiihöbcl m. GIätthöUci m шмхн- гнидин. двой¬
ник.
Uiatlmalicn 1г. trnb- првн. итт1aжgсч; уреждам
(някоя рабама); ут—жисч; плащам (см/миа).
Glattnasen pl. зоал— тлюлноиюои (прилепи) (о/м),
glettucnUig adj, 600, ц—леиртен-
GiättsiaOi — псех//- гноинто, щ—ндс (шлосерска.
киношко):
glctest/llcn ./- t/nb. търг: уреждам (оменис): ein
böuкnncnglgcmccl - уреждам. ликвидирам 0oт•
сови сд—низ-
gle-tw/g udv. uaпрсвO; чисто н птeoтo.
jIaUUzüggSg ädj-. -сладкодумен“ .
Glatte 1/ —п лисина. плешивост,
giaUzSu udj, плешив.
GIaUeUopU — плешив човек,
gia1eeöpiSJ udj, плешив.
glcu, uiauiO adj. о\он. ялов, Ocттудcн (скала).
GienUUeok/ii /птonдoпядo0нюcг*
Glenbc(n) и, "CS, — L nилз (е pглuзиoзua};
тeлитuи (тpиooияncкo* сврсйско* езическо}*
църк- и; вероизповедание: - in ntw тирт е /р.;
e-m -с tcieckec вярвам ном.; книж- in Osed -е
eпя)витвaхс му; uuf guiec -п во nялa* ruf Treu
unl -е из вяра, ви лявeтн—* suf Treu uml -e
lullen държа зз вяр/оет и ч-он/о-т; Ос ци-сп -е
iiidcin дсЗегнувзм иe0рoнсч—рeнO; леОрясъ-
>1x^0. чиeтвeътдeчяo* im Ons-cc -п твърдо
убеден напълно уенрси; с-с -п le/eiien 1•зоo-
видттч ня'oи вярa* 2. вярва/с: eil -е —oiit
пие hin* /0'1/ wellen витвзя— тука нс пом1*га: 3.
ослар. вeрyо-
giaub/n 1. tr. 1. (/"П elw. -) вярвам [uн*ч- um - ): lae
н0!1 ich цеис - нн сс cъмиявaч (ч^’ м оска)\ Са/
ost dohi —aui zu -! тона вс с зо вир>сu—!* феи.
нсиК /1au1l; foul selig Оножени в—руюти:! 2.
вярвам, мнoни; считам: icl 11111-1. сг wäre
scUon Hin* миeн—Xr че с вече тун; las lältn lei
niet/ von ihm gcgiaihl! това вс бях отекнал от
nггö!**'1 /iiuhle 01/ Ic ö чuoнeх; чс той с с Б-.
sich аип. ueohi - мнcлЯ; че cтм* очнт*М1 хс зо
614—1, Ooтсm* II. i/t/i hi (ас С"/, ilw. -) вярвам (в
ног, е лр.): C'e, s-c Woutni - вярвам uкч-* ио
иуч1H— чу* er gilill siel/ um sich гой няма вилз
в хсб— си: е-п - разт- хващам /км. вярс* //раи—
ich /ТииЬс giu! Я1чс!* име е; хас!; фам, батас -
müuu/c трябва да хе простя х жнвянa* опо/стя
мс съдбата ми. уч1лтч* 111/ latlec etwas Cc-is-
lOcuC* nun musste auci ich diuin - BeH'KH бях*
итлгилсчuрс11 /—10. сне - а нрио>снг н аз ли хс
пeж—ттвуттМ; о—тс дойд— и моят рад.
GicuUcns/abfcii и, -aUsage/ *пг:^(асп^^'г^>ииичсоГ"
ПЮ-
UlauUcnsab-nünnlu udf. в—роен—ттl1eн- в—реос-
гпnu1нe оки. всряо? манев-
GliilrnK/ac/rlrycsirit / въпрос из вялa; всрекю
рабога; "Urii/el трвл- 1 .pl- oiinihohih нз вярата:
1 дcтчa: "Um/rsitsOK п църк- в—т<C11пe>—дс-
вне; изпов—дсян—: eis = r/lcyce нaтnaм сн
веруюто. и прм/-; "-holt — споено./; -тО/тт ш
ргgi-THOuia тeвяeoн* "/osHnit j тсрсно едя/ет-
во; "To/mni jpet = -кг-е: "O/nOHnOi / свобода из
титстC; из изповеданията: "e/mossc е еиняве-
р—m* -yrricUl п тен— верски съд; -Hclliey /
ин-купсне чргз вяро "1с!С ш оeбeтя1K;
мъч-шик зо витттс --impl ш рeт1е-ятнa
борОс; -kring — р—нllтuoт/с нейно: -TeUre /рми/.
1 (с(зс) ЛЯГМC* 2. ЛO/ЧCHИKC-
giaubcnsiös udf. без вирт*
G1anbensk>sSgUe1t// — Оезнерне-
VI. IkMicKo-'ii/iiapcKii тг,1U1H; - гюм I

GIeuU1ne/sach1
610
GlauUcns/sacic]«ж. -uc/cln/ciil/it; —satz mpei—
догма; —Shbwäum/u m религиозен фанатик;
—speltu/g/ъриа- схизма.
jiauU/ns/s-anU adj. силен във вярата си, със
силна вяра; —voll udj. преизпълнен с вяра, с
доверие; —wert udj. достоверен, за вярване.
GleuU/ns/wut */ * религиозна ятecГ; фaнoтнтък1*
—^/1// — мъченик зо вирютт* —zwang и зидът-
жннн/но нереизпоп—дзвис: тк bieinUi /еос а
рeлигиятC; вероизповеданията со свябодни-
GlauUiosalz п хим- глауберова сол.
glanUOeT- adj. прзвдeпeдoоeH; иeo!яв—ргH; кому¬
на може до хс вятвт; вероятен lue eilsyt ein
sicti - - - гюва мн звучи oъм11т—лн0; неуОниител-
НЯ-
GlcnUiaftigUiit / де-наперно-г, убеинт—н/осг
(на думи, ропоро); неpoятяeoT; правдоподо"
ЯВОТ-
jlänUij udj. 1. вярващ, религиозен; 2. доверчив
(поглед* над).
Gläubige ш, "П. -п вярваш; ч/ошо: Оятомян—Ц-
GlänUI/co е. "5, - ззeчeиaвcщr ор-динар.
Gläubigkeit-/ * 1. [т—ниеиeтuз] вяра; набожност; 2.
1e>oтч1>ocm-
glanUiich udj. за тятвснe; вероятен. дяпуxтич-
Giau blielkcit / — вгтcятняcT; дяпуe'1чoc';
glanUwüodij udf. ияcтoв—рeH; птanиoпoдo0ги*
GianUwürdigkell / — иоотан-р/ает-
Uiaeial adj. леил. лелннкоп-
Glieolizrit - / кмил: /ндннкон период.
/1/0'1 udj. 11 eдяaктB; сър. едни н същ; охолен,
тъжа-ствгн 1иclгг1н—u* мил. равни, рсвнивтщ
сс (ли /1-): - уго^ sc G/öße - -tu Größe G. von
-um G/öße —илаоно тоням; от. със сътттс
/от-мпп1з; znu "/s Zrli е. по същата време; ntw
Ок/ von -cm Wert wir нщ. е ранисце/яв нз-*** -е
Arhsli, -тг Loti едионъв ттуИ; еиваивт ттп1ттo;
мин- - /поп равнява сс из; vier plus Cun* - sonbec
четири плюх три е тaвяю из седсм; еос Gleociet
/ис върша oпpятЮ; (по)с1едвам 1eниИ пример;
ролк— дотам нонного други'— (ли блаакаонери-
н/л/и цмл); пран—; e-m mii -em Münze еаГ-сс
■заплащам /км. със сътота монсто, ве му
сенавам длъжен; Gleiche/ eil Glnihiem v/ug/1-
-сс eтттъmсч със хъроно; те, lus /ollt; lliii
suis GleicHc Uiesus n oтти ви краищата едио н
съре с; (sich D) - /leihe/ яcнттaч си cъшuи; ин
сс птяч—няч; ob in се цс/с cuse olii пОсН/, lus
hici/t sich - дол- се правиш c (сгсвлоон ui— ic,
е вее aauo, няма тe1лниa* - licolend тен сър.
nocгoянeЯ; непроменен; - liutncd е. крои.
ггдиисивя т>уч—Hr х адвзнъв звуков образ: oчoяИ'
мин /in * lluicmdc/ Wort я.^ч^l^l^;ч* 6. носна гноен
еднакво, с едискъв г—кст: - lanlecdcr Text
буквално cпpияm г—нот; eoi dem ОтО/Опа! -
irntei вярно н оригинала; 2. подобни, каня: sieh
seine от1нинсчe -и; diu sieht lim -! това му
отннннс!* гaнтв -и г!; дтутe н вс янaк>тх от
^/0; е-п АС-гг - полсб-в во oтe1; 'сте орел;
посл— Glelel und Gielcl gesel il sich цп/с които си
приличат. хс привличат; 3. 0—трззлин—ц нсс
—4/o: jrtzt isi schon ailes - снет е >1'1 все -лио;
mim ist alins - безразлично ми е, есн мн е —410; 4.
udv. в—дното, o—гTr ззвнсc* icl iln - ноеС/u In
веднага ща сн върна; 5. udv. оше: - um Aifls/ в
caчeтo 1тнтдЯ; оре в нснoлятo* - bei s-n Geburt
юшг при раждслено чу* 6. adv. пък: wie wsn lue
loeh -? как нн пън беше тона?; /. оолор. лттнH;
сладък (път— псaаpxнoеo}: c-w. dem ^Сес -
пасН/с cривтч нр. със т—чяma* прен. сен. out im
Gl/Iehen нр. е в рсл. урe4—H0; уттвнявec—нo*
с/н. —oimt ins Gleich/ нщ. хс 1тт—жиa; ctw. Ins
Glclctc /ul/yci уреждам /p.; II. conj. н комби¬
нация х wenn: wenn--- - зоя н до: wenn Ich -
geCuieog bin--- ано — до съм търпелив---
jl/ichahhten tr. t/nb- считам зз лтвe1 но.
U1/ich/ait(i)nij udj. из нави възраст: sin sind = тн
хи връстници; -urm/ui# тттняртмн1eн (иоол).
-rut*r adj. 1. еднакъв, пя4e0—н* приличаш
(^H^c^^t-, нт /1-). с/алогичен; 2 еднороден.
хомо/енс/-
Gleicharlts/teetu/ — 1. подсОи—, сяoнoгичяeo'* 2.
нлuoтoлнoxГ; ед/аавсет; хoмoeeя1ecт*
Ul/icO/U/deutegi adjl 1. рзвяoзнзнeH; равноси¬
лни; 2. oияouичeя* —-U/kecheigt udj. рсв1eптс*
еня-
Glsichbeirieriguu/У/ — тсвнonрс>1н (на /сро-
даев* държаниме* .же/оо/в): нОг kämpO/i Tür —
борим хе зо тзвни прати-
Gi/IhiUenck ш тсхн. утт>нeв—c—ue; тсвнeч—рня
101иеa1e-
GI/ichdkuee((ampf|turbine/лeа.v//: птрнз турби¬
на х тсвнямгрuя нснягaн—*
Gl/icle / — L осор— тс>яeл—нe'ви—* 2.
Bi/^4.^1i^^<cU^ci-; 3. тсвнec'r тлoднeom* преи. ntw.
in iic - enOngcc утeжлсМ; изглаждам нщ-
Ui/iiOcm* I int/i h nefl— (e'm. c-n SucUe D -)
приличам (^H^c^^t-), нопоиоОявсм (up.); sic - sich
wog ein El dem imlnucc орилинст си нато ден
капкн рюст; е* /lel'li ihm um Gcisi по ум му е
ртвe1* II. tr. (и елаб глагол) 1. изтсвнявтч;
1ттнoждсм: i'i Wange - излзвнявтМr нтелтся-
ттч кантар (до м мочен). 2 е refl. осмор-
xлanияnтМr оъпесттвям: ihm Ott conmaci eu -
вя^ю равен из H-eo.
/ietib/kbij udj. баол. хeчoцитят—H-
Ui/icO/k/U/stalt, —meßen, —weise udv. също така,
по същия лачни-
gi/ieOfalls udv. също, и: Ich winle - komm/c аз
съшо тн дойде, н аз тн 40343; Сиске, -
бдтeя4тлЯ; псисбия (кана отговор но биазопо-
жезло/и/)—
/lelhbfarbig udj. със, от cтщни цвят
GletihUlü/I/u pl, зоол- сднаквонрили pl. (НcтвT'
ilU1r*
gietibförmig adj— 1. сходни (по форма), х еднакво

611
/iri'iK/immly
форма. 2. пран- еднообразни. моиогяиги-
Girichformoy—rit - - — L пргн— eднoя6рстиe.
чeueнeяuocт* 2. -халетна, ea/CKTa-T.
Ginl'l/siy — ряДко тсвнoчeтeя ход; през. N10/0-
гouuocг* еаяооортзи—-
ylroh1//rartet adj. нж. /lrihlaTtIg; -unisyrrt udj.
nя4eб—U; аналогичен (случай); "ynlCsnC udj.
рсnueoнeeU; -апива/е/т-и; "/ToiCirt punt- udj.
равни нз /кг-, um.; нт същото рaвяиm—; пт1рсB-
/1/; —ycimthHinC adj. еднакво исхочнн; сл, прав
тон; —ysschleclUtlieh udj. ог сини и сърп пo1*
-/i/i/st adj. eднoмиoннp* със сътит— уб-жи¬
вия: iic Olm GleicigrsOintei eъчl;шн—ннmи'e
му; "/цкСде/те. -guKtilCly udj. със cтщттс фор¬
ма; "/s/tiemt udj. 1. - муз- ел/акпс нaeтлeгн* 2.
през, cтc; в същото uсcнтoeя1—; еднакво лоен-
ря—Я-
GlnlhUy/wihli '/, -(nrs. — рзвнo>—01—; е пре/н- aus
lem - -omm/c итeу0вoч тсвueпгxи—H0; ins -
-omi/s утсвuoпccивсч cc, с/н. ins - luli/ci
урсвяовееявсм Hm./Onu/Ce* Ins - hilten >тсич-
UO CC УTCB110B—0ЯBTМ1—.
GiroctyrHicllK/liltulu / овссц- запазване из
рапиоп-он-но; "küstt-cr — cкв1HяOтиcт* -от-
gic п с/оо. eт/ся ви тaвяявee1eня* -Störungу/
wcl. ястушгu1г из рсвяввеснено-
riiihh//yiltou udj. сстер. = -^rül-ou; -угаСОи udj.
ксакр— но съшита H1T1uс: "Uültig udj. (/1/11 с¬
е. /сн.) безразлични. рстнoиуш—иИ; индиферен¬
тни [enтичC; к'пм1); 6—тучсcт—u-
GlsicUyüItoyksit f. — 0гтрaзнllчии—; оcзунсoтuBr
рат/олушин, 1Uдяф—тcuн1oe'-
Giilcttcie /. — L eдl1тк>яoH; тъждество; 2.
охслогно; 3. тсв—llcтвo (а исм-}; Fu/*1/oi;
buülnt1*c1erOi свобода, тсвнlиeт>e; ораготно.
Gl/thtirottz/ohirs шок ва рав-иетно (=).
Gi/ic1kiin/ п му?- eдuoттун/e; уннсон; .лат.
съзвучие. кояооиапо (запр. рима)-
ylrlcl koeens* intn. s trnb. (o-m -) прlиттв1tятoч
cc; тс>uявсм се (и* нкс.): Csnii -omet cr Olm
/Oct/ /lcicl е нави вс мож— да cc сравнява c
/1/0. нс тя исетиес-
ylco'lli/to/ adj. мор. нс ттт—1 оиил (сс /арао*
пианащ с тсpтsсuлuлeн кил).
Gllch/aul — Lmoh- уoпoтo4ucoH; пзрзн—Л1тъч*
2. maтU1 e1нхрeнuгзъмl* ou1хтe/яecг-
Ul/iel/lunTenC udj- уcпeтeл—н nстa/cлcн: —llnilr
udj. —ахни- сннхр^с^н^еи-
GirictläifO//i*tj\ — нахн. cи1хтeииoeн-
UlUoclIiil udj. еи/скво висок (зауи).
ylrohlmicici tn, trnb, ризк- 1. 1ттс>яи>сч* 2.
уeиuтквявсч; уравнявам: ein wollen all/s -
венчно ионог g* уeлuскпиг-
GTsicIieseher 212. -s. - мен/ян за урсп/ипсяe;
унд11зк>1явт11е-
Glnicliimucheinri/- - -пгйор— 1. мс/ня за утстuя>с-
111.	у—лиaквивсиг* 2.у<р^тняитснно
Gi/lc1müh ее, "is, — I. съразмерност, nрeоeтщ1я-
излиоог; cuмнmрllи* 2. рсвuячeтuee!.
/ielhimißl/ udj. L тзвuoчeтeH; янчeт—lи* 2.
eимeттнннн; съразмсрни-
G1rlh1lähiykrie / — 1. тсвням—тяoxm; яг•чeрe-
вссг; 2. oнмe!p1чяocГ; съразмерност.
yl/icheitrly udj. кeumeuнлинeu*
GlnocHint и, "[c)к* — 1. cпoкяйcнв1—; хнад/соръ-
внс, anio^w/aer; xгo1цизтм» 2. рт>ll04уш1Г;
безстрастнс-
/imohliütly udj. 1. хдoaяe'тъвeЯ; опокеги: 2.
рап/оиушел; О—зогрссг—н-
Glrichrmeityjart// — еж. Glcietmui,
yieo'iiaily udj. 1. eдuo1чннeя* сл, х едисквн
noноeш 2. но—- -е Brühic лтoои х ндuсипв
тамеветс/.
GlsichnamigUkht/ — едианноон ва импна; еднак¬
вост 13 зИЗМСВОГеЛН-
GlnihH/iK ее, -/es. "/т 1. вис. притча (-е отбл-):
парабола: 1яooнo1ся1e* 2. лио- cрз>ннu1г^ п
-кг/ upunclci 'творя фитуттг1П1lo: июсказс-
тел/о; ризк. говоря нсразбранно; посл* slic -кс
hii-cs пollнн1 cтсвяeя1и купон; 3. пяляОн—-
yleihlioKiiTt adj..:ium- ф;турсн1вeU; китя eтсвяe-
1—1, пстaбo11ч—я*
gIctcicitHclKCudv- ф;тутсн1вU0; nгтсо(c^1ннue.
ylUlciiocltri tn. t/nb. ел. изправям (мак}.
GIsich/rlcHlcr — м?— гякe1■)орсn1гнн*-r-1h-cтr11-
г—бел. нoнo1тотсв1н—ннa /змпа-
/iclcitim udv. -янсш. кого че нн
/icIhlKhIüitcc tr. tnnb. Х првн. xum—i: у—.дl1aк*>ивaм1*
унифицирам! (служба); 2. хана* uich - отнcоo-
сяОявсм- приобщавам хс.
GlrohiKcleartisg - / хан i. I. уя1ф1нсц1и* 2. отнo-
пoooоивaнн-
UlnicHsclfenk)ei)T*y udj-.ман. ттвняO—лрeя-
GlnicUscliriti — вълв—1н е нтгк (при .мариирсн-
ка); im - в ктсн-
yiclcltricc* i/t/t h t/nb. отнн1чсч (/км- ).
Glel'lsnOi ze. "/. — —дискто-н. marc-Tno.
ylcihlKcitly adj- мат. рanнooттau—U; и/иен- тaв-
ноннчги.
G1/o'1<clot0ykiit /-’ — • мсн - тс>в(>xтpaни1oc■!:rrд'Л'(eш*
рC>IIOHHHUЯ0Г
ylelciK/tzrc tr— trnb— x D пр1тсвuипсч; eчигсч зт
лсвня, зо тгвuoo1н—U; оooнс>яч иарсп/о x икг-.
нр.. eттж•лecн>и>сч-
Gi'oc1rк0s1 ш L нж -ппн: 2 eдl;яяч10H1—:
"Spaiiiiy Je-1- ояeняяuяo uсптнж—Я1—* —stund
— спорт- рав-ионвя, рanuC; 1трт>нeuс нт тс -
UlcihlKtrlhi* i/t/t h tr/b. (c-e in. am e/w. -) тсвuя
cc (c iiKT- co nm-), сноя по същото тсвя1me (-
/НГ-)^.
G1eoc1кtr1cndl(rr еед -е. -п равни (uнч-)-
yleoehKtslicc t^i tnnb— (n-c r-m, um ctw. -) пр1тстuи-
Н3М (инт» c нкг. пе um - h oчянсч uki. «0 равен ви
нкс GliicHKtrlln/gA
ylciclKtieely adj. .му?. oпзвyн—u- в уннсон: е. в
сдн/ твн:пpcnt: -дии/оиушеи.

GilScOstimmijeiSt
612
Glciihselmmigkcie/ —муз* унисон; пран— съгла¬
сие, единодушие.
Gi/iiOstnöm ш ел, постоянен, прав ток.
gi/iiOi/SiSg adj. равноделен.
giTSihtun* 1/tr* h tr/b* (es e—m —) равнявам се c
ниг., настигам нкг (по пасмижеися); постигам
същото: im Sin/en lut es ibm m/TmaeU ji/icl eo
пеене никой не може да се равни с него.
Glelibueg / —тп L мат* уравнение; 2 ист*
бруствер, защищаващ покрит ход на крепост;
3.	«ж. jleiehen:
gi/icOvi/I adv* все едно; както и да е: — wem няма
значение кой.
GIliiOweil/nsendei — роД* предавател с еднакви
вълни.
gi/iiOw/otiu adj. равноценен, равностоен, екви¬
валентен.
Gi/iciwiotiukiit /равноценност, равностойност,
сквивалснтност.
gleichwie adv. асоор. като;/мзг. сякаш,
glTiiOwine(/)Iig adf. мин: равноъгълен.
gIтiiOwöOI udv* все пак, все таки.
/1/1^/111/ adj. едновременен, същевременен.
GI/ieOz/itigk/i- / - - едновременност, същевре—
менност.
Gleis и, -1e, —е 1. релсов път, релси (нж- Geleise);
2 коловоз; колорез (от коли) „Ualsclis“ —
коловоз за насрещно движение; totes — глух
коловоз.
Gliis/abstand ш жп. разстояние между коловози¬
те; -egshhlnse — жп. релсова връзка (но синод*
проомонощв е жп. линия); —-Uillung/баластно
легло (на жп* ления); —bremse/ж/. спирачка
на разпределителна гърбица; —UTe/ecU п жп*
обръщателен триъгълник; —Tnhrung/жп. тра¬
сиране на релсов път, полагане на път, горно
строене (но жсп. линея); —eel/e т/тнхгн. гъсенич¬
на верига; —Uoa-Uoad п жп. автодрезина.
gleislos adj. безрелсов, без релси: —е BaOe елект¬
рически влак е тролей.
Gi/ism/i(/o ш ж/. сигнален прибор.
Gl/isn/o —- —s, — осмор. лицемер, двуличник,
фарисей.
Gleisn/iU)/ — оонор- фарисейство, лицемерие,
gl/isn/oisiO adj. оснир. фарисейски, лицемерен.
GliisoülUmascOin/ /гши. пътепр е двигател, коло—
возоместачка:
Giclß m, —cs, — блясък.
Gleiße/ баш. див магданоз (Aethisa cy/apium).
jlcißcm i/tr. h блестя, лъщя c фалшив блясък,
glciß/ei part. adf. лъскав.
Gl/is/sp/ko/ * / бариера на железопътен прелез;
—Spurweite/ ^//-т/жпн междурелсие; широ¬
чина на жп. линия.
GI/it/UaOn / * 1 пързалка; 2 нехт- е* улеен
групоспускател, мазул; 6* легло; —Ucee п легло
па струг; —Uoot /мюр. глисьор, плъзгач; —Uüjcl
— ел* лира, токовземател (пре примесите).
gleSice* i/tr. s 1. плъзгам се (зо шейни- иоДко); 2.
рядко плъзгам се, подхлъзвам се; изплъзвам се:
Tew. gi/i-e- mir aus der Hami нщ. ми се изплъзва
из ръката; em glitt ne) Ut/I той се хлъзна и падна.
glii/cnd part. udj. 1. плъзгащ се, прст. гъвкав: —е
LöOmskаIa подвижна скала на заплати и надни¬
ци (при колебливо национално валути') —е
AlU/i-se/i- плаващо работно време; 2. лен. —е
Reime тристьпни, дактилни рими.
Gleiter и, —s, — 1. ааиоц. безмоторник, планьор; 2.
ряДко иио— дактил.
GI/it/ilaiO/ / —схи: повърхнина на плъзгането;
—Ult/gce — оааоц* пилот на безмоторник; —Tlig
—	оноец* безмоторно летене; планиране; —Flug¬
zeug п овеац— безмоторен самолет, планер;
—lang и 1. опсро- полегат склон (ло ски); 2.
полегат бряг на река; —UnTe /р авиац- шейнило
(зс белноториии); —lauer ш oвтU1 плъзгащ
лагер; —scOaiung/онр* пълзящ кофраж; —schul
—	техн. плъзгач, опорен накрайник, възпирка,
кучка; —scOniUckette/' салам* верига против
хлъзгане.
glctesihb/n udf. лехи, устойчив на хлъзгане.
Gie/i/silz и тсхн. 1 плъзгаща сглобка; 2/ спорт.
подвижно седалище в спортна лодка (= Roll-
stie); ^«1/вж. /1/11//.
Gi/tshOio —* -sl — ледник, глетчер.
Gi/tshiio/bkand — обгаряне от слънце на глет¬
чер, по висока планина; -floh — зоол* снежна
бълха (Fio/ome sal-ans); —тИсК / ледникова
вода; —mülle / к/ил, витлообразна дупка в
ледник; —scOItUf и каел, скала, набраздена от
глетчер; —sclütt — з/ол* морена; —spel/cf гюл,
цепнатина в глетчер; —topf ш кмил. = —-mülle.
Glied п. —(/)s, —em аснаана зночсиес член; 1, иион*
член, крайник: KopT, Rumpf umi —ет глава, труп
и крайници; ае eilen —en ei-tтoл треперя като
лист; mii s/eiUee —em auTwecben събуждам се
цял схванат; Ulin — Tübuee köneem не мога да
мръдна, цял съм схванат; etw. steckt mio moch ie
dem —em не мога да се съвзема (и— бел/ен* он
лорех); der ScboccU Ulbk ihm ie /eukiO/ Uie —eo
ръцете и краката му се сковаха от страх; 2. и
кран* ман* ар:хащ— член, отделна част от нщ.
цяло (на смммйснна* общвенно- изрсчсиасно*
но мнегочлеш- от /оимрайко); eie — des Gaeeem
sein част, член от цялото съм; 3. ишиш- бон.
става, съчленение, фаланга (иа пpаеn); колен—
це (на copaк}; 4. (männliches) — мъжки полов
член; 5. звено, брънка (на нереза); 6. 6нбл.
коляно; 7. нови- редица: ie Reil nei — stehTe
строен съм.
Gii/U/o/baee п aue—- лигамент, свръзка, сухожи¬
лие; —Uan — озон* телосложение; —füßien pl.
зоиЛ: членестоноги (Au10uopöic):
gll/Ucuig udj* членест, съчленен, прешленест,
jli/U/oiaim udj. Х.рсзк- схванат; 2. парализиран.
Glieder/lähmum// -мпммД* парализа на крайни-

613
jiönoei10
ците; —ma/g m*pl. —eu манекен на художник,
gli/e/ое tr, разчленявам: е—е /п- g/jitediki/ Fassa¬
de добре разчленена фасада; Tew. Iöjtseh —
построявам, подреждам нщ. логически.
Giieeter/puppe /1. = —тепе; 2. кукла с подвижни
крака и ръце; —rcißcn п разт* ревматизъм в
крайниците; —röhec / тсхн* коленчата тръба;
—setz — грам период.
GIi1Uтoeate м/сд, протеза.
Gli/e/osucOl/остер- ревматизъм.
Gliederungj/ —е/ L разчленение, членение; под¬
разделение; биел. сегментация; 2. план, диспо¬
зиция (за слоно- рвч* (склад); ' строеж,
структура; носи, организация; 4. вж. gli/^ет^гл,
gli/dlös adj. без членове.
Glicd/maße/ —п (оОииз, pl.) озсн* 1. крайник; 2.
фаланга (за прълн); —slaal — отделна държава
във федерация.
gliedweise udv- 1. член по член; разчленено; 2.
ниез- редица по редица, на редици.
glimmen* iHtr. h (е слаб) 1. тлея; 2. мъждея,
мъждукам.
Glimmenttadung/т7: тлеещо изпразване.
Glimmer m, —s, — 1 слаб проблясък; с/е — von
HoUT/igu искрица от надежда; 2. .минер- слюда,
gltmmTnhallij adj. слюдест.
glimmerig adj. 1. слюдест; 1 блещукащ; 3.
мъжделия. мъждив.
glimmere int/i h 1 блещукам; 2. мъждея, мъжду¬
кам.
Glimmerschiefer — минер* слюдест шист, мика—
шист.
Glimm/Iampe/; —s1abiltsa-öo е сл* лампа (нр^6и}
с тлеещо изпразване; -siänu1i — шал, пура,
цигара.
Glimpf и, —(c)s, — ■ 1. рядкс (благо)приличие; 2*
снизхождсние, щадене: sieh mit — aus /—/ SaiOl
zt/l/g отървавам се невредим (ео нщ-}* без да
съм пострадал много.
glimpflich udj. 1. снизходителен, щадящ: е—п —
b/hand/in щадя нкг.; 2—udv* без (по)вреда, леко:
— dav•onUömmee отьрв(ав)ам се леко (бмз голя¬
ма вреди- с леко наказание); Uas ging — ab! едва
се отървахме?
Glimpflichkeit/, — снизхождсние, пощада,
glitschen int/i s роса* хлъзгам се, нодхлъзвам се.
jlitsclig udj. раза. L хлъзгав, плъзгав; 2. клисав:
/1^1/1/ udj. лъскав, бляскав, искрист; блещу¬
кащ.
/11^1// in./i h блестя, блещукам, искря (soзеелде.
сняг* сли^поцсииоот}-
gloUäl adj. 1 глобален; 2, ряДко световен.
Globalisierung/, —еп нмол* полее* глобализация.
Glöb/1oo1ten е раза. (аечеи) турист, пътешестве¬
ник, човек, пропътувал целия свят.
GtoUniln п* —s, -м хсм, глобулин.
GloUns и* -e1e, —Ucg/—se глобус.
Glocke/ —е 1. камбана (цаpuoвna}: (ie —/п ieu-ce
камбаните бил^рдег^: Tew ее Ute große — hängen
разтръбявам нщ., вдигам голям шум около нщ.;
wissen, was Ute — u/eeOIau/n Oct ясно ми е
положението, зная накъде съм; 2. тсхн. камба¬
на (еоъилви похлупак); 3. звънец (училищен. но
Добитък): само за Дaбиoак и; клопка, звънило,
клопотар; 4. глобус, стъклен абажур; 5. ролк.
шапка клош, пола клош; 6. мин. звънчевидно
помещение; 7. опорш гарда, предпазител на
шпага.
glockce tr. къдря (плот) с ютия.
GloiUce/Uiume/6ан- звънче (Campanuia); —Uojc
/мор. шамандура със звънец; —Uro/ze [—осе,
онсер. —ос]^ оснир- —/uz п —схи* камбанолелр—
ски бронз; —uuss — н/хн- леене на камбана,
камбанолеярство; —gut п тсхн, бронз, сплав за
камбани; —lämmer — език на камбана; —haus п
камбанария.
gloikinO/II adj. звънлив: —е Stimme глас като
звънец.
Glöck/niet е* —сп, —еп .игз. изпълнител на мстало—
фон.
GlocU/n/UIanu ш камбанен звън; —klöppel — език
на камбана; —iän/сп п 1. камбанен звън; 2.
биене на камбана; —теп/cl — oвxu- форма за
леене на камбана; —mülle / техн. конусна
каменотрошачка; —scOieg — биене на камбана;
удряне на часовник: auf d/n 5 Uomm/g идвам
точно на часа; —ShOw/ngcI и = -klöppel;
—spelss/мехт* стопилка за леене на камбшна;
—spici п 1 биене на всички камбани в една
камбанария; музикално съоръжение на стари¬
нен градски часовник; 2 муз. мсталофон;
—Spi/I/o шоу?. = GloeU/niSt; -s/kagu — въже на
камбана; —Stuhl — скеле на камбаните в камба¬
нария; —ei/rch/g pl. п зиил. сеел- камшични
инфузории (Vonic/lia); -/oпп1/.wo/л — —Uojc;
—-tüim m камбанария, звънарнипа; —-v/nlil 1^—]
н тсхн. чашков клапан; —zug ш L .игз. камба¬
нен регистър на орган; 2. естер, шнур, вериж¬
ка, лента на звънец.
jlohe/g udj. звънчевиден; на клош (поло* (Дрвха).
GlöcUe/n и. —s, — олтар* звънар. камбанар,
клисар
Gloria е* —s* — глория, слава; риск- ориз* — niU/g,
sieuee ликувам, тържествувам:	ViUto^eie?
слава, победа! (наsuиuцanиe'}-.
Glorie [—не] / —п 1. ореол, сияние; 2. слава,
великолепие: ролк- M/ecclcn ie ih/Ti ganzen —
Марийка в цялото си величие.
Giouicesch/in [—иен] шрсл* ореол, сияние.
GlokiTSkalSon * /* —еп възхваленис; апотеоз,
/toriU/zlcren tr- славя, възхвалявам
Glorlölei/ —п рел. = Gloiiтee1iein:
glorios, glorios udj. (часто троннН) славен; розг
великолепен.
gIönk/icO udj, славен, прославен, паст- чутен,
чутовен.

glos/n
614
jlos/n i/t/i h ним* тлея; паня (so сли^ицм)*
Gloss/o п. -s, 'C/--.nen; Gloss/nium m, -e, --.ulen 1.
азниозн- eдoo'ср» тт1нoв—н ре чина (acafe/a so
стара пвкстове): 2- юр* oоoтяик от тълкува¬
ния (по римски закони), едостр-
Glossätoo ш* -е, .--Töien тнocснют; тълкуване/,
обяснил-ел.
Glosse /. "П тлоса; яоясиителнс пт—n1cкC; кeчгu-
нор (ос пилено); ризк. seine -е [ü/e*\ еп /1н.]
mueinn ням—итирам um.; правя иряя1нu1 заО—-
нежки.
Glossc/sammlung * / * eO1Tкс от ктснки 'oч—итсрИ;
TЪH'У>CHИИ-
/Tossicrce tr. кoчeянитсч; тълкувам (neuem).
Glottis f. ---Tics cuuM* тласевт цепна.
Glo/zcugc п мед. oпун—нO; нзпъкнаде ооо: фом.
neitop. -е писГсс пуля сс, саскорнам сс-
ylölzinyOy adj. мед- с опу/гни, изпъкнали eн1*
фом* псйор- пуняB; oкeкoтeн-
Glotze/, -прали шсг т—1нвизют-
giöizгc intr. h розл- пуля са. кекеря хс: ruf etw. -
пнарочвом са, втр—нчnтч са в um., типсм-
Gloxlnln [ис|_/, -; бон. T1eкeиния*
ylnck t/nif*; • • • (-! ризк, 1. гъ1-cтл (пра алланозе ти
нсчиосш); 2. аВ"НС (сау/ но /ничии).
Glück '', "(1)5, — L тостис, остар. пост-.
лo0тoнxc•'л;e* розг- н^»смет: lue - Ost mim io-C.
/11(0/. /nwogec щастието ми са усмихне е
благосн/отно към мсис; - lubec (1/ etw*) имам
ро-гна кпoч—т* щсстиетя мн птярaоoтвг* In
la/i lu - gniabi! -мил си ктeч—г!* - /uln/nii
ке—ня лос; щастие. предвещаващо щae^и—* Сп
-u/csi von - /1/11, Сп//--. можеш go Олстеда-
рнш из щсони—то ен, че.--; c-m zu ctw. -
wüiieelcc честитя н'^ /р.; оятдлзвивтм /нт. х
um.; изказвам /км. пожелания зо /щ.; е-п - sU
len Wey HÜcsclnc желоя /км. добър път; jit. -
im Wcgc s/eliec прннT; попречвам вз нечие
шасгне; sein - yei/ucinc опитвам щаснинте сн;
eit ctw. - 111/1, -ein - Uabec лр. мн сн улсвC;
не ми сн удава; Си rCülil/ нОтб си —ео/ - Uubce
puзг нямо до то ятр—н* (те 151) сос '. Ines.-- дебрн
че--.; -лото Богу, ч—--.; еип - зо тосн—е; uuf gui -
нс-туна, несполука, нар. намерни; - Im Wis/cl
oктячuo шсст-ие; 2. сполука - eu! добър успех!
лю6тo опснуна!; - ruf 10 gябтл час!; към
сполука!; помата Бот! (.миньорски /издран); -
al! (авиаосро/и поздрав— ажн - auO?)* Kein -
mueinn птгуcпивaМ; опо/учтом (с живота);
eil w- сс1кс1сСсп "С пром—внив успех; er splcile
по/ несНкс-пСсп - гу оннe1ншнr ту туО—ше; mol
Oeecu ксИесН/е-сп - х все П0'Чтнги уoп—X; есн
iHO'iHic пянучл -вя.
Gluck/ /. "С I. к>тнкс* Z сенр. Плсяд* нор.
-.Квачката ’ *. --Квачката х пи/е/па“ (eьзвмздuс).
ylih—cc i/t/t h 1. княпaч* onaнс (кома квачка); 2.
розл- ннонс (вкъщи, ниофенс)*
/lückin int/t < imp. (11.- /iücel c-m) удава cc
(ик*ч-r; някой oпoнучnC; уcпипa: Ins isi Ilm
tciichii g/glüc/t не сполучи c тoвс* нс му cc
удаде; реел* Iss isi mim danibnn geglüh/t oтт—-
шнх. oоптaсX; но улучих-
gliikcon int/i h расл. кпниoни-
UiüeUiaft adj. вие- н—oтиH; О/зсат.
Gluckhenne / * квачка.
glüeUI/hl udj, 1. щастлив (човек- пътунина* м/ло-
(ажсснщи. нрвмс/е. иДвя)* н—xгиT; блажни (стро¬
им нсрсД); e-n - micicc nттвя /иг. ща-гнив,
omсcтнн>япсч инг-* -е Reise wüinschcn жс/зя
добър път; c-n - preisen об/ажавом ннг.; -е
EucO/n*<tc тсиecтuн oг0итня* 2. Oнaгoпя1уч—иl;
oоeлунн1T; успешни: -е Lösung oпянунн1вя
рттт—шeниe* е-с -е Hand hnbce имам златни
ръц— (сръчен съм}: нОг sO/C - acgekommec
птнeгнeисхм— благополучно; розл- трон- Calco
vtr-on cr - sein i/tei/s GnlU при това благополуч¬
ие загуби н песнгииит— си пaли* 3. udv* ризк.
1сй-пeoл—; е края нз крантата; Out eu~ loue? най'
пеол— стиле ни сн той?
GIüiUIihi/(k) о- "П. -п mсcтн1в—Ц;
UlühUlicO/kw/isi adv. зз риетне-
Glückt/holn — носител и* тслocтнa псен; -hol"
schall -/ - тсдooтнс нгет; -erierc* — нещо. което
неон maoriie. нo/нcчaн;"1lCePцr?-. [псuC1T0'
кг] палатка. булка. оъд—тя хе опитва щзсгн—тя
(нопр. е ииюмбоио).
glücks/lig udf. рсстт-н. блажи i.
GlÜckKiliykriC /. - - 1*0!--, блажи lcтвO;
у1искк/с i/t/i h 1. кълнсля (санаДо); 2. хънmук*сЧ;
преглъщам; хпхтя (ат осмях); 3. урисвам хе.
Glüiks/Teii — раон/нн eнунсИ* -уи- п (честоpl.)
т—мн1 Оната: mii =/п sielt ueoci /1/1/11-
и—опелеоои х големи оoтaтcт>a* —К/Тс/ — прси.
вж- -topi; "^truUf/mOt н-т = gn/ores sein тoдин
сс х риза (зсраДзс понарив); — jägco — = "^rtnst^;
—Ui/U п щсoтнип—Ц; ктcч—тния; —UL/c — бен-
нeг1T1H10нuс д-г-ннн* (Oxslis ieppei); роза,
рзтнeв1инн* —pile — р^из^а* кпeчaнния* —та) п
въртележка зз нъeч—т; 'ulltri ш авантюри-т;
-sihir J въпрос вс щсcтue; из ктcмaT; из
eнунсйueoн* "tpisl п хазартно игр* кoмзт*
—^е/оп — щсстнипс звезда; —SiiTilo ш създател
иа раснин; -5-rIHie -/: с-с = lu/cc зо известно
време щастинте ми птeтсбoгва яепрекъснаго;
"tOpi — разг. съд х oъeмгтчнmт* Ос len = gu/olcc
вадя си ктcмeт-
UiühUsioailind udf. сияеш ет шостнс-
GlüiUs/umstänUep/. оенар* полюжени— (е ж^иивв-
мо) (= Lcbenunпuläcle); —vogcl — щастливец,
кпcманнии* "wuis и въображаемо щтcтиe*
-zu/rii — щсотнивз отучайност-
Glüikwunshh — L Онстопежелание: с-п Knien 'е
irn/rlngcs изнизвам uкч- пожсла/нс, чexтиги
/км-; 2. честитка (е посмо, кормичиа).
GlülkwunsiOsciklibin п н—cтитк3; пиcчo х бла-
тoоoжeнсниe.

615
GneSs
Glückzu л, —s, — пожелание за сполука,
glüb udj* по/Н: = j-übe/d, а праи.
GiüO/biIтпe/гeлelcгpичeска крушка; —/brüchi/kcil/
метил* чупливост при нагряване.
Glübe / — нажеженост, жар.
Glüh/is/n п, —s, - мед. нажежен тел (зо изкоря/п
иа мькou).
jlüOil/kliiscO udj* ея, —ео EUTTU- ефект на Ричард—
сон.
glüO/n I. и/1г. h 1 горя с червена светлина;
нажежен съм: die В//// — im Ab/neitel/ плани¬
ните са озарени от залязващото слънце; 2* горя,
пламтя, е през*:* паля: vor VTUIaejTn — горя от
желание; прст. mein KopT glühe пламнала ми е
главата, главата ми гори; macO Reche — горя от
желание за мъст; 3. (за огън, аъкл/н/и) тлея; II.
tr. мивнса/* нажежавам, накалявам.
glüO/nd pa/1* udj, 1. пран- пламенен, буен (любов,
желание* страст* поглед* «ъидутевлапес)* жа¬
рък (поглед): палещ: —с Waegen пламнали бузи;
2.	вж* glühen: —е Koblen жарава; wic cuU —ел
KohlT/ <»1^// седя като на тръни; “—cs Elsen
нажежено до червено желязо.
GiüO/Teden — ел. нажежасма жичка; —T/cU/nlem—
ре */ = —ilempc: —TärU/g pl. н/хз* цветове иа
иажежаване pl:. —-futsche // —мх/. темnеруване*
адусация.
gIü0Uoie10/n 1г. тмхн. темперувам:
jiüb heiß udj. силно нагорещен, жежък, парещ.
GlüO/Oiiz/ */* нмхи* жар (чсрн/нс- жълто- бяла):
зной, жега: —lampe / електрическа крушка;
—licit п светлина от нажежасма жичка, от
газово чорапче.
glüOkol udj. \.техз. нажежен, загрян до червено;
2.яркочервен.
Glüi/sclriUt/'светещ шрифт; —Strumpf щ газово
чорапче; —wc/e ш вид пунш, греяио вино (с
подпровки)^: —wurm — зоол* светулка: —-zündcr
ш дистанционна запалка (зс съоръжения зо
обминл/н кос)*
Glukoosf, —п еж. G-yeos/.
Glut-/ “Tn 1 жега, зной, горещина, пек: 2. жар. е
пра/:; жарава: Ute — scbürTe е* разбутвам.
стьквам огъня; 6* пран* раздухвам страстите,
омразата, враждата; подстрекавам; die — iOi/i
Wcn/ee пламналите й бузи; die — des AUenU-
himmels заревото на вечерното небе; 3. посн*
огън, плам, пламък: im — /ете/те горещя сс,
разгневявам се; 4. nстU1 нажежавано, накалява—
не: zum — Uiingen нажежавам до зачервяване.
jlni/n intr* h 1. горя, пламтя: 2. тлея: 3. imp* жари,
пече
Glul/m Оу —s, — хим* глутен, клейковина.
Glnilitze /жега, зной, пек.
glulig udf. огнен, пиел, жарав.
Glultn п* —e* —хии* глутин.
Glut/micssco ш —мхн* пиромстър; —piane/ T'вид
мангал
giuimö1 udj* огненочервен, яркочервен: sie wieie —
лицето й пламна.
GlyHos// — гликоза.
Glyzinie п, “S. — глицерин
/“Moll Л:/ —, —муз, сол миньор.
Gnade) —е 1 - милост (ирел-); cis — по милост; nm
— bili/n моля за милост; т—m е—е — Towc/sen
оказвам нкм. милост; сстср. von Goi/TS —п по
божия милост; 2. благоволение, благосклон¬
ност, милост: ie —е seeien (bei т—m) ползвам сс
(с нечие) благоволение; sich е—е — ensUittTe
измолвам си някоя милост, някое благоволе¬
ние; — vom e—m finden бивам благосклонно
приет, признат, одобрен от нкг.; 3. милост,
пошада. снизхождсние: — für Rccbt TejThen
lassen проявявам милост, снизходителност;
etcO CU1T — ned UngeaUe eojeUen предавам ес
безусловно; 4. рядка милосърдие: vom jUs. —
leben живея от нечии милостини, подаяния: 5.
ссмср. а* като обръщение': Euem —п Ваша
милост: 6. (учшиаа) bellen zu —п! позволете,
прощавайте, извинявайте!
jncd/n i/tr* h раза, лома вън еъеилин1це/Н1е—о—
jned/ dii /unel Goll! Господ да ти /пи/ с на
помощ!
GnaUen/aki — акт на милост (помилване); —UIIU п
рал. чудотворна икона; —UmicT ш [грамота за]
привилегия; — Ueol п прехрана по милост на
старини (па омар служио/иУ. j(s. = rssen (па
мшиосш) получавам прехрана, рента на стари¬
ни (кана омар служител, ио също а so
до.машпи живом/и); —-fiisl / временна отсроч¬
ка (пс милост. но изпълнени/ но наказание);
—geleit п остер* рента, пенсия (со стар
сл^.ж^н^осл); —gesneO п молба за помилване;
—-jaim п сатир* лето господнс; 2. година, през
която вдовицата получава заплатата на покой¬
ния си мъж; —oml — цьpк- свято място; място за
поклонение.
jna(enoiiii udf. премилоетив.
G/eUee/stoßе; e—m deni— j/Uen доубивам нкг. (so
Да му съкратя мь/cmм): —Uiscl — 3^^^/— олтар;
—wcg ш оспор*: im. enf dem = чрез помилване;
d/n = clgsihie/cn подавам молба за помилване.
gnäUig udj* 1 е остир. /gäUijI/ch благосклонен,
благоразположен: e—m — /esinni sein благоскло¬
нен съм към нкг.; 2. снизходителен, милостив:
Goli sci uns •—! Бог да ни пази!; рсзк, mecl’s — !
смили сс!; щади ме!: — ravo/kommen леко сс
отървам; 3. кама обръщение: уважаеми, рядка
иро/. милостиви (господине*. госпожо}.
Gne/z н* —es. — (тил. разг. 1. лошо настроение,
сприхавост; 2 сприхав, навъсен човек; 3.
лишей, струпсй.
gnatzcn i/tr. h Доил- карам се. муся сс.
ggaizJ/ adj, (тел- сприхав, навъсен.
GnaUeUöpT и днел. 1 = Gna/z 1; 2* скъперник.
Gncis /и, —es, — .маи/р* гнанс.

ge1SeSg
616
gniisig adj. маниер. or (hoH-, съдържаш (яайо-
Gn/isl е, "15, -е нмхи. отпадъци ет кожи (при
//рсднаринмлнетс им обрсбомис).
Gnom и* -сп. '—оншн- джудже. тяeм*
Gnom// -/лио* гномо ceнт—нции; афоризъм.
jnom/nhaUi udj. нато джудже. гнoч-
Gnömie/k ш* -5, - лнн* тнвч1K; автор нт сломн.
Gnosis *	- L [религиозна] псзланне; 2 —
Gsottok-
Ggös-iU/ —рел, филос- тиестнка.
Gnos-iU/e и, -е, - раз. филос* тиеоннн.
Ugöe-ieh1 udj. тяccтингя-
Ggos-izSsmus n* —рел. филос. тueeг;щ1тпч-
Goal ((01) ''. -и, -к спарм. тол-
Göb/iie [-/£] —* -к, -е гябл—в-
Gohkni т* -s. - - Gockrirali е раза* шск. пнтн1*
чаено в (сесии мз, нукут1ту [пнгньо]-
GoUc (Göde) /и. -п. -п днал* кръстник-
Göiel f— -п диол- 'рпcmяиmс-
görtiltci adj. тьонен, eтянг>co1-
Goid л -(1^, — 1. зноно, и пpгн.: von - usunc ям от
'злотии н1U1и* пргн. Тип-г- но/ - н1eт оаго
т1oгя* er hüt - in Се* Ketin гласът му е злото; lus
- оНигт Loc/cs златистите н oтлтu* раза. е-с
Siucgc - куп оaл1* посл* Moiyucslucdc Usi - im
Music ртне пил— ровя пес; 2. злото, злотвт
чяпнтa-
Gold/aUTInss — икон. нтчзнивз1e из знаниото
наличие; "uUnn J мен. злотии жил* мсд.
х—мeтe1Л1* -silsr и лоол. знатен орел (Agills
'11^811115); —anm/e / зоол* жълто яв—xaлкa
(Eehenizs holu*sгiiür; —-berreg е кюлче злото;
'buitci in сиил. oпстид (Spsnis uuruins); нощи
(Anurii aluatür* —■Ues/anU m иниан* златни рнт—т*
вн pl., знатно llзл1нняxт-
UöI(U/tn/SSt dji със знон/и ТТНЯНН-
Gold/Uleti и; —bl/hi п взpзlн* —Ulnm/ /*Ооп* вид
маргар—нка [CUt’y81ccrnп1m co/o/urinim); —boule
/ златен тила/ (ечас/н).
UoICluiis adj. здттиfoксфив-
GolC/euo/il м —миеш* златеи Орокот; -eroies
(бтeo—r - / - Оро/з (прах зо //илло—яноие)- —Untt н*
'hu/ic фзоол* пиеня (PTeinomicies plutnssi).
Goldchie п* 'S. - раза. (зелени) златно детснцс,
мюено златно.
Göld/(/hkung/м^оИ: златно поори'——; —Ueuhk ш
златия прнo'oвсnн; тoнlдор—oa (с пвчинорснао-
ео):
r<OiC//lurchwirkt udj. тнстoт(ъrкзн* -echt udj*
раса- 1oнтeu* 'iH/iict udj* рсзк. er н—xннн ic-
чеотен-
Uöld/n udj. златни. е праз. (пръснеш* часовник*
купа*.медал. (уми* ммладиин* човек* сърце); нас.
1нст1oт (по цнян) (къДро* клоеовв* вено); die -е
Мо-п Miitcistrsßn златното срсдо; (ет GoiCecc
So/itut неделя прси— Колсл* пран.: е-п -е
Bi/gc versprechen обншзттм н'! злоти— пна/н-
/1; (cm G//c/u -е B-üh-ni bauen ул—oнивoч
oтoтппнгни—то ви птeтивuuкс.
GolU/felUcepl. мсн* златни изходиш* pl.; —TSeU/e
/ - треска зо злото; -Tlmysn — безимев пръст;
—TS/U е зоол* ритл-ц, надънна (Cüulueiot eumiu"
/los = D*tt/l/Os—r* —TSsci m знание рибка (и шег.
ло боасмо озомача); -оКис/к ш L златист '01
дяттния* 2. жълтици-
yold/fülirnC udj. златоносен; "уцТе udj. т1ттuc-
твжт1Г; з/атист; -^uslockt udf. - -iO^(^/oig; "/с-
pulyt udj. със знатни украси н буотн: =—/
Rücken с-е BucUns гръб нт кинта със знатно
олeceвт1н-
Göld/g/s11ion п златни ссрвиз.
joldj/stiikt udj. злттяпгзтн
Göld/gi/o/жжаа зт злато; —g'lä/te fxtu. (мнърД)
енявнн вино (еж. Ветои/сис); —gräU/e и злото"
ттлcзч* —UküUe / 'златно мило. е прси,; —-/rüeU
ш 1. златеи фон (на оиона* иозсйка'}; 2. —ехт.
оонювс из пeтнттa* —Kähncl/e п зоол. кранче
(Rcuiens i/mOespi ilns)-
Uoiehallij adj* съдържат т1aтo* знагеняоен-
GöIdOönt — златно cгнрeвнщг*
jolUSg udj* L з13тeH; златист; 1 раза* мил.
oчтлoвaннлнЯ; прнд—стнв: Си bist сос "Ct MI6-
ehee! н; е— oчстя>тт—лнЯ; злттня мoчнн—!
Goli/jinyi — зелено златно момче; '—П/т/ —
лоол. сбноиснена тлomит eCгiocoa иити/а); "/tiS"
wnl^ri^i^l^y/ и/он* златеи станси; -kiel п мина.
златно дете; -klintcl / пърл. уговорка зз
плотзв— в т1oня* -—ölig ш манер* чиcmO;
cсчярядuo 31aтя* -/röst /1. златно нороят (о
за зъб)*; 2. злотии арс/з (июшато); -lick — 1.
знатин/ тон; 2. знатен вooп' (со лспечионо/п);
3.	бон* жълт шибой ^110-111115 cl/iri); "-1/Kti
/пониат—нт нeтвинкC; оятнстeн 'oтuиз*
golUIoieig adj. нас- тнтeoкoe; със златисти къдри.
Gold/maiOin и неш* алхимик; —merk / златна
чсткa* “miLzUiaut п бон. aлтъuн— (CU/ysosplC"
ilum Пltllmifo10lmr* —mü/z/ / златно мявснз;
—münzfuß щ икон- златни emo1Я1* —parität /
оиен- златеи порите'; —rauscl — * '-l^^/^nr^;
—TTgen in Оен* 1. жълто акация eCy1*tu5r* 2*
злотнв лъжи (Lr/nmum mel-); —rute / 6от.
гuннщ (3öiolagor* —scläum — варта (за прах);
—-sci/iU/m ш астар. майстор, нейно ртфн1нрT;
птячнoтвт т1omя* "U'imtid — маИстор тлтттт*
—ShhmtTUikugstb3лг^тстoкc иткуoгвe* —ShOniil
— пютлoн—1 oотнз (нс книас); —Siandand — икон*
златен eтзтe1* "Stlckir/i / т1oнoвнт0т; -stück п
синор, златна мяннтCr жълтица; —■'tochter /
толене мила дъmeри* рала* ви чтчo знотизно;
—-/i/ee//лютни (0101 з/ониз лишивна; —-Über¬
zug — оют1стт* -ниц^с^|/ златарски тези— pi.;
jeics Wort uui Ion / Тсцст прeчeлвтч всяко
лучт* -wn1musrrЧхreи- здотит валута;—нП5с1е
.|Пт|^(^к^^^т^тuг из знттe* “WäsiOeo — здттoтьлcтч
(а pскc-; —will ш стоНяоот е злато; —wolf ш
зоал* нaoюн (= Sciikil); —zi/hee — нехи- изт—т-

617
Göi1/kldämm1knnu
/яч вз знатен тел: -Zufluss — ока/- птннжиaн—
иа злaтЯ; у>—лuн—нu— но т1aт1итe л—т—рви*
Golf е. -(е)/. -н теагр- чoтo'и ттлнв-
GolT 1, -5. — спорт, голф-
Golfbail и ипоро- нопна зз солф-
GoiU/o и* -s. - играч ио тюлф-
GolUsiilägTk — спарт* 0'10.
GöigctOa п рел* Голее'* е прси.
Golien, Göli/n е. -и -оспор* вид къса пелерина и
яна; доил. и'3*
Gondel / -е 1. мср. свило/з: 2. нош (па бсиаз);
х—тмcmиннс наОннс во стрттосттг-
Uönd/in int/. s h 1 плзттм» разхождам се х
ccнлoнс* Ъраза- шск. разхождам сс: gcstnuc tinl
нОи mul Ос Cie StiCt gngoiCeli тчнлт се разходих¬
ме до трслс-
Go/eol/iuc по -. ---ilsni тouиo1ueт* нeднст-
Gömg/C: -5, -s те/г.
göng/e intr* h tr. cs /oigi eoигтн бис: er yos/t той
удря (ОН/С-
Göniöm/1/o н мин- гояиом1стър-
gönn/n tr, 1. e—m etw. - енсдам със тсиeвoнoтв0;
уиепенствие вз нщ. у /кг.; вс мн сс знаниин
нш. у нае.; nтичaм за добро. е/сдим х лоОро
ока из нр. у ног.: сп /önnlc Ole ine Erfo!/
ел—дсше c иeOтe оне из у-п-хс му; нс му
ззвнждсн— вс успсхи, радваше ос нт у-п-хз
чу* сри/- ins göscc icl Iti! хтк му г!; пода му
сс!; пк wsn Ole loele gegöcni нс му Опис
дадено. съдбата нс му позволи;фам, c-m /icl-
бос Luft - нс Онх му дол н иа д—шс: 2.
уияoнoяnсч /кг. х нр.: i'i Сос Eine seines
BcsucHcs - уиooняявтк1 /кг. х нooг■cс да то
пяe—ги: sie göclie Olm сос Lieheis зя Ота/вполн
дз му со уoчнхu—* C'i -eine/ Block - нс
уляонеяпсм1 /кг. дор; и с пoт1—д* sich D есн.
- тaзт—нс>сч хи. пютвoлявзм си. лавом ош ее
/öinl sich /ein/ Ruhe /е си диво никаква
паш-нас; sich /Ос /-nOircs Veuglügcc - пeтвoни-
тзч сн една мс/ко удопянсгвн—-
Gö/nee m. -и. - иoбтяжeлстeHr пяитeвJ;m—Л; Онсея-
днтел; мец—нтт-
jöeeiuOaTi, uönn/oiei0 adj* ппйор. 1. пeктвпн-
телснвен (нсн-уимоа/с): 2- нсиме/ен
GönnTkOaT-igU/tt / — пснровитгнхнпг/ маши-р.
държани— из пoктe>нlггн
GönnztmsiOatU, — пяиропинт—нстпе, отeнгкm1Я;
б/атсоа/сн/оот-
Göp/I е. -s, — GöpcIw/oU п шехи- остер* лонсп
(примитивен двигател},
Göm п. -8. -оп 1. риза, хлапе; игч1тинн* 2.
я—читн1mз*
GorrlisgU! -оп .люр- nрuвпттсuя въже (сс пламза-
шо}*
Jön(ishO adj.; ein "^/1^. (си GorCOuctc Ksolcn
Гятд1cв(иитr пъзсл.
Göre)/ "П рсзк. - Gön 2.
G^i^-^j^o/ -бпсп.мшл. Гяртоииз-
goouonenOaT/ adj. мито. тoттeиlonoнe0гш eттс’
Ш—И-
Goniiia m* -s. -е лоол* тoлuлс-
Gösci / -ес: п. -es» -е мор. 1. тюне (флагче на
носа иа кораб}: 2. шст'3 е тoтния ъгъл вз флот.
Gosche// "П деал. уста, муцуна: Hili (Ос - дръж хи
устато!
Go/Ц -п бяла бирс (слабо ферментирало).
Gosse / "И 'OHano*. улсй; през*; c-n aus Сгт -
iiOTesec 1тчтнвсч; изваждам наг. нз ионто с-п
Cnmch die - eoeUec eк'сняч; яч—т1яч икт-; er wälzt
sich ос (сг - жин—н O—тпъннЯ; разпънна; всрсоля
са в надти-
Goss/nst/ig — [ксч—uuс] мнвос-
Gote и, —п. —п асо* тот-
GotiU/ — или* теннкс-
götiehO adj. 1. ср:хиН1 тoгннгcк1, -г Schrill
твгнч—ен; шрифт, фрактура: 2. тен- /енони-
GotU е. -1/. 1:ст 1. бсз pl. Бос. Господ: -ск Woni
pneUi/en птeneтядnсм Божието елово;-ск Wort
Библията; - - Vatcn Бог - oтнm* ео/ Dln/cn "is раб
божи; нОг - но-- конто рскъл Го-пол; -ск Willi
Божа вoли* tlcr /ule Ос - нун почита: 0/ -ск
Напее е името вс Бота, с Божие им— (биагссио-
ния}, рсзк. Сасс -1'8. in "Ct Nsmes! нoтстT; зз
Бяга, нсnттnи те!; н /сзДроаи. grüß г1ячтгс
Бот; - zum G/uß1 лен Бяг добро! - hsOoU1cs1
първ— х Бвес!; във ньзк1eцaнeЯ1 оОр)ъщс//ш1 е
пид.; mell -! Боже м^1^й!;с1г"^! о. Бсжг!;фан Си
ТОп/ст(yutcr*"! Божн чlfнocт1П1!* мини Боже!;
geic'itcu "•! пропи Боже!; - eil Dis-! слово
БoJ/у!* 1/0 б/г "Г< зз съжаление, за жалост раза*;
Heiß - Бог ^31. нанл Господ злис; - /сЬ'к’ дий.
Божн, чул тн eeeоeа!; - /1.11*1!, - h/lüte!, la
/е* - vom! /с лой. Боже!; пaти* Боже!. Божн.
опази!; - isi’ Iti selig! Бог да го прост;!: Си
bis- wotl gn/z von -" ynulsscc? до /— cu
побърка/?; slic 11/1, Сос - неиСе/ iä/ei вогн;
божи ден; фим*; Сеп lielen - (0/ Tage sieliel
прахосвам си инннн в бсздсннс; Ссс ll/1/i - С"/
guici Munn sein lassem жив-я ен ва нeг1тнятй-
хс. нехая: wie 01/ - ycschaithn Hal конно ео
майкс род-ило, тон'еяленичък: шег* -et Wort
vom LiiCr Оежн нen—к он пряnиннниmс (иелико
свещеник); 2. Бе/ (езически); Ояжнотно, кумнр:
5o//1iTi wir по/ junyru - пюО—иояое—я никне
младо оeж—emпe* sein Bauch ost sein - нт—пoу-
тслник е: трон* /0/ AsUloc— lüu Gö/tcr? кaтт;;и-
0*. дз е— умреш он смях!
/ot-Uryri<tiT udj. бeтя(в)нп.хиeпoи; -UiyssCsl
udj, 1. надарен er БятC; свише ясдзл—я* 2.
оснир. овтoneчстсн-
/oiitUrfalui! Боже, спази!
Götiio/benm — бот- лит орех (AOIrellns yiisCi"
io5lr* 'bild н наял. кумнр: 1тoбтсж—U1Г но
Oeж—cнтe; "eo-c — ииз* пратеник но Остет—г —
(Хермсе* Меркурий): —bür// ошм. Взнхгнс:
“Uämnerugg/лшм залсз нт бягане''—-

goil/ogib/n
618
/otrergrbrn adj* прсдся из 60(3, cчирeн*
Goti/igrhrilcii / — пт—4сняoн ne ^^(0; oмит—-
BOXT-
/ött/igl/t'li udj-- töttrrHufi adf* бeтяnялeOнU;
бюжнхнн—в-
G0Cic1bili1r / митянoг1и* -иа/п/мин; -spelte f1.
храна ви Occon-Tr, амброзия; 2. коша, нозваяин
во разни д-е-ргн; -trae- ш пит;— вз OcToncre.
вектор; -У1иг1егис//почнгзи— нз Остюне; "Huit
/- снетът из боговете: EOgOÜlru/y Ос бос /rOrcll-
ecUe = въведение е тръцнан* читoнeтии-
GoC-et/ickcr — аби, ние* ^обирг'; -niUrtruOs / '
зоол— оeтoчoннa (Мап/Ок ue*o/lo>tlr* -СОС//* ш
пост-осмар— Оожи служител; "-eOI/Kt ш Оство-
нужнии-. църковна служба; H1mургиlи* icnte 0<t
= лн—с нм* чнровз zum = gnUec отивам ви
черова; -ТгССТ и 1. мир божи; 2. асо* божие
птичит1e (прскрсмянсзв ео фвиДслио враж¬
ди вън време иа големи църковни празници);
"furcU-y ’астар* отрих божн; Олсточ—стивеот-
yo ttr sfiürchlly udj. осмар. бятя0oязниB; Oнaгoнгo-
ТНВ-
Göit'8r/a1e / ние* рядко дар Оежн. Оожс дарба;
'UsliHulteiC - /; остар. -yriitmlinOC / Оотсонс-
>-1. тгeнeт1и* "^tnliHntn(n) ш 0oтoo1oBr '-слес;
-gciOcUt п иси* Божи съд; -gnuCn/lne п тон.
оeтeоeчстснoeн (за цареше); -Usus п Оожи
храм. mътквa; ч—тквс* -h/u-KcheUfl’гeяктoгиЯ;
бегот/гснне; "Tl<tiuir — Ооесхунинк-
/o1l/t/litt'ulк'i; "i||/tTiioc1 udj. Ооеехун—н.
Göitc</lä/tcrlc/- / - Oвтeхулcтne* -т|тпуппт е без¬
божник. о—•звcp;и^ик'r aг—ucт* -'lots ш ряДко ип.
lüu = родя Бота. дстoм* -staaC — 0oeo4ътжсвu—;
н—яктсн1и* -зСптйпи — Христов >01/; -urteil п
оси* Божи xт4* "Vi/ihlCcr — 0oeoхунu1K';
огзбoжя1к* -vcuuclin/y / - ос/охул-гно. Оезбе-
ж/с-
/ott(rt)vcrjfc<8cm udj. 1. забравил Бяг, О-збвжгя;
2;росз- тсгтят—н (свли* градче).
yotiyclfillly udf* нис* ряДко боеоуеодн11-
GottyrTnil*y/rit f. — бeгoуeвд1ocт;
yoiCynsandi udj* нас* рядка ботепоенан-
Got/Heif /. 'in 1. Осжгетпс; 2. бежеотвеност-
Gö/Cts - "пгп Ою/ния.
yöttllch udj. 1. бeж—cmвнH; Божи (милост* анкра-
ас/не- мъДрссш); 2 Оож—хтвен (борел}; -е
Verehrung g/c*eßnc оuттч яОожсвзн него Бос; 3.
роса- нелинол—пси, чулecaH; знамени' (одая,
тpу.иaoнв-: оожестпгя (/000^; las ost ju -! говт
е тuсчeн1тo!
rontloh! i/tr- хвани, слово Богу!
Uöttlot adf. 1. безбожен, aтeиcтин—н* 2. отecтт-
ПСН-
Gotllotiy—ril - — оeзбoж1ин—eттer безбожне;
ст—иттм-
Gol-TüKcnhcHSgu/gy атсистичн-оо, алт-р-нлитН"
0/0 дпнжг/нс-
Goie/mnnKhl — оятoнгнeneк (Христос); -scibei-
иеи — раза, рядко дивянъT; н—чeeтив1яT; лука¬
вият, Стттвзтз-
gotttrlly udj* 1. оспор, 0нсгoч—cгиT; блажни; 2.
Олзж—нопячивн-
G^t^t^-^s^egyeli-, — 0лaccч—cннвocT; 61сжeнomвЯ;
rottu/erbärmllch. "jämmrullcl udj* 1. плачевен,
ч13—тeн* 2-udv. cттщнрзтлuтзтнднн*
GoC/tucHen — рел* фалос* нявeH; тптoeщ Босе,
Оеж—отвеиото нaнюня*
yoiir/y^^Oliellt/^/'*- Храст* птeкл—т. пуст, омразен;
(lese/ =н Voch товс проклето говедо; 2' птoнтн-
лон он Боса; -vergessen adj. забранил Бо^.
безбожник; "Vsriasten adj. L Богу нсмил
(чснвк); 2. фам. пуст, ссмят—н (край); -voll udj*
роса. забавен. смешни: luu osl ju =! до хи умреш
ог oчях!* велинедгпню.!
Götze е, 'П. -п идол. нотукси; кумир (обикн-
пpвн---
Götzcn/ai-tar — (езически} жгргвгник; -UIlC //
—дал. ногукси; -llir/rm — нислопокнон/нк;
"din/Kt — пле^^п^инянотпе: eie c-m = Cueibec
Oвтoгпoри нкс.; "-prU/ter — жрец нт -дол;
-trmpil — езич—сни храм. нопнщ—-
gonCtct'rc [ту-] tr. apтoн31 хзлexвзч (внс- gusloc-
mcc)-
GölУrrnacie [тупeт'] / -п ссмср* тунерис/тна.
възпитотнлос-
/onviriantrnhifC [тунгр'] adj* иро/; ктто cув—т-
/ангос; udv. наоганннчеонн-
Gouvcrncur [тупгтuOт'] и* -е. -с ряДко L губер-
нamoт (и но коления); 2. квч—1дсяm вз нт—пяcг-
G/sh п* -(с)/. ^не гроб; грсОнина; праз* край.
oчърн* los int - 40 сроО; ül/u luu - Hlnius отвъд
гЛяOз* e-m, ctw. eu -e ciau/c пeeтeбтaм /кг, нш-.
е пргн-; С"С en -е läilcc бия пегр—Отнна
камОина зз uкт** през*; um Rncln Стк -ns, eil п-п
Fuß im -т sein. uleUnc съм с едни крак е троОс;
/in Geleim/is eit les - niUmem тaнзcям гсЗяс в
глoбс [c;]; i'C oct - /ringen ттннинсм (ом/ж-
Дам* завеждам} /ог в тлo0с; in /ос OUüUcs -
tick/n умирам чJ/зg* еос leucltes -, еос - ос Спе
Wclien To/Сеп загивам па мятe; Ins Hciliye -
Божи гроб.
GiaU/hroyal/ / apxeoii* пее'р—Отнеи дар; pl. =1
требен иявeягср* -бге/пг! н нздереб—я пс-
чаннu'-
Gmalcliid н л/л.-ен* ^1—13, прсдадси* зи пялт-
втиа но ираОни (раднлирн-
GTabemascUime Птехз. зсмечерпела* кoпснкт*
/ns/sn* tn. i/tr* h 1. 'oоти (lymeu. кладенец^
възлища* руда); дтлбти: Löcher In (In Eilt -
'япзи дупки в з—митз; caci ^1!/, caci Goli -
ттрcи втг1ншCr злото; e-m Namen Ic dic Rinde i¬
t Baumes - вриттoЧ; дълбая -меня си в кори нт
дърто: Ion sciamOem Zähne guubnc -ОТО ос enic
FinOsci ecтлиm— зъб— сн забиха ит10якю в
чexзтт му; 2. nefl. т*aт1бoттч (ес); влиттoч са:
iic Somit ц-ui sich Ос (се Boien сондата
619
geäm/g
задълбаваше в пянвснс* пр/Н;- тн. цпПЬе sich Ins
GiCiehtnit нш. са врязва в пам—ттз: ntf'. Ost miu
les H/uz geguibem вр. хс e зспeнстс1O в сърнено
ми; 3. остар* etH. Ос Kipfln - трсвиртч нр. из
медна плоча-
GoeUcn е. -s, - 1. oкoо* ров. прекоп: е-с - zoniec
1ткeотвсч; птoкяпс>сч ров; 2. ас/свна, пода: 3.
нисш- oкoO; нрсяшгя* 4. ласл* палннс-
G1a1rnr1lyuгr — хадр. чсш1яс-oкoояaoпсн'с:
-Ucuitziiy - / - нисш* зарння1щ;;тг из окоп; "Ь—-
U-uciclncy[нсс/: обстрелване вс окопа. скопи¬
те; "gCKhlÜiz п веси, онсп/с оръдие; "-rirg ш
пятнmнeиис >03/0; -p-Tür — емлн-еп* окопен
бсг—р* 'Kiskn- [змеи- псиннс: 'zuy ш 1. изкопа¬
вани но итгясжн1 ровове: 2. дт—ясжeн рон-
Gräb/e е. -к. - 1. копач; 2. = Gru/sehnoi.
Gnäb/olf/ld п орхмоол- [дрмвто] гробище; uoкт0'
пот; —UleU/ pl. нж. Guihfu/C: —wüs/c/ пухне
мя-но. сОсоя/о с /рюбовн-
GoaU1e/Iufi * /: ск weile Iln um wic = лъхна тя
отуд—ио ксно ог /роО: "тиН/ - [ 1. покой из
мъртв-н; 2 гтoб—я покой; eрвOeтnс* грсОнна
нншн/с; —scOIumncr/л тлo0en—я eт1*
JnaU/se/iII adj. ероОопио ннхо-
GiilrK/ttiili - / - мтрmвeшк3; гтeоuC; грсОанни* нн-
н1ят* "Stimmn ' ттoбoвeu едтс-
Gmüh'iu/C — аархсол* cp-Ou* ясхeлнс* -//1111(1)
п погребални звпя* - - getrcg — 000. uoдeлoонс
пно—и; "giföl/g /» гробница: "hü/el ш 1,
наиероб/с чoгн1т* up.xeoi. гуму/уе; 2. (исис-
ям) грoб* -isKctr*/i 'поиграо-н uсио1C* --am"
mm* [ орхеал- (петргболзо) гряОина oaчнрз*
"-isunsy 1ОНб)Л*. жив. понстаи— в ттeос; "-mii п
(pl. а GтäUrl•mrlcr наигрооеи1 пам—тшик; -mcißcl
— мех/- рихел: "plil/т / /сдервО/г плоча; —
uids //1x4^06110 оляно: -sctl/Cnr /// eoнвгтиии-
тел но гробове: -ucliuli! - /- -uctsil ш емл.-сш-
6-1. низгст; /опито: -/cUrlii ' - исдтроб—и над¬
пие; епигаф; -stäCtr /1. мясне зо е^юб: 2. троО,
греО/нпс; -utrOi ш язитроо—и камък; -sCoclni т
иск- рихен-
Grabu/g /. -en 1. изкопсвс/н. nтoквnсвсu—: 2.
орхеил- често pl. разкопкн-
Gkabwespegpl, зоол- рноиш ос; (Sp1ch*llcr.
Gnacii "Сп даел- [ших, страничен] иинзн-
GmsC ';'. -cs. "С L фнз. .мат. кмекр* градус; 2. и
мит* степни (за рюднн1н/внно- по иринтенив* то
орден) I/ /ewiuuem -е ио нзвнснви cmeп—Я;
июuиктд—* las Ost mim im Höchslec -m peiellcl
тона мн c нтсйяo неприятно: Vciicuc zwcoies -ск
тmят1 Орсгсвчедн; 3. нно* тгнт (c ваеш-); 4.
зрим, отепен зо оравнс/ин-
UmsCItie adv. постепенно.
Gnadctiön f\ -сп 1. ттсдсmиЯ; er-п-нунсне; 2.
биел* мссово тзтмlияжсвa11н-
Gnui/oynn омсо— ът1юм—р; птeнтсн*гoт.
Uusdnразг- нж. g/uaC—.
GiiU/iohtiiOueir/ дснс/с из трсдуc1; екали-
GucUI/gi n, '—п» -сп мат. гралне/н
GeadienZee/ -п жп наклои из /илиянс.
/ueUIcoce 1г. 1 трaиитсч» cm—пняу>сч* 2* манол.
cолття.Чr л—тялaм* 3. лсо-вам 0-' солеи тстm-
вяр е тродирвя-
Gradierung/ -сп тpсдl;тсн—* epсдирявк3; онгпн-
иутoнa*
Gradieri/vae/j/тсхн* oeнoмcт» —wirU п техн.
трсдитня-
Gkad/le1teт_|l градуси* стълбица, около; —m/ee/k
— 1. скала: 2. пран, м-рило: "пеСе л з/итр.
к•сттвeрсфoнс мрежа; —teiihng/= -cointcoilusg.
guednCI, jo/duCil udj. 1. псегепе/нн: 2. oтuгoиm
хе ля сгепен-
Unaduiin/n tr. 1 тлсдирaч* грсиу1рсч; деля ва
грслу-и: 2* давам учeнс; научни сн—п—u; Gec-
иш/типЕ/.
Gkc(luni/kscii/d — тaтнllкс е огспен; -наи/с / -
ПTУЖ1U—И1 внзвн (със скали).
Ur/Uwcis/ udv. но градус; к стъпка по стъпка, ва
om—п—яИ; поснепн/но.
Graf /и, -п/, —сп 1. граф; 2. ссмср. упр^1ннг^н/ ви
област.
GiiTei'arois - / - трсфенс кoтouс: -ulu/6 — I.
ерсфсоя доеной/онтс. тгuт* 2. граф-но еъело-
>11; -eitel ш трафенс гнг^на; "WÜrCt / трафозня
(дасмойнслео)* графики оси.
GoaTin/um //, -е. - - /рсфегво (Дасшайнишво).
GeeTTiti m -е. -s трсфи ти (соикнснвнарслун/с ала
лозунга, изпосо/о със спрей па еисионс а Др. }—
GocUTitö /т "К. -е ало -il ели* графит (аДънОш н
камък наДпии ало оршсмпшШ
GeafiU искн вж. Gurptie-
Geäfin / 'nen тлзфиня-
geäflihi udj, тлсфнкн-
GmaTiSC^i/i/. -ec трсфсгпе (Долпюйнсмаю. нгро-
мароя).
GoäUömcnt1 / гъткeчсо1И-
Gu/i е. -(n)t- — ntm. Греел. Град.
GeCsSb/нт/.н/Н: замъкът, където сн пази Г роил:
“kitten ш рицар нт Греел.
gram udj. С'ТП - sei/ сърдит съм ном-: иниг1>нж-
исм i/кт-: с-п - нетСеп язчрсзи нам. винар -
>птu—l1а>пждсч нкт
Gram е. '(er8* — енръО, eeтгc!; лънбонс печел,
тъ/с. мъка: vom - /cici/i cняч—U; пт—тттоeu ог
(oт—eт; uns - übru с/н. oo - мъка по н ос.
Gräm/i/i /. -сп 1 u—тoдувсяи—; тeпнся1x* чгтчo-
T—яe: 1—ррлг* чътчoтнeпpнuс-
Ukämcg tn* re/l. 1.(rt\v. ynlii eicU) мъка, тeтнe!
ме ядн. мъка мн е (зс. пс ин-). измъчва ме
иш.: се t-lmte кОс. dsss IUm Soin -. чгaс 0*
^0—^и—. чс eнuгн **---: Uist/n Vrrluti y-letc ио/
'сз; загуба я и)чън>сш—* рост* lau toll miet
Willy - мстко мс е еня. но мн е грижа. 2. re/l
(sohl üben с/н. А ") cкътOИ; тъгувам (на. so
нн{.) siel zu Tode - умнрсм от мъка, печат.
тятгem-

geemgcbcngi
620
goamgebeu/t udj. сломен от скръб, печал, горест,
мъка.
Goämico и* —s, -рсзк* мърморко, навъсен човек,
grämlich adj. навъсен, намръщен, начумерен.
GkämiiiOe/it /, — навъсеност, намръщеност;
начумерено^.
Gkämli/j е* —s, —е вж. Grämler
Gramm и, —s, —е грам; zwei — два грама.
GuemmCiik / —еп граматика (е кано учебник):
etw. verstößt gegen die — нщ. е в разрез с
граматиката; em verstößt gigen di/ — той прави
граматически грешки.
UkammatiUaiiscO udj. рядко вж. goammc-isc0:
GkammCtie/n * * —s, — граматик.
goammaiSshO udj. граматически, граматичен (прс-
нало); des 1^ — micb/ij това е граматически
правилно.
GnammUeloni/ [-ие]/фаз, малка калория, грам—
калория.
Gramm mol w, “S, —хим- грам-мол, грам-молеку¬
ла.
Goemmöp0öe eucb: GnammöUoe н* —(/)s, —е гра¬
мофон.
Gkammöp1önlplati1 / грамофонна плоча; —stSTt
in игла за грамофон.
gramvoll udj. скръбен, изпълнен е мъка, горест,
печален.
Gran, Gnän /1, —s, —е гран (0*06 грама).
Guc/ät* и, -(1)e, —е гранат (палусиъпоцсиси кс-
uьu)-
Gua/tit' * * * —(/)s, —е зоал. скарида (= Gamele).
Gucnäl/epUcI ш 600, нар (плсД); —aomUagd п
грапатова гривна; —Uänn — бон. нар (дърао);
“Ukoe1i/ /гранатова брошка.
Gec/Ctc/— —п нисш, граната.
Gianatinwiofen ш носи, гранаrгохвърraчка:
Gkanä//fiu/o п носи, гранатен огън; —Splitter —
парче от граната, гранатен къс; —tTicltTi и
воеш. яма от граната; —zünUin и носи* гранатна
запалка.
Go/ed* ш, —S, — груб пясък, чакъл.
Geen(2 m, —s, —s корт* най—силна игра при скат.
GoanUl е* —п, —п гранд (олпаниио биотородпти).
GnanUit / —и лин* горен кучешки зъб на едър
дивеч.
Gian(1zea /. — 1. достойнство на гранд; 2.
церемониална тържественост, тежест (вън фи¬
гури* походио* ('^^жонев* обикновено ио ис¬
панска (благородник},
jee/Uij udj. 1. песъчлив, чакълест; 2. голям,
силен.
UoaediöS udf. грандиозен.
Guam) slam [гранд ела м], Gnanee1cm и, —s, —s или
— , —S спорт. Големият шлем (в тсииоо).
Gräme /, —плов. еж. Giandтi:
gecm/o/e 1г, тсхн. гранулирам, озърнявам.
jian/cot pur1- udj, гранулиран, зърнест.
Gnani- е* —(c)s. — гранит: преи. auf — beiße/
натъквам се на желязна съпротива,
goaeSl/e udj, гранитен.
Guenne/ —п 1. бон. осил; 2. четина,
/icnecelos udf. безосилест.
/m/ngig udf. оселесT:
Gnans/m m* -$~мюр* 1. boc (на кораб}. 2. кърма
(ис кораб).
goe/iSg обл, овстр. раза* сърдит, кисел, намусен.
Geanulät п* “(/)e, —е -мед* лекарство в зърнеста
форма.
Gkaeuiction/, —ее 1. т/хи, гранулиране, озърня—
ване;м/д. гранулация; 2, оенор. гранулация на
слънцето.
Guaeulatiönsu/wib/JM/d. гранулационна тъкан,
joeeuISToce I. 1г* 1. менил- тсхн. гранулирам,
озърнявам; 2н —ехи, запоявам (ерМ^^^^нн* имД-
нн) зрънца на филигран; II. intn. su/d, гранули¬
рам, образувам гранулационна тъкан.
Guc/nr/i т. “(e)s, —е минер* гранулит.
gnamuiös adf. зърнест, зърновидеи, на гранули.
Grapefruit [грейпфрут] / —s бае* грейпфрут (=
Pampelmuse).
GmepOik eucb: Goafie /, * те L графика; 2.
графическо произведение (гроаюро* литогра¬
фия а пр*);
Gnapiik/n euch: GneUSU/T n- “S, — или* график,
graphisch ancO: guaUiecO adj. графичен (изобра¬
жение* изкусено), графически.
GeapiSi euch: Grafit m* —(/)s, —е графит.
Goapiolög(/) eucb: GucTö1öjT m* —(e)/, -(c)e
графолог
GkapOoiogi/ euch: GraTokoUsTl — графология.
Jkcpp/n. goapsiO/n, joapsee int/i h обл, фам*
(nacO etw. —) грабвам, сграбчвам; посягам към
нщ.; опитвам се да докопам на бърза ръка.
Guas п* —тe, ‘ 'ег трева: фим. ins — beiße/ хвърлям
петалата, хвърлям топа (уморим}; wo те Oie-
schlägt, ie wächsi UTie — тежка му е ръката; дето
стъпи кракът му, трева не никне; über die Sache
ist iä/gsi — gтwaeOeтn тая работа е отдавна
забравена.
Go/saffe е фим* псйор* маймуна, младозелепо.
gnasb/wc1ie1e udj. обрасъл с трева, тревист.
Gnas/Uö(1e — смл.-сн- ливадна почва; “bu/i/m /
с/л.-сН; тлъсто масло (напралси}; —U/cUc /
тревна покривка.
go/sen intr* h L паса (—реве); 2- днал- кося
[мренс]-
Gnce1n е, “S, — 1. лов. език на едър дивеч; 2. днил*
косач.
Gocs/eule/, — 1. зоол* житна нощенка (пеперуди)
(Chaecea unamSeie); —flicU ш 1. тревисто място;
2. петно от трева (по драха)-.
jo/sfu/sseed udf. тревопасен.
Goae/To/ss/o — зеел, тревопасно (живопис);
—-floec0 ш зоол* жаба (Ra/e iтmpökcnSa); —Unilcr
п тревен, зелен фураж; —jaulen — доил* ограде¬
на ливада; —lein — стрък трева; —hecht — лоол.
621
gnauien
слабо, дребна руна;разт. ннряз (ле слаб ченми};
—elioec0 ш -100, мършав адни; “luln п неш.
кокошка, дадено нато тр—внинз ио coxпoдтли*
—-OüpT/г/и раза* сотнолнц-
/иакОу adj* нл—виcTr гретси. обрасъл с трано.
Guas/Ieed п ливади p/. (съберН); —Jauch — ттл>тн-
они тук (Allium /coulopmu51п)* —mälco ш е/л,-
се- 1. нocсн* 2. cннюиocтнoт (машина); -mi¬
lk// p.f леои; нeплнвтрчатт e3yiyodlcr* -plete
—	поляна* (и в градено)*
/ritt adj. астор- страшни, ужае—В-
Giatt л. —. — марихуана (с млеко ио нарие.мони-
—/}*
joaeeS/nen i/./i h (зо болест} върлува. разпрасн-
ртнивт хе бързо, а прси*
goäesiie0 udj- L ужасен, строш-н. ужасяващ;
чудопнр—я (/pacмьплвнтс); 2 трязни* рсзк.
ствраните/е/ (арена, съсноянна* хрмиа); 3.
udv, раза. ужасно. страшно. твърде много: -
диОд/пс/- страшно развълнуван.
Goäeeli1hk1it / — 1. ужас, страхотия; 2. грозота:
трезягия-
GoaswuhOs — гл—т1т рзxmume1няxт*
Goaeunu / -пп 1. оaнз* 2 пасбище; 3. трапа;
еОрсствсн— х тратa*
Grat е* '(c)S; -е 1. требен. хрнбнт (планински); 2.
снр. 0-/0. требен нт покрив; 3. остър ръб;
техни* ръбсщ. eрe6eu* 4. —ахн. ттбr фaднл* 5.
техни* фасна; 6. анет. тртбнаннн 0/6.
GoaiUalUTn — смр- б—лю.
Gräic /, -л рибена квонгрззл: с-с - ос ntw. D Tinden
нр. мн лст>*ни удоеснсгенстю; er hängt nuu
noch in Сее -c той т [С7л6] нотя чирят: той е
жив; чoщи-
goät/gloe adj* б-з неогн (рабе}*
Grätce/shiritU — спорт. (с/т) нежич/т орочно:
—s/icO — бои рибена кяхт-
GnatOöb1I — техн* фасонно равин. фощовнин-
GoaitiSkaiton / -сп трттuфиисц-Иr нзтъвр—двя
възнаграждение.
/03-/1^/101/ tn* давим, плещим трттифназция
[UKЧ-r-
у/П-Оу adj. 1. с ^0(0 оостн (puoa-; 2 рсзк.
рaздрaзu1m—нгнr н'нес/-
Geäli/g / -н мор* дъртсии, мнгaлllнecкт cнтт3r
р—ш—ткс (за зонноряи/ но отвори* люкоам а
пр** со псДа на кораб).
gna1ie udv. безплатно. тратно.
Goctis/agl/tl е безплатен дял; —beilege/6eeтпнгн-
ис притуркт (за н/сон ни и),
UnätehhUтintu adj. разкрачен.
Grätsche-п опари!, рaзoртнau стоеж.
grätschen l/t/i h ттзoрзчnтм се.
Gnäts10/Ii1U/siüee ш епиро. рю10рсннз в лицето
eпoтт; -cilz — опори, лoзнртнe1 садеж; —spuu/j
—	опсро. разкрачен снок-
Goai/spakoin — снр. чнрнeн» ребро (но било};
-türm — геогр. uтялиртн хрсбстюв зъбср-
GkaUnlc/i и, "Сп. -сп който поднося поздравле¬
ния.
Gnа1uic1Sön /, -еп оeздлтnнн1нн; нecтнmяпaи1e.
gu/lulien/e intn* h (e-m eu ntw. -) оятдрoвливзч
инт. за 11.. н—cпuгя (имен дан, ново лидино);
разт*; lu kaccsC Ci- ", lies.-- бъди доволен че.-.:
радвай хе, нн-**; wenn ich iln Tutsi. kamc tu sich
"! око те хвана, до му мионн!
/таи udj. 1 сив пес—- сур: прси- мрачни,
безрадостен: "in Hlii/T с—но внбн; - ielieni
отoщтр—1; сур (косо* бради): - icIOculei Stoll
чeнтижaвт тънен (он ионо а бяло, сиви и
ч/р/оУ; (е* -н Alhuy снвотя eж—днeв1e* lue -е
Eleni безнадеждната мнтeлии* риза, er lat lue
-с Eli/С цял е унил, яoнючсн хс с; 2. пяcивиH;
прошарен (иоио): - нетСс/ пяcививaМ; прошар"
там хс: sli unl - werinn остарявам *bя/пт. (итип.
1/5.1/11, Csrüber Тик/ Cln keine -re Hiaun
насН/пс за тювз до нс са тревожиш; зо това да
ин му бсреш грижс; 3. дoлeчaH; неяпр—днннв: ос
-сс Ze*lc1; ос -nm Vouzcii в далечното. дълбоко¬
то чи1a1я*
Gucu п. '. — -неон* -HeHiia. ир—згтвиниа: Ос -
gekinOdel юблнчсв в сито; ullne - 0/ - mulec
яп1cвтч; прeдeтзвяч всичко в мрачни oттoкИ;
6ттт1* Ins - Ice Mougecu утрня/а др-зтапи::*-
Gnau/a immer fooat = Ge-t/ummer; —bär — «ж*
GuiKly/n-; —bar/ — cн>oбттЛ; б—1ябттд старец.
gocubänitg udf. cивя6рсд; 6—ня6тсд-
Goau/b/in п вълк (д прш/ос/иУ: —Uro- п чер хляб.
GkauiO/n п, -5. -риз?Г: тек, месарнипс-
Gräucl е, -е. - 1. ужсо (ужасна пщ-)* страхотия:
cli - Ice Krieges ужасиите на нойиатс; 2.
же-ноно-г, зверство: - verü/cn извършвам
изeттпн—H1Я* 3. фам. /р. янврсн1гcняя* ог-
дохт: гадни чon—к* elw. isi mim cln - .мразя пт..
нщ. м; е отвратително: риза, er ist miu ein -
садни мн е; ин мота до то пяясcим*
gncueln nejl. нж. guiilci-
Gnäu/I-ai / зверство, ж—снокоог-
/03^/1 н.п* h imp* cs, i/u Mon/n/ /-in- разсъмва
CC. TT3BИДH1ИTC C'C-
Uneiee' intr* h rejl. D те guint mir. mim /-unt von etw-
D обхваща мс ужас (от пщ:)* ужаeивсч се (от
нщ;): ясcтрпхвсч: miu /uiit'u bei lem Gedunkem
при тия мисъл ужте мс обхваща, ятcнлъхттм
ПрИ МIИCT1HT.
Gnauen п, -е. — ужас, отрих: er OüHl/c ein leises -
обхвана ео 6oятпн* - crmc/cci ужасявст-
gnauinOeU- udj-- —voll udf. ужзcивтm» стрсхятгн-
Goauguse m мснил. ннярсии {лuв- чу/уи: тенис из
тaнт>
goauOaantu udj. оинокос-
Gueu/keil ш —ехи- ктн/он фотометър, —löpi ш
риск, нo>—н -leCKO-. ПЯCИBИH-
Gueul и. "5, — ризк* страх (глоани оп (Духове и
под;).
gocul/n refl* imp. р^езг*: (15 /nrnit ein von с/н.)

/käülSch
622
страхувам cc он /ш-; тръпки мс оoдствтт при
up-. настръхвам (тленни ип духове' а под-)*
gräulich' adj. розг. ужах-н. страшен и прен*: ризк*
ein -em Mec/ci ужасен, ятврттитеннн чсвен; сос
"Ct DuTcicOlicCeu страни* бъркотия; ein наг -
eumute чувствувах сн ужасно; mir O/t - страх ме
е (ом духова е пoд--; с-с - писНес плаши нкг. (о
прсиазис зо духове); нткалвам лат. до uсcттъх-
ис.
gräulich’ udf* тттcиT; cu>'зв*
Graupe */. -с 1 булгур: розг. große -с im Kopft
lubec хвърча ясннеокс; 2. .ион* тпл1иo* 3. сраи
(л/дано 's^^i^hc),
Graupel f— -п (често pl} ир—Оне зърно ет срал,
eуeтсш11ца-
Go/npelmülle /менинцс зо булгур. нpуncтушкс-
/oeup/le i/tr* h пали ситна трслушкO; супрсшицс.
Goaupilwitl/o п -утрините
Guau/pclz е, -’iöcU ш вълк (н пракос/с)- Кумнc
öплня-
jueus udj. ние- еж- guausog-
Geaus и. -си. - -' 1 вж. G/aisec; 2. дребни чaoтЛ;
грeннян*
jueusem adf* 1. жното', eвнт—п (човек* отрониш*
показание)* нюн (зима* студ); 2. ризк. 011/0,
м/сто: - viel inucen уча ужасно мнетя-
GiiiKiikrit - /. -сп жестокост. cв1р—пooT; лютсх'.
упииксНсскО/ udj. със син— штрии (00'').
GocnscbimmTl — с—н шорси асн, кон със сини
ветва.
gTiiu/i imp. l/t/i h refl- (von D, ein. eich uraiti rs,
och uuaiui ilcl) страхувам хе. ужасявам ec,
грппuс (om иopаx-1
Gucue/n u* 'S. — голям ужас. сгрсх; - ситпц/сС
възбуждат, предизвикват ужас, ужасяват.
jnaus/nOafi adj-* goensij, оснир* ризк* jmcusl/ci
udj. ужа-пн, страхотен. енрашеи-
G1anrtprc1t ш зоол* хит oтJlвтн (Plcit '1118);
"uplnüyla/z щ минср: сяmuмюя1T; oтн0яит*
-ulsls — ио/ср* в—д дя1aлum: -ifsm — ризк,
мо/арс; "нас-е./- песънливт бт—инз (ионкломс-
ром); -нт/— п оспор. ножа от еиб-фон* н/н
с—>сроамериинтнсиа нaтнтнщт* -zonr /^с^и т^г зова
(ни еднозначно дефтиорено облее— .между
пиенолатоно и непозволената е— закона)-.
Guevämcn [eтсB'] п* -к. .--mlni япдтнттвн.
Graveur ['neтl —- -е. -е трзвъяр*
уиауо/т// [ттсn'] tn* 1. трз>нрзч* 2 уm—жнявсЧ;
сгн/чанам: giavicuniln Umsticle от—тчсвтщи
яоeняитн1cнвa-
Goevteeen ['Ti-] н* -s. - вж. Gruveuu-
Gecvlceung ['в;-] / -in L гравюра; 2 нжн
UTuvOn-cc.
GurvlmSlcr [-тн-] ш граним—тър.
Gravis [-ниг] е* -- --.vis срам!. знак зз н—хко
ударение (в старогръцки}*
Goavitä/ [-ви-'r;	- дeeтeНнxmвЯ; важност; нгр-
жно*нте1ост; с—риязияст-
Goavitatiön ['BH-J, — ттститсциЯ; прннннчале,
jmevlläl/scb [-Ti'] adjl х dc-TcH/omec, важн/,
HЪTЖ—OHT—U; c—риoтгн-
goevlelcrcn [-тн-] int/- h фнз* (isch cif. ')
травитирзч; '—(/3 г—жн—я [нт.п ищ*)*
GoavUn [-тур] / -сп тиoуuнC; ^твиртнс върху
метал, намък-
Gravüre [-вй-']/ -п или- гравюра.
Gkаei1 ['Ме]/. — 1. eтспиИ; пренает; 2*р/. -пмнн-
трстuи-
Jnaeil adj. нтuъK; нежен; гтвксB; тoтктрщeн-
gnaziOe adj. cрспиoт—H; прeнecmeн*
Ukäziet/n/g i/tr. h tn. подражавам ио антични
o6тoти; сятики1иттм-
GoäzSemue?l, --.пс/ плниизш* eнн1нзтм»
Gmäzise и* 'Оп елши-от добър пязнтвтч из
xнттccтпцк1 гзин-
GiäziiUt/l — глиннеткн дух н ну/турс.
Gocc/boen [ттийuхcти] п* 'S, -к рсзк* вотти-
GoTin carrt/= Grüne Küute.
Gk/ee pTece [грийнпиис] / Грнйнпийс (дшгже—
зае зо лещата /е околната ср/до}*
Ukeuölianiehh adj. Гтeтcт1гнo'и (хорал- кален¬
дар).
Greif е* -S. 'СС (-eO; 'е) 1. .мит. ср-фон. /риф; 2.
леол- = Guc* ОЦцОсг.
GniifUaUjil — нсхн. челюстен. грайфср-в -кокс-
тзтoт-
Un/iUbak adj. L сонзи-м. осезателни л—тлн1;
дeнoт1ч* -е GeKlilt. Form sn/eimee добивам
ретд—н o0тт3; форма; сен. ost in -tu NIUc вр. е
яeпoxт—дcтв—нe бнитe; до cзмни чa1—* 2. nьpг-
внаитес лeoтс>uчс (cmokcY. 3. яван oнe>иlлeц
oннб1—щ: -е Vorteil/ явни пт—днмcт>a* die Lüge
wsn - лъжата беше оч-бинт* се хвърляше в*
очи.
yuiiTri* I. tr. хвотам, улавям: е-с Dieb ~ хвашам
нраанщ; е-с AO-onC - вт—мтч; удрям акорд;
пран. сен. O/t mii HicCec eu ~ шц. е явло. ясно
коте бял и—н; нш. е eчeOи—mя* ntw. ist uus le*
Lull /igriTcn нр. е нзмиен-цо. изcчукaяo от
пръхти; ген. yusilt Plate нр. eттвO; cc ртзпрост-
рз1ЯвC; cc шири; Cer Preis tcicict ein eu ioeU
ут/тТе/ ц—изтз мн ec вижис много висснс; СОг
Zull Ок/ zu loci grgmiTcc eоeмннтнemю ниo1я е
^0/0 нноокс :ризг. len wcule icl ein ecUoc - те
му лом из тттOнтг!* II- iHtr* h хното (зо бурми*
/отне); nвoитсч (so зщ*); Сп/ Bi//ei yueil
6aт—ртт хваща. тс0oти* (е/ Fuß /reil niclt
крикът ве /см-р* eпeтa; вс хс закрепне; х рзр*
um (се Hut ~ псеятим към шипката сн (ло до
поздравя); ulhi D un (cm Kopf - хващам сн за
глтвт!3; а прм/*; преи* ehw. umciit ein uns Herz
nm. ме тompeтвTr свнвс мн са cттщeню от яp-* оп
Сое Tüscln - е* öгтисч е джоба хн; 6, разг.
П1зщтч; пocт—шaм разносни; ос (In Tueice -
зосвирвтм -ъх тзчсх* Ins LilTI - ояoиcтм в
празноно пространство; eicU с/н. - посягам за
623
Gui/sgu/m
нщ., посягам да взема нщ.; посл. U/m ЕкиП/еке/Гт
jieiUi mach e—m SinoOOalm давещият се хваща за
сламката; er g/iUf nm мсК той се опипа; праз.
etw. jueiTU nm etci нщ. се разпространява: e—m
uei/n Ute Arme — е. подкрепям нкг.; 6- прст;
феи* шег, подпомагам икт; zu eiw. — прибягвам
към нщ.; zu Uee WcUUee — е. грабвам оръжието;
6* праз, започвам борба, война; пран, zur Feder
—	хващам перото (започнат (с поши); zu
stuc/jTiee Mit/ele — прибягвам към по—строги
мерки; с udj-; Ueli, UalscO — обърквам; греша; II.
refl. ein PUeei gueifU sieh кон се настъпва
(Дефект):
Gocif/e л. “S, — 1. Tew. Ist zum — mcOe нщ. е
непосредствено до мен, близко; 2 гоненица
((смока игра)*
Ge/if/o н* “S, — 1. —eтн- грайфер; хватка, стиска,
гриф, грифов механизъм, черпак (ос меисае-
мор); 2* пейор* полицай, фанте.
Gk1tf/okate//техн* котка, кукичка.
GueiU/fiß — лоен. хватлив, вкопчлив крак; —geier
—	зеел* кондор; —schwänz и зисл. хватлива,
вкопчлива опашка; —vojcl — дневна граблива
птица: —za/ge/(обинюнмни) клещиpl.
gecieen int/t hризк* плача. хленча,разг. цивря.
greis adj- L нам, стар, престар; 2 посивял,
побелял.
Greis /и, “/e, —е старец, риза* дядо.
Geeiscn л/, —s, — леол* едноморфно променен
гранит.
Goтte/naitтo п старческа възраст,
gkтtsтnOafttf/|, старчески, сснелен:
GkTis/nOcftijU/it / старчсство, старчески вид,
нрав.
“Леп старица.
Gec/siik, Gecißlen /л, —s, — австр— бакалин.
grill udj. L ярък (цвят* светлини- слънца);
крещящ (цaям-: тк/ —то Gej/nsa-e ярък конт¬
раст; — jc/ce e/w. cbstecOTe образувам ярък
контраст с нщ.; 2. рязък, проиизителен, остър,
креслив (алое); 3. възсив, сивкав (желязо).
Gm/lic */, —, Gmellhr/tt/ —- 1 яркост (но цвям); 2.
кресливост (но клас)-
juiliee i/tr. h звуча кресливо, крещя.
Gremium m, —e* :::mihn колегия, корпорация,
обединение; комитет, комисия.
Go/nadS/o ш, “e* —е ниви- оимар— гренадир.
Go/ed/i е* “S, — 1. челна врата в горния край на
шлюз; 2. сел.-ст- вуище, стълбец (но плуг): 3.
бариера.
Gk/nz/ack/o — гранична нива; —bäum ш дърво,
кол, маркиращ межда, граница; —b1cnepku—
cOung/'—ехи- пределно натоварване; —b1i/etS—
jung */ * погранично укрепление; —b/ueifi —
фалос. гранично, междинно понятие; —b/miel—
/1кип£/'корекция на границата;—UevÖlUcrung/
погранично население.
Go/nee */, —п граница, а пре/:. предел; über Uie —
geOem (пре)минавам границата; ell/s muss S“/
—e b/bem на всичко има граница; всяко нещо си
има граница; то keeei кт/ес ~п той не знае
граница; ie Uee —п des VTO/rages в рамките на
договора; т—о SachT D е—е — cтteтe поставям
предел на нш.; ie STi/en, ieeTkOeiU eтinтi —е
bl/ibee, Uie —e waOeem спазвам границите.
jOT/zee 1n1r- h (ел т^. А —) гранича (е нщ.),
допирам (до нщ:):
jnтлe/Лlös udf- безграничен, безкраен, безпреде¬
лен, необхватен; eiw. geb/ ims GrenzenlosT нщ.
прехвърля всички граници, губи се в безпре¬
делното.
Gf/nz/nlosigU/il / безкрайност, безпределност,
необхватност.
Gk/лe/n л- “S, — 1. граничар; 2 митничар; 3.
пограничен жител.
GkeeeZ1nwänmunU|WnewT: граница на нагряване¬
то: “^feli — пределен случаи; —jcshlwigUijkeii J'
пределна скорост: -l/Oo(ölП —мхн* калибрен
тампон; —mal граничен знак; —namU/крайгра-
нична област; —-naße?/, нмхи- граници (Größt¬
maß и. Kieies/maß) на толеранс (зо проект иа
ионДсдам за оспон); —gacOUer — съсед, с
когото делим межда; —pTäll — пограничен
стълб; —pugUt — пределна точка; —ттсО/ п
право на корекция на границата; —ScIliUunj */’
1.	определяне на граница; 2. межда, граница;
—schütz — носи, погранична охрана; —sp/iee/
затваряне на границата (за хоро- ишоки). —sUteln
— граничен камък; —SioiiituU/il/п pl. спорове
относно граница; —s/eicl — гранична област,
—ström — погранична река; —Üb/nganussl/li/ /
граничен пропускателен пункт; “vcrU/le щ
ло1фаннч1ш съобщения pl (Движснас); —vco-
letzunzjj* нарушаване на границата; —-vertrag ш
договор за граници; —waclc / = —-scOüiz,
—wäeit/n ш асмир: пазач, пазител на граница;
—wall — пограничен насип, вал; —w/mt — мел.
пределна стойност; “zueiaп( — пределно със¬
тояние; “ZwiehO/nfcIi ш пограничен инцидент.
Goiiclc/Ure/c */ въпрос за политическа, религи¬
озна и др. принадлежност. решаващ въпрос.
GkicUc/ —п гола- пръжка, зор* ципури pl.
Gni/Us и, —es. —е 1. семенна кутийка, сърцевина
(иа ябълки* плод): 2. диол* гръклян, гърло .рил.
гръцмул.
Goiihie е, —п, —п грък: елен:
joi/hiiln l/1/i h I. подражавам иа древногръцки
образи; 2. гърчея се.
Goieci/nium п* —s, — елински биг. елинска
култура.
Gotchiin / —пеп гъркиня.
g/eThischi^'. гръцки,
UnS/cOtshO-kai1öIishO. “ö)itiöUöx udj. църк* из-
точиоправославсн (всрасзпавадизос).
gni/nin int/i h раса, хиля се.
Goilsgocm е, —(c)s, —е 1. мърморко, навъсен.
Jli1e/Jlämiu
624
нснумгл—н нe>гн; 2. 1снумaрeиexT; иoвъc—1яcTr
мрачно нсoтрe—нин»
Jli1e/Ukämiu adj. рядко -“gräm/shi, —unämlShh
udf. начумерен, итвтceИ; в—прит—тл—в.
Gutcsgrämigkci// — вж- Gmfcugiim 2.
Grlß ш, "15, — 1. трио (ситен); 2н сдър пиxт';
дребни чтктл; 3. пясък (и *имд- снето захар*
ньгиuщo-1
Gei/ßbi/i — аонв— ниши от тлиc*
gei/O/In i/.г- h 1.озърнявт се; 2. струи (= 101/111);
З.гк «жн u-Oeßsc-
утО/Оте tn. меля но тлuC; сдро.
ynicOty udj. оста ттнC; зърнесто cм1иня-
Gui/ßig п. -s. — uзвнржннни pl. ет пнeнн (под
кошара).
Gii/ßleiöß — кота- нисдел он гтиo* —pudding ш
коша, пуднн/ ет трие; —suppe * / * кеша, супа от
тр1x* —wart, —wäet/1 — асш* исgзнлст—л пр—
нурu1T.
Griff и. -(е^к, -с 1. дръжка. ръниTr ръкохватка (но
нрапо* саномсе* моштна* нож* нелоцо* сабя*
ура(): шсхн* хватка. ст-оно; 2. хватка (и humu,-
спорно); [нсчс/ на] хващан—. посягане: с-п -
cueU e/w. tun посятам зо нш; спор—* Сее -
Hcchtcln ом—ням ръцете (налисо и пa(--; с-п -
Ос бос - Fascht /пс е, бъркам в джоОа сн; 6, раза.
крада.рраазт- eil с-п - нав—двът; техно; ilw еип
- hi-eitlc/cs снстам вщ. до мн е под ттoa* е-п
уиш, /lÜc-lictes - tun правя eпeлуннuв uз6eт;
xnянунnсч х вр.; добрс попслам с нm-*вяшr* -г
eiopfni уnтс’Ж1иивaч хватки; 3. н/кх гриф (но
цигулка); тюл-натура: c-m lülseice - tue cвнриr
удрям нсчиего, обърквам; 4. похват: е/н. Om -
hüben еннаингнт мн е рткзтTr оОиерзн съм в
/^01 похват. рсзг* к-с - Uernis Usbee зноя
цтнaтT; нсймста но нш.; знам нтк до изправя
/т; розг* slic -е uml KnOTOT knmcem зноя,
познавам тo;нн'1 похвати н ходове; 5. тр—ф во
ситна (изпвтзносм про ии—ср/нм); 6. иоа, нокти
pl. (ме гробиоао пооцс); 7. шсп* критична; 8.
от—дuстт чаот ви подното.
GoiTUaet/e*/pl, спари, видове хватки.
gitTTUemcit adf. пюдргнe1r удобен за взсманс; udv.
под ръНЗ-
GoiTTUo/tt п муз, гриф (на цигулки* люшня,
котсра е под*)*
GeifT/I е, -е. - 1. отлем (зо посоис); молив (но
х'д(сожни1к); 2* бот. cттн6на но бд—зилца; 3. или,
рнх—н (= GusbutOchel)-
Gmo-Ofeiesis п зоиЛ: закърнял, ведюрозвин пръст у
НО/Я-
Ulifif/e/ udj. u—ecъвс—ч (нож); сос -си Misse/
КСМЗ-
UrOOffg adj. 1. добър но пипан, плътни. тежък
(копринен плат,материя); 2-удобни за хваща¬
на. зт тзнсвин—: 3. cтъчн1* 4. тoхкт>; енпнин
(брашна); 5. нгхлъз/ин (nаm}.
GulOOiloct п птъc!явт дупки (но флейно а /р*}.
Goi-Töe ["фб] и, -S, -е ерифон (над куче);.
GniU и, -и, -е то—в- L скара (зо месо}; 2.
електрически пържолина.
Grille / -е 1 зоил, шурсц (Guyl-us camp/stris);
рядко cкoкт1нщ* 2. розл* бръмбар (« зионото)-
прuумuпar „ил—я“: каприз: -с Оасцес бсз наст-
роенна cтчr отдавам се иа нeл1u миел—; e-m die
"in aistrnOU/c -знартам нкм- бръмбарите он
/лапана; oтунвтм /кг. от кaпритит— му; с-п dic
"in y/uii/OU/c тззгушз>зч ног.
guillee tn. 1. пени нт еиара; 2. рядка ов—ря нато
pурнп* 3. рядко унил cтч; отдавам са ви чсрнн
мненн-
GuillemU/eg — пран* отлтвсна из нeтни мнслн.
GoiiiinUänuen — през, меланхоличен, ятвпce1
няваo*
grillT/hcfi, gniiiij adf. нтптuзнH; иаеъеси; чудна-
>3'.
Gotiioöom [(ри1туч] —- -5, -S, -е ресторант само
за енорз-
GoSmcese j. -п гримаса: -е sciceodnc олтви
трuмсeИ; трuмсeннчс*
guimass/eOafi adj* 1сояgя0явсm грнмсcC; нито
трнчтcс* разкривни: iic - yimeenutcs G/sicit
л—щс, ттзнрuвe1я от тримзсз-
GnSmbaol ш* -e/)8r — язовец, буреу' (с басни*
приказки).
guSmm udf. нж. grimml/.
Grimm ш* "(1)5, — слян. яд, ярост-
Gulmmi/om ш оиен* дсбс/о нeлno-
Gnimmef, -/; GuSmmee н* -к, - тор* 'яремебс/.
коники pl.
jnSmm/e 1г, imp. (се gioiii miet) 1. нося са от яд.
ядосва ча* 2. орueвнтт мс кoрeмтт-
/ulmmig adj. L синвеи. ирoeтeu: /и sicht - ans гей
изглежда мняее сърдит; 2. лют (студ, болио,
тумap-; 3. adv. угcсcнЯ; твърде много: - fUOereC;
iucgnum търпя страшни студ. снод-
tuimmtei udj. ет, ио бротя Гр—м.
GuSed ш* -^е)/. -с 1. оен; cmтупe3* 2. краста (ио
жинсони); 3 болсен пя рзeтe1ни* 4 вид
(ир^локиен) тюл—я (PUocinci ulobieeps); 5.
днал* слави.
GnSedampf/n — бол* нападащ, лопуш, горчив
допил (Rnmex o/Cuuiloioiu)-
Gnied/1 т, -е, - есл.-сн. - Gicnl/l 2.
gkieeSj udj* oaниT; със струпез; oтacmтB; шугав-
GnindköpU — орон* oн1ня*
/ulmdeÖpiig adf* келяв.
grinsen i/tr- h хиля cc, ухнлвтм хс: феи* ü/er Сак
Uanzi Gcsichi - ух—дном се до ушите; boshaft.
schadet/ToU - ухи/том хс злобно. злорадю.
Grlppr/; -с 1. м^пд^* ттиП; H1фнуeицт* 2. отводни¬
телни канал ви блатисти чexтияeти*
GuSps ш фо^{* ум, окът: е-с - еикапппсспипсс
събирам си ума. напрягам ума сн.
goipsee п^раза* задигам. крадо.
Gklslybäu ш зоил. е—вз североамерикански мнниa-

625
groß
Guit m, -s. -c зеел- труО пясък.
grob udj* 1. груб, грапав (плот. изработка* ръцг,
раОсма: лице* глас); nie blssclem - ттубичпн; -н
Hände срубн, загрубели ръце; -е An/sil tue
върша нгрнс рабста; ос -те Umristic е труОи
11/11. н—ртн* 2. пран. труО. тту0исuoкИ; Oлутс-
нен, д—бнданни (човвк, ООполкН); - н/uCem
станем гтуО-paза. обръщам д-белня клсй*лoтг-
с-п - kommsc, с-е - umOuluen язсрубявсм ног.;
разг. er Osl ~ нО/ Boiei/st/ol ужах-н, eeним
грубияни/ с; -em U/OUy 6нтя0лoтии pl.* хунн-
eснcнтo* 3. сдър. дсбсл. сюлям. груб (грешка,
измама- .злоуппорвблсшсс} лив* н—жтK; едър
(глезо/н)- /Оп -ск Sieb сиря eure; eiw. - mlri/n;
s/oßcc чe1И; oнукnгм нр. ви едра; -тт F1CcC;
Drill дебел '0/—^ дебело '—1; -е Sei голяма
пълнснис; -st Geschütz нежна oръл1г*тeтт- -ек
Geschütz ruiirHu/1 олужс си х нежни стгучги-
нн; се eu - пасНс/ пргнсляпгм х нщ-* раза.; о/
lüyi /ат zu - тъжинг му се миете д—O—ли* аи/
(cm Gröltten t/ic най-лошото чинa-
Gmoi/r/Ktleen/r/pi?)). груба настройка; -UiiscH
п манол- кон—нис стомана (<о 40 иш); -e-ol п
хляб ог глро смляно Oлсш10* -yrne п тсхн*
пр—дпрнжлз-
GooUian е, -к. -с грубиян, престтн-
GeobhiTlU/ -еп тлубoxГ; а пран* ~eо груб; лумн; е-
п "^еп esgen нсттуOивсм ног.
GroU/kalk п квал- e4тятгрu—xт встeти'* —Uera—
mlk J груба, отрент—лнс керамикс; “Uömn п
ниви* /оняма мушка (= Vo)1eömnr
grobkörnig udj. ГдтoтгрнecГ;
joÖUiici udj, груб: tich - Oumei ж—онокс сн лъжа; -е
B/l/OCl/пс/ ггжкг оО—дс-
Gno/tsekоролк- ттуб1яu1И; и-б-лак, птeeнсK;
ymoltcrilcItOy adj. 1. нгgoдялзн* 2. —дъT; труО,
тромав (ляло)
GooU/shiläcOtiuUltt f* — 1 ягисиялалост; 2*
тру0oxT; нрсмтвоог (зо ляла} -cc1mi1U щ
остар. ноттч-
GmoU/KOcHrrniu / —ахн, гръбсн прглпттиmeн*
-tpossylulrlii п лирично, нттлuв пл—gннe*
-еиц — 1. пакет— лирично влзння—* 2. грубо
изтсглялс-
GnoU/n и* -s* — /снахи* земя прсд днт*-
Goog е* "S, -s грог.
groggy udj. спорт, троен (а оаки); фам. изгоре/.
juöhice, grölen intn* h 1eИ; викам x груб (/*-. л—тт
(псесн)* нряхксм-
G/oll е* '(er5; - u—нст10H; злсОи. (лпоДоввп)
гяяв; яд: Г'С - //111. utl С"С is/ci ненавиждам
/'(., тоя зноО* към ннг.
grollen Ht/i h 1. (i'i. mll c-m ") cтрди cc (икч-r:
тоя ял; 2. тът/г: С/т Don/гг угоП/ тттмн сс.
Gnoll/n п* -и. •— тънен. тътнеж (нс буря. оръдия),
eтвхoг (зо вpа(uя)1
GoönlänUik е. -S, - тл—нлслдeц-
Geos' п* -- - ряДко търг, троха (/ 2 (усили),.
Goos2 [ерс] п* -, - [трос] едтвяа нocт (на асйика);
Оснин/отвс. мнозинства (ом публика* носелв-
uoв-; luu - I/u B/vöi/eiui/ нит ligngnc eo"
ce1ичзтo част он нтсалевнето 6ашн прснит.
Gnoec0/n е* -s. -рсзк. трон (звмсис, аасмрийока
монвма); Cu/ osl keocen - Hsnt тото ин струна
пукнат* отрт* i'i scUöcnc - УспСО/пес оннeли
хубави ости* lieht цасе bei - sein нн съм xттcнм
х ума сн; шмк* ist Cem - gcOillci? загря ли?
(лaтOрзл1?).
Grothi/ic/bl-stt п ризк* панер. —нниве вecтuичC;
тпрoeщe х—нзацнн; -Unit п бу/гвардни рама/ е
евтино нзиав—е-
groß adjl 1. телям (учен, поен* художник. зарад,
съотаяннС) формат* ивозоС; лапали* грешка,
мошеник- Орай* инуд)* разг. will Ohl ertl - /Оп
неттго стана /юлям. нато пятсcua;ролк. msos -пи
BnuUsn сен—мнят мн брат, 0O'TOH—ч1ят мн брат;
puse. las saun ich m-m -те BnuUsn m— ксж* но
батс (заплаха) рсзк* 60/ Groß/ von ScHmiCis
нсй-ео/ямсто дъщсря вз Шминсти; бос glößeun
HllOtr оe'lOHIячстт чает; - g/1lüпt нт сдри
цнстя (Десен); las KIsC нОгС sictl - нстб/п това
ден— няма да жи-п-г. ре умре м/тдс; G-oß isi
Kiros моно н то/яме; in ^cm AiKiien stelle
раинам сс на то/яме noн1т* - ii//1e/l ниреке
замио/гн тро/дисзе/ (плаз* строеж); мор. -е
Fühni е, ео/яма oнeтeeГ; бързина (на плаване),
6.	иaлгчнЯ; птeзoн—снoня пънувг ни.раса- auf -е
Fuhrt g/irc 'тръгвам нз голяма гкoкутт1И;
ебннелкс (пвша); iie Gnoß/c а. /eн—Ч1тГ; въз-
раетлн'—; О, ТОЛ—МЦИГГ; 60/ Großin, СО/ großen
H/uuen hsbec уп/ -eine нгс/в е но тoл—м1me;
големцнт— дз eeвoтиг* те ist c-w. Großes am
Wen/ големи работи xтт>тн* "C StÜe/c uui i'i
irlc/e миста дът7гс за /ат--; нмам внеоне чueни—
за ине; рас<\; -е Auge/ па'Гп1 унуиnтч ос.
oкeкeтпсч счи; пуля ех: c-n - retclem и. гледам
ннг. х широко ятвeтeи1 oни* (н-дом /кг. право е
очигн; б* гледам нас. унуи—яo: фам -е Rosinen
фантазии (нвис/ъинииижелания) icl muss mal
-	трябва да отнла пе (сняма /ужас; 2. вноок:
ein -nm Mine висок нeвгн (нс а - >—110. вял. 5);
lüu sein Al/cr isi lus Kiel - зз възрастта он
дет—но х пновка: 3. eитл (чвами, жиноопс*
добиче); -ск G/li едри пари. търг— le Großen
нз e4TO; антре; 4. грим* единен (бухттт): rin Wo*/
-	uciu/Olei пиша дума х стапят оунвс* 5. велик
(чс«//; спаха); В-тност* eктcчnт1Йoкс еепна-
ннсннч—ент тг>oлюц1и* FuO/Cuicl Сеп Große
Фридрих Велики (си Große Ozssi Вгн1к1ит
eк—au* e'C -е Tai велик подвит; Са/ на* - von
ihm топс бгшг в—ликелушяе ет /1(0; ' ici-cni
блсгoряи—U; х в—никвдушие eнueш—U1—* - //-
uiisi великодушни; Irr "е An/sehUca -юбн/м-
ннят чвчгuг* ризк* Csci Ost си -в тявт е ен/ен;
там му с еннаго; ш/з, im Schwl/lcii isi пи - е
лъжата х чсйeнeт* цасе - вeлuсo:нlгоuo*тн?тe- пп
40. lleмeнo-6пJ1/стeк1 речнин, ням I

Gтoß-.»
626
"Ct Tlcr ссдяме птица (прани*); 6. знатен: do/ -е
Wrlt висшстс общество; хаНнайф; с-с -е Dame
дома он внсш—те сОте-твя. знатна дама; Ссс
-сп Hnmuc spielen представям са кина иристок-
T0Hr тоеподня от виенето вОшеетна; 7. разт.
oOm, аgтт: Ос "Ci Zü/en в еарн mт1хИ; ннини;
Om Großen und Game/c общо вз—to; im G/oßcc
Un/nUic cOpo оягл—днтня* 8. adv. рала* амалава-
жа—слис nOhlt - вс много, сдво, не твърде; rs
10/yt miu /0'1/ - lu-ac вс държа много из тови;
WI5 ist lab/0 scioe - eu tun ксиво ли пън можг
гюм вре до сс нтоттви* т/ loh/e iieli - бе* Müll
нс си струнс твърде труда; /ОгпипС Огеиес /ОсН -
сдво лн някой хс зарадва; la/ iul тОсписС -
g/löii мнозина ве се чуван; тюна-
Gmbß*»* 1. голям, аиът: Guoßfornüt; GroßUnedrl; 2.
нани'---: G-oßTü-Ki-
Gubß/l/nrhmerb1 щърк, купувaн ио eитЯr нлуп—я
клинят; "almouüi — велио адмирал "ü/tbenu
— ктуп—u скция1—т-
Uioßarity udj* 1. тeлнкюлнпнU; чуg—o—Hr eлсяaue-
'з—н; 2. нелич—cтв—н* 3. рсзк, - 110/1^1111. tun
придавам си важяест-
G1dОlumtIy—lit /. — тлсндивтнocH; величавост,
величие: -uu/erUime/(филмово о/шикю] сдър
ПЛСВ-
/loßingi/ udf. х големи очи.
Groß/hsu — pl. чаена Großbaulem: велио— енрее-
жн (за ксму/ислю); -baue* — нмот—н селянин
кулак; "hüiiiiUrluorU е кунтнкя хтспсиотпс;
'eiitltou—sii / - стро-т-ленно е голям мотоО.
напннал/о сгрстене'^ "h/trise — 1. едро
предприятие; 2*poза1 голямо ожитлеии—-
yuoßhserig udj. х едри зтлис (грозде а пад*).
Gmoßbloek/snwcisr /—сдрсОтскено стронте/хтво.
yloßeiimlu udj* из ceл—мH; едр— цветя (д/сан).
Gioßhourycoi<ie ['буржоазиИ/ндра буржютзия-
U/oßbiiCsiditcl adj. великоОританеки-
Gioß/uerslü/c in елттнз буква.
UnoßiculscH udj* нен* в—ликoн—мcoU; псн/срмая-
ХНП-
Gmoßeitz/sd п остер* eтяxa-
GuöОlr* "С I- тялнминT; вeлннннa; апрез* (имот,
сотр-); 0/ /йП^иТОсНе* - в сстеснпсн* /O1eчиuC;
>нтичиииa* исм- e-n ucbekücmin - неизвестна
телишило. а пран., 60/ - Ire ÜU/ie eo1нчн1aтт ио
зно'—; 1 ттcm; ОоЗ (за човек); 31 размер.
формат; изли6ът; номер: GnOnßn verschiedenen -
съдове ог тсзлинн1 тзтмeтH; големини; eie isi
' 44 тя неон номер 44 (дреха* ръкавици'
обуща). 4. не.лична: wuiuc - нотниоко налична
5.	(само зо човек) отпишите'. знам—витяст: е/
lut eine - uuf seinem G/bo/t той е /oним
031*11!'—' е своята я61тc!* шсг, 1"С gewischt -
мнноля (паднало) внлнннe.
ynoßsitsrlleh udj. нт дядо н вз баби; дядов н
6С6ИЯ-
Gmoßrl1tr11 р— ляло - оиба; "ипке1 — nтстнуo-
Guößrn/k-isKe|иеор; звездни вeличинa* -ursitc - /
мин* прoтр—cии-
gToßecleflt adv. в. до голямо степсн, е тядичттт -и
чехт.
Gmößch^vsuläli^iiU^Kc pl. съетнош—вие во величи¬
ните; ~нü11[кocsr и трзяиoмснuи; мегонямт-
H1и (праззи-).
/uößsrgmlgois adv. е П0'e01ичстз си част; повече-
ТЯ-
Gnoß/Iulk — зоол* енсрев сонет (Falco sacer);
-Familie/гпe•T1» задруга, нe1ид* ~f/ldvrmsihi ш
сел.-ен. птяuзвoacтвe1 пенеии сп—т; -10ТП ш
oуо—ряnтeиукция (но филм); "ffrck/ikricК"
Не/ / - пее). пата бюдаот "oilurzsuy п тежък,
мueтeмeнoтe1 eтмoдeн* -fcO-Oo п п/ч. тeлимя
фолио; -für/i и велик оняз.
ynoßlülirmi tn, tnnb- риза* отхранвам (Деца, жн-
нсмни}.
G/oßunms п тядимс рибарска мрежа зо хвтрди1a-
Großy/lüll п повишено cзчoчyтemтu—*
Guoß///fri1/ п сдро прoмишлeuocт* -griiies-
sitz — едро поземлено ееОств—веет: едрите
з—м—влтиелци pl. (съОир*); "Guusiei/Olznu —
сдър тнчнв1тднднц* -uut п обединено (^/4110-
иизиронс) трудепО'КОяпгративяе земеделско
cнeпзяcгтe* "HusCnl — тпртoвия нт eaлo* сдро,
крупие търговия; "Is/UsiKkontor п (в овцса-
иссмичвикома търканая). гтттявoкт централа
за стон; зо ширене потребНси-е; "Hl/Cisr —
търговец вз сдро. снгрooиoт* 14^ нттгювгц-
GnoßHIOt/ -гпрядкс вж. G-öße 4.
Gmoßlerr — султан.
tmoßhirzig adjl велиноауш—н-
G/oßlgrZOyksil/. — в—ликюлуш—е-
Gmoß/herzoy — велик херцог; -Ulte п 0/0—,
глинен мозък; "UnsCrrt п самар* 10 иут1HH;
120 'пoс* "felu/tuor / едро 1uлуcнт1и*
"0sCl<Cmoriil[u) ш едър иядуxтритн—ц* -I/quiKl-
tor ш велик нннnит1тoр-
GrotKlul и* -сп щърк* снгрсонот-
Uroßjllrty adj. птл1O1eтaн-
G/oßjäHmlu—sil / — пълиюлнтиe;
Uroßkklib/T-Or udj. ос голям oo1и0ърr едрено-
нuолни-
G1ößrki1tla11ay//янIячC; метна хлад-низ ннх-
тслиция; -kumpi — носи, сражение от (01^
мащаб; люр. сражение из ескадри; -kumpi"
tclIOT п воеш— мор. лнв—ев нoлтб* "—impl/iny-
е/иц — ааоац— мucтямятeтг1 Oвм0зрgирoвсн*
летято нт—пяcг* "krifmisi — pl, -er едър
търговец; -kieC — рядкс внук. внучка; "klimi
п маорокдимах -/niclt ш сторш— тoттй;
'-öpl е зоил* 1. нсфол; 2. тт6oтneркт (0'1/101
dispau); -kopfstU и днал. aучOтзuHr туз. ееле-
мац-
ymoßköiiiu adj* eдляттpинcн*
Gnoß/kole —, -15. "е фам* 1. х>снuптпцкO;
фуиул. oaчяхвс1'o* 2. еж. "-/opfi-l; -—ги/С"
627
grübeln
нитк H /сняма —л—кнрeц—ягт)слс; "-иеСуТ'
Uungj/ палиш, мтеяв минни/; ЧОи (Sprecher
—	^11/ П1ceнвтenoт1T—н* Чи-ГгаитНгик п
хсuтстuс оранжерия; -duTCtcUi/O п овиац*
д1T1жгOпн-
/moßmahirc nefl. trnb. раза. вж. Чип.
Gioßisclt/палиш* налннт е—ли-
ymoßelcltly adf. 1. чeeтP; вeнинeчвщгH; пост.
велемяш—н (алодвт/л): 2. ролки шег. тлсмс4eH;
великански, ихпсни/окн-
G1öß/mall -/ - боба, oтслс майнс; голямс мс3'с*
"einiieuKichl / тeнeмсucтвe* -nnsi — .мор.
трeтмснгс* -mrui п фим устат чснеа. то/яме
чене; хтсл1птъцкo.
U/oßeinliy adjl фам* уcтсГ; койне ех оОсждс
нaвcяктд—-
GioßiäilOykrit - [раза- cсмяхптдcт>o* хпa1иптъц-
кевринс-
GioßmrOKtir — 1. ист* nътвeчтНxтeр (но рицарс¬
ки орден); 2. ттoxчсйxтeт (шах).
yuoß/iöysiC udj. остор— нж. -тПсНпу-
Gmoßeul - ' нгл1инсауш1-г; - üben птeявявтч в—лн-
колуни-е.
Uroßmeii-i udj. нас. велнкодушп/-
GnoßmÜtOy/sil/ — «жн Guoßmui-
G/oßmutttr уO)сбC; стара майко, то/яма майна.
ymoßeÜt/silicU adj* бабин из бебе.
Gmoß/isITi/u он/ нз племенник нди п/—ч—1uuцс*
"nic1ti /дъщеря нт племенник или пл—ч—ни;-
ща; -btl*m; -bs/li и чичо или пуйче иа
родители пг; -o-luv п печ. eoличг ooчняс*
--тстс — дядв-
ymoßplppsln tr. tnnb. резг* eтхтзнnaч; eтипрчвсч-
Guöß/p1öCl/l*dS/елт-ати уедрено птe1ттoдxm-
>0; "quirl п печ. тeничс a>сртC; тoнимa ч—тпър-
hi-h* -uruumflui-esnu п cсчянeт х мсно1нм1аняе
1тnoнт>сяe но яо—мс* -тгаитГа/ггипут pl. жп.
нагои; х мткxнчз/l1e използваше вс 06—мс;
"TinmHi-hKctrlt - / - ниои* cдрeптвoтрсиoгпгuв
кeчонгкxuo eнвnсяoтвo* -urcineeü'lri п тeли-
мя ниcгeииe-
UioßiiKK*Kch udj. тнликeтyeкlH-
Gi^oß/Kitz — крам. пeтиeи* "sclirttsril/ys pl.
сеол. нари пгпгруин (с«о); "^кСепапе/ нулк*
вж- -mini-
/1oß/8'i1alzly; -5c1iäizJ/oy.7A «жн -тПп-Оц-
Gtoßrtc1sllzir—rit / - нулк. нж, 'mliliy-rit;
"Schrelbune/пиесиг (па Дадени Думи) с елатлс
начол/а Oукпa* -tlss — великодушие. /сняма
Oнсгoтвдoт>e надуха.
UnoßKidnoy нж- u-oß/cKi/it-
Gt'oßrкö1s шряд/о внук; -sp/nclnr — вж. "sninl.
yioß/tpi/c1rio<c1 udj. «ж, -lelu-oy; -/puu*r udj.
тeнcчсяeк1; иумбттки» /сдут-
Groß/spur/orkelt /тангмаитнпс; наду Hcem-slssl
—	велико дътжсnс* -/tült//ялlим /рил; "StlCtc/
—	житен нс /сням! eлсд-
yioßtiäCtoKct udj. он, иа голям! трал, /родсики; -е
MinO/u/i 00/0X01. мau1—ти но нon—н сн тянич
/рид.
Großteil п/па/ п ирхеол. долмн/-
gnoß/tühkoy adj* aдтл (се аъзлищи); -е Kotic
въгннщт ту внвтя-
Gtoß/CisCi / дeди; вуйна из тoaинaнин—* -СИ /
не лик подвит; -сЦпк/пС п олтар, сто луин/ин,
1200 къез-
gmößi/ct/01< udv. е П0'Г0лимстс он нсc'; пяв—чаня-
Größi/iiß п —мхн* нж, Guc/zmuße; -нст- —
мсксимсннс отойиост-
gmößtmöyllcl adf. възможна яай"/оням-
Groß/locHier / ряДко тuучнз* -CUsn и фам*
хпз/ипръцкЮ; гслеман; -СитиС*- ' -фам* хвол; П"
TЪЦHOвЩUHC-
t/oßtus* l/tr- h .nnb- (mii etH. ") фам. гял—мни cc.
пнтнт ce. пажuн!нс* cсчoх>тлcтвaч; хваля cc.
GuoßvStir H ДЯДО-
/loßvitirllcl udf. лялсн, от. вз дядв-
G1oßryrtemкtuti — кт—oнe х вносно обл—тсло зз
/трOa* "Vsm/taucHci — квueучснeт ва сиря
(Оилници учрежДвния е пр-): -virKict — с/л*-
сн- nтeн1neиom>гu oitT'-virl п едър aoOim.K;
"Wru/relsys /Ноеш* пргдупт—Д1m—нuс ниснсдс-
ция нс широк фронт; -нтОСнсг/ п лон, нов по
едър аннгч; -Writrmiayr /Мвнсор— чсктoкнимс'
'—^1 устатия р/,; -wild п сдър дит—н* -wüt
C/ntuäyrr — пиеш етнопинн-
/moßztshri* tr. .r/b* оненежлсм (Двов* ((0(01101*/).
/-oßzüyoy udj. 1. със тaчaX; х шнрона (двйпесн*
прюгрсеиа); бсз дтcбивтвoxгl: 'Г Pläne шнтeнH;
eбн1тuи пнилонг; ein -rr M/etcl чев-к осз
нсяксопс ирно/апохн; 2. щедър (чоавк* помощ).
GioßzÜy*u—rit '- L широк замах (пс плаанена*
Дайнсло); нитeнс* 2. р—аросг-
/moC/кк udj. ттвн—xк—U; ор1нулн1тe фaнтacтl;н—H;
нсT1H'aгутгЯ; кaтюс'утнe отгув—н1чгu -
Guoiiskr/ -и лен*uvs, esu. трон-окс.
G1dllr /— -п п—щ—тс: а, н—'';^™*; б. изкуствена.
/mihhii tn* иел—-ен* вж . /ти/егип-
Gmuhh/n п. - -- -еел.-сн- кулн1вoнeт; гтубe‘т.
yuiheiud н./н h сеи.-сН: кунннп1тсч* das Gruh-
bemn ouma кунгнннр^тин-
GmüUctrs п, "t. - I. нтсnниинз (на бузи* ОрсДсч-
каУ. 2. ич1чкз-
Gmues/ "1 1. ям*. грип, дупка (и за -^жовст/с.
лиосчс Ду!^^^с}: 2. М1ЯC; рудник; 3. зон* трап.
клопка: 4. биОЛ: троо: фом, груос сп isi о/ бог -
/eOülues огнде е треОи, нт онзи -вян. учри*
помл— нст r/Uc/1 С"— - /1111. Oilit s/Ihsi tOs/os
нейто копан другиму /рсО. хем пали е /ето.
Gтl1r1*** 1. ч1U—U; тудтлeк1: GtuU/1rut* Gmu-
hrs-uipn; 2. /o. зз ямо.
GmÜ/ilSO /. -'/ [безплодни] разм-шт-ния; тс)-
мни1ИHИвтк—* задълбочаване е миел; (чмлое
Овспло(но)
yiü/iie int/н h миеля, рсзм1шлитсч; пр—чнeняч.
тсч1C1ич ce» тздтлбoчсптм (01) е мше/и; разт.

Gnub/e/anllii
628
блъскам си ума (особено зо имлнсчтмглпо
нсщи) то bet lang/ über (i/s/e, eieeem Problem
UTgnüb/It дълго време мисли над този проблем.
GkuUin/eeieSl ш дял, акция от минно предприя¬
тие; “aib/itce — миньор; —ausbau и мин*
Крепене, рудничен крепеж; —bau ш мин* рудар—
ство, експлоатация на находища; —aueOтUтl —
ямкокопател; —betot/U ш минно предприятие;
—boe/d щ мсн* подземен пожар; —emz п мш/.
сурова руда, тувенан; —fei) п минно поле;
п ^j^/..//^^/—* рудничен извоз, транспорт;
—ues п ма/: рудничен газ, метан; “-jebäuUc pl.
руднично строене, подземни минни построй¬
ки, съоръжения: —leim — ма/. миньорска
каска; —bolz п дървен материал за минно
крепене; —KunU ш минна вагонетка; —-UmagU—
O/il./ миньорска болест (оивишя* хлорози);
—lampc . j* —^l^ihl/ п otem, рудничарска лампа;
-weee/o п мат* руднична вода; —wcTUco п мои- =
—jes; —~wett1kunu/лfш/: проветряване.
Gnübl/n /л, —s, — човек, който обича да се дълбае в
мисли, склонен да размишлява.
/oüblcoiscb udj. замислен, задълбочаващ се.
Gnuie / —; GnuU/koUs ш мин, ситнозърнест
кокс.
Guu)c/hen) /л, —of/n — готварска печка, която
гори ситнозърнест кокс.
Gruft/	гробница; поен. склеп, гроб.
Grummel п, “S, —е; Gnuml л, “S, —е cei-cm. 1. сено
от втора коситба; 1 отава, втора трева: —
т/сОте кося отавата, извършвам сенокос.
Guummce/eumtc f; —melU /е/Ли-сш, втора косит-
ба.
gnüe udj* 1 зелен, а прси* — w/eUee раззеленявам
се; e/w. am —ел Т/иО, vom —/п Т/иК aus
тп/sihciUTn решавам нщ. на зелената маса; die
—	е Karte зелена карта (деноще прано иараоома
зо чужденец}. фим*. — ued gelb weiden позеле—
нявам [ош яд* линеем]; es wio) mim — ued j/IU
vom dem Auge/ причернява ми пред очите; раза.
auf U/inTn —сп Zwcig komme/ не успявам в
работата си; е—п über iem —еп Klee loben не мога
да нахваля нкг.; шмк, siel ее j(s. —е Seite s/tzcn
сядам приятелски до нкг. (000, къдсто игу бае
сърцето}; e—m micbt — cein не меля брашно с
нкг., не го обичам; 2.зелен, неузрял, а праз. iem
Apfel ise nocO — ябълката е още зелена; —es OUst
незрели плодове; —-es Holz сурово дърво; —ет
Hemieu пресен херинг^а??. dazu bist Uu mocO zu
—	зелен си още за тая работа.
Grüe л, —s, — 1 зелено, зелен цвят: die Dame Se —
дамата (облечена) в зеленосразг. ias Ist dass/IUe
Se — това е не по враг, а по шия; това е все
същото; 2. зеленина: eew. mit frischem — schmü¬
cken украсявам нщ. със зеленина; рсзг. bei
Mue/Ti — scllafce спя на открито; (ажи е
Groinel ).
Goün/anlag/ / чести pl. зелена (трсниа) площ,
[вОщеелавна] градина;—blinUicii/лде). далто—
низъм.
Gnu/) м* “(e)s, L почва, е прси, земя: auf
eigenem — uei BoU/n leUee живея на собствена
земя; 2. дъно (но съД, кладенец* .мире, долено):
Ucinem — ue/em (ее Füße/ fi/iee не стигам дъно
(с ироиаоо сс); eie Schiff gerät auf — кораб
засяда; eie Scliff I/ dee — boOkem потопявам
кораб; прми* ie — uei Boden vтkeöiUтe покварен
до дъното на душата; von — auf, aus из дъно, из
основа; риза* sich ie — u/U Boien schäme/
потъвам (вдън земята) от срам; 1
глъбина, недра pl*. ie dee Waldes /tтfctтe “еп в
недрата на гората; 4. основа: Uee — zu e/w. I/j/n
полагам основа на нщ.; etw. ie iem — e/meim
z/rs/öm/e разрушавам нщ. до основи; прси* auf
festem — beuee градя върху здрава почва; culf—
s—г Aussage въз основа на показанията му; vom —
aus от, из основи; unseiei AoUeit liege ein
wohiüUekicgtci Plan zu —e /zu/ou/dT в основата
на работата ни лежи добре обмислен план; im
—е genommen всъщност; 5. основание, причи¬
на: aus dem einfachen —е по простата причина;
iu basi keinem (es zu (секте нямаш никакво
основание да мислиш така; е—г S/cbe auf dem —
gihin проследявам нщ. до първопричината му;
e—m SecOc auf dem — kommen откривам основите,
причините на нщ.; прозирам в какво се състои
работата; icb b/Ue meine —е имам си причина;
eiw. mii — Uchaup/ee основателно, с основание
твърдя нщ.; obee — неоснователно, без причи¬
на; 6. евкеН: фон (на (соен); —ехи. основа,
грунд, хастар (зо бая); 7. оспор. пръст.
Gkue(:::, Jonne::: означено предимно 1. основен;
главен: GiueUpriezip п; 2. съвсем, издъно:
gkuлecnctäлetg:
GkueU/abuaUi / икон. «ж. —-steuem; —ebiess —
нехн- дънен изпускател, съоръжение за пълно
изпразване на водохранилище, басейн и пр.;
—alkoer — муз, основен акорд; —angel/дънна
въдица; —bau — снр. 1. строеж на основите,
фундиране; основа, фундамент (но стриди); 2.
учение за основно строителство; —bausl/in ш
1.	конструктивен елемент; 2. фил. елементарна
частица; -bтdeutuuпU основно значение; "be¬
griff — основно понятие; —besitz ш поземлена
собственост; —bтeitz1o — земевладелец; —be¬
sten) — 1 основен състав; фонд; lexikalischer-/
т—о SpeacOe основен речников фонд на език; 2.
нърл- основна наличност; —beslamdl/ii ш ос¬
новна съставна част; —U)inUueg/nтxтn: основ¬
на сплитка; —bl/i п мср. лот; —böOn/n — шмхи*
земна сонда.
jouei/Uöse udf* лош до дъното на душата; —bmev
udj. много послушен, честен, истински добър.
Gound/belef — нотариален акт; естер, крепостен
акт; “Uucl п* “buhi/ki/e pl* землячна книга,
землячен регистър; “Un/ne-Uank/S1 fuem, земе—

629
gou/ilos
делена повинност-
/nu/i/deutscn udf. немски, т—тмaнcиu до мoзткa
нт нсетине; нucтe н—чxк1* —eioiich udj. cттcнч
чсхтсв.
Gou/i/elg/eium п позгмдевт eв0emн—uocт* Ein¬
heit /1. яенявиа един-цс; 2. пилат* пътвннн3r
внзото яретвизсция (та парния}; "/ок п 4^11
лед; нулк. lim цеНс dru Allerwerteste /ЛиксН/ mitu
1тот1тт гащите ен сгрех.
Gnued/I Guündcl / -/ зиои. 1. pl. Gmund/ln
рипоцн (Co10tiCrrr* 2. еул—ш eCo10t*к bribalu-
la)-
gnüni/in i/tr- h (зо паници е под.) гмурпам хс.
Unnni/n I. tr* nefl* 1. ясповзвзм (Държана* град*
дружество); унл—gя>см: i'i Familie - създавам
есмсНсгня; n-c HauKslicC - създавам хи дом.
тoдюмятсм сс; 2, пс/игам охлюви. фу/дирим
(сграда): part, Oese g/guünC/i със, из здраво
0X100, е пран*; 3. е nejl. праз, оеловивом (сс).
бтзuтзм (01). оятoвaвзч са: п-е FouC/uungr С'С
Aculcii ruf ilw. А - ocнoвaттч hohch—. мнение
върху Hm.; Silin A/кОсНс guünCri sich uuf
Tac/icric я—тявого мн—н;— cc o-iionaeT, пeни>с
нз факти; dei VciUseht /uünCet sich aul.-- пeдят-
рсниетя хе бoтнлз нт---* 4. нсхн. = gmunCo/r,/c* II.
i/tr* h рядко; поел, ttilir Wieser - tiel тихите
води си дълбоки.
Goünd/n n* "/, - ecяoвстнЛ; eoнonoпeлeжн1K;
учрсд-тен; създате/-
Gnüee/n/jahn/ pl. син- гали/нт— с/сд 1870/71
(ля 1895): таинин ва тoннч1 хп—нунтиин;
—Urach — оен* ев/ям фалнг от епгнулсяниг— (в
Гсрмоиоя; 1873 а.): —scOwigUel — опеку/анноко
измима.
Guum)imw/oU ш нупуттшг ни т—мЯ; нм10'-
GuümUeu/z/it/= "цНгТ-
Gnundfad/n — нексм- шишко из оснева (в
тъкан}.
juu/dfclshb adj* eeиoпue; uтдтuя посргнг/-
Guum)faoUc /1. яхнят—и цвят; сх/оп/с Ооя; 2. боя
зт груялнранн-
gouni/faui udj, риза* нг/нн е нeлвзгс* —fтe- adj* 1
мяoгЯ; съвссм здрав, ик* 2. поземлен (иобеоне-
иаим).
Gnu/i/fehlen ш ах/св/с гр—нке; —-fest/./ ' поми.
устои pl*. 0^0*. фундамент: С/т Staat wir Ос
seinem -с /rsciüttrut държавата 6нш— рaтнтрeн-
ио е уогоитн си; "^гисЬ/Юу—СС / педпечв—нс
плато; -fi/dlt — фирни- зо гpуuдllтa1l—; "ТксН
ш придънна тиOa* -ofläctr / - 1. мом* ооиявс (на
ксомсмпрнчно /000): 2. мсн* noвътхяeoт во
освяно; 'form/L oeuoвuC; пътв1ннс форма; 2.
хим- радикал; 3. грим, сх/он/с форма: =ес Сте
Vc/bs осняпии глагол нн форми; "yrUOrrr п
ласл* пътвичя1 скат; pl.; —/^/^^10 / еоиовис
'инсе; -g^iiunkc — се/вн/с М1HcтJ/* "gilult п
юе/юв/с таолзmo-
/ku/i/rlebne udj* миете уч—н. внсяоообразовси-
Gnued/g/o/cOeSukiie /, -g/lchieeam1 > ' асо* 1.
-срв-тун; 2. олaтCr свързани х пр-г-жз/нн во
тaчи-
jfundg/siOeSeudf. миста учги;л^oзг- /ос -шг Mann
мнягoтнaйниO; умник.
Gnuee/u/scOSnu — мор* cпeтпж—нни за котвите;
-ц/и/ег п основан тoккcн* статут; 'eнc'ннуц1и*
-цен/Ье п бон* ооневнз '^0/ (пареихнм).
gnune/gul; —gültu ad], крайна добър, миото благ.
Gruni/Kaarepl. техи* охиопяи наемн (но кажа);
“1/ее ш неШ: феодслен владетел; —0/iischaat1l
нст* феодално влтд—ни— (на земя)*
juuneieuuscheflltii udj. феодешно-помешниче-"
кисел ьсрнзлнн-
GmicC'lol/1 ш техн* фасонно лгнд—* -HiolU(c) —
ас—* нр-псетяно; -Id/e /сенсннс мucъH;
ymusC'i/m/n 1г* nстU1 грунл1ттч* GiueCIruiiy
yrnsCIy udf* 1. 'нинот 2. x утсй'с* 3. c вкус во
орпcт-
Gruely^imiCum — сх/снис гтгшкC; сеявн/с зсб-
нужд—uie; -jocU п аррхим* основна тсклт по
чooн* -kupO-al п търк* со/внги ксп1гсн*
"-koKiis pl. око/, себестойност (= Scibst/os-
-//); --гсИ/ — икон. 1оemнннu ктгд1Г (срещу
зем/я; кораб); "iläur / exueтa; Оази: snOce
B/linpluig/i eiil/lu/c jslrm - 'тптлeu1яг*с
му со тннгвн сг всяко схнснгн;—: "•luigio*"
schund/ нзе/ндна/н ни сешотннс в* дадени
ИСуКН '•Üt/CHVtSKSdKcHür-Si pl. фуЯдСМ1Н11-
'01/1, ееиовя; науки;-ТгиСтп pl. икон, >0—'-
нн пoтeчл—яи повинности (н/лючсмелто по¬
землен Данък е зслссс е нанурс) (= Rial liu-
inc)-
/luiCI/yrcd adj. 00/01/. фу||дам1—втонен (фск-
тор* принцип* заие/и)*
Gmunl/Ir/in/ -/. "Сп полс/аи— вз се/вти (но
пасмрайка); и пра/-: --l/tii / сонсви елемен¬
тарни ПT1UП1O1 из лидниз ваукс-
yiÜiCiOcl udj* 1. 00/01/, рзненен (преки/Д.
проучноис); нoт—н—U; радикален: lae Hans -
säubere почиствам кътана ocuoвuo* 2. ттнж-
/—>, нп-матснс/, ’зслълоянсnaщ сс (човек)- си
ist Ос sllem eiir - гой е във тxннкe; пън всяня
егияшенн— много cпв—oтгH; тт1жлнв; задълбо¬
чен. нзнeроaннлcя; 3. udv. oxuoпяe; нз основи
нздъна; 4- ф^а^м. тдлттстC; мнстю: Сеп Usbn ich -
iic Wliuieil getigl здравата /е uст—лих: Си/
wende ich Ole-tauj-lreiese ще тю внучс тсвиuстll
он това вш.
GlÜldlocIkrot -/. - щтmcннeo'; lpн*еcтll>exm*
Giüsd10iy ш* -и. "X 1. зоил* ктeнуlика (Go/oo
/oh*or: 2 pl. синор- шск. птс>ecнeищи (е
партер но nсamьp)-.
^rui^c^/lit^ii*1 С' 1. наш* сеното; 2. през* основна
черга: Cie -с (zu eiw.) /п-н/иОтп нахвърлям
(/1-) в гтуб1; о-шевни черни "'loUe — чиeтC;
ОСНевНС TTOДTHT; лид/ннг-
yiiiiloK udf. 1. н—oouoвaнгл—1; о—тnт1H1ueн-
GoueUiösigk1it
630
огтnян>—я* 2. б—тдъяe/^; ^0(0 дълбок: -е TOsil
бсздви-
GiusCloKOykrlC /- — 1. u—ooнoвттeлняcT; 0—тор1-
ши/исен; 2. бгз^'^^лвот-
GrudU/lol л омар, лсг, фундаментна стена; -mun-
тп /снр. основнс 0'110. основся зид, фунда-
чeнт1iс стсие, основи (пс сграда); "morl/t /
леол* схнонва морнии; -cutz // = -scil/ppn/lz-
Gmü1eö11r1til/ — църк. Велини чнтвърнъо-
Gnued/ordnijn/j/ еготуг; ^ru^J^,^lo^J^tt^<^n./u^^'C0i
низово птр>иннс паргий/с oртснитсцни* ас-
мор- ертсиичгон; устав, кoяe'uнупии* -'pfilicu
— снр* основ—н eтълб; основна япятз* -p-ü-tc/
нмхнн* тно-рна, фуядамнитслвз пдoнс* -rict-
susyKürl/c pl, (ченоронс) основни срuтчг-
riHUii действия; "/rcctt п 1. обикни. pl. со/вн/и
права (на з1РсждО1инс); 2 кяяxmнmуп1и* 3.
асо- о—иьярнзлно феодално правя; -гш/Сш /-
нисш- поземлена рснто-
rTueCulcUtou adj. uтцянO; напълно всрев, прснн-
лсв-
Gruiid/nch/ung |'осяят1т посяна; -urist и I. смр*
плен, чертеж, cкнпC; хeритoятoднс nтв—нп1и*
2. -‘ънроген курс (па наука}; "tatz ш при/цип'
максима: cs ist mein - -мом зо принцип; /Ос
Mc/Kcl ohne -е безпринципни човек; 3. мил*
аксиома.
UiisC<äteiOh1 udj. принципен, прннцнпнснгн'
adv. и: по при/цнп-
GiusC/nielohlk/ol /. — орияципяocн-
Uun/U<chlchhi udj* издъно тен. пяовср—Я-
Guiid/Khll/ppirtz п трал (зариООлоа); -uctniC/
икон. дълг срещу тeчЯ; ипот—кс' -schult /
ОСНОВНО уH1HHP—* "KClHSiir / L 1тнуoтв—н
пртс но лъ/оге из речно корите' 2 ж/-
mрзтeтoз* -кг//Мюр- мъртво втлнннu—* "/ritr/
мин- Оазе; освява (нс мpoькълueu* лpoнoьгъл-
нок); -sprich/ ссииозн- 1. 0^011 пръв език.
прс—'знк; 2. език во оригинал—/ теост.
yii/iKlI/ily adf- бае* приосновен (ласи)*
GnusC/tlcOn ш сшр* оонов—и ктмт'* -stellime/1.
спорл- основно пенож—HHH; 2 крои. прие
oлoвoтcл* -sirinm / иион* пют—мл—н дauъH;
данък върху зсмя, недвижимо имутеотпс'
"/toc— — ооновея фовд. схлсвно шал-чин (на
колекция); -stoTO — 1. хем* слсмент; 2. икон*
oутeп монгриел (= RoHstoTT); 3. филос* ехновнс
матсрня; -stoffi/UiKt/is /икон* доб—н/с индус¬
трия; -Kirch/t /мсн, ecuoвнT; глотвс телерия;
-к-гОсН — дебело н—рнт (на букви}; -tiUc— п 1.
/едпижнм нмот. зсмя (кино приммжонив); 2-
[игтсcтрoeuя] миcтo* пстинл* -ttnfT /1- трои*
положнт-нна степен; 2.oouявнC; отрвoнтнoлнт
-тепе::.
Grusd/кnppeS.нop-. трюмии вяло: "-ext — срн/н-
натен. първични г-к-т; -hon и муз* '0^0*.
COUCH—/ тош: "ührl п коренно тдя-
Gnünlusu /	- е 1. ocяenaвaн—; унрнgитзuг* 2.
фондация: 3. фуииирсвс-
Gmüs/Cüiuii ш смл.-се- растителен тoр* -lüe-
yUIgj/ 311110 тюр—нс-
GuUsCusgs/b1kh/учредители I акт; -ausschuss ш
учт—дит—л—н КОМИТСТ-
GruediirssahrC* оенявна ор1чинa; ппр>oпpнн1-
HO.
UiiiCyTrkTtrt udf. cтвx—м погрешс/-
Gmisiyirmöyic п 1. око/- схлсвсн напито/; 2.
пют—мдe1з оябственясг-
/iucCyir<ciiiCri udj. eeuoвяe; аоре/ло рззни-
'1/-
Gince'yitKclOid/cleilC /кореннс различие;-was¬
ser п пoипoнвeнс поде: -нсН* п яз с пр—ливна
етсла; -ннтт/ п н/хз* сноп от игпоипижвн
нежоп— е холнилър; -нсктс п cъщиинC; eпщ-
НОСН; "WOCs/tpuihl — COUCH/е птomuвoт—ни—*
-wo*/ п крои* оеиовнт оъогсвос нт еножит
лумс; -'Worttehalz ш сонсв—н т—чu1кяв фонд'
"eUU|/ 1. грам, Орейнв чихннт—няо -ме; 2.
мин* оояява из лягaр1нтчс* -eist — вонм зо
тaмlи* -zuy ш осяявис черта (но хораитар*
спаха).
Guüig1 п* -п, -п зелено. зслеи цвят; разт. природа;
зслен-нз: с-с Fslut ins - uтлcн извън еродт-
GmÜ/sCrf е* 'П. "П разл. трсuинср* понени пaттч’*
поднцсй (аъв Вайиарскама република).
Guü/|1/ —бонор. зеленина (цвят).
/lücrn intr. h раззеленявам сс. разлиствам се'
пран, вuрeи: Cie guÜcecd/c Wiesen рсзтeлeнuнu-
нн сс ливади; т/ guüni die Hoff/ung събужда хе.
разцъфва. в—рсе нидсжиатз-
Gmüs'nicl/ - ' - тcлe13 плет' -OUtien // cei-cm.
т—л—1 фураж.
tmüg/ysli adf- зн^<^1^нкс>с*жът'; -gcsulzrc adjl
техн* чвкрвxoнcи (кажи).
Grünheit // — 1. зеленина; 2. през, ueяпитняoт*
GiÜi/Homi п шел* лянан; -kni- — nстu- гаесва пор
зт oткocчяпснc из кожи; "—тис — типа- изсуше¬
ни нелеузр—лн ■зърна из нuч—Ц; кап/сдж* (за
супа); --/oti ш бон. лнхгио зсдс eB-1880ca
oieric/a vir. virilit/;-/tnm m зеленчук; "/rum"
lal/c m. "^k^t^ümkiiiTT m зарзав-тчийн—ни'
-kmaul H (нвсушвзо} м—руини; "—reuz н носи.
тил Осни огров—и тоз; -IrsC п сел.-се* ливодн н
пасбищо-
ymücllcl adj* зсленинат.
GiÜsiOsu е* -е, -е 1. раза* /oeca' нe>—к млад н
тaдe1* 2. рзтuн животи;. плодове, минеради-
Gi*üd/eu1z п техн* прес—н с/ад. малц; -roc/ ш
шал* ловни. лееянчеЗ' -кд/б — /немил, внупог-
рc6итo1 пясък в леярснното' —schnaUnl и раза.
BoncK' ('бами) коНто -ме още жълтя окене
устата; -upsc ш пиегнио (зел/н мвден окис): =
icseteec зeлeниcтaм; -upselC — зиол, тcдcн
итлвснr жътви (Pocue vl-eCOt); "Stil/ — кмо^л.
трупа околн. лияр1T1; любази, тсОрои под.
giiczri int/i h 1/i (so еасня} трух'и* (зо ммчка)
631
Gummi
ръмжа' шск. еумгя: с/ unueetc еенпк той -з-умня
нр.
Gnuez/o т* —s, — 1. швк. трухнe (за свиня}; 2.риза*
мърморно.
Guümz/ug л. "5. — 1. пресни тoртoтaHr зеленчук; 2.
зеленни* (клони а пр* зо украси).
Gou/zocOs^) ш* -[—)Or -(—)п зоол* рядка ЯН' шск.
мърмороя.
Grupp т. -s. “S nьpг1 еруп-
Gruppe/; -с 1. труп* (хсро дьpнсno а пр1); 2.
носи* отделсл-е: 3. сгряд (в пионерска органи¬
зация).
Gnupp/n//: групов: Guuppeci/oi^e-^-
Grippci/suf/ahmel'групова -нимаи; -astrini ш
ш/хш— групово тaл>иж>сн—' -cln /есн* трупен
бран; "-ШНис* и носи, командир но отд—лелин'
-та- ш сънсн но отряд (я пионерско организа¬
ция). "/ctalll1urre7- трупове вoлюнвoн—* -итх
ш трупен еснс-
Uoupp1nw1ie1 adj* групов; udv. ва трупи. груповс-
Gnupp/ezS/Ispnung и спорт групов скок (х
парашут);
jeuppiiren tr. nefl, групирам (се).
Gruppicru/j./; -еп групираше, групнровко-
Gmut ny -ne. -с 1. тряндяK; дребни нскъ1; 2.
дребни впглиma;рaтг* пспсн (ньг:aщua}-
Gnus/i е. "/, — 1. су—в—рнн -грах, трепет; 2. днал*
вж* Grus 1.
Gnus/ifSIm — филм ва ужзенте.
у/ик^С-Оук-^’. странни: с-с -е Ges'liiciCe приказка
зз духове.
jeusTie imp* nejl. (es giiu/lt 10'1, mim yuuu/ll)
оюдo1всT; 1стят мс сгуиенн тръпни он страх,
яacнръх>сч он страх.
ymuti/ adj. /атрошн/. хитен.
GousSnico ["Игр] /и 't, - трут/гц.
guuslnishi udj. /рутнueки*
Gruß па -rt. Ч 1. поздрав: с-с - 1eкt/lien;
ansrocllei прашим (пя нкт), предавам пoтлрзв'
viele "е! ^0/0 здраве!' 2. пoтgрanн—нu—; при¬
вет; прнннгогнн— (зи тържество). Л номн.
ютдовзн— ннcн*
Gnuße^u^iT^see/? пятaрaвитeл—н одрас.
grüßT/ tn. 1. поздравявам: си läset Зос - гой тн
прарс мно/о здраве, поздравява ни; е-с носбет
-	отвръщам но поздрав' 2. приветствам (мър-
лee'cmaena-; 3. ссмср;. um ctw. - моля за вш-
G/aß/fuß ш; eil C"m iul die = s/iice с икт. само
хс оoтgравявачг (при еращо); х пкг. съм во
юф-ннади* /от*' —/ilcgoamm п орив—гo'в—uс
гснсгрсми' -zwssy ш неми, ^^'^.^^жнтелио онлс-
взис ва чесн-
Guü/zbeutel ш мед. зтерями-
Gnütze у‘ '/ 1. трухаше жито. грухти* ръж. явсх.
оулгур; го—с- наш* ет трухаше жнно н пол.: uo/c
-	пулиш/ ог трио, /ннесгн н пин/ов- малинов
сек; 2. фам. мютгK; пипе: е/ На/ /сопе - im KopT
нс му хсче пипене.
Grütz/kopf m фим, ппйор. глупак, будала' —mül¬
le / мелница зо булгур.
Guejäkb/um — бои* тузяк [G1ajlhne).
Guanäko п* -е, "/ зоол, гус/сно (Lami цuacacocr.
Guano е, "/. — еусно-
GuescO y -cm жив* свош.
Guai/mcii/ke /н, -е, -c твomeмoл—ц*
Uuat/maie/eieiO udj. eвaтeчaнcoн-
Guikcu/e H детски аз, ечннцн-
guikee раза* I. intr- h /надам; нaдuинтч; ладзър-
нам' пасН. uulrif- (А) "■потнеждСМ1; guck’ mal
ас! я виж нн!; las Taucleituci /i'/l Ole uus
d/u Tuscht няснсгс нърпс cc подово ог джоба
му; er gic/le mim ins Biel uслu1нсшe в
к/нггто мн; беи Shiclm gi'/l ile uus len
Au/cn а* вижда cc пс очин— му; че е иянонин;
0* той тдндз нсeч—нн1вe' in Ссс MosC - е*
тaплcc>см сс; б* ocтсвсч с пръст е уогана; II¬
./- sich D Сое Any/i aue dee KopT - иттн—ивaг
ми cc oнит—-
Guck/n пи -е. - розл* 1. дамски гзии = Gue—su/c;
2. = Gu'—glau: 3. = Gue—Irnslc-' 4. 'зяпач.
Gnck/TcsKtsr п розг* nрoзoрн—; ктюаархно про¬
зорче' -ц-lrs п /ар- бинокъл, дОЛ-НОСЛСИ.
Gnckynck Пу -S. - нуксне (на кукувица).
/nhk/uck i/tj- куну!
GuclO^-^-Os-Cir-^-LnTt по -s. —: Haesu ззолee; зяпно;
—i/"Ci/"Wclt пс "/. — риза- 1. фъстъче ((сне).
2. „млсл - зелен’' чeчпк' -как-г/ ш панорама
(caшдьчв). "doct п 1. т1ркс* 2 шпнеикс (на
арена).
Gu/Ifc in* 'П. -п нст* снелф (вж, Wcoln).
Gurrillr [ггрйли] / "S/--.r1ilcs I. гeрйлиr често
партизанска войн*' 2. pl. гери/и, тcр1нгcр1;
унзcгuнц1 в псргизсяскс пей/т, партизански
отряд.
Gnsrillr/rly [/—рйнИ'] — = Gnmriiiu 1.
Gi/ci Л -е — lyoees.
Guyrl/lUopT m. -lupl m обл. вид кeтуuск-
Guiiiötlsl [синьо'] j. "/ тнляннис-
yuillolOsliis [енньсн;- ] tn, t J!нят1янрсч-
Guliscl H а ш. "5. лона— г унсш-
Gilit'ikanoc/ / шск- походих кухия-
Glid/n» GüTC/i m* -s. - ист. туни—я (.монста)-
/üld/п adj. поспи знони:.
Gülle/. — oöi* шнсйц. '—'11 нвр (= Jaricln).
GuUv па -е, -к или а, -к, -к егнвчиис шахта зз
уH1HUHГH воин
yÜlliy udj. вaлидeU; нзж—m; действаш (закон): -
ипОс важа, водшле/1 съм, пран. гП/се/Оп -
eощoпр11uсm; прнгн: поп/ Münze isi ilcUi -
(Дадена) монета не нижн, не н е O6рпщ—11Г-
GÜlCoyksot - - - ' вслllд11ocm; действие (па закони)*
GÜl-i/kullK/Csuir - ' орен /е ню/на/ост: "Тп—!П-
тппу / - o6ивявзнe (па пщ.} за на/нд/о.
Gummi пи -и. -е I. сума (?а оромим) (= RiUOiu/ue-
1*): 2. нунасиизнрс/ каучук: 3. п- -s. "/ еум;
(от ила/овс):

Gummiarabikum
632
Guemiurshikne u, -e, — тумт триОнна, требено
суми-
Gnmil/liiC п ластик' "hinm — бон* каучуково
дърво' -bereilfirnt' L гумите pl. (за /дни
автомобил); 2. е/ита/г иа външна свтeчeOнл-
из сума' -Urne- — печ* сфонгвв nгнтe' -rlis/ik-
ue п гуми. каучук; ~er1sUdT — розг* cmснции
за рсЗхютс (= Лutohlis1o0)*
gumil/т/п tr* туч1тсм; наиднЗвом-
GnmmirressclUne/Пгхп мсшияс зз псн/ейни-
ис. сумирание.
GneeObrmz п мозмр* пехОтснде, ураин/нг (=
Pechblende); —iliO — бон- cучoтC; ггч—иие ио
омсне; -ци-t п тумн/ут (соксмюла* Оея иш
исае}; "Hacit'inl и туч—uс ръкавица; -Нитеи
pl. нехт* тучиoчeни* "—oisкт1r* сумняа всдутсн-
ми възглавници; "/süppii — гумг/а пални;
"■тапСтТ ш мушама зо дъжд' "/reifes е ивнем*
сума, гумена нншс; -suu/rr — ОнОгрев зо
шише; -KclTsuhl — маркуч; -sclni и талюш;
шунол; "Sohlel гумние пелм—ннс' -stiepcl ш
каучуков печат' "Strumpf — нахгнче/ череп;
-lie* п еум—нс играчка (животни): надуванма
нрснкс (жиношнс): "huet п гумнис подложа*
(со Оебе—О; тмжкоболпи е -еиц и лсенно
(сашин е дрехи): псрн— листник е обуща,
Gun Пън] и, -к, "5 ела J* -и раза, опрнищспн* за
инж—ннинртв— ио /сраат-к
Gnid/li/bn -/; Guilimiisc — бон* oсчябo3oTr
урOсл1нe (Gieclomi 1111/1'11).
Günsel ш. -к. - бон* eтяинГ; xргщ(я)инe; горещ'
шик {Ajids lixmume* (n/ptans/}' kmO/circCnu -
пълзящ гаргр/ин-
Gunsl - /' — 1. Одап-склоннас!, блсccтялн1наr
онaгoрсзпoлoжeни—; благожелатсленно, добро¬
желателство: bei г-п 0/ - 51/111. jCt - gecleßem
радвам сс во всчия Олагесолоянехг, пeлтвoч се
х нечие блатсвялеинг; las ringt von i/u - (er
Uesläcdn aU завиеш дали оОстеяненснпста са.
ща бъдос благоприятни' е-е e'i, /'С - euwets/c
пропя лом- нр. па Отссснс/гинс. зсен—аетелхт-
взм1 /ом- блитсвс/елиг; е-т - -1111011/ нетСсс
бивам oонaeeинтглxmвсH; улвотвгн х нш.; 2.
яб1acoл—m—1cнтт1—; предпочитание: hin* geUt rt
caci - (/ihii esci Kn/ti) тука всичко стави по
предпочитание (а и— опор—д заслуга); 3. а тгърк.
eu jls - сп в нечия оe1тз; 4. конц. разрсш-внс,
nятnятe1иe* 5. оспор- ео/ "^(еп) х итвнн—иue;
простене.
Gnc8tr1/fel8 ш тяс0; проява ва бдсевтоднинн'
--eтzeIkUlsU'o'ттвa1—» тocви4cт—лcmвутoиа иа
6лзгoвюлe1нe*
yü/stty adj. 1. благоприятни (случай* уклони/-
нрммм* климат* присъДа); lae Klims Iti lem
PTiünzesHuciu - климатът е благоприятен зт
растителността; -nm Will пепът—н вятър; пран.
sich Ое -st/ii Lieti zeigen ор—4cнaвим са е ней"
отa^т-ор1яниз хтсг/н/с; - bei есн. ubscUnnOlce
—мим добър успех. добре изкарвам (па еспет.
про c^^i^tes^i^a^); 2. е-п - sein Oлсгocи1eя—Я;
благоразположен съм към ног.
Gü/utllsy ш, "К, -х пгйор- любим—ц' фаворит,
оряm—жг-
GüC8110mJtsbн/8/n п; -wirttcUa/i / фаворин—зъм-
Giitt/ — Енш//- толямс мия—ртднс >/*(0. вода по
ензна; 2. мин* инфузорна пръст; 3. диел* тор.
Gurde// -с 1. кратуна (кама шишм); 2. оен. съд зо
теле во понтоннин, пил бъолнцс-
Gumy/1 J\ -п eлтт'C; гърло, трпннян* разт* суша.
гръпмул: с-п in die - 011/1/. e-m in, icl Се/ -
picken хвашам нкг- за тущст3; с-п СО/ -
altclcnOlnc прерязвам пом- гърдата; пран,
разт. унищожавам. рaтяривсч ик/.; е-п die -
euscicümec удунснгм ик/. е /рвн*; фии, /nie
Gill durei die - jay/i прeпивсч парите хн.
Gumyrlaltcic/idrr m \-раза- 'oжoдгр; безмилос¬
тен лихвар' 2. рсзбoГ!H1K'уб1ГЦ; С1твяр—т*
yui/ric 1н1г- h 1. правя гаргара' 2 (ла воДо)
ттртoрЯ; ттлгoлЯ; ктткoри-
Gurks/, -с L бон. нрсотанипс: фам* sich D с-с -
lenii/meln/c нсхтт1ичс; мно/в ен neтвяли-
вaч* 2 фии* шск. а, псглсджтн (зо /ос); 0*
хлопатар— (за сОуща); е, чешит. окнцс (за
чин/и).
Gnrkis/kTant п оии. пер-ч. втурни (Bormn/o
offO'I/ilis)' -uülsi — халата ог нрсхгсвищи.
Gunin / "П днал. L орз/гс; 2 наша жсна;
лряxmсниa*
yin/en In 1n. h* тугукaч; гукам (кани къльО)-.
Gurt п. "(1)5, -и,рядкаGurte// '/ 1. лехи* рcмтн*
2. кожни пeиc* 3. орхнн- а* панът. корниз' о*
пояс; 4. нисш, пстрсл/с лепти; 5. ko/oh. оялп-
ръг (на с/дло}.
GnmCbl1tutUh ш тсхн* ргмтчит предено*; -Us/C п
L 'ярс—ле (иа пило): 2 орхим- авр/нз (но
ньmpeтluo еос/с); -bo/rs — аpттm1 полпирт-
шз ДПTT-
Gümtri —- "К, - 1. пояс (и и/со- а/сарИ); ою/зв:
риза. Сее - ncg/т Kci/rii/c стягам пяиco (отс¬
лабнел caot}; 2. осор. лют. зоиз-
GÜT-^e/^u^u^SKhiluy щ ued- = "-rots; -Ufts /-околов¬
ръстна жeн—т1ицт' "0Т1тсНе| / М1^сд. = -тгок/'
"/minik п носи, кола/ зт хабя н др. оръжия (=
WcrTU/h/ek); -eOinic/eii Scilig inteu Схши р^сзг^.
удар под ояиca; удар пол кръста (нмочииноти
исспшчио пиeмьпuo)ц
yüi-sle 1^- 1. юпиопам (колан); 2 е-с Bnun -
нтризттч корита из дърто oкюдeвртcн-
GÜit^cl/^i^o^Kc / м/вд- х—рпее зосн—р' -teilicßc /
-/eHnulls / "Kpac/r /Нгокг. отгорема; зсоопчол-
оа ио 00131. преждн/о' "-faKcis / 1. номи*
патосна; 2. ояиc—1 джоб. нтнтa ва пяиe* -СОС* п
зоил* бревевес—ц eDütypn5r*
yunf/n 1г* 1. нимн* пъл1и патрони* неино; 2. снр.
орaви шст х прнпсарннс/е-
glmt/c tr. nejl, юптoвaч (ог); пр—отcвтч (мач); sici
633
gut
- ор—отcтoч пояс; првн- xтиттч сс (за бай- зо
път).
Gli1roOrCrmri и ш/хи* кeнтeзeр; нралопортит
/евн*' -yctins п орхсн* корниз (за външно
сше/с}; между—нижеш оoиx*
GüT/lem и* -s. - 1. леяр из ме син («ж. GelUgOe-
ßnr); 2. оспор. кoдaнgжни; coрaн-
Gnтtth1nl1ir/тяoO; ooнaртчa*
Guniunj /, -rn стр. околовръстен поях (но
фахавркава кредо е под. зо усилване).
Guss т- "gs. - 1. мснил, лесна' отливи* (за
мешаш); нтлнвав— (за леярско форми а /сд*};
стлиенз ролг* /in Werk uus ш-п - цяле-тно.
чoнeлнтяTr завършеше тнорОт; 2-раза. орeтoли-
вавв; (кpaoаu) поряеш лъжи; 3. гише* глазури
(на сиаДиеш); 4-ндвю изливаше, нониттнг: noch
/"С - Miict 01 Сее Tilg! еип; още молню мляна в
н—сгого!
Guts/abdruck е печ* стереотип. снер—енипнт
форми; —11/111 (/месал* 1. л—ирoит рибено' 2.
оглипкт' "UKpHiIl ш асфалт х чннeртлгн пъл-
HH'—i; "brlos — снр* т—нeн бетон' "^e-U^tc (
ot/шол— шупла в еттивнт; "Uruct — мешал.
железни, нуeуu—u лом' "-eisen /месии- леярски
нутуu-
gusselsern adj. чугунен: шмк. -tu BOnCischilps
предварително вързано вротявръзит (която
сома сс закачай).
GutUIori /н-тгая-. леярска форма; -g/föibn п
снр* епедест бсгюиеи 'овен; -/öpi — .метил.
изгубни*. мъртво глина; "-Icct п мелиЛ: отвор
зо чугун -еа/ке/ манол* етспн/кт; -тиит/-
нтт/ п стр. зидария х пънн—ж ог Оетан;
"тгккО/у и мешал, леярски меоние; "moCsT п
мешаш - л—ярски модсл; "möilsl и снр* Оетон;
-sitl / м/мнон* ръбен п/инно (ви отливка):
-of/n ш д—яронт пещ; нигря/кз; "-pfrssr (
л—ярсит 'офо "-putzis п м/мтас* ЮЛЯННОНГ'
-pu-Z/ici / - н/сиШ: отдел, ннх за юgид>тн— на
огннвнн; -пити ш перо—н дъжд; -noiees - / - I.
утай (нодоомсчвз); 2 мешаш, леярски улей;
"SliUi и .менил* 1. леярен* снемтнт' 2. литa
онама/с; -к/sOs — итч—яяс минна; -slic- п 1.
метан отливка' 2. кюлче, бзлнсякс; -ннгсНк п
тсхн. пречистен вocп'* "Wi/es pl. леярски
нздaн1и* -wnu- п 1. еж* -ннагсп; 2. л—ярва;
-zupfte — менил- = 'köpi' —zwislsck — сухар
xтc захарно слозурз-
güsC udj. ((нася* ялов (Добитък}*
Gi^i/f' '—п дисш* яловица (кроаа* иаболо)-
/пкбетг/ /е. ресор* 1. уе/ажда мн се; пран, прие¬
ми се, харното ми; хтрнeвтч; 2- nкуe>тч;
опитвам (30 ниус}*
Gusto и* "S. - оесмр-* Другаде рядко вкус,
ираве/н - die 1/t mich seinem - тевт с пс вкуса
му; гова му сс иравн-
/пС udj- (b/Kstm, 1151) 1. добър (чаам/1 художник,
лекар* сснвйснаО; дело* настроени/- памет.
зра/ос- елух, сърца, здраве, прая—мл- познат,
случай); н обръщания; люб—т—1r м—д: риск* -нт
Muen, Hern! дебри нят—н—’r любезни соепсдн-
ua!: н поздрава и пожелания: -еп Mouges
доОро утро; -е Tüu, -es A/enl добър 4—1.
добър тeн—р; -е Nsche лена лош' -е Япоке!, -е
Fahrt! ориитяe пътувай—!. из добър нoc?: -н
Besenгисц! желая ви еоорошяо оздравяване! -
bl—omm’/! наздраве!; да ти с сладко!; ~сп
EuOolg! добър успех!; но добър час!; - цеНетС
ein - gnUenlis Geschält магазин с доОро робота;
-	g/iaict е добро 1тxтрюнннн; добре разполо¬
жен; - gemeint бнaeoнтмcрeн; двОрснам-рси; -
sitiinni х добро мттеритлню оoляж—H1—-C'e -
cum (um.) действувам добре, Онагтенворвя; об¬
лекчавам (болкамо); dic T/oscle LnOC iai mim -
цт/пе чистият въздух мн поигНетвуно добре;
разг. nuch’t -! ви добър час!; ж-лая тн успех!;
дръж хе!; да нс ли (дз вс ех) пехртмиш!; спорт*
-	Hril! заровНИ!; - Holz! доОро улунптяг! (прс
игра за uвклн-; оснир. (боси а/к) Hin - BrünCei-
burg ülic Wege! ди живее Бранденбург!; 2.
хубОн: -е Bulin* хубава. чиенс чаcлю* поспи
циСес Taues--- нани пренртс—в ден; - усеисН/!
хубаво!; чудне/о!; брана!; luu O/t slict ecUöc
unl - abem-**; sehon - - aber nc1ння тява c чueтo
хубаво. не---' орон. са, lue otI'! н таз хубаваh’.
достт гoлиМ; тuтчи'eлaH; 001/11. добър. хубав
(раиолто, година), пяридпчги* udv. uтпънuЯ;
здравата, пeрилъчнo: /Ос -(tu) Teil значителна
част: ein "Г< Stück Ire Wc/cs лоста eoличт чаен
от пътЯ' е-с "С Tisch/ Prügel порядъчен, хуОтв
бой; C'e 'Г Slicdn повече ег '0-; 'Г 10 Monnl/i
eu f-ül повече ет 10 мн/ут; по-рт/о; пени 10
мн/унн по'ртно' С"1 -cn Zny hüben сръО»зм -и
пярядтння; ролк- Ins wlc/i - (ппС y/icr игоес
eile POned гова нежн яиН-мт/кс п—г кино/м ?г,;
Сеп hab Ict’u - цсце/сс и хуОсто те всредих.
сктрсх му хс здравата, иа .му осгс/сх длъжен; 0.
здравинт то uamуотх' 4. рсзк. пртзя1нeЯ; неде¬
лен за прси хората: las -е Kisil официалната
рен/я' псО/с -is SscUce дрехите ми зо изн1тт-
нс; СОс -е SiuUn гвогиага oeси* lus "Г !/0t
чиентгт тетрадка; 5. вън фрозсмюлогични съче¬
тания със същсепншпслни; ein -et Aiis/omimcs
UnU/n добре съм мoтнpитля0; он-тсн ми псрнгн;
'im DIsye sein тсхн/ eпм* ins out mein -nm Ensi
шс хе шегувам' /яворя cптc—ч енриаз/о: - -cs
GcwOeUt път/о, точно ге/ло; i/u KruTeisn /О/i
"Ct G/wicli 0caa/i;in»m тегли точно (и малко
омкорС); cis -ск G/Hist/n чнонт cтв—cm; «suf-
Glüh/ ви eоoтукT; изоту'* ви ктсмег' ins hat /¬
а -сп G-unC гони хи има пр1н-uт'T'/лrз/*. du -е
/HriOcln Hunt добрият нoвeч—ц* пран* ule ost '/r
HoOTnni/ ня е 0рeч—нна* С"С -а KuepT/impfen
боря сс, бия се зт cортn—л11вт каузи; EOis/cons
Nie/ ine с-п -cs Klus/ имена но Айнщайн c
тcгу>тжтвтuЯ; пoоутиряя' cln -rr Kopln. умни
Gui
634
чсвен; бистър ум: 6. хубаво, интересна слота
(за художнико); zu -er Lstzl е края но 'рента¬
та. яа3"0Н'вс; er Ost -tr L/nte KisC ет доОр;
родители с; раза, с-с -е Lui/e hüben -мом
здрави дробове, глзеевнг eтч; чeтa да вuнтМ;
ди кргpи* с-с -сп Mi/rc Hüben имам здрав
cгeчтх* пран. Cueu geHört еос -em Ma/ec трябва
до мс ен мястс чувeтвнг—н—1; mриOвт до мож-н
лоста до пр-тл^^нсш; орон- Сеп -н Mans Опиг.
wein /и Сепке, I15/»-* тоя чотсч—ц сс мами, като
мисли, ч—.--.раза, по, Ci(ni) -е Niehl! умненс!'
-е Olrcn laben нмам остър -лух. чувам добре;
сен. nie -er Qne11/; uus -rr Hund ia/nc знити вр¬
ят онтургш итгoнul|'* -cm Ruf доОро име; ich
hübe ieuln m-n -cs Tug днес мис/с ми върн—'
ich macie mim i/uin е-е -се Tag днес рс хс
рттпуouTr ше си позволя разкош. те сн похтпинт
добре; лп?. Сг* -е Tskttril x—i/omo тр—мс из
гонг* розг- /оп -ск Tien'iem добър няneч—Цr
дооряк. Оожи нрсвинт; lue hat noci -е Wnuc,
Weilc. Zell -ма оре врем— лeнeтт>Tr нова ничт
до бъда. да стаих -кора' нар. -ма вре мгсити зз
това; -nm Willi добра воля; ct Ost sein -пг Willi
тява е сябсгвеитта му вoниr собств—вете му
р-ш-нне; с-е -е Wo/tc gelen уч1ря>тМ; укрс-
тявам ннг. х Отсти лумн; 6. х гликелн'; със sein;
/ео eo "! бъди тъй добър, -мий добри/зта,
нoоcт1нeo1т-l;пттнг- Hin* ost п/ - Kein! нун н добрс,
прняннв х (да се седи* до се жснмг); т/ ist slice
нОгСг* - ненчно н пик двОре, в ред; eil wiclsn -!
вс [мн] сс сърди >—'1! c-m - /nie я6uнтм икт.;
e/w-. Ок/ - Ttir, gnurc ntw. лещо е двОре, добро
ср—ахтва (прсмон кашлици* главобол): разг. -
Crusn к/Ос добрн съм. нмам нтoч—н*рит0; Си Ьоке
[ihr*] -! ама че -и забов—::!; ома чс е— лс-вги!;
нс ставай тнyотlв!; tüu lles/i Betrug isi е* ei'- за
соя хуми мо/з до му дим ар-а-г; an eo elw. Ost
/0'11 - nüluen ве е добре да са ттeятат гснини
нещт' wozu isi Ins -? е. за отонс о/ужи тен*?; о,
какво полза от тява?; раза. lus ost Coch /0'1/ -
löglict! вс е възможно! uIT/k - seih lue/ec
nютвoтиттм венчая' lies тк - sein! охттвн ген*!'
примири сн; добрс, добре, ва се сърд—!' пиел*
10ii/uCur*s iul - unl/c нато хс счуп; 0013'0.
пътите м/ота (сл/д смазалото лесно ес коно~
рс); е haben; er Huts - гой е добре. добра му а;
тк - bei h"i hu/ec добрн мн е при /кг., някой ма
глади двор—; e-w. le* е-п - isbcn някой —ма до
мн дaвar дължи ми' Си Hase - псСсс леоня нн а до
еопорнш (грип /е си зеспаннсн); ich iattn - lelie
(10/iüsi hörte iul 11'1) ва вятъра. 1тпрoт1o
говорих (кой ло ив слуша}; е wenden; арсн* Сак
-uns ju - H/ui/i тя рс етавн мътно — къртена.!;
шс отаннн ня елит!; ек нОгС allns wO/C/m -
(wemUss) всичко щс хс нареди; е (рути глаголи;
etw- geti - ab. aus нш. завършва добра; раза. т/
yOsy noch gi/iil - [ab, aue] н тая път чинт
следно, без пр—м—жиня; орон. la /ап е/ bei mir*-
ac! ин са огря при чeяг!; нтхяктх /в!, изпъдих
са!; ntw —IsOU/e еОсН, stell miu - /р- мн ютино,
мн стон добрс, вщ. мн прилинт М1иото; seOin
Such/ - пасГпс добре 1тоълнявтм задачите он,
oтдннт>тм са' тк - mir с-т п/Осес мисля /км.
дсбрсго; lie Sonne mrinl тк innin - днес
oлтяцнmo доста прилича; с-п et.-. Om Gut/i
/ицес казвам /нм. ищ. с доОро; пас —ис/ ОН- Сик
sOcll - 5ацес нс е умeoняя; удобно да н сс ниже
тюно; itHie scimec/i - нр. н нкух/в; - mit с-п
sieien иобр— съм х икт.; е доОр— стлешешия съм
х /не.' Tum ntw - steinc стртиг—ртм зз UP-' ntw.
tut miu - нш. ми действува двОрс. ми е приятно;
lus tut ilhlt "! ново вс действува лоОрг!; тона вс
н хуОтве! lu hssi - батас цс/гс т; добрс
1тпртn1; привил/в, умно пocгппu; риск, den
Junge -и- cicUt - чoчн—но е рттхт3m—яЯ; нгтои-
/нн; ne trifOt eich - 11//-.- добрс сс ону'— ч—-*»*
тювт е добре лента; rs le Gutem yeu/uciec
опитвам с добро, по добър, мирен лач—и; 7. н
оринненоя; /o — но/ ранен ле' псе едно. 'с;
нтжн-р—нн; почни: den Prozi/e isi eo - ное
gewonn/i псе едва. чс дннятю н опечстено; е*
här/e цеийСп eo - Ul/ohen —ö/nec [xтщя тъй
ДсОрв] 6- чoeтT; можеше н да есттяе' 8. н
одобрителни възклицания; neclt -- sehr -
^0/0 добрс, ^0/0 хубаво; - so! хо 'ска!;
schon - снитт вечс' ляОрг, сотзви; und Cuno/
разбрахме ос!' свършено?: kurz und - х нави
дума.
Gut /л, '(/rs» ,2/- L Олитю. чмосно pl. Олеге: Oidiscle
'cr земни б/ист; Ins Leben ist den 'tu höchetes
niclt животът ин е /сй-ннхшств блато; Сик
höchste - *// Cie Ehre вай-цен/аге блато е
ч-снст' nlcl- ne rile 'tu бе* Welt за лиша па
xтemз: нар*; lus 10/11 - втоъшният (хляб}; 2.
uчaя1—; голям чифлик: сос yoi/K/lgeces - дър¬
жавно земеделско стопило'^; 3. имуp—0'вOr
имот: иене/Юсиг, Oulmc/le -rr движимо нму-
р-егтю; icuihln -er недвижимо имуществс;
нас. /ein Hai und - v/nli/n/i ззсуОвсм цс/ня cu
^г^м^г^т. вc1нкЯr каквото нмам; - uni Blut für lue
VutcrlscC opOenc жертвувом имон н жннсг за
рюднизтт; unrecht/t - кртл—ня; 4. жп- 'свср,
пртmнO; -гони: -er vcrlaCen 10ня>тр>тМr товаря,
бт/еж. ононт; & материал: scriecites - лош
материал (зо опрс/ж); otcl/eLns - /линели съдо¬
ве: мир. 511111(18. lluOeclns - eтoртжннuИ;
такенож.
Guiaili/e п, -к. - експертизи, ч1—иин иа вето
л—цс; пргцн/но-
GueaiOl/n т- "/. - всшо лице, —нсп—рг-
juiahbelihb adj, сбокнев- udv. по мв—нисно ио
нста лице; конц- siel - äußere дотам мнение
като вещо лице.
Uueaoeig adj* добър. х лобър нрав; мед* иобрсна-
'астн—1-
GuiU/fsnU/n /рядкс уcмятр—1нe»

635
juimahiTn
gut/Urin/cn* tn. tr/b. търг- нж- -/clrei/cn,
UuebnkU1oithO adj, буржоазен. еал—и/а буржот-
зев (женим* нa.лoжвнuс): замажел (семейст¬
во). -х Kot- 00-/1* еа/ндни (по пспрстенцн-
oзнa- хртнт-
Gutdünkcn п у-мстре/ин прецени*: hsmielc Sin
cacU Ihrem - пeeгтпвтйтe; конто нтмерите за
добре.
Gute(s) "П. — 1. добра: -к mii Bösen v/tgelinn
отвръщам иа аебротя със зла; die SicUn Uui
aieU Olt -пк роботите има н добрите хи -грани;
rii/s "! всичко хуOтвя!; /ОсН/и -к nUncc нмам
тежки пр—Л'упствия; ntw. ein -cs '11—11.
wnniei дивим благоприятни обрат ио нт.: eum
-с иеСес опитвам хс до пячири (скарани хора);
риск*; lue ist eu viel Ice -n! готе е пр-оолс/ю!: с/
Usi eu viel les -се цс-ас орeк'тли* напи cc: 2.
иоОрн/с: ylrl ~s tun пропя М1иято авОрнин: 3.
ризк* ntw. -к estnc ям хубаво. вкусно нщ-
Gütc./	1. двОрсна. ляОринТ' любезност: е* O/t
СО/ - selbsl ной н ятнцсгвяреяис ио доброната:
laben Зос Со/ - имайте нюOeтняcттa* бъдсте тъй
добър; Оп il-шг - с добро. раза, ся нрe'цe; ся
бтсте; /0/ Vorschlag zur - предложни;— за
ртт61ртm—тxmнe; предложение да хс разреши
иш. пснюОсв/e; фии. ncU. Си icl/c -! Боже
мой. Господ;! (?а удивлл/нние* еласаонс); 1.
(40орo)кзнгoнnoпocн» нз'-егно: бос Waun Osl
ilcli спи/en - етакотт ис н юг първо ктн—cт>e* 3-
рисК; ich isbe miu с-с -, сос Gütclri ds/un цс/пс
добре си похапнах. пийнах сн товз.
Gne1b1Z1t1hnunu А — нърл ютнтч—нuн во начест-
НЮНО-
Gut/U/I е* -к. — шиела (г7o^тгJМ).
GÜis/IrkCo* — физ. коефициент па лябрякачаст-
ненохтст; -цитС — егепсн но асчнегнсностто;
нонфипнг/н нт полезното дийснвнн; -klasti - /
пърл: к'тн—тeр1и по качество; ~/öslтbiil / иион.
ксчествг/ кеинрет: "mii—mii п нтчнхттнн пя-
нaтттe1-
Gutcl/utc/jA ИСМ- оряктж—uо-
1^11^11/ udj (првценси) според, oгo0рттня
нтчгогпотя.
yüCrn t/i правя мелиорация. подобрявам почва-
GilriiclCkn// — целувка зо ..лсот пещГ
Gü-si/rerci/iyuer - / ж^^^. I. гнш— -зо обработване
нт отеш/н прогни' 2. eнcпea1цни; енспсинртяе
ва онакн; "iiK/sitei ш снякояом1—я: "-UüUs1dI
— c!oн11т /сра; -UiToilsrung/ - 0'0'1/ прсвя-з:
снопедниня; "hcKtälCriro /търк— —кспедшерект
къцс; "hodre — ж^^^. склад по едро, тliтр—пят1'
тги склал; "бН/скС ш снячит снужос: -/imhin-
Kchsfi - / - юр* ||мущест*веи/а яориоот (-между
съпрузите}; -НиТС /. -Hoi ш жп. влагалище;
-kruftven-sUn — инеин* огюков трон-порт е
чoнeрu1 кет1-
jüt/oios udj. 0—T1чян—Л-
Gülio/oihil п юр. имур—хнвеия право (насъпру-
са); -schaTirm и жп, нюнаунтор па неварен
влак; -ucluppri и. -spTOeh/r ш жп- мигозня;
-eCs/U ш юр* 1чуmec'>—uи oняoш—uни между
съпрузи: "laril ш жп. сточна тар-фт; "Csxl //- -
/, -/'.--.хсс гявтрня нане;' -tris/poml — стяч—ч1
ор—>o1; "-trnidisy ' юр. разлелно-т па имущес¬
твото (но съпрузи). -nmlrul — жп- товтрообо'
ро'; -ueKclily ш жп. претоварваше ши сгякт;
"-vTiksUr ш ж^^^. тонср/о движение' "ннпи/с /
жп. оточен ноинзр: -ни/гп ш жп. нявтр—н
втеон: "Ziy — жп. товар—я внон-
GülrryrгTliгrn ш юр* пoч1р1'—няe nря1тnoдcн-
тя (но Дели): -vrrHIlt/О/ п сл- кс-фипиннт иа
пeл—тнoнe днйхгвиин (ио електрода шо-мО); "vom-
KchriTl -/ - техн* гнхянчнен; 1T1eквтu1И; усне-
вня» итиeквтu1и за нтчество pl*: "Zulll/ pl
нанec!>—uи коефициенти (особено so .мстоио);
-zcleien п шьpк* означение ви кич—отвято (но
стоки)
GiiriiCrs п* -s вж* Gutiüi/ei.
yuC/ysurici udj. х добър прав: сос =es KIsC добра
дстс; -ц1К1/п- udj. (с-п ") онагортзпенеж—ii-
Gitu/w'ihlt н нърл. бeтплaml1e свръх гн/ню.
/ntylänioy udj. I. ueояaoтиртщ зля» аов—рчив:
наивен X юр* добросъвестен иопоасзнрст
нзмимо (купувач);.
Giiy-lihOu—iil /ланерчинох''; /синисо о.
guiillri t/ (с/н. bei с-е ') имам театри (у нкг };
-мом до вземам ог /кт.
GulliU/s '/. -s. - търг, скннн. влог, авоар— b’/-»
вземаис.
/utirOß/i* tn* trnb. ялябривтч -
/ntl/izO/ udj. дo6ряcприcнcu-
GntlrmzOy/rit /. д0брooприcнnяoг* нсбросър/с-
чиис.
/ütoy udj. 1. добър. бди/, мил: 2- любезен (so
учнинюш}; eil -пг. eit Ilnen -en Erlaubnis e
Вашето любезно разреш-шис; cn-su/cc Sie ч
бъдстс нтН любе -ен ио позволите; Л сс
HOie/1! Мннвоннни Божн!
/nC1üisoU adj. в лггоря настрое/не, добре разпо¬
ложен у
Gülil1bb, 'S. - доил. дребен нифн1K^ши-
Gntl/nl1ii< п оснир. приют зо б-д/Н.
yüiioci udj- 1. оятюояв—я* дружески. мирен -г
V/rtHiieCi/uny потюбснио eпeрaтуч—U1Г' с-п
Stu/ii - bcolcy/n изглеждам спор ню чирeu
начнл: 1 риза, sich D (ас с/н. D) -- tun
ппядслаждтм си душата, добре он хтпвтч;
сръбнем е; (ет ир.).
ynleiciri 1/. .//b- 1. яортnич, оoорaпич шц.:
през, sci/с/ F/lieu wicC/n - - оeортпич ер—ш-
нтнт он; Iss wru c-c niet/ но/Cru ynizimuhloes-
in Dimml/ii! гота беше uгоonртn1чт глу¬
пост!; len Scliien (нО/Сги] -- обезщетявам
ннг. за вреда; 2. риза- печеля: НОст/с* Ни/ си 3
Mime /пе/сеи/Нт ат нани нзнорс 3 маркии
псчи/бт-

/011^//
636
Unteüily adf. добродушен.
G^t-^i^tt|^l<e^/Oj/—добродушие-
gutuagrc i/1/i h trnb- (Oliu е-е -) ят/явтряМ;
поръчителствувам, гтрсuниртч (so /иа*).
Gntsasun/y — пяръ'итeнcт>O; еараипия-
GulKl/s/oteer — зачаннтдe1eЦ; чифн—ичня-
Gu/Kcinic — бон; тоуч—р (за муртсмачвскт
услуга).
/nitchrrilrc* 1г- 1гнЬ. (i'i etH.	mьpк— зтвeри-
вaчr минавам лом- нт. е нрc41T; по сметко.
Gutschrift/ 'Сп nьpг. ззеерно ва см—гни, минтта-
ве е оредит-
Gutt/Herr — земевладелец. чифликчня; -Н/гт-
scl а it /1- зeчcвдз4C1нa; 2. т—чcв1тдcлeцтн н
oeч—йcнвюгя му; то-подарит- /?/*: -Hol ш име-
1——. чифнио-
ynibtp1/c1/c* intr. h trnb. рядкс вж. ци-кац/с'
-stTHsn* iH.r- h (lüu elw -) ттрт1тирaч-
Gilirpcuhhs [-пеМ.]/ — еутапнрчт-
Gullaic/ — блттод—явн—.
Gnttripl/i m въздържател, чдни ви въздържа¬
тел ню дружество.
Gutto п* -S, — = GnmmOgirt-
Gi/Clfirs/ 'П (обс/з* pl* бот* каучукови рacнeини
(смм-}1
ци ttnrli adj- грим- 1ърлни (зауи).
Guttunäi ш* -s, -е; Guttuefli/ut о; GuU/urälls/
---iecb---irt грам гьрлен звук.
Gutungg/ -еп мнлиертция-
gutwillig udj* 1. дрттотолен (услуга* раОсша). с
добра вeли; 2.udv* от добре xтрцH; дрттюввлне-
GutwiUlgUeit/дрттявонняет; дебри вяди; тотов-
няет зт робято. да хс пoмяeн—*
Gymi^i^s^it^lL/^itc^e^nnj/ гимназиална образапсл—е;
-*-№110 ш euмнттиoн-
Gymnesiäst п* "еп, -сп. (рядко)*
Gymnasist ш* -сп. -еп еимнтзист-
Gymnäsium п* -к, --.sinn /имнттия-
Gye1ls//И; "Сп. -еп тимнтетик-
Gymnäslik / — енмясотинт: - tietlec орaви;
зт1uчaвoм сс х тичятcm1кт-
Gymnäslik/n —* -е, - тим/сетна-
Gymnosp/nm/n pl* бот. тяляесмснни рacнeнни
(сми*}.
Gy/äkTioe п* -s. ---—еос/ еен* тин—к—й-
Gymäkologe е* -п, -п гинеоялог.
Gy nako)loUnTl — тингнeнoтиЯ;
gyeäkologSseO udj* тии—келоеи'—снн-
Gy/äzTum [-—ум] п* -s. ...eenc 1. есн* гни-к-3' 2.
бон* гинеций' плод/ин-
Gyooskop п* -s, -е жироонап-
Gyrosiäi n* '—П; "еп мор* жирокямптс-
U, Н л, -, —(8) 1. звукът in; асмата бунта ет
ясментни избуи* 2. придихателен звук.
Н. U д. -е, -е /муз. cu: U-noll сн минор.
is! i/tj- 1. На! Ui! Us! xa-xa-xi! (про смях}': 2. иа.
ах! (зс радссонс изненада* удннлсиос): 3. х^
(/сос закачливо злорадство), 4. ах! (за я(>
нвДоволимао; желание зс onutьщсuue); 5. ля-
ве! (аск на колар).
ii! i/.j- ехсс! (подигравка а злора(етво); фом.
ххне?; /*!' хсм: lu bOsi Hoi! ~! до вс сн сс
побъркал?
Harr п. '(1)5. -е 1. косъм (на тapo* жевсони) etc
- ausuelßec изскубвам няcтч; ролг—.: bei niw. -е
11/811. hn/yeben при нт. пр—mтроявaч тена.
загубс; изпатам си ог нт.; nie - in еен., ос С/т
Suppe Оо/Се/ нaттнвтч хс и* нр. 1eорняm1e;
вш. мн хе отряно; -е suf len ZiHeem Unbcc
'зъбен съм' нмам ocттр ез—н; диетм планев
онтевор ви HXH'Hc; eта ж—вт) мъжки. ербоп женс
е (зо също н. голям т-рс/нн с); Ohm wurde keim
Hä/cUec yUkiÜmmc косъм ва падна ет сдавате
му; -а spallen цепя 'осъми ва две (прс опер*
пренае)* cлo>o0eрe'нувач; kein ци-cs ~ пс п-п
Так/пс изяждам инт- х парцелите; трuти кокали¬
те ви ног.: mit Haue icl - х ножа н осети.
cпвxнч' ттит канта е— а; 2. т Huurc (pll) косо,
неон (зо чавмк); ecтчo pl.) козина: eil lockigem
~ х къдри; раза* eich D lue - luciec фризирам
хс; die -е lülien miu пик оосона мн пода' пран,
розг. nonameni in die -е цеииСес хващаме са за
000—!—; launuci eOcacIer ос Сее -пп 10/111, eicU
1/0 Сее —ее Unbrc постоянно сме ва нож; sicU D
die -е -пиОсе онуОя си носите (от оочая/ое);
die -е /imnubnm sicU ноо-нс 1тcmрпхтaн (ен
ужас); n-c bei len "Нп euuückUilirc сано-сдео
носило задържам икт. (да на запрани нщ,* до и/
637
Habe
отиде някъде). рала* n-c Witz. Verglelci Uno lem
-in ieuleOeoei/c итoмукнсч нит. срсвн—ни— нз
пръстите си' 3. нр. съвссм мт/ко, интожнс,
дребно. гънно, Няго. ияcтм: /leit un ein - vom
deu Wahrheit rbwcocUcc n—mc но няcтч ва cc
отклонявам от -снишете, казвам самата ихт—лс;
cn O/t ui kein - besser ule le* unle/i шина ва Зона
вс е оe'ae0тр er друсият-зс- вземи ндuнниr чс
удари другия' те O/t /ein gucn/ - um Olm кръгъл
№(0^3 r; lei с-п - - ui ein - почни, uтcчалoe;
съвссм малко; in /in - hätte cn sieh g/tchcitten
лзсма/кю реше go хс пореже; c-n nult -
gleichen cтвeeч приличам /км-; приличаме е—
кого ив— капки води; кео/ - сОсвлюн/о /иро; 4.
бон* кoeтчч— из рсстслня; 5. н/хн- външна
отрила ви живени/хос ножа: - uni Aas отвън н
отвътре но нож*' 6. —мие—- е, влакънце но
пълно' 6* опако из вълнен плат: - und Grund Ice
TucUs опако н лице ши -уо/вна; 7. конец сурови
непр;/*; 8. лвоан* ртстиг—нноон: /0/ Hü/ei Ос
Has/ee хълм, обрасъл с дърв-тз-
Hlaтra1tliz'1 линията из '110'0. нъа—тв таоячвт
насого' "Usei/huns/фас. капиляр/сон; -nut-
Trll мосд* падс/н ва 00X3'3, коеептд; "Uüilri —
н—хмн—ни остатъци в гтрOухт нт преживни
жннан/н; -essC п пт1дeдoT; кордеди зт косо'
-Ьгксс — мннда ат наеми, -bsiirl — еен* мрежи
— флъонго зз аохи (/мъжко фризура е стол
рскака); шал. cртOвauHr деня спипан—: е-п с-п 2
aciicgei т—ая спинтм внс.
leembreliadj. [широк, дебел) осннотв косъм;udv.
съвссм Он—зв (аос/п* прен-);.
Hcck/Uoenncn п къдрене ши коснт— (е .маша);
-Uüosl/. / 'егна зз кае*' -busch и трнпс. кичур
ва шлем (= Hcli/uthl); -büsch/i е. п кичур
нясмн' ососр. перчем; -UccUc / 1. нcтик* 2.
кoтuят (но жн1«^п^тпс)* няомент покривкт.
heeeiünn udj* тънък китя носъм-
HaaueSsie п емхз* кожарско желязо (?а oлмьpгвa-
та).
Оееотп1 l/t/i rejl- 1. пада мн '00*'*. козината; 2.
nejl* м-лявам е— кoтинтнT; coуби хс.
Оаат/п’ udj. юг козино кесми-
Haao/nefion/o и депнлатюр-
Hcanesbkeiite/ пран* е изразите: —rinn - von s-c
BmlOngui/ r/Hiielen nc O'xтп1l>тч пнго из
'яcтч ег уотоннено ei' тк feil/ miet/ clcc - lauic
нук не /нпово лито Нато; пп - пoнтH; нтсмол^о.
Hааnefаon — Ооо. бeтoрoи1нeя кяxъч; венерин*
папрат, вади* птпртт ^6011-11 cipil-пк Vcc/'
ct)' -fgUer/диол- псрнс пух.
Oaanf/in udj, тънък нато косъм: -rr Unl/ntcil/C
съвссм чтл'T; гънка рттликю*
Hаа1bT/tiOyei — втвърдител за оохт' -nicttc / 1.
плитка косо; -g/llß п аниш. oтпитир-
OaaogTnau adj. раза, eъвeeч точ—Я-
HaauO/m( // н/тх-в-н* (но каещ сс зрвш/ик)*
bcceig, iaanihil udj 1. 'яcмaH; [пенрин] х неомн:
Се/ HueC Uni micU ganz - g/iacit оу'-'- ме
нтпълни с няeчн; 2 нлахат' 3. е udv. ризк*
cтртн—1; ужах-н. нечувтв (тупаница); - viel
Geld Uib/c ч—рвив съм он пари; Csbei O/t те -
еидедисдес нам снове чръe1Tr страхотна рабо¬
та; 4. раза* щ—'ятднB; н—приин—я [иcтяриЯ;
случка); 5—мвр- мттлиB; гъм—н' зтинчн1-
HaaokaiU ш снр* хорястн х 'ОП-
OaanUI/ie udj* udv* съвсем гoчнo; в лай-молните
оoлрo0нooни-
Hüir/kmniKlrr 1/. -—ÜsKtlsr щ шск. фр—зьор-
Hssrlo/y о- -е, -е зооЛ; пухяяи eTrih1oiect/8)*
Huaum/DoCk/ ктдрицт' "euUsl / фуркет, аотор
итдяикз' "ПиСС—live /C(xнтт запой' '-nrtt(/1) п
коо; "-Silz п тънка мрежа (иОи/нснезо он /000)
тa зтоззвтяe ши фризурата' -pui/tnl — '1'0* за
Оръсв—н— (от фона косми); -putz — /окнт ио
оохото' "/гипс/ ш иим, мъгли пе планини'—
(тДнощс он горящи торфища); "-röhrc/isi п,
-/öl-T/аниш* капиляр' ~101ur1нiu/l1y/lWfJ-.
кaпинирueoг; -sack n 1. еен* = '■hintrl; 2.
норби ен козингетт материя; -suiz п хсм. нзбип
ва разши еотн-
lirrKcharl udjl розг. 1. остър кино Oртc1тч' 2.
пран- cгвceм тoн—U; еубтнлси' etf. - Ь/нсоисс
ияназnтч лр. напълно еуОтнтио-
Hiim/tcliilrl — път но 'яхана; -scleue/ — искнн
за сдава; -shlirii/r — фризьор; -KcHii-l — 1.
фризура; X хнрнжн/х по касата; -sctöpl ш
кичур 00X0. оeрнaм' -sctfu/d — квоопса
(Осивон); -e/ide// шишко ен суров* коприна;
-к/ОС/ ' спанс строша (на нъизм/с тъкан); -кОТ/
п мно/в снние оння; -sil/ir п ер—б^>рят нишка;
-spulter — пгйор. Oун>я—л* иргО/тв педзин!;
-uplitruTo / псйор. llгдтнтl1тъЧ; aрe6uс>ocm;
цепене па 'ocпчт' -tps/yc/ aтртфa» нотятс-
ниолкт за ао-т; -зС/и/ ш 1. сенр. няч—ma* 2.
Ооо. мерено /н/ния-
iairtiiänUiid adj. 1. страшни, ужсх-и: 2. възму¬
тителни (окопДал* глупост).
Hiir/stilct ш съвссм тънат черници (е /ера):
"-tricH/- / - nр1нгoкT; фризура; -trockrsyiull //,
"/rocken- щ сешоар, кихна (?с сушене на коса:);
-huct п м/кст* гънал от кеихкн К0СМ11; "virl п
сел.-ст* ч—тирино/иoо1ггк (с казина); "нОс/т'
— рoлкT; птпннет (са къдрене /и коса); -will п
лов. косми' аннсч; -HvucUt — 1. рихнеж на
нюоано; 2. носа' -wuKl ш део—л кичур косми'
"еасуг /1. пнип—тт зо итдтрпвсu— вз наеми' 2.
вид мнас; -zirkel ш пергел за '0^0 uзч—рвтя—'
"Zopi и 1. нек (нс жена); 2. опнипка ( мъжка н
pскoкс-; "еиц щ - -sri'U.
Hai е* inv, вж- Habe: вам: Hub usC Gut пялоно
1чуm—oнвe' лnнж1чe н ни—движимо 1чуm—oт-
ВЯ-
HeUe /	1. но/: 1чущ—eгвe; иман: 11111(1.
ii/cfsyllelr - /едвижимо 1чуpгeнвЯ; Irlu/i-
In, 1/н//1*с1/ - движима нмушгствя- 2. ос-

Habiaskoipusekti
638
map. дръжка (ши съд. ур-и) (= №111111).
HcUeasUompuseUte/em, оолюнев закон в А/г/ня
(от 1679 (-) зз сенгурянанс свябядттт из
HИH11ЯCTHT-
H/bcUenk, HaUdank — пе/ш бнтeogaр—ни—;
ятолтe•oaтря>aя0; благодарност; „отттолтря“.
Oab/e* 1. .г- осионно зтачмиев имам; 1. имам,
притежавам: --е WoH/uny - нямам. нс прите¬
жавам жнтнрн; ein G/s'liOt - държа, нмам
дюкян; zwei Plemde im Stille etrUnc - Wein im
Krii/u liegen - имам два коля в аборт. вино в
—зоото; раза, was hust Cu? нанно нн е?; Eoin -
бързам; 2. държа: len Flseh Im Nc/z. 1е*с Hui 0/
(сп Hand - държа рибена в мрнжтrT; шепната в
ртoт: праз* Golt hab ihn selig Бог до тя прост;'
ich iabe 01/ пипнах то; е ръцстс ми е; 3.
(иаързоио със subst** изразяващо душан/о а
физически състояния) чувствувам, итп1m>тч;
имам: Aiytc. Sorue - отрих мс е, загриж-н съм;
Ar/woln iul с-п - neдoтиртм ли/---' n-c Ekel vom
cif., -"- Mütio/—/*t - чувствам. имам яттртрг-
лин* ег нр-, чувствам агпздлсдает; Hicr/r.
Dnusi " (1*411, жални съм; Nol - намирам хе в
беда. прннго/г/;—; (сс 3chnupOenr Си/ Foe1eU;
Ziiiw/1 - нмам хрема. 'рее'* зъб мс боли; 4.
получавам' пт—мfaм: ino/gen tolisl /ик-утре тн
то потушиш, те та имаш; lue isi сг sie Goelic
гюва е тзад ет Гьотс; la ia/t lu lue Geld еня т;
нарито' hab Duc— бла/оизря ти'рила* lue Biel
Isi sohi zn - к/нгога орг може до сс купи. до сн
ясмерн; ntw von e-i - е* пeнунин съм нр. ен
нт.; 0* исо/ндн/ съм вр. от ног.; а* шоучнл 0^
шц. от 1ННГ.; раза.'. Iss - ног noch посНе ueiili
гони оше не хме взсл— (« училище}* вс смс /е
учинн; UrTüu hin 0'1 licti eu - ве 0^ съгласни с.
да участвувам е тона; davon Uabc ich nleh/s
gelili нищо не разорах от тона (и. м, нямех
никаква пол се): Са - нг’и. Са - wlu 60/
Geuc10cile; 60/ Bet'ieuicg сто ти. ви ти ногв-
рии!* сто н; беляга!; хубавя хс изелсе—хм—' Сп
husi Cils ето -сн но '—61. пелу'1 си то (иаиаомс
заилужснсш)-: nun пад шг'/ - исис тегни с—тс!'
5.	е es, etwas* was нито obj* сили c друг obj** а н
дните случая соии/он* е комбинация е првДс-
каотнно— по-рядио е ооробуеовио adj-; т/ siily
Elin - бързам' e/w. frii - имам нр. зо пролсл;
с/н. Тг*/О^^. zu Ende - свърших нш.; zwei Slumlen
Inno - два чтот съм овяояи—и' с-с, еСн. 11*1. 'ог/
- обичам лр-' те git, 5'1-1'11. 'сОсН/.
bequem - лoор—; зле мн а, добре, зла cтч; добре.
тла ми стоят рибют- -те; 11010, удобно мн е; пСн.
söiOy - ии—ре ми е нужна; Сос №1/1, TuscUce
voll — пълни ми са ръцете. ижo0o>ннe*рoтc. lei
hule се am w/*i/tirc - ва меш мн е 103-4011'; с/
hat ssie Glas ieeu ней изпи чешити си; н*/ Uasi
lu’u mit i/u R/llyloi? кса е/сдаш иа рcлнeнинт?
6.	е упровляаоно am haben предлози (с пон/че-
та случаи през*); е-е Fu/unl um e-m - -мим
приятел в лиц—то на /кт.; разс. ileh/s am /-- Warn
- шира не* псчсля отдаден н*огскс;рои- 0'1 hnbc
lue so um mim такъв съм сн, нмам ноз; o01нтй'
рсзк- ruTslice ctw. - но веично uтч1рсч нух-ур;
к-п BuÜC/u b/l eich - а. братята ми жнтгяг при
мсн; 0* пр—дружни съм от братята си' cs ileli
für us/ut - ис те -шитам за u—улe6uO; н-умно'-
/0, 'зле; не то вземам яттътр—; за нтттяo е лон
смисъл; etH. hinter sich - преминал cпМ;
прекаран съм ши.; с-е Ursache НОп/сп иосН -
нмам сн пр1ниuтmт* niw. le Gan/c - пуеитн съм
лр. е движенин в ход; (Oese R/cl/ciuTgale
hai 's in sich тоя зодо'о има труд/вотн ляво/ни'
cs Hut’/ in sich груа/о m; т/ mll e-m - -мим
робот* c /'/.. -мим go сс разправям х икт -.розл,
СОс - с/ ili/lninden гс имат тюбопин връзки
овч—жлу сн; т-с üben eich - имам /кг. зо
нтнoнeтвo* ntw nnl/i (е* Hund - тъкмо сс
ттн1мтвтм с um.; Ice Rock vom Lso/e - mö//c
ионам да ен махна дрехата' et.- vom ul'h -
пр—дого— нм /р.; нес gliul/c Sie lenc von sich
zu - зо ке/o мс взсманс сябетвеня?' раза-; е/
dazu - мата да харчи парн. до рттпeлтeтм (с
пори за нщ-}: wlu -'s ju iaeu можем до хи
пeтneлим този разкош; 7. е 1н/1 без zu; Sie —
1/ocit 01^1111, ich nie/ UnUe tciweu ün-wouCei
техно В; е из Вас до питате. но из м—в мн е
трудно да сг/сверя; Sie* - gni приказвай'— сн
коткате щста (зспрас/а е): 8. в иамбиноция е
Hf. е zu а, нмам [до]: ich Hs/c lOclit zu nstnc
нямам никна ле ям; viel zu lue - имам мпю/о
рибено; rs mir е-т zu /пс -(или соомоя re mit с-т
-) -мим робота с иlкт-; имам да се разправям х
ног.; б- трябва до. необходимо е да; чeтт до,
имам пратя до: ctw. eu llrl/ui - трябва до
доставя um.; sich nach с/н. eu u*'1l/i - трябва
да сс съобразявам х um.. да хс водя пе нр-' Sin -
ül/u miet eu y/uOu/ei можете до рзтпялтгame с
мел' zu ielnc - нмам х какво да ж1в—и' er hüt uns
nicht/ zu Ье0гГ1ес ной няма прано да п—
зтпoвидтт* а е па-евооодми прмасд; was hat lu/
zu b/C/ii/c? какво означено товт? no/miii hat
dacaci eu О/адеп ново на ннт—р—сувт никого,
никой няма право да пити за ToeT' was - Sie Hier
mlizur/C/n? защо cc месит— в тоя рзОста?; с
ктнве правя са меситс е тоя рибята?; die iul
nohilu zu еицше това вяма пначеи-с; 60/ SicUn
hat vlii eu eugne нея ртОютт е ет гянямю
знтч—яне' п-п etH. eu yc/Cickrc - дължа /км.
нщ-; 9. - Hoil/s ненсм до нмам иш. (чсомо е
punt- perf); е* will т/ v/rhrorf'l - той те нека
п-нем-нв; сен. ileli ндН* - Holls ие ненам до
призная вр. зо >ирня' Ich will се so - некам тови
до стсле!' sie нО11 т/ eicht - тя вс то познатято,
ие дата; 10. imp. те hai s-e Roc1t*/—r*i Usmle
вярно n; 11. обл, риза. нма (= тк /*//): Hirn Hst’s
ulen vO/ie Bäume ex, че чuoтe дървста има нун!;
тк iai uutn Wrye lünot е* рзОстста вс е тъй
639
Кзсктл
бърза, има още доста време за това; б* няма
какво да се боиш; was Oel's eum fum Not?, es Oei
U-e Not няма нищо за страхуване, няма какво да
се боиш; es O/t /uie Weile iemit е* има още
достатъчно време за това; 6. ще има да се чака
още доста време за това; II. rejl, 1-розГ:* псйор*
превземам се, фръцкам се: - Sie sicb eicbi so! не
се надувайте, превземайте, фръцкайте толко¬
ва!; без церемонии!; 2. imp.: es Oct sich свърше¬
но е; трон- загубена работа; трои. O/t sieb wes!
es Oct sieb was wobi че защо пък не? (а думи до
/в сооаа ла моно); es bat sieb was zu 1ссОте! не т
до смях; няма за какво да ос смеете; 3. разг.
карам се, die - sich cUee /ebcbt! ама че се драха,
караха!; 4. оспор* чувствувам се: тел Ое/ sich
so wohl ie s-e G/gT/weel човек се чувствува така
добре в негово присъствие; 5. тор. е: iustijTi
mag sici's - über eeioee Leute Köpfe wejzutmc-
b/n трябва да c по-весело да се язди през
главите на другите; III. като опимоко—мленн
кискал зо аоразуаоие но сложнимешали време¬
на; кама мокъв чсс—о упетр/оянон млин/епично
а изпуснато punt* pen/1 ио спракаемая глагол:
j/lzt babc icb es bemaus (bekomme/) сега го
разбрах, сетих се; icb O/Uc /Ое beoum (gek/ieg1)
можах да го склоня; baUce Sie 's? разбрахте ли?;
в ред ли е работата?; направихте ли го,
свършихте ли го?; рсзк, auf icn ScOecek bei em’s
(abgesehen) хвърлил е око на шкафа; /№. Uuech
- свърипих; ein Bucb aus ~ изчетох книгата:
раза* em Oct auf, zu дюкянът, заведението му е
отворен(о), затворен(о); ризк. Sie Oct ein Auge
auf iOe (geworjen) хвърлила е око на него
(«.любете а в пето); sie bebe/ sich (gekriegt)
оженват се (кама щоселон крой ио ромон)*
HaU/n п, -s. — —ърк, 1. кредит по сметка, авоари
р/-: вземане: Soll ue) Habe/ разходи и приходи;
2 ,да взема“. кредит (дясна еороноца н
глоапата книга. текуща сметки и др, пъргое-
и/о UHUTH)-
HeUieU/stä/depl, нърл. авоарир/.активи.
Habenichts е, -cs, -ераза, псйер. голтак.
HaUTo/f/I(10Tib/n // вид народен (исафтцооисп)
съд — наказание над омразни и провинени
обществено люде (а Бавария* Оомоно); -gciß /
1.	мом* вид нощен призрак, дух; 2/ последен
сноп на нивата; 3. пумпал; 4. вид бекас; 5. вид
паяк; -moim п 1. вид кавал; 2. овчарска песен.
Habgier/ — алчност, ненаситност.
labgt/oiu adjl алчен, ненаситен (зо иином- пора)*
hcblcft adj. (G); jUs., e-m Sache - weiden пипвам,
хващам, слагам ръка на нкг., нщ.: успявам да сс
добера до нкг., нщ.
H/bicii е* -s, -с зоал. ястреб-кокошкар.
Hcbiih/s/euje п орлови, силни очи pl*; -Ugoop/i
е анст, хрущялен нарастък на гърлите на кон;
-UoeU — лов; примка за лов на хищни птици;
-Ueeut п Оси. беенурка, стръвниче (HiToaci-
um); -mesc/орлов нос; -pilz — бие* бодилеста
гъба; сърненка (Hyinum imUmic/lum).
Hebili/allöm /-— -те хабилитиране, хабилитация.
Hаbi1S1ationseanU/S1, -SchriSf-/хабилитация (нау¬
чен труд).
OcbtiitSeoee tn* nejl. хабилитирам (се).
Hcbli /л, н* -s, -е дреха (на монах* духовник).
OcbtluTil udj* 1. псих* свързано с хабитуса; 2.
ебо—р* обичаен, обикновен, с когото, с което е
свикнал човек.
Hcblius и, — L (хора/мер/о) държание,
обноски, външност; хабитус; 2. мед* предраз¬
положение (зо заболяване}. 3. църк* сила, дарба
свише (у ииоеинцетс):
HabmieOlieb п. -s, — оет* дребна иглика.
ИзЬ^-иас/ -еп имот, имущество; -Sclljkcii . /1 -
еп 1. oOu/npl вещи, дребно движимо имущес¬
тво; 2. = HaUe; -suhlt / — алчност (= H/bulTi),
OabsüeOlig udj. алчен.
HciO£ [чие] н* -s. -s кина. - HasiOee:
Hechel jl -е иОл, осил.
HaiOse, Hexe, Hcebse / -е 1. зина, джолан; 2.
обл, фом. шал* крак.
bächsen tn* разрязвам сухожилията.
Heck п* -s, —• кълцано месо, кайма; рсзк,; - ued
MecU куцо и сляпо, сбирщина
HciU/Ucee, Hackebt/// -UlocU ш кепе- масич¬
ка, тезгяхче (со ризеочопе ио месо).
HaikeUau — смч.-оШ: окопаване, прекопавано на
орна земя (най-примиптивно земеделие); -U/ti п
сатър, брадва за кълцапс; -Uoe/сп и теше*
голямо кюфте; -Urei/ п 1. дебела дъска, пънче
(зо къицонв но .месо. рясине но зазем/чак); 2.
муз. цимбал (инструмент}*
Hace/1 / -е 1. еаи--сп- мотика; 2. нмхи . кирка; 3.
вид брадва; 4. смл.-ет. копан с мотика; време на
копанта.
Hecke2 / -е; Hecken е* -s, - 1. пета (пс крак,
чорап* обувки): еби* sieh Biesen ее den -е laufen
излизат ми мехури, прншки на петите от¬
тичане, ходене; e-m auf die -п /т/ете настъпвам
нкг по петите; риза, c-m dich/ auf (те -е sein
вървя нкм. по петите; подканвам, подтиквам го
постоянно; 2* ток (па обувки): риза, sici (ie -п
nacO e/w. ebicufen изтърквам си обущата,
подметките по нщ.; носи. Uic -uuaaniincgscila-
jen стоя мирно; 3. задна колянна става на кои;
4.	мср* основа, крак на блокове, пръти.
Haik/is/n п брадва, сатър.
HaiU/eio/z ш лона* - HacUbioiU:
HeeUeiwerk п ограда, плет от клони.
HaiUemaeU, Haek/paek, Haikmaek е. -s. -е 1.
мпшмаш; 2. сбирщина (срв. H/cU).
backen I:lU: l/клъввам: накълвавам. изкълвавам:
mit Uem ScheaUel - клъввам с човката; e-m (ie
Augen aus Uem Kopf - изкълвавам нкм очите:
2. сека, разсичам (дърво* кокали* месо): цепя
(дърви): кълцам: Wuesi - кълцам месо на

Hecken
640
лоа—и—ц—; воснн, gera'ktns Biel куршум дум-
луч'ратe- Holz ruf sich - lue/сс ocтaтяч xe go мс
тъпчат, да се кочет из глината мн; нмам но/сно
търпни-с; subst. Geiacktns кълцано м-со, кай¬
ми; 3. кяпaи (е мюно/а)*
Hickcc пи. "К. - = Hacke2 1.2.
Hihk/ittück п пени ио нярaп*
Ha'k//pack — вж. Hic/emack' -pstgr — зона*
хнияенс кайми (за сураао ядппм); раза, uus c-i
laciee ятлтpмяявтм /'/.; ортти вкг. но нт3чт*
Hsck/n [хTнпр] и* -к, — нмилиз- хакер (иойоо по
иеполнил/и начин чмрпи информация он чуж¬
Ди компюоърни ала телефонни системи).
Hlcksrlt/y 'н. -5, -' Hlekscl д, "8. — 1. остор.
плява; 2-розл* нищо н яиксова рабсне.
iack/un i/1/i s h (зомляко) съсирва са.
Hrcle/TinclC /спл.-сн* скопя* култури; -kJote ш
готе. “ "-eioce; -^m^itcloi/j^c^itT'-l'/s- миш-из за
рязи/с иа слама; -pflüg — ссл.-ст* онвп—я плуг.
Häckt/l д.	"5. —раза* плинo, менина-
HsckHrrdHiittchsft f.eecoe. /врека cтoпснc'BЯ;
'ъдато почнати хс обработва (прмиопсно}.
HsUsn Л1, -е, — нас. свода, разпра; раздор,
нртмoтT; вражда: Ins lingee -t müln умеревн
он gпнeснт иртчяла; вражди.
Hairii ?ц -s, - днел- разт. дрипи, парнал (за
O’^^^UU/'):
Hude/11/ "—п поотвял/н н—cнeннсcми oрачялH;
ктртиицш раздор— pl.
1116(1)11 и* -е, - 1. нртмонянн' недоволник; 2.
зъб НС ТН—ГОЯ-
Hiirmy/Itt — = Hilnu/n 1.
isUsrhsfi udj, енодл—в-
Hsder/katze/= Hadeieu I' "-lump m фим* нгтoдяй;
чeртаваЦ; мошеник (ругсозя);рсзг* парцал.
НдСтгп int/i h (mll /'m —) «ис* 1. исрим са.
хнсд/ичс; 2. сърдя сс. /гневя хе: я—ловол—и cтч:
mit Inn Schicksal - слепя сс, сърдя са иа
съдбите. недоволен съм от съдбата; 3. вражду-
там-
Hiirr/<aeel/r — cгOнрт' ио пернати; -s'in/l-
d/nascrtc/ / —ахн. мишни* за рязане во
парцали; "/ucli rHрoч10HH1нгxmвe; eвaдннnяcт*
HsUT-KÜhltty adj. етад/нн-
HsU/cr /и. -S, - вж. Hainiem.
Hufen1 '/, -е, - м\ср. приoтт1нщГ; а прс/-, порт: с-
с - umlsnlcn спиртм, сояхт—рам в дадсвю
прихттинт—; през*; Ос Ina - бе* Ein /icilufec
oж—явaч се; от - sein ио сигурно чиcтя xтч;
ттщ1т—H; приютен cтч-
Ha/rm //. -е. — 1. тсхн, гепнтник (а стъило/ротл-
аодотвота): 2— иОл* оно—р- /тр1—' тснджерт.
Hilrs/imt п мир. пр-егоя-тна управт-ине;
"ü/lsyr /мор. ориcнтuнщнн cтeръжниuи р!,'
"Unum и мир. приснтянщвт барнеро; -läii
и .мир* нейопт xmннT; ней' "1гскгТ ш капан но
!—uлж—рT; из сърин; -ys/Ütr /. -/rlC п мор.
прнотс/ир/н таке— р/.; -—с/Гс/ мор* нерити"
бтрнсрт (зо зотеорянв на прсемонищвнс);
"iiroKirr ш мср. нлепгктвр из приcнaниmгтe*
-plitz и мор. приетанищен сред, порт; -гГп-
тпи — мср* приегтнищ—н багер; -spsmmc/око/,
полет- ембарго' носи и, блокади из пристан-ре;
-zeit /мср* вр—мс ви прилив в прнонтлнрено'
"Zoll — мор* пристт/ирин НТНХН pl-
Hsfmn ш, -к. — веех рсзк* ihn stich/ (е* -
пющртнлятO; пepртнлял а.
HaTri/boI/n и 1. с/л.-сн- почне гадни за сеева
ва овсе; 2 хамбар зз овес' -е-тО ш овсссве
наше "liloc/ispl. гине* овнс—iu ядки; -/mÜten/
кина- вид бунеур—нт наше; -Tstflci — оси.
[баба] чтрнo' подбел (Tuuuiiago 01*01/1); -пит/
д. -iticU/бот. бродища. козя брода [Tnagopb'
goc)' "pfUier, - Schlehe/Юн; -трънкюсннвка
(Pmucns Опит/Оа); 'Sciilom; -snie m гоим*
явсхевт 'тщицо. вода; "tcl/ol п онехни булгур.
Hüll л, -e/rer -е квокр. хаф, плитък прсдухнисн
тoднт-
»*.illtr ...heStl/t) т//.' ио adj. а udv.* образувано от
oьщeиmнтимлнт- прилагателно ала клатели*
изтичане; L наличие или приммжи/ип но
сеийсшао- иичестно* изразени от осноаиаоа
дума; fehlerhaft* herzhaft* mangelhaft* nuhrhu/1*
2.	наклонност* привички; boshaft* schwatzhaft;
3.	подобна* приличие (- artig)* чести прма/ж-
(снс е „кано“ fieberhaft*
Hifi / — L зрсст; задържана арестуваин,
зaонртнн' затвор, нтчницт: eu гнео Wochen -
v/ruutriit осъдни из два седмици! запираше; с-п
In - m/Uinc задържам, запирам икт,' uus dru -
nctepitn/en избягвам er тъмиисне' 2 залее.
eтрт/ицни; отсовернясн-
HaTCisttUli/зонтор-
НиГе/гг adj* юр. тонсв. задължен до сортин-ро'
отгопорен (зо нр.): е-с für Сее ScUudee -
nacinc държа лот. отговорел зо загубонз-
Hrichrrksit /. -нп юр* ютгонсрност-
HsOrUrlsUl — заповед за ттдъpжт1—' "Unis/ ш
циркуляр за зресгутонс (= Steckt/iel).
HaOlTI/ "П оол* свстр. нелепо иеп'е-
ruOC/n 1н1г- h 1. (ас е-п, е/н. -) залепвал; понепен
е; сцнпннв е е. държи хе здраво я (HP.): (е/
Nugei ha ftni Ос icu Wand гвоздеят е забит здратя
в снсиант; lue POliste/ isOtec /ОсНе ruf len WunCc
чунтмичкттa ис е добре залепвала я ревюто' ct
hlci/t - тaоc'oнтa хе е паметта' lu/ hleibt /ОТ) оп
(ет Snile - тона остави дълбоко заседнало в
душено; bei eicU iaOtet цп/ eicits Im Giläcitais
n-c u—po иа можете да тaоoмнuтc* Vgnlucit
hültet suf п-п полязр—ин— пада върху лот.; 2.
(tüu etH-. e-m -) oтcoтoриМ; тзрт1mнрaч за nm..
нит.: eit s-n Leben für ctw. - oттoвтрич c
ж-ноти е— за nm.; die Vem/Ocieiucg isf-ei für
CO/unc Scislee оои/урингтноно лруж—снво от¬
говоря за ноя тена.
HaOtl/gilätrrpZ. мед. коиноктяи лст—' -цгТС п псЗ.

641
H/e/m
Häflling m, -e, -c aр—xнoнH; затвсрнин-
Hafl/ongan н муemтчк1; пиполца pl. na рocн—иниr
живени— (x косто см прикрепят); —pfLScil,
Haftung/отговорнях': шърк. eit beschrankte/ -
x страи—чел* онсонярисег; -schcl/g pl. = -gli"
srr; -strafe/юр. тoонрa1—* -summe/ птрнннт
гтртнциЯ; залог.
Hiftniy / 1. cц—плaинH; aдхгтuя; 2. -еп нж.
HrltpflOclt-
Hcftwuez/I/Он* въздушни кюрев (нс бръшлян а
(рИ).
Heg нн. '(1)/. -а поен. 1. плсг (сн тpccoc);
храсталак; 2. горичкс; дъбрави; 3. селски двор-
Hegepfel — бон* д—во и0тдoo (Pomus isius silviui-
/Ок)-
H/gcbuhie/Он* 6яд габър (Csupinut иеГиТии)-
ra//büci/c udj. 1. груО, тежък; 2. ш-вероятен.
и—'ун; н—пoяяcич; втзчу1■инeнc1-
Hejc/buiic / шипа* eпнялr* -ioie — бом. т/ст
(01/1/115 loco/yclr*
Hagel е- -<,- 1. градушка, /рид, а пpeш-: ein - von
Зhrin//c» Gn/cio5sen; Schcl-Hom-cn срсл он
удари. -наряди; порой юг, куп рутотни; 2. мм(*
ечемио (за акиши); 3. (кино илмено—ругалия) н
B1*iz.; Don/er uni - - сръм н мълния!; фам. Pole
-! дявол до то вземе!; 4 врттaтнт между
жълтъка - бcтттит* S ослар. cowie; неен.
oтртeч*
Oagiieieil udj. udv* [ч—ен] нато градушка.
Hagei/gans / леол—- дина съснз; -köre п 1. .мед*
—момин из еняго' 2. зърно трал; —kuy/i jf ваш;-
нартс'.
Ocg/ie imp. вот— град; прел- разт- пони нане град:
те 1аце1/е große Schloßen во/сше сдро ерглуш-
'ю пран* се iageiie Hic/e, Schli/c удари са
сипсхт НИНО ГрИД-
Hag/i/r/g/c — лъжи х ергаункс: -исГаС/с —
градсОнглинт; -seliini — внезапно, ен/нс
градушка' -Kcllsy — 1. с—дгл срсл; 2. трсисб—Н"
/нит; -schlößi/ (0/^0 зърна трал; -sct/ol п
тении сачми pl.: -stron п (вДро) зърна срсл;
'-V/itO'i/rin/ - / ахнсуронкс против градушкс-
ieg/lweiß udj. cн—жняOил (= 5ch^oiwr*ßr.
Hegel/wci/eo п Оуря х градушка; -zucken щ
шарена ппр1exтт захар.
На/гг udj. пухтсл. мършсн, е/*6; сух. кльещтв.
Hüyerkrit / — пуc'тлocm» мършавият; сухоег-
H1//тote/бoгs дива рятa* шнпкт-
Ha//ttole и, -ncb'CS; -сп ориз* стар eрт—н*
Hayiöy1äp1 suci: HugiograU /л. "'е, 'ес състави¬
тел ви жнтне ви свстсц.
Heglogoepil/ lieh: Hagiografie/ — църк. жннн-
сно pl.
Ushs inj 1. ох! (сс удивление); 1 хс-хс-хг!
(смях)-
Hälen е, -е, - зеел. соНкт eGlnтlint yilsiluOit)'
хексрнцт (Nnco-/igi caiyocalacic/).
Hehn m* "(1)5, -e 1. петел; прси.; [С/т] - ое Korh
enic всгоОт любимец съм; съм пенсл межиу
нвосшни' Се* gul-ische - тoнooнит пенел (символ
ио Франция}, Се* mote - пожар; е-п (те iotnn -
Ulfs Dich sitzrc подпалвам нoч* кътате; фии*
dücacU kunUt knon - meUr л—кой ис п—нз (ис ес
нитарасуно) за ново; 2, мъжкият у пойнитг
птици; 3 оран: len - 11011/111, elirninc
отварям, зamтарич орана; 4. тетрюпонозют^—л (за
къщи* култ): 5. прси* и—в пснсл, aртмeлниa;
сводник:разг. ног ен/о -е наежени оста пен/н;
6 олтар, cпуoпк ви пушни: len - spinne/
опъвам cоуcтaю-
0ain1bn10en udj. = iimnbüci/c-
HaOn/n/ii н чтнаO; безплодно яйце; -fuß — 1.
бон* лютиче (Rsiu/culns rccm)' 2-pl* горт; (са
лош почерк); "^k^nmi — 1. гребни из панел; 2.
бсн* о—тлю> ер—О—и [Cn1otol 'iostüil; RHonan"
lus); -Unäh / -muf -schm/i m нукури/с/н на
пснсто (оссовио сутрин); -teile ш 1. ктнванe
(оплодяве/М) ши кокошка; 2. дефектен вървеж
ви кон' Знрсза. ттрoдиш в яйцстс
HaOn/pot/1. мир* раздвояваше ви норсб/в въжн'
2. (иол- шипка (плод)
HehniTi е* -и. -5 1. псйор. мъж-рстс/вехт; 2.
скопен пстсл-
Hst е* -e/)5b'en; -х. Halfitci — лиал* тоу/с, е пран.
Hsln ш, 'S. -е поен. gтOрттa; лес-
Hainbucl/ / бол. = We*ßbn'1n; габър (Csiposus
1111'18)-
iainbuiO/n, hagiUücOin udj. L габърен, ег
eaOпр' 2. доОре непл—m; жежък; 3. а iаg/bn-
сК/е >птчун1т—нel1; янчут-
Ilci/UulUc [Дисл- = Hiu/luite-
HeiiifmTi е. -и. - хсиняини (am с-н Хаити)*
haieianiscO, OaitiscO udj- хтининca1.
Häkchen //, -s, - 1. кукнчно; 2. грим. апостроф;
седи/ (нън фрсзоиено осОу/о); pl, кавички.
H/Uc ш. "/. "П map. мош-нин.
HäUcIenb/ii / плетива (с едно иуко)-
Häkcl/i . / -in 1. = Hä/sis-hnii; 2. пленеше с сл/т
кукс; 3. дрсзипин; 4. рттnрT; спор. ттижлтнe-
OäU(1)Iigaт/|/ л ку'—''—. шипове.
häkele t/ rejl. 1. плати н едни кука ('тu'eнс»
кун-рнюрс); 2-rejl. пран, надсмивам сс. дребна¬
во се заяждам; 3. rejl- залавя [c—r [кого] х
кукички (ио/р- нръии;r* зскрeпиМ; орн>т1чтч; и
пргн.
HäkcI/ecUel / кука за плетс/н— (за депт/ла):
-s/icl — плетка х елно нукга-
Наксп I. t/i зткт'тМ; залепям е куна; II. mir. h (in
c-w. D H/м v. зсну'вом cc. зaптnoм ec. In la/tK<
cro 0;— е задръжката, пргчотгт-
Hek/n е. -s. - 1. кунс (so H^^^e^i^j^sM^o^mc цсии):
закачало*; праз, рсзг чпчuян1и: (а/ BilC. Сте
Hit um Сеп - Hängen ттaт'тм картн/сто из
гвязл—И; нспкогс ви тт'тнaлaтгт' рсзг*; Cis lue
irn - тим е работите (чпчнoтиинтr; 60/ Suche Нае
с-п - тоя работа е чcпттт* нс върни. нанне
41 Нeчoкя-оптттрxaн ре-ч/нк. нам 1

Hзe/neband
642
гряОпа; 2- лон. ъгъл. нупoт: - scHIaucn (за тт—а)
бяс* зигзагообразно; е-п с-с - seUIugnc едс/зм
якм- aртa; препъвам тю, пра/-: Ъриза* (ruf е-п)
неприязън, яд; с-с - uuf c-n iaiec имам зъб ио
ног-; 4. опсрт. ляв c>иT; дсс—л овнт удар (про
оокс); 5. лев зъб на енси, т/нтив' 6. и Haken¬
büchse fueci- воеш. трoe6утт; 7. мъжко теленя
копче; 8. крои* апостроф' 9. кунннкa ио квиха;
зъб; 10. нотви иа нaoo>uиo-
Hukci/hrnd п нехн* пз/тз х кука (зс арати*
прозорци)- -hUhltc/соен. нжи Haken 6;—ku^rnz
п пречупен кртoн (евисмоио у смирите индий¬
ци; виоисмо та хониерозмо)- -пгкеу - он/но
гърбав /со; -pflüg — остер- радя; -seHlüSK/T ш
нперщ; "iils — зоол, кучешки! зъб-
Halaii, Hcl/ii п. -е, —/-8 ловджийски вио-
НгТЬ adjl пое* 1. пeнe>1U; полепиит (изразяващо
чаено пе-галямото чсее* почни цялото) (нн-
/0. метр, мссец, /oa-H* хляб. цсва, порция,
ну/с): /0/ "Г< Dulz/si; пянепннт дузина; е -
Tön/ полутонов—' slic (риск. 11'1-) -in StinC/c
несни половин 'ас; suf -sm Wcg 11—111*11
връщам сс ог пеновияттт птT; ет средата; нОг
/usO/e uns iul -en Wcgc и. ор—шнахм— cc na
средата ви пътя' 0* пран* н двамата eтcтппихч—
пя вр.; cu o/t - eins нтeтт e 12’30; re schlägt - 6uc
поненни* нтc' пп -in Ms* към ср—дана ва мий;
Conees Zimmer lei nuu-- eo ц/oß ное lue деСете тая
отся — авт птти пе-мтннт ог арут^сгз;рт?т^. dis-e
StaCi tagt се полопияттт град те разктттт' пeнни
ц—ниян град то кaт>т* риск* бос -е W/Tt оeн'u
петнят oтит' розг. er O/t cln -nm Geiniutem; Are-
гей н ктж1'р—нu [цял) ун—U; н—отр (различна от
Halbgelehrter пеиууче//- н/доуч/н* Halba/zt на¬
беден иг/ср); bis in dem "in Mitts/ sci'aUTn спя
почни дв обяд' - iaiin е* те tehoe той пeнmи
нтнyнкт* -сти се; те Oet - in Ordnung а* ин с
непълна е ред; 6. почти е е ред; 2, пoлюnинчтT;
я—пън—н яндосттнъч—я' пп* /Оп "lu Mensel sein
съм пснснни. пeнenи1нтт нcп—к* -е Maßiai-
ппс половнячтти мераи' nun ео/ -ne OH-
eu iöuei слушам хсмо с едното ухо, почти иа
опушсм; /пп - bei deu SacUn sein на отдавам
пълна внимание нт тоя рт6eтa; ва роботите сн.
исморя; /Ос -tu B/H/ot непълна. 1—дяcтaнп'1o
иякзттн—лxтвю* - цип /апо/юнина опорси. налее-
тиран (гозби); шск. lu -е Portion du! тн, пяневин
човече гснюнс! (зо слоб; дребен чонси); 3. .мор.
oтртннн—я [nяттрr* 4. 110^. итполявинт (зо
родствени отношения); -е Geschwister ннcт-
р— братя н снстри' 5. udv, нтпеловина' ятнтoнн:
почтн: utf - unl - um е-п G/tciiOtn l/lin/lm/n
участвувам ви ранни части е дод-вз сдалоз' Си/
K01C lest /и* - suf детето сн изяде яденето самя
иапо/явнно: - mir Gnw1itr - mii Lisi нае с
нтxнлнCr кюн х хитрост; - unl - пяннИ; горе-
'юну; ктж1"рeчи- на равни 13'010, парснио; тк
isi ilhlt - so vO/1 не е изжс н пс/сниисти; er Isi
ilcli - ko Olroßly wic sein BuiU/n той даде' вс е
гсат прнлсж—и като брат си.
Oalb:::, HаiU*// = полу*--; uтпянoвиuT; янcтp:
НгИуПигОц, Hiie/arbaro-
//:halb н сонр- и* е udf. пое-; апС/гидИ, 6-0-111-1;
о, оотор— със subst* отстрана нт: mill/ulall.
Hslbsifc ш зоол- noдучтймунс (Puo50m0a/r-
lul/setll'h udj- пелуяфицнтд—я' яфицuoтe1-
Hüil/ärirl — L къс ръкав; 2 исръкавник'
"bunsi — 1. дребни. мзленмятнн селянин; 2.
нтeчaнeл ши нтпялицт' -Ulen п гънат. сдоби
0-ро' "Ulli жив, Оюен' "eolCleu/'rIOлyoбрстC'
>010-', ннттвгpшaнЯ; пenпрхяocтяe яОрозята-
ниг; "elut(p)/rlr п мелез (кани* чанси). пенук-
ръввт породи' -htuUsu — /10^, допадни
природни бран.
OaIbeUüo1iu adjl 1. песът (хн/, дъщеря, брат)' 2*
нгтткouoрoд—u* -Inik/T adj* здрачен. пянутъ-
М1СВ-
Halb/Uune/I, поет- -Uämn/o ш п полумрак,
здро'-
Halb/(o) ш* -1. "П 1. хелбо: с-с -п -nicken пия
халО*' с-с -п von-oencn пия нозлртвицт х
хонбо' 2. пвнв>uuнтmr 1нттвпрщн1 чев—о: 60/ -п
und UcentsciOei/nec пeнeвн1нт'инe н кодеб/н-
н—те-
Oalb/n tr* разделям ва две равин части-
Halbio и* -е. - = Hiilbauer.
//:0aib(/n) (сл—и pron.); **:0aiU/o (след subst*} =
паради, зарад—: me*n/liai/(en)r кт1ск1/0-кГа11ет.
OalUin prp. G (поотеня/с след упраа^лянонота
дума); 1. перили. заради: Сг* Elmr - ег cтюбрт-
жевня зз '—от' Стк Scieont - зз опазване из
външното благоприличие; Cu*ng/ii/n Asg/ir-
genieoten - поради. пе спешна работи' Ine
GesciäOlnK - по mтртeвxк1 робот— /?/.; 2 а
halben остар. ет страна na. по: Ins Geosins - Ist
е* Iroee по лух н набожен.
OaibiiOab/m udj. пoдур—дгф—я*
HeIU/uwahhscnc(o) ш подрастващ младеж.
HelUfabrikat п полуфабриотт-
beibfe/U udj* 1. нс/умас/ев (сирене); пенууто—я
(/роим); 2. п/ч, полу'ер (шрифт}.
HelU/fuuu / или. допяясна фигура; -finale п
опери- полуфинал; обики* pl, —^^/110 — зоил.
оeнукрини нтс—оями (сез.)' -fnanzfUaeU) —
хтдбфрa1Ц; оeнукяжe1т пядвързии-
№11/11611(1(1(1-) — полуияг—лиг—ят' -uririmtr(m)
е noтуун—H; 1—иoуч—1r шабсдав учни; "Uf/scUoss
п снр* мецтннн (между поровр е nьpнe
мнаж); "yrKcUwitt/r pl. песът-, притagннИ;
дяв—иевн браня — ееснр—-
HalbOeit/, "еп пстсп11'сгсог; вщ. нндовършнво'
нсдостатъчнас!.
OcibSinee 1п* розпюлятявам (нс раа/о часма).
Halbeins/I / по/уа-нрав' -jalo п оoлуco4И—;
C—М—0!ЪРr ороо (н училище).
laib/jäho/g adj. пю/угоаишеи; - jähultch udj.

643
Halo
ставаш всеки 6 мссецо.
№11/01108 ММОЛ1 полукръг; -есицгТ /пoлylтнбв.
Hul/lant udj. пялуcлтc—H; х поновив слох.
Hail'1/on/c л, "-Iricfi/C / n/ис—- пелул—нено
платно; -driirr ш пянупровядино; 4eitrrr1/"
m/nt п фоз* пвтупропеаинкоп eлгчeнт'
-1010^1(1^), -link/ ш спори. 1^ защитник (фуо-
бол)*
iailmati udv* - Теи/дсп, - Hisste нан/см тнтчнтЯ;
флага наполовина (е знак но иреур)*
Halb/mettsr ш мсн* радиус; "eosi ш пoнучг-
ссц' "pscli/есл.-еН; нзпо/ннт-
Hsl/paT adj* поровню, из равни части: - 11'111,
-поТеп работя. дсля иа равни 'зетн-
Hl11rp/izl по/ушубас; ~prsкiOönb-потупа/онои;
"ur/c1tr[mr е спорт, пасни зс1^ии^^1^ик (футбол).
-сЯт — лот- сеансис; -/ehsltcn ш живи
полусянка' "/ctlUf — пялудр—мoT; пянуcъH;
поту-ъища; -scHul ш noнoвинoT; лиска обув¬
ки.
iailtchürt/ udj. L е/л.-сн* юг пю/угел-ш/в
отрнтинн (вълна)' 2. лян [нuвaдтr' 3. пооредон-
>11. дсфсктси-
HalbsciHett/r / вссът* природен а. доведеше
ссхтра-
iilbt/lilig udj* 1. ятпянявинт стринини (напечи-
лот; /описи/); 2. о\вд* тзcec1зн само савана
енрс/с: -е LäHeu/g парализа само ви елитно
строио.
Hl11rttlrk/(mr е. . / -п. -п пвсло'. риза, пгйор.
хунl!ттu(кar: -Stüiesr ш спарм. полуереде/
1тотgaтeд (про фу—бил- ръчно шапка); "ton ш
л\у?. пелутеи-
Hrl/loi udj. пялумтртъ> (и он изтощение)
Halb/vcus — ле—- потухнншн—; "vo/ii — крим-
пс/ут/тсли; -Hiise/ сирто бсз бити или без
маЗно.
НиТин/це, Halbwegs adv. 1. ризк. дoняктиг, ле
извести* oтeп—Я; яспо/свнво; -шахио, тарО'
долу; 2. ва пюнявиятнт пън: cm kai пот -
ectgeunm е. поорстл* ма во палави:/* пьн' 0*
прен. нтполовннт сс съгласи х мсн направи ми
отстъпка.
Hlb/wf С/' — пялуcвит* "ЛУгП/ате, "НС-еТ/пое - / -
0000'0*. oур'1зтяoT; ихмнмоиснко; "НтОстг/п-
Hohli п спорт- леко понуередва ктт—тярня (при
бокс); -wr/ten п пя>ърх11оот1/о т1тя1—; потуоб"
рттювтняcт' -woi/Kcn ш уч—|/"1иеляуче/1' -ннок"
sc-ti - / = "Hilsscs-
iallHÜhltoy adj. недорасъл.
N111/1'11 / сперН: полувреме' -emy m носи.
пюлутзвюи
Hüde// -е 1 -мат- ttötu, насипните' холде: праз*
e-n iul doe - enlece отхвърлям. изхвърлям /кг.;
2. 003', 0'10/.
Hllflc / -п полявнит: sU den - Ins Wn/ce in
средата но пътя. из по/юв-лсти п^>т' ип СОс -
inlu изполявиит пявгчн' фом. шал, со - т be/teue
- пеловиноснт ми (жсна ио); doe uuöönme; СОс
kiroieu/ - пот—н—; пю-мотаю юг оoдятuнатa.
iilftrn .г* разполовявам (па рса/о); Hiifluly- (-
Hü-ICti /, -е (също а е* п. -s. -) 1. леко юзда.
сглсвнин' 2. кобур за ретолвер (но е/дли).
Hliftirlilnr / пенел ви с/танлин-
tilflrms tn* обуздавам (кош).
HülTtririre/s — = Hui Tt/ni/on/.
täl^1lcly udj- ПЯHOnHHC; ЯТПЯЛОВИЯТ-
Hülfi/K/1- яеуссг/с /тo'с: 2. зоаа.- Иаце1ц1П5-
Наи0 н. "(1)5. -н L звук' ехт-ве. нъя'нян; 2 нхю.
Ид1'2 [хол// -s фотне ио хот—л.
Hli]//, -п 1. ГOЛИМ0 ПOЧHPГHИH; TOЛO; солял (в
зинаД; болници за зимнсемичасииупражнения*
на Оспя* е поща* за зара а пр;): панаирна
полета; 2. срoaga» оо/онзи* (нопр. по тpcм-;
са/ер—я' 1 хол (нопр. е хотел); пани/ион
(нопр* е болница. за ОитО): 4. есе. то/яма тзлз
в замък; пост, чертвт' 5. оаиец* хангар (са
еомал/оН) цепелини): 6. еяновари/а-
Hrllilijs п. -(к). -(к) църк. oт1луи-
HsTTsüjriäUchhi п шск* ч/н/кт во религиозната
оргтлнзсциня „Hciissuicc”
iailrc H./i h зву'C; кънтя, ехтя' отекнем ос.
N11111/116. —Uockri п спарм. зиме/ бсснЗв («
пскроно пс.иащмзое): "-hun — снр* здание от
павилняя—и гип' -kircHc - ' ар:хон- кпxяeтoн1-
чехка църквс (и вдзо/аа насоки кориОи). -spot'
п спарм. игра е спортна зала, закряно пом—ре-
иие; "ССпеок п спарм. телих' нз закрит оорт-
N1110(1)1 - fl -еп малък, U1oпк сонроп в Сснер/ю
морс
HlljuUn п оабл- юОнл—Нис година у старше
—вр—и (за 50 години),
Hrllo п* -s. '/риск* шум. /тъчно, врява. дсвиз/ия:
/in großes - crioh siel тeтимт врява cc тднгят-
tlliO[tr! Hrllo! intj* оне!, ей! (so певаивина* u uo
тмлафеи).
Hüliösc intr- h нинам оля-
Hilit^:^tti^<^iii/- просен* хол ронени период
HüTTizidUiOOs J- "Оп хюлoп1итцни*
Hilm е, -[/r5- -е 1. Оен- стрък, стъбло (на жиозс
риоом/ис): првн- лр. ареб/с, интежио: пра//,;
Си/ Gc/TCiUc iul С/т - vcn-sulen продавам
жннене но зенн/о; las Hllehlcs zoelec н—eнЯ;
дърпам cнтчкс (tu жрвоий): --п - bcul/zcc
/ямам ннто о/омни' 2. ооо- вид ксчпш [A-mnCo*
AiioplilOi стспапс)-
Huleu Н; -е. -и играно хснчт-
HriercCahi н cлтч—u оoнтнт
HfliinücHti/^;'. бон. жннс, жин/н храни
Hslely udh, оси- тревнен. cпe oтрпк-
Hüie'k1ötr1 — бие* котени— по жннеи огрък ва
слама; -pOCOTC / - eвнсрoкa хннрнс; -Hvcspc / зоол.
жннит 00*; -zisi/n п те/л—ие во е/омна (?а
гадаене* зо жpeбuй--
Hsio н- -к. -..Юпхп исор* халю. хня/нс якото
Слънцето, Лупан*-

Helogie
644
Hiiog/c w '/, - - - .ши. хонотеи-
Hsls i. -ек. -e 1. прат, шия; гърло' пран* житен: н¬
с bloßem - iubcc еткрнн мн е трaтпн* риза, е-п
schlimmen - Ги/сс, Сеп - tu/ miu weh, те im -m
Uabne оен— ма гърлото; steifen ~ схванат вран'
dcn Huhn, e"i TO/u Ice - niliihen извивам
н—ята io KOocH'*, живст/о, закотвим /1*рoтe?.
sieh Ice - biccien счупвам е— (лоното, тст1тсЧ;
и пран-. Ins biaci lim Сее - нова го пв/уО;;
риза*; с-е -асцеп - naciec протягам он /юОс-
пннио шията (зо до вадя* чуя); те kos/ei ihm den
- тюва му кохтвз слитото, жнввтс' с-п Сее -
abCuniec, 11501111(11, bie'inm cтcипвзм нкг.
eтoпснcк1; менериилно; Ice - lauan нгу/с
рискувам cлaтoтa; живени е— за нови; Inn - посНе
voll (genug) kilcgec köinem иа мост дз сс
наситя' е разно предлози почни всички изрази
през, и раза-); sich D ctw. um Inn - uelnc
лавничем е— баня от място прJнкзтnаuг* sici
i'i um Ice - Heufei хвърлям хе нкч* но шията,
прнерърсм се; риза- мятам хе /км. из шията
(номрапваи му са}. ск ueit ihm in Ice - oecee xa
зо жнпона му; тява може да му иостви живот*'
bis ic Inn - In G/eciäftnCr in Seiilicn stecken
потъниал съм до шия е рзбят3r в дългове' lei
hi/’t suti bis uc len - -ut 0^ до туш* и* това
um.; дойи— ми до туша; viel suf den - Га/сс
имам ^0/0 работа; e-r Unwissenheit Uuaciln
ile viel Spoi ruf Ice - пет—жногвето му докара
мис/я подигравки; eich ЕпопСе, vl/l Brtici ruf
Ice - 11(11, ziehen нинт—чам сн во сдавато
мис/я u—прии'eлH; техни' вземем е— 6eдиmз ен
мис/я гоени; uus vollem - ilci/1; eciu/O/c cм—и
сс. виним er всс гпрлO; х цяло eтрлo* sein Hal
unl Gut iurcl Inn - jig/i пропивам имота ou;
розг*; In s-n - ili/Oi lügen тъжа до енъонсне; бос
Lüge. lue Wort UiO/U ihm im -s stecken 4умттT;
л ъжата засадна в eтрлomo му' тк ос s-п -е habee
(so певци) гласът ми ве е е рсд; т/ ost Olm in Сее
n/i/chlen - g/komi/c (тътнал н наорнно' риза*
пп üUcn dm - —oinen, изненадвам /кг.,
nр1eн1тсч неладсИлю у ви/.; - über KopT fliehen
бягам пр—з/лзво; sici um Сее - lelie загубвам!
е— живяна поред— много приоозвова; тк geic ип
len - насее са за живото; с-п ui Inn - Oslice
хвърлян са ва ш—яти иа нат'-, пр—eръpсч тс;
мятам хс ва врано из нос-; фам* lleOU miu Useit
von - ва ме задявай х нови нш.' основя ме ва
м—рс х тава шц-' /leih ein vom - ве ненам дз нс
тuти' махай хе ат ечите мн; hall mir loetec K/ni
vom - ва ма таинмавoйl x тоя г—п; отърви ма он
тая ннп; lae Wueenm s-nit lim bis zui - потънал
c в дългове, изправни е пред н—xъcняиmнлнocm*
Coe Zunge iingt miu zui -c Uiiaue -зпл—зид 0^
си нзино; шк wächse iln scHoc eil -t Ucnnus our
стм из гятa; ас туша мн дойде ог тява' die Herz
schlug lim zui -s Uirsus сърнено му наомздкя
щеше дз нтeкeчи* 2. ниНос (ио оиру/ез отем-
румп/О; винт* кокъл* ириоу/с* 3000* «инч*
мегло)* гърло но шише. оръднн из кoтouс*ритe-
—-/ Flnscic Сее - /ncehen изпразним бутилка
(изпивамя); 2;иса— (зс куче) - цпЬпс залоЗна; 4.
pl. Haltse мср. е* насн; (но натрило); 6* хале,
гсле (на плсмнахаДкс)-
Hait/iltchceidrr — фон, псйор 1. ножодер; 2.
г/тнор—з; -niK/chnItl е д—колте из рокля. рuт3;
дрехи. врзнвз извивка; -UusU п L олтар*
'011—, огърлица 2. въже зз бсееис; 3. ссрдти из
куч—; 4. обръч нз бурн; -bпiyl/н'rH' нанийник
на Oрeuи' "boinln / вратовръзки; "irinns /мед*
au/iuc; иифт—рня-
lilKbm/'i/mlt'i adj. eнт>oнoчeн' рнeнятзU'
Hältch/n п* -е, - раза. 1. итеръднин; шалче зо
шия; 2. ннйк*-
Hiitrtuec п тон- ж—н—з—в пръстеи юкя/ю трето из
прикован ио пязорен cттдб-
iilt/m tn. 1. прегръщам; 2. мор. орoти повяряти с
кърмата ор—ру витпрз* обръщам курс фердн-
нн/и (за кораб}; З—рап. g/Unist х щни; muHae.
HilK/eertZniluns/ecC- ся/низ; нари/тит; -цг-
iäc/e п нс/нс; "UluOcll п тен* уг/овсш съд зо
итй-тгжн; nргx'ъонгяня (зикозуемо със
смърт}; "jocU п хамут' 'kette/001—1, oттрн1-
цз; -e*uus</ бяло плисирала янт из стара
/воня (асбОм/и в 16 а*}; -krrnz п 1. орден из
шия; 2. кръст. неогн нт шията; —manlelc pl.
anoo- х/нтици' "-pooziKK —- "Siele / юр*
процгс зо мис/с нгжко престъпление (оре.
-/culcU/)' "Sci1iyairr / cпuuс артерия'
-зсИнО/СкисН-/лед* нубгркунoтт но гтрлoнO;
tal/starri/ udj. >ирoтлт>; m>трgoeлa>'
HsTK/Stühk — 1. оен- нагръдник во оо/ска Ороня;
2. зетв— врзтнстз 'иот по тa'лз1 доО-тън; -tuet
п шалче зо ння; фину.
HalKin/ - /. 1. т—риан нз куче' 2. мир. въжс вз
пдстиехедкт; 3. вж- 11-811.
Иа1куг11тп'1гс п нсй-нгжке престъплсине (нс-
косуммо със ouьpл)-
HllC ш* '[erK; -— 1. опора (душевно или физическа),
ПОЛПОРТ; иуш—тнв рсвяов—CHe; устен pl.; in
Olm iaiec wlu —'/ - в н—гявотя л—цс нямаме
никакво спорт; с-е V/nnniicg ^11 j/e/i -
пр—ипоножгви— бсз вcи'Я освявоннн' сос Mensch
olae Inceunc - човгк бсз вътрешни у-тви' 2.
cnиртнГr пр—eToH; чиeня ви, зо cпuрзнC; noн1в-
оз: - 11'111. gelOetec -п-ром сс, зaпютиgтoч до
хе епрог; 3. ядсле но eнкритOr но нтрз' 4. муз.
фермата.
111/^1 udv^asa. обл. ивстр. шв/иу. чс. хи. тс; волн;
лсЗ-псе/е; няма какво до хе преви; струва ми
ее; н нуй те (чаено не/рмводомо); тк Ist - /o
накс е— е [най-псо/г]; ich bin - ein geuaCeu
eeuttcr/u Krui над— 0^ е— прям германец; е*
will - посНе ги той ве иска: тк tue - Сос alie
Grsehlehte тевт е— е етера —стсрня.
Hs|e' lntj. огвй!; oот1!' чсна3!

645
Ocii/л
bcilUeo udj, 1. устойчив. триеш (601. планове,
орявнзннr* здрав' 2. удържим' нюйто може до
хс задържи; Ile Feetum/ iet nocic тСи*-/'репсен-
на потече вс може до хе (Сдържи; dinue
AnuO'ic Ist каип ~ тоя възглед шс н твърде
съснюягс/ев; З.ншн- съдържаш руда.
H^]^1^-^i^t^r<e^/tt/ — уcняНнивocTr трайнах'!, здравн-
HT.
HuTtc/bogem ш муз* десоня (при созкап); "/ип- ш
предпазен овлал (а кале* синоимн): -kralt /
фил, -ц-плсвнс' —Uoeht п ивнам, стспото свет-
/нис; -esinschaft famau, помярнз команда
пр— оащава ио цспслни-
beltem* I. tr* nejl. истинно зиочсиес държа; 1.
държа, хвалил xтч: n-c 1/t In/ На/С ~ държа.
хванат съм вот. зз ръката; Ina Zügel etuiT. loen -
държа юздите япънстU; oноуeнamИ; хлабаво;
рсзк*; e-n dem Dsuice - стискам пот-ц за ног.
(ло до усп/в* нопр* ио изпел); e-n do/ Stange -
помитам янМ'; тocтппвaч са за. остЯ; нр—пя шнс^.'
2 и nejl. е/агем. пoxтзтиЧ; държа снажни.
поегинен; стожин съм; залавям са я HP.;
прнOннжaвтМ; държейки; (про комбинации е
предлози е даойзи рекция обикновено А слеД
предлога); Kuiosoi uUСте hoUl/c ZsUn - о/асам
ореязет иа иoял—нии зъб; Ina Fuß ruf len
Schinnl. Cln Hsnl ine Was/rr - cдзeaч арсос c—
10 стелч—но, ртнoнз вън водата; Ин. uc lus
Fiuni - държи нщ- из огъня; n-c Blume um dic
Nisi - лoпиртМ; приближавам цт—нс до ияст
ен; ntw. /1/11 In/ Licll - държи нр. хргру
свннднвота (зо до зо разгледам по-дсОрм); 3.
cпoтвзМ; съблюдавам. следвам eтткoя1; запо¬
вед. орeипнcснue; дu—mзr: Ts/l. ЗсНи-с. Maß.
Oid/ung - xозтвзч такта; въртя е арск; спазвам
мярната, реди; sein Wone - държа во думана ei'
4 а 1п1г-— h nefl* придържам хс о, 'ъм nm..
cдeaвзчr държа (434110 1aорз>лc1u—): Cecsel-
Uem Weg - следвам. държа сд—н н хъш път: Сик
Schill hält ile Sri корабът държи курс към
вътрешността из морено (не см отклонява към
някое проемо/още); (зт кораб) виосН. Knut
cacU X ~ поддържам н-прямеи-в курса -и към
X' държа направление оъм X; lue Schif
Hält Luv няраОът вс сс oнндoливз вследствие вз
вятъра: eich ис etw. /1-11, sich lueu - с/сдом да
се дoчoeяC; приО/нж* ио нш-. бързам; auf /Гн.
'^^5. eu ~ държа нсправ/ниин 'ъм /p.; 5.
поддържам. озтЯ; държа (в ред* изпрен/иим);
крепя: к-с Wäsche uein - поддържам б—льото сн
чиото' snoc Krell- Hilt lue UmCcmcniicn оргии-
нът му нр—пн пт—дприити—не' 6. а ne/l. сдържам
(сн), въздържам (се): lue Wiesim, Сее Uai -
задържам х— урина'*; die Zui/n le Zsunc -
държа си —тиoс; cn iise sich - той тряОво да хс
въздържа; lei hsl/c eich /111. laus lei Uich
nOcll ксНТице едва са сдържим да вс не ударя' те
Нос'/ ohn ilcit längeu гой пян-чс ин може не дс хс
сдържи: ризк- len Muni. imlm/с MiiC, diel/
груба lut Miu', die Rami - чълн3r сдържим c—
—зина зруОе с^Онрим сн устато; 7. а refl*
задържам, заоoтвoч (пoзнцни; 'рспо-н), удър¬
жам; (за буре) ие препусна (BcgaTa)' (зз пласт)
запазва (боянт он); првн- ухноН'нв съм, запаз¬
вам сн у0—ждeннитo: ler Zwei/ Hile Сос Laut
/leit клонът и— маже ди удържи тсжсстто; 8.
(кОс/ D etH. ~) поддържам, държа eприcлуe3;
001—); янглeждсч (иo0иmпH; птици); 9. ибови-
рзв съм за ит.; получавам eвeeнuин; списание);
10. нърк- -мим вз спал!, продавам (0'01^*)^;
дсетавям сн: Tlitn unl Pupier niss nun sici
teilst - мастило н хартия нряОвз есени до си
купува сом; 11. /ледем, нргmирзч; янясcим хе с
лос. (добре знс); с-с knapp - --'^№0 cлagaч;
храня нит.; 12 (i'n, еСн. tüu ntw.) смятам,
oнинтч (зи приятен); c-m für lot - мисля икт. за
мъртъв' ilcte Vic' von c-i - нячoч ясобсня
дсОре мвеннг за /кг.. ве oчсonaч ^0/0 шш. он
и-са; ich will lim lus coel cimmul eugutn - ome
в—длъж mc r; простя тави; е-п e-c Ju/eel
zugute - прощавам лом. зарсин младостта му;
13. (зи чятнс) и^мс, съдържа: оспор, с-с Mar¬
ille 100 PfeicO/г морните -мс 100 пфениез: Се/
Gautri Hält 200 Mrt/u in dor Längt трад1н/1ана
-ма 200 метра вс дължи!/*; 14. н^»н фрас/оио-
лична или пврифрозчи иачслoueя е редица
същвсонилслиа при слисана зночаниа орзвЯ;
извършвам, устройвам, превеждам, държа: lue
AUcnemüil ~ причacтявaч (00): Andicte - моля
хс; Gericht/- cтgИ; имам съдебно заседание; с-п
las Gi/0c1y/w0ctt; las Gc/engew*citr die Wnauc
~ нянmртбслс1cuрсч /кг-; tici im GleOcl/rmHicil
- поддържам cc е равиопгоие' Hoclzcii -
прзвИ; прaтнуnсч сватби; е-п iic HocizcOi -
уреждам, глася някому сватбата; Laidiag -
-мим ттceлa1н—; сесия ви днстоти' с-с Lesepro¬
be - чето яр. пребия; лгиер* провя -'нт^ка,
р-п-т-ция ио чoeo' Mun/- Messt - провя.
уреждам озтзр; па/анр; но пoттрr из панаир
еъм' MЩ/Цу-Оядвам; розг. sein Mo-^i^igst^^lllf-
'1/1, Mittlytuute - Ras/, Slesia - пoчивoч cu
с/сд ООЯИ; N1'111^1//, Umf-sgc - осведомявам
се. анкетирам; Pro1e; Stich - издържам изпина.
1тnъня—u1—нo* mol e-i üben etw. Rut - съветвам
cc, хъветатсм се c икт.; с-с Rein - държа елово'
Rceh/ung mit c-m - уреждам си сметните с ннт;
Schmaus - гуляя' Schult - (зо унl<г—нr имам
урок. нзc* С"— Sitzung - зтc—дзвзМ; провеждам
заседани—, Stuoel - (зс вятър) nяxгяиu—н е. —ма
една н -ъто псевно las Schill häle StiOch
нерабът и— сс етнис/яво; TuTTl - e6илвсМ;
пирувам, с-е Veuttcigemucg - произвеждам търг:
e-n Vo/lisin/ - 'ето лгнции' Wacie. Wacit - из
снрсжс оъм; II- int/* h 1. държа здраво, як cтМ'
но сс oчуо>сч; ин се oктcnсм* in* Zhcou, lu/ Els.
l/m Stroe- Hili ктoнпГ; лелът държи здраво. як е.
Hai/in
646
ве cc xнуnпс; въжето ис хе cктcвa* len Kui/.
Mörtel Hill верта. хороотвън държи, вс пада;
разг. е* 8'11011-, was lue Zeng hiil гой cx cктc>з
er рабсто; 2. спирам хе. спрял съм!: deu Wignc
Hili von icu Tüu июдото c cори13 пред врототз;
Сеп Zny Hili в/зlкпт спирт; нисш Hilt! wen In?
стой! кой том! (ас/ па часовой); lae Gacen —
На!/! всички (дружини, рани* взвод) — стой!
(есенна ксмашда);раза* iaite mal! чакай малко!
(Сн/ от помисля); 3. (auf ntw. -) държа по нщ.;
oоннсч; пеня; ruf gute ЗО--/, 71'11. Anttacdr
EUre - държа ио доори ярaвU; Д1eпuп/1UC;
Oлarяпр1H1'1H; 'нст' aul sich - държа но
пъпн/вонт* си, по името си; ruf е-п Ki/*en1y;
ктОс Bc/chice - държи но оО/гюлсно хи,
дворнн— -и сОиоокн; 4. и tr. (се eo unl eo -)
пooнъоnсч (пс микъа а такъв нечии); - Sie се
61101. wie Sie Hollen пяc!тп—тс '0'3, както
желаете; so - wlu ns. eo pOic/ec wlu п/ eu - тснъв
c eо1нти' ни, тока правим oOikuob—ho' 5- раза.
владея ex; ich nuse uc micl - трябва go xc
>нсдcи* 6. e imp. ск hiil 11*1, schwer lins
Uinchzusc-zcn трудио н до хе прокара, до cc
наложи това; etw. Hile schwer нщ. орegcmaтлитс
го/нми чпчue'l11* 7. цсдя се. чeри cc: zu hoci -
миете внсене хс цa1и* mit сен. 1*nt/un Be/g -
пргчънчт>зч; прикривам np.; п тк eil n-i -
държа x ин/.; тк mit Ссс Flauem - имам е/тбюст
оъм жн/нн—; пк eit с-п Frauenzimmer - -мом
(палсас) връзки с едио жено; банер. - zu
GirCcn! 1т>инявзй'e!' III. refl. (51'1 um eiw. -)
1.	държа хс, хващам хе (о нш-, зо дз ва пили*);
2.	зaпст>з сс. задържа сн (мсея, мадс)' държи са
(трал пр; аОходз): lus Wntieu нОгС sich -
премета ще са задържи: lie Wurst Hill sich
саламът трае. •запазва хс' die Kurse - sici
нурооп—тг сс зoпзтвз'' uuf (le Länge kunc eich
Cinues Mä-hien nicht - дълго трема тоя босия ис
мсж'— до хс задържи; 3. държа хе, отнасям хс (ио
мокъв е мокъв начин); sich gut, наске*. keusch
- държа ох добре, пeчт—нOr целомъдрено; Hili
бос/ gul! вз дяОър чах. добър у-п-х!; А.ролк* Си/
läset sich - - се Intel sich iseit noch - тате иа е
голяма	може дз хе направи, до станс; 5.
sich (—Oupггi*c1r 110/^1'11, ци/. sci'icht - —мом
прана. двОра, лошо етс—ка: sicU utiil - шс
мърдам; 5. държа omгяnярнH; гарантирам се с
ннг-, лр.: siel um Ice Bürgen. uc lue POiel -
държа отговорен пярпчитeлЯr ябaтщeтивзч са
със ю./ати; 7. ряДко sich eu с-п, zu s-n FuUec -
държа c ног., приcъeин1ивтч cc към ннеявоно
тuaчe; 8. държа (маково и локана} ояcoит: lu
епик. Uicl тесНсе. iln/t - трябва да търп-ш
ятлиcяe; /олява (срв* и I 4).
Helten п* -е. - хпнран—: Сп наг —etc ~(е) icin
шнте ве мюжгше до ти опре; ine Zug еип -
е-Опусп опирам ндоно-
Hriic/pliti — иол зо прнтърттз1a из тeчиИ;
кораби; -pirle — crcuiK* (за фийте/ш* ивоа-
мюоилн); опнрно; -pus/l и 1. опарят •гочна; 2.
жп. опнрно; 3. ниви- прицел (при стрслбо),
Hellen н- -е, - дръжка (нопр. вз пнрor; ръчна
(оотии— н сотр.; Feder1l1lnU; Soc/cn1llieur* 2.
япъвзчкз ( зо панталони); З-раза, стиня.
Halt/rtiy1l1 п сити над зо спиране; -/i/l1ercо1рис
(но орамнай* см/иОус) тролейбус* пощенско
кило и пр }; -troKKi /'ивииц* задържащ кабел (зо
цеп/лон): —/пс/ес п 1. ситиод за спиране ио
превяни средства' 2-муз оетар. фермото.
/:/OаIiigudj. съдържаш: /ilkUilll/-
b/lilos adj. 1. неустойчив. без (морално) устои; 2*
всюсвявстелся (мо'—^-
Haitlosigk/it f* - 1. /еустяйчипосн' 2. неяснювс-
тедняст-
Haltueg -сс 1. поведение. държание: llpНnuC;
yomechme - храбро. бнатярялно държание; 2.
стаИна, стоеж. маниер: тОНЩгк'1с - веЗнннн;
стоеж. eнo1нC; мзвиер ви военен; st/iic -
дървено държани—; - semnUnce нови. зостоеом1
мирис; 3. твъриocт; cтчooблтgт1иe: die - n0c1t
veuileien ис загубвам стмояОлслтни—' die -
bnwsUnen вс се отпускам; иОсее. е/н. те/т -!
чяли; овладейте хх малко!; 4 нторт>лeнue;
тн'—1и— eneти!1н—oнo); нниня вз повсд-н-е; 5.
—ахн, 'аст от рсна. отвод при шлюз;	(Ое
- Се* Börse. (е* Käufen нсcтрoeниeтO; държаин-
сня вз бархета, из нуnувтнн!Г—* 7. книж:. сел,-
е—1 (114011. отглеждане; 8. ежи hsiiec: lie - п-к
Tuuibucie вядниеню из диев/ик' СОс - с-е
Bnciilileuu поддържането вз cнeтoвoиитeл-
Oaltungslos adj. ряДко 1. но/еб/ив; 2* безхаракте¬
рен.
Haltungslosigkeit / —рядко оcтхтрзктeрняoГ;
безпрницнпнюет' я—пoeнoяяeгвo; /еустоИш-
TOCH-
Halu/ke е- -п, -с 1. ueг*ялиМr иннтнтнн; мерзавец.
подлец; 2. гальовно хлaпзнн-
Hem/e е. -s, - 1. кука из въдици; 2. рнОсрони есн;
вил новиз мрнжа-
bämisch adf. 1. новср—H; злорад' луков: ein -ек
Licleic лунова, злорада усмивка; 2. ехиден,
злобни. язвителни (забележна)-
H/mii и, -сп, -сп хсм;' (расо* поло.мца ио Хаи).
Hammel е* -s. - 1. (скопен) ob—н; 2. —ьpK: мъчно
оряgaтacчa етани; 3. тек* ясвсбрсиец; 4. говедо
(со глупак*ругатня).
Hamm/I/bein/ pl.; риза, n-i Ion = iacgzOniec
яоттзм /км- ушннг; -upriny и шмк* гласувани в
пордимс/т чрсз изпускане но тoлama нлн елнев-
рeчeння влнззвс през различи— трот—-
Hamm/n и, -к, - 1. чук' чукче (на «рота- поено и
пр,);роса-; itH. ucCeu lim - bringen продавам пр¬
из оу0нич—н гър/' (tu Hof —um unt/i len -
-елск-ят имат хе продаде ви търг; 2. оенер. =
HimierHenk' 3. снел* чукче е ухото; 4. зеел.
вид зоу/И-

647
Hemd
Hammin/axl /, —beil н бродех осно 'уо.
bämmiub/o udj. нonъи; който може go хе оста.
Hemmin/fisch и* —Kai — зоол, риба-чук (2)^1^1111
mllicutr* "^1ätri/мснил* ~ - .1*0.
Kämmen/ I. Н1г* h 1. чуким с чук; 2. прси. 'уном
котя чук, осно х чук, 'уном cндиЯr блъскам: lut
Blut hliicni in Спа Al/i кръвно бие в жилите;
um iie Tür - блъснам. хлопам ситня но вратата;
II- tr* 1. прст* в6нтoчr взбнтам: п-п сСн. ins
BcHi<sl8cin - веб-том лом. вш. е /допито; 2.
003, обработвам с 'уо.
Hemmik/scilaj ш 1. удар, удряне с чук; 2. шсхн.
обгор. пр—сгр (ио нажежени желязо); 3. —миеш.
н—д релефна гънси; 4. спирт, удар при бокс
втсерг иидолу; 5. оспор. = HanmeizigeiOcrt' 6.
отпадъци при кюпиве; -н rrlr/ п спор—* хтър-
/я/е ви чук: "Wirk п 1. остар. мснил* жад—зя-
оОработвсщ зовял; 2 нтр. венчан чун'нгз ио
писна' -Zilch/c п 1. мснил* фабрични знак ио
изделия ва жттгзяяОрабяттащ завод' 2. лмеаа-
^00 нз дървено за ссчаве; -zugceicli п менил.
^/0'* ниотилсция из завод за жсдезообрабят-
>311.
Hämo/globin п, -и. — аиаО: хсмят/обин; -pOilie f
мед. х—чяфи1ии' —ooliagil sicU: Hlinoouifiic/^
мвд. х—чeрaeни* —koloidcn рКммд. хемяроиди-
HainpelU/. "Сп роса* пoтячютmннa'
Hcmpclm/gn — pl* 'tu 1. поля'ю (играчки): роса*
кукла. чсриoн—нис: шск, - baiec орaти сво-
Осали упрсжи—UИИ' 2 прми* арии, глупав,
eнпуouсH; м-кунат 'онсо-
hampcln н.г, h шетам ^0/0 х ръцс н орани (кино
палячо)*
Hemsico и. -5, - зоол. хoчиH; хсмхтср (Cmicclus
OrumesllmOutr (символ ио зопосянонм а лако¬
мия).
Hamstiobcu — дупка нз хамян-
Hamst/odi / -еп псйср. маши за пренюмервя
запасяваш— при ирlнтa'
Hamsleoin /и. -е, - пейер. който хс зaпoxивa
u—тaкeннe по врсмс из ориза с хртшнте/ни
продукти Оаиздня; риза. cктпeряиK; снръшза:
so ein Icndcrm" '000 мнзерсв oкрпнзo*
hams/Tue i/tr* Л, tr* псйср* тспacитaм хе 1X410,
пр—нoч—рнo (и на законно): KartoTeil - купувам
ог селано картофи (бсз купен).
Ha/äke н. -/, -с = НоппзНн.
Hand / -е основно значение ртит' 1. ртит (юг
китката нсио/у) (а мел анемично зо чон/и-
прим/жамел- които а зо двй/сее е pьцemс):
и* (0/ fliehe - д/онта' (In hohle - щспанО' с-с -
voll Goll сдва шспе з/згю (чярисr* eu* unc1teC;
zuu iln—е/ - отдясно, янлявю' оелор. с-с Ein ein
-in—/е - чeртсuaтичeeoи Оран; jd/. rccien - eile
съм дяе/сна ръст /км.; (не двс1в)расг. уо/ Ссп
On/cl doe scröce; ОсОсе - дой из '^00'0 anc/iaTa
е— ръка; б* Nüc1uOcil; Wnun ии/ ii/trn - uттccmиe;
стонс ог llттoчи1нa; от първа ръка; ос Intieu -
Stic иcорюлaтaнмю е [яm-r* /попе /ОсН- (Ое -
von Angcn enUnc тъмно (с) нато в рюГ; мор*
siibecie -е uc Boni седемнайсет моряци ио
борда; мюр. ills-H ruf Deck! >ouни1 моряци иа
палубата! (команда); неми, 'е loci! торс ръце¬
те! (предай см); с-с KJavoni/ocicn lüu 4 -е
олоннрли совата зо четири ръцс (л. м* зо двама
Души); прси. lus iul неСе/ - noch Fuß нане ва сс
яснотата иа 1^0. вямо cчнxпЛr логико' н (зо
означените ио дейност); с-с 1n*c1ter gnwinCtn -
Uübne 1100. сръчва рa6яти; п-ш* с-т 01/11,
sicie/c - ГаЬес нмам сигурни ръка (ле ешрмлмц*
^^000/010/4); ОТсОс - ГаЬес uчaм свобода ио
действиин, мога да действувам по свое у-мстр—-
ине' Polit*/ Се* ОТсОеп - политика Осз обвърза¬
ности; die inlete - uc ein Wen— 'сцсп пратя
последвано обработка из прo-тв—д—нuer давам
му последва шлифовка' Aieguhe lelzleu - пос¬
ледва издав-с приживе иа автор' с-е /lüh—Jic/c
-	ГаЬес всичко мн ех удава. вън всичко
сполу'вам' п-п mo1ee; oTTenc - Ualnc оО—чам до
помитам (х пора); ризк. шел* т-с lockere - iabec
бързо я удрям из ОвЗ. нео/ю мн се изтърва
ръкото; ризк. /питте -е пас/ес ирала: 2. («
комбинация е гликелн) (почти вън всички
приасДмиа случат првн*); (Ос - von е-п ibeininc
отдръпвам, ягmнтняч сн ръцнт— ог икт. (преоно-
нам до го подкрепям); - acicgns зoлaтяч ех зз
вр-; don - 11/11, wlieu с-с аиОНе/ес вдигам ръка
срнру /кг-' замахвам да го уиаря' (Ое ". (Ос -—
(11)1111/ вдигам ръцс (зз чян1тпC; мoлбa; при
e1axуnaннr' к-ш - Cunuuf цс/сс давам 'сст/на
дума, тара1гирсм1 зо нов*' (Ос - bei ilw. Оп
Spohle Uibin имам пръст в лянся работа' ulic -—
voll zu tue Usbcc потъва/ 0^ до суша в робота'
бос - icoet suf (Ос TascUn Us-ien стисна.м. стягам
оехнята; оасмр. ich —Ist’ (le - ловижлси—
(поздрав): ирон* благодаря зо наннна; до нзвн-
иявсш! тоя няма до я бъда; (Ос - von ntw. las/c'e
пресновем до сс .меся в 1якoи раОона' (ос - lüu а-
а Oes Fnuen 'сцсп юнcюваряч х тлзнттз си за иог.;
-	uc sicU 'сцсп пяcигaч во жнвяна си; - псе Wir—
-сцсп тaоячвaМ; подемем работата; к-с - ruf niw.
'сцпс слисам ръка во шш-' обсебвам /p.; СОс -е
-сцсп трудя хе; фам. c-i die 'е 511/11, ucHilc-
unc cпуcнaч /км. е ръката (паДкуп); do/ -е
ticken Tus/ce oтоуeксч ръцс (ом униние)* ризк.
oпуйчтoч ех' СО/ "е über lei KopT entininc-
scUlnuce п/есвам е ръцс (от имайноие- он
ужас); кърша ръцс ог ягнaяuи—; уплаха; Сос - е
in Ice ScUoß 'сцсп скръствам ръцс (беедейсн-
нуном- исриОиня); (ос "е üleueonacieu sciiagec
оиръствам ръцс; риск. нОе пас с-с - umeueit
мючcнтoлue* (suim Innin oel /-е - ип това мн е
xттxeч безразлично; нс хи мръднам пръсне зо
тая работа. пет пир— вх иавам1 зо вся; -н weg
Csvon! долу ръцете он това' 3. н ио.мотиация е
предлози; (в пив/чато случен прст. tau риза-)
Haed«/
648
е/ len - OUH-ec водя за рпиa (иетн); in - Irs
Buche/ inumnn уч* c [пoчяpнa на) кинтотз;
търг, ntH. um - gebec прaти внзадължитн/нс
оферто зо нш.; е-п in (in - цс/ес помосам якЧ'*
есн. ис dem - iabec нмам nm. пол ръиar ио
рстneтяжcниe* - nult Herz! Оста ми. нсни/а с!;
каж; нетн/ста! е-п etH. ruf 60/ ~ geb/c тупнам
/'/. по палците; сен. iOegt auf dcu - /щ. н иcнЯ;
очевидно' auf е-п (/11111) - сен. tun върши нщ-
зз своя -мстна, внтeвeрuoeГ; из споя /дови; sich
suf |0цпап - entern запя'вам самостоятелно
робсго; er sitee ruf Ice -те /глгяйегнуни; aus
(vösr dnu - in Inn Muni lebte живея ат днсе за
утре; sie deu - Ilsen гдедам ви рък* (/рвдокоз-
вим); ntw-. uue fur*/m - yemOemtogrc изработвам шц.
ви ръка; uus Tueorm - 11-11, zeocimen рисувам
свобедио (без л\о(ел}; /еОс Huis аи/ dcu (aus
1-1*1-) - veu0iuIec продатом ктщaтa си асбро-
пс/ла; bei len - sein под ръка съм; ваО/изо съм.
тоноп 0^ (До помагам); eil dru AitHonI glel'l
bei (си - Stic нмам винаги генов отговор; тнaи
нннс/н никна да сттеваря; ие еснапам длъжен
ctw. für (in gute - бакшиш; истар. hin/en der--
ятпoc1—; тпес/еденвне; - tn — ръка зо ртoa;
заедно. задружно; е cпc1acнc: cOcanicn ос (Ос -е
ап/гО-еп eпнрудuнчич ен, помитаме си в рабо¬
тена. робот-м съгласувано; Ос 60/ "С kls/selen
ръкопляскам; las iorgt ос е-п - тева зависи сн
мгН фии* шск. neini (ос Beine *1 Сое
бързайте!; до в— яичa!' etH. in ile - meinnm
вземем /р. е ръцете сн (прс/-); разт* sein Hn/z
in dic - meine оргcmрaшaвaм ос; с-п есн. Ос Iic
'n Kplcien ляиарпам я тоно. че /гро (неусетно)
да попадне е /гчин ръцс; las Hilt lest In (er -
hüben еоспюиар 0^ ло, вледся пeтeжcяueтo*
eit vol-с/ -еп x пътни ш-пи, сОин/в (расдс-
нам): риза* с-н. eil unsc/nutzten -ап cninec
вземам, приемам нщ. из драго eтрцг* нне* ие
60/ - e-u Frau 1111-/11, /О/еес моля зз ръката на
жел*. орaви 3 предложели- за же/игОи; itw
untcm Ina -се ГаЬпс тъкмо сс занимавам х.
рабеня над вр.; uctci dcu - -оритс, гсНия; unteu
dcn - kluOen купувам при cлучaН; елу'айно'
купувам во чсрво Оорео; сСн. gelt с-п von Се/
von Hielte нщ. опври лом-; von dnu - (ab)wnoKec
отхвърлям нр-; lue Tn/ке sici niclt von Cer -
wilKcc тави ве меж— [тока] до се отхвърли, ле се
игнорира; von licgnu - от дълго вргмн (грижли¬
во пeитянв—uer* есн. vom (er - Uabec исря мн
предето; до тaоoн1a' иарм. von Сс/ - /nie мой
рнд е до игрaи* etw. liegt eun - ир- е под рпoa;
ион—нс; zu НпаСеп. еи -НП л—чвс (да ес
првДаде} (ками заДпсе при адрес); е-п zur -
цпГпп поми/ом лом.; пиел*; с-е - wi/cht Ile
unieni ртиa рън* мин; w/nc пас lim n-c Fingen
yOhi. so sOmil cn 60/ gumen Hund пу-из/н пснсла
пял мостно, гей сс '*'-1 по поннпгно; 4. (кото
.мярка) псля' & псч—рк: с-е (ип)1екги10сГ/ -
sehnnibcn пиша (1—rчeн1ивe' п-е uite - ecUuil/cn
-мом хубав печ—рн' О.юр - личнас' eoр1лингc-
оа, нacтнa)* бос öTcil10c1c - иържaвamO; ябр—ст-
вгнита средство; Toll - фондация. норпяранив-
но тяло с имсн на печи— врсмсли; 7. спорл.
донеованн ио нопната х ръка (про фуобол); 8.
лов- /вони из ловеи 00001; 9. mстU1 крито ви
някои ияeгрум—нти; приОври (напр. за котва}.
Hand///, Händ/::: (аОсизбв*) ръчен, х ръцс; Hr/d-
1е/пс ш*
Hend/emboss и есхз* ръчна 1снeвo/ни' -ар-
p/ocl — олтар* тн/ефовна енуна/ни; -arbeit /
1. ръчни грул' 2. тaнюитчи3cнo прoнтв—дcниe'
3. рпняga1н—-
Oaedaob/it/n int/i h untrnb* рaOeти ръчно, ио ръоа
(обича; ilnlgelrbcitnl; вж. отделно гнездо).
HrsC/sr/riCrr и физически робот/ин' -п-Тик —
портсн-вни. ръ'ев атлас' -uui п спорт, (печв-
исншо) тeннa е ръгби' -nu-fliyrn п църк^.
рънавъзлотз/г (за благословия* по-раио; про
мсрапомслназм); -uuKgaIr/печ* наръчна —зда¬
ние; "-Urll — спирт. 1. гепно за хандбал; 2.
хандбал; -bro! п 0рaитичиa'
handbetrieben adj, ръчна задвижези-
HisChiriC/педя (мярка); "-Unct п ръководство;
xорсnoч1иH; наръчник' -eUetse/'aocUl старин¬
но пушна; -uiis/Ki ш оен* ръчна а1eарии (бел
кише* кuлo-.
HC/dTdouck — рънястиснанг-
Haed/isie п скопи зо ръцс. белезинц—-
Händ/klatscOin п ртияплиcиaн—-
Haed/i е* -к. — 1. нъртявии: - tu/*Urc тaяuмaвaм
хе х търговия' /iwegl-cheir- рсзяве/а нъртюн—я;
търгувам; - und Wanlel трафик. mпртяnии;
вземане-gaBaie; 2 едслоз: е-п - abucilOcßcc
сключвам -делни' през, е-п dnc - уе/Сп/Ьсс
развалям нкм- хмнтн;'—' З.oncр*oр. пряц—е' 4.
oouKH.pL - eTago. рaтпрaтнЯ; иараница' сб-нО"
ин: - eit е-т sucUnc -тпрcи go хе норам с /кг-;
поел— —ieocr - stiuOem iic Licbc дребни недора¬
зумения уеи/ват любовта; 5L рибята. оферт¬
и-тория: /in sch linier - 1010. н—орнятнa
uoнярuи* sieh uue den - еоеГес отдръпвам хс.
измъкнем сс ет бeли: риза* Сее - УпгкСеГсс
eOитрaU; отронел cтм* 6. диол* иoняЯ; мотазин:
е-е - aufna'iin, letieobnc oннрu>aМ; държа
дОИИH-
Hand/Imcch/o — сводник. нрaчo/1ИH'
ie/deie I. intr* h 1. дсИствувам' постъпвам: nocii
*1(11. somiern -! ие орuиaтвa3m—; а деЗстпутаЗ-
г—!; um с-п edni - пeemъпвaч бласероине
cпримo нос.; eOgennichtOg; uui etgncn Fause -
л—йствутом cзмoвo/иЯ; из етоя сдато; самосто¬
ятелно; цсцсп etc Gelot - прсстъпнам зоповнд;
п/ Isi höcUsic Zsit zu - нраЗво трсмс е до хс
действува' 60/ iandniilnc Personen п-е Diiiss
ЛгЗствутащнг— /—що е драма; 2. (von. ül/r etw-
-) (за cъ'И1—нuC; орoнзвe4C1нe; писател н
649
Oagdg/nicO/
под.) рaзг1—жgaчr -мим зо предмет, тренирам,
говоря зз Hp.: lue Buch, doe Novelle landnit vom
Cue*ß*Ujä1ri//i Kric/ к/нтата разглежда, в по¬
вестта се тевери за тридесетгодишната всЗво;
3.	(nie еСн. ~), нтрeувaМ; тa1нчaтaм хе х, нором
нтрeввии* 4. (ue ntw -) позоря хе. прcтявoрим
(за огвас): er iä/st mll eicU - с него може до сс
пазариш. да хс претоваря, до хс разбереш. а
праз*. II. rejl* imp* (sich ui е-е. Ин. -) каста са:
те haiCel/ sieh um c-n H*cil*gc Amuelegenieli
oacae се за важно рибено.
lIandг1к*»»r Hгcle1e».» (обикна«-} нъртявcиU; е. ио
търговията: Haclnlsai/lausci ш* Na1del5—bm1ee-
ponecct и,
HicdriK/alkommcc п търгопена епо/ялба; -11-
Kchlsg — търговска вт-тъпка; -ипцс1/цссГсй /
ттртoncиa робота. търгенс'- въпрос; -nri/cKCcIl-
11(1) — нът/eвeн1 служат; - umto—rl — нъртовс-
к; артикул' —/1-0'11 ш гъртвноки бюлетин; -
/stulii — търгсн-ню предприятие; - betniebs-
'гНис/учеинг зо оргаяизацияга из нтрeeвcнl;тe
пр—дпр1ития* "Uszl/hu/ycn pl* търтявен; връз¬
ки. eнueш—U1И' "-hOUrse / търговски бт/оих;
-biu-- п нъттeтcни н-ст/нн; -Ur uicl ш трсвн-
ок; o01нсй; юзанс' -Uühlri pl. търговски
КИНГИ.
Hrnd/stC uStt/ — 1. ттртoвп1гн (ио /дни спрени*
па грсД): нтртeпcнягe със/овин' 2. тър/ювнигa
(като зонянис)-
ilndгiк/гInOUr -кОпк udj:. sein спазарили смс хс.
пееннтиотн сме cпoратумeяи— за цената;
wnudei oпeрaтучявaмн хс. xоoтaритaчc сс; "frei
udj.	свободни за продажби.
Hriisls/imsihsit / ока/, свобода но гъреовнягс;
-цт/таисН — пърк* - -bjinuci' "/сиосНС п юр*
(спвциолвн) ттргo>oи]и съд; -цекс/ПОС п 1.
(нъргoтeнсr -денно: 2. ттртo>cкa 'ъри' -gesell-
Kchafi /тфгетхнс сдружеш-е, компания: oflTne
cпöирсн—тнo Лруж—СНВО' -ucsniz/uch и юр.
нър/стхни иоагне; "Hunt п рядкс гър/анска
'ъшо, |тoтичe] търговско предприятие, фирма;
-Herr — естер, 1. едър търговец; 2. шаф иа
фирма; "/oc/Kc/ulc / - ти—нн търговско уннтн-
ше; "/nim/i - / търговски 'омар* -kcttc / -
гпртeвoкс в—ритa; -korrespondcnz / - търговска
нвр—хпенлницня' "kricy — стопанско нюй/а
(между дас сорето)* —irl^iosu — онажс/н в
нтртвnoкe предприятие; -ileittinjrcn pl. гър/он-
он; уоту/н; "nü/iru ш търговски! агент; "Пап/
и* pl, -тСи/с [дрсбсн амбулантни! търговец;
"iruiis - / - тревт-н; флот; -mctz п търговска
мрежа: "nirerrllttn1y_/ЧJггрд. филиал но т^»р-
/спонс предприятие, фактория; -Ot’ysiisuilon / -
бснор- народно търговия (кимо Държанш:
организация е бившата ГДР* кримка НО*
паДсОнс за Нармаг); -OuyiiiKiCiostiadci ш
иарод—я матазиии (но HO): "platz ш = -sluCi'
-polllie - / - нъртопона пеннник*' —ricll п тпт/oп-
екю орaвo* "mriylKtrm п юр. регистър но търг-анс-
инне фирми; "reSidU/fr) ш гъргенок; пъпнин:
"spsine'щърк, ножица между ценин— из сиря
— дребно; -uprmт'г/нтргявcнa блокада (нопр. ио
Наполеон}; -stsCi / mтрccвxни цeнгтр (зраД)*
"Uis/d ш търгононо съсловне. търговците-
Hä/iclst-Olicr ш ирaчoлнин-
Haid/lt/stilltiane ш зсстоЗ в търсениято' "/iO"
'knn/bTзтxнeй; задръжка в нгртo>uягa* -stmuße
/ тресв-к; път
iiideltübllcH udj. обичаен, прннн в нтртю>иигa*
търговски ('*'1X^0, cгoиar*
ИС/Ссе/кис/пг ш = -s/ltfcn: 'KUchti/крaнeтяl1H—C'
гво.стздлнпесн-
N111'18/111/1^1^/11// п търговско предприятие,
търганска фирма' -vm/kiln — нъртевенн о/о-
шсиня. връзки pl.. търтувая—' "Vt/lrir ш
търговски аютсвср; "'VgriiTlrr ш нъреетск;
пред-топит-н; "-уши-гт-ипи/ търговска прсиетю-
в-те/отвя; -werl ш търговски [пстaряar оней-
исен, -Wissenschaft - / - mпттo>xки науки рГ*
'ZcOcUcn п пгърк- запсзн!* морна. търговски
тяaн' -zwcly ш отрасъл в пъргави-ято.
HlndelwHüm/Oun- öeтвтoд1няa ръка (Gyi^iiin"
сОа)-
HiidrmOc/rc п кършене по ръцете (от омчся-
ШН/)1
HundTertty adjl сръчен, /0»'.
НапСТ/г-О/ктО- /. -сп cръняoom; лопкяст.
hamllnst adj. 1. oiiTCH със тлрaвH; енн/н ръце. ein
-em Bu-ecic здравеняк' с-с -е LII/c дсбсло,
нагло лъжа; 2. с-с - тдс/сс Доил. та/a>яМ;
хващам, задържам но/.
Иа/СТСк/с /1- потвърждава/— по cпярaзучнuи—;
одс/ка чрез ръкостискане; 2 осмир)* есн*
хр1Conу/' громен* (xтx eo6c—нelнeprачсн /о(-
пио ио влаДете.1); "ICäcHi /- идол; —OlÜrlcn pl.
зеел- ръкенрнти жннен/н (нопр. прилвпн).
hu/dyearbltst pu/1. ръчно игзртбс'11н [прeдчeнr-
Ha1db/cH1llhH ш ein Buch zui о (издание ос)
кшн/г иато /сръчнин' -ц|!6 п остар. 1. напере,
залетьо: пей (?срсоюшник- слуки* ангажиран);
2. хсфтс; 3. пари зо хсрчтпн ва жснианс: -цг1г1/
п инат* китка: розл* ein loe/crcs = Usbec нсовя
замахвам (До бия); розг* aus Сеп = (поразител¬
но) лесия; яaг1рaвя; бсз предварителна пса/о-
танко; lue geht ilcli /o uus lei = тена вс снови
нвку тъй, uтвадяпж* "UrirskHüitri ш спирт*
р—чгчкu зо кнтнннг ви ръцете (при гнмисимо-
ко* Оеис}*
ranl/eiein udj* н; - Hcudei изхвърляме хе сдин
върху друг, cöuвaчн c—» -'спансме сх.
Hanl/g/eirny/ п висш, ръкопашни/ Овй: опее =
kommen започвам ръкопашниi ОвЗ; -/spick п
ръ'сн Озгсж; -g/ili п спорт, ур—л зз свободно
(1^*0^'**-
Гас1/ег/с1С udf* удяо—л зо т—сня употребт—111—.
практични (прелме')•

НапС/утапдеш
650
Nl1Cb/1a1atl /' носи: рп'яa ОсмОг' ■"Цгд/rtrn-
wrrTrr m hoch* cрзнaгoхтъртaнкз-
iüidyr/iflOcl adj, 1. яccзaтг1a1; пианм, еч—ви-
дел; првн. ясни. убсд-т-дел; 2. - нетС/с песя-
тaч до ударя, хб-нам сс.
Hrndgreifiiiehkit|f/ "Се 1. oнгв1лнooт; яceтoнe1-
uoor' 2. се -ап еи 'Сп стола сбитенс. доЗдс хс
леобнвоих-
Hund/gr-Of и 1. похват' прийом; мсuипутaция*
напи, хвстна' X раза, мотая ухни/нис, ар-бии
услуга: се ist nun ein = но е др—О/а рибена; 3.
дръжка. ръчки; мах/- чaн1BГJ1a;"1гhr/дтпжкт
{но xпgr; урсд; място зз хващана тoлaтя1—'
преш. възможно-н, -рсденно, пюнои: е"П с-с =
hic-cn давам /км. възможност до направи /щ-,
ут-о/явом те; к-т = zue E*s/ie*l/s gelen нх
дотам повод зо ломехо-
iailiibcn tr. untrnb- употребявам. боравя. чau1-
пулирам х UP'; а прмнн.; elw. geschic/t - ловко
чсu1пут1рсч х /р.; die Gesetze - прилатам
тaнeuиm—* doe Re'itspOlege - раздавам правюеъ-
дне; Hasdi/uiy /
».*iänel/ в самр. с пое* сто/нова н ге/нята ръцс:
zwгO1ä1d*/; vlcnhlsCOu.
HsiCOksp [хаилнасп] д. -s. -s спирт. хauликиO;
ловене иа аванс (при надбягвана')-.
Hiid-0i'Niid-AT*/rotii п съгнсеувон* работа.
Hrnd/kummi /, "/irrte ш ръчна коничко; -kuul/
търг, 1. рп'нa првдсжО* (срещу плащане а
брой); X сефтс; "-eo-e — 1. ръчни кеш (зо
Оигажс): 1 опоро— горда. предпазител (ио
ропсри- осОя зо ф/хнанко): -ки/к — целунеше
по ръкана: риза, е*/ = х удсно/еттнг; -Тапре/
ет. ръчно фенср'Г-
HiiCliiy udj. педя дълъг.
Hs/UIs/y/r — I. я—итoлифицирaЯ; обр раОот-
инн' подавач при строеж; X през, пгйор*.
сервиилнн помагач- *
iisdUls/yirm i/tn, h извършвам втярoom—п—я1a;
cоoчaeaннн^1с робот*-
IIiiCIiiuT — рпнoхтсннo (на стълбища),
Hssiliiirr / /1'3, псаниж/а -^6*.
Hl/dlsr '/, -S. - [аргон и] ттргeвнц-
Nacdlruei п гаааии— пя ръцете, х;1рoчaянинс-
Hrnd'iucHtir ш свещник.
HaiCio*'/ adj. уиоб—н зо употреба, öoрзвeнe; зо
маинпутираие (и по аолсиино)- подръчен прак-
ннч—и (за предмеп)-
Handlund// "/е 1. исйхтвнг (и н павенч* тнарс-
тис* драло а пр-); дсля, песнъпкс: Zeil uml One
deu - време н мяхто вз д-Зенни—то (а ДрамаУ: 2.
търговска оърз' търтюн—я' aoииu* 3. сстер.
акт. дейогнне (част ен (рома- = Anfeuy).
Hr/CIunys/art - / - 1. иач—в но анЗотвиг' 2. гром¬
ени ва глагола; irnitsene(r) — ослор. нъртя-
нец; "1п/- /1. лочил во действие; 2. зрим- т—д иа
гдо/о/з; ~hryöiillcitlgtc(1r — съра- дюв—р—ню
н—нс ви фирми-
lündiuiytOnioU adf* юр. х правоспехеОнохт за
и-Иснв-с; способен до исйеттунз-
HaidlunyUOäliykrit / юр. дееспособност за из-
вгрщвaн— иа прзвяо вол-дни д—Зенвия' —frei-
hCot / сюбюаг но дейонв—е' 'Цг/ОТОШ — търговс¬
ки пoчoщu1K; служат' "TTU/Iisy — търтопхнн
учни;', н1ртн* -mgoiKgiii(m) е нъртовенн път¬
ник; -uOCUtirnn дгром: залог ви с/зте/з' -voil-
nucUt / търг- пренурс' -weit/ / ht'-h вз
действие. ни постъппане-
Hanl/ming/l/руло зо с/здеин' -т/ккггп мс/ън
/еж; -iul — маншон' "nnsOtfoe / нисш
раннцев тaпac (на бий/и припали): "'lÜnzs J'
дреОви парн, разменни монети pl.; "pupis* ш
ръчно пряитвegeнa хартия (= Bültc/pipicr);
"pfsnU п oнgиcня впрегнат кои; -рй/цт /
маникюр; -pupptrTъъчиa нуннс, /етрушис (а
миросиемния театър): 'm/icHl1y/Пcммal*нe;
помат; "Urüc/rs и стил- сериата част но
кнткапа; -siye /ртння гриви; -KcHeile f'L ръчни
звънец; 2. ръчн— окевн' -кс/Тгу и 1- ръкохг—о-
изие (за пом1аърждспис на епиризумешом* сдел¬
ка}; erw. бигсГ = /eOuäftIgen пeн>трждaпaм лщ-
чрез рпняcтнcнaнe' 2. удар х ръка (и при осис)-.
Иlnlbкclrei1eмраза. удар по ръката; -Kehrco/sn
п 1. xeöcm>cнярпчнo (подписс/О) пихме (00061-
ня >1X0'03^). рескрнпт' 2. препоръчителна
пиcчe* -'tc'1eif)/1* ръкопис; 2. noнгтк: шал* с-с
ци/с, kilOtIge = schreiben здравина пердаши;
-schriftc/Ccnin/y j cрaфoлoгии* "SchrtlCr/"
Oüids /пиео1рафия-
Hüidsclir-ftlocH udj. рънспнсел-
HsiC/Khlui m ръкав-цо: праз* раза, e-n eil =rn
umOsssee пипам пог. c ръкавици; през*; с-п len
= iliH/uTen изникнем /кг. но дуел, по борба;
II = ииТНсспсс приемам ду—ла, Оербон*'
-seifirm/r — ръчно ронено' "Kie/ci п дома¬
шни. частни пгчат' -spi/g/i — ръчив 0/114310;
"/prlizt /ръчно пожарят тулумба; -stumpfer
ш ръчва тримбапно; -sir/6 — спорт. отоНко на
ръцс; -к-Тсскс/ п спирт, юпътснс, нзпттo1e из
ръцете; -slimicH ш 1. неми/* >1eтaонer нт1e1aa-
взто вападнян—' 2. удар с ръката; -tlück п 1.
мин. мостри. прюОз юг минерал; X —стH1
/скв/гчник (на зьОиивuapeкa Оор^ошано- ис
мл^1ит]ричвско фрисьороио маштпс); -fascie /
eЛя.lнeкo) 'иина; ртннa нa1mar куфарче; -/|1Тт/
— интн'"Чис1 п кърпо зо лице, пгшнир:рaтe- eo
сос scUiniis - - '*'0 слабак!; "СисН/гесш/ и
xнoИкa'Taкaчa/нз за кърпи зз днц—' "inUri-
111. -uek/irrs п розл*; От = мнeняn—нO; в мит;
"Упт—inl ш ръчна продажба (а опо/ио); "Нпи)
п 1. тa1aин: еос о стеОЬес зa1ичзтaч се х дедси
завоят'рсзк*: е-п ins о piUsei/m е* упражнявам
aджaчийcии чужд тa1oят' 0* бъркам сн в
робота, таиаитo иа нкс.: e-i lue = legen зa6рaии-
ном ннм-; възпрепятствувам нют. да върши
чужд зоноя'' през* слисам крий ва в—чин козли.

651
hängen
М1аши1ации' посл* = Ust цbiennec Boien заная¬
тът воен злато; 2. тaнaя'пнии (събор.*)- тauaит-
чийстто' занаятиН-н- севеф; -нпт/пг — зова-
янчия.
Oandweoklich udj* тaнзитчи3cкU'
Heedweuks/jisille, -knccit пц олтар* -bursche
ш калфи.
Oandwioksmäßij udj* съобразно та1oиma; тснаяг-
чиНои—, и прси*: udv* по тaязитчlнйcки' мгхз-
янч/в; по рупuла'
Handwerks/zeichen п занаятчийски значка; внти-
чителан злак из дадеш еснаф' -етиу п 1.
нoчпт—нн (занаятчийски) инхгрум—инн!; Ъпрви.
яeнoт1; ееновнн елементи иа елин отрасъл: Сак
= bnUcTiKeUcn владея оеиевиге во нт.; -zunf//
тaнoитчийoки схниоф.
Hemd/winde / *—ехи* ръчни 116—400, ръчен рудaЯ'
ви/ч; -wöntTobuch п наръчни реч/ик' -wuezci
fanum* солов* из китно; 2. в/ш* предно но/яшо
из нен-
Heedy [хешап] п* -е. -е чстпи; джобни моОнфон-
ИдсС/г/ОсН/с п 1. съорсне/ подпис' з/ск вч—eгo
полпис' 2. знак, -нг/анур* из фирма' '-ггосН-
eune/1. иск. рисунка: 2. нърл- пядпнс-
ianibücOin adj* фии* псйср 1. труО. нegяaилaн'
2. възмутителен нечуван непяняеим (/ср—ши¬
ник 'tu Unsinn пъл1a; нечувано бсз-мноннтс.
Hunf - - - 'el)/» — 1. июиюп: ризк* от - sOteen
разположил 0^ хс; жи>eи си хубаво; опонси/
0^ хх наго плъх е трити; 2 нзтпal1иe из
ияконкя неиопопнляи раснсвия: 3. ксяспн/в
ССМС-
H^i^Zf/^re/cOT емс.-с—- кяuяпямъязнкa: -damme /
нмхи. уред зо сушене иа неяопа-
hä/fen, bä/fcn udj* нояеп—Я-
N1/0/0ici/1 — ко/спгио кюспе: -/ins/ п, -iiin"
wand / - кояяп—яо п/атня.
Hänfling и- -е. -е 1. зиил* ненеп (^01/01'1 cinnibi-
11)' 2. МЪЖКИ КОНОП.
HanfschwingeСмел.от. чъиaчнз зо ислеп-
Hc/g и. -s. "Н 1. cннolil^ecH; ннсчснннне: - гип
Müß*g/üng; zur Vnтsciwelld1ngr гип Tтrlmoye/*l;
ein NOedTigen снтояяесг към бaтдaлнer прахоо-
яичeoгвo» тъга. към uнтняmo' 2. cктoЯ; хкан. (но
/пленнни) 3. исн^лопсиеон (нс 00/30); 4. лпорт-
TИC-
Heej/o (iат|-» евснр. iäu|'r и, -к. -е хонезр-
Hä/gc J* "П 1. нмхи- паина но прано; 2. ипорм-
хоткн pl-
Иäcg/bb1c0/ / - тисята, унио/гон* буза' "hrUs /
въздушна, въжена жe/eт1ицa* -brückr - / висяц
МЯСТ; "UTiÜKt п стр. висяше cигли: -01/01 п
рокля 6сз тония; "Isilrr - / висяща отънО*;
-•Cuht-sm ш пю/н/сй-
Oaeg/In int/i h спорт- движа сс път внс. ви
>-0-/'^*. стълба, въжн-
Н1|^1^(^г^а11с^С'нюнкс (химик).
hl/yin*1 ебл, енеор* шнсйц- рядко hucyee* int/i
h 1. [eÖ1нU' um сен. D -) внся. скочел cтм»
увиснал съм; пран, зaвиcи от (/H-. нкT'r: die
Wueehn ГПсцс uuf i/u Lci/e прането е скачено иа
въжено, връвта; iie Tüu ГПпцС in Ice Aigeli
вратата е она'нна из пантите; deu Veibiecien
hin// an Gaigec пр—xтъпя;нтн e—cu но 6сеин-
'ито; 60/ Biuie Ulegen vollru ^'1/1 дървената
хе увих/зли он плод; Wolk/n - über (cm Beignc
оО/анн со надвнона/и вал план1и1ге:розг- dnT
Amen/ Hingl elm (/in so) an Leibe кеенюммът e
препиела/ из гя/оне ми (отока ио м шupoк-;
праз* d/c KopT- liKsnc уннвaМ; розе. oпуйчвaч
хе розе- Ссс Mn1e; Сак Mrui - Insece орaви
муцуна. муся сс; првн.; е-п um Ice Lippen - вс
си eтипcвoч очин— вт уетзги му (слушай. елмдя
нпиимонмлно оловено .wy)' е-п Augen Hingen um
lir/m GcKicil очите му ве хе откъсваха он
ннпгнс й; dei Erloly б/т SacUn /Оп/ um п-п Ha1i»
Faden успгхън из рзОснтта внхснн во иосъм; ск
Hängt ас c-n K1r*s0y—i0l тaвucu ог една лр—бя-
i^w; риск*; um ier Stripp/ - вися дъ/ея во
телефона; aiins was Crum und C/an hängt венча;
джу/ажурнн. псдрсОлсхнн; Houan Hä/цС се?
къде е пр—'ната?' какво /нпсва?' 2. (ис с-е ")
пр1>гртся съм (нкм-. към uкT'r» обичам: um deT
Milieu - орuтъртaя съм към маЗнз ei' an Geld
- обичам парата; 3. нсктеи—н съм; 010^ към:
60/ Wsni hänge с/нак isci jc/cn Sntln стенене с
мс/ко иснлои—ис на ару/сна стрино' umsc/c
Nstun hingt telr dilln нишани прнроиа кне/н
твърд— минс/о към нова: 4. (зз gaio. роботи,
nрeцгxr висящ съм. не uзпрcgвзМ; тзптвaм сс*
б/т P/oeess lic/l и—лено е висящо: бос Schsch-
pritoe hänge noch нтрснс ви шах още ве с
свършена; разт*; em läc/l bci icu B/Hönde
пргаонои до бъд— лтнсзсл онуж-оно; Ос/ iicgn
eil C"i Br-siCOysu auf Säbel предстои мн дус/
със отби х -41/, кейнс ме сбили; фии. I/ с-п
FueU - но мс О-вз твърде, натам корем пя далс/н
предмет, eil Nlng/n uni Würucn c гю/яма
мъка шал* разт. Hirn hi/gt er! сто ме' с-с
rin/s/ic feltwlne нслвиояалз скатнетс онепс;
оси- Cie rin/c/icc Gimtes ннеяшннн тридн/н
(но Ссн1сром1сда); 5* (U/o e-m -ризки -мом борч
(към uкг^.r' сиHl/yl /пое Liefe-unien -ма долапа
па иocнaтнинa еш
Uäcg/i* (слаО; еби* а сил/п) tr* njl, (ас ilw, A-) I.
eкeнnтЧ; зтотивам: (сп Spoegni um ile Wund -
ззит/всм отл—лоленя нз -н-нано' lue Schwere in
Uic Schiitin - окачвам мeнa прсз рама (а
ке/)иоч/оя ei/^oc); през, и/ос Herz um e/w. -
ендсвам сс он цитoнo е— хърнс из нш.: роз^к.
пвйср. etw- um 60/ groß/ Gioc-c - рaтнръOИвaм
sui-: uic iicgt tich rll/s auf lem Leih поичко
-нает но ссбс си (ас'■ ичиилс си пари (снс са
наиинн); - li/01/п юхгснзм ззнзчeH; залепнал.
задържам сс: um n-i Zwsoy - ЬТсо/сп задържа мс
клон (прн пaдсянr' ас с-п Nagei - lieo/en
Hangind/
652
сснатам таиз'а1 иа г>01лe3; ролг*; vom G/i/rc-
ice /Iso hl н/поц - малия хе задържа в паметта ет
учс/аго; d/т Schüler Oei - gellOelen уннuиктт
остани да повтаря' icl 10/ bci iUeen ~ g/lilelec
зргисах у тях (дълго ослепих мои}; lem Minl/i
- liKKic забравям сн палтото; 2. пряn—cnсМ;
навеждам: Ina KopT - Тик/тс нзвеждсм гнони;
ризк. утихни мн /лените; 3. ne/L (tOci uc с-е, etw
"1 окачвам хс. тoлaтич хе (ю нос., /р.): Сое
Klc/tcn - sicU sc Сос KirOCrn репеят сс л—пн я
аргх1И'-;розг. sicU па с-с - иа сс отделям он ног.,
натрапвам хх икм.. разт- мятам хс икм- вз
шията' 4. nefl. обс-вом се; 5. (есн-. ис сгн., е-п -)
риск. прзхяcвзчr оилeи [оарИr трaчe; нуnxгna)-
Hangende п, -п. — мин- 1. мин—ралнн плахтове ва
находище; 2. нодпнояали ситни под рсОотня
миcнe-
Hämg/u н* -s. "; Hä/geklcid п ризк* 1. (само
Hängen) р—мзрн— 2. gcmcoa тeнлuчнс (без
иоиончс): 3. ^^з—свеОодня дамско манго.
Nii/t/iceO п опери: трип—п; -urist лквоар. мслъи
онвяр из пстърх/ссн; "Khilost п котацен, ку¬
фар; -wirO п тсхн* снр. внсята ксиопрукцня-
iängl/ udj. 1. стръмни; 2. тисящ [прem—cr.
Häm/sel п, -s. - тaнaчaлнa из дреха.
Haeglstand ш спирт, стоящ вие; -■waeje/gopzm.
везна тъп внс' -wind ш възходящ вятър.
Huck//' -п хълбок (особено зо коз}*
Hsiioy/inUiciu [-нн] е, 'S. - хаиятар—ц.
Hees съ/р* so JoUimmee 1. стенало иорацалслиб
е разпи кимОсноции; сииопам за глупав, стра¬
ничен чонвк;разт. арои. Ос/ will - НсОО/с, нгпп
due amlers ist е. магаре до съм, ако ин н нткт' 6*
да вс мн е името X.V., ено ин е тона' -
H0'/r1he*i ну^ц^у^^л^н^яна.- посл* d/m hlss—c -
мюрнто' dnn große - Доил* пуди/т; M/*Klim -
пс/т'; поел- was HänseUee ilcli '1111. iruct -
sOemenmein учи на млслю-т. зз до тяa—н на
старост' дървото хс превива, искате е м/тдс;
2. яанм—яеваяие из ризи— жнввн/н, употребя¬
ван ii иате имн зз някои доменни житснин,
ниспр- зо кен—-
Hans/bumd — еен. Хзлтaт3r Хаят—йoни -ъюз.
Hansdampf ш ризк* итвсякъдс се прс. из вcикo
сърне мсрудня. мно/н хс зо вxeт1acm'
Hans/, Hcmse/t /—. "СП, "еп оен. хснз—cЦ'
bemsc/iiscO udj. = Usnstsch-
Haes/bued m = Hnm<sbucl.
Huesil m* -t. - L вегатък от бира; 2 шал*
пехеннн—ц (ecoo/mo баварски),
Häms/I — = Hact-
Heesel/mann m.pl, -еПппеи юуклa'ПaличC; която
сома хе изправя (= Purzelincn)-
hägs/le tc-разг. тoка'аМ; тa1ocяч' дрoтиИ; подиг¬
равам хс С ИНГ-
he/siscb udj. оси* хсuзeНcиH'
Heeswursi /и, -s, -е; също а; Hees/cun, Hans-
buek шал. шут, клоун, палячо (о киши руган¬
ия); праз. негеби—ц: dcn - nuch/c нeтaи родят*
НО ШуТ. ПOЛЯ'O'
Hans/wuost1l&/| -еп (момчешка) него, лудория'
-’wurottääee/ -сп 1. шутсн-гно. оoтячoвpилa*
2. шуповекс ном-аня, иeтoрии; арлаиинада-
Hs/tsl/ 'П' и'. -S, - 1. спирт, тири; 2. ръкавица
-ама х палсЦ-
Oanliln i/t/i h спорл- орзви упрзжв—яия х сирн-
benUicoTn i/1/i h раза. 1. (nie ntw ") боравя.
мaяuпулирaч (х up.)' 2. зз1нчзвoм хс х, —мим
иглено 1знипнe-
Hentierung/, -сс 1. похват' öoрaтни—r манипули¬
рал—' 2.тaнинн—-
hapiiig adf. разт* запънеш сс, хп—рор хс посноян-
нв' udv. запънато, със тaдpъжиU; със тaceчин-
lepien imp. 1н.г- h (11. 1/0. по/ etw ~}рала- запъти
хе, ве	куца нш.; ие десните: In Ine
Spiiciec hapert те bei Olm купа по езиците; ui
Geld lap/mt те парин— се кът' ис ме бис парено;
heim G/g/cKp*ei um e-n Stelle - запъвам xi'
тзcн'aм на нане чиoтo пр— овнр—ве ва тн/уно*'
ns lapeui am Zsil ие огн/и врeчcтя.
Kapp! int/i /ип!; хоп!; хлеп! (пpaиa^пaouс-тшoпaр-
нс* зитнарянс).
Happ е, -s. -н 1. = drn Happen' 2. лопваис-
Häpp'irc п* -s, - 1. иргОо/ия; 2. ктc'—; прoниmC;
зотъчс-
Oapp/e 1п1г* h лепвам, посягам до 1зо13-
Huppec н. -и, - рсзк. тoлъи; къшей' е/ wluU sici
dOes/m - ilcli /ссд/i/c Isst/c тяЗ ис mc итпуoя—
товз тлъсто 00'01'—. тоя онучаЗ; к-с - Bnoi von
е-п smecHinn нн пр-—чaм н затън от ннг.
lappty udj. 1. нансм. жаден; т/чни; 2 фим*
пргоаиеи; udv. чяoтo' d/n Preis iul ein bOssciec -
п—иапо c geoTc седни*; ins Ist über -! тява e
прниаанио!-
Haj^l^ii^l^e^/t/, — фам* тaнeмuи; жилнех!. алчност.
Happy Eed [xi//"] c. -s, — х—пи—нД; рзенлнв
ороЗ-
lar! i/tj* л—3 наляво! (поЛаниненв но кин}*
heuacgieoce 1г. олтар* държа (uнМ'r cнунuo
О/ЯВО' ЯTГГH3HCМ'
Натиик е, "ns, -с иаса зз пврте/знятн н cнтoлн1и
ХНОКИ-
Heedco и. '<, - зоол* мореин кефал (Mnyll
cep1a118r'
N111'1110/— m. -к. -s ентна алкохолна цспинно,
лапина* х гвъра алкохол' "TOist* ['ТЗ'] п, "5, —
пcлип^lH; пргсдсдвст твърд оурс, хзрллзЗнср'
"Will ['уap]/H анн. тнх1нн—eooma; моннвнапа
чсст но иeмnюmтр3; харлу—р.
Hanem m, -s, -s харем.
bämee udf. ние* он нoзннa; нoтuuит; р^гл-^; поп -ns
H/nd внзхнинщз-
Häu/sic f-п [-Ини] ерес.
Häollikio /и, -5, - еретик.
HuiTr/. -е 1. арфи; 2« лстu- уред за измерваше из
плосиост’—' 3. оел—-се сушилно за 0^0.

653
beul
henf/e L i/tr- h свиря ио орфо: II. tr. оргcитaч
(ж1тor-
Hanfeeisi и* -те, -еп муз* арфно!.
Henke/ -п обл* омл.-ен* гребло' фам* OcU wg/dc СО-
2101/1, W15 eine - osl! тс ти дам до се разбереш!
b/okTe 1п* и6л* еел-ен— прибирам х среб/с-
Heulekie ш, -е, -с таенр* арлекин.розе- н—есби-
си.
H^i^-i^/^ii^Z^d^e/ -/ 1. понячовт—л— р/.. нутопонно
pl-\ 2. л/еор* зр1eиuнзд3'
Henm Н; -е. — нис* 1. гoрecT; оcнoд; coръ0; мъка'
2. сОнда.
bäumen ннм* l.nejl, тттувсМ; скърбя: Сагие Hl-ne
OcU mich /Oell зз това нено няма да хн cътиaтaч
яд' 2. imp* т/ hiunl mihi мъчно миг (ч—r-
baumlos adj* безобиден, вевнвен ('o>—H; нгeсr*
без задни мнстн' безвредни (xрeиcттor-
Heumo/ie / -п ["Ини] хармония. O/агятву'И—;
съзвучнс.
heumomico/n int/i h (iie е-п -, e/w. ') (зс хора,
тюлеве. Оон) харменнрсм: ралк* mll е-п gut -
разбираме хс добре х /не.
Harmonik / — му?* у'—и;н— зз бнaгoтnуни—тO;
хирмсвнят*-
Hermönika/ -емуз. жп, хармоника,
heumo/isch adf* хaрчeuuч—н: благозвучни. в
съзвучис-
Oanmonisi/o/n fr- 1. муз* хaрмo1итирaч* 2. првн.
привеждам в хaрмoяиЯ; в xттлзcнe; xтeлacу-
ПОМ-
Hcne п, -(ers» - урн/на. пннеч-
Нитт/а/цас/ — мед* 1зпуeнaнe; ветялно урнин-
ртие; "bist/jf шити пикоч—/ мехур; -С-ппц —
м/д* Оюлнхтнв лопъл зо ури/нри/н-
Oaneee i/tr. tr* пинaи; уринирам: Bin- - пиния
оръв-
Nsus/fsShicj/.мед. пр—нeчeрнo урииира/н: -ТТа-
кСНт - / - . -güt п урииизнер' -ципу — инат*
пииячеотд—лите/нн 00/01. ур—н—р (между бъб¬
реците и пикочния мехур}; -grCs ш пясък в
урината.
Heo/isch и. -се. -с 1. нен* броня, нсмпт—он
р-щсрено снаряжение: dnc - 1111111. ali/g/i
пяопавям сн. xтoтим Орявяно; ролк,**. г-с Оп -
hiin/cn рззcтривзМ; ииoeвaм /кт; in - sein
рзтcнeвe1 съм; üben etw- in - /1/1111, -ommrs
И4юcвзм; рaзcннвявaч cc за нu^': 2. зпсар- яки
снолнз покривки; 3. мои. зoлбз1Д; разделяш
с/юй между руд/а жито н нерудна скала: 4.
пакет. кячп/—кт от инргтни (« пшцелксааоо
.мишото).
heu/iscb/n tr. с/отом Орснята (/км-) аоскзса*
пран*« pu/ t. udj. uiOConisch/ и. ядюeaЯ; рсття—-
пен/; 6* я—ивусмих/нн: е-с geiimOscitn Eu/länusg
вoйucтв—uЯ; идя>иmЯ; нападателно нтявл—нue-
HarmsclcT m. -е, Haueisclim/istco — een.
маНснор ва Öрoни*
Heue/koeut п исд- llllкячoeolияa бита*' -Icitco — =
"Ца/у е; -тоССт! п мп(. пикочотяяио средство;
"Oiuiic pl. етан* пиоочоондетипелии орто/н;
"iröirc1ri п; "irötrs / сноп* пиноч—н 00101,
урнгра; -müUn / меД* диабет; -siutc / хем*
пикочна н—снд-лс; "КСтО/ ш .мед* нзчпн в
пикочния мехур; "Stoll — хим* карбамид;
-кС-с/ис/.нед* - "2нп/у-
hаnл101ir/nd adj. мед* пинoчeтoн—U; днурemинeн.
HümsbУlmЦ*Ttusy / м\сД- ур—мuи' -v/ililtnny /
ued- бол—отво задържаин ви урниан*' не/ ш =
"■ципу' "нОпСш /неп— простудна евръ^ури/нрО"
ве (предимно у котете); -espTsr — мед* отне"
тгр; -ени/у о/сД, напъни за урнииртне-
^:^i^|^(jne)/ "П харпун.
haopuei/oin tn* хвърлям харпуи—.
Кеиттп i/tr: h (G ела; auf 1-1. ntw. -) ние. 'иоим
(докрай)* изтрай вам е 'aacHi, чзиам с копнеж:
loete Anf/nic irrri nocl бе/ Lösuny тая тagaнa
есе вш— ие е рснпна,рз/.??- 'ана хн чайomoр3'
harsch udj. 1. хванел [д-апно] кора (0^/); 2.
корав н грапав; пран, суров труО (думи).
IcesciTn i/tr. s h (за хият) хваща. хетвод с нoр3'
HanscOscOnii — авоар, фирнев сняг.
Hrmti е, "CS, — швейц* ист* ОоЗ/а дружина, и
пргн.
hanl adj. L твърд (мстод, ксчън); норен, и пран.
(хляб, пгчгяЯ; мю/ин): -tu Ligen кораво легло'
—х Aisspnscle 'твърде прсиисш-н;-' -ск Was-
snu твърдо (ааронона) вода; с-с -е Nuse ояхте-
/;> орех, а пргн:; -in L/ih тaпeнcн егамах;
грим, осоар-; -е Kb1sonünien твърди еъглсенн;
-tu Puls твърд пулс' раза - е-с -хп Bissen yl/i ск
eu —au/е прелото- ми иа сс справя с костелив
ор—х {(сеоД/о рабвма): с-с -се KopT Uibcc а.
нмам твърда слона; б* ве мн сс'Х гноното, мъчно
охвотим; - /elniint печен: - д/lnannl/n Silin
печела тухла; - ueuotlec и, прсвзрсв (яйце'): б*
риза. тзкярaтил (грешини, пре^и/о^^^/ник); cis -
g/toil/nen Lü/n/n /—поправим тъжен; 2. упо¬
рни. уxmcйнив; издръжлив (за ударН (Оск-
иьиp-: Х крой/c строг, норспосърдг'сн неумо¬
лим: /0/ -ск Wort 01110, сурова, обилно дума,
4.	сжгхгсчнн (öoр0сr: се g/il - sui - oocac хс зо
ргннтсн/а борба /е жнтст н смърт: 5. Oялнт-
u—h. тсжък (тстуöa); мъ'ипа/аи (итnинсllиer*
ein -cm ScHIs/ les SchOe/sals н—жън уиср иа
съдбата, iinlnui/ Not нaй'H—рnа лужд*' 6. суров
[31ЧC; хнуа)' мтнeц труден (живот, рзОого): а¬
с -тс Slicd /е* с-н. hüben -мим груд/о
пс/сже/н— е. при нт.; cs fl-б - iliinn трудия
ще окае; 7. (за таиове. краски) ризъи; ксипрсо-
т—и: ins Boll zrlyt -е кОпО/п, fäu1' gebun/
карнннанс 00'; ргтн1 1;^;. ноитраетни крас¬
ки /0/ -ск Nsyutiy и—тстив н рязна ратлuкз
м—жду овгт/ияс н оя/нс: 8. грипен, ннг/аиън:
-tu Gsiopp верав—в /тнсш; -с Viren трспани
хтнхепг' 9. фал* -е Sinshien пряяинвamИ; про'
пиинелни /ъ'и; твърд; тъчи (в р—нтгннаног11-
Heut
654
янar* 10. -rs Geld ■звоинов; пори; рала* с-с -н
WIHnu/g здраво, твърдо валута' 11. възинхол
(ннис); 12. adv. cт>ceч бд-зю, непсереденвг/о
до: daK Noi/I sicht - an Wcgc хоп—лът cc памир*
ля eaмuи път' en giny - an Tode von/rl той осшс
съвсем 0/изо до смъртна' 13. udv. твърде
много: раза. die Kuüi/l/Ol Uut iln - eOl/c/oe-
пес болестна мисто тя нзтоиии' тк weit - ^0(0
духа; .мор. - BacO/orC корми 1тоте ^0/0 нa1и-
Н0-
Hurl д. '(1)5. — ммпин* сплав ен ядено н ситиме/.
tlrthsr udj. който може да сс тaкзлявa; до сс
тн>трдитa-
Hri-eirt — нмхи- сплав от алено х auг1чoЯ'
Hlitn / "П I. нвъриост: - Ine Wusec/e всровнтост
ва водата; 2. суровех!, xттoтeeT; жестокс-н,
кoрa>ocьри—ниc' 3. тaнзл—яooт (иа сшемспа-
пи)- 4. eрaоaвияC; н—гтадиоот' 5. рязнаен (на
крсоки- шанса/).
Nl/ti'UiC п техн. иа/япащ* баня; —угаб ш физ.
н -сепни ви твърдо-тта-
läi-ii tr, закалявам. отля (cтeмсясr* Hlrtungj/
Iiärti'ioC-Ti — втвърдител' -puriy/spl — uueu-
тъзчож1нсот зо cч—кнaвaя— из данъчни песта-
нонлгння е едш/;'/; cлунa1* -sOsia / фас.
таблица из твърдостите; -tlu/e фал. степен иа
нвъриост' -егП/фш. 'оефипнг!!! ва тпърдесн-
пз-
Him-'nü/Irrp/. зоол.'пърдсорнл— нахеномн (хей.);
'Olli/* п носи, тъpн—oт фураж' -ur'l п твeuнo-
ви пaрupb-; менели p'-'"Uunn* // нмхи— —OouiT'
-цикк ш ммшил* с''-/^ твърд. чугун.
HrrCHsizly adj. кoрзвecтрgc'e1; 0eз'у>eпвe1; ж—е-
тек.
Ilrrt/Hcn п бал* жълн нзuтaр10H; звъннат (Hy-
p/пculr* "Hole п техн* твърдя дърво (коми
маалерзаол)-
tir-/—öpOiy udj* 1. мъчно схващащ, тъп; 2.
твпрдятлaB; oпъриинaв* упори'; 'T/ihly adf* със
запечен онемсх; "-ililiy udj* (за kbu) нсу-Н"
тор ютдama-
Hüutirtüii п менил* твъри манол (сплав}*
lur-nlckly adj. упорит; овогярав—я' твърдас/ив;
зaкeрзтил (т/oдаlйr пргeтъпяииr: с-с -е Kman--
Hcii упорин* ою/сот-
Hrrt/elcloijkelf / - упор-тно. упоритост' твърдог¬
лавие; свогиравн—; "puppe/BuecKC пр—сятзна
хартия; -поПц|Т ш бае- (куннr дрян (ColU5r'
HiiCsclO/i е. -8, -с оси* не/охранител (е Бава¬
рия).
Нг/е/кОпп — иоравясъринчи—' "SpimtliK — твърд
-ух спирт .
Hirlisu и* -е —; Hailio/C ш Голям С-чно (тор.
си януери}-
Himi/w'iizr - / —м/шил— чaни1a зо валцуване из
лснaрuнa* -нииксг п м/спел* вода зо кaдитанe
пз иаж—женн чнmoли-
Hs/e П* -CS. -С CМЯЛ3; дървесни КЛСЙ-
Herzclekteiziläu/Ьфицатннне гле-нтрич-егво (ом
търкана)*
Oaoz/n 1. t/i 1. (и ом? obj.) събирам cчя1a (от
((apaсmcмu}^: 2. нaoмюлиnaм* II. iHtr* h 1. (за
дървета) пу-нс, отделя смола; 2. доил* /—пит
като смяла' 3. обл* шнсйц. тк hauzi грулно е.
Hcezg/Ile J' тacмялгяe мястя е дървото.
1luzoyтz-rbs 1 0М0/1СТ' 2. /ГПННВ-
HanZkappe./' 1. лсн—но иаменадю но събирач; на
омела; 2. оен* вид връхна мъжо* дреха (16 в,);
-koilc / мин* мaзuИr /пoнз>и въглища pl;
-kuchce — 031^ от ема/з-
HiKäid д, -s. - - ; HuKU/dspi/I и хазартни итро-
Hasci д, -(1)5, — риск* хинин,
hasaodi/nin i/.r. h ослар— рнокувом-
HuselCe л. -к, -aгoмa- хит/о кълца/в мнос. 'зИмо;
вил гозба сн иайма-
OascO/e I. tn. хващам, улавям. пecятзМ; замахвам
да хвана (абикзанс/a ищ. хвърчащо); Ное/сп.
с-с Die/ - хвощам мухи, крадец; II. Ht/i h 1.
(11'1 e-m. e-w. -) пeeятoч; тaмaхвзч go хвана;
прст. псйор. домю/нсм хе до /p.: снрсмя 01.
ламтя към нр.: сасН НиОТг!'. E0fraer1-1aчmи зз
рпкeпляcнсuня» соля ефекти; 2. а rejl. -трая во
ГС1ИС1ННЦС-
HascOen /?, -е. — гененнца (игра).
HiKci/r и. -е. — кейнв упв^т^р^—оява ханин.
Häsch/n ш* -к, - псйер* I- остар. съдебен
понитой; 2- сстер. по/ннейони зсгвп' прест—д-
>0', участвуват в хайка тон;1тел-
Hesc0-0aschsei/i п тои—ннща-
HascO/kateo, HescbTma/л е: Haschee, H/scicns
п тоиеннца-
OascOieoee tr. ктлщaч осймз-
HascOiscO п* -s, — ханиш.
Никс и* -/. -п 1. тa—н: разт*; wissen, wir бе/ - llnfl
зноя откъде духа вятърът; зноя накъде инс/н;
wlu w/ulen /1111. нОе Се* - -iul тн я видим.
канта цс стане' ет ist ein ulten - гой х етер спец'
lu lleg- Се* - Om PTcTOTu там н работено, 611^0' нт
Ost aucU —rin ienrig/u - ich* па н вчерашни; wo
sieh d*e -c unl Fücrec ци/с Nsclt еицес в
ажн/дем* (na далечна мясне)'; п/о/ Naie isi —,
ich weiß von nichts ширя нс 0^ чул, инто -ъм
видял' 2- раза, п;нячuя та3'—' З-разг. страхо-
пъзлю; 4. Oaiu'inu - гонв: голямо кюфте.
Haasl/, -п; ?л, -s,	Has1iebnscO, -sloaucO и ооо.
/—H/i'. /—щан; (иол- in dl/ -а дпГпс ютннзм
при момичета сн.
Hesel/ei н. -еп, -ап шегсб-нт, шут.
Has/1eruscO е вж, Hssnl; -Kult п зоол* ресорна,
лешарна (Tniulsc/s 1oca505r-
Oasiriin/n i/tr- h 1. провя шумни лудории, груби
ннси; вдигам голям шум; 2. перча 0—. хваля хс;
’. рзтня'umeлxmвувoм-
Has/1/käUzcO/n п 6он- л—нникова рсеи' -meus /
зоол* нешинкарна (гризач* MutcarCOnus av/lii-
/11’015).

655
H/ubilze
bes/le adj. /е-нят, от 11000. ненлин-
Hascl/nuss / лешник (пл/адъН):. -wurm — зоил.
е/нпои (= Bli/iecH-coclc); -wuez/бал* пенаН-
ник, квпнншнк (Assmui nubpan1пr.
Has/n/ampfen — бон. ние—лища (OxsliK a'etottel-
11); —пице н L заешко око; 2. бит. тaгщиa
спъпнз (Geun uibs/nm); 3. мсд, лaeoфтaлмни*
"Uroi п 1-рсзз* ф-н бял хляб; 2. вършат обратно
ocmaнпн от закуската (на ленец* служащ): 3.
беи* сълзина, пр—пгрушиа (Bitzs mrdOl) н
друс; тр—тнсни рocпeнuи* -ШпВ ш 1 -раза, мокра
KOHCH'*. отртхюпъздью; 2. заешка 1зоa* 3. бон-
eeрчaнcиa лющерна (= Лc/cu—ic/r'
base/fußi/ adf* 1. страхлив; 2* х лапи нота ва заек.
Hase/lecke / амш. заешка кука (а иелс/еои иа
кои).
hascni/fi udj. 1. страхлив; 2. иато зас'.
Has/ne01fz */ заешко сърца. розг* спрахлив—т'
-lilzc j лин, хайка на зайци; -klein п кина*
заешко рату; -oU* // 1. за—шия ухо. а прв/*; 2.
п/ч* pl. кaвннк1* 3. бон. урони [Bnp1rluu*cr*
-ecni1o //; раза. lue = /пцг/оОеп удрям но öит*
-pfeffCr ш киша* = -klein; -pfotchcn п бие*
зайчо прсви, потена и—тн/инз (TnToliui luyen'
/1).
ratenreil adj* лов* (зз куче) дресираше зо пв-
олатородсн guвeH'
Hat/c/tchart/J зз—шоз уста, уства (разцепено);
"KcHroi // лин* ca'чи за заЗц—-
Hiuln - / -пес женски занн-
Haspe/ -с; Haspe/ m. -s. - снр. вил кука. панта
зо зсорспнанс из трaнa'
Ha/ppl/ -е: и. "К. - 1. и ио/- пoиe^мииH; хтcneт»
руaaя» н—нрпн (но клоДсивц); 2. ш/хни* барнех,
танпи/ (е /сжаpc/nвиoo/-: 3. —мие—- чятeв;лa;
чекрък; 4. иръсновнт— на път зо п—шгхвлпи
(кани бариера зо кале); 5. спира мярис зз
прежда' 6. риза. н—H1н (зо човск); 7. снр* =
Hu/pi-
Hаse/iraum — нахт. цилиндър, барабав вз
подемва манарз-
HsspcTCI / -хп 1. объркване. юп/итанг (и пра
кенарена); 2. бързо. прнпря/о тювярeu—; прнп-
ряиохт-
Hespeleo и. -s, - 1. моз* н/хн. работник при
макара; 2. найно бързо тенори. хе оп/;!*. бърна
при /опорен/с.
hasp/lig udj. риск* 1. безпокоен, внртнн чeнз—p
са; 2* рзтccяЯ'
bespeie tn* int/', h 1. повдигам c мзизрa* 2.
намотавам (иа иамсбслс): 1 ризк. работя.
говоря припряна.
Nltp-eri1/ "пес н/иси* навнвзчна но пргжис-
Hcss е* -cs, — (111. /сцеп с-п) ямрaтa; вн/сннет: -
цсцсп с-п Гпцпс питая омраза към иог.
li/snm tr. мразя. янясвижлам: с-п löCIOet Ult 110.
ос Inn Tod - питая смъртно вражда cпричo ниг.
Uusse/rsweimi adf. я—извиот—U-
Hass/o н- -е, - мразещ: ет ist em git/n - ной зитс
добре до мраз—-
iässlicb udj* грoт—н (/—ще, жсна)' яттрспнтсден
(вр-мг); тилен: -е Woilc мръсни, гидии лумн: с-
с -е SicUn мръхва иcтeрuи* -е An/ewoici/o-ec
н—прниннИ; лени прив1'нн' sich - becninnc
безобразие хс държа; 3. ризк* In wortl noch
[yanz] —1/01 und - weuCen! съвссм mc мн
емгкнен!
HässlicikTt / -нп» eрoтeнa' (сдвое!, отвратите/'
НОСТ-
Hnsl / — припрянс-т; бързоис: in нО-Сгг - с
луд—шиа öъртн1a-
beslen l/t/i h я бързам леспоисй/я, нсреню;
напирам, припирам: тк rastrc пос/е вс е бързо,
1имa зато до сс бързи.
icsiig adj. 1. нeрв—H; н—xneнeeн; трескав, бърз: -е
Schrille бързи /еспскей/н крачни; 2. припрян
(хирсктер); 3. udv. бързо. изведнъж; sic stselce
- ruf те окачиха итnг4нъж-
НдиСОукТОе - /'нерви* бързис, припряноен-
НгС п* ■ ■ — търг авоар— pl,; „до взсма“.
HäisclcIchTg п* "S. Hä/scO/Ikted п псйор.
рзтeт—т—uo детс-
HäisclclTi / "Сп првзр. овoнвиняИ; uecнoянa—чи
минутки. (01—3/1^ тднзенищи pl
häisclcln tn. 1. миннам, тсля; 2* e1cзИ; рзтглcзвзм»
Hattrick [xl-] е* 'S, 'Игрн пеелсдюватс/нн побсд;
но елин н сър; eneрниeГ; хгтрнн-
Hat-/, "Сп 1. лов* хайка х кунcтa* 2. кучета зо
хайка; 3. праз, ризк* нулуна/с; припряно бърза-
11.
Heu си -и, -е остир. удар, orcii'an.
hanrao udj. лесов. зо 0—'-^ (дтрвaтar.
Нап/т / "П L Овян (зс жени. особено н
исналиои); разт.; ust/u 60/ - /иОп/сп таaoчи"
вам. омъжвам' i/1/п 60/ - /oimcn омъжвам
се; e-m eins ruf Uic - geben скаонрям1 шкт.; 2.
ооо* вид срндяоп—иетги н/см; З-сшр* наuн1И;
калпак ва купон; 4. заел- нaнунис но /^0—
пннцн; 5. мсО: с-тм-шт он кънОо: 6. нехн*
кръгът капак но рxтu1 манш/н 7. аншоа*
кспхк но чoнoр* 8. bOtchi-, Обвивсрн отal1l;uo-
нн върхове' 9. капак на нaйu;K; ва нин* за
кафе (сс да заапсзнс /иоевно оспла); 10.
кръглс караш* ви дърво; 11. торлатз част из
кaнбсua* 12. лов: кръгла примка; 13. зоол.
мрежа (нмороян снимах иа пр/с^^^сансов}:
14. /ериистс подвижих чаен ио вятърно мелни¬
ца; 15. дюн/ани пваквткс на /вж: 16. ухо вз
ну'‘; Ороднс' 17. до«. нвжгшо шaпн— (со (рпсо-
рс/в но соколи): 18. покривка из пъглнтсреко
клало; 19. тсхн* зскръгт—иа обвивка капак.
калпак на рaзон уреди и предмети; мрежа
капак преннв мухн-
ИашЬгсle)kCor/?al: качулата чуну/1гa-
111/1311x0/. "П бивш* гаубица: риза, voll wie с-с -
на тряонс/ хс ноге емво-

Hanriock
656
Haublock m I. насилени пън; 2. дръвник зо сечснс
из дърто.
Haucb л* -е, -е 1. (забележим) дъх, издишаше:
роса* der Intec - пюс/ниня издихилне; 2. дъх.
полъхнове, полъх, и пран-.; ein - von Gb/1in5
GeOst полъх от Гьотев-я лух; Unltiysu - благоу¬
хание' 3. пран, хлсдз, повей: dnn inOsn ~ е-т
Verstimmung лсно стадо от н—иовялснвя' 4.
cттc—ч тънък о/яЗ он нр.: дъх (по атлеДочо*
cciькиo}: d*e Fiuln .Ос /ос/с - üultiauni лз/а-
сям М1иотее тънък слюЗ боя' Сос Pflaume eil Сеп
zuT/ih - од-еито с нежння мъшеп; & грам.
прндихсни—' придихателен звук (i)-
HaucObiid п нсрниннa; която сс отъни при дишанг
върху ВСЯ-
hanchdüne udf- ефирно нъuпн' презрз'—н' 2.
съвссм дребси-
Oaucl/e I. int/i h 1. дъхам, духам' пe1тхпaч;
лъхам: Ос die №/1- - духам си пръсн-те;
№11*1/ iau'ii uus aliei Zw/*gen пролет дъха
сн всички ннв/кн; 2- шепня, шепна' 3. /0/—,
>-'*-. лоен се; 4. а tr* грим* uтeютaряч приди¬
хателна; II- посл* 1г, 1. духсм но HP-, полъх¬
вам; 2. лишим. издишвам; вдъхвам: 11'18. wus
Libre UnicUi венчае, що а—ш* житен; 3.
oлунгвятaЧ; оживявам с дъха си; 4Ь ряДко
ваищвам-
Hauch/n и, -е, -; Hauchiaul и тром, придихате¬
лен звук (1).
Haud/gce ш воен* 1. тон* мс' зо 01'111; спори.
н-подрон; 2. оси- пеп-рзи, /авденнехт' омнi'o-
тз; лалитср но ОоЗ (е вpаDlccв-.
Heudioin н* -S, - L (иоммси) файтоилжня;
каруцар; колар' 2. OaвuиH'
Hau/ - / -п 1. овлор. швейц* брадви. псето; иитнa'
нeн;нa (и мс/*}: 2. ризк. пгрдох: - 0т1/цеп ям
пгрдзх-
13^/* и слаб I. tn* 1. и rejl- риза. удрям, Оня.
пердаша: d*e Juegen - sich хлапета'* хс Оняс;
фии n-c -uimm und iaii - oeaoomявaч нкг. от
бой; sich miii uml lülc - съсипвам хс. уморя¬
вам хс дз Оня; ruf 60/ PnuOe - товеря трoчнO;
хвс/я хс; 2. 0103. отсичам [тяра; дърво); розхн-
^'^ам, нacннaм из дребно. нaaряöивaч (меса,
тaнлaя ивОнтък. камъни, дървено)' итc1чaм
(стъпс/а в cнaлa; лупа* в лсд); неми, осно (със
сабя); е-п non Loch Ос Ice Kopp-- пробивам лам-
/допини; in Stüekr - нaoинaч иа итcoв—' sein
Зс/нет/ in Stücke - счупвам сн мeнa от се'аиа;
sieh iu-ch Ссс feOnd - със caбИr ме' хи
пря0ивам1 път през н—приитc/cинн— редова; doe
Klrusn ins №*/'/ - (за грабливо пт—па) зобн-
том ясктннн сн е чecoтo;рoтc-: е-с In do/ Pfuenc
- лапраням /or. бъза н коприна' Eo/r Ос Со/
POsece - рсзОннам, чупя яйца е питала' Си/ Ок/
/0'11 цпГииес uni nOcil gnstociec пови нс н ви
рок, ни риба; фон- п-п üUem/ OH- - uтмзчвoч
нос.; 3. иилаМ; юии/вaч (камъши, epea-); таи;
нздялвам: о-н Gruppe in Murmon - извайвам
труп* е. от мрамор; 4. лен* копая (рула); 5. н
rejl- феи* тaneнитвзч; хвърлям ec—)* 6. ияcЯ;
жъна х нает [mр—ва; жита, липса*); II. int/i h s 1.
риск, удрям. Оня: n-i One Geuicll - удрям /кг. в
/ип—то; um sich - нaяaxич удар— 10/^0 н
нзииo1Я* üh/r dl/ Sclnun - иарам през просято'
фом ich Ulin in dec Sack вдигам сн нунявгпe;
нзпуензм рабонопо' 2. риза* ceрoмяляo>зч хе,
падам х триxън-
Heu/e е* -е, - 1. бнпннк (1* тлитан)' 2* слнта/' 3.
ловджийски /еж; 4. а Hlien ошз* руиoнвП;
ногпеч, работник е забой; 5. обл* инстр- лозар,
häufele 1/, окопавам (нaртeфиr; гърля (тoтюu)-
Haufen е* -s, -; Hauf(i) и* -ctb-5r -п куп (жншю*
uoи/ьнu* тopнuя- посмс* дългове)- куон1UC
(перо}* иамара; грамади: elc/c - Holz anOuchOcl-
есп нареждам камара дърпа; lue Heu in - sitzen
поставям огноно нз купове; ruf е-с - нс/Нес,
-//11, Oehunc хвърлям. cлaгaМ; ч—тa 10 куп;
ризки ruf е-п - накуп. иандно' 2. тътоar множес¬
тво: dei große - dnn Mnct'iec изродът, миеж—с-
тнвно' раза. ос i/iiec - из нт/пИr во тъ/пн;
пиеш, —omm/l eu Hniif съберепе сс пнуnoч* 3.
мярна зо дърво (=14 лГ); 4. исн* носи- дружина
(ом ии/дскппхон); еос - eu 4 fnJtc]e*n едио
дружни* от 4 рстн; 5. рядка псйор. орexнoлo-
дие' 6 раса.; ül/u Сее - se/lißem, не-Нес
унищожавам, cпбaрич; пятaлич' иaтурnoч; хсре-
чя1иoвaч' е-с ül/n len - ecUießnc тaeнр—лтзч
нос-; е-п Pläne über lec - w/ufei захвърлям.
1зocmaвич плзвовенс хн; ül/n Inn - *11111,
lilnen пявoляч-
häufce tr, nefl* натрупвам (öятaнeтвя); 1сcъ6ирсч;
нaиoмaрявaч' трупам хе: do/ ^пиПСе, Зс/пИес,
Virl/ecUem - sich припасите cc увe1нчaвзm;
дъ/гов—th. ор—cmъп1нннитa хс трупан.
Hanf1ndoif п купнв 0110.
heufenw/isc udv* раза* 1. из ттлои; из пънчито
(затбpc); е (01^ брой; (зоживопис) из стало'
2/ ви купове. из грамадн. на иамарн-
llrufiswolksГмюгр. куму/уо, купнен 06100.
/ПпТо/ udj* '10'; udv. ч—cтe; ссоор- чнoeoбрeгH'
НПиООу—ТОС j- — '—стюто-
Häufung/, -ec 1. натрупваше' 2. куп.
Hiuircirl'бон* гръмонрън шнлебял (Onbn05r'
iiu-rc i/tn. h (за поицс е любовен /срисд) туксм,
тoиунaм*
Hsupi и* -(1)8. ^т 1. нив* слота (абек/оамзи сомо
зс хора а кано мярка зо сдър (с0uлъu-;
Unte1kClC; cntblößlem -пк х изведена елото.
телоелов' nrUobecec -пк х вдигнела слото' Сеп
Viubrccicm lue - aUecriagnc отсичам сдонопа но
пр—спъпнин*' lem Fcini auTe - ксШа/се розОн-
взч; cрoтятaч прага; ein ueOlöctes - норевятава
(/*>3, монарх; utnirs - беловласо слово' олуД*
еос beioos/ee - спор семестър; иск еи '^еп откъм
т/зенте нн; eu Hlnpien Ine Beil/t на тор/ня
657
Heus
край нз /е/нотв' 10 - Vo/i 10 т/зв— добитък' 2.
нов* e1зтa; водач, шеф: due - d/u flmiiO/; Partei,
Ins Senilis глатато на c—ч—3cmтяmO; шефът ва
naрmнит3; държa>u1ит г/сва; lue - drT Pirt/O
hüt deu H/тeog; er sie* d/u KopT шефът иа
пaрmниmз бсше херцогът. о лей — мозъкът; 3.
пое—- издигаща хс нaтoр—; изпъкнашс 'аст из
м—cTUoen; връх ви плюи-ис; opтoo. срхнволп
из ориз; кюро/а из дърво; слово но гвоздей;
пълни* 'сот во та/, нсcиП; зид' 4. а Hlipisi л,
'S, - т/ано coiore. тc1H-
Nlnpi»»» (юбикиоаепо) глaв—U; нa3'>aжeU; ехив-
вел: Hauptbeschäftigung.
Hlnpcrl1кlh1t J снр- прнд—н вид но постройка,
фасзаа; "ппкс11икк ш пряк* телефони* тин1И;
разг. анректни т—т—фоги-ггтттj«omhi ядро иа
армия. нюйокс; "-inyrserr— п с/авлюнс внима¬
ние; "hsts / .жп—. T/aBBo. голяма жп- hhhh'
-/utsto/m /лоено п—нпрс/ша iupa;;-UiT-ri ш
снр- основиа среди' opтoЛ; ирх-т рав; -Ь/уиШ
—	фолио, оеиовие по/янин; "Uicl п търг.
г/свло книга; "midr п тер—и край ви лнтло-
Ninplsi /щ -s. - - HliplsTtslsi — = Haupt 4.
HiuptrKlinyr - /: un - —дна слипа (пи-носои- по-
писъи).
HlnpCrTl'1 п /лавна оп—цнотност (ками учебен
пред/сш)): -01*1//основна би/ри, тен; -цц/у
и* -uirlctt п охиотно яeт;—; блюдо; "Це/апкс
—	0^0^*, с/свит мисъл. ндся; "ЦиС п ньpк.
капитан; "Нии* п косо; "jus/i — роса. нуиЯ;
чул—еио .момче; -кс*' — роса* ю1aчaтC; чудо
'ОВ—И-
Illnptiiny —- '/, -е 1. г/aтamзрr пр—дтeлит—Tr
вожд. войвода; 2. едавенi снср—йшина из ор;ч;-
гнн/В- оeтyкуннурl1o п/сме; 3. шск* анр—нтор
на снранснвувар тезтър-
HäuptlO/ys udv. ор—зг1авз-
Nrupi/escHri — раза. тлaвaнaр; ../1x^1^“:
"muss и, pl, "Icu/c L висш* кгпннаи' 2.
главанзр' -еиппксНиОс - / 1. реве. ';/ /е капи¬
тал. напитин-нте; 2. елаванарсптя' "dring* ш
исм: обр зноме/нотен; -а IscUe 1‘орхиЛ: хпхндс;
"prohr J тасор- муз* тевералва р-п-гиния;
-quiutln* и нисш, главих квартира; -зас/с /
иаН-тлсв1eнO; /сй-нож/онс вещо: Ос dri = в
вх/сн/нт— т;яиl!; тлсвяо-
lanpCticiilcl adj. 1xй-в<xжu1ИH; г/aвн1ит* udv.
(/*>/0, предим/о, преди всичко. ясяб—ив-
NllpcrкlCzп Карам* тнинно изречнине; 2тлав1а
теза; -scila/al/r / торт*' -ecHi/T п срхиим.
ще/тролсв кораб из църква; -schri/CirOi/r ш
главни релактер' "З/гСС /'едавени град, столица.
isnplKilitOUhl adj. стю/ични-
Hripi/Ktüh— п 1. /тй-нсж/ит* част от /Р-' 2.
цързи. главната нacт ви веруюто; 3. слип* (из
ки1/сr' -Kturm — веси* гс/грелиш аники' -ir/i'
Тс/ ш гневна пгчалбо (н иотирия): - - und
StrstKaktlon - / теитр. е -гpoинceнo'иcmeр;кe'
42. Hc*MCHö-6i».iio -арени речник, ю^м 1.
по/нтичеенх драма (форми иа германското
драма е 17 е,): вeлин—cmтeня н питие държсп-
яв-псни'-'--'- пред-лоенси-с' -vrrbrrcHcs п
юр* нгжно пр-сгъпл-и-е; "-vc/filrrs п юр.
елсвно произведстве (с гермишеиона процеду¬
ра); "-VtrssmmmuueUвтчсгив /Вдннно събра¬
ние' -Hort п грим. сърнстт-ле/ио; -zull /
зрим- = Gmucdeiii-
Hiiu л. -се, "ег 1. къта. дом: wim vfo/cce - um -
ж-н-ем нани ио друс, къщите ни хе сдво ло
друса' Се* Bctti/n ц/it von - eu - птeeиипт
оОиналя от кът* иа къщи; zu -н sein вкъти
съм; außer - /111, ск/се ве съм нкърн. нтлизъл
съм. хровя хс тъп вт къщи. извън' пасГ -е
/1111, ОдГ/сс отивам е— у дома. пътувам зо
вкъщи: ileli uus dcm - цпГпс вс uтдитaм от
къри, льpг; ТТс* - [тз отока) доотав—в вкъщи
(ос? (а см площи олДглио зо превози); /omm
[Cu] nun cacU -е! (заплашително) caчo си сто
тиъри; von - unl Hof veiCi*//es wcudcn бивам
изте/еи от имота он; пран, lu, als ob In zu -r
.Пик/ чувствувай ec ксто у дома сн; Ос/ /Ос ос
Dnssi/1 eu -с от Дрезини. арсзи-иски- жнтгт
0^; Hirn /Ос ich zu -е нуи мс паииснт' дюО>р—'
нуи всичко звоя. познавам' Ос deu Rudio-cch/O/
eu -e sein nicoan радиотехниката; tüu с-е ni'/t
eu -c sein зо ^'0/0 мс няма вкъщи, вх то
присмсм' lue цапе/ - ^13'0 юърс (всички
оооосоело): von -е sie пя lotharo. тю рсжа—-
ине; риск.; Häuser uui с-с Unucn осланям хн
напълне на ног.. нмам пьн/a вяра е и—eo; yi/lcl
eil С/т Tüu ins - fr-inn 1aпрaвO; бсз пвигоговиз
започвам (х меиОоно* раСюшсша. грижата
си); пейор. с-т las - sin'iulcn прянр1naч прати
шим- (ом посещения): бае*/ /апске du zu -
hlgiers! дръж то, запази то зз себе хи! (изразна
ам/аС; omxньpияnг); 2- стрила (особено зи
църкви* меетър); das - Ire Henne ломът /ccTic-
4—1, църивзна: das gaczi - wsn auever—auli
венчан месна е 'сатъри бяха проааи—ui; 3.
eeчгйeтвЯ; фамилия. дом: d/u Нсит, СО/ ^11. d/т
Sohn Cts -ск лoнснll11пн; иoчсиниинa; синът ви
семействсго; dir Dann Ice -гк лoчс'll11янa* aus
yni/m -е em двОре x—чнйcн>я* Grüße von - zu -
пo1итaв1 oi вellнн1 в; (Дсмаш/о) go tcii'ki! нн'
ich /nie von -c w/g напускам лома ei' 4.
И1UзxmнЯ; рои. 1—/^ он иаднн Онссврса/нч—Х'
и; ред: lue - NübtUuug Хабсоур/оизт* ан/сх-
тни* Оиос- lae - DüvOds родът ва Дспни' 5.
домакин-нно(на о/иейенни); 60/ F-su v/Twillci
das - жниито упрсвлиna; води иeчaк1uoнвeтe»
осмар. ein großes - Ouiг^/S; luei/n жll>—и но
ннрвкз лотх. прa>и м/ого от1гн1* sein *
bcutcll/i ие—ор* нареждам си -см-й/итс рабо¬
ти преди смърттс он; шопиовам е; тсв—щaяи—-
нс; 6. търтявскс и-ърс' фирма: 7. naрнaм1H1H;
иaмaтa: СО/ Ь/ОС/п -cm veucagini sich ив—не
'омари ентяжч-хс 'захпданиягз о'-. 8. иъщ1низ»
Hlus»»»
658
есобеню черупка из охлюв; 9. знак ле зоиията'
10.	шал. sll/s "! хлор- прииннлlo!* студ* фон*
11-15. Tiiclit - /0/^ веселяк' geieimtnK - учнии
глини; cln painclee -! бита си го!; e1чпaнятa!*
11.	ео/ öT/1l1ic1/t; uciin'iteK - публични дяч-
ИlU5..» (предимно) goмaш—H; из gяч3; из къщата,
ломя---: Hius/ipotinke /' -anzug /ti. "bcti-z/n ш*
Hüuкrlsy/iOmiyl[1r pl. прннаингжар;т— оъм се-
чгйcт>ятя» домашните; "-üiyiKiirilig(r) и/ие-
мсшии приетугс' -npprrsl — тен* вътр—щен
/ом-р; -^гub/illl'иячзшuс [aeчaк1ueнar робота'
двчснue упражнение. иoчaшнa рзОотз (зз
училите); "iifyi1/szime/r п ззнимолия (е
учиЛищ/)-
iauKbihO/i adj. 1. пр1eoнтгЯ; печни вкъщи' 2.
прен* oтрсн1н—U; —eнaфcl'И; филистерски (въз-
11.411. мoрaлr* прятзнчeн; сух. бсз земех-
NsiK/eii ii О-ггуСг(г) н жилите/ отговорник; "Uc-
Сап/ ш нужаннг из лeнaк1uxнтeнo* -/пкпсН ш
ломения посещение (на лмиорю "UrreC ш,
'-oUle /- въглища зо дoчснuз употреба; "hnct
п дячoвa к/нес' --/llrsci(lr — 1. орe/^a—мзт—Л;
книр - сирс/н; 2. - -knretl-
HäuscUec - - 'S,-- 1. нпmинна: розе. aue lem- sein
тъп он себе хи съм от рagяcT; възбуди' крайно
възбудел съм' 2. (прикрило зс) ндятнт-
Hunu/dame / 1. исмпс/ьо/нс; 2. uнeueчнa* "lin-
сти — слуга е хотел i/н търтовсиа къща'
-I -ас/ е шраза. Ксаитипа (со зложенО); "itmr/
синор, дeнскиuи* -cleilcUtiingU*мебелнревнз.
Uuuu/e I. ml/н h 1. жит—и (в Дидс/о /нормира^
Ди\И);риск* иeмуnзч; 2. обл, шнсйц* aeчa';шxH'
тупам. eнenau1xтсч: mit vlsi/m lieei sici -
нeв—н мож— x две н иннсти' teilecic eil s-п
Viuiöucs - знс отяпз11иовхм1 състоянието хи; 3.
(зз Оуря) бушува; ра/?. пгйор. тилися, О-змиис-
зпувом; (ряДко)хaтяНя1чa: der fe*cd hui Kchilin
geiausi янор;ингтят е >—/№/ отрашио нуи; СОе
KosUsn Га/сп ü/cl Om Grn-cn uniaise децата
трeтнo се ö—тн1нc!вуnс/и нз грииняата; 4.
ПГCTИ' II. ./) ДИОЛ- ПЯДOДЯHЯBCМ'
Ииииес е, -s. - еиол* моруна (Nuso huso)-
Hiuuncblas/ / 1. зоол. мехур из моруна' 2.
чeруueв нл—Н-
Hiutecl/ / - о1тeчua патища-
HiuKer/To'O — олон от къри (между 3—4
улици).
Напи/ОпОй и тиан- дсмаши; тauoили р/.; -/Tun и
исрнлор; "Trau/лoчскuни; кърсниин*' съпру¬
го; "/-/musl — приятел. редовен гост из oeч—Нc-
нвето (а сри/-); - 1и*т1еГ‘н—приноеновгнвон из
дом*' "fr/ediSKhrmcl ш нарушение но и—при-
кооиовеноепта по лама; "Тип- — рзgueвтзeл'
-gute — редявен посетител из дадено тaвeдн-
/-1. ре-торен!; -/e/msich — ляманне упот¬
ребление: diesnt Kiril Ist /och /ие gncug zum =
гоя рокля оре става зо нз къри' -ц/ОкС — .мин*
дoчaнeu лух ((иfpoжмзсaoв.(вн)* шмк. лeчaш-
лз пeчopн1щa' -goll // 1. посм за жн/нр—' 2.
aauпн етрхдн-
rauK//macht udj, при/сгн-н >0^^ лсмснен-
Hanк/gemeln1sC1at/T» чд—нятслн из c—мeйcнвoтЯ;
aoчoчсaн—' 2 домен комитет' 3. житирни
колектив; -цссюкке — съжител; еъкнсрннрс/н;
"gisoKssensCtrtiC/ обитател—'— ва наше 0^3;
"у/тПС п пяктmиннa* -g/KonCs п демони*
прислуга, прислужници р/.; - уен/ibe п аиин-
исмснно индустрия' -Ulli — 1. домакинство;
2. бюджет (ио общини* Държснс)*
НапиНаИте* uicl: Haut hsli/n i/tr- h 1/nb- 1.
oтяпaниcвзМr дeчaкuuxп>увaч: пиел. eil v*/i/i
Hili пас Наие. mit Henigen -omet nan nie
простирай хе* спергд ч—ртста хи!; 2. (eil etw. ")
ПНСТЯ-
Hrut KUItrc-nl' -nnc инouoчнa'
ianUUiliriiK'i adj, cпгemя>eHr п-егн/нв; със см—т-
03-
Hiut/lülCK/erit п; cliO-rlscUn =е домакински
н^^^ктричеенн уреди; -Hiulttpiss — бюджет;
-Uuilueg/1» дeмaнuuoтвЯ; е—м-Зствс' 2. дома-
ниucm>у>aнe; етапс/невс/с; "-Н11(ппуи<'/и1г/
асма кн/оня у'ин1рн; -Hern — 1. xняпснин;
слово но семейството; 2. ломспрн'ежсген; 3.
обл* оас—р- хазяин; 4 /силоз* спорт. ниМ"
ломскни; -'O^cl п Оюлжен—и дефицит; -нит/
pl, стоки за били. лвчaкиuoни потреби.
Uint/ohi udf. писва иато къща, oгрeч—u (вълни)-
Huu<ioTieiKter#' есн. = ИbTпnisteT' ИauкпПoster?;
Гаик1/1/с 1/1Г- h продавам ар-б/н стек— он къта
в кър*: Becceil unl HiusOeinn y/u/oi/n! тук н
забравеше просията — амбулантната търговия!
Hantirrer ш* -е. - aчOу/знт—н търговец (пс
къщата)*
Ilaus/kassc / теш- /;нн1нe ередетво ио монарх'
"—noclin — фом. шал. ключ он входната пропи;
"—niclt и оотор- хтуго в хотел, е пъртявсна
кър*; -eoT-iktitr/мечсн— вътрешна коректу¬
ри' -knie п семейно тегто' риск- нос/тип* (за
по женО): "Uich, Чии/ — бон* покривни
дебелец, иежнт, Отбил ивае (S/mpi^r-viyui С/С"
ioтnmr* -ТгНтст m ряДко ломише/. 'иогс/ учи¬
тел. тттпннзmн/' -Trinen п, "СОпнииС/д^с^м^аш-
НО П/ИТНО-
Hintl/r —, -S, - безимотен селян-в, селянии-
нолиичар.
HauKl/its pl. 1. дсмашвс прно/у/х; 2. портиерът
н жена му.
häutiOeh udf* 1. gвмaщ—1r къшеи; отнасят хс до
лома. ставащ е дома: -н Лт1/ot/n; Sb1g/c
домашни работи. грижи; "// Glüh— семейно
рис!-—; eich - cOnderTüKsec уxлa1eвивaч хс
enиитд—r; разполагам хс [нате у дома си];
нареждам сн дома; 2. прси- нътов—H; п—спнлнв
(чяч1н—r* 3. дoмoc—Иr етяяр пот—'— вкъщи: du
sollcrst -rm t^ior. е* нн 6- трябвало до иа ходиш
то/иева чuoгщ 0* би нриöвoлo да сн ПС"

659
От!
кърове н (ю/с. 2).
Nn^^^ilo^l^r^/^Slj/ — 1. домашна яöxнзнявиa; лвчзщ-
из уoншвcнr (ипмиммп) ссмссн житен; X къ-
топнаен.
Hiut/macherwuiti / домашна издслина; "msclt
fucm, чаетин в/идсиня зо монарх;-elCh/sn п
ряДко gячaшua помяриипа' "is// п \*pl. -er
портиер; 2. pl. -тСи-п съж—пе/н; 3. pl. -“Си/с
домаши; приет уж/нин' прненуса; 4. слава ва
ceмcНcтпoнЯr лом*';/' 5. пазач но нул*' 6. =
Häisler; "-eu/itOoKt/просна. здраво, пнлст—л-
ва храна; "ПтОш/ — еен* домяупрспннгн (е
царско днор), мз3oрgяч (исоб/но у омарите
франки); "-eriKicr — 1. = "-eins 1; 2. домоупра¬
вител; -nol-ii п лом1зшио лекарство (сос/з* от
болки); -пиССт/ /1 ряДко дом1ан|;иятх' 2. зоол.
вид /сти* пеперулс; "питтг/ / шем—р по
кътана (псулоцаос); -Ordnung/правилник зо
вътрешния ред (в големи съжителсии доманв):
"O/uslj/ty?- хсрчвя1уч: -putz ш 1. тншнра/ио
чисн—и— (в кътана): li.cmp. чaз1лнa вз кътана;
-та/ — пекърнн/с: -ritte / - чер плъх; -тссН/ п
юр. 1. леманио орзвo; >/00'. правя на сливата
во ссмеИ-твоно; през* sein о цпцес c-n /nbuau-
сГсс покюзв*М1 ннЧ' вратата; 2. право ли u—пт;-
ноеяов—ноенпа но жнннр—то' "Kusse и авм1СП'
рнтежател: -eehitz — 1. част/о съкровище:
прнтежаяи— (за влиД/н/л); 2. = -o/rcusU 2;
-schlüss/l ш ключ от външното прело; -sein/i-
Стг ш шивач, роботеш по иямювснн иа клиенти¬
те: "Khli/c pl. чехли: -кс/иТс - / 'зоние уннтн-
шс: -seHwuee ш бае- доменно дърво-д/н*
гъба (M'CiliuK ilcuymrssr-
Huusse [öec] J— -/ пърк* хос. понншснсин из
КурСОВСТС-
Hautto/r [оси—] m nьpг- който cп—нутитa о ли хос.
Иausrкpтa'il1llg/ / - домофон; -stusU — 1. нис*
прси- иячснuя 0//;^. лом, семейство: S'C
eigenen = uiüldei създавам сн сюбслвгв дам; 2.
брой иа '/с/австе па о—мейст>ятя: -sirusi / -
данък върху стрилите; -киСНис// -еп иeчaннш
обиск; "-Cclsl— / домакинска тсхн-ин*' -li/u п
домсн/о животно; "iür/вхоа/с прати; -unkt /
1.	зоил. смок ( = Nrti/u I)' 2 шег* бухан.
кунуниnиx (со дамоосД); "vu-cr ш ряЛкв дем1а-
01/, сдзтз из сем—Нстпоня.
/altväterlich adf, Ocm-iiooi. сннчхенн-
Haus/verbot п забрало зз влизане е дслнно
сгради; "-V/itiiilusy- / - жн/нр/в eпOрзu1H;
жилищно конференция; --V/itrauinKeiii и*
pl. -т|/и/с иячяlнзчoлl11и: -vgtulr/C е вттaи1-
'нв ум;-^ггн’д!ес/ — 1. дямоупрапнт-н; 2. оол-
инеор- пюрннср; "Vor- — 1. = -Vc-walir-; 2.
'^/-'1/ яagтирaгeл* -на*- ш пертнгр' -нп-
есс и 1. домашни Онт; 2. домакинство; -wirt«
L астар*. = '/си*; 2 хaзи1U* "WirtseUi/t /
c—чeйuo cтoпaucтвO; тишю сняпаяхнто (ГДР).
лeчaк1шcнвя* -ните / бон. = -luht; "eint —
оол* свл—р. шнсйц. ваем зз жилиш—' -zlnккieu-
тт /данък върху ваемите-
ИгиС / 'н L кежх (човешко); bie sui lot -
duicilisec измокрен ло костите' бос Jacke гиТ
Сет bloßen - сиацес нося дрехите хи но гоня
тяло; раза. /ип - und Knochen хомо ножа н
ноени: mo- ieii/u - dayoc/omini а* основам
здрав н читав; 0. отьрвам хс от нш. б—знаиаза-
лв; разт.; фии* sich uuf do/ lauic - Ttgen /сжа во
чeг1р;нaйoom; лг1нийcн>уnaм' sie dnu - Oliuec
излизам ет кожена си (ом яД); ich möciin nocli
I/ t-u - siccken не Оих желсл до съм из яетовя
миome* aue teiceu - licll Uc/uie können ис мога
да пременя ирато е—' /'С - eu Msn-ic tuiunc
рискувам, итлae ом се иа опасвосн зо други; sich
60/ - voll KcUIagcn uaпгпн>aч хн еъроухх' sich к-
е - w/lu/n тзp;щaвзч се; пимл- uus Ou/mC/т - O/t
l/lcli Roenen KcUicoi/i по чужд гръб н сто
нoиe•н са мотая; 2 меехн* —ърг, (обект* pl.)
едрава кожа (иа животни); 3L ннпа. корт.
обвивка из рсeт—я1и. плoдoвe; органи — ар.; 4.
ципа, кори (отгоре за течност); 5. >пlишяa
обшивка (иооовни за кирсб* (иршж^аоЗъ^л)^; 6.
мушим* за дъжд' 7. фам. ня>eн: С'О alle - снир
четни' i'C itrlO'/c - 'HOHna аунт; X'C wiiiCcrlil-
cUc- нуиск-
Hrul--- нежни, на кожата: Нии-ценс/е//-
Hait/urzi — мед, л—рнoтoтoт* "-aust'/isy — ued-
обрИВ-
iäulrn ./- refl* 1. 0И1рсМ; снемам кожени: 2. rejl.
меня -и кожан*' 3. слагам кажа xnаögивaч с
нож*-
iiniii/ adj, плътно прнтнпис/ оъм тялото.
NintrsteÜiCnsy /меД, пъзпансинс на кюжитс-
llunCsvol/s [вттвле| / писнете ябтеснво-
Hrutlfnbef 1. онт^1гнн' 2-ннн ва кожата; "О/гсН-т
/- -icl- —кт—мa' 'Olüyliu pl, еиол. ннпенрил;
[/ионком!-] [рaтргa)* -Toin / шсха. кожа зо
изгн/тяи— из варак-
Nsi-yont [сеу] е* 'S. - 1. прcфи1eи» упзлпч—1
вкус' 2 остър вкус ва орнcmяит лип-ч; 3.
/атшнлвос-
HiitiU udj. 1. кож—xm- ц;1г—х'Н, х ножа; с чeмöрana;
2.	ксжснил—/-
linlsii udj. миего ö/1тo-
Hsntih-oTT [орн/ь—ф] е, -к. "К оси*- орн/сф. изпък¬
нал рсдеф.
Hsu/wsrk / рохките ихенпанз миха; купшина
oнуогu материал. куп нъ/л-шт: -еа/и ш син.
Оивни тъГо зор): илик [шх тнига/]-
Havlsni [-ва-"// "К ханх/хж* пурз-
Nuyurts [-ПТ-] / "П ["Ини] 1ИОР* зворня.
HrvarOr/l |'Нх-] adj. иср, авариен повреден
(ОНОИ*. K'OрCör-
Ндут/ТО ["НН-] - /. "-п мир. = Havarie.
H'Unu д. - . муз* си мажор-
ic! iHtj- 1. хе! хнй. ей! (са поникване): 2. а/, wie
dei/ti du divon? ie! какво Ч1c/1ш за тоно? а?

Headline
660
H/edline (хОдатаи/)/ 'К заглавие с —др— букви път
ВГСТНИН-
Hcbamme / -п снушеркс-
Hcbe/balken m подсм ви подвижен чяcт; -bäum
е 1. нaтU1 тоот зз вдигане ва н—жнснн; 2.
бариера (= Sehlsubsum); "lock щ свтам* крик;
-bülte /ансвм* сташон за поправка по 00/1,
чoнящ1клeни* -eisig п мех/- жсднзсв /охт зо
вдигане нз т—ж—хни; "körn п усм-
Hcb/I ш, -е. - /осп; през, пружини*. дв-гсте/:
zw/oirnoyeu - иnурaчгu—u /оо'; рст*; illn - in
Brw//un/ sitzen пускам е ход всички ередотво;
вдигам вхнчк; ви кран; 10/т nuts Cer- ing/setet
н/udei нуи трябва до се подхване работата.
Hebelarm и рамо ва лоол.
Hcbclis-c JCuoH- динъчев регистър.
1сГс1л 1 а, задвижвам чрсз лоет-
Иe)els1euer)ng//nnпJ нзправтяnан—; упрсн/янс-
НН 'рсз ЛОСТ-
irl/n* tr. /eß. 1. вди/см (ш/жести* нарба,
конна), nвплнгoМ; нза-тим: doe Hand zui
Sctw'in - вдигам ръка зз клетва' cln KisC suis
Pfeud - пo>иитaч дстс из нвuи* ein KisC aus i/u
Tsu/e - кръшснам дсте; Uic WUsge U/be 1000
POU/6 >1^-'- мотат до тггтян 1000 футг/а; lue
Glas - наи(/зм| 'ашатз (за наздравица}; фии* с/
hc/t цс/с обич* до сн cрто>a* Сее Z/0/rToiy/u -
вдигам ръка (н ‘'чслища); Сос B/usl Hebt sicU und
кг nkt siel /ъранне cc повдигат н спадат' рсзг. —"
а Ос Се/ Himmel - превъзнасям ниг. да небесата;
2. cчън>aч; nл1тзч (и пренасяй); n-c Sack voi
Wauen - смъквам норба он конопа' е* Гс/С eil
LrOclll/eroi n-c Z/ilieu те/ вдига, nрeнacи капо
нищо 50 не; с-с Tüu uus dnn Acy/ii - смъквам
врата от пантите; т-с Dame пик Сеп Wagen -
пометем иа азмо до x/cтe вт но/ она; розе- sich D
e'C Bruch - ен вдигаше (но нмжеими) ен
дeксрnaч хер/ня' преи-; len GeuneT uus den
Saitel - поО-ждонам пролив/них си; die Well aue
d/c Ad/cin - рoтдруcвoМ; разтърсвам опети; 3.
noв1шaтaч (обират- oлaаooаonюя//ule, /асо-
ро/нис- дабоа); подобрявам: 60/ 3'11'1, Ссс
BrtiOel - повишавам успсх* в училището,
прo1тnoaoн>eнo е завода; len GcKcrnsc/. бос
Lrhcitshallu// - подобрявам вкуса, ояn1нзnaм
хтоллирга иа жнвона; 4. пядн—ртзnaМ; изтък¬
вам, провя до изпъни—' rejl. изпъквам: Сс*
GolC/uise Uebt Cln Fs/bec златинят фон !гравн
да 1тпткнсн топят—пе; & а rejl. премахвам,
eнcлрсuивaч;люн. съкращавам (Дроб}; 2 цпцес
2 heb/ sich два х двс сс оъирашават' SCHwicri/-
e/0ie1; Iir/üe/u - премахвам тaтрудuнuиЯ; мъч-
/chuu. разсейвам заблуждения; баол. Г/Ье 60'1
нец, Зи-ис! мохей хс оттук, Сатена!; 6. cln Haue
- издигам къща; 7. изваждам, нзнeпaпxМ;
нлитом [съкровища ат смияно* пomьuu: ко¬
раб); 8. псан— възвисявам, възнacиЧr иазниз-
всм; 9. роса. тк hebe mich псна—ти ми са' 10.
асмир- ein KisC - xкуш;рaч' II- днал. приби¬
рам. събирам (пори- Данъци),
H/bcpu/ki ш —ахн, оперна нoнкx но лост-
Hebco и* -S, - L сифон (зс изсмуквана на
мвчпсоли); 2. инат- вднтап—нгн мускул' 3. =
Hebriin-
Hs/nrol't/икон* исuтч—и регистър; -/сГтаик —
снр. торавна при полатанн Он/сто но ограда;
-uic-lc/служба за събирзне из данъци' — und
fOrermmlsclUin/np/. пад—мио-лранспортин ма¬
шини' "НТ*/ п .мир. адатотор за плавателни
оъденс пр— шлюз; -winde/ макара, вн/ч зз
нантс/е но телеми товариi; -emuy п нехи.
пои—м—и мсханизъм-
Hcbnäen т- -е, - исм* —врс-в.
O/rnäJscO udj. егсроенр—йскн (—T1нr.
Hebräertum и, "S. — —вргйхтто.
Hebung / "/е 1. вж, Unlen; 2. лот* ударела
xрннкa в огнх; 3. гвоар* издиган— но земната
норз-
Hicb/i / -п смлели, дарак (зз 1^, кeнoпr: рсзк.
пгйор. е-с dnuhi 60/ - 2011/1, uit/u dic - cninen
глождя лом. иoкaдит—; оиумвам ннг.
HTcb/I/i/ "Сп рала* псйор. тлocтoвн—; eлyчк;р/.
Hcchel/kemm — лехи* чeea1Ю; ларак; -mascli/c/
макет: минни* зо рaз'acвo1—; тночеис-
O/cl/Ie tri 1. плоча, рaт'cxвoм (ie/. кв/оп); 2. (е-п
-) през- з1юcляви; тлoжgи /км- иоксн—т—' 3. eтa
ку'—) пъхтя, а првн.
Hccbsc / "П = HucUsc-
Hrcit о* -(1)/, -е 1. зоил* щука: раза, deu - im
KirpOni-eOci е* вълк в овчс стадо; 6. който
раз.4В1ижва c/o0uтe; ш—р—шинелииле' Ъфом. еос
eo-i/n - веселяк. нулв'млтио; /Ос ОгОп/т - юнaнa'
са; 3. фин* лиcичиua; ню•гou—n дим, х нож до сс
реже; 4. спорт— рсзк. = N/ci-spmun/-
№01^308^ ш зоил* бяло р-Оа. хмсион eРceeз
luhlopg-ea sannCra)-
hccbtee l/1/i h спирт, провя Hehl-spiinu.
01c0tgoan udj. ениьеонп-
И/c0tlnoIIт / ‘ опиро- eкoи'ктд0e (с прана тяло
зад Другари н разкрачена чслно сеоИко);
-Sprung ш опорН; обтегнат пресива; ложичн/
0000-
Н/с0 л, "К. "С мор. кърма.
И/с0е -/. "С 1. жнп плсл: пран* раза, bei бе* - sein
/став съм за услуги, под ръка съм; 2. трънак; 3.
лoпитo* 4. врсме зо люп—н—' 5. кошница иа
тoп1тeт0; тнeтge' 6. олтар* axчa-
HeckimägncO/n п 1. мом* мандри/юри. зтроуни'
2* = H/h—p0en1og»
hcckce tn* (и Осз obj.) 1. (прмДимзс зо жиноннв)
размножавам сс, въдя са: феи* G/iC Umckl
псрите при пир— отивал; 2. пораждам. произ¬
веждам (в голяма количество); праш измио-
лич; итчтдрувaч (= luscUeckec): Bö/es -
края зло' 3. (за живени;) сънъкупявсм са.
H/ck1neaoz1 — врaч-щaрлoтaниИ; знахар; -Г/тгс /
661
Hege
Оол* и-вс татарско грозда; -/оТксНе / беи*
Онвущаи (Lontecrs xylottrumX—iiileT /н (плад¬
нешко} риз&Юпшш; -roosn/bec. шипка; -кс/пит-
-- f зоол- /—падни дърдотсщ (= Wachtelkönig);
""/hütze — псйор* шедесодни стрелец; -eüclt /
развъждаше ва плинм-
HrcO/geld н -/roKclcn — = "-pf/giiy.
i/cOig adj. 1. тръшнсн. c нръ1зщИ; шубраци; 2.
китя трънак. нато шубрак.
Hrhk'ji/iu — map* брсквиср; -Ксгхп н мор*
л—б—дка иа кърмата на самялсновоса'' "-ml//'
eb/c п = Иеске1Псс'Г/С' "notoi — нмхш*
мотор е зодиото част ви превозно средство;
кърмят мотор иа лодка; -nnClei / плодовито.
м/столетии майко; ~eU1erb; -pfin/iy — умно¬
женото сн тътнебит оарз: "KcUcthr / зодио
cнтнля (но кола).
Usda! i/1j* х—й! (за поникване)-
Hell / -п кънч—рс.
U/lec adj. ктл'иpeн-
H/dirlcl и* -u, — бон- 1. дива рспнца (Raphaels/'
-um Iripsncn); 2. сам!о0ейка [G1ecibml irdnTa-
cea)-
H/domfsmut п	нденниъмм- мр-тлс-ад та
иа-доде м уиявя/слния-
Н/пг П: "(15). -е 1. войска' aрчни (и кино най-
голямо войскова пиДмлвзов)^; - исб ^^11 армия
- флот; Om - dOecec служа вън войскзта' Сг/
stciinde - постоянната aрмuи; eil - eloßcc
прнcъaдннявaч хе към армията:.шш* lus нОТСг
" Вата/ м поНнответо му; 2. тятимo мueгecтвЯ;
11(10/. маха. гъмжило (он .иронии), а прси.;
/in - von Bealtec цял тггнен чишен/нн;' гот -
von Sorgen чaxar куп трнжн-
Nreubini — еен. воен* 1. пратя до хс енннвс
войски: 2. призив. свикване ва >030'*, eпплч—-
нне; свннаиала войска.
i/rirc tr. оооар. епуснонхвсм-
H/rrrs/'rericit ш бютгтии зо вя—нннте дгйхтвия:
"СОСикС и служба тъп нсйенинз: -Но1ц|/соен. =
H/nrOolgn' -ynTolye п нисш, обоз; -gruppt /
нови- труп* армии; фронт; -/О/иеи/ооманау-
ванс ва арм-я; -muct-- 'сухопътни въоръжен;
ОН/Н-
Hicr/iu/it -/ ос—* военни оeхoИ; воЗно; "OlucUl /'
носи- д—зерлирзие-
teerTÜch/ig udj. д—знртирад-
Hsgr/Tolys 'васила пониш/вот; ~fUtт,/1 — пъ/кО"
поисн, комай дувар армия; —Unuli — нови. -
"-8Пп-с; --иН/ -водеше ирава (е стада); -eliie//
ниви- ксно/а; -scUrrПомпи- войска' 0н6л- сонм:
doe hOmi-iseics осп вебесноня войнства; -se/uu
/ асми* 1uxneнн1И; бснир* емотр; -нск/с п
ве—ино деля; -ни-п и 1. висш- дълга нсйонюно
0010/*; 2. махово лннжгнне во ларви ен ком1а-
ри; ~zug — носи* военен поход. начоxнuи;
вой/а (- f/ldzug)-
Нс/т/' "П 1. мaИr квае: 60/ - imellt моята втхсва' 2.
упойна, првн*; lem K/ici bis ruf dir - innmnm
изпивам нoшoma (иа страданията) до дъвя; doe
- Ins Volkes упойните иа 1aрoga'
H/Ispile — нвзсвз ппOиниa*
bcfig udj. 1. квасопедобен; 2. х чoи; размътен оп
чoи-
ИгТГ и. -те, -с 1. тетрадка; 2 eвитъHr cвнтиar
бронирана темч—' нямар из епнесв—е: Сак
Buhl nuscieilme in 20 Heften иинезта uтлнзa е 20
свитъка; ein - GiUlehte сдша томче енихотвор—-
нии* X шал* чавно: du bis- ein vc-TÜcktes -
побъркаш си' 4. тесте (10 коли хартия)*
НсТ(2 п, "(1)8, -н дръжка (за нож. инолрумвил);
през. Сг/ - I/ deT Hund /1/11. b/ialiec държа,
запознам е ръцете сн ръкансдегвоте; е-п lue -
aus d/u Hand mnUnec изтръгвам властна он
н—чии рънс-
NrftCuili ш пет за брешираин-
НсТ/т / "П лсл.-сш* привързване ва тятнm— ю
кю/овепе.
H/firl / "П' е* п* "S, - тонн/в кяnн— (н/ъжка и
женско).
H/Ttri/eicimu — 1. = HrusOnueu' 2. -г/ир; майсняр
ва ф-нн uзд—1uи; еооб—ие но фнлигранови:
ебл* фии* alfpaKsnc wie cln s отварям сн очнн—
ви ч—нири: "-eä/ncts/ п мъжко н-нсля кoпн—*
"-nüttirclsi п женско не/сня кюпч—-
i/ftron tn. тaияп'aвxч х нелс/и копчст*-
UcICs/ .г* 1. Оряшнрсм (кин/а, nтго;eкxr* 2.
прапехвам (рек/я, дреха): 3. тзнргnвсМ; прик¬
репвам; забождам; танявoвам: n-i C'S OnUcn ас
die Biuti - забождам иам- орлел ши сърд!!'—: 4.
пргн. фиксирам, гледам втрсичснс, впивам
[neгтгдr: Со/ Au/с/ uuf C'i - гледам i-нг.
втренчена, фиксирам тю: 5, rejl* (siel am C'C. с/н.
") л—пном хс (o /''/.). залавям сс (за нт.): прен-
ннeтнпчяo следвам. преследвам: поп Япс/ Hel¬
lie tich um s-e SoUlen едва нн—тво то преотнино
в—пргхнаняе.
Hcft/fsCrn и; "Ци/и п ив/нн зз трапоовсяс-
1/ftoy adj. 1. e1лaH; буен. буре/ [вянър; отрасти
0011010; 2 итöух/ив; сприхав (m—чneрaч—нн,
нo>гкr: - wnrlcn ;тOухвaH; горещи се; - ued/c
товеря хъри—тю; ч’. груб. брулат—и (лумс): 4.
udv. он/нв: мпю/о; твърис; - Ischen избухвам в
/ремък cчих* - нео/сс п/ачи безутешно: d/u
Zutn tclneuet oln - зъбът много те Ояти-
HrltOykioi / - -cm L 1зOухнн>ecт» сприхавех';
;тOух>aя— (иакиян); 2. Оурноон-
Nr/t//Iümeiri / - 1. нмхи- кul;г'oв—ткx скоба; 2.
снобе зз от1кт—оииe (зс писма* преписки*
н/хм-р' "-Isis Пну.хн. рамка зз палпързн*/—:
~mapтн(Щърк* илacъeр* папка [е машн/кх] (са
класирана па писмО); "pflrslni п чунсн1нкз зо
рони; -ewmhkm/‘aaбърнг-
Не/цш; — 1. имсон* охранявано място в тюрс' 2.
лов* --зе/ ва забрашI тев: 3. ернжа. охрани,
зопизпо/с-

He/ebolz
662
Hcg/bolz H ивеов- охранявала сяра.
Hegeli/eco m* -s. - фолио* х—тетианнт-
Hig/Iing m* -s. -e 1. смърчово сгъбъдцс зо отрил*'
2. ир—б/а бяло рибо-
Hcg/mcistcn — ипсон* етерни /сх/нчей-
H/gimonie* "П ['йен] хет—мення-
Uegec tr. L пaзиr охранявам (осабвпо кори)*
грижа ех зо uкГ'; /р.: C'C - unl pticgci полагам
триж; зо /'(.; 2. внс* nинaи (любов— приялелсн-
нв)* храня (надежди), лсдся (желание, мечта):
ZwslT/1 - -ъм/янам хс; V/udaci-; МКк.идиги -
пая подозрс/на в—дов—риг' 3. оеоор— обхва¬
щам. съдържам; 4. оолар. Giricle - раздавам
орaтяcъи;e-
Heg/n л* -к. " юа* пaзитcT; тa'т;тш;к (и*
au>гнar; 2. горски (стражар].
Нс/с/теОк п лесен, аръв'—. ззпaтeнO; ославнио пр;
е-че/сно; -итТги и лелин, нонни сврени стрс-
жор; -"КСhin/ и* "füll — ивлон— oхрauитaнз
гари; -ес*- [ива* е—зев во забранил дют-
Нг/' п* е* '(c)s, — '*3/*; sie etw. /ein - 11'1/1.
не нр;и нр-' казвам сн го сткрино' астар. oinn
- напрано, uгIIр;кт;нO;Oткрenншe-
irilec tn* асмир- 1. eкр;вxМ; премълчавам лайнC;
нaи* 2. скривам eирag—нa cнoкзr; укривам (ор—x-
mъnu;кr.
Hehler и* "S. - юр. укритеннн-
HcilcrTi / -сп юр* уириlвзmeлxmпo*
Н/Иг udj. пиеш* 1. възвишен (мамв/м); ne/u'aB;
вгтич—cттгU; извисел (пораз; фагурс); 2. свн-
щен; в/унинср отагятов—ни—-
H/hoc, Hcioi^^it/ — поен, възвишеност. величз-
>00!. BeЛIИHГXTB—HЯCH'
hei! bei/! i/tj. 1. yxa-xa! (sc лоиуаане}; 2. хеей! (sc
удивление): 3. хай! (em Оолио)*
Heide' о* "П, "П езичник; църк. неверник [u—хт;e'
нииu1U; я——трнuur-
UcidT / -/ L O—тлexнa рхнянна; сн—п: СОе
Lü/г/птдс* - Jloян0уртcкoтo поне' 2. борова
тора (по пясъчно /счна}; 3. бон. = Hcoi/kиаи/-
И/id1erтsтn — мспла ет изтрзвнин—; пир—ни —juab
п nрalI0тeт1нecни отменен ероО (илидиисмен-
но сри); -kort п оан- е/до (= Buh/Hcizei);
-^0/^ п Ос—- пирен (E1ocl; Cul'uns '11/11*8); -
lend н = H/ode-
ИеМеИите/'// -е беи* 'ер/з бсрспн/н*.
HTidTlcocbc / лоел* горска ну'ул1тс (Lullilr
aulomei)-
Hтid1n*** ло усилните* знача челно много тя1ич;
отрсне/' чueee: HeOd/cnüie / Heodeci/spekt
и.
Hcidcm/an/st /ужасни снрах; -g/ld п басностювва
—учз* -kort п т HilUekon; Чагп — ралг-
и—иснов нум-
icidcnmäßig udj. м/вте голям; udv. страшно
чuoтo»
HcidcmoOscbce п дива роза, шипка.
H/id/nscheft / - езичници; езичеспво.
Heidce/speß — рала* зuaч—uнт ажумОун, голям
майтап риск* lu/ wau nie = умряхме хи,
нзпотятахмс ет -мях' -Spektakel иролк* ужас¬
их дандания. адски нум.
NmOd/ntnm п. -е. — 1. —1ичecнne* 2. —тичuиmитн
(събор-}*
HmOdiiw'rlitmT п ужас/в, мръсно време.
Urile! inj- 1. схсхен! (зо лииуаопе); 2. фим. -
цеГпс загубвам хс, изчезвам; огнас. че хе нн
видя; m/Oi Geld Ок- - парите ми фръкнзха' 3.
хайлс! бързо!
Heidin/ '/се нзичнинт-
icid/isch udj. езич—сн;; uнхр10T1иucк1 (сра,
Heidel);.
Hcidsci/ucke Зоои/л- ню/нбуртск* ювца-
h/ik/l, олтар, bciklig udj. 1. прул-н; peнoтлив;
леннизтел (въпрос, нeчar* 2. иол- овстр* при"
^д^н^)^'П и^^. взискателни (е яДвивло).
i/il adj. здрав, неповреден /евреи-м; разт* цял.
непокътнат: - wcuden оздравявам' - lI/01/п на
се счупвам (за преамен)' Се* Topf Ost noch -
гърнетя е ощс цяло; бе* ^/11* Ott wlcCcn -
пръстът оздравя.
Heil п* -е, — 1. блaroпeлунue; доОрс, б/аса; полза:
lae isi еи к-п - гота е зо нетявв лоОря; Tüu sein -
so/unn грижа хс зо деброня си; /"П - unl вс/ес
HÜctcinn жaдaи /км. олaгoоялуниe* 2. а църк.
xпaxнни—; нтщcрeuиe; избзв/ение: lue isi m/Oi -
нова н мо—то епсенл-с; остар. ii Julin Ins -u
1648 в /сне господин 1648' 3. paoтu—; късмет:
sln - yeutuciec опипвам сн расни—па; 4. н
поздрави а пожелания ци/ -! (но физкултурнии-
ца); Seil "! (зо скиора) да жннее!' гТ - (зо
нмлолипсдиста) в* добър нac!: - sci COesci Tug!
да бъда блзгослявсв - гея ден!
/ПОТ! i/tj- 1. здравен!; 2. до житне!, /оре!
Hsila/d и* -е, — рмч спасингл (Хриснис).
HтII/**, Oeil**/ (соскзонвзб) лечебНи, за 1ен7ван—:
Ncilhsd п*
HriOTan1taIt/1' oauатopиуч' /—'1610 тaтнgaни—*
2. /улвипи; -unzclyc/показания за ла'—ние-
H/ilbad п минеротиа баня, курорт х минеролиа
6aнИ'
heilbar udj. нтдeчнМ'
Heilbarkeit / — излeчuчocт-
iiiibuiegcnd udj. спхоитгтен; целебен
Hcilbuieg/e ш рмл. = H/Olicd-
H/ilbutte / лоил* H/ilbutU и риба, пядоОнз иа
0010*^
Ucii/e 1. tn. (1-1 von ilw. ") излекувам (6011/.
болест. ранз): von есн. - излекутом от нр.; II.
i/itr, s h; излекувам са, oзgрзтитзчr eтa раи*)
зараствам: deu ^1/1- isi von selbst //heilt
пръстът зарастии ет само себс сн.
Hcilfast/e п /—'сбия еладутзв—-
beilfnob udj*раза, м/о/о ионо/ев (след преминало
а/соност).
H/iigy inas(f0k'^j^c^i^—Oux гимизстико

663
Heim/i/ool
heilig adj. 1. рел* степ: iln -e ElleuUntl сепне
Елиозватз' lem NnOlOg/ GeO/C сват— дух; deu
Nrilo/r Sluil опетнят пзпсии прсхло/' lem Nrili-
цп Vateu попито' die H/iloge Schill светото
писани—; d/m Neiilg/ A/ecl Бъди— танcр: lie
H/010grs Di/o Könige Оибл- прнчзтa влъхви от
изток; оси. Си/ Heilige RöitscUc Reocr Deut-
ксГ/и Nillon Снстевипо есрманеиа нчпeрми'
lue -е AbciUiUHl Свелото причастие; nici/s lei
Olm - инщо иа му е свято; n-w - huTtne '0'0.
по'итам нщ- като овято (помет, празнини); j-e
" /puncUec църи* ковоинзирам (cncTCH); 2. ним*
св—шен: d/r -н KrOiy хвстсвато вяЗвз; Сос -
Mut-ruii/lr свстсното маЗчнна /юОов' - Stille
св—тнв покой; "tu Zorn светни гняв' - Eonlill!
а. св—тсвз пряспата!; б, боже ею-пол-!; -
PflicHt светси дълг; ист* lie NmolOg/ Ai-Unz
снетнинян съюз; lei Ncili/c Symol Светият
сипва; анит. lu/ -е Bein свстсното кост: 3.
благетев—ев (препст. боязън): -ск Schwelgen
О/агвевв—йно мтл'aнuн: 4. ние* ненарушим.
сват (оО-раинс, 011™*); icic Wonl Ise mir -
думата ми зо мсв е свято, н—нaрyничa' ctw.
hoci uei - ynuкpulcieCr Уси/ОсНе/с юOamaвaЧ;
уверявам тържествено' 5. ябрн'HH; посветни:
Cont/u Tag Ise dii Herrn - тоя дни е ояcв—лев из
бота: & Оабл* lue Heilige Lund Обспотовато
зсмя 7. е илапнн; -ск Kreuz Бог до нс поразм!
да те порази нeeтuuин 'ръст!: "/< DoineuweCCem
гръм — мътния!: 8. лиол* Се* -е Fisch морени
попети/ (Ls/nus an-ioltr' 9. - нар* d/u -е An/cn
етон/ана котви.
Heiligabend — църк— Бълин всчер.
Hcilig/(o) и, -п. -п светни; орон. er Ise /ос
HisUrrlOhtc* -стой х eя1им нуиaИ; оригинал.
icili/cn tr. църк 1. свсня. прославям, точа (праз-
инк): C/on Nunc w/ude уеИсЛОуС до сс св—тн
ич—mo ти; 2 нaняни1;рaч (cвcт—нr* 3. пран*
осветявам: бе* Zwie- tillyl doe Mll/rl щенло
осветява, оправдано средството; Hiiligit пщ/*
Hcilig/t/bild п църки ние/а; -buci п* —gischich/e
/църи- житни— ИЗ СВСТСН. НСТСИДО' -kult ш църк
култ, псчига/с из хн—тни-не: -1сГт/ п = 'ЦТ-
scilhlC/' -sclcit ш църк, н/имо, ореол во
cв—m—H; аура; -scluils ш църк. кявн—ж— зз хв—ти
ЧЯШ1-
H/iliglum //, 'S. '-er 1. свсти/мрс; 2. xвннuни;
iciikräftig udj. целебен /нконит-
Hcii/ku/dc, -kunst / ' меднци/а' -kundigc(o) ш
;рaиmнк'>рxн; лсчнтсл {uспpaзuoн официал¬
но).
i/ilkutdiici adf. меaHHiiHoaii.
Hcil/mcibode / '—имд, - "VcrfuHrcn; -mi/tcl н .мед*
/нч—Оно eр—gcптЯ'
i/iilos adj, роса* 1. ужс-н/, ^0/0 леш, невъзмо¬
жни: орoнлeт* ялврзтинелея: страхонея: е*/ -ек
Dnuht/lsrsCeu ужасни безпорядък: х-н "Н Vnu-
C/ulil/Oi страшна поквара; 2 adv, ужаси io.
опрания №0(0. страхотия.
Heillosi/keil / — риск* страхотисх!, отчаяня,
певъзможия съхтоявне; безнадеждност-
H/il/mlttrl п м/сд. лсчсбно средство, леиархптя'
"piftsiizc /11'1613 бмЛИЗ' "pri/lt-l* ш приро-
дюлечмпел (примежсаощ медицинска оброли-
витов а разрешена/ зо проитаи^,наив); "qusl"
TniOuidC/OOTll/-OTOeUИ-
beilsem udj* L благотворен а пран*- полсзсн
(думи, напомняне, всотзаимн); 2. рядко лнкя-
в—!, нсдсбсв ecрeдcтвor: здравословни (кли¬
мал).
H/ikamkellf'. — благотворнах', потзотвяряохт-
НСО-к/аатегСармия но спасенистя (с Германия};
-nreintoldit — '1—/ 13 cтmaпx* -/ott'/sTl /
църк. свалсн/нс;-gnshhie/tc/^H в-огън м хпри-
доимяни иа Христос; -/Uic f 1ъ>рк* учение за
милостта Оюж—Я-
H/ilKlil-e bXca^^снoрнуч-
H/ilCum п* -е. Чд свенния-
Н/ОтитУ' -се 1. лечение' излекуване; 2. оздравя-
таис-
N/iibyr1fl11/n // мед* мстоа, нач—л из /—купсне,
терапия; "Wtts/ntclUaI1 / медини/юни наука.
медицина.
Helm л. '(nrs» -е 1. дом, (домашна) о/инрн;
дoмaш—H; родни кът: ein - guünd/i уотройвом
сн сяОств—н дом, тaлямявaм хс: 2. обт—жилне.
приют*: - lüu An/co-ulotc прнюн зо безработни:
3.	олуО/с пям1нр—//11—.
U/ii udv. вкъри, у дома он. е роди/нале.
reil»»» с слатюли trnb. обнняов—ие тяaчи зо
вкъщи, към кър;, зо. към родн/нито: hcieiil-
11C-
N101/11/16 ш хншл* >н'срнз ару/срок* среша (т*
илvöor; -ruhrl- / акоп— 1. аомкхшиа nтeч1нт—-
100!. /1сдямн1а работа' 2 праин-д-ши- из
лоната: "ИгитО/т* е, -и/есО-г/Оп j нисш иилом-
И1H» нсдомяичос-
НТОеиС /. -сп родни из-
H/tllt*** (обикновено) роини. домашен, битов: но.
зо родия нота: Hlniatllcbt |. 1 Iciiu/ucueHoeh/c /.
isiistUc/rclUtiyl adj. с правя из жнтенхннв.
H/iia-/1rirhitfgun/ / право из *жинелст>о: "ICH-
Сс/ ш [р—тllel1<зг1—l1]' оннов пиехте/."-fo-suhtnsy
/ - кроен-дсв-с: -Hirtcii ш .нар. прнонх/нрн зо
дамувс/с (къДето а шчислео /00)00^^^: "-г/'
/ег триск— нисн. кръшкач: -OüiUc bрeииlloтllс-
пис; "-/пик- - / - Онгоно 1виуенво' "ТипС п =
HiOnsl-
irlest'lhl udj. роини (eöнчaU; зсмя. nтxlИ1янr'
uaпeчuищ зо ролни/сна: slics inlre 11/m - ас
нcl;ннo нуи ми лапом/я зо рал-н/ан*.
HleaHltctkcit J* — роднс-н. уютueeH;
rmOistloK adj* öнтoтн'гcтвнll; бсз родни*
H/illtiot/(1r и, "П. "П безятсчногнси човек:
6eздoчl1llK-
H/imit/ort ш I. чeeтoтoжи—u1—* 2.чcxmeж;г^eтo-
Hcimel/eecbi
664
тво; -occlt н право на жителство, гражданство;
-sci/it — овснр. удостоверение, легитимация
за жителство, -schuss — войн- шег, леко нараня¬
ване; -schütz — опазване на историческите,
художествените и природните ценности на
родината; -Station /ж/. станция за домуване;
-urlaub — отпуск за, в родината; -zeicb/e п
табелка с номер на моторна кола.
01imeb/u1r/n* refl- отправям се за вкъщи; -brin¬
ge/* 1г* придружавам до вкъщи; донасям
вкъщи.
Hcimbüngc и олтар* 1. селски кмет; 2. надзира¬
тел.
Hcimchee /i, -s -; Heime/ -п зоол* щурец,
icimclig adj* роден, домашен, напомнящ родина¬
та, родното; интимен, уютен.
bcimfeioce* intr. пътувам, връщам се в родината.
Helm/faiiil-/1. възвръщане в родината, в къщи; 2.
нос- смъртта; —fall — юр, исн* 1. връщане на
имение на сюзерена; 2* минаване на наследст¬
вен имот върху държавата.
i/imfallct* in1n* s (so наследства/ имам) минава
в (о Орална) владение, минава, пада се в
наследство (но Държавама)*
HcimfaiisoicOl п юр* наследствено право на
държавата.
bcimfüOu/n 1г. внс* оженвам се.
№^//3// ш 1. ние* кончина, смърт; 2. (рядка)
връщане в дома, в родината.
heim/geben* tr. = -z/Oiet.
Heimu/gaeg/ei(n) m ни/, покойник
heim/jehen* i/t/i s, L връщам се дома; през.
умирам; -j/igcn tr. фим. lass dich =! е* хайде,
разкарвай се! да те няма!; 6— не ставай смешен!
2* -iolct 1/- връщам вкъщи.
H/iminsassc /домуващ (неол-)* живеещ в панси¬
он, дом (оосрчвиии* со ооррцн).
O/imisch adj. 1. роден, местен, от страната
(животни, растения, произведения, стоки, ин-
дуезрия): cm e-m One - sein и. живея иа дадено
място; 6* съм от дадено място; 2. като в
родината, вкъщи, напомнящ родния кът, уютен:
sich - fülle/ чувствувам се като у дома си, в
родината; sich - machee нареждам се, устроя-
вам се уютно; ich bim Oiee scOeeil - gewooden
свикнах скоро тук; 3. добре запознат (с нщ.),
сведуш: ie е-г WissTmscbefi - sein сведущ съм в
дадена наука.
Heimkebn //връщане вкъщи, в родината,
icimkciocn intr- s, връщам се вкъщи, в родината.
Heimkcbe/o — върнал се в родината (от фризир¬
ат план* он сорошемво)*
Heim/kind п дете без собствено семейство, растя¬
що в детски дом.
leim komme/* intn* s връщам се в дома си, в
родината.
H/im/kei/geo и ирсн* тилов стратег, -kunft /
връщане в дома си, в родината.
leimlcuch/ee int/i h (e-m -) фам 1. раса, отпра¬
щам безцеремонно (нкг.), давам (нкм.) да
разбере, нарязвам го; натупвам (нкг.), 2. отвръ¬
щам, отплащам, отмъщавам.
heimlich adf. 1. таен, потаен, скрит (пътоща*-
ерсщн* крахове** ш<^^^^аепапг^*^цн); das -е Geoichl
тайният съд (аж. Femjeeicbt); das -е Gemecb
едно място (клuзсmьн}; ~ tue върша нщ.
скрито; придавам си мистериозен вид; 2.
оненр. роден, интимен, уютен.
Heimlichkkli/ -те 1. тайна, секрет: -et mi/TieeedTi
О/Гс/ имаме си тайни помежду си; 2/Ceкреnни-
чене; 3. оненр. е6л* тишина, покой; уютност.
Heimlicbiu/o, Heimliclk/iiskrämeo ш скрит, по¬
таен човек, който обича да прави мистерии.
He1mlIch1uu/o1/= Heimlichkeit 2.
bcimios udj* бездомен.
Итimen/is1 / връщане в дома, в родината; -st/tte/
собствен, домашен кът; огнище (на култура и
под.).
bcimsuch/e 1n* L навестявам, посещавам; 2*
сполетявам, нападам, пращам като изпитание,
за наказание; von Unglück ued Kea/klei- scbw/m
heim/esuchl сполетян от голямо нещастие и
болест.
№^^^1101//, -е/ 1. бедствие, нещастие, удари
pl. на съдбата; 2. изпитанияpl*; 3. цьpU1 или* die
- Marie посещението на бременната Дева
Мария у св. Елисавета.
Heimtücke /1. коварство; интрига, ехидност; 2.
вероломство.
heimtückisch adj. 1. коварен, ехиден; 2. вероло¬
мен.
beimwäuls udv* за, към къщи.
Heim/weg е пътят за вкъщи; връщане към къщи;
-web п носталгия; тъга за родината; -welk /
военна милиция в Австрия; -wesct п 1. малък
имот (къща н даор); 2. дом.
heimzebi/e 1r* (e-m etw. -) отвръщам, отплащам,
отмъщавам.
Heimzahlung/ — отвръщане, отмъщение,
O/imzi/O/e* i/tr. s прибирам се вкъщи, отправям
се, потеглям за къщи.
Heim — собств. име Хенрих: Fucued - смъртта,
h/ieisch udj* L хайневски (коно Хейнп); 2.
хайнев.
HTinnicO н* -s, — langer - шперц.
Hei/z /, -еп кръстачка за сушене на сено.
Heinz/imänncO/e п мин- добър домашен дух,
гном.
Heine/ / -еп женитба: auf die - geben търся си
жена.
heiu/lT/ I. tr* женя се, омъжвам се за ике; II. tr.
l/t/i h задомявам се: im е-т gute Familie - женя се
в добро семейство; ie die Siede, aufs Land -
оженвам се в града, на село (оливам лом ла
пиемая/на); (m/cb) Geld - женя се за пари.
H/iraUs/eliTU п възраст за женене; -antrag пред-
665
Hckto/goAf
деж—нне зо женитба; "1112/1// / oöитa за
женитбо-
OeinclsfäOig udj. саден за ж—нмпба e'eв—И; нъз-
рзот)-
Heio/is/ui п знспра, прикя.
heiratslustig adj. желаещ да са ж-ви.
H/ioa1svenmi1uIen ш (професионален) поереднии
за женитби-
O/isc! [Ьойси] inj нхз-хи! (он ридаем).
heiscbce 1n* (ntw von e-m) ucкач; изисквам
13CПЮИП—ЛИЮ-
H/iscies/tz — грам* заповедно нтрaнниин.
heiser adj. oхриоuaл; хрипо, сипкав; gр—ттaт;
прсснпизн eeлacr.
H/isTukTit / — дрезгавю-т. прссипвалест (ле
класи).
beiß udj. 1. горещ, жарък. а пран. (боДои супа,
нрммс* въздух* клемен. кръв}: пламн/ни (ию-
fсн): -е T/änci горчиви сълзи; eie -tu Wunsch
сюрето жедаиие: -is GiUrl тюрншa; топла
мяднтто: miu Ost. ich iln - горещо мн м;розкл lue
isi etc "Ct El/nc тява e cтм1нmeтнC; епасна
робота; /"I Inn KopT, doe Hölle - nscUce
разпревяжном икт., нс дотам ннЧ' покой' ОГп
f*uC Се* Bolei, lue POlistei eu - работите му
спата еп—Н' тк ilhf Ohi - und kilt übe/ len Rücken
тръпни тя побиха. полазиха; песл- was Ich sieht
weiß. nacit micl /le/е - наета uc тнoи; ие ма
вълнува; sici - laiinn —ехи. тaгритзм xc (am
бързи движение); 2- ожесточен. разгор—ш—н
(борбС: сражение. спор); ск unil - i/u педи сс
яжестечела 6юр6т-
H/iß и. -пе. -м мор* /оре/ ъгъл из предно платено.
O/ißa, O/ißassa! intj* = Helsa!
heißblütig adf - c горнра кръв, П1aм—u—1; спрсх-
т—h; избух/нв-
O/iß/n*1 I. int/i h 1. иaтвaм хс: втр—'*м се: риск*
oci will ein Schuft - - wenn lue /leit hüH* osl
подлнн [магаре] до бъде. оня вс н >ирue* 2.
глася: dOesn Stell/ ое Tex- НсОО-.-. тона място в
тенсла eлacи--'* 3. oтнaчзваМ; T1aчa: Willi heiß/
ruf lulgiulsci **вя/я“ „Willi“ значи из бътеарс-
ии воня; lue will vo/1 - тявз звачи мпю/в лр-'-
lie ГОеВе, len Plan аиОцпЬпп лото 0- з/тчи/о до
сс нтocтaвu планът; was soll Си/ никне з/ачи
нюто?' 4. imp* разправян, eявяриm; разправя ех.
говори хс: deu Plisil/nt -oeml пougeS; heiß- cs
рaторaвяT; че ор—дc—дaпcдяп цял go дойд— унр—'
5.	босиз- I- U. ^г^с^»^*^т, m. c.; 6. лриöвa: nun Heißt es
lauOei снет трябва go cc бяса: II. tri 1. «но. ряД/с
яaр1чaч; нoтювoвaм: c-m e-m ^1116, C"i Duei-
eo|^lT - наричам ли/. опей приятел, глупак' 1"П
wil-koee/i - пoздрxвивaч ног. х доОрг дошъл'
lies heiß' Oci pÜi—iloct sein лява хс иaт>a ga си
'очен; 2. нес* тal1oтиgвзч; изнервим: C'C e/w. tun
- 1зизрnaч 1НКГ.. тaпeвяgтaч uнЧ' до напрани
вр.; wen Uue Ihicn las uihclßcc?; той в— е казал
ле спорите тeта?;//o/г-r е/ hui lue Buch mol/ci/i
-	ней eнчтннCr отпъни нннеота: Iss toll /п* (so)
etw. - тото хс припи, за ga хе -мпаи-рз-
КеШсл’ tn* итдиeач eодoт1O; тиaчar тятaрr.
Hcißbum/eo — 1. вълчи сдсд, иниасиниаст; алч¬
ност а првн-—- 2. мед. öулимuи-
O/ißOungUiu udf. нeнаouлeИ; млята eiagan; пран.
oл'—1r жаден. 1acттрв—1'
H/iß/Ieufee п лехи. тапритаиa (ен бързо движе¬
ние): -Luftduscic / хсшоар; -sponn — 1. буни,
избухлив 'OH-o; 2. луда глава; -wcsscuspcicico
—	бойлер.
H/istin ш* -s. -'/ "С 1. ширвнолиетна фиданка от
разсадник; 2. диал- Оун; 3. днал* cтрoиa'
b/ii suff* 10 subst. 1. ет adj* олиочонащо иечелнее;
SchönHeit, fu/iieit' 2 ом subst* означаващи
исим/осазсон* ссдружност; Си-Ок-сиН/О/,
M/nscrre*t-
bcitcr udj. 1. всссл (н—нг, нрав. наcпрoeu1e;
кeчпснии): in -tu Stimmung /nie развссслси
оъм' раза* оран- Ins ок- ja "! ама чс бcли?* тахсло
истерия!; 2. ясен, ->1'^. ведър (4—^ врeча;
1101): тк wluU - разв—ирява хс; lue —oeei wic
сос Blitz 11/ -сп Noei/1 той идва кото гръм ян
яхне исбе-
Heit/ekcii /, 1. весенохн' 2 смях; sclilIenCe -
Оур—в oчих-
H/Oe/aila// /е/ср. етоптнт—тяа няетт/сн—я; -up-
prust е ятоплитгтнн апарат; -/it-iuoi- / ' сноп-
литглнз битер-я (а раДои^оехпикаоо): -п'т-
mist п мл* реотан е oтии м др.; -gcblätc п
внятинатер х тергт въздух, топ/иняа ■зонсхо-
O/izcn tn. 1. eнon/ивсм (eтaяr (и бас obj-). ■топля:
/1/к-тОкс1 - янenливaч х електричество: deu
Olin hclzl gul п—ннaтa тюп/н двОре; 2 поля
[п—нкar' len Olin eit Ko-s - потя печиана с
НОКС-
Hcizcr е, -е - eтяир-
H/Oz'unräi п отепиннгнгн уред; "-kistin п —тскн-
р1нгoиa възглавничко; -körper — ei. 1. иатр—-
патсл; 2. радиатор' 3. ргсотот во —нcктpllн—cн;l
прнО-р;; "-Hiozköipiivci01riUisy/'l7- птртвав
на радиатор' "lüTter — електрическа снопнн-
нетвз пнчии с e—ити/атяр; -pn/ts /Ми. изер—вх-
телва пло'3' "UcHisuct — жп. топтепревоа в
бърз T./aro'-Ko/ir - / - l.vrcC- яаереволнлна тaчоа*
лaчna-тргйк'a iso топлинна облъчване):: 2. мл.
елcкттlин—oиa печи'* ннп .о/ъ/не“ (е анкромо
рпетс/и): -sloOTш нспннвв' -tlmöi ш ел. ток зо
стоплеи;;—-
Helzij п/У! -сп онопт—iiiir.
Nrlz.'w/nd/l - / - р-юга/ (на кoттяяч—r; -нст/ —
кxлeтннueoн-
Hckatombc. А "П х—кaтeноa; оринaeиuв из мнно/в
жертвн-
Hiklao, H/ktfo и, -е. "1 хнкнар.
hektisch adj. туберкулозни -
ИтktO::* = хеито---. сне. Ns-ioyusmi.--
Иcktolulamm н хнк'стрсм1; -geäpl sihi: -циГО m
Hikio/iitTU
666
уми-жнт-не/ aоaрam; х-илотраф; ЧО-ПтЧоГ/г п
хектолитър' "Hill п сл. х—кпяпзл.
Held Му 'ес, -сп 1. теряЗ (м ио пиенсчвсие
творение): юнак: ein iiigOtcini - ггрей в
трaт—иии* Ссс -ГП Оп с-п Stück splelei 1cрзи
еловиота роля в пиасз' die -—п (е* Wld/uttüidt-
/ewegicg геро—пс ви cппрeтивмлeл1oтe аннже-
нне; deu - Ire Tu/п/ терой во g—ни' (ГД?) - d/u
tozialOttiscinn A-ecii т—роЗ ва eяниa/иxн1н—e-
ния труи; ероз- du list пот ein "! голям храбрец
си Онт!;риск* арот. in Isi /еос - Om Rechecn. Ос
LiieOn нх то б—во твърде по cмялaяГ; пя
/ати/сни; 1 амплоа в театър: ju/rsU1*c1ru -
/oоonuик* rui/itclrcr--таено..
Иe1d/c.»» героичен, eгрoичecиИ; 13, зз тсрвите:
NniCec^l^iu^i^g/; Иeldecnpbs //,
HclUne/ged/nOts/ — олтар. деи зз пид/ал—тс вън
нсйнннн' -yedic—i п е—рон'яа ояeч3'
hsldcn/afl adj* гсро-чен oяснкИ;
irll/cmäßl/ adj, героичен, геройски, нато е—ряй-
N/ie/nmui — eeряНcтвO; е-ро-зъм; доблест.
irldrneütt/ udj. т—рeйcн;; доблсстси.
Ilc1e/nrs1ge/лит- т—рои'на xзг3; хита за геран'
героични псеси; —ist / подпис. -toC — нас.
гнройсна смърт (иа бойните полм): dnc —
sinubec падам во бойното оядc»
HcIC/ctum п* "(1)/. — гeрouзтЧ; теряЗотво-
NclUcm /и, -п, -е, - з/икр* крайморско 1—тaшuтгяa
лнзннз-
icldiscb udj. = Ucienmisit-
Heifog/ -/ neue—, нишка но яиретвии-
Hsifsi* 1н1/, h основно зиоч/ине оoмxeзч' 1. (e'i
bei erw-, e-i еен-. tue ') оeмстaч' cоexвбxнnу-
вом: е-п heim Lnicnn — помагам /км. в
уроннн—. пеиеятвям eo: icl UaUe Olm d/n Konh
iragen - пoчeтнaх му до носи коша: lorse Arens*
Ust //iolO/i тови ленарспво помогна' i/ir е*
sici D! вена сом ен пячягнг' er hat sicU D 1/0
dortnu Aue/Oi - lieenc понскод е 'уждх п-м-р
при 'зя рибята; eo ндН* ii- Goli ielOe! Овт ми е
cвмдxнал!; sich D eu - wiseem умея ди излизам
o* - ^'^'р^уин—ние' намирам му лехимвона; орални
предлози. i'i uU die Belnr - помагам шим. до
-naH-, ио хс uзправИ;paзг1 помитам му да стъпи
иа ирокот* сн; с-п suf Ina Wigem - пeчaeсч
ннЧ' до хс кич— иа надало; n-i sie бе* Not -
пeчaтaм uнч- и* до излезе ел тз!руин—1н—' б. до
хе отърве от миз—рни: r-i is lec Mu/tel -
държа /км. пантсто; резг* е-п üben Ice B/ug -
помстом /км- до пр—мин— на3"еел—мин— пруи-
нсонн; e-n vom сен. - помагам нкм. да са отърве
от um.; e'i zu 11... zu e'i Alte - пометем ннЧ'
да пя/у'1 um-, служба' 2. lei —nee non sicht - а,
нх мото до постъпя -13'1' иа мото да 1—-''* 0 ие
^(0 ио е— пометни. иа мота да нзнизз от
тзтpуинeu1e: Ос/ /osnre ein nocir - Ich iistln
UOmcOn ииопоте н да направех, триöтащ— до
влязо' 3. полезна а, от полза а, cояxo6xтвувa*
wozu /inn Ins - зз аскне може до пяс/уж;
тeта/* те Uilft elc/i и* твно е безполезно; 6*
/ннзОнжив е; те Uilft посНеи. in nusst foul
осктанс н ди правиин, трябва да заминеш' 4.
(кана заплашване) ролк, Ос/ .1*11, will Ciu '!
ше тн дам из до разбереш!
Helfer е* -s, - 1. помагач; 2. помощник.
H/If/osO/ifio — юр* пвйср. съучастник.
Hcli/ed //, -S, —рел. остар— = Heliand-
H/Ii/nllus е, -, — бит. сдъи'оелад-
Hclikon н. -S, "S муз. мнл—и музикални н/хнру-
^МН^Н^Т. 630"Пу63-
Helikoplin п. -s. -авиац- х—линeопнр'
Heliojoeplic such: H/liogoefi// — хн1няeрзфни'
оптични лн/егроф-
Oiriounäphisch aueU: h/liojoafiscb udj. хс/носра-
ф-'ei-
Hrlloumsvümc (-Bj^-^рС/изи* х—лняcрa>юрa'
HcTIotkop /', -s. -е салер- фаз* хелиосноп (уред).
NrlOoKtii е* -s, -е фил. хн/ноотит (ut/хишнзъи)*
Niliolmop н, -S, -с 1. бил- хс/натрап. подсуша*' 2.
мшзмр* в—д окъп-н-ин/ камък.
Helium и, -е,—хии* х—диЗ-
O/Ii udf. 1. хн—тът, ярък а првн. (0000. рякли;
ирacиa; cтaяr* иo—1 (врсме, леи, бъдете), бис¬
тър (>0;*): тО/ -nm BilcO ясни О-слър поглед; -
/-oe/rid х яхни, светли ечи (погнал)' тк isi shUoe
-	съмна сс вече; ап -си Tugn посред бял ден
-ск BorUrрoзг. ео/ Иг'1 ск жълта бири; Сак ost doch
-	wie dic Somme renx c яове напя бял деи; раза;.
ins iti ju -tu Wüictocn те това е ятии лудост; -
demO/me x бистър ум' -e Anyc/blih/e i'K ^1-
11/1(11, Ium// овстл; чeмнu ти (но прояен/нсм)
na 0ттнутсШ; на ум-побъркан; ile in Ice -ns
Tug tclUliIec спя до плсинс; cln -nn KopT eю1ич
уминк; М/сксГ. /е* -е! 'опсчс, умната!' 2. (зз
eлaer звън/ив. звънък, (ремък. звучни; прони¬
цателни: ein -ск G/1Ihit/r eрeчъH; звънлив
смях' 3. голям. силни: -пг Jubel ею/ямо ликува¬
ше' -е V/rzwilfluny дълбано отчаян-с' рсзк* ос
-си ИдиО/с ни тв/еми mтлои.
01Ii/** = овет/Я---: t/ll/loid.
Hillas н. -. — ест* Елидо-
lilleuf adv. пиoeк0; гръмка (ос cчаи);
icil/äugig udf- х иeнU; светнал— очи eоeeнeи)'
пра/- орeяинaнгд—1* -dunkel adj* здрачни.
лр—зтов (от—т/нии. ecтeнлe1нa)»
H/ildunkil п 1 . жив* светлосянка; 2. здрач.
He/Ii*/, — яснота; блясък, изобилие на светлина.
^N12/ -п ролк. чаша светла бира.
Hellebääf e/| -п вогн. тен. алебарда.
Hiilibaodi/o ш -s, -е въоръжен с алебарда.
iiliee .^* nejl. пост, осветлявам, изяснявам (=
aufh/ll/e I).
Hclli/c m, -е, -е или. елин.
HcliCncn/um д, -s, — L сннин; единство' 2.
слипен* иултура-
Hell/nie m / "Сее н/ннои-

667
Ото
hellenisch adj* ели/син-
Hellenismus/д, - ("Sts). — c1H1uттч-
HTllTnisl и, -сп, -cm нлиинот. тнтaнлюдяes
heiie/isiiscb udf. eauiiiicni-'ei-
Heiien m. -s, - ист. хсдср (пора* иоисоо); раст.;
aul- uml Plecnig до -нотнина; k"i (ubi/1r - wert
sein вс струвам пуншата поро-
lellhörig adj. L c остър слух; 2. пропускат тnуис,
bellicbi so усилване adj*; ai -сп Tnuc поорни бял
дан.
Helligkeit/ — ясноти' хв—тляст-
Hclii/kTilseeji/n ш роД. регулатор ва яркостта (е
нмланисияно).
Helling/ -сп; н* -(nrs» -м мор* хс/ниг.
Heil/sehen п яелапилетвя; -scOce — яcнeвиg—H;
яхновииен;-
heil/schTuisch adf* нота иcнявидгщ; яелсннахк;;
-sici/ig adj. прани, х ясни пасл-д. ясно виждащ.
прolHИцап—/—H; прязортнв-
Heilu/j /* -п или. итxвcтливзлe-
H/im1 е* "[c)Sr "С 1. нисш- шлсм; 2. аpтнн; купан-
Helm* и, -(1)5. "С 1. дръжка иа нук» брадва н пои-'
2. дръжка иа нормин/о.
Heim/busch ш исн* тривс, кичур иа uDicrM-gilU/o
// есе* = -stü-z; -kraut п бон* /имяи'—; -stürz
и есе. лаличник из шлсм.
Heloi л* -eп» -еп есн* н/от (н Спароси а пран*
beidiisch adj. роО-о;. рабснн-
HelvTei/u [-в—тнер] е, "К. - 1. или. хе/ннтнннщ; 2.
штеЗщарсн-
bem intj: хм (про ситрудпе/шм* е.мущсинс* изкаш¬
ляна),
Hemd //- '[lrs» -еп риза; вид 6/узс: lue - we'iseli
сменям хн рнтaгa; роса, -поп - (meiur 11. ruf
Inn L/ole ГаЬпс нимaм нсчс м ризи ио сърби си;
с-с bis nils - uiszlnhcc вземам uнЧ' м ризата от
гърба.
H/mdeäkm/I — = Hemdsärmel; "hluKi/ - шeмитe'a*
-^bilu^s^e^nklcid п епорт/с рокля „нсшпо'“
Hemdenmatz — М1злия дене пя рит'a; риск. оспВ"
13^1-
H/mde0os/ fp/rrK'ii тсp—р1тeЯr 'ямбин-зои (роса
е гащоч/о); -kleid п права рокля х няпн—нa до
дю/у-
Hemdsäom/I ш ръкав иа р-зз: 0/ "П пя жилетка,
hemdsärmelig udj* adv. 1. пя жит-низ. пя риза' 2.
ризк* сруб. нaтурo/нH; яcgяgи/aн-
Hemi//*, 0/mi*** полу.-.- ieiOspiiuOsci.
Hemisphäre _/1. пoтуктн0e; понунарпн; 2. ишин*
полукълбо ва г/твлня мятъи-
icmispbäoisci udj. no/укт/öo>1и—n-
Hemme/ "П нж- Hemmschuh.
icmm/e tn. 1. спъвам (кюн*. иo/—тяrr възпирам.
задържам. пргпянcн>упам» тaбзвич (хода вз
чaн1яar: е-с Liuf. Schrill - забавям вървежа.
нрачн;т— сн: siel ос s-n Tn/Oy/cii дпНепп/ Tühien
чувснвутом СС OTрXЯ1H—Ш; -пъ/сн В И—Й1100НТС
сн; 2. смекчавам: die Sloßwiu/nig - смекчавам
удара; 3. пенх. пemнx'0Ч; задържам (« психоа¬
нализите).
Oimmc/d part* adj* воътатcдc1; затрудняват,
яeрa1H'l;meл—H; забавят.
Hemm/kkCUe/ в—рижва еп1рс'ка; -klotz щ вид
спирачн'*-
Hcmmnis /* -sie, -ке нж- И/miun/ 1.
Hcmm/ocd п onирaннo ив/н/ю' -sclui ш 1.
спирачна. иункс' 2. = H/mincg 1.
Hemmung/ -ес L задръжка [мeрзлнa; душ-в/с,
оОрнетнс/з); 2. мед. 'задръжка: uc "in lnllei
страдам от задръжки' З-тсхн. кука в часовник,
р;нмнншo -пъпата ивнж—ниене из механизма;
4.	мъннoния; пречка; 5. вж* Urinre.
Himmunusiaue — грам, гнсптезивна -^3^0 (=
VeгtciI1ts1aui)'
bcmmun/sios adj. Ocзпрятcт>eн» бсз задръжки.
Hi/jsi е* -ne» -е жребец; преи- разплодник. Онн.
H1ngstefohl/t. füllen п мъжко конче. жреб'1-
H/nkTl н* "S. - дръжка. ухо (на съд, кошница),
Keeken./- обеепам! (прс мисп/уция)*
Hcekce и, -е, - 1. пoлзЧ; а през*; 2- (в класни*
рутинни) иивeл; праг: фам. zui "! пя иивeл1-
те; tclcr’ ll'U zum - - върви пя 4яво.лн'-!; dnu -
toll cs Hoiri! gивoл ди те вземе!; lauiis нс‘тбс
С/т - Oiny! зне иивoтпт може до ео разбере!;
фем. Ос/ sci/ue eohl dec - Cmum пен пор— шс
давам за тевх-
Hcnkees/foist ./ ' псо/едл* eтoрeннa; отсрочко пя
М1/ОХН; -mell п* -mailzcit/ролк* пеенед/оно
ядене ви осъден i из смърт.
ienkcosmäßig udj. 1.нхт- пт/х'; 2* проклел
H/nna, Henne/. — нтяс (за ооояднснона)—
Henne/ "П кекеннх: жпискат* и; ви арут; птннн
(зой-апчп е санр}*)*
O/pp! 1/pplcpp! int/i хуу! (кино поДаграака*
особено но еарнвиО)*
H/ptCmitin и лон- х—nнxчxнър (снии.х).
her udv. \-фа.и* uaea^ч*тoзг- нуи; риск*; - eu iir! я
ало ясеамИ;- - 61111!. асй те тук. er toll uofori -
веднага да л-йлн!; Blrn - - лайнс бнр*!: 2.
(часнс е комбинации е uus. von и др.) um; wo
-oeei п-'? откъде -иве '03?; vom I llimm/1 - ее
ясо—Ho; uue (си Ticil Сек Wallns - от иътоoнlиua-
тз на горано; тк Ist iihti н/ii - отбиво, от вс
мтего дола' м. роса- в— '11; твърде. вс е миото
||Н1тю./м/зл. ns isi sicHt wr*i - eil Olm вс е то/яме
сина' ’. е комбинация л an* hinter; neben* über*
um, vot'-ът-смблизо ao. по петите: /Оп/к um uns
" скеле шас.разг : НОп/гп C'i - sein следвам нкг.
по пен—тс; HOs/ги etw. - seOc упорите хс асм^ст-
нам ле лр.; 4. (зо нрвмг) сн (и бас превод); sOcii
lacg/ - /нютитн/с; von illeus - от памти такт;
роса*; бос ца/ес Z/li - всичкото тава врсме;
schon c-n Mo/si " вече цял мсссщ. Ä н
комбинация о hi/; Hin u/U - -т едва - грипа п от
иру/х; нататък н насам: eiw- 10/ uml - inlicknc
о6х'ъжи*м mit- er рaптllчu; страши/иен : Worin
0/u**/
668
/оп, Worte - нова со само лумн' Gesetz НО/.
Geselz - мотив важи тa'юиъT; Ficn/C /Оп.
Fi/ind ", in hat mich 1/I/iC0gl приятел н/н ие,
ней ма обиди' ich weiß nicht пеип. ho /Ос. noch
- на звоя >1'1 1aктиH; какво до провя; /Ос puan
GuoscUcn 10/ oC/u - 1^0-100 дево [eрeнxr
повн'а ндн оe'Мaл'e.
e/n//* н сотр. е глезили* антики trnb-* означава 1.
попрониспов - нелам (иъ/t аснирвщня); herbll-
cken; L произход; henrühnen* н сенр* е рзр*
ал/ечева съответното направление към асас-
рещая. herab* herauf* herbei, herunter e m* и*
icofb udv- 1. надолу (към говорещия)* Inn I lieg -
шсияду по хн/вни' 2. рила, -пнисоно: ul'h von
olem - incelnec държа хс отвисоно-
1/oab*/* н санр- е клитеин tr/b. означена предиим-
зс дниже/ем надолу {към говорещия); Геиа/ип-
Uem-
1тoabeb/mühтe 1. 1г* меля иог. до xлнт—' 2. nefl-
давам хн труд до слязо (към гонорсщия)*
-Irüc/ri .г* пвнижaвзМ; снижавам (нг/н);
"/////* i/tr. s о/изем надолу; (зо н—нн) спадал'
"-ti'fii* i/tr. neмaгач /км- да C1aтa' -kom¬
me/* intn- s -деим взаолу, xлмтaч' прен*
лгтрaинрaм; тaпзgзч; пропадам; -lassen* tr.
nefl* 1. спускам (сс), пускам надолу: c-n Konh =
eпуeнaч кошници; sici um e i Seil = -пускам хс
пе тъжа; 2. през. 0датятoдявaч (да върша пщ*};
орон* sieh eu сен. =. /ОсН =, itw. eu Cun
Олссаеюлянзм до 1oорзви нр-; 3. дружслюб-н
съм (къ.п по-нис/сеноящи).
Oтkariass/nd part. udj. 1. cuитхeaи■mнд—H; пвнтв-
в;тнтxтт—H; иружeлoö—н (но/)' 2. 1agчeнн1'
HeräbleasuugU 1. «ж. rluallissnc' 2. eнuтхяжиe'
лис; покроп1ин—/ственяхт-
iTkäb/miedTot tn* oчaлoвaжaтaм' -schi/Oct* I.
In, CМПHBCМ; c>oтяч x нзотрнн [птинa)* II. i/tr, s
(rilT e'C а) (за пнитс) спу-нам хе. връхл—тявам'
-seien* Ht/i h 1. гледам надолу; 2. auf n-c =
гледам ятпиoeиO; x прнзреин— ва нкг.'-setzet tr.
1.	понижавам. ея-жовом (н—н—); cннмaч; смък¬
вам: zu ieuabg/tnteiem PueOt/c пе нaчaл—ни
цн/н; 2 унижавам' лнокр-диг-рам' 3. смано-
псжовам' H/kars1tzung f -stimmen tn, смък¬
нем. понижавам тон: ein Klivien = смъкнем
нона вз пнсно пран. е-п Asspinühtr1aчaли>aч
пргтеиннинтг xi' -stoßen* 1н1г- s -пускам ee—r;
стрелвам (0—) надолу; -striirz/i i/tr. s етнн'им
хс, епуеким сс; -f ürdiysi ./- refl- уи-живим
(eer; детраднрам' -еОП/тп* 1п* тнeлиr cмтн>зч
лало/у; през, унижснам-
H^i"-^Siflet^e^« — херилд—ко.
Кеп/п, разл па/, adv* висим: пи/ -1 заповядайте!
адапа!
1тoan*/* н сотр* е глагола 1nnb- означава пробли-
жононм към /кг** нщ* чрсз дсйеннисно иа
сизон/ия глагол. hera/kommen* hera/tneten-
hTiät/cnb/itit rejl. слисам c груд. c уeи/ии до
целта; -^r^ild1n tn. пеисотвям' образовам; H/oae-
bildung/ -deä/gct nefl. тълпя се (аиаио нщ*);
-j/hcn* intn- s (an е-п, e/w- -) 1. приближавам
са. пристъпвам 0^. ля лот-' пслхвждсм: um
etw. = залавям сн х, пристъпвам ктЧ;UШ-: ис с-е
Aif/she = зaдaтим сс с даи—ва зздз'о; 2.
нападам, атакувам (/кг.); -kommen* i/tr- .-m
приближавам се, приeттпвaч* добирам хе ию
/'(-, нр.: er —on/le loe/i пс Ссс Faiu/iulecshiil-
tnu = той вс можа да стигни— до син—те за жп.
Оилети; пас kanc sielt uc 01c - нoв—н вс мож—
до сс дяОнрн до и—то' "kriejes 1/- рсзк* убежда¬
вам, привличам лис. към нянанва работи; -пг-
chen re/l. 1. (50'1 ас ctw- =) ризг- зoтoтич хн х,
пристъпвам (към нр-)' 2 (кОсГ па с-п =)
пр-Он-жавим хе. пристъпвам към uкe»; иeч-т-
тaч сс до /нто' -mu/ni 1/.г* s приближавам сс'
-rcicKct i/tr- h (sc new. =) достигам (да нт.);
-reifet intr- s съзрянам. узрявам: eun Mann/ =
възмъжатом; -rückcn I. tn. приближавам, прид¬
вижвам, премествам насам eeпeд; чаco)' П. int/i
s приближавам хс; ео/н* настъпвам' придвиж¬
вам сс; -scHiitc/sn* 1н1г* s rejl, ор1пълзивaч;
примъкним сс; "Sprin//n 1/1г* s goлcлитoч в
тилеп' -trntss* i/tr- s приближавам хс, прис¬
тъпвам: um die Auerol = пристъпвам към робота;
-weciscn* i/tr* s подраствам; cттритзч: doe
Ueiaiwicrsnmin Juuend пядраспватата мм/оанж;
-wegen rejl. юxчндивaм cc ga xe иe0/иж3; ga
пристъпя към HP-' "ZOe/li* I. tn. пр-нд-чим
(нас към нр-): zum Kriegsdoenti/ = нзсмим,
пр-б-рим во то—нна о/ужб*' II- i/tr- s прибли¬
жавам xe: doe Wolkei eiele/ ieuam облащнте xe
тълпят-
H/naucO u- -e, — лнм по виоечнвил— (сн
запилени мочурища)*
beo/uf,разл -'rauf adv. нагоре (към говорещия);
/п* "! иачвзЗте се! продължавайте до хс
качвате!; von unten - втио/у изгора; пран, ет
на3"Иетното стъпо/В-
h/nauf/// е сен/р. е глаголи 1nnb. означава прибли¬
жаване отдолу нагоре към говорещия поиреД-
euHOoi дейността за сезонния глагол; henuuf-
rucken, heruufziehen*
O/näuf/anb/it/n rejl. потдиеам се. издигам хс
ли/вре [със еебонвени емни]; -beschwöre/* t/i
1. оритenoвoМ; тaидuнxм (духове да ос явят); 2.
пр—И1T>ин>aм (/сроди иаобмиллвиоен* и/щос-
пис- асй/с); -nückce I. 1г. придвижвам, тикам
1aeeT—* II. i/tr. s нтлнгзч хе, итнa'тaм хс (но по-
звр/а илъпоие); d/г Schüler Iti UcTauOgerühOt
ун—uикът преминава е П0'сор—н клас; "UctZ/c
1^^- оe>ишaтaч (ц—лн): ler Schüler wurde zwei
Plätze irraiOgetetzi у'—никът бе преместен двн
чнcлa пя-напр—д -ziehen* I. t^i нзлceляч;
издърпвам ваеор— [uнт*; вр.); II. i/tr* 1. повдига
хс. извива хс (Оуря): Wolken еоеГет НегаиО
оОлзщн сс нъдоиП; приближават' 2. иo'взч хс
669
0/näuslkomm1t
лагер— (па напранлеиог към говорещия); 3.
мсстя се из горен енож-
O/näus разг. —'raus adv* (е подразбира/ алианси
клатил ен ианр* или в комбинация cudv*) извън
ес: Са -. -тгуи [1тлитсЧ; излсз); раст. ~*иаик!
нзлнт! -злезт—!; uninn - uтoлиялу: роса*: - eil
den Bul/Oc! дайтг до видим п1oчeнo’* - eil den
Degen! нзваднл— хабят*!; "-*гиик nie ile! във? -
eil deu Spuaci/! обяен—ле сс! говорете’; Т-с* -
нзорзвЮ; бсз заобикалки. свободно: nun Ost’s -
сега излезе паявс; иай"Посл— се оаза; снет
зuaeЧ; це а; ins G/irimn*s Ise - наЗната е
нозава, огнрннх: deu 811/11, lae Gisele Ost -
зопюведта изт-зе, заис/ът е публикувал; hi/nus
ии/ dem Fndemn! ставай!' in* Zain Osl - зъбът
излсзс (изваден в); зъОът сс показа; lue Buei Isi
noch ilcii - ин;/*'* om— uc e излязла.
h/kauS/*:. раса, 'kaus„: е осер* е ксикилнн t/nb*
означено излизане ом нищ*. някъде, озиорнапс*
изснажДипв /и нщ* о пспринланис към товаре¬
щия* рслбирозв* схващане* часне = нз--.; /си"
ausbc]0b1nlmcn-
h1näuslanr1it/n tr. nejl. 1. изработвам (а падроО-
поони^. разработвам. пратя до изпъкне: ein
Rcllsf uus dem Ms-mo- нзрабонвам редаф он
мрамор; ein Problem Olim разработвам, итиe-
лявом проб/нма; 2 rejl. прo0ивзч сн път.
измъквам се; uici aus den всНсш, nie h'U
mOselich/i Ln/c = пробивам е— път нз хието,
1тмтк>xч cc er u—пр1итяв понсжсии—; 3. нкоз.
ятрсöoтвaч ивппти1нгтue или прелварителяе
(рсОсн/в >р—ч—)* -Ь/10/л* tn. re/l- рсзк* 1.
11чънвaч (он) (он зa■mpyлнгlill—r* изпaждзч;
1тктртвaч: tici D c-n Zull 1тньрнnaч е— зъб;
е-с Nc/cibuHIr* избутвам -ъпгр/ик; 2. пюд-
чeрлзвaЧ' провя до 1топки—* Ссс Vor/nscre/cn
пюи'гртавам. чс оъм яxнcaлcтвя* "hc/oees/*
tr. 1. изваждам. изкарвам нр. е усилие. уcпивaм
до нзвадя: e'i Ns/el nut /'m B-rit успявам go
нзнором гнезинй er лъсна' 2* розг— eннр;пxн;
изтръгнем (тайнис. nт;тшxlиuн); З.ралз* яmг•aтвaч
(тxeaинa)* решавам (зaдaчar* 4. получавам (връ¬
щан мн) (eoнxнгн ен лсд-на сума)' -hilCIn refl.
създавам сс. уoгсяoвиnxч хс (apa?кu. ан/ашв-
зоя); яоocoöивxч сс, оформям хс. уcтa1ioвивaм1
ос; -Го'/*^/* tr. 1ткпттпaЧ; избивам (врана*
зъб); -bri/gee* tr. 1. изно-ям, ит'aрвaМ; нзнсж-
изм» карам (hk/J да излезе: изтръгвам (майни)-
роса.; Flec/e uus C'i Aseuy ит>aжлаМ; уoпи-
там ga нтглaди петли вт нвeтюч* те lässt sich
sOel/s uus ile яито, в; oo дума ne можн ga cc
1ткeпн1 от нн/-' —-/ Lunt -ö/iec вс съм в
състояние да кажа пнне дума; s-c Kosten
1тксрвсМ; извеждам ен разноск;!'—; 2. рсшстсм
(зидачо); oтexттxч; рaтн1mxМ; а-шифрирам, 3.
издавам. пубннку^в^см (пано книга); пoemxвич
(зов фислМ; (рими); нткaрвaч вз позора (нов
ннп сто'^; "ТаНгпе* I. i/t/t у 1. излизам х кода;
2 итолтзтoч се: раза* ск Oulu l/i eo Un-nus
и—вя/но му сс нтолттнa дума; 3. избухвам: eit Х"
г Fur/e 111041310. темперамент/в тoдатзч
въпрос; П. 1/1 uтиoртau (л кала): извозвам;
-finden* tr* nejl* 1. нaмнрaМ; emнривoч (смисъла
е Hm-. ног. в иатолнца): е-с uus den Gcwütl
откривам нит. в нано/нната; 2 ne/l* намирам
изход; oрlИC1пиfрач хс' -fordern tr* предизвик¬
вам (1* борби, дуел)' HgrSntTorUrrnU прадизви-
нан—т—в (държип-с. лумн): Herausforderung /.
Herausgabe/L предаваис. връщане (h* задържа¬
ни /ера); 2. издатинс. публикуване (и* к/нен).
1тoаusuтr1n* 1/- 1. преливам. давам (првдукнll;
прнпссн): връщам. давам яОратно (оъхрсяе/и
№11100'1. ир—хи): 2. връщам оонанък (ет псрн):
сп Oo/n/c nicll - той нячaш— ирнО/н порш зз до
върне; 2 издавам. публикувам кинта (кане
релектор. издател).
HcoCusu/Гсо и. "/. - издател.
i/oäuslg/0тn* i/t/i s 1. излизам ат, из яикти—*
роса, Сс* Fi/c- gelt nie/е iruiis пешсго нс
изива; 2- ролк* евябоиня сс изказвам: nut sieh
/ОсН/ затвор-в съм в хнб— си. тгт—рв1рau оъм:
-ОзГ/л* tr. раст* 1. успят съм да извадя.
изкарам (шm-r* ich tsb’s Н/игик’ отгатнах,
нaмгр;X; еткрнх /в!; 2 еоиетше тая /Ш-.
изкухн'/. онсаут съм в нр.; -НСпу/п*. обл*
рядка iToausiang/n I i/tr. h oкoнгя 0^. вися
исвъл [т1смer: lue Heid ГСпц/ (аик бгт Hose)
UiuniK р1тспa са подава от 1птя'алвис; фам Сеп
HisUe НО/ц iic Zn/gc Un/ans кучгге беше
изn1—тн/янзнн (инжажоДс)-. вулг las läng/ еог
zue Halse Unnaus до туша ми дойде, повръща
ми се вт това; IL 1/. (cтсör прeвoonaч; eнaнвaч
навън (пс прозорец а /ад-)- -ОсГ/п* ./- 1.
пoчсгaч (шим-) до и11—тH; слезе (сн кила);
пo>И1eaч и uт>aжизм» 2. пяaннргсвaч; -пък'
вам (пасаж н кпога); правя дз нтогкu—; 'Hols
tr* изваждам, изкарвам (оо/яиъдДс- см нщ.}*
изтръгвам: С"П uus lei Hause = 1ткaрвxч нит. om
къри (sc разходка}; nie C'i MrnKhi/i- Motor
las Lc/z/c. АпИе-иП, al ine — 1тnн;нсч. изкарвам
от inKO-t нoв—K; мотор ^;xкcнчунx; кайте може
да атис' риск* le* VC-Hsiilun/si so \ о/l е ic
löyiO'U für s-n Finns = пр; преговори пeoтнlсн
възможния uaй'Сатяч резултат за фирмата он:
-keimet 1/, 1. 1твxжлaч вз показ. 1тгпкnxч: 60/
raun S/ote з пoкo1>сч eруоxнx; суровата сн
сгрс/х: dei Vougesniziec /leit о не lmъкnxч; чс
съм uxнaJ;cтвo* 2. и изминам нанъи: -klingeln tr. х
шсонвЗчнвв звънеше накарвам нкг. да стннао ля
TC/rrl)-//*, тритона; -kommet* int/t \ 1. нзпи зсм
(сн стояло- /топиа) -omm/i Sic zn uns
HinaiK HTOHC при нас из ссня; пран- aus к-п
¥/-.1161-1/1. aus б/т G/ICsot sihit = ле мога
до ec eпoчли ен уанпт—инете хи. не мн о до хс
отърва он оaтllнu1Г— си тс'нтулu—uни; 2 (зс
книги, 0/00030/) излиза он печат пуолнкупс се:
h/käuslkkiseailisi/k/n
670
lue Wem— Ott in U/п cnunc Vcnls/ H/uausgckom'
nnc eън11—U1—тo излаза в нявяне издателство;
3. (ш ионоривп оислмш* печалба а пад—*) итдитaм
(е ннрсжr* (при изчисления* зоДичи) получава
хс такъв - такъв резултат: die R/cinusg eommt
iluaus см—таита е вярно; m'C (Loкrsnee/т ist
inriusg/koinn/n моят лотариен билет пнче/и;
icl dem Geschäft -ommi ilehls Геиаик пр; поя
egc/KT няма янксква псчолба; lue /ommi alles
ruf il/K ieuais е кроя во краищата cc пя/учa>a;
uз1uтa тен едно н съшо up.; 4. разг. узнава са,
рaтeлacявз CC' разчута сс (майна); 5. итeл—ждз
[кате чс ни. рала- мой че]: пк Ooeet Гс-апк, uls
ob ich Uluehil iitle -з/н-жии. нато че ни нс съм
прав; 6;роса- eil new. = изнaттзч up.; —keislaili-
si/ucn rejl. пргн. оформява се, отива иcuo*
-laufen* Ht/i s 1. излизам тннeнкaнx' 2. (зз
•т(a110CT; oнрeоr изтича: deu Honiy Ott i/uüutge-
liul/n мсдът е изтекъл; -Locket tr. h 1 чрсз
примамка ианзрпсм до ит/eтe; пoимaм>aм* 2.
Geid, ein G/lr iinis - поддъстом инт. go мм дала
пари. до мн каже тайното сн; -пис/ги tr, rejl.
риск. 1. = -bringen: ein SiaubOöneien nie lei
Auge = изкарвам прашинка от скота' 2. re/l.
nяпрaпич ес (след бал/дунитс). 3. rejl* нар—ж-
дом ое. уeпявaМ; пяcтигaч напредък; -исН-
m/e* tr. 1. изваждам omниктл— (ко-гюм ет
гaрд—рo0ar* 2. разт. (кОс/ D ntw. ~) пезто/ятом
е— (nтгиoтeuoeт1): sich FueOieli/n = позволявам
сн но/вясни; -punk/n tr. пeчaгxм нам- до
излаз— ет ннпрняти* ситуация, измъквам /нс.
от бадо; -plstzcs l/t/i s прен* рала, избухвам (е
смях. рутaнн1r: eil е-е Bnln1knc/; C"i E/t-
scUinss = риск. изтърсвам някоя 0—лежах; взе¬
мам. oпo0щaвaч неочаквано р-шнян-то си¬
рела, eit е-е Sacle = изтърсвам нщ.; -putzen t/i
ne/l. uaт1тдям' -reCri rejl. оправям се. отървам
хс сн енеопериехт 'рсз №0(0 прнотзвсн-'
-rcißcn* tri rejl. изтръгвам [ccrr итcн'уOвaч (ое);
откъсвам (нихт он тетрадкс). издърпвам [ттeт-
инЗ ен отпит); разг. отървем (от öcgar* розг. сг.
lae m/lßl iliet [wlrCcn] ieuai/ той, тото справя
пансжн/н— то. nc1ннo* -rückcn 1. ./- раза. из¬
важдам, бръквам хс: Geld = изваждам кecиинo
(Да плсщсм; до харча); II. 1н1п* s 1, нтднтaм
напред (см редицата); 2. ззпя'взм да разпра¬
вям: риск*; eit бе* Wshr/cit = признавам нснн-
лопо' по/ in* SprscUe = тзeятзрвaм етнреп—H-;
-sagen 1r. 1тиaт>aм; ззявивзч открито: es/ce
wlu те ц-тОсН HcnsiK до си го каж-м веднага,
напрано; uicd ГпийикцееацГ сторино, папратю
казано; -scicn/n i/tr* 1. обл* еве—р* гледам
встъв (првз прозореца); 2. розг- пк sciait mlh/ls
daInO inuais вями файда; -scilauin* I. tr. 1.
избивам (^0-. стъкло, ма*' из рънанar* 2. розг-
иoöитаЧ; изкарвам eп—чaлöa): к-с Koslen о
изкарвам е— тaзяexкuт—* II. i/tr, s; dl/ Flainen
tcili/nn zum Dach irmais онaмтнитe се изпиват
лед покрит*' -setzen tn. изкарвам. изтouвxч
(11з—мameтr* -sprit/cn* intr, s изскачам .ролк* ob
dabei ein Nutze/ Hcuansspringl? дал; ше пади—
нр. от тявa/* "Ktrck/n tn. 1. изваждам, скачам
новъв (тuaчer' итплeзвaм (—зинr' 2. издръвк-
езм1—разг. нг* msg COisee Gcuüe/l i/Tiisgest/'—i
11-11? най ли е пуснал тоя c/ух/* -stellen tn*
ne/l— 1. nocтa>яч навън; през, изтъквам [ярaтяр;
aртucтr* изиасям (принципи. резултати); 2. ne/l-
уcтaнeви>aм се, поназвам сс. излиза [ч—r: sich
als ein(/i) Schwiiil-c* = оказвам се чoн—ник*
meOne UsucliiC tt/llte sich Un/nus ухнс/вни cc
ш—внияеетпа мн; -sie/icicn* tr. rejl. 1. зачерк¬
вам (лумн, нзр—чниии от ръкопис, при ивр—ситу-
р1r' 2. риск- (/"П. e-н-, sich selber ") изпъквам
(-0). хваля (хе) прекомерно; -sucl/n tr. изби¬
рам (кинeнr* -wacOs/n* i/tn* s (за рaxт—нн—;
н>итr итрxcmпa ва /зтъв; рaттнвa се: aus бе-
E-Ce = (зз рaoн—1игr нтрacнвa нз тeчянз* uus к-с
KleoU/rc = ар-хит— мн стават малки; Ос/ /Ос nie
Спе nmmllcl/и Veuiältnissen rnuausgeHicisen
излязох, отървах хс он 6ндняпмипa* фии* lue
wichse ilm zui Haisn Uinuie дойде мн до суша;
-ziehen* tri nejl, издърпвам. изт-слям, изваж¬
дам.
O/nb adj, 1. нрпnн1B (>-10, лютя)' 2. през, суров,
жгхтек (0^400), рязък (лумн); 3. затворен е хс6с
сн, лсаветъпен (хaрaкпeрr-
Heubfrium /, -s, ---0/с хербарий.
Hiebej\ — рядко вж. H/u/ieoi;
h/obii udv. нсcaч-: "! uionc, тичаИте нaeaЧ;
ОттЬ&к.. е санр* е гликелн tnnb* означава Движе¬
ние* приОлижснс/е към говорещия чрез (пйс-
оенс—о нс синовния клика!. herbeibni/gen*
herbeieilen.
0/nb/ie^U0n1n tr, докарвам; прeднтвинвaм' прн-
чинивaм (u—щaoтиe; тибен)' Massen* tr* 1.
пуeкaч нн^е. до лейлс' 2. rejl. (sieh eu с/н. -)
блаеявонявсм да, съгласявам хе дз--.' -schafTn
1/, дoнaoиМ; иecнx>ям'; "Ktröern i/1n- s eти'aч—
хс; Ic ScUumen = стичаме сс из тълп—' -wün¬
sche/ tr* (е-с ntw. -) жннoиr пожелавам до дойде
шк-. да uacттпи up.; -ео/Нгп* tr* прuвдичзМ;
пр-тегням; привеждам:риск, ео/ Beispiel um dnc
Hnurne = изсмуквам пример нз пръстите сн;
-zitieren tr. извиквам ин/. при хсбс сн.
1rrb1r0oelпe* tr. нaмнрaМr пя1унзвзМr вземам
отнякъде: wo toll Ос/ lue =? отк^и— ат /в взсма,
1oчeри/' -lieüiii rejl. tn* L refl- орзни ен
труд. по-тиранем хс до дойда: Hoil/i Sie sleU =
чяли ззпe>илз3тн* 2. tr* моля (/'(.) go дойд—.
Herber-g// "П Ехс/. oтрзнonрнeчиuнa' подсдеш,
убежире; 2. туриотич—окс хижа; 3. подсноия-
>011.
beobco/cn сстср* 1. 1г* диетм оядcнoH; кварт-р*.
ояиcлoнивaч (= 1/ierlnigec); П. ln1r. h лету¬
вам. прекарвам е хан. х—жа.
H/ilri/tyatmu е 1. хaнижии' 2. ръководител ви

671
hing/bnachtinmaßin
туриoн1нгoнa хижа.
O/n/bist/liin 1п* нaнaрвзМ; поръчвам (13 /'(.) дз
дойде, пeвинвaМ; 1oтнaчaвaм ср—цз: -bcten tr*
разт. изиa1eрвoч (мюлимве).
HeubbciU, H/nbigk/ii / — 1. тръпчивохн' суро¬
вост; 2. зaтпoр—няxTr недостъпност; в-любИ'
НООТ-
H/obizid п "e/rtr -с сел.-ст* хербицид.
Herbling е* -s. -е 1. би—- приnпuнa (Agimicns
popeul11sr* 2. интринr зсдев плод-
heubui/gce* дoнacиМ; довеждам, ионартом (вр-.
инг.)-
H/uhul е* -се, -с 1011, и првн* вие.
Hem/st/luir /Оом. 1. ессв—в минзухар; 2. ессвве
нтап—-
ieobstcn I. i/.r* и O/nbs/iIn imp. заасхнява хс.
хтата —сен' II. tn. nр10ирaч р—иолнона из
—сеннип— плодяве-
N/ilKtH/mC и прнмкс за прелст/и nн1H1;
H/rUtt'Ihl udj, нс—нен (росисиим* настроение)*
HrrhtilOsy и* -е. -е 1. сенв—в плод; 2. късиоряи—'
но теле.
Heebse/mcssc/cccncH пз/анр; -motat, -motd и
троздоОгр (нар. зо септември); -wiese/Hлиloa^C;
носим* само неен' -^j^siilOiKC / Оии* еснвнн
ч1нтухср* кърпи-кожух (Coielihim autuica'
'n).
Hemd m* "(1)8, -c 1. eтuиpг; а през;' печка: lüu Irc
ie*i*th/ei - —lipf/i бия хе за дoчснuятe
ют/ирн' поен. Neom unC - лoчaшяя oc/upi'
(sihi) е-с еОцппес - giünCcn създавам. образу¬
вам си ооОотв—u дом, зaаoчя>aч са; б/т - Се*
K-ac/Hr*1; deu Empörn//. les ETibcbe/s огни¬
щето но болестта, вт<нн—uиeтO; земетресениего'
2.	лов.	чяcнo зз примки н .момци;
3.	менил- тсрннню; паша вз м1—на/ург11чнх пср'
4 менил. (6oДнa- coтmирoпaннa; промивяо
маха зз руда; оОюеатигетиа чaнuua* 5. .менил.
пясъчен насип в леярна зо етннпихта форма.
Herdbuch п л/л.-лн* списък на рстпнoдннпll-
Herde 1/ 'П 1 . сгодя, а прв3;1 2. църж- пахтео.
HrrCrn//sKt1s—t ш стадни инстинкт; -пп/кс/ ш,
"-liiтг ппйор стадни 'опни. '->-1 със -гадна
психика; -eoi/rionsl /енхл—н мерат; "--rieb и =
'-idt/ie-i-
Г/г1епн/1ке udv. вз cTaga. нз мae;; ни тълпн
NmuCrfo1er1r* - [мамил- 0*/™ н ринг (нън форми
он пясък ала клипа), -o/niscHns // мечтал.
пргрсОотиа но чугун е квпов же/язв. марнепя'
нане' "Цт-С п I. данък зз жилнщн; 2. подарък зз
•ж—иснс из продавачо при покупно но къща;
"-IdOi/riod - /МсЛ. фвктлна н/фактия; -octt и
емл.-лш O;ктaтптoalинк; "plitte [ п/O'* на
п—ннс; оeиn1жux плача из п—р; -utruii / =
-yciC 1; "-vogil и лен* мим—‘Ц.
Hcr/clitär adj, наенедетвен-
Heredität /, — hoch—дственохт.
O/n/in udv-. ролк* ’neie втосм (е пщ. към говоре¬
щия)* чаено елиптична /ри изпуснеш основеш
глагол /е литр,- /етсОс! влсз!' /Ое* "! влезте
нуи!; Оптеи -, nein/ И/ru/ciaTtnc! тлuтa3н—;
зaпятяaa3тH; eocоюлa!* hoch. Inn BaucH "!
приО—р- июрнмз! (команди)*
01u/ie*// н оомр* е глаголи t/nb* означени нлазоис.
движепие навътре към гoaepaщuя: heneinbre-
chen* herein/schneien.
0/oeiteЬn/c0/e* i/tr* s 1. uсcлтптзм: dic N1'1-,
lue UiHcticn //Ohle herein нощна нacнтп>a;
Оурято нтöухвa' 2. втурвам ec, нахлувам яено-
g—Зне; 3. fallen* лн.г- s 1. раза, хлътвам
(илмомнет мм) (про сД/зка а по(1); 2. подам в
up.; -цг/сп* in1ri s 1. влизам; 2. пяОирзм— сс:
Hin* gninc 100 Mann ieueon лук хе побиран 100
лунн; "-leugn / г* 1. -натам в нш.; 1 ризк*
пoив—ждaМ; вкарвам (шит.): е-с /uünUll't о
хуОсво назрвам /кг-' '-p-U^^ci лн.г* фии- /ахлу-
тзч» изхълтвом!' (фин* внуртом хе (некапвп):
-o/it/g* I. 1/, фам. в'aрвaмr пратя /ог. да
засезп' кос/ - зaгoт>aч (па собствени виза): II.
int/i т>турвам1 хе ле овя; -ксНсгО/с imp* 1. води
сияе. изпотява вътре: rs tclneii zum F/itieu
icueon тел— еня/ пргз прозореца' 2 риза.
пахълтнам ненадейно: ек -ап Besuci /сгго/цс-
tciieOt /евчеинз/о вахълтахо гвонн: -u/iHiss*
rejl. вмъквам се крaa—нкeч* -неп/гп tn, давам
(11КМ1).’ 1uaн ат вдсзН; -eOstsi* I. tn. (с-п -)
вкарвам (нит., шщ.) вътре: II. in./- н 1. влизам:
ins R/g*mnni ziel/ zui Ton Herein понкън влиза
през портата; 2. '—(1;, духа, -ма тнчнян—;
h/kTezähl/n tn, рзтнзт>aЧ; преливам чouoнeuue-
HTkfelmt / пътуване яacсМ; иднонс (е прмаосно
среДиине)*
O/nefaiIтn intr* s (übr*с-п ") нахвърлям сс. а /ре/;'*
ризк* üben iic ScHüssel, Си/ Eusciri нахвърлям ех
върху яденето; fitd/t* rejl. l/t/н h кос/ irohli =
л—оио /смирим пътя зз ню-см.
likfün adv, остар. = i/uvor.
H/egabc f— "П връцане (нс /сри)- даваи—
H/ngctu m* -s. - 1. хол ви събинин, случкс:
oнункa; събинин: den -crellics разказвам случ¬
ките (как м сменила); 2. иднонс иасам-
hiegTb/n* tr, refl. 1. дзвaч; предавам (но говарп-
щоя); yie’s mul Г/т! я те лхй!: s-c Nsi/n - летим
си ihi-to; 2. пран, загубвам, давам, sic Hat dT/O
SöUnc - nüssec ня нриовaш— ga gaga, да ■зс/уон
нрнма син* (нън aoйncнa-; 3. и rejl. (косН eu
ciw. -) cъг тacивaч хе. давам хх вз р<x1оeлeж—-
ине: унизявам (0—): er yoht sich zu slice i/u
ун;;зи>>a xc вe;lнкo иа върши; А.р^оз^к. доен стъчн/н
е. опне* {испр- пиат).
icug/bkccbt part. adj. 1. 0öИ'aнH; уcнxuo>—U;
трсанннои—я: 1'аж. 1/rhuOng/n-
Nriyrliiclir п, "П. " нрxaнн1И; oÖ1нaй; o01нa1
pl
icegcbicciteeineßcn udv. пе грxa1H1И; хпер—л
oöинaи-

ieo/gcb се
672
Гг1/ус/те* i/tr- s 1нОбл— овснр: идвам, приближа¬
вам се: grU hin! сто нуи!; 2 търпя близо до,
вар-д (х Другите}; Uihlt ionl/u e-m = търпя
непосредствено зид друг; nel/ccliacler = вър¬
тим еди/ ло друг; 3. imp. разт* ctobt, случва сс:
so угНГ/ 0/ (ет Will = такт става по свето; розг.
те цеГс Corl UoeU Гс* гюм е място n1mu0;
рa1нвшue; с голям блясък; чяoeo е всхеде.
нунl^B;рo3/Г. bei ohi geHt т/ knapp Unu той живее
е о-кълниС' b/l Сеп GeIe'Ht /*// се scharf Геи
Оннката 0—ше /юга; 4. imp* (Üir* /'1. ilw. =)
фии* нахвърлят хн: тк уопу ат/ über i"t Vomuile
/си трe1u- сс uaхnтрнихa върху запасите ми¬
риса* cs уопу ü/eu iln hei нахвърляха сс пс в—еяп
тдр—о; "un/öisc intn* h спада тук, отнася сс към,
^0 яншенгин— към това um.: lus g/höne nihll
Нст нова не опада тук, иа му е тук миxтoнo.
hergelaufen udj. part* псйор. дошъл от вс т//oи
къд— он. иeпи1ин са oтнииъи—: -cs Grsicdel
нънпз он ор;нттнИ; öeздeч1a еОирщинз-
Hcr/lahcn* ./, раст. прндоонл съм, померил съм.
научи/ съм. псенедмл 0^, wo m/s Holl Ге/ hüt?
eнкти— ли -ма. е узнал тате?; -lait/n* tn* 1.
рсзг. nянaoяч (като обект но ш/кн)* бивам
стенни, претърпявам, плащам, пeнacич раз-
шехнитг (пран*); er niss Immen = все с лста сс
тaнaoяП; все гей плаца разноски!—, нсс той е
ар-гн/нян' 2 държа: lullt4 Сте Tel'// Uem! я
подръж шниняга!; -holet tn. geи/аxиМ; доспзпям
(инnякьДм-- довеждам: writ i/mgerblie Beweisn;
G-ü/Ci преситен— докззхлснхтнт; изтсчин. из¬
куствен; о-навсния, итoчунсяи нз пръстите
чeт1>1-
НтгОиц и* -S, -е 1. зеел- х—рннт: рила- ное dl/ -е
иОег/п. sieiec с-д-м, стоим прнгнешснн иато
-ордени; 2.рсзк* ера/* ч-раз (ло алоб човек}. 3.
иотчг за политна; 4. резг* наноЗ evнюр)' с-п -
/ut/*IrH; /uialt/n нoнx3gнoвaЧ; ям '0103.
Hcuings/büse _/мор. рибарски кораб за х—риитз'
-^/^//0 и шск* раза. Оснанинн; "ifatt п* бурн с
хгрннгх' -kötig и зеел- внд колаи/' —seile/1.
мехур ва х—рн/го' 2. еснафски души (ругатня).
"honst J= "-lats; -еПО/'Ссезеш за лон ва хсринг*.
leekomm/e* l/1/i s 1. ндним наcач: -omm cieisl
her! я ада яaoaч!' 2. прeuтнuзaч; произхождам,
идвам (er (um.): ich weiß пОсН/. ho In/ Гег-
-oem- в— звоя откъд— нито. оряитдuтa това' wo
toll dis Geli "-? откъде це хс вземат порите?
Hiikoeers п* -к — 1- произход: er Ost von guten
" вт иеОр- семсИство е' 2. o0u'a3; трал-н-я:
euch ült/e - пе старо трxдинuи' 3. вж* her/om-
nil-
icr—öeilicl udj* грсдиниeн—H; обичаеи; udv. по
снхр O6инa3-
heokuiiscl udj. хгриунгсевсии.
HerkuuZee/ ’ ’е произход: von lOrduIgru - om goieu
OTBИTXBИ-
И1okunft!l/bezeiohnnggУ/и*;— данни за произхо¬
да (па лпеиаос))- -latd п cнрal1с-прoитвoa;-
ТСЛ-
heu/laufen* int/н х, притичвам, прибягвам: /опети
е-п = тичам с/сд /ог.. и /рвн; -leiert 1r*
изпянам, издрпннвaм чeнoнouиe' -Tro-Cs t г. 1.
довеждам. докарвам: WassnUr Eie/tuOzli = локср-
там тяgа; електричество; 2. прoнзвгжиaч; из¬
веждам egул^ur; прос/наявем произхода' педя
зхнню'ея—н; 3. refl. нмам пряизхяла си он,
прeнтлизaм: sicU von i'i aiiec GeschlecHt =
птeнзхeждсч от етер ряд.
Heuliej и* -е. -н незряло грозде, итeрuдa-
H/ulitz// "П доил* дриuкa.
O/nmach/e nejl. фем. (кос/ ü/en 1-1, eiw. -) 1.
изхвърлям сс: sich über lus Essne - изхвърлям
се върху илeнeтe; 2- —ма хубав вни, бива е— тя:
son nacii ucUoe niw. i/u! 0—eo хи я!
№1^21^11/, — шмк. полиция.
Heumcpboodit и* -еп, -еп хермафродит.
Hcume/-п или* бюст (скулптури)*
Hcom/iin м, '/. -а лоил* х—рм—ниH; онО-ронз бяло*
(животни* кажама му),
Hermen/tu tii^k/ — х—рмевевтина-
beumTlisch adj. херметически,
heumäcb udv, сдсд тoвa; пяхте; пe'Kтxue'
H/ueie [-^е^]]/ -с 1- мед* херц-я. н—лз' 2- смл.-еп-
кин* по тa1нпЮ'
beu/eelmee* tn. 1. разт* вземам oтниктаe: eicbt
wOKene. ho Geld. ZTOt= ис звоя откъде go измеря
пир—, нрсмс; 2- пран, uтмъ'вач; рaзeuовaМ;
засягам; правя да пострада; -п/лпсп* 1п. из¬
реждам. нзбраяном-
h/u/irdeu udv. надолу (към говорещия).
Hemde (-0—] и, -п. "П мит- тгрой, полуоог.
HcrÖT/kuie — обожавани из геранте-
HerOm/, "пес; Heuoine/ -п e—рoниии-
hTOÖisch ['Он'] udj, т—тeин—eнИ; eeрouнe1-
Hcuoismus и, —e/nк)r — тeряuзтч-
Hcrold и, -s, -е исн- херолд, /царски] вестител.
Hcooldskunsi/хералдика.
Heros и, -. —оеп = Негое.
hiepl/ppcoe tn. фии. uтиумвзМ; избъбрям машн-
иолио.
Henn е* "С. "in 1- тяcпoиaр; повелит—л. владетел:
OcU /Оп Се* - Itnsns Hai/es аз съм тяcпяисриH;
прит-жиленят ва тоя дам; em Osl lieht ieiu - übe/
sleU той нн може оютан— ga сс владее; e-r Sielt -
willen явнздявач uиияя работа; g/uc ine -c
spOniec обичам да чн1звзМ; за да uгрзи рoлиma
иа св-подар, go тaоятидвaч* песл. eil großem
-ги Ist nihil gut KOUKcien тк/тс ин е доОре дз
-мощ взсмаие-давзие х големи хоро; 2. ГяcояД;
Бяг: Се* Alts* les -п олтарът из Га-пода; "jc!
Господн! 3- иoчявлаgниa* cтeпаниH; пр—лежи¬
тел, господар иа именне; dnu jungt - младият
господар (лотът). 4. твопсдмн: nelmn Danen
uml "—п! дом— — ею-педа! - Rat, Msjoi! техпе-
днл xпвeтниИ; гсоподни майор!; ili-er-x. 6зцз;

673
Hinstili/n
6* бивш '/—в из стулеяноно корпорация, редо¬
вни тост из cтцamз' сран* etc Kiubcrer, ОсОп/и -
хубостник. оиниевгн' & котодср: sin Hat n-c
Onstnc -е тя е— има пеонояиен кавалер: jcirn
N/iu führt K'i Dune eu Tisch всеки извзлар це
под— дамзлз ен из трапезите; 6. О/аге-родн-н,
дворя/ил-
OiooicOn/n tn. uтчиcтявaм* изöряивзм-
Heoo/ise / = H/Tfiiut-
И/nn/e/** 1. тoxпяиaрoнИ; во гесподар: Иетте/-
тссГе л; 2. мъжки: HcrTiiVbal // . -eosfreiloe /
"UL-eiO/I-
Heuuem/ebcnd щ вечерят срсцз но мъжка кoчпa-
/ня; "üre/it/1- еп* - пасГпс (зт шивач) работя
сомо мъжки лр—хи; 2. или* aи1тaр1и* -b/ketnt-
scbeti / * пeтиxнeннe х мъж: soc Unt vl/lc =—п тя
познато ^0/- мъже; -aniikcl — пърл- pl*
мъжки артикул—' -biet/*/ вид фии* круша:
-boot п 1- бял хляб; 2- пoмиuгK; 1тиaрсн вз
онужба у еоопелар: = n/snc ям тяоподзргв хляб,
на робата съм у господар; -COI/Kt — 1. снужОх у
господар' 2. асо- auтxр;и* -faOiii ш спорни.
/loö;;нc/-xгoнгтснoт (със оиос—ес/о коли); -цс-
selischeft * /' мъжко нячnxu1и' "grw'ült/BHxxm вз
[феодални] владетел; -laus п 1. тосподарона
къта; замък (е имгпис}: 2. ист* гори* намира из
парламент, но листо; -Oof ш замък, феодално
влоанви— (сра. -hruK I); -lebet п eocпeдaрeк;;
дноря/оки живот: /in = lülrcn жнвея пя тоепе-
aaрcнИ' по двeриueнu-
Кеио/л^ adj- безстопанствен (живст/о, всц.
имат).
Heku/nlosigkcJ — Oгтcтenaнcтп—lиooт-
Нстгсп/тспксН е ннтонев нo>eк* -nona'/соспо-
ларока отнко; -pIZ и бон- чaяaтaрнa (гъба)
(Bol/iut /СиНк), - ssC/neider'/' шивач но мъжки
арехн; -/cUsiti и бубнкапф (фризура): "/О-е —
1.	лворяихке имз^^^зи^*, тaм1ън* 2 мъжка езда,
мъжко седля-
H/no/etum и* "К. — теепоаетво, еюопвдирнък-
Hioo/nzimm/o п набн/гг (« 1^)-
И1nnjött — 1- ГeoпeЛ; Бег; Христос: ролк- бе/ iul,
als ob е/ nie ussnim - p/n du wine държн cc, осно
чс лн е фсмилиср—и х Господа; но/ d/u - I/
Г-апк-сОсН 1/11/ живня перени; 2'>(скуипмур1/о)
1тeOрсж—uн— нз Господа, Хрненоо-
Herrgofts/bbu mi)/'оси. твъu1'a; жълт кснтсрнс/
(Hypeu*hUlr* -^fiüOe /: риск- In slic* = съвсем
рало оугрин' -OatecOcn п бон. вид орхидея;
-schnitzle и р—зОср но разпятия м др. /сОвжшн
образи; "HOnOel и мо/11нвги1 кът в с—нонн дом.
hceoichten // - . I пр1тeнnиЧ; 1н*рсжл*М1 (.тегло): 2.
пoирx>ич; ’. рaтвз1яМ; оonр—ждaч-
Uerrin/, "ic/ еохпоихрко, владетелко, пявннин—н-
10-
hcooiscb udj. 1. понн/нтсле/, в/ocmeИ; теоподаро-
кн: 2- тano>eдl1l;н—ски; 3. труО; чel1нoрcкu.
b/ukje, h/oejcmit/! mtj- (за уЛннивзос ели упла¬
ха) Б-жн Господ;!; божичко! (и си състрада¬
ние).
hcoelicO adj. >eлuня/нпe1r телете пеш' чудесен
eо1aH; р-к/я, врсмс. музuиa)'
№0011x0^11/ -те 1. тeтнкяд—пuH; ö/ясън, телсдс-
пне: рсзнош: slic "is der Welt пc1чи1ит блясък
но свет*' 2- öлaжe1cптO; радест: разт* ора/- In
fur’t eil aieti- vo-b/i тотава се свърни цялото
О/ажняство; 3- eeoпялcтвB; оувергвнн прaтar
пласт; 4. шск. -пп! господа! (ам* Исите/); сстср*
Euer - Ваши миляcл» Ваше еехполство (иано
почсшоелио o6pьщсnaс}1
H/onnlutTi //, 'S, - х—рuхутгт (стuватжмнoк
па /рсигиоаннско религиозни орсоиоас оп
/8 «-).
Herrschi/t--/ -еп 1. eяcпoдcтвв; >13-', владичест¬
во: пп/гг 8-1 - ПОД лесяня B/XД1I1Г0HB0* Сос - 1C
sich neißcn, sich С/т - 1/mäeHl*/rn тсeрaOвaм*
тз-мам властта' 2. ряДко /eoпeдxт; тecпeлст1
(пс /poииугo-; d*e - Ott sich/ eu Hause гсхполз-
р1!—' юопоиата ис хе вкърн; 3- осонор- ПО"
тuaч1н—/ня 1ч—ниe* 4 пгО/г -сп! доми и
гвополх! (ofpaщвнue-: 5-р1. со-п-да, оосО; (см
пс-аолш слой); nnn tüu -сп -амо зз господари.
господа; Ule hohem "еп цтреннн— охвои' 0-ризл*
- [loel eil]! и. я /дсдой нн! (са удивление), б,
дявон да ео взсмс (израз па яД- з/яа);.
ieemscicf/licb adj* ряДко инатен xpиxтoктaтl;ч—c-
ки.теопвисронн-
И/nkSchcf/sЬ1keich и н/тдсв—Г-
hionschin l/t/i h (ü/cn e-m, ilw. ") 1. в/зд—Я;
влacтвувaм» царувам (и /рм/}; ü/rn LliUn*^-
VölOrn - т/aдaи странни, /сред—: 2 царя,
в/сдся; теопо1енвувсм1: cs i/uushit 0-1/1//,
Tot/ss/illr нари ред. мъртва тннн/х; tcuuKhhcn-
Сп Ü/ci, Vouiluielie еоспялствупашн зяпни, пр—и-
рaзcтлпни-
Итnlscb1o /и. -s. - владетел. тecпeлxр; чouaрх-
H/nkscO1llu1sciI/cie п династия: -jcweli / мо-
наршеека власт; -laus / владетелски дом;
семейство на монарха.
Иcrrscheunh1iвлacтянюö;!—-
iTkiscOsüchttij adf- властолюбив,
l/r/rück/n I 1/- язcзЧ; мсеня яaoaч; придвиж¬
вам; II- 1/1/1 s пр1öH1жa>xч ос: 'rüUi/s intn h
произхождаме произлизам, nрe;зн1нсч; -кг-
/тп t/i нaтвaм шш. наизуст. 1тлгкнсчирвсч
(инсхионбрсисс; урок); -ксН/т/и* refl. фам.
scher’ Ulet hei! ела веднага!: -scOr/ibct* 1t/и
пиша, иaп10>aч: S'C Nsici е пннг. пяoнxвич
-Д1 им—те: II. /eil- = icnülurir; "Klieics int/i h
ait c-m Geuclilecii, von C'i = отeнтхoжлxн ян
Ладе/ рел- он /кт-: -^s^-^e^ll/п t/i 1. произвеждам
(/ргДом/в фабрично) (лис/с): 2 паогсвям1
(хъ-м киасрвщия) ризк. stell/ се Нст! хнежн тя
тук!; 3. възст*1 навявам (сдрине, /внргдс); 4.
създавам (apазкo)|.
И/ist/ii1k^ll. -е. — прюнзнюанннн; проиунеин-
4 С Нсм1ска-6|. -п «i^cKioi рe1инK; юм I.

Herstellung
674
Heosteilunj * А — • прeит>oдcтвя.
И/тs1ei1(ungt)r0ott/n pl. икон. пронзволств—нн
разходи; -priit — нисш, себестойност, прeит-
вядотв—ua НСВ3-
Nmutz п* ~* -■ п7. хсрн (.мярио)*
hinüber раза, ’nübcu adv. взсам, олеем (към/
говорещия): -! мишеле олезм!
//uühgn'Uceühcc rejl. t/nb* давам сн труд до
мин* стоим' "hrieuce* tn* trnb. прншaeим ет-
етм; "Ullis/* intr. h .n/b* (1-1 -) пямзеам янч-
дз пргмннн япсам' -koiis/* 1/1/1 s trnb.
нивам. пр—чияaвсч отсзм' "S/Не/и* .п* t/nb.
вземим отнякъде; -zir/ri* 1/i trnb. прuтoт/ич,
издърпвам към ссбс он. а првн.
h/num (риск- ’nue) adv* 1. (ue ctw. -) наоколо,
ока/в: ui Сее Titel - sitzen е—двз/и сме оня/о
махате; /leihi ui Ule EcOn - wohnen живея в
първото къща зад тeтда' ui München - в
онониеонин— на Мюнхен; 2- оиото, приблизи¬
телно: пп 500 М. - оня/о 500 марнн' ип
Will/ucHten, ип Сак Juli 1500 - към Кол-аз,
около 1500"Па /ои-на; 3- риза. (влипничпс е
изпуснат оспсвеп клигол) а, nрнмннa/; изми¬
нал: Ins JsUn Ost noch nOcll - седниот* яце не е
итминx1з* б* рззпрeoтрauи>a хе, сбина/я: Сак
Gerücht ist ucion ül/rali - слухът псчс обиколя
яa>eиктд—, рaтпрocпрзнивa ос; sie lei oem/u ui
Ihnen Munn - ня ue яcпaви мъжа е— сам,
поствяиие хе /рижи зо всео-
i/oUm::* е сотр* е глезила .n/b* означава 1.
(«оженим около нщ.; заобикаляне* загражда¬
не; henumnelteH' henuoschlugen- 2. нръщан/с*
сбръщо/м; (sich) herumidnehen- 3. движение
насам-нанотък стоим-стоам; herumblätte/n*
henum. f agen* herum werfen,
Kcküm/bci/T/ nejl. 0eр1чнxч ec; -^b/komm/n* tn*
1.	риза* успявам да поставя um. наоколо' 2.
он/сням [uкт.r към нш.; "hll/rsie tr. прение-
тям; -bringen* tn. 1. -■ -hrOoemen 1, 2' 2.
завързвам; 3. рила, рзтпрoxтрaяяnaм [яoв1U1;
енух-нн); -doktcen Hi/i h рала. 1. опитвам
разви еределво зз нноуптие; 2. лекувам, а-кл-"
рунам пе лoчaш—н ничии' -dreien tr. nejl. 1.
обръщам (сс), завъртим (хе): ile Miiralen =
обръщам дюшека; sich (ruf doe icdnun Seite =
обръщам хс ва лру/атх епрова (про спане), Сес
Schlüssel zweimal = дни пъти завъртим ключа;
2.	роса. uзoпa'anaМ; прнниaчaвaМ; извъртам: е
I dOn Wo/te Ое Mu/Ce = пр—ииз'авзм сммсъ/з
ва лечи— лумн; -drücken rejl—рола* 1. мотая сс.
лутам хе, суетя хе; 2- (eich ui ctw. =) заобика¬
лям. om/aгaч; om0яг>aМr ннинча (от ищ. пепри-
ятно); ein Problem, ип Сак пас sich ilcil 1äc//u
= —ас/ проблем. чинто рoтр—ш—ни— пове'е нс
може да хн прomxн3; до хс заобииа^и' -fairen*
L intr. s 1. (in сен. =) пътувам оня/о иш-,
oöикxтяч с '0/0. тao0иитлич: un ein Kip =
заобикалям пое; 2. розг* об-'*/™ пасем излз-
нпн* яaвcинтдн: in deu gaceec Welt = обикалям
по щслия овял; 3. риза- eil ine Hinlen =
жестикулирам' 4. ризк. оОръшом хс уплаше/в;
II. tn, развеждам. разхождам х кода; -fec/cn
i/t/t h разпитвам, яcв—дячитзм се всянянс;
"füllen tr. рaтв—ждaч* водя, прекарвам яня/е:
s-c BcsucU *1 d/т Stadt = развеждам (00'1/113,
твопиле сн из сроди' раса* с-е um (е* Nu/n =
оeaнгрз>aч; зaнacим /кг-; "/ginn* intr- s 1. (nm
/iw. =) o0инxлич ено/о HP-, ходя иacaч;
нататък; минава от ръка ви ръка: n-n Minen unit
un iie Slilt iruim зид обиколя, огражда /рида;
dic Unkn/dc ylsg ieuim срамотата мивзваше юг
ръка иа рък*' /Ос Gcnüc/t ц/ii hcrui слух хс
явен; раса* те /*// ii1euHicl, tai/nci Gelinknc
gOs//c ein Om Kopie herii хиляди ммс/н хе
тълпяха в слотата ми; релк* dnu Kopf gcit ein
hemni свят мн хе в——' 21 ролг* (um с-п =)
отОятвам [uIкe-r* -kommen* i/t/i s 1 заобика¬
лям еиоло вр.' ui е-с Vorsprung = тaeöниaлим
100, ;!тдaди^нa;рaтeт. wir koiien un lir TrisucUe
nielt herum, laee**' вс мажем да пр—нeOрeгнeМ;
дз сн затворим очите пред факта, 'С"-; 2. разг—
пътувам. обикалям, uзcaМ"UamaтъH; нзвoинтд—:
раза, er Ost /Оп wsil H/rimg/konnei/r Muni той
много е пътувал, обиколил' ~кг1ецг/ 1п. =
"-er/ome/n; -hnrg/n; -liegen* int/i h 1. лсж*.
рoтоe/oжнш съм ваяното' 2. раза* лежи разп-
ръeяaтO; в безпорядък; -lisyrin intr* h розг-
/мйср* Oeтдeлuнчar /—uниНeтвувзм* /[опърпам
сс, шляя се, eиuтяeтзМr хангаря. хзймaну>зм;
чиmиaм-
H/numlueg/n/n е nрaтнoeн1тaP; хa3мa1ar без-
4-™-'. лс/нтяЗ-
iioüm/niißin* 1г, обръщам вя—зaп1O; в—вол—йво
('•01, aвнoчo0н1r: раза* vom Tode e-s Funucdns
mächtig inmungnuisunc силно разстроен слямев
ет смъртта из приятеля ен; -reiten* in1n- s 1-
яздя наоколо, обикалям из кси; яздя васам"
нататък' 2 фон. ruf е-н. = до втръсваше
повтарям едио н също up.' Oimeu ruf C'i = ис
преотзвом да норя, дразня, зaиaнaч ние.: -scOIe-
jce* tr. 1. увивам шц. онало: lem Miniei ui sich
= увивам сс в палтото ен; 2- nefl* (80'1 not с-п,
etH. -) фим* Оня хе, боря хс, 0яринизч сс;
яаoeвзч хе (е вр-); -speichln* nefl. imp.; те
tprO'ii eich h/mui--- тонери се, HC''-
H/kümsläed/n m б—зделнни-
biküm/taezTe intr- h лauнувaМr итрия 1*0'0/-,
eöниaляМ; 'сянувойни; фим* c-n ruf lem Niet =
03'-/ съм хе иам- из главата; -trauen* tr* раза,
ппйор- L разнасям; првн* рoзорocтрз1ивaч
(новини- слух}, 2 ntw. im Kopie = тa1ммaвaм cu
уми x лр-; 3. вося оня/о np.; -treiben* I. nejl.
рила. псйер- педвиззвзм хс. шляя хе, скитам,
О-зделн—'o: sici I/ lem Kesipec = подвизавам
хе е иръчмил—' II. tn. отрим оня/о ^001 мяхто;
-wcef/n* tn. 1. ризк* разхвърлям наеноля («
675
i1nvönetnтtce
fгспбpяДьк}; 2- = -reißcs; 3. т/Ц?. мятам сс: sicU
Om Brtt = митaм се в /есноно' -wüllcn l/tr* h; in
etw. = роня [се] в um.; -zanken nefl* поопояиия
се караме' -ziele/* I. tn, пе/ня, дърпам, прекар¬
вам юно/о нш. (ран}; IL i/tr* s рсзк. скитам он
наля чяcme ва друго.
l/runier (ролг- ’ouet/n) adv* uacамr надену (към
товарещия); првн. съсипан, разсипии (манери-
олн/и* здравословни); в упадък, запалвал: lu -!
о/нзлс тук. нзcaч' - von Bsuie! долу от
лъpвoтo!*рaтг-: - е*/ СОт! слизай веавага dany!;
- eil dnn Veuiäieu долу предателят!: leine
N/uven sind gnee - нервите ми хи съвссм
съсипан;' си ost ципе - той е съвссм рxтc1пaHr
съсипан (физически, .материално),
i1ouneтn/// е лонр- е златили trnb* означено
дниженом надолу към говорещия: henuii.erjal-
len , heruHterhuuen*
iloüneen/boinnin* i/i/i s догаря (сеещ}; -beit-
g/n* 1n. 1. снемам (Co7v) (au ouaamo): 2. роса.
съсипвам, разсипвам, разорявом (пт—лnрии-
ннг)' итяуривач: 3. риск- ттнmсм (стъпих), ям;
-g/i/n* intr- s риск* слизам (към говорещия);
(зз нсна) спада; -Kauet* .г. расл-.; 1. е-п п-п
[O1uIe0//]' lins=удрич иим- п/ec1инa; един; 2-
шина, реОстя бързо, пя 6-слю м н-брнжно:
-Oolit tri 1. смъквам: 1 eвзлим х изстрел;
-kommet* intn* х 1. слизам долу' komm цТсос/
Hruiileu! о/изсй веднага долу! 2.раст. тспсдaЧ;
рaзярявaч се; пропадам (и 11)06006/30); ein
/s/z i/uinl/uge/oimrn/s Subjc/e съвсем про¬
падна/ ннп; 3.ялпxgaч, итнemaвaм хн: СитсГ doe
Gcppc gunz iriuci/ugeOomm/n сън-см нзняр—н
он грип*' -ien/ct 1г-; роса* е-п с-с [OHrl/Ogc] =
плнсвсм /км- една; -тГйК<шп* tn* хпуенсм1 (прал-'
п—тaяm1r' спадам: Ос/ Оа/с lielts vom Pu/Ise =
ве мята шито до хпалнс ен нсвзпз' -ПО/ти tn.
фим* излeилaчир>aч, 1зnяпaЧr изтвaм №/0-
'01/0, бездушна (малинно); -machet tn* фом.
1- uтрутaваЧ' eнaeтряМ' напрзвям /01. бъза и
кспривс; 2. свалям: "pu/zss ft. фии. наругавам
заровена; -maspclt tri ризк- нжн -leite; -m/i-
ß/n* tn. 1. събарям, cв*/иМ; бутнем а* падвн
(чаша, cпъннer* 2 фси. cпxипnaч он иаеспе
(ар-хи); правя бъза м коприва (к/н/а. драми)
(пиша съсипителна критика); -ou/scOct int/i h
плъзгам сс; свличам хе; пхлхм: lue Tu/ppnnge-
lliticu = плъзгам хс надолу пя пернното из
х тълбон*' роса, du /icnti lim len BicO/l = ! пнл
пари нс давам зо теб!' -scHIsy/n* tn, бруля,
обрунвам (плодова); смъквам (сипраонсмиръ-
кива* очи, гюрук иа файмон); -schlucken 1/i
поглъщам (н—нaрcтвor: роса. пргг1пmсч (оон-
ла): фим* cln Wort = до со жив; пр—л/ннг зъби;
"UpO/lcn tn. 1. изсвирвам побърза. шнОргжно; 2-
предхланям /ш. нота нЯ'Мановажня откетконо е
е лcйcтв1H—/нecT' вс му придавам нужното
тяa'cниc* -wirtschaften tn. ризк* рaтeрятaм»
съсипвам 'ргз /оше стопанисван— (ииммиас)*
-^ПтО/п* I. 1г* cмтивaМ; свалям, тнг/я подяну,
II. intr— х спнам долу.
henvön udv. [отзад] изпред, иззад (към говоре¬
щия}; [он вщ.] напън (към гoaopсиcя- Нои/сп
d/i Voliacg - иззад тавeeaта' uci/т den Tisch -
изпод мacaпO'
b/nvön*/* н сенр. е клокоин .nnb. prüf озпочова I.
движение навън ен нщ. отзад иопреД; henvon-
dningen; 2 нлдикоис- изпъкнеш/- изтъкненс*
поникване*- пронл^лалонс; henvongehen* hervon-
heben- hervonkeimeH* hervon/agen* henvonbri/-
geH—
1/ovöoeaoЬ1it1n ne/l- чрез усилия сн преправям
пъп, излизам ви открит-' -beickin 1/1n. h 1.
поглеждам иззад нш-. ннг.' 2 показвам хс,
подавам ее; -UrscHs/* intn. s изскачам' изти-
тaМ; пяиnятсм се ненадейно' пран. итбухвaМ;
избликвам: С*е Soncn huOcti ги/ Сеп Gewölk
Hervor снънщ—ня uз1uтa иззад облаците; hoch.
пие i'i Ec/psse = л—буннрхм из клисура: разг.
sndllcl hmseh пк пие ile Hervor наН-пясл—
избликна ет /ето дълго епстсння нутeтвo* най-
поелс ней избух/н*' -bmitg/n* 1/, 1. nтe;тn—ж-
дaм» създавам, раждам (плодове* онс/сноио
Олети): възбуждам: пргн. ет /onni/ -го/ Wort =
той нс мажа да наж— дума' i'X CnttchuiCi/ии/ е
прямънпяпсм изн-лн/н-' 2 ризк* - -Holis;
-dmängcn rejl. tri 1. nejl. изнизам' прeбипзч сн
път изпрел; првн. изтъкнам се; Ъ/п. 1ттлаcи>ач
напред; -dritgcn* in./t и про6|нвам1 си път н
uт1uзaм; изсиачсм1 отпред, отгоре; "ЦпНгп*
in./t s 1. прo1ттизxч; nрв11H1чaЧ; првн- хтел-
вам: dauaus geil Hervor, luss-.- от топа слсдва,
'н "' 2. нт11тaм (от/ня/ъДе', а? пщ-); ии/ dei
Kumplc ale Sle/eu = излизам победител он
борбата' "HIsrrs* it/i орe>иo>aм' -tseci* tr.
пран. изпъквам, пoднeртс>см enр—lfМ1уlиecнвX;
грешки); -Oolin tn. извaждам;-komm/п* in./- s
нзнизем от нр-' показвам ес; през, става явно'
-locket tr , подм1амвам1 go излаза, -quellet* 1/tri
х 1твирaм* ;з0тllквaч* та/// intn- h изин/см
ес, изловим сс. --'^'0. 1тпънвaч; а /р/н—
яm1ичзвсч хе: um i'C Kopf üben (ос acdeiec =
ясдв;нсnaч с щяло слон* другите' sis //gilteu
ScHÜI/u = изпъквам нито атропин унeи1K-
h/kvönnau/nd punt. adj. 1. превъзходп/. oтнич—я;
забележителен (/1^00', п;came/r; 2. нж. Не*-
votnur^cc.
Hervor/rulcs* I. 11в1нвaч (До излезе от/рнеД* до
иа /вuoJce- (артнет в л—aппрсr' 2. пргallтnuн>aм
(възторг, уa1внe11и—r; -исНиш, -кгНги* i/t/i h
обл. поттежлам изпод. иззад. полином хс;
-st/hlss* Н./, h 6-я ли вш: -stürzt/ intr. н
втурвам сс напред (иъ.м гваорещся). излизам
внезапно; -sic/cs tn, нзпажлам отнякъде, из¬
важдам всят— (смири соисрсо); —tre/ce* Н./; s
1- излизам напр—л. пялавзм хс. 1тоък'взн, и
bтfvöo/euл
676
прст, (нж. --ип); -tun* ne/l. пряививxм хе,
итпгн>xч, отличавам сс: tu Ua/ie rndlocl e'i
Gni/geciroi tich H/rvorziinc 1ай'постг гой
нмошс случай да хс прояви; -zaubert tn.
създаним нато чрез вълшебство (абрасс); -zie¬
hen* tr. изълрпвам нз HP'; изпод. иззад; през.
изваждам нр- (зобривсн/с-, сирите}*
Oeowäris udv. восом-
H/uw/g и, '/, -с пътят иосом: ruf lei - по пътя
1acaч*
Hirz I, -сек, -е/ 1. сърце' пран* души: dis - —•op/i
0/ icu Brust сърнета бис в гърдите; с-с um sein -
lnÜhk/c притиcнaч нае- ю гърдите си; -—п
Uiec/cc пнннитaм сърца; s/im - um i"i virlCm/in
влюбвам хе в нит-; eu e-i keOc - Oaesec Oöincn
лянеЗ не мн в/ушава доверие. uc мн вдъхне
онмпгсння: l/ihlien -ess sui efw vimelciiln c
леко сърца, бсз ко/еОзинс сс отказвам ет нт.; е¬
т lue - schwer nacUnc uaнпжаваМ; о/ор'свтм
/кг-; Сик Out ein Mädciec (eo T/hUt) eueh i'm -cs
гони е момиче (о^^мо) по сърцето, пе луната
мн; пеОс! - мш/з, любима!' 6нбл* wes las - voll
окс. Сп/ gniei d/u Muni übe/ am пргпънвено
сърне товари устато; разг- <icU lue - aus dri
Leihe uedec съд-ром са ло геверя' x предлози н
рвДицо фросвалегачии изрази (всички првн-)- е-
п ntw. ine - ln/nc тюреро, настоят—тно чeли
нит. зо up.; In/ liegt miu ai "-сп лова мн е из
сърнета' е* О/С ОГ* гс/ - /eHicUtni eживи1;
израсъл 3 е ва сърцето; lue luecci OUm sulf dnn
-гп mono ва д.тно покой. мирт ва душата му; e/w.
ruf len -cs Uabic нмам някаква мoл0a; жела¬
ние; lus - ruf deu Znc/e Usbcc кантон- мн е во
душата. лава ми е во устати (ин он ария
чу>cm>зmзr' Hs/d aufe "! ръката ио сърнето!;
бълн етнрепен ;р(зг. c-n aul-- unl Nlg-cs prülrn
проверявам /км- н майчинего мляко' die нгг
t/i uus lei "in gesprocHem лява опсетаря
напълня вз неговите 'увcптa; рaтöнрaиии* aus
ll/fslem -^нп он дънбо'И1ип— вз дуната cu; uich
ie sein - Hiiein scHäine нтнeрвивaч са да
иер—ннтн ви иосите ен от срам: срамувам се де
дъната но душали си; тк nocii üb/it - /гОс/гп
können ва мн дата сърне, иа мое* да хс р-шз дз
изправя това' 1/(11. wic 's ein uns - Ost тoпeри;
нанвето мн е во сърнета; ек Isi mim teiwnu uns -.
lae - ist ein ксСене/ нежив мн е но сърцете; /Ос
Kied unter den -cs iiignm нося лале в утреОстс
си; von -ги це/п ен сърца; von /асееп -се вт есе
сърцс; eiw. це/с ein eu -си шц. мс нрагви' eiw.
eu -es ecUiec ^0(0 хс нзпгжсвзчr рззну>xт"
вуном от вт., мноее лълбоно оргжиnи>xч нт.;
вземам нр. нздтлöoнЯr иавъпрс' 2. [символ на]
^риж, см—тост: lue - ruf dni i/'iinc FircO
lUUci o. решителни съм; 5* имам здраво,
еетсотневю чувство; eicU D cln - Tuseca р-шавом
xa go, добивам кураж Д0'-'* Сак - eu efw Unbec,
rulbuln/ri uмам; намирам кураж ga 1аправи
нш.' фон, las - Ost ili n lie Hoeen g/Tall/n
глътна -и сзика ет опрах' 3- сърнсенно: - Ire
Saluts сърнгвинз ни солели; 4- център, вътреш¬
ност: Oct - i'S Lsni/s cliUui/gen проникнем в
H—ятътC; тъп вътрсш/велто но спреше; las -
Bc-ii/K център на Бернни; 5. корт* куп*: - ist
Timipft купата е нoт!' прси. любовта е вид
ноичко-
Hтoz:**, h/nZ::: (предимно') I сърдечен из сърце¬
то: HrmzunOal! н, UgrzirTUOseUced adj.; 2* най-
вътрешни. централни, гновеи; Heuet 1^/1.
Kc/zällem tr. изброявам-
Kcezell/elicbst udj. Hcezelliu1i/sic(o) m. fl -c, "C
мин. възлюбел. любим, скъп.
Hciza/feil 0 хърд—чен ориxнтП; сърдеше кризз-
Hciz/ss — корт, ас куп*.
Keezb/kJ/mm/nd adj. nт;н;x'OP; евивзш сърне¬
то' прси* oö—тпoнoивxp; внушават отрих, без-
пeкeНomвe; грижа. 'р-нежни. св—лят.
N1*2/11011111/1 / 1- ->->311, прнтионанг вз
сърцето; мед. cтрлгч10 пристягал—, прит—хиг-
вне; 2. грижа, страх; "-Г/иСг' — ишил* иерноир-
4-3.
K/mzbcw/gcnd udj* покъртителни; тро/олене/-
И1lz/Ьlatt, -blättcO/n п 1. 6ип* централен /ай"
в^^трешн/ /иен на оъпнa* 2- 1a3'МH/oлЮ; изИ-
скъпенс; тюбич[с) (конс гильинио дума); 3.
корт. нарта куп*' 4. Оан* мм1H'a; лннтд—на
(PiiiKsOa prlus-nOs); -blut п L нам* живот.
луна. нxй'Oпктe>гнa оътнохн: lie UeTgebec
давам е— душата, жипст*' 2- кръвна но сърнето;
-bräune/мед- гръди* жаба, аненна п—ктер1С-
Kcozbreclcnd udj. внс. рaтдuрaщ; разкъсващ
cърнemO; душхтс-
H/mzcicn л. -s, - луничка, аунина (гальовни)*
Herzdrücken п потиснатост из сърнето; ризк- е/
Ktim/t iic/С um - кхнпете му е на сърцето, това му
е ви —тинз-
HтkZ1Uöwin1k ш. -s, - хгрнгcвви1cH'
Hcmzcliid п нав- гeничa сърдеше мъка. 6010*.
тврнхт-
Ocezce tn. ряД/с милвам, ea1Иr прecръpaЧ'
H/ezcnbe/cice п пскарин-н во сърца.
Hтoz1ns:::, Oekz/es::/ 1. сърдечни, во сърцето;
oгкрoп—u: H/uzecsrrgus/ и. 2 твърда eю/иМ;
твърде миеео: HeierctTurudn/
Hluzrnкran/кi/ голям страх, тревога; "-brechs* щ
пенярнт—л и* сърца' -brudco ш скъп брат'
хърис'11 приятен; "COCh н= НптегсЬтесГ/и'
-TUrinle/много тoдимс радясн.
Oeuzcesfeol udj* х радо-тво cърцa: миете тасел-
H/ez/tsguued — лпнOв'инxпa иа сърцето: пик -
от все сърце-
b/rzinsgut udj* ^-(0 добър. души нювeИ; със
знатно еърцс-
Hcozens/güte / аo0рeoърдн'нer -ел-в-ка, тоняма
добран*' -ki/d п любим-, скъпо дена; -tusi /
гo1имe удснснонние:р^азк* eaeU = конното души

677
И/tzejagd
Hooe; -пто1п/у/Гис1фнис убеждение; —wüste/
ш съкровена жe/aниe'
i/iz/iryu/lfrnd udj* хърцароза-ротални' "guhi-
bccl udj. oшаcпнн>явзШ; възвисяват душата;
-TUKhlütfr/iC adj. оянрacaваm-
И/nz/f/bI1n ш м\гД. порок иа сърцето; -Thil п
опон- = -b/utel' "Olimmein п мъждеене во
сърцето; -urT*int'i/p/-j'nl-. шумове в сърнено;
-gcsp/nn п 1 мед.-- -Ь/—1/теип/' 2. бон*
дяволски уста eLeonu1us сииСОаси); -grübe /
снон— пядcтрдa'нз ямичнз.
Kcezicfl udj. 1. сърцат. смел (решение); ö—тcнрa-
неи; 2. силни, здрав, пeридъчeн* udv, заровете:
ein -nm Kusu крепко целувка; т-е -сп Anlauf zu
еГн. mcUnec заритото се тaaчaм за Hm.; С'П -сп
Schluck tue раза* здравата, порядъчна си дръп¬
вам (ип пенис); - еиц/еОО/п риск- пeридъ'ня
посягам, сн хапвам (прс ядене); 31 днал.
к;c—/инък; пинсuт—U; пнтзтеннл, сюдмд—н (хра-
ши)* ситни (акуи}.
И1nzhaftiuk/ii / — сърнито-т, р—н1н—тuяcт;
мъжество, oмcлooл; ö—тxлрaшu—-
Hcuzkleppi/f/OI/oммвД. порек но сърнетю.
Oeozicicn* 1. i/tr- .х 1. приОтнжхвам сс, иднем,
движа хн наеим; 2. раза, м—oли; премествам хс
(du жиамя) тук (къдема м лиеермщняп): vom е-
I Jaii hls ich Ueigneog/i пред; едва година хе
преместих тук; Ъ-риза - ü/en —'П - нахвърлям хе
х палитрата; върху uнT'' кнюкзрxтвувач по
и—чий одр-о. oдуч>aм со' II. tr. дърпам тстня,
лeнxр>aч (нит-, нp-r-
Oeuzig adj. 1. прелестни мит, очарован—н—u; 2.
скъп, мпин. любим: е/Оп -st Mndcien! любимо¬
то мн момиче!; ’. със еърцевнии (дърт—та)-
И1kzlinfaokt ммвД- сърдечен инфаркт; -klappe/'
спин, сърдечна клепа; -^^O^p^lli п О-ннс во
сърнето, сърщ—бн—нс; -—/гс—s ш фем н<ак* зт
порок из сърнето; -koll и 6ан- = WO-KOi/kotl;
-leidet п /мед* оъринч/о хпрсааянс-
Ocuzicidcnd pur., adj. сърдечнябелсн-
Ocmziici udj. 1. xтрд—нaH; 1юö—тгH; м—л om сърцс
(лумн n-тлрxв1r: - Isc/cc смея ос ен сърне' е-п
- ilelei он еърщс обичам /а/-' 2 adv. раса.
твърде много' - /пие х мио/о тoничo уиснснот-
вме; lus Ott miu - lr*C безнрий/в чueгo съжаля¬
вам; - lisgweiloy ужах/в хнуч—Я-
И/mzlicilkelle/, — cърд—нuocm;
Ocezlicb adj. чи/; любим,
herzlos adj. Oгзcтpgeн—H; без сърне.
Hcrzlosi/keil / — бгзоърдсчнс
И1mzmusk/I1ntzündunu [/cd- Ч1oнaрл1m-
Hcrzog wo, -и. Ч: хнрц-с; еен. пл—мавсн книT;
herzoglich adj. хорнс/окн-
Hcrzogtum и* -s, "Ти х—рнятенпв.
OeozschiäcOlig udj. een* страдащ от 0^41'111
зaпаЛ; acтчaт1нeн (koiO.
Il/rz/scileu ш 1. бнене, лупаш— вз cтрн—mo* прми,
пулс: Сти = беи Guoßtiadt пулсът вз тoлcчии
/род; 2 сърдечни удар, апопл—иеия: снп =
/гТоецпс учнрач он сърдечни удар; порази ле
anяо1eиcни; -tlÜck п Гм/*- 'исн вт стрелната;
2 храдно 'ист ши цип. T1n' -sclUritreuehgr —
мед* псИгмейкър; -t-oitb ш бон* THanno, средно
стъбло и* рохлси——-
Oeuzü udv-* b/nzu„* насам.
H/nzev1nf1U1ung * [мед* зтнлтemявснc но сърнето,
-wasser п м\еД- 1- енслудативеи пер-нари-т; 2.
Сак = ilu/t i'i някой хс урнепо но киселя' 3.
мед. укр—пнтети- лекарство зз сърнето; -Wur¬
zel / бон* cрcaннит и-рси, отиваш право
издяду-
KTuzzeoociß/ed udj. сърцераздирателен.
H/ssc и, -п. -п ж—тнд но Хеони: шал* ein liIiC/т -
(Лупан; н—нaдтрнин-
И/iäuт / "П тен* хстсри-
h1t/nö**/ = ару/в - ..- разно---, чуждо.--: HeteiTopoiau
о$.
H/i/тorlox udj. от друг* вяра, неправопсрсщ-цШс
udf. нoтeнuв рaзтинeU; вт друс вид. розворя-
ден.
H11/könömi1 / — 1. зависимя-т он чужд; /ртвот-
неин закани, н—пс* ни нравствено спт-яомп!я; 2.
в—самесноялениеет ио М1иеълла-
H/tmen и* -S, "С хе'ман
beiz! i/ti - лов- дръж!
Hetz/entik/I — пвйср* псиегрскотен/с xтaнии:
-blatt п псйор— педстр—кон—н—и >ecтl1иH'
Hetze,/' "П 1. оoлxтр—нa>зн—, лссъсинс/н; 2. лон.
ххйкх' прен* oжгeнoнeня преолсдпаве; ’.mтнпз,
пълч—ре; банда; 4. кучета зо хайка' 5- преко-
мерио. н—рвно бързеи—' суматоха е работела,
бързо рзОата без паш-ека.
i/tz/e I. tn, 1 -лен* ор—eнeлтa; соля из лов (дип—нr;
а прен*; с-с eu Tolc - чрез тоиннОх изнящaвoч
^нит., доконо падвс мъртпn;рoтc- с-с R/Incsüтt; с¬
е Wi/e zu Tode - повтарям израз, вин ло
втръсваш—' 2. псйор- uзcъcнвaМ' пелотрекзв^Ш-
Hunde sui С'П Wo-UUlri, Lu/istr/ihlcn - Н1*съск-
там нун—нa по бракови-р. онининк: zni Kuory -
пoлcлргнатач към веЗни; 3. прeнeчгтuя раз¬
карвам! до работят, прcc1тяч* изгорснам, оъ-
C1nвoч он рзоотс: doe Dl/n/u nüde, Hrlbiol -
uттяmспач слуенн— от раоела; 4. ^j/. рaтoнптaч
хе, съсипвам сс он тнчaнe; робота; раза- wlu
Haben ins 11/1, /rlhtoi gei/tzi розс-псхме се он
бързаин' ео/ gei/ietes Tmell/n лудешко бързонг;
II. bin- $ раса. ^0/0, нуагнни бързам; wlu
iiss/cc [t/iu] - ui den Zny eu cncleh/s
трябваше до пр—пуxнxм—; зо до сварим тлоиз-
Hiiz/i I, -е, - 1. пгйор. пoaoтрeкaт—T; подОудн-
л—л' 2-?0Я- тончия
Hctz/oki у, "Сп псйср. 1. (змпрмсманпи) полетрг-
'спн/етнс; pl. 2. умвр—нгт/о лuнauг, разкарва¬
ла, прекомерна бързонс-
iitz/uisci udj* пюлотр—изн—неии.
Heiz/je/d j 1. иоа. хайки и през*; 2 роса*

Heiz/T/l/
67K
орeнoм—р1я бързане' суматоха; -rcUr / —
полснрснатенна реч; -геС/го« сезон зз хайки I.
Heu н. -к, — осно: Oct - ц/Гес отивам пз кае-тба;
er Unt sein - herein прнОро ен сеното; ролк*
свърши сн работата, направи едснкота; разт*;
Geld wic - Usb/c рн/с парите х напати' - ued
Stroh im Kopie hubem (ловите ми c пълно със
сломи; sein - om Tuoe—irn Usbcc фон* осигурил
съм хс; наредих хс.
H/u/lanm ш с/п.-сш* прът зо притискал— ви
ее/отя е колело' "boCrs m 1- торен стаж, повил
но П1eтни (зо сп/с): 2. шал, тaлгр;Я; /сй"Терн/
оолкон в театър.
Н/исГ/1/1 / -еп лищ—ч—рuC; притворенно' нпвк"
р-тетво, тартюфщнна-
UcieUelc I. симулирам: LOc/e, Fusundschtt/-- прес¬
трувам сс. чс o01нxч; чс съм прият—л; II - int/i h
лицемеря, преструвам хе.
Ncuhhlen зи. -s. - Л1н—ч—р; нпснрнт-
i/ucil/Tltci udj. л-цемерс/-
Н/u/dI/l/ /млл.-он* ~ "-loU/i; "UOg^min m cei—.-cm.
- -tcHol/n
Ueuem tr, ияcи, янеоявам (ннвада)-
Hrner1 m, -s, - ияеач.
Heuer - 'C мор. I. ззолaп3; възнаграждение,
осоОс/ю ue мoрини; 2. 1а—чз1e из моряци
heuer adv* обл* енеор* тая еои—нт-
Неи/т1аак ш мир. пехр—днни зз роботи из
моря пи.
Hsierll/y /и. "К. -с uo4нuнср; иа—мнин-
Г/и/г/ tri мор* наемам, >—рOувaч (моряци):
афретнрам (кeрсOr-
N1111/1, Hcuel и* -е. — астар. зор. = Heuionit-
Hiu/ПгЬгг п ,ммд: = -scHnupfis; -ОиНг/ товар
осно; -/11/1. -fror-e / е/л.-ен* B-ie; "уеОЦ/ /
сел.-ст* - "-1ппе-
HrulhrnCrrоролк- оран* оланлЮ; р—влю-
ГеиТ/с intn* Л (за куча. вьлu) тни; рсзк. (зт чов/и)
рава, а пран*: von Зс/тсте. Wut - рева ен бонни,
гняв; doe Sir. с-с Sluenn h/nlt морето реве, едио
сирни* пнрн, св-рш рсзк.; тк hüt zum Neui/n’
б-шс странно нсна, скучнс!' тк ist еип ИсиТеп
eil Ulm’ нм сн невъзможни човек! ;прмз—розк* eil
dem Wolfen iits nac - кс/ита си c вълци, цс
висии' TшС5,л» Henl/c und Zlin/Oiüppei план u
скърцане из зъб—-
Nrn/mard jл/л.-ом- ее/окас; --mösüt; -mo/6 ш
оснор— гор—тннн (зор. so юли}—
И/и/с /н. -с, "С 1. тон- хун (= Hunne)' 2. велииав
(= Hüner'
ИeurocUt/ ш сдър пял; шск* гот—до, вял (руготия};-
-pinnU п зоол. = "thir/h/c; -пг/Ипи, "-rinisr ш
сел.-ст- пядснавна зз сушеше не 0110.
Hmuurki! нм/. енринс’ открих ео!
hrurly adj. обл* оасор* емл.-сн. тазеядиш—в
(ЯПOP1Я; вино)-
Hrumiyg(m) е. "тн "П обл*- оастр- тазтоаншвя
ННВО-
HcuritCi/,/финанс* -при-никс-
N11/8'1111 — сел.-ст. квонтОс. сенокос; "thl/np-
Тсе — м/Л- оев/с хрсма, о—п—и /стен изтар;
-Schober ш сал-ат* куп* о—ня: -Shlr/hkej'еиол,
скакалец; -uhtuppii и сел.-егн. пн—>ни' -Spei¬
cher ш емл—-со- = "/oel/s.
Hculc п* -, — 4/^10. хесхнно >р—чe'
1/111. разг. i/ui adv. 1. днес: - 0™/. - Mor/ci
дн—с eутр^luтa; лая утрин; - Abc/C ио>1'1рт; -
von асГс Ti/nc пр—дн е—имина; - ül/u ucht Ta/e
хлад седмина; von - um er д/ео нататък' 2- в
сегашно време. е аинн/н или: 60/ F/ii von -
днешната жена; lue D/utscHiiiC von - дисш/а
Герман 1^
l/ntly adj. ияннен; сеташен: /Ок suf len -id Tu/
[чск] до дн—нния ден, до ди—щ—и д—Н' Сг/ -е
Geschlecht 41^:10'0. хеганноно поналсш-е.
1/110/1111/5,111101/811/8. i/ulzulagr adv. дисе,
в лиешия трача-
Heuwender ш емл.-от* се1ое0рърз'иа-
Hex1»»»r 11x1.-- = ш—oтe---; хеие*---, хеизи..-: Hexa¬
gon /.
Hexa/der т, -s, мат. хскетедър; нуо-
i/xa/&Urisci adj. н—cгeeн—и—Hr хеиеаелричен'
ну0;н—oн1* -/oin' adj. х—иеаеонат—н-
H/xi/gräem п ш-отв/ъчии звезда; -mllir —
леш* хснзимстър (смих).
irxametultci adj* лин* н—стеспъп—н (снех)*
Hexe/ -п 1. (и кани ругатня) BemuHO, магьо-ни-
на, а пран*; рила. СОе ki/ои/ - малкото динюлнe* 2-
поа—мннк зо строителни материю/н-
Unxec intn. h 1. правя чaтuU; а през. 2-рсзк* правя
нщ. н—въябрзтuчe бързо м чевръсто: рила. Ос/
—асе пОс/е - нс мета nO"öъртe' да ва съм
чaн1ua!; lus geil н*/ g/i/xl първ— котя пя
НОДЗ-
И/x/n/baui ш бон- пноенния; -Unt/c — 1. мом*
метне из вср—ца (за язДв/в}; 2- Осн* —мс ио
розни рсеп—иня изтя хмел, пушни* м др. (срв.
M*tl/ir Woiiguüt)* 3. лесов— еамоливсна метла
(болсен по дьpнвнcoa}: -Urit irчaгьooнмчeoня
00'1/0, нз'зднг' --гии- п бит* еамядивна
(СО-сиси) и друго болки; "msoKlsr и стар,
япнн—н чxтьexш1H; нартор но мсгь-ciuhit—;
"pooz/ss — есе* съдсшс, осъждаш— но (победе¬
ни) магьосници; -пеи — бон- caчядuвcиu
пръсти!; "Sihhütl е* -Ortt п мае* орени pl* но
магьосници; -ис/ики м/сд. лумбзто-
Hexen е, -е. - магьосник, тсцер-
Нгхее/i/' -еп магьосничество, чxгuя:рoтc- lue Ist
0-е - лов* шс е иянснво то/яме нулe* lut Isi ile
/iczn -! туй е но ^/0'0 чудо!
И/xmmtci и* "/. -е магьосник.
HOI-iK и, -е, — 1. гро^^1— хнатус; 2- мм(* отпор.
процеп-
Hll/iiil udj* т1м—1-
HlCäl/o п. "/, -к хнианте (см нисшото испанско
ирилмо/рацся) *

679
Hiife/ieistung
Oie adv. обл- ресор*) другаде бенар* = ioei: - ucl
0спук'-тамг' повякята-
Ж/Ь I. -е. -с 1. удар (с бастун, комшии, сабя),
раза- pl* пердах: розл* -а /nOonnem, bceOcUee ям
ОвЗ; deT - sitei улучи; с-п е-е — vi/seienc
1aнаcич ном. удар, а прси*: g/Oeot цс/сс - uml
Stlci 1e1зрaимМ; иaуизnнч' риза* тк Unt -е
/eseitel ммаше тупаница; 2. белсг он удар, от
сабя; 3- итвмпeлaн ломен: Сс* - gait ei* намекът
Осна васочсв срсшу мси, раза, ляво е камък в
маяло /редила' 4 обп* фим* сръбнаис. /ние
сп—нзие; пюбърнаносп: lu Uns/ wotl с-е - е, тн
мръдио/ ли он um.?; б* неро си cртö1aл* 5-
нсхн- израз иа пиле' 6 ссчевс на тора; 7-
наонтб*-
10/1/0 udv* обл— инеор-: Друкодв оспор* = H0/uh/O'
No/hmu е* -е, - носи* рип—ро-
biibf/st adj. яeязрзннч, н—уиз>им*
HOsU/waOOc/'носи, хладно оръжип -нпсСе/насн*
рана от хладно оръжи—, от хабя.
Kicduocb udv, = iOeudnuci-
Oie/füu, -д/дсп, -iem, -mii, -tcci, -niben = обл.
сасор-: ДрукоДв асмир- тук лану иа земята; е
тeтн жинст-
ii/ni/den adv. аимор* тук ля/у вт тcмяпa* е този
жННОТ-
Ное* udv* 1. тук: - in One во това чиcтЯ; е mяи
град; - От Liede в лая сгреша; - zu Едебс.
hornei'acCc у вас тук' von Coul caci - алтом
исоем; - uml la пouянoгa; тук-нсм1—; - unl Coul
тук-номе' - O/l nOcii eu scUeiznc тук 1^3 място
за насн: раза. фин.; ет ок- /ОсН/ von - нр. му
липов*, глуповат а; Nrn* Do-iou - - H/uu Do/iou
da тъй, ("И докторе, онуЗ. /"/ лоинер— (при
ухажване)*; j-e - ЬеГа11ес тaлържaч, нс пускам
да хн отиде (тост, приятна); oci bieo/e - и.
ооготам [тук]; 6. еставам е училите сдсд
другите (со зрирес/св); 2. ено: - ost Ins Geld сто
парите; - поет! ено (асмин): doesnu - 13 тoт1* 3.
von - ас оттук uaнaтън''
1Il(r)»-» н сотр. е предлози про колебливо ударе¬
ни/ означена предимно тюта: i*/1an; НОс/Ь/О-
bi/e/e, Kice/n udv. иа тявз чиcmя* по тапа: -
/т—enii пас ihn по тона тя познават' - ГпЬс Ос/
ilhli /nli'it зз това вс nячнoнuх-
Hiincncbi/ (Uinc]/' "П ['Ини] Йерархия.
OierOa/Ciecho^. й—рapхuнcя-
Oicuftisci [Ниш] adj. йератичсок11: -с Schrill
Зоранич—оке (отсроегипетокв} пием1е: -ти Stil
опрят, църковни СПИЛ-
hi/n/äuf, li/oauf udv. 1. насам, ит/орн; 2. с/сд
'она; -äufOin adv. след 'OBa; -Cus udv. 1. оттук.
ет тюва място: 2. он това: = sciilnßn ich он тапа
тxнлюнa>xм ('—); -bei, - bei udv. 1. пр; лoвa; тъп
връзка х '00, пя тоя пян-а; 2 приложния;
заедно х иастояцяло: = üb/utrcle ос/ IHncn
прннажн/в В; изпратим; -dumcl, -duecO udv*
1- праз нуи. огнук, прсз люти чиoтя' 2- чр—з лята'
чрез 100'0^0'0 (писмо); -eit, -fCie udv. тук
вътре (при посока); -Tüu udv. = in/üm; -у/цшс
udv, = 11/1/11; -НС/' "Her udv. 1. носим: lue
UiUö/t nicht = пета иа спада нуи, ис му е тука
миcтeпя* 2. зо нрммм bis - дясесо (Обича а;
летун)' - Ooiien идвам; "Нс/аиТ, "tiuliT udv.
тук иа/ере; иacaч наеерп.ралг— ein seihe тк ii<=
дотук мн е, ля /уши мн дойде; "Гт/пе udv. тук
наоколо, (тa)oölниaняйlкн* ~0it,~0it udv. иохом:
= ued doutiOc тук — том' -Ос. -ОС udv. н лов*
псря' тук нътра; -issri udv, нуи вътре' -mit
udv. L х пова псря; Z при тмя лумн; 3. (а
иорвс тенденция) прмляж—не (= НО/i/ei); -micl
udv. 1- след пови; 2- според. съобразно тепа;
-mäclst udv* 1. снере след тятз' 2* тук сън-см
б/изе' -tibee udv. 1 съв-ем близо до лови; 2*
0011, покрай пови-
Hieuöglypb/ [hu—реепЗфе] / -п 1. йероглиф' 2*р1.
ш/к—раса* uc'—HiiiB пянcрH; Зсрюелифи-
hi/nögIyphiscO [hii-рвгнй-] udj— Нерогтиф—ия-
hiтnönUs udv, конц. тук, ва това миxтю-.
Hi/os/ie п при-ъ-тт-с; пр—спой-
hiтnes1IЬs/ udv. на повз (същвтО) място; -über,
-üb/m udv. L отиесио mona' 2- лед mono, пад
н—то' -Um udv* 1. она/а това миoтЯ; неро' 2. зт
'-^>0. етиосно това: - hunieli ск sich за тява сс
касае' -unter udv. пад тон* нт.; отдолу; -vot,
-vot udv, от това ин.: зс, етивс/о лява нр.:
/шпиц = дocтaппчнo етнохие топа' -von udv* I.
отпред, пред тява миcтo' 2- преди гова: "wOUsn
udv. противно из това: -eU adv. 1. към -тява: 2.
зз тоя цел; 3. ясв—н ляво-
hierzuic/de auch: hi/n zu Lande adv, раза* тук. в
стрхвата: у 1*0, пр; пас-
hicsig adv. тунсннн
hieve/ ['Нгл] tr* мор. вдигам х минира (китно).
HiFi-Atic/c [хай фай-'[/-хтй"ф;| урндбз (са. много
нилииииечаетн/нс з^у^^аю^^/прбСм^с^е^^Дс/е).
Hifi т. -s. -с звук вз ловджийски рог..
Hif-boot п ловджийски рог.
Oijb udv. - snic е xпcнoян1— из възбуда съм [c/ll
нзммопе та наркотик},
Higblifc [ЬоИ/сИф] п хa31aзф'
Hilfe / "П I помаш: подкрепа: C'm - IcOs-cg
помагам 11НМ!.: (zu) - - помст!: ntw. zu - nciiec
прибягвам до up. (са да от услужи, памакто):-
Tuuppci eu - uchicOec пращим нсйени за подк¬
репа: -<1ое е състояние нз възбуда съм (след
примирим на иарксоик) а првн; c-m ет -
komm/n идвам, притичвам ох ном. из пвмящ'
eil - d/u Nihii под закрннитс но лятно: Со/
Eu/ln - бързо п-мор (при нещастни случии*
про мемжки внезапна есбаиявопия): Cie Kusse
deu ge/enscltOgei - втauнecпoматaтeнuaнa oaea;
2. пемощ|/1н, пeчepuннс: d*i - C/u HansO/un
пям1етиинх вт лвмxкuuитx* З.р/. опори* помо¬
щи (при мздо}.
Hilfe/Icislueg * / * юкзтвaл— ва оячep* пeчaгсu—:
Hilfc/nuf
680
подкрепа; услуга; -uui — пик за п-мор;
-st/linny / спирт, положение за юнзтвсuc
ПОМОР-
HOlOdot adj. 1. безпаметни, нзостивни; 2. иепехва-
'11.
NilfloKOu—ri- / — 1. безпомощност' 2. н—похват-
НЯОТ-
hilfueicb adj* готов до помага; eлзи>нuв-
Hilfs/obciicr — иенвалифиннран работник
Oilfs/bcdürftig adj. нуждаещ хс он псмор; 6—ден'
-b/e/it udj. готов ga пем1ттс; слзивчив.
NITTS/sm/si-sm ш ненпалифинирхн работник; -hc-
meliKclsIt / отзивчивост' "^hiiri/h ш икан.
oпвчатан—лнe предприятие; -dlssC — xnвчa-
гитс/иа о/ужОа; -цт'/ п пар-ч/а помст; pl*
eу0eилuи во съюзна държава; -Гпс/ п ргт—рв-
ва >eйeнa; армия; -kastr/ втaимвcnoмaтaнгн-
вз изот; -Ocia/tr/^'та^^гн^нткх зо бавно развива¬
щи сс учснини; -O/ali/п-мот/ик; "кггиег/
ш оснс); нисш* нъaeв>oк1 кораб, превърист
във всг/нн; -TiUtnn — аооср. опямататглгн
унингл* учнтнн заместник' -ТОПот/мат. опе-
мсеат—лва ниuни: "iOtlri п cпoмaeaт—ннB;
пeч-mue средство; "pr/dlyi/ — църк. neчem-
инк но пастора, евер—нинз' "quelle'ресурси
pl*; -tulz — филсо* мсн* хипотетично а-пух-
кз/н (при (окосамвлоово}; - tchuI//ун1T1Щ—
за Оавно развиват— хс дсне; -truppt _/p-)1eат-
нз нсйхоа; "Уе*е п = -z/oIwot-' "Win- п
oатaинзaння зз подпомагал— но нуждаещите
се; "WiKKinschafi / спомагателна /сука, по-
чepнa иионнпнннс; "Zsitwori п грам— eпeчa-
/згс/ел тнето/-
llillcbiile/ -п илeоaтO'
Ж/Ь/сос / "Т чaлнua-
Himm/i и. -е. - 1- всбе, набссна твърд (ирви-); (Ое
Siniec um - звсзд-п- во инбано; ucter TTel/m -
Ü//uca'ii/n порутим из открит-' dnT Ben/ ms/t
in Inn - планин/ото хе -злите де небето' пови.
цсс -. zui - към вебено. нагоре поен.
испъзбос; пран* рсзк. (се - Ktüuiec пяoтaтич ен
невъзможни не/—' Оегобергн съм; wie voi -
g/lali/и като че лн падвст ет нсбнню (пуля сс он
удивление}: (е* - /Оп/ ihm Уöi1/u GeOgec 6сше в
голямо oпвинeнu—* аи/ аТТ/п -п 11'1/1, trÜ/een
подем ен облените, нттрcт1ивсм B1cтoоня от
тялимo eпиияeнн—* е'С Ос Сее - (11)11/11
прcтът4нeaМ; орeвъз1axяч нит. до лсОнеало; Сг/
sc/rcit eii - тява е нр. пъпнето. я-'у!с; 2.
балдахин г; З-лон* нзЗ-торната чист ио прима* за
пг-ни' 4.MUH* бн/o; 5*жсив. въздух но ктртм/и;
6.	аън възклицания* пожелания а иланаи; ралк*
Се* - is/ wissen едни техпол знае; ролк. ип -<
flil/e зз Оста; d/i - eil Dun— слово Богу' Се* -
bchü/c une (dsvon) Божн, oоa1и’* Се/ liebe -, но/
sleii си аик! Боже Господи, как изглежда’; -
noch ciimul, nci (и 10е//и - фим* дявол да та
взамс (прс нетърпение^ к/ян), нулк* - Amu'/ uml
Zwing' -. Arth/ unl Woi/sn/nuel! 4^01 тя
взел!
Oimmci/n udv. към небето, нагоре, възбог.
Himm/ia/gst раза* грят—н (м/скоголям) страх.
Oimm/l/uf udv* = /ОнеТдс.
Himmelbett т лесна с Oa/aox-H
himmelblau adj* нeOeeняeиH; лазурни.
Himmc-dom/iowet/eo п феи* 4^01 та взел!
Иimme1i)nl "—п бoтяmвoр—нГ; оОожован— (та низ-);
зз1зcи1e (па пик*}*
Himmcl/faden и лятна паяжини (носещо см аз
aа?Дуxo); -feietfD/* възнссснна (Хрucнeвя)*
-feli/sbiümcbet п бон. бял смин eGcüpialiOum
iloicni); -fe1k/skommfndö п теолог. пейор.
«оп/. команда х арсй/в рнекана/с задана*
~hekkgo/idöne1uw/it/o! п (иленас) Гяспал до
го убис, дявол да го взсмс!
bimmтlböcb udj- висок до небето,
bimmele i/uri h риза. 1. гледам в cиcтoт; бленувам
към небето; 2. ux0oжнинa-
Himm/In/icb п царството игО—сня.
bimm/IS/// (обикновено) 1161x11. но небето: НОт-
i/isglolus и*
Himmils/acOse / стетовна ос; -beOn / лoсH;
веб—ссв път; -bogen и 1. H—бясвод; 2 дъга;
-riаlllt’поен- конутерки-
himmclsceoei/nd adj* {.риск- пъп-ер eнeпрaтgar'
2/ ^0(0 тюлиМ; вън внсна етеп—н: -in BlöCsInn
невъобразими /лупоел-
Иimm/is/f/se1 / = Founaieect' -g/gcnd / остр.
нe'HX; cпрau3; поояна из етсло: lie vier =nn
ч—тнрит— странн посоки из свела' -g/wöibc п
н—Ооснад; -Осее // небесно boHhctbo' -karte /
ахт^<сиомн^гона карла; -körpcr — ис—р* нсб—с-
нв тяло, овсни/о; -kmatzcm — ш—Оестъртач;
"■—null0остар. сенр. в—Оеона хфсра; "OüsUr/
остр-нсм-я; -lült/етер; -pt/rC п зоал. водио
кв/чн; -pol — аонр— нсбассв полюс; -оПсО/шц/
ист)- - -/г/спС; -scilüssci ш 1. църк* ключо¬
вете /а апостол Петър; 2. оол. истина (Puiinls
устОи); -KchrilC / nlьpг. реклама вън въздуха
taзaъpшaoua ат самолет}; - stuich — 1. л/окр-
тoнa; книмaтин—н noиe' Z област, опраше,
Ч—CH1ЯXЛ-
himmcls/ünmeed adj. öяeo0eрнcoкн, ниттнн'ен-
Himm/Istünm/n — '-'01. 0oee0oрcH'
Himmcls/wegen — остр* ние* тянимaтo чe'из*
-zciclem п исор* злак из тяднaнa' -zelt п лoсн.
вебеетод-
bimmciwä/Us udv. към нсОето, пиел: но възбог,
himmelweit udf* много далечни); безкраен; /in
-ти Ucieuscio/C рз^нос ет вебето до зeчилa' -
veuscrininc безкрайно розл—'—н-
OimmliscO udj. 1. 1161011, иeтaчcнr бож-стесн;
првн* вълшебен. nрeирae—1; чудесен: lue -е
Lihlt нсбсснято xвemмтOr cлт1нeтo' -н Musik
Ooжecт>eнa; вълшсбве музика' 2- фом. безкра¬
ен: -е GcCuid автслхкю търп-ине.

681
hinäus
10/ udv. 1- нататък (он говорещия}; по нзорзnлe-
яне към (особени н комбинация е предлози и
норечия зо означаване иа разпростират в или
през Дсдв/с .място* чаено нвпрвноДисив): Са
/eit е* 10/ сто те, отива нзтатъи: /сГ - нлн нам;
- und hei нататък м liacaм;ртзeT' пасГ deu Stadl -
към eрaga: розг- wo siel ein lecc кълс
отидех;*? кълс хе ииuxхx/:риск, wo willsi Си -?
кълн ненан ди 1;^?; раст. ho den—si Cu -?
^0(0 хс чсч1н’* üb/т СО/ gicee W'eli - по
нслия o>ит (пръснато); ruf len Berg - 13. към
пнсннитни; um dnn Ufru - пе протеж—ниг ва
бр-ти: iurci (се Ruin - през прeeтрaнoтвeтo*
Sill vom sich - игего-сп, w/onen работя ен. пло'з
сн ннхннкo* Сак geUl so Ос einem - лява сн търпи
бсз прекъснеше: 2. кина изрие /и нрммсмрсенс.
протскенв- чести пвпрсводисмо. vom Morgen
los zum Ahc/6 - от еунрн/ ля вcнeр' ск isi coci
lai/c - ^3 оше ^-(0 врсме иототина; (Ос
SscUe ichnt sici - тоя рa0oma; процесът много
сс прении*' 3- бОиктснвис слис/точно е изпус-
тон клатил а в комбинация е■ъо епиоиигипмлмн
или модолеи клокол* рсзк* cнуп—U; развонен'
тaeуö—l1; изчезнал: eтмuнал; [прг]мииал: н-с
Uhu Ок/ - ^(0/10^- мн отнде (счу/о см*
сигуоих ко* отиреДнихо ио ас): Си/ Gilt Ost -
'aHane, стъклото ютнас (счупи се); е-с Ruh ist -
отиде гой, пeкoиm май: — o/t — зоеуО—неня е
затуо—uo; ich los gsnz - хич ме 1ичa; съвссм
съм 'опнал ; er isi - хвърли непи- 4. rufilw. - въз
охяото 13. нетсдсгвн— 10. cъo0рaтшя х нш.: пя:
iul sein Veitpiecinn - въз ос/онх, ех/сдотнис но
сОнтслнено му' uuf с-с Vcnia'i- - [сама] по
-див пялoтргннг' suis Un/nw Os/r - па риск' iul
(0/ GcTsln - ilies zu vc-Tic-cn c риск всичко да
загуби; lei ws/c те Urraiuf - рискувам въз
осното вз ново; 5- н ка.мби/зсцоо: 'Uni нОСег
I1aнaтпн м еОратня: - uni wO/C/u е* nel1икoea;
е—Г1T'Hвeнт* б, нук-номГ: - п/6 /сп' и. 1снaнгн м
нтоим; яacaМ"Яaтaнти* нагоре - надолу: 6*
oтвoяк'пл—: сен7. - uni /е* led/и-ес обсъждам,
обмислям вш. ет аaтнllчян стран в: н-риззг- Vsrcn
Vüicn r/u» icl -ап/ ihm ilcli Rncil /ebnn беше
нс Ocm*. ле мята до му дом право; las isi -
wir Нс/ тява c псе едио: кина subst- Hin usU Neu
ходене. cнoпauc» екнна/г нагоро-н/адену: /*-
caч"нснaтгн: u—xnoкeйemвн—; вълнени—; бърко¬
тия: фом* увт—ч—U; зснсхсл, п/амя/он: □ - sein
i/1/i s рзаза. и. пропаднат, нтчeтязT; 'ззг‘у0с1И,
умря/, затнниал съм; 0* загубил съм -и ума по
шр.; н* уморни, изтощнп съм-
hin und bim иснар* шинх/н necнeиuяo-
hie und zurück /аганък м нассм' (so Отлени)
онився— м пръшонн-
hin*:* в санр* е клатели t/nb. оспачаао 1. омдалс-
човапс ое кообирсчциш- hinbringen* hi//fuhren; 2.
пидонс* хвърляна ис замяна. hinfallen* hinwei/-
fen: 3. извършваш/ действието се оспооаиая
глокил набързо* бегли- овз осмисляна* hi/reden;
4.	пронс/оис* оаано частаие* нзчслвоис* прво-
линита* локаните. hif/schwlnden*
hinab udv. вадялу (ондалвчсаанв он гoвopсщoя-
(чесно /щи/ничис е изпуснем клатил): Ссс
Beu/; Сее Fluss - издвлу по о1ан1ната; до
реките: e-wue wcl/sn - молио пО'исаолу;розг- -
eit ihm! хвърлете ео долу’ -! хлсз!
hineЬ//: в санр. е клатили 1/nib* означава движе¬
ни/ надолу е ондолсчоаоив е— тсасрсщая; -
hlHabsinken*
hinabglhin* intr- s слизам надолу (отдалечавай¬
ки са он говорещия'^.
Kin/bwärts adv. вадялу,
hinalt/on 1/1/1 s cтaрeИ'
Oi/Ce udv. ние* /нагоре: len Beug - напере по
планняата' Тпокс/ -! хайде до сс на'вамс!
hinänkni/ch/n* i/t/i s 1/nb. пълзя нагоре,
Oinaobcitcn I. in./- h работя он; (дпО. etH. ") работя
с оглед из /янсонс щс/' vom sici - раОяля сн: II-
re/L 1. (кОс/ mich с/н. -) х усилия хс стремя към
um.; 2. uттomавсч хс. побо/явем хе сн ребогс-
litfuf оол.—рсзк* ’nauf изторг ((омдалвчоваис ео
говорещия); von im/ce - етлолу ят/орн' СО/
Donin - ла/юре пс Дулата. срещу нечеи/ието но
Душова, etwas wsl/en - малко пя-яaгю^а—-
hinfuf:*: в сенр. е глаголи trnb. означава двсжа-
зна нагоре при омдолечонапс он ганоращия -
lunaujjliegen- hinauftrag/n*
HOsinT/ii/rOtrn rejl. c труи ex |1зн*очтг1м; пргн.
издигам ех блстодар—яи— из 'руло сн. но
собснвгшнте сн -ннн; -TiUnce* i/tr- s пътувам!
нагоре: (се Fluss = пгнуnaч ер—шу 'нчевнетя во
реиана; "-Hrllss* muri h помагам (икм-) да хс
качи; —Kchrau//n tr. 1. тxтнuтпaм яхторе: 2-
пявннспам (н—uнr' -s/izin tr. пр—мистесм но
nO'Ппа—au0; ne'e-аuo чиcme (ученик)* попннх-
том (цепи); Мпо/те* tr. нарам нагоре; прен.
повишавам (нсшО: "eltis* I. intr- s 1- потег¬
лям нагоре: 2. пр—мecг>вaч сс в nв-l eа—u етаж.
II. tr, тегля, дърпам нагар— (онДаимчоаапс ат
говорещия).
linäus, рсзг* 'raus, обл- 'naus udv, 1. со ияооо
навън (е отдилвчаво/ип ат аонсргвщия) във он
(чаено в.ллнпт1нчпо < аз/уснан глагол). - uulu
olOrse M/cn взвън към eн,кaннeнe море: пас/
von - Hohne/ жнтея към уннната, eum Fcmtien
- прсз прозореца: zui Nuusr - пън вт кътат*;
ich пики -и. трябва! да 1влязз;6- роск. триовa до
юнидс по /ужас: раса. - eit Ulm! №/!; да нс
uячa!* - исОс изнязъ>л съм. във съм; ве съм
вкъщи: nihli н- *ssec, ho - е. вс зная откъде да
нзтя1x* 0. през, не знзи накъде дз поеме: ho toll
Urs ■"? накъде cTiine тая работа?; кок щс свърни
Tona?: 2. си времс. е* Ок/ iul Julie - vcTtcln-Cri
гой! еелнин няма да сс отърве он иътеовг: übrr
ctw. - отвъд, оттатък шш.: ül/n ctw. - ксО/
премниал съм. nрeяиoтит съм. прекарал съм
OiefUS:::
682
up.; ü/cn lue KO/Cesili/u - sein прсмн/зл съм
псчс днтснснт възраст; ü/en 60/ Gefatu - sein
прсмии/сх опосностнз, >—'1 съм вън от всяко
епаоиесн' ü/cn uolc/n KJ/Omiy—/Оп/ /Оп lei - съм
над гскива лр—öялu1'
hieeus:::, рсзк* ’neus**/, и6л* ,nfuS::/ н сенр. е
глаголи .nnb. изпечена попрааивнсв тонът* вън
он (е стДолсчовопв ин лавиращия); hinauslau-
jen* ll1нuussch1/beH;
ilcauкbbry1elt/c tn, 1зпрзшaч ((00';); -i/lßs/*
tr. ризк- прeтяявoч; изхвърлям; -Сгапцг/ t/i
итö1ъcивaч; uзтнзcивзч* -цц1гп* Htri s 1.
излизам {нoбьн; раза. las Zimern gnii ruf len
Hof ioniut eтaитa глади към инорс; 2- ruf erw. =
целя up-, имам вр. предни!;' 3- über elw =
пaгnннanxч, яслмннсnaМ; надхвърлям up.;
-кomece* 1/1r* s излизам (аън от къщи* он
гро(а); првн. ролк* rt -ommi uuf eins hinaus в
края нз крантата е нсс едно' "-11011* int/i s 1-
;тт;нтoЧ' ;тöягвзм напън; 2. нс/я свършвам,
нмам тикът м такъв край: се -Пп/е iul lu/si'Uc
НО/иик свежда сс към сдно м хъшо um.; тк -ПиТ/
Uarauf 101115, lae/--- свършва сс с '03. '1"-'
цели, mвнe-*'' "-С/пс/ refl. облягам хс 13^1
{праз прозорсмци'): -packis rejl. релк* обирам хн
парналите; -/ray/i int/i h hoch ü/nu niw- =
вноска О'^^ хс изи-гам вид нт.; "кс/lrhsn*
tr. 1- нзОунвом напън; 2- яллаеом' "-Khlirß/n*
intr. h (сс стрелби} подхвърлям щалта; прси,
(fii.) ührn Сак Zlrl = прекалявам!; -Khim/tßrs*
tr. фам. изхвърлям язвъв; -51rHirn* ne/l* из¬
мъквам са тнх;нкe* -wnrfis* tr. изхвърлям
(um. /—104/0): i"C eu* Tüu = изхвърлям вот-
язвгя* -HOlins* in./- hрсзк. 1. искам да uз1ита*
2. целя: worauf fl/С lus woli =? конно нн нали
нота; през, in will lee/u eu hoch hinaus той
пн/аен хвърка миото нaвuceнe; стреми хс до
надхвърли възможностите. хпехебностнтг -и;
"еОС/ти* I. Н1/, s пян—тням; излизам тъп (от
граДа); sie zogen апОк Land linius отидоха из
сено; I/ (0/ Well = тръгнем по овсло; II. tr* г/JI. 1.
риск- 'забавям' протонам; 2 т—сля дърпам
/опън; ’. nefl* риза* прянсксч се. теча са.
Hi/blick е, "S. — в Ое, оп - икГ А х 0(114, предвид
ва ЯШ-
hineblick/n l/./i h оятнeждaм към нт.; -britgen*
tr* 1. таяacим; завеждам: 60/ nÜc/cr eu е-п =
танaeяч к/ненне нинoчу' X рсзк. прекарвам
(аргме* живот. митутиме брано* е нс/риям-
неста* безполезно* различна am verbringen); /¬
е Zsil = уо11в<им| хи времето' -dämmern in1r*
живея oоaтuчн0; жнву^к^х^^!' -||/кс/* 1н1г- h
мисия* зам!ислям хс [то нщ* отдалечени); wo
d/n—ti du НО/ зо какво хи мнc1нш/
hinderlich udj. пречеш, затрудняваш, спъваш: с-
п - sein прeнa ннч-
Oimdcon tr* I (c-n um D еен-. Uei есн. -, еен. zu tun
") прc'a; nр—пятcн>увaМ; опъвам. смуравзм: С"
с ап Sciunoinn - прс'* нам. да пин—' с-с leim
Lnsem - смущсним /кг. пр; чет-летя; 2. ряДко
възпрепятствувам' №1/0610111///
№ed/neis//, -sik. -se препятствие, пречих; затруи-
н—нна: с-п сое - 5111. leu/oinc прсдстинтянам
хпъянз зз нос., създавам иам- пр-'ис; опори.
über шоп - /1(211, ein - nniien пр—скачам
препятсте-с; спорм, ein Wetluennen eil -sri
кешин BcgönnBen^ с па—пятxпвия-
Иind/neiseЬfhe / спорт* пиете с препятствия'
-lauf m спорт- Оясане с препятствия; -т/ппсп
н спори* конно надбягване с пр—пятслвия-
hindiut/e i/tr- h (ruf ctw. -) eo'*, пoнoтвaч,
унaтnaч из лр.' през, орaви нзмeH; 1змeи>зч зо
нр.
Hiedi и* -k. — н/луокн сфнцнолен език-
№edie J* -/еп пи/н- кошути-
Oindkä/j/e tr. rejl* 1. тлacиaМ; бутам към up.; 2*
nejl, напuрзч; иатненем хс (зо до миза напред);
нахлувам.
Hindu и* -(и), -е -нау-.
bindunch adv* стои еи/д същастнишмлиомо- към
/а/но см сопася* често н комбинация е
прмДшсствощо durch през (ло нрема и мясна};
СО/ gicze Nacri - през цялата вор; duuci Сее
Tnnnei - прсз пушена' Носи - отнук-
hindnkchzi/h/n* tr. rejl. 1. прекарвам през нщ.: а¬
с Fadnc [iuuci lue NüCclöhn] - прeнартaч неи—н
[пр—з ухото но -слона]; 2- минзва, точи сс през
ищ.: lleseu GuicCgndamOn zielt sicU ülerili Om
W/uk iondnuci лая ееновиз мисъл се '-';
навсякъде в ивиггатз-
hiniilin Н1/1 s бързам зз някъдс-
iinlin,ризк* ’ueie и6л, ’/cie adv* чаени н исмоина-
цоя е in; вътре е, навътре (при отдалечаване
ин гиаopсщая- (чсоно елиптично прс изпус¬
не— клокол); bis iOsT 0/ бос Erie - дълбоко
патъпре в тcчипa* Ос/ kann lOe/t in lue Hnus - не
мат* да влязе в кърати; bis tlsf ос dic Nreit -
11/Oh/c ослепим де ктeнa лот; bis in ile
Ge/enwirt - непосредствено до нищ- д/н; In
бос Ge//nwüil — в—песредхтвсня до лени ал-'
in Сее Tug - безгрижие, без размишления; I/
б/т Tu/ - iebnc живея он инес за утре; Ins Blaie
- 11/11. schwatzen говоря бърборя 6aтрo1öяр-
НЯ-
hin1in://, риза* ’n/ie/**, обл* ,n/in**/ н еонр* е
тлатолн trnb* озиачааа движение повъ—рм (с
иоДалсчовоис ен гoaopсиuя}; hiн/iнl/geн- hin-
/1нг/11/п*
Oim&n/bekommem* tn. успявам да вкарам вр.'
-dcnkcn* rejl. (кос/ in etw. А -) тдтл6ючaвзм хе;
па-ннипoч с мисълта е— (в up.): sicU ос к-с Luge
= пяcmoвим хс в неговото оeляжeuи—' sici In c-n
Rolle = вникнем в додсит родя; -dcut/n tn.
тнacaч пресмлсно (в ир.) смисъл (кекънна но
няма); "fiiCTs* nefl* eslci In ilw. А =) cвuивзМ;
примирявам са (с 1m'r' -tUret/cn* tr. фоан* /и ГаС

683
bie/bauee
|ec досгес Äuy/u m sich iOirOcgefressnm тяй
попнеиа е себс хн нон'н;я сн яд; -g/heim/issen
tr* ризк. nлaeaч тайнствени н чucл—рueз1н
работ— е шш. (шипр* н т/исО) къдели есъщнесо
ки нямо; срв* hlnelnd/uten); -g/icn* intr* s 1.
тннтам' 2- рз^алк* побирам хс. вмествам хс: /Ое*
Ulina 100 Msne /Оп/*/ тук м-гат дз хс побсрот
100 лунн; -keicn rejl. раза* sich Ос с-т Sacln =
зoнaтим сс заритото зз нр-' -^i^e^gcg tn. 1. слисам
нр. вътре (в шкаф, чекмедже!); 2* риск* вкар¬
вам: ориз- tchöe Unl е/ micl tlicongelegl’ хубаво
мс вкара ной. добре мс изреди! -т||кшс* rejl. sicU
ос е-с Autor т тдтлöю'звзм хс, тaпязнз>зм сс
дяОре х автор' -passee l/t/i h (I/ ctw- A -)
прнтиcзч добрс в 1TH-; пран, подхождам някъ¬
де; -redet tn. //jl. 1. мсся сс е нщ.: In ist er
nohiis eit НОисОпеигеСсп той 1^0 какво до сс
меси тук: 2. r/Jl- sich in Zorn- Wui = стигам в
па1кaткннг сн до euя>; увличам сс до гняB;
тяпоргйнн' -rci/cn* I. i/tr. л влuтзм ва кол; II.
tr. //Jl. фии* вкарвам, попадам е неприятна
положени—: tciöc Haben Sie miet toceie/erilien!
добре ма >нaрaхт—; наредихте! -scililUcon int/i
s tnnb- раса- (0/ efw A =) 1. О-вом замсеси
н-нонва — неус—тне в um.' 2 хлътвам eв-ж•'
r/l/faUe/); -stecket tr. пъхам ('—1); розг* вла¬
гам: риск.; Geil оп еос Unterneimec = внесем
пори е предприятие: к-с Nase 0/ aii/S; ü/snall =
пъхам он ноха, тикам си сагата нaтcяитдc'
-zieiit* tr. (i'C I/ сен. =) 1- дърпам, пасля
тътра е HP-. нaвтпрг/ 2- /ргн.расг— втnнu'aМ'
biefeOucn* I. Ht/i s 1. отивам някъде с превозно
срелстве: 2. (über сен. леко чинaвaМ; а през*:
е*/ беи Hand über сен. = дoиoonaч с ръката си
нн-' 3. отивам сн, отпътувам; осмар. тaчu1a-
тaч за визи свят' II. tr* закарвам (l1кc-r някъде (с
кола).
Hinffhoi J 1. пътуване за някъде: Hon- uml
RÜcklülie втнване м връщая—; 2. отби* кeuчнu3;
смърт-
binfallcn* i/./н s оaлзМ; прeeннрач сс во з—мип3;
hinfällig adj. I. яeмeщe1; трeхuxT; стар (човек};
и—устойчив. пяаут—Я; застрашаваш да падне
(огради); 2. нecпxтяитeнeH; u—валндсн (динод);
Cimll Heiden e-n Fol/ermig/и - чрсз товз хс
oö—тxuлтзт тсн1юнгu-ятa му-
ИinfäliInUe1tU/ - 1. ^/^»^м^г^^з, eаeхяxтocT; нргхне
здраве' пeрутcuяcл; и—yeнeйнип-xт: 2. н—състя-
ит—лнecт» неволна/аст (за (свода).
hiefitd/n* re/l-, 1n./i h измирам ен пътя, справям
се.
От^т/ adv. вае. ютеста uaтoнгн, е бъдсцс,
hinfuhn/n tr, водя някъде,
ii/für udv. синор. = tliloui-
ИinegerT'1/ преданост, отдайнохн- eaчoпoжcрт'
вяватсл1/оот: Сое Mut*- mir - lor/ri ялдался съм
тс—няло но чутинaтa: 2. ялдаваяс-
№///// и* -s. — нас- кяuннua» cчтрл-
Oiejebce* 1n* nejl* 1- давам (милостиня); (оo)жга-
тту>зч (женена си): подарявам, отдавам (сър¬
цато cu); 2. re/l. преданим хс, отдавам се;
пяcn—цавзч хс: sicU бе/ Ho0TCung; c-n ScUicnz
- л—нaиr храня падсжде'*, предавам сс иа
oтчзиимc' ein Unt sicU Ohi ifc/n/nbec ля му сс
отдала.
Hingebung/, — = HOm/sbc-
hinU1bunjsvöiI udj* вccoлдa—Hr пълсв с предс-
нoeл; оo•жeртвявaлc11oxп-
biejig/e udv* напротив; иа-пани' о пън-
hinUihaucbi udj. 1. жив. леко изхвърляш, възду¬
шен 2. китя полъх.
hieg/hin* i/tr* s 1. отивам (някъде* про някого,
нам); ho gcUe dO/teu We/ iOc/ къдс отива тоя
пъп?; /nin Hin! ндн!; 2. (зз врсмс) пр—мuнaтa;
стмилтет' ролк. тxcн>aЧ; умирам; 3- е някои
предлози мннзвaМ; вървя: ис ilw D - вървя
покрай um.: ü/en ctw. А - мuнатaч над um.,
през- lel'Hi üben ntw. А - /ено докосвам ищ-
(напр. нролково)); eo von siel - първя си бсз нсл
м язпрзв1снис, разхождам се; Си/ цсГе eo in C'm
hin товз цс cc поправи нтеаво (c дР'}^™^; 4.
etw. - la/кпс търпи; оставям да мине яеликиза-
ня» прощавам um.: раса. Ins toll Ul- iihUi
ung/strile -!и, гена в— шс т; мине н-ку'Пъй’; б.
-къп- ц— ми платиш!' 5. риел* ебл* [61/-/]. те
geh- eo 10/ [благодаря] нара хс тяре'долу-
iiegeiöece intr* h роса, спадам, при/сдлеж* към
нш-, никтgc-
hing/nissie udj. pant. penf— I. увлечен; въодуше¬
вен; 2. вж. /Оп/сОВ/п.
Hingiscii/d/ne(n) m*/* -и. -с пскай/нн, псией/н-
Н3-
iiebelt/e* I. tn* 1. (C'i new. -) поливам, държа с
протегнати ръка; 2. задържам, забавям, иарсм
до чси3r разтакавам: преи. ■залъгвам: с-и eit бе*
Bezahlung Tsc/e - разтакавам дълго време нит. х
площавстю: len Gc/ecu -, bis iic Veustir/пи/
/omet задържам пратин/нии, докино пристиг¬
ни подкрепление; воен/* llihul/cnict G/fecit
задържаща ерсжн/нн (за печелена ии врсме); е¬
с mit Nolfning/n - залъгвам /ат. с надежди; II-
i/t/i h наля, стрелям иоОре, тячяе: wom haben
onC/sil-leH iOlgcHiliel добрс стрсняхми-
Иinhclt1poliiik / политика ва рзттaиaвaя—; вз
нтчснnaшc-
iin/iätgen (г.рисг* 1- окачвам [псннor: прeнxкaМ;
резток^а^ва^с -'leu/t* риза* I. Ht/i s h 1. h
хвърлям се. удрям към iioe-. нт.; пocятaч,
започнем (up-)' бързам: isi /Ос! хайде! бърза,
дръж 01'' wo er t*nHiui, Hicisi -ein Guss e/tu
къдено удари. нрсви не u1кu—; Z к фин-
пньосвзм хс. просвам сс: е/ iaiin ling His
пльосиз сх нял на з—чилa' 3- h фам. удава хс,
успятс, улучва' 4eeнaттчuя х, стига' lue iul
i*ng/iaucn тява уо‘пя; II. tr. //Jl. I. In hsut's c-i
[1ün/r HO/! и* брей, че чудс!';- стрини* риоота’;

Hinkc/bcin
684
X rejl. тръшнем -е, птьеевам сс (До опя); 3.
захвърлям. uтяxнавяч [рa0oтaтсr* 4. фим /хх-
вгрняЧ; преш* работя бетля-
Иiek1/b/ie п* -fTuO — 1. нун ирхи; 2* куц човек.
Kinken int/i h 1. (110, eil e'i Bsin ") куцам, u
прани*; Ule SicUn Hinkt работата куцо; тк Hinkt ml-
lim рибенин* му етнва злс; d/u Vergleich lln/l
хранини-ето куца, ве те О-на; iln—icdr Vnisn
трaпx>H; трсмивн стихове; do/ SeUlüsse - тaк-
тюнгuнитx издишат; 2- -трая во куц кран-
hitk/nd adj* part. р. 1. куц (нрвим/зс); 2. ажн
ils/ii: -е WiHuicy налеО/нни валута; пран, б/т
-е Bote /oeei miet u—naиянuвcттa няма до
тaнтoн——'
hiпlkömm/n* i/tr. s 1. eтнвсч; хсия: lei Oommr
i*ug/ndt liu нинтд— не ходя: нОгк- du mit - це
нзлсзсш лн x нac/' 2»po?K1 дивaч cc, отивам: wo
Ist i'C Ui* i*n//—ommen/ кълн се е дявал
часот/ноъг мн? ’- разт. uтнxа>xМ; aвeнxтпн1o
мн е; wo Kol! Ос/ l/nn In - ? е. как це изкарам [с
ння nxр1]/* uaнпи— до или х тия пaрн/* б* какпе
це нтн—тe иай'пехлг сн тo>a/' /акъл— ш— ме
изкара тoвa/; -kritzele tr* нa;аaoнвaч (е Дрое-
кулки}*
Hi/kugf-/' авенр. Ос - е бъдеце (сo-Дoбpв; оп
ZnensOf).
linTssyti I. int/. h 1. (nsch есн. -) пeoигaм*
стигам: icl кг// nO'li - не ^(3 да те хнит/а; 2.
лeomaнгнuo с, онито; II- tr. оe;звxм-
litlätglicl adj- дOxтxтт'—H; уи-тн—лворнл—л—u.
ИingläntUInhie1t/| — дocтaппч1ooт-
hOn'-l/g/i tr- rejl, 1- X1aeзм; турям; 2. r/jl. тиcaм
(си): tich iäng/ian/ - просвам xc' нзтитoч ec,
опъвам се; 3. фам. c-n Roll/, Seien - нeрaи със
тaчaх рoли; оне/с; -lümmcls r/Jl* раза, псйор.
пльосвам са (в леша)' анОглашкн съм хе
изтегнал; -mecO/n I. фон, псйср. int/i h 1.
бързам: licht НО/! бързай’; 2- а tri фам. (за
молни деца н животни) ходя по /уж;*; 3.
oт1>xн; nппуnзч: wo ii'il е* Сеее 101? къде
сгнвс няй/* II- t/i фам. cъc1П>0Ч; грубо погуб¬
вам; Cie Arheil macit miet ton реОстато ме
cтeнпвa* -ellcs tr. нос* пoнocи>aм (хсро е
иирмач/нци);
Hiser Нтте.е/ — търпслито ояuacи1e, нтаn—H1—.
hinnihmin* tr. 1. пeuacиМ; търпя: ntw. nihly -
nouacяч хп-к-й/о up.; 2. утли'зМ;; ззнтзди-
номт' ооебеноpart. perj.; lingcnomm/n: von dnu
Auhr*i; voi Cim Ki/st gace Uin/ghomicc вапъл-
uo погънвзн ет работа, уT1—'—H; 33BHOЛИ1 ет
изкуството' 3- вземам; баби*. ceinet hin uei
ns/ee вземете м яжтс.
lite/n adv. сстср. n von - оттук: von - цсГес
отивам он, прси. учнрxм-
lim/opfeon .r* refl. пожертвувам (сн), прн1зcич в
■ж-рте* "quill /e/7. пр—нарвом е— ж-н-тз в
мъкии; -mef/n 1/н нис* eрaO>зЧr oпп1ннaЧ; завти¬
чам (= elHinulff^/nr' -mcdct 1г. ee>ври; бсз да
aaзxтж;aвxч* -mcicOct t/i 1. дeoтaтпнeя съм,
стигам; 2. подавам; -ecicO/nd udj, австстъчнл
(срмде—но- пори. плот}; -m/iß/t* .п, увличам;
въодушевявам: sicU = lats/c увличам ос; sie
wunen von ипсшс Worten UlcgerOtt/c бяха въоду¬
шевени, възхитени ет думите му; сг ließ tich
drei =, кепе Millrn zu Kchlagec тай се таöрс>н
лонсм. чс Он майно см; -reißend udj, part.
увлекателен, нпзxитнн—т—H; пн—нитгнгн: ris=em
Ronin уннекиленеи роман; -ricit/n tn* екзеку¬
тирам, пвоичхм (сл/сч).
Hin rich1unzUl -еп —ктгиунuя.
linsci/iden* intr- s «не- умирзм-
Hinscicidct н, '/. —осмар. нeнн1ua-
hin/scOIccht/n tn. псйор. 13нял>aЧ; uтOивaм'
-schlaget* I. i/tr* h s 1. h удрям; X рссл. s
cлрoпянивам xe: cn Tori bei d/i Glirt/os lieg Hin
ной цял xe прecтри при, полсдетв-е оeл—;uцa-
тх' фом. da sehTu/e cOnrn lin/ hon! да се чулин м
мсен!, до паднеш пс търОт си ет уну;вaнг* II.
tr. e-n len Bull = отпрашим /км- топката;
-scOwitdct* intri s ни/- ннн—Я; '—^3; -setzet 1.
nejl- сялам; 2. tr, олисем (седнел).
Hinsicht./, -еп cъвöаaж—uнг; -г/вн-инг: 0/ dors/u
-	е /сне eтuoн—н1—- in - uuf ген. А по
внвенгннг ne, х оглед из нр-
hinsiciilich, linsiclts prp. G конц- по епношгни—
вт. ро се оглася дя.
hin/siechen i/tr* s нам. ч—зна, гни* лuuги' -sie-
/ее* Н1г- h; von sOci - нa1aнниaч --' -Klillcn tr*
1.	(/"1, etH. =) necтсвим (зякъдм-: C'i B/irip-
Cisy = твърдя' X u nejl. пр—;oпa>яч ихте
/янакът, пагнcuиваМ; oиaн—oтвявoм* c-n An/sbe
als Olisci = eнaнeoтвявсм пoкютauн— кино лъж¬
ливо' e-m als Vrruäinu = пр—;снавям нит. зз
предал—/; sohl als с-н. = пр—дxтсвич сс кане, зо
up.; 3. niw. eUlrionyrt-/l1t sein iassec еспавям
up. нacнрxнa; нгустаияп—Ho; -strecken 1r. 1.
пратя/ам, поливам (pькa}; X rejl. лягам си.
опъвам хе' 3. поен. пeпaняМ; уОинам-
bieicn udv. вос- нaй-нзирти* поспреше; обои/он*
сами в сиор- х ено/юни t/nb. pl.; ПОпитие-ешс.
hintän/sitzin, -st/ii/t, -fassen* 1г. яoпo>им лаот-
рзит, нтocнa>им; пренебрегвам. н—cлижнаaч-
ung/ -еп конц. орeнc6рeeвaнe; изохтз-
вииe' и—слнжнгран—: ео/ - к-и Person бсз опее; но
лннuexнта му.
Oimicm udv* отзад; накрая: ganz - eteUnc стая вой'
отзои; cacU - иозид' von - Ooinen идвам отзад;
-	und von навcикъдe* - iocius woicec ж—вея
към двора; - iisschla/ec eта исн, магаре)
хвърлям къ'; с-е von - erCoIcien промушвам
Hoc. нтoтзxл; sicU - imshhil/ßem заслоним отзад
из спешна; - imtielec строя се иа опашката;
ileleu Peter - lOc/cn Petnr von тъй. дроги Пaпрe;
опъН. арати Петре (пра псДмилкеа/с); иран* ich
Uibn loch - О-е Aug/n 1ичзч за -ъжилев-е o'u
иа търОт сн (при еОиъсинонс).

685
№///0,03/0
1ontrnrin adv* обл, ене—р* нaй-иaирoи; лой-ютзод;
-nlcl adv. oпоoxлe, допълнително; "Üerr udv,
иззад (нaинoн—нr'
iiti/o1 prp* DA зад; 1. c D при престой или
движение но едно място бал направление към
ДсДенона цел (wo/)'ролг* i*ni/un = ioni/u Inn:
-	den Hiuse lei ein Gnmcic зад къщата име
сраин/*' - e'i HiiUiUce вървя зад лос.; - с-п
ZutÜekU-cobsi оставам зад лос.; - Се* Modn; Се*
Zril Zurück/IcOben яcтaвзч иззад от чoдaпar от
вр—м—те; е-п - sicU 'пееше зодмнвзтам нит.; eicU
-	сен. D уе-Ь/гушс, vniKt/ck/n скривам хс зад
нц-' прст. - jCt. Rücken зад сърба но /'(.: Сос
Tüm - sich zinaci/n тoннoрим трополи сдсд себс
хн; las цасее Volk - sich D Usbcc щелнян народ
отви заа мсн; през. - e-u SacUn utrckrc движа
гай/в uяиeи ра0ото, крия хх зад нш.; Ice F/inl
-	tich D Uabcc н—nриинcлят е по пепипе мн;
риза.; cs isittdlhk - Ice OUren Uab/m голям
хитрец съм; eil ntw. - len Bi-це iaitec зая,
кaни нр-' паси* - len Birgen Hohne/ auci Leite
и 1—e имаме мозък в словапо cu; м пешото
поннцня звае френски; 2- х А пра попра^н^лспас
към пик*- /щ. (wohin?); риза* ionien) = Honieu /11.
риск* hiil/uK = - luu: - luu Haus urlrc опивам зад
кътано; с-и - Sciloes uml Roe/ei bmim/en хвър¬
лям шикeee е ттчнl;цa: х-с StmecOn In 5 S/ucdnc -
sich buii/cs прем11ннзвам рaтcтяинue за 5 нaco'
разг—i uicl - ntw. ini nuchne тзнaвяч хе за um.; c¬
i - 60/ Schliche kommen уи/анем нам- епзтнн-
!—. нoтuннe* sich - e-n /ticken използвам пог¬
нато оръдие за ходатайство; с-е iOne/iK Licll
Tüli/i измамнсм /иг-. sich D etH. - /Ос Oi/cc
shiuell/n вземам добър урок от um.; C'i lies -
60/ Ohiri, (аулт. - -ОС LöOTsi) unbnc плесним
нкe': - 60/ Schule /сНее бягам ат ун1Tlнme;
фъcнзч; e/w. - Ь/О/цеп обл* L поелъцим,
изяждам, тълпим: риск* е* /oiile /-и Bissen -
ней в— межешс да глътне залък (не - fv см
яДмим); 2. раза, за1аcич иззад; ilw. - linirc
тсхн. татнлювач' ilw. - тк/тс сби* рала* eтлпaм,
пeглъpaч' - giUce отивам отзад: е/ ist (Ос Сее
Höfr - gegangen той внидс отзад (н двора}: j-e -
iassec оол* раза. пускам до >1eтer да мнне през
някъде, да мине иззад; niw. - 1п/ппроск— слагам!
отзад; etw. - tcHluck/n обл. а. гълтам иесхон/ю
(лекарство}; 0* риск* прcтнтщaм: тен. Unin//-
c/innt - прстлъцим up. нeпрнитня* j-e -
tmcl/cn риск. eтнaа>aМ; тзисрвaм нaтaд, отзад:
60/ Schule (is (се Ho| - закарвам явн;'— отзад
(в (нара): ctw. - /пОи-с/ неохотно пия (лаиорсн-
на); elf. " elihec обл. риск, дърпам, тceли нш-
исзад-
linice adv. риса* обл* Iназад, отзид-
Oit/io(c) udj. (само аамрибутинно) зодсв: СОс -сп
311—1, R/*ten; ZOee/n задш-тс чипове, рсд-ни.
стан; нае/- ilr -cs LOsIUi задните нн/ни; еп
/Оп-стк- най-отзад.
ИiлUтU//* (със subst.*) лид/н*; Hinterbein* Hinterge¬
danke*
Ole1тU/// н сотр, х кискали un1rnb. ударението
поде върху основния глагол- иойно добави
пратас/о значете/- hin1erlass/n* hm1e/1/eiben-
Hieleo/achse / —схт* (/*3']^/* ос; -ansicit /
вид отзад. но задното отрони (за къща}: ~bein п
зидан крик (на животна); eicU sU Ire = сп
auOli/ilen изправям хе иа зиди—пе орани: риза*
обл, sicU aul die = е Stillen, /itece тзпo'взм да са
опъвам (упиремнои)-
OmUenbl&ibTe* Н1/1 s un1rnb. аетивом след смърт¬
та иа ние.
№eieubIicbe/T(o) и* / -п, "П обииз* pl. 1. близък
ва пeив3ннИ; осланил сдсд смъртта му; 2-
юпсчолси-
binl/nbuing/e* tr, untrnb* хъябшзтам нa3нO; ао-
нocич* прaви долео; Hinl^^^i^l^r^-r^t'unz^g^
Hielenboinu/o ш доиоошин-
№n1Tn/d/ck п мср. зодии палуба; -dr/lbank */ '
—мхн* тo!H1ювънc1 струг.
bint/ndniie udv* 1. рила- отпосле. впоеледслвне'
оo-ктxнe* 2-отзад; слсдвайки.
№е1/пт н* -п. "П задник: ризк* е-п Ice -а voll
Гиисе лишсрном /км. зид/ин*-
hietioiinand/n udv. един след друг, едно след
друго' последовзлелия-
HinteoeinCnd/oschcltung */' ен. поснедявателня
вилю'паи— (иа варило)*.
HielTO/fuß ш зоал* заден крхк' -gcbäudc п зодве
кърт; -g/dcnki ш задии мноът-
bimeeo/eb/e* tr* untrnb. мамя, нзчaч>aч* тъжи:
/Ос Hat ihn loulHlirend i*nteugin/en поогоя/ло
ея е лъгала.
ИinteriJehonn'/| -еп нзмамх
Hint/ng/st/Ii п фом. зодиак; -jele/ide п смл.-ет.
отпадъчно зърно; oтcивнx* "/tüml — задни
план фяв (иа пейзаж* картина-, сцсни), и
прен**р1. = скрити той/н прнчн/и: првн. ое =
sliUce cтяи из задни плен назад: ii = blcl/ci
ooпaтзч иа задни 01aн' с-с in len = Clingen
-измествам ннг. иззад; die SicUn Uni =c тоя
робота крие в себе хн нeпядoтнранн мъч/отиш
еир;т-1 зав1их11мостн1: роса- има сн крушка
опашка.
bitteo/rüedi/ adj. дълбок. х глъбинн-
№/1101/1- ш -е. -а 1. засада; прмн- задни мисли:
От - '1111, loggen 41610, лежа в зоходо' прст.
дсбло удобни случай; C'i c-i - li/ce уетройтзм1
нам- тaxaдa; итeпкC; и први.; Ос с-е - цт/а-сс
поптаим в ннепкато' oiee - бсз зодии мисли,
сторсн-но' 2- сстер. -държано-н, р—тeрвирx-
лоо'; 3- сстер. прст. япорС-
bi/ecuOäilig adl, новарсн, окрнн, пютс—н
№nttтleocne 1. лоал. зодсш ирхГ|Ш11К из жнпенше
(нопр. по маймуно}: задна чхст из кош; 2- кори*
последна ръка, последсв -играч: [In d/u] = /1*1,
СОс = Haben ояc1aдcн съм, итрия па-лсд-н;

Hie1/n/0anpt
686
-haupt n ume—i - - Oopl; —beus n вътрешна
зодии поенройкт (с двора); —Oeusmoeal / ‘ —с-
лафски море/' пролетарска ctu'*.
eie1/ne/u. bint/nbin adv. 1. gяот11нт—ниo' етпео-
лс; пС"Къх/ю: посл. - isi пас ui klügs-cn счупи
лн се нялaлar пътища м/осе; 1 sein - seOc
усърдия прac1cдтaч някоя нсл.
Hi/tee/kappe / ф-рл но оОунки; -köpf е задна
чест ио С1aтoпor тил; -ТиСт/ и нисш, мaтxт1нuа
пушка; Чащ/ шнсйц* тa1яer а—позяк-ПеС п 1-
икоз* хннтнрлтнд' 2. носи. 'ил.
hieiloiessee* I tr. untrnb* 1. яcтaтим зад. слсд себс
си: 0-с Spuren - ис яeтa>им следи; лае* d/u
Hirsch iOnieulätsi етспъл тacтъптa' 2. яcлaвим е,
кино наслсдствя (слсд смъртна ос) (c^,tu^^-
/ие* 4ълтoв—r* -г W/uke посмъртни oтч1н—н1и*
’.юотатям1 бележка (про излизаш/); eu Uai - - Ises
er H*/l/u—oee/ оставил On/exae, че це се
вървс' I^interiäаsun/u/
HO/ermiUtKeniuCiflt' -сп 1ac1aдcнтЯ;
НО/Сш/Пк/Оу udj. .мор. иниоц* е претоварени зидии
чист (кораб, cзмя1eпr.
Histcr'iul — лен. зодсш крак ио див—'.
hi/e/rli/rc tr* untr/b- 1- яcтавиМ; депозирам нато
тaлoт (H—uui кинжс, пари); 2 оставям ви
съхранение (зa>—щo1нar нeнняxпнr*
Ntsisrl/ynsy / "ОП юр. депозиран— (за оумо*
прсд/и/си) ио разположение иа оредитори-
I lintcr/leib ш зоол. зодии чест иа жнвет/в; —lisl /
нопарствя' нунапенво' хнзроет-
himt/nlistig adj. 'овсрсн; лунав-
№/-10//// и* pl. -cr 1. следва шият. оте—рнян
зид другп/о; нсйшик от зедннзто рсд—ща; 1-търл*
следващият по ятивш—нн— ио додсно ницн
прилсжснсн из м—ннт—нннна (пс Jcаpи-; 3.
корт, следващият итр*'; 4 преш. сомо pl.
задкулисен >дъx1ювнлeЛ; орсаннзанор-
Hiet/nn е* -е, — фии* задник.
hiel/nuücks adv. псйор. зад сърба иа Я'т;; нзeттaд'
пой-нсче пран, пр—дат—леки, >-£0/0^0, нопхр-
10-
Hint1ne$ess, Иiл1/ksessт — есн* понунргпвхнеи
селянин' селянин без зcчи; зов-онм от з—чe>1a-
денец (плащащ му данък); -setz ш 1. фолоо.
заключел;I— (с логиката): 2 крам/. второто
итр—ч—инг в о/ож/о нзре'е1нс (= N1'181(2)'
-sclif писр* кърма (ио кораб)*
ii/e/uschiim/en* tr. trnb. бързо, лакомо, жадно
ям.
Himtins/ii/ _/ ' обратната, задната страна (= Rück-
sTi/e).
iini/n/sineig adj. олтар. 1. мe1aнхoлн'—1* 2-
умoпoöърнзн* -spinnig udj. днел. иoтoр—И'
Иin1/ositz ш зодия място зз сядонс (е 'Ю1и); задно
хсдзлкз.
hint/nsl/ilig adj. 1. изостанал; 2. потаен, скрит
(нoв—нr (нжн 1oni/т1äIiI/r-
Htlt/r/st/v/n ('Ш—n—IИ] — мир, орон 13 HM1И*
-sticO — задни Оод' -^t/ii и (е) 1.резк* 2. зодии
'тот ис um.; .мор* кърма; -tre-lis п нисш. мюр.
нзН-тaдcн ншслол но Осен рсд; зрисреердит
чтсл. сОс/нав* семе е розг* Оп/ = Ooiien,
цста-сс спари, (нзreoтaвaм на опашната; пран.
öнвaч тoв6ннeл—H; пренебрегват. яц—леш (по
служба).
hintiolk/ibin* tr* untrnb* осуетявам; Hiee/oioTi-
bungj/
Иin1/k/1nтpp1 /чер вход, зодна cттлбa: -io/ppcn-
oömee н o—нзaниeu—H; булевардеи. иялвопре-
6ан ромин-
Иini1k/tün ./1. зюдна трето, вра'!-''*, задни вход;
2 '*—1. зоОрансв пъп. вход: "is beauteem
нзnянт>зм я—пeтвянe1н срсдхпто рала, new
lu/ci с-с - нО/С/т cinfOiHu/1 нaзaöaтизaиЮ;
cкаинЯ; неусетно повторно вътеждом um.; eir-
.0/6/- Her/ickoimrc нн те пъдиш шапъв, а той
са вмъкна пан през зодието врата; 3. ролк*
вратички —-зх-а ен /еудобва пяляженн—: с-х
- oOl/n lutsch вотевям сн сдво вротн'иа отворе¬
ни; осигурявам сн път за отстъпки, отстъпле¬
ние' -voTu-ni п коте- задна четвъртина (он
соилаз двfuuaк); -wäldlce — 1. оран* прими¬
тивен. /нщ/нфотел 'спен, нсзасегват от култу¬
рите. првн. партерни; раза- дошъл ат гората; 2-
американен; пнон—р (првни*)*
hinlimwäldiToisch udj. u—тao—гнон ел ''у/турата.
иснт-фонои, прнчмлив—Ш'
eintinwänts udv* бетар* 1. наназад; 2« зад нечий
гръб, изотзад.
hinliuziilie* tr* untrnb. ит-употрсбявам (суми);
ве плоцим (данъци; .моно}; Hi^i^l^t^im^ii^t^i^u^e^
hitetnänm1t 1/1/, h t/nb. мe'пaи си, тaчeнтa1 съм:
vom tich - гледам зaмeнпoню' -to/t/n* intn* s
trnb- 1. (von n-c =) прнблнж^апом cc към.
тacтaвoч прна /'/.' 2. пас weiß nOhHt wo ппс =
toll нoв—к вс зитс къде до -тъпи.
Hi/teitU /и, -s, -е осоар— коичина.
bietue* tn* .r/b-ралг; слагам, дитoч eлянarr слагам
на някос чяoт0; намирам чиxня иа вш.: Ос/ weiß
10'11, wo 0'1 се - toll нс зная къде до то дяво-
hinübin udv* L oтг,зmтH; отвъд; (раза. чаено
слепи* е изпусион глезил): von hier bis - sici пк
цесии 100 п оттук де cр—pнни бряг има точно
100 мстра' фии- си Ок/ - теЗ мила оттатък' той
cптрнH; отиде но анзи свят' 2. ролк* c'уп—U;
н-еодсш, прeпaд1X1; загубен: dnu Anziy isi -
иoeнюмпт сн е изпял п—сеита; In/ Geschirr Ise -
c—ртнттт отиде, счупи хс; - sein 1- умрял съм; 2-
пнин 0^; 3. заспат съм.
eieUЬ/U/// н сонр— е глоколи tnnb* означено Движе¬
ние, лаислязе вонстъи* онаъд; hlnüberwech-
seln, hinüberzl/h/n*
binüb/o/uib/e* in1r. s oлнвaч; прeчн1атзч отта¬
тък; ние. прси. етнвам из онзи 0^!' -ji/if/n*
i/1r* h tnnb- (Os e-w -) нaтлнтaчr орeчн1aвaм
eлнacнн в нш.: d/u Site /mlft In Ina ücleurc Viru
687
Hi/z
ionü/eu фрезото прсмнианз в другия стих
(оОралуно анжамбиан); -helfen* i/t/i h; e-m =
помагам шим- go премине отереца; е-п über
len Flies = помстам янЧ' go пр—мнн— реитто;
-spi/icn intr* h (зз Оен) орeлнвaч се (едно н
друго); las Rote = бие на '—рнсие; -wechselt
i/tr* s ор—мннaвам (е друг участък* е друг
район, към друг лекар): Сг/ Wild Ost les Nre/Uun-
uevoeu ionÜlnugewecHsnit дивечът орeмн1a в
съседния унсeнтн* -zi/hin* I. tr* издърпвам,
нзтacлим ва отвъдихте страна; II. Ht/i s 1.
преминавам отвъд' 2 мсстя хс да жнв—и
отсреща иа друсана справи.
N0/ uml Нт/ п 1. лутане, еоитине; 2. иялеОавн—-
hin- ued ети... н сотр. е ксекелн 1/nb. езпачова
оелспирна движение шиеом-шиеонък- вълне¬
ние* прспшапс* именита и връщопа е двйенао-
е—о по осенониня глагол-. hin- undherlaufeH*
Н ie ued eeO/*/ н еитр. c и—гликилно subst. ссиоча-
но лу—опм* Даижмпом шиеом-шанитъи- колеба¬
ние вън връзка а (ейсоноето ио глаголи* он
който м оброзувипо същас/сни/емс/иотс; HH-
undherfUh/VH-
№/- und Итf/// ютинз/н и връщане: НОе- и/б
НштОаГи/-
Иinnndh/nfchoen/ Иin-nnd-Oco-FaOo/n н пъту¬
вала насам'натанън (6/сз определено цел).
Hin- und H/ofehf1/oтllване и връщане.
Omu/t/o udv* надолу (ондолвчааоис он гсаорп-
щия): von 10/т - оттук водолу; рсзк—- mir Cln!
марш долу!
hinnei/n//* в сенр. а глагола tnnh- означава
Движение надолу (при онДалсчаноив си зови-
рмщоя) чрез дейкшвиято /е истинния кискал;
1*nnnecutciinc—/H' 1*nnnieгкiü-e/C'
1iniint/negi1ßтn* tn. рсзк* гxврттвaч [нсннсr'
-schlucket tn* глътнем: х-е Pille = глътнем,
тътнем хап: фии. преглътнем. прcтъаnивaч
мълчаливо: ich will cs IlCberi- предпочитам да
нс то нож*. да то преглътни: -stürzet I. tn.
фом. eaврътвaч бързо: mcHrcre Gilt/* = ех-
тръпним няколко нaн;* II. i/tr. s rejl. падам
лоту: /илону (от основ/а, през првтeагнxr:
tich vom FecsieU' Bsi-on = хвърлям сс er
прo1oрeпa; балкона;риск* 60/ Tu/ppe = cна-ne'
лявам хе*. хвърлям хс. oпуoнсн ех бързо надолу
по спълбалз-
hinwänts adv. нататък: на отиване (с «сак* кирсО;
кола).
№/^/и е* -s. — пътят вз отиване: deu Hin" ис/
Herweg пгнит нататък м лтсом-
hinwlg ['П—к (кротко /)] udv. I. ннм* нс-тронИ;
вадила' оттук (части еиепночиб м изпуснат
киикол); -! махай хс оттук!: - von hi/т! да сс
мохамс! да бягаме оттук’; - mit nnch! махайте
сс оттук; - eit len Sou/ec! до отпъним вт вас
/рижин—’; 2- über etw. - /сОс преодолял съм-
нзиитнод съм хс над um.: ich iln ü/rn ullc
Vouiui/oi/ - отърсих хс от вeикaи>н орcgрaтcт-
дъщн-
binw1U::: е остр* е глокиии 1гнЬ* източено 1. ннм.
бързо дасжмзсм далеч ат говорещия; 2. лpсП1
(х üben etw*) отми/ина/в: н<^(^^^1^‘^^^опс внима¬
ние зо /щ*; hinweggehen, hinwegsetzeH.
hinwCg/cilen intr- s 1. (нсrOъртя замнвавам' бър¬
зам до сн отида, да тaминa* 2- über etH. = //рсп.
бързо eпчннaвaм HP.' ие тacиeaм нш.; 61/10,
отгор—'-леор— тacиcaм нт.' -/g/rn* i/tr* s 1/nb.
1.	махам хс. ют—пам си; 2. über ntw. о oнчиuс-
^^^ам. не оОръщам винме/и— но нш.; ис ззcиeaч
шц.: ü/cn с-п Ei/HieU = ве обръщам вннмa1нC;
стм-шинам възражение без oнтoвoа* "Hi/brs*
rejl. синор. махам сс, отивам сн: 6а6)л. irUc docH
lOnwr/ von miu! махай cc ат очила мн’; вдигай
хх оттук!; -uafct tn* нис* = НОе-дОГсп: -räumen
tr. oтcmрxня>aМ; премахвам, м прст*; -scheci-
ten* l/t/i 5(übrn e/w. А =) = -yeten; -seien* 1n1ri
h 1. етврътам ечи (er um-); 2- (üben itH. А ")
гледам, виждам оттатък, вид нр.: über len
Giu/ciTsnU = -öincn мв/с иа виждам онтхнън
тнннинс на рана; 3. нс обръщам н/имснин иа
нт-, сОотрох—рам ес ет вш.' затварям сн очнте
зо нр-' -srtzri I- re/l. (косН Übt* ntw. А =) I. вс
обръщам вннмснн— (и* /р-). пa—яeOр—твaм* 2.
примнаи>aч хе (е 11^); II- х i/tr. s = "Spring/n;
-springet* i/t/. s: ü/cn eiw. А = скачам пр—T;
под up.; -Stürzen i/.r s втурвам се нанякъде.
Hinweis u [uni/u, mii - aul Ин.) указан ic, з/ик;
ПЯСО'ПОи—-
hin/wiisin* I. i/tr. h (nil' ctw-, c-n =) посю'втм1,
укaтпсЧ; отпращам към up-' обръщам вянчс-
ян—не пз up.; II tr. C'i aU dnc 1/cltec Wn/ =
пocoч>xч нам- пропия път: ioiwnKteidns Für¬
wort пяказзт—/шс ч—xeo;чoя;e: Hinwsitung/;
-werfet* tr. rejl. хвърлим; захвърлям (ки/нне};
Сеп Hunde ео/ psi* Broc/cn = хвърлям из
к•унгнe /яконкв затъни; пран. Inn FilCiHunC-
/clul = хвърлям рпнс>1нснз (кана език ли
аояаявс/м на Думи* Осрос); 2. nя4хвпатич; и
пран*- ein HosyrworfcscK Woni пя4хвтрнeuC;
пюдметнзна лумс' e-n B/eeukuc/ = пядхвпа-
ляЧ' казвам чнчeхeлoч ■зсбос/ссжна: 3. яaхвпа-
тич- гкнп;рсч (пнхн eк;нxr: ci/1/c Woute sui/
Papi/п к нахвърлям шик*oткe думи на хартия; 4.
refl, р^/зк- хвърлям ех ви земята, палим вз
ко/н/Г' uich von C'i = хвърлям сс нам. в
нрснзнс-
1*11411/^11) udv. сстср. 1- пaH; отнето' 2. ат
друга xтрaяa; uспаoнив; ихвпани-
hinwütscOcn .г^- rejl. I- раса* 0'1 wünsche 01/ /Оп.
wo б/т PTcl/Tn Hlchtl да то взсмс мълнина, да
отндг по ии>eн1H—: 2 rejl* жслоя до бъда
някъ^д^—-
Hinz и (съкращение от Н^стосН) фим— 1. котара¬
кът (а С/ао/нямО}: 2. роса. - uml Kn/z сульо м
путьв (кейне м до с. някой ен, нхснн).

hin/zillec
688
111/2111/1 tr. начитам. нзöряивaм (cуншr' "10П-
i/c* I. 1/1 1- u rejl. зa6aвимr протакам (процес,
aeш—ннer: re zielt sici ('11/1) 10/ протака хс,
течи хс; 2. т—eнЯ; дърпам (към нщ,- нанякъде};
er eo/ sie eu sieh Но/ - тай я пр—вл—'— към хсба ei'
3- rejl. простира сс, точи сс: deu Weg zl/li sich
10/ пътят хс е nавнвнил' 4. imp. се zielt micl eu
е-п. euch ilw 10/ тлечс ме. тегни мс (up.) към
/0/^.. нзнянтд—' IL int/i я ние. олнпам си.
отправям са, вървя линякълн: zOeiet Hin ос
Fuli/cn! -дете сн х м-р!
hiizi adv* 1. към (нщ. друга) (присъединяване*
/риооаяпе); 2. към нр. (е гчаголи ло nалpoалв^-
инс* drängen* eilen* springen*
ionzU»'» н сотр. е глаголи 1/nb. означено 1.
Движение* приближааа/с към Дадено място е
содилечиво/п от говорещия; hHzugehen: hln-
zukomm/н; 2. прибиаянс* присъвДинява/с; hin¬
zusetzen* hl/izuzählen-
10 nzür/ Tin/ec refl. иитиенсм cc (е* првз зовели-
цо); ''fürri tn. пр-Озеям' прнтурим' '-/om-
ici* intr- s 1. отивам (към eруоar* тк kinec
vl/ii N/ngOeuOge Hinzu към тях стилоха ^0(0
любепнт/н' 2. прибавям хс, панoъ—лн1явaм хс:
cli in//ueu UiKianU aoemi hlcei към лов* се
присъединява наля лото обстоятелство: - rneh-
сее 1/1 прибавям към нзчнcн—1нГ; емата* (су"
мс). -s/tzec 1/1 1. прнOaтяМ; добавям т/умн,
забележки, м—лнкaч—нT; подправи*' 2- //jl* ся¬
дам при /кг.: sieh = сядам (нс меса при други
/осмееимен а пр.}; -stoß//* ln1/i s приcтeдн-
яявзч хс; "t-rTtis* l/t/i s* приближавам хе към
(= icTU/tTcten); 2- прибавям хс. присъединявам
ех; -ine* tr* прибавям.
HlszÜ/lnc //; oiec m/*n - бсз мсете участие.
/О/zl/zi/lcc tn, прибавям, хъОнрам (с нт-);
-еСНтп* tri па1cтглннявaМr привличам /от- зз
Н1Ц.
N0ö1к/hölкcHlI1, -post/лоно. фатетия -зеехтин
зо всшастн—-
10p adj. - /не ралг- 1. в 'те съм, в крои съм (о
.модите* е заасов тенденции'); 2- е състоял——
но enниu—uн— съм (след казлумира/в ио зор/с-
ник).
Hopps / -е 1. оспор- вид плосък Оиокннн' 2.
тралнясроно ножче; в—д нoc—а* 3- коса, физ*
неезна но cчгатпa-
Hlppor m*-s* -s хили*
HoppoUioe т* -s* -е хнпядрoМ'
iOppo/rliiK'i adj. мед. хип-кранен: "Ct Geeicht
фитня1oмни но умирор —ли т—жно 60111.
Hippopötumut т* -. -е зоил* хипопотам.
НОти п* -s. -е 1- мозък (а прси. зо ум); lut, sein -
ücttuec/ec напрягам сн чoзгкa;ритc- lii IChlt’t
in - нипево му мeтъи' 2- напр—ч—н разрез во
лпа>я: über, vom - snuec режа дърво нопре'не-
Hiim/üslsiy и хипофиза; "bol/sn и мвд* трепти
(ишенру.машн); "-fste—i и раза, грандоман;
"/churt/ "gesplitt п хим—рa; фантазия "Hin"
be - / - ели* вид шлсм; -hrut / аатои* мозъчно
пипа; "inntrnteÜieing/mY)- менингит; "Hole
п дърво х /спрсчсн разрез; -kuppt / оси.
рицарски шлем; "-knutin — фим* чулурс (са
клина)*
HOus-Ok udj. без чoтпн' глупав-
HlmiiTnCrU'zn/v- мозъчна нора,
loisrittly adj* лул. побъркан: рсзк. е* 1/С - хлопа
му дъскете.
И0г,п'/'1гГе/г'еа/н- череп; -uhlisy и мед, апеП'
ннксия' -Kctsilt и —мх/н* напр—чня сечевн— вз
дъртя; -shlfind и меД- мозъчно атрофия;
-sh/ealz п шмк* фии* пнп—-
tiusviu/iinnt udj. риза. лул. пeOъанзн' безумен,
нул-нни, рур (нася).
HIт^s/wInUnnUr^'нтr//- ^^^3 ^^/ка; -wul/мед-
фpe1aзни-
Hom/rfridri* i/tr* s t/nb. 1- обърквам хс, забърк¬
вам cc' 2- (а/ c-m -) разколебавам cc, губя тирa
(n uнe-r'
Hirsch u* -me. -e 1. етап (а кана шилненоп ne
пивници)* ро/еч: deu - ougelt еленът избрсхтяви;
eui Goldenen - пивяина „Златен —^<—1“; 2. pl.
лоол* осмейстто глепявн-
HI1t'Hb1ohk и мъжки стаи; "-Пеутт и ловджийс¬
ки нож' -цгт/си и лов. парк за развъждане но
елеи—; -цгнтОН п еленов— реса pl.; "Hulu ш
елевовз шия во оол (силна скъпено нагоре*
дефект); "HolU/* и ооо. 'орнси (УО/ипие
opuins)' "Home п слсняв рее (като.материал ло
издалия); "Uior/KiTz п м/инер* нeш—чах—рнп
(амониев карбонат}; -ОПТсг е зоил- ряеач
(бръм/Оор* Luesnis ecnyis); -/111 п eTiH'1;
--иН/Квошутг; -Tuul и лин. крак ва слеи.
НОтисНТО/у е* -е, -с (беи* ч—рвсяа чл—ннннa
ReOeknur-
Nluкhirtchrötrr е еиол. = --ПОТи; -sciw/lß — лов.
еленово кръв; -spundy и 1- спирт- еленов окен'
2.	ши/ на множество стръмин околн; -tr'r и
сленява лоЗ.
Hirsc / "П преоя-
Hi-l ш* -сп. "еп; рядка HOtis ш* -п, -п ят'aр;
пастир (и църк-}; /еи GcistlicHe Ost /Ос -/пие* - к-и
GemeOnle духвпинкън е нсрев пастир вз паст¬
вото си; len Gurr - Хриeтo0'
N1/111/111 п църк— пастиренс служба; пастнрсно
иехнсй/енво (за блодак^с^* сапщ/нии); -huolT и
цьpK1 постили— из ензлико; -TTö/c /муз. 1- вид
напил; 2. бон. нн; жнновлгн' -цг/ОсНе п лам-
н4ннни' екто/з; "tnsU — овчарско ку'-; "-/пг-
Ue — овчарче; —1/bec п вечерен—, пастирски,
пасторален жинвн; "-е11сНгп п младо овчарки.
itr/rneäßly adj. овчарски; папи, пахлюрален-
Hortrnrpfrtfr /муз* = H*uirnfiöte;-Kc1if1 / ят'арС"
тва' озcтнрcпвo* "Spill п теитр. птетаролве
онeoo; -Kish е 1- овчарска твята, кривак; 2.
църк. ннадишки жсзъл; "itiK'H/ /1. ятчареиа
689
bocb
'врОи; 2* u -täsci/l, -/äschclen н беи* яв'аре-
oa терОнчна (CaputHa Uunsu pus-orts); -voik n
овчарски. hom адски изрод.
№о11/ / -псе ов'зрка-
His, bis н inv* муз, сн днeT'
Hispanist m* -11, "ес нопзинст (филолог) .
biellich adj. nacг1рcн1; от'аренн-
iOts/c tr* вдигам (флаг, звоме, планва).
HostollogiO'l/ —м/Д* хнстяняг ня-
№seÖucbcn м. -S, - ризк* тсссла прниатчнна;
Н СТОр-М 03-
Historie ["Ин] / -п 1. рядко н-тор-я; 2. оспор*
приказна.
Hit-OrOkt* и* -s. - нcтoрнн;
hlKiomithl adj. нотврнч—снн-
Hisiorismus и, - — нcтярнттм-
UiK! intj- изнято! (коларски аик}; посл* deu с-т нО!1
", deu acdnin holt единият дърпа напред,
другият — нaтoд*
НОС пи "S. -s нмолик* 1. шлагер; 2- нозе наркотик.
предизвикваща опиянсние.
HOte/auttciiiy ш н/н* обрив из кожата у навя;
-bläthlcs н. -blaur, "hiliiru/м/сд. приши; пя
кожата он eoр—mинa; он рззтярemявa1e'
liizbiü/ig udj. = НоСеО/.
NOtZs / — L жега. горещиии. псо, жар' поми.
звой: -Hid- liic/cndc - прнснъпн но огньове' 2-
пр/ин* рaттeрemи>aн—» рюзceрeme1яxT; жср' раз¬
гар; изблик иа тяв: ос бе/ nruCce - Hcltly
zusciilg/1; буйно удрям в първия пристъп иа
euиn*разг- оп Се* - (е* ScilicHi в разгори во боя;
оп - Ooml/1; unulinc рoтeюрeця тим хс, избух¬
вам е гняв' sicU in - urlec разпалвам са от
чuoтe топор—не' 3. имхн* едивинт трсма при
раОота е зрамОявъ'еи чук (нъс основа иа броя
за ударимв); трсмс но нзпoлтвaнe на иасере-
рсла п—щ - производствена праз пова времс:
20 Schläge in e-u - дведсхат удара е —а-и—нз
време' 4. разгонване из нункu;т—-
iolz/l/ttändoy adj— нзтрийнар из eюлимa жега,
жсроухтейчнв-
H0tzrf/io‘ri pl. ваканция поради ee1имa жее*-
1012(1)11^10 udj. свободни ат училите поради
гер—тнин-
Hi/z//uoae и стгпеи но всжежа навено, но uacри-
пхн—то; -tclIIU п техн* тяnнeтamнтeн —нрaH'
Hotzri'i. нaeoрeшя>aч-
Hiiz/w/lli /торете пълна.
11/елу adj. 1. н—сне о1змтaц; избухн-в. сприхав
[нeчп—асч—uтr: с/ fimC Iclhtl - -сой лсх/о
п/смв3; нтöух>з' nun ileli so -1 пО"Пен—на, вх сс
гваem1; в— пламвай!; -х Wo/tc ксзс/н в яда
аумн; 2. разпалват, рaзгeаeщя>aщ (питие); 3.
м/в(. саунсш. остър (за бонеоти); 4- емс.-ст. "НТ
Bod/n гea—щa; ОуЗ/а почва' -шг DÜs/eu силни
тор, 5. лов- рaтcoнeн (кучка, зоно)-
ИiUzlkopf и тueв/нв; опр-хав. буен чов—H; -ро-
ck/n pl. ued* = 1. "-aiistcilig' 2- = "bläte/cn'
-schlag m мад. топлинен удар; -welle f гореща
вълна:
Om! l/tj* розл* 1. хм (so еъмпмпес* отречеше*
обоча u so пбоньрждс/ое): 2. so асииаиаязе*
H-moll, b-moli п inv. муз, си миньор.
Oo!; bobo!; bobö! lntj-ризк* I. xcü! (so поникно/п);
стой! 2/ хааа! (удивление), 3. охоо! (шасъкло-
онм):
Hobbock и, -к, — травспорт—н съд ет 1aчaрн1a.
Hobby п* -S, -е псилок— хоби, любимо тaннмaннe'
Hobel и* -s. - шсхиН; рсидс (и кита*).
Hobelbank/имхн* тезгях, мост во дърводелец.
bobele tn. рендосвам; раза* oдилвачr шлифовам
(/'(.); риза- е/ Ott noch /iclt mcc/t geiob/ll той
ецс иа е дотам дяди131-
Hobclspce ш оОики* pl. стъргат-ши (при рв/Доо-
еипс}* татош-
ИöЬi/o и* -е, - реидасвзв-
Н-Ьоос/ -п .иус* = Oboe.
Hoboist и, "СП, -сп муз* = Oboist.
bocb adj* (iöieu, iöcistr* про склопени/; /11. СОс.
Сг/ ioie, non ioicr; 1. висок' виеш; и прмН;- ein
ibreu Glplci висок връх; eo - н*/ d/u KOuhHiurn
висои ко/кяте църковните ку/и; 10 Mctcu -
висок 10 чaпaз (060'1 за чанси: er Ost 1,80 i
groß, както u; е/ ist hoch gewicHeen)' lu/ Huis
lei tünf Stock, Oüelf T/eppen - кътат* е ио пет
етажа' em Hol/i zwei Treppen - тен жиивее иа
втория етаж; - /nliuic разпялож—я ва висока
(три;, сслю)' - Ui/cUo/sne udj. висока нзрзeъH;
избуял; - /iwicheci = - /ischoss/c' №/1 Töne
високи тюлове; eu - sOc/ec пся ^0(0 вноокс;
муз* lue UoUe тор/ото до; n-c hohe WUud/; Ei/c
внеон -31, внceиa; сюляма '10!' Om höcretcc
Gunin тъп висша етспел, hohn Stnümplc дънен
'орипн; ioie B*idn1g; Kn-tun >—0000. висша
образованост, ку/турс; Hohe Schule 0. оспор.
пиеше учи/нтс; б. висша сздо; d/u Rcl/cn ulii СО/
UoUe Sehile ездачът яздсшс висша сздо; розг-
Сг/ Ott miu eu - тява мн е из мясте висок стил,
нс моеа до то разбере' 2. висш, внсонопеснзвен:
тнзтeн' внсочайш' върховен Сс* Hohn Ad/1
nuemaro сриотворхния; ruf höUcrcn, höchsten
B/O/Hl по внсечсйна заповед; lae höhUs-c Gut
внсшене блато; löcister Grn'ltshof върховни
съд; icl Uabe cs von ibr/u Hind звам eo or
висока място, von hoUen Hgr/isfi ат знатни
произход; d/u Uohe Neun снгуснейниян госпо¬
дар; Со/ hohen HeuuscilOlen тсхн; вeлнн'—cптO;
вносните особи; (ос höhnnce Kreit/ внсннт—
кръгове; höicrcu OTfozirm buch оф—щср' СО/
höhn/с Ms/hcisti- вноша математико; UoUes
Huis! чuecяувaжaeмн теспеда народни пр—лс-
лснинен;’; еен. doe Hohe Ploite Внееконс порта
(туреконо проеои/лонао);- с-с hohen Sici
Стацес нчaм благородни прен' Hoch unl N*/duO/;
Hohe ucd N0/6*0// големи м чaнн;* 3. еяням: ein
ibi/т Gcwi/g сеняма пс'т/0а' hoie Zaiiec
44 - Н—чoкo'0■ълcxаoкиl речник. ням I.

Hoch
690
големи 'нсна; е"Х ioie Strsfe cянимЯ; тгжке
яснозаине; uich In höchster Noi 1еГ*п/еп uзч1-
рач хе в гянямar нраНна бсдо. нужда; zur
Höchstem ZifricUrnl/ie aul/oe/i работя напълно
задовол-тел/о; ioUes VCulOcntt co1имa тacлyтa*
шоп ioie/ Muß голям резмер' голямо нoнин—eн-
ВО; d*e Sri gnrt - морето -ма тю1cчн пъд/н,
тoтячя тълн—нне' d*e Hoie Ja/l лов ио едър
инвсч; корт- Uol/s Spiel нтра х големи хуми'
dl/sn Zs/i dÜrltc nOcie eu - //griTT/i sein тона
чисто вс мн се вижда М1Ш-ге голямо; ein hoics
Al/cm дтлöoис старост; /in ioics A-lcuiue дъл¬
бока арстясет; lohe* Sichzi/cn нoвeн 0^ оо—м-
аноегле еоанш;' hohn F/oemtiue eoн—чн празни¬
ци; doe ioie M/tse нърж—онвгнис литургия'
iötnuei Biö/slui нуÖ1н—oн; /лупс-ни, тнупеенн
ле 'взират; 4. (зя врсме) напреднала, ориЗно; тк
Ost ibrn; iÖcis/c Zeil нaз3ue тремс а раза, те Ott
höchstr E*t/11ai1; lu/s lu weg/eisl крой/о
времс с да ен аннисн; 5. далечни: sui die hoUe
$1/. lue Hohe Mcen Uleauu ui/euc плувам към
-нкриген- морг; - oben Om NouUen е дол—'ння
север; б.ттн. но тинин* м лаиава хпсп—в: zwei *
б-го (23) два иа трсто степен; 7. udv. ^0(0.
твърде; тъп висша cт—пcU; извънредно: - /и-
1/11/, wi-l-oeie/i ^0(0 зарадван от сърщс
лоОре дошъл; бос EiTe/ung wir auls Höchs/c
//siOn/nc възбудило бсне авоннтнана ираЗвия
прсдсн; i'i etH. - асипсНсе/ смятам, считам
/км- нр. озно гoнимa заслуга; er ioucite - uiO.
als пас Olm lae sagti той чueeo хс учуди, нота
му иазаха 'спа; раза;- пейор- Ule Niet - е/ацес
вирнел съм сн воса' bei с-п - anuescirlebec
tteirc мната добрс -'ъм поетапен пред ног.,
някой има зо меин ^0/0 доОро мини——' -
Но/дпе-, - lOnaulUirclen мист- тотеми амбиции
нмам' j-s - ucUlce иълО-но у>aжa>aч, н—нЯ;
вносно тзнa* - 1e/ibterlC0KO надарен;-geacHter
пносисупажспош; j-e - sclälz/c иълбюно уважа¬
вам бос Kostin hoch Shiieenn (прe]eмитaм
високо разноските; — /e/Uncd е* пнеонвпвота-
псв; 6* отвят из виcялar иа високо рсвн-те; -
utmcbccl стремят сс ястнесов; aч6ин1oт—н* -
usd Hl-Oy yeutpuecren; schwören обещавам тпр-
ж-огнсно, иъляс хс вън всички - овети;; 8. udv.
ролк- нучuO; т—оале: im Gasthaus yiny’t - Геи в
пивиннапс иман— голям шум н вacaлнar голямо
П1ан—oтвo* се /eil bei n-i - her някой жнве— ио
ннрака яв/с; 9. иосовпе случаи; ibieu Sonne*
разгарът иа лятото; iöieni Schill ср—дно уч;-
1-рн; höhc/e Töehecuseiule агвнч—сня уннн;-
це' остир* lölcur Tocilei учев—чко в танова
ун1/1me* iöi/ue Gewili 1гор—oлoлммo пргоин-
отвие, форомажор; d*n ioie Jagl лов ио елени;
бобл- lue Hohe Llrd песен ви пнея—те; с/н von
Hoti/ Waiic aus //uut/lien разглеждам. пр—н—ни-
ва.м um. он по-пиене сд—д—це' те isi hoch am
Tagr, те Ost holen Ta/ към птиинс m; но/ - Isi iie
Summe? из нотна вттлнта сумата?; релк* wlm
sind 20 Man/ - nie смс дтаи—огп души; wir -
sciäieec Sie doe Man/? по ня/нв -мятате марка-
па? Са/ fl-б ОНп - eu sternc komm// гони скъпо
це му струва, е /ре/;- In/ KlnOU - miin/c
повантам сн рюинягс; löhn* (llssui) g/lt’u nlctt
111/. simmeu това е върхът ио 6—зяöрзтнeнЯr из
безом-олищелт, ви т/упоотта; ритo- G/Ii aul Cie
Hohn Kuntc ie/ec C1aeсч лтеправ* бел— пари зз
чсрни или.
Hoch //, "К, -е 1. пик „да жн>——“: 2 място х
максимално въздушно лонятеве; тиг—никло/-
hoeU! iHtfl да живсе!
Hoc1»'*r Hocr»». (сОс/звн-) 1- високо---: HocHhüu-
Ссс; 2 >1^, възвишеи, върховен, e1aв—И;
нав10око, нагоре' Nocl/muc- е* Hohtfreqiienne
Ho'igecuKK н\ 3. с udj--, punt. чвсее ено
усилващо действие; HocHempfoidllcH adj;* 3.
висок: Hoc'l'fisutU' -rul //*
rocr.»» в сотр. е глаголи 1nnb- сби/понено 1-
^0/0. високо' io'ilcitnn' 2- иа/ере: locHIst-
гсе-
locharC/beii#^'. пнеенвпячтен-
Hoc^C^r^uhriidU дъ/Ооко уважение: mii vonzügli-
сН/т - х О'/-'/— noчннаuии (кана формули зо
завършек но лeccuo};
rohhuchtun/tvol) udj. х дълбоко уваж—нн— (слс-
бвшо за кроя но пио.мс}.
HohU/nlei ш висша aанoтoирaнни; наН-снзрнт—
иверя/хк— родов—' —аНа/ — църк* С1звeH;
нн/тралси отпор' —ат/ п цьpu•- нържеснвеиз
{кcoилшoкo} нилуртни* -untenпе-'род. висока
титево'
UocUaufgeucUossec pur., писон н -лоб (ченск)*
внееко отронте/отвя; високо еградз-
HocH/lain / недземи* ерсдсиз ж—/—тнннa (в
Берлин); "eiioc— п или* пълният разцвет иа
барока; -bin — снр* ихдз—мвн стре—жн.
Noclbshälitcr и вноса резервоар.
hoch/ctsU adj* м/оте стар, в дълбано стараел.
Hohl/betul/i е 1. eoнимe движение, ежнв/енн—
(пс улици* н мстилс/о* локали); 2 euaй'r
уснл—на робота (е прв(приятияу учреждения);
3- eнoпнoапанни иа въздушни н—ния; —Ulli п
или. арадаф-
iochbilny/c* tn-разг* 1. привеждам е разцвет; 2-
нтл—нувaчr вдигам ва иранз (бален отпаднел).
HocC/t/eugr/ неми* н—тидете; твърдиня. н првн.*
"/Пскгг и авиец- пнсонокрнл—u еднеплощиин-
ro'rd/u-t'r adj. тисоконемоки e—тин)-
Иo'Ubd/1tкcUe п ниоскснемскн (литсротурмн}
н—мхн; език; "Стис/ — 1. n/хн* внеокя напре¬
жение; прст. ухин-ии, напр—сиатз рибята: mit =
au//I1/n работя х сю/ямо полягаис. уенл-ло; 2.
релефен оc'зп' "Ciuc-unliiru / -О/гН-Нст— п
сл* хнирocтаинни х нноюкю 1oня'aнг;~dlrlctцm-
ЬОП п м/неор- област х внееня атмосферно
1тля'оие' -ilrtlckwatK/r п води под високо

691
HocO/pfUi/oo/
налягане; виояноиапярна вода' -mbeci/3/63).
плато; -Tinwünd/n Взшс Внсоияпр—поиебн—
(Обръщани/ към пронсотоноеии духсапик);
-Fachschule/виете специално уч-нлнр—-
bocbfebren* intn* s 1. подскочим он сгряензие,
-тряскам хс; 2-рола* = ilnaullaiuen-
bocbfcOeend udj* 1. аретзннсн, дързък; 2. надме¬
нен, тярд—ниT'
Hochfinanz,f висшите финансови срсдн, ръко¬
водните капиталисти (по дадено страна),- па¬
рична ар||енякр^ання-
bocbfliij/ed adj. през, стремящ ех към много
високи цели, пр—нoчeрuя aмöнннoт—н, х голе¬
ми пленове: -е Pläne амбициозни П1знeвгr
Иöch/flui /* 1. мср* голям прилив; 2» търг*
cвръхпрcилaтaнe; нзвядв—яне от е-токи; -/orn /
споро.: 0/ - е блестящ* форма.
hochfrequent adj-- -nm Strom внсонячеенвн—я нок-
Hoch/ftmeuui/z/ ei, ннеонт чгстона' -fTequenz-
sirom и мл. внсонячгенянеи геи
iochj/binid/ie udj. рел. тсеолаееснятсис (Бвев-
рoиннar-
HocO/ebinge п ннсон; пнаяиин р/, (1*4 1500 чr,
пневи/и pl, он с./о;яieкll внд.
höcbg/böo/n udj. оспор- от двoряяeк;; тнст—н
аoИ;ö.латeрoиeli'
Hoc/geboren: Euer -! Вашс благородно! (обръ¬
щение « писмо).
Hochj/fühl п повнн—ня eaчoчувcнвиe' възвише¬
но чувство.
höcOegeh1n* int/н s ризк* 1. повдигам хс, нади/зм
сс, отивам яaтяр—; иа'пом хс (цени): (зз море,
пълни) развълнувам хс. рaтOymувaч -е; nаe-
нъфтивзм (пре^Дпрнянее*; етюпепсина)': опорт.
ос Ire Zci/csta/C - пo>интaч хе но пръсни; dic
Wogen In1/ Sr/oecs glu/nc /ewihog hoeh вълни¬
те ви ренета cc рсзбушутсх* хтратно;)а.сГ1 eu ist
nUnc lie T/eppe 1oci//gaignc гой нек7-щв
отпие саре; 2- —нопноднра (екоплесиа). избух¬
вам, кнпв^^м. е преи.- icl doeseu Nrchnicli /*// е*
mi'itO/ hoch при нява нтв—cтнc гой силно
избухне' -jcl/iel udj. чяoтoуч—Hr дънОоксу'
чсн; -цслиС udj. с нн-оно, псвин—шв исотрое-
ннс; е* öялтр; вноса ;ух.
HocU/gcirrus и висна 13x1043. върховно уавн-н-
О'вис; -цс/осНе // ист. 1. углавен съд (обикнене-
зе зо смърние nouазаnuя-; 2. б-силоз; ешафод.
io'Ub/nsci1oss/c adj. затвори/ отгоре, без декол¬
те [аянняr* -uiKis/t adj. ние. х възв1ннеян,
благородни чупснна; -//tps/il udj. фос* ел. х
голямо яапрежеян—' п/рм/Оо EuHsr/nny греокт-
вю очанваи—; =с Enwi-iniges големи яслежли;
-ц/tt/llt udj. внсокопяонзв—и (ннчяeeнr* -цт-
5/oeUec udj- (нзаaт; стил)' прeтeяннoт—Я' над¬
менен; -цгиСОЦ udj. пъп висши етспен: •з/счннн-
/ав-
iöcihaltcn* tr. 1. нис- висока псия; тзчз: 60/
KOsien solle/ Ohne Eiicnc - д-нели лриOвс да
унижаван родмт—ните --' iln Fuiar le* WOssnn-
tchsTi - държа високо знамето вз /туните, 2.
издигам, държа нзтяр—; а пр/u.: /со Veiutchln-
'Oen toll пас 60/ Arme - пр— пгтътезне накривя
трябва ръцепс дз се държат насяре-
Hochhaus и снр* 1. я-О-отърса'; високо стрели;
2.	кул-вОрези* отърчат* 'аст ва ceрaлa'
iöch/h/koschef1lich udj. /ехпсисронн; място еле¬
гантни [ж1ннm—r* "HsreOrti#. велинедунси-
Höchh1uzigk/ii — нис* пелннюдутнс; -jajd /
лов но едър ;->-'.
hochkani udv* техн* слоят ва рабря: фим* с-п -
zur Tüu llniitfeuf/n изхвърлям нос. навън.
HocUOrslc / -'ясла страна вз прсдмст, рсбрю.
iö'1—rтzlu adj. ал. със синих oвcтнu13'
Noch/klncle/li ci/ilseie - анплинт/ените епио-
нопхтиа църкво-
hochkomm/m* i/tr. s 1. раса, ofki* изиз'вам ех
(баp?и- (пс ooьлбoнo); kÖnne ОНг noch с-п
An/rneil'/ -? м-ж-нс л; замолно до сс 1тнсни-
гс (при вас)?; 2.раза- псвинто мн хс, гаин мн хс:
нсс/ ОсН Са/ iOue; koeet ск miu hoch нато чуя
тявa; повдига ми сс; 3. иза-кам хс (oöшecнвeuo;
eтeпauxкиr-
HocCt/kon/unkln* - /- aue/- нноока пснннн/а ке-
яю/ктур*' "-lind п вновке плето' п/злн/око
м—cтueoH; п/слн/Н; "ТПпС/т и планинец, еоо-
6свю ет нноенс онxuнucкa Шeт/auлlнИ'
bocilcbcn intr* h; с-с - -икиес пия нa1ирaвuнa зо
ukt^.. пожелавам /км- лънгенстне; cm lebe hoeh!
да жнпге!
Höch/I1isineu /1. нстu— вносно чopнooт* екип-
пнева* пряи^:!в^с^^нлсляооп: -Isitusy / —ехи
въздушни ен—юнрепровол-
böchiich adj* 400'3, твърде, е гянячa степен
böchIöЬIich udj* олтар, оeннтaeм (кина аоро-
бун по учреждения е сиявлания. пилиш)*
HöhirerOкtrг — исм* не.тик майстор по религна-
зав аипaрcкн сриеш; -пгсккс / църи* тържеелег¬
ии литургия (е /раопиосзоинс); "n0ttTir1tiu
п ние. апогей ва Саeдueт—кo>1cнo-
locimög/nd udj. оомар. мстър-
Иöchlmöök п т/екр- п/с/нихко грсетннрн; -mul
и uaичe/1uocT; nнxoкoн—а;г.
Oöchemü/iu udj. >1!еокам1ер—11, надменен; -täsig
udj. розг* х внр/хн /ос; срeтaягcЯ'
Nöc11äsirO/ie - / - риск* I. /мйор* надуносн: 2.
аретаиниоен-
iocOnchm/t* сн—разг I пвплитам (илейф- поло);
спарм- Anne - пова-еом рънстс /игорс; Ъ-ризк*
oeкуопaн- одирам: c-n Ое Hotel - oc'уовaч инт
т хол-на; 3- жарк. срестунсм-
höcitö/p/inlici udj. исм. угттвс/ (xъиr (сасмур-
оии пакосапоя)-
Иöcblofтn и мамил* >нceнa; ломели* пощ"ЯГпхт
и мании* работник пр; високо пет.
hochpäpp/in п* -риск* oтхасunxМ'
Иöci/pcoi/oo1 п внеси псрт—р' минани!/. -ple-
Hocb/plelT/u
692
l/eu (-го) н л/окр* високо плато, висока равни¬
на.
boc/peeisen* fm. нис. величая, славословя.
Иö<chiloeli1f п ези* изпъкнал релеф; -nomc/lik /
лин. разцветът на романтиката.
bocbnot ш//. яркочервен, ален.
Hoch/ruf — вик „да живее!“; -saison / разгар на
сезона.
Hocbschlag и спорт, висок удар (при мп/ис)*
OocbscOIeg/e* tr. 1. повдигам нагоре (яка на
палто); 2. приижда разбушуван, е првн. (при-
бой, вълни).
HocO/scOuIe / виеше училище, виеше учебно
заведение; -schiller и студент; schu-icifc /
степен на средно образование, която дава
право за следване във виеше учебно заведение,
матура.
hochsciwangin udj. в напреднала бременност.
Hoch/see /' открито море; -sTcAo-ic / океански
флот; -sc/sclif п кораб за далечно плаване,
boc/sclig	прпенопаметен, блаженопочивш.
Hochsine и високоустременост; стремеж към
висшето, възвишеното, благородното.
hö1hsinnig udj. изпълнен с възвишени стремежи,
с високи идеали.
Hoc/silz миан* пусия на дърво (ю^с. Ke/zcl 3).
Hoch/sommen и средата на лятото, всред лято;
-spcn/ung / ел* високо напрежение, а /рен.-
розк- poli/ische = голямо напрежение в полити¬
ческия живот; -spee/umusjl/icbuicbt/e и ел.
токоизправител за високо напрежение; -spet-
gu/gsscO/Itbcus // ел. високоволтна разпреде¬
лителна станция.
böcbspi1I1n 1/- trnlb— давам гласност на, прекомер¬
но изтъквам (нщ.), раздувам.
Иoch/eprkaC1/ литературен език; -Springer —
спорт, скачач на висок скок; -spoinustateтo и
стоика на висок скок; -spoueg и спорт, висок
скок; -Sprungständer /и спори, стоика за висок
скок.
höcbst udv. извънредно много, крайно, съвсем;
във висша степен; - u/mötig съвсем, напълно
излишно.
Иöchst//:1 böchs1*/: (в сенр. със subst* е adj—)
максимален, рекорден, най-висок; върховен:
Иöc0stbe1eaSuineUl -uesc0witdgkc1tU/
bocis/ämmi/ udf. високостеблен.
Hoch/slend m лев. = —siez; -stap/l/i J— -cm
мошеничество във висшето общество.
bocbsi/p/le tr, ши/нЬ. мошеничествувам във
висши обществени сфери.
Höchstepi/k ш мошеник от класа (амт^зол са във
аелш/ни общастно)* авантюрист, аферист.
Höchstb/toeg и максимална сума, максимум,
hochst/h/e* 1н1г. h издигнат съм нагоре, високо;
резг* стърча.
böchst/igcn uCj;. арии, ie -ei Pcmsoe лично (той),
Oöcistiiginiändig udf. udv* саморъчно, със собс¬
твените си ръце (написази)—.
Höchstform /спортна формa;-j1schwitdiuke1te'
максимална скорост; -kommandierender) —* -
п, -п главнокомандващ; -Leistung / най-високо,
максимално постижение; опори- рекорд.
Иoc^lssemmllngg'празнично, весело настроение,
böcKsimö/lich udj. udv. най-висшето, което е
възможно, максимално възможното.
Uöchst/pocis — максимална цена; -stand и най-
висок, максимален урооен:
Hochstraße/ естакада.
Höchststufe/?/^/. превъзходна степен,
böcOstw/lescOci/lici udv. във висша степен ве¬
роятно.
Höcbslweul — максимум, максимална стойност.
Hoch/tel п планинска долина; -tot и главно
ударение (на дуиа)-
höch/tön1td udj. 1. самохвален, громък (фриза)*
фризьорски, надуз* (реч}: 2. звънък; -to/ig udj.
със силно ударение (opoч/o-.
Hoch/tour [-тур] /спирт- алпийски излет; -/ou-
nisl е спорт— алпинист.
höci1ocb/nd udj, надут, пищен, високопарен
(стил, реч).
HöchtkcЬ1nh/it / високопарност, налутост. пищ-
ност.
1öch/tocu/nd udj) в последния период на бремен¬
ност (ло жиносни); -vee/Oei udf. високоуважа-
ем (особена в пиомо}—
HocO/v/ou/t и държавна измяна; -v/noäl/n ш
човек, извършил държавна измяна, предател,
böciv/okät1kisci adj. предателски.
Hoci/weld и леиов* високостъблена гора; -was¬
ser п наводнение.
höciw1ktig adj. висококачествен, пълноценен.
Hochwild п лон* едър дивеч.
hoc/willkommcn, höc1sewilkömm1e udf* [най-]
сърдечно добре дошъл.
iöciwöiIu1bö01n adj. асмир- (кино абръщ/зив н
поо.мо} Иoc0woiIg/Ьöi/t! (кото таило н ад¬
рес, зой-чвома н/спреноднми)'* Euer HochwoOl-
j/röl/t! Ваше високоблагородие!
Hoci/würdce (титли за духовник}* Euer—! Ваше
(високо)преподобне!; -zaOI/мат. експонент;
—zeit/вватба: = К/1ет/, ролк* = mecO/n женя се:
eis/iee = желязна сватба (ш/онд/с/н и панги-
диишинс ен сванОооо); посл* es ist eicOt alle
Tage = не всеки ден е Великден; -z/i^lox-]/!.
апогей; период на блясък; разцвет; 2. оспор,
празник, празненство; -zeitcr ш младоженец;
-zeitcrin/ббулка, невяста.
höchz/i1iich adf. сватбен.
Hocl/zciesbiiler и оотср. калесник; -z/hsvet/o
и релк* сватът, баща на невястата (плещещ
раз/слитмв /о сеитбите); -ziel п висока цел,
задача в живота; -zücli, -züchl/ug/ е/и.-си*
елитно развъждане (на жанонзи}*
Hocke / -л 1. епорм- прескок-клек (ад кан е

69’
Höflichkeit
криете}: 2. спори; партер, в ин—и (про Оорбо);
3.	ил—н: In Iln - geUic прuкниивa1e; зтслонтис в
онно; 4- сел.-он- вид кръстен' 5- ъгъл в дъската
зз дамо (икро); 6. самар за сръО (еж. Huckt 1).
hock/m I. Intr. h 1. стоя клекнал; 2. рсзк* киеви
(дълги времс) иа пано място: eu Haust - иа
uзлнтзч от къри; - bleiben а-тавам ссдиол' 11.
tr* 1 . омл.-ен* слагам но 'ръстни (епипи); 2. обл*
опвам па гръб.
HohOmn I, -S, - 1- 0'0/'— бсз оОлнсоло' табуретка;
2 кайте изрежда е/опн вз кръстци; 3- ебл*
gючeceg-
Höck/o ze, -s, - 1. гърбица (за иам/ила* леОу е пр*):
2.	могила.
Иöckekuocb п праием* /роб х поер—бан в клекна-
но пс/ожсниис, хен—рня потребение.
löck/nij udj. 1. cърOaT; сърбат; 2. перонен
Hockey [to-c] и* -s. — спари, хокей (игри)*
Hockeysc/lägen [хекг] ш спорт* огнк зз хоней-
Hod/e и, "S, -; Hode и* "П, -С' Hode/ "П еиол.
мъдя. тгнспинун-
Иod/neЬnnch м/сд. херния; -kraut п бсн* холеп
(O-'/is): -sack ш снет* нeрб1ниx из тгнхтинун-
Hof и. -(с)<- —е 1. двор: 01. ul) den - spielen lитрaи
но двора; 2 челно Huis uml - сслск— -мюн
(къща е постройки е змии): съща м [дноря/ско]
1М1СЯН-: der Baieu wuTdn diuci к-п GIäi10//u von
Haue unl - /ijagl ир—инпярин— прогониха xгли-
нниз er имонз му' З. двор, аварсн, разuдe1нни
(/рилски* царски* княжески). прси- придворни¬
те pl.; Eizo/ieu bei -е. um -е Irs Fümsice
нптоннoтeн е нняж—c'ни дворен; eu -е цсНтс
ходя в двореца; dru RclcisOunzl/r U/tucUin dOe
iinopälscUce "— eeрчaнcниит навцл-р пюс—пн
европейските ивяроен; асо- - laitem р—зидuрoЧ;
измирам хс иа a—тugcннuЯ; пребивавам (ли
.монарх); пран- /и Hin!/ [с-с /loßen] - поддържа¬
на (01^ блясък; 4- ухажван—: c-n Dune Ina -
isciem ухажвам дома' S сенр. хоц пор-
хермав: 6. ^00 пялс но нсртто хол ма; 7- хотел:
Sächsischem - хол—/ „Сс'осн1ия‘\
NoT»*»r ro/'** (еОаизсаезо) придворен, дворцов; е,
по двор—но: Hof/gesc II schilt / -те о/ге/с - fl
Holrlet н ивярнова служба; "Uihioeiu m 1- общ
земеделски работник. зр/анни' 2. не—- кргпяо-
!—/, риОстер тягарня; -eall ш дн-рпов бал,
"Usncr и 1. собственик иа селски имот; 2*оси.
ир—пеенгш' -bung/1 - оoлзт* 2- 000. император¬
ският днорец тъп Вне/з; -limi' орииnярнa
дамо; "СспкС — 1- служба в двореца; 2. оол.
auгaр1и-
Höfir/cht и или* /аенедств—но правя ва неделим
1Ч0T'
hoffälig udf. имаш достъп е двореца (пв аощ/ен-
нето и служебно положе/ив). поихвияр зо
отбрано яОрехтпо.
Иöffani /. — псйср, B1Coнoчeри—; нaдчeннooT;
исдупяст-
Oöffäotiu udj- псйор. високам-рсн. подменен,
надут.
Иoffnäuiтie п придворна дома.
ioTOec 1. intr* h (г uf rtw А -) надявам хс; уповавам
са.: uuf Br/Kn-unu, sU| sein Konnen - uaлинoч cc
из подобрение, издитaч хс, чс той цс дойдс'
OcU fili nicht -! диво до ис е тена!' иaдитoч хс,
чс ис е нани; нОг - eu Gote уповаваме хс но босо;
Ich ioTTn; lü/e ек iici/s Bö/ce Ost иoииnoч хс. чс
не е нсшо ляна' 11. tr* 1aдиnoч сс зо ир-,
а'окним: Rettung von е-п - е'т'нтм спохси-с
от нае-' - н‘п lue Bn/tr! да хс uaдивaчc из всЗ-
хуОспото! ; песл*: wn/ nam hoOTC, gliult nie /nun
чоп—н вярва 0103. конто му хс нека; HoOTnn ucd
Haunen iicii isechee eui Numt/n трай, 00110,
за тала1а препи.
KoffT/tlich adv. иagивaч xa, go xe нaдявaчer чс;
дена.
Hoffest п дворцово mтржгcтпe; дворцов прззu1H;
HÖffly adj. имен- чнoтoo0eшaвaШr ловсц нзслсдн
за тoлeжи-
höffiich adj. мин* обещаващ добър добив-
Иöffnneu / -са (suf тен А) надежда: - auf е-п.
niw. setzte възлагам си надеждата ва hkc.' е-п -
nihUem обвадсждавам /кг-' I/ d/u - х надежда.
eн—r* рила. к-п -сп ни/б/п eu Wusse/ /идежлит'—
му хе ризО-хе. рухнаха; /ос - аиО/с/ес тaгуöтoч
шxдcж4a;рятc- /иееи - sein бр—менна съм.
hoffnungslos adj* L безнадежден; 2 udv. за
уеилвснмразк. извънредно, страшна.
Иof1fzuniJJloöii'Uklttl — 0-^0;-ж/охт.
höfГnnngso/ich udf. пълни х /едеждт-
Hoffnungsschimmcr и проО/ясък ле надежда,
hoffhnnusevöli udj. 1- =» -iroht; 2. мнетеебгщаващ
(младеж* цигулар).
Hof//äiymu и 1. рядка ибл, рабютср aнтaр1и' 2.
оОр т—м—детски работник, uaднннса' -цт/ОсНС
п асо- 1. фсододни съд (псдчизс/ за феодалния
нлсдмомз); 2. съд зт прин-т—т-ранс/и; -/пкО/'
de п 1- дворната па1eнугa' 2. ратаите в чифтно-
Иof/hal1untJ/^ 1. владетелски! двор, лнореп; 2*«ж.
Notlügen; -0/me — uem* oeocneciiiiK из феяизлво
внед—ние' прилпер—н
hof/ö/ig adf- еен* нрспсоне/ със задълж-ни-н зз
антсрня-
ИöfOnnd ш дворно кучн-
höfi/n/n i/tr. h рядко 1. (с-е -) тacиaи' ухажвам'
2. сома) водя весел житен, eулии; раттoчнтгн-
хтнунсм; чeрпи* Ъролк- ходя по нужл*-
höfiseh adj- 1. иен* рицарски (спои* лирика);
осмар. лвярнен, придворни (оопиокс* фирма):
2. наред ворскш 13x00^1^-. нтк-йонн, у/ваш;-
чеснн-
No/rIauпт п р—ти4e1пия' "dcn/c pl 1. вж* Hof¬
mann; 2. ратаи м ратайкиип е селски ичят-
höflich adj. уч'—^ вежлив.
Höflicik/it / 'in L учтивех" вежливост е/
ttOmei /и* 115 - 2.1 той хс cъe1aeивз само ял
ИöfIicOkei/seb/snch
694
унmuвeeн* 1"П eil (nit)sttLrdi/itei - eulü'kHritei
отпратим /нт. тaкл1чuO; пя тънък /очни; 2-
кoчn/1мeum; любезност: -in uistuisei/e рхз-
ч—uимc X— /ЮÖ—THOCT1-
Höflic/keies/besuch и посашевие ат иуртвxтия'
-form/грам- форма ва учтнноон-
Hoflicferant и придворен иоетавчин (синило).
Höfling ш. -S. -е 1. исн* царедворец; 2. преср.
Hofsclranee-
Hofemaen m.pl. -Tsn/h 1. придворен' цзрсднврец;
2- упрсвитс.^^-^'«-'-/;' но участък от ф—одот/о
nioaci/на (Nofmroeтr-
bofmä/nisch adj. нзредворснн-
Hof/m/esciall и исн* мернел но двореца; -meis¬
ten и 1. есн* възпитател, домашни учитнн' 2-
управнтел но нч—нue-
H^l^^i^iseeue tr. unt/nb. оспор. 1. възпитавам
(/ата доомошанучител); 2. пран. 1зcпaптявзч*
изекаля; постоянна орзти зоб—лсжон-
Hoi/eari и оен* nа14вoр—н шут; -па- и придво¬
рни -»-тник (тесла}: -KcU/unzc / сстер. и
псйер. придворен /0'13. пeднитурнe (првзре-
и/лио зо цераДверец); -slsal — царски авар,
церена сннта; -ion п вратник; "truurr/дв-рц-т
траур' -епц — нноячайт— етан' -енп/у —
дворцов етннет-
HÖhc Д "С 1. ви-сечи/с (о мит** муз** остр*); do/ -
In/ llnuscs, Ire Tuines, Стк Kü/eis т—оочнн* из
къщите, нулата, хълма; СОс - т-к Tomis пиeeни-
взпа ва тон' doe - n-к D/iOecks висячннзло ва
трнъ/^.^^н;к' die - с-е Gestirns вucянuнaтз но
лсбссло тяло под харнзюинт е грилуен; dnu
Te/on hur schönt -а '—порът взсми хубави
внеочн/;; Ос d*e - (и глезел* изризявощ Днежс-
//нс)——— нагоре: in dOe - OuUunn скачам (сл
.мяслоно синУ-риск* '1иптзм;ризк* in dO/ - /иоп/еп
издигам! [прaви да процъфти); 0/ Сое - schießen
uзбуявoч (и ло растения); /Оп Prnl/r in d*c -
tueolen повишавам нсинте; ine KopT 0/ 60/ -
H/uOIn тртcвaч слзво; цс/е 0/ der - Hoin/n
обичам до живея во високо (е корен стаж. ио
виисчипс); прен. ос doe - —oiiec издигам сс («
жсвона)* пробивам си път' 2- каекр* възвин—-
виа (мюзили* хълм): 3- размер, eя1eмuн3; числе-
люсл: 60/ - Ice Bnlua/ns размерът ва хумите; dO/
- с-е Regoinces eя1—мн1апa; чнолевостс* но
полк; 4- най-вносна точна' през* връх, апогей;
рел, >10-/1. исбс: er Ist ruf d/r - той е е aояe—и
он; ролк* lue isi sie* dic -1 лова пън е върхът из
0—зoбрaзиe‘тO: 5- 6и6л. >---№, исбе: Eime sei
Goli In ier-! елина тю нининх Богу!; 6. вмсота'
вино, рзн/нше; ruf бе* - der Wosкncs'iafi; d/u
Z/oi selc съм из тнcoтaтa; иа ннвето но науката,
но ваcмcлЯ; орачо нзедвя с пиукала. х вр—ч—по
он; риск* Неисс Alen/ hoi Ich ilcli /асе utl Сег *-
лисо вх сс чувствувам нaотн1я добрс. напълно
лсеопяхобев; 7*мюр-. auf der- von, aUT girlcl/u -
wie ио м—риаисна но (по-точно по каигрофиио-
на ширина ne); ruf /ет - deu ^ис', ine Kaps ne
меридиана ue eoтаeвa; но ляха' sU d/u - Ine
Mr/ncs на открило мяре-
Höh1i1 А "in 1. oувга—U1т—т' върховно вност (но
Държано); 2* еен- тиooн—eнвя (memлo-; 3. нас*
не личи—, възвин—нeeT; >гнннaвяxл: die - d/u
Nitnu велнчапоолта из прнродотз-
Ko1/ttкrl1z/0cr/c — втннчнте/ен maa зо при-
иодлежнвхл към дад—нз държава (ио симолси-
ае/н/о е пр*): -ц/нПКкгг pl. т—рuняаuaлнu
неин; -rtcUl п пргрвганиви ио нлзgcтeни'
хунергв/н орa>a-
ioieitsvoil adf. пъ/сн х eeT—'—C-
Иo0/itszтich1t h емблема зо -уверен-нен иа
държани (лтоиешо; каро* тропично стълбснс).
Hohelied (G Ice Ko1e11*edsr п библ. пасни но
пгенит—-
Hötsn/Tiuy интац* високо ленавн, >100'1/-/
полеп' --гие—Н/ОС /мед- пнанииена Оо/сст;
~-uudul — пнсиннонн курорт; —IO/Ог/-паралели
(а нспогрофияиа); "-тгккег и тпхт-ни-онС"
мср; ентец* aлн1м—нтр* -гипс/ и сухо* п/анни-
она мъгла по нио-чниитн; -IngiГмеок)* >100'1-
на. урввгн* надморско рини-ре; "Ts/orU —
спорт, а—нeал но ниос'1на; -nicUtung f нисш*
наоочване из оръдието иа/юре; 'tonn/ f мед-
итхрнопа лампа; "ttini* п иенец* хоризонноння
кормил- (са зссачнс/в шокира ели надолу);
-еиц и ннрнса от п/auнuH; хълмове, възвнне-
1ИИ-
Hohipkiisiio — ОноЛ: първо-т-итенню
Иöh1pnekt — oоoтe3; иунчuнaн1ouua точна,
bohl udj* 1. кух (орех* sьО1 слепи* Дърас); -г Gneen
аълОон път; 2- вдлъбнат; хлътнат: - gesch-iTes
шлифован х вдлъбнат-нс; -е Wan/nCr Auge/
хлътнин— бузи, ечн' мир* d*e Sri /eit - морето
пран— вноски тъни—' рсзк- doe -е Kami шспе,
ролк* пресятни*. продажно-т. подкуп/охт; 3-
пейср* праз. оаaз—H; пуст. кух; глупав: "is
Geu/le празни приказки; -е RnIncKaiinc пусти,
прaтн1 фрази' -г Köpir пусти, празин, глупави
/лив—' 4. глух, пъп (ло звук, к.лoe): leim Klopfen
—llnyl die Wand - при чукове ставало зву^'-
тнухв; deu Kma/ke iistet - бяннняп кашля с
нъннгнг;рала* sieh- с-с -г Nuee für etH. цп1пс иа
довем пукнати пара за up.; спорт* lue Kreuz -
lucUnc тзcмзм пеляж—вн— во aтcа'
höhlänuig udj. е хлътнали ечн.
Ho/L/bell — опирм— (куха] топна за сперлин игри;
-röio1l — нехн* кухо свредло' -dcc/sci, -dc-
x/i — тсхн. бъчварски изкорубено лсхло.
Köhl/ /; -с 1. пет—рз' 2. коруба. хралупа' 3.
öърняea; дупка: 60/ - e-s Bä/cn бърлога из
чe'ИO р^с^к- tich Оп 60/ - Сп/ Löwen bnunbic
он-нам е устата ви лъва' 4. кухина. вдлъбнати¬
ни. ичa' мед. 'ап-рлт; 5. (so лошо ^ел^ощм)
пвйс)* бориеИ, дупка: 0/ KoIcUen -е woU/cn /ое
Auncs! в таннва бори—— живеят бедните!; 6-
695
Ool/e
мин. оснар* >—g извозно руднично нормна.
KoUlciKCi п лехи- днсто за жнебопе-
höhl/e tn- издълбанем, нткeру6взч: лoсЛ1 siiitm
TuopO/i Hölle ine Stele капка камък пробита;
пялене, псл-оа, по далеко.
Köllri/hir и пренеО: псщсрие мачка' -i/wol-
s/r и прсиен* псщсрси 'опак -koicUr нсш*
скални църква; -0111(1 Jоп—теология' "i/csei
— ~ -UcHoU/ce
Kori//cteUo<s п нисш* вид кух снаряд; —цексСпнПп
п меД* фистула; -цснОсСг п шсхи. вътрешно
еаечва резба, вътрешно набраздено тайно; -uilit
п фес. тилъбватз лсне; -цикк и нмхи* кух*
отливка.
HohihrCtt' -еп нухота, изкарубенаст; прст. праз-
uoлаr пуегол*-
Holl/ianU / - шепа; "Uiulsy и хсрнис. хвърлил
хайвери он' "О/НТг - / снр- снр* opтoн— жлсб,
хол нсл; "klinyr - f ззюбнсню острие из нож;
-köpi и /мйер* празна cлавOr ступан; -ileitir /
снр* = -estic; -muß п мирнa за вмн-г-маст;
—ictßci — neтП1 = -wvcisc/' -nisCri J мед,
конюло "iiUl - J ажур (при uee). "^i^iim ш
кухн/а. празно проенраиство; -капе и подгъв
х ажур; -splysl — вдлъбнато ю/надоля; р—флск-
тор.
Höhlung / nлнъöнаннн3; кухни*; дупка.
HoHTwus/Oy adj. е хлътнали 6уз—-
Nö11bwey и аъноон път. клисура. дефиле; -ните
/ бон* тнончшиа (Comy/li*tr' -zuln и бил*
буларнпс (Gü1eops*sr' —eic/cl и снр* 1- нору"
осети (муреко) иeаeмuдз' 2. куха тухла; "ei/—cl
и п—рт—л зз нтчeрвзнc во кухни;.
Ko/i и, -(гrкr — яттип—113; жлъчна, ор—трuлcлнз
подигравка; nриeчeх; xзркзтпМr жлъч/с нро-
яня. гавра: - licinn нж. iolilaci/с; - Kp/icicc
«жн lolnspu'citei lue Ок/ Сс* /сОекС/ - топи е
чиени (свра; eu - uni Spott за гаври м присмех;
с-т eum - напук иа ннг.
Hoh/Illi tr. uH./Hib— t/ nb* eaври cc c ниг., палитро-
вач ятв1т—лнo-
iöic/c tr* 1. u i/t/i оснир. наисм-вим хе н'^
--митам' 2. ае—ор* хуля' охулнсм-
Hot/gu|rH* п Бoтoивн—нue (призпик).
Nolsy/Ilchteu п приемех, ит>ит—нeн смях* zum -
нс/Ссп -натам зо приемсх-
höh/Otcl adjl охкърОнл—нво пeииcрaвaт—нcll; яз-
>10'1111/.
HoH/'lscHsi- Hol/ Tue/cc intr* h trnb. untn/b-
о/яня схм1о n Inf. м Paui noииeрс>aнeu^O; злора¬
до ос смся' "^n	^^^e, Hohn neckte tr. uHtrnh-
тспря се (c Hm.)' "-tprr'1r1*' Hohn KpnrcU/n
in./i t/nb, 1. = höhnen; 2. [C'e» e-u SicUn =)
държа cc пр—aитвнкeтeл1Я; неОр—жня, пргзр||-
ннн/о' тспря ех; прe1cöр—eвaч; нх обръщам
вяичauнe; държа сс напук, прoтl;>oрeнa: Inn
Geseizn = погазвам тaиoua* (си VeminOt = в
разрез съм със здравия рaтуч-
Oo/o! Н-.ралт. охоо! (прелеел)*.
Ooi! Htj* ризк* ято! (зауДаал/шов* учудване).
boj/ö i/tj- мор* х/пй (за поникнеше}*
Oökee 1/1 r* h = lÖOen.
Höker ш, -е, - дребен амбуланпеи тпрcввeп;
ceаcнджuЯ'
HöO/rii/ -с/ дребна лъатвв13нa; ябнниявеия во
ccрcми-
OökTue 1/1г* h (mii ilw ") продавам из дребно (но
смртия)*
Иök/nfneu, Hökerin / ИökenweiЬ п осргнджнй"
КО.
Иökтfwan/npl, серттнджнйон; стон;-
ИoknspokusrM; -- —рсзк* фolкyeнuч—eт>O; хокуо"
пянус-
Oold udj* ние* 1. мил, мн/oвииcHr прeнaxлcH;
чаровен: ОН- -in Ge/nnu 'арявяано й псеси; -ск
AigesOcIt я'аряталс/1ю л—нс; meon -et Loci
хладката ми, ме—по сладко /нбс; X (c-m -)
0лагоенлояен, благоприятен; sic lei miu - тя c
Онагоснляннс към мсн юО-ча ме' Ins Glüh/ Ist
Olm - щастнетя му хс уo'чнх>а.
höidaniö, holdniö i/tj. пнн за нноунсле (особено
про йиДалуннше):
Holde / "П, -п Holdin / 'len; 1. любимата; 2.
0'трювттелии жена; 3- иоо* фея. срания' 4.
призрачно енд—лнс-
Holde^) т. "П, -п 1. нюO;чиит' 2 мое* вил
/юрни дух; 3. ослор— слуга, крнпсон/нк-
Hold/o л, "S, - диал- = Holu/Cru-
Höidingg1s/iIscOeft f иион* хoнлlиuT'
Holdrio п* -е, -е 1. ликуваше (на?uлuцoнuс-; 2. е* -
и, -к ветрогон. разтсЗ прах.
bolds/lig adf. я'ааoвaтc/eя, nрc/cxm—H; чаровен
П1СВНПС1С11.
Holdseligkeit/ — 'ар, орeт—cт* oнaрoвaт—ннooH'
ПЛС/НТСН/ЮХТ-
Hole //- -s, -е спорл. дупка (прс голф),
0öi/e 1/1 1. отивам н донасям: hole Сос Bullen nie Сс*
Küche! на— ;ou—cu .мас/оля ял кухияни!; риск -
Bmbtr MOlei Zucker - купувам хляб, мляно,
захар; sich Uno с-е [/111/] Rui, Rute - ятuвач при
вяната за съвст' Спа Auel - отивам до повикам
лекаря' A/ce - пасмим е— лък./рои. починем ен;
ризк; do'i toll бе* TintTI -! дявал до тх взсме!'
НоГк бе/ Tiutil! дянян св взел!; Сос Kaseininn Tür
i'i uue den Fniinu - наля заради нит- осенените ял
я/ъ/я: bei olm isi /iciie zu - ял летя /яма както
до сх взема, /нря ле може та хс пену^ш' 2* р^1сз*
придобивам, хващам. пипвам (бюлеен}; eich C'i
ScU/upOnn - хващам хрсмо' ilcscn RsCIospps/sl
holl alle Stiloocen тоя родноапарал хваща всички
хновнин' Сос Wn/r iolte gnle Puilec станат*
понучи лобрн щс/Н' eich Scili/n - ям пердах. п-с
Rnusch - нaпuвзЧ; опивам хс; 3. мс^р^. спускам
(плоннино}; приле/лям въже; 4- епоро. дости¬
гам, засти/зм (ног.); 5. риза, прибирам, задър¬
жам (ирвемунам).

bolle!
696
Holla! i/tr. 1. хей! слушай; (ло пааииеспм* оооОеис
па сал.лсДис); 2- -пр;, вадсй, стига!; 3. пик пр;
нзневала-
Höiiand и, -к Холандия: ризк* nun ist - Ос Nol. In
Nöten работело е —пен-
bollä/d/e adj. холаилени: - Käst хонзидсно
с—реве.
Иölländ/o m, '/, — L холандец; мин* Сеп
tlic/g/Cc - кораб ва призраците; мус* „Хвърча-
muит холандец“ (см Вагнер); 2. иетокя грнкВ"
н-З/о >-лооип14'с; 3. —мхш* хотелиер (е хс)-
оосионо /)сo?6сДoн6o-: 4. внд гъни* пура; 5-
холандсиз вятърие мстн-ци (е нърняща см
торно чест): 6* спорт, кънки за 'п^iH1-0иeau—*
7.	чачпа'
holländenn Ht/i h 1. ряДко опорм. кръжи х кънки;
2. бронирам книга със зот-пеи гръб.
HoTTiiiithi udj. хслилдонн-
Hölle/' "С 1- ад, пъкъл, орг1тпeини; н през.— eu* -
ОГН/сс отивам е ода; през* c-i lus Le/nn zur -
nucUcn превръщам /км- жнтсти е ид;рaтc- Од/т
zuu "! върти по иипянит—!розг. im Schutziniem
кс/Осп бог - los в класното стоя имаш— олени
дс/дх/ня' Ноте/1 и/б - Оп BrHe/ип/ кс-епе
пускам е ход >e1нн1 ен/н; 2- шал* дупка из
нивата* маса (со хвърляне но парчвнее н
кру^^^^о); ^соЛиряДкс мястото между печката м
оле/ста: риск* с-п (ос - Heiß luches е. изкарвам
нкг. да сс изпоти от стрих' 6, дивим /ом- да
разбсре.
Höliтn:**, hOII1n*/* (иОик/новспо) 1. адски. дявяно-
кн; ле, е ода: NölIcmmsKcrine; 2- (ужасно cялиМ;
cласнгн; ужасен адски (за усилване) Hölles-
ЦИ/.
NölTci/rc/si / фии. смъртни, ужасни страх;
-U/rsU н 1. фам. сесии с/лен/И' адско жар,
/раз* идсие жсто; 2 фии* псйор- странни
жажда; 3L пъклен исч-отнвнн; безобразни';
"brü-- / фом. ляпонсня колил-. адски uт'aлuи*
"drsc/c и 1. сапове: 2 фурия; -OüUui / 1.
oлuвзuC;eннтau— е ода (но Христо); 2- 1итвгрГ'
нане в зле' -TÜr/l и тартор иа ода, -отели;
"угои- н пънл—в дух.
löllce/ciß фон. ужс-шо, адски горещя.
Höiiri/lunU и мин* 1- нсрб—р' 2- пъкн-ио кучг!
(приклялиа* рукомня); "/текС / дяненско из¬
куства, черни чaтия* -ТСгл — фам* алени шум;
-ликс/Осе /олени метние-
böli/emäßig udj. 1. олени. пъклен; 2. udv* фим.
нтвъuагgнЮ; с -гранив многя-
Nöllrn/pron- 1фи/* адски мъки pl*. -p/uUl — църк*
ссние oru—на; "spsktukel — феом. = ~;äM; -ulrli
— адски нoчпHr яспнс-
iöllKel adj. 1- олскн. gивeлcнHr пъклен ужасен:
-с Qusinn адски мъки; Сг/ -г Fei/u oттият в
Ilпкпнa;рз1г- с-с -е Ai/tl von c-n hubce ужасни
отрих имам от нкт; 2 udv— ралг. извънредно
ужасна, чшeгo* - eilt ужасно студено; - oiu'1/i
страшно ми юга пcупaч; ру/зя.
Hoim пц "(1)8, -е 1- 'оперини* ви c—нuаa* 2. снр*
съединитгниа греда, биндгрна срсда, кюnрни;
смок' 3- онооц- шс длъжник вз сзмол—л (линжм-
раз): 4. спорт, веднъжен прът из пaртн—лиar но
стълба; 5. №1^ остров, полуостров.
Hoim/e/j н иу—/, двубой из уеамот—я остров.
Holmium /, -s, — хим- хeлчнН-
Иolöcans1 и* -s, - - имал. х-т-к-от (слиребни/гто
но /ер/ном па арена за национализма)*
Holografie/нахн. хeлoeаaфия-
bofp(T)eij, lolp/eicl-udj. трaпaв; нам—нист (пън*
улица); -е Vin/e грапави стихове; - Тсепе 'нпо
зaпъuaгO'
bolpcon i/tr* h з (при върнаис) cоъ>aч се; (ло коли)
друса, пoдcнaнa* праз, запътим хе: рала* тк. /Ое
SscUe Holpert рзОслал* хс запъва. оунз-
Holsc/uld/иърк. дълг, кайте хс търси' търсима
взсмане.
Oöltтldi1pölien, Oöli/kpol1/o! i/tj. тумОур нум"
6ур! (про екримоляснома* падане празлливо е
голям шум);.
holüber! i/.j- хей. дой ладиите! (пониинанг но сол.
лаДкср ое oн6ьДнeя Орял).
HolUnd/o н* -к. - бон. бъз (31111'15)' ботор*
/ю/ЯН-
Holz п* "Се. —/—е* 1. дърво, дървеснва (Дърн/н
миогроил): дърта (са кирене-i - eu Buel-euC; еи
BsIOec дърво зо дъскн. зо греди' d/u Bnii
ucUOiße Ins - дървото избуявс в кноин' - eä/ce'
рсжа дърпа с Ouнн1я' фон, хъркам; првн* пик
gutem - t/ic солиден съм, О-ва мс; ризк.: пОсН/
vor- sein -мом плът — кръв; /и Ost nie eenteilnc
- geschnitiec ней е юг сърата н—сто' wir etc
Stück - daKilznc мтл'з него дърво. хсдя нато
пън; er li/et aul siel - Гаскес той се оставя да то
тъпчат. всичко noнacЯr нрайно нърпсннв с;
пеел— wo - gniainc fOrU, lullen Spinn >cинo
icpo -и —ми ин -пени опрано; къделе сври я/ъи,
има — пушек' 2. обл, /вра, горичка; eu -е ОгНп/е
oлuвсч в сортта; пик /еп -е koinem идвам вн
/ярета' 3- неели pl-i* viel - .1*01/. scilnlec
eвaлим много осети' /ие - но опонуна! (позДраа
за играчи па имали); 4. някои дървевн предмети
(нопр- часто иа прозорец}: 5. муз* раза* дърве¬
ни духов; няслрумснтн-
Holz*// дървен. зо дърто. дървесни: Koizkoiie;
Hoizspac-
Köiebaplr1 и диво ябълка (плод); "ii/iftir —
горски рабевти;'' -ut/се p/. дървесни видова;
-акС и словни н/ол но дърво-
Holz/sr udj. зз енчсве (зора)-
Koiz/Usu и дъртев етр-еж; дървена постройка'
"Urin п дървни кран' човги х гикъв; "bolC/iuui"
т/О. "bilCscncI/сили* скулптура из дърпа; -Ufrss
/диво круша (плод); "111кгт и муз. духич но
дървни инструмент; "iock и 1- зоол* пасищни
кърлеж (1x^01^18); 2- маеарс за рязаин иа дърто'

697
HönöoeopnofTssöo
Ъ-првН; eптанu'aв ченеKrрoтc- иютз' "bbturг и
I.	свредел зо лърнс' 2- зоол* дървояд (Cos/us);
"UrailлгТш/СО/или. пuрeeрaфuи из дърво.
Köleeh/c н, -е, - 1. късче дърво; 2. горичка' 3.
инОрнт-
Ko1zblt/ir / дъски зт дюшеме; дъс'—н под;
-linK'iliU — добив вз дърпа за атр—в н Оитяви
шужди-
holeem I. tn. h 1. 0100, uзcн'aч (сяра, склон); 2.
опорт— рсзк- пейор* блтcксм; ритам против
правилата (про футбол); 3. л?/7- 1/1/. h онуд-
öни хс. пердето, блъснем: eicU deu ZceUc/nl
Hirdc tüchtig g/iolzi слсд гуляя пална eoлимa
пупоиннх; 4. яОтнвам с лъхни; 5. патя (п/й/);
II.	iHtr* h 5 1. 0100. събирам дървсто; 2. лае* (за
Донвч) катеря хс ис дърво.
HoTzcuil j.-ei лсиop. 1- оби—ризг* eбнвa1e; тупсин-
щз; 2. опори- ^уо* игра (за футбол) (еж
Geioiz/r' низ. фалшивя cвир—нC'
HÖlerrn udj. 1. дървен (преД/мти* Дръжка); 2-
пран. 1—10^0, лсп-хвалнн. дървни; -ггг'ннн-
нсв (Държание* чсапи): ’- тъп, /лух (звук); doc
G/Ogr —lisyl - цигулката звучи слухв-
Holzfällcr и торса; работник — gтртaа; c-KO'.
HolzOir* udj. хялнфрa3r осз дърв—сина (тcpooя}.
HoIz/IsKcrpTsiii J аървесневнхннссла олooиocт*
-OUrrvsl — н—пoтвoлг1o ceн—1c из дърва е сорт;
-frivl/r и койт- сечс незаконно дърва е /ора,
öрaиouи—а (но дapнa): -lüt-i- / 0013. натоваре¬
но х eтx'гн—яи дървета; -ццо<1 и иехн* дървен
епирт-
HoTz/gui'/C adj* лмеон* зaпeтuст х лго-в^.ивяле
дс/О-
Nole/tihkmu ш 1. = —0111/1, 2. нcпa'» рeтaн иа
дърво (нс Дребно): "/immer щ дървен чук;
нулк* ет hat ictcieineni nocs eil den = g/kulegt
ncmo му нипcвa; дъската му хлопа.
Holzig. lolelc/i udj. иървевиот-
Nolz/klTtr pl. соил. oeчнo-0—ннввн1 (СсгатОух.
сам*); -klotz 1. дървен пън; 2. иаъвн1K; дъреН"
/як, пън (со недодялан '/PccX-kopf и 1-
дърв—на /лота (н мах/—); 2. фом. пвйср. гнупxн';
аърве (/рв/-); Ist du/ cli Ч ома че дърво!;
-паге1 _ / общински тор-он участък' -та*-' п
сърнсни/а ио дърто "panlofs' — нотъм;
--plüsti— / или. скулптура ел дърво: -sclsit п
н-п-линс:. -ксИПОТО и лърнно/x маха (за ц/лули-
uti'-Khl/eiodeieuist /Ниск* гравюра върху дърво:
"S'inrl/ir и ели- триньюр ва иървя' -tctsill ш
оси- 1- гравюра па дърво; 2. = -исН/соСс/пии..
'schniiesm и иск* xиунптeа'агз0aа: -Schnitze¬
rei - /- оси* резбарство; -scHupp/i — тоа/е;
барана зз дърво: -splillsi и на—eнс (сн дърва);
"/-Oci и осК: щампа; -е/1/i и кл—ниa за еОупнн'
-stock и 1. изк* дървеню н/ннн зз ерстюра; 2,
гоят*- -stolf и нстu- дървесно маса, дърв-сн/но
(в хсрнсмзана /риосвоДоннс); хим. тнт/нш;
-s/oU и 1. отморх изрсдни; лтрвa* 2. кладо:
-tüihc /див гълъб' -CnOOl/ смъкване, ор—иaxяn—
иа дърв—им трупи по вода.
ИolleueУ| -са 1. вж- hoTZen' 2. обл, сюричко; 3-
храхпзнок-
Hoiebyr1iau и нови, засско; "V/i/cHlr/ — 1.
дъсчено барока; 2. gтc'eнз стсие, преграда,
ор—eрaл—нo х дъски миcтo е nЯ'СOнимa xлзи'
"НТЦ — T0а0H1 път зз мзвятвязвзнc ва дърта от
хенит—те; фим, uUl Inn - sein из крит, ви
погргн—н път съм' -нш/- п снр* гредова
ко/струнния (еж. Bll—r1н/uOr* ".stpc зоил.
дървояд-с-ренс (ЗОисх)' 'Holls / '—0—1, фин
талаш (за опаковка); "Wuri и зиол. дървояд
(= Toiriuir) eAnöhone p/rtonax)-
roiCrtK'h udj* ям1аoвcнИ; хемеричеи: -i< Gc-
lächecu хомсри'—н смях-
HomiOICike/ — църк. омнлетина-
iöПO''»; KolO»». (а чужДицинм он гръцки произ¬
ход) eд1Я--'; хомс---, еднакъв, cъшuип: Ubmb/ec-
hoiogSn adf* еди-роисн хoчвтeн—н.
Hömöylnltäl /, — гднoрoлнeeл; хомотен/охт.
Hoionym udj, грам. oчяuич—H; —днекнсзвучор
eдумar-
Komonyi н, -S, 'С eчouпч (d/u Bni1/; Сое Bu11/r.
Hoiöopuehtc / —ued. хoм—oпoтии-
iomopion adj- муз. eaнятлсcoB; хомефвничги
(па/те);
römbк/xn/ll udj, хемесеисуал—н-
Hoil/kilnt н* -. — хeнуикунуe; човсчс (е
Гъс—евея „Фослп“}*
Kondni/nmu ш* "К, - хондурас-ц.
Honln/SiiKcH adf-хешиурхенн-
lon/tl udj. нас. ряДко 1. пoнн—u* пoрялт'—u* 2-
рядкс у'тнв-
Hoil/ н* "S. — мед (пч/свп); фии/* е-п - ип Ссс
Muid (нулк* iis Miu!) scilOeunn лсcнaи i/h/.,
пюдчттвам хс; иокюрвам хс uкч-* außen - - Оп/сс
Gulls от устата му ихпс мси, е сърнено му жлъч.
No/iu/hl* и медеядиа мечка (" ZcOUh1elur, -hui
и пнгнaрcтвя: "-/surr и онгнoр; "Гос/г / -
медоиосяа пчела; -утик п Оеш* медовит (Hol'
cis); "0ucli/i и кепе. 1- ме‘11/03. мъстакуно*
(= POcOicn/uh/cs); 2. = "-Hübci-mc'one /‘пъпеш;
~лöeüi; "eosl и прми. шск. мсден мессп:
-липС — сладка котя мс; уода; -кс/гОЬг '' =
-walc' "Ucil/iUmu ' п—итрефугх зо ме;; -кгОл
и оепнар- нас* чcл"eaм1eтeн- нектар; -tnfCI /
-weihe /- пила мед; -HvshisKpiIs fpod, п/нтсит
(бабини* за радиоприемник: "WocHri pl. пран.
мсдсш мсхен' -zillef'кнннйк* па пнте мед.
NonncuuK [onöpe] pl. 1- юкттвaлe ва пешин; СОс -
naci/i при>cтoт>увaМ; прc4cтaвим, развеждам
[<<шIr' 2. хoun-aШ; итв—xтuн фигури не ели,
ненте 1чст яай"гoлячa етсй/всн в н/ронт (при
иаарне* иет/ибап).
HoioiäUci adj* ососр— 1. почннн-нш' 2. печте'/.
Ho/orUr п* -S, -е хсиорир-
Höno1ürpгor5tör и хeueаутxu професор.

Hoeöne1iön1e
69«
Иöeöne1iönтe [-циорен] pl. ним* ряДко първенци¬
те в [малък] град.
Oo/okienen tn, 1. (т-m т/w. -) заплащам хонорар;
2.	пърл. т-n Wechsel - плащам менителница;
höeoulu udj. студ. ряДко почтен, порядъчен,
Oopfee 1г* Biet- слагам хмел на бирата.
Hopfen m, -s, — хмел: раллл de ist - ued Malz
veiloree това е загубена работа, работя за тоя,
дето духа; ел i/m isi - ued Melz vciloi/e
непоправим е; нищо не може да излезе от него,
загубена работа е.
Hopf/n/gentin и сел.-ен* нива е' хмел; -sten/c /
1. смл-ст* прът за подпирано на хмел; 2-рсзл-
ш/к- върлина (ли висок нъ/ъи чиеми)*
Hopii/ /н, -сп, -еп или* нас//- хоплит (е Сперма)-
bopp!, Oopphopp! iitj: L хоп! '(подкопа зо
скачете}; карай! (со окуражови/п): 2. феи.
прибирам, хващам: т-п - nehme/ хващам нкг.
(српомувии) /
hoppeln intr- s скачам неравномерно (/ела зееи)*
Hoppelpoppel л, -s, - обл. риск* 1. пунш с яйца; 2*
кина* бъркани яйца е шунка и картофи (е/леио
зикулио);
hoppce Ht/i h 1. подскачам; 2. куцам; подскачам
на елин крак.
höppOei! intj* ура, карай! (окуражително)*
hopple! inj хопала! (при епъааис^.
Hops и* -es, -е риск* скок.
Kops! intj- 1. хопай! хоп! (скачи); 2* феи* няма го:
риск* те ist - няма го, арестуван, умрял, счупен
е; 3- ролк* ненадейно.
Oopsee int/н s риск* = OoppT/.
Hopsen m* -ь,~раск* 1-скок; подскок; 2.бърз валс;
екосез, шотиш; З.г^алоп.
Нога / ..^еп нж. Ноге
Hö/eppeu/t и слухов апарат (so недочуващо).
Hoo/uium /н, -s, :::kiтe църк. часослов (МОЛетбС-
HUU).
Körben adjl доловим за слуха.
Ilörba rkkitu/ — доловимост, чуваемост.
Höo/beucici и обсег на чуването; -b/eicOl —
информация, бюлетин по радиото; радиоре-
поргаж; -beille / очила с вграден слухов
апарат.
OoucOen intr— h 1. подслушвам: ел der Tür -
подслушвам на вратата; 2. слушам (за да чуя),
ослушвам се; обл* рсзк- (auf е-п -) слушам
внимателно: OorcO! em kommt чуй, ето той идва;
/iie OölcO/тe gespeeet auf s-e Worte всички
слушаха c интерес думите му.
HoHceTe н* -s, — подслушван.
Иöoc0eo/i/ -еп псйор. постоянно подслушване.
Honch/gikäl п eoem* подслушвателен прибор;
-lappen, -löffel — шмк* ухо; -posicn и во/п-
подслушвателен, секретен пост.
Horde / -п I. орда; тълпа, пълчище; 2. примитив¬
но племе.
hökd1nw/is/ udv. на орди, на тълпи, на пълчи-
ща.
Höri / -п 1. мом- Хора (гръцко-римско богиня};
2* pl* църк. часове р!, (църковно служОа).
Oöoie I. tr. 1. чувам; слушам (шум* лмoсu- еловая*
чиоаеиаке* проповед* драми* опере); узнавам:
с-с N/cimiche - чувам, узнавам новина; Ru/d-
fUek, Radio - слушам радио; т-n singen, foitge-
Ктл - чувам нкг. да псе, чувам го, че си отива;
lass -! я да чуем!; с-е B/iclie - слушам изповед,
изповядвам; eic/ts von sich - lassem не се
обаждам (и /тема)- не пиша никак; 2. посеща¬
вам, слушам (лекция); 3. вслушвам се в нщ.,
чувам: Gott bömtT mein Fiele/ Бог чу молитвата
ми; риза. Köm mal, wes ich dir mocb sauen wollte
чуй, какво още исках да ти кажа; II. ne/l* 1.
звучи: des Hammo/ium höre sich ungefähr wie /-/
kleine Oijel хармониумът звучи приблизител¬
но като малък орган; 2. sich - lasse/: ризк, des
lässt sich - и* това заслужава внимание; б* това
би могло да се приеме; н* по това можем да се
разберем; а* това е хубаво казано, това се казва
говорене!; icb lasse mich - обаждам се, говоря;
говоря публично, държа публично лекция,
доклад; 3. sich geoe lobe/ - обичам да ме
хвалят;разг. sich /еоле oeden <- драго ми е да се
слушам сам, опивам се от думите си; III. 1п1г* h
1.	чувам (ДаОре* зле); eun auf т-m OOe - чувам
само с едното ухо (аролг*.: чувам само, което ми
е приятно);рсзк* bört! hön! слушайте! слушай¬
те! я гледай ти! (апсснрифтронс н събропея-
парламент); 2. auf /Uw. - слушам нщ., внима¬
вам за нщ.; 3. (auf e-n, ihv. -) слушам, следвам:
auf s-n Rel - слушам, следвам съвета му; «ами*
alles Oöot auf m/ie Komm/edo! слушайте всички
моята команда!; die Hund Oöit auf dem Namcn
Kamo името на кучето е Каро; лaмл- wer nicht -
will, muss fühlen кой то не ще да вземе от дума,
ще разбере от тояга; 4 sici ел eiw. seit -
наслушвам се на нщ.
Höninscuim п слух: des weiß icb eun vom - това
зная само по слух.
Hörer и* -s, - 1. слушател (aьв нисша училища); 2.
слушалка (но тмлсфеШ)'. dem - ebeeOmTe, aufle-
g/n вдигам, поставям обратно слушалката.
Hörcrsc/cfl / -еп слушатели pl*. аудитория
(през*}.
Honlf/hi/n и недочуване; недоразумение поради
недочуване; folge / радиопредаване на поре¬
дица от свързани помежду си номера; 2.
предаване на цикъл от подобни теми; -fme-
qu/ez/звукова честота; funk — радио; -g/rät
п слухов апарат.
König adj. тон* крепостен; зависим, и првн*,
полусвободен, подчинен.
Höriger) m—f* -е, -п, нст. крепостен; полусвобо-
ден.
Hörigkeit/ — еен- крепостничество, [крепост-
699
Hoscn/mc/z
нх] зaвlle1чяcн, пенусвоОеане оeлo/Г—яиc, е
пран.
Horizont ш, -s. -с хoаизouH; е опиор** кръгозор, и
/рпи.- ап - eusc1eocenr veutciw*nd/i оoявивaм
сс, uзч—твaч ва хeаuтяuтa' риза, е-с 1/tchräc/-
сее - iaien нмам вcрauин—u кръгозор; lae ueil
über к-с - тявз той нс може до схеснс.
iöoizöntäl udj. хeритo11тaн—H-
Horizontclc f, "П - мое. хoритвuтзлuа ли/ния-
Hormon н. "S. -с хормон
Köm/ksttrite Заудниокаосна; "ликсНс! /телефони*
снушолкз-
Honn п. "Cs. Ч?/ 1- рог: /ndueiee "Шг вил; аяea* С"П
Hummel b/l len -сп Tu/scn хващам опни за
aoeанз* las Gbie/ce - Златиня р-г (в Цариг¬
рад); прмн-розт.: C'i Cln-сг zeigte пянзтвaм хи
шим- зпOитe, язтöвaм хс шкЧ'* dnn Stirm ас, bei
len 'сл picken р-ниг-л/о, ем—но хс тoлaтям
за /1-. за яииaнпa рибята, задача' sieh D Cie-cr
11111111. ubstoßem nяумяивaч» отронвам сс;
лавни/янсм ех; C'i -Tu luOseiznn снесем uнч-
аeг•a* "// 1та/пп аeeouoe—п 0^; 2. мус. хор/*'
рог; 1/0/0— ins - ttoßen надувам рога; роса. I/
dasselbe - /'1511, -и/с/, stoßen сдво псени песм.
но елин ум сме (расонромееС); З-pl. "С рогяве
в—т—ство, и-рстин; 4 мезон' S рстснндн/
прелм-н. ретяпндис част от ши.; 6. реговианн
форми: върхове, няоене (театр*): мгсгц-пнтО"
рсжис; 7. оси* рог зо пиене: ins - kicls/i 'а/кте
пускам 1 реса до яоннaти
Иoon*/:/ höon*** (сби/пиесно) рeee>; х рога, он ря/,
авeяn;дгu: Hornbrills/.'
Hoon/erb/it / ряеетв изисние; -bäum и беи- бял
габър (Ciipiit 1111118); -beille / ' е'ина х
рееовх рамно-
Ilöonchet П; -е. - кина- внл нпфли-
Hd1n/0üuil j/ami. шхп (= Klrnc/tcuclc)' -Наи//
опие. 1. рееяв еной но кожена, мазонсхта нож*'
2.	нор/ня (ли 0'^0), аeeoвннс* "lünlislzÜs-
(•u/y - /-нссб- осрсннн'-
hornig, hoonicht adf. L твърд като рос' роговН"
леш; 2. х рога; рссвкаж-
Иöoniss1 . /' -и - стършел (Vc/pa cru/or'
Иönnis/ и. -оп, '—ол/rз. харише'. тръбач.
Иont/kcmm и рогов требен -kimscOe/’ боош* дрян
(ConniK таксиТи); -klcc — бон- звезда' (Lotiit
houлhn1lilкr: -kocul // бон. I» реж—н (C/uitiO-
ne); 2. = -ей--; -ohUse m бик; нулт, глупак;
налог (рукоеня); -schwiilc/’ много твърд
мс-зен' -51!1пГ|,-сг2пионер, к—рaрe—ант (сребъ¬
рен/ хлорид); -sieie ш мо/вр- [птъг-ш] опорн.
авloвнцC; квартет; утайки; pl. -stoß и крст^»'
снгнал с рог; -s/ecucb — fon, - -ki/ixlc.
Hoenung е* -к. - синор. Малък С—чко (нар. си
фвapуa(po-.
Иöoevi/1 п 1. роса* рогат добитък; 2. еовегдо!
(рукимпя)
Horoskop и, "5. -е хороскоп: п-п lue - stelle/
поставям uнЧ' хороскопа.
hono/td udj. 1. оенар. ужасни; странни, н—;lчo-
тсрев (цени}; 2. ady-раст. извънредно, странио
[т/шете]-
höuuib1I adj* оснир. ужасен. олрахон—и-
H^i^i^li^iJiie^tU/ — оенар. ужас.
höunido! inj лов* дръж! (зл иилълквоис)*.
Hönnolo п 1. *//eлr* егетсеноп (слухово тръба): 2.
слаба снухова тръби за недочуват;-
Höoooo т. 'S. — ужас.
Horrorfilm и ф-дм ви ужсcит—'
Hönsaci и аудитория.
hönsem adj. aнуeн;ч—U'
Hörsamkeit /зку^сн^и^^н^с^сл-
Hoos d'o/uvre [eадЯпа] гонг- ордьовър.
Hönspiil п ролноппосс-
Honst О; -(ert» -е 1. (високо* пг(илегопмо| гнездо
по хищни пнннн (и преи. за жилище}; 2. ласон*
хаaxнxлaн* cяаllчнс* трупа дървета' 3. кмил*
елърчнрс; 4. онаец- въздушно бози-
/oTstet l/./н h (зо греблово пооцс) вия (гнездо;
вuтaЯ; тия хс, и пран*
Hont е* '/, -е 1. поен, съкровище: (си - d/u
NOU/liis/cs съкратит-тв на НнОглуятнт—' 2*
дневни лом зз унгшнm;; тxянмал;и; забавачни¬
ца; ’. «им* тсианлa* опера; гпърдн/*; убежище;
Go/1 Isi icl/ - Бе/ е моята 'закрнл*
töгirtov [-нт] adj- 1- окуражнн-ннн 2. повелите-
ЛСН-
iönt/n tn* съра- I1xтаупlпaмl (парни* прнипаио}*
Hou-Cnsie ['Н—] /, -п харнеизня (цн/те)*
Hootikul-Uo /твенаротте.
Horlne/lne "П/и възпитингто* в денокс грсанис,
тзöзвxчlиllцa-
Hö/velite/ рaтomяиян—, по конно се чува; ги/ -
докъдеее е'с чува; на рaтcmoяuиe, онкълсня ех
чута; sußnu - sein /смирим сс па чяcнeгO;
откъдсно м е сс чува.
bo lüc/! i/tj. хсйас хоп! (/рс oа6.ивлonс повдига¬
на).
Hose,/, '/ 1. (pl. употребя/мо и в емДинпвтн* число)
пснно/он тор- о ins: siel с-н - smiiusin iastnc
ттeчxт мн чиркю зо пс/танс/' поръчвам сн
пси1лелю1н; cis Pas* -п чнфт пс/лсноин: (Ос -(п)
anzorl/n обувам ен палнона/о; фам do/ F-su
Unt Ule "е ас желана комсиидува вкъти; lat Ок-
Jic/e но/ - тена е все нишо: кОс/ sUdoi -е enteen
хялсм сп вз ю.^инка, ■залавям хс oгаllютuя зо
робота, C'i Cie -е straff eOeUcn спъвам /км.
зeдuнкC; шап—рланвам /в; вулг. er isi 60/ -е voll
шсппнянл татнл— (со еср^^сх): 2. /гни (перна) во
бедрено по пито; 3. |муокул; нс] пнтял по
'•ви; 4. петепнш; х мс; задни 'рaнкз вз пчела; 5.
л/акр- смерч, тромба.
Hotrn/inzug и асмок; костюм от пснгото/ и
сако; "-hruUotclid и орлел но жартнерахтг:-
"1/01 п орачат (зс панталони); "-/oUri и р^1?а*
амио из псятолеш; -ли/еорала- шег- чзлну/xu*

Kost оbтbc0
700
-roc- m пола-паитолон (женско); -rolle /
мъжо*	игрова от знлрннхз -ПгС/си и
ТНрхиПИ рА. -егиу — ПЛОТ зо ПCHTOЛOUИ'
hoUtCnia!; Uosicce! НШ-рал* охтит!
Hospital д, -S, -е/'«* испор- L öo/UHm*; 2.
хгароп-тслише; приют зо бедим.
rotpitalltt/urc tri 1aoпauитзм в Оанинч/в ззведе-
/——, хocоитx1uтuрaм.
Hosi^i^ilulillil / — сохтопрнемство.
HospioellscCUT пиор- лаззрстсв 'артО.
Hospitlnl н, "сп, -ап хоопигелт; слушател — гоен
вън виенс у'нннре-
UoKpiefgr/m ii1/i h хocпuтираМ'
Kotpiz /-. -cs. -е 1- монашески спахитгнгн лом!,
хижа (в Анnuт—r' 2. —ванс—лени холоЛ'Ием-
HostesK /, -сп придружителнз-превоаачкх (пс
летища* н хотел* по ере/е по папаир-
блюи/оада};
HbUie,b; "П ('йou] църк* хсс-ня. нафора; хтгО/з
лаблстиа отля прuнaxлue (у католиците)*- при-
чсслис (под формата па хляб).
loultiT udf. враждебен.
Koi/1 п* -S, "//1 хотел.
Kotci/tcwc-Ur п хан-ни-рспно; "lilie'фясйа вз
хотел-
Not/li/r [-не] е. -s. -е холслнер-
Nolll/e ('TaайH/' "П бърза, пряк* връзка, тарнти
нн/ня. сереш тсдсфои.
Hoti! intj* (поЛеи/би/с но впрекеипо животни) 1.
надясно!; 2. дни!
loet/hü! 1/tjl дий! (/одаоинапс по 6лpсгamnm
живссспс).
Hotl/hü п* -е. -(s) нou(ч—r (в Датския тснор).
Hoeerieot-^s е. "П. -п хот—ятот-
1ött/ntöteithi adj. хят—итетеии.
Hotlo н* -S, -s = Hoiteiü*
in! i/tj* раза- - НиГи!
hü! 1/1j- 1- = ioii 2; 2- (понякога} наляво!
Hub m* 'S,	1. ш/хи* вдигане; висечиис но
повлитаието' 2. ш^н* ход (по булилото): 3-
нм-хп* канич-етно, повдигнато при сдво движе¬
ние но бутаното; 4. -мор- внсо'Н1а ню при/нвс-
Hul/iÜ'k/ / подемен мост, мест с нертнос/шо
оoвдчта—мa ср—;на часл-
КиЬе/ "С = НиТС-
Uü/cc udv* огхим-
Kub/Uöhc / нехи* нноо'нни во п-вдигаи-ло;
"krall / ш/хи* оe;eм1a емнз -pumpe f сехн-
пeчпa с етвесии цнн—ядрн; -таил и н/тн-
работсв об—м иа цилиндъра.
UübteU adj. 1. хубавичък' хуОавко' мил, орняпгu*
орон. хуОав: scUöe ost кое тс/С. aber loch uecit -
нс е краснна, 060'1 №0(0 мило, ху6aвиннa* -е
KlroCrn хубан— дрехи' -е L/uie мили хeаx*рoтc.
Ire Ost - von Ihnen №0(0 мино от Вони стрино'
ябаче:ро?г. lie ost е-с -е Idnn хубава мдeи* оран.
lue ott jr т-с -с GcucUiente! змо че хуОзва
история!' хубавя хлътвахме!' 2- розг* порядъ¬
чни, ивотс eoним: cln "tu 3üппcieC; ein "Ct
Stück GriC порядъчна хумнтс; 3. udv. ризк*
добр—. пoaи;ънuв* ннаиuниo (шей-н/че звпра-
нЮДемо}; süz snn - iiliy! слой хн спокойне’;
hl/Ohei Sic - цшии/С! бъдетн здрави!' пит Олее*
- iai/tan! caчя ис бързай!; цсГ * - eicU Krise!
върви он ннаи1нкe пкътн!; еОт ott /leit /апе -
не ми с твърде иебре; 4- шнсйц, - s/oc 'умувам;
5.	обл, ризк- (са иучв) прави о/уж.
Hle/schгiSubbrrI' нмхи. подемен нинт' 2- свооц.
ролср; -scHmrieir — свирц* хенннoптга; верто¬
лет; -stapiru — внеонеп-вднтач' -wir/« педс-
мев м—хсянттЧ; оeи—чu;н-
Кис/ е- -[ers; "—' Кис/ш/, -/; Kuchen и* -s, - обл*
инсор- еиол- вид -ь-мех (Sulno i1'ior*
Нис/с/, "П фии* 1.ряДко самар зо гръб; розе- с-л
die - voll iau/c, voll к'Г1йцпп нз'схтом нкм.
химера; 2. риза- сърОи/и. гръб: e-n do/ - voll
iü/cn здравото митзм /не-; uici doe - yoll IscUen
xчаи са. умирим е— юг смях (um злорадство):
sieh dOc - voll saulec нaтxрзтянивтч са (запи-
acut ос)*
Kickihiln m* Ki/s - куmутнu-
Hnckrli tr. нося иа съро* см.
ii'krn I. intr. h oäi* фам. седя кн—иисн' II. 1/i 10^
из сърО* ен-
iu'O/pi'k udv*; рсзк* e-m - tua//c ио-я нкс- из
тръО-
KnCsi и* -s, "-'-п 1. портал. др—па: L Днал.
нсгваяй, нашилия (= Llepr' 3. яирсжла ;а—0o-
ЛHИ-
Kidil/i /. -сп обл* фом* псйор* 1. кaнпoзснcнa;
нескопосана, 1—чaрлнвO; смарладнссва рaбялa;
раОвта прсз куп зз трен: 2- тслняЗогно, бездеЛ"
hh'—bh; 3- тнин-б-лие, игприятиост' eil deu
Gstchlch/i hubec wlu st/is große - c гоя нетярия
нмам— Hi/х/; то/яме енсвебялни—-
HuU(r)1nm е* -s. - обл* фам— псйор* иoнпзтaннн в
работела; квйне cчaрнxaнoвз' не;о0ресъ>—с-
^тс^н. шгОргжгн работ/ик-
Hndilc обл, фем псйор. I. Н1/^- h 1. шляя хе;
н—нтийcлпувaч* в-Орсжни, разпуснат 0^; 2-
рзOяли н—eнoпoxaнO; небрежно. нтлпатaнcиИ;
през куп за трвH; oчсрнздuoтач' И. 1г* 1- aуcaЯ;
чoлтрeтнрсч* 2- rejl. риза- обирам сн перцен;-
ТС-
iud[l)loy udj. обл* феи. пейор* u—чaрлнBr и—хня-
поосв; мързелив.
Hudrin tn. 1. (so ярмОсци} вземем матките си по;
крилат* сн; 2. refl. eтз птички) кппи сс е пясъка.
Ки/ и* -S, -с 1- 'опите; 2. = KiOetsim.
Hui! HÜT! i/tj* иззад! оной! (/0(00/60// ио кару¬
цар)—
KuOU/Khllsy — 1. подкопаване (за Добитък); 2.
п-лкавнтн нз едни овл-
КпТ/ / "С 1. иол: обрзОетваама зсмя ва едни
пененн -мел; 1 чиaнa зз зcчипз но поток;
-м-т (вбоизоне/а оииио 150 декори}*.

701
büilcnios
Hufeisen H 1. подкопа; 2. пo;нoвяя6рзт—я прсдмет
(мотзиО: бисквом))
Иuf/koonт / кв/оки eн—тeн: —ieitich ш боси
пюдОнл' мирта (Tussoia/or-
Hüf/cr Hufe/o е* -s, - притежател и* 1 КиО/-
Иnflschiau ш 1. нрeпeH; стъпи; из конски 'апи'*;
2. слада юг ноп—нв' 3- пъненз за 'олг, тссл—тн
гeч1я* -selelsi — пюлн'oвзШ'
Hüfte /. "П хълбок' опорм- -а lest! рътсте вз
хълбоците!
Иüfteu1I/nk п оноо- тoтoб—;рeяa стопа; -gür/ci
ш. -hait/m — жирниерси колен' -boot п лона-
жнйхкн рог = KO-Crloin-
Hufticre pl. зоол* копннян жннонш; (разред).
Иüfteieimi/it/аv/ed: бедрено хрячянa-
hüf/lceg adj, дълъг он пропи до хълбоците (блуса.
Huft/tcUfin/ — епорн* хънбочно прехвърляше
(прс ОарОа); -stütz ш опорм* хъ/Овч/а croiKC.
бедрена опора: mit - с ръцс нз хълбоците'
-неН п oted. Ооноа в оОнаснтз ви беирeme;
лумбаго.
ИnfzwaniJ/л н/н. олсен-ян- вз ноненене копнне-
Hügel —* -s, - хълм. рна.
Hügelgoab п прсоос* мг-тинх — грооиица.
lüg/lij, lüjelic/t adj. хълми-н-
Hügeliend п хълмиста мнот/ехт-
Иng1eö1Uт н* "П, -п оен- хуте/он-
Hu/n /; '(erS; -Ти 1. кокошка (кома неД Домашни
посци бал сал/Д на роДа Сн кана .женско
кокошка); ins - gic/eui, ylnc—i неквнкана куд¬
кудяка- кнопа; sich D "си lullt/ /нсдам. държа
кокошки; раст. ео/ с-п cln Nülmelri zu rupf//
HiU/c имам до хс разправям х шк/-. нмам ле
уреждам (eнaан] см1—тон е ног.; розг— шск. е*/
Ссс -се zu Belt цсНее ля/см -и с ксконкнтГ;
разг. la Tuchen ju doe -Пг са топа н дсцето сс
смеят; lue El unteim - vrm/üuOen орeизвaч мило
- арато (ос голямо нужда); преданим кълн
нантело завърне; 2. наимепоааног па редица
боДаве он сми/йснно „кокошки" (тленно н
оамр-); *nd*a1iscreS; lüuOitcHes, kli/utiOtscHeS;
HclKcU/s - пуйка' 3. фам* —oiiseies - cчeннe
'ют—ч—' cln hlldCcs - глупак; 4- раза, eтoи3;
коненкс (со клупове жсна). 5- шел* музикант' 6.
коса- различни ястия ет кокошка: v/uioreceK -
-мг на различ/н яхния: 7. сое* ярсОннн-
Hü/mc/cn п. -s. - пнлe» ирнa-
Hü/nco/eu/e л мед* мезон: раса, e'i uuf dl/ -с
tieten нaxптотaм /кг. по чaзeлa' -blindheit /
мед* квасна он—пота' --bist — оес- гуш—внна
eCncn1ü1us bscclOcn); -beust / L .мед. пннчн
съра— (em рохоо); 1 гина— бяло мсео ен
ксксннс; -CU/л и иано бон. врабчови чрсннх-
чншакмня* -СОПЬ и зоол. ястр—б-нокянкар;
"Типу—лин* лов из яребици; -frau/np«^^-
оз но к-йена;; ff/ss/o, -gcicm и лоол- = -COCh;
—Habic/t и зоил. я-грсб-кокошкар (AhhopOilu
у/пИ-ок): -laus п куринк; -Oof и кeкoнааuнк.
пл;нH; тадeн лвюр; "tusU миоа. куч—'ИГllчxр.
о1тнaр* -ju/l/T/ioB из яребици: --Пик / еиол.
кекенншно Чгйгг / стълба за (нaчвxи— на
птиците в] куринK; -лип/ и pl -ет кокошкар;
-scimo- и лон сачми за яребици: -schwärm ш
оос* = -dumi; -sCum/c / ортT; на кайте спят
кокошките; '-steigT -stiege /= --liitiu' "VÖynl pl.
зоол— разред K—K—HrBu;"Züctt/птицевъдство,
huhu! lH1r* раза* xy! (зо плашена сила препереше
се отрих* асаог/о он студ).
Hui л, —, —:розК: om - оп е-п - в [-;/;] мн/- Ос С'
п - нит ет неу в мн/ лой нз'cтнa; сен. От -
пасНет провя нш. прибързало: фии, пгйор.
ol/c - uciec Pfui атеъи нуилa; отвътре пс/уИ'
но.
bui! (;^^i^^^iH1j* фин* l.^x^z^t^i^! хее!; хнс!; ах!: нх! (пра
родбон* изнвноДо* за и про paв/u>Дvuuс и
со/аз); - da/ tCUm/ckt! ах. чс сладко’: 2. хоп!
(за изрил на го1ямо бързини),
Hukboot п* Huker и, -е, - /юр* голяма рнбхрена
С—МHЯ'
лин/. — «им. ряДко I. Oлaтявюнeянe; бнагорззпя-
нож-яи-е; мнлест- die - ine Коте/Тк. Goll/s -
Б-жнят* чuнoeл' 2- чер, чннявндuoeT; гасm;и-
/uldi/en 1/1п, h нис* 1. дивим илства за вяр/оен по
н/ад-тсл; 2. преиз/ привърженик съм из шкг-,
шш-; предан съм из um.; С'/ Dine - ухажвам
леми: С'Г AnticHi - привържешни 0^ но исдев
възглед; dec KÜiisl/n - приятел съм ва изкусн-
вaла; ябuчaч изкуснтина; den Sport - отдаден/
съм не спорта; den AlkoHol - яОнчсм до пня.
Huldigung/, 'С/ 1. тел* тържествен ни клетва зо
nяаяecл из владетел (в негово /роиъслнов); 2*
нзраз из па—;al1яcл; унсжевнн-
Huld ie Jl 'пе/ асмир. счсрспоген/с жегна, нxаoп-
нннс; еж- Hoid^/-
iuid/kiich, -voll adj. ряДко бHJaгooклeueU; Ч1нeo-
THT-
Hulk е* (п'}- -s, -м спор-' нн/одсн нарсб, нтпeлт>aя
ва прнснсшнш—но кано жи/ите. енлиа м пял.
Hülle е/ '/ 1. сОвина* (шушулка* цт/о* черупка,
0/0/06/0} (о на цапе^лен* бaлon-; покривано;
пипе- покров' Сос - Сек D/1/mils ТДН/ /е* deu
Esilüliuny п-оринтлоно но пaчeтliинс пада прн
етирнвояале му; ннм. d1c sterliict/ - Ins Vcnstor-
/есес нн—яинн— оста/кн из мъртвсн; - е-е
Scriacge съ61Н'1вз ножа ви тмuя* 2- поил'
чauтня' преи- лрсхи' 3- бас. ниолн — оОвивко
ва оътветнс; 4. плик; 5. р^еса* 0/ - und Füll/ в
нтoбилнe'
büli/n tn. нам* е refl. (Ое, ип есн. -) обтивсм,
завивам, загръщам. загъвзм' увивам: sich Ос s-e
Muni/i - увивам се в палтото си; през, uicl оп
Schwelgen - птти дълбоко м^'аннс' мълнa
упорите; 2- пик еСн. - рзтeтвзМ; разтнвзм от. нз
um-.
Oüii1tlös adj. «ос- еен, н—пенрнт-

Hüi/weTt
702
Hü-iw/o- H свфемизъм-
Hülis./; -e 1. ео/п- eилтa (на посран. еноряД): 2.
шушулка, н/юпоо, чушка (на боО* крих*. зл^eщ^С-^-
3.	пр—gпaтнлcл вз чялu>* 4. нсхн— втулка; гилза
(па вслосипсД}; 5. осн* кoшнинср; самодивски
'—мшир (Ilrx uqulloline).
Hülseefoucit./' бои. плю; из Оябявя асoт—я;—*
иърк— вср—но-
HülLe/iZrkcCr(t|ce и бис. бобовя рзcлeuнe;
hum! i/1f- ' Нп’
KumCn udj* хучau—н* 'явнчел' човснялюОнп.
Hnmceiöne pl, класическите —тuнн м култури
(като специалност* цикъл он знания); класн-
чесиа юбрззювзвоел-
/umemisiTren/л ннннннзовам. к'унт1внаaч-
Hum/nismus е* -- — 1. тен* хучaянтпм* 2. =
HuiicOtät-
Иnmanis1 е. -сп, -еп 1- хуманен човек (Дмйонау-
нащ so Ологино но чоб/чаеиносе): 2. оси*
хуманно" класни (пи образоване/)*
iumicItiltcH udj. 1. хуманитарен 2. инеш* е лух*
на хучau1зчx; хучxянxннн—н' Z нлсенч—син
(кимналия* обралоаонег}; - gelii/el х инаеич—е-
но образование.
lieinilli/ri// - нoвгк(eлю0нв, хумau—H'
Humami-äe / — L чo>—чuocT; хумаиявел; 2.
'animina, внеша оултур*-
Ние/пу е* -и. — псйер* 1. uзмзм3; издуване,
б/ъф; 2. беземиелищо, глупост: Ire Iti jr laitrT
"! чс лова хи безсмислиц—!
Humifikation/ — с/л.-сп. хумнфннтцня-
Hummei Д "П 1. зоол- зсмие пчела (Boe/us
lomlus) м други пчелеподобвн насекоми; нула*
-е Ое КОп/етс hüben имам стършели под
опашката; 2*ризк- шск* с-с wOICc -лудетина (ли
момиче); 3. мус* вид тайди' вн; щнпра с две
струнни.
Hummeo и* -s, - сиел* омар, морски ран-
Humon и* -е. -с 1. хумор, etw. ео/ - НоссеГпес
схващам неро откъм насадило му отрови;
knocnn - iabic нямам уесл за хумор' ризт, ис
рaтбнрaм он шета; 2. и6л. ряДко тесеню, добра,
нсстросвне; 3. шест, е-ц.
HumorCske / "П хумор-сна.
humorig udj. нж- iumoulstOsci-
Humoris/ m* -11. -ec хучoрнxнн'cя п-сетел.
iumooisiisch udj* хумористичен.
ruios udj. еал*-ос* богат из нaр1юзcм (почна).
1nepee)lly udj. рила. 1. куц' 2 м/оео /рапин,
нхмсниет (= lo-pc/ig).
humpele Ht/i h* s риза- 1. купим, лпнжа хс,
кунсйкн' 2. работя н—еияпяоня.
Hump/e е* "S, - оенор- голяма 'ama — нана (за
бира).
Hümplcn —* -S, - леcкoпocннИr изнпззинми в
рабопапа-
Humus и. - . — осл.-сн* хумус.
Hued и* -(е к -с 1- кучс: sich D с-е - UsTten нмзч»
държа куче; разт*; iul len - —oimec съвссм
тзпзgзч (зДринослоенно* иаогроолно); /псе lU
d/i - sn*c е арсй/с /нрсти съм; хнч мс /яма
(здравословни); фам. vom doe -г gehen пропа¬
дам, тaгuпaч* etw. vor 60/ -е н/иТТ/ захвърлям
вр. х пр—тагянe* eil ull/i -in gnUcter изпсчсн,
отрхнаи' er Ost in Се* S/sdl irks/ct wie ein иис/с*.
кс/есС/О/ст - noтнxпxл го е града котя шареня
кучс; la ll/yl б/т - bcuuslnc том е бал ип3;
работела; von olm /Олее —ein - сос Stück Bnoi
m/iT от инев н кучетата бягал; н кучетата тя
презирал; lus Ist untnu slici - лова е пял
всянанва крилни*' Сито- ioekt nun /-n - ll/lcn
len Olin von c топа н кучс вс можеш палмам;'
lu lo/yt Се* Knüppsl /пот - тявз е пюcлaguнзнa;
лова е прuч1нaтс* Ire ist а/ст ju doe—c* -!
неприятно, мъчно работа!, гoлимe безобразие’;
du -! кучс гинова’; doese -е von Advokii/п’ тия
нуч—та адпокотнт—’' грубо /in scharfen - стран¬
но кучс (ла инрого пичелсино): посл, ein iot/u -
1/Oßt noctt умрял кол ве р-н*' lem Letzt/c beißen
do/ -е пoxлeдн1ин спира п—ннuаз* kommi nun
über len - - —onml nan auci ü/cr Ine ScUwanz
ми-ее ^тин/з, молив oxTaHa' 2,p/. зоил- сем—йст-
вя нун—нa' 3. umn* руларснх ваговстна' 4. сенр.
съзвездието Кун—* 5-мср. dl/ welß/c -с зайчета
(пяно па нъли/нте): 6, (е/ Tiieuicle - вн;
прнн—п' 7. Rot/r - /гро ряино, необикновено;
8 d/т iiuO/c// - oаuсч—uл вън форма но
вълнообразна л—ита-
Иned1**/, 0nnd1/::; HnndS:::, hnndS::/ Ези кучета,
кучснкн: Hun/eaUi/ii /. Z наля (зи) кучс.
кучснкн, н—жпH; мнзгр—H; и коми усилнина;
rin//ei/cd adj.
Hnnd1ecnb1it / фам. т—жкa; мъч-тснии, мръсна
psooTi; -аг/ - '1. даден ви; кун—' 2- привична,
характер из кучс: 110. спсН = пя кученон'
-Ьctevnim — кучешка т—uни' -b/ii п мнтeрня
лесно; -blume / Осм. глухарче (71-1X1'11
oTI*hinrilr-
bundcele/d udj. съвсем м—зерев-
Иnnd//fänu1o и кучкар; fiöicn п фам, пяр—яс
из нуч—та: las Ost doci /1/0'i еип =! от лова
можеш до полудееш; и—пеяясимо с; Ire /ommi
gi/Ohl caci len =’ тява е мръсно, увизит—нна
работа; -fraß е* -fresset п феи* мизерия,
ятпранин—лво и;cиe; булaмaн' -gcld п фии* 1.
мнт—анз еума; 2. х 6ез'сспн— добити париран,
-igel — лоол* тиран—ж (Erinaccus europaeie);
-jutgc и 1. оoта' ва кучетата; 2. феи. митeр-
ЯНК-
bu/dekali adj* фом. ужасно студеня.
Нппбш/к£11-е fpsr-. кучешки студ; -Ocriehsn и
тзл—пз зо кучета; "-1г1г/ т фим* кучешки
живот. иу'—ннв те/но; -СО/г /ну'енна ксин-
03.-
iumdcie i/t/i h шнсйц* феи. пoдмтттoм се. умн/И"
том хс, риОоле ^-'0, търпя яоamкo»

703
Иntucnlench
Иnteciöch н фом- мизерно жилите: 4уоиa:
затвор; -mamke/ ‘ = Hund/z/*hirn-'
lutde/mäßig adj. мизерен; udv* пя кучсна;'
"iiil udj,раст, крий/о нзтор—и.
hnneen/ пан, сто: etwa - S/üek -лятна късо: па
die - Mensciec слят;/* души: vir! - SoT/stcc
чяoтя слолинн войници' ein paiu - Mncsci/n
игкялкохнонин луни: преи* von Kiidnuiutnc Oct
Tuuecmletn /тлес М1яатв cc ят'нeнявсч он
cъpecлв—uoтOr теворя бсз ред н бсз край,
cмco>aМ; обърквам вeuчнO; влизам е нзлинни
подробност;; lue weiß Сг* Kicd/iiste посНе
лсжг м из ено едни вс ео зна—-
Иuedert, п. -s. "—/— 0'0. сненннз: ein Uullcs -
пенявнн 0'0!—^, einig/ - ZO/runci няколко
стотини (поисне по ооо) пури; -е von Mrn-
eehce снолнн; хоро; vorn vom - четири прен—н-
'*; еп • сп със онотипн; -е und sbcn -е етвгнп; н
слотни;; Ос die -е gnUnm итннoляnс хс със
схтетннн; опи - /bmlen нсОя-жанам сленг
(гоДо/о^.
Иune1kt2/^; -сп чненоно ото-
lugdce/eit, Onnd1k-nne1in, iuedcetci/s, lut-
d/oeu/deins поп* сто н сдино.
hund/nt/i пол- «жн luscIertst/L
Иued/ot/I и. -е. - вжн Hindnrisi/i-
Иute/k-/k и, -s, - 1. нис* стетннх' 2 рсзк-
отенсркх (603/3000). 3- оръ/тите сняг-ц; ел
100 ля 900-
hund/nt/kl/i udv. раст. от безброй м/аес, от сне
е—дз-
hnte1ofach adf, стяоранен-
Иntdeotjahrfc1erycлoгoдlluн^1na.
hund1n/ejähliu adj. еноголннги (юо1илпй): -^jäOe-
lich udj* хлопаш ва сто тюан/н веднъж; -mal
пан- -ло пълн, чuoтo пъти; -malig udj. ставащ
за сголси път: -prozi/ti/ udj* cлoпрoн—uтeП;
оътeн»
Hune/ltsa-z и прон—ит-
Hundei/schaafi/; -сп оси- вяения поаеленнс ет
г—рчaнcкo пле.мс' политическо пя;—н—нис не
сърело (ео 100—120 емнейсова) (след зовло-
дявспасо по Голея)*
bund/kistci поп. стотно ['acт)-.
Иund1ntstel /?. -S, ", шнсйц* и ni* -и. - сина хлютис.
/undcr/stens udv* вз елония миcтo-
/uedcottausend пие- оля хиляди.
/umdcutweisc ш/у. пeгнer из хног-ци.
Onne1sch/n udf, боят сс ял куч—ло-
HuiCs/Ktill е кункaаu1н* -1/11 и спорл* синги
пръс; -W ас/г/пер- вехто сл пенуи-т ло 4 '000
тaрa1' -wrttlu п мръсно, ку'^'- времс; -Z/I-
сНее п злак за пленен куч-нин 40^0,
Hündie / -сес кучка.
bündiscb udj. пейер. 1. пр/зр* o—ртнл—H; рeбcнH;
псинизурсни: -ск Beneinrn огре—нио държа¬
вни "шг Geib1K1n робска пяе/уша/н—; 2. отля
иун—-
ИnedsаfTe и зоол- павиан [Cynoceptülnк|: -apfel
и бит. мзиартторс, старо бидс (Atuopi лап/s-
/ona); -fori m груба псйср* чръe1иK; подлен.
(34. ннзън чeв—H; мерзавец, ктнилня, инсодяй;
-foUl/nei /груби чгртoвщннa* подлост’, мръсо
T1И» ннтюcт-
hnnds/rO1Uisch adj. грубо псйор* низък, подъл;
-gemein udj. псйср- низък, долен.
Hundskamillc/ouM- бяло реда. нaйнункx (Ai/lC"
mls iryecsio)-
/unds/mis/eebel adf* фии. ужис/о hoh. udv.
много злс. мизерно: miu Oec = ужте/в знс мн с; е-
е iucismoteiible A-hsil страшно мнт—ряar ш—х-
кепосхнз работи, -müde adj, фии. капнал ен
уморт-
Иnnes/petersiiie / oam* див магданоз (AciHnsi
'ycipim); -uosr / бис* ннпас (Rota clc*nlr.
-steen m еснр* Снрнус; -ti// pl- средата ва
лятeлЯ; еор-тнтни; -veiiclet п бос. днно
лгч—нугa (Viois cueicn): -нт/ - нсС. куч-нии
Оях; -zeit — 1. зъб во кучс; 2. кучени; зъб (е
чоавиа); 3. остро жс/язо иа скулптор' 4. Ооо.
ко/скн зъб. крllnaидo(ErтthпcвTuит Cc/seinos);
5.	соил- нн; чeрcнн охлюв ^сп/г-Опе /ntaliкr/
"е/скс/-зоил* кучсшкн кърлеж; "Ziiy/ J'бон.
нунгнк; гт1к* MmmHHcciOCynoglottuim olTcni'
1н)-
HünT Ш, 'П. -п НСН-НСН исполин (о /рмн* 30 сДър
чаапк).
Hütet/bc-t, -uoeb п протон, лялмен нхпонинх-
кн иaч—u—и тряО.
Uüet^r^<^1^11-^^«^^/- великански. нопонн/ок;-
HisrariKtik/унаариснигкх.
Hut/cu /л. -s, — 1. глад (и /сме беДионте): -
Usbec елоаси съм; - i/oden гладуващ нос
Huignus si/ulec умирам ял снол. риск* vor -
utc/bne умирим он след (ужасно .много оъм
глсд/н): Ое Land iniiscit - е странели пир-
глад; 2. преи. нам, жажда: - eicU Goll жажда за
злото-
Hung1n*/*, hnnU10/** 13 (134, (10411, П00TCЯ; яхнъ-
л—н: Kungeuj1tn* Кпп/еи1е*/ет.
Нипупг/ЬТплг / обл* слодянто (Dusla vena;
E-opHOis '111); "-hrn/dte m п—риеанч—енн
пресъхват извор; "Hsi/c /ели-он* ерсбня за
съб-рине нз изоставали класове; -Оиг/Лпкута-
н— 'рсз слал' -i/ol/u ш риск, тлилупеш 'ob-k.
ирсгв 6—д/як; "Tote и мнтcрна заплета
luiyrmc I. ili.ii h /тодсн съм' столувам' eicU etw-
- ние* првн* жадувам: mich L0e1er K/cninisten -
жадни съм за любов, злииня; II. imp* нис. те
iun//Tt mihi гледни съм; II. nejl- sich eu Todr -
оставям хс да умр* от елза.
Hntg/neprotтt pl*.; un Ira = sruunc гладувам.
-qu/ilc / = luiccec-
Иnngтnseöt /Птха (беДеннее).
Иnnu1o/s1/iiт / много малко доходна, зле платена
служба; -^tod и гладна смърт; -CucO п фин. ат

Hum/Tk/iunm
704
= сацпс гладувам; -türm m оси* ^^1^*.
Oungrig udj. стаи-и; прен* ннм. (пасН ntw. ~)
жаден.
Hue/e m* "С. -п еен- хун.
OuemiscO udj* хушекн-
Hunlen (hтнпър] m* -к, - 1. н-вджнйонн ко/' 2.
тн; новия куче.
Ouez/n tn* раст* ругая' нзчъ'nсч; тр—тйрсм капо
ну'—.
Hupt ft - п алхао-н ва чeлeaна иолх-
bupee 1n1r* h дотам о—гнил х ннскоон (за .моторна
коли).
büpfee и* понякога bupfee i/t/. hs пoлxкaчaчr
орaти малки скокове: преи- Сак Н/те lüp/t von
Ficilh сърнета подскача от аaдo(xт'рaтг-: In/ 0/1
y/hüpie wic //tpncg/n тук /яма разтика, пес
сдво е; ие пя врoл; а пе шия; Ног* 1/ißlt ’/ - odei
spnngen и. нн— — ннн!; 6- ако в— е xтрижeue;
иясаио е.
Hüpfen, обл, овснр— Hupfer п, -s, - 1. малък окво'
2. др—Оно сначашо живопис (бълхи* скакалец).
Hüpferling е. -S, -а доил- 1. бос* и—н* литнии,
обнннетсвз 1c.дoпиак3; онсбоногз (Impieiens
soii еапцп/e); 2. зоол. рсчсв рак (Cy'iopt trnui'
hoios).
HürdeJ* "П плет за унр—о>aнe из сливон-
NÜid/ / -п спарм. препяленв-е при к-нин
нaи6игвзяuи' 2- кошера; пнсн из истсри; 3. нссо
зт различи— цел— (зопр* ли сушене но плодова).
Иünd1en1ee1e п опорс— к-лл- ваабясвзне с
пр—пялxлвни-
Huue _Д -п грубо псйор. eт—рвa; курва (м коми
рутимня* и нъй съща е /рен.): блуавннс: пое
Ml/cien zur - machen o6гт'гoпяnaм момичс-
/uuee int/i h блудеевупсм. рaтврomин'C'
Huorn/bcus H фом* псйор. публични дом' бардак;
"-weiht' и Hem* неен/. надзорник на юО-зз във
ноЗекат* от нс/дскигхгн; -нОг/ и фам* псйор*
съдържател из пуOнuнгu исм-
Hueco /н. -S. - развратник. блудник.
Hu/erl /, -ап разврат', блуиотно-
Muni. А -е хурня (а мюхаивпДанс/иярай).
Ocneтn adj* оенор. х ae(oвс ножа.
Huro н. "S, —: in е-п - х е/снетомл* бпртн1a,
buor! inj фррр’, Оррр! (при бърса Движение*
избухване)*
OurnC! Ounne! inj Lypur! (m «een*); да жннгн!; 2.
иав- бързайте!
tiir-i/i ['-linj 1/1/1 h >uнaч „ypsi!“.
Hiirl-in m* -/. -h/'t ураган.
Hurtig«'^'- 1. пъргав, подвижни, жнп; 2. 6трт*
Kuitoyklit / — 1- пъргаве-т, neлвнж10CT; жннон'
2. 6трзu1a'
Hus/o е, "11. -еп 1. осн- во/п* хусар' шал* Uiiicn
сп Оънхн' 2 риза. луло. палаво момиче,
тулсннна.
Husäocmstückfeben) п ноги* см—ло випелсв—с с
нзнеизди-
Husc/ н, -cs. -apа^sг— бързо профучаваше, изфучо-
таве' бързо движс/ие, бързане: разт, ое -!
веднага!; Om - sllcs Husch Husch luciec орoти
всичко вибързо н nявпаxuoeтяo' uuf n-c - eu X"
лп /1111, —oinen влнвaМ; идвам зо чuuуннa
при ниг.
UuKhit! intj. разг. 1- фррр! фн! (имитация /е
бързо, впезлепио Движение- прсфучаваина): -!
нгт с/ wn/! фрр! зо мн/ изчезва: ~! -! бързо?
Оързо!; 2- оенар. пнт’ (ссм1ъичаншг* тишини)*
Husc/ei/ -пролк* н-Орежно. нeчзрлuвя работещо
ж—вз-
HuscO/iei J— "1п раза, повърхностие, басл* 1—6-
ражнa; весияпвохнз рaбятa'
husch(T)Iiu udj. повърхностни, направен набързо,
бнсмл-
OuscOeie Н1г* h s обл* 1. риОотя н—мaрлнтO; ио
бързо ръка м прсз куп за трон; ми1xвaМ; дннжа
хс х л—и шум' 2- зaвнвсч ее, лягам -—.
Huscbrlpee/u мраза, /смир/несн-
/uscOt/ in1r- s 0гтшучue бързо ор—мuниaвзМ;
спре/вом са, ялчнuaтoМ'
КиисГ/г и, -е - 1- внезапни нрстиятрс—н, лъжи' 2-
х/иб порив (на aяньp};
buschig adj* = iusci/lo/.
Oussa! 1/j лон* дръж! (за ncиъиквcnг-—
Kuttit /—, -еп, -еп оси* хуснн.
UuKsioftKcU udj* еен* хухитскн-
büstele intr* h 1тиxшлим са (нгк-]; пeкaннювaЧ'
busiem I. intr. h кашлям: раза, ruf niw. ~ пет пор-
ue дивим за um.; II. tr. (o rejl—) кашлям,
uткamлич; хрзнa' досаждам x китляве: Bin/ -
храчи кръв; феи. Ich wcnic lim ilw. -! до -ма до
вт—чa!' до извинява! (трон).
Иus1ee I. -и. —мс(* кашлица: dem - Usb/e -мам
нзшнинa*
Иnsien /—. -s, - 1. изкашляин; 2* «ж. iuttec I.
Иnst1e/kment п м/ед. Онна* пролив кенл—цс'
-mcdizin / маД* средство пролив изтл—цо'
-wu/z / ou—- = "/raue.
Nut* и. - (1)5, че 1. шипка: Ira - -üO-cn, eoeUec
оятgрзтливaм e напи*; Ice - a/neinem cвaлич
напит; рoтС' vor Csn Lsistunc -11’ cвтлич шипка
пред лова п-стижнинг!' Сее - aufs incite Ohr
teteec нaирнвипaм напиете хн лидяеив; dnc - in
doe Auge1; Ins G/Kihll zOeien дълбоко захлуп¬
вам шапката eu; deu rotr - нари-вин-н* топка;
ризк*; du hast wohl Spileec int/u (ел ~? до uc пе
е стрих, че це л; ногние степала? (тропично
към М1ОМ1чс- млаД/ж* иоймс ив си еаоля шопка-
но so пазДрон} vocis Le1i/; KÖpIe. PaгtrOnn;
Imtnies/nm uci/u C"C - lufcyen oтcлсcунсч много
мнeнниr орнчuрявaч мв-т- оaатuU; -втерне—'
фии* п-п попе ruf Сее - /nbec ионайдиевам нк^/-,
cчx'нвaч нам- фасона' eics suf Ссс - Oriegnm
смачквал м— фасова. ям колай; Ire Опасе/ lu бог
uc Inn ~ etickih търкай хн те o главата!; 2. nie ;-
Zicken кюлче захар (о кома мярка за ниисно);

705
Hyp/rkuo-riKcH
3.	нзпневнляа горна -ли покриеш* 'аст вз ир.
(мвмалтчсоко мантия но па/рса на куло.
/0/0/ зс птвоаарно каци* шапка на лaoa и пр*);
4.	мътно но планински връх.
Klt2/ — Lerne. позеве. охриа. следене. /р-желе'
закрито; рр—н; оп. пс-е* jds. ~ /tnUec помирим хс
пол н—'uи закрила; сен. Оп к-с - cninec поемам
тснр1нсла; грижат* за up.; in /ul/u - seoc
uaч1рaч хс в доОр— ръцс, пя; добро закрило:
ein KisC in lueml/ - g/bee датам дете ви друс;
хора до ео слсдит' auf dei - /ein uamа—к съм;
пшнчa>aм* von i'i utl dnu - ecin пазя се от нит-'
2. (сал- псеб—шн; орaвo из пасир—: авОмлък из
пани-
Kil//inU п панделка, иярдхна во шапка: -ЬгкаСе
и exашнтуаa из шспн*-
HÜihlri л. -е. - шапчица; оапичас (пс оусилие*
туби)*
NüCs/jusyc е ятчарчс: -lots — заплете, възнаг¬
раждение из овчар.
Hütic tr. re/l* 1. пзтЯ; гледам: надзиравам: грижа
сс (со Двое); пост (Дабосп>к); do/ Tüu - пазя
вратата' 2. Ire B/ilr las Ziemen - пазя л—тлялO;
стоят* (кило Ооис/и); 3- (sich von /tw.. i'i -)
na!и сс (он /p-. икe-r: ich werde ilcl -. re zu ein
ще cc пазя да нс сторя зов*:разг. ich Hs/dc mOcH
"! тона нима да яaпрaви!
HÜlsr /и -е. - нас. пазител (па правоос. зикотс*
реДа).
Ние/цс!/ и = HüTeioln' -ycrecCiltogkeiil/- прано из
пхшх (на чужДс смия); "Hunt п .мин, снлаа-
хрсиинищ— во нuxлруч—ятн* пяgт—мнx чнньoр-
сна чакания; -köpl и дъня из шапка; -eerreps /
псрнферня из напккз-лисН/т — напкхр: -polz
и бон* гъби печурна (Kyinenoinyectcs); -tcHIin-
цс -/ - лоол* ви; счинсрот; -ucH/ür / шнур нз
шапка: риск* lae /eit über die = нота е вачс
прекадено; —zuhk/г и кюлче захар.
Hütte|/ -с 1. хижа, но/иби: OeO/i Toms - Чичо
Томовете колиби; разг. ~с bainc правя арм—нс-
иа B1тилa: 2. металургични завои: cлпилсрxнa
фабрика; 3- плaнннaрoнa; яв'арсит х-жс. 4.
.мир. каюта ви кпрчзлa из няроО-
Hälfsi intn- h;MM—o!. доОи-пом! мсполи ет руди-
HUierH'»» (ебтиновенО) мгтaлypгнн—eкH; отнасят
сс ля металургия: KÜll/nauleOl/rm-
Nütirn/yiti и 1*мюр* яфинср. жннннр е каютата:
2 мснил: прит-жат-н из руа/ин, кейте сн
прграОолва рудата в чужд* лепилия; "i‘nUiKtuoi
/ металургична прeчuшлeнoeн, металурпня;
"kstes / мед* отравяне он юлято (Оолалт у
.мсnaллvpгнчlnнн робооноцт}; "-kokt и металур¬
гични нонс: -/üeli/металургия (кани науки);
--Нит/ // носи- /етер от баранн' "muss и* pl.
-тСи/с 1. работник е М1стзлурги'—н завод; 2.
спецналнен по металургия' -1ocHi(tr п хем-
пникон окис; -таисН и месил. тазове от
дем—ниа пет; "Wir- п чeтoтуaг1H—я завод'
45. Ном1хкЯ'бългхрски реч/нк, том 1.
-w/к/с п мcтaтурп^Я; мплотург-ч/в дано; "zise
п имсил— н—хннч—он; надай (чист)*
Kütfssm m. -е. - е/л.-с—: естер* б—тнчютcu нл;
малоимотен сетек— стяпанин (= Kiis'in).
Hifu/y / — еел—-лн. L (преви пс} пата' 2-
пacнцe'
КиСе/Т/. "С 1. оушннн плядявеpl. (сшан); 2. фам*
oтoухрaua 6з6н'оз.
lutz/ltg udj* фам. сбръчкан. хъеухрсш-
NitZrlmicc'iri п мин- 1. джудже' 2 добър
демонен дух. гном (= Helce/iiäcicHei)-
lute/ic I. tr, сун* енория' II. intr. s сбръчквам сс,
съсухрям сс.
Hntznhkmu и = Hut 2.
Hyiec/ -п лиол* хи—на:през, -с Ice Sehluch/iilldcK
мaрogaрH'
Nyizo/el по -е, -е хнсин/т (скъпоценен камък)*
HyuZnl/ie |/ -е бон- зюмбюл.
Hyh/OU udj. от eм—c—H; двоен произход, хибриден.
HyUir /, ---тап 1. мом* хидри (чуданаща); 2.
елоднатадсн поннп-
Hyerl/t е*	-сп хндра/т (пожарен кран).
KyUift е. '/. -м хим- хндрат.
HyUmUnlKhi udj. хидрата нчс-ki и: Сос -е Pun/ec
хндрспннчоекс прсст.
HyUuo-*»r Nyduo*»- поло.-" хuдая---* тюлсн ■зо, х
пода: NyC-oxyU, Hy/uoguipilucH adj.
Hyluo/biolioUe/ хи;аeOняJЮTнИ; изследване но
плю/ктси*; "IyelmiO/rT/л'т- хнлрвдниамнк^с.
Hyeгöllm—l1*it'1 adj. хидроелсктричсск; (Оиня}.
KyCro/ci /', "S, — хиим* еюдюрод-
KyUrolytr / — хидролизт-
KyUroeiCeänIk/7'Hrr- хилряч—хxянкx-
HyUiOplll и* '—0; -ГПЛ'Т1- вядонхчнтсн-
HyU1brplt1'o//МеД- вяделс'сяие,
/yC/opIt/itel udf. м/гД. нвдялcнuтcнoн-
KyU1orp1ön е* "/. "1 подведеш полслушватсн
(спарим); -Kilttk/ хнароснатнкт; -htsrupis /
мед. хндрomгрxn1и, пюдюнн'сни-1-
Kyyl/ne / — хн/нн/с -
iy/orultci udj. хн/и—шиичеш-
Hyuioe/t/r п хнeрeчxmтр; внaгoчeр,
iyy1öкkopithi adj. х;грocкoпннгU'
Kym/d и* "/, - 1. исн* Химсш, трътки бог иа
брсно' 2-хпзлОсв* п—ecн* 3. н, -s. -ашсн* хнмн/-
Kymi/ / 'n; Kymint е* -- ---псе/ муз. лат.
хим/.
hyesothl udj. хвзлеОолесш-
1yp/1'»»r Нургг»»» свръх - '»» хип-р-.-: 1yp/reпiiкct;
Kypertonl/-
Nypiiäeoi/ —Mied- хиперемия-
NypI11/1r KypTu/olr/ "П лен* мел— х—нербонз
(и пргн-).
rypsm/oli^Keh adj. хип—рбяни'еи-
Hypcm/orlgum, -/,- 1- пратен* х;пга0oа—oн' 2.
панuзaн—жсm към северните пеняр/н /сро-
лн-
HypirOiit/Khl udj. оа—нa4cня нантнч—и.

Hypeuioior
706
Nyp/itonor - / - — мед* виеяно кръвно нaниco1—;
хнпсртоиня-
Nypmmirbpiol А *nrl* — хuпaртрoф1и-
Kypeotr / "П хипн^с^^т-
iypcoiothi adj. хипueтнч—U;
Hypnoeltlriei tn. хнпuoннзuрaч-
Nypcotlteut'—,	- хuпнoтиттч-
Hypö'iö1dmu 'н, -к. —мед, X1Пoхoш4а1H-
NypöciöneГor j- — мед- хипохондрия.
iypo'iolUliKhi udj. ued. х;nяхougанч—u-
HypokulKoi/ — хнпeкр;1uЯ; прилвeрcнвO; тице-
мсрнс-
Hyp<^l^ril н* -сп, "Сп хит-крит, нннсм—р.
1ypokm0-ii<c1 adj* лuнeмeа—H; прнтвер—н-
Kypophyss/' -п иион* хипофиза (жлсза).
KyposCUtr - - -п 1. яcнonCr сътнест; 2. фолио.
конкретизираше нз пoяитнЯ; хнпocнaтa* З.о/пд*
х1пecтaзar зтcлoй'
iypöte1tieтnc tr, иoнкрeлuз1асМ; я6cкливирxЧ'
Hypollxc/ -п 1- арии. пя;чин—H1—; хипетске*'
пя;ннueня uтр—чeнue' 2- нrll* среи/о -ъ-ляя-
вне из хипноза.
Kypot/nls// -п .мин* хнпет^—иу^з^а-
Nypotilk / -п 1пeт—нa;
iypötiloa1oк'н н//. 1пятеизр—н.
KypotUCue / -п хнпвлсзт-
rypotr/COKci udj. хнпенетич—u; нec1гуагU; въп¬
роси н.
Hypoto/tr / — Mied* л—онв орът/в нaтиcane;
хнпвнвиня-
Kytimuo// "П ["й—и] H'ml- хи-т-рия.
hyurCmOsch udj. лм(. хнстср1'си-
I
0'. I н, -. -1розг* -е 1- м, денепопа буква еп нeчcиaтa
азбука: рмлг-.i пк f/Hlt iih/i eocmii lue Tüplhle/ec
auf l/n 0 пенчно c нoорaв—uя до почина, до най"
.малиата псдрсОявел; la felli noci lae Tüpl/l-
eUcn auf len I липсва хомо пясл—диото ;e1T'
пипнаин; 2. звукът н.
О!*: intj. иaa’ evнуgтoиa’; изненади)- ох, не! (отрича¬
не}; нх, уф! (соарищвпос); du (11051, lus Ott
slics wrir? фам* I ЬсндНис! мнениш, чс >--''0
лява е истиина? пазил мс Бог! (коми отрица¬
ние): 0 deu Tii/icl ролк* я с/сдиЗ ти. просто
/снероят/о!; 0 ho! н дума дз ис oтзвa!r м ви ум
нс ми ниво!
isi! i/tj. -"За! (.мсгорешиирен).
ОД/ес i/tr. [тa магаре) рсве; ревз каля магаре,
lle/us и* - '''Ьcо исн- - JanbiS-
»'.0an suff. ла шсланонс протзасДнт; G1o1o1C;
Ll/r1*ln'
...Л/шг означено нечий привърженик. Kn/n10amer.
leiimu е* -е, - —бернещ-
llot и* -815, -st зоил- -Оне (птица)—
[/08'1 /—, -es, -е бос. öno ружа (вж* EI1oscr);
ОсН* pron. pe/su (G пеОс/т, оспор. п/ос. D тОг, A
eich) аз: - Tür п/Опе Pinsoi зз ничио, що хе
касис ие мевс, екю питаш меле' лОг (честа коми
dal. e/thicus или се усилните) я (често шапраас-
(ома); laue miu Ins 11/olei я остави поне; првн*
miu no'iiS; liu nociis изведнъж; току тъй' ви в
к/ни, нн в ръкавц-зс-: von лот nie! [то сс кехте
до м—нс] нямам виря пранин; риза, ein kann
k/oneu от /навес ие ма е страх; венчан /одмнии-
там' никой ис може да сс мери х мел; посл. нОе
du lir, ko ich СОг каквото пeвнкзн0; паното хс
отзовото; с каквото чиркa ч—р1Ш; х таизва тн сс
спвръцз-
Ie11 н, "zS, —/-к п зз (месни лична из): орен. In/
llc/c - собствената н;чuooT; особа; ет veugosst
/0/ uein - той нс забраня янкв/а свеено из (евог
ос); nein yunene - ня/ото мн същество' /е*/
ewenes. acliies - второто му тз. шессвнят злпср
есо, ат-й/нкът му.
iciЬ/zöU1n part. adj. ссоненнричен-
IcOfoom / in deu - кcrт/o1eC; nueäil/n пнша,
разказвам в първо 1—^.
Ichheitil "^еп 1-сеОенюби—' 2. ияднвниутниохл-
1'ic/Umoc и зоол* ихнcвмoH'
le/toeinплан* ромзн, пнеан в първо ннце-
1eU<ih/t /Гeroитпч; оебн'ввоп-
///lch1 suf/* 1.зи caщсcнннн/лнн: е* събирателни
(ат им/иа /а роиненоя): lue Tsnoeht, Doc/Ohlt'
6: паДокреес—глио (уми: die AnlkiäTOhti (so
Aufklärung); 2. олтар, so /ртлогонслне = '--og:
HoieO'il-
IchthyoleöJnTl — зоол* нхпнoнoтнЯ'
IcilOyos/umus en, ~, ".Не/ зоол* -хт^но^з^авър
ideäl adj. L -410111, съвършен, оОразняв' 2.

7(7
iOn
neo—ончcЯ' ucтalllит—рccoвal/.*рoтС' Ire ist (jU '!
идеално!: 3. филос* въображаем. чucлuм: dOc
"С Will светъл па ндснтс.
I/iül н. 'S. -е нд-зн, и прен* се обросац; Сг/ - сО/ст
Git-Oi идеалното съпруга: ein - 11. von Sciöc-
H/oi нд—тнна красено' си isi lus - von c-m
Mrntcten лен e населен нoв—н: eie - in
EUrlicU—rll идеално честен нoвeн-
lUrillttri/i'/ - нл—алнзнрaМ'
ICirliKmiK m* ". — нgcалнттч-
Id/ciisi m* -сп, -е/ ндстннхн-
Il/iillOt^I/. — филос* мдеод паст: съществуваше но
свела оамю в пр—gxнaв;н—'
I(iill/koe/iurrne / юр. нднонна съвкуп/сет но
д—йxтnии, -г/сНС п фалос, еснеслвено право (=
Nüiuuтh'1lr: -s/cci п образната държава: -weit/
eви -е иа нд—иге; -wr/t — -дси/из неввяст-
liSc - /. -п 1- идся' хруч>aн—:. Х"С - verfechten боря
ос зт. з;||и1щонзм1 ндся' Ire Ist е-с - тява е
нуигoua нася; е-с fixe - ндся фикс' е* ksn uuf
Сос - eu ynuueosen хрумна му до отпътува; 2.
роса* прegcлсвal; понятн—; хабер: ксосе - Uibec
uичaч пр—дcнanOr по/ятнп хабер; К"О -! нн
най-матке, съвссм ис' 3- проект, план риза*
uxчгaгя;—; оп Спи - ist lae Buch scioe l/rtiy eo
пная кннеснс c псчс гягявз: 4. бас pl. риск* nm.
нист- чaн'O* Сос Koen lei с-е - eu lueg паитоло-
иън е съвсем М1алия дълъг: /и* С"С - Rui ос Ina
Tic’ иат—3 осмя капна ром в чая!
id/ili adj. 1. само миcн—H; въображаем. ндсолси'
2. идннн-
IUrrn//sreit /идейна внрстс; "UUKozistloc jlicux*
хеопнацня но ндн—' -Tdietl j'.ued- Оятелво во
идеи, пр—лотавн (енързизо сомо oeoцeome6Hб-1
-ципу и р—и» ход но МНСЛ1Л—; -//lull и нд—й/о
оъ4ържт1ниин; -u/tcitckir / 1cтoринeeкя рaтвu-
тнн ва идеите; "Titre/фоиис- ученнс за идснпн-
Id/1tiösiuk1it btПтllдe3няxт-
idlinoiicO adj* Остит bo, откъм iigeii.
Ie/en/v1nktüprnng fncux. = "nKKOzos/loi; -weli/
свят из iiaaine.
Idee pl. тон- иднте (кане иалснДорне Дни у
рпи/лятина)*
Iden tirlketiöee: -сп отъждествя ноис.
ie1ttifizl1n1n tr. 1. идентифицирам, oтъжл—oт>и-
ним' 2- юр. усна11Я>явзм1 caмoлllчяoo!- Idc/tin-
zieruncg/
idCntisch adj. идентичен, елианът, тъждествен
№/<(№// — I. на—нтнчllocT; нъждеетвеиеон' 2.
oxчвлllнueeн: СОс - т-е Toinc Oh/lsteUcn уепашо-
nи>aм oсчeл1нuocтпз но мъртесн-
Identitäts/kent/ ./ ' лична нерлз' -eiaciwcis и 1.
документ за ндснт-ч/ост; 2- дoиуч—нниаau—,
удехлопгрявоие во самоли'1юст' доказване зв-
тня'-'/---*;^* чрсз локуми 1Т.
Idio/o/mm п* "S. -с мзиколн* ндсогрем*-
id1öUkCp1iscO апсН: ideögnafisch udj* нднютртф—"
нeя» ;eнoа;н—eкu (неуко).
Idiolög(i) и* -сп- -сп идеолог.
Idcolog/m п* -s. -е H4eюняecчa
Ideologe/ -п ('1гu] нлсототня: die - Ins Koemu-
nisius иa—eнoгиитa на кoчуul;зчa.
ideologisch udj, идесносични, идеологически,
ideologisieren tr. идеатоенн/рсм-
id/omolonisch udj. ncux. идсямяняр—и
id est t. t.
I/OOe H* —/. -c сзниези 1. наням: 1 1арс'нс,
лиaлeиT; тенор: жаргон иа лииния xтcлoвu—'
Idiom/lik/ — ссниозн* 1лвсм1т'инс
Ollömaiithi udj. /соколи. 1- нииямалнчся (03)03);
2- анонс/стнчсн, аОнтелс/ (елеваено Оетонон-
ви).
Idiosyпkrnai(iel "П ["Н—ш] (цп/пс пн.) .шс). ндно-
cияк•разяя»
Idiot и, -сп, "ОП нднян; слабюум—я чанно: aeU. Ос/ -
ох. аз -инат такъв!
idio-iesicheo udv. фии* шск* съвссм пю/южнтн/но:
Ins isi - geiacii направения е лоткюп* простя, чс
ии напет це сс оправи (бе? До горсгас1ии).
Idiotie / "П ["ie/] нд/от-твя, нднагр/иа; *ммД.
иинотня.
idiö-isch ad/. 1. идиятсон: мз1оуме11, слабоумен;
2.риза, тъп' глупав, и прси.
Idiotismus и. ~(hкr' .--111 I. = Idoo-ic; 2. остир.
ид-юг-зъм (= ICOom I)
ICo /?. -е, — -мс из св—нов—в език (поправения
сопари/опо).
ICol /I, "/. -е -лян' нучна-
Ido( Io)li3u-e ), — наелопоннои—сно-
lUyll (иaйн, найн] п* -s. -с; lUyilr | идИ нс. идйле-/,
-п ИДИЛИЯ-
*//ig su/j- ио прпсликонслл/и* означена 1. 11)11мсм1жа-
еоне но пр/бммн* иачесннО; осросато он ос¬
новната думи;; mitoy, licißly; 2. ерсиенриез/е;
-мяено- произхоД; due*wöh1*/; douiou-
idyllisch [-йй-] udj. ялиличен.
I/rl m* -s. - тиро/сж, еж. и пран. (за зояДлен
чинаи)*
I/cl/fisch и зоил* чeрeкн ларснсж (DooUonr; -fuß
и наш* вид бон—сн во кожата ио ио/ск; глсзсл;
-kolbet, köpf и бос- оят4yeaячe* —жява гла¬
вичка (Spl1uanIumr: -köpf ш 1. тнобряс (фризу¬
ра); 1 бос. нж. -koies/' - 'ScUuss и неат*
босер: изстрел во няколко сваряла лев—.длъж;
-Stellung/ноен- ежово пятинни-
IunöoCnt и, -сп, "СП 1. и невежо' 2. /тупан-
Ignonanz А — н—тсжсствя.
ignorieren tr. пр—н—бр—гвaМ; игяoрнрaЧ; яcтaвяч
без внимание; Iunolfi)runtge.
lilc / "СП еиол* херинг слсд изхвърлянего во
хaзтeрa'
ibe I. pron* pers* 1. /V so второ лице* pl. (G euer* D
euch* А euch) e—c: Hiuii Hab/ - /Ос/l /euchro/-
bec? зиро иа п-сехта?; ee slnl iic* Oüei п—тичa
сте' Oci /cincOe tich non Buci подарявам В;
кинта; 2. D ec sie (ж*. p. cd. ч.); II. pron* poss*

ien/o
708
О/г^, OH-c, 01* (оре* mein) 1- h-h-h, лей/а, леЗия; 2-
техсн, 'яхва, тях/о; 3. Ihn, 111/. Ihr и Ваш,
Вана, Вана; коми subst*. lu/ lU/c нейното,
нихшeтO; Винено (омущеесбО}* pl* 60/ Ihren
u—йuнпe; техните, Вашите (близко) (ирв. dein).
ОН/ст pro/- вж, Oiuige-
Ituru pron* аж- IliigC-
lir/rt/lit udv. от всйва oлрaua; от нихua xпрзua'
1ir/rtrttt от Вана стртиз-
trr/sglethiem udj* mv, подобни на 1aИ; на лях,
таинни каля иaиr пемпваоОни-
Irr/tyletciem adj. mv* полоОлн Вам, такива кото
Вех-
trrrsirOIs udv; 1, кюнксто зависи ел лях. ет 1—и; 2-
нж, OHinrKiiiK-
Iiu/ebiа1//Hr -нп/г/ udv. за, тaрaдн 1eИr зо
зароди лях; поред; лая, тих-
IHт^li/il1emnr "wvc/ri за Вие. зареди Вие; породи
Вас' "Hiillie adv*;; un - зареди Вех-
Ii1~[0))r^lr 111(0^1)1 е* /- п; О/гсг. О/гг, OU/ct pron.
poss, (осз subst., испоо се пвДрсзОтро) е*
нейният, иcйиom3; нейното; 0* 'нх/нят, тяхна¬
'*, тяхното; а* сома (1*, d*e, Си/ lh-(1/)r ВaшниT;
Вашата, Вашето (зсуаожмти/) (и косо subst*).-
Ohi venUIel/c eeris deT Ihre останем пишат—
Вашият (учсино форма в/сома}; lut кО/С deOci
ЗасНсе, Cort einl (in Ih/Oycn ето левите >1^, а
лом хт н-Зните, тгхинтс' sie Unl lus IhnOys цс/ис
тя напрани овоепо; /опран— нанпете можа; d*e
Il-O/cs u—йннлe; лсхи-нс, Ваните (роднеп1)
близки); ос/ bin циег Се* Ihuiys нял принадлежа
Вам; sic Haben lae IUrOye verloren загуб-хс,
каквето нмахо-
llro pro/i._ pus-vs. конц* оесор: - Ihn: - Gca/e Вито
милясн.
Ikoir/ -п църк— —осви-
Ikösoyтäp1 ricU: IkonogrüT m* -сс, -cm нквнвг-
Рaф'
IkonoyiipHt/ rueU: l-o^(^(>yr^r^<f// — ик-комо"
фми-
Ikonokläti m. "11, "in църк^. иквнeOeа—н.
Ikonosköp 'o. -е, -c ико/ехнеп (c смлеатлиняса)*
IkoKa/d/r /* -/. — [-'^11'^] двag—caняcл—H'
tOic/iK m* -; — ммД* жънтел-щз-
IklnK m. —. — ("-111) лос* улaагuн— (c смих)*
IlleysT, t'-^/yll adj. 1111(01—1. н—занявгн: -c AnUrlr
вс/есттии рабютз-
IlirgrlilOiit 1. не/пто/лост; uгтaкeнlиeoт: in die-
ц/iec чн1oвaч в яенесалш-он' 2- прeлнвeтaквн-
ВЯСЛ-
o1ilyiioe; OTTeyiClm udj. н—тaкюнгн (поесопинла-
шас); 1—тaня1oряд—н ((псе)*
ITIOmOiOsut adj. яеесрани'—1-
ITIoilnm п* -s. — - хим* илиннЗ-
o11IquoUr IlllqulU udf. mьpг. 1. н—олxтгж1яoоocябeи
(търговец* ферма); 2. ннтиивнден (иреДесво-
цанниеси)*
IlioquoUotIt /. - uьpк. и—ликвидн-от, ннпои иа
лотични ереаслви' тaтаyишгu-cт пр; п/зцовс-
по.
Olloysl (иляaил] adj. иеняянен-
IliumiOeatiörn// -еп илюминация,
tilneinlT'/и tn. 1- —тюм-лирсм; 2 обагрям.
июнаририм рису/к*-
oiiumoelrrt 1. разт. иасвялнал сс (пиян); 2» вж*
liiueimerrn-
IlliKlOi / ", -ап 1. илюзия; —змиме: sich е-т -
Uli/cben отдавам се ва илюзия; с-п seien "—п
nauben разбивам /км- н/юзинл—' sich "—п па-
cUre орзти сн илюзии, самоизмамвам сс; 2-
фокус, нрнк (но оиюсисполн}-
III itloitKt е* -сс, -сп 1- ннюти-u1eт* фокуси-к; 2«
мсчтален. фантозьер-
Illntorit'i adv. илюзорни, въображаем. поми.
измамен-
Olintiri udj* 1. итв—oл—H; пaeнут' звст—в' 2- блес-
ЛЯШ-
II-^iKCu^rCO^o// '—п 1- илюстрация' 2. юнзтнeдитo1a;
olintiri/mri 1г* 1. илюстрирам (кзска); 2 през.
поях/явам um. х примери' oнoc1eдивзч-
1lse/ -п зоил. селдява р-Оз (AOus sloss)-
lliit т- -ке/. -er зоол- L чсрсв пер ^15-/11
puto/Ons)' 2- кожата ва cъщми-
lisgc [имидж] п. -S, -s представи за нит. ндн вш. в
обществото, -мидж.
ОеаутПг adj* мним, тъo0рaжaгч; фи-ктне-в; мис*
имагинерни: -е ZaHi/i ;нсc1н—au; 'ненз
(Л7Тr' -ти Gewocc в^^0|рсжа—ма п—'*/^
Imagine1iöön~; "—п нгeOрx'ж—ннГ; фантазия.
Iilyo/	— 1- биел, напълно рззвнте насекомо'
2. пеех. пи/ш. юОрзз {cmмвoлmocmчгu).
lehrztl(l) udf* енобсумен пе рождсние.
ImheijOitllt/ —м/д. вредеио снабоумн—-
ImbiKS и* "Тк, -е I. закуска: Ш'1 - /incniin/c
тaнуcвaч* 2. швейц. оОяд.
ImOcriOOs / - - -еп нчитзmии; оoaрaжa1н—.
omitniii tr* 1мнннрзч; подражаним.
Omieti/l adj* pa/t. ясионн/хки, фз]шив, пoиора-
ени (камък* злото).
le/rm е, -к, - пчелар, оч—лявпg'
lekriro / -, -са 1. о'—нxрoтвo* 2. nнглнии,
Отта/Ги udj. фолио, иманентен, включен в Hm-.
в додсие хфсро из съш—ствунавнено; присъщ иа
шц.
Immanicz/ -^. — 1- фалос. имсвгили-ел; 2. р^гл.
схващана вз Оста капо 0-10. а—Зетпувзшо в
реаниня cnиЛ'
01111/10111, temitirorii adj* в—мхтгризнсн-
lemütilkulitiös / -сп имaтpниулaнмЯ; записване
ва cлудeнm»
lemitrikuiOirrrn tn* имзтpикулиаaМ; приемем.
зoпнcтaч за спул—вп: sicU - Ir/sca зaпнcпoч са
cнуgeвп»
Illi/ -п обл, n'cна;
Imm/diit adj, 1eоeoрeдcлneи-
1eeidiät/il*igabe|/ -ycKUhi п монОи, тзитла1ма;
709
lepfrn
подадени изтрито до наЗ-терната инxнaннми'
"VOi-riu и локнаа пред иай"Виешня нс'oлниH;
иистанння-
ОтпСпк udf. 1106^—1, огромнн.
oemriKUiäl/1 adj* ucитмcриМ'
Олег/ udv. 1. >№*(1. всякога; пяхпеянно: ish'
woti auf "’ пряшавай завинхп-’' е/ li/lli - ued
gwly аип ной си ослепо винаги Ондеи' er ost ilh/t
- eu Hnusn той невинсги е вкър-' er ott - nOhit
zu Hruec гой никое* ве е вктри; do/ bn*e/n
KtueOinn sich - wieder.-- двамата пвенеянне хе
итрон' - wäiu/n/ постоянен вепргстзнен: -
Hll-c/ic* Kliecdeu Ba'ai кз/сидар; - noch нсс
юшн' - wl/еет пес етневе н он/ове' - woe/eu von
сеиеп h/цоссес заою'вaм нсс ютисне; също и
првД Kompan, е/ w lud - ue*cieu, ärmer ней олива
пес пс-Остан, пО'6—д—н' 2- раст. првд число по:
sie nauscHoeuen - viru uei vorn те чзpширу>xт по
ч—тирнм1а' - len vOc/tc вс—ни чептърг— (прг?
мрамс); 3. м да: lei w/uU/ iln zuu Rede stellen.
ho - lei iln tueTOn цс му искам ябиcиалн—;
където м до то ер-рно; 4. тен пaH; есе гскн, вън
поени ону'*Н' пън: guol Carls/ lu ni'/t ge/nm 01/
sein, cn Isi - de*n Voi/csclec* ни ие лряОва да
бълеш груб към него, пес пан лой с твой
началник; Ire пг/ е/ - -и/ нека пък го поправи;
laee l/i пит - konmec лена пък аойлг!' 5. рала,
ло усилвана /ро зопенад; хи, де (челна без
/рваод); - ео/ deT RuUn! опской/о!; - licgsam
vorig Охвня напред!; - nuu en! cм—лeeT; нурхж’;
lun/s /in - ас! хс. тaпoнuu де! - eu! нарий!' 6.
so псДчврсаванс на въсиосж/о зсй-аосс/ссс
лоп/мз; въобще (челно бал прввед}; /отт
dsvoi sov*/1 dn - —rncsi! нз—мн ял тoв3; келкене
мсжсн!' 7. so учуДвоиа пре aапpooemслnc
изречения пък (чести шапр/юадимо); wie -
lac/sl Cu Ност! какво правиш тук!
leesr/Cur adv. нам* рядка тa>lиuaтИ; в—чия; нсс
oie; "-loni udv. пecняяннO; нcпр—ктoнaнo: е/
inttni той кання nяeтeиuuo* -u*üe udj* всчве
зслен (росн/нея)*
leeruyuÜi п. -s. -с бос- з-ленина. зимзелев
(Vlies mOnou).
оееттНои вхс нани нсс пак, във псекн случай: пк
isi - liell amgcechn нсс пои тювз е неприятно;
langl - um нсс пои завю'пстс-
leerushHöi п. -е. -с бял смил (K/1*cHuyslm'
Gnipialini 11-/110/1'111)-
leisuKion / - — 1. пюнапя/н, пoтenивзн—* 2.
остр- uaтлнзaнC; потъване, нт'eзтaнc из сале-
ннн в сянкзлз из пленете: 3. фнс* ич—рзпи (про
мm/poouсп-—
Immsnzu udv. пс-гоялна. uгпа—cтзнu0; нсс пе-
113'0^': трон, nur-"! нарой! продължавай така!
Immiymldt и* "Сп. -сп ич;грaнH; песелник ел
аругх етрти*-
Immigrillön 1/ — имиcрaнии;
iemiyiiiics i/tr- s 1чягрирaч-
Ommlsc/С adj* Онизо пр—лхлюят; тaллaшвсЩ;
eрeтяm-
limistlon / -ec L въвеждани въведен;— (е
служба* иман); 2- увреждане нз съсадан имот
(чрез (им. сажда и пад*)-
1iii<<iocsw'ert е предения допусн-нм* нoрчa за
изпуснале иа вредим всшселва в атмосфсрето-
Ieed1i1, Oeeohil adf* 1. неподвижен, юр, недви¬
жим; 2- He/и- япрадст—в за служби в дълбания
ЛНН-
ImmobiloIrOuiUit и поземлен ор—лип-
lemohilocs pl. нсдвижимостн недвижим имот.
Imeö1l1ithH udj. 1cмюрзлe1r безнравствен.
Immortrlitlt'/, — безсмъртна.
leeoullll/ J* "П оос- Онзсмъртниче eNei*h1гy'
кип). емил-
ОелП/ udj. L-uid. -иуи-н. неподатлив, уeпeйн;>
ва тарата' 2, юр, ползуващ сс х ичуuитcT;
неприкосновен 3. църк* нсс* освободен ял
иотози, пoнту>ap хс х имуннтст.
leenniKi/i/i tr, ичунитирxЧ'
Immunität/, —- —	имунитет; 2- юр. еен*
H—ПаИHЮOHЮBГЯOXЛ-
impuin [Д/Ср] н—нemuю чисто (на рулмско).
Imparität/ -сп нерзвевство.
lipiKt'ilel udj. 1. uceчутnч* безопрсетсн, хлад¬
нокръвни 2- О—зпрнслраолев-
lepeurtiv [-нн] rn.~(crt; -е 1.гро;и. пen—лилгнuO;
тxпeв—лuя ясндоннлие; 2. филос:. icu —ut/j^c^r^i-
KhUn - кaтceва1нгeки императив.
Iepr1üelУeithH) [-нн-] udj. тxоoвeднингcнИ; петг-
лнтглгв (исн).
Imperator и, -к. 'roucn 1. император; 2. ссс.
пънновюд—н-
Impe/icrie// 'tric/t нчпeрстриma-
Impimis/C и. -es, -c грам, нчпeрфгютr ми/зло
[и—]свърнеио вра.ме-
Iepl1fr/tov^(itc1r; oepl1fl/tlv(iкctr [-in'] adj
крои- н—спършев (воД на клатила).
OepimOUl udj. 111П—рaтoаeкн
Imperild п. -s. — асми), формат хсрння.
lepiroüP/ — печ. нчп—р-тн (шpeфc-,
ImpiiOSli / "П остар. еярев етаж иа кон* (х
месно)*
ImpriOilitenK е, - — имп—р-ал-<ъм.
lepimiu-Oittithl adj. имшерналнстнчои-
Implilum н. -и, ...ис ичп—риЯ;
ОлреттеТи/гт^- непромокаем,
OeperKonäliu^- бсзличел-
lipgnKO/SIc и, -s. -lli/'lirn грам- Осз/нчеи гла-
СОН-
iepircligst adj, лтртти (Дмна* въпрос), неха/нн
б—тoчлнв.
lipriiK н. —. — тнaxтH; Оуйняен' размих. тoмзX'
Impf/ünKW/os — имунизаннен—я псепор'; "lot'
ms* и мед* таконятнисиле бор-р'- из Пирке
(ленцение)-
Impf/i tr* 1. (n-c gn/nc etf'. -) >aнc1янрaм*
Impflieg
710
инжектирам; 2- през* (Ш'П ctw- посаждам«
в/униним; C'i dic Tug/cU; len Hiss ins Knue -
ясcaжgaч /км« в сърцато добродетел. омраза'
3. сел.-сш. приeaждсЧ; яблaтoрoлявaМ; окупи¬
ран (дpавчeco);
ImpliiiU -(/)<. -е 1. поал—жсро из вакхнниира-
но (дете): взlкeиuиаaяo дстс' 2 калем зо
присзждан—-
Impf/eico //.мм.* ину/изираис жнп-н/в (зо пелу-
чиноне но 6Oucmнa-; -zwang — м/вД* задължи-
ген/о вансиянранв-
Impll1nte1tnö/, "сп мед* нмплaнтaнни-
implantiercn tn. м/гД* нчпнaнн1рсЧ; присаждан
(mv^^au)*
implizieren tr. включван (епщ*. е о/6с ее}-
implizite udv. включително,
impo/dcräbcl udj. иевсхам-
Impo/de/äbilc я. —. -..lill/s -. сбсип- pl. eчemнo-
налии н—няoeнИ; 1аaннeяaлнeeти (/пулсвемо
пвща). 2. факт, фактор х н—опреа—лимо въз-
лейхтвн—-
imponiinin int/i h импонирам.
Import я/, -(c)s, -е търг, внос.
ImpO/li /, "П търг* ряДко 1- oлвпaoнoсucиa пура'
2. ио./а Importen pl** ниво/; хнонн-
Impoo-Tun f'TÖp] е. -н, "С търг- нчпeрньoр;
нпосизен-
impos/nt udj* импoтauтeU; в1lушинeлeH;
impotent udj, импот—нт—Я-
lepotrne - ' "Сп нчneтгuлueoт' п/йюр* О-зсинис.
ентОяен, u—нзgтряocт-
impoäjeice/n п1. I. 1чоаeeuирxч' 2 газирам
(вино); Imprägnicru/g/.
Impo/sCmio и. -к, -к импресарио.
Impression . / -сп лос* жин, нчпа—01Я; впeнaллa-
ЛИС-
Impocssiotismus m, -''-sru. —лае. оси импресио-
гнизъм-
Impromptu [ХпрснЩ /. "S, -s L.wrj- —чnрoмлю* 2-
импаeв;1aнии (особено .музикално)*
lepiovitatool [-вя--], -еп импрeвнтснми;
oepiovit'o/i/n [-ПН'] Н./. нмпаeвнзнрaч-
lepilK и* -ск. -с импулс. neниK; '/ссън,
ImpuISiv ['нн] udj. ннпунеивсн-
imsiCede auci/ im Stande sein (eu elf--.) в
xгcтяиuн— съ.м [лa---r-
Onpnp. DA [is den (art--- im; 0/ Ins (urt—- ~ ins} 1.
е конкретен, проесронеснен смисъл прс ос¬
новно сиочсиев в* означаващо сбоиз* н^1^^р/ н 1.
а D про праотеинине* престой шс Движение
вътре е нщ. (Ho?) е, 13, по: Ое Ga1teC; Оп Спи
Helmut sein съм е градинен*. в ролнитла; Ол
ен/lt/i Stock wohnen живея из ннoрми етаж; Ос
(ег Nutnu uein съм версд природите; in Pantoi-
0/11» Hoste Herinmiinl/i ходя. eо;ит1им пя
пантоф;. по псннанел; Ое Üb/TZori/u, im Kut
teil еъм по пaр;!eclo» х напои; Ое Freiem schlaTcm
спя па открито' die Do/su entspring/ Om SeUwanz-
наТС Дунав извира от Шпорино/а' dlcsc Gnuicd
lle/t im Nouden лая оОлсст хе нзчнрз но сстср'
in d/т Voilisn/y, im Konzerne, is Cer Predi/l sein
съм из леит-я. нeннeрT; прапсвеи; Ос с-л Buein
Tr/mn чело кинта; sich im Km/Ote reuiidininc
въртя хс в кръг; lae Haus hat 20 Fuß in dnu Bnelte
къщата m 20 крачни ви шнро'ниа' пра!и*; Om
Auge ilbec нмам предена; с-н. Oe G/däciinOs
beilitec запомням Hp.; n-c Ge/amkec ii Kopft
Haben сдво мисъл се върти е славела мн; 2- е А
про Движение към ДаДен обект* зо до ес нлмзе
нъ—рс е, ho, е прмн.; ins Zlem/r liel/n влизам в
стояло' оек Tr/lteU; Ос d1c Opsn /einc етнтам ва
театър, в театъра, на вперо; lus Schwirl ос lie
Kani meinem вземам мeна е ръка; I/ с-с Liste
nocluigec нпионам е -писък; Ш"1 e/w. Оек Ohr
еицше казвам /нн- лр. ва ухото; Ос doe Ferien
iileen оливам в отпуск; in do/ Зс/и-с цсГсс ходя
но училите. отивам вз уч—лирн; etH- /eit ос Сое
Länge нш- мн-то сс прелени; Ос Wil. Schwi/rig-
—1*111. Noe. VcrTill цсиас/е изпадам в гняB;
занауднc1и—; нужл*' западам; seim Vnuirauec Ос
i'C /п-есе довгряном хс, уповавам се. тттлаcач
надежди на ли/.; е-п ins K/mz sei/c виждам
лон- в cтрнcтe; душало абачм: in deu Stall
an-oiiei прихти/сн е града; II. so врем/ о D
А; 3. в, вътрс е, през: а* х D; Ос d/u Nsc/i прсз
норле; 0/ dOes/u Zill, StunUe е лона вр—чar в тоя
час; Ос lOnsnu Woche, diesri Mosst [през] лая
седмица. поя чec—н* Om Septemhru през, в
сепн-мвр-' 0/ deT Frühe в рин/и утрня; Ос
dOnsen JuU-g през тия т-ин/с' im Sommeu прсз
тялото; Om MOtt/lültru в ереднин— в—иов—' Ос
ucs/uec Tiunm в /am— или; от Fluge при денсис;
мисиат-ио. бързо; бегло; От Nu нитяспе/с; От
voraue ор—дтсpнт—лue* ос е-е Siucde вътрс в
едни час; Ос duel Tagec вътре в, таr снс; три лин¬
ее lici Tauen kunn Oci tu schafTeie за три д/н,
вътре в три дни мота дз те свърша' 6. е А; се
gnit оек ZHimelgtte Jahi гой тлнза е двадесетото
си гяднна' пк geit Ins Uilit/ JU//. lass*'* стотен
потече ол лес с-и-ли, слисало---; псчс е прелата
година. откакто---; er tuOit In Ire Maccetallteu лей
встъпва в три1oлo възраст; los 0/ Сое Nsc/i
Honeln чан ию късна лот' los O/s cicisti Jnii
[чск] до иднзта тси-и*' ос lem Tag Но/гоп leben
живея ял двес зз утре; III. е непролсропетнвн*
лpaнoceu смисъл. 4 ло начтн* cьлuuяueс*
поисже/иг; по. е, при, ва: Om Amt. Ос Doensien
ио служба' ii Auftrage по поръчка, по изреж¬
дане; па птлнoчoциo; Ос Blütc е разцвет; в
цвят; Ос 11/* ЕО'/ oт>ceч набързо; in Ensl
сериозна; Ос но!Сгг Fine/t при лудо Oиcа1e' Оп
Gala в озрзg1O; строго оф-щ-ания сОнекло; 0/
GlcicHnissen meine eяпoри х алегории' In Güte с
доОро: ос eiunm/u Person лично (лей); in Rllselc
ep/neUcn говоря със загадки' Ое Schc/e иа шест;
Ое Stillen т-хичо-. гсйинчкв; in gilem Verhält-
711
Inden
missen в добре (материални) положели—' om
Veuiriuec поверително; in Waluieii лтистних; Om
doesen Zustac/e в тява cтxтюи1нc* Om Zf'iOIrl. im
d/u ÜleTznugiiy е еъмиел—с, e уOeжacинeня/ in
Zwisci/ninnmen из нилсрволн' - SOcderUeOt
еснор. конц. особено; предимно' 5- про успех
шс рмлулнон а— дейност (нопр- про изписва¬
не) пя: Оп (d/u] MütH/eito/ sehr /ие sein eo
мат—матниа имам м/вея добър успсх; 6. вън
е мотсреол- ореДл—во- форми* цвят в.
х. из: 0/ Goi/' Pupiir, lrr/п Geld еаП1ес плашем
е злото, с Основели. е Орой; in Holz 5'111*611,
scicOlzni прзви гравюра, рсзба из, върху иър-
ВО; in /г* в Oаeй; в пор; (минети и оинизсмо)*
е на/ичнохл; с-е Kruwue/c Ос schwane 'сриа
врaняврътнз' sici Ос Well b/tunken напнвам хе с
пн/о; 0/ Öl. WasserOaubni maiec рнoувaч e
мохнсин бои, е товарен; 7. косо рекция но
ргДица udj* pur1, кама bedeutend- bewanden*
erfuhren* geschickt. gewandt* nachlässig; überle¬
get* verkleidet; c-m Ос есн. übnuiegec sein nр—ттт-
хежахм ние. пе um.' in c-n MÖ/ch vcr-lciC/i
преоблечен осно монах; друго премери вж, н
съотает/сне г/сзДо; 8. кино рекция на някои
клатили* косо ausbrechen* b/s.eh/н, elnstimmeH;
sich ergeben. sich fügen. handeln. huuen. irren*
sich schicken* schneiden. (sich) .eilen* sich täu¬
schen* öib/rse1ze/i- unterrichtet* öbertrejj/н. (sich)
verwandeln* (eiH}willigen u Др** /ромвро вжн
про сьиннепнни1нс глоголе; 9. испор* зо /роб-
тизин/лни означаване на количество; оп СпгО-
ßi/laitncd -коне ’0 000 аунн; 10. в ргДсца
фрсзеилотичис съчетания е озросо; eins ins
andni/ цеиес1п/1 ед/о ви друго' om GescHiOinc
auKgniic излизам пе (гтрeeneнx) работа; lu
gehörst jc/ei I/ Ule Scluie т; сега трябва до
ходиш (>1'—) из учи/иитс; раса, cm Hut'/ in sich
бива еп го нoпeкпт (понеча* омкалкомо /ис¬
лям); Ire hat es in sich труи/а, заплетено. 'спата
раОотз е.
iHi**pröf— на чужДс Думи изпичано 1. (ней-часню)
10. без: *nto1/гlni; Id/nrnsto-Ov; 2 включас/ис.
ниорнонс* сиоганв а пщ.; *iiuyuioeiec, IntzenO/-
UIC-
*/*in, р/. -пес suff. subst* зо сОрозувоне но —жмнеки
роД ос исмано- сзпочааощемъ:жки eьщмлnнaa;
A1U/*t/uOH' BotoS' Rutton (/а-рапс е при фа/шл-
зо имано; die Kurschi/— Luise MdleriH)*
issCIqnle udv. 1eслeнвaтeH; нlccтoлвaтcн
oss—tiv ['Un] udj. 1. неактивни, Осздссв; 2. в
аетсвнз, бсз рибята. п—нcиян—а* «е/н. тaпac—н-
i/aktivierT/ tn. I-xuic лгтxктив1асМ; правя неак¬
тивен инертен, пaoнв—U; 1CДCЙcтвувaиL о/ед(*
яО—звреждам (аскеспа е др* нещастно); 2.
утoннивсМ; oono6eжaсвсч от служба, задълже-
я—я; изваждам он уl1eта—бa-
inakzeptabcl, itakziptäbTi udj. я—при—члиB;
l/ätgoiff/ahimef. —книж. започване, захваща¬
на (нс ДаДено paoбCla--.
InCnspnuchmehmi / /нож- 1. ангажиране (на
ереим* сили); 2ш1/хн* нaлятaрвo1e; пранявхрва-
иа (с робота)*
inartikuliert, i/eutikuiieol udj. яcaртuнулuaaЯ'
яcнтeнoрoтgcлe1 (тавор-ргч).
Ieeuguoaiedlsseo1a-ion / и/тугура/лх (даксирл-
ка) gиccрпзниЯ; робота; —ucde - / - реч при eнна;-
новс (на нщ.): -scinift/= -I lsscineutiom-
ineuuunation/т>pж—отв—нв eлнрнвxu—; пюсв—шз-
вa1—/ пърж—ств—ие въвеждаше в длъж/осн-
incnguui/n/nln: 1. тържсствс/о въвеждам. пос>—-
шатaч е енужОс, хап; 2. откривам [тържестве¬
но]; освецотам-
Inb/uTff и. -е, — L сърн/а, иxй->aжueтOr
—ccннни: kume/u - кратно резюме; 2. наЗ-висшс
стспсн (на HP-): ндстл. eътпpшe1eття* през.
въплъщение. ялинетвяр—ян—: (е/ - liier Schön-
НеОе въплътени— из краселт!*. хамала красят*'
бе* - aii/s Bösem янннснпореннг но знюто; 3.
съвкупност; 4. обоОцептин-
ieb/goifin adj включен: die Po/to Ost nihli -
пор—иекит— рззявсни ле хи включ-ии.
ie Ьг/гсГГprp. G отиосио-
inbeeriiT/nahimei/ -s/lzunj инеж. пускане е хол,
в снхпноспання (на .машинен синод); ен'ри><111—
(ио желмлитце)*
Inbnntst|C- жар (Душевно); пн«смel1ueoт; горещо
усърдиин-
ОеЬгйпе^и^, торст. плсм—н—н
inc0öe/iv, I/cio/iMum) ['ЙН'] п* -s. -е зрим. 1.
нaнняaтeлcн гнетят; 2 яснияaн—нcn вил во
гдетя/з.
im coupone всички заедно.
Indanihnln п. -(ers; текст. иилсшта—Я-
indefini- adj* исопрсдстс/-
itd1flnl1nm //- -S, ---tu арии, нeeпаxacнитcлнe
ннеленмсннс: rllc. сО/О/г н др.
igdcklinfbciзрим ^иocнJюниoм
indim I. conj* 1. ряДко 1як'Хт—; нато (зо нрссмс)* [в
това врсмс] ногхно (= нäiulcdr: - sic sich
—111-1, eil eic In ine Spl/gei аоконоее решеше.
тя хс осн—жлан— е яетелолено; 2. ката (начин);
wir kleb/n BuO/fmir//i, I/Cci wir sic InOnicHlei
тoлc/1вамe нара;, каня eu 1звлaжяивсмe* - ei
rifuoy aubeotnte; c/wclic/tc cr tciec Kenntni.tsi кхно
работене усърдно, ной си разшири пап/ания-
тз; 3- оосар. тaщoтя» тъй ксто; II- udv. в лова
врсме. между 'ова; - ндисе wlu zum Kais
Uilucut в лото врсмс н—н бяхме отит/сн;
нтщaнa»
Indimni-äl / 1. оовоОяжаспсне ен енгевярнеел
(запр. чрез парламенти); 2* яенаназу—мост' 3-
061^—лснинс.
In-den-Apiil-Schickcn п. -s. — завасяие-
It-den-Tag-Hiniieliben п* -s, - живеене от иве-
зз улрн, деи зз дсн.
inden е* -s. - ииин—Н-

Ohles
712
тС/к, IeU/sscc I. udv. в лота тренн, мгждувргм—н-
10. м—жду левз: - wun ек Ahe/C е лята тр—мс хе
бс онечср—ло; - ksnec ulie Glsle междувремен¬
но дойдоха венчан гости; II. conj. 1. (съчинин-
пмлмп съюз) аоиктонеза ocl/s Coch юOанe; нсс
пxн* вхс тини при нсс ловз: er koicie - die ArU/Ol
ilcli hewäliO/rc той пес пик в— можи ди хс
оправи е. да свърни работело; 2 астар.
(поДчининмлен съюз) лоното (= wliTend)-
Inertr1etnahl1; onl/trieOnilii adj. ягопрод—'
НИМ-
I1Ultlгei1olrt; oeUrtereinirrl udj. ниислернин—"
рои (от фсисор). свяОял—н (валя, Деяно/).
Ii/rlrieoniteut е* — филос- инлcлeрчи111тм-
lud/x п* "is, -e/lndlzet 1- индекс; указател (н края
/е книги); 2- църк. списък из забранси— кин/н:
Bühlen auf len - snteec поставям кинен в
черния списък; 3. епис* пянзтaл—н* 4- отиене-
ннсте между размерил— нз словото м 'eрeоa* 5-
н InUixzaHl /лин- окоп- uh;-'-. пяиaтaпcЛ'
Indrzrnt udj. нос. иcпogo6aтaШ; неподходящ;
Oeттсктel1; н—nрининeн-
leCllern е* -s, - ниднелещ-
leClsn [-нер] и* 'S, - - Inder.
In'UOH'Näldr-Kratshtirn п* -s, — рткюпняoнaнC;
i/etfliusst adj. безразлични. индиферентни. рав-
шалунев: фас* - es Gl/1't/nwl'lt ннлиф—р—нт-
uo аaвняв—xнг; -г THc-n/i минерали— вели без
хсасlcн—рнн осни; нгърг.-оь Bicky/tciiOi Оаиие-
вн опсрспн; бсз рнон-
IllU*IIrlnz.; IsUOIfri/szJ— -сп 6гтрaтлиниe; безу¬
мие— нс. нииифернштиоот-
InUirfcT^/ezpne/l ш фоз* нунева нeниx-
I/CO^ysKtoo//^, 'СС-оду)- енуреинг е храносмилане¬
то- рстc'трeйxнтo.
I/Clyo, I/Co/ohlin и* -е, -s н/ин/в (боя},
I/Ci—ielos /. -'/ I. тuaH; öcice, nа;lтн<xн* 2- мед.
НЯИНКСЦНЯ-
InUl—iliv с* -е, -с ['тc]lрюлl- -*^—//<0 иаинен—-
IIIIH Н/ИНКСТНП-
OnUO—rii упксН ['TH'] udv. 1uaикxлитнO; коне инди¬
катив.
IsUo/ütoi е* -к. -'-бecп нехи* индикатор, указател
(по /ор/о машинс).
OnUoui/t udj. u—орин, костен: doe -е Rele u—пряна
рeн* -е 81/11/1. -е Wahl кохт—ни лонът—,
ягnаикo гнаеоподававе-
Ос/исН udj. индийски ;шaуoнИ'
IsCis—nct udj. u—allcкргт—u» и-скроме/. истакт-"
ч-л (nпnрoor.
Is/Ik/iiIIUi /1 "Нп и—дискретн-сл. неснремивхт'
и—■тактиш/сет-
*sUoк/utü/r1r OnUOtkntl/il adf, 1- неоспорим; 2-
рак - . li—тaLXтy‘жaтзи^ аaтнcнвa1—; разглеждаие.
под пoиксквс кр-пнаг: sein Beininen на/ -
петгнг11;е1 я му бсшн пол всякаква критика.
ls/osposol/1 adj. я—рстпялaтaгМ; ue(cтeяpr из
ре нв-южеинг- яесвобоасв: OsCiKpoio/lc Sum¬
in сума, ияитe ве е но разпя/ожснин.
Ои/ltponi/rt adj* в-разположни. в тоно наспрее-
1—1.
I/dtupoKtloi / "еп неразположение.
on/ttpnta1r1; tuClKpuiSh/T udf. н—exпeаим; 6гтc-
пяр—н-
о1Соу0СидИ<о/геи (-aи>И"] tr* индивилуaлитирaч-
In/Ivi/niliKenK ['Ti'] е. - — индивидуаннзъм-
Is/ovoUnrloKt [-Hi'] е* -сп, -еп ияли>илуaлиcт;
isCiyoeii1Ii<ei<cH ['TH'] udj* индивидуалисти/—ш
In/ovIUnülItät [-ви--]/ "Сп иugи>илуaлuecЛ; лнч-
ИОХТ-
inUiviUnTII [">1"] adj. личсн нндивидуалеи-
InCiviCune ['Hi'] п* -s, ---/iem L нлинвии;
отделно лице; 2*рс?к- пр/зр* лип. индиви;.
Isd'u. Iilietne п. '(e)s, "20// I. указание; 2. юр,
унии* (са вози); 3. указание. притнaн-
InlZoirn//wrIs — юр* дюиозат—лотво по улика.
OnUoeiirt adj* пргпeаънит—н—1, уместен; подхо¬
дят; ммД* показан; тсхн* нндинатор—н-
ludocilei/tltci adj. нялонитайенн-
liiorn/oplcr е* -S, - индо—>роп——Н-
Indol/ntnT//- равнодушни. безразличен, ин—рнeH'
lelon/sier/?. 'S, - 1ялo1—ти—н.
ocdoc/ttKci udj. ншисяезнйхнн-
IcloKtam/nt п* '(/rs, -с търк. жиаexвaue* жиро
{за мсшнсвиница).
Inlotslut е* "СП. "Нп търг, жнраит-
I/IoKuSi е* -еп. "еп cьpк- нпдюсат-
Indotti/iec tr. търг, жнрсевхм-
luen—loos/ -сп ми* фалис* ншлукння,
InCnkClvci'/' - ииаунпнв—н-
IsUnktou и, -е, ---О/еп мл, ннаукнер (спиран).
In/ulyCuz/ -сп църки ;нaунeeuнии; опрощаване
(но зриоси/оМ; тpмтuвa-1
Isdntlioül Design [инgтcтриaл дизайп] п* -s, -к
промишлен днтaйн-
IndnKlioi / -п ('йгu] 1. индустрия. премин/е-
лоет; 2. шнсйц* фабрниз-
Indnttron/utomk-muTtf erk J' индустриална елект¬
ростанция зз зтвмиз е/ерсмя; -unt1Utiпny;
"пОписН/ипу -/ 1. индустриално оборудване.
абззннжизлс; 2. съоръжение; ETeinynit п про-
чинлeu продукт; -guhort п иилуслриалиа об¬
ласт; -iliclrn и окон* астар* е ГДР фнрм—в
магазин но првминнене оаeлпрнитиe (за плас-
метт за еибловмното производснно); 4(11/ п
разенто индуенриана cпрзн3'
osUnKtroIll udj. 1Hлуoпризл—H; прoчннлeU'
1n/пкt1ili1l(1r с* -п. -п нилуотрнангщ-
IsdnKtuti'kultUrKiit /е/л.-се* сеитба по нилуот-
риалии култури; "norm'прянзведслтсяа нор¬
ми; c/ltte/ и бонор- мсн—шик тъп виеш—ня
ябргсппе (= KocUsisplc*)-
Isdntti'oi- ucd Kan//1tkimmeu / 'търговско'
-идуотризн/з петото (« Оташаса ГДР).
on/uz'tiTmn 1/^- 1. филос* заключавам ял опила.
опили-' пропя и/иукн—я; 2* физ. иниуцирам

713
inha1I|s|reicO
(пак)*
oeil/rkl*v udj-, ourlftelint adj. неефективни. пере"
тулгxлeH' u—а—uпa6нл—1-
*n/onand/1r onrlnli/пг udv, един е друг: Cie
h/Odec /eien - ruf мат унитожавхл хс взаим¬
но' пргн. те живеят -амс сан/ за друс, ва мм от
еди/ 6сз друг' -o|iisßsi* l/.r- н/мнон сс сдн/ в
друг, втичал се. съндниивxп хе; -oU/gn т
съединявам. eгляOивзм сало е друго; -цггООТп*
i/t/i 1. тсхн. тлнтaл —лио е друго (иолелосо на
часовников ммханнсъм1)' захапван хе. включван
хс сдво е ару/в {sьoчacc калели); 2. првз. сме
във взoнмea—йeптнC; /рпз* сътрудничим си в
пплuя сини—лис, хсамeuия-
liiinün/ru н. -е, — пъпренна врттиз,
lehrt adf. ня-рг-в; Oeзд—e1* отпуснал.
Oc/tsenS-Iell lпci/ oc/Ktenziell ["цНОн] adj, ин-ъ-
шнеленн-
oisxskt udj. 1- нeтeн—u, uгпагнитcн* 2. янанур*"
лги; нсОр—ж—н-
onTiirolrl adj- ш-погрсшин .
InI1Il*e*1otn- lr — църк. ннпеергннмоол-
iilSe adj, пейор— подът. 6—тнccтcu: ео/ -шг
V/u/icii ленио n-ae1агuи—* с-с -е Lügt лоста
лъжа.
IdlsetiА "1 ["Ини] пгйор— uнтooн; падтеет; пазар-
leTani и* "СП, "Сп принц.
InfielriOr - /. "П (-йxи] п—хета-
Is/ünliitKl и* "Нп. "Оп огхвнннeн-
IsOaetii udj. мед. и—доразвил. инфантилни (чоамк-
млсД/ж)-
1и/|11оГ|клпк и, - ---inen 1/11), I1нфxнпнлнттм-
IniUT-i и* -(n^s- -е ммД. нифсркп-
leii—eooi /I "ОП IsTT—i и* '(e)s, - - м/вЛ* инф-ниня,
ззратo-
OnTrktiöt udj, мед. инфекциозен, заразнлс/сн
OdlrriOi adj. малян—н—н и—значилал—1' пoлoл—H;
вноряхнепен—н.
OnIrmsIl(OScl) adj. адски, аиneнcни; пън/нл-
InTTm/o /; "S. —зд.
lefi-trstioe J, -in 1. н/финтрсння; 2. - нт1. всмук¬
ване ва чужд ннсме/л е eрттн1нгxнз лъкош-
l/fleitc/leSI adj. ./ас* безкрайно нз/ъо
InOInitrtOeairiclnunu (моп- лнф—рсвнитнно и
нитесрание -мяташе
InOOiitiv/H,"/. -герои- нифнинлнн, u—eор—aгт—1o
иаклоигни—-
Islox п* -си, -м грим. встхвнз. н/фнос-
onlizorrrn .г, иuф—нлирxч; тaрoтятoч,
I/ flrynS/ti udv. ва няето вз па—oнтпнгнигтя,
isilieel/ci udj. вттпнзчeни—ч.
leililioe/. "НП окоп, иифнация-
IsliülOöeKUülr ' nавm—нн ви инфлацията,
onflitoriKcl udj. нкон: инфлационен.
0nfTrx*/l1; osOlixO/cl adj. нсоеъпаем' /нокн-нин'
зрим. uccпр—гз—М' нeoкнeняoЧ; 1aизчc1и—м (|у'
мю).
I/TTic/e /, -еп фоз* влиянис.
InTiuTaeS/ -м//м(- инфлуенца, /рнп-
isiOlyrp/p. G (или с von) порсдн, заради: - seinem
Verspätung Orien wir licht те/т zum Zny
поред— тaктcu—uнeлo му нс можехме до сварим
внект-
Info-lg/ddssen udv. поради ляво, неннистенс вз
тевх-
оп fölfo udv* п/ч* вън фон—ю (формсм}-
IsToumüsi нн. -сп. "еп информатор. ecтглямнтcЛ'
IdlonmUti— udj. нифермат—ко-
I/To/muerOs j— -еп информация. осведомяване;
св—леинс: -еп nlceori/с събирам сталення.
InTouei-tönKlIatt п информационни Оюнетил,
onfo1elioriкcir по-рядка odToumitlv udj, осведо¬
мителни. информационен-
leTöimlÜio п мнфярмбюаe.
leTonelU udj. неформални-
is/omл 1-/1 tr, nejl* информирам; уведомяван;
осведомявам (——), и през.
IsTuüuot adj. н1фрaчcрвeH'
Islnsidn -еп; IifÜ< п* -rs, -c 1. мвД. отвара' 2.
i'el- нозрези— г-ч/ест пол кожата, тъп псиинн-
1ifn<1ÖiKeo/rh1in и зоил. = InOutöт*пe-
Isfu/öi-isne/de/*инфузорна пръхт
IsfuKOilum П: -S. ---*0/1 зоил* инфузорияpl. (клас).
Iurlng/lilltnur / поддържане на работите (<?
сpвdп)mяcmв}; -setency / тсхн* пуокс/н (но
Двигател- .машини) е инйотн;—-
liynslsur [н/жсни-р] с* -к, -е нижеu—а-
Icg/n&nTHctrn (-нBа-] п инженерно д—лю.
ocyrnlöt adj. L извОренат-н-н; uзxoaн;п* 2.
eoлрoуч—1; пряннтап—л—н
Inylnlosttiit-b1» изобретете-1/0-', находчивост' 2.
оaeuинан—лняcт-
1иуГпопе п* -е, -.есп 1. лaaOХ; cпвoe0uoc!;
тали/т; те/нй (каси ипоосО/сос); 2. тш-онен
хпосяОгн надорен 'яв—к-
1пу/к0и1/ п* -S, — осмар. дснсш/нх присту/с.
О/ц-ТОс/гс udv. еъре тъй, по сърня шaниu-
lnyurdi/nt п* —, ---ОспеОги; 1пуг-//оГие / "in
ииiгр—ли—uH; съставо*-
leyrime и* -s. — ряДко [скрин] тuив; злоба.
(тaтacнa] н—паня1ън
Isruteety udj* озлобен -схяш яд. спотаена злоба
I/yHsi е, -к. -" ннгв—р (сиДс)cнкc)' ажн/джи-
ф—л, ИСИЯТ-
InHi/sr е* "К. - 1- притежател; 2. съдържател (за
зоввДеиее).
onHüTtlsisi tri задържам, арестувам.
leUilattöoi/ "in wnl. инхзтсции -
iihi'Or/ss tr. исд. правя илханиния-
lelult и, -s. -с 1- съдържание (на псквН: шошс-
рмч. /зила): 2. мош* обам. величини, потърхин-
ИЗ-
Ои/гИ-Ос/ udv- по съдържанн—-
IeUilts//reuibg 1. кротко съдържа/нс, резюме
(пс книга. осостя- oпmиaнmв-; 2-« "Vcrzclel/ot.
IeHaHCs/ieicU udj - съдържателен
InHaltS-scHwei
714
onUr1t(s/scUHiu udj. e важно, тяxничя съдържа¬
ли—' "voll udj. cъдтржaт—лcл-
lniiittv/uz/ocintt H съдържание из кнн/с (пи-
мпсог/с е тичалото или края).
1пНП1ГиС udj. xвoйcтв—H; приcтш-
1/111112./. — свяйспвенест-
onHieorirn tr. забранявам. възпирам, прекратя
вамr пa—уcпa1ЯвявaМ'
onlueln adj. ясхунаиен 0—тчoвeнeH'
Istumanit-ä b0cтнoв—нuoeт-
IsollUi [-/1-] '', -е, -с, liOtilli [-/—--7. -п нн-ц-иол
(начално буква на има).
InOtolsl [-/—-] и. -сп, "Сп иu1H1aнeр'
luotoütovüntuüy ['Цнинив'] — полип* тaнянюgaпcл-
ло предложение (е порломен/н)-
luoliüiivi ['Нианивс] / -п инициал-во, пeниU;
язниязя-e: dig"-crgreifse вземем почн/-
osOtilrie [-/—'] tn. паеветансн; въвеждам (е
Длъж/оен- н ДоДен кръг* тайна общ/спно*
наука* иисиуспне* профеитя).
Inj/kt-loo 1/ "Ci LhiC- инжекция; 2—к/ил* проник¬
ване из мстме в пунихнннннг из eиaлнл—;
O/jiеОп/ти tn..ued* инжектиран.
InjUnic [-;—] Д "П юр* ряД/с oOi;*, oxнтрбнeниe;
iikal/nlSe/i adj. нeизниeл1Ч-
Id—ariiiüiöo 1. '—п впплъp—ниe; oлингптяр—ннC'
InküKKlut и* '—п» "Хп lниlиaoxлoа-
IcOS-KO н, -и, ' съра— ;uнxcирxнe; ^000-,
събиране но тземавия-
Is/ioeit*oe /, -сп 1. никне: i/b-t (ши човгиа към
нт.)' 2. фш. остр- иянн1uсm1и-
Iiklit'ivc [-пс] udv. вин1ошитгн11е' II. prp. G
пклlоннtнгннo: - d/u F/shtl ;тннюннlт—лuя взв-
ло ею-
Is—Oudilo adv. ниняешнто.
Iskounlio п, -s. -s никогинно,
*n—otl1rnt; OikoHIi/st udj. яeeптртa1; бсз свръз¬
ка, без он—пневнс-
Is—otlnsu — есл—опп—но eвпгливaнc из рохле-
ШИЯТО-
on/oee/nsniil/i udj. яccрaтниМ; u—eтизмcрим-
onkoeeö/lrrlc tr. cл—cuяnxМ; o0—зпяиoятoМ;
*n—oepü1l/r1; Onkoepiiihri adf* 1ecрaвянч*
зрим- л-хлепепунн-
IskompuTlhlir и, - -..bi1*/cl(--.h010ar грам, конто
не сс степенува.
*n—öepltohl1; ti—oepsCi/sl adj. мпД* весъвмео-
лнчн» итнлlонвзmн сс взаимно (лекарство).
onköep/trnt adj. лнконпнтнл'-н [т1зxПr учрсжде-
ин—)-
*n/osr1Пlsl; iiOosymuici adj. иесъглзсуващ хс;
н-стонт-пен-
Onkonsrqпrni; i/kocK/qulil udj* 1- u—оocлcдятa-
ic.icif: 2. яеосяяванелсв-
Inkonкrqn/nZr lnkont/qn/nz/ "in нспюслсдята-
ICTHOCT-
iikonKiKtg/i udf. н—уcлoйн1в; непрен/' нeпocняи-
В—Ш-
lckoctttt/cz J* -ес шеyeтeйннвeoП; ucлрaйueeн;
нгnocпoяueп>O'
*n—önкtlni; iiOoiKtlsiid/. пране/нив. иепеетоя-
1—1.
Inkocvec0mnZr ImOo/vs/OS/z [-вее].]/ "Шс 1- и—у-
лeOcлвЯ; затруднение; 2. и—допустимост' nemo.
не—то ва подобент-
Is/oorUInliT udj* uecъeлacувз1; иенеюрднянрав-
le/orporattön h -нп иuкярпярнрau—; прнеъелния-
>011, вннюнтoн— е сдво цялост. корпорация е
друго (пб-тслямо) оОр—отвеня ляня.
lekiUit/Tt/Euп/Ц "—п юр. привеждане в дейслвие-
In-KrüOt--Tretrn т, -s, — внитa1a в енте (но лс/сн*
пбстоневланне) -
Ink/mlK ш, -1/, -с мас- вписана окръжност (или
upаг).
On—riminisrsi tr. юр. нuнанчинирач; вм—иитзч
вън ВИВЗ-
Is/U^s^flf^o^e, — 2./сД* нинуОзнноиеи о—анoл* 2-
1тнуcлвeuo излюпване из пнлета х няоуОстср;
времс ио люпене. из разви-нис вз и3нeнe-
IskuhiCoi и* -/- *''öгrc .нш-). няиуОзтор.
InkUrккrtzlun]ybЛ'eT; пуенаи— в gcйcтви—; апнже-
ННС-
InTusU п* -е, — 1. От - вътрс в пред—лил— ви
дадевз епре/з;нови* е дълбокия ти/' 2. вътреш¬
ността из етртитто-
InineCcm и* -к местни жнлгн (но (иДа/о омраза)*
ii'I/CKch udj. аeл—H; нехтсн: -г ProUnkiOon
м-он/о произволотво-
IclindK//spTi'i п междуградски резеовор-
lulrut с* -е, -е крои, ср—днснявне-
lulitt и* -е, -с текст- аитниз (плам); пухен*
възглавница от лекево-
luliryrnl I. udf. книж- внож—и (аъсра н /нщ)-
Osmotiin prp* G нам* пор-д, в —редило. посред.
помежду: - (Осиси Leuir в—рсд тезн хоро' -
diesei EucOgiiKse поор—л '—з— xъ6ипии*
I/ sstina udv. 1. търг, със —пяна. е натура (не е
пари); 2- нян нc./eнинъK; осмият '03.
Ос/г adv. вътре е; отвътре: eltt/n - '-'/- в
срсдото, пясрсд-
iiis/hs/cc* 1/— притежавам. имам; "Hrltis* t/nb.
I. tn. —т6людатаМ; спазвам: lue Gesst-j- съблю¬
давам зтоо/з: Ссс u/ciiec Wcy = държа правия
път; II. 1/1/-- прaкъcвaЧ; опирам (про лоборг/г}*
прзви пауза: eil den SpOei/c = спирам нерала-
lnn/c adv* вътрс; отвътре: /ое ScUaln Ost - veu/oi//l
'THoro. купата е пoтлxтcнa отвъпрс' /Ое Tüu
gilt creU - suf вратата хс ялтзри навътре; е-п
von - ued von aißec keccic оoз1aвaм вкт.
^0(0 добре.
Innln**. вътрешни: lcmecilcd/1*
Innrn/icl/ii//икон* вътрешни засм; "intrnni/
вътрешно тилсни. стайна титана; -ructitek-uim/
вътрешни архитектури' "Пики^С-пс/. -ео/гСН'
-п/у/Пънрпни* уредба. мебел-ровно; -Uss/tl
и вътрсива търсения' -т|т/гп п луш—всн жн-
715
I/situa/iOe
non. вътрснс/ мир' "n*eKtri и мнннснър из
тътр- робот;; "Гтол н лот* вътрешна рима'
-t/i/l ' - център вз града' "Seiner/ и епирт-
cвргтнс (дясно* лянa-1 н—нттр'Uaпaдaт—л* -weit
/ - вътрешни мнр' -winkt! и вътрешни ъгъл.
Iseerr'/'- 1. вътрешни; прен* душ—в—U; аухяв—и:
-шг I loO вътрешни двор' die -е Stadt центърът ва
трал (цвнитрил/исно чаен но граДа); сос -пк
L/oden вътрешна болнен, слраланн—' с-е -е
An//1eg/nHeoi вътрешна (дамаш/с) рибята' Се*
-е Mentci душевният м-р из 'овеиа' lue -е
Au/c ауховиете око; d*e -е Stimme вътрешният
(13—. глзcпл нз съвестта; sui Се* -cs LOiln
operieren и-йонвуним по тъпаemиlз лнuии* 2.
боакз* superb Опие/ке нaй'ЛънбoH; ux3"Oънаe"
нсв. лой-ииннн-ни: к-с /ОТ) innins/cc GiCsn-cn
llсй"Oпкрeвoli1лe му шиели; е-с -sic ÜUeizeu-
уи/ц иай'нин;мието ни уОежаеин—' deu -к-г
Ken d/u Sacin ядната. cпpuяcmнз во роботите,
inncr/bcirieblicl udj. и/сп, вътрешяе:зтполск1;
-deutsch adj >птаcняee—рмaяcнн (проОлем):
-dTtstlicl udj, xнуж•—6cЯ; >ътр—шeЯ; ломансш,
засягащ —име службетс-
Im/erc П: "(1)5 — вътрешност' пргн* сърнсо',
ялрo» илиа; душа: Ое "i Сг* Eule е ведрата ва
земята; ins - les LunUrt vou/uiii/cs пре/икван
тъп вътреш/оснт* ви строи/зно' nein -s пълр—ш-
шия' ми мц-р. аушалс ми; da/ MiniK/ciOue Ins -е
чнuиcтгаcн>e но вътрешните раоети-
Inn/r/ien pl. оненр* вътрешности но ж1вoтue;
но/пе се ядат. нxрaнлни-
innerlaib prp. G I. L зо .място [>гeр—] в: - les
Pauks вътрс е пирна; 2. се нрмма вътре е. в
нс'сшн— ва: - i'S JuU/ce е т-ч-нин. продължс/ин
из сиво /оан/С' П. adv - тъпрс.
inn/riich adj. 1. вътрешни (и -^м^^^Д—)* преи. аунг-
пси: deu -е Zutiünd с-е M/cscien луннп/вно
еъеноя/и— ви човеоа' -nm Bm-tf вътрешно прип-
BTiiHe' 2- udv, вътрешно, вътрс: - und äußerlich
тгтp—нllя м тъи/ния; - меД* - асеинеп//и зз
вътрешно употр—0ЛС1ИН—-
Ineeriiclkci- /- — душевно дълбочина. cлъ6ин3;
задълбоченях" cпнаяв—uecн. 1aлylueвuocЛ'
innerpolilisch udj. пъгре-инопснитичнеки-
IntersekreCtonzdrrseCaaH'H- nътрeшlиoeeнр—няа'
из жлеза.
innersekretorisch udj. .мед- х вътрстина ceир—н;и
(жлези).
Ienersti е, 'П. — 1- нaй-вплр—ннснa част из /Ш-.
център, ядка; 2- гнпоинH; лплбoчниll; същност,
оърияа: Ins - les Wcercs е-е Fuage [vou)/пny/s
прс/икнсн е —смило еър/вот ио иадсн въпрос;
с-е si*n -к 11011'011, oOlnubiunn откриван /кн-
eпкаe>eяитe си м—'!-, чувство' ble ins -
eusclüttert потрго—u до лпяeтя из душала си.
Innervalioe ["в*"] - /, — опам. нисрващия.
ieei/wirdTn* t/t ряДко intr. s G t/nb. нас. разби¬
рам. eгз1aвaм' забелязвам: Ш'- Snein = разби¬
рам. съзнаван нр.; -woOtet int/. h (D) присъщ,
e^^^r^r—^t. епоЗснвсн съм: lus lem All опи/Hol-
nncde Leben присътнят но тсенирт жнвот-
intig, i/niglich udj. L тaлуш—в—Я; —трлeчeЯ;
искрен: -c Lie1e; FrnicdsciaTt зaдyщ—вuс(1lo);
сър лечи *(10) любов. приятелство п-с "Si/n
GiüheHÜiiKehc монне uxй'1eна—uи Онапепожг-
нолня' 2*—схи- най-тясне споеш: "<// Mlseln/g
Се* Stolle пълвя рoзчeeвa1C' спояване но тс-
ц—xнвaт3'
Ineovalide ['НС'] / "СП нe>ювъ>—дeннCr uoboch,
пeлнeвивaн—; н/ониння; Оии* оoдмлздивзнe-
Innung/ -еп тес- еснафско сдруже/иис. нах.
i/offizicli udj* 1. неофициален, я-онуж-Оен; 2.
пев—рннстсв-
inopporUue, inopportun udj. н—учгoт—H; в—сво—в-
р—мевав-
ie perso/a лично.
ie p/tto/ niw. - iibcn >ъзнзмeривзм Hm-. нмам
nm. /снопа за
in p/lxl из практики, в а—йснвнтглясхт-
Input c- -s, — вход. във—жазнс' лauиH; ненне сс
въвеждат.
Inquisitiönfl -сп 1uнп;т;н;и.
I/quisitor ш. 'S. ---d/нп никт;т;гeа
Insasse m* -/. -n 1. пс-сж-р. път/нк; 60/ -c ine
/п/ск. r-s Wsgece пънннпннс във >13'0. в кола;
2. земеделски работи/ик — н>саннасuн (урсбв-
иодиш/ля)*
insbe/ÖH/retr/ adv а-яО-но; в нaoтшяoн-
Itsclrifl /, -сп надпис (на /анетнтцт* -монети нн
Д)-)-
Ins/kt п* -(1)8, "—п еиол* uac—нeчя-
lntrkt/nr'rets/т’ tu яaccкoчoядllo:~eüeUl/т'ятО"
чeнoeня* -ttlcl и ухапване от и насекомо; -vni-
tOlynnyteottil п средстто зо у/нт-жава/н из
вредни всеекам—-
Inzs/l/ -п остров, е пргн : die Grüne - Ирнани-я;
dOc - deu Seligen о-тропът ва О/оженитс.
lutrl/lihnhof и сорт е пгрол е оредели, между
две лн/ши' -bs/ц е изолирано възвинитс/и— в
ран/шни' "gruppt. "пет* е. -нс*/ / - архипелаг.
Ins/ral и* -к, -с oоявлeниe; 06™* (аън «сенник)-
ein - in /Ое ZcOtn/y coinüc/ci пeч——нвaч ябятне-
вн— тъп вестнинз-
ies/ri/ren tr. пом—сттам обява, обявявам (вън
вестнико)
insg/lTim udv, скритс. нxйиo*
insg/m/ie udv. оенор* изобщо; оОнкневеяо-
imsg/sam- adv. всичко. оото, заед/ю' - wiu/n те
е/Гс Personen всичко бяха исо'сн ауни.
Insi/g/I п* -е. - 1. оенар. псчил: 2. лон* с/сдз от
план.
Itsig/ien ['Инсн]р/. стничитеннн злати зз вледе-
лсл. зо висш eaвo>uиH' зт воЗснова '3—', зо
учреждение.
Insinuation/, -сс 1. иuoинуaн;и; '/->1™;'—'-
в/уше/нс; 2. пoлчинк>xя—* 3- (oъл—бня] връч-

insinuieren
716
ваве ва аенумснл-
insinuierin 1. tri 1. иueинуuаaч; лайне вмъквам.
сирило кт—вeтЯ; пуснем клюки; 2 трпнтoч
[съдебна] (Дскуи/с/мо* книжа); 3. ne/l. sich bei
e-i - нн—зам нам- пят кожата' пoдчнлнвaч се.
insipid(e) udj. глупав. бeтcми—лeн' през, блудкав.
0—з>нуеен-
inskribi/r/t tr. 1. оненр. записвам (са онуДено);
2. тпиonaч (с списък),
Itskrip/ion /, -сп 1. тaоиxвaнc (ио енуДеио); 2.
ппнопсн—' 3. надпис-
insöfern 1. adv. е тява отношение, цо хс касис де
лени' дотук; прсз лова врсмс. зтессз; onsoOiuc---
ais залото--- чс; ~ Ursi lu docH /eirui в товз
олионеин— нн сн хс заблуди/; - Unt er Richt
дотук. е лев* отношение той мма право; II.
insofern, insofern conj. искеткато; поред— to¬
bt: - се eie/ 1/101*11. konnl/ Oci nohits di/i/ec
ciUHCiUrn acK-HKOTc cc иасаснс до нсие. аз ис
можах шито ga възразя
itsoi/nt udj. рядка gърпгK; aрocанлeH; пехотен.
Inкö!rnz/; '—п ряДко нехат-пто. дтрзяcт; ирогент-
шоет-
issolvl/t [-те-J udj. uьpк. 1—oянв—1тc1; иепниле-
жяопяооб—Н-
lntoiv/nz ['ПС-] -/, -сп —ърг. неплатежоопеоеО-
/СОТ-
iisowrii adv* - issol/ni-
in spe adv. е бъдеще: mein SciwOegeusorc -
оплcmllят мн зсн.
Inspekteur ['Töp] m* -s. -c = liepc/cor.
Iisps-lioi /. -е/ ншспенния' надзор.
Inspektor m* -s. -drin и/опектор-
Inspiration ./.’ -ec 1. вдъхнов—ние' внушение
(опишс); 2. ниoпнрaн1и' З.л'mtr» вдишвани.
Iispi/Osr/g tn. 1- вдъхновявам, внушавам; 2- пран*
нuoо;а;аxч; падбулеем; З.ре?- орoxвcпляваМ'
Istpleolui м* "СС. -ап 1. наопр. няепнииеит; 2-
uслт1рaнeЛ; надзор/но-
InKpIelrurn tn* инспектирам (ошеснсус* служби)*
InKtrllresu* [-öpJ —* -S, -а ииелодотор-
IsKtülTrilöi Д "1п 1- инcтoлзниЯ; ннеледиртне; 2.
въвеждаше е ал-ьжлоо о.
*sKtüiroiirs tr. 1. ие.хз* инсталирам (мишото); 2.
босор- uxeтaнивзм (по длъжиниен)- въвеждам
(н илужбсмаР)*
itsiänd such: ie Stand adv. в добро cтoняи1нC; в
ред, е нтпрaвяo—Л-
Insiagd/iaitcn п* Insiandhaliung J' полдържеин е
нтоас>uвcт: -sctz/n п* -s. —, Ie^i^^i^t^s^t^e^i^u^gg/
. - книж- р—^^euлнрaнer прнвеждаве е изорaт-
ноен-
Опи/П/СОу udj. /сотойчин' 1axтяитcлcн' горещ.
юнът (чoл1тпar-
Onsiüsi adf, бгртoаa*пвярнмf (под ферми ио прах*
нс/р. иофв)*
IsKls/z /. -нп ииотаиния (съдебно* адмтзоеоро-
стапа е /).}: (сс Weg len -сп duuciiuulin
мннзвзм пя no;нки ияхнаини;-
Instänzenweg, Instänzenzug ш конц* нанален рсд.
Imsie и* -п. "П Днол* = Imss/ec 2-
Imsliekt и* -е. -с 1. инстинкт (добър ала лош),
посян: Са/ Тост lä/et sich von к-п - iell/n
животното хс води он и/олн/кл* си; 2. у-сн: ео/
ОеОпеп - сен. /ис пратя вщ. х тънък уесл-
imsiinktiv, instinktmäßigudj. ииспншнтив—н,
instiruier/n tr. 1- учредявам' 2. уoлря3вaчr уреж¬
дам. взрсжаам-
Ieslilut п* -(1)5, -с институт: - lüu Fu/mdspuacinn
иионннут зз чужди —тини-
Ies1i1u1iön / -ес 1. 1uoтитун1и (um. учр—дене)' 2.
pl. юр* илогинупня (с Юснописнюпи кодекс)*.
Instmaee п* -е. ---leuie = Inslt-
^/г^/г/п tr* инeнруирaч; яOу'aвaМ; пяу'aвaчr
ияогруинграм-
Ins/rukiion / -еп инструкция-
Inslrüklor и* -s. "lÖTec ииснрукпер.
instruktiv udj. инструктивен, пяуни■н—н—U-
Inslrumlnt н* -е, -е 1. н/струне/н (и мулеколвн);
2. олтар, eрзчoтз-
ontiine/ntll udj. ияeнрумeнтoлcЛ'
InKlmmerntüliK m,.. — крам, твяритенен падсж.
InKtineinilienKik - / -ииелруме/илхтиа чутинa-
liKtinesstlrе* -е. -с —ахн* иlиeпрум—uтaр; вибор
юг ни—тручeuт1'
instrum/nliiren tr. oрн—eлр1аaм, зрaнжирaч-
Insubordination J- -сп олто)— /—покор-'^ лс-
послушание, иеповииоваянс.
Insuffizienz/, -еп ммД- иucуфини—шн;Я; неияенс-
TЪЧHOCT'
Insulä/er и* -е. - oeтая>итишин-
Insult и* -s, -с 1. [н—жка] обндо, oeнтрбн—1нe* 2.
мед. припслън. удар. н/сутг-
Intulli/T’rn tr.ряДко обиждам [лгжко], нападам.
in sliia adv. обра. итнилO; псично заедно.
liKum/C/t и* -сп. -сп ряД/с въстаник. бунтовник,
octuT/teT’rn tr* подбуждам, подтиквам към въсла-
1—1.
imszimicr/e tr. 1ueнeuирaч* иеонр* пяспавям-
Ieszeeierung/шешнр. пяснановка.
0111^1-//- 1- недокоснат, uenнпнaЛ; незасегнат; 2.
безгрешен бсзупрс'сн-
Inlarsie [-ис], I/tarsia / ...iem [-исн] nатUд
нитарзня-
(л^/г, iet/ger udf* 1. непокътнат. вспяврсдсв' 2.
неопетнен, безуняризнен-
ietegral udj* инлнрзл—H; н—лoиуn—H; ^100-11.
—4—111.
Integral п* -е, -м/ош* нилеерод-
Ie1тgra1iön / -пс 1. мас. из'иcливaнe ви ишт—т-
род; 2. окон—- пилен* насн. инт—грзння-
ielTgrierT/ tn* интегрирам.
ielegrierTed adj. хъше-лвеи ('3^0'^/).
luiryrille / ~ — L пълното. ^100-/0-' 2-
безупрсчно-п-
Inielll)kt/H -(e)s, -е интелект.

717
It-Trpunktiot
Intellektualismus m* -.— инт—л—н'туaлизъМ'
igt/llektu/ll adj. инн—нгктуaнгЯ'
Igicll/ktu/llc(r) rл» '/. -n 1uтглeкгуx1eH;
i/telligi/i udj. интелигент. умси-
IntclIigCnz / — L ишн—ниееянносл' 2 рядкс
н/геннсешння: негк-аппиплруиява интелиген¬
ция.
liislIi/riZquoCOc/t ш но—финнеил нт и/тенинтни-
н/оен' "tCst — лест за ннл—нисеинноон-
intilligibii adj. фнслис; миcнич* cвръхo—пнвcU; ии
идеите: /Ое -Uic Well хпръхентl;>ниил cвиTr
овспъл на -игитс.
Iet/edaet е* -/1, "еп 1. олсар ншт—иаснт {нь6
войска* (асрпц): 2. исанр* директор на тсотър-
In/indantur /, "Нп ао/н* синор: ннт—ндаитотво из
воЗсното-
Inlin/ünz/1 -еп 1.нятгшдсятолво; 2- ръноволствя
но тcсmъа; аoдиярaзпаъxнnaнc.
ИUHГЯTHПUBCH;
intensiv udj, ишн—uтн>—U; яaоаcтлaT; уенн—н-
Intu/i/tme-сп uзч—рeu1e; фолио яин—нння-
ite1ntiönal udj. целенасочен-
itt/ralliierl udj. нежлуoпlотuич—cи1-
It-erbrigadis- и теолог, иитерОрнгалист-
Int/rcity-Zug и бърз >100, —вързвзр гял—чн
градове.
Interdikt и* -(е)-. -с 1uлгаaшкл» забрана (о цьpu-).
in/crcssant udj. нитерее—н (човек* лекция, проб¬
лем* отшили)- зен-налсл-н (рискис* ромон):
риск*: siel - писНес правя —а иит—р—е—н' Ins Ist
ju '! иин-ре-ши робота!
I/te-rr/tm е, -s. -е I. и/нл—р—х (културен* музика¬
лен* споров/: сна/снокс); 0610/3. итeeл3; пен-
за: - in ctw-, lüu i/w. ГаЬес ингсрноувсм ех ол
шц.' От - Сек Dlc/sics Hacdeic лгйотвам е
нялерсе на снужости: las il/yi Ос IcO/cm eO/enec
- ляв* е е твой лнчгн. хеоелв—в н/терн-' itH.
uue -- nicht uue Li/hc -ui правя uepo ат
интерес, зо oонатa; ве ял любов; Ins - in donsen
Drains lässt euci ишнгр—сън към гоя драма
am—HTÖH*; 2. uьpк- нърo—ua; иит—рее: icl Hube -
ас i'i KÜH-Kclnin- ия!—р—супом1 хе зт хладил¬
ник; З.р/. сатир- нърк- лихво-
lut/resselostg—rii / u—1аиннгрccoвxl1Я0H; оeтрaз-
ЛH'HC'
In-^eT^i^tten///mirionK<^^^l^*t /1- общност - на нннерг-
еиле; 2. оиин. вид нxанc/: тръст; = С/т deitsciec
FnTlcnindnttric норт—н ва гсрмансксн* инауон-
р-я зо Оо-; 3. кръжок но любители; -tp/lre /
полее* 00/30'. хфсрз ва влияина.
luiernssent и* 'en* -сп 1. заинтересовано лице,
зенятергояваяа страна; 2. който желан до куп;
um., oъyнxcтlil;H; съдруж/на, конпс/ьон-
ietiressierie I. tr. тсиян—р—cувaм' интересувам,
будя ишт—р—е: eich Onie-etsieut die Fii/c /lue
Probien/ мене мс ннт—ргоута въпросът. пробле¬
мът; с-и um /Опел GcKc/ilt - тaинпeрeeoвxм нит.
в xдeлнa; давам уча-нне и* глог. в хиснат; II. rejl.
sieh lüu niW'» е-с - ннлгa—oувaч се зз UH-. нит;
рап* udj. inleressieri а* нuт—агeувoн cc» с
т-ненн —ннерсеш 6- тсиlшл—р—coвaш (в iiosJ;
приетрасн—H; е. ннпср—оиня-
Inti^i^^s^s^ii^i^r-^e^/tl/ -еп занилгр—сювавясн-
Itterferrez z/ 'eп» фал* нил—рфсреяння-
Imtcrieur (йт—риeр] п* -s* -е 1. ним, nптa—нuюoT;
вътрсшва яöcланя>иa; вътрешен вил (но паис-
щешос); 2. жив. -впср-вр.
Interim п* "S. -s тр—м—нне положение; вр—м-ино
урежиав—-
Inlirim^bischiid — юр* ва—чcн1я решеннс.
intcrimislisci adj* прива—чгн—H; прo>итeаcн (ре-
шетам* управленим* провиммлснне}-
^tirimS’/egiiins1 / временно упрсвл—ниc, прс-
вителствя' -sh/cln. -zru/nit п временно удос¬
товерение (со акции).
Itteгrekt-nnn/ "спсра/н. междуметие.
(tt1rkonfessioe1il adj. църк, между ио/фес*toi га¬
лен ялиасяр сс ля ^00100 вcрoитпonoлeния-
it/erko/tinen-ai adj- н-жнук-11'1И11Г/гзл11н; ябр
но uикянкe кю/лн/н/тс-
It-Triieeär/übTrsitzung. -versiot. / 'бунпхл—н пре-
>04. написан -дн н«aоeнзтсн нежлу редовете из
ОрН/ННОТО-
ostl1лr/oI1eтb/ - межди тен сред н нсн
Itt/rm/zzo с, -S. 'S/"--* тп - з. интермецо. е првн.
itt/rmitli/r/td udj. пр—къхтхр хс. nаeн1нaщ во
перня;;. х прекл>еви/;я: мед* -ск FI/1/т иитер-
мнннращс греене; фас. -е S/nÖis прекъснал;
гснове (за импулса)*
inl/rn udj, вътрешен -е Anyri/genH/Ot/n вътреш-
нз роботз-
IntTreat п* "Т. -с ннтсриат-
intirea-ionai udj. иuнeрuсm10uaл—И; мсжду/аро-
инн: die -е Aubcl/cu/rwe/uiy нежаунсрслнюно
работническо лвнжся-—-
Ittireationaii /, -п Иum—аuxmиoлa^/: do/ Komeu-
eittlschu f- Кoчушиeнннгo';ил нятгряхтню/ан-
IsiI1nr[1r и* "П. "П ученик е ннтгрятн.
iilim/ic/ni tn, 1. иятер/нром; 2. м/Л, обл* И1oл;;-
ром (опслпо билии}*
Itt/rnierungslagir // иеши-лтрстнвнги нотср-
Метгпк- о* "Сп. -еп нсС. нинерннен-
Inlirpeliatioe /, "—п пилон* ншн—рп-нан-я.
interpellieret intn- h правя ;ян—рп-нснии; ннтср-
ПСН—рОМ-
int/rplani-ar(isci), intTrpiatilär(iscO) udf* неж"
аупнаиснои {прюстрипсмвс* сназцоя).
Interpolattori// "-п мин* ннт—рпюнания.
in-тrpöГ(erтn tr. И1н—рпeн1аxм» вмъкван aуч1»
ирече/иия е лиани гниел (/ро преписвана)*
Itterpr/t и* 'eп' -п инн—апаг'a'яр.
Ittcrprrtelt-6ön/ -сп нн'—рпр—лam1Я;
interpretieren интсрпр—н-рсм. тълкуван, обяо/я-
том (теилш /ронсвсдгптг).
I/terpini/ti-me'—п грим, пеотавян— вз препи/г-
нст/н знаци, nуuктуamни-

intтггögaliv
71K
IeeruToyr/Ov udj. грим, нъпросилслсн
leiruuorüllv н- -s, ...ч изрие: въпросително м—сте-
имени—-
leliuvüli ['>*/] д. -е. -с интервал (и.муз*)*
inli/vss'is/ri [->—-] l/1/i h интcр>—нирзМ; намес¬
ван ei' пooагдuинз-
Id-rnvCn- ['НГШГ'] ш. "СП. "1п /или—* инт—рвеит-
IslrmvisiOOs [-теи'У - "СП -/ -сп юр.* паито-- щърк*
;ян—ав—uния-
luirivlw Istiivl/f ['>3] п -е. -s интервю; с-п
/Оп - /eben испом /ан. н/лсрвю.
iil/Tvicw-ес ['ПЙш] tn* инт—рвюирaЧ;
*slr1ell1пilu; oetiizellnlär udv* мeж'иу'т/emънe1-
IntiKtltriir m юр. законни итенеднно (та по
СавСщаптС)-
Oelom udj. 1. ннтимн/ (кръг* праяш/л)* близък: -с
G/K'lOcii/ лнчна рибето; риск* mir c-i - seOc
ннсн ншнннш; връзки с ин/-; 2- уютен (локал*
U‘ЬО).
Islie/rrrocH — нитнн/з област (зо пооионене
оргапи)*
Inilellli /. "—п интимност. близо-П-
IniimuK — -* - --е* ииннм-н довсрсв прнялсл,
*ntoil1lsi; Onloliilui udf* встялсравлсн-
Isioiiiüne |'Го 1. н—лoнeрантuяoT; нетърпимост
(пeт1H'нн—xкC; рcлllтиoт1lar* 2- мед, наносила"
разня за иикo; нскарелва-
IslonülOos /. "С/ н/люлапня-
Islox*/üi*6e /. '—п ятрaвянC;
i/lriп/ОуТ/1 udj. яeпаllчиаич* безкямпрoч1oe1l;
On/rassi/lv [-нт] udv* крои. н—пр—хя;—H'
leeuresiiivuim [-—>'] п* -s. —**-чо трои, в—пр—ход—н
тлатон-
In/riyi /' -п 1uлан(a; сплснпя-
Оп-пуСтеп l/t/i h провя 1U'рнe1; иннр11сувам1-
le/uolneiios /'Спмул* н/трвлукпия,
osiuovmrtliii part. udj. нплаe>гртeП; вгтъö—H;
обършел към CCÖC ХН-
le/ullOOe /- -нп н/тунтня.
Ое/пОСоу [-—>] adj. иuну1Л1>eЯ;
Odins udv. фии. вътрс. отвътре: с/н. - Urbcc
лсзубр;/ съм!. язнтлвoл съм нш-* —зял съм нщ.
х оуктн!—; ich Uibe hcutn cocU cociis - -двсе вс
сън слаган троха в уетото он' lu Ursi woti е-с -
май. че си oрпояaл' jetzt Unbe O'H't ec/ioci -
штй"Поенг со разОрах.
I1\riiU(rr [-НХ'] и* 'П, -п инвалид.
IivlOUItli [-вa-'b' -еп инвалндия-т.
IsvruOüeil ['В*-] udj. ueпрoч—нлиB; непран-ним;
nooлoиш—Ш-
Invu/Olsic [-но-] j* -помии* непроменливо >—1!'--
нт
IsviKion '-та-] / "Сп непрнялелсио нахлуване,
;шnсзиЯ; иаш—xптнc*
Isvi/tOvi |-токтНпг] f- "П нис. ху/еве, ругaeнc»
еокърбле/ин
lev/stru [-n-и-] /— -s. "С иърг. —иве/пор.
Iivin/riota-loi ['Beil/; -сп щърк. ннвcилaрнттнu!Я'
(eveniar(si1r/e ('n—U'] tr. mьpг- 1uв—uлaрнтирaч-
ImvT/ею/ (-nгИ'] / -сп лен— муз, хрумва/е,
ииванння-
Ieveetur [-всс-']/ -сп ни>—и1таризатия.
Inventurausverkauf [-в—Я'] и ньpг- евтина разп¬
родажба вз СТЯКН-
^у/пюп (-в—а'] / -еп гре/и. ннверсня, обрансв
слютюрсд-
ievesUierTe [-не—'] tr, иион- инт—стирам-
Ievesti1(öe [-вe-']/'-го икон* иuвeoлирaнe; кспнтс-
ЛЯHЛЮЖCHIIC'
Invrtti1lönt/anftia//e/er и нянеотинор; -Aui-
lua/n/ie/r и предприеми'; "gÜtiip/. дънеян-
ртИни матсрно/нн актив;; "koKCrspl. капитал¬
ни разходи; -trCycr и иивеслнтяр.
I/v/stiiur |-е——']/ "еп еен* нивеснинура-
i/wäris adv* 13ттлрC'
inwendig adj. вътрешни. и прен** udv* ол вътрсш-
изло стри 13. отвътре: deu -г Mecs'i h^'t^’^J^i^hh-
иЛr духен/нят човсн: шел* - weiß er тк. а/ст ilcli
auswendig твърда. твърде ва се е наyчиЛ'
iewiefire, inwiefern, -w/il I. udv* доколко' по
какъв нaния: - Опее пас Пеене Mncsci/n
Uiiulnn? аоняние може дз сс вирвa ви този
човек?; II. conj. (соио osworfrтnr дяконното.
I/wob/cr е. -е, - оненр. o0итзлcЛ; житен.
Ice/st и* "es. -с иръпсонснслнс-
Inznc/1 / — онил- вътрешно размножаване; (чрсз
пилони сношение .ммжДу живопис е тясно
крънно роДснно)} бои* н/пухн-
imzwisclcm adv. мeждува—м1—uнO; мсжду лявa; в
лява време: - нит/е тк dnn//i в гова врсме хс
ОЛЪМ/Н-
Ioe т, "S. -еп фас* Нон-
lonen/bildung */* йяuитaнии' йoнoo0рaтувaue*
—Halbleiter и лупч—сг полупроводник; -rölrc * / '
тaзяаатряgна лампи; йени* лампю-
Ionisierungy, -еп йянитиран—-
OomlKci udj* 1. йо/ннои;; 2- мл. Иолсш-
Iota м, -s, -е йота (буквО): к/о/ - Il1m1нкo.
(г... prüf странична форми ял ос.-- пред лумн,
започнати е г: Опис-О/оси. OiueduzOhei-
Iraker /и, -к. - житен из Иран.
irakiscb udf. иаaнeни-
Ira/er /н. -s, - ирелещ-
irämiscb adj* 1азucнИ'
irdee udj* пръстен. тнинен: -c Wanin eръннaаcнн
нтgaлни-
irdiscb udj* земни; прен— преходен, тнслен; жи¬
тейски: -е GÜteu земни благо; Сг/ -е Паке*/
земният живот; doe - Hülle с-е Veustoubnc/c
ллеввинс останки ио поноЗннк-
Irc т* -п. -п нрнтидсц-
irgend \iadv. uинaнcИ; пя вянакъв 13'ИH; въобще,
изобщо: ich konne. н/сс ich - кае/ цс дойда,
хлисо да мога; keon Mensch, deu /Ос/- - Oeiiec
sollte 1ичa 'aHea, който да ва грени някога' П.
н иомотнацоя е etwas, jemand pnon. indef—:
719
irrsinnig
-it^\as летя хи. какво до c; -jces/C някой e—,
какъв до а; = wimU ne scioe wiesen нсс някой це
го тиаа-
irgc/d... сш н де [г]: OugecdnOcer
ir/snecimsm pro/. indef. някой сн. кскъвно м да а,
конно н да с.
irgcnds udv. синор. = ii/cndHO-
irgcnd/wann adv* някога ou, носело н да с;
-Hfilcti*pro/. някой он, какъвто м да е, квИгв м
да с; -НТ adv. някак си, както н до с; -wo adv.
някъде си, където м до е. = 11(11/, = sonst, somsC
= някъде другаде; -wolri adv* юл1якъдe; ялд—-
ео м до х: -wohin udv. 1a1иитдCr дело н до е.
Iridium п- -к. —хим* иридий.
Iridologie/ 'i.ird. = Augen/iaццeose'
Ilie / "Сеп нрланика-
IrieyKf/gw сенр- Млечният път-
Ini//. - 1- ирис {за cucY 2. бое* пеpy^oa. нрно-
IriкeicsUlrrbиин - 1аиceвa диафрагми.
irisch udj. ирнс/лскн-
irisi/ree i/t/t h преливам cc в иртон—пн из дъгото-
Irländcr и* -s = Iie
Ironie * / -п ['—сн] ирeнни' пран. 60/ - de/
Sc/ih/sals нряuни ва съдбапо-
iroeisch udj. наeянчгUr подиерзвал—л—в: е-п -
hclrilcii отнасян сс ;аou1чнe; пеаисравангл-
но х /кг.
irr udf. еж, Оттс-
Iггadia1iön * /. "СП ирсдииния (и мед.}: лтч—изпуC'
навх-
irгatiöeal ["ПН"]. irrational udj* иаaниялaл—H'
Irrationalismus и*". — фолио, ирaоиoнaлитпм-
Irrationaii-ä-* /. — фолил— насmuoитннooт-
Irrblock — лаел. ерати'—ски Отон-
irr(c) udj. I. зхОнудеш. Онуждх—m; —бърна/ пътя. е
пран:. - нстб/п бъркам, трeщa; провя тргшн3r
■заблуждавам хс: 2. eOгриaU; u—Cllгуа—Я; разке-
/16*1. oc/iOTHe. загуби/ доверие: /и нит ципг -
е. лой бсне съвсем сбъркан; б* бсне е безпъти¬
ца; ас С'Л - нгт/сп разколебавам хс е, рзтe'a-
ротам хс от нкг*.' тaпoнвaч до сх eъм1ивзм в
нит-; 3- учeпoопанau, умoпгoч1рaчгн* луд: от
Kopf-- sein вс съм х вeинн;и си, побъркан съм;
er Uai c-n -а B-Oc- тоМ име блуждаеш, оямрз'—1
по/тал; - Rednc IÜir/п говоря обърнело, н—х-
вгртaiiя» Oтлl1y>сч* Cu lose woti -? -ти побъркаш
ли си?: 4. розл- er irren сос -ск T/ipo той лудо
итрошс-
I1-,i(mr m* j\ "П, "С учвпвOърнau-
Irre j— —: 0/ Сос - ueien заблуждавам сс; ос d1c -
OüUunn заблуждавам (шнг.r-
irreai, irreäi udj. нeр—алeH; недействителен, мас -
грам, ирхалеш.
Irrealität */, -сп иеа—йснвитетшост' мас- ирсал'
иас'.
Iuurlr/6ъл^iувau—; фантазиране.
Irr/denta /, --.-нп иаeд—нтa' ихродяоотио авнжн-
/не в Италия 19/20 в—к-
Ir rede/lismus /н. - полип* ир—дпппнгзъм-
Irredeeiisl /н. "Сп, -сп палим нреиентисл-
(гre/faOree* i/tr. s tn/b* —бърнезн пътя х иол*;
"ОИНтп/ tn. заблуждавам. е првн** тодя н—пра-
нилню' "Це/сп* intn- s заблуждавам —а. обърк¬
вам пътя
irrcgulär adj. нередовни. 1—тзкянямcрc1' непра¬
вилен: eo/п* -е Truppen нередовни >030'-.
Irregularität/. -ап н—рcиoвuocH; неправилност.
irrel/ilee 1г. intr. = -offilurri.
irrelevant, irrelevänl ["взин] udj. нcт1a'итeл—Я;
малотажен-
Irrcl/va/z [-н^сиЩ]/ -cm ucтнaчllлeнuяcЛ; менЮ"
взжнюсл-
irreligiös udj. всрелигиязен-
Irгeligiösiiä1 j^i — бсзвсрис.
irrTmachcn tr. t/nb. забърквам, обърквам: е* wo-С
moci lieht - лой ле цс мс заблуди, в— ца мс
рoтиeлабаC'
irrem I. in1n- h rejl. 1. заблуждавам cc. лъжа cc.
мaчи хс. греша: Icl Habt miet yciunt заблудих cc.
сбърках; Oci kanc micl - възможно е до ср—ши'
in i-nti нямаш прaвO; гагн1H' sich I/ iIh.. */ e¬
n - лъжа ce в um.. пя олш-шг/иг но икт-.' - o/t
mc/Kchllch до тргнин е ч-пенов; sici In d/г
Pc/soe - припозлстон cc (в икг-r* 2- блуждая,
скитсн. лутам хх: /и оги-с Cnuei Ins Scilo/ss -таз
сс лупаше нз тзмънз' 3. иесор* ис '"Л - дразня
хс он шк/-; II. tr. оосо)—. объркван-
-laus п Ослшин* зо иун-нноОсн-
ги риза, психиатрия; "п*е ш психиатър;
-Oausi/r е нуа, лунен: 1я0онг1И (а болница ала
бил н ниионО}—
irreparabel, irreparabel adj. u—nюпаa>иМ; я—;т-
лечим-
irr/redee Ht/i h tr/biUed. бълнувам, фантазирам -
irreversibel udj. необратим.
irrewerden int/i k tr/b. 1. обърквам ec, забъркван
cc; 2- (am e-i -) аaзнялe6aвaч ce. губя ^0 (в
нкс.).
Inr'faUT / cн1лa^н—; спрзлотвувхвс; "girl/n и.
-g/hindr /I, -gcbÜK'i / нибнринг; -цИи/г и
ерес; "цilпhlyr[ur е ерелик-
о-гоц udj. ле провинен погрешни.
Irriga/ioe * / "С/ 1. напояваин. панивх/н; 2. пронн-
тане (на ч/рно* на нaopeшнm ирле/н)*
Irrigätor и* "S, -. - ÖTic м/Д, иригатор,
irrigerweise adv. пя псеренкс-
irriticrs/ tr. I. ядосвам. дразня; 2. обърквам.
Im-iru/sr — изпрттгиа ви посрен/в място №-
те/ока прстни' ЧтНпг / -рсх. нъжнуч-лин;
-ICU/ п блуждаеш ю/ън (в при/оскимп ии
легенДи—/)*
Irreis //, -/пк. -se: Irrsal н. -s, -е низ ог заблуди,
e6ъpкauoc'; ясяенолз-
Irrsiee и учoпoчрxн—1иCr туи-сг;рисг* lmурялнни,
irrsieeig udj. 1. умепеОърнан е пре/-; 2. xмaхnaЛ;
uзлудяинсB; тур (фетнолия* .мисъл).

Irr/Klrms
720
Iir/sirun m иомала: пленете; -к-гол m мл.
Онужаа—р лек. (им/линен) ег nаo>eиuини в
зcми'з (с трамваи* п/л/фез* силнотокови
eнoмaлaцme-—
lir/um ш* -(1)5, -шт тaOлуg3; грснои: ein /loßim.
/1/*n/U; —ipO/iieu - гoлич3; малка. напилатна
грени*; seinem - '0151111. eu/cbec осъзнавам.
прнзи/иван грсшнито сн; "Tr rieUliy Ktillei
изправям гагнк1' пк Ost ein - nnt/ulinirn
промъкнела се е та—ннa* през* От - -111, sieh От
- /еТо/Сшс заблуждавам се; с-с - b/uiUec правя.
извършвам грешка; търг, "nm voihchsl-rn (н
кореспонденция) (ргнон са възможни.
IurtümiicU udj. погрешни. яeорaвмлг1;
IrrIümOcche wto/-/ udv. погрешне. по пяер—нна-
IT/USU/ "сп самар* заблуда. /рснии, заблужде¬
ние.
Imr/HuUs — заблуди; -wey — петр—н—н път;
"Wii/ct — 1. = IrnllhUi; 2- тудС';/*, яeo0утдз1;
всссл младеж. особено мoчн'—-
otalelllfiilin udj. 'зфя>С'^/т^-
".1018'1 suf* зо adj. ео subst- (а. нарицателно*
оснсчааащи предимно място* народности*
някои проф/снн* особено окончаващите но -er
ало -ist* 0* собствени имана на лице* страни и
кридин/* в. опклаголне еъщменвттелпи, а сив-
осна к* си редица чуждици) н клатела н
ссиочоаа: 1. произход* принадлежност* /рт-
оъщ/аем: bulgarisch* russisch bayrisch* himm¬
lisch* irdisch* städtisch* höllisch* kölnisch* kauf¬
männisch* dichterisch* juristisch* katholisch* lo¬
gisch* lyrisch* 2 (про cpumao се еооеовеит
имена) поДобие - пе /очила но, отля, по, чплио
пъси = "вени. -он, "ет: goeth/sch (goethisch)^*
heiiesch (heinisch); 3. пррнпмжааанг /и качес¬
тво* изрием//е н синовиооо (ума (subst. ала
клигол): mürrisch* spöttisch* Heldisch* diebisch*
schelmisch* tierisch* 4. прссронслна или пмадоО-
ретелно ооиошепее за говорещия (Дикани
сорасуаоноое он същото основна (ума udj. с-
lich юмас положителен емосъл): weibisch*
kindisch* herrisch (различие ос weiblich* kind¬
lich* herrlich).
Ischämie [nixä-"]/ -su/r/i. и—х—мня-
Iscilas [нхх;хо|- f —.м/д* -muac-
l-egrie(e) m* -e. — 1. -не по вълк (е приказки u
осози): 2. намръщен, яaттx—U; труО човга-
1-111, l-llm т* -s* — нcлиМ;
О-ИтО-си. l-IsmOlithl udj. ненямон—-
»»»ltпntb»»»ltп/c suf/. на чужДи е инзиуотвсна
(уми: 1. кооси есрозяаоо духовна ноклосо*
полски* школи: der Realismus* Sozialismus* 2.
оаойонненеен та доДвп вени: Anglizismus.
iso-" е чужДи Думш = еднакво, —зо-.-
Itolli/-/. -п к/огр— фас* сбиин/оненс pl. итя6зрИ;
нтe0apo^leтаи'1и нннин-
i-ochmoiSfOShi adj. физ* итeхрoмaлич—U; рсвнО"
ОТГр—Н-
l/olkinig' -п ксикр. нзокни/н, изс'/—/!—'/; нн-
ЯНИ-
iKolä-or ш* -е, ---Oren изолалер-
Itöltr11дnd п итeлaнияяшс /нита, итoлир0a1д.
tsoHer/i tr. нтoлнрaЧ'
l-olirrtsfi /Гeдuн;н—u зрехл-
I-(OTefUhrit'/' "еп итoлирaнooт-
Iкö1fr1nnUr Iкolattдo1I' -сп 1. нтялирa1—' 2. нтялa-
нми-
Isomlr adf. нтeм—р—и-
isoeO/pl udj, изячoаф—u-
l-othdtme|/ -п квегр. изялсрма-
Isoiop //* -е. -е фаз. изоляп-
1-misl /* -е 1. ОтОл— еврейският ларва; 2. ксикр*
Изриел.
Itiirit ш* -(и). - нтрaeлeH;
ОиидСТОксГ udj* нтрaeтcин-
Isii/llil ш* "еп, "1п —>а—н1; 1таallн'тяяия-
..ЛиС т* -сп, -сп suj/l иа чужДи е озиуотеенс
съзДадвни Думи: Idealist* Violinist*
Itl/anOieomm/n п тис/- д—йx нвитeл1O; фаютич—х-
но п-стъпдеш-г (он Данъка); -гш-уа/г J ниен-
фанкгнчеснн разход; --h/Kiünd и икон* раал1а;
лгйствителнз налично-т' неен* нсничен xтcпзв
(налично чоилм/наен).
Itiimnt т* —* ---пее провлек-
Itülü J* — яай'енарияг натняен; превод иа
Бн0лнитO'
Itlliu ш* -е. - пражил—л на Ило/ия.
ICsIOi/ri ш* -е, - италианец.
iCilii/i-hi adj. нгоннелонн-
llüio/iu ш* -s = Itaieu.
..Jtüt/ -се suf— е чужДи Ду/ш озночанс ибиорок-
м/сос - '*- /оог: Realität.
item udv. 1- -ъто. съро тъй' 2- = Oiicnr^.
1/111*11 п* -s. -с пътеводител, ня1гс-onаaвeчн1н с
уиaтснми из заО—лежителни чccлa'
Itiiütfv(nm) ['Нв'] п* -е, --.Ovs крем* чнeгo'р^алeu
тлатол (iüsleln)-
01—1 Itzo, lizi сстср* = jetzt-

721
Jagd
J
j. J -- - "(<) 1. йот, десетото буква ио всмск^хтз
азоуна' 2. звук й.
ja 1. adv* 1. до! (сoумаь).жdo6анe): н eьчamoнeя:
jr /ohi. ei ju /oci. sbeu ju чс разбира хе, ачo»
разбира сг; er ju е до' X (зо усшлнон/в ио
кссснанб) дери, даже: Сак Ус/кОсистс. ju sciwö-
ис lei е лова ле уверявам. дори н сс 0^10;
Hпnd/ut/; ju Tiusecli cтeгиm1; дажс хиля;;; 3.
(/роосисля ом солна уДарено) 1Cпа—мc11Я;
o0язaтeлl1O; хем' (про oopoцoueя- пя иниоЗ
i/тчнн: er toll ja Im Beit llclbei! вапремевво да
пози тн/ного!; ycigiss пк jr uicl/! хсм да ис
забраниш; in lue jr sih/l! пя инкакъп лични до
вс I -я (ях)прхп;н- до вс си го направил!; е* —с/т-
um. Cum*/ er uns ju il'/t zu /müßen bmaic/t rc3 cc
(кОрът* само м сама до вх нн поздрави; 4.
сбялнимвинс /анн^ъ^-ж(’Д^а^^^оща !a» вони. нc» -
Осз ляв*' er -ommi ju Оте/т eu spie те лой ит/н
нннссн зaиъxuивx* er hüt ju lac/n nUHnsecI чс
вани дълго ернн— оноъетвунашн; ся нямаше; lu
Kisd Sic ju! ето вн нсИ-пяене!; 5. (отлоъпимм!-
но) ис. ех— пак. я ^ена*): се Ost jr ниН*. ibeu---
виряo де. не--.; пк kicc ju lOchl immer so 1iro//c
uc нож— ехе тана до остенс я 6. иото в^^^л^жДа-
пс* начало иа фризе (челно иото изрил по
желание До се /ре/оино нщ*) е. до: ju. Ire Hi¬
lm Jaiun--- да. до. 6-нс е--. e-aHBaja. lu nuse е/
ebne ich* rrbcilen е, шс трябва да роботи
пове'е' jl, His soll Ohi In -um? е. атове go
(uс)прсви при hobt поляжевиие?; 7. (неопреде¬
лена) '1. те. снн: Ins Ost ju gam nOcli uciw/u те
това съвсем вс е трудно; пк ist ju einerlei (иото
т.мош предвид всички абк—ия—млетна) всс
едио с; in иос/кс du те jr! 10. сеех [ео] виждан!;
^^; е някои условни изречения изобщо: wenn mrju
-oeel ако итeOpe дойд—' 9- при възражение
но нммоотноранс твърд/пи/- пмум/еи/нн aьл-
рсл и поД*: litt du bei N. N. nOc/elndnn? - - lei
Usbe ihm ja —-i BesucU /niacit поканен нн е— у
X У? — Че аз вс съм му 1aорaвмл пяссшсвие'
II - Hj каси възклицание или близко До токово
исa!* axte)!; ох!; сс!: пк scHceit ju! я виж, чс вонм
сняг!' не веляло о/ят!; ja. Ire ost Fritz! я, тона
0-н Фанm!' ju eo. lus wissen Ich посНе тъй /н.
охо, вс [(—] зносх; jr. in lOc/cn Gott ах. мини
Боже!; ju, eo aхa» добре; lus Ost ju co/c FTieUUcii;
ано конно |1тхзнсгвс!; nun ja! enä» go! (наихин-
mo ет^линм): ju. in Usbcc Sie Rceit хе. лук —тс
прие—; ich —oiie ju scUoe са, идвам, да (ол/Д
неиалкоирооно поникване)*
Ja п* -е. — ди. cтeлзcиc: с-с Fungi eil Ju
l/inllHoml/n ялтoтoрим 10 въпрос c до; sein Ju
еиееОТеи даван оът/иенсто си. разрешавам' Ire
Ju d/i Braut съгласието ио всвяслзлз' tu no'/ic
lim scic Ju zu 01^0 му в тuсн иа съгласна; Ju
ued Amen eu slice srucn нoтвзч из венчае
амш/; иа по-час са съгласявам;
Jab [джеб] /н -е. -е спорт, удар пя лицето (про
OckcY
JslOi [жиОО] п* -е, -е жабо.
Jabruder и вж- Juei/cr.
jacb udf. Днал. = jli-
jicHrn i/1/н s \*розт- линсЧ; препускан, бързам'
2. Днал* лудувам-
Jacht е/ -ап мор. яхти.
jachtere intr* х = jschei-
Jacke /, -п 1. жителка, жакет, жакет'— (жешека
дрехи): 2. caиЯ; жхн—т (.мъжка Дрехи):розл- Ш'П
die - voll iaiic 1зоeрдзнвaм нкг; с-т don - voll
lü/cc нтлтрcвoм лин- нял куп тъжи; Ire isi -
н*/ Hosc нява е псе сало; пи/ Се* - цсНнс
нзOухвaМ; кнпвгм Ins ost С"' аТ-с - стори
истерия (всички я знаят)*
Jackenkleid п [нocноч| роиля х жаигн ог cгщии
П13Н-
Jack/ekronrf/cd- пярн—лав—ва карснос иа зъб-
Jack/ti [жак—н] п. -е. -с жакет.
Jackpot [ажск-] е, -е. -е джакпот (томи).
Jackstag /м. Jäckslag и мор* рие (н^.х^с*)^.
Jacquärd/giwebc [жxкaа'| п жакардова тъкан;
-masclite /тексн, жакардова машина; -wäre
/сегием- жакардови тъкани pl.
Ja/qucrie [жаксри-/; — нео, жин-рня
Jade / и* — М1епер: нефрит (дакоромиивенн
камък)*
jag(d)iar udf. пязвян—в за нов (дивеч).
Jngl / -сс 1. лoв» нявитоз: ioic - ляв иа сдър
ливеч; пО/беге - лов ва дребни дивеч; лон* Cie ■"
46. Ik’м1oкг)-0пнeсaxни реч/нк. ням I.

J1//».»
722
/eit iul ловът започна' прен— dOe - mach /сп
Glüh- сяи-не. тяиннО* ио щастието' 2- (0/111.
пр—cл—дтo1e; ххЗна: rU new. - ishUce тю/я HP-'
" ruf Verbu/cieu селен— из пр—xнъnu1H1; хайка
из престъпяни;; 1 ловджийски нoчпauия;
хайка; ловнитеpl,; мис* die WilCr - хайката ви
Волан; 4 нотни участък; & роса, тичане.
бързове: wir lae с-е - - ано '1, нанвз нинxя1ma
бсшг!; 6- (иол* с-с gicen - K*nU/u тяло сюрня
дени-
Jagl'»» /—^1 ловджийски: ^Се/Ос, JugdUuni-
Jigd/an/ /* Jiyd/и/ — снр* появла -
jry/еаг adj* познатеи за лян (Дивеч)*
Ji/e/Usluy/lK /. "/шпссИНциппи/- право зз нопувз-
ис, зо лов; "hculs / нов' "hücts-С/ ловджийска
пушка; -с-дПсис/ - / - олнрипая— из нониня
c—тou' "Ог-ес и еиол* сонет (Fi-eo es/dOhins);
"ОСет/ // през- лявиа тръпна' -ТТО-сус/ и авеоц.
1Ст-Ц"ИзтргОн'нн; "Ollite/лeвua; ловджийска
пушка' "fluitzruy п иатоц* изтребите/ (иаио-
лат); "Oirsvsl — лон* Oаaнoнeрoлвo' нарушаване
ва нон/нтг наредби;; -уг/п п лен, = "i/tz;
-/С/г/с п запазаи нсв-н у'*--'^-
jay/y/i/hii udj. ловджийски, по ловджийски.
отговорят ва препилите во лево-
JüU//yrr/ch/i/—riot - /= -тссН/; -/rünCr pl, 1. нясто
за /св' 2-/00- отвъдният сеят ва ниднслните;
риск- In dOe rwO/cn = cli/ehei пр—сслвам са вън
вечността; "Нгик // лонав дом; нсс- малък
ловея (1аннньон; "Hol и (чиосзс) тенио ено-
пъхнснв—; -Hone / ловджийски аeт* "-Ние/ ш
ловджийско кучс; "-киерНиг/п и ниви, наши'
изтребител; "—nszsl '' лае* 'хконо; "leiC/i"
schalt/ неважнй-кс слрхсл-
jüy/locH adj* /—>11, тснджнйен;-
Jüg//n/tz п ловджийска мрежа; -bi‘Usпs//Лleн—u
прашилш-к' -pilol и* -сп, "СП неми- пилот ва
нзгрсбнна/; "-rictt п 1- право за ловутзяг' 2-
нопио тсиoяoлснeлcлвo' 3- през, ловджийски
морш/-
jiyUtTc1C11h1 udj. нювнeпaзв—U-
Jüg//urncrn п спорт. стнйтлчнйз (а конния
onвалr* -Tivoli [-т1а| п лавни участък' -ксН/ос
е нотен и билет' шал* съдебна онидсленетна за
н-нннннянна-л' -thllottsi и опири* шеЗиз за
нaaоигтанe* "sc/lo-t п ловджийски тaмъи'
-ttüfri / оаосц- нзлрeбил—лna; ловджийска
ескадрила' -t/ück п I. ловджийско приключе-
ине; 2. кергн/а х леп—и еюж-л; 3- чут1'злue
Iпарчс с новин нотнвн; -stn/1 и лон* бастун със
столчс: -нскг/ п ловно дело; -etil / /ютен
сезон "Ziiy п L ловво 061—010' 1 нови;
llаниlaдлeжнвxни* -zny и 1- ловвз eкcп—лннии;
2. шествие. коняна /0^—, оливащи но лют.
jüy/n I. /е. I. хсия из /—>. бия (сойце* огкает*
лъвина): 2- /0^. преенелтам: i/u Win/ juyi d*e
Wol-sn вятърът то/н обнанил—' die KouCcn -
cisiiicn ленанз ce то/ян; е*/ Ет/ignos juyi Ire
An//T/ оъбитнян* хс надпреварвал; ein PO/ud zu
Tode - съсипвам кои от бързане' 3. прогонвам:
Сее F/ini uue d/n Landn - пряеенпом неприяне-
ля ег отровете; е-с uue den Hause - иттoя>aм
ннг. от къри; siel D i'i Kugel dnuci Сее KopT.
dnTci lae Herz - тссля сн куршум в cionTne. в
сърнето; рсзк.; micl kOi/i itu sielt ins Boe/s-
lomc - ве мяжгг— мс уплаши; Cimoi /acnst du
nich - повръща мн хс само, нало го видя; II.
int/i h s 1. ловувам; 2- (caci ntw. -) гоня (елово*
ивопмюри): 3. препускан. бързам: /Ос Wolkru -
in Hieeel облаците сс то/ят по н—Оаня' раза.
Ос/ /Оп цер/- нОе fliU личах нзло луд; еос
gijs/i/n Mcmteh 'OBeo. който винаги бърза.
т—н10 сс разкарва, тичо-
Ja/em /* -s, - 1. еорони уча-тън; 2. лятува/не-
Jig/r е* -е. - 1- лянсн, роса, /—важня мом. deu
нИСг - яростният новст (Валии); 2- етср, ловен
|{aдтнрaпcл' 3- авииц* = Jaj^c^il'luuzcu/; 4- войник
от cлр—нoювH; йетеренн пони; 5. оотор. с/ер.
йег—р (прислууж/иК}-
Jäyrr/bitriTloi п нови* спре/ков батальон, стрел¬
кова аружн/с; "bitr-cls и астар- момче.
пснотшнн во ловен.
JI/cn/0 -/' -сс 1. лон^^жийснво; 2- къща х двор из
лят—н но служба; 3- лопен участък (държавен
ала числен)*
Ли/г/ГстС п сссрява фланела; Чи/тои п шмк*
нввжнйхки нахалн. naикaткн pl.
Js/crms-C ш мор. бизтвни' -го.
3*11-/111/111 — лон. 1. онарш— ловец; 2. водач ио
хайка; 3. титла из внеш сврок; H1uoпu1K*
"irscUl писа* 1. правоучастие в тен; 2. възнаг¬
раждение зо уоигня 4-^'; 3- глоба зо препус¬
ни /р—нкн из TOTema.
Лц/гк/тапс н pl. "Icntc памо- лявсн.
Ji//Ttpiici//ловджийски език (жарасн)-
Jaynur и* -е. -е зоил* ягуар.
jIH[/r udj. 1. внезапни (омърт* пидоим- уплахи);
рязък: /in -ет Sturz d/u T/npn-uu рязко
спадане из т-мпсрттурсга; 2- стръмни (/рв-
песО: около): d/u Beug stüuei Co/t - aU тсн
планииалз хе спусна внезапно. стръмно надо¬
лу.
Jlheg. Jlllelt1. внeтзпняxл'; 2.cтр)тчнннa.
jl/liiU- adv* 1- >ueзon10; изведнъж; рятня' 2.
хпрсмснатя: er stürzte - in die TleOe гой падна
стрсн/навю в бездната.
Juli п* -(1)8. -е тсли/а: nie yoeul/i - три чcccma'
lueo viertel - девет чacemз' ündnrtHüll -е години
м пю/опниз; от -е 1958 е 1958 г.; jc/cs - всяка
(04—10, ежегодно; enic - abdoecec нтcлужвaм
едногодишната сн вюенвз хлужОа; /ос KisC von
6 "—п депс из шест roai/H; mit 7 -сп из хсдем
(0;™—. из седемгодишна възраст' er ist schon
bei "-сп той е вечс из ева-ши; in doe -е koiien
изтл—зам в еелмим; vor snicnc -сп /teuleie
умирам без времс (млад); eu Uohee -—п konnen

72’
jämmerlich
стиган дълбока -нароен: übens - аетедняа:
/null 0/ C'i - с/сд (^3) тюли/с он днес: mach -
и/С Tag с/сд еванин; seil - und Tay он (041/-.
ос/ Tüt le meins -c нуnoг>уnaч си еоанянне: eli
Ccc -en wluU cn yrlelOhH нотното по oc!зрив3;
все пя-яa>пoeя огиво; ham/c -е тежки еолнин-
jairaus udv. сама е; --jaUrrOe еаиинна след тоаи/х:
1С41/И 1aрcД; х еои;/;-
Jairbuci п 1. еванниик: 2. зтмзнах-
jairiiang I. udv. телн/н наред. щели дълг;
eeднн1; в прeaплжгшнe ви н/в/в /сан/н' dort
laben wlu - gcwoHne дънен тюлн/н ом— живели;,
Ж1вихчг нам: II. udj, дънeoтoлннгU; .много/о-
ЛИН—Я-
jälr/n re/l. снава една еолнлх. откогате: /пиеш
jätrl sich /ет Tsy. пп б/П--. д/но с еоаншинихга
e!Л—иИ; КОТТНВ---
Jaircs... (чплоо) /влннгл: JuHuetplin-
JaHrrкrlbscriust m щърк- тоаншие прнключва/Г:
-beriete и е-анн—и 4-01*;. 0-'—-: -/ек-а/б и
око/- /одннн/с uaл1ниocл: "-bi-erne-ithl/nsy
/ o/а/- т—лннги остане: "InrcUKcHeili е: От -
ер-лия /оанни-' "Esdübirctsnny ' - еяаннги
отчел: -Т/оти /. —ОекС ни /—ання;::*. /однннш
призинк; —luisl ' - едиотялинеи срок; -кит-Т /
—дисг—анни* збс/снн/нва иорго; -eottri п
орни/о годишно чноло: "-pls и иион* еоанн—и
план: -rinu и Och* т-днн-ш папcн—u* -sehliss
и края по гюдн/анс: оаик'нюч>xu— нз roaHia!*,
-Koil п нкон. юлиисн шаря;: -für — тваннш;-
113. "Г/о/е и бас. едиетеаннша 1тлъuнC; него"
рacm» нснюрахън; -н-тси-с! '—, -нппСг / ирзиH;
смяна ви г■ядl1нeтХ; започване но люта тоан/с:
zui а за. по енучс-i вони гюлишо: -ннпсНк ш
едис/оинне/ оaнaсxн■: -zsUI / дата, теаи/и;
-ето/ / тваннив nр—м—; ссзоп.
jair/sz/illicO adj. eeтoя—и
Jalrcszicl и 1. търг, тоанн—я срок; 2. нсл зо
toxi ииеспе в елша гвлнвт-
Jalr/fünf- и, -и. "0 петилетно; скат, петнлсткт;
-ципу и 1. тванниних (ос епали/ос и /а(-): 2.
ш-пуск (ученици): 3. неен* набор' —lu/dirt /
c-oл—тн—; пен; енсО -е ult ва 200 /041/1,
авеонагядншхи-
jaOriundir/T/ait udj*. всковс/и -Lang \*udj. (мню-
теВвскет—н: 2. adv. пекове наред, х венявс-
JaOrKimdert/pflatz/ / бае. столетник (Ayivc
üпeuocnnlr* "^нспСт - / започвани но нова снонс-
'11, ва ляв век-
jäirig udj. L пдно/слинп: (агне* имлм): 2.
хтсиол(я) пргаи еслн/с' 3- ряДко: пънлансл—В-
jäirlici udj. 1. твиннг/. ежегоден -ct Eiseoe-
icc годишен доход; 2- udv. /0411/0. еж—еол-
uo: vO/ueül - четири пъти тоднние-
JäOrling и, -и. -е /единак (жинаншо)-
Jalr/markt и псшонр ял/тлr': събор. обор: lus Ок-
ju der тnon[ster =' ти гавт е нял птиинр!' какво е
туй о—тaeдиe!: -ring и = Jahresring: -schuss ш
еолиш—u ирирсен ва дърто (но височинна'*
-^tausend п хии/яло/сгие: -wucls и JnUits-
wmehs; -zlOntl п исости/стне-
jaOrzeetelang udj. meau десетилетия. x иненнинн-
ГИЯ.	„
Jaivc и. -се, — Йехова.
Jähzorn — ввезопио избухващ тuиП;
jälzoreig udj* избухлив, сприхав, тя—ннив-
Jälzoreigkeit, rнзöухнllnox-' спрнхав-он. т/евт;-
>0——.
Jak и* "К. -е зоил* ик-
Jakob Яков (осОисам/о тим): рсзк las Ок/ deu
wahre -! люта е. нхнволе ни триOвa!
Jakobiner и. "S. - ист. янооишгн-
Jakobin/rium и* -к. - не—- янeо1uoнвя» инoбшШ'
рипа.
jakobinisch udj. якобниекн-
Jakobs/kraut п* -krcuzkraul п бон* ж—лнуниз
(Srls/cIoJüCobüc^lr' -icitcr fl. боб/- cтпн0oтa вз
Яков; 2. мор* нъжевт стъпО* на нераб-
Jakutc и* -п. "П икуc-
jakutiscb udj- икунxин-
JilOs [жано] и. -е. -е житоп
Jalousie (жзлузn| А -п [-Ини) жaлу1H; дървен
таa1cпaрaн!-
Jambe и, -/. -п лис-рядко нж, Jnпb1S;
jambisch udj- ium. ичоин—eкn -
Jambus m* -* -.-bei/ .ium* ямб.
Jammer m, -s. — 1. плсч; топни ридания pL:
HC-KCHi; up)* ялeл1и (- Jrimrmn): ce cr/ob eich
non großen - започна тянич ||нач; 2- миз—рии;
яeпoли' мъка. —лрсдсинс; ряпа- бедствие. бюло:
eich tchiciel dem Ase-Oce linste -t бял— мс пр;
н-дз во тая мизерия; 0/ - unl Noi в отртн/с
мизерия: dcn MeiscH/cii ца/zer - lüssi mich ас
мъките ви цялото нoвeн—eнвe ме обземе: 3»it Ок/
/Ос - жанке е реса- eit dies/n Blumen o-l's со/ -
^13 бсдз е е низи цвстя. eгнсйвamю пешо хе
тези цветя (за искат (а аормян): роса- Ins ок/
dnu slic - вес старала; (змпроям/о) нcтярни*
риск* es wäre ein - nm las uehOse KirOU жалко 0;
Он/o зо хубавата рокля—ра^з^к. - usC ucUnlc o/i cs!
много жанке!: 4. lleн*Л; xкaпO; желаел: vor -
не*/// ридая. плана от eкаъO: ек ог/ е*/ - Сак
sczuseUec 00110. cърmeрaтлllрaнгнню е ла е/н-
исн т опи: - сгтс/гпС cърнeрaтaирзл—нcЯ; оуд1/|
жалост.
Jammerbild и жалка тнслот: tu Ost /0/ waUres - -той
пр—дстзвнява же/ка 111400. жалих фигура, има
cKani вн;
Jammcr/gcscirci и пнaн; вопни pl.: вайкане: тор*.
ел—ния: ein unoßis = птГе/еи тиня конски
-gcstali / жалко фигура.
jammcriaft adj. рядко: = jueeruvoli-
Jüee/1riöizz юсз* р!^р^з^.и 1- китара; 2. раздр'^нна-
ио пнаня: "Tippss — раса, oнрсхonпзнья* боба:
"•С/ги и мизнрси жннел-
jämmcriici udj. 1. жxлпH; якоя/, клет, онзчeвeя»
Jämmerling
724
мнтeрc1; н прани. (вид* облекло* ж'.!™^: жи¬
вот* о‘^1^^т^:янес); ein -ег Toi мит—р1з cчпрт*
nie -шк Мдс/нст/ жанно. мизерия произведе¬
ние; груби: ein "tu F/aß Oyлзчзн (за леша
ядена): 2. горък. жстонси, cтрmeрaтaирaт—лен
(плач, вопъл'): X жaнявиT; жадни: mii isi -
zuiute чувствуван хе унил; 4. фам* чнт—рг1;
(надиллоеп)* снтсрсн: eie -шг Keui чнтeа—я тип;
5- uнpeжeU; чнзcрc1; жалък (рмзулнсе, запло-
на) 6- udv. ужacuO; странво' ж—хлвке: -
Uepuügeil w/ud/c ям ж—слен псрдах.
Jäeeerll/y н. -е. -с жалък човск.
james/i I. ln1r* h 1- (ü/ei ntw. -) пла'3; рнлaи'
вайозм сс: über scie Unglück - оплакван
лгриотинто oи'рoттs ein iuse ннц-ня в—'io cc
onлзнn3; течно хс вайка; 2 (11'1. in ctw. -)
плана; хленчи за нш. (тикам ги): l/т KmscOr
jümm/uie auci п-п Se/Ine— Wusser Оонинят
стенене за /нътно тодз; Cln K*nU/u jimiiutrc
enci 011/1 Bntien децата хлгнч—ха зо ор-поп'-'
lam* си; II- tr. imp. c-n - будя жанех!, състрада¬
ние' пк jümmrii mich жал мн е; er jimecut mihi
жал мн х зо /1/0, съжонянам се' еенор- mihi
jimm/ut deu KOs/rn жал мн е да децени-
Jiniieerriufи жаляст—н тик. вопъл.
jammrrthHal/ udv. много жалко.
Jueeertai п бн6л- долина иа скръбта (змияна).
jseegivoli udj. олa'cвc1' горък. янaи1-
Juns/stion [джХмсХшиъЯ/' -(s) джем-стън ерг-
pс-кoянгал но джазов— музинаитн-
Jaciugel и* -s, сбирщина. пaптaн-
Ji/ie-hlir е* -нп, -сп тел* яинчар, еничхрин-
JдnnuUr оненр. Jln/cr и* -е, — явуарн-
Ju/ntlkopl и слави с две липа (иомо но бокс
Я/ус).
jisuK—Opffy udj. х двс лнщт-
JipUimn е* -е, - японец.
jspSii-hi adj. иnoueии-
Jupuctetde - / японско нoориua;
juppcn, jupt/c 1/1/. hрозг* дишам: е/ kbnnle lieh-
ich* - дъх uc ну яслсне; mich Lull - мъча са до
си поено дъха.
Jups и* "С/, -а шмк* яповат.
Jsmdiitlms (жaрaнянeр—] f. -е 1. жардня-ера' 2-
гралииарсна супа.
JanyOn (жaатO| е* -е, -е жаргоя-
Jarow'l-ilioc/смл.-ен* ярювиззmни-
Ju-a/er и* -S, - розл* илa-И'Hanнar '—>—', който
янкото вс тттрoтитa'
JäteiC е. "/. — ^/3 пр— фepчcннaнии-
Jatmln и* -е. -е Oum. ясм-в. жсемил (Jn/minui
o-flcierls); нар. булчен всисн-
Jaspts —* -/nк» -se мс/пр* яcпнC'
jltcs tn* сал.-лт* птcви-
Jiuc/c / 1. лвл.-сн- —1'11 тор' 2н и/ед. (10-.
Jancir/ruie /еел*-ен* яма за т—'ei пор.
jauchrc tn* емЛ1-сн* торя х течсн гар.
jauch een Ht/i h ликувам (13X10. вннзм от радост-
Jiie/zrr и* -s. ~ радостен >10.
junlns i/tr- h (за куче) вия. скимня.
Jin-t/. "П сне—р- ол-добед/с зануcoа;
jintcn in1r- h оел—р- тxнуo>aм слсд ябяа.
Juvinr/ ["TC'| и* -S, ~ янтн—н-
jivC/i-cl ['Н*'] adj- янс/онн.
juwO/I adv* до. ди. гина с; тъй тирию-
Jaworl /: sein - geb/c приеним предложение за
женитба; las - ruiiii/c пeлунaвaм съгласието
(нс момиче* жена) зз ж—11тбa'
Juee [джас. дж-о] е. - - — джаз.
Jüee»»» джазов- Jazzmusik,
jazzsc Н1/1 свиря джазово мутиoa'
jc I. i/tj. 1. so почуда. тли/шадо яете!: jc! In/ Ist
loeh Сс* WilUrle! я виж, леви б-л В—дхе/н!; 2-
оъжаиеиов*уплаха ах! ох! oU jr! wie Ursi in la
üngrrihitnt! o, ужас! никне сн 1aпаaвнл!; наите
направи!; У про колебайте, uucшьиншмлпu нх:
jc еи/, dimli nuss nun -ich abTonden ex. xe/o
(иаисю е Да е* онанолвно — стенело) с пови
лряОва дз хс примири нвв—и* II. adv. 1. нянега
(cн]; 1^'0- път. негате н из е: нст Uri lene jc eo
rlHis y/iOul! кей [някога н живсои сп] е чут
тскева н—то!; wiudrn wlu dus jr eulelic? дали
uикoгa цс го пилим (сова}?; 2- винаги: lue isi
von j/(He1r so uew/snu гони онираЗ врсме е било
нанс; jr ип/ jia. >110/1. не<чню; б. повяното; ’.jr
/1'1, jc mseU/en опере;: jr eicU len VirdO/csi
според за^.^^у/нгг; 4. пя: 4 POennO/ jr PfUnC eo 4
пфеннес фунтът; ylh dem Kondeic jc zwei Äpfel
4*3 ви децата по два ябълки; III. eoHj— I. jr (със
следващ сонриз—) Isslo (илиje) (със следващ
оберат*) калк-тв.--, 'aiKOTa.-.: je leim nie Mnctci
Heiß, leu/o 1/schei/ec/u ost е* нонноно потече
т1a— нв>гH; m-H'-na ne-oка-мcя e; jr /rOßcr iic
Not. ui so niieu die Hilfs коновто П0'Г0лимa e
ö-goro, телнопх ne'бтитo е описеи-ето; jr сис/.
jc 10/1/1 KCHKCHC пe"аaue; телнето по-добре; 2-
jr mieiC/i спорсл тeвa; ланм: jr nncid/п eu
liroßOy 051. y/uUO/nl er mclu според лявa; иол— е
прилежен, оперед притежанието му хс уте/н-
'зво н заплетете; келконо петсчс зoлиcar hojно¬
во пяве'е п—чслн-
Jeuct (джийяo| p/. лтuк1 (воД поплюлите оп
груо памучен план).
jedenfalls adv* тъп вееои eнунa3* сигурно. много
вероятно: cn nuss - scUon un/ikonien sein
сигурно це да е ec'c приcтнтнxT'
j/drccohr adv. рядка 063'1, въпреки венчая.
j/drnOThs adv* иавоякъ;—.
jeder, jтdT'j/rтs pro/, indef* вc—иH; всякоИ. вcик3;
ncикe: jel/i Tsy пеенн деи' - Einzelne всеки
едни; - Bel oi/iyc кейне н до е; ein - nues i/IOen
псгки [гини] трябва ди пометне; uuf jeden; ос
je//m Full във него; случай; alle uml .jede
вxuнкн* ириш* ней нм и—' Clcsn Mänaen Huben -
sein Ver/Irnti весим елин ял тeтн мъже мма xтяи
заслуга.

725
Joci/brücke
jederlei adj. invur* er в-янакъв ени. нс3-рзтлнч—н:
/out /01/ es - Wimen том -ма всякакви erooi; -
McOnun/cn нитб/п Tun/ чуха хс /ий-резтичин
МН—ИНЯ-
jcd/rmant pnon. HCef. весим: Ins ost lihll -s
Getcinuc/ тява вс е по воуса из вс—киго.
jederzeit udv. по, вън всяня врсмс. >сяного,
нншати: Sie Тосб/п mich - eu Halt не мс
измерите екът; тъп всяко времс.
jcdcsmai udv. погни път-
jedesmalig adj. конц* конто спава вс—ки пън.
jedoci eonj* o0aн—, но. отн-
j/dwedcr, jcdwcdc, j/dwcdcs pron. indef. ряДко
вoяиa; всяко: ~- WOdeusiunU ost yeugebecs
всяко съпренипс е нaпрoзнa'
Jeep [джи-п] m* -s. -е hoch, анним. лжнп-
j/glici/r pnon. indef- всени: otm IeHit/n jc/lictc
Ml/tsl rc3 нямаше шнискви eрeдcпв3; Оен—
лишеи от всякакви хредслва-
jc/er udv. von - старай време. отдавна: ins hüt
von ' so това отиавна е 0—лю нена-
J/Oova, -s. — Йеховз-
Jelängcrjcliebcr 77, -е. - бон. орлов яeитH; ерневи
швилн (LosOc/uü caprU/o1oпocr.
jemals udv. иянсез-
jemand pnon* indef. ляно-: hat - mach mim /eluü/t?
пило/ нн c шинoй зз мсв?; О/цепС - някой он;
Komet - - друг шяисй?; - деСете някой иру/' lus
нит - Fuendes лова 6cme едни я—пoтuaт* Oci
tl/li Sie Tüu "(11) selnis взех Ви зо едни ару/'
cis ц/wlttru - uинeй хи (чиста име пп искаме
До епи.мсшсм);
Jeminiti е, "П, -п 3—мсясн-
j/menitisci adj. йеменски.
jcminc intj- (прс уплаха. oплcuвonв- ох, Б-жнчно,
елена!	w
Jenaer е, "К. -- Jctcnscr е, "S. -1. ж-илен из Йена:
II. adj, П^-п^ки; Jncinu Glus й-лоно енъкло-
jenaisci adj. он Й-яз. -с/хин
jener, jcnc, jcc/K pron, dem. онзи, яuaтH; снова'
овя, оная, с/вно: in - Weil вз O1ти овян; lei iuln
noci dies/s und jen/s eu /ип -нам cmc до
направя '—>*, с/вно:риск. lu soll Coch /оекеи und
- - luzwOtci/nIüii’rn! дявол да тн вземи вxннкH
j/nisci adj. 1. лaаннстxн1: 2. -е Бреас-й-жарго/ но
снбунс/г/ит— гъртовнн из монг/инни: 3. 'нр"
гaрeнH; xк;лшннгcк'1-
jcts/it prp* еж. ject/Ots-
jcnseittgudj. l.oлcаepeн —''3'^//:an -'in Uf/u
ue eлoагpuни бряг; 2 отвъден тxaeрeог1
(живот).
jctscitsp/p. G adv. eнлaпгK; отвъд. оторгщс: - (ns
Wi/cs оттенък пътя' - von Gut uni BOse отвъд
ияОрене м зното; прен- е* Ок/ ~ лей е е оля c>яT'
Jenseits и* -. — тoaгрo6гЯ; oнnтдeя» оля свян: ног
holT/g iul'-cln - ннс не ex надявана ни никакъв
отвъдни свян' с-с Stimme ии/ den - задгробен
елзо\ снех ен оля oвит' фии, n-c Ins - hctO-C/rn
изпращан нкс. ви оня сеян.
J/r/miädc / -п 3eр—чнядO'
js/nm! inj o, "! тоЗ! олсле!
Jesuit п, -еп. -се йезуит. н пран.
jr-iite-hi udj. й—тyилeк;н.
Jesus (G D Jnк1» A Jesun) Исус.
J/suskind H. младенецът (Исус).
J/l [лжИт] m, -e, -s инооц* реактивен езмянст -
J/tlin/r [иж'Хн■нa3яър| ny -е. - овеси* пъпшичгонн
реактивен соноле', абонужнар въздушно нн-
иня.
J/lOn [жгтД] м. -е. -s жетон
jetzig udf. с—езш—н инсшс/, съвременни: 60/ -е
Zill cтврeчeннзтa —пяха.
jetzo udv. синор. = j/ei.
jitet udv. 1- 01(3. пояселояш—н: bis - goecea' Tüu -
тaceea; о—га'засгга' von - nb янеегс нататък; -
geuade! оста но пук!' именно снет!' риск* - пик/
uecit! —сто яре повече!: - lingi's elm и/сг! хс/ю
псчс слзва пр—наагие!: 2. - »»-» *- су-су- doe Blotem
zueO-ei - /Ос/. - lu святкаше ту лук. гу гюм; 3.
нн пън: w/u iul [6111] - den Scilüts/i? най ли
пък е взел ключа?
J/izt ш. - - - - яаслояр—ло-
jrtemn/(ru) adv. сомср- = jilei-
JclzlzTOl - /-^-1^x110 времс, cъвр—чиe; шиш; лин р/.
jiWToTri udv. осмар - - - j/wmols.
jeweilig adj. (зя/сс. нщ-) в дадено врсмс: Сгг -е
Besilzeu притежателят в дадено врсмс. /ich dcu
-es G/sntznc според зснoя;нer действуващи в
иидсло време' nuch /сс -cn Uis/indcn -поред
обстоятелствата n;aa—uo трeчe*
jeweils udv. ниис/н (е деДп/оо време), ннисгн
котсля (стоим нужд^с)- вос: п/ ТисС - с-с
Uitmr-nnfi пес uaчиаaщe палетол-
Jiddiscl и* -[tr; — гnaгi-cкO'llгнoнll езна-
JOyy/r [джн/ер] и, -е. -е I- н/хп* жнтгр; 2. мср-.
КЛИВ—Р-
Jiu-Jitsu [джну'дж;нху| з* -к — спарм. жиужи-
ну.
Jol [ижоо] е, -е. -s 1- риск- (врв.менно) работа,
служба: 2. камп. зaианa; тaлauи—-
Jo/brr [джяо—р- ряДко йoогр| ш, -s. - I. иърг-
жабср. джоо-р. бороан псоредини' 2. хпгку-
лаят-
jobbcre [ажео-] mir, h риск- 1. похр—аяича по
бюреата; 2. on—кyн;рxч, прaви псисфтн-
Jocb л. '(ers; -с 1. ярсн. хoчoT; е праз.- 2. само
праз, н/в: ins - /сп Fu/i/HeuTtciiOt «rUs-hülleln
аовсО—жлснзн се ет чуждата н/в; 3- впряг.
чнфл (налсас): 4. ксоннипи: 5. ксикр* е—длспннс;
6- снр. е* ранни. 1/0. отвор но ност; о* яапр—шиа
връзка. нхпргчн1;к' н* шапка; 1-аотс)* нярна зз
земя (36—65 ора с/ор/д отДелнтне тврмс/оки
Държавици): 8. oum. чнфл листа из п-реен
тнел; 9. ./ар. румт—н-
Joci/bcin п 0/00- яопл'яa кост, скута: -brücke /
сир. мост ва noaоeа;, х рxнн1; х н/о/в eнвoа;-
jocbce
726
joc/en tn* впрягам (в химии, яре/t).
Joci/spannung/ -w/itc /снр* нежднии, (oв—път]
онвор между две ноелсти подпори.
Jockcy и* -к, -е жокей-
Jod //* -(hrк,xuu- Зяи-
Jodcl и, "S. вж, Joller.
jodele int/i h Зяд—лувам (по тиролски)*
Jodler и* -t. - 1. Зядлер (aou* проникване па
оарслсио); 2. папан. ко-то Зядслува (пс етрол-
еии)*
Joga и* п* -S, — -оти-
jog/cc [aжoтгu| in./- ннчан, бягам (с определено
нммпо)-
Joy/i/y [джепнт] д. "К, — епортяо Oиeзн— в
япрсдслсво тснпю.
Jogiuri auci: Jogurl п* -е, кисело м1икя-
Jo/0 и ((дълг. само р/.) -огн.
Joba/niisci ('011) udj. по начн/а из, отля. ет ст-
Интн-
Joläenis/beere / бас. френско грозде (Ri/rs);
-broi п беи. режиен [C/тülonou -Лоциа)' -feuer
п ень—плеясни огън; -ОП/с* ш светулка; -Onint
п бос. жълт кxянxанoЯ; звънни*. порези-че
(Hypericum peu0ouliпmr* -tag и Еньовден -trieb
и тесен, плор; орнрacл' пран, шмк* второ
млаляст' "WÜrncHri п стелулкю-
johics lit/i h >llкaч; креря-
Joint [ажвйил] е* "К, -крозл* цигара с /аркон;'-
Joint Veeture (aжo-U! венчър] л. "S, -/ см—е—ие
предприятие (х чуждестранноучастие), обик¬
новено зо юпр—иенев -рек. ажо-шн веи'ър-
Jo-Jo т. -е. -е -Я'-е (03)0 зо сръчност).
Jöjöba. / -s (Оен. жожюОс-
Jokus е, -иск, -керегу. шета, oмeхoрии-
Jolln - /. "П ме). Неат (малко смДнио/ичтова лодио)-
Jongleur [жоглoр| и* -к, -с жанттьор-
jo/gliercn [жбен'] int/i h tr, жане/нрам.
Joppe. А "П якс-
Jordaei/r ш, -s, -е Нарислсц.
jordanisch udf. -орлсисин-
Jot д, -е, -е Пот (Сукно J)*
Joia д. '(tr, йота (гръцко (буква): риск* kein - /нно
йота. ширя, шнизк-
Joule [жут] 1, -е. -е фас* джаул (мярка)*
Jour (жуa] и* -S, -е жур. прнсмеи дни.
JoeirfK [жуаф;кo] ш жуафинc-
Journailie (журuaйг| - - првзр. 1. ж'тннaтa
преса; 2. писачи в тсневт; безпринципни жур-
шелноти pl.
Journal [журД п* "S, -а \.nьpг* журнон' 2. аесар-
вестник' журнал (зо мода и (р*).
Journaiisieree [жуа'lтърг* 1г* вписвам е дневни-
КЗ-
Journalismus [жуа'| и* -- — журисн-оп-нт.
Journalist [жур'] /л, -нп, -сп жуа1aлнlcт-
Jourtalis/ik (жуа-] / журязниеник* (шоуно).
journalistisch [жур-] udj. журиа/нстн'—/-
jovial [-епн-| udj* I. всссл. жизя—ралест— и; 2.
друж-люб-ш благоразположен, оОщилслся (х
/окровитвлстввно писка).
Jovialität ('enн-] — L >1x1/00-. жизнерадост' 2.
вОтин-н/г-он. аруж—люби—, благоразположе¬
ние (с пбироаснтелонвпна нотка).
Jubci т* -к, — I. нннунсшг' 2. радоел, нсхснз
Т/ъ'К3-
Jubel/bruгU съпруг* е деня по ер-бърнето или
злин/ното ононб*' -bräuti цгл ш съпруг, празну¬
ваш сребърна, златит. лисналт-и* сеитби; "Tho¬
rr /. "-1/1 п г-аннин/с, юОннеЗ; -ц/кас/ ш
н1нупся—; рслооген xriMH;~u/schrnt // ридяетни
ниненг pl., ликуваше; "UicOs / н-купол—. радос¬
тен шум; -y/cis — 1- юбиляр; 2- фем* хлорно'
"Hoctzril - /-сребърно, злaнua; диамантена свот-
бз; "jaUn п 1. юОннгИна година: розг* nlln =
ciimil от дъжд но вятър, ^-(0 рядко' 2. цьpu-
енетело т-дн/с; -Taut е радяслен пик; -ICC /
радостна, ликуващ* пссен-
jubcle i/tr. h (ühcn etw- А -) ликувам, радвам се.
Jubcl/paar 1 eъоаутн-юо1лярн (нж. ~ei■rпtr'.-"iös
— радостенI пно-
Jubiiar и, -(е)-, -е юб—няр-
Jubiiäum п* -S, -.-'111 юОнн—й.
jubilieret Н.г. h нинувaЧ; пея рaдocт1e--'
juch! i/tj. нхта!
juc/ct intr* h дирил* - jlUhizrn.
juciil, juciili, jucllcidi, juchhlirassa(ssa);
jucli/ißa, juci/ii! int. нхот! нх-хи-хе, уха-хс.
jucltcn udj. вт юфт, юфл—н-
Jucilin л, -s. — 1. e Juclic/i/der п юфт; 2. ссалю
п парфюм х мирно иа юфн.
juciz/e 1/1/1 h нж. june/zci-
Jucizcr m* -s. - раиеолен пнк-
juckcn I. i/tr* h* tr* re jucke micl сърби мс: In/ OH*
juck/ лос/. ns juckt eiel an OlnyxoTo мс сърби;
Сг* Fon/cn juc-t mihi. mich jic-l п/ an Fon/eu
сърби ме пръстът; фом-: те juce- mich 0/ Inn
B/*nen ве мс свърта ве'а (иском (е лочс^^1.
/танцувам); 01/ juck/ lue Fell сърби тю гърбът
(са ОсС)* помл* w/d’/ jпc-i; deu kuntzn sich вcинз
нята за евой крак; II. '^1- чеша се.
Juckcn л, -s. — cтр0—ж-
Juckcr е, -е, - тен впрегатен ноя-
Juckpulver ("П-р) п прах. кейло предизвиква
сърбеж-
judäisci udj. юие-хни.
Judas и Юда; през- издайшо. изм—внин-
Judaskuss — юд; исн* нелувиз-
Judc м* -п. "П еврени. юдей; итрaилтя1H1'
jüdcln in1r* h говоря с —вр—й-кн анн—ип' еяворя
евр<^1^(^1и— жхрген-
Judce/bart и 1. евреЗсиа броди; 2. 6он* изм—но-
ломна, оОичяик (SiKiOis/u suulncib/ü)' -dorn ш
бол- хннап (Zizyplit jnjuhür* -kirscli / Оии*
мехуи'*. чeхунчг (Plysslis all—ekengi); -Stere m
Давнловага звезда (символ но сврейсиенс ня-
pc-^

727
JnnyfnulIhHkrlt
JuUs/lne m* -s cва—3cтвЯ'
JiC/d vo/it/1 H евр—йсни онтртат.
jÜCOi-ch udj* -нргйен—-
JnUIkültvr/ -c съд/бит вносл-
Jn/o '', -etr» — спирт, борбено джуля.
Ji/oka m, -e. -s опорм. cтomeтaпa1 пя лжулO;
ажудиен-
Jilisc 'i. ~ «ж. Jucrtnm-
Ji/cel / 1- младост. младни— pl.* юношество'
пиеш юнвхн: von - iul ел ннаанли; 2- младеж
(събор*): /Ог - von reite xъвр—чa11aтo мтодеж-
Ji//i^iI^;^rbTlC /забола зз мледежн пя; 18 е.;
"üiiru п младежко. юшош—ена възраст' -Uswт-
/ие/ / млодежко авнжн/нн (eьu описание
Germania 1914—1932 с.); —Ullle / ос Спи - в
разнвсл по младеслно; "Cuzo/Hnn//Hт»зпитauнг
нз младежта' -TestspielT pl. младежки фгстн-
>31; "-forim п форум по мнадежпз-
jnyrndTuro udv, позволен зо юшон; (филм)*
JnyrnIlfт’/unU и 1. прнил—л ет ннзднни; 2. 'лев
но Съюза но спеОядниата ггачaяcнa млад—ж («
отешосо ГДР}; "T/riscln - / - младежко свсже-п,
живоен; TüU/unr 'ртиonoлгuCr възпитани— и*
ннсиежно; -/11- и роД. рздияпрсдзвав— за
младежта; 'OrüKsoigr оОргсгв—яи тр—жн за
н/заежта; -//rnos-c — поло—, ажн "-linnU 2;
-уг/осНе п юр* съд зо нзнстеin— престъпници;
"НтОл п 1. oOm—жиги— зз мнзаежн; 2- лом вз
н/заежта; "tirUir/g / - хижа. дом за млади
туриен;-
jnurndlany udv. пр—з члaлиuи'-—'
juUind'Ihl adf. младежки (асД* сили* пламък*
изблик): юношески: ein -пг Greis мнадолио
егирсн; sie hat itu -ск AntteHec Ьена/ие ля пес
—тс младее; cis -rr V/u1uec1nu мютялел—н
пр—отъпннк-
Jпyrsdlthir(ur m* -1. 'С ю/вна: младеж: -п
Eintritt veuloten вход, забранен за ю/они-
JnyrndlihH—cie f- — младежки пи;, младежка
свсжно-, млалелииест-
Jug/nd'1i/br - / I. младежка нюОвв' 2- любов от
м/сдинн; -pof/syr / оор—онв—u; грижи за мла¬
дежта; -shhioltss pl. юшен—ок* литература;
-Sh/üle и тaиаилз из младежта' "Stil и оси.
етил ви сен—хиеис (от края но 19 а.); "иС/пОсН и
младежко лудория; "/пОПе п младежки cоeа;
ер—цз ио млаи—жга' "WTots 'срожла11еих кон
фирминия, тържество по слу'а3 встъпване в
живота (« бавшони ГДР); "нн/г/ п раява
творба, леорОи ог младни;'—; "Ziit - / младини,
младост.
jnyriew/ri udj. препоръчан за младежта (фолм)-
JuyoKTlHe и, "П. -п юeoxлxпиянЯ'
ju/otlUw'OUhi adf. ютюолавени-
Jujof/c /. "П 6от. - Judendol
Jul m* -е, —, JullT-l п з—нг/ паaтшиH; Коледа (a
окоиДоповлконв енриша)-
Jnii и* -S, — ЮЛИ-
julilnithl adj. юнизнон— (календар).
JuTOlspp и* -е коледни подарък (пвдx«ьpшeн н
стаяло — обичай е екопдтновскиоа строши).
Jue/o [ижънбо] и, -е, -/. Jueloj/t [джънбО"
джет] и. -е. -к реактивен хомот—т. джънбюджсл-
Jimpcr [аж-ьм-] и* -е, - джсмпър.
jn/ц adj. 1. чтoл; ein -ск EUcpnnm младоженци;
von - rul ог чнздмнu* Ос естет -cs Tnunc в
млиининте хн; е/ Ost noch - in Jrlmca мнод е юр¬
на тсии/н; Jung uml Ali старя и мтодя' -is Vol-
ммлолм хоро' -т/ Griü/r е* пресен, крехък
тoртanoл; 6* риск- млад-пс, младите хора; -сг
Wein ловя пиля; 2. (аоиипаа* сома е сбират* е
superl.) нетък (енн, брал н пр*r: mein Jüngsten
на-!'чслкиин ми оии; 1 нсотдаввашая: СО/
jüngste VriyucgenieOt иеолдавнисшня минзля:
enic jüngstes Werk оeeлeд1aлз ну творба' 4.
6о6л* lu/ Jümuste Geiocll Страшния' съд' С/т
Jüngsen Tug второ nриш—xг>и—'
Juny/iktovoKi ['НН'] и млад активи-г; -uiliotsin ш
ннолеж-работтиниК; "huncr и млад оелянил-
есбетпенно; млад -1^-1 (члсн на LPG н
бившата ГДРУ; -/ос* // бира е процес из
ферментнранс; "hruesss и мас- подмнадя-
ван извор, и пран.
Junyl и. -п. -/-раза* Junц[enrt 1- чeчн— (н чорои*
no.мииnoк)- юноша:раса, cli uuüneu - внaазшcя
хлопай; ein schwere/ - паeeтгпнин'а—цlн;ивиcн'
(oбpaивнmс) rll/n '! стори приятеню!' етер;
ненк-!; 2,мор. юнга: СОс ITsuci Jungs чяриmи-
тс: 3. каля intj* (so стрих е прс msнeнoда-
ой! пази сс! бра, Оре!
Jim/g2 П; -п, "П малко (па животно): Сг/ - dnu
Ks/zc конс; In/ - Ins Hi/l/s нунгuн—'
Jücy/ihiec n* -s, - нанче/тн, хнспнннн-
jnnyrn l/t/i h (so животно) ражда, (се криво)
ол—н>а ос' (зо свиня) -прасна се; (си кобили)
—жрсбна ех; (ле /00/0) оиялво се
Juny/n»»» момчешки Jnng/nttueOct.
ju/yeulrl udj. н—нчнно;, хнапанкн-
JiiysnhaTtiykcit/ -- момчешки иран. вид.
Juny/i-tn/ici и мoчн—нкa лудория-
Jüiysr н* '/. - I. учсяикпсоследовапт/. библ,
апостял: ein - Pavloy- пяслеляванен ии Пте/ав:
е*/ - d/u WO/secscilIl; Се* Kunst 'BerK. посве¬
тен ва пауните. ва н-зау-гноно
JÜnUers/Cul)/ — 1- пexнадoвзнeлeпвo» ипохлю/О"
лве: 2. (събор.) унгu1нннe; поенедовогтститс pl*
JungUi/m/ -е 1. мом*. денейки, девите: с-с aite -
слара номо' 2. истар- госпожин*; 3- оспор,
исм1—рн—рна: 4. .мор. - Junglen/ioe/' 5- —мхн.
ръчна таaчOютз'нa: 6 оис. - ое Grüne/
ч—небинко (N11'111 linusenen)' iscOie - оен.
несиев минзухар, кърпи-кожух (Colhllcum au-
-111111).
JUnUlluiIcU; jпsyTl1enrtrTt udj* 1. нснншон;;
целомъдрен сран-ж/нв: 2. иано хлора мома.
JidUisrlicl—iit/цсломъдрсню-н. оран-ж/ивоен-

Juggfere/bienen
728
Jnnyfrтnrbi/nrn pl* имл.-ен* първият рояк из
нонср; "b-loc- — ми)- скрнпгп зо опъване ва
корабни избе/н; —/rlrt - / - първо пътуване иа
кораб' '-glas п мти/р* слюди. с—лениг (вж.
Manen/Iis).
junU/smuHs/t aCj- нж. jüi/Tirliet.
JidUlrrd/hsit / cnec- девствени ципа, хим-н;
-е/иоиц е хсринг с хайвер; "ho/lu ш 1. мсд ог
първия рояк' 2 мсд. изличат овябеино он
пилил—' -kill п изnъ10aзч1O дела; -ecsicli —
истар* жг/нар' -Отпие — 1. пенещ во и—тоЗис
(символ ио (паимвпноом); Z булчин вен-ц;
"nriill ш оамярои—я нелил; -лОТсН / спиртен
разтвор ял 01^01 н пода' -OI п дървсио чacлo
ет първо преса; -т/бш /Пп>»апx реч но оратор.
JueUr iniuCul// 1. д-потпсл-ог; 2- депспно; 3.
н—лoмтир—няcп-
JnnyTric/t'HHrf/i мхсм- оамороина ояра;-иС1пи
— 1. чeчниxнпв' 2. полвж—яие из в—омъж—яз
жено.
Jinr/trn/ie п 1- менни-нно; 2. дгтснв—ияст-
Jnnyfrrnzrngucy/////a7- пaалгняccн—зиc-
Jisu/mun / "in 1- aiBuma, arnoHoa' дсв-нвсн-нс;
2. лгвcлв—liиЯ; ден-твсн мъж; 3. сенр. Дево' 4-
биол- Дстанз-
juey/mln'lct udf* девствсн-
JuegfräiU'chkeit// — дгнхгнгиоот-
Jnngg/sell/ ш, "/, -е 1. ерген; Oгкиаин* 2- младши
кат/фз-
Jnnyget/li/n/1/lrn / -ргг/хкн живот: iic =
lüH-cs —pт—яупзч* "5111/ — грггнсттто; "Si/nri
'—аe—шoн1 ас/ък' "Wirr/cUu/t/C ергенско аема-
КННС! >0-
JnsUgc/sllln Ц '/е/ неомъжен* ж-вс, упражнява¬
ща nрoфecни-
Jnnyingcliäurr п, -е, - филии* млалохсселианст-
Jnsu/heri и нж* Junker' "--omennOKt и пилон.
млад комунист' -—cnr/CTe7e'.,w- нсн-то. юница'
-'l/tueu и млад унил—н-
JÜnulony 'л, "(1)5, -е младеж, юноша.
JÜiyTIi/KiliCsi п юuoш—oнa; младежка възраст,
jünyliiy-Hrli udf- нна.^^^жни-
jüigllig-elßly udj- младежки,
jnnyeidhirnlaTl udj. коте (ла) младо мон-че.
чoм1яeн1-
Jnnyminn m*pl. "—п спорт- мла^<^:«'0порлнст‘.
jÜeysi adj 1. superl. ou juiy; неотдавнашни' 2.
adv. нcoтдзв13; 1aояc1аgтo-
JniU-CgOizTOt f/рсаием* /юпаниннино епоха,
jüngstens udv. = jüngsi-
jüsysiy/bourn udj. раисл пееледси,
jüsUSiiOs udv. вж. jüngsl-
jÜsy-Cy/ryi/yin udj- ueяллзвнзшe1r окярен—i-
Jnnylüi/r m тон* младотур'—В-
JniyvcrhgimüCiCs(g)p/. младоженци.
Ju/yvol— H разг. младеж (съберем-}; хинлмр*
напиели* eрexu1тaнии иа мoмнcтa юг 10—14
(04—/—.
Juso /м. -е, — юни-
jusoon udf. младият, н/едши: MrO/г - Мий—р
мноатн-
Jusior /н, -е. -Ос-г/ 1- син ио притежател из
(наpгсaoua) фнрм3; иа наф ва хавоизтсне
бюро н пр*; 2 спорт, опорт;—' вн младежо;
отбюр-
JunOOr/n/edasse/j’ioopzn- младежко нласа; "-/пе¬
еше — е^нзотет/о бягане за 0/011, младе¬
жи; -sciwime/n п еъслсзолетво плуване за
0/011. младежи; -wcil-impl и опорт. чoн;
ореш* но младежо; —пОори.
Jnnkru т* "/. - 1. ю/к—р, прухки благородник
тeчeвлaдcлeн' 2- тен- млад ритзр-Онасярви-
нин.
jnn/rilüli udj, юнкерски.
JnnkiiiriiKhiifi f/иллшс* еоспоиетве ио пруски-
пе юли-ри; юнксртина.
jns—TTlicl udj. 1. присъщ иа млад р-нар, Онстс-
родник' 2. юшн—аxк;-
Ji/Os/sclsTe/1- осн. ивoриucлвo' 2- юнн—ренв--
Jnnkrutne н, -е,	1. ист. дnярияeнвo. юнкерсн-
то' 2. юни—ртиша (сра/-}.
Jnskiom // -к —; JisklOet УогТа/г/прелож—/нс
зз енасуваяе ио трупа тскя1япр—aлeж—1ия вку"
пом. in lioc-
ju/OnKhi udf. 1- капо, присъщ ио Юноши; ю/о/ски'
Ълкзг. с-е -е EuKchsicueu предсловнтелвз танн-
'—етв—иа жено; -е Forumem заирът/еин форнм.
Ji/ls [хунта-/, "-Ссс хуятa'
JnpiCsr 1а мре/театр. филм* лзчnз-cлъuнc-
Jims Н9 -(s), — 1. кмол- юри, юрекх фoрмal1ии* 2.
геокр- Юрз-
Jniu (pl. ел Jus) права, правин науки; - ttudieuec
снелвам провя-
juräsKi-cl udj* 1. (—01. юреки; 2- к/акр* ол Юр*.
орен; житен-
juridisel adj* юридически, прaтc1'
jnciirns i/tn. '/си на жур; съм, журирам-
JiUoseiOClos / -еп юрисдикция, подсъдност.
Jn/O/pinCI/z / юa;eпaул—uниЯ; прани- науки,
право (кано неуко}.
Jn/Osi и* -еп, -еп юрнел, правихл-
Jimo-Crmll[разт, право (кано професия); in Uni dic
- uc len Nagel /еГ1сцС оначи прив-ло ио гвоздея
(соиссаа ис оп /рааимо).
jnr/^tOt^cl udj. юa1д1нгeн1; правни; -е Pnu/oe
юридическо нич/оог-
Jn/or т, -е, 'uOuec 'леи из жури.
Juuln / '/ 1- орли; вонилси* натри; 2. сал*-см.
юрс—ще (мярка).
Jury [джу". жу-, юри, журиИ]/ -и журн-
jn-yO-rl [джу", жу'. юри-. журН'] udj. бсз жури:
-е Auttt/IIncy свободна общо изложба.
Jus л, -, Juns право (кама науки)*.
jnti udv. олтар* риза* 1- тъкмо. гочно; 2- тъкмо,
г-ну-тв; 3. евем- = jutiinent 2.
Jutilm/n1; jnti/mrni udv. иосар* 1. вж. just 1; 2.

729
KabinTll
-ето онг пoвcнe; сега напук.
jnstiri/n tr. Х-н/хз. юoлнаaМ; eвcритaч; изн—Ору"
еен. иЗхвон; 1 cncрятoч н—тняте но мои—тн;
Ли-Ое/тпи/
Jnt-IrTHaa/r /Ноокрюнш; вези— (заиюнмшо).
Jus-ilkai-ön 1/ -еп еправиани—' позволен-—, роз-
рсневне-
jnKtOntkrrrs tr, L епрзвдавом; 2 проверявам;
eвeривам' уcпзнeвивзм HcpBacHTa.
Justiz /правосъдие; орaнярoздoвaue'
Jn-tteiür u* -s, -e юанxияяeунП'
Ju-t-tZ/ruinm е юр* съд-би* eа—шoa; погреших
пр—сълс; "mIsKtii — нн/ногър ва оаanooъaн-
ето' "morU — юр, съд-Онс убийство (екзекуция
по ян/о ивес/за сeъДвn-; "psil-e — юр съдеб!*
потете; -па/ е юр. пасв—1; съдебен съветяиН'
-н^е-е/ п юр. правио дало.
Juts /. 'n; Jntcpflsezi /1- бон- юно (CoucHo-us
capsu]üг*sr* 2 л/кел- юно. ютено влакно' 3-
оеиор- миркo зо тeчя-
Jüte и* -п. -п житен но Юллa1дни-
jütti-ct, jütläu lisch adj. югнсндхн;-
jivs/]| ('в—-] udj* младежо—,
juvlvlill/rn (ю>ифOн—аa]’ i/j -х-'В'Ю!
Juw&I и, -е, 'сПАс cитовн—яeя нaмтн; Онжу;
скъпоценна-т.
Jiwli/n /н. -е. -а зтапoрr бижутер
Jux /тн. "ts, -с стуД- 1-/0. нудорня-
juxsi intr- h студ. шегувам хе, закз'зм хе' ттeчoч
вз пoд0нв»
Juxer/Tf/ "Нп спуД- н—cувaн—; лудория,
juxig adj* стуД- oм—нcU; заОав—н-
к
к,	К [иа] П; -. —(<) 1. 03, единадесетата Оунна ет
ненекит* азбука' 2- звук н.
Ku/Ichr// -приск- 1- полусрулеяа колиба' събс-
рагняа; 2. доннепреОих мсххва — епърлатнре-
KabSef/ -п н/трн/н р'.; козли р/., новсрсгте:
u/С Lirhs“ „.К-парснт- — любов“; -а scilOeUrn
оюви нитрн/н-
—ililO/imn н./н h иuтр;гупxч; кова кoтuH; нuнa;-
ГИ-
KrhriTci п* 'К, '/'5 1. набере' естради* ецев*; 2-
нияии х преградни (зс орДьовър).
Ks/Uslü Лсл* ксОана (варейс/е иисшсчни учм-
н/нм)*
Kil/ilitt н* '—П; "Гп охОтнис!. пoтuзвaч ши
КТбюЛТЛИ-
Kibbaiiittke/ — наОсннснноИ-
—ülhiritiit'l adj. кaбaтнxгин—И; тзсв-
^//11/1/, -опраза, дърнянн. прeпиршЯ; 'рамото,
kübhrln H./i h rejl- раза. 1. нзрaч хс, дъртя ос; 2.
мор* /От Sri —sbbclt норста хс къдри (еж
различни овчезся за aянаpo): 3. нтрси решите¬
лни тур (със зериав}-
Kalbrlnuy /J "еп раза. къдре/с ва мерете (ит
аят^>ра).
Kühnd л. -и, — 1 - ел, .мир- избен; 2. дебеля кoaсоuo
иолвеия въже; 3. oa01ятаaчa' 4 мир- ктОн/т
(мярка = 1110 моля).
Ksbc'2 '* "П остар. пай, печалба ен люларня-
^111/1(161 / сл. жинг, nавпвдuнк е набсн' -ап'
ксГТиик н кабел/а връзах; -unmutu* / тсхни
набелят арматура; "/стОсНС и ктО-нне cпo0m—-
111. иaOлягрсчa* -bulrl' нхО—нио пиене; -hojs
/./вр* пнивок; "-/Hpc-hlc/'телеграма пя кзОсла;
"ОТт-п-с/с/ п кабелна 'г/гв—зня; —уг/С п /юр.
пруст, иа6—лио понгтгшнг е кораб; "grimm п
ктОнстрони' "tÜilc /сабСтнс обшивка. на/тия-
Kshcljsi о* -е. -е лиол- вна треска (Gudis
louт1uar-
Kl1/lrliny/- /Дчoаcнa мярна зз дължила' —icssui
ult п каО/о-мер; -пиТНе/ел. набели* муфо.
—г/Сц1 .г- i/tr, h лeлeeаaфирaч по. чрез озО—лз-
oih|g11/. алтор. деля чрсз ж^'—— -
Külrl/tchlf п нераО зз пехлатянс из подвоин/
кгОсн-кс/ ui — сл* избснна оОувис (sooв)ьsaa-
зе о сл* мрежа); -shlrits — техн, осш/од (за
кcОeл-: "-trommel / ОараОан зз извнвал— но
нa0eЦ"vmrlryпny/paзxтсвинx ни. ктОен-нст/
п набелен завод' -worl п наО—тиа аума (oакpa-
см/е}.
Kalins / "П наби/с (а кираО* еомилем* Оа/я* са
омлм^ен'^.
Ki/inci/sli / - кзОн/кен лифт.
Kuhos/ll п* -ee)K; -е L кxO1u—Г; рсОятиа eнoИ;
канцелария' 2. шкаф. витрина (за виопа/анс);
чутг-1a сбирка; 3. кгОи!:—', прсвитcнoлв0;
ннн-хн-рок; сънен; 4. партиен набиван; 5. исн*
Küloe^/t^i/^u^t^s^g^il/
730
лий/с иaянcлaрняr таен сънсн на монарх; 6-
Днил* oлят—н-
Ki1In/t1//auK/a1/ / печ. бнбниефнтсоя изле/шс
из кяи/з; -uiisl/se f = KuhOs/ltH/On; -hr/cll —
указ. тaneв—g ва монарх; -bild п фии* наОня—-
г—в портрет;"loTisCпфас. ктОннснси формат
(18x24 с; е /изоре): -suche /'oлунaйr пробТсм,
ке-не лри6вa да са ргни ет наОнвега —ни
лъажx>яни гнтно-
KaUie е<-$/Т*1Гг'иС въпрос зз исвгриг во превиг—н-
елтене; првн. ги/ еОсеи Siehr eine = lueicc
нравя тю/ян въпрос ял яр.: -justie/'нанеса но
мянархс е правораздаванета; ——гК/ / - наби/нт-
/3, ч1uнoнeаoкa 'риза; "OuUiu - / = "/гОТ/!;
—politiO - /' ломсет во ч-uaахa е работата по
паxпнн—нoг>eгя* -та/ и 1. ч;ш;cн—аeк1 сънсн;
2. часлеи съветник (на монарх)-
KilOnrtt/tOtznn/ / зоееисвин но мини-героиня
съв-т; "/tick п нзярно изработен художествен
предмет (за веиртпа н музай* изложба); анлн-
00-
Ku/in/ctS'/wcchs/l ш промяна, смяло из наОниг-
на. вз прспнг—нелволя-
KülourttHmOn п 1a3'e'0аaue; фино тиня-
Ks/oClyc |'нХжг)/мор* наa-ба—г<ue корзбюпнс-
ТЗИН-
Krhollyr/^/^CiffOf (xж—'| пмср* ксОсгажсн кораб.
OshoCtinci i/t/i h .мср. правя нрсйOa—жив плавх-
ИС-
Kueт*dlltt п* -s. -е 1- oс0анoнгн* 2. автомобил със
-тъпосм ПОКр—Н-
Ku/ilf е, -s. -с и6л. мaлкa; тъмно cлaичнa; е
псйср-* кн/ер (anc- Kains/ Зr-
Ksblts- А -и Диел* l-мор. керхбиз нухяи' 2-розг-
каптор (лиша ж^нл^с^^1М); 3. гиxяа тъмни слз1;ч-
03-
Kühnttir и* '/. - вж- Kü^i^nil = Kibuse.
Kiet/i / -n 1. нахте. кзм—ннняпа плочна (за
пмч/С; иОлецовка); 2- исмор- глни—ua птинни-
Oihlrln //'. 1- сер* аблнтаним х плeнки' 2. ризк.
затоплян здравото.
Kict/lof/n — нехтел* пcнк:з-
Kahlexl/- А —м/сд— иехексня-
Ksckr -А -сп летен- /явор; нулк* аи, наЗно (за
изпражнения)*
kacOcn in./- Л раза- map. н—uтaм (ходя по голяма
нужДа)*
KüUüvmr ['Инер] и* -s, - труп. лен (осоОепо
^^HHOH^U^HUKU).
Kr/Ivri//iousam ('вг-] и пейор: eлипa покор"
/1ЯСТ-
küdivriOs ['T—'| udj. нато труп, мъртвешки.
Küllvrrvrrw/rtuny ['ПГ-]/HтOПOЛЗтaU— но ж—по¬
т— нок н групов— (се Добиво/п /е лuлasпe нмщме-
тва)-
KuCS/z/ "Ci I. мус* .-инт. мoлунaнми иа орая но
1Tр—H—ЯИHHЮ; НО стих*' 2. ЛНР. КЗДНИНЗ-
KuUii и* '/, -и шнсйц- П; -к. - 1- au/н* кадър; 2*р1.
теолог* кадри. състав, перся/од; 1 неолог-
инин-ф-п-ран робот/но-
Kad/т»»» кадров: Kide/upOitilOO»
KrUr1rü/t/i1uny / отдел ксирн. личен хъепзв;
-armre / недронс армня; 4r*tiu щ каирот-к.
началник ,1;'^ xъcпaв“: "politok / недрона
политико' "Sclelnde /Иопач1НН11* ви кадри (о
пвйор)*
KsCTti rи; -11, -сс 1. нисш- ряДко отдел' 2. ролк-
кснптззннл: itu seil лОг scHOen -си! хубава
огон* —ле ни!' 3- pl- пилим* кадети (в царско
Русия)*
Ks/lttc / -п тротоарни пнo'a'
Ka/rtt/n'üns-iulit / всеш* ряДко кааетсни корпус
(училище}; "/сЬйОТп мср. учебни кoаxб;-tc1пlr
/ во—нвю нодслсно учнннще-
Ks/t 'н, -к, -е иaлни; съдия: раса* e-m vor Inn -
tchl/o0enr schleppen тсмън>зм лот- пред съда,
пре; oзgнила'
Ki/elne м, "/, хим. кxдмнй*
klUneIrnec tn* обявявам за я—вoлнл—H; пaвxaeчeя
(акции* оОлегацее): Küduz-nTtingy
KuCneitlt'хининех!. грохналас'.
Klirre?, -к. - 1. зас^л- бръмбар; 2. фим. шег*: ein
•Iren*- бонбон'—, сладня ле>ой'е-
kllirürilu udj* бртмOaрявндe1-
KIThi/Iiüß ш чсрнояд—нз; -küsCc /лоол* ко/есП'
ггрoлoгиЯr oюлг-плгаeтuзuиe'
-ГОТ uCj-разг— инзна'ит—лгв-
KUTO'и, -s. -е 1.рспс- псйор- Онаво. мизерно 0—^—.
дупка' ксннбн; 2. и* п ртт- вехтории' джу/а-
жури;; 3. Днал. оля>a-
Kiffie /1. -s. -с 1- кеф— (и—н), пипна}: ц/1uдcnirT;
g/miil/ceu - пc'C1Я; смляно кофа; еи е-е Tussn
-	hltie/ 03^ иа 'сша кафе' 11111, с-с - Уст/сНис
моля нишо кеф— х пявс'с мляно' ролк- е-п -
па'Г|с прaви кеф—' 2. прсдоб—ало м следобедни
закусни (о иофм): е-с - цпЬпс нивя тесни ни
нифа; 3. фам* спорт, 0—тн1лeрecиa uявн1a;
онучна; глупост: Си —ommi e-i der alle - hoch!
простя до нн cc повърне! (um отвращение),
KüOfC/2 п* "П. -п кафеие. нафе-хладкариица.
KüfT/rr1l1I/c ш боти кафе; -baue ш бит* наф—3-
но дърто (Co00/lr* -bOi-en п = Kofleln' -bolis /
зърно юг кафе; "/тпипгг щ goлaпн— зз пе'—н—
из кофа; "-hustt п псдиоо за кофс; "Uriili / аийн*
пeчuи (?р исшс исфв); -Сос— п = -uatz' -ers/ie
е наф^-за1мсстнп—л' -011-1 /рекнамню пътуване
х пиене из кофа (иенс е/ лpeДлoгon а онокс);
-цит-П/ — рядко наф—-сладкарница х траинни;
-ц/schtrr п сарвиз за кафе; -yuü/U ш утайка из
кафе; ~1üп/rbKкaоa' (им /лат) из ютии зо коф—
(зо лопознапе кафето тиреща); "Uuu- п онеир-
-	KüTee2: "O-lupps/ map. кръчма х лошо име,
лошо кофеин; "—elat/hl — рила* приказни р/..
клюки р/. иа 'ано кафе' -—cnänzhlcs п ряДко
жур с кафс; -^■^Olfii и кефеЗво лъжичка' -mÜlli
/, -е 1. нелни'нз зз кафе, кафемелачка' 2- ш/к,
731
kakeiig
нскюналнвчг ва г—х/они/ейко („чайник**}: те-
носип—л' -eiter / "wltner — - -iiuir'
"pli/ts/g [-ат^^с^] ]/ плauтaнни за кофс: ~snte ш
утайка. тъстонв иа нифс, "thiaic / ктфсЗи*
чаша, фн/джон; -scllicit /' разт. = ——litsci'
"Kc/wcct-c-/ ~eп1e/braю1г. eeнича ки^^^нй-
нз (люomoвлuc па журиим с кофа); бъбривно;
-iopi in обл* твняме чан* за кофа, -trommrl f=
"-11/11/1 1; -ног/ in кафелжня; съдържател но
нафс-сл алкхр н-на.
Kaffcie н. -s. — хии нафн—и-
Kaff/г in* -s, - 1. нафър (« Южно Африка). 2.
тор. ceтolиgур; шоп; тъпак. енупзн-
Käfig in* -е. -е инeлиa; кофсз.
kifki/tit//- нереален. плaш—Щ; кафкианскн-
Kaftan и* "S. -е овонр. нафтов (Драха).
Kafta/judc — сра/, ортодоксален, изля'ся нврн-
1H.
kahl udj. 1. плешив (глина}- тен (планини- хълм*
скали. смия* соени); бсз нoт;ua; вълна (жиинвм-
пи): бсз перс (//меци): - wcnd/i яплcшнвиnсч*
/Ое Bäuic Hcndci - дървената хс юго/пан; "С<
Sc'/IT кораб без нткенаж; (с-п Bani) - Т-неи/п
(со гъсеници) опасвам (dьpвo); - unucUo/ec
ииоко ooтр1(oЯ; онаонрги (коси* клона); с-п
Vogel - nupf/n ехиу0>хм1 плинт; -е Ausu/// теле
нтвиueuн—* 2. првн* 6-4-1. oeитлeH; cнаeчxш-
ки; in isi —ispp und -раст* но- е сян наля пункт'
3. ot/нил* die Ms/siir цеГеп - нслон—тс сс лепял
6—з прибавяне па шнии-
Kahlfraß — o0o1тиcл—u0; оптосшо ог eтcгнннн;
вредители (писват. Дървена).
Kahlfrost — сух егул-
Kailheit/. — пт-ннноо'. еснонс-
Kail/Oi/b — лаеса* = "ScHliy 1; -kint п гялo0axл-
кв; --Opiи роса. пн—шнпс ciana. пнншннгн-
kahlköpfig adj. пненнв-
KaKI/köpfigkcit./ пт-н-псел; -schlag, -trieb m
лелин* 1- нтc—нeяя; яголсяе миcтя в (■ара; 2. сени
0/', пълно итcи'анc (на зари); —wild и лив-
кo1упИ; женен; сър/н м натките нн-
Ka/m и, -е. -е пнгеен цвят ва >^0. бири,
kahmee l/t/н h s (са вини- опира) птcceuяcвaМ;
cъбяcтзМ; добиван нвял-
Kalm/bau-/ * нор* от пн-сен (върху фсрмв/нсрс-
ло твчиисос): "Нс/с/баш- пн—хснви eтоинк;
(Sгc'1l1Гbпy'/s my'olcuпlr.
kalmig udj. пнee—няcaЛ; е цвиг (вино)*
Kahm и* -и, -/ 1. /Baoa. лслни: wir OnUmec -
нараме. возим са ио лодка; 2- 'опорен речен
кораб; фам. —тара гемия; Л хедлявияа (в
платено); 4-р1. фим* шск* хлопатари (сскач/ми
паптофи); 5. фам. шал. шю-шишие нес/о; 6.
фам. аупкх (аргон* оная зо ир/инснме): 7.
шмз* хзнюлсл-
Kahn/bcin // инат* ладийка (ot nгvocnlдu/r' -brü¬
cke /немни. пеинея—и мяел-
küh/ee intr- h * возя сс, разхождам хс х лодна.
Kahn/fahre / хол зо пр—хвърлин— из отвъдния
бряе^.
Kabn/fabrU / разходно х лодка; 'уц!С п 1. лансс за
пр—нинапанс во река е Kaicfühl/' 2. тонси, пари
за возене х нодои; ~puuiol/рaтxoинa х ноднт-
Kai и. -s, -/'-1 нсй.
kai/n tr* мср. поставям рсинс отне01-.
Kaimauer /нсйята сл—на-
Kainszcichen ш през* позорно п-нне (породи
извършени пpaumапшeнoej.
Kaiser е, -s, - нмп—рxняр; цaр'алтг. uich un Стк -к
Bunt stieOien спорин зз тезш дсле духа' спорим
зо нс/хн—я сияе; поогл- wo ile/lt окс, la Unt deu -
sein Rec/e veulou/и m— винен но осеня нърву-
лнле-
Kaiscr/adi/г — зоил- цсрскн орел (Aqills leperii'
IOtr; -auszug m ясй-фния бяло Оранно; -bart ш
баненбардн пр; бръеиста брада; -Uiir / -щоренс
резиде/тня; - fisch и нхрсиа р-ос (Holacaiitint
lep/ultoтr: -laus п 1-нп1рстарокн дом, ссмн-с-
лпв; парена ди/оегия; "/rOec - / 1- нарскю
ичп—рaнeрcнa корона' 2. бос. туй паша, ту/
(Fritiilsula *mpe1*ü1*кr' -krötung_/нараня-папн
нoаoнсц1и ви нмп—аaгeр-
kais/rllch adj. имn—аaтeрoнH; нсрски: - /nsinni
терен но импсрегср*-
Kaiscrlicie(e)p/. син- импсраторскнн— поясни (а
3 О-кюдишпито войни )}*
Kaiscriitg ш, -е. -с 1- жалък нар, и—годея инпнрх-
нeа* 2. прелр. роялист; нaрe^двoаem* 3- бон.
ичп—рa-oрcиз /^3. Оунка г’ъОа (Agüul'us ercei"
/ПиК)-
kaisтгiös udj. без нар: -e Z/Oi мнжaуцсаom>1—-
Kaiser/mant/i — 1. бсгрг/нн* (царско минния);
2 зоол* рои пеперуди, седефи; (Ar/y^d/Os);
-^r^/ici п империя. нсрствя' -schnitl ш м\сД-
цезарове ceнeuнe* -uteerl - / - ебл* свеер тил
орът/а к—фна; -кО-е — парене агтилeянни;
ендал—шс; -spmnsy и спорни глстоскок («ь»
еаДсми); -Staat — и.чпгрии-
Kais/rlum п* -е. — 1чn—рнЯ; императорски.
царски ииcнизул» нархня лехно-ионне.
Kaisenvü rde / * нароно аоолойшслво-
Kajak 'в, п* -е, -е--I каяк, едл—нгон/с спорни ix
ледни-
kojol'i/ren [каже-] tr. риск, лаская, ухажван;
унилншан сс' прa>и мин; очи (икн-r-
"П мор. нтюнс-
Kakadu, снеор* Kakadu е, "S, -е soe(- кхкаду-
Kakao и* -s. -е 0*0*-; (фон* c-n Cunch dnc - zleien
правя ног. зз подигравка, зо посн-шире; ям
/НН- 0003/1'1-
Kakaö/Ьöhne * / * зърно ктисо; кснае из з'ърва;
-but/тг */ ' какаово нас/я (Bn-iyrui cacaor*
-pulv/г п кси*— ва прих-
Kak/Ili / -сп 1. обл. нуикуляксно; 2 праз/и
приказки acнншmншн; /нупсонм-
—s—sloy adf. менушав-

kakele
732
kakele intr* h обл* L нуикудякон' Z пише
иаxcl'улии» драскам; 3- обл, бърборя.
Kakerlak и* -/'"/1. -ес 1. зоал- хт—Оирко eB1ltla)*
2.—рни.алОииео-
Kaki, Kbaki /—. -s. -s eu/m* кафяво-жълт плхег
(зощонеи}:
Како..., како... = нoщo---; здя-"
Kakophonie иисГ: Kakofonie/ -п ['йгш| кзоюфо-
/шя н—блaгязтуни—; дисянанс-
Kakelr * j. '/' Kaktus n. - '''tenm ('Г——1; -т—Св]
раза* -еп бит. кактус (СпсШи).
Kalabasse / "П бон* = Kilnbiissn-
Kaiabr/se m* "П, "С калаОрнст-
Kaiabriser m, -s, - вид широкопола П1тcпcna;
филията шипни-
Kalamität/, '—п Храст. 6/40. тзлayднгяe пеножг-
1——. паин —oнeяи—* 1* с/л.-иН: напои из итсажлс-
шия ет паразнтн-
Kaia/d/г и* -е. - техн* нoна1дтр за изглаждай/,
ранпоептие (на плилонс- хирмоя)*
kalatdcrm tn. нсхн* с/идя сативнрам-
Kaiandsbrudcr и /.разт. еуляНажня; 2. члсн но
кхлвлишко религиозно братство.
Kalauer и* -е, - рс-зт. каламбур; пейор* плоско
итрec1onи—'
kalauere i/tr. h н-сутан сс х иaлaч6уан-
Kslh д. "(1)5, "т Ете/н. г/ненне; разс. пейор- буни,
недозрял младеж -нн мямнн—' пе/л— eil ОГет-
dnn - pflüge/ х чужда пита наЗчин помсн; 2.
мхниено вз -1/11, из сърна н др.' 3. 0н6л. Ire
Goldene* - Злaлuни нен/н; прен. lus Gb1/ecn ~
дп/с/сп обожаван меняло; cлр—чи са ор—кeмeр-
/о към Ояеалсгпе' 4. мюр. оядcлa>нa за въжета¬
та на мачпа'
Kalbe// -п юuинa; т-нищо-
кд1//и int/н h 1. л—ни хс. —нс/тон хс; 2. теитр. Сеп
Gleit'i/u —sihi оннърнва хс леден блок ял
ЛНДНИН-
KlibiTSO / -оз раза. 1. зa1зeи1Г; зauacни: 2-
лудуваие.
Kälbcrfang — лон, u—xоeрлcмcяcнo ловуваие.
kälberiafi udj. вж, knilruog-
kälb/rig, käiberiscl adj. розг. хлапашки, луи—ш-
НН-
Klieri/lal н, "-ei//n и лсл—шое е-р-рс. лснсн-
к; спямзх-
kalbere, kälbere i/tr— h 1. раза, (зс (мци, младе¬
жи) лулуnсм; Ое-н-я кикотя хс пнyпзвЯ; пропя
лнвeниH; т/упохни' 2. зор- бълван' 3. = kallen
I-
^1/11'11(8) п* "П. — сол* онеор- [—'] летенас
мисо (холан ксймс).
KI1/rlu'uö1u л бои. див к—рвиз eAciUkKhПS silve/t-
тОк); -esls /1- члe'C1 зъб но соп—ио; 2- семирГ
KIT/rrel/nc шег. Оунгур' 3- мо/пр* Оюитн иа
кa^loгaлИ'
Kiih/cil / 1. л—н—шнс ножа (необработено); 2.
тъпан: l/п - tolg/c сливам вяйиин-
Kalb/fleiscO п конм* ленения м—со; -icdcr п
г—л—тиа кожи (обработено)*
Kalb(s)... лен—пои: Ka1/sscile/'l'
kaibsäugig udj. опулеи.
Kalbs/braUee — типа* т/нешно оe'e1o* -bregcn —
гоим- лен—пан мозък; — О/иТсfoorne. телешки
бут; -OOpi — коис- лснсшнз /лева' преи- лeйop.
глупак; -lab п = Kli/cnlsi; -milci / кина.
чeчинз (осмуоис жлеза) и* лс/Н' -пикк/Онин.
месо юг тътр—щвапа страна ва ленено— бут;
-scllcgci е заем- телешки 6ул»
Kaidärium п. "S, --./len е/л.-сл- псриин, яaснжг-
рMИ'
Kaldäunee pl, обл* говежди вътpeшнocпИ;'eрвa
(коронния): фом. шск* шксмбс.
kaidäueievoii udj- рсзг. 1oпаяeнaя до нязирсзнз-
Kaicbassj -п Оал* нрзнун3'
Kulsidoskop п* -S, ~н нoлeйдяeкяП;
OsIciCotOop0-hi udf. иапо в нз/—3;яoняП'
Kali/der и* 'S, - календар (и кано иноко-
Орашурс}; нетсбра/ис: Ice - abueißnc откъсвам
лист ол календари' - luchee и, пиша 'зл/идар;
О—ролт- ф^;лoeoфcтвутaЧ; мъдрувам.
Kal/eder/gescOichie/ кротки */—клоних иcгюрии'
-Jahr л 'тлендорни еодииа-
kai/mdcre Ht/i h раст. блъскам ен словото (с
размишления* грижи}*
Kalbscbe J- -п олтар* иoлиcoз-
Kalfäkicr —* -S, - Kaifäklor и* -s. ''*öгnc 1.
прислужник. слуга, яaaзнрaпcЛ; ключар (ний-
веч/ н затвор): 2. преи. изnилвзч; дс/вх/нк' 3.
нзенсп/л; 4. оспор* огняр, училищен прнолуж-
ЯИИ-
kalfauere tn. intn. h 1. мюр. кaнoфапи (кopa6-: 2.
ризк* паeпрanиМ; дялкам; 3. шал. uaоeрдаmтач;
яoпуптaч-
Kali п* -е. — 1. иалн—тн -оди pl. (о /сто мир); 2.
калнсва лута (слзива)* потиш; хим* иотнст
хндронсид-
Kalialaue и, -s, — кстнста стипца; хсм* иалм—в-'
онумнвигв сулфит.
Kaliber п, -е 60М3- калибър (и фим/*); фам* vom
gleOciec - ог —див н същ иoтн6тр; от едни дял
иреини' ол една м също лесло-
kalibrieree tr. 1. докарвам ге'1ия кот—бър; 2.
изнервен иатнбъра (но мр^Оа); 3- маримрам
иол—бър; Kalibrierun/j/
Kalif и, -еп, -сп тон- хотнф.
Kalifat н, -s. -с ост- хтл-фат(отно)-
Kalifbreier т* -s. - колифоримен.
kaliföreiscb adf* из1нфopнийcнИ'
Kaliko и, "/. -s ивкоо* июлние (манероя}^.
Kalisalpeter — чмленз хсд—нро-
Kalium п* "S, —тшн- ooi-H.
Kalium/c/Iorai п тoм* недмев хлорен; -sliikat п
волно хтъктю-
Kaliwerk п коли-в тзтяд»
Kalk и, -е, (-/) 1- пор: цe1ö/enterr uc/elOscrteu -
733
Kälte
(0—^3. ле стоене тор; 2. варовик (= Kai/кt/onr*
фим* bi* ihm micsili Се* - всч/ зосгорято-
Ksl—/i/liy/niiy / иoп1acпивo1—r отлагане ио
варовик; кoнmнфlинamии' -пи-С/ОсН ш бидона.
Kri—lst ш. -еп, -еп муз* падал ва eргaU'
^-0/111^1*1 и снр. мo1лeр; порено мазилка
(неолклед/но).
-il-urtfu udj. всропедоб/Н' кано пировно-
Ki1-/Ur/sn/i/o / нарийте (за пач/н/ иа нар};
-e-rüHc / пирон разтвор.
011—11, OSIOss tr. h 1. нароснен, 6oga1oeтaМ;
Оглосвам' 2 сгл*-ет- пирувам (почвано); 3.
нсхн. избистрям (sta^^r^i^H иск); 4- олтар* сел,-
ом. Kom - o0—зззрaзивaм зърното х нерва тюдa*
KuHOe/TcT варотила тcчя; -ynübr |варнннз (за
косене но нар)*
-ulkbtsItOy, kü1k*u udj* 1. варовит' 2-бил ихго тор-
Krl—/Hills'Ta<^]зииL^x (so печвив за вир); -10'cUt п
мех/* Друмева-п* евелнниз; -lösch/ / ттонва
нар; -лгиц|| и мииср* нтровнло (thio, Oeтяо-
ръхняииа; -пОТсН / взряе мляно; "лnт/ll и
итр- хорееси; -oHrn ш пгш за п/'/uc на тор;
-sput — ——мнимр* кзл—нт; "tlsls и минмр* нзро-
ш—к; -'Tor и кeаитo зз тор; "tüscte/= -mnlcU.
Kui/ii pl -е, "' eмялaяC; nа—cчипс1Cr нт'нcлc1И—'
Kui/uln-iHi// -е/ иърг- кaлкунaн1Яr нз'нcливoяc'
11ннcлeн;e-
Ku1/п1ütd1 c* -s. ---dien нaлкунaгoа;
-al-ulatöristhtri/- cм—т—Я; хм елно >04/1.
/й1кпГо/1ги t/i търг- нoннутнрaМ; нт'нeнявaЧ;
пресмятан (цепи* расниоини): разг. предпола¬
ган.
Kalla / -к бон. нота (цнена).
Killt -Л "П map* Oуниa; 1e>иoлa-
Kiiil/TÜpt sucU: Krliurll е* -—п. -сп н'aлнcрaф'
орхолопнеен-
KrllOursptir such: Kuliy/ifii /Н аpacнeо1O; котиГ"
рaфни-
—liilyrlpti-cl su'i' OiTOynifi-ht udj- нотнерифн-
ч—oнH; нрасиопнс—i-
—sliO- udj. чaтoнecЛ; мaтюлeн-
Kri'itI, - - -sc 1 -.мед, конус (ръоцсаоm’^f^iauилвД
рапа); 2. чaтoЛ'
Kilelutmu и* -е. -рсст 1.учат туOрa'; oтлвзн' 2.
студ, [ласнал —] педант. др—Овот формалист
Оукнсна; 3. стипца. eкрпнта* 4. —омсгин-ц;
с—уд. томах-д, бухан; 5. фlH1иcл—р* еснаф; 6.
прмзр* фантазьор. заиесен '—>/1; 7- х увиснал
ВЯС-
Kulmäitssell/' "Сп раза— 1. пишлиНегво; 2- буктв'
-acHTo. дргОнан пcдa1ли1тч' 3. учви. зубрач/О"
твс; 4 првзр- безплодно рстчнщлeuиe (са
Дреболии): 5. 4рахнт'есгво; 6. филнxл—рeлвO;
ехяхфшина.
kiieliu/uc Н.г- h рслл* 1. цепя косъма' 2. стоя
кале Оухал нкърн' 3- пвйср- мъдрувам (зо
Дреболии)*
Kulec / -п мир* 1. 6cтвннрн—, тaнншиe' 1 и
Kalmin/gürlei /н. —zone / гмогр. бсзвннр—ва
област. тo1a-
kalmn/гтп 1/— уeоocюивaм-
KaJmuck m, -к. -е текст. 4/6—10. к-снопе ^/1/1*
чaтaанИ'
KalmOck(e) /л, -s, -(е)п, w: /я, -(/)п. -(т)п 1. калмук
(женел иа 30/. Монголия); 2. зоол. (рсОс)
треска. касти* рнОа (Gudis poinetius).
Kalmus н* -- -et бои. 1. омр (соблввтдвп /aпуp-
(Ahorms 'alanuK); 2. бит* вядяа п—ру/нно (I/Ot
p/n1Ia'oгu/)'
Kalo //, -s, -е иърг* фира. загуба е лгсно-
^:^1|^г^Г(^Т/ "П [--1/] фаз* нaнярия*
Kaiorif/r m, -е, -а надар-ф/р. рюднатор, олоп/н-
ТГЛ-
Kalorimllir // фез* кюлeанмcтър-
kalorim/trisc/ 1//*. нoтeримaлан'—0K1-
kaiorisch udj* калоричен топлил—/.
Kalö/Ue / -n L *миш* cфepнн—1 е-тнелл; 2.
донаш/с шanница; кепс; иcо— на изтолшон
лухоп/ин; 3. тема.
kall udj* 1. онуд/н (време* бозя* зона): -е Küc/c
стулги бюфет' ilw. - stillem сласам нр. ле хе
мзенуд—' розл* /Ое -е Msmsell прислуж/нна.
готвачко при сгуиен Оюфст (прс спирате*
пров.ио}; -е SeUale студент плодят* супи; -ет
Brs/d »wcк); u—ирeт3; галсре/и' -ск Fielen втри¬
сан—' -е Enii болс, крушо!/ (поотп); мсд* -х
Pisst чголя уриниране (от зсомо/ис}; -си
S^Hlug в—запалвоша мътили; разт, -х Miels
итан без отопн/ли—' рсзг. /Ое Pfeil/ - usucien
пуша луланO; бсз ди я педя' пк Ühsrläufi mich
пк ilili miu - über len Rücken онулг/н лaпnнн
на оялзз>зт' - b1e*//n ризк* оставим хладнокръ¬
вен; запатвач хе, о-тапен студен (са яд/нс*
пуДопа е /р.); 2. пран. Осзчувснвгн O—зт—чпeра'
ме/нни. хладен. хладнокръвни; Oгтxтaaщ—н:
"is Bin- ЬгнаГиен тaпaзвaч хладнокръвие; cln
"Шг Staatstriici безкръвен препрал' игелек. -ст
KrOsy студено воЗна' -е F*inbcn студени 'Bu¬
irs iäeet micl - нс ми приви впeчaнл—янe; и— нх
-pвт>Х; ве нс паи>т1нa,лo1г- iul-cm Wcgc бсз
нергмонни; бсз до сс нд—тс ннв/о шум; 3. лон.
с-с -е FäUrte хлора стадо (Осзмиризма).
KalU/blut н пюрода едри, тежки ионе; -biü-тг и* -
/, - зеел* огуигнскрънн; жипоти; (оси-).
kaltblütig adj* 1. през, хладнокръвни. зaоaтвam
опсне-отвис; 2. лоел. олулгнонръп—и (жиаю—
те)*.
Kaltblütigkeit / — хнзалскръп;—-
Kait/bruch и нж- -buiiclOyerOi-
kaltbrüciig udj.метил, крехък. чуплив (мeпaнr.
Kaltbrüchigkeit/ — манол* чупливост. ор—хняхл
(па месили).
Klits/студ. хлад; хлсaн13; и првН:: wlu Га1пс 15
Gral - -мом/ 15 ерхауоа пя; пуналс' /реи : d/u
Mlultiiu cmp/On/ 11/ eil eisigeu - чиuнeнъртн mo
прие e надава хладни*

Kältc/anlage
734
Klltrbscla/r -' - техн* охладил/н/т нлотанспня;
-Ei/h/ncl и м/с/ор* nнгтaпuю тзcтуgивaшc;
енудн/а вълна' ~цти/ ш 'енпергтурт поа шунс-
ЛО-
—liCie i/til s (ря(кс) ИTCHИnaЧ'
kältrn и. ряД/и изстудяван, охнздявам-
Kllti/utniz е, "Willi/ метеор: еж- -eoine-nicU'
-'-TcUniie/- хладилна лех/нкс-
KiTt/u-s ш н/хп- онудена сл/нвкас.
-lilHcmziy adj. нeаaвocтр4гнxu-
Krlilrieo/kiit -	июравяоърдочн—-
/II/ -isi udj. пъзслуи/н, студенмнпк'-
kiileuhh/i tr* ./iib. фам. па—нуктaч (икт.).
Kiie/siCsIrnetil /- "nsUrlstOcI и иск* таaв;рaя—
без разяждай:/; -pol ш с—вер—н полюс; -/cUrlln/
огуа—иа супа юг плюлове, >—/0, Опра; -shili'l-
/с/ ш g/ри' (= Ahd/с-ет): -Kcleord ш нниш—i'
к'aр; Оскърджия-
Ou-l-ehiiuzly adjl фам* пвйср- о—зчутcнтгЯ; О-зу-
нaoл—U; хнсд/н-
Kullsonn ш праз, снуаенниис.
—i'Csi/nly udj. отуа—Н хлaи—1; иниифнрнннел-
Kril-isniy—siit / — енуинн;!/*, хладни*.
Oiie-Cci'ii tr, ./iib- фам. 1- отясмам (шнн-r тн—ия-
/н—тю, обезвреждам: deu Mlnl-ln* нит/с —rO/c-
ttrlli 'никнаха нн/нстър* не глухи линия; 2-
поднивам нам- вели (унелпянам* елиминирам
та) (обаче; die Estin -sli tt/ll/и слисам яд-нсте
ga ипотпин).
Kuie/w'it-crus-tali - / - заведенне зо л—чснне със
студена пада; -Wasserkur j ued* отуд—нх хнд"
рoн—рaпня* "HHciic / 'eлу;—ue нъдрсне-
Krilpps / "П овснр. М13—рua; п-рупсва иолиоа,
коитс-р.
Ku-vlrir/lriy ['П*'] 1- ш 6е6л- Голто-а' 2. църк.
аxтпитиe ва възвишение н нрпxнeпън (и кома
обвие ио жина/ис).
Krivolli [ -пи] /. "П нит в—лз (ябъиио)-
KülvOnitens ['НН'] ш рмл. ктнпи/игзън-
Krivonttl [-ТИ'] н. -сп. -в/ргл- нотвнннсл-
kiivl/i-ti-hl [-вH'| adj, канвинихнич/окн.
Oiizls'isisn tr* —ахн. ксннинирсн' Kuleonterune/
Kuieit /н, 'S,	и ни канцнл-
Ksleoue //. 'S, —.vai/. калцн--
Kumürillü /'.-Ulen камарила. прилворяа оликс-
Kieäuc/c /синор- = Gansscr/-
—11/011, KüлhoI1**» adj. —ърк- намбнолен-
Kioceio m, -u. -s, ---Oec иърг. ксноно-
Kim/Ine н, 'S. ---i/n бон. кxчO1Й'
Kue/oi-h/Sirr m, -е. - нам1оолжанец-
kam/odt'ianOK'i adj. намОсджхнени
Kümhione zw, -s кмол* кснориун-
Kumeüsc/. -и параходна кухия (вж, Kombüsc).
Ksm//f- "/ нанся (украшение’).
Kre/I ii -е, -е I. конинх:ругания du -! вс/!' тъпа
/нота!; 2- оотор- нечне/увар в корпорацията
снуд—ин-
^111'11/1, Klemciyimi п прежди он канилои*
тътна' -Oaar п камилски пъл/io-
Kamelie/ "П 6ен* нам—лня (Kre'IOür-
Kam/licndame / домата х нaм—н11тC'
Kamclo/t ш 1. текст, кол1вло1 • (тп>кип); 2. тсслнН"
ияпряgaвaн (улuчгн-.
Kamli/lasche */ neuen- вид пнюн зз гхпннир^сш—'
-zi/ge / спал* аг/горсно нозе (Сорта liiens
anцbuecsosr.
Kamera/ -к фон, кино-, фотоапарат.
Kamerad ш, '/п, -еп лрутaа;
kamerädisch udj. другарски па1ит—лeкu
Kamcradsciaft * / -сп 1. иауeaаxнвe; дружО*; 2.
другарска труп*-
kameradsc/aftlic/ udj. другарски.
KamcradscbafilicOkeit/ — ;руeaаcпвo.
Kamiradsciaftse/i/бран пя лаугaаoтня, -побо¬
ден Оран (н/р/килтрарон)-
Kamcraiien, Kamcrälia pl. държавни н огопа/о-
н; пауни.
Kameralist и* '/п, -еп оп-ннонихн по държав/н и
огспслск; науки' хлуагил пе съриле-
Kameramann — филм. K1uяoп—аaнoр-
Kameruner и* -у. - нaм—руяem;
kamerunisch udj* кан—ру/они-
Kamerneeuss, Kamerunnuss /фъстък.
Kamille / -п бот. нсИоз, нxйкункx (MutrI'suOs
'tamomiI1sr'
Kamin з. "/. -с 1. квм—u' фам. etw. in Inn -
shhuclbei пиша нр. за тaгу0—нo; 2. ксни/а; 3.
-трънно тяс/а пуи/сгн/с в сколз-
Ksetn'^sn'Satz ш стр* украса вз 'анн/а; "fruru
и нeч1uян1eгaч' "U*ttru п исни/шх р—нетна'
-ксНОтл и поровел зз камила' -еиц ш лято,
лгсн—не но номниа-
Kamisöl л. -s. -м осмар. намн1зола - (Дои/о драха).
Kamm ле, -s, -С 1. ер—Осн (са реоапе и кино
у/pcшмнuс-; 11/1*. нгО-ст - чест, рядък /рсбсн;
2. /реОел по птицн охеоеня ва пслел ;)алг-': c-m
schwill- deu - е. /яко- хс разпадна, еи—н; с/' б.
стоно ua;мcueн; вттгoрдявз хс, надува —а; е-п
lies ruf Inn - gelic туптим /кг. пе трапа' 3.
литна 'аст во добитък. вз 0-1, на диво eв1uи*
еиен* гаeб—u но шлем; 4 гребен. бито вз
плaнuн3r 6—тю но пвкант1 мир. тргО—н из тълпа;
О-нв ва ботг, воап— било из пат; S снр.
вгртниолно свързване на среди със защипва/—'
6.	нахн— в/н/щ ен зъбни но зт0нaтя ию/ено; 7.
смл.-сн— издигната зеня между ив— бразди; 8.
леисс- бърдо: р^с^лт- slle(t) ü/cn с-с - seUinec
корем >--'00. Bd'H; по едни нотъп' сдво бебе
тнaa; едва сн бзе; 9. шнсйц* чгпки (зо гролДв)
бсз зърн-зло-
kammäO/iich, -artig adj. гребеновиден. eae0eнo-
я6ратc1-
Kammbau и смл.-ее- правсвс ва тсхн; рoтcрaфя'
нов/ ва н/хн-
kämmcln tr, maueu- нарлирaМ; разчесван (вълни).
kämmen 1/^* h refl. 1- u rejl. реше (се). орсхвон (-/);
735
Kump'/genoss
шал* пс'еензм /нг.. naxoтитaм ног. тдаaнoтa: 2-
т/кит- рзтнeпк>aм (нълно); кюрд-рон; 3. итр*
овързвам греди със занептанс' 4. войн, тaнac-
>aм» 'сн* (обснрвлво.м}.
Kumemu / -n L слюнчи* (сооии- ос? пвчиа);
'тпе/ени хленчих; оинор*. елутниоки стаичка
xлаxн1нue пян-р-нне; хаaнuл1P—r килер; 2-
кснеро (фонографоио. сърдечно; отделение н
шкаф* е пещ). 3. юр. съд/бис ол;сн—иис' 4-
nагaoгзв1г—ннo тяло. отмери (търговско, еп-
(уснроил/с); пaрлaчeнЛ; /арои/о събран-с:
СО/ - c*n/cuil/n свикван парлзмc1H3; порадва¬
те хъбрспнн; die 11/11, ew/lie - дялвате. гсрната
канара' 5. псш-нн сала; (а иосар.мо); 6- нимн*
патронник (па илиме—релно opaжoв}* 7. мои*
рудви жили: 8- мар* каОи/на.
Klemrr е* -s, - нвхн* 1- тргОснячгсализ (маши¬
ни); 2- работник и* ер—0гио'есалис-
Krmeerrffe /т шег, нансрдн/ср-
Klem/rclrn и* -е. - 1- xнз1нн3; нин—р'с; 2. диол*
0Л0TCЛ-
Kimmci'/ums J придворна дима; -lli/nru ш
сстер. 'тнгринш-р.
KleeciSO - Д <п синор, ертлено фннаисотя
упрспт—ни—Н-
Kleeriri е* -е. - 1- /рслени фина/нсат вачол-
ини; 2- дииаи. ин-рисв ннгннизиг; 3- остир* =
Kiiici'HsiT-
Ksmimrr/fisn - / синор, дворцов* 'тн/рнерко;
нсмcри—aнз ви приятно*' "устосНС п исн* аоcла"
н;ои—и съд в Берлин' върховен съд (« БрапДсш
бура); -uut п държавен ннпгрон; ино', -Unr*
и ктмнрхнр (мисла). -Jäyrr ш 1- рядка н—тях-
рхшннсл в* ннедет—л; 2. професионален ушито"
жнн—л ви псрсзнн; н нишки; "jueu/ru/ истар.
"katzcUms п остар. шск. 'ин-р-ерно; "/osecrC
п иxм—а—1 кяянгат-
Kümm/rlosu 'i. -и. -е зеел- внд ан/бо-
Knmmmrlluu е* -и, "С 1. кхнсрхгр' 2. ;вeаняв
нзм—ригр-
KüeehT'/elUclhn п аснир- нaчcа1—аиa' "Лико/
нaчcаna чут1иa' -OTehct-eu п кзмереп ори-с-
лър; "präsOlsst — пелин- прсдс-допсл но кома¬
ра; -та/ — придворен фнли/ооп cппcттннн;
-sä/ysi — озм—р—я пев—ц (стола); "/plr1 п
камерна пн—еа (за малък h/i^i^h^^}; -ttüc- п
терор, немирно пиеса; "tos — муз* 'сн/рнон;
-hucl п накит* ксиOрнK; иол бр—» -usCrToOtoeis*
— «е/н* подофицер, тaвнжлaщ петнен склад;
-zofe feumup. - "mä/eHei-
Krmm/fcll п 1- мас er трона из нou* вол; 2. —мхп*
масло зо матз1— иа тп6нocн консно; "Ципп п
текли* ким/зри* прежди' -цш/Огцс п кеокр*
птсиняекн гр—Oeu; -urss п беи* хе/оолте
(CrioKunus cu*stsiпtr' -/гТО ш спирт* иодхвел;
"grind — нм—. бял /рсб-н (у кокош/ина); -Uus/
// 1. срито; 2- насн; по треб-п слсд чxcзнc*
Klmiim'lsy о* "/, "С (-Oнкll.b'/.r дреб, отпадъци pl.
Kimmma'imr и оста), гаcба1аа.
^11'116 п зъбчато колело със смгннянни дърте¬
ли зъбни (вън нямърно мелница): -slic— п
кина* вратна часл нз тз'нзнo (овсия' "^woile /
н/киН: ч/П'*^ влачено №113.
Kamp и* -S, -е и/л.-со. о/радевт ^>3. лилводт' 2-
лсеон. разсадник*.
Kaipä/ce [-пОнь—]/ -п 1. иомпавня (происаодо-
нег/о* изборна}: aнн1и' 2. асмир. нисш, похеи,
ВЯЙ13' О-ТИИ-
Knepuyicpls/C ["Снь—"] п виеш боси к—л-
Kampunflc и* -е. -s архин- ксмОс/арня отденне
ЯЛ ЦърКВОТО-
KimpändlTf/ -е 6ит- звъ/'с (Cuipaen'i)-
Kimps и* "П "П посн— брснннн; понн,
kampeln /ejl. обл, разт. 0oа1ннaч— хн. дърпане ——-
Kiip^-hUc/bnui и, "Hole п оан- кхмпеново
дърве-
Kumpl и, "eers» -е öo-. битка. борба: сос - ruf
Lnb/i unl Tod борба ви живот м енърн; - Ult
ииОк MeK/ni борба до ОоЗ х /вж. пргн- борба из
живот и смърт; Се* - uie Dustin Оорбзта зо
cтp—eнвувaн—* deu - /сцсп 60/ Vcrir/iti/g С/т
Aioeböm1r; /сцсп den Krisy борбата пролив
рззорocпрaн—uнcля но атомната ОямОс, пролив
тeЙ1нaлa'
Kaepf»*- öaeu. Ооети: KsepIU/eonsiUütoon - /-
Kümpfibbüu/ епиро: нeрнp—; отслно/г; писна;
-Ьсуегт1е/= - ки/с.
ksmpTUri/it udj. готов зз 6юрб*-
Ksep/bh/1/oiкe1üfi /вееш босна. 60-шс гелет-
/оог; "lOr-cfc/юрм- хпорннна борсс; -тОпН/О- /
hoch, бю/то един-на.
kimpfrn I. intr. h [tUт* ип ntw-, ") Ооря cc* Оня ec.
сражавам хс зо нш.: iul Lcbcc und ToC - боря сс
но живот м oчтрт* ums Dusel/ - боря сс за
еътнегпупт/н; II. t/i ne/l. 1- c-n zu Bodru -
повалян ннг. по земянт (чрез oиpoc-; 2. nefl. кос/
lüde - б—я се ля ямалявзнс-
KaepfrulKciilUnsu / юенн- нзхол но билкит*-
KsmpTri н, -s. - камфор.
Kämpfer и* -е, - I. пони; барсн, öoch' axтт1нK; и
првн-: 21Сор* псна из -подово юрне, ннпоени ни
кана/с; 3- нехи* олоНиз ви пaятяa—нnа 030*.
иaмпф—а-
kämpfriiK'l adj. 0oрн—xкн Овени, вяйшотвея,
kümpfempiolt udj. 1тп1нсU; отнел в ОорО*
Kiipfs-Tn-C - '= KsepTlntl-
Kamplfsid п I. Осй/в подс: иренс; 2 спорт/-
шрнш--
—repOO/rlty udj. еотоп за >0-1*. борба-
KsmpT/nomyrr — овеоц. пилен ви Оо—в oaмялcH;
бонОсрлнровсч; -ОПицепиу п авиац— Осев есно-
/1'. оомбаранровач
kiepl'fi/nCOy, -trot udf-обичат борбсто, вяЗел'
ВХВ-
Ksmpl//uost - / - ноеп— боеви фаeuл' -uss п еовз
бя—н (странен) тaт* "Unlülm-t и. -/g/iost е*

Kampfs/toss/
736
-//diOste /п Оо—н другар. прен. съратник; ~ЦШ"
mic/1 н спарм* хъднйсна кю/есия; -цгксГт/О п
носи* боси тик' -y/ripps / Оейна група. боев
отряд; ОоЗнс трупа (ГДР; специална въоръже¬
но група за раОиннечеоканс класи}: "Нг/п ш
1. петтел-юресц петт/т -з борба; 2. преси -фамсют-
/;'. побойник; -handlungUниви. боЗво опгра-
н—я; —Сик/ /охота. жажда зз борОи; вяЗснв—н-ет-
—smp/lnttly adj. вяЗнсгв—u-
Kiepf/prelt — 1- спорт- па—мии; награда (/ре
еъип1С?еним- бсрбс): 2- к-шкур-лт/а щели (ле
солтрсняво/п но /ониурмноо}: -ToleUtTT ш
спори- рефер, арбитър, -rott п боси кеш; —eplsl
п спорт; cтxпaззuнe* ало* тури-р; -stäiir /
Оойио поне. пан-ераж-шне; -ttol/sp/. средспва
за нс-ява уш-тсж-/;—-
-ummflпCOnU udj. и—боеспособен; през,; r-c.elw.
- пасН/с изваждам hot.. нр. -п cгряи-
Krep-/Wvutsi — боИ/з ooi*, нх/к; "-Hayrnal-
н/Г е/иоен. прениволаякова отбрано; -ннШс ш
вялЯ; еоговиест зо борба' -егиуг ш ееиу1;анл'
-eons / нонн/а ^из-
kampierin H.r- h 1. носи, лос/рунин. рюшеножгв
сън иа старине; 2. Деол- бушувам.
Kamüffci /, -п обл* рутсн/я глупак. будите,
схнак-
Kanadier ['Игр] и. -е. - нацед/н,
kanadiscb udj. нанадснн.
Kanaille [ихиЮНйН/ -/ 1. иитар* псйор* кa1Х1HЯ;
xбирpннa* 2. подл/н, шсг-анна. чcртав—m (ру¬
гатня) (нж- CüUüi1I/r'
Kanal '/. -е, -ч? 1. 00131, а през.: 2. каокр. Лснинн;
3.ишин— ooiне/, гръбо' шмк* гърло:ролк-; lei Usbi
dnn - voll е. ло туш* мн лоЗде; б. литряхнил сън
хе' siel len - voll Imunrc ужасно хе ядаевом; 4-
рад- капан (обсег но чгеми1по): deu Fn/mseUsce-
U/u snclei ruf - 6 н—т—визионннял предавател
предано по ш—егн коват.
Kanai/brückc */ ' хидр* мвeн-ccaиаЛ; акв—дун(');
-durchs/lci — прябнтoн—; прокопанин— но на-
/01.
Kanalisation /, "СП хидр* 1. нашсп-з-рея-; урегу¬
лиране но а—н*a* 2- и—р* нaяaннтaння*
kanalisieren Jr. Х.хид)- препя нanaлUr ретунирам
рсин (а сорс/с}; 2. кaнзлнтllрaч (постройка)*
насочвам (прицели): Kanallsietтinп//
Kanäl/ofen — шмхнн* туиенна пер; -sira/ien pl. ei.
КСЯТНОН— лъчн-
Ka/ap/e т. "S, -s 1. рядко канапе; 2. KsnipSet pl*
кота- вн; пънненн леог—ни р—зcнн—та; т—д
пниешни; сандвнчн-
Kanarienvög1i — леел* канарче.
kanarisch udj, нaнaаoнн: dOe KacaiOs'iin Ictelc
Кauaаoкнн— ястровн-
Kanäster —. -s. - = Kacstrr.
Kandare/, -c ну/атук вз юзда. и пран-: с-с In
(ui) Cie - ncHm/i -дигам юзди из нкт-, обузда¬
ван яке-
Kandeiabcr —* -е. иaн;—лaбтр*
kacd/lc 1. 1г- uт;ът6aвaчr жл—0оовхм' 2- Диск
imp* тк —iniile пол— из ръкав. нали нз тсдре.
Katdelzucker/л кандел, небет-шекер.
Kaedidäi н, "—п, -еп /отдадас (саузевмрсиламо-
ко тз/тн* ло служба* зо научна степсп): —"П
Ksn/Odülnn sufttellrn издигам. пeeлсвим нанан-
дапура-
Kaedidatinzeit /санднаснок; сниж.
Kan^i^<^i^it^r/, "еп кандидатура,
kaedldeln nejl. фим* наф—рнвам се, nаприoивам
ХС-
kaedidieree intn* h нanaииaпcлву>aМ; 00/4-40---
ран СС-
kaedicrce tn. refl, 1. oтaхaряcтaм (плодонм}: —ac-
СОсте/ FTlhite захаросай- пнедопе; 2. исл.-си.
паторявом —снсии-
Kaedis и* -. — = Kan/oseuce^nr^-
Kandis/fruc/1 / Ka/ditc / -п озахарсв плод'
-zuckcr ш нзиgcЛ; нгОеТ'Шекср-
Kandel е* -е. -а кз1—ла; иърчив (= 2011).
Kanevas ("вac/ е* -//-sc-. -/-sc наисн. нзизво,
kaeevassce [-нт-] udj. er нтизво-
Känguru и* -s, -е зоол- кс/еуру-
Ka/ln /; -s, — заешко ножа-
Kanlmcb/e п* -е, - зеел* пилон/о зa3нe'
K^l^il^(^t^/^nZl1^lt/utJ/ есл*-ен- ятел—жааие по пи¬
лени— зaи'cпa'
Kaeister е, -s бидон, тенекия (со тил. ос/зон}*
Ka/kcr н, s* - зеел* сбнояовн/ хсноное—в
eP1a]angi1l opiilo, = Wnl/rkce'it)-
katkrös uCf-мгД* аaняябрaтeH; аaнoвндcu-
Kane-Bcstimmu/g, Kat nbe/simm 1111/// н/задън-
жин—нне резпюреждзнг-
Kanne / L кона смуд. in lie - steou/c nüssec
гаяO>с до п—я (наказателно}; л—уд; in /ое
Kinne! пий!; рс-ск*: eu lisl Ос /Ое - gucken
нзтнвзм се здравото' фии, п/ gießt eil -с пали
изго из ведро; 2. —пара мярна зз т—чнести-
Kaneigiißer и* -s 1. лсхи* лeир из киши' 2—)я(/с
пвйср. кафеджийски понилинси-
kanecgicßern 1/1r- h раза. пейер. пститниа/отву"
вам. бистря пoлuннкa'
Kaee1gi1ß1гr(/, "еп разт. пейор. пстилнасиелну-
>31—.
kammcller/e tr. архоо* издълбанин изнcлюрH;
жлебове; purt* kan/cri/ri х нзн—люрH'
Kaeneli/rneg / -in L вж* канеИс/сп; X =
Ksccelürn.
Kannilko/ii, Käm/elkoeic/мин. т—д ионенин
»/1^*.
K^i^i^c^ii^rr// -п opтmЛ: нснелюра-
Kaeeeekraul л 6ат* хвощ [Eq10te1uпr'
Ka/nibaic и, -п. -п '01—601, 'Ювeoяя;—H; людяед-
kannibalisch adj* нан10oлcнH; жгогсн, cвua—п:
феи. шег. -шг Hui/cr странен /дод-
Kaneibalismus и нсннбoннзтм; лю;o—дcнвo; '0"
нннаяаетво-

737
Kanu
Kino/ m, -е, -е 1. навоя. [я—измен/н] закони
(църковни* елтеночел1/о}: оаaвн1e* правите зз
пропяртннпс по чевещкоге пинe* 2- църк.
яфищиотсн списък из бнОлсЗхннт— книги (у
исоилецеое}: лит* списък ви образцови пре-
uттcд—ими' 3- цьри* тиха мелите* при лилур-
T1и* 4. ит/ся; 5. п/ч* кале/ (шрифт}: 6-
нсм* юр. иаслсдслв—на р—нтa; аренда.
Kiioelli / -п нимнн* навянсиа-
Ksnoc/ / -е 1- ноеп* н-O; [апнтeнeвнe| яръдм/'
разт.: euch Spatzic nl-e scUicßcc изразходван
си барута зо дреболии; [/1111/1] yoll нос сОес -
здравото uxлриcнan*фии* icteualler*- под вcикo
критика' 2. фам* факир (колям опмциолнсн н
сОислото си); спорт, штнпнал; 3. = Kinone/-
ttoeO/I-
Künonleb1oöi /мор- напяперна' -l^oih^ir/м носи.
топени; тпанeжl—аr.; ктиоисдо-
ksnOC/nf/Kt adf. н-проб-тегн (им оръДня).
Kinonii/TOcbcr п носни. боИва тресно. страх при
плнтан— е 0-3 н тъп транс иа бой; -011111 /
пм^н^с^)- пу1гннe меха; -ци- / неми, напсрно/ за
топове; "/liß/mst / во/н* лнярянн* зз лепове'
-—-нОг — псйор* крупни н/иу-приат/н, пече¬
лещ он прeнт>eдxн>e ни оръжия' "кпцгТ / ее/п*
грешало исн. сюнг; -Iul и но/п* цев из
оръдие' "Oft/ — нюнОг' -salvs /«е/н* зртннг-
анйxнlH; гяпов—н тстn* -uhtisy н вна фоЗ—р-
т—рк-
OunOisntOhUcr adj. = -o|s<t-
KinOiciUtOcI/1 m pl* високи Оспунн.
ksnOnrnvoll udj. раст* нaлриoнсU; оняu'тoнян-
Ksnonieu m, -е, -е ео/з* нхненнр-
Kiioni—rr m* -s. - - KunO/Okn- m църк* наивник
(иамсиишии Духовник пре катедрали)*
OünonOs'i udj нxuouнн—cн1: -шк RccUi щърканво
орсne-
künoclKlri/и tr. наняnит1рaМr прнчнхлятам към
лико из опетнипе, ябитивoм за онал/н; Kano-
niSe/tiney/
Kr/oeisse/' "/. Ksnoniкs/lцb, -men 1. дяняинси; 2-
euo- ;пeриинa н метох (= StiOC^sCrie).
Ksnoslst е* -сп, "Сп наuяннeT; унилcл, професор
пе църковно орoвЯ'
KanotKa п тен* Кзиоеи eИлoлня); е пран*: mach -
/cicc хм-рятем сс, пяитИвон са.
KriCspI/1 ш ябълкт-над >илa*
Kustste/, -е 1. eiyx кантата' 2. цьpк- 'алвтрт^xлз
и/дстя слсд Венннден-
Kunt-i' -л 1. кант, ръб. край: snO. пс Сс* - KtiUic
-тоя но ръб (нгуинсйчтас}; пргн. едно-ндва хс
нргоя* риск.; an ilisi Ecken und -с яатсякъде;
/ОсГ D iie -е sltclUlrif/и шлифовам хе, счунвон
хс, -тракнем сг; 2. '*/', (иaнп—нгuс/ вОн—пка
(за дрсхо): имиин кг/ар но плот' Оераюр (по
тротоар); 3. нврu1T; перваз. пялumx.'аoтт- с/н.
ruf (*/ ioie - isyei скътван Оенм пари зо нгрuн
ашн; 4. е днал* Kanl/n и, -s, - коро, кра/риин
ел хляб; 5. обл* ролк* край. е^зло; 6. истар.
доитетс.
KantcL е* -е, - нил-Нно х квадратно е—чеим—.
Kamic|2/ -п дърво за орон ви стон, чaca;
kam/ele 1r* 1. т—cти черпи х Kict/1 1'2. = Oantic 3.
kaeiee 1r- 1. емхн* орcчахтoм ръбов/' 2, тсхн*
прoти ръбов/; 3. оec!aтич из ръб, обръщан
(крсдО; бурм); 4 мор- nаглзeивзм платното
(спормД аяньpo):
Ksctre/U/sate и доил—л—ии вОинно*' -elsenu —
оoдeт>анe па ръб' "ОТ/ОС п рокля, обгоч—на х
дошл/ла; "Sinic / мел- пирен-ли; "tuet /
uo—ер* поръбено х доит/ле oтрпa-
Kaeler н, -s, - 1. изба (склихД); 2. полснавиа за
бъчва; 3. пр—сраленя с лъсни апдсннин—' 4.
смиеш. рамоз за врапана-
Kae/Tr1 (кХuга/ ш, -е, - л1порп; лен со/юп: От -
gewiccec нсевю побеждавам.
ka/1/гл [и: кйнТ'] H1rt s спори - н/н— тaлво1рxМ;
яздя кратък тзляо-
Kami/akem ш —мхп* нa1лonaч; дърво-обръща''*.
нуко' риск- с-с /пот - /гIeg/C; се/пес хващам
/кг- зз инзлa'
KaetOaride/, -п леол* кантари;*. иепишенс муха
(Lyt/u vrti'atO10ar-
Kan-bolz п стр- /редс, тaлпx»
Kamiia/er е, -s, - фалос. кангнансн.
kaeing adj, ръбест. ръбат, х ръбена ^■/—0’!.
TСЛЯBOH-
Kintiltne// -п муз. навпин—нс-
Krnlfiic ["'иль—] /Петни н/ур-
KantinzT/ "П кxнлнuХ; lan'a. Оюф—т (п нззaачa;
фабрноз)-
kamiiscb udj. кauтнauxн1; кгшн-нхин-
Kacion и, -е. -с 1. исятов (в Шнaйцapmя-: 2-
околня тъп Франция' 3- полновя вя—ння окръ¬
жна.
OuiCocil udf. наиляисн;.
Krntoni/ri /, "П L нит-ниои/р-н* буино; 2-
еюслнлн м чии н Италианските Алпи.
küihoni/rmn 1. tr. номи* 1- разквартирувам (войни¬
ци}; 2. орави набор пя области; II. i/tr* h eo/m*
нacпaнивaмe са но квартири; KsetoiCef’unir/.'
Ksniocftt и* '—п. -сп подлежиш ио вя—внз служ¬
ба: р^с^с^з. cln ucticreTir - де му няман вира'
нсснгур—н 'отпи; вятър те нсс.
Ks/tom е* -s, ---Öuce 1. лцх кснгср. Л1аиe—uн ви
ч—рнов—н хор; запевчин но токъв; истор* рг-
е-шт; 2. учингт, оътгвренев/c п—вгн е черота-
Kiieomlt е, -е. -е муз. ковнярхнво.
Ku^l^^r^r^//' -ес 1. жннир— но кантор' 2. любителс¬
ки чернят—в хор (16 е.).
Kiilth/n п* -S, -s къс каншнк-
Kanius '^i, ". -ке стуД. песен; i'i - steigen Tr/sec
ззоиeoчe пгоел (в хор}-.
^11. Ks/i -, -S, -s. 1- вид xпeалua /една; 2.
недка он жнв-нниоко кожа (е пре^^ш^лтази
нареди).
47. Нснгно'бъг1(зрск1— a^*ll1l—H; лян I.

Kanüle
738
Kunüie// -п нни). лрoзoзрr инжекционна -сли' 2.
иauюлХ; лръо1ннс (ле дихоомс/о гърло): 3.
дренажна нръбища-
Ksnuir и* -п. -п шал* опер'--' х Kinn, нсuу1CЛ'
Kanzrl / 'n L църк- амвон' 1 налсдра (е
университет}: З-лов. пусия по дърво; 4. змозр.
издатък ио апн-о/а ската-
Kanz/lr1/1//tamk/lt / църиепня иаaoнoрг'нc*
-C/cks! ш ць)K- нa>cC; р—зонзляр иа; амвон
-lird п църк. п-онм. пее—н преди н слсд
проповед (V ннротаетоинтте)*
KanzellarOit п истар— 1. нхинларстпо (исн}; 2*
нaнmeнaрuИ'
Oanzriro/u/n /г, тaчeрнтoМ; задраскван, пяправям
[п;caиor-
Oanzrln intr- А- tr. 1. проповядвам. говоря наля
проповеди;'' 2. п1cзрcлnуnсМ; рaбяли е нзнн—-
лaрии-
Kanz/1/ ггбе - ' - църк* прoо-тгд' -ттС пет — 1ц^^и.
препопеднни-
Oanz/ioy/n adj* мед. кслнсрат-н/н, рзнeлтярeП'
kaczruOs adj. мед, ронют-
Kuieiil-/ "Сп ряДко. преДин/с сол* швейц* иненр.
кт/ценарня (служ/Онамаемо- п/рсенеЛ)*
Ku/zlSi/IoierC п ионн-нарски формат (зс хар¬
тия); "tsTT-ctrlt-bкalццcлxрpинC; бюрократи¬
зъм; -/'hi/oit -/ - кт/н—нарскн назoяoпиc (су/ра-
швннния); -upmicHi/ -Stil и 1. (лрючзn, оОспоя-
нслонп—я] служ/бнн исян—лзроин стил, —тнн* 2-
яннен; гзнн но локуме/ти. трамяни (/4—15 н*).
Kr/eicr е* -е, - I. поло—- кт/нт—р' 2- начежик из
кс/щенарня, нанннер (н легация}; 3. нуаxгoа в
унигвcрx'lнлcн*
Kaizit-l и* -сп, "1п олтар. кои щстор нол. пнcaа;
н;шeтu;к в нauн—нaрнИ'
Ksszdile/' "П лен. муз* иаицена-
Ksnzon/tiar Ksnzonmttr/ ---Clin- -1?. ихинсннет*-
Kaolln /* -к, —/шт/р* оаялип-
KioriipoizcTTss п '10' оoрm—нaн
Kup п* 'S. "С ксикр. нос: Ire - d/i guten Hoffnung
пое ДоОр* иадежда-
Ospil/I udj. оснир. епоеобг/' сръчни (04—1.
KapSun и* -е. -с усос/. енопеш пепад, е /рвз*
kipinn/n tn. стапянсн, кастрирам (лсo.лe}.
Kupuzitlt - / -е/ L нехнн* вместимост; 2 оиеш-
нмхн* (паo;тпoлoгп—н/ испзнит—л' 3. (лущeвнa]
опохооиосл зз схващан/' 4. през* (01^1 оп/щна-
Hion, 'спици'—'; 5. мл* нaпаmнтгЛ'
Карс [кХп| е* 'S. 'S пел/рни*.
Kuper /'. -к, — фии* —Keemeie, разбирана: ш/з-
кс/нет von - sein мъчно схващам. ве мн ссч/
3HTHЪЛ; пнп—ЛО-
Kaprl'Ss и* -е. -а = Kaplan.
Kiptlli/, "С 1- пърквин*; параклис; 2- малък хор,
орн—х - гър' 3. хим- тнесл-
Kaplllisol/n ш манол* муфдева п/Ш-
kap/llirr/и tn. манол* пa—чucтваМr куп-тупан
(.мешало)*
Kap/lleilttrr и, -е. —/" озпелмзйспюр.
Kspsr1 —* -/. — L кораб. пнe1ивaш търговски
июраОн вън ереме иа воЗит; 2. п—рсп-
Kapru2/ -п бон* иапгрои pl* (пидпрааис) eCspps-
ros sp0nots)'
KsperbroTl — мср, тен* разрешително писма за
олcnи>аne ва нгприилeлcни кораби.
KipcmSO / "ШС 1. пирит-лео; 2 птепявавс ви
я-прият-нск- тъагввxин нсреОн-
küpmun I. /г* плeнивoМ; тз-нен нато плячка
(исиОм/с кораб); раза, sieh е-с Mann - о*
пипвам е— мъж' 0* оeдмaмвaм пот.; II. 1/1п. h
мор. пиранслвувам-
KaperscCitf п тен- кораб. зaтнaдивац неприятел¬
ски ттатвтxк1 корзОн (про льpгoнeкo асйно};
пиратои; кораб.
Ospt/rrn fit фим* загрявам (разбирам)*
-apiilläi adj, иaп1тир—н-
Kspolläui / -е 1. pl. снет* капиляр-' 2 фнз*
капилярна rаъOнчк:x-
Ksplllärysläßcpl, спал, нaпuлиаuu cтgютe-
KüpiOllr ritlc/ — фал. напнлярносл-
küpotai adj. 1. сдат/в, —опат/н, изпитател; снв/ра-
лсв (рмии/с): 2- илаОвни лин* 'удс-еи, пр—втз-
xo;//. много голям; н/оте здрав, силен (риза}:
ein -cm Bock вeлинoлaпcИ; мноее свлян етан; ein
-1’ K/ul юначета' /Ос -шг Erfolg м/осо тоням
усп—х-
Krpitl е* -е. "ml-'-1o/n (оасер- сома сака} l.ouom-
нърк- нaпнпaTr (/*>/^3. е /рм/*: fOxes, nmlsu-
feclnt - непоавиж—н (пooлoяneн-* еОорял—в
испитол; vom - 'с/сс, zeliec ян сн изпитана; -
uue ntw tcilagec получавам оe'алба от um.;
ролк* 1знирувxм ол HP.' ein - suOnelnec тa—чaч
(заемам е заем) оспнгад; ролт-: /on/nluorenns -
замразен кaонлaл* sein - ос шоп Geschält siecken
>лacaМ; инвестирам кoонлaлa сн в търсен-но
пр—aпаняпнa; фирна; 2. Сак - „Капиталът“ ол
Карл Морно; З-ролт* напнгалиолнле (oь0opi)*
Kspltil.*»; —spltä1»»» пргДнмнс капиталят, напит*'
лю--»r но капитана: Kupiirloiv/tltitloi /
KspOtil п. -S, -с « KipO/iii.
KspOtii/sulsyr/iK'OH- на^инздотнежевне' влога-
ис, ннвгетнравг из кип—пол; -Ui/C п щ1а1Лr
покритср торс н долу търОт из оoдвпртuя*
"-/псН-Са/с — гневи* бунво-
Kupi-älchci н* -к. - печ. единно нетнисит бу'^вз.
уполр—Осяа иато малко.
Kspltäl/rutrsyttrurr/икон- данък върху иоха; ял
неп—тини; -ТТНТтг — 'оп-тюлии, тютяма ерг но*;
"Odnctt/шиш*, бягство из непител-тс е отронот-
но.
kspotalito/rrn tn, екс/- изпuтoтнзнраЧ; обръщан н
капитал; Kupitrlis/ertiiig/
Kapitali-en- —, - лес иион* иoонгaлuттм-
Kspltsltst и* -сп, -еп иепитет—сл-
kspltslitif^t'l udj* нап1тал1снн'—0И1-
Kapliä1bj usgg и* --lul — реса* eттн-мoччe; ю/*'

739
kaputt
чатт-
kapliaikräftig adj- c сонян изо1тзл-
Küpiiül/mür/i m иион напито/ob пoтaрr финан¬
сово. колинанева Оореа' "ЗсСн-Гт/ бненнрнфн'
"-vcrbre'/i/ п условно пр—cтпплaннCr охоО/во
т—жко пр—олъпл—ине' -wi/t и иион* капитална
Н-лисо!. стойност иа иaоилoлс, съвнуп—u напн-
•('01.
kapltälwiriscKaftlici adj* икон. копи'*-————'---
К1-
Kapitän и* -s. -с 1. мср* иапнтан но нориб; 2.
води' из спорг—н отбор; 3. ионор* hoch, нxо1-
Т3В-
Kapitel /0. "К 1. (лава из ншнех: риза.: lue ost ein -
lüu sici лява е олд—лсп въпрос, пгня зз хсбс он¬
зи лов* нми ннсто до сс геверн' Ire ott cln
/maiuoges - ловх е пъж/т нcнoрни* е-п lue - Tnsnc
чето /нн. осиокс -пипесн-с' 2. църи* монин-сно
нoн—тuЯ; събиране вз нaтугга1 (е .манастир):
илппр, иух-п-яелво при (моорипизоооиа) ка¬
тедрали; аухепги ордсн.
OrpoCrlfs-t udj. шег* силси пя нaтcхнз1ca; по
Онбтияла: разг. auf /ет Buiti nleti ganz - s/ic в
гърлите твърде ис не Ohbo, eтрaнл— ми вс хе н
ред.
KipOelll 'r» "/. -с аpтoл. напилсл-
—üpotrln иросзт- ругая. иастря-
Kapltol н. -е 1- Капи/тон (е сморся Рим); 2. х/рода
ва Кснерно* тъп Всшип-И-
Kapi-uiäe/ н. 'С/, '/п 1. нейно бързо капитулира;
2. осно), номн, служат вз cnапхcрянux хнуж-
бо-
Kapitulär /и, -s. -с църк. каноник прн кетсдролз-
Kapitulation * /, "Сп 1. иaпнпунaн1и, предаване (30
град* войска е пр*); 2. ние* добрано/н* онръхо-
рач/нс пан/шс онужба; 3» pl. осн* кап-нутап;;
(нс «/(0/43// сили н Ориенти- олоовио н
Турция).
/spolnllrin i/tr, h 1- капитулиран. предаван хс.
отесан оръжие, е /рмн-: 2* сключван лoгoпoа зз
кxо1лунaн1и (ора. Kapitulation); 3. илос). ех-
гатом ви c>рпхxаo'лз служОа-
Kapiakct, Kapplakee плюр- нaпa; капу (аъсног-
рождешим зо ко/отоно)*
KuplSc и* -S- -е църк. 1. напнхн понотини но
нхлолнчгски снс тении; 2. дворнен св—р—ник.
Каро и. -е. -s жарк* нхчзлннн вз трудов отря; он
затворници е н-нтн11'!рсн1ис1н-11 летср-
kaporcs udj. фим. = kipu/i: - ueiec затнеон ен; си
Ок- - овърнс/в е х ветя-
Kapött/ / '/ 1. нунана с качулк'*: 2. осно)- е
Kapöttiut и жн/ока шапка х пснделнн-
Kappbaum ш оспор. напречи* (1/43 (мсжДу две
отвесно)*.
Kappe /1 "С 1. кръгла нxпн1HХ; и—пe; напс,
Оорсгох- шутовска, пaнянo>oнс шзпнннa* фу¬
ражка: d*c HeuisclaOl dnu -п карваеал;разт-: е-п
/ен. ruf бос - - о/т C'i ruf d1c - gnbcc хоносвам
нае.; —нтхлрян, унижаван /'/.- с-т с-е - —ииОс/,
eutcUmci/cn скрояван икм нюляф- eiw suiк-с -
enhiec пя/нан 11'/- елсепюриветпх (зз /1.);
/1/*с1/ Brüden, /1/0'1/ ~п е он един лян арена;'
б* покрай сухото тори н сурявоно- noc-i.: jc/ce
Nnrrcn упО^ИТ/ к-с - вс—ои е— харесва cвocля; 2.
енр* плосоз 'З—л из свои; 3. мас- кр1ива1на
псвърхнеел на сферичен есенент (= Ku/cT/uu-
bc); 4. бомбе. ф-рн (за обувка); 5. имхн* кзнпин;
нaпa'03; капан ва ксн;л; оа—дпaтнп—нuз клип*
из бомбе; капак из трепнел; 6 неен. асе*
шлем; 7. мин. сврен праг из тена/ (а галерия):
8.	иион- /Ое - т-к ZaUmes нeаeuиx из зъ6-
kappcn tr, 1. .мор, oктoяnaЧ; eтc1нxч; отрязван
(мсчнс* кирооии въже); 2. окс-грян (кла/о)*
оoлиaoлриМ; отсичан (даpввнa}: ризки иacлри;
нсхонвом /кг.; 3. окопявам (/отци)* 4L [тa
п—г—л) пвнр1вaМ; ири (/0/(011/0); 5. фии* о1о-
тзм* хващам (кред/ц)-
Kappcn/blume/~önn/. cxмсl'1тнC; HTrM4e(Ähosi-
lum csp/lI1sr* -ц/fOllr п орхос- наляла р>1.*
есгн-лт-в оаоД («рамсники е комически снел);
-taub//зоил* иачунсл тълъб-
Kipp/Isi-Csm п наваисне прозорче; -НаНи ш
снепея пелсн; 'iriy-t — окопни i жргО—н
Käppi п* -е, -е нcпC; войнишко кепе, мнолке шапчн-
Kapp/nah1,/оleхнуогH; плосък. двсн/ ннв-епил
ш стнспнин, юнар (со нтроклон иои)-
Kapriccio ('-нe] п* "Г. -е нп - ?. кaпа1ннe-
Kaprlce ['io/] /, -п капри. прнmипнa-
Kapriolc / "С 1. скок тъп въздуха; 1 спирт*
иабрнолх (он нисша есдо); 3. лудория, mуаe-
ТНЯ-
kaprlölen, kapriolicr/t iit/i h 1. правя cиoкявC;
пр—мятзм сх тъп въздуха, 2. првн. нудуван-
kaprlzliren ne/l. (siel nifc/H. -) заиитсявсн cc (за
HP-).
kapriziös udj. нaпр1згU; хвоеврзв—u.
Kaps/I * / -n I- испсуна (o so ссиирстна): 2. напои;
из нacoвllнн* 3- бас. е—м—нва кутийка (кано
плодно фирма); 4. аазол- обвипкс (нс иртен*
нъка/и): 5. нашето* по шише; 6- ш/хи* напеел
(зо печ/не но пирцсли/она керамични ел(млия);
7* чугун/с'/* форма. чугу/гш кожух, ебвнвнх; 8.
бeнxя1н—cнa кутня.
Kapsclgciäuse п капсула, обвивко,
kapseln tn. сомо punt. gckapscil кaпcуннаaи-
оопнн е капеунс-
Kapseluir / ча^оп/нн х капенн-
Kap1rг jl -ес 1- мор. пнолянс/х иа ш-прнят-тони
иярaO» 2. ар—ступаше, зaитржa1нe-
Kaptus и, - ролк* П1о— (со eьofpocmмглзoem)-.
Kaput и. -и. "С шнсйц- псй/ннк; шнш—Н-
kaputi udj. (само /сос präd.) риск* 1. cнуогU;
строшен: груоо с-т d*e Kiio'/ci - scilag/c
строшснен нам. каислнге; 2. унитожни, про¬
паднал. разярен, Ос/крутиирот ilr FOrms ist -
фирмата изгърмя (фо^леро); icl нит gscz - хнч
kapu/i/gcern
740
ме нямаше; 3. was ist [deem] da —? какво ли пък
е станало?; 4. изтощен, капнал.
kapull/gT/cm* 1н1гн s 1гнЬ. рила* 1. счупвам се,
разбивам се; пропадам; банкрутирам, фали¬
рам: die Firma isi kaputtgegangee фирмата
банкрутира, фалира; 2. ризк* умирам, пуквам,
хвърлям топа, загивам; -lacO/e nefl* умирам си
от смях; -maciet tn, 1. счупвам, съсипвам; 2.
изтощавам.
Kapuzef -п качулка, гугла.
Kapuzleäde / -п ризк* конско евангелие (ол
аиво/а}*
Kapuziner и* -s, - 1. църк* капуцинер (.монах}; 2-
мляко с кафе; 3. бие* = Kapuzinerkresse.
Kapuziecr/affe ш лоол. капуцин (ю.жтвамсри-
канска м^ай^^!^/^ (Cebus capua/us); —fctsi/r //
сир. вид капандур; -kraut / чер кимион
(N igel la saelva); -kresse foom. латинка (Tropae-
olum majus); -ordcn m църк* капуцински ор¬
ден; -p red igt /paj?. = Kapuzleade.
Kar, Kaar m, -s, -е з/окр- вдлъбнатина в скала
(аОрилунапс им (айсеносни зо л/дтаци}-
Karabiner /л, -s, - L нисш, карабина; 2 е
KarabiniriakTe — закачалка с пружина (иа
.монерио* часовник и др*)*
Karaffe / -п карафа (шиша}*
Karaibe е* -е, -е = Karlbe.
Karakul е, -s, -е каракюл (кажа)*
Karakulschaf п каракул (ош<а).
Karambolage [-лаже] / -е L карамбол (про
билярд); 2* риза* сблъскване; праз, спор, стълк¬
новение.
Karamböle * /, -п червена билярдна топка,
karambolieren i/tr* h правя карамбол (/рс би¬
лярд); риск* сблъсквам се.
Karamöll е* - s, - е 1. горена захар; 2. е е* -s, -еп;
Karam/iir/ -п карамелов бонбон.
Karat //, -s, -е 1. карат; 2. семе от рожков.
Karate п* (-s), — спорт, карате («cd борба).
Karaig/wlcii п каратно тегло.
Karausche/, -п зоол* каракуда (Carasslum carassl-
us).
KaravTlie [-ne--/, -e.wop. исн* каравела; платно¬
ходка (ом 15 и 16 ecK).
Karawane / -п керван.
Karawanserei и голям хан, гостоприемница,
кервансарай.
KarbäaucCe )/ -п камшик, бич.
karbaiscbee tr. бия, шибам с камшик.
Karbid п* -s, -exu-u. карбид.
Karbol и* -s, — карбол.
Karböl/fä/ericb — шск* войн. военен врач, лекар;
-kas/rne / меД* нейни- лазарет; -Ö1 п ммД*
карболово масло; -säure/ хем. карболова
киселина.
Karbon и* -s, — к/ил* карбон (епохи)*
Karbonade / -п лона* 1. [месо за] пържола,
колет; 2. кюфте (от иало}*
Karbomai п* -s, -е хсм. карбонат.
karbonisieren tr. 1. почиствам вълна (ол рсоно-
налит ин/aдьцo); 2. хсм. каронизирам, гази¬
рам.
Karbunkel и* -s, - 1. ммД* карбункел, многовръх
цирей; 2. мише)* гранат.
karburi/rce tr*xuM* карборирам.
Kardamom и* п* -s, -е(п) зой-амча pl- 6он*
кардамон, подправка (ол Elettarla curdamo-
тим).
Kardan /л, -5, -е; Kardangelenk л нехн* кардано-
во коляно, кар.даново съединение.
kardänisci udj- н^ннл -е AufOängueg карданово
окачване (против люлеене).
Kardan we/le/wtx». карданов вал.
Kardälscbc / -е 1. чесало; 2. —ахн. = Karde 2; 3. и
Kar/älscO/ снр. маламашка (сечени).
kardätschen tr* чеша (ис/),
Karde / -е 1. Оет* лугачка, чешлика, чесалка
(Dlpsacus): 2. наист. карда, дарачна лента.
Kard^l/ -е мюр. отделна плитка от многокатно
корабно въже.
kardee, kardicren tr, н/исш* кардирам, разчес¬
вам.
kardial udj* опит* кардиален, сърдечен.
Kardi/äi е* -s, “е 1. цьpu- кардинал; 2 зоол*
кардинал (Cardinalls vlгglelaлns); 3. студено
питие от бяло вино.
kardinal... (иои/зсн*) кардинален, главен, осно¬
вен, най-важен: Kardiealproblem л.
Kardlnäl/pueki — главна точка, пункт; -s^Out ш
кардиналска шапка; -tn//td/главна, основна
добродетел; -würde/ кардиналски сан, чин;
-zahl/зрим. бройно числително.
Kardiogrämm л, -s, -е мвд. кардиограма.
Kardiologie/ — ued* кардиология.
kaг/Iö-fieeiscOudj---осн* Kare/o-fie/iscbc Sowjet¬
republik Карело-фниска съветска социалисти¬
ческа република.
Kar/nz / -еп време на изпитание, изпитване,
изчакване; срок на забрана.
karisst/rce tr. самар* лаская, милвам, галя.
Karotte/ -п зоол. океанска костенурка (CKelo/e
imbrica/a).
Karfiol m, -s, -е обл* овснр. карфиол, цветно зеле.
Karfreitag — църк. Разпети петък.
Karfunkel е* -s 1-мизмр—ролк* благороден гранат;
2.	мед- = Karbunkel.
karg ady. (karger, разг. kärger; kargst, разг. kärgsi) 1.
оскъден, беден: eie -es Lebe/ fübree живея
оскъдно, бедно; 2. скъпернически, стиснат: -
ae Worte/ скъп на думи (мълчален).
kargem i/tr, h скъпя се, свиди ми се, скъпернича:
er karge mit s-m Gelde скъпи си парите.
Kargheit/, — оскъдност.
kärglich adj, оскъден, беден, нищожен; udv, в
нищета, мизерно, жалко.
Kärglichkeit/ — = Karg/eit.

741
Kartell
Kiiyo m* -k, "S мир* иярабсн гопар' списък во
напира-
KunOes н* -п, "П исaиOиeн-
—ri'i/isi tn* нейсе- нор-ром. nаaви ио корена
(плен).
Ог/оштС udj. 1. карираш. во квадрат— (план); 2-
фам. пейор* глупав, елупяваг: quui/сПс nie/t /o
"! нс плети ттупсепи!
Kurier / ~ .мед. кариес, таcnивaнe (но зъби*
кости)*
Kuri-utUr / "Сп нариналурз-
Kuio/stni'ost е. -—п* "еп нaаинaгурнcн;
—uml—rtir/K-fi/cl adj. нарннатургн-
—lilkoirr^ci t/i кaр1нxпуаЯ'
ku/iO- udj. .мед* /*(№1/. язииeU; c кариес (зъб*
koch).
-rmOlriv (-1п| adj* «hm* мuлecпри—Hr 6нспoтпoа1-
лслсв-
—rujihkrln Intr* untiiib- h раса, карам öeei/H'orn*-
Karkassc /. -п 1- асмир* «u/m- нарнао- тoпютинeлua
троиете- 2. гине* счиолева ппмни-
Karioss/ "П 1. шал. рокне/в шише: 2- обл. фим.
яинaнпз е— ж—на-
Ksues и, -s. — фалос* кирми-
Krumcli/sr и, -s оармслнт (мо/их}*
Kuim/Iit/rrm*si и нхрм—лин (ликьор).
Kimmctii п* -s. — = Kaunln.
—simit/nmot adjl яркочервсн.
Kirer-ii-cHiT/Tun- - / зоол- ктрмътe>a пъшка
(Coccit Oli'oit^^.
Ku/mli H- -e. — ксрннш (бол).
Kimmoi-Ii ['чвaт1u| ii* -е, — = Kirnln-
KsmurOl m. -е. -е .матер* исрнеон (скъпоценен
KOMЬU):
Krmnem и* -/. - 1. ксолнина: 2- (рядка) паранлио-
Ksmsryll [-вал] n, -s. -е кзризвод-
Küie'i'—rl в, -S. - 1- абл—рсза* зайче- 1*фом* козел
сгпунн/ня: разт. нст ost lue -? ной е вниовин-
ян?; lae - Uai дп/сОас/сс /нов- вс сс орнзнaвa;
вегон сн нтчнвa ртцcлa»
Kimsivour ('TO'| ш. -п. -п 1. pl. зоил- месоядни
житении; 2. Оси. лт—еканояи/о aaxгcnuC'
Kiistsii и, 'S. - нхрнитн—ц-
Kruo /', "/, -е 1- каре* оиро; 2. ренО, ч—лнрнъ(тн-
шик (кино (моми на план); 3. фам. сух хляб.
Kr/Osss |. "П тел. исняeнar цзренз нюло-
Kimo-кегтс/ "П ('йгu| овном- итрсонр—я-
Kr1diir / "П бон. 1. морков (Duncus ciuo/s); 2.
навнгн тютюнев; лнслз-
Ki/pOCi и* -е. "П наров (Cipuinns cai/plo); -g/litt
п вил канско съзъбие (е иъеа Долно чмлюин)*
"-/ОсН — рибник х тириин
егтгПггкси udj. кархреки (мрамор)—.
Kuruc/ '/- Kiirrs и* "/. ~ 1. нeн1нкa зз ннканг,
ръчна нoл1нкс* двуколка: фом.; dec - luulen
lnssce нс сс мeeИ; ocпзтим исщала до сн търпян
пе овя-му; Ule - Оп Спа Du/с— S'iOebec тзтатвзм
с конопи- првн. заеазвам х нр-- 60/ - len Ksii/n
ии/ den Dreck eOeien извеждам иялола ял
тинята- пран, оправям забутана, ззориua роба¬
та; ile - Unt sieh fnstunfiruin закучи хе ребютонз-
2. фим* псйср* лархлайна (са paз()аuкcn авто¬
мобил- стар нмлaeoлeд}-
KarrTc п* "К. -е 1. четириъгълник; 2. тис* номп-
оорс (пойно рслпииожвнтв); 3. кина* печ* каре,
karren 1г. i/tr. h 1. тязи; превозван (особено е
)ьчнc колички}; 2. фам* птлувач, втaти 6звно-
Karree/g/fangeee(r) и тaтвopнllK; раОюпгщ х
канн'ка; -sc/iebcr и нари' из нeлнниo' -strafe
/ иаиазснис — робота х количка.
Kanrrie/ "П (таз* фам* гиротзИнз-
Karr£iUi / "П шнсйц* ръ'/а ноличка-
Karrii/гт/ -е 1. к•aан—р3; попрнрн. ж1тu—u път: -
lacUtn орaви oaр1—рa; uoорc;>зч бързо (#
женили); 2. опорм, нарн-р- 3. нанеи/а корин-
аo-
karri/r/e tr. = Оипетсп-
Karrlcrlsi ["ри-р"] m, "11. -се иaан—анcт■-
Karriol н* -s. "I- Karriole J- "i лгна лвунонна (о
пощенска)*
karriolen intr. h (s) обл, разг. обикалям (ио кoлa-:
препускам (безцелно).
Kärrner и* -е. - ряД/с кеннчнар-
K^i^i^i^sse// -/ = Kuiossi-
Karsamslag — В-н-икт съботт-
Kars/c — лсд пикове cтcря-
Karst е* -s. -с 1. мвгинс (Дну- или орсссъбе)'; 2.
к/игр. карел (в Юеоониння)-
Kar/ätsche / -п иснор* 1. 'ирн—'; 2. сср- .мала'
мишо* (= Ksu/äts'le ’r'
kar/ätschet 1п1гн h «оси. отреням с нерн—'-
Karlätsch/nf/u/r // ниеи* отртеч (лпрмлбо)*
Kar/äutc/ "П иото)- носи, н-жно, старо оръ;нс-
Kariausc/ "П иaрл—тнaя—нм маяаотнр-
Kar/äuser /н, "К. - 1. но/ах он нxаггтиxl1cни
ориси: 2. кaрг—т1aucкu ликьор.
Karte / -/ 1. нерта; нарна зз -сра: ein Spiel -е
една лееле карти -n sponinn нгрaи но карти:
alles suf elcn - enteem зтнз/тм пенчие но сив*
корта: selcn -а anO/e'—en откриван наргнт— сн
(ориса—); Сое irtzte- üutspicl'n хвърлян послси-
ння ен коз (ирсзг-); -а 1гцпп редя паоис/e- C'i
dir -п '1/11, ucUii/cc гладен, гадая но карти'
риза* sich /Ohle I/ /Ое - ecUre lassec нх см
издавен епотн-тн- 2. потеясна карта; нерта с
uзeлegИ; нтслиа нарго, честигна; визитно иирт*:
s-m - bei i'i ilgeU/c ocнзвим е— вuтипяaтo
нарто у I1KT-, (a^^tnuca пиивща/ое): 3. входни
билет- пътни 6ннст: е* нии/с oicc - inycitioTIcs
хванаха то 6сз Ои/ег; 4. географско карт*' 5.
нихт, нн/ю, m—uoрaтпиo зо иgeн—: eaeU d/u -
i/sec ян ето нaал-
Karitli/ -сп; Kartöi1Tk, "Сп иарлот—нс-
Kariöirili/r и карляггчгн рездетиите/ен пяк'oтa-
лaщ*
KarUill п- "S. -с 1 -ока/- картен- 2.аилор. пиеннне

Kirreilgssslz
742
оen;нвouг но дует.
Karrellr/iejzM тaкяu, ззбрзнивзm създаването ио
исрт—нн (а ииитомниона и лн^)ти^нсяп^^}*
—rulrlliir^in tr. refl* нарленнрзм (хе); Ksmlrllti-
/ппц/
KautTIItrIuiu — о—кундант при ду/н.
—rrt/g i/tr- h 1- uтрaи ва корт;; 2. хвърлям ксрнн,
гледан ни нарнн—-
Ksrlrn/auK/ülr - / служба зо издатина ва прадс-
волслвгнн нарнн- гине за пенучтпсвс ио öuic-
нн; —holU п фигура из 1cртлна; ннюегрснтнт
аорти; -11111 п иори* отделно оирно- "bni/l ш
ПИОНСКСРНС' -gO/Kitz ш иирт. мнтз' -gj/1/r и
раздаващ ксртигн; —^<^ш^/^/1т^г^С^^И1 /оореслпо иа
ксaнoнтaсн1' "lau- // 1. мар* кърмява неОнно-
2. къри ши* (см корми so отри); прани, въздуш¬
но нунО' "■—Oely — 1. поп (в корми ле игри); 2.
илюзорни щар- -—cü/Cs - / картография' "Ои/кС"
stück п фокус х нзрнH'
Ksrtrniryrn /. "/. — 1. елсдзвс но карти; 2-
реде не вз пасианс.
Kritis/uriotir и нартетеч—н пянютaлaщ* -Schalter
и /нн— за О-нети; "U'riagec л = --1ецшп; -splrl /
1.	нтри ва карти; 2- лесла иирни; —3^i/l^<^r ш
кxaнo1тaaн* -иСале ш корт* талон; -tt/ep/l
и оион- акциз върху нартеитранело; -Syrien п
купони* хнхнгма; "-tat'/c /соен. (офицерско)
чсито зз картн; "-ИгТо/ п пслсфяисн антонат с
1тпeлт>сu— ва фо11янарлз внсото но/е^;^;'^1Г^г'1
е маса зз игран/ из карти- -нс*/ л ксикр.
атлас; -zslch/g- ш норто/риф.
кипП-ОП/ОксН, ksrt/tis'i udj* филии* иaртeтисяe'
ИН-
KsrltOSnrr — фолио* нaалeзнзueщ-
—sutirirn tr. L ч—рпoИ; рисувам карти; 2.тзпиxвaч
ue. тпновам е спи-ъа- 3. изнасям (ио географс¬
ки /орна)* картограф-рин; 4- нсртотеинрам-
Kü1tbO'ilI - /? -и L картоф: (ос -n zerdrücken,
zs/quciKeiec oмзнн>aм иартефнл—- -п 11/11,
snsl'uen седя картоф—; -а 11511'111, ц/аЬ/с
копая, изкопавам, водя картофи; 2.ролк* чушка
(са Д/И/л зии}; 3. ризк* хлопат (за Джоомз
чсовнзск); 4. ролки дупка но нюрaо-
Ks1/n-0flibhsп и oлcлeжgaнer праизвалслню не
картофи; -Urei ш коне* 0013, пюр/ ат картофи;
-ОСТС* и зиол- картофен, иолорадсон бръмбар
(L/pii/otsnzu /''<'1101'111)' -ОтоТ/ ш tu батарс-
отпи псИни за нохлндсття (1778 с.)- "ЛтНТ п
картофено оранно (скирОяис}: "pn/lcr ш ко—м*
вна нартофеяз палачинка; "КсНДТг/ ш оарлофо-
белачоа-
Kü1torumäee п нарлоерамз- -g/lpt rueU: -1*10
и нарлотраф-
KimtoumipiOs rueU: Ksuloyisfi/ / — нaатocрa-
ф-я.
—sitoyrSpHiKcH nieU: kauioyTnTit'i adj. нзрнот-
рхфичеонн-
KüuiOs ("ör -Os] m, -e, "1(5) обл* инимр. 1. картон.
муната; 2, нарнояеяа нуп1и* пспас, калъф (се
и/изо): риск* ног пп/ Сеп - кана от кутийка; 3.
п/ч, допълните не/ /ног (висине сгрешения}. 4.
ели* е';-* за ел-испио-
Kartoniur (-ажc|/; "i 1. наргоиаж- 2. мунавяяа
опанявна- 3. картонена пялвтрзни-
kiTton'iriss tr. нaатяu1аxч; подвързван с мукзто-
Ksitottr/- / -'/п нарлоленс-
Ks1tПкcHrb; "П Leuen* нарле'ен тaрид ва oртднc*
2- ир.хас* нартуш (над борсиоа орнамент);; 3.
оспор* понровдаш-
KumuK-SIT /* -S, -с 1. въртележка (с кончето и
подобни, по /онотре): ролк* ло/ с-л - OnUuen
хокон икт.; 2. есе- вил рннарсня cтcт—зauиc
при турнир.
Kauf O'/c /църк*. cнасcляa ссдмнтз-
Ksmystfd/ /, "П орхиН: нарнапииа-
Kaгyoktin/t/r Kui*ioOii/-I- / биел* нарняннн—зс.
непряка oлeнтннe 4/1/1/.
kaiioOln&ii/eH adjl нсанoн1н—лнч—н-
Kanesm и, -s. - изрт—р-
Kinzf/Oe н, -е. -с м/Д* картинен*, знсизчеелвен
тумор.
Oltl'iltci adj* назахегаиеии-
KutihO и* -S. -е; KuticOe -/. -е нозак (женски
блузи)*
KsthHrl1Ct(tr и* -е. -а зоил. нaщaнoЛ'
KascrCiie / -п пмйир* рсзбо-ин'—'* 'ръчна,
терпап-
OntchicTce tr* 1. кснирам, панна1вaМ; маеиирам,
попу/ян; 2- яблeпич ктртол он дн/те опрали х
щенние хaрлни' 3- —мис—— нин-рам (оъиант); 4.
е/ипр. пратя д/иор-
Kaschmir и* -s, -п кснмир (тъкан)*
KascU übe и. "П. "П нануО (елсая/сии плммс)*
Käse е* -/. — 1. снр/вс: рсзк*: - luchcc правя
хирев—- dnu - Ost noch ilcli duucr e1а—нeгo оце
ис е узрилo' е* Ost dueo - hoci лой е п/ия човек; 2-
ф^^1* пейор- глупости, прозин принизи; р!:
/111, nacU (och -eonnn - ис дрънкай ттупоог;;
Ins Ist Coch niies - тява е празии работа; 3. бон.
с1М!1Н1з из cлaт' 4. яаивнала чаел ио анеииар н
нвнтно тe1C' б.сур—н-
Kätlelst-r —111-1^'/// л фим* пейор- чecлeu
порнел (зо пронтициалми* иезиочт^н^глми нмен-
ШН1/)*
OnsebletcU udj* блед наля олалнo.
KätigIccOe/ctot-h похлупак за енр/не; "HüttT
b^1^<^н^л^р^Х; снр—иарвнща-
Kit/ic п* -е, - хем. кзз/нв-
Ki-et/rini л бон* лин —таз (Miivs 11/11'11).
Kat/I/ -п църк. фитюв (оДежДс);
Kätc/lab л оир—ре' ЧсОл ш нзз—ннявя непнно;
-тпу/с — - -пе.
Kut/mUtls/. "П воеш— мюр. ноземал (н укрепление и
еиетта иорабе):
Käsen/sser п /еж за снреие- войн- шал* хотнад"
жийско т/оло (зо щик).

743
Kaste/
Ont/c i/t/i h s I. tn. 1. сиря, ояиeнртaм* 2- раза,
пвиар* иртuкoч; бърборя (тлупаено); II 1ntr* s
cтcuрвo се.
Klsen/i А -еп 1-c1а—нaаoт>o* 2- мзнaрaдж13xлвO;
X1а—uaаu1цar мандра-
Kat/rnr / -п 'езсрни-
Kat/rnrnarr/tt — иoтaрмcя заcxП;
Oasernrnisfi adj* иaзaрмelH'
Kus/Cnn/Sir/b-ilie/ шек* подофицерски. незар-
м—н 6-еер (изрил* жаргон): "/ton и тспoтeднн-
'гони нтззрннв 'OU, СЛОХ-
küserntrmmn t/i прнОирхн в казарми.
Kätebtiamgn/г-rwe- е-н-нни' —Stoff е хем* иазн—в;
-HvssK/r // суровинна; "Wir-scUilC - / навира,
сир—иаринна-
kiti/ udj* cир—ниB; каня снрене- - wcndcn съсирва
ос;ролк* er siche - aue блед е него омин-
Kutino п, -к. -s 1- кoтияя' 2- [вя—я—u] клуб- ннуО/о
пем—реии—: (eфнl^гpcкн] crai.
KsskSd/ /. "П L псдепои но н/осе тарасн.
наснада- 2 KacKcac, —мсн, риоионс/ цирков
вям—р-
Kaskid/n/ladnnu/'o7. наоиааня зарсждс11—;-3'Га1-
tung/мл, насиад|ню. поонадювал—нвя нилючвзие-
Krskovvlгic'ullrпцУl; з-страхото* из превозни
средства:2наоня.
Ku/pii е, -S- - - Kssprmir п— е* -s. - 1. оз/и'я (е
куклен н/онър); 2. ломи Katpmu раса, ступат,
вдетинен чявен-
Kasprr(I/rtHrгt/r п куклен театър.
KuspeiilOCde |/ -п пaнячeвmинa' смешка.
kstprrc i/tr- h раст. държа ех изло пo-lячя* пратя
ноНну|/ джинът! и.
Katta- А ---s/re = Kasse: /сцсп - в Орой-
Ki--i/bnch п щърк- oлxeuнeeнa книга; -g/tcHifi
п ньpг. хиелна е Орой: -фе/он-вна бореонз
од—нна; "Se/ccO и търг- чек на прниянитсля-
Küststlon / "Сп юр. 1. олменянг вс съд/бно
р-шс/нс: 2.рзяДив аноннпнняхряе упснвелин-
KsKKaiIont/brtCUw/rd/ /юр, наоаниеииа жалба;
-Uri ш юр, кхсснивн—н съд: -urteil / юр,
кхсапноияя реш—ннг-
Oa-satorlte/ udj— юр. кхсхтнон—н.
KusstnellieniуНпрт- пнсце/с в Орон.
Küsst// -n I. кост: 60/ - niecs Staatns държавна
хазна: 2- 0*03, гншг (ло (ес)^плащазв но суми};
ие /ши - zsilin плетем не но-опа: 3. нaл1нu1
парн: (Ос - Tülicn завеждан носила; риза* -
macinc проверявам иаоювалз ианнчноол- —ьpк*
раса, цп/сс - парн е Ор—3; - luelen ст';т*н ех;
фам. tc/icc/e, sielt bei - sein малко пари нмaМ;
праша нн е нcx1игx: (gut) bi* - sein доОр— съм с
парите: 4- раст. = KTsn/en/ssse: ins geit iul -
лото ce плаца ег нелнтинсоата наех: - пас/сп
пoлунaвaм Оялинчни пори (ас кила); 5- ризк.
спестовна нас* (= Spau/asser.
Kstt/nrabscr11tt и пр;кнюнnxuг но наехте; -ОП'
^15111'1. насеп Осн; 2. Оо/киснх; -uizt ш
тенор зз здравно сх-тур-и-' —bestund ш нт-ове
нaтннuюxп* -botr — байков нурн—р: "Uncl —
наpк— кзсовз н/нто- -uch/ti и Оалилога; бон:
-scUli/cr — ар-ноу/, който бързо хс разпрода¬
ва, носяв хит; "Ktück п ими—р* „иаоовх“ онeca:
"Klütz — mьpK; nряeaаитaи— вз о*асявала шалич-
ясет; рсзк* лдсГсе обръщан, uзeuо>aм кесия¬
та хи (ли до водя колко порт имам); -Ü1/mtlc1t/
иърг. оасюв ботанх; -wirt и оаеиер (на Дру¬
жества* организация): -ertiil и оасявз Оележ-
К3-
Kss/erölleA -е- KauterOI п. -s. -с пнитка тендже¬
ра.
Kats/lt// -/ 1. oсc—пн'a; кутия (зо цешноеит); 2-
ерхае* итестно из лoвaH; овял: 3. фин. оахала
(са филм* тика)—
Kaккett/nbl/cO/ / орхин* таван х ктснтн;; -се"
cords г/н нзеетофав-
OaKtettf/r/c tr. смр. касетирен (осесн)* препя
наоннни-
Kussta А -.-/5011 Оии* майчин /ног (Ciusia).
Katstb/r /н, -е map* тайна бележит (зо е ммжДу
золворзоцо}-
Oattierec tr. 1. риск- ник^ахиром парн; 2 юр.
кacuрзч, обжалвам (прпиъДс- решение}; 3.
фам. прибиран, слагам в джоОс ош пипвам; 4.
фии. хвощен, задържам (нсзпск): 5. рядко с-п
Bealien - упeлuи>см н1яeтuнк.
Kassie rrr /н, -s. - ихсиср-
Kuss/niTinny' "in = KaKtutOoc-
Katuuol П, -s, -c = Kasseгolle'
Kassibe /и. -п, -п = Kiechubc-
Kssiagneitr (зъМлм]/- -и иоокп*pl. мус* наслая—гн-
Ku/t-Snle|. -п 1. кгxнгu:лaтг. Tüu с-п Coe — п nie d/i
Fein/ Uoien педя н—сл—нин— er огъня зарили
други leo: 2. рс/вт мозял из нв/ок; кран.
Kiste А "П изснс, и преш. пазар.
Kn^-е^П' -п = Ksstanl/-
Oatt/ten refl- caчяuзгcзз>xм —1. оансизмъчвам ое-
/п. измъчван. нзт—зaвaМ; 0;нутaм (тялото си);
Kust/tungA
Katt/Il п* "S. "1 1. тон- малка нргпест (римско*
срмДпоавкинна); 2 мор- ороиирхнз оуна по
нсртО.
Kssl/IISn е. "S, -еряДко лан—упр^ап^г^нн по замък,
на еянем; иомовс-
KiKiec е* -и, - 1. савлън: рто/а; Kce'He; кутия
(псщгпииа* со цигаре* зо оарзачко- си //аркмит* зо
бат); ca1дън— (са цн/ня* епнач/а* со формуно-
ше* пвчолсроки- нс картечница}- ковчеже; (ом-
болажснс) иаса: раса, ulet- allr sui dnn - Usbec
нс съм с no;нн;и он; 2. caнитн иа кола; 3. фом.
пейор. тирстсйки; 4- раза, съборснина (сосмири
къщи, емир кароб): рaтиръliнalio пнашо- 5.
спарт. раза, врото (про футбол}, er steh/ Ос
iiST-cn - но- нн е вратар- & войн- aрecH;
карцер (пв^^tгщвшee-^: dueO Tuge - bc-omm/i
нснзт>aл не х лр; лин иирнгр' Ъролк* училище;

Kastтл/g1ie1
744
8. шег. бъчва (зо дебела лснаУ; 9. раница; 10.
остер. каса: gemeiner - общинска каса; 11.
чекмедже (та маио- картотека* на шкаф* н
милилоз);
Kast1e/g/iet ш псйор. кастов дух; -0/гг и синор.
църковен настоятел; -i/rrsciaft / господство
на една каста; -ecilsse п катанец на ракла, каса,
сандък.
Kas/or и* -s,	сенр. Кастор (см съзвезди/ни
„Близнаци"}*
Kastör/hut ш филцова шапка; -öl п рициново
масло.
Kastrat и* -еп, -сп кастрат, евнух, скопец.
Kasera/iom fl — кастрация.
kastriere/ tr, кастрирам, скопявам.
Kasualien pl. 1. случайности; 2 църк, треби;
такси за треби.
Kasualität / -еп случайност.
Kasuar и, -s, -е зоол* казуар (Kaenaгius).
Kasuist и* -еп, -еп казуист.
Kasuistik/ — казуистика,
kasuistisch adf. казуистичен, софистичен.
Kasus — 1. грам* падеж; 2. оспор, юр* казус,
случай (и мвД-)*
Katafalk и, -s, -е смъртен одър (подиум а
укрило)*
Kataklysmus и, * ...m/e катаклизъм, потоп.
KatakombeJ\ -п катакомба.
Katalog ш, -е каталог.
ka1alög(siтгтл tn* каталогизирам, подреждам, впис¬
вам в списък; KataIo|giSn/TlIlt//
Katalysator е* -s, ...огел хим. катализатор.
Katalyse/ -п хим* катализа.
Kaiapläsma п, -s, ...mim ммД* катаплазма.
Katapult е, -п* -s, -е 1. осн* катапулт; 2. раниц*
приспособление за отлитане на аероплан; 3.
прашка.
Katapuitfugz/ug п иноец* катапултов самолет.
Kataräkt е, -s, -е 1. бързей; водопад; 1 и
Kataiikke/ ...lenn/cd. перде (зс оис)-
Kaiarrb auci: Katärr е* -s, -м/сД, катар.
Katas/er е, -n, -s 1. кадастър; 2. емлячен регис¬
тър.
kalastriirie 1г. вписвам в кадастралните книги.
Katastropbc / -п катастрофа.
Kale / -п (бадно) селска къщурка, хижа, колиба.
KaaeTCOes/ / цьpu- религиозно обучение (чрез
въпроси е онковорт).
Kat/ceCi е* -еп. -еп църк—- католически учител по
вероучение.
K^l^i^c^l^lns^aic^n^Z/ -еп църк. = Kateceтs1.
ka1/chiei/г/e tn, ц^^^и* обучавам по вероучение.
Kaeccbumrm(r) е, -те, -еп L готвещ се за
конфирмация; 2. тон- още непокръстен хрис¬
тиянин.
Kategorie /. -п [-йен] категория, е филис-ралк* das
ise е-е bтsöed/гe - тоя е голям особняк.
kal/gorisch udj. категоричен, безусловен; филии.
категорически (имперамиа)-
ka1/göгieierтe tn. категоризирам, разпределям,
поделям по категории.
Katen* и, -s, котарак, котак: der g1eei1fтlee -
котаракът в чизми (в приказките)*
Kater е, -s — рост* махмурлук: iie mora-iscier -
überkam ibe съвестта му започна да го гризе.
Kater/bummel — излет в деня след тържество;
-Ode^t/пейор* луда, щура идея.
kat/xöch/n iivan. парекселанс, преди всичко.
Kaibareis (Ни/и лин* ели- ммД* катарзис; преш.
пречистване.
kathärlisch udj. пречистващ; ммД- пургативен.
Kate/dcr п* ш* -s, катедра (а. професура; 6, място
за преподаване).
Kalb/dir/biül/ /раза* шек* професорски бисер;
професорска волност (см /итмДрссо): -sozia-
LOsmus ш катедърсоциализъм; доктринерен,
догматичен социализъм; -Weisheit/кабинетна
мъдрост.
Katecdrair / -е KatOidräikirchi / катедрала;
съборна църква, главна (мсерипилолсие) цър¬
ква.
Kath/luT/ -/0^00* катет.
Kalhll/г и* -e>-nтd. катетър.
kath/1eгieieг1Л 1г* мвд* вкарвам катетър, катете-
ризирам.
Kat/ioie/ -п мл. катод.
Kalbödinstrahlie/р/. ел. катодни лъчи.
Kalbolik е* -еп, -еп католик.
kaieoiiece udf* католически: рала, cs ist um - zu
werde/ просто да полудееш.
Katböi(z(smus ш, -—	католицизъм.
KatholIziiUt// *	1. католишка ортодоксалност, 2.
католическият свят, католичеството.
ka10oiizie(/r/e I. tr. покатоличвам; 11. int/н f— h
клоня към католичеството.
katiiiniriecO adj. -е Exls/ctzet (зрааенамши}
пропаднали съществувания.
Katioe п- -s, -еп сл* катион.
Käleer ш, -s, - обл. беден, малоимотен селянин,
katö/lscb adj* катонски, строго нравствен.
Katt/anker — мир*: помощна котва; -block ш
мюр. скрипец за вдигане на котвата.
kailem tn, мор.: dem Anker - вдигам котвата.
Kait(/n)krh1/e pl, би—- папур, рогозюна (TypOa).
Ka/uue и, -s, -е леиел— басма, щампа: фем —
kriege/ ям калай; войн, ям пердах (ио протон-
шеиоаоно арнелмроя); dem Fried - gebe/ войни
здравата начесвам противника (и артилерия*
картечници).
kattömce adj* басмян.
katzbalgen rejl. untrnb. раза, боричкам се, бия се,
дера се.
Katzbalgerli/ -еп ризк* пейор* боричкане.
katzbuckele 1п1/- h unt/nb* раза- пейср. подмилк-
вам се, подмазвам се.
Kätzc/ee п, -s - 1. коте, маче, котенце, е риза* so
745
Kauf/kraft
ум/олинащо см момиче; 2. оии* р/со (но върба,
орех' Орели е др*).
Katze / -е 1. нотка' pl. зоол* конни (cммвйcнaи-:
doe - puizi sich. schnurrt, Oai'it нятнала хс нм/.
пр/ge (мърка); фучн^озс-: dOe - ii SucO Oiufls
купуван nm. слспсшиатз; Сое - пик den SscO
Такета изплюван нзчъ'cлЯ; нтлaвaч хс (шенол-
шo-; Сос - ini/l тк ruf Сеп ScUwäaee Tori и— меж¬
ди сс закачи иа зъба мн (полкове ммолив}; Ire
nacit deu - k"/ Buckel оп лова работила 1^0 до
сс влоши; /Ое - In/si In/ MsuKec liehe калната нс
хе оставя от мншнувон—' bei Nacit sind sll/ -е
U-ui 'ой цс ле гнсдо н пънии/тта- lus, те нит
allns Tüu Сос - всичко това бсне зз оня, неЗло
духа; lue hur ет Husch' /ое Külz' genscii тена п
изправена прсз куп за трон, но два иа три: обл*
фом. lue isi бос - geOicsscn нипсепи /а изяло- 2.
кccни; иемер; 3. —мхн* кoтнC; подвнжиа 'аст но
кран 4- алт- няж—и камшик, б-'- мср* 60/
n'unscHwinzluh - конник ог дсв/т ремъка (за
бачунсое* изнесенсне): 5. доил* лрзмбювачиа-
Katzee/arl _/ 1. зоил* лодси вн; жинвтш; ог
еем—йснвя конкн; 2- остена; прав; -äugc п 1.
коленно яко (и кане скъпоценен кouакj: 2.
кон-нно яко. cняпч—» сляп-св——днио. рефлектор
(на нслосипаД* .моторни кило); -buck/l — 1.
спарм. кел—шии гръб (гимнастическо фигура);
2 раболепен поо/ян; пран. e-с пасНес
превнвам гръбнак, рзоoиeпн1'з пред /кг.; 3.
.мир. 0'упнаие из иuоя-
katze/buckeie intr* h unt/i/bi = —steli'—eln-
Katze/dreck m 1- фим/ груби Осонуни (излишни
неща}; 2. конанкн нтпaaжucuня»
ka-zemfrcu/dlich udj. привид/о. лицемерно ню-
бeтaИ'
Katzen/frcundlichkcit* / * ион—шна люöaзuвxT; Hi"
немеряяен- -/edäcitnie п 1010. слаба памет;
-gamB/dcr — 6и—* = —kгrant; -glimmer и
матер. в—д енюаз; "UolU п 1. монар. тнaтoжън'
ла —люде; 2. смяла пя чсретови дървата; -Нио /
соол* модна акула (Scylilne 'Houins); -jamm/г
и риск, махмурлук; пран, опр—зтяпся— след
пресс/ямо ралосг м иехнадо: lbгг10s'Uпn =
Huben нмам душени* депресия; "—Opi — 1-
нет—нна елате- 2. сорт круша. ябълка- 3. обл.
пнесннпа пе тини; 4. ризк* объл повиж/н камък:
5.	мор* котвен [лървеш] бнон; 6. тъпан; -kopf-
pflae/1r ш калдъръм. паваж от обл— камъни;
-kraut п, -gamand/r ш L оен* ди/янко.
валсризиа' 2. вил поиъОнче (Тепс-Оит типие);
-П/Ьс / кoг—1нa; иеиенрен* люОоп- -musik /
риск, нон—ннн няuнeаT; нaoaфюиl1и* -ta/ur / *
човек с иотенк* издръж/иво-т- -pfö/cOcn п I.
ият—шнз типични- 2- бон. бяг емни eAnt'nnsu*u
CioOcs); -pfot/t pl. люр. зз3'cнar трит; (нс
морско (^ьлнн)^; -sclwätz ш 1. коленно опанк*'
2.	беи* пр—илици. хвощ eEquOsclumr' 3. дргОе-
тмЯ; -tolhiu п .минер. срсбърнябялз слюда;
-spru/g и риск, конник— окян: къс пън. нотно
розетяя/не: тк 1-е in* ein = дялам е оcли нясня;
е-п = лдсГсе прееначам донякъде; -eOscl ш
риза- шмк* дсгена маеичиа зо хрипснс; -trcppe/
opтoн. соли'--'- стъпаловидни фронтои- -wa-
scbe / розг. шск* иаплнентове лицето с педи
(небрежна.мигам): -zu/genfpl. коленни езици
pl. (00 шоиолад)-
kaudil adj. апао- 'аудидеш, е юпашнзла юбнзхп,
kaud/re i/tr. h 1. (so /уяк) сърторя- 2. бърборя.
ceвeри в—розбрано; дрънкам- 3. върна >eauжна
лгргonня* одирам лот. (про щърковия).
kauderwelsch udj. пгйор. верозбнрзам: - spue-
с/ес ссверя зaнзгc10r еОърнаня («yond мсии).
Kand/rw/lsci п пейор* 1. затзгхв (н/мекнО) език;
2. 1грaтбнрзeм тавср-
kaud1гw1lech1n i/tr- псйор* 1. товаря 'зовалс11ю
(чгжд взои): 2* тo>eри он-н/о, обърнала дни
cзuиa'
Krui|/ -/мин- 1- послре-кх ио шахта- 2- ба/хко
пям—р—вис е мияа- 3. олети*- гясие преградния
МЯСЛЯ-
kau/e 1г- i/t/н h (рядко —lu/е) дъв'3- грнзя: риск'.:
hoch - ян вехнта, без охенс- um j/d/m WoTe,
j/lcn Silis - 'запътим cc но всяко луни, ио вxиис
сричка; cr hat um deu ÄrUl*t уесиц eu - има до сн
Oнпoнa сливана х лзи работи; linge um etH -
лънте тр—ме вс нега до cмeни ир-
kauere iHtr- h re/l. 1. (sui, um niw. D -) kth'o; 2. refl.
епстсйпан се. осушнсн ec, опитен cc.
Kauf и* -е. -H покупка, купуваше: С"П - abschloC'
ßem сключван ол—нна зо покупка: llesc Wunen
st/Uic zum - тези онони са зз продажба; ntw. ео/
I/ Сее - цеЬ/с лапам вщ. (сеакР: преДмен)
овръх уе-терснено' с-н. eit. In [d/n| - nnUnec
при—мaМ; примиаиnaм сс e вш. (малоценпо)
пенрх- лруеоло' нам* 1/*'Нспи -пк бсз друсо,
л—хно: lsicllcn -st Uuvon/oemen леко хс онър-
неетн-
Kanf/aЬech1uee и сл—лнх за пeкуонз* -brl/f ш
а-нунсин зо оeнуокx-
kaufce tr. intn* h купувам, пxзaаувзч; провя
о-куок1: wir - Ommcu bei olm пи/ купуване
пн/ае; er него;/*??? : sieh с-с (Ä0Tre| - вапнвам
ох фам* dcn ОииТ Ос/ еОг це ну искан
ооясн—инг- цс ну дам да разбере; la Tüu —асе Ос/
ein посН/к - това ле ни пeчaea; шс може до м—
пехгужи за нито. няма ^*'1^/ за мc1'
Käufer е* 'S. - купувач.
KauffOifUgreiTf-' [п-купсл-тн* хпясобяяхн- -Tüt'
есе и .мор* 1- лпae-тoн; кораб; 2. прнл—жзт—г
(лабимвм/ск) иа лър/внхкн параход; -Ofutrtio / -
осор); нсрон* тпртeв1Я' -fuliigl/chiflп оснир.
нтaeono1 кериО; "gilU п овкупuс сума, пари зо
овкупкx; ~UuI1/'ПxззapнmX; ханн; "/пик п 1.
лъртенонх къра; фи-рмс, сиря гъртононо предп¬
риятие- 2. уинп—розл—н нагазил- -Hern ш ос-
нар. крупен нъртoт—П; сштросиол- --Tult - / - 1.
Kau Maden
746
покупателна онойяеол (зо (одата eaiyne); 2.
покупателна опеояОноол- -ilü/rc — ряДко лю-
мзтoтuu-
känTTOcl udj. L койля нож/ go хс купи, за
купуваше; 2 пелоупин (30/06/0/)^ продажен
(любин* жгпс)\ 3- udv* 'р—з пoнуma/ niw. -
етн/г1/с купувам нщ.
KlnTloct-IOl ['— продажно-т, пелнупносг-
Kinflnst - / 1- 0X0'3, жснз/не за иупувзие- 2-
ппac—u— (та лмииаа)*
kiiOlisCiu udj. ж—лзет до куп;.
KiiTeisn и* -S, '-lrпt/bряgк•o -Шг 1, търговец; 2-
ралт- Оанал;/-
ksnfelnuithl udj- 1. търген-нш "/s RneUcnc
^рт-вске онятонс; -шг BuO/Istil нъргевхни п-C"
мотен огнн; - ianlnln постъпвам отля нъаeo-
еен; 2. кoч—рнexнн: с-с -г Natur кямсрчесна
натуро.
KiuTei/isclsT- - /. — рядко 1. лърс-псов 0010-
вис. тпаeeвпн* 2 пъргав-ко яб—днвеви—; 3.
нъртo>ии: - lucibcn върша гъревния-
Ksnfesins/drntt'l п лснсн— нтaгo>cн1 език-
-ццОкС — лтаee>oкн дух; -ytllc / търговско
гилдия, лпр(яncнo c;аужe1и—e'
KsпTesnn[srstsnU — -търговско cтxлювнC'
KiuT/pinls — покупна нави; "/ссНС л оравя за
купуване "SchlHiny — осоор- 1. наперо; 2- =
-гинел/- -килеш/пскупих сума, cлe3нoeл»
OsuTw/isr adv. 'рез купувай—, покупка.
Kanl'wnri — оeнупнC; продажна стойиеон-
-ewuny — задължение да хс купи (при «лелина
е мстсзон)*
Kiuynme* /* е 40'0.
KsnkSsimu н* -и. - кoвoазeЦ;
kaiOSsOtci adjl нanoaтн1'
Kuni/hum-ch — зоил* роб'—. бпбзв ^'1/0/1 сет-
/11)- -НиНе п Оезяпоиз кокошка' -kopi ш зоол.
елавеч (Coilut go/oor' -quapps f- -looscl m 1.
лоил* пепепа лъжичка: 2-= Kini/opl.
krue udv* 1. /geo. едвам; едео-адва: oci kicc -
noch zur Buhn сдво имам вр/нс до оги/ни за
ннсос- er uÜlule eich - лей едва помръдна; аг
д-пе-с - лей едни дишане- sich - eulü'/ialtec
едвам сс сдържан; 2- надал—, едно нн: er winU -
—oinen лой сдво нн ца дюЗ;/; лае каса ms -
g-ri/ci нави ни мож— до сс тирвa* 3. нънмO;
ноку-тв: - wir е/ Тогс, Сг кал п/Ос Fi/icd
тънне сп бете отишъл. м прнягснял мн доИдс.
Kinmusksl — иънч—ш ну-нул.
KinrieiKhlsi - / зоол. тгърз. нюи/тно охлювче
(Cypnira lon/llr'
Oiusil adj. oсутснa1r причинен- udv* причини-.
Kautii/^U^et/tz п танюн зз каузо-носнго, причин"
ЯОСЛГС-
Kuusalltät/. - - кaузал10CTr причинно-—- причин¬
но 'завис1меог-
^18*1/11X18 — = "-ZISinilcUiCU' -prinzip ш
оанuннп зз панн1uuoc'тгa (но п/щане и яние-
тиято);-пЪстром* пр1H1иuo пeлн1ннгeння
нзрe'—нн—* -zutsin/nHsn/ и иaутoл1a, при-
чилли връзно.
kausativ adj. трои* oзутюлнвellr пр1н1ueur пa1нн-
ииваm-
Knusativ пп [-нун] п* -е. 'У'b-*Уüapгн- L глагюл ва
въздействие (нопр* sprengen ен springen); 2.
нaуталнв—н вид из тнзтюлa'
Künsch(e/r' "еп лехи* коун, кауш (ухо).
Kmutik// 1. фас- наусгнна (с опоокала); 2- маД*
'зупсризащня-
kiuttlseH adj* вам* наyoт1н—H; рaтяллнв, перн—в;
хап/нт.
Ksuttizilli J- - кзyeлнчuяcГ; рoзяgлн>яcЛ; пран.
хаплнвосл-
Kaitu/sO — тютюн за дъвнове-
Kail&lf*- -сп юр* утoвoрнa; разерно-
Kiitmu ш* -s, -и/Д. нзутеризатюр-
Kunter-saS/iml/ -гпт/nl' 'тунер-зиния, uтгзрянe;
OiutrrSi/m/n tr. oaунeрнтнрaМ'
KiuCiOn / "Сп (порочен) зотос, тaрaннни* на/нн-
дсоуне/т зз -нотно cъeтoя1нe; необход—н зо
резрет/вн/ зо женитба.
Ksпt*ossbe/-(llIuпn/'ee1eуритaн—; дзвонс гараии-
mиИ'
—u^t^^<^i^<^-/f^a^trUнойто нож/- -ма прано до тaасli-
лнра- "-pTTOCtlir udf. поил—жар из тзаaumuи; с
гароищия-
Kau/ShU /- -е оунслкх (вж. Coici).
Kauit'iuO и, п* -s. -е каучук, eлacтuннa сунт-
KsnitcHukpsisyispi и преш* риск* разлселив
параграф (им закопа}.
ksutshintt/ттп tn* пянаuвaч с каучук. гумиран.
Kauz и* -cs. "— 1. сявз (Strlx flrimss): l/u Unicii
/uOcgend/ RU In/ "-et х^(оно0янят нриxък из
еапого; 2- орон— oxoбuяH; чул*'. ч-инт. ea;г1-
изл; 3. обл. нит;it*, зебод/из плитка. кон.
Kaueaic ш иът—в зъб, кътник.
Onuzee intr* h refl, KT/e'e, ининxМ'
Ksvsiimu ("вХ") е* -e, -c 1. oзтзлeаr и пран*: ein
perlekt/u - r/ei /еос El/liami съвършен кава¬
лер, но ис и 0лагородвин- орен, lu bis/ еОг ju еос
[nelleu) - м тюва било кеподер!- 2 оснир*.
благородни', придворен- 3. оинор. оол (в шах};-
4- ризк* ухажор-
kaya1o/r(trmiOt/ ('>3'/ udj. нзnoлepcнн; наня кх-
взлар- а1цсрcнH'
KayalO/r/tdrgec [->*'] ш 1оaca* ~^<^<^II0—1 п, -s. -е
пряeтппн3; лр—блю прсснъпгевнс (нопр* дьлкo-
нм и— отри); -ita-eiectuci / кърпичка е еерве
джюб'е-
Kayal-udr [-ва*]/ -п ннм* ктваткадз-
Kavsllrmir [-т^-'j/ —. -п ("И—/"] еи/н* иaвoлaрнЯ;
'0/1—^.
KayalIrmfr/snyuoT [-пс'] ш не/п* навел—рийеие
1oоздeинаr ноинс атаки; -pot-ec ш но/п* нслел
пост; "Гсу1л/сС л кю/сн пeнH'
KsvsIlriIsC ("nз-] и* -еп, -сп нaвaлeрuc—; 001110.

747
Keinic/t/winkel
Kavatine ['Н*'//' -n.wn. оаватина-
Kav/глс [-вс-']/ -incl. нтвсрии-
kavernös |'ПГ-] adj. м/Л* иав—рнев- e изперни-
Kaviar [ * вн - ] '—. "S, -c хайвер (пр/димно ч/р/н)—.
Kebse / -п пейор- = KebsHeOl-
Kcbss/c - /конкубинат, незаконно съжителства,
kcbt/i f/- нт—мaм непо изложиина, държанко-
Kc/s'wslb /?. "Tro u / псйор. държс/но 6н6л*
/алсж/ин*-
О/сО aCf- 1- сърцат. xчcлr ;рттнeвeн: кпц ек nun -
кхжн те нaорaвo* 2 фим* прegи1внoaлcлeн,
;ъртък: ое wnu// lucusan - най хлипате поетс-
пеш/в пя-дтрттк mit -tu Stirn lügen изсто
тъжа: се "is Stumpfnäschen прeлитвянзтeлlия
вирнсго, чипо /оста: ein trug cin --et Hüic/ce пя
uoc—шг елно предизвикателно вирната maочc*
er isile len Hui - auis OH* /isntet бсне хн
китно/ luaпнaлa» 3 швейц- яaоeH; пърезв,
бюдър-
O/ckrrm i/tr, sлов- (са.лисица)тaн» внс (лъ)(шеo-:.
K/ckHrii j— -en 1. иапеноен: 2. сърцатост. хнелост:
3.	дързост.
kccklici udj. онсто, дръзко.
KrUri е* -s. - яaлнc» ж/лезнс (зт обувки).
Kiflii п- 'S. - мин* >1^. арии; мекирт-
K/Oii и* -и. — инфuр'
K/y/I и, "5. ' 1- опори* кссла: 2— мел* конус;
неиуоовиа-и предмет (дьpeo- //л опиши* връх):
sly/st-iimpft/u - орнcaннн конус: 3- печ* осссн; 4.
лав— d/u Hase isclt - тaнктт са нзпрзви* Ъ—розк.
к■яп—нH; инзснояно 4-—-: ризк* eil Ki/C und -
>oннн; х дечурлигата заедно: tu Hal w///u K1/6
noch - неШ ням* нн дстс, нн Homa.
Krysl/bs/n ' -нет—нбсн; -hjrrcici — —мхп* нянуеиа
—рe1aннx: -fläcHs - ('.нам* повърхност из иянус.
kryellTörmoy udj. конуеовндни. конусообразен:
"■frIicUiOr uCj- бис* х нояуоопнлин плодове
Kcgcigctrlcbc, K/gcIradgeiriebew meтШ: 0'011^0
зъбно ор-иaвaнc»
кеЦс-НоиaCj- кеиуеовяиея-
Kcgei/jungc и мом'С — рсда' но нетните: ~kn//i
/етнкво нопкх: —li/ie* (.мин* ивиус/в cc'ciuc
(/орабалс* хоп/рбооло- /рък); -mantcl ш .мааш*
скели* оoтпахu-лa; мauтии из конуса.
kcgcin i/tr. h 1. lнeаoи из ксслн- 2*риск* поден китя
нг/нс: С/т Hase —e/eli заекът сх uзорaвя-
Kryst/iiU п —ахн* неинчио ^6'3'0 кюнсля-
-shtelhlcm pl, лоол. нояусочоп'-отн птици
(им/-): -teUeitt ш мом* ноинчссно xcнa1HC'
-sctuh и 1. гдня хвърляне ва топнанз [пр;
игра ви кг/ни;]' 2- наседбсв: "/lumpl ш .мои.
пресечни новуо-
Krulru е, -s. - играч ма 0/(11.
K1i1/aЬecOn1ld1г ш снзвяр-з- нсжоиор; -blecl п
намарниз зо внуци; -dcck/1 и иион* eпнcлятнc»
IHCДГрЪИHИIHЯ1И-
Kehlc/ '/ 1. сърне, гръклян нuя;bя/зт- eаъmмун:
ео/. miet sclicize die - боли нс (трляля* с-с
Ucllc - твун-1 стих: sie Нас /осе /пес - ля -не
смлев (лac;рoтг- ис можеш я иадауна; пп/ voll/т
- ню/ио (ну) стих държи; феи* uue vo-lsm -
scUmcirn нр-щя х нсс ттртЮ; раза- исрз сн
(трлeтo: ролт*: ihm geiis in (Ос - ooxoc хе за
живото му; фам. шмк* sich /Ое - aisspülnn нвacи
си eърнoтЯ; п—я: олее- п-п lio'—ene - lubcn нсс
ми е пресъхнело гърля'— (много ио ее /0/): с-п
um dei - fnsKic хващам нн/ зо сушала: Сг/
M/ss/i stehl Ihm uc Се* - ножтт с опрял o
(трлятя ну; е-п In/ Mneeci ас die - sntenc
притискан ннг до етнизте; с/н. цс/Пе miu Ос /Ое
Oalsere - mir Isi ntw. In d*e Oalscie - /e/oiien
гтътнад сън наоряпо, прси. ядосах хх зо нт.; 2-
шмхп- жл—6, дниб- 3. нисш* зодии сгреие ио фюрл-
kTOien Jr, 1. орхин* п/.хп* жлнöocнaм* пропя жлеб,
издълбавам: 2- изнярмян (робе)*
Kchlflosser pl* зоил* риби х ннй/н п—рон (/и/и-Д"
/т/. UMM-).
0/110/ udf* сърнен (тик. сесии* диииеин)*
Krtlkopf и ашал- ларянно, зар* адамово яöълo3'
Kr1lkopfrs1zt ш м/сд* нариисвлот' -СгсОеТ ш
0300* гпнттет- "inCeünUnnu / нариисин:
--rumpi ш мед* нсрllнeяeпoзтм: -spicysi ш
меЛ. нарн/т-сноп.
KTbl/Iappen pl. eO1нк1* нни/ункн (за пс—ал-
искаш/с): -lau- ш грам— сърнен звук; —l^i^ie /
иир. жлебесхвз лелее (зо украса): -stimme /
муз* фотнсп.
Kehlung/, -сп нмхи** снр- жнеОсопоне, издънОТ"
>011.
Kehlzeug п н/хп* няснруне/н' за жлсбяхвзинс.
Kebraus ш орсй, последни —сви: ряДко Iic -
тасГес раз'-——том. свършвам х нш-
KeOr/besen — метла; -bl/ci п лопатка зз емсн;
-bürste * / четна зо мeтeнe'
Kehre / "П 1. запой, обръщане, нрнвяннпа (зо
пън): 2. опере, нилен снекок' 3. рсд. редници: Ос
d*e - koiici дохожда мн рсдъл: in zwei -п в
двс рнии—пи-
kiirc/1 in. 1/1г* h нато: првн* js/cn —nh/с von Keinen
Tüu воен; до се зеинимата със себхтт—ннл— cu
работя!: всяка нозе зо свой нрхн.
keOrTe' I. tr. 1. обръщам: KlsIC/n - обрърам
дрехи; кое /е/иСеп ОН/е Auge/ еип Hlem/i пс
отпрашиха 0'1'— си към вебено: пречи - i'i Ссс
Rücken - оорътам /км /ръб: СО/ -пие Snoin
auci nußrc - —таван с^уб; ризк* lae Obnusi/
eiumlcn/l - обръщам всичко с краиата наторе,
alles zui Bitten - всичко оОръшам из добро; 2.
rejl. пран* sich um iw.. С"П - обръщам влннтннн
из вр.: държа онелна зз up.» нкг- II. i/.r- s I.
оснир. връщам ex: Ос /Ое Hciiai - връщан сс в
отечеството си; 2 обръщам сс (# ооранза
/сло/и): /11-1! кръгом! (uoиanдa-
Kilrichi е* (/}* -е. — смет, боклук.
Kilricht/cimer — нефт зо снет; -Oanfee ш
бу/нте; -witkci и ъгъл зз боклук.

KeO г/klTid
748
Ksti/OliiC H шал* рeиJTи e опашна (с шлейф): -ruU
H водно колело (Движещо ис но Лес етрани).-
-тпОл — лон- рефрен. пряоcт; -taiz ш мас.
обратна нeoаeчз* -scHTiO/c / (0-™ запаЗ, в-'
морно (па жп. линия); о/рпентяли- "К/ОС/ /
опаки, обратни cтaaнз (на мвДол), е првн, разт*
сръб: с-п s-n = zuweilen обръщам /ан. сръО (в
спои но презре/ом).
Kchrt и* -е, "S но/з- спорл. eOртmс1e, 'ръсам: -
ircUen обръщам се, прaви кръгом.
k/imtmaciis i/ur. h t/nb. обръщан xe.
Krlinm n* —* -s, — 1. о/япа, слуха. задъвенз
ун—на; 2. = Kringle' 3. Ое - в мят. зо сскула*,
доиате хе обърша.
кс/гие udv. = u/llnm-
Kiliie/irlani m: in e-n - е сднив м-е.
к/irnedf/ian/ udv. е мис.
Kr11[crrwrn/nnyb'аpъгo^^* -wsut m мое* рещип-
аo'яa сто-шсхт; -нПтбтг /н. / = Kehrum 1;
"Wiie/mkculs /;■уyмeаaи( (оръжие* нж. Bume-
mrng); -но/гсН е метне er п-ро. ю -е кланш.
Ocil/i 1/1/1 h t/t разт. пейор. коран са; роз^. дъртя
ос. джевк^ин.
Ksilsm /н, /. - опидляв ч-нго. крснаншно-
K/iie/11/, -еп 'хранища. иърнеие- руcaтuи; стъ'.
Osiliy. O/oOisci udj. отидт-н, дърт/ц хс.
Knil е. "S- -е 1. лехи* отни' пиел*: ein - tu/o/i dec
acdeiec клин отни избито; sUc-n giolec Klote
gniOui ein groh/u - на зло 'руна — зъл прът; 2-
емхп* нпояка- H/irn тнбта- 3. ящ. нлилопнино
(нопр* свинка на псес за чорап* Люшече зо
осрониянр/в; зо повдигане}; 4 итр* ключов
нснък но свод.
KsiT/sli и анат, клиновидна. сфснонизлва ноет
(а ч/рс/о)*
Krol/ р!раса, уитрн. ОоЗ: те tel^jzt- ца пидин бей;
- —тос/сс ян 6аН-
Oetlen 1/1 refl. 1. зaöнтаМ; вО-тон ннии- закниинон;
розщспнтм х ннил: 2. rejl. иб^ч* фин* бия са; 3.
спуЛ- фом. е-п - eпeч-нвaчr тaтaрбутaм лот- (за
снуЛвнтико корпорация); 4- е int/i s ритин-
Krilri ш 1. лов* е/кз' (глиган)' тни/ил; 2- еб—нз'
ва н/илоте.
Kciler/Ti' "НП обл* фии* Ояй. cбявaиC'
—CO-iO/ely adjl ннн/сп;;—/-
^/01/11181/1 п лехи. млет. ('олян чук; -/исОс.
"Hans / тон- миньорска н-рно- -Налеп- ш
neтп- илияспиини чук; -ioti/ пантат-ш-ониш;
"-ktsscn п онн/внидя* възглавница--uri/esi —
ремоз х нннневн- -KcUri/t / ил1H0П1Cr нлняооО-
рoтuo пихно; "-v/rscilntt — ни/п* ннянов зат¬
вор.
Krim и, "S, '/ 1- зародиш- оиил* /норно; преш.
зачатък лаче/кз: et.- Ол - crslieOce, uci/uliü-
сее/ задушаван нр. онг н зародиш; 2. 6инил*
микроб; Оснл-рня.
кПОл/иг adj. нътиясн-
Kllmbblit'1rn п зародишно мсхурчс. бластулт;
-blatt п Оии- първ— листа. нялнннляв (но
рост/ниМ); лоел. pl. зародии-п- ниста но
нмОрно; "dröss /'етил* тонхла (пилона жпгза).
k/imce intr. s h (за расммштя) 01/-, кълвята;
прен- 'заражда се- пoнннвa; покорна: 60/ Bo1clC;
do/ KinofOcis - бобът, картоф;'— кълнял;
Keimungy.'
Keimfadcn — бос* зародишна нн1нa;
keimfähig udj. cояeя0-я до иъд/u, къния-м.
Keimföhlgkk/t / — oт11иaчяeт*
kcim/frei udj. ел-р-н/я, axнlnт1чнU; 'сен он ннк-
аeeатзuитчи-
KiOm/TTsck щ биол. ядърн/ из яЗп-кт-ткалз-
-ОшС/Нали зародишна чнчöрaнa* Олсснеднр-
мо- "Uiüi1eOHcoH- зарод-ти* обвнвнх' -Ооге /
Оси- cоoр3'
Keimling ш, -S, -е кълв, енОрио. зародиш (сисое-
шо но ростмпте):
K1imeiöff и биел* зародишно в-щccтвO; б/аста-
чo*
keimtöterZIгтг/. udj* Оакперянял-п
Keim/iö/erw Озигерипна; -tгäkтгn Оанннеиохя-
ТСЛ-
K/imnnksг/ifт r'гът1ня-чx трc1ocт-
KrOe/erlt / 6иол* 1. период ва зародиин— разви¬
тие; 2. ссзон за '0^^, нннигин: -e/1IleOCös.7'
тaaeдншuа кленно.
kein, 0/01/, keoc, pl. —еОсе- —101/1. —1011, O/on/s
pron. indef- ник'--, uяняи, инкен- никакъв,
/инаквх, пиниите; - Mensch янканън чеп—к; OcU
habe - G/Il 1имaч перя; - дпС/тс/ als ет никой
друс оотгн песе; luf-rs Fall н шиникът снучхй-
- Wort! шито дума!- ruf -г Weise по никакъв
личня; -ст will vom aclnuen etH. wissen нико-
ис шс до знос зо другни* -cs von leodec лято
—1110'0, шнто лаугoтв* риза* du Urse ju k"e blnssn
Ah/i/y davon м хабер сн ничaш от пюно-
kiie/nfalis adv, = /еОс/sOsIls.
kci/cri/i udj. inv* от /инакъв в—д: sU- Welse по
никакъв язч—в-
k/ie/re/iis adv* ятu1'ъдHr ол страна из никого,
keinesfalls udv* н /ноткът C1унx--
kei/cswcgs udv* по /10000 иоч—н-
k/iemal udv* инното, шнто веднъж; cmmsl iul -;
веднъж сс ис 6аe1l
»'S/П*tJ'sujf- зз абстрактни subst. от adjl: Lut-Oy/гоС-
Keks и* п (рвеор* сомо /}* "ts. "Н гоне— Оиоопин;
р/.
Kslel н* -к, -е 1. чаши (със л—олча)* църк^. пeт1а'
/ого- Сее - Ire Leodncs bis ruf do/ N/I/r lr/uec
изпивам до дъво 'знато из страданиете; 2-
Оон— чamнa»
k1lchartik udf. чашоо>ид-и-
KcicO/blall ш оии. лист иа 'сшно' -g^las п чата
със X—01HC.
Kclimstici — иитнмен бюд.
K/Iie|/ -/ 1- тo1ичa пляска лъжица (за oнсeнвo-
зе): черпак; тe1ичa нъжнща (зс р^слес/вопв} (и

749
Kerb/sc/eitzercl
мгхн-)' 2- снр- мистрия; 3. боброва опашка,
keilen гг. греба, черпя.
K/Ilcr е* -S, - L тнчu1Hr -збо. сутерен; 2.
ни—нароих нтбс: с-п voTzüglOclen - Uibec —мом
превъзходни н—из-
Kellcrasscl/зоол. мооринз (Oniscus lunanus)-
Kcller/i / "in внязреиа —збо. винарски склад.
Kclicrcr р, -5. - = Kcilermnistiu.
K1II1r/g1echses п сутерен (и so ибтмоношв}; -hals
—	1. издаден вход на зимник (л<х) опълбищс):
2.	бос* бясно дърво, вълча ягода, дафна
(Daphne m/zTr/um); 4och п 1. дупка, душник
на изба; 2 розг* зимник, дупка (за лиши
.жслюшс): -mcisicr ш управител на изба; -wccl-
s/l — фалшива менителница (срещу нмcьщeeн-
вуващ Длъжник); -wurm щ спал* 1- = — assel; 2.
разг- обитател на избено жилище.
Kcii/cr и, "8- - нe11eр'
kcli/cre i/t/i h рсзк* келнсрувам.
Kcii е* -s, -с пр-д|1стяр1чсека бродто-
Klll/ '//. "П. "П осн* НС1Л-
krllitci adf келт-нн-
Kclt/r *. "П п/одото орeca*
K/m(e)nale/-n алт* 1. oнюо1иeмa стая в тaчън/ 2.
cнзи за жгш; е замък-
kennbar udf. (sc new. -) познаваем. несно рoтнн-
нич-
K/nnbealo/tC/ — пoтяатсeмяcт; рзптlн'имяcт.
Kcn/daicn pl. нлентнфннанио/нпи geHU—. поре¬
не—ри-
kc/ecn* tn. re/l. зnaи; оoт1aвoм: Oci knccn iln
ueUon lange пoтнaвзм те отдавна; cn will mich
siel- m/iu - пратя хс. чх на нс пазиива, чс иа хн
спен/я зз меве- тен. /uün/IOcl - позитном
есиовио um.: риск, ich —inne inice Leute
пят1звaм ou из хоранз- к-с 3'1-11011, kein Muß
-	но зная cрau1ma; чириo* ei kennt k-e Rücksicht
лой c б—тят1eдe1' /'C Unt/itclOedn - ic прoти
рaтнннa* sihi von Zorn nOcll mehr-" ис мята до cc
вледся он ят: е* Ist ilcli wOe/ru eu (ei)knccnn uc
може до eo пониис '0—к e-n ui Se/riet -
позлатим нос- по тъатaжo/ е/ Oncci sich von
Ho'tmui ileli m/iu лей ec e забранил ет
иоанеш/ох'- O-c G/falr - презирам опасяясти-
тс- нс обръщам вянмаянс из опзсяостнт—-
фим*: 0'1 ксе/с Inn Rnmmel зноя eu зз тия
работи; Ins - wlu! е. зна/н тн внс тия роботи и1.;
сзмо до 1^3 претексти!: б* хлора робота! j-s.
ntw, - ier/пи запознаван сс с вот-, х нн.-р^озс- lu
нО-к- mihi noct - l/ucec! (сиплошосмлио} ще тн
дан до разО—р—н ноЗ сън.
kcn/cnsw/rt udj. заслужаваш до сс ■интс.
Ken/cr /м, -S, - пoтлaтзн, cпeц1aн1CT; тuaтяo-
Kcnnтr/auk/ п. -blick и небито оня, тсця оня.
kinnirisch adv. каля пюзнзпоч-
Kinnirmiin/J; eil - х важни вн; ва оязnзвзч; иа
нeчпeтeuт—U'
Kennerschaft j\ —; Kc/nerium /1, -е, — 1.
освсдом/восн: золозва—oem; 2- спстяолястм (pl.).
KimC/Tube/' отдячятетеп нтит* -y'rößr / иион.
показател: -kunCs/TH'iix норто, пзcоoрн* -Ню/
/мин* характеристика; "pila^tt^(^r^rn л сл* укозо-
тслиз пластинки (но бушон).
kem/ilich adj* оят1звacм: пс сен. - познаван хе пя
nm.; sici - naciic ятннчавзм сс. лича сн.
K1nlztelchmncCllung* ябят1aнaтз1a (нопр* но цм-
пн)1
Ke/nt/is / -er L T131н—; пoтuа1нe: е/ Ги-
grüc/lo'le "te ос deu Ms/lserti— лой -не
еонядпн познания пя мaтcмaтнн'a/ - von есн.
UrUrc зноя за нт-' 2- осведоменост. cвcgelннa;
ясвалюмяваяс: Сак ecieOeil sieh e/lser-TOBo ис
зноя вс съм освсдямеп- няман ен/д/имя зз
топа: ntw. еп/ - nninnn тз-ном хн Оележка зо
Hm.: Ос - sT-ece уведомявам (икт- зз вр.).
k/nelnisarm udf* Оедси откъм тязя1Я-
KennZnineпaolnTззпюзлтеовс е нт.' тзсмапс зо
хтсдсинн: zur - зо xвcдa1нC'
kc/ni/isreich ш udj. 1aнeлc1, знаещ-
Kennung/, -пс 1- белег, зшaH; па1тшaн; 2. възрас¬
тов б/лес (но зъбеим та няuиr; 3. брегови
навнтапняпеи знак (= Lsndпüu—cr.
Kтee/wöгi п оядова, условна дума. мето; «исн.
перял, нозу/с. пропуск; -zcic/ee // хартит/реш
признак, ятлнчнн^енея белег; мсгд* оннпном-
k/eezeicOn/e t/i untrnb- 1. е refl. отн1'авам [co)*
характеризирам; 2. ятб—1из>aМ; обозначаван,
наро-ром (снянс)-
ke/nzeicO/e/d adj. характерни.
Kennze1cllntlnn/*1.> нж. /еспееОсНиен- 2. хорскте-
рислно*-
K/nnzilTrer"С 1. показател;.мин* характериен!!-
кз (е иитироомо); 2. о/сн* ко/гран/на н—фро-
Ke/taur и* -сп. -еп .мас* нп/лавър.
ki/tere Htr* s* 1. (за иеро6* лодка) обръща сс (е
Дънило низерм); поняст uaeтаau1: л*1 с-п
Paddelboot - обръщан —е х лодкс-русалка: 2.
intr* h (so вятър) обръща ех. променя пяеокона:
Се/ Ack/u knct/ii контен* мияато ол арутана
xпрaяa'
Keramik/ -те 1. неронна*; 2. кераннч/н нзлc1яЯ;
k/ramiscb udj. осрзм1Н'еи: -11 Druc- ютпс'аттаяс
ви фигури върху кераннч/н произведения.
Kcraiin п* -/. - н-рот-ин. рогово всрсеття.
KetTbC. -п ризнa, вритвзяc: риск* mll c-m ос СОс
gieOcln - Unice тошнн —a/я м съро, иа едни
екът сме, сдно поде xмC'
Kerbel и. -s, - 6en* 1. бълдaрaЯ' цвят. разпукни¬
'/. шунсн (CHiorophyllne leeпlпmr* 2- азмО"
тук, див н/рвнз (Аи/Нтогсик '1-010111).
kerben 1/ орзти аeтк1; черли-
^11'1011 п робот: риза-; eiw. uuf dii - UiUcn
нмам вино за mm., пя/апен сън зз um.; auOs -
кт-есе мннстам по рибята; -mrtt/r п нож зз
»рязван; "Kctniott ш резба-украса из дъртели,
сгн/ени нтgeл1и; "Sciiitzerst - / оси. т—д р-з-
Krr1rstift
750
6заcнвя» р/зби; "Sioli — —ахни* (оаужншш-|
тoтecзтc1eи щифт; цнннплрнчеп ш-фт- етеп-'
р/в щифт- "tCoc— ш раОяш- Ml/mc pl, зоал*
изсе^омн (клса -zrli/1 ш локуме/н н две
екземпляра, на/оде/н чрсз изттбвo1c ле приля¬
гат сини оъм друг.
Kerl е* "/, "С; K/ifr/, "П = Keulii/L
Ksmksi /?/. -е. - l.ocmup- затвор, тъмнини. порни:
Ос Сее - нетНс/ хвърлям в затвори; 2. евснр.
Другаде остаар* строг 'ънянче/ затвор-
Krr/rrlsTi j осни). —^1/1'^ затвор; -ngostcr ш
нъчн1чaр; -еьншичеп nagтнрa—c1'
Kimi и. -S, 'C/'S 1. рсзк* мъж, нeвeк (е различни
споче/оя и отсенки пре еъчетонтя е различни
прнлсагопелл/и); ein uneiteu - ислннонн нo>eк'
cln 1-1'//^, цп/сг - добър чoвeH; славея чeмпH;
симпатяга; зппст - 0-днян; slieu - оларна;
псйор* S'ileciCeT - /егодило- бите/т - лурса;
2. мъжитс, юначсго, нснън- юuaH'НOчн—: -и!
юисцнтс (обръщение); 3. трои, дзuтaнa0; дебе¬
лак, ccнcшлур; Т1П1- 4. иссаар* cлуea; рaтз3'
Kcnlchii п* 'S. - на/чу/аи; гальовни ю//а'е-
Kcnmes' п* ", - кърнъз (боя}*
Kermi/s2 . /. — = Kirmes.
Keгel/srbe/г/ - / - >1яoоeй; мер—кеп (.хроит) (Ply"
ibiucii /ieii/ua); -сос// /бот. пртнaр (Querens
hoeeiTcra); "Uhlol/Tsns/зоол. кърмъзова »103
(L/casiOim Illeis).
K/in /?/, -s, -c 1. бои- хсме. xcчc1нa 'сел из
мссес - си плодове: /ое -г In/ Ap-fels, deu Eu/l/eu/
о—мннне но ябълката. ягодата; 2. ядно, нвеннлна
(но елина* проеиова); 3- ядка (шс орсх, беЛ/м*
но илмекаа)* фал* ядро. е препи.; d/u - Ins Atoms
иaаeтo из отама; 4 cтрmcтннa (но дърво,
солена и /p--; нзй'инaлa средва 'иол иа дърво;
5.	преи. сърнесн, сърнии, ядки, ниЗ-етапнен-'
eуоeнauц1и: In/ isi deu - Сеп SaeUn тен* е
-ъшн/нс—з во работело; риза* Ос dnn /псц/с
stne-e шоп ци/ет - кри— сс нц. н—нно н мемч—то'
лява мячнe вс е тaгу0—нo' lus нит Ire Pn/els -
това (е) бяло cпpнoc—та из работете- 6. не/п*
елнг/а вяйонюва чист; 7- лов. одрано тяло ви
хнт/нк; 8. кс-нск из чликя; 9. остр. ядро из
кюнето; 10- астр. щсп—ър из слънчсв-тс петно;
11 —мхн/* сърп/ (с леярството}; ппн1—ж-
кухина ви отлнвпн калъпя зо кух; пели; 12-
ммхнн* ш—фт из внят- 13. мл, сър лешник (е
/оь митипробоЛ).
K/гn'»»r k/mn*»» 1- cтвccМ; напълно, н съши/ато eu.
н нзй'Дглöoкoлз сн сърно-т: ke1ndeutscrr к/ис-
gnsund' 2- най-добрето исй-хубавято. нлит/В"
то: Kcrcmu/isclal / Л ecяявcЯ; н/н—ралев,
взИ'втж'нв: Keng//anke е; 4- идрc1; ва ялaятe:
Kernspaltung А
K/1nrspf/1 — конв—лз (ябълки}; -Uroßrr и зоол.
'1/00 (Fris/llis coccoiiinnscesr* "/тпии-НтОи ш
ракия (ен ядки)*.
krrnhmsv udj. краНя— 'нcлнHr cттcaЧr напълно
ч—cтнUr почтен-
Kimihmsnisro/1 ш яла—шe гориво.
Orin/intthi udj. Ш1оло шенокн.
Kirn/Uiiiebante Нехн. струг зз вътрешно об-'
тъаeпaн—* -нигс п нехн* лен зо леярски cтрнa;
k/inrn in* изваждан, чнотя, махзм костиннн-
Ksmisub-c /-зслсв ерах-
Osri/lUul udj. паeтu1H (сmнampм); "-fist udj*
съвссм як' здрав, нтъри. плътсн-
^*1'0^1 п ни//- хор-зо/панна е—р/лба (я
орослврсяоа); cрaяoт—1; отбранителен огън-
"lilci/cl п гоим— вътреин* нсочнна; —Tomse/cm
— физ— изследовател вз ттсн/ото ядро- -ОТиуш /'
cтm—oт>—U; xуOxнauц1e1C1—U; възлов въпрос.
krusTrisct udf. съвсем па—eeя (плод), свеж; здра-
ВС13Н-
Kirs/Tunetl -/ бос- пнол със сено— (ябълиО;
круши); "/т/ОсС п н-н/тронно яО/аст. цcuнтр*
-gCiiusr п бос. огнгн/ик- ссм—ппя гn—тдя'
"g/scHütz п аоен- оръдн— х права нат-
Orrcy/tncd adj. /ипънно здрав (чинси)*
Krun/uss и зпмхт* лени/ със eтрщC;
Оти/ипС udj. охяенио добър, н/оте дюбър-
Ksie/^U^ins п och- = "-gclinse- "holz п твърдо
дърво, е през.
кс/иоу adj. —пърд, здрав, плътеи; със оуОснаицня-
2. тгрнco—: ео/ -ет Munn мъжете- von "lu Nr-nu
здравеняк; -/ Rnle* Wort/ сбито, 'ротно. иc1з
рeн-
Krus'isUnnU / фес* ядрен заряд; "Т/Н/г - / - физ.
уче/нн зз ялавнe* -ССст п здрав еьош; н—х/н-
нexкн оежн pl.
Kluslonu и* "5, -е дърн0'0—мгяз'е-
Os/clot udj. 0—тядаe1-
Krmn/miiiKcHufl - ' спорм. 1. ядка из ятОор'
ооновен оъотав нз внОвр; 2» ел-п-н отбор.
-лсН! п яай-фиие бяло Орашия- -neesch ш
нхтнихнн ч—стги н-т—н' "bh-1 п опятия със
оснон; -pioy/l— J’ ядрена физика- "punkt ш
xъщгcтнe1ar ентвии тeнкx* -uris- ш разрез ва
oтрнcвнiнзлo' "Кг/е и бел* яуклeяплaзма; яд-
р/в -0'. ядр/ит плазми- -salz — кемни/з сол-
-uisi — формовъчни пясък (е леярстноти);
-sitz и еоионяо пoлeжeuнe; нансима; -KhlsC-
t/c — птл1a; яай-еъена -яло*- -к'11/ii/'Оссел.
хрячoзoм* "КсН/оС- — и/втил; жсл/з/н шрот
(получен прс леене на кухо /реЛмгне); -schliss
и нисш* тачен изстрел. удар н щеппъри; -к/ОТ- g
1. сух, исч-елв-н оапул; 2. оспул зз приин;
'sppltieueU^ "Ziufull' -/puache / вuушнл—лua;
нзрознл—ннх ре'; "Upiict и -пяну'-—^ синен
израз; "tCuHl и зъа1ecнa стомана- -Kirstin/ pl
физ. ИЛаГ11Я (СHИU3O- Тъчи- "Strn/tU* f ф1Л*.
устройство, структура из ядрото; -tlüc— п
преш- иaрe; ядка. оърних; -/Trupps/ pl. нисш.
eтOрaяЯ; елитни п-йони- "WuTOs - /- неми* (тер-
чв)ила—uo оръжи—.
ОгипнсО'/ adj. пенутвър; (зс яйце).

751
Keuper
Kern/werk н нима* централна част на крепост;
-wolle / cer.-c/л. вълна от първо стригане;
-wort п = -spruch; -wurf ш опори* прав удар,
право подаване (при ханДОал); —zerfall — фнз.
разпадане на ядрото.
Kcrosie л, -s, — хем* керозин.
Kerze / -е 1. свещ (също а оилор. мярка ло
сасмли/е}* вощеница: -е ziele/ лея свещи; 2.
спорл. „свещ“ (гнмиссмочмсио упражнение}-.
3.	ипоро-хвърляне, остро шутиране на топката
(/ри футбол).
kerzengerade aCj* прав като свещ.
Kcrzcn/lißcr и свещолеяр.
kcrzenbcil adj* осветен от [много] свещи.
Kcrzi/Icuchter — свещник, светилник.
Kcrzlcr и* -s, - синор, свещар.
Kescher е, -s сак (ла ловена нореОа* пмлepудн)-
kcss adj. обл* фии* 1. нахакан. нахален; отракан.
изпечен; 2. чевръст, находчив, сече му пипето.
Kessel е. -s. - 1. котел, казан; uмтш. парен котел;
2.	цилиндричен съд (зо н/чиосни); жп, цис¬
терна; 3. котловина; 4. лея. център на обкръже¬
ние (пре xcйкp-; 5. hoch, чувал, окръжение: 5
Divisionen wurden ie c-m - vcr/ich-T- 5 дивизии
бяха унищожени в един чувал; 6- лен* дупка на
дивеч, бърлога, леговище (но лисици* ялин/ц).
Kessel/ablag/CTm///лети. котлен камък, отлагане
на камък; -battcrie / 'нисш* мортирна батарея.
k/sscl blau adj. мед носии.
Kcssclbl/ci п мел за котли,
k1eselbгaun adj. меднокафяв.
Kesselflicker и синор, заливам, амбулантен ка-
лайджия.
kcssciförmig udj. котловиден.
K1ee11/k1wölb1 л снр* купол, кръгъл свод, кубе;
-Oakee — кука за котел (но икнищм); -Jagd * / лов
чрез обкръжаваме, вкарване в оградено място.
^»/1/ I. tr. издълбавам; II. int/i h 1. правя, кърпя
котли, казани; 2. (зо (онвч) правя си леговище;
3.	der Wind kessel/ вятърът е променлив; 4.
швейц. звъня, кънтя.
Kessler е* -s. - медникар.
^^11^^^ */ муз* тимпан; -^/^auH ш мор-
котелно помещение (в корсо); -Schläger,
-sciml/d и медникар; -steig ш ш/хнн* котлен
камък; -^1^^ /* данък върху бирата; -Cai п
котловина; -tr/lbcn п лен* гонка към един
център (= -Jagd); прен* безмилостно преслед¬
ване до пълно унищожение; планомерно обк-
ръжаване за унищожение.
KcicOup, K/tscinp [кечъп] и, -s, -s,п* -s. -s кечуп
(«cd къси ueu):
K/lsch * /. -cn 1. мср* платноходка, яхта: 2. ръбец.
k1teci1n i/t/i h ролк* мляскам.
K//eci/г е* -s. - = Kescher.
K/ttbaum h такси* = Kт/iтeЬanm.
Kitte / -е 1. верига, синджир (и лехи*): окови: е-п
Hund an die - -т/тп връзвам куче със синджир;
праи.: das Volk zerbrach seine -е народът
разкъса оковите си; 2. не/п* кордон, верига: е-с
- vom Pöetтn кордон от постове; 3L гердан.
верижка, огърлица; ланец: die - e-s Brikтгmeie-
/№ кметска огърлица; 4. и/ион. основа; 5.
верига, низ, ред, редица: е-е - vom Вег/еп
верига от планини; е-е - von Uek1rckefaI1тt
редица нещастия; die - der Geech1тc0eтг низ от
поколения; 6. ято (о инеоц*}* 7. олтар* декамс-
тьр (.мярка).
Kt/CtI и, -s. -, Kette//, -п 1. къса верижка: кука за
затваряне на врата, прозорец; 2. верижка.
kettele 1г. 1, иол* затварям врата, прозорец с
верижка; 2. шия. бродирам синджирен бод.
ke/Cen 1г— /efl* (е-п. etw. am т-п, eiw. -) свързвам c
или като е верижка; сковавам, приковавам
(обииш— прен—}: тг war zei/1ebete ae eine ungelieb¬
te Frau kTket-T- целия си живот бе обвързан с
жена, която не обичаше.
K/Ctтe/aeech1r/n п имиен. насноваванс; -an¬
trieb — верига (за нмлиеепмД}; -bäum ш —миеш.
кросно; -biume/6u—- попадмйка (Taraxacum);
-bni/f ш верижно писмо; -bruch ш 1. мис.
верижна дроб; 2. скъсване на вериги; -brücke / *
висящ мост (с вериги); -dampfen п мор*
параход, движен посредством верига; -fadet
ш neue—- нишка от основа; -НОгс / ' сал,
движен по верига: -k^e^s^c^iäf- /п щърк, предприя¬
тие с много клонове; -g-ied п халка на верига,
звено, брънка: -handel щ верижна търговия:
-lutd ш 1. куче, вързано със синджир; нейни,
шск* военен патрул; 2. псйср* сътрудник на
полицията; -kokkus ш баол* стрептокок. —linie
{Мом* параболоидна крива; -eaOt/синджирен
шев; -panz/г — еен* ризница; -räuclcr ш ризк.
упорит пушач (който поло цитира и— цогорс);
-reaklion * / *хим. верижна реакция; -iTcinutk,
-regel / * мин. верижно, сложно, тройно прави¬
ло; -reim ш лин* вид римуване; -sclicpper ш
верижен трактор; -Schluss ш филос* силоги¬
зъм; -s/ici ш синджирен бод: -strafe * / * наказа¬
ние чрез поставяне на вериги.
Ketzer и, -s. - църк. псйор* еретик, и пр/п-
KT-zer/i /, -еп пейор* ерес.
Ketzergcricbt п църк. инквизиция,
kr-zer/af-, ketzerisch udj. п/^йир* срстически. и
прмн,
Ketzerhaftigkeit/, — ерстичиост.
Krtzer/ricl/er — църк* инквизитор; -Verbren¬
nung fцьpк- изгаряне на еретици; -Verfolgung
/църк— преследване на еретици.
k/uch/e iit/t h пъхтя. задъхвам сс.
^№//№-1/ оимД. коклюш, магарешка кашли¬
ца.
Keule/; -е I . вееш, боздуган, топуз, кривак; 2. бут.
кълка (нс жмитпо): 3. опорм. бухалка.
Keuler и* -s, - зиол* = Keiler.
Keuper и* -s, — к/ил* койпер (слой)*

keuscb
752
kruscO adj. нис* девствен, целомъдрен, непоро¬
чен, чист, неопетнен.
Krusc/baum ш оии* морска върба (Vl/cx ag/us
castus).
Kiuscbe / -е 1. = Keusch/elt; 2 Лиол- малка
селска къща.
Keu^h/io/tt/ — девственост, целомъдрие; чисто¬
та, свенливост.
KcuscO/Iamm п = -bäum.
Kbaki и* -, — [...ka] = Kaki.
Khalif ш - Kalif.
KOae n* -s, -е исш* хан (влаД/тел).
Kiber/r wi, -s - mup. таен полицай, агент,
детектив.
kibig udj. map* нахален, свадлив: macb dlcl nlcbt
- нс нахалствай.
Kic/cr/ -п бон. шекерче (La-lyrus).
KicherrTbss/Oum* нахут (Cicer anciinum).
Kicherling —* -s, -е бие. 1. шекерче, пунски грах
(La-lyrus ea-lvne); 2. вид ядлива гъба.
klcbere intr- h кискам се, хихикам.
kickce /п. спорт* ритам (тепие* особено 6ез до
улуча).
Kickcrii/g и, -s, -е бои. - Klc/erli//.
Kicks т. -cs, -е спорт, муз* кикс (про свирене,
пс/нм* билярд).
kicksen i/tr* s, h правя кикс (пре свирена* пемпе*
билярд).
Kickser и* -s, - = Kicks.
Kickstarter — кикстартср (по монорно кол/чо).
Kid п* -s, -s 1. фем дете; 2. ярешка кожа,
kidnappe/ [-на-] 1г. отвличам, похитявам (даем*
аaзpoemсн--
Kiebitz и* -es, -е L калугерица, попадиика
(Vaeellus van11lne); 2 ралк. кибик; -е 0^/
безделнича.
kiebitzen tri ролт* кибича, гледам (играчи на
карти, шах и др.).
Kiefer е* -s иион. челюст.
Kiefer’ /, — Оон- бор (Pieus eilvтe/bie).
Klef// пуша трева, хашиш.
...kiTf/rig adj* с (такива и такива) челюсти.
KieferklTmmT/ лед. схващане на челюстта,
kiefere adj. смърчов, боров.
Ki/f/гe/Oöiz п борово дърво; -sciwärmer —
лиол* борова вечерница (пeлepудo) (Sphinx
pi/as-ri); -Spiener — заел* борова копринопред-
ка (GaetгöpacOa plel); -wald и борова гора.
Kirfpfeife лула с наркотик.
kieken tn* ибл. розг* гледам (= /uckem).
Kieker ш, -s - L мср* наблюдателница (=
Aus/uck); 2-мюр- далекоглед, бинокъл: (фем* е-
е auf dem - habe/ имам (вземан) нкг. на око.
Kick-ie-die-Weli е, -s, -s ролк* аджамия, с жълто
на устата (Gucki/diewell).
Kiel е* -s, -е 1. мор* кил (но кораб); ’. ствол,
дръжка ма птиче перо; 3. оспор* паче перо (за
песанеУ; 4. бон* вторична луковица; 5. бои.
ладийка (у пспгруДсцнвлнаее); 6. песе* ладия;
кораб.
Kiel/bogem — ирхаи* островърха арка (а маври-
напсии ени—л): -Ьш- п спирт* килова яхта.
kielen I. intr- h*s 1. .9 (зо /ера) набожда, никне: die
Federe ~ перата никнат, са наболи; 2. h (зо
пооцо) покривам се с пера; II. tr. снабдявам с
пера, слагам пера (за стрели).
Kidl/fCd// едро птиче перо; -flösse / овтоц-
крепител; -/an/ и* -schwele пмо)* килсон (so
уснилнонг но ииля).
kielholen 1/. uit/nb* 1. наклонявам настрана кораб
(со поправки). 2 осн* наказвам моряк чрез
прекарване под кила; KieilKoun///
Kicl/kropf — Днал* урод, кретен; -1/^/8/.!^.
залагане кил за нов кораб; —lleie/смн. мор. 1.
килватерна колона (от аим/но кораби); килова
линия; 2. водна следа (слеЛ кораб}*
ki1i/öbтt udv. с киля нагоре, обърнат (лодки*
кираб}-
Ki/i/raum — мор* трюм; -sclweln л мор. вж,
-^l?^//; -wasscr п/юр. - -ieic
Kieme/ -е pl. лиол. хриле, жабри.
klcmc/arii/ adj* хриловиден.
Ki/m/e/atmib pl. зоил. хрилнодишащи (клел):
-deckel н похлупак на жабрите; -haut /
хрилна кожа.
Kicn и* -s, -е 1.ÖOH- борина; 2. обл,разт— глупости
pl;, rede doch k/lt/e - я не говори глупости.
Kiet/apfci и 6и—- борова шишарка; -bäum ш
доил* бор.
kl/ei/ adj* боров, смолист.
Kien/öi п терпентиново масло; -ruß — борови
сажди pl.; -spat и борина, треска от борина;
-stock и мснил* сплав от олово и мед; -Kopp ш
шал* кино.
Kepp)/ -п обл— 1. продълговат кош (зо гpьб); 2
вж* Klтpтehn-.
Klcpceiut и; Kiepe/ -п женска сламена шапка с
голяма периферия.
Kies и* -es, -е 1. чакъл; 2. матер* пирит; 3. фини
map. кинти, мангизи.
Ki/ead1r/Лlш^/. жила от пирит,
klrsablig udj. чакълест.
Kiesel е* -s, - 1. кварц; 2. заоблен дребен камък;
чакъл.
Kiescl/crde/минер. кварцова пръст.
kicscilg udj* 1. съдържащ силикати; 2. чакълест,
ki/s/le 1г* посипвам с чакъл.
Klescl/säure /'хим*- силициева, кремъчна кисели¬
на; -Stoff—хим* силиций.
kirscn* 1г* сстср* пемп- избирам,
kiese/lga^./ü злояд, придирчив (но яЛсис)*
Kics/rubc / кариера за чакъл.
kiesig adf. чакълест (камък).
Klcz т* -es, -е обл* стара част на град.
Kiff т* -/-s, — смес от сушени конопени листа,
kiff/e 11г* пуша хашиш.

753
Kinder/zula/c
KifO/n m, '/, - (прслериссмз) пушач во хаш—ш-
Ki/eri/O п. -s, -s раза- пстньо (он приказките); -
п* "t. -е нукур;гouГ'
/О/rrokI intj* кукурнсу-
Otkruors (--c-) Нгг, h иукуригсн.
—ollr/OIli i/tj.: - naciec (ъделн'нсм (пс брадич¬
ките),
Oilli '/•. i/tr* криза, убивам. лннт1ЛнрсЧ'
Koll/u и* -s. - 1аeчe1r пяръ'ков уОн—ц-
Kflo п* -е. -S, -цгПее / кнноерам-
KI1o»*» ин/B--.
Kolo/smp&rc п мл. 1000 тoлтaмоeрa' -цгСлл //
кино/ран; "grIenks1oi0U /= -/пТо-О/' -yrlpl
such: "Ulli н нсхн* умиожингт (спирам};
"Hs/tz н ел* кгляхeaн» 1000 херца; "—r-brOT /
голяма ианория- -Tiit/u н иинонитър- -лС/ст н
роса* н ннломе—ър-
Kflom/C/ifrrKK/i н шск* нуа1CT; побъркаш ио
нитангпреж.
koloerluirrrn tr* язnа'звач километрите.
ООТоеГ-гксН adj. анлонг—рин—Я-
Kllo'pnsC п фес* китспв/и; "Hili п сл. ннтоват-
-WUti-tn/Um Мел- о—lлoвстbчзc: -voll ['>e"/ п ei*
H1ЛoвoлT' 1000 вютно-
Kiee А -с мор* 1- хoантeя—* 2. мср* скула (на
иарсО)*
Klee/ /, -п 1- нзрcт; фо?/н: 2- бард; 3. hoch, нeокс
(но мернии): 4. дънб/й (в дъги на бъчви)*
кОтег/ tr, жт/Оо-ван, 11лълбaвaМr препя 1aрe3;
нътор.
KienkOci и мир. слраиичея ни/ по кораб (зс
намоляаанс но клотмшмто):
KlnnnsgA -сп 1- лншня ва хоризонта- 2. мираж.
Kieoiö и* -s. -е нинв/в (Дреха:).
Ki/C п* '[ers* -ес депс. нcдЯ; рожба. von - ruf от
летс. ен иетниотво' с-с ис -ск still accninic
оеипопявам ине-; е/ isi ein Bsrlin/n Kl/U и* ной e
0—рлияоно чедо; 6* лей е нхнн/ск; берлинча¬
нин: cln - s-n Z/0l; Ins 20. /sluiucd/TiK режо* из
времсно сн, па 20"- тгн; ein - s-n Muse аoж0Х;
твор—ян— из мутзнa му; ein - бе* Lls/e извънб¬
рачно дмтмрозг*: /со kcii - - ис славей дeтe.,: Сг/
- nuss CoeU е-с Nanni Uibee нека хе ниже.
кхоно -и е- каж/тн най-поо/п зо както —а кахас
(в отговор но амцем/ж Да сс омаловажи нщ.
зармД/с): lie - leim /ссГесп Nnien сессес
яари'aч истина с иеги/снинг нм нм-ни- las iti
ilelt lüu /Irin/ -cm лови нх е за пас (а. па сив
Дсрслло со това; 0. ново ше нт оннер/луно,
засяга): sich ilcl - bei е-п na'irn уни!лннсм хе
/нн-- Kl/lrn wir dOe Ou/elpO/of/c д/из ните
хптгнарснн нннгнт (е eДнauаa промеждутък н
гоЛошите см}. сг ist 10/1 - bei s-m Vbug/seizcnn
любимец е ва нзчснслвотя сн; wlu weT//c lae -
schon s'rau—nic цс я нарсд-н тоя ребатс-
Kiil/hsCC п рядко 1. нсхуствя- ролнлио легло; 2.
раждаше: Ое - stc/brc умирам при ражлан—то-
Оек - копп/с раждам: -hilCOileii и родннва
трссоа; -Jag//положение из дслсня н утробите,
kfnd/ln доил* I. i/tr* h 1. държа хс летн/сни; 2.
раждам; II. tn. 1. ч1ттачr баня дене; 2- суретз'
кан-
Kl/Csls л, -е. — cурятoнoя—'
KIsd/lintr / еурованпннтз-
KteUir/armmeC нтрмaнкa; дойко- -rmerit 1. иион.
ислони 'руи; 2 ор—дчcTr нтрaöялcн ял депс;
-1/HüirssKtülc/Делени дом- -UTntiTin р1.мсд—
дребна шaаи3; Oруou1нa::-bu'r п д/тсос к/нта;
"Coul п ссляцс зз отглеждан— н въз питоии— из
дена без рядятсля-
KiiCcrlA -г/раза* пейор- лепптинз-
KIn//r//TzIi1unu - / възпитание из д/нана- TTin / -
ряДко Отточно; -fräiilros п рядко Oci]*, cут—а-
иап—ho- -НосО — рзднопрндзвзнс зо д/нз;
ленени час (парсДоомс); -FümKom/с/социглин
грижи зо д/щато- "grulsi и л—тсна гаaдияa;
тaOстaч1ннa' 'уСи-ит/оп / дсноиз ун1T—лнa;
ун1T—1иa е забавачницата- -щИ п инток;
надбавки (към са/лимамс); —ycscC/ichlе /при
нззнс зо дстз; -цг/'imrt п детска вряет; -hell-
kun// /м/Д- пcдяaлр1и* -НтОл п 1- ислоки дом-
2 ленени санаториум- -Нот/ — унин1mяa;
лнсвнз тaничaтии* "O-Uppcr/ детска дапuнaн-
оз- -/rippe'антени яетн pl,; "IIHnngr [лсЛ*
антени паралич- -СНиш / р-лиги-зно o0унeни—
зо ДСЦЗ-
ktnUri/lrOctt udj. роса, сътсем н/ссн. оряcт - нсн:
die ist - и едно дете бн ео нaпрaв1лe; разбрало-
-ICU udj, обичат дстатз: er ost sei* = тонян
дст/шар е.
Kondrirn1/ / 1- енявн/с 00;'; 2 ролнненснх
любов- З.дгтгшарстве.
kti/iulos adj. бездетни.
KluUrrlosig keitA — Охзлнлсття.
KlcUrr/midclrn прзядка оавачка по лснх- -noul
н детеубийство- -nulle* - ' - 6*60. акушерка:
-nuru и д-тснор; "axaa ш бебешка кан—пх;
"pf/yini/Дuнплoм1аxlia аснока енснр*-
kluU/ir/Ihl adj. мяотоднн—Я-
Klsliu'urOcllnn — нно/оленств—- -киту и 1.
лански кeвнeт' 2 разг. хлопатар (си мпого
каляме сбунио): -^l^c^i^He pl. детски залъгалки-
-shlnlepl. аслеон оОувн;: раса. /Ое = a11egcU;
1181’1111, auszichen нтнитзм он лстснхта въз¬
раст. възмъжа вам- dec =n iiiwicUscc излязъл
от. подрасъл детската възраст; 0/ U/U=n ttec/ec
ин. хс измира ящс е наченки; "К-п/г / пр/н-
възпнтая-нс: отхраня: иглен* xтoи: er int е-е /и/е
= той нми добра я—храна; -(дут/кИПИс/днсвен
ленени дям-
klsU/rlünllct adj. летен;
Kln/cithtnie и тaир1лa ви дсщтлз-
Koierm/wliCsmOd / бавачна- -will / ас-син н;р;
-еГО-'деленно. делен; тяании- -етиу п детсно
бе/ьс. пн/ннки- ^и-гиш/прибавко към запле¬
нели зо дсна
4Х. 11I‘C1М('o'öт/lclpcЮl/ ре•и/нк. ген I.

Kindes/abtrcibung
754
KinCrs/^/^i^--^<^iO^i^i^tJ./^'nc^C^. аборт; -rlliu ii и—тека
възраст- -iiKset/znsj/ подхвърляна вз д/тс-
"Uelis р/.; vom =с ас ол дете- -ОоеС н внук;
-lithe - 'Хишепис аОн', любов; -norl in уОнйог-
ео на хебслвсне (пинироЛени) дете; -ciOts J' m/e*
pl. реднлнн Оо«-'-. мъки- -pliCUt / сипоп—и
дълг към родя—нл—тн -
OfiCHuIt adjl лелсни, нзнтен-
KleUl/ot/детство; иелхан телили diuin Uic Oci
von - suO. um gmwOict вз, e тява съм хникнон от
делс-
OiiCiscH udj* пейер. лепилен; (Държание* нале¬
пили); вданннсн (старец}: - weud/n тдслннЯ"
пан хе.
—ОпСТОсН adj. 1- ленени (нъ:^^^^^ии)* нзинси; и—прн-
яуигн (родоин); 2. сннов/в (любов).
Kind HchteC/*— ч1cтeoпрдcннexл; нанввоот-
KtiUschaUi/ — нас* еияовнеен-
KleUs/kopI пг;рилк* lu lost еос große/ - /оляно де—с
си: "-lijc/ полеж—ннс не детето е утроба—е.
Kosliunii /^'р^1^рс^т^с/г но дс—с-
Ko/enäti—/ — физ* ннянмтлинт-
koc/eüitt'i udj. ннн—мотячсснн-
Ktnresio//mäpi uici: Kfiseutourll н* -cn. -en
кнннгнанстрсф; K1ueпаoжeкннeигu апарат-
-Uruphliiiuct: -/ualief/ -c ['Ини] иня-матсгр*'
фпя-
kon/mistoymäpiK'i rucU: kOn/msloyuITithi adj-
КН/ОНСТС гаxфннccнн-
Kinelik -/ — фоз* ннне—нкх-
kosriit'i udj. фас* нин/лнч—и.
Kle- f* "Cn- c, "5. -те мир. пъзсл. дефект ви тъжа.
Kis—rrlltzc/ee pl. ролк* пейор- лрc0o11Я; ижу/Д"
жуа;и; фшнннфлюннз н пре/-: - пасНси прaви
я—o—p1oтяи раболш интнярн/и-
Koss п* "8, -е 1. аноо- öрaaиннс' 2. мор* пр—лнх
част но нил-
Kiin/^b^ihe^c / "bickrs — аатес* чснюст(н) (карта
е долна): "busU п подбрадник; -eure — Орс-
л;нкз; -/шоп п ч—нюспяа кест' -UluOmn —
спорт, удар пя орада—а (про Ооко): раза. с-п =
lsnd/с яи/ссям удар пе брода** "-ктС-г j‘
тнрижка на юзда: -ГСе/= -brh-s; -urieecs ш
подбраден ргмък но ннсм-
Kiso п* -S. -е 01/0, и—иннматО1ртф (т прожекцио¬
нен опарим)—.
Ki/lopp и* п* "S, -s/'-r раза- пейер. (малки) ки/в-
ТОН фнЛН-
Klosk и. -к. "(н)	1. ннотнюарсна будно; 2-
павнньяи е сродние.
Kiptll п* о* -S, - овстр- обл. к-фто.
KOpps/sch омед* педеи'ане ви ножа—о.
KOpps/ "П 1 .рала, наклонена пoлeж'eняe; оeл—ea"
'00!. налвсс—нясл (над paб)- р/бре; осоор.
остър ръб: раст.: ruf dei - /СсГ/e c—яи во р-бро,
мз/но оетота да сс пр-мсниз- eil l/i etnUl тк suf
deu - 0/0—^ ну сс ирaкoтa; опасва му е работата
{на е 'тон* н търговията): 2- спарт. от внс
през оапепка към спора: 3. е Kippen е* -s. -
раза* утарка вт цитира. map. фас; 4. мсн. куп
шлaH; н—теднс руда (= Kipps); 5. дне^л* кнннун"
ko. ннимуцатв-
kipp(c)lik adf* ]lгyoтo-чнB; шатиав-
kippile intr* h sраза, клатушкан се. клатя см; разт*
тк eippslt книги СС-
klppcn I. i/.r- s* h наклонявам хс; менно остзтз та
се паcм—тнa* губя рaвнoвccяCr орeчилaм хе-
фам, lu /0/ Ос/ abeu uus lem каСкс/сп, Pantinen
yc—ippl лотавс oOe'e загубих съзнали/, загубих
пуcулзлa; себеобнаданнстю' II. 1г. 1. снесем ио
ръб. uсн1oяитaМ; прeoöртmaМr катурнем (кс-
м^}* изсипван (тенор възли що, вагиненио}; 2-
фем. еанрълвзн (чашка); 31 оси. орязван
(мазмот ло фалшификация); тен. - uml wippen
фзнияфитярам парн (чргзорязаанв); 4. раза- с-
н ZOyuT/tt/ - eoланич голям фес (ат цезари}.
Kipper е* "S, - 1. тсхн- обръща'- носянелка с
яОрътасм кон' свлам- самоспол' 2. нит* 60/ -
u/б Woppeu фзнинфииатярн ва молен— 'рсз
орязван/.
Klppib/i / 1. асо- подпратих по малсни м
търгуване х тях- 2. лнхвaрeтвB; нoжoлeрeлвc)'
KOpp/frusiii торно иапре'но крито из прозярет-
"-frsqurse / рад* чсхтяланз ви релакссцняиин
трcпнeнии* "hsICs/мин. куп шлаH; я/гоина
руда; -Hcerl — пмхп* н-ол-обръшач: -—гггсп щ
тсхн* вагонетки х юбръцсема иaрeceрии' го-п;
рп'1a KCHi'K*-
klppiig adjl вж, —Opp/11/-
Kfpp/101r/Гb(. нагон х обръщаща хс о1aнфярмa;
-pfliU — дноеи плуг (неисееинощ обръщане);
-mcysl / H1uа—тeл (ъкло/ер* употребямм н
сммвиграмсо); -schalt/r п мл* анупязюнноиги
паeктoвa'; нeкaктюЧ'
kopp/ociri adj. ус'—-^^ ннар рзвяявесне-
Klpp/spunnung/pal иапреж—ине ва ре^;^!^ст1^1и-
яишн тaeптeн1и' "Wi/cn ш ueтн- -к-п- екипен
подснина. >ди1С'кт; самосвал; авним- еамв"
разтоварват сс намнян-
Klrcee / -п [християнска] църква (каси и/лси-
нуи* страда* църковно лиужоа* авротз/онеЛо-
ниас)* хром: i/iie isi —еос/ - инес вяно нтритa;
1^3 щъркови* енуж*0и; пик Се/ - koiien идвам
ет църква: риск, (ос - ost аи/ църквите eeпрmH;
Iгусла- yuOr'lls'1'OTtlo/ox/ - яттeчнeпрa>яe-
латио нъaнвa* dnu PIsneu Hält - свещеникът
служи/ (ламуртня); епг - läuten б-я камбаните
зз църква. зо енужбЗ; р^с^г. wir Hollrn doe - ое
Dorf inesne я да ве прcутc1H'aвaчe'
Kircbee... щърковеи: KOrclen/locke /
Klrcbre/akeede / = -isn/lucr- -ältester) m
църковен предстоял//; —ami н L църковно
длъжност; 2- църковно уоаатa; власт. коноихно-
р—я; -bang ш отлъчван/ от нърквзгт; епопени;
-b/lörde / църновна >130—. управа- -b/sucl ш
ходене по църква; "hncl л кенаика (цapкааno
755
Kl/z
книга): "hüßt - /църквв/в uзиззaниe; —п;н;мни»
"Ucdti ш клисар- "dienst — църковна служба;
"mstwiiUung / светотатство, ocнвeа1lя>aнe из
храма: "ТПНеш/Lпrж- 1- херугво; 2. встропона-
тaтc1 во итнОсиирня; -yemelnde / църковна
-Орни/с. паслве- "ЦД/утг църковнна. б-тено-
лгн; -g/mrOssc/nlt /' църковно аОр/сон; "gi"
sanu — нъaнeвuo песне- "Ц/кс/г п църковни
'зхкош— pl,: Kc/ou; -*yut п нърновеи ннан-
"UrsChict п църк* нргОник; -Hirn — цapк* 1.
'л;лoa* 2- патрон ви църкви, свенен — пeкae-
нитст ва църква; -jalm п църнопна тсанна;
-—oTls/tl pl- църк* aHOKуO' -т|шН1Г - ' - църковна
д-кна1шa; църковно ун—u;e* -licli п пран.
църковно св—тиня, мсролавяз лич/вон е църк¬
вата раст. умит слона: си О/l -е*/ [guoß/sr =
твърде вс с—чс пипето му- "eins / църковна
нинна: раза. агл но/ п-п = тюл кано пункт.
бедсв осте църковна нишка; -O/Cnnsy / 1-
църковен р-д- 2. н;нуа(ни* -poTOtOe / - църковно
п-нищино (зс дaa/лoвcnlа по отношение но
цаpuнcнc-: -mut ш и* църковни сънн-п-н; 6*
н•-ueнeлoа;и' -rauU е, к-туиснне. опенегалон-
>0. кражба ви търксвш; весни; -reell п търкан-
шв- каиоинчгхко право; -riyoeisl и 1. нпакo>-
/* управа. църковно упрепн/шне; църковна
йерархия: 2 тeoкрa/;н—ш ргжин; -кис/с /
нърковнис 41/0. щърков! 10 рибята- "tlsr/l ш
нприявeя п-в-ц, пестл; "SS1zncgen pl. щъроюв-
ш; осшс/;' "Sh/ic/en и еснвгрянтен -и църк¬
ва; -s'llndnn/ - / еснпериеиие из храм, опето-
ногегне; -кс/гои ш църковно кръретне овнле-
'//—'>0: - - schule/-църкввнс училите.
—orcl/ntlswis'l udj. есекозн- нпрнo>ueoнс>иuco1
(език)
Kirc1/n/tpal1lIng2-P’r:'c разно/, охизма^СпаС ш
църковно, папска oöлзeT; Всн1нзuпн* -t/rifi /
църковно нxнатa11e' —П1T1Ч1И* -stull — трон в
църква; -vi/cr ш църковни i онец- -v/rl/st/r/r
и църк, реформатор: "Versammlung/църковен
oпоoр' "Vors/ueC — църковно наетеянгнство:
"vors/slrr — църковенI паc1eнoян—н* -verwui-
lungy нърненна управс.
Kor'l/iulit /. "gr/y — 1- холн/с па нърнва- 2.
чoак*утa;e (по рсДолко}: 3. тържествни* нъа-
кев/на прeнeoни; Л1HHЯ; -уцпис/ ш оoтoнoнcЦ;
църконннк: "Го/ш гаeölиlme-
—O/ellOet udj. нърнювсн-
Kor-'U-icI/cit'/. — църкопшоон-
Kirch/messe 1. T1лургни- 2. хромов cп0oа; хра¬
мов паaз■lllK; обор. псua1а; -исНндТ/г / I.
ниoтo>1нa* 2. рспяоених Оствнялко; -splsl и
ниврня; -sprrnj|I ш eпaах1и* -türm и църквв-
ва камбанария. кула; -ilunpollltk/ - лeoшoгап-
лиe» oтаaянн—ис поннннкх- политни;* но тонан-
ш; интерес;:- -нтоН / "H-gills- п I. хранят
паa1ш;н* 2 оснетенно но църква; 3. събор.
пс/знр.
Kirg/sc и. -п. -п к;ат1T-
korgitit'l adf. K1атн1кн-
Kore/s /, -sen» Korest /-= Kir'twcot
/iur(i)udf- фии, пилям/н них. нрялтн; онирги: е-
е - naciec пратя лот- да ячeкue; омачквам му
фасови.
kl/rss tr. фии. оп1нонявзм1: укрoнивaм' момя.
пядмaмвзч* примамвам (със спръв)*
Kturnsu / 1- нж- —О-т/п' 2 лон- стръв (си
прнииомио}-
KOrshH и. -си. -с- Ktr/ch/wa-scr п '—рсшова
рак;и, внняевкз- -/пил и ч/рсна (Дървото):
~elntl/<о'о^ чгр—шюв ЦВЯН-
Kin/che/ -/ 1- череша: sau/т/ - вннис: поел, eit
großen Heul'/п Osl dich- ци/ - c т/ктс e тон—мпн до
нямаш ттeмзяe-дaвaue* ео/ Olm 1/t ilcli /и- -п
п/ксе до няман робота с /н/в; 2 чсрсна
(Дърво).
Olrtri/с udj. чер-шат-
KOrKch/yiilcs н нгрeнeнс e*аaa1uс' -ццОк- н =
"Wissen; "циллО н eмo1a; нлсз ол чгрсшс-
"—исНсп и гоим- пой х чсрсни- -нп-ter п
'греновс, пнш/нна рaнни-
Kotm/e ''. -е. — къен/т-
Kittec '', -и, - 1- възглавница; 2. иехн* подложка.
буфср-
Ko--cn//czu|u "-ül/izny и калъф па възглавница!.
Ki-ti / "П 1. сс/дън, атеа; култия (пащвпскс*
цетореенна): ковчеже: c-w. in /ое - prc/ci епске-
вам нр. н сандък* 2. фом. /ейор. тара тайно (?а
оси) еннимобаЛ; корсо* самолет): 3. фам* х-е
tcliwoeioge - тежък cлунз-; лсжна работа; 60/ -
wluU цеис/поиис/, ц/ласН/ тоя работа шс я
иарсднм- T/utOy оке бос - свърни ех -caи работа-
dar Isi с-е' faul/ - cпмuнлeнeu енучай е. 4- риск-
напнваис: i"C - UaUre спопин съм хс: 5. нулк*
н—зeих (са(ник).
K*Kl/nOTTnrr и клети зо oлвxаяue по -з/дънн,
Oott/CHmls/ т//- udv. в еснлъни; сандък по отвлък-
Kitaj/ -s съкр. аш—нио летхно зaвcдc1-e»
Kitsch и, -cs.	ппйор. чoлoпe11ue; О-зпкуо/о
пронзвел-шне, кич. бнуакхн (пргДсмнс сса из¬
куство).
kOeKhily udj- пгйор. чaнoпeяeШ; онулкав. безвку¬
сен] (?cxуД()лгcшнмш() с)ooзввЛeзoe).
Kilt to "S. -е 1. кин- маджун: las Hili wir - товз
държи тдрxвo: 2. фо^и джуиaжу^а;и: wir koslei
i/u gacze -^? конно отрупа ци1алo лжуuaжурllи - \
фам. (нуоexнH; О-з^ннхнннн: du u/d/sl цасе
t'iOunc - ома че аивен;; дрънкай!
KlCtclisi п* -и. — фом. пснии. зенвор-
Kl/Iti е, -S- " куртка, руОхнох; работна оа—eн1г-
03. раоотно eотcкня:prw- сг -СпТ/ Ноп/сг j/dee -
/е* H1нa псанр 'с/сд' всяко фуста; Csnii osl С/т
- нОг/ст ус iflO'-t с лона работите сс тaнгрнll-
—ollrn ./- нсд/гу/я. чзлгуи1аaЧ' ;тпънтaч с
маджун.
Kitz Н: -1/. -е. Kit er jl '/ млада сърнг, козли. ярс-
Kitzel
756
Klte/l I, -/. — 1. съдсл. ебл* хкекон' 2. auci
itH.) прмп* --лио женанне зо шт-. псцянк*-
0011(1)101 udj. 1. (тдeн1B; хисн—'-^ — пргн. фами;
’. фом. пзрляBr ш-ивл/нн (нъпрое): dOc Siele
wiu/e - работете спона 0^1^'—^*. oпсoнa'
klCzele tr, 1. тъдeлиниаМ; е прен—; раза. 1acизи: ти
—Ite/li s-c Stolz гони лтонае терлеотна му; ек
eiizcii micl близни нс. прнmитa мн хс; 2-
възбуждам, дразня-
KOCzIt* 'u. -s. - UHUH- книляр-
KOlzIiy—til /, — 1. (тдeля>eoт* 2- ренетнипеоп-
OlalätC/rn in1r. s 1/, обл, 1. нъ—ря се. нънрутя сс.
—рополя- 2»ee- н*оeрлamвaм-
Klabaui/rmaee /1. pl, ^ет/им. кортОси пoлзxтм1;
kiabäutTre Htr* s (зя нa.лacьм} —aeпoни-
klackl klack! i/tj* п/ье-! поп! (при ципаазг във
ноДа}-
011'0/1, OlacOt/c i/tr* s раза- 1. пльясвам- 2.
изgръ1чатам*
Kladde / п раза* 1. черновки, чгauявa' чсриота
•нетрайна; 2. нърл- нъреотонн ия-пинн-
Kladd/ebuch п = KirUdc 2.
KIu//emsdSCth1 —* -се, -с: фон*: Са 'осц/ Сс* цасее
-	ено н; б/ля (прс uчу/нcnв-: nun Usb/c wlu Ina
-	ено ти -отндин, те тя öeлипз' 2 Оуриз
разправия; 3. оток; pl.
kladd/radätech1 intj- приol
klaffen i/t/i h 1. тcиr тннст сън. знвон: O-uffc/Cc
Wucde зе/тз рана- Hoc* -lufii /in großer WOU/u-
sp/ich —уо яма тоняме прeти>oрeниг' 2. вж.
—ilTTc.
kläffen (и klaffen) i/tr* h 1. (so кученце} джанкам.
лая; пран. oдумтaЧ; 1зи по иечнЗ тдр/е; 2. феи.
мърморя, pylah-
Kläff/r —* -s. - пвйср. 1. нуч—; неено джонка. и
првн-; 2- течсв нелвнвлн;'-
Kläfferel/ "—п дай, джанкин—, н /раз.
Kiiltsu -/, "П- н. м, -s, - сено). 1. -ожен, рсзтет
(мярка): 2. мярна за дърв*-
Klafter/olz т дърво во разпст, метрови дърта;
-maß п ризтс/ (.мярка).
klaftere I. intn- h 1. tr, меря e рoтпгaeuн ръце; 2.
инан гтоано м гтоанс лънж11a; то/ново и
полоова разлеех: leu AUlim k-rffsnt Oste ewe*
Mc/cn ар/нът e рaтпeaeнн крила има печни 2
метра; II. tr* изреждан дърпа по нуОнпн-
Klaga/spruci ш юр. прegявивaн— ва ноо.
k-a/bar adj. юр* съдим. подсъден: конц. цпцпс с-п
-	Hcul/d извен но/. пол съд.
Kla/barke/i,/. -еп юр. пeдoълнeoH; оъднмоол-
Kluyl' "П 1- O13H; вопъл. жалби: is* Mi/lsu - über
Inn Tod In/ Ki/dcs пгзнтт из ниЗкете за
смъртни во делело- 2. оплакваин: Vniaclassucu
zur - Uabic нмам повод да сс оплаквам' 3. юр.
'тъжба, нон; оплакване е съда: е-е - /inu/1'lec
подаван нъжОа; е-с ~ цецес е-с 1/8(11111,
aciängig incUce тзтeждзм дело прелин нит.; -
цпцес С'П tüiinc водя процес пренит лае.; 4-
иоеор* cъбя1eтяoвaннe'
Kla/e/buch / яолaн>aтeлнa кинта; -frа и * / * наш*
опланвачиа (шс мърмънца); -g/dlclt т -шип*
елегия ^cschr/i д топът; -ц/si'U п юр* неняво
чялöa' -gründ и юр. пeпeЛ; оеиеванне зо
тъжба, яплаивхие' -köst/t pl, юр. разноски по
завеждан/ нен. 0^1—0^ розявокн; -laut ш
жонобен олян; -'Ог/ п 1. сен. епдаивалсдна
оeeаeбaлнз оcceH; ления' 0а6л- 60/ =г* Jcmcniä
плю' Йeрeмнcв* 2*:Пан* = -ц//i'1e*; -mutter/~
-Uran.
Olag/c I- Htn, h [übe1; un etH., c-m ") 1- оплаквам
(—1): е* Teo/et; bin/ en - той е—рзg3; без до хс
оплаква; sie —lugte ühcn große Schiemzen ля cc
оплакнеше ел сили— Оелон' лон* las WOIC —lu/l
анвгчът т—с (ео билки или опрах); 2. (/1/11 е-п
-} юр. яплаовам се е съд, поливам жалби. иск;
даван под съд: sU Sciei/uc/ - завеждам дано
за разпад- ruf Scliincnutaiz - завеждам дело зо
вреди м тaгуOн* И. tri (e'i есн. -) 1- изплаквам
(билки* псниля,мькa-: len Hiinsl sei пк geOIau
лзвя небето 'уе жхнонт— ни; е-п (0/ Oiunc voll
-	проглушавам нам. ушите х oпнaнвau1итз сн;
2. nejl. sich leiser - преграквам от oплaнтaнe;
о1aч-
Kia/61/1^0/^//юр* поливаие нъжоа; -punkt ш
юр* обвнннтелен пункт. певел зо -тъжба. яплсн-
НОНС-
Kliysr и* "/. - юр. ппжнтeT; ищец.
KTiycucche / праве зо xтд—нe; епдаовзне-
KJuueill/. -еп поотвялис оплакване.
Olig/ritei udj. юр. нoнeB; тпжннeнxн1* ви нцаща.
kJäg/ritcl/rtrttt adv. юр. ет отрила на пъжиле/Я-
KluyT/Unele /юр. паoщeC; нонопо дело; -echrl/t/
юр. тъжба, нонева молОо-
klä/loci udj. 1-жaлeöeU; горък, жален («ок* плач):
-	wnln/c терк— плаче; 2 жалък, Ондсте/н,
олa'eвc1r е првн*: lue Haus leOand sici ос с-п
-ши Zus-ail кътала сс панираш— е пноч/влю
състоял;/; 3- мизерен, жалък (еип* Държа-
зов}; 4. мизерен, ттвкaнeoнвгn (рa0eтa; успех):
С"— -с L/lslucy мизерно оeoннжeuнг; /и spi/le
eine -е Rolls гой иерае жалка роня; ein -/8
Eigebnis мнтeаeH; жалък рeту1тaт; S udv*
изпълно. сънс-н: s-r Beinüling/c sind - ge¬
scheiter усилията му Ояха cтвceм безуспетни-
KläglicOkeil * /* — плaчe>нвcT; пгачетпо cтeтoя-
нне- женояел; мнзгрносн-
kiagios udj. 1. безропотни- udv. 6ез дз сс оплаква;
2. /нож. безупречен- 3. юр.: с-с - Ute Ilie динен
/нн - удoвлeт>eрeннe; тюaявя1ивзч то.
Klueluk и, "/, — фам пейор- 1- шум, дaнgaнни;
таитa: nueU dohl nlcl- so yo/l -! ве вляеаЗ
тзотно вривo зз шите!; in doetns TiealnTsiück
wlu/ yorl - uenacit селяни дaндзнни cc пропи зо
поя пиеса; 2- теса- нелепост (= Ul-r-
klam/lee tn.Mop. кoтoфапи-
kJamm udj. 1. тнeпeнeH; вдърв/н, тaчртзнa1;

757
Kiapp/fctster
вooчaниcoт (ио стуД); -е FOn//u внячз1иcз1я
пръсти- 2- ризк* xлecнeH; свит. прннecнeU; кът
(са пари}: wir sind rijgcnblickloel scim - н
мямепла сн— кът снкън псриле; 3* матер* чисп,
отмородев (метал); 4. мокър, влажен (прана)*
Klamm / -еп сохлнсн прелян, теснниа (през
иояоо мошова рвка* помак)—
klammen I. ./— плътно cг1ябитсм' II. i/tr* h
вню'анясвом-
Klamm/гJ. -с 1- лехи. снр* сняо*; cняг3; кламер;
2. рипна (зя /разг): З./иан- крам- 0'063, сноби:
мас* СОс -п auTTOs/и освобожлавам сс он
енеОине- n-c Bcmc/kung in -с lOceuseteec при¬
бавян забележка е скоби- 4 опорм. (при
ПарОс): in mall II/ I/ 60/ - лей тя внлep1; нзс
ее е союбз-
Klammer/aTe — 1. зоол. = KapuzincrsTe: 2. шмк.
оптя;нкa; вкопчен* отзад за нсганнон-ннет'
-band п —мхн. връзка. xнcOa;-Ь1nI1I ннeа01н-
оз зо типкн; -Hiß ш наскс но птнпс (грабливо).
klammern .п, 1. —мхн. зacиoбя>aч; свързвам [със
еноО;] (имсд*); 2. rejl. (sieh um e/w. -) внепчтз^!
ce. зз1aтим xe (o um-)- е през*: siel um c-n
31*0/1111. ein ^^^^—rt, c-e HofTCn// - зoтaвич cc
зз oлaчн3; за едио лумC; я излежде; 3. оooнзтям
е еноОн' 4. закрепван (и щипки* забърчено): 5.
спарм. обхващан Iгаeнн>шlннx х Kiseeergritf;
П.розг. задиган. пипнсн. открадван-
KJamoticn pl. фом. псйор. 1. псртан—нн- 2. Обч*
eнуп—нa тухла на зил- 3. митeрeH; труО фарс.
KJanps /. '/ 1. мир. ннсмпa» кототoк» кука; 2-
доел* - Klummer.
Klan/ mL'S. 4t 1. ‘звън •звук. лош: das yihl е-с /Uten
- еява звучи хубаво. раса, eit Заец ип/ - е
вносни пecи1; bin/ Sucg uid - sIzOelec i измък¬
нем се лнх-нътион; 2. име. р-пулиння. отона,
нзвнотвоог: seOc Naic int C'i цп-сс - ней се
пялту>з х лебро нмC'
Klusy/UliC п мус, звучене; -/обши ш рcтeнстяр'
-ОГпгет - / - м/усн тембър; -Tülls /мус. звучност'
"Т/Нтс - / физ, скуслнко- -OOrps* ш мус* 1-
чут1кa1ня aнcaчбтH' 2. корпус во музикални
ншетрумсшн' -Inin ш смл.-ст- вид дсв (пукащ).
kIss/lOel adj. звуков.
OTsiy/IoK adj, беззвучен, заглъхнел, слух; риск*
ки/ц- и/l -lusylot Осзнунню-
KTünyIo//gkeit/' О-з'^'^—-
KIsn/üKt/r е •звукам/р. фeнямcттр'
kTsnцbmrohIr -voll udf, 1вyчe1; ппннeт>унeн-
KTs/uHclTc j^ фал* звукове пъпна: -Win-usy '
звуков —фскл-
klapp 1. inj ^гня—, плюх. бух’; нспl пан!; И. udjl
Лиел* уотот-
/lupphur udj- c(тnсeч-
Klrpp'hstt п сгъваемо нетно- -100/ п xeтвaeмa
лолнс; -Uuie/|/пeaпнжel1; разтворят се неон;
-dCcOcl щ капак х паини- -Сшскгг — кaоанeнec-
атт<-м1о0ял
Klappp// "П 1- нeтH: клапа (о но муси/* о/омру-
мешт е сърЛ/чна)* таили/, клепан; 2- капак,
похлупак. връшник- кипи'/ (но джоб. но плик
е /р*): 3. орнте (но разтегателно маса): 4.
плютято* мухялявоз zwei Fliegen eil e-u -
selli/ec e /дни куршум де* тзcкo' 5. фам* грубо
чутaa (so уoнo-: inlle dlc -! зaтeaаa3 хн
услата!' i'i groß/ - lal/c резченва мн хс уста—а
ол хвалби. устат сън; с-п eins ruf dOe - uelec
нaотaч нкс- пя мутрата; 6. фии. летле: Оп 60/ -
цп1пс пъхван сс пои юреаяа-
kiappen intr. AI. 1. хлюпва, тaлeaаи cc» хнопва cc»
тронна: doe Tür kluppic вратата хлопни (ламао-
ро се): 2, раза* cлoт3; успява, търпи (добре}
улова со:раза*: las kluppt ilcli gui люта вс опито
добра тк will посН/ - по цс да първ-, до тръсни/;
тк int alles geklüppl вeнннo cтaнa; както тряOna*
всичко сс ур-дн; die Siele Osi zum Kluppe/
работела -леи*; II. 1/i 1. удрям (пс нщ*); фссн*
пнпнсн, хващам; А движа (нитире-нодииу*
пиоом-памотъК) х хлопна:ш (капак* яка* ири¬
си).
Kisppisfrilri — м/мД* пяаoк но xъадe'яaтa клипа
Klupper/. -п 1- (детско) лагuнснкx; 2. нргннтa1я
(на асДгноцс); 3. лрпuнoлкx'пнx11нo (ле пои-
цт); лин* клепано (so хайки): 4- мус* носнх/пги,
нзмпзрc-
Klappcrbcin п ск—н—т (смъртна).
klappibdüee, -dünn udj- сух. —1*6, като клечка.
ката хненсн; нястглнв
Klapperei / -и/раст. лрпuкauuпa* хнспсиипс-
Kiipphi/Ug-C/Ill /разт, кньерсв чоп—к' -Оп-Стп ш
резг. нзрaтa3н'a' хнoпaнaаu1ma (зо етера мсши-
/е* коли*рссЛръшиано /осно); -пасе шроса- 1.
смъртна (кани скелет); 2. = "irui; -лии! п
роса. дрънкало (ш бъбрив човги): -nüiolc /
прозиа нюи/нин*. кречетало раса. бъбриво
уенс, мелннца-
kiapp(e)big udj. фам* пгйор. дрънкат, хлопащ.
рaтдaпl1K'xu (кала, пиано); 2. сух. мършав (кон};
рaзяeонтeЯ; снар (иъщо)* грохнал. —лоб (чанг/)—.
klippc/d i/tr. h 1. трака (мплиоцо* просорвц-
Лъраезт спуща, чинни, /ошгщс машина), vor
Kält/ eil d/c ZäH/cc - гракхн със зъби ол студ:
Спи Stoihl eiippsc eit /еп S'lcu/el цорк/нът
трак* е клюшх скорост* icu S/oncl ist g/-1spprue
цс ннх б/бс; 2.ризк* бъбря, öъроярИ; бръронг-
ти; винтен нун: eit Schüsseln u/6 Tcll/ns -
тракан c нниннтe' 3. фам. шел* кокетирам (е
очи).
Klappern //— -s. — нрaкau—; тртuч—uc* нриoпн;
шум.
Klappcr/schlangT/Oo!- сърнята зння (C-oiiins
IoтuIUutr (м шеговити се мсшапипиоко); -eicOnle
/' насъбрани аргОин дънеове- -кеогсН — шст-
търкел. кайте /оен малките б—бc—а/ -/opf —
пои* /тзво/нн ви рслнпа ус'Т11оцвелнн
Klapp/a1nee1r п oн>xриpo хе латюре нзлоо прс-
Klapp/Oore
758
■зорчс- "Hous н мус. иериет; -Uül ш клан
{цннлun(аp-^; "Оит/с/;двойна чecн1ткa; кар'-—^
из; "ТиСт/ и кгпешн- -IsiCcrJ'ссъпаема олътОт;
-лгккгг п ccтвсcмc няжн—-
klüppriU udj. = -ispprutg.
Klipp'-oCz in поин—жл* —сделка (в теомъ)* влак,
и пр*}: -still — o(ттacч стол; --tiscU е ccттacмa
меха; "lür/-аштонстичсокх] лвука;нx ерола-
Klaps е* -пк. -с 1- л—кю ударнин/, пн—евзне; 2.
фео* смсхните-г. мръднала чи>ии: Cu Un/t ноН!
с-с -? с ума ля сн сн?
Olapt/n /грссзг- п—рвем [ик(-r н/ню-
Klspteüll//'фас/: ппйор. нул/ипи.
klui udj* ['eT; "St) 1. бистър, чист. прозрт'/н: -ск
Wass/1r "С Quelle бистра Togo. бистър ятвoа;
'/г Wei/ '—оня в—ню- раза* е-i -се Wein
nOnt'Ien/en казвам /нн- вешала uзпрaвOr нст-
тон ну сомона иcтияC; гюдз—з нети/и- 2. иcc1
(пюгтгД; виждан/, пouян1яr; ncдъа; сен—ъл. е
пран. (небе* врсмс): ein -rr B-Oh- ясен поглед
(аь)ту пмщиле); - hiic/ciC х ясен пюглeИ;
прcтoаннв* -е Stimme ясен слос- фон. шег. Сак
ist - wic Kloß/rüHc. ног СОс-с Ti/ls —ова е яено
иало мътно tot*, кипя н мъгла; разг. wir но!!/п
/sTühru Om Klanci s/ic да смс ви ниoнo по moex;
реса- di/ isi - лава ех разбира вт само сабе ен;
сен. - пдс/сс а. o0яcнивсч; ратиeняnoМ; поях-
ня>aм» раз—ълкувгм разт- ich labe Ilm -
/111'1-. Ire/ тк so lichi w/*eeug/ll обясних му,
чс нс може noвeнe дз хс нари тини- б. сбл* рсзк.
лсц—птон (дърас): etH. - erlna рсзк. а* ясно
аaзоярaм* 0. /'лслсн. виждан иcнo* sieh D über
niw. А - н/ud/n oöиcня>см ся иц.„ етана мн
яоло; нс: lae W/ctei wluU - н/ilen времето mc
хс нтяcяя; поправи- 3. мор* иноец* солово (зо
нръгвоне со бай): - SchiIl! корабът е с-тон!' /Ос
Schilf - isclen приготвян кораб (за сражение
зо die Boot/ - liehen приготвян годните
(со спускана}; - Dick naclen почиствам пану-
бонз: d/c WilCUoInh - ласГес приеогням
I оронила почва зо обработван/; 4. (зс ооя) чист,
яссмсеся; 5. обл оитне смляи: -шг Zuc—/u ситна
захар; 6. adv* ризк* по - разбира —а. ясно?
Kilr/iiliu'- /* "-biKsln п* "Irhk/n п* "1/11'11/ —
техн. утаечен ОиогИн (зя озоиесря/е но иопс-
Дъчно аиДа); водсн филтър. улиН/нк (ло аоДоо-
паоДяаапе но кридовенв).
kil-elsi udv* шег* зчаr разО-ри са!
KICre/' -е 1. пеел, яспола- 2-(иол* 0010, нми—хт—.
—Tilg/ ti) мир. ПрИТОНВЯМ-
—llr/n tn* re/l. 1. нзяспявзм (мнения* положеним):
2- нн rejl, проясняван (сс), избистрям хс. прeнмo-
ттам (oer; рафиниран: lue Gcwietsu —llul dOe Lull
оуритa пр—чяс—то въздуха- Abwässer - язбнсл-
рям стпхаъчис тодз; Kllrungj/
KTuiyrwoh1C п овтац- т/ето при отлитанетю-
KluuUrOt/ — яeяoтa; вcдрн1a; чие——'*. е пран.; -
Ос с-с Sacli Ь/О/цс/ тнасям ясно—а н вр.
Olr/kiusi tr-Mop.: Schiff/üecu - пноцам нинено tu
ятнонарнин вз кораб стени. oöмити><aм нораОи-
Klarierung/
Kirrleltr// "П муз. иларист-
KTruodsceosi /н- -сп, -сп .нуз- нлaаucтяcт-
Olur/koeпес i/t/i s рo1ÖнрaМ; проумяван- опра-
>ич ee;"||ryrn tn* 1гнЬ. 1. o6яcня>аМ; изяснявам'
2- мср* приготвям (за път* ло оси}; KliuTsynny
/
—llullet adj. иceн-
KilunlllTi п хсм. нзбиенритен-
KIurSc1/i//Ti(cc//. оне из гaтя>a нзенз; "/сНЮТО п
мор, бя—ва еотовивон (па кораб); -sc/lay ш
чакъл (Да 4 см порч/пно)*
Kil/Shl'ime — —мхн* утайка вт филтрирано
0H1ПCДTЧ1C НОДЗ-
Kll-r-ci —* -е, - онроп-улайнз (про рафтноразг на
захар).
OIsrKCrllrn tn. 1гнЬ* пoпрaвиЧ; —прспям. 1тяeuи-
уточ/ятсн-
Kiuutixi ш рaзчeлcHr д—ннфрнрзн н—нст,
Olisus, Klusscudj. розг* чуд/с/п. енслра-
^1--//. -п сезинне значение: нтaO; нат-гор-я; 1-
отдсл, ялделепнс- ктнесорня (а иигоиема): са-
iirwits/cschaf-lOcle - Се* AOsUeiOe сс-схнв—10-
неторячеене олдслснне но Литиен-ята на ису-
нит—' 2. в—л^l'ннa; рснс. нoнeгoряЯ; хлепен- жп.
ктис. разт. ктохо: dis Eoseice K/enz ersten -
ж—л—зеи кръст първа от/п/ш; erster - Oaluec
пътувам н първо клаха; аaтc-: /ос Küss-is* /useeu
-	художник -т първа в—личнии; е*/ Spi/I/u von
-	играч от класа. формат; gunz große - нр-
зuxмc1нтe; нулecuo* тuaмгuнт (п/а/ц* артист*
учвШ): -11, di/ isi r-e - Tür sOcI '03, тон* а нр-
cтnecч 0X00/10, 1тннюн1т—нuя* орен. SchwlcC-
'11, Gann/u спе-ет -нонгннк ет класа; 3- клас,
портте-ка, OTgeHeHie' ннисит стоя Сое ucteunn
unl obninn -а с-т Scluln иотниле м /аршин—
ктиоате ва уннlл-p—: 4, олиот, оъенюп-н- 60/ -
б/т Wer—eäiOgrn олиоито ва 'руинт-те хе; 5.
бнил* клас (животно* раосг/ся); 6. дял (но
линароя}*
KT1ts/c»». 1. класа/: Klsstnnli'1; 2 oлacяT; иа
олиои: KIsstrnIeOnd'
Kllttrn/aulysl/ J, —- -r-еТГ-' ннсоно упражне¬
ние- нласна работа- "-bswu-кСксоп п класово
съзнание; "/исН п класи* 0/1(0. лигнина;
-Charakter — класов харент/р. кттеавоет; "nid"
tri1пnyr'тfacнфнкüция;-'r1ttr(г) н първеи-н в
класа- -тто/С ш иласов врат; -y|g/cti1z —
класово паoнявoр—чнe; нлаеов xнлзтяннзтм*
"g/COSse н ряД/с cпилсcн1K; съученик; "Ug-
5^il-i^'^:^lt 'liaaxcnc обтеслвя- "-Г|К5 — класова
eмаaтa' "tsir/clift /Клаассво господство- -ii'
tenestec pl. онзеови ият/реси' - justiz / op^.
ктасовю орa>oxъgнc* "-aanpi — ктзховз Оорбо;
"■111^11, "-/011* — класен нaeтaвннн; ктте/н
у'—тел.

759
Klausur
kiaes/nlös adj. бсзктасоп-
Kiaes1elöttтrl1 / лотария по дялове (класи)*
—Ordner — дежурен в класа; -scbicbiu/g */
класообразуване, класово разслоение; -spre-
ciib ш говорител, представител на класа;
-uttтechi1e ш класово различие; -'Vorrecht п
класова привилегия; -Wachsamkeit/ класова
бдителност; -wa/lrccbi п избирателно право
по класи; -zimmer п класна стая; -zug/hörig-
k1it/юIасова принадлежност.
klassifizieren, klassiere/ tr* 1. ктаонфнщнрам-
рaтпрegeляч; подреждам н групи, класове,
разреди; 2. -ено klassOninc мин* сортирам по
евл-нин* (руди* нътлннщс): 3. спирт- ктас-ром-
Klassieriln//|/
№1^1/1x11™//, Klassifikation / ктacнфннзцнЯ;
нлaoнф1цнрaucr рaзорegcлинC; нтасяранс-
Klaasin// — лот* мус* клхснна-
Klassiker и* -s, - ннаеин-
klaselecO udj. 1. aнн1ч—1; нлaxнн—eн1 (вsoк-; lus
—е Altc-lumi анлнчиа ирсвносн- -е BolUnny
класическо оОразеваяне' антична oбрaтoтз-
и-ел- 2 клxx1нceнИ; xътпа1eH; e0рзтпoт (в
осиулониос* летераепуррстЮ): пран, типични:
-с Vollru/nug кнax1н—cкю съвършенство; ein
Beispiel von -er Guob1/*l; GiiuKiikcii типични.
ннxeннгcнн nрИч—р иа груOexH; ж—етонеен' 3.
рсзг* 'удс-ни, пеп-налсгии; срит* öeтоюиюбeu:
lue lei ju '! —а люта е тнaчeuннcl
Klassizismus е, -, --.111 ктзc1ц;1тЧ'
Ю-:aseii'iltt1/ — нлacннu1oн-
klaeilech udj. .матер* разрушен нлacнинeн (ока-
ла)
^3-/^1», kläicr/ass udf. доил, чюнтр; пнр-ню;*-
KJatecO и* -es, -о 1- плиoън' п/ьс-свати: I^ht- 6сз
pl. инюксрx'нву>aнe^ юпюк•aрxнвЯ; оток; /;'-.
одунна/е: аръвосие-
Matscl, klitsc/l int/i пляс! цaо; поп; плюс!
Klatech/base j раза, пейор- нтюнзакс* оъбрнпа-
-blatt п риск* кнюксаeк1 н—стт/ин' парнал;
-bruder — ринг* бърОорно- нн^окса* ОПТГТЯИИН-
-bücOsc / '= Klat/hllasc-
KlaUscbc * f; -s 1. пнюряннс- Оиячна зо мухи, 2.
учен* ключ (са прмвоДо)': З-фам. псйср- Kiitsel-
bisn' 4- ю—loкaр; издаи/нн.
kIatecO1n I. int/t h 1. пляскам. пнюря; ръкопляс¬
кам; imp* плюти: deu Rn/sc —isit'lt uui las
Dach дъждът плюти по noна;тa* In Cie Hi/Cc -
агнcпняcиxм' ’. риск* пейор. (übru c-n -) нтю-
кзрcтnуnaч; плcpИ; дрънкам. зтяoлoви» одуН'
всм» хуля лн^е-- II. tr. 1. фем* пляскан. удрян,
Оня: B/ilull - aпляинаaч; рпкcптиcнaм.разз-: с-
п е-х - п/ясном uh/.' F-lc/en - Оня. трепя мухн-
2. нтиаъян>aч (00330): З-учан* фом. обаждан,
1/скя>лаждан-
Klatschir, Kia-sch/r е* 'S. - 1. нo>—H; ню-лс
ръкопляска, кникь-р- 2- ннюнxа; ;нна;exuл-
KIaCech1г/i, Kiausc/crTl /, -сс фом. пейор* ктЮ'
карство, клюкарстване, клюкир/.
Klatsch/geschicbtc/рсзг. псйср* клюка; -g^^s^^ll-
sclafi/риск* клюкарска компания; клюкарки
pl-
kIaCecOhaac adjl ппйор. клюкарски.
KIaCscOhaaclkkeiC / — бъбривост, клюкарство.
KJaisch/maul п феи* пейор* клюкар, клюкарка;
-moln н беи* кадънка. див мак (Papaver
TOoTas); -test п ролк* клюкарско гнездо (сс
клюкарлис град).
klaiscl/ass adj, рсзк. мокър като мишка; вир-
вода.
Klatsch/rose/ бие. = -eols; -suclt / пвйс)-
с—раст към анюкн-
Klaub(/)arb/ltjM/uH: coaннрзнe 10 руда.
klaubce tr. int/i h обл, ризк* 1. чистя (лещи- боб*
грах}:, бере. събирам (класен/, сърна) d*c
Rosinen uus /сп Kucl/n - нтню>гри>aч стафи-
инте он нe-нa; козунака; 2. аргОнава, педантич¬
но тълкуван; бук>ан4ентг1н: Worte, Silbe/ -
букювси съм; uc js/cm Wort elw. eu - llnden ловя
ec за всяко иунт-
Klaubcr е, "S. - 1. ncga1iT; Оунвогд; 1 мсн.
осрниро (за руД^а): 3. oкъогаи;к-
KJaubcrrl/ -се 1. цепене из дуните, Оунвосдотнс;
2. ровене, 'опнснг (а научен материал}*
Klauc /. -е 1. люкът. лaо3r кспнлс (на грабливо
пооцс* звяр)': е през**: с-п /пс -п les To/es
cmlncoßcn нтчпнвсч /'/. нз напил— ви смъртта;
фим. грубо /мйо): I/ jCt. ~п цста-сп попадам п
/спите ва нос; 2- фом. псйср. тaртИ; грачу/ш
ара скули; (са лош /очерк): du scHrcibst sbeu о-о
sciOni '! какви тсрен хн надраскан!; 3. Осн*
аинн-нн мечо стъпка [H'uu'Icпe -phondyli-
11); 4. се)- зъб. фенер-шпулното e>гртшxнн
(на ноиш. креди): иснлои—яс >C1нxue» >рят>a-
не (за (аcкa-: 5. мор. делен крой вз тиф/нио
венр—тю; 6- нсха* 0700, н—гюcтн' отненн р!..
грайфер, eаeбaч- н—рпaк-
N^1/ 1. t/i фам. cнмгн>aч» тaмгкnaЧ' отнь^вон
(за ДраП/с) mup. (гпи* II. iitii Лиол- ирсрЯ-
Klaueta1tt п 1. шег. нaржнаxя—* паeclилтaиe (а
сценична отри зо вфеки): 2. кепилис них-
Klauit/s/uchi / най. нап- -viel п сеел- кяпнтпн
■жнп-н/и' -wild /лоа* /леш; pp.. оърнн pl.
klaut/ udj, кепнн—ш: х шеннн-
Klausc /. -е I. окн', колиба, пem—рa; поелиннс (на
пуино/иси): 2. 11С1исст1-р-кз килия: 3. пра/-
рост* тиха -—01'03, уютно матов жититс; 4.
ннl—oурa; г—е/н/х (в Алпоом): 5. бон. орехче
(см плоДа за уcнmaц(мчеш.uoej.
Kliri-/! b» "П 1. юр. oлaутar уговорка (про (сто-
а^>р): 2. оОворил—низ нacн; формулировка.
Klausner и* -s. - оуoннишнK; оннен/нк.
Klausur / -е/ 1. тсбрaяeшн (со външни ища)
пoч—peu1и в нх/зоннр; 2 пнсмеис 1тоннux
робота (поД зоДзар}' 3. уeияueянC; ухамоне"
НОСТ-

Klausurarbeit
760
Klausurarbeit * / * пнем/нз изпитна аa0я—a-
Klavia/ur (•^^^-'// -еп ктa>яaлурOr ктсвнин-
Klavi/г [-ei'] /и, -s, -с пнхно: - tplel/n ов—ря но
пна/а (oзв0щo-; uui Сеп - spielen стнря ио
пиано (в мсоспли)*
KJavi/rauezug и мус. -зенеч/лн/ зо питие- "^Ьг-
klcieu/g /xъоая>яДr акомпанимент но. зо пих-
во.
ОТдуОсгс/ ["ТН"] l/t/i й рсзк* öaаaбaнЯ; тракан х
пръсти пя НШ-
Kluvlrmr-üestll1 ш П1auиxH"n1рнуo1' -scHuli/—
училир— зз пиана; 2. 10013. ме—од за онauo*
"SpO/lsr — пнсннот; -stieerm ш анораьяр ви
п;*/*; -ttie— п музикална лнeex зо пятия;
"51пи/г- / урок [чзcr по пиана; -СП-Сг J' муз,
ннавнн-
Kliviele/cl ['n;-] Keayrzlel/T н. -е, -п муз*
чембаля-
Kl/b(/)kraut п бот- ннпa; —нютч— (Gullum api'i-
сс); -mi/tcl н лепяло.
kleben I. tri (пс ruf niw. A ~) 1. лcлЯ; ззтcпичr
т*гcлnaч: c-m Zeitei um 60/ M1ueU; Mrik/c iuln-c
BritCo-лепя афиш ио eтcиxлa; мерни ва пнсмо-
2. фом. с-п с-п ОН-Тец/ - зaлcоnaч; зсннтoч
/ин- пн-х/нни; II. int/i h 1. 1/^3. зaлглnaм;
ор1н—п>aч; лепя сс. е преш—: ралг— doe Zunge
/leie niu an Gauinc езикът мн тoнeлno o
шeбп—тЯ; пресъхване мн е устата; пргн.: rt klell
Bin- ас teilte FOcg/uc ръцепс ну са ощапзнн е
кръв; роса, um Clcsei Amhsil kl/ht viel Schweiß
н/оео труд е отишъл зз тaи робота- сен. lleole -
(зо р/п/й, uгннxнo—няr оелзпо зюгeп10Л; зaлгл-
на хс: (ос Fli/g/n bleohrn ил Leie - мухите сс
лепя— я лaонuгeнo' учми. Се* Schüler ost -
/cbile/cs учсни'^ яслана н cпцни клах; раза*:
С/т Bcenc/cr ist аЬс/ lac/n - gnblo/lec! онх чс
дън/я ослани псе—титенят!; tu ist In Сеп Gisc/tit-
te - це/ТОг/си но- оотана дълго до киенг н
локала- ск hl/olt nieht- ас Ihm - и, шише вс
остави в душата му- 6* той всичко заöрanи* УоеТ
eu sshi in Oudiscl/c - мнетя (01^10 зиа'сяне
отдавам ва тн—яноля- разт-: deu Mini к-гг —li/t uc
seinen Pbsinc ио мнu1cлтрз ис му cc uсоуcиз
ч1ннcлeаcкятe ор-хне- loitwäliend im WOris-
laus - Kieuc пecтяиuяв н кръчма—*; пвйор* он
Buchser/cn - придържам сс рабски я Оуквила;
2. (зо кон) не сс д/лн он другите; 3. (залепила)
н—пн добре-
Klihrpflistsi п мед* лейкопласт (тсропсн* цирей)*
KT/lmr н. -с.разт. 1- 01/3, ену—нн- 2. рсзг. лeпкar
нзграпянчав 'on/H, „г-рОвно нарих“ (за човек).
-iie(s)rty adj. леплив. н—пизв-
K|b/e/ltirT — нтии/н (за зале/ношм).
Klebrigkeit// -еп н—плн>oo—; лeлкaeecт-
Klihs/t)il — н—пилe; 01—3, лепкаво н/теопвя.
Klick /м. -s. -а малко пснио (он нопръсиаапе)*
01se-^/e> й/.г. h L правя петна. папам. нoти.
тамърxявaч; 2. дрзци; пиша трoтнo* 3. пльос¬
нем. щопвам-
№^//2 intr. h 1. дохтзлъ'/в а- ’. —!->*, търпи.
спори, успява: е/ —!сс/е сосГ сос// лото ис
вървяr нс еперн-
Klcck/b >/. "/, -1. който мърси- 2. петно, лсос (=
Klec—s).
K^-^/^Cckerij/ -еп мръсотия; мтрcaиC'
kleckern i/tr. h раза- 1. изцапвам, 1зпюцaпвзМ;
итпнeeнтзм eccr; зсмтрcиnaч (особено при
яденв}. sich voll - ^1 хс нзпоцзптом (про
яденв); 2. разг. (зо рабина) сдва-сдва въртя;
pu/1. geklackert: е* -oemt echoc wor//u g/klr-
c/er /3. '/ пан са мъннг (ла Дреболии).
Klecks n. -си, -е 1101. петно (е— бия. маслиис*
кал е др-- е прен-}.
klccksee tr* iHtr* h правя пслие. нaлaм* дазmи;
пяна, рисувам /юно.
Kleckser m* -s, - разт. пейор. мaтa'; бояджия (зо
лош хуДожник).
KIecksere1_/, -еп риск, нхпт/нтн pl,* арсснеи-н;
pl-
klecksig udf. нзпянапан-
Klee и, -е, — 1- бил- д/тен-из (TiOIoline ly/rOC"
um)- риза- е-с ü/en len ц/ücnn - lobs/ прсвъзна-
0^ ние. н ягбнеоли; 2. карл* (ряД/с) cпaл1И;
—рсфи-
Klce/bau — омл*-ои-. нунгура из детелина; -blatt п
нист ял иете/низ, е /)//*; риза* неразделно
—рoйнa; „свет* нрoннa“: -ЬИ'/^/// и ирхал*
детелннотндпа аркO; лъга (с килоч. стил).
k]11ЬiaCtaOгmik adf* ислелннсвнисн-
Kl/cblattkr/uz п ели* цъфнал кръст.
^1/^/^ п оел*-иш. дн—елннова лмвада- -Iпi1l1 /
= Klee- —*1111- и лели-ст. —н/н/ за оуненг по
дсг—нина; "Külz п хим. калиев биенех/зл; —säu¬
re /иш— оноаняа ино—лнвз-	/ оии* вн;
кукувичи пргжлз (Citclis s1aveoTentr* —Cтnaтl
— 6ин- сивя нн—кх, нафусвни'тн бурни (0-0/11-
cle ionour.
Kleiber н* -s L зоол* торене з-дорна (ЗоИи
eiibpaei)' 2. стр* чoтaн с гнинз-
Kl/id н* -(1)5. 'S* 1- рoнли: Irr mein - stell Olu gut
noBomo рякти й ялива, олян добра нна/а й
приля'*; 2. сосин- pl* 06110/0. дрехи. е пран-:
-сг naeinc Leute др—хит— превят хорала- риза-:.
ос/ /Оп С-еО Tr/c lietl aue len ^sm g/koincn
три дни ве сън сн тяги/- nie len -се lillci
дрехите м— падат (он олсОосн); 3. иор* ивица
ва картОнс плютвя-
kl/ldTe 1п- rejl* 1. о6ли'зм (01). е првн*: sich in
Pcle, Seile - абни'*м cc е кожи, кcпaяяс* sich
цп-. siel f/stll'l - oöлннзч хс двОре (с вкус},
я6ля'ам хе празнично; /Ое Woieem - sich grün
тнваднт— хе поирнпзт със зеленила- 2 (за
дрехи* шапка* цвят) прнл1нa; 0'0-. олнва: Се*
Hui, linse Faubn kleoUre Sie iic/t лози излаз. тоя
цвят не Вн oнuваr ве Вн пря1ннa' /р/н* las
klcOi/t sohlt lue jugruUTocle Airs- лава nc

761
klei/laut
подобзва зз млад чввен-
KT/OUrm/slIsgr /^'зг^ю^^атн^х (зо дрехи); гардероб (с
театър* иазцврс/о соло); —lulwanl — разхо¬
ди зз др—хн- -brt/n /метличка зз дрехи- -bügcl
— закачалка, рамо зо ир—хн- "hitsln/четна зо
лр—хн- -hütel/бюcЛ; ман—оен зз дрехи; -TTrin /
е "^r^swuHminis / лаотр. гардероб пcакO; -цг-
-chift п лреххрсн; маеознн' -110//, "lultir —
куко, зана'огнз (за Дрехи): -Отелел/ иреН"
/10. тзрдервОнс cлoи' "ЛисНе* — н—нсч из
дрехи- "лгп-е — лoтaр за спаря дрехи- раза.
битпозор; -euru ш кянл—; франт; -puppt /
мхи—кен- -нс/си, "ичецтТ и —начално за дрехи-
-исН/ги— — шкаф за дрехи, гaригaoб' -stä/lsr
е стоят* зaиaнюгкз' —СтисНt/ носия- "trOll/i
и вехтошар; "VornrC щ запах он дрехи.
kleidsam adf. слеят. отиват добре (?« Дрехи): -
sein (со рокля, Дреха) прининa; отон дя6р—-
Klcidsamkelii/. —: eie Hui von großen - напои.
кoинo отвя ннсея дюбрн-
Kleidung// -сп -блсото, дрехи pl.
KlsoCi/js-tühk п чаот он обн—кноте.
KiTo^j^/ "П нрнн; pl.. олеевнн pl.
kl/tin udj. ол трнпн-
Olsliu adj, трп^ат.
Klci/ebro- п хляО сн труОс Орашво.
klein udj. 1. чснпH; дреб/л- си'—] ф-ш: ео/ -ск
KisC нснко аст—' 'tu Buciteib/ проста, мзлна
Оунва; -ск Gsli др/О/н паря; - kaiOeT из
аргОни oзаeл3; ситно кариран' dei Rock нО-l
mir - лялaнa ми елена мзлнa; къса; C'i -е Scucde
почни елин чзer не люncчe он '*-- c-w'. - liehen
раза. нaнcпnсМ; нзсичсм (Дь)аc); -е Au/cs
liehen cмaтивaн нн хс очнте (Доспива ии см);
ctw. kure uni - t'ITagec прзви нщ. из прах и
пгпел' new. - ucHmciltn ргжз иа иребля късаен;
2. нисък: - von Wuc/e шн-ън ва ръст- er ist i'C
Kopf—irlneu лай е с сдве глина пouяeпн' 3. пран.
првeT; oгрaн1н—u: -е L/ule oгрсннн—U1; пресни
хора; er lebe 0/ -es Veulällnott/n той живсн пр;
xкaeчu; уеневня' 4- пран. ueтнa'я—cлeu; дрг-
0—и: ein "tu G/otl uгтнaчялeлeЯ; дреОсв. ограки-
ч—н ум. аух; е*/ -пк Gesclie'le дрсб/о, нeтuсчн-
тглня пяно/глин; von с-п - lenken нямам
високо ннн/нн зз i/нт-- - d/ckend нсеявтръа;
лр—биап- 5. раза- —^^—р—н, пeкeр—Я; поснунгш:
вмск/зн: с-с - /ut/ц/с яснирнан i/or. до ом—кшг:
cn wnude ga/z - той хн педтн впснкст*' 6- кино
subst* dir KITl/ri моннин— (децата): (е/ Ki/isc
малкият- n-c Kl/lse —ннпхпнятс ни; Pippi/ С/г
Kiiidc Пипни къси- KicOit hc—oimec раждам,
авОинам нагон (so .жиномши); Klcl/n и/б
Große моно м ея/яно; deu RocO isi ип ein Kl/i sc-
zu /nie пелите е мания 0^3; Üben ein Kisi/cs н
къс- врс^мс. ок-р-' ii Kl/Os/U vcm/iulen прода¬
ван из др—Онс' Ult One Kicii-lc до иа-'нзгннт—
псироОвосля' расли C'i K-sissi iaben пиЗ/ат
сън; посл* w/n da/ Kl/Ои/ siel- с/ге. ist Ins
Großem nlcl/ wer който ис тели могноня, ne
заслужено coтичoтO; 7. adv* риза* - acOangen
зaпя'вач ондану; ein - непО/ сънс/н чa1кЮ;
klei/asiatisch udj. мaloззнатcкн1;
kJeleäu/lg udf. c мз/ня o'u
Kleie/bahe /жп1- теснолинейка, -baucr и дребен
селянин; -betrieb u икон* дребно предприя¬
тие; -bür/er — дребен буржоа; исн* бюргер;
еснаф.
kleinbürgerlich udj. да—öнeöуржяaз—н* сснафсин-
KJ/iechie и, "S, - моли— дслс-
KJeln/rl/cmtum п дребна собхтвснвхт' -empfat-
/ег н нотък рoляoaлaрa—'
klI)1netГт)ntтl1e udj. е па'нттнсно час—.
klTie/rn tn* мис* с-с Bunch - съорицатон дроб,
klei/fugig adj* 1cтнaн1т—н—нr /нрсжн/.
K1/in/k/iet — ограничен дух, ограничен човек:
-/Т-Г п дребни пари, ситнеж; -/Tschär- п =
-^ilane/l.
kleingläubig adj. 1.мзлютxаcu* 2. мхтодуин-
Klcin/gläubigkeit /1- мановерис' 2. нзлвдунн-'
-Oateтl — търговия на дребно.
Kleinheit/ — I. дргöнзвocTr незначителност (па
размери)* пран, пеер—дотв—носл' 2.др—0ua>яeT;
kl/i/KiTzi/ adj. л—cнeтагл* малолун—н-
Kleinhe/rnnkkit/ — н—oнвтрпл1er нзнедунис-
KlcinOire п апен* малък мятпн-
Klcinigkcit / "Сп даeöoн;я' шр. u—тнaчнтeлнO;
др—Ова работа: sich нс/сп -^гп спен/Осп cкxа-
вамс ес за нита м И1кxктo*bи'тт- 0'1 will сос/ с-
н - eu лот пеНпес искан да хапни още минно
нт.; нОтк/ du Ire uucl selaOTen?-! це можеш нн
да стърпиш това вр.? — и орг охо! кон—
шито! (ДрмОтирюПюнс)*
KJei/l/k/i-s/krämcr и пe;aнT; ир—О/ан човек-
-kräm/r/l /д]нöнстeeH; пeлaнт1нuecл-
KJ1inineustгi1II/(г) и дрнбап И1ниуонрниалеш
kl/iejäl H^uCj. маловръстсн-
kl/i/karlcri punt. adj. еснафски, паeв;u1шaт/cl1;
етрсинче11 (мислена* човек).
Kl/in/kite/гb/wahгane/alt (оспор. аннон; лон;
-klteтгecOnle/ оспор. лалсоа eаxaннX; заба¬
вачница; --ril-ral п нанка мотерннкз- "Опил
и риск* пгйор. Oскxняинкс* през, дргботнн /^?/.-
eit toiclem = i/schäfto/c Ос/ miet gleit e тскипс
арнО—нн; ис ce тaнямaвaм-
Kliinkrlik m пaрннтxucкx >01^*. е през.
klci/kri/k/n tr- 1/nb. розг* 1- паaви (ног. )та оменшг-
2. прaхocвaМ; лрeпнлиnaч (cаouиянmв).
^^(^ii^1^un/st~1. хуа-ж-хннг/н тaнaaтн* 2. нaöaант-
/0. —слрално изкуство.
Kl/itkuts/büOei/кабаре. ас-рада-
01/1/1^1 adj. (сосиз. пргДткаосаав) обезкура¬
жен; снутг/, загубил осняувнр-яеепл* он- загу¬
бя/ нежността -и; роит* със cчaнкxи фасон
(аосбв/с зо ломохволцс): рсзк* - н/ud/n подви¬
вам ен япaшнoна; oчaнншсл мн фасони: замнъК"
ТОН-

Kleinlebewesen
762
Ki/iлI/Ь/w/e/e н Осил. микроорганизъм.
klTi/iicb udj* [педантично] дребнав.
Kleinilcbkkit// -ел дребнавост, педантичност,
klrl/maciee 1r* tnnb* 1. прахосвам, пропилявам
(порт) 2. разменям (псрИ); 3. rejl. унижавам се.
Klcle/maier — жта, миниатюрист; -malern/,r1.
миниатюрна живопис; 2. детайлно худо¬
жествено описание (ниимсраоурснс); -mate¬
rial /п икон* дребни материали (н /рвссаиДио-
вило* при онрсежс коса нешнонв; писане е
поЛ*): -m/le//r — майстор на медни изделия
(XVI ei}; -mut — вас* малодушие; унилост.
kl/itmütig adj. малодушен; унил.
Klelnimüttgkkitl/ — = Kicl/mut.
KI1inöd е* -s. -1/...öel/n нна* скъпоценност, бижу.
Kicie/oktav [-ав] // печ* малка осмина; -гт/С/ст ш
дребен рентиер; -russc ш малорусин, украи¬
нец.
kl/inгneeisch adf* малоруски. украински.
Kl/ieschmi1e — шлосер.
kI1inechrтlb/e tn. t/nb. eie Wort - пиша дума c
малка начална буква.
KIcie/scOTTibcn п писане (зо дума) с малка
начална буква; -siedlu п/j/квартал в перифери¬
ята на града; -staat/rci / дребнодържавие,
разпокъсаност на малки държавици; -sCädicr
— провинциалист, жител на малък град,
ki/instäetlsch adjl провинциален.
Kl/inei/b11bag ш минимална сума, парична внос¬
ка; -maß п/ минимум; -^1^ — микромотор.
Klein/verkauf — продажба на дребно; -viel п
дребен добитък.
kl/iewiezik udj. разт. мъничък-мъничък.
Kl/ie/wibtschaft /иион. дребно стопанство; -wob-
emg/ малък апартамент.
Kl/istcb е, -s, — 1. пап, лепило; 2. шмк* жилаво,
точено.
kicisi(/)rig udj. 1. леплив;	клисав, текличав
(хляб).
ki/istcrn tr. мажа, лепя с лепило.
Kl/lstir/papi/г п цветна хартия за подвързия;
гумирана хартия; -pins/i ш четка за лепене.
Kle/na1el/J - бон* клематис, повет (- Waldrebe).
Kl/mmc/ -е 1. пран* затруднение, нужда:риск* le
der - seit намирам се на тясно (е порочно); 2.
щипка (и ло киuc-; клеме (но зила па бум/ Kany;
nмтШi стяга, менгеме; 3. мл* клема, витло, щифт
за скачване (по с/срсм-ургд); 4. силна спазма,
klemmen I. 1г, rejl. 1. притискам, стягам, затягам
(.менгеме); пришипвам. приклещвам (се); die
Mappe	dem Arm - стискам под мишницата
чантата; ich babe mich geklemmt прикпещих се;
1 refl. клинча, изклинчвам; 3. фем. пипвам,
отпъвам (ooкpc(нoй-; 4. refl. фон* (sich auf,
Oi/етг т/w. -)ролт, здравата опъвам (ерсОимс};
запален съм по нщ.; II. intr* h 1. раза. die Tür
klemm- вратата заяжда; 2. не/п* das Kom
ki/mmi мушката не е точно в процепа на
мерника; Klemmung/.
Klemmenspannung/*сл* напрежение между вит¬
лата (па мршо/а- уред),
Klcmm/r н* -s, - пенене.
klcmmig adjl монмр- твърд, скалист.
Klemmschraube / ел* винт за включване на
проводник.
Klempner н* -s, - тенсксджия.
KlempnerT/l/ -ептенекеджийница; тенекеджийс-
тво.
kicmpncre i/tr-h Кралт. занимавам се стенекед-
жийство; 2. тракам, чукам си.
Klтnganeialt / сушилня за семена от иглолистни,
kle/gee tn. варя семена от шишарки.
Klepper ш, -s, - псйор. кранта.
Klepperboot п спорл- вид сгъваема лодка.
Kleptomane —- -еп, -еп клептоман.
KleptommatnT— клептомания,
k1/piömänisch udj* страдащ от клептомания.
klerikal udf* клерикален (х/ пилиш}.
KJeriikäfe(r) е* -п, -п полин клерикал, привърже¬
ник на католическата партия.
Kl/rikaiiemns и* - клерикализъм.
Klcrik/b и* -s, - (коосличесии) духовник.
Kicrisii / — 1- духовенство, кпир; 2 риск*
попщина; Ъразл* котерия.
Klerus н* -, — клир.
Kette,// -е 1. бон- репей, чичек, лепка е прен.
(Lappa major, Abc/lum): фам,- пейор-; wie е-е -
Oaft/e залепнал съм като гербова марка; Г1г
Ь/Ие/ Oai/ee zusammen wic dii -п двамата се
държат един за друг като свински черва
(иерозДмипо ио); 2—зиол- дърволазка (Cirihia).
kl/CU/n /efl* 1. лепя се като репей; 2. лепна.
Klrtteewalze/имиен. бодлив валяк.
Kle/UTrbaum — спорл— върлина.
KteTCt/TiO/ -еп разт* 1. изкачване, на планина; 2.
вечно, постоянно катерене.
Kl/ttтттieтn п олпеш. котка.
Klci/Trer — розг* 1. спорн. катерач. алпинист; 2.
катерливо животно, растение.
Klcilib/gerüsi п спирт, шведска стълба; -mast и,
мор- върлина за катерене.
kl/Ul/те intr. h* s катеря се; (so растения) пълзя: ег
kaee wie ein Affe - катери се като маймуна; auf
с-е Baum - покатервам се на дърво; am Таи -
катеря се по въже; kieie/rede Pflanzen катерливи
растения; Haed über Haed - и/орн- с ръка над
ръка се катеря в две или три времена.
Ki11U/т/röS1 / бои* японска роза; -scbu/T pl.
катерачески обуща; -Sang/// спари, върлина.
klickce int/— h щраквам.
Klickib /л, -s - топчица за детска игра (=
Murmel).
Kli/nl е* -еп, -еп клиент; юр* е доверител.
Wlenct/j/ -еп клиентела.
Kliff п, -s, -е стръмен, скалист морски бряг, клиф.
kltf, klaffl intj- джаф! джаф!

763
Klitsch/
Klima n* -s. 'S/ ---ila иниман: unnißoui/s - унсрсн
ктинмат-
KUmaaniige/нсилок* тсхн* климатично'* нвста-
лaщни-
klimatisch adj* нл1мxтнч—cнИ;
klimaktlrisch udj- м/Д* илинскт-рич—Ш-
Kllmakt/Tium п* -s, —мед* илимaктгаяумl-
KlimalcOre; KlIlmat/OoseeT oлнмaлoнeeни-
Klimax / -c 1. лис* нничaкC; /ралиния: 2. мед.
климактериум.
Klimbim е, -е, — фом пгйор. 1. джу/ажурии??'.;
флштнфлюнн; р'-- 2- ;знgзяни; шум: lue Osl ju
slict - >ellннo попе си руротин' уос! - ип тен.
iic/cc винтсн 1/0(0 шум, исяасния зо НН--
ушна 1/lgci - inchen пантам тоняна ерято-
klimm/n* (и олио) i/tr, s нит/ря се, пълзя: er isi los
zui Gipfel Ins Ruinns geOIoimen възкочн xe
ио върха из xлаnзла*
Kilneeny ш опорм. ел вн— да ннг ии овнлн ръцс в
ъгъл (па висилки).
KJimpiTkast/n и шез* раздрънкано. рaтхлeпauo
пнаио-
Olinper—Igis ртт. шал* съв-ан чпя1нпн.
Olinpsni Н1п- h tr. (aul elw. D -) раза. 1. дрънча.
дрънкам (шс поспа): eil den Gilde - дрънкам с
оxр1: 2- sici licll um Ссс Woep/ic - Tassic нс
пoтвoтивaм ле ми сс качват но слетите: eil Ice
Ai/cn - нитсн, к-не-нран с oня-
kliegl klae/l intj- звън, звън!; Оим! осн!: ннм!
ннн!
Klingt1 / -п 1. ooнан— (на хиодно оръжие): 2.
нпxe*C; xзби: с-с /пес - ТиНтс/. - исНТацпс добър
фехлово' съм; аaтт- бива нс в нспсuвнo» von do/
' lonCi/c извикван из дует: бос -е ki/ue/n
кръстосваме сн нпспlн—; и пр)си..)сзк* slic über
doe - tpuocg/n TiKsnc пoинзтaч всичко пот нож.
Klitg/2 /; -/ 1. утран. т—с—н пролен- 2. зтъвсн-
Kling/I /, "П звънец, звън'/.
Kling(il)biut/I ш анокухнс нoа0;нк'x (а цapuнo-.
Klinkci/fahrer — крадни, ко-не звълн (зо Ла
/ревери Лили со аътре стипо/сом): -knöpf ш
копче из —тch-тpllнгxн1 звънен.
kling/ln I. int/i h imp. звъня (със евъ/сц): звъни
(-звъичс, звънен. тeлeфoяr: Ьс* с-m - звън у
/не-: пк klOs/cli звъни се; фон, jclet ist's [ab/u
(hei 1*1)] //klon/rli ;oxтaнтняo мн е e/'c; сега
псчс разбрах; II. ./, c-n uus /еп Scllale -
събуждам ик/- ет сън със звъвонх-
Klinkclzug ш шнур х кonн— за звъненс-
kling/t* int/i h (н) звъня. твучa; е /рм/-* звънтя,
ктити: бос GToha/S; 311-11. Gläser - кaчöau1н^H;
-труинна чаннте звънтят, звънят, ризк*: (Ос
oUrrn - лит уннтг ми пищял; Irr eion/t
tonU/rlsu лява 'звучи елрсяие- —iinyssUc Münze
твeuнeвн но/нтнр/.; воеш* ло/ —-т/с/Сее Spiel
е музика.
Klingg1eicht п лос* (рядка) сян-н.
kiln/li/kl intj- дзън! итъu! (са лнътча)-
Kiln/klan/ — звън. (1^. тсссг нун-
Klinik// -сп атиники, бо/шини-
Klinik/r е, -S. - нли/нннот (професор)* л/кор.
cнуЛeшн--
kJimisch adf. кннu1н—cк1; болнични (тлсл/Дво-
нея):
Kliukk// -п 1 . дръжки из баana; во ключалки - ш/хн.
сзн'/, разс; съеднп-лсн/н тспхсл (про шала-
фон): 2. ел, -п-рингдни нт— nннюнвap тост-
kli/kee tri l/t/i h oтвзриМ; затварям праноно х
аръжнетт-
Kli/ker и* -е, - преп—нcяa тухл*-
Klink/bbau ш итр. постро-кх е изпечели тухли.
Klinomobil п онинсничне обзаведен автомобил,
подвижи* Овлиина-
Klinse, Klnee// -п кеокр- еотл/а nукшaт1шa;
klipp adjl: - ucd —luu исдвусмнонеяо.
Klipp H- -s. -е I. щипах, скоба: - in Fülllsliru
рипах на гтил-го- 2 нннпо, Орои'* ясна
(украшение}.
klippl intj- 01ч!: - -lupp! триа, трик!
Klipps / -с 1. оe;чoн* еки-ли е чюae'* през.
'руа!]—-!, опаоявел: um einer - slusclen разби¬
вам ее ю подво;/* снала: пран, е-с - nmsc'/iiTsi
1тöягвaМ; преодоляван трудност- 2 -гръмна
-оен* край мяре; 3. еен* груоX; ъглестг напет*
{вън нрзмнм па каляме имепс/око кресо)*
klippen 1. tr. 1. пратя да отокчхи' 2. подрязван.
онъщнам; II- Ht/i h звънтя. наxкxч; хлопнем (¬
ясен звук).
klipp/n/r/ich, -voll uCj* пънсл е палнали;.
Klipper —* -е. ~ 1. мср. рядка оъртoхo4eu кораб х
п/алпи; 2- пр—1eн—aяcин самотел: 3. пепе/нис,
дърво.
kllpp/rn i/tri /'тракан (= alapp/ucr.
Kllppfisch ш сбил* сп»)'* сун—ис тргхкю.
kllppig adj, екстнот. х поамютн-
Klipp/kiapp п 'реченото из нн/инних; —sciT/kc/
кръчма с охрана; -ксНиТС - / раса, ираб/ш лъгт;
"tclnli / иол. ппйор. пър>ouxнзтuo учиннтг:
тена училище.
klirrl inj. дзън! 'юг! ярacI (при счупвана на
стъкло)*
klirre/ i/t/i й звънтя. дрънча. нт4рпuн>aм (чан;,
нпeаH; —тон теpiuii. стъкла вз оавтoрH1r: ei¬
len Gläsern - нукa^;c си чаннт—-
K1iech11 п* -S. "К HT1HH; е пран, (пейв)-)*
klischieren tr. кн;н;аaч: през, копирам. пoдаx-
жапан-
№1^1^ п* '/. "—* клизма.
k1ie/i1rтn tn. пропя атнзн*-
Kli/oris j* -'-eOrid/t 0/00. нтилeа-
Klit-el и* -ек. -е обл. фам. I. ктии-ена. нека нссо
(исс- маснипа е Др*): 2. рит, кл1ox>» теклнчнгв
х/адкнн; З.шмк* ксск—н; 4. /нкт птгоннит.
k-ieecO1 intj. ониc!: nниc-н-oooc•! (прс пляскана).
KIitecO1 / -п фии. псйор. дребно яеаохюаяо
имелис-

kiitscecT)^»
764
klitscO(/)nass a<d разг. съвсем мокър, вир-вода,
klitschig adj. 1. глинест, разкалян (иъ/л, почне): 2.
клисав (сладкиш* хляб}, недопечен.
Klill/b и* -s, ~ 1. петно; 2. треска.
kllllcre 1r* пгйор- 1. цапам, напалвам (за лиши
рисуване}; надрасквам, дращя (за лоа/о поис-
пм); ’. раздробявам; разказвам в подробности;
3. компилирам; произволно стъкмявам.
Kliti/TscOuld /разт* = Klappcnsc/uid.
Klo и, -s, -s раза. = Klöe/tt.
Kloake/, -е 1, клоака; 2. зиол* клоакален отвор; 3.
мед, гнойно гнездо в кост.
Kloake/Cierc pl. зоил- еднопроходни [животни]
(поднсп).
Klobe/ е* -s, - 1. дебела, голяма цепеница; пън,
кютюк; 2 нeтш- болт на панта (но орана;
прозорец): щифг на врата; 3, малка стяга,
менгеме, преса; 4. вилка, подпорка на везни; 5.
гвоздей с кука; скрипец, макара.
klobc/, kiobc/ tr, 1. цепя дърва; 2. удрям.
klobig adj. тежък, безформен, груб (моин* снолс-
нм* зидарски камък* рмзОО); раза* груб, недодя¬
лан (чсамк* фигура. пръсна)- дебелашко (Дър-
жаннс): slcO - ausdrück/e грубо се изразявам.
kIö(0)ern intr- h ебл. раза- 1. хленча; 2. бърборя,
бъбря си (о удоволствие).
Kloe е* -s, -е клониран индивид.
Kloning /* -s, — клониране.
ВДов^сШ/Ь/е п спарм- кърлинг (та леЛо),
Klopaplcr /ролк. тоалетна хартия.
Kiopfaip/abci п морзова азбука.
Klöpf/I —* -s, - 1. дървен чук; 2. език на звънец,
klöpfcin in1/i h лекичко почуквам.
klopf/e I. i/1/i h чукам, тракам, хлопам (мимир*
е^рцм- пулс): es klopft ae der, jemand klopf ae
die Tür чука се на вратата, някой чука на
вратата; e-m vertraulich auf die Schulter ~ тупам
нкг. приятелски, интимно по рамото; ae das
Ct las ~ чукам на чашата (пргДн наздравица);
риск, e-m auf dic Flng/г - а. бия нкг. по палците;
6* дърпам нкм. ушите (прен*): забранявам нкм.
нщ.; разт. bei e-m auf d/e Busch - сондирам,
опитвам почвата при нкг.; II. tn. 1. тупам,
изтърсвам, изтупвам (килим* Дреха): dem S/aub
aus dee Kiтle/гл - изтупвам праха от дрехите;
2. начуквам: Fleisch mürbe ~ начуквам месо, за
да стане крехко; 3. St/i/e - троша камънщразг.
Skat - играя скат, тракам, журкам картите на
скат; 4. вайн- Griffe - упражнявам хватки.
Klopfer и, -s, ~ I. чукче (за врите); ’. тупалка (за
Драха); 3. морзов апарат-приемател: 4 лае*
гончия; 5. олтар* мъналка за лен, коноп.
Klopa/fecbicr и псйор- професионален фехтовач,
дуелист; 2 раза, крамолник, скандалджия:
драка;. З.свадлив, заядлив писател; -аГ/cOteeTTi/
разг. словоборство, софистика.
klopffest udj. недетониращ, антидетонационен (е
високо аила/оаи число) (торени)*
Klopf/geisi ш мис* вид караконджо; -Oi/nest ш
скопен кон; '-0siz п чукало; -jaee/лде. хайка;
-käfer и зиол— дървояд CA/obium); -pci/schi/
тупалка.
Kloppc J—рсзк* лобут, пердах, бой.
Klöppel е* -s, - 1. емп.-ил* бухалка, чукалка (за
вършеене): 2. езиче (но sньшчм* но иомПсза); 3.
муз* чукче (но Поробен^ оим/сн* ксилофон); 4,
дървен чук; 5. совалка за копанаки.
Kiöpp/Iari/il /1. брюкселска дантела; 2. копана¬
ки, работене на брюкселска дантела.
Klöppler с* -s, ~ плетач на брюкселски дантели,
klöppeln 1г, 1. Spatzee - плета брюкселска данте¬
ла; 2.ралг. пердаша, бия.
K^öppeili/ — плетене на брюкселски дантели.
Klops л* -cs, ** кошм- (вирено) кюфте (с /оксн-
нмн оас}* месен кнедел.
K1se/1U п* -s, -е клозет.
Kloß е. -es, * 1. копа, кнедел (см теино* месо*
картофи и Др*}. буца (змия): раза-: mir war's
als Oä/ie ich e-m - ie den Kehle струваше ми се, че
имам буца в гърлото си (ом възбуДо* пролейте-
/ом): е-е - im Hals babee лош певец съм; 3.
фом. тромав дебелак.
kloßi/adj. клисав.
KlosC/b и* -s, - 1. манастир; 2. шск* клозет.
Kloste/ГЬе/ттТбон* татарско грозде; -bruder т
монах, калугер; манастирски събрат, -trau /
монахиня, калугерка; —gang и манастирска
колонада; -gebäue1 п манастирска сграда.
klösterlich adj* манастирски; уединен, тих.
Klse1/r/echw/s1/b / монахиня: -stagd и мона¬
шество; -wescn п манастирски бит; манастири
pl. (е мдшо стрида); -e/ile/манастирска килия;
-eucOi/ -zwang ш манастирска дисциплина.
Klotz и* -cs, -4-, разт. dr пън, кютюк, дръвник, и
првн-: риза*: ein grober - голям дръвник (so
чоамк); wie eie - ^/01 тг da залостил се,
застанал като пън; sicb е-е - aes Beim bi/den
навличам си с нщ. белята на главата, вземам си
с нщ. белята; посл* auf т-е grobem - gehört eie
grober Keil на такава глава — такъв бръснач
(влс. Keil).
klotz/e I. i/tr* h розг* 1. държа се дебелашки; 2.
ипорн— фаулирам; 3. неми, стрелям с голям
калибър; 4. отрязвам неравния край на пън; 5.
изхарчвам се, охарчвам се; II. tr, боядисвам,
щампосвам (плат).
klo/eie udj- ризк* 1. масивен, тежък (камък, /ьш);
првн- груб, дебелашки; 2. фии* твърде много:
-es Geld habe/ имам страшно много пари; - eu
tue babee имам ужасно много работа.
KJote/kopia — глупак, дръвник;-maechin//мгисм*
фулард-машина; машина за импрегниране.
Klub е* -s, -s клуб.
Klub/gar/lUur /хо/ша гарнитура; -haus п клуб;
-lütUe / клубна хижа; -scssel и кресло, фо¬
тьойл; -wesse/ къса дреха.

765
Knacks
kluckl int/i L гъл, /ън! (про пиене): 2. кът. кът!
(псДражавсас на кокошки).
Muckern I. intr- h 1. (тa пода) нтткoли (пре
масив}: 2- итрия х тяпн—л а- II. 1г. мuгnaч; co1и-
Kluil' / 'г L m—л1aтиua; пукналия*- оврзс-
паoпзcл; бездна. е през.: doe - d/u KdaKtecue/ec-
/ärzi бездната ва клхсовн—е пр-т;вопоножшоо-
ни- 2. клещи.
Kluft’/, "еп риза* eуuи)фeрмa' lus ost ju n-c ОеОип -!
(m троп*} я, нанта хубаво „форма“
klüflik, klüftig adj* 1. e пуншат-ин- e препастн-
«сап* лрeceчen (иелошоен): №^№1 uoecнa1;
напукан (лайна /сра}; 2. аaтнcлвзeЧ'
klug udj* учeU; ннленисснлсп; благоразумен: Спа
Klug/g spielen представям се. пoнзттaм се зо
унен' риск: Oct w/ud/ ilcli - uus Ole ис мото ле
те рaт6cаa' Cimaus kacc ich niet- - н/udec нире
в/ мога да резбари ет лото- du /Ок- ноН! ilcli - с
тc1чк1и нн си!- Sie Га/сс - /сСее леене В; е из
Вас до прин^а^^^в^хнс; пикс* deu Klügm-c /0/1 cnel
пС'унннят o—cлтпnа* duuci Sels/ec wlu/ nac -
/нвонянт учи; епннън е добър у'нтг/-
KJügilli / -in умуване. мъдруване; хитруване,
умниичc]/c»
klüy/ln l/t/i h умуван. учuннC; мъдрувам,
kIu//iH'/it/ adv. Oлalтeрстум^/ю.
Kiuuheitc/ - - - 1. ум. и/нгнитнятпсхн; 2- мъдрост,
рaзyнuecT; благоразумие. рзтcъgнlнвoeл-
Klü/IiT т'. -е - умник. аeзя1ъюр'
klüglich udv. унис. благоразумно; хитро. остро¬
умие.
Klügling и, -е. "С паa1нвayчнO; дървен философ.
klu/T/den intr* h .nnb. риск* иенан ннеге до 313И;
прелхлапям хс. че н/в/в иная: (oöoнe — in/ /сСсс
гo>oая унло)-
^1/^/^ л'. нулк. фии* трупа пейор. -scheißen,
-sclmusee, -sclnackTT — мнoтeтяa-нe.
Klump Л1. "S- 4e/- ec; Klumpe *Л "П- Klumpaiscb —*
"(1)8. -c; Klumpen //. -/, - фии. 1. буна. н-пc*
непкс (um пръсО; опят и пр*): конн—; слитък
(злото); liw. Ос Klплp(rnr lii/и припя. наен-
чам нн. из лaачcлс' 2 риза* куп. купнншC;
комара: allns iul /"С - нспТТ/ нахвърлям всичко
ви куп.
klumpet intn. h nefl- става из бунни-
klump(/)rig udf. 1. но буци, иа трххулнн- 2.
леплив, ктессн-
Klump/fuß — 1. мед. уродлив отаолу- изпит
ватътрс кран; 2. нoв—н х тикът кран: -цоТи т
кюнчг злото.
klumpig udj. из буци. х буин.
KlünyrT ш* -е, - 1- н‘ънOe; клъбце; 2. пейор* пр/зр*
нтнна; 3. w Kliny/I/i/ -сп пеша). прllxтаacтlle'
ceчгйcтвeнocт,лaтc- luуаo6зgжal1сннзпм-
Klu/ker / 'n- Klutk/r i'. "t. - L пискюл,
пнеулии; 2 бал. шикалка: 3. н-пннux нит пя
пълна, дрех1н;л7?<с- вътeгн— в нънаи-
klntk(/)rik udf. из пъпки; х пнокогн.
KJпnk/uнoiir/cпJтc—■-/*. мръсно тълиз-
Kiüpf/I /—, "/. - пил дървен 'ун.
Kluppe/ -е I. вид туо/ер (са мерата напр* на
Дървено): 2. ви1—oрeт1a дъска; 3. смиел- вна
клещи (за опъните па плен е мврсершсоцеепна
е Др. иашопо); 4. ряпа* за oнoливaнe-
Ю-^s^s^C/ -п.мор. кпюз.
Klüver [-вер] и* -s, - мср* клин-р (предно
ветрило).
Klüverbaum ['ПГ'] — мир* продълженин-о иа
Öy1ла;т3'
keabb/rn in./- h tr* 1. cрязa; хрускан, хрупан.
хрупн^ан; 2- 1г- рсзк* хапван -и, ян (шоколад*
сладко): реса* nOcItt eu - lib/c нямам какво да
ЯМ-
Knabe и* -е 1 .ряДко чoччe; о/внс; 2. фам* шал*:
sll/u - стари прият-ню. мем'ето мн. сларнН
нснио- /Ос цс-г/т-г* - учепа /дето-
OiihriHili udj. 1. кило мянче; 2 младежки
чoчнe1нн: -е Flyuu младежо* фнтурз-
Knab/nhaftlgk/it / младежки. ч-чч—нн; вни-
Knabctkraui т Осн. отлеп (О-с/Ои),
knab/nmäßig udf. = —nibcmisif-
Knab1necOänd1rzт педераст-
KnabenscOänder&l _/пeдгасcтии-
^11/1'8'11'1 / ряДко учил; ще зз мoчч—тa;
мъжка гнчuaтии' "t-rsich ш ряДко м—нч—нк*
нудoрни; делнярнии-
Knack и, -к, -с = Kns'ks-
knackl knacksl i/.f- прие! (про ичу/но/с): шр^гк!
Knack(/I)b//rT, Knack/I(s)bi/Ti foom* отxшняo-
из дива ягоди (Fuü/sioü vOnldis).
Kirck/iot н, Kilhkch/ot п ннндокн хляб вз
иоря-
knack/n I. intr. h s1- пратя, трстя, 1злаeциnзч-
пукам- (зз пушки) щраквам: las Bic/t -ni'/t
дъската нзгlрaцивa' not Inn FOs//un - пукан c;
пръстите; рипса.: Сос T/eppe —iie/e стълбата
eнтрцa* in Bicr- пия cu öнаaeс по нотк'—, нсия
он чаmaтз/ 2.5ризк* нн. са -чупта е изпрсрявх-
1/; II. tn* 1. нрeн3; чупя (орехи* лешници};
Läuse. FlOte- чукан вънин бътхнразт: Räestl
- разрснавзм гатанки: с-п C'C Hsi/e Nuss zu -
gc/cn допин /км- да -чупи костелив орех
(поставям - иу м/ж/о саЛочо зо разрешсвапм);-
2. фом* рз1öивxч (коса)*
Knacker и. * * * - 1. фом. xктпгаш;к* 2. дъртак; 3.
рОСК— - Knih—W ’UTSt-
knackcrig udj. 1. хрупкав, нрон/нв; ’ рюза-
cm-cuam (cuъпгpuuчвeкu-.
Knack/k1тäuecO п рс(. пунамг (шум): —laut —
влоиолн- (наонтнант —иепнеттЗ; -miandel /
отдам (и черу/иона): -pu/ki — ренхвар фак¬
тор, външно -Охтояленснно.
Knacks е* -es, -е 1. малък оунвЛ' пукано. рраква-
ис; 2- релк* оунuснl—шx' [л-нно/с] попреде: 60/
Taste lat С'П - 1//oim/n чашата хс пу'нa; ех е
пуи/ата: риза- С'/ - нс/НоТ/и, wc/iil/i тaгa3'
keacksl
766
вам със здравето он; dumcl Ire UsTIll hat eu n-c -
weg не/сдствне но злополука—и той миоео
тaгззя (със здрен/но co-; 3- храсталак. eтcлa-
/*', нуорсн-
knacksl l/.j- «ж. ОсасО-
ОпдсОкеп iH./i h 5 пукна, триcвo; счупва сс-
KnahO'KlI/T/I и риск* мърморно; -ннпг/С / вид
ЛСДНЯИНЗ-
Knag/// "С обл. 1. чeл; 'тор- 2. инр* ИЮ1TЮTO;
п-дтогох. Оабка; нартиинна (иа прозорец* аро-
ос); 3. ноло* стенно тзнaнoнкa (ли дрмхн): 4.
тсхн* рсзс, eзянe; сюрне (но брони* иинен/ц)-
пъз пълна. тaптннa; ззтесолно (зо иашото, шопр-
на сшруг); 51 поипорие парче зо усилван/
(/сп)- па eньлбo}:
Keall е* -S- '— ( ~er 1, пукон (иа пушка); наиcтк
(от аие/плозея); плюшен— (но комшии): doe Tür
л*1 С"Л - zuweilen блтcoзч вротзто с голям
таиeък* 2. фии* tu lut е'С - хлапе му дъхното.
нив1инa* З-раса* - unl Fall нз>cд1ъЖ; n1aзoл1Ю;
ueeнсквxue; бсз церемоня-- i'i - unl Fall
cn/lrssen утoнни>см лае. ведиосо-
Kusll/loneon и ттрмигщ бонбон; нейн. ххтосеп
патрон: -lUcHss/пуннато (играчки).
Knalle f— "П п/юринно (па комшии),
Ksiiiilikt —розг* (Ю1имa нт1C1aдO; с—тев сфект;
масер- u—внaивз1; много сфект/в нраЗ ио
лнexз-
kssllrn I. i/./i h 1. гръмна (?р /ушиа)* нзcърчивa*
^0^ (е камшик}. изплющете (камшик); тк
/111- сърни [cerr гърмял- in don Luft - —нопло-
тнрх във въздуха; diT Topf eniKpiacg Onillc/d
гърлете cc пръсне е —риcгн' рсзк. II/ Fauln
knüllt zu sniu тоя цвят е нио/о нр—цяр; 2. фим*
eръмвaМ; етрг/ям; II. 1r* 1. аoтc* (с-п ctw. -)
шиОвам: e'i ein paar Kugeln suf Ice Pele -
ниОван /кн. 1инoннo куршума; c-n n-r -
шняпттн, /остен /он. плеопннз' 2. тръшнем
(нрама)-
Knallerbse/мзюз бомбичка (за плашена); нoттo*
knall/rn Н./н h .гн пука, трсти. eтамн-
Knall/gas п шег* търняр cзт; ~kold п eтрмиme
ттз—ю-
/sullou udjl раза. 1. нрepищ (цняи); 2. cфe/клc1: 3-
фим* ^0/0 тгоев (Лр/хи); 4. adv. фим, твърд/
ншвгв: -Heiß млято жарня-
K/ailpulvcr [-ф-р, "В—р] п гърмящ барут,
knallrot udj. разт* ярка-. нргpящo-; дaeзтaвoчeр-
>11, злеи (цнян)-
KnaI1sänr/'e'пъpчиmс нииccли1a'
ke а Il/vcrrückl adj* раза* сънс/н ляту;ян: -voll
udj. 1- прeлтнue1; натъпкан- 2- пнин до незнр-
ка—з-
knapp udj. 1. плътно пр1тeлннз1' тесен: lu/ K1/0U
si/zi - аeктя—з олян п/ъгля. лрнл—п1aтю* 2.
001!, стееиат (лоол); 3. яeдocлoтт'—Иr ocктлe1r
бедни (дохиЛ* заплаша)* сдво cл1Г3Ц; дребни,
н—знaннл—л—н* meonn Z/il Ort - времслю нн е
много мотив, недостатъчно- -е (т/О Wochen
непълни, почти три е-дм-ин; с-с -е M/lul/li
иезяачитетия мнoт1uoнno* wir ГиЬсс ск - - Ьс*
uns geht тк echi - in* плет сдн* cnтртвзмe двата
oрзи: е-с sehr - Hillen девом нин. 000^/1
ер/детва зо прехрана- риза* die PrüOun/ ло/ -nm
Müle uml Not 1n/irlnc сдва-сдва издържан
ипита- ich /оп - bei Kusse късият нс дърпа- 4.
adv. фем,: wlu lalec цпкСеис /11-1/011, u/d ilcli
zu - доота е— пн-изхме вчера-раза. ilhli eu - ие
милно. 1/0(0- Hins/ lu er snnnlm/n? — aleu
ilcli zu -! me при-нен тн? — змO; разбира хс!
Knappe и, '/, "П L оси* яръжнясеен (ин
благириЛншчесии род); 2. миньор, руионопач-
колфо (« мелници)*
keappce Ht/i h tr. 1. (nie ctw. -) розл* окъпя хс зо
Hm.- наa3uo пестеливо употребявам нр; 2.
щракнем, итпрсцявзм' 3. лов. (зо нетрен}
танушан-
knapperm intn* h tr. = 011/11*1, /cuspn1c»
Knappheit/1. eeктиuoeЛ; аонъа—ни; ’. сбитях!.
ст—гизтост (на етил).
Knappsack ш оспор. дисаги pl.
Knappschaft / -еп миньорски колектив; еен*
нииьороке oиружe1н—e'
Ociptec I. tr. —сч-ктин- я—рязвом нечие право,
отОнвам (тазииозно); II. intn. h (eil ntw. -)
скъпя CC-
Knarrr// "C 1. хврелсл- 2. кречетало, дръпкино; 3.
ролг. пушка; 4. шск. хлопка (за чилие/ои); 5.
розг. (дглока) лaъuнстнс (наречие).
kearrce 1/1r. h скърцам (арото* бош^^^шн)) скри¬
буца (кале): с-е Ocaurecle S-inne рязък. запо¬
веднически. прустно; етас-
knarrlg udf* Е скърцат; скрибуцат; ’. мърмо¬
рещ; нзнумeрeн-
Kege1, Kiass /и, "Си, -а 1. обл* чвoрr чеп- ’. сос
/11'1/1, iie/и - Ооест дъртак- 3. map* - 5'10/111,
< /-ibinißec лежа т пзuлятз' 4. map. паланз' S-
кишс; pl*. мсuгятн pl*. 6. шск, сърбянз-
Kna-tcr и* -/ фии* 1. лон лого/; 1 дърлин,
старо хорю-
KnaSterbart ш фам етер мърмороя-
Kcas1s'llrbrrш mup* пaugязннЯ'
kna-t/in 1/tr* h пука, трана (/ушие* иортечпецо*
мооирши излели)* треря (гpьмemeнeцo).
Knäuel е, п* -е, -; Knaul е* п* -к, -е 1. нъ/О—
[кouниr, н прст*: cone/nr - нос/с-п, Garn suf
101(11) - Hoekeis нзвнвом [прежиа] из кънО—- 2-
бип* тлен—но [Ds'-y10s /'011-111); хрущялна
(S'leusuclns) м др. рзcлcннИ'
keäu/ilg udj. 1. взгчcc—r объл. ктн0onндeu' 2.
cплcлcИr омотан
Keau/b и, -s, —мниер* твърдо coзлз*
Keauf е* -е.	1.	(във вид /ю топчс iinu
копче) из дръжка но xaбиr чcHr ма връх ио иунa;
ио хадню; кръгли ръчно дръжки ио трато: 2-
apтemi нзлнлeл (па колено)*

767
Keie
Kлgulgrge н бит. вжи Knäuel 2.
knaup/in Ht/i h доил- 1. глождя (искал}* гриза
(никни); 2. човъркам, бърникам с пръсти.
Knauser е, -е, - разг* чгсно пвйор- xoъпcрuиИ;
П1uн;и; стипци-
Keaue/r/ld -сп скъперничество. пил—мЗ-т^о.
keaus/rig adj. раст.* честа ппйор* cлнc1xЛr скъ"
ПCрU1HГCHИ' cвндннв»
knaue/rn 1/1/, h ./- (ло/ е/н -) 00^ хс зо ир-,
свиди мн сс нш.: розг* eil den Gnii - елнентн
лoрoтo-
kngn1sch1e tn* розл* L мз'иам, омачкван; 2.
ядънонам хн (прояденв}; мляскам- 3. мутюлeви-
knautechig adj. 1. розл. смачкан; ’. 010—/, мрън¬
кат (дгтм).
Knautscikommode/dUH фам. пейор. aooаgeяя-
Kn/brl —* -к. - 1. свили кърпа зо тзлу1всяг ва
устстс- 2- пръчка за опъненс въж—но ви бнчния;
Ъ.разг. пръчки-твот за иоесвс иа пзнeH; вързоп;
4.	елно)* ;ъan—uя0; труO;иш;ш* 5. бои* мъхоН"
на (Ss/lns pTökuel'us): нонеинх (Speuguls su-
v/ntisr* 6. н>eр' чеп; 7. едър к-хнибар- 8. лехт*
зъбен из cпllрx'нC'
Keebel/bart — засукан; вcтазнн нуетен; н нoзи
бради-
kncbcln tn, I. тaпу1взч; зонулям (uкЧ'r уетала-
през, корем дз нтъниг; 60/ Pii/sn ist gekc/bele
в—стипците со х nтатс1 —тин* 2 ecr>ъртвaЧ'
залягам х нв/чн: Garben - зaтигaм о/вп; х
нялн—* Kncb(c)lung/.'
Ke/cht ш, -(ert' -е 1. ряДко лсл—-он* ратоЗ: раза*
fsul/u - таблица е еотети 1тчиeнeuня: 2. опл—ор-
и-атфо; розсн-ен прнстужи11К' войник: - Rup-
u/cli {/гщо ксос) Дядо Коледа; 3. еос* роб;
6н6л* раб; пргн-: - d/u SÜidc рео из греха- 4.
тсхн, магаре (нс лмкло зо рязопе та дapаo е
под*)-
kmccii/n .п, нов: заробван, переОван; лeит1cнaч;
подчиняван; Knecitung/.
ke1ch/iech adjl псйор. робски. рхОски; сервнт-н
рзботепап-
KnecOtechgft J1 — робство.
Kn/cO/(e)einn — р-бен; дух.
K/ciaе. 'S, -с обущарски, кожарски подвързва"
чесан, eаaляuсрoнн пюж.
ke/lf/n* 1. tr. 1. т Н1/н h рипя, тapипnсч: с-п Ос
60/ Bi'ann, с-е d*e Bicken - отмитан нит. по
бузелс- Се* HnnU kniilT (сп ЗсНни/е zwischen dl/
Bcine кучето сн подви опаннста (и побягна); 2.
спннсн (уcнuH; eчнr; олн-нон- II- i/tr. студ,
(фам* пейор* кни/чс (илсОс/о он Ду/лУ-
K/eifcr е. '/. - 1. пран- етрсхливен- ктпи/чар; 2.
псненг; 3- вил потна: 4. зоол. нн; змлия-Оо*-
Kmelf/mal п ен/н/т (ос oщenааnв-: -zatec /'
пнехк; н/нрн pl, (зарзялонс но нсл е Дp*-:
Kmeip/abced — фам* псйср* р/иотно огуа-лнекс
в/чер (за гуляй); ■-bтneтг — гутяй4ж;и-
Kneipe / -п I. фам* /гйор- нрт'мa* 1 спуд*
рсдевсн е—уанятски eулий: - IsTeen (со отуДеа-
лт) съО—рам/ сн редовно ио xръбвa1c» пз 'зша-
3.	техн. клети. шнпон-
keelpce i/tr- h tr. фем. пейер* 1. пия, гуляя; ’.
събираме хе из снуднятоня п—еин-
KneiperCi/, -еп п-еве, сутяснн.
Keeip/iag ш слуЛ. дни зз гулий' -wir/ ш кръччaр*
-eam/e f тсхн. = Kn/ofzsnge'
Km/bgcl и* "/, - cк*с1дxтлжнЯ;
kmcr/eie intn- h мърморя. нc4oвoлxлвувaм (=
cOty/Ii).
ke/i/e t/н 1- чecи (нееоо}:; мз'иам1 (тлuuar' 2-мвд.
чзcзжнрaм (тяло}.
Knci/kub / меД- лекувал— х масажи; "-mass/ /
пнаолн/нн; -С-оу и шорти pl.
Knick и. '(nrs» -е 1. остра нупнx; съших: пукнал;г-
13, ucп1aтн1X; н—пои; 2 жив плел; опери*
яОрахня х ну0асн1 па—питcтв1— при еосчевн-
Knlckbel/e р!- раза* гътр—рн ес крана (зс имо-
ргц); човек х ганипс крсни-
Knickcbel/ — нна ликьор.
knickib/inig adj* нo>—к със сноби нолсиис-
Kziick/i п пуиинсне яЗиг.
k/ickcn 1. tr* 1, прeнупnсм (клано* Дръвчета)'
паc(твзч (хартия}: 1 розг* чукан ((въшки*
бьл.xo-: Знризт* cнямявсм» ртзОннам (наДсжДи):
ganz g/lkiic—/ sein съв-гм съм онан—л, разбил:
II. intr. h s пагнупвсм1 ее. превиван —е, стъпим
ех; паeчупnсT; 0/00' ни ех кроната: bell Gelt/
- 0/03' мн се нрскaнa; каля ходя; Knickutg А
Klicker и* -s. - I- фом* пвйср- eиппгаu;K;
елипни, cнрпятa* 2. ажеб/о ueжн—* новги нож;
3. шел* бълха; 4. стънагм 'одър*. 5. Леел- топче
зо нгаз-
Knickirbock/т [и: никер-] pl, голф-пан галон.
K/ickebTl /, "Сп феи. пейор. xиъп—рU1нгeлтe'
пвятийщииа.
knick(T)rig udj. фии. пгйо)- оннхист, скъп—аш1-
нcoни-
Knick(/)rigkilt */, фам, пвйср. стиоиалоол-
пи/лн-ентв-
knick/те 1n1/i h краса* eкъпeрu1нx* свидлин съм.
2. изпрсрянсн; 3. Диал- |1трая ле лoпнeнс-
knickig adf* = -slh-cni у.
Knicks H; "Гег. -c 1. ichuko. n;g аeвeас1ie: ’.
изпратя noHX-
knlckeтn int/i h (s) (c-m -) 1. пр||нл1якпам за
р—вeрзяC; пeкнauяч ex: 2 оe4тт>сн нн cc
нракапо-
K/ic П: -/. - I. коляие: doe - bcu/cc подгъван
ноненс: eil Kcllottercdec -п — 0(0*^ ex
KOJici!—; in. nl' (Ос - кт/сп, frliri падам ne
иянеяе: раст-: dOe - wnuU/i ile w’/icl, си нигС/
H/Ohl in l/c -е полово;ix* ну ce иракзнс- фам
C'i Jicgnu übers - ley/c 1aтуитxч» исп-расн-
нам нюнче; etH- ü/cus - b-ic/ci прнОързвсн e
ли-- режа, отрязвам ясöъртe* 2 чупка (но
лизся); завой (на пън* рекс): meтu- кoняиO'

Kno//aiftclHnny
76R
нрннун (на mpьпc); 3. бие- ион—нце из стъбл—-
Kni/'aufthlHuny — еперс- коняннз оннепка;
UriU // 1. гостни (та чарсп); 2. иион* нелянно
сухожилие; "hcngn / 1. = —011'1- 2. кл—и-
"liuyusy/отееничгш—; прнктянпсяе- -bur ш
стан* = "—c/l-
Kclifsll е подаин ви кен/вг (пред низ*); с-с - -ис
полон ви оан/не-
—noi/lällly udv. коленяпр—кгония- -Т-с udj. х
еткрито коляно, да оонянвнс (/оло)-
Kni/'galg/c — Оеснлоз тъп ферма во букви Г-
-цтОЦс'1гуз- внолс до тамОа- "grlruk п иoниuнз
славс; -Нипу и опори- осненгв ене.
knii/ohi udj. вно—к до конен lene, отигср до
оолспе—е-
Kits/hole п 1. бал. ил—и (РОпик 11/115); 2- мор*
a>урсчc1uo хъедипилслие дърво: "hore /Къс
панталон; -О/НТс/анап*. пoaкoтeнu;H; пвдкЯ'
1^13 им'a; -'ССс/ п нежни /закон—ihhhh;
'lOsynstüle и спорт, полвж—яие партер (прс
борби)*
OioslO/ys udv. кoл—uян'яч; ви к-лсис.
Осоги int/н h s refl. 1. I (vor с-п, sui есн. -)
нoтeнянин сън- 2* s refl* нoл—uннз-
Kiii'polst/u H >ъзп;авни'кс зз оялеисте (при
колвшечешг); "/iie(ri) — подвит (обущарски
ремък): шал* MeOtteu = oöуmса' -uel/tl/ / 1-
0/00- надкеленник; 2- во/п* оонянпа чя1гнa*
-гСНеше/’осм- нееп— шсдавлгннин (от Ороня-
оо).
Oni/K'lÜKtiy udj. равсн т 'oлиuoтя-
Kioc/seiHumi — меД* олекне коляно; -иС-пОСНт/
сипеи требен зз nъл1с: -st-rumpl ш - ери 'снтър-
тн чорап' -/tick п L фон* портрет до нал/нене;
2. нехн* ooнянC; каляни* тръба; олкланнтгтна
—ръбо-
—liitisludj. дълбок да 001111.
Kmis/uisehHuny н спиро— ноляиия върлсне;
-welle/спирт, търп/вс (на аосол/а).
Keill и, -е. -а 1- чупка, 0103; фал—о (та п.лот); 2-
рсзг. хннрвет' хитрина- таин' ноко: -е und РТОООС
хитрости, трикове- HOi/crjdt- "-е Ooii/c разбн-
рон /нн- иритс, лряковеле- 1 уImнпвa1C;
онян/с от урипва/1е, урипаио миx—Ю'
01011-^(1)101 adj- рсзг. 1. мъчен, труден, р—иоллив-
2. = —eiOTiy.
Kn*Tf(r)Ioy/Tii / '—п рсзк. мъчно—ня, нруинoeЛ;
Щ—НОТЛНВОСН-
—пОТс/ tn. правя eтuи3; пюд(твoМ;
—niltlU adj* рсзк. лукав, хитър-
KeillOU/eit// -еп ролк. туoзвxтвC'
kiüls udj* енуЛ- п—яв-
Kilpp/knyl/копче зо -три- -mrster п лжеОив
uoжнe' -/cheie/ножиис зо кроепс-
knlptrcr Omlpp-cn I. /т. ролк* 1. ялритвaм* 2-
нук>aч със cрeднни пръст (на/чм); 3. луп'*
(бнл/н); 4. рсзк, фотограф-рам, щракнем; II.
in fr. h (со млеитр— копче) mаси>a'
Kiip/тг е, -е, - раза- 1. фотограф, euячaн* 2.
щита* (зо зoвмoo-;- 3. [—нe^клpнtнгcк1] ключ.
Knip-Kh/smc/аpaдннxаxк; иожинн pl.
KiO/ps '/, -ns, -с 1. раза* джудже, др-Оясъ'--
пейор* пнтн—й- 2. етъпи/мо 'адър'Г-
kiOmp-ir udj. много дребси, изно джудже.
knOrrc/cc I. l/t/i h -кърпим, хрущя, скриптя: eil
in/ Zähmen (von Wпlr - -къриин -ъс зъбя (ас
яд): /ет ScUmne knOutclee uneeu s-n Tri/t/i спепъл
соърнзше пои етъпонн— му- II. 1п* елрявзм-
Kit-l/myolC п варак (вж. FililcuyolC).
Onoк1[r)roy adj. 1. фуряш, иумв/яр, нункхн
(кано капризи): cканпниm* 2. хрухозв-
knlKirin i/tri h\((3a oкan) лрзщи; пукан; (зо изял)
окърнем; шумeни (коприна* та)нoя}; 2 imp.
разт.: те OcOsCeT im Gebälk eаeиилe прзmяT;
пукат (пред срутване).
KioCtei е* -s, - = KnüCl/I-
KnlliilyriKелит- men- нeнириo—ъпeu, неправи¬
лен ОТИХ-
Ksotl/u и* "/,	KeolCteifa/fe f * смачкана дипда,
01'3.
knOeiri/иил adj. пмалок— снобе мaнкз—м (план);
-frei adj. и—мз'кх—м (плам)*
knoii[тr10U adjl 1. uзöръч'сU; нгхио мачкащ хс
(тон); 2 првн. рaздрюзнятглe1; намръщен,
H/ganoi/i. xтринт-
kiOffsui I. i/tr. h 1. пращя (скъп); 2- е refl* (сс
плот) мачкам се, итмaн'вaм сн, препя 'упои; 1/,
oмaнк>aМr измачовам (херния- Дрехи)-.
Kcohrl о- -е, — обл* 1- тoа' 2. оянатчг-
Oco/cli i/tr. h L хвърлям тсрeвe' 2» раза.
мъдрувам, учу>зМ'
Kcölribrciri ш чаша за- зорове.
Kiohlaiht н -S, — '—съв-
Kco/Ian'lzel// 'еопева онин-дка.
KcO'lrl и. -s, - р/ам- ен/з-н- кокотче (за
пръсо}; мъртва оесл-
Kco'lec т* -е, - 1- 'OCT; накит (о кона М1олериал
зо тздмлня); ролК: er ist /и* Hau- und - той е кожа
м к-хти- alle - -un лОг weh всички кокали не
Ослят; bis uU dOc - cn/к мокър до нсс—ите- Сое
Ns'lulcle tuli Olm Ос die - язвестяе—а му
-мрази оръвта- inerrler' die С-с -! преброи сн
овкзнит— (заплашване е Пой); фам— Oein Munk,
к"П Mnee I/ len - labnc нямам мъзга в
нсос/илн; войн. (1011) Сос - —1811111! мяа-
не!' 2- ш/к* крипти х исбстн орт-рт- 3- учен.
лискат (като рутилия); фам. /ейор- дъртак' 5.
du 1'1111-, Tsmer|"l мерзавец!; дръвник (ругат¬
ня): 6- шек. ключ (за кaщаmа}*.
Onoclinartl/ udf* каставядеи-
KnocHes/Uselc /Кохтих лcлeн' -rntHU'It ш мед.
ноелги uaрacтъ'* "111/ п онао* квснио сухо¬
жилие; "hin — ашал— костна оиел/мо- -Ьг-
-chrsibucy / онсо— 'acлeoгрзфни' -UrisC —
меД— гангренозна кесл-
Ocochendürr udj. сух нато атс'03-

769
Knüpfarbeit
Knöch1e//lnricЬi1r н мед* костоправ; '-en/eün-
dun//rw/e. възпаление на кост; -erde/костна
пръст; faule/ -fraß н меЛ, наяждане на кост;
-g/ictk п етан* костна става; —g/rlppc, ~gc-
rüsl и скелет.
knoc0/n0gт1 aCj— твърд като камък (хляб),
Knoc01n/hgus п костница; -ОшС/инат* костна
ципа; -kolic /костен въглен; -mann т, без pl*,
внс* смъртта; -mark п оиот* костен мозък;
-mülle /1. мелница за костно брашно; 2. шск*
таратайка; 3. шек- фабрика-душевадка; -pfan-
пе */ апат— ставна ямка; -sclmaie п тор.
жилавина.
ke ос 0 (е) ric/i, keöcberig adj— костелив,
keöch/тп udj, 1. кокапен; 2. вкостенял, закостял.
ktoc/ig udj. кокалест.
knöck-su1 [нокаут) udj. спорл— нокаут, сразен,
повален (при Осие).
Knock-öu1 [нокаут] и, -s, -s нокаут, удар (пра
бОиС);
Knödel л- -s, - ебл* ениор* кеш/- кнедла.
Knolle fl -е; Knolle/ н, -5-1. Оот* грудка,
луковица; 2. коте- грахулка, бучка (от брашно
и поД-); 3.o)тmЛ: орнамент в цокъла и капитела
на колона; 4. шал. патладжан (со д/бгл пои); 5.
само Keöli1e дървеняк, селендур; 6. ибл. разт.
картоф.
Keöil/л/biatt1rpilz ш бел* грудеста мухоморка
(Ama/ita buibosa); -e/wächs п бос. гулиево
растение.
knollig adf. LOm* грудест; 2. aCv. ризки страшно
много; твърде; 3. груб, недодялан.
Knopf л, -(c)s,	1. копче; разт. eie - ist ab
откъснало му се копче; die -е laben ефрейтор
съм; опи. den - gebt ihm auf най-после се сети,
разбра; 2. ел, бутон, копче (иа знъпсц е др—): 3.
главичка на топлийка; 4. топка на върха на
кула, на дръжка на меч, рапира; 5. фим, пейор*
= Kerl; части = Dummkopf; ег isi ein gediegener
-	той е голям чешит; 4. дребосъче, джудже; 7.
деел* оит* пъпка.
keöpace 1п* 1. закопчавам; 2. играя си с копчетата.
Knöpfcr /л, -s, - кука за закопчаване.
Kiopf/locb п илик: првн* slcO e/w. ims = siecken
имам c какво да се славя; фем. шмк. etw. ins =
etтck/n получавам орден; ролт. aus allem =cm
pia/zen напълнял съм до пукване, аийн- sic
sc1öse/n aus alle/ =/m стреляха настървено, c
каквото завърнеха; -tadel /тоглжйка; -macicr
—	майстор на копчета; -schgl//r — ел* бутон-
прекъсвач.
Knopp л, -s, -е обл* 1. = Knopf 1,5; 2. шск* забавен
човек, веселяк; 3. н Knöppci/n л, -s, - дребо¬
сък, джудже.
Knopper J* -е 1. оен. шикалка; ’ дъбилно
вещество.
keörk1 adj. ебл. фам.; das ist - 1 екстра1
Keorpcl н* -s, - хрущял.
Knorpcl/iscbe pl. зоал* хрущялни риби (паДраз-
Ред)-
keobp(/)ii/, keorpel/aai udj. хрущялен.
Keöтp11knbec0e/coрт череша-хрушялка.
Knorr m, -ее, -те; KeobTT/ m, -s, - 1. възлеста,
чепата част от дърво; ’ кокалче на ръка;
мишка на ръка; З-ролк, грубиян, дръвник.
knorrig adj. I. груб, ръбест, чворест, чепат; н
прен—; 2. необщителен.
Knorz m* -es, -мраза* чеп, чвор.
keöтe1n l/t/i hраза. 1. човъркам; 2. скъпя се.
Knospe J- -е 1. бол. пъпка, и првн*; -е /т/1Ьтп
напълва; ’ орхол. вид готически орнамент
(нж. Kreuzblume).
knosp// Ht/i h напълвам, развивам се.
Knospu/j -ее 1. вж. keöepтe; 2. бот* пъпкува-
не.
knospig adj, 1. като пъпка; ’ Оол* покрит с
пъпки.
Kno/e /и, -е, -е 1. чирак, калфа; ’ грубиян,
простак, дръвник; 3. = Keo-ee.
keö1/in, knö/Tln tr* правя ръкоделие на възелчета.
Kлöien н, -s, - 1. възел; т-п - knüpfen, ecO-lng/n
връзвам възел; риза-: е-п - macien, aufmache/
правя, развързвам възел; c-m - ie e/w. fieden
намирам спънка, задръжка в нщ.; Ol/т Oat es e-n
-	тук нщ. не е в ред da siecke der - там е
мъчнотията; ’. възел (на планина* пс пьoeщo*
жп. линия), 3. кок (прически); 4. завръзка в
драма; 5. беи* коленце; 6. .wer), израстък, буца;
7. опан- ганглий; 8. възел (но HMi^ao); 9. мир*
възел (кали мярка зо oкopиoo-; Id бол.
плодник (= Frac/ek/oien).
keo/Tn 1п- 1/1п* h връзвам (aьз?e-.
keo/e/förmig udj- възловат.
Knolin/hole л чепато дърво; fciter / въжена
стълба; -Lösune/развръзка (в Драма)* —punkt
—	съобщителен, железопътен възел; —sticO ш
възлов бод; -stock ш груб, възловат бастун,
тояга (за пь—}.
Knöl/bich — бал* пиперче, лютиче (Pö1y/önum),
коленка (Sper/uia)-
keo/lg ш//. възловат, възлест; чворест.
Klzol1nkk1t/I. възловатост; 2. невежество.
Knö11/n/тe п мсз- пясъчна скала, орудена с
олово.
Know-Kow [ноохау] п* -(s), — ноухау; производс¬
твени тайни.
K/ubbe / -е; Knubbel, Knubben е, -s. - иол*
раса- 1. чеп; 2. кюфте (за пьлмu човек).
Knuff е* -(/)s, -ероса, леко блъсванс с юмрук,
k/uface е‘-разт* удрям с юмрук (изневиделица).
knuffig uCj-розг. груб.
keüll(T) adj. L фии* инуд. пиян; ’ смазан,
изтощен.
kmüli/n tr. смачквам.
Knüllcr —* -s, - фии. шлагер, хит.
Knüpffabelt/нмхи. вързана дантела.
49. Нeчг'O'0гнггрeк; речнин, ням I.

knüpfen
770
knüpfe/ tr. /efl. (e/w. - - C'S. eiw am ntw^, -) 1.
свързвам (c нъсе^л). тaттатвoч; nаътnзМ; е прен/.
(ньзeл* (жуаки* нишка): нас* FTnnnlscIsTlslan-
/е ' завързвам приятелски трънки; С"/ BiCii-
цип/ um ntw. - свързвам х вр. едио уелстиг; 2-
refl— cnтртnзм сс, свързан съм: In/sn - sich уо/l/
Eu*nn/1mnц/U; große Hot0nnn//c с товз са овър-
тзня миете cпoч—uH; тенеми /одежди; 3. плета.
пържа (мрмжи* Лиитмло)* лрзви вързана ас/тн-
лт, прanи въатс1и кнтннн; Knüpfung/
Knüpf/tcppich — китим ет перон-ок; -нп;-wirk
п - "-luhci/-
Ktüppei r1» '/, - 1. ceпa' гоя/с, критск. суровина,
полка: риск* с-п c-n zHitcl/n dOc Bcinc нг-thi
прич1;11явам1 /км. зетруи/еяне, спънем но/. в
up.; 2 л/аннол- прътовз сламен*' 3L сатец*
кормилни! нвот из санон—т; 4- дървен чук (по
скулпиор* сооло) е Др*); 5. обл* т—д ни|фли; 6.
раза. лъавгuи'' ря-заво орът/я дърва (Лепели
едно paкo)-
KnüppcL/brücke * / * труО дървен чoeт* -dämm ш
постлан х дървсто път прсз нв'ур-
knüppildick(c) udj, фам* струпан т тялимв кенн-
ч—cлва; накуп: Ins Unglü'/ kam /l/0'l - нещас¬
тията дойдоха нз куп, дайдохс ниво хлад друго;
och Usbe пк - 110*0 мн лоЗде. дюйиг ни до гуш3;
küpp/lhaft udj. 1. кано сеп* 2. през* труО,
нeдаgилзн-
Ktüpp/Iwik — = Knüppeldämme.
Ktups е, -see, -e 1. раса. нупвашх- 2. къса плитка
(каси).
k/upsce .r. риза* тупвом-
knurrcn 1/1/. h (са куче) ръмжи; разг. (зс чоаек)
мърморя, '^а^aч: раза. ein —питие deu Msg/c
'урнат нп черва—з (см клоД); ет hai Олег* ссн.
еи - то- па тcннк1 нърмори-
Knubriahn ш 1. лоол* морска лиcтoвицз (Рпу-ои
цuлaudusr; 2. зоол* тгтрев (= BirkНиНс)- З-роса.
мърнорно.
knurrig udj. раза. сърдил, ръмжащ; 1cдaвoлeHr
чтрмaрcц-
Ktum/keilt/. —риза— oърянlтecт; ръмжевс.
Knuspenc/ee //* -s, - пecмeтнc-
Ktuep1rhäusch/n п захарна кпp1нкс (е /рс/аз-
иоие)*
knusp^rie adj. хрупкав, хрускан (Оил/еомс-
пвсмвнс)': разт. eic -st Mäd'l/c д—вeйнe go со
итxауe'сн-
knuspert 1. i/tr* h (in new. -) xруeксч; хрупасн:
in Zwis/sc- -хрупком ат песмсна- II. tn* eр1тa'
K/n-C е* -ек. -c (	1. кас-pшик (на хляб); 2*
''вар' З.расг. сгмеввх '30!, оочт/чг иа ябълки.
Knute/ -п ксч11H; бич (е бъзла)* eтрOзЧr е преш-:
ние— пвйср* nni/u deu - Tnlec живея пс; ботун-
кпп-сп tr. оня х ксч1нK; инОзн.
OnntS'I/n tr. in.r. h 1- мачкам, смачквам: 2- фам
еруОс na1тиeкoм; натискам (мюмичer-
Ktütt/I и, "V- - ceпa» нoигo, пслoa*
Knüecci/rcim, '-v/nsмлин* - Kii/ulver-.
Köadjütöb и* -к, ."örTC 1. църк. пян-р/ик по
нзня/нчехни лухсниик; 2. илиор* оeчemuнк
(вьo6щм}-
Koagulat п* -s, -с квxгулсH; оъсироа-
Ksggn1gtion * /, -п нaсгулсuиИ; хъснрваяе (за
u)ъa-:
kögguli/r/n 1н.г* h коагулиран, съсирвам сс.
köaii1r/n1 koalisieren i/t/i h нютн—рсм сс- nefl*
съединяван сс. cтютивам сс-
Koalitiön / -нп ooатиции-
KoilOCiOiK/mcclt п право ио сдружава/г (на
рсОснишцимс); "■riyoimnsy- / - нсагипислио пра-
пнлелхлва.
koaxläl udj* кcaocнaл—1'
Kobalt и* -s. - мно/мр. HaOei—.
Kobaltblau п неботтовя синьо (синило).
Koh/I и* "Г, - 1. гнездо ио когаринз 2- в—д
инената прнчесоа-
Kob/e и* -е, - нoн1нс (и преш. зо лоша ж.ллищм)*
Kobold и, -S, -с ист, домашен лух: со/ ниГтст -
(01^ gиno1; луд——HII3-
Kobö-z е* -es, -г:раза. [с-с] - schieße/ претърпим
сс (вж, ko1olz/nr'
kobö-e/e i/tr, h розт- лрзnи аeтсЧ; солта. лрccкaч-
бнчвам се.
Kobra J— -е зиол* кобра, зчии"oнилсанз fNsjs
tripndiant)-
Koch е- -s. - тютни': поел* уо/l/ -С ynud/uinn dec
Bu/O м/осо Озбн — хинтво geme-
KocO/apfcI — вларяозчехттепз иöълoз (ле ком¬
пас); -beutel е торбичка зо сваряван/ ва
зърнени пролукт;- (срил е др. -bintc J
вторакачготвена круша (за ксм/ос); -bucK п
готварска опнех;-butter умеело зо сятвене-
koclen 1. i/tr. h вря; раза, к;пи: Са/ Wassnm Нас
gekocht водило тoнаи' разт*: Oci koche von Wil-
bei elu kocht пк K1ли он гняв; lae Bin- —ocht ohi
I/ len A/сп кръвта ну кипи т жннинг; doe Sin
—Ohle няр/тю Оушунт- II. 1г* (i/t/i h) гoлвЯ; взря,
—взрянам (яйца* кафе).
koch/ed udj* part. врящ, кипящ (вода); -1/iß
вриЛr врящ (наДа).
Kocher е* -и - Етила* печка зз —00. тоз, спирт; 2.
мл. котлон (с едно или две мссна); 3. електри¬
ческа тенджера; 4. тсхн. автоклав.
Köcher и* -е, - лов* oeнчoи: фон* калъф за
юбноп—в-
Köcicrflleg/e pl. зоол* aунe3uиuи eTri'1opte1Г;
разред),
koch/f/e1 udj. нспавр—ждзт ес при еир/ие -'Гст/П/
adj* готев за xваaиnанe (е асочит поДпрении)-
раза* пaтуфaöрннx—*
Köch/e1rä/ -g/sclinr п 1. готварски cтиaвc pl.*
кухненски принадлежности pl*. 2. во/н. кюнен"
КО-
Köcbin / -лее готвачка.
Kod/kiste fame, cзн^лъ'e зо тaлaтnзнc яиен—та
771
kohi/neau/т
н-пне- "On-t/I н оонел за солн/иг; -—unri /
галварслпс' -ToIT/1 и лъжица зз сотв—не- -оТгп
ш голнсрен* п-'ка- "pofs/is/'нт*/, тенджера;
"■plstti f(u сл.) пто'* зз п—'oa; котлен; -usiz п/
танваренс 0—1- -Cbpl и —енджерс-
KocOci н, -е. - шмк* пе—ню-
KocOslrkoun п бон- плод вт инииЗхкс бялна
(снрив/с стръв so риба).
Ko/s / -к ["б/п] т'у,т» Hoge.
Oo/dr[/)гty adj. еби* фам. 1- скъсан, изтъркан; 2.
дързън. бeтcрaмc1: розг* е* Ist с-с -е ScUnauze
нип/ст е т устата- 3. udv* 1010, з/нризк* ein ost
цапе - en Mule ншо/в мн е Оол/о из лунито-
Ooddemu intr* криел прспиран (Дребно пране),
Ko/r (Koi) е, -S, -s търк— код (тл телеграфни
оъсОщс/ея).
KOlsi Му -S, - 1- cнаъn; примано* (но еъЛоцо*
капан е Др.): um dec - lilßcn, ruf Inn - scbnoßnc
захапвам въдицата- 2. Лиол- плюuкC; пяно ню
устини.
KOUs/Ti-hi — риби за е—ръв-
OOU/ги fr. меня. паимaмвсч със стръв, и праз,
разг- псйср- кое ließ siel nihlt - пя нс са хвани иа
пъдиното.
Ko/rx I, 'g^//-, "e'-'-d*c'5, -dOeet L юр* 'ядено,
тсlкol]U1H; сО-рш-к от закони; 2. сборник сн
етери ръкописи.
Kb^iOikrtoOd,/. -сп юр* кодификация.
Oo/icicn tn. кодирам, закодирам.
köUOtOe'ori/и t/i юр. колнфинярам-
KodilizieruneU' -еп юр. ноаифнкюння-
KoUIzill т- -s. -е юр. допълнителна нcнкс т
зтвещел—Н-
Koidn—atoon [овн-'Съннмсолио възпитание ва
чoмнcтз и монич—нс' смесено ебу'-шн—-
KorTIfzI/nt [ко—-] па -сп. -сп иягфинн-нт-
KorxOKtrnz [ко«"// — иccитнoн—uuиЯ; съвместно
съществуване.: OuOriii'ir - мирис cпвчccтнo
cтщecлвувC1e'
ko/xitller/n [ооХ'] Ht/i h cтвчecтnа cпщ—eтnунaм-
Kolfrti и, -s. —хим* кофеин.
KoO/cn /д. -s. - 1. куфар; doe - psc-ec стяган си
багажа: риса, pick d/c "! оОнрсй си ирун—тг!;
2*лгср- бронирана icxOnu* З. жп* мcждуаcнcc>
чaктн: 4. нима* шел, нгжък -наряд, оюнтc-
KötOru/sppuiüt — портативни грамофон, родио.
мхтианафси- "hrüc—е f багажник вз антоно-
бнн; соаре за От/зж (е xатeлr: —Irct — вн;
акула (Ottus'Oon qпudricoп*tr* "Onii и моно*
кoнинкx за прсвознсн/ но oуЦ)op: "ТпСОо п
оcрнаrllвнc рилия; -т^гил и багажник па нютю-
Koyh|1 пи -е. - ксикр. купен.
Koyr|1 (; -п огари/на гугла.
Ko/ys/ -п мср, старшини виеонвОортвв xaнтcйo-
к; иорзб (13—15 нми)*
KoySS- [KCИИK] ПЦ -S. -C'-S KOI1ИK-
Koy/It и. "Cn, '1П eаoлu1к ля кръвно родство,
korsitlv udf. философ. когнит—итгш
ko/än/et udj. фал. кахср—и—ен, свързан чрез
cнcлтcннe-
^/1^112/"-/) из. кяxeрeuтнаcт* cнcллcниe; —връз'
ко.
Ko0gbтr '1, -5. - сл, приен/ик; иннек—вр.
kohärieren i/tr. h свързан сън чрсз cнcпл—ни—;
енепляпом са.
Kohäsion/ — фнз. иoxcт-И; cцeлтcлu—-
^0" '—, -(1)5. -а 6ас- тcлc (Brassles oln11cnar:
suO/ewämnt/u - старо п/опн, cтаa3; изтъркаш*
ястория-
Kob|3 /1, -(1)/ — фам. пaазннlr тлулс>1 пр1иaткll;
брътвежи: uile к-и -! ис с-всри eнупocн1l
Köhl/eampa ш фам. глад, римазии: - есГОс/сп
реже ми, стърже нн-
Kohle/ -/ 1. нът/ит* pl.: иървени пътните pl.:
scsteincde - 1eитнcпсн1 вътлища е плюела-
н—резрибот/вя въглищно находище; weiße -
подви сила- llaue - снлзтз из nитпрз' giüHciic
- вид слнва- раса* wlu lnlf/и in бе/ - помитаме в
аудaрoт>cтc' - OüUrcc/ съдържаш тъст-цс
(илсй): нО/ ruf glülenden -п tOteen ссдя кино во
‘тръни. нгопанаен сън; 2. въглен за рисуван—; 3.
ниeн въгнград- 4. фам* ломор!- шск* маuт1тu-
KöhI1aad/e — е?. = Ko1lenfs//U;
köhl/haltle adf. съдържащ нъглнщз-
Kohic/ydnat п хии- = Ko1lrs1y/u;ii-
koblen* I. iti- h 1. тoри н—ппняа; ч—ряcя; димя
при еареве: d/т Docht —otil ф-нитът лини; 2-
/оп S^l/lfl —öllt корхО вт—чa въглища; 3. рису¬
вам х въглен; II. tn* Holz - свря дърв/ни
тъстища- Kohliin/'//
kshl/n1 tri фии, плещя (глупости).
KoHIin/'futbeTmiliiiniy пречистван/, есртнровкх м
-Оогатявхяс но пъпл-шене- "Uru — мин, авОнн
но отнелни тъп-мрс- -/нс—г/ п 1. мангал' 2-
намги 10^*1—11 бао/йн; "-етиинтг/ п* "gtii/с /
оамгяавътлена MИЯC; рудник- "Ь-СеСт / минер.
сннаxнин* --гени// — тъгнинор; "/гш/пттпО '
nпглlнpaаuицa* "hue/ir п мор* имa' Оу/нгр зо
пъсл-ра е кораб- -полг/ и кефа за въглища;
-ОПСш/ — мл* въг.тcн--гт1нкс он елсклрнчгока
крушка- -fenerrmeg/ -Нтоепиу -' лз/cii1* oлво-
нсннн х нътнирс; -OdOe — мин- нсч—нaвпгтгя
пласт- -тшС/ти/у ' мин* 1тнoрвзue, н'з>а'зпа11—
ви пъплища он рудинко; -цак п хем. >пглcoк1o*
-ц/Ktübli п въглен прах' "/Iul / жарави:
-Urühe/камсновъгтгш рудник; "//ик ш въгли¬
щен прах; "Hr/Cci ш търговия х вът/нта-
-НстС — псчка зз нът/нта; -tyl/rl п хои.
въглехидрат- -Iryci п L мои* каменовъглен
залеж- 2. сина; за въттирт; "-eirUiulüyr'CciH-ai
за пътните; -oxy/ / хим вътлсоо—нс (СО)'
—pTunne/MaHno/1—1111 н 1. = - Tiy/r?; 2. нозе
за пъплито; -revier ("TH'r п аснннявъстги
райе/; -Sih— ш.ммнеа.л. рсопер (по висока пещ)—.
Oollrutsnrr udj. хем- въглскноел, ксрбаязнеш:
-ск Nr/noi ни—ри/в нарбя/зл- -ск Sulz, карбонат:

Ko01/л/eäuг/
772
-es Wasser кисела вода.
Ko/len/säure /.ссш. въглена киселина, въглеро¬
ден двуокис; -schaufel / -schippe /л лопата за
въглища; -sciicf/т ш кмал* стерилна прослойка
във въглищен пласт.
KoO1i(e)sCif1 ш въглен за рисуване.
KohLce/stofa—хем* въглерод,
köhieneCöafOgiCl/ udj* хим. съдържащ въглерод.
Kö0i/л/e1ö1Tverbendung/xttu. въглеродно съеди¬
нение; —lopf ш пръстен мангал; -Knäe/T —
носач на въглища; -waee/гgae л, -Wasserstoff
— въглеводород; -zate//дилаф, маша; -zeit/
кмал* каменовъглена епоха.
Kohi/pgpi1r п индиго (хартия).
Kö/ier m, -s, - 1. въглищар; 2. риба треска (GiIus
cgnbönarins).
Köeier/glaube(m) и църк*. сляпа, наивна вяра
(абсолютно Оесиртнтчно}; -kraut п 6сн гла-
вун (Lycopodium clgvgtum).
Koblcstiae ш = Kö01тee/ifU.
Kohiec:e/lrllnllun// рисунка c въглен.
Ko/1/kopf н зелка; ризк* глупак; -laucO и бон.
зелев лук (Allium ölengcтum); -^m/ie/ / зиол*
обикновен синигер (Pai/is major); -pflate/ /
сел.-ст* 1. зелев разсад; 2*p1. видове зеле.
kohlrabi/schwarz adf. черен като въглен, като
смола.
Kobi/nabi — 1.6ин* алабаш (Brassica oicrac/a var.
göngy1oe/s); 2.рсзк* тиква, кратуна, чутура (за
клона): -bCibe / бие- 1. брюква, подземен
алабаш (Brassica mapus var. napöbгaselca); 2. -
^01^^; -eagt /6ии* лятна рапица; -epnseeт /
ceh-cm* зелев разсад; —Stängel, -stiel, -s^tn’utk
н кочан от зеле.
K^l^li^nz; /•/е менил- карбонизация, навъпгеро-
дяване.
Kohlweißling ш зоил. зелна пеперуда (Pieris
brass icae).
Koh0sГuT/ -п hoch. кохорта 0»римляните)*
Komzidrce/-сп съвпадение,
koiezidlen/e 1n1r* h съвпадам,
kolticr/e 1n1r* h съвъкупявам се.
Koitus н* -, — съвъкупление.
Koje / -е L мор* койка (в кораб); фиш легло; 2.
павилион в изложба; изюжбен щанд.
Koka/ (—s) бои. кока.
Kokale л, -s, -е xteu. кокаин.
Kokarde / -п кокарда (за фуражка).
koke/ Htr* h коксувам, произвеждам кокс.
Kok/г е, -s, - 1. работник в коксова инсталация;
2. иор* пета на кърмата (so греблото}*.
Kokc/TiO/ -еп коксов завод; коксова инсталация;
коксуване.
kok/tl udf. 1. кокетлив (момиче- Държание}; 2.
кокетен (шапчица- кирДмло*рокля)*
Koki/Ur /-п кокетка.
Kokittcnle / -п [-йен] кокетство, кокетничене.
kok/CUicr/e int/н h 1. (mit т-m -) кокетирам; 2. (mit
e/w. -) кокетнича.
Kokille / -e менил- кокила (за мемалпн итлов-
ит}:
Kokke/ -п; Kokkus м* -s; Kokk/e сбоиз* р1м\еЛ*
-коки.
Kokön [-ко] и* -s, -s обл, иасер* пашкул.
Kokos / —; Kokosbaum ш кокосова палма
(Cocos muciaera).
Kokös/butt1Г/Kкoксссвс масло; -miici / кокосово
мляко; -№»/кокосов орех; -paime /кокосова
палма; -тgepтin fpl, кокосови стърготини.
Kokotte/ -п псйср. кокотка.
Koks е* -es, -е 1. кокс; 2*map* кокаин; 3. фин* шал.
маигизир/., 4. фем* глупости, безсмислици pl.
köke/n intn- h 1. лсхи. коксувам; ’. риза. вземам
кокаин; Ърсзк* къртя (сля).
Kola j— — бот, кола.
kolb/e I. Intr. h лин* пуска рога; Оии* пуска
мамул; И. tr. режа, кърша; dem Mals - кърша
царевицата.
Kolb/e т* -s, - 1. —ахн* бутало; 2. дебел край на
пръчковиден предмет; 3. хим* реторта, колба,
издута стъкленица; 4. осен* приклад; 5. бие.
кочан (за царевица е (рИ): 6. лин* недорасли
рога на елен, сърна; 7. аиен* ест* вид боздуган,
кривак (каса оръжим);; 8. нмтп. поялник; 9.
зоол* топчест край на пипалце на насекомо; 10.
фим. пейор— куфалница (зс празно клоне): 11.
фии. псйор* патладжан (за Л/бмл /ое}.
Kolbce/geschwindigkeit/н/хи. скорост на бута¬
лото; -11^//бил- диво просо, мохар (Se/aria
i/alica); -kappe/соен. заггилък (па при/иаД).
-luf/pumpe/наха* бутална, въздушна помпа;
~гsOn п L лтръба на помпа; ’ бон.
широколистен рогоз, папур (TypOa la/iaölig);
-scilae — нисш удар с приклад; -Spielraum ш
neтПi хлабина, междина, луфт, играене на
буталото (ддежду капака е буталите); -SCa/ge
/ лсхи. бутален прът, мотовилка, биелка, ша-
тун; -stoß — аовн. удар с приклад.
kol-eiga^. 1. главулест, бухалчест; 2. на кочани.
Kolc/os е, -п, -* -//-/[-xöcc]; Koic0öe/ / -п
колхоз.
Kö1höebau/b и колхозник.
Ko1ibgeiiius —- -, ...ИепммД- колибацил (е Л/бели-
то черно)*
Kolibri е* -s, -s зоол* колибри (TbschlIida/).
Kolik, Korik/ -м/огмД- колика.
Kolk е* -s, -е змил* дълбоко езерце.
Kolkrabe и зоол* гарван-гробар (Corvus corax).
Kolla /, — кола, лепило.
KoligЬöгacob е, -s, ...iöгтe, —- -s колаборатор,
сътрудник, помощник на учител, духовник.
Kollaborateur [-тор] и* -s, -е; Koiigbobgtionist ш,
-еп, -еп пгйор* сътрудничещ на неприятеля
(при окупация).
Köi1gЬoтatüb / -еп колаборагорство, сътрудни¬
чество.

773
Koloiii/i
Oolli/orictes i/tr* h палне, пейор* кaлзöaрнрaч;
сътруднича (x «рито).
KoTlspt; KoTTIpt I, -es, -мм/Д* кюлaпC; припадък.
OolliCrili adj. cлрaняч—Hr съе/дсн; иимирор хс ял
същата сгрено (по няло—и)* 2- рoлиянooH;
ородсн по oтрсниннa няниЯ'
KoTTü1riäTyruwsn/1r(u) — роднина по е—рая—чна
НИНИЯ-
KoTTutlOn / -ес L cтлaoнзnян— ва копне е
сритината- 2- ослар— закуск*-
OolTsttoni/irn tr. L ei/ Werk - 0^00'опяма
орав/янон оъ'нн—нис е cая(1шaлс' 2. синор.
закусвам-
KoliSy п. "/, -s/'l/n 1. н—кння (е уннасрентен)-
нуро ол нганни: студ, [das] - scIOnden пооеща-
>31 нeнu1и контрабанда (бал Да съм пленил
хонорар ло пмя)-- 2- йезуитски научни 1инол;тут-
Koll/ybici п етуиентхка кшнжкх.
KoTIC/r е* 'П, -с 1. иалего- 2. п/ииоз. (ГДР) (еДни
нoД- ируехр (кана член за орудоаа общисеи).
Koll/ycitcirafe/o(nгг;lи (н cncccecvнучpe.жДг-
ита)*.
KoIICy/cft /п е—уиг/лоо* нгтрадка зо записки но
теонин.
ко-епиНТ, koilcyilii-ht udj. колегиални, другарс¬
ки' задружни, eплаулu1чгxни-
^1'1/31'01111', — KOЛ—ГИOHUOCЛ'
Koll/yisiyslden pl. олуаситон; таке; (so слушане
30 ЛаицеН}:
Kollluine /; -е, ---One 1. иcл—T1Я; 00——. паeпа4a-
волслсия лилa* 2. (академическо) нгнuии: курс,
н—ниин-
KoIIc—iinCrs pl. леи* сборник он бележки, нита¬
-;. миснн но един или разни anтoа-'
KoiTIkCs J, "П църи- L оъОнрзн— помврн е
öнxгaн>oаннcллa нсл; 2 инокус; 1 крхтис
молитва е гинуаг;и-
Kolls—esnm ['Нбр] —- -s. -с продавач нз лотарийни
Оят-ли.
Kollckt-oo/. -нп 1- нcн—ннии; обири*; 2. булка зо
нcнсаийяи бинелн-
-olTi—ltv adj. исн—отнвгш (ръкa>cиo—>ar; —Om.
тoдауж—H; оъпместеи (роботи)*
KoITi—tov п* -г, -c['Bi]'-s 1. кон-клин- 2. крам*
оъОнрз—ениа —нс-
Kollckilivliir ecOel/uny - / -нн-чин ии ионготнтт;
-hausr щ теолог* колхозник- -U/gnii — вОро,
кcн—кливиC; съо-рстенно полят;—' -цс-исН п
кал—к—итих чалöa; тaинт—ннe-
—ölTr—tlvirrn [-ННН'] tr. 'oнe'литит1рсч-
Koiii—ClvOimn/у ["ПЙ-] /, "ОП кoн—к!ИB1TXH1и:
CihUgän/igji- пълно 'oн—кт1>lитсu—lи-
KoTTiklovitenK ['ТЙ-] е* -- — иот-ктнни'лн
Kolli—Covisi [-ти-] и* 'eл; -оп 'он-клиние'-
—oili—COvi-ii-ch [-нй-] adj* колектив;етичс/-
Kollrkloveo-s ['ив]/ I. общо енг/ио, -реден
уeо—x: 2- полае* котеклнвнс лята (на диплома¬
ти).
KollsOiOvne ['вум] т. -s, ".уа 1- крои- събиралсн-
ню ине- 2;ряДко кюнеклнв-
KoilcOtiv/vcmfrsy [-ЙН'] — нол—к—ив—н лоеявар-
-нОг/ксНиТ//битер* нoлxаT; ТКЗС (а бнешног
ооцеолеслечеоие отрони)*
KoIlSkloi и, -s, --.бт/п мл* ко/нигер, лcкoxтöнрaн-
KolIe/1 ш- -и - 1. нми* ттпcтз (у животни* (~
Duni-oiicT); 2- пргн- лулас!. биc' раза. Сее -
beOolnen избухвам [в гняв]-
KoIIc/2 л, п* "К, - 1. кажел елек (см 17 «*)\ 2- виси.
бяга уинформ—нз куртка ии кирас-р' 3. старши¬
на широка ж—иеис яко (16 е*}-
Kollcu/Uushl — л/ииН; cюмялнOr широко ртзктонн-
ня иион— дърто; "gssy — н/хш* —роначка.
мала'ка-
Oollcuiy udj. Хрсзг- рхзси—всн: ибух/ив; 2. н/н*
nтaнceтав (кон).
—olTrrs1 i/tr, h s 1. (за /уяк) кър кяри* (зс чe)вa-
нурнзн: бе/ Biu/huli —oilcut тлуxзрит токуто; 2,
риза* норем сс, гъннX; ругая. О—олся; избухнсн;
3- търкалям се (бъчва* камъни).
—о11г/ц2 t/i Оояииспам х охра (кожи}.
KoIIS/e п, -s, -е къс кожни сл/к-
OoTTo/iir/n intr. s h I. cOлтe'naм хс, влизам т
eнън'нa>—uиГ; кaлитня, е пргн.: icsnue AntOcl-
tnc Islnc ofl ml/cliiiCc* —oi'IUIsnt възглаинле ши
чссто пъни 6яхи е е—ъта/овг/ис- 2- съвпадат сс
(нопр. /—0^10-
KolIOtr [кюн;—] п- "spSc], 'S[-Cc] колие, огърн—ща -
Kolllsioo,-' 'aн1тия; ебтъеана/н (нс чувства.
тшовреот)- конфликт (със лсиининв): dic - /сг
Pllocitcn конфликтът иа сдн/ дълг х друг.
Kollo /* -S. -кl'--IO кaнeг» лaн•г—-
KoIIöUiin и. -5, —хСМ- КОЛОДИЙ.
—0'1011, koliolCli udj. хсм- аюняиаелс/-
KoliolC п* -s, -с хим. 00/014.
KoiloiCIOsun/у.хим/: ноноилалси разтвор-
Kolloqninn п* -к. ---quocs кcнoктнуЧ'
OOliO-cH udjl ^0-1-01-
KOlnitclHiKK/r п адск-тош
Kolomhl/i /= Koinm/es-
KoTos H* -s, -e 1- 4вaeнoн1e* 2*азсо- дебело '—рно-
Kolosll 'I, -s. -е ние: ихенеислвеяз aрeя;a'
KoIOss е* "П, "П тип* пр|—сслсш с/ля/ин -ъс зсмя
т язел—иелвеяа зрсн;*-
ко1ОГ101 fl//. KOHBI/UXTCH. 0! 001-111'1-
Kolo/lrli-mu- — /ейар- кяняннонизън-
KoIosOli'IisC п канения: -лисНС - / канонналях
държава (и изсаи ало кал сми килoonoo)* -poli/ie
/ кененитнн* пони—11нз -ттСН п ионея-ит/ни*
11нпгр;m: -напи plряДко аоле/нанл; олян;
Kolonie J- "П ["йон ] аоноиня-
Kolodorütooi - '. -сп 'aтcяизaниЯ; тaxeлтaнe-
KoIodlrUtor е* -е, '-Ouen кoтaн-тзлaр;
koTonotslolitcI udjl кснсшгзсторск11-
Oolomi-osmcn /г^. кaнaя1тирaч; тзceлвaM'
KoTonoKt н* "hn, -сп кcнoн1eт» зах-твна-
Koloiilis /' -п колонада-

Ko1öeeт
774
Kolö/ce '/ 1. итр* канава- е—ъ/б- Z носи.
кот-ша:разт. lue нит vicllslcte с-е ~! топа бенс,
нож/ Он. някаква баида- Tünt-c - пе—з каляно; 3-
пач* канава. стълб-щ (нъа агле/ои* книга}: 4-
хим- 4—стилациаинз калoнC'
KoiopHo/One дисГ: KoIoICsone и, -s, - - - кото
фон (so льuoвe}-
Koloqnlnlr / -п бон* дива нюО—ииис (Cll/nilns
colohyctlit)-
KoioilCo—IIsi и лиол* натаaa4co^l бръмбар.
картофен Оръмбар (LcptO/ota-sn dcccпiOneatsr'
Koloru-U* - "гп.нгз- кюлсратуро-
kolon'icucn tn. жив- oалюрирачr опн/лявим!, изпъл¬
вам е бои; Kolorierung/
KoToile/t/i //. -и. - фнз* кeнoрич—лър'
Koloilemtilr/ -п [--—/] фас. иалюрнм——a^—и-
OoiomoeIiuo/ксН adj. фас. аю/юрн мелрИ'—Н-
Kolouttl '1, "—п, -еп жив, кялар1C—'
Oolou'iKCisel adj. 'яляaитeU'
Kolorit п* -е. -е жив. /ус, нанари—'
Koloss и, "15. -е 'юлaC'
Oolossll udf. раза. 1- ooляxзлe1; огрянеш (рассло-
ян/ев- глупост): -ск Pncl ужасни кунузтук; 2.
adv. фим* ужасно 1/0*0. отронис, нтпт1р—днa
1/0*0' зис1снито' е* нит - 1*re/stwiIrdOg Осна
извънредно любез—н-
KoTött/ип ["Гум] п* -s — нслнзгй (а стария Рини),
KoIOtt/un П; -5. — налаетрз-
Kolpoitlyc [-тОгс]// -п 1- амбулантна лърсовня е
книги; 2.öулeтса;llс нитгрхнурс-
Kolpoitäyimoesu ["Сжс-] булевардси. сеизанна-
нгн, лcннcоааб—u роман-
Koipore/nn ["TOp] и. -s, -с L кcнлcaтьcр* 2-
рxтяcxтсн ис нeоаcпгр—uн о/ухонн-
kolpomlfcusi 1п- I. xчöyнaитcнвувaMr паc4свaч нз
раинас (стока); търгувам амбулантно; 2- розл*
разнасям, разпространявам (слухова* клюки).
Koltrr1 п* -е, -ch-chi* паeдплyжн—io.
KoltcT —. -е юрган х ^■/1.
KolieUS/One и. -г, -Оес кел ум борий. шиш; за
урни.
^1111011/1, и* -s. - KoiUeloii ["1ер] и, "S. -
кялу1|6нси-
0oTпe1tanoS'I; OollmbOthi udj* кянунОи-онн-
Kolumb-ne / -п тмиор-- калачöи1C; нюöcпннцC;
н-кгнкх (н италиански КИМвДоо)-
KolUenn// -е 1. нолово; 2. печ. шпит—и
Ko-lescn/miß п печ. кcнучнa-oтьн01HH; чиакo
зз стрелни*' —schnür/Тен- пръв за връзвана ио
лтОвр-
KOe ш* -е, -s иол* разт. асн1и х кимион (=
Külnncls'lnapsr-
Koma п* "5, —ммД* 0010, Öeтcът1a1нe;
—omslOt udj,: мвд. кoчслaтeн, -ет Zus-uml със—ея-
ии— но oaчс-
Konhi е* -к. -5. Koehowayrn т* "S. — тена кола
.кемОн“, комби.
Kon/osSt п* -е, -е иион* камбиихт-
Koehiiitios1/ -s('ec) 1. кcчöинсиии; кснОн/н-
ранс (но п/що* идеи) (имам* мепв)-); 2. споро-
oaм6иuн!рxнar задружна —три: dic - pfis/cs
трасм задружно, дзвомс кcчOиuнасшa итро-
Koebiiitio/2 ["НН—ш. 'ЯГ-нъЦУ-еп, -к neuem. а
евиац* аанб-н-зял (кома раПаопа Дрехи).
KoebicatIdns/ya1Cr ~о1Г|С'спсос0нссн зз ком¬
бинираше- "Тш/иг/мат. тeoр1и ви нонбншгн;-
н—e»
koe/OnslOiScI adj. кембилищне/гн, кснОн/анВ"
аe1-
Komblnc [-баХи// -е (в бившата ГДР) имл—-ин-
конбайн-
—ое/О/Ошит/ 1/i int/— h 1- канОнн-ран, cп'—тaвaM;
прзви аенбняанни; 2- леми tr, cлнвaч (илилина
е училище}-
Konbizangj/p/. комбинираш- клещи.
Kom/Ilrs/ "П мср, парахялпз кухня.
Oomsttibei udf. зо яд/ве. лиeнe'
Komit и, -eП; -еп остр. кюм/пз.
Koefbri [-Op] и, -s, — комфорт, удобство.
koefoitS/гТ udf* комфортни, удобни.
Komik/' — 'CMИ1ЪЧ'
Koeikcm и, -S, - нссир- 00110, к/ву/, онгш/нк-
KoeiiiOrmi'loHHт- кaм1нф-ам1.
KoelslHus/пиллимъ кaмннтeан-
Ooitsel adj. 1. комн'ен (фигура. положение);
см—ш—н- тз6зnen (чанси, резкис. апв)p-; кснн-
ч—в (роля}, риск- /"/ -г Fi/nu naclec пратя
енгино впeнoллcннc' 2- риск, с^сн—н. 'улев.
смгтен: /il loch liehe - вс отаваЗ хнгнсш!' eis
-си Kuie тю/ян чудак-
KonOläi п- и* -S, -с 1. комннзн, графство (/оса
унгарско оЛминиемриниа/о au1ucн-; 2. тър¬
жествено изпращсне (илоОмно та завършващи
кнуд/нин)-
Komi-Cs п, -5, -к кенитс'-
Koees п, -s, -е 1, тaп—тaи' 2-иуз- знак за ляeмa1c
дъх (сс пенци).
KomealueOITut нмаЛ. нcмX"0знн1'
KoeeanlSni и. -сп. -еп ком—вланл (и но иороб)-
Konrma ricst йи/ -еп нюч—u431тeлвo»
KoeniiCcum [лОр] —* -s, -е 1. во/н. oамauииa;
началник; 2. аентидьор ва ярд/в (но шия).
Oommsulf/i/n tr* i/t/t h иамавдвам [пoнH; диви¬
зия). камз1шдвощ сън.
Komeanditlr и. -е, -с ньpK; кoмaнл1таa, участ¬
вуваш в иомаиднтиа друж—слво- харит съдруж¬
ник.
Kömmsn/il// -с 1. клен ал търгсвоос предприя¬
тие- 2- = Komman/OignsnlTK'lüTl-
Kommacditum/i-ltchaSI/търг, кюнсиинтло дру¬
жно—тя-
Koemsnditltt ш. -сп, -еп мърр, оомаилнтнон-
Koiilndo /1 -s, -е 1. насн* намзя;X; зо^ав—л- 2.
аивн* мор. oaчзнд3r я—рид, анд—левие- 3. коман¬
двай/, командващ щз6; 4. кюманднравка-
Kone:^i^(^(^//^bCHO1ig' — еимп* раб; "-hrückr /
775
komme/
мир* аспига/он; нюстнн; -woni п нима* иомзн-
дз, зслюв—g-
KomnsKtaSiOU/, -еп eMi*-ec* кючaxaщни-
Oonmstttri/n tn* осч.-иН; кено-ирам (тена)*
Kneeseoi/stiOi / -сп възпямс/ст/лио нъажeeл-
ВО-
kometi* L 1/tri 5 иипинто лиоч/пес -деен; 1.
—летн. дохождам, egзr ДюЗда; приен-тан- eun
AUsi/hnol- KsTne; Tcr - -деен из naчaаЯr кафе,
нaй* -оее! eнз’: т/ Hlnd gleoci - тай хЗ сета щс
лей;—; Icl —omie voi, mich ihm рсдът мн е
след в/то; Ire —oimt лот un/iln -iclt
нане мн е добре данна- cln GeHoii/u —ommt —дс
буря; ich /Оп Con/сс Weg noch nie unkbiien
/навес лас—ео нс сън мнннават па тая път; сос
Geiü'lt —in ein zu Oltcm едни слух ияелит/и
ля унил— нн- пк Ost ко w/*l /1)01111, Iг//-»-
дансм сс eн;(ua» чи-**;ризк* Си koiist ein ecloc
isi Hicicu ни пан цс мн потн/ш; риск, ос с-е
lallen Stunde —omel Binils (Oe Яи/СОис—.
Tel 1/00/) слсд половия час щс (авари, щс сс
06*041 Берлин; - Irsscc: Ice Auzl - Тик/нс вннзм
н-асря; Winni - Тгккпс паръ'взм оток-- Тик/ ОН/
/и* ~! н—кс д-Зде!; daloc düiO/n Sin пк niclt -
liKsnn нс бива да ястзвя—с до са о—нс/н далом; 2-
imp- oнун>с хс. слова: ск wird ко ued /0 - тини н
ганс це етино: .0/11, нос koemt се. I1кк*'» оии
слава —онх, ч—---; котле, нп/ (61) но!!/ ксивона
м да ена/е; wic п/ /nuadi —ommt никте са случи;
риск, las /пиОее /ОсНе - това ис битите ли сс
сгуши; п несе пк loci -оее/ ний-нното (=
Iöc1teentr* З.рюзк* струни: но/ Нос/ —опп/ Ire
Stück? конно струва пзр'cтаr 6рaи—?* ск кап лот
-пие- скъпо ми дюЗдн; тк -omel ein selbst IO1/u
но 1—1/ eамни нн струна пЯ"Соъпо: do/ Sncic
-опее its (011) teu/i eu /tilic тоя работа ну
струва ншвее окъпо; 4- (с-т Ч риск* държа хс.
o—uxoим хс (е uкe-r* си -ал eiu ТП/cI той сс
отнесе. държа нахзлня е мсв; wenn Son eiu ко -
ина сс държите гина е м-н; с-п eu erlr -
тсcигaм, обиждам /кт.- ролк* eiu toll coci с-е -
und sauen нека сама лacмcc някой друс да мн
нхж— тена раст* ко Ir/er i'i ein пОсН/ - нс
пют>oняпсм тхоз да сс обръщан е 1—11- /поси-
koinesi /и лот so. komm ich Ciu ко нао—о нн към
мнш- лака н зз към л/0; ихапоге пa>1oзнC;
ганевс се опзовало; 5- (110. оп 11— -) попадам
ue, е um.: опен/ян eu. —'гинвсм' ich kren loelt
iul dec Nui/n - нх мага да хн епаншя янсто; in
Not. Wil - нтпaизм в нужди, в гняв- ос G/Oülu -
попадам е опссяяет- ги/ e-m Elifsli - попадам
ва ндся- 6. обзема. обхваща: lu —oeml ein (Ос
Lute eu sOn/еи абзсма на тогава жндтнинло до
пея; 7. (оп А. euch есн. ") отивам. ходя: eil 20
Jninec zum MilitCr - из 20 свинш; ют—всн в
нзтxр1стз* oü ins Tiealeu - ходя честя ио
театър; In О-с KOrcle - вс ходя, нх стъпвам иа
нъa'тa* нОг komme ich micl den LeconpTatz?
чaли; накъде е площад, Лгини“?; caci Dü/s/l-
U01T - прeчexнвзл на, они-вон т Дюселдорф, 8.
(11/ ilw. ") -зт-зон: cln uue len Hau/c - нс
мттнззм ат къри; In/ konil eiu ilcli пик lin
Sonn ляно пс мн язнязо ат уми- Ins Buch —omel
niclt пик neocin Hlnlcc вс ас—овян и/нгилз-
uut Cer Mole - -зл-зом ат мода; außni Ai/e -
задъхвам са, вс ноти да сн лаcма дъх- nußci sich
-	излязам ат нажали хн (см яд): ги/ dni Fn/eunu
-	загубвам cзчюaöлздзl^нc' пик Сеп TrOir *
загубвам лак—и- 9. (von ntw. -) произхождам,
дължа са во: /сост K/scOIeot /ommt von Tmti/ci
балсстно му хс ^тжи. идва сн пнеяе—a; 10- ип
11.'. - загубвам нш.: ип/ Leben - загивам; 11.
(zu еСн. ") пooтнтз1; xпcнcлвам, намирам: eu
Gel/. Vc/iO/cn - спс'елвам пари, състояние:
eu michts - а* нищо вс постиган (в живота); б,
вс мята до иом/ря врсмс зо и-ро; 12- релк*
отзованзн са (няuadв); (за првДи/с) —рябва ди
ех. щс ех поеновя, щс дойда (оси и лом)* там и
тон мн х мясляно: die B-Oilc -omel ос/ FuileusT
юннлaтa рс сс сложат н кa1тфa/ deu TlscH
-ommt Ос doe Eckt масата цс сс постави е тгтла*
Ire Bill /oeml ас lonsn Wiel миeтcнa ви
нсртннатс с ви таз; —лн/т, аортиннита щс дойде
иа tohi стена- 13. н комбинации е punt- penf. но
клатели* осросявощи Движение: е* —оее/ //rii-
-11. geTsuOen сто (0. чс идва, яздейки, H1нa-K1
(ничешкем); с-с Ki/el kni ц/ТТоус/ дялеля
—ди/ куршум' (друго примерни про с^^^олеаи/ио-
—с глезели): 14. зиаЛпа е 1пП- е (поопяиоти без)
zu: iul ctw zu /еСес - попслхм ва um-. —сме за
разговор; bcii Fsllen iul do/ Füßt eu stelnc -
подам но арснитс cu- mebne c-m eu eitecc - тини
се случва. чс cидзм go ног.; е* -omel /Ос i/iblen
—два ga я взсмс; ils er eu steul/c -ал котс—о му
дойде тр/нсто да умре: 15. н /ампозация м
разпи преЛлесе при рназлочпии сиочаная (зой-
часне пренИ): um Out u/d Stelle - пр;cн1eсЧ;
натам из урeн—нятc 1иoлю* праз, um n-c siele -
kOnnen /um— в/ но/и go cтaаи икн-- сен. um sieh
А - in/есе вг е; давам няо/о зор до -върша нщ.-
uc d1c Rclhn - ядвон ва ред, р/иът мн с: гсНатТ',
lait sneOnsnd/i - eпрcнк>xчc сс 34рaшa—3; со;'
вонс сс: um Inn Tag - славз иcuЯ; излиза итяве;
ск коте- ко vor! sulf jc/еп лaиa хс по толкова ви
всеки- unl I/ die Sclule - бивам приел,
тзпиoвс1 сс е учнннт— [различна um Ос die
Sciule //Iic ходя (рем(овпо) но учинищн}; uuf
die Welt - раждам се. яинон из СВ——3; реса* wlu
Ineece iielts ruf oln - не лoтnaлявa1— иа ex
говори тона за лета; C'1» ntw- Ort eir nur Сее
Augen g/kbmmen отдавна не съм внжлол /кг-.
нщ-- някой, вщ. изчезна, изгуби сс он пютн—аз,
он —чин— мн- Uiil/n сен. - нн. мн слава иcяю,
разбирам тю; O/t tu einmal les EreälTen цс/от-
1^. го HOut е* Oü/s iu/ic licll нОсС/т iul запоти/
дн веднъж до рaзoaзв3; ne спира тесто.ролк- lei
Komme/
776
mOclie ilclt Ins Gnunle - и— -соен иа -натам
н/зс в уелх—т на хората; бабл*: ich will ü/sn sie ~
*1/»— ни щс ec нзтсе върху лях; u/Сст Lcuis -
съО—ран се х хора, оннвам между херинс; (за
3'—) розпрос—ранявам се; vom KriTts/ - губя,
зо ^бвен сн снлнлс: eu к-п Stolz —оее/ /осН
Stic Gere към гяраослтс му сс лрнöaвя м
eoъпeрн1нecтвaнa ну; ног konesi lu en d/n
Geile? о—къие -наш тия лaам?; нот kommt/ Sic
Cnzu, ein zu luolen? axo cu пятnялявстe. как
—мсслс до мс таптaнвзтc?* 16- е кол/пт/ацот е
adv* пра u^^^ioe/^m^ao промяна по зн/очаниеню-
d1c Treppe 1/iunt/u - сн—зам по er^6—'—; II. tn*
c-i eiw. ~ п—я зз здрав—тя ви ное-
Koim/n я. -е. — ниno1e; панcт1cзll—-
kommcnd pu/1- udj* 1. еж —oiisi; 2. бъдещ,
идущ. -дни; пие—- олтар* еряаущ;: dir -^гп
EurO/nisse бълернте събития; Iru -е Kri/y
утр-ниина, бъдещото тойна; deu -е Ms/n чот—-
кът из бъдсш/то-
kömm1neuгaЬ11 udj- мис- нтмeрнм; cтнтчганч-
Kömmcneuгabilitä/ / — cтнтч—рнчcc—-
^^1/1 [komI] и* -е, -s 1. нсс* ухлсв"ксиви но
студентски—— нврпoрсииИ; т пран.; 2— студ—
х—удгштсон o0ннс1; bOi/ock; )/*: риск- сп ist k'i
- то- вс звос кси до хс държи.
Kömm/ntgb и* -s, -е коментар.
Kommтe1g1iön / -се 1. обясвн—елва статия; 2.
обер/ин от шаучнн слолнн-
Kommeniatob и* -е, -..огнс ням—/—хлор,
kömm/n1iтbтn tr, нoчc1тирсM; гъноувом, o0яcни-
ВОМ-
kömm/nimäßig [komS-J udj. студ, съоОрозио
——удс—i'CHiTe правнла [зз държание] (вж. Koe-
пнсС)-
и, -ск. -е стуД- олуа—нтоон гуляй (по
особени случей);
Kommersbuch п емуД, сборник от е—уигш—скн
ПССНИ-
kömm/гziä1, kommerziell udj* търговски, нонгр"
чесан.
Kommerzialisierung J— "Сп кoм—рoналнзнрaн—;
превръщане ви публичноправни дълтапе т
чзотвн-
Komm/bzig1bgi, Kommerzie/bat и олтар, гър-
евнон; съветт/ик (носле)*
Kommiil1ön/ —* -п. -п cъeту;oпT; калето.
Kommis [kB1iH] ш. -е [-мис], "S[-mhc] оенар. ней-
/-екюни ии—г/юрня търговски панаринн-
Kömmise, Kommiss е. -не, — 1. коз-оино -Олен-
/0. сизряж—ние- 2-ралг. пвйср* ваЗсоз' вв—нни'
(«сепна) служба: /пот - seilc иа онужО* пъп
ввйсколз сън-
Kommiss... нозио/еи, >0/1/1. войнишки: Koe-
lOtsbubt-
Kommlssär, Kommissär /и, -s, -е (ибн/н- ката
крей/о съсловио по синр-) 1 • комисар (Държа-
нми пребишонсннелу* ’. временен заместник на
ръковод/в днъжиеснно лице- 3, ноннохр в
рxтнн сервизи нопр- PolieeO—omnotsrnr.
Kommissariat л, -к, -с 1. кoч1—зр1a—r нaч1oсаoн-
тю (длъжност е памещ/иса); 2. енеер* район¬
но пв/ниг-сия управление.
kömmlesgтlecO udf. 1. вргм—нпо натоварен, упън-
/-1-^1 (ермим/на) тxчгcтnaщ (е по-високо
служба): ’. пс прсденсвнненотво: -г Veunel-
mung юр, разпил по пргдотзвнлелслвя- еос Aei
/пп - vsiwi-tsi изпълнявам онужО* наля тaмгe-
Н/НИ-
Kömmlee/Ьack1т и вогн—н хлебар; ^0///^ 'и,
-knöpf и формалист, лa—öнаnc нзнaлcпвa'
Koimi-tloi / -нп 1. пърл. кенионелна c;cлo3;
пcапнкx на 'cч1c1cuuн лсчото; I/ - но ксмнон-
сшшн начало; 2- —ър^з- коши-ионни —пргaвни' 3-
конисня: -"/ - 101511-/1, етнссес назначавам
комисия; 4. сърт. иемнонеи (каса възиагррж-
Лазос)*
Kömmiseiötат 'и. -к, -с кoчиcнoнeр; търговски
пъ/иомор|ннн.
kömmleeion/11 udjl = —oem0ttaп5'l*
KoeeitKOOn/'lnchlsnd/T m —таcoвия с книги ви
конненс/нн изчета; -ylei1r/—ьpк- комисио/;
-g/Kc/in п —ъагcпcкo-кoч1oнoиeрc'a канторс-
-irsCel — комисио/и* търговия -rul — 'лев
ни кcчиxни; -srndпny'Hтгъae. аелентланне/ш*
пратих.
Ksmmleesтlum п* -е, --.Ошп врeчeн1я възложени
рабо—а-
Kommissstiefelpl. ecUn. казионни ботуши.
^^1111/1 е* 'еп, "Сп търк. възлагат поръчка
ва нeч1xнвuгр; ва пecагдuнH'
kommiiti/Tin tr. 1. ньpг. възнесем поръчнс по
нoчнx1eueа' 2. нтлрсpсм като пъ^1^ом^рянк'-
kommöe(/) udj. риск- саимр. иначе олтар* удо¬
бни: er Ost sehr - снсдз o’U le-UHiTTe.
KomпlnOee/ -ес 1. скрии- 2. фом. пейор. рaзирпн-
ие/о (лосрО) П-С/О-
KonmoditCci/ "—о риза* 1- улоО—лво; 2- клoтeH'
Ksmmödöbт 'п,	. -s 1. мвр* висш* временно
кoчсн4>зm гекаира; 2. мор* еперни отпити/
(на oьp)гивcuu кораб): Ä сеисц* вogaн иа
въздушни —сосдрз-
kommue udjl I. общ- 2. c01кяoneя; просп; раза.
нитгH; вулгзрен-
kömmunal adj- нeмуuxт—U; еОрнненн,
kommunal... комунален, -Отнясни: Komnunsl-
iburbi-
KömmunälI/gЬgabet pl, сОри/онн иотот; "Umse¬
if (с) е -Ори/сн; чниевино-
kommunaiisi/т/п tr. 1. пратя, обръщам н общинс¬
ко ооОснвено—т; 2. лриcтegннивaч към общних-
ла (нертлиртя; села); Koml^l^r^^^1il^il^ru^z^//
Kommu/äiwail / сОщияок; нзöaрeнr.
^111/116(1 [м "Мйиср] о- е-п. "СП нен-
нoмуuза; участник е Парижката комуна ол 19 в.
Koeeünn// "еп 1- тен- иемуно {кaмупнcлmчсeкa
777
Komplcm/neOr/aarbcn
влаие): iic Panser - Парижкото комуна' 2-
ряДко сОщнлз- 3. ряДко ролк* псйор* комуня/и
pl-
Kömmunikani /м, -—п. -еп църк. кюйле nтeча
прнчсcтнe; причастино.
Kömmunikaiiön / -еп eпaöщcинcr връзка. кому-
uнкaния»
Kömmunlkgiiens/mi1U1i п съобщнл—лио среисн-
НЮ-
^^№№1 f-еп църк. 1. причастие- 2. прн'сс-
ниnona-
Kommunique auch: Kommunikee [кен-шикН] т.
-S, -s коню/ике.
Kommnnismue m. — комунизъм.
Kommuelsi 'm. -eл» -сп комунис—,
kömmunls1isch udjf- комуинетнш-оки: las Koe-
mnnOtlltcle MiilTC-l Кoмуu1cн1нгcкнит мани¬
фест- Ule Koeieucotttit'l/ Inleucütlosul/ /60/
Koeoni/uc' Кену/ногнчгскня— нн——риацнанхт
/Комп1иитсряъл'' uuu- 60/ Kommnmslithtr Partei
d/u Sowj/iunOon КПСС Вcecтютuaнс кону/uc-
тнчгхкх партия; eum* d0c KoieiennOsiout'lr Piut/0
D/uttclTsnds KPD Германсната 'oчуu;cн1чex-
oa лзрнuи» ГКП: оен* бе/ KommunOstis'l/
Ju/endy/ubind Съюз из комунистu—ч—хкзта нли-
леж. Комсомон-
Koe-теп10С|С' -еп 1. сОрявет- 2- общо, оОтеет-
вн/в блата, инат-
kömmuniel/ттn Н1г* h l.цаpк- причестяван сн; 2.
cтаöщавзч ес; съм тъп врът'a: -ommunOzo/ime-
in ROH/cc скач—нн съдове; 3. синор* cпo0щa-
етн-
Kommutt1töo // "Сп 1. прoчияз' смяло (= V/ulsu-
/сГитц); 2- исор* нс11у—си11Я-
Kommutator и* '/. ---O/ni оанулалор, тeк'вeOаП'
щaн- нcкoитпрсвин—н (но Дпиамсмошипи* млеи-
мри.иимаро):
Komödian/ е* -се. "/п ряДко кян—ананл- пр/ср.
нян—анан-
kömöeigni/nOaat adj. к’анхаиа/—хкн-
Koeo/Ir [-;—] / -п 1. ooмeдни, е /рг/. е-е -
spO/I/n разнтравам комедня- 2- кон1жгхк11 лга-
гър-
Kompagnie ["*нь-] / -п ['-—/] швейц-* другаде
оенар. = Komps/Oc
Kompagnon [-опън. -с/ьВ] е, -е, -е търг, оъдруж-
ИНК-
kompakt udf. компактни/.
Kompäkktolt/. — кeчпсклшecЛ; плъ—яое‘Н-
Komppaieei "П ["йен] Евюеи.рогх; 2. ряДкотърг*
кя1пau1Я; лружеслто- 3. О/ср!, търг- съдружи—
(емир)* Komp.. Сяr-
Kompanic/clca, -fülner и ваеш* ронен кo1xuи1а:
-jiTscOäft п нърл* еъ,^|^^ужш;ч-ен^а ф-рма, съби¬
рателно аружнстн--
kompanabcl udj. ерзн/яем. ерапннн-
Kompa1b11tört/:, -сс 1. срави—HH—; 2. зрим, степг-
яувзле-
Komparaiiönsgradi pl. грам с—епспи зо ерин/н-
1—/.
komparativ adj. грам, cрa>нмпcлeH'
Komparativ е* "К. -с грам; сропнм—слва ст—псн-
Komparse е* -Л; -п исо—р* cтатиcT'
KoeparssrioC -сп ['-нн] лаоср* всички етзнно-
тн (« епмитс/ъЛ) филм}; мммaн—'
KompgгUim/ei л. -e. -с олтар* 1. пянетнине; 2.
^a^^wcn^* охое—нз (иа свод}: 3. оинор. жп. куп—.
Kompass н. -cs, -а кoмлаo-
Könpats/kurt е курс по компаса- -usdrl - / -
cна—т'a нз компаса; -rose// -shi/ii/'O кардан,
иион ви нoчпac-
kompa/ihel adj* сънм/спнн-
Kompailbllleäe / — cтвчecтнмoeт-
Komp1neium п, -е. .--СОе/ кoчп—uлнуч; съират—н
курс (иа тиуии}*
komp/nsäbel udj* койтс може до ех ксмп—нонрс-
KoipintstOon /, "im 1. търг, /онх* кaчпeнeсuии'
юр. прнx>сщalHC; 06—^—-^— 2. фас. тв.хн.
ooмпeяcxuнИr уравнапсоявавг-
Kompensa 1tönzi*eceCiät/J пърл компеясхиисиих
сдслоа-
Komp1neatsт и. -е, ---Ou/i техн* нc1пcueс'ва;
уравнило/: уаз>нявccит—л* урапнинст/о маха¬
но (па чаиааник); мл* 1пяг—|щ1ионстър.
kömp/nel1T1n tr* 1. щърк— кc1пгucирa1; уран/я-
тан; юр. прихващан (cpДьллмnoв-: 2. фас сл.
теха* нтрxв1явaч, уравняван, нячп—ux1азч*
Ksmpenzierunn/.‘
komp/Ci/i udj. 1. кячпeн—uн—U' нсрядавсв, нмср
влзсн (Да разрешава даДепо аъ1проси): 2. ОВС"
дущ-
KompTt/ti и. "сп. -еп съперник (при лъетезопое*
зо служба* ионк^рс):
Komp/tinz * jl -сп кенпнл-ян/вхн, н—радтппеол'
ябхгг ва влеел. кoмпгнeян1И; д—Н/вол (пс
управление* учрмж'дм/ом): с-о -trii/Oyn - cпяаяс
юрнслики—и: Ire gniOul zuu - шосе- scdeuec
BcHOuC/ друс* влс—T; друс- учр—жле1яие х
аямпенг/н/в по тявз-
KompsC/se/Triys / въпрос нз качон—eилшex—*
"-сопОТО-/ — aoяфгllo-; спор между учрежд—-
ния. ресори за обсег нз дгйисе—-
kompcti/птп iitri h синор 1. атлд^нд^тт^1рзн са,
cъeт—тaтxм ес е друс; (за даДг/емясто); 2. Ir¬
in ") ет—двс ех. пюнста хс (/кн-)^.
Kompilation /1 -сп кячп1нaн1и-
Kompl1atöт е* -е -'-ouec ксм/пн/хлор.
kompilieren tr* кoчп1ннасч; провя нoчпннaи;и-
Komplcm/nt п* 'S, -е 1, а-пътв-лне: 2. мисо. =
KoepKes/lwOi-ci.
kompl/m/tiän udj. 40Пънlf1н—л—И'
Komplementär н* '/. -а търг, напълно ятo>cа—ll
'лев из кенсвинтяо иаужeeтвc.
Kompl/mcttär/bcerl/h ш икон. чтен/ю па—aоани-
тнг — участие ва държавен*; -Taren/ pl, физ
лопънинт—нин нвстопс.

Kompl/m/elw'ink/1
77X
Kompl/mletwiekil н допълнителен ъ/ъ/ (Ди 90
кроДусо)*
Komplet [кСпн—] м. -s, -к ансамбъл (рокля е пили
или жаикгтче о— еДиин плос}-
komplltt adj. 1. кячпн—кт—U; пълни (тсриисурс*
спалня* закуска): ein KiO/cs ~ кофа със захар и
мляна- 2. зает- пълен: аoтт- j/tet sied wlu - е/тз
ямен— псично- е/тз сме тoинк;* 3. udv. раза.
HCЛЪHUOr СъВССМ.
kompie-Cicr/n tr. кячпл—oлувс1, пяпт^-шaM'
Komple/ttn/niiine« "еп оо11пт—клувсне-
kompilx udj. кячпл—кo—H; сложен (иман—)*
Komplex е* "Cs, -с I. комплекс (и мас** ммД- и
поих*)': oг>lcупuв—T; ^1-0!- сбор; 2- снр. 6/00.
к-нпн-к- (ее лДо/оя)*
Komplice ["Пт—хс. раса, "пннис] и, "П. -п =
Komplize.
Kompl1nk1eöön/ "ес 1. кeчпн1кaниЯ; усножигииг
(илсД-): 2. тaплcнcнoc—; тс6ъpкa1acH; загрудлн-
неон-
Kompllmlnl /* -е, -е 1. нсмплинн/н: Н-г -е
ii'h/c нс хс ueргмaяи* 2 пaктoU; поздрав.
пeн1нaи1я pl.: ein - susrlclten предаван н—ннн
пcч1нсн1Я; поздрави: mein -! е* монле пcннтс-
иии; 0: мюнте lrcтдра>лeнняl* честите ! (ла
постижения).
Komp1imтe1(/n)mgch/г, Komplim1et/eec0eтieтг
ирелк* ккoчпн1нeuтx4Ж'ии-
kompiiminll/n/n tri пропя к-млл1ч—uт' пeтиаaп-
лив31 (зо mu-r-
Kompliec е, 'П. -п пвйср, съучастник,
kompliei/n/n tr— комп/ищ-рсм, у-нож/янсн, зз-
бърипсн: —oepilzirrlru Cisisleteu —лoжeH; 1^-1
xaаск—га-
komplizl/ni udj. —люжгв-
Kompiizln/TKoetl/ -сп н-нпннцнрапвол-
Kompiott п* -s. -е кoчплcT'
komplolli/гте i/tr. h правя канптют-
Kompon/iiCeT/ -п компонента (о физ).
ksmpsni/гen tr. intr. h качпвт1рзч, oячпoннрс1,
е пран.
Komponist е, -сп, -нп канпюзнтюр.
Komposite / -п Пие* [лилгия] сложноцветно
aac——H1e (um Campasltue- омо-)*
Komposil/non/ -еп основно зпсченис кoчпoт1щми*
Ел/сз кeмпят—тия (косо приелв/Ление и иото
иом/всо)опг)\ 2. аси* лис* кo1пятнu1я (ками
хуДижсестбено нарежДанм* разпределение* раз¬
положение по чисоннг)': 3. тсхн* сплав; ом/с,
кoчп-зии1и (я/л бас* мелели* еримсозо не-
ицмипнса)*
Komposi^d/slelre/мус. кcчпязнн1я (като учв-
Ос/ предмет).
Kompost/um п* -е. ---Ois/---ot/n грам— сложна дуно-
Kompost е* -е, -е смл-сш* гр341нсаcкн тор,
ннононкс, кcмпяeH'
koepo-ttcuec tn. пропя H-cncTae. нямпест.
Kompott п* 'S, -с кямпсп-
Komp<0//ec0üssei/компотинаX; купа за кюнпсн-
KomppГтeee/ -п кoчIпрee'
komprcssie/l adj* ceтcт11; c>нвa—M'
Komprгceini!itiet/ — фал. евнвсемясл (за гсза-
нм).
Koepm/tttoOn/ -сп кячпа—cня (и фол*}^ свнеи/н.
пргcутaнe; поставян/ по; нoтягаuc*
Kompressor л* -s, ---оисе нехи. компресор.
komprimieren tn. фес. прecутaм, свиван. пехна-
вич пол яелястл/ eта3; т—нuoxти)* през, —oepri-
ml/mt/u Stil сбит етин-
Kompromiss е* п* -ек, -е кoчпаcч1C-
Kompromlssler е. -е. - пгйор- oпeлзнa—ел-
kompromlttiercm tn. nefl. кoмпрячгпирзM; излагам
(л^т-^.
Komsomol с* -е. — еен- Кемсеман (КСМ).
Komsomolze н* "П. -п алт* кячeoчюлeн; член вз
Комсомолт-
Komt1es /. -ел; Kömi1es1 / -п контеха, млада
графиня (nмимъжвuc-.
Komlör п* "/, -е = Konto*.
Kom/ur е. -s, -с 1. ест- управител на oO/acT. ви
рипарекн орден; 1 кoчзuдъяр во р-псронн
ярдни-
Komtuib&/ -нп аси* област ва рнuaаcк1 орани.
упрсттипс1 ет Koeiuu- рeтн4eннни ви Komtur.
Koecha/ -s; KonzCo/ -/ 1. снр* рaкявннoo0аa"
зсв сне;; 2* мед* няздре-
Komdc/sat п. "S, -е oaнд—нзсT; продукт иа исндни-
зaннИ'
Kond1neation / -еп кондензация, сгъстяване;
втечняване (но тилене)*
Kond/neatoг е* -s, -отпи физ. мл. конденззтор-
Koed/nsatienspunki — фал, точка из втcчииnзн—-
ЛЯ-
komd/nslcrcn tr* 'яндeuт1рзм1 (мляко}: ceтoтивaм
(мчекнрсчгоке nь,лнaжu)•* nнeн1яnoм (пара}:
Konden/in/*гnn//
Ko/d/nsmilcb /‘кoндeuт1аauв мтиoЯ'
Kone/neon и, "/, ---оисе кени/изор, леща. тъчехъ-
бнрз—сл (па /ширслии/)*
Ko/diClie / -еп 1. устявнс- mьpг. уcлавии за
плещел/, исептпаз- 2. риск* eтxтяиннC; пеложг-
и—н; 1 кснииц-я. физичееня 0x0—0^—— зо
мoчeuтa (па спортист* животно}.
koediiionai aCj* грам, уставен.
Ko/ditto/ai о- -е. -е; Koneiiioegiis и* - '-'Ies
крои, уелснио нантян—ннc*
Koedi1iöngiiemue н* —, — филии, кеиднщнеиотн-
ттч-
Konditiönglegtz ш зрим— уоновио изae'e1нe.
koediiiön/I1 adj. условни; eöуcнaвиц.
komdilio/lcrce I. i/tr* h иман миcлЯ; иа служба
съм; IL 1п- установявам хтепен—а ва втасало (а
накитило)*
Konditor т* -S, »-*ounc сладкар.
Köeditöг/i / -еп сладкарннща-
Kondolece/ -еп —т6oлнзия>аниe-

779
Könige/wasscг
ksndo1i/г/n nur- h нткoтnзм cтбeлcзнaвoинЯ'
Kondom 1. "S, -c прсзерпз——e.
Köndöminat //, m* "К, -t; Ko/domi/ium i, -/.
--'no/n кouлoм;шнуЧ'
Kondor m, -s, ---Oil зоил* кондор e8aucoтlanplпt
/uyplu5r-
Kondöiii/Г1 /н. -s. ...T uon* >040'. лтлкaвoдcщ io
ногмин веНоки (14—/5 c»)-
KonUUkt m. -s. -c 1. траурна шес—в-е- 1 мус*
проввдиа тръба (ис ерген).
Köneukt/nг [нВр] 11. -s. -е шнсйц* нв/дунтор.
Konflki н, -s. ~е копфс—и pl. (ои/бепс* бисквити и
Др* иоиеметно):
Kona/klion / "еп ш/ион* конфекция, тюлена
ебн—ктя-
Ksna/kiionaг и* -е. "/. кauфeиннoueр; търговец
пз еянотн др—хш
KonffeTce/ "СП кoнфeрeнннИ; съвещание, тaxe-
атине.
ko/aericrcn lit/i h 1. оонфсриртмс, тaxcganaчer
съвещавам— сн; 2. сън калф/роиснс-
Könа1eeiOn/ -еп църж. вероизповедание.
kona1eeion111 udj* кo1фecиfa1злe1; тсрснн, н/ронз-
пяведсп-
Koef/lli pl. 1. саиср* —лодки. куаaOии' 2. иепфс-
еи-
Konfid/n/ е, -сп. -сп довереиио л—щс,
könfie1nii1li udj- 'яифн1денщиансн, пявeритeнeHr
—0/1-
Konfguraltdn/ -сп остр* конфигурация. разпа-
нож—ui— ва П1снатн—с, и пран*
Konfirmand н* 'eп» -сп църк* ке-ля са ню/фирнн-
ро (V /росеслаинесм).
Konfirmanden unterricht ш рeлlнтнятнa поиго-
тoвк3' eоун—uн— но KonOiresud.
Konfirmation*/, -оп 1. юр. утвърждаване; 2. църк^.
'oяфиачaн1и (— приисели/инн/)—.
kstfinmi/n/n tri 1. църии иолфирниран; 2. юр*
пентържа* но н (плucмДo )*
Ksnfekg1ist/ '—п конфискуван.
ksnfiezi1b1n tn. конфнсиащня-
Konfitüre ). -еп конфитюр.
Konflikt /н. -и. -с конфликт, стълкновение.
Ksnalikt/kommieeion /помиригтслиис 'Oчнcии (про
сацислолмо е прсДприятиято н ГДР и -/ нас};
-S/sff — 1CT—рИ3Л; ПОВОДИ pl; зо КС/фнИИТН-
Ksnfoe/ng1löп / "СП конфедерация.
konfoe1гiтгтn rejl- оевф/дхриранс cc» образуваме
ковфедерзщня-
konfönm udjl eпeтвcтcтвoH; еднакъв х: шъ>рк- -
/еН/с нмаме напинт; ечеловеднн впиевания-
риза, wlu ус/еи - eil Ci- съслзсеп сън е т/б.
Konformen и. -е, - - Konformist и, '—п» -сп
привърженик нз инт-инин-нстс щъркто-
Kontbrmiltt// -нп съгласуваност, съгласи/, —ъон-
П—ЛСТВНС-
Konanonlatiön /. "Сп юр* конфронтация, очна
Х—ЗВКЗ-
köeaтoe1i/г/e tr* кauфрo1—ирaч; пропя юч/з хлив-
03.
udj. конфузен, aöпркaU; енулс/-
Konfusföiie/ "Сп 1. aOъp'aнacT; C1ущeu1er конфу¬
зия; 2. юр. сливане но права м задълж/лис-
KönaueiOneгat и фим* „обърнсн* /лоно“ (за
чобси):
köeg/eigl udj. кaнeeниaлeн; иуховио роденвн/,
ровев по иух.
Ю^1^^(^1^1|^1111^1<1/ — конгсниналноен-
köeg/eiiäi udj. кaягeнятoнcU; тролеи.
Köegiömeгa1 л. -s, -с мнп/р* кмол* канетонеран, е
прен*- 01/10^1. —111—11110-
Köegöi/s/ /т, -п иян/ос/ец-
köegoiTeiech udj. кoн*oсueк1'
Koeдг/ga1iöe / -сп църк. контре/ания (е иоша-
.7 шишето църиао): е, ябеднневн 11она1еск11
оОтинн х общ устав- 6* енд рeлитнятuн братст¬
во.
^1/^» '/. -es. -е 1. контр-с, събор- 2. Конгрес
(пор^^^меит н САЩ)—
köeeгn/e1 udj. мом* съвпадащ, сходсш
K^i^l^i^i^u^nz^e^/ "ШС 1- мае. ехюиегпо. съответс—вне-
2. 6м? pl. зрим. —ътлa—уnaнC'
kongruier/e i/tr. h крам* cттлacувaч сс.
KonlfCrc Д "П бои* 1. [издсло] 11шса'юпe-
нгняннснно рзстсннс (um CaiiiferueY 2. ш/к-
oярнфe3'
König и, -s, -е 1. 'рзЛ; нар; иетир* Сне -к Roe—
тя—нва униформи; 2. иирт* поп. ригх: 3. нар
(фигура н шихо): 4- нар (сргдното имала)*
Kö/lgle / -пес 1. арз/нци, перипт- 2. uсaнuс (а
шахе): нои-че. дюна (е корми}: 3» исрниа (зо
пчелен кошер).
Königie/mu/ten/нанка по краля, церя, кро^^линх-
!С'Мт3на; -wOHn- / - на—н—нт по крoл» нор-
königlich adj. I. иарсон нролсн1и: /0/ -ск G/-
scleck иарок; поларък- Сс* -с Sacgnu ихря—"
пенсщ (Довод): риск. - Tehec жнв—я изля цер,
жився царски; 2. пеел, нсрствеи: -с EuKehsci'
еип/ щтрелп—лз фнсурс; S.udv-ризк, е—янкот/п-
но, ^011^—0. чулге/ю; 1твъярeлня 1/0(0:
sich - siüsO/и/п забошляетн ех цсрен--
Königllnhkk/t/, — исрс—пеиос—-
kö/iglos udj* бсз uaа*
Königreich п иарство, крз/сгвя.
Königs/ae1eг — поил. = Ksos/us/T/r' -ар fnl ш сярг
и6тлиз „лхншх ргвсла“; -bisn т нсроко ен/ьо;
-blumc / о^ои* = 'Гоен- Осгес / бе—- нoпeЯ;
eвeщиниx* церена cвcЩ; овча спина* (Vcibss-
cui Clips* 10’11. Tlapsns); -kucl/e н лиша*
нн; кг-к; -mord m нар—убн-енва- -paar н
ирaнcиa; церена иня-на; -гок/ - / б^он- божур,
пcяяни (Pconos); -scOlä/ec * / ' сеел- змия бои
(Bos 'ostli1ic1our* -scOuee ш яс-'спонучлпт
нтc-рc1 пр; -'трелиовн празл/ие—н* ни cтcлcзx-
ння; "/иу — Богоявление; "wa-srin п м^ио-
нарснс вода (squs nn/is]).

Kö/i/tum
780
KO/Oy-ne n* 'S, — 1. кратона >13-—. каoлcкH;
нарскн ияетннут, нюнарх-я- 2* ряДко крсл-пна,
щаролва-
Ooclscl adf. коинчсскн-
Koijsktni / -се 1. прcдпoнoж—нн—; догадка- 2.
поправян— —ля тъзстаповяпавс ви рoтвoлcи —ля
нeляaдaтxщ сс но 'спеве ненсл въз севяна но
аст* лон; тока изправни геохл-
könjn/ат adf. öазнc1-
Kogjiyieloi / -строи. 1•cпаeжeu1Г' 2- пe;а—ж-
деин; З.гОнвл- нонюгзц—и. к-пулxцни-
konju/l/rin tr. 1. грам, cпаигaч* 2. oънeлaвaм'
пocлaви1 норса е нр,: мас. -oejnyOrric Pickle
съолванслв—ui нeнк;-
KonjunktlOn / -нп 1;Т)см- съюз; 2. соср. аспекн-
Koejns-tov е* -5, "С пялн1uитгнuя наклонени/.
—o/jn/klivi-cl ['в;-] udf. зрим* нато квиоикгив-
Koejis—tU*/ "Нп икон* ксшонктуро-
KosjnnktUrpolIOlO/ /- конюнктур/с, вперто/но-
гнчша политнах.
konkiv ["Сн] adj. фал* нднъОяог (леща).
KosOsvItIt ['ТН'] физ. вдлъбизлюст.
KodOIIvi [-ве] /, -s, "П църи, изОор ви пoла'
mcTOTa ва събранието за лонът -пб-р-
Kon—oidüne / "Се 1. съгласуваност, сходство,
санекноот' 2. азбучен списък из cтaтпcлcпnувO'
щн пзесжн ог к/нст (особено Библиято)* 3.
леел, едяинвс нo—тoиnaнc-
Koskoi/InerchiTTe /Печ. нсл корда шц (шрифт),
Kos/olUUt н. -к. "/ църк* mьpK1 юр, 'синории—,
договор (зо/р* по римския /опи с Друго дър¬
жава).
Kon—Oidirn//nct п църи- сборник от лют/рен-'
кн вероизповедни кш—тн; -ТО/тп! / църк* ое-
испит в—рензпяведпа кинта но нют/ранснат*
църкви-
koskmrt udj. ксикр—тел; честа:: ясен oлрeдaлa1:
"е Fornen опр-далси;, уетзиовенн форми.
копОиг-оКОП/гп tn, ияниргнизнрзм-
Koekirtnn т, -S, '-'l1 Х-трам* кoннаггиo xпpecт-
нитення; 2. н—щю ноикрглио, пещеслвеия-
Koskihiilt т. /м, -5, -— оосор. нснаубинат,
и {—законна оъжнл—теттв-
Koikuhl/s / "П 4ържзнк3; матрасо синор. из-
Н-жИННО-
Kon/umilet е* -сп, "СП конкурент, съперник.
Konk-nT/tnn.j/ -нп 1. кeuкуa—uu1Яr съперничест¬
во; 2*риза, ксноурн/гя; ф-рни: Uno С/т - каиОнс
купуван -н к-шнур-иги* ф-рно.
Koski/rSie/ilmi/i и конкурент/я прг;прниmuC;
-oikir/T/z/flUty udj, неии^у^р^гнт^о^с^п^к^с^о^6^ен, спо¬
собен до асянурнр*-
KonkirrCnzOJiusni /търг, клауза зо леко/аурИ"
рзна (в договор).
—onknrr/nzloK udj. без кouкурeнlЦнЯ'
КoоK—1г/eep1iIпny'Гтlxтгя cтxпcтслcлcи нтпнл,
конкурс (зс отличниците ученици)*
—onknmTlurn int/i h 1- nlьpг; конкуриран; 2-
oвякур1аxч, oтcлeзaвaч сс.
ko/kürs adj. търг— нeoтcлoя—снен-
Kon/irs е* -s. -с 1. търк* нexпxнoянeгuocн;
банкрут, фалит: Оп - /111-11, фалирам, банкру¬
тирам; 2. паoucдурс из несъстоятелносттс-
KonOnrs/esttr/маех из нгоъхтаянглшоолла' юр.
-vnr/сНгс п търк. юр* пргcнтплгн1—; препи/г-
ннer наруш—нис по иееъхлоялелиастна- -уси-
IiUi/1 п процедура зо фалит; -vruwsli/i — юр*
ХН/4НК-
kOccrc I. mad- 1. tr, 10(0. -ън е cъcлoиннe; -нен
възможност. способиоол. прсво до: те kucn e/ic
лова е възможно, нож— да бъдс; ich Оасс no'lt
inin 1uheoleC; не 1O(X; нс съм т eъoлoиннc нс'/
до работя' er Ние /ОсНе котле/ - гой нс можа до
дойде- опече: Ich Isle ск /ОсНе ц/konnl нс можах
(До го /спрсая); jed/глаии kanc /ое Bo/iiotsik
incuizen поени може, инх провя до нтлялтna
бнблио—еознз' ч/онс е изпуснат in/,: 0'1 капе
uicl icd/is мото н— иначе до пocппли' ос/ —асе
licll m/lu вс съм в eъxнoин1e нищо пoвeнc дз
лрзnи' реса* In капе lei ilcli [m/lr] eil люта
нщ. ис ео рxтOнрaм' TsuOe hus lu (isnl/i) kanntt
H1нaй астнсло няжен; с/ ис/пе, ние е/ kochte
лей 'а—щeш— с нята eта1O' 2- почти натизо
раст* oмгЯ; бива, чoгз: Iss —unutt /и
(neOceiwcyrn) tue Онто, ножни дз напранин
люто (нямам неща /рвнов} фиш du kaccsi
лосН цетпе HaUcn до иман до втeмaш' фом.
грубо ни —асс eiet [eil]! вс можг нс каядардИ'
са!- 3. възможно е [щвт-| до: пк —асс 5111, las/
/1 Ktinbe. е* —uen sterben възможно е до умрс;
kscc lus eO/IOhl Stic? възможно ли е лава- 4.
ilcli uiloc - ие нает да вс: ос/ kacc sihtl
ил/Оп. те zu tue иа меес да ис то uалрзви* II- 1гн
1. т1зи, умея, разбирам, нтaдaи: er kann gut
Deiisch, FTüceOsoscI ней зиза, владее 1—1CHИ;
френссни- Г'С Aufgsl/n - зноя сн урониле,
уnрaжн—ннитo; viels Ge/ocitn - зноя ниято
стнхотворн/ня (наизуст); bei lim ost alles
gnkbcct у пето нснчко а рcтуллал иа тюнинт м
ум-ние- н/тК knec, den -oeeCt кейно умее.
въртя ну; не will ge/occt sein за тона сс ясна
ум-ние- 2- е i/tr* h винат—u съм: och kscc micHts
/aTüu o. в/ сън вннявеи за —ова- 6* ис нот и до те
прeдo—>aaля* нст kscc /alüu? кой е вяновги зо
пято? □ разт* ums Оасс —/oneu никой ве мож— до
СН ЧCаH X В3С-
KOnn/c 1, -s. — ум/ине, епсесбивон, титан—: aTIe
leHicdemc sein - венчан са възхищава— он
учeниeнO; способност!* ну.
KOi/en п, -s, - който ножг до лрaвИ; създава ир-;
коЗло -но з1a'нлc11а; coличз cръ'нoeгr техни-
на; маЗелор (с диЛези сПлеит)*

781
—o/stiitiitv
Ko/nix H* -cs. -е връзка: eit n-п in ~ -onnse
1ннтсч тъп връзно e ног.; drc ~ vnuTO/u/n
зсгуОпам връзното-
Koseesinn/ -ec nтиилcл1н връзки pl*
konnovani ["ве"] udf* снизходителен.
Konnovicz ['TH-'/, "in eннтxoжaн1нe'
KocnoKKen/ce i, -/. -c търг. мир* нсисесн-ит-
Kosii/One i, -s, --.bien -стар- Оран, съпружесн-
НО-
Konol/ - - -е. -амtaЛ1 аснуоони-
KonquIstadOr [ню/ннст*'] л, -/1, -сп ял— -/. -е
неш* зопоепопст (па амгриканоие змии).
Kosm/ktor /—, -s. '*'Oren заместя и''рек—ор-
KontikratOOn / -ес 1. църк. апкюпoнa(тн— (във
(LiuduiuKu син): 2*рел* прco—пщc—лт1eниe'
Oo/ret/uHiv udj. грам. зо пяследнца (съюз нзргчг-
нняr-
Koctrkuttv'doTe/ftht/r ["ЙТ"] — кенонкутинн—ш
лаeвo;сч (устно превежДащ ил/Д ироиери)*
-uitz и грим— нтрeн—ннe зо псо/сд-що-
KonsCn- Л1, -cs. -е cъгтaeнC; пoтвaлeннг, вдоОре-
1—1. рaзр—шe1нe'
Oontequ/ci adjl 1- поснедопогслсв' нeгннгoк1* 2-
нacтe3нн>; упорит.
Koms/quCez fl -ес 1- лacлcgoвaн—ннюxл' 2- pl.
cлeдeлвнГ; извя;;: pl, die "in zOelen пcгли
тсlктючeu;eлe; водя llтвoиилe-
Konкrтv1iiкmuK; Köntrnvatitmus ["ПС"] е- —
oянxeрвa'нитп1'
kontcrvativ ['HX'] udj. 1- иаис—рпзтнвги- 2. съхра-
ВЯНСЩ-
Konкel1vativ|(mr ['Ван1 >"] и* -п. 'П /полип* 'oнc—a-
натюр.
Konservator ['ПГ-] '1. -и, -'-buec 1- /пилиш* кoнeea-
вхтор' р—акциен—р' 2. пoтн—гЛ; нуоноо. съхра-
/-'//, нанс—рвслар (е муз/й е пр-).
kosteluvatOritct [-в*']: udj- - g/biT//l завършил
oялcгрвoлeрнЯ'
KöHKirvitoiOue ["ПГ"] и, -е. -»-utrn мул* кoнceaвa-
тюрия-
Koi-Suys [-вс(/'сп нопсервс-
Koct/uv/clüclK/ l'TC-]/консерв/г нунии.
kontrrvtem/c [-TU"] tn* oouc—а>ирaч; тaлзтвзч*
Köirerytsun/у ['Т-й-] '-
Koi-ly/I/t /1, "—п, -сп търг* а-не1ТШХ1/н.
Koi-ignafär/н, -е, -с търг, кoucllтягнзр* пoнунa-
лсл из ноионеиаииошис отокх (зз продажба)—.
Ооскоупо/тти 1/- 1. зз>—ри>зч; удостоверяван; 2-
кouo;тннаaЧ' даван о—ека ва кaux1пнxцllи' 3.
нов/* държа няЗока н казармата (« 6юеаа
готивиосл^.
Koss/ornetiöni/ "ОП търг, кюноиешения-
Köstoilue д. -е. '»'0en 1- iied. авиоунг; 2. -ътс—.
Оо/кО-С/сС adf* хсм* квux1e'cинeu* плтлeЯr гпcг-
Konsts/tTn j* —хсм* кoшe1Xнxиняюx—' кешсненхш'
U1И' плътнесг-
KonKittöriue т, "S. .--011 църк* кянснстория
католици- протвслаите* озраинлтянт).
kontOufbo^rrmn tr. оси* събирам нявобранщи-
Konerolptidne' e'eпr еип. еъОярои/ ви нявоОрзн-
Н— (е прави иа откуп).
könкlkтtpiooc5rfгrt udj. яетябюаеи ол вонило служ¬
ба; -ptlicttou udf. подлежащ ви воевнз служба.
KonsOl и- -г. -е нкон- държавен. об/нсонно/н/
за/м.
KossSOe/ -n X.cmp, конзола; 2. нанка поничка.
KonsoliddUefnl/ -сс 1. сион* кoнcялu;xння; юзд-
рзвиna1c (па положение- иа Льлкoвej; съединя¬
вана ва яяка/кю засне е /дни; 2. таил* зoтдрзnи-
воис иа земнито 'aас (поД дейстеее по змоноя
проток); З*м\гд* вноотсияванс (па казус}*
Oontolidtrrrc tr— ooucoннднаaм-
KoiKonl/t //, "Сп, -еп крам; оъттеево,
OonKonäntItcI udj* грам- 1. нoнcouзягeu» оътно-
сгп [тв1*нr* 2* adv. (окончаващ) ни, със —тттзcnx:
(изговарян) нито cттлac13-
Koi-omuiet-mus ш, -е грам. кен—яихитизъм-
KosroneaeZ -сп 1-1НН- кeнxouxl/тиee—' шз—^^уп-
ванс пз cтгнoc1н* 2- муз, кeuoянaнe; Онзтозну-
'——-
Kontortrnl; "O, "П 1- нисш- 'Н—и вз кoшxeаи1ум' 2-
фом* псйор. ера/- орнск: eu usl SHic/ -п! лой м
лаЗфзпз ну!
Konsortium [-ннум] 'н. -s. ---len окоп, кeuceаи;-
у1-
Koi-pgei '1, "К, -/ КСНОП—КТ-
KonKpimseoöU / -сп кяяeп;асн;Я; тстoпoр; oгтalк-
1ИTH1C.
—01^1*11-0' [-йт] udjl конспиративен.
Oos-piri/m/i Htr. h '-шcп;а1аaЧ; заговори-ча.
CЪTCOTЯHHHЧC-
коик-Д/С adj. постоянен. я-пронг/ннт (иопс-
тел) мин- константен: eil -cm Bosl/*i е
неизменна злобз-
KoesSäihrC/ -поил. иоиснаягс-
Konst-tneZ/ — кoнc—сll—нocн•» uxпаoчeuн1вocт-
konKtailrirn tr. кяucтx—ирсч; уoлсuoпявсч-
Köd-titismuir/ "еп кaшeнa—сиии-
KoeKtelTatiOn</, "/п оснр- кcucнeлxu1И' е преш.
kon/ternirT udj. C1сиЯ; унуд—U; нтумeu-
Kos/t*pütoon /- -сп .ниен). кoшeт1пaн1Я; тспeк;
kosKtitnIrmrn tn. 1. уча—лятгч* 2. колсгинуир^хм
(упрааа* пестояталсиво* президиум}*
KosrtiintOös /. -нп кошх—нпуння (и инсн—)*
KosKtOtniionsIOitenK е* - - — кошо—игу^циоисн;-
зъм-
коик/iiniIoeriT udj* 1. кеионннунношгш (управт—-
/1—, чcuгаxни)' 2- 0/00- ued. кошо—илун-сих-
/—1 oа(сuннeoк; (лсДът).
kogsSiotutiv udj. L кcucннлуп;пeU; същсствсн.
сс/он-н (и юp*-(вла.мвзи* чиимУ; 2. юр. уча—4ll-
нетен/ (зсиип* уомие)*

konstruieren
782
koiKt/ii/rid fr. L кoнeтру1асЧ; пocтряивзM;
-'Р-Я (ммxoпeзьм- .машини* космически ко-
рао}* екипиран (чертеж): 1 мис* чcргaиr
построяван (фигура): 3. трои* коненруи-фон,
aорстуnaм (изречение): 2. пратя оиилаклнчеш
рстOaр: 4. филии* пропя философски кв/слрук-
пии; 5. pari. udj. /onstiin'oirt през. изкуeлтcU;
изснзесв, принуд-ш (оОясиминм- иоотасриакс):
/ет ganze Ronan wlu-/ - т ueтии роман има /p.
яaeлaccuO; изкустегля.
KonsSrn/t п* -S. -е фолои* кcuoгаукг-
KosKtrn/irnr |'ГÖа] е* -е, -е шмха* кoяoгауи-гcр.
Kog-SrikCooi ' "Сп 1- —аха* грим* ксисеруки—и;
уo—аoЙcтпa; направи, елро—ж (за машина* .мо¬
торно /ало); стросж, пес—ройкг (на драми*
осргченее): 2. исн* построяван— (за npuъгьл
зс/1 нpuаoъгaлnlcu): 3. пccтрoявane; етрегж (но
страДа}; 4 философско ненструкимя; пран*
псе—рогни— (м юр*): juro-titcle -сп ор1лннгcк;
постаoeния-
konstrnkilv |-йп] adj. коиогруклинги.
Kogrtmiaeivi-лпк |-пН'] е* *. — иск- ксяенрукгИ'
BU3TЧ-
Koirul [к-иП'] и. -е, -п оонеун (и тон-}*
köisuläriscC i*//. ке/оунонн-
KonKuTat а* -s* -с овнеулснвс-
Koiril/nt и* "—п, -сп съветник, кю/хутлант-
Ko/tUll п* -S, -с оемор. р/ннние.
Koi-iliietOd / -еп коиеунлсния (а училище)
съне н (при лекар- юрееН}*
/onesItcSivv*', xтвeщxлc1cИ; оснсуллслив—и.
Оо/киИО/гш/ tr. кюuxулгuрзЧ; ияпинтом сс, съвет¬
вам сс е; Kontulilrunny - /-
KontUm о* -5, — 1. икон* кouxунснuИ; пятребле-
/--; 2. риза- [пяла—öитeнuг] 'яeп—асини: I/ Ice
- /сГне а* отивам н кссп—рация—а (до пaтapy-
>01)' 6* ставам член из кооперацията.
Kontuernt е* -сп, "еп аю/хунатвр-
Kontün/grcoKS/nscliaft/икон. пспр—Онпгннх кс-
еп—рзн—я; GntrlI-cC|aff/кон. потреби-елека
сощге—по-
OonKnmt/irn fr* кcucумuaaм' Ködsuiieiungy.
Koi-ie(p)etOc / — иояеумзння-
Koitie vrrein'тис/. потребителна иоопграиия-
KontUkt е* -е. "/ кеялаон (и ал,}* eъпанкcxнcвe-
/--. лcп1а, и прен.: eit е-п - Schilfen, y/won-
/11, lerst/IT/n уeтзнявивaм контакт. връзка е
11КГ.; СО/ Dillen (е/ StroeT/oeun/ Islec "жинмнг
ви —лelктаoпаявo;с се дялuрaЛ'
KoiCrniiiCtöi /. -нп естиоза— 'cuтзмuнaцияr
о/мноин (на (уми); лен. —чecna1c ио нитерапур-
шн неостстг при пр—пиcвaлe'
-ои-геО/от/г/ tr. кaнтaч1ннрaмr cлunoч (Лун/и.
форми).
—опСГ/С udj-* иърК: е per - е Орой.
KoetinpTüilOn /. "еп —^з/рнеи—С-
koiCinplstiv |'Нн] adj. cъзeащaлeнcн-
Köni/nän'e ['ile] / — се0са6ладаиие, иъажз-
НИС-
KoniiisUeimsT — мор- нонпрссдмирхл-
Kositiriean<lc// — ноит^р^аб^зид^з-
KontTrUüepI и. — кoнлрзпaр3'
Kontiilil u* "S. -s оспор* uзoÖаaжeяue* зографя-
—*/, изрисуваш (чиaгк-н.
Ooctrif/o/n tn. ии—ор- нзoöрaтявaM; аиcувaч;
итпиoвз1; тoгрaфucвaM; типсовам-
Kontrryrwi'll п контрол/г/в. паoтuвявec-
Köniir'elur / еи/ии проннпсмнис- -пиССси /
имх/и* кoнтаaгaйкo-
кос-ти/ intr- h 1. спорт отслабвам удар чр—з
кcитасудaа (при Оокс}: 2- п/ч* преобръщам
oöаaзнтc (отляно зеДяета е обратно) е нил-т-
рзфuи—a'
Koni/u/ordrrTlbi«- —бранно тaпancИ; пролмвспс-
лвж/е изреждан/; -rivolitl оИ/Квонтрар—воно-
н-я; "tsse — кол—ргланH'
OoniTsti/ii adj. ccп-рuM; оборим.
Ko/lixt и. -es, -с 'ouлг'o—; —100!.
Konefruuny / — търг, укезх/н— зз впненапе в
дед/вз см—тиа-
Köntlulsl н* "S, -е кея—нл-ян, мсл-рин.
köntfnrntST adj. оо/1ти11гентатен-
Koiit^i^si/^äi/^n^lci-^c pl* контн/гитолни смля (дър¬
жани)' -tpriir'тон- нявлнн—влалнз блокада;
-syst/m п нсинииенталнс снеп/мз-
Könelny/ni т* -е, -а коинниг—шн (ат хора ала
количество стиин)*
kocilnyrnt'i/mrn tn* икон. у—лзuonивзM; спргиелям
(кoнuнгoтпcr; ионнннееи—! |рсм; Kontlnyrci'in-
nung/.
Kontingene(кrzufeltпny / тииз* дтетие на кси-
Г1ue•eнГ'
Köctln/rczwInk/T—мои* със/даи ътъЛ;
kontonniTrTocl adj. яeпр—'пe1aT; иепрсс—зпен-
мис- 1eпаeр1пeн eрeд)-
Kont-oeulitn-/ — коилииюилгл-
Konto а* -е, '--teln/.-'to oьpк. 1. e1eткa; келто: еО/ -
erOtlnen o—наuпзм омеги*' шоп - 1/0 len Buck
iibne нмам текущ* сметна е Отината; 2- енгпнз
(въобще): suf - von X. Y. зз смстка из X- Y;
разт. lue koeit ruf sein - ловз сс дължи ви
Hcra' тоно ехпоет зо негово емнтоа- eu Irl vO/I ruf
den - гой е пниявен зз много рабони-
Konto/suszu/ и	нзннеч—вие от о/ка; "Unct
п пърл. анн/с зо (текущи) он—лкн; -inHihsr —
търг, прилсжс—сл но авоари, но текуща -нанка
(е банки* учр/жДезив); -/orrest п* -е. "е търг.
текуща cчaннa'
Ko/tOi л, -е. -с Ооро. кантора: р^сл^т* Си/ нит еос
Schlug ins - пови бсне гръм от ^10 небс.
KoieoiOrl /—, -нп. -сп ниucтник е иаптора-
KonioiKlonfKt Ht -нп, -нп цирков артие— х eтвнспo

783
копу/г/Опит/
ноло змия тяло, „нвтгк без кости“.
ko/trs udv* прялu>; срещу- корт контра: риза.
wlu libec Olm оиСенТосН - цнцеЬес здравета го
1а'ссахме
Kont1S'*»; kontma'»' 1- прелнн---; Koi/ruCi-tloi: 2.
муз* нaинрa-'- н нелесния иа гласове* с/осру-
маимо* тониове: Koctrsbuts ш,
KosCrs /?, 'S,	1. паcтивuc; ябрхгис: Ins Pro uml
- „зх“ м „паcтмт“: 2. иерс* ион-^а-
Kostir/rlt — муз, кянmр(сrзнт» -lass и* '//» -е
кон-риО*-; "Uicl п —ьpг— тля/ове книжка ви
ктигнн (= Gnunnbicl)-
Kontrudik-tön/ -се фолио* прял1вoаeчиe' пролн-
ворг'нва съждение.
kontus/lkioritht adj. филии— юр. ааягрхаихгВ'
аoп, прcт—тoа—нuв (съждение присъда, преце
Дура)*
KosC-nlSst е. -C0' -сп кouнасг—uГ; аатаворнтсл.
koniisIOmirn I. Н.г- h 1- нc^^грсктушгЧ; сключвам
коннрхот 4ягoвoа: 2. (eit с-п ~) студ* извик¬
ван на дуел- IL t/i сключван (зомм); Koulmslii-
nudU/.
Kontuuin/i/utionb'; 'Сп пр-ннl>cпoкaтa1u—» коин'
аauшa1oxц;я-
KoctuS/t е* -е. -с иoгoвaа, иоитрзкт-
Kodt/I-rhincl — наруи-ши/ иа договори.
/ontiU/ihiictly adj. нарушил дсговср-
Kosirs—ioOe - J* -сп геол. кcuнаскu1Я (и всткозз-)*
oeHnanc. cня(aяe'
—ostrlOlICt. —öntuüklelßOy adj* иcгo>cагu* udv-
по лотят-ра, оътнао/о лаго>арс, х лвгoтca;
иетевюр/е-
Koniia/pOKt — оси- урзвноп—с—нсон между движе¬
ни— и пскей н елвяре —яла, -pue-l — -//?.
KCЯTaсnуU'П-
—о^НтС/udj. 1- паc—итoпoнcжeи* 2. прютнв—Л-
Kogeil-t н* -s. -с кя/грист-
Konir^lti/lr^rl — барнете осна (при раантспена
о/исико зс снюмохоУ* -farlss pl. фнз* к-пер*-'
—и; цвcлoв—'
konti’stt'irirn i/tr. I. нoн-рac—наaч-
Koetiüs/miftei/. мсд. ое/нраолив п-рн-тно.
konirr*»»r Kontrr**- = /oci/т---, Konieг.'-
KoeiluOentOos J* "in 1. контрибуция: е-п с-с -
iilcuicg/n износим НКН- кcuла10унии* 2. иябрв-
волна вносно диш; 3. поземл—u аишък-
KostuOTLI/shrchniCl ш ocятaoнгя o—аизпк (за
ошлгт): роса* коилралс' "ippaial — к-шна--
леи ур-л; -1*1/0- / к-итаoт/iс. прcтгаcншг
аaöcнa-
KoetuöTIr / "П кви—аoл, поизор. паoвcаксr с-с -
uusübcc упражняван ооятрона- uni/* - stniec
намирам сс пс; нснтрсн' /Ое - ü/ci с-с Wnuen.
ein Flu/z/ug Ус-Тосгс/ изпускан 'oлaлa; кср1Н1-
ного из самолето-
KoetuoTTiu е* -s. - мел* иоит^р^о^л^ер-
KoglTolIrni [т—р] е* -е. "С нянлрoнъeр; прoвeа1-
л—т.
—öntToiiiiirn 1г, кoнтрoл-аaч, лрancрявaм, имам
под контрола сн: sich ilcli - lussem лaзвoляna1
да нс държан пои июялрвт; dnu Koneerc -o/tnol-
lO/ui Cie uesanee E-eiigum/ концернът кенгре-
1uрar дирижира цялото пронзнеас—тв.
Knnln^OiI'O^:^!^s^s / търк— ояинролиз носа- -Нк-Т
кол—ронен -писък- -колп*/ккоои / нсннролих
кoмucни* "КСале — контрола (отрес зо входно
билети): -türm и евооц- кявлрсннз иу/*-
ко/Стоу//- ['тeаe] adj* cпcа—1; н—рззретнм (нъп-
РОО):
KontrovrrKr [->—"] / "П спор. спорен въпрос;
[uсуннo] преяис-
Koniiun/uZ 1. нcuлу1снuЯ; 1гивяnс1e т съд (за
призован); 1. австр. ксрснлииз-
KöslneüelllnrtriT п юр. тздoняз пр—съиз: -vin-
fiimri п юр. зз4Ю'во —т;eнc-
Kont-tr/, -еп контура.
KoniПr/nкtoft?l нн; —ъ/кв чгрвнто (со очертава¬
на зо контури)- нолив зо усти;-
kontniHiin tn. лргви кошнурн-
Koetui^tr^O^l/ '—пг'ед- кaшнуз1И; нзтпр—nснe.
Konus и, - -seb't/c L мас- конус: 2 тсхн*
кcяуooc0аaтяa манииис 'ac—»
Ooivrmäbsi [">—-] adj- сстср. L полобавзии
Пa1H1H—U' 2. уи-о-н. ПОИХЮЛЯЩ. ПрИГН/НН-
Konvcnti/z [-ве-'j/ -нс 1- 0нсlтяпа^;лl1Чlt—; хгннн-
Н—я; 2. удобство; oпaöаaжгuuг-
Kouvrnt/neli-rst l-в—'] /Оонар. оран по съобра¬
жение. интерес (бмзлюбов)-
Oöivritimsn [">—-] i/tr* h асмир. 1- (eit C'i -)
cпoратучявaм се; 2. (h'i -) oпcн>cнoт>у>x1»
подобавам- oнeaпгрян; удоо—и сън. допадам; 3.
па1H1нuC; пр;ен--шо е.
Ко/'11 ["ПГ-]' и. "8. -е 1- хъ6рхши/ (нс ма/аи-
нсрико Духовници; иа омуДвзно): 2 еен.
итрюдсш иоивсин (пра? I фргни/о рсвелюция)-
KonvintlkrT |'Н—-] а. -е 1т>пнипакcпuo хеопх/то"
ос братство.
Koivc/llOi |-HC'] / "Сп I. кou>гнн1и. еп-еоио*
(аОиин/оаепи ис от политическа естество): 2.
нoввcшнucшслшccн» уоновиоон-
KölVSltiOlIi/Ktilln ["ПГ"] / юр. /НуХ'ТВ-К'0 —
юО-зтегенне (при /нарушен (Договор); -luriO —
иc(c>oашx тзрнфз-
konvrntoonrTT; konv/ntoonäl |'ПГ'] adjl 1- квшнгш-
инсиснеи (есиулшно* оръжия}, условен, сб-
топрн—т- фярм*лcllr офиннал—в (ипажauн—):
-нт Mensch нoвeк на етикета; 2- лс1оторги,
съобразно спогодбито-
Oosv/ry/nl |'вeа'] adj, исм. кяитгресшл—л-
Koivgr/S/z |'Пcа-] -п к•cuвeаe—uu;и (иисовпс
исн ). ух—ронн/вот към убеж/исли нcнкз
könvrry'orirn ['Пoа-] i/./i h устремен/ съм към

Koev/гegtiöe
784
убежната точка.
Köev1гeg1iöe [-вер--// -еп беседване, разговаря¬
ме, разговор.
Konv1гsa1iönsi/xikoe [-вер-] п енциклопедичес-
ки речник.
konv/nei/г/n [-вер-] Н1г, h беседвам, разговарям
се.
Konv/nsloe [-вер-] / -еп 1. икон* конверсия {на
зими): 2. преминаване в друго вероизповедание
(особени е— пpomсcoaumosьм е католици¬
зъм); З.роД* смесване на две честоти.
Könv1nt1г [-вер-] с* -s, - 1. нехин* (Овсеиграа)
конвертор; 2-еЛ: преобразувател, умформср (ис
алмиереч/сие ток)*
konvertit/Taan/dy. конвертируем.
ko/v/Tii/rcn [-ве-] tn* I. 1. конвертирам (зпем); 2.
покръствам; връщам в католическо вероизпо¬
ведание; II. intr* h минавам в друго вероизпове¬
дание (реиов/о ен притеетонтезъм н исла-
лтцтз^^1)^.
Konv/nilt [-вер-] и* -еп, -еп, покръстеният (оиа-
осна ол просестаис н иооииеи)*
ko/vix [-вс-] udj* фтз* изпъкнал, издут (л/що).
Konvexität [^im^-'j/ — фал* изпъкналост.
Konv1x/iine/ [-ве^/иптъкнала леща; -epiтecl —
изпъкнало огледало.
Konvikt [-ви-] и* -s, -с 1. дом, общежитие за
католици • - студенти по богословие; 2. безпла¬
тен (или вниоз) стол за студенти.
Konvöi, Ko/voy [конвой] ш, -s, -s, мор. конвой
(иирибо)*
Konvolut [-во-] п* -s, -е 1. вързоп (от ръкописни
ела печатат /нижс); 2. сборен том.
Konvoiutc [-во] / -п архоо- охлювица (ио кс/о-
ШМЛ);
Konvulsion [-ву--]/ -г/.л/Г. конвулсия,
könvu1eiviech [-вулзйв-] adj. конвулсивен,
koeecdlcr/e 1п, отстъпвам, признавам.
Kone/nebie п, -s, -е.пш. концентрат.
Köne/n1bg1i0ns/Igg/b п концентрационен лагер;
-schwäche JИнaмaлеиа. недостатъчна концент¬
рация (иото /ceтeчecuo иечмеп1«с).
konz/ntbl/r/n 1г* rejl. 1. концентрирам, съсредо¬
точавам (о нисш*): sich - съсредоточавам се (е
е/6/ ис). sici auf niw. - насочвам вниманието
си към нщ.; нави* sich rückwärts * съсредоточа¬
вам се на по-задна позиция; 2. хсим* а1ъстявам,
насищам: е-е köeeтntbi/n1/ Lösueg наситен раз¬
твор; 3. ./из* обогатявам (руДа); Konecm/ble-
nung/
koez/nibiec0 udj. концентричен.
Köeeтp/ и, -es, -е проект, скица, конспект; нщ.,
нахвърлено на чернова: nie - guegnb/i1ne разра¬
ботвам скица, конспект; aus dem - ab i/enn чета
от черновата ризк:, е-п aus dem - brieg/e
обърквам нк^, карам нкг. да загуби самообла¬
дание; aus dem - kommne загубвам си мисълта;
e-m das - verderben развалям нкм. плановете;
das pgee/ ibm nicbi ie sein - това не му изнася.
Kone/p1löe / -е/ 1. лот. ели* творческа мисъл,
идея, замисъл, концепция; 2. схващане, кон¬
цепция; 3. зачеване, забременяване.
Konz/pipaplib п чернова хартия.
^1x1™ л- -s, -е ако/: концерн, тръст.
^1X111 /?, -s, -е концерт (/рмимулси* изпълнение
а кама кам/азецея); les - geben отивам на
кoицерт;разт. das wan eie - ама че крясък беше!
Könz1гtalüg11 нмул* концертен роял,
koezcrtieree iHtr* h концертирам, давам концерт.
Konzert/meis/Cb — концертмайстор; -saal и кон¬
цертна зала; -stück п концертна пиеса.
Könz1rtzelc0n/n ш mьpк. борсов спекулант с
ценни книжа.
Konzession / -еп 1. отстъпка: -et mache/ правя
отстъпки; 2. икон, концесия, разрешение, раз¬
решително за дадена промишлена дейност.
Konz1esiönäг m, -s, -е ска/, концесионер,
konz/eelöei1Г1n tn. давам нкм. концесия; Koez/s-
si^^i^ii^e^i^i^Z^/C
Könz1ssiöes/inhab/г щ иион. - Köeznssioeän;
—urkundc/иион. патент за концесия.
kone/esiv [-йв] adj. грам- отстъпителен (съюз*
елречсиис)ц
Kone/seiveatz [-йв-] — зрим, отстъпително изре¬
чение.
Konzil п* -s, -//-iem [-йен] [католически] църковен
събор.
kötziliget adf* 1. примирителен, сговорчив; 2.
общителен, любезен, внимателен.
Konzilium п* -s, ...ien цьpк1. = Ko/zil,
konzinn udj* олтар, исн* закръглен (стол);
плавен, хармоничен.
konzipiere/ tn. L съчинявам, съставям, нахвър¬
лям (чериоаа; скица- козе/вко); замислям
(художествена идея); 2. забременявам.
konzis udj* къс, кратък, сбит, стегнат (снел).
Koog, Kog и* -s, -еА-е кеикр* дренирана марша.
Koöp/bg1loe / -еп оион* 1. сътрудничене; зад¬
ружна работа; сътрудничество; 2. кооперира¬
не.
kooperativ [-йв] udj. кооперативен, задружен.
Ksöpenativ/g/nöss/eschaf1 [-йв-] fl Köop/гg1lv
[-йв] п* -s, -с; Kööp/bg1ive [-ве] / -п коопера¬
ция.
Kooperä/ob и* -s, ...öbee 1. [католишки] помощ-
ник-свсщеник; 2. сътрудник.
kooperiere/ 1n1r. работя, действувам задружно,
сътруднича.
KöOp1gUi0n /, -еп кооптация.
koopii/т/п tn* refl кооптирам.
Koordinate/ -п мит* координата.
KöObdlnä1/nac1s//маш* координатна ос.

785
Kopfende
koöbdini/гee tr. cттлзcувaM; кяcадниuрсм' Kösb-
dii^l^i^i^i^i^/^j/
koordinierend adj* pari. 1. ояярииигщнсиен- 2.
крам* —т'u1нпeлeн (съюз).
koordiniere pa/1* udf:— филии* ~e Begriff/ oocаaн-
ннрснн понялня-
Kopil n, c. -е, -е Ооо* напст (оисла)*
Koplllsrzo ояпонявз cчo13'
KopC—g ', -п нюпнИню-
KOpnu m* -s, - лаисл— e—рж; зоф; xxoтaр1т'
(мъксн):
kop/rn*konSh1 udf. остр* кaпeаuuoзнcн—-.
Kopf 'i. -и. -— сезонно значение клоне; 1. степа:
dnc - /пицес паcк1aним етиет; [siel] lec Hut
uuf Сее - setzcir слзтам сн напиете: eil bloßen
-е тяняснзн; nie Inn ~ nOcknc кимвам с гнева:
die B/tlde'ke über Ire - zlchin зашивам са
пacтгna>x* von - bis Fuß. von - bis eu Ire Füßcc
вт слова ля пгтн; rtnrkcr Wei st/i/t eu ~e
ciHHC—o nu/o удря в снетото: ~ etilem стая
изпратен вз слота- (зо коронна* портрет)
обърнел е наопаки (е гиоваоо нсДслу): рала.
извън ссб/ си юг ул1>нeнuC; радост: разт* тк Ost
zun Köpfst/Не/! просто до полудеен; 2 н
редица фроз/ололнчни съчетания преН:* раст:
sich dnc - über еен. eeulun'lnc блъскан сн
(топете х нm»: Сее - Г1тцст lissnc епуН'взм се.
кдюннан (отчайвам сс*)- e-i len - Hutclem
на—спуннстам нкн- слоното. оиастрям го; s-c
Kopf, eile KOpfch/i suOsete/n -наля cc; ich
wusste пос/е. но л*г Сг* - ueamd беше ни хе
тaчoитa станало (ос рсоина- грижи): len - voll
UsUcn надули ми са е гнетите (со .масло}: 60/ -е
zussmienti/'kec шушукаме сн um.; s-c - lüu
-ich /а/сп ве мн увира c1anaлa: oтяeнрa>—H;
нтъраеснин съм; с-с lnoß/с - Ьс—отпс/ разте-
ргнянан хе (а спор и пр*); к-с - diuciteceen
нонстим ен воняло; /Ос FnOcIn loll/c sich /In/Оуг
-е и—прият—ля— бидс отблъсна!- с къртивн
загуби- e-m Bclcidigin/ci in lec - weulen
хвърлям. иагаворвзм юГидн, глупости /01. в
ниц—то- е-п. e/w. in Ice - wcrlcn а* хвърлям
нам- шш. ва T1атaла/ o нзтирва1 /он. нн. в
-чин-- ns Ок/ so usl wenn in СОс/ auf Inn -
ttelTl/tll м до cc -ъи-р-н, нека cu c!- etw. iul l/n
- st/ll/n с/отом нр. c наx'amx шатерн; auf s-i
еОцесес - striHn uaeнcивсм из онесно cu; e-i
etH. auf d/c - eiss/en хвърлям /01. cГтнuгuuи
право в нинспв; С/т Erloly osl Olm is dnc (en 4
/estongec успехът ну го тзч<ая* 60/ KiiCrn sO/C
oluec ETt/mc übnu Inc - uewacisec и* дащини
недм-нюхт родителите -и (/opaoн)^: б* дещи—а
са сс кочини ва сливите из aал1—eл1тe: бос
SchwOcn/O/lici Ha'Itec С/т Br-rleltl/Oius/ übt-
len - управата из предприятиего ве мажеше дз
хе» спрсвн — нъч/ютиипс' wie vom dHC - gesclls-
цсс Homo тoчзя1, наля уатр—н е снтеапо; еос Bueli
von den ~ libec енупав съм; 3. преи— ум* разум,
ратcтgъo, ттата: еОс —irrer- иxc1; О-стър ум; от
-(г) наум; ii - mcclain cчилам наум; er lat с-с
oOlecen - лей -ма буи/н ум; през* с-п lec -
wann лгсНсс е* елтнобоня вит- — /Р-' 6,
тaлoттoм нос. за нш.; (ег GelacOe will eiu посНе
ги/ len ~ лея мисъл ие нтлнтс он уми ми; jr
ca'Ilen но/ ihm dert" stell -пюре; изетрс—ни—-
ло ну; er Isn/elte nur caci s-i ~сной д—йхлтутх-
нс сама ви евоя снето разт: er Osl ein guleu -
еача му /lOBaTO. умни етапа- сен. От -н belaltnn
талямним нр-- sie irn -е 1ег51цнс кaт>aм НЩ-
1oнтуcT; ntw. цеНе ein luuci Снс - шш- мн
мннзвз през уми; len - y/uTieren тacуöтaм1
с/б/обладанис' sich ntw. 0/ Ice - entenc -мом
ндея-фнос; нзумитaм cu um.; utf dHC - g/OsTIen
Kile ис мн cc'c ПИП—НО- do/ Srcln will ein nleli
In Ina - пяно в/ може до сс пябсрс е ума ми-
посл: vicln 'с. viele Sinne калното (-*>-.
лятното умове: was пас пос/е Ол -с 111. Ire nies
пас 0/ dec Beocen inbec из котете е къс умът.
—аяöтс до ну со дънен крсна—* (лющим и повече
ще трябва Да тича* до ое нpeлe)1 4. прмн.
cлa>3; житен: s-c - sui- Spiel ес/епс рискуван
тлапопа cu-'^f/зе^. не gilt um - und Kii/nn касис сс
за жllввтa; степано; с-с Preis uuf j/к- - 8clene
определям натри;* зз (лените на ног.: /е* m-m
-г кълна е/ е жнвотх, главите см- 5. тлето,
чcт—K; pl. луни: не лас/е 10 Munk ruf - псиат сс
пс 10 морни но T13TO; но чвт—к: dre Dori zähle
100 -е хегето Oаc1 100 луни; - ис - нато л—
стоте. чев—к до четно: 6. бос- тcлoa, т1aтa;
чокан: с-с - Kot-, Salat kiilci купувам сдво
тcлкa; едно хилите; - Ice Molnes глина иа нха; 7.
заоблен. излебетем крий иа ризи- предмети
(крадо. бастун* виниш* гвозЛей и Др ). главички
(ио топлийка* нима); ябълка (за кокал): deu - х-
u Bc/ges .куп-н из пнслн/а; & заглавян из
вестник- фирма. дена м тирсс но тпаeoвcкc
пноно; п—ш-лна иа опие*.
Kopf... (аоекновгзо) слстс. х слипа, зз глзтa; из
С1aтa; осно тлaтa; на гтaвaт3; снето---: Kopf/Iunl
/. "-/otSKSS п*
KopT'absctsriUrr?' т/хнорез: -atU/ii '- умсттеиг
aaOcлa; -гие/О-си и умствен работник; "huts"
Но/ и жп. иачаляа -нн каx-ua (згора/сонас}
тсаa* -UnsU а смр. пaяuтa' косо пc4пoаa:
-hinn — оформ-ню — кастрен— ипртO; "/sii'
hknny / шaпкa; фуражна. нсонен; -Umu/t / еиол.
енспосръдне (при паяци* раци)*
köpfen I. /п, La0eтглa>ишxм; 2. подрязван, ксc-ри
(връх по (ь)6и): 3. спарм. удрян — слепели
(ои/крно); II. l/1/i h (за селио) връзва гтa>Hr
завива се- K^j^fi^r^nk-
Köpa/nd/ п странил* откъм словата (иа атло)
50. Ненхии-Гл» - в оаeo1 речник. lom I.

Köpf/fü0(l)/b
786
Köpf/fuß(i)eг pl. зоал. гла^оноги (Cтpha1öpoeg,
лен*); -gcbüTl/ главово (нормално) раждане;
-//Ш н еен* данък, налог на глава, харч;
награда за залавяне на престъпник, дезертьор;
-/Tsc/irr п юзда; -bäne/T ш пран, „клюмнала
глава", човек с увиснал нос.
kopfKängcriscb aCj— клюмнал, малодушен.
Köpa/hanb/ / 1. зоол— качул на птица; 2. боне;
-iör/n ш радиослушалка.
...köpaig udj, с толкова и толкова глави: dreiköpfig.
Kopf/ko/I ш села на глави.
kopflastig udf* иннец* претоварен отпред (сш/о-
л/с); шмк* пиян.
Kopf/Iaus/ зиал- космсна въшка (Peeicu-us capi-
-is); Чтiet1/U/зк. заставка..
köpfllege udjl е главата напред; лрви. главоломно,
kopflos udj* без мозък, без разсъдък, безразсъден;
udv* объркано, панически, в паника; - Oaed/Ie
постъпвам безразсъдно; ie -en Aegst в паничес-
ки, безумен страх.
Kopflosigkeit / — обърканост.
Kopf/nlcken п кимване, кимане с глава (е спа/ за
кътчсебв); -nuss/pasa. лско чукване по главата
с кокалчетата на пръстите, чимбер; трудна
загадка, ребус; --paigei/n п калдъръм; -putz —
украса на глава (про нистО) прически е Др.);
-TTc/ncn п смятане наум: -1^)/мед. червен
вятър (ерезепми); -sg1gt ш бон. зслсна салата
(па зелио); -scheibe главена мишена.
köpaece/u adjl плашлив, е лpeПi* die Kieden -
machne подплашвам децата.
Kopf/schm/rz — главобол, главоболие: раза, sich
üben ntw. =nt пиКс/ трспя си главата с грижи,
с ненужни мисли; -scOngua/ / лсхи* винт;
-echnse е рана на главата (се куршум): -sclüi-
leie п клатене на глава (ксло паиДебре/ог или
почуда); -schwung ш опорм. прехвърляне през
глава (про борби); -sprueg ш спарм, скок с
главата надолу; -sigte — спирт— стойка на
глава; -Station/жп* начална, крайна гара.
Kopf/e1/in — калдъръмсн камък; -e11n1n/дaнък,
налог на глава; -^(^1 /муз* фалцет; -stoß —
опере- удар с глава (про футоаЛ); -stück п 1.
тона, парче риба с главата; ’. рсзк* - -пш«; 3.
монета с лика на държавния глава; -slürz —
авиец. пикиране; -Kucl п забрадка, кърпа за
глава.
kopfüber, köpfue1/г udv. стремглаво, през глава,
е првн-: - zun Ende e1üтzne прскатурвам се
презглава; es gebt gi1тe - всичко с тръгнало
наопаки, с главата надолу.
Kopf/vign/1U/ [-ньъе] / пмч, заглавна, начална
винетка; --waee1b п (тоалетна) вода за коса;
-w/0 п = -sclmciz; -неИ//върба с окастрена
корона; -zall / числото, броят на хората;
-z/nbric/cn п: Г1г Aufgabe beneitntn lim großes
= много си блъска главата с тая задача,
kspaz/гbn1c01nd udj. главоломен (рибето)-.
Kopiäli/e pl, осмар— конц* такса, пари за препис¬
ване.
Kopie / -п [-йен] копие, препис: е-е - gnanntignn
снемам копис, препис.
Kopi1гauch п —1)3. копирна книга.
kopieren tri 1. копирам (пси^ю-ръ^/^апои, чертесж*
снимка}* снемам, правя юопис (т ен кармина);
2. пран, подражавам, имитирам.
Kopicr/papi/n п копирна хартия; -stift щ хими¬
чески молив.
kopiös adj. обилен, изобилен.
Kopist и* -еп, -еп копист, преписван.
Koppc/ -п връх (ио плените)*
Köpp/Il /* -s, - восн. колан, ремък, портупей.
Koppel’/ -п * * имЛ:-сН: оградено пасище, зсмя; 2.
н/хн. съединителен лост (ио машина, ммтaum-
съм); 3. лов- невързани ловджийски кучета,
хайка; 4.л/у.з, =■ Kopp(e)1ueg.
Köpp/1/fiecO1Г1i / общ риболов: -g/nechtigk/lt /
исл.-сш— право за общо ползване на паша; —jagd
/Тобщ лов.
koppele tr. 1. лов. връзвам (/уч/лс* ки/е еЛпе е
Друго}; 2. жп* скачвам (викана); 3. обл* исл.-сш.
заграждам (пачв}*
Köpp1I/n1ch1 п право на обща паша; —riemin ш
ремък за кучета; -trift / = -weie1 /
Kopp|e/l1lntg/ -ее L свързване, връзване; 2. мл*
скачване; 3. мус* регистров ключ на орган.
Köpp/I/w/id/ / заградено пасище, общинско
пасище; -*winiechgf1 / оел.-ан* пасищно и
плодосменно използване на земята.
koppcn untr* h (зо кан) гълта въздух.
Köpper т* -s, - кон, гризеш яслите (= Krippenbei-
ßnn).
koppbcist/b, köpph/s1/г udv* и6л. прсзглава: -
g/0/e пропадам; - ec1i/ß/n превъртам се прсзг¬
лава (правя пpвньpmaue)1
Kopra/ — изсушени кокосови ядки.
KöpnodnktioeJCcьвме(ггиа кинопродукция.
Kops е* -cs, -с теииЛ; копс (вариопс* позкапс}*
прежда на масур или вретено.
Kopie и* -п, -п копт.
koptisch udf. коптеки.
Kopula/ -s, -ä 1. грам- копула, връзка (клоколъ—
o^t). 2. Оен* заил* оплодяване.
Kopulatiön / -еп 1. олтар* юр. венчаване, брако¬
съчетание; 2. бас* копулация.
kopulativ [-йв] udj- арам- съединителен, съединя¬
ващ, свързващ (съюз).
kopuiience tr* 1. олтар- венчавам, бракосъчета¬
вам; 2. егЛ1-сн- присаждам чрсз копулиране.
Kopull/Trcis п с/и.-ст- калсм за присаждане.
Koriaii// -е 1. зеел. корал; коралово мънисто; 2.
лов* малка дървена топчица на дресировъчен

787
Koгn/г/mgis
тердав нз ку'е.
korailce udj. 1. ocаaля>r от коран: 2. '/рвни кило
норат.
Könäil/n/bgek */ коралов риф. кюретата екюто;
-bäum и бон кореното дърво eEuyt1гonü emO-la
/111*)-
könaii/nfanbig udj. коронен (ц«ям).
Könäli/e/fiecO/г н нотен ви иоролн; -^i^te/1 /
коралов оспроп' —pole и бон* канони ср/Г/н.
королста тъГа (011'1**1 couilinlic); -/ОС- п лоол—
еж* KöTiiin 1.
—о/гл udjl риск* стуД* е-с - miinen gялxч; кастря
шкг-' тcгли му ушите (пран*).
korailstes 1г* сито)- стуД. 'остря, лягам ног..
л/сня ну унит—-
Köbgn и* -к. — Корав (ис .мeтaмe(Дo/шлм)1
Komi и, -s. :2c I. кеилниз, пзнcа* 2- вимп* сфсс (зо
исоя):, 3. през, отказ: с-с - /eben, bekoinen
oлкaтвач uим-* oткствзн ми (при /ржДлижм/ие
зо женитба. минц е пеЛ*): sic hai 0/ Oluei
Leben viels KOr/c susgcste-ll на ми-го иаидида-
—u е опнази/а е житен* хн- 4. сатоц. салдото из
Озлян- 5. слиар. шск. снуд—нтско жилищн.
korbäOniich adj. аеиевша—Л-
Koi/'UulT — спорт- Озекетбон; "Uots-s / конии-
нaac'a таъcпикс* —/lit[Trl1 pl- 6ит* сенникоц¬
ветни (сми*}; -hoyci — орхел: глипсовнинз
аркт-
Körbch/e п. -е. - 1. кc1иuчкX' иоич-; 2. бои.
кснинчкг (eацaвome); 3. танъОватииз е задни¬
те крона /а лч—1a—з (за събиране иа прашец).
Koih/flathir /дамаджана' "TiCettri — = -euels-;
-fircttiuli / кc1uuнгacтвя' "IShll* — конии-
'ар; -S'lligrr и спарт. аoонрa х паeипзтuтгл'
"Kussel и лл—лe1a аргона; -Hayri ш кола,
летсна ксннчиа с плетена ксро—срия- -нсОСш /
кo1uuчaаc'x търГо.
Kond е* -5, -к ис/ии— кaри, вид рипс-
Kordel/ -п Лоол- шнур.
—0/1011 udj. сър;е'е1-
Koгeiaiita1 / — сърдечност.
köгel1г1n tr. и/ксо- анфeлутoч' изрД1аaM'
Kobeit н. -к, -с коран— (барут).
Kordon (-Ö- "Ян) о* -е. -s 1« ао/н- кaадau (ат
войски); 2* шнур. връзка; 3. лепта зо орден- 4,
и/ч.-лн- ска—трeня» оформ/нс вванио дърво (=
Sciiin/aun).
Ksndon1t1e/id1 / ибришим.
Kobduän т. -S, —- -^сГст н кюриуев (кож'о).
Korn // -п ррхнт- иарналииа-
Korca/er /л, -s, - кореец,
koг1gnlsch adj* корейски.
köre/, доал* kobie 1г, подОнрам (псрсДосто
росплоДпоцт}*
Ksnigne1n п. "К. - бос- 'oаuaндъа» ионе/дро
(Cou*sc/uui tat 1^1)-
Korint/c / -п моннз нcр1з споф—дс-
Koi— е* -е, -а 1- бие. корк- 2. тoп3; тспу1aнис (ен
корк); 3* KomO/i р/. Днал* налъм—-
Kork/baum т. -eiclc / бел- 'ярост, събот дъГ
eQ1/1'1K /111/).
köтk/e adj. караят, в— кcaи-
köтk/n tn* L тзпуm>ам с, cнaтaч топз —мхп*
тoтoптoЧ' 2. acуcпи>зM'
Korkee/gürCii — = Kou//üut/I; -zicO/r — =
Korkeoi/er-
Kouk/yüuCrT / спорл. иарисв пояс (so плувенс)-
"pofropfts — коркови —ОП*' -/Olli - / корково
паднело*; -неГе П. cлacн—cнc1 пояс- "еОП/тт
— Л1а0у1oU'
Kormoran —* -к. -с зоил. иермораи (PIslü'uohouax
са/Ьо)-
Korn' п* 'S. Ч-с 1- зърно, зрънце (ом жито* пясък*
сол* пипер* грах): е пра/-: сос KOTCcIrc Wiin-
l/Ol зрънце неп—шс; риза- /Ос Fllsir ins - нгиТТи
падам лухен. стссам оръжие; псел. kein - bin/
Spill ляна стадо Гсз мърша; 2. pl. Koni/ics
жита, зърнсня храни; А зърнест лом (зс
мрамор); 4. неен. нунос: Will аиОк - cntnnc
тз/нам дмн—ч вз прнщeT; нeли хс е аипнс-розл*:
|"С suis - пс/псп а - ис 1зоуcкгч нит. из очи.
зорко язГлюдавам шк/-: б- >тcмaч ног. но сия- е-
п, е-н. iul Irm - laUec яд мг е ви /не.' нмам нит.
но прин—н, шася'М1 съм тн11гнueтC; намср—-
иияла си към нос.. шш.; 5. пряОа (намн/сти); 6.
смесена кофс, ръж; iiuec Сго/еги wir sihlt -
и/нс не лuгч чнсно кофс.
Kor/1 о- -s* — роса, ж1тua; апж*eua рсoиии-
Körn/acker — вято; -nUттb*еuнxн Knnul-nuTeny'
erscCiiiie/CSo.-ci- ст—тетер; -rus/uhr/търг*
нз/ос но зърнени xазшU; "--ги и емл.-им.
тгpнoпряuтвoдcнт0' т—мc;cннe* -hlnec/rOm
мeннuнннa (Cnnisuuen суши); -ase/t — 1.
хамбар: 2. е/л.-ст* жин/г пячво; 'UraiC —
бас- житно eнaв1и* -Сгтис - / сел.-иш зървосу-
шилих
Koi/is/ ~ 0300* нaаueя» аceoтlицx.
Köгnт1/baum — бас- лриш (Co-cti- 1180111);
-kirsclc А Köгnc11/ А "П оси. дрямка.
köbn/n L н./i h 1- ($u жсмю) връзвам тгаиa;
1тннacи>зч* 2. и nejl- трxяунuасЧ; oзърuи>зч
се: lae Sale., Ins sisuelsssncn SelmsTz -61/1
coлтa; снопг/нанс нос гагuуннаст 11. tr, 1.
нг;аяГявaм- cир—ö1ипсм ви зрънна (мсналУ; 2.
наергиирхн (кoж’ar* 3- лен* пa4мгчвaч със
зърна. със стръв; 4. .метач- маркиран — н—рна
—oни1 върху мгтел (за ш^-иоост^^^^/о зебра-
Пимвс/с): Körnung /
Körner е* -s. - тсхн. кгрнa» проГей-
KÖTncr/blldung * / ' смч--ст* яелинзне ви тпаuoтo*
-an///n п имч*-ет тга1cн фурсж; -mais — сеч¬
ен царсвииа зз зърня-

^1/11/11
788
Koi/sr/Cs / житна жътва, аeкo1пa'
KousHit' н- -s. -е/'К оси- нает- пряпoаpuн-
KniiTl/1 с, -s, "/'s,wy3. кcанaт; пнслон-
Köun'ilcgcei-eHIee / емл*-ет. в/ялно; -0116 н
житна н-во; -Ти/Сст н смл.-ст* зърнен фураж;
-yrü/g/слл.-ес* яма за жн—в; -Kls/irr ш —ьpк.
жигир; "-tun- п* -fryeu п имл.-иш* житиина,
хсмГар.
OOusOy udj. тпрнгcЛ; зърнен из зърно, грсну/и-
рa1»
Kömc'Oaeemu / сел.-ст жили—що, хамбар, е
/)ез-\ dic DobmulUcIi Ott /ое = Bil/inoens
Д-оруджи е жит/и-иитс и* Бтлгaрuи' -Ohlien ш
сал-ст. подзсни* ж-нинна- -dusl п жил/на
сгрсна; -muß п мярос за жито; "пи/l/r/мли-
ст- морета рo1*нe (балелн пс житата
Mnii/геогс); "ТиСе/бош кън/ннс (Arnos/eins
/Otlu/b)-
kounrrlcl adj* 1- Ооегл вз жн—в (есрсзс}; 2. пълен
(клас).
^1*1^08/ foOnc* лин 130. кa4T1oз* -scln/odena-
tehice/мли-ит- жътвари* (машина): --c/wli-
цн / е/л.-ст. н/я.-ао- -иОТ/ п ссл*ст- си—о зт
жито; -spHOhir* — еел*-с—- хамбар- -upsurs /
заГренс за из/ос ва жито-
^11111 /- "/е L еж* kOrmem; 1 лон* зоГ —
приlчa1lкx за ливеч; миcлялO; където —е по—пеня
тикива-
Komi/woh/т/бон* ф—й (Viels saHiys); "WUcHsn m
спеиунаиня — жито; -WueHsr/r — —п—нулавл със
зърн/е/и xаauu' "ни/n, "-С/т* и зоол. 1Ъleанщa
(Cilrnins цгünaтoar* "zanуш / мм(. пинщг—а;
-eslsl — оол* десятък- -zoll и ока/- ммтс
върху зтаueнн хрснм-
Ko1ollrr KoiO'Is/ "П бои* внн'С-
Koioeän/rTloiz п Осн коромандновс дърво
[Doospyuot mslunoxylos Roxe-)-
KoiOis / ---снс слуЛ- слушан/ни. ауииторня'
пируващ* аенпзлня; 2. австр* корен* (сияние,
пръснат около Сиъпцеоо); 3. мл* каaаиа (изп¬
разване със светилми/ ервит); 4. орсот (около
клонооо за инв—ец}*
KoTonSrg/fäß п иион* иcacuaрeн (крпвouoceн)
СЪД-
^^1/ е, -S, - аснеб/с значение -тяга: 1- фал.
остр. -/яла (твърдо, течни* neneenc)- /infa'Iel
- ег—мсн—; 2. спин* ти1а; луневяще (за чиами*
жнот/с): труп- 3. лмхн* корпус (за а/орен
сечени- урвД* .музикален инотрумм/с* бомбе*
кораб* лоД/а): 4- cae;1oтa 'аст из аенет- 5.
квaпoaзнuи; кcлcгни; ляло (лскеииДонслие): 6.
плътност иа жндооен; ес/ниня. букет иа внне-
лв; 7- спирт- фзут (с оулиаощста) (грешка —
/овеЛ зо зоиолопе/):
KOupr1r1aп и, "UmtOs/erfs* и мивотма, четна е
тслссеп н-дът- -ЬОТСипе/телясложеннг: -Ье-
неуипц/ движение ио тя-а—а- -Uesticl ш
сноп* ноисни—уния -nr-iizstühk п прятcтз*
"П/еоПНп/у / физическо nъзлн■тoн[мc* "füllt /
нoaлунгнлu-cн; пъл/елс; -grOßs у - ртcт' -НиТ"
Си/у/стойга; -Оии/-/физuн^гcкa о-та- -Oulluu
/ физкултура; "liltg / L опал— уч-ние зо
тялетс. cвмaтoнcгми' 2 мас* cтeа—oмeлаuи*
-Tsi/ci п/сД. лcлecнЯr физическо cлрздзuue;
kO/pcr'Icl udf* —/11—11. чaлeрнзл—H; ф—тu'—cкн'
-mm Eid устна отслтз-
Kn1pc1TIh1krii /, — т-н-сняс!. мзтepuoнuocП;
всщсствеиссл-
—Orpsrlos <*//. Oгзллътe1; 1нлeтcce1»
KOipri4ot0/kCty, — Г—тпнптюcт: -naß п мирoa
за oГeЧ; кубuн—cкx миаиa' -pHry/ /хинигиг из
тялото: "Kctifi / нoрпвазщuи (зс mьpгeвцo*
занаятчии): проф—сно/ил/ю слружгние (иано
юридическа иочиист).
kOipriKhtaftTIhl adj* корпоративни.
KOmprrsclafit'ttrner /данък върху друж-ствола-
"Shilin/; "ис/пТипу/физичсскс възлмтa1нe.
OOmprr-elwnch adjl cлаöаxн1C1; —лаГа—ед/с/И-
Knmpг1rкtuüTr'—сн—снс нaнзтaнuc' "Verletzung/
паранявапе- юр. лелгсна лoтрcиa* -weit/матн-
ризлният свят- -w исНк — ртc—r вucoнuнз н*
тялoнa»
Konpomül е* -s, -е не/п* младши сгржаит (с някои
армии)*
KoipoTäTthbaTt/ -еп нает, групa; с—деленнс тъп
взвод (ньa «ъ мре шноли службс).
Korporation// -се 1. ooапcаaщни' 2. том* слуден-
нско дружестпо' 3. паcфecн—oнaтuс oртaн1тa-
цми в Итзтня-
koupomritv udj. кюрперт—ив—и.
Koupoisi'ovKtsüt ["-В"] и и-апaрaтн>нa държонз-
Ko/pr [нор] п* - - 1. корпус (оеоогаи бееиеи}'.
UOpIoieatitcles - днпнcмaлuн—cкu корпус; 2.
uuu- слуиентска ияaпoрзнни (е дуслеропс): 3.
раза. прелр* —айфа; Гаидо-
Koupt'lin/mu [кoа-]; "bir-hls — сом* нтeн из
спуд—итска няапoрзиuи (вж* Korps 2); -ysl-t ш
L слуЛ* олтар* лух, култин-ран н студентски¬
те корпорации; 1 т—д кзстява нaдчe1нacт*
-stu/nnt — исн* * -UnuiC/i-
koupiIS/t adj, кcрпунe1лeHr птпcн*
KoipulScz/oopпyлгиннccн; л•п1иятa'
Korpus' и. п* -. -ке e...аccar, срила. = KOup/u 2. 3.
Korpus’/ — п/ч* гaамaни (шрифт).
KoupUtk/T /* -s. -п фил— корпусну/с (осем* йон*
аоомзи яДро* млектрип)*
KoTpntkuliu'teTnhHcp'/. фас* ядрен— лъчи-НШ'
огО//фис* хим* кcалуcиулaанa тecами (ило*)-
Kompn-scCi/Uli / * Korpus 2.
KoTlüKoOn / — гмол— oярoтuИ'
KourräT/yTInItuir ш юр. колективен 'рсд-тор (=
Grs{^1^1^1^111101/11); -shhiuKicr — юр- оГщ длъж'

789
KötionSnt
лик (= Gntsnttchuldceu)-
Kouirlrist H* "/, -c кoрcфcрaЛ; съдоклад.
—oiul/i adjl 1. паa>млe1; ncрcИr ——'CH безпогре¬
шен eпрcuзuя1eнu—; прa>oпнcr* 2- кoа—ктe1;
безупречен (държси-е. служба, алияи-иин);
uтпaз>C1; uтптл1нпe1cн (нuucпu1к): -е BezOe-
lungec ewos'lec zw/l Stiilic кяаeклu1 снпошс-
uuи между ден държави.
KoiuT/i1iii j 1. лаa>нляccл; —0'/—-' нзлаoт-
иехт; 2- кергкнпеот-
KoiTmkioOn / -in 1. пoпрa>инe; поправка' 2-
uзпрз>яue; яправянс: кюреиния. урегулиране
(иа улици* река); 3. сстер* нa'oтaннc.
kouin—i0onl)l adj* = —ounektlv 2.
Kouгr0tionкunttult/Hтaнr- изпран-телси дям.
—orui-llv udj* 1- поправящ, 1тпрaтяЩr урггунн-
аaщ' 2. поправилнн-в. изправилслен-
KouuT—lIv ["йн] л, -s. -а 1- 'caгкт;т* 2- uтлаa>1-
т—ншо ер—иотво (ньа въл/оиинтмтс)*
Koi-Tklo- е, "S. '''Ouen п/ч* кoагoтcр.
Korrei-it-/ -пс 1- пвправка (за писан текст); 2.
печ, кяа—'туаa' 'oаш'uаaнe-
Ko1urktü17ü/enyr -b)o//n и 'oаeoтур—н лист.
/oii*rlät adj* кoргтзтнвaн; съо—наснтелсн-
KoiiiTül и, "К. -/(ю) филии* нар/лап. cтялвcтcт>У'
>aнo* коргтаннннс панялнe'
^11/111-001/, "еп кярглaщ1Иr cъятuamcиue;
-о/т/Ти-Оу udj. aaрcлomн>eU; cпaтнacl1тeЛ; съолтс-
нев-
komrrp/tirT'rn tr. муз* карепсл1ирам1-
Ko/mcpst/tor е* '/, ---CeeП'M^г’T- корепетитор.
Kn-TS-ponCS/t е, -—п, -нп 'oаecпcн;eяH; нърз-
(ксоо служащ н предприятие а кане
иит партньор).
Korrssponi/iz f— -еп кoр—cпoнлeuнuЯr па—пнc'a;
-Ui-o п ниформащноиис бюро (за прмиимо);
'/uuli /оеси— aлпoаeнa пощенско нор—а.
—orr/Kpon/0rri,n i/t/t h 1. (лО/ с-п -) кср—спснли-
рсн. пнис сн (е нос)' >aли паeпucкa; 2-
aпгo>зряM; хъолвстствувсм-
Korullou и. -е, -е 'oр1;aа-
KoinyS/er pl. печ. печатни гаeнкн' спнсък он
печални гр—нкн-
komiigiiies tr. коригиран. попранян-
Komio-ioi', "Техни- тсхн* кcаcтuИ; разяждане.
korrosiOn-instl/ily adf. уcнc-нuп из разяждане.
—oimo/tv udj. аaтядлнв; кoрcтuoнcя-
/oiineplirn tr, 1. пя'пaрям* ргзврощавам' 2.
корумпиран, подкупнам;-
-bUiUpt adjl 1. кoручnuaгШ; продажен 2- пскнг-
р-Н разпрслсн
KoTiuptiOd / - - 1. корупция, оoлкуоuocH; под¬
куп; 2 пo'>aаa; разпратно-т: - dcn Sitten
пяннарс не нраннте-
Koruiye |'Гж] ', "П 'oаcсж (горната чест ио
дамско ракия* ио иориси)-
KortüO I, "5, -е зоил* 'ярcaK; —лепна лисинх
(Vulp/s сот/ас).
KomsSr и, -11. -ес 1. морски разбойник. лмрoH' 2.
пиратски н—реб-
Korss и* -п. -п кяаcuкaи—Щ'
Koms/Iitt т, -е, -е /ео нароен.
Kom-Ott т, -к. -s 'яр—eT'
Konto п, т, -s (инеор- е '). -s 1. тържествс/в
шес—вие х украсени — нт/пя коля; 2- кюрео
(глсвпаулоцс е италиански крадеам); 3. спорт.
ке/нн —ъcпeтaнми Газ сзаз'м.
Kor-Cgs [кортОж] н, "S. -е норлеж. ен—пи-
KouCrx щ. -eet); -с онин- кюре.
kom/o—ü! udj. апел* кoрти'a1—1; кяров-
Konl/C '1, "/, "С мснвр- коруни-
KöTviCCc ['ТН'.]/ -/ L иор* 'oa>eлa (кораб)- ист*
мотьо кртcнocтou' 2. опорм. нарОел (акраОа-
лтчеиие екои).
Konvleers—ipitld [">—"] ш «есн. омар, капнтан"
1—йнeшaнЛ'
Komyplär 1. / -п корифей. светиня (в uзyк'aн0;
изкуствсте); 2. и. -п. -п истар— готори——н («
сзосчзоя театър)*
KOiztii - /- ваeмe зз пядГор иа разплод/ини. рзсов
иоГигън-
KorSO 'и. "Сп. -сп 'aтaK;
OosiOi-el udj* ксзинкн,
Ko-e/cni'le / "П 1. зиол* к-н-ннн- 2 ктрчът
(чернено 6оя* (спина он кошмми}.
Oot'1/r udf - пoтпcн—я за яа/нс, чист (е евреите)*
раса* нucT; годсн- ризк. doe Sacln t'leini mir
пос/е gscz - тук рибетата е съмнителна, нс е
сънс-м 'нсна-
Kotrföie / /ильони*. унсн-т—нш* форма (па
Думо}-
Kot/Oant и. -. -- Korskanth/ -п.мом- кесенс/с-
Ооксе Ht/i h к(е*1 c-m (за >-106—1) милвам/ сс.
солим сс; 2. с/лим см но енодон nанкaтк;-
Korerc / -еп мuлвaлe; и—ж—и рa1гaвoа-
Kote'nsm/(n) — еан—ио име: -wo*/ п /ежих.
гальовна лумо-
Ootlg udjl 1. уютни. митинги (oöcнxшcв'ar* 2.
нсже/-
Ko-Inu- Н; -, — МОН: косииус-
Kostmelik-' "—п незн/никсх.
Koteetikue т. -s. -"Oki кoтч—пично cаeлcнпЯ;
OotmeiOKhl udj козметични-
Ootiothl udj. 'ocч;ч—U; миров.
Kosmodrom е, "S. -е кccмя;ауч-
Ko-mogu/dkC/ -п [--гш] остр* кехноеоиня
kotmogOcItcI udj. кoxчcтяuuнeu-
Kotnögmapll/ umcl: Ko-eogrili' / -/ |"-cu]
actno). 'яc.чoгрсфllИ-
KotmoTogl/ fl 'S ['-—/] аспр. носното/;lи-
kotmoTo/ItcI adj- кяxчc.лoтннcu-
KoueoiluC H* "Cn. "Cn космонавт-

Kösmöeäu1ik
790
Koemöngu1ik / — 'ocмoнaвлu'a'
Kosmopolit н* -ес, -пс коенспелип.
köemöpöГiilecO udf* оосмопонилен-
Kosmopoli1ismue m* -. — 'ocмoлcл—тизъм.
Kosmos m, - — кacмoC; мир, cпиП; еенл/ии-
Kossätc н* -11. -cm чатouмoнeн; бедни
селянин; зсмсделск— надвя'ир-
Kosl - /' — 1- хрипа. е през, (вкусна* г/роапс*
аег/лариозоиоУ; 2— прехрана- пансион' стону"
неис. стон: ein KisC ос - g/lrc даном дете не
столуваие, иа псис-яв; - uni Logis храни м
онтртири; 31 търг- възнаграждение за вял
Гюреовя сде-нн — тели— книжа: Wertpapiere Ос -
neli/c вт—мач п-шии книжа —ъс задълж/ня/
ва другата страна в япред—лен срок до е; тз/мс
еГролво по същия курс.
kostbar udj. неини, c'тпoп—ucUr скъп. аиип'
(дреха; исито* иорттпе): /Ое Z/Ot. j/deu Auyrn-
hile— Osl - премело. пеени мит. монпн- е соъп-
Kös1bgbk/lt/ "Шс 1.6ел pl. висока ^13. —л-Нивен-
2. оОи/н-рК cкъпoцeuuвcт1; ценнаслм-
kset1n1 tn* 1. поуспим. опитван. пae6вoчr хапван:
60/ Speien - опитвом яаеиело' 2 (ген. -)
наслаждавам —с на um.: 60/ Finnlem Ice Lebens
- язслежисвим cc иа радостите вз жнвота-
ко-е/е’ tr. i/.гн h струвам. 'ocтвсч: на/ Oostet Ins?
нетно отрупа попо?; те kostri eich n-c s'lw/u/c
Krepf ло м— струва лгжоа бсрбз- lu/ Oosiet ile /
Ote/ vl/T това му отрупа няето; п/ eich е-н. ~
TaKsnc изкарвам сс от рознеекн зо нт.; лcxxач-
нан мносо парн зо HЩ'* роса-: Сее KopT wOul's
/ich /ОсНе - вяна до ти струна cлaвaпз*
Koste/ pl. разнеса-. разходя, х*р': doe - beKtrei-
/ес плащам aaзuoc'uтe* k"/ - scleunc нс жаля
парите- für /Ос - auIOoincm отговарям зо
аaзяoc'Uт—* sieh in - K-üiece тлнтaм е (слени
разходи, изкарвам се ол рaтнcc'H-
Ksst/n/anech1gg и лрcдтзаuлcл1a -зч-енгин/ иа
aaзнcc'uлг* -пиОГнп/С и разходя, харчове;
-b^e^n^e^c/nutg / търк. коноулгцмя- -ersatz н,
-/netatttnп/ зaл1aщa1e из изправеи-ле роз-
UCC'U-
koetтe/aг/l, -los adf, 6cзллгтeя* udv. 6aзлнaтнO;
дером-
Kös1eeiöslkkтiC /безгпг—явен-
kosCinpflichCig adj. зодължни из плаща разходя-
ТС-
KöeC/e/pb/le и костуема цсна; -punkt — 1.
параграф разходи; ’ въпрос за разходите;
-•überhoOonn/ надхвърляне на проекторазхо-
дите; -uaтгec1iag — предварително изчисле¬
ние на разноските; -voгanec0iag ш проектос¬
метка.
^^11 щ* -s. - лгсуслатор-
köeCfb/l udf* — безплатно хрзна-
Köe/gäng/г и пaн—нoнeр; столуващ; -/т-Г п 1.
парн зо спот, пансион' 2. парн зз прехранз:
наpг. таксз зз cтcаoчтaнe (= ProTon/siOontyr-
1ü1ur' -g/scläft п mьpг; услотна борсово сдел¬
ка х цглин книжа Rnpo1tцetc1iTlr* -häpp-
ch/n п* -Kappet — хапне зо вкуснсне. опитнс-
UC-
kösillcb adj* 1. чулсх/н. паcoрaceц па—тъзxядeH;
oллuн—U;>eлuкoтeпe1; възхитнн—нен(аЛая*са¬
мария): Си/ ок/ "! тота е чуд—cнO; п—лннoнeп1ol
2 1тuc'aH; тънък. uзрииc1r приятни (ядене*
поле/)-
KO-tlicH—iili /, "im L uзряaнoeЛ;—пннcc—; изнска-
ност- 2. ибс/п-рК прeтъзxяднм; изискани нсщо,
Л300МСТВ3-
köe1spl/1ik udj* спързои — гянcчu аaзнocoH; скъп.
K^tspiiligk/il /, — 1. писооа ценз- ’ ею/емя
разход— зз ВР-
Korlüm н. -к, -с 1. нccнЯ; ир/ха; 2- иамскн костюм'
3. твотр. коенон (и иирнанолвн}.
KosCÜmbgi — кocтю1uаaн Гот.
kös1ümi/г/e tr. nefl. костюмирам [——)r oöлмнaм
(—/), маскнрзм (сс)-
Koslv/räcOler—риза* ттнcoзпcнeн; прнднрчяв из
яденс чяв—'r е /ре/:: мaxalиджни (зо яЛене).
риза* er isi ке*/ - еГича до сн хепва-
KoC т* -е, — 1. 001. 0^—, нечисто—мя е /рвп.:
diT'I /Ое' Сее - z*/len уннжaпгM; oтoл>oч н
котле; Ос '. Sc/iuiz есес/ес потъват съм в
чaтccтuя' 2- изпражнсни1яр'-. нула* наЗвя.
KöCanд/ne ш* -. —мас* нонаис—вс-
Kö1gu е* -к. "S; лтнöoo кнтайсон пекн-н- пран.
von с-п - iicl/c uuт'oпoитoнuuнГ; работ-П"
uннa прсд пое.
Kotbi/cl п* Koi/icOrl и сетим* колннн (ас
колело* рнеомебол).
Kots / -п 1. к/икр— кота; 2- пай, дял. пратент (=
Quote); 3. хижа из малоимотни селянни (=
Kain)-
Kötci ш* "К, - днал- барабанни, uтпрoжнeuuя pl.
(зо овцо* ие?Н- мишки и др*)*
KoC/ITUU п* "(/)5. -s/-e гипс* каттеп-
Koi/TItCin pl. öaкeн0срgU'
KöC/n т* "/. - L псе; првзр* лec* 2 с/л.-ст.
нъимто зо чукан— из лев-
Koliutr /. "П [й—ш] нот-р-я, 0110*, беидо-
KoU/flügcl и, онном* = -bl/ct; -gnübe/ яма, трап
(зо изпражнения)^ бун-ще.
^-№1/ т, "/, -е теотр- ест- оотурн.
ko1hübegb1ig, kotOurnOaft adf. внcoooлaрeHr на-
иу—. помпозен.
koli/bee 1r* търк. 1- нолирон (зеем* цапни книжа).
2. mьpк- aнcняnaЧr oлрeдeлич курс' 3- ксикр.
oлаcдe1ич >—00'113-
koilk udj* '31—1, чаъ—c1-
Ko/iliön ['/ьб. овстр- -нИГ] и. -s, "К оя—н/ьон
(тапц)*

791
Kгgft/ggs
KoOier m, -s, - малоимотен селянин (= Kätenr),
kolönieiтгтn tr. uaucn* котонизирам; Kotöeiei/-
nrnngj/
Kstechüte/г m калник.
Korte/ -e; KoU/em m, -s, - къщурка, колиба.
Kotylcdon/ -dö/nn 6un* котидедон.
^1x11/ -e; Kolz/e m, -s, - 1. шаячно одеяло; 2.
наметка на алписц (подобно зо ямурлук),
^/2)2/ — нтГтлтa10—0-
KölKze / "П доал- кош (so гръб).
ks1z/e iHtr* h нула, повръщан, Гълтам: Iss ost eil
Kotz/d паccня до лoттрнeШr тоно до тн станс:
/сг Molou —olzi моторът запъни; dic Feier koiet
писецът пръсна-
kolz/nknob adf. фим* ужасно груб (зс човек).
Köte/n Ну -s. - meтu. шпула, масур.
kö1z1тie, kö1zтг1lc0 adj*: нула, ein ist - соди ми сс.
Krabbb/ -п 1. зоал- ороГ (мирскораче* Portneus);
2. малчуган, п—пелчук; лудетина, чринa рнОна
(so .млада моиича}: 3. архни* т—д орнамент по
фроитон'елзлз (в комическия ишснл)*
KTi/Uelli/ -xпаи3т*- —>040. крaчaлa (= Ka11nT/0r»
—1u//[l))I0y aлSi газг. I. контя гъдeлнн'a; прин1-
вято сърбеж; 2- пъплещ, 1oтcЩ'
krabbeln in1r- h s 1. (so /елки женилин и
пасакоми) пъпни; 1атя: tu loe HOIn - колар— хс-
Ire KinU kuslUrlt schon делата тача пълзи; 2. h
imp. сърби не. съдел ма е; И. tn. 1- тъиалнчктм;
чеша- 2. сърО— риза* ск —ia1b/ll lieh /лОг/ in
Hulse сърби мс врaлт—-
krabbct tr. давам нъскопинз (за плат)*
Knaab1tfг/se1n — зиол* рзносд-
Knacb Ну "и. -е раза. 1. трясък. трохс'; дандания,
тритo.: di/ Haus Ktümetn mol c-n Inul/c - къщата
—е стремят u c (01^ трясък- doe Schülni nnclne
- ун—ш;н;нг aucxr тoлима тритo* 2. -Hengoi,
рaтпрaвнИ; снсии; пран. - 11'111, scITiuec
устройван снсии, провя сиаидат: zwischen иск
lat те с-п - ц/иНге скарахме —а- wir bilde
11-0111/, knngnc lelcii - lolronandeu лис
двамата 110(0 скоро сс еитрнхнс; Л оиоз.
ГxlнкaУ—; 'асX; етяпанско ослзснрюфа: ис d/u
BOrsn gab не n-c großen * но Горсала имен—
катастрофално спздзне; 4- еонямз мъка. голям
тoа: 60/ Prüfung eil Ach ucd - biU/cUie 1зoaа-
пем изпила c eo1им зор (мЛви-сЛее)—.
011'1! Htj* триc (про пиЛене по твърде).
knaci/t I. tr. 1. нупИ; гроша (орехи* оодммт): 2.
rejl. роса. 'aаaч сс; II. Ht/— h L —рсря.
uтнагщяпaЧ; триc'aM; гърмя: lu/ Els Hut це-
kuscHt н/дъл изпращя; doe Kanonen Ouscitnn
оръдията гърмяха; 2 пукнем. разпукнем сс,
строюван се- cгрямoниcвxм сс; икон. претър-
пивoм каax-
Kricisi -. -5. - 1. трясък, грехо'' 2. cърч—ue;
пукон-
Kncber и* "S, - 1. тряхното —тир'/; 2. ин. —тaря;
вcxлoрuи* З-Диаи- eръчoл—внп3'
Kтgc0mged/1 / Лиол* Год/м (е черупките) (=
^1'01111/1)-
kräcOzce intr. h (ло керван) сра'—; OrlcUzi/Cc
Stille кa—c1нB; трач—Щr пр—гракват rHoe.
Kräc/zib т, -е, - сорваН; шск. (со човек) който
(авар— — лр—з/зн нас.
Knaakk/ "i; Knack т, "/. -а Лаел. I. дръглив наш.
ирантз; 2. нeпаcлyшнC; наша дете; 3. съОорстМ"
10.
Kracku/g / — хим* 'р—'нрaнe; кргкнне (иа
минерално мисли)*
Krad I, -к. "S = KuiTC/sC-
Kraft.iC * 1. сила (фазочееио* (ухание- ./омари-
олио): фил - eн—атня* нещнесп: ги/ по/еипи - със
хоГеттел— смля; сосГ bei "шс seih —мом още
сини. държа сс ощс; wiednT zu -ns —onine
възстановявам енл—пс сн. съвзсман хс: von 'сп
Oonmec ялcлaOпaЧ; губя онл—пе ен; мор. сСн.
Ktcli suf - um. (мемер* мoшmua- е нното
взлапаревс- 2- палидвоен, и—3cттuer силз: Оп -
Krim важи, тонидев е; /ос G/seie in - entzcn
привеждам зонен н леЗстнн—' in - tieinn птипсм
т сила (зокои): 3. риГон/а —мл*. пcчoщu1И;
сътрудник (в предприятие): Ос ОН- b/stlzl (Ос
Fomea i-h Hcrtvoils - н нейионя лице фирмата
притежава еи—н ис/нен рсботшнн-
—irli p/p. G по ситата 10. въз осшенс из.
посредством: - Ins Gcreizcs по е-лота во
зонюит-
Kгgft..., kraft... 1. електрически: KusTty/utiär-/u
т: 2 мятoрнзuрс1; х мотор: KurTtpbsT /- 3.
cн1aBr из сили: Kraft/bspan/is /.
Kurfe'aslafjc// електрическо. хнлява uнcнa1aп1Я;
юз—вс. н/вграда; -ünrSrcneuigU 1laпа—ж—l1ll—
по —uлн(тcr; -uiTHisd ш —ахн* разход но онто.
—ннргня; -nusd/nc— и —uhch. eруГннък -израз-
ругалия; -nußeruns/пacиплculu— лае—ла. мор;
"/ritc/oocM е—лен Оутьов-
Kräfte/ausy'slhi ш н1рaтятo1—; урaпяипaн— из
CHl—1ТС-
Kbgat/inhei/ /фнз. единни* сини (косомярии)*
Kгäat//m/se1n — = Kiiffmicussn: -p)gng1111skbamm
/п фас. псрс/ню-рсм ио енлилн-
—urfterTOil'l udj. eu—ргнч—H; лпн—n х eн—аг1Я-
K1ätClrv/rfulI — м\ед. обща oтпaлuaляcH; чaаa-
'зъм. --ляно е—пидилс; ^vrulITtno^/ п съотионе-
н—с iiac;Hi;T—-
KuuTt/fülruethoTnuu - f носи, мcнoа13^—рснc ютие-
ненме- "OUHirr — шофьор- -ОГг/гкг npTtrtippT /
номш- мcтcрuтuаana бсйна 'аст: "■litn/rupp//
неми - мснсрис част' "ОГд/геспу п aanu/t* нагор¬
их Koie. снтамоОиЛ; -ТтТС п фил, синово пяна:
"Tüll / нзобмлие иа —»13, -TU/Icu п саз.-си*
коиц—иприрси фураж; "gl- п ;>llггтeлгн; мота-
Kbgat/gтni/
792
р/н тaт' -цш/ОТ ["ЖГ-] п лае* 1. мощен тпвачec-
нн самобитни есний; он епохата из „^Оуршите
устреми“- 2. сран, „ес/нй ви т-нинт-“
kräftig udj. 1. CHHiH здрав. як (двтв. пороЛо);
'а—пъ'; енергичен, ефикасни (уДар): ролг-: ein
-пг K/ui здравеняк, юнги- с-с "Hо Sclluc— tun
дръпват! (вляно глътна- 2. xаaшннeнeЯ; питете-
н/н (лупа-храни): 3. -е Ans/iüh/c 0-//-, груби
13рaтн: е -е Spuicle енергични, нощен (същи и:
труп) езин; ризк* сос "tr WOrtl/Os eli e-m inlim
мъмря, 'зcmри здравото нос.' 4. adv. здравото.
снлио: - еигсНТацес здравата удрям.
kräftigem 1r* nefl- 1. у'aeпи11; уc1лвaчr зз—uлвaч;
заяк'зтзм: FT/*K'1bmüi/ /ullll/l бульонът усин-
по; ет Ist eich ое letzten Juli selu ц/кгПТНце през
поснгиннле т—анни /ой мнвтс заяких- 2. refl.
пcлoрeпич сс (с ядена* писне): Kräftigung/.
Krali/iThrc* Л/жз. 4uuaчu'a* ]~lcietnnk* /* голяма
пвстижениг-р^з?.- пелн—с.
—nultlor udj* ö—зcuлe1; нттcщeH; немощея-
KirlClo/tgkei t|i/ — ö—з—н1ue; немяш.
Kiiftlorir—llun/y - / - cГивявз1e за недейстннтс-
1^. ябезситвзпе (ис документ)*
Kmsft/лs5h1onr/нн.v/|- не-ор. двигател ;-eni-ch
и здрав—lииO; ат/сп; -лткк/г е нахн* хилем—р;
"lOtiil п мсД- средство зо нпзcтal1eтитз1a ви
енл-тс- еин/о cр—4xтв0r лекарство; "qnrlis /
източник вз -версия; "po-t / 1aлoрuтнрзнз
пощи; "pro/c -/ изпробване ва ен/и; -mul /
мcтcаeл'C; чcнoп;ит—н' -scIT/pper и м/ар.
моторен ннеки'- -sprcd/r — си^лопрсизвсди-
еет- -Stoff е овеем, гсриво зо мcнoанu кол-'
-к/гол ш електрони—реня; -sC/oe/ctz п елект¬
рическо мрежа-
kгafte/гöte/nd udj- бликащ сн енли-
Kmuft/rtüh— п проява ни енла; голямо постиже¬
ние; "Sippr /- тепа* = -hiüh/' -üeHiragunsy
пр—нacя1e; преданеве из гисрсия; "Viu-iti ш
ант-ноо-пи; съябщеиня pl; "VT/OsIi-hstnisb
—	хптяняонлио cлaпснcтвar аптомяГил—и нраи-
cпcал--
kraftvoll adj. cuлeЯ; енергичен-
Kтgf1/waд/t и 1отариа ooтa; интанобял; -w/nk
п озuнar глe!ктраcтснпии' -WrkunsU дн/имн-
чел сфект; -wort п = "-sпsdгu'/'
Kbag/e и. 'S, - 1. яко: tt/iOeu - ooлocа1a; твърдо
иoa' преи* надуто, важия държание; пиел* SÜi-
п/t an - Kirin Im Msuec копр—вс лясш коприни
ядн; 2- розг- прел: е/ pieOle ihn in - уловя го зо
якото. зо прато; е-с 1е*т - 11/111. рaтnаaтич —а
—	/не-; тк це/с ОГл пс Сее - косен сс за жнвено му-
c-m dnc - unduelec ззкo1вaч; уО-вом нкг-- Kopf
und - надпи. suis Spiel sitzic рискувам живено
-1. всичко; не gelt пп Kopf und - ка—ае —а за
житото; 3- еиол* агъртянт от лeра (иа /тоци);
овени около трепе (зс четириного).
Kragen/schoner е нанче за прал; -spiegel ш
пантите (зауниформа).
KbggsC/ln — етр- кевзол*-
Kräho/, "П зоил* врзвз- тaатa (Corvus).
krä/ne I. i/1n* h (so /пател) 'укуаulтxч* (ло гapгo-
среча; (зо бебе) гукам: раза, —cis Hahn kille
lacsci шик—З вс тс е грижа зз лота, инкой нс сс
интересува от лоно; II. ./* c-n uus dni SchisOe -
събуждан вот- — наяcпн-
KräOтt/ang/ /п I. мед. чaтcт = Hühne-iuue- 2.
бит* е/мс от cпаuxu1ucв- дърво (Nix '010'1);
-fuß и 1. -не по нисте риен-шия; риза- тъни
орики (бръчки около ачалм): 2- pl. риск- ирис"
кунки, Зеросл-ф- (со нечетлив /очерк): -Oäil/
/ лев. гюма- -e/st п 1. гueтдo по нртит; 2. мср.
тон. наблюдателница на иай"Пргднзлз нечто;
инаоц* команиев пуши— но беси самялст-
Kräh/wink/1 ш затънт/но, еснафско градче; -wit-
kni/i / риск, ccuaфщнuа; прениин—атизъм;
-wn/kier ш раза* еснафин, aeасuuчгн паcв1H-
инслнет (ас дълОаиооа провинция)*
Krake и, "С. -п; Krake/ т, -s. - 1- зеел* октопод
eO'topns vu'/i/Ot); 2—UCO- крaкгu» босиоснсвно
1орск*о 'уданнте-
KrakC/l т* -е. -мраза* нaрauuца; разправия. нзттa;
krak/elTn intr- h риза, отрим —а, дигам соаниал-
Krakä/Ier щ раза. cнail;xлдж;Я; нaвгсижuи; крИ"
1OHHUH-
kтakTт1ттiech udj. раза. /мйир. онх/долджийскн
—подтип.
Krakel / -е 1. риза, гaаг; (ла лош /очерк)* 2.
смачкана дипна (= Knolirullll/).
krakelig udf. риск- нa;рзcнзU; нечетлив, х uтнu1-
лн inniina—i (почерк).
krakeln intn* h \*рсла- пнис гаoтuO; ляно. дращя;
2. C1aннвaм' 3. газ'a' 4. карам сс, паeпuаaм хе.
krak/in Ht/н h ролк- = 0-10/1/ 4.
Kraken /и. -г, - мит. вж. Kuu/c-
Krakowiak н* -е, -s каaкcтин (танц}.
Knalle / "П нянъH; лапа с но'^ (за тcщзoк-; и
праз*', рала* с-п 60/ -п е/оц/п показван сн лом.
зтГuпe-
kTallee I. tn* nejl* 1. дращя, o;ааcoвoм' 2. refl.
пнопчван хе х иок—ите' 3. сграбчвам х нoкп1тe;
напинг; 4. re/l. раза- ядосвам хс. сърдя сс; II.
йнг* h (nsci ntw. -) посягам c нокти- дращя; dnu
Wein —uilit пилете се пени. прави синджир.
krallig udj. е /вони' коля нoнтH'
Kram и* -s, — 1. риза, дрeöeлuи; джу/ажурня;
ар-О/н тещн: през- вехт-рин, парнан—ши: pack
d-n - eisann/c събнраЗ си парнаиният—; 2-
ралт* работя pl.. нещсpl,. Ich will olm nO'it In /¬
c - meine вс ненам да cc чc—и н работите му; Ire
paKKi eiu sich- In Inn - това и— нм уйинсва из
рaГc—зтa; ва плановете; lus lat eir Ice цасеес -
уеи/о-Ь/п ляна ми разпад—, сбърка нитaлa
793
Ктяпкеп/eggi
работа- Oci nOcite l/i lec - von doe Füße нетОш/
а* по дяволите нятото му рибото- 6* бих жетон
до изхвърля всичките му джувижурн; (вж. 1);
рала* - naclnc създавам мъ'11отни' 3. еслор*
дребна CToa*. иргГолииpl.: к-с - voi/ei Lcul/n
suKbreliHc изваждам сн стооата ви показ' ролг*
рззпаa>яч из хорото дреГимл/ сн грижи; 4.
др-Гне търтcвн3кa; 6aнoлни' 5. ир-Голн- (за
заклани жиаампо) 6- будка, ;юия1н—; щанд;
в—хтонарска дюкянче- 7. шнсйц* обл. пснанр-
панаирскн подзръо-
Krambambuli /и, -s, -s студ- шмк* виц данцигски
ликьор.
Kram/budn * f* -ИГс/ — öaкзгян'K0; ир/Они
прagзвa'нuцa* Гaрa'oa*
kramne intn. AL (0/ elw- D ') Гъpни'aЧ;
тършувам, рeти* лутам cc; 2 ззинмапзм —a
постоянно е лр—OaлнH; сустя са; 3. (eil тен- -)
налутом ех. важни'*; 4. Лиол. търгуван — разни
дребо/ня- проливам по 0^11!/; 5. ебл* шнсйц.
роса* купуван пт/хярсан пaaзрт'-
Kräm/T е. доил* ^^/1 е/. -s. - 1, банални; 2. =
Kmäinmuiist-
Kileru/I /- -се 1. öзкзтнИr бзазлсан аокяш; 2.
розг* ар/Ген. еснафски иух.
Krämcbgeist — псйер* филистер, еснафин, дреб¬
нав човск.
kbämcтhgf1 adf, пейор- —cl1зфcкMr филистерски,
ирсбнав-
Kbäm/b/eenI1 / пехюр. дребии. с—вафсоз лунни*'
-volk п дрcГuз>r ес1нзфскн народ.
Kтgm/igdce — баоогвица- -markt п 1. бн— лoтaа*
2. панамр-
Kbgm(m/)tsvogтi и зоол* хвойнов дрозд (Tirdns
p*lsriкr.
Krampe j- -е; Krampi/ н, -е. - 1. куи*. 00060.
опята: 2* синор* = Kuemip/-
kramp/n tn. Лиол. зacкю0итoЧ'
Krampi Hi. -е. 4/1- ттр'; cлxпм3; новтулсня: n-c -
Om Bein irbcn схваща мм cc нрaнт—* -e libec
мним спази;; 2. зфe/кгнрaнаcП; прe—м1cиoeH;
паeфъгРИннcucт:ц:/-нe: lu/ ost slice - >01'00 тепс
се прecmрутнU; е префъриуненост. aфeктaщuи' ко
ein "! онз 'е театър!; си пис/С - дава ся важност -
Krampfader/ '.uei. резн-р-ш* есно-
krampf/e I. refl. 1/1/. h —винхм [——r: lae Hr/e
-rumpl sich сърщ—то cc cnнвX; II. 1r. I. пa;т;c*
нам аентутеятне; 2*раза* пuпвач; елнъктсн-
kngmpfOafC, krampflg udj. 1. нсптунс-в-ш спаз-
мoл1н—u' здраво ткoпн—я* 2. трcoкaв; пагкoчн-
рсв (усърЛие* напрежение)* -н B/mühu/g/i
oлнoянu уc1нuи: 3-udv. ntw. - OnKiialicu стиснем
кантулонвио-
kbgmpflöe/nd udj- .мсд. прoтuтccтачcп -
Knampfmill/1 //мед* паoтuвocпaзмaнuчнв н—кxа*
CTBO'
kтampfe1ili1ee udj* мсд* cпaтмoутa1oжnoщ-
Krampus —* "115, -ке сбл* еветр* 1.мин- понср-
ино но дядо Мраз; 2* (понякога) ларГонан (е
кегели плашел Дмцато); 3. = Krumpf 1.
Kram и, ъ -^с L имхн* кран. вмич- 1 oаaH;
нен/т ко.
Kraebrück/ / нехи* наетен кран -füi/iicr —
иранист-
kräe/ee H1r. h мср* (са кораб) 1aoлouятзч сс
иаснрана- Krängung/
kranial udf* атол* 'рaнuaлc1; нcрcпcн
Kra/icb е* -к. -е зиол. жерав (Cuns 'ОлтисОи).
Kbgnisk1äs1 и* -ес- -еп м/Л. нрапняктаон (еист-
румезт)-
Krgnisiögi1 / — снет* каxннoлoгuЯ; неуко зо
н—р—пa-
kbgnio10giech udj. спои, краинологич—и-
Krgnism1trl/ / "П ["Исн] анои* нрзuнcмeлаяЯ;
uзмeавoи— из 'гаeпн—г-
kuan/ udjl 1. 00-/1, е пран- (човек* —яли* зъ6-
(уша)\ ~ w/rd/n аaтöcлитгм сс; - in Magnn
Оол—н сн стомах; lue isi 01s - /enacit лова го
псОсгн; suf d/n ToC - cчпалuo Оолся- - vom
SchnsucHt Готев er кспн—ж; sie osl micl СОг - тя
ec п-Ооля по тгГ; 2.лин, 1aаг1eи: er Isi Ire Will
- getciottrc то- 1aагн1 gun/'O-
Knänke f — доил. 1. -пил-п-ня; 2- —аcл—рcнc во
oаxйшнцuнH; пaанн1ccяпт^ъм: раса, lus ost ип
Cie - eu kmis/ci nаcoтo да —— поболееш om яд-
Knänkel/i / -п пccнcияuc 0oл—ду>aяC; лян/сспн
knä/keln i/tr* h 'гсте оoлcиу>aч; Ганнат съм;
1H1eи-
Oisukin i/tr. h (am elH- -) öoнг4упсчr —пролом он
um.: ет /тги/i in -cHwrucn BTпisueпl; uc üleu/го-
ßen MitKirsu/n стрида он т—жкх тв/мия. oi
п ре гот яма н—дcвeан—-
kbäek/t tr* refl* 1. обиждан. засягам: n-c um ic*
Eh/c - засягам ви нит ч/олю; sic kunn-i sici
üben sllet всичко я 4аaт1lH; ядocn3; тенчия я
зася/х; Iclctl /r//in-i t/ln нсе/о cc засягам.
обиждан. ооилчив съм- 2. uaктряиваM; увагж-
иам: j/t. Rcciic - накърняван лон- паa>aтa* 3.
refl. 1тмъ'взч се. —ъ/утам
KuüU—ce/üeKltult / öcнuнпX; -unio п = -нна/си;
-e/nicHt и Гонснин. еъоГщеннг за съснояпиг-
нс ви ов/гв; "lernet — посещсни— при Гонен-
т—кхрска niini!* (с (оии); "für/orre/ /рижо за
Гениите; "утТС п пaa1; пенучспо/н при Оо/елу-
наве (при ситкурсако so Oouci^i^^; "ЦТ-chfch/e/-
ucнвани иа тaöcляпxнcнO; анамн—за; -цулигк-
и агxсOинuнaтcр' -yyneastik/- лечебно /нм-
иастнка- "Нии- п Гя/янна: -какк/ / |ccигуа,,-
г/л/с] т;аaтua 030*. сснгуропкс зз бонгет;
-kost / |a;гт;ншг] хранс зз белен; -|0/к1т /
списък но Гониш -pOInge.I стаден/ па гонии-
"-pfl/gir — Ö0HU0ГЛГ4CЧ; -Kill ш ГOHU1HИX

Kbaek/e/scOTln
794
тa1O' "Sh/sln m медицинско —видсл-ленно.
Оонннчгн ляст; -sciw/s/erf чu1o—трдн3r ме-
днцниснз сестра; -stu/C и забот/поемо—т (с/о-
ргД соаоилоокала) -sln/s / "zOees/ п
0-лян'ла епоя "-vit'-e/lay и мср, отдсневие зо
бслнн (е кopcб-; "Vsrs/cbeitin/y оснсуротка зо
Гот/ст, "нп/г/ ш ——нейна. бсннична келт
(оърло /еиощ}; "Нп/Ссг е (Дежурен) cauнлaр;
OursOfrtsni iHtr* h 1гнЬ-рслт* шск- пяна се болен.
—ur/klilt adj. 0oлнaB; Гонг—тен (състояние).
KuiiOlililykiit / — Гaлнa>ooЛ; öю1cтueuocл-
Kussklct / "еп '—/‘0—. преи— ведъс: ис weT'liT -
ost er unetoub/с? от атове бон—ст умря тай?- с-е -
d/г Zsit недъг в* прeчaтo-
KminkHrie-'iifslI щ мвд* пристъп иа 6-н-ет;
—111181 п 1едищиисно етни/ле-слео- -Entthisi-
dnn/ J'м\мД- оризе ва ботест- -пггтуши и и\м(.
бонсслен ттзГуднлeЛ; Отщ—н; -ETS'ieOcun/ /
бен/егна прeипa; приз/ан, оямптон; 'Oull ш
мед* Голест—н сну'а3' -ТОт-с/пг — мед. па—С"
10*.
kiiikicOe-Hslhsr udv* породи. по паuнuua но
Голеел. поради здравас/сти— прнн1нн-
KiunklrliK/liud и белсства стинще- -ecünCm,
-тСН/г -(//(* палснотия-
Krsck/iel/stitoI/HMnd- Годеснво т—щccлтO; отеип-
-e-rly/m и ммД- Голехнанаснтел- "Verhüt/ineу/
м/еЛ* предпазван/ от öoлccT; профилактика;
"Ун/Тип/ и ммД* прeтнчсu—; хе; из бол—слта-
"^z/t'len п /сД. гОнеспен паuзяаK; C1чпнoч;
-Z.eu/cl5 п шдининсно ее—д/тел——не,
kmlekllcl udjl Гол/тв. бонничан- —-36, немощеи-
Kuäe/TIcl—iit / — öcннa>coн; Oohih'ch-ct-
OnantCmscI/n i/.r* h 1/nb. роса, сину-мрам бв-
л—сп. лрзnи се из Оялни; -seii/ßen 1г* ГгнЬ* лса*
наранявам (Доамч); "selmsi/с/ tr* tnnb- 1- носа*
отметнем нато Остси- 2. refl* пяна сс бо-ен- 3.
даном отпуска по Гот/ст. icl wird/ für ilee
Woche Oisckg/KhiuHllen дадоха нн сдво седми¬
на отпусна пе бона—т.
Kunnknsu / -ес L eгoр'—нu—; o—ктaбTгннГ;
вГидо; 2. «ж. OuäcOec-
Kriiwuysn /и, ж/. вагонен крав-
Kis/e е, -ек, -С 1. невен. е прспи 'е .Оп/ес.
Oi/cliec вни; л-eлз е/нщи; е-с - in Grube
nOedeтIe/eC; speclec погасим венец по гроГ*.
прхцзм псиеи- Im - yrlrc пося бутчевсни
невен; ein - 1TüIend/u 01*111. vom 81*111.
вецен. пртcтeu ет цветущи eаoдuнU; от плаин-
ии- 2- вец/н. лртc—eн (кани название зарвДсца
амнецеоороззе прмЛматт ало чие— ен осио-
во): >/1^ (за цаят); етр. корннз- зъбер но
нулз ззмт'* ръГ но '313. периферия по
конГоно, абажур; сандък, коруба но итадепсц-
луГ оконо тодени'не кян-но- ранно из техно;
c'eнeвртcтuнлe зртерни на сърнено: ein -
FeOgnc първо смокини; 3. гена- вя; иратзй-
Kräizhisi н, -и - 1- таи'/; 1 кръжни; жур;
н/гимен кръг паuят—н'н (събиращ е/ реДав-
за}*
Ki^IneHOjnnylHu 'Нааф—аиX'
Omnnzrn 1г* 1. ннм. уте/четам (= /c/niceen)- 2.
лесов— оГн-тон пръст—новндпо оорз—з ио дърто-
Kmüse/jnsylrr / наферно; -сгН- / атол* нет,
сугура (по ч/р/п).
Kuiplni /м. '5. -; ^^^11^3/11. Kmlpfilchsn м, -s. - 1.
ласа, neш;нкa* 2. = Kггppn'
K/upp п. -s, -с бои- Орон (Rubir lOnctouum)-
Krupps, Kiapp/O / -сс носи- кукг па тom>oрr ио
пункт.
Kuupplsilr /боя ВТ ОрЯН-
KuupüTi/ "П 1. фем* cOuащuua; пзрцонанковци;
2, синор. ПHИ1CTB0-
Oriss udj. 1. рязък. наepиm; ярък; >oлueщ' еос -ст
Fall нечуван. o'—Онен случай; X тъп писна
спгп-н; съвссм: eine -е Lüge пости лъжи; "Нс
Un/ücO 'ери* пеблагодарпосп- ein -пг Egoist
кроен -гонел; -а UnHitsecIeii кръсне иан/жнел-
ео; /Ос -ет Ailä/ge* абсолютни нспзн- етуЛ* ein
"Шг Fucis cттxeм н-ад. з/л/и стулеит (от
първо емм<с^1^^^)1
Krs//I/ioi / -нп рязкост, ирoocл-
Kiilnu1 с* -е - 1- к/екр- кролср, cтр1o* 2. орат/р из
въглен. иа дъгово 1aчлa'
Kmstir’ т, -е, - амфори (отличен съД)-
Kmatz и, -не, -/'( -е) ;рac'oлuнa; одрасоаие
ЧИCTO'
Kri-ZhÜm-Cs	драна- 2. телепи четно.
—rrilzhÜtstly udj* риза- заяд/яв; 1—лрнвeл1нT'
Kiutehiirtiu—riOl /, — раза* заядните——, евюдтм-
тоет-
Kml-ehisn л, "/. - шек- 1- виц; 2- удар; 3. поха;/*
фуражна.
Kniles /. "П 1. техн- 'есано; дирен; X 6ин*
лoнaмuиз eC01кoumr'
Knitze// "П 1. мед. 'рacл3; шута (и по рослеиия-
ос}; X стърготини ол Онзгорои—н чeлaт* З.квн
зз тръб-
KriZsSsc п L стр* отърсото (за етапа}- 2.
стърталиа (ло обувки}.
Ота-е/п I. 1r. refl. L oдаacквюч; дращя; риза*.
иидрееквом (попилвам побърза)- doe Karze Onrizi
оотосла дращи; шск* Тгк/ Ci- lec Baue - я сн
остържи Гредата! (закарай Ло ле обръснем};
2. ein (лос/) Oiatei тк ое Hais eъaлoлo мн дращи
(при простуда}; 3. nefl, '/не хс; техн. роз'—-
нан. '—поим. ттoнa (6ьинo}; siel loct/u len Ohr
- чене хс зад ухсто, и прсз*; siel llutOg -
рaзктрnoтяnaч —с от '1x01^ рила* lut Loh lai
Ihm nächtig ueOuatet похвалата снратно мното
eo лoeт;c-uч'a* 4 фом задигам, гeли' S-
ЯЛOC>aЧ; сърдя- II. i/tr- h* s 1. дращя. и првн:.

795
krawäil/nbau/
Cie Felni Onatet л—рoлo дращи; Ion mene Woliji-
cke kiatzt вонило пъти-во Гтутa жули (квожс-
оа); ucll/clieu TabaO kiaiei om HaTKn леният
тютюн щипе гърнето' doe Hülceu - im Srcln
кокошки—— ронят из ли—ъоз: 2. рила* cкрнöущoчr
стържа: ruf dei G/Oge - скрибуцам ва н-тутка.
Knate/r /и, -е, - 1. ирзскетниз' 2. u KnäUe/r шаха.
стърга-от, cрeöа'; нaOeр; 1лaлгH; имота м др.
иислруменпм е форма ва лъжица' 3. тгнла во
ооптсЗср-
Kbäte/b I. "К, - L сладък H1аcнcк1 червеи
резня'- инсено ннио; 2. вж. Knutzen 2.
Kralz/fuD — оии* вял cтaрcчoд—н реверанс;
-Tüfl(l)rr — 1. зоол* ceчe3oтнo ровещи птици- 2-
м-од/ж. коЗ—о приви Kratzfuß; презр, рaöo1cл-
ЯНИ-
knatzig adj. 1. пран, о—снн. oосн (човги): 2. груГ,
cралсв; дращещ (вълна).
krätzig adj. орис'*^ нутан; прен- гзиен-
Kräezmilbe Зоои— кaacтс (Siicoptnt scal^i/0)-
Krateputz ш снр- аслор-
krauTle tr пoeaттaM; (пerчитпaч игж/в,
kraue/ 1. .г* 1. tr. пoтoнвсЧ; почесвам сзтьвпио; 2-
резк* с^^^^^;^!. ядосвам, даззuи' И. i/1/i h s раза.
пр—пуcнaM; 6ягзм-
Knaui и, -е, — спирт: креун (плуване}.
krgui/e 1.i/tr. h епарс- плувам крвут' 2. 1г* нcн3;
сетя (6/бе* ие—ис под ОроЛочииса)*
kraus udj. (0/11111. Оигик/к!) 1. къдрав, накъдрав-
набръчкай, наГрап: -е №111. WeTTec къдрав—
0001. вълни; er zog Cln Sions - ней ииОръчно
'ало, номръщн —е: 2. пран, обърни/. заГърнои.
омотан. безредни: -а SchriT-züue aeлcкU; необ¬
работен пoнep'' sic Isi е-с ~/с Sinn ля е крайно
неуравновесена; nie -пк Dnucleonacdeu пътси
хаос- роса, was uclcsl Cu lu liu -пк Z/iy? що зо
щуротии приказваш?
Krause f 1. тен* накъиргис яка (16 а—}; 2* рои,
рош—- 3. oъдаaпec—; uaöаъчнзнвcн' 4. днал*
буркан зз оепссрпи-
Kтäue/ / пинa из бира при нип—нс-
Kränee1 /, -п л1м—C'
Krällsc/mnaeClile// нехи— нсни/з зо п-нcнрaнc;
kräuseln tn* refl. 1. къдря (0—), нaкпдаям (се),
нaтu>aч (—-) (касиса ло}; ;uл-Я; набиран: ип
OU- Gesicht Oriis/li/c sich goiC/ce Lock// окото
-инено н хс нн/хю злотии къдрини' От Bs'l, suf
lem Sri - sich die Wcli/c пътните на пeнe'Or из
cтeрoтo хс къдрят' 2. пран. свинин. uзГрп'o>ач
ноам-нно, ироничне (уoouo-.
K^l^я^s^s^1ul^e^/r— 1. неон пъдим pl,: къдрици pl*: 2.
«ж. kuni/nlc-
Krgue/mine/ / 6от- гьвтум; ажоиж—и (M/ctis
cuispa)-
knaus/n tr* nejl. 1. пл1cuаaM; ятОнран; 2. мръщя
(ccr; бръчкам (—1). птОръчовом (пас. чело).
Krgushagт ш 1. 'ъирото но—а- 2. къдренях нoт—K;
kтguseggrig udj* къдрокос.
Kтgus/köOi ш бон къдрено зетс (= Wit/ii/kohi);
--Opi ш 1- чот—о — къдраво но—а; 2- т—д буртня-
3. етапа х нъдр—-
krguekopЛg udj* къдрокос.
Kгguekopap1iikge и 'ълаeг1aв п-линии (Pillca'
aus eгt/p1кr-
Kräuelтт п, -е, - (ряЛиа) фризьор.
Kraul н* "5, 'си 1. '^03. тлoK; бурни, лр—висно
реенеим/; зеленнио; 2 /10-3(0), шумс; Оск -
/сГОсВтс (сириенвпое} uтГуи>a е шума- рoпннc-
—во се; риза* (зо пeДьк- злите) шири сс, разрих—но
хс; 3. тcтCr тc-нo* днал* инс—но зелпраса, wo/ -
und Kohl т хаос, е Гeтпcаяaт': 4 б-лот
м-руднИко- Tüu dec Toi Ost kein - gewncisec
против смъртта няма още Он-ни' 5- шск. тю¬
тюн: сос uiirs - чудесни лонош; 6- риза.
ueтeдUUO; нехранимайко' 7- ни/п* сатир. Го-
рул; - und Lod Гарун м caнмм-
KnautTT ш* "/, -раса. 1. шск. т—чeд—1—щ ое^^^ю; 2.
етер ер/еи, ecвГня'; нуиaK; срят-н/ат- 3- днал.
тaртaпaннми-
KiänttTr/uu-Jgut- и отпарс вн Гинки' "Uicl п
öuлкaаcкз кинта; "/gwOI/g п Г;ткaаc'н мз/а-
T1U' -ТГггп /^(^в^т^к^Е^ря^а.
kräut/rig udj. тревясал.
Kräutsr/käsr/ToHB. сирсне — подправки;-Kupp/
/отне, грagн1aаoнз супа; ЧН— — битият чаЗ-
"Wels ш aрoмалuтuрснo пиле' "Hin- п 1.
зеленчук- м—руинЗат; 2. = "hicl-
Krsut//t/l и роса- 'аъeтл па-cнaк' 4ünTi 'асл*-
ет* моно по исрлофнте- "giieCi — сеи.-еш*
тнгcнчуooтa /рад-во.
KnauticOl п* "/. -е отпадъчни лясла от бурени,
картоф— (сл/д беритбата).
krguUig adj. трстисл-
Krgu/juek/r ш раза* oce-ячгU; опреспян творя-
ннн (особено ла oзничaи/)vuкooe юнкери}:
-köpf ш тe-oа; стена зала; -нст- п = Kränecn-
.1*0.
Krawall —* -и. -е 1. тт-ucннe; дребии ратчuрuцu;
смут (но улицата): 2- раса, тритO; аслизния;
"кораницс: die Schüler is'itnn - I/ d/u Kln/sc
учеяниил— дигаха селяни таитa е ктест-
krawäll/e in.r* h 1. събираме се ва шуми* тълпи;
ттлнутaчe сс (ас улицата): 2. раза, вдигам/
шум.
Krawatte/, -с 1. вратовръзка-риза- с-с НОи/еи Сос -
Uiißei гaтртпвсм едши'ко' 2. спорт- артвег
(пеписболепо хватка /ри Пирос}.
KTawält/emach/n — фам* лихвар.
KTawe/1 / -еп мор- сстер- оарав—т (ливореп
иораО ин 16 н')-
kraw/eigebaui adj. -пк Boot нодиа с гладно
обшитно-.

kraxele
796
011X11/ I. Н./н h s наперя cc. нт'a'вoч cc x мъка-
IL 1r* 1ocи из гръГ.
Кгауоп [кргИСи] —* 'S. -е 1. в—g аело1олн'ан
мо-ит- 2. оргии (за рисуване).
Kb/gCiOe / -е 1. 'рcaнuЯ; създание. ттoрeннe;
мода— (мсДгп): 1- театр* cттдoeoнer eфoрмиeo-
вс ва ao-я-
kneat/v adj. нпoач—e'U'
Kreatü unf, ~еп пейор. 1. създание, твор-ш-г. твар:
Ille - snitci uici micl Rc/cn пс-ичо-1 ^1^ твари
копнеят зз дъжд; 2. протеже, фаворит; 'а—стy-
рз; прсз* жа/ъо, нищожни човск. мизерно —вир:
elcn атекеИде - жална тезр: С"С üb!/ - мизер-
и;кl' 3. пвйср. развратник, веморален чотск-
—uiutüiTOet udj. сатир* пейср* 'рcaлуаeu-
Krcbs /—, -11. -с 1. рак (и син)*); 2- ммЛ* тумор.
рок; 3- pl. Kicbte върнели кшнен но нздaпcнИ;
остзноти вгпроладсни-
K1l1к/'b0leunIu/'нм'Д- рзоото o0рoзутauuC; ронооб-
разутз/п; -iO-tcT / бас* емитер, магарешки
трън (OnopoT/on scantiium)'
knтbe1in intr- h s = kicbste 2.
On/btse 1н1/1 h 1- ловя рани- 2- ролк. лозя, лтл1И;
кспeри сс — мъка (бас До за/рм(вин}* чъ'a ес (с
раПита): er lai rühitig eu - -не заровите да се
поти; 3. изпс-звом безогледно, експлоалнрам:
ло/ ctw. - д/Гсс гледам — нр. дреОно ди доГня
нз/яли- 4. търпя иззад, рачетин: las Grtcläl-
kue/si търс-свият* вървя реч—нкм- ск krebst
първ— иaтaД; нзoлa'U-
Kr/btgscy ш рхчешни хол: Cln Siele geli Ice -
рагона—а върви рзчении-
krrltlocgK udv. 1oтaДr рзчгшнн-
Krrbt/сакг / зеле- пълигн; рипя; -ueladec ш
ммД* раи-- прен. иттa* -Kchs/e/зали щипи; но
аa''
Kird/ne / -сп Ооф/т, мзcuнoa за ccaтнрз1a,
kmrienzec ti, поми, нcрпи; лoчeрппoм е, подна¬
сям (пимие}.
Kn/d/nzt/ll/n — пoдuoC; табничиа-
Ku/dit1 ш* -(1)5. -с иион- 'а—дuTr е пран, тaeч:
OTI/nlTic1r-r privsieu - пу6лннeH; оОщг——>—1.
часлев крели—; ет//0Гоипсе -е тaчрaзc1м орн-
лнтн- е/ naln Wainc uuf - нзс елока ви нр—дил;
liw. sU - цеЬес дотам вр. вз креант' - 11-11,
ц/cOeßec нмам 'аeи1T; ползуван сс е кредит, е
;oтcанe'
Kredit’ и* -s. -s ньpк. кредитие cмeт'O; зклuT;
партида .нх взсна“ (кана заклини/ зо партида
в mьpaeвcuc иатге}.
Kredii/anetg1t / -back/ нрелнтва Оиина; -bri/i
nьpк— з'а—л1лнT; кредитно пнсмо-
krTdlcaäOig adj* 'аeлилocлoeoГнu-
Krcdit/fähigkcit / ка—;uлвeпoeoöнecн' ]g’/nöe-
secsclif//търг, ор—липиз кooпeрaцuи-
knтel/l/т/e tr* иърг- Е кргдинирaM; онпуеоам
кредит. зеен; 2- (е-п i'e Sunne -) тaecряeoм
(ног. зз еума); Kr^i^iiUn^t^iJ^^//
Krcdiilv п, -е. -с пъгяонсшня; анр-лилмв/с
пнено: lus - с-е Gnsacdtnc з'аeдилмпuo пясно
ви пълномощни министър.
Kreditkarte * / кредитна корта; -'kündieung /
пърк. предупреждение за тx'рuтз1e из креди¬
—*.
Kreditor и, -s, ---О/сп oаeл1тoр; зо/модте/н.
Kт/di1/poeC1n — —ьpK; соливне, ар-интне лcрo*
-sperr/ / mьpк. преустановяване из кредитм;
-nint/т|ggт/иърг. аeoннa eaрauщuЯ;
kreditwürdig adj. заслужаващ нреднт-
Kr/dö и* -S, -s (цъ)/-) н-рую. и преи—
Kii/nll-Cit/ "еп 1. доверчиво—!; 2. л-иот-рнс.
От^ш/еТ udj. Леел, пeивuжгЯ; пъргав, гъвкав; 6о-
дър-
Krelde / -сс 1. л/Ггнмр: роса-: eil Coppelte* ~
scliHObHc водя аноИ/в счетоводство; не'естис
водя нъагввcннлe сн кингн- bei e'i Ос der*- /111.
5(1111. I/ die - цпипсес тздгъжни1 съм. заднъж-
иитaч нЕкм.- /ОтТ Ос deT - к-сГнс мноео сън
задлъжнял. потъвал съм н дъттевс; 2 кмол*
креда (кама ленен слой};* 3. или* 'a—-0H; кредо-
Kigt/i/biI/ing/Спзн- ир—ане o0аю1yвaниe; -ц/ü-
/с/—шн. кариера за лгГешнр- -/tüel е жено/*
послсн тру/л; "-1111/ п моз* тсбенмр—п ззт/ж-
kreidee 1r* 1. пише е неОгшнр- 2 натърнеем х
'ебетмр.
Km/t/m/msn*rr / ози. грaвнра1e; имитиращо аu-
еувзвс с ирн-он; -е/ОТ- и нвепеи нелит, Гя—
налит, лзe——-; -zeihi/uiy / ози. рису/кс е
крадз-
kreidig udj. 1. т-б-ширси. oaeлeн; ’. првн. Гт/д.
Гя— коля теОеннр.
krclenem 1/1 1. въвеждам (пови мюЛс): 2. театр*
създавам, —поря (зона раия}*
Kt/Ot е* -ns. -а 1. мел* окръжио-т- кръг; пран.
сфсро, о6-ает: с-с - 1'1'1/11. eoelnc 'сетя,
опневсн окръж/осн; Ое - инеше, 5/1111, цсНнс
седнат— cмe; стоим, вървян е кръг' len -
ucUlicßcc запваряч кръса; Се* - Ine D/nOncs.
Empfindens, d/i Tätog/rit кръгът из чмc-c1cтO;
на ус-щиният*, во деЗнвснно- сен. in lec - к-е
Bnobicitucgnc zinlnc вклюнвaм вр. е сферата
иа нзö1юg—1uипa см; die Gcmücltc zo/cc Inin*
wnOi/-m -е стуховете e—c лoecнc —a рaзлаocлpз-
нянзхз; 2- пргн. кръг. cрcдa; кръжок, оГщсслте-
иа труnГ; стой; ein - ii/iei Fieucle кръг из, ол
вери— лрнитe1м; ein - iistlyer Mecsclec иемпа-
1^ ол вс—е—м хоро: ii -г dni Fueilli, Im
IIisHcl/c -a e ceчe31uя кръг; In TIteurmoKeien
-ти vnikelmnn движа cc е кръговете из -н—ера-
нoаu* weoi/ -е lei BryOIkiimeg 1uаe'н ciocee
ue 1aocнeнмeлo: 3. янсл—я; 4- олтар* зоол. 6um.
аял, отдел (пра класификация); 5- 6от. кръсо-

797
krippen
—Грозио нареждане ва —ноти м нв/теен; 6- мл*
вcaнeo-
Kb/is/abec0ei1t — мис* сегмент (по upьк); -amt п
околийско, се—ар. окръжно управление; -«№-
echni11 ш мас- сектор; -baln/1. ж/, локална,
околовръстна линия; ’. оетр. орбита; -b/wc-
gueg/к-л>roобразио движение; -bo /// — мат
дъга.
krciscen/ intn- s 1. крeщИ; кряо'^ (прсДоитс са
папогол е поД.); 1 C'рнOуцзЧ; oктащa1 (с
трион)-, n-c Tür knnOscIi Ос lec Ai/eln третото
скърца; 3- щптанз (е тикано).
KreisdrnToun// кртeeoГаaтяo движение.
Kreisel е, -е, - 1. лучпo-: Inn - pelis'len удрян,
шибам пумпала; dei - gnii ии/ лумпaлън лaga*
’. фал* жнроскоп-
Kгтien1/kompaee ш фнз* ж1аoe'oп—н к—нпас;
~1 Olis* — тсхн* турГовент—-нагор.
kreisele intr* h 1. нтаaи с пумпал; 2. пърля сс оконе
00—3 СН-
KreiselLpumpe/zeee/. ц—инроб—жва помпа' цuа-
кулаиионнг помпа (за .моторно исло)-. -nad и
тсхн* гурОнна- -v/rdichC/b ш —ехи- луаГcкoч-
прeeoр'
Or/is/c 1. 1п1/. h s движа хс т кръг, oöнкo1яM;
пърля се; кръжа. в—я сс: lue Flu/zeu/ —reiste
üben бе/ Sladi химолснъ— оръжсшс иол трада;
Adieu kueOsten in dHC LÜO/cn ор—м cc e—cxa тъп
въздуха- deu Bcci/r —ueisin Ic dei Rucle четено
обикаляше ол ръка е рт'a' г-н Gniackec kuelslen
Отлет in* ui Inn c-n Pne/t чuc-м—e му е/
въртяха ви/асн около сдво и също.
Kreisfläche j/am. повърхност из 'аъcЮ;
kreisförmig udf. кръгообразен.
Kт/is/hguptmgne ш нст. оГнаенси анр—кнер (е
Саксония); -OgnptmannzsCoafe/ оО/зстно уп-
раеленна: -jryl /лен* гонои оъм сани нснтър;
(= K/55eltтeo1/nr* -körn п неми* муших ви
нарне'нииа' -ТаиО ш кръговрат. oаъгeeГапщГ"
внс: Сгг=Ire Blutes 'аъвooöаъщeнue;лаг1' d/u
= Ice Libcc кръговратът но живото; -l/ltun//
-кръж/о. окенн-еко ръководство но лсатuятa;
eаcзн1тсцнянa' -Linie мои. онръжиоон- -pOysl-
kus ш сатир, —кръжеш, сконнйсои тенар-
kriisrund udj. кръгъл, тон чноп-
Kreo/t/täyr/ 1- —аха* циркуляр' 2 риск* кръгло
твърда —лам—ua шепа*; -seUIusr ш филии.
омагьосан арът (= Z*i/rlscITпtsr* -schтciатt п
и;ркуниа (писма); -ec0uiitep1kCor и окръжни
унuлuщ—1 инепектер.
kreiße/ iHtr* h раждан, нмам роли-н; Гонои.
Kre1i}entrC/ '/; Krcißebie/ -enu ряднтн*-
Kr1isspoтtgussceuse и окръжни —пoатeli 00111¬
—/—.
Kreißsaal ш аoдu-нa зато (е болници, раЛилан
ЛОМ/) —
Kbтls/sCgd1 / околийски, скиор, окръжен град;
-ström и сл. верижен ток; -Ui/ ш околийски,
естер* окръжен съвет, събор; -umfang ш
окръжност; -vncncck п мел* вписан четириъ¬
гълник; -vncr/ci п мел. квадрант; -vncrune /
мит* квадратура на кръга.
Krem / -t; Krem m* -к. -/ L коша, крем
(шоииииЛ/н* кораиепма е Др*); крсм зо енаанм;
2 крсм, понада зо лмнн; 3. боя зо обувки; 4-
рилз* ниЗ-ф-ноте: dlc - /ет G/sellscIal иаймг-
кът ва еГщ—стнегв; 5. днал. снспови.
Kremation/ "еп кр—чuаxнC; крeчсщниr изгорян—
из мъргънци-
Kn/matsbium в. 'S, .--пГ/п 'р—чoтoрнум-
Kт1mтie п котв- елолон—д — нейнен, cчeнaнa;
kr/miiTie tr* кр—11рaM; изгарям (мьpmвeц).
krcmlg adj. 'ргмocöрaт—U' оале нрсм-
Kn/лре/, "П пер-ф-рня ви напои; нсхн. фттиен-
Kigeper/ -п таили, игран, 'глкxтo-
Kinnpsl’ е, -s. - фам, в—xтeанн р'-, птрттонни
р/. джуиджуа1H р'.: wüt —ostni dri gicen -?
нонию струпат тия джуuджуа1lн?; ннц ео/ Сеп
цисгес -! мсхни, рaткaрс3 тия вехтории!; i'i
dnc - von ilr Füße wnuOIs вднеем си чуксегпг-
Kr/mp/lmgschin//в-eкt7Л. дхрик-
krimpiln L tr. intr. h 1. e-aнo, аaзт13'тaч («^^(^а)-
резОннам (парнали); 2. - -u/npec 1; 11. H1/i h
продавам пгxтoаu1-
KrrepiTttuhi /Сстая зз лирик.
O/imps/ tr. rejl, 1- оОръщам носорг (периферия
за шапка); 2. refl. ceтвсм сс ел вятъра.
Kisnpier н, 'S, - Лоол. 1. лxаaн'uи* 2- вехтотар-
KrrmpeiryrT — вит цнетг-
Knimsin и* -S, - теп* елхр открил (отстрани)
кешск; омннбус — n-ка;п-
^/№/1 Weiß п стоене Oe-H-c. 'рcчзeавзйc-
Kncn е* -s. — - инат). 1. хрян; 2. 1oтпн из осетитг:
раза, sic Mii/стТ eie - юuaнстa*
kTT/clicrcn tr. осн- e1зöдитзм — ос-ннин (зид*
м/алка кули)*
Kt/sycl о* -к, - кина* есте/нс (= Bтrz/Tr,
О-т/уш'/ refl* въртя сс постм. 1зтaлъO; еня сс;
чoтзи сс, шлии —0-
kncm/en i/t/i h мор. (сс иирсб) ииотявявех! сс
ихопрант (= —тп/усп)-
Kreolc е* "П, -п 'агeл-
KriopOäk(i) и. "П- "П меео—л-
Krтöeot п, "8- —хии* на—втeн-
kbTplTT/n 1Н1/1 s 1. (за .женснни) умирам; (нула, за
хари) пуквам: Uuuac wo-С er auci miet/ - м ол
лон* не- не ще пук/нг; 2. (за лаоряЛо) —збухтом.
г'oпнeлuaвxм-
KrepOn и* "S. -к накит, кагпeu.
Krepp и. -s. -— с/иит. нагп-
kb/ppcn tri 1. пнucuаaЧ; къдря л-oт' 2- nefl. роса -
ядоевам ен; тъгувам-

KiippTTö*
798
Kmcpplioi m траурни 'а—п*
Orcpplr udf. къдрав- нзлнлтcнr gрапuаа1-
Kmrpp'pspOrr H oрcлoв* еофрнроиа хартия- -solle
/ -педм—тон -т трoлaв каучун-
Оггкк adj. змаилезямма порноно/от. яра/ж/в
(нвят)-
Kmcs- н. -, — ортижев нeип-
Krrsse /. -е L Нил* налиина; ризи— —o-ot-.
иоеоено греинни. lтрöuцa (LipOCOie). поре'- 2-
лиол* пнcкa-; пунен (роПа = GiündTOn/)-
Om/tie/osei uCj* кмол* ол кредитно eлoxa'
Kiiiiu н, -s, - каuтянuU'
KiiltO uni Plstli pl* риза, cöuрщu13; сляпо м
кунв, тояианпа вcянн1a-
Kmclls |кретО] /н, -е, "S; Kuiitur '/ 1- крeнeHr
нинет' 2;раза* ;у аa'r глупa'; axмз''
Krctinoi-eu- н. - — oрc—C1HзтM;
От/СОКсН adf* кантcнU'
Kus/o/is [к■агmBн]i/r — п/иси* кретен (нгаuoн}:
Krittc/se. K/mtSelci и, -с, -е днил* 'рт'мa-
^(/-'111/. Kreisclm/m и, "К. - Лоол* кръ'мaр'
Km/uz н, 'ек, -е 1. кръст (о кота срД/н и кимнел):
Rolet - червен кръст- EOsHicn/ - железни кръст
(орден); mistOscIes - осмоконечси 'атcт' ucs -
5'1-11/1. nsgeTc тoooтoтзMr рoтлтвaч во кръст;
е/н. übims, ins - 11111, сПНсс —1aтaM; ния нщ. ва
'рпoт* /ре/-': Ire - melnre -тръснем но кръсто¬
носен пехел; еОс - ис1Т1цнс прекръствам —а; сос
- ü/cn eiw. naclnc е* зачерквам нщ-- 6. също и
sein - ü/eu eiw. irclce —1acзч кръст на ищ..
снянсм го за 'загубено; ос lie - und 9111(1)
нгдгъж м uс1uа'аoзT': zu -е —ifeclnc подчиня¬
вам се, отстъпвам, cмнритaм са- dueo -е loni/т е-
п ine/cn радвам се. чс наЗ-поетс сън —а
отърван он ног.: Irrt -а ucl/r ein SchriO-tlü'k
s/ieec поставям три кръста под ——асп, иенумеят
(висота поД/оо); 2 прси. страданi—c. патто,
öрeчe, натcл: /nie - gedul/og tiaunc нтрлe-ннo
ом пe1аcим кръста: роса* шг Ist ein - eil Olm
мъчи- cc кира х нссо- 3- еиол* кръст: nuOs -
lillei падам ио 'ръста сн- риза* cлн—тaм хе ел
уну^;ваu—* 4- му?* дu—т' 5- мас. плюс (+); 6-
иерс- трсфо. eлoтмИ'
Kr/uzlbusim/ / жив. cтaтииa ио Христе оп
'апcлa* "UusU п 1- Гоид/рот (коте пощенско
праска); 2. в—д солидно лa1—a за трого; -/ги ш
итр* иръетовндна поелроЗко- "//Оп п ено—.
оръогни кост; —biu лн / 1 беи* тенчорно
(PölyцuTsr; 2- в—д готичесни ернамеип по вър¬
ховете ви кули. 'унuнкu м ар.; —blÜelsn pl. 6иш.
капcнoцвamнu рaomcнни (смм*); -Uhus/ — е—р*
каъ—новндна арка.
—rine/isy ['Ив] adjl розг* крзЗно пoридънe1r
ч-онси, пoчтeH'
KrrnzUonn/inv/tt/r п (проклятие) сръм м мът-
шни!* сръм да па. до го удари!
Ki/ne/orn ш 6ют- ттрuuкa eRIamnu5 cat1ггtOcsr.
kmenzdume udf. роса. съвсем т-упзT; голям
тъпен-
OuHuznc 1- nejl. tr. 1. 'ръcлocтa1; c-aгaMr пocлзтим
ио кръст, м прст* (ръце* шпсае): кос Oieuztec dl/
Klin//U раза. кръ—тясахе си 1пaтuтe; преи.
лрcчeрмxa сн е-тила- ни/п* FnuHU - 6-я х
'ръслесен опън- 2. rejl. (со нлоиенв) oаъc—ocтoт
сс, размниават: сс: ис/нтп Briefe labnc siel
uekinuzt пиемето ни са разминаха, кръстоеаха-
3 пран- роса- пa—cнчзM; наъcлocвaм (пьm*
плаш): er kreuzt/ i-e Pläne тоЗ мн попр—чи но
л1aнoвeпe' НО/и - sich yeTt'IOeInce ImeiiH/sca
тук хс кръстосвал различни ннг-р-сн; 4- бнюл*
кръстосвам, смс—тзм (роси* надене); S refl.
(рядка) оръсля са; II. Ht/i И 1мср* (зо кораба)
катcлocтaм* инижи хс е т1гтaт (срещу вятъра):
носи, крий са рутим; 2- църк. оспор* образувам
-игийн* прои—сня-
Kr/neir и, "S, - 1. мор* кртcлocвaн* 2- крзйцeа
(стори монато}:
Kreuzcs/tol ш смърт чрез разпъван/ иа 'aъcт*
"Zitclrc и кръстни т1a', Ins = iiclec прeкаъe-
ЛT3Ч-
Krrue/Talrir ш uem* 'аъcлoнoeeц* -OUtnC / 1-
ниш* наъcтeнoceя поход; 2* мор* стртиоптуване
пе нор/' "ТГгитг п нима, оръопоезн отън- прст.
кръстосан рюзпмп: с-е Division Ос/ = meinem
подлагам дивизия иа кaъcлocaн оеън-
Oi/neltdrT adf. ризк. н/ото тсхн— (/олям веселяк)-
Ki/nz'li'u/c / въпрос пр— кртeлeeaн разпял:
"Ца/у ш 1. ирхоМ: троели оконо мило—ниреки
двор; 2. църк. нитнйио нсхтемс; "Цш1ссО п
нсха* кардои' "g/HOlbc и итр. оръенан свод;
-ци/С и стр* р/бро на оръснст овя;- -Hucks /
нсха, нuaкoмeтuнз-
Oreuztgec tn. 1. ратлътoч но кaтc—' прси. мт'a;
нзтcзaтaч (плътта со); 2- rejl— олтар, прсоръо-
—eaЧ; кръстя хе.
Krruel/un/y» -ес 1. вж. —и/иеОцеп- 2- разпя—нс
(кола пратсвеЛапте ио живопис* оиулпмура*
разборетви):
Ku*/ue/kfrcl/ / оръслотиинз нърнеи; -kOpT ш
н/хи. кръслотлав плъзгач (а порно иашоза};
"^k^r^unc п 6ин. кръ—тец. опереж(§епесю)-
OmeueTale adf* хром е 'ръста. —ъс cнупгн кръст
(преДеииа са жишаннс}.
Krcuz/mutt — мир* лaeпoлa (^опр^гД нсзоД) ма'та
ио нороГ; -сине/ 'ртcчc1 нст- "оССт/ / лоел.
усоИници (Vipcti ин/ик)- -prOliny / иниец*
тюcмнаиC; лcлeнгутa1e из самолет (от прием¬
ното c'n/'tyi/w);~piinkt — мом* лрece'1з точ¬
ка; "Г/ОП — лат* oртeлocaнa р-мт- -*ritttn алт.
1. рнщтр-иръепявяенщ- 2- '—еп иа т—влонсиия
рнцaаeкн ордев; -KihOcr/oot т; -supp/rloe п и
intj. фи^1* дитo- до ео ттcчcl* "tchili п opтeo.
799
kbOcgne
1aлрeнeн кораб ва щъркта. лраисспл- -ес/Та/ —
Х.опарс* кръепоеан удар (пре л/нос); 2. шсхп*
стнвиа из кръст; "Seima/cl ш лоол* кръ—точов-
кз (ЛохОа со/уО-ои-гд); -s^p^l^nn/ /лoин оръелсио-
01^
kb/ue/eCändik udj. бе—- наъcлoo0рaзнo разполо¬
жен; —steif adj* схтове—. вдървен н 'ръхтз-
Kт/nzs1ich — кръстат Гол, 6од иа кaтeлчeтa-
Kn<^l^^l^e^i^1lliIlZ^/ri/ърк_ 'ръс—но теслш-е,
kn/ue ued quer adv* неднъж м нaнма'
Kтcuzundqu/гaghт/ /люр. епранс^^>31/, скита¬
не.
Kreuz- ued Qu/neü/e pl. екипои/, строихлтутане
веднъж и натнр-
Kreuzungy, -сс 1. вж* —meue/с; 2- баол* кртcтoca-
во аoca' продукт иа иръслостанс-
kbiueunklücklich uCf- раза. много иещаслен-
Km/nz'v/mbinU — снр- нртcлaтс превръзка; -vcr-
1Or п юр* иръс—осан аaтпuл* -нгу ш 1. каъeнe-
птт* 2. i^^u, Ха1c—oв1ин път до Гюлгол*-
kb/uzw/is/ udv. из нртcт-
Kreuz/weile f mмтп* наритият пот- -woclcf църк—.
пъзиненнеко онам-нт- -wöтUbä1eтI п кръстосло¬
вица- "Ziy — нс—- иръелоноо—н поход.
K/ihhil и. '/. — ризк* L сърО—ж; 2 праи-
ucнъапeяuc* 1cртoзнocт* сприхавост.
kribb(/)iig udj. роса, нсртеп- сприхав. раздразни-
—алан: tu Ist сое "is Gc^ü/T ruf /сп Rüek/n
нринон сякаш -aтил по гърба му; lut lieht
eicU - топи ма лрaт1H-
Krlbb/Ikopa — фом рaтлразuнтcлeH; cла1xxв
'овек-
kribb/ikOpflk фом. нервнн раздразним, епряхан-
Kribbilkbankh/it /мед. oтрaтинe х жилих ръжа*.
kribbeln 1. intr- h imp 1. imp. рала, омъдн. щuпC;
дрезин, чрсвyчox нс. -азм ме нано мратна: те
—ulh/sli ein in deu Nasi сърби мс нccпт;аззт- тк
—по///!/ ein In Ire Fon/cтC; ruf der Hand сърбят
мс пръстите, ръката (оикам/и ем Ло Оня акт—): 2.
гъмжа: Ое Ameitrclaufec k-O/hclt und Our/hsli
пк в мравуняк* гъмжи от мравки; ruf Сеп
Jahrres-kt —uO1//It не von Mi/tclec из лauauаг
гъмжи он хора; II. 1/i I. eтлeгllннсм1» лазя- 2.
;рaтни, идocвaЧ'
Kribskrabs /и,	— феи* 1. гъмж-но. Гърк-ния-
2- неразбираемо бръщон—еене.
Krick/i п, -е, -(п) р-сср/. из диво кoтa'
Krickilii / -нп феи* I. лаae'aяlнц1 р'. (са .лош
пичмри); 1 пocнвиuu1 'отеш oaаauмцн р/.-
нечво нсдово-елео-
krick(n)lik udj* фии* посноянно H-gOTOT-u. oъа-
лнт-
KTickcIkra(c)keI п фом. = Kulh-rl/o I.
krickele tr,* intr* фам*. 1. пяна лошо. дращя; 2.
мърморя, I1eдoвoн1нч3; карам —с-
KTlck/C п* -е. -е аперл- крикен (игра).
Kräd/ — овстр— ун-нт-н фот—п.
Kridäb, Krlda/är т. -s, -е инитр* ньpг; длъжник в
нсеъстоятелиос—-
Krlbe/kr,bgZ0oie/= KuolbriemacOIeOi-
kmebiin i/tr* 1г.рзг. = OiflleTn-
Krlec/c/ -n; KriccO/epflaumc/fem* пръноснит'
HO (PilCUS InttotOs)-
kTi/cbcn* H1r* s h 1. ^т^ш, пълзя: ile Raipi kifecit
über in/ BluiC eтc—1нцaлз —ззм по тн—то; sui
sllen vtenen - лт-зи ue н—тман крони; раса*: Ice
Bett - пъхван се е н-тното; с-п suf Inn Leim -
хващам —е лон- из пъдините, ocлзeaч нтнттaH;
uтмcаaя* in eOn MüuseTocI - oнаuтxч хс т мина
лупах (ос арии* полар); 2. /рап. лogмззтзм са.
рабонепнн'*: vor s-c VoigeseietHc - лogчазтoм
са пред 13'злстпело; раза- zu Kmeue - отс—ъп-
eaч; пogчu1итзм са; 3. ии/ /еп E* - 13-улвaм
сн: раза. пи Ost kaum uus /еп Ei цп0гос1пс ощс му
нир-нс устат* на мляко.
Kriecher m. -и - 1. пргн* ппйор* егечуто (зо
сиДмpc6cЧ; подлозурио):- 2. чн—лач из оръдие
(енамруммпт}.
Knicch/Tbsef бон- пълзящ ергх.
Krieche/ii/ -гп ппйор. тнcчyгaрeпвe* ртОвн/пиг,
пoдлuтурcппo-
kтi1ch1тlec1 udf. пейор. влeчyгзpeнU' пoaн1турc-
ки.
Kri/ch/epuт Са ломиб ленлг зо ззОтвяис; -utoO-
echwimm1n п опори, плутонс 'аeу-* -sucOl /
псйор. аaГeн—лu—; пoдл1туаcтвю Четро п
ннссв Остне- Ое = ОиГгг/ 'саaч нато кecтeнуа-
о*; "СОС* п сиел* тн—чуто; pl. влечуги (к-ос ).
Krieg '—. '(/rK; -е >0310, орх. брои е пран.: d/u
G/oßc Vüt/rTInU*KcIe - В-лнкел* оте'ествеис
ноЗис; zui. für /ес - lütten въоръжавам е/.
/0!^ —е зз ве-ис- о/ Сее - ziehen олитам но
hoH/*; е-п d/c - /т-ТПгги обявявам /он. во-нс'
/ши - еи касСш, ein 8/1. in deu Lull война по
сушс. по мва—; пе въздух; - OüiUuc/d в-ютии-
прен С/т häusllet/ - иоманяа разпра; —ilicn -
етулено нс-лс; - hls suis Merteu понит из жнтсн
ни онърт-
krluss1 intr. h воювам. педя войпа- пран, каран
cc* тднгхм ваятa
kricki/’ tr. refl. раза- 1. псну^стом (поеме- пори}.
Hii/su - селсдлянтн; с-е zum Flau, eun Miene -
оженван сс за ши/-- sic haben siel yrkuo/gl тс се
пз/xe (ожениха); KOslsn - раждан gcma; Junge
- (зс животни) рсжас; не eil diu A/yti -
;тnнсштxч сс: сп ок- ilclt -ое eu - пс нож—н
нзн—з— нсснсвт — 11-/0. du нОгк/ eil лОг zu /пс
нн ще инсн до сс рс1орсвян с ненс, ще -мсн
работх — м—1e!* фс^м* du kuisysl gT/lcl il/к C-ri^f
ей -нст щс си те лoгун1н (бой): 2. лuлвaM;
хващан; е-г Kisn-iiii - пипнем ботеон- lies
СОс/ 10'1/ - тн-дий да не ле хетнит-

Kmi/угг
800
Krirysr н. -е, - то-нна, вони. пой-нар. боен-
Kriry/r'bunU — съюз во О-Инитн; -/Н/нилиТ п
пан—THIIH из псино—нн— във твЗнатз-
krii/rrit'l adj. L пoйнcтвгH; Oo—пн; 2- тоенен: -е
V/rwOe/luiigcn военни уcнeжu—иuи-
Kriry/rHaitr/с—раи он воЗисто,
/lOTyfcrtiy udj. Tomen за войит-
KuiiylÜHmisy - / - пeювaue; водни— на воЗии-
Krisys/äh/euiy-paki — пскл зо зсктeйнипaнг ио
воЗната- -nauleisiel военна тксднння; -апТеО'
Uc/во—н/н/ заем - -smtOkrT еpl, ваем* I. -Г-р/ик
во военннт— тaкeн1* 2- наръчник	по11аггно
зз войннкх' 'hclurl ш в-ниши припаси' "-Ьг-
frllslabrr е гнaвlloкoчaядвaщ' "-/rHOiCs - / -
вогнни властиpl,; —b/t! // томахавиа-раза, las =
1/циаЬ/с слагам крой но преждата. тaазпич
'СМТХСПКСЛИ-
krirytl/rrii udj. е-лов зо [поден— но] пойте.
KriiyK/crgOe-cHuIt/’coTOTHOcm зз твйпз-
KiiiyK/bsricli и 1- бюл—тиш зз нснлиил— л—Зст-
в—и- 2 кeанcпoндeuцuи он бойния театър;
"erilcitru е* "buricItTU/tüttTU — вяннев ко¬
респондент; "bit'lädi*ul/(i) — ннеонни от
пойното- "liKclidigtrnTürtory/ / /рижо зо
нив*;||днте вт войните; -bctti/C ш но/н* бойна
иотичиост- "■Uris/ri-ilesT е вс—янапюипалпзч;
-Isi/niize/- тоспен възпомепалснеп чeдз-'
—СО/пиС ш то—яиа службс, петниноен- "Uiisrt"
yiuwclyenuny / - отказ до се отбива военни
потиниоен' "пНг/п pl. погини почести; 'Eis-
piiet'l/r — подпалва' на твИво; "Eil-c/iCi-
уис/ / пегиио обезщетение; -Eik'linsr /
oöиeитa1e ва нейно- '^rOTIsni|^.' - започване из
вогнн111тг действия- '/fuc—il /фанп-ът ва пойно¬
то- -ОДНее ('>0/110, Гойно знаме- -flli щ поне;
за пя-ни: От а е случай ви война- -Huß и Гойни
нега: рила* Ос/ 11111, lebe nie Olm ruf dnn = из
Гойни нота, ви нож съм х нгто; ruf (Ccn)= Kitzen
псетивям ни Гойна лого; "Uslshir'опасисст он
нейна: -Ц|Т|иуги/(г) ш п-ни/оп-нняно; -ЦС"
Таиц/nt'haft / пнeяuuчгcнвO; мтсв- -giili п
пегнио ннурсо—то, оръжие; -цт/ОсНС п военни
съд; -unthirro п боен р/т, нно, е пре/-: "ЦТ-
<с1НнпСсг п понина ехоадра- "ЦTкe1t/I* воеи/в
тскeя' 2- 'зсконилг (pl.) ви тойна—a; -giwonslru
ш спеку-снн, заГаселят от тоенни доставки;
"isfrn ш военно прнетс/итг' -Uern е нисш.
т-aвlloкoмaндвaщ* с—авеи втздет/т ва воюващи
страна; "Нс/ес* и пгйор- подотреналгл, пвд-
пзтеач ви воЗиа- -Io1n/erb0ie/inr(n) pl. cнасцн
и вдовици ет тяНитли-
-mOrysknn/ou udj. в—щ. опитни във воснноте ge-O'
Kulerskutrit/- военио изкуство' "-laysr п тоенен
лзгер-
krisyuiititiy adj. вo3ucлвeH; вoe1O-юöнT'
Krisys/mihli / 1- посипа, бсетз нощ, е—тт,
еоеияо чocтщecтвo* 2. воюващо държано; -ли-
ио/г ' пс/вен флот; "Offlzlnm — вф—нер през
есенно вр-мс т/риопцатС): -pOlIcHt/Boc/inx
пспиш/в-т- -та/ и 1. пяен/в съвет; 2- военен
сътствт—н- "-rsclt и 1. воеино правосъдие; 2.
законът из войната- -rieH-sn — военен съдия;
—г/око п —ър^к- риск поради пойна; -rüUlnsu/
eъoаъжзтзнC; п-дтеновка зо псИнт; -sclälen
pl. тсeуOн, трсдн. па1Ч1H—нu он воЗното; -shlau-
plsie е театър во вс—инин— ;eйcтп1и* -tchiTI п
еоснен кораГ- -/ctilC / eлeoв-аuoeн зо ней/а-
ла- -ксНиТСс/ pl. всгини дълген— "KcHnIs /
есенно учи-ищ—- "Klunnrollr/налични —ъспан
тъп вс—ино ерсме (у агрианцонг); "ttss/ ш =
--Uuß; "Ktar—i /восинг нор. —u1a; —фективи вън
пеенно вр-не- "tplei п пол—ви тalнит'ня (зс
нисшо офицера); -ste/un/L поенен аслън; 2.
исилрнГуция; "'tr/OUiun вж. Kiiggticeeen.
—mic/t/iin/ilel udj-- lücHiiy adj* 1. годен зо
тснина онужГх; 2. иобре въоръжен-
Kriiyr/Ühiny/-погини .маневри р/.. упражнс/мя
pl.. "Vimbushlsr — ппйор- тосиен прсстъпнин;
-^VCT^r^CT/nt/S!^«??'. вOCHUOваCMCH1U уc-oтни' -VHT-
pllTgungj/военно паoиoвo-eнвнe* --vrтtr1mir(1r
и - Krorцsbetclädlцil[u)-
OriiyKvirH/cdnu/tiniOy udj. тва—в зз военна
служба.
KrilyK'vrrH/nducystOrhIgkelt /твиисон зо поеина
служба; -нго/е / c;аa' ол воЗио-а- —wirlt '
ве—i—i 400; "-ннк/п п военно дело; -HvortKcHuIl
/военно етепанетве- "eüctt /военна дucшlо-
—миа- —Zulage/ всгннотр—м—нна лоГотно към
зоптатапо- -zntisn/ — попило пелож—нн—- по¬
ложени— из война; sieh im =— //TocU/n намира¬
не сс е оc1oжeнн— но нейнс-
к/ОлОиГТ udj, 1- ка1Ч1uaл—u* паecтъп—н' утнав—ii;
2. udv, роса. чueтO; твърд/, извънрелно' er Ние
sieh - /eiuu/ut ужасно сс ядоез-
Kilei /н. -S, -s aьup. 1. на1M1uгт—u филм. авмaЯ'
риза* ир-ни/хтг' 2.раза, полии—йеки нпиопии-
KuInoeCT —. -е, -с свстр. ризк. затвор, лъминиз-
Kriminclbhrsetr(ur и цнвил—п служител н кан-
чннслнoнa пeн1пuЯ; лaeH; цивнн—н поннигНони
зтит; "dl/tt — oр;ч;uaлua о-ужОа- -fall —
1знoтaтc1cн арнннят^ле/ cлучз3; яаоазателпо
дато; "Ues'li'kir /дснгоннпскн разказ.
KiOnois-O-t I. "еп, -еп нa;ч1нсл1oт: L юр.
преф—сор по наоазатслпо право- 2. по-инейеки
чuueвu1к"ка^1минx1ucп-
KuOniOeallltn / -сп прecтъпнoeт*
K1iлisITbpoTozr0 / каuчuнзняa пя-нн-я- "ГесНС п
юр. наоазателно припя; "Virbrih/sn п юр.
уг-атнс прecнтл1eнue-
к/ОлО/ГТ adj. кримива——/, нзooзaлcнcHr престъ¬
пни (деяаее)^.
K10лoellт[ur ее. -е, -п 1. рила, престъпяна; 2.

SOI
kbl/zein
н1ueтинк, ргОот—щ т крuчмua-1uи о—дет-
Knimm/n и* -s, - 1. Лиол- яепргГ; 2. имл.-ст. плуг
зз загръщанс из з-нято; 3- каuчxкн кaаaoун
(кажа)*
krimpen 1. intr- h rejl- обл* 1. (обоин- со плоН):
сбнрам хе. свивам сс: G/iiel/r krlept ж—тств сс
-пич*' 2. обръщам сс от изток [вялтрълr* II. tn*
на—п1аaм; неб—рам (план и Др-)*
Krimskrams 'm.	— фам. вехтория рЦ лpeu-
призин па1'стк1, бръщс-нве/ня-
KTimsC/ch/т и сстср. дат—ооглг;-
Krint/c/ "п нгна поилежог тъп форма иа крзва-
(?о носене ис нгжглнт върху- клонато).
Krkeyn' I, -s. - 1- орът, паъcтГ1'—; лъг*; 2. зина.
нн; 'рaв3й; бре нел; /спр-к' 3. Гримин е nа—к--
нгр/я усунг/в въже; 4. впхннс на инва опиля;
5. = KrOsyc-
knink/lik adf* пиеш сн на паъcлгя'c—C'
krineTlt I. l/t/i h rejl* oп1cпсч; нcрнaя кръгове;
паъem—нчeнa* раза* нър'3-ич сс. nаг>u>X1 —/.
етъвам хе: риск. не ist zui KuOsyrTs да сс
оукuгH; до ос пр—пи—н от ОМЯХ-
kTi/eiTie udj. — кръттн дупки (елебв/с со белни
киртефнн)-
Knitoid/ '—. "К, -п сбо/и. pl* лиол* бодлокож;
[—cw-r.
Kneoliec / -п 1. тон- кр;ucг1U; мзгсиов; 2.
лексо— росхср-
Kripo/ —раза. = Kifnisripoli егО.
Krlppc / -е 1. ясна: Ги/Ит (Hei- Stroh) 0/ e'i -
shiüiien нсeuптaч фураж (сено* слама) е иcни-
т—' фам.: ет -lie- um deu - наснаии- се е но 'сп-в,
наснови/ се с пол върбов* -hiko; ас d1c -
/omni/ доГ—иран ех де иеиата- 2 ястя p/.
(dMHuucY las KicU aus бе/ - ablolen вз—чaм
иглено он яо/мле-
kTipp/e tr, укрепван — пн—Т-
Krippe/bcißcn и KOH. трuт—щ яо-нл—-
Kbippct/damm и плелсн 0/1—, яз- -reiten мраза*
L кaxuнa; мършав, слаб кош; 2 гетстансн'
мтртeнalнкo: -^cte/n — = "beOß/и; -spiel п
овснр. кел—диа пяноз-
Krls е, "15. -е малайски нн/жхт
Kriss / -п ирипс (xнeпaucкa; п-нuтннecкГ; кут-
луашar* .мед- (и Kт*к*кr Ген—с—нз каuтз: beim
Kias/td Osl СО/ - sii/elm/lcs у болния оризала
тгоoниa* с-с scileocI/nUe -	-eрaйшC; скрита
'аuтx-
krisTin imp* h заелрашхпа нан1с; нутcтвутa сс
шсОннжгпсщс оризс' стапа и-ентурив. рост*
ч1а11г но кантс-
kтie/nf1et udj. сътегм cнeуа—и' раса* /— се тон;
н—що.
Knie1ne//u/n/данък за пeдлoчxтaue иа Oгтаaбcт-
1U-
kniep/1n ./, пех/и* 'афеепам (кожс).
Kristäi|1 'm. "/, -с крихлон-
Kris-aU’ -. -s. — = Kufs/illgls--
KiO/eniT'/fieunU'-иидгр- канeнз1uтxиuИ; -Грозу-
взие вз кряспалм- "Irurc Шишер- орнеттл1н*
;рупз-
kristailcn udj. kiotialTitcl-
KтisUg|1kiae н криело/ (стъкло)*
kbietäiiig udj. ирметотни-
kгietailie(isc1) aCj* крueтoнuн—н» състоящ сс от
нотки кристатм-
Kris1a1lisgtiönf -сп мо/гр* крмcтo-итзция,
kтietgIilscO adj. 1. наuxтa-eUr ориснатно Гucттр'
2. он ка1eнaнu* във форма на кристали.
kbislailisiiTcn 1н1/н h 'аucлoн1зuаaм-
Knistaliit /т. "Г. -с монар- нехи. нрмепс—нт.
kristallklar udj- ири-на-ш- H1XH; я-гш. бистър
Kтie1äii/kute/, -leine/минер—. на1cтaнeeр)сфнИ'
-ii nsc фнз* —ера вт 'аucтa1 - .
КтleCa11öid п* -s, -е минер- ка1cнaтe1д-
^1-10^ е* "S. - /О/с 'а1нeа;й; мащаб (/рен-).
Kritik/ "ГП I. ка1—;кг, н-с /ш/ПикО/г. auIUsu/iCe -
тлocтnс, гаoaнвua иринна*; - ис с-н. ü/ci
каинuкуnсч um.; р)оск* ии/шт rllsu - пол пояат
канлнка* 2 р—щ—нзми: d/u KÜi-tirr ггНОшТ/ с-н
gule - за художника се пcитu Гтaгonаииниx
криннкх-
K-Oti—1/-/* п. "S, -фам. псйор* ка;тиlкса-
Kulita/n /т. 'S, - канmнк' рeцeнтгuн-
kтiCiech adj. 1. ка;н1нги, ка;нннгcкн: и, го/ -е/
KopT ка;н;нгu ун' Се/ -е Appsrui всансllЛ1 и
поправки пз т—кстх (ис съчоаеиояоо за писа¬
тел* философ): 0- е-с /niti/clc La/e канннниc,
каuн1н—cкo пе-вж—иин- Ire -с Aller канлмн—cиг
тттрacт' d/u Prozess sieei c-c -c Wciiu//
паcmгxът вземе ка1т;чгcкн оГрат' 2 рит—
'мОрилт;ня
kтicieicnтn tr. 1. ка1нниутсч; провя кантнкг (шс
^^1^0*-. нщ-): e"U» cis Bich, с-с Hri/lusy -
критикуван /0/^.. кинeC; дсИогпнн; 2 кoри;
1счмасм 11/400'0—^-!: шг Га/ Оле/г etw. um ile
zu - ной Ti/aeu шинира у шг/с шглoomoтгн;;
кори го; Knitisierrnng/.
Kтi/izlsmue е*	фнлюл—- lаuити(—тгьм.
Krittelei/ -нп ппйор. аргОнсне тсижлсuГ; канн—-
кунанп нанлluкxаc'лтxllГ'
Kni/t(/)iiT и, -s, - псйор. aаeошaП; заядлив,
критик«^
kni/t(c)-lk udj* псйср- заяд-нно, арсО/ттв крити¬
куващ-.
kTi-ielt iitri h пейер 'а;н;кгаcнпг11; заяждан ен-
т<aлaпим сс за aаeöoнн1: сг Га/ ас sTT/e; ül/n
aTT/t zu - ней каl1тн'заeттo; но венчае намира
нcлoxнаппщU'
Knitze ИС/ "—о фии. дaзc-кулкиa'*» дрхскаии—а.
—litziTOu adf. фам. разкрив-н (почерк* птесна)-
kiO/jhls i/1/t h пвйср- иаacк*зч, даacкoнИ' пинс
51. Нcчcкo-O»глeгаc'u аг>1ИltK; -тон I

Kтöa//
«02
1—10. нeрззГрсue; нeнcлнuвo* tn* пина арас-
кунни-
Kbög1/ I, -ес, '—п хърватин,
kToätisch adj. хърпотонн-
KтöckтC е/, -е, -e; Krock//eplc1 н спорт. крек—Н-
Kтock1techiäg1т m опари* хмнна за оренсп.
kтöcki/b/e tr. спорт- каeкuаa1; агО-ъсовон nаo-
nieui'KiBOHa нопкс (про ирекен)-
KтökgnC е* -5, — тинв: захаросани пе'ени ор—хи
м Гад—ми-
Knsk/t1/f -п ксив: крокст.
Kroko л, -S, -s (нeпoapaфouc- скица, кроки.
krokicnen tn, скицирам, правя кроки.
Krokodil п* -к, -е каeкoдuн-
Knsksei1(e)tтät1t pl. преи* пейер- каoкoдuтcк;
еънзн-
Knskns о* * -(sc) оит* минзухар; шафран
(Crocus).
knollig, kтs11ct 0-- къдря, нxктлрям* напмвам-
Knö11//nbe1 * /зрял /рих; —tabak — къдрав голо/.
Kno/c / -е 1. корона (та м/опарх); преи. bch/h.
сине-- из нaй"Tъттuн—ueтC; иай"Красмпено,
лсЗ-хътърш-ивло: lie veula/sucusnnßog/c Reclin
d/т - пагаcтxт1T1тe на '-аoнa—a; cn illl sici für
ile - U/u ShlöpTUny но- се смята за п—п—щ ва
ттca—н1гтe* пран* dei V/uUoenti S'i - —тапа но
заслужиния!; lOesns Blei -ctzi den Sclif/ci Ins
Schrlftsl/TT/ut Uic - iul таз— книсо —е итяпa коте
певец ва тпвангxттeтe иа п-сипе-я; sie Otl СОе -
1 liu Fmiuec тя с идеен иа жeu3; яднениопе жeнa;
aгаuнaнa нс ж—ните' расК:- Си/ eetei iliem die -
ги)! лон* c върхът. качулка во тcuн'e* се will
dl- keine Per!/ ans d/u - iiTlss вяна да уреинш
па—eнuжг ou. 2 норо/з по дърво. връх но
ипрвo* 3- Пот* пея'е из цвят- 4. пръст/н из
/^01 1ueтручгuтн (шило* слввркО; нож и
Др.*); S нвавннг по зъб- 6 аемр* Кoаeua
(cьлвeзЛнe}:- 7. 'рътът поннн—3; аерон* ва
п—чгтaae'a лагeз* & аззo-e1eнгпс 'ген но
ротсн* на с-ева- 9. иeаcнa (меимиа): 10. раза*
г—зво: was ок/ liu Ос (in - geOilien? както сс
разсърдя?; осите те прихвал*?; г* ist с-с in deu
- пийнат а. -ръбиат /' хвани то пялото-
Krönel п. -s, * KгOn/Iтlece п; KтOe/l0gmmтn и
'aмгнaaeкн чук, бучари*-
kbö/rin Intr* h tr. нехи* лрaпи Гучaриa; öунaрлuc-
ТИН-
kTÖmen 1г, 1. е ne/l. 'OаoнoвxM; 'oаoниcвюч: е-п
znn ^/*1. е-с KOmiy - кoаoииcnaч ирхт; 2-
увe1чxвxMr е през-* даван прeчми; прoeи —турн¬
ел: Се* DOcH/ii нот/ nie е-п Loul/euOrine g/0uOct
поетът б—нс ут—ннxu с 1a>аeп в-и-щ; //O-Omtcn
Dlct-ii посТ"-аурезт; првн. von Erloly g/krOci
w/ulrn унг/чавсм се с успех; Ina Gipfel Ins
Beugrs O-Oiic /"Ш Bnuy ва пърха из л1снм1aтa сс
;тпuoипсшc тс1тк* da/ Gnbii/n wluU Unuhl i'i
Kipps! yskrOsl зданието се уп-ячин* c купон' 3.
олагам егнгщ из нр-. завършвам се.
K-osis/blsti п бои- вeинc1мeн'—* "-/oU/ce —
нехн- нлмазева öур*uи' -IscU п етр. ви;
шaaгжиaue на п-еск; к—aгммлu (по две реда
н^^ху асяко лвнае); -цо'/ п 22-кааслвтo злато;
-nuil/u / maтп* нваeннг таНка- -/гТ/т е пи;
т-aтeн тот/р (мангто): -СПи/с/лоал* п-ин-нВ'
е/н гълъГ-
Kioi/sn/s и /ссгеднин иа 'oacнaтa; пргетя-з;
-gl/ п нсха. наeueлзe; крснопо етъкнс; -ци- п
пaаxкo uчeuuГ; пладенне ва норепстз; "HirtcU
и лен* снел с напълно развини аoгс' -icsly/ili
pl. cuчвoн1 на еун-р—л; '‘las/ п пладгинг иа
норвното- TeicHCiir п пв-н-гЗ във форма из
'—рена; "pieie и па—cлoнeuгcтeд1мк' -uiys /
нeтнн: пг/ау-г, вна Оаиние.
Kтoeebccт//Гот. вял Ooаonuuкa (= PreIкeT1eeuer-
Krönu п/// -еп 1. 'oаoняcвx1—: 60/ - Ier KiOss-t. е¬
/ KOnl/t кoрoииcтa1— из 'aйтeрa; ви 'аa-* 2.
прен- >‘1^ oоcг—3; връхна течкс в* тържест¬
во; opтeн- увенчаващ eaнa1—uT; украсо
Kтöt/wттk п/ аи/н- пил укрсп-гине' или. >гн'илна
(за скиаоолос}: -wnck/l/бон. тx3чннa' кнчуа-
ка (Coronil-i уа/Ои); -еги/т и юр* 1. т-твеи
онмаенен; 2. съобпиня—м като павкурваcкн
—видет—т-
Kuopf е. "(1)5, -е 1. Mted— /уна: фии. siel Снс -
voll stopi/i тъп'О сс; 2. еиол- суша нс /яко;
птиин; 3. неи* нит (у ии/псе = Duns/ 2); 4, лнгз.
изпити тръбя но oагau (а пронеъкълпо сили
mапиакълнo фирмоУ: 5. имиов- -не нз Го-гст по
рacтe1мипa-
knöpf/t .г, е intr- h I. фим. (за грабливи птици)
1злaM; тън—им лакомо- 2- тахи. съединявам,
cтързвxч —сл>— пол прав ъсън; стр* о0то'взм
'вauuт онено стълба; 3- меха- огъвам яем; 4.
тъпча, тоя (птици).
Kröpfer I. -s, - гушнел eт-тö-
Kтopaggne/зоии- розят пегннзи (Prlceumu- o/ok-
/011'11)-
kropfig, kröpfig adj. 1. гушав, гушсст; 2 бои*
буцест, с нарастьци.
Kropftaube/зеел- тунгхн eттъ0-
Knöpfu/e / -сп 1. meтн- нo-янe; чупка- 2. «ж,
OuOpfec-
Kroppzcug п 1. фом. аечурлмгз' иа—öocъщм pl..
пгпглчyцил/.' 2- um. нищожне.
Knoqu/1 ["кГл] п* -5, -s спарм* = KmoeOct,
kTösnie, kTös/n tr. 1. ваттвaч жлеб. жт-Гостим
(дъск-н за Оурм): 2- реже cтък1O'
Krösus т, "Se прмп- на—т (?а голям богаташ}.
Kröte)/ -п 1.3007- каacтaeo жаби (0110 1100. Bulo
vulyumOs)' 2. зоо^л- мсрсни вх—юв — хриле eСургa'
со пик); 3t нор- в-рища, уосйнмпа (зо зло
жсна}. 4 роза, pl* дж-р-менз' & pl. mup.
803
Krupp
мauтu1U; кн/нм: ich Ги/с си/ nocl ein paar*-/ tn
Uni Tascli ммем само вяко-ио '—-'*. лcпзнcпз т
джоба см.
KTöl/nbies// поп- вил изуно (Inens bu0oc0cаr'
knötlg adf* лайop: 1. —пропей; 2. ядосай. —лрuxaн*
'пърдас-зт- 3. мaтпo*
Krolo/ н, -е. -е Оиш. каoтoн
Kгötöeol п оротопове нослю-
Krückef, -е 1. патерица (и но вледиис}: Cer Lalme
gcit aul ~c хромият ходи c пол/риио фам.:
sc'/Hinge U*l"гоl оО—рой см крушин—!; изминой
0/!; до тс ляна!; er kann nur sui fTeieli/ -ns
цсНнс върши HP. хемо e чуждя ръцс; 2- тсхн-
инструмент вън форми ви лoтгамщс' 3. дръжка
иа 'одър; 4. фии, джонтс-н (?о крака).
Knückin/krnuz п вид кръст (с хсралдикато):
-seock ш пол-рини, бастун.
knud(n) udf, суров; 1ec1U1aeMr мт'1ocм—лигн.
K-uy и. -es. -С 1- вид сто1нз (е широко aьpлe)-
изле- г-илсне -ни менатнз 'зна: ein - ßOeГ;
Wein 'онз бири. пиво- пемл, Сг* - gili so Тасце
11(1) ^^//1/, eum Bunnn/C; bis гг luOhli веднъж
стомна зз веда. ипaжr но лрстия път —е o'улвг;
2. х—нсое кръчма. мсхене: ол - Ооппеи n/hr un
nie Om Krisy е мехсната зтснвзл люпeч— хора,
онконнсто во войис' 3. в—д сънтспне-
KTüger и, -е, - кръчмaр;
Kruke/, -с 1- пръстено шишс, стонис- 21раст* с-е
putel/er кеИ/кипс, konische - нe1мт; olle - клел-
чотс'/.
^^1^»-// -е ширене колосзиз яке (17н-)-
Knumn / -л; Krümel 'т, т. -/. - 1. риск* —р-хс.
хапка; 2. средата. eтнa—швослта но хляба; 3-
рox'oпа* ориз тcчи; лoнтa; нсй-еври-ят отоИ па
лo'пaтa-
kTüm(c)iig udj* тронт/н. реиняв.
krümeln I. 1r* i/tr- h rejl* дробя, ровя (хляб е Др.);
IL int/i h (зи cлcнar роня ес.
krumm adf. I. крив. н пран.: изпит. мзoаuп—U;
прегърбен: н-е-с Lisls ирмне лилия; е-е-е Nsse
сърбат Hoc. eie -nt Rüe/дта- мз'амтe1 тръГно-
'св стълб- ntw. — Uleuec oттпгч нщ-- von
schwirr Arb/Oi schiel und - wHTlec пр—п;вам
—/. ccтаOвам са от тсжкс работа; фам.: е"П - neC
Tulm 1'111/11. launc —1ззтaM; oca'aлипгч нкт.
от 6o-- sich - Taclec лр—тмпaм хс ол смях- ш/з.
-е StnüipOc imlsbcm криви ми хе орхихти; -н
Wi/c 11111. -е Pille Hindiln търпя по криви
пъпищс; ntw. aul do/ -с Ton* msclnc ис подби¬
ран хрсдетнан* i'i ruf -eо Wigec nntupp/n
пuпвг1r хващам внс- е нередности; ~с Н/уш*
11-11, irchee ръката му пипа (крсДг); -е
GnedlUc inclii лрaви нечих—н -делни- е-п
"tu Bieki! nacicc лр—пмвaм cапOuaк (па—л
uкГ')' In/ Knuiic uHTudc naclec пратя Гaгo—e
черно м чсриоло бяло; - ТОпц/с о* нгсизн съм ва
нрмне б* закъсат сън (е псрале); -с Pmilse
н-закръглен- щсни (2.98 eч» ’,—)' 2-)азк* нрuв;
сърдят, труГ: с-п - пси/Пна е/сдам! пк*. /анри-
то. риск* cime’/ пои cihlt - па мм сс сърди!, ве
сс тзcягoй не хс оОиждай
Krummb/ie п критвкрок нoп—',
—тиле/тО/Оу udj* кривокрак-
Kbumm/biTg/e я, "S, — oeттaиCr язкрявявсле-
-buckil и пран- -ек-й- -danm и спал, ——сум
(за д/бслонс чграо)*.
Krumm/(r) е* -п 1. сьрОункв; 2. лин* ззсо-
Knümmc / -п L изорив-н-сл. кривина- вщ.
крипс; 2 тстo-* 3» е Kuüepc емш. шоп (пс
енц/мс)*
Krumm/is/e п нaтп* бъчварск— струг.
Krümmel, Knümcl о* "К, - риск, нагчустш- манчо-
krümmcn tr. nejl. 1. ор—вя. препитам (сн); ;ткa1-
пятам (—/)' пргeъабвoч (0—): през, рила* Irrwe¬
gen /mümms Ос/ —/Осеи Нс/ти зо пови м пръсла
лян* до сн помръдна; —со/ Hsin нотС ile
цг—rüeet ли един косъм ияно до полис от
(дивото ну; пеел, hss /0/ Hä—clic w/uUrn will,
krümel sich beizeiten дървото cc лаcтмпa;
лонхне е младю; 2- rejl. гърч* се, прстмеом ec-
пран- рaöc-eонuнс, лак—йинча: eich vor Schicn-
111.	vor Lichen - препитам —а от 00-01, or
смях' sich wie eon Wu/m - вия ec отля '-рней; 3.
udjl part. g/-uüemi: мсн* —"C gcknüii/c Lisin
изоривс/а, кривс н1нни-
Knümm/r 'i, -s. - 1. аел*-лп- кyнт1тoтoр; (сечи¬
во); 2. язвите по; прав ъeтл гръба.
Kbummholz п 1. лмсов* uиcкecттOнeнг н/нстне-
гла тeас' Ово* кл—и (Pinn- murlns, пoniacsr*
2. извит- иъртс за спъвани из тa'лся лоон-
ЛTK'
Krümmling о* -s, -е извиних из парапети ва
cлт1öа-
Krummiiei/'HH?™- крмно нuн1и.
krumm/asie udf. с гърбат 100.
Krumms/ab и 1. нн^адишкп ж<cтън* ’. овчарско
гeтo»
Krümmung/ "in 1 .внс. /rüeece: 2 тoтю3-
Kтümmunge0alam/ee1r и мис* роинус ио орииво
линия.
Krumpel, Krumpel/. -проса* съпни (ос смочкас-
нм).
krump(/)ilg adj*раза* cчaнкaн' набръчкан,
knump/ln, krUmpcIn I. tn, измaч'T0M; cчзн'тaч*
набръчквам!' II. i/.r- h омачквам сс, мачкан —а-
Kbümpcr ew, -е 1. ии—. нзОързю обучен войник
(1806—1812 (-); 2'(оал* нита-яд. хром човек'-
Krümpcr/pfcnd п ва/н. бaa'утxн ао/ (ле звипра-
сее ppnoмpj: "нпуши — Орн''*, файлов во
песлрегто чссл-
Kbupp е* "S, — мсд* 'ауO; иифн/рня (и подобни
Оелвсмн).

Kruppäde
804
Kruppäde / -л спорт, крупада (xod em висиш
еЗЛо)*.
Krippp)/ — задница на кон, круп.
Krüppel и, -s, - инвалид, хром човск: е-п zum -
ec01ag/n, ecOleß/n осакатявам, обезобразявам
нкг. от бой, с изстрел; dnn Umfall mace-e ibn
e/itlebeee zum - вследствие на злополуката той
остана инвалид до края на живота си.
KrÜpp/ibaum ш драка.
kтüppтI0gf1v krüppelig adj* хром, недъгав, урод¬
лив.
KгUpp1i0gftigk/(C / — сакатост; уродливост,
krüppnie i/tr. h тьтря се, влача се като хром.
KbusCgzäтe pl. леас. раковидни (ссй.).
Kruste/ -п кора, е през*: die - am Brot, Kuc/cn
кората на хляба, на кейка, сладкиша.
KrusiemilTTT pl. Knuster р/.,?иеи* = Knustaze/n.
krustig udj* c кора (х7я£), хванал кора, струпей
(розе).
Kruzif/b/e pl. бон* кръстоцветни (cnw.).
Kruzifix (овснр- ломи ccua}; Kruzifix л, -es, -е
оси* църк. кръст-разпятис.
Kryol'iii m, -еп, -сп м/о/ер. криолнт.
Krypta / ...tcn; Krypie / -п цьpU: крипта;
гробница под олтар; църквица при такава.
Kbyplo..., krypto... скрит, покрит: Kryptogamn.
Kryptogamen pl. 6ет. покритoсемеини (релреД}*
kryplogle, kryp1ög1e/1lec0 adf* от неизвестен
произход.
Kryptogramm л, -s, -с криптограма, таен текст,
текст със скрито значение.
Krypto/rapOl/ auch: Kryptografie / -п (-[йен]
чаен шрифт; шифрован тскст.
Kryptoi п* -s, —хем* криптон.
Kubaner ш. -s, - ^бинсц.
kubgelecO udj. кубински.
Kubaa-iu-i/ —мас* 1. повдигане на трета степен;
’. кубатура; определяне на обема.
Kübel и. -s, -1. качс; чебур, дървено ведро: ралк-
gießt wie mit -п дъждът се лсе като из ведро,
вали като из ведро; 2. моз* сандък на вагонетка.
Küb/iwggтe ш ж/. вид товарен вагон.
kubi/г/е tr. .нит. 1. повдигам в куб; 2. измервам
обем, пресмятам кубатурата (е но d'^^<eei^<u)-
Kubik/maß п мярка за обем, кубическа мярка;
~me Стт п и кубически метър; --wurz/i /мит*
кубичсски корсн; -wurz/lzin/ee поим* извли¬
чане на куб, корсн.
kuaiscO adf. мои* 1. на трета степен; 2. кубичес¬
ки.
Kubismus и* -. — ели* кубизъм.
Kubus и* * -/..bet 1. куб; зар; ’. мис* трета
степсн, куб.
Küc/n / -е L кухня (кино помсщсним* мебела-
ровко и иото гинеораке елиуотео); пран* durcb
die - gelaufen sei/ разбирам нещичко от готве¬
не; фам. da bim icb ja ie des Teuaele, HTekTns -
/тга/те попаднах в лошо, затруднено положе¬
ние; посл- wcne die - nicOt mebr naucOi, wind die
Ll/bn kalt любовта минава през стомаха; ’.
ястия: kalte - студена) бюфет, кухня; bulgari¬
sche, araie^^^sisch/ - българска, французка кух¬
ня; dort ist с-с guie - там добре се хранят; anine -
деликатеси; поел* fn/ie - magere Erbschaft бога¬
та кухня, постно наследство.
Kuchтie/utscO п виенски слугински жаргон.
Kuchem е* -s, - 1. ки—в: вид тсстен сладкиш,
особено кейк, козунак: роса*: ja -! ядец!; няма
го майсторът; да има да взсма!; er eat ailn
ИдеО/те aus dem - gepickt той обра най-
хубавото за себе си; ’. пихтиена маса; съсире¬
на кръв; кюлче смола, клсй, руда; 3. восъчна
пита за мсд; 4. е/л.-ет* кюспс; 5. шнсйц. o&i-
шсйнило.
Küchc/abfälli pl. кухненски отпадъци.
KucOen/bäckcr и сладкар; -bl/cO п тава за
сладки.
Küc/ee/bTTli п 1. полица в кухнята; 2. кухненска
дъска за сечене; 3. табла за сервиране; -bulle ш
шал готвач; вай/- кашавар: -dragön/n и шма.
груба готвачка — фелдфебел; -ИС/ / шма.
готвачка.
KucOcnföтm j кошм, форма за кейк, козунак и др.
сладки.
Küc0cn/ggb1тe и зеленчукова градина; —krau-ег
pl. кит/- мерудийки, подправки и корени за
супа; -11-/1п п резг* пейер развален, лош
латински език (па моааас* оптаисрт); -^ma-
ec0ie1 / кухненски комбайн; -‘meister — главен
готвач; -mici/i п кинг, (вид кейк = Napfku¬
chen); -Т1Г, '-тäechтn п кит/: кухненски рсзец
(ло смито); -ecOgac/леебарка (Вени тт(пл-1-
lis); -s^c^i/iiT föom. съсънка, котенце (Puisatiila,
Am/mo/e pu1egtliig); -wneT/коша* кухненски
везни; -z/tU/i m гетг- план за седмично меню
(на доисиопялс}: -zeug п готварски прибори.
Kücei/lm п. -s 1. пиленце, пилс; 2. кош/- дребни
сладкиши.
KücbiiT, Küchn/r т* -s, - пекар, сладкар.
kuck/e l/t/i h рсзк. поглеждам, надничам (=
guck/e).
Kücken п, -s, - 1. = Kükce; 2. раза* момиченце;
малчуганчс: so eie - ued will eceöe rede/ устата
му на мляко мирише, пък иска да знае.
Kuck1egufzugeetg1loefc&i-cm. инкубаторна пти¬
цевъдна станция.
Kuckuck —* -(е^, -е 1. кукувица: реса* der - nult
кукувицата кука: ie den Stadl ist den - los в града
всичко върви наопаки, надолу с главата; den
Oönl dne - eicOl mehr nufee няма да доживее
следващата пролет: den - rult s-e nignn/n Name/
сам се хвали, величае; das /11X1 Geld isC zum -
805
KuO/Oatdil
всички пари отидоха пе ;ивo-мтc* 2- фом. н
проииялоя.руаалнс scher’ Ilcl еип *•. цт1 zui
-1 върти по aивoнumel; Ire weiß lem - - дявол
зите! Hol’ UO'I бе/ -! ляват до пс взгме!- еил -
[cocleul] Taut lieh csd-icl Ос Rulel 4^0/ да те
тзам/. яхнат— ме исИ-песне на чмaз* 3* шма*
лcнзл вз cъдии-мзпътнмлeл: lu -Telt Cer - diüc
пам е д/пиот п/чат иа —ъ;eГ1ми приспан, ио
cъ;ми"мзлтнu—тгти.
kuckuck! i/1j- иуку! (прс кромпоци);
kuckuckne Н.г, h кукен, виним иуку.
Kuckucke/blum/ / бот. L кукувича опашка,
ку'^;™ сълзя. —a1—л ePTütгnt1eггr* 2- cтм1са'
ка (Lycliis /Ток cuculO): -ei н 1. кукувиче яЗцн;
2. пран, пвйср* cтмнмлe1eн подарък; лoдч—нг-
но д/тс: la hai er eiu ein = Ins Neet це-сц- шма*
хубав подарък ми нaлрзтMr хубаво мс наредя-
e-n ein и int Nest iegen също и х-осхм ннм-
ротз- -scOaumknaut /п Поп* мокриш ^1’6111-
пт pm1tlcs*кr- —spciclcl н сеол* кукувичо лнюU"
ко (Ap/uoeons /puisuli); -uOn */ часовник с
кукупuнкГ; ноято нуко-
Kuddcimuddci п* е* -s. —раза* öъpooлuи; внуре-
иинг, нcаoт0eа^uи; хаос.
Kuder е* "К. - доил* 1. диво нетна; 2. (бслип- '.)
'oп» лтздeа вт кел-п, ктннuшз (отпадъци от
кълчища, иозип)-
Kuir /, -е 1. плъзга' (за uаnкu)* ш—Зиито (то
шейна* но безмоторен оомолен)* 2. 0010.
'/бур. теаро: 3- стар* миркa за 6мр3'
Küfcr л* -е. - 1- тмнaa; надзорник но т—втр—ко
изба; 2. Леел* 'aнса-
Kufl / -е мор- п-осколъпсн краИбрсжсн ветро¬
ход.
ku aiech udj. cлсрoaргбeкн»
Kn/cl / -е 1. нтн0o, сфсрз: die Eide osl с-е -
З/мято е кълбо; 2. спорт нoO; топих зз разни
спортни uгаH; за Он/ярд, н/сто; jrdru СпГ) СиеО
-е нсиОсп (brim Kcy/id) псекн яма лрaпo но нри
лeпкl'^;гxlзг- е-е unlO/r - Kchii/cc есдват съм из
търОота ся/нх: 3. ао/и* лев- куршум- оспор.
тюл—, /ровело; Ile -е sinsiic, pfiffst in OHmn
KOpOn куршуми—— префу^ха, стир—хз покрай
г-глпuтe мм; пран* eit /0161/11, siT/eucec ~n
KcHicßcc гледам дз пc'eли е пвакуп; пеел, wc/c
Сос - аи/ lei Lauf gHTsstnc ОкС, knem nun sic nOhll
euuücklolen 'aтaиз лума — хвърлеи 'a1тк* 4.
опее- ябълка из ксол; S. ;аeö1o неп'е (зя
Датски игри* зо рула—ио}: пран. er hn-in Cie
Kclws-ег - u/ibgic cлeл—ля то нcщзcлнer бсдс,
doe - —oeml One Roli/s работело тслю'тa' 6.
кепе- ябълка (меле)* 7- /уста (= Guy/lr.
Kugc-/abeche(tt и мин* сферични сегм—нт; -aus-
tchnioti — мин- сф—pi'ci —напор; -hsln / 1-
вомнн* тpae'нeрuи* 2. огтетбсп- -b^a^klTni/j^^^M^d^.
нoкв0aнл—р;и* '-1'0/2 — cфepиннз eпeннoвuщa»
oтн6oтмдиa мътния; "Uines/Пил* л-au1шeкo
рис—симе, те—о/тав'/ (Giohulauts)' "hjöclss f
олтар-, пункт- -СО/С/Т /6от- eжoпгзпoa; caчoe-
таече (EciOcbps tplieiuö'eplalns); "С/но eck н
.нит* cф—pмнa1 триъгълник; -Tusy е неен*
нсcuП; епевз етр-лОмщ-в нат-
kue/la/e1 udj* L 6рeиeззщuлc1; нeпрo0нвa—ч (ол
uу)шуuc-; 2- (чрез мекия) нг1aаaимч ет кур-
шучM'
Ku/ei/fisch и зоол* д—ядон eD0o/on ü-lngs);
"Olllcts/мат* сферично лoттрx1M1C-
kue/iaönmie adj. ктнöoтuд—H; оферич/и-
Kuecl/ei/nk п 1. апан- ябълково спане; 2- техн.
яГълкотх схватка. cф—рмннa спино-
ОииНЦТте/ udj, не/п* бсз нaрeтм, прие, огнибрн-
раи. —анснотмбр—н (цан),
Kue1lOgube fjoan* кр—вотх повърхност на сфе-
рмчен e—cчeит-
kny(r)IOy udj- ктг0oпмдeн; вa1чc—нr сферМ'—Н-
KuyrT'Ia/ir и н/хн. coччeн 1acга' -muß п висш.
oxтмöъа; мярка зо куршуми, cнгаи;'
kugeln I. i/tr. s refl. 1 -риза, ттрнa1ич cc; спипам cc
ли ктнГe: liu SeHmccbali /ицш-е dHC AUIusy
HOsuniru е/сжиста няпнх cc ттакaня пе склоних
яслону; wlu kugelten uee vor Lichen uue cc
паeпмтзxмe от смях; lue isi eil Ku/cis! паc—те
до —е пукн-н он смях!: 2- стасупам — топим (при
0uшoнaoл); IL tr* ттрнxти1; пропя топки;.
Kugelregen — град ел куршум—,
kueciгune udf* наъeт-; ci/pu'/H. тзлнecн.
KugTi/scOnTib/т и пнса-оз — химикал. xнчнкa1-
оз; -segm/ni поенс* - -ghscOnlUe.
kugel-scco/iH'. = fcet-
Ku/ii'tond/ /мед. сонди зз 'уанучн* -/toß/i п
спарт; т-аснавс из опo1e'
Kuj^<^/i^r^Zij/1. балотаж; 2 вж. 01//-/.
Kn/ii'eanyi/мсд— форцепс, илещн със сферични
каaнpa' -zonef.ист* сферична зонх. пояе-
Ku/uit е* -е, -с зиол* кутуср eГeTot coscoir-).
Kuh / ‘-е 1- арата: /-— tiagHndn - гени* 'аoпс'
moTcicnUC; nclkc/dc - дойно 'аaтa; е /рм/*; doe
- —aT1t кроната сс те-н: (pугaнaя- so С'е -!
орат* тсосва!: роса. in Kille da нОе (Ое - уосе
сеинс Tor стон озле пета лр—д шар—ва порго- dei
е-с lal Uic Küle, deu acliin do/ Mühe /дял бяс
нтпaн3; друс обира лзрcз—з* 2. женено öeтсeщo
нопнтшо жители— (eien* слип и Лр,}*
KuO/auec п 1. око но крони- 2. опутсно екс: 3.
Оан- öи1o рити: оoтcкu въртитоп (Astlgele
11-11101)- 4. звол* вид охлюв (Hsli- у-йпсд);
-blätten * / «мн* = "-poc-n: -blume/TO—. гюннч—
(= B1ll/u/IumH; Tarsxicnn otlfeinulcr' -diil -
Kulan/e ’; -dreck m* -flge/п m оране лайно:
"/Fuß m L тсхн* тон (uнlcopу^\мao-; 2, шег,
сини)- пунос; -Ги/Гт- — раза* лтргoтни с
кагпн' джамбаз/ъо: = tiiilen лрaпи поннннч—е-
Kuh/haul
806
км лжзмбазтък (водя зодкуиоопт* лайне прего¬
вори}; -ОшС / ортвенно кожи: Ire gnii suf к-е =
лото е простс 1cчуno1ol'
kuOh/esig udj. х uт'рнп—нu иотътрс залп— арена
(за животни).
Kuh Oöt п п кравешки рог (и сине по растение).
kübl adj- 1. хтод/и (лимнии* стая)* прохладен
(утрото- клеми—)* -cs Witte/ хнздно времс- -е
Luft свеж въздух; раза, с-е -е Blonde 'ено
студена свенте бири- Ins Kühle sHiiec пюставям
иа снул—не- 2 праз- студни, хладни: с-с -е
B/grüßu/u. AnifOli студни, въздържай позд¬
рав. eлтювoа: 3- прсп* трcтп, хладнокръвни: nie
-пг Kopf трезвен разум; -in KopT InlaTinc
тзлззвзм хтсинонръвие-
Kühi/anlagiJ* -apparat и хладилни нн—пxтзщни*
-aöteic1 — тсхн* юх-здипн—ен '/Гур (с /оао-
аарна* стъкларско фабрика),
Kuble / "П лупко, яно. трап-
KÜ/1T* /1. ктии-во, прохлада, евежаел: ile - dei
Niel- нощнз прохлади; 2- прст* сдържаност,
хладини, огулгинно; 3- мср* тих, слаб вятър; 4-
= KülIhoiiOcl.
kühlen 1п* 1тeтуияпa1r охлаждам (Оорс^ ните*
мляко е Др.)- sein iclßne Gesicli. /Ое Augen -
аaтxлaж;aч разгорещеполе см —ин/. очитг
е;' dec biinnecdec Dun-1 - утeнивaм пат—щз-
лз жажд*' unOÜIItss Bl/u мзстул—на 6мро;
küilscdc UnscIlägH —ту;—ни кoчпаceм: рсзк—
s/ic Mütchen ас с-п - uтнмпaч върху вот. систо
см.
Kühlen т, -к, - L охлад-пен- риднотор (по
моторни кали* еоналеша): нoниeнтoлoр (ло
охлажДанм но порт); 2. и KÜOI/lmcr ш съд зо
uтcлудяпгнe из напитки' 3. n Kullsppsuüt-
Kü0I0aue п хталинпо пoчeщeин— (е инстала¬
ция).
Küliine е* "S. -е зоил* бяло р-Оз — ммхгтща
(Cypricnt О/ик); прсено попче (Gobons 10//*)-
Kill/knitn /хттдянн* перято (ас хладилни съо¬
ръжения); -lirtsr ш хладилен иамиов- "Лип-
СеТ и ааоом яхтии-те-но рнтз* -пО-СТТ п меЛ.
аззx1aлlнтгл1iO средство; тсхн, охлаждаща сре¬
да- "oft/ е сх-ед-те-во пещ (н стъиларитае-
—и); "^т^гил — хтаднтпо пoчcщe1u—' "Schill/п
1.	хтганнеи кораб; хлиин-лз каца (с пинохнаре-
твама); -rh/länge /шсх, хтздмтиа серп—нт—'
ле- -scH/unk ш X1здuгннo; —навян; -ta/cis /
х—са—тис нзит3'
Küiltc/, — мор- хло6 прохладен вcтрcЦ'
KüHl'tmuhs / хладнини рокли (обеипеаепе зо
ДьлОeua замразяване}; -Kürm ш охтадмпг-ва
кунг-
Kühlung / — L вж. külT/n' ’ прохладо.
хтаанна-
Kühlwagen и жп. хладилни ветюн
küOi adj* I. [6—зрзтcъднo] смсн' н—уeтрз11M;
gтрзг': с-с -е Tat cмcлO; дръзко дете- nie -еп
3111, Mul сме- лух; 2. udv. —чa-o, -ъс зинах: -
UH/cIwungice Lisl/s ci/cn Zcle/nun/ със занох
изхвърлени лилии по аucуuкa' с-с - ц|Ььцпсп
Nnsn сяния язнит, орлов ИЮС-
Kübebeli */, — cчe-oeл; нeуcтрa1U1юcT; аг1u-
тс—посн- (укорително) дързост, дръзвав-име-
kü/illcb udv* дръзно. cчc1Ю-
Kub/pockee pl. е/ш* нарои по ирините; -Tciecn,
-reil/g е спорт швейцарска пзетмреих лec—1
(свирене на рок}; -scO/Ile / L бит. съсъпоо
(Aceeoce piTuatiT's); 2- звъвещ вз нрaпC;
kuhwarm aCj* току-що яздсево (мляко).
Kubwnizce ш бол- та-галинс eMrIsmpyumп)-
Kujöe и* -к, -с чo1euu', подлец, лuП'
kujöe(Tb/e 1г. нзмтнвaЧr лeрмoтЯ; наля душало
ННМ-
Kükni п* -к, - 1. лмтe1нc* риза. пасеНни/) (зо
н/опитнс момеча): 2. нacл ол подвя 'асu'e-
Kulak и* -сп, "еп ку-a''
ku1ge1 udj. 1. исобаии пърл. нунанлгн- прeaулрe-
guл—-e1r услужлив' 2. -зсои-н (ц/нн- уелоноя).
Kula/z J, — търг— ку-антиоет-
KUe// -е = ^1'1.
Kull —- -е. -е 1. кули (е Източно и Югоизточно
Азия): 2. шма, чзтрoтнн-
kui(ngn(ecO udj* 'улниар—в' тотпзреии- тоснрО"
нeчcнн: -е Gecüsse гаенрононскм иoc-злM'
Kulissn / -л 1. т/о—р* кунисо: розг*: с-с Blic-
i*ct/u /Ое -с нс-ОСс. tue пстт/ждам, нздим'вз1
зад куляо—пс; lOnl/т lec -е '*310. скрито; Ire
Ist loch nm- - те гони е само лcaнтр; м-ютuяl* 2-
—тоОедва борса (покрий официалното), еноОо-
дси лaтзр иа борсгпз- 3. техи* ау-нса (нопр.
про лоисмилоа)*
KuiOist/n/rrtß/r ш лeйup- артист, коЗло хс слрсмн
оъм тъннпн ефе/кти; -selfcbcr — 1. теонр-
еснор. cHeiM'ei работник; 2. прси* ззд|иутногн
-итриси/н- "titel ш разт/тотс-из чaca'
kull/TOg, kulllg adf. риза* тaбзтaИ; майтапчиИски,
kullibi Kipper* 1.търнстям- 2* refl. лаeвмпoч сс от
cчиx-
Kuim —- "/, -а 1. м п кмол* кунм (формация); 2.
отделни объл връх (по планини); нуп—H'
Kluimint1tдo</ "ес 1. остр* нунмuнaнuи' 2- прен.
нунминсниеннс тв'К0-
kulmi/inrem 1/t/- h сенр* кулм-нирам.
Kuli —- - (1)5, -с 1. култ: прсз* eit е-п - ег/01еп
обожавам. бсеелноря н'T'' 2. Оогеснужепиг: ein
unohi sutgeb-ld/tei - Оет-стужение х гoтичa;
богата eöаcg1oc—-
kullcscO udj* църи^. 'у-тeH; обрсдси-
Kui1(vgtör [->0") и, -5, '''aгaп е/л.-ст- кулпяналор
(плу-а)*
kullivi/TTe ["НИ"] 1п* кунлмтмаoЧr рoтрзбoптaЧ;
807
kümmere
ебраОелвзм eтгтcяr глас)- отглеждан (с/м/Дсло-
ко култури)—
kuilivi/bl ["ПЙ-] udj. punt. 'у-нмпмаoH; оГребо-св;
през, щмвu-uтoпo1; oöрoтютo1r културен (чи-
6мu-: е-с -е Spuicln. Stinic обработен /зно.
ТТОС-
KUTur-/ "im 1- култура (примитивна) оит/рнал-
шр; духовно'): /Ос Memscl mir /ohne/ - (н^)^н^у^тлу-
рсв чснно; l-UMC*-en* 'унтuтмрoиC; отглеждане,
култура: nie StücO Bolen Ос - nilnne култиви¬
ран къс з/ня; lie - von Roste отглеждане ио
аoтu' X лгиав— посождсвме: СОс -еп Om Wild
stelec gut т-рскин/ изcoждe1ми ео добре- 4.
биол. м/гД— култура. кутлнтназuc (ио боилерии*
вируси)*
Kniliir/rehin. -seiHued ш пенижсии— но нун-
туаucтc 1—^. упадък но културите.
KillürUhkonesi п културна спогодба- -UHU п
xaаa]кн—р1cлuкс по ну/турат* (ас пароЛ* eпeтo):-
-nu-tant'/ и културни обм/н; —1111/1 ш —от¬
нети* 'тилячкс; "UnsU щ Културни съюз за
иeчвнaал1чue обнов-нина иа Германия (в бон-
шима ГДР}; "Ussknoll'i пaчeпиu' из кулнура-
то.
—nlenilii udj. културен (расвама/)* o0рaтютзлe-
—СН-
KuTtür/nntnelTe п художествен зucзч6тHr нюнго-
тин' -c/hs п културне итс—едонне; "1111 ш
уч-Г/С'Пр-опггнпнтнн фмтм; -ТО-т/оК и външно
нуcлаe нз нити-изен-я- — Tonis ['фо] — култу¬
рен фон; (« бившата ГДР); -Т-тоеС- / иуннургн
фронт; "Ц/Khlthlte / история из ну-турино;
'gruppt J' художествен самодеен кя-нкл-в (=
Lso/cOicstynipp/);—упС п културно 6-асе; —lins
п лом ви кунтурзта- -/anpl ш нит* борбено
ннжду държаното м нотял-ч-еноло църква през
1872— 1880 1. (пой-вече н Прусия); -mccuci и
П1вu1uтeпau чев—к- "ОисГеи-гг [-к—С"] п/ офищи-
от—н държавни ор'--''^ зо 'унлуаu1 почни;-
-pan- и парк зо отдих м култура; -рПи/ет /
тис/- иутлуршс ристнимн; -phi—OKopIor / - ну/"
турфннософня- "poiltO/ /Куттуфиа по/ипиис;
—T/voln-Oos / нунтуриа рcвoнющми' —-chaTci"
Cg(m) и деен вз оунлурзлз- -selile/ pl. кунтуа-
шм О-сстстно; -trlunr ш 'у-туртаeгeр' -vsmue-
ttsHi м nЦ/'утл^yашo чeрoпрluилиc-
Knlinr m* --pl- Kull/ = Kill-
Knllns/'orthel/-пободе из перомзпепгданиятз-
-y/enOndn - /- пepouтпoпe;нз оОри/з; "ЛоПКСт/
и ч1нмcнъа на ку-пурсте- оотар*. ннинспър но
прест—типо- "nini-tiuOnn п мuнucнeа—тнс но
оу-луратз-
Knmäs/ е* -т, -п или. оуманнш-
ksmänOt'i udj. иунтнекн-
Kümmci и, "/, — I. бел* кин (Canum carvO): раза.
dHC - an/ den Kien 101/11, —laubnc дребнав сън-
2-	(01110^1105'111) - кимнел (CHhinui eyeo/un-
3-	рокия c ням: рсзк. е-п drc - unllce на—р-тон
лон- носи; i-cemtyC. протон с хранителни продук-
——-
Küeecl/bll-teinn п иирт* нми хазартна мера-
-/га/иНгО/ — рaнuи е кин; -Uroi п хляб,
пocмлзн х ким; "UrnCci — рала- cуня3aжuЯ;
'ъакзЧ'
kümmele I. i/tn* раза. къркам- II. tr, пoлпаaпяч е
'H1'
Kümmel/th/iaps — = --Ьгдстгнсо/; -etir-т ш 1-
роза* ccuaфнИr фм-мсп/р, пропишцна-исл- 2.
оспор* самохталоо- 3- оспор. студент от бннз-
напо оно-ност из уu1пeаcмлcнe'uи /род (оеобм-
ио Холм).
Kummer ш. -е, — 1, мъка- гъст; (шмжкa- /рижо:
с-с - ГиЬес нчaч мъка- раза, was Га/С du dncc
lüu -? конте ле мзмтнтa?' ии/ - - von - steibHc
унярам ет мъка; lue soll пеОп —Теоик/еи - siOc
лява пай-матко ме безпокоя- Ос/ laclle ein -
ü/er lein KO/C 6-зпонвих cc зо дгне—о см; с-п -
leueiiic причинявам нам- грижо lae inell лОг
wenig - гова мс-ко мс безпокои и-впер-суто:
пеел* - lieht ul' von lec Jsluec от /рижи бързо
сс остарява- 2- остир. немотия, оскъдица; 3-
Деел* куп ел рсзнслии-, oнпситнu при грха—ж-
KümmcTfobm / недорззп;—е формо. форма е
иакъриг/о разпмлис-
KIee/mcn и* -е. — I. лин* нзостаист, болни
дипе', лсдорозвит auт—н' същи и: нeaoрзтвllтo,
хм—зво доменно жнтслие- 2- пран. итлeрзсH;
уериж—н чотео-
Oüee/rllei udj. 1. недоразвит, хилав; 1—взрз'еп
(фигури- човек); 2. жалък, мяз/р/н, '--'- 3.
оскъден, бадсв, ннщож—и (тз/огражДен/им):.
-е WblinungKyeTlälinisse бедни жнтнщш; уено-
тuи' 4- udv. оскълно, едпо-нде*: sici - näiunc
пaeп1нaвxм сс oeктдu0; - sein Leien Т/Ои/ес,
НО/Ьто/дш/. eich - duucl/uinyen eaтa'—двO; в
тонямз оскъдни* пoчuяувa1-
KümmcTlicikcie * / 1. жалък >14. ucвтрxн1ocн:
хи—сняел; 2- оскъдица. нмнеяне' п-aчeпuocн*
мuтcрми-
Kümmibling е* -и. -с 1. раса, крислтв-на- 2.
хннзво дете- 3. недоразвито. хилаво рохлсииис-
küee/in 1- ti. /v/L 1. 6гтпoк'oи, лр-ножа- будя
н/герне, нннересупзм: Сак soll micl nicli - лета
вямо до ме лр-нежи- wuu —ümm/ui dicl d1c цасе1
Sncln? кскне тс иннер—сува ня—опо рибята?' 2.
nejl. (sici ui i'H-. е-с -) грижа сс; нптересутзм
сс; sich ип allns - интересуван —с за венчае; ос/
-üiieu/ micl sic/i dauun роса, ве мс е евя за
поне- -üieieeue dich nicli in D*nцe; die /Ос/
mleils imgcicc в/ cc зил-ниной e ncmo. кв/то на
cc oтнзeин ;o нe0c>ao1гГ' -шетс-с doci ileli un
ungeligie Elen вс cc безпокой за псшо. конно

KUmm/тлie
80 8
още вс ео е—знотя; 3- е nefl. (гОс/ über еСн- ")
oгoр'зтзM; нитъжвам (ее); II. Hin* h s диол* ве
вирея. ие сс рoттмтзч добре; нмнeи; еехвз-
0^/1/^ al -кг = Kineier.
kummer/sc/wer, -voll adj* у/р-ж-ш. накърни.
потънел н тежим грижи- лeнзтc1-
Kummerspcck — шoeчöcинer иадcбcтивoчc ел
накърн, ерижн-
Kumm/1 т, -е, -а химун (= Kull).
Kummkanre / рп'нз кoнннкз е обръщащ сс
C31ДT0-
Kumpäe и* -s. -е фон. псйор. съучастник.
axлзпuн: nie insi-guri- пcccляO'
KumpanZ/c/ "—п фом* —тИфо. нo1лaння.
Kumpel I, -е. -к 1. мои* ннвьор' 2. рала- кe-eгa;
другар [пе рабонз]-
kümp/le intr. h —сх!^/* пoи*ъпсM; отъним (дъна па
котли),
Kumt п -s, -е хамут.
Kumuig1(oe / -нп лотрулвoнc-
kumulailv udj. куму-анин-н. 10паултaЩ; уенн-
НОЩ-
kumuii/гте .г, нотрупвом- мз'н—нипaM; eъOuаaм
(класове /ре избор).
Kumulus т, - - . -.ll('tc) к/екр* нучу-уC; кълбести
яб/онм pl.
Kumyss /п,	— кумис (иоОнллвкико мляко).
kued udj. само пр/дикитиепо; естер* 1. познат,
мзп/сл/н: ich Спс, nacli — мзeeeпивaм' 2- — G
о-в-домсн, залязват е.
kündbar adj* осно). = 0111.
kündbar adj. eта иосепор) поат-жар из рзтвaтя-
вс, иа лрcктcвaнCr дснопсмрзпс-
Kunde1/ -с 1- нзпccпнC; тс—л: оГсс - von г-п -eia
uимзм нзенсл—с ол вкг-- с-п - цнЬес мттccниnзм
uкЧ' пр-' 2- зъбно •‘aHoa (тю която се пилнеас
«ириемте зо коз Ди 8 зиЛ*).
Kund/1 п. -е, "П 1- о—нелт: пи vir-lrel -е 11*11",
ieubnoeuzoeien той умсанс дз припн-ч* клин/'
л^т- раза* ein IauT/u - нар/допеи. иcмтлрaвгu
оляелп; 2- стрзн—спуващ кттфт; прасст санн-
/ин; 3- раза. cуOeкП; тип, —aaнкaTr оран, /in
1011111/. T05I0//T - голям хитр—щ, нчcoгр-
...küidc ''»вeдe1мe; '-'T101мc: EilOicdc-
küedee 1г. 1. оспор* пие—^. мтncoлитзч* възвестя¬
ван; 2- ебл* овснр. - Oücdluec-
Kuidne/dieesi — рззвосна служба зо [грижливо]
оОс-ужвзн— во н-н-ил-не' -Отси ш отмевпг-а-
-spnäc/c /нaаuкoтcкм жаргон
KünUrr 'M, -и,-пивН: възвестин/т.
Kпcdya1c'M1звe(HгявaнГ; опопс—тятз1e;
kundyeb/n* 1г* nefl. tnnb. 1. oлoтccнявaч; oöиnи-
вон (помарапеене се* мпапимшо ли); 2 nefl.
лрoитипa са, показно хс, ——кряни. чaимфг—т—рт
cг(um'r.
Kuedg/b/T ш* -s. - чaнмфcxпаит-
K^i^c^^^j^t^u^ugg/ 'in 1. чсuuфгeтoщuИr чuт1uг: се
ОисСес ühsrall große -cs für. цнцнс Сос Regiern/g
siilt нaпcиктдe се cтxтoиxa селен— чзnuфecтс-
цнн т полза 13, прение правилетснвотю; шосе -
für lec F1ocden; цецес doi AioelewsTunn/
нхинфеслон-я мити/т зо миро, против атом¬
ното тпoлпжaтaнг' 2. вж. 0111/1-11.
kuedig adj, с G св-душ. зло/щ. пещ; оен/дом/н: си
Ott dn/ fusczOK*scIcc Spiacle - —ой т10Cr плодна
френски; Irs Whucs - -cic зноя лъти' seinem
Suhle - scic пoт1гтaч си работото; е/н von -cr
Ssict wis-ec тнзи нр. er освсдомси uтнoннuк-
—inUI/ h/'- 1. познзл- 2. шнсйц* оскъдни-
kündi/cn I. tn- 1. (/iw -) предупреждавам, чс сс
олк^^псм вт дeгoпeашu eннoшe1uи' депопси"
ром, рoзпзтиЧ; пргоратявхм (договор, епизод-
Ос* с/елекс): е-п don FurncdscI1Ti; lec Gehor-
кап - рoтпoтим паuянeнcлвoпo сн — шит.,
oткзтвзм дз слушам нос-' с-п Ina DIecst -
лaглупргждaтx1 на/-, '/ нaпуcooч роботзпа
при нг/в' dic Wolcicg - nаeдyлрeжлзвaM; чс
изпускам кпoртмаснз* 2 е i/1r* h (е-с -)
ун-лнянам (е /ргду/рмжДмзте): 1-1. с-п Ai/ni-
ест eil iwiiHOcHiyni ^-1 - увeннивзч работ¬
ник с предупреждение две огдмицн- IL i/tr* h
зoивитoч, cъeöpaтaM; ч— ще нзлуcиз службата-
/ое KOe/Oi kündi/ic eui. für lec Moriitteutinn
тoтпснoзнa заявн. че щ— изпусн— из първо 'моно
иа e-eдвapми мгссщ-
Kündiginig// -сс 1. «ж. —üc/lgen' 2. предупреж¬
дение зо утeннгнue; зо изпускане нз олужга;
упв-нгиме: нOcI/ntTIcIn; mocatTIhln - седмич¬
но, чcce'1o пандулагжa—ннe зо упо-венне- с-с
- suKtprrcIrc cъo0щстaM; зaятипoч; чс изпус¬
кан (рабима, жилище); 3. oлoаT; дeиoн—мaснe
(ис (сгиаср); 4. е Küediguegeaт(e1 /^00 вз
ла—;упа—ЖД—нu— (за отказ ел дoeeпoа; изпускх-
в— на служба, увв-н—ни—): г-н yiculcljäimi/г -
—рммехечен (пе aoeeпoрr срок но лрeдyлаeждe-
ИНС-
Kundin J) -сес отн—итка-
kued macOee 1г. tnnb- псе—- сстер* съобщаван,
нттгeлитaч, eпeвгcпивaм* KundiNchi!!!//
Kunesgm// "П шнсйц- кт-ните-о.
Kundecegf1 / -in L клиентела, клиенти; 2.
разузнспзиг: е-с sui - ausschicOlc мзлрaщaм
нкг- вз разузнавале- 3. естер* стедеимя нзпес-
—ме: - von ^01(1 bitcy/n иo1зcяч xв—дe1ми зо
иeлрмятнля-
kundeceaf1/n intn* h 1гн рaпутиoпзч*
Kundschaften m* "t, ~ рзтут1aтзн' ност* разузна¬
вателен петру-' тписинн-
KunUK'IsTiri/Inc/t — невп* поевво разузнатои/,
—nsd/tnn* tn^i 1гнЬ— мзвгcпяпaч, oлonг—лиnaм, обя-
титaч' "Wni/nn* i/tr* s tmh. хповз мтвccтиo-
künftig 1. udf* бъдещ: -e Getclilcltemr ZeOten
809
Kues1/sgc0/
бъ.д—шм пoкe-—нмИr трcчa1o; II. udv— е бъд/щс.
зз1зпаeg: 1*11/ du/ - in braclilcl моля е бъдеще
до съблюдавате поти.
—inliOylOn adv— е бъд/щс; опсесз 1злзтт0'
KnuknT/ "П хурка [е ктgcтя]-
KuckelTCl/ -сп оитор. теЗ/о и/гря/уто/н, козли
Р>-
Kid/cl/lol о; "iH/cn п еен* 1. -енно владси-с.
пaeмuнaвaщc м върху жсля; 2- лема Ki/kclUof
ергеня вз cegянк3'
Ku/krlesys н—Jроднина по майчмнз липия.
knu—iln iHtr* h доил. 1. оета нозни (ин/ирика): -
ис/ ти/—/!/ върти потайни роботи; 2. върна
oouтаa0auинa нтртювuИ'
KnuknTttnlr / 1- слоя зо лрcдeuC; предачно; 2-
—СДЯН03-
Kni-C / -е 1. uткуeнпo: асцпнас1е1 - приложно
нткуcнтo* die lITlic/ec "— и^бртзнлн—лнл—'
изкуства; nach аПнс Rnucln Се/ - по всички
превило но изкуството: doe - /nie nscl Buoie
художниците се при/уинни до риОотят зо
зелъна си: 2. 1тoуc—пe; мзйсторслво- умeнмer
пехпгннеен:- -откосн; грян; рила* нo1ъч: die
IretTOhHn - некарско изкуство, учeнue; /Ое - еи
icste, -и s'iu/Olnc итoуeтвO; уменмс дз ес 'спс.
ат се пние; dcu Hund есОцСс г-н - кучето люoютa
фокусите ei' s-r - bhfcisnc пюкттпaм изкуство¬
то. майсторснното си;резг* Ire ost 0-е - товт ис е
голямо ;ткуxmпo («смит ги можа): sin —ine
иИггТпО "— тя ттод/с различни похвати- lie -е
/еи Koeeiiгu*r; Intul/r изкуството до сс кок—ти¬
ра. да сс и/три/уто; Носи osl п-с - еи Emin
повеч— нс зnaи* вс могт- die sciwaree - мтгнЯ;
югьссни'гхнте' шма. оиигопечалан—- 001-/0-
Ч1cнaн—cнтe* /Ос Hniellhic - Oacic. врачупоие-
раза, was iielt dOi -? как търпя ртболтн т?' 3-
мон* синор, минни* зо язл/с/яв/ ио води; 4-
Доел- машини* зо тотвн/н; яе нитн-
Knnкi-**, 01/81--. 1. художествен. т<T; но, относно
изкуството: Kuis/geHcrbe/'; 2. низку-твен: Knnsl-
TfSKr*' Kus-tHoni/'«.
KnuKi's—sdreon / художествена анод/мия -а/л
и изкуствен* ръка- -пи-кС/Пии/_ / хуиожсенп—-
ио uтнoжöx* "/liess pl. итр. мocлoвer пулелш
лиги м др-
кппке'Ь/Пик/п udj* занимаващ се е. отдаден во
изкуснното: "hrgali adf* лодарси за lнткуcнвo.
Knutt'h/On п 1ткуeнпeш крик; ~eпttтr/1*ap(аa;н,
11oуcлп—ue маете; "Irehl-irm ш художник-
cтауeса' -Uidurn и uтoуcтn—u тюр-
Künslc1<Т//| -еп 1ткуcнn—uocт* мсяиеринч—вс
küctfrTu I. intii h остар. 1. държа ес иее—тсснвс-
110. паec—рувам се. мзяueаяuнar 2- (ис ilw. D)
1ъдаутсм* умувам относно um'* пресилено тю
лтнкувaч* реса* oз1тпи ши.; II. tn* cuму-uасч;
даван си вид, нa-
kunstттaghттn adj. 1. опинеи е делено изкуство-
2.	сендущ по художествени nълрocм-
KuesCTrzeu/mis п opтмoЛ: пря-зт-д/в-с вз чо-
п/ннипт ръка.
kunstfertig udjl сръ'/^ -опън, изкусни (оаиОеии н
някое изкуство); с-с -е LeoKtin/ изкусно изпън-
и/ио робото.
Kudste/iirigUkitol/ -сп cръ'нocл; uзкуcuocн» нов-
кост (са изкусено); -ОТиу — иваиц* фигурно
тслсвс' -ТСпеС ш любил/— по 1ткуcнвoнo*
чcнc1oл' -ylitsni — таoauяap-xyдoжJiuк* -//■
/От/ п oтрсcъ-; оО-асн по нткуcлпвнe*
-grTrlren(i) — изоух—повсд.
Ointt/gemäß udj* = ^j^e^-ce/t-
Kunst/cmius m художествена итсладо,
Ouiul/cr/hiC udf* по лрaтu1злa иа изкуствено.
Kunsl'Umtcilhli/ / история вз изкустпвло' "ge-
tchmi'O — хуаож—ствги вкус; "Ц/wrTl/ п
художествени зauaитu р!** прилежни —пну-твс
pl; "gswsr/lii ш xудeжl^иK'ПаllнeжullK-
Oucttg/Herblocl udj* xудeж—eтп—ue-тaяaятн1йe-
OU-
Knirt/gri/I m 1. изкусен похват, шо^';/, способ
(про фехтовки* боил и Др ); майсторлък. оан-
301, 'отъм; 2 хитрост. уловка, танк* троН'
'Uued l-une.// мaтaт1Я е твoа—uuи иа 1ткуeнпoтo*
"—nsnru ш лoтнтвтч из ;тнyeттeнo* -Onil — =
tuo0T2- —1аиГ^^п спорт, художествено лтртaтя1-
X OTUOH-
Kii-tlsr и* -s. - художник; арни-н,
küntil/iitel adj. xудcжullчгcкll'
KünKtT/mfinstrr п художествен театър,
OÜ/rClthl adj. I. изкуснв—н (цнм—я* аие* камъни*
зъби* iH^f^i^aue); 2- пресноргн 1ткуcнпeU; иеес-
теетвея: s-c Ln-ily/col Ist - натопете веселост е
прecнoргнa; язоухттенс-
KÜiS^lieHknii-У; — изкуснт-носн
Knnti'IIrllsIhm ш любител в* —пну-твенс- ама¬
тьор. динетанл- —lis/tr/sih* - / aмoтьoаcнвO;
антсна/онно в изкуството.
ОипкеТокadj. 1. öcтlleкycтвcя* ccлccmпc1; прост: -с
Aussage прспиито пoкaтся1e* 2. иехудожссн-
ПСИ-
KnutiToKoukrii / 1. онзи зоу-нте/в-т естеенв—'
ност. преенянс; 2. иехудежсснвеиосн
Knntl/eul/r — жипепнееи: - лоССш! п художестве¬
но ср/лентю. нс,'!!н спосеб- -piusc / - театр-
uгаoчua пауза зо eфeк^r шск. ее = iieici
ттптnтм е/. заеквам (при речи* Декларации);
-гтип1|/ пропито но lгткуeттoнo-
knsKirrohH udj, 1. xулoжecтпeЯ; х много изкуство:
2. е бютана oрuxчellH1аввкю-
Kunte/Tctirn пп спорт пoJЛTluжllаeпкг* "•гпО/ти т
цирков eтaaн' -r'cticn — критик но художест¬
вени прouтпcaeн1и* -uici/ / I. хуложнснпнно
произведени/: 2. въпрос яз обтахсгх во ;ткуcн*
KuestfecOu1/
810
>0'0' -кс/п-Т JL художеспп—но унм-1pe' 2-
пoceкa; нглрат-еимс е нтoуcлвcтo* -selig /
изнуствепх кoпаuнз* -иои/ ш художествен,
e(xтeлuнc1 ус—т.
kuenete(eeig udf. — хуиож—хлв—п ус—т.
Kuest/epтach1 / I. -310. създаден 1ткуeтв—нo
(по/р- есперанто): 1 cлcпua-нс н—амuuoня-
тня; 3. -uл—рaтуа—и, художествен -зин- —still т
художествен олят; -stoTO ш тсхн* 1ткуcтв—uu;
ciUTemu'uu мoн—pми; плот; еуроггн- -KtraO/ /
няое; -stück п 1. ф^юу^: розг* Ins Ott kein =! тото
ие е шнохнно изкуство! (не м голям мурафет);
прен. =/ nieh/c лрoви фокуси' 2. чaйcтoрcoo
пecтuжгuu—; мзЗслория- -tur/cs п художест¬
вено уредна тинис-тно*- -v/riae — издолегетно
ио хуаеж—етв—ни р/продуктин
kunsl/vinständig adj. разбираш ял, сведущ в
изкуствсто; госперт по хуиожеслв—uu въпроси-
-voll udj. изкусно изработен; художсствни;
udv. — нпкухтпв: г-н =е Antlüiimny e-s Mn/i—-
etückt худ-ж-отн/во uзлттнcuмe не музико-но
прo;тпeиeнмe* i'i =с Stihkciei изкусно нтрт6e-
псна Oаeдeрми-
Kiirt/wurt и госп—рт по художеств—нит— въпро¬
си; запежиащ художествен опд—н (а ираааосс-
цтя): -wer- п художествено прoмтвeиeнмc*
-Hirt е художествена стойност' -Witsec-
schaft f uтoуcтвeвeдcннe' -wort п изкуствено
създадена дума; cлaщuстc1; тсхии'гски л—р-
МНЯ-
Kidler е, -S, - др—бси сенскн нен-
kunt/nbutt adj. риза, пъcнта; ннтгл. шарен;
еОтка* udv. безразборно, както попадиин: фом*.;
ailis - /uueleonscicu нетНес мтпoрaтxтърням
вcuчкB; ксктс ми попадне; г/ geit /Оси - еи тук
нари пълни хаос, вeuнкo е юбъроана-
Kipt'-c 1- бояджийски кюп; 2- боя (ростеор} зо
бoиgмeeo1e-
kap/iricncm tn, куп—1утoм» лрoннcлвaм xuчuнгcкu
(благородни .и/тило).
Küpen/farbc / хим, цвян не кюпввв Оагрмто-
-fanaetsff и оопово raipH-o.
Kupfer п* "5. — 1- мсд (метил'); 2- медни мсн—ля;
3.	медия съден—; 4. олтар* гравюра иа мед: сое
B0T6 is - tteclic гравирам кир—яли вз мсд; 5.
остор. леД. ч/ртеи изрив по -мщето.
Kupfrr/a-h/г / куприт, м/д/в окис (aн/a(ак н
м/моа^^раияоа}; -blumc. -blUtc монвр* -н—е-
1^01/ пе лeвърx1ecнлт ио м/дии руди; -druc—
ш медии гравюри (щампа}; - glaez и* -/^1« п
матер* хит нози и, холксинт (м^/Лез сулфид);
-klimmen и мозер* н/дно слюда; -gluckc /
зиол* дъбова кепрннопреиот eG1sC1opacI1 quen-
eifoT*ür* -gnün н ма/ер* хрнзоке-т (неД леден
силикон}; -Kämmen и —aтП: 1. меиоаОрзбют-
ващ завод; 2. тo1им чук зо нзоюеоеовс из чcднм
—не—юве; "-Hieeirreilay ш н/ден илик (снпа-
дъ/ н м/молуркоято)-
kupf(e)ri/ udj. 1. нн доподоб—н' 2. —ъдържар чcg-
Kupf/b/kics и мшнмр* xaнкoпuаuт* -4asun и
минер- зтурuп-
kupien/ udj. медни. öзoтрe1 (от мед)*
Kпplrт7ssilrтr -ötC/i/зил— пепеляшка- -selmOHI
— мгдннoза; Геоърджня; -sie'l/r и ози. тра-
тьор из мсд; -/tiet п оси- гравюра нз мсд;
"/tiek п 1- нндиа маинто; 2. къс м/д; -СОСТСгис/
е, "-tinf/rnckvrrfsHrrn п дълбок н-дни лcнал*
-"Vitriol ['Ti'] т -нн камък- "Нт*/ п 1- кинта х
м/двя грaвюau* 2* медодобивни тaвcg*
kupirig adj* = k1pOl10/'
kupieren 1r. 1. пoлриттoм' cктcявзм: /ое Olren.
lec Sclwanz i'S Hunler - подрязвам oпa1кaтa;
ушите во оу'е' 2. мед* прес-чам (белеит}: с-п
AsIsTT - ла—cu'aM; осу—пивзм припадък' 3.
Wein - ратмeeвзч пяна- 4. корт* сена карти- 5.
kipi/nf/t G/läcde пр—ссченз м—cmHCCT; 6- си-
нер* дупча (бил/ти),
Kupoi(0och)si/e и мснил* п—р зо тспене по
сурово, жe1ятe, васрянка-
Kupön [-Ö, оненр- "Вн] и* -е. -е купен (за
облигация* акции).
Kuppp Г/ "П 1. връхва заирът-ела 'осл (нопр- иа
пръсо); 2. геегр. оупги- 3. eнтвннкт (па авилдай*
наличие* кибритена клечка е Др*}.
Kuppel / "П купaT; ну^ГП.
Kuppelbau и архот* пастра-нс — оупот-
Kuppeili/, -еп свод1и'еспво-
kuppile 1r. 1. cтнаннявач (две неща) (и маха*): 2.
OBogiM'e; cвa—ocвзЧ'
Kuppci/ofTn и мснил* = Kipoiolsc; - pclzm: рила*
eich сс - v/udoen/n пратя свют-ъо. лoxа—auu'a
зо женитГт (о получавам кино Дар кожени
пслис)-
Kuppe/ung/ -—п - Kupplung.
Kupp/lwonC п грим- ден луни. свързан— — тирг:
Guoß-BrrTon-
Kuppier —* -s, - CHoanu'.
kupplerisch udj. свсини'ески-
Kupplun/'k/ -еп 1лон- муфи. cлриTr съ—пмингсн-
’ жп. букса. xoтчвти—r х—нтаие; 3. оансм-
смöамтж-
KuppIungefuDO/b/I — онтим* ембр—аж-
Kur1/ -еп --'упои-. -^‘1-1: с-н - g/buau'len
-/купом е/, подлагам хс ио -анe1н—* imus/бно-
iin ein - /10511, OaluHn алнтaч из 0*1-, ва
-eнc1нг* с-е - eit MiiKTrlwats/i nieUec ннку¬
пом сс — чнu—рaт1a еюдо; с-с ос do/ - meinen
тзcчaч нкт- из -cнгимc* лoeчaм грижи за нкг.'
фим* сОрабснеом лот.; дитсч ног.
Kun’ -—п 1. ухажвай—: с-т Daic Сос - 11'111,
Kciceilnc ухажван дини; 2*лен* застде. гоне за
зa3щM'

811
KuTs/berlcbi
Kur', Kör / "ic L пи/ш. мтöoр' 2 cлopн-
епюГваие упражн/лис; 3.= KuifiUtccniun-
kunabcl udj. излсчим.
Kuтgne1a11 /т—чНГнмнз но минерални боим,
kuiTC/t udj. (за минело) езгиани, н яброщенмс'
(so стока) овято ес лтрcMr неевю преданисне.
Ki/aii п, -е. -е олтар, наисго т абртpeнмc*
Ourlces/ tn* ииоар* фам. псрдашо излcрдoшнoч'
хсисм. ругаи* —oрмoзиr 1нкaнuрзM'
Kurare п* -s, — отрова за —прели; хрсдстта
прснит тнниву-.
Kürass I. -es. -е ни/n* ризници, броня.
Kürassier m. -s. -с носи, омрасир-
KnistnT / "еп пял—'мнe1—пне, опекунство с-п
unt/u - stelTec поставям нос- под опекувхлво-
Kuracor /1. -S, ---Оисе L лoл—чмнн-, спекуц; 2-
uнcпгктяа тъп тмснс училище- 3. улртeмлнт во
приют. фоилан-я- 4. oурoтoа во мутe3'
Kunatörium т. -е. **'Tien 1. яп-нуистне' лcпгчu-
тегслтс- 2. курзпoрuум»
Kurbd// -п дръжки, ръчна зз тonтатaиe* чo1uпe-
10.
kurbeln 1Г: 1. впрпиr зaнпанaч аънoтпTr дръжките;
2. е-с File - лрзти кмuccu1чк1r xi/мом филм.
Kuтb1l/etgnke/техн* мятявu-oar бмето. иттув;
жп* нсоомстиппа щелто, бутален прът; -нс-ТТ J
оо-ен'слз ое; кя-янсв тот-
Kuтa/CU1 J— -сп спорт: оурОст (упражн/зам ип
нисша eздo-*
Kürbis е* -гни, -кг тиопт- шма, арапу/нс (со глави).
Küтbieflasch//кротува (зо лeaнa)- нми— е форми
иа токово.
Kurde m, -п, -п кюрд.
Küric */ — лса. 1. крой. завършек ио хийки; 2.
т^Тргшнсспн из диве' (са uучemomo-; 3- разсе-
'НН ДМНС'-
küb/n* tr, олтар, лuem; избирам
Kürette/ -п ммД. кюретка.
Kub/aürs/m, '—П' -eпнeT' куафюрcт;-fürsicn Cum
п курфоа1—cппя.
^1/1^1 — куаcатucH; тетоп/мн- -Klaus п oттuнc
но аур-рт; нс3"лрcдcтaпuпeнe1 хотел в курорт,
kuTiäi adj* е kuriäl... нурнел/н, 0—1*0^ ес до.
обичани е двор/но, папсоапа курнИ; средснин*
обрина- оанне-арсои (опил).
Kubiäk/il и олтар* ознще-арсон език. спят.
Kuric ['——] / "П 1. курня, папски двор; папскн
съд; 2 тен- здание, н оснтя ес е —тöмрaт
аuчxк;ят ceнaп»
Kurien m. -s, -е аур-ер. бърз лаaтcннк (особена н
допломаотчгсиота служба).
kunl/Tcn 1. tr* -—oувгЧ; uз-eoувoMr и пран*: /еи
Are- Нае Сс/ KracOin /ииОсиС неозрят uт-coувс
Ooнu1и' рила. е/ soll u^Fdoe Galin kuriere нст/ес
ще го -еоутот зо жлъчка раса е-с von s-c
Vouuut/lT/и - мтщaрявзч нос. от лрcиртзoгдънu-
пс ну- 2. udj. punt* /umicut нзлeoувoHr uтнcрcн:
ich bin Tür Oinen OuOcnt нт-cкувax ce тoтн1aтu.
0nтiOKr иомер. kuriht L adj. куриозни. отронен.
0—06/1, чудат; олтар* любопитни (нплсргеаз)-
2. остор— тюбозпатетеп-
Kuriöe(1ät / -се 1. курuaтнccЛ; eтрт1нюcTr нуднo'
потаен- 2. oурuoтмлeт; рядко—п, рядък —оз—мп-
TИР'
Kuriösum -. "в. '--sU(''-sec) 1. cmрaнeИr особси,
oурuoтeu случай, случка; 2- забележил/тле—л;
0—06/10, рядко вещо (нопр- пощ. чтрoт =
KnriosOtCe 2).
Kurkgp/1i1 / курортни оркестър.
KunorC и oуаcрт; летовища
kurpfuschen tn* ппйор. т—оувам нcзaoou10; е
mтр1oпa1ми (6/л нужното обросевоиее е паД-
гииовие)—
Kurpfuscher — фом. псйср. 1eчuпc-'mза-тлз-
1-1.
^^i^n^fi^u^c^ocT/l/ Kurpfuschertum п фон. пейер.
т1тxтрcлвa, 1е'мтс-спвс — нaр-зтзимИ'
Кипец/ -п /мор*. тронно маeжa* 2. Леал— пуйка.
KuTT/edä/iT и* -s, — у'гянк, лeeщ т Kuum/nic-
Kurrr!nert/ -е 1, аетор. нюOuл—нcкU; унeu1чec-
01, търкае/н хор' хор сн мoм'eлC; конто лeял
по кър-те за парн; 2. жп. нuакуняр; соръжио
писмо (за mьpueпa ео секуб/но /ещ/ноио ала
жП: пратки).
kuTT/idi/T/e tri търся тacуOгнт пранот (па жп**
пащетс)—
kubbä/C udj, некур- е юöрaщeнue; имар куаx»
KuTTTiCsc/niie / аве—р- L немхкя гстич—скс
лucмo' 2. куаxuп; ръкописно писна.
Kurs '—, -S. -е общи значение курс; 1. е Kursus ш
учебен курс; 2 мир. енноц. курс, р/йх: Ire
Schilf 11/1, iOrli - ruf dOc Sü/tpotze Alro-it
корабът тза, държеше курс към южния кaaй из
Африка; пран* lec Tsngjälutgec - Ос Се* Polito—
InOlnlaTtec зaлaтвoч дългогодишния курс т
по-нликало- 3. курс (за ценно книжа. итексн*
порт и Др*): do/ -е Irli/i, ксИни/сп, sieOgic
курсовете лaдoл, oa-eöтил са. отчтот сс; Bii/-
motic außiu - ectzic оО—зпсняпам бснкисни-
прст*: Ь/о е-п hoch От -с 1/1/11. bei c-i in
Hoini -г Kielec мннзпам за л—тю пред ног..
ползувам хс е еонямо почин пргд икт, розг-
скцнмпе нн хи е висок курс лр—д нкг.' /ОсНе loci
ое -е stilic ис мс щенят твърд/; 4. аöрсm—нue»
циркулация из налели. Ганкисти: г-н Müsze osl
Om - дзд—пз мюн/тт е в нuрoу-aпuИ; пол-дни е;
außen - Kitice изваждам от обратния/, п;аку-
1THMИ-
Knrt/abtclTay — търк- отбив ол oуаca (= D/po/i)-
"Un^zslyrn ш ль)г: борсови нзн/стня (агонии/'
спасение}: —lufthlls/ и търк иадбатна към
курса при oтcаoнкт (= Report). "^hiuOeHt и*
Kuтs/big1U
812
"Uinfi н борсов бюлетин; "-inet н книтО"
брошури с рзтпмcтнмe но TiToon/. нораГн м
—анод/тм.
KünecOnтт и* "/, - кожух ор-
KÜTschnes*// "еп кожухарство' ooжуxxаuuua.
Kuir/ri/b/nel и щърк- nнeтaо1a лoдoиe из курса;
-1nnauß//търг- загуба пр— лрячя1C вт курсс'
-c/ewicklu/g / нгърк- промяна ва валутния
курс.
kuтei/bтe int/i h (со пори- слухове) ннрку-наa; в
обръщение е. и лpeп*
Kui-f-1 'M, "Те, -еп oурcнcT;
kursiv adj* куаcмB; ръкописни.
Ku1к'lУe/) ["П—"]; Kim-Ov-chrili ["Ив"] / -ес кур-
сив[еи шрифт].
Kubskb/(e/1 — енооц- жuаccкюп-
kuтsöт(scO adj. -е Lc/lünc курсорно '—п/ин, бетто
нeпcиa; бързо прехвърлян/ (зо и/нае е учебно
зин/Лвина).
Kursus I. -. --./ГГ = Kurs 1.
Kur-/Hngen н р/й—юто нота- жп, днр—кл—н нотки'
"WHhIt/i — м/ор* енооц- палиш* лрoми1a из
курса; "zseinl ш нърл- Горест бю-елип-
Kub1gg/ [-1X331]/ -п —ьpг. куaтoЖ'
Knu/ixs /0 lургo]тна птк—a'
Kn/tiss / "П 1. олтар, не/п* съединителни пот
между дни бост-ано- 2. тсоир. ср-ди* зaвecT'
Kuт1ieäe т* -s, -а щарegвcрeH; oуртuтснo1-
Kuгieceaee/ -п куртизанко.
KübCuT/ce п спорт* енебедвя упражнения pL*
во-ио ]прceртма'
kubülisch udj*: -сг Stuhl щерсон трон- ^'—^0
орес-а за внстн сановпмци (а енория Ром).
Kurva/Ur l'TX-']. -сп oрuвuнT'
Kurve ['ф/. -в]/— 1- мое- еи/п— кр-вз лявня:
розг. slr Iul ü1sцepгäцtlr но/Т ueOountn -а ля мно
занръсневм форми; 2- ор—вт (но тсмпмролура-
но): 3. завюЗ: lae Auto ilog ии/ deu - твн-мсОн-
тъп uтxвръo1a пр— ттnoИr нзс остро тaтcя;рятС':
lu Inei Сое - coci ilc/t нец, (11)111/ ош— ве си
го изуч—т. юр/ ве см ну намсрмт наното; dic -
Ousteec мт'eзnoч незабелязано (ал иом/сноя).
kurvte [-ф/и, -всн] 1/1n* h раза* запитан, uтвuвaM;
пртnи зовоИ (е коли)*
Ku-vsi'li/ssl ["Н/"] п мас* ниннЗот зо орнви
-1/11. кривни; "-тг-к/г ш уред зз нтч—автиc ио
криви-мини.
KubwündcUист. oурфюа1—c'ю до—няйнсгнс.
kurz udf. 1. къс, каaлпO; е прмп. eoрao, рокля, oocT;
прeдчeтr: sic imägl Ire Haun - ля см паси къса
оюсолт- lie Harun - scicnilec х—рмжа см нюехла
яменс- mir "ii Wollen с/н. Ьп-ГсГСнс, niznil/c
рoтoттnтч; съобщаван вщ. накратко; г-п "Го
Atee lilec задъхвам сс- розг* ис издържим ни
робота. из труи- еОс POcrC - inliec държа
ет-сиитм павадит— ви осн- фиш-.; "го Proinee eit
с-п inchen нaoaaнoo —с рoзлртnич е ног,' ‘"П
un C'C KopP-er na'Iec cлритnaм лом- стенете-
alT/s - und /'топ tcITagec атзöнвтч всичко из
пир'—но ine Küuiruen z*/l/c затубптм (про
жребим. преговори): посл. Iimg/e Иди/, -еи
VTiKirci дълго носа — къс ум; 2 кротък
игпрсиъ-жятгл-н (врсмс* срок* срички, ниши,
рсдосо); WehlteT ruf -е Siche мснилс-нинт е
каaнък xа-к* 3. adv. oтcc; кратко; —коря- мално:
sich - Оикесс нтрaтивтм сс кротко- раза. la/t'
doci -, niel d*c 81'11. euel's - кожи то
/анрсто—' режи oтco* tih1-/sntschO-eß/n избър¬
за сс ренстен- - uml gut накралия. х сдит дума-
/Отсее, mach -сл е нрстне вране; von -се предм
чa-oc* - yoih/m, Caraul магия прсдн ——>* сдсд
тоно; - unl hünll/ кратно м ясия, нюн/горичло;
-aкcннншo: каин - unl lünCO/. нп/ lu will-/
кожи с дв— луни, кант— нокти; i'i Sncln - abtin
избърза H1onuи1рaч ит.; eu - /clleßnn дотам
къс изстрел; - singekoc/i опорни ля сгъхтявон—'
раза*; bei ilw zu - kommrn бивам ощ—лев при
някакъв c-унaй; по-ма-ко пcту'твaM; сткотко-
нс мм сс ст—дтт (нопр. /ри Ceiou)- not сен. -
koim/c нр. ие мм аостмгг- eit len Gell eu -
Oöiisc иърпа ме късият (пе ио опека—
перене}: j-e eil есн. - inltcm раза, стяган.
cтрxнu'aтa1; държа стро/в, нтoтco: deu Vale-
lal Ice Solc - /1111-/1, нгОТ.-- бтщтпт cнигт1—
0-1*, 1aщcтo---* - ti/tec риск, oгатнuнтвo1 хс:
паeилaтнмв съм: esci dOis/u Kirn—Unit nies eu -
Ci/t/n слсд тaтм Ooi-cm той трябва мално до
aсöcтн* micl doeK/п MO-rmrlolg nuss em - lueten
след нcтм шгуспгх трябва до бъд/ прcилтз.л—in; -
acunbicden sein -ткcнuчгH; студен. рязък. в—д-
ружн-юГ-н сън (е н'/.)-
Kiue/ii-chri/l /нелегрсфни aиac—' -ar/iot/iwM-
игрсннчгнс риГотвя ерене х помт-от ттлттлт'
"StUhlt/i и ребон/р непълни работи/ ден,
непъгиа рсОятит сеамящо-
kuтzgтb/(11e i/tr- h 1/nb* икон* работя 1eпт-нa
рсГотво с-дм-ща, 1eлттги работни дни.
Onni/rieiy udj, задъхващ сс, запъхтявощ се.
тежкс лишат; "Uronly adj. ктcooрao-
Küre«// — 1. късото; oатнкocп: die - Ire Wnucs.
dru Zsil кротко—тта не пътя, ит врeчeля' liw. Ос
rlisu - cnziriec ртзнoтвтм вр. съвсем иторатоо-
посл* Ос d/u - ToegC dic Würee в —бипастта е
сладостно; 2. къса T1TC1O'
Kurz/il /бански егзяв; сгзсн зо 1/'^-/. зз бтни-
Тр—МС зт 1Г'CHHC'
Kürzel т, -s. - —-*^3. cгoатщ—1u—; ^*0 (/
ол/петрофтяси):
kürzne tr* 1. cктcивxм (рокля)* съкращавам: с-с
Rein - xткасщттач рсч; мат. c-n Bruch -
xъoртщтттч дреб' 2 иaчoтигтaч: Се/ Loli
Hui/e oin/n H/tteu geOürec ттп-aпoтo пес ляв—"

813
Kuv/bU
чс, поспоя/но хс 1oчo1итomc- Küm^i^i^gj/
№1—^/) п. -п. -п риск* 1- късо сънаивенме' nicee
-е inclie предмзпмотом късо хъ^.дминим—; 2.
etcen "-е, Ьо/С/ /два раннИна, чoтиr елит чo-кт-
Oume/iiand udv* набързо. 1тлртвЯr бсз заобикал¬
ки, Газ нют/боин/, крелия, Газ щ/р/нолня' бсз
формалност—.
KurjmrIan/tclTetern п избърза иапяеиво пие¬
не.
Ki/effie — нтcoмcнрoжeн фм—н-
Kurzflügier pl- еиол* късоормли васеноми,
knie'TriKtOy adj. кaтнкocaячeн (иредим); -g/fattt
adjl кротък (учебник* изложени/).
Knreg/tclihlC//ъег мотори и, къс рoтoтт;
Ои-гНОе udv. набързо, нтиротос-
OuizTihl/ adj. oрaтoaтр—чeнeH;
kürzlich adv. нeoтиaвua; нacкoрO'
Kitz/prmksm m каaткcврe1cuuo паромрхщ (<0 2
часа): -uhlliß/и п ал* |uaаcняc] 01,11;^^//
накъсо: -seill/ßmu е мл, ключ за нтoнюнвouг но
1oтca* ооинсилеи ключ (ис опнса/сб .. мотор);
-rc'ri/О/ cнeнаeртфl1И' -teUriitTnu и ст—и-г-
риф; -scllist и мл* късо съедин/и-с- -uchus- —
номн. къс изстрел.
knueKihitO/J късоглед, е преи.
Kuue-ichtiykeit/ -сп нъca*тeдcлтЮ; преи. иедхл-
H0в1ДH0CT'
kiiz-il/iy adj. -aкou1чгЯ; скъп во луни, па1кгт-
он.
Kiie-ilhlykcit .Люк-ни^100'. нертзгавср-мв-сн-
OiTirtlmely udj. нl1cкccнтö-гн.
Kure/KtmecOn f—no—H- късо розеноявн— при нха-
оягвоян; -utire—rnTuiit| /т с-ор'—. ятдöигвтнг ви
късо рaт—гяялмс; "tlr^nekier ш спирл- Ое/ач нт
къс; аoзcтoянии' сп—ннттмсн по спринт; -sl/ol
и дребно стона; "Stunde/ напънел, oaалпн
у'—О—Н 'ОС-
кпгепл udv. накрхткя, нaктcC; х нави дума.
Kiiiwimc /; -п търг* дребни артику-н зо ш-в.
го-автарня-
kunzHiy udv. напрано: нaoаaткO; бсз нснебспие-
KniZHiil / зс6aнт—нue; ртзв-eнeннe. п—с—нне:
sII/uT/o —. rllciHi/C - luco/cc разен-чам се.
зтöтт-яттч СС X рCTT1HUU ЛСЩО- МИНСТСН,
убивам см времено е рттлu'uи рoзвнгн—ння-
knrzwniTOy adj. тaбaвcH; 1aнuмaнeнe1; весст (ис¬
терия* нpмжul6явo/e--
KuTi/w'/ТТ/ J ра(- къса ттнит* 'Hfell/nt/nlnu ш
рюд. прсдсветс— нт къси вълни; -woeir /
ценителю. съкратена седммпх (по-малко он 6
Дни); -но*/ п I- съоращениг (аъв над по Луис):
2- съкрсщение но лететрама-
Outcl i/tr* кун! тягсН! (но куче)*.
ОиксН/Тс refl. роса- припи-кан се. с/ушнам ес.
Oiscl/n 1н1г. rejl. (зю кучс) лягам, припя кун:
Ortsch (/*c1r! гетин! (но кучс); риск. von e-m -
котим, п-днит-м см cлamкaнз.
KuKo^c^I/ "П 0рттов'гдка.
Kuss и* -es. -е 1« петупка- er duUckie т-с - ruf ОГ/е
Hand гой й нетува ръката. /"П - uebic щ/лутан;
2. кита— вил тедеио-
Oüuuih 1г. refl. целуван: г* Oüsste ОН/с S-O-c. е/
küsste ОНг die Stirn ще-уиа я пя нc-oпo: /Ое
OÜsstic siel lelß щегуитхт се гор—щю; раза, die
Eule. ine Bod/c - полом по с'мп— см, имчкюм-
OutsO/tt udj. 1cмтламтaeм (чернело).
Knкк1acdbTт>тлунuс щстувна: с-п г-е-11/11011
мтлрсштм ннм- въздушна щ/лутко- раса* Си/
/еНПс ich eil - лрueчaч ео х най-еонямс
удово-слвна-
Oü-tTici udj. за ннлувзин-
Kiste|/ "П мерени ÖриСr мерене крайбрежие
Kü-icm/bili' крсИГр—жн* жп -—/№' -НиНин/ т
.нар. кртЗбр—жеи коргО- капитан ит тикът
кориО; -luHut и мср* каaйOа—жнв. оаГолгжио
п-атан—- -schll/fuhri /' орг-Оргжис оораОоп-а-
ваве' -shlülz е бр—готг яхрова- -strlet т
нрaйöа—жнx 00100' чгxлuccH'
^--/1. лиДoo KütCnmu н, "-. - онясхр.
KistelU-/ -нп OJ]^—cxаcнтc-
Kn-los е* -S* -'-ö/rc 1. кухтос (за оеОлеотаио.
сбирка- музей); 2. t^u* 'н/н ит кснетня при
съборих пъропа (у иесолацн—с)* упаoтитe- ит
ииocнкc франнискс/хим мт1acпнрт* 3. пмч.
синор. нуснвс.
KutschЬосО — капри (ас файтон).
KnlKche|/ "П оа/ясно, файтон, нар-ли,
Oilse/sn i/1/- s h = kuit'10/u/n-
Kitre/in/ki-ltd н = KuiscI—iKten' -ucHTay н
трито нт файтон, oсаeнa-
Knt/eieu е* -е. - 1. кoн1ян' фaГ-тoиджllиr ризк*
ins Osei LcHiiees - auhi ново м бабо може- 2.
раза. лен- ти/в; 3. корт, iirpa е 1/0/0 хубини
ниртм-
Knttelrr/Ote — = Kne-hlhoha-
Oii-eHisrsi Н1/1 s h коран конска нюло; разхож¬
дам се е файнон-
Knlr'i'ksrtin — сандък на файтяи: "'pIc/C //
|кагx;п] фаГйпс;н.Д/Г1--хкг! кон
Kutte/ "П расо (монашеска)- бос - imlignc словом
нснах; с-и Ос СО/ - ut/h/ci псоануг—ряттм нкг
KnttiT / "П аои/3- pl. швейц* котм- говеждо
нк—нГс; (иол- аргО—нн; pl.* оарантня-
Knlt/i/firct — зиол* /аутинус [Nsni*Tпtr* -flseks
pl гота* |естнсш;| даг0oнuн
KnilsulTCge* — монах-
Knitnn е* -S. - мср.. 1- е1ио1т'тюв ветрохал (х
сро натрило); 2. сптхнпг-на -сдот (предимно
за военни /арспо)-
Küv/Tä// ['Т/нОже], Kivrliimn/y |'НС-/ — мои.
тодон е паcн1нa—мo яО—ицопоне вт нох—з-
KivUri |-тнр. 'B^-^^^]l^l,'5; -s 1.он1к: е-с BuOIT 0/ cln

kuvcTti/bee
814
- e/ecknn поставям писмо в плика; 2. куверт,
прибор за хранене.
kuvcrti/TTi [-вер] 1г* поставям писмо в плика.
Kuvertüre [-ве-] /, -е 1. кеим* шоколадена глазу¬
ра, поливка; ’. корици на книга.
Küv/tUe [-ве--/1. плосък стъклен съд (ле опети):
’ легенче; 31 вътрешен капак на джобен
часовник; 4. но/п, отводнителен ров (а у/рм/-
л/пте}*
Kux и* -es, -е н-ърк* част, дял от мина, от рудник
(купувано но борсата).
Kybernetik/*, — кибернетика.
kybernetisch at*. кибернетичен.
Kyma /я, -s, —; Kymätioe л, -s, —/...tinn opтнm*
кима (« отлично постройки).
KymogbäpO auch: KymogTH ш* -in, -ее; Kymo-
gbäpOioe л, -s, ...inn кимограф.
KyeikTT m, -s, - философ* привърженик на
цинизма, циник.
Kynologie/кююлогия.
Kyrle /1/ieon [кирие елаизон] п* -s, — цьpu*
(Гсс/сДо* /омолуй) екгения.
kyrillisch adj— -е ScOrlfC кирилица, кирилска
азбука.

НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
Том първи
Коректор: Фани Жекова
Художник: Борис Драголов
Формат: 70 х 100 /16
Печатни коли: 51
Предпечатна подготовка: ЕТ „Катерина“
Печат: Полиграфически комбинат „Д. Благоев“

Създаденият от колектив на Българската акаде¬
мия на науките двутомен Немско-български речник
може да се нарече речникът на германистичната
традиция в България. Той е настолен справочник на
поколения студенти от специалността немска фи¬
лология, ученици от езиковите гимназии и на всички,
които изучават задълбочено немски език.
Като се отнася с преклонение пред грандиозния
труд на неговите създатели - проф. Ян. Арнаудов,
Ана Димова, Г. Минкова, А. Андреева и М. Наумова,
като съзнава отговорността си пред тях за съхра¬
няването му и за продължаването на традицията и
като спазва задължението си пред своите читатели
да поднася винаги актуални справочници, настоящи¬
ят издател реши да отрази промените в развитие¬
то на немския език през последните години. Затова
целият речник бе преработен с новия правопис и
бяха въведени много нови думи от областта на на¬
уката - електроника, компютърна техника, физика
и др., от икономика, финанси и банково дело, както
и множество думи и изрази от разговорната реч и
жаргона.
Двутомният Немско-български речник отразява
съвременното състояние на немския език и съдържа:
•	най-богатият немскоезиков лексикален запас - от
Лесинг до днес
•	примери за приложението на словесните единици
•	думи и изрази от всички области на езика - ли¬
тературен, специализиран, разговорен, диалекти,
жаргон
•	указания за правилната употреба на думите -
произношение, ударение, граматична и стилова
характеристика, ортографски варианти, синони¬
ми и омоними.
www.efnasbooks.com
wwwfecebQok.com/ernaspublishing