DUDEN
EMAC
P^lllVTK HA
Ш1Ю30^1Ч131/Ш
iPVMMOCrVI
в тНшЯШ m\\{
A-Z

RICHTIGES UND GUTES DEUTSCH
ПРАВИЛНИЯТ И ДОБЪР НЕМСКИ ЕЗИК
А

RICHTIGES UND GUTES DEUTSCH
© Bibliographiches Institut & RA. Brockhaus AG, Mannheim 2001
ПРАВИЛНИЯТ И ДОБЪР НЕМСКИ ЕЗИК
© д-р фил. М. Долапчиева, д-р фил. К. Минкова, превод
© Борис Драголов, оформление на корица
© ИК „Емас“, 2004
Всички права запазени!

Richtiges und gutes
Deutsch
Правилният и добър
немски език
Речник на езиково-речевите трудности
Превели: д-р фил. Майя Долапчиева
д-р фил. Калина Минкова
Редактор: д-р фил. Юлия Балтова
ИК „ЕМАС"
София, 2004

Предговор
Настоящият том “Правилният и добър немски език” възникна като резултат
от ежедневния труд на редакцията на Duden. В азбучен ред на граматиката той
дава сведения за спорни езикови случаи. Предлага отговори предимно на грама¬
тически, стилистични и правописни въпроси, често отправяни към “Службата
за езикови справки” в редакцията на Duden. Подобни типични въпроси се включ¬
ват за първи път в настоящото издание като начало на по-обстойни статии с цел
ползвателите да откриват по-бързо верния отговор.
Тази книга преди всичко съветва. Тя предоставя всекиму възможност да се
информира за правилната езикова употреба. Азбучната подредба осигурява бър¬
зо и безпрепятствено откриване на отговорите за случаи, в които изпитваме съм¬
нение. Чрез настоящото издание бе запазена утвърдената концепция на и за все¬
ки наръчник: до статиите, в които, изхождайки от отделната дума в кратка и
възможно най-достъпна форма се обяснява определен случай, стоят по-подроб¬
ни обзорни статии, съдържащи представяне на съответната проблемна област в
по-широка взаимовръзка. Не всеки случай на съмнение в дадена дума или израз
може да бъде обхванат, поради което граматически статии, като напр. тази на
приложението или на конюнкгива, са включени по-подробно. Системата на преп¬
ратки бързо отвежда до желаната информация дори в по-трудните случаи.
Както преди, така и сега решението за нова уредба на немския правопис от
1996 г. предизвиква нужда от отговор на много въпроси, особено спрямо изпис¬
ването с главна или малка буква и слятото и/или разделно писане. Международ¬
ната комисия за правописа на немския език направи редица препоръки, които са
взети предвид в настоящото издание.
На много места са предприети актуализиране и корекции, напр. относно
коректността на политическия изказ, равнопоставеността на половете спрямо
изказа или по-новите англицизми.
С 5-тото издание на “Правилен и добър немски език” редакцията на Duden
желае да даде своя принос към опазването и съхраняването на немския език,
както и за подобряването на езиково-речевите навици. Нашето общество не мо¬
же без нормативно уреден стандартен език, защото той е задължителната осно¬
ва за общото разбирателство във века на комуникациите и информационните
технологии. Диалектите, местните говори или груповите езици не се подценя¬
ват; те имат свои важни функции и по собствен начин допринасят за жизненос¬
тта и многообразието на езика. Разумното боравене с езиковите норми и откри¬
тото признание на отклоненията от правилата безспорно могат да се съчетаят
именно с цел опознаване и разпространение на тези норми.
Манхайм, март 2001
Научен съвет на редакция Duden

Съдържание
Относно ползването на речника 7
I.	Подбор и подредба на статиите 7
II.	Как да търсим 7
Ш. Списък на съкращенията 9
IV. Знаци за звукозапис, примери и описания 10
Важни граматически термини 13
Списък на обзорните статии 13
Речник от А до Z 19

7
Относно подбора и подредбата на статиите
Относно подбора и подредбата на статиите
I.	Подбор и подредба на статиите
“Правилният и добър немски език”
предлага отговори на въпроси, често от¬
правяни към “Службата за езикови
справки” към редакцията на Дуден. Те
се отнасят най-вече до съмнението в
езиковия изказ и засягат граматиката,
стилистиката и правописа.
Речниковите статии са подредени аз¬
бучно. Думата назовава или конкретния
случай (напр. под Kommas/Kommata се
посочва, как е множественото число на
думата “Komma”), или насочва към по-
обширната тема (под Komma така напр.
намираме всички важни правила за
употребата на препинателния знак “за¬
петая”).
1.	Речниковите единици са отпечатани
в получерен шрифт.
2.	Подредбата на думите е в азбучен
ред.
а)	Многословни речникови единици ка¬
то In Kraft treten или meines Er¬
achtens се включват като една дума.
Примери:
inklusive
Mehrwertsteuer
' in Kraft treten
Mehrzahl
in Kürze
mein
in längstens
meinem Vater
zwei Jahren
sein Freund
in memoriam
meiner Tante ihr
inmitten
Auto
meines Erachtens
б)	При алтернатива, отбелязвана с нак¬
лонена черта, се следва азбучният
ред на думата, която стои пред нак¬
лонената черта.
Примери:
wieder
als/wenn
wieder/wider
als/wie
wiederholen
als/wo
als als/denn als
als dass
в)	Словообразувателни елементи като
-ist или Jahr- се подреждат като
словни единици.
Примери:
-ismus
Jacht/Yacht
Israeli/lsraelit
Jahr
-ist
Jahr-/Jahres-
ist/sei/wäre
Jahreszahl
II. Как да търсим
1.	Първо трябва да се провери, дали
търсеният отделен случай е налице
като статия.
Примери:
Въпрос: Как се наричат жителите на
град Bingen: “Binger” или “Binge-
пег”? —> дума: Binger
Въпрос: Как се скланя прилагател¬
ното “nobel”? дума: nobel
Въпрос: Може ли да се образува
“schnellstmöglichster”? —> дума:
schnellstmöglich
Въпрос: С дателен или с винителен
падеж се употребява “wurmen”? —»
дума: warmen

Относно подбора и подредбата на статиите
8
2.	Същото се отнася и до въпрос, свър¬
зан с алтернативно решение. Азбуч¬
но първата дума стои пред наклоне¬
ната черта.
Примери:
Въпрос: Каква е разликата между
“Beilage” и “Beilegung” —» дума: Bei-
lage/Beilegung
Въпрос: “für was” или “wofür”? —» ду¬
ма: für was/wofür
Въпрос: “Speisekarte” или “Speisert
karte”? -» дума: Speisekarte/Speisen-
karte
Въпрос: Кога се използва “verstän¬
dig” и кога ‘Verständlich”? -» дума:
verständig/verständltch
3.	За да се стигне до информация в слу¬
чаи, когаго търсенето на дума не води
веднага до дадена статия, следва да се
издири подобен или по-общ пример.
Примери:
Въпрос: Слято или разделно “blut¬
saugend”, “Blut saugend”? —» дума:
blutstillend/Blut stillend
Въпрос. Как се скланя прилагателно¬
то “reparable”? —»дума: respektabel
или rentabel
Въпрос: Кога казваме “das Grie¬
chisch” и кога “das Griechische”? —»
дума: Deutsch/das Deutsche
Въпрос: Как е множественото число
на “Stadtpark”? —» дума: Park
4.	Когаго издирването на подобна ду¬
ма-пример не води до целта, то след¬
ва да се помисли за по-обобщаващ
въпрос, т.е. за какво става дума в кон¬
кретния случай.
Примери:
Въпрос: Каква е разликата между “In¬
tegration” и “Integrierung”? .
По-общ въпрос: Каква е разликата
между словните съставки “-ation” и
“-ierung”? —» дума: -ationZ-ierung
Въпрос: Казва се “Zuletzt war ich an¬
gestellt bei der Deutsche Telekom
AG...” или “Zuletzt war ich angestellt
bei der Deutschen Telekom AG...”?
По-общ въпрос. Скланят ли се наз¬
ванията на фирми?—» дума: Firmen-
natnen(l)
Въпрос: Казва се “Durch die Zusam¬
menarbeit mit XY als kompetenter ex¬
terner Dienstleister war es möglich...”
или “Durch die Zusammenarbeit mit
XY als kompetentem externem Dienst¬
leister war es möglich...”?
По-общ въпрос: Как се скланя опре¬
деление (= приложение), свързано с
“als”?—» дума: als (2); Apposition (3)
При подобни въпроси често се на¬
лага да се погледне в разширените
обзорни статии, като напр. ськраще-
ния, две точки или конюнктив. С
цел да се облекчи издирването, мно¬
го от тези статии биват предхожда¬
ни от таблици, съдържащи обобще¬
ните въпроси, отправяни към “Служ¬
бата за езикови справки”. В посоче¬
ните там подточки бързо могат да се
открият съответните отговори. Поч¬
ти всички обзорни статии се прид¬
ружават от съдържание, което под¬
помага бързото и целенасочено из¬
дирване. Списъкът на обзорните ста¬
тии е поместен на стр. (15-18).
5.	Полезно е във всички случай да бъ¬
дат следвани посочените препратки.
Те отвеждат или към думата, кьдето
се открива съответният отговор,
представящ я в по-широка обясни¬
телна рамка, или насочват към до-

9
Относно подбора и подредбата на статиите
пълващата информация в други ста¬
тии.
Примери:
Дума: dasselbe
Препратка към: derselbe
Основание: Тук е цялата информа¬
ция, отнасяща се в еднаква степен до
“derselbe”, “dasselbe” и “dieselbe”.
Дума: da steben/dastehen
Препратка към: da (4)
Основание: Посочен е правописът на
други глаголи с “da”.
Дума: Dativ
Препратка към: Dativ-e
Основание: Обяснява се дали може
или не може да отпада Dativ-e.
Дума: Datum
Препратка към: Brief (2)
Основание: Отговаря се на често за¬
давания въпрос за оформяне на да¬
тата в началото на писмо.
III.	Списък на съкращенията
Abk.	Abkürzung
(съкр.)	(съкращение)
а. с. V.	accusativus cum
infinitivo
(Akkusativ + Infinitiv)
(в.п. + инф.) (винителен падеж c
инфинитив)
ahd.	Althochdeutsch
(ствн.)	(старовисоконемски)
Akk.	Akkusativ
(в.п.)	(винителен падеж)
Bd.
(т.)
bes.
(ос.)
bzw.
(съотв.)
Band
(том)
besonders
(особено)
beziehungsweise
(съответно)
Dat. .
Dativ
д. п.
дателен падеж
d.h.
das heißt
т.е.
(ще рече)
d.i.
das ist
т.е.
тоест
etw.
etwas
нщ.
Нещо
FAZ
Frankfurter Allgemeine
Zeitung
-
(Франкфуртер
Алгемайне Цайтунг)
Fern.
Femininum
ж.р.
женски род
firanz.
Französisch
френ.
френски (език)
frühnhd.
frühneuhochdeutsch
рвн.
рановисоконемски
frz.
ranzösisch
фр•
френски
geh.
gehoben
книж.
книжовно
Gen.
Genitiv
р.п.
родителен падеж
Ggs.
Gegensatz
обр.
противоположното
griech.
griechisch
грц.
гръцки
ital.
italienisch
итал.
италиански
Jh.
Jahrhundert
в.
век
jmd.
jemand
HK.
някой
jmdm.
jemandem
нкм.
някому
jmdn.
jemanden
нкг.
някого
jmds.
jemandes
нч.
нечий

Относно подбора и подредбата на статиите
10
kaufm.
kaufmännisch
sog.
so genannt
търг.
търговски
т.нар.
südd.
така наречен
süddeutsch
landsch.
диал.
landschaftlich
диалектно
юнем.
Южнонемски
lat.
lateinisch
и.
und
пат.
латински
и
U.Ä.
u
und Ähnliches
Mask.
Maskulinum
и др. под.
и други подобни
м.р.
мъжки род
u. dgl.
und dergleichen
mhd.
mittelhochdeutsch
и др. под.
и други подобни
свн.
средновисоконемски
ugs.
umgangssprachlich
mittellat.
mittellateinisch
разг.
разговорно
слат.
среднолатински
USW.
и т.н.
und so weiter
и така нататък
Neutr.
Neutrum
ср.р.
среден род
veralt.
veraltet
nhd.
neuhochdeutsch
остар.
остаряло
внем.
високонемски
vgl.
vergleiche
nordd.
сев.-нем.
norddeutsch
севернонемски
срв.
сравни
z.B.
zum Beispiel
o.Ä.
oder Ähnliches
напр.
например
или под.
или подобно
oberd.
oberdeutsch
гнем.
горнонемски
IV. Знаци за звукозапис, примери
o.dgl.
или под.
oder dergleichen
или подобно
и описание
österr.
österreichisch
а hat
hat
австр.
австрийски
а: Bahn
n Qber
ba:n
о:Ьв
Pers.
Person
в Uhr
u:b
л.
лице
ä Pensee
pä'se:
Plur.
Plural
ä: Gourmand gur’mä:
мн. ч.
множествено число
ai weit
au Haut
vait
haut
S.
siehe
b Ball
bal
вж.
виж
q ich
i<?
S.
Seite
d dann
dan
стр.
страница
d3 Gin
d3in
Schweiz.
schweizerisch
e Methan
met'acn
швейц.
швейцарски
e: Beet
be:t
Sing.
Singular
е hätte
’heto
ед. ч.
единствено число
s: wähle
Veda

11
Относно подбора и подредбата на статиите
е
timbrieren
te'bri.Tsn
P
Pakt
pakt
е:
Timbre
’te:bro
P_f
Pfahl
pfa:l
9
halte
’haltd
r
Rast
rast
f
Fass
fas
s
Hast
hast
9
Gast
gast
J
schäl
Ja:l
h
hat
hat
t
Tal
ta.l
i
vitgl
vi'ta:l
ts
Zahl
tsa:l
i:
viel
fi:l
tj
Matsch
matj
i
Studie
’tu:dio
u
kulant
ku'lant
i
bist
bist
u:
Hut
hu:t
i
ja
ja:
u
aktuell
ak'tuel
k
kalt
kalt
u
Pult
pult
1
Last
last
ui
pfui!
pfui
1
Nabel
'na:b(
V
was
vas
m
Mast
mast
X
Bach
bax
m
I
grfißem
'gro:srp
У
Mykene
myTcemo
n
Naht
na:t
У-
Rübe
’ry:bo
n
%
baden
%a:dn
У
Tuilerien
t)Hbri:on
9
lang
lag
Y
füllt
fvlt
0
Moral
mo'ra:l
z
Hase
'ha:z3
o:
Boot
bo:t
3
Genie
3e'ni:
o
loyal
loa'jatl
1
beamtet
bo'lamtot
6
Fondue
fö'dy:
6:
Fond
fö:
3
Post
post
Приложеният звукозапис следва зна-
0
ökongm
0ko’no:m
ковата система на Международната фо-
0:
Ql
0:1
нетична асоциация (IPA). С две точки
CE
göttlich
’goetln;
след таената се означава дължината им,
CE
Lund|st
löe'dist
напр. Ökonom [...'по:т]. Основното уда-
de:
Parfüm
pa'fce:
рение ['] стои пред ударена сричка, напр.
Heu
hoy
[vi’ta:!].

13
Важни граматически термини
Важни граматически термини
В краткия списък са посочени най-важните граматически термини, употре¬
бявани в настоящия том Duden, чрез който се обясняват разликите в съотноше¬
нията между определени факти. Той не е въведение в граматиката, а е и твърде
непълен. Предназначен е да помага, когато е необходимо, бързо да се проумява
значението на онзи граматически израз, служещ за обясняване на други речни¬
кови единици.
Речникът съдържа също така и статии, в които посредством много примери
се представят и граматически факти; буква “А” включва думи като Ablaut, Ab¬
leitung, Abstraktum, adversativ.
Adjektive (Eigenschaftswörter) са напр.
schön, dick, alt. Те променят формата
си по род, число, падеж и по правило
образуват степени на сравнение: schön
(основна степен)-schöner (сравнител¬
на степен) - (am) schönsten) (превъз¬
ходна степен).
Adverbien (Umstandswörter) са напр.
dahin, heute, sofort. Те не променят фор¬
мата си, а поясняват обстоятелства на
действието.
Akkusativ срв. Т Substantive.
Artikel (Geschlechtswörter) променят
формата си по род, число и падеж. Те
придружават съществителното. Разли¬
чават се два вида: определителен член
(напр. der Hund, die Katze, das. Haus) и
неопределителен член (напр. gin Mann,
eine Geschichte, gin Haus).
Beugung Под Beugung се разбира изме¬
нението / спрежението на глаголи
(напр; sie sitzt, ihr gabt), както и изме¬
нението /склонението на съществител¬
ни (напр. in Häusern), на членните фор¬
ми (напр. dem Mann), на местоимения-
та (напр. ihrer Mutter) или на прилага¬
телните (напр. der teure Wein).
Dativ срв. T Substantive.
Genitiv срв. t Substantive.
Infinitive (Nenn- oder Grundformen) ca
напр. kommen, lesen, denken. Това ca
форми, c които се назовават глаголите
и с които те се представят в речниците.
Konjunktionen (Bindewörter) са също
неизменяеми думи. Тяхната задача е да
свързват изречения, части от изречения
и думи (напр. und, oder, weil, dass). По¬
някога не е лесно точно да се опреде¬
ли, дали дадена дума е съюз или наре¬
чие. Помага видът на словореда: в прос¬
то изречение пред сказуемото могат да
стоят само наречия, а не съюзи. Някои
думи се употребяват и като съюз, и ка¬
то наречие:
(doch като съюз:) Wir möchten gerne
bleiben, doch wir haben keine Zeit.
(doch като наречие:) Wir möchten gerne
bleiben, doch haben wir keine Zeit.
Konjunktiv (Möglichkeitsform) предста¬
вя начина на действието, изказано чрез
глагола (Modus) като желано, възмож¬
но или недействително, напр. er habe
(“така той твърди”) das Buch gelesen;
ich käme gerne (“но не мога, защото ня¬
мам време”-): Würde sie mir doch helfen!

Важни граматически термини
14
Konsonanten (Mitlaute) са напр. т, р, s.
Противоположеното са: Т Vokale.
Nominativ Срв. Т Substantive.
Partizipien (Mittelwörter) Причастия са
партицип 1 (сегашно действително при¬
частие и деепричастие), напр. hoffend,
weinend, bindend, liegend, и партицип 2
(минало причастие), напр. gehofft, ge¬
weint, gebunden, gelogen.
Plural (Mehrzahl) срв. T Substantive.
Präpositionen (Verhältniswörter) са напр.
auf, aus, in, nach, über, von, zu. Те изра¬
зяват връзката, отношението между ду¬
мите: Sie sitzt gyf dem Stuhl. Er geht in
den Garten. Предлозите не се скланят,
а управляват само падежа иа следващо¬
то ги съществително.
Pronomen (Fürwörter) са напр. er, sie:
mein Auto, dieses fröhliche Kind. Те за¬
местват или придружават съществител¬
но (съотв. група съществителни) и про¬
менят формата си по падеж, род и чис¬
ло.	.
Singular (Einzahl) срв. Т Substantive.
Substantive (Nomen, Hauptwörter) са
напр. Meer, Tag, Luft, Richtung, Wetter¬
lage. По правило те са от определен род,
променят обаче формата си по число и
падеж:
Род:
мъжки	der Regen
женски	die Luft, die See
среден	das Wetter, das Meer
Число:
единствено
die Richtung
множествено
die Richtungen
Падеж:
именителен
der Tag
(wer или was?)
родителен
es Tages
(wessen?)
дателен
dem Tag
(wem?)
винителен
den Tag
(wen или was?)
Substantivierungen са напр. das Lesen.
das Schöne, etwas Neues, При субстан-
тивирането дума, която се отнася към
друга част на речта, се превръща в
Т Substantiv.
Superlativ (2. Steigerungsstufe/HÖchst-
stufe) срв. T Adjektive.
Verben (Zeitwörter) са напр. geben, wer¬
den, wünschen. Те се променят по лице
и число и образуват различните форми
за време (напр. gab - gegeben - wird
geben, wünschte-gewünscht-wirdwün¬
schen).
Vokale (Selbstlaute) ca a, e, i, o, и. Про¬
тивоположното ca: T Konsonanten.
Zahladj ektive/Zahlwörter обозначават
брой (напр. ein, vier, drittel, achtel) или
неопределено количество съотв. неоп¬
ределена мярка (напр.viel, wenig). Пое¬
, л едните биват наричани неопредели-
телии количествени прилагателни.

15
Списък на обзорните статии
Списък на обзорните статии
В долуизложения списък се включват всички съдържащи се в речника об¬
зорни статии. Той дава представа, при кои въпроси издирването на нужната ин¬
формация по-бързо ще отведе не до отделната дума, а до правилото.
Заедно с граматическите статии (напр. Adverb или Ellipse) намираме ста¬
тии за препинателните знаци (напр. Apostroph или Komma), а също така и отго¬
вори на стилистични (напр. Nominalstil или Wiederholung), правописни (напр.
Groß- или Kleinschreibung) въпроси, за общоезикови проблеми (напр. Ameri-
kanismen/Anglizismen), а и на такива, които се отнасят до оформяне на опреде¬
лен вид текст (напр. Anzeigen или Lebenslauf).
Повечето обзорни статии се предхождат от съдържание, а много от тях за¬
почват с таблици, в които се назовават въпросите към съответната тема, особено
често отправяни към “Службата за езикови справки”
Abkürzungen
съкращения
Adjektiv
прилагателно име
Adverb
наречие
Alphabetisierung
подреждане по азбучен ред
Amerikanismen/Anglizismen
американизми/англицизми
Anführungszeichen
кавички (долни/горни)
Anzeigen
съобщения; анонси
Apostroph
апостроф
Apposition
приложение
Auslassungspunkte
многоточие
Ausrufezeichen
удивителен знак
Aussprache
произношение
Bindestrich
съединителна чертица (малко
тире); дефис
Brief
писмо
Datum
дата
Demonstrativpronomen
показателни местоимения
Doppelpunkt
двоеточие
Einwohnerbezeichnungen auf -er
названия за местоживеене,
окончаващина “-er”
Ellipse
елипса
erstes Partizip
партицип 1 (сегашно
причастие)
Farbbezeichnungen
названия на цветовете
Fragezeichen
въпросителен знак
Fremdwort
чужда дума, чуждица
Bewerbung
молба (за кандидатстване на
работа)

Списък на обзорните статии
16
Fugen-s
Konditionalsatz
свързващо -S-
условно изречение
Fußnoten
Kongruenz
бележка под линия
съгласуване
Konjugation
Gedankenstrich
спрежение
голямо тире; тире
Konjunktion
gehabt
съюз
минало причастие на haben -
Konjunktiv :
партицип 2
конюнктив
Genitivattribut .
определение в родителен падеж
Lebenslauf
Genitiv-s
(автобиография
генитивно s или s за род. п. ,
Literaturangaben
geographische Namen
литературни бележки
географски имена
Getrennt- oder Zusammnenschreibung
■ Maß-, Mengen- und
слято или разделно писане
Münzbezeichnungen
Gleichstellung von Frauen und
названия за мярка, количество и
Männern in der Sprache
монети
равнопоставеност на жени и
мъже в езика
Namen
Groß- oder Kleinschreibung
[лични] имена
изписване с главна или с малка
Negation
буква
отрицание
Nominalstil
haben
номинален стил
имам
Numerale
Imperativ
числително име
повелително наклонение
Indikativ
Ortsnamen
изявително наклонение
местни имена (имена на
indirekte Rede
местности)
непряка реч
Infinitiv
Papierdeutsch
инфинитив (основна форма на
бюрократичен немски
глагола)
Passiv
страдатеяен залог
Klammem
Personennamen
скоби
лични имена
Komma
Pleonasmus
запетая
плеоназъм
Kompositum
Plural
съставна дума
множествено число

17
Списък на обзорните статии
Political Correctness
политически коректен/
некоректен
Possessivpronomen
притежателни местоимения
Prädikat
сказуемо
Präposition
предлог
Pronominaladverb
местоименно наречие
Punkt
точка
Reflexivpronomen
възвратно местоимение
Rektion
управление (рекция)
Relativpronomen
относително местоимение
Relativsatz
относително изречение
römische Zahlzeichen
римски цифри
satzwertiger Infinitiv
самостоен инфинитив.
satzwertiges Partizip
самостойно причастие
Schrägstrich
наклонена черта
Schrift
шрифт
Semikolon
точка и запетая
s-Laute
звукове “s"
Staatennamen
имена на държави
Straßennamen
имена на улици
Substantiv
съществително име
substantivierter Infinitiv
субстантивиран инфинитив
substantiviertes Adjektiv
субстантивирано прилагателно
substantiviertes Partizip
субстантивирано причастие
Titel und Bemfsbezeichnungen
титли и названия за професия
Umlaut
преглас
Unterlassung der Deklination
изпускане на склонението
Verb
глагол
Verbalsubstantiv
отглаголно съществително
Verbzusatz
приглаголна част
Vergleichsformen
форми за сравнение
Völker- und Stammesnamen
имена на народи и племена
Vornamen
лични имена
Wiederholung
повторение
Wortbetonung
словно ударение
Worttrennung
пренасяне на думите
Zahlen und Ziffern
цифри и числа
zweites Partizip
партицип 2 (минало
причастие)
2. Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

19
ab
А а
а: Относно изписване и склонение Т Bin¬
destrich (2.4.) (a-Laut); Т Einzelbuchsta¬
ben (des А, zwei А); Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5.) (von A bis Z, das a in
Rad).
k: Заимстваният от френски предлог се
употребява предимно в езика на тьр-
говията и разговорно вместо zu [je] за
посочване на единична цена, брой на
парче или под.: 10 Kisten а 50 Zigar¬
ren. Das Lexikon hat 8 Bände ä 1000 Sei¬
ten. Съществителното, зависимо от а,
стои във винителен падеж: ein Karton
ä40 Musterbeutel (а не: Musterbeuteln).
10 Dosen ä einen halben Liter.
Ode: 1. Пише се ä или е?: В средновисо-
конемски прегласуваното а се е преда¬
вало с е, а не какго днес с ä: kreftig (към:
kraft), днес kräftig. Затова и днес в мно¬
го от по-старите производни думс стои
е, където според по-новото правило би
трябвало да стои ä. Това е очевидно
особено при думи, които ясно се усе¬
щат като деривати, придружени от
лреглас, напр.: überschwenglich (свн.
überschwenclich), производно от: Über¬
schwang (свн. überschwanc), или behen¬
de (свн. behende, всъщност “bei der
Hand”) към Hand (свн. hant). Според
новата уредба на немския правопис по-
често се пише ä вместо е, т.е. там, къ¬
дето има основна форма с а. Така че
сега überschwänglich и behände се пи¬
шат са. В случая с Eltern - субстанти-
вирана сравнителна степен на alt (свн.
alt) - писането с е се е запазило, защо-
то белегът “стар” е избледнял спрямо
представата “майка и баща”; подобен
е случаят с edel (свн. edelfej) - прила¬
гателно, свързвано със съществително¬
то Adel (свн. adet) -, на което то е про¬
изводно; запазва се правопис с е. При¬
лагателното aufwendig, производно от
глагола auf wenden или съществително¬
то Aufwand, може да се пише и aufwän¬
dig. Според новия правопис същото ва¬
жи и за съществителното Schenke/
Schänke, т.е. според отнасянето му към
глагола schenken (в първоначално зна¬
чение “давам нкм да пие”) или към съ¬
ществителното [Ausjschank.
2. Т Aussprache (1).
Aachener: Жителите на гр. Aachen се на¬
ричат Aachener (nicht: Aacher). Назва¬
нието за местоживеене Aachener се пи¬
ше винаги с главна буква, даже когато
стои като несклоняемо прилагателно
пред съществително: Aachener Zeitun¬
gen, Stadtväter, Fußballspieler, t Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1).
Aas: Думата има две форми за множес¬
твено число: die Aase и die Äser. Фор¬
мата Äser е разговорна; прилага се са¬
мо, когато Aas бива употребявана като
ругателнадума.
ab: 1. ab unserem Werk * ab erstem/ers-
ten Mai * ab letztem/letzten Montag:
При обстоятелствени пояснения за
място предлогът ab се употребява са¬
мо с дателен падеж: ab unserem Werk;
ab welcher Station?; ab allen deutschen
Flughäfen. При обстоятелства за вре¬
ме, за количество или под. ab се упот¬
ребява и с винителен падеж: ab erstem
Mai или: ab ersten Mai; ab letztem Mon¬
tag или: ab letzten Montag; ab Mittwoch,
dem 3. April или: den 3. April. Ab 50 Ex¬
emplaren или: ab 50 Exemplare wird
Rabatt gewährt. Dieser Film ist jugend¬
frei ab zwölf Jahren или: zwölf Jahre. Ca-

Abbau
20
мо дателен падеж е възможен, когато
обстоятелствата се придружават от оп¬
ределителен член или местоимение: ab
dem 15. Mai; ab der dritten Runde; ab
meinem 18. Lebensjahr.
2.	ab Hamburg / von Hamburg [an] *
ab morgen / von morgen an: В днеш¬
ния език предлогът ab c пространстве¬
но значение отново стана обичаен,
предимно в езика на търговията и ад¬
министрацията, след като бе изтлас¬
кан от von [-an]: ab Werk, frei ab Ha¬
fen; ab Autobahnausfahrt Hannover; ab
Flughafen Tempelhof; ab 50 Kisten. При
обстоятелства за време се употребя¬
ват и ab, и von - an, като понякога ab
звучи твърде разговорно: ab morgen /
von morgen an; ab der vierten Stunde /
von der vierten Stunde an; ab Ostern /
von Ostern an. C ab и von - an се въ¬
вежда винаги продължително дей¬
ствие. Ето защо те не могат да се упот¬
ребяват при глаголи, които изразяват
краткотрайност, т.е. само: Unser Ge¬
schäft ist ab Mai / von Mai an wieder
geöffnet. Но не: Wir eröffnen unser Ge¬
schäft ab Mai / von Mai an.
3.	ab Montag, dem / dent Datum.
4.	der ab[be] Knopf: Наречието ab не
бива да се употребява в атрибутивна по¬
зиция (като определение): Некоректно:
Sie nähte den ab[b]en Knopf an. T Ad¬
verb (1).
5.	Правопис: t ab sein; T Getrennt-oder
Zusammenschreibung (1.5.); T Binde¬
strich (1.1.).
6.	von - ab / von - an: T von (6).
Abbau: Думата има две форми за мно¬
жествено число: die Abbaue и die Ab¬
bauten. В езика на минното дело -Ab¬
baue; в значението на “отдалечен имот”
- Abbauten.
abbuchen: Т buchen / verbuchen / abbu¬
chen
Abc: T Alphabet; T Alphabetisierung.
abdanken: Първоначално глаголът е
имал двойна употреба. До обичайната
и днес употреба на непреходен глагол
със значение “абдикирам” (er dankt ab)
е стояла и употребата му като прехо¬
ден със значение “уволнявам нкг (от
служба)” (einen Offizier abdanken). Ми¬
налото причастие (партицип 2) на пре¬
ходния глагол abdanken може, както
всички минали причастия от преход¬
ни глаголи, да се употребява атрибутив-
но (като определение). Така се е запа¬
зило и до днес правилното съчетание
der abgedankte (= уволнен) Offizier, ма¬
кар че глаголът вече не се употребява
като преходен. По аналогия партицип
2 на непреходния глагол понякога пог¬
решно се използва в атрибутивна по¬
зиция: der freiwillig abgedankte Mon¬
arch. Определението freiwillig дава яс¬
но да се разбере, че тук става дума за
непреходния abdanken. Т zweites Par¬
tizip (2.2).
Abdruck: Множественото число на Ab¬
druck със значение “разпечатване, раз¬
печатка” гласи Abdrucke: Von dem Bild
wurden mehrere Abdrucke hergestellt.
Множественото число на Abdruck в
смисъл “отпечатък; оставена следа” е
Abdrücke: Der Zahnarzt fertigte mehre¬
re Abdrücke an. In Kohle finden sich
manchmal Abdrücke von Pflanzen und
Insekten. T Druck, T Plural (1).
-abel: За отпадането на е при прилага¬
телни, окончаващи на -abel Т Adjektiv
(1.2.13). Срв. също Т Vergleichsformen
(2.2).
Abend / abends: С главна буква се пише
съществителното: es wird Abend, am /
gegen Abend, eines Abends, guten Abend,
zu Abend essen; по новия правопис съ¬
що: heute / morgen Abend. C малка бук¬
ва се пише наречието abends: von mor¬
gens bis abends, abends um 8 Uhr, diens¬
tags abends. Към dienstagabends, diens¬

21
abfragen
tags abends и Dienstagabend T Adverb
(3).
abendelang / Abende lang: Слято се пи¬
ше сложното прилагателно: Er trieb
sich abendelang in Kneipen herum. Nach
abendelangem Warten sah ich sie endlich.
Разделно и c главна буква -когато
Abende се схваща като съществително
с определение: Er trieb sich mehrere
i Abende lang herum. Drei Abende lang
plagte er mich. T Getrennt-oder Zusam¬
menschreibung (2.3).
Abenteurerin / Abenteuerin: Към Aben¬
teurer има две форми за женски род:
die Abenteurin и Abenteuerin. Коректни
са и двете. Т Substantiv (3).
aber: 1. Запетая пред aber: Пред aber
стои винаги запетая, независимо дали
свързва изречения или само части от
изречение: gut, aber teuer; ich habe
davon gehört, aber ich glaube es nicht.
2.	Словоред при aber: За разлика от
und, oder, sondern и някои други съю¬
зи за aber не е нужно да стои в нача¬
лото на изречението, свързвайки го с
предходното; дори когато стои към
/края на изречението, aber не влияе на
-еловореда му: Er war ein begabter Jun¬
ge, aber in der Schule versagte er / in
der Schule aber versagte er. В позиция
след спретнатата глаголна форма aber
действа уточняващо: Sie hörte Schrit¬
te, es öffnete aber niemand. Когато стои
обаче непосредствено след друга част
на изречението (подлог, обстоятел¬
ствено пояснение или под.), aber им
придава особена тежест: Er war klein
■ und dick, sein Bruder aber war groß und
schlank. Ich suchte sie im Büro. Dort
aber war sie nicht.
abergläubig / abergläubisch: Формата
abergläubig е по-рядка и се употребява
най-често за лица: Sie ist ziemlich aber-
■hgläubig. По-често срещана е формата
abergläubisch и тя може да стои, без да
се отнася към лице: abergläubische
Scheu. Т -ig / -sch / -lieh (3).
aberkennen: Приглаголната част ab-
обикновено се отделя от спретнатата
глаголна форма и се поставя в края на
изречението: Das Gericht erkannte ihm
die bürgerlichen Ehrenrechte ab (рядко:
... aberkannte ihm die bürgerlichen Eh¬
renrechte). T Tmesis (3) и T Verb (2.4).
abermalig / abermals: Прилагателното
abermalig следва да се употребява са¬
мо в позицията на определение при съ¬
ществителното: eine abermalige Opera¬
tion. Некоректна е употребата на aber¬
malig вместо наречието abermals: Sie
wurde abermals (а не: abermalig) ope¬
riert.
Abfahrtfs]-: При някои сложни същес¬
твителни с Abfahrt свързващото -s- се
употребява задължително, при други
то е колебливо. Задължително: Ab¬
fahrtshang, -lauf, -läufer,-piste,-rennen,
-strecke (всички ски-спортове). Колеб¬
ливо: Abfahrt[s]befehl, -gleis, -Signal, -
tag, -Zeichen, -zeit. T Fugen-s.
Abfahrtfsjzeit nach ...: Съчетания като
die Abfahrt[s]zeit nach Kassel са неко¬
ректни според езиковата норма, тъй ка¬
то предложното определение {nach
Kassel) погрешно става зависимо от ос¬
новната дума (-zeit) вместо от опреде¬
лящата {Abfahrt-). Правилна е форму¬
лировка като die Abfahrtszeit fiirden Zug
nach Kassel. T Kompositum (8).
Abflug- / Abflugs-: Съставните думи c
Abflug не носят свързващо -s-: Abflug¬
geschwindigkeit, -ort, -tag, -termin, -zeit
Са не: Abflugsgeschwindigkeit и т.н.).
abfragen: Глаголите abfragen и abhören
спадат към малкото, които могат да се
употребяват с две преки допълнения
във винителен падеж:Der Lehrer frag¬
te ihn das Einmaleins ab. Er hörte sie die
französischen Vokabeln ab. И при тях
обаче често се използва обичайната

abfrottieren
22
комбинация косвено + пряко допълне¬
ние: Der Lehrer fragt ihm das Einmal¬
eins ab. Коректни са и двете конструк¬
ции. Ако abfragen управлява само ед;
но допълнение, то винаги е във вини-
телен падеж: Der Lehrer fragt die Ge¬
schichtszahlen ab. Der Lehrer fragt die
Klasse ab. - В страдателен залог: Sie
wird die Vokabeln abgefragt или: Ihr
werden die Vokabeln abgefragt.
abfrottieren: T Verb (3)
abgedankt: f abdanken
abgenommen: Миналото причастие на
глагола abnehmen не бива да се упот¬
ребява атрибутивно (като определе¬
ние), когатото означава непреходност,
т.е. в значене “нщ. намалява; аз нама¬
лявам”. Погрешно: die abgenommenen
Zuschauerzahlen, Vorräte; die abgenom¬
mene Stärke, t zweites Partizip (2.2).
Abgeordnete, der und die: 1. oben genann¬
tem Abgeordneten / Abgeordnetem -
ihr als Abgeordneten / Abgeordneter:
Abgeordnete се скланя както прилага¬
телно в атрибутивна употреба: Er war
früher Abgeordneter. Eine Abgeordnete
verließ den Saal. Der Abgeordnete hat das
Wort. Die Abgeordneten treten zusammen.
Zwei Abgeordnete stimmen dagegen и т.
н. T Substantiviertes Adjektiv (2.1). а) В
род. п. мн. ч. след силно склонено при¬
лагателно е обичайно силното скланя-
не. Така че паралелно вървят: Er wurde
über die Versorgung ausscheidender Ab¬
geordneter (остар.: Abgeordneten) ge¬
sprochen. б) След силно склонено при¬
лагателно в дателен падеж ед. ч. днес
се скланя слабо: Oben genanntem Ab¬
geordneten (остар.: Abgeordnetem'l habe
ich meine Stimme gegeben, в) В прило¬
жение се среща в дателен падеж ед. ч.
заедно със силното често и слабото:
Mir als Abgeordneten ... до: Mir ab Ab¬
geordnetem ... Ihr als Abgeordneten... до:
Ihr als A bgeordneter... След Herrn днес
е обичайно слабо склонение: Ich habe
gestern mit Herrn Schmidt gesprochen.
Слабо и силно склонение стоят след
Frau: Ich habe gestern mit Frau Abge¬
ordneten /Abgeordneter Schmidt gespro¬
chen. При отсъствие на Herr съотв.
Frau скланянето е силно: Mit Abgeord¬
netem /Abgeordneter Schulze stimmt et¬
was nicht.	-
2.	einige Abgeordnete * alle Abgeord¬
neten * solche Abgeordnete(n): Относ¬
но склонение на Abgeordnete след, alle,
beide, einige и т.н.Т all- и т.н.
3.	des Abgeordneten Schmidt: Относ¬
но склонението на лично име след Ab¬
geordnete Т Titel und Berufsbezeichnun¬
gen (1.3).
abgesagt: Противно на правилото, че ми¬
налото причастие на непреходните гла¬
голи, образуващи перфект с haben, не
се употребява в атрибутивна позиция,
миналото причастие на absagen се сре¬
ща като определение в съчетанието ein
abgesagter Feind в значение “явен
враг”. Т Partizip 2 (2.2)
Abgesandte, der и die: 1. oben genann¬
tem Abgesandten / Abgesandtem * ihr
als Abgesandten / Abgesandter: По пра¬
вило Abgesandte се скланя като t Ad¬
jektiv в атрибутивна позиция: ein Ab¬
gesandter, die Abgesandte, zwei Abge¬
sandte, die Abgesandten des Königs и т.н.
Изключения и колебания има в дате¬
лен падеж ед. ч.: а) силно склонено
прилагателно днес бива следвано от
слабо склонено: oben gananntem Abge¬
sandten (остар. Abgesandtem): oben ge¬
nannter Abgesandten (остар. Abgesand¬
ter). б) в позиция на приложение често
стои слабо склонение заедно със сил¬
ното: mir als Abgesandten des Königs ...
до: ihr als Abgesandter ihrer Herrin ...
t substantiviertes Adjektiv (2.1).
2. einige Abgesandte * alle Abgesand¬
ten ■ solche Abgesandte(n): Относно

23
Abitur
склонението на Abgesandte след alle,
beide, einige и т.н. T all- и т.н.
abgesehen davon (,] dass По новия
правопис запетаята пред dass може да
се изпуска поради смисловата цялост
на съчетанието: Abgesehen davon [,]
dass der Strom vorübergehend ausfiel, hat
es keine Störungen gegeben. Es hat keine
Störungen gegeben, abgesehen davon [J
dass der Strom vorübergehend ausfiel.
Davon abgesehen [,] dass der Strom vo¬
rübergehend ausfiel, hat es keine StÖrun¬
gen gegeben. 3a abgesehen важат общи¬
те правила за употребата на запетая
както при причастна група (Т Komma
[4]): Abgesehen vom Preis[J waren wir
mit dem Hotel zufrieden.
abhalten: Подчинено изречение или ин-
, финитивна група, зависими от abhal¬
ten, не бива да съдържат отрицание. Не-
• коректно: Ich muss ihn davon abhalten,
■ nicht noch mehr zu trinken. Коректно: Sie
hielt ihn davon ab, keinen Lärm zu ma¬
chen. Некоректно: Sie hielt ihn davon ab,
keinen Lärm zu machen. Некоректно:
Seine Frau hielt ihn davon ab, sich nie¬
mandem anzuvertrauen. Коректно: Sei¬
ne Frau hielt ihn davon ab, sich jeman¬
dem anzuvertrauen. T Negation (1).
.abhängig: Прилагателното abhängig стои
обикновено в съчетание vonjmdmJ von
einer Sache abhängig sein: Diese Ent¬
wicklung ist vom Zufall abhängig. Er ist
[finanziell] von seinen Eltern abhängig.
Sie ist vom Alkohol abhängig. Такава е и
атрибутивната употреба: Wir sind gegen
eine vom Zufall abhängige Entwicklung.
Man muss den vom Alkohol abhängigen
Menschen helfen.
abhauen: T hauen
sbheften: След abheften in се употребява
обикновено дателен падеж: Sie heftete
_ das Schriftstück im Order ab.
Abhilfe: След Abhilfe не стои атрибути-
вен родителен падеж (Genitivus obiec-
tivus), защото то е съществително, про¬
изводно от непреходния глагол abhel¬
fen. Некоректно: die Abhilfe eines Übel¬
standes, eines Mangels, eines Fehlers или
под. T Genitivattribut (1.5.2).
abhören: Глаголите abhören и abfragen
са от малкото глаголи, които се упот¬
ребяват с две преки допълнения (във
винителен падеж): Der Lehrer hört die
Schüler die französischen Vokabeln ab.
Er fragt ihn das Einmaleins ab. И при
тях обаче често се среща обичайното
съчетание между косвено + пряко до¬
пълнение: Der Lehrer hört den Schülern
die französischen Vokabeln ab. Er fragt
ihm das Einmaleins ab. Коректни са и
двете конструкции. При наличие само
на едно допълнение, то е във вините-
лен падеж: Der Lehrer hört die Vokabeln
ab. Der Lehrer hört die Klasse ab. В стра-
дателен залог се казва: Sie wird sie Vo¬
kabeln abgehört или: Ihr werden die Vo¬
kabeln abgehört.	-
abisolieren: В старание да се доизясни
съдържанието към даден чужд глагол
често се добавя “домашна” пригпагол-
на част (срв. aufoktroyieren). Подобни,
често плеонастично смесени образува¬
ния са оправдани само когато стават по-
разбираеми спрямо простия глагол. В
случая isolieren това не става. Напро¬
тив, с добавка ab-, вероятно по образе¬
ца на abdichten, настъпва объркване. В
изречението Die Leitung wird abisoliert
не става ясно, дали кабелът е изолиран,
или е премахната изолацията му. В про¬
фесионалния език на техниката се е на¬
ложила употребата на abisolieren в сми¬
съла на “обелвам изолационната обвив¬
ка в края на кабел”. Т Pleonasmus.
Abitur: По Новите правила за разделяне
и пренасяне на срички думата се дели
по изговор A-bi-tur или етимологично
по съставки Ab-itur. Т Worttrennung
(2.2).

Abkürzungen
24
Abkürzungen / Съкращения
Често поставяни въпроси към съкращенията
Въпрос
Отговор
След кои съкращения стои точка, след
кои не?
точки (1.1), (1.2) в настоящата статия
Km-Zahl или km-Zahly т.е с главна или
с малка буква стри изписваното с мал¬
ка буква съкращение в съчетание със
съществително име?
точки (2.1), (2.5.) в настоящата статия
Как се образува множественото число
на съкращенията?
точки (3.1), (3.2) в настоящата статия
Как се скланят фирмени имена с доба¬
вени AG, KG или Gmbtn
точки (6.1), фирмени имена, съгласу¬
ване (1.2.8)
Съкращенията имат за задача да разтоварят разговор или текст; те служат
за поднасяне на по-кратка и по-бърза информация, поради което не могат да
бъдат отхвърляни категорично. Би било твърде обстоятелствено и времеемко,
ако участниците в дискусия напр. в телевизионните програми непрекъснато
изговарят Arbeitsgemeinschaft der öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten der
Bundesrepublik Deutschland вместо ARD и Zweites Deutsches Fernsehen вместо
ZDF.
Нужно е обаче да се избягват съкращения винаги, когато биха довели до
затруднено разбиране, дори заблуждение. Трябва да се внимава текстът да не се
претоварва със съкращения и така да се затруднява разбирането. Следва да се
употребяват само такива съкращения, които са известни на адресата, т.е. да не
се очаква напр., че вътрешно приетите служебни съкращения ще са разбираеми
и за външни лица.
Дори често съкращавани думи като Seite, Band, Anmerkung на свой ред се
изписват с членната си форма или предпоставеното числително име: die Seite
16, im 8. Barid, vgl. die Nummer 14 und die 3. Anmerkung von unten. Срв. следните
точки и подточки:
1	Точка при съкращения
1.1	Съкращения с точка
1.2	Съкращения без точка
1.3	Спорни случаи
2	Главна или малка буква при съкращения	:
2.1	Съкращаване в сложни думи

25
Abkürzungen
2;2 Съкращаване в началото на изречение
2.3	Главна или малка буква?
3	Склонение
3.1	Само изписвани, а не изговаряни съкращения
3.2	Съкращения, които се изговарят, както се изписват
4	Род
5	Ударение
6	Съкращение в позиция на приложение
6.1	An das / die Euro-Kreditinstitut AG
6.2	Препинателни знаци
1	Точка при съкращение
При съкращение в края на изречението точката на съкращението е и точка
на изречението: In diesem Buch stehen Gedichte von Goethe, Schiller, Heine и др.
1.1	Съкращения c точка:
Точката се употребява при съкращения, които се изписват, но не се изгова¬
рят, напр.: betr. (за: betreffend, betreffs), Dr. (за: Doktor), Ggs. (за: Gegensatz), LA.
(за: im Auftrag), Frankfurt а. M. (за: Frankfurt am Main), a. G. (за: als Gast), ü.d.M.
(за: über dem Meeresspiegel), usw. (за: und so weiter), z. T. (за: zum Teil), Ztr. (за:
Zentner). Това важи и за числителните имена: Tsd. (за: Tausend), Mio. (за: Million)
и Mrd.{ за: Milliarde).
Изключения: Точката се употребява и след някои съкращения, които днес
обикновено - предимно във всекидневния език - не се изговарят в пълната си
форма, напр. а. D. (за: außer Dienst), i. V. (за: in Vertretung), рра. (за: per procura),
h.c. (за: honoris causa); i. А. също вече не се изговаря в пълна форма.
1.2	Съкращения без точка:
Точка не се поставя след вуквените съкращения: BGB, AG, PC, Kripo, Akku,
UNO, GmbH & Co KG.
Особености:
1.	Професионални, служебни и под. уредби: В много професионални сфе¬
ри (напр. администрация, далекосъобщения) съкращенията на дълги словосъче¬
тания и срички не се пишат с точка (и Т Bindestrich [2.5]) и тогава, когато се
изписват, а не се изговарят: RücklVO (за: Rücklagenverordnung), JarbSchG (за:
Jugendarbeitsschutzgesetz), BstMdl (за: Bayerisches Staatsministerium des Innern).
Извън сверите на специализирана употреба подобно съкращаване трябва да се
избягва. Безточковите съкращения в телефонни указатели, жп-справочници и
други печатни издания на Германските пощенски АД и Германските жп-АД слу¬
жат единствено за вътрешна уредба и не са общовалидни.

Abkürzungen
26
2.	Съкращения за мерки, теглилки, химически елементи, посоките на
света и повечето названията на монети: Съкращенията за единици от мет¬
ричната система (т, km, kg, I и т.н.) са символи или знаци и се пишат без точка,
с изключение на традиционните местни единици като Pfd. (=Pfimd) и Ztr. ( =
Zentner). Без точка се пишат също знаците за посоките на света, за химическите
елементи и за много от названията на монетните единици (Т обаче 1.3): SW (=
Südwesten), С/ (= Clor), DM (Deutsche Mark) и т.н. Изключение прави съкраще¬
нието Pf{ = Pfennig), което се пише с точка. Формата на подобни съкращения
не се променя: 10 000 DM, die Eigenschaften des CI, über 5 m hoch.
1.3	Спорни случаи:
При названия на мерки и монети в немския обикновено се ползват местните
форми на съкращаване:ft(= Foot), yd (= Yard), L. (= Lira), Fr. и sFr. (= Schweizer
Franken). В банковото дело обаче се ползва и друг правопис: FRF, GBP, ITL (=
код на валута за ЕО относно: френски франк, британски паунд, италианска ли¬
ра).
Особен случай е съкращението Co. (= Compagnie / Kompagnie), изговаряно
във всекидневния език най-вече като [ko:]. То се среща почти само в названията
на фирми и според написаното като фирмено име стои със или без точка.
Относно съкращенията с разделителна чертица (UKW-Sender, Reg-Rat), Т Bin¬
destrich (2.5).
2	Съкращения с малка или главна буква
2.1	Съкращения на сложни думи:
Между съкращението и основната дума винаги стои съединителна чертица.
Правописът на съкращението с тавна или малка буква се запазва: Tbc-krank,
US-amerikanisch, km-Zahl.
Стилистично неправилно е повторното изписване на последната дума от
съкращението (напр. ABM-Maßnahme, ISBN-Nummer). В писмената реч следва
да се изписва само съкращението или цялото название.
2.2	Съкращаване в началото на изречение:
В началото на изречение простите съкращения се пишат с главна буква, напр.:
Vgl. (за: vgl. - сравни), Ebd. = пак там), Ib. или Ibd. = ibidem; пак там). Многоч¬
ленно, започващо с малка буква съкращение, е по-добре да се изписва в начало¬
то на изречение, тъй като необичайната главна буква може да смути разбирането
на текста, напр.: Mit anderen Worten ... (а не: M.a. W.)); Meines Erachtens ... (а не:
M.E.).
В съкращенията i.A.(im AuftragfeJ) и i.V. (in Vertretung), когато стоят след
завършен текст или сами пред личен подпис, първият член се изписва с главна
буква (I.A., I. V). В текст след вежливо обръщение, име на фирма, институция и

27
Abkürzungen
под., първият член на тези съкращения се изписва с малка буква, напр.: Mit
vorzüglicher Hochachtung i. V. Karl Müller. T Brief (5).
2.3	Главна или малка буква?
Съкращения, изписвани без точка, могат да получат белезите на дума, ако
носят собствен изговор, член за родова принадлежност и съответните форми на
склонение: dieUNO, der LKW, die NATO, der PC. Така се стига до там, че за някои
е допустимо изписването с малка буква след начална главна буква: UNO, (ай.)
Uno, NATO, (ajjl) Nato. При това има и съкращения, които се изписват винаги с
малка буква след главната: Aids, Azubi, Akku, Kripo.
3	Склонение
3.1	Само изписвани, но не изговаряни съкращения:
При такива съкращения склонитбеното окончание често не се изписва: ат
2. Dezember lfJ.( = laufenden Jahres; тази година [т.г.]); gegen Ende d.M.{ = dieses
Monats; този месец [т.м. j). При наличие на окончанието за склонение е валидно
следното: когато съкращението завършва на буквозвука от пълната форма на
названието, се добавя последният буквозвук на окончанието: Hrn. ( = Herrn),
Bde. (= Bände); в останалите случаи то стои след точката: mehrere Jh.e (= Jahr¬
hunderte), Äs ( = Bismarcks) Reden.
При формите за женски род окончанието -in или само -п се добавя към точ¬
ката на съкращението: Verf.in/Verf.n ( = Verfasserin), Prof.in ( = Professorin).
Съкращенията Verf., Prof., Dipl.-Ing. и т.н. се употребяват обаче както за мъ¬
же, така и за жени. Затова окончанието за полова принадлежност е ненужно,
доколкото това не се налага от контекста.
Формата за множествено число понякога изисква удвояване на крайния бук¬
возвук: Mss.( = Manuskripte), Jgg. (= Jahrgänge),^ (= folgende).
3.2	Съкращения, които се изказват, както се изписват:
При този вид съкращения (PKW, BGB и т.н.) също е ненужно да се поставят
окончанията за склонение, особено когато чрез членната форма е ясен падежът
или смисловата взаимовръзка в изречението: des PKW (рядко: des PKWs), des
BGB (рядко: des BGBs). В множествено число често се явява окончание -s, и то
при съкращения, чиято пълна форма в множествено число не завършва така: die
PKWs (до: PKW; ajjeiPKWeri), die MGs (до: MG; а не: die MGe), die AGs (не:
AGeh), die THs (не: THen). При съкращения в женски род към формата за мно¬
жествено число се добавя -s поради възможно объркване с формата за единстве¬
но число: die GmbHs Сне бива, защото формите за женски род и множествено
число съвпадат: die GmbH). Съкращения, окончаващи на “съскащи” съгласни,
остават без промяна (50 PS).
Друго е положението при сричкови и съкратени думи, които не се произна¬

Abkürzungen
28
сят по буквознаци, а като думи. Склонитбеното окончание s преобладава при
тях:
der Akku, des Akkus, die Akkus; das Foto, des Fotos, die Fotos; die Uni, der Uni, die
Unis; die Lok, der Lok, die Loks; der Bus, des Busses, die Busse.
4	Род
Граматическият род на съкращенията съвпада с този на пълната форма:
der LKW (der Lastkraftwagen), der Akku (der Akkumulator), die Lok (die Lokomo¬
tive), die Kripo (die Kriminalpolizei), der Bus (der Auto-, Omnibus), die Uni (die
Universität), das Labor (das Laboratorium) и т.н.
Изключения: das Kino (макар: der Kinematograph), das Foto (макар: J/e Fotogra¬
fie), die Taxe, das Taxi (макар: der Taxameter).
5	Ударение
Спелуваните съкращения носят ударението си в краесловната сричка: ADA С
[a:de:a:'tse], UKW [u:ka: Ve], Инциалните, сричковите и кратко абревиираните ду¬
ми, изговаряни като една дума, обаче носят ударението си в първата сричка:
АРО, Schupo, Derno. Т Wortbetonung (2).
6	Съкращения като апозиция
(приложено определение = приложение)
6.1	An das / die Euro-Kreditinstitut AG:
При поява на съкращения като AG, GmbH, KG, е. V. във фирмени названия и
под., обикновено става дума за приложения. Родът и числото на фирменото наз¬
вание се съгласуват не според апозицията, а според основната му дума, напр.: An
das Euro-Kreditinstitut AG (основна дума: das Institut), а не: An die Euro Kreditin¬
stitut AG c погрешно отнасяне към AG (die Aktiengesellschaft). Ако акцентът оба¬
че пада върху съответната форма на сдружение (AG, GmbH и т.н.), то родът и
числото на фирменото име се съгласуват по него; в такива случаи е по-добре то
да бъде изписвано: An die Aktiengesellschaft Hüttenwerk Oberhausen; die Produk¬
tion der Dichtungsring-Gesellschaft mbH.
Относно Die Floymann-Werke GmbH sucht / suchen ... T Kongruenz (l.2.8).
6.2	Препинателни знаци
В позиция на приложение след име съкращенията не се отделят със запетая:

29
abonnieren
Stahlwerke AG, Vereinigte Papiermühlen GmbH. Следпоставени съкращения при
титли, академични степени и под. също не се отделят със запетая: Vera Müller
М.А.
Ablaut: Отгласът е закономерната смяна
на гласната в коренната сричка на ети¬
мологично сродните думи, напр. wer¬
fen, warf geworfen, Wurf или singen,
sang, gesungen. В рамките на цялостния
развой на езика отгласът е от голямо
значение, защото спомага за образува¬
нето на много думи, а по този начин за
обогатяването на речника. Да не се
смесва отглас с Т Umlaut (преглас).
Ableitung: Наред с композицията t Kom¬
positum и префиксалното словообразу¬
ване деривацията е най-важното ези¬
ково средство за образуване на нови ду¬
ми. Като средства за образуване на де¬
ривати служат Т Ablaut и Т Suffixe.
Образуването на думи чрез отглас се
нарича също вътрешна деривация,
напр. Trank от trinken; Wuchs от wach¬
sen. Образуването на думи с помощта
на суфикси, т. нар. външна деривация,
става въз основа както на отделни ду¬
ми, напр. Schönheit от schön, така и на
словни групи, напр. blauäugig от mit
blauen Augen. Този вид словопроизвод-
Ство се нарича също Т Zusammenbil¬
dung.
ablöschen: t Verb (3)
ABM-Maßnahme: t Abkürzungen (2.1)
abnehmen: t abgenommen.
Abneigung: След Abneigung връзката се
осъществява обикновено с предлога ge¬
gen: eine Abneigung gegen einen Men¬
schen (не: vor einem Menschen) haben.
abnorm / abnormal / anomal / anormal:
Употребата на тези думи не е ясно оп¬
ределена; разграничителна линия от¬
съства. Общо за всички е основното
значение “отклоняващо се от нормал¬
ното, от правилото”. Прилагателното
abnorm е заето от лат. abnormis “откло¬
няващо се от правилото”. Думата се
употребява в сферата на медицината и
психологията в смисъл “болестен”:
eine abnorme Persönlichkeit; abnorme
Anlagen haben; abnorm veranlagt sein /
reagieren. Извън медицината и психо¬
логията abnorm Се употребява в сми¬
съл “необикновен”: abnorm große Füße,
ein abnorm kalter Winter. Прилагател¬
ното abnormal е изведено от abnorm.
To означава “болен, не нормален, без¬
смислен”: ein abnormales Kind; das ist
völlig abnormal. Прилагателното ano¬
mal е гръко-латинското anomalus “не¬
равномерно, неправомерно”. Както
abnorm то се употребява в сферата на
медицината и психологията в смисъл
“болестен”; отнася се до очебийни от¬
клонения в растежа и посочва изклю¬
чението: eine anomale Entwicklung; ein
geistig anomales Kind; sich anomal ver¬
halten. Често се Използва в преносен
смисъл "необикновен, ненормален”:
anomales Wirtschaftswachstum; anoma¬
le Verkehrsverhältnisse. Прилагателно¬
то anormal е хибридна форма от гръц-
ко-латинското'апогта/ и ереднолагин-
ското normalis и означава “ненорма¬
лен”: anormal veranlagt sein; ein anor¬
males Gedächtnis haben; ein anormal
kalter Frühlingstag.
abnutzen / abnützen: Заедно c abnutzen
се употребява и прегласуваната форма
abnützen, особено в Южна Германия и
Австрия.
abonnieren: Преходният глагол abonnie¬
ren изисква вече само винителен падеж

abpatroullieren
30
за предмети, нещото, за което биваме
абонирани: Ich abonniere eine Zeitung.
Преди abonnieren можеше да се свър¬
зва с винителен падеж за лица, т.е. в
смисъл “спечелвам нкг за даден або¬
намент, обвързвам нкг с абонамент”.
Абонираният предмет се свързваше с
предлога auf: jmdn. auf eine Zeitung
abonniren. Днес тази конструкция се
среща рядко. Употребима е обаче и
формата за пасив на състояние abon¬
niertsein, извеждана от тази стара упот¬
реба: Ich bin auf diese Zeitung seit Jah¬
ren abonniert. Може следователно да се
каже Ich habe die Zeitung abonniert или
Ich bin auf diese Zeitung abonniert.
abpatroullieren: T Verb (3)
abraten: Подчинено изречение или ин-
финитивна група зависими от abraten
не търпят отрицание. Коректно: Sie riet
ihrem Sohn davon ab, allein dorthin zu
gehen. Некоректно: Sie riet ihrem Sohn
davon ab, nicht dorthin zu gehen. T Ne¬
gation (!)
Abreißblock: Множественото число от
Abreißblock e die Abreißblocks, рядко die
Abreißblöcke. T Block,
abrunden / aufrunden: Дадено число мо¬
же да се закръгли нагоре или надолу
(“чрез събиране или изваждане да се
сведе към следващото цяло число”; тук
ab- не означава посоката надолу, както
напр. в abfallen или absteigen, а дои¬
зяснява процеса на закръгляне или из¬
равняване. Макар aufrunden в смисъла
“чрез добавяне свеждам до следващо¬
то по-високо цяло число” да е излиш¬
но, днес, особено в техниката , глаго¬
лът се е наложил, а abrunden се е спе¬
циализирал със значение “свеждам
чрез изваждане до цяло число”.
Abscheu: Казва се както der Abscheu, та¬
ка и (по-рядко) die Abscheu.
abschildern: Т Verb (3)
Abschluss: Съчетанието c функционален
глагол zum Abschluss bringen обикно¬
вено е по-уточняващо от глагола ab¬
schließen. Т Nominalstil.
Abschnittsnummern: ОтноснoAbschnitts-
numern като 1, 1.1,1.2 ит.н. Т Punkt(2)
abschrecken: Т schrecken,
abschwören: T schwören
ab sein (разг.): По новия правопис се из¬
писва винаги разделно, т.е. и в инфи-
нитив, и в миналото причастие: Der
Knopf wird bald ab sein. Ich bin sehr ab
gewesen ( = отпуснат, уморен), t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.5)
abseits: Предлогът abseits се употребява
c родителен падеж: abseits des Weges;
abseits größerer Städte; abseits allen Tru¬
bels. C предлога von (abseits von jeder
menschlichen Behausung) abseits е на¬
речие.
absenden: Формите за Präteritum и ми¬
нало причастие са: sandte /abgesndet и
abgesandt / abgesendet. Формите c -a-
ca по-често срещани,
absichern: T Verb (3)
absieben: T Verb (3)
absiden: T Verb (3)
absolut: Прилагателното absolut носи cy-
перлативно значение. Затова е излиш¬
но да се моля за absoluteste Ruhe вмес¬
то за absolute Ruhe. Т Vergleichsformen
(3.1).
absoluter Superlativ: t Elativ, t Ver¬
gleichsformen (3.5).
absolutes Verb: t Verb,
abspalten: t spalten.
abstellen: Обикновено след abstellen auf
/ in/ unter стои дателен падеж: Sie stell¬
te das Gepäck auf dem Bürgersteig ab.
Er stellte seinen Wagen in der Parkver¬
botszone ab.
abstempeln: T stempeln
Abstraktum: Под абстрактно съществи¬
телно се разбира име, назоваващо неп-
редметни, мислени явления, признаци,
чувства, процеси, действия, състояния,

31
Acht
отношения, времеви данни и т.н., напр.
.Grausamkeit, Leid, Treue, Nähe, Jugend,
Musik. Относно образуването на мно¬
жествено число на абстрактни същес¬
твителни Т Plural (5 и 6).
Abszess: Според езиковата норма се каз¬
ва само der Abszess, с изключение на
Австрия. Там паралелно се среща фор¬
мата от среден род das Abszess.
Abt / Äbtissin: Относно писмено обрь-
V щение f Brief (7).
abtauen: Т Verb (3)
abtrocknen: Непреходният глагол ab¬
trocknen “изсъхвам” е от глаголите, ко¬
ито изказват постепенна промяна. Та¬
кива глаголи образуват перфект както
със sein, така и с haben: Nach dem Re¬
gen ist es schnell wieder abgetrocknet /
hat es schnell wiederabgetrocknet. Свър¬
зването със sein се среща по-често.
Т haben (1).
abvermieten: Т Verb (3)
abwägen: Глаголът abwägen “обмислям
точно, разсъждавам” се спряга по непра¬
вилното (силно) и правилното (слабо)
слрежение: Sie wog / wägte das Für ind
Wider ab. Wir haben die die Gründe
ffigeneinander abgewogen i (рядко:) abge¬
legt. КонюнктивИ abwöge. T wägen (1).
abwärts: abwärts се изписва винаги от-
■ деляо от следващия го глагол: Wir wer¬
den den Fluss abwärts fahren. Er ist die¬
sen Weg abwärts gegangen. А също и по
новия правопис: Mit ihm ist es immer
abwärts gegangen, t Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.4)
Abwasser: Множествено число die Ab¬
wässer. T Wasser
abwenden: Формите на претеритум и ми¬
налото причастие са както wendete ab,
abgewendet, така и wandte ab, abgewandt:
Er wendete / wandte seinen Blick ab. Sie
hatte sich rasch abgewendet / angewandt.
Abziehen / Abziehung / Abzug: T Verbal¬
st snbstantiv.
abzüglich: Предлогът abzüglich, употре¬
бяван предимно в търговския език, се
свързва с родителен падеж: abzüglich
der Unkosten; abzüglich des gewährten
Rabatts. Силно скланяно съществител¬
но в ед. ч., стоящо само след предлога,
остава нескпонено: abzüglich Rabatt;
die Kosten abzüglich Porto. При отсъс¬
твие на явен белег за родителен падеж
в мн. ч. abzüglich се употребява с дате¬
лен: der Preis Jur die Mahlzeiten abzüg¬
lich Getränken.
abzugsfahig: T -fähig
ach / Ach: C малка буква се пише между¬
метието: ach so!, ach ja!, ach je! C глав¬
на- субстантивираната форма: Er hat
es schließlich mit Ach und Krach ge¬
schafft. Wir hörten den ganzen Tag ihr
Ach und Weh. t Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2).
Achlaut: Стои в противовес на Т Ichlaut;
артикулира се при допир на задната
част на езика към задното небце, като
напр. ch в Bach.
Achse / axial: t axial.
Acht: 1. Правопис: По новия правопис
съществителното Лей: се пише винаги
с главна буква в устойчивите словосъ¬
четания: Er hat dies außer Acht gelas¬
sen. Wir werden uns in Acht nehmen. Acht
се пише в съчетание c глаголите geben
и haben също само с главна буква и раз¬
делно: Acht geben, Acht haben: Du hast
Acht zu geben. Darauf habe ich leider
nicht Acht gehabt. Habt Acht! T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1).
2. Отрицание: При свързване на sich
in Acht nehmen c предлога vor в значе¬
ние “предпазвам се от нщ” подчинено¬
то изречение или инфитивната група
не се отричат Sie nahm sich davor in
Acht, zu fahren (некоректно: ... nicht zu
schnell zu fahren). Но в значението
“внимавам за нщ” без предлога vor от¬
рицанието е коректно: Nimm dich in

acht/ Acht
32
Acht, dass du dich nicht erkältest! Sie
nahm sich in Acht, dass sie keinen Fehler
machte. T Negation (1).
acht/Acht: Числителното се пише смал-
ка буква: wir sind zu acht; die letzten
acht; acht und acht macht sechzehn; die
Zahlen von acht bis zwölf; das Mädchen
ist erst acht; es war um acht (Uhr); es
schlägt eben acht; ein Viertel nach acht;
Punkt acht; sie kam auf Platz acht. C глав¬
на буква се пише съществителното: die
Zahl (Ziffer) Acht; eine Acht schreiben;
eine Acht schießen / auf dem Eis laufen;
mit der Acht (= трамвайна линия); eine
Acht im Rad haben, t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
achte / Achte: C малка буква се пише чис¬
лителното като прилагателно: das achte
Kapitel. Jeder achte Bundesbürger hat die¬
sen Film gesehen. C главна буква се пи¬
ше субстантивираното числително (=
определено номинално понятие). Това
важи според новия правопис и за слу¬
чаите, в които се сочи поредност: Er ist
der Achte (- по ред). Nur jeder Achte ( -
в поредицата) erhielt eine Karte. Er ist
der Achte (= по успех) in der Klasse.
Heute ist der Achte [des Monats]. C глав¬
на буква се пише числителното при име¬
на: Heinrich der Achte t Namen (4),
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
achtel / Achtel: Малката буква се пише
пред мерки и теглилки като определе¬
ние: ein achtel Zentner, ein achtel Liter
Milch. Главната - при субстантивира-
на форма: Ein Achtel des Weges haben
wir zurückgelegt. Er hat zwei Achtel des
Betrages gezahlt. Слято - като опреде¬
ляща дума в общоприети, устойчиви
названия на мерки и теглилки: ein Ach¬
telliter Milch; eine Achtelnote. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (4.1).
achten: 1. auf jmdn., auf etwas Achten /
jmds., einer Sache achten / jmdn., et¬
was achten: В значението “внимавам,
обръщам внимание на нкг или нщ” в
съвременната реч achten обикновено се
свързва с предлога auf: Sie achtete nicht
auf den Weg /auf die Schmerzen. Er ach¬
tete auf die Kinder. Der Chef achtet auf
Pünktlichkeit. По-честата в миналото
употреба с родителен падеж се среща
в приповдигнатия стил (общо взето в
изречения, съдържащи отрицание): Er
läuft wie einer, der auf der Flucht ist und
der Gefahr nicht achtet, welche ihm
überall droht (Langgässer). Там се сре¬
ща се понякога и винителен падеж: Die
Gefahr nicht achtend, war sie ins Wasser
gesprungen.
achten / beachten: auf etwas achten и et¬
was beachten могат да имат еднакво зна¬
чение: Sie sprach weiter, ohne auf die
Zwischenrufe zu achten / ohne die Zwi¬
schenrufe zu beachten. В това изречение
achten и beachten са носители на зна¬
чението “обръщам внимание на нщ” и
са взаимозаменяеми. При употреба ка¬
то преходен глагол achten изразява най-
често значението “уважавам, ценя, та¬
ча”, докато beachten - “действам съоб¬
разно”. Закони, разпоредби, правила,
указания и т.н. биват beachtet, а achten
“уважават се” закони, предписания,
претенции, мотиви, убеждения, въз¬
раст, чувствата на другия и т.н. Изпол¬
званото при щофиране съчетание Vor¬
fahrt achten идва от das Vorfahrtsrecht
achten и означава “уважавам нечие пра¬
во на предимство”. Свеждането на Vor¬
fahrtsrecht до Vorfahrt е не толкова ува¬
жение към нечие право, колкото съоб¬
разяване, спазване на закона. Затова е
по-добре тук achten да се замени с be¬
achten.
Acht geben: Т Acht.
Acht haben: t Acht.
Achtung: Вярното e Achtung vor jmdm. /
vor etwas haben, т.е. напр.: Sie hatte kei¬
ne Achtung vor ihren Großeltern. Заед¬

33
Adelsnamen
но c vor преди се е употребявал и пред¬
логътßr: Dazu habe ich viel zu viel Ach¬
tung fiir einen Offizier (Lessing).
Achtling gebietend / achtunggebietend:
По правилата на новия правопис се пи¬
ше Achtung gebietend или achtunggebie¬
tend: eine Achtung gebietende/achtung¬
gebietende Leistung. Съчетанието се пи¬
ше винаги слято при наличие на наре¬
чие катр определение: eine überaus ach¬
tunggebietende Leistung. Слятото изпис¬
ване важи и при степенуване на съче¬
танието като едно цяло: Sie beeindruckte
durch diese achtunggebietendere Leis¬
tung. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.1).
Achtzig / achtzig: C главна буква се пи¬
ше само съществителното Achtzig: Bei
der Lotterie wurde die Achtzig gezogen.
Винаги c малка буква се пише по но¬
вия правопис числителното achtzig, т.е.
и в случаи, където би могло да се схва¬
ща като субстантивирана форма: die
Zahlen von zehn bis achtzig; wir waren
achtzig Mann; er ist achtzig; Wein aus
dem Jahre achtzig (- годините на века);
wir fahren achtzig, gehen mit achtzig in
die Kurve; Tempo achtzig; auf achtzig
kommen, auf achtzigsein (“ядосвам се”).
Също: Ende / Mitte der achtzig; der
Mensch über achtzig; mit achtzig kannst
du das nicht mehr, t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
achtziger / Achtziger: Производната на
achtzig дума се пише с малка буква, ко-
гато се използва атрибутивно (като оп¬
ределение): achtziger (с цифра: 80ег)
Jahrgang; die achtziger Jahre (- на ве¬
ка); по новия правопис също: die acht¬
ziger Jahre ( = годините на жизнения
път между 80 и 89); eine achtziger Brief¬
marke. С главна буква се пишат произ¬
водните субстантивирани форми: ein
Mann um die Mitte der Achtziger; in den
Achtzigern sein; eine Achtziger ( = елек¬
трическа крушка) einschrauben; einen
milden Achtziger ( = вино); ein rüstiger
Achtziger ( = мъж на 80 и повече годи¬
ни). Т Achtzigei jahre, Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2 и 1.2.4), t Getrennt-oder
Zusammenschreibung (4.1).
Achtzigerjahre: Сложната дума Achtzi¬
gerjahre означава “житейските години
между 80 и 89”. В новия правопис тя
може да се употребява и за “80-те го¬
дини на даден век”: Eingeladen sind nur
Frauen in den Achtzigerjahren. Gezeigt
■ wind die Mode der AchtzigerjahreA acht¬
ziger / Achtziger.
a.c.L (accusativus cum infinitivo): T Akku¬
sativ mit Infinitiv.
Ackerbauer: Думата се скланя както по
слабото, така и по силното склонение:
des Ackerbauern заедно с: des Ackerbau¬
ers; die Ackerbauern ведно c: die Acker¬
bauer. В народознанието Ackerbauer (er
baut [ = обработва] den Acker) е произ¬
водно от словосъчетанието и трябва да
се скланя силно както Orgelbauer, Städ¬
tebauer и т.н.:Die Bewohner dieses Lan¬
des sind vorwiegend Ackerbauer und
Viehzüchter.
a.D.: След това буквено съкращение се
пишат точки, макар и днес U.D. често
да се изговаря не само außer Dienst, а и
а de. Т Abkürzungen (1.1).
Adelsnamen: 1. Склонение: а) die Bil¬
der Leonardo da Vincis / Leonardos da
Vinci - die Lieder Walter von der Vo¬
gelweide / Walter von der Vogelweides
Lieder-die Schriften Christian Knorrs
von Rosenroth / Christian Knorr von
Rosenroths Schriften: При благородни-
чески имена и образувани по подобен
начин други имена най-често се скла¬
ня фамилното име: die Werke Ludwig
van Beethovens; Gerta von Walkensteins
beste Freundin. Ако фамилното име се
състои от повече^имена, то се скланя
само първото: die Schriften Christian
3. Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Ad-hoc-Entscheidung
34
Knorrs von Rosenroth. Ако във фамил¬
ното име все още се усеща названието
на местно име, то тогава се скланя соб¬
ственото: die Lieder Walters von der Vo¬
gelweide; der Parzifal Wolframs von
Eschenbach. При съмнение се скланя
местното име: die Erfindungen Leonar¬
do da Vincis; der Wahlspruch Ulrich von
Huttens; но и: der Wahlspruch Ulrichs
von Hutten. Ако местното име стои не¬
посредствено пред съществителното,
към което се отнася, то обикновено се
скланя местното название: Walter von
der Vogelweides Lieder; Hoffinann von
Fallerslebens Gedichte; Christian Knorr
von Rosenroths Schriften. Правилото e,
че име, стоящо до основната дума, по¬
лучава окончанието за родителен па¬
деж (Т Personennamen [2.2.1]). б) die
Memoirien Baron Grotes / des Barons
Grote: Благородническите названията
за произход днес вече не са титли, а
съставки на името. Без член или мес-
тоимение се скланят фамилните име¬
на: die Memoiren Baron Grotes; die Ver¬
dienste Graf Schönecks; das Werk Frei-
herr von Taubes. Ако непосредствено
пред тях стои членна форма, скланя се
благородническото название: die Me¬
moirien des Baron Grote; die Verdienste
des Grafen Schöneck, das Werk des Frei-
herm von Taube. Ако благородническо¬
то название се предхожда от професия
или титла, то не се скланя: die Memoi-
rien des Professors Baron Grote; das
Werk des Dichters Freiherr von Taube.
2. Правопис на von в благородничес-
ки названия в началото на изрече¬
ние: В началото на изречение von се
пише с главна буква: Von Gruber er¬
schien zuerst.
Ad-hoc-Entscheidung: t Bindestrich (3.1)
Adieu / adieu sagen: По новия правопис
се пише главна или, както досега, мал¬
ка буква в случаи като: Sie mussten
einander Adieu / (също:) adieu sagen.
Adjektiv / Прилагателно име
Често поставяни въпроси към прилагателното
Въпрос
Отговор
Кога прилагателното се скланя силно
и кога слабо?
настояща статия, точка (1.1)
Как се скланят две прилагателни пред
съществително или как се казва: bei
dunklem Bayrischem Bier или bei dunk¬
lem bayrischen Biefl
настояща статия, точка (1.2.1)
Как се пишат съчетания от две прила¬
гателни, напр. bittersüß, schaurig-schön,
deutschamerikanisch ?
настояща статия, точка (2.2), съедини¬
телна чертица (4.6.4)

35
Adjektiv
1	Склонение
1.1	Видове склонение
1.1.1	Силно склонение
1.1.2	Слабо склонение
1.1.3	Смесено склонение
1.1.4	ein rosa Kleid / die lila Hüte
1.2	Особености на склонението
1.2.1	nach langem schwerem Leiden / nach langem schweren Leiden (Скланя-
не на две и повече определящи прилагателни или причастия)
1.2.2	frohen Sinnes / frohes Sinnes (Скланяне на прилагателно в родителен
падеж единствено число без предхождащ член)
1.2.3	unser von mir selbst abgeschickter Bericht • euer von allen unterschriebe¬
ner Brief (Скланяне на прилагателно или причастие след притежа¬
телно местоимение)
1.2.4	mir jungem / jungen Menschen • wir Deutsche / Deutschen (Скланяне на
прилагателно или причастие след лично местоимение)
1.2.5	einige schöne Bücher / alle schönen Bücher (Скланяне на прилагателно
или причастие след обобщително-неопределителни местоимения като
alle, einige, manche)
1.2.6	ein Besuch der Stadt und deren herrlicher Umgebung - der Mann, auf
dessen erschöpftem Gesicht... (Скланяне на прилагателно след dessen
и deren)
1.2.7	in schlechtem Zustand / im schlechten Zustand (Скланяне на прилага¬
телно или причастие след предлог)
1.2.8	mir als jüngerer / jüngeren Schwester • ihm als bekanntem / bekannten
Künstler (Скланяне на прилагателно или причастие като приложение)
1.2.9	Das Urteil des Richters war ein mildes / war mild • Diese Lage war eine
ungewöhnliche / war ungewöhnlich
1.2.10	in einer ähnlich schwierigen Lagen / in einer ähnlichen schwierigen Lage
(Прилагателно или причастие като определение на друго прилага¬
телно или причастие)
1.2.11	die chronisch Kranke
1.2.12	sich höflich Mühe geben (Прилагателно, допълващо устойчиво слово¬
съчетание)
1.2.13	ein ebenes / ebnes Gelände • ein dunkeier / dunkler Gang (Отпадане на е)
1.2.14	blöd / blöde • dick / dicke • mild / milde (Прилагателни c или без е в
краесловието)
1.2.15	Степенуване на прилагателното
2	Словообразуване на прилагателното име
2.1	pflegeleicht • schaumgebremst • winterfest
2.2	schaurig schön • melancholisch-heiter (Съставни прилагателни)
2.3	Препратки
3	Употреба на прилагателното в изречение

Adjektiv
36
3.1	der sich im Schrank befindende Schmuck • die ihr gehörenden Sachen
3.2	ein neues Paar Schuhe / ein Paar neue[r] Schuhe • ein kaltes Glas Milch /
ein Glas kalte Milch
3.3	kleines Kindeigeschrei • anorganischer Chemieprofessor
3.4	ein glitzernder goldener Ring / ein goldener glitzernder Ring (Последо¬
вателност на атрибутивните прилагателни)
3.5	Fußball brutal ■ Sport brutal • Urlaubssonne satt
3.6	Eine starke Raucherin / ein schlechter Esser
4	Стилистика на прилагателното име
4.1	fachliche Bildung / Fachbildung • weihnachtliche Musik / Weihnachts¬
musik • väterliches Geschäft / Geschäft des Vaters (Прилагателно вмес¬
то определяща дума или определение в родителен падеж)
4.2	Стил: blutiger Emst • hell begeistert (износени прилагателни)
5	Препратки
Думи като einsam, flott, blau и ungeschickt, характеризиращи живи същес¬
тва, предмети и понятия, състояния, процеси и дейности, се наричат прилага¬
телни имена (думи, сочещи признак). Те се скланят и общо взето могат да обра¬
зуват форми за степените на сравнение t Vergleichsformen. Те определят същес¬
твителното непосредствено (schöne Jacke, blaue Augen) или в съчетание с глаго¬
ли като sein, werden, bleiben (Sie ist /wird krank). В първия случай става дума за
атрибутивна. във втория за предикативна употреба на прилагателното. Атрибу-
тивна употреба освен това е налице в съчетание с наречие (weit draußen) и с
друго прилагателно (abscheulich kalt; 11.2.10). За разлика от това адвербиална
се нарича употребата при глагол, т.е. там, където се назовава обстоятелство (Der
Motor läuft gleichmäßig).
В по-старите граматики прилагателното, отнасящо се към глагола, също би¬
ва наричано наречие (Sie läuft schnell. Er spricht laut.). По-новите граматики вече
не правят това, защото наличните в старовисоконемския пришаголни форми на
прилагателните днес вече не съществуват. При разграничаване на прилагател¬
ното от наречие е важно да се прави разлика между функцията им като части на
речта и синтактичната им употреба, т.е. употребата в изречение.
Отличаване между части на речта: глагол, съществително, прилагателно
(напр. schön, laut, schnell), наречие (напр. dort, oft, sehr), местоимения и т.н.
Употреба в изречение: атрибутивна: das hübsche Mädchen; предикативна:
das Mädchen ist hübsch; адвербиална: das Mädchen singt hübsch.
Следните точки в статията се отнасят до склонението на прилагателните, обра¬
зуването и употребата им в изречение, както и до тяхната стилистика:

37
Adjektiv
1	Deklination / Склонение
1.1	Deklinationsarten / Видове склонение
1.1.1	Силно склонение
Мъжки род
Женски род
Среден род
ед. ч.
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
weich-er Stoff
(statt) weich-en Stoff[e]s
(aus) weich-em Stoff
(für) weich-en Stoff
warm-e Speise
(statt) warm-ег Speise
(mit) warm-er Speise
(für) warm-e Speise
hart-es Metall
(statt) hart-en Metalls
(aus) hart-em Metall
(für) hart-es Metall
ST.
.: ь' ■
X
5
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
weich-e Stoffe
(statt) weich-er Stoffe
(aus) weich-en Stoffen
(für) weich-e Stoffe
warm-e Speisen
(statt) warm-er Speisen
(mit) warm-en Speisen
(für) warm-e Speisen
hart-e Metalle
(statt) hart-er Metalle
(aus) hart-en Metallen
(für) hart-e Metalle
Дадено прилагателно се скланя по силното склонение, ако не се предхожда
от членна форма, местоимение, числително, или ако предхождащите го местои-
мение или числително име не носят окончание.
1.1.2	Слабо склонение
Мъжки род
Женски род
Среден род
ед. 4.
ИМ. n.
род. n.
дат. п.
вин. п.
der schnell-e Wagen
des schnell-en Wagens
dem schnell-en Wagen
den schnell-en Wagen
die schnell-e Läuferin
der schnell-en Läuferin
der schnell-en Läuferin
die schnell-e Läuferin
das schnell-e Auto
des schnell-en Autos
dem schnell-en Auto
das schnell-e Auto
MH. 4.
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
die
^er schnell-en Wagen
den
die .
schnell-en Läuferinnen
schnell-en Autos
Прилагателното име се скланя по слабото склонение, ако то се предхожда
от определителния член или от местоимение, носещо окончанието на послед¬
ния, с изключение на притежателно местоимение (вж. по-долу).

Adjektiv
38
1.1.3 Смесено склонение
Мъжки род
Женски род
Среден род
ед. ч.
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
kein schnell-er Wagen
keines schnell-en Wagens
keinem schnell-en Wagen
keinen schnell-en Wagen
keine schnell-e Läuferin
keiner schnell-en Läuferin
keiner schnell-en Läuferin
keine schnell-e Läuferin
kein schnell-es Auto
keines schnell-en Autos
keinem schnell-en Auto
kein schnell-es Auto
мн. ч.
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
keine
keiner schnell-en Wagen
keinen
keine
schnell-en Läuferinnen
schnell-en Autos
Прилагателното име се скланя по смесен тип склонение, ако то се предхож¬
да от неопределителен член, kein или притежателно местоимение.
Местоимения и числителни имена, след които склонението на прилагател¬
ното е колебливо (Т all-, beide, solcher и т.н.), се разглеждат в отделни статии.
1.1.4 ein rosa Kleid / die lila Hüte: T Farbbezeichnungen (2.2).
1.2	Особености в склонението на прилагатетелни
1.2.1	nach langem, schwerem Leiden / nach langem schweren Leiden (Скла-
няне на повече атрибутивни прилагателни или причастия). Стоящите при съ¬
ществителни имена две или повече атрибутивни прилагателни съотв. причастия
се скланят по еднакво: ein breiter, tiefer Graben. Същото важи за дателния падеж
ед. ч., зависещ от предлог: auf bestem, holzfreiem Papier; nach langem schwerem
Leiden. Ако стоящото непосредствено пред съществителното прилагателно име
образува заедно с него понятие (така нареченото включване), поради което по¬
между им няма запетая, то и двете прилагателни се скланят паралелно: bei dunk¬
lem bayrischem Bier; auf mit schwarzem Samt bespanntem rundem Tablett; nach
anerkanntem internationalem Strafrecht. Предишното правило - стоящо пред дат.
п. ед. ч. {bei dunklem bayrischen Bier) второ прилагателно да се скланя по слабо¬
то склонение - вече не важи. Понякога обаче при съществителни от м. и ср. р. в
дат. п. второто прилагателно се скланя слабо: eine Flut von weißem elektrischen
Licht ergoss sich breit in den Saal (Th. Mann); auf schwarzem hölzernen Sockel (Ca-
rossa); mit frischem, roten Gesicht (Döblin); nach schnellem materiellen Erfolg (Mann¬
heimer Morgen).
1.2.2	frohen Sinnes / frohes Sinnes (Склонение на прилагателното в ро-
дителен падеж ед. ч. без предхождащ член): Ако прилагателното стои само,
би трябвало за мъжки и среден род в родителен падеж то да се скланя по
силното склонение: frohes Sinnes, gutes Mutes, trauriges Herzens. Сега обаче
то се скланя слабо. Замяната на -es от -еп започва още в 17. век. Скланя се

39
Adjektiv
следователно: frohen Sinnes, guten Mutes, traurigen Herzens, die Abführung
jungen Weines. Силното склонение е запазено само в някои устойчиви съче¬
тания и в сложна дума: reines Herzens (до: reinen Herzens), geradeswegs (до:
gerade[nj wegs).
1.2.3	unser von mir selbst abgeschickter Bericht • euer von allen unterschrie¬
bener Brief (Склонение на прилагателно или причастие след притежателно мес-
тоимение): Прилагателно или причастие, зависещо при скланяне от притежа¬
телно местоимение, се скланя силно, ако самото предхождащо притежателно
местоимение не носи окончание: Ihr an das Finanzamt gerichtetes Schreiben. Ане
слабо: Ihr an das Finanzamt gerichtete Schreiben.
При подобни съчетания не се пише запетая; Т Komma (1).
Несигурност се появява предимно при притежателните местоимения unser
и euer, чийто завършващ на -er корен погрешно се схваща като силно окончание.
Правилно е: unser von mir selbst abgeschickter (не: abgschickte) Bericht; euer von
allen unterschriebener (не.- unterschriebene) Brief.
1.2.4	mir jungem / jungen Menschen * wir Deutsche / Deutschen (Склонение
на прилагателно или причастие след лично местоимение). [Субстантивирано]
прилагателно или причастие, предхождано от лично местоимение, обикновено
се скланя силно, защото тези местоимения не носят окончание по силно склоне¬
ние: ich altes Kamel; du großer Held; du Geliebter.
■ Има известно колебание в дат.п.ед. ч. и при трите рода: Ведно с mir jungem
Menschen, dir altem Mann, dir Geliebtem стои и mir jungen Menschen, dir alten
Mann, dir Geliebten. В дат. п. за ж.р. широко се предпочита слабото склонение,
като по този начин се избягва подобието със звученето в мъжки род: mir alten
Frau, dir treuer Seele, dir Geliebter. Основанието за това следва да се търси в
старанието да се избягва повтаряне на един и същ звук (-г) в края на думата (mir
alter Frau); (срв. alles Ernstes, allen Ernstes; t all- [5]).
В им.п. МН.Ч. също общо взето се върви по слабото склонение: wir alten
Kameraden, ihr treulosen Väter, wir deutschen Steuerzahlerinnen. След wir при суб-
стантивирани прилагателни и причастия присъства и силното склонение: wir
Deutschen I (по-рядко силно:) Deutsche; wir Grünen / (по-рядко силно:) Grüne;
wir Fußballbegeisterten / (по-рядко силно:) Fußballbegeisterte.
Във вин.п. мн.ч. е налице само силното склонение (вин.п.: für uns Deutsche;
für uns fortschrittliche Studierende), вероятно защото иначе не би се отличавал от
дат.п. (дат.п.: von uns Deutschen, von uns fortschrittlichen Studierenden).
1.2.5	einige schöne Bücher / alle schönen Bücher (Склонение на прилагател¬
но или причастие след местоименни прилагателни като alle, einige, manche). Скло-
-иението на местоименни прилагателни е колебливо, защото тези думи се трети¬
рат или като местоимения, или като прилагателни. Прилагателни имена или при-
яастия се скланят слабо, ако предходното местоименно прилагателно се схваща

Adjektiv
40
като местоимение: alle guten Tipps. А ако се схваща като прилагателно, то и
двете се скланят паралелно: einige schöne Bücher. Срв. отделните местоименни
прилагателни на съответното място в азбучника. Относно склонение на прила¬
гателното след zweier, dreier Т zwei (2).
1.2.6	ein Besuch der Stadt und deren herrlicher Umgebung * der Mann, auf
dessen erschöpftem Gesicht... (Склонение на прилагателно или причастие след
dessen и deren). Прилагателно или причастие, следващо показателните и отно¬
сителните местоимения dessen и deren, се скланя силно, защото местоименията
не влияят на склонението като определения в родителен падеж: Ein Besuch der
Stadt und deren herrlicher Umgebung (не: herrlichen) Umgebung lohnt sich. Der
Mann, auf dessen erschöpftem (не: erschöpften) Gesicht sich Enttäuschung malte,
gab das Rennen auf.
1.2.7	in schlechtem Zustand / im schlechten Zustand (Склонение на прила¬
гателно или причастие след предлог). Когато предлогът се слива с определите¬
лен член, прилагателното или причастието се скланят слабо: im schwarzen Kleid,
in getrockneten Zustand, zur gewohnten Stunde. След предлог при отсъствие на
определителен член скланянето е силно: in schwarzem Kleid, in getrocknetem Zu¬
stand, zu früher Stunde. - Двата начина на изразяване не обозначават едно и също
нещо. Изречението Das Haus ist in schlechtem Zustand посочва дадено обстоя¬
телство. А изречението Wir haben das Haus im schlechten Zustand übernommen
насочва към определеното и вече известно състояние на къщата. Т Präposition
(1.2.5.).
1.2.8	mir als jüngerer / jüngeren Schwester - ihm als bekanntem / bekann¬
ten Künstler (Склонение на прилагателно или причастие в приложение). В по¬
зицията на приложение прилагателното или причастието, непридружавани от
членна форма, се скланят силно: ein Blatt weißes Papier; von Frau Dr. Schneider,
ordentlicher Professor an der Universität Trier; mit Herrn Meier, ordentlichem Pro¬
fessorander Universität Mainz; mir als jüngerer Schwester; ihm als bekanntem Künst¬
ler. Понякога прилагателното или причастието толкова плътно се отнасят към
членната форма на определяемото или местоимението в дателен падеж, чето се
скланя слабо: mir als jüngeren Schwester; ihm als bekannten Künstler; mit einer Art
blauen Glasur, t Apposition (4).
1.2.9	Das Urteil des Richters war ein mildes / war mild * Diese Lage war eine
ungewöhnliche / war ungewöhnlich. Предикативно употребеното [свързаното c
неопределителен член] прилагателно понякога се скланя: Das Urteil des Richters
war ein mildes, вместо: Das Urteil des Richters war mild. Die Folgen für die Wirt¬
schaft werden katastrophale sein, вместо: Die Folgen für die Wirtschaft werden ka¬
tastrophal sein.
Подобни формулировки са смислени при класифицираща употреба на при¬

41
Adjektiv
лагателното: Diese Linie ist eine gerade, jene eine gekrümmte. Diese Frage ist eine
politische, keine pädagogische. Класифициращи са предикативно употребени при¬
лагателни, отнасящи се до притежание, произход, принадлежност или материя.
Те спадат към прилагателните, които могат да се употребяват само атрибутивно:
Der Wein ist ein spanischer, der andere ein italienischer. Dieser Teppich ist ein orien¬
talischer, jener ein chinesischer. Стилистично по-добре: Dies ist ein orientalischer,
das ist ein chinesischer Teppich. Dies ist eine politische und keine pädagogische
Frage и т.н.
Такива формулировки са възможни и там, където предикативно употребе¬
ното прилагателно се противопоставя на предходното атрибутивно прилагател¬
но и съдържа особен вид акцент. Тук също се усеща класифициране: Ein neues
Buch ist nicht immer ein gutes. Може да се каже обаче също: Ein neues Buch ist
nicht immer gut.
1.2.10	in einer ähnlich schwierigen Lage / in einer ähnlichen schwierigen
Lage (прилагателно или причастие като определение на друго прилагателно или
причастие): Прилагателно или причастие, определящо дадено съществително,
обикновено се скланя: ein altes, dürres Männchen. To не се скланя, ако определя
друго прилагателно или причастие: ein frisch gebackenes Brot; ein schneidend kal¬
ter Wind.
Следва да се обръща внимание, че изразът с несклонено прилагателно (напр.
in einer ähnlich schwierigen Lage) съдържа нещо различно от израза със склоне¬
но прилагателно (in einer ähnlichen schwierigen Lage). В изречението Ich befand
mich in einer ähnlich schwierigen Lage ähnlich е определение на schwierig, като
подобна се определя следователно трудността на положението. В изречението
Ich befand mich in einer ähnlichen schwierigen Lage подобно на schwierig ähnlich
е определение на Lage и се скланя също както думата schwierig. Следователно
трудното положение се определя като подобно.
Скланянето на прилагателно, определящо друго прилагателно, се счита нор¬
мативно за неточно, напр.: Du hast schöne warme Hände вместо правилното: Du
hast schön warme Hände. Ако човек някому е несимпатичен, то може да се каже
само Er ist ein ausgesprochen unsympathischer Mensch (а не: Er ist ein ausgespro¬
chener unsympathischer Mensch).
1.2.11	die chronisch Kranke: Несклонено прилагателно или причастие, оп¬
ределящо друго прилагателно или причастие, остава несклонено при превръща¬
нето му в име за лице:
chronisch krank - die chronisch (не: chronische) Kranke; geistig behindert - ein geis¬
tig Behinderter; einschlägig vorbestraft - der einschlägig Vorbestrafte; ewig nörgelnd
- ewig Nörgelnder; unmittelbar vergangen - unmittelbar Vergangenes.
В този смисъл преводът на “Le malade imaginaire” (Молиер) c “der eingebil-

Adjektiv
42
dete Kranke” е неправилен, защото героят на драмата е eingebildet [ermaßen], т.е.
мнимо болен, а не въображаемо болен.
1.2.12	sich höflich Mühe geben (Допълващо прилагателно при устойчиви
словосъчетания). Устойчиви съчетания от съществително и глагол (sich Mühe
geben; von etwas Kenntnis nehmen; Gefahr laufen) по правило могат да се разши¬
ряват само като цяло с едно прилагателно; то остава несклонено: Sie gab sich
höflich Mühe, ihm den Weg zu erklären. Er nahm nur flüchtig Kenntnis von dem
Brief Когато прилагателното се скланя, тогава то характеризира не начина на
действието, а само съществителното. Няма höfliche Mühe, а flüchtige Kenntnis се
казва само, ако се има предвид значението “знание, опит”. Подобно “знание” не
може да се взема (nehmen), човек може само да го има (haben).
1.2.13	ein ebenes / ebnes Gelände * ein dunkeier / dunkler Gang (отпадане на
е-то): При окончаващите на -е/ прилагателни е-то отпада в склонитбените фор¬
ми и сравнителната степен. Така се отбягва натрупването на неударени срички:
ein dunkler Gang, ein nobles Angebot, eine eitle Frau. В не толкова стар етап от
развоя на езика при подобни прилагателни е отпадало -е-то на склонитбеното
окончание -еп: im dunkeln Hain.
Прилагателни на -abel и -ibel също губят е-то в крайната сричка при склонение
и степенуване: eine respektable Leistung, ein flexibles Buch, eine praktikablere Lösung.
В писмения език прилагателните, окончаващи на -er и -еп, обаче обикновено
запазват е-то: ein finsteres Gesicht, ein ebenes Gelände. Ако основата на прилагател¬
ното все пак завършва на -аи- или -еи-, е-то се изхвърля: saures Bier, teure Zeiten.
Същото се отнася и до чуждите прилагателни: eine illustre Gesellschaft, integre Be¬
amte, eine makabre Geschichte. В по-ранен етап често е-то е отпадало от склонитбе¬
ното окончание при прилагателни на -er. mit düstern Mienen, einen muntern Knaben.
При склонените минали причастия, окончаващи на -еп, е-то понякога отпа¬
да по съображения на стихосложението или заради олекотяване на говорния акт:
gefrornes Wasser вместо gefrorenes Wasser; zerbrochner Krug вместо zerbrochener
Krug; gezogne Linie вместо gezogene Linie; gelungner Abend вместо gelungener
Abend.
1.2.14	blöd / blöde * dick / dicke * mild / milde (Прилагателни със или без е в
краесловие). Много прилагателни са носели краесловно е. С течение на времето
то е отпаднало; при други са налице форми с -е ведно с такива без -е: blöd /
blöde; trüb / trübe; feig /feige; zäh / zähe; mild / milde; öd / öde. При някои прила¬
гателни формата с краесловно -е е обичайната според езиковата норма: leise,
trübe, feige, при други - форма без краесловно е: dünn, dick (но срв. разговорни¬
те изрази sich dünne machen, sich nicht dicke haben).
1.2.15	Степенуване на прилагателните: t Vergleichsformen.

43
Adjektiv
2	Словообразуване на прилагателното
2.1	pflegeleicht * schaumgebremst • winterfest:
Склонността на немския език да образува сложни думи се проявява и при
прилагателните имена. Много сложни прилагателни остават само временни об¬
разувания, други биват лексикализирани, т.е. те се превръщат в постоянни еле¬
менти на словното богатство. Предпочитан композиционен тип са съчетанията
от съществително + прилагателно {halsfern, preisgünstig, motivgleich, struktur¬
elastisch, emtefrisch, säurefest, parteioffiziell, regenkühl, verkaufsoffen), съществи¬
телно + сегашно причастие {spanabhebend, wetterbestimmend, abendfüllend, ge¬
sundheitsschädigend, parteischädigend, satzschließend) и съществително + мина¬
ло причастие {sonnengereift, eisgekühlt, gasvergiftet, glasfaserverstärkt, wertgemin¬
dert, schaumgebremst, unfallgeschädigt, schulentlassen).
Този силен поток от сложни прилагателни бива критикуван от пуристична
гледна точка, което не винаги е оправдано, защото подобни образувания пред¬
ставляват действено средство за съкращаване на изказа {Der Kühlschrank hat
türbreite Fächer / Fächer, die so breit wie die Tür sind) и могат да служат за
стилистично обогатяване {Diese Generation ist fernsehmüde / des vielen Fernse¬
hens müde / vom vielen Fersehen müde). Не само рекламата, а и индустрията, и
науката се възползват от тази словообразувателна възможност, защото се из¬
правят пред задачата да овладеят в езиково кратка форма сложни процеси и
взаимовръзки.
Този вид словообразуване съвсем не е ново. Преди обаче то е било обичай¬
но предимно в поезията {früchteschwer, unheilschwanger; herzbewegend, himmel¬
schreiend, freudestrahlend, unheildrohend; siegestrunken, unheilgefasst, unglückver¬
folgt, herzbetrübt). Ако по-рано по този начин са се изказвали предимно настро¬
ения и чувства в поетична форма, то днес същите средства служат на деловия
изказ. Дори сложни прилагателни, съдържащи сравнение и изпълняващи общо
взето “окрасяващата си” функция, като налр. taufrisch (= frisch wie der Tau “свеж
като росата”), hauchzart ( = zart wie der Hauch “нежен като дъх”), grasgrün (=
grün wie das Gras “зелен като тревата), се ползват от езика на техниката за целите
на деловия изказ, напр. körperwarmes (= so warm wie der Körper “c топлинаГа на
тялото”) Wasser, eine handtellergroße (= so groß wie ein Handteller “c големината
на човешка длан”) Entzündung.
2.2	schaurig-schön • melancholisch-heiter
(съставни прилагателни)
Към възможностите за умножаване на прилагателните спада и свързването
помежду им. По този начин се въз произвежда особено въздействие или настро¬
ение, предимно когато се свързват две противоположни по съдържание прила¬
гателни {schaurig-schön, melancholisch-heiter, bittersüß bitter-süß). Подобни свър¬
звания са характерни предимно за поетичната реч: ein grausam süßes Lächeln.
Herr v. Pasenow wurde... wie ein Vorgesetzter mit schmal-steifer Verbeugung... be¬

Adjektiv
44
grüßt (Broch). Чрез сливането на съдържанията на двете думи се произвежда
определена ярка представа и по този начин изказът се обогатява.
2.3	Препратки:
Относно съчетания от типа Ekel erregend, Essen verbreitend t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.1); Относно свързване на прилагателни t Bindestrich
(4); T Farbbezeichnungen (3.1). Относно паралелизма на прилагателни, оконча¬
ващи на -al и -eil {personal /personell) t -al / -eil. Относно разликата в значение¬
то на прилагателните на -ig и -isch {vierwöchig /vierwöchentlich) и тези на -lieh и
-isch {kindlich / kindisch) t -ig / -isch /-lieh. Относно разликата в значението на
адйекгивни образувания на -bar и -lieh {unaussprechbar / unaussprechlich) Т -lieh/
-bar. Относно производните прилагателни от лични имена със суфикс -[ijsch
Т Personennamen (4).
3	Употреба на прилагателното в изречение
3.1	der sich im Schrank befindende Schmuck • die ihr gehörenden
Sachen:
Прилагателни, производни от глаголи, се употребяват понякога грешно по¬
ради аналогията с глагола. Некоректно е напр. свързването с възвратното место-
имение: Der sich im Schrank befindliche Schmuck wurde gestohlen. Правилно: Der
im Schrank befindliche Schmuck wurde gestohlen. Некоректно: Auf das Material
wird eine sich lösbare Schicht aufgetragen. Правилно: Auf das Material wird eine
lösbare Schicht aufgetragen.
Честата употреба на “gehörig” вместо “gehörend" не съвпада с езиковата
норма: Die Mutter räumte die in den Schrank gehörige Wäsche weg. По-добре: Die
Mutter räumte die in den Schrank gehörende Wäsche weg. Но не: Der meiner Freun¬
din gehörige Koffer wurde gestohlen. По-добре: Der meiner Freundin gehörende
Koffer wurde gestohlen.
3.2	ein neues Paar Schuhe / ein Paar neue[r] Schuhe • ein kaltes Glas
Milch / ein Glas kalte Milch:
Количеството, мярката или материалът образуват единство със следващото ги
съществително, затова прилагателното може да стои пред тях {ein neues Paar Schu¬
he); то може да се отнася и до двете думи в еднаква степен, без това да променя
смисъла: ein Paar neue[r] Schuhe, ein neues Paar Schuhe, ein neues Paar; ein Glas
guter Wein / guten Weines, ein gutes Glas Wein, ein gutes Glas; eine Tasse dampfender
Kaffee / dampfenden Kaffees, eine dampfende Tasse Kaffee, eine dampfende Tasse.
Понякога смисълът може да се промени. Между ein Glas frischefr] Milch и
ein frisches Glas Milchима разлика в съдържанието, доколкото ein frisches Glas
Milch съдържа смисъла “още една чаша мляко”. Не може напр. да се каже eine
schwarze Tasse Kaffee за eine Tasse schwarzen Kaffees.

45
Adjektiv
3.3	kleines Kindergeschrei • anorganischer Chemieprofessor:
Когато пред сложна дума стои прилагателно във функцията на определение
(атрибут), по съдържание то се отнася към последния член на съставната дума
(основна) или към цялата дума. Следователно не може да се прикачва към със¬
тавно съществително прилагателно, което по съдържание пасва само към пър¬
вия член на съставната дума. Най-често шеговити съчетания като kleines Kinder¬
geschrei или anorganischer Chemieprofessor са некоректни, защото “писъкът” не
е малък, а става дума за писък от страна на малки деца, а професорът не е неор¬
ганичен, а преподава “неорганична” химия. Т Kompositum (6).
3.4	ein glitzernder goldener Ring / ein goldener glitzernder Ring
(подредба от атрибутивни прилагателни)
Атрибугивното прилагателно, свързано най-тясно със съществителното, стои
и най-близо до него. Това се отнася особено до предметни описания, където
прилагателните носят отличаваща, класифицираща по вид или подвид функция:
ein glitzender goldener Ring; herrliches weißes Mehl; buschige schwarze Haare.
Ако обаче при съотв. подвид не се посочва, като напр. при weißes Mehl,
schwarze Haare, т.е. изброяват се белези, които не са в подчинителна връзка
помежду си, в реда може да има смяна. Или ако напр. на Haar се гледа не по
отношение на цвета, а на обема, се установява друг подвид; тогава ще се каже
schwarze buschige Haare, където schwarz е още един белег на “бухнали” коси.
Погрешно е обаче да се сменят местата на прилагателните, когато едното от
тях се отнася до съчетание от атрибутивно прилагателно и съществително. Кой¬
то иска да каже, че “старото” време е било “добро”, може да говори само за gute
alte Zeit, но не и за alte gute Zeit.
3.5	Fußball brutal Sport total • Urlaubssonne satt:
Атрибутивното прилагателно по правило стои пред съществителното и по¬
лучава окончание: eine milde Herbstsonne, verrostete Nägel, die kulturelle Entwick¬
lung.
В езика на рекламата и този на отделните професии несклоненото прилага¬
телното стои също след съществителното: Krönung light; Henkel trocken; Whisky
pur; Aal blau; 70 Nadelfeilen rund nach DIN 8342.
В разговорния език тази употреба служи за засилване изразителността на
съотв. стилистично средство: Das Leben pur (Hörzu). Sport total im Fernsehen
(Mannheimer Morgen). Über Fußball brutal reden alle (Hörzu).
3.6	eine starke Raucherin / ein schlechter Esser
Названието на лице, извършващо определена дейност (Nomen Agentis), мо¬
же да приеме прилагателно, свързвано първоначално с глагола, като определе¬
ние: Ingrid raucht stark. / Ingrid ist eine starke Raucherin. Klaus isst schlecht. /
Klaus ist ein schlechter Esser. Melanie schwimmt gut. /Melanie ist eine gute Schwim¬
merin. Die Einwanderer arbeiteten fleißig. / Die Einwanderer waren fleißige Arbei¬

Adjektiv
46
ter. Определенията от този вид, характеризиращи не лицето, а неговото поведе¬
ние, са напълно коректни.
4	Стилистика на прилагателното
4.1	Fachliche Bildung / Fachbildung • weihnachtliche Musik /
Weihnachtsmusik • väterliches Geschäft / Geschäft des Vaters
(Прилагателно вместо определяща дума или определение в родителен падеж):
Докато от една страна в езика се наблюдава тенденция към краткост и стег-
натост, т.е. икономия, от друга противодейства обратното развитие. Става така,
че в немски заедно с образуването на сложни съществителни имена често се
среща и употребата на атрибутивно прилагателно + съществително: berufliche
Erfahrung вместо Berufserfahrung, terminliche Schwierigkeiten вместо Termin¬
schwierigkeiten, weihnachtliche Musik вместо Weihnachtsmusik.
В повечето случаи между двата начина на изразяване има стилистична раз¬
лика или разлика в значението. При изкази като напр. gewebliche Veränderung
вместо Gewebeveränderung или terminliche Schwierigkeiten вместо Terminschwie¬
rigkeiten, вниманието се насочва към основната част на сложната дума Verände¬
rung или Schwierigkeiten. За разлика от сложната дума атрибутът сочи само един
допълнителен белег. Сложната дума и съчетанието могат да се употребяват при
подчертаване на разликата в значението: Eine winterliche Landschaft не е непре¬
менно Winterlandschaft, а само нещо, приличащо на зимното ( = така, както е
през зимата). Сложната дума и съчетанието изказват съществени разлики в зна¬
чението: schulische Aufgaben са задачи, присъщи на училищната управа; Schul¬
aufgaben са задачи, възлагани на учениците.
Често атрибутът се поставя на мястото на определение в родителен падеж:
das väterliche Geschäft вместо das Geschäft des Vaters или polizeiliche Anordnung
вместо Anordnungen der Polizei. Не винаги е ясно обаче, как се съотнася прила¬
гателното, дали напр. в erzieherische Fragen като определяща дума {Erziehungs¬
fragen) или като определение в родителен падеж {Fragen der Erziehung). Подоб¬
ни атрибути се употребяват шеговито вместо определение в родителен падеж:
töchterliches Benehmen, brüderliches Fahrrad, schwesterliche Kekse.
4.2	Стилът: blutiger Ernst • hell begeistert
(изчерпани по съдържание прилагателни)
Някои често употребявани съчетания от прилагателно и съществително се
схващат от стилистична гледна точка като клишета, напр. blutiger Ernst, dunkle
Ahnung, brennende Frage, nachtwandlerische Sicherheit, bleibende Erinnerung, wohl¬
verdiente Ruhe, wechselvolles Schicksal. Основната дума без прилагателно в мно¬
го случаи може да е по-въздействаща. Същото се отнася и до банални съчетания
на прилагателно + прилагателно (причастие), като напр. hell begeistert, diametral
entgegengesetzt.

47
Adverb
5	Препратки
Относно главната или малка буква при прилагателните имена Т Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1 и 1.2.2), t substantiviertes Adjektiv (1). Относно склонени¬
ето при употреба като съществително име Т substantiviertes Adjektiv (2).
Admiral: Паралелно с формата за мно¬
жествено число die Admirale се упот¬
ребява и форма с прегпасуване die Ad¬
miräle макар и по-рядко. Коректни са
и двете форми.
Adress-/Adressen-: Използва се образу¬
ване на сложни думи с Adressen-, напр.
Adressenänderung или Adressenver¬
zeichnis. Малкото тефтерче за адреси
и телефонни номера и днес се нарича
Adressenbuch. Сложната дума Adress¬
buch като “административен списък на
живущите” е остаряла. Сложни думи
с Adress- са разпространени в Швей¬
цария, напр. Adressänderung или
Adressliste. Т Fugenzeichen
Adverb / Наречие
Думи като hier, bald, trotzdem, eilends, определящи действието в изречението
по пространство и време, по причина и следствие, качество и интензивност и под.,
се наричат наречия (думи, сочещи обстоятелства). Подобно на прилагателното,
наречието може да се употребява в съчетание със съществително (das Haus dort),
с прилагателно {sehr schnell), други наречия {besonders gern) и глаголи {unten ап-
stoßen)', то обаче не се скланя и обикновено не образува форми за сравнение.
В по-старите граматики прилагателно, което се намира при глагола (напр.
Er lief schnell. Sie singt schon.), бива наричано наречие. Терминът наречие в та¬
къв случай се отнася не до съответната част на речта, а до употребата му в изре¬
ченото (срв. предварителните бележки към статия Т Adjektiv)
1.	eine zu[n]e Flasche * das beinahe Scheitern
(атрибутивно употребено наречие - пред съществително). За разлика от при¬
лагателните Т Adjektive, наречията не се поставят пред съществително като оп¬
ределение. Затова горепосочената употреба е некоректна: среща се в просторе-
чието: eine zu[n]e Flasche, ein auf es Fenster, ein abfbjer Knopf, eine balde Rück¬
antwort, die bislangen Lehren, die insgeheime Abneigung, die sogleiche Erledigung,
das beihnahe Zustandekommen. Понякога подобни форми използват писателите
. за характеризиране на разговорния изказ на героите си или с особени стилис-
-9ИЧНИ цели: ...das aber, was immer da war, ist müde vor zu oftem Erinnern (Rilke).
Относно атрибутивната употреба на наречия, окончаващи на -weise {probeweise,
schrittweise, teilweise и т.н.) t -weise.

Adverb
48
2.	öfter / öfters • durchweg / durchwegs • weiter / weiters:
Като белег за родителен падеж при обстоятелствено пояснение (des Abends
/ abends) s-ът често се добавя чисто механично към наречия, където всъщност
не му е мястото, напр. öfters, weiters, durchwegs. Подобни форми са разговорни
или регионални. В Австрия weiters и durchwegs са общо употребими.
3.	Mittwoch / mittwochs * Dienstagabend / dienstagabends / dienstags abends
usw.:
Употребата на съществително (напр. Mittwoch) или наречие (напр. mittwochs)
като обстоятелствено пояснение за време зависи от намерението, влагано в изка¬
за. В изречението Er ist Mittwoch zu Hause става дума за определена “сряда”, дока-
то в изречението Sie ist mittwochs zu Hause се твърди, че съответното лице е у дома
си всяка сряда. Еднократен времеви отрязък се изказва чрез съществителното, а
повторяемост - чрез наречието. Съчетания, от ден на седмицата, И, отрязък от
денонощието, се пишат по новия правопис слято: Am nächsten Dienstagabend tref¬
fen wir uns. Einen schönen Dienstagabends war sie plötzlich verschwunden. Наречия¬
та за отрязък от денонощието в съчетание с определен ден от седмицата могат да
се образуват по новия правопис като производни от съществително (напр. diens¬
tagabends от Dienstagabend) от една страна, а от друга - като две самостоятелни
наречия, окончаващи на -s (напр. dienstags abends). И двата случая на правопис те
означават “всеки вторник по вечерно време”). В съчетание с gestern, heute и mor¬
gen означенията за отрязък от денонощието по уредбата на новия правопис се
считат вече за съществителни имена и се пишат с главна буква: heute Morgen,
gestern Nachmittag, morgen Abend. (Същото се отнася и за vorgestern и übermorgen.)
t Dienstag (2), T Abend / abends, t morgen (1), t Mittag / mittags.
4.	Spätestens in einer Stunde / in spätestens einer Stunde * ungefähr nach
acht Tagen / nach ungefähr acht Tagen * fast in allen Fällen / in fast allen Fällen
(място на наречието в предложна група): Когато наречията стоят пред пред¬
ложната група, те се отнасят към съдържанието на цялата група: (spätestens) in
einer Stunde, (ungefähr) nach acht Tagen, (frühestens) in zwanzig Minuten, (fast) in
allen Fällen. Ако са вмъкнати в предложната група, те се отнасят по-тясно до
следващото ги (числително) име: (in) spätestens einer (Stunde); (in) frühestens
zwanzig (Minuten); (nach) ungefähr acht (Tagen); (in) fast allen (Fällen).
5.	Препратка: Относно употребата на наречия като съюзи Т Konjunktion (1)
adverbial / adverbiell: Няма разлика в
значението между двете форми. По-
рядко се използва формата adverbiell.
Т -al / -eil
adverbiale Bestimmung: t Umstandsbe¬
stimmung
Adverbialsatz: Обстоятелствени изрече¬
ния са въведените чрез съюз подчине¬
ни изречения, заместващи обстоятел¬
ствени пояснения. Т Finalsatz,? Kausal-

49
Akt/ Akte
satz,? Komparativsatz,? Konditionalsatz,
T Konsekutivsatz,? Konzessivsatz,? Lo¬
kalsatz, ? Modalsatz, ? Temporalsatz.
afroamerikanisch: По новия правопис ду¬
мата ее пише само слято -безсвързва-
ща чертица. По стария правопис се пра¬
ви разлика между afro-amerikanisch ( =
относно Африка и Америка) и afroa¬
merikanisch (=относно американци от
африкански произход).
AG: 1.Склонение: Множественото чис-
noHüAGedieAGs.AHedieAGen. ? Ab¬
kürzungen (3.2.)
2. AG в названия на фирми: При наз¬
вания на фирми съкращението AG е
съставна част от името и не се отделя
със запетая: Badenwerk AG, Vereinigte
Stahlwerke AG. Родът и числото на фир¬
меното название съответстват най-чес¬
то не на AG, а на основната дума: An
das Euro-Kreditinstitut AG (не: An die
Euro-Kreditinstitut AG). An die Vereinig¬
ten Stahlwerke AG (не: An die Vereinigte
Stahlwerke AG). В случая Bilanz der
Deutschen Milchhof AG е налице основ¬
на дума AG. В подобни случаи е по-
добре да се изписва съкращението: die
Produktion der Dichtungsring-Aktienge¬
sellschaft. ? Abkürzungen (6.1)
АЬя: Съществително der Ahn, преди скла-
ano само по силното склонение, сега
иман слаби форми в ед.ч.; родителен па¬
деж: des Ahns или des Ahnen, дателен и
вннкгелен: den, den Ahn или dem, den
Ahnen. В ми. ч. съществителното се скла¬
ла само по слабото склонение: die Ah¬
nen. ? Unterlassung der Deklination (2.1).
Ukh: 1. Склонение: Следващото ähn-
Bck [субстантивирано] прилагателно се
паралелно по същия начин: ähn-
tiche schöne Bilder, ein ähnliches großes
Haus, mitähnlichen alten Bildern; mitähn-
Ьскет Gescheitem, ähnliche Bekannte.
2. Правопис: Субстантивираното при¬
ви птг mm се пише по новия правопис
винаги с главна буква: Ähnliches und
Verschiedenes, das / alles Ähnliche, [et¬
was] Ähnliches [erkennen], nichts / viel /
wenig Ähnliches. Същото се отнася до
употребата ähnlich в смисъла на “sol¬
ches”: Wir haben schon Ähnliches erlebt;
Zeitschriften und/oderÄhnliches (съкр.:
U.Ä./o.Ä).
Ahrweiler: Жителите на град Арвайлер
се наричат Ahrweiler (а не: Ahrweilerer).
? Einwohnerbezeichnungen auf -er (1).
Akkusativ: Относно винителен падеж
(Wenfall, vierter Fall) ? Kasus; ? Akku¬
sativobjekt; ? Unterlassung der Deklina¬
tion (2.1).
Akkusativ mit Infinitiv (lat. = accusativus
cum infmitivo [a.c.i.]): Конструкцията
a.c.i. е характерна за латинския; две гла-
голни действия се обединяват, при ко¬
ето прякото допълнение на първото е
вършител на второто: Stefan hört seine
Schwester. Seine Schwester singt; a.c.i.:
Stefan hört seine Schwester singen. Вто¬
рото глаголно действие може да е раз¬
ширено с допълнение: Stefan hört sei¬
ne Schwester. Seine Schwester singt ein
Lied; a.c.i.: Stefan hört seine Schwester
ein Lied singen. Конструкцията вин. п.
+ инф. е ограничена само при глаголи¬
те sehen, hören, fühlen, lassen, heißen,
machen и spüren. При finden (Man fand
ihn am Boden liegen) и wissen (Weißt du
irgendwo ein schönes Plätzchen liegen?)
тя е вече необичайна. Относно слово-
реда при вин. п. + инф. ? lassen (2).
Akkusativobjekt: Допълнението във ви¬
нителен падеж стои в т.н. 4. падеж
(Въпрос: wen / was?): Der Bauer pflügt
den Acker. Sie besucht ihren Vater. Ich
weiß, dass du tüchtig bist. Sie beschloss
eine kleine Pause einzulegen. ? Objekt.
Akkusativobjekt, doppeltes: Относно
двоен винителен падеж ? abfragen,
? kosten, ? lehren.
Akt / Akte: eine Akte се нарича(т) пис-
4L Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Aktiv
50
мен (и) документни) в търговски или съ¬
дебен процес. Множественото число
die Akten назовава най-общо нещо на¬
писано без конкретизация: Hier ist die
Akte [към случая Майер]! Hier sind die
Akten ( = общата документация)! В реч¬
та на ад министрацията в Южна Герма¬
ния и Австрия се употребява и der Akt
вместо die Akte. Употребата на м. р. ня¬
ма нищо общо със значенията на Akt
“действие”, “част от драматургично
произведение” и “художествено изоб¬
ражение на голо тяло”.
'Aktiv: Думата Aktiv “работна група за
обсъждане и изпълнение на особени за¬
дачи” има две форми за мн. ч.: die Ак-■
tiys и по-рядко die Aktive.
2Aktiv: Под деятелна форма на глагола
се разбира характерната за немското из¬
речение гледна точка: носителят, вър-
шителят, подбудителят на глаголното
действие е изходният пункт и за него
се изказва нещо. Не е задължително
вършителят да е деятелен в строгия
смисъл на думата {Der Reiter schlägt das
Pferd. Der Hund bellt.)', изречения в де¬
ятелен залог са и следните: Der Kranke
leidet. Sie bekommt keine Post. Деятел¬
ният залог е следователно гледната точ¬
ка, която е независима от значението
на глагола.
Aküsprache: Така се нарича начинът на
изказ, наситен със съкращения. Т Ab¬
kürzungen
Akzent: Т Wortbetonung,
akzeptabel: При скланяне или сравнява¬
не отпада е-то от крайната сричка: ein
akzeptabler Vorschlag. Т Adjektiv (1.2.13)
-al: Към множественото число на същес¬
твителни, окончаващи на -al срв. отдел¬
ните думи (Т Admiral, Т General и т.н.)
-al / -eil: Суфиксите -al и -eil, с които се
образуват прилагателни, обикновено се
употребяват паралелно:personal -per¬
sonell; adverbial — adverbiell; virtual—
virtuell. Тъй като езикът не търпи двой¬
ни форми продължително, една от две¬
те форми постепенно отстъпва място
на другата, напр. adverbiell спрямо ad¬
verbial, или настъпва диференциация
на значението: formal “относно форма¬
та”, formell “съобразно формите на об¬
щуване, формално”, rational “разум¬
но”, rationell “икономично”; ideal “от¬
говарящо на най-висшите представи,
съвършено”, ideell “относно идеята”;
real “налично, действително”, reell
“честно, почтено”.
Alb/Alp: Новият правопис отстрани
объркването около двете коренни ду¬
ми Alb- и Alp- в полза на изписване с Ь.
С Alb се назовават подземния елемен¬
тарен “добър или зъл дух”, както и “та¬
ласъми, вампири”. Така се изключва
объркването с Alp ( = високопланин¬
ско пасище). В съставните думи се до¬
пуска правопис сЬяср: Albtraum, Alp¬
traum; Albdrücken, Alpdrücken.
all-: 1. Правопис: all- се пише c малка
буква дори когато стои до членна фор¬
ма или местоимение: Dem allem setzte
sie nichts entgegen (срв. 4). Es kamen
alle. Es geht um alle. При употреба на
alle като понятие е налице субстанти-
виране и по новия правопис следва да
се изписва с главна буква: mein Ein und
[mein] Alles, t Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.4.).
2.	aller übertriebene / übertriebener
Aufwand * die Beteiligung aller inter¬
essierten / interessierter Kreise: След¬
ващото all- прилагателно или причас¬
тие днес се скланя слабо: aller übertrie¬
bene Aufwand; trotz allem guten Willen;
die Beteiligung aller interessierten Krei¬
se. Слабото склонение понякога пог¬
решно обхваща и силните форми на по¬
казателното и притежателното место-
имение: alle seinen (вместо вярното:
seine) verzweifelten Anstrengungen. Сил¬

51
all-
ното склонение на прилагателното след
all- е остаряло и се употребява рядко:
aller übertriebener Aufwand; die Beteili¬
gung aller interessierter Kreise. T Adjek¬
tiv (1.2.5). Относно склонението nahalb
следа//- T halb(l).
3.	alle Anwesenden / Anwesende * für
alle Reisenden / Reisende: След all- суб-
стантивираното прилагателно или при¬
частие се скланя винаги слабо в ед. ч.:
alles Fremde; die Beseitigung alles Tren¬
nenden; trotz allem Schönen. Обикнове¬
но и в мн. ч. скланянето е слабо: alle
Abgeordneten, Angehörigen, Anwesen¬
den, Beamten; aller Unzufriedenen, Be¬
teiligten, Reisenden и т.н. Силните
форми се употребяват рядко: alle Ап-
wesende, alle Reisende, für alle Magen¬
kranke.
4.	dem allem / allen • diesem allem / al¬
len: След показателно, лично, относи¬
телно и въпросително местоимение
обикновено all- се скланя силно: das /
dieses alles; die/diese alle; ihr alle, euer
aller Wohl; was alles; welche alle. Само
при показателното местоимение ср.р.,
даг.п., ед.ч., заедно със силната стои и
слабата форма: dem allem или (по-чес¬
то): dem allen; diesem allem или diesem
allen; в предпоставена позиция: allem
dem, allem diesem (също: all[e]dem,
allfeJ diesem).
5.	die Grenzen allen / alles Wissens *
trotz allen / alles Fleißes: Пред същес¬
твително, ксето не е придружено от
членна форма, all- се скланя по прави¬
ло силно: alle Freude, aller Schmerz, alle
guten Menschen; aller Wahrscheinlichkeit
nach; aus aller Welt; wider alles Erwar¬
ten. Изключение прави род.п., ед.ч., м.
и ср.р., скланяни по благозвучие сла¬
бо: allen Ernstes; die Grenzen allen Wis-
. sens; trotz allen Fleißes. Силното скло¬
нение е запазено преди всичко в пос-
- ловици и поговорки (Geiz ist die Wur¬
zel allen Obels) и в случаи, когато меж¬
ду род.п., ед.ч. на all- и съществител¬
ното в м. или ср.р. има прилагателно:
trotz allen /alles guten Willens (пред суб-
стантивирано прилагателно или при¬
частие обаче all- се скланя силно, за-
щото родителиият падеж трябва да ли¬
чи: der Urheber alles Bösen).
6.	all die Mühe / alle die Mühe * all mei¬
ne Freunde / alle meine Freunde: Пред
съществително c членна форма или
местоимение all- може да стои и нес-
клонено. В им. и вин.п., мн.ч. формите
и при трите рода са еднакво употреби-
ми, докато в род. и даг.п. преобладава
несклонената форма: all / alle meine
Hoffnungen, Wünsche; das Kreischen all
/ aller ihrer Fans; bei all l allen seinen
Misserfolgen. При м. и ср.р., ед. ч. днес
във всички падежи е обичайна нескло-
нена форма: All der Fleiß war vergebens.
All mein Zureden half nichts. Es bedurfte
all meines Mutes. Склонената форма ве¬
че почти не се употребява: Wozu alles
dieses Geschwätz (Lessing). При същес¬
твителни от ж.р. в им. и вин.п., ед. ч.
стоят равноправно и двете възможнос¬
ти (all/alle meine Arbeit), докато в род.
и дат.п. преобладават несклонените
форми (all dieser Arbeit war er überdrüs¬
sig; ich in all meiner Unschuld und Un¬
wissenheit). Може да се каже най-общо,
че в случай на конкуренция между all
и alle несклонената форма обикнове¬
но подчертава личностното у говоре¬
щото лице.
7.	alle zehn Schritte / aller zehn Schrit¬
te * alle drei Minuten / aller drei Minu¬
ten: Според езиковата норма правилна
е формата във вин.п. Er drehte sich alle
zehn Schritte um. Alle drei Minuten klin¬
gelte das Telefon. Родителен падеж (al¬
ler zehn Schritte, aller drei Minuten) ce
среща регионално, особено в Саксония.
8.	alle Schüler: all- не може да сесвър-

allein
52
зва c Genitivus partitivus. Неправилно:
alle der Schüler или alle von den Schü¬
lern (възможно е тук да влияе образе¬
цът от английския all of the pupils), а
правилно е само: alle Schüler.
9.	alles, was: Правилно е само alles,
was: Er glaubte alles, was sie ihm erzähl¬
te. Alles, was ihm gefiel, kaufte er. Неп¬
равилно: Alles, das ihm gefiel... T Rela¬
tivpronomen (4)
10.	alle Kinder / die ganzen Kinder: Q
разговорния език често се употребява
ganze в мн.ч. вместо alle пред същес¬
твителни в мн.ч. Поне писмено тази
форма би трябвало да се избягва: alle
(а не: die ganzen) Bewohner, Kinder и
т.н.
11.	alles Politiker von hohem Rang:
Непроменяемото, обобщаващо alles
изисква именителен падеж след себе
си: Die Delegation bestand aus Schwe¬
den, Franzosen, Schweizern und Öster¬
reichern, alles Politiker (а не: Politikern)
von hohem Rang.
allein: 1. allein / alleine: По-кратката al¬
lein от дублетните форми а//е/л и allei¬
ne принадлежи на езиковата норма, до-
като alleine се възприема като разговор¬
на.
2.	Пуиктоация: Пред allein в значение
“но, обаче” винаги стои запетая: Ich
hoffte darauf, allein ich wurde bitter ent¬
täuscht.
3.	Слято или разделно писане: По но¬
вия правопис allein се пише винаги раз¬
делно пред глагол или причастие: al¬
lein sein, allein stehen, allein reisen, al¬
lein lassen, allein erziehen: eine allein er¬
ziehende Mutter; eine allein stehende
Frau. При субстантивиране обаче са
възможни и двата начина на писане: die
allein Stehenden, но и: die Alleinstehen¬
den. Т Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (1.2).
4.	Пренасяне: Пренася се по срички
al-lein, а не: all-ein.
allemal: Правил ната форма е allemal (не:
allemals). Т Adverb (2).
allerart / aller Art: НеопредеЛителното
числително име allerart “твърде, мно¬
го, всякакви” стои пред думата, към ко¬
ято се отнася {allerart Dinge), а раздел¬
но изписваното определение в род.п.
aller Art “от различен вид, различно” -
след нея (Mäntel aller Art, Tiere aller
Art), T Getrennt- oder Zusammenschrei'
bung (2.3).
allerbeste / Allerbeste: По новия право¬
пис субстантивираното прилагателно
се пише винаги с главна буква: Es ist
das Allerbeste, was ich je gesehen habe.
Също: Es ist das Allerbeste ( = sehr gut),
dass ... C малка буква се пише превъз¬
ходната степен след “ат”, която отго¬
варя на въпроса “wie?”: Es ist am al¬
lerbesten, wenn ... T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).
aller guten Dinge sind drei: Поговорката
съдържа формата за род.п. aller. Име¬
нителният падежalle е неправилен, за-
щото не само променя съдържанието,
но и обезсмисля изказа.
alles, was: Т all- (9).
Allgäuer: Наименованието за местожи¬
веене Allgäuer се пише винаги с главна
буква, също и като несклоняемо опре¬
деление на съществително име: der All¬
gäuer Abgeordnete: die Allgäuer Berge.
T Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
allgemein: C малка буква се пише прила¬
гателното: die allgemeine Wehr-, Dienst¬
pflicht, das allgemeine Wahlrecht, allge¬
meine Hinweise и т.н. По новия право¬
пис при субстантивиране - винаги с
главна буква: etwas Allgemeines, das All¬
gemeine, im Allgemeinen. Старият пра¬
вопис правеше разлика между изпис¬
ване с малка и с главна буква: im allge¬
meinen “общо взето, обикновено” (1т
allgemeinen geht es mir gut), im Allge¬

53
Alph abetisierung
meinen: Er bewegte sich stets im Allge¬
meinen( = без да се задълбочава). Като
съставна част на име прилагателното
се пише с главна буква: Allgemeiner
Deutscher Automobil-Club; Allgemeiner
Studentenausschuss; Frankfurter Allge¬
meine Zeitung, t Groß oder Kleinschrei-
bung(1.2.1).
Allotria: die Allotria (= безсмислици, глу¬
пости) е остаряла форма за мн. ч., която
с времето загубва значението за множес-
твеност и днес е от cp. р.: das Allotria.
alltags / Alltags: C малка буква се пише
наречието (въпрос: кога?): alltags wie
feiertags. Du kannst diesem Rock nur all¬
tagstragen. C главна буква - родител-
ният падеж на съществителното der
Alltag: die Sorgen des Alltags, T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.1 и 1.2.1).
allzu: По новия правопис наречието allzu
се пише винаги разделно от следващо
наречие или прилагателно: Er beschäf¬
tigte sich allzu sehr mit seinem Auto. Wir
hatten allzu schlechte Erfahrungen ge¬
macht. Zuerst hatte die Sache keine allzu
große Bedeutungfür mich. По стария пра¬
вопис е валидно разделно писане само
когато думите биват ясно отделяни спо¬
ред ударението или следващата дума е
склонена. Слято се пише остарялото
allzumal (= всички заедно, винаги).
Alp: t Alb/Alp.
Alphabeth / Азбука
Немската азбука има 26 букви, разположени в следния ред:
ab cdefghijklmnopqrstuvwxyz
ABCDEFGH I JKLMNO P QRSTUVWXYZ
Към тях спадат ß (T s-Laute) и прегласуваните
ä ö u
Ä Ö Ü
Сравни също t Schrift.
Alphabetisierung / Азбучен ред
Азбучната подредба на статиите в речници, лексикони, справочници от общ
характер и регистри се изгражда върху следните принципи:
1.	При думи, отличаващи се само по признака правопис с главна или малка

als
54
буква, думата, изписвана с малка буква, предхожда тази, изписвана с главна (mal -
Mal).
2.	Азбучната подредба важи не само за отделните думи, но и за съкращени¬
ята, устойчивите словосъчетания, словосъчетанията с “дефис” и т.н. (abbürs¬
ten - Abc-Buch - abchecken; Achim - Achlaut - a. Chr.; Cherbourg - cherchez la
femme - Cherrybrandy).
3.	Допълващите фамилното име von, van, de и т.н. не участват в азбучната
подредба {Stapler - Stoppen - van Star); изписват се с главна буква, ако участват
в името (Vanbrugh - Van Buren - Vance) или са съставна част от словосъчетание
{Vanadiumstahl - Van Allen - Van-Allen-Gürtel).
4.	Академични звания, служебни и благороднически титли не участват в
азбучната подредба {Hatz-Hatzfeld, Franz Freiherr von - Hatzrüde). Изключение
прави участието им в словосъчетание {Drogerie - Dr.-Otto-Müller-Straße - Dr.
paed). В поименни списъци академичните звания се поставят след името {Braun,
Karin, Dr. - Braune, Wilhelm, Prof. Dr. -Bruhns, Mechtild, M.A.).
5.	Диакритичните знаци като прегласните точки или ударенията не участват
в азбучната подредба, така че ä, ö, ü, äu се третират като а, о, и, au {Harke -
Härlein - Harlekin); само в случаите на конкуренция обикновената буква стои
пред тази с диакритичен знак {Bar - Bär, schon - schön). Изписването на лични
или фамилни имена с ае, ое, ие стои след ad, od, ud {Godel - Goethe - Gof). (Тук
правят изключение адресните и телефонни указатели, картотечните и библио¬
течни каталози, доколкото ä, ö, й се водят като ае, ое, ие, т.е. те следват ad, od,
ud.).
6.	ß се води като ss. При еднакъв правопис думата, изписвана cß, стои пред
тази със ss {Neiße - Neisse).
als: 1. Als / Wie ich das Fenster öffne...:
В подчинено изречение за време със
сказуемо в минало време wie, за разли¬
ка от стандартното als, се приема като
белег на небрежен изказ: Als / (разг:)
Wie sie aus dem Haus kam, fing es zu reg¬
nen an. Ако сказуемото е в сегашно вре¬
ме, се използват и двата съюза: Als / Wie
ich das Fenster öffne, schlägt mir hefti¬
ger Lärm entgegen.
2.	die Verhaftung des Generals als
Drahtzieher / als Drahtziehers * ihm als
politischem / politischer Flüchtling:
t Apposition (3).
3.	Er betrachtet sich als großer Held /
als großen Helden: За свързване c als
след sich ansehen, sich betrachten, sich
erweisen, sich zeigen и т.н. срв. отдел¬
ните статии и Т Kongruenz (4.2).
4.	das Vermögen dieses als eiserner Spa¬
rer / als eisernen Sparers bekannten
Mannes: t Attribut (1).
5.	Пунктоация: Пред съюза als стои за¬
петая, защото той въвежда подчинено
изречение: Sie sah das Unglück, als sie
das Fenster öffnete. Sein Herz schlug
schneller, als er sie sah. Пред als като
сравнителна частица стои запетая, ко-
гато следва цяло изречение: Vera ist grö¬
ßer, als Wilhelm im gleichen Alter war.
Пред инфинитивна група според новия
правопис запетаята е факултативна: Du

55
als
brauchst nichts zu tun als ruhig zuzuse¬
hen. Du brauchst nichts zu tun, als ruhig
zuzusehen. Относно подробностите за
запетаята при als срв. долната таблица.
Запетая при a/s
1. Съюзът als въвежда подчинено из¬
речение за време, отделяно чрез за¬
петая:
1. Съюзът als е част от съчетание, ко¬
ето се възприема като единство и не
се отделя със запетая:
Wir kehrten zurück, als es Abend wurde.
Wir kehrten zurück, gerade als es Abend
wurde.
Als es Abend wurde, kehrten wir zurück.
Doch als es Abend wurde, kehrten wir zu¬
rück.
Wir kehrten, als es Abend wurde, zurück.
Damals, als Jörg Examen machte, war ich
verreist.
Erst als es Abend wurde, kehrten wir zu¬
rück.
2. Съюзът als въвежда чрез запетая
подчинено изречение за сравнение
или съответна инфинитивна група.
По новия правопис запетаята при
инфитивната група е факултативна.
2. Като сравнителна частица als стои
между частите на изречението:
Er ist klüger, als du denkst.
Er ist klüger als du.
Es ging besser, als sie erwartet hatte/ als
[es] zu erwarten war.
Es ging besser als erwartet.
Das ist mehr, als ich brauche.
Das ist mehr als genug.
Sie ist reicher, als man angenommen hat/
als angenommen wurde.
Sie ist reicher als angenommen.
Ich bleibe nicht länger hier, als bis sie
kommt.
Ich bleibe nicht länger als bis zu ihrer An¬
kunft hier.
Er konnte nichts Besseres tun [,] als zu
reisen.
Er konnte nichts Besseres tun als reisen.
Du brauchst nichts [anderes] zu tun [,]
als ruhig abzuwarten.
Hier hilft nichts als ruhiges Abwarten.
Zu arbeiten ist besser [,] als in der Lotte¬
rie zu spielen.
Arbeiten ist besser als in der Lotterie spie¬
len.

als / denn
56
Da das Wirtschaftswachstum niedriger ist,
als es vorausgesetzt wurde, sinkt auch die
Arbeitslosenzahl langsamer.
Da das Wirtschaftswachstum niedriger ist
als vorausgesagt, sinkt auch die Arbeits¬
losenzahl langsamer.
Man kann dem Frierenden keine größere
Wohltat erweisen [,] als ihn in einen ge¬
heizten Raum zu fuhren.
Man kann dem Frierenden keine größere
Wohltat erweisen als ihn in einen geheiz¬
ten Raum fuhren.
Er kleidet sich, als wäre er ein Künstler.
Sie tut immer so, als hatte sie kein Geld
und keine Zeit.
3. Съюзът als въвежда изброяване
след запетаята:
Was helfen uns jetzt unsere geheiligten
Wohlstandsgüter, als da sind Auto und Vi¬
deogerät?
4. Вмъкната c als вметната част мо¬
же да се отдели със запетаи:
4. Като вметната част als не се отде¬
ля със запетаи
(въпрос: als wer/was?):
Dr. Schäfer, als Vertreter des Nebenklä¬
gers, beantragte die Vernehmung eines
weiteren Zeugen.
Dr. Schäfer als Vertreter des Nebenklä¬
gers beantragte die Vernehmung eines
weiteren Zeugen.
5. Als свързва - винаги без запетая! -
сказуемното определение
(въпрос: wie?, als was?):
Frau Dr. Meier wirkte lange als Strafver¬
teidigerin in Köln.
Er gilt als unzuverlässig.
als / denn: T als als / denn als.
als / für / wie: При някои глаголи има из¬
вестна несигурност с коя от тези час¬
тици се свързва следващото прилага¬
телно или съществително. Налице са
различни възможности за варианти в
значението:
1. ansehen als ( = виждам като): Sie wur¬
den zeitlebens als Fremde angesehen. Er
sah diese Nachricht als verbürgt an.
2.	ansehen für ( = считам за): Sehen Sie
denn dieses Schreibenför echt an?
3.	betrachten als ( = виждам като): Man
betrachtete es als etwas Unumgängliches.
Ich betrachtete die Frage als erledigt. Sie
betrachtet ihn als Feind.
4.	betrachten wie: Sie betrachtete ihn wie
ein unbekanntes Insekt, wie ein seltenes Tier.

57
als als / denn als
5.	empfinden als: Ich empfinde das als
Beleidigung. Er empfand den Ein wand als
albern. Изпускането на als е неправил¬
но: Sie haben es lächerlich empfunden,
dass die Älteren am Bestehenden hingen
(Musil).
6.	erklären als: Er erklärte sich höhnisch
als "theorretischen Anarchisten ” (Musil).
...in der Frage ... des Privateigentums,
das jene respektvoll noch als “unverletz¬
lich ” erklärten (St. Zweig).
7.	erklären für: ...jeden für einen Trottel
erklärend (Kästner). Der Vermisste wur¬
de von der Polizei für tot erklärt. Er er¬
klärte sich für besiegt. Във всички горе¬
посочени примери als обвързва опре-
деляемото с определеното качество, а
für само приписва това качество като
мнение на субекта. Wie е само сравни¬
телна частица.
als / wenn: Подчинени изречения за вре¬
ме се въвеждат с wenn, когато става ду¬
ма за повтарящи се действия в настоя¬
щето, миналото и бъдещето или за ед¬
нократни в настоящето и бъдещето:
Wenn ich nach Hause komme, ist [ge¬
wöhnlich] niemand da. При разказ за ед¬
нократни действия в минало време се
използва als: Als ich nach Hause kam,
war niemand da.
als / wie: 1. Sie ist älter als / wie ich • Die
Sache ist anders, als / wie er sie darge¬
stellt hat: Според езиковата норма срав¬
нителната частица за образуване на
сравнителната степен е als (не wie).
Следователно трябва да се казва: Sie ist
älter als ich. Es ist schlimmer als gestern.
Besser etwas als gar nichts. Ich reise lie¬
ber heute als morgen. Sie wollten lieber
sterben als unfrei sein. (Широко раз¬
пространена е употребата на wie вмес¬
то als.) Сравнителната частица als wie
вместо само als (geschwinder als wie der
Wind) е отпаднала от езиковата норма.
Като сравнителна частица als се упот¬
ребява и след anders, niemand, keiner,
nichts, umgekehrt: Er ist anders als ich.
Die Sache ist umgekehrt, als man sie dar¬
gestellt hat. Es sind nichts als fadenschei¬
nige Ausreden. Ich habe mit keinem Men¬
schen als ihm darüber gesprochen.
2.	so bald als / wie möglich • doppelt so
groß als / wie ...: Неравенството, дру-
гостта днес се отбелязва чрез als, а чрез
wie - равенство, еднаквост. Затова wie
стои след положителната степен и so,
което уточнява взаимовръзката: Das
Pferd ist weiß wie Schnee. Er ist so alt
wie ich. Sie ist [eben] so schön wie ihre
Schwester. Die Sache ist so, wie er sie
dargestellt hat. Diese Firma bietet die
gleichen Aufstiegsmöglichkeiten wie die
frühere. При основната, положителна¬
та степен на сравнение обаче също има
колебания. В някои съчетания са пра¬
вилни както wie, така и als: sowohl -
als [auch] или sowohl - wie [auch]; so
bald wie möglich или so bald als mög¬
lich; so wenig wie möglich или so wenig
als möglich; doppelt so wie ... или (по-
рядко) doppelt so als ... {Die Ernte ist
doppelt so groß wie/als im vorigen Jahr).
Извън горните съчетания в някои мес¬
тни говори и разговорно als се употре¬
бява вместо wie: Kommt so schnell als
möglich. Mir geht es ebenso schlecht als
ihm. Er pflegte die Freundschaft so lan¬
ge, als es ihm nützlich schien.
3.	Als / Wie ich im Krankenhaus war,
hat sie mich oft besucht: T als (1).
als/wo: t wo (2).
als als /denn als: Последователното из¬
ползване на als - als след сравнителна
степен се избягва в приповдигнатия
стил. Към сравнителната частица als се
добавя остарялото denn: Er ist als
Schriftsteller bedeutender denn als Kauf-
■ mann. Lieber sterben, denn als Sklave le¬
ben. Рядко denn се употребява самос¬
тоятелно: Montan-Europa scheint uns

als dass
58
eher ein Kartenhaus denn ein wachstums¬
fähiges Gebilde (R. Augstein). Неправил¬
на е замяната на als c wie.
als dass: Пред als dass (както пред самос¬
тоятелно dass) се употребява запетая,
тъй като двете частици служат за съ¬
юз: Der Plan ist viel zu einfach, als dass
man sich davon Hilfe versprechen könn¬
te.
Als letzter Gruß / Als letzten Gruß: Пра¬
вилни са и двете формулировки. Те се
поставят върху лентата на траурен ве¬
нец като непълни изречения. Пълните
изречения звучат приблизително: Wir
bringen diesen Kranz als letzten Gruß (
= вин. п.) и Dieser Kranz ist als letzter
Gruß gedacht ( = им. п.). Прилагател¬
ното letzter / letzten е c малка буква.
also: След also се поставя запетая, кога-
то следва атрибутивно прилагателно:
Das ist ein veraltetes, also ungebräuch¬
liches Wort. Също така пред допълни¬
телно изречение: Sie antwortete, also
schien sie interessiert zu sein. Утвърди¬
телното also също се отделя със запе¬
тая: Also, es bleibt dabei! Also, bis mor¬
gen! Атрибутивно прилагателно, свър¬
зано c also, се огражда със запетаи, ко-
гато изречението продължава: Er hat
alle Kinder, also auch die frechen, gern
gehabt.
Als-ob: Двучленният съюз als ob се пи¬
ше в сложни съществителни Als-ob-
Philosophie и при субстантивиране, ка¬
то напр. Hier gibt es kein Als-ob със
свързващата чертица T Bindestrich. При
субстантивиране с главна буква и свър¬
зваща чертица се изписват и другите
дву- и тричленни съюзи: das Entweder-
oder, das Sowohl-als-auch.
als [ob] / als wenn / wie / wenn: Подчине¬
ните изречения за сравнение се свър¬
зват със съюзите als, (след който стои
спретнатата глаголна форма-/Am war,
als wäre er durch die Prüfung gefallen),
или c als ob (Ihm war, als ob er durch die
Prüfung gefallen wäre), по-рядко c als
wenn или wie wenn. Такива изречения
се наричат подчинени изречения за не¬
реално сравнение. Често стоят в ко-
нюнктив 2, за да подчертаят неистин¬
ността, нереалността на сравнението
(Т Konditionalsatz [2]): Nach der Prü¬
fung war ihm, als hätte er sie nicht be¬
standen. Er sah aus, als ob / als wenn er
krank wäre. Сравнително рядко конюн-
ктив 2 стои паралелно с конюнкгив 1:
Ihm war, als habe er die Aufnahmeprü¬
fung nicht bestanden. Er benahm sich, als
ob er behext sei. Според езиковата нор¬
ма и двете форми са верни, разлика в
значението няма. Т Konjunktiv (2.1).
als wie: t als / wie (1).
alt: При следните случаи на употреба alt
се пише с малка буква: ein altes Kleid,
das älteste Haus. Sie ist die älteste von
uns Geschwistern. Ich sammle Bücher -
besonders die alten gefallen mir. В слу¬
чаите на субстантивиране alt се пише
с главна буква: die Alte (- възрастна же¬
на), Streit zwischen Alt[en] undJung[en]
(= старо и ново поколение), etwas /
nichts Altes kaufen, aus Altem Neues ma¬
chen, der Älteste (im Saal), meine Älteste
(= най-голямата дъщеря). Според но¬
вия правопис с главна буква се пише в
следните случаи: Er ist immer noch der
Alte (= същият), ein Buch Jur Jung und
Alt (= всеки), aus Alt Neu machen, immer
beim Alten bleiben, am Alten hängen.
Прилагателното се изписва също с
главна буква, когато е част от име или
словна група със статут на име: der Alte
Bund (- библейски), meine Alte Dame
(= майка), der Alte Fritz, Alte Geschich¬
te (= история на древността), mein Al¬
ter Herr (= баща), Alter Herr (= стар
член на сдружение), das Alte Testament,
die Alte Welt (= Европа). T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1).

59
amen/ Amen
Altbau: T Bau.
älter: Сравнителната степен (1-ва степен
на сравнение) на alt älter може да се
употребява и в смисъла “не много
млад”: Er ist ein älterer Herr. Sie waren
schon älter, als sie heirateten. T Ver¬
gleichsformen (1).
altern: Непреходният глагол altern изра¬
зява бавна постоянна промяна. Такива
глаголи образуват перфект както с ha¬
ben така и със sein: In letzter Zeit ist sie
/ hat sie stark gealtert. По-честа е упот¬
ребата със sein. T haben (1).
Alternative: Думата се употребява не са¬
мо в смисъла на “избор на една от две
възможности”, а и по-общо като “въз¬
можност за избор между две или пове¬
че неща”: Es gibt verschiedene Alterna¬
tiven zur Lösung dieses Problems.
alters: Съчетанието seit alters her е кон¬
таминация T Kontamination от seit al¬
ters и von alters her. Правилно е само:
Seit alters wird... или Von alters her wird
dieses Fest im Herbst gefeiert. Но не: Seit
alters her wird dieses Fest im Herbst ge¬
feiert.
Altertumskunde: T Fugen-s(U).
altsprachig / altsprachlich: t -sprachig / -
sprachlich.
alttestamentarisch / alttestamentlich: Alt-
testamentlich означава “въз основа на /
според Стария завет” (alttestamentliche
Schriften, alttestamentliche Theologie), а
alttestamentarisch “както е писано (още)
в Стария завет”, т.е. изказва се сравне¬
ние: alttestamentarische Strenge. Т -ig /
-isch / -lieh (2).
altvaterisch / altväterlich: Двете думи по¬
някога се бъркат. Прилагателното alt¬
vaterisch означава “старомоден, старов¬
ремски”: altvaterische Anschauungen. Er
ist recht altvaterisch gekleidet. A altvä¬
terlich - “достолепен, патриархален”:
Sein altväterliches Auftreten flößte allen
Respekt ein.
am / an: sich am köstlichen Wein /an köst¬
lichem Wein laben: t Adjektiv (1.2.7),
t Präposition (1.2.5).
am / beim / im + Infinitiv + sein: В съче¬
тание със sein и субстантивиран инфи-
нитив am, beim и im образуват т.н. про¬
дължителна форма, която представя
действието или състоянието без огра¬
ничение във времето (”върша, правя
нещо”). Езиковата норма допуска в та¬
зи употреба само beim и im: beim Ar¬
beiten, Schreiben, Gemüseputzen sein,
beim/ im Weggehen sein. Das Fieber ist
im Abidingen. Формата за продължител¬
ност camc регионална употреба (в Рей-
нска област и Вестфалия): am Arbeiten,
am Weggehen sein. Das Feuer ist am Aus¬
gehen.
am / vom: Може да се каже in der Sitzung
am 3. Mai или in der Sitzung vom 3. Mai.
Последното обаче само относно мина¬
лото.
amen / Amen: В края на молитвата amen
се изписва с малка буква (Herr, wir dan¬
ken dir, amen!). C главна буква се из¬
писва съществителното: Er sagte sein
Amen dazu. Das ist so sicher wie das
Amen in der Kirche. C малка или главна
буква - по новия правопис в изразите
ja und amen/Ja und Amen sagen ( = съг¬
ласен съм c всичко).

Amerikanismen
60
Amerikanismen / Anglizismen
Американизми / Англицизми
Като американизми или англицизми се назовават езикови явления или думи,
които биват възприемани от американския, съотв. британския английски в друг
език. Не винаги може да се определи точно дали тези явления или думи са нав¬
лезли от американския или британския английски, следователно: дали става ду¬
ма за американизми или за англицизми. Английски думи или изрази, повлияни
от английския, които са навлезли в езика след 1945, се приемат за идващи от
американския английски.
Някои от посочените по-долу примери са навлезли в езика преди 1945.
1	Словник
1.Т Преки (външни) заемки
от английския има във всички сфери на живота и езика:
(политика, икономика:)2?оо/и, Job, Hearing, Telebanking, Outsourcing; (наука, тех¬
ника:) Blackout, Update, Hotline, E-Mail; (култура, прекарване на свободното време
и T.H.:) Sitcom, Inlinescate, Sutfing, Jogging, Skateboard, Drop-out, Freak, Vamp,
Patchwork, Gameshow, Rave, Wellness, Rooming-in, Groupie, Babysitter.
Някои от тези заемки навлизат заедно със съотв. предмет (денотат) в нем¬
ския и така запълват липсата на дума ([.Bluejjeans, Sutfing, Skateboard), други
започват да се конкурират с немски думи, изтласкват ги или обогатяват съответ¬
ното словно поле в съдържателно или стилистично отношение. Нека помислим
напр. за Teenager (Teenie, Теепу), за Badfisch, Hobby и Steckenpfeerd, za Job и
Arbeitsplatz), за Jogging и Dauerlauf.
Така наречените псевдозаемки следва да се различават от чистите заемки.
Те са образувани от английски словен материал, но не са съставна част от ан¬
глийския език (Twen, Dressman, Showmaster, Handy, Pollunder).
1.2	Заемане според вътрешните закони на езика
Заимстването (Т Lehnbildungen) от английски личи в немски думи или изра¬
зи, които могат да се определят като членно-разделителни еквиваленти (точ¬
но превеждане на всеки член от смисловото цяло):
Gehirnwäsche (brainwashing “промиване на мозъци”), nasse Farbe (wet paint “во¬
доустойчива боя”), Geburtenkontrolle (birth control “контролиране на раждаемос¬
тта”), Kabelfemsehen (cable television “кабелна телевизия”), schweigende Mehr¬
heit (silent majority “тихо, мълчащо мнозинство”), Halbleiter (semocondustor

61
Amerikanismen
“полупроводник”), einmal mehr (once more “и още веднъж”); (също така:) Kalter
Krieg, Flutlicht, Selbstbedienung.
самостойностни еквиваленти:
Luftbrücke (airlift), Untertreibung (Understatement), Titelgeschichte (cover story),
gleitende Arbeitszeit (flexitime), Pferdeschwanz (ponytail), Schlafstadt (dormitory
town), Marschflugkörper (cruise missile), Urknalltheorie (big bang theory);
словотворчески еквиваленти:
Nietenhose (blue jeans), kopflastig (top-heavy), Blockfreiheit (non-alignment), Kon¬
terschlag (backlash), Helligkeitsregler (dimmer), Luftkissenboot (hovercraft), Was¬
serglätte (aquapianing);
еквивалентни изрази:
im gleichen Boot sitzen (be in the same boat), jemandem die Schau stehlen (steal the
show), das Gesicht wahren (save one’s face), das Licht am Ende des Tunnels sehen
(see the light at the end of the tunnel).
Под влияние на английски някои думи получават допълнително, заето зна¬
чение. Така напр. чрез realize към значенията “осъществявам” и “превръщам в
пари” глаголът realisieren получава допълнително значението “осъзнавам, проу¬
мявам”; чрез control kontrollieren получава значението “владея, овладявам”, de¬
korieren чрез decorate - “връчвам [военно] отличие”, а чрез fire feuern - “уволня¬
вам”. Прилагателното vital освен “жизнен” означава и “жизненоважен” (срв.
vital Interests), а употребата на hässlich в смисъла “зъл” в съчетание с названия за
националност е повлияна от ugly.
Двукратно заемане е налице напр. в Hobby n fashionabel. Това са думи,
които първоначално са били преведени и (калкирани) или понемчени (Stecken¬
pferd [- hobby horse] и fesch), а по-късно, без да бъдат превеждани, отново са
намерили прием в немски.
2	Словообразуване
Някои (полу)префикси и (полу)суфикси стават особено продуктивни под вли¬
яние на английски, напр.:
best-: bestbekannt, bestinformiert, bestbezahlt, bestgehasst;
Ex-: Exaußenminister, Exweltmeister, Exgattin;
Mini-: Minigolf, Minikleid, Minibus, Ministaubsauger;
Monster-: Monsterprogramm, Monsterprozess, Monsterschau, Monsterveranstaltung;
super- / Super-: superschnell, supersanft; Superbombe, Supermacht, Supermarkt;
Top-: Toplage, Topausstattung, Topleistung;

Amerikanismen
62
-bewusst (по: -conscious): preisbewusst, körperbewusst, modebewusst;
•weit (no: -wide): weltweit, bundesweit.
При сложните думи са налице англо-немски хибридни образувания като
Livesendung, Popsänger, Fußballfan, Discountladen, Werbespot, Spikesreifen, Mau¬
spad.
Под влияние на английски освен това директно преобладават сложните ду¬
ми (Т Kompositum 3) вместо съотв. предложни групи;
Ministerreise / die Reise des Ministers nach Tokio, Berlinbesuch / Besuch in Berlin,
Helsinkikonferenz / Konferenz in Helsinki, EU-Beitritt / Beitritt in die EU.
Глаголи, които се образуват от съществителни имена като
leitartikeln, lichthupen, dauerparken, bausparen, not- / zwischenlanden, schutzimp¬
fen,
имат своя аналог в словообразуването на английския език.
3	Синтаксис
Като влияние на английския език могат да се посочат следните случаи: in +
цифра на година (in 1997) вместо im Jahre + цифра на година; разместване на
местата на подлога и сказуемото (Т Inversion) особено в езика на пресата: Schimpf¬
te Dortmunds Trainer H.Z.:... Schwärmte Regisseurin Agnes Varda schon jetzt:...;
употреба на непреходни глаголи като преходни (einen Wagen fahren, jemanden
boxen [вместо: gegen jmdn. boxen]. Was fliegen deutsche Manager?); императиви
като Fliegen Sie ...! вместо Fliegen Sie mit...! и под., появяващи се в езика на
рекламата; сравнително честа употреба на предпоставени определения в род.п.
в езика на пресата Т Genitivattribute (2.1): Bayerns große Familienbrauerei, Stutt¬
garts beliebteste Showband, Roms Priester; замяна на страдателен залог или друга
страдателна конструкция с деятелен при някои глаголи:
Die BZ verkauft 160 000 Exemplare (по: the book selb 10 000 copies). (По
същия начин:) Das Geschäft öffnet morgen.

63
Anakoluth
am Montag (Dienstag, Mittwoch usw.),
dem / den: Може да се каже Die Konfe¬
renz findet am Montag, dem 1. März 1997
[,] statt или Die Konferenz findet am
Montag, den 1. März 1977 statt. В пър¬
вото изречение понеделник (1. März
1997) е допълващо приложение Т Ap¬
position и по новия правопис може да
се отдели със запетая от останалата
част на изречението. Във второто из¬
речение денят (понеделник) е обстоя¬
телствено пояснение за време във вин.
п. Налице е следователно изброяване,
поради което след посочването на де¬
ня не се поставя запетая. Коректни са
и двете форми. Т Datum.
Ampere: Т Personennamen (2.1.4).
Amsterdamer: Названието за жителите
на гр. Амстердам Amsterdamer (не:
Amsterdammer) се изписва винаги с
главна буква, а като определение не се
скланя: der Amsterdamer Hafen. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (5 und 7).
Amt: Относно ein Amt bekleiden T beglei¬
ten (2).
Amtmann / Amtmännin / Amtfrau: Към
Amtmann има две форми за мн. ч. Amt¬
männer и Amtleute (Т Mann [2]). Фор¬
мите за ж. р. са Amtmännin и Amtfrau.
Следователно при обръщение може да
се избира една от двете форми.
Amtssprache: Т Papierdeutsch,
an: 1. Предлогът an се свързва с дат. и
вин. п. Дателният падеж характеризи¬
ра положението (Ich stehe [wo?] an der
Tür), винителният- посоката (Ich gehe
[wohin?] an die Tür) . Някои глаголи c
префикс an- могат да се свързват както
с дат., така и с вин.п. (Т anbauen, an¬
bringen, anheften, ankleben, anlöten и
T.H.).
2. von - an 1 ab: t von (6).
an / am: Съприкосновението отгоре, по¬
ложението спрямо цялото като основа
днес се изказва чрез auf: auf dem Was¬
ser, auf der Straße, auf dem Dach и т.н.
В съчетанията an der Erde, am Boden,
am Lager е запазена употреба c an от
старовисоконемския и ранновисоко-
немския. Употребата на an вместо auf
продължава регионално в Швейцария
и Австрия: ...eine offene Lade, wie sie
die Verkäufer an Jahrmärkten tragen (H.
Hesse). Die Veilchen standen am Tisch
und dufteten ein wenig müde (W. Baum).
... während sie ... auf einem Bett am Rü¬
cken lag (R. Musil).
an /auf / in: При названия на улици сStra¬
ße, Gasse, Allee домът или местонахож¬
дението му се посочва с in: Ich wohne
in der Hebelstraße, mein Freund in der
Brunnengasse. Das Geschäft liegt in der
Frankfurter Allee. При Damm се упот¬
ребява an, по-рядко auf: Ich wohne am
(по-рядко: auf dem) Kurfürstendamm.
При Markt и Platz се употребява an: Ich
wohne am Altmarkt. Das Geschäft befin¬
det sich am Herderplatz. При обстоятел¬
ство за място без конкретизация са въз¬
можни повече предлози: Ich arbeite
zurzeit auf dem / im / beim Finanzamt.
Zur Frage der Mengenlehre an / auf / in
der Hauptschule.
an / auf / zu Ostern usw.: Употребата на
an при имена на празници е регионал¬
но ограничена: разпространена е в
Южна Германия, докато в Северна пре¬
обладава zu: an Ostern / Pfingsten, an
Weihnachten спрямо zu Weihnachten.
Спорадично се използва и предлогът
auf
Anakoluth: (гр. anakolouthon “това, кое¬
то не следва или не съответства на [кон¬
струкцията в изречението]”). При гра¬
матически неправилното съгласуване
на думите в изречението говорещото
лице изоставя започната конструкция
и продължава с нова, за да придаде те¬
жест на подчинено изречение - особе¬
но при наличие на повече подчинени

analog
64
изречения:... der Oheim habe sich durch
den Abbe überzeugen lassen, dass, wenn
man an der Erziehung des Menschen et¬
was tun wolle, müsse man sehen (вмес¬
то: dass ...man sehen müsse), wohin ...
(J. W. v. Geothe). Конструкцията е на¬
лице и в разговорния език: Wenn ich
nach Hause komme, und der Vater ist
noch da, dann... (вместо: Wenn ich nach
Hause komme und [wenn] der Vater noch
da ist, dann ...). Писателите често из¬
ползват анаколута като стилистично
средство, за да опишат скоковете в ми¬
сълта на героите си: Da trat der Leut¬
nant einen Schritt zurück, steckte die Dau¬
men vorn unter das Koppel und sagte mit
listigem Lächeln, das stand ihm nicht
schlecht in der schmalen Visage... (H.
Kolb). - Извеждането на преден план
на част от изречението, повторението
му или предхождащо го назоваване
чрез предлог също се определя като
анаколут. Подобни конструкции са в
нормите на разговорно-книжовния
език: Der ernste, kühle Knabe, wäre er
nicht ein guter Mit- und Gegenspieler im
Kreis der Kräfte? (H. Carossa). Dir hel¬
fen, das ist jetzt unsere Aufgabe (E. Graf
v. Keyserling). Es war gut, das Bild (H.
Hesse). Подобно прекъсване на потока
на изречението се отличава ясно от
другия вид, при който “нишката се гу¬
би”, напр. в пространни устни изявле¬
ния или лична кореспонденция.
analog: След analog може да стои допъл¬
нение в дат. п. или предложно допъл¬
нение с zu: Wir arbeiten analog [zu] den
bisherigen Richtlinien; analog [zu] die¬
sem Fall.
Analyse: Определението при Analyse
стои в род.п. и не се свързва с предло¬
га über. Правилно: Die Analyse des
Marktes ergab Folgendes. Неправилно:
Die Analyse über den Markt... Свързва¬
не c von е възможно също, когато след¬
ващото съществително е в мн.ч. и при
него няма член и прилагателно като оп¬
ределение: Die strukterelle Analyse von
Wählergruppen.
Ananas: Думата има две форми за мн.ч.:
die Ananas и die Ananasse.
anaxial (не: anachsial): t axial,
anbauen: 1. anbauen an: anbauen an ce
свързва обикновено c вин.п.: eine Ve-
rande an das Haus anbauen. По-рядко e
свързването c jpxtxi.:Die Garage, die an
dem Häuschen angebauen war, ist ange¬
brannt.
2. anbauen / bauen: за засаждане на
житни растения, жито, царевица, кар¬
тофи, зеле, грозде, тютюн се употре¬
бяват и двата глагола; anbauen е по-
употребим.
anbaufähig: Т -fähig,
anbei: Съществителното, свързаното с
anbei като “приложено, в приложение”,
може да бъде както в именителен, така
и във винителен падеж: Anbei ge¬
wünschter Verrechnungsscheck / Anbei
[übersenden wir den] gewünschten Ver¬
rechnungsscheck / Gewünschter (по-ряд¬
ко: Gewünschten Verrechnungsscheck
anbei. Срв. и t anliegend,
anbelangen / anlangen - anbetreffen /
betreffen: anbetreffen е възникнал от
глагола betreffen чрез добавяне на пре¬
фикса an-, заимстван по модела на
близкия по значение anlangen. Следо¬
вателно може да се каже: Was mich / Was
diese Sache anbetrifft, so bin ich einver¬
standen или Was mich / Was diese Sache
■ betrifft, so bin ich einverstanden; от своя
страна anlangen приема префикса fee-
по модела на betreffen, от което се об¬
разува формата anbelangen. Тя силно
изтласква употребата на anlangen в съв¬
ременния език. Относно съчетанието
Die letzte Lieferung [an]betreffend /
an[be]langend T erstes Partizip (2).
anberaumen: Делимата представка an-

65
andere
най-често се отделя от спретнатата пла-
голна форма и стои в края на изрече¬
нието: Sie beraumte eine Krisensitzung
an. Налице са и случаи без разделяне
(Sie anberaumte eine Krisensitzung), но
не в такава степен, както напр. при
•Т anerkennen. Т Tmesis (3).
anbeten: t Verb (2.4).
anbetreffen / betreffen: T anbelangen /
anlangen.
anbinden: T Verb (2.4).
anbringen: След anbringen an се употре¬
бява предимно дателен падеж: Er
brachte die Lampe an der Decke an. Въз¬
можен е и винителният при указване
на посока (въпрос: wohin?): Das Bü-
■ cherbrett lässt sich an die Wand anbrin¬
gen.
-and / -ant: При образуване на имена за
лица настъпва колебание в употребата
на двата суфикса. В съответствие с ла¬
тинската герундивна форма суфиксът
-and има пасивно значение. Той се
употребява при назоваване на лице, на
което предстои да се случи нещо: Kon¬
firmand, Diplomand, Habilitand, Reha¬
bilitand ( = някой, на когото предстои
да бъде конфирмиран / дипломиран /
хабилтиран / рехабилитиран и т.н.). Су¬
фиксът -ant има активно значение в съ¬
ответствие със сегашното причастие в
латинския: Fabrikant, Musikant, Intri¬
gant, Kommunikant, Duellant, Emigrant,
Sympathisant и т.н. (= някой, който про¬
извежда, прави музика, интриги, общу¬
ва и т.н.). Срв. също Т Informant! / In¬
formant.
andere: 1. Aus anderem wertvollen / wert¬
vollem Material * mit anderem Neuen /
Neuem: Следващото ander- [субстан-
тивирано] прилагателно или причастие
се скланя предимно по същия начин,
паралелно: anderes gedrucktes Materi¬
al, bei anderer seelischer Verfassung, eine
Menge anderer wertvoller Gegenstände;
ein anderer Abgeordneter, die anderen
Beamten, die Forderungen anderer Be¬
troffener. Само в дат.п. ед.ч. м. и ср.р.
преобладава слабото склонение: aus
anderem wertvollen Material, zwischen
anderem wertlosen Gerümpel mit ande¬
rem Neuen. Иначе слабото склонение е
остаряло и се използва рядко: anderes
alte Zeug.
2а) wer anders / and[e]res / anderer: B
съчетание c wer, jemand, niemand днес
се използва предимно формата anders
(бивша форма в ср.р. род.п.): wer /je¬
mand /niemand anders; mit wem anders;
sie kennt hier niemand anders als dich.
Употребата на средния род and[e]res
след wer, jemand, niemand постепенно
остарява. Wer, jemand, niemand се свър¬
зват - предимно в Южна Германия - и
с формата за м. р. anderer: по-рядко в
им. п., по-често в другите падежи: wer
/jemand / niemand anderer; mit jemand
/ niemand anderem; wen/ jemand / nie¬
mand anderen.... dass niemand anderer
... erben werde als Mila (F. Werfel), b)
nicht viel anders: След nicht viel ce
употребява винаги формата anders: Das
ist heute nicht viel anders.
3.	Сравнителната частица след an¬
der-: При сравнение след ander- стои
частицата als (не: wie): Es war alles an¬
dere als schön. Er konnte nichts anderes
tun als rufen. Sie war ganz anders als bei
unserer ersten Begegnung.
4.	Погрешно сьотнасяне: Ако ander-
стои при съществително, то трябва да
е съотносимо по вид с предхождащо¬
то. Може следователно да се каже напр.
само: Amseln und andere Singvögel, но
не: Tauben und andere Singvögel, защо-
To гълъбите не са пойни птици.
5.	Правопис: Различните форми на an¬
der- се пишат общо взето с малка бук¬
ва, дори когаго са придружени от член¬
ни форми: der/die/das andere, die an-
5. Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

andere / Dritte
66
deren, ein anderer, alles andere, nichts
anderes, keine andere, jemand anders /
anderer, zum einen - zum anderen, wie
andere meinen... При употреба, различ¬
на от значението на ander- като неоп¬
ределено числително, е налице изпис¬
ване с главна буква: die Suche nach dem
Anderen ( = на нов свят), der Dialog mit
dem Anderen ( = стоящия отсреща).
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
6.	an einem Tag wie jedem anderen /
wie jeder andere: t Apposition (3.5).
andere / Dritte: der andere и der Dritte ce
употребяват често погрешно, т.е. не се
прави разлика помежду им. Der andere
означава “вторият, другият”, така че
става съотнасяне спрямо der eine. Der
eine spielte Klavier, der andere Flöte. C
der Dritte се има предвид често “вън¬
шният, неучастващият”: Er ist der la¬
chende Dritte. Sie haben sich auf Kosten
eines Dritten geeinigt. Среща се и фор¬
мата за мн.ч. Dritte: Sie hat Dritten ( -
трети лица) gegenüber geäußert... Изре¬
чението Durch Verschulden eines Drit¬
ten ist er verunglückt е правилно само
ако напр. две коли се сблъскват порад и
лоша видимост, причинена от пушек,
произтекъл при подпалване на стърни¬
ща от страна на съотв. лице. Неправил¬
но е да се каже Durch Verschulden eines
Dritten ist er an einen Baum gefahren,
след като в произшествието участва ед¬
но единствено лице. Правилното е:
Durch Verschulden eines anderen ist er
an einen Baum gefahren.
ander[e]norts / anderorts: Правилни ca
и двете форми на наречието: по-стара¬
та форма е anderorts. В по-новото об¬
разувание anderjejnorts се е затвърдил
родителният падеж ед. ч. м. р. на an¬
der- (- anderen Ortes),
andererseits / anderseits: Правилни са и
двете форми на наречието: по-стара е
anderseits. В по-новото образувание
andererseits се е затвърдил родителни¬
ят падеж ед.ч. ж.р. на ander- (= anderer
Seite). Относно запетаята Т einerseits -
andererseits.
anderes als: Ако след anders следва оп¬
ределение свързано с als, сказуемото
може да е какго в единствено, така и в
множествено число; предпочитанията
са в полза на мн.ч.: Единствено число:
Anderes als leere Kartons fand sich nicht
in dem Verschlag. Множествено число:
Anderes als leere Kartons fanden sich
nicht in dem Verschlag. T Kongruenz
(1.1.7).
anders: t andere (2,3 и 5).
anders als: t andere (3).
anders Denkende / Andersdenkende: По
новия правопис der или die anders Den¬
kende се извежда от вербалното съче¬
тание anders denken, от където следва
и разделното писане. Коректно и въз¬
можно е също слятото изписване на der
или die Andersdenkende.
anderssprachig: Т -ig / -isch / -lieh (1).
anderthalbmai: Относно anderthalb или
ein[und]einhalb T halb (2)); относно дл-
derthalbmal so groß/anderthalbmai grö¬
ßer T -mal so groß / -mal größer,
an [die]: При употреба на an [die] в сми¬
съла на “приблизително” като наречие,
an няма функцията на предлог спрямо
следващото го съществително: An die
zwanzig Bekannten (г не: Bekannte) bin
ich begegnet. Sie half an die fünfzig Kin¬
dern (a HQ'.Kinder). Същото важи и за
предложното определение с an [die]:
Gemeinden von an die 10 000 Einwoh¬
nern Са не: Einwohner, дателният падеж
зависи от предлога von).
aneinander: aneinander се пише винаги
разделно от следващ глагол: Es ist
schön, dass sie aneinander denken. Sie
haben die Teile aneinander angefugt. Но¬
вият правопис следва същото правило:
Wir wollen die Teile aneinander fügen.

67
Anfrage
Wir sind aneinander geraten. Er hat die
Zahlen aneinander gereiht, t Getrennt-
und Zusammenschreibung (1.4).
Aneinanderreihung: t Bindestrich (3).
an einem Tag wie jeder andere / wie je¬
dem anderen: t Apposition (3.5).
an einer / eine Sache rühren: T fuhren.
anempfehlen / empfehlen: Понякога гла¬
голът anempfehlen се употребява вмес¬
то empfehlen с цел да се подчертае лич¬
ното намерение. При това делимостта
на an е също толкова честа, колкото и
неделимостта: Er empfahl seiner Schwes¬
ter dringend / Er empfahl seiner Schwes¬
ter dringend an einen Arzt aufzusuchen.
t Trnesis (3), t Verb (2.4 и 3).
-aner: T Einwohnerbezeichnungen auf -er
(2).
anerkennen: Подобно на anberauben и
anvertrauen msronvr anerkennen спада
към онези глаголи, при които an се от¬
деля от спретнатата форма и се поста¬
вя в края на изречението: Er erkennt
einige ihrer Forderungen uneinge¬
schränkt an. В съвременния език е на¬
лице тенденцията an да не се отделя,
особено в случаи, където се изисква
стегната и ясна форма: Die Indios ...
anerkannten Herbert sofort als nächsten
Herrn (M. Frisch), t Tmesis (3), t Verb
(2.4).
Anfahrts-: Сложните думи c Anfahrt- ce
изписват със съединително -s-: An¬
fahrtskosten, Anfahrtsstraße, Anfahrts¬
weg.
anfällig: Прилагателното се свързва най-
често c für, по-рядко c gegen: Er ist an¬
fällig für! (по-рядко) gegen Erkältungen.
Коректна е употребата и на двата пред¬
лога.
Anfang /anfangs: Съществителното An¬
fang се употребява с несклонена фор¬
мена названията на месеци, години или
с родителния им падеж (напр. на Jahr,
Monat, Woche): Anfang Februar, Anfang
1998, Anfang des Monats Mai, Anfang
des Jahres. Наречието anfangs “първо¬
начално, в началото” се употребява са¬
мостоятелно: Anfangs war alles gut. Sie
war anfangs ganz zurückhaltend. Разго¬
ворно anfangs се употребява и като
предлог с род.п. и се свързва както съ¬
ществителното Anfang с названия за
времево измерение. Следователно е не¬
коректна употребата: Er kam anfangs
des Jahres zurück. Wir werden anfangs
der Woche tagen. Правоговорно и пра¬
вописно - само: Er kam Anfang des Jah¬
res zurück. Wir werden Anfang der Wo¬
che tagen.
anfangen: 1. Мястото на an-: Когато де¬
лимата представка an- се отдели от
спрегнатата глаголна форма и се пос¬
тави отзад, инфинитивът с принадле¬
жащите му членове остава зад рамка¬
та: Danach fing sie an bitterlich zu wei¬
nen. А съшо и: Danach fing sie bitterlich
zu weinen an. Но не: Danach fing sie
bitterlich an zu weinen. Или: Wir fingen
an ein Haus zu bauen. А съшо и: Wir
fingen ein Haus zu bauen an. Но не: Wir
fingen ein Haus an zu bauen. Неправил¬
но е отделена представката и в следва¬
щия пример: Man wird uns entdecken,
wenn der Hund an zu bellen fängt. Пра¬
вилно: ... zu bellen anfängt / anfängt zu
bellen. T Ausklammerung (2).
2.	Образуване на Perfekt: Правоговор¬
но и правописно anfangen образува
перфект само с haben: Ich habe bei ihm
angefangen. Неправилно: Ich bin bei ihm
angefangen.
3.	Запетаята: При свързване на anfan¬
gen с инфинитивна група според новия
правопис може да се пише запетая: Er
fing an die Seiten zu sortieren / Er fing
an, die Seiten zu sortieren. T Komma
(5.1.4).
anfliegen: T Verb (3).
Anfrage: 1. Предлог след Anfrage: An¬

anfragen
68
frage се свързва обикновено с предло¬
га wegen: Ihre Anfrage wegen des Ter¬
mins haben wir erhalten. В езика на ад¬
министрацията и търговията е употре¬
бим и предлогът bezüglich: Ihre Anfra¬
ge bezüglich der Lieferungen beantwor¬
ten wir folgendermaßen...
2.	Правопис: eine große /kleine Anfra¬
ge (= интерпелация) im Parlament. В по¬
добно съчетание прилагателните се пи¬
шат винаги с малка буква, тъй като не
става дума за имена.
anfragen: Глаголът е непреходен и при
включване на лице стои предлогът
bei: Sie fragte telefonisch bei ihm we¬
gen der Bücher an. (А не: Sie fragte
ihn telefonisch wegen der Bücher an).
Миналото причастие angefragt не мо¬
же да се употреби като прилагателно
или да се субстантивира, така че фор¬
ми като die angefragten Bücher или der
Angefragte са неправилни. Т zweites
Partizip (2).
anführen: t Verb (2.2).
Anführungszeichen / Кавички
Често поставяни въпроси към кавичките
Въпрос
Отговор
Как изглеждат кавичките в немския?
точка (1)
В какви случаи се пишат (единични кавички?
точка (2.4)
Пред или след кавичките стоят запетаята и точката?
точка(3)
1	Форми
2	Употреба
2.1	Пряка реч
2.2	Въвеждане на цитати
2.3	Въвеждане на отделни думи, заглавия и т.н.
2.4	Горна(и) запетая(и)
2.5	Отсъствие на кавички
3	Съчетаване на кавички с препинателни знаци
1	Форми
Ръкописно или при писане на машина кавичките (разг. “Gänsefüßchen” =
“патешки крачета”) имат следните форми: „ “ или “ ”, а горните запетаи , ‘ или
‘ В немския книгопечат се използват предимно „ “ и » «, а като горни запетаи

69
Anführungszeichen
, ‘ и > <. (Френската форма « » не се прилага в немския; в Швейцария тя е
придобила гражданственост при списване на антиква шрифт.)
При въвеждане на отделни думи или изрази от други езици стои горепосо¬
ченият тип кавички, при изречения или пасажи се поставят валидните за съот¬
ветния език кавички.
2	Употреба
2.1	Пряка реч
Кавичките стоят при пряка реч и директно предадени мисли в началото и в
края на изказа:
»Es ist unbegreiflich, wie ich das hatte vergessen können«, sagte er zu mir. »So - das
war also Paris«, dachte sie.
2.2	Въвеждане на цитати:
Кавичките стоят при буквалното въвеждане на част / цитат от текст на кни¬
га, писмен документ, писмо и др. под. в началото и края на цитата:
Über das Ausscheidungsspiel zur Fußballweltmeisterschafl berichtet ein Journalist:
»Das Stadion glich einem Hexenkessel; Flaschen und faule Orangen und Tomaten
flogen auf das Spielfeld, das Publikum drängte bis an das Spielfeldrand und mit erho¬
benen Fäusten und wüsten Beschimpfungen drohten sie dem Schiedsrichter und den
Spielern der gegnerischen Mannschaft.«
Същото важи и за вмъкването на цитат в изречението:
Die Frage »Ist Rauchen gesundheitsschädlich?« wurde lange diskutiert.
При прекъсване на цитата разделените части се ограждат в кавички:
»Der Mensch«, so heißt es in diesem Buch, »ist ein Gemeinschaftswesen.«
2.3	Въвеждане на отделни думи, заглавия и т.н.
Кавичките се поставят при отделни думи, изрази и заглавия на книги, вестни¬
ци, произведения на изкуството, радио- и телевизионни предавания и др. под.:
Das Wort »Doktorand« wird am Schluss mit »d« geschrieben. Mit den Worten »Mehr
sein als scheinen« hat Schlieffen Moltke charakterisiert. Die beste Aufführung von
Mozarts »Cosi fan tutte« haben wir in Salzburg erlebt. »Die Zeit« ist eine Wochenzei¬
tung. Der Film »Einer flog über das Kuckucksnest« erhielt fünf Oscars.

Anführungszeichen
70
Ако принадлежащата към заглавието членна форма е склонена и промене¬
на, тя остава извън кавичките:
Der Umfang des Magazins »Der Spiegel« hat zugenommen. (Ho:) Der Umfang des
»Spiegels« hat zugenommen.
Някои видове имена, напр. названия на гостилници и кораби, могат да се
подчертават чрез кавичките:
Hotel Europäischer Hof или Hotel “Europäischer Hof’ / Forschungsschiff Meteor
или Forschungsschiff “Meteor” / die Reise der Bremen / der “Bremen”.
Особен тип подчертаване е налице в следващите примери, в които кавички¬
те разкриват ирония, дистанция, преносна употреба или игра на думи:
Ihr “treuester” Freund verriet sie als Erster. Das hat mit “Polizeiaktionen” nichts mehr
zu tun. Der Aufschwung ist “müde” geworden. Auf der Landwirtschaftsschau gab es
allerlei “Schweinereien” zu sehen.
2.4	Горни запетаи
Горните запетаи стоят при вече въведен чрез кавички текст:
Goethe schrieb: “Wielands ‘Oberon’ wird als ein Meisterwerk angesehen werden.” (Или:)
“... dann verließ sie das Zimmer mit den Worten: ‘Sie werden noch von mir hören!
2.5	Отсъствие на кавички
Кавички не се поставят, когато подчертаването на части от текста се извър¬
шва по друг начин - чрез контекста, шрифта, цветния печат:
Die Klasse liest Goethes Faust. Badetuch ist ein dreisilbiges Wort. Was für die einen
Kitsch ist, ist den anderen Kunst.
3	Съчетаване на кавичките c други препинателни знаци
Точката, въпросителната и удивителната стоят пред крайните кавички, кога¬
то са част от текста в кавичките. След крайния препинателен знак не стои точка:
Er sagte: “Diese Behauptung ist unwahr!” Die kritisierte Textstelle lautet: “Ich muss
gestehen, dass mich die Nachricht über den Anschlag insgeheim Schadenfreude be¬
reitet hat.” Hat sie wirklich gefragt: “Kommt Monika morgen?”? Er kennt nicht den
Roman “Quo vadis?”!

71
Angehörige
Точка, въпросителна и удивителна стоят след крайните кавички в случаи
като:
Er soll gesagt haben, die Nachricht habe ihm “insgeheim Schadefreude bereitet”. Ist
dies ein Zitat aus “Wallenstein”?
Запетаята стои винаги след крайните кавички:
“Es ist möglich”, sagte sie, “dass ich morgen verreise.”
По новия правопис част от текста, завършващ с удивителен или въпросите¬
лен знак, винаги бива следван от запетая:
Als sie ihn fragte:”Weshalb darf ich das nicht?” wurde er sehr verlegen. (И:) “Wes¬
halb darf ich das nicht?”, fragte sie ihn. Obwohl es aus dem Lautsprecher getönt hatte:
“Achtung, alles sofort zurücktreten!”, rührte sich niemand von der Stelle. (И:) “Ach¬
tung, alles sofort zurücktreten!”, tönte es aus dem Lautsprecher.
Angebinde / Gebinde: t Blumenangebin¬
de / Blumengebinde.
Angebot: Според различните си значения
думата се свързва с няколко предлога.
В значението “предлагана стока” An¬
gebot се свързва с von или an: Das An¬
gebot von/an Gemüse war gering. В зна¬
чението “предлагане, оферта - писме¬
но или устно” Angebot привлича пред¬
лозите über или fiir: Мг bitten Sie um
Ihr Angebot über /fiir die Lieferung von...
В смисъла “в отговор на конкретно
предложение или цена” - auf или fiir:
Ich habe ein Angebot auf das Haus er¬
halten. Der Antiquar machte ihr ein güns¬
tiges Angebot für das seltene Buch. -
angehen: В значението “нщ. ме засяга”
angehen се свързва с вин.п.: Das geht
dich nicht an. Свързването c дат.п. е ре¬
гионално, особено в северно-немски¬
те диалекти; в писмената и устната реч
то не се счита за коректно.
Angehörige, der и die: 1. oben genanntem
Angehörigen / Angehörigem •ihr als
Angehörigen / Angehöriger einer ange¬
sehenen Familie: Angehörige се скланя
като атрибутивно прилагателно Т Ad¬
jektiv (1): Sie war früher Angehörige des
Betriebsrates. Ein Angehöriger dieser
Adelsfamilie lebt noch. Der Angehörige
der Schlichtungskommission stimmte da¬
gegen. Die Angehörigen des Verstorbe¬
nen trafen sich beim Begräbnis. Zwei
Angehörige der Bundeswehr betraten das
Lokal и t.h. В род.п. мн.ч. днес след
силно склоненото прилагателно оби¬
чайно следва също силното скланяне:
Sie sprach sich für die Teilnahme ehema¬
liger Angehöriger (остар.: Angehörigen)
der Firma aus. Има изключения в дат.п.
ед.ч.: а) силно склонено прилагателно
се следва от слабо склонено: Oben ge¬
nanntem Angehörigen (остар.: Angehö¬
rigem) der Firma ist gekündigt worden.
Oben genannter Angehörigen (остар.:
Angehöriger) der Firma ist gekündigt
worden, b) в дат.п. ед.ч. приложението
се скланя и по двата начина: Mir als An¬

Angeklagte
72
gehörigen (също: als Angehörigem) des
Vereinsvorstands ... Ihr als Angehörigen
(също: als Angehöriger) des Betriebsra¬
tes ...
2.	einige Angehörige * alle Angehörigen
* solche Angehörige[n]: Относно Ange¬
hörige след alle, beide, einige и т.н. T all-
ит.н.
Angeklagte, der и die: 1. die Angeklagte
Schmidt / die angeklagte Firma: В ези¬
ка на правораздаването и администра¬
цията Angeklagte се употребява подоб¬
но на Beklagte и Beschuldigte като съ¬
ществително. Думата назовава лицето,
фирмата, институцията и под., спрямо
които е повдигнато обвинение. При съ¬
четаване с фамилното име преоблада¬
ва употребата на съществителното (Der
/Die Angeklagte Schmidt sagt aus...), но
е възможна и формулировката Der an¬
geklagte Herr Uwe Meyer /Die angeklag¬
te Frau Ilse Schmidt... Ако става дума
за фирма: Die Angeklagte behauptet или
е миналото причастие Die angeklagte
Firma behauptet...
2.	der Angeklagte Schmidt / der Ange¬
klagte, Schmidt: В изречението£>ег An¬
geklagte Schmidt behauptete ... името
Schmidt е подлогът, a Angeklagter е пос¬
тавено пред подлога приложение Т Ap¬
position, което не се отделя със запе¬
тая. Ако е необходимо да се постави
ударение на Angeklagter, то “подсъди¬
мият” става подлог на изречението, а
името се огражда със запетаи, което не
е задължително по новия правопис:
Der Angeklagte [,] Schmidt [,] behaup¬
tete ...
3.	oben genanntem Angeklagten / An¬
geklagtem • ihr als Angeklagten / An¬
geklagter: Angeklagte се скланя като arr-
рибутивно прилагателноT Adjektiv(l):
Angeklagter behauptet... Eine Angeklagte
hat sich erhängt. Der Angeklagte leugnet
weiter. Die Angeklagten wurden frei ge¬
sprochen. Zwei Angeklagte konnten über¬
führt werden и т.н. В род.п. мн.ч. днес
след силно склонено съществително
или числително обикновено следва съ¬
щото склонение: die Verurteilungsämt¬
licher Angeklagter	Angeklagten).
Има изключения и колебание в дат.п.
ед.ч.: а) силно склонено прилагателно
се следва от слабо склонено: Oben ge¬
nanntem Angeklagten {ооущл Angeklag¬
tem) wurde mitgeteilt... b) в приложе¬
нието се срещат и двете форми на скло¬
нение: Ihm als Angeklagten ..., а също:
Ihm als Angeklagtem... Ihr als Angeklag¬
ten ... и: Ihr als Angeklagter...
4.	einige Angeklagte * alle Angeklagten
* solche Angeklagtein]: Относно скло¬
нението на Angeklagte след alle, beide,
einige и т.н. T all- и т.н.
Angel: Angel е вече само отж.р. Първич¬
ната, обичайна още през 18. век форма
за м.р. der Angel днес е остаряла (Goe¬
the): ... sah nach dem Angel ruhevoll).
angemessen: t Adjektiv (1.2.13), t Ver¬
gleichsformen (2.2).
angenehm enttäuscht: Шеговитото Ich
bin angenehm enttäuscht (вместо: Ich bin
angenehm überrascht), изпускащо нега¬
тивния смисъл на глагола enttäuschen,
изразява следното: в съответния бла¬
гоприятно протекъл случай е имало
очакване за разочарование.
angenommen: След angenommen обикно¬
вено се поставя запетая: Angenommen,
sie kommt erst morgen, wer soll dann die
Sitzung leiten? По новия правопис не е
необходима запетая при angenommen
dass; тя се поставя само в случай, че
съчетанието не се възприема като един¬
ство: Angenommen[J dass morgen gu¬
tes Wetter ist, wohin wollen wir dann fah¬
ren? Wohin wollen wir fahren, angenom¬
men [,] dass morgen gutes Wetter ist?
Angermünder: Жителите на град Ангер-
мюнде се наричат Angermünder (а не:

73
anhängig / anhänglich
Angermündener). T Einwohnerbezeich-
nungenauf er- (3).
Angestellte, der и die: l.oben genanntem
Angestellten / Angestelltem * ihr als An¬
gestellten / Angestellter: Angestellte ce
скланя като атрибутивно прилагателно
t Adjektiv (1): Sie warfrüher Angestell-
te. Vor der Tür stand ein Angestellter, der
Angestellte der Stadtwerke. Die Angestell¬
ten demonstrierten mit den Arbeitern.
Zwei Angestellte der Firma sind entlas¬
sen worden и T.H. В род.п. мн.ч. днес
след силно склонено прилагателно оби¬
чайно следва същото скланение: Er
umriss die Aufgaben leitender Angestell¬
ter (ocrap.: Angestellten). Има колеба¬
ние и изключения в дат. ед. ч.: а) сил¬
но склоненото прилагателно бива след¬
вано от слабо: Oben genanntem Ange¬
stellten (остар.: Angestelltem) ist gekün¬
digt worden. Oben genannter Angestell¬
ter (остар.: Angestellten) ist gekündigt
worden, b) в приложението, стоящо в
дат.п. ед.ч., често са налице и двата ви¬
да скланяне: Ihm als Angestellten ..., а
също и: Ihm als Amgestelltem ... Ihr als
Angestellten ..., а също и: Ihr als Ange¬
stellter...
2. einige Angestellte * alle Angestellten
• solche Angestellte^]: Относно скло¬
нението на, Angestellte след alle, beide,
einige и т.н. T all- и т.и.
angewandt / angewendet: Т anwenden.
angleichen, sich: Глаголът sich angleichen
може да се свързва с допълнение в дат.
п> или предложно допълнение: Er
gleicht sich seiner Umgebung, seinen Mit¬
menschen an. Или: Er gleicht sich an sei¬
ne Umgebung, an seine Mitmenschen an.
Anglizismus:? Amerikanismen /Anglizis-
men.
Angriff: Angriff се свързва c предлозите
auf или gegen. Те обаче не винаги са
взаимно заменяеми: Der Angriff auf
(рядко: gegen) diefeindlichen Stellungen
brach zusammen. Sie flogen Angriffe auf
/gegen Nachschubwege. Der Gegner trug
einen Angriff gegen die Befestigungen am
Kanal vor. Ако Angriff носи смисъла на
“силна критика, противопоставяне”,
обичайно се използва предлогът^е^сл/
Das sind massive Angriffe gegen das
Fernsehen. Sie richtete Angriffe gegen die
Opposition.
angst / Angst: C малка буква се пише, ко-
гато се употребява като прилагателно
(въпрос: wie?): mir ist / wird angst. C
главна буква се изписва съществител¬
ното: er hat Angst/ist in Angst; aus Angst
fliehen; vor Angst fast vergehen. Устой¬
чивото съчетание Angst [und Bange]
machen по новия правопис също се из¬
писва с главни букви. Т Groß- oder
Kleinschreibung (1.1). Впрочем то изис¬
ква дателен падеж. Следователно пра¬
вилно е: jemandem (а не: jemanden)
Angst machen.
anhaben: Разговорното anhaben “обле¬
чен съм в..., нося” се пише слято в ин-
финитив (einen Mantel anhaben), в при¬
частията форма ( Wer hat meine Jacke an¬
gehabt?) и в спрегнатата глаголна фор¬
ма на подчиненото изречение (... weil
sie Schuhe anhat.).
anhand: Доскорошният правопис бе как-
то an Hand, така и anhand. Според но¬
вия правопис правилно е само слятото
изписване: ...anhand des Buches. Er kam
anhand der Unterlagen zu dem Schluss,
dass... Заедно c род. п. в множествено
число е възможна и връзка с von: (an¬
hand von Unterlagen). T Hand (3), T Ver¬
blassen des Substantivs.
Anhang: Относно als / im Anhang T An¬
lage.
anhängig / anhänglich: Прилагателните
anhängig и anhänglich не са еднакви по
значение. Значението на anhänglich е
“верен, всеотдаен” (Sein anhänglicher
kleiner Freund begleitete ihn. Der Hund

anheben
74
ist sehr anhänglich), a anhängig се сре¬
ща само в езика на правораздаването в
определени съчетания: ein anhängiges
(~ висящ, нерешен) Verfahren; ein
Verfahren ist vor Gericht anhängig ( =
предстои да бъде решен от съда).
anheben: Ако в приповдигнатия стил
anheben се използва в смисъла “започ¬
вам”, то формата за претеритума ( =
простото минало време) е hob an: Die
Glocken hoben zu Mittag zu läuten an.
Der Geistliche hob an zu sprechen. Фор¬
мата hub /hüben (Die Glocken hüben zu
läuten an) е остаряла.
anheften: Връзката на anheften c предло¬
га an в дат. или вин. п. зависи от пред¬
ставата за мястото (въпрос: wo?) или
посоката (въпрос: wohin?) на действи¬
ето: Sie wollte eine Schleife an das / an
dem Kleid anheften. Er hatte einen Zettel
an die/an der Tür angeheftet. Wir heften
frische Blüten an den /am Hut an. T Rek¬
tion (1).
anheim: По новия правопис наречието
anheim се пише само разделно от гла¬
гола: anheim fallen (= жертвам се), an¬
heim geben (= поверявам), anheim stel¬
len (= предоставям).
anheischig machen, sich: Съчетанието
sich anheischig machen в смисъл “из¬
молвам, самозадьлжавам се” може да
се отнася само за предстоящо действие,
а не за вече приключило. Не може сле¬
дователно да се каже: Ich mache mich
anheischig, diese Aufgabe richtig gelöst
zu haben, а само: Ich mache mich
anheischig, diese Aufgabe richtig zu lö¬
sen.
ankaufen / kaufen: За разлика от kaufen
“получавам срещу пари” ankaufen се
използва когато става дума за покупка
на ценни предмети или на голямо ко¬
личество: Grundstücke, Aktien, Getrei¬
de ankaufen. Die Galerie hat mehrere
kostbare Gemälde angekauft.
anklagen: Глаголът anklagen се свързва
c вин.п. + допълнение в род.п. или с
вин.п. + wegen: Man hat ihn des Dieb¬
stahls angeklagt. Или: Man hat ihn we¬
gen des Diebstahls angeklagt. T Rektion
(4).
anklagen, sich: При sich anklagen als съ¬
ществителното стои в имен. п., т.е. то
се отнася към подлога: Er klagte sich
als der eigentliche Schuldige an. Рядко
се употребява винителен падеж: Er
klagte sich als den eigentliche Schuldige
an. t Kongruenz (4.2).
anklammern: При съчетаване c an an¬
klammem се употребява както c вин.,
така и с дат.п.: Das Kind klammerte sich
ängstlich an die / an der Mutter an. Er
klammerte eine Fotokopie an das /an dem
Schreiben an.
ankleben: При съчетаване c an ankleben
се евързва каюго c вин.п., така и с дат.п.:
Sie klebte einen Zettel an die /an der Tür
an.
ankommen: 1. В значението “обзема ме
(чувство)” глаголът ankommen се упот¬
ребява с вин.п.; дателният падеж е ос¬
тарял: Ein unbehagliches Gefühl kam
mich an (остар.: kam mir an). Sie (oc-
тар.: Ihr) kam die Lust zu lachen an.
2. В изречения като Es kommt ganz auf
die jeweiligen Umstände auf и Auf dich
allein kommt es jetzt an разговорно чес¬
то погрешно се добавя darauf или
drauf. (Неправилно: Es kommt ganz auf
die jeweiligen Umstände darauf an или:
Auf dich allein kommt es jetzt drauf an.)
Anlage: 1. Als Anlage / in der Anlage:
Възможни са и двете форми на форму¬
лиране: a/s Anlage или: In der Anlage
übersende ich Ihnen zwei Gutachten.
2. Съгласуване: При формулиране ка¬
то Anlage I bis 2 и Anlage I und 2 гла¬
голът стои в ед. или мн. ч.: Anlage I
und 2 enthält / enthalten alles Wichtige
zur Klärung all dieser Fragen. Ho: [Die]

75
Anrede
Anlagen 1 und 2 enthalten ...
3.	Anlage / Anlegung: T Verbalsubstan¬
tiv.
4.	T Brief (5).
anlangen: T anbelangen.
anlässlich: Предлогът anlässlich “по по¬
вод” се свързва c род. n.: Anlässlich des
Jahrestages der Befreiung waren alle Ge¬
bäude beflaggt. Предлогът се използва
предимно в речта на администрацията
и управлението. Други, често стилис¬
тично по-добри възможности, са bei, zu
и aus Anlass: Er sprach bei seinem Be¬
such auch mit dem Oppositionsführer.
Zum Jahrestag der Befreiung waren alle
Gebäude beflaggt. Aus Anlass ihres Ju¬
biläums erhielt sie ein wertvolles Buch.
Неправилно е смесването на двете кон¬
струкции: Über die uns anlässlich zu
unserer Silberhochzeit übermittelten
Glückwünsche haben wir uns seht gefreut.
Правилно: Anlässlich unserer Silber¬
hochzeit ... или: ...zu unserer Silberhoch¬
zeit ...
Anlaut: Първият буквозвук на дума или
сричка. Т Aussprache,
anlegen: В знаменито “инвестирам” ап-
legen in се свързва с дат. п.: Er legte sein
Geld in Wertpapieren (а He: Wertpapie¬
re) an. Като “акустирам, захващам за
брега” anlegen an върви също с дат. п.:
Das Boot legte langsam am Ufer/an der
Schiffsbrücke am Винителният падеж не
е грешка, но не се използва. Т Rektion
(1).
Anlegung / Anlage: Т Verbalsubstantiv,
anleimen: Глаголът anleimen an може да
се употребява както с вин., така и с
дат.п.: Er leimte das abgeplatzte Stück
an das / (по-рядко:) an dem Brett an.
anlernen: T lehren (5).
ahtiefern: T Verb (3).
anliegen: Глаголът anliegen, използван в
приповдигнатия стил като “искам, мо¬
ля”, се свързва с дателен, а не вините-
лен падеж: Er lag dem Vater mit Bitten
an.
anliegend: Формулировката Anliegend
übersende ich Ihnen ... е граматически
неточна, но недоразумение не може да
възникне, тъй като изпращащият не
“прилага себе си”. Ясни са напр. als
Anlage, in der Anlage и anbei. T satzwer¬
tiges Partizip (1).
anlöten: При anlöten an се употребяват
както винителен, така и дателен падеж:
Das eine Ende des Drahtes muss fest an
die /an der Platte angelötet werden.
anmabnen: T Verb (3).
anmieten: T Verb (3).
anmontieren: При anmontieren an ce
употребява и вин., и дат.п.: Er montier¬
te eine Steckdose an die / an der Wand
an.
anmuten: В значение “струва ми се, из¬
глежда ми” anmuten стои с вин. п., а не
дат.: Diese Vorgänge muteten ihn (не:
ihm) seltsam an.
an’n: Разговорно и диалектно вместо an
den. T Präposition (1.2.1), T Apostroph
(1.2).
anno / Anno: Заимстваната от латински
дума относно “в годината...” се пише
както с малка, така и с главна буква:
аппо, (също:) Anno elf, anno (също:)
Anno 1789, anno (също:) Anno dazumal,
anno (също:) Anno Tobak. 3a Anno Do¬
mini (A.D.) е валидно изписване само c
главна буква, Т Fremdwort (4.2). В ис¬
торически източници се среща и сък¬
ращението а.: а. 1232.
Annoncen: Т Anzeigen.
anomal / anormal: Т abnorm / abnormal /
anomal / anormal.
Anrede: 1. Обръщение: За немския оби¬
чайните местоимения са: учтива фор¬
ма Sie (3. лице мн. ч. на личното мес-
тоимение) за ед. и мн. ч. (Waren Sie
schon einmal in Berlin, Herr Müller? Jetzt
dürfen Sie alle hereinkommen) и du, а за

Anredenominativ
76
мн. ч. ihr, между близки лица (Das
darfst du nicht tun! Habt ihr eure Schul¬
arbeiten gemacht?). В някои регионал¬
ни говори е налице обръщението ihr
към две или повече лица, без това да
означава, че се говори на “ти”. Форма¬
та в 3. л. ед. ч. (Schweig Er! Höre Sie!) е
остаряла.
2. Главна или малка буква: С главна
буква ,се изписват учтивата форма Sie
и съответното притежателно местои-
мение Ihr не само в писма, а във всеки
вид текст: Lieber Herr Meier, ich danke
Ihnen fiir Ihren Brief und freue mich, dass
Sie... Er sagte: “Das kann ich Ihnen nicht
versprechen.” Wir danken Ihnen allen
und wünschen Ihnen ein gutes neues Jahr.
(Ho c малка , когато не е обръщение:
Wir danken allen Freunden und wünschen
ihnen ein gutes neues Jahr или: Wir bit¬
ten alle Betriebsangehörige, dass sie ihre
Anträge rechtzeitig einreichen. В двата
примера ihnen и sie ca 3. л. мн. ч.) Лич¬
ните местоимения du, ihr и съответни¬
те притежателни dein, euer по новия
правопис се изписват винаги с малка
буква, т. е. в случаи, когато обръщени¬
ето е към едно или повече лица, като
напр. в писма, прокламации, избира¬
телни листовки, надгробни надписи,
посвещения върху надгробни венци,
бележки на учителя върху класна ра¬
бота, върху тестове. Местоимението се
изписва с главна буква при историчес¬
ките титли Exzellenz, Hoheit, Durch¬
laucht и под.: Euer (Eure) Exzellenz, Euer
(Eure) Hoheit, Euer (Eure) Durchlaucht,
а също и в 3. л.: Seine Majestät, Seine
Heiligkeit, Ihre Königliche Hoheit. -Въз¬
вратното местоимение sich се изписва
винаги с малка буква: Machen Sie sich
bitte keine Mühe! Същото се отнася и
за alle и beide: Ich grüße euch alle herz¬
lich. Ich möchte Sie gern beide einmal
wieder bei uns willkommen heißen dür¬
fen. (T Groß- oder Kleinschreibung
[1.2.4]).	:
3. Форми на обръщение: Не може да
се даде общовалиден отговор на въп¬
роса, дали обръщението към дадено ли¬
це е по фамилно име или (и с) титлата,
академичното звание и под. При коле¬
бание е уместно да се използва по-вис-
шето звание. Т Titel- und Bemfsbezeich-
nungen; T Brief (4).
Anredenominativ: Звателният падеж (во-
кативът) е свободна част от изречени¬
ето, която може и да се изпусне, без
това да наруши структурата му. Звател¬
ният падеж назовава лицето или лица¬
та, към които е насочено обръщение¬
то: Junge, pass bloß auf! Kommst du mit,
Mutter! Liebe Verwandte, es geht mir gut.
Ich freue mich, Kolleginnen und Kolle¬
gen, Sie begrüßen zu können. Форми за
мн. ч. като Lieben Freunde! Lieben Brü¬
der und Schwestern! са остарели.
Anredepronomen: T Anrede(l).
anrufen: В стандартния език anrufen се
употребява само с винителен падеж.
Свързването с дателен е регионална
употреба (особено в Южна Германия
и Швейцария): Ich rufe dich morgen an
(а не: Ich rufe dir morgen an).
ans: Сливането на an и das се изписва
без апостроф. Т Apostroph (1.2). Т Prä¬
position (1.2.1).
anscheinend / scheinbar: В разговорната
реч често се изпуска разликата в зна¬
чението между anscheinend и scheinbar,
при което scheinbar погрешно се изпол¬
зва в смисъла на anscheinend. С anschei¬
nend се изказва предположението, че
нещо е така, както изглежда: Er ist an¬
scheinend krank. Anscheinend ist nie¬
mand im Haus. Sie hat anscheinend
Schweres erlebt. Чрез прилагателното
scheinbar се изказва само външното
впечатление, но в действителност не¬
щата не стоят така: Die Zeit stand

77
anstatt
scheinbar still. Der Widerspruch ist nur
scheinbar. Неправилна е напр. употре¬
бата на scheinbar в следните изречения:
Du hast mich scheinbar (вместо: anschei¬
nend) vergessen. In diesem Gehege sind
scheinbar (вместо: anscheinend) Muff¬
lons. - Различаването на значението
между двете думи е извършено отно¬
сително скоро - през 18-ти век.
anschlieQen: В значението “прикрепям”
при anschließen an може да се употре¬
би дателен или винителен падеж в за¬
висимост от това, дали у говорещото
лице преобладава представата за мяс¬
то или посока на действието. Все пак
по-често се употребява винителен: Sie
schloss den Schlauch an den / (също:)
am Wasserhahn an. Das Haus wurde an
die Fernheizung angeschlossen. Дател¬
ният падеж обикновено се употребява
в смисъла “осигурявам посредством ка¬
тинар или под.”: Er schloss sein Fahr¬
rad am Zaun /an der Straßenlaterne an.
T'Rektion (1).
anschreiben: Употребата на anschreiben
в смисъл “обръщам се писмено [с мол¬
ба] към нкг.” се среща предимно в сфе¬
рата на деловите контакти: eine Behör¬
de, eine Firma, einen Antragsteller an¬
schreiben. 40 Prozent aller angeschrie¬
benen Personen bejahten die Frage.
T Verb (3).
Anschrift: T Brief (1).
anschweißen: При anschweißen an могат
да се употребят както винителен, така
и дателен падеж: Der Bügel wird an die
/an der Schiene angeschweißt.
anschwellen: T schwellen.
Ansehen: Относно приложение c връз¬
ката als след отппаголно съществител¬
но Ansehen {das Ansehen des Mannes als
Kaufmann или ehrbaren Kaufmanns /als
eines ehrbaren Kaufmanns и т.н. T Ap¬
position (3.2 и 3.3).
ansehen, sich: Съществителното, което
следва als при sich ansehen als, е обик¬
новено в именителен падеж, т.е. то би¬
ва отнасяно към подлога: Er sieht sich
als guter Autofahrer an. Винителният се
използва рядко.(£> sieht sich als guten
Autofahrer an), t Kongruenz (4.2).
2. als/ für / wie.
an sein (разг.): Изписва се разделно във
всички случаи, т.е. също в инфитивна-
та и причастията си форма: Das Licht
muss immer an sein. Das Radio ist nicht
an gewesen. Също: Ich glaube, dass das
Licht noch an ist/dass die Maschine noch
an war. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.5).
Anspruch auf / an: Казва се Anspruch auf
etwas haben / erheben: Er hat Anspruch
auf Krankengeld. Wir erheben Anspruch
auf dieses Gebiet. C an се свързва лице,
група лица или предмет, за който се
претендира или който бива очакван: Er
hat /stellt hohe Ansprüche an seine Mit¬
arbeiterinnen und Mitarbeiter / an das
Leben.
anstatt: 1. Управление: Частицата an¬
statt може да е както предлог ( = вмес¬
то), така и съюз ( = а не). КаТо предлог
тя управлява род. п.: Anstatt des Geldes
gab sie ihm ihren Schmuck. Er wies die
Schwester anstatt des Stationsarztes zu¬
recht. (Неправилно: Anstatt dem Geld...,
anstatt dem Stationsarzt...). Anstatt ce
свързва c дат.п. само, ако родителният
формално не присъства или ако е до¬
бавено силно склонено съществител¬
но в род. п. ед. ч.: Anstatt Worten will
ich Taten sehen. Като съюз anstatt не уп¬
равлява падеж, т.е. падежът не зависи
от anstatt, а от глагола: Er reichte ihr
anstatt ihrem Begleiter die Rechnung.
Man zeichnete sie anstatt ihn aus. - Ко¬
лебанията за падеж възникват поради
употребата на anstatt както като пред¬
лог, т.е. за изказване на съотношение,
така и като съюз, т.е. за свързване на

anstelle / an Stelle
78
частите в изречението (или на изрече¬
ния): Er nahm seinen Freund anstatt sei¬
ner mit ( = предлог), но: Er nahm seinen
Freund anstatt ihn mit ( = съюз). Или:
Er traf den Pfahl anstatt der Konserven¬
dose ( = предлог), но: Er traf den Pfahl
anstatt die Konservendose ( = съюз).
T Präposition (2).
2. Запетая: Запетаята стои пред anstatt
dass, така какго при dass, тъй като и две¬
те думи са съюзи: Sie lobte ihn, anstatt
dass sie ihn tadelte. Anstatt dass der Mi¬
nisterkam, erschien nur sein Staatssekre¬
tär. Съчетанието anstatt zu + Infinitiv e
по статут инфинитивна група, която по
новия правопис вече не се отделя със
запетая: Erspielte [,] anstattzu arbeiten.
Anstatt sich zu beeilen [,] bummelte sie.
Er ging [,] anstatt nach Hause zu kom¬
men [,] in die Kneipe. Ако инфитивната
група обаче следва подлога, то тя се от¬
деля със запетая: Er, anstatt nach Hause
zu kommen, ging in eine Kneipe.
anstelle / an Stelle: Правилни са и двата
начина на изписване:£)ег Staatssekretär
nahm anstelle / an Stelle der Ministerin
an den Besprechungen teil. Вместо c
род.п. е възможна връзка c von: Die
meisten Kundinnen kauften Geflügel an¬
stelle / an Stelle von Schweinefleisch.
t Verblassen des Substantivs,
anstoßen: В значенията “попадам на нщ.”
и “дразня нкг.” anstoßen образува пер-
фект със sein, а не с haben: Er ist im
Dunkeln an den Schrank (разг. също: am
Schrank) angestoßen. Er ist bei seiner Ab¬
teilungsleiterin angestoßen. Във всички
останали значения (”пия наздравица”,
“блъсвам”, “шушна” и т.н.) ) anstoßen
образува перфект с haben: Wir haben
auf euer Wohl angestoßen. T haben (1).
-ant / and: T -and / ant
antelefonieren: Глаголът antelefonieren e
разговорна, несполучлива контамина¬
ция t Kontamination от anrufen и tele¬
fonieren.
Antibiotikum: Множественото число на
Antibiotikum e Лий7иой'£а.Неправилни
са формите die Antibiotikums или die
Antibiotikas.
Antonym: Антонимът е дума, която е
противоположна по значение на друга
дума. Има различни видове противо¬
положност: полярна като възможност
/ невъзможност (Möglichkeit / Unmög¬
lichkeit); крайна като минимум / мак¬
симум (Maximum / Minimum); допъл¬
ваща или комплементарна, корелатив¬
на като прилив / отлив (Ebbe / Flut).
Други примери за антонимни двойки:
krank / gesund; schwarz / weiß; schmut¬
zig / sauber; hell / dunkel; dick / dünn;
tot / lebendig; starten / landen; ablehnen
/genehmigen; hassen / lieben; Himmel /
Hölle; Tag/Nacht; morgens /abends; mit
/ ohne; Morgenrot / Abendrot; Mann /
Frau; Bruder / Schwester; Angebot /
Nachfrage. Многозначните думи обик¬
новено имат различни антоними, напр.:
alt / jung, alt / frisch, alt / neu; gehen /
kommen, gehen /stehen. Употребата на
антоними служи често за стилистично
средство. Образуват се и нови антони¬
ми, напр. Stadtstreicher към Landstrei¬
cher. Противоположното на антоним е
Т Synonym.
Antrag: Antrag се придружава от пред¬
лога auf (не um или nach): Er stellte ei¬
nen Antrag auf Fahrpreisermäßigung.
Antragsteller: Върху формуляри от раз¬
личен характер преди стоеше изклю¬
чително формата за мъжки род. Все по-
често се възразява срещу тази обичай¬
на форма, идваща от юридическия
език, тъй като в попълването на фор¬
муляри участват и жените. Препоръчи-
тел но е да се прилага и формата за жен¬
ски род (Antragstellerin/Antragsteller)
или текстовете да се променят чрез
преформулиране, напр. Der Antrag wird

79
Anzahl
gestellt von... T Gleichstellung von Frau¬
en und Männern in der Sprache,
antwortlich: Остарелият предлог, упот¬
ребяван в речта на администрацията и
търговията, управлява родителен па¬
деж: Antwortlich Ihres Schreibens... Сти¬
листично по-добре: Auf Ihr Schreiben...
anvertrauen: В спретнатата глаголна
форма an най-често се отделя и при¬
качва в края на изречението: Ich ver¬
traue dir dieses Geheimnis an. По-рядка
е употребата наТ Tmesis: Ich anvertraue
dir dieses Geheimnis.
anvisieren: T Verb (3).
anwandeln: Глаголът се използва вече са¬
мо с вин. п.: Ein Gefiihl der Ermutigung
wandelte ihn an. Дателният {...wandelte
ihm an) тук е остарял,
an was / woran: В устната и писмената
реч е правилна употребата на местои-
менното наречие woran: Woran hast du
das erkannt? Ich frage mich, woran das
liegt. Често разговорно се появява an
+ was (An was hast du das erkannt? Ich
frage mich, an was das liegt), което е нес¬
получливо в стилистично отношение,
t Pronominaladverb (5).
anwenden: Формите за простото мина¬
ло време и миналото причастие са wen¬
dete an / wandte an и angewendet / an¬
gewandt. По-често се използват wand¬
te an / angewandt, t wenden.
Anwesende: Формата e Verehrte Anwesen¬
de! (а не: Anwesenden), t substantivier¬
tes Adjektiv (2.2.1).
Anzahl: l.eine Anzahl Studierende stand
/ standen vor dem Haupteingang: Ko-
гато след Anzahl преброеното стои в
мн.ч., глаголът обикновено е в ед.ч.,
тъй като подлогът (Anzahl) формално
е в ед.ч.: Eine Anzahl Studierende stand
vordem Haupteingang. Eine Anzahl kost¬
barer Gegenstände wurde gestohlen. Чес¬
то обаче конструкцията следва смисъ¬
ла и глаголът стои в мн.ч.: Eine Anzahl
Studierende standen vor dem Hauptein¬
gang. Eine Anzahl kostbarer Gegenstän¬
de wurden gestohlen. Множественото
число се употребява предимно там, къ-
дето преброеното е приложение Т Ap¬
position в същия падеж като Anzahl: Es
liegen eine Anzahl Bauaufträge vor.
t Kongruenz (1.1.3).
2.	eine Anzahl hübscher / hübsche Sa¬
chen • eine Anzahl Abgeordneter / Ab¬
geordnete: След Anzahl преброеното
може да стои в род. п. или като прило¬
жение: eine Anzahl Kinder; mit einer
Anzahl Schafe. Er hat mit einer Anzahl
Abgeordneter / Abgeordneten gespro¬
chen. Eine Anzahl [steinreicher] Indus¬
trieller I (по-рядко:) [steinreiche] Indus¬
trielle stimmte dagegen. Sie hat eine An¬
zahl hübscher Sachen /hübsche Sachen.
T Apposition.
3.	Anzahl / Zahl: Различаването на две¬
те думи почива върху факта, че Zahl
обозначава цял брой, цялостно коли¬
чество, а Anzahl част от него. В пре¬
цизния изказ отличието следва да се
съблюдава. Разговорно тази разлика
често не се прави.

Anzeigen
80
Anzeigen / Кратки съобщения
Нерядко крайната необходимост от сбитост на изказа в съобщенията води
до нарушения спрямо граматиката, многозначните конструкции, до отклонения
в стилистиката, до неразбираеми съкращения и др. под. Следните бележки се
отнасят до случаи от гореспоменатия вид:
1	Preiswerter Plattenspieler gesucht / Preiswerten Plattenspieler gesucht
2	Die Geburt unserer Jennifer freuen wir uns / freuen sich anzuzeigen
3	Buchhändlerin) gesucht
4	Babysitter sucht F.Müller
5	Abgebe Waschmaschine / Gebe Waschmaschine ab
6	Съобщения при смърт
7	Главна или малка буква
1.	Preiswerter Plattenspieler gesucht / Preiswerten Plattenspieler gesucht:
Често кратките съобщения са елиптични (непълни) изречения. Ако тези из¬
речения се допълнят, обикновено веднага се разбира, дали трябва да се употре¬
би имен. или вин.п., 1. или 3. л. Трябва да се каже напр.:
Qualifizierter Koch gesucht.
Hotel “Kontinental”, Braunschweig, Wallstraße 5
Или:
Preiswerter Plattenspieler gesucht.
Franz Müller, Berlin, Bachstraße 4
И в двете съобщения може да се допълни само wird. Човек си задава въпро¬
са: Кой какво търси или какво се търси? Винителният падеж (Qualifizierten Koch
gesucht. Preiswerten Plattenspieler gesucht) е неправилен.
Настъпват колебания, когато непълните изречения могат да се допълнят по
два начина:
Preiswerter Plattenspieler zu verkaufen.
Franz Müller, Berlin, Bachstraße 4
В горното кратко съобщение подлогът (субектът) е Plattenspieler ( = ein preis¬
werter Plattenspieler ist zu verkaufen = изгодно се продава грамофон).
Preiswerten Plattenspieler zu verkaufen.
Franz Müller, Berlin, Bachstraße 4
А тук Plattenspieler е допълнение ( = einen preiswerten Plattenspieler habe ich
zu verkaufen = продавам изгодно грамофон).

81
Anzeigen
Неправилно е съобщението
Tüchtigen Setzer stellt ein.
Reproprint AG, Hannover, Spohrstr. 4
Правилното e
Wir stellen tüchtigen Setzer ein.
Reproprint AG, Hannover, Spohrstraße 4
А също и:
Tüchtigen Setzer stellt ein
Reproprint Ag, Hannover, Spohrstraße 4
т.е. след stellt ein няма точка, защото текстът бива мислено продължен.
2.	Die Geburt unserer Jennifer freuen wir uns / freuen sich anzuzeigen:
Както във всяко изречение, така и в краткото съобщение частите на изрече¬
нието и принадлежащите им подчасти трябва да са съгласувани помежду си
(Т Kongruenz).
Правилни са изреченията
Die Geburt unserer Jennifer freuen wir uns anzuzeigen
Die Geburt ihrer Jennifer freuen sich anzuzeigen,
но не и контаминацията t Kontamination от двете:
Die Geburt unserer Jennifer freuen sich anzuzeigen.
Ако краткото съобщение стои в 3. л., текстът е мислено продължен, поради
което не се поставя точка:
Die Geburt ihrer Jennifer freuen sich anzuzeigen
Eva Wolf-Müller und Hans Müller
Неправилен е и следният текст:
Wir bieten technisch interessierten Schulabgängern, auch weibliche, attraktive Aus¬
bildungsplätze
Макар и стоящо след определяемото Schulabgänger, определението weiblich
трябва да е съгласувано и да носи същото окончание като interessiert, т.е.
6.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Anzeigen
82
Wir bieten technisch interessirten Schulabgängern, auch weiblichen, attraktive
Ausbildungsplätze
3.	Buchhändler(in) gesucht:
Кратки съобщения за работни места без претенции за полова принадлежност
се оформят чрез скоби Т Klammem и наклонена черта Т Schrägstrich както следва:
Schweizer Verlag sucht zum 1. April 1997 eine(n) Mitarbeiterin), der/die ...
Spätestens zum 1. September 1997 ist die Stelle einer Abteilungsleiterin/eines Abtei¬
lungsleiters neu zu besetzen. Ihr/Sein Organisations- und Verkaufstalent...
Съгласуването (T Kongruenz) също следва да бъде съблюдавано:
Не: Wir suchen zum nächstmöglichen Termin einen Redakteurin),
поради липсата на съгласуване между einen и Redakteurin, а eine(n)
Redakteurin).
t Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache.
4.	Babysitter sucht F. Müller:
Както в изречението, така и в краткото съобщение отношението между под¬
лог, сказуемо и допълнение трябва да е ясно изразено. Ето защо
Babysitter sucht
F. Müller, Berlin, Bachstraße 4
е неясно формулирано (кой търси - Babysitter-ът или Ф. Мюлер?). По-добре е:
Babysitter gesucht.
F. Müller, Berlin, Bachstraße 4
Подобен е и случаят c
Boten sucht
Intertrans-Spedition, Frankenthal
Един или повече “разносвачи” търси фирмата? По-добре е:
Bote gesucht.
Intertrans-Spedition, Frankenthal
5.	Abgebe Waschmaschine / Gebe Waschmaschine ab:
В кратки съобщения (и телеграми) отделянето на делимата представка (напр.
ankomme/eintreffe) често се избягва (Т Tmesis):

83
Anzeigen
Abgebe Waschmaschine... (вместо:) Gebe Waschmaschine ab...
Anbiete Kofferradio ... (вместо:) Biete Kofferradio an ...
По този начин авторът на съобщението пести не само думи, но и парични
средства, затова общо взето в кратките съобщения подобни формулировки се то¬
лерират; счита се, че чрез отпадане на делимостта се постига по-стегнат изказ.
6.	Съобщения при смърт:
В съобщенията за нечия кончина често се срещат формулировки като
Ат 13. 2. 1996 starb mein geliebter Mann, Vater, Bruder, Onkel...
Letzte Nacht entschlief nach schwerer Krankheit meine liebe, unvergessliche Frau,
Mutter und Schwester...
Те биха били правилни, ако се отнасяха за всеки от назованите роднини,
защото местоимението и прилагателното биха могли да се изпуснат (... mein ge¬
liebter Mann, [mein geliebter] Vater...). Най-често обаче се назовават децата, бра¬
тята и сестрите и т.н., затова е правилно да се напише:
... starb mein geliebter Mann, unser Vater, Bruder, Onkel...
... entschlief meine liebe, unvergessliche Frau, unsere Mutter und Schwester...
Подчертава се обстоятелството, че някой е овдовял.
Правилно е също така
... starb unser geliebter Mann, Vater, Bruder...
... entschlief unsere liebe, unvergessliche Frau, Mutter und Schwester...,
опечалените да не се назовават поединично, т.е. съобщението е подписано
напр. с Die trauernden Hinterbliebenen.
Относно съчетанието nach langem, schwerem/schweren Leiden t Adjektiv (1.2.1).
7.	C главна или малка буква:
Ако подписът стои след завършен текст (с точка накрая), членната форма на
подписа в съобщението се пише с главна буква. Ако текстът продължава, включ¬
вайки подписа или подписалите, главната / малка буква зависи от съответната
част на речта:
Für die erwiesene Anteilnahme sagen herzlichen Dank
die trauernden Hinterbliebenen
Für die selbstlose Einsatzbereitschaft danken wir allen.
Der Vorstand

Anzugfs]-
84
Anzug|s]-: Съставни съществителни с
Anzug се изписват без свързващо s, ко¬
гото назовават смисъла “дреха”, напр.
А nzugjacke, Anzugstoff. В останалите си
значения със s: Anzugsvermögen (= des
Motors), Anzugskraft и т.н. t Fugen-s
(3.3).
Anzug / Verzug: Изразите [Eine] Gefahr
ist im Anzug и Es ist Gefahr im Verzug
означават “заплашва (ме) опасност”.
Първичното значение на Gefahr ist im
Verzug, което е вече остаряло, бе “ко¬
лебанието, отлагането крие опасност”.
Apartment / Appartement: Двете думи се
отличават не само по правопис, ио и по
произношение и значение. Заетата от ан¬
глийски Apartment [a'partmont] се про¬
изнася (анга. [a'paitmant]) и означава
“отдавано под наем малко жилище в
комфортен блок”. Appartement е заета
от френски, произнася се [apart[e]’mä:],
в Швейцария също [...'ment] и означава
“убежище в голям луксозен хотел”.
Apfelwein / Apfelwein: Коректна е само
думата Apfelwein; Äpfelwein е често
употребявана дублетна форма. Т Kom¬
positum (2).
Apokope: t Elision.
Apostroph / Апостроф
Често задавани въпроси
Въпрос
Отговор в точка
Трябва ли да се поставя апостроф при
съкратените форми на das и es, напр.
при gehts, hals, aufs?
(1)
Правилно ли е да се поставя апостроф
при повелителни форми като geh, such
И Т.Н.?
(2.1), Imperativ (1.1)
Как се пишат производни от лични
имена, завършващи на-sche, напр. то-
zartsche, Grimm’sche?
(3.2), Groß- oder Kleinschreibung (1.2.2)
Трябва ли да се поставя апостроф при
форми за род. п., като напр. Hans ' Auto,
Fritz' Beruf?
(4.1), Personennamen (2.1.3)
Чрез апострофа се посочва, че в думата е изпусната или са изпуснати една
или повече букви. Според новия правопис са малко случаите на задължителен
апостроф (срв. 3.3. и 4.1). Различават се следните случаи:

85
Apostroph
1	Апостроф при отпадане на буква в началото на дума
1.1	Mir geht’s gut / gehts gut • komm raus / ’raus!
1.2	aufs • hinterm • übern
2	Апостроф при отпадане на буква в края на думата
2.1	Крайно е при глаголи
2.2	Крайно е при други части на речта
2.3	Други букви в края на думата
3	Апостроф при отпадане на букви от средата на думата
3.1	einige / ein’ge • irdische / ird’sche Güter
3.2	mozartsche / Mozart’sche Sonaten • heusssche / Heuss’sche Schriften
3.3	M’gladbach ■ Ku’damm
3.4	stehen / stehn • gegorener / gegomer Saft • Brettl
4	Апостроф при образуване на родителния падеж
4.1	Grass’ Blechtrommel • Andric’ Romane
4.2	Ingeborg Bachmanns Lyrik
5	Апостроф при скланяне на съкращенията
6	Апостроф при цифрово изписване на години
1	Апостроф при отпадане на буква в началото на дума
1.1	Mir geht's / gehts gut • komm raus / 'raus
Често апострофът стои там, където се изпускат букви в началото на дума,
което я прави трудно четима или неразбираема. Апострофът следва подредбата
на буквите в думата. В началото на изречение съкратените форми също се пи¬
шат с малка буква:
Warf die Decken und 's (= das) Gepäck ins Auto. Wer ’s (= das) Geld hat, kann sich das
erlauben, s (= Es) ist nun mal nicht zu ändern. So n (= ein) Blödsinn! Sie hat ne (=
eine) Menge erlebt. Wir steigen nauf (= hinauf).
Апострофът може да се изпусне, когато местоимението es е слято с пред¬
ходната дума (глагол, местоимение, съюз). Такива сливания могат да се четат:
Mir geht’s / gehts gut. Er macht sich ’s / sichs gemütlich. Nimm ’s / Nimms nicht so
ernst.
За разлика от nauf, naus, nein и т.н. сливания c r- в началото като ran, rauf,
raus, nein, rüber, runter се усещат като самостоятелни дублетни форми на heran,
herauf и т.н. и се пишат без апостроф. Същото се отнася за началото на изрече¬
ние и при съчетание с тези форми: Runter vom Balkon! Er ließ ihn rauswerfen. Sie
hat ihn reingelegt. Reich mir mal das Buch rüber. Er ist Rausschmeißer. War das ein
Reinfall! Само в случаи на напълно съзнателно отношение, когато искаме да

Apostroph
86
подчертаем именно изпускането, се пише апостроф. При разговорните mal (=
einmal) и was (= etwas) също не стои апостроф:
Kommen Sie mal rüber! Hast du noch was auf dem Herzen?
1.2	aufs • hinterm • übern
Не се поставя апостроф там, където става дума за сливания между предлог и
членна форма:
ans, aufs, durchs, fürs, hinters, ins, übers, ums, unters, vors; am, beim, hinterm, im,
überm, unterm, vorm, zum; hintern, übem, untern, vom.
Разговорни и регионални сливания, водещи до натрупване на съгласни, се
пишат обаче с апостроф:
Er sitzt auf’m Tisch. Wir treffen uns nach ’m Essen.Wir gehen in ’n Zirkus.
2	Апостроф при отпадане на букви в края на думата
2.1	Крайно е при глаголи
По новия правопис не се пише апостроф за изпуснатото е при определени
форми на глагола:
Ich find das schön. Ich lass es bleiben. Das hob ich nicht getan. Küss die Hand! Hab
ich nur deine Liebe!
При трудно четими или неразбираеми форми обаче се поставя апостроф.
Подобни форми се срещат в поезията:
Das Grauen packt ’ ihn und ließ ihn nicht los. Das Wasser rauscht', das Wasser schwoll
(Goethe). Ich schnitt' es gern in allen Rinden ein.
Не се пише апостроф при поздравителна формула и общоприети съкратени
форми на повелително наклонение:
Grüß Gott!, bleib!, geh!, trink!, lass!, leg den Mantel ab!, führ den Hund aus!
Необичайните императивни форми обаче, срещани в поезията, носят апос¬
троф: Fördr ’ ihn aufl, Handl ’ gefälligst danach!
2.2	Крайно е при други части на речта
По новия правопис не се пише апостроф за изпуснато крайно е при същес-

87
Apostroph
твителни (t Elision) като Leib, Gebirg, Näh, Freud, Hos, Treu, Sünd, FUß. Същото се
отнася вече и за дублетните форми като Bursch /Bursche, Hirt/Hirte и за същес¬
твителни в устойчиви словосъчетания като auf Treu und Glauben, Hab und Gut, mit
Müh und Not. Кратките форми на прилагателни и наречия, окончаващи нае, също
не носят апостроф, защото се възприемат като дублетни и общоупотребими:
blöd, bös, fad, gern, heut, leis, öd, trüb, eh и т.н.
2.3	Други букви в края на думата
В края на думата или склонитбените окончания може да се пише апостроф
при (разговорно) изпускане на букви:
Schauen S’ (= Sie) zu, dass es klappt. Sie begehrt kein ’ (= keinen) Dank. Er ist ge¬
richt ’ (= gerichtet).
Същото се отнася за изпуснатите о от Santo и а от Santa при мъжко съотв.
женско лично име в италианския, които носят гласен звук в началото:
Sant’Angelo, Sant’Agata и т.н.
Не се пише апостроф при несклонени прилагателни и неопределителни мес-
тоимения:
gut Wetter, solch Glück, manch schöne Stunde, ein einzig Wort, welch Freude и т.н.
3	Апостроф при отпадане на буква от средата на думата
Апострофът замества отпаднали букви от средата на дума в следните групи;
затова при необходимост от пренасяне, той не бива да отпада:
ein’-ge, Grimm’-sche [Märchen], Ku’-damm.
3.1	einige / ein'ge • irdische / ird'sche Güter
Апострофът се пише за изпуснато i при прилагателни и местоимения, обра¬
зувани със суфиксите -ig и -isch:
ein ’ge Leute, wen ‘ge Stunden, heil ’ge Eide, ew ’ger Bund, ird’sche Güter, märk’sche
Heimat и т.н.
3.2	mozartsche / Mozart'sche Sonaten • heusssche / Heuss'sche
Schriften
Апострофът може да се използва при производни от фамилни имена, като
името се изписва с главна буква:

Apostroph
88
mozartsche / Mozart'sehe Sonate
heusssche / Heuss 'sehe Schriften
grimmsche / Grimm ‘sehe Märchen
schulze-delitzsches / Schulze-Delitz ’sches Gedankengut
hannoversche / Hannover 'sehe Industrie
3.3	M'gladbach • Ku'damm
За краткост се изпускат цели буквозвукови групи от имена и се поставя апос¬
троф:
Lu’hafen (= Ludwigshafen), Borussia M’gladbach (= Mönchengladbach), D’dorf (=
Düsseldorf), Ku’damm (= Kurfürstendamm in Berlin) и т.н.
3.4	stehen / stehn • gegorener / gegomer Saft • Brettl
При отпадане на неударено е от вътрешността на думата не се поставя апос¬
троф. Получената форма е общоупотребима (Т Elision):
stehn, sehn, befrein; ich wechsle, ich lindre; auf verlornem Posten, gegomer Saft;
Abrieglung, Reglung, Wandrer, Englein; wachlig, wässrig (= wässerig); finstre Ge¬
stalten, edle Menschen; ebnes Gelände; trockner, raschste; unsre, andre и т.н.
Същото се отнася за думи и имена с местен произход:
Brettl, Dirndl, Rosl и т.н.
Там, където изпускането е нетипично, се поставя апостроф:
Well’n, g’nug, Bau’r и т.н.
4	Апостроф при образуване на родителен падеж
4.1	Grass' Blechtromel • Andric' Romane
C цел да се обозначи родителният падеж при собствени и географски име¬
на, които окончават на -s, -ss, -ß, -tz, -z, -x, -се и не са придружени от членна
форма, се поставя апостроф:
Hans Sachs' Gedichte, Le Mans’ Umgebung; Grass ’ Blechtrommel; Voß' Überset¬
zungen; Leibnitz’ Philosophie, Bregenz' Lage; Ringelnatz’ Gedichte; Giraudoux’
Werke, Bordeaux ’ Hafenanlagen; das Leben Johannes ’ des Täufers.
(нш) die Gedichte des Hans Sachs, das Leben des Johannes.
Апострофът служи за обозначаване на родителния падеж и при имена, кои¬
то не са от немски произход и окончават на някои от гореспоменатите звукове:

89
applaudieren
Andric’ Romane, Anatole France ‘ Werke, Merides-France’ Politik, Cyrankiewicz’
Staatsbesuch и т.н.
4.2	Ingeborg Bachmans Lyrik
Не се поставя апостроф пред s за род.п. при собствени имена или техните
инициали:
Ingeborg Bachmanns (не: Bachmann’s) Lyrik, I. B.s Lyrik, Brechts Dramen, Bis¬
marcks Politik, Hamburgs Hafen, Shelleys Briefe, Margaret Thatchers Europapolitik
И T.H.
Все пак понякога се поставя апостроф, за да е ясна формата на името:
Andrea ’s Boutique, Carlo ’s Taverne и т.н.
5	Апостроф при склонение на съкращенията
Не се поставя апостроф при съкращения в род. п. или мн. ч. на s (Т Abkür¬
zungen [3]):
des Jh.s, des PKWs, die LKWs, GmbHs и т.н.
6	Апостроф при названия на години
Обичайното за англосанксонския регион поставяне на апостроф при кратко
изписване на година не важи за немския език:
Im Februar 97 stieg die Arbeitslosenzahl noch einmal kräftig an.
Appartement / Apartment: t Apartment
/ Appartement.
applaudieren: Глаголът applaudieren ce
употребява само c дателен падеж: je¬
mandem applaudieren. Формите за ви-
нителен падеж и страдателен залог
(Der Künstler wurde applaudiert) са ос¬
тарели.

Apposition
90
Apposition / Приложение
Често поставяни въпроси кълл приложението
Въпрос
Отговор в точка
В кои случаи приложението не стои в
същия падеж като думата, към която се
отнася?
(1.1), (1.2), (2), (3.3), 3.5)
Казва се eine Gruppe Neugierige или
eine Gruppe Neugieriger, ein Glas guter
Wein или ein Glas guten Weines?
(2.2), названия за мерки, количество и
монети (2.2)
Под апозидия (приложение) се разбира субстантивен атрибут Т Attribut, който
се съгласува, ионгруира (Т Kongruenz) с пояснявана дума (съществително, мес-
тоимение) по род (Т Genus), число (Т Numerus) и падеж (Т Kasus). Приложени¬
ето може да стои до пояснявана дума (обикновено след нея) или да е свързано с
als или wie, но може да е изнесено след нея като допълваща част и да е отделено
със запетаи:
der Regierungsbezirk Kassel; sein Besuch bei der Katharina der Großen', mit mir
armem Kerl', Rechtsanwältin Klein als Vertreterin des Nebenklägers; ihr Status als
Expertin; mit einem Kanditaten wie ihm. Gestern habe ich mich mit Cornelius, mei¬
nem einstigen Schulfreund, getroffen. Die Firma Maier, München, behauptet in ihrem
Brief...
Приложението създава граматически затруднения, защото извън гореизбро¬
ените правила за съгласуване има изключения - отчасти вече стандартизирани,
т.е. вече включващи се в езиковата норма: по род (sie als Minister / Ministerin)
T Kongruenz (3). Най-често съгласуването се осъществява по число, но е въз¬
можно пояснявана дума в мн.ч. да бъде следвана от събирателно съществително
в ед.ч. (както и обратното; Т Kongruenz 1.1.5):
Wir verdanken den Franzosen, der großen Nation, Werke von unschätzbarem Wert.
Die Schwarzen, ihr Mittelstand, stellen eine Minorität dar. Die moderne Literatur,
besonders die verschiedenen Formen der Poesie, sind schwerer zugänglich. Kohlen¬
hydrate, ein wichtiger Energiespender, sollten in keiner Hauptmahlzeit fehlen.
Съгласуването по падеж между приложението и поясняваната дума търпи
следните отклонения:

91
Apposition
1	Приложение като допълваща част
1.1	der Tod dieses Gelehrten, Begründer / Begründers der Strahlenheilkunde
1.2	am Ufer der Enns (eines Nebenflusses / ein Nebenfluss der Donau)
1.3	der Preis für Brot, das Gnmdnahnmgsmittel der Bevölkerung
1.4	Ein gern gesehener Gast, betraute man ihn ...
1.5	am Mittwoch dem ... / am Mittwoch, den ...
2	Приложение, непосредствено следващо поясняваната дума
2.1	Magistrat Berlin / Magistrat von Berlin • das Problem Drogenabhängige / der
Drogenabhängigen • Franz Meyer Nachfolger
2.2	ein Glas Wein / Weines • eine Gruppe Neugierige / Neugieriger • für 10 Jahre
treue Mitarbeit / treuer Mitarbeit
3	Свързано c als или wie приложение
3.1	ich als Verantwortlicher • von dir als dem Verantwortlichen • für Peter als den
Verantwortlichen
3.2	die Besteigung des Berges als den schwierigsten Gipfel des Massivs - mit
der Überschreitung des Flusses als einer scharf bewachten Grenze • es scha¬
det der Stellung des Landes als eines wichtigen Handelspartners
3.3	die Besteigung des Berges / seine Besteigung als schwierigster Gipfel des
Massivs • mit der	Überschreitung des Flusses / mit seiner Überschreitung
als scharf bewachte / bewachter Grenze • es schadet der Stellung des Landes
/ seiner Stellung als wichtiger Handelspartner
3.4	die Verhaftung von General Gomez als eigentlichem Drahtzieher
3.5	an einem Tag wie jedem anderen / wie jeder andere • Es gibt nichts Schlimme¬
res als einen betrunkenen Mann / als ein betrunkener Mann • die Verdienste
eines Politikers wie er • Das Werk eines großen Dichters wie Hölderlin
4	Склонение на прилагателното в приложението
5	Препратки
1	Приложение като допълваща част
1.1	der Tod dieses Gelehren, Begründer / Begründers der
Strahlenheilkunde
Когато се свързва като допълваща част без членна форма-приложението често
е в именителен падеж. Това е случаят, в който поясняваната дума е в атрибути-
вен родителен падеж:
das Wirken dieses Mannes, Vorkämpfer (по-рядко: Vorkämpfers) für die Rassengleich¬
heit; nach Meinung des Parteivorsitzenden, Bundesaußenminister Schulze, (по-ряд¬
ко: Schutzes) wurde die Konferenz ...(T Titel und Bemfsbezeichnungen [1 j).
Ако е възможно недоразумение, допълващото приложение без членна дума
трябва да бъде в падежа на поясняваната дума:

Apposition
92
der Sohn des Grafen, Günstling des Herzogs (= синът е фаворитът) - der Sohn des
Grafen; Günstlings des Herzogs (= графът е фаворит).
Ако към допълващото приложение има членна форма, то се поставя в съ¬
щия падеж като поясняваната дума:
Das Wirken dieses Mannes, eines [mutigen] Vorkämpfers (не: ein [mutiger] Vor¬
kämpfer) für die Rassengleichheit; nach Meinung des Parteivorsitzenden, des Bun¬
desaußenministers Schulze, wurde... Man ernannte eine Frau zur Richterin am Sup-
reme Court, einem (не: ein) Hort amerikanischer Männlichkeit.
1.2	am Ufer der Enns (eines Nebenflusses / ein Nebenfluss der
Donau)
Свързаното чрез скоби, а не със запетаи приложение, се поставя в падежа на
поясняваната дума:
Am Ufer der Enns {eines Nebenflusses der Donau) machten sie Rast. Die Sitte, dem
Gast Tee mit Kluntjes {weißem Kandiszucker) zu servieren ... Mit diesem Buch {ih¬
rem besten Werk) hatte sie auch den größten Erfolg.
Често обаче поставеното в скоби се възприема не като приложение, а като
вмъкнато пояснение (то носи характера на елипса) и се намира в именителен
падеж;'Докато приложението в скоби се вмества хармонично в структурата на
изречението, дори когато се огражда със запетаи, допълващото вмъкнато пояс¬
нение не се обвързва синтактично:
Am Ufer der Enns {[ein] Nebenfluss der Donau) machten sie Rast. Die Sitte, dem
Gast Tee mit Kluntjes {weißer Kndiszucker) zu servieren ... Mit diesem Buch {ihr
bestes Werk) hatte sie auch den größten Erfolg.
Синтактичната изолираност на вмъкнатото пояснение в именителен падеж
се подчертава още повече, когато вместо в скоби, се постави между тирета:
Mit diesem Buch - ihr bestes Werk - hatte sie auch den größten Erfolg.
1.3	der Preis für Brot, das Grundnahrungsmitte! der Bevölkerung
Често приложението погрешно се поставя в дателен падеж, макар поясни¬
телната дума да стои в друг падеж. Правилното е:
Der Preis für Brot, das (не: dem) Grundnahrungsmittel der Bevölkerung, ist gestie¬
gen. Der Verkauf des Grundstücks an die Künstlerin, die spätere (не : der späteren)
Ehrenbürgerin der Stadt, hatte ein Nachspiel. Dies lässt sich am besten am Beispiel
Brasiliens, des größten Landes (не: dem größten Land) des Subkontinents zeigen. Es

93
Apposition
geschah unweit der alten Festung Germersheim, jenes traditionellen Manöverfeldes
(ne: jenem traditionellen Manöverfeld) der Kaiserzeit.
Това неправилно минаване в дателен падеж, регистрирано още през първата
половина на 19-ти век, се среща и в приложение,’ свързано с als (Т 3.3):
Die Bedeutung des Rheins als internationaler (не: internationalem) Handelsweg ist
bekannt.
1.4	Ein gern gesehener Gast, betraute man ihn...
Ако в приповдигнатия стил приложението се отделя от поясняваната дума и
с цел важност за изказа се поставя в началото на изречението, то стои в имените¬
лен падеж:
In zahlreichen vornehmen Familien ein gern gesehener Gast, betraute man ihn mit
dieser Aufgabe (вместо: Ihn, einen gern gesehenen Gast,...).
1.5	am Mittwoch, dem... / am Mitwoch, den...
Като допълваща част при посочване на деня от седмицата за дата приложе¬
нието стои в същия падеж или като самостоятелно обстоятелствено пояснение
за време във вин. п. Т Datum.
2	Приложение, следващо непосредствено
поясняваната дума
2.1	Magistrat Berlin / Magistrat von Berlin • das Problem
Drogenabhängige / der Drogenabhängigen • Franz Meyer
Nachfolger
В съвременния език, характеризиращ се с тенденция към краткост и иконо¬
мия, собствените имена и под. често се употребяват като приложение вместо
като определение в родителен падеж или предложно определение. Те не се съг¬
ласуват по падеж:
der Fall [des Hauptmanns]Dreyfus, Technische Hochschule \in\Hannover, Magistrat
[von] Berlin, Antrag Müller (вместо: des [Herrn] Müller), Streitsache Huber-Häber-
le (вместо: von Huber gegen Häberle), die Begegnung Busch-Putin (вместо: zwi¬
schen Busch und Putin), das Problem [der] Drogenabhängige]^]
Към този случай се отнасят и имената на фирми, предприемачески структури
с Nachfolger /Sohn / Witwe и т.н., употребени като приложение след лични имена:
Franz Meyer Nachfoger (= F.Meyers Nachfolger), Hans Algaier Söhne, Karl Bauer
sei. Witwe (= K. Bauers sei. Witwe).

Apposition
94
Случаи като Fottowettbewerb Berlin (= за / в / относно Берлин?) са неясни и
следва да се избягват.
2.2	ein Glas Wein / Weines • eine Gruppe Neugierige / Neugieriger •
für 10 Jahre treue Mitarbeit
Субстантивирани прилагателни и причастия, следващи съществителни за
количество, се поставят обикновено в род. п.:
eine große Zahl [klagender] Industrieller, in einer Menge [tanzender] Jugendlicher, aus
Rücksicht auf eine Gruppe [raunender] Neugieriger, den Ansturm eines Pulks [auf¬
gebrachter] Protestierender.
Съществителни в ед. ч., намиращи се след съществителни за количество, са
приложения в същия падеж. Употребяваният по-рано родителен падеж се из¬
ползва рядко, особено когато има и определение; налице е усещане за припов¬
дигнат и предвзет стил (п.п.с.):
ein Glas Wein / guter Wein / (п.п.с.:) guten Wein[e]s; von den zwei Glas Rotwein /
schwerem Rotwein / (п.п.с.:) schweren Rotweins; ein Pfund Fleisch /schieres Fleisch
/ (и.п.с.:) schieren Fleisches; für einen Zentner Weizen /kanadischen Weizen / (n.n.c. :)
kanadischen Weizens; bei einer Tasse Kaffee /duftendem Kaffee / (n.n.c.:) duftenden
Kaffees; eine Schüssel Wasser /frisches Wasser / (n.n.c/.) frischen Wassers; mit einer
Menge Geld/großem Geld/ (n.n.c.:) großen Geldes; zwei Tropfen Öl/erstklassiges
Öl / (n.n.c.:) erstklassigen Öls; bei einem Stück Kuchen /frischem Kuchen (n.n.c.:)
frischen Kuchens; für 10 Jahre treue / (n.n.c.: treuer) Mitarbeit; mit einem Strauß
weißem Flieder / (n.n.c.:) weißen Flieders; mit 30 Fässern hochprozentigem Rum /
(n.n.c.:) hochprozentigen Rums; vier Tage absolute (n.n.c: absoluter) Ruhe; auf ei¬
nem Block weißem Papier / (n.n.c.:) weißen Papier[e]s.
Относно падежа на приложението след съществителни за мярка или коли¬
чество, употребени в род.п., - der Preis eines Pfundes / Pfund schieren Fleisches -
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichnungen (2.1).
След мярка и количество съществителните в мн.ч. често се употребяват в
род. или имен.п. вместо в дателен:
Mit einem Korb reifer (reife) Äpfel (вместо: mit einem Korb reifen Äpfeln), von einem
Strauß roter (rote) Rosen, mit einem Dutzend frischer (frische) Eier, aus vier Zentnern
neuer (neue) Kartoffeln, von zwei Kisten geräucherter (geräucherte) Flundern.
След мярка и количество в имен., род. или вин.п., често придружавани от
цифра, съществителните в мн.ч. се поставят в същия падеж:
ein Dutzend frische (по-рядко: frischer1 Eier, sie liefern vier Zentner neue (по-ряд¬
ко: neuer) Kartoffeln, wegen zweier Kisten geräucherter Flundern.

Apposition
95
След неточни мерки и количество като Strauß, Schar, Reihe често се отдава
предимство на род. п.:
ein Strauß duftender (по-рядко: duftende) Rosen, ein Schwarm wilder (по-рядко:
wilde) Tauben, eine Schar spielender (по-рядко: spielende) Kinder, eine Reihe wich¬
tiger (по-рядко: wichtige) Themen, ein Haufen neugieriger (по-рядко: neugierige)
Menschen, eine Menge hübscher (по-рядко: hübsche) Sachen.
3	Приложение, свързано c a/s или wie
3.1	ich als Verantwortlicher • von dir als dem Verantwortlichen • für
Peter als den Verantwortlichen
Свързаното c als приложение (c или без членна форма) към съществително
или местоимение в имен., дат. (но Т 3.4) или вин. п. винаги се съгласува по падеж:
ich als Verantwortlicher, von dir als dem Verantwortlichen, mir als Abgeordneten
/ Abgeordnetem(T Abgeordnete), für Peter als den Verantwortlichen, bei ihm als
einem gläubigen Christen, ihm als den Angeklagten, mit Französisch als zweiter
Fremdsprache, an Sie als Linksunterzeichneten, Ihnen als den scheidenden Präsi¬
denten.
Неправилно е следователно въвеждане на именителен падеж (von dir als Ver¬
antwortlicher, mit Französisch als zweite Fremdsprache).
Несъгпасуването на приложението е само привидно в следните случаи:
mir als Dozent, ihm als Held, mit dem Sänger Meier als Graf von Luxemburg.
Тук приложенията са съществителни от м.р., скланяни слабо, при които в
дат. и вин.п. ед.ч.често отпада съответното окончание (както напр. при Bursch,
Fürst, Geck, Soldat, Präsident, Vagabund (T Unterlassung der Deklination). Dozent,
Held, Graf следователно не се употребяват в имен.п., а в дателен падеж. Правил¬
но е да се каже:
mir als Dozenten, ihm als Helden, mit dem Sänger Meier als Grafen von Luxemburg.
3.2	die Besteigung des Berges als des schwierigsten Gipfels des Massivs •
mit der Überschreitung des Flusses als einer scharf bewachten
Grenze • es schadet der Stellung des Landes als eines wichtigen
Handelspartners
Свързаното c als приложение към определение в род. п. също се поставя в
род.п., когато е членувано:

Apposition
96
Die Besteigung des Berges als des schwierigsten Gipfels des Massivs kam nicht infra¬
ge. Mit der Überschreitung des Flusses als einer scharf bewachten Grenze war ein
Wagestück gelungen. Man versuchte die Organisation zur Anerkennung des Landes
als eines selbständigen Staates zu bewegen. Mit der Verhaftung des Generals als des
eigentlichen Drahtziehers der Erhebung begann sich die Lage wieder zu normalisie¬
ren. Das beeinträchtigt die Stellung des Landes als eines wichtigen Handelspartners
dieser Staatengruppe. Die Würdigung Georges als eines großen Schauspielers; das
Auftreten des Mannes als eines Beraters der Regierung. Das schadet dem Ansehen
des Kunsterziehers als des beliebtesten Lehrers der Schule.
В случаи, когато a/s-групата може да се отнася не само като приложение към
определението в род. п., но и като определение към пояснявана дума (отгпаголно
съществително), е възможен и именителен падеж вместо родителен (Т също 3.4):
die völkerrechtliche Anerkennung des Landes als eines selbständigen Staates
(= das Land als selbständiger Staat [= приложение, род.п.] wird völkerrechtlich
anerkannt);
die völkerrechtliche Anerkennung des Landes als ein selbständiger Staat
(= das Land wird völkerrechtlich anerkannt als ein selbständiger Staat [- част на
изречението, имен. п.]).
3.3	die Besteigung des Berges / seine Besteigung als schwierigster
Gipfel des Massivs • mit der Überschreitung des Flusses / mit
seiner Überschreitung als scharf bewachte / bewachter Grenze •
es schadet der Stellung des Landes / seiner Stellung als wichtiger
Handelspartner
Ако свързаното към определение в родителен падеж a/s-приложение не е
членувано, то обикновено се поставя в имен. п. (родителният падеж се появява
само при приложение с добавено прилагателно):
Die Besteigung des Berges als schwierigster Gipfel des Massivs kam nicht infrage.
Mit der Überwachung des Flusses als scharf bewachte (също: bewachter) Grenze
war ein Wagestück gelungen. Die Bedeutung des Passes als wichtige (също: wichti¬
ger) Handelsstraße hat sich abgeschwächt. Mit der Verhaftung des Generals als ei¬
gentlicher Drahtzieher der Erhebung begann sich die Lage wieder zu normalisieren.
Das schadet der Stellung des Landes als wichtiger Handelspartner dieser Staaten¬
gruppe. Über Rolfs Einsatz als Schauspieler ist noch nicht entschieden. Der Ruf Jesse
Owens als Sportsmann, das Wirken Albert Schweitzers als Tropenarzt, die Würdi¬
gung ihres Werkes als Ganzes (T Ganzes), die Geltung des Landes als bedeutende
(също: bedeutender) Wirtschaftsmacht, das Auftreten des Mannes als Beratmer der
Regierung, die Berufung Müllers als [neuer] Vorsitzender des Vereins. Die Annahme
ihres Sohnes als Auszubildender enthob sie mancher Sorgen. Das schadet dem Anse¬
hen des Kunsterziehers als [beliebtester] Lehrer der Schule.

97
Apposition
^/^-приложението се употребява също в именителен падеж, когато вместо
определение в род. п. е налице притежателно местоимение:
mit der Verhaftung des Generals / mit seiner Verhaftung als eigentlicher Drahtzieher,;
über Rolfs Einsatz / seinen Einsatz als Schauspieler ist noch nicht entschieden; das
Wirken Albert Schweitzers / sein Wirken als Tropenarzt; das Auftreten des Mannes /
sein Auftreten als Berater, es schadet dem Ansehen des Kunsterziehers / seinem An¬
sehen als [beliebtester] Lehrer der Schule.
3.4	die Verhaftung von General Gomez als eigentlichem Drahtzieher
А/^-приложението (със или без член) се употребява обикновено в дателен
падеж, ако вместо определение в род. п. е налице предложна група с vom
die Verhaftung von General Gomez als eigentlichem Drahtzieher der Erhebung, die
Bestrafung von Weidmann und Barns als [den] Hauptschuldigen des Verfahrens, die
Stellung von Schweden und der Schweiz als neutralen Ländern, der Anbau von Reis
als dem wichtigsten Nahrungsmittel der Bevölkerung.
В случаи, когато a/s-групата може да бъде отнесена не само към определе¬
нието с предлога von, но и към поясняваното (отглаголно) съществително, вмес¬
то дателен е възможен и именителен падеж (Т 3.2):
die Einstufung der Studenten als Intellektuellen ins Bildungsbürgertum
(= die Studenten als Intellektuelle werden ins Bildungsbürgertum eingestuft);
die Einstufung der Studenten als Intellektuelle ist weit verbreitet (= die Studenten
werden als Intellektuelle eingestuft).
das Auftreten von Bergson als dem Schirmherrn eines arbeitgeberfreundlichen Ver¬
bandes auf dem Gewerkschaftstag (= Bergson als Schirmherr eines arbeitgeberfreund¬
lichen Verbandes tritt auf dem Gewerkschaftstag auf); das Auftreten von Bergson als
[der] Schirmherr des Verbandes war ein Erfolg (= Bergson tritt erfolgreich als Schirm¬
herr auf).
die Berufung von Dr. Radcliff als leitendem Arzt in den Personalrat (= Dr. Radcliff als
leitender Arzt wird in den Personalrat berufen); die Berufung von Dr. Radcliff als
leitender Arzt (- Dr. Radcliff wird durch die Berufung leitender Arzt).
3.5	an einem Tag wie jedem anderen / wie jeder andere • Es gibt nichts
Schlimmeres als einen betrunkenen Mann / als ein betrunkener
Mann • die Verdienste eines Politikers wie er • das Werk eines
großen Dichters wie Hölderlin
Приложения, въведени c als и wie, понякога се тълкуват като елиптични из¬
речения за сравнение. Затова вместо единството на падежната форма между по¬
яснявана дума и приложение се употребява именителен падеж:
7.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

98
Apposition
Es geschah an einem Tag wie jeder andere [ist]/ (вместо:) wie jedem anderen. In
Zeiten wie die heutigen [sind] / (вместо:) wie den heutigen ist vieles möglich.
Zwischen zweien wie du und ich [es sind] / (вместо:) wie dir und mir sollte es
keinen Streit geben. Das ist nichts für Leute wie wir [es sind] / (вместо:) wie uns.
Bei einer Frau wie Sie [eine sind] / (вместо:) wie Ihnen würde ich mir das nie
erlauben.
Същото става и в сравнителна степен:
Es gibt nichts Schlimmeres als ein betrunkener Mann [es ist] / (вместо:) als einen
betrunkenen Mann.
Когато поясняваната дума е в род.п. и свързаното с wie приложение е лично
местоимение или собствено име, винаги се употребява именителен падеж:
die Verdienste eines Politikers wie er (Hg: wie seiner); die Anteilnahme guter Bekann¬
ter wie Sie (не: wie Ihrer); das Werk eines großen Dichters wie Hölderlin (не: wie
Hölderlins).
В случаи като Er behandelt ihn wie ein Schurke / einen Schurken T Kongruenz
(4.1).
4	Склонение на прилагателното в приложение
В приложение без членна форма прилагателното обикновено се скланя сил¬
но (Т Adjektiv [1.1.1]):
mit Frau Inge Zenz, ordentlicher Professorin in Mainz; ein Stück brüchiges Eisen; seine
Ehefrau Elisabeth, geborene Schäfer; Herr Meier, ordentliches Mitglied des Fechtclubs;
mit einer Art blauer Glasur; mit mir alter Frau / armem Kerl, bei dir jungem Ding; dir
als jüngerem Bruder / starkem Raucher.
Особено след предхождащо лично местоимение в дателен падеж (Т Adjek¬
tiv [ 1 .2.4]), а и след пояснявана дума съществително с предхождаща членна форма
или местоимение паралелно със силното се появява и слабото склонение с окон¬
чание -еп;
mit mir alter / alten Frau, mir dir armem / armen Kerl; mit einer Art blauer / blauen
Glasur; von seiner Ehefrau Elisabeth, geborener /geborenen Schäfer (T geboren [2]);
ihm als notorischem / notorischen Raucher.

99
arm
5	Препратки
Относно einem als Angsthase / Angsthasen bekannten Schüler T Attribut (1);
относно Einer Position als wbsenschaftliche / wissenschaftlicher Hilfskraft könnte
sie nichts abgewinnen T Attribut (2); относно склонението на Herr в приложение
Т Herr (2с и d); относно запетая и приложение Т Komma (3.3).
April: Т Monatsnamen.
Ar: Мярка за повърхнина от среден род
das Ar. Среща се и der Ar.
Araber: Обичайното произнасяне е
t'a:rabar] или [’arabsr], т.е. с дълга или
кратка ударена начална гласна. В
Швейцария и отчасти в Австрия се про¬
изнася [а’га:Ьзг].
arabisch: С малка буква се пише прила¬
гателното: die arabischen Ziffern, die
■ arabischen Völker, das arabische Vollblut.
C главна - прилагателното в имена
Т Namen: die Arabische Liga, das Ara¬
bische Meer, Arabische Republik Ägyp¬
ten, die Vereinigten Arabischen Emirate.
Arbeit suchend / arbeitssuchend: По но¬
вия правопис Arbeit suchend се пише
разделно като съчетанието Arbeit su¬
chen, от което прозлиза: напр. Arbeit
suchende Menschen. Ако съчетанието е
образувано със свързващо -s-, изпис¬
ването е слято: arbeitssuchend.
Arbeit Suchende / Arbeitsuchende / Ar¬
beitssuchende: По новия правопис der
или die Arbeit Suchende се пише раз¬
делно като съчетанието Arbeit suchen,
от което произлиза. Слятото писане der
или die Arbeitsuchende Продължава да
е вярно и правилно. Ако съчетанието е
образувано със свързващо -s-, е въз¬
можно само слято изписване: Arbeits¬
suchende.
Architekt: Съществителното Architekt се
скланя слабо (Т Substantiv [1.2]), т.е.
във всички падежи с изключение на
именителен получава окончанието -еп
(не: dem /den Architekt). Относно скло¬
нението в съчетаване с Herr и/или име
Т Herr (2); Т Brief (7).
arg: Прилагателното се пише с малка
буква: ein arger Sünder. Der Streich war
sehr arg. Субстантивираните форми ка¬
то vor dem Ärgsten bewahren, das Ärgs¬
te verhüten, an nichts Arges denken, Ar¬
ges im Sinne haben - c главна. Според
новия правопис също: Die Dinge lagen
im Argen. Das Ärgste war, dass... T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1).
Arg: Съществителното Arg е от среден
род, т.е. Sie fand kein (а не: keinen) Arg
daran, dass er so spät kam.
ärgern, sich: sich ärgern се свързва чрез
предлога über: sich über jmdn. /über et¬
was ärgern: Wir ärgerten uns über ihn.
Свързването c an (sich an jmdn. /an et¬
was ärgern) е остаряло.
Argot: Думата е от мъжки и среден род:
der / das Argot.
arm: C малка буква се пише прилагател¬
ното: arme Leute, arme Ritter (- вид яс¬
тие), der arme Lazarus и т.н. C главна -
субстантивираното прилагателно: Die
Arme ist krank. Reiche und Arme freuten
sich darüber. Wir Armen leiden immer
darunter. Die Kluft zwischen Arm und
Reich (= между бедни и богати) ist sehr
groß. По новия правопис също: Das gilt
für Arm und Reich (архаично = за все¬
ки, за всички без изключения).? Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1).

Arm
100
Arm: Употребата на Arm със значение
“ръкав” е навлязла чрез езика на тъка¬
чеството и шева в разговорната реч: ein
Kleid mit halbem Arm, ein Oberhemd mit
langem Arm.
Armbrust: Думата има две форми за мн.
ч. Armbrüste и Armbruste. Armbruste се
употребява рядко.
armdick, armlang: Слято се пише слож¬
ното прилагателно: Der Ast ist armdick
/ armlang. Разделно, когато към Arm
има определение: das einen Arm lange
Tau. T Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (4.2).
Armesünderglocke l Arme-Sünder-Glo-
cke: При изписване без съединителни
чертици склонението е: die Armesün¬
derglocke, wegen /milder Armesünder¬
glocke; die Arm fe]sünderglocken. По но¬
вия правопис изписването със съеди¬
нителни чертици е задължително при
скланяне на първия член: die Arme-Sün-
der-Glocke, wegen / mit der ArmefnJ-
Sünder-Glocke; die Arme[n]-Sünder-
Glocken. T Kompositum (7).
Armutszeugnis: Сложната дума се пише
само със свързващо -s- Т Fugen-s (1.1).
Arm voll: Този израз за количество по
новия правопис се пише само раздел¬
но: ein Arm voll Holz, zwei Arm voll Rei¬
sig. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (4.2).
Aroma: Формите за мн. ч. са Aromen,
Aromas и (книжовно, архаично:) Аго-
mata.
Arrythmie: Думата се пише с две г (гръд.
аррубща).
Art: Към eine Art... съществителното се
добавя с von + дат.п. / (по-рядко, припов¬
дигнато) род.п. или без връзка като Т Ap¬
position: Es war eine Art hölzernes Gestell
/ von hölzernem Gestell. Рядко и припов¬
дигнато: Es war eine Art hölzernen Ge¬
stells. В дателен падеж определението
често се съотнася силно към неопреде-
лителния член, поради което се скланя
слабо: Der Topf war mit einer Art blauen
(вместо: blauer) Glasur überzogen. Сла¬
бото скланяне е също правилно (Т Ap¬
position [4]). Относно проблем със съг¬
ласуването като welche Art Übungen zu
absolvieren ist/sind T Kongruenz (1.1.3).
Artangabe / Artergänzung: t Umstands¬
bestimmung.
Artikel / Член
Често поставян въпрос
Въпрос
Отговор в точка
В кои случаи не се поставя членна форма?
(2)
Членната форма придружава съществителното и се съгласува с него по род
Т Genus, число Т Numerus и падеж Т Kasus. Der, die, das са формите на опреде¬
лителния член, а ein, eine, ein на неопределителния.

101
Artikel
Мъжки род
Женски род
Среден род
ед. ч.
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
der/ein Tisch
des/eines Tisch[e]s
dem/einem Tisch
den/einen Tisch
die/eine Mütze
der/einer Mütze
der/einer Mütze
die/eine Mütze
das/ein Brett
des/eines Brett[e]s
dem//einem Brett
das/ein Brett
мн. ч.
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
die Tische/Mützen/Bretter
der Tische/Mützen/Bretter
den Tischen/Mützen/Brettem
die Tische/Mützen/Bretter
1.	Определителен или неопределителен член
Обикновено пред дадено съществително стои неопределителен член (в мно¬
жествено число без членната форма на съществителното), когато нещо се спо¬
менава за първи път или се въвежда нещо непознато:
Stephans Mutter hat ein neues Auto. Vera hat mir gestern ein Buch geschenkt;
Im Garten standen Bäume.
Определителният член служи за припомкяне на вече познатото в съответ¬
ния писмен или устен контекст:
Das Buch, das sie mir geschenkt hat, ist ausgezeichnet. Der Monat Mai ist vielen
besonders lieb. Die Bäume im Garten stehen in voller Blüte.
Освен това както чрез определителния, така и чрез неопределителния член
може да се изрази значението, че съотв. съществително се отнася до всички
екземпляри от дадена група живи същества или предмети (генерализираща фун¬
кция):
Der/Ein Baum ist eine Pflanze. Auch der/ein Mensch ist leider sterblich.
2.	Употреба на съществителното без членна форма
В следните случаи съществителните се употребяват без членна форма:
Абстрактни съществителни, назоваващи признак, състояние или процес:
Tugend besteht, Schönheit vergeht. Widerstand ist zwecklos. Er braucht Ruhe.
Sie hatte Geduld.
Понятия за време c прилагателно, употребени без предлог; безпредложни
обстоятелства за дните на седмицата:

Artikel
102
Ihre Lehre beginnt nächstes Jahr, nächsten Herbst (но: im nächsten Jahr).
Mitte Oktober, Ende der Woche beginnt die Tagung. Nächsten Dienstag bekommen
wir Besuch. Es wird Winter. Morgen ist Freitag.
Устойчиви словосъчетания, двойки думи, словни групи, изброявания, пого¬
ворки:
Fuß fassen, Widerstand leisten, Frieden schließen, Feuer machen, Atem holen, Wurzeln
schlagen, Verdacht schöpfen, Vertrauen fassen, Hunger haben, Schiit fahren и т.н.
höheren Orts, frohen Mutes, guter Laune sein, schnellen Schrittes über die Straße
gehen и т.н.
guten Tag sagen, auf Wiedersehen!, jmdm. frohe Feiertage wünschen;
Mann und Frau, Haus und Hof, Ebbe und Flut, in Form und Inhalt ungenügend,
weder Baum noch Strauch, Woge auf Woge; in Büro und Werkstatt.
Der Beruf ist ihr wichtiger als Privatleben, Familie, Partner und Kinder.
Not kennt kein Gebot. Zeit ist Geld. Reden ist Silber, Schweigen ist Gold.
Цитирани думи, команди, възгласи, обръщения:
Wie heißt Auto im Italienischen? “Liebe” hat viele Bedeutungen.
Hände hoch! Kopf hoch! Hilfe! Feuer!
Er hat gelogen, Chef! Sehr wohl, gnädige Frau!
Hallo, Alter! He, Junge!
Заглавия, надписи, вестникарски заглавия, съобщения, телеграми:
Saal im Schloss (ремарка)
Lok wirft Intercity aus Gleis. Dreister Raub an Kasse, (вестникарско заглавие)
Werkswohnung in gesunder Großstadt.
Unterredung mit Direktor günstig verlaufen - stop - Erbitte Weisung für Abschluss
geplanter Verträge.
Относно думи c вариращ член (der / die Abscheu) срв. отделните статии в
азбучен ред и Т Fremdwort (2). Относно употреба на членната форма пред Т Ver¬
wandtschaftsbezeichnungen ([die] Tante), Т Personennamen ([die] Heidrun), T Ti¬
teln und Bemfsbezeichnungen ([die] Ministerpräsidentin Schneider), T geographi¬
sche Namen ([der] Iran) и във връзка c T Präpositionen (auf [die] Jagd gehen, an
dem / am, nach dem /nach ’m ) срв. отделните статии.

103
Atlas
Arzt: Meine beiden Töchter sind Ärztinnen/
(рядко:) Ärztin. Alle drei sind Arzt /Ärz¬
te geworden. T Kongruenz (1.4.6).
Относно адресиране T Brief (7).
Arzt / Ärztin: В случаите Arzt и Ärztin не
е възможно съкратено изписване чрез
наклонената черта или скоби, прилага¬
ни за лица от двата пола, поради раз¬
ликата в склонението. В такива случаи
названието за професия на лице от съ¬
ответния пол трябва да се изписва.
Т Gleichstellung von Frauen und Män¬
nern in der Sprache (2.1).
Asch- / Asche- / Aschen-: При сложните
думи c Asche като определяща състав¬
ка се появяват свързващите -е-, -еп- или
отсъства свързващ знак: 1. Aschegehalt,
Aschefangschieber и т.н. 2. Aschenbe¬
cher, Aschenbahn, Aschenregen, aschen¬
farbig и т.н 3. Aschbecher, Aschkasten,
aschblond и хм. Aschermittwoch е арха¬
ична форма.
Ass: Съществителното das се пише
по новия правопис с двойно s във всич¬
ки склонитбени форми.
Assoziation / Assoziierung: Т Verbalsub¬
stantiv (1.5).
assoziieren: Глаголът assoziieren “свър¬
звам, обвързвам, обуславям” се упот¬
ребява преходно (с вин. п.), но и с пред¬
лозите bei и mit (рядко: zu): Dieser Name
assoziiert [in mir] liebe Erinnerungen.
Mit / Bei der Farbe Schwarz assoziiert
man oft Tod und Verwesung. Der Redak¬
teur assoziierte zu “klammheimlich ”
sofort “hinterrücks ”. Като възвратен
sich assoziieren се употребява c дат.п. и
c предлозите mit и an: sich einer Ge¬
meinschaft assoziieren; sich mit einer или
an eine Gemeinschaft assoziieren; die der
EG assoziirten Staaten; die mit der или
an die EG assoziierten Staaten.
AstA: Формите на съкращението za All¬
gemeiner Studentenausschuss са за род.
n. AstAfs] и мн. ч. die AstA[s], също die
Asten.
Asylant: Това название за “Asylbewerber”
(кандидат за убежище) става популяр¬
но в края на 70-те години. Появява се и
“Asylberechtigte” (с право на убежище).
И двете думи влизат в употреба без нуж¬
ното диференциране. В по-ново време
се упражнява критика спрямо думата
Asylant: счита се, че тя се е превърнала
в обидна дума и в смисъла на Т Political
Correctness не бива да се използва.
-at: Някои чужди думи, завършващи на -
at и заимствани от латински като думи
от мъжки род на -atus, са от мъжки и
среден род: напр. der / das Episkopat,
Pontifikat, Primat, Prinzipat, Zölibat.
atemberaubend / atemraubend: Думи c
еднакво значение, като по-употребима-
та е atemberaubend.
Äther/ Ether: В езика на химията - за раз¬
лика от разговорния - названието за оп¬
ределен клас съединения се изписва
често Ether. Прилагателното обаче се
изписва като ätherisch, напр. ätherische
Öle, тъй като тези масла нямат нищо
общо с химическия Ether.
-ation / -ierung: От глаголи, окончаващи
на deren, често паралелно се извеждат
съществителни на -ation и -ierung, пок¬
риващи се отчасти по значение. Про¬
изводните на -ierung акцентират по-
силно върху случващото се като про¬
цес отколкото тези на -ation: Konzent¬
rierung - Konzentration, Kanalisierung
- Kanalisation, Restaurierung - Restau¬
ration. T Verbalsubstantiv (1.5).
Atlas: Род.п. ед.ч. e des Atlas или des At¬
lasses, МН.Ч. die Atlasse или die Atlan¬
ten.

Attribut
104
Attribut / Определение
Определенията (атрибутите) са пояснения към съществителни {das gfle Haus,
das Haus dort). местоимения {keine von beiden}, прилагателни (außerordentlich
schöne Tage) и наречия {ein Schmerz tief innen). Според формата и позицията се
различават
-	предпоставени прилагателни и причастия:
aufgebrachte Bürger, schreibende Frauen, die einzuziehenden Steuern.
Относно колебания като der chronisch / chronische Kranke, sich höflich / höfli¬
che Mühe geben, in einer ähnlich / ähnlichen schwierigen Lage t Adjektiv [1.2.10¬
12]; относно следпоставено прилагателно [Fußball total] t Adjektiv [3.5]).
-	пред- и следпоставени наречия:
nur ein Wesen, die Museen dort, das Wetter heute, du bist sehr zuvorkommend.
-	следпоставени съществителни:
der Süden Europas, ihr Ruf als Mathematikerin, die Museen in München, Katharina
die Große; Cornelius, mein Schulfremd.
Относно особености в позицията Т Apposition (2.1), t Genitivattribut (2).
-	следпоставени инфинитивни конструкции и определителни изречения
(Т Attributsatz):
die Unfähigkeit zu trauern; die Schmerzen, die ich im Rücken spüre.
При повече предпоставени определения важи следното правило: определе¬
ние към едно атрибутивно прилагателно или причастие стои пред него:
mit vor Freude hochrotem Gesicht (а не: mit hochrotem Gesicht vor Freude); der an
diesen Zuständen allein Schuldige (почти не: der allein Schuldige an diesen Zustän¬
den).
1.	Das Vermögen dieses als eiserner Sparer geltenden Mannes
В разгърнато определение зависимата от причастието a/s-група се употре¬
бява в същия падеж както в съответното изречение:
Der Mann giltafo eiserner Sparer. — Das Vermögen dieses als eiserner Sparer t (afl£i)
eisernen Sparers geltenden Mannes.
Ein Schüler ist als Angsthase bekannt. - Wir haben einen als Angsthase / (а неЛ
Angsthasen bekannten Schüler in der Klasse.

105
auf
Следователно падежът на определяемата дума, към която се отнася цялото
определение (тук: [dieses]... Mannes, [einen]... Schüler), не е определящ за als-
групата.
2.	Er sucht eine Stelle als technischer Zeichner
Определения c als от подобен вид стоят винаги в имен. п. и са независими
от падежа на тяхната относителна дума:
Einer Position als wissenschaftliche t (ане:) wissenschaftlicher Hilfskraft könnte sie
nichts abgewinnen. Das kommt ihrer Aufgabe als Umweltbeauftragte I (а не:) Um¬
weltbeauftragter entgegen.
3.	Препратки
Относно vierköpfiger Familienvater и Meldepflicht der Berufskrankheiten
T Kompositum (6 pecn. 8); относно ein neues Paar Schuhe/ein Paar neue[r] Schu¬
he T Adjektive (3.2).
attributiv: Думата означава “в ролята на
определение”; Т Attribut.
Attributsatz: Под определително (атри-
бутивно) изречение се разбира подчи¬
нено изречение с функция на опреде¬
ление: Diejenigen Hunde, die bellen, bei¬
ßen nicht (относително изречение). Die
Ungewissheit, ob sie kommt, beunruhigt
mich (косвено въпросително изрече¬
ние). Oft erschienen mir Gestalten, wie
ich sie im Traum gesehen habe (подчи¬
нено изр. за сравнение). Das geschah
in der Zeit, als man noch zu Pferde ritt
(подчинено изр. за време),
auch im Namen 1. Запетая: T Kom¬
ma (3.3).
2.	Съгласуване: В изречения като Ich
sage auch im Namen meiner Frau unse¬
ren (а не: meinen) Dank притежателно¬
то местоимение е в мн.ч., защото су¬
бектът е множествен: Wir (= жена ми и
аз) sagen...
auch wenn: Пред auch wenn се поставя
запетая, ако съчетанието функциони¬
ра като прост съюз: Er freut sich über
jede Nachricht, auch wenn du ihm nur
eine Karte schreibst. Ако auch носи уда¬
рение, то се отнася към главното изре¬
чение и запетаята се поставя пред wenn:
Er freut sich auch, wenn du ihm nur eine
Karte schreibst.
auf: 1. Управление: Предлогът auf се
свързва c даг. или вин. п. според изра¬
зяваното от глагола: действието под¬
чертава мястото (= дателен п.) или по¬
соката (= винителен п.): Ich sitze auf dem
Stuhl. Ich setze mich auf den Stuhl. Er
baute die Geschenke auf dem Tisch auf.
Er legte die Geschenke auf den lisch. Ня¬
кои глаголи се свързват и с двата паде¬
жа, напр. aufprallen: Die Maschine prall¬
te auf dem / auf das Wasser auf.
2.	Правопис: Разделно се изписва са¬
мостоятелното наречие: während sie auf
und ab gingen ...По новия правопис съ¬
що в израза auf sein: Soll die Tür auf
sein? Muss das Kind jetzt noch aufsein?
Bist du gestern noch lange auf gewesen?

auf / an
106
Слято като приглаголна представка:
Der Mond wird bald aufgehen. Wir wer¬
den heute auf- und absteigen. C главна
буква - субстантивираните форми: Das
ständige Auf und Ab ließ ihn gleichgül¬
tig. Es war ein gewisses Auf und Nieder.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.3),T aufhaben, T aufsein, t Groß-oder
Kleinschreibung (1.2).
auf / an: T an / auf.
auf / für / zu: T Aufgaben auf / für / zu.
auf / in / zu: Пред названия на админис¬
тративни и управленчески институции
при въпрос “wohin?” се употребява не
in, а най-често auf или zu: Ich gehe aufs
/zum Rathaus, auf die /zur Post, auf die
/ zur Wache. Ho: Ich gehe auf/ in mein
Zimmer, aufs / ins Gymnasium. Gehst du
schon in die / zur Schule. При въпрос
“wo?” се употребява обикновено auf, а
не in: Ich habe noch etwas auf dem Rat¬
haus, auf der Post, auf dem Arbeitsamt
zu erledigen. Ho: Wie gefallt es dir denn
auf dem/im Gymnasium/in der Schule?
При съчетаване c имена на държави и
градове на въпроса “wo?” се отговаря
чрез предлога in (in England, in Paris),
c имена на острови - чрез auf (auf Sylt,
auf der Mainau), c имена на острови,
които са едновременно и име на дър¬
жавата. — чрез auf или in (auf/in Jamai¬
ka). t in / nach / zu / bei.
auf / offen: При съчетаване c auf глаго¬
лите изразяват действието като отваря¬
не, разтваряне, разгръщане (aufgehen,
-platzen, -brechen, -drehen), докато съ¬
четаването с offen - незатворено, не-
заключено; изразява се резултатът от
отварянето, поради което offen се упот¬
ребява с глаголи за състояние: offen ste¬
hen, offen bleiben, offen lasen, offen sein.
В разговорния език тази отлика се пре¬
небрегва. Заедно с aufgehen и aufina¬
chen се употребяват aufstehen, aufblei¬
ben, auflassen, auf sein и т.н., в които
auf и offen назовават относително трай¬
но състояние. Това развитие стига до¬
там, че жаргонно (подобно на t zu) auf
се използва като прилагателно: das
Fenster / die Flasche ist auf; eine aufe
Flasche, ein auf es Fenster. T Adverb (1).
auf / um: В случаи, при които става дума
за повишаване или намаляване, надви¬
шаване или подценяване, предлогът auf
отнася към резултата, крайната стой¬
ност, докато предлогът um - към това
“с колко?” нещо се увеличава или на¬
малява, повишава или спада.С Die De-
vidende wurde um 5 % erhöht се посоч¬
ва, че дивидентите сега са с 5% повече
от преди. Каква е тяхната крайна стой¬
ност, не е ясно. С Die Devidende wurde
auf 5% erhöht се посочва обаче, че ди¬
видентите сега възлизат на 5% и не е
ясно с колко процента са се увеличи-
ли.Неправилно: Die Gebühren wurden
von 3,- DM auf 10,- DM, also um mehr
als das Dreifache erhöht. Правилно: Die
Gebühren wurden von 3,- DM auf 10,-
DM, also um mehr als das Doppelte (или:
auf mehr als das Dreifache) erhöht.
aufbauen: При aufbauen auf обикновено
се употребява дателен падеж. Така у го¬
ворещото лице преобладава представа¬
та за положение или място (въпрос:
wo?): Geschenke auf dem Präsentiertisch
aufbauen; ein System auf einer Annahme
aufbauen.
auf das / darauf: t Pronominaladverb (4
и 5).
aufdrängen / aufdringen: t drängen / drin¬
gen.
Aufdruck: Множествено число Aufdru¬
cke. T Druck.
aufeinander: aufeinander се пише вина¬
ги разделно от глагола: Sie sollen
aufeinander achten. Sie mussten sich erst
aufeinander einstellen. Новият правопис
повелява същото: Du musst die Zähne
aufeinander beißen. Es sind drei Tage, die

107
aufgrund / durch / infolge / von / vor / wegen / zufolge
unmittelbar aufeinander folgen. Wir wol¬
len die Steine aufeinander häufen. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4).
auferlegen: Делимата представка auf в
auferlegen обикновено се отделя от
спретнатата глаголна форма и се пос¬
тавя в края на изречението: Man erleg¬
te mir eine harte Prüfung auf. По сти¬
листични съображения може да оста¬
ва Т Tmesis (3): Eine zur Herrschaft ge¬
langte Gruppe von Menschen auferlegt
den anderen einfach die Vorschriften und
Grundsätze (Musil).
auf es / darauf: t Pronominaladverb (4 и
5).
Auffahrts-: Сложните думи със Auffahrt
■ съдържат свързващо -s-, vstap. Auffahrts¬
rampe, Auffahrtsstraße. T -fahrt[s]-.
auffallen: 1. Правопис: Тъй като гпагол-
ната представка произхожда от самос-
■ тоятелна част на изречението, поняко¬
га тя отново се използва като такава.
Затова в началото на изречението
спретнати форми на auffallen като Auf
fällt, dass... се пишат разделно. Т Verb¬
zusatz (2).
2.	Предлог: auffallen се свързва с пред-
лота durch: Er fiel durch seinen Fleiß,
durch sein sonderbares Benehmen auf B
някои случаи е възможен и предлогът
mit: Er fiel überall durch seine hohe Stim¬
me / mit seiner hohen Stimme auf
Aufforderungssatz: Подбудителното из¬
речение изразява молба или подкана,
напътствие или заповед (Т Imperativ) и
завършва с възклицателен знак Т Aus¬
rufezeichen; само изказани неимпера-
тивно и подчинени тези изречения за¬
вършват с Т Punkt: Folge ihr! Fangen
wir jetzt an! Ho: Vergleiche Artikel 15.
Bitte geben Sie mir das Buch. Er rief ihr
zu, sie solle sich nicht sorgen. Am въ¬
веждащото главно изречение има ха¬
рактер на подкана, накрая се пише уди¬
вителен знак -.Sage ihr, sie solle sich nicht
sorgen! В няколко поредни императив¬
ни изречения не бива да се изпуска уч¬
тивата форма Sie (Т Ellipse 11): Bitte
■ schnallen Sie sich an und stellen Sie das
Rauchen ein! (А не: ... und stellen das
Rauchen ein!) t Satzarten,
aufführen, sich: Следващото sich auffuh¬
ren съществително се свързва c wie (или
als) + им. п., а не вин.: Er führte sich
wie ein Narr auf. Erfuhrt sich als großer
Schlaumeier auf.
Aufführung: Относно съчетанието zur
Aufführung gelangen d gelangen.
Aufgaben auf / für / zu: Казва се Aufga¬
ben für, по-рядко и zu Dienstag aufha¬
ben. Keine [Schul] auf gaben für den, по-
рядко zum 3. Februar aufhaben и т.н
Употребата на auf е регионална,
aufgehen: В значение “реализирам се, на¬
мирам идентичността си с нкг/тц” auf¬
gehen in се свързва с дат.п.: in den Kin¬
dern, in der Familie, im Beruf aufgehen.
Sie wollte nicht in der Masse aufgehen.
Също: Eine Zahl geht in eine andere auf,
т.е. “дели се без остатък”. Ако значе¬
нието на aufgehen in е обаче “нщ пре¬
минава в нщ друго; разтваря се”, тога¬
ва се употребява винителен падеж: in
blauen Dunst, in weiße Dämpfe aufgehen.
Das Pulver ging in duftenden Schaum auf.
aufgrund / auf Grund: Двата начина на
изписване са верни (Т Verblassen des
Substantivs). Предлогът обикновено се
употребява с род. п.; с von се свързва
съществително без член или следпос-
тавено определение: Er wurde aufgrund
/ auf Grund zahlreicher Indizien verur¬
teilt. И: Er wurde aufgrund / auf Grund
von Indizien verurteilt. Es geschah auf¬
grund / auf Grund von Nachlässigkeit und
Unachtsamkeit.
aufgrund / durch / infolge / von / vor /
wegen / zufolge: Тези причинно-след¬
ствени предлози често се употребяват
погрешно или се смесват: 1. aufgrund

äufhaben
108
(auf Grund) насочва към основанието,
движещата причина за дадено действие
или за даден извод, т.е. назовава се мо¬
тивацията: jmdn. aufgrund bestimmter
Aussagen verhaften. Aufgrund der Tatsa¬
che, dass. ..Така че чрез предлога не мо¬
же да се посочи нито директна причи¬
на (както чрез durch), нито източникът
за дадено твърдение (както чрез nach,
laut, gemäß). Следователно не: Auf¬
grund des Blitzschlages wurde das Haus
zerstört, а; Durch den Blitzschlag... He:
Aufgrund seiner Aussage wurden ihm 100
DM entwendet, ai Laut seiner Aussage...
He: Aufgrund amtlicher Erhebungen wur¬
den fast 10 kg Fleisch je Kopf der Bevöl¬
kerung verzehrt, a: Gemäß /Laut amtli¬
chen Erhebungen ...
2.	durch опосредства инструмента или
причината. Свързването на действия¬
та е директно: Durch den Blitzschlag
wurde das Haus zerstört. Wir haben durch
die Zeitung von dem Unglück erfahren.
Следователно не: Durch den Kälteein¬
bruch haben wir den Saisonstart verschie¬
ben müssen, a: Wegen /Infolge des Käl¬
teeinbruchs ... Hei Diese Anthologie, he¬
rausgegeben durch O. Meyer, a:... her¬
ausgegeben von O. Meyer, t Passiv (1).
3.	Infolge насочва директно към отми¬
нало основание. Зависещото от него съ¬
ществително може да назовава само от¬
минала случка, а не предмет или лице:
Infolge dichten Schneetreibens konnte die
Maschine nicht starten ... so leicht war
er infolge seiner Abmagerung geworden
(Nigg). T,e. не: Infolge des genossenen
Weines schwankte er hin und her, a: We¬
gen des genossenen Weines...
4.	von отнася към действащата причи¬
на, извършителя или двигателя на дей¬
ствие или случка. Затова предлогът се
употребява в конструкциите за страда-
телен залог: Er wurde von ihr gelobt. Ich
bin in Eifersucht gepeinigt. Die Brücke
ist von Pionieren gesprengt worden.
t Passiv (1).
5.	vor назовава в устойчиви словосъ¬
четания основанието за телесно и ду¬
шевно състояние: vor Kälte zittern, glän¬
zend vor Sauberkeit, starr vor Schreck;
vor Sorge keinen Schlaf finden, vor Hun¬
ger umkommen.
6.	wegen отнася най-общо към основа¬
нието без оглед на време: Er wurde we¬
gen des Mangels an Beweisen freigespro¬
chen. Wegen Umbau ist das Geschäft ge¬
schlossen. Seiner Gläubigkeit wegen be¬
gegnet man ihm mit Respekt.
7.	zufolge насочва индиректно към по¬
вода, посочва, че нещо е следствие от
нщ.: Einer internen Regelung zufolge darf
er das interne Fabrikgelände nicht mehr
betreten.
aufhaben: Разговорният глагол се пише
във формите си слято: инфинитив (den
Mund aufhaben), страдателно причас¬
тие (er hat den Hut aufgehabt), подчи¬
нено изречение (weil der Laden noch
aufhat; wenn wir Schulaufgaben aufha¬
ben). t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (1.5).
aufhängen: Формите ca hängte auf, hat
aufgehängt: Ich hängte (Hg: hing) die Wä¬
sche auf. Ich habe die Wäsche aufgehängt
(не: aufgehangen). T hängen (2).
aufhauen: T hauen.
Aufheben: Aufhebens в словосъчетание¬
то [nicht] viel Aufhebens machen е стар
партитивен родителен падеж (Т Geni¬
tivattribut (1.2]), който вече почти не се
употребява извън подобни словосъче¬
тания. На мястото на род.п. тук може
да се употреби винителен: Sie machten
von dem Missgeschick nicht viel Aufhe-
benfs].
aufhören: 1. Употребата на sich в разго¬
ворния израз Da hört [sich] doch alles
auf е регионална, идваща вероятно от
късносредновисоконемския üfhceren.

109
aufprallen
2.	Ако außtören се свързва с инфини-
тивна група, запетаята може и да се из¬
пусне: Er hörte endlich auf, den Vorge¬
setzten zu spielen. Er hörte endlich auf
den Vorgesetzten zu spielen. T Komma
(5.1.4). Запетаята е задължителна, ако
има дума, насочваща към инфинитив-
ната група: Er hörte endlich damit auf
den Vorgesetzten zu spielen. T Komma
(5.1.3).
aufladen: T 'laden.
auflauern: Глаголът се свързва c дат. п.
според езиковата норма: Er hat ihm auf
dem Heimweg aufgelauert. Винителни-
ят падеж (jemanden auflauern) е регио¬
нална или разговорна употреба.
sich auflosen: В значението “разтваря се”
sich auflösen се свързва е дат.п.: Die Ta¬
blette löst sich in lauwarmem Wasser auf
В значение “преминавам , превръщам
Се в нщ. друго” sich auflösen се свързва
е вин.п.: Wolken lösen sich in prasseln¬
den Regen auf.
auf’m, auf’n: t Apostroph (1.2), Präposi¬
tion (1.2.1).
Aufnahme- / Aufnahms-: В Австрия ce
използват форми на сложни съществи¬
телни със свързващо -s- (aufnahmsfä¬
hig, Aufnahmsprüfung и т.н.) вместо auf¬
nahmefähig, Aufnahmeprüfung.
Aufnahmefähigkeit: Относно преценка¬
та за съчетания като die Aufnahmejähig-
keit der Luftfür Wasserdampf T Kompo¬
situm (8).
Aufnahmeprüfung: В съчетания като
Aufnahmeprüfung ins Gymnasium пред¬
ложното определение (ins Gymnasium)
погрешно се поставя в зависимост от
основната (-prüfung) вместо от опреде¬
лящата дума (Aufnahme-). Правилното
е: die Prüfung zur Aufnahme ins Gymna¬
sium. T Kompositum (8).
aufnehmen: След jmdn. /etwas aufnehmen
in/unter/auf... може да се употреби и
винителен (въпрос: wohin?), и дателен
падеж (въпрос: wo?); винителният па¬
деж се употребява по-често: Ich werde
das Gedicht in meine (по-рядко: meiner)
Sammlung aufnehmen. In die Frachtbrie¬
fe (по-рядко: In den Frachtbriefen) ist fol¬
gender Vermerk aufzunehmen. В някои
случаи обаче, е възможен само един от
двата падежа. Винителният падеж най-
общо изразява процеса на приемане,
докато при дателния връзката между
приемащ и приет е по-слаба: Ich nahm
den jungen Mann als Schwiegersohn in
meine Familie auf. Ho: Ich nahm ihn als
Feriengast in meiner Familie auf. В при¬
мерите винителен и дателен падеж не
са взаимно заменяеми. Примери за ви¬
нителен падеж: jemanden in die eigenen
Reihen, in einen Chor, unter die Heiligen,
in den Schoß der Familie aufnehmen;
Angaben in ein Adressbuch, in eine Lis¬
te, in einen Text, in ein Stenogramm, in
die Ladepapiere aufnehmen; ein Theater¬
stück in das Repertoire aufhehmen; etwas
in seinen Plan aufhehmen, etwas auf [ein]
Band aufnehmen. Примери за дателен
падеж: in keinem Krankenhaus aufge¬
nommen werden, einen Flüchtling in der
Wohnung, im Haus aufnehmen. Ich wer¬
de zu später Stunde in keinem Hotel mehr
aufgenommen.
aufoktroyieren: При aufoktroyieren се по¬
казва тенденцията към добавяне на до¬
машни словообразувателни средства
(auf) към чужди думи по подобие на
други местни думи (aufzwingen, auf¬
drängen). Това хибридно образувание
се употребява по-често от непрефиги-
рания, но за много хора неразбираем
глагол oktroyieren. Т Verb (3).
Aufprall: След Aufprall auf може да се
употреби и винителен, и дателен па¬
деж: Die Maschine explodierte beim Auf¬
prall auf das /auf dem Wasser. Дателни¬
ят падеж се употребява по-рядко.
aufprallen: След aufprallen auf могат да

aufrecht
110
се употребят и винителен, и дателен па¬
деж в зависимост от това, дали у гово¬
рещото лице преобладава представата
за мястото, където нещо се разбива,
или за посоката, в която това се случ¬
ва: Das Flugzeug prallte auf das Wasser
/aufdem Wasser und zerschellte. По-ряд¬
ко се употребява дателният падеж.
aufrecht: В значението “изправен, във
вертикална позиция” и “непоклатим,
безстрашен” aufrecht се пише раздел¬
но от глагола: Er soll aufrecht sitzen. Ich
konnte mich nicht mehr aufrecht halten.
Diese Hoffnung hat ihn bis zuletzt auf¬
recht gehalten. В съчетание е глагол, къ¬
дето aufrecht означава “държа на нщ.,
поддържам”, aufrecht се изписва слято
с глагола: Er wird seine Meinung auf¬
rechterhalten. Sie versuchte den Kontakt,
die Verbindung, ihre Ansprüche aufrecht¬
zuerhalten . T Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
aufrunden / abrunden: T abrunden / auf¬
runden.
aufs: Тук сливането между auf и das се
пише без апостроф. ? Apostroph (1.2);
Т Präposition (1.2,1).
Aufsatzgliederung: t ‘Punkt (2).
aufschlagen: I. В значението “поскъпва,
покачва се” aufschlagen образува пер-
фект с haben, рядко със sein: Die Preise
haben / (рядко:) sind aufgeschlagen.
Wieder hatte / (рядко:) war die Butter
aufgeschlagen, t haben (1).
2.	При aufschlagen auf може да се упот¬
ребява дателен или винителен падеж в
зависимост от това, дали у говорещо¬
то лице преобладава представата за
мястото на удара или за посоката, в ко¬
ято се извършва ударът: Er ist beim
Sturz mit dem Kopf auf die/auf der Bord¬
kante aufgeschlagen. Das Flugzeug
schlug auf der Wasseroberfläche / auf die
Wasseroberfläche auf T Rektion (1).
aufschrecken: Основните форми на спре-
жение на непреходния глагол aufschre¬
cken са schreckte / schrak auf, ist aufge¬
schreckt: Er schreckte / schrak aus sei¬
nen Gedanken auf. Die Rehe waren auf¬
geschreckt. Преходният глагол има фор¬
мите schreckte auf, hat auf geschreckt:
Ein Geräusch schreckte ihn auf. Er hatte
das Wild aufgeschreckt.
Aufschwellung: Езиковото явление “на¬
растване” се среща не само в изрече¬
нието (Т Nominalstil), но и в словооб¬
разуването. Най-често става дума за
представки или наставки, разглеждани
като излишни, защото с нищо не доп¬
ринасят за уточняване на смисъла и
противоречат на точния изказ. Това се
отнася за глаголи като anempfehlen
(вместо: empfehlen), eine Summe einbe¬
zahlen (вместо: einzahlen), verbeschei-
den (вместо: bescheiden) или съществи¬
телни като Eiligkeit (вместо: Eile) и
Dichtigkeit (вместо: Dichte). Често е
трудно да се постави граница между
“нарастване, труфене” и смислово
уточняване (срв. напр. auserlesen, aus¬
erkoren, auserwählt). Обратният похват
на по-кратките образувания може да се
превръща в особени случаи в стилис¬
тично средство за краткост и точност:
Helle (вместо: Helligkeit), Feuchte
(вместо: Feuchtigkeit), Starre (вместо:
Starrheit) и др.Трябва да се обръща вни¬
мание, че някои от тези образувания са
развили различни значения, срв. Zäh¬
heit (на месото) - Zähigkeit (на воля¬
та). Окончанието -ieren се конкурира
с по-краткото немско -еп: pulsen - pul¬
sieren, normen - normieren. Излишно
набъбване може да бъде и замяната на
обикновено наречие с номинална гру¬
па: zu wiederholten Malen или des Öfte¬
ren (за: mehrmals, oft), in Bälde, in Kür¬
ze (за: bald), in /zur Gänze (за: ganz или
gänzlich) и под.
Aufsehen erregend/aufsehenerregend: И

111
auftreffen
двата начина на изписване са правил¬
ни: ein Aufsehen erregender / aufsehen¬
erregender Fall. Съчетанието се пише
винаги слято, когато е придружено от
наречие: ein äußerst aufsehenerregender
Fall. При степенуване важи също сля¬
тото писане: Es trat ein aufsehenerregen¬
derer Fall. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (3.1.1).
auf sein (разг.): Основните форми на гла¬
гола се пишат по новия правопис раз¬
делно - инфнитив. минало причастие:
Das Fenster muss auf sein. Die Kranke
ist gestern schon auf gewesen. Ich weiß
nicht, ob die Tür auf war. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.5).
aufseiten / auf Seiten: Двата начина на из¬
писване са правилни. Невалидно вече
е изписване auf seiten. Т Verblassen des
Substantivs.
aufsetzen: При употреба като преходен
глагол aufsetzen auf се употребява обик¬
новено с вин. п., тъй като преобладава
представата за посока на действието:
ein Stockwerk, den Dachstuhl auf das
Haus aufsetzen. Sie setzte den Hut auf den
Kopf auf. Der Pilot setzte die Maschine
sicher auf die Piste auf При непреход¬
на употреба се употребява най-вече да¬
телен падеж, по-рядко винителен: Das
Flugzeug setzte sanft auf dem Boden auf.
Das Beiboot setzte hart aufs Wasser.
t Rektion (1).
Aufsicht: След Aufsicht се употребява
, обикновено предлогът über: Er hat die
Aufsicht über die Schulklasse. Er führt die
Aufsicht über die Bauarbeiten.
Aufsichtführende, der и die: Казва се der
Jdie Aufsichtführende, ане: Aufsichtsfüh¬
rende.. T Fugen-s (3.4). Според новия
правопис е правилно и разделното пи¬
сане der /die Aufsicht Führende.
Aufsichtsrat[s]-: Свързващото -s- T Fu¬
gen-s (3) не се употребява във всички
съставни думи. Налице е Aufsichtsrats¬
vorsitzender, но преобладават тези без
-S- Aufsichtsratvergütung.
aufspalten: Т spalten,
aufspielen, sich: Следващото als или wie
съществително е в именителен падеж,
т.е.отнася се към субекта: Erspielte sich
auf wie ein Narr. Glaub nicht, dass ich
mich vor dir als der Gerechte aufspielen
möchte (Musil). Тук винителният падеж
е архаичен {Er spielte sich als Helden
auf), t Kongruenz (4.2).
aufständisch / aufständig: Формата auf¬
ständig е остаряла. T -ig / -isch / -lieh (3)
aufstützen: При [sich] aufstützen auf
обикновено се употребява винителен
падеж, рядко дателен: Die Ellenbogen
auf den (рядко: dem) Tisch aufstützen.
T Rektion (1).
aufteilen: При aufteilen in се употребява
винителен, а не дателен падеж: Die
Spieler wurden in zwei großen Gruppen
aufgeteilt. Der Teppich ist in zwei große
Felder aufgeteilt.
Auftrag: 1. Auftrag über: В деловата ко¬
респонденция Auftrag се свързва c
предлога über: ein Auftrag über Maschi¬
nendraht. Среща се и свързване с auf:
Wir haben Ihren Auftrag von 10 Schreib¬
tischen erhalten.
2.	die erteilten Aufträge: Плеонастич-
на употреба, т.е. дублиране на значе¬
нието на причастието erteilt с това на
Auftrag: Wir danken Ihnen für den erteil¬
ten Auftrag вместо само ...für den Auf¬
trag. T zweites Partizip (2.4).
auftragen: При auftragen се употребяват
и винителен, и дателен падеж. Обича¬
ен е винителният, тъй като преоблада¬
ва представата за посока на действие¬
то (въпрос: wohin?): Sie trug die Salbe
auf der (рядко: die) Wunde auf.
auftreffen: Следauftreffen auf се употре¬
бява винителен, а не дателен падеж:
Kleine Metheoriten trafen auf das Raum¬
schiff auf.

Auftreten / Auftritt
112
Auftreten / Auftritt: t Verbalsubstantiv.
Auf und Ab: Субстантивираната форма
(T auf [2]) остава най-често несклоне-
на в род. п.: des ewigen Aufund Ab über¬
drüssig sein (рядко: des ewigen Auf und
Abs). T Unterlassung der Deklination
(U).
auf Urlaub / im Urlaub / in Urlaub: T Ur¬
laub.
aufwändig / aufwendig: Според новия
правопис думата може да се пише и с
ä, защото е производна както на auf¬
wenden, така и на Aufwand. Т ä / е (I).
aufwärts: Пише се винаги разделно от
следващ глагол: Wir wollen den Fluss
aufwärts fahren. Der Weg wird aufwärts
fuhren. Wir müssen ständig aufwärts ge¬
hen. Според новия правопис същото е
валидно и при преносна употреба: Es
wird auch mit uns wieder einmal aufwärts
gehen (= нещата ще се оправят). Т Ge-
trennt-oder Zusammenschreibung (1.4),
t -wärts.
auf was / worauf: Според езиковата нор¬
ма е валидно прономиналното наречие
worauf: Worauf stützt sich Ihre Annah¬
me? Разговорно твърде често се среща
auf was {Auf was stützt Ihre Annahme?).
T Pronominaladverb (5).
Aufweis / Aufweisung: t Verbalsubstan¬
tiv.
aufwenden: Формите на простото мина¬
ло време Präteritum и миналото причас¬
тие са както wendete auf, aufgewendet,
така и wandte auf, aufgewandt: Er wen¬
dete / wandte sein ganzes Geld auf, um
ihm zu helfen. Sie hatte sehr viel Mühe
dafür aufgewendet / aufgewandt.
aufwendig / aufwändig: t aufwändig /
aufwendig.
aufwerfen, sich: Като възвратен глаголът
се свързва с zu, а не с als: sich zum Rich¬
ter /zum Vormund aufwerfen.
Aufzählung: Под “изброяване” се разби¬
ра подреждането на еднакви по вид и
важност части на изречението. Относ¬
но пунктоацията в изброявания, табли¬
ци, списъци и под. Т Komma (3.1),
Т Punkt (2), Doppelpunkt (2), Т Semiko¬
lon (4).
Augenbank: Формата за мн. ч. е die Au¬
genbanken Са не: Augenbänke). Т Bank.
Augenblick: In dem Augenblick, wo... T da,
wo.
Augenzeuge: Като подложно определе¬
ние Augenzeuge се среща предимно в
ед.ч., макар и подлогът да е в мн.ч.: Die
drei Männer waren Augenzeuge (рядко:
Augenzeugen) des Vorfalls, f Kongruenz
(1.4.7).
Augsburger: Названията на жители на
даден град, окончаващи на -er, не се
скланят като определения: ein Augsbur¬
ger Kennzeichen, die Augsburger Bevöl¬
kerung. T Einwohnerbezeichnungen auf
-er (7).
August: T Monatsnamen.
aus: 1. Правопис: Разделно писане в из¬
разите bei jmdm. aus und ein gehen “об¬
щувам” и nicht aus und ein/weder aus
noch ein wissen “безпомощен съм”. Ка¬
то делима представка при глагола се
слага свързваща чертица Т Bindestrich
(1.1) за икономия: die ausgehenden und
die ausgehenden /die ein- und ausgehen¬
den Sendungen; tief einatmen und ausat¬
men / tief ein- und ausatmen. Според но¬
вия правопис разделно се пише и aus
sein: Das Licht muss um 10 Uhr aus sein.
Er wird wohl auf die Belohnung aus sein.
Sie sind gestern aus gewesen. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.5). C глав¬
на буква се пишат субстантивираните
форми - das Aus: Der Ball ging ins Aus/
ist im Aus. Der Schiedsrichter pfiff Aus.
2.	aus... heraus: Подсилващото heraus
се добавя само при съчетание от aus +
съществително (aus einer Notlage, aus
einer Laune heraus), а не при устойчи¬
ви съчетания като aus Erfahrung, aus

113
Ausflucht
Liebe.
3.	aus .M von: Имена на държави и гра¬
дове се придружават с aus, особено ко-
гато се има предвид местоживеенето
или мястото на раждане: Ich komme aus
Stuttgart, bin aus Bayern. Sie ist aus
Sachsen. Употребата на предлога von е
регионална {Ich bin von Mannheim). По¬
някога von се свързва c имена на сели¬
ща, ако става дума за неотдавна напус¬
нато местопребиваване: Ich komme ge¬
rade aus Remscheid / von Remscheid.
aus aller Herren Ländern / aus aller Her¬
ren Länder: По-употребима е втората
несклонена форма aus aller Herren Län¬
der. T Unterlassung der Deklination.
(2.3).
ausbaufähig: t -fähig.
ausbedingen: Съставният глагол се спря¬
га по неправилното спрежение: Er be¬
dang sich einige Tage Bedenkzeit aus. Sie
hat sich ausbedungen, dass nichts von den
Vorfällen in die Presse gelang. T bedin¬
gen.
ausbezahlen / auszahlen: Значенията
“връчвам определена сума пари” и
“приключвам сметките си” са общото
между двата глагола: Gehälter, Prämien,
ein Erbteil ausbezahlen /auszahlen; Teil¬
haber / Erben ausbezahlen / auszahlen.
В значение “плащам за определен вид
труд” според езиковата норма се упот¬
ребява само глаголът auszahlen-. Die
Saisonarbeiter wurden ausgezahlt und
entlassen. Възвратна употреба е въз¬
можна само при auszahlen: Verbrechen
zahlen sich nicht aus.
ausbleiben: Ако при ausbleiben има от¬
рицание, то подчиненото изречение с
dass не съдържа отрицание: Es konnte
nicht ausbleiben, dass an der Stelle ge¬
lacht wurde. He: Es konnte nicht ausblei¬
ben, dass an der Stelle nicht gelacht wur¬
de. T Negation (1).
ausbleichen: T bleichen.
ausbreiten: След ausbreiten auf се упот¬
ребява най-вече дателен падеж, защо-
то преобладава представата за място¬
то, върху което нещо се разгръща: die
Decke auf dem Rasen, eine Straßenkarte
auf dem lisch ausbreiten. При sich aus¬
breiten über се включва и посоката, за¬
това са възможни и двата падежа: Ne¬
bel breitete sich über dem / das Land aus.
В значението “изказвам се многослов¬
но” sich ausbreiten über стоя само c вин
n.: Stundenlang breitete er sich über die
Schädlingsbekämpfung aus.
aus dem / daraus: T Pronominaladverb (4).
ausdienen: T ausgedient.
Ausdruck: 1. В значение “дума, назва¬
ние” Ausdruck образува мн. ч. die Aus¬
drücke, в значението “разпечатка, от¬
печатан текст” множественото число е
Ausdrucke. Т Druck.
2. Относно zum Ausdruck bringen Т No¬
minalstil.
auseinander: Пише се винаги разделно от
следващ глагол: weit auseinander woh¬
nen, liegen; Schüler auseinander setzen (=
поставям ги на различни места), Betten
auseinander stellen, Wörter auseinander
schreiben; Zähne, die auseinander stehen.
Die beiden werden bald auseinander sein
(= ще се разделят).£>/е Enden müssen
auseinander gebogen werden. Sie hat mir
das auseinander gesetzt (— обяснявам).
Ich habe mich mit ihm auseinander gesetzt
(- споря). Sie haben sich auseinander
gelebt. T Getrennt-und Zusammenschrei¬
bung (1.4).
auserkoren: T kiesen / küren.
Ausfahrts-: При някои сложни думи
свързващото -s- е задължително (Aus¬
fahrtsschild', Ausfahrtsstrqße), при дру¬
ги - колебливо (А usfahrtfsjerlaubnis,
Ausfahrtfs]gleis, А usfahrt[s]Signal, Aus-
fahrt[sjweiche).
Ausfall von Lauten: T Elision..
Ausflucht: t Flucht.
8.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

ausffihren / durchführen
114
ausführen / durchführen: Глаголът aus-
fithren означава “свършвам [зададена]
работа”; спрямо durchfiihren той посоч¬
ва желания резултат, състоянието, пос¬
тигнато според заданието. Насочване¬
то към организационния аспект на да¬
дена дейност, чрез която се цели изпъл¬
нение и завършване, се назовава с
durchfiihren. В някои случаи могат да
се използват и двата глагола: Es sind
regelmäßige Messungen und Prüfungen
auszuführen / durchzuführen. Die Vor¬
schriften fiir die Ausführung / Durchfüh¬
rung der Messungen sind auf der Karte
angegeben. Ein Vorhaben, eine Aufgabe,
Arbeit, Operation, Untersuchung, Analy¬
se, einen Plan, Beschluss ausführen или
durchfiihren. Ho Bauten само ausfiihren,
а не durchfiihren lassen. Също така са¬
мо eine Bestellung, einen Befehl, Auftrag,
Entschluss, Weisungen ausfiihren.
Ausführungen: 1. ПлеонастичноЛи^/г-
rung се свързва c миналото причастие
gemacht'. Die [vom Vorsitzenden] ge¬
machten Ausführungen beeindruckten die
Zuhörer вместо Die Ausführungen [des
Vorsitzenden] beeindruckten ...T zweites
Partizip (2.4).
2. Относно zur Ausführung gelangen
t gelangen.
ausgedient, ausgelernt: Причастията се
употребяват и атрибутивно: ein ausge¬
dienter Kinderwagen, ein ausgelernter
Bäcker. Срв. обаче T zweites Partizip
(2.2).
ausgenommen: 1. Позиция и управле¬
ние: Предхождащото ausgenommen
съществително (названието на лицето
или предмета, които биват изключени,)
се употребява най-често във винителен
падеж, защото в тази позиция ausge¬
nommen се приема именно като мина¬
лото причастие на глагола ausnehmen,
управляващ винителен падеж. Кон¬
струкцията е причастна: Ich muss dem
ganzen Buch widersprechen, den Schluss
ausgenommen. (Срв. съответно: Sie
stand da, den Arm ausgestreckt.) Имени¬
телният падеж се употребява само ако
предхождащото съществително или
местоимение е също в имен. падеж:
Alle sind da, er (архаично: ihn) ausge¬
nommen. Позицията на съществително¬
то след ausgenommen е знак, че ausge¬
nommen се възприема като съюз, кой¬
то не участва в склонението на същес¬
твителното или местоимението. Съ¬
ществителното в този случай се управ¬
лява от сказуемото на изречението: Ich
muss dem ganzen Buch widersprechen,
dem Schluss ausgenommen.
2.	Пунктоация: При употреба на aus¬
genommen като съюз в значение “освен”
винаги отпред стои запетая: Alle sind da,
ausgenommen er. Sie kommt bestimmt,
ausgenommen es regnet. Ich muss dem
ganzen Buch widersprechen, ausgenom¬
men dem Schluss. При позиция в нача¬
лото на изречението като причастна гру¬
па според новия правопис запетаята
пред следващото главно изречение не е
задължителна: Ausgenommen bei starkem
Regen[,] ging sie täglich spazieren. В съ¬
четанията ausgenommen dass и ausge¬
nommen wenn според новите правила съ¬
що не е нужна запетая пред dass или
wenn; поставя се само в случаи, в които
съчетанието не се тълкува като цяло: Er
ist ganz nett, ausgenommen [,] dass er gern
übertreibt. Sie kommt bestimmt, ausge¬
nommen [,] wenn es regnet.
ausgeruht: Предикативната употреба със
sein е превърнала миналото причастие
в прилагателно. Срв.: Der Wanderer hat
sich amgeruht. — Der Wanderer ist am¬
geruht. - Der ausgeruhte Wanderer.
T zweites Partizip (2.2).
ausgiebig: i. Правопис: Дългото i във
формите и производните на geben пре¬
ди е било изписвано ie : (du giebst, er

115
Ausklammerung
giebt, ausgiebig, ergiebig, nachgiebig и
др.). Ha държавната конференция по
правописа през 1901 бива прието за¬
дължително изписване с i като напр. в
du [um]gibst, er [um]gibt, [um]gib!; из¬
вън правилото остават обаче ausgiebig,
ergiebig и т.н.
2.	ausgiebig / ergiebig: Първоначално¬
то значение на ausgiebig е “богат”, за
реколта, печалба: eine ausgiebige Sor¬
te. Dieses Fett ist sehr ausgiebig. Това
значение на ausgiebig остарява и на не¬
гово място се употребява ergiebig.
Днешната употреба на ausgiebig е в зна¬
чение “достатъчно, пребогато”.
Aushängeschild: Т Schild.
Ausklammerung / Стесняване на рамката
Под стесняване на рамката се разбира явление, при което части на изрече¬
нието или подчинени изречения, стоящи обичайно пред завършващата част на
сказуемото, се изместват зад него. Така те излизат извън т.н. рамка на изречени¬
ето (Т verbale Klammer).
Обичаен словоред:
Susanne sucht für ihren Freund ein Geschenk aus. Susanne hat ein Geschenk für
ihren Freund ausgesucht. ...dass Susanne für ihren Freund ein Geschenk aussucht.
Стесняване на рамката:
Susanne sucht ein Geschenk aus für ihren Freund. Susanne hat ein Geschenk ausge¬
sucht für ihren Freund.... dass Susanne ein Geschenk aussucht für ihren Freund.
Други примери за стесняване на рамката:
Sie hat die Gewohnheit beibehalten, vor dem Frühstück zu loggen.
Ich kann nicht verreisen in diesem Sommer.
Стесняването на рамката, характерно не само за съвременните текстове, в
никакъв случай не е граматическа необходимост; особени стилистични похвати
и старанието за прегледност и разбираемост на изречението обаче силно насър¬
чават това. Общо взето е валидно следното:
1.	Извън рамката излизат обстойни части на изречението с цел слушащият
или четящият да не остават прекадено дълго в неведение относно сказуемото:
Der Einfluss der Kunst dauert jedoch fort in der Gefühlsstruktur des Publikums, der
großen und der kleinen Diktatoren, der demokratischen Politiker und Regierurigsleute.

ausklingen
116
2.	Подчинени изречения (в атрибутивна функция) и инфинитиви със статут
на изречения често остават извън рамката:
Man ließ die Nachricht verbreiten, dass er gestorben sei. Danach fing er an, bitterlich
zu weinen.
Заедно c подчиненото изречение извън рамката може да се изведе и думата,
към която то се отнася:
Sie nahm die Hände weg vom Gesicht, das nicht starr war.
3.	Извън рамката могат да останат отделни части на изречението не само когато
биват считани за маловажни, но и когато следва да се подчертае тяхната значимост:
Viel Zeit ging verloren bei der Suche. Ich habe lange gewartet auf diesen Brief. Sie
kann einfach nicht froh sein über ihren Erfolg.
4.	Какго разкриват примерите, в много от случаите извън рамката се изнасят
предложни групи. Субектът и прякото допълнение (т.е. допълнение без пред¬
лог) не могат да излизат извън рамката. Не може т.е. да се каже:
Ich habe getroffen die Chefin. Er geht, wenn bei der Versammlung eingebracht wird
eine Resolution.
ausklingen: В конкретното си значение
ausklingen образува перфект с haben
или sein: Der Ton war/hatte ausgeklun¬
gen. При преносна употреба в значе¬
ние “нещо свършва” е възможен само
sein: Alles ist in eine freundliche und ver¬
söhnliche Stimmung ausgeklungen. Sei¬
ne Rede war in der Mahnung ausgeklun¬
gen ... T haben (1).
Auslad: T Verbalsubstantiv (1.4).
Auslands-: Сложни съществителни c оп¬
ределяща съставка Auslands- обикно¬
вено получават свързващо -s- Т Fugen-
s: Auslandabteilung, Auslandsbeziehun¬
gen, Auslandsgeschäft, Auslandsschule и
T.H.
Auslassung: T Ellipse.
Auslassungspunkte: Поставят се три точ¬
ки, когато речта е прекъсната или се
премълчава краят на мисълта: Der Hor¬
cher an der Wand... Sie sagte: “Am bes¬
ten wäre es, ich würde... ” “Du bist ein
verdammtes A...!”, brüllte er. (Пред и
след трите точки се оставя нормално¬
то междусловно разстояние, независи¬
мо дали те заместват една или повече
думи. При изпускане на част от дума
те се поставят непосредствено до ос¬
таналата част от думата.) Три точки се
поставят освен това при цитати за обоз¬
начаване на изпуснати части от думи,
цели думи, части от изречения или це¬
ли изречения. Т.е. с три точки: “Ich
heiße Paul!", schloss er seinen Bericht
... und schritt... hinaus. Без три точки:
“Ich heiße Paul! " schloss er seinen Be-

117
Ausrufezeichen
rieht, den er mit lexikalischer Sachlich¬
keit gab, lächelte gewinnend, machte ei¬
nen gezierten, ironischen Diener und
schritt mit steigenden, gleichwie aufge¬
zogenen Schritten vogelartig hinaus (Er¬
härt Kästner). След трите точки не се
пише точка за край на изречението:
Ehen werden im Himmel geschlossen ...
При наличие обаче на скоби точката за
край на изречението стои след скоба¬
та: Sie erinnerte sich an die Redensart
(Ehen werden im Himmel geschlossen...).
Точката за края на предходно изрече¬
ние не се включва в трите точки: Der
Kontokorrentkredit wird ...als gedeckter
Kredit gewährt.... ein Kredit, der in lau¬
fender Rechnung... zur Verfügung gestellt
wird. Същото се отнася и до точката
при съкращения: Frankfurt а.М....
Auslassungssatz: Т Ellipse.
Auslassungszeichen: Т Apostroph.
Auslassung von Lauten: T Elision,
auslaufen: При auslaufen in се употребя¬
ва винителен падеж, а не дателен, по¬
ради определената представа за посо¬
ка: Der Krug läuft in einen engen Hals
aus.
Auslaut: Изгласът е звук, на който завър¬
шва дума или сричка. Т Aussprache (4).
auslernen: Т ausgedient, ausgelernt.
aus’m: T Apostroph (1.2), t Präposition
(1.2.1).
ausmünden: При ausmünden in се упот¬
ребява винителен или дателен падеж:
Der Gang mündet in ein Gewölbe / in ei¬
nem Gewölbe aus.
ausnutzen / ausnützen: Формата ausnüt¬
zen е по-употребима в Южна Германия
и Австрия.
Auspuffflamme: Съставената от Auspuff
и Flamme дума се пише с три f. С цел
по-добра четивност може да се поста¬
ви съединителна чертица: Auspuff¬
Flamme. Т Zusammentreffen dreier glei¬
cher Buchstaben.
ausreichend: T Zensuren.
ausringen / auswringen: T auswringen /
ausringen.
Ausrufesatz: C възклицателно изречение
определено съдържание се изказва с
вътрешно вълнение. Спретнатата гла-
голна форма може да стои на второ, пър¬
во или последно място в изречението:
Du hast aber lange Skier! Hast du aber
lange Skier! Wie schön das alles ist! He ce
пише удивителен знак t Ausrufezeichen,
ако възклицателното изречение се пре¬
върне в подчинено: Sie rief ihm zu, wie
schön es heute sei. t Satzarten.
Ausrufewort: T Interjektion.
Ausrufezeichen / Удивителен знак
Удивителният знак е знак за тона в края на изказа. Той пояснява тона за
възклицание на самия изказ. Удивителният знак служи за характеризиране на
настойчиво мислени, настоятелно изказани думи и изречения.
1.	Удивителен знак се поставя след междуметия:
Ach! Oh! Au! Na! Hallo! Pfui! Buh! Ahoi! Pst! Brr! - Na! Na! Passen Sie doch auf!
Nein! Nein! Und noch einmal: Nein!

Ausrufezeichen
118
Ако не се акцентира отделното междуметие, удивителният знак се пише в
края на изречението:
Na, na, па! Doch, doch! Ach, das ist schade!
2.	Удивителен знак се поставя след изречения за подкана, пожелание и въз¬
клицание:
Komm sofort zurück! Nehmen Sie doch bitte Platz! Legen Sie ab und fühlen Sie sich
wie zu Hause! Hätte ich ihm doch nicht geglaubt! Rauchen verboten! Einfahrt frei
halten! Bitte nicht stören! Einsteigen! Ruhe!
Kein Wunder! Das hätte ich nicht gedacht! Achtung! Kein Kommentar! Vertraulich!
Vorsicht, bissiger Hund! Guten Tag! Guten Appetit! Alles Gute! (Във формата на
въпросително изречение:) Wie lange soll ich denn noch warten! Was erlauben Sie
sich!
В подчинена позиция при изкази за подкана и възклицание не се пише уди¬
вителен знак:
Man befahl ihm, sofort zu kommen. Sie wünschte, alles wäre vorbei.
Vergleichen Sie die Anmerkung 5 auf Seite 60. Geben Sie mir bitte das Buch!
3.	Удивителен знак се поставя при обръщение (относно обръщение в писмо
? Brief [41):
Liebe Mitbürgerinnen und Mitbürger!
Sie alle sind dazu aufgerufen,...
Verehrte Frau Vorsitzende, meine Damen und Herren!
Es ist mir eine Ehre...
4.	При желание за отбелязване на важността от посочени данни се поставя
удивителен знак, поместен в скоби, в рамките на изречението:
Er will 100 Meter in 10,2 (!) gelaufen sein. Der Einbrecher arbeitete früher als Schwei¬
ßer*!).
5.	При контакт на удивителния знак с други препинателни знаци трябва да
се обръща внимание на следното:
Удивителен знак и кавички
Удивителният знак стои пред крайни кавички, когато се отнася към пряка реч.
След него не се поставя точка; ако обаче следва въвеждащо главно изречение или
то бива продължено, според новите правила следва да се поставя запетая:

119
Ausrufezeichen
“Komme mir nicht mehr unter die Augen!”, rief sie wütend. “Entweder der Plan wird
angenommen”, rief er den Vereinsmitgliedem zu, “oder ich lege sofort mein Amt
nieder!”
Удивителният знак се поставя след крайни кавички, когато се отнася до
съдържанието на цяло изречение:
Spiel doch nicht immer Franz Liszts “Ungarische Rhapsodie”!
Ако удивителният знак се отнася както към пряката реч, така и към цялото
изречение, се пишат и двата:
Lass doch dieses ewige “Ich will nicht!”!
Удивителен знак и тире
Удивителният знак стои пред второто тире, ако е вмъкнато изречение или
част от изречение:
Ich furchte - hoffentlich zu Umecht! -, dass du krank bist.
Удивителен знак и скоби
Удивителният знак стои пред затварящата скоба, когато се отнася до текста
в скобите:
Der Antrag ist vollständig ausgefüllt an die Bank zurückzusenden (bitte deutlich schrei¬
ben!).
Ако удивителният знак принадлежи към изречението, а не към стоящия в
скоби в края на изречението текст, той се поставя пред текста в скоби. След
затварящата скоба стои точката:
Wie herrlich leuchtet mir die Natur! Wie glänzt die Sonne, wie lacht die Flur! (Goe¬
the).
Удивителен и въпросителен знак
След въпросителен знак може да се постави удивителен, когато въпросител¬
ното изречение следва да се разбира и като възклицателно:
Warum denn nicht?! Das soll auch für mich gelten?!

ausruhen
120
ausruhen: T ausgeruht.
Aussagesatz: Съобщителното изречение
предава определено съдържание във
вид на сведение: Die Sonne scheint. Der
Himmel ist blau. Karl trägt den Koffer
zum Bahnhof. Ilse fährt morgen nach
Frankfurt. To завършва c точка, а спрет¬
натата форма на глагола стои на второ
място. Т Satzarten.
Aussageweise: Т Modus.
Ausscheid / Ausscheidung: t Verbalsubs¬
tantiv (1.4).
ausschenken: T ä/e.
ausscheren: ausscheren образува перфект
със sein: Der Wagen ist / war aus der Ko¬
lonne ausgeschert.
ausschließlich: Прилагателното aus¬
schließlich “неограничен, единствен” не
образува форми за сравнение Т Ver¬
gleichsformen (3.1); т.е. не: das aus¬
schließlichste Recht auf etwas haben. На¬
речието ausschließlich се употребява в
смисъл “само, точно”: Das ist aus¬
schließlich ihr Verdienst. Er war aus¬
schließlich Gelehrter. Предлогът aus¬
schließlich “без, c изключение на” уп¬
равлява родителен падеж: die Kosten
ausschließlich des genannten Betrags, die
Miete ausschließlich der Heizungskosten.
След ausschließlich съществително в
ед.ч. остава несклонено: die Kosten
ausschließlich Porto. В мн.ч. се прибяг¬
ва до дат.п. при силно склонени същес¬
твителни, ако родителният падеж не се
различава ясно: der Preis für die Mahl¬
zeiten ausschließlich Getränken (вместо:
Getränke), das Mobiliar ausschließlich
Tischen und Stühlen (вместо: Tische und
Stühle). T Präposition (2).
Ausschließung / Ausschluss: T Verbalsub¬
stantiv (1.4).
aus sein (разг.): Според новия правопис
се пише разделно във всички форми,
т.е. също в инфинитива и миналото
причастие: Das Kino wird etwa um 23
Uhr aus sein, ist um 23 Uhr aus gewe¬
sen. Er wird wohl auf die Belohnung aus
sein. Wir sind gestern aus gewesen. Ich
weiß nicht, ob sie aus waren, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.5).
außen: C малка буква се пише наречие¬
то: von außen her; eine Farbe für außen
und innen; erspielt außen. C главна 6vk-
ва се пише субстантивираната форма
от езика на спорта der Außen: Erspielt
in unserer Mannschaft als Außen.
aussenden: Формите на претеритум и ми¬
налото причастие са: sendete aus /sand¬
te aus и ausgesendet / ausgesandt, t sen¬
den.
außer: Предлогът außer управлява дателен
падеж в значение “с изключение на, ос¬
вен”: Man hörte nichts außer dem Ticken
der Uhr. В значение “извън” außer също
управлява дателен падеж: Sie können auch
außer der Zeit kommen. Der Kranke ist
außer aller Gefahr. Архаизираният роди¬
телен падеж се среща в някои съчетания
außer Landes gehen, außer Landes sein /
leben, außer Hauses sein (рядко: außer
Haus[e] sein). В съчетаване c глаголи за
движение в по-ново време се е наложил
винителният падеж: etwas außer jeden Zu¬
sammenhang, außer jeden Zweifel stellen;
jemanden außer allen Stand setzen, etwas
zu tun. При geraten се конкурират дате¬
лен и винителен падеж: Ich geriet außer
mich /außer mir vor Wut. Außer поема ро¬
лята на съюз, когато думата, която го
следва е в имен., род. или вин.п. Имени¬
телен: Niemand kann es herausbekommen
außer ich selbst. Родителен: Ich entsinne
mich all dieser Vorfälle nicht außer eines
einzigen. Винителен: Ich kenne niemanden
außer ihn. Auf Bettwäsche, außer Streifsa¬
tin und Matratzenschonbezüge, gewähren
wir Rabatt. В посочените примери außer
може да се употреби и като предлог с дат.
п.: Niemand kann es herausbekommen au¬
ßer mir и T.H.

121
Aussprache
außer dass; außer wenn; außer um и под.:
Запетая се поставя както пред прости¬
те dass, wenn или um, поради функци¬
ята им на обикновени съюзи: Мг ge¬
hen täglich spazieren, außer wenn es reg¬
net. Ich habe nichts eifahren können, au¬
ßer dass sie abgereist ist. Er ist, außer
um Freunde zu besuchen, nie im Kran¬
kenhaus gewesen.
Äußeres: Ако пред Äußeres стои силно
склонено прилагателно,Äußeres обик¬
новено също се скланя силно: ein an¬
mutiges Äußeres (вече необичайно:
Äußere). В дат. п. ед. ч. е налице силно
и слабо склонение: mit jugendlichem
Äußerem (по-рядко слабо:) Äußeren.
außerhalb: Предлогът außerhalb се свър¬
зва днес само с род. п. (вече не и с дате¬
лен): außerhalb des Hauses, außerhalb des
Bereichs, außerhalb der Landesgrenzen.
Същото се отнася и до географските
имена: außerhalb Bayerns, außerhalb
Kölns. В такива случаи е възможно да
се включи и von, където von става наре¬
чие: außerhalb von Bayern, außerhalb von
Köln. Дателен падеж след außerhalb е
допустим по изключение, напр. когато
след зависещото от außerhalb съществи¬
телно се намира силно склонено същес¬
твително в ед. ч.: außerhalb des Nach¬
bars großem Garten. - При свързване на
глагол с außerhalb преобладава предста¬
вата за място (въпрос: wo?): Der Flug¬
platz liegt außerhalb dieses Geländes. Sie
möchte außerhalb der Parteien arbeiten.
Понякога außerhalb се свързва и c гла¬
голи за движение (въпрос: wohin?): Er
stellte sich außerhalb der Gesellschaft. 3a
обяснение на тази коректна употреба
може да се приеме елипсата:... [in den
Raum] außerhalb ...
außer Kraft setzen / sein: Съчетанието
се пише винаги разделно, е главно К:
eine Verordnung außer Kraft setzen. Сли¬
ването außerkraft е неправилно.
außerstande / außer Stande: T Verblassen
des Substantivs.
äußerste: C малка буква се пише прилага¬
телното: die äußerste Grenze, im äußers¬
ten Fall, mit äußerster Konzentration. При
субстантивиране се пише главна буква:
Sie muss das Äußerste befürchten. Erging
bis zum Äußersten. Es ist das Äußerste,
was sie zugestehen will. Sie war auf das
Äußerste gefasst. По новия правопис: Sie
war bis zum Äußersten erregt. C главна
или малка буква: Er war auf das / aufs
Äußerste или (както досега) auf das/aufs
äußerste (= много) erschrocken, t Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1).
Aussprache / Произношение
Тук се разглеждат някои повтарящи се грешки и случаи на колебание в сфе¬
рата на произношението. (Списъкът на транскрипционните знаци се намира в
началото на книгата в указанията за ползване на речника.)
1.	Дълго а
Дългото ä не бива да се произнася както дългото е, т.е. Träne не като [Чге:пз],
а [’trsma]. (Произнасянето на дългото & като е е особеност на северногермански-
те говори.

Aussprache
122
2.	Произнасяне на oi и ое
В чужди думи и имена ое се произнася като ö: Foerster, Goetheanum. В ня¬
кои севернонемски имена ое се произнася като дълго затворено о [о:]: Coesfeld,
Itzehoe, Soest. Буквосъчетанието oi се изговаря като дифтонг (двугласна) [оу]:
ahoi!, Konvoi, във френски думи като [оа:] или [да]: Memoiren, Toilette, а в някои
имена, особено в Рейнска област, като дълго, затворено о [о:]: Grevenbroich, Rois-
dorf Voigt.
3.	Носовки
Тъй като френското произношение в много случаи звучи маниерно, френ¬
ските носовки в много от заемките се изговарят като -eng / -ang / -öng / -ong.
Този процес обаче не обхваща едновременно и равномерно всички чужди думи.
Често употребимите силно понемчени чужди думи поемат този вид произнася¬
не, но по-рядко употребимите се произнасят по френски образец: Обикновено
Beton звучи [be'tog], а френското произношение [be'to:] като маниерничене, Im¬
promptu обаче се произнася само по френски образец [eprö'ty:]. Трудно е да се
постави граница за всеки отделен случай.
4.	Произнасяне на g като j или ch
Често срещаното произнасяне Hag катоj в разговорния език и диалектите е
неправилно: Gans като [Jans], lege като [’leyo], Sorge като [’zd ф]. Произнасяне¬
то на g като звуците [д] или [х] също е неправилно: lege като ['le:go], Waage като
[Va:xo], gelegt като [ga'le:gt], Sarg като [zarg], Zug като [tsu:x].
5.	Произнасяне на краесловно -ng и -ig
Краесловното -ng погрешно се произнася понякога като [к]; т.е. не ['tsaitugk]
{Zeitung), а [’tsaiturj], не [rojk] {Ring), а [пд]. Същото се отнася и за краесловното
-ig, т.е. не [’ainik] (einig), а [’ainig], не [’tsvantsiksta] {zwanzigste), а [’tsvantsigste],
не [Ic0:mk] (König), a [Tcoinig]. Ако обаче в дадена дума непосредствено следва
наставката -lieh или определящата дума завършва на -ig, произнася се [k]: könig¬
lich ['kecniklig], Königreich [’koinikraig].
6.	Произнасяне на краесловно -ow
Т -OW.
7.	Произнасяне на п пред/
При бързо говорене честа неволна грешка е произнасянето на п пред [f] като
[ш], т.е. [fVmf] (fünf) вместо [fVnf], също на п като веларна носовка пред [к] или
[д] в съставни думи, т.е. [’aigkauf] {Einkauf) вместо правилното [’ainkauf],
8.	Звучно s в началото и в средата на думата
Стандартните правила за произношение налагат звучно (“меко”) s в начало¬
то на думата пред гласен звук {Saal [za:l]) и в средата на думата между гласни

123
Aussprache
(Base [ba:zo]), освен това след l/m/n/r ([Bremse [bremzo]), в наставките -sal и
-sam {Mühsal [’my:za:l], langsam [lagza:m], в наставката -sei след гласна, както и
след 1/т/п/ng/г (Gerinnsel, Streusel). Същото се отнася и за понемчени чужди
думи като System, Satellit и др.
Регионално (особено в южните райони) в гореспоменатите случаи звучното
s се замества с беззвучно (“твърдо”) s.
9.	Звучно sch в чужди думи
В чужди думи, заимствани от френски и английски, е налице звучно sch
(немският не разполага с този звук): т.е. [Ь1а'та:зе] (Blamage), а не [Ь1а'та:]Ь].
10.	Звучно dsch в чужди думи
Подобно на sc/г в чужди думи dsch се произнася звучно, т.е. [’djugko] (Dschun¬
ke), а не [’tfugko]; [djin] (Gin), не [tjin],
11.	pf- в началото на дума
В началото на дума pf- не се произнася като [f], т.е. не [fail] (Pfeil), а [pfail].
12.	ch в [чужди] имена и чужди думи
Особено в началото на думите ch създава трудности в [чужди] имена и чуж¬
ди думи. В чужди думи от гръцки произход в началото на думата, особено пред
е / i /у се произнася звукът [9]: fci'rurk] (Chirurg), а не [ki'rurk]. Звукът [к] се
произнася в познати думи от гръцки произход, особено в началото на думата
пред а/1/o/r, т.е. [’kodera] (Cholera), [kro:m] (Chrom) и др. Също [к] в немски
географски имена като [Tcsmmts] (Chemnitz), [’ki:mze:] (Chiemsee), [ka:m] (Cham).
Ho: [’<;i:na] (China), а не [’kkna].
13.	Произнасяне на r
В края на думата или пред съгласна г действително се произнася като [г]
след кратките гласни i, ä, а, ü. и, о, а не само като слабо а [в], т.е. [vir] (wirr), а не
[vib]. Неправилно е произнасяне на г като [х]; т.е. не [faxt], а [fort],
14.	Произнасяне на v
В немски думи и някои често употребявани чужди v се произнася като [f):
Vater, Vogel, viel, hieven; Nerven, Vers; а също и в края на думите и пред беззвучни
съгласни: aktiv, Luv, hievt, както и в имена на селища като Hannover, Villach (но:
Greven с [v]). В повечето чужди думи обаче звучно [v]: nervös, aktive, Vokal, Mal¬
ve. При някои чужди думи и имена произнасянето е колебливо: Kurve [’kurfo] /
(рядко:) [’kurvo], evangelisch [evag'ge:lifl / [efag'ge:lif], Eva ['e:fa] / ['e:vaj, David
['da:fit] / ['da:fi:t] / (рядко:) [’da:vit / ’da:vi:t].
15.	Произнасяне на sp/st/sk
sp- и st- в началото на немски думи някои жители на Северна Германия произ¬

aasteilen
124
насят като [sp] и [st], а не като стандартното [fp] и [ft]. Вместо [fpi:l] (Spiel) и [ftain]
(Stein) [spi:l] и [stain]. Това е типичният белег на долносаксонското наречие.
При чуждите думи има затруднения. Валидно е правилото, че чужди думи, ко¬
ито отдавна са навлезли в езика и не се усещат като такива, се третират като немски,
т.е. [fpetsiali'te:t] (Spezialität), [ftu'dsnt] (Student), но [spi:tj] (Speech), [’streto] (stretto).
Въпросът дали дадена дума може да се разглежда като одомашнена не се решава
лесно, защото тук играе роля и субективният фактор. Оттук и следствието, че за
много чужди думи трябва да се приемат и двата начина на произнасяне:
[’sparhi] / [’Jparbi] (Spahi), [spek'tra:l] / [fpek'tratl] (spektral), [’spi:na] / [’Jpi:na] (Spina),
[sple'nktis] / [fple'ni:tis] (Splenitis), [spon'de: s] / [fpon'deius] (Spondeus), [’sputmk] /
[’Jputmk] (Sputnik), [stakaTo] / [ftaTcaito] (staccato), [ste’norza] / [f te'norza] (Stenose),
[’sti:mulans] / [’Jti:mulans] (Stimulans), ['sto:la] / f'Jtoda] (Stola).
В други случаи по-често е понемченото произношение, напр. при spinal,
splendid, Stil, stupid и др.
, В средата на думата -sp- и -st- никога не се произнасят като [fp] и [ft], т.е.
само [pro'spekt], а не [pro’Jpskt] (Prospekt), само [kon'stant] (konstant), а не
[konstant].
По стандарт skr почти без изключения се произнася като [sk], а не [Jk], т.е.
[ska:t] (Skat), а не [fka:t], [skan’da:!] (Skandal), а не Jkan'da:l], Изключение прави
думата Ski [Jki:] с нейните производни и съставни думи.
austeilen: Свързан с unter austeilen уп¬
равлява вин. п.: Sie teilten die Lebens¬
mittel unter die Flüchtlinge aus. Рядко
се употребява и дат. п.: Sie teilten die
Lebensmittel unter den Flüchtlingen aus.
auswärts: Относно значението на aus¬
wärts T -wärts; относно изписване на
auswärts в съчетание с глаголи или при¬
частия Т Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4 и 3.1.3).
aus was / woraus: Правилна е употреба¬
та на местоименното Наречие woraus:
Woraus folgerst du das? Woraus diese Le¬
gierung besteht, weiß ich nicht. Das sind
alles Dinge, woraus man schließen kann,
dass... Съчетанието aus + was (Aus was
folgerst du das?) се среща в говоримия
език, но е подчертано разговорно.
Т Pronominaladverb (5).
ausweisen, sich: При sich ausweisen als
съществителното след als стои обик¬
новено в именителен падеж, т.е. отна¬
ся се към подлога: Er wies sich als Kri¬
minalbeamter aus. Винителният падеж
(Er wies sich als Kriminalbeamten aus)
се среща по-рядко. T Kongruenz (4.2).
ausweislich / nach Ausweis: Предлогът
ausweislich, вече рядко срещан в езика
на администрацията, означава ‘както е
видно от документацията’ и управлява
родителен падеж: Sie war ausweislich /
nach A usweis der vorliegenden Akten vor¬
bestraft.
auswiegen: T wägen / wiegen,
auswringen / ausringen: Стандартният
глагол днес не е ausringen, а auswrin-

125
@-Zeichen
gen. Глаголът wringen ‘изцеждам мок¬
ро бельо’ подобно на други глаголи с
wr- в началото на думата (напр. Wrack)
е по произход долнонемски.
auszahlen / ausbezahlen: Т ausbezahlen /
auszahlen.
auszeichnen, sich: Следващото als същес¬
твително при sich auszeichnen als ce
употребява в именителен падеж, т.е. от¬
нася се към субекта: Er zeichnete sich
als umsichtiger Politiker aus. Винител-
ният падеж е архаизирана форма (Er
zeichnete sich als umsichtigen Politiker
aus). T Kongruenz (4.2).
Autobus: Родителният падеж e des Auto¬
busses, а множественото число die Au¬
tobusse. T Omnibus.
Auto fahren: T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
Automat: Съществителното се скланя са¬
мо по слабото склонение, т.е. всички
форми с изключение на им.п. получа¬
ват окончание -еп, напр.: Sie zog sich
Zigaretten am Automaten (ане: Automat).
T Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Automation / Automatisierung: Automa¬
tisierung се употребява повече като
‘процес на преустройство в посока ме¬
ханизиране в сферата на техниката’, а
Automation назовава по-скоро опреде¬
лено състояние, степен на развитие на
механизация.
Autor: 1. Склонение: Съществително¬
то се скланя в ед. ч. по силното скло¬
нение, т.е. des Autors, dem Autor, den
Autor, а не: des Autoren, dem Autoren,
den Autoren. T Fremdwort (3.2).
2.	Сложни думи c Autor. Сложните ду¬
ми c Autor като определяща съставка
се образуват почти без изключение със
свързващо -еп: Autorenverzeichnis, Au¬
torenverband, Autorenregister, а и: Au¬
torenlesung, Autorenexemplar, Autoren-
flbend, Autorenkorrektur. Без свързващо
-eni Autorkorrektur (но и: Autorenkorrek-
■ tur), Autorkollektiv (но и: Autorenkollek¬
tiv), Autorreferat. T Fugenzeichen.
Autorenplural: T Plural (7).
Autotypenbezeichnungen: 1. Изписване:
Имената на маркови автомобили като
VW Golf, Opel Astra, Ford Mondeo n др.
се изписват без свързваща чертица.
(Т Apposition).
2.	Склонение: В род.п. ед.ч. и в мн.ч.
имената на автомобили не получават
окончания:	Opel Astra, des Fiat Pan¬
da, 5 VW Golf; die Innenausstattung des
Fiesta; die neuen Passat.
3.	Род: C малко изключения (die Dau¬
phine [Renault], die Isabella [Borgward],
das Gogomobil) имената на автомоби¬
лите са от мъжки род: der Ford Mon-
deo, der Opel Astra, der VW, der Merce¬
des, der BMW. Имената на моторите,
респ. съответните марки са от женски
род: die Zündapp, die Honda, eine schwe¬
re BMB 500.
Auto und Rad fahren: T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.. 1).
axial: Основанието за това, че пишем
Achse, но axial, е, че Achse е регистри¬
рана в старовисоконемския като ahsa,
докато axial е терминологично образу¬
вание от по-ново време към лат. axis
“ос”.
Azalee / Azalie: Специалистите казват
Azaxlee (мн. ч.: Azalxeen) в съответ¬
ствие със системата на Линей Azalea.
Дублетната форма Azalie (мн. ч.: die
Azalien) е възникнала вероятно по ана¬
логия на окончаващите на -ie имена на
цветя. Регистрирана е още в 19-ти век.
@-Zeichen: Предполага се, че назовава¬
ният днес в жаргона на интернет като
“маймунско а” знак, е възникнал през
средновековието при ръкописното сли¬
ване (лигатура) на а и d в латинската
дума ad ‘към, спрямо’. С разширява¬
нето на книгопечата лигатурите отпа¬
дат от употреба. В някои културни кръ¬

b
126
гове обаче @-знакът оцелява. Ползва
се напр. в португало-испанската тър¬
говска кореспонденция като мерна еди¬
ница arroba. Оттам знакът е проник¬
нал върху клавиатурата на американ¬
ска пишеща машина, като знак за
“(commercial) at”, т.е. а, използван при
назоваване на цена (напр. в 10 Säcke а
5$). През 60-те години бива възприет
в компютърната система от знаци
ZSCII. Днес той служи за посочване на
адрес в електронната поща.
В Ъ
Ь: Относно изписване и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) (b-Laut); t Einzelbuchsta¬
ben t Einzelbuchstaben (des B, zwei B);
T Groß-oder Kleinbuchstaben (1.2.5)
( WerA sagt, muss auch B sagen; das b in
gab).
Baby: Множественото число e die Babys
ty.
Babysitter: t Amerikanismen / Anglizis¬
men (1.1).
Backe / Backen: Според езиковата нор¬
ма в значение ‘буза’ думата е die Ba¬
cke. Регионално, особено в Южна Гер¬
мания, се употребява и der Backen (род.
п.: des Backens).
backen: Формите (buk; gebacken) на неп¬
равилния глагол се изместват от пра¬
вилни (backte). Във 2. и 3. л. ед. ч. сег.
вр. все по-често се появяват вместо
прегаасуваните du bäckst, er bäckt неп-
регласуваните форми du backst, er
backt: Der Kuchen bäckt / backt bereits
20 Minuten. Dieser Herd bäckt / backt
ganz hervorragend.
backpfeifen: Формите ca: er backpfeifte
ihn; er hat ihn gebackpfeift; um ihn zu
backpfeifen.
Bad: Производните от имена на селища
с първа част Bad се пишат по новия
правопис със съединителна чертица;
допустимо е и изписване без съедини¬
телна чертица \ Bad-Hersfelder / (също:)
Bad Hersfelder Festspiele.
Bad(e)-: Сложни съществителни c осно¬
ва от глагола baden съдържат съедини¬
телно -е: Badeanstalt, Badeanzug, Ba¬
dehose, Bademeister. Регионално, осо¬
бено в Южна Германия и Швейцария
са употребими и формите без съеди¬
нително -е: Badanstalt, Badzimmer.
Nach dem Badkleid sieht man ihnen an,
dass sie Dollar haben ... (Frisch).
Baden-Badener: Названието за местожи¬
веене Baden-Badener се изписва вина-
Ш с главна буква; като определение ду¬
мата не се скланя: die Baden-Badener
Rennwochen, t Einwohnerbezeichnun¬
gen auf -er (7).
Badenweilerer: Жителите на Badenwei¬
ler се казват Badenweilerer. T Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (1).
Baedeker: T Personennamen (2.1.4).
bairisch: T bayerisch / bayrisch / bairisch,
bald: 1. Форми за степенуване: Форми¬
те за сравнение на неречието са непра¬
вилни: bald - eher - am ehesten. Пра-

127
bang[e]
вилните форми bälder / balder - am
bäldesten /am baldesten се срещат в по-
старата литература (срв. Ich sterbe. Das
ist bald gesagt und bälder noch getan
[Goethe]), а днес в някои местни гово¬
ри. Т Vergleichsformen (5).
2.	Запетая при bald - bald: Многоч¬
ленният съюз bald свързва части на из¬
речението или изречения при изброя¬
ване. Пред второто (и всяко следващо)
bald стои запетая: Bald ist er hier, bald
dort. Bald lachte das Kind, bald weinte
es, bald schrie es nach der Mutter.
baldmöglichst: Сложното прилагателно е
съчетание от so bald wie möglich. To ce
среща предимно в езика на администра¬
тивното производство и не се счита за
подходящо в стилистично отношение:
Antworten Sie bitte baldmöglichst. Сти-
диетично по-добре: Antworten Sie bitte
möglichst bald.
Balg: В пейоративното значение [“невъз¬
питано дете”] Balg е от ср. р., рядко от
мъжки: das (рядко: der) Balg. Множес¬
твеното число е die Bälger. В смисъл
“животинска кожа” думата е от м. р.:
der Balg, а мн. ч. die Bälge.
Balkon: Думата може да се произнася на
френски [bal'kö:] или понемчено
[ЬаГкзд], [balko.n] (предимно в Южна
Германия). Множественото число при
понемчената дума е die Baikone, а ина¬
че die Balkons. Т Fremdwort (3.4).
Balletttheater: Сложната дума oi Ballett
и Theater по новия правопис сега се пи¬
ше с три t. За по-добра четивност мо¬
же да се поставя съединителна черти¬
ца: Ballettteather, Ballet-Theater. Т Zu¬
sammentreffen dreier gleicher Buchsta¬
ben.
Balletttruppe: Сложната дума от Ballett
и Truppe се пише с три t. За по-добра
четивност може да се поставя съеди¬
нителна чертица: Ballettruppe, Ballett¬
truppe.. t Zusammentreffen dreier glei¬
cher Buchstaben.
Ballon: Думата може да се произнася на
френски [Ьа'16:] или понемчено [ba'bq],
[ba'lorn] (особено в Южна Германия).
Множественото число при понемчена¬
та дума е die Ballone, а иначе die Bal¬
lons. Т Fremdwort (3.4).
Bamberger. Названието на жителите на
съотв. град се пише винаги с главна
буква, и като несклонено прилагател¬
но пред съществително: die Bamberger
Bevölkerung, t Einwohnerbezeichnung
auf -er (7).
Bambino: Множественото число на съ¬
ществителното от италиански е Bam¬
bini, а разговорно се използва и фор¬
мата Bambinos.
Band: В конкретното значение на ‘вър-
залка, панделка’ Band е от среден род:
das Band. Множественото число е die
Bänder: ein Kleid mit Bändern und
Schleifen. Преносното значение на ‘об¬
вързване, тесни връзки’ е също от ср.р.:
das Band, но множественото число е
die Bande: verwandschaftliche Bande;
die Bande der Liebe. Тази форма на
мн.ч. в по-старата литература се изпол¬
зва като приповдигнат израз за ‘окови’:
Ihn schlugen die Häscher in Bande (Schil¬
ler). В значение на ‘том, книга’ Band е
от мъжки род: der Band, а мн. ч. е die
Bände.
Bändel: По новия правопис думата се пи¬
ше с а, защото е производна на Band.
Същото се отнася и за сложните същес¬
твителни като Hutbändel, Schuhbändel.
bang[e]: 1. banger / bänger * bangste /
bängste: Сравнителната и превъзход¬
на степен на bang [е] могат да се обра¬
зуват със и без прешасуване. Според
езиковата норма са предпочитани неп-
регласуваните форми banger, bangste.
t Vergleichsformen (2.1).
2.	bange / Bange: Заедно c прилагател¬
ното bang[ej съществува съществител¬

bangen
128
ното die Bange ‘страх, уплах’, което се
употребява с haben, а по новия право¬
пис и с machen: Ich habe keine Bange,
das... Nur keine Bange! Sie hat mir ganz
schön Bange gemacht! При sein и wer¬
den изписването е винаги c малка 6vk-
ва: Mir ist angst und bang[e]. Ihm wird
bang.
3.	Ich mache ihm Bange: Съчетанието
Bange machen се свързва c дателен па¬
деж: Ich mache ihm Bange. Willst du mir
Bange machen? t angst / Angst.
bangen: В смисъл на ‘безпокоя се много
за...’ bangen се употребява като личен
глагол с предлога um: Wir bangen um
sein Leben. Ich bange um die Flüchtlin¬
ge. Регионално се среща и възвратна
форма с възвратното местоимение във
вин. п.: Ich bange mich um das Kind. B
съчетание c предлога vor “страхувам се
от ...” обаче bangen се употребява без¬
лично с дателен падеж:
Bank: Множественото число на местна¬
та дума Bank ‘пейка’ е die Bänke. Мно¬
жественото число на заимстваната от
италиански език дума Bank ‘банка’ е
die Banken. Сложните съществителни
Blutbank, Organbank, Datenbank служат
за обозначаване на местата, където се
съхраняват определени неща (‘кръв /
органи I данни’) под определен режим;
затова мн.ч. на съотв. съществителни
е Blutbanken, Organbanken, Datenban¬
ken.
bankrott / Bankrott: Прилагателното
bankrott oзначава ‘неплатежоспособен’
и се пише с малка буква: Er ist, wird
bakrott. Solche Maßnahmen machen die
Wirtschaft bankrott. Съществителното
Bankrott означава ‘неплатежоспособ¬
ност’ и се пише с главна буква: Das ist
betrügerischer Bankrott. Die Firma steht
vor dem Bankrott. Der Kaufmann hat
Bankrott gemacht. Изразът Bankrott ge¬
hen се пише също c главна буква по но¬
вия правопис: Die Firma ist Bankrott
gegangen.
Bär: Названието на животното ‘мечка’
се скланя само по слабото склонение,
т.е всички форми с изключение на
им.п. ед.ч. получават окончанието -еп:
род. п. des Bären (а не: des Bars), дагг. и
вин. п. dem, den Bären (а не: dem, den
Bär), t Unterlassung der Deklination
(2.2.1); T Rammbär.
-bar: Прилагателни, окончаващи на -bar,
образуват предимно преходните глаго¬
ли (т.е. такива, които образуват ‘личен’
страдателен залог, Т transitiv). Суфик¬
сът посочва, какво е възможно да ста¬
не или да се извърши спрямо назова¬
ното от съществителното същество
или предмет: lieferbare Waren са ‘сто¬
ки, които могат да бъдат доставени’,
befahrbare Wege са ‘пътища, по които
може да се минава с кола’. Високата
честотност на такива прилагателни по¬
чива на тяхната икономичност, напр.:
Die Firma stellt abwaschbare Tapeten her
спрямо Die Firma stellt Tapeten her, die
abgewaschen werden können. Същевре¬
менно има редица обикновено по-ста¬
ри или идващи от специализираната
реч прилагателни на -bar, образувани
от непреходни глаголи, които не могат
да образуват ‘личен’ страдателен залог
(Т intransitiv): verfügbare Mittel са напр.
‘средства, с които може да се разпола¬
га’, unverzichtbare Forderungen са
‘изисквания, без които не може’. Ня¬
кои имат и активно значение: brennba¬
res Material е ‘материал, който гори’,
unsinkbares Schiff е ‘кораб, който не мо¬
же да потъне’. В съвременния език - с
изключение на професионално-специ-
ализираната реч - е блокирана възмож¬
ността за образуване на прилагателни
на -bar от непреходни глаголи.
-bar / -fähig: Отглаголните прилагател¬
ни на Т -bar имат пасивно значение, а

129
bauchreden
тези на -fähig активно: изречението/)/^
Ware ist nicht lieferbar посочва, че сто¬
ката не може да бъде доставена, дока-
то в Die Firma ist nicht lieferfähig се каз¬
ва, че фирмата е в невъзможност да
доставя. Трябва да се обръща внима¬
ние на разликата между -bar и -fähig.
Не може следователно да се каже напр.:
ein lenkfähiger /правилно: lenkbarer)
Schlitten или ein leicht beeinflussföhiger
/правилно: beeinflussbares) Kind. t -fä¬
hig.
-bar / -lieh: T -lieh / -bar.
Barbar: Съществителното се скланя са¬
мо по слабото склонение, т.е. всички
форми с изключение на им.п. ед.ч. по¬
лучават окончание -еп: род. п. des Bar¬
baren (а не: des Barbars), дат. и вин. п.
dem, den Barberen /а не: dem, den Bar¬
bar). t Unterlassung der Deklination
(2.1.2).
Barmer: Жителите на град Бармен се каз¬
ват Barmer, а не Barmaner. Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (1 и 7).
Barock: Съществителното може да е от
мъжки (der Barock) или от среден род
{das Barock). Родителен падеж ед.ч. е
des Barocks, но окончанието за род. п.
-s често отпада в специализираната
сфера на изкуствознанието - des Ba¬
rock. t Unterlassung der Deklination
(2.2.2).
Barometer: Съществителното е от сре¬
ден род {das Barometer), но в Австрия
и Швейцария и от мъжки {der Barome¬
ter).
Baron: Като съставна част на фамилно¬
то име Baron стои след личното: Hans
Baron von Grote. Окончанието за род.
п. -s се прибавя за същинското фамил¬
но име: der Wagen Hans Baron von Gro¬
tes; Baron von Grotes Wagen. При на¬
личие на определителен член ‘барон’
е склонено: der Wagen des Barons von
Grote. - Съпругата на ‘барона’ се на¬
рича Baronin, а неомъжена жена - член
на фамилията Baronesse. Те се прила¬
гат както при мъжките имена: Eva Ba¬
ronin / Baronesse von Grote; Baronin /
Baronesse von Grotes Wagen. Официал¬
ното обръщение e Herr Baron von Gro¬
te или Herr Baron. Обикновено обаче
Herr се изпуска; в писма обръщението
е Sehr geehrter Baron von Grote, а ус¬
тно Baron Grote, t Brief (7).
basieren: След basieren auf в смисъл ‘по¬
чива, основа се, опира се’ стои дате¬
лен падеж: Ihre Ausführungen basieren
auf genauer Kenntnis der Verhältnisse. B
смисъл “изграждам, надграждам” мо¬
же да стои и винителен падеж: Er ba¬
sierte seine Theorie auf zahlreichen /zahl¬
reiche Versuche.
Basler: Жителите на град Базел се нари¬
чат Basler. В Швейцария е употребима
само тази форма, иначе е възможна и
триеричковата форма Baseler. Названи¬
ето се пише винаги с главна буква, съ¬
що и в позиция на несклонено опреде¬
ление пред съществително: die Basler
Straßenbahn; Basler Leckerli. T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (7).
Bau: 1. Множествено число: В значе¬
нието ‘строеж’ формата за мн.ч. е die
Bauten, идваща от остарялата дума за
“сграда” die Baute. Затова и сложните
съществителни са: die Neubauten, Alt¬
bauten, Hochbauten. В значението ‘хра¬
лупа (на животно)’ множественото
число е die Baue: Fuchsbaue, Dachs¬
baue. Минната лексика също има тази
форма на мн. ч.: die Tagebaue, die Ab¬
baue. T Bauten.
2.	in / im Bau: Обичайни са и двете фор¬
ми; и двете означават същото: die Brü¬
cke ist bereits in /im Bau. T in / im (1).
bauchreden: Употребява се почти само
инфинитивът на глагола bauchreden: Er
kann bauchreden. Единични са форми
като: Es war sehr lustig, wenn er bauch-
9.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Baudenkmal
130
redete. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
Baudenkmal: Множественото число е
Baudenkmäler, а приповдигнато и Bau¬
denkmale. Т Denkmal.
bauen: След bauen auf в смисъл на “раз¬
читам на, имам доверие в” стои вини-
телен падеж: Du kannst auf mein Wort
bauen. Ich baue auf ihn. T Rektion (1).
bauen / anbauen: t anbauen (2).
Bauer: 1. Bauer /Bäuerin: В значението
‘селянин’ в ед.ч. Bauer се скланя по
слабото склонение, рядко по силното;
т.е. des, dem, den Bauern, рядко des Bau¬
ers, dem/den Bauer. Формата за мн. ч. е
Bauern, а за женски род Bäuerin.
2.	Bauer / Bäuerin: В значението ‘стро¬
ител, съзидател’ - в сложни думи като
Städtebauer, Orgelbauer, Tiefbauer-Bau¬
er се скланя по силното склонение. Ро-
доггелен падеж ед.ч. гласи des Bauers, а
мн. ч. die Bauer. Формата за женски род
е die Bäuerin, напр. Städtebauerin, die
Obstbauerin. T Ackerbauer.
3.	das / der Bauer: В значението ‘клет¬
ка за птици’ Bauer се скланя силно, а
думата е от среден род das (рядко: der)
Bauer.
Bauklotz: Множественото число е Bau¬
klötze, а разговорно и Bauklötzer. Раз¬
говорният израз Bauklötzefr] staunen
означава ‘много се учудвам’.
Baulichkeit: Т Gebäulichkeiten.
bausparen: Обикновено се употребява
само инфинитивът: Wir wollen bauspa¬
ren. В езика на рекламата се появяват и
форми като: Bausparen auch Sie! Wer
bauspart, ist klug. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (2.1).
Bauten: Bauten е множественото число
на der Bau в значение ‘сграда’ (Т der
Bau). Правилното е: In einem der Bau¬
ten befand sich die Verwaltung (а не: in
einer der Bauten), t 2ein (1).
Bayer: Народностното название die Bay¬
ern се скланя по слабото склонение. В
ед.ч. правилните форми са: des Bayern
(а не: des Bayers), dem, den Bayern (a
не: dem, den Bayer).
bayerisch / bayrisch / bairisch: Прилага¬
телното към Bayern e bayerisch или
bayrisch. Според езиковата норма и в
официалните названия се предпочита
формата с -е-: eine bayerische Tracht, die
bayerische Regierung; der Bayerische
Rundfunk, der Bayerische Wald, Baye¬
risch Eisenstein. Когато става дума за
езика на баварците и австрийците като
диалект, в езикознанието се използва
bairisch с -/-.
Bayerland: Правилна е формата Bayer¬
land (а не: Bayemland). Тук става дума
за стара форма, която се свежда до ста-
ровисоконемското Baiero lant.
beachten / achten: t achten (2).
Beamte, der: 1. tüchtigem Beamten / Be¬
amtem * ihm als Beamten / Beamtem:
Думата Beamte е възникнала в резул¬
тат на субстантивиране през 17-ти век
от рвнем. beamfpjt ‘удостоен със служ¬
ба’. Поради тази първоначална упот¬
реба на субстантивирано причастие
Beamte и днес се скланя както атрибу-
тивното прилагателно (Т Adjektiv 1.1.):
Er ist Beamter geworden. Ein Beamter
prüft den Fall. Der Beamte wurde ver¬
setzt. Die Beamten waren nicht einver¬
standen. Zwei Beamte erstatteten Bericht.
В род. п. мн. 4. след силно склонено
прилагателно обикновено стои също
силно склонено съществително: Die
Ernennung städtischer Beamter (рядко:
Beamten). Изключения и колебания
настъпват в дат. п. ед. ч.: а) След сил¬
но склонено прилагателно следва сла¬
бо скланяне: Tüchtigem Beamten (ряд¬
ко: Beamtem) wurde Auszeichnung ver¬
liehen. б) В приложение се употребя¬
ват и двете склонения: слабото Ihm als
Beamten... и силното: Ihm als Beamtem

131
bedeutend / bedeutsam
... T substantiviertes Adjektiv (2.1.3).
2.	einige Beamte * alle Beamten * solche
Beamte[n]: Относно склонението на
Beamte след alle, einige, beide и т.н.
T all- и т.н.
3.	Beamte / Beamtin: Формата за жен¬
ски род се образува с наставка -in: die
Beamtin (а не: die Beamte).
Beantwortung: Съчетанието in Beantwor¬
tung Ihres Schreibens е от речта на ад¬
министрацията и е стилистично непод¬
ходящо. По-добрите формулировки са:
Auf Ihr Schreiben или Zu Ihrem Schrei¬
ben von... teilen wir Ihnen mit...
Bebraer: Названието за жителите на гра¬
да се пише винаги с главна буква и ка¬
то несклонено прилагателно пред съ¬
ществително: Т Einwohnerbezeichnun¬
gen auf -er (7).
Becher: T Glas, T Apposition (2.2).
bedanken: Пасивната форма Sez bedankt!
не е производна от възвратния глагол
sich bedanken, който не може да обра¬
зува ‘личен’ пасив. Тя се отнася към
остарелия, регионално употребяван
преходен глагол jmdn. bedanken (срв.
Der Künstler wurde herzlich bedankt) и
е напълно коректна.
Bedarf: 1. Правилно e: Bedarf an (а не:
für) etwas: Wir haben keinen Bedarf an
Getränken. В речта на търговията е въз¬
можно и свързване с in: Bedarf in Koh¬
len, in Schmiermitteln haben.
2.	В професионалния жаргон на тър¬
говията думата може да се употреби в
мн.ч.: die Bedarfe. t Plural (5).
Bedenken: Изречението Ich habe Beden¬
ken den Brief zu schreiben изказва твър¬
дението: предпочитам да не напиша
писмото. Изречението Ich habe Beden¬
ken den Brief nicht zu schreiben обаче
твърди обратното: считам, че ще е по-
добре, ако писмото бъде написано. Т.е.
отрицанието пред зависимата инфини-
тивна група сочи обратното на онова,
което колебаещият се счита за правил¬
но.
bedeuten: 1. Diese Ernennung bedeutet
schnellen Aufstieg/schneller Aufstieg:
В смисъл ‘казва се, означава, има оп¬
ределен смисъл’ bedeuten води вини-
телен падеж след себе си: Dieses Enga¬
gement bedeutete für sie den ersten Er¬
folg. Das bedeutet einen Eingriff in mei¬
ne Rechte. Когато подобни изречения
съдържат определителния съотв. неоп-
ределителния член, след bedeuten не
може да се употреби именителен па¬
деж (т.е. Hg: Das bedeutet der erste Er¬
folg. Dieses bedeutet ein Eingriff). Тъй
като bedeuten може да изразява равно¬
поставеност ‘същият съм като’ (round
table bedeutet “runder Tisch ”), възмож¬
ни са и изречения c именителен падеж
без членна форма, напр. Mord bedeutet
elektrischer Stuhl. Diese Ernennung be¬
deutet für sie schneller Aufstieg. Тук име¬
нителният падеж е напълно правилно
поставен.
2.	er bedeutete mir / er bedeutete mich
...: В смисъл ‘давам нкм да разбере нщ’
bedeuten води след себе си дателен па¬
деж: Er bedeutete mir zu schweigen. Sie
bedeutete ihm, er solle den Wagen holen.
Свързването c вин.п., т. е. в значение
‘поучавам нкг в нщ’, се счита за оста¬
ряла форма: Jedenfalls will er mich dahin
bedeuten, die Myrte sei ein Opferschmuck
... (Th. Mann).
bedeutend: C главна буква се пише суб-
стантивираното прилагателно: das Be¬
deutende; etwas Bedeutendes. Също c
главна буква по новия правопис с пред¬
хождаща членна форма, кьдето bedeu¬
tend замества наречие: Das hat um ein
Bedeutendes (= много) zugenommen.
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
bedeutend / bedeutsam: Прилагателното
bedeutend означава ‘забележителен, го¬
лям, необикновен, изключителен’ и из¬

Bedeutung
132
разява оценка, признание, похвала: Sie
ist eine bedeutende Verlegerin. Dies war
ein bedeutendes Ereignis. Прилагателно¬
то bedeutsam бива отнасяно към нещо
важно, т. е. не към лица: Das ist eine
bedeutsame Entdeckung. Die Rede des
Präsidenten war fiir uns alle bedeutsam.
Bedeutung: След Bedeutung, придруже¬
но от генетивно определение, стои при¬
ложение, свързано с als в имен.п.: die
Bedeutung Gandhis als [großer] Staats¬
mann. Родителният падеж стои рядко
(als [großen] Staatsmannes). Ако след
als има членна форма, допустим е са¬
мо родителен падеж: die Bedeutung
Gandhis als eines großen Staatsmannes.
Валидно е същото и когато се говори
върху определен предмет: Die Bedeu¬
tung der Krebsvorsorge als soziale (ряд¬
ко: sozialer) Maßnahme, но само:... als
einer sozialen Maßnahme. T Apposition
(3.2 3.3).
bedienen, sieb: При sich jemds., einer Sa¬
che als etwas bedienen непосредствено
свързаното c als съществително се
употребява в имен.п.: Sie bedienten sich
dieser Wiese als Flugplatz. Er bediente
sich seines Bruders als Dolmetscher. При
наличие на членна форма и/или опре¬
деление обаче стои родителен падеж:
Sie bedienten sich dieser Wiese als eines
Flugplatzes. Er bediente sich seines Bru¬
ders als geschickten Dolmetschers. T Ap¬
position (3). Относно изречение като Er
lässt sich bedienen wie ein Fürst / wie
einen Fürsten T Kongruenz (4.2).
Bedienstete, der и die: 1. Tüchtigem Be¬
diensteten / Bedienstetem * ihr als Be¬
diensteten / Bediensteter: Bedienstete ce
скланя като атрибутивно определение
Т Adjektiv (1.1): Er ist Bediensteter der
Stadt. Ein [städtischer] Bediensteter, zwei
Bedienstete, die Bediensteten der Bundes¬
wehr и T.H. В род.п. мн.ч. силно скло¬
нено прилагателно бива следвано от
силно склонено съществително: die
Einstellung verheirateter Bediensteter
(остар: Bediensteten). Изключения и ко¬
лебания има при дат.п. ед.ч.: а) след
силно склонено прилагателно днес
следва слабо склонение: Tüchtigen Be¬
diensteten (остар.: Bedienstetem) wird
eine Chance geboten, б) в приложение¬
то са налице и два^а вида склонение:
Mir als Bediensteten... и Mir als Bediens¬
tetem ... Ihr als Bediensteten ... Ihr als
Bediensteter... T substantiviertes Adjek¬
tiv (2.1.3).
2.	einige Bedienstete * alle Bediensteten
■ solche Bedienstete^]: Относно скло¬
нението на Bedienstete след alle, beide,
einige и т.н. T all- и т.н.
bedingen: В значенията ‘предпоставям’
и ‘обуславям’ bedingen е правилен гла¬
гол: Diese Aufgabe bedingte Fleiß und
Können. Der Produktionsausfall ist durch
den Streich bedingt. Ergab uns nur eine
bedingte (= условно) Zusage. В старото
значение ‘поставям условие, уговарям’
bedingen се спряга неправилно. Вече се
използва само миналото причастие: der
bedungene Lohn. На мястото на непра¬
вилния bedingen се използва Т ausbe¬
dingen
Bedingungssatz: t Konditionalsatz,
bedünken: t dünken (2).
bedürfen: Глаголът bedürfen е един от
малкото глаголи, които управляват до¬
пълнение в род.п.: Er bedarf der Scho¬
nung. Es bedurfte nur eines Wortes und
alles war gut. В редки случаи (при от¬
съствие на членна форма пред допъл¬
нението или при наличие на es) bedür¬
fen управлява винителен падеж: Dazu
bedarf es vor allem [viel] Geld.
beeiden / beeidigen / vereidigen: В сми¬
съл ‘подкрепям c клетва’ beeidigen и
beeiden са еднакви по значение. В ези¬
ка на австрийската администрация be¬
eidigen се употребява като vereidigen

133
befleißen / befleißigen
‘заклевам нкг’, по-често обаче като ми¬
нало причастие: einen Zeugen beeidigen;
eine beeidigte Sachverständigung.
beeinflussbar oder beeinflussfähig: T -bar
/ fähig.
beerben: Глаголът beerben се употребя¬
ва в значете ‘получавам нечие наслед¬
ство , влизам в правото на наследник’:
Der Neffe hat seinen verstorbenen Onkel
beerbt. В правния език частично се е
запазила и старата употреба на beerben
■ като ‘обявявам нкг за наследник’ (Der
Verstorbene hat seine einzige Tochter be¬
erbt).
Beete: T Bete / Beete,
befähle / befehle: Формата на конюнктив
1 e befehle. Конюнктив 1 се употребява
предимно в непряката реч (Т indirelcte
Rede [2]). Напр.: Er sagte, erbefehle ihm
mitzuhelfen. Er fragte, zu welchem Zeit¬
punkt er die Sprengung der Brücke be¬
fehle. Формата за конюнктив 2 e beföh¬
le. Тя се използва най-вече в условно
изречение (Т Konditionalsatz [2-7]).
Напр.: Der Vormarsch könnte gestoppt
werden, wenn er ihm beföhle die Brücke
zu sprengen. Формите на конюнктив 2
beföhle или beföhle (t befehlen [2]) ce
появяват също и в непряка реч, когато
в пряката реч вече са употребени be¬
föhle или beföhle или ако в изказването
се включва съмнение. Т indirekte Rede
(3.3).
befaßen: Миналото причастие на befal¬
len може да се употребява като опре¬
деление само в пасивно значение: Die
[von der Seuche] befallenen Schweine
wurden geschlachtet. Употребата в ак¬
тивно значение е неправилна: т.е. не
Die ihn befallene Krankheit, a: die Krank¬
heit, die ihn befallen hat. T zweites Parti¬
zip (2.1).
befassen: Глаголът befassen се употребя¬
ва не само като възвратен (sich mit je¬
mandem, mit etwas befassen), но и като
преходен по аналогия с beschäftigen.
Употребата е от сферата на админис¬
трацията и е стилистично неуместна:
Sie befasste die Gerichte mit Klagen. Ein
junger Beamter wurde mit dieser Aufga¬
bebefasst.
befehlen; 1. befehlen J befiehl!; В изяви-
телно наклонение сегашно време фор¬
мите са: ich befehle, du befiehlst, er be¬
fiehlt. Повелително наклонение: befiehl!
(но не: befehle!) Те/ i-Wechsel.
2.	beföhle / befähle: Формите на конюн¬
ктив 2 са както beföhle, така и beföhle.
Последната форма се употребява по-
рядко. Т Konjunktiv (1.3).
befehle / befähle: Т befähle / befehle.
Befehlsform: T Imperativ.
Befehlsatz: T Aufforderungdssatz.
befestigen: След befestigen an и befesti¬
gen auf се употребява дателен падеж
(въпрос: wo?): Sie befestigte die Girlan¬
de an der Wand. Die Decke wird auf dem
Sattel befestigt.
befinden / finden: Двата глагола имат
близко значение, но се различават в
употребата си. Глаголът befinden озна¬
чава ‘стигам до заключение след ста¬
рателна проверка’ и се свързва с fiir и
als: Der Verräter wurdefür/ als schuldig
befunden. Man befand mich für/als wür¬
dig, in die Gemeinschaft aufgenommen zu
werden. Глаголът finden в смисъл на
‘имам определен възглед за нкг/нщ’:
Ich finde ihn wirklich entsetzlich langwei¬
lig. Er fand das ganz in [der] Ordnung.
befindlich: Прилагателното befindlich e
производно на sich befinden, но не би¬
ва да се свързва със sich: т.е. ле der sich
im Kasten befindliche Schmuck, a der im
Kasten befindliche Schmuck или стилис¬
тично по-неподходащо der sich im Kas¬
ten befindende Schmuck. T Adjektiv (3.1).
befleißen / befleißigen: Вместо sich einer
Sache befleißigen ‘старая се за нщ’ в ли¬
тературата се среща и неправилния гла¬

befriedigend
134
гол sich befleißen (er befliss sich, hat sich
beflissen): Und gerade dann, wenn Juli-
ka sich besonderer Zärtlichkeit befliss...
(Frisch).
befriedigend: T Zensuren.
Befriedigung / Befriedung: Befriedigung
идва от глагола befriedigen ‘удовлетво¬
рявам’, a Befriedung от befrieden ‘оми-
ротворявам’. Двете отглаголни същес¬
твителни понякога се бъркат, както е
посочено в следния пример: Die Glaub¬
würdigkeit internationaler Aussprachen
... werde gewinnen, wenn das Eingreifen
der UN zu einer Befriedigung auch fiir
die Zukunft führe (Wiesbadener Kurier).
Правилното e: ... wenn das Eingreifen
der UN zu einer Befriedung fiihre.
begegnen / treffen: При употребата на
begegnen и treffen да се обръща внима¬
ние на следното: С begegnen се назо¬
вава винаги случайна среща: Wir begeg¬
neten uns auf der Straße. Ich bin ihm erst
kürzlich begegnet. C глагола treffen ce
назовава както случайна, така и угово¬
рена среща: Ich habe im Urlaub einen
alten Bekannten getroffen. Wo kann ich
dich morgen treffen? Sie trafen sich zu
einer Unterredung.
Begehr: Съществителното е от среден
род das Begehr и (по-рядко) от мъжки
род der Begehr.
beginnen: 1. Конюнктив: В конюнктив
2 се употребяват формите begänne и
(по-рядко)begönne. Т Konjunktiv (3.1).
2.	Употреба на миналото причастие:
Миналото причастие не може да се из¬
ползва в активно значение. Може да се
каже die begonnene Arbeit (= die begon¬
nen worden ist = бива започната, т.е. в
значение пасивност), но не и die begon¬
nene Vorstellung (= die begonnen hat =
започна, т.е. в значение активност).
Следователно не е правилно да се ка¬
же: Der im April 1958 begonnene Kon¬
junkturaufschwung (FAZ). В случая мо¬
же да се използва сегашното причас¬
тие, което е употребимо и за нещо, ко¬
ето вече е отминало: Der im April 1958
beginnende Konjunkturaufschwung.
T zweites Partizip (2.2).
3.	Запетая: При употреба на beginnen
с инфинитивна група по новия право¬
пис запетаята може и да отпада:	be¬
gann ein Loch zu bohren/Er begann, ein
Loch zu bohren. T Komma (5.1.4).
begleichen: В значение ‘плащам’ глаго¬
лът begleichen може да се отнася само
до извършено действие, свързано с кон¬
сумация, т.е. до неплатена сметка или
сума, която следва да бъде платена, но
не и до заплащана стока или услуга:
eine Rechnung, einen Betrag begleichen,
die Zeche begleichen, но не: die Lebens¬
mittel, die Lieferung, die Reparatur be¬
gleichen.
begleiten: 1. jemanden auf einer Reise
begleiten / auf eine Reise begleiten: При
begleiten мястото или целта се нами¬
рат във вин.п. (въпрос: wohin?): Er be¬
gleitete mich auf die Straße, vor das Tor,
in den Park. При свързване c предлога
auf най-често се употребява дателен па¬
деж, ако трябва да се изрази, че начи¬
нанието е общо: Ich begleite ihn auf die¬
ser (по-рядко: auf diese) Reise. Особе¬
но при преносна употреба: Unsere bes¬
ten Wünsche begleiten ihn auf seinem fer¬
nerem Lebensweg. В значение ‘съпро¬
вождам солово изпълнение на инстру¬
мент’ е възможен само дателен падеж:
Er begleitete den Sänger auf dem Klavier.
2.	begleiten / bekleiden: Казва ce ein Amt
(eine Stellung, einen Posten и под.) be¬
kleiden, но не begleiten.
begriffliches Substantiv: T Abstraktum.
begründen / gründen: Между двата гла¬
гола има разлика в значението, която
често се пренебрегва. Глаголът begrün¬
den - като се изключат други употреби
- има значението ‘създавам основа за

135
behindern / hindern / verhindern
нщЛ Обикновено се отнася към нещо
абстрактно: jmds. Ruhm, Reichtum, Ruf,
eine Theorie, Herrschaft, Schule (= шко¬
ла) begründen. За разлика от него зна¬
чението на gründen е ‘извиквам на жи¬
вот, създавам нщ. ново’. Обикновено
се отнася към институции, форми на
човешко общуване и др.: eine Stadt, ein
Geschäft, einen Verein, einen Hausstand,
eine Existenz gründen. Вместо gründen
се използва begründen, при което пре¬
фиксът be- подсилва значението на
gründen: einen Hausstand, einen Verein
gründen / begründen.
Begründungsangabe / Begründungser¬
gänzung: T Umstandsbestimmung.
Begründungssatz: T Kausalsatz.
begrüßen: При begrüßen als следващото
als съществително е във вин. п., ако се
отнася към поздравявания: Wir begrüs-
sen Sie als neuen Kunden (а не: als neu¬
er Kunde) unseres Hauses. T Vergleichs¬
formen (2.3).
behändfe): 1. Правопис: Според новия
правопис behände се пише с ä, т.е. от¬
нася се до Hand. Т ä / е.
2.	Отпадане на -е: Превъзходната сте¬
пен на behändfe] е behändeste, am be¬
händesten. Обикновено е-то в послед¬
ната сричка не отпада. Т Verhleichsfor-
men (2.3).
behängen / behängt: Миналото причас¬
тие на behängen е behängt (а не: behän¬
gen): Sie hatten den Vorbau mit bunten
Girlanden behängt (а не: behängen). Sei¬
ne Frau hatte sich mit Schmuck behängt
(а не: behängen). Изолираната форма на
миналото причастие behängen може да
се употребява и в активно значение ка¬
то ‘снабдено със или носещо нщ. ви¬
сящо’: Die Wände waren mit Teppichen
behängen или Die Wände waren mit Tep¬
pichen behängt, според намерението на
изказването. Може да се каже напр. са¬
мо: Die Dachrinne war mit Eiszapfen
behängen (но не: behängt). Dort stand
ein über und über mit Kirschen behange-
nerBaum (но не:... behängter Baum; за-
щото черешите са пораснали на дър¬
вото, а не окачени на него.) Т hängen,
beharren: При връзка с auf глаголът be¬
harren управлява дателен падеж, т.е.
правилното е: Ich beharre auf meinem
Anspruch (а не: Ich beharre auf meinen
Anspruch).
beheizen / heizen: При липса на допъл¬
нение може да се употреби само глаго¬
лът heizen: Wir heizen (а не: beheizen)
elektrisch. Bei uns wird ab 15. Septem¬
ber geheizt. Употребата на beheizen
вместо heizen е приета, когато се съоб¬
щава с какво или по какъв начин се
отоплява или че нещо се отоплява. Та¬
зи употреба е част от техническия или
административен език: Der Kessel kann
mit Öl oder Kohle beheizt werden. Es
waren 13 Räume zu beheizen. Man be¬
heizte das Haus durch Fernheizung. Ина¬
че се използва и heizen: Der Vater heizt
den Ofen. Der Saal war schlecht geheizt.
behelfen: Докато helfen се употребява са¬
мо c дат. п. (ich helfe dir; ich helfe mir
selbst), то при sich behelfen възвратно¬
то местоимение е само във вин.п.: Ich
behalf mich (а не: mir) notdürftig mit ei-
пет alten Mantel. Kannst du dich (а не:
dir) so lange behelfen?
behend[e|: Стар правопис заТ behändfe],
behindern / hindern / verhindern: При
употребата на тези глаголи има някои
затруднения. Глаголът behindern ‘пре¬
ча; задържам’ изказва затруднение, но
не и невъзможност за извършването на
нщ: Der Betrunkene behinderte den Ver¬
kehr. Die Spielerinnen behinderten sich
gegenseitig. Докато verhindern посочва
активно ‘въздействие c цел възпиране’.
Който спира нещо, го прави невъзмож¬
но: Sie verhinderte ein Unglück. Der Chef
war dienstlich verhindert (= не можеше

bei
136
да присъства). А простия hindern мо¬
же да стои както вместо “behindern”,
така и вместо "verhindern”: Der Verband
hinderte sie sehr beim Schreiben. Der
Nebel hinderte ihn schneller zu fahren.
При свързване c предлога an hindern
има значението на ""verhindernDer
Lärm hinderte mich am Einschlafen. Nie¬
mand kann mich daran hindern, morgen
abzureisen.
bei: 1. bei c дателен падеж: Според ези¬
ковата норма предлогът bei управлява
без изключения само дателен падеж.
Регионално и някъде съвсем разговор¬
но се среща стара употреба с вин.п.:
Komm bei mich! Die Fliegen gehen bei
die Wurst! Heute gehen wir bei Tante
Emma. Правилно е тук да се употребя¬
ват zu или an: Komm zu mir! Die Flie¬
gen gehen an die Wurst, t in / nach / zu /
bei.
2.	bei dem, bei der / wobei: При съот-
насяне bei се употребява заедно с от¬
носителното местоимение, докато wo¬
bei е местоименно наречие. Правилно¬
то следователно е: Der Freund, bei dem
(а не: wobei) ich wohnte. Die Fahrt, bei
der (а не: wobei) er verunglückte, t Pro¬
nominaladverb (4).
3.	bei was / wobei: Свързване на bei c
was се среща често в разговорния език
(Bei was hast du dich denn verletzt?), ко¬
ето е стилистично неправилно. Според
езиковата норма е валидна употребата
на местоименното наречие wobei: Wo¬
bei hast du dich denn verletzt? T Prono¬
minaladverb (5).
beide: 1. Трудности в склонението: а)
wir beide / wir beiden * ihr beide / ihr
beiden: След различните форми на лич¬
ното местоимение beide се скланя по
силното склонение, само в имен. падеж
след wir и ihr стои и слабото склоне¬
ние. Слабото склонение след wir се
употребява рядко: Wir beide (рядко: wir
beiden) werden jetzt die Sache bereini¬
gen. След ihr стои слабата форма на
beide, особено в обръщение: ihr beiden,
seid ihr wieder versöhnt? Seid ihr beiden
f ihr beide wieder versöhnt? Между wir
съотв. ihr и съществително beide носи
слабото склонение като обикновено
прилагателно: wir beiden Armen, ihr
beiden Diebe. Останалите форми гла¬
сят: именителен падеж - sie beide; ро-
дителен - unser, euer, ihrer beiden; да¬
телен - uns, euch ihnen beide; вините-
лен - uns, euch, sie beide. Примери: Sie
beide waren schuld. Mit unserer beider
Hilfe. Euer beider Anteilnahme wird sie
getröstet haben. Der Gegenstand ihrer
beider Interessen. Für uns beide allein.
Euch beide unartigen Kinder kann ich
nicht mitnehmen. 6) diesjesj beides, die¬
se beiden / alles beides, alle beide: След
среден род ед.ч. dies [es] и alles, както
и след alle, beide се скланя силно:
dies [es] beides, alles beides, alle beide.
Man bedarf aller beider. След формите
за мн.ч. diese, jene се използва обаче
слабото склонение: Diese beiden habe
ich gesehen. Jene beiden habe ich gese¬
hen. Jene beiden kamen zurück, в) beide
jungen Mädchen / beide junge Mädchen
* beide Abgeordneten / beide Abgeord¬
nete: Атрибутивно употребено прила¬
гателно се скланя най-често слабо след
beide: beide jungen Mädchen; die Mit¬
glieder beider großen Parteien. Силно¬
то склонение (beide junge Mädchen,
beider großer Parteien) се употребява
рядко. Същото се отнася за субстанти-
вираните форми на прилагателни и
причастия. Най-често се скланя слабо:
beide Abgeordneten, Angestellten, Beam¬
ten, Gefangenen; beide Reisenden, Vor¬
tragenden; beider Kranken, Toten, Ver¬
storbenen, Geistlichen (рядко: beide An¬
gestellte, Beamte и т.н., beider Kranker,
Reisender и т.н.). t Adjektiv (1.2.5),

137
beiderseits
T substantiviertes Adjektiv (2.1.1).
2.	a) beide / die beiden: Както beide, та¬
ка и die beiden се отнасят до вече поз¬
нати или назовани неща. В изречение
формата beide приема ударение, чрез
което се набляга на равнопоставеност¬
та: Beide Brüder sind gefangen (= не са¬
мо единия, и двамата). Es gibt darüber
zwei Theorien; sie sind beide falsch. Фор¬
мата die beiden получава по-слабо уда¬
рение и обобщава изказаното: Die bei¬
den Brüder sind gefangen (не са избяга¬
ли). Ich habe die beiden (= ги; двамата)
gestern gesehen. 6) wir zwei beide[n]:
zwei и beide са еднакви по значение; за¬
това die zwei beiden и wir zwei beide[n]
са тавтологичниТ Tautologie. Изпол¬
зват се подсилващо и шеговито в раз¬
говорната реч на северно- и средногер-
манските говори.
3.	beide / beides: В някои случаи (но не
когато става дума за лица) вместо bei¬
- de (форма за множествено число, упот-
ребима самостоятелно) може да се
употреби beides (неутрална форма за
единствено число). Последната акцен¬
тира върху единството на вече назова¬
ното: Hut und Regenschirm, beides hat¬
te er im Abteil liegen lassen. Ако съот¬
ветните неща се схващат самостоятел¬
но, се употребява beide: Das Werk und
die Aufführung, beide gaben den Kriti¬
kern Rätsel auf.
4.	die beiden ersten ... / die ersten bei¬
den ...: Съчетанието die beiden ersten
... отнася към първия елемент от две
различни величини: die beiden ersten
Strophen zweier Gedichte. Обратното Ле
ersten beiden... отнася към първите два
елемента на една величина: die ersten
beiden Gesänge der Odyssee; die ersten
beiden Verse(- първите два реда на
стих) eines Gedichts. Не се прави раз¬
лика, когато става дума за последова¬
телност във времето: die ersten beiden
Besucher / die beiden ersten Besucher.
При втория начин се изказва, че два¬
мата посетители са дошли почти еднов¬
ременно, в първия - че може да е ми¬
нало и повече време.
5.	Правопис: В съчетание и с членна
форма beide се пише винаги с малка
буква: Es waren die beiden dort. Einer
von beiden / Einer von den beiden muss
es gewesen sein. При обръщение в пис¬
мо beide също се употребява с малка
буква: Ich grüße Sie beide herzlich.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
beiderseitig/gegenseitig: Прилагателно¬
то beiderseitig изказва валидността на
нещо спрямо двама партньори еднов¬
ременно, ^gegenseitig-наличие на вза¬
имовръзка между двама партньори. Та¬
ка напр. чрез изречението Sie handel¬
ten in gegenseitigem Einverständnis се
изказва действие, извършено при вза¬
имно съгласие на двамата. Чрез изре¬
чението Wir lösen den Vertrag in / mit
beiderseitigem Einverständnis обаче се
посочва, че двамата партньори са в съг¬
ласие помежду си с/по/спрямо реша¬
ването на споразумение; т.е. beidersei¬
tig отнася към отношението на двама
партньори към нещо, докато gegensei¬
tig - към взаимоотношението първо по¬
между им, и второ спрямо нещо. Не¬
обходимо е да се внимава в това, че
beiderseitig за разлика от gegenseitig не
може да се използва като обстоятел¬
ствено пояснение; в такива случаи се
употребява beiderseits: Sie beschuldig¬
ten sich gegenseitig des Verrats. Ho: Man
war beiderseits (а не: beiderseitig) nicht
bereit nachzugeben. T beiderseits,
beiderseits: Като предлог beiderseits се
свързва c род.п.: beiderseits des Weges,
des Flusses, die Autobahnen, die Wälder
beiderseits Heidelbergs. Неправилно e
да се оставя несклонено името на на¬
селено място. Може обаче да се вклю¬

beieinander
138
чи von, beiderseits поема ролята на на¬
речие: die Wälder beiderseits von Hei¬
delberg. T geographische Namen (1.1.1),
T beiderseitig / gegenseitig.
beieinander: beieinander се изписва ви¬
наги разделно от следващ глагол: Wir
werden heute beieinander sein. Така е и
според новия правопис: Wir wollen ge¬
mütlich beieinander sitzen. Sie werden
das Geld bald beieinander haben. Sie soll
noch gut beieinander sein (разг. за ‘зд¬
рав съм’), t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
Beifügung: t Attribut.
Beifügungssatz: t Attributsatz.
beige: 1. ein beige Kleid / ein beigefarbe¬
nes Kleid: Според езиковата норма е
неправилно да се скланя прилагател¬
ното beige, т.е. не: ew beiges Kleid. Ако
с цел атрибутивна употреба искаме да
избегнем нескпонената форма, се пол¬
зват съставките -färben и -farbig: ein
beigefarbenes Kleid, beigefarbige Schu¬
he. T Farbbezeichnungen (2.2).
2.	in Beige: При свързване c предлог
или член beige се изписва с главна бук¬
ва: Kostüme in Beige. Т Farbbezeichnun¬
gen (3.2.).
beigefügt: Често употребяваният в тър¬
говската кореспонденция израз Beige¬
fügterhalten Sie ... е граматически не¬
точен, не може обаче да бъде непра¬
вилно разбран от получателя, че е при¬
ложен самият той. Други възможни
формулировки са: Hiermit übersende ich
Ihnen... или: Anbei erhalten Sie... T satz¬
wertiges Partizip (1).
Beilage / Beilegung: Не бива да се смес¬
ват двете думи. Beilage означава ‘гар¬
нитура към ядене’ (напр. гарнитура от
зеленчуци) и ‘притурка - лист или бро¬
шура’ (напр. притурка към вестник), в
Австрия също “приложение към пис¬
мо”. Beilegung е близко до значението
на beilegen ‘уреждам с добро’ (einen
Streit beilegen). Затова се казва: Die
Beilegung (а не: Beilage) des Streites ist
gelungen. За назоваване на действието
се препоръчва употребата на субстан-
тивирания инфинитив: Das Beilegen
von Briefen ist nicht erwünscht. T Verbal¬
substantiv.
beiliegend: Често употребяваният в тър¬
говската кореспонденция израз Beilie¬
gend übersende ich Ihnen ... е грамати¬
чески неясен, не може обаче да бъде
неправилно разбран от изпращащият,
че е приложен самият подател. Други
възможни формулировки са: Hiermit /
Als Anlage übersende ich Ihnen... T satz¬
wertiges Partizip (1).
beim: Сливането на bei udem се пише без
апостроф. T Apostroph (1.2); Т Präposi¬
tion (1.2.1).
beinhalten: Глаголът beinhalten се спря¬
га правилно. Следователно: Der Vertrag
beinhaltete den A ustausch diplomatischer
Vertretungen. Sein Vorschlag hat beinhal¬
tet, dass... Стилистично по-доброто от
beinhalten са глаголите enthalten, um¬
fassen или einschließen.
beisamen: beisamen се пише разделно от
sein по новия правопис и тогава, кога-
то съчетанието назовава ново понятие:
Wir werden bald beisamen sein. Sie sind
beisamen gewesen. Die alte Dame soll
noch gut beisamen sein (разг. за “здрав
съм”). В съчетание с други глаголи bei¬
samen се пише слято: Wir wollen gemüt¬
lich beisamensitzen. Wir werden das Geld
bald beisamenhaben. Er kann sie nicht
alle beisamenhaben (разг. за: ‘не е с
всичкия си’). Т Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (1.4).
Beisatz: t Apposition.
beiseite: Като наречие beiseite е елна ду¬
ма, а в съчетание с глагол се пише ви¬
наги разделно: beiseite stehen, beiseite
treten; indem sie beiseite sprang. T Ver¬
blassen des Substantivs.

139
Bekannte, der, die
beißen: 1. Der Hund beißt ihm / ihn ins
Bein: Koraro beißen се отнася до част
от тялото, съотв. лице стои в дат. или
вин. п. По-често се употребява дателен
падеж: Der Hund beißt dem Fremden ins
Bein. Ich habe mir auf die Lippe gebis¬
sen. За разлика от дателния падеж (дат.
п. на съучастността) винителният из¬
казва в по-силна степен, че лицето е не¬
посредствено засегнато. Но и при тези
изречения акцентът пада върху посоч¬
ването на съотв. част от тялото: Der
Hund beißt den Fremden ins Bein. Ich
habe mich auf die Lippe gebissen.
2. Der Rauch beißt mir / mich in die
Augen: В преносна или образна упот¬
реба най-често се използва дателен па¬
деж: Der Rauch biss mir (рядко: biss
mich) in die Augen A schlagen,? schnei¬
den, T treten.
beistehen: Перфектът се образува c ha-
■ ben: Er hat mir beigestanden. В южно-
германските, австрийски и швейцарски
говори по-употребяваната форма е със
sein за ‘сложното’ минало време. Т ha¬
ben (1).
Beistrich: Т Komma.
beitragen: В изразите das Seine /das Sei-
nige (= личното участие) beitragen и das
Ihre / das Ihrige beitragen местоимени-
ето може да се пише по новия право¬
пис и с малка буква: das seine / seinige
или das ihre / das ihrige beitragen.
bekannt: 1. bekannt wegen / durch / für:
Подобно на berüchtigt и berühmt be¬
kannt се свързва c предлога wegen, ko-
гато се има предвид самата причина
за извесност: Er ist wegen seines Ehr¬
geizes bekannt. Чрез предлога durch
обаче се назовава средството или ин¬
струмента, чрез които дадено лице
спечелва известност: Er ist durch sei¬
nen Ehrgeiz bekannt geworden, hat sich
durch seinen Ehrgeiz bekannt gemacht.
Неправилно е всъщност durch да стои
там, където е вече постигнато състоя¬
нието ‘известност’. Така че тук тряб¬
ва отново да се назове чистата причи¬
на за известността: Er ist wegen seines
Ehrgeizes bekannt. Често не се внима¬
ва за тази фина разлика. Употребява
се и предлогът für: Er ist bekannt für
seine gute Ware. Sie ist bekannt dafür,
dass sie geizig ist.
2.	die Maßnahmen des als harter Spa¬
rer bekannten Ministers: T Attribut (1).
3.	Правопис: В съчетание c глагол be¬
kannt се пише винаги разделно: Sie soll
mich mit ihm bekannt machen. Der Ver¬
lag hat den jungen Schriftsteller bekannt
gemacht. Ich bin bald mit ihm bekannt
geworden. Diese Melodie ist durch den
Rundfunk [allgemein] bekannt geworden.
Според новия правопис също: Das: Ge¬
setz wurde bekannt gemacht (- публику¬
ван). Der Wortlaut darf nicht bekannt
werden (= да стане публично достоя¬
ние). Sie haben ihre Verlobung in der
Tageszeitung bekannt gegeben (= оповес¬
тявам). T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2).
Bekannte, der и die: 1. oben genanntem
Bekannten / Bekanntem ■ ihr als Be¬
kannten / Bekannter: Най-общо Be¬
kannte се скланя като атрибутивно при¬
лагателно Т Adjektiv: Ein Bekannter,
zwei Bekannte, die Bekannten meiner El¬
tern и t.h. (а не: Bekannten). В род.п.
мн.ч. след силно склонено прилагател¬
но е обичайно същото скланяне: einige
Briefe alter Bekannter (остар.: Bekann¬
ten). Изключения и колебания настъп¬
ват в дат.п. ед.ч.: а) след силно склоне¬
но прилагателно следва слабо склоне¬
ние: oben genanntem Bekannten (а не:
Bekanntem) wurde gekündigt, б) Заедно
със силното склонение в приложение¬
то се явява и слабото: Dir als Bekann¬
ten des Ministers ведно c.Dir als Bekann¬
tem ... Ihr als Bekannten ... или: Ihr als

bekennen, sich
140
Bekannter... t substantiviertes Adjektiv
(2.1.3).
2. einige Bekannte * alle Bekannten * sol¬
che Bekannte(n]: Относно склонение¬
то на Bekannte след alle, beide, einige и
T.H. T all¬
bekennen, sich: Upnsich bekennen ab сто¬
ящото след als съществително е в имен.
п., т.е. то се отнася към субекта: Er be¬
kanntesieh ab eigentlicher Urheber des
Streites. Винителният падеж, т.е. отна¬
сянето към sich, постепенно отпада: Er
bekannte sich ab eigentlichen Urheber.
f Kongruenz (4.2).
Beklagte, der и die: t Angeklagte,
bekleiden / begleiten: T begleiten (2).
bekommen: В съчетание c миналото при¬
частие на определени глаголи bekom¬
men може да се употребява като замес¬
тител на пасива: Die Bücher wurden ihm
geschenkt - Er bekam die Bücher ge¬
scheut. T Passiv (3.1).
Belag: Множественото число на Belag е
die Beläge.
belämmert: Разговорното прилагателно
belämmert ‘смутен, объркан; тревожен,
зле’ (Er machte ein belämmertes Gesicht.
Die Sache ist ziemlich belämmert) всъщ¬
ност няма нищо общо с Lämmern; а е
миналото причастие на долнонемския
глагол belemmern ‘преча, смущавам’.
Независимо от това по новия правопис
то се пише с ä, тъй като етимологич¬
ният фон не е общоизвестен и думата
се свързва с Lamm.
belasten: Преходният глагол belasten оз¬
начава ‘обременявам, натоварвам’, а в
търговската реч и ‘задължавам с да¬
нък’. Ето защо не може да се пише: Wir
haben diesen Betrag Ihrem Konto belas¬
tet, защото може да се ‘натовари’ само
сметка, а не определена сума. Налице
е неправилна аналогия с gutschreiben
(Wir haben diesen Konto Ihrem Konto
gutgeschrieben). При belasten е възмож¬
но да се казва и пише само: Wir haben
Ihr Konto mit diesem Betrag belastet.
belemmert: Стар правопис за t beläm¬
mert.
beleuchten / erleuchten: Понякога глаго¬
лът beleuchten се смесва c erleuchten:
die Fenster des Hauses waren noch be¬
leuchtet (вместо правилното:... erleuch¬
tet). Глаголът beleuchten (Die Bühne
wird mit Scheinwerfern beleuchtet) озна¬
чава ‘хвърлям светлина [отвън] върху
нщ.’ или ‘осветлявам’ (ein Fahrzeug
beleuchten), докато erleuchten се изпол¬
зва, когато светлината идва ‘отвътре’:
Der Saal war festlich erleuchtet. За раз¬
лика от beleuchten при erleuchten под¬
лог може да бъде само източникът на
светлина, а не човек. Неправилно: Der
Mann erleuchtete das Zimmer. Правил¬
но: Viele Kerzen erleuchteten das Zim¬
mer.
belieben: Глаголът belieben се употребя¬
ва и като личен (ich beliebe), и като без¬
личен (es beliebt mir) глагол. Той звучи
приповдигнато и днес се употребява в
ироничен смисъл. Es beliebt mir озна¬
чава ‘харесва / допада ми’ (напр.: Ihr
könnt meinetwegen tun, was euch be¬
liebt); ich beliebe означава обаче ‘же¬
лая, обичам да ...’ (напр.: Er beliebte
lange zu schlafen. Sie beliebte, sich mei¬
ner zu erinnern). T Komma (5.1.4).
beliebig: По новия правопис c главна бук¬
ва се изписват не само случаи като Du
kannst dir etwas Beliebiges (— по твое
желание) aussuchen; с предхождаща
членна форма или местоимение belie¬
big се пише също с главна буква: ein
Beliebiger, jeder Beliebige, alle Beliebi¬
gen, alles Beliebige. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2,4).
Bendel: Стар правопис на T Bändel.
beneiden: Миналото причастие на benei¬
den egebeneidet или beneidet. Като наз¬
вание на Дева Мария е die Gebeneide-

141
Berg-/ Berges¬
te.
Bengel: Според езиковата норма множес¬
твеното число е die Bengel. Формата die
Bengels е разговорна.
Benummerung: t 'Punkt (2).
benutzen: 1. benutzen / benutzen: Няма
разлика в значението на двата глагола;
прегласуваната форма (benützen) се из¬
ползва най-вече в южнонемските и ав¬
стрийски говори. Т nutzen / nützen.
2. benutzen / gebrauchen / verwenden:
Глаголът benutzen има три различни
значения: 1. ‘възползвам се от нщ. спо¬
ред предназначението му’: ein Hand¬
tuch benutzen; jmds. Telefon benutzen;
den Vordereingang benutzen; die Bahn
benutzen (= пътувам c жптранспорт). 2.
‘ползвам нкг или нщ. с определена
цел’: einen Jungen als Boten benutzen;
eine Pause zum Rauchen benutzen; eine
Idee für einen Film benutzen. 3. ‘ползвам
нкг или нщ. в личен интерес’: eine
Krankheit als Vorwand benutzen; ein
Kind als Alibi benutzen. Ако допълне¬
нието в изречението е лице, значения¬
та 2 и 3 се припокриват, поради което
benutzen трябва да се избягва, когаго
се има предвид, че дадено лице се из¬
ползва за определена задача. По-добре
е тук да се прилагат verwenden (или ein¬
setzen): Er verwendete ihn als Boten. Гла¬
голът verwenden се избира, когато ста¬
ва дума за употреба в определена връз¬
ка (ein Buch im Unterricht verwenden)
или c определена цел. По друг начин
стои въпросът с gebrauchen. Глаголът
бива отнасян най-често към неща, ко¬
нто човек притежава или с които раз¬
полага. Целта не се посочва: Er ge¬
braucht einen Kugelschreiber. Sie ge¬
brauchte ihren Verstand. А също и: Er
gebrauchte harte Worte, als er davon
sprach. Не всички допълнения, упот-
ребими с gebrauchen, вървят и с benut¬
zen. Не може напр. да се каже: Er ge¬
brauchte die Bahn или: Kann ich ihr Te¬
lefon gebrauchen?
Bereich: Правилни са и двете форми: der
Bereich и das Bereich. По-употребима
е формата за мъжки род: der private
Bereich, der Bereich des Erotischen.
bereit: В съчетание със следните глаго¬
ли bereit се пише слято, тъй като не мо¬
же да се степенува или разширява: Ich
habe das Buch breit gelegt. Wir haben
alles bereitgemacht. Er muss das Geld
bereithalten. Sie hat die Sachen bereitge¬
stellt. По новия правопис също така:
Wir wollen uns bereithalten. Wir werden
alles rechtzeitig bereithaben. В съчета¬
ние със sein се изписва обаче отделно:
по същия начин: sich bereit erklären,
sich bereit finden. Wir werden bereit sein.
Er hat sich bereit erklärt. Sie wird sich
nicht bereit finden. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2).
bereits schon: Съчетаването на bereits и
schon не бива да се допуска, тъй като
двете думи означават едно и също.
Т Pleonasmus. Не може следователно да
се каже: Sie ist bereits schon angekom¬
men, а или Sie ist bereits angekommen,
или Sie ist schon angekommen.
bereit- und zur Verfügung halten: T Bin¬
destrich (1.1).
Berg- / Berges-: В сложни думи със съ¬
ществителното Berg има колебание при
свързването: Berggipfel, Berghalde,
Berghang, Bergkette, Bergrücken, Berg¬
zinne и Bergesgipfel, Bergeshalde и т.н.
Формите без свързващо -es- обикнове¬
но се употребяват при конкретни съ¬
ществителни, докато тези със свързва¬
що -es- се отнасят към поетичния език.
Със свързващо -es- се употребяват Ber¬
geshöhe и Bergeslast. Следните същес¬
твителни нямат свързваща сричка:
Bergadler, Bergbahn, Bergbehörde, Berg¬
fahrt, Bergfex, Bergführer, Berghotel,
Bergknappe, Bergkrankheit, Bergkristall,

bergab, bergan, bergauf
142
Bergkuppe, Bergmann, Bergpredigt,
Bergrutsch, Bergschäden, Bergsteiger,
Berg-und-Tal-Bahn, Bergwacht, Berg¬
werk. t Fugen-s.
bergab, bergan, bergauf: Това са самос¬
тоятелни наречия, поради което не би¬
ва да се изписват слято със следваш гла¬
гол: Sie sind bergab gelaufen;... weil es
hinter dem Dorf bergauf geht. Wir müs¬
sen eine halbe Stunde bergan steigen.
bergen: 1. bergen - birg!: В изявително
наклонение сегашно време спрежени-
ето е: ich berge, du birgst, er birgt. По¬
велително: birg! (а не: berge!). T e - i
Wechsel.
2. Конюнктив: Употребима е само
формата bärge за конюнктив 2. Форми¬
те borge и bürge са остарели, t Kon¬
junktiv (1.3).
Bergmann: Множественото число е die
Bergleute (рядко: die Bergmänner).
t Mann (2).
Bergnamen: T Gebirgsnamen.
bergsteigen: Употребими са най-вече
формите на инфинитива и миналото
причастие на глагола: Wollen wir in die¬
sem Urlaub bergsteigen? ln meiner Ju¬
gend bin / habe ich auch berggestiegen.
Други форми се явяват по-рядко: Wenn
ich bergsteige, bekomme ich Herzklopfen.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1).
Bericht: Лицето или предметът, към ко¬
ито се отнася дадено сведение, се свър¬
зват с предлозите über или von: Der
Reportergab einen Bericht über das Der¬
by. Er las den neuesten Bericht über die
Astronauten (рядко: von den Astronau¬
ten). T berichten (2). Неправилно е свър¬
зване c für или родитеяен падеж, защо-
то може да доведе до недоразумение.
Не може да се каже: Er gab einen Be¬
richt für die Exkursion, а само: ... über
die Exkursion. Неправилен е родител-
ният падеж, защото под Bericht des
Patienten се разбира ‘сведение, израбо¬
тено от друг, а не от самия пациент’.
Т Genitivattribut (1.5.2).
berichten: 1. Дателен или винителен па¬
деж: Глаголът berichten може да се свър¬
же само с дателен падеж за лице: Er hat
seinem Vater alles berichtet. Mir wurde
berichtet, dass... Има и архаизирана фор¬
ма na berichten с винителен падеж: jmdn.
berichten (= осведомявам, информирам
нкг). Формите със sein в перфекг почи¬
ват на тази употреба: Wenn ich recht be¬
richtet bin, ist der Minister erkrankt. Du
bist ja falsch berichtet.
2. berichten über / berichten von: Раз¬
ликата в употребата на двата предлога
е слаба. При прилагане на über jeman¬
den, über etwas berichten се има пред¬
вид задълбочено, обстойно сведение,
докато при това на von jemandem, von
etwas berichten - насочено към подроб¬
ности.
Berliner / berlinerisch / berlinisch: При¬
надлежността към Берлин и берлинча¬
ни се изказва ней-вече сBerliner- при¬
лагателно, което не се скланя и се пи¬
ше винаги с главна буква: der Berliner
Verkehr, die Berliner Mundart, eine Ber¬
liner Weiße, eine Berliner Firma (T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er [7]). При¬
лагателните berlinisch и berlinerisch от¬
пращат към характерните особености
на берлинчанина, предимно що се от¬
нася до езика му. Формата berlinisch е
по-стара и се използва предимно в ези¬
кознанието: Berlinisch, das Berlinische,
die berlinische Mundart, ein Berlinischer
Ausdruck. Общоупотребимата форма е
berlinerisch: ein typisch berlinerisches
Wort; er spricht ganz berlinerisch.
Berner: Жителите на град Берн се нари¬
чат Berner. Като прилагателно Ветег
се пише винаги с главна буква и не се
скланя пред съществително: die Ветег
Altstadt. Т Einwohnerbezeichnungen auf

143
beschließen / schließen
-er (7).
bersten: 1. bersten / birst: Формите в изя-
вително наклонение сегашно време са:
ich berste, du birst, er birst. Рядко упот¬
ребяваната форма за повелително нак¬
лонение е: birst! (а не: berste!). Т е / i-
Wechsel.
2. Конюнктив: В конюнктив 2 се из¬
ползва само формата bärste; börste е ар-
хаизирана.
berüchtigt: berüchtigt wegen / durch / für:
При назоваване на причината за лоша
слава berüchtigt управлява предлога
wegen: Er ist wegen seiner Brutalitäten
berüchtigt. C durch се посочва средство¬
то или инструмента за ‘известността’
(Er wurde durch seine Brutalitäten be¬
rüchtigt), но не и достигнато състояние:
Das Viertel ist wegen seiner Kneipen (a
не: durch seine Kneipen) berüchtigt.
. Вместо wegen понякога се използва für:
Sie war berüchtigt für ihre schaffen Fra¬
gen.
Berufbezeichnungen: t Titel und Berufs¬
bezeichnungen.
Berufung: Относно die Berufung des Man¬
nes als neuer Vorsitzender / als neuen
Vorsitzenden T Apposition (3.3).
beruhen: В съчетание c предлога auf be¬
ruhen управлява само дателен падеж:
Seine Ansicht beruht auf einem Irrtum.
Ihr Aufsatz beruht aufgründlicher Kennt¬
nis des Materials. Винителният падеж
е архаизиран: Denn die beruht... nicht
auf äußerliche Verbindungen.... sondern
auf das Gefühl gemeinschaftlich sympa¬
thisierender Geister (Lessing).
berühmt: 1. berühmt wegen / durch / für:
При назоваване на причината за извес¬
тност berühmt изисква предлога wegen:
Das Lokal ist wegen seiner guten Küche
berühmt. Чрез durch се посочва сред-
•. ството или инструмента за придобива¬
не на това качество (Sie wurde durch ihre
•Jtomane berühmt), но не и достигнато
състояние: Das Lokal ist wegen seiner
Küche (ане: durch seine Küche) berühmt.
Вместо wegen понякога се употребява
für: Sie war berühmt für ihre treffenden
Antworten.
2. t Vergleichsformen (2.3).
besagt: Причастието besagt “назовано,
вече споменато” идва от езика на ад¬
министрацията и се скланя като при¬
лагателно; затова следващото го при¬
лагателно е в същия падеж: besagter
äußerer Umstand; besagte äußere Um¬
stände; aus besagter wichtiger Ursache,
aus besagtem wichtigem Grund. T Adjek¬
tiv (1.2.1).
Besäufnis: Разговорното съществително
е от женски и среден род в значението
‘пиянство, алкохолизъм’: die Besäufnis
и das Besäufnis. В рядко употребявано¬
то значение ‘пълно опиянение’ - само
женски род die Besäufnis: In seine Be¬
säufnis hat er die Türen verwechselt.
Bescheid: Съществителното се пише ви¬
наги с главна буква и в съчетания като
Bescheid erhalten, geben, sagen, tun, wis¬
sen: Hast du schon Bescheid erhalten?
Bitte sage mir gleich Bescheid и т.н.
bescheiden oder Vorbescheiden: t Auf¬
schwellung.
bescheren: Wir bescheren den Kindern /
Wir bescheren die Kinder:- Глаголът
bescheren се свързва по правило c да¬
телен падеж за лицето и винителен па¬
деж за предмета: Das Christkind hatte
dem Jungen eine Eisenbahn beschert. B
преносно значение: Das Schicksal hat
ihnen keine Kinder beschert. По анало¬
гия c beschenken често bescheren ce
свързва c вин.п. за лице, тогава обаче
не се споменава ‘подаръкът’: Wir be¬
scheren die Kinder um 5 Uhr. Рядко, оба¬
че напълно правилно: Die Waisenkinder
wurden mit Spielsachen beschert.
beschließen / schließen: Глаголът beschlies-
sen означава не само ‘решавам’, но има

Beschreibung und Arbeitsweise...
144
и значения на schließen ‘завършвам’.
Представката Ье- придава на глагола ак¬
цент, валиден и заBeschluss, и aaSchluss.
Може да се каже: eine Versammlung be¬
schließen; seine Tage beschließen, sein
Leben beschließen.
Beschreibung und Arbeitsweise...: Фор¬
мулировката Beschreibung und Arbeits¬
weise der Maschine е неправилна, защо-
то в нея се сливат две различни фун¬
кции на родителния падеж: Beschrei¬
bung der Maschine (= описвам маши¬
ната) nArbeitsweise der Maschine (= ма¬
шината работи по определен начин).
Правилното е Beschreibung der Maschi¬
ne und ihrer Arbeitsweise, защото се
описва и начинът, по който машината
работи Т Ellipse (3).
Beschuldigte, der и die: Т Angeklagte.
beschützen: Глаголът beschützen се свър¬
зва само с предлога vor: Er beschützte
ihn vor (а не: von) seinen Feinden.
beschweren: Някои застъпват мнението,
че sich beschweren трябвало да звучи
sich beschwerden, тъй като човек пре¬
дявява Beschwerde, когато се оплаква.
Всъщност обаче Beschwerde е изведе¬
но от beschweren, както Gebäude от
bauen и Gemälde от malen. Формите на
спрежение следват схемата на правил¬
ните глаголи с -t: er beschwert sich, ihr
beschwert euch, sie hat sich beschwert.
beschwören: Формите за претеритум и
партицип 2 са beschwor и beschworen:
Er beschwor sie nicht abzureisen. Er hat
seine Aussage beschworen. T schwören.
besessen: Миналото причастие на besit¬
zen ‘притежавам’ не бива да се употре¬
бява атрибутивно (като определение):
т.е. не е правилно: Sie verkaufte das
zwanzig Jahre besessene Haus, а само:
Sie verkaufte das Haus, das sie zwanzig
Jahre lang besessen hatte. Глаголът be¬
sitzen макар и да носи пряко допълне-
неие, не може да образува страдателен
залог. Т zweites Partizip.
besinnen: 1. Форми: Формите на sich
besinnen за простото минало време са
er besann sich, а за перфект er hat sich
besonnen; за конюнктив 2 besänne, а
besänne е остаряла. Т sinnen.
2. sich auf etwas / sich einer Sache be¬
sinnen: Глаголът се свързва c предлога
auf: Ich kann mich nicht mehr auf diesen
Namen besinnen. Родителният падеж се
появава само в определени съчетания:
Jetzt besinne ich mich dessen wieder; sich
eines Besseren besinnen.
besitzanzeigendes Fürwort: T Possessiv¬
pronomen.
besitzen: 1. Минало причастие: t beses¬
sen.
2. besitzen / haben: Основното значе¬
ние на besitzen е ‘седя върху нещо’. Раз¬
воят на значението като “притежавам”
се долавя в случаите, в които все още
прозира основното: einen Hof, Land,
Haus besitzen. Обемът от значения на
besitzen отнася към всичко материал¬
но или духовно, с което човек може да
се сдобие и с което разполага свобод¬
но. Тук се отнасят и свойства от поло¬
жителен, но и от негативен характер,
характеризиращи даден човек за извес¬
тно време: viele Bücher, ein Auto, eine
Waschmaschine, Wertpapiere, die Mittel
besitzen, Talent, Fantasiejemandes Ver¬
trauen, Geschmack, die Frechheit, die
Dreistigkeit besitzen. Глаголът haben по¬
сочва само наличие, а не притежание:
Er hat Geld bei sich (= у себе си), но: Er
besitzt viel Geld (= той е богат). C ha¬
ben не може да се изкаже представа за
притежание, т.е. не: Sie besitzt eine gu¬
ten Posten, a: Sie hat einen guten Posten.
He: Er besitzt eine nette Frau und drei
reizende Kinder. a: Er hat eine nette Frau
und drei reizende Kinder. В случаи на
слаба връзка между обекта и субекта
haben може да стои вместо besitzen.

145
besser
Неправилно е да се употребява besit¬
zen вместо haben там, където предста¬
вата за притежание е очевидно без¬
смислена или там, където се изказва
случайно или еднократно наличие, неп¬
рисъщи за лицето или предмета. Така
че не може да се каже: Er besaß Schul¬
den. Sie besitzt blaue Augen. Er besitzt
Feinde. Sie besaß eine Verletzung am
rechten Arm. Das Zimmer besitzt drei
Fenster. Следващите два примера също
противоречат на правилото: Angeblich
besaß er keine Angehörigen (Ott).... zum
Beispiel besaß Winckler eine Schwester
von elf Jahren (Gaiser). В устойчиви сло¬
восъчетания haben не може да се за¬
мества с besitzen, т.е. sei Er besaß ein
Ohr/kein HerzJur die Not des einfachen
Mannes. Sie besitzt keine Ahnung.
besondere / Besondere: C малка буква се
пише прилагателното besondere: ganz
besondere Stücke; zur besonderen Ver¬
wendung (съкр.: z.b.V.). C главна буква
се изписват субстантивираните форми:
Sie liebt das Besondere. Bei uns finden
Sie nur das Besondere. По новия право¬
пис c главна буква също: Wir interessie¬
ren uns im Besonderen (= предимно) für
die Bilder Goyas. Sie prüfte alles bis aufs
Einzelne und Besondere (= съвсем точ¬
но). T Groß- und Weinschreibung (1.2.1).
besonders: Пред besonders стои запетая,
когато въвежда приложение: Er liebt
den Alkohol, besonders den Wein. Äpfel
und Nüsse, besonders aber Feigen fj isst
sie gern. При добавяне към besonders
на wenn (als, weil и под.) между
besonders и wenn не стои запетая: Sie
geht gern spazieren, besonders wenn die
Sonne scheint. Запетая има по изклю¬
чение, когато се акцентира особено на
besonders: Ganz besonders, wenn Nebel
aufkommt, kann die Strecke gefährlich
werden.
Besorgnis erregend / besorgniserregend:
По новия правопис са възможни и сля¬
то, и разделно писане: ein Besorgnis
erregender, (асъщо:) besorgniserregen¬
der Zustand. Само слято обаче, ако съ¬
четанието е придружено от наречие: ein
äußerst besorgniserregender Zustand.
При степенуване съчетанието се пише
също слято: Es trat ein besorgniserre¬
genderer Zustand ein. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.1).
besorgt: Предлозите, които се свързват с
besorgt ‘изпълнен със загриженост за’,
са um, wegen, по-рядко für или über.
Предлогът шя стои при споменаване на
обекта на загрижеността: Die um ihr
Kind besorgten Eltern riefen eine Arzt. B
швейцарския вариант вместо um поня¬
кога стои für: Wir ersuchen Sie, für eine
baldige Regelung besorgt zu sein. При на-
зоваване на причината за тревога стои
wegen: Sie wich Tag und Nacht nicht von
des Großvaters Seite, denn sie war sehr
besorgt wegen seiner Krankheit. Die El¬
tern waren wegen der schlechten Leistun¬
gen ihres Sohnes besorgt. Вместо wegen
понякога се появява über: Sie war be¬
sorgt über sein langes Ausbleiben. T auf¬
grund / durch / infolge / von / vor / wegen
/ zufolge.
besser: 1. Правопис: a) besser gehen:
Глаголите besser gehen, besser stellen и
др. се пишат по новия правопис само
разделно: Mit den neuen Schuhen wirst
du bestimmt besser gehen. Dem Kranken
wird es bald besser gehen. (= състояни¬
ето му ще се подобри). Mit der Gehalts¬
erhöhung werde ich mich etwas besser
stellen als vorher (= стабилизирам се
финансово). T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (1.2). 6) besser / das Bes¬
sere: C малка буква се изписва прила¬
гателното: Es ist besser, wenn.... ein viel
besseres Argument. C главна обаче -
субстантивираните форми на прилага¬
телното: Es ist das Bessere, wenn...; je-
10.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

bestanden
146
manden eines Besseren belehren; sich ei¬
nes Besseren belehren lassen; sich eines
Besseren besinnen. Das Bessere ist des
Guten Feind. Ich habe etwas Besseres.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
2.	bessere / bessre Pläne: При склоне¬
нието на besser обикновено не се из¬
пуска е-то от втората сричка: bessere
Pläne, t s-Laute (1.1., Punkt 5), T Ad¬
jektiv (1.2.13).
3,	ein besseres Buch / bessere Leute: He
винаги сравнителната степен на gut се
отнася до по-високата степен на това
прилагателно, напр. einfache Leute -
bessere Leute. Иронично: Diese Abhand¬
lung ist auch nur ein besserer Schulauf¬
satz (= не повече от обикновено учени¬
ческо съчинение).
bestanden: 1. das bestandene Examen:
Миналото причастие на bestehen се
употребява само в значение на пасив¬
ност, т.е. във връзка с преходния гла¬
гол bestehen ‘преодолявам нещо успеш¬
но’: das bestandene Examen; bestande¬
ne Kämpfe. Неправилна е употреба в
значение на активност: der bestandene
Kandidat (правилно: der Kandidat, der
das Examen bestanden hat) или die sieg¬
reich bestandenen Truppen (правилно:
die Truppen, die die Kämpfe siegreich
bestanden haben). Погрешно: 15 Jahre
bestandene Verein или die bis 1989 be¬
standenen Verhältnisse, защото това е
миналото причастие на непреходния
bestehen в смисъл ‘съществува, нали¬
це е’. И в тези случаи трябва да се об¬
разува подчинено изречение: der Ver¬
ein, der 15 Jahre bestanden hat; die Ver¬
hältnisse, die bis 1989 bestanden haben.
t zweites Particip (2.2).
2. das mit Schilf bestandene Ufer: Това
е миналото причастие на bestehen като
преходен глагол, който обаче вече не
се употребява в значение ‘стоя, нами¬
рам се на/до/в’: das mit Schilf bestande¬
ne Ufer, mit Wald bestandene Berghän¬
ge.
bestätigen: В търговската кореспондеция
bestätigen се употребява в смисъл ‘ос¬
ведомявам, че съм получил нщ.’. При
това обичайно се изпуска назоваване-
то на действието: Wir bestätigen den
Eingang Ihres Briefes vom ... Wir bestä¬
tigen dankend Ihr Schreiben vom ...
Bestätigung: Правилно е да се каже: die
Bestätigung seines Bruders als [neuer]
Bürgermeister или die Bestätigung La¬
fontaines als [neuer] Parteivorsitzender.
Родителният падеж (als [neuen] Bürger¬
meisters съотв. als [neuen] Vorsitzenden)
се употребява рядко. Ако след als има
обаче членна форма, тогава родител¬
ният падеж е допустим: die Bestätigung
seines Bruders als des neuen Bürgermeis¬
ters или die Bestätigung Lafontaines als
des neuen Parteivorsitzenden. T Apposi¬
tion (3.2 и 3.3).
bestbewährt: Думата изразява превъз¬
ходната степен, поради което не е нуж¬
но да се степенува още веднъж: der
bestbewährte (а не: bestbewährteste) Job.
t Vergleichsformen (2.5.4).
bestbezahlt: Думата изразява превъзход¬
ната степен, поради което не е нужно
да се степенува още веднъж: der best¬
bezahlte (а не: bestbezahlteste) Job.
Т Vergleichsformen (2.5.4).
beste: 1. das beste / das Beste: Като опре¬
деление beste се пише c малка буква:
ihre besten Freundinnen; das beste
[Buch] seiner Bücher. Dieses Restaurant
ist das beste in der Stadt. C главна - суб-
стантивирани форми: Es ist das Beste
in seiner Art. Das Beste ist für sie gut
genug. Das Beste in unserem Urlaub
waren die Spaziergänge am Meer. Sie ist
die Beste in der Klasse. Das ist zu dei¬
nem Besten. Er hat sein Bestes getan. Es
wird sich noch alles zum Besten wenden.
Съшо c главна по новия правопис: Es

147
bestmöglich
ist das Beste (= най-добре), du schweigstl
Същото се отнася и до устойчивите
словосъчетания: jemanden zum Besten
halten / haben; etwas zum Besten geben;
nicht zum Besten stehen. В съчетания от
auf das или aufs и превъзходната сте¬
пен, към които се задава въпросът
“wie?”, според новия правопис прила¬
гателното може да се напише и с глав¬
на буква: Es war alles auf das/aufs Bes¬
te или auf das / aufs beste bestellt. Ich
bin auf das /aufs Beste или auf das/aufs
beste vorbereitet, t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).
2.	bei weitem das Beste / das bei wei¬
tem Beste: Наречието bei weitem (по по¬
добие на: weitaus, mit Abstand) не бива
да се поставя като определение на das
Beste, т.е. между das и Beste: Das war
bei weitem das Beste, was ich gesehen
habe (а. ge: das war das bei weitem
Beste,was...). T weit (3).
3.	Степенуване на сложни думи с
best- като определяща съставка:
Т Vergleichsformen (2.5.4).
Besteck: Правилната форма за мн.ч. е die
Bestecke. Формата със -s (die Bestecks)
е разговорна. Т Plural (4).
bestehen: 1. Конюнктив: Конюнкгив 2
на bestehen е bestünde или bestände.
2.	Er besteht auf seiner Fordemng / auf
seine Forderung: Този, който ‘държи
на нщ’, остава ‘твърд’ в позицията си.
Затова bestehen auf се употребява най-
вече с дат.п. (въпрос: wo?): Ich bestehe
auf meinem Recht. Sie bestanden auf der
Erfüllung des Vertrages. При изказване
на намерение, желание, цел се употре¬
бява и виниггелен падеж: Sie bestand auf
(= държеше, настояваше, упорстваше
за/на) sofortige Entlassung des Chaffeurs.
t Rektion (1).
3.	t bestanden.
bestehen bleiben: Глаголите bestehen las¬
sen и bestehen bleiben се пишат по но¬
вия правопис винаги разделно: beste¬
hen zu bleiben, bestehen bleibend, beste¬
hen geblieben; wenn die Vereinbarung
bestehen bleibt; bestehen zu lassen, be¬
stehen lassend, bestehen {ge]lassen;
wenn wir dies bestehen lassen, t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.1).
bestellen: Лицето или фирмата, към кои¬
то се отправя поръчка, не се поставят
в дат.п., т.е. не: Wir bestellen Ihnen fol¬
gende Waren, a: Wir bestellen bei Ihnen
folgende Waren. Bei Ihnen може и да се
изпусне. Дателният падеж при bestel¬
len има смисъл само на ‘поръчвам за
нкг’: Bestellst du mir {- за мен) auch ein
paar Hemden?
Bestellliste: При среща на три еднакви
съгласни по новия правопис не бива да
отпада нито една от тях. С цел по-доб¬
ра четивност може да се постави съе¬
динителна чертица: Bestell-Liste. Т Zu¬
sammentreffen dreier gleicher Buchsta¬
ben.
Bestellung: В търговската кореспонден¬
ция съществителното Bestellung се
свързва с предлозите auf über и von,
рядко für. При наличие на цифра пред
поръчаното не може да стои für: Wir
danken Ihnen für Ihre Bestellung von 5
000 Exemplaren. Wir haben eine Bestel¬
lung auf / über 3 000 Liter Heizöl erhal¬
ten Са не: für 3000 Liter). Es sind viele
Bestellungen für Bücher eingegangen.
beste Lösung / Bestlösung: Относно Best¬
lösung и beste Lösung T Kompositum (4).
Bestimmungswort: Като Bestimmungs¬
wort се определя първият член (първа¬
та съставка) на сложна дума; тя “уточ¬
нява” основната дума: Kraftwagen,
Selbstsucht, Speisekarte, mondhell, hell¬
gelb. T Kompositum.
bestmöglich: bestmöglich вече съдържа
превъзходната степен, затова думата не
бива да се степенува още веднъж: mit
bestmöglicher (а не: bestmöglichster)

Bestrafung
148
Genauigkeit, t möglich (1), T Vergleichs¬
formen (2.5.4).
Bestrafung: Относно die Bestrafung des
Generals als eigentlicher Drahtzieher /
als eigentlichen Drahtziehers t Apposi¬
tion (3.3).
bestreiten: Ако от bestreiten зависи под¬
чинено изречение или инфинитивна
група, то те не търпят отрицание: Sie
bestritt immer wieder, diese Äußerung
getan zu haben Са не: Sie bestritt immer
wieder, diese Äußerung nicht getan zu
haben). T Negation (1).
Bete / Beete: Названието на вида ряпа
Rote Be[e]te (от лат. beta ‘червена ря¬
па’) се пише по новия правопис с глав¬
но R, едно или две е-та: Rote Bete (Rote
Beete).
beteiligen: beteiligen се свързва c пред¬
лога an: Er hat sich nicht an dem Über¬
fall beteiligt. Wer war daran beteiligt?
Свързаното c an предложно допълне¬
ние се конкурира с обстоятелство за
място: Die Schülerin beteiligt sich nicht
am Unterricht (woran?) / nicht im Unter¬
richt (wo?).
Beteiligte, der и die: 1. oben genanntem
Beteiligten / Beteiligten * ihr als Betei¬
ligten / Beteiligter: Beteiligte се скланя
като атрибутивно прилагателно t Ad¬
jektiv: ein Beteiligter, zwei Beteiligte; die
an dem Unfall Beteiligten и т.н. В род.п.
мн.ч. след силно склонено прилагател¬
но следва същото склонение: die Ver¬
nehmung genannter Beteiligter (остар.
Beteiligten). Изключения и колебание
настъпва в дат.п. ед.ч.: а) след силно
склонено прилагателно стои слабо
окончание: Oben ganamtem Beteiligten
(остар. Beteiligtem) wurde eine Blutpro¬
be entnommen, б) в приложение се упот¬
ребяват и двете склонитбени форми:
Dir als Beteiligten ... и Dir als Beteilig¬
tem ... Ihr als Beteiligten ... и Ihr als Be¬
teiligter ... t substantiviertes Adjektiv
(2.1.3).
2.	einige Beteiligte • alle Beteiligten * sol¬
che Beteiligtefn]: Относно Beteiligte
след alle, beide, einige и т.н. t all- и т.н.
3.	die an etwas Beteiligten: Beteiligte ce
свързва c предлога an, т.е. трябва да се
казва: Die an dem Unfall Beteiligten wur¬
den vernommen. Неправилно е свързва¬
не c род.п.: Die Beteiligten des Unfalls
wurden vernommen. T substantiviertes
Partizip (3).
4.	der Beteiligte Schmidt / der beteilig¬
te Fußgänger: Относно рядкото свър¬
зване c фамилно име t Angeklagte (1
2).
Beton: 1. Произнасяне: Думата се про¬
изнася с френско [be'to:] или с понем-
чено [be'torj] произношение. Напълно
понемчено е [be’to:n],
2. Множествено число: Обикновено
се използва само единствено число.
Специализирано, т.е. за различни ви¬
дове; - die Betons или die Betone (с по¬
немчено произнасяне). Т Plural (5).
Betonblock: Множественото число е die
Betonblöcke. Т Block.
Betonung: Т Wortbetonung.
Betr.: T Betreff.
betrachten: 1. betrachten als / betrach¬
ten wie: В съчетание c als betrachten ce
употребява в смисъл ‘считам за нщ.’:
Er betrachtete sie als seine Feindin. Ich
betrachte das als einen misslungenen Ver¬
such. В съчетание c wie betrachten мо¬
же да означава само’гледам, разглеж¬
дам като’: Sie betrachteten ihn wie ein
Wundertier (= както се гледа непознато
животно).
2. Er betrachtet sieb als mein Freund /
als meinen Freund: При sich betrach¬
ten als... (= считам себе си за) следва¬
щото als съществително стои в имен.п.,
т.е. то се съотнася към подлога: Er be¬
trachtet sich als mein Freund, als großer
Künstler. Er betrachtet sich als Verbün-

149
betroffen
deter der Regierung. Винителният па¬
деж (Er betrachtet sich als meinen
Freund, als Verbündeten) се употребява
рядко, но е верен. Т Kongruenz (4.2).
betrachtet: Относно запетаята при кли-
шираните причастни групи so betrach¬
tet и anders betrachtet t zweites Partizip
(2.5).
beträchtlich: Прилагателното се пише c
малка буква: Es handelt sich um eine
beträchtliche Summe. Съществително¬
то -c главна буква: etwas Beträchtliches,
nichts Beträchtliches. По новия право¬
пис съшо с главна буква: Der Weg ist
uni ein Beträchtliches (= значително)
weiter, t Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
Betrag: Правилното e: ein Betrag von (a
не: über) 200,- DM. Съвместимост на
дйете понятия не може да се изрази
чрез über. Спокойно обаче може да се
каже ein Scheck über 200DM, защото c
чека се разполага “über” тази сума.
betragen: Съществително за мярка или
количество, следващо betragen, се
употребява във вин.п.: Die Summe be-
■ trägt den vierten Teil der vorgesehenen
Ausgaben.
Betreff: Въвеждащото Betreff(съкр.: Betr.)
е вече необичайно в търговската и сто¬
панската кореспонденция. В съответния
ред на писмото трябва ясно да се посо¬
чи еднозначно указание за съдържани¬
ето на писмото: Unser Werbetext „Auto¬
lacke“; Beschwerde über...; Ihre Bestel¬
lung vom 22. 04. 1997. T Brief (3).
betreffen: t betreffend, t betroffen,
betreffend: Това сегашно причастие, по¬
добно на entsprechend, е на път да се
превърне в предлог. Показателна е по¬
зицията му на предпоставяне: Unser
letztes Schreiben betreffend den Bruch des
Vertrages ist... Нормалният словоред би
трябвало да е: Unser letztes Schreiben
- den Bruch des Vertrages betreffend ist...
Тук betreffend придобива значението на
über, hinsichtlich или in Bezug auf и се
употребява c вин.п. По новите право¬
писни правила причастните групи с
betreffend могат да се отделят със запе¬
тая с цел ясното разчленение на изре¬
чението: Unser letztes Schreiben [,] den
Bruch des Vertrages betreffend [J ist...
T erstes Partizip (2).
betreffs: Този тромав предлог, употребя¬
ван с род.п. в речта на търговската ко¬
респонденция, лесно може да се заме¬
ня с wegen: Betreffs des Bahnbaues tei¬
len wir Ihnen mit, dass...
Betrieb: Изразите ca in Betrieb setzen, in
Betrieb nehmen, in Betrieb sein.
Betrieb[s]-: Сложни думи c първи член
Betrieb се пишат предимно със свър¬
зващо -s: Betriebsangehörige, Betriebs¬
fest, Betriebsnudel, Betriebsverfassung;
betriebsblind. Изключение представля¬
ва Betriebstätte едновременно c общо-
езиковото Betriebsstätte, t Fugen-s (3).
betroffen: 1. die vom Erdbeben betroffe¬
nen Gebiete: В значение ‘сполетява ме
нщ. (неприятно)’ преходният глагол
betreffen се използва само във форми¬
те на миналото си причастие: Das Land
wurde von einem schweren Erdbeben be¬
troffen. Ein Schweres Unglück hat /hatte
die Familie betroffen (необичайно: ein
Unglück betrifft, betraf die Familie). Ми¬
налото причастие носи само пасивно
значение: Die vom Erdbeben betroffenen
Gebiete (а не активно: das ihn betroffe¬
ne Unglück; само: das Unglück, das ihn
betroffen hat).
2.	ein betroffenes Gesicht; betroffen
aussehen: В значение ‘стъписан, неп¬
риятно изненадан’ betroffen няма ни¬
що общо със сегашната употреба на
глагола betreffen; формата е изолира¬
на. Затова betreffen не може да се упот¬
реби в значение ‘betroffen machen =
правя засегнат’, т.е. не! Ein Unglück

Betroffene, der, die
150
betraf mich (= ме направи засегнат).
Betroffene, der и die: 1. oben genanntem
Betroffenen / Betroffenem * ihr als Be¬
troffenen / Betroffener: Betroffene ce
скланя като агрибутивно прилагателно
t Adjektiv: ein Betroffener, zwei Betrof¬
fene; die von der Enteignung Betroffenen
и T.H. В род.п. мн.ч. е обичайно след
силно склонено прилагателно да стои
също силното склонение: die Einsprü¬
che oben genannter Betroffener (остар.:
Betroffenen). Изключения и колебание
има в дат.п. ед.ч.: а) след силно скло¬
нено прилагателно стои слабото скло¬
нение: Oben genanntem Betroffenen foc-
тар.: Betroffenem) wurde mitgeteilt... 6)
в приложение се явяват и двете скло¬
нения: Dir als Betroffenen ... и Dir als
Betroffenem, Ihr als Betroffenen... и Ihr
als Betroffener... T substantiviertes Ad¬
jektiv (2.1.3).
2.	einige Betroffene * alle Betroffenen ■
solche Betroffene [nj: Относно склоне¬
нието на Betroffene след alle, beide, ei¬
nige и T.H. T all- и T.H.
3.	die von der Maßnahme Betroffenen:
Betroffene се свързва c предлога von:
Die von der Maßnahme Betroffenen ha¬
ben Einspruch erhoben. Неправилно e
свързване c род. n.: Die Betroffenen die¬
ser Maßnahme haben Einspruch erhoben.
T substantiviertes Partizip (3).
4.	der Betroffene Dr. Meyer / der be¬
troffene Hausbesitzer: Относно рядка¬
та употреба c фамилно име Т Angeklag¬
te (1 2).
Bett: Обичайната форма в ед.ч. е Bett.
Старата форма е Bette (свн.: bette), на¬
лице при Гьоте, вече не съществува.
Т Substantiv (2.3). Силната форма за мн.
ч, die Bette е изтласкана от слабата die
Betten. В някои сложни думи са все още
налице и двете форми: Flussbett, Na¬
gelbett и die Flussbette, die Nagelbette.
betten: След betten an/auf/in обикнове¬
но се употребява винителен, по-рядко
дателен падеж: Sie betteten die Toten in
die geweihte Erde. Man bettete den Kran¬
ken auf das (рядко: dem) Sofa. Sie bette¬
te ihren Kopf an seine (рядко: seiner)
Schulter.
Betttruhe: Думата Betttruhe се пише c три
t. C цел по-добра четивност според но¬
вия правопис може да се постави съе¬
динителна чертица: Bett-Truhe. Т Zu¬
sammentreffen dreier gleicher Buchsta¬
ben.
Betttuch: 1. Съставената от Bett и Tuch
дума, използвана особено в Средна и
Южна Германия в значение ‘чаршаф за
легло’, се пише според новия правопис
с три t; за по-добра четивност може да
се постави и съединителна чертица
(Bett-Tuch). По стария правопис дума¬
та се пишеше с две t (Bettuch). Трябва
обаче да се отличава Bettuch на евреи¬
те (от bet[en] и Tuch)', възможно е из¬
писване със съединителна чертица:
Bet-Tuch. Т Zusammentreffen dreier glei¬
cher Buchstaben.
2. T Bindestrich (2.2).
beugen / biegen: 3aflektieren, deklinieren,
konjugieren като немски граматически
термин се употребява глаголът beugen.
Неправилна е употребата на biegen в
този смисъл: Das Substantiv beugt (а не:
biegt) stark. Das Wort wird wie ein Ad¬
jektiv gebeugt (а не: gebogen). T konju¬
gieren, t deklinieren, t flektieren.
Beugung: T Konjugation, T Deklination,
T Flexion.
Beugungsendung: Подразбира се оконча¬
нието, което се добавя при спрягане и
скланяне. Т Flexion.
Bevollmächtigte, der и die: 1. oben ga-
nanntem Bevollmächtigten / Bevoll¬
mächtigtem * ihr als Bevollmächtigten /
Bevollmächtigter: Bevollmächtigte ce
скланя като атрибутивно прилагателно
Т Adjektiv: ein Bevollmächtigter, zwei

151
bevor
Bevollmächtigte, die Bevollmächtigten. B
род.п. мн.ч. силно склоненото прила¬
гателно бива следвано също от силно
склонено: Die besagten Maßnahmen er¬
fahrener Bevollmächtigter (остар.: Be¬
vollmächtigten). Изключения и колеба¬
ние има в дат.п. ед.ч.: а) след силно
склонено прилагателно стои слабото
склонение: obengenanntem Bevollmäch¬
tigten (остар.: Bevollmächtigtem), б) в
приложение стоят и двете склонения:
Dir als Bevollmächtigten steht das Geld
zu и Ihr als Bevollmächtigter ... t sub¬
stantiviertes Adjektiv (2.1.3).
2. einige Bevollmächtigte * alle Bevoll¬
mächtigten * solche Bevollmächtigte^j:
Относно скланянето на Bevollmächtig¬
te след alle, beide, einige и т.н. T all- и
т.н.
bevor: 1. bevor / bevor nicht: Съюзът
bevor изразява, че не може да настъпи
дадено събитие преди да е приключи¬
ло друго: Ich kam nach Hause, bevor
Vater da war (т.е. баща ми не беше у
дома, когато аз се прибрах). Съюзът
bevor съдържа следователно отрица¬
ние, поради което е неправилно след
главно изречение, съдържащо отрица¬
ние, да се отрече и изречението с be¬
vor, т.е. не: Mutter legt sich nie zu Bett,
bevor Vater nicht da ist, a:.... bevor Va¬
ter da ist; не: Ich treffe keine Entschei¬
dung, bevor ich mit ihm nicht gesprochen
habe, a:.... bevor ich mit ihm gesprochen
habe. Ако подчиненото изречение
предхожда главното (и освен последо¬
вателността във времето изразява ус¬
ловие), се поставя отрицание: Bevor du
nicht unterschrieben hast, lasse ich dich
nicht fort. (= Ако преди това ти не ...)
Т Negation (2).
2. drei Wochen bevor...: Въведено c be¬
vor подчинено изречение се отделя ви¬
наги със запетая от главното. Относно
отделните подвидове bevor- изречения
срв. долната таблица.
Запетая при bevor
1. Съюзът bevor въвежда подчинено
изречение за време, което се отделя
със запетая:
1. Съюзът bevor е част от смислова
цялост, която се отделя със запетая.
Ruf mich bitte an, bevor du kommst.
Sie rief mich an, schon bevor du kamst.
Bevor du noch kamst, rief er mich schon
an.
Schon bevor du kamst, rief sie mich an.
Er musste sich, bevor er schreiben konn¬
te, erst Papier suchen.
Denn bevor er schreiben konnte, musste
er sich erst Papier suchen.
Ein ganzes Jahr, bevor ich die Rente be¬
kam, habe ich von meinen Ersparnissen
gelebt.
Drei Wochen bevor der Sohn zurück¬
kehrte, starb die Mutter (= Die Mutter
starb, Wochen bevor der Sohn zurück¬
kehrte, а не: Die Mutter starb drei Wo¬
chen bevor...

bewahren
152
Die Gurte nicht lösen, bevor die Maschi¬
ne ausgerollt ist.
Lange bevor es Autos gab, ist diese Ge¬
schichte passiert.
2. В някои случаи пред bevor може
да се постави допълнително запе¬
тая:
Ich habe sie öfter gesehen, zum Beispiel
[,] bevor wir ins Kino gingen.
Други примери:
besonderst,] bevor [,]; beispielsweise (,]
bevor; nämlich [,] bevor; vor allem [,] be¬
vor
bewahren: Глаголът изразява съдържа¬
нието, че нещо не настъпва, не идва или
не настава, т.е. не се случва. При нали¬
чие на подчинено изречение или ин-
финитивна група, те не бива да носят
отрицание, т.е. правилното е: Er be¬
wahrte mich davor, einen falschen Schritt
zu tun (а не: Er bewahrte mich davor kei¬
nen falschen Schritt zu tun). Също така:
Ihr guter Rat bewahrte uns alle davor, uns
auf dieses Abenteuer einzulassen (а не:
Ihr guter Rat bewahrte uns alle davor, uns
nicht auf dieses Abenteuer einzulassen).
Или: Das Geländer bewahrte ihn davor,
dass er ins Wasser fiel Са не: Das Gelän¬
der bewahrte ihn davor, dass er nicht ins
Wasser fiel). T Negation (1).
bewähren, sich: Съществителното, кое¬
то следва als в sich bewähren als стои в
имен.п.: Er hat sich als zuverlässiger Mit¬
arbeiter bewährt. Винителният падеж е
остарял: Er hat sich als zuverlässiger
Mitarbeiter bewährt. T Kongruenz (4.2).
bewegen: Правилният глагол bewegen
(bewegte, bewegt) означава ‘сменям
място или положение, движа’, а пре¬
носно ‘вълнувам, развълнувам’: Der
Wind bewegte die Fahnen. Sie hatte kaum
die Hand bewegt. Er hat sich stets völlig
ungezwungen auf dem diplomatischen
Parkett bewegt. Seine Worte bewegten uns
tief. Неправилният глагол bewegen (be¬
wog, bewogen) означава ‘карам нкг да
вземе решение, да действа’: Ihre Mah¬
nungen bewogen ihn zum Verzicht. Diese
Vorgänge haben ihn bewogen, seinen
Dienst zu quittieren. Was hat dich zu die¬
sem Urteil bewogen. Не бива следова¬
телно да се бъркат двата глагола.
bewehrt: Идващите от юридическия език
съставни прилагателни на -bewehrt се
пишат с -е-: strafbewehrt, bußgeld¬
bewehrt. Основната съставка е изведена
от архаизираното значение на bewehren
‘давам нкм нщ за (само)защита’.
Beweis: Изразът unter Beweis stellen по¬
някога се употребява вместо глагола be¬
weisen с цел наблягане. Т Nominalstil.

153
Bewerbung
Bewerbung / Молба за кандидатстване
на работа
Към писмената молба за кандидатстване за работа обикновено се прилагат
автобиография Т Lebenslauf, снимка, която да отразява настоящия вид на канди¬
датстващия, копия от свидетелства, евентуално налични препоръки и лични тру¬
дове, доколкото имат връзка с желаното работно място.
В ред “относно” се назовава “мястото, за което се кандидатства” (позиция¬
та); относно външния вид срв. образците Т Brief. В основната част се обоснова¬
ват мотивите за кандидатстване (и защо кандидатът напуска досегашното си ра¬
ботно място), защо кандидатът е уверен, че е подходящ за предлаганата работа.
Освен извършваните досега дейности могат да се посочват и лични мотиви, ка¬
чества и интереси.
Андреас Вебер	Майнц, 17. 06.2001
Вердерплац 5
55138 Майнц
тел. (0 61 31)7 92 42
Spedition Intertram
П.К. 4 42 28
55123 Майнц
[относно:] Място за обучение
Уважаеми госпожи и господа,
случайно научих, че Вашата спедиторска фирма назначава хора, подлежащи на
обучение в професията ‘спедиторски търговец’. Тази професия е интересна за
мен, поради което кандидатствам при Вас за учебно място. Понастоящем работя
като продавач в универсален магазин, но не съм доволен от тази дейност.
Ще се радвам да Ви се представя лично. Прилагам биографията си, снимка и
свидетелства.
С приятелски поздрав
Приложения

bewohnt
154
Вера Конен	Вормс, 12.03.2001
Бургщр. 14
67551 Вормс
тел. (0 62 41) 3 45 67
Allvogel AG
Петерщр. 15
67547 Вормс
[относно:] Публикувано място за секретарка
Уважаеми госпожи и господа,
прочетох Вашето съобщение в ‘Райн-Цайтунг’ от 8. Март 2001 и желая да кан¬
дидатствам за посоченото от Вас място. Работя от три години като стеноконту-
ристка в санитарната търговска мрежа и бих искала да повиша квалификацията
си. Владея перфектно стенография и машинопис, запозната съм с всички секре¬
тарски дейности. Имам и познания в областта на търговията.
Настоящата ми заплата е 3 200 ДМ. На работа бих могла да постъпя не по-рано
от 1. Юни 2001. Бих била благодарна, ако ми предоствите възможност за личен
разговор.
С приятелски поздрав
Приложения
1 автобиография
1 снимка
3 копия от свидетелства
bewohnt: Миналото причастие bewohnt
като определение има значение на нас¬
тояща валидност, т.е. съобщеното в из¬
речението действие трябва да протича
едновременно с ‘обитаването ’. Правил¬
но: Das von mir bewohnte Haus wird re¬
noviert Das von meinen Großeltern be¬
wohnte Haus wurde damals renoviert. Ho
Hg: Das von dem Verstorbenen bewohnte
Haus wird heute abgerissen. Ако искаме
да отнесем bewohnt към приключило
действие, трябва да добавим обстоятел¬
ство за време (докога? колко време?):
Das von dem Verstorbenen bis zu seinem
Tode / lange Jahre bewohnte Haus wird
heute abgerissen.

155
Beziehung / Bezug
Bewunderer / Bewundrer: Формата за
женски род към Bewunderer е Bewun¬
derin. Ако се изпуска е-то от третата
сричка при формата за мъжки род {Be¬
wundrer), то формата за женски род е
Bewundrerin. Правилни са и двете фор¬
ми, е-то в третата сричка най-често се
запазва. Т Substantiv (3).
bewusst machen, bewusst werden: Раз¬
делно се изписва: sich einer Sache be¬
wusst sein, werden:... weil ich mir des¬
sen bewusst war. Ich bin mit der Bedeu¬
tung der Sache zu spät bewusst gewor¬
den. Du willst den Fehler bewusst (¬
умишлено) gemacht haben? Разделно се
изписва по новия правопис и значени¬
ето на bewusst machen като ‘осъзнавам,
обяснявам си’: Ich hoffe, du hast dir dei¬
nen Fehler bewusst gemacht.
bezahlen / zahlen: Между bezahlen uzah¬
len има разлика в значенията, която
обаче често се пренебрегва; с bezahlen
се плаща стока, услуга и под. с даване
на парична сума на ръка в брой (кеш):
Er hat die Bücher bezahlt. Diese Arbeit
wird schlecht bezahlt. C zahlen се свър¬
зват думи, отнасящи се до парично из¬
ражение, цена, сума и т.н.: Sie zahlte
einen hohen Preis. Die Stadt zahlte Un¬
summen fiir Gemälde und Skulpturen be¬
rühmter Maler. В някои случаи употре¬
бата на двата глагола зависи от гледна¬
та точка на говорещия, който схваща
нещо като услуга, за която се заплаща,
или като сума, която се плаща. Тогава
и двата глагола са възможни и допус¬
тими: Herr Ober, ich möchte zahlen /
bezahlen. Ich habe die Steuer schon be¬
zahlt/gezahlt. Haben wir die Miete schon
bezahlt /gezahlt. Разговорно zahlen стои
при стока, услуга, когато са допъяне-
ния в изречението: eine Reparatur, das
Taxi, seinen Kaffee zahlen.
bezeichnen: Cncasich bezeichnen als стои
съществително в имен.п., т.е. то се от¬
нася до субекта, подлога на изречени¬
ето: Er bezeichnte sich als Retter der
Kinder. Рядко винителен падеж {Er be-
zeichnete sich als den Retter der Kinder).
t Kongruenz (4.2). След sich bezeichnen
свързването става само c als, а не c fiir:
Sie bezeichnete sich als (а не: fiir) unzu¬
ständig.
bezeigen / bezeugen: Двата глагола често
не се отличават поради близкия им зву¬
ков състав и значение: bezeigen озна¬
чава ‘показвам, изразявам’, а bezeugen
‘засвидетелствам’ :jmdm. Respekt, Ehr¬
erbietung, seine Teilnahme bezeigen {¬
показвам); Freude, Furcht, Respekt be¬
zeigen (= показвам, оказвам), но: imds.
Unschuld, die Wahrheit, einen Tatbestand
unter Eid bezeugen (= свидетелствам за
това). В някои случаи bezeigen и bezeu¬
gen така се приближават по съдържа¬
ние, че става възможна употребата и на
двата глагола: Er bezeigte mir seine
Dankbarkeit {- показа своята благодар¬
ност). Er bezeugte (= даде израз, пока¬
за) auf diese Art seine Dankbarkeit.
Beziehung / Bezug: Двете съществител¬
ни само условно могат да са взаимоза¬
меняеми в значение ‘взаимоотноше¬
ние, взаимовръзка’. С Beziehung се има
предвид налична или продължителна
връзка, докато Bezug изказва по-силно
процеса на съотнасяне, т.е. създаване¬
то на отношение. Затова се казва: die
Beziehung (а не: der Bezug) zwischen
Angebot und Nachfrage. Er hat keine
Beziehung (а не: Bezug) zur Kunst. Съ¬
що така: In dieser Beziehung (- що се
отнася до...) hat sie Recht. Обаче: auf
etwas Bezug nehmen (а не: Beziehung
nehmen); mit Bezug auf (а не: mit Bezie¬
hung auf) Ihr Schreiben ... В значение
‘редовно получаване’ е допустима са¬
мо употребата Ha Bezug: der Bezug von
Zeitungen und Zeitschriften durch die
Post, t Verbalsubstantiv (1.4).

beziehungsweise
156
beziehungsweise: 1. beziehungsweise /
oder vielmehr / genauer gesagt: Съю¬
зът beziehungsweise (съкр. bzw.), идващ
от езика на администрацията, може в
много случаи да се заменя с oder, [oder]
vielmehr, genauer / besser gesagt: Er war
mit ihm bekannt beziehungsweise be¬
freundet. По-добре: Er war mit ihm be¬
kannt oder viel mehr befreundet. Sie
wohnt in Frankfurt beziehungsweise in
einem Vorort von Frankfurt. По-добре:
Sie wohnt in Frankfurt oder genauer ge¬
sagt in einem Vorort von Frankfurt. Die
Firma Müller bzw. die Firma Meier wird
die Ware liefern. По-добре: Die Firma
Müller oder die Firma Meier wird die
Ware liefern, (t Kongruenz 1.3.12). B
случаи, в които е налице реално съот-
насяне на две съществителни, за избяг¬
ване на beziehungsweise може да се из¬
ползва und im andern Fall или und: Die
Fünf- und Zweipfennigstücke waren aus
Nickel bzw. aus Kupfer /... waren aus
Nickel und im andern Fall aus Kupfer. Ihr
Sohn und ihre Tochter sind 19 bzw. 14
Jahre alt /... sind 10 und 14 Jahre alt.
2. Запетая при beziehungsweise: При
beziehungsweise запетаята стои както
при und и oder.
beziffern, sich: Съчетанието sich beziffern
auf ‘нщ, възлиза на ...’ не бива да се
употребява при неопределени количес¬
тва, следователно: Der Sachschaden
beziffert sich auf 3 Millionen Mark. Ho
не: Der Betrag bezifferte sich auf eine
große Summe.
bezirzen / becircen: Глаголът, изведен от
името на легендарната нимфа Цирцея,
се пише в понемчената си форма със z.
Правилно е следното спрежение: du
bezirzt / becirct. Er ist bezirzt / becirct
worden.
Bezug / Beziehung: t Beziehung / Bezug.
bezüglich: Употребяваният често в ези¬
ка на администрацията предлог bezüg¬
lich (= във връзка с) може да се заменя
с wegen, in, über, nach, vor; той управ¬
лява родителен падеж: Ihre Frage be¬
züglich / wegen der Bücher. Mehr kann
ich bezüglich dieser Angelegenheit / in
dieser Angelegenheit nicht sagen. Относ¬
но правилната употреба c дат.п. като
bezüglich Entwicklungsprogrammen
T Präposition (2).
bezügliches Fürwort: T Relativpronomen.
Bezug [nehmend] / in Bezug: Съществи¬
телното Bezug се пише по новия пра¬
вопис винаги с главна буква, т.е. и в съ¬
четанието in Bezug auf: Sie war in Be¬
zug auf ihre Kleidung nicht sehr sorgßl-
tig. Както и досега: Mit Bezug auf /Be¬
zug nehmend auf unser Schreiben ... Be¬
zug nehmend и in Bezug се изписват как¬
то досега разделно, t Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (2.2.1).
Bezugswortsatz: T Relativsatz.
bezweifeln / zweifeln: Глаголът bezweifeln
означава ‘съмнявам се в даден факт, пос¬
тавям го под съмнение’: Ich bezweifle sei¬
ne Angaben. Глаголът zweifeln означава
‘намирам се в състояние на несигурност
спрямо’. След bezweifeln подчиненото
изречение се свързва само с dass (а не:
ob): Ich bezweifle, dass sie das getan hat.
При zweifeln може да стои както непря¬
ко (свързано с ob) подчинено въпроси¬
телно изречение, така и свързано с dass
допълнително или подложно изречение:
Ich zweifle daran, ob sie kommt/dass sie
kommt.
BGB: T Wortbetonung (2).
Bibliophile, der и die: Субстантивирано-
To прилагателно Bibliophile ‘любител/
ка на книги’ се скланя като атрибутив-
но прилагателно TAdjektiv: ein Biblio¬
philer, eine Bibliophile, zwei Bibliophile
и T.H. В езика на антикварите се явява
и слабото склонение по образеца на
Т invalide: ein Bibliophile, zwei Biblio¬
philen.

157
Bindestrich
Bibliothekar: Съществителното се скла¬
ня по силното склонение: der Bibliothe¬
kar, des Bibliothekars, dem, den Biblio¬
thekar. Множествено число - die Bibli¬
othekare. T Substantiv (1).
bieder: При скланяне или степенуване на
bieder не отпада <?-то на последната
сричка: ein biederer Mensch. Sie war
noch biederer. T Adjektiv (1.2.13), t Ver¬
gleichsformen (2.12).
Biedermann: Множествено число - die
Biedermänner, t Mann (2).
Biedermeier: Името на това течение в ли¬
тературата и изкуството е от среден
род: das Biedermeier. Родителен падеж
ед. ч. - des Biedermeiers, а в изкуствоз¬
нанието често без s - des Biedermeier.
biegen: T beugen.
Bielefelder: Названието за местоживее¬
не Bielefelder се пише винаги с главна
буква и не се скланя като определение:
Bielefelder Leinen. Т Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (7).
Bildbruch: Неправилна употреба на ду¬
мите или катахреза се нарича смесва¬
не на несъответстващи си картинни из¬
рази (метафори), поради което изказът .
става безсмислен или объркан: Herr К.
versuchte uns einen braunen Fleck anzu¬
hängen (смесица отjmdm. etwas anhän-
gen и einen Fleck auf der Weste haben).
Катахрезата се прилага и умишлено с
комична цел: Der Zahn der Zeit, der
schon manche Träne getrocknet hat, wird
auch über diese Wunde Gras wachsen
lassen.
Bildunterschrift: Кратки надписи на кар¬
тини, дори и да се състоят от цяло из¬
речение, се третират по отношение на
пунктоацията като заглавия Т Über¬
schriften, поради което не се поставя
точка. Те обаче получават необходими¬
те запетаи. Надписи, състоящи се от ня¬
колко изречения, се разглеждат като
текст, т.е. те съдържат необходимите
запетаи и точки. Ако съдържат загла¬
вие, то те стоят без точка. Първата ду¬
ма на надпис се пише винаги с главна
буква.
Billett: Думата има две форми за мн.ч.:
die Billetts и die Billette. Предпочита се
формата със s. Думата Billeteur (швейц.
за: кондуктор, австр. за: разпоредител)
се пише подражателно на френския с t
(по фр. bittet).
Binde-s: Т Fugen-s.
Bindestrich / Съединителна (свързваща)
чертица
Често поставяни въпроси към съединителната чертица
(малко тире, дефис)
Въпрос
Отговор
Допустими ли са съчетания като Pri¬
vat- und öffentliche Mittel?
Точка (1.1), Ellipse (8)
Правилни ли са съчетания като Textil¬
groß- und -einzelhandel, при които и в
двете сложни думи липсва съставка?
Точка (1.2)

Bindestrich
158
Колко най-малко трябва да са състав¬
ките на сложната дума, за да се поста¬
ви съединителна чертица?
Точка (2), Fremdwort (4)
Как се пишат съчетания от цифра и ду¬
ма, напр. 5-mal, 17-jährig?
Точка (2.4)
Как се пишат съчетания от съкраще¬
ния и дума, напр. Kfz-Papiere, US-ame¬
rikanisch?
Точка (2.5)
Къде се поставят съединителни черти¬
ци при съчетания от повече думи и ед¬
на основна, напр. Friedrich-Schiller¬
Straße, Do-it-yourself-Bewegung, 2-kg-
Dosel
Точка (3), Zahlen und Ziffern (3)
C главна буква ли се пише първият член
на такива съчетания, макар и да не е
съществително?
Точка (3.1), (3.2)
Пише ли се съединителна чертица при
съчетание от две прилагателни, напр.
griechisch-orthodox, bitterböse, deutsch¬
amerikanisch?
Точка (4), (6.4)
Поставя ли се съединителна чертица
при съчетание от име и съществител¬
но, напр. Opel-Vertretung, Schiller-Mu¬
seum?
Точка (5.1), (5.2), Personenamen
В кои случаи се пише съединителна
чертица при географски имена?
Точка(6)
По форма съединителната чертица (малко тире или дефис) е същата като
разделителната (Т Worttrennung). Ако дадена дума се пише със съединителна
чертица и трябва да се пренесе точно на мястото, където тя стои, допълнително
не се пише разделителна чертица. По-долу са изброени особеностите при изпис¬
ване на думи със съединителна чертица:
1	Допълваща (липсващото) съединителна чертица
1.1	Feld- und Gartenfrüchte • Privat- und öffentliche Mittel • Geld- und andere
Sorgen
1.2	Textilgroßhandel und Textileinzelhandel / Textilgroß- und -einzelhandel
2	Съединителна чертица за подчертаване на значението
2.1	Stadtverwaltungs-Oberinspektion

159
Bindestrich
2.2	Druck-Erzeugnis / Drucker-Zeugnis
2.3	Teeernte / Tee-Ernte • Schifffahrt / Schiff-Fahrt
2.4	i-Punkt • n-fach • C02-gesättigt ■ 3-Tonner
2.5	km-Zahl • Lungen-Tbc • PAL-gerecht
2.6	Ichlaut / Ich-Laut • Dasssatz / Dass-Satz
2.7	Hochzeit / Hoch-Zeit
2.8	K1.-A • röm.-kath.
3	Съединителна чертица при изреждане
3.1	September-Oktober-Heft • DIN-A4-Blatt
3.2	Das In-den-April-Schicken
3.3	2-kg-Dose • 4 xlOO-m-Staffel • 5%-Klausel
3.4	Имена на издателства
4	Съединителна чертица при сложни прилагателни
5	Съединителна чертица при сложни думи с имена на лица
5.1	Schillermuseum / Schiller-Museum
5.2	Mozart-Konzertabend
5.3	Max-Planck-Gesellschaft
5.4	Möbel-Meier
6	Съединителна чертица при сложни думи с географски имена
6.1	Nildelta • Großglocknermassiv
6.2	Bodensee-Interessengemeinschaft
6.3	Dortmund-Ems-Kanal
6.4	Deutschschweizerisch / deutsch-schweizerisch • frankokanadisch
1	Ergänzungsstrich (Ergänzungsbindestrich)
Допълваща съединителна чертица
1.1	Feld- und Gartenfrüchte • Privat- und öffentliche Mittel • Geld-
und andere Sorgen
Съединителната чертица се употребява като допълваща [свързваща] при слож¬
ни или производни думи, когато общата съставка се споменава само веднъж:
Feld- und Gartenfrüchte, Hin- und Rückfahrt, Lederherstellung und -vertrieb, Bal¬
kon-, Garten- und Campingmöbel, Geld- und andere Sorgen, kraft- und saftlos, vor¬
oder rückwärts, ab- und zunehmen, drei- und mehrfach, ein- bis zweimal (в цифри:
1- bis 2-mal), Gemeinde-(Amts-)Vorsteher (= Gemeindevorsteher oder Amtsvorste¬
her), Polyethylen (PE)/ und Polypropylen (pp)-Weichschaum.
Не бива да се употребява такава чертица, когато общи елементи, изписвани
н слято, и разделно, не си съответстват; така например в съчетанията öffentliche
Mittel, zur Verfügung halten имаме разделно изписване, а в сложните думи Pri-
vittmittel. bereithalten - слято. Съчетаването на двата вида изписване се извър¬
шва по следния начин:

Bindestrich
160
öffentliche und Privatmittel, ao: Privat- und öffentliche Mittel; също така syntheti¬
sche und Naturgewebe / Natur- und synthetische Gewebe; die Mittel zur Verfügung
und bereithalten / bereit- und zur Verfügung halten; individuelle und Standardlösun¬
gen / Standard- und individuelle Lösungen; abwärts, voraus- oder zurückfahren / zu¬
rück-, voraus- oder abwärts fahren; mittelständische und Kleinuntemehmen / Klein-
und mittelständische Unternehmen (= Kleinuntemehmen und mittelständische Unter¬
nehmen); hoi klein- und mittelständische Unternehmen = kleinständische und mittel¬
ständische Unternehmen).
Производните думи не би трябвало да се съкращават по този начин, а да се
изписват (Т Ellipse [7]). Така че не: Bekannt- und Freundschaften, Klar- und Wahr¬
heit, ai Bekanntschaften und Freundschaften, Klarheit und Wahrheit. Изписване ка¬
то be- und verarbeiten (вместо: bearbeiten und verarbeiten) би трябвало да оста¬
нат изключение.
Относно съчетания като Geld- und andere Sorgen T Ellipse (8).
1.2	Textilgroßhandel und Textileinzelhandel / Textilgroß- und •
einzelhandel
Ако първият и последният член на три- и повече съставни сложни думи
съвпадат, то те могат да бъдат заместени от съединителна чертица (Т Ellipse
[7]), като след втората се изписват с малка буква:
Textilgroß- uhd-einzelhandel, Warenein- und -ausgang, Bundeswirtschafts- und -fi¬
nanzminister, Werkzeugmaschinen-Import- und -Exportgeschäfte
2	Der Bindestrich zur Hervorhebung
Съединителна чертица за подчертаване на значението
Сложните думи (композитумите) се пишат слято, независимо дали са съста¬
вени от прости или други сложни думи. Това правило по новия правопис се
отнася и за думи от английски (относно съединителната чертица Т Fremdwort
[4]):
Klimaanlage, Rotwild, Unfallversicherung, Unfallversicherungsgesetz, Windschutz¬
scheibe, Fahrkartenschalter, Leinenjeans, Ichsucht, Jawort, Dreikönigsfest, Diplom¬
ingenieur, Happyend, Comedbeef.
Трябва да се прави разлика при следните случаи:
2.1	Stadtverwaltungs-Oberinspektorin
В сложни думи с по-голям обем, където е трудно да се обхване с поглед
цялата дума, може да се слага съединителна чертица. Тя стои там, където се

161
Bindestrich
получава шевът при смисловото разделяне на съставките. По новия правопис
съединителната чертица може да се поставя и при по-малко от четири съставки
на словната единица:
Stadtverwaltungs-Oberinspektorin, Haftpflicht-Versicherungsgesellschaft, Gemeinde¬
grundsteuer-Veranlagung; а също: Umsatzsteuer-Tabelle, Lotto-Annahmestelle, Midle-
life-Crisis, Desktop-Publishing.
При изписване на прилагателни, в състава на които участва съществител¬
но име, трябва да се внимава за изписването на съществителното с главна бук¬
ва:
Videonorm-gerecht, Datenbank-gestützt.
2.2	Druck-Erzeugnis / Drucker-Zeugnis
C цел преодоляване на недоразумение основната и определящата съставка
се разделят със съединителна чертица, напр. Druckerzeugnis, което може да е
Druck-Erzeugnis, а и Drucker-Zeugnis.
2.3	Teeernte / Tee-Ernte • Schifffahrt / Schiff-Fahrt
При срещане на три еднакви гласни в сложни думи, образувани само от съ¬
ществителни, според новия правопис е възможно слято изписване:
Kaffeeersatz / Kaffee-Ersatz, Teeernte / Tee-Ernte, Seeelefant / See-Elefant, Hawaii-
insei / Hawaii-Insel.
При сложни прилагателни и причастия по новия правопис се поставя съеди¬
нителна чертица:
seeerfahren / See-erfahren, schneeerhellt / Schnee-erhellt.
Ако се срещат различни гласни или само две еднакви, обикновено не се
пише съединителна чертица:
Gewerbeinspektor, Seeufer, Bauausstellung, Reimport, polizeiintem, Klimaanlage,
Werbeetat.
При срещане на три еднакви съгласни според новия правопис също може да
се поставя съединителна чертица. При слятото изписване третата съгласна се
запазва, макар и след нея да стои гласна:
Schifffahrt / Schiff-Fahrt, Auspuffflamme / Auspuff-Flamme, Betttuch / Bett-Tuch,
sauerstoffffei / sauerstoff-frei.
11.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Bindestrich
162
Не бива да се поставя съединителна чертица, когато се затруднява изчитане¬
то и е възможно недоразумение (напр. не: Mess-Stabzusatz, Seeschiff-Fahrt).
2.4	i-Punkt • n-fach • C02-gesättigt • 3-Tonner
Съединителната чертица се употребява в сложни думи с отделни букви, фор¬
мули, а според новия правопис и цифри:
i-Punkt, A-Dur, a-Moll, Es-Dur, fis-Moll, O-Beine, V-Ausschnitt, x-beliebig, T-för¬
mig, n-Eck, y-Achse, pH-Wert, C02-gesättigt, u-Laut, Fugen-s, Zungen-R. Също та¬
ка: 3-Tonneer, 8-Zylinder, 5-mal, 100-prozentig, 17-jährig, mehrere 17-jährige.
Съединителната чертица се поставя пред наставка, когато последната е свър¬
зана с буква:
n-fach, 2n-fach, n-tel, die x-te Wurzel.
Без съединителна чертица са обаче:
8fach, 106-fach, l,5fach, 5%ig, ver307fachen, der 68er, 32stel.
Относно 5%-Klausel, 3/s-Takt T3.3.
2.5	km-Zahl • Lungen-Tbc • Pal-gerecht
Съединителната чертица се употребява при сложни думи със съкращения:
UKW-Sender, Kfz-Papiere, NATO-Staaten, Un-Vollversammlung, Lungen-Tbc, Roh¬
stoffverwertung-AG, Tbc-krank, Us-amerikanisch, PAL-gerechtes Farbsignal, K.-o.-
Schlag, Blitz-K.o., km-Zahl, dpa-Meldung.
Не се поставя съединителна чертица в случаи на професионално-специали-
зирана употреба катоBStMdl, RücklVO и т.н., както и производни от съкращения
като FKKler, ÖVPler.
2.6	Ichlaut / Ich-Laut • Dasssatz / Dass-Satz
Двучленни сложни думи, писани досега със съединителна чертица, според
новия правопис могат да се пишат и слято:
Ahaerlebnis / Aha-Erlebnis, Ichlaut / Ich-Laut, Sollstärke / Soll-Stärke, Kannbestim¬
mung / Kann-Bestimmung, Dasssatz / Dass-Satz.
2.7	Hochzeit / Hoch-zeit
Съединителната чертица може да стои с цел ясно (и графично) да се под¬
чертае важността на отделни части на дадена дума:
die Hoch-Zeit der Renaissance, etwas be-greifen, ein bisschen ver-rückt.

163
Bindestrich
2.8	Kl.-A. • röm.-kath.
При съкращаване на сложни думи или на части от тях се поставя съедини¬
телна чертица:
Reg.-Rat (Regierungsrat), Abt.-Leiter (Abteilungsleiter), K1.-A. (Klassenaufsatz), Be-
stell-Nr. (Bestellnummer) röm.-kath. (römisch-katholisch), ev.-luth. (evangelisch-lu-
teranisch).
3	Der Bindestrich zur Einanderreihung
Съединителна чертица при изреждане
3.1	September-Oktober Heft • DIN-A4-Blatt
Когато пред основната дума стоят повече думи или букви, то цялото съчета¬
ние се обединява чрез (разделително) свързващи чертици:
September-Oktober-Heft, Preis-Leistungs-Verhältnis, Rhein-Main-Halle, Goethe-Schil-
ler-Denkmal, Mitte-links-Regierung, Frage-und-Antwort-Spiel, Mezer-&-Neumann/
Gruppe (T Et-Zeichen), Hals-Nasen-Ohren-Arzt, Sankt-Josef-Kirche, S-Bahn-Wagen
(но; S-Bahnhof), t DIN-A4-Blatt, A-Dur-Tonleiter, E.-T.-A.-Hoffinann-Straße, K.-o.-
Schlag, CO-Gehalt-geführte Feuerung, Chron-Molybdän-legiert, Vitamin-C-haltig.
При номинално изреждане, макар и първият член да не е съществително
име, се започва с главна буква:
Do-it-yourself-Bewegung, Ad-hoc-Bildung, In-dubio-pro-reo-Grundsatz.
Очевидно ясни изреждания могат да се изписвах и слято: Rotgrünblindheit.
Ако определящите съставки са в кавички, съединителната чертица може и
да отпадне:
“25 Jahre ССГ-Feier.
3.2	das In-den-April-Schicken
Със съединителни чертици се свързват всички членове на определящата със¬
тавка пред основна дума субстантивиран инфинитив:
das In-den-April-Schicken, das Auf-die-lange-Bank-Schieben, das Ins-Blaue-Fahren,
das För-sich-haben-Wollen, das Außer-Acht-Lassen.
Сложните думи, състоящи се от две съставни части, се пишат слято:
das Sichausweinen, das Motorradfahren, das Menschsein, das Infragestellen (към:
infrage stellen).

Bindestrich
164
Срв. t substantivierter Infinitiv (1).
3.3	2-kg-Dose * 4x100-m-Staffel • 5%-Klausel
Сложни изреждания, изписвани c цифри, се свързват със съединителна чер¬
тица:
5%-Klausel, 3/8-Takt, 10-Pfennig-Marke, 2-kg-Dose, 40-PS-Motor, 1 .-Klasse-Kabi¬
ne, Fomvel-l-Rennwagen, 4- bis 5-Zimmer-Wohnung, 4-5-Zimmer-Wohmmg, 3 : 1
(2 : 0) -Sieg, 400-m-Lauf, 4 x 100-m-Lauf, 4xl00-m-Staffel, 5-km-Gehen, 3/4-Liter-
Flasche (но: V2 Flasche, V, Flasche).
Писането е слято, когато числото, изписано с букви, се обхваща с поглед:
Dreiachteltakt, Fünfprozentklausel, Zehnpfennigmarke, Dreikaiseijahr; (но:) Null-
Komma-sieben-Liter-Flasche.
Срв. 2.4
3.4	Verlagsnamen Имена на издателства
Имената на издателства също следва да се пишат със съединителна чертица:
Emil-Meyer-Verlag. По печатарски причини това често не се прави.
4	Der Bindestrich bei Zusammensetzungen aus
Adjektiven / Съединителна чертица при сложни
прилагателни
При свързване на две прилагателни имена, които запазват значението си,
образувайки общо понятие-представа, съединителната чертица може и да се из¬
пусне според новия правопис. Това обаче се отнася само за онези прилагателни,
чиято първа съставка не е производна, окончаваща на -ig, -isch или -lieh:
süßsauer / süß-sauer; но само: schaurig-schön.
При по-дълги съставни прилагателни по-добре е да се предпочете съедини¬
телната чертица:
heiter-verspielt, griechisch-orthodox, südost-nordwestlich.
Не се поставя съединителна чертица при наличие на свързващо -о- или при
подсилващо значение на първия член:
audiovisuell, bitterböse, lauwarm.

165
Bindestrich
Относно blaurot / blau-rot T Farbbezeichnungen (3.1). Относно original fran¬
zösisch / original-französisch T original.
5	Der Bindestrich bei Zusammensetzungen mit einem
Personennamen / Съединителна чертица при
сложни думи с имена на лица
5.1	Schillermuseum / Schiller-Museum
Сложни съществителни, чиято определяща съставка е лично име, се пишат
слято (Т Kompositum [3]). В още по-голяма степен това се отнася за имена, кои¬
то са станали известни:
Goethehaus, Schillermuseum, Hermannsdenkmal, Barbarazweige, Bachkantate, Mar¬
schallplan, Dieselmotor, Thomasmehl, Röntgenstrahlen, Litfaßsäule.
Сложните съществителни c лични имена могат обаче да се изписват със
съединителна чертица, когато е нужно да се подчертае името. Това се отнася в
особена степен, когато те са название на сграда, организация и под., или ако
личното име е станало фирмено:
Schiller-Museum, Lessing-Gymnasium, Humboldt-Gesellschaft, Paracelsus-Ausga¬
be, Opel-Vertretung, Leitz-Ordner, Dior-Modell.
5.2	Mozart-Konzertabend
C цел да се подчертае важността личното име може да се отдели със съеди¬
нителна чертица като определящ член, когато след него опредевяемата дума е
сложна (по стария правопис тук изрично се препоръчваше малкото тире):
Mozart-Konzertabend, Beethoven-Festhalle.
5.3	Max-Planck-Gesellschaft
Със съединителна чертица се пише сложна дума, в която определящият член
се състои от няколко или от едно многочленно име:
Max-Planck-Gesellschaft, Johannes-Gutenberg-Universität,Goethe-und-Schiller-Ge-
denkstunde, Sankt-(St.-)Marien-Kirche, Van-Allen-Gürtel, Annette-von-Droste-Hüls-
hoff-Ausgabe.	.
Съединителната чертица често отпада, ако името стои в кавички:
“Johnny Cash”-Videokassette, “Herman van Veen”-Fanklub.

Bindestrich
166
5.4	Möbel-Meier
Съединителната чертица стои при имената на търговски фирми, където името
е основен член, т.е. основна съставка на названието:
Möbel-Meier, Tapeten-Weber.
Съединителната чертица е налице и в случаи, когато местата на собствено¬
то и фамилното име са разместени и има предпоставен член(«й'е Hofer-Marie, die
Huber-Anton). Относно други подробности Т Personennamen (5.1).
6	Der Bindestrich bei Zusammensetzungen mit einem
geographischen Namen / Съединителна чертица при
сложни думи с географски имена
6.1	Nildelta • Großglocknermassiv
Сложните думи, съставени от основна дума и проста или сложна определя¬
ща дума, обикновено се пишат слято:
Rheinwein, Manilahanf, Nildelta, Großglocknermassiv, Rapallovertrag, Koreakrieg.
Но при подчертаване на името: Jalta-Abkommen.
6.2	Bodensee-Interessengemeinschft
За прегледност при сложна основна дума често се поставя съединителна
чертица:
Donau-Dampfschiffiahrtsgesellschaft, Bodensee-Interessengemeinschaft.
Ако съчетанието е ясно, то се пише слято:
Weserbergland, Rheinseitenkanal.
6.3	Dortmund-Ems-Kanal
Съединителната чертица стои там, където определящата съставка е многоч¬
ленно име или няколко географски имена:
Dortmunf-Ems-Kanal, Rhein-Main-Flughafen, Rio-de-la-Plata-Bucht, Sankt-
(St.-)Gotthard-Gruppe, König-Christian-IX.-Land.
6.4	deutschschweizerisch / deutsch-schweizerisch • frankokanadisch
При адективни сложни думи от географски имена, в които всяко от двете
прилагателни запазва значението си, но двете създават обща представа, според
новия правопис съединителната чертица може да отпадне:

167
bis
deutschamerikanische / deutsch-amerikanische Beziehungen, deutschschweizerische
/ deutsch-schweizerische Wirtschaftsbeziehungen.
Съединителната чертица не стои там, където се явява /о/ като свързваща
гласна или второто прилагателно се определя от първото:
Schweizerdeutsche Mundart, deutschamerikanisches Schrifttum, frankokanadische Fa¬
milien; indogermanisch, baltoslawisch, finnougrisch, serbokroatisch, tschechoslowa¬
kisch.
Bindewort: T Konjunktion.
Bindewortsatz: T Konjunktionalsatz.
Binger: Жителите на град Бинген се на¬
ричат Binger (а не: Bingener). Binger се
пише само с главна буква и не се скла¬
ня като определение: das Binger Loch.
Т Einwohnerbezeichnungen auf -er (1 и
7).
binnen: Предлогът binnen управлява пре¬
димно дателен падеж: binnen wenigen
Augenblicken, binnen drei Jahren, binnen
kurzem. Това е ясно, когаго падежът не
е показан чрез атрибут. В такива слу¬
чай, особено при приповдигнат стил,
се употребява родителен падеж: binnen
knapper zwei Stunden; binnen eines Jah¬
res.
Binnen-I: t Gleichstellung von Frauen und
Männern in der Sprache (2.3).
Binnenmajuskel: T Großschreibung im
Wortinnem.
Biographie / Biografie: T f / ph.
Birma / Burma: При двата начина на из¬
писване става дума за изкривени вари¬
анти на местното име Myanmar. Burma
се изписва в англосаксонското езиково
пространство, към което са се присъе¬
динили Скандинавия, Швейцария и
Унгария, а Birma - в езиковото прос¬
транство на романските езици. Форма¬
та Birma понастоящем е по-употребя-
ваната в Германия; в езика на админис¬
трацията за препоръчване е формата
Myanmar. Жителите на Бирма се нари¬
чат Birmanen, производното прилага¬
телно е birmanisch. Отименната фор¬
ма за жителите на Burma е die Burme¬
sen, а прилагателното - burmesisch.
Birne / Lampe: Т Glühbirne / Glühlampe.
bis: 1. a) bis Berlin * bis nächsten Sonn¬
tag: Обикновено bis има функцията на
наречие, когагго стои пред предлози, уп¬
равляващи падежа на следващото ги
съществително: bis zum Abend, bis über
die Mauer. Самостоятелно обаче bis
стои като предлог с вин.п. при съчета¬
ване с имена на селища (bis Berlin), на¬
речия за място (bis hierher) и наречия
за време (bis jetzt, bis sechs Uhr, bis Ende
August, bis nächsten Sonntag, von 16 bis
18 Uhr). Винителният падеж е ясен са¬
мо, когато към субстантивното поня¬
тие за време като Monat, Jahr или име¬
ната на дните от седмицата, на месе¬
ците и празниците се добавя атрибут:
bis nächste Woche, bis kommenden Sonn¬
tag, bis nächsten Monat, bis junfzehnten
Januar, bis letztes Jahr, bis vorige Ostern,
bis diese Weihnachten и др. Броят обаче
на тези понятия за време е ограничен.
Дори съчетанието е Tag (bis diesen Tag)
се употребява слабо; следпоставеното
приложение при bis се употребява съ¬
що във вин.п., когато е определение за

bis
168
време: bis [nächsten] Diensttag, bis 3.
September. В други случаи се предпо¬
чита дателен падеж, особено при име¬
на на селища: bis heute, dem 29. Sep¬
tember 1950 (Kantorowicz); bis 1954
(dem Jahr des Todes) (F. Maurer); bis
Landquart, einer kleinen Alpenstation
(Th. Mann). Тук усещането за bis е като
при bis zu или bis nach. 6) vom 1. bis
15. April: При съчетаване c von bis ce
употребява като предлог c вин.п., ог¬
раничавайки начало и край на време,
на брой и др. под.: vom 1. (ersten) bis
15. (fünfzehnten) April; vom Freitag, dem
1.	Oktober, bis Montag, den 4. Oktober.
Der Apparat ist regulierbar von 3500 bis
10 000 Drucke je Stunde. Срв. ио-долу.
2.	Städte von 20 000 bis 100 000 Ein¬
wohner • Artikel 22, erster bis dritter
Absatz: Като съчинителен съюз (по¬
добно на und) bis не управлява опреде¬
лен падеж, а само определя приблизи¬
телна стойност, отрязък от време, от¬
делен цитат и т.н.: Ich komme in eine
bis zwei Stunden. Städte von 20 000 bis
100 000Einwohnern. Der Baum hat eine
Höhe von 4 bis 6 Metern. (Дателният па¬
деж Einwohnern съотв. Metern е зави¬
сим от предлога von) Jugendliche im
Alter von 11 bis 17 Jahren. (Дателният
падеж е зависим от предлога von.) Bün¬
del mit 20 bis 30 Stäben (Дателният па¬
деж е зависим от предлога mit) Deut¬
sche Dichter des 10. bis 15. Jahrhunderts
(Родител ният падеж des Jahrhunderts e
атрибут, определение иг. Dichter). Arti¬
kel 22, erster bis dritter Absatz (имен.п.
при изброяване). - Неправилно е смес¬
ването на bis и zwischen. Не бива: Die
Bewerber zwischen 25 und 40 Jahre alt,
ai... sind zwischen 25 und 40 Jahre alt
или:... sind 25 bis 40 Jahre alt, или:...
sind zwischen 25 und 40 Jahren.
3.	bis, bis auf, bis zu: einschüeßend oder
ausschließend?: В определени случаи
има съмнение, дали понятието, следва¬
що bis, е включено или се изключва от
времевата или пространствена продъл¬
жителност (wie weit? или wie lange?).
При обстоятелство за време bis се раз¬
бира като ‘включително* einschließend:
Weihnachtsferien vom 22. Dezember bis
[zum] 5. Januar (5-ти януари е послед¬
ният ден от ваканцията). Der Schlosspark
ist von April bis Oktober geöffnet (през
октомври той е още отворен.) Der Ra¬
sen muss bis Mitwoch gemäht werden (то¬
ва може да стане и в сряда.) Едва ли мо¬
же да настъпи съмнение, всеки разбира
посочения смисъл. Устойчивите слово¬
съчетания, чието значение е общо взе¬
то известно, също не създават труднос¬
ти: Sie wurden bis auf den letzten Mann
niedergemacht (... и последният беше съ¬
сечен). Sie hat alles bis auf den letzten
Pfennig bezahlt. Wir wurden nass bis auf
die Haut. Има обаче и случаи на съмне¬
ние: Das umfangreiche Gedicht ist bis auf
die letzte Strophe vorzüglich gelungen.
Несполучлива е последната строфа или
цялото стихотворение? За да стане яс¬
но това, е нужна друга формулировка
на изречението. При назоваване на об¬
стоятелства за последователност във
времето и пространството einschließlich
е поясняващо (регионално особено в Ба¬
вария с mit): Die Ausstellung ist [ein¬
schließlich] (per. [bis] mit) 15. Mai geöff¬
net. Die Mannschaft ist in den Zimmern
20 bis einschließlich 35 untergebracht.
t mit (4).
4.	Jugendliche bis zu 17 Jahren * bis zu
8 Mitgliedern: В съчетаване c zu пред
числа bis посочва горната граница на
неопределено число. Обикновено то¬
гава се употребява дателен падеж, уп¬
равляван от zu: Die Lehrgänge dauer¬
ten bis zu einem Jahr. Gemeinden bis zu
10 000 Einwohnern. Jugendlichen bis zu
10 Jahren ist der Zutritt verboten. Dar¬

169
bisher
auf steht Gefängnis bis zu 10 Jahren. B
разговорния език в подобни изречения
zu се изпуска, и на негово място влиза
винителен падеж: Kinder bis 12 Jahre
zahlen die Hälfte. - По друг начин сто¬
ят нещата в изречения като: Der Vor¬
stand kann bis zu 8 Mitglieder umfassen.
Тук bis zu е адвербиално съчетание, ко¬
ето ограничава неназована точно стой¬
ност: могат да бъдат 3, 5 или повече,
най-много обаче 8 члена. Падежът не
се определя от bis zu в качеството му
на предложно съчетание, а от глагола
umfassen. Дори и да отпадне неопре¬
делената мярка, изречението остава за¬
пазено: Der Vorstand kann 8 Mitglieder
umfassen. Така се използват и други
предлози: Die Auflage der Zeitung be¬
trug 1981 bis über eine halbe Million
Exemplare. Други примери c bis zu: Wir
können nur bis zu zehn Schülern Prämien
geben. Bis zu sechs Kinder schlafen in
einem Zimmer. Viele Elefanten verfügen
über bis zu 3 m lange Stoßzähne.
5.	bis zu ... und mehr o. Ä.: bis zu по¬
сочва горната граница, затова връзка¬
та с und mehr, und öfter и под. не може
да стои. Затова изречения като Mit die¬
ser Rasierklinge können Sie sich bis zu
15-mal und öfter perfekt rasieren са не¬
логични. А също и: Bis zu fünfhundert
Besucher und mehr haben in dem Saal
Platz.
6.	а) Тъй като bis винги изразява про¬
дължителност, той отговаря на въпро¬
са “wie lange?“: Die Tagung dauert bis
Sonnabend. Погрешно е да се отговаря
на “wann?” с bis, като напр. в следния
случай от разговорния език: Er hoffte,
dass bis Dienstag in einer Woche die
Trauung sein könnte, b) Погрешно e bis
да cce употребява вместо sobald или
wenn: Според езиковата норма употре¬
бата на bis в смисъл на sobald или wenn
е неправилна, както това се среща раз¬
говорно в Австрия, т.е. не: Sie soll mich
anrufen, bis sie wieder da ist, ai wenn
(sobald) sie wieder da ist.
7.	bis / bis nicht: Като подчинителен
съюз bis обозначава границата във вре¬
мето, където свършва дадено действие:
Warte, bis ich komme. Ако главното из¬
речение съдържа прилагателно в срав¬
нителна степен с отрицание, bis се
свързва с als: Das Kind hörte nicht eher
zu weinen auf, als bis es vor Müdigkeit
einschlief. След главно изречение, съ¬
държащо отрицание, bis може да изра¬
зява условност. В такъв случай е до¬
пустимо, но не и необходимо, bis-ws-
речението да съдържа отрицание: Du
darfst nicht gehen, bis [nicht] die Arbeit
gemacht ist. T Negation (2). Срв. също
T bis-Zeichen.
Bischof: Относно адресиране t Brief (7).
bisher: 1. bisher, seither, seitdem: Упот¬
ребата на seither или seitdem вместо
bisher почива върху смесването на раз¬
лични времеви аспекти. Наречията
seither и seitdem изискват ясна, опре¬
делена изходна точка на дадено дей¬
ствие в миналото: Ich habe sie im April
gesprochen, seitdem habe ich sie nicht
mehr gesehen. Продължителността от
неопределена изходна точка до опре¬
делен момент, до настоящето се дава
от bisher, alle bisher untersuchten Fälle.
Sie war bisher (а не: seither) Professorin
in Münster und ist jetzt in Bonn. Същото
се отнася и до прилагателните bisherig
и seitherig: Der bisherige (а не: seitheri¬
ge) Postminister trat zurück. Неправил¬
но е да се казва seitherige Erfolge, кога-
то не се назовава определен изходен
момент.
2. bisher / bis heute: Не бива bisher да
се свързва със сегашно време, тъй като
наречието се отнася до протяжност на
време в миналото, т.е. не: Die Presse
schweigt bisher zu diesen Ereignissen, щ

bislang
170
Die Presse schwieg bisher, hat bisher ge¬
schwiegen. При желание да се конкре¬
тизира настоящето се въвежда bis heu¬
te: Die Presse schweigt bis heute zu die¬
sen Ereignissen.
bislang: Наречието bislang (= до сега) не
бива да стои пред съществително като
определение, т.е. не: die bislangen Er¬
gebnisse, а; die bisherigen Ereignisse.
T Adverb (1).
bisschen: 1. Правопис: Думата всъщност
означава ‘малка хапка’ и затова се пи¬
ше по новия правопис с двойно -ss-.
Изписването с малка буква се дължи на
превръщането на понятието в неопре-
делително местоимение със значение
“малко”.
2.	Склонение: При свързване с опре¬
делителен или неопределителен член
bisschen не се скланя: das/ein bisschen
Stoff, des / eines bisschen Stoffes, dem /
einem bisschen Stoff; wegen des bisschen
schmutziger Arbeit, nur ein klein bisschen
/ ein kleines bisschen Geduld!; mit ein /
einem bisschen Geduld.
bis-Zeichen: Знакът за bis е малка водо¬
равна чертица (-) и се поставя при оп¬
ределяне на средна мярка или време:
Man braucht ein Brett mit 6-8 Meter[n]
Länge. Er hat 4-5-mal angerufen. Ако bis
се появи като чертица в края или в на¬
чалото на ред, тя отпада и се изписва
bis. Не се поставя чертица в съчетание
с предлога von за отбелязване на вре¬
мева продължителност: Die Tagung
dauert vom 5. bis 9. Mai (а не: vom 5.-9.
Mai). Sprechstunde von 9 bis 11 Uhr (a
не: von 9-11 Uhr). При съкратено пре¬
даване на времева продължителност
без предлога von може да има чертица:
Sprechstunde täglich 8-10,15-17 Uhr.
bis zu 12 Jahren / bis 12 Jahre: Относно
bis zu 12 Jahren / bis 12 Jahre t bis (4).
bitte: 1.Позиция и запетая: Подканящо¬
то ударено bitte може да се схваща ка¬
то елиптично изречение, възникнало от
ich bitte. В такъв смисъл то може да
стои в началото, средата или в края на
изречението и се огражда със запетаи.
Най-често обаче bitte е само формула
за учтивост и не се огражда със запе¬
таи (срв. таблицата по-долу).
2.	bitte + инфинитивна група: Нео¬
бичайно е bitte да се схваща като гла-
голна форма, поради което след него
не стои zu (срв. Ich bitte Sie, nicht zu
rauchen. Ho: Bitte nicht rauchen.) Зато¬
ва се изказва и изписва следното: Nach
dem Verlassen der Kabine bitte die Kabi¬
netür offen lassen! Bitte Adressenände¬
rungen sofort der Zentrale melden. Bitte
die Rückseite beachten! Рядко се изпол¬
зва zu: Bitte die Rückseite zu beachten!
3.	Bitte[,] seien Sie so freundlich: Обръ¬
щението e: Bittefj seien Sie freundlich
und öffnen Sie mir die Tür. Формулиров¬
ката Bittef,] sind Sie so freundlich ... e
неправилана. T Imperativ (3).

171
Blackout / Black-out
Запетая при bitte
Удареното bitte се отделя със
запетаи:
Като формула за учтивост bitte не
се отделя със запетаи:
Bitte, kommen Sie einmal herüber.
Bitte kommen Sie einmal herüber.
Legen Sie, bitte, einige Entwürfe vor.
Legen Sie bitte einige Entwürfe vor.
Unterschreiben Sie, bitte!
Unterschreiben Sie bitte!
Bitte die Rückseite beachten!
Bitte nicht rauchen!
bitten: 1. Два пъти винителен падеж:
Обикновено bitten стои с предлога um:
Ich bitte dringend um Ruhe. Ich muss Sie
um eine kleine Gefölligkeit bitten. B on-
ределени случаи до винителния падеж
за лицето стои винителен падеж за
предмета, който е изместил стар роди-
телен падеж, и най-често е местоиме-
ние или местоименно съчетание: Ich
habe dich vorhin gebeten. Eines bitte ich
euch inständig ... Ich bitte dich nur dies
(Goethe).
2.	Пасив на състоянието: Неправил¬
на е употреба на bitten в Т Zustandspas¬
siv f31: Die Herren werden (а не: sind)
gebeten, pünktlich um 20 Uhr zu erschei¬
nen.
3.	Запетая: При свързване c инфини-
тивна група според новия правопис мо¬
же да стои запетая: Ich bitte die Türen
zu schließen / Ich bitte, die Türen zu
schließen. T Komma (5.1.4).
-bitter: При степенуване или скланяне е-
то в последната сричка на bitter се за¬
пазва: ein bitterer Geschmack, bittere
■Tränen; die Not wurde noch bitterer. Ca-
.uo в склонената форма за сравнителна
степен първото от трите е-та може да
отпада: eine noch bitt[e]rere Not. T Ad-
jektiv (1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
bitterböse, bitterernst, bitterkalt: Мета¬
форичните прилагателни bitterböse и
bitterernst, употребявани както атрибу-
тивно, така и адвербиално, се пишат
слято и в адвербиална употреба: ein
bitterböser Blick; er ist bitterböse; eine
bitterernste Situation; es ist bitterernst.
Същото се отнася и до прилагателно¬
то bitterkalt: Es war bitterkalt, изписва¬
но слято досега само в атрибутивна по¬
зиция (ein bitterkalter Morgen).
bitter Klage führen: Устойчивото съче¬
тание (über etwas) Klage fuhren може
да се разшири само с едно прилагател¬
но: Er führte bitter (= огорчен) Klage
über die Behandlung in einer Anstalt. B
устойчивото съчетание bitter не може
да се употребява като определение на
Klage (bittere Klage). Т Adjektiv (1.2.11).
bituminieren: Този професионално-спе-
циализиран глагол идва от лат. Bitumi-
nare ‘покривам със смола’.
Blackout / Black-out: При субстантиви-
ране от английския на съчетание от гла¬
гол (black) и частица (out) според но¬
вия правопис може да се поставя съе¬
динителна чертица, при което първата
съставна част се пише с главна, а вто-

blamabel
172
рата c малка букава: Black-out. Слято¬
то изписване се запазва: Blackout.
Т Fremdwort (4).
blamabel: При скланяне или степенува¬
не на blamabel е-то в крайната сричка
отпада: ein blamables Ergebnis. Etwas
Blamableres kann man sich kaum denken.
T Adjektiv (1.2.13), T Vergleichsformen
(2.2).
blank: 1. Преглас: Формите за сравне¬
ние не се прегласуват: blanker, blanks¬
te. t Vergleichsformen (2.1).
2. Правопис: Разделно от следващ гла¬
гол или минало причастие - при въз¬
можност за степенуване или разширя¬
ване: das Messer blank reiben, die Fens¬
ter blank putzen. Alles muss sauber und
blank sein. Ich bin völlig blank (= разг.
за ‘без пари’) gewesen. Die Dose ist
blank poliert. Слято се изписва blank¬
ziehen (= вада от ножницата): Sie ha¬
ben [die Säbel] blankgezogen. T Ge¬
trennt- und Zusammenschreibung (1.2).
Blasebalg: Думата е от мъжки род der
Blasebalg, а мн. ч. e die Balsebälge.
t Balg.
blasen: Изявително наклонение сег. вр.:
ich blase, du bläst, er bläst. Основната
гласна а се прегласува. Т Verb (1). Фор¬
мата du bläsest е остаряла, в претери-
тум обаче е-то не отпада. Среща се са¬
мо du bliesest, t Indikativ (5). Формата
blus (вместо: blies) за претеритум е ше¬
говита и идва от местни наречия
(Швейцария, Горна Саксония, Силе¬
зия).
blass: По новия правопис неутралната
степен се пише с двойно ss. Сравни¬
телната и превъзходната степен могат
да се образуват със и без преглас: blas¬
ser или blässer. Използват се най-вече
формите blasser, blassest. Т Vergleichs¬
formen (2.1).
Blasshuhn / Blesshuhn: Според новия
правопис и за двата варианта важи из¬
писване с двойно ss. Макар и опреде¬
лящата съставка на това име на птица
да идва от Blesse ‘бяло петно [на чело¬
то]’, през 18-ти век по аналогия с blass
се е наложило изписване с ä. В профе-
сионално-специализирания език се
предпочита формата Blesshuhn.
Blatt: След цифра съществителното стои
в единствено число: zwanzig Blatt
Schreibmaschinenpapier. Формата за
мн.ч. е die Blätter: Er riss zwei Blätter
aus dem Heft. T Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen (1). Определение¬
то след Blatt е приложение: 100 Blatt
holzfreies Papier (holzfreien Papiers не
се използва), t Apposition (2.2).
blau: 1. der blaue Montag * der Blaue Nil
* in, mit Blau: C малка буква се изпис¬
ва прилагателното: sein blaues Wunder
erleben, die blaue Blume der Romantik,
ein blauer Brief, unsere blauen Jungs, die
blaue Mauritius, der blaue Montag. Die
Farbe seiner Augen ist (wie?) blau. Глав¬
ната буква стои в имена: das Blaue Band
des Ozeans, die Blaue Grotte von Capri,
der Blaue Nil, der Blaue Reiter, die Blaue
Division, das Blaue Kreuz. По новия пра¬
вопис сега и der Blaue Planet. T Namen
(4). C главна буква се пише субстанти-
вираното прилагателно за цвят: ein hel¬
les Blau; Berliner Blau. Meine Lieblings¬
farbe ist (was?) Blau. Modelle in Blau und
Schwarz; weißes, mit Blau abgesetztes
Leder. Също das Blaue: Die Farbe spielt
ins Blau / ins Blaue. Er lügt das Blaue
vom Himmel herunter.
2. blau machen / blaumachen: Раздел¬
но изписване при следващ глагол или
причастие с възможност за степенува¬
не и разширяване: Wir werden das Kleid
[ganz] blau färben. Er hat sich mit Tinte
blau gemacht. Er ist [ziemlich] blau (разг.
за пийнал) gewesen. Също и die blau
gefärbten Kleider; blau gefiederte Vögel;
ein blau gestreifter Stoff Слято се изпие-

173
bleichen
ва разговорното blaumachen, в което
blau не може да се степенува или раз¬
ширява: Wir haben heute blaugemacht
(- не отидохме на работа, училище и
под.).
3.	des Blaus * die beiden Blau: Същес¬
твителното das Blau получава s в род.п.
ед.ч.: des Blaus, eines tiefen Blaus. Всич¬
ки други падежи са без окончание: die
beiden Blau, das Nebeneinander ver¬
schiedener Blau (по-добре: Blautöne).
Формата за мн.ч. със s е разговорна.
Т Farbbezeichmmgen (2.3).
4.	ein blauweißes Kleid: Съчетания на
blau с други имена за цветове незвиси-
мо от значението на названието могат
да се пишат според новия правопис и
слято, и с разделителни чертици, т.е.
при сложни думи, които трудно се об-
хващагг с поглед: ein blauweißes Kleid,
die blauweißrote/blau-weiß-rote Fahne.
Добре е да се поставя съединителна
_ чертица там, кьдето трябва да стане яс¬
но,-че става дума за два различни цвя¬
та, а не за смесица от цветове. Слято
-♦зее изписват съществителниете, напр.
Blauweißporzellan. Т Farbbezeichmm¬
gen (3.1).
blauen: Значението ‘оцветявам в синьо’
се свързва в речта с друг глагол, изпие-
ван досега bleuen ‘бия’, срв. съчетани¬
ето jemanden grün und blau schlagen.
По новия правопис и този глагол се из¬
писва с -а«-: bläuen. Същото се отнася
съответно до глаголите durchbläuen,
einbläuen, verbläuen.
bünlich: Прилагателни, окончаващи на
-lieh, -ig, -isch се изписват винаги раз¬
делно. По новия правопис също: bläu¬
lich rot, bläulich grün, gelblich grün, röt-
Heh blau, grünlich gelb и.т.н.
Manrot / blau-rot: T blau (4).
Manweißpozellan: T blau (4).
Mdb Названието на метала е от среден
род: das Blei. Разговорното съкраще¬
ние за Т Bleistift е от мъжки или сре¬
ден род: ein harter Blei /ein hartes Blei.
bleiben lassen: Разделно: Er wird uns nicht
länger bei sich bleiben lassen. По новия
правопис писаните досега слято с blei¬
ben, като първи член на съставни гла¬
голи, се изписват разделно: Er soll das
Rauchen bleiben lassen (= отказвам се).
Като минало причастие: Das hat er
hübsch bleiben lassen (рядко: bleiben
gelassen; разг. за: не направих нищо).
Т Getrennt- und Zusammenschreibung
(1.1).
bleichen: Преходният глагол bleichen ‘из¬
белвам’ се спряга по слабото спреже-
ние: Man bleichte die Wäsche. Силните
форми на непреходния глагол ‘избеля¬
вам, губя цвета си’ (претеритум blich,
минало причастие geblichen) днес са
остарели. На тяхно място се употребя¬
ват слабите форми: Muschelschalen
bleichten rings auf dem Gerolle (Caros-
sa). Sie hatte früh gebleichtes Haar (R.
Herzog). Но и силни: Noch war das Gras
...fahl geblichen (Viebig). В сложни ду¬
ми и префигирани производни преоб¬
ладава слабото спрежение: ausbleichen:
Das Mittel bleichte die Farben aus, hat
die Farben ausgeblichen. Но и: Der Tep¬
pich blich aus, ist ausgeblichen. Както
и: ... des augebleichten Anstaltsanzugs
(Zuckmeyer). При erbleichen са обичай¬
ни само слабите форми: Der aber er¬
bleichte wie Kalk (Winckler). “Was ist
geschehen? " - und er war tief erbleicht
(H. Mann). Auf ihren erbleichten Gesich¬
tern schwankte der Flammenschein (Do¬
derer). Verbleichen обаче запазва силно¬
то спрежение, особено в миналото си
причастие: ... dieser Gedanke verblich
vor dem Scheinwerfer des Ruhms (Thieß).
Ich sah sie liegen ...in verblichenen Sol¬
datenröcken (Schnabel). Миналото при¬
частие verblichen в смисъл на “почи¬
нал; покойник” се използва често суб-

Bleistift
174
стантивирано в приповдигнатия стил:
der liebe Verblichene.
Bleistift: Думата е от мъжки pojxder Blei¬
stift, а не от среден, какго често се упот¬
ребява диалектно и разговорно в юж¬
ните говори. Срв. das Blei.
Biesshuhn / Blässhuhn: T Blässhuhn /
Blesshuhn.
bleu: Заемката от френски bleu не се скла¬
ня и степенува. При желание да се из¬
бегне неизменяемата флектираната
форма при атрибутивна употреба, мо¬
же да се прибегне до съставни с -fär¬
ben и -farbig: ein bleufarbenes Kleid,
bleufarbige Handschuhe. T Farbbezeich-
nungen (2.2). В съчетание c членна фор¬
ма или предлог bleu се пише е главна
буква: ein zartes Bleu; Stoffe in Bleu und
Rose. T Farbbezeichnungen (3.2).
bleuen: Старото изписване на t bläuen.
blind: Прилагателното blind се пише раз¬
делно от следващ глагол, тъй като мо¬
же да се разширява с друго прилага¬
телно: [ganz] blind sein, werden; (по но¬
вия правопис също:) Die Pilotin musste
wegen des dichten Nebels [völlig] blind
fliegen; auf der Computertestatur blind
schreiben; blind spielen (в шахматната
игра). В професионално-специализира-
ния език обаче е допустимо и слятото
писане: Die Pilotin musste wegen des
dichten Nebels blindfliegen; auf der Com¬
putertestatur blindschreiben; blindspie¬
len. t Getrennt- und Zusammenschrei¬
bung (1.2).
Bitzesschnelle / blitzschnell: Казва се
Blitzesschnelle (in Blitzesschnelle war er
da), но blitzschnell (er reagierte blitz¬
schnell). T Fugen-s (2.4).
Block: 1. Blöcke / Blocks: Съществител¬
ното има две различни форми за мн.ч.:
с преглас и окончание -е и без преплас
с окончание -s. Двете форми водят до
диференциране на значението. Blöcke
се употребява все повече за груби, ком¬
пактни предмети или масиви, а Blocks
за напластена хартия от всякакъв вид
и (по американски образец) за комплек¬
сна сграда. Така че -blocke все повече
се превръща в основна дума на слож¬
ни съществителни с Beton-, Eis-, Eisen-,
Feis[еп]-, Gesteins-, Granit-, Holz-,
Lava-, Marmor-, Metall-, Motor-, Rieht-,
Stahl-, Stein-, Zylinder- и съчетанието
erratische Blöcke. Предимствено -blocks
се използва в сложни c Abreiß-, Brief¬
- [bogen]-, Briefmarken-, Durchschreibe-,
Formular-, Kalender-, Karten-, Kassen-,
Marken- Notiz-, Papier-, Rechnungs-,
Rezept-, Schreib-, Steno[grammJ-, Zei¬
chen-, както и в сложни с Gebäude-,
Häuser-, Kasernen-, Miet-, Wohn-, Има
колебание в сложни думи, при които -
block е приело значението за ‘обеди¬
нение от политически или стопански
единици’. В съчетание с Bündnis-,
Macht-, Militär-, Staaten-, Währungs-,
Wirtschafts- и др. са валидни и двете
форми; -blocks се използва по-рядко,
t Plural (1).
2. fünf Block[s] / Blöcke Schreibpapier:
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichmm-
gen(l).
blöd / blöde: Използват се и двете фор¬
ми. При разговорното значение “глу¬
пав” преобладава формата без е. TAd-
jektiv (1.2.14).
blond: Прилагателното се пише по но¬
вия правопис във всички случаи раз¬
делно от следващо причастие: die blond
gefärbten Haare, blond gelocktes Haar.
t Getrennt- und Zusammenschreibung
(1.2 и 3.1.2).
Blonde: Както der / die Blonde “рус чо¬
век”, така и разг. das /die Blonde “свет¬
ла , (берлинска) светла бира” се скла¬
нят като атрибутивно прилагателно
Т Adjektiv: eine Blonde, zwei kleine Blon¬
de (а не: Blonden). Sie tanzte mit einem
Blonden. Er trank ein kühles Blondes /

175
Bonner
eine kühle Blonde. Женският род в зна¬
чение “бира” идва от берлинското die
Weiße.
Blondine: За разлика от die Blonde Blon¬
dine е съществително. Родителният па¬
деж ед.ч. е der Blondine, а имен.п. мн.ч.
die Blondinen, т.е. и zwei Blondinen.
Bluejeans / Blue Jeans: При чуждите ду¬
ми съчетанието от прилагателно и съ¬
ществително се изписва по новия пра¬
вопис слято. Прието е и разделното, ка¬
то съществителното е с главна буква:
Bluejeans, BlueJeans. Т Fremdworrt(4).
Blumenangebinde / Blumengebinde: Две¬
те думи не означават едно и също, ма¬
кар и често да се употребяват за един и
същ предмет. Разликата е в съотв. ос¬
новна съставка: das Angebinde е “по¬
дарък”, das Gebinde е “букет, пригот¬
вен старателно и професионално [от
цветар]”.
Blot: Съществителното das Blut се упот-
: ребява само в ед.ч. В професионално-
специализирания език се среща и мно¬
, жественото число die Blute, t Plural (5).
Mut- / Bluts-: Сложни съществителни c
Blut в конкретното значение ‘циркули¬
раща течност във вените на човешкото
и животинско тяло’ не носят свързва¬
що s: Blutader, Blutarmut, Blutdruck,
Blutvergiftungw. т.н.(изключение: Bluts¬
tropfen). Същото се отнася за пренос¬
на употреба със залегнало конкретно
значение: Blutbuche, Blutsauger, blutvoll
п т.н.; също blutarm (= много беден),
blutjung (= много млад). Свързващо s
се употребява при обозначения за (съз¬
даване на) родствени връзки: Blutsban¬
de, Blutsbruderschaft, blutsverwandt и
тщ. (изключение: Blutschande).
Mutiger Ernst: T Ajektiv (4.2).
Mut stillend / blutstillend: По новия пра-
Нопис са валидни и двата начина на из-
шкване. Слято - във всички случаи, ко-
гжю е налице наречие като определе¬
ние: ein besonders blutstillendes Mittel.
Слятото изписване е задължително при
степенуване: dieses Mittel hat eine blut¬
stillendere Wirkung als jenes, t Getrennt-
und Zusammenschreibung (3.1.1).
Bochumer: Жителите на град Бохум се
наричат Bochumer. Името се изписва с
главна буква и като определение, при
което не се изменя: das Bochumer Rat¬
haus, die Bochumer Universität, t Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (7).
Boden: Непрегласуванага по-стара фор¬
ма за мн. ч. (die Boden) е вече необи¬
чайна. Използва се само прегпасувана-
та форма (die Böden), документирана
през 15-ти век.
Bogen: Прегласуването в мн.ч. е доку¬
ментирано едва в 17-ти век и формата
die Bögen се използва предимно в
Южна Германия, Австрия и Швейца¬
рия. Среща се и в литературата: durch
die Bögen der Loggia (Th. Mann); Ma¬
ria, die Lebensmittelmarken auf Zei¬
tungskiosken klebte (Grass). Обичайна¬
та форма за съвременната реч е die
Bogen:... die großen Bogen auf der Via
triumphalis (Winckler). Ein Füllhorn ...
warf den krachenden Regen der Sterne
in riesigen Bogen empor (Langgässer).
T Plural (1). Сложното съществител¬
но Elljen]bogen има непрегласувана
форма за мн.ч.
bohnen / bohnern: Старата форма höh¬
nen се употребява диалектно и разго¬
ворно в северните и средните райони
на Германия. Обичайната итеративна
форма е bohnern: gebohnertes Parkett.
Er bohnert die Fußböden.
Bolz / Bolzen: Стандартната форма e Bol¬
zen. По-старото Bolz се използва рядко
като историзъм за “цев на арбалет”.
Bonbon: Думата е от мъжки род der Bon¬
bon, но в Австрия само das Bonbon.
Правилни са и двете форми.
Bonner: Названието на жителите на град

Bonus
176
Бон се пише във всички случаи с глав¬
на буква, т.е. и като неизменяемо оп¬
ределение пред съществително: das
Bonner Münster. Т Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (7).
Bonus: Думата се употребява без промя¬
на във всички падежи: des, dem, den
Bonus, мн. ч.: die Bonus. В род.п. ед.ч.
е възможно: des Bonusses, в мн. ч. die
Bonusse, какго и латинската форма: die
Boni.
Boot: 1. die Boote / die Böte: В северни¬
те райони на Германия се среща и фор¬
мата die Böte ведно с нормативната die
Boote.
2. im gleichen Boot sitzen: Това устой¬
чиво словосъчетание е заето от англий¬
ски (to Ье in the same boaf). T Amerika¬
nismen / Anglzismen (1.2).
Bord: Различават се der Board “борд на
кораб” и das Board “лавица за книги”.
Сложните думи са само от среден род:
das Steurboard, das Backboard.
borgen / leihen: Двата глагола отдавна оз¬
начават едно и също “вземам отнкг нщ
с обещание да го върна”, както и “да¬
вам нкм нщ с обещание бъде върнато”:
Ich habe mir das Geld für die Reise [bei
ihr] geborgt / geliehen. -Kannst du mir
20 Mark leihen / borgen? Само leihen
обаче може да се използва в преносен
смисъл “гарантирам; отдавам”. Висок
стил: jmdm. seinen Beistand leihen,
jmdm. seine Aufmerksamkeit, sein Ohr
leihen (- изслушвам).
Bosch: Производното прилагателно от
името на изобретателя Роберт Бош,
окончаващо na sch, по новия правопис
вече не се пише с апостроф и главна
буква: die boschsche Zündkerze. При же¬
лание да се акцентира името - главна
буква и апостроф: Bosch ‘sehe Zündker¬
ze. Т Apostroph (3.2).
böse: 1. Правопис: C малка буква се пи¬
ше прилагателното: die bösen Buben,
der böse Blick, böses Wetter; der böseste
meiner Feinde. В израза Er steht jenseits
von gut und böse - съшо c малка буква.
C главна буква се пише субстантиви-
раното прилагателно: jmdm. [etwas]
Böses wünschen; das Böseste, was mir
passieren kann; nichts Böses ahnen. Er
kann nicht Gut und Böse unterscheiden.
По новия правопис също в: im Bösen
(= лошо, в разкол) auseinander gehen;
im Guten wie im Bösen. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1).
2. böse auf / böse mit: В смисъла на böse
“ядосан на...” лицето, към което е на¬
сочен ядът, стои в дат. п. или с предло¬
зите auf и mit: Sie war ihm böse. Er ist
böseaufmich, mitmir, weil... Ако ‘ядът’
е насочен към нещо, т.е. не-лице, се
употребява предлогът über: Sie war
böse über mein langes Fortbleiben.
Bösewicht: Думата има две форми за
множествено число Bösewichter и (по-
рядко) Bösewichte без разлика в значе¬
нието.
Botschaft: Относно изписването на при¬
лагателното в deutsche Botschaft t Na¬
men (5).
Botschafter / Botschafterin: Относно ад¬
ресиране към посланик / посланичка
Т Brief (7).
bourgeois: Идващото от френски прила¬
гателно bourgeois “граждански” се
скланя какго прилагателните в немски:
Deine Ansichten sind ziemlich bourgeois!
Ist die Gewaltenteilmg ein bourgeoises
Prinzip?
boxen: Er boxte ihm / Ihn in den Magen:
Засегнатото лице стои във вин. или
дат.п., когато boxen се отнася до част
от тялото. По-обичаен е дателният: Er
boxte ihm in den Magen. За разлика от
дат.п. винителният изказва по-силно
накърняване на лицето. И тогава оба¬
че акцентът пада върху съотв. част на
тялото: Er hat mich in den Magen ge¬

177
brauchen
boxt. Подобно на boxen се третират и
други глаголи за физическо докосване,
срв.напр.Т schlagen,? schneiden,? tre¬
ten.
Bozner: Жителите на град Боцен се на¬
ричат Bozner. Съгласната п се включва
в корена на името на селището (8-ми
век: Bauzanum). Названието за жители¬
те на града Bozner се пише винаги с
главна буква, т.е. й като на неизменяе-
мо определение пред съществително:
die Bozner Industrie. ? Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (1 и 7).
Brandmal: Множественото число на
Brandmal e die Brandmale, рядко Brand¬
mäler ? 'Mal.
braten: Изявително наклонение сег.вр.:
ich brate, du brätst, er brät. Основната
гласна а се прегпасува. ? Verb (1).
Branchen: 1. Dazu braucht es keines Be¬
weises / keinen Beweis: При употреба
на brauchen като безличен глагол до-
лишението е в род.п.: Dazu braucht es
keines Beweises. Es brauchte keiner wei¬
teren Worte. Този начин на изразяване
днес се отнася до високия стил. В мес¬
тни говори се среща и винителен па¬
деж: Dazu braucht es keinen Wahrsager
(Frisch). Dazu braucht es einfach wieder
einen Glauben oder eine Überzeugung
(Musil).
2.	Du brauchst nicht zu kommen / Du
brauchst nicht kommen: Стоящият c
отрицание или nur, erst и т.н. brauchen
+ инфинитив c zu изразява действие,
което или не е необходимо, или е не¬
обходимо само при известни условия:
Du brauchst nicht zu kommen (= нямаш
нужда да идваш, не е необходимо за
теб). Особено в разговорната реч zh-to
пред инфинитива се изпуска, т.е. упот¬
ребеният с отрицание или изказващ ог¬
раничение глагол brauchen функциони¬
ра като модалнияmüssen, употребен с
отрицание или изразяващ ограничение:
Du brauchst nicht kommen = Du musst
nicht kommen. Du brauchst erst morgen
anfangen - Du musst erst morgen anfan¬
gen. Така brauchen се включва в поре¬
дицата от модални глаголи (müssen,
dürfen, können, sollen, wollen, mögen),
които се свързват само с чист инфини¬
тив, т.е. без zu (? също 3 и 4). В писме¬
ната реч zu продължава да стои на мяс¬
тото си: Du brauchst nicht zu kommen.
Du brauchst erst morgen anzufangen.
3.	Das hättest du nicht zu tun brauchen:
При модални глаголи след инфинити¬
ва на пълнозначен глагол brauchen не
стои като минало причастие, а в инфи¬
нитив: Das hättest du nicht zu tun brau¬
chen (a_Hg: gebraucht). Er hat nicht zu
schießen brauchen. ? Infinitiv (4).
4.	er braucht: В разговорната реч по¬
някога се изпуска t-то в 3-то л. ед.ч. {er
brauch вместо er braucht). Макар и
brauchen да се употребява аналогично
на модалните глаголи (срв. формите без
t в 3-то л. ед.ч. на модалните глаголи:
er darf, er muss, er soll), форма без t e
недопустима. Възможно е само: Er
braucht das nicht [zu] bezahlen.
5.	brauchte / brauchte: Формите за ко-
нюнктив 2 на правилните глаголи ня¬
мат прегласуване на основната гласна,
затова и bräuchte, bräuchtest и т.н.
(вместо: brauchte, brauchtest и т.н.) не
принадлежат към нормативната реч.
Употребата (предимно в южнонемски)
на прегласуваните форми идва вероят¬
но от старанието да се отличат форми¬
те за конюнкгив 2 от тези за Indikativ
Präteritum.
6.	brauchen / gebrauchen: Глаголът
brauchen освен в смисъл “имам нужда,
нуждая се” се употребява и като “пол¬
звам, прилагам”: seine Ellbogen, seinen
Verstand brauchen. Неправила е упот¬
ребата на gebrauchen като “имам нуж¬
да, нуждая се”. Вярното е: ich brauche
12.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

braun
178
(а не: gebrauche) noch etwas Geld zum
Ankauf des neuen Baugrundstückes.
braun: 1. Правопис: По новия правопис
braun се изписва във всички случаи раз¬
делно от следващото минало причас¬
тие: die braun (а не напр. grau) gefärb¬
ten Kleider; ein braun gestreiftes Tuch;
eine braun gebrannte Frau. T blau (2).
2.	des Brauns * die beiden Braun: Съ¬
ществителното das Braun получава s
само в род.п. ед.ч.: des Brauns, eines
hellen Brauns. Във всички други паде¬
жи не носи окончание: die beiden dunk¬
len Brau, das Nebeneinander verschiede¬
ner Braun (по-добре: Brauntöne). Фор¬
мата за мн.ч. със $ (die beiden Brauns) e
разговорна, t Farbbezeichmmgen (2.3).
3.	das braungrüne / braun-grüne Kleid:
Сложни прилагателни на braun c дру¬
ги названия на цветове независимо от
значението им могат да се пишат по но¬
вия правопис какго слято, така и раз-
braungrünes; braun-grünes Kleid; ein
braunweißrotes; braun-weiß-rotes Tuch.
Съединителната чертица се поставя
там, кьдето е необходимо да се подчер¬
тае, че става дума за различни цвето¬
ве, а не за смесването им. Т Farbbe-
zeichnungen (3.1).
Braunschweiger: Названието на жители¬
те на град Брауншвайг Braunschweiger
се пише само с главна буква, дори ко-
гато е в позиция на нефлектирано при¬
лагателно пред съществително: eine
Braunschweiger Bürgerinitiative. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (7).
Braut: Относно Ihr Fräulein Braut t Fräu¬
lein (3).
Bräutigam: Множественото число e die
Bräutigame (разговорно също Ле Bräu¬
tigams).
Brautpaar: Обръщението An das Braut¬
paar се отправя само на сватбеното тър¬
жество, а не на годежното.
brav: Степените за сравнение се образу¬
ват без преглас на основната гласна:
braver, bravste (а не: brävste). Т Ver¬
gleichsformen (2.1).
brechen: 1. brechen / brich: В изявител-
но наклонение сегашно време спреже-
нието е: ich breche, du brichst, erbricht.
Формата за повелително наклонение е:
brich! (а не: breche!). Т e/i-Wechsel.
2. В израза den Stab über jemanden bre¬
chen “[прибързано] осъждам нкг” след
über се употребява винителен падеж,
защото в преносна употреба предлогът
управлява вин. п. В по-стари текстове,
кьдето се прави свързване с действие¬
то счупване на пръчка като правен акт
за отсъждане на наказание, се среща и
дателен падеж: den Stab über jemandem
brechen.
Breisgau: Думата е от мъжки род (der), а
регионално и das Breisgau.
breit: 1. Главна или малка буква: При¬
лагателното се пише с малка буква: ein
breiter Wagen, eine breite Straße, ein brei¬
tes Band. C главна се пише субстанти-
вираното прилагателно: ins Breite flie¬
ßen. А според новия правопис също: Sie
wollte den Vorgang des Breiteren (= под¬
робно) darlegen. Er erläuterte diesen
Vorgang des Langen und Breiten (= из¬
черпателно); ein Langes und Breites (=
много) sagen, t Groß- und Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
2. Слято или разделно: Разделно от
следващ глагол и минало причастие по
новия правопис в случаите, когато пър¬
вата съставка може да се степенува или
разширява: Ihr sollt den Weg breit (brei¬
ter, am breitesten) machen. Er hat die
Schuhe breit (breiter) getreten. Er hat den
Nagel breit (breiter) geschlagen. Er wollte
sich breit (breiter) machen (= претенди¬
рам без покритие; разг.). А също: ein
breit getretener Schuh; ein breit gefächer¬
tes Angebot. Слято продължава да е из¬

179
Brief
писването на следните метафорични
съчетания: Sie ließ sich nicht breitschla¬
gen (= влияя c много “навивка”; разг.).
Warum musste er immer alles so breittre¬
ten? (= представям обстойно; разг.).
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2 и 3.1.2); t fingerbreit / einen Finger
breit / einen Fingerbreit.
Breite: Казва се: Das Tor misst 3 m in der
■ (а не: in die) Breite. T messen (2).
Bremer: Жителите на град Бремен се на¬
ричат Bremer (а не: Bremener). Bremer
се пише във всички случаи с главна бук¬
ва, дори когато е в позиция на неизме-
няемо прилагателно пред съществител¬
но: der Bremer Senat, die Bremer Stadt¬
musikanten. T Einwohnerbezeichnungen
auf -er (1 7).
«brennbar: T -bar.
brennen: ЬСпрежение: При глагола
brennen става промяна на коренната
тласна в трите основни форми: brennen,
brannte, gebrannt. Конюнктив 2 е оба¬
че brennte и т.н. (а не: brännte и т.н.).
2. Die Füße brennen mir: Ако субектът
назовава (преносна употреба на bren¬
nen: нщ ме боли) част от тялото си, то¬
гава brennen управлява дателен падеж:
Die Füße brennen mir (а не: mich). Mir
(а не: Mich) brennen die Augen. Ihm (a
не: Ihn) brannte der Kopf.
3.	Der Pfeffer brennt mir auf der Zun¬
ge: В преносната употреба засегнатата
част от тялото е в дат.п.: Die scharfe
Tunke brennt mir auf der Zunge. Der
Schnaps brannte mir wie Feuer im Hals.
brennende Frage: T Adjektiv (4.2).
Brennnessel: При срещане на три еднак¬
ви букви в сложните съществителни по
новия правопис не бива да отпада ни-
то една от тях. Съставеното от Вгепп-
и Nessel съществително следователно
се пише с три п. С цел по-добра четив-
ност може да се постави съединителна
чертица: Brennnessel, Brenn-Nessel.
t Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben.
Breslauer: Жителите на град Вроцлав се
наричат Breslauer. Breslauer се пише
във всички случаи с главна буква, съ¬
що и в позиция на неизменяемо при¬
лагателно пред съществително: das
Breslauer Rathaus. Т Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (7).
Brief / Адресиране на писмо
Често поставяни въпроси по темата
Въпрос
Отговор
До кого се адресира писмото - Herr Meier или Herrn
-Meier?
Точка(1)
Как става адресирането до семейна двойка или семей¬
ство?
Точка (1.1)
Кой стои на първо място при адресиране до фирма -
лицето представител или фирмата?
Точка (1.2)

Brief
180
Как писмо, адресирано до фирма, може да стигне до
конкретния си получател?
Точка (1.2)
Как се оформя датата?
Точка(2)
Поставя ли се запетая след заключителния поздрав,
(напр. Mit freundlichen Grüßen)?
Точка(5)
Какви са обръщенията към епископ, жена професор,
носител на благородническа титла и т.н.?
Точка(7)
1	Anschrift / Получател
Получателят стои във винителен падеж. Дателният е необичаен, явява се
само в дипломатическа кореспонденция и лица, носители на определени почет¬
ни титли {Seiner Hochwürdigen Monsignore...). При адресат едно или повече ли¬
ца вече не се поставя An, An den /die /das, а също и при получател даден фирма.
И все пак би трябвало да се използва формата Herrn (по-рано: An Herrn...). При
получатели служба, институция и под. An den / die / das се употребява вее по-
често. Титлите и имената на професиите се скланят само ако стоят пред името.
С изключение на Dr. и обичайните съкращения за образователна степен (Dipl.-
Ing., Dipl.-Kafin. и под.) е добре да се избягват съкращения:
Herrn
Werner Müller
Prokurist
Frau Studienrätin
Dr. Vera Scholz
Frau Abgeordnete
Eva Meier-Schulze
An das
Finanzamt Mitte
Kasenabteilung
Firma
Hesselbach GmbH
Amt für
Wohnen und
Stadtemeuerung
Nürnberg
1.1	Mehrere Personen / Повече лица като адресат
Трудност понякога създава адресирането до семейни двойки. Обичайните
форми са посочени в таблицата по-долу. При неудобство, че се посочва първо
името на мъжа, името на съпругата може да се посочва и на първо място {Frau
Eva und Herrn Hans Richter):
Hans und Eva Richter
Herrn Hans und
Frau Eva Richter
Herrn Hans Richter
Frau [Dr.] Eva Richter '
Herrn und Frau
Hans Richter und Eva
Richter
Eheleute Hans
Und Eva Richter

Brief
181
Ако единият от партньорите има двойно фамилно име, адресирането е как-
тоследва:
Herrn Hans Richter und
Frau Eva Hansen-Richter
Ако партньорите нямат общо фамилно име, адресирането може да стане и
така:
Herrn und Frau
Hans Richter und Eva Lose
Рядко се среща адресиране от следния вид:
Herrn
Herrn
Hans Richter und Frau
Dr. Hans Gerster
und [Frau] Gemahlin
При желание писмото да се адресира до повече членове на семейството ад¬
ресатът се оформя по следния начин:
Familie Richter
Familie
Hans [und Eva] Richter
Familie
Hans, Eva, Michael und Sonja Richter
Възниква трудност и когато в адреса следва да бъдат обхванати напр. някол¬
ко адвокатки и адвоката. В такива случаи се пише чрез името на кантората (без
споменаване на отделните имена) или се използват следните образци:
' Herren Rechtsanwälte
Frau Vera Vogel
Dres. H. Meier und M. Schulze
Frau Dr. Inge Schubert
Rechtsanwältinnen
1.2	Фирми и под.
При адресиране до фирма думата Firma може и да липсва, ако това е оче¬
видно от името. Ако след адреса на фирмата стои фамилно име (със или без
допълващото Т z.H., z. Hd.), то съответното писмо може да бъде отворено и от
друг, освен посочения служител във фирмата. За да се предотврати това, името
■а лицето-получател се изписва пред фирменото. Друга възможност е марки¬

Brief
182
ровката “лично” или “поверително”; писмото може да отвори само назованият
получател. (Т i. Fa. и c/o са еднакви по функция; те не дават информация за
позицията на получателя):
Metzgerei
Hans Fleischer
Vereinigte Stahlwerke GmbH
Berlin
Herrn Bankdirektor
Dipl.-Kfm. Wolfgang Berger
i.H. (i.Fa., c/o) Regionalbank AG
Ortmann & Philipp KG
[z. H./z. Hn.] Frau Dr. Erika Müller
Reriseburo Hanasen
Herrn Ewald Schuster
(persönlich)
2	Datumsangabe / Оформяне на дата
Между “място” и “време” стои запетая; след цифрите за деня и месеца се
поставя точка; международно е регламентирано изписването на датата по след¬
ния начин: на първо място стои годината, на второ месеца, на трето денят, свър¬
зани с чертици. Накрая не се поставя точка. Неправилно е Berlin, dem... (Т Da¬
tum).
Berlin, den 10. November 2000
Berlin, [den] 20.06.2001
Berlin, 5. Sept. 2001
Berlin, am 13.02.01
Berlin, im Juli 2000
2000-07-19
3	Betreff / Относно
Unser Werbetext “Autolacke”
Beschwerde über...
Ihre Bestellung vom...
Unser Gespräch vom...
“Относно” е съвсем кратко съобщение за съдържанието на писмото в съот¬
ветен ред, разположен над обръщението. Като водещ ред самата дума Betreff е
вече необичайна в търговската и административната кореспонденция. Първата
дума в реда за “относно” се пише с главна буква, а накрая не се поставя точка.

183
Brief
4	Anrede / Обръщение
Sehr geehrte Damen!
Sehr geehrte Herren!
Sehr geehrte Damen und Herren!
Фирми и под. c персонал само от
жени, само от мъже, от жени и мъже.
Sehr geehrte Frau Dr. Schlze,
sehr geehrter Herr Schulze!
[Семейна] двойка
Sehr geehrte Frau Meier!
Sehr geehrte gnädige Frau!
Sehr geehrter Herr Meier!
Sehr geehrte Frau Präsidentin!
Sehr geehrte Frau Dr. Schmidt!
Sehr verehrter Herr Professor!
Отделни лица
Днес удивителният знак се замества най-често със запетая, поради което
следва малка буква, ако първата дума не е съществително или лично местоиме-
ние:
Sehr geehrte Herren!
Hiermit bestätige ich...
Sehr geehrte Herren,
hiermit bestätige ich...
Liebe Eltern!
Heute erhielt ich...
Liebe Eltern,
heute erhielt ich...
Обичайните обращения са доверителното Liebe[г] и неутралното Sehr
geehrte fr] ... Обръщението Sehr verehrte fr] би трябвало да се употребява само
при лично познанство с адресата и желание да се засвидетелства особена почит
спрямо него. Обръщението Wertefr] е остаряло.
При назоваване на титлата на адресата най-често името се изпуска: Sehr
geehrter Herr Professor / Sehr geehrte Frau Senatorin! Титлата не се съкращава,
само докторската степен обикновено се поставя в съкратена форма пред фамил¬
ното име (Т Doktor [2]). При обръщение към повече лица, носещи степен д-р
(напр. при общ семинар), - Sehr geehrte Damen und Herren Doktoren, а ако учас¬
тниците са само мъже - Sehr geehrte Herren Doktoren.
В обръщение прилагателно не може да се отнася към повече от едно име,
ако граматически не съответства само на едно от тях (Т Ellipse[2]):

Brief
184
Не:
A:
Sehr geehrte Frau und Herr Müller!
Sehr geehrte Frau Müller,
sehr geehrter Herr Müller!
Liebe Erika und Peter!
Liebe Erika, lieber Peter!
Liebe Tante und Cousinen!
Liebe Tante, liebe Cousinen!
Liebe[r] Klaus und Peter!
Lieber Klaus, lieber Peter!
Meine lieben Inge und Sonja!
Meine liebe Inge, meine liebe Sonja!
5	Briefschluss / Заключителен поздрав
Mit freundlichem Gruß
Mit freundlichen Grüßen
Mit den besten Grüßen
Hochachtungsvoll
Freundliche Grüße
Mit bester Empfehlung
Заключителният поздрав започва с главна буква и завършва без точка, запе¬
тая или удивителен знак. Обичайната пунктоация и съотв. главна или малка бук¬
ва стоят, ако той е включен като край на писмото:
Ich hoffe Ihnen damit gedient zu haben und grüße Sie
mit vorzüglicher Hochachtung.
Когато последното изречение и подпис[ите] са в граматическо единство, е
нужно да се внимава за съгласуването между подлог и сказуемо Т Kongruenz:
Ein gutes neues Jahr wünscht Ihnen
Fritz Müller mit Frau und Tochter
Ein gutes neues Jahr wünschen Ihnen
Eva Müller und Familie
В търговските писма заключителната част изглежда така (по-високият по
ранг подписва обикновено вляво):

185
Brief
Mit verbindlichen Grüßen
Mit freundlichen Grüßen
PRINTA
Druckerei und Verlagshaus KG
Im Auftrag
Karl Meier GmbH
ppa. i. V.
Schulze
Walter Schneider
Anlage
6 Anlagen
Hochachtungsvoll
Buchhandlung
Thekla Schiller
gez. Dr. Thekla Schiller
(nach Diktat verreist)
i.A.
(Sekretärin)
Anlagen
Auftragserteilung
Freiumschlag
Подобно на обръщението (Т 4) в края на писмо спестяването на местоиме-
ния не бива да води до граматически неправилни формулировки (TEllipse [2]):
He:
A:
deine Mutter und Vater
deine Mutter und dein Vater
eure Renate und Peter
eure Renate und euer Peter
dein Klaus und Rolf
dein Klaus, dein Rolf
Ihre Eva Müller und Max Müller
Ihre Eva Müller und Ihr Max Müller /
(а също:) Ihre Eva und Max Müller

Brief
186
Ако обаче споменатото на второ място лице (група лица) се отнася до пода¬
теля (адресанта), а не до получателя (адресата), то местоимението се отнася имен¬
но до адресанта:
dein Onkel Emil und Familie
(елипса за:... und seine Familie)
eure Renate und Kinder
(елипса за:... und ihre Kinder)
Ihre Vera Bellmer und Sohn
(елипса за:... und ihr Sohn)
6	Elliptische Formulierungen / Елиптични формулировки
Относно формулировки като Für Ihre Sendung danken wir und [wir] bestellen ...
T Ellipse (11).
7	Wichtige Adressaten im Auswahl / Подбор на адресати
Изложеният по-долу азбучен списък (X = лично име, Y = фамилно име) не е
пълен; тук обаче споменаваме и съответните препратки. Титли като сложни думи,
какго и названия на професии ( Vizekonsul) се откриват при основната съставка (Kon¬
sul). Относно скланяне при адресиране Т Anschrift 1; относно формите за женски
род Т също и Titel und Berufsbezeichnungen (3). В повечето случаи посочените по-
долу форми на адресиране и обръщение са напълно коректни. Доколкото се посоч¬
ва - напр. при благороднически титли - и друга форма на обръщение, човек може да
избира.
Адресиране
Обръщение
Frau / Herrn
Sehr geehrte Frau + титла/название на
[акад. степен] XY
професия/Sehr geehrter Herr + титла/
титла/название на професия в имен. п.
название на професия
An die/den Abgeordnete(n) des
Sehr geehrte Frau Bundestags-/
Deutschen Bundestages/des Landtages
Landtagsab-geordnete/Sehr geehrter Herr
von...
Bundestags-/ Landtagsabgeordneter
Frau/Herm XY
[Sr. Gnaden
Euer Gnaden
dem Hochwürdigsten] Herrn Abt von ...
XY
Wohlerwürdige
Wohlerwürdige Frau Äbtissin
Frau Abtissin
XY

187
Brief
Адресиране
Обръщение
Frau Architektin/
Herrn Architekten (BDA)
XY
Sehr geehrte Frau Y/
Sehr geehrter Herr Y
Frau/Herm
Dr. med. XY
[Fachärztin/Facharzt für...]
Sehr geehrte Frau Dr. Y/
Sehr geehrter Herr Dr. Y
Frau/Herm
X Baronin/Baron von Y
Sehr geehrte Baronin von Y/
Sehr geehrter Baron von Y
(или: Frau von Y/Herr von Y)
[Sr. Exzellenz
dem Jochwürdigsten] Herrn Bischof
XY (катод.)
Euer [Hochwürdigsten] Exzellenz
Frau [Landes]bischöfm/Herm
Landesbischof
XY (еванг.)
Sehr geehrte Frau [Landes]bischöfm/
Sehr geehrter Herr [Landes]bischof
Frau/Herm
XY
Botschafterin/Bitschafter von.../
der .../des...
Sehr geehrte Frau Botschafterin/
Sehr geehrter Herr Botschafter
Frau/Herm
Bundeskanzlerin/Bundeskanzler der
Bundesrepublik Deutschland
XY
Sehr geehrte Frau Bundeskanzlerin/
Sehr geehrter Herr Bundeskanzler
Frau/ Herrn
Bundespräsidentin/Bundespräsident der
Bundesrepublik Deutschland
XY
Sehr geehrte Frau Bundespräsidentin/
Sehr geehrter Herr Bundespräsident
Frau/Herm
XY
Bürgermeisterin/Bürgermeister
der Stadt...
Sehr geehrte Frau Bürgermeisterin/
Sehr geehrter Herr Bürgermeister
Frau Dekanin/Herm Dekan
XY (еванг.)
Sehr geehrte Frau Dekanin/
Sehr geehrter Herr Dekan
An die/den
- Dekanin/Dekan der ...-Fakultät der
...-Universität
Frau Professor[in]/Herm Professor
Dr. XY
Sehr geherte Frau Professoren]/
Sehr geehrter Herr Professor

Brief
188
Адресиране
Обръщение
Herrn Diakon
XY
Sehr geeherter Herr Y
Frau/Herm
Dipl.-Ing. XY
Sehr geehrte Frau Y/Sehr geehrter
HerrY
Frau Direktorin/Herm Direktor
XY
Sehr geehrte Frau Direktorin/
Sehr geehrter Herr Direktor
Frau/Herm
Dr.-Ing. XY
Sehr geehrte Frau Dr. Y/
Sehr geehrter Herr Dr. Y
Frau
X Freifrau von Y
Sehr geehrte Frau Freifrau von Y
(или: Sehr geehrte Frau von Y/
Sehr geehrte Baronin von Y)
Herrn
X Freiherr von Y
Sehr geehrter Herr Freiherr von Y
(или: Sehr geehrter Herr von Y/
Sehr geehrter Baron von Y)
Frau
X Freiin von Y
Sehr geehrte Frau von Y (или:
Sehr geehrte Baronesse von Y)
Ihrer / Seiner Hoheit
Frau X Gräfin vonY/Herm X Graf von Y
Sehr geehrte Gräfin Y/
Sehr geehrter Graf Y (или:
Sehr geehrte Gräfin [von Y]/
Sehr geehrter Herr Graf [von Y]
Ihrer/Seiner Hoheit
X Fürstin von Y/X Fürst von Y
Euer Hoheit (или:
Sehr geehrte Fürstin [von] Y/
Sehr geehrter Fürst [von] Y
Herrn General
XY
Sehr geehrter Herr General X
Heim Hauptmann
XY
Sehr geehrter Herr Hauptmann Y
Ihrer/Seiner Hoheit
Frau X Herzogin von Y/Herm X
Herzog von Y
Euer Hoheit (или:
Sehr geehrte Frau Herzogin [von] Y/
Sehr geehrter Herr Herzog [von] Y)
H.H.P. (= Hochwürdig[st]en Herrn
Pater, или: Herrn Pater)
XY
Euer Hochwürden (или:
Hochwürdig[st]er Herr Pater/
Sehr geehrter Pater Y)
An die/den
Kanzlerin/Kanzler der ...-Universität
Frau/Herm XY
Sehr geehrte Frau Kanzlerin/
Sehr geehrter Herr Kanzler

189	Brief
Адресиране
Обръщение
H.H. (= Hochwörden Herrn, или: Herrn)
Kaplan
XY
Sehr geehrter Herr Kaplan
[Sr. E. (= Seiner Eminenz)
dem Hochwürdigsten] Herrn
X Kardinal Y
Euer Eminenz (или:
Sehr geehrter Herr Kardinal
Frau Konsulin/Herm Konsul
XY
Sehr geehrte Frau Konsulin/
Sehr geehrter Herr Konsul
Herrn Major
XY
Sehr geehrter Herr Major Y
Frau ...ministerin/Herm ...minister
XY
Sehr geehrte Frau ...ministerin/
Sehr geehrter Herr ...minister
Frau/Herm
XY
Ministerpräsidentin/Ministerpräsident
des Landes...
Sehr geehrte Frau Ministerpräsidentin/
Sehr geehrter Herr Ministerpräsident
Ehrwürdige
Frau (или: Schwester/Mutter) Oberin [Y]
Oberstidiendirektorin/-direktor:
Срв. Studiendirektorin
Ehrwürdige Frau (или:
Schwester/Mutter) Oberin
Oberstudienrätin/-rat: срв. Studienrätin/
-rat
Pater: срв. H.H.P., срв. Prior
H.H. (= Hochwürdig[st]en Herrn, или:
Herrn) Pfarrer
XY (катол.) . ...
Sehr geehrter Herr Pfarrer
Frau Präsidentin/Herm Präsidenten
der...
XY
Sehr geehrte Frau Präsidentin/
Sehr geehrter Herr Präsident
Ihrer/Seiner Hoheit
X Prinzessin/Prinz von Y
Euer Hoheit (ium:Sehr geehrte
Prinzessin Y/Sehr geehrter Prinz Y)
H.H. (= Hochwürdigsten Herrn, или:
Herrn)
Pater Prior
Hochwürdiger [Herr] Pater Prior
(или: Sehr geehrter Herr Prior)
Frau Professor[in]/Herr Professor
XY
Sehr geehrte Frau Professorin]/
Sehr geehrter Herr Professor

Brief	190
Адресиране
Обръщение
Frau Prokuristin/Herm Prokuristen
XY
Sehr geehrte Frau Y/Sehr geehrter
HerrY
Herrn Rabbiner
XY
Sehr geehrter Herr Rabbiner
Frau Rechtsanwältin/Herm Rechtsanwalt
XY
Sehr geehrte Frau Y/Sehr geehrter
HerrY
An die Rektorin der ...-Universität/An
den Rektor der ...-Universität
Frau Professor[in]/Herm Professor
Dr.XY
Sehr geehrte Frau Professoren]/
Sehr geehrter Herr Professor
Schwester
XY
Sehr geehrte Schwester X
Ehrwürdige
Schwester X (катол.)
Ehrwürdige Schwester
Frau/Herm
XY
StaatssekretärinAsekretär im
Ministerium...
Sehr geehrte Frau Staatssekretärin/
Sehr geehrter Herr Staatssekretär
Frau Stadträtin/Herm Stadtrat
XY
Sehr geehrte Stadträtin/
Sehr geehrter Herr Stadtrat
Frau Studiendirektorin/
Herrn Studiendirektor
XY
Sehr geehrte Frau Studiendirektorin/
Sehr geehrter Herr Studiendirektor
Frau Studienrätin/Herm Studienrat
XY
Sehr geehrte Frau Y/
Sehr geehrter Herr Y
Frau Superintendentin/
Herrn Superintendenten
XY
Sehr geehrte Frau Superintendentin/
Sehr geehrter Herr Superintendent
Herrn Vikar
XY
Sehr geehrter Herr Vikar
Frau [Erste] Vorsitzende/
Herrn [Ersten] Vorsitzenden des ...
XY
Sehr geehrte Frau Vorsitzende/
Sehr geehrter Herr Vorsitzender

191
Bruchzahlen
Brieffbogen]block: Формата за мн. ч. е
die Brief[bogenjblocks. t Block.
Brigadier: Думата има две форми за мн.
ч.: die Brigadiers [brigadi'e:s] и die Brie-
gadiere [briga'dirra]. В първоначалния
смисъл “командващ (войскова) брига¬
да” формата е само Brigadiers, а в сми¬
съла на “ръководител на трудова бри¬
гада” са възможни и двете форми.
bringen: 1. Спрежение: Флаголът про¬
меня коренните си гласна и съгласна:
bringen, brachte, gebracht.
2.	bringen, erbringen: Между двата гла¬
гола има малка разлика. Префигирани-
ят erbringen посочва постигнат резул¬
тат и се използва в деловия стил вина¬
ги като “установявам в резултат на про¬
верка”! Die Lotterie erbrachte (= даде ка-
то/в резултат) einen Reingewinn in Höhe
von ... Die Untersuchung erbrachte den
Nachweis (— доказа), dass...
3.	etwas zum Abschluss bringen * etwas
ln Erfahrung bringen: Глаголът brin¬
gen често стои c избледняло значение
в номинални съчетания: etwas zum Ab¬
schlussbringen (= завършвам); etwas in
Erfahrung bringen (= научавам просле¬
дявайки). Относно стилистичната
оценка на такива съчетания Т Nominal¬
. Stil.
Brösel: Думата е от мъжки род der Brö¬
sel, формата за мн.ч. е die Brösel (а не:
■Bröseln)-, das Brösel е в регионална
употреба, особено в Австрия.
Brot: Формата за мн.ч. е die Brote. В раз¬
говорния език, най-често шеговито се
използва формата die Bräter.
Brach: Думата Bruch “мочурище, мочур¬
ливо място” е от мъжки (der Bruch) и
среден род (das Bruch). Формата за
мн.ч. е die Brüche, а в някои местни на¬
речия die Brüchen
krachlanden: Глаголът се използва поч¬
ти само в инфинитивната си форма и
тази на миналото причастие: Wir muss¬
ten bruchlanden, sind bruchgelandet; die
bruchgelandete Do 27. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.1).
bruchrechnen: Използва се предимно ин¬
финитивната форма: Ich kann gut bruch¬
rechnen. Появяват се и други форми:
Störe sie nicht, wenn sie bruchrechnet!
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1).
Bruchteil: Думата е от мъжки род: Sie
zögerte nur den Bruchteil Са не: das
Bruchteil) einer Sekunde. Die Einnahmen
deckten nur einen Bruchteil Са не: ein
Bruchteil) der Kosten.
Bruchzahlen: 1. ein Viertel des Weges /
ein viertel Zentner: C главна буква се
изписва дробното число като същес¬
твително: ein Drittel, drei Fünftel, ein
Achtel des Betrages, ein Viertel des We¬
ges, drei Tausendstel von dieser Summe
и T.H. C малка - в позиция на опреде¬
ление пред “мерки и теглилки”: ein vier¬
tel Zentner Mehl, ein achtel Kilo, drei tau¬
sendstel Sekunden и т.н.
2.	drei achtel Liter / drei Achtelliter:
Изписването е слято, когато дробното
число е станало определяща съставка
на общоупотребими устойчиви назва¬
ния за мярка: ein Viertelpfund, drei Ach¬
telliter, eine Viertelstunde, drei Zehntel¬
sekunden и T.H. Разделното писане ос¬
тава при броене: drei achtel Liter; zwei
viertel Zentner.
3.	Ein Drittel der Mitglieder stimmte
nicht ab • Zwei Fünftel Kernenergie de¬
cken / deckt den Bedarf: Ако подлогът
на изречението се състои от дробно
число и съществително в род. п., ска-
зуемото се съгласува по число с дроб¬
ното число (числото на съществител¬
ното в род.п. не играе роля): Ein Drit¬
tel der Mitglieder stimmte nicht ab. Zwei
Drittel der Mannschaft wurden gerettet.
Sieben Achtel der Energie gingen verlo¬
ren. Ако следва съществително в

Bruder
192
имен.п. ед.ч., сказуемото може да е в
ед.ч. макар и дробното да е в мнл.: Zwei
Fünftel Kernenergie decken / deckt den
Bedarf. T Kongruenz (1.2.3). Относно
склонението на Drittel, Viertel и др. (mit
zwei Drittel / Dritteln der Summe kom¬
men wir nicht aus) t Drittel, t Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen.
Bruder: 1. Ihres Herrn Bruders: При съ¬
четаване c Herr Bruder в приповдигна¬
тия стил Bruder винаги се скланя в род.
п.: Der Besuch Ihres Herrn Bruders;
t Herr (2b)
2. Brüder /Gebrüder: Brüder е множес¬
твеното число, a Gebrüder се отнася до
всички братя във фамилията (остар.)
респ. до братя (в търговския език), за¬
едно ръководещи фирма. Правилното
е die Brüder (а не: Gebrüder) Grimm, за-
щото Якоб и Вилхелм Грим са най-го-
лемите между петима братя и сами са
се наричали само Brüder Grimm.
Bruderschaft / Brüderschaft: Двете ду¬
ми рядко се смесват. Bruderschaft е
“църковно обединение, братство (от ду¬
ховници и външни лица)”, а Brüder¬
schaft - “тясно приятелство”: mit jeman¬
dem Brüderschaft schließen, trinken и т.н.
В австрийските наречия в този смисъл
се използва и Bruderschaft.
Brünette: Думата се скланя по два начи¬
на. Ако се схваща като субстантивира-
не на brünett, тя се скланя като атрибу-
тивно прилагателно Т Adjektiv: der или
die Brünette, ein Brünetter. Er tanzte mit
einer Brünetten. Er sah zwei Brünette. Ка¬
то съществително от ж.р. Brünette се
третира по образеца на Т Blondine, т. е.
в ед. ч. без окончания, а в мн. ч. по сла¬
бото склонение: am Arm einer Brünette,
mit einer Brünette, zwei reizende Brünet¬
ten. T substantiviertes Adjektiv (2.2.2).
Brunft / Brunst: Двете думи означават
“период [на готовност] за размножава¬
не при млекопйтаещи”. Думата die
Brunft (особено за копитния дивеч) ид¬
ва от речта на ловджиите и евн. Ьге-
теп, ствн. Ьгетап “ръмжа, рева“. Ду¬
мата die Brunst идва от свн., ствн. brunst
“пожар, жар”; думата се използва и в
смисъла на “полова възбуда”.
brustschwimmen: Обикновено глаголът
стои в инфинитив: Sie kann gut brust¬
schwimmen. Рядко се срещат други фор¬
ми: Er ist nicht schnell genug, wenn er
brustschwimmt, t Getrennt-oder Zusam¬
menschreibung (2.1).
Bub / Bube: Двете форми на именителен
падеж са се разграничили в значение¬
то дотам, че в съвременната езикова
норма се схващат като две отделни ду¬
ми: 1 . Bub (юнем., австр., швейц. за:)
“момче”. 2. Bube (остар. за:) “мошеник,
измамник”. В игра на карти е общооби-
чайна формата Bube за “вале”. Кратка¬
та форма Bub се скланя също слабо.
Правилното е dem, den Buben (а не:
dem, den Bub), t Unterlassung der De¬
klination (2.1.1).
buchen / verbuchen / abbuchen: Глаго¬
лите частично се припокриват по зна¬
чение. Какго buchen, така и verbuchen
могат да означават “Нанасям, регистри¬
рам в [отчетни книги]”: einen Betrag auf
ein Konto buchen, eine Summe im Haben
verbuchen. Глаголът verbuchen акцен¬
тира върху правовата обвързаност на
действието. Глаголът abbuchen се из¬
ползва също в този смисъл, като основ¬
ното значение обаче е “отнемам от раз¬
плащателна сметка”: Die Bank buchte
den Betrag von meinem Konto ab. - Са¬
мо buchen се употребява в смисъла “по¬
ръчвам да..., резервирам”: Ich habe ei¬
nen Schiffsplatz gebucht. Sie hat den Flug
nach Rom bereits gebucht.
Buchfink: T Unterlassung der Deklination
(2.1).
Buch führen: Изписването е разделно:
Buch führen (а не: buchführen). Според

193
buchstabieren
новия правопис разделно следва да се
изписва и сегашното причастие: die
Buch fiihrende Geschäftsstelle, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.1.1).
Buchloer: Жителите на баварския град
Бухлое се наричат Buchloer, т.е. краес¬
ловното е отпада от името на града.
Т Einwohnerbezeichmmgen auf -er (3).
Buchse / Buchse: Buchse е всъщност неп-
регласуваната горнонемска диалектна
форма на Büchse. Двете форми обаче
са се отдалечили дотам в значението
си, че се усещат като отделни думи.
Професиокално-специализираната
Buchse означава “кух цилиндър, пред¬
назначен за поемане на затулка; букса”
(напр. Schmierbüchse, а не: -buchse). Ду¬
мата Büchse се употребява като “съд,
кутия с форма на цилиндър, който мо¬
же да се затваря” и “ловджийска пуш¬
ка, винтовка”.
Buchstabe: В род.п. ед.ч. думата се скла¬
ня най-често по силното склонение (des
Buchstabens), рядко по слабото (des
Buchstaben). Относно изписването и
склонението на отделни букви (des, die
A[sJ) t Einzelbuchstaben, T Alphabet,
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5).
buchstabieren: За произнасянето по бук¬
ви при назоваване на собствено и фа¬
милно име, както и по-трудни думи,
особено по телефон или друг техничес¬
ки уред, се ползват названията-имена
от следната таблица:
Таблица за произнасяне по букви (валидна във ФРГ)
A='
(Антон, Ана1)
0 =
(Ото)
Ä =
Ärger
0 =
Ökonom, Österreich2
B =
(Берта)
Р =
(Паула, Петер1)
C =
(Цезар)
R =
(Рихард, Роза1)
Ch =
(Карлоте, Кристине2)
Q =
Quelle
D=>
(Дора, Даниел1)
S =
(Самуел, Софи1, Зигфрид2)
E =
(Емил)
Sch =
Schule
F =
(Фридрих)
Т =
(Теодор)
G =
(Густав)
и =
(Улрих)
H =
(Хайнрих)
0 =
Übermut, Übel2
1 =
(Ида)
V =
(Виктор)
J =
(Юлиус, Якоб1)
W =
(Вилхелм)
K =
Kaufmann, Kaiser, Konrad2
X =
(Ксантипе, Ксавер1,2
L =
(Лудвиг, Леополд1)
Y =
(ипсилон, Ивердон1)
M =
N =
(Марта, Мари1)
Nordpol, (Никлаус1, Норберт2)
Z =
(Захариас, Цюрих1)
1 = в Швейцария,2 = в Австрия
13.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Buchtitel
194
Buchtitel: 1. (Въвеждащи) кавички: а)
Цитирани заглавия на книги се поста¬
вят в кавички, не само с цел те да из¬
пъкнат, но и при съчетаване със същес¬
твително (Roman, Werk и т.н.): Er kauf¬
te sich den Roman “Das Boot“. Der Ge¬
dichtsband „Die gestundete Zeit“ fand
viel Beachtung. Er las gerade „Billard
um halb zehn “. Sie schenkte ihm „Die
Blechtrommel“. При известни заглавия
кавичките могат и да липсват: Heinrich
Bölls Billard um halb zehn lag auf dem
Tisch, б) Членната форма на заглавие¬
то се включва в кавичките, когато е в
имен.п.: Anna Seghers' bekanntestes
Werk ist “Das siebte Kreuz ”. Тя може да
се включва или изключва, когато име¬
нителният и винителният падеж съв¬
падат: Er las “Die Blechtrommel’’ или:
Er las die “Blechtrommel”. При промя¬
на на членната форма при склонение¬
то на заглавието (Т 3) тя остава извън
кавичките и се пише с малка буква: Der
Verfasser des “Grünen Heinrichs “ ist
Gottfried Keller.
2.	Главна или малка буква: В кавич¬
ките първата дума на заглавието се пи¬
ше с главна буква: Sie schenkte ihm
Frischs Roman “Mein Name ist Ganten¬
bein ”. Er kaufte sich “Das Glasperlen¬
spiel ” von Hermann Hesse. Прилагател¬
ни, числителни и местоимения се пи¬
шат с малка буква в заглавие: Das sieb¬
te Kreuz, Das verlorene Paradies, Die drei
Musketiere. Ако членната форма отпа¬
да и прилагателното, числителното и
т.н. застанат на първо място, то се за¬
писва с или без кавички, но с главна
буква: Sie las das “Siebte Kreuz ’’ (или
"Das siebte Kreuz ”) von Anna Seghers.
Kennst du Miltons Verlorenes Paradies?
Das ist eine Episode aus den drei Muske¬
tieren.
3.	Склонение: Заглавията на книги се
скланят и когато стоят в кавички: Sie
las aus dem “Dreißigsten Jahr” von ln-
geborg Bachmann vor. Er fand das Zitat
in Büchmanns “Geflügelten Worte”. При
желание дадено заглавие да се даде в
напълно непроменена форма пред не¬
го се поставя съществително, описва¬
що жанровата принадлежност: Er fand
das Zitat in Büchmanns Werk “Geflügel¬
te Worte ”. В особена степен това се от¬
нася за заглавия, които започват с при¬
тежателно местоимение: Er liest aus
dem Buch „Mein Leben “ (вместо: Er liest
aus „Meinem Leben“).
4.	Съгласуване: Заглавие c членна
форма в мн. ч. налага сказуемо също в
мн. ч:.”Die Räuber” haben (а не: hat)
eine starke Wirkung ausgeübt. Ако оба¬
че заглавието съдържа повече от един
подлог, то се счита за единно и сказуе-
мото стои в ед. ч.: “Romeo und Julia ”
wird (а не: werden) neu inszeniert. T Kon¬
gruenz (1.2.5 1.3.6).
5.	Пунктоация: При посочване на заг¬
лавие след името на автора се поставя
запетая или двуеточие: Franz Kafka,
Das Urteil, Frankfurt a.M.[,] 1958 (или:
Franz Kafka: Das Urteil...).
bummeln: В смисъла на “разхождам се
бавно, без цел” bummeln образува пер-
фект със sein: Wir sind durch die Stra¬
ßen, über den Markt gebummelt. В зна¬
чение „шляя се“ или „мързелувам“ - с
haben: Sie hat bei den Schularbeiten ge¬
bummelt. Er hat mehr als ein Semester
gebummelt. T haben (1).
Bund: В съвременната писмена и гово¬
рима реч съществителните der Bund и
das Bund точно се отличават по значе¬
ние и образуване на мн. ч. 1. Der Bund
(мн.ч.: die Bünde): Думата означава
“тясна връзка с единомислещо лице
или група лица; организирано обеди¬
нение, съюз” и “онова, което свързва
отделни части, особено в горната част
на дреха (пола, панталон)”. Ето някол¬

J95
bzw.
ко примера за сложни съществителни
от м.р.: Fremdschafts-, Ehe-, Geheim-,
Sport-, Staaten-, Völkerbund и т.н. и
Hosen-, Hemden-, Rockbund.
2. das Bund (мн. ч.: die Bunde): Дума¬
та означава “нщ, което е вързано в ед¬
но; връзка, сноп”, напр. ein Bund Stri¬
cke, ein Bund Radieschen. Няколко при¬
мера за сложни съществителни от ср.р.:
Reisig-, Stroh-, Garbenbund и т.н., а ка¬
то изключение der или das Schlüssel¬
bundОтносно склонението на “измер¬
ваното” след Bund (der Preis eines
Bund[e]s Rettich) T Bündel.
Bundei: Измерваното след Bündel: ein
Bündel Reisig (ане: Reisigs); ein Bündel
trockenes Heu (приповд.: trockenen
: Heu[e]s); der Preis eines Bündels Heu (a
не: Heu[e]s); mit 10 Bündeln langem
Stroh (приповд.: langen Strohs); von ei¬
nem Bündel karierter Handtücher или
karierte Handtücher. T Apposition (2.2).
Bundeskanzler: Относно адресиране
T Brief (7).
Bundespräsident: t Präsident; t Brief (7).
Bundestagsabgeordnete, der и die: T Ab¬
geordnete; T Brief (7).
Bündnisbiock: Множественото число е
\ die Bündnisblöcke или die Bündnis¬
. blocks, t Block.
bunt: 1. der bunte Abend * Abzüge in
Bunt: C малка буква се пише прилага¬
телното bunt в съчетания като ein bun¬
ter Abend, der bunte Teller, bekannt wie
ein bunter Hund. C главна буква се пи¬
шат субстантивираните названия за
цветове Т Farbbezeichnung: Stoffe in
Grau und Bunt; Vergrößerungen in Bunt.
2. die bunt gefärbten Kleider: По но¬
вия правопис прилагателните се изпис¬
ват винаги разделно от следващо ги ми¬
нало причастие: die bunt gefärbten Klei¬
der; bunt gefiederte Vögel; ein bunt ge¬
streiftes Tuch. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (3.1.2).
3.	bunteste / buntste: Понякога е-то от¬
пада в превъзходна степен. Добре е да
се използва пълната форма bunteste.
Т Vergleichsformen (2.3).
Bürgeliches Gesetzbuch: Прилагателно¬
то се изписва с главна буква, защото
това е Гражданският законник на дър¬
жавата (съкр.: BGB). Срв. също Т Kom¬
positum (6).
Bürgermeister: Относно des Bürgermeis¬
tersSchneider/Bürgermeister Schneiders
t Titel und Berufsbezeichnungen (1.2 и
1.3); относно адресиране t Brief (7).
Burma: T Birma / Burma.
Büro: Ударението е на втората сричка,
диалектно понякога и на първата.
Bursch / Bursche: Заедно с Bursche диа¬
лектно и в съобщенията се използва и
der Bursch; Т Substantiv (2.3). И двете
форми се скланят слабо: des Burschen,
dem/ den Burschen (а не: dem/den
Bursch), t Unterlassung der Deklination
(2.1.1).
Bus: Родителният падеж e des Busses,
мн.ч. die Busse, t Omnibus.
Busch: Според новия правопис произ¬
водното от името на писателя Вилхелм
Буш прилагателно на -sch може да се
изписва и с малка буква: die buschschen
Bildergeschichten. За да е ясно обаче,
че прилагателното е производно от
лично име, то се изписва с главна бук¬
ва и апостроф: die Busch 'sehen Bilder¬
geschichten. T Apostroph (3.2).
bzw.: T beziehungsweise.

с
196
с: Относно изписване и склонение Т Bin¬
destrich (2.4; c-Schreibung); t Einzel¬
buchstaben (des C, zwei C); T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5; das c in Souce).
Cabrioflet]: t Kabriolett].
Caft / Kaffee: C думата das Cafe се назо¬
вава заведението “кафене”, предлага¬
що предимно кафе и сладкиши (изпис¬
ването das Kaffee е необичайно). Ду¬
мата der Kaffee (с ударение на първата
или втората сричка) се отнася до рас¬
тението кафе, неговите семена, питие¬
то и часа от деня (сутрин или следо¬
бед), когато то се пие.
Calwer: Жителите на град Калф се на¬
ричат Calwer [’kalvB]. Calwer се изпис¬
ва винаги с главна буква и в позиция
на неизменяемо определение: die Cal¬
wer Bibel; eine Calwer Firma. T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (7).
Cartoon: Думата е от мъжки der Cartoon
и среден das Cartoon род.
cc: Съкращението идва от английски (=
carbon сору) и означава „копие“; изпол¬
зва се в търговската кореспонденция.
Т Abkürzungen.
Cedille: Название за диакритичен знак
Т diakritisches Zeichen под буква, подо¬
бен на запетая; срв. френ. $, което пред
а, о, и се изговаря като [s] (Т с, k или
z), или рум. $ за [J]. По международна¬
та транскрипция това е знакът [?] за
“их-лаут”
Cello: Множественото число на Cello е
Cellos или die Celli (а не: die Cellis).
Celsius: Т Grad.
Centrecourt / Centre-Court: При чужди¬
те думи съчетанието от две съществи¬
телни според новия правопис се изпис¬
ва слято. Възможно е и изписване със
съединителна чертица. При последния
вид изписване второто съществително
е също с главна буква: Centrecourt (съ¬
що:) Centre-Court (до неотдавна: Cen¬
tre Court). Т Fremdwort (4).
chamois: 1. ein chamois Hemd / ein cha-
moisfarbenes Hemd: Названието за
цвят chamois „бледожълтокафяв“ не се
скланя. При атрибутивна употреба е
възможно съчеатание с -färben: ein cha-
moisfarbenes Leder, Hemd. T Farbbe-
zeichnungen (3.2).
2. in Chamois: При съчетаване c член¬
на форма или предлог chamois се пи¬
ше с главна буква: Das Chamois gefiel
mir nicht. Eine Vergrößerung in Chamois.
T Farbbezeichnungen (3.2).
Chanson: Думата е от среден род das
Chanson, но: die Chanson de Getse (ста-
рофренска героична песен),
ch-, Ch-: T Aussprache (10).
checken: Глаголът идва от английски che¬
cken [’tjekn] и има две значения: “пре¬
ча (в хокея)” и “проверявам, контроли¬
рам” в техниката: Das Flugzeug wurde
vor dem Start gründlich gecheckt. Жар¬
гонно -ив смисъл “проумявям, чат¬
кам”: Hast du das nicht gecheckt?
Chemie: Думите Chemie, Chemiker и т.н.
се произнасят със звука [$] “их-лаут”:
[?e'mi:J, [’<;е:гш1св] и т.н. Произнасяне¬
то с [к], т.е. [ke'mi:], е типично за юж¬
ните райони на Германия и за Австрия.
Chemnitz: Името на града се произнася
с [к]: [’kemnits].
eben / -lein: Съществителните, оконча¬
ващи на -chen и -lein, са от среден род
и освен компонент на значението “ма¬
лък” носят още и компонентите “поз¬
нат”, “интимен”, предаващи особено¬

197
c,k,z
то емоционално отношение (das Häus-
■ chen, Städtchen; Lämmlein, Wässerlein).
Горнонемското -lein (срв. швабското -
le, швейц. -li) се употребява по-рядко
от -chen. Т Deminutiv.
chic, Chic / schick, Schick: T schick,
Schick / chic, Chic.
Chimsee: Името на езерото се произна¬
ся с начално [kj: [’ki:mze:]. Изписване¬
то на звук [к] с ch, Ch е регистрирано в
старовисоконемски и средновисоко-
немски в баварското и алеманското на¬
речие; запазено е и днес в някои име¬
на.
China: Думите China, Cinese и т.н. се
произнасят с [?] “их-лаут”: [’cirna],
[’smerzo]. Произнасянето с [kl, т.е.
[’kirna] и т.н., е обичайно за южните ра¬
йони на Германия и за Австрия.
Chinchilla: Названието на южноамери¬
канското животно с ценна кожа е die
Chinchilla (в Австрия само: das Chin¬
chilla). Кожата се назовава das Chinchi-
la. От среден род е и названието на съ-
отв. раса домашни зайци das Chinchi-
la.
Chinin: Думата се произнася с “их-лаут”:
fci'nkn]. Т Chemie, Т China.
Chirurg: По новия правопис думата мо¬
же да се пренася по два начина: на
срички Chi-rurg и етимологично по
съставки Chir-urg. Т Worttrennung (2.2).
ch-Laut: Т Aussprache (10).
Chor: Думата има различни значения. В
•значение “група певци; композиция за
общо многогласово пеене” думата е от
мъжки род der Chor, мн.ч. Chöre. В зна¬
чение „високо подкуполно простран¬
ство в църква; тръбите на орган“ ду-
зяога понякога е в среден род das Chor,
мн.ч. също die Chöre. Формата die Cho-
je е остаряла.
<Цг / Korps: Двата омофона (еднакво
звучащи думи) се различават по изпис¬
ване, значение и произход. 1. Chor
(Т Chor): Думата идва от гр. choros
“танц, хоро” през лат. chorus в немския.
В старовисоконемски разширеното
значение “група пеещи и танцуващи”
се развива в преносното chör за сакрал-
ното “общо пеене на свещеници в цър¬
ква”. В средновисоконемския (kör) оз¬
начава както пространството, където
застава хорът, така и всяка група пее¬
щи.
2. Korps (das Korps [ko:r], мн. ч.: die
Korps [ko:rs]): Думата идва от френски
corps “тяло; корпорация; войскова част;
сдружение” през лат. corpus “тяло”.
Korps е кръг от лица, здраво свързани
помежду си чрез закон, професия или
обичаи, както и групови интереси или
по-голямо военно обединение: Offi¬
zierskorps, diplomatisches Korps; Korps
(= студентско сдружение).
Choral: Множественото число е die Cho¬
räle.
Christus: Относно склонението на име¬
то Т Jesus Christus.
Chronometer: Думата е от среден род das
Chronometer, а разговорно и от мъжки
der Chronometer.
cif: Съкращението cif(= cost, insurance,
freight) такси [за товарене], осигуров¬
ка, превоз [включени в цената] се из¬
ползва в презокенската търговия като
предлог в винителен падеж: cif deut¬
schen Bestimmungshafen, t frei / fob.
City: Множественото число на City e die
Citys. T -y.
c, k или z: 1. c в чужди думи: C c се
пишат чужди думи като Cafe, Comic,
Copyright, comme il faut, Cornflakes,
Crack, Annonce, Service, запазили чуж¬
ди за немския букви или съчетания от
букви и произношение.
2. Произнасяне на с: а) като к [к] пред
а, о, и и пред съгласните I, r: Camcor¬
der, clever, Crew, Cure; в края на думи:
Mac, Aerobic, б) катоß [s] пред е, i, у в

ск
198
английски, френски и испански думи
(имена) и при изписване с д (Т Cedille)
пред а, о, и: Actrice, Aprequ, Cedille,
Cent, Cinema, City, Curagao, Brabangon-
ne. в) като tsch [tj] пред е и i в думи от
италиански: Cello, Cembalo, Cicerone,
Cinquecento, r) като z [ts] пред ä (ae), e,
i, ö (oe), у предимно в думи (имена) от
гръцки или латински, или образувани
по техен образец: Cäsar, Caesium, Cel¬
lophan, Celsius, Cicero, Circe, Coelestin,
Cyclonium.
3.	Понемчено изписване на чужди ду¬
ми: Чужди думи, употребявани често
в немски, се изписват с понемчен пра¬
вопис. В особена степен това се отна¬
ся до новообразувания от чужда осно¬
ва. Според произнасянето с се замес¬
тва с к, z,ß или ss. а) к вместо с пред а,
о, и и съгласните/, r: Kaffee, Kopie, akut,
exklusiv, Kruzifix. 6)ß вместо c пред е и
/: Soße, в) z вместо c пред ä, e, i, ö, y:
Zäsur, Akzent, Fazit, Zölibat, Zyklus, r)
ss вместо g: Fasson.
4.	Изписване на чужди думи в про-
фесионално-специализнраната реч:
Професионално-специализираната реч
често се отклонява в рамките на съотв.
номенклатура от обичайния правопис.
С цел правописът да остане междуна¬
родно разбираем се запазва изписва¬
нето с с в чужди думи: Cadmium, Cal¬
cium, Carotin, cyclisch, Nicotin, Silicon.
5.	Разлика между съкращение и из¬
писване: Съкращенията от чужди ду¬
ми, запазили правописа на езика-източ¬
ник, често се различават от понемче-
ното изписване: Tbc / Tuberkulose, WC
/ Wasserklosett, Co. /Kompanie.
ck: По новия правопис ск вече не се раз¬
деля на к-к при пренасяне и остава не¬
делимо: Zu-cker, ba-cken,jle-ckig, в име¬
на: Ha-ckendörfer.
Club / Klub: Правилно е както изписва¬
нето с К (Klub), така и С. В названия
на сдружения думата се изписва най-
често с С поради обичайното изписва¬
не на думата още от времето на създа¬
ването им.
c/o: Относно съкращението от англ. (=
care ©/"„[живущ] при / на адрес”) Т Brief
(1.2).
Со. / Со: Съкращението на Kompanie в
названията на фирми може да се изпис¬
ва със и без точка. Т Abkürzungen (1.1
и 1.2). Изписването с С идва от стария
правопис на Compagnie.
Cognac: t Kognak.
Cola: Думата е от cp. и ж. р. das /die Cola.
Правилно е: ein Cola /eine Cola bestel¬
len.
Comeback/Come-back: При субстанти-
виране на думи, заимствани от англий¬
ски, които са съчетания от глагол
(соте) и частица (back), по новия пра¬
вопис изписването е със съединителна
чертица, при което първата съставка се
пише с главна буква, а втората с малка:
Come-back. Валидно е и слятото изпис¬
ване: Comeback. Т Fremdwort (4).
Concerto grosso: Родителният падеж на
съчетанието das Cocerto grosso е des
Concerto grosso, а мн.ч. die Concerti
grossi.
Consecutio Temporum: t Zeitenfolge.
Constructio ad Sensum: t Kongruenz.
Cornedbeef / Corned Beef: При чуждите
думи съчетанието от прилагателно и
съществително се пише по новия пра¬
вопис слято. Възможно е и разделното
писане, при което съществителното се
изписва с главна буква: Cornedbeef /
(съшо:1 Corned Beef (а досега: Corned
beef). Т Fremdwort (4).
Corpus / Korpus: Средният род das Cor¬
pus съотв. (понемченото) das Korpus
(мн.ч.: die Corpora /Korpora) означава
(в медицината) ‘основна част от орган
или част от тялото’, а в езикознанието
‘сборник от определен брой текстове,

199
Curry
изявления и под. като основа на езико-
ведско изследване’; в ед.ч. думата се из¬
ползва и като ‘звуково тяло’ особено
когато се отнася до струнни инструмен¬
ти. Мъжкият род der Korpus (мн. ч.: die
Korpusse) означава обаче шеговито ‘чо¬
вешко тяло’ и ‘фигура на разпънатия
Христос’ (в изобразителното изкус¬
тво); в ед.ч. формата се употребява и
като название на основна, носеща част
на мебел.
Cottbusser / Cottbuser: 1. Беззвучното
краесловно s в името на град Котбус се
изписва в названието за жителите му,
окончаващо на -er, с двойно -s: Cott¬
busser. Изписваната с едно -s (Cottbu¬
ser) форма се изговаря също беззвуч¬
но;
2, Cottbu[s]ser се изписва във всички
случаи с главна буква, също така и в
позицията на определение, което не се
скланя: das Cottbu[s]ser Innenstadt; das
Cottbu[s)ser Tor; die Cottbu[s]ser Indus¬
trie. T Einwohnerbezeichnungen auf -er
(5 и 7).
Countdown / Count-down: 1. Правопис:
При субстантивиране на думи от анпл.,
които представляват съчетания от гла¬
гол (соте) и частица (down), според но¬
вия правопис може да се поставя съе¬
динителна чертица, при което първата
съставка се пише с главна буква, а вто¬
рата- с малка: Come-back. Слятото из¬
писване продължава да е валидно:
Countdown. Т Fremdwort (4).
2. Род: Съществителното е от мъжки
или среден род: der /das Countdown.
Правилни са и двете форми.
creme: I. ein creme Hut / ein cremefar¬
bener Hut: Прилагателното creme, на¬
зоваващо определен цвят, не се скла¬
ня. При атрибутивна употреба може да
се състави съчетание с -färben или -far¬
big: ein cremefarbener Hut, cremefarbi¬
ge Schuhe. T Farbbezeichnungen (3.2).
2. in Creme: В съчетание c членна фор¬
ма или предлог названието за цвят
Creme се изписва с главна буква: Hand¬
schuhe in Creme, t Farbbezeichnungen
(3.2).
Creme / Kreme: Думата има две различ¬
ни форми: а) die Creme, мн.ч.: die
Cremes, в Австрия и Швейцария die
Cremen, б) die Krem, мн.ч.: die Krems,
(разг. също der Krem, мн.ч.: die Kreme
или die Krems). Както в значение ‘мех¬
лем, мазило’, така и ‘пълнеж; десерт’
изписването Creme е предпочитано;
правилна е обаче и формата Krem.
Общо взето die Creme der Gesellschaft
се изписва c С (иронично за “хай-
лайф”, по аналогия с фр. creme “сме¬
тана”).
Curry: Думата за смесицата от подправ¬
ки е от мъжки или среден род: der/das
Curry.

d
200
D
D d
d: Относно изписване и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) (d-Laut); Т Einzelbuchsta¬
ben (des D, zwei D): t Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5) (das d in Rad).
d-: Относно d- като приплъзващ звук
t zweites Partizip (2.6), T morgendlich,
da: 1. da bleiben / dableiben: Наречията
da, daher, dahin и т. н. се пишат обик¬
новено слято със следващ глагол: Du
sollst dableiben. Sie will die Bücher da¬
behalten. Er muss noch etwas dahaben.
Wir wollen den Koffer dalassen. Sie ha¬
ben faul dagelegen, untätig dagesessen,
Wie die Tage nur dahingehen! Er hat nur
so dahergeredet. Съчетания със sein се
пишат обаче по новия правопис във
всички случаи разделно: Sie wird bald
da sein. Ihr seid nie da gewesen. След¬
ните съчетания се схващат като вербал¬
на група, поради което се изписват раз¬
делно: Du sollst da (— на това място)
bleiben. Wenn ihr nicht dabei (= на това
становище) bleibt! Sie wird daher (= от
тази посока) kommen. Er hat den Stein
bis dahin (= до онова място) gebracht.
Es wird daher kommen, dass ... T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.3).
2.	Запетая: Като съюз da въвежда под¬
чинени изречения за причина или (в по-
висок стил, приповдигнато) за време,
които се отделят със запетая от глав¬
ното изречение: Ich kann nicht laufen,
da ich mich verletzt habe. Da er schon
älter war, wollte ihn niemand anstellen
(t da / weil). Jetzt, da sie (проповдигна-
TO за: wo sie) alles verloren hat, kümmert
sich niemand um sie. (T da / wo).
3.	T nun [da], T zumal.
4.	Da kann ich nichts für / Dafür kann
ich nichts: Сложните прономинални
(местоименни) наречия с da не бива да
се разделят. В северните диалекти то¬
ва се случва. Правилното е: Dabei habe
ich mir nichts gedacht (а не: Da habe ich
mich nichts bei gedacht), t Pronominal¬
adverb (2).
da / weil: Между причинните съюзи da и
weil има тънка разлика в употребата,
която се състои в позицията на въведе¬
ните от тях подчинени изречения. Съ¬
юзът da въвежда най-често подчинено
изречение без особена тяжест на изка¬
заното в него. Това става особено в слу¬
чаи, когато действието в подчиненото
изречение е вече известно. Подчинено¬
то изречение е най-често предпоставе¬
но: Es ist kurz vor Mittag, und da heute
Sonnabend ist, mache ich Schluss (Re¬
marque). Da Fichtner schon bald von Ver¬
lobung und Hochzeit sprach, hatte Ma¬
ria... keine Bedenken, dem Deutschen in
seine Heimat zu folgen (Jens). Чрез ja,
doch, bekanntlich и вметвания като wie
schon gesagt или wie bereits bemerkt ce
подчертава известното. Главно изрече¬
ние, въведено със so, носи подчинено
rfa-изречение: Da du einmal angefangen
hast davon zu sprechen, so kann ich dir
auch alles berichten. Съюзът weil ce
употребява предимно там, където из¬
казаното в подчиненото изречение е
важно и ново. Подчиненото изречение
най-често следва главното: Sie mussten
sich melden, weil sie durch den Häupt¬
ling in Acht und Bann geworfen waren:
der eine, weil während der Liegestunde
gesprochen, der andere, weil er gepetzt,
der Dritte, weil er den ihm ... zuerteilten
Dienst... vernachlässigt hatte (lens). Ако
в главното изречение важността на

201
dafür
причината е подсилена с darum, des-
halb, deswegen, besonders, vor allem,
употребява се само weil: ... wenn man
bedenkt, dass er das Französische schon
deshalb beherrschen musste, weil er das
■ Werk Marcel Prousts im Urtext lesen woll¬
te (Yens). Ha директния въпрос c war¬
um? се отговаря само c weil (ане: c da):
Warum hat sie wenigstens nicht die Rech¬
nung bezahlt? Weil sie kein Geld mehr
hat.
da / wo: И двете относителни наречия
трябва да се отнасят към съществител¬
но или друго наречие, назоваващи вре¬
ме или място:... im Meer, da es am tiefs¬
ten ist (Мат. 18,6; редактиран текст от
1956: wo es am tiefsten ist). Kein Tag ver¬
geht, da du nicht wems:(Frisch). Ein Tor¬
weg, wo Antiquare ihre Tische aufgestellt
haben... (Koeppen). Es kommt die Stun¬
de, wo es keine Lösung mehr gibt (Frisch).
Относителното наречие da се архаизи-
pa, и се използва само в приповдигна¬
та реч, поради което звучи изкуствено,
а понякога и поради мнението, че wo
не бива да стои при обстоятелство за
време. Това не е така. Съчетания като
in dem Augenblick, wo ...; zu dem Zeit¬
punkt, wo ..; der Tag, wo ...; jetzt, wo ...
са напълно коректни. Писателите съ¬
що използват темпоралното wo: An
Abenden, wo der Mond seine Bahn be¬
schrieb (Hesse). ... als lebte er im 14.
Jahrhundert, wo das Handwerkertum ...
(Th. Mann). Nun, wo es mit dem Kunst¬
fahren fiir immer vorbei war, verlor Car¬
lo das Interesse (Jens). Und jetzt schrei¬
en sie, wo es zu spät ist! (Musil). T wo
(2).
da- / dar-: 1. dabei / daran: В сложни на¬
речия dar- стои само, когато втората
съставка започва с гласна: daran, dar¬
ein, darin, darüber и т.н. Форми като
' darnach, darneben, darnieder са вече не¬
обичайни. По новия правопис прена¬
сянето става на срички или както до¬
сега на съставки: da-ran / dar-an, da¬
rüber /dar-über. t Pronominaladverb (1),
T Worttrennung (1.2).
2. dableiben, darbieten: В съставни гла¬
голи da се употребява за назоваване на
място (въпрос: wo?): dableiben, dasit¬
zen, dastehen. При назоваване на посо¬
ка се използва dar- (въпрос: wohin?):
darbieten, darreichen. При някои глаго¬
ли обаче това пространствено съотно¬
шение е избледняло, напр. при darle¬
gen, dartun „обяснявам“, darstellen „от-
разавам, описвам, означавам“,
dabehalten / da behalten: Слято писане:
Sie haben ihn gleich dabehalten. Раздел¬
но писане: Sie werden sie da (= там)
behalten, wo sie jetzt ist. T da (1).
dabei: Разделно писане: Sie will unbedingt
dabei sein. Er will unter allen Umstän¬
den dabei (= на мнението си) bleiben.
Sie muss dabei (= на тази работа и под.)
sitzen /stehen. Слято писане: Hoffentlich
kann ich dabeibleiben. Sie wird das Geld
dabeihaben. Er hat während der Unter¬
haltung dabeigesessen / dabeigestanden.
dabei / da ... bei: T da (4), T Pronominal¬
adverb (2).
dableiben / da bleiben: Слято писане: Wir
sollten dableiben. Разделно: Wären wir
nur da (= там) geblieben! T da (1).
dachig: При словообразуване c Dach
(прилагателно + Dach + -ig) е обичай¬
на непрегпасуваната формаflachdachig
(а не: flachdächig).
dadurch, dass / dadurch, weil: T dass (4).
dafür: 1. Пред dafür се поставя запетая,
когато свързва изречения: Hans ist be¬
gabt, dafür ist Karl viel fleißiger. Често
се поставя и точка и запетая: Anna ist
ungeschickt; dafür tanzt Regine umso bes¬
ser.
2. Съчетания от dafür и глагол по но¬
вия правопис могат да се пишат слято
и разделно: dafür halten / dafürhalten;

dafür / da... für
202
sie behauptet, nichts dafür zu können /
dafürzukönnen.
dafür / da... für: t da (4), t Pronominal¬
adverb (2).
dafürkönnen / dafür können: Заедно c
разг. Er kann nichts dafür в северните
диалекти се употребява Er kann nichts
dazu.
dagegen: 1. dagegen halten / dagegenhal¬
ten: Разделно писане: Er wird dagegen
sein. Sie wird nichts dagegen haben. Er
wird dagegen kämpfen. Du sollst das Brett
dagegen halten. Слято: Sie hat mir da¬
gegengehalten (= отговори), dass... Wir
wollen uns dagegenstellen und für unse¬
re Freiheit kämpfen, t da (1).
2. Пунктоация: Пред dagegen се пос¬
тавя запетая, когато се свързват изре¬
чения: Er ist leichtsinnig, dagegen lässt
sich nichts machen. Често стои и точка-
запетая: Sie gibt sich viel Mühe; dage¬
gen kann man nichts sagen.
dagegen / da ... gegen: t da (4), t Prono¬
minaladverb (2).
dahaben / da haben: Разделно писане: Ich
weiß nicht, ob wir noch genug Honig da¬
haben. ... weil wir zwei Wochen lang mei¬
ne Mutter dahatten. Слято: Ich habe sie
endlich da gehabt, wo ich sie haben woll¬
te. T da (1).
daher: daher kommen / daherkommen:
Разделно писане: Er soll auch daher
sein. Sie ist daher (= от тази посока) ge¬
kommen. Es wird daher kommen, dass...
Слято: Ich sah ihn lässig daherkommen.
Wie sie immer daherredet! t da (1).
2. Пунктоация: Пред daher се поста¬
вя запетая, когато се свързват изрече¬
ния: Ich kenne ihn zu gut, daher traue
ich ihm alles zu. Често се употребява и
точка и запетая: Sie war sehr müde; da¬
her ist sie verunglückt.
daher, dass / daher, weil: T dass (4).
dahin: Разделно писане: Er hat den Stein
bis dahin (= до онова място там) ge¬
bracht. Sie wird dahin fliegen und nicht
nach London. Sie hat die Leiter dahin (=
там) gestellt. Er muss dahin (= в онази
посока) schießen. Слято: die Zeit nutz¬
los dahinbringen. Wie die Stunden dahin¬
fliegen! Das bleibt dahingestellt. Er sah
es dahinschießen (= бързо движейки се),
t da (1).
dahin fahren / fliegen /gehen и т.н. / da
hinfahren / hinfliegen / hingehen и т.н.:
Вместо нормативното dahin (наречие,
указващо посока) + глагол за движение
често разговорно се употребява da с на¬
речие за място) + глагол за движение с
префикс hin-: In Engadin ist es schön.
Da solltet ihr auch einmal hinfahren. Das
ist eine nette Bar. Da werde ich öfter
einmal hingehen.
dahin gehend: Разделно писане: Sie äus-
serte sich dahin gehend, dass ...
dahinter: По новия правопис dahinter се
пише във всички случаи разделно от
глагола: Die Wiesen sollen dahinter (=
зад онова, което току-що е споменато)
kommen. Der Besen wird dahinter stehen.
По настоящем също така: Sie wird schon
noch dahinter kommen. Ich möchte wis¬
sen, was dahinter steckt. t Getrennt-oder
Zusammenschreibung (1.4).
dalassen / da lassen: Слято писане: Sie
hat ihren Mantel dagelassen. Разделно:
Kann ich den Wagen da (= там) lassen,
wo er jetzt steht? T da (1).
daliegen / da liegen: Слято писане: Er hat
völlig erschöpft dagelegen. Разделно:
Lass das Buch da (= на мястото й) lie¬
gen! T da (2).
damit / da... mit: t da (4), t Pronominal¬
adverb (2).
damit / mit ihm / mit dem: t Pronomi¬
naladverb (3).
danach / da... nach: T da (4), t Pronomi¬
naladverb (2).
danach / darnach; daneben / darneben;
danieder / darnieder: t da- / dar- (1).

203
daran
Dandy: Множественото чист e die Dan¬
dys. T -у.
daneben: Наречието daneben се пише
слято със следващ глагол в случаи ка¬
то: Er hat danebengehauen (напр. не
върху, а до гвоздея, пирона). Sie hat da¬
nebengeschossen. Der Kuchen wird
danebengeraten (= не става, не се полу-
;. чава). Der Versuch ist danebengegangen.
Sie hat mit dieser Bemerkung daneben¬
gegriffen. Er darf sich nicht danebenbe¬
nehmen.... wem man das vorjährige Er¬
gebnis danebenhält. Разделно от след¬
ващ глагол, когато daneben в съчетание
със следващия глагол се разглежда ка¬
то сложна група: Er wollte daneben
(напр. до баща си) gehen. Es wird sicher
daneben (= до другите неща) liegen. Das
Auto soll daneben halten. T da (1).
dank: 1. dank seinem Einfluss / dank sei¬
nes Einflusses: Дателният падеж при
dank идва от едно особено синтактич¬
но отношение: Dank sei seinem Einfluss
■ се превръща в dank seinem Einfluss. При
предлози, производни от съществител¬
ни, се употребява обикновено род.п.
(срв, kraft, laut, statt, infolge и т.н.), та¬
ка че и dank се присъединява към тази
група: dank eines Zufalls... kam ich rasch
und mühelos voran (Jens). В мн.ч. пре¬
обладава родителният падеж: danksehr
komplizierter Verfahren (рядко: danksehr
komplizierten Verfahren); dank der Fort¬
schritte der Wissenschaft (рядко: dank
den Fortschritten der Wissenschaft). B
писмената и говорната реч е правилна
употребата на род.п. Ако след dank
стои силно склонено съществително в
мн.ч. без членна форма, се избира да-
теленият падеж, когато родителният не
е еднозначен: dank Fortschritten der
Wissenschaft.
2* dank seiner Fehler: Съчетаването на
dank c нещо негативно се използва са¬
мо, иронично: Dank seiner Hilfe haben
wir es nicht geschafft.
dankbar: Съчетанието dankbar sein ce
употребява c инфинитив c zu само при
един субект: Ich bin dankbar, das erle¬
ben zu können (= че аз мога да изживея
това). При смяна на подлога, се съста¬
вя подчинено изречение: Wir wären Ih¬
nen dankbar, wenn Sie uns die Unterla¬
gen sofort übersenden würden (а не: Wir
wären Ihnen dankbar, uns die Unterla¬
gen sofort zu übersenden).
danke schön / Dankeschön: Разделно пи¬
сане: Er sagte: “Danke schön!“ Ich
möchte ihr nur danke schön sagen. Сля-
TO - при субстантивиране: Er lässt dir
ein herzliches Dankeschön für deine Hil¬
fe sagen.
danksagen / Dank sagen: Правилни са и
двата начина на писане: Sie wollten Gott
danksagen или Dank sagen. Sie danksag¬
te allen Teilnehmenden. Или: Sie sagte
allen Teilnehmenden Dank. При опреде¬
ляща дума пред Dank -само разделно:
Ich will ihm meinen Dank sagen. Er hat
mir aufrichtigen Dank gesagt. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (2.1).
dann / denn: Не бива да се смесват denn
и dann в изречения като Na, dann geht
es eben nicht! (разг. в северните диалек¬
ти: Na, denn geht es eben nicht!).
dar- / da-: T da- / dar.
daran: 1. daran geben / darangehen: Раз¬
делно писане: Sie soll daran gehen und
nicht hieran. Wir können nichts daran ma¬
chen. Sie soll sich daran (напр. на маса¬
та) setzen. Er soll nicht daran rühren.
Слято: Wir wollen darangehen / uns da¬
ranmachen (= започвам). Sie hat alles,
alle Kräfte darangesetzt (= влагам, по¬
лагам). t da (1).
2.	Пренасяне: Според новия правопис
са възможни и двата начина на прена¬
сяне: da-ran и dar-an. Т da-/dar- (1).
3.	daran / dran: Формата dran е разго¬
ворна. Тя се запазва и в съставните гла¬

darauf
204
голи drangehen, dramehmen, dransetzen.
darauf: 1. darauf gehen / draufgehen: B
съчетание c глагол darauf се пише във
всички случаи разделно: Das Buch wird
- darauf (върху току-що споменатото)
liegen. Was wird darauf folgen? Ihr
Schreiben und der darauf folgende Brief¬
wechsel; (по новия правопис разделно
също в: am darauffolgenden [= другия,
следващия] Tag). Er wird nicht darauf
(= до тази мисъл) kommen. Er muss dar¬
auf losgehen. Слято се пише съкрате¬
ната разговорна форма drauf при след¬
ните глаголи: Sie muss noch etwas drauf¬
geben /drauflegen (—добавям, повиша¬
вам). Er ist draufgegangen (= пропадам).
Kannst du mal den Finger draufhalten?
Sie wird drauflosgehen / drauflosarbei¬
ten / drauflosschimpfen.
2.	Пренасяне: По новия правопис са
възможни и двата начина на пренася¬
не: da-rauf и dar-auf. Т da- / dar- (1).
3.	darauf / drauf: Формата drauf е раз¬
говорна: Weil sie drauf und dran war, sich
zu verlieben. Es kommt drauf an, was er
sagt. Глаголите draufgehen, draufknal¬
len, draufhauen, drauflegen са също раз¬
говорни.
4.	darauf / auf dem, auf das: T Prono¬
minaladverb (4).
daraufhin: Слято се пише, когато става
дума за местоименно наречие в сми¬
съл “от такава гледна точка; следствие
на което, за това”: Wir haben unsere
Kartei daraufhin überprüft, ob sie noch
vollständig ist. Ihr Vermögen wurde
daraufhin beschlagnahmt. Разделно се
пише при местоименното наречие dar¬
aufи глаголния префикс hin-: Alles wird
darauf hindeuten. Er wies darauf hin,
dass alle zu erscheinen hätten.
daraus: 1. Пренасяне: По новия право¬
пис са възможни и двата начина на пре¬
насяне: da-raus и dar-aus. Т da- / dar-
(1).
2.	daraus / draus: Формата draus е раз¬
говорна: Ich mache mir nichts draus.
3.	daraus, dass / daraus, wenn: Непра¬
вилно е съчетаването на daraus и wenn.
Възможно е само: Der Streit entsteht
daraus, dass die Begriffe missverstanden
werden, t dass (4).
darein: 1. sich darein ergeben / sich dar¬
einfinden: Разделно писане: Sie wollte
sich nicht darein (= на съдбата си) erge¬
ben. Sie versprach, sich noch einmal dar¬
ein zu vertiefen. Слято: Er soll mir nicht
dareinreden. Sie wird sich schon darein¬
finden. Sie hat ihren Ehrgeiz dareinge¬
setzt. T da (1).
2.	Пренасяне: Възможни са и двата на¬
чина на пренасяне: da-rein и dar-ein.
Т da-/dar-(1).
3.	darein / drein: Формата drein е раз¬
говорна: Sie hat sich drein ergeben. Гла¬
голите dreinhauen, dreinschlagen, [ver¬
dutzt] dreinschauen са разговорни.
darein / darin, worein / worin: Наречия¬
та darin и worin назовават място. Те не
могат да се използват за указване на по¬
соката; остарелите вече darein и worein
се срещат в приповдигнатата реч, т.е.
не може да се каже: Hier ist das Papier,
worin ich Geld gewickelt hatte. a: das
Papier, in das (приповд.: worein) ich
Geld gewickelt hatte. He: Das ist nun
einmal mein Los. Ich muss mich darin
fügen (приповд.): ... darein fügen. Съ¬
що така: sich dareinfinden; seinen Stolz
dareinsetzen, -legen; sich dareinmengen;
dareinrreden и др.
darf: T ich darf / möchte / würde sagen ...
darin: 1. darin sitzen / drinsitzen: Съче¬
танието на darin c глагол се пише във
всички случаи разделно: Wir haben da¬
rin (напр. в лодката) gegessen. Sie hat
auch darin (напр. в тази кът,»)gewohnt.
Слято се пише кратката разговорна
форма drin със следните глаголи: Sie
hat schön dringesessen (= загазвам). Er

205
darum, dass / darum weil
hat bis über die Ohren dringesteckt (=
имаше много работа). Es soll ein Bericht
drin stehen (= отпечатано е във вестни¬
ка).
2.	Пренасяне: Възможни са и двата на¬
чина на пренасяне: da-rin и dar-in. Т da-
/ dar- (1).
3.	darin / drin: Формата drin е разго¬
ворна: Es soll schon jemand drin, ln dem
Spiel ist noch alles drin (= още нищо не
е решено).
4.	darin / in ihm / in dem: Относно упот¬
ребата на darin като относително мес-
тоимение Т Pronominaladverb (3 и 4).
Darlehen / Darlehn: По-употребима от
кратката Darlehn е пълната форма Dar¬
lehen. Кратката обаче се предпочита
при образуването на сложни съществи¬
телни: Darlehnsvertrag, Darlehnshinga¬
be, Spar- und Darlehnskasse и др. Пра¬
вилни са и двете форми.
Darmstädter: Названието за жителите на
град Дармщат се пише във всички слу¬
чай с главна буква, също и в позиция
на несклонено прилагателно пред съ¬
ществително: eine Darmstädter Buch¬
handlung. Т Einwohnerbezeichnunge auf
-er (7).
darnach, darneben, darnieder: T da- /
dar-.	;
darstellen: При sich darstellen als нами¬
ращото се след als съществително е в
имен.п., т.е. то се съотнася със субек¬
та: Er stellt sich als hervorragender Fach¬
mann dar. Винителният падеж тук ос¬
тарява, макар и да се среща у някои пи¬
сатели: Вапуап selbst hat sich ... als ei¬
nen von den finsteren Mächten äußerst
gefährdeten Menschen dargestellt (Nigg).
Тук sich darstellen има значение “пред¬
ставям себе си като, описвам се”.
Т Kongruenz (4.2).
darüber: 1. darüber stehen: Разделно от
следващия глагол се пише darüber:
Darüber stehen die Bücher. Er hat
darüber (= на тази тема) geschrieben. По
новия правопис също така: Sie hat mit
ihrer Anschauung weit darüber gestan¬
den. Sie hat eine Bemerkung darüber ge¬
schrieben. Ich wollte mit der Hand
darüber fahren. T da(l).
2.	Пренасяне: По новия правопис са
възможни и двата начина на пренася¬
не: da-rüber и dar-über Т da- / dar-.
3.	darüber / drüber: Формата drüber е
разговорна: Ich hab noch mal drüber
nachgedacht. Глаголът drüberschreiben
е също разговорен.
darüber hinaus: Съчетанието darüber
hinaus се пише винаги разделно: Sie
wird längst darüber hinaus sein. Sie hat
darüber hinaus (** освен това) viel Neues
zu sagen. Същото се отнася и до със¬
тавните глаголи: Alles, was darüber hi¬
nausweist / darüber hinausführt.
darum: 1. darum kommen / darumkom¬
men: В значение “заггова, ето защо” da¬
rum се пише разделно от следващ гла¬
гол: Darum kommen sie alle. Разделно
също: Ich werde ihn darum (напр. за ус¬
луга) bitten. Слято е изписването при:
Sie ist darumgekommen (~ не го полу¬
чи). Също при: Er hat den Verband dar¬
umgelegt, darumgewickelt, T da (1).
2.	Пренасяне: Възможно е пренасяне
и по двата начина: dar-um и da-rum.
Т da-/dar-(1).
3.	darum / drum: Формата drum е раз¬
говорна. Следните примери са също от
разговорната реч: drumlegen, drumwi¬
ckeln, das ganze Drum und Dran и т.н.
4.	Пунктоация: При свързване на из¬
речения пред darum се поставя запетая:
Sie kennt alle Wege, darum haben wir sie
mitgenommen. Поставя се обаче често
точка и запетая или точка: Hoffentlich
schreibt er bald: darum habe ich ihn drin¬
gend gebeten (или: .. bald. Darum habe
ich...).
darum, dass / darum weil: t dass (4).

darunter
206
darunter: 1. in verschiedenen Ländern,
darunter der / die Bundesrepublik: На¬
речието darunter не управлява опреде¬
лен падеж. Колебанието между дат. и
вин п. в изречение като In verschiede¬
nen Ländern, darunter der / darunter die
Bundesrepublik, ist das beobachtet wor¬
den настъпва поради други причини. В
първия вариант на изречението (с дат.
п.) е изпуснат предлогът in: In verschie¬
denen Ländern, darunter [in] der Bun¬
desrepublik. Във втория вариант (c
имен.п.) наречието стои в началото на
елиптично изречение, изглеждащо в
пълен вид по следния начин: In ver¬
schiedenen Ländern, darunter [befindet
sich] die Bundesrepublik... Коректни ca
и двете конструкции. Същият е и слу¬
чаят в изречението: Mehreren Schülern,
darunter zwei Zehnjährigefrt], wurden
Buchpreise verliehen.
2.	darunter liegen: Разделно от след¬
ващ глагол : Der Ball hat darunter gele¬
gen (напр. под пейката). Es sollen auch
Kinder darunter sein. По новия право¬
пис също в случаи като: Ihre Schätzun¬
gen werden darunter liegen (= ще са по-
ниски). Du hast mit deinen Leistungen
darunter gelegen (= nö-лоши ca). Du
solltest einen Pullover darunter ziehen.
Tda(l).
3.	Пренасяне: Валидни са и двата на¬
чина на пренасяне: da-runter и dar-un-
ter. Т da- / dar- (1).
4.	darunter /drunter: Формата drunter
е разговорна: Es ging alles drunter und
drüber. Глаголите drunterlegen, drunter¬
sitzen са също разговорни.
das / dass: За разлика от das, определи¬
телен член за ср.р., показателно и от¬
носително местоимение, звучащият по
същия начин съюз dass се пише от сре¬
дата на 16-и век сД а по новия право¬
пис с двойно s. Объркване може да има
при Am-изречения, свързани с въп¬
росителни или относителни изрече¬
ния: Was glaubst du, dass sie gesagt hat?
Was ratet ihr, dass ich tun soll? Съюзът
dass е неясен, защото бива предхож¬
дан от was, а четящият или слушащи¬
ят спонтанно иска да продължи с das.
При несигурност може да се препоръ¬
ча следното: das може да се замества
с dieses или welches, докато при dass
това е невъзможно. В горните изрече¬
ния не може да се изпълни такава за¬
мяна, затова там стои dass. Подобен е
и случаят с известната житейска мъд¬
рост Was du nicht willst, dass man dir
tu ’, das füge auch keinem anderen zu (no
Тимотей 4,16). Тук на was в началото
на изречението отговаря das от глав¬
ното изречение (was du nicht willst,...
das füge...), а вмъкнатото като подчи¬
нено от втора степен Ат-изречение
пояснява предпоставеното иш-изре-
чение (всъщност: Was du nicht willst,
dass man es dir tue...). Съвсем друг е
случаят в изречението Was ist es, das
ich tun soll?, в което das не е съюз, a
местоимение. При посочване на отго¬
вора Das, was du tun sollst, ist... това
става очевидно.
da sein: По новия правопис писането е
разделно, независимо от формата и зна¬
чението, т. е. в инфинитив и миналото
причастие: Er soll pünktlich da (= на по¬
соченото място) sein. Sie ist schon oft
da (= там) gewesen. Man muss nur da
sein (= да присъствам). Sie ist nicht da
gewesen (= не присъстваше)./)^ ist
noch nicht da gewesen (= не се е случва¬
ло). Wenn er da ist / da war. Weil so et¬
was noch nicht da war. T da (1); T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.5).
das gleiche / dasselbe: T der gleiche / der¬
selbe.
das heißt (d.h.): Пред das heißt се пише
запетая, когато въвежда приложение:
Wir werden sie am 2. Mai, das heißt an

207
dass
ihrem Geburtstag, besuchen. След das
heißt също се пише запетая, когато
следва съчинено или подчинено изре¬
чение: Wir besuchen sie am 2. Mai, d.h.,
wenn sie Geburtstag hat. Не стои запе-
тая след das heißt, когато следва само
една част от изречението: Wenn ich das
Bild, das heißt seinen oberen Rand, be¬
trachte ... Относно отделните случаи
срв. следната таблица.
Запетая при das heißt и das ist
След das heißt или das ist следва по¬
ясняваща част на изречението, свър¬
зваща се без запетая с das heißt/das
ist
След das heißt (рядко das ist) следва
поясняващо съчинено или подчине¬
но изречение. То се отделя със запе¬
тая.
Am frühen Abend, d.h. nach Büroschluss,
ist der Verkehr besonders stark.
Am frühen Abend, d.h., sobald die Büros
geschlossen haben, ist der Verkehr beson¬
ders stark.
Wir werden ihn am 27. August besuchen,
das heißt an seinem Geburtstag.
Wir werden ihn am 27. August besuchen,
das heißt, wenn er Geburtstag hat.
- Dies war nur ein schwacher, d.h. untaug¬
lieber Versuch.
Wir werden den Vorfall nicht weiter mel¬
den, d.h. keine Strafanzeige erstatten.
Wir werden den Vorfall nicht weiter mel¬
den, d.h., wir haben kein Interesse an ei¬
ner Strafanzeige.
Im Juni, das ist nach meinem Examen,
wollen wir heiraten.
Im Juni, d.i., wenn ich mein Examen hin¬
ter mir habe, wollen wir heiraten.
das ist (d.i.): Пред das ist се пише запе¬
тая, когато въвежда приложение: Ein
Düker, das ist eine im Flussbett verlegte
Rohrleitung, verbindet die Insel mit dem
Ufer. Срв. и горната таблица,
da sitzen / dasitzen: Разделно писане: Er
soll nicht hier, sonderen da sitzen. Sie hat
vorher da (= там> gesessen. Слято: Wie
der Kerl wieder dasitzt! Er hat faul da¬
gesessen. T da (1).
dasjenige: T derjenige,
dasjenige, was: Ha показателното место-
имение dasjenige отговаря относител-
ното was (а не: das): Dasjenige, was sie
am liebsten tun, ist ihnen verboten. (Ho:
Dasjenige Kind, das die richtige Lösung
hat, bekommt einen Preis.)
dass: 1. Натрупване на dass: Стъпало¬
видно изградени изречения с dass тряб¬
ва да се избягват поради еднообразие¬
то на съюза. Следователно не: Ich bitte
dich, dass du, wenn du P. anrufst, ihm
sagst, dass ich in der Zeitung gelesen
hätte, dass zu befürchten sei, dass das
schlechte Wetter noch länger anhält. Тук
по-добре да се употоеби инфинитивна

dass
208
хрупа или безсъюзно подчинено изре¬
чение: Ich bitte dich, wenn du P. anrufst,
ihm zu sagen, ich hätte in der Zeitung
gelesen, es sei zu befurchten, dass das
schlechte Wetter noch länger anhält.
t Treppensatz.
2.	dass / das nicht: T Negation (1).
3.	dass / ob: Съюзът ob въвежда под¬
чинено непряко въпросително изрече¬
ние: Sie fragt, ob es wahr ist (за: Sie fragt:
“Ist es wahr? ”). Ich will wissen, ob es
stimmt (за: Ich will wissen: “Stimmt
es? ”). Съюзът dass обаче въвежда до¬
пълващи изречения, като главното из¬
речение по съдържание може да пред¬
ставя действието като възможно, съм¬
нително или дори отрицателно: Ich
weiß, dass sie kommt (= тя идва). Ich
bezweifle (= съмнявам се), dass sie
kommt. Ich leugne, dass es so ist. Ich weiß
nicht, dass sie kommt. В случаи, в които
е налице възможност, вероятност или
съмнение, говорещото лице е склонно
да употреби ob вместо dass, тъй като
то обърква несигурността на действи¬
ето с въпроса за дейстието (14). Това е
грешка. Така че не: Für den Fall, ob er
wichtige Mitteilungen zu machen hat,
kannst du ... Ob man das später einmal
nachweisen wird, ist nicht ganz ausge¬
schlossen. Ich bezweifle, ob die Erde rund
ist. Във всички тези случаи е правилно
да се употреби dass. Т bezweifeln /zwei¬
feln.
4.	dass / weil / ob / wenn: Местоимен-
ните наречия dadurch, darum, davon и
др. заместват съчетание от предлог +
местоимение: dadurch = durch das; da¬
rum = um das; davon = von dem. Отно¬
шението спрямо средство, причина и
т.н. се покрива от предлога, затова е
достатъчно сьотносимото с корелата да
се изкаже с Лхм-изречение: Das hängt
davon ab, dass das Wetter gut ist. Често
обаче говорещото лице избира плео-
настично съюз (ob), който подсилва
влагания смисъл, напр. спрямо нещо,
стоящо под въпрос: Das hängt davon ab,
ob das Wetter gut ist. Съюзът weil често
се избира, защото той подсилва сми¬
съла на причинността, който видимо в
недостатъчна степен се изказва със съ¬
юза dass: Dieser Schritt wird dadurch
notwendig, dass / weil sich die Verhält¬
nisse grundlegend geändert haben. По¬
добно подсилване е налице и при da¬
her: Das kommt daher, dass/weil du nicht
auf mich gehört hast. Неправилна е оба¬
че замяна на dass със съюз, който не
подсилва, а замъглява смисъла на мес-
тоименното наречие: напр. при свър¬
зване на daraus с wenn: Der Streit ent¬
steht daraus, dass (а не: wenn) die bei¬
den Begriffe nicht schaffgenug präzisiert
werden (T daraus [3]). Поставянето на
dass или weil особено след глаголи за
душевните вълнения предоставя двоя¬
ка възможност за посочването им като
факт и причина: Ich freue mich, dass /
weil schönes Wetter ist. Er ärgerte sich,
dass f weil er diesen Fehler gemacht hat¬
te. Поставянето на wenn вместо dass e
оправдано в случаи, когато съществу¬
ва възможност да се посочи условно
допускане вместо реална събитийност:
Das ist die Folge, wenn man so gutmütig
ist. Реалността е благонамереност, но
тя се пресича с представата, че когато
човек е благонамерен по такъв начин,
последиците са такива. Подобна замя¬
на е невъзможна, когато действието се
отнесе в миналото. Реалната събитий¬
ност на действието стои извън съмне¬
ние до степен, в която условното до¬
пускане се обезсмисля. Следователно
не: Es ist kaum zu verstehen, wenn X
damals diese Lage nichtJur sich ausnutz¬
te. Друг е случаят, когато в миналото
действие преобладава темпоралният
аспект:... und dann schliefen sie.... und

209
Dativ
es störte sie nicht, wenn man über sie hin¬
wegschritt (Koeppen). Съответно в нас¬
тоящето: Es stört mich nicht, dass/wenn
man über mich redet.
5.	dass / wie: След глаголи за съобще¬
ние - забелязвам, проумявам, съобща¬
вам, твърдя и т.н. - wie също не може
да замества dass за установяване на
факт, т.е. не: Ich bemerkte, wie ganz
hinten ein lang aufgeschossenes Wesen
saß. Дали wie е правилно употребено,
може да се провери със заместване чрез
auf welche Weise. В посочения пример
wie е употребено неправилно; в след¬
ващото изречение обаче от Ст. Цвайг
wie е оправдано: Fouche hat... zu spät
bemerkt, wie in zäher, beharrlicher Selbst-
■ arbeit... aus einem Demagogen Robespi-
erre ein Staatsmann ... geworden ist. Ре¬
гистрира се не самият факт, а начинът,
по който Робеспиер се е превърнал в
държавник.
6.	Запетая: а) въведеното с dass под¬
чинено изречение във всички случаи се
отделя със запетая: Die Hauptsache ist,
dass du kommst. Dass du schnell kommst,
habe ich nicht geglaubt. 6) ако dass стои
след съчинителен съюз (напр. aber,
auch, dem, und), запетаята се поставя
пред него: Du sagst mir nichts Neues,
dem dass sie zugestimmt hat, wusste ich
schon gestern. Ich habe alles gesehen,
auch dass sie das Geld eingesteckt hat.
в) c някои наречия dass образува раз¬
ширен съюз. Запетаята се поставя пред
съчетанието: als dass, ohne dass, so dass
(sodass). г) между частите на някои съ¬
четания, т.е. пред самия съюз, е въз¬
можно да се постави още една запетая,
ако съотв. съчетание не се схваща като
единство: geschweige [,] dass; kaum [,]
dass; angenommen [,] dass; vorausge¬
setzt [,] dass и др.
dasselbe: T derselbe.
dasselbe / das gleiche: T der gleiche / der¬
selbe.
dasselbe, was: Ha самостоятелното по¬
казателно местоимение dasselbe съот¬
ветства was (а не: das), т.е.: Sie hat mir
dasselbe gesagt, was du mir gesagt hast.
(Ho: Es ist dasselbe Kleid, das ich gestern
getragen habe.)
Dasssatz / dass-Satz: Според новия пра¬
вопис са правилни и двата начина на
писане. Т dass.
da stehen / dastehen: Разделно изписва¬
не: Er soll nicht hier, sondern da stehen.
Sie hat eben noch da (= там) gestanden.
Слято: Wie der Kerl wieder dasteht! Die
Firma hat glänzend dagestanden. Das
Kind hat allein dagestanden (= нямаше
никакви роднини). T da (1).
das / was: Правилно e: Das Boot, das (a
ge: was) gekentert ist. Ho: Es ist das Tolls¬
te, was ia не: das) ich je erlebt habe, t Re¬
lativpronomen (4).
Daten verarbeitend: Съчетанието Daten
verarbeitend идва от Daten verarbeiten
и се пише само разделно: die Daten ver¬
arbeitenden Maschinen. T Getrennt-oder
Zusammenschreibung (3.1.1).
datieren: Казва се: Sie hat den Brief auf
den 4. Juli datiert, ffij: Der Brief ist vom
4.	Juli datiert. При археологическите
находки се казва: Die Vase wurde auf 250
n. Chr., auf / in das 3. Jahrhundert da¬
tiert. Die Vase datiert aus dem 3. Jahr¬
hundert, aus spätrömischer Zeit, vom Jah¬
re 250 n. Chr. В друго значение се каз¬
ва: Unsere Bekanntschaft datiert (= съ¬
ществува) seit 1945, seit Kriegsende.
T vordatieren/vorausdatieren; nachdatie¬
ren / zurückdatieren.
Dativ (Wemfall, dritter Fall): При същес¬
твителни от мъжки и среден род от сил¬
ното склонение в ед.ч, дателният па¬
деж не носи окончание. В редки слу¬
чаи се поставя окончанието -е: dem Ti¬
sche, dem Lande. Съществителните от
м.р. от слабото склонение получават
14.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Dativ, Akkusativ
210
окончание -[ejn: dem Menschen, dem
Hasen. Съществителните от ж.р. не по¬
лучават окончание в ед.ч. {der Frau). В
мн.ч. дателният падеж носи окончние
-еп или -п, с изключение на съществи¬
телни, получаващи окончание ~s за
мн.ч. {den Tischen, den Ländern, den
Müttern, den Menschen, den Frauen, ho:
den Uhus, den Nackedeis). T Dativ -e.
Относно погрешна употреба на дат.п.
в приложение Т Apposition (1.3). Т Un¬
terlassung der Deklination.
Dativ или Akkusativ: Относно съчета¬
ния като mir/ mich schmerzen die Füße;
in das / in dem Krankenhaus einliefern
t Rektion; срв. глаголи c вариращо уп¬
равление.
Dativ или Genitiv pecn. Nominativ:
Относно съчетания като die Bedeutung
des Flusses, des-wichtigsten Handelswegs
/ dem wichtigsten Handelsweg; mir als
leitendem Arzt/ als leitender Arzt T Ap¬
position (1.1, 1.3 3.1).
Dativ-e: Окончанието -е в даг.п. ед.ч. при
съществителни от мъжки и среден род
(Т Substantiv[ 1.1]) се използва рядко. За¬
пазва се в някои устойчиви словосъче¬
тания: im Grunde genommen, zu Stande
kommen, zu Rate ziehen, zu Pferde sitzen,
zu Kreuze kriechen, im Zuge sein, zu Bu¬
che schlagen и под. Почти винаги без -е
стоят съществителните, окончаващи на
двугласна {dem Bau, dem Ei), и мнопзс-
ричкови, които не носят ударение вър¬
ху последната сричка {dem Frühling, dem
Ausflug). Винаги без е окончаващите на
-еп, -ет, -el, -er съществителни {dem
Garten, dem Atem, dem Gürtel, dem Leh¬
rer), на гласен звук {dem Hurra, dem
Schnee), кратките названия на посоките
на света и наречените по тях ветрове
{von Nord nach Süd, vom West getrieben),
съществителни, употребявани без член
и зависещи от предлог {aus Holz, in Öl)
и силно скланяни чуждици {dem Hotel).
Факултативната употреба на е зависи от
ритъма на изречението, от чувството за
ритъм на говорещото или пишещото ли¬
це: dem Kindfe], im Haus[e], in seinem
Sinnfe], auf demselben Wegfe], auf dem
Land[e], im Raumfe], t Dativ.
Dativobjekt: Косвеното допълнение стои
в дателен падеж (въпрос: wem?) и на¬
зовава предимно някого или нещо,
спрямо когото или което се извършва
глаголното действие: Der Sohn dankt
dem Vater. Ich zürnte ihr. Sie misstraute
diesen Worten gründlich. Sie hilft, wem
sie helfen kann, t Objekt, t Rektion.
Dativus ethicus: T freier Dativ.
Datum / Дата
Често поставяни въпроси
Въпрос
Отговор
Как се оформя дата в писмо?
Точка (1), Brief (2)
Къде се поставят запетаи при изписва¬
не на дата?
Точка(2)

211
Datum
1.	В чист вид датата изглежда напр. така:
04.08.1998	04.08.98	4.8.1998	4. August 1998	4. Aug. 98
Съгласно указанията на Международната организация по стандартизация
(ISO) при цифровото предаване на дати (срв. DIN 5008) при последователност
на годината, месеца и деня се поставя съединителна чертица:
1998-08-24	98-08-24
(Относно дата в началото на писмо Т Brief [2]; относно апостроф при цифра
за година Т Jahreszahl [3]).
2.	В изречение и във връзка с място и час от денонощието са налице следни¬
те възможности:
a)	Sie rief ihn am 3. Juli kurz vor 18 Uhr an. Wir haben [am] Mittwoch um 10 Uhr
eine wichtige Besprechung.
b)	Wir kommen am 30. Oktober, 16.15 Uhr [,] in der Kantine zusammen.
Am Freitag, dem 6. April 1984, gegen 15 Uhr [,] fielen in der Innenstadt die Ver¬
kehrsampeln aus.
c)	Meine Freundin kommt nächsten Freitag, den 17. Luli [,] an.
[Spätestens] Montag, den 5. November [,] reisen wir ab.
Die Tagung findet Donnerstag, den 15.4. [,] im Rosengarten statt.
d)	Am Montag, den 10. Juni 1960 [,] lief das Schiff vom Stapel. Die Familie kommt
am Dienstag, dem 5. September, um 14 Uhr [,] an. - Die Familie kommt am Dienstag,
den 5. September [,] um 14 Uhr an. Bis zum Freitag, dem 15. Oktober [,] hast du Zeit.
- Bis zum Freitag, den 15. Oktober hast du Zeit.
Не се поставя запетая при двучленни обстоятелства за ден и час от деноно¬
щието, придружени от предлози (Т а). Във всички останали случаи се поставя
запетая. Според новия правопис след часа от денонощието като последен еле¬
мент от датата може да стои запетая, щом изречението продължава (Т Ь). При
дата във винителен падеж (без ат) при месеца може да се постави една запетая
(= изброяване) или две (= приложение) (Т с). Ако денят от седмицата е в дателен
падеж (с am; Т d), месецът обикновено се отделя с две запетаи, щом е в същия
падеж (= приложение); по правилата за пункгоация според новия правопис вто¬
рата запетая може и да отпада. Ако при изброяване месецът е посочен във вини¬
телен падеж, запетаята се поставя само един път.

Dauer
212
Dauer: Съществителното die Dauer ce
употребява предимно в ед.ч. В профе-
сионално-специализираната реч се
среща и мн.ч. die Dauern (напр. Vor-
gangsdauern, Tätigkeitsdauern), t Plural
(5).
Dauphine: Във френски това название на
местност е от м.р., в немски обаче, име¬
на на държави и местности, окончава¬
щи на е, обикновено са от ж.р. die Dau¬
phine.
Daus: Съществителното от ср.р. das Daus
в значение “ас, туз“ или “двойка“ (в иг¬
рата на зарове) има като форма за мн.ч.
die Däuser, рядко die Dause.
davon: Разделно писане: Er will nichts
davon abgeben. Sie kann nicht davon las¬
sen. Davon kommen alle Laster. Davon
trage ich zwei Säcke auf einmal. Sie wollte
auf und davon laufen. Слято: Du sollst
davonbleiben (= да не докосваш). Sie ist
davongegangen /davongelaufen. Er hat
sich heimlich davongemacht. Sie hat den
Sack davongetragen. Sie wird ihn davon¬
jagen. Er ist dem Hauptfeld davongezo¬
gen. T da (1).
davon, dass: След davon винаги се пос¬
тавя запетая: Das hast du nun davon,
dass du so lange gefaulenzt hast. Davon,
dass du jammerst, kommt das verlorene
Geld nicht wieder. T dass (4).
davon / da... von: t da (4), t Pronominal¬
adverb (2).
davonfliehen: t Verb (3).
davor: По новия правипис davor се пи¬
ше винаги разделно от следващ глагол:
Der Teppich hat davor gelegen. Sie hat
schweigend davor gestanden; davor hal¬
ten, legen, schieben, setzen, sitzen, stel¬
len. T da (1).
davor/dafür: t dafür /davor.
davor/da ... vor: T da (4), T Pronominal¬
adverb (2).
dazu: Разделно писане: Dazu halte ich das
Licht nicht hoch. Dazu komme ich nicht
hierher. Sie hat mir einen langen Brief
dazu (= по този въпрос) geschrieben.
Was kann ich dazu tun ? Er war nicht dazu
gekommen, zu antworten. Слято: Er muss
sich dazuhalten (= да побърза). Er ist
endlich dazugekommen (= присъедини
ce). Er hat einige Zeilen dazugeschrie¬
ben (= добави). Er hat viele Äpfel dazu¬
getan (= прибави). Sie hat sich etwas
dazuverdient, t da (1).
dazu / da... zu: T da (4), T Pronominalad¬
verb (2).
dazugehörend / dazugehörig: Възможни
са и двете форми: die Pläne und die da¬
zugehörenden /dazugehörigen Zeichnun¬
gen.
dazukönnen: t dafürkönnen / dafür kön¬
nen.
dazwischen: Разделно изписване: Wir
durften dazwischen rauchen. Dazwischen
rufen immer wieder Kinder. Слято: Du
musst einmal ordentlich dazwischenfah¬
ren. Es ist etwas dazwischengekommen.
Sie hat ständig dazwischengerufen. Er ist
mutig dazwischegetreten. T da (1).
de: Тази конкретизираща името състав¬
ка (френ., итал., исп. de “von“, хол. de
“der“) в началото на изречение и но¬
минални изреждания като De-Sica-Fil-
те, De-Gaulle-Rede, De-Kooning-Aus-
stellung, De-Beauvoir-Briefe се пише с
главна буква. Т van.
Deck: Обичайната форма на das Deck за
мн.ч. е die Decks. Тази форма е преми¬
нала от долнонемския във високонем-
ски чрез речта на моряците. Според
езиковата норма формата за мн.ч. е die
Decke, но тя се употребява рядко.
dein: 1. В писмо: Притежателното мес-
тоимение dein, отговарящо на лично¬
то du, се пише според новия правопис
винаги с малка букава. т.е. в писма и
писмени изявления като посвещение,
апел, опрощение, писмена задача и
под.: Als ich deinen Brief erhielt, war ich

213
Delegierte
glücklich. Преценка на учителя в края
на съчинение: Du hast auf deine Arbeit
viel Mühe verwendet. В анкета: Was sind
deine Berufswünsche? И т.н. t Anrede
(2), t Brief (5).
2. Изписване c главна или c малка
буква на dein, deine, deinig: C малка
буква се изписва местоимението: dein
Buch, deine Brille. Ich gedenke deiner.
Също c малка буква след определител¬
ния член, отнасяйки се за нещо споме¬
нато -dein, deinig: Wessen Buch ist das?
Ist es das deinjigje? C главна буква -
субстантивираното местоимение: Dies
war ein Streit über das Mein und das
Dein. Er hat das Mein und das Dein ver¬
wechselt. А също и когато се употребя¬
ва без членна форма: ein Streit über Mein
und Dein, Mein und Dein verwechseln. C
малка или главна буква според новия
правопис: Wie geht es den Deinen / den
deinen? Das Deine / das deine (= това,
което ти принадлежи) habe ich zur Sei¬
te gelegt. Und auch du musst das Dein-
[ig]e/dein[ig]e dazu tun. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4).
deine Karte / deinen Brief habe ich er¬
halten und freue michНе е добре от
стилистична гледна точка изпускането
на ich. По-добре: ... habe ich erhalten.
Ich freue mich ... T Ellipse (1).
deinem Vater sein Haus: T Genitivattribut
(1.3.2)	.
deiner Mutter ihr Auto: t Genitivattribut
(1.3.2)	.
deinerseits / deinesgleichen / deinetwegen
/ deinetwillen: В писма и под. тези ду¬
ми се изписват винаги с малка буква
според новия правопис. Т Anrede (2).
deinetwegen / wegen dir: deinetwegen e
според езиковата норма, a wegen dir -
разговорно, t wegen (2).
deinige / Deinige: T dein (2).
Dekan: Относно адресиране t Brief (7).
deklinabel: Когато прилагателното dekli¬
nabel се скланя, е-то в краесловието от¬
пада: ein deklinables (- склоняема) Wort.
t Adjektiv (1.2.13).
Deklination: Склонение (от лат. declina-
tio “отклоняване, скланяне“) се нари¬
ча промяната във формата на същес¬
твително и други склоняеми части на
речта, изразявано в немски език чрез
четири падежа Т Kasus. Срв. Т Substan¬
tiv, Т Artikel, Т Adjektiv, Т Demonstra-
tivpronoimen, Т Interrogativpronomen,
t Personalpronomen (2),TPossessivpro-
nomen(l),T Reflexivpronomen, t Rela¬
tivpronomen (1), t Numerale.
Deklinationswechsel: T Unterlassung der
Deklination (2.1).
deklinieren: Произхождащият от латински
глагол deklinieren (= скланям) означава
да променям съществително, прилага¬
телно, местоимение или числително по
форма (TDeklination). Т konjugieren.
Dekorateurin: Формата за ж.р. към Deko¬
rateur е Dekorateurin (а не: Dekorateu-
se). Т Titel und Berufsbezeichnungen (3).
delegieren: 1. jemanden zu / in etwas de¬
legieren: Дадено лице е делегирано zu
на конгрес, но in комитет, комисия и
под. (= като представител): Wir haben
zwei Frauen und einen Mann zu dieser
Tagung delegiert. Von jeder Klasse wur¬
den zwei Schülerinnen in das Schülerpar¬
lament delegiert.
2. etwas an / auf jemanden delegieren:
По-високостоящата инстанция може да
прехвърля част от задачите си на по-
нискостоящата. В това значение dele¬
gieren се свързва обикновено с пред¬
лога an: Die Direktorin hat diese Kon¬
trollen an die Abteilungsleiter delegiert.
Bestimmte Kompetenzen sind von den
Landratsämtern an die Gemeinden dele¬
giert worden. Свързването c предлога
auf (auf die Abteilungsleiter, auf die Ge¬
meinden) е рядко.
Delegierte: T Abgeordnete.

Delphin / Delfin
214
Delphin / Delfin: По новия правопис съ¬
ществителното се изписва понемчено
с /; запазва се и правописът с ph.
DEM: t DM.
dem / den: Относно am Montag, dem /den
5.	3. 98 T Datum.
dem / ihm: Относно Das habe ich dem /
ihm schon gesagt и т.н. T Demonstrativ¬
pronomen (5).
dem / ihm: T Relativpronomen (5).
dem ist nicht so: В смисъл “не е така” по¬
някога се чува изразът dem ist nicht so.
В смисъл “да става каквото ще“ - dem
sei, wie ihm wolle. Дателният падеж при
тези изрази се обяснява по аналогия с
дат.п. в mir ist wohl, ihm war traurig
zumute. Определени обстоятелства се
отнасят до лице или предмет чрез
дателен падеж,
demjenigen: Т derjenige.
Demonstrativpronomen
Показателни местоимения
Често поставяни въпроси към показателните местоимения
Въпрос
Отговор
Кога се употребява deren и кога derer?
Точка(2)
Кое склонитбено окончание е правил¬
но: Ich sprach mit Margot und deren net¬
ten Mann или Ich sprach mit Margot und
deren nettem Mann?
Точка(4)
Показателни местоимения са:
der, die, das; t dieser, diese, dieses; t jener, jene, jenes; t derjenige, diejenige, dasje¬
nige; t derselbe, dieselbe, dasselbe.
Трудности създава местоимението der, die, das поради съвпадението му по
форма и звучене с относителното местоимение и определителния член.
ед. ч.
м. р.
ж. p.
cp. p.
MH. 4.
и трите рода
им. п.
род. п.
дат. п.
вин. п.
der
dessen / des
dem
den
die
deren (der)/derer
der
die
das
dessen/des
dem
das
die
deren/derer (der)
denen
die
Относно формите за род.п. ед.ч. des, der, des и der за мн.ч. срв. по-долу, раздел 1;
Относно формите derer (ед.ч.) и derer (мн.ч.) срв. по-долу, раздел 2.

215
Demonstrativpronomen
1.	dessen / des • deren / der * derer / der:
Кратките форми за род.п. на показателното местоимение днес не се изпол¬
зват. Срещат се обаче като определение в род.п. или предложна група, въведена
с von:
Des freut sich das entmenschte Paar (Schiller). Wes Brot ich ess, des Lied ich sing
(Поговорка). Die Karosserie meines Wagens und des meiner Freundin. Aufgrund der
Eingabe von Böll und der von vielen anderen Schriftstellern.
2.	deren / derer:
Понякога формите deren и derer се смесват. Важно е да се запомни, че deren
се употребява за ж.р. род.п. ед.ч. и за род.п. на трите рода мн.ч. (meine Mutter
und deren Freundin; meine Freunde und deren Anschauungen) за вече назованото.
докато derer указва родителния падеж на трите рода (Sie erinnerte sich derer nicht
mehr, die ihr früher so nahe gestanden hatten) за нешо. което следва. Насочващото
derer обикновено се схваща като форма за мн.ч. Затова е добре да се избягва
употребата й за род.п. ед.ч., а да се замества със съществително и der.
(Вместо:) Das Schicksal derer, die diesen Namen trug... (По-добре:) Das Schicksal
der Frau, die diesen Namen trug ... Ich erinnere mich derer / (по-добре) der Frau
nicht mehr, die mich angesprochen hatte.
Срв. също t Relativpronomen (2).
3.	deren/ihr* desen/sein:
Формите за род.п. deren и derer се уотребяват вместо притежателните мес-
тоимения ihr съотв. sein при вероятност за недоразумение:
Margot verabschiedete sich von Edith und deren Mann (c ihrem Mann може да се има
предвид мъжът както на Едит, така и на Маргот). Ralf begrüßte seinen Freund und
dessen Schwester (c seine Schwester може да се има предвид и сестрата на Ралф).
Показателните местоимения deren и dessen винаги се отнасят към спомена¬
тите като последни лице или предмет. В явни случаи не се налага замяна на
притежателното с показателно местоимение:
Ich begrüßte Klaus und seine (ненужно: dessen) neue Freundin. Die Wahl des Stu¬
dentenvertreters und seines (ненужно: dessen) Stellvertreters zog sich hin.
4.	Ich sprach mit Margot und deren nettem Mann:
Deren и dessen са определения за род.п., поради което не оказват влияние на
следващите ги словни групи. Затова следващото ги [субстантивирано] прилага¬
телно или причастие се скланя по силното склонение:

demselben
216
Ich sprach mit Margot und deren nettem (а не: netten) Mann. Vor dem Denkmal und
dessen mit Figuren verziertem (а не: verzierten) Sockel ... Mit Ausnahme unserer
Mitarbeiter und deren Angehöriger (а не: Angehörigen) ...
Определението в род.п. също не се влияе от deren или dessen, а запазва скло-
нитбеното си окончание:
Er freute sich über die Auszeichnung seines Bruders und dessen Schulfreundes (а не:
Schulfreund).
5.	Ich kenne sie. Die wohnt doch
Като признак за неучтивост или немърлива реч се оценява употребата на
показателните местоимения der, die, das вместо личните местоимения er, sie, es
в имен., дат. или вин.п. по отношение на лица, без това да се налага от съобра¬
жение за демонстриране на лично (отрицателно) отношение:
Meine Mutter ist sehr altmodisch. Mit der (вместо: ihr) kann ich nicht darüber spre¬
chen. - Ich weiß es von meinem Vater. Der (вместо: Er) hat es im Betrieb gehört. -
Das ist mein Bekannter. Den habe ich in Berlin getroffen (вместо: Ich habe ihn in
Berlin getroffen).
6.	derem, dessen»:
Формите deren и dessen не се скланят, защото са форми за род.п. Погрешно
е.да се образуват датавните derem и dessem. Понякога обаче при наличие на
предлог с дат.п. това се прави поради склонността deren и dessen да се схващат
като самостоятелни местоимения. Неправилно е: Karl sprach mit Klaus und des¬
sem Freund. Правилно: Karl sprach mit Klaus und dessen Freund. Родителният
падеж dessen зависи от Freund, а не от предхождащото mit (Klaus und dessen
Freund; wegen Klaus und dessen Freund; mit Klaus und dessen Freund. Er sah Klaus
und dessen Freund). Неправилно: Sie sprach mit Margot und derem Mann. Правил¬
но: Sie sprach mit Margot und deren Mann. T Relativpronomen (3).
demselben: Tderselbe.
dem unerachtet, dem ungeachtet: t des¬
sen ungeachtet.
Demut: Думата Demut е от женски род:
die Demut. T -mut.
demzufolge / dem zufolge: Изписването
е слято, когато става дума за местои-
менното наречие, изразяващо смисъла
“затова, следствие на което”: Die Ware
ist beschädigt und wird demzufolge zu¬
rückgeschickt. Demzufolge ist die Ange¬
legenheit geklärt. Предлогът zufolge и
дат.п. ед.ч. на относителното местои-
мение (мъжки и среден род) се пишат
разлелно: Der Vertrag, dem zufolge (спо¬
ред който) sie sich verpflichten ...

217
der
den / ihn: Относно Das kann ich den /ihn
nicht machen lassen и т.н. T Demonstar-
tivpronomen (5).
Den Haag: t Haag, Den.
denkbar: Прилагателното denkbar често
се употребява е смисъл на “много“: Es
geht ihm denkbar gut. Die Arbeiten sind
denkbar schwierig. В тази употреба
denkbar не може да се степенува, т.е.
неправилно е: Es geht ihm denkbarst gut.
Може обаче да се свързва с друго при¬
лагателно в превъзходна степен, пое¬
майки функцията на “най-“: das denk¬
bar solideste Unternehmen; unter den
denkbar schwierigsten Verhältnissen le¬
ben.
denken: 1. Глаголът denken се спряга по
правилното спрежение; втората и тре¬
та основни форми обаче са с промене¬
на основна гласна и краесловна съглас¬
на: denken, dachte, gedacht.
2. Ich denke {,] morgen abzureisen: При
употреба на denken и инфинитивна гру¬
па в смисъла на “възнамерявам да...” е
добре да се поставя запетая с цел от¬
личаване на членовете на изречението.
Т Komma (5.1.4)
Denkmal: 1. Множествено число: Заед¬
но с формата die Denkmäler налице е и
по-слабо употребимата die Denkmale,
срещана по-често в сложни съществи¬
телни като Bau-, Grab-, Kunstdenkmal.
Т 'Mal.
2. Свързващо (s|: В сложни съществи¬
телни с определяща съставка Denkmal
свързващото s не е задължително:
Denkmal[sjkunde, -pflege, -Schändung, -
schütz, -sockel. Формата без свързващо
s е по-често срещаната.
denn: 1. Пунктоация: Пред denn се упот¬
ребява запетая, когато свързва изрече¬
ния: Ich machte Licht, denn es war
inzwischen dunkel geworden. Често оба¬
че в такива случаи се употребяват точ¬
ка и запетая или точка: Erfiirchtete sich
sehr vor dieser Reise; denn er traute sei¬
ner Gesundheit wenig zu. Der Kritiker
hatte es leicht. Denn es war eine gelun¬
gene Aufführung, die er zu besprechen
hatte.
2.	denn / als: Като сравнителна части¬
ца denn вече напълно е изместена от
als. Употребата й е сведена до високия
стил: Er benimmt sich mehr wie ein
Freund denn wie ein Fremder. Er ist mir
mehr denn je verhasst (T als / denn). 3a
да се избегне повторение на als, се пос¬
тавя denn: Er ist als Forscher bedeuten¬
der denn als Schriftsteller (вместо: als
Schriftsteller). T als als / denn als.
3.	denn / dann: Разговорно denn поня¬
кога се употребява в темпорално зна¬
чение вместо dann: Na, denn wollen wir
mal! Според езиковата норма тази упот¬
реба е неправилна. Т dann / denn.
dennoch: 1, Пунктоация: Пред dennoch
се поставя запетая, когато свързва из¬
речения: Der Plan schien aussichtslos,
dennoch wollte ich nichts ändern. Често
обаче се поставят точка и запетая или
точка: Niemand glaubte ihr; dennoch
harrte man aus (или: ...ihr. Dennoch...).
2. Правопис: Думата dennoch се изпис¬
ва c двойно (nn), защото не се усеща
като сложна (пренасяне: den-noch).
denselben: t derselbe.
Deodorant / Desodorant: Днес по-упот-
ребима е формата Deodorant (род.п.: -
s, мн.ч.: -е или -s), по-рядко Desodo¬
rant (род.п.: -s, мн.ч.: -е или -s). Фор¬
мата Desodorans (род.п.: -s, мн.ч.: -ап-
zien или -antid), употребявана по-рано
в литературата по козметика, е остаря¬
ла.
deplaziert / deplaciert: По новия право¬
пис понемчената форма следва етимо-
логическия принцип с tz (от Platz).
Формата deplaciert [,..'si:et] идва от
френски.
der: Т Demonstrativpronomen, Т Relativ¬

der / deren
218
pronomen.
der / deren: T Demonstrativpronomen (1
и 2).
der / die: Относителното местоимение в
изречения като Einer der Studenten, der
или die... се отнася до група, чиито осо¬
бености се поясняват. Затова то се
употребява в мн.ч.: Ich war einer der
vielen Studenten, die dort arbeiteten (a
не: der dort arbeitete). T Relativprono¬
men (7).
der / er; der / ihr: Относно Das muss der
/er doch selbst wissen или Das habe ich
mit der /ihr verabredet и т.н. t Demons¬
trativpronomen (5).
der / ihr: T Relativpronomen (5).
der / welcher: T Relativpronomen (5).
derartig: 1. Склонение: Местоименно-
то прилагателно derartig и следващо
прилагателно, субстантивирано прила¬
гателно или причастие се скланят па¬
ралелно: derartige schlimme Fehler; mit
einem derartigen frechen Betragen; der¬
artige [schwache] Kranke. Слабото
склонение при следващо прилагателно
или субстантивирано прилагателно или
причастие (die Vermeidung derartiger
persönlichen Beschuldigungen; derarti¬
ge Kranken) е вече необичайно. Derar¬
tig се употребява често, подобно на на¬
речието derart, несклонено пред при¬
лагателно: Mit einem derart / derartig
frechen Betragen.
2. Правопис: C малка буква се пише
като определение: derartige Überliefe¬
rungen, etwas derartig Schönes. C глав¬
на по новия правопис при всеки вид
субстантивиране: Ich habe Derartiges (=
такова) noch nie gesehen. Sie habe et¬
was Derartiges noch nicht erlebt. T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.4).
der / die / das: T Genus.
dereinst[ig] / einstig): Наречието einst
може да се отнася както към миналото
(Er war einst einer der besten Sprinter),
така към бъдещето (Du wirst es einst
bereuen). Dereinst се отнася само към
бъдещето: Dereinst wird die Menschheit
in Frieden leben. Отнасянето към ми¬
налото (Ich habe sie dereinst geliebt) ве¬
че не е обичайно. Прилагателното der-
einstig се употребява рядко и се отнася
само към бъдещето. Прилагателното
einstig насочва към миналото: Du wirst
dort deinen einstigen (- предишен) Chef
treffen.... dass man die einstigen Züge (=
предишните черти на лицето) kaum
darin wieder zu finden imstande war
(Broch).
derem: Формата derem е погрешна, няма
дателен падеж към deren t Demonstra¬
tivpronomen (6), T Relativpronomen (3).
deren: deren е атрибутивен родителен па¬
деж. Затова формата не влияе на скло¬
нението в следващата го словна група.
Следващо [субстантивирано] прилага¬
телно или причастие трябва да се скла¬
ня силно: Sie sprach mit Margot und
deren nettem (а не: netten) Mann. Das ist
nur für die Mitglieder und deren Ange¬
hörige. T Adjektiv (1.2.6), T Demonstra¬
tivpronomen (4).
deren / derer: T Demonstrativpronomen
(2), T Relativpronomen (2).
deren / ihr: T Demonstrativpronomen (3).
dere[n]thalben, derentwegen, derent¬
willen: Тези показателни, съотв. отно¬
сителни наречия съдържат t за облек¬
чаване на произнасянето. По-старите
форми без п днес са слабо употреби-
ми.
der gleiche / derselbe: Показателното
местоимение derselbe, dieselbe, dassel¬
be означава подобно на der l die / das
gleiche единството, равнозначността,
идентичността. Идентичността обаче
се отнася не само до едно лице или
предмет (Er besucht dieselbe f die glei¬
che Schule wie ich. Sie tranken alle
nacheinander aus demselben /dem glei¬

219
derweil [en] / dieweil [enj
chen Glas), а до цял вид или род (Ich
möchte denselben /den gleichen Wein wie
der Herr am Fenster. Er hat denselben /
den gleichen Vornamen wie sein Vater. Sie
trafen sich heute um dieselbe / die glei¬
che Uhrzeit wie gestern). Обикновено
контекстът определя вида идентичност,
така че тук няма съществена разлика
между derselbe и der gleiche. Има слу¬
чаи обаче, когато ясно трябва да се раз¬
граничат видовете идентичност: заро-
дова идентичност der gleiche, а за от¬
делното лице или предмет derselbe: Die
beiden Monteure der Firma fahren den¬
selben Wagen = двамата монтьори пол¬
зват колата (една) на фирмата; но: Die
beiden Monteure der Firma fahren den
gleichen Wagen = ...една и съща марка
кола.
der ihr Auto: T Genitivattribut (1.3.2).
derjenige, diejenige, dasjenige: Това по¬
казателно местоимение, съчетано с от¬
носително изречение, е по-убедително
от der, die, das. В изречението DerAn-
tiquar verkaufte die Bücher, die beschä¬
digt waren, um die Hälfte ihres Wertes не
е ясно, дали die е членна форма или по¬
казателно местоимение. Членната фор¬
ма ще участва само като указание, че
става дума единствено за повредени
книги и никакви други. Показателното
местоимение обаче има изборна, детер¬
минираща сила и отличава повредени¬
те книги от останалите. Изборът на die¬
jenigen придава тази яснота. Тромаво¬
то derjenige, der може да се заменя с
wer, по-рядко der: Das wird nur derje¬
nige begreifen, der es erlebt hat. По-доб¬
ре: ...Das wird nur begreifen, wer es er¬
lebt hat или:... der es erlebt hat. За осо¬
бено тромаво се приема derjenige, wel¬
cher, което се употребява само в сми¬
съла на “злосторник“: Du bist also der¬
jenige, welcher [das getan hatj. Sie sind
derjenige, welcher, und haben immer ge¬
gen ihn gehetzt (H. Mann).
derselbe, dieselbe, dasselbe: 1. desselben
/ sein, derselben / ihr (derselbe вместо
притежателно местоимение): По отно¬
шение на съдържание и стил не е доб¬
ре да се употребява derselbe вместо
притежателно местоимение: Das höchs¬
te Bauwerk von Paris ist der Eiffelturm.
Die Höhe desselben (вместо: Seine Höhe)
beträgt 300 m.
2.	derselbe / er, dieselbe / sie, dasselbe /
es (derselbe вместо лично местоиме¬
ние): По отношение на съдържание и
стил не е добре derselbe да се употре¬
бява вместо лично местоимение: Nach¬
dem die Äpfel geerntet worden waren,
wurden dieselben (вместо: sie) auf Hor¬
den gelagert. Понякога derselbe се из¬
бира, за да се предотврати повторение
на еднакво звучащи местоимения: Sie
brachte sie (= ‘портмонето’) ihm unter
die Augen und erst nachdem er an den
Anblick des Gegenstandes gewöhnt
schien, legte dieselbe (вместо: sie sie) am
Rande des Schreibtisches nieder (H.
Mann). Тази замяна обаче не е по-доб¬
ра в стилистично отношение.
3.	in demselben / im selben Verlag: Mec-
тоимението derselbe, dieselbe, dasselbe
се пише винаги слято. Ако съдържащи¬
ят се в derselbe определителен член der
се слива с предлог, втората съставка
(selbe) се отделя: zur selben (= по съ¬
щото) Zeit, ins selbe (= в същия) Flug¬
zeug, vom selben (= от същия) Autor.
4.	derselbe / der gleiche: t der gleiche /
derselbe.
derweilfen] / dieweil[en]: Остаряващите
derweil[en] и dieweilfenJ се срещат спо¬
радично в поезията или със специална
художествена цел; derweilfen] е наре¬
чие със значение “междувременно” и
съюз със значение “докато”: Die ande¬
ren suchten derweilfen] den Park ab.
Derweil sie sich umkleidete, trat er auf

derzeit
220
den Balkon hinaus. Dieweil[enJ е също
наречие със значение “междувремен¬
но” и съюз със значение “докато”. Ка¬
то съюз въвежда не само подчинено из¬
речение за време (.., die Kinderlein
schlafen in einem Gemüsekorb, dieweil
wir oft die halbe Nacht lang schwatzen)
(Frisch), но и за причина: Natürlich üb¬
ten sie ihren Besuchern gegenüber keine
Kirchenkritik, dieweil es ihre Aufgabe war
aufzubauen und nicht niederzureißen
(Nigg)-
derzeit: Наречието отнася към настояще¬
то и има значение “в момента, сега”:
Ich habe derzeit nichts davon auf Lager.
Това се отнася и за прилагателното der¬
zeitig: Der derzeitige Direktor ist Herr
Mosner. Старата употреба на derzeit и
derzeitig е имала и значението “едно
време, по-рано“
des / dessen: Т Demonstrativpronomen (1),
Т Relativpronomen (1).
deshalb: 1. Пунктоация: Пред deshalb
се пише запетая, когато свързва изре¬
чения: Er hatte Angst, deshalb log er.
Често се поставя точка и запетая или
точка: Ich will dir helfen; deshalb bin ich
ja gekommen. (Или: ...helfen. Deshalb bin
ich...)
2. Er kommt deshalb, weilНаречие¬
то deshalb насочва към причината, за¬
това стои в началото на подчинено из¬
речение за причина, а не за цел: Sie
nahm deshalb daran teil, weil... (а не:
um}. Не са правилни следователно из¬
речения като следното: Beim Militär
wird Gesang außerdem noch deshalb ge¬
übt, um das Marschieren unterhaltsamer
zu gestalten (Kirst; правилното e: ...,weil
er das Marschieren unterhaltsamer
macht).
3.	deshalb / dieserhalb: В някои случаи
указващото deshalb се заменя с dieser¬
halb, насочващо към предмет: Ich habe
deshalb / dieserhalb (= заради това не¬
що) bei ihm angefragt. Много рядко в
писмената реч dieserhalb се използва
вместо deshalb.
Desodorant / Deodorant: Т Deodorant /
Desodorant,
desselben: T derselbe,
dessem: Формата dessem е неправилна.
t Demonstrativpronomen (6), t Relastiv-
pronomen (3).
dessen: 1. Der Mann, auf dessen erschöpf¬
tem Gesicht...: dessen е атрибутивен po-
дителен падеж и не влияе върху скло¬
нението на следващата го словна гру¬
па. Затова прилагателното или причас¬
тието на тази група се скланя силно:
Der Mann, auf dessen erschöpftem (а не:
erschöpften) Gesicht der Schweiß glänz¬
te,... Vordem Denkmal und dessen brei¬
tem (а не: breiten) Sockel ... Für den
Kranken und dessen Angehörige... (а не:
Angehörigen). T Adjektiv (1.2.6), T De¬
monstrativpronomen (4).
dessen/sein: T Demonstrativpronomen (3).
dessenthalben, dessentwegen, dessentwil-
len: T dere[n]thalben, derentwegen,
derentwillen.
dessen ungeachtet / dem ungeachtet / des
ungeachtet: Разделно се пишат по но¬
вия правопис dessen ungeachtet, dem
ungeachtet, des ungeachtet, dem unerach-
tet и T. H.
desto: t je (2).
deswegen: Когато свързва изречения,
пред deswegen се пише запетая: Er wur¬
de krank, deswegen musste er den Ver¬
tragabsagen. В такива случаи се пишат
също точка и запетая или точка: Ich
dachte mir schon, dass du später kommst;
deswegen habe ich bis jetzt gewartet (или:
... kommst. Deswegen habe ich ...).
des Weiteren: des Weiteren се пише раз¬
делно и във всички случаи с главна 6ук-
ga: des Weiterjejn darlegen. Des Weiter-
fejn wurde berichtet, dass ... T weit (1).
Detektiv: Съществителното Detektiv ce

221
deutschsprachig / deutschsprachlich
скланя по силното склонение: род.п.
des Detektivs (а не: Detektiven), дапг.п.:
dem Detektiv (а не: Detektiven), вин.п.:
den Detektiv (а не: Detektiven)-, мн.ч. die
Detektive.
deucht: Формите [mir] deucht, deuchte,
[mir hat] gedeucht са стари дублетни
форми на dünken, t dünken (1).
deutlich: При съчетаване c глагол - ви¬
наги разделно писане: deutlich spre¬
chen, schreiben; jemandem etwas deut¬
lich machen. Daraus ist deutlich gewor¬
den, dass...
deutsch: 1. Правопис: а) c малка бук¬
ва: Прилагателното се пише с главна
буква само в имена и при субстантиви-
ране, затова в следните случаи писане¬
то е с малка буква: das deutsche Recht,
die deutsche Sprache, der deutsche Idea¬
lismus, die deutsche Bundesrepublik, die
deutsche Einheit, deutscher Schaumwein,
der deutsche Michel; sie ist deutsche
Meisterin geworden (а в звание или тит¬
ла: Anton G., Deutscher Meister im Eis¬
kunstlauf; T Titel und Berufsbezeichnun¬
gen [2]). C малка буква е писането и в
съчетание с глагол, при което се пос¬
тавя въпросът “wie?”: Sie wollen sich
deutsch unterhalten. Der Brief ist deutsch
geschrieben. Ich kann mit ihm auch
deutsch {- ясно, грубо) reden. Redet sie
- jetzt deutsch oder holländisch? б) c глав¬
на буква: Субстантивираното прила¬
гателно в значение “немски език” от¬
говаря на въпроса “was?”, затова се пи¬
ше главна буква: Sie sprechen kein Wort
Deutsch. Sein Deutsch ist schlecht. Im
älteren Deutsch lautet der Text ... Wir
mussten aus dem Deutschen ins Englische
übersetzen. Er hat eine Vier in Deutsch
geschrieben. Sie kann / lernt / lehrt ver¬
steht Deutsch. Er spricht nur gebrochen
Deutsch. Du verstehst wohl kein Deusch
(= не искаш да ме чуеш)? Jetzt spricht
sie zwar englisch (wie?), aber ihre Mut¬
tersprache ist (was?) Deutsch. Am Ende
des Artikels steht eine Zusammenfassung
in Deutsch. Der Prospekt erschien in
Deutsch und Englisch (*= на двата езика:
немски и английски). По новия право¬
пис с главна буква - също в съчетание
с предлозите auf и in, когато съчетани¬
ето отговаря на въпроса „wie?”: Ihre
Gedichte schreibt sie auf Deutsch, ihre
Prosatexte auf Englisch. Das heißt auf gut
Deutsch (— без заобикалки) Faulheit. Ка¬
то съставна част от име deutsch се пише
също с главна буква Т Namen (5): Die
Deutsche Bibliothek (in Frankfurt), fünf¬
tausend Deutsche Mark, der Deutsch¬
Französische Krieg (1870/71), das Deut¬
sche Arzneibuch, Verein Deutscher Inge¬
nieure, Zweites Deutsches Fernsehen, die
Deutsche Bahn AG. Според новия пра¬
вопис също в: die Deutsche Dogge, der
Deutsche Schäferhund. В някои случаи
съответният начин на писане е регла¬
ментиран извън правилата: Bank deut¬
scher Länder, Gesellschaft für deutsche
Sprache, Institut für deutsche Sprache.
2. Степенуване: Првъзходната степен
на deutsch е der deutscheste, am deut¬
schesten. Относно употребата им T Ver-
gieichsformen (3.1)
Deutsch, das / Deutsche, das: Неизменя-
емата форма das Deutsch обозначава
особеното, по-определеното в изявле¬
ние на този език: Sein Deutsch ist
schlecht. Es gibt viele Fremdwörter im
heutigen Deutsch. Формата на -е е об¬
щото обозначение за езика: Das Deut¬
sche ist eine indogermanische Sprache.
Er hat aus dem Englischen ins Deutsche
übersetzt. T Sprachbezeichnung.
deutsche Botschaft: T Namen.
Deutscher: Казва се общо взето wir Deut¬
schen, по-рядко wir Deutsche, t Adjek¬
tiv (1.2.4).
deutsche Schrift: T Schrift.
deutschsprachig / deutschsprachlich:

Dezember
222
Прилагателното deutschsprachig озна¬
чава “говорещ / говорейки немския
език“ (die deutschsprachige Schweiz) и
“на немски език“ {deutschsprachiger
Unterricht; deutschsprachige Literatur).
Deutschsprachlich обаче означава “от¬
носно / което засяга немски език, кое¬
то се отнася до немски език”, т.е.
deutschsprachlicher Unterricht е обуче¬
ние по немски език, извършвано напр.
на френски или английски.
Dezember: Родителен падеж на името на
месеца е des Dezembers или (рядко) des
Dezember, множественото число die
Dezember: Im Laufe des Dezembers / (по-
рядко:) des Dezember; die kältesten De¬
zember des Jahrhunderts. Когато името
на месеца без членната си форма след¬
ва съществително, стои неизменяема-
та форма {Anfang Dezember, Mitte De¬
zember и под.) или в позицията на при¬
ложение към Monat (des Monats Dezem¬
ber). t Monatsnamen.
Dezimalzahlen: I. T Zahlen und Ziffern
(2). 2. Относно 1,5 ml des Serums wur¬
den / wurde vernichtet T Kongruenz
(1.2.3).
d.h.: T das heißt.
d.i.: T das ist.
Diagonale: Субстантивираното прилага¬
телно се скланя предимно като същес¬
твително, без окончание в ед.ч., в мн.ч.
плюс слабото -п: die Diagonalen. При
употреба без член в мн.ч. е налице и
силно склонение: zwei Diagonalen или
zwei Diagonale.
Diakon: Относно обръщение и адреси¬
ране Т Brief (7).
Diakonat: Думата се употребява в среден
род {das Diakonat), но в богословските
среди в мъжки {der Diakonat),.
Diakonisse / Diakonissin: Суфиксът -in,
прилаган за образуване на съществи¬
телни имена за лица от женски род, при
die Diakonisse е излишен; често обаче
се поставя. Правилни са и двете фор¬
ми. Т Movierung.
diakritische Zeichen: Под диакритичен
знак се разбира знак, поставян върху
буква (напр. ударение или тилда Т Til¬
de или под. Т Cedille) с цел уточняване
на произнасянето й. В правописа на
немския език като диакритични знаци
се използват само водоравните две точ¬
ки, обозначаващи прегласуването на
гласните {ä, ö й). Други знаци се при¬
лагат само в чужди думи и лични име¬
на. Т Набек и Т Trema.
Diät: Думата се пише само с главна бук¬
ва: eine strenge Diät; jemanden auf Diät
setzen. По новия правопис и в Diät le¬
ben.
dicht: 1. der dicht behaarte Körper: Ви¬
наги разделно по новия правопис се
пише dicht пред следващо го минало
причастие, употребено като прилага¬
телно: der dicht behaarte Körper, ein
dicht bevölkertes Land. Степенува се са¬
мо първата дума на посочената словна
група: das am dichtesten bevölkerte
Land. Dichtmaschig обаче е прилагател¬
но, изписвано слято, поради което мо¬
же и да се степенува: dichtmaschiger, ат
dichtmaschigsten. Т Vergleichsformen
(2.5.1) и (2.5.2).
2. dicht halten / dichthalten, dicht ma¬
chen / dichtmachen: Ако в съчетание
dicht може да се разшири или степену¬
ва, писането е разделно: Das Fass wird
[absolut] dicht halten. Sie haben die Iso¬
lierung noch dichter gemacht. Ако раз¬
ширяване или степенуване е невъзмож¬
но, писането е слято: Er kann einfach
nicht dichthalten (разг. за ‘мълча’). Sie
hat ihre Boutique dichtgemacht (разг. за
‘затварям, приключвам’), t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.2).
dichtmaschig: t dicht.
dick: Прилагателното се пише c малка
буква в устойчивото съчетание durch

223
dieser, diese, dieses
dick und dünn. T Groß-oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
die: t Demonstrativpronomen, T Relativ¬
pronomen.
die / der: Относно случаи като Einer der
Studenten, die/der... t der / die.
die / sie: Относно Das kann die / sie nicht
wissen и T.H. T Demonstrativpronomen
(5).
die / welche: T Relativpronomen.
die gleiche / dieselbe: t der gleiche, der¬
selbe.
diejenige: Tdetjenige.
Dienstag: 1. Пренасяне: Пренасянето е
Diens-tag, т.е. по съставки.
2. Dienstagabend: По новия правопис
съчетание, състоящо се от ‘ден от сед¬
мицата’ и ‘част от денонощието’, се пи¬
ше слято: Am Dienstagabend hat sie Ва-
lettstunde, am Mittwochabend Gesang¬
stunde. Am nächsten Dienstagabend ge¬
hen wir aus. Dienstagabende sind fiir die
nächste Zeit belegt. Същото се отнася за
Morgen, Mittag Nacht, не обаче и за früh,
което като следпоставено наречие ([ат]
- Dienstag früh) се пише само отделно.
Относно възможностите Dienstagabend
/ dienstagabends /dienstags abends t Ad¬
verb (3); относно am Dienstag, dem 14.
März / den 14. März T Datum; относно
склонението (des Dienstag[e]s / des
Dienstag) T Wochentage.
Dienstmann: Множественото число edie
Dienstmänner или die Dienstleute. По-
често се използва първата форма.
Т Mann (2).
dienstverpflichten: Глаголът dienstver¬
pflichten се използва чрез формите на
инфинитива и миналото причастие:
Man wollte uns dienstverpflichten. Wir
sind dienstverpflichtet worden. Другите
форми са спорадични: Wenn man uns
dienstverpflichtet, dann ... t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1).
Die Räuber: Казва c “Die Räuber “ haben
(а. не: hat) immer eine starke Wirkung auf
die Jugend ausgeübt (T Kongruenz
[1.2.5]) и "Die Räuber ” heißt ein Dra¬
ma von Schiller (t Kongruenz [1.4.2]).
dies: t dieser, diese, dieses (3).
Diesel: Собственото име Diesel, съкрате¬
но за Dieselmotor, се скланя в род.п.:
des Diesels (по-рядко: des Diesel). Ко¬
ректни са и двете форми. Т Personen¬
namen (2.1.4).
dieselbe / die gleiche: T der gleiche / der¬
selbe.
dieselbe, dieselben: T derselbe.
dieser, diese, dieses: 1. Anfang dieses Jah¬
res: Показателното местоимение dieser,
diese, dieses се скланя по силното скло¬
нение. Формата за мъжки и среден род
родителен падеж е dieses: Anfang die¬
ses (а не: diesen) Jahres; am 10. dieses
Monats; ein Gerät dieses Typs.
2.	Überbringer dieses Schreibens /
Überbringer dieses: Местоимението се
използва както самостоятелно, така и
атрибутивно. В родителен падеж се из¬
ползва само атрибутивно: die Bewoh¬
ner dieser Stadt; der Kragen dieses Man¬
tels. Употребата му като съществител¬
но в der Überbringer dieses (= на насто¬
ящото писмо) е остаряла.
3.	Нефлектирано (неизменяемо) dies:
Вместо средния род dieses често се из¬
ползва dies, особено в самостоятелна
позиция. Изборът на кратката форма
почива върху ритъма на изречението:
Ich wusste, dass es dies gab. Dies alber¬
ne Geschwätz widert mich an.
4.	mit diesem [seinem] ersten Besuch:
Прилагателно, което следва dieser, се
скланя слабо: mit diesem ersten Buch...
Притежателното местоимение обаче и
след dieser се скланя силно: Mit diesem
seinem ersten Buch (ане: mit diesem sei¬
nen ersten Buch) hatte er Erfolg. Също
така: von dieser seiner neuesten Schöp¬
fung; nach dieser ihrer besten Leistung.

dieserart / dieser Art
224
5.	dieser - jener: Ако в изречението ста¬
ва дума за две лица или нелица, спря¬
мо които се включват местоименията
dieser-jener, dieser отнася към послед¬
но споменатото лице или нелице, а je¬
ner - към споменатото като първо:
Mutter und Tochter kamen näher, diese
trug ein Sommerkleid, jene ein Kostüm.
Dieser - jener не винаги отнасят съв¬
сем точно, затова те се заместват с
Т ersterer- letzterer, които са еднознач¬
ни.
dieserart / dieser Art: Трябва да се раз¬
личават неизменяемото показателно
местоимение digßerart “от такъв / този
вид” {Ich kann mit dieserart Leute nicht
umgehen), наречието dieserart “по то¬
зи / същия начин“ (Während ich die¬
serart weiterschrieb...) и дателен, съотв.
родителен падеж на съчетанието die¬
ser Art: Mit dieser Art von Bildern (а не:
dieserart) kann ich nichts anfangen.
diesseits: Като предлог diesseits управля¬
ва родителен падеж: diesseits des Flus¬
ses; die Autobahn diesseits Frankfurts.
При включване на von (die Autobahn
diesseits von Frankfurt) diesseits се прев¬
ръща в наречие.
Die Verlobung (Vermählung) unserer
Tochter...: Относно Die Verlobung (Ver¬
mählung) unserer Tochter beehren wir
uns anzuzeigen T Anzeigen (2).
Differenzial / Differential: По новия пра¬
вопис и двата начина на изписване са
верни.
Diminutiv: Под деминутив се разбира
умалителна форма на съществително
име. Според езиковата норма тя се об¬
разува с -chen и -lein, напр.: Fenster-
chen, Häuschen, Tüchlein, Büchlein. Та¬
ка образуваните думи не са непремен¬
но умалителни съществителни, а изра¬
зяват емоционалното отношение на го¬
ворещото лице към съотв. лице или
предмет и принадлежат на фамилияр-
ния стил {ein Bierchen trinken; ein Häus¬
chen im Grünen haben). Затова малък
обем, малка възраст и под. се посочват
с прилагателното klein; не бива обаче
да възникват плеоназми Т Pleonasmen
като ein kleines Häuschen, ein kleines
Bübchen, mein kleines Mäuschen. Деми-
нутиви като Kindchen, Freundchen мо¬
гат да изразяват предупреждение спря¬
мо възрастни: Nun seid doch vernünf¬
tig, Kindchen! Na warte, Freundchen! He
се възприемат като деминутиви Kanin¬
chen, Mädchen, Dämchen, Liebchen, ко¬
ито са изгубили връзката си c основна¬
та дума или са придобили ново значе¬
ние.
[DIN-jA4-Blatt: При съчетания от вида
[DIN-]А4-Blatt, [DIN-]C6-Umschlag
между А и 4, С и 6 и т.н. не бива да се
слага съединителна чертица, както и да
не се оставя шпация, защото тук буква
и цифра не образуват единство. Т Bin¬
destrich (3.1).
Ding: Според езиковата норма множес¬
твеното число на Ding е die Dinge: Das
sind nützliche Dinge. Aller guten Dinge
sind drei. Формата die Dinger е разго¬
ворна и се отнася или до млади моми¬
чета, или до неща, често оценявани
пренебрежително: Wie diese jungen Din¬
ger doch alle tanzen können! Oder wa¬
ren das keine Rosinen, diese angebrann¬
ten Dinger? (Hausmann).
dingen: Остаряващият глагол dingen “на¬
емам като работна ръка срещу запла¬
щане“ се спряга както по правилното,
така и по неправилното спрежение. По-
употребимата форма за претеритум е
dingte: Er dingte / (рядко) dang einen
Jungen als Führer. Повече се използва
неправилната форма на миналото при¬
частие: Er hat einen Helfer gedungen. Ein
gedungener Mörder sollte die Tat ausfüh¬
ren. В съставните глаголи разпределе¬
нието на формите е различно. Т ausbe-

225
DM
dingen, t bedingen, t verdingen.
Dingwort: t Substantiv.
Dioxid / Dioxyd: T Oxid / Oxyd.
Diphthong: Под дифтонг (двугласна) се
; разбира съчетание от две гласни в ед¬
на дълга, напр. ei вfrei, аи вfaulen, еи в
Freude. При пренасяне дифтонгът се
третира като една гласна: Bei-ne, grau¬
sam,freu-en, Kaiser^beu-gen, säu-men.
Dipl.-ing.: Съкращение за Diplomingeni¬
eur и Diplomingenieurin. Относно ад¬
ресиране T Brief (7).
Diplomat: Съществителното се скланя
слабо. Родителният падеж е des Diplo¬
maten Са не: des Diplomats), дателен и
винителен dem, den Diplomaten Са не:
dem, den Diplomat), t Unterlassung der
Deklination (2.1.2).
dir alst Apposition (3.1).
direkte Rede (wörtliche Rede): За разли¬
ка от непряката реч Т indirekte Rede в
пряката се въвежда нещо дословно, т.е.
така, както е казано, мислено, допус¬
кано. Пряката реч се поставя в кавич¬
ки, а пред нея двуеточие, когато е пре¬
дизвестена, напр.: Er sagte: “Ich kom¬
me morgen. “ Двоеточието остава и в
случаи, когато след пряката реч изре¬
чението продължава: Er sagte: „Ich
komme gleich zu dir“, und legte den Hö¬
rer auf. Челната позиция на пряката реч,
независимо дали завършва с въпроси¬
телен или удивителен знак, се отделя
по новия правопис със запетая от ос¬
таналата част на изречението “Ich kom¬
me morgen ", sagte sie. “Kommst du mor¬
gen? ", fragte sie. “Bleib sofort stehen!"
brüllte sie. Същото се отнася и за меж¬
динната позиция на пряката реч, неза¬
висимо дали съдържа препинателен
знак или не: Als er mich fragte: "Warum
darf ich das nicht? ", war ich sehr verle¬
gen. Der Arzt meinte: "Die Diagnose ist
bedenklich ", und schüttelte den Kopf. Без
запетая и без двоеточие обаче, ако пря¬
ката реч е включена в потока на изре¬
чението: “Ich gehe jetzt“ war alles, was
sie sagte. Nachdem er „Das ist gut“ ge¬
sagt hatte, war ich beruhigt. T Doppel¬
punkt (1),T Anführungszeichen (2. 1 иЗ).
direkter Fragesatz: t Fragesatz.
Direktor / Direktorin: Относно des Di¬
rektors Müller / Diorektor Müllers, der
Direktorin Müller t Titel- ind Bemfsbe-
zeichnungen (1.2 и 1.3).
Dirigent: Съществителното се скланя са¬
мо по слабото склонение: род.п. des
Dirigenten, дат. и вин. dem, den Dirigen¬
ten (а не: dem, den Dirigent). t Unter¬
lassung der Deklination (2.1.2). Относ¬
но des Dirigenten Hofmeyer / Dirigent
Hofmeyers T Titel- und Berufsbezeich¬
nungen (1.2 и 1.3).
Diseountladen: t Amerikanismen /Angli¬
zismen (2).
Diseur / Diseuse: Формата за женски род
към Diseur “рецитатор“ от френски
окончава на-euse (Diseuse). Т Titel- und
Berufsbezeichnungen (1.2 и 1.3).
Diskus: Съществителното има две фор¬
ми за множествено число die Disken и
die Diskusse.
diskutabel: При diskutabel в склонените
му или степенувани форми отпада кра¬
есловното е: ein diskutabler Vorschlag.
Dieser Umstand macht den Plan auch
nicht diskutabler. T Adjektiv (1.2.13).
distributiver Singular: Относно изрече¬
ния като Beschämt senkten sie den Kopf
/ die Köpfe t Kongruenz (1.1).
Disziplin- und andere Schwierigkeiten:
T Bindestrich (1.1).
Divertimento: Множествено число die
Divertimentos, а в професионално-спе-
циализираната реч на музиката die Di¬
vertimenti. Неправилна е формата die
Divertimentis. t Fremdwort (3.4)
DM: DM (Deutsche Mark) е съкращение¬
то за немската марка в съчетание с чис¬
ла: 250 DM / DM 250. DEM е междуна-
15.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

d. M.
226
родната абривеатура, ползвана в чуж¬
бина при международния обмен Т Maß-,
Mengen- und Münzenbezeichnungen (4).
В пресата, предимно икономическата и
то без числа, се използва и D-Mark, без
да е придружено с цифра,
d. М.: Това е съкращението за dieses
Monats (а не: d. M.s). Т Abkürzung (3.1).
doch: Пред doch се пише запетая, когато
чрез нея се въвежда конкретизираща
част: Er probte es oft, doch vergebens.
Когато doch свързва изречения, също
се поставя запетая: Sie versprach mir zu
helfen, doch sie kam nicht. В подобни
случаи често се пишат точка и запетая
или точка: Ich hätte ihm gern geschrie¬
ben; doch ich wusste seine Anschrift nicht.
(Или:... geschrieben. Doch ich wusste...).
doch / ja: Положителният отговор на ал¬
тернативен въпрос, съдържащ отрица¬
ние, е н&ja, а doch; ja е разговорен ва¬
риант: „Stimmt das etwa nicht?“ -
„Doch “ (= напротив, вярно е)! „Hast
du kein Vertrauen mehr zu mir? “ -
„Doch “ (- Напротив, имам ти дове¬
рие)! Когато очакването на задаващия
въпроса е свързано със страх или съм¬
нение, doch се използва вместо ja като
отговор на алтернативен въпрос без от¬
рицание. Чрез doch задаващият въпро¬
са следва да бъде успокоен: „Liebst du
mich noch?“ - „Doch“ (= разбира се,
че те обичам още). При отрицателно
твърдение с doch се противоречи на из¬
казаното: „ Sie gehört nicht zum engeren
Kreis der Bewerber. “ - Doch (= напро¬
тив, тя спада към тесния кръг),
doch / jedoch: Когато doch или jedoch са
в началото на главно изречение, подоб¬
но на наречията, предизвикват инвер-
сия Т Inversion между подлога и сказу-
емото: Siefährt gern Auto, [je]doch fliegt
sie nur ungern mit dem Flugzeug. Инвер-
сията може и да отпада; тогава doch или
jedoch функционират като съюзи: Sie
fährt gern Auto, [jejdoch sie fliegt nur
ungern ... Използват се и двете думи в
изречения като: Sie versprach mir ant¬
worten, [jejdoch sie hat nicht geschrie¬
ben. Ich hoffte, dass er einwilligte,
[jejdoch er lehnte ab. Das ist grausam,
[jejdoch nicht unnütz. Когато свързват
главни изречения, те участват по раз¬
личен начин в инверсията. В такъв слу¬
чай doch стои винаги в началото на
противопоставящото изречение: Man
ist arm, aber nicht unglücklich, der Lohn
ist karg, doch man genießt die abendli¬
chen Stunden (Yens). Jedoch е по-под-
вижно: Er ist fleißig, jedoch fehlt es ihm
an Begabung или ... es fehlt ihm jedoch
an Begabung. От друга страна само
doch може да стои след съюзите und,
aber, oder: Und doch ist es ihr nicht ge¬
lungen, die Firma zu sanieren.
Dock: По долнонемски-ангаийски обра¬
зец обичайната форма за множествено
число е die Docks. Рядко се използва
високонемската литературна форма die
Docke.
Dogma: Множественото число е die Dog¬
men. t Fremdwort (3.4).
Do-it-yorself-Bewegung: T Bindestrich
(3.1).
Doktor: 1. Doktor / Doktorin: След об¬
ръщението Frau употебата е колебли¬
ва: Frau Doktor Meier, (по-рядко:) Frau
Doktorin Meier. Ако титлата стои след
обръщението, често се използват съот¬
ветните названия, определящи пола:
Frau Meier, Doktorin beider Rechte. B
писмената реч несигурността се избяг¬
ва чрез съкращението: Sehr geehrte
Frau Dr Meier.
2. Doktor Meiers / des Diktor Meier:
Doktor не се скланя в съчетание с фа¬
милното име: der Bericht [Herrn] Dok¬
tor / Dr. Meiers. Die Praxis Frau Doktor
/ Dr. Müllers. Doktor не се скланя и ко¬
гато стои с определителния член: die

227
Doppellaut
Villa des Doktor Meier. В писмено и ус¬
тно обръщение докторската титла се
съчетава с името: Herrn Dr. Werner
Martens; Frau Dr. Scholz, Sie haben ...
В писма тя обикновено се съкращава.
Когато искаме да сме много учтиви, из¬
пускаме името, но изписваме Doktor:
Sehr geehrter Herr Doktor! Ако се об¬
ръщаме към носители на титлата от
двата пола (напр. на семинар), обръще¬
нието е Sehr geehrte Damen und Herren
Doktoren, ако участниците са само мъ¬
же Sehr geehrte Herren Doktoren. При
наличие на повече докторски титли за
отделно лице те се поставят една след
друга пред името без запетая: Frau Dr.
phil. Dr. med. Helga Berner. При повече
от три може да се използва Dr. mult. (=
doctor multiplex), но не съкращението
за doctores Т Dres. Т Titel und Berafs-
bezeichnungen (2); T jur. / iur.; t Alpha¬
betisierung (4).
Doktoringenieur / Doktoingenieurin: Наз¬
ванието за инженер съотв. инженерка
с диплом за защитен докторат се из¬
писва без съединителна чертица: Dok¬
toringenieur, Doktoingenieurin. При сък¬
ращаване обаче трябва да се поставя
малко тире Т Bindestrich (2.8): Dr.-lng.
(какго Reg.-Rat и др.).
Dollar: Множественото число е die Dol¬
lars: Auf seine Dollars kann er verzich¬
ten. Ho: in Dollar (а не: Dollars) zahlen.
Dollar не се скланя в съчетание с чис¬
ла над eins: Dieses Auto kostet 5000Dol¬
lar. t Maß-, Mengen-und Münzbezeich¬
nungen (1).
Dolmetsch / Dolmetscher: Формата Dol¬
metsch е пряко продължение на сред-
новисоконемското tolmetschfe] с отпа¬
дане на краесловното е. Dolmetscher е
по-нова форма от 15-ти век, производ¬
на от глагола dolmetschen. Двете фор¬
ми са били използвани дълго време без
разлика помежду им в прякото и пре¬
носно значение. Отличаването в значе¬
нията на Dolmetsch “изразител” и Dol¬
metscher “преводач” е процес, който
още не е завършил. Dolmetsch се изпол¬
зва почти само в Австрия в значение
“преводач”, докато при Dolmetscher за¬
честява преносната употреба.
dominieren: Глаголът dominieren “вла¬
дея“ се свързва с винителен падеж: Er
dominierte die politische Szene seit län¬
gerem.
Domino: В значението “маска, маскара-
ден костюм” думата е от мъжки род der
Domino; а като название за играта das
Domino.
Dompfaff: Името на птицата може да се
скланя в ед.ч. силно и слабо: des Dom¬
pfaffen, dem, den Dompfaffen или des
Dompfaffs, dem, den Dompfaff. В мно¬
жествено число само слабо die Dom¬
pfaffen. T Unterlassung der Deklination
(2.1).
Dompteurin / Dompteise: Формите за
женски род към Dompteur са: на -euse
(Dompteuse) по френски образец и на -
in (Dompteurin). Т Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (3).
Donnerstag: 1. Относно Donnerstagabend
T Dienstag (2).
2.	Относно Donnerstagabend/donners¬
tagabends / donnerstags abends T Ad¬
verb (3).
3.	Относно Am Donnerstag, dem / den
14. März T Datum.
4.	Относно склонението des Donner¬
stages / des Donnerstag T Wochenta¬
ge.
doof: Формите за сравнение на разговор¬
ното doof са doofer (а не: döfer) и doofste
(а не: döfste).
doppelkohlensauer: t doppelt kohlensau¬
er / doppeltkohlensauer.
Doppellaut: t Diphtong.

Doppelpunkt
228
Doppelpunkt / Двоеточие
Често поставяни въпроси към двоеточието
Въпрос
Отговор
Кога се пише главна и кога малка бук¬
ва след двоеточието?
Точка (2), (3), Groß- oder Kleinschrei¬
bung (2.1)
Двоеточието не е знак за край на изречението, а знак, който сигнализира
преход и предизвестие. Той заставя читателя да поспре, за да обърне внимание
на следващото. Двоеточието има следователно задачата да отделя оптически
изречение или част от него, които въвеждат или предизтвестяват текст. Двоето¬
чието може да стои между две изречения, но също и в рамките на едно изрече¬
ние.
1.	Пряка реч:
Двоеточието стои пред пряката реч, когато тя е предизвестена:
Der Präsident sagte: „Ich werde meinem Land treu dienen.“ Die Freundin verkündete:
“Morgen machen wir einen Ausflug.”
Ако предизвестяващото изречение продължава след пряката реч, двоеточи¬
ето остава:
Sie fragte mich: “Weshalb darf ich das nicht?”, und begann zu schimpfen.
След двоеточието пряката реч започва винаги с главна буква (Тdirekte Rede).
2.	Изброяване:
Двоеточието стои пред предизвестено изброяване. Първата дума се пише с
главна буква само ако е съществително:
Sie hat schon mehrere Länder besucht: Frankreih, Spanien, Polen, Ungarn.
Folgende Teile werden nachgeliefert: gebogene Rohre, Muffen, Schlauchklemmen
und Dichtungen.
Не се пише двоеточие, ако пред изброеното са налице думите nämlich, d.h.,
d.L, z. В. Поставя се запетая:
Der Teilnehmerkreis setzt sich aus verschiedenen Gruppen zusammen, nämlich Ar¬
beitnehmern und Arbeitnehmerinnen, Angestellten und Unternehmern. Wir werden
Ihnen alle durch die Dienstreise entstehenden Kosten, d.h. Fahrgeld, Auslagen für
Übernachtung und Essen, ersetzen.

229
Doppelpunkt
3. Изречения, части от изречение, отделни думи:
Двоеточието стои пред цели изречения, части от тях или отделни думи, ко¬
ито са изрично предизвестени. Въз основа на новия правопис първата дума на
цяло изречение се пише с главна буква, а отделната дума, съотв. първата дума на
част от изречението - с малка, освен ако не е съществително:
Das Sprichwort lautet: Der Apfel fallt nicht weit vom Stamm. Haus und Hof, Geld
und Gut: Alles ist verloren. Rechnen: sehr gut. Nächste TÜV-Untersuchung: im Sep¬
tember 2002.
Zweites Konzert des Staatlichen Philharmonischen Orchesters
W. A. Mozart: Symphonie in g-Moll. KV 550
J.	Brahms: Konzert für Klavier und Orchester in B-Dur
Franz Liszt: Sinfonie zu Dantes “Divina Commedia”
Dirigent: Carl Schuricht
Solist: Wilhelm Backhaus
Beginn: 20 Uhr
Ende: gegen 22.30 Uhr
След посочване на фирмени данни като
Ihr Zeichen, Ihre Nachricht vom, Unser Zeichen, Tag, Datum, Bankkonto, Telefon и др.
се поставя двоеточие, когато съобщеното следва в същия ред. Същото се
отнася и до указаното във формуляри, като напр.:
Erfüllungsort:...
Der Direktor / Die Direktorin:...
Lieferadresse:...
Der / Die Erziehungsberechtigte:...
4.	Двоеточие и изписване на цифри:
В математиката двоеточието се използва като знак за действието делене:
16:4 = 4	1:2 = 0,5
При посочване на резултати от спортни състезания и избори, в картографи¬
ята и др. двоеточието изразява числово отношение:
Hamburger SV - Bayern 2 :2. Durch eine klaren 5 :1-Sieg übernahm der Aufsteiger
die Tabellenführung. Der deutsche Tennismeister schlug den Spanier in drei Sätzen
6 :2,6: 3,7 :5. Die Erfolgsaussichten stehen 50: 50. Die Wahlprognosen zeigen ein
; Verhältnis von 60 : 40 für die Kandidatin der konservativen Partei. Die Karte ist im
Maßstab 1 : 5 000 000 angelegt.

doppelt / zweifach
230
Двоеточието се поставя като разделителен знак между часовете, минутите и
секундите при точно посочване на час (секунди и десети от тях се отделят със
запетая):
Die Zeit des Siegers im Marathonlauf beträgt 2: 35 : 30,2 (= 2 часа, 35 минути, 30,2
секунди). Mit 8 : 41,7 Minuten (~ 8 минути, 41,7 секунди) stellte sie einen neuen
Rekord auf. Die Operation beginnt um 05:30 Uhr.
(Вместо двоеточието понякога се поставя само точка: 13.58 Minuten; 4.25.30,9
Stunden; но не: 4: 25.30,9 Stunden)
5.	Двоеточието в съчетание с други препинателни знаци:
Т Fragezeichen; Т Gedankenstrich; t Klammem.
doppelt / zweifach: Разликата между две¬
те думи е следната: zweifach (припов¬
дигнато също: zwiefach) означава две
отличаващи се неща: Er hat ein zweifa¬
ches Verbrechen (напр. убийство и гра¬
беж) begangen. С doppelt се има пред¬
вид два пъти едно и също: Sie muss die
doppelte Summe zahlen. Der Koffer hat
einen doppelten Boden.
doppelt so... wie / doppelt so... als: След
doppelt so (или също halb so) могат да
стоят wie и als. Чрез wie се акцентира
върху (формалнограматическо) равен¬
ство, а чрез als (съществено) неравен¬
ство. Във връзка с предхождащото so
вече се отдава предпочитание на равен¬
ството, т.е. на wie: Er ist doppelt so alt
wie sie (рядко: als sie). T als / wie.
doppelte Negation (двойно отрицание):
t Negation.
doppeltes Akkusativobjekt: T kosten, leh¬
ren, T abffagen, T abhören,
doppelt kohlensauer / doppeltkohlensau¬
er: 1. Въз основа на новия правопис съ¬
четанието се пише разделно: doppelt
kohlensauer, в професионално-специа-
дизираната реч е правилно и слятото
писане: doppeltkohlensauer.
2. Правилно е doppelt kohlensaueres /
doppeltkohlensaueres Natron (а не: dop¬
pelkohlensaueres Natron). Първата със¬
тавка doppelt стои в една редица с ein¬
fach-, dreifach-; -t-то следователно
трябва да е налице (също и: doppelt
wirkend). Тенденцията към doppel- ид¬
ва от образуването на сложни имена с
doppel-'. doppeldeutig, doppelgleisig,
doppelreihig, doppelseitig, doppelsinnig,
doppelzüngig и т.н.
Doppelzentner: T Zentner.
Dorado / Eldorado: El Dorado , буквал¬
но “позлатената [земя]”, е испанското
название за легендарната земя на зла¬
тото и щастието. Думата Eldorado съ¬
държа следователно пълния член el за
испанския, който се е слял със същес¬
твителното. Подобно явление е извес¬
тно при чуждите думи, заимствани от
арабски (Algebra, Alkohol, Elixier). Та¬
ка че се използват както das Dorado,
така и das Eldorado.
Dorn: В смисъла “остра, твърда част на
растение” Dorn носи формата die Dor¬
nen за множествено число, а като наз¬
вание за “бодилообразен” инструмент
или метална част die Dorne (Drehdor-

231
draus / daraus
ne, Fräsdorne и т.н.).
dorthin fahren, fliegen, gehen и т.н. / dort
hinfahren, hinfliegen: T dahin fahren и
T.H.
Dotter: Думата е от мъжки der Dotter и
среден род das Dotter. Формата за жен¬
ски род die Dotter, която се явява в ня¬
кои местни говори, е неправилна.
Dozent: 1. Съществителното се скланя
слабо, т.е. във всички падежи с изклю¬
чение на именителен ед.ч. то носи
окончанието еп: Der Vortrag des jungen
Dozenten war schlecht besucht. Er sprach
mit dem Dozenten, t Unterlassung der
Deklination (2.1.2). При адресиране в
съчетание с Herr и фамилното име
скланянето може и да отпада: Herrn
Dozenten Dr. Müller или Herrn Dozent
Dr. Müller.
2. Относно des Dozenten Meyer / Do¬
zent Meyer T Titel und Berufsbezeichnun¬
gen (1.2 1.3).
Dpf: Използват се съкращенията Pf и Dpf
за Deutscher Pfennig. Формата не е рег¬
ламентирана.
Dr.: t Doktor, T Dres.
Drache / Drachen: der Drache (род. n.:
des Drachen) “дракон, змей, ламя” и der
Drachen (род. n.: des Drachens) “хвър¬
чило; кавгаджия; викингски кораб” се
отличават. В миналото тази разлика не
винаги е била правена, защото засяга
само именителен и родителен падеж
единствено число. Т Substantiv (2.1).
Drama: Множественото число на Dra-
та е die Dramen (а не: die Dramas).
. Т Fremdwort (3.4).
Dramaturg: Съществителното се скланя
слабо. Родителен падеж des Dramatur-
■ gen (а не: des Dramaturgs), дателен и
винителен dem, den Dramaturgen (а не:
dem, den Dramaturg). T Unterlassung der
Deklination (2.1.2).
dran / daran: t daran (3).
drängen / dringen: Глаголът dringen е по¬
стара форма; drängen възниква в сред-
новисоконемски като форма за “под¬
буждам, подтиквам към действие” към
dringen и го измества от преходната му
употреба. Преходният drängen се спря¬
га правилно: Obwohl es sie drängte, ge¬
gen die Absonderung aufzubegehrren
(Apitz). Von allen Seiten gedrängt,... wird
Ludwig XVIII. schwankend (St. Zweig).
Непреходният dringen се спряга неп¬
равилно: Seine Worte, die... aus der Fins¬
ternis drangen (Langgässer). Wenn sie
nicht darauf gedrungen hätte, einen Spe¬
zialisten zu rufen (Edschmid). Това ясно
отличие не винаги е било налице, а ко¬
лебанията съществуват и днес, особе¬
но при dringen auf etwas. Чрез конта¬
минация Т Kontamination към jmdn. zu
etwas drängen се е промъкнало drän¬
gen auf etwas: Jede Masse drängt auf Ak¬
tivierung (Thieß).... denn sonst hätte Lis-
beth wohl... auf Abreise gedrängt (Brod).
Тази контаминация се прилага вече по¬
вече от сто години. - От съставните на
drängen трябва да се обърне внимание
на aufdrängen. Паралелно с правилни¬
те форми на глагола се явява и остаре¬
лият неправилен aufdringen, от който
е възникнало и производното прилага¬
телно aufdringlich: Da kam eines Tages
ein Agent und drang ihm ein paar Lose
auf (G. Fussenegger). Тези неправил¬
ни форми вече се считат за некорек¬
тни. Така че вече не се казва: Diese
Ansicht hat sich mir aufgedrungen, a:
aufgedrängt. He: Er drang es mir auf, ai
Er drängte es mir auf. He: Das Buch ist
ihr aufgedrungen worden, a: aufge¬
drängt worden.
Drangsal: Думата е от женски род die
Drangsal, средният род е остаряла фор¬
ма (das Drangsal). Множественото чис¬
ло е die Drangsale.
drauf / darauf: T darauf.
draus / daraus: T daraus.

drei
232
drei: 1. die Aussagen dreier Zeugen / die¬
ser drei Zeugen: В родителен падеж
drei се скланя, когато се употребява без
член или местоимение пред съществи¬
телно: die Aussagen dreier [einwandfrei¬
er] Zeugen. (Ho: die Aussagen dieser drei
Zeugen.) T zwei (1).
2.	der Sieg dreier englischer / englischen
Reiter: Прилагателно, следващо drei¬
er, се скланя също силно: der Sieg drei¬
er englischer (вече не: englischen) Rei¬
ter. Скланя се обаче слабо, ако следва
субстантивирано прилагателно или
причастие: die Entlassung dreier Ange¬
stellten / (по-рядко:) Angestellter, f zwei
(2).
3.	wir drei / wir dreie: При употреба
като съществително в именителен па¬
деж drei не носи окончание. Формата
wir dreie n под. е разговорна. Т Nume-
rale (3).
4.	zu dreien / zu dritt: T Numerale (4),
T zu + Zahlwort.
5.	Главна или малка буква: С малка
буква се пише числителното: Aller gu¬
ten Dinge sind drei. Wir sind zu dreien
или zu dritt. Der Junge ist schon drei
[Jahre]. Sie kommt um drei [Uhr]. Das
Kind ist auf Platz drei gekommen. Die drei
sagen, dass ...; euch dreien viele Grüße
(в писмо); също така: nicht bis drei zäh¬
len können (разг. = не съм особено ин¬
телигентен); fiir drei essen / arbeiten и
под. (= ям, работя и под. много). Също
така: die drei Grazien; die drei Weisen
aus dem Morgenlande (но като име: die
Heiligen Drei Könige). C главна буква
се изписва съществителното: die Zahl
Drei; eine Drei würfeln. Die Drei ist eine
heilige Zahl. Sie hat in Latein eine Drei
geschrieben, die Note “Drei“ bekommen.
T acht / Acht, t Zensuren.
Dreikäsehoch: Множественото число се
образува със и без s: die Dreikäsehoch
или die Dreikäsehochs.
Dreikönigsfest: T Fugenzeichen.
Dreikonsonantenregel: T Zusammentref¬
fen dreier gleicher Buchstaben,
dreimal so groß / dreimal größer: T -mal
so groß / -mal größer,
dreimal so... wie / als: T doppelt so... wie
/als.
drein / darein: t darein (3).
dreißig: Причината за изписването на
dreißig сß [есцет], а на останалите де¬
сетици с z (zwanzig, neunzig) е следна¬
та: Десетиците се образуват чрез при¬
бавяне на наставката -zig, която произ¬
хожда от започващата с t германска ду¬
ма (срв. tigus = “декада, десетица”).
При съставянето на бройните числа с
тази дума началното t обикновено зас¬
тава след съгласна (zwan-, vier-, fünf- и
т.н.) и се премества съобразно звуко¬
вите закони при разместването на зву¬
ковете във високонемския (6. - 8. век
сл. Хр.) в експлозивна съгласна със
следваща фрикативиа, търкава съглас¬
на ([tzj=г). Между гласни това не ста¬
ва; /-то се превръща във фрикативиа
съгласна, “остро” s ([s] = ß), оттук и
dreißig.
dreist: Превъзходната степен е der dreis¬
teste, am dreistesten. T Verfleichsformen
(2.3).
Drei und drei ist sechs: Неправилно e Drei
und drei sind sechs, асамо Drei und drei
ist sechs. T Kongruenz (1.2.4).
drei viertel: 1. drei viertel / Dreiviertel:
Като определение drei viertel се пише
разделно въз основа на новия право¬
пис: eine drei viertel Stunde (или: eine
Dreiviertelstunde), ein drei viertel Liter
(или: ein Dreiviertelliter), in drei Viertel
der Länge. Писането е разделно и при
посочване на час: Es ist drei viertel zwölf.
Писането е разделно и когато viertel
(или: Viertel) се брои: in drei viertel Stun¬
den (в цифри: 3А Stunden, или: in drei
Viertelstunden = три пъти по четвърт

233
Drittel
час); ein Viertel des Kuchens, drei Vier¬
tel des Kuchens.
2.	drei viertel / drei Viertel: viertel ce
пише c малка буква, когато следва мер¬
на единица: ein drei viertel Kilo, in ei¬
ner drei viertel Stunde. Пред число при
посочване на час също се пише малка
буква: um drei viertel fünf. Във всички
останали случаи Viertel се пише с глав¬
на буква: um drei Viertel größer, ein drei
Hertel des Umsatzes, um drei Viertel vor
fünf.
3.	drei viertel / drei Viertel der Bevöl¬
kerung wohnt / wohnen t Kongru-
emz (1.2.3).
Dres.: Съкращението на doctores e Dres.
и се поставя обобщаващо пред избро¬
ени лица, защитили докторат, напр.:
Dres. R. Müller und Н. Otto, Rechtsan¬
wälte. T Doktor.
dreschen: 1. Форми: В изявително нак¬
лонение сегашно време: ich dresche, du
drischst, er drischt. Повелително накло¬
нение: drischt (а не: dresche!), T e / i-
Wechsel. Претеритумът e ich drosch, a
формата ich drasch е остаряла.
2.	Конюнктив: Рядко използваната
форма на конюнктив 2 днес е drösche.
Формата dräsche е остаряла. Т Kon¬
junktiv (1.3).
Dresdfejner: Жителите на град Дрезден
се наричат Dresdener или Dresdner. В
позицията на определение Dresd[е]пег
се пише винаги с главна буква и не се
скланя: der Dresd[e]ner Zwinger, eine
Dresd[e]ner Stolle, t Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (1 и 7).
drin / darin: T darin (3).
Dr.-Ing.: T Doktoringenieur.
dringen / drängen: T drängen / dringen.
dringlich / vordringlich: C dringlich се оп¬
ределя ‘спешност’: eine dringliche An¬
gelegenheit; die Arbeit ist dringlich; et¬
was als dringlich vormerken; sich etwas
dringlich wünschen. C vordringlich - ‘не¬
отложност’: die vordringlichen Bedürf¬
nisse der Wirtschaft befriedigen; unsere
vordringliche Sorge muss es jetzt sein ...
Двете прилагателни имат сходно зна¬
чение, но не бива vordringlich Да се из¬
ползва вместо dringlich. Съчетанията
die vordringlichen Aufgaben / Fragen /
Vorlagen / Anträge / Aufträge / Woh¬
nungsgesuche обаче са си пробили път.
dritte: Числителното се пише с малка
буква в позиция на определение: das
dritte Kapitel. Jeder dritte Bundesbürger
hat diesen Film gesehen. C главна буква
- субстантивираното числително: Sie
ist die Dritte (= по ред). Nur jeder Dritte
(= в редицата) erhielt die Zulassung. Sie
ist die Dritte (= по успех) in der Klasse.
Wir warten bis zum Dritten [des Monats].
В собствени названия се пише също с
главна буква: der Dritte Punische Krieg;
die Dritte Republik; das Dritte Reich;
Richard der Dritte. Въз основа на но¬
вия правопис и в неофициалното соб¬
ствено название die Dritte Welt, t Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.4), T achte /
Achte, T Namen (4).
Dritte / andere: T andere / Dritte.
drittehalb: Остарялото числително drit¬
tehalb означава der, die, das Dritte zur
Hälfte. C die Maßangabe drittehalb Li¬
ter назоваваме следователно не три и
половина, а само два и половина лит¬
ра. Т halb (2).
Drittel: 1. Склонение: В дат.п. мн.ч.
Drittel най-често се скланя: Mit zwei
Dritteln [der Summe] kommen wir nicht
aus. Ich habe die Arbeit zu zwei Dritteln
geschafft. Налице е и несклонената фор¬
ма, особено когато след. Drittel стои из¬
мерваното: Mit /zu zwei Drittel Kernen¬
ergie soll der Bedarf gedeckt werden.
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
2.	Ein Drittel der Mitglieder stimmte /
stimmten ab: Zwei Drittel der Mann-

dritter Fall
234
Schaft wurden / wurde gerettet: T Kon¬
gruenz (1.2.3).
dritter Fall: t Dativ.
dritte Vergangenheit: T Plusqamperfekt.
Drittteil: Въз основа на новия правопис
съществителното се изписва с три t (Ш).
Досегашното пренасяне (Drit-teil) ста¬
ва Dritt-teil. Т Zusammentreffen dreier
gleicher Buchstaben.
Dr. mult.: Това е съкращението на doctor
multiplex ‘няколко пъти доктор’, t Dok¬
tor.
drohen: Въз основа на новия правопис
поставянето на запетая не зависи от
значението на drohen. Ако drohen се
свързва с инфинитивна група, запета¬
ята не е задължителна: Der Kranke
drohte, sich ein Leid anzutun. Der Kran¬
ke drohte sich ein Leid anzutun. Запета¬
ята служи за по-ясното разчленяване
на изречението или за предотвратява¬
не на недоразумение.
Drohn / Drohne: В речта на пчеларите
думата за “търтей” der Drohn се скла¬
ня слабо: des / dem / den Drohnen.
Общоразговорно думата е от женски
род die Drohne, (родителен падеж der
Drohne, множествено число die Droh¬
nen) и носи преносното значение “без¬
делник (=■ който оставя другите да ра¬
ботят)”.
Drops: Думата е заета от английски фор¬
ма за множествено число (ангя. drops
“капки”) и първоначално се използва
само в мн.ч. При назоваване на ‘един
бонбон’ дълго време има колебание
между der Drops и формата за ед.ч. der
Drop. Последната е отпаднала. В един¬
ствено число днес се използва форма
за мн.ч. der Drops (рядко в среден род:
das Drops), която не се променя в от¬
делните падежи. Така Drops по разви¬
тие попада в една група с Keks - с тази
разлика, че при Keks се използват и ло-
немчени форми на склонение (des Kek¬
ses, die Kekse).
drüber: t darüber.
Druck: Има две думи c еднаквото звуче¬
не Druck. Те се различават по значение
и по формите си за множествено чис¬
ло. Първата е производна на глагола
drücken и отговаря на неговите кон¬
кретни и преносни значения. Формата
за мн.ч. е Drücke (с преглас). Използва
се в сферите на техниката (Dampf-,
Gas-, Über-, Unterdrücke), изкуството
(Gips-, Wachsabdrücke), геологията
(Tier-, Pflanzenabdrücke); също (Fin¬
ger-, Fuß-, Gebissabdrücke, Händedrü¬
cke, Ausdrücke [ = думи, изрази], Ein¬
drücke и др.). Втората, с форма за мн.ч.
Drucke (без преглас), е производна на
глагола drucken “печатам” и се употре¬
бява в сложни думи като Abdrucke, Auf¬
drucke, Firmenaufdrucke, Preisaufdru¬
cke, Ausdrucke, Nachdrucke, Neudrucke,
Überdrucke, Vordrucke и др. T drucken,
T Plural (1).
drucken: В съчетание c предлога auf след
drucken може да се употребяват и вини-
телен, и дателен падеж: Винителният
посочва хартията като цел на печатар¬
ския процес, докато дателният подчер¬
тава мястото, върху което се извършва
отпечатването. Преобладава употреба¬
та на дателен падеж: Die Grafik wird auf
mattem (auf mattes) Papier gedruckt. ...
es war ein dünnes, schlecht auf schlech¬
tem Papier gedrucktes Jahrmarkzsbüch-
lein (Hesse). Оплаголното съществител¬
но der Druck запазва същата характерис¬
тика: Druck auf schlechtes Papier назо¬
вава процеса, дейността ‘отпечатване’,
докато Druck auf schlechtem Papier из¬
разява и конкретното значение на съ¬
ществителното Druck “печатно произ¬
ведение”.
drücken: 1. etwas drückt mir / mich auf
die Schulter: Ако drücken се отнася до
част от тялото, засегнатото лице е в да¬

235
dünken
телен или винителен падеж. Използва
ее повече дателният (датив на съучас¬
тието): Die Kiste drückte mir auf die
Schulter. По-рядко винителен: Der
Rucksack drückt mich im Kreuz. Разли¬
ката между Dativ и Akkusativ е само
формална. В изречение ударението па¬
да винаги върху съотв. част от тялото.
2.	Ihn / ihm drückt der Schuh: Ако drü¬
cken се отнася непосредствено до ли¬
це, употребява се само винителен па¬
деж: Diese Schuhe haben mich schon
immer gedrückt. Същото важи и за пре¬
носната употреба: Ich weiß, wo ihn der
Schuh drückt (= какво му тежи). Дател¬
ният падеж за лице тук е остарял.
3.	sich vor / von etwas drücken: В сми¬
съла “не желая да участвам” са възмож¬
ни vor и von: Sie drückte sich gern von
der Arbeit / vor der Arbeit.
Druckerzeugnis / Druck-Erzeugnis:
T Bindestrich (2.2).
drunter: T darunter (4).
Dschungel: Заимстваното от английски
съществително се употребяваше и в
трите рода: der / die / das Dschungel.
Днес то е от мъжки der Dschungel, ряд¬
ко от среден род das Dschungel; фор¬
мата за женски род die Dschungel е ос¬
таряла.
-&I -t: Т -and / -ant, t -ent / -end, t seid /
seit, Ttod- / tot-.
du: T Groß- oder Kleinschreibung (1.2),
Anrede (1 и 2).
du / dich: В изречението Wenn ich du
wäre,... du е идентифициращ имените¬
лен падеж. Винителният падеж (dich)
е неправилен.
dubios / dubiös: Думата в значение “не¬
сигурен, колеблив” се употребява и в
.двете форми (със и без преглас). Пре¬
обладава непрегласуванага форма. Т -
OS / -ÖS.
dumm: Прегласът в сравнителна (düm¬
mer) и превъзходна (dümmste) степен
се появява едва в 18-ти век; формите
са обичайни и днес. Тези без преглас
са остарели.
Dummejungenstreich: Склонитбените
форми на Dummejungenstreich са или
със запазено -е: des Dummejungen-
streichjejs, die Dummejungenstreiche, ein
Dummejungenstreich и т.н., или разго¬
ворно със склонена първа съставка и по
новия правопис със съединителна чер¬
тица: des Dummen-Jungen-Streichfejs,
die Dummen-Jungen-Streiche, ein Dum-
mer-Jungen-Streich. T Kompositum (7).
dumpf: Формите на степените за срав¬
нение се образуват без преглас: dump¬
fer, der dumpf [е]ste. t Vergleichsformen
(2.1).
dunkel: 1. Отпадане на е-то T Adjektiv
(1.2.13).
2.	Правопис: Субстантивираните при¬
лагателни се пишат с главна буква: das
Dunkle, ein Dunkles. Въз основа на но¬
вия правопис съчетанията от субстан-
тивирани форми и глагол се пишат с
главна буква: im Dunkeln tappen (в зна¬
чение “не зная как да продължа” досе¬
га - с малка, в значение “в мрак” - с
главна), im Dunkeln lassen, sich im Dun¬
keln verlieren, im Dunkeln ist gut mun¬
keln, ein Sprung ins Dunkle.
Dunkelmann: Множественото число е
die Dunkelmänner. T Mann (2).
dünken: 1. dünkt/deucht: Глаголът dün¬
ken има освен по-новите правилни фор¬
ми на спрежение dünkte, gedünkt също
deuchte, gedeucht, т.е. с промяна на ко¬
ренните гласна и съгласни (отчасти
прехвърлена и в сегашно време: mir
deucht). Тези стари форми днес почти
не се използват.
2.	mich / mir dünkt: Заедно със стария
винителен падеж за лицето (mich dünkt)
отдавна навлиза и дателен (mir dünkt).
Днес по-рядко се използва дателен:
“Wenn es dich unvermeidlich dünkt! ", rief

dunkle Ahnung
236
Agathe (Musil). Mit allen ist er Fremd,
um... nur einzig das zu tun, was ihm per¬
sönlich richtig und nützlich dünkt (St.
Zweig). При bedünken дателен вече не
се използва: .... das ... den Menschen
wandellos bedünken mochte (Schröder).
3.	Er dünkt sich ein Heid / einen Hel¬
den: След sich dünken днес се употре¬
бява именителен падеж:/с/г dünke mich
/mir ein Held. Възможният преди дво¬
ен винителен вече не се използва (Du
dünkst dich einen Helden).
dunkle Ahnung: t Adjektiv (4.2).
dünn: l.C малка буква се изписва устой¬
чивото съчетание durch dick und dünn.
2.	Ако dünn може да се разширява или
степенува, писането е разделно: Du
musst den Teig dünner machen. Du musst
dich ganz dünn machen, damit alle Platz
haben. Същото важи и за свързването
на dünn с миналото причастие: [äus-
serst] dünn bevölkerte/besiedelte Gebie¬
te. Ако dünn не може да се разширява
или степенува, изписването е слято: Er
hat sich dünngemacht (= избяга; разг.).
Т Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2).
du oder wir: Du oder wir haben das ge¬
tan. He: Du oder wir hast das getan.
t Kongruenz (2.2).
Dur / Moll: Названията за двата вида то¬
налност Dur и Moll се появяват в нем¬
ски през 16-ти, 17-ти век. В ранните
свидетелства те се пишат отчасти с
малка буква в съответствие с принад¬
лежността си към прилагателните (лат.
durus “твърд”, mollis “мек”); отчасти и
с главна, напр. при употребата им като
съществително име. Днес двете думи
в немски са само съществителни, при
което мажорните тоналности се отбе¬
лязват с главна, а миньорните с малка
буква: in Dur/Moll, [in] A-Dur / a-Moll,
A-Dur-Tonleiter, a-Moll-Tonleiter.
durch: t aufgrund / durch I infolge / von /
vor / wegen / zufolge,
durch-: При свързване c глаголи durch-
образува както делими, така и недели¬
ми съставни глаголи, напр. durchbeißen
/durchbeißen, durchblättern fdurchbtgt-
tern, durchfahren / durchfahren. Недели¬
мите носят ударението си върху гяагол-
ната основа: durchbrochen, durchbreche,
durchbrach, habe durchbrochen. При ин-
финитива zu стои свободно пред гла¬
гола: Er versuchte die Absperrung zu
durchbrechen. При делимите съчетани-
ия durch се отделя и носи ударението:
durchbrechen, ich breche durch, bin /
habe durchgebrochen. При тези глаго¬
ли zu се вмъква между делимата пред¬
ставка и инфиннтива: Sie versuchte den
Stock durchzubrechen t Verb (2). Мина¬
лото причастие на неделимите глаго¬
ли с durch се образуват без ge-: Er hat
die Absperrung durchbrochen, а делими¬
те го вмъкват: Sie hat den Stock durch¬
gebrochen T zweites Partizip (1).
durch / von / mit: Относно употребата на
предлозите при образуването на стра-
дателен залог Т Passiv (1).
durchbläuen: t bläuen,
durchbohren / durchbohren: Двете фор¬
ми се отличават по значение: ein Loch
durchbohren. Sie bohrte den Lauf durch.
Er hat das Brett durchgebohrt. Но в сми¬
съл “пронизвам”: mit Blicken durchboh¬
ren. Sie durchbohrte die Kastanie mit ei¬
ner Nadel. Die Kugeln haben das Brett
durchbohrt. T Verb (2).
durchbrechen / durchbrechen: Двете
форми се отличават по значение. В
смисъла “разчупвам на две, пробивам
отвор” е валидна делимата форма: Sie
bricht die Schokolade durch. Er hat die
Wand durchgebrochen. Der Feind ist an
zwei Stellen durchgebrochen. В значени¬
ето “завладявам (насилствено)” - не¬
делимата: Der Feind hat die Front
durchbrochen. T Verb (2).

237
durchstechen / durchstechen
durchdenken / durchdenken: Двете фор¬
ми са близки по значение: Sie hat das
Problem lange durchgedacht / durch¬
dacht. Но само: ein gut durchdachter, bis
ins Letzte durchdachter Plan, t Verb (2).
durchdiskutieren: t Verb (3).
durchdringen / durchdringen: Двете фор¬
ми се различават по значение. Делима¬
та означава “преминавам през нщ” или
“налагам се в нщ”: Der Regen dringt
durch. Mit diesem Vorschlag ist sie durch¬
gedrungen. Неделимата се използва в
смисъла “преодолявам препятствие”:
Die Strahlen durchdringen dickste Wän¬
de. Der Feuerschein hat die Nacht
durchdrungen. Също така и в значение¬
то “изпълнен съм с”: Sie ist von dem
Glauben durchdrungen, dass...
durcheinander: При съчетаване c глагол
durcheinander (обстоятелство за начин)
се пише във всички случаи разделно
според новия правопис: Alles wird
durcheinander sein. Sie muss ja völlig
durcheinander (= объркана) sein. Er darf
nicht alles durcheinander essen. По но-
вому: Die Sachen sind durcheinander
gepurzelt. Sie wird alles durcheinander
bringen. Ihr dürft nicht durcheinander
reden. T Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (1.4).
Durchfahrt[s|-: При някои от сложните
съществителни с Durchfahrt фугиращо¬
то -S- стои твърдо: Durchfahrtshöhe, -
recht, -Straße, -verbot, при други колеб¬
ливо: Durchfahrt[s]gleis, -signal, -Stati¬
on, -zeit. T -fahrt[s].
durchfiltrieren: T Verb (3).
durchführen / ausführen: t ausführen /
durchfuhren.
durchgehen / durchgehen: Глаголът се из¬
ползва най-често като делим (перфек-
тът се образува и с haben, и със sein
Т haben [1]). В конкретния смисъл из¬
ползваме делимия durchgehen: Sie ist
durch den Wald durchgegangen. Рядко
неделимия: Sie hat den Wald durchgan¬
gen. В преносен смисъл само делимия:
Der Lehrer ist (по-рядко: hat) die Arbei¬
ten durchgegangen. Ihr Temperament ist
mit ihr durchgegangen. T Verb (2).
durchgehend / durchgehende: Норматив¬
на е формата без s: Das Geschäft ist
durchgehend geöffnet. Тази cs се изпол¬
зва в Австрия. Т Adverb (2).
durchkämmen / durchkämmen: В кон¬
кретния смисъл се използва само де¬
лимия глагол: Sie kämmt ihr Haar durch.
Ihr Haar wurde noch einmal durchge¬
kämmt. В преносния употребата е ко¬
леблива: Das Technische Hilfswerk hat
den Wald durchgekämmt / durchkgmmt.
T Verb (2).
Durchkopplung: T Bindestrich (3).
Durchlass: Формата за множествено чис¬
ло е die Durchlässe, а die Durchlässe е
остаряла.
Durchlaucht: Свързаното с Durchlaucht
местоимение се пише с главна буква:
Euer / Eure Durchlaucht.
durchlüften / durchlüften: Двете форми
са близки по значение: Ich habe das
Zimmer gründlich durchgelüftet /durch¬
lüftet. Но само: Ich habe einmal gründ¬
lich durchgelüftet. T Verb (2).
durch’n: Разговорната и диалектна фор¬
ма за durch den може да се пише с апос¬
троф. Т Präposition (1.2.1), Т Apostroph
(1.2).
durchs: Слетите durch и das се пишат без
апостроф. Т Apostroph (1.2), Т Präpo¬
sition (1.2.1).
durchschwimmen / durchschwimmen:
Двете форми се различават по значе¬
ние. Делимата означава “плувам неп¬
рекъснато”: Er ist unter der Brücke
durchgeschwommen. Sie ist zwei Stunden
lang durchgeschwommen. Неделимата -
“пресичам плувайки”: Sie hat den See
durchschwommen. T Verb (2).
durchstechen / durchstechen: Двете фор¬

Durchstechung / Durchstich
238
ми се различават по значение. Делима¬
та означава “промушвам”: Er hat die
Nadel durch das Segeltuch durchgesto¬
chen. Неделимата - “пробождам”: Sie
durchstach das Leder. Sie haben den
Damm durchstochen. T Verb (2).
Durchstechung / Durchstich: Съществи¬
телното Durchstechung назовава проце¬
са “пробождане”: die Durchstechung des
Trommelfells. Съществителното Durch¬
stich също може да назове процеса: ein
Durchstich durch das Trommelfell. Най-
често обаче то назовава резултата от
пробождането, т.е. “отвор; рана”: Der
Durchstich begann zu heilen, t Verbal¬
substantiv.
durch was / wodurch: Нормативно е мес-
тоименното наречие wodurch: Ich weiß
nicht, wodurch sie dazu veranlasst wur¬
de. Разговорното durch + was (Ich weiß
nicht, durch was sie dazu veranlasst wur¬
de) е несполучливо от стилистична
гледна точка. Т Pronominaladverb (5).
durchweg / durchwegs: Формата durch¬
wegs е диалектна, особено в южнонем-
ските и австрийските говори. Т Adverb
(2).
durchziehen / durchziehen: Двете форми
се отличават по значение. Делимата оз¬
начава “провирам”: Wir haben das Ka¬
bel durchgezogen. Gestern sind hier
Schauspieler durchgezogen. Неделима¬
та - “прекосявам; пропътувам”: Streu¬
nende Hunde durchzogen die Gegend.
Viele Flüsse durchziehen die Ebene.
T Verb (2).
dürfen: 1. Миналото причастие на пъл-
нозначния глагол dürfen е gedurft: Sie
hat es nicht gedurft. При употреба на
dürfen като модален глагол след инфи-
нитива не стои gedurft, а dürfen: Sie
hätte es nicht tun dürfen. T Infinitiv (4).
2.	Не бива dürfen да стои плеонастич-
но, т.е. с други думи, изразяващи ‘раз¬
решение’. Следователно не: Ich bitte um
die Erlaubnis, das tun zu dürfen. Д: Darf
ich das tun? или: Ich bitte um die Erlaub¬
nis, das zu tun. t Pleonasmus.
dürfen / können / müssen: Модалният гла¬
гол dürfen означава “имам разрешение”,
können “съумявам, в състояние съм” и
müssen “принуден съм”. Освен това оба¬
че können може да се използва в смисъ¬
ла на dürfen* особено когато се назовава
разрешаващото лице или инстанция:
Meinetwegen kann (~ darf ‘може; аз не
възразявам’) sie machen, was sie will. Auf¬
grund eines Gesetzes können (=* dürfen
‘могат, законът го разрешава’) Spenden
von der Steuer abgesetzt werden. В отри¬
цателни или забранителни изречения
преди често се е използвал müssen вмес¬
то dürfen: Der Ernst... ist etwas sehr Ed¬
les und Großes, aber er muss (= darf ‘не
бива’) nicht störend in das Wirken im Le¬
ben eingreifen. Er bekommt sonst etwas
Bitteres (W. von Humboldt). Man muss (=
darf ‘не бива’) die Leute nicht nach dem
Schein beurteilen. Формата се използва
все още в долнонемските говори: „Das
■ musst (= darfst, sollst) du nicht tun, Fritz! “
В изреченията Wir dürfen Ihnen heute mit¬
teilen, dass ... или Ich darf Ihnen verra¬
ten, dass ... при устно или писмено об¬
ръщение се изказва учтивост, а не раз¬
решение.
dursten / dürsten: В значението “жаден
съм” днес се използва dursten: Das Vieh
durstet. Du trinkst und ich muss dursten.
Безлично и в приповдигнатия стил се
среща и dürsten: Weil ihn durstete / dürs¬
tete, ging er ins Haus. В преносното зна¬
чение “желая страстно” се използва
dürsten: Unser Jahrhundert dürstet nach
einer Tat (Musil). ... ich dürstete nach
Gerechtigkeit (Roth). При durstig се е на¬
ложила непрешасуваната форма, дока-
то старото dürstig се е запазило в blut¬
dürstig.
durstig / dürstig: Т dursten / dürsten.

239
Dynamo
düster: При скланяне или степенуване на
düster обикновено се запазва краеслов¬
ното -е: ein düsterer Tag. Sie blickte noch
düsterer drein. Само при склонитбена-
та форма на сравнителна степен поня¬
кога отпада първото краесловно е: ein
noch düst[e]rerer Blick. T Adjektiv
(1.2.13), t Vergleichsformen (2.2).
Dutzend / dutzend: 1. Правопис: Dutzend
е съществително, поради което се пише
с главна буква. Използва се и като при¬
лагателно за количество, където се из¬
писва с малка буква, защото назовава
неопределена сума: einige Dutzend /
dutzend Hühner, Dutzende/dutzende von
Hühnern; но само: ein ganzes Dutzend,
zwei Dutzend Eier.
2.	Склонение: Като название за брой¬
ната единица “12 парчета "Dutzend ос¬
тава несклонено в мн.ч.: mit zwei Dut¬
zendfrischen Eiern. Като название за не¬
определено количество се скланя в
именителен, винителен и дателен па¬
деж мн.ч., когато последният не е оп¬
ределен от друга дума: Dutzende / dut¬
zende von Fehlem (но: einige Dutzend /
dutzend Fehler), zu Dutzenden / dutzen¬
den и t.h. В родителен падеж мн.ч. Dut¬
zend се скланя като субстантивирано
прилагателно: die Einsprüche Dutzender
/ dutzender von Besuchern.
3.	Броеното след Dutzend: След Dut¬
zend броеното по правило стои в съ¬
щия падеж (Т Apposition [2.2]), а не в
родителен: ein Dutzend hart gekochte
Eier, mit drei Dutzend frischen Eiern. B
значението “неопределено количество”
броеното днес се свързва с von или със
същия падеж (като приложение); ряд¬
ко се употребява родителен падеж: mit
Dutzenden /dutzenden [von] kleinen Fah¬
nen / (рядко:) kleiner Fahnen. T Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen.
4.	Ein Dutzend Eier kostet / kosten ...:
При Duzend като бройна единица ска-
зуемото най-често е в единствено чис¬
ло, защото се схваща именно като еди¬
ница: Das / Ein Dutzend Eier kostet 4,20
DM. C оглед на броеното може да се
употреби и множествено число: Ein
Dutzend Eier kosten 4,20 DM. T Kongru¬
enz (1.1.3).
Dutzend / dutzend Mal: Въз основа на
новия правопис не се пише вече слято
и с малка буква, а винаги разделно. Та¬
ка, както и досега viele / einige Dutzend
Male. По новому: Ich habe sie [viele]
Dutzend Mal/Dutzende Mal gewarnt. Er
ist ein Durzend Mal dort gewesen. Вмес¬
то изписването c главна буква при на-
зоваване на неопределено количество
е възможно и изписване с малка буква:
viele dutzend Mal, einige dutzend Male,
dutzend[e] Mal[e]. t Dutzend / dutzend,
12Mal.
duzendweise: t -weise.
du und er: Du und er [, ihr] habt euch ge¬
freut. Ане: du und er haben sich gefreut.
T Kongrruenz (2.1).
du und ich: Du und ich [, wir] haben uns
gefreut. Ане: Du und ich haben sich sehr
gefreut. T Konfruenz (2.1).
du und sie (множествено число): Du und
sie [, ihr] habt euch gefreut. А не: Du
und wir haben sich sehr gefreut. T Kon¬
gruenz (2.1).
du und wir: Du und wir [, wir] haben uns
sehr gefreut. А не: Du und wir haben sich
sehr gefreut. T Kongruenz (2.1).
Dynamit: Съществителното е от среден
род das Dynamit, а не от мъжки (der Dy¬
namit).
Dynamo: Dynamo е съкращение от die
Dynamomaschine, поради което преди
е била използвана предимно формата
в женски род die Dynamo. Днес норма¬
тивна е само кратката форма в мъжки
род (der Dynamo), защото се е откъс¬
нала напълно от сложното съществи¬
телно.

е
240
яат
t Р
■ншО
е: Относно изписване и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) (e-Laut); Т Einzelbuchsta¬
ben (des Е, zwei Е); Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5) (das e in Lerche).
-е: 1. Относно Geschrei / Geschreie, Ge¬
heul /Geheule и т.н. f Substantiv (2.3).
2.	Относно irr /irre, blöd/blöde, lang/
lange и т.н. t Adjektiv (1.2.14).
3.	Относно Schutz / Schütze, Hirt / Hir¬
te, Tür / Türe и т.н. T Substantiv (2.3).
4.	Относно im Sinn / im Sinne, im Haus /
im Hause, auf dem Land /aufdem Lande
T Dativ-e.
5.	Относно различните форми на от¬
падане на е при глаголи (gehen /gehen,
schrieen /schrien, laufe/lauf, tränkest/
tränkst и т.н.) T Indikativ, T Imperativ,
t Konjunktiv. Срв. също T Apostroph.
6.	Относно отпадане на е при прилага¬
телни (dunkele/dunkle и т.н.) Т Adjek¬
tiv (1.2.13).
7.	Относно отпадане на е при степени¬
те за сравнение (finsterer /finstrer и т-н.)
Т Vergleichsformen (2.2).
8.	Относно отпадане на е при имена на
жителите на съотв. селище (Tegerseer и
т.н)Т Einwohnerbezeichnungen auf -er (3).
9.	Относно отпадане на е при глаго¬
ли на -ein и -егп и производните им
съществителни: Глаголи, чийто инфи-
нитив завършва на -ein, -егп (sammeln,
wandern) губят краесловното е в Е и 3.
л. мн.ч. сег.вр.: wir sammeln; sie wan¬
dern. В 1. л. ед.ч. сег.вр. изяв.накл. гла¬
голите на -ein по-често губят е-то (ich
sammle, а_и ich sammele), отколкото те¬
зи на -егп (ich wandre; но много често
и ich wandere). Производните от гла¬
голи на -ein съществителни, окончава¬
щи на -ung, са склонни също към отпа¬
дане на е-то: Wandlung, Sammlung, Ent¬
wicklung, Abwechslung, Handlung. При
някои обаче се предпочита формата с
е: Besiegelung, Bespiegelung, Gabelung,
Bekrittelung. Съществителни, произ¬
водни от глаголи на -егп и окончаващи
на -ung, най-често запазват е-то: Wan¬
derung, Linderung, Teuerung.
е / ä: t ä / е, t Aussprache (1).
e / i-Wechsel: Повечето неправилни гла¬
голи c основна гласна е (ä, ö) във 2. и
3.	л. ед.ч. сег.вр. (и формата за пов.накл.
в ед.ч.) се прегласуват в i (ie). Това яв¬
ление се нарича смяна на е в / (e/i-смя-
на): geben , du gibst, er gibt, gib!; ber¬
gen du birgst, er birgt, birg!; gebären, du
gebierst, sie gebiert; erlöschen, du er¬
lischst, er erlischt. Смяната е налице и
при производни или съставни на съотв.
глаголи: verbergen, du verbirgst и т.н.
Не са се поддали на e/i-смяната, съотв.
не са претърпели такава глаголи като
bewegen, denken, gären, stecken, weben
и gehen, stehen. Правилните глаголи не
са подложени на e/i-смяна.
Еац de Cologne: Думата, заимствана от
френски, е от ср. и ж. р., най-често оба¬
че cp. das Еаи de Cilogne.
eben: При скланяне или степенуване на
eben краесловното е най-често остава:
ein ebenes Gelände. Die Landschaft ist
hier ebener als im Süden, t Adjektiv
(1.2.13). T Vergleichsformen (2.2).
ebenso: 1. ebenso - wie /ebenso - als: Спо¬
ред езиковата норма правилното е
ebenso - wie (а не: ebenso - als): Das ist
ein ebenso spannendes wie lehrreiches
Buch. Sie ist ebenso groß wie ich. Също¬
то се отнася и за изречение за сравне¬
ние: Er muss sich ebenso quälen, wie ich

241
EGmbH / EgmbH
mich früher gequält habe. А не:... wobei
ihn der Chorgesang ebenso entzückte, als
ihn die Dialektik... völlig kalt ließ (Nigg).
T als / wie (2).
2.	Правопис: Според новия правопис
ebenso се пише винаги разделно от
следващо го прилагателно или наречие:
Sie spiel ebenso gut Klavier wie ich;
ebenso lange Beine; ebenso viele Tage,
ebenso wenige Punkte. По новия право¬
пис също: ebenso oft, ebenso weit,
ebenso viel, ebenso wenig. Ich hätte
ebenso gut wie zu Hause bleiben können.
Сложното ebensovielmal може да се пи-
ще и слято, и разделно: ebenso viel Mal.
ebenso auch: t Pleonasmus.
ebensolch: Следващо [субстантивирано]
прилагателно или наречие се скланя па¬
ралелно (TAdjektiv [1.1]): nach ebensol¬
cher exakter Zeitnahme. (В единствено
число трябва да се обръща внимание
на разликата с solch, където склонени¬
ето е най-често слабо: in solcher ange¬
sehenen Stellung).
echt: В значение “чист, не имитация”
прилагателното echt може да образува
със следващо ш прилагателно сложна
дума (echtsilbem, echtgolden) или слов¬
на група {echt silbern, echt golden). Съ¬
щото важи и за изречението: Das Be¬
steck ist echtsilbem / echt silbern. (В то¬
зи случай досега беше възможно само
разделното писане). Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.2).
Eck /Ecke: Нормативното e die Ecke; das
Eckce казва в южнонемската и австрий¬
ската разговорна реч, участва обаче и
в сложни съществителни като Dreieck,
Vieleck. В професионално-специализи-
раната реч на спорта das Eck обознача¬
ва ъгъла на вратата при игра с топка:
Der Ball ging ins untere / ins lange Eck.
edel: При скланяне или степенуване от¬
пада краесловното е на edel: ein edler
Tropfen, Möbel aus edlerem Holz. T Ad¬
jektiv (1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
Edelmann: Множественото число на
Edelmann e Edelleute. T Mann (2).
edieren / editieren: Двата глагола са из¬
ведени от латинския “edere” (= изда¬
вам). В съвременния немски edieren се
свързва твърдо със значението “изда¬
вам книги”, авпрофесионално-специ-
ализираната реч на информатиката най-
често се употребява editieren в значе¬
ние “нанасям, изтривам, променям дан¬
ни в компютър”, директно заимствано
от английския глагол edit. През edition
последният се свежда до същия латин¬
ски произход “editio, edere”.
-ее: Относно Tegemseern т.н. Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (3).
Effekte / Effekten: Силната форма за
мн.ч.die Effekte е множественото чис¬
ло на der Effekt “въздейстие, ефект, ре¬
зултат”, докато die Effekten носи значе¬
нието “ценни книжа” и се употребява
само в мн.ч.: Sie legten ihre Gelder in
Effekten an.
egal: При съчетаване на egal със съюз или
наречие често има колебание, къде стои
запетаята. Egal може да се възприеме
като елипса; запетаята стои между глав¬
ното и елиптичното изречение или меж¬
ду елиптичното и подчиненото: Ich wer¬
de gehen, [es ist] egal, ob du mitkommst
oder nicht. В последния случай запетая¬
та може и да се изпусне: Ich werde ge¬
hen, egal ob du mitkommst oder nicht. Съ¬
що така: Bitte schreib mir, egal [,] wo du
bist. А и при следната последователност
на изреченията: Egal [,] was du tust, ich
werde es akzeptieren.
EGmbH / EgmbH: Съкращението се из¬
писва c главна буква Е, защото съчета¬
нието е част от фирмено име, а при¬
частията (тук: Eingetragene) в имена се
изписват с главна буква. Възможно е и
писането с малка буква eGmbHпоради
възприемането на eingetragene като
16.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

eh
242
конкретизираща част. В много случаи
в основата им лежат често и по-стари
форми на регистрация. Т е. V. & Е. V.
eh: Наречието eh в съчетанията seit eh
undje и wie eh und je се пише без апос¬
троф. T Apostroph (2.2), Т ehe.
eh., e.h., E. h.: T ehrenhalber,
ehe: 1. ehe / ehe nicht: Съюзът ehe служи
за свързване на събития с различна пос¬
ледователност във времето: нещо нас¬
тъпва едва след като нещо друго вече е
настъпило: Ich kam nach Hause, ehe das
Gewitter begann (т.е. бурята още не бе¬
ше започнала, когато аз вече бях у до¬
ма). Съюзът ehe следователно вече съ¬
държа негаггивност и не е правилно след
отрицателно главно изречение в подчи¬
неното, въведено с ehe, също да се съ¬
държа отрицание. Следователно не:
Man darf die Wagentür nie öffnen, ehe man
sich nicht umgesehen hat. A: Man darf die
Wagentür nie öffnen, ehe man sich umge¬
sehen hat. Ако освен последователност
във времето се изказва и условност, на¬
личието на отрицание и в главното, и в
подчиненото изречение е допустимо:
Ehe ihr nicht alle still seid, kann ich euch
das Märchen nicht vorlesen (- ако преди
това не...). t Negation (2).
2.	Запетая: Въведено с ehe подчинено
изречение се отделя със запетая. Относ¬
но подробности срв. таблицата на стр.
7250.
3.	Съкращаване: При съкращаване на
ehe в eh според новия правопис не би¬
ва да се употребява апостроф: Eh ich
nach Hause gehe, muss ich noch was er¬
ledigen. T Apostroph (2.2).
ehebrechen: Употребява се само инфи-
нитивьт ehebrechen: Du sollst nicht ehe¬
brechen. Иначе: Ich breche / brach die
Ehe / habe die Ehe gebrochen: wenn er
die Ehe bricht. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (2.1).
Ehemann: Множественото число na Ehe¬
mann e die Ehemänner, t Mann (2).
eher: Казва се eher... als, а не eher ...statt.
Не е правилно:... sie (die Fama) erhält
durch Labres Beziehungslosigkeit... eher
eine Potenzierung statt eine Erhellung
(Nigg). Правилно:... eher eine Potenzie¬
rungais eine Erhellung. t nicht eher, bis.
Запетая при ehe
1. Съюзът еЛе въвежда подчинено из¬
речение за време, отделяно със запе¬
тая.
1. Съюзът ehe е част от съчетание,
което се схваща като единство, и не
се отделя със запетая.
Er prüfte alle Möglichkeiten, ehe er sich
entschied.
Er überprüfte alle Möglichkeiten, noch
ehe der Gegner einen Zug tat.
Sie prüfte, ehe sie sich entschied, alle
Möglichkeiten.
Ehe sie eine Entscheidung traf, prüfte sie
erst alle Möglichkeiten.
Wir wohnten drei Jahre lang Haus an
Haus, ehe wir uns kennen lernten.
Eine halbe Stunde ehe ihr Zug kam, fuhr
meiner ab.

243
Eigenschaftswort
Wir wohnten, ehe wir uns kennen lern¬
ten, schon drei Jahre lang Haus an Haus.
Mein Zug fuhr ab, eine halbe Stunde ehe
ihrer kam.
Ehe wir uns kennen lernten, wohnten wir
schon drei Jahre lang Haus an Haus.
Mein Zug ist, kurz ehe ihrer kam, abge¬
fahren.
2. В някои съчетания пред ehe може
да се постави допълнително запетая:
Ich habe ihn öfter angerufen, zum Beispiel
[,] ehe er ins Krankenhaus kam.
Други примери за подобни съчета¬
ния: besonders [,] ehe [,]; beispielsweise
[,] ehe; nämlich [,] ehe; vor allem [J ehe
Ehrenbezeigung / Ehrenbezeugung:
Изразът Ehrenbezeigung “военен поз¬
драв към началство” понякога се заме¬
ня с Ehrenbezeugung^ bezeigen/bezeu¬
gen.
ehrenhalber: Съкращението за ehrenhal-
■ ber e e.h., по-рядко eh. C E. h. се съкра¬
щава валидният преди правопис на
Ehren halber, званието се прилага в тех¬
ническите висши училища: Dr.-Ing. E.h.
Т Doktoringenieur.
Ehrenmal: Множественото число е Eh¬
renmale или die Ehrenmäler. Т 'Mal.
Ehrenmann: Множественото число е
Ehrenmänner. Т Mann (2).
Eid: По новия правопис изписването е
an Eides statt (досега: an Eides Statt).
T 'statt.
Eidotter: t Dotter.
Eigelb: 1. Eigelb / Gelbei: Нормативното
название e Eigelb. Gelbei (= жълто яй¬
це) е диалектна дума, употребявана
предимно в северните райони.
2.	Множествено число: Субстантиви-
раното прилагателно за цвят Gelb в Ei¬
gelb е предметно название, скланя се и
има форма за мн.ч.: des Eigelbs, die Ei¬
gelbe, einige Eigelbe. В съчетание c
бройни числителни обикновено Eigelb
не се скланя: 3 Eigelb, mit 5 Eigelb, t Ei¬
weiß.
eigen: 1. При склонение на eigen краес¬
ловното е обикновено не отпада: mein
eigenes Zimmer. Т Adjektiv (1.2.13).
2.	С главна буква се пише съществи¬
телното das Eigen, приповдигнато за
“собственост”: Sie möchte gern etwas Ei¬
genes haben. Sein Eigen wurde ein Raub
der Flammen. По новия правопис тук
се отнасят и следните устойчиви съче¬
тания: Er nennt dieses Land, dieses Haus
sein Eigen. Sie macht sich diese Argumen¬
te, diese Auffassung, diesen Standpunkt
zu Eigen. Sie gab ihm das Haus zu Ei¬
gen.
Eigennamen: t Flussnamen, t Gebäuden¬
amen, T geographische Namen, T Perso¬
nennamen, t Staatennamen.
Eigenschaft: В съчетанието in seiner Ei¬
genschaft als след als се употребява са¬
мо именителен падеж: Ich sprach mit
ihm in seiner Eigenschaft als Vorsitzen¬
der (а не: Vorsitzendem). T Attribut (2).
Eigenschaftswort: T Adjektiv.

eilen
244
eilen: 1. ich bin geeilt / es hat geeilt: B
значение “тичам, бързам” (със или без
цел) eilen образува перфект с sein: Ich
bin sehr geeilt. Wir sind zum Bahnhof
geeilt. В значение “бързо е, спешно е”
eilen образува перфект с haben: Es hat
nicht geeilt. Hat die Angelegenheit sehr
geeilt?
2.	eilen / sich eilen: Разликата между ei¬
len и sich eilen се състои в следното:
eilen се отнася до бързото придвижва¬
не на лице или лица, докато sich eilen
до общата необходимост за свършване
на нещо и отговаря по значение на раз¬
говорното schnell machen: Ich werde
mich eilen, nach Hause zu kommen.
'ein (членна форма): 1. mit lauter Stim¬
me / mit einer lauten Stimme: Разши¬
ряването на устойчиви номинални гру¬
пи и изрази с неопределителния член
със стилистична цел трябва да се при¬
лага сдържано: mit einer lauten Stimme
вместо mit lauter Stimme; eine blutige
Rache nehmen вместо blutige Rache neh¬
men: einen tätigen Beistand leisten вмес¬
то tätigen Beistand. Подобни похвати се
отъждествяват с маниерничене.
2.	Das Urteil war mild / ein mildes:
t Adjektiv (1.2.9).
3.	mit ein paar Bohnen» mit ein wenig
Liebe, mit ein[em] bisschen Grieß: ein
paar и ein wenig не се скланят. В съче¬
танието ein bisschen неопределителни-
ят член ein може да се скланя; bisschen,
което първоначално означава “хапчи-
ца”, макар и да се пише с малка буква,
носи характера на съществително.
'ein (неопределително местоимение): 1.
der Besuch eines unserer Vertreter / ei¬
ner unserer Vertreter * bei der Rück¬
kehr eines / einer meiner Mitarbeiter:
Родителен падеж единствено число
мъжки и (среден) род на неопредели-
телното местоимение е eines, затова се
казва: der Besuch eines unserer Vertreter
и bei der Rückkehr eines meiner Mitar¬
beiter, но в ж. p.: bei der Rückkehr einer
meiner Mitarbeiterinnen. Неправилна e
формата за имен. n. einer: Ein neuer
Bestseller steht auf dem Programm einer
der erfolgreichsten Verleger der Welt (Die
Zeit). Погрешна е и формата einem:
Durch den Ausfall des Abteilungsleiters
(правилното e: eines) von drei Sachbe-
arbeiteem ...
2.	Das ist einer der schönsten Filme, die
/ den...: Относителното местоимение
в такива изречения се отнася не до еди¬
нични примери, а до група, от която е
взет примерът: Er war einer der schöns¬
ten Filme, die ich je gesehen habe (а не:
den ich je gesehen habe), t Relativpro¬
nomen (7).
3.	Правопис: Неопределителното мес¬
тоимение ein се изписва само с малка
буква във всички форми.
4.	Относно Das soll einer wissen t man
(1).
3ein (числително бройно): 1. ein / eins:
Eins се употребява при броене и смя¬
тане; то идва от средния род eines: Die
Uhr schlägt eins. Eins, zwei, drei. 1,5 (че¬
те се: eins Komma fünf) und 2,1 (чете
се: zwei Komma eins). По същия начин
след hundert-, tausend-: tmdertf und]eins,
tausendfundjeins (но: einhundert и т.н.).
В съчетание със съществително (атри-
бутивно) се употребява ein: при по-го-
лямо число + und и следващо същес¬
твително в ед.ч. ein се скланя: hundert-
undein Salutschuss, hundertundeine Sei¬
te, mit tausendundeinem Weizenkom, ein
Märchen aus Tausendundeiner Nacht.
Ако следващото съществително е в
мн.ч., ein не се скланя (а und отпада):
mit hundert[und]ein Salutschüssen, Es
wurden tausend [und] ein Salutschüsse
abgefeuert. Не се скланя ein при дроб¬
ни числителни, при изказване на мате¬
матически действия и съществително¬

245
einbegriffen
то Uhr. Ein Sechstel multiplziert mit ein
Viertel; mit V5 (ein Achtel) des Gewichts
(при представа за конкретна дробна
част формата е склонена: Er ist mit ei¬
nem Fünftel des Betrages beteiligt). Wir
treffen uns nach ein Uhr. Несклонено ein
между число и дробна част е обичайно
и правилно също в съчетания като ein
Weg von fiinfeinhalb Kilometern, nach
zweieinviertel Jahren. Същото се отна¬
ся и до ein, свързано чрез oder, bis, und
с zwei и ander: Gedulden Sie sich noch
ein bis zwei Tage. Ein und dem andern
kann man es schon sagen. Familien mit
einf em] oder zwei Kindern. Също и в das
ist ein und dasselbe, в in ein[em] und ei¬
nem halben Jahr. В съчетание c mehrere
обаче ein се скланя: für einen oder meh¬
rere Betriebe; der Ausfall eines oder meh¬
rerer Konsonanten.
2.	eines Jahres / dieses einen Jahres:
Бройното числително ein се скланя ви¬
наги силно, когато стои само пред съ¬
ществително; същото се отнася и за ро-
дателен падеж: die Hälfte eines Brotes,
einer Wohnung; binnen eines (а не: ei¬
nen) Jahres (срв. таблица в раздел Т Ar¬
tikel). При наличие на определителен
член или силно склонено местоимение
ein се скланя слабо: der Ertrag des/die¬
ses eines Jahres.
3.	in einem / ein Meter Höhe: Пред наз¬
вания за мерки ein обикновено се скла¬
ня: mit einem Liter Milch, für einen Zent¬
ner Weizen, nach einem Kilometer. Die
Öffnung ist einen Fuß breit, der Stab ei¬
nen Meter lang. Der Betrag wird einen
Monat nach Lieferungföllig. Изпускане¬
то на склонението в този случай е раз¬
говорно.
4.	Правопис: С изключение Hader Eine
■ (== Бог) и jmds. Ein und Alles sein брой¬
ното числително ein се изписва с мал¬
ка буква.
4ein (наречие): С изключение на съчета¬
нията bei jemandem ein und aus gehen
(= общувам c нкг; срв. обаче t einge¬
hen) и nicht aus noch ein wissen (= без¬
помощен съм) наречието ein образува
глаголни съчетания (с делима състав¬
ка), които обикновено назовават посо¬
ката на действието и се свързват с пред¬
лога in + вин. п.: eintreten in ein Zimmer
(t in / nach (zu / bei). Относно дателен
падеж след in Т in (1).
einander gegenseitig: Употребата на ei¬
nandergegenseitig е плеонастична. Мо¬
же да се каже само Sie schadeten
einander или Sie schadeten sich gegen¬
seitig (но не: Sie schadeten einander ge¬
genseitig). t Reflexivpronomen (3);
T Pleonasmus.
einarbeiten: След einarbeiten in обикно¬
вено стои винителен падеж, защото
преобладава представата за посока на
действието (въпрос: wohin?): Sie muss
sich in dieses Aufgabengebiet noch ein¬
arbeiten. Дателният падеж е също въз¬
можен: Sie muss sich in diesem Aufga¬
bengebiet (= в тази област) noch einar¬
beiten.
einbauen: След einbauen in преобладава
винителният падеж поради представа¬
та за посока на действието (въпрос: wo¬
hin?): Sie baute einen Widerstand in die
Schaltung ein. По-рядко се употребява
дателен падеж: In der Tür (вместо: in
die Tür) wurde ein zweites Schloss einge¬
baut. Особено при пасив на състояни¬
ето: In diesem Modell ist die besondere
Anlage bereits eingebaut.
einbegriffen: 1. Думата einbegriffen (съ¬
що inbegriffen) се употребява след съ¬
ществително, изразяващо включвани¬
те лице или предмет: Erzählte alles, den
Schnaps des Freundes einbegriffen. При
това съществителното, което посочва
включеното лице или предмет, е във
винителен падеж, ако е свързвано с до¬
пълнение в род., дат. или вин. п.: Er

einbetten
246
nahm sich der Verletzten an, den Attentä¬
ter einbegriffen. Sie misstraute ihrer
Umgebung, ihrer Freundin einbegriffen.
Ако се свързва c подлога, то е в имени¬
телен падеж: Alle Menschen, der Pilot
einbegriffen, kamen ums Leben. Der
Hausrat wurde vernichtet, der wertvolle
Bauernschrank einbegriffen.
2. След einbegriffen in може да се упот¬
реби както дателен, така и винителен
падеж: In diesem Preis / in diesen Preis
sind alle Extras einbegriffen. Най-често
се избира дателен: Frühstück und Bedie¬
nung sind im Preis [mit] einbegriffen.
einbetten: T eingebettet,
einbezahlen / einzahlen: Срв. T Auf¬
Schwellung.
ein bisschen: Относно mit ein bisschen /
mit einem bisschen Geduld T 'ein (3).
einbläuen / einbleuen: Правописната раз¬
лика между einbläuen = “слагам пране
в синка” и einbleuen = “напердашвам”
вече не съществува; и двете значения
се пишат чрез einbläuen. Т bläuen,
einbrechen: В съчетание с предлога in
einbrechen се употребява с винителен
падеж, когато преобладава представа¬
та за посоката на действието, т.е. “нах¬
лувам насилствено (с намерение гра¬
беж)”; перфектьт се образува със sein:
Sie wollen in die Bank einbrechen. Sie
sind in die Bank eingebrochen. Дателни¬
ят падеж се използва при преоблада¬
ване на представата за мястото, кьдето
значението на einbrechen е “извършвам
грабеж”; перфектьт се образува с ha¬
ben: Sie wollen in der Bank einbrechen.
Sie haben in der Bank eingebrochen.
eindeutig / unzweideutig: Разликата e
следната: Eindeutig означава “ясно,
недвусмислено”, т.е. не е възможно
друго тълкуване: Die Sachlage war
mithin so weit eindeutig und das war gut
(Broch). Unzweideutig изразява ‘пред¬
намерена яснота; възможно е и друго
тълкуване, но то е явно отречено’: Das
Ministerium gab für diesen Fall unzwei¬
deutige Bestimmungen heraus. Die Erklä¬
rung betonte die Notwendigkeit einer un¬
zweideutigen Stellungnahme (Rothfels).
eindringen: След eindringen in обикно¬
вено се употребява винителен падеж
поради преобладаващата представа за
посока на действието (въпрос: wohin?):
in ein Haus, in ein Dickicht eindringen.
Das Wasser drang in den Keller ein. B
перфект е възможен и дателен падеж:
Der Feind ist in die (рядко: der) Stadt
eingedrungen.
Eindruck: 1. Множественото число e die
Eindrücke: Sie konnte neue Eindrücke ge¬
winnen. В печатарската техника - die
Eindrücke. T Druck.
2.	Причастието gewonnen е излишен ат¬
рибут на Eindruck: Wie sind Ihre gewon¬
nenen Eindrücke? вместо: Wie sind Ihre
Eindrücke? T zweites Partizip (2.4).
eineinhalb: Числителното име eineinhalb
не се скланя: nach eineinhalb Jahren (но
при разчленяване: nach einem und ei¬
nem halben Jahr; формата е рядко упот-
ребима). Срв. също Т halb (1).
einer der schönsten ...» die / den: Казва
се: Es war einer der schönsten Filme, die
(а не: den) ich je gesehen habe. T2ein
(2).
einer / eines: Казва се: der Besuch eines (a
не: einer) unserer Vertreter или bei der
Rückkehr eines (а не: einer) meiner Mit¬
arbeiter. 12ein (1).
einerseits - andererseits / anderseits: 1.
Пунктоация: Запетаята се поставя
пред andererseits, независимо дали се
изреждат части на изречението или це¬
ли изречения. Срв. долната таблица.
2.	einerseits - im anderen Fall: Съот¬
ветствието на einerseits е andererseits,
а не: im anderen Fall.

247
einführen
Запетая при einerseits - andererseits
1. Многочленният съчинителен съ¬
юз свързва еднакви по ранг изрече¬
ния или части на изречение. Пред
andfejrerseits винаги се пише запетая.
1. Двете части на многочленния съ¬
юз могат да се вплетат в потока на
техните изречения:
Einerseits wollte sie sich nicht binden,
andererseits lag ihr an einem schnellen
Abschluss der Verhandlung.
Sie wollte sich einerseits nicht binden,
hatte aber andererseits großes Interesse
an einem schnellen Abschluss der Ver¬
handlungen.
2. Einerseits може и да липсва. И в то¬
зи случай пред andfe/rerseits се пише
запетая:
2. Andfe/rerseits се вплита в потока
на второто изречение:
Er ist sicher sehr fleißig, andererseits kann
man nicht sagen, dass er sich überarbei¬
tet.
Er ist sicher sehr fleißig. Man kann
andererseits aber nicht sagen, dass er sich
überarbeitet.
einesteils - anderenteils: Запетаята се
пише както при Т einerseits - and[e]rer-
sits / anderseits (1): Es wares einesteils
Fachbücher und Zeitschriften, anderen¬
teils Werke der schönen Literatur.
eine Zeit lang: Съчетанието се пише във
всички случаи разделно: einige Zeit
lang, eine kurze Zeit lang. Според но¬
вия правопис също в: Eine Zeit lang (=
за момент) konnte ersieh konzentrieren.
Einfahrt- / Einfahrts-: Сложни същес¬
твителни c Einfahrt се образуват със и
без свързващо s: Einfahrt[s]erlaubnis,
-gleis, -weiche, -Signal (проф.-спец,: Ein¬
fahrsignal). T -fahrt[s].
Einflussnahme: Съществителното Ein¬
flussnahme е от речта на администра¬
цията и е по-добре да се заменя с Ein¬
fluss, Beeinflussung или Entwicklung. Т -
nähme.
einfffigen: След einßgen in се употребява
обикновено винителен падеж поради
> преобладаването на представата за по¬
сока (въпрос: wohin?): neue Steine in ein
Mauerwerk einfiigen; ein Zitat in einen
Text einßgen. В пасив на състоянието
често преобладава дателен падеж по¬
ради представата за място, положение
(въпрос: wo?): Wie viel Sternchen sind
in diesem Mosaik eingeßgt?
einführen: След einßhren in може да се
употреби както винителен, така и да¬
телен падеж. При представа за посока¬
та на действие се употребява вините¬
лен падеж: Waren, Rohstoffe in ein Land
einßhren\ jemanden in eine Gesellschaft
einßhren, in ein neues Amt einführen. Die
Ärztinßhrt eine Sonde in den Magen ein.
В тези случаи са важни действието
‘внасяне’ и въведеното лице или пред¬
мет. Ако акцентът пада върху мястото,
където някой или нещо биват въведе¬
ни, където нещо ново става обичайно,
einßhren in се употребява с дателен па¬
деж: ln diesem Land wurde eine neue
Währung eingeßhrt. Du hast dich im
Klub sehr geschickt eingeßhrt. Das Buch
kann erst 1998 im Lehrplan eingeßhrt

Einführung
248
werden. - Пред имена на селища или
държави in се заменя с nach: Diese
Waren müssen nach Österreich (но: in die
Schweiz) eingeführt werden. T in / nach /
zu / bei.
Einführung: Относно die Einführung die¬
ses Werkes als verbindlichen Lehrbuchs /
als verbindliches Lehrbuch T Apposition
(3.3).
eingebettet: След eingebettet in се упот¬
ребява дателен или винителен падеж.
При конструкция с винителен падеж
преобладава представата за действие
‘поставям в легло’, т.е. посоката (въп¬
рос: wohin?): Eingebettet in den weitläu¬
figen Park des Palais Schaumburg... (Die
Welt). Свързването c дателен падеж по¬
сочва, че съотв. предмет има своето
място или - в преносен смисъл - е за¬
котвен (представа за положение; въп¬
рос: wo?):... eingebettet in der schönen
Landschaft Oberösterreichs (Börsen¬
blatt). Er ist ganz in dieser östlichen Tra¬
ditioneingebettet (Nigg).
eingehen: Като преходен глагол eingehen
би трябвало да образува перфект с ha¬
ben. Той обаче - подобно на непреход¬
ния eingehen “влизам” {Er ist in das
Himmelreich eingegangen. Sie ist in die
Geschichte eingegangen.) - образува
перфект със sein: Mr sind Verpflichtun¬
gen eingegangen. Der Betrag ist auf un¬
serem Konto eingegangen, t haben (1).
eingemeinden: Глаголът е от речта на ад¬
министрацията. Той може да се свър¬
зва с дателен падеж или in + вините¬
лен падеж: Neckarau wurde am 1. Janu¬
ar 1899 der Stadt Mannheim / in die Stadt
Mannheim eingemeindet. Пред име на
селище in се замества с nach: Höchst
ist 1928 nach Frankfurt eingemeindet
worden. T in / nach / zu / bei.
eingeschlossen: След eingeschlossen in mo-
же да се употреби какго дателен, така
и винителен падеж: Alle Extras sind in
diesem Preis /in diesen Preis eingeschlos¬
sen. Най-често се избира дателен: Die
Bedienung, das Frühstück ist im Preis ein¬
geschlossen. T einschließen [sich].
eingetragen: Причастието eingetragen,
употребявано като определение при
вписване в административен регистър,
се пише с малка буква, когато означава
най-общо правната форма на съотв.
сдружение: Die Stiftungen sind eingetra¬
gene Vereine. C главна буква - когато
eingetragen е част от името на сдруже¬
ние или фирма. Т е. V./ Е. V., Т eGmbH
/ EGmbH.
eingliedern: Глаголът се свързва с дате¬
лен падеж или in + винителен падеж:
Das Dorf wird der / in die Verbandsge¬
meinde eingegliedert; jemanden in einen
Arbeitsprozess eingliedern.
-einhalb: Числителни c наставка -einhalb
не се скланят: mit fünfeinhalb Jahren.
einhauen: T hauen.
einheften: След einheften in /zwischen мо¬
гат да се употребява дателен или вини¬
телен падеж. Винителният - при пред¬
става за посоката на дейстие (въпрос:
wohin?): Er heftete die Akten in den Ord¬
ner ein. Das Faksimile wurde zwischen
die Seiten 124 und 125 eingeheftet. При
представа за мястото на действието
“броширане” се употребява дателен па¬
деж (въпрос: wo?): Die Akte wurde noch
im alten Ordner eingeheftet. Man hatte
das Faksimile gleich hinter dem abge¬
druckten Text, zwischen den Seiten 124
und 125, eingeheftet
einhüllen: След einhüllen in обикновено
се употребява винителен падеж: Und
saßen zusammengekauert, eingehüllt in
ihre Fetzen (Jahnn).... die Kompaniechefs
werden in ihre Zeltbahnen eingehüllt,
Mannschaftsgrade in ihre Decken (Ple-
vier).
einhundert / hundert * eintausend / tau¬
send: Доколкото не става дума за абсо¬

einkalkulieren
249
лютна точност при предаването на чис¬
лата от 100 до 199, ein- отпада: 183 =
hundertdreiundachtzig или einhundert¬
dreiundachtzig. Ако става дума за по-
голямо число ein- се произнася и пи¬
ше: 2 183 = zweitausendeinhundertdrei-
undachtizig. Същото се отнася и до
[eintausend: 3 001 183-drei Millionen
eintausendeinhundertdreiundachtzig.
Относно изписването с главна и малка
буква на hundert / tausend Т hundert /
Hundert.
einig: 1. (sich) einig sein: Правилни са и
двете форми - einig sein и sich einig
sein: Über die Entstehung dieses Schimpf¬
wortes sind sich die beiden Grenzvölker
noch nicht einig geworden (Windeier).
Denn wir waren einig darüber, dass wir
Märchen nicht liebten (Rilke). Sich einig
sein може да се употреби само за ми¬
нимум двама души. Употребата Ich bin
mir noch nicht einig (= не съм наясно,
не съм решил), wohin ich dieses Jahr in
Urlaub fahre е разговорна. Правилната
e mit sich selbst [nicht] einig sein: Ich
war mit mir selbst noch nicht einig, ob...
2. Правопис: Съчетанието c глагол се
пише винаги разделно: einig sein, einig
werden; einig gehen t Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2.3).
einige: 1. einiges altes / alte Gerümpel:
След einige прилагателното се скланя
паралелно, т.е. силно в мн.ч., а в ед.ч.
склонението е колебливо. Единствено
число: В им.п. м.р., род. и дат.п. ж.р.
прилагателното се скланя силно: eini¬
ger poetischer Geist; das Vorhandensein
einiger poetischer Begabung. В род.п. м.
и cp.p. преобладава слабото склонение,
така че: einigen poetischen Geistes/ Ver¬
ständnisses (остар.: einiges poetischen
Geistes / Verständnisses). В им. и вин.п.
cp.p. преобладава слабото склонение
(einiges alte Gerümpel), но е налице и
силното (einiges altes Gerümpel). В
дат.п. м. и ср.р. преобладава слабото
склонение: bei einigem guten Willen; bei
einigem poetischen Verständnis. Мно¬
жествено число: в мн.ч. einige се тре¬
тира като прилагателно, т.е. скланя се
паралелно, силно: einige gute Menschen,
einiger guter Menschen. Слабо склоне¬
ние се явява само в род.п.: einiger gu¬
ten Menschen. Субстантивирано прила¬
гателно или причастие се скланя в ед.
и мн.ч. като атрибутивно прилагател¬
но: einiges Neue (понякога: einiges
Neues), mit einigem Neuen, einige Ange¬
stellte, einiger Angestellter (понякога и
слабо склонение: einiger Angestellten).
t Adjektiv.
2. einige hundert: В съчетание c число
einige е нееднозначно. Напр. разговор¬
но се казва Es waren einige dreißig Be¬
sucher da и се има предвид “малко по¬
вече от тридесет; трийсетина”. При
употреба с числа, обичайни за съотв.
брой (hundert, tausend), могат да въз¬
никнат недоразумения. От изречение¬
то Sie hat einige hundert Bücher се раз¬
бира, че 200 до 300 книги са в нали¬
чие. Следователно трябва да се избяг¬
ва подобно изразяване, когато се има
предвид “100 и няколко”. Т hundert /
Hundert.
einiges, was: Ha einiges отговаря was, а
не das, т.е.: Sie hat einiges, was ich un¬
bedingt kaufen möchte.
einig gehen: T einig (2).
einkalkulieren: В съчетание c предлога
in при einkalkulieren преобладава вини-
телен падеж поради представата за по¬
сока (въпрос: wohin?): Aber die... Tech¬
nikerkalkulierten das in ihre Berechnun¬
gen ... ein (Menzel).... er hatte ihn (= ус¬
пеха, резултата) psychologisch abwä¬
gend in seine Entwicklung einkalkuliert
(Kästner). В пасив на състоянието най-
често се употребява обаче дателен па¬
деж (въпрос: wo?), и с това - по-силно

einkehren
250
предствата за място: Für Sie sind in den
Nettopreisen 3% Sonderrabatt und der
Umsatzbonus einkalkuliert. Das ist im
Preis selbstverständlich einkalkuliert.
einkehren: В съчетание c предлога in при
einkehren преобладава дателен падеж
поради представата за място (въпрос:
wo?): Die beiden waren in die Kondito¬
rei eingekehrt (Musil). Wir kehrten im
“Roten Ochsen ” ein. Рядко се употре¬
бява винителен падеж: Wollen wir in
dieses Restaurant einkehren?
Einklang: Казва се in или im Einklang ste¬
hen /sein, но само: in Einklang bringen.
t in / im.
Einkommensteuer / Einkommenssteuer:
T Fugen-s (3.1).
einladen: 1. Sie lud mich in ihr Haus /
nach Paris ein: В значение “каня” ein¬
laden in се свързва c винителен падеж
поради представата за посока (въпрос:
wohin?): jemanden in sein Haus / ins
Theater einladen. Също: Sie hat mich auf
ihr Gut eingeladen. След zu einer Sache
einladen обстоятелството за място е във
винителен падеж.: Er lud mich zu einer
Tasse Kaffee in seine Wohnung ein. Да¬
телният е възможен само, ако ‘място¬
то’ е определение на съществително¬
то, което се вижда от словореда: Wir
laden Sie zu einer Besprechung in unse¬
ren Geschäftsräumen für Freitag, 10,30
Uhr, ein. - Пред имена на селища и дър¬
жави in се замества с nach: Sie hat mich
nach Paris / nach England (но: in die
USA /in die Schweiz) eingeladen.
2.	Er lädt / er ladet uns ein: Норматив¬
ни са формите c nperaac: Du lädst / er
lädt uns ein. Zur Hundertjahrfeier lädt
herzlich ein der Vorstand. Формите без
npernac {du ladest /er ladet ein) са оста¬
рели, но се срещат и в диалектите. Т2
laden, Т Verb (1).
einleben, sich: При sich einleben in ce
употребява дателен падеж, когато след¬
ва конкретно обстоятелство за място:
Ich werde mich in meiner neuen Wohnung
schon einleben. Sie hat sich in unserer
Stadt gut eingelebt. При преносно зна¬
чение, където представата за простран¬
ство е избледняла, се използва вините¬
лен падеж:... es wäre mir grässlich, wenn
ich mich in ganz neue Verhältnisse einle¬
ben müsste (Musil).... er müsse sich erst
in das Bild einleben (Geissler).
einlenken: В смисъл “завивам (в посока)”
einlenken образува перфект със sein:
Der Karnevalszug ist gerade in die
Hauptstraße eingelenkt. В преносно зна¬
чение, където е изчезнала представата
за пространство, - с haben. Това е зна¬
чението “отстъпвам, променям тона”:
Sie haben sich über irgendetwas gestrit¬
ten, aber dann hat er wieder eingelenkt.
einlernen (подигр.): Човек може сам да
назубри нещо, т.е. да научи механич¬
но, безкритично, или да накара нкг да
зубри: Er hat sich die Antworten gut ein¬
gelernt. Das sind alles nur eingelemte
Phrasen. T lehren (5).
einliefern: След einliefem in се употре¬
бява винителен падеж поради предста¬
вата за посока на действието (въпрос:
wohin?): Der Verletzte wurde ins Kran¬
kenhaus eingeliefert. Sie ist in die Chari¬
te eingeliefert worden.
einliegend: Често употребяваната форму¬
ла в търговската кореспонденция Ein¬
liegend übersende ich Ihnen ... е грама¬
тически неточна, но тя не може да бъ¬
де разбрана погрешно, т.е. в смисъл,
че е приложен изпращачът. Други фор¬
мулировки: als Einlage или anbei.
Т satzwertiges Partizip (1).
einmal / das eine Mal: 12Mal.
einmal - ein andermal: Трябва да се каз¬
ва: einmal - ein andermal, ане: einmal-
ebenso.
einmal mehr: Тази калка на английското
опее тоге се употребява предимно в

251
elnrichten
речта на журналистите вместо wieder
einmal, noch einmal или wiederum:
Einmal mehr sind die “Begleitumstände “
das Eigentliche (Augstein). ... während
er, die Tasse in der linken Hand, einmal
mehr über Algier las (Frisch), t Ameri¬
kanismen / Anglizismen,
einmarschieren: След einmarschieren in
обикновено се употребява винителен
падеж поради представата за посока
(въпрос: wohin?) : Die Olympiamann¬
schaften marschieren in das Stadion ein.
Ако einmarschieren in е пред название
на селище или държава (без членна
форма), последното се усеща капо об¬
стоятелство за място в дателен падеж:
Das Söldnerheer Wallensteins marschier-
■ te 1625 in Norddeutschland ein (въпрос:
wo?). При желание да се акцентира вър¬
ху посоката, името получава определи¬
телен член и атрибут: Das Söldnerheer
. • Wallensteins marschierte 1625 in das pro¬
testantische Norddeutschland ein. Свър¬
зването c nach при einmarschieren e
неправилно.
eüinähen: След eimähen in се употребя¬
ваобикновено винителен падеж пора¬
ди представата за посока (въпрос: wo¬
hin?): Er hat das Geld in die Jacke ein¬
genäht. В страдателен залог се изпол¬
зва и дателен падеж: Das Geld ist in der
Jacke eingenäht [worden].
einordnen: След [sich] einordnen in /hin-
ter илод. могат да се употребат и дате¬
лен, и винителен падеж. Винителен -
при представата за посока (въпрос:
wohin?): Bücher in einen Schrank ßinord-
nen; sich vorsichtig in den Verkehr ein¬
ordnen; jemanden in eine bestimmte Ka¬
tegorie einordnen. Дателният падеж ак¬
центира върху мястото на подреждане
(въпрос: wo?): Der Zettel ist hinter der
Seite 10 eingeordnet. Sie kann sich nur
. schwer in unserer Wohngemeinschaft ein¬
ordnen.
ein paar: Устойчивото съчетание ein paar
“няколко, малко” не се скланя: Vor ein
paar Regentropfen musst du dich nicht
fürchten. Ein paar tausend Mark genüg¬
ten.
einpflanzen: След einpflanzen in обикно¬
вено се употребява винителен падеж
поради представата за посока на дей¬
ствието (въпрос: wohin?): Bäumchen in
die Erde / Blumen in den Topf einpflan¬
zen. При желание да се изрази мястото
на действие се използва дателен падеж
(въпрос: wo?): Sie hat die Blumen im Topf
eingepflanzt. Ich muss die Sträucher heute
noch im Garten einpflanzen. При изблед¬
няване на пространствената представа
са възможни и двата падежа: Er wollte
Demut in die Herzen или in den Herzen
der Menschen einpflanzen.
einplanieren: Глаголът е контаминиран
t Kontamination от einebnen и planie¬
ren и би трябвало да се избягва,
einräumend: Т Konzessivsatz.
Einräumungssatz: Т Konzessivsatz,
einreisen: Ако einreisen in се употребява
пред име на държава без членна фор¬
ма или определение, се подразбира да¬
деността за място, т.е. дателен падеж
(въпрос: wo?): Die Gesellschaft ist
gestern in Frankreich eingereist. За под¬
чертаване на посоката се поставя оп¬
ределителният член с определение (in
das östliche Frankreich) или предлогът
nach: Wir sind mit dem Wagen nach
Frankreich eingereist. При имена на дър¬
жави, употребявани с определителен
член, най-добре е да се употребява ш с
винителен падеж; Wir sind im vergan¬
genen Jahr in die Schweiz / die USA ein¬
gereist. T in / nach / zu / bei.
einrichten: След einrichten in се употре¬
бява дателен падеж поради представа¬
та за място (въпрос: wo?): Im Bücher¬
schrank wurde eine Hausbar eingerich¬
tet.

eins
252
eins: C малка буква се пише числително-
то и неопределителното местоимение:
Eins und eins macht / ist (t Kongruenz
[1.2.4}) zwei. Es schlägt eins. Es ist Vier¬
tel nach eins /halb eins /gegen eins. Sie
ist eins, zwei, drei damit fertig. Vergleiche
Abschnitt/Nummer /Punkt eins. Aus zwei
mach eins. Endlich steht er auf Platz eins!
Ich tue eins nach dem anderen. Wir sind
mit ihm eins (= на едно мнение сме). Es
ist mir alles eins (= безразлично ми е).
Zwei Begriffe in eins setzen (= смесвам
две различни понятия). Nur eins tut Not.
Sie tranken immer noch eins. Gib ihm doch
eins (= един удар; разг.). Das ist eins a[I
a]	(= отлично). C главна буква се пише
Съществителното: Die Eins steht oben am
Rand. Sie hat in Latein eine Eins geschrie¬
ben. Er hat die Prüfung mit der Note
“Eins“ bestanden, t acht / Acht, t Zen¬
suren. Относно ein или eins T 3ein (1).
einsalzen: Миналото причастие e einge¬
salzen, ши eingesalzt: eingesalzenes ши
eingesalztes Fleisch. Формата c re по-
слабо употребима.
Einsatz: Относно der Einsatz von Studen¬
tenais Wahlhelfem / als Wahlhelfer t Ap¬
position (3.4).
einschalten: 1. След sich einschalten in
обикновено се употребява винителен
падеж поради представата за посока
(въпрос: wohin?): Die Ministerin hat sich
in die Verhandlungen eingeschaltet. Въз¬
можен е и дателен падеж, когато се има
предвид сферата на действие: Die Re¬
gierung hat sich in dieser Angelegenheit
eingeschaltet.
2.	Миналото причастие на einschalten
e eingeschaltet (а не: eingeschalten): Sie
fuhr, ohne das Licht eingeschaltet zu ha¬
ben.
Einschaltung: T Apposition (1.2).
einschenken: Глаголът einschenken е със¬
тавен от schenken “черпя” и затова не
бива да се изписва с ä. Т ä / е.
ein schlafen: Казва се Er ist über seiner (а
не: seine) Arbeit eingeschlafen, защото
се има предвид мястото или поводът,
но не и посоката на действие. Т über
0).
ein schlagen: 1. Der Blitz schlägt in das /
in dem Haus ein: В съчетание c пред¬
лога in при einschlagen обикновено се
употребява винителен падеж поради
преобладаване на представата за посо¬
ка на действието (въпрос: wohin?): Der
Blitz hat in das Haus eingeschlagen. ...
wie irgendwo aus der Luft Geschosse her¬
anpfiffen und ins Boot einschlugen (Ott).
При неназоваване на целта и само най-
общо посочване на мястото се употре¬
бява дателен падеж: Im Haus hat es ein¬
geschlagen. Ein Geschoss schlug in der
Nähe ein (Plevier). Затова се казва съ¬
що: Der Blitz hat irgendwo (& не: irgend¬
wohin) eingeschlagen.
2.	etwas in rotes / in rotem Papier ein¬
schlagen: Освен това винителният па¬
деж се употребява при назоваване на
действието “завивам, обвивам”: Auf
dem Kutschbocksaß,... den kurzen rund¬
lichen Körper in ein schwarzes Dreieck¬
stuhl eingeschlagen, Tante Arafa (S.
Lenz). Ein kleines, in rotes Papier einge¬
schlagenes Bündelchen (G. Hauptmann).
3.	Образуване на перфект: Преобла¬
даващо е образуването с haben, по-ряд¬
ко със sein: Der Blitz hat eingeschlagen.
Die Bombe hatte in das Haus eingeschla¬
gen. Sein neuer Roman hat gut einge¬
schlagen. А също така: Eine Bombe war
in unmittelbarer Nähe des Hauses einge¬
schlagen. Der Artikel ist gut eingeschla¬
gen. t haben (1).
einschlägig: Прилагателното einschlägig
не може да се употребява като причас-
тна форма, т.е. не може да се каже: alle
in mein Fach einschlägigen Bücher, а са¬
мо: alle einschlägigen Bücher или: alle
in mein Fach schlagenden Bücher.

253
einschließlich
einschleichen, sich: 1. sich in ein / in ei-
пеш Haus einschleichen: Спец sich ein¬
schleichen in преобладава винителен па¬
деж поради представата за посока на
действието (въпрос: wohin?): Der Dieb
schlich sich in das Haus ein. Langsam
schlich es sich in sein Bewusstsein ein
(Jahnn). Дателен падеж се използва по-
рядко - при назоваване мястото на дей¬
ствие: Dass in einem solchen erstklassi¬
gen Hotel sich Diebe einschleichen kön¬
nen (Döblin).
2. Употреба на миналото причастие:
Миналото причастие на [sich] ein¬
schleichen не може да се употребява ат-
рибутивно, т.е. нито със, нито без sich:
т.е. не: der [sich] während meiner Ab¬
Wesenheit in das Haus eingeschlichene
Dieb, T zweites Partizip (2.3).
einschließen [sich]: В съчетание c пред¬
лога in при einschließen се употребява
винителен падеж за изразяване на по¬
соката на действие (въпрос: wohin?),
т.е. нещо бива внесено в дадено прос¬
транство, след което помещението се
заключва: In dieser Nacht wurde das
Kommando in die Schlafräume einge¬
schlossen (Apitz). При преносна упот¬
реба е валидно същото: So schließt mich
in Eure Fürbitte ein (Schaper). Дателни¬
ят падеж се употребява при посочване
на мястото, в което пребивава заклю¬
ченото (въпрос: wo?): Die Truppen der
Roten Armee haben diese deutsche Hee¬
resgruppe in einem festen Ring einge¬
schlossen (Plevier).... sie begriff es nicht
mehr, warum sie in diesen Mauern ein¬
geschlossen ww(R. Schneider). Der Füh¬
rer und das Mittagessen sind im Preis ein¬
geschlossen (Koeppen). При употреба¬
та на sich einschließen, т.е. като възвра¬
тен глагол, се употребяват и двата па¬
дежа: Sie schloss sich in ihr Zimmer /in
ihrem Zimmer ein.
einschließlich: 1. Управление: Предло¬
гът einschließlich се свързва c родите-
лен падеж (а не с дателен), когато па¬
дежът на съществителното е ясен чрез
придружаващите го думи: Die Aufwen¬
dungen einschließlich aller Reparaturen,
einschließlich des Portos. ... Rom bei
Nacht einschließlich eines spitzen Kelches
Asti spumatnte (Koeppen). Същото е ва¬
лидно и при имена на селища и държа¬
ви: Brandenburg einschließlich Berlins,
Europa einschließlich Englands. След
einschließlich употребените самостоя¬
телно силно склонени съществителни
в ед.ч. не се скланят (срв. също Т sub¬
stantivierte Infinitive [1]; тук спадат и
собствените имена): einschließlich Por¬
to; einschließlich Brigitte; einschließlich
Auf- und Abladen. Das Buch hat 700 Sei¬
ten, einschließlich Vorwort. В мн.ч. оба¬
че при употребени самостоятелно, сил¬
но скланяни съществителни се изпол¬
зва дателен падеж поради факта, че ро-
дителният падеж не е маркиран: ein¬
schließlich Tischen und Stühlen (вместо:
Tische und Stühle), einschließlich Gläsern
(вместо: Gläser). Съчетанието ein¬
schließlich + Лично местоимение {ein¬
schließlich deiner [разг.: dir]) може да
се избягва; напр.: Alle meine Freunde,
du eingeschlossen / auch du, waren ver¬
reist.
2.	Съгласуване: Глаголната форма се
съгласува по род и число с подлога. Во¬
дената от einschließlich словна група е
атрибут: Die Kosten einschließlich des
Portos werden erstattet. Der Vertrag
einschließlich der Nachträge wird regis¬
triert.
3.	einschließlich / zuzüglich: Двете ду¬
ми си приличат, доколкото изразяват
включване на нещо, което не се усеща
като естествена съпринадлежност.
Примерът ein Betrag von 10 Mark zuzü¬
glich [der] Portokosten показва обаче,
че при определена сума за съотв. услу¬

einschreiben
254
га трябва да се съблюдава разликата:
einschließlich тук би означавало, че по¬
щенските разходи се включват в 10-те
марки, докато при zuzüglich те трябва
да се добавят. И все пак има изрече¬
ния, в които двете думи имат еднакъв
смисъл и са взаимно заменяеми: Sie
beansprucht den Ersatz ihrer Aufwendung
einschließlich / zuzüglich der Fahrtkos¬
ten.
einschreiben: В съчетание c предлога in
при einschreiben се употребява вините-
лен падеж поради представата за по¬
сока на действието (въпрос: wohin?):
Der Wachhabende... schrieb den Namen
„Dingelstedt “ in sein Notitzbuch ein (Ple-
vier). В страдателен залог понякога се
използва и дателен при желание да се
посочи мястото на вписване: Die As¬
sistentin wurde in die (йо-рядко: in der)
■ Liste der Teilnehmer eingeschrieben. Ho:
Ihr Name steht in dem Buch eingeschrie¬
ben.
einsetzen: В съчетание c предлога in (съ¬
що и: zwischen) при einsetzen се упот¬
ребява винителен падеж поради пред¬
ставата за посока на действието (въп¬
рос: wohin?): Ich setze einen Flicken in
die Hose ein. Wir haben den Namen des
Begünstigten in die Anträge nicht einge¬
setzt. ... das zweite Ehrengericht, das mich
in meinen Rang wieder einsetzte (Jünger).
Дателният се употребява, когато акцен¬
тът пада върху мястото или сферата на
дейността (въпрос: wo?): Wir haben kei¬
ne Möglichkeit, Sie in einer anderen Ab¬
teilung einzusetzen. Aber sogleich nach
der Grundausbildung bin ich in meinem
Fach eingesetzt worden (Gaiser). Въз¬
можни са и двата падежа в случаи като
Zwischen dem / den Zaun und dem / das
Beet muss man einen Pfahl einsetzen.
einsperren: T einschließen [sich].
einst: T dereinst[ig] / einstig].
einstecken: Тъй като einstecken “пъхам (в
джоб и Т.Н.), имам у себе си” назовава
действие, а не състояние, правилното
е; Ich habe leider kein Geld eingesteckt
(= и затова [сега] нямам у себе си). Фор¬
мата с инфинитива {Ich habe leider kein
Geld einstecken) е разговорна, t stecken,
einsteilen: В съчетание c предлога in при
einstellen се употребяват според пред¬
ставата за посока винителен падеж
(въпрос: wohin?) или дателен за място
(въпрос: wo?): Wir müssen den Wagen
in eine/einer Garage einstellen. Ich soll
die Bücher in dieses / diesem Regal ein¬
stellen. Wir sollen den Wagen hier (а не:
hierher) einstellen. Wir stellen Sie ab. 1.
April in unserem (по-рядко: in unseren)
Betrieb ein.
Einstellung: Относно die Einstellung mei¬
nes Sohns als Lehrling / als Lehrlings
T Apposition (3.3).
einstig] / dereinst(igj: T dereinst[ig] /
einstig],
einstöckig: Като einstöckiges Haus се оп¬
ределя къща, която е само с един (при¬
земен) етаж. Срв. обаче ТStock,
einstufen: След einstufen in според пред¬
ставата за посока се употребява вини¬
телен падеж (въпрос: wohin?) или да¬
телен за място (въпрос: wo?): Er wurde
in eine andere Gehaltsklasse eingestuft.
Sie ist in einer höheren Gehaltsklasse ein¬
gestuft als ich.
einsuggerieren: Глаголът е контаминиран
t Kontamination от suggerieren и einre¬
den; ein пояснява смисъла на suggerie¬
ren: Man erzählt, dass er sich seine Mis¬
sion ... erst habe einsuggerieren lassen
(Goldschnitt), t Verb (3).
-einte: Числителното редно, производно
от бройното “едно”, е erste, а не einte.
Затова се казва der hundertunderste Vers
и т.н. (а не: hundertundeinte). Формата
на -einte е диалектна,
einteilen: Съчетанието с предлога in при
einteilen се употребява само с вините-

255
einweihen
лен падеж (а не с дателен): Das Buch
ist in 10 gleich lange Abschnitte einge¬
teilt.
Eintrag / Eintragung: Двете съществи¬
телни се различават по значение. Ein¬
trag се употребява обикновено в зна¬
чение “писмена бележка”: Auf Seite 15
stehen zwei Einträge von ihrer Hand. Der
Schüler hat einen Eintrag ins Klassen¬
buch bekommen. Действието за внася¬
не се изразява от Eintragung: eine Ein¬
tragung vornehmen. Die Eintragung/das
Einträgen der Zahlen in die Liste war ihre
Aufgabe. Eintragung може да означава
и самата бележка. Т Verbalsubstantiv,
eintragen: След eintragen in обикновено
се употребява винитепен паден (въп¬
рос: wohin?), защото преобладава пред¬
ставата за посока: Die Hypothek wurde
in das Grundbuch eingetragen. Außerdem
muss er den Vorgang ins Logbuch eintra¬
gen. (Bamm). По-рядка е връзката c да¬
телен падеж (представа за мястото, къ-
дето нещо се нанася; въпрос: wo?):
Während er ... ihren Namen und die
Adresse in einem Buch eintrug (Brecht).
А само: Darin (= в бележника; а не:
darein) steht die Uhrzeit eingetragen.
eintreten: След eintreten in се употребя¬
ва винителен падеж поради представа¬
та за посока на действието (въпрос: wo¬
hin?): Sie trat leise in das Zimmer ein.
Sie treten jetzt in neue Verhandlungen ein.
Wir sind in den Turnverein eingetreten.
ein und aus gehen: 14ein.
ein und dasselbe: 13ein(l).
einverleiben: Глаголът einverleiben ce
употребява c делимост и без делимост
на представката си: Ich verleibte mir den
restlichen Kuchen ein / einverleibte mir
den restlichen Kuchen. T Verb (2.4).
Einverständnis: Относно Ihr Einverständ¬
nis voraussetzend... T erstes Partizip (2).
Einwaage: Това професионално-специа-
лизирано съществително означава “за¬
губа от теглото при претегляне”. Освен
това върху консервени кутии - съдър¬
жащото се количество {Einwaage 500
g). Изписва се с двойно а според съв¬
ременния правопис на Waage.
Einwand / Einwendung: Двете съществи¬
телни са близки по значение и почти
винаги са взаимно заменяеми. И все
пак Einwendung в по-силна степен съ¬
държа вербален характер спрямо Ein¬
wand, т.е. назовава се действието “про¬
тестирам или противореча”, а не само
самият аргумент против. За etwas ein¬
wenden често се казва Einwände или
Einwendungen machen, Vorbringen.
t Verbalsubstantiv (1.4).
einwandern: Ако einwandem in се упот¬
ребява пред име на държава без член¬
на форма или определение, съчетани¬
ето се схваща като обстоятелство за
място в дат.п. (въпрос: wo?): Sein
Großvater war in Kanada eingewandert.
Ако искаме да подчертаем посоката на
действие, пред името се поставя опре¬
делителен член и атрибит {in das südli¬
che Kanada) или предлога nach; в кон¬
кретния случай nach е неуместно. При
имена на държави с определителен
член най-често се употребява in с ви¬
нителен падеж: Sie wunderte in die
Schweiz, in die USA ein.
einwandfrei: Сложното прилагателно не
съдържа свързващо s Т Fugen- s: ein¬
wandfrei Са не: einwandsfrei).
Einwandrerin / Einwanderin: Формата за
женски род към Einwanderer е Einwan¬
derin (а не: Einwandererin), към Ein¬
wandrer обаче Einwandrerin. Т Substan¬
tiv (3).
einwärts: t -wärts.
einweihen: След entweihen in се употре¬
бява винителен падеж: jemanden in ein
Ritual einweihen. Dass Coax ihn nicht in
den Plan eingeweiht hatte... (Brecht). Да¬
телният е остарял: Der Geist, wem er

einwenden
256
einmal in den Geheimnissen einer höhe¬
ren Wollust eingeweiht worden ist... (Wie¬
land).
einwenden: T Einwand / Einwendung,
T wenden.
ein wenig: При съчетаване със съществи¬
телно ein wenig “малко” не се скланя:
Mit ein wenig Geduld hättest du mehr
erreicht; bitte ein wenig mehr Freundlich¬
keit. В самостоятелна позиция скланя-
нето е възможно: Meine Aufzeichnungen
■ sollen dazu ein weniges beitragen (Hes¬
se).
einwickeln: T einschlagen (2).
Einwohnerbezeichnungen auf -er
Названия на жители
Често поставяни въпроси към названията на жители, окончаващи
на -er
Въпрос
Отговор
С главна или с малка буква се пишат
Münchner, Teltower, Schweizer и т.н.
Точка (7), географски имена (3.1)
1.	Aacher / Aachener * Simmern - Simmerer * Geldern - Gelderner
(Запазване или отпадане на окончанието от имена на селища на -еп, -ern, -er
и -ein пред производния суфикс -er): Пред суфикса -er по-рано е отпадало окон¬
чанието -еп от имена на селища (особено засегнати са имена със съставки -Ъеи-
ren, -brücken, -felden, -hagen, -hausen, -heiden, -hofen, -ingen, -kircken, -leben, -
Stetten, -ungen, -wangen.)
Казвало се е следователно:
Aacher, Binger, Göttinger, Emder, Gießer, Barmer, Nordhäuser, Saarbrücker, Ellwan-
ger и T.H.
Особено при двусрични имена постепенно обаче се преминава към запазва¬
не на името на селището в производните на -er. Затова извън диалектите (Aa¬
cher, Gießer) днес се казва Gießener, Aachener и само Essener, Hagener,
Münchfejner. В диалектите и местните говори са се запазили обаче много кратки
форми без -еп пред -er, особено в многосрични имена на селища,:
Bremer, Lüner, Geizer (рядко: Geizener), Emder (рядко: Emdener); Sonthofer, Eis¬
leber, Melsunger, Erlanger, Mühlhäuser, Kirchheimbolander, Saarbrücker, Zweibrü¬
cker; Sankt-Galler (= швейц., в яем. често: Sankt-Gallener).

257
Einwohnerbezeichnungen auf -er
Названия за нещо типично от областта правят кратките форми устойчиви:
Binger (Loch = дупка), Barmer (Ersatzkasse = компенсационна каса), Nordhäuser
(Branntwein = коняк), Steinhäger (Schnaps = ракия), Kaufunger (Wald = гора).
Имена на селища на -ingen влизат само в съкратена форма в названията на
жители на -er (Göttinger, Tübinger). При тези на -hausen, -kirchen, -hagen и др.
има колебание (срв. Gelnhäuser и Oberhausener, Altenkircher и Euskirchener, Stadt¬
häger и Langenhagener); тук е най-добре човек да се ориентира по обичайната за
самото селище форма.
Същото колебание настъпва и при имената на -ет (срв. Kaiserslauterer, Sim-
merer и Geldemer, Ebemer, Schlüchtemer), на -er (срв. Eschweiler и Badenweile-
rer, Marienwerderer и Lauchhammer) и -ein (срв. Rintemer и Rinteler спрямо [са¬
мо] Süchtelner).
Паралелното съществуване на пълни и съкратени форми може да доведе до
недоразумение в отделни случаи. Казва ccNeukircher (към Neukirch), ноFünflcir-
chener (към Fünfldrchen). Същото се отнася отчасти и за имената на -weil и -
weder (срв. Rottweiler към Rottweil, но Badenweilerer към Badenweiler). При по-
вечето имена на -weiter названието за заселник се извежда също с -Weiler, а не с
-weiterer (der Eschweiler, der Ahrweiler). По същия начин могат да се отличават и
тези на -brück и -brücken, -ing и -ingen, -haus и -hausen, но този тип имена са
налице в отделни райони, така че при имената на малки селища не съществува
необходимостта от различаването им (напр. -ing се среща в баварския [Freising,
Tutzing], -ingen в швабския и алеманския [Memmingen, Villingen]) диалекти.
Имена на селища на -еп (принадлежащо към основата), които не са от нем¬
ски произход , влизат с пълната си форма в названието на жители на -er
(Dresd[e]ner, Meiß[e]ner, Pils[e]ner, Xantener, Bozner и др.).
2.	Kasseler / Kasselaner * Badener / Badenser:
Окончанията -aner и -enser се поставят при имена на селища, чиято крайна
сричка съдържа неударено -е. Тези две окончания се избягват особено, когато
името на селището завършва на -er.
der Hannover-aner, Weißwasser-aner, Wetter-aner, Halver-aner, Salzgitter-aner, Jaue-
aner, Jever-aner, Müster-aner, Neuraünster-aner, Munster-aner; (съшо:) der Kassel¬
aner (Kasseläner е диалектно название), (а съшо и:) der Weimar-aner , Orleaner
(към фр. Orteanais, жители на гр. Орлеан).
Имена на селища, окончаващи на -е и -а, в някои случаи имат окончанието -
enser, макар и да няма фонетично основание за това:
der Hallenser, Thalenser, Wemenser; Jenenser.
Също така: Badenser (= заселници от някогашната провинция Баден).
17.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Einwohnerbezeichnungen auf -er
258
Употребата на -aner и -enser е силно намаляла, а те не са и абсолютно необ¬
ходими като суфикси.
3.	Angermünde - Angermünder * Tegernsee - Tegernseer * Fulda - Fuldaer
Когато името на селището завършва на -е (-ее, -ое), при названието на жите¬
ли с окончание -er едното е отпада:
Angermünde - Angermünder; (също:) Haller (във Вестфалия; Т 2), Thaler, Werner,
Olper, Klever; Falkenseer, Tegernseer, Hahnenkleer; Itzenhoer, Oldensloer, Buchlo-
er, Laboer.
При другите гласни съществува принципът името на селището да се запазва
(Fuldaer [вече не: Fulder], Jenaer, Pimaer, Bebraer, Chicagoer), когато не се изпол¬
зват лат.-ром. окончания, както напр. при Luganese (към Lugano; също: Luganer).
4.	Osteroder / Osteröder • Darmstädter * Neustadter:
Прегласът при названия на съответните жители, окончаващи на -er, вече
отпада. Наблюдава се тенденцията имената да остават непроменени (при коле¬
бание ориентирът е местната употреба). Казва се напр. Wernigeröder, но: Ebenro¬
der; der Osteroder / Osteröder, der Königshöfer / der Königshofener, но само: der
Wöridhofer; der Mühlhäuser, Nordhäuser, Gelnhäuser, но: Heiligenhauser и der Ober-
hausener; der Stadthäger, Steinhäger, но: der Greifenhagener и der Wolfhager.
При имената на селища, окончаващи на -Stadt, названията на жители се об¬
разуват предимно с преглас (срв. Städter): der Darmstädter, Rudolstädter, но: der
Neustadter (по пътя на виното), der Schifferstadter.
Без преглас се образуват названията на жители, окончаващи на -walde: der
Amswalder, der Finsterwälder.
5.	Cottbus - Cottbus [sjer Amsterdam - Amsterdamer:
Удвояване на съгласната пред -er обикновено се получава при имена на се¬
лища на -US (с кратко неударено м); допускат се обаче и форми без удвояване:
der Cottbus[s]er, Putbus[s]er, Schwiebus[s]er, Petrus[s]er.
Казва се обаче der Lebuser, защото Lebus се изговаря с дълго ударено и.
Налице е удвояване на съгласната при Lissabonner, но не и при
Amsterdamer, Rotterdamer, Potsdamer, Nevigeser, Worbiser, Husumer.
6.	Tel-tow-er / Tel-to-wer:
Буквосъчетанието -ow се разглежда като единен звук [о:] и може да не се
разделя или vv-то (подобно на удължаващото основната гласна А) да се пренесе
на нов ред: Tel-tow-er или Tel-to-wer.

259
einzeln
7.	Münchener Oktoberfest * deutscher Michel:
Производни от имена на селища на -er като Münch[e]ner (към München),
Berliner (към Berlin), Frankfurter (към Frankfurt), Wiener (към Wien) се пишат във
всички случаи с главна буква, т.е. в съчетания като Münch[e]ner Oktoberfest, Ber¬
liner Zeitung, Franffurter Würstchen, Wiener Walzer. Това са съществителни във
функцията на (предпоставено) определение в родитевен падеж: Münch[ejner
Oktoberfest - Oktoberfest der Münchfejner (= род.п. мн.ч. на название за место¬
живеене). Така тези съчетания се различават принципно от построените при¬
видно по същия начин съчетания с deutscher и österreichischer в deutscher Michel
и österreichischer Beitrag, където deutsch, съотв. österreichisch са прилагателни
имена и затова се изписват с малка буква, т.е. eine deutsche (към deutsch), eine
Österreichische (към österreichisch) и eine Schweizer (към Schweiz) Botschaftsan¬
gestellte.
При съчетаване на две имена на селища се поставя съединителна чертица, а
суфиксът -er се намира в края на второто: der Köln-Bonner Flughafen, der Deutz¬
Mondhofer Straße.
Всички тези форми - поради отсъствието на флексия при тях - не изразяват
падежни отношения. Затова съчетания като nach Meldungen Berliner Zeitungen
са неправилни: тук Berliner се употребява подобно на deutscher или englischer
(сякаш е прилагателно в род.п. мн.ч.), а Zeitungen е неясен родителен падеж. За
ясното отчитане на род.п. мн.ч. трябва да си послужим или с определителния
член, или с местоимение, или с von (nach Meldungen der/einiger/von Berliner Zei¬
tungen). Честата употреба на горното съчетание се дължи на удобство и иконо¬
мичност. (Неправилна е употребата в род.п. ед.ч. ж.р. [ Verlockungen Pariser Mode],
защото единственото число без членна форма няма същата обобщаваща стой¬
ност както нечленуваното множествено число.)
8.	Sachsen-Anhalter / Sachsen-Anhaltiner:
В по-стари времена със Sachsen-Anhaltiner са се назовавали изключително
членовете на княжеския род Заксен-Анхалт, докато днес названието за жители¬
те на провинцията е както Sachsen-Anhaltiner, така и Sachsen-Anhalter.
Einzahl: Т Singular.
Einzahl oder Mehrzahl?: t Kongruenz,
eiazahlen/einbezahlen: T Aufschwellung.
Einzelbuchstaben: Когато са субстанти-
вирани буквите са от среден род: das А
und das О; einem ein Xfür ein U vorma¬
chen. В род.п. ед. и в мн.ч. не бива да
се добавя окончание s (често срещано
в разговорната реч): des А, des О, die А,
die В (а не: des / die As и т.н.). Срв. съ¬
що Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5).
einzeln: 1. C главна или малка буква:
С малка буква се изписва прилагател¬
ното: eine einzelne Seite. С главна - cv6-
стантивираната форма: vom Einzelnen
ins Ganze gehen; vom Einzelnen zum All¬
gemeinen. Според новия правопис съ¬
що: der/die/das Einzelne; Einzelnes hat

einziehen
260
mir gefallen; Einzelne sagen, dass...; jede
Einzelne, bis ins Einzelne; ein Einzelner;
alles Einzelne; im Einzelnen; zu sehr ins
Einzelne gehen. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
2.	Склонение на прилагателно, след¬
ващо einzeln: Прилагателно, следващо
einzeln, се скланя паралелно, т.е. както
einzeln: einzelnes verlorenes Gerät; ein¬
zelnes Gutes; einzelne mittlere Betriebe;
einzelner Geistlicher. Много рядко се
среща слабо склонение в род.п. мн.ч.
(einzelner Geistlichen). Т Adjektiv
(1.2.1).
einziehen: След einziehen in се употребя¬
ва винителен падеж поради представа¬
та за посока на действието (въпрос: wo¬
hin?): Dieplympiamannschaften zogen in
das Stadion ein. Sie zogen in drei Kolon¬
nen in dem Saal. Am einziehen in се упот¬
реби при название на селище или дър¬
жава без членна форма или определе¬
ние, представата е за място, т.е. стои
дателен падеж (въпрос: wo?): Tillyzog
in Magdeburg ein. За поясняване на
представата за посока пред името на на¬
селеното място се поставя определение
и определителен член: Tilly zog in das
eroberte Magdeburg ein. (Свързване c
nach при einziehen не се допуска.)
Einziehung / Einzug: Двете съществител¬
ни се различават по значение. Einzie¬
hung се употребява само като отглагол-
но съществително meinziehen със зна¬
чение “събирам, прибирам”: die Einzie¬
hung von Auskünften /Steuern, die Ein¬
ziehung von Reservisten. Einzug е отппа-
голно съществително на einziehen със
значение “влизам, нахлувам”: der Ein¬
zug der Truppen in die Stadt, der Einzug
in die neue Wohnung. Казва се също der
Einzug (= инкасиране) von Beiträgen. B
речта на печатарите думата означава
“нов ред”: Die erste Zeile ist mit Einzug
zu setzen, t Verbalsubstantiv (1.4).
einzig: 1. Форми на сравнение: В основ¬
ното си значение “единствено по рода
си” einzig не бива да се степенува. Ето
защо съчетания като die einzigste Mög¬
lichkeit wäre die ... или das Einzigste
wäre, zu... са неправилни. В преносно
значение (= отлично, изключително) е
възможно степенуване, но само в слу¬
чай на прекомерно изразяване на чув¬
ство: Gute Nacht, Engel. Einzigstes, ein¬
zigstes Mädchen, und ich kenne ihrer viele
(Goethe), t Vergleichsformen (3.1).
2.	Главна или малка буква: С малка
буква се пише прилагателното: die ein¬
zige Lösung. Sie ist einzig in ihrer Art. C
главна буква се изписва субстантиви-
раната форма: Sie ist unsere Einzige.
Според новия правопис - също: der/die/
das Einzige; das Einzige, was jetzt noch
zu tun wäre; kein/etwas Einziges; er als
Einziger. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
Einzug / Einziehung: T Einziehung / Ein¬
zug.
Eisenach: Според новите правила на пре¬
насяне името на града може да се раз¬
деля на говорни срички Ei-se-nach или,
както досега, етимологично по състав¬
ки Ei-sen-ach. Втората съставка -ach от¬
говаря на стара дума за “вода, река, по¬
ток” (ствн. ahe, свн. aha), запазена в ня¬
кои имена на реки: Ache, Аа, Aach, Ach.
t Worttrennung (1.2).
Eisenblock: Множественото число e die
Eisenblöcke, t Block.
eiserner / Eiserner Vorhang: Като назва¬
ние за “желязна завеса” в театър, чие-
то предназначение е да предпазва в слу¬
чай на пожар залата от сцената, дума¬
та eiserner Vorhang се пише с малка бук¬
ва. Названието Eiserner Vorhang за иде¬
ологическото различие между Изтока
и Запада от времето на Студената вой¬
на-с_главна,
Eis laufen: Според новия правопис Eis

261
Elle
се изписва с главна буква и разделно
от инфинитива и причастието: ich lau¬
fe, lief Eis / bin Eis gelaufen; um Eis zu
laufen. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
Eisleber: Жителите на гр. Айслебен се
наричат Eisleber (а не: Eislebener).
Т Einwohnerbezeichnungenauf-er(l 7).
Eisschnelllauf: Когато в сложни думи се
срещат три еднакви букви, според но¬
вия правопис не бива да отпада нито
една от тях. Сложната дума Schnelllauf
съдържа schnell и Lauf поради което
се пише с три /. Schnelllauf се явява ос¬
нова на сложната дума Eisschnelllauf и
затова не бива да се въвежда съедини¬
телна чертица, т.е. не: Eisschnell-Lauf
Т Bindestrich (2.3), Т Zusammentreffen
dreier gleicher Buchstaben.
eitel: При склонение или сравнение на
eitel краесловното е отпада: ein eitler/
noch eitlerer Mensch. T Adjektiv (1.2.13),
t Vergleichsformen (2.2).
Eiweiß: Субстантивираното прилагател¬
но за цвят Weiß се скланя и има форма
за мн.ч. в сложната дума Eiweiß (съот¬
ветно и Т Eigelb): des Eiweißes, die Ei¬
weiße, einige Eiweiße. При съчетаване
c числителни бройни Eiweiß обикнове¬
но не се скланя: drei Eiweiß zu Schnee
schlagen; ein Rezept mit 5 Eiweiß.
Ekel: Различават се der Ekel “погнуса” и
разговорното das Ekel (мн.ч. die Ekel)
“противен човек”.
ekeln: В безлична конструкция субектът
се употребява във винителен или дате¬
лен падеж:... bis zu dem Tag, an dem es
mich vor seinem Verfall zu ekeln begann
(Rinser). Mir graute vor Scham ...Ja, mir
ekelte vor dir! (Frisch). При преходна
или възвратна употреба субектът е са¬
мо във вин. п.: Ich hatte Hunger, aber
der Hummer ekelte mich (Frisch).
-el: 1. Съществителни от мъжки и сре¬
ден род, окончаващи на -el, се скланят
по силното склонение, а всички от жен¬
ски род - слабо (изключение: Stachel,
Muskel, Pantoffel).
2. Относно отпадане на е-то при при¬
лагателни, окончаващи на -el {dunkele
/ dunkle Mächte) t Adjektiv (1.2.13).
Относно отпадане на е-то в сравнител¬
на степен {dunkeier / dunkler) t Ver¬
gleichsformen (2.2).
Elativ: Елативът е абсолютна превъзход¬
на степен (без сравнение), напр. mo¬
dernste Maschinen (= свръхмодерни ма¬
шини), höflichst (= свръхучтив). Т Ver¬
gleichsformen (3.5).
Elbfe]: Относно Elb- или Elbeschifffahrt
Т Flussnamen (2).
Eldorado: t Dorado / Eldorado.
Elefant: Родителният падеж e des Elefan¬
ten (а не: des Elefants), дателен и вини¬
телен - dem, den Elefanten (а не: dem,
den Elefant). T Unterlassung der Dekli¬
nation (2.1.2).
Elektrolyt: В ед. и мн.ч. думата преди се е
скланяла по силното или по слабото
склонение {des Elektrolyts / Elektrilyten,
die Elektrolyte/Elektrolyten); сега в ед.ч. -
предимно слабо {des Elektrolyten и т.н.),
а в мн.ч. - силно {die Elektrolyte).
Elision: Под елизия се разбира изпуща-
нето на неударена гласна от вътреш¬
ността на думата (т.н. синкоп ew’ger
вместо ewiger) или от края пред дума,
която започва с гласна (т.н. апокоп:
Freud und Leid вместо Freude und Leid;
das Grauen packt ’ ihn вместо das Grau¬
en packte ihn). T Apostroph (2.2).
-eil / -al: T -äl / -eil.
Ellbogen / Ellenbogen: Правилни са и
двете форми.
Elle: Измерваното след Elle: drei Ellen
Stoff (а не: Stoffs), fünf Ellen englisches
Tuch (приповд.: englischen Tuchfejs),
mit einer Elle feinem Samt (проповд.:
feinen Samtfejs). T Apposition (2.2).
Днес мерната единица Elle е остаряла.

Ellipse
262
Ellipse / Елипса
Често поставяни въпроси към елипсата
Въпрос
Отговор
Правилни ли са съчетания като mit gros¬
sem Fleiß und Geschick, макар и der Fleiß
да е от мъжки род, а das Geschicken сре¬
ден?
Точка (2)
Допустими ли са съчетания като öffent¬
liche und PrivatmitteH
Точка (8), T Bindestrich (1.1)
Може ли да се изпуска сказуемо, ако
напр. то е веднъж в единствено число,
а втория път трябва да се появи в мно¬
жествено: Eine Stimme ist dafür, alle
anderen dagegen?
Точка (9)
Елипсата е изпускане на части на речта, съотв. на същите в изречение. Има
два вида елипса: а) изпускане на части на речта, които са употребени еднократно
в изречението {[Ich] Danke schön. [Wollen wir] Wetten, dass ich Recht habe? Mein
Vater ist 80 Jahre [alt]. Berühren der Ware [ist] verboten. [Du] Kannst ja mitkom¬
men и T.H.); и б) изпускане на части на речта, които присъстват повече от един
път в едно и също изречение или в две съседни {Sie besaß kostbare Teppiche und
[kostbare] Gemälde. Er schreibt an seine Freunde und [seine] Bekannten. Sie freute
sich über die Blumen und [die] Geschenke). Трудностите възникват при втория
случай, защото там се накърняват правилата на граматическото съгласуване
(Т Kongruenz) и могат да възникват недоразумения.
1.	Sie schreibt [die Artikel] und er korrigiert die Artikel * Als er das Licht
einschaltete und [als er] sich umblickte ... * Ihre Reklamation haben wir aner¬
kannt und den Betrag [haben wir] überwiesen:
Общите части от главни изречения или еднакви по ранг подчинени могат да
се сведат до една част:
Sie schreibt [die Artikel] und er korrigiert die Artikel. Als er das Licht einschaltete
und [als er] sich umblickte ... Anton geht ins Theater, Sophie [geht] in die Disco und
Marie [geht] auf die Kinnes.... wobei Herr Meier verabschiedet [werden sollte] und
[wobei] Frau Dr. Schneider eingeführt werden sollte. Ihre Reklamation haben wir
anerkannt und den Betrag [haben wir] überwiesen.

263
Ellipse
В последния пример би могло да се изходи от изречение с друг словоред,
което без елипсата би изглеждало тромаво:
Ihre Reklamation haben wir anerkannt und [wir haben] den Betrag überwiesen.
Не е възможно изпускане на части на изречението при смяна на конструкци¬
ята във втората му част, т.е. не: Wir danken herzlich fiir die vielen Kranz- und
Blumenspenden und allen, die dem Verstorbenen die letzte Ehre erwiesen haben. A
само:... und wir danken allen,... (смяна на fiir etwas danken c jemandem danken!).
Относно изпускане на местоимение срв. също 11.
2.	mit großem Fleiß und (großem] Geschick * in einem gestreiften Hemd und
grünen / einer grünen Hose:
Атрибутът (членна форма, местоимение, прилагателно) към едно или пове¬
че съществителни се употребява само веднъж, ако те съвпадат по род и число:
Sie beschäftigt sich mit französischer Literatur und Geschichte. Meine Bücher und
Bilder bereiten mir Freude. Die Kraft und Tiefe des Gedankens.
Същото е валидно и в случаите, когато различният род на съществителните
не личи в изказа; необходимо е обаче те да се съгласуват по число:
mit großem Fleiß (м.р.) und Geschick (cp.p.), die Versorgung des Hauses (cp.p.) und
Gartens (м.р.), meine Brüder (м.р.) und Schwestern (ж.р.).
Атрибутът към две или повече съществителни, които се различават по чис¬
ло, съотв. (явно) по род, не бива да се изпуска:
in einem gestreiften Hemd und einer grünen Hose (а не: ... und grünen Hose), die
Reinigung der Gartenwege, der Garteneinfahrt und der Terasse (а не:... der Garten¬
wege, Garteneinfahrt und Terasse).
Неправилно изпускане се среща често в обръщение и в края на писмо. Пра¬
вилното е:
Sehr geehrte Frau Müller, sehr geehrter Herr Müller (а не: Sehr geehrte Frau und Herr
Müller). Mit freundlichen Grüßen deine Mutteer und dein Vater (а не: deine Mutter
und Vater). T Brief (4 и 5).
3.	mit Pflanzen (im Moor] und Tieren im Moor * Beschreibung [der Maschi¬
ne] und Arbeitsweise der Maschine:
Определение в родителен падеж или предложно определение към две или
повече съществителни се поставя веднъж:

Ellipse
264
Sie beschäftigte sich mit Pflanzen [im Moor] und Tieren im Moor. Nur der Pilot [der
Maschine], der Funker [der Maschine] und der Mechaniker der Maschine konnten
sich retten.
Не е възможно изпускане, ако става дума за разлика в самите определения в
род. п..т.е. не: die Beschreibung und Arbeitsweise der Maschine, защото в Beschrei¬
bung der Maschine родителният падеж замества глаголното съчетание (= опис¬
вам машината; Genitivus obiectivus - род.п. за обект), докато в Arbeitsweise der
Maschine се изказва принадлежност (= машината има определен начин на рабо¬
та; Genitivus possessivus = род.п. за принадлежност). Правилното следователно
е: die Beschreibung der Maschine und ihre Arbeitsweise.
Изпускане е невъзможно също, когато предложно определение или опреде¬
ление в родителен падеж се отнася до едното от две или повече съществителни.
В такива случаи трябва да се избере друг начин на формулиране или да се смени
словоредът:
Er sah die Feuer der Wachen und die Pferde (а не: ... die Feuer und die Pferde der
Wachen). Sie wandten sich gegen die Unterdrückung und Korruption sowie gegen die
Machenschaften der Militärs Са не:... gegen die Unterdrückung, die Korruption und
die Machenschaften der Militärs).
4.	mit Geld und [mit] guten Worten
Един и същ предлог пред две или повече изброявани съществителни се из¬
ползва само веднъж:
mit Geld und [mit] guten Worten; von seinen Eltern, [von seinen] Brüdern und [von
seinen] Schwestern; vom Glanz und der Pracht des Festes; durch Fleiß, [durch] Intel¬
ligenz und [durch] Disziplin.
При съществителни и местоимения, свързани с многочленни съюзи, пред¬
логът не се изпуска:
sowohl für mich als auch für dich; weder mit Geld noch mit guten Worten.
От следното изречение възниква недоразумение, ако се изпусне предлогът,
т.е. неправилно е: Sie sprachen über des Ministers Abschiedsgesuch und Politik.
Правилното e: Sie sprachen über des Ministers Abschiedsgesuch und über die Poli¬
tik.
Относно vom Glanz und der Pracht des Festes T Präposition (1.2.4).
5.	vor [dem Haus] und hinter dem Haus * mit [Büchern] und ohne Bücher:
Съществителното или местоимението могат да бъдат изпускани след раз¬
лични предлози, когато предлозите управляват един и същ падеж:

265
Ellipse
vor [dem Haus] und hinter dem Haus, auf [dem Platz] und neben dem Platz, für
[mich] und gegen mich.
Освен това изпускане е възможно, когато предлозите управляват различни
падежи. Съответните съществителни или местоимения обаче остават непроме¬
нени (mit [Gott = дат.п.] und für Gott [ = вин.п.], in und um sich). Ако това не е
така, не бива да има никакво изпускане:
mit Büchern oder ohne Bücher, auf dem Grundstück und um das Grundstück, mit ihm
oder gegen ihn.
Това повтаряне на съществителното или местоимението прави изказа тро¬
мав, затова и тук настъпва изпускане:
mit oder ohne Bücher; auf und um das Grundstück; mit oder gegen ihn. Stufenlose
Geschwindigkeitsregulierung von 3 500 [Drucken] bis 10 000 Drucke.
Подобно изпускане е правилно. Нужно е обаче винаги да се употреби паде¬
жът, който се налага от стоящия най-близо до съществителното предлог (не: mit
oder ohne Büchern; mit oder gegen ihr; Frauen mit und ohne Kindern).
Ако се конструира изречение, в което даден предлог управлява различни
падежи, не бива да има изпускане: Sammlung in den Bundesländern und Rückfüh¬
rung in diese /dorthin за: Sammlung in den Bundesländern und Rückführung in die
Bundesländer (а не: събиране и връщане във федералните провинции).
6.	der alte [Kanzler] und der neue Kanzler * der [Täter] oder die Täter • das
große [Haus] und die kleinen Häuser:
Ако при изреждане е налице едно и също съществително с различни атри¬
бути, остава само едно от тях:
der alte [Kanzler] und der neue Kanzler, die weißen [Rosen] und die roten Rosen-, die
bunten [Steine], die weißen [Steine] und die blauen Steine.
Членната форма се изпуска само в случаи, когато става дума за едно и също
лице или предмет:
Veralte und der neue Kanzler (= двама канцлери) - Veralte und neue Kanzler(= един
канцлер). Само: Die vordere und die hintere Stoßstange sind verbogen (t Kongru¬
enz [1.3.4]).
Възможно е изпускане и при разграничаване на формите на едно и също
съществително. Запазва се формата, която стои до най-близко намиращия се ат¬
рибут:

Ellipse
266
eine [Heldengestalt] oder mehrere Heldengestalten; der [Täter] oder die Täter, das große
[Haus] und die kleinen Häuser, das große Haus und die kleinen [Häuser], Bewohner des
gleichen [Hauses] oder anderer Häuser, Familien mit ein/iem Kind] oder zwei Kindern
(t 3em [3]). Der Antrag ist mit einer [Stimme] gegen fünf Stimmen abgelehnt.
7.	Feld- und Gartenfrüchte * auf- und abladen * Wahr- oder Falschheit * en-
und prokli tisch:
Ако следващи една след друга сложни думи имат еднаква основна или опре¬
деляща съставка, тя се назовава само веднъж:
Feld- und Gartenfrüchte, Ein- und Ausgang, Waren auf- und abladen, Lederherstel¬
lung und -vetrieb, Bundeswirtschafts- und Finanzminister, Textilgroß- und einzel¬
handel.
Добре е да се въздържаме от прекадено изпускане на съвпадащата част -
суфикс или префикс (Holzbe- oder Verarbeitungsanlage):
Eine dilettanten- und fehlerhafte Arbeit; eine geschmack- und nieveaulose Inszenie¬
rung; sich vor Über- als auch vor Unterschätzung hüten; ein Wortstamm mit mehreren
pro- oder enklitischen Elementen; morgend- und abendlichen Zusammenkünfte; Wahr¬
oder Falschheit, Arbeiter- und Angestelltenschaft.
При глаголи c неделими представки елипсата служи за подчертаване на по¬
лярностите; можем да сравняваме по образеца на auf- und abladen - be- und ent¬
laden. Като стилистично средство обаче това трябва да се прилага пестеливо.
8.	öffentliche und Privatmittel * aus Alters- und geschlechtlichen Gründen:
Стремежът към краткост и пестеливост и желанието да се избягва повторе¬
нието на думи често водят до изпускане от следния вид:
öffentliche [Mittel] und Privatmittel; Freie [Stadt] und Hansestadt Hamburg; aus Al¬
ters- und geschlechtlichen Gründen; steuerliche Vorteile bei Neu-, d.h. in der Regel:
schadstoffarmen Wagen.
В граматическо отношение тези съчетания от сложна дума + определение са
правилни, особено в пресата и научната проза; от стилистична гледна точка обаче
боравенето с този вид елипса трябва да е внимателно. Несполучливи са напр. zah¬
me und Wildschweine или Stein- und andere Pilze, Geld- und andere Sorgen.
9.	Eine Stimme ist dafür, alle anderen (sind] dagegen * Erst wurden die Tep¬
piche verkauft {,] und dann [wurde] der Schmuck verhökert * Sie warf einen
Blick auf ihn und er [warf] das Fenster zu:
В сложни съединителни изречения обикновено не се изпускат различните
по лице форми на един и същи глагол:

267
Ellipse
Eine Stimme ist dafür, alle anderen sind dagegen. Erst wurden die Teppiche verkauft,
und dann wurde der Schmuck verhökert. Peter schläft im ersten Stock, Ines und Heike
schlafen im Dachgeschoss. Dann müssen die Fehlerquellen gesucht und es muss Ab¬
hilfe geschaffen werden.
И в този случай се срещат елиптични конструкции; при тях запазваната ппа-
голна форма се съгласува с най-близо стоящата дума, т.е. тази, към която се
отнася:
Glaubst du nicht, dass ich im Vater [bin] und der Vater in mir ist (Йоан 14,10)? Oder
würden gleich die Sirenen zu heulen anfangen und das Inferno [würde] losbrechen
(W. Jens)?
Изпускане на съвпадащи глаголни форми, които са свързани с различни кон¬
струкции или с устойчиво словосъчетание, не е възможно, т.е. не:
Ich habe genügend Geld und die Rechnung zu bezahlen (пълнозначен глагол / мо-
дален глагол). Sie ist Ärztin und schon oft hier gewesen (пълнозначен глагол / спо¬
магателен глагол). Sie warf noch einen Blick auf ihn und er das Fenster zu (einen
Blick auf jemanden werfen / etwas zuwerfen). (Също така:) Die Uhr schlug Mitter¬
nacht und ich mit der Faust auf den Tisch. Sie nahm Seife, Schwamm und ein Bad.
Когато се използва съзнателно като стилистичен похват (т.н. зевгма), този
вид елипса има определено (комично) въздействие (Nimm dir Zeit und nicht das
Leben!).
10.	Es begann zu stürmen und zu schneien:
Инфинитивната свързваща частица zu не може да се изпуска; т.е. само:
Es begann zu stürmen und zu schneien. Das Auto ist zu waschen und zu polieren.
11.... die uns ablehnend gegenüberstanden, ja [uns] hassten * Seien Sie so
freundlich und teilen Sie uns mit... * Dafür danken wir und [wir] bestellen
Може да се изпуска само едно от две еднакви по падеж местоимения, т.е.
само:
Das waren Menschen, die uns (= дат.п.) ablehnend gegenüberstanden, ja uns (= вин.п.)
hassten. Ich suchte die Geschenke, die (- вин.п.) ich verschenkt hatte, aber die (=
имен.п.) von meinen Kindern bereits entdeckt worden waren.
При изреждане на подбудителни изречения не е възможно да се изпуска Sie
за учтивата форма. Изписва се само:

Ellwanger
268
Bitte seien Sie so freundlich und teilen Sie uns mit... Kommen Sie und versuchen Sie
meinen neuen Kaffee.
Следните случаи на изпускане на местоимението са граматически и стилис¬
тично правилни:
Für Ihre Sendung danken wir und [wir] bestellen noch einmal Folgendes... An ihrem
Angebot bin ich interessiert und [ich] bitte um Übersendung weiterer Unterlagen.
Стилистично елипсата в изречението
Für Ihren Bescheid möchten wir Ihnen danken und freuen uns, dass ...
може да се избегне:
Für Ihren Bescheid möchten wir Ihnen danken. Wir freuen uns, dass ...
12. Препратки:
Относно an einem Tag wie jeder andere [ist] / wie jedem anderen и т.н. T Ap¬
position (3.5); към Sehr geehrte Frau und [sehr geehrter] Herr Müller t Brief (4);
към Preiswerter Plattenspieler gesucht t Anzeigen (1).
Ellwanger: T Einwohnerbezeichnungen
auf-er (1).
Eisass: Родителен падеж: des Eisass или
des Elsasses. T geographische Namen
(1.2).
Eltville: Името на града се произнася
[elt'vib] съотв. [’eltvib] (а не: [...*vi:l]
или [...Vil]).
E-Mail: 1. Правопис: Съществително¬
то die E-Mail се пише със съединител¬
на чертица (дефис), защото сложните
думи с отделена буква като първа част
се пишат с “малкото” тире; Т Binde¬
strich (2.4). Съществителното Mail се
изписва с главна буква, защото същес¬
твителните се изписват с главна буква
при съставяне. Първата съставка е сък¬
ращението на ангя. electronic, първата
дума на субстантивната сложна дума
се пише също с главна буква, макар и
да не е съществително; Т Fremdwort
(4.2).
2. Оформяне: Ако се пише ‘имейл’
вместо търговско писмо (а не като съ¬
общение за вътрешна информация или
лична поща) трябва да се придържаме
към определени правила. Адресът
трябва да е точен (напр. Frank.Meitser
@,kaeufertraum.de. webmaster@.inter-
shop.coml. трябва да се заеме и реда ‘те¬
ма на съобщението’, защото данните в
този ред са важни за обработката и съх¬
ранението на имейла. Като търговски
писма имейлите започват с обръщение,
оставя се един празен ред и започва тек¬
стът. Трябва да се обръща внимание
имейлът да съдържа освен поздрава,
името на изпращача и т.н. също и

269
-fe]n
имейл-адреса на изпращащия. Относ¬
но обръщение и край на писмо Т Brief
(4) и (5).
Email / Emaille: Формата Email, произ¬
нася се [e'ma:j] / e'mai / e’mail], е от
среден род: das Email. Родителен па¬
деж и множественото число окончават
на s. Формата Emaille, произнася се
[e'ma:j / e'mai / e'malja], е от женски род
die Emaille. В единствено число няма
окончания, в множествено число окон¬
чанието е -и.
Embryo: Думата е от мъжки род der
Embryo (в австр. и das Embryo). Дума¬
та има две форми за мн.ч.: die Embryo¬
nen /die Embryos.
Emder / Emdener: Жителите на гр.
Емден се казват die Emder, по-рядко die
Emdener. Emdfenjer се пише винаги с
главна буква, също и в позицията на не-
изменяемо прилагателно пред същес¬
твително: der Emder / Emdener Hafen.
T Einwohnerbezeichnungen aus -er (1 и
7).
empfähle / empfehle: empfehle е формата
за конюнктив 1, който се употребява
предимно в непряката реч Т indirekte
Rede (2.1): Sie fragte den Kellner, wel¬
chen Wein er ihr empfehle.Empföhle (по-
често: empföhle, T empfehlen [2]) е фор¬
мата за конюнктив 2, който се употре¬
бява предимно в условно изречение и
под. Т Konditionalsatz: Ich würde sofort
fahren, wenn sie mir das Klima empföh¬
le. Конюнкгивната форма (2) empföhle
се явява в непряката реч, ако в пряката
е употребена същата форма или нещо
се преценява като съмнително. Т indi¬
rekte Rede (3.3), t empfehlen (2).
empfehlen: 1. empfehlen / empfiehl: Фор¬
мите в изявително наклонение сегаш¬
но време са: ich empfehle, du empfiehlst,
er empfiehlt. Повелително наклонение:
empfiehl! (а не: empfehle! Те/ i-Wech¬
sel.
2.	empföhle / empfähle: Употребими ca
и двете форми в конюнктив 2: empföh¬
le и (по-рядко: empföhle) Т Konjunktiv
(1.3).
3.	Er empfahl sich als geeigneter / als ge¬
eigneten Mann: Съществително, след¬
ващото sich empfehlen als, обикновено
е в именителен падеж, т.е. то се отнася
до субекта: Er empfahl sich als geeigne¬
ter Mann. Винителният падеж (Er emp¬
fahl sich als geeigneten Мат) се употре¬
бява сравнително рядко T Kongruenz
(4.2).
4.	empfehlen / anempfehlen: T Auf¬
schwellung.
empfinden: 1. Er empfand sich als Begna¬
deter / Begnadeten: Следващото sich
empfinden als съществително се упот¬
ребява обикновено в именителен па¬
деж, т.е. то се отнася до субекта: Er
empfand sich als Begnadeter. Винител¬
ният падеж се използва по-рядко (Er
empfand sich als Begnadeten). T Kongru¬
enz (4.2).
2. etwas als kränkend empfinden: Час¬
тицата als, която тук има свързваща
функция след empfinden, не се изпус¬
ка, т.е. само: Er empfand es als kränkend,
dass man ihn an der Tür warten ließ. (A
не: Er empfand es kränkend, dass...).
Empfindungswort: T Interjektion.
-en: Относно производните на -er от име¬
на на селища, окончаващи на -еп,
(Emd[en]er, Bremer и т.н) Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (1). Относно от¬
падане на е-то при прилагателни на -
еп (golden - gold[e]nes) Т Adjektiv
(1.2.13). Относно формите на лични
имена Gelierten Т Personennamen
(2.1.1).
-lei«: Окончанието за мн.ч. -еп се упот¬
ребява при съществителни, завършва¬
щи на съгласен звук (с изключение на
-е/ и -er): Mensch-en, Bär-en, Bett-en,
Bahn-en. Кратката форма -n се употре¬

end-
270
бява след гласна (с изключение на -ай
[Frau-en] и -ei [Bäckerei]) и след -е/,
-er: Indusstrie-n (а не: lndustrieen),
Auge-n, Achsel-n, Feder-n.
end-: t ent- / end-.
-end / -ig: Относно gehörend /gehörig и
под. t Adjektiv (3.1).
Ende: zu Ende се пише само разделно:
Wir wollen das heute noch zu Ende brin¬
gen, führen. t Getrennt- und Zusammen¬
schreibung (2.2.1).
Ende dieses Jahres: T dieser, diese, dieses
0).
Energie sparend / energiesparend: Спо¬
ред новия правопис Energie sparend се
пише разделно както съчетанието, от
което произхожда Energie sparen: En¬
ergie sparende Maßnahmen. Ако съче¬
танието е определено от наречие, пи¬
сането е слято, напр. höchst energiespa¬
rende Technik.
eng: 1. Главна или малка буква: С мал¬
ка буква се пише прилагателното: ein
enges Kleid, enge Grenzen. Dort ist die
Sraße am engsten. C главна буква се пи¬
ше субстантивираната форма: Ich has¬
se alles Enge. Според новия правопис с
главна или малка буква в израза: Sie ist
auf das Engste / engste. (= много близо)
mit ihm befreundet.
2. Слято или разделно: По новия пра¬
вопис eng се пише винаги разделно от
следващо причастие, защото първата
част на съчетанието може да се степе¬
нува или разширява: zwei eng befreun¬
dete Koleginnenen, ein eng begrenztes Ar¬
beitsgebiet. t Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (3.1.2).
Engel- / Engels-: Сложните думи c опре¬
деляща съставка, окончаваща на -el,
обикновено не получават свързващо s
Т Fugen-s (2.3). В сложните думи q En¬
gel могат да се отделят следните две
групи: 1. С устойчиво свързващоs: En¬
gelsgeduld, Engelsgesicht, Engelsburg,
Engelshaar, Engelszugen.
2. Без свързващо s: Engelmacherin, en¬
gelschön, Engelsüß, Engelwurz. Колеб¬
ливо s: engelfs]gleich, Engel[s]kopf, En-
gelfsjstimme.
englisch: C малка буква се пише прила¬
гателното: die englische Politik, engli¬
scher Trab (— вид езда), in der Art eines
englischen Gartens, die englische Krank¬
heit (= рахит), das englische Vollblut,
englische Broschur (= вид обложка на
книга), der englische Wälzer, der engli¬
sche Fußball, englische Woche (= в спор¬
та), englischer Zug (= полуотворено чек¬
медже) и т.н. С главна буква-в имена:
der Englische Garten in München, die
Englischen Fräulein (монашески op-
ден). Относноsic/i englisch unterhalten;
[kein] Englisch sprechen t deutsch.
Englisch, das / Englische, das: t Sprach-
bezeichnungen.
englischsprachig / englischsprachlich:
T deutschsprachig / deutschsprachlich.
Enklave / Exklave: Под Enklave се раз¬
бира чужда територия в собствена дър¬
жава, а под Exklave — собствена тери¬
тория в чужда държава.
-ens: Относно родителен падеж като Gra-
zens [Umgebung] и т.н. Т Ortsnamen (2);
Fritzens Streiche Т Personennamen
(2.1.1).
-enser: Относно образуванията на-enser
(Hallenser, Jenenser »ум] T Einwohner-
bezeischmmgen auf -er (2).
ent- / end-: Префиксът ent- се пише c t:
entbehren, Entbehrung, [un]entbehrlich;
entscheiden, Entscheidung, [unentschie¬
den и T.H. Всички сложни думи с Ende
и производните на Ende се изписват с
d: endgültig, [un]endlich, endlos, End¬
punkt, Endsumme и т.н.
entbehren: В смисъл “лишавам се от нкг/
нщ” entbehren се употребява с вините-
лен падеж: Ich kann das Buch nicht län¬
ger entbehren. Ich habe in meiner Jugend

271
entlang
vielfes] entbehren müssen. В значение
“нщ е лишено от...” глаголът управля¬
ва родителен падеж: Diese Behauptung
entbehrt jeder Grundlage. Sein Verhalten
entbehrt nicht einer gewissen Komik.
entbinden: Страдателната конструкция
Frau X ist entbunden worden принадле¬
жи на преходния глагол jemanden ent¬
binden “давам родилна помощ”. Често
се употребява деятелната форма Frau
Xhat entbunden към непреходния гла¬
гол entbinden “акуширам”.
entblöden: В съвременната реч entblöden
се среща само като възвратен и в нега¬
тивна форма; sich nicht entblöden “не
се срамувам, а се одързостявам”:... der
sich nicht entblödet, den Vorteil seiner
Geburt... auszunutzen (K. Mann).
enteisen / enteisenen: Глаголът enteisen
означава “премахвам леда” (eine enteis¬
te Windschutzscheibe). Докато enteisenen
- “освобождавам от съдържание на же¬
лязо” (enteisentes Mineralwasser).
entflechten: В изявително наклонение се¬
гашно време формата за 3. л. ед.ч. е ent¬
flechtet am entflicht. В професионално-
специализирания език на транспорта и
икономиката по-обичайна е формата с
е. Т е / i-Wechsel.
entgegen: Предлогът (с дателен падеж)
се употребява обикновено пред същес¬
твителното: Entgegen meinem Wunsch
ist sie nicht abgereist. Постпозицията
(Meinem Wunsch entgegen ist sie nicht
abgereist) е по-рядка употреба.
Entgelt: 1. Правопис: Съществително¬
то Entgelt е производно на глагола ent¬
gelten “заплащам, изкупвам, възмездя¬
вам”, поради което се изписва cf. Т ent-
/ end-.
2. das / der Entgelt: Първоначално Ent¬
gelt е от м.р.: der Entgelt. Тъй като ду¬
мата обаче се явява най-вече в съчета¬
нието ohne Entgelt, в което падежът не
личи, настъпва колебание и започва
употреба в ср.р.: das Entgelt. Това е
днешната форма в нормативната реч.
3.	Entgelt(s)-: Сложни съществителни
с Entgelt като определяща съставка се
образуват със и без свързващо s Т Fu-
gen-s: Entgelts]bescheinigung, Entgelt-
[sjforderung.
enthalten: Когато от sich nicht enthalten
können зависи инфинитивна група, тя
не може да съдържа отрицание: Sie
konnte sich nicht enthalten, ihn zu tadeln
(а не: ihn nicht zu tadeln), t Negation (1).
enthalten / beinhalten: T beinhalten.
entheben: Глаголът entheben се свързва
c винителен падеж за лице и родите¬
лен за предмет: jemanden seines Amtes
entheben, sich aller (а не: allen) Sorgen
enthoben flihlen и т.н.
entladen, sich: При употреба в конкрет¬
но значение sich entladen über се свър¬
зва с дателен падеж: Das Gewitter ent¬
lud sich über dem See. При преносна
употреба, където избледнява предста¬
вата за пространство, се използва ви¬
нителен падеж: Sein Zorn wird sich über
mich entladen. След sich entladen auf ce
употребява винителен падеж: Das Ge¬
witter entlud sich auf die Stadt. След sich
entladen in - дателен: Die Begeisterung
der Zuschauer entlud sich in stürmischem
Beifall.
entlang: 1. Позиция и управление:
Предлогът се употребява пред или след
съществителното: die Wand entlang /
entlang der Wand; den Fluss entlang /
entlang dem Fluss и т.н. Когато се упот¬
ребява след съществителното entlang
управлява винителен падеж и по-ряд¬
ко, с изключение на Швейцария, дате¬
лен: die Wand / das Seil entlang. Die
Grenze verlief von X nach Y den Wald
entlang. Ho:... die dem blitzenden Strom-
und Meeresufer entlang aus der Haupt¬
stadt hinausführte nach Balem (R.
Schneider). Пред съществително ent¬

entnehmen
272
lang управлява обикновено дателен па¬
деж (в редки случаи родителен):
entlang der Wand/dem Fluss/dem Wald.
Entlang den Hecken standen Neugierige.
Ho: Als er... durch ein dünnes Glimmer¬
fensterehen entlang des Rohres Alphateil¬
chen hindurchschoss... (R. Menzel). Ви-
нителният падеж (entlang den Wald/das
Brückengeländer) тук е остарял.
2.	Правопис: При съчетаване с глагол
entlang се пише и слято, и разделно.
Пише се слято, когато entlang е (уда¬
рена) вербална съставка: Wir werden ат
Ufer und nicht am Waldrand entlanglau¬
fen. Пише се разделно, когато entlang е
част от обстоятелствено пояснение за
място: Wir werden am Ufer entlang lau¬
fen und nicht fahren, T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.3).
entnehmen: Относно entnehmen aus
T Pleonasmus.
entrinnen: В конюнктив 2 днес се упот¬
ребява формата entranne, а entrönne е
остаряла.
entsalzen: Втората причастна форма на
entsalzen “обезсолявам” се образува с
t: entsalztes Wasser. Т salzen.
Entscheid / Entscheidung: T Verbalsubs¬
tantiv.
entscheiden: 1. sich entscheiden für / zu:
Понякога погрешно sich entscheiden ce
свързва c предлога zu вместо c für: Sie
hat sich für diesen (а не: zu diesem)
Schritt entschieden (а не: zu diesem
Schritt entschlossen). Ich entscheide mich
für diese (а не: zu dieser) Möglichkeit.
Wir haben uns für die (ане: zu der) Wie¬
derwahl entschieden.
2.	entscheiden / entschließen: Sich ent¬
schließen за разлика от sich entscheiden
не може да се отнася за лица или пред¬
мети, а само за действия, т.е. не: Ich
entschloss mich zu diesem Buch /zu die¬
sem Kandidaten / zu den anderen Mün¬
zen и T.H. A: Sie entschloss sich zum Auf¬
bruch, zum Studium, zur Scheidung.
Entscheidung: Управлението e Entschei¬
dung für (а не: zu) etwas. T entscheiden
(1).
Entscheidungsfrage: Форма на въпроси¬
телното изречение, при която спретна¬
тият глагол е на първо място. За разли¬
ка от въпросите, въвеждани е въпро¬
сително местоимение, тук се пита за
действието в цялост (въпрос към изре¬
чение): Kommst du morgen? Hilft sie
mir?
entschließen: sich entschließen се свързва
c предлога ги: Wir haben uns zum An¬
kauf (arge: für den Ankauf) des Grund¬
stücks entschlossen. Относно entschlies-
sen / entscheiden t entscheiden (2).
Entschließung / Entschluss: T Verbalsub¬
stantiv.
entschuldigen: 1. sich entschuldigen we¬
gen/für: След sich entschuldigen връз¬
ката се осъществява c предлозите we¬
gen и für: Ich möchte mich für mein Zu-
spät-Kommen / wegen meines Zu-spät-
Kommens entschuldigen. Sie hat sich für
ihr Versehen / wegen ihres Versehens ent¬
schuldigt. Ich möchte mich für das, was
ich gesagt habe, entschuldigen.
2.	Entschuldigen Sie [bitte] vielmals: Та¬
зи често употребявана във всекиднев¬
ната реч формула за извинение, всъщ¬
ност е безсмислена, защото човек мо¬
же да помоли някого няколко пъти за
извинение, но не може да изисква да
бъде извиняван няколко пъти; затова
правилното е Ich bitte vielmals um Ent¬
schuldigung.
entsenden: Формите за Präteritum и Par¬
tizip 2 ca entsendete / entsandte и ent¬
sendet / entsandt. По-рядко се употре¬
бяват формите c e: Jedes Land entsand¬
te i(по-рядко:) entsendete zwei Delegier¬
te. Man hatte sie als Beraterin nach Genf
entsandt / (по-рядко:) entsendet.
entsinnen, sich: 1. entsänne / entsönne:

273
erbarmen, sich
Като форма за конюнктив 2 днес се
употребява entsänne; entsönne е оста¬
ряла.
2.	sich jmds. / einer Sache, an jmdn. /
an etwas entsinnen: sich entsinnen ce
свързва c допълнение в родителен
падеж или предложно допълнение: Ich
kann mich meines Lehrers / an meinen
Lehrer, seiner / an ihn, dessen / daran
nicht mehr entsinnen.
entsprechend: Деятелното причастие на
глагола entsprechen се употребява като
предлог с дателен падеж (а не: родите¬
лен). Характерно за тази употреба е
възможната предпоставеност: entspre¬
chend meinem Vorschlag (а не: meines
Vorschlags), entsprechend unseren (а не:
unserer) Anordnungen и т.н., вместо
нормалния словоред: meinem Vorschlag
entsprechend, unseren Anordnungen ent¬
sprechend. При нормалния словоред
всъщност става дума за причастна гру¬
па, която според новия правопис не е
задължително да се отделя със запетая:
Ich habe[,] ihren Anordnungen entspre¬
chend [J gehandelt. Meinem Vorschlag
entsprechend [,] ist das Haus verkauft
worden.
entstammen: Относно entstammen aus
■ t Pleonasmus.
entstehen: Конюнктив 2 на entstehen ca
формите entstünde и entstände. По-
употребима е по-старата форма с ü (ent¬
stünde).
entweder - oder: 1. Съгласуване: При
свързване на два подлога чрез entwe¬
der - oder отнасянето и към двата ед¬
новременно е невъзможно: Entweder
Klaus oder Petra hat (a_H£i haben)
Schuld. Личната форма на глагола се
съгласува по лице с най-близо стоящия
субект: entweder er oder ich gebe (а не:
gibt) klein bei. T Kongruenz (2.2).
2.Запетая: Не се пише запетая, ако ent¬
weder - oder свързва само части на из¬
речението: Sie sagtjetzt entweder Ja oder
Nein! Entweder sie ruft an oder schreibt
oder lässt sonst etwas von sich hören. Ko-
гато entweder - oder свързва самостоя¬
телни, еднакви по ранг изречения, спо¬
ред новия правопис тя не е задължи¬
телна: Entweder kommt er sofort nach
Hause [, J oder er geht noch ein Glas Bier
trinken. Между еднакви по ранг подчи¬
нени изречения, кьдето досега не се
поставяше запетая, според новия пра¬
вопис такава може да се постави: Die
Frage ist, ob ich entweder zu Hause blei¬
be [,] oder ob ich wegfahre.
3. Правопис: Ако entweder - oder ce
субстантивира, изписването e das Ent¬
weder-oder.
entwenden: Формите за Präteritum и Par¬
tizip 2 ca entwendete и entwendet.
Episkopat: Думата е от мъжки и среден
род: der Episkopat или das Episkopat. В
речта на теолозите е валидна само фор¬
мата от м.р.: der Episkopat, t -at.
-er: 1. Относно Aacher-Aach[en]er и т.н.
T Einwohnerbezeichnungen auf -er (1).
2.	Относно finster - finstfejres и т.н.
t Adjektiv (1.2.13).
3.	Относно Eroberin и т.н. T Substantiv
(3). Срв. също Т -schafter / -schaftler.
erachten: Допълнението към erachten се
свързва с als или für: Ich erachte das
als /für überflüssig, als /für zu niedrig.
Sie erachtete es als [eine] Zumutung/für
eine Zumutung, die Werkstatt auszufegen.
Erachten: Казва ce nach meinem Erach¬
ten /meinem Erachten nach или meines
Erachtens: Nach meinem Erachten ist es
für dieses Vorhaben zu spät. Meinem Er¬
achten nach ist das Ergebnis falsch. Mei¬
nes Erachtens hatte er Angst (но не: Mei¬
nes Erachtens nach hatte er Angst).
erbarmen, sich: Възвратният глагол sich
erbarmen се свързва c допълнение в ро¬
дителен падеж или предложно допъл¬
нение, свързано с über: Niemand er-
18.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Erbe
274
barmte sich der hungernden Flüchtlinge
/ (остаряващо) über die hungernden
Flüchtlinge. Niemand erbarmt sich ihrer
... (Jens).
Erbe: Мъжки род der Erbe е “лицето, ко¬
ето онаследява”, а среден род das Erbe
- “наследство”.
erbleichen: Глаголът erbleichen се спря¬
га правилно: Vor Schreck erbleichte (ос-
тар.: erblich) sie. Der aber erbleichte wie
Kalk (Winckler).... er war tieferbleicht
(H. Mann). T bleichen.
erbringen / bringen: T bringen / erbringen
(2).
Erbteil: В разговорната реч думата е от
среден род das Erbteil, в юридическата
реч (според BGB=Сборникът от зако¬
ни на ФРГ) от мъжки род: der Erbteil.
Erd- / Erden-: Сложните думи с опреде¬
ляща съставка Erde съдържат отчасти
свързващо еп (старо окончание за
род.п. ж.р.). 1. Без свързващ елемент:
Erdball, Erdscholle, Erdrutsch, Erdöl,
Erdfloh, Erdmaus, Erdapfel, Erdbeben,
erdfarben, Erdgeschoss, Erdkreis, Erd¬
kunde, erdnah и т.н.
2. Със свързващ елемент: Erdental, Er¬
denrund, Erdengast, Erdenglück, Erden¬
bürger, Erdenwallen. Общо взето тези
образувания принадлежат към припов¬
дигнатия стил.
erdkundliche Namen: t geographische
Namen.
erfahren: Глаголът се използва със съ¬
ществителни за действие (Nomina ас-
tionis) вместо глагол в страдателен за¬
лог. Извън речта на администрацията
тази »инструкция е тромава в стилис¬
тично отношение: Die Firma wird eine
Erweiterung erfahren (== wird erweitert
werden = ще бъде разширена). Diese
Baustoffe erfuhren keine Verwendung (=
wurden nicht verwendet = не бяха изпол¬
звани). T Nominalstil, Т Passiv (3.7).
Относно die erfahrenen Neuigkeiten
T zweites Partizip (2.2).
Erfahrung: Относно in Erfahrung brin¬
gen T Nominalstil.
erfolgen: Глаголът erfolgen се употребя¬
ва често в съчетание със съществител¬
но (Nomen actionis) вместо съответния
глагол (в страдателен залог). Извън реч¬
та на администрацията тази конструк¬
ция е тромава в стилистично отноше¬
ние: ... sobald Ihre Zusage erfolgt ist (=
... sobald Sie zugesagt haben = щом от¬
говорите утвърдително). Die Entde¬
ckung dieser Inselgruppe erfolgte im 18.
Jahrhundert (= Diese Inselgruppe wurde
im 18. Jahrhundert entdeckt = Острови¬
те бяха открити през 18-ти век). Die
Verteilung der Preise erfolgt am Sonntag
(= Die Preise werden am Sonntag verteilt
= наградите ще бъдат разпределяни).
В определени случаи именният начин
на изразяване може да се използва ка¬
то стилистично средство, напр.: Ein
gewisser Dr. Karl Horn... wurde von zwei
Soldaten ... verhaftet, erhielt dann einen
Passierschein, diese Verhaftung sei irr¬
tümlich er/b/gr (Feuchtwanger). T Nomi¬
nalst!].
erfolgt: Относно nach erfolgtem Versand
T zweites Partizip (2.4).
erfordern / fordern: Глаголът erfordern
има значение “трябва, необходимо е;
изисква”: Das Projekt erfordert viel Zeit.
Eine solche Versicherung zu gründen, wür¬
de ... etwas Kapital erfordern (Brecht).
Глаголът fordern обаче означава “изис¬
квам, поставям условия”. Затова може
да се каже: Der Verkehr fordert viele Op¬
fer, а не: Der Verkehr erfordert viele Op¬
fer.
Erfordernis: Думата е от среден род: das
Erfordernis, t -nis.
erfreuen, sich: Чрез an при съчетаване c
предложно допълнение sich erfreuen оз¬
начава “радвам се на нщ.”: Sie erfreute
sich an der Blumenpracht. Es war mir

275
erkennbar / erkenntlich
also noch nicht gelungen, mich wunsch¬
los an der reinen Existenz der Vögel zu
erfreuen (Hildesheimer). C допълнение
в родителен падеж sich erfreuen озна¬
чава “наслаждавам се на нщ.”: ... die
gnädige Frau erfreut sich des besten
Wohlbefindens (Gaissler).
Erfurter: Названието за жителите на rp.
Ерфурт Erfurter се пише с главна бук¬
ва; също така и в позицията на нескло-
няемо прилагателно пред съществител¬
но: der Erfurter Dom. t Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (7).
Ergänzung: Изисквана от глагола (спо¬
ред неговата валентност) част на изре¬
чението, напр. Sie begegnet ihm (допъл¬
нение в дателен падеж) или Die Sitzung
dauert zwei Stunden (обстоятелство за
време).
Ergänzungsbindestrich: Т Bindestrich (1).
Ergänzungsfrage: Форма на въпросител¬
ното изречение със спретната глагол-
на форма на второ място и въпросител¬
на дума на първо. За разлика от алтер¬
нативното въпросително изречение
Т Entscheidungsfrage въпросът тук се
отнася до част от изречение: Wann
kommst du? Wer hilft mir?
Ergänzungssatz: T Objektsatz.
Ergänzungsstrich: T Bindestrich (1).
ergeben: При скланяне или степенуване
на ergeben се запазва е-то: Ihr sehr er¬
gebener Diener. T Adjektiv (1.2.13), Ver¬
gleichsformen (2.2).
ergeben, sich: В съчетание c предлога in
след sich ergeben се употребява вини-
телен, а не дателен падеж: sich ins Un¬
vermeidliche ergeben.
ergiebig: T ausgiebig.
erhaben: В съчетание c предлога über
след erhaben sein се употребява вини-
телен падеж, а не дателен: Sie ist über
jeden Zweifel / alles Lob erhaben. Die
Menschen ... sind über Geld und bürger¬
liche Auszeichnungen erhaben (Musil).
erhalten: Относно der Wagen erhielt eine
gute Straßenlage bescheinigt T Passiv
(3-1).
erhängen: Глаголът erhängen се употре¬
бява днес само като възвратен: Heyne
hatte sich mit einem Koppel erhängt (Ott).
Ако субектът и обектът се различават,
се употребява hängen или henken: Er
hat viel erlebt... Sie wollten ihn hängen,
glaube ich (Frisch). Er wurde zum Tode
verurteilt und gehenkt. Съставният auf¬
hängen се употребява като възвратен и
преходен: Sie hatte sich aufgehängt. Sie
hängten die Dieserteure auf.
erhöht: Употребяваното като прилагател¬
но минало причастие на erhöhen не се
степенува. Не може следователно да се
каже: in erhöhterem Maße.
erinnern: Употребата па. erinnern с вини-
телен падеж (jmdn. / etwas erinnern)
вместо sich erinnern c родителен (sich
jmds. /einer Sache erinnern) или c пред¬
ложно допълнение (sich an jmdn. / an
etwas erinnern) е диалектна. Среща се
предимно в Северна Германия. Норма¬
тивната употреба следователно е: Er¬
innerst du dich daran? или в приповдиг¬
натия стил - Erinnerst du dich dessen?,
но не и: Erinnerst du das? Или в друг
пример: Ich erinnere mich an den Vor¬
fall или Ich erinnere mich des Vorfalles,
но не и: Ich erinnere den Vorfall. (B
Австрия разговорно съществува и
свързване с auf: sich auf etwas /jeman¬
den erinnern).
-erisch: Относно mannheimerisch T Orts¬
namen (3).
erkältet: T zweites Partizip (2.2).
erkennbar / erkenntlich: Не бива да се
смесват двете думи: erkennbar означа¬
ва “осезаемо [за окото]”: deutlich er¬
kennbare Spuren. Der Fluss war im Dun¬
kel kaum erkennbar. Erkenntlich (преди
употребявано и в смисъла на erkennbar)
се явява само в съчетанията sich er¬

erkennen
276
kenntlich zeigen и erkenntlich sein (= бла¬
годарен съм): Wir müssen uns fiir dein
Entgegenkomen unbedingt erkenntlich
zeigen. T -lieh / -bar.
erkennen: Съществителното, следващо
sich zu erkennen geben als, се употребя¬
ва в именителен падеж, т.е. то се отна¬
ся до подлога: Ergab sich als Deutscher
zu erkennen. Винителният (Er gab sich
als Deutschen zu erkennen) е остарял.
T Kongruenz (4.2).
erkenntlich / kenntlich: Двете думи не са
взаимно заненяеми, защото erkenntlich
вече не се употребява в смисъл “осеза¬
емо за окото”, т.е. може да се каже са¬
мо: Die Tänzerinnen waren an ihrer ei¬
gentümlichen Haltung kenntlich (а не: er¬
kenntlich).
Erkenntnis: Думата е от женски род: die
Erkenntnis (= убеждение, разбиране); в
речта на администрацията в Австрия -
среден род: das Erkenntnis (= присъда).
erkiesen: Употребяват се само формите
за претеритум и партицип 2: Sie erkor
ihn zu ihrem Begleiter. Er hatte diesen
Platz zum Ausruhen erkoren. T kiesen /
küren.
erklären: T als / für / wie.
erklären, sich: Съществително, сведващо
sich erklären als, обикновено е в име¬
нителен падеж, т.е. то се отнася до под¬
лога: Er erklärte sich als pflichttreuer Be¬
amter. Винителният падеж (Er erklärte
sich als pflichttreuen Beamten) се упот¬
ребява по-рядко, t Kongruenz (4.2).
Срв. също T Passiv (4).
Erklärerin: T Substantiv (3).
erklimmen: Глаголът се спряга по неп¬
равилното спрежение: Er erklomm den
Uferrand. Sie hatte die höchste Stufe des
Erfolges erklommen.
erkoren: T erkiesen.
erküren: T küren.
Erlanger: Жителите на гр. Ерланген се
назовават Erlanger (а не: Erlangener).
Названието се пише само с главна бук¬
ва, дори когато е неизменяемо прила¬
гателно пред съществително: die Erlan¬
gener Studenten, die Erlanger Universi¬
tät. T Einwohnerbezeichnungen auf-er (2
7).
Erlass: Според езиковата норма множес¬
твеното число към Erlass е die Erlasse.
Прешасната форма е обичайна само за
Австрия (die Erlässe).
Erlaubnis: При изречения като Sie bat um
die Erlaubnis, möglichst bald reisen zu
dürfen става дума за плеонастично из¬
разяване Т Pleonasmus. Конструкцията
Sie bat um die Erlaubnis, möglichst bald
zu reisen е достатъчно ясна.
erleuchten / beleuchten: T beleuchten /
erleuchten.
erlöschen: Непреходният глагол erlö¬
schen (за разлика от преходния löschen)
се спряга неправилно: erlöschen - er¬
losch - erloschen. Формите за изявител-
но наклонение сег.вр. са ich erlösche,
du erlischst, er /sie/es erlischt; пов. нак¬
лонение: erlisch! Те/ i-Wechsel.
Ermessen: Правилното e nach meinem /
unserem Ermessen, ане meines /unseres
Ermessens [nach]. T Erachten.
Erneurin: Женският род към Erneuerer е
die Erneuerin, а към Erneuer тя e die Er¬
neuerin. T Substantiv (3).
ernst: 1. Разделно или слято изписва¬
не: Съчетанието от ernst и глагол се пи¬
ше само разделно: Diesen Fall muss ich
ernst nehmen. Ich werde jetzt ernst sein.
По новия правопис ernst + миналото
причастие също се пише разделно, за¬
щото ernst може да се степенува или
разширява* Es waren [sehr] ernst ge¬
meinte Vorschläge. T Getrennt- und Zu¬
sammenschreibung.
2.	C главна или малка буква: Същес¬
твителното Emst се употребява напр.
в Emst machen, Scherz fiir Emst nehmen,
es ist mir [vollkommener] Ernst damit,

277
erste
es wird Ernst, aus dem Spiel wurde Emst,
etwas im Ernst sagen; das Ernsteste, was
mir je begegnet ist. Прилагателното ernst
се среща напр. в: Sie nimmt ihn/die An¬
gelegenheit nicht ernst. Die Lage wird
ernst. Das ist das ernsteste ihrer Bücher.
ernstlich / ernstlichen Schaden nehmen:
T Adjektiv (1.2.12).
Eroberin: Формата за женски род към
Eroberer е die Eroberin. t Substantiv (3).
er oder ich: Er oder ich habe das getan. A
не: Er oder ich hat das getan, t Kongru¬
enz (2.2).
eröffnen / öffnen: Двата глагола имат раз¬
лично значение и дистрибуция. Откри¬
ва се (eröffnen) заседание, съвещание,
изложба, бал, а се отваря (offnen) вра¬
та, стая / зала / простанство, писмо, ка¬
шон и т.н.: Ein Laden wird neu eröffnet,
но: jeden Morgen um 8 Uhr geöffnet.
Обичайната по-рано употреба на eröff¬
nen като “откривам” (und wenn man
Tausende und Hunderte von Menschen
eröffnete [Frisch]) е вече непривична.
Срв. обаче израза ein Testament eröffen.
erretten: Глаголът erretten се свързва c
von или vor: Sie hat ihn vom sicheren
Tode / vor dem sicheren Tode errettet.
T aufgrund / durch / infolge / von / vor /
wegen / / zufolge.
Ersatzinfinitiv: T Infinitiv (4).
Ersatzmann: Множественото число на
думата е die Ersatzmänner или die Er¬
satzleute. t Mann (2).
Ersatzteil: Думата е от среден род das
Ersatzteil, по-рядко от мъжки: der Er¬
satzteil.
erschallen: Глаголът erschallen се спряга
и правилно, и неправилно, т.е. форми¬
те са erscholl / erschallte и erschollen /
erschallt. Неправилните форми на спре-
жение (erscholl, erschollen) се възпри¬
емат като приповдигнати,
erscheinen / scheinen: erscheinen се пок¬
рива в определена употреба с scheinen,
и то именно в смисъл “предствям се по
определен начин, правя впечатление на
нкг.”: erscheinen /scheinen + обстоятел¬
ство за начин: Dies erschien /schien ihr
[= (кому?) дат. п.] unmöglich. Или без
дат. п.: Eine Besserung der Lage erschien
/ schien aussichtslos (= обстоятелсто за
начин). При следващ инфинитив само:
Das scheint (а не: erscheint) mir richtig
zu sein. Die Zeit scheint stillzustehen. При
колебание се употребява scheinen.
erschrecken: 1. Спрежение: Преходни¬
ят глагол erschrecken се спряга по пра¬
вилното спрежение (erschreckte - er¬
schreckt): Das erschreckte die Zuhörer.
Ihr Aussehen hat mich erschreckt. Неп¬
реходният erschrecken се спряга обаче
неправилно (erschrak - erschrocken):
Die Kinder erschraken. Ich bin über sein
Aussehen erschrocken. В изявително
наклонение сегашно време формите са
ich erschrecke, du erschrickst, er er¬
schrickt; повелително наклонение: er¬
schrick nicht! Те/ i-Wechsel.
2.	sich erschrecken: Възвратната упот¬
реба sich erschrecken е разговорна. По¬
явяват се правилни и неправилни фор¬
ми на спрежение: ich erschreckte / er¬
schrak mich; ich habe mich erschreckt/
erschrocken. Употребата е извън езико¬
вата норма. T schrecken.
ersinnen: Глаголът се спряга неправил¬
но (ersinnen - ersann - ersonnen): Sie
hat eine Strategie ersonnen (а не: er¬
sinnt). Der Plan ist raflniert ersonnnen
(а не: ersinnt).
Ersparnis: Съществителното Ersparnis e
от женски род: die Ersparnis (род.п.: der
Ersparnis). В Австрия се употребява и
среден род: das Ersparnis (род.п.: des
Erspamisses). Т -nis.
erste: 1. Правопис: C малка буква - в съ¬
четания като erste Klasse fahren, die ers¬
te Geige spielen, die erste heilige Kom¬
munion. Изписването в erste Hilfe c мал¬

erstellen
278
ка буква е ново. С главна буква числи-
телното се пише в имена и определени
съчетания (като напр. титли, истори¬
чески събития): Otto der Erste; Vera
Schmidt, die Erste Vorsitzende; der Erste
Offizier, der Erste Schlesiche Krieg, der
Erste Mai, die Erste Bundesliga, der Erste
Weltkrieg. C главна буква се пише и суб-
стантивираното числително редно:
Heute ist der Erste (= ден от месеца);
am nächsten Ersten; das Erste und das
Letzte (“ начало и край); die Erste unter
Gleichen (= първият сред подобни по
ранг); sie ist die Erste in der Klasse (=
по успех); ich wurde Erster (= победи¬
тел); die Ersten werden die Letzten sein.
Според новия правопис c главна буква
се пишат също: der / die / das Erste (=
по ред, според броенето); sie kam als
Erste (= по ред) ins Ziel; er war der Ers¬
te, der das erwähnte; das Erste, was ich
höre; die Erste von rechts; in Berlin war
mein Erstes (= за първи път)...; die Ers¬
te und die Letzte (= пренебрежително за
jene - diese); die beiden / drei Ersten.
Според новия правопис c главна буква
се пише и при съчетаване с предлог,
който е слят с определителния член:
fürs Erste (= най-напред), zum Ersten (=
първо) и т.н.
2.	die beiden Ersten / die ersten beiden:
T beide (4).
3.	Herrn Ersten Staatsanwalt: t Herr (4)
4.	nach ersten überwundenem / über¬
wundenen Schock: T Adjektiv (1.2.1).
5.	beim ersten Mal: T 2Mal.
erstellen: Често употребяваният в речта
на администрацията глагол може да се
заменя с errichten, ferjbauen (Häuser,
Gebäude erstellen/errichten, [er]bauen)
или aufstellen (Listen erstellen / aufstel¬
len), или anfertigen (ein Gutachten er¬
stellen / anfertigen).
erstere - letztere: erstere и letztere - всъщ¬
ност сравнителната степен на erste и
letzte - не се отнасят до строгия ред на
произволно число предмети или лица,
а до близостта или отдалечеността на
два предмета, или две лица. Използват
се като diese - jene или der / die / das -
der/ die / das andere: Sie besaß ein Haus
in der Stadt und eins auf dem Lande. Ers-
teres / Jenes hatte sie gekauft, letzteres /
dieses war ihr durch Erbschaft zugefal¬
len. Ако става дума за повече от две ли¬
ца или два предмета, erstere - letztere
не могат да се употребят, т.е. не: Char¬
lotte, Maria und Hans gingen spazieren.
Die Erstere war barhäuptig, der Letztere
trug eine Pelzmütze. При изброяване,
при отсъствие на алтернативна гледна
точка, erstere - letztere нямат място,
erster Fall: t Nominativ.
Erster Vorsitzender: t Titel und Berufs¬
bezeichnungen (2).
ersterer: Прилагателно, следващото ers-
terer, се скланя паралелно: ersteres mo¬
dernes Hörspiel. (Срв. също T erstere -
letztere). Според новия правопис суб-
стантивираната форма се пише с глав¬
на буква: Ich möchte Ersteres / das ers¬
tere gern näher erläutern.
erster Futur: t Futur I.
erstes Mittelwort: T erstes Partizip.

279
erstes Partizip
erstes Partizip
Сегашно (деятелно) причастие; деепричастие
Въпроси към сегашното (деятелно) причастие
Въпрос
Отговор
Поставя ли се запетая при причастна
конструкция според новия правопис?
Точка (2), Запетая (4)
Сегашното причастие е неспрегаема (именна) глаголна форма, която се об¬
разува с окончание -end съотв. (при глаголи на -ein и -ет) -nd при основата на
глагола в сегашно време: lachend, hungernd, tadelnd. Употребява се като прила¬
гателно и представя дадено действие или състояние като протичащо, трайно,
незавършено: das lachende Kind; er kam lachend herein.
1.	Степенуване на сегашното причастие:
Сегашното причастие се степенува само, когато изразява качество (schrei¬
endere Farben), а не действие (не е възможно: schreiendere Kinder). Не бива да се
изпуска d-то в превъзходна степен; т.е. само: in aufopferndster Weise; das bezau¬
berndste Wesen. T Vergleichsformen (3.1).
2.	Die letzte Lieferung betreffend (,] möchten wir Ihnen mitteilen...:
Сегашното причастие се нарича абсолютно или необвързано, когато не се
отнася до част от главното изречение. Тази употреба, идваща от речта на админис¬
трацията и често усещана като тромава, се ограничава във формите [an]betreffend,
an[be]langend, angehend, folgend, beginnend и под. (Die letzte Lieferung betreffend
[,] mochten wir Ihnen mitteilen...). Такива конструкции следва да се избягват.
При IhrEinverständnis voraussehend [,] haben wir... не става дума за абсо¬
лютно сегашно причастие, защото voraussetzend се отнася към подлога на глав¬
ното изречение (Indem wir Ihr Einverständnis voraussetzen ...).
3* Diese Meinung ist vorherrschend / herrscht vor:
Сегашното причастие не се употребява предикативно, т.е. не: Sie ist disku¬
tierend. Изключение правят група сегашни причастия, които са изолирани чрез
диференциране на значението или отмиране на другите форми на спрежение.
(Срв. напр. Das Buch ist spannend. Du bist reizend. Er ist leidend. Съответите гла¬
голи spannen, reizen, leiden имат друго значение.) Сегашното причастие поняко¬
га се употребява предикативно вместо личната форма на глагола. От стилистич¬
на гледна точка е по-добре да се употреби личната форма:
Es überrascht / Es ist überraschend, wie gut sie sich eingefügt hat. Zumindest herrscht
diese Meinung vor / Zumindest ist diese Meinung vorherrschend.

erste Steigerungsstufe
280
4.	fahrende Habe * sitzende Lebensweise:
Сегашното причастие по правило има активно значение, т.е. то изказва не¬
що за поведението или дейността на споменатото съществително (ein schlafen¬
des Kind - ein Kind, das schläft). Тук изключенията ca betreffend “въпросен, съот¬
ветен, назован” в примери като die betreffende Sachbearbeiterin, die diesen Fall
betreffende Regel или fahrend и liegend в (остарели юридически) изрази fahrende
съотв. liegende Habe “движимо” съотв. “недвижимо имущество”.
В съчетанията die sitzende Lebensweise и die liegende Stellung сегашното при¬
частие се употребява само атрибутивно (като определение). В тези случаи се¬
гашното причастие посочва, с какво поведение се свързва изразеното от същес¬
твителното: начин на живот в застой, позиция на лежане. С израза die am Schreib¬
tisch sitzende Frau напр. се изказва обаче начинът на поведение. В този случай
сегашното причастие не е ограничено в атрибутивна позиция. Възможно е да се
каже също: Sie verbrachte den Tag am Schreibtisch sitzend и Ich fand die Frau am
Schreibtisch sitzend.
5.	ein zu billigender Schritt * ärztlich zu versorgende Personen:
T Gerundiv. Срв. също t satzwertiges Partizip.
erste Steigerungsstufe: T Komparativ,
erste Vergangenheit: t Präteritum,
erste Zukunft: T Futur I.
erstklassig: Прилагателното изразява
най-висша степен, поради което не се
степенува: eine erstklassige (а не: erst¬
klassigste) Ausführung. Т Vergleichsfor¬
men (3.1).
erstmalig / erstmals: erstmalig е прилага¬
телно, което би трябвало да се употре¬
бява само атрибутивно (erstmalige Auf¬
führung) и да не се бърка с наречието
erstmals: Das Stück wurde erstmals (ане:
erstmalig) gespielt.
erteilt: Относно die erteilten Aufträge
T zweites Partizip (2.4).
er und du: Er und du [, ihr] habt euch ge¬
freut. He: Er und du haben sich gefreut.
T Kongruenz (2.1).
er und ich: Er und ich [, wir] haben uns
gefreut. Hg: Er und ich haben sich ge¬
freut. T Kongruenz (2.1).
er und wir: Er und wir haben uns gefreut.
Her. Er und wir haben sich gefreut, t Kon¬
gruenz (2.1).
erweisen, sich: 1. При sich erweisen als
стоящото след als съществително е в
именителен падеж, а не във винителен:
Er hat sich als treuer Freund erwiesen.
Die Nachricht erwies sich als Irrtum. Was
zunächst als eine Relation... erschien, er¬
weist sich bei sorgfältiger Prüfung als ein
Spezialfall (Hofstätter). T Kongruenz
(4.2).
2.	Миналото причастие на възвратния
sich erweisen не може да се употребява
атрибутивно (като определение), ъе.
не: die sich als dringend / als richtig er¬
wiesene Maßnahme, ai die Maßnahme,
die sich als dringend /als richtig erwie¬
sen hat. T zweites Partizip (2.3).
erweiterter Infinitiv: T Infinitiv.
Erwerb / Erwerbung: Двете думи се раз¬
личават отчасти по значение. За “дей¬
ност, чрез която човек се препитава”
се употребява само Erwerb: Ergeht kei-

281
Esslöffel
пет geregelten Erwerb nach. За “при¬
ход, заплата” може да се употреби съ¬
що само Erwerb: Sie kann von ihrem
Erwerb kaum leben. Употребата на Er¬
werb като “нещо придобито” е остаря¬
ла: Er zeigte ihr seine neuen Erwerbun¬
gen (а не: Erwerbe). Двете думи са за-
меними в значение “извоюване, придо¬
биване, сдобиване”: der Erwerb / die
Erwerbung eines Grundstücks, eines Auf¬
führungsrechts; der Erwerb /die Erwer¬
bung von Fertigkeiten, von Kenntnissen.
t Verbalsubstantiv.
es: 1. es след предлог: Личното местои-
мение за 3. л. ед.ч. среден род« не би¬
ва да се употребява след предлог, за-
щото там то не може да носи ударе¬
ние. Вместо auf /über /durch /neben и
под. + es се поставят местоименните
наречия darauf, darüber, dadurch,
daneben и под.: Das Unglück ist jetzt
passiert. Ich habe schon lange darauf (a
не: auf es) gewartet. В случаи, когато
конструкцията предлог + es не може да
се избегне по този начин (напр. когато
es замества лице или с предлога ohne)
следва да се прибегне към синоним или
да се назове още веднъж съотв. лице
или предмет: Die Frau wartete immer
noch auf das Kind. Sie wollte nicht ohne
es /das Kleine Weggehen.
2.	Es / sie ist eine tüchtige Frau: es ce
отнася не само до съществително в сре¬
ден род (Das Kind schläft. Wecke es nicht
■ auf7), а и до едно или повече същес¬
твителни от друг род: Ich kannte seinen
Bruder. Es war ein bedeutender Arzt.
(Или: Er war ein bedeutender Arzt.) An
der Ecke standen ein Mädchen und ein
Junge. Es waren seine Kinder. (Или: Sie
waren seine Kinder).
3.	es като заместител на местоимение
в родителен падеж (dessen, deren): В
някои изрази es замества допълнение
в родителен падеж, което днес се счи¬
та за употребено в именителен или във
винителен падеж: Er ist es zufrieden. Ich
bin es los. Es nimmt mich wunder.
-ech /-isch: t Ortsnamen (3), T Personen¬
namen (4).
Eschweiler: Жителите на град Ешвайлер
се наричат die Eschweiler. Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (1).
Es gibt nichts Lustigeres als einen / als
ein Karnevalumzug: t Apposition (3.5).
Es ist / sind zwei Jahre her: Предпочита
се първият начин на изразяване: Es ist
zwei Jahre her, dass er geschrieben hat.
Подлогът на главното изречение е es,
което в ед.ч. се съгласува с ist... her;
zwei Jahre е обстоятелствено поясне¬
ние за време във винителен падеж.
Множественото число в изречението
Es sind nun schon zwei Jahre her, dass
siegeschrieben hat е аналогично c иден¬
тификацията, както напр. в Es sind drei
Kilometer. Es waren fünf Personen.
es sei denn, dass...: Запетаята се поставя
както при dass: Ich komme gern, es sei
denn, dass ich selbst Besuch bekomme.
essen: В сегашно време изявително нак¬
лонение формите са: ich esse, du isst, er
isst; iss!
Essener: Жителите на гр. Есен се нари¬
чат die Essener. Essener се пише само с
главна буква, също така и в позиция на
неизменяемо прилагателно пред съ¬
ществително: Essener Stahl, t Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (7).
EssenJs]: В сложни думи, в които опре¬
делящата съставка е Essen, свързващо¬
то s Т Fugen-s е колебливо: Essenholer,
Essenfsjausgabe, Essen[s]marke (също:
Essmarke), Essenfsjpause (също: Ess¬
pause), Essenkarte, Essensetzung, Es¬
senszeit.
Esslöffel: Относно mit 5 Esslöffel / Ess¬
löffeln Rahm t Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen (1).
-est: T Vergleichsformen.

Es werden acht Stunden dazu benötigt
282
Es werden acht Stunden dazu benötigt:
Не се казва Es wird acht Stunden dazu
benötigt. T Kongruenz (1.1.4).
Eszett: T s-Laute.
etc.: Относно употребата на съкращени¬
ето при изброяване и поставянето на
запетая Т u.a., usf., usw., както и z. В.
Ether: Т Äther.
Etikett / Etikette: Формата за женски род
die Etikette е по-стара; засвидетелства¬
на е в 17-ти / 18-ти век. Формата в сре¬
ден род das Etikett се явява едва през
19-ти век, и то без изключение в зна¬
чение “етикет [за залепване]”. Опреде¬
лено време двете форми се използват в
това значение. В съвременната реч е на¬
лице силна тенденция формата в жен¬
ски род да се употребява само в значе¬
ние “съвкупност от добри форми на об¬
щуване в обществото”. Средният род
das Etikett има две форми за мн.ч.: die
Etikette и die Etiketts. Множественото
число на die Etikette в употреба “ети¬
кет, листче” (понякога в Австрия и
Швейцария) е die Etiketten.
etliche: След etliche (= мн.ч.) се употре¬
бява склонено по същото склонение
[субстантивирано] прилагателно или
причастие: etliche erfolgreiche Abschlüs¬
se, mit etlichen Verletzten. Само в роди-
телен падеж понякога се явява слабото
склонение: die Behebung etlicher klei¬
ner / (рядко:) kleinen Mängel. В ед.ч.
скланянето е също паралелно: etlicher
politischer Zündstoff. T Adjektiv (1.2.5).
etwaig: etwaig се определя днес като при¬
лагателно, а не като местоимение. Ето
защо следващото [субстантивирано]
прилагателно или причастие се скланя
по същия начин: etwaiges besseres Ma¬
terial, etwaige verhängnisvolle Folgen,
wegen etwaiger kleiner Mängel. Само в
дателен падеж ед.ч. м. и ср.р. се упот¬
ребява и слабото склонение: bei etwai¬
gem gemeinsamen Handeln. T Adjektiv
(1.2.1).
etwas, was: etwas се употребява в тясна
взаимовръзка с was: Er tat etwas, was
man ihm nicht zugetraut hatte ... und
plötzlich wurde Elisabeth Engel bewusst,
dass es vielleicht wirklich wie Liebe war,
was sie für Sartorik empfand (Sebastian).
Същото важи и при свързване на etwas
със субстантивирано прилагателно:...
etwas anderes, Erschütterndes, was er
neulich gesehen hatte (Th. Mann). За бла-
гозвучие, а и поради мотива, че гово¬
рещото лице има предвид нещо опре¬
делено, понякога се поставя das: Ich
habe etwas von ihm gehört, das ich ein¬
fach nicht glauben kann.
etwelche: Това вече остаряло неопреде¬
лено числително име е със същото зна¬
чение както einige. Следващото го [суб¬
стантивирано] прилагателно се скланя
по силното склонение (паралелно):
etwelches ökonomisches Interesse (Th.
Mann); etwelche verrückte Eingebungen.
Слабото склонение е остаряло: etwel¬
ches kleine Geschenk (H. Hoffmann).
T Adjektiv (1.2.5).
Etymologie: Съществителното Etymolo¬
gie (= наука за произхода и историята
на думите и тяхните значения) се из¬
писва с t, защото е заимствана от гр.-
лат. etymologia.
Et-Zeichen: Знакът & е разкрасено изпис¬
ване на латинската дума et, регистри¬
рана още в средновековни ръкописи.
Той означава und се пише обаче, само
при названия на фирми: Voß & Со.,
Mayer & Neumann. При наличие на из¬
реждане съчетанието се пише със съе¬
динителни чертици: Mayer-&-Neu-
mann-Gruppe. Т Bindestrich (3.1).
euer: 1. Склонение на прилагателно
или причастие след euer: Следващо¬
то euer причастие или прилагателно се
скланя по силното склонение: euer von
allen unterschriebener (а не: unterschrie¬

283
Examen
bene) Brief. T Adjektiv (1.2.3).
2.	C главна или малка буква: Второ
лице мн.ч. наличното местоимение ihr,
както и съответното притежателно мес¬
тоимение euer се пишат винаги с мал¬
ка буква в писма, официални обръще¬
ния и укази, в изборни апели, върху
надгробни паметници, венци и под.
(Т Anrede [2]): Mit herzlichen Grüßen
eure Inge. Denkt an eure Zukunft. Wes¬
sen Bücher sind das? Sind es die euren?
Euer се пише c малка буква и при съче¬
таване с определителен член, отнасяй¬
ки се към предходно съществително.
В титли euer се пише с главна буква:
Euer Hochwürden, Euer (Ew.) Exzellenz.
C главна или c малка буква спред но¬
вия правопис: Ihr müsst das Eure (или:
das eurige) tun. Grüßt die Euem /Euren
(или: die euern/die euren) или die Euri-
gen (или: die eurigen)! T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4).
3.	Форма за родителен падеж мно¬
жествено число: Правилната форма на
притежателното местоимение euer е:
Wir haben euer (а не: eufejrer gedacht.)
T Personalpronomen (2).
Euer / Eure Exzellenz и др.: В титли euer
Ieure трябва да се пише с главна буква
(съкр. Ew.): Euer /Eure Exzellenz съотв.
Seine Exzellenz T Anrede (2).
euere / eure: Относно отпадането на е
Т Possessivpronomen (1).
euert- / euret-: Употребяват се и двете
форми: euert- /eurethalben, -wegen, -wil¬
len. Относно euert-/ euretwegen или we¬
gen euch T wegen (2).
euer von allen unterschriebener Brief:
T Adjektiv (1.2.3); срв. същоТ euer(l).
Euphemismus: Ефемизмът е разкрася¬
ващ, прикриващ, смекчаващ изказ за
нещо отблъскващо или неприятно,
напр. heimgehen за “умирам”, Preisan¬
passung за “повишаване на цените”,
hochpreisig за “скъпо”.
euer Mutter ihr Auto:T Genitivattribut
(1.2.3).
euret- / euert-: T euert- / euret-.
Eurhythmie/ Eurythmie: Думи от гръц¬
ки c начален звук/?- се пишат в немски
като чужда дума с Rh-, защото гръцка¬
та буква r (q) в началото на дума се е
произнасяла винаги аспирирано (с пре-
дихание), а изписването й е с ударение
[q]: Rhapsode, rhetorisch, Rheumatis¬
mus, Rhythmus и др. В сложни думи, къ-
дето /?-ът става вътрешен звук, преди-
ханието се е запазило, дори и да не се
изписва. Така че няма причина в думи
като Eurhythmie r-ът да не се придру¬
жава от знака за предихание, след като
в гръцкия той не се изписва. Изписва¬
нето -rh- е познато още от древната ла¬
тинска транскрипция на гръцки думи.
Още у Vitruv Eurhythmie се пише като
eurhythmia според латинския правопис.
Рудолф Щайнер, основоположникът
на антропософията, използва изписва¬
нето Eurythmie, т.е. без А, което се въз¬
приема като дублетна форма на Eu¬
rhythmie “евритмия”.
eurige / Eurige: Т euer (2).
-eurin / -euse: T Titel und Berufsbezeich¬
nungen (3).
е. V. / Е. V.: Съкращението се пише c глав¬
но Е, защото съчетанието е част от
фирмено име, а причастията се пишат
с главна буква в имена. Често се среща
и писане с малка буква, защото е. V. се
схваща като приложение, което не при¬
надлежи на името.
evangelisches Pfarrhaus: Т Kompositum
(6).
Examen: 1. Форми за мн. ч.: Съществи¬
телното има две форми за мн.ч. - една
по-стара die Examina и една по-нова
(по-употребявана), съответстваща на
непроменената форма за ед.ч.: die Ex¬
amen.
2. Пренасяне: Според новия правопис

existenziell / existentiell
284
съществителното може да се пренася
по говорни срички (iЕ-ха-теп) или по
съставки (Ех-а-теп).
existenziell / existentiell: Поради близост¬
та със съществителното Existenz спо¬
ред новия правопис се пише existeziell.
Правилни са и двете форми.
Exklave / Enklave: t Enklave / Exklave.
exklusive: Подобно на ausschließlich
предлогът exklusive се свързва c род.п.,
когато падежът е изразен чрез опре¬
делителния член: das gesamte Inven¬
tar exklusive der erwähnten Hefte und
Bücher. Съществително, употребено
без членна форма след exklusive, не се
скланя: exklusive Porto, exklusive Ver¬
packungsmaterial. В мн.ч. съществи¬
телното се поставя в дат.п.: exklusive
Probeexemplaren (вместо: Probeexem¬
plare).
Exlibris: Екслибрисът е художествено
изработен етикет, който се залепва от
вътрешната страна на корицата на кни¬
га; съдържа самата дума “екслибрис”
и името на притежателя. Изведена е
от латинското ех libris “от книгите”
(често се явява и съчетанието ех bibli-
otheca “от библиотеката”). Графично¬
то оформяне е винаги различно. Най-
често думата се пише с главни букви
слято или разделно. В миналото име¬
то на притежателя се е скланяло по ла¬
тински образец, т.е. след ех libris или
ех bibliotheca името се изписва в ро-
дителен падеж. Скланяло се е фамил¬
ното име, напр. ЕХ BIBLIOTHECA Chr.
Got. JOECHER1 (Christian Gottlieb Jö-
cher), а понякога и собственото име,
напр. ЕХBIBLIOTECA Theodori Kara¬
jan. Родителният падеж се е заменял
с von, напр. ЕХ LIBRIS von Peter Männ¬
chen. В по-ново време името се доба¬
вя, без да се скланя, напр. ЕХ LIBRIS
Hans Müller-Brauel или EXLIBRIS L.
Frobenius.
Exponent: Родителният падеж e des Ex¬
ponenten, дателен и винителен^ет/den
Eponenten Са не: dem/den Exponent).
t Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Extrat: Според произхода (лат. extractum
“извлечено”) думата е от среден род.
Родът й обаче се променя (вероятно по
образец на der Auszug или der Saft) и
днес обичайното е der Extrat. В про-
фесионално-специализираната реч
обаче, тя запазва среден род: dickes
Tollkirschenextrat (Hunnius, Pharmazeu¬
tisches Wörterbuch); weingeistiges Chi-
naextrat (Deutsches Arzneibuch).
extrem: Относно степенуването на extrem
T Vergleichsformen (3.1).
Exzellenz: T Euer / Eure Exzellenz и др.

285
-fähig
F/
f: Относно правопис и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) (f-Laut)\ Т Einzelbuchsta¬
ben (des F, zwei F); t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5) (nach Schema F; die
drei f in Schifffahrt).
f / ph: Според новия правопис се дава
по-голямо предимство на понемчения
начин изписване на f- / F- при често
употребявани чужди думи: с ph / Ph.
Това обаче не е общовалидно правило.
Заедно с Telefon (telefonisch, telefonie¬
ren и т.н.), Telegraf (telegrafisch, telegra¬
fieren и т.н.) и Fotografie (fotografisch,
fotografieren и т.н.) - Ortografie, Geo-
grafte, Saxofon, Stereofonie, Grafit, Del¬
fin. Изписването c -ph- продължава да
е валидно (с изключение на Telefon, te¬
lefonieren, Foto, fotografieren). T Fremd¬
wort (4).
Fabrikant: I. Съществителното се скла¬
ня слабо. Родителният падеж е des Fa¬
brikanten, дат. и вин. dem / den Fabri¬
kanten Са не: dem /den Fabrikant). T Un¬
terlassung der Deklination (2.1.2).
2.	Относно des Fabrikanten Müller/Fa¬
brikant Müllers T Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (1.2 1.3).
Fabrik- / Fabriks-: Сложните думи c оп¬
ределяща съставка Fabrik не съдържат
съединително^: Fabrikanlagen, Fabrik¬
arbeiter, Fabrikbesitzer, Fabrikmarke, fa¬
brikneu, Fabriksirene, Fabriktor, Fabrik¬
zeichen и др. В Австрия тези сложни
думи се образуват със съединително^:
Fabriksanlagen, Fabriksarbeiter, Fab¬
' riksbesitzer и т.н.
Facette / Fassette: По новия правопис
заедно с досегашния начин на изпис¬
ване Facette - е валидно и понемче-
ногго Fassette.
Fachmann: Думата има две форми за мн.
ч.: die Fachleute и die Fachmänner.
Т Mann (2).
Fachplural / -singulär: T Plural (5).
fadfej: T Adjektiv (1.2.14).
Faden: Думата има две форми за мн.ч.:
1.	(в общото си значение) die Fäden.
2.	(като мярка за дължина) die Faden.
fähig: След fähig sein може да стои ро-
дителен падеж или предложно допъл¬
нение с zu: Er ist zu einer solchen Ge¬
meinheit nichtfähig. Или (в приповдиг¬
натия стаи): Er ist einer solchen Gemein¬
heit nicht fähig.
-fähig: В съответствие със значението на
прилагателното fähig образуванията с
-fähig означават, че някой има опреде¬
лена способност: arbeitsfähig “способ¬
ността да работи”, lebensfähig “има жи¬
вот” и т.н. По отношение на предме¬
тите - годност: leistungsfähig (напр. за
мотор) “годност да извършва опреде¬
лени функции”, schwimmfähig (напр. за
кранове) “годни да плават по вода” и
т.н. Така се съчетават образувания, в
които -fähig означава, че някой отгова¬
ря на определени условия или въз ос¬
нова на определена даденост има пра¬
вото или е в състояние да извърши нщ.:
heiratsfähig “отговарящ на условията за
брак”, eidesfähig “имащ право да пола¬
га клетва”, erbfähig “възрастово имащ
право да получи наследство” и т.н.
Всички тези образувания имат агентив-
но (деятелно) значение. Има и образу¬
вания (със съществително като опре¬
деляща съставка), в които -fähig озна¬
чава, че нещо е пригодно за нещо дру¬
го, че нещо може да стане: anbaufähig
“годно за засаждане”, ausbaufähig

fahl
286
“пригодно за пристрояване”, transport-
föhig “готово за транспортиране” и т.н.
Често се изказва възражение, че обра¬
зуванията на -fähig не означават (чо¬
вешка) способност, т.е. че те са в про¬
тиворечие със значението на fähig.
Трябва обаче да се признае, че тук ве¬
че не става дума за сложни думи, а за
производни (деривати). Прилагателно¬
то fähig се е превърнало в суфикс и
функцията му се е променила (подоб¬
но напр. промяната във функцията на -
mäßig). Освен това няма друг суфикс с
подобна функция (със суфикса Т bar
могат да се извеждат прилагателни са¬
мо от шаголи; срв. напр. essbar, liefer¬
bar, tragbar и т.н.). По-труден е въпро¬
сът с образуванията на -fähig, имащи
като определяща съставка глаголна ос¬
, нова. Те имат пасивно съдържание и
се конкурират с образуванията на -bar,
срв. напр. taxierfähig “имайки такси¬
метров апарат”, beeinflussßhig “подла¬
гайки се на влияние”, strapazierfähig
“годен за продължителна употреба”и
т.н. Някои от тези образувания имат
широка употреба и би било безсмис¬
лено да се заменят streichfähig с streich¬
bar или streichsam, strapazierfähig с
strapazierbar или strapaziersam. Сигур¬
но и други образувания от този вид ще
придобият широка употреба. Непра¬
вилна е обаче замяната на производни
на -bar с такива на -fähig, напр. beein¬
flussbar с beeinflussßhig, lenkbar с lenk¬
fähig, verwechselbar с verwechslungsß-
hig и т.н.
fahl: Формите за сравнение на fahl се об¬
разуват без преглас: fahler, fahlste.
t Vergleichsformen (2.1).
Fahr- / Fahrt-: Има сложни думи както с
Fahrt-, така и с Fahr-. Съставени с
Fahr- са напр. Fahrausweis, Fahrdienst-
[leister], Fahrgast, Fahrgeschwindigkeit,
Fahrkarte, Fahrplan, Fahrrinne, Fahr¬
wind (= добър попътен вятър във вет¬
роходството). Сложни с Fahrt- са напр.
Fahrtrichtung, Fahrtschreiber, Fahrtun¬
terbrechung, Fahrtwind (= насрещен вя¬
тър). Валидни са и двете форми на
Fahrkosten /Fahrtkosten', при Fahrgeld
/ Fahrtgeld, Fahrtdauer / Fahrdauer се
предпочита първата.
fahren: 1. Перфект с sein или haben:
Преходниятfahren образува перфект с
haben: Sie hat den Wagen in die Garage
gefahren. Непреходният fahren, при
който на преден план стои промяна на
мястото, образува перфект със sein: Wir
sind von Hamburg nach München gefah¬
ren. Sie ist um die Ecke gefahren. Wir sind
die ganze Nacht gefahren. В някои слу¬
чаи стои и haben: Wir sind / (рядко:)
haben eine Umleitung gefahren. Er ist /
(рядко:) haben ein gutes Rennen gefah¬
ren. При непреходна употреба на fah¬
ren с haben се изразява значението “кой
кара колата”: Er hat gefahren (= той е
бил на кормилото, шофъорът на кола¬
та, бобслея и т.н.). Т haben (1).
2. nach Frankreich / in die Schweiz fah¬
ren: T in / nach / zu / bei.
fahrende Habe: t erstes Partizip (4).
Fahrenheit: T Grad.
fahren lassen: Според новия правопис
fahren lassen се пише само разделно.
независимо от значението. Както и до¬
сега: Sie hat ihn ihren Wagen nicht fah¬
ren lassen, но Sie hat ihr Vorhaben fah¬
ren lassen (= отказа се). Der Dieb wollte
die Beute fahren lassen (- да пусне) und
flüchten. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.1). Относно fahren [gej-
lassen T lassen (2).
Fahrt- / Fahr-: t Fahr- / Fahrt.
-fahrt[s]: При някои сложни думи с Ab¬
fahrt, Durchfahrt, Vorfahrt като опреде¬
ляща съставка, съединителното s е за¬
дължително. При други поставянето му
е колебливо. Сложни думи без съеди-

287
falsch
нително s се срещат предимно в жп-
транспорта. 1. Abfahrt: Винаги със съ¬
единително s в; Abfahrtshang, -lauf, •
läufer, -piste, -rennen, -strecke съотв. в
ски-спорта. Колебливо s в: Abfahrt[s]-
befehl, -gleis, -Signal, -tag, -Zeichen, -zeit.
2.	Anfahrt: Винаги със съединително
s в: Anfahrtsgebühr, -kosten, -Straße.
3.	Auffahrt: Винаги със съединително
s в: Auffahrtstraße.
4.	Ausfahrt: Със съединително s в: Aus¬
fahrtsschild. C колебливо -s: Ausfahrt-
[sjerlaubnis, -gleis, -Signal, -Straße, -wei¬
che.
5.	Durchfahrt: Със съединително s в:
Durchfahrtshöhe, -recht, -Straße, -verbot.
C колебливо s в: Durchfahrtfs]gleise, -
Signal, -Station, -zeit.
6.	Einfahrt: Колебливо при: Einfahrt-
[sjerlaubnis, -gleis, -Signal, -weiche.
7.	Überfahrt: Със съединително s в:
Überfahrtsbrücke, -dauer, -gebühr, -geld,
-kosten, -preis, -schiff, -vertrag.
8.	Vorfahrt: Колебливо при: Vorfahrts¬
recht и Vorfahrtrecht, Vorfahrtsregel и
Vorfahrtregel, -Straße и т.н.
9.	Zufahrt: Със съединително s в: Zu¬
fahrtsgebühr, -rampe, -Straße, -weg.
Fakt: Думата е от м.р. {der Fakt), по-ряд¬
ко от среден {das Fakt). Мн.ч.: die Fak¬
ten (по-рядко също: die Fakts).
Faktotum: Множественото число e die
Faktotums или die Faktoten.
Fakultät: Сложни думи c Fakultät като
определяща съставка се употребяват
винаги със съединително s: Fakultäts¬
siegel, Fakultätsbeschluss, Fakultätssit¬
zung, Fakultätsmitglieder. T Fugen-s
(1.3).
Fall: T Kasus.
fallen: Формите за 2. и 3. л. ед. ч. сегаш¬
но време изявително наклонение имат
преглас: du föllst, er fällt, t Verb (1).
fallen lassen: Според новия правописfal¬
len lassen се пише във всички случаи
разделно: Das Kind hat die Teller fallen
lassen. Sie hat vor Schreck die Maschen
fallen lassen. Er hat seine Maske fallen
lassen (= показа истинското си лице).
Пак според новия правопис: Er hat sei¬
ne Absicht fallen lassen (= отказа се от
намерението си). Die Ministerin hat ihr
Staatssekretärfallen lassen (= отказа се
от него). Sie hat eine ähnliche Bemer¬
kungfallen lassen. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.1). Относно fallen
fgejlassen t lassen (2).
falls: Непълни подчинени изречения, въ¬
ведени с falls {итр. falls möglich - falls
es möglich ist), са елиптични изрази и
са обстоятелствени пояснени. Затова не
е нужно да се поставя запетая: Falls
möglich, wollen wir alle an dem großen
Umzug teilnehmen или: Falls möglich
wollen wir alle an dem großen Umzug
teilnehmen. Ich werde, falls nötig, selbst
kommen или: Ich werde falls nötig selbst
kommen.
falsch: 1. Според новия правопис в съче¬
тание с глагол falsch се пише само раз¬
делно: Sie hat eben falsch (= фалшиво)
gespielt (налр. на пиано). Er pflegtfalsch
zu spielen (= играе нечестно). Sie hat mit
ihrer Schätzung [ganz] falsch gelegen.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2.1).
2. C малка буква се пише прилагател¬
ното: falscher Hase (= ястие с кайма),
ein falscher Fuffziger, ein falscher Pro¬
phet, falscher Alarm, falsche Zähne, an
die falsche Adresse geraten, unter fal¬
scher Flagge segeln. C главна буква - в
имена: Der Falsche Demetrius, Falsche
Akazie, Falscher Safran и т.н. C главна
буква се пишат субстантивираните
форми и съществителното der Falsch:
Da hast du dich für das Falsche entschie¬
den. Ich habe etwas Falsches gesagt. Er
hat nichts Falsches getan. Sie ist an die
Falsche geraten. Es ist kein Falsch an

Falsch
288
ihm. По новия правопис също изразът
Falsch und Richtig nicht unterscheiden
können. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
3.	Формите за сравнение на falsch не
се образуват с преглас: falscher, fal¬
scheste. Т Vergleichsformen (2.1).
Falsch: Почти неупотребяваното днес съ¬
ществително е от мъжки (а не: среден)
род: Wer hat keinen Falsch an sich? Er
ist ein offener, aufrichtiger Mensch, an
ihm ist kein Falsch, er ist ohne Falsch.
falten: Миналото причастие e gefaltet (а
не: gefallen): eine gefaltete Serviette, ein
gefaltetes Stück Papier и т.н.
Falz: Множественото число e die Falze
(а не: die Fälze).
falzen: Миналото причастие e gefalzt (а
не: gefalzen): gefalztes Blech, gefalzte
Hölzer и T.H.
Familienanzeigen: T Anzeigen.
Familiennamen: Относно склонението,
употребата на определителен член и
правописа Т Personennamen. Относно
писането с главна или малка буква на
прилагателни към имената Т Groß-oder
Kleinschreibung (1.2.2). Относно право¬
писа на von, van, приложени към име¬
ната Т Alphabetisierung (3).
Famulus: Окончанията за мн.ч.: die Fa¬
mulusse и (латинското) die Famuli.
fangen: Формите за 2. и 3. л. ед.ч. сегаш¬
но време са: du fängst, erfangt. T Verb
(1).
Fantasie / Phantasie: Изписването Fan¬
tasie (от msüi.fantasia) бе допускано са¬
мо в значението “импровизирано му¬
зикално парче”. Заедно с Phantasie спо¬
ред новия правопис това изписване е
правилно и за “представа, въображе¬
ние, халюцинация”. Това се отнася съ¬
ответно и за fantastisch /phantastisch.
Farbbezeichnungen / Названия на цветовете
Често поставяни въпроси относно названията на цветове
Въпрос
Отговор
Допустими ли са формулировки като
noch rötere Wangen?
Точка (1)
Правилни ли са съчетания като ein го-
sanes Kleid, ein oranger Schal?
Точка (2.2)
Как е правилно да се пише: ein blauro¬
tes Kleid или ein blau-rotes Kleid?
Точка (3.1)
1	Steigerung / Степенуване
Не съществуват абсолютни цветове, а само различни степени и градуси на
светлост, които могат да бъдат сравнявани помежду си. Затова прилагателните,
назоваващи цветове, могат да се степенуват - също и при преносна употреба:

289
Farbbezeichnungen
Inges Kleid ist röter als Renates Bluse. Das Meer wirkte noch blauer als am Vortag. Mit
dem neuen Waschmittel wird ihre Wäsche noch weißer. Peter hat das röteste Haar. Das
ist der schwärzeste Undank. Du bist ja noch blauer (= по-пиян; разг.) als neulich.
Не могат да се степенуват lila, beige и т.н. (t 2.2), както и сложни прилагател¬
ни - названия на цветове dunkelrot Т Vergleichsformen [3.1 ]).
2	Deklination / Склонение
2.1	mit blauroter Nase
В сложни или свързани със съединителна чертица прилагателни се скланя
само последната съставка:
Mit einer blauroter Nase, ein grüngelbes Hemd, die schwarzrotgoldene / schwarz-rot¬
goldene Fahne.
2.2	ein rosa Kleid • die lila Hüte
Освен имената на основните цветове има много други, шито произхождат
от съществителни и са заимствани от други езици:
rosa, lila, orange, beige, bleu, creme, chamois, oliv, ocker, pensee, reseda, cognac,
türkis и т.н.
Тези прилагателни не могат да се степенуват, а според езиковата норма не
бива да се скланят:
ein rosa (а не: rosa[n]es) Kleid, die lila Hüte, ein orange ChifFontuch, die beige Schu¬
he и.н.
В нормативната реч тези прилагателни, с изключение на rosa и lila, рядко се
употребяват атрибутивно; обикновено се прибягва до образуване на сложни ду¬
ми с -färben или -farbig, за да се избегнат формите, които не се скланят:
ein orange[n]farbenes / orange[n]farbiges Kleid, die cremefarbigen / cremefarbenen
Hüte, ein beigefarbenes Kleid, die olivfarbenen Schuhe и т.н.
Образувания като die Ulanen Hüte, die beigen Schuhe принадлежат на разго¬
ворната реч.
2.3	des Blaus • die beiden Blau
Субстантивираните названия на цветове получават в родителен падеж един¬
ствено число окончание -s. Всички други падежи се употребяват без окончание:
19.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Farbbezeichnungen
290
des Blaus, des Grüns, des Rots, des Schwarzes Ссъшо: des Schwarz), des Weißes
(съшо: des Weiß), des Brauns; die beiden Blau (а не: Blaus), verschiedene Grün,
diese Rot.
Формите за множествено число {die beiden Blaus, die verschiedenartigen Grüns
и T.H.) са разговорни.
3	Rechtschreibung / Правопис
3.1	ein blaurotes Kleid / ein blau-rotes Kleid
Според новия правопис сложните прилагателни могат да се изписват със и
без съединителна чертица. Изписването в тези случаи не зависи от тяхното зна¬
чение: ein schwarzweiß, съшо: schwarz-weiß verzierter Band, ein blaurotes, съшо:
blau-rotes Kleid. Съединителната чертица се поставя, за да е ясно, че става дума
за два различни цвята, а не за смесица от тях. Ако се има предвид смесица от
цветове, тогава изписването е само без съединителна чертица: Der Säufer hatte
eine blaurote Nase (= синкаво-червен нос). При многочленно съчетаване също се
поставя съединителна чертица: die blauweißrote Fahne / die blau-weiß-rote Fah¬
ne. Прилагателните на -lieh се пишат винаги разделно от другите имена на цве¬
тове: grünlich blau; gelblich rot. T blau (4), T braun (3), T rot (2).
3.2	Oie Farbe ist blau • die Farbe Blau
C малка буква се пишат прилагателните имена като названия на цветовете:
ein blaues l schwarzes / rotes Kleid, der gelbe Sack, der grüne Punkt, blau / rot / grün
färben / machen / streichen I werden, jmdm. blauen Dunst vormachen, grau in grau, er
ist mir nicht grün (= не ме харесва), der Stoff ist rot gestreift, der Stoff ist rot / blau /
grün, schwarz auf weiß.
G главна буква се пишат субстантивираните форми и такива, които са части
от име:
bis ins Aschgrau (= до насита), Berliner Blau, ins Blaue reden, Fahrt ins Blaue, die
Farbe Blau, mit Blau gemalt, Stoffe in Blau, eine Tischdecke in strahlendem Weiß,
ein Auto in Blaumetallic / Blau metallic, ein Stoff in Russischgrün, Tinte in Preus-
sischblau, das Blau des Himmels, die / der Blonde (= лице), die Farben Gelb und Rot,
bei Gelb ist die Kreuzung zu räumen, dasselbe in Grün, ins Grüne fahren, bei Grün
darf man die Straße überqueren, die Ampel steht auf / zeigt Grün, Gelb, Rot, das erste
Grün, er spielt rot aus, bei Rot ist das Überqueren der Straße verboten, Rot auflegen,
ins Schwarze treffen, beim Anschluss Farbe beachten (Rot an Rot, Gelb an Gelb),
Farbumschlag von Rot auf Gelb, aus Schwarz Weiß machen wollen; die Blaue Grotte
von Capri, das Rote Kreuz, das Schwarze Meer.

291
fehlschlagen
В някои случаи е възможно да се пише и главна, и малка буква:
Die Farben der italienischen Flagge sind Grün, Weiß, Rot / grün, weiß, rot.
Seine Liebiingsfarbe ist Gelb / gelb. Augenfarbe: Blau / blau.
Farben tragend: Според новия правопис
Farben tragend се пише както съчета¬
нието Farben tragen във всички случаи
разделно: die [nicht] Farben tragenden
Studentenverbindungen.
farbig / farblich / -färben: Прилагател¬
ното farblich има значение “що се от¬
нася до цвета”: Die Dekorationen müs¬
senfarblich aufeinander abgestimmt wer¬
den. Die Sachen passen farblich nicht zu¬
sammen. Farbig се употребява както със
Значение “в повече цветове, пъстър”,
така и “в цветове, не черно-бял”: farbi¬
ge Abbildungen, farbige Flecken; ein far¬
biger Einband. Към тази употреба в
сложни думи се включва -farbig :
prange[п]farbig, cremefarbig и т.н. В
сложните думи днес обаче най-често
се избира -färben: определящата със¬
тавка назовава съответния цвят: oran¬
genfarben, beigefarben, fliederfarben,
karmesinfarben, türkisfarben и т.н.
farblos: T Vergleichsformen (3.1).
Fasan: Думата има две форми за мн.ч.:
die Fasane (по силното склонение) и die
Fasanen (по слабото). Т Fremdwort
(3.1).
fashinable: Т Amerikanismen, Anglizis¬
men (1,2).
Fass: 1. Като название за мярка Fass чес¬
то не се скланя: 3 Fässer / Fass Bier.
Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
2. Измерваното след Fass: ein Fass Teer
(а не: Teers); ein Fass spanischer Wein
(приповд.: spanischen Wein[e]s); der
Preis eines Fasses Wein или eines Fass
Wein[e]s; mit dreißig Fässern hochpro¬
zentigem Rum (приповд.: hochprozenti¬
gen Rums); mit einem Fass grüner He¬
ringe / grüne Heringe. T Apposition (2.2).
fassen: Второ и трето лице ед.ч. сег.вр,
изяв.накл. нямат преглас: du fasst, er
fasst. Казва се: Ich fasse mir (по-рядко:
mich) an den Kopf.
Fasson: Различават се die Fasson “фор¬
ма, образец, вид” и das Fasson “ревери
на (дреха)”.
fast: Относно fast in allen Fällen / in fast
allen Fällen T Adverb (4)
Fastfood / Fast food: При чуждите думи
според новия правопис съчетание от
прилагателно и съществително се пи¬
шат слято. Възможно е обаче и раздел¬
но писане. За съществителното се въ¬
вежда и изписване с главна буква Fast¬
food, а съшо и: Fast Food.
Fatzke: Разговорното за “празноглавец;
фръцлъо” се скланя и по силното:
род.п. ед.ч. des Fatzkes, мн.ч. die Fatz-
kes, и по слабото склонение: род.п.
ед.ч. des Fatzken, мн.ч. die Fatzken.
Februar: t Monatsnamen.
fechten: Формите в изявително наклоне¬
ние сегашно време са: ich fechte, du
fichtst (разг. олекотена форма:flehst), er
ficht. Повелително наклонение:fleh! (а
не: fechte!). e/i-Wechsel.	.
Federlesen: В изразите nicht viel Feder¬
lesens machen и ohne viel Federlesens ос¬
вен родителен падеж може да се упот¬
реби и винителен: nicht viel Federlesen
machen и ohne viel Federlesen. T Auf¬
heben.
fehlschlagen: Перфектьт на fehlschlagen
се образува със sein: Der Versuch ist (a

fein
292
не: hat) fehlgeschlagen.
fein: Прилагателното fein според новия
правопис се пише разделно от следва¬
щия глагол, защото то може да бъде
степенувано или разширено: fein ma¬
len, schneiden и т.н. Du musst das Garn
[ganz] fein spinnen. Глаголът прави из¬
ключение в професионално-специали-
зираната реч, където се пише слято:
feinschleifen. Миналото причастие съ¬
що се пише разделно от sein: Dies ist
[äußerst] fein gemahlenes Mehl. Dieser
Stoff ist feiner gestreift als der andere.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(3.1.2).
Feind: Съществителното се пише във
всички случаи с главна буква: Wer soll¬
te mein Feind sein? Ich war ein Feind
alles Stillosen. Според новия правопис
същото се отнася и за устойчивите съ¬
четания jemandem Feind werden /sein /
bleiben: Wer soll mir Feind sein / wer¬
den? Ich war allem Stillosen Feind.
Feindschaft: Казва се Feindschaft gegen
... (а не: für или zu).
Feisblock: Множественото число e die
Felsblöcke (а не: die Felsblocks). T Block.
Fels / Felsen: Съществителното der Fels
“скала” обикновено не се скланя: brü¬
chiger Fels, der nackte Fels, beim Gra¬
ben auf Fels stoßen, das Klettern im Fels;
der Felsen (des Felsens; die Felsen) оба¬
че се използва за “скалиста местност;
отвесно скално образувание”: ein stei¬
ler Felsen, auf einen Felsen klettern. Сла¬
бо склоненото der Fels (des Felsen; die
Felsen) действа приповдигнато или е
преносна употреба: wie ein Fels [in der
Brandung] (= непоклатимо) dastehen.
t Substantiv (2.2).
feminine Formen: t Gleichstellung von
Frauen und Männern in der Sprache.
Femininum: Съществително от женски
род с определителен член die: die Frau,
die Tasse, die Beere (TGenus).
Fensterladen: Думата има две форми за
мн.ч.: die Fensterläden и die Fensterla¬
den. Формата с преглас се употребява
по-рядко. Т Lade / Laden,
fern: 1. С малка буква се пише прилага¬
телното: ferne Länder, von fern beobach¬
ten, von nah und fern, von fern her. Q
главна буква се пише субстантивира-
ното прилагателно: Wir suchen das Fer¬
ne. C главна буква - също в имена Т Na¬
men: der Ferne Osten, der ferne Orient.
Ако fern може да се степенува или раз¬
ширява, според новия правопис то се
пише разделно от следващия глагол:
eine [ziemlich] fern liegende Siedlung.
Wir wollten uns von allem [völlig] fern
halten. Продължава обаче слятото пи¬
сане в: Sie ist dem Unterricht ferngeblie¬
ben. Er liebt es fernzusehen. T Groß-oder
Kleinschreibung (1.2.1).
2.	Предлогът fern c е употребява c
дат.п. (fern den Meinen), а не c родите-
лен (не: fern der Meinen).
ferner: Разговорният израз unter „ferner
liefen“ означава “заемащ подчинено
място”: Das rangiert nur unter „ferner
liefen“!
ferner noch: T Pleonasmus.
fernere: Разговорно за ferner “в бъдеще;
освен това”. Т Adverb (2).
fernsehen: Глаголътfemsehen е с делима
представка: ich sehe fern /habe fernge¬
sehen, um fernzusehen, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2).
Fernseher: Съществителното Fernseher
се използва както за уреда “телевизор”,
така и за гледащият го “телезрител”.
fertig: Според новия правопис fertig се
изписва във всички случаи разделно от
следващия го глагол: mit einer Arbeit
fertig sein, einem Problem fertig werden;
den Kuchen bereits fertig bringen. Освен
това: Wir müssen es fertig bringen, dass
sie kommt. Wie hat er das fertig bekom¬
men? Willst du das Essen erst nicht fertig

293
Fex
kochen? Sie muss die Arbeit erst fertig
machen. Ich glaube, die wollten mich fer¬
tig machen. Das Haus wird im Herbst fer¬
tig gestellt. Der fertig gebackene Kuchen
. sah verlockend aus. t Getrennt- oder
. Zusammenschreibung (1.2).
fesch: T Vergleichsformen (2.3).
fest: Според новия правопис, когато мо¬
же да се степенува или да се разширя¬
ва,/eyt се пише разделно от следващи¬
те го глагол или минало причастие: Der
Kuchen ist [sehr] fest gebacken. Sie hat
das Band [sehr] fest gebunden; die [ziem¬
lich]fest kochenden Kartoffeln; die [sehr]
fest geschnürte Schlinge. Когато fest не
може да се степенува или разшири, пи¬
ше се слято: ein festgesetzter Termin. Der
Stein istfestgebacken (= слепнал e). Wer
hat die Haussuchung festgelegt (= раз¬
поредил). Er hat sich festgelegt (~ об¬
вързал). Er hat festgestanden (= бе си¬
гурен), dass... t Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (1.2).
festbinden: Csienfestbinden an се употре¬
бява дателен падеж: Er band die Ziege
an dem Pfahl fest.
Fest- / Festes-: Сложни съществителни c
Fest като определяща съставка обикно¬
вено не получават съединителен знак:
Festessen, Festfreude, Festsaal, Feststim¬
mung, Festtag и т.н. Сложни думи с
окончанието за род.п. ед.ч. като Fes¬
tesfreude и Festesstimmung се използват
в приповдигнатата реч.
festhalten: След [sich] festhalten an стои
дателен падеж: Er hielt sich an ihm (a
не: ihn) fest. Halte dich an mir (а не:
mich) festl Wir werden an diesen (а не:
diese) Vereinbarungen festhalten.
festrennen: След sich festrennen in след¬
ва дателен падеж: Ich habe mich in die¬
ser Sache festgerannt.
festsetzen, sich: В съчетание c предлози¬
те (in, an, auf и т.н.) sich festsetzen “ос¬
тавам” е следван от дат.п.: In den Rillen
(ане: In die Rillen) setzt sich Schmutzfest.
Sie hatten sich an dieser Stelle (а не: an
diese Stelle) festgesetzt.
feststehen: Като делима представка fest-
произхожда от самостоятелна част на
изречението. Затова в изразите Fest
steht bisher nur...; Fest steht, dass... тя
получава самостоятелност и се изпис¬
ва разделно.
fett: 1. Правопис: Според новия право¬
пис fett се изписва разделно от следва¬
щото го причастие, щом като може да
се степенува или разширява: Das wa¬
ren fett gedruckte, fetter gedruckte Buch¬
staben. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2 1.3).
2. fett / fettig: Значенията на fett са “де¬
бел, тлъст”, преносно “тучен, плодоро¬
ден”; fettig означава “мазен, омазан”.
Така че може да се каже само fettiges (а
не: fettes) Papier, fette (а не: fettige)
Ackererde. А fette Finger са плътни, го¬
леми пръсти, докато fettige Finger са
омазнени, мазни пръсти.
Fett: Т schwimmendes Fett.
Fetttropfen: Съставеното от Fett и Trop¬
fen съществително се пише с три пъти
/. За по-добра четивност може да се
поставя разделителна чертица: Fett¬
tropfen, също: Fett-Tropfen. Т Zusam¬
mentreffen dreier gleicher Buchstaben.
Fetus: Формата за мн.ч. е die Fetusse, но
в професионално-специалкзираната
реч на медицината се използва форма¬
та die Feten.
feuern: t Amerikanismen / Anglizismen
(1.2).
Feuer speiend: Според новия правопис
се пише разделно: ein Feuer speiender
Vulkan.
Feuerwehrmann: Думата има две форми
за мн.ч.: die Feuerwehrleute и die Feu¬
erwehrmänner. Т Mann (2).
Fex: Силното склонение се употребява
повече (des Fexes, die Fexe) от слабото

Fidel/Fiedel
294
{des Fexen, die Fexen).
Fidel / Fiedel: Формата die Fidel без е e
названието на предшественичката на
цигулката (като средновековен струнен
инструмент), а die Fiedel сее разгово¬
рна, леко пренебрежителна дума за
“цигулка”.
Fidibus: Родителен падеж ед.ч. е des Fi¬
dibus или des Fidibusses; мн.ч. die Fidi¬
bus или die Fidibusse.
Fiedel / Fidel: T Fidel / Fiedel.
filetieren / filitieren: Глаголите filetieren
и filitieren “режа на филета” нямат
смислова разлика помежду си.
Filius: Множественото число е die Filii
и die Filiusse.
Filter: Думата е както от мъжки {der Fil¬
ter), така и от среден (das Filter) род. В
техниката по-употребимото е das Fil¬
ter.
Finalsatz: Финалното (изречение на на¬
мерението) е подчинено изречение, ко¬
ето предава целта, мотива или желано¬
то въздействие относно съобщеното в
главното изречение. То се свързва със
съюзите damit, auf dass и по-рядко dass:
... stutzte ihr der Knecht die Flügel, da¬
mit sie nicht fortfliegen konnte (Rosen¬
egger).... dürfen noch ein wenig aufblei¬
ben, auf dass ihnen das Erwachsenenge¬
spräch zum Vorteil gereichte (Böll).Aber
ich musste mich bändigen, dass ich mich
nicht verriet (Raabe).
finden: Казва се: etwas gut/nötig/richtig
/schön finden:... dass sie jegliche litera¬
rische Beschäftigung eines ernsthaften
Christen unwürdig und unpassend fanden
(Nigg). Съчетаването на finden c für e
неправилно, т.е. не отговаря на норма¬
тивната реч, среща се обаче у някои пи¬
сатели: ... der unvergleichlich mächtige¬
re Dichter, der sich selbstjur würdig fand
(Nigg).... wenn er es für vorteilhaft fand
(Musil). Относно Dieser Wunsch fand
eine Erfüllung вместо Dieser Wunsch
wurde erfüllt T Passiv (3.7).
finden / befinden: T befinden / finden,
fingerbreit / einen Finger breit / einen
Fingerbreit: Възможни са и трите на¬
чина на изписване. Слято и с малка 6ук-
ва - като прилагателно име: Das ist ein
fingerbreiter Saum. Der Saum ist finger¬
breit. Die Tür steht fingerbreit offen.
Изписването е разделно, когаго einen
Finger е определение на breit (c пред¬
поставен член, числителни и др.): Das
ist ein einen Finger breiter Saum. Der
Saum ist zwei Fingerbreit. Die Tür stand
kaum einen Finger offen. Слято и c глав¬
на бувка като единица мярка - der Fin¬
gerbreit: Die Tür stand einen Fingerbreit
offen. Es ist nur zwei /keinen Fingerbreit
davon entfernt. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (4.2).
Finitum: Личната пхаголна форма е оп¬
ределена по лице, число, време и нак¬
лонение (напр. du erwachtest) за разли¬
ка от неличната Т infinie Verbform
(напр. erwachen, erwachend).
Fink: Името на тази птица се скланя по
слабото склонение. Род. п.: des Finken,
дат. dem Finken, мн. ч. die Finken. Т Un¬
terlassung der Deklination (2.1.1).
finster: 1. C малка буква се пише прила¬
гателното: ein finsterer Wald, finstere Ge¬
danken. C главна - субстантивираната
форма, като напр. в Sie tappten im Fins¬
tern (= в тъмното) zum Ausgang. Спо¬
ред новия правопис също в: Die Poli¬
zei tappt noch immer im Finstern (= в не-
извест). f Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
2. При скланяне или степенуване е-то
от последната сричка на finster обик¬
новено остава: ein finsteres Zimmer;
noch finstererdreinblicken. В сравнител¬
на степен първото от трите е-та поня¬
кога отпада: eine noch finstf е]re Höhle.
T Adjektiv (1.2.13), T Vergleiehsformen
(2.2).

295
Fleisch- / Fleisches-
Finsterwalder: Жителите на гр. Финстер-
валде се наричат die Finsterwalder.
Т Einwohnerbezeichnungen auf -er (4 7).
Firma: T Brief (1.2).
Firmennamen: 1. Склонение: Фирмени¬
те имена се скланят и когато стоят в
кавички: die Verwaltung der „Deutschen
Bank“; die Leistungen des Rheinisch¬
Westfälischen Elektrizitätswerkes; die
Mitarbeiter des Euro-Kreditinstituts AG.
Ако фирменото име трябва да се запи¬
ше без промяна, пред него се поставя
съответстващо му по съдържание съ¬
ществително: die Maschinen der Luft¬
verkehrsgesellschaft “Deutsche Lufthan¬
sa AG”; die Aktien der Firma Badische
Anilin-&Soda-Fabrik A G. T AG (2).
2. Съгласуване: Ако не е ясен родът
на фирменото име, възниква проблемът
със съгласуването. Bosch hat seine/ihre
Aktien erhöht или Bosch, die / das neue
Märkte sucht...? Родът е ориентиран
или към пълното име на фирмата (т.е.:
[Die Robert] Bosch [GmbH] hat ihre
Aktien erhöht. [Die Robert] Bosch
[GmbH], die neue Märkte sucht...), или
към споменаваното наум “предприя¬
тие” ([Das Unternehmen] Bosch hat sei¬
ne Aktien erhöht). Стилистично по-доб-
pe e да се използва пълното име на фир¬
мата: Die Robert Bosch GmbH hat ihre
Aktien erhöht. В други случаи не е яс¬
но, дали трябва да се употреби един¬
ствено или множествено число. BMW
(= Bayerische Motoren Werke) hat или
haben neue Märkte erschlossen? Тук
обичайно е съгласуването в ед.ч.: [Die]
BMW [AG] hat neue Märkte erschlossen.
Относно An das Euro-Kreditinstitut AG
t Abkürzungen (6.1) и t Kongruenz
(3.6). Относно die Flottmann-Werke su¬
chen ...; Müller & Meier suchen ...; “
Müller & Meier" sucht... t Kongruenz
(1.2.7 и 3.6).
Fischotter: T Otter.
Fisimatenten: Произходът на появяващ-
та се от 16-ти век в многобройни фор¬
ми дума Fisimatenten “празни приказ¬
ки, оправдания” е оспорван. Вероятно
тя произхожда от срлат. visae patentes
[literae] (= правомерно получен и про¬
верен [документ]); към това се е при¬
бавило смисловото и формално влия¬
ние на свнем. visament[e] / visimente
“моделиране, украса”.
flachsen: Разговорната дума за “занасям,
закачам” се пише с ch (du flachs[es]t);
а не: flaxen.
Flasche: Измерваното с Flasche: eine Fla¬
sche Bier (а не: Bier[e]s); eine Flasche
spanischer Wein (приповд: Wein[e]s);
mit drei Flaschen hochprozentigem Rum
(приповд.: hochprozentigen Rums).
t Apposition (2.2).
flattern: Глаголът flattern образува nep-
фект както c haben, така и със sein спо¬
ред това, дали на действието се гледа
откъм неговата продължителност (ha¬
ben) или откъм промяната на мястото
(sein): Der Vogel hat aufgeregt geflattert.
Der Schmetterling ist aus der Stube ge¬
flattert. T haben (1).
flechten: Казва се: du flichtst, er flicht;
flichtl T (e/i-Wechsel), t entflechten).
Формата du fliehst, без t след ch, е раз¬
говорна и се поражда по произносител-
ни причини.
Fleck / Flecken: За “петно”, съотв. “кръп¬
ка” се използва както der Fleck (des
Fleck[e]s, die Flecke), така и der Flecken
(des Fleckens, die Flecken). T Substan¬
tiv (2.2).
Fleisch- / Fleisches-: Сложните думи c
Fleisch като определяща съставка обик¬
новено се употребяват без съединител¬
ното s: Fleischbank, Fleischbeschau,
Fleischbrühe, fleischfarben, fleischfarbig,
Fleischgericht, Fleischklößchen, fleisch¬
los, Fleischsalat. Ho: Fleischeslust. T Fu-
gen-s (2.4).

Fleisch fressend
296
Fleisch fressend: Според новия правопис
се пише разделно: eine Fleisch fressen¬
de Pflanze.
Fleisch und Blut: Относно meines eige¬
nen Fleisch und Blutes T Wortpaar.
flektieren (beugen): flektieren е родовото
понятие за “скланям” и “спрягам”.
flexibel: При скланяне или степенуване
на flexibel отпада краесловното е: ein
flexibler Kunststoff; eine flexiblere Wirt¬
schaftspolitik. T Adjektiv (1.2.13), T Ver¬
gleichsformen (2.2).
Flexion (Beugung): Flexion е родовото по¬
нятие за “склонение” и “спрежение”.
fliegen: 1. Перфект с sein или haben:
Преходният глагол fliegen “управлявам
въздушно превозно средство” образу¬
ва перфект с haben: Er hat die Maschi¬
ne geflogen. В значение “летя, преле-
тявам” - както с haben, така и със sein:
Sie hat / ist eine große Schleife geflogen.
В значението “изминавам летейки”
перфекгьт се образува с sein: Sie ist ei¬
nen Umweg geflogen. Непреходната
употреба, в mxtofliegen се употребява
за промяна на мястото, образува пер¬
фект със sein: Wir sind von London nach
New York geflogen. Wir sind fünf Stun¬
den geflogen. В значението “пилоти-
рам”fliegen образува перфект с haben:
Er hat geflogen (= той беше на пилот¬
ския пулт). Für den Flugschein habe ich
über 800 Stunden geflogen. T haben (1).
2. nach Amerika / in die USA fliegen:
T in / nach / zu / bei.
fliehen: Непреходният глагол fliehen “бя¬
гам, избягам” образува перфект със
sein: Zwei Häftlinge sind geflohen. Пре-
ходният/7/е/гел “избягвам, отбягвам” -
с haben; Sie hatte den Lärm der Straße
geflohen, t haben (1).
Flitter: Съществителното се употребява
само в м.р.: der Flitter, мн.ч.: die Flitter.
Flor: Множественото число към das Flor
“тънка прозрачна тъкан” е die Flore,
рядко die Flore.
flöten gehen: Според новия правопис се
пише разделно: Mein ganzes Vermögen
ist flöten gegangen (= пропадна; отиде
по дяволите; разг.). Т Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (i. 1).
flott: Според новия правопис прилагател¬
нотоflott се пише разделно от следващ
го глагол или причастие, когато може
да се степенува или разширява (опре¬
деля): Sie hat die Arbeit [sehr] flott (=
бързо, чевръсто) gemacht. Sie hat ein
[ziemlich] flott gehendes Geschäft. Dies
ist ein [sehr] flott geschriebenes Buch.
Das Buch ist [sehr] flott geschrieben.
Слято се пише, когато flott е делима
представка на глагол, т.е. образува се
единно значение: Das Schiff wurde flott¬
gemacht (= подготвен за отпътуване).
Т Getrennt- und Zusammenschreibung
(1.2).
Flucht: Множественото число е die
Fluchten (съотв, Zimmerfluchten). Но:
die Ausflüchte. Думата Zuflucht се изпол¬
зва само в ед.ч., рядко die Zuflüchte, по-
скоро die Zufluchtsorte.
Flugzeugnamen: 1. Род: Повечето име¬
на на марките самолети са от ж.р.: die
Ju[nkers] 52, die Do[rnier] X, die Bo¬
eing 727, die Caravelle. Имена, чиято
основна съставка е обикновено същес¬
твително, имат неговия род: der [Fie-
seler-]Storch, der Starfighter, der Airbus.
Името Stuka (съкращение за Sturz¬
kampfflugzeug) е от м.р., произтичащ от
популярното Sturz[kampf]bomber.
2. Склонение: Имената на самолетите
се скланят и когато стоят в кавички: die
Geschwindigkeit des „Starfighters“.
Fluidum: Множественото число e die
Fluida.
Flur: Съществителното от м.р. der Flur
означава “антре, коридор”(мн.ч.: die
Flure). Съществителното от ж.р. die
Flur (мн.ч.: die Fluren) е приповдигна¬

297
folgen
та дума за “ливади и полянки”.
Flussbett: Множественото число е die
Flussbetten, по-рядко Flussbette, t Bett.
flüssig: Според новия правопис прила¬
гателнотоflüssig се изписва винаги раз¬
делно от следващия глагол: Man hat das
Eisen flüssig gemacht (= разтопиха го).
Man hat das Kapital flüssig gemacht (=
предоставиха го на разположение),
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2).
Flussnamen: 1. Род: В немски названия¬
та на реките са от ж.р.: die Weser, die
Oder, die Elbe, die Neiße, die Spree, die
Havel, die Lahn, die Mosel, die Nahe, die
Donau. Малкото имена от м.р. са от
предгермански произход: der Rhein, der
Main, der Lech, der Inn, der Neckar, der
Regen, der Eisack. Обяснението е, че в
онези времена на реките се е гледало
като на въплъщение на боговете. Дру¬
ги от тези имена са станали от ж.р. под
германско или славянско влияние
(напр. die Elbe, die Oder, die Drau), а в
германски времена реките получавали
конкретизираща приставка (aha “ре¬
ка”), съдържаща понятието за “течаща
. вода”, която както в латински, така и в
готски и старовисоконемски е от ж. р.
(Тази “приставка” отчасти се е запази¬
ла в окончанието -ach). Чуждоземните
имена на реки са предимно от м.р. der
Nil, der Kongo, der Amazonas, der Ori¬
noko, der Mississippi, der Jangtsekiang,
der Ganges, der Indus, der Euphrat, der
Tigris, der Don, der Bug, der Ebro, der
Tiber. От ж.р. са окончаващите на -а или
-е: die Wolga, die Lena, die Moskwa, die
Adda Iho: der Parana); die Loire, die
Rhone, die Seine, die Themse.
2.	Съставни c Saalfe]-, Elb|e)-: Karo
определяща съставка Saale преди гу¬
беше краесловното си -е: Saalburg,
Saalfeld; също: Saalbrücke, Saaltal.
Днес това е не отпада: Saaletalsperre,
Saaletal, Saalestrand. Тази тенденция
обаче не е налице при Elbe: Elbmün¬
dung, Elbtunnel, Elbschifffahrt, el-
babwärts и t.h. Няма твърдо правило,
така може да се образува както Elbeu¬
fer, така и Elbufer, при което обаче има
малък нюанс в значението. Elbufer съ¬
държа в по-голяма степен белезите на
устойчиво съчетание и се среща пове¬
че в административни и специализира¬
ни текстове; при Elbeufer е налице под¬
чертаването на определящата състав¬
ка в опозиция с имената на други реки.
3.	Склонение: Т geographische Namen
(1.2 и 2.2).
Flussschifffahrt: Състоящата се от Fluss
и Schifffahrt сложна дума Flussschiff¬
fahrt се пише с три пъти s. Изписване¬
то със съединителна черица Fluss¬
Schifffahrt също е възможно. Основна¬
та дума, съставена от Schiff и Fahrt, се
пише по новия правопис с три f Тук не
се препоръчва да се пише съединител¬
на чертица, т.е. не: Fluss-Schiff-Fahrt
или Flussschiff-Fahrt. Т Bindestrich
(2-3).
fob: t frei.
Föhn: По новия правопис с h се пише
както думата за топлия, сух вятър, та¬
ка и за “сешоара” (да не се смесва със
стоковия знак Fön). Пишем съответно:
johnisches Wetter; es föhnt; sie föhnt ihr
Haar.
folgen: 1. Образуване на перфект: В
значенията “следвам нкг, нщ; присъе¬
динявам се” и “съобразявам се с нкг,
нщ” folgen образува перфект със sein:
Er ist ihr heimlich gefolgt. Er war ihr zwei
Wochen später in den Tod gefolgt. Das
Kind ist dem Unterricht aufmerksam ge¬
folgt. Er war ihr in allen Stücken gefolgt.
В значението “слушам, подчинявам се
на нкг” - с haben: Warum hast du [mir]
nicht gefolgt.
2. gefolgt vonx Вероятно по образец от

folgend
298
френски към непреходния folgen се е
образувало пасивното gefolgt von. То не
отговаря на граматическите правила,
но въпреки критиките се е наложило,
като напр. Der Nigerianer setzte zum
Zieleinlauf an, dicht gefolgt von seinem
hartnäckigsten Verfolger.
folgend: 1. Склонение на [субсгантиви-
раното] прилагателно/причастие
cnenfolgend: Следващотоfolgend [суб-
стантивирано] прилагателно или при¬
частие в ед.ч. се скланя слабо (тук fol¬
gend има следователно статута на мес-
тоимение): folgender überraschende
Anblick (Werfel); folgender Angestellte;
nach folgendem wirksamen Prinzip
(Kirtst). В МН.Ч. склонението е силно
(тук folgend има статут на прилагател¬
но):folgende auffallende Fakten (Bergen-
gruen); wegen folgender beleidigender
Äußerungen; mit folgenden Abgeordne¬
ten. Среща се и слабото склонение, осо¬
бено в род.п.: folgende interessanten
Sätze (Kesten); wegen folgender wichti¬
gen Ereignisse; wegen folgender Abge¬
ordneten. T Adjektiv (1.2.5).
2. Правопис: Пише се c малка буква,
когато се употребява като прилагател¬
но: die folgenden Monate, folgende Mög¬
lichkeiten. Ich möchte Sie auf die neuen
Fakten hinweisen - besonders die folgen¬
den sind zu beachten:... C главна буква
се пише субстантивираното причастие:
Die Folgenden (= хората, които ги след¬
ваха...) wichen entsetzt zurück. Wir konn¬
ten das Folgende (= това, което щеше
да последва...) nicht voraussehen. Спо¬
ред новия правопис съответно също и:
Wir möchten Ihnen Folgendes (= след¬
ното) mitteilen. Alle Folgenden (= всич¬
ки други, останалите) werden nicht mehr
abgefertigt. Jeder Folgende (= следващи¬
ят) erhält dieselbe Summe. Mit Folgen¬
dem (~ c настоящото) teilen wir Ihnen
das Ergebnis unserer Nachforschungen
mit. В следните случаи е правилно да
се пише само главна буква: aus / in /
nach / von / zu Folgendem, im / vom /
zum Folgenden. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
Folgendes, was: Съобщителната дума
Folgendes отговаря на was (а не: das),
т.е.: Sie hat mir Folgendes gesagt, was
du übrigens für dich behalten sollst. T Re¬
lativpronomen (4).
Folgesatz: T Konsekutivsatz.
Fon: По аналогия на Fax (към Telefax) в
по-ново време възникна и кратката
форма Fon към Telefon, особено върху
бланки и съобщения.
Fön: Т Föhn.
Fond / Fonds: Формата der Fond [fo:] (des
/die Fonds [fo:s]) означава освен “зад¬
на седалка на кола”, “фон” също и “сос
от и за месо”. Формата der Fonds [fo:]
(des Fonds [fö:(s)], die Fonds [fo:s]) оба¬
че означава “(финансов и материален)
резерв, средства”. В преносното значе¬
ние “[духовна] база, основа” двете ду¬
ми имат нещо общо помежду си.
Förderfer]-: В сложните думи Förderkurs,
-stufe, -preis, -kreis, -verein определяща¬
та съставка е глаголът fördern “подпо¬
магам, насърчавам (= курс на поведе¬
ние, което да е насърчаващо). При слож¬
ни думи, като Fördererkreis или Förde¬
rerverein следва да се изходи от Förde¬
rer (= кръг и под. от насърчители). Този
тип образувания обаче са по-редки.
Förderin: Формата за ж.р. на Förderer е
die Förderin. Т Substantiv (3).
fordern / erfordern: T erfordern / fordern.
Forderung: 1. Forderungen an / gegen
jmdn.: Forderung се свързва обикнове¬
но c an: Forderungen an die Gläubiger.
Die fantastische Forderung an die Welt
(Schneider). ... das Recht auf Forderun¬
gen ans Leben (Tieß). В юридическата
реч се употребява и gegen, чрез който
става по-ясно правното отношение, по-

299
F rage-und-Antwort-Spiel
силно се подчертава насочването спря¬
мо другата страна: Forderungen gegen
die Gläubiger.
2. Forderung nach Selbstbestimmung /
der Selbstbestimmung: Възможно е са¬
мо: Wir unterstützen die Forderung nach
Selbstbestimmung, защото зависимият
от Forderung род.п. не може да назо¬
вава допълнение (Selbstbestimmungfor-
dem). Т Genitivattribut (1.5.1).
Ford Mondeo: T Autotypenbezeichnun¬
gen.
formal / formell: Прилагателнотоformal
означава “що се отнася до формата;
формен (несъществен)“: Die Arbeit
breitet ihm manche formale Schwierigkei¬
ten. Formell - „съобразно външните
форми; формален (ясен, официален)“:
Er hat sich formell entschuldigt. Sie ist
immer sehr formell. T -al / -eil.
Formel-l-Rennen: T Bindestrich (3.3).
Formular: Относно Die Antragstellen
werden gebeten, ihr Formular / ihre For¬
mulare rechtzeitig einzureichen. T Kon¬
gruenz (1.2.9).
Formularblock: Множественото число е
die Formularblocks. T Block.
forsch: T Vergleichsformen (2.3).
Forschung: Относно Forschung [nach]
der Wahrheit, t Genitivattribut (1.5.1).
fort / weg: В значение “от едно място към
/ на друго" fort може да се заменя с weg;
fort звучи свръхпрецизно: Wir müssen
schnell weg/fort. Ich muss noch die Post
wegbringen /fortbringen. Das Hochwas¬
ser riss die Brücke weg /fort. Sie schick¬
te die anderen weg / fort. Die Männer
räumten die Hindernisse weg / fort. Er
warf achtlos die Verpackung weg / fort.
Sie wischte die Zeichnung wieder weg /
fort и t.h. За отдалеченост, отсъствие
fort също може да се заменя с weg; Er
ist schon drei Tage weg / fort. Sie war
lange weggeblieben / fortgeblieben. B
смисъл “настрана“ weg не може да се
заменя с fort: Sie blickte schnell weg (a
не: fort). В значения “напред“ и “по-
нататък, в бъдеще“ fort не може да се
заменя с weg, т.е. само: Die Bauarbei¬
ten schreiten zügig fort. Er hat das Werk
des Vaters fortgeführt и т. н.
Forum: Думата има три форми за мн.ч.
die Forums, die Foren, die Fora.
Foto- / Photo-: T Fremdwort (4).
Fötus: T Fetus.
Frack: Думата има две форми за мн.ч .die
Fräcke и die Fracks.
Fragefürwort: T Interrogativpronomen.
fragen: 1. Двоен винителен падеж: При
rmrom fragen винителният падеж мо¬
же да се употреби два пъти (за лице и
за предмет): Darf ich Sie etwas fragen?
В страдателен залог предметът остава
във винителен падеж: Das wurde ich
auch gefragt.
2.	fragst / frägst; fragte / frug: Форми¬
те на правилния глагол са fragte, ge¬
fragt. Формата frug идва от долнонем-
ски и преминава в литературата през
19. век, но сега - с изключение на дол-
нонемските диалекти - не се употре¬
бява. Същото се отнася и за извъннор-
мативните frägst, frägt. Т Verb (1).
3.	eine gefragte Ware: Тук gefragt проз-
хожда всъщност от fragen nach, откь-
дето с времето се е получило gefragt
[sein] в значение “търсен, желан [съм]”.
Fragesatz: Изречение, в което се поста¬
вя под въпрос цяло съдържание (Т Ent¬
scheidungsfrage) или отделна част от съ¬
държанието (Т Ergänzungsfrage). Заед¬
но със самостоятелното или пряко въп¬
росително изречение като подчинено
стои непрякото въпросително подчи¬
нено изречение Т indirekte Fragesatz.
Относно nicht във въпросително изре¬
чение Т nicht (2); към пунктоацията
Т Fragezeichen, Т Punkt (1).
Frage-und-Antwort-Spiel: t Bindestrich
(3.1).

Fragezeichen
300
Fragezeichen / Въпросителен знак
Въпросителният знак отличава въпросителното изречение. Въпросително¬
то изречение се следва като отговор от цяло изречение или отделна дума. Въп¬
росителният знак отличава и изречения във формата на въпросителни, от които
обаче не се очаква отговор. Въпросителният знак стои накрая на изречението,
но в някои случаи и в рамките му. Срв. отделните точки:
1	Изречения, части от изречение и думи с въпросителен знак
1.1	Въпросителен знак след преки (директни) въпросителни изречения
1.2	Въпросителен знак след въпросителни думи
1.3	Въпросителен знак в скоби след отделни думи или части от изречение
2	Въпросителни изречения без въпросителен знак
2.1	Подчинени въпросителни изречения
2.2	Възклицателни изречения във формата на въпросителни
3	Съчетаване на въпросителния знак с други препинателни знаци
3.1	Кавички и въпросителен знак
3.2	Тире и въпросителен знак
3.3	Скоби и въпросителен знак
3.4	Въпросителен и удивителен знак
3.5	Въпросителен знак и двоеточие
1	Satze, Satzstücke und Wörter mit Fragezeichen
Изречения, части от изречението и думи с
въпросителен знак
1.1	Das Fragezeichen nach direkten Fragesätzen
Въпросителен знак след директни въпросителни изречения
Въпросителният знак се поставя след всяко пряко (директно) въпросително
изречение, независимо дали се очаква отговор или не:
Willst du dieses Kleid kaufen? Können Sie mir bitte sagen, wie ich zum Bahnhof
komme? Wer von euch fährt mit? Woher soll ich wissen, dass er krank ist? Würden
Sie mir bitte sagen, ob ich den Patienten besuchen kann?
Въпросителният знак се поставя и след риторични въпроси, от шито не се
очаква отговор.
Wirst du denn nie vernünftig? Darf ich Ihnen meinen Mann vorstellen? Wer wird sich
darüber noch aufregen?

301
Fragezeichen
Въпросителен знак се поставя и в изречения със словоред на съобщително
изречение, в които въпросът се изразява единствено чрез интонацията:
Du kommst morgen? [Ich dachte, erst übermorgen.] Eine Ölspur hat den schweren
Unfall ausgelöst? [Ich nahm an, dass der Fahrer zu schnell gefahren war.]
Въпросителният знак стои в заглавия (и на книги) за отличаване на пряко
въпросително изречение:
Keine Chance für eine diplomatische Lösung?
Stehen heute Verhandlungen bevor?
Wo warst du, Adam? (заглавие на роман).
1.2	Das Fragezeichen nach Fragewörtern
Въпросителен знак след въпросителни думи
Въпросителен знак се поставя след въпросителни думи, употребени самос¬
тоятелно или в рамките на изречение:
Wie? Wo? Warum? Wieso? Wie viel? Ha въпросите „Wem?“ и „Wo?“ отговаря да¬
телен падеж, на въпросите „Wen?“ и „Wohin?“ - винитеяен падеж. С въпросите
„Wo?, Wann?, Wie?, Warum?“ се пита за обстоятелствени пояснения.
Няколко въпросителни думи, стоящи една след друга и не носещи ударение,
се отделят със запетая, а въпросителният знак се поставя след последната:
Warum, weshalb, wieso?
Ако въпросителните думи се изказват с ударение, след всяка от тях се поста¬
вя въпросителен знак:
Warum? Weshalb? Wieso?
Ако дадена въпросителна дума в началото на изречение не носи ударение,
се поставя запетая, а въпросителният знак - накрая на изречението:
Was, du hast gekündigt? Wie, du wohnst nicht mehr in Mannheim?
Ако въпросително изречение е придружено от списък, въпросителният знак
се поставя накрая на изречението, а не след всяка дума от списъка:
Mit welchem Motor wird das Spezialfahrzeug geliefert?
Dieselmotor
Benzinmotor
Elektromotor

Fragezeichen
302
1.3	Das (eingeklammerte) Fragezeichen nach Einzeiwörtern und
Satzstücken
Въпросителен знак (в скоби) след отделни думи или части от
изречение
Въпросителният знак се поставя след отделни думи, заместващи въпроси¬
телно изречение, и след части от изречение като отговор в диалог:
Fertig (= Bist du / Seid Ihr fertig?)? Wirklich (= Stimmt das wirklich?)? Verstanden (=
Hast du / Haben Sie verstanden?)?
Das hat doch keinen Sinn. - Wieso, warum denn?
Bitte ein Stück Obsttorte. - Ohne Sahne?
Zweimal Stuttgart und zurück. - ICE oder Interregio?
Въпросителният знак в скоби в рамките на изречение насочва към непозна¬
тото, стоящото под въпрос или невероятното:
Die schönsten (?) Bilder der Ausstellung wurden prämiert. Friedrich I. Barbarossa,
geboren in Waiblingen (?) 1122 oder um 1125.
2	Fragesätze ohne Fragezeichen
Въпросителни изречения без въпросителен знак
2.1	Indirekte Fragesätze
Подчинени въпросителни изречения
Не се поставя въпросителен знак след подчинено въпросително изречение:
Er fragte sie, wann sie kommen könne. (Като пряк въпрос: Wann können sie kom¬
men?)
Ich möchte wissen, ob ich mit einer schnellen Lieferung der Möbel rechnen kann.
(Като пряко въпросително изречение: Kann ich mit einer schnellen Lieferung der
Möbel rechnen?)
2.2	Ausrufesätze in Form eines Fragesatzes
Възкпицателни изречения във формата на въпросителни
След изречения, които изразяват учудване или подкана, се поставя удивите¬
лен знак:
Kannst du nicht endlich deinen Mund halten! Was sind denn das für Sachen! Wie
lange ist das schon her!

303
Fragezeichen
3	Das Fragezeichen in Verbindung mit anderen
Satzzeichen
Въпросителен знак в съчетание с други
препинателни знаци
3.1	Anführungzeichen und Fragezeichen
Кавички и въпросителен знак
Ако въпросителният знак принадлежи на пряка реч, той се поставя пред
затварящите кавички. Според новия правопис следва запетая, когато изказване¬
то продължава с главното изречение или то е продължено след въпроса:
“Wie geht es dir?”, sprach sie ihn an. Sie fragte: “Weshalb darf ich das nicht?”, und
schaute mich wütend an.
Ако пряката реч или цитираният текст завършват главното изречение, не се
поставя точка след затварящите кавички:
Sie fragte mich:”Weshalb darf ich das nicht?”
Въпросителният знак се поставя след затварящите кавички като отличите¬
лен белег на въпросителното изречение:
Wer kennt das Gedicht „Der Erlkönig“? Haben Sie noch zwei Karten für „Die Hoch¬
zeit des Figaro”?
Ако въпросителното изречение съдържа цитиран въпрос, поставят се и два¬
та въпросителни знака:
Kennst du den Roman “Quo vadis?”?
3.2	Gedankenstrich und Fragezeichen / Тире и въпросителен знак
Въпросителният знак се поставя пред второто тире, когато се отнася до вмет¬
нато изречение или част от изречение:
Sie empfahl uns immer - erinnern Sie sich noch? -, nachsichtig gegen anderen zu
sein.
3.3	Klammem und Fragezeichen / Скоби и въпросителен знак
Въпросителният знак стои пред затварящата скоба, когато принадлежи към
затворения в скобите текст:
Es herrschte damals eine furchtbare Aufregung (erinnerst du dich noch?).

Frankfurter
304
Въпросителният знак се поставя пред затворения в скоби текст, когато се
отнася към самото въпросително изречение. След затварящата скоба се поставя
точка:
Hunde, wollt ihr ewig leben? (заглавие на филм).
3.4	Fragezeichen und Ausrufezeichen
Въпросителен и удивителен знак
След въпросителния знак се поставя удивителен, ако въпросът съдържа и
учудване:
Auch du, mein Sohn?! Warum denn nicht?!
3.5	Fragezeichen und Doppelpunkt
Въпросителен знак и двоеточие
Въпросителният знак прави излишно двоеточието, когато въпросителното
изречение оповестява следващо го изброяване (под формата на списък):
Mit welchem Motor wird das Spezialfahrzeug geliefert?
a)	Dieselmotor
b)	Benzinmotor
In welcher Stadt steht das abgebildete Gebäude?
Wien
Rom
Paris
Frankfurter: Жителите на rp. Франкфурт
наричат себе си Frankfurter, думата се
пише винаги с главна буква, дори и
употребена като (несклонено) опреде¬
ление пред съществително: Frankfurter
Würstchen, die Frankfurter Bevölkerung.
t Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
franko: Наречиетоfranko “освободено от
такси“, идващо от професионално спе¬
циализираната реч на търговията, е ос¬
таряло: Die Ware wird franko geliefert;
franko österreichisch-italienischen Gren¬
ze. T frei / fob.
französisch: C главна буква се изписва
прилагателното в атрибутивна употре¬
ба: französische Broschur (= брошура),
der französische Franc и т.н. Същото се
отнася и за някои устойчиви словосъ¬
четания, състоящи се от прилагателно
и съществително, които не са същин¬
ски имена: die französischsprachige
Schweiz (= където се говори френски).
Прилагателното се пише с главна бук¬
ва. когато участва в словни групи за оп¬
ределени исторически събития или
епохи: die Französische Revolution, die
Französische Republik Относно изпис¬
ването на sich französisch unterhalten;

305
Fräulein
[kein] Französisch sprechen. Die Redne¬
rin spricht französisch. Der Prospekt er¬
scheint in Französisch и т.н. T deutsch.
Französisch, das / Französische, das:
T Sprachbezeichnungen.
französischsprachig / französischsprach¬
lich: T deutschsprachig / deutschsprach¬
lich.
frau: T man (2).
Frau: 1. Frau Minister / Frau Ministe¬
rin: При титли и названия на профе¬
сия в обръщение често са обичайни
формите за мъжки род, макар и да има
такива за женски: напр. Frau Professor
(по-рядко: Frau Professorin), Frau Dok¬
tor (по-рядко: Frau Doktorin). При тит¬
ли, определени названия за функция
или професия съществува тенденция
към употреба на формите за ж.р., кое¬
то е изискване от страна на много же¬
ни: напр. Frau Bundestagspräsidentin
Süssmuth, Frau Staatssekretärin, Frau
Rechtsanwältin. Отчасти се използват
някои съответствия само в ж.р. (напр.
Frau Kammersängerin).
2.	Frau / Gattin / Gemahlin: Когато се
говори за (собствена) съпруга, се казва
meine Frau (а не: meine Gattin или mei¬
ne [Frau] Gemahlin). Думата Gattin е
от приповдигнатия стил и се използва
само за съпругата на друг, и то само
при положение, че искаме да се изра¬
зим особено учтиво: seine /Ihre Gattin.
Съчетанието Frau Gemahlin се избира
в писмената реч. За разлика от Gattin с
[Frau] Gemahlin се обръщаме само към
съпругата на партньора, а не към съп¬
ругата на трето, отсъстващо лице, т.е.
Grüßen Sie bitte Ihre Frau Gemahlin!
Към приповдигнатия стил спада също
Frau Mutter и не се употребява спрямо
собствената майка.
3.	Frau / Fräulein: При обръщение към
пълнолетно лице от ж.р. се избира ви¬
наги Frau, т.е. независимо от възраст
и семейно положение. Fräulein е вече
необичайно, освен ако самото лице не
държи на това.
4.	Относно Frau Abgeordnete/Abgeord¬
neter Eva Meier T Brief (1), към seitens
Frau Meyer / Meyers T seitens.
5.	Относно Frau Müllers Auto /das Auto
von Frau Müller T Genitivattribut (1.3.3).
-frau: T -mann / -frau.
Fräulein: 1. Fräulein като обръщение:
Тъй като обръщението Fräulein е оста¬
ряло (Т Frau [3]), в разговорната реч съ¬
що следва да се откажем от (титлопо-
добно) обръщение с Fräulein, вместо
Fräulein, können Sie mir helfen? следо¬
вателно е по-добре Können Sie mir hel¬
fen? Думата Fräulein се замества и в
сложни думи, т.е.: Empfangsangestellte
вместо Empfangsfräulein и т.н.
2.	Das Fräulein Möller, das: Тъй като
(остарялото) обръщение Fräulein
(мн.ч.: die Fräulein) е от ср.р., в норма¬
тивната реч се използват съотв. при
членните форми и местоимения фор¬
мите за ср.р.: das (а не: die) bei uns be¬
schäftigte Fräulein Müller. Sehr geehr¬
tes (а не: geehrte) Fräulein Müller. Ако
Fräulein се употребява без името, из¬
ползва се съответното местоимение в
ср.р.: Das Fräulein, das (а не: die) im 1.
Stock wohnt... (Само когато Fräulein и
принадлежащите му местоимения сто¬
ят на разстояние помежду си се изби¬
ра съотв. естествената форма за жен¬
ски пол; Т Kongruenz [3.2.3].) Форма¬
та за ср.р. на местоимението се изпол¬
зва също и след конструкцията членна
форма + Fräulein + име: Das bei uns
beschäftigte Fräulein Müller hat seine (a
не: ihre) Aufgaben zuverlässig erledigt.
При отсъствие на членна форма, обаче
се употребява формата за ж.р. на мес¬
тоимението: Fräulein Müller erledigte
ihre (а не: seine) Aufgaben zuverlässig.
3.	Склонение на Fräulein [+ име]: При
20.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

frei
306
съчетаване c Tochter, Schwester, Braut и
T.H. (остарялото) Fräulein не се скла¬
ня: die Adresse Ihres Fräulein Tochter.
При съчетаване на Fräulein c името, се
скланя само последното: Fräulein Mül¬
lers verpasster Zug; die Adresse Fräulein
Heidis. При наличие на членна форма
или местоимение не се скланят нито
Fräulein, нито името: das Schreiben des
Fräulein Müller.
frei: 1. C главна или малка буква: С
малка буква се пише прилагателното:
freie Liebe, freie Marktwirtschaft, ein frei¬
er Mitarbeiter, freie Wahlen, frei Haus lie¬
fern. Das Signal steht auf “frei“. Frei ce
изписва c главна буква в имената: Freie
Demokratische Partei; Freie und Hanse¬
stadt Hamburg; Freie Hansestadt Bre¬
men; die Freie Universität [Berlin] и т.н.
T Namen (4). Субстантивираната фор¬
ма се изписва съшо с главна буква: et¬
was Freies und Ungezwungenes; Freie
und Sklaven; im Freien übernachten. Es
gibt nichts Freieres als sie.
2. Слято или разделно писане: Кога-
то frei може да се степенува или раз¬
ширява (определя), то се пише раздел¬
но от следващия го глагол: Sie hat bei
ihrem Vortrag [völlig] frei gesprochen (=
без записки). Изписването е слято, ко-
гато това не е възможно: Er hat den
Angeklagten freigesprochen (= оправда¬
вам). Briefe muss man freimachen (= об¬
лепвам c марки, франкирам). Пише се
слято или разделно, когато не е едноз¬
начно ясно, дали frei в съотв. съчета¬
ние може да се степенува или опреде¬
ля. Т Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (1.2), Т Vergleichsformen (2.3).
frei / fob: След професионално специа¬
лизираното frei и fob (= free on board
“свободно на борда”) в смисъл “осво¬
бодено от транспортна такса” се упот¬
ребява винителен падеж: frei /fob deut¬
schen Ausfuhrhafen; frei / fob deutsche
Grenze и т.н. (Употребата се свежда до
съкращението на frei bis an den deut¬
schen Ausfuhrhafen и т.н.) T cif.
Freiburger: Названието за местоживее¬
не Freiburger се пише винаги в главна
буква, също така и в позицията на неф-
лектирано прилагателно пред същес¬
твително: das Freiburger Münster. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (7).
freier Dativ: Свободният дателен падеж,
т. е. незадължителен от граматическа
гледна точка, (наричан още Dativus
ethicus / дат.п. на личния интерес), на¬
зовава лицето, което не участва пряко
в действието. Стои най-често в изрази
за учудване, подкана и въпрос, и изра¬
зява емоционално участие: Dass du mir
ja nicht zu spät kommst! Es ist mir ein
Vergnügen! Срв. също T Genitivattribut
(1.3.1).
freigebig / freigiebig: От гледна точка на
историята на езика е оправдана само
формата freigebig, сложна дума, регис¬
трирана през 16. век заедно със старо¬
то прилагателно gebig/gäbig “обичащ
да дава” към Gabe. Всъщност freigie¬
big се образува неправилно по анало¬
гия на ergiebig, ausgiebig, nachgiebige
т.н. (неправилно, защото към ergiebig
има глагол ergeben, а към формата frei¬
giebig няма глагол freigeben).
frei halten / freihalten: T frei (2).
Freiherr, Freifrau, Freiin: Като част от
фамилното им е Freiherr и т.н. стои след
собственото име: Peter Freiherr von
Hartog; Eva Freifrau von Hartog. Окон¬
чанието за род.п. -s се поставя към фа¬
милното име der Besitz Peter Freiherr
von Hartogs (ho: der Besitz der Freiin von
Hartog). Обръщението e Herr Freiherr
von Hartog или Herr Baron. Титлата
днес обаче вече се изпуска; в писмо
напр. Sehr geehrter Herr von Hartog! B
разговор обръщението e Herr von Har¬
tog или Baron Hartog. Същото се отна¬

307
Fremdwort
ся и до Freifrau и Freiin. Срв. също
Т Brief (7).
frei lassen / frei machen * freilassen / frei¬
machen: T frei (2).
Freimut: T -mut.
Freisprechung/Freispruch: T Verbalsub¬
stantiv (1.4).
Freitag: Относно Freitagabend T Diens¬
tag (2). Относно Freitagabend/freitag-
abends / freitag abends t Adverb (3).
Относно Am Freitag, dem/den 14. 1....
T Datum; относно склонението T Wo¬
chentage.
fremdsprachig / fremdsprachlich: Fremd¬
sprachig означава “движейки се в не¬
чия - (неродно)езична среда, т.е. зна¬
ейки чуждия език” (чуждоезичен):
fremdsprachiger Unterricht, fremdspra¬
chige Bevölkerungsteile, Literatur, Wör¬
terbücher. Fremdsprachlich - “относно
чуждия език” (чуждоезиков): Der mut¬
tersprachliche Unterricht findet im Raum
106 statt, der fremdsprachliche im
Sprachlabor. Fremdsprachlich се упот¬
ребява и в смисъл “идващ от чужд
език”: fremdsprachliche Wörter im Deut¬
schen, fremdsprachliche Wortbildungs¬
muster. T -ig / -isch / -lieh (1).
Fremdwort / Чужда дума 1Често поставяни въпроси към чуждите думи
Въпрос
Отговор
Как се определя родът на чуждите ду¬
ми?
Точка(2)
Как се образува формата за мн.ч. на
чуждите думи?
Точка (3.4)
1	Общи положения
2	Род
3	Склонение
3.1	Силно или слабо склонение
3.2	Чужди думи на -or, -ismus, -us
3.3	Родителен и дателен падеж единствено число
3.4	Особености в образуването на множествено число
4	Правопис
4.1	Уеднаквяване с немския правопис
4.2	Многочленни съчетания-чуждици
4.3	Препратки

Fremdwort
308
1	Allgemeines / Общи положения
Както във всички естествени езици, така и в немския език има голям брой
думи, заимствани от други, т.е. от чужди езици. Обикновено те се наричат чуж¬
ди думи, макар и голяма част от тях да са отдавна известни, все още употребява¬
ни и необходими в рамките на немския език.
Понятието “чужда дума” всъщност е годно за употреба само от гледна точ¬
ка на историята на езика. Затова се препоръчва да се откажем от използването
му по отношение на съвременния език. И досега обаче не е намерено название,
което да го замени удовлетворяващо.
Как се разпознава всъщност дадена чужда дума? Как може да се определи
това?
Чужда дума, която не се е пригодила към произношението, правописа или
флексията на езика-приемник, се възприема нато чуждица. За разлика от заемка-
та, която и без особени специализирани познания не се възприема като чужда,
чуждицата носи ясно видимите следи на чуждия си произход. От историческа
гледна точка се прави разлика между унаследени (домашни) думи от една стра¬
на и заемки и/или чуждици от друга. Границата между заемките и чуждиците е
неясна. Критерият за чуждицата е само степента на нагаждане по отношение на
произношението, изписването и флексията, а времето на заимстване не е от зна¬
чение. Макар и заети в по-ново време, много думи са се пригодили, напр. Film,
Sport,..., и се определят като заемки.
В немския винаги са били усвоявани думи от други езици, не само в по-ново
време или понастоящем. С течение на вековете обаче, най-често те са били адап¬
тирани до такава степен, че днес вече не личи чуждият им произход. Такива са
напр. думи като Mauer (лат. mürus), Fenster (лат. fenestra), Ziegel (лат. tegula),
Wein (лат. vinum), наричани заемки. Степента на понемчване на чужди думи въ¬
обще не зависи от продължителността на употреба в родния език. Приетата напр.
около 1500 г. дума Bibliothek и до днес запазва чуждия си характер, докаго думи
като Streik (англ. strike) и Keks (англ. cakes), навлезли в немския през 19. и 20. век
от английски, отдавна не се усещат като чужди поради бързото им адаптиране
към правописа.
Най-важната причина за приемането на чужда дума е възприемането на обек¬
та, назован със съответното име. Ето защо в чуждиците и заемките се отразяват
културните влияния, оказали въздействието си върху немскоезичните терито¬
рии; напр. думи от сферата на финансите (Giro, Konto, Porto) и музиката (ada¬
gio, Sonate, Violine) от италианския, от френския - думи от обществения живот
(Kavalier, Rennomee, Cousin) или военното дело (Offizier, Leutnant, Patrouille), от
английския - думи от спорта (Favorit, Outsider, Derby) и икономиката (Manager,
Floating).
Не е малък делът на чуждите думи в немски; това може да се наблюдава по
телевизията, радиото и пресата. Делът на чуждите думи в словника на немския
език в текстове от пресата възлиза напр. от 8 до 9%. Ако се броят само същес¬

309
Fremdwort
твителни, прилагателни и глаголи, процентното участие на чуждите думи въз¬
лиза на 16 до 17%. В специализираните текстове то е още по-голямо. Преценка¬
та е, че по отношение на цялостния словник от около 400 000 думи (без профе¬
сионално специализираната реч и тази на отделните езикови общности) 100 000
от тях са чужди думи. Най-голям е делът на съществителните, на второ място
идва прилагателното, следват глаголите и накрая останалите части на речта, при
което въз основа на стилистичната си функция най-изложени на промяна по от¬
ношение на съдържанието си изглеждат прилагателните имена.
Като цяло чуждите думи имат по-кратък живот от домашните; те също про¬
менят значението си. При сравняване на старите речници на чуждите думи със
съвременна чужда лексика тези разлики се разкриват точно толкова ясно, колко-
то и при сравнителния прочит на литература от немската класика или наредби и
разпоредби от по-миналото столетие. В приложение към произведения на Рабе
са посочени налр. следните думи, които днес вече са остарели или употребими в
друго значение: Utilität (полезност), prästieren (доказвам), Kollaborator (помо¬
щен учител), Subsellien (ученически чинове), Molestierung (досада), Cockpit (бой¬
но поле, [циркова] арена).
По принцип днес се извършва речеви обмен между всички естествени ези¬
ци, макар и да доминира влиянието на англо-американския. Тази констатация се
отнася не само за немски, а за всички европейски езици. Между другото се обра¬
зуват и думи по образец на английски, които въобще не съществуват в англого-
ворещите територии. В такъв случай се говори за псевдозаемки {Twen, Dress¬
man, Showmaster, Handy). Съществува и обратният процес: немски думи биват
приемани и адаптирани от други езици, като напр. в английски bratwurst, ersatz,
Gemütlichkeit, kaffeeklatsch, kindergarten, kitsch, leberwurst, leitmotiv, Ostpolitik, Sau¬
erkraut, Schweinehund, Weltanschauung, weitschmerz, Wunderkind, Zeitgeist.
Особен вид чужди думи са т.н. названия-екзотизми. думи, които остават изо¬
лирани спрямо обекти, лица и понятия на чуждоезиковия свят, напр. Geisha,
Bango, Iglu, College.
Много чужди думи са разпространени в цял свят, наричат се интернапиона-
лизми. Това са думи, които се срещат с едно и също значение и еднаква или
подобна форма в повечето европейски езици, като напр. Medizin, Musik. Nation,
Radio, System, Telefon, Theater.
Има думи, които се срещат в няколко езика с идентична или с леко промене¬
на форма по отношение на произносителните или правописните норми, но се
различават повече или по-малко по отношение на съдържанието; никак не е труд¬
но такива думи да бъдат погрешно разбирани или погрешно употребявани. За
немски напр.: нем. sensibel = англ. sensitive; англ. sensible = нем. vernünftig. (В
такива случаи се говори за т.н. Fauxamis, “лъжовни приятели”).
Грижата за култура на езика (езикови общества и сдружения) винаги е била
съпътствана с особено внимание към чуждите думи, т.н. чуждици. Ръка за ръка
с критиката, упражнявана спрямо тях, е вървяло и търсенето на нови немски
думи като съответствие. Много чужди думи се заместват с домашни {Bahnsteig

Fremdwort
310
за Perron, Abteil за Coupe, Bürgersteig, Gehweg за Trottoir и т.н.), а други се заб¬
равят. Често немската дума застава до чуждата или обогатява съответното слов¬
но поле по съдържание или стилистично. Думи като Anschrift (Adresse адрес),
Ausflug (Exkursion екскурзия), Bücherei (Bibliothek библиотека), Emporkömmling
(Parvenü парвеню),fortschrittlich (progressiv прогресивен), Rechtschreibung (Or¬
thographie ортография), Weltall (Universum космос) са навлезли твърдо в нем¬
ския словник. Не може да се съди глобално за чуждите думи. Дадена чужда дума
е добра и полезна, когато чрез нея се изразяваме в по-кратка форма и по-ясно.
Броят на такива думи във всекидневния език е много голям и обикновено те се
разбират без затруднение. Така че не се препоръчва използването на чужди ду¬
ми, когато те безполезно утежняват разбирането или дори го правят невъзмож¬
но.
Употребата на чужди думи става проблематична, когато те повече или по-
малко съзнателно се използват с цел убеждаване или манипулация, напр. в поли¬
тиката или рекламата. А самоцелното използване на чужди думи за поддържане
на имидж или от самохвалство винаги буди съмнение.
Причината за затрудненията при употреба на чужди думи се дължи на фак¬
та, че често те не могат да се вместят в дадена словна група и затова не се подда¬
ват на обяснение със сродни думи или не могат да се разгадаят. Чуждите думи
създават трудности не само при разбирането, но не рядко и при употребата им
по отношение на граматическото им вместване в езиковата система. Има коле¬
бания напр. предимно по отношение на рода (der или das Curry; das или die
Malaise) и формите за мн.ч. (die Poster или die Posters, die Regime или die Re¬
gimes). Заедно c отличаващите се от немския език флективни форми (Atlas / At¬
lanten; Forum /Fora) c времето се появяват и такива, образувани по немски об¬
разец (Atlasse / Forums). Така в словника от чужди думи, т.е и т.н. чуждици,
често съществуват дублетни форми, докато една от двете си пробие път.
Обобщавайки можем да кажем, че чуждите думи създават трудности от раз¬
личен характер при употребата и разбирането им поради това, че произхождат от
други езици; често обаче те са неотменима съставна част от немския. Всъщност
въпросът не е, дали бива или трябва да се използват чуждите думи, а къде, как и с
каква цел те могат да се употребяват. Дадена чужда дума може да е необходима,
когато описанието й с домашни думи е обстоятелствено или непълно. Употребата
й е оправдана, когато се изразява градирана разлика по съдържание, стилистична
вариация на изказа или се стяга изречението. Следва да се отбягва употребата й,
когато съществува опасност тя да не бъде разбрана от страна на онези, към които
е адресирана, т.е. когато разбирането може да бъде затруднено.
2	Genus / Род
В немски език няма твърдо правило при определяне рода на чуждата дума.
Определящите фактори са два:

311
Fremdwort
1.	Родът на домашната дума, с която чуждата се превежда, съотв. този на
близката по смисъл домашна:
das Chanson (френ. la chanson) по das Lied; das Souvenier (френ. le souvenier) по
das Andenken; die High Society no die Gesellschaft; der Star “известност” der Stern.
2.	Словообразуването на дума. Съществува тенденция д умите с еднакво окон¬
чание да получават един и същи род:
-age: die Menage, Kartonage, Jumelage и т.н.; -ing: das Happening, Petting, Aqua¬
planing и т.н.; -ion: die Eskalation, Diversifikation, Frustration и т.н.
При редица чужди думи родът се определя трудно по формални или съдър¬
жателни критерии; възниква несигурност при употребата на пълния член (die /
der [?] Couch, der / die / das [?] Jogurt, der / das [?] Dschungel). Колебания за
рода се явяват и когато две близки по смисъл немски думи са от различен род
(напр. der или das Match по der Wettkampf или das Wettspiel) или когато същес¬
твува съмнение, дали да се запази чуждия род или да се избере този на съответ¬
ната немска дума. Макар и думата la place да е от ж.р. във френски, имаме die
Place de la Concorde и der Place ... no der Platz. Подобен е и примерът c die
Banco di Credito no die Bank ведно c der Banco... по мъжкия род в италиански il
banco.
3	Deklination / Склонение
3.1	Starke oder schwache Deklination / Силно или
слабо склонение
Някои чужди думи се скланят и в единствено, и в множествено число както
силно, така и слабо:
des Papageis / Papageien, die Papageie / Papageien; des Tribuns / Tribunen, die Tri¬
büne / Tribunen; des Magnets / Magneten, die Magnete / Magneten.
Краесловното е в именителен падеж на някои чужди думи днес вече не се
изпуска, защото чрез него става ясно слабото склонение (преди често са били
употребявани кратките форми):
Pädagoge / (преди:) Pädagog; (съответно:) Psychologe / Psycholog, Theologe / The¬
olog, Demagoge / Demagog; (освен това:) Invalide, Rivale, Matrose, Sklave, Halun¬
ke, Stratege, Rhapsode.
Множественото число при много чужди думи и днес се колебае между сил-

Fremdwort
312
ното и слабото склонение (die Atlasse/Atlanten, die Globusse / Globen, die Fasane
/ Fasanen). В някои стари случаи на колебание (die Synonyme / Synonymen, die
Kataloge / Katalogen) днес преобладава силното склонение (die Synonyme, die
Kataloge). В други случаи пък различните форми за мн.ч. се свързват с различно
значение (die Effekte “ефекти” / die Effekten “ценни книжа, документи за собстве¬
ност”).
Относно изпускането на склонитбеното окончание при слабо склонени чужди
думи (des Präsidenten]) Т Unterlassung der Deklination (2.1.2).
3.2	Fremdwörter auf -or, -ismus, -us / Чужди думи на -or, -ismus, -us
Съществува несигурност в склонението на голям брой чужди думи, оконча¬
ващи на -оп При ударение на предпоследната сричка те са от смесеното склоне¬
ние, т.е. в ед.ч. силно, мн.ч. слабо: der Autor, des Autors, dem, den Autor; мн. ч.:
die, der, den, die Autoren. Ако ударението пада на последната сричка, множестве¬
ното число носи силните форми: der Major, des Majors, dem, den Major; мн.ч.:
die Majore, der Majore, den Majoren, die Majore.
Чуждите думи, окончаващи на -ismus и (с няколко изключения) на -us не се
скланят в ед.ч.:
des Egoismus, Imperialismus, Dualismus; des Rhythmus; (но:) des Omnibusses.
3.3	Genitiv und Dativ Singular Родителен и дателен падеж
единствено число
При заети от английски думи, окончаващи на -ing, родителният падеж се
образува с окончанието за мн.ч. -s: die Vorzüge des Leasings. При по-рядко упот-
ребими чужди думи генитивното -s често се изпуска (по-добре е да се изпол¬
зва формата със s: die Schreibung des griechischen Betajsj). Ако чуждата дума
завършва на -s, -ß, -х или -st, с -es се образува само родителният падеж на
понемчените думи: des Prozesses, Komplexes. В други случаи са налице пара¬
лелни форми - склонени до несклонени: des Atlas/Atlasses, des Globus / Glo-
busses.
Чуждите думи обикновено не съдържат дативно е (dem Omnibus, dem Team).
3.4	Besonderheiten der Pluralbildung Особености в образуването
на множествено число
Много чужди думи имат същите окончания за мн.ч. както домашните думи:
-е: die Plurale, Telefone; -(е)п: die Instanzen, Nationen; -er: die Hospitäler, Regi¬
menter; -.у.- die Haziendas, Metros.
При други е налице замяна на чуждото окончание с домашното:
Museum - Museen, Firma - Finnen, Praxis - Praxen, Spirans - Spiranten.

313
Fremdwort
Някои чужди думи са запазили чуждите окончания:
Appendix - Appendizes, Frater - Fratres, Cello - Celli.
При чужди думи от английски, окончаващи на -у, според новия правопис
множественото число се образува само със s:
die Ponys, die Partys, die Babys.
(При цитиране писането е според английския образец, налр. Grand Old Ladies).
Не бива да се добавя немско окончание към чуждото:
die Soli, Kolli, Porti, Divertimenti (а не: Solis, Kollis и т.н.); die Themata, Lexika (a
не: Thematas, Lexikas).
Освен това (при твърде понемчени чужди думи) са налице дублетни форми:
die Themen / Themata, die Synonyme / Synonyma, die Ballons / Ballone, die Balkons
! Baikone.
Чужди думи, окончаващи на -та, се скланят обикновено слабо: Dramen, Dog¬
men, Themen; има и силни форми на -s (Kommas, Aromas) или чужди окончания
(Kommata, Aromata, Themata).
Относно множественото число на чужди думи, окончаващи на -а/, срв. ста¬
тиите за (Admiral, Choral и т.н.).
4	Rechtschreibung / Правопис
4.1	Angleichungen an das deutsche Schriftbild
Уеднаквяване c немския правопис
Често употребявани чужди думи, предимно такива, които не съдържат чуж¬
ди за немския звукове, се адаптират към немския правопис:
Bluse (ж Blouse), Fassade (ж Fa$ade), Likör (ж Liqueur).
Friseur / Frisör, Photographin / Fotografin, Ghetto / Getto.
Новият правопис в много случаи допуска и друг тип понемчване спрямо
варианти с досегашния начин на писане. В рамките на даден текст трябва да се
внимава за единството в правописа:
- В идващите от гръцки части от думи на -phon, -phot и -graph във всички
общоупотребими думи ph може да се заменя с/(Т f/ph):
Saxophon, по новому: Saxofon; Geographie, по новому: Geografie и т.н.

Fremdwort
314
-	Редица думи от френския, окончаващи на -е, се изписват и с ее:
passe / passee, Expose / Exposee и др.
-	Други варианти за писане на:
Delphin, по новому: Delfin; Panther, по новому: Panter; Spaghetti, по новому: Spa¬
getti и т.н.
-	Ако в словната група има дума, която окончава на ~z, -tiäl и -tiell, то може
да се пише -zial и -ziell:
essentiell / essenziell (към Essenz), differential / differenzial (към Differenz), Poten¬
tial / Potenzial (към Potenz) и др.
Малка група думи се уеднаквява по правопис с други думи от същото слов¬
но семейство. Така например вместо Stukkateur сега пишем Stuckateur (към Stuck)
и вместо plazieren - platzieren (към Platz).
Неуеднаквени чужди думи (често от професионално специализирания реч¬
ников състав) запазват чуждия си правопис, а съществителните се пишат с глав¬
на буква:
Milieu, Jalousie, Moire, Breakdance; Philosophie, polysynthetisch.
Същото се отнася за т.н. “думи-цитати”, шито са или твърде професионал¬
но специализирани, или назовават културни институции, събития и под. от стра¬
ната на езика източник. В немския те следва да се поставят в кавички при слаба
употреба или да се отличават по друг начин; в такива случаи изписването на
съществителните с малка буква се запазва:
Carnegie Hall, New Deal, High Church.
Wir wurden zu einem „business lunch“ eingeladen. Es ist ein für die englische detec-
tive novel typisches Handlungsmuster.
4.2	Mehrgliedrige fremdwörtliche Ausdrücke
Многочленни съчетания - чуждици
Правописът на многочленните съчетания - чуждици създава трудности. Тряб¬
ва да се обръща внимание на следното:
-	При сложни (многочленни) съществителни първата дума, какго и същес¬
твителните в съчетанието, се изписват с главна буква (доколкото не са част от
адвербиално съчетание). Ако съчетанието не е съставено от съществителни, то
изписването остава с малка буква:

315
Friede / Frieden
Cordon bleu, Status quo, Corpus Delicti, Eau de Toilette, Comed-Beef-Büchse.
de-facto, a capella; De-facto-Anerkennung, A-capella-Chor; E-mail.
-	Чуждите сложни думи се пишат като една:
Bulldozer, Teamwork, Worldcup, Folksong, Brainstorming, Callcenter.
-	За по-добра четивност или c цел акцентиране върху дадена съставна част
може да се поставя съединителна чертица:
Centrecourt / Centre-Court, Callcenter / Call-Center, Desktoppublishing / Desktop-
Publishing.
-	При чуждите думи от английски, състоящи се от глагол и предлог или
наречие, е за предпочитане да се пише съединителната чертица:
Break-down / Breakdown, Black-out / Blackout, Count-down / Countdown, Fall-out
/ Fallout, Feed-back / Feedback.
4.3	Verweise / Препратки
Относно правописа на с,к или z в чуждите думи Т с, k или z. Освен това срв.
Т fi'ph, Т Worttrennung (2), Т Aussprache, Т Wortbetonung.
fressen: В изявително наклонение един¬
ствено число: ich fresse, dufrisst, er frisst.
Повелително наклонение friss! (а не:
fressel). f Indikativ e / i-Wechsel. Oraoc-
Ko du frisst /frissest T Indikativ (2).
-freudig: Относно -freudig в сложни ду¬
ми T Kompositum (9).
freuen, sich: Вместо sich freuen über в
приповдигнатия стил се появява и sich
freuen + родителен падеж: Klenk ...freu¬
te sich seiner Besucher (Feuchtwanger).
Ако ‘радостта’ се отнася към нещо
предстоящо, предлогът е auf: Die Kin¬
derfreuen sich auf Weihnachten / auf die
Ferien. Неправилна е употребата на zu.
Относно Mein Mann und ich würden sich
/unsfreuen ... T Kongruenz (2.1).
Freund: Съществителното Freund ce
пише само c главна буква: Wir bleiben
gut Freund. Er ist mein Freund. По но¬
вия правопис също при:Er ist / bleibt /
wird mein Freund (= настроен е прия¬
телски).
freundlich: Зависещото от freundlich съ¬
ществително се свързва обикновено с
zu. Свързването с gegenüber] или mit
е остаряло: ... man sollte zueinander
freundlich sein (Koeppen). Sie war
freundlich zu den Fremden Са не:... ge¬
gen die Fremden, ... gegenüber или mit
den Fremden). T gegen (2). Относно -
freundlich в сложните думи t Kompo¬
situm (9).
Friede / Frieden: Двете именни форми
се употребяват без разлика в значение¬
то “мир, а не война”: Noch bestandFrie¬

Friedhoffs]-
316
de zwischen den beiden Ländern (Roth-
fels);... bei der Absperrung marschieren¬
den Truppen gegenüber war dort auch
fester Frieden (Plevier). В значението
„хармония, спокойствие“ се използва
формата Friede: der weihnachtliche
Friede; der Friede im Verein war nach¬
haltig gestört. Родителният падеж и за
двете форми е des Friedens. Т Substan¬
tiv (2.1).
FriedhoflsJ-: t Fugen-s (3.5).
frieren: Глаголът frieren се употребява ка¬
то личен (ich friere) и безличен (mich
friert / es friert mich). Допълнението,
свързано c an, е в дателен падеж: Ich
friere an den Füßen. Не е правилно: Ich
friere an die Füße. Ако подлог на изре¬
чението е названието на част от тяло¬
то, допълнението обикновено се пос¬
тавя в дат. п.: Mir frieren die Füße. В
някои диалекти се употребява вините-
лен падеж, ако подлогът не е на първо
място в изречението: Mich frieren die
Füße.
frisch: 1. Правопис: Винаги разделно от
следващ глагол или причастие: Wo kann
ich mich frisch machen? Wir werden die
Lebensmittel in der Kühltruhe frisch hal¬
ten. Die frisch gewaschene Wäsche; das
frisch gebackene Brot. Според новия
правопис също така: ein frisch gebacke¬
nes (= шеговито за: неотдавна венча¬
на) Ehepaar. С главна буква - в имена:
die Frische Nehrung, das frische Haff.
2. Степенуване: Превъзходната степен
на.frisch еfrischeste. Т Vergleichsformen
(2.3).
Friseur / Frisör, Friseurin / Frisörin, Fri¬
seuse / Frisöse: Всички посочени на¬
чини на писане на това название за про¬
фесия са правилни. Т Fremdwort (4).
Friseurin / Friseuse: Употребяват се и
двете форми за ж.р. към Friseur. В Гер¬
мания преобладава формата Friseuse,
а в Австрия Friseurin. Т Titel- und Be¬
rufsbezeichnungen (3).
Fritteuse: T frittieren.
frittieren: Глаголътfrittieren се пише спо¬
ред новия правопис какго съществи¬
телното Fritteuse и Frittüre с двойно t.
froh: 1. Нормативното е über etwas froh
sein, а в южнонемски и швейцарски um
etwas froh sein: Ich war froh über den
Erfolg.... sie warfroh um unser Wieder¬
sehen (Frisch).
2. Правилното днес e: frohen Mutes, fro¬
hen Sinnes (а не: frohes Mutes /Sinnes).
T Adjektiv (1.2.2). Срв. също t Ver¬
gleichsformen (2.3).
fromm: Сравнителната и превъзходната
степен на fromm се образува със и без
преглас: frommer /frommste и (по-ряд-
ко:)frömmer /frömmste, t Vergleichsfor¬
men (2.1).
Fron, frönen: И двете думи се пишат без h.
fruchten: Отрицанието може да се изра¬
зи чрез nicht или nichts: А Ile Ermahnun¬
gen haben nichts / (по-рядко:) nicht ge¬
fruchtet.
frugal: Значението на frugal е “прост,
обикновен“: sich mit einem frugalen
Mahl begnügen; frugal leben. Разговор¬
ната употреба в значение “разкошен” е
некоректна.
Früh / früh: В южнонемските и австрий¬
ските райони ведно с наречието früh се
употребява и съществителното [die]
Früh. Наречието се пише с малка 6ук-
ва: morgen früh, Dienstag früh, von früh
bis spät и t.h. А съществителното - £
главна: in der Früh; според новия пра¬
вопис - също и: heute/morgen Früh.
Frühling- / Frühlings-: Сложните думи c
Frühling обикновено се пишат със
съединително s: Frühlingssturm, Früh¬
lingsahnung, Frühlingsanfang, Früh¬
lingsfest, Frühlingslied и т.н. Дублетни
форми са налице в производни на-haft:
frühlingshaft и frühlinghaft. Т Fugen-s
(1.3).

317
Fugen-s
Fugen-s
Съединително (фугиращо) -s-
Относно преценката за съединителнотоs от граматическа гледна точка Т Fu¬
genzeichen.
1	Zusammensetzungen mit Fugen-s
Сложни думи със свързващо -s-
Следните групи сложни думи стоят обикновено (!) със свързващо -s:
1.1	Zusammensetzungen mit Fugen-s
Съставни c особени определящи съставки
Сложните думи напр. с Armut, Bahnhof, Liebe, Hilfe, Geschichte обикновено
стоят със свързващо -s:
Armutszeugnis, Bahnhofshalle, Liebesgabe, Hilfsarbeiter, Geschichtsbuch.
Относно изключенията c t Hilf- / Hilfe- / Hilfs-, t Lieb- / Liebe- / Liebes-,
T Geschichts- / Geschichten-.
1.2	Siubstantivierter Infinitiv als Bestimmungswort
Субстантивиран инфинитив като определяща съставка
В сложни думи с определяща съставка субстантивиран инфинитив се поста¬
вя свързващо -s: (Schlafenszeit; sehenswert).
1.3	Bestimmungswörter auf -tum, -ing, fing usw.
Определящи думи-съставки, завършващи на -tum, -ing,
, -lingHT.H.
Определящите съставни думи, окончаващи на -tum, -ling, -ing, -heit, -keit,
-schüft, -mg, -ion, -tät, -at, -um, се свързват със s:	.
Altertumskunde, Heringssalat, Frühlingssturm, Schönheitskönigin, Heiterkeitserfolg,
Mannschaftskampf, hoffnungsvoll, Konfessionsstatistik (но: t Kormrnminion-), Fa¬
kultätssiegel, sensationslüstern, Magistratsbeamter, Museumsleiterin.
2	Zusammensetzungen ohne Fugen-s
Сложни думи без свързващо -s-
Следните групи сложни думи обикновено (!) се употребяват без свързващо s:

Fugen-s
318
2.1	Einsilbige feminine Bestimmungswörter und zweisilbige auf -e
Едносрични определящи думи-съставки от ж. р. и двусрични
на -е:
По правило (изключения Т 1.1) не се поставя свързващо -s:
Nachtwächter, Jagdhund; Wärmeleiter, säurefest.
2.2	Einsilbige feminine Bestimmungswörter und zweisilbige auf -ur
und -ik Определящи думи-съставки от ж. р. на -иг и -ik
Чужди думи от ж.р., окончаващи на -иг и -ik, не съдържат съединително s:
Kulturfilm, Naturkunde, Musiklehre, kritiklustig.
2.3	Bestimmungswörter auf -е/ und -er
Определящи думи-съставки на -er и -е/
И тук обикновено също без свързващо -s:
Bäckerladen, Marterpfahl, Pendeluhr, spindeldürr, engelschön (но: T Engel- / Engels-).
Изключенията тук са старинни образувания като Reiters- / Wandersmann и
сложни с Henker, Feier, Müller (Henkersmahlzeit и др.).
2.4	Bestimmungswörter auf -sch, - [t]z, -s, -ß, -st
Определящи думи съставки на -sch, -[t]z, -s, -ß, st
Тук обикновено не се употребява съединително s:
Platzkarte, Fleischgericht, blitzschnell, Blitzstrahl, Preisliste, Fußbett, Verdienstaus¬
fall, Herbstanfang.
3	Zusammensetzungen mit schwankendem Gebrauch des
Fugen-s
Сложни думи c колеблива употреба на
съединителното -s-
За разлика от първите две групи съществува голяма група сложни думи, при
които употребата на фугиращото 5 е колеблива и не може да се даде правило за
образуването им. Следва да се ориентираме спрямо образувания със същата оп¬
ределяща съставка.
3.1	Zusammensetzungen mit -Steuer als Grundwort
Сложни думи c Steuer като основна дума
Свързващото s отпадна с институционално решение в: Einkommen-, Grund-

319
Fugen-s
erwerb-, Körperschaft-, Vermögen-, Versicheruigsteuer и др. Заедно c тази употре¬
ба в административната реч обаче обичайни и оправдани са формите със съеди¬
нително s: Einkommenssteuer и т.н. (Срв. също Т Schadenersatz / Schadensersatz.)
3.2	Zusammensetzungen mit -Straße als Grundwort
Сложни думи c -Straße като основна дума
Макар тук да са валидни споменатите в т. 1 и 2 условия за съдинителното s,
поради началния звук на -Straße, случаите на колебание са оправдани:
Bahnhof[s]straße, Frieden[s]straße, König[s]straße, Freiheit[s]straße.
3.3	Verbalsubstantiv als Grundwort
Отглаголно съществително като основна дума
В сложни думи с Т Verbalsubstantiv като основна дума глаголът често про¬
дължава да оказва влияние, поради което не се поставя съединителното s:
Hilfeleistung, Kriegführung (но: Kriegserklärung).
3.4	verfassunggebend • staatserhaltend
В сложни думи от съществително, като определяща дума, и причастие като
основна, често фугиращото s се изпуска, тъй като преходността на действието
от глаголното съчетание ясно се усеща и в сложната дума:
. blutstillend (от: das Blut stillen), verfassunggebend, herzerquickend; (при субстан-
тивиране:) Vertragschließender; Gewerbetreibender.
Има и изключения {kriegsentscheidend, staatserhaltend).
3.5	Mehrgliedrige Zusammensetzungen
Многочленни сложни думи
Често, но не винаги, със съединителното s се отбелязва мястото на фугира-
не. Имаме Friedhofstor спрямо двучленното Hoftor, Mittemachtsstunde спрямо
Nachtstunde. А и без свързващо s: Fußballmeister, Kinderbettfieber и др.
3.6	Fugen-s und Bindestrich
Съединително s и съединителна чертица (малко тире)
В сложни, фугирани със съединително 5 думи, обикновено отпада необхо¬
димостта от съединителната чертица; за обозримост на думата обаче, особено
при многочленните думи, тя може да се поставя: Schulspartagsverlosung I Schul-
spartags-Verlosung; Staatsverwaltungsoberinspektorin / Stadtverwaltungs-Oberin-
spektorin. Сложните думи, които съдържат съкращение, винаги получават малко
тире: Bauunternehmungs-GmbH.

Fugenzeichen
320
Fugenzeichen: Съединителните знаци -
[e]s-, -e-, -[ejn-, -er- и т.н. отбелязват
мястото на фугиране в сложните (и
производните) думи: Hundehütte, Ro¬
senblatt, Instrumentenbau, Götterspeise,
Armutszeugnis, Bundeskanzler, frühlings¬
haft и др. Често това са (бивши засти¬
нали) флективни окончания от съответ¬
стващи им синтактични съчетания:
Bundeskanzler от: des Bundes Kanzler,
Hirtenstab от: des Hirten Stab, Sonnen¬
strahl от: der Sonnen (= бивш род. п.
ед. ч.) Strahl и др. Независимо от син¬
тактичната конструкция обаче, в мно¬
го случаи сложните думи се образуват
по аналогия на вече съществуващи об¬
разци: Bischofskonferenz (= конферен¬
ция на епископите) по Bischofsmütze.
По подобен начин: Dreikönigsfest, Lie¬
besdienst и др. Тук фугиращите знаци
имат само разчленителна, а не грама¬
тическа или съдържателна функция.
fühlen: 1. sich als Held / als Helden füh¬
len: При sich fühlen als / wie следващо¬
то als или wie съществително се упот¬
ребява в именителен падеж, т.е. то се
отнася към подлога на изречението: Er
fühlt sich als Held. Erfühlte sich wie ein
Fisch im Wasser. Отнасянето към въз¬
вратното местоимение, т.е. винителния
падеж, е остаряло: (Er fühlt sich als
Helden / wie einen Fisch) t Kongruenz
(4.2).
2.	Er hat sein Ende kommen fühlen /
gefühlt: След инфинитив без zu се упот¬
ребява както инфинитивътfiihlen, така
и миналото причастие gefühlt: Er hat
sein Ende kommen fiihlen / gefühlt, T In¬
finitiv (4).
3.	Относно Sie ließ mich ihre Abneigung
fiihlen T lassen (5).
Führerin: T Substantiv (3).
Fuhrmann: Думата има две форми за
мн.ч.: die Fuhrleute и Fuhrmänner.
Т Mann (2).
Fuldaer: Жителите на гр. Фулда се на¬
ричат die Fuldaer. Названието се пише
винаги с главна буква, също и в пози¬
цията на несклонено прилагателно
пред съществително: die Fuldaer Stadt¬
mauern. t Einwohnerbezeichnungen auf
-er (3 и 7).
Fülle: Макар и след Fülle преброеното
да е в мн.ч., сказуемото обикновено е в
ед.ч., защото подлогът (Fülle) формал¬
но е в ед.ч.: Eine Fülle von Modellen
wurde angeboten. Възможна е и кон¬
струкцията по смисъл, т.е. сказуемо в
мн.ч.: Eine Fülle von Modellen wurden
angeboten. t Kongruenz (1.1.3).
Fund: Множественото число e die Fun¬
de; формата die Fünde вече не се упот¬
ребява.
fünf: С малка буква се изписва числител-
ното име: die ersten fünf. Wir sind heute
zu fünfen /fünft. Sie ist erst fünf [Jahre].
Es ist fünf [Uhr] /schlägt eben fünf Er
hat fünfgerade sein lassen. C главна 6vk-
ва - съществителното: die Zahl (Ziffer)
Fünf. Sie hat eine Fünf gewürfelt / ge¬
schossen. Ich habe in Latein eine Fünf /
die Note “Fünf“ bekommen. Sie ist mit
der Fünf (= трамвай „петица“) gefahren.
t acht / Acht. Относноfünf weniger drei
ist (а не: sind) zwei T Kongruenz (1.2.4). -
Fünfjahrplan / Fünfjahre[s]plan: Въз¬
можни са и трите форми. Fünfjahreplan
се използва по-рядко.
Fünfprozentklausel: Възможно е изпис¬
ване 5-Prozent-Klausel, 5%-Klausel.
t Bindestrich (3.3).
fünfte: C малка буква се пише в атрибу-
тивна употреба: das fünfte Kapitel; die
fünfte Kolonne. Jeder fünfte Teilnehmer
musste sich ausweisen. C главна буква -
субстантивираното числително (име).
Според новия правопис същото се от¬
нася и за случаите, когато се изказва
поредица: Er ist der Fünfte (= по ред,
брой). Nur jeder Fünfte (= по ред) durf¬

321
Fürst
te teilnehmen. Sie ist die Fünfte (= по ус¬
пех) in der Klasse. Heute ist der Fünfte
[des Monats]. Sie spielten die Fünfte (=
Петата симфония). В имена - също с
главна буква: die Fünfte Republik (= във
Франция). Т achte / Achte, Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4).
Fünftel: В дателен падеж ед. ч. Fünftel
обикновено се скланя: Mit drei Fünfteln
[der Summe] kommen wir nicht aus.lch
habe die Arbeit zu drei Fünfteln geschafft.
Използва се обаче и несклонената фор¬
ма; особено ако след Fünftel стои из¬
мерваното: Mit zwei Fünftel Kernener¬
gie soll der Bedarf gedeckt werden.
T Kongruenz (1.2.3). T Maß-, Mengen-
und Münzbezeichnungen (1).
Funke / Funken: Използват се и двете
именни форми без стилистична разли¬
ка, по-често обаче формата Funke.
Основното значение е “едва светеща,
мъждукаща частица“: Der Funke wird
gezündet. Funken stoben, als Stahl auf
Stahl klirrte (Gamer). Тази форма се явя¬
ва и в преносното значение (göttlicher
Funke и т.н.). Формата Funken носи и
значението “нищожна мярка от нщ“: Er
. hat keinen Funken Anstand. И за двете
форми родителният падеж е des Fun¬
kens t Substantiv (2.1).
funktional / funktionell: Общото значе¬
ние е “относно функцията”: nach funk¬
tionalen / funktionellen Prinzipien. B
смисъла на „въздействащ“ и (в меди¬
цината) „относно функционалността на
даден орган“ може да се употреби са¬
мо funktionell: funktionelle Störungen,
Erkrankungen, t -al / -eil.
Funktionsverben: T Nominalstil.
.für / als / wie: T als / für / wie.
für / gegen: Обичайната преди употреба
наfür в значение “в защита от, срещу”
днес е присъща на разговорния стил:
Ich brauche ein Mittel Jur den Husten.
Според езиковата норма се казва' Ich
21.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.
brauche ein Mittel gegen den Husten.
T gut (2).
Furcht: Относно Furcht des Kindes /Furcht
vordem TodeT Genitivattribut (1.5.1).
fürchten: Когато глаголътfürchten е свър¬
зан c инфинитивна група, според пра¬
вилата на новия правопис независимо
от значението запетаята не е задължи¬
телна: Sie fürchtete [,] den Arbeitsplatz
doch noch zu verlieren. Siefürchtete sehr
[,]den Arbeitsplatz zu verlieren. T Kom¬
ma (5.1.4).
für das (es) / dafür: T Pronominaladverb (3).
füreinander: Füreinander се изписва във
всички случаи разделно от следващ гла¬
гол: Sie wollen füreinander leben. Wir
wollen immer füreinander einstehen.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.4).	_
für einen Mann o. Ä. wie ihn / wie er:
T Apposition (3.5).
für 25 Jahre treue Mitarbeit / treuer Mit¬
arbeit: Правилни са и двете формули¬
ровки. Für 25 Jahre treue Mitarbeit (=
приложение) отговаря на езиковата
норма, аfür 25 Jahre treuer Mitarbeit (=
род. n.) принадлежи на приповдигна¬
тия стил. Т Apposition (2.2).
für’n: Разговорната и диалектна форма
заfür den и für einen може да се пише с
апостроф. Т Präposition (1.2), Т Apos¬
troph (1.2).
fürs: Слятотоfür и das се пише без апос¬
троф. Т Präposition (1.2.1), Т Apostroph
(1.2).
Fürst: 1. Съществителното се скланя сла¬
бо, род.п.: des Fürsten, дат. и вин.: dem
/den Fürsten, мн. ч.: die Fürsten, t Un¬
terlassung der Deklination (2.1.1).
2. Като съставна част на фамилното
име Fürst стои след собственото: Hein¬
rich Fürst [von] Sorden. Генитивното -5
се прикача към фамилното име: der Be¬
sitz Heinrich Fürst Sordens (но: der Be¬
sitz des Fürsten Sorden). Съпругата на

Furunkel
322
княза се нарича Fürstin. Названието се
употребява по аналогия с формата за
м. р.: Amalie Fürstin [von] Sorden. Лич¬
ното (официално) обръщение е Herr
Fürst von Sorden. Днес обикновено ве¬
че се изпуска Herr; обръщението в пис¬
мо е Sehr geehrter Fürst [von] Sorden!
или Euer Hoheit, а в разговор Fürst Sor¬
den или Hoheit. Същото съответно се
отнася и за Fürstin. Срв. също Т Brief
(7) и Т Personennamen.
Furunkel: Думата е от мъжки. (der Fu¬
runkel) и среден (das Furunkel) род.
für was / wofür: По правило норматив¬
ната форма е местоименното наречие
wofür: Wofür hast du dich entschieden?
Съчетанието für + was (Für was hast
du dich entschieden?) е разговорно и
стилистично неправилно, t Pronomi¬
naladverb (5).
Fürwort: T Pronomen.
Fuß: 1. Правопис: Слято се пише в
сложни прилагателни: fußhohes Gras,
ein fußlanges Kleid, ein fußtiefes Loch,
ein fußbreiter Pfad. Der Pfad istfußbreit.
А разделно, когато Fuß (c предхожда¬
щи го член, числително и под.) се оп¬
ределя от breit, hoch, tief, lang: ein drei
Fuß tiefes Loch. Der Pfad war nur drei
Fuß breit. C главна буква и слято се
пише съществителното от м.р. der Fu߬
breit: Wir wichen keinen Fußbreit.
2. Склонение: Fuß не се скланя като
единица мярка: drei Fuß lang, 8000Fuß
hoch. T Maß-, Mengen- und Münzbe¬
zeichnungen (1).
Fußballländerspiel: При среща на три ед¬
накви букви в сложните думи според
новия правопис не отпада нито една от
тях. Съставената от Fußball и Länder¬
spiel сложна дума се изписва с три /. За
обозримост на думата може да се пос¬
тави съединителна чертица: Fußball¬
länderspiel, а също и: Fußball-Länder¬
spiel. Т Zusammentreffen dreier gleicher
Buchstaben.
Fußboden: Формата за мн.ч. е die Fu߬
böden; непрегласуваната форма die
Fußboden е остаряла. Т Boden.
fußbreit / Fußbreit / zwei Fuß breit: f Fuß
(1).
Fussel: Думата е от женски (die Fussel) и
мъжки (der Fussel) род.
fußen: След fußen auf се употребява са¬
мо дателен падеж: Das Urteil fußt auf
ihrer (а ne: ihre) langjährigen Eifahrung.
Fußnoten / Знаци за (бележки) под линия 1Поставяни често въпроси относно знаците за бележки под линия
Въпрос
Отговор
Къде стоят тези знаци - пред или след
точката, съотв. запетаята?
Точка (2)
1. Като знаци за бележките под линия биват предпочитани поставените над
(хоризонталната) линия цифри (придружавани с отворена наляво скоба), звез¬
дичка или кръстче:

323
Futur
Die verschiedenen Holzsorten1 werden mit Spezialklebem2 verarbeitet und später län¬
gere Zeit3 getrocknet.
1	Zum Beispiel Fichte, Eiche, Buche.
2	Vorwiegend zwei Komponentenkleber.
3	Etwa 4 bis 6 Wochen.
2. При съвпадане на цифра за бележка под линия с препинателен знак важи
следното: ако бележката се отнася до съдържанието на цялото изречение, циф¬
рата стои след съотв. препинателен знак:
In dem Tagungsbericht heißt es, der Vortrag behandele „einige neue Gesichtspunkte
der Heraldik“.1
1 Ein ergänzendes Referat wurde von Frau Dr. Schneider gehalten.
Ако бележката под линия се отнася обаче само до стоящата непосредствено
до препинателния знак дума (или словна група), цифрата стои пред препинател¬
ния знак:
In dem Tagungsbericht heißt es, der Vortrag behandle “einige neue Gesichtspunkte
der Heraldik1”.
1 a.ä.O., S.15.
Или:
In dem Tagungsbericht heißt es, der Vortrag behandle „einige neue Gesichtspunkte
der Heraldik1”. 11 Heraldik - Wappenkunde.
Бележките под линия могат да е употребяват и без точка, когато съдържат
само отделни думи. По-добре е обаче те да се схващат като елиптични изрече¬
ния и да се поставя точка (особено когато бележките са цяло изречение с точка).
Срв. също t Literaturangaben.
Fußstapfe / Fußstapfen: t Stapfe / Stap¬
fen.
Futur I: Под футур 1 (неизвършено [1]
бъдеще) се разбират форми на глагола
за бъдеще време и страдателен залог,
образувани с werden + инфинитив: Ich

Futur
324
werde lesen. Das Kind wird gelobt wer¬
den. Футур 1 изразява действието от
гледна точка на говорещия / пишещия
като още ненастьпило или като тако¬
ва, за което се очаква, че ще настъпи.
Особено в разговорната реч днес фу¬
тур 1 често се замества със сегашно
време (в съчетание с обстоятелствени
пояснения за време, характеризиращи
“бъдещност”): Ich fahre morgen nach
Berlin. Sie geht bald in Urlaub. Er ist
dann schon unterwegs. Вместо: Ich wer¬
de morgen nach Berlin fahren. Sie wird
bald in Urlaub gehen. Er wird dam schon
unterwegs sein.
Futur II: Под футур 2 (завършено бъде¬
ще) се разбират формите на глагола за
бъдеще предварително време и страда-
телен залог, образувани с werden + ми¬
налото причастие+haben или sein: Ich
werde gelesen haben. Du wirst gelaufen
sein. Футур 2 изразява, че действието
ще бъде завършено в бъдеще. Тази
употреба на футур 2 обаче е много ряд¬
ка. Заменя се най-често с перфект (в
съчетание с обстоятелствени поясне¬
ния за време, носещи характер на „бъ¬
дещност“: Bis morgen habe ich mir die
Sache überlegt. Вместо: Bis morgen habe
ich mir die Sache überlegt haben. - Bald
haben wir es geschafft. Вместо: Bald
werden wir es geschafft haben. Футур 2
се използва често за изказване на пред¬
положение относно нещо отминало:
Die Operation wird schon nicht so
schlimm gewesen sein. Sie werden mich
alle für verrückt gehalten haben. T Infi¬
nitiv (4).
Gg
g: Относно изписване и склонение t Bin¬
destrich (2.4) (g-Laut); t Einzelbuchsta¬
ben (des G, zwei G); T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5) (das g in Weg); t Aus¬
sprache (3.4 и 7).
Gabardine: Думата е от мъжки (der Ga¬
bardine), по-рядко женски (die Gabar¬
dine) род.
gäbe / gebe: Конюнкгив 1 gebe се упот¬
ребява предимно в непряката реч Т in¬
direkte Rede (2.1): Sie sagte, es gebe kei¬
ne andere Möglichkeit. Sie fragte, was es
zu essen gebe. А конюнкгив 2 gäbe ce
използва предимно в условното изре¬
чение Т Konditionalsatz (2-7): Gäbe sie
mir das Geld, könnte ich verreisen. Ich
wäre sofort bereit, wenn es eine andere
Möglichkeit gäbe. Конюнкгив 2 може да
се употребява и в непряката реч, ако
формата gebe не предава недвусмисле¬
но функцията на конюнкгив 1: Er sag¬
te, sie gäben (на мястото на двусмисле-
нот geben) ein Fest. Или ако нещо се
счита за съмнително: Sie sagte, es gäbe
keine andere Möglichkeit [aber ich glau¬
be es nicht], T indirekte Rede (3.3).
galoppieren: Глаголът galoppieren обра¬
зува перфект със sein, когато изказва
промяна на мястото на действието: Sie
sind durch das Dorf galoppiert. Ако дей¬

325
Gattungsbezeichnungen
ствието се схваща в неговата продъл¬
жителност, galoppieren образува пер-
фект с haben: Wir haben fast eine Stun¬
de galoppiert. И в този случай обаче
вместо haben често вече се употребява
sein: Wir sind einige Minuten galoppiert.
T haben (1).
Gämse: Според новия правопис Gämse
се пише с ä: думата принадлежи към
старо словно поле от речта на ловците
(Gams).
gang und gäbe: gang und gäbe се употре¬
бява само в съчетание със sein: Das war
damals gang und gäbe. Неправилно e:
...über die jetzt noch bei östlichen primi¬
tiven Völkern gang und gäbene Zauberei
... (Bloch).
Gänsefüßchen: T Anführungszeichen.
ganz: 1. Правопис: а) c малка буква се
пише прилагателното: ganz Europa,
ganze Zahlen, ganze Noten, die ganze
Arbeit, die ganze Zeit über, auf dergan-
zen Welt. C главна буква се пише суб-
стантивираното прилагателно: das
Ganze, ein großes Ganze[s], nichts Hal¬
bes und nichts Ganzes, aufs Ganze ge¬
hen, fürs Ganze, es geht ums Ganze, das
große Ganze, ein Ganzes. Според новия
правопис също в: im Ganzen [gesehen],
im großen Ganzen, im Großen und Gan¬
zem t Groß-oder Kleischreibung (1.2.1).
6)	ganz със следващо го прилагателно
като определение на съществително се
пише слято: ein ganzleinenes Betttuch
(антоним: halbleinen), eine ganzseidene
Krawatte, ein ganzwollenes Tuch, ein
ganzlederner Einband. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.2).
2. die Kirche als Ganzes: Субстантиви-
раното das Ganze се употребява за из¬
казване на цялост, на естествено един¬
ство, т.е. напр. die Kirche als Ganzes (а
не: als ganze [Kirche]). Като приложе¬
ние das Ganze се определя по падеж
спрямо думата, към която се отнася:
von der Schule als Ganzem (а не: als
Ganzes).
3.	ein ganz kleines Häppchen: Като оп¬
ределение към прилагателно ganz не се
скланя: ein ganz (а не: ganzes) kleines
Häppchen.
4.	ganze / alle: Относно die ganzen / alle
Bewohner des Hauses stürzten auf die
Straße t all- (10).
Ganzes: T Äußeres.
'gar: Наречието gar “съвсем, даже, мно¬
го” се пише винаги разделно от kein и
nicht[s]: Das hat gar keinen Wert. Er hat
dort gar nichts zu sagen. Sie ist mit dem
Ergebnis gar nicht zufrieden.
2 gar: Според новия правопис gar “сва¬
рен” се пише винаги разделно от след¬
ващото го минало причастие: Er hat das
gar gekochte Fleisch aufgeschnitten. Das
Fleisch ist gar gekocht. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.2).
gären: 1. Спрежение: gären спада към
глаголите е правилно и неправилно
спрежение: gärte/ gor и gegärt/ gego¬
ren. В конкретното значение стоят
обикновено формите на неправилното
спрежение (In den Fässern gor der Wein.
Der Saft ist gegoren.), а в преносното -
на правилното (Es gärte in den Mengen.
Im Volk hatte es gegärt.)
2. Перфект: gären образува перфект
както със sein, така и с haben. Изборът
се определя според това, дали се изказ¬
ва промяна на състоянието или продъл¬
жителност на процеса: Der Wein ist или
hat gegoren, t haben (1).
Gasthaus: Относно Gasthaus zum Schwa¬
nen / zum Hirschen T Schwan.
Gastmahl: T Mahl.
Gattin / Frau: T Frau (2).
Gattungsbezeichnungen: Родовото назва¬
ние (апелатив) е съществително име за
цял род предмети или лица, определени
по видови признаци, както и за всяко ед¬
но от тях: Handwerker, Vogel, Rose, Tisch.

Gattungszahlwort
326
Gattungszahlwort: “Родовите числител-
ни” посочват брой по род или вид, със¬
тавляващи нещо; образуват се от ро-
дителен падеж на числително бройно
или неопределено числително и -lei
(свн. lei[e] “вид”) и не се скланят: zwei¬
erlei, mancherlei, vielerlei, tausenderlei.
Gau: Заедно c нормативното der (диалек¬
тно също: das) Gau в Австрия и Швей¬
цария се употребява и das Gäu (срв. съ¬
що имена на местности das Allgäu).
Gauß: Образуваното към името на мате¬
матика Гаус прилагателно на -sch не се
пише вече без апостроф и главна бук¬
ва; по новия правопис - или с малка
буква без апостроф gaußsches Prinzip,
или с главна и апостроф Gauß’sches
Prinzip, за да изпъкне името. Ако в да¬
ден шрифт отсъства ß, пише се gauss-
sches или Gauss ’sches Prinzip, t Apos¬
troph (3.2), t s-Laute (1.2).
Ge-: Относно Gewühl/Gewühle, Geschrei
/Geschreie, Geheul / Geheule T Substan¬
tiv (2.3).
ge-: T zweites Partizip (1).
geb.: При приложеното съкращение не
се пише запетая: Maria Schmidt geb.
Schulze; Klaus-Peter Bauernschmitt geb.
Meister. T geboren (3).
gebärden, sich: Следващото sich gebär¬
den wie (или als) съществително е обик¬
новено в именителен падеж, т.е. то се
отнася към подлога: Er gebärdete sich
wie ein Wilder. Отнасянето към възврат¬
ното местоимение, т.е. винителния па¬
деж, е остаряло. Т Kongruenz (4.2).
gebären: 1.Форми: Вместо неправилни¬
те форми du gebierst, sie gebiert; gebier!
в изявително наклонение сегашно вре¬
ме днес се употребяват правилните
форми: gebärst, gebärt; gebäre!
2. Граматическо време: Относно ich
bin / wurde geboren T geboren (4).
Gebäudeblock: t Block.
Gebäudenamen: 1. Род: Имената на хо¬
тели, кафенета, кина, с които първона¬
чално не се е свързвал определен гра¬
матически род, са най-често от ср. р.
съответно с рода на тези три думи: das
Continental, das Gloria, das Hilton; ich
gehe ins Kranzier, ins Blum; das Royal,
das Rex. Ho: die Strauburg (заради: die
Burg), das Abendstudio (заради: das Stu¬
dio), die Kurbel, die Filmbühne.
2. Склонение: Името на сграда се скла¬
ня и когато стои в кавички: die Bilder
des Louvres, die Köche des “Nürnberger
Hofs ”. Ако името на сградата трябва да
остане непроменено, пред него се пос¬
тавя видовото название: im Gasthof
“Alte Post ”, die Köche des Hotels “Nürn¬
berger Hof”.
Gebäulichkeiten: Gebäulichkeiten е пог¬
решна смесица от Gebäude и Baulich¬
keiten. T Kontamination.
gebe / gäbe: T gäbe / gebe.
geben: 1. geben / gib: Формите за изяв.
накл. сег. вр. са: ich gebe, du gibst, er
gibt. Пов. накл.: gib! Те/ i-Wechsel.
2.	Er gab sich als Kavalier / als einen
Kavalier der alten Schule: При sich ge¬
ben als следващото als съществително
днес се употребява в именителен па¬
деж, т.е. то се отнася до подлога: Er
gab sich als ein Kavalier der alten Schu¬
le. Винителният падеж, т.е. отнасяне
към възвратното местоимение, е оста¬
ряло: Ergab sich als einen Kavalier der
alten Schule. T Kongruenz (4.2).
3.	Es gibt kaum etwas Schlimmeres als
ein Betrunkener / einen betrunkenen
Mann: T Apposition (3.5).
4.	Относно Es gibt viel zu tun (за: Vieles
muss getan werden) T Passiv (3.4).
Gebetbuch: Думата е без свързващо s (a
не: Gebetsbuch). T Fugen-s.
Gebietsnamen: T geographische Namen.
Gebinde / Angebinde: T Blumenangebin¬
de / Blumengebinde.
Gebirgsnamen: 1. Имена на върхове

327
geboren
(планини): Обикновено те са от мъж¬
ки род, защото в съзнанието остава der
Berg: der Brocken, der Gran Sasso, der
Großglockner, der Große Arber, der Kyff-
häuser, der Säntis, der Order, der Piz
Pelü, der Monte Rosa, der Montblanc, der
Mount Everest, der Olymp, der Pilatus,
der Vesuv, der Kilimandscharo, der Po-
pocatepetl, der Nanga Parbat; но: das
Matterhorn. Някои имена, които окон¬
чават на -а, са от женски род: die Sche-
saplana, die Marmolata; hoi der Ätna.
2.	Имена на (планински) масиви: Те
са от мъжки род, по-рядко - от жен¬
ски: der Atlas, der Harz, der Taunus, der
Hunsrück, der Spessart, der Jura, der
Himalaja, der Ural; hqi die Rhön, die
Hardt, die Eifel, die Silvretta, die Sierra
Nevada. Много имена на масиви имат
форма само в мн.ч.: die Pyrinäen, die
Dolmiten, die Alpen, die Ardennen, die
Kordilleren, die Anden, die Appalachen,
die Rocky Mountains, die Cevennen, die
Vogesen, die Karpaten, die Rhodopen.
3.	Относно склонението им T geogra¬
phische Namen (1.2).
gebogen: Относно gebogene / gebogne
Stäbe t Adjektiv (1.2.13).
geboren: 1. In Hamburg geboren, erhielt
er seine Ausbildung in Berlin: Тази чес¬
то срещана в кратки биографии фор¬
мулировка от стилистично гледище е
несполучлива, защото причастната гру¬
па (in Hamburg geboren) и главното из¬
речение (Er erhielt seine Ausbildung in
Berlin) не се намират в ясна логическа
взаимовръзка по отношение на съдър¬
жанието. По-добре е напр. Er wurde in
Hamburg geboren und erhielt seine Aus¬
bildung in Berlin, t satzwertiges Partizip.
2. von seiner Ehefrau Lisa, geborene /
geborener / geborenen Wenzel: И три¬
те възможности са граматически точ¬
ни. Най-често се употребява имените¬
лен падеж geborene / geborener, който
се обяснява с елиптично подчинено из¬
речение: von seiner Ehefrau Lisa, [die
eine] geborene Wenzel [ist]; mit ihrem
Ehemann Hannes, [der ein] geborener
Lüdke [ist], В следващите два случая
geboren се схваща като приложение;
ако като апозиция стои безчленно оп¬
ределение, склонението на приложени¬
ето е силно: von seiner Ehefrau Lisa,
geborener Wenzel; mit ihrem Ehemann
Hannes, geborenem Lüdke. - Понякога
отнасянето е към местоимението, от-
където произлиза слабото скланяне:
von seiner Ehefrau Lisa, geborenen Wen¬
zel; mit ihrem Ehemann Hannes, gebore¬
nen Lüdke.
3.	Frau Martha Schneider, geb. Kühn /
Frau Martha Schneider geb. Kühn: До¬
бавяното към фамилното име съкраще¬
ние geb. “по баща” се счита за състав¬
ка от цялото име, поради което няма
място за запетая. То обаче може да се
третира и като приложение, и тогава
се отделя със запетая. (Същото се от¬
нася и до имената на мъже, възприели
фамилното име на съпругите си.) По
същия начин се третират и следните
конкретизиращи (причастия): verh. (=
verheiratete]) “женен/омъжена”, verw.
(= verwitwet[e]) “вдовец/вдовица”,
gesch. (= geschieden^]) “разведен/раз-
ведена”. Срв. таблицата на стр. 328.
4.	ich bin / wurde geboren: Възможни
са и двете форми: В (детайлни) биог¬
рафии обикновено се използва Ich wur¬
de geboren, тъй като освен мястото (на
раждане) се добявят и други данни -
Ат 1. Juni 1950 wurde ich als zweites
Kind der Eheleute ... in Berlin geboren.
При Ich bin geboren обаче може да се
посочва само мястото на раждане, т.е.
Ich bin in Berlin geboren, но не и: Ich
bin am I. Juni 1950 in Berlin geboren
или Ich bin als zweites Kind der Eheleu¬
te ... geboren.

gebrauchen
328
5. geboren / gebürtig: Казва се: gebo¬
ren in Berlin, но gebürtig aus Berlin, къ-
дето gebürtig има значение “произхож¬
дащ от, родом”. Трябва да се обръща
внимание на следното: Този, който е
ролен и живее в Мюнхен, е geborener
мюнхенчанин за разлика от друг, кой¬
то не е роден, а само живее там. Роде¬
ният в Мюнхен, но вече не живеещ там,
е gebürtiger мюнхенчанин.
Запетая при конкретизиращите geb., verhverw., gesch.
1. Второто име може да се третира ка¬
то конкретизираща част и да се от¬
деля със запетая:
1. Второто име се схваща като със¬
тавна част на цялото име и не се от¬
деля със запетаи:
Herr Hans Schneider, geb. Kühn, wurde
als Zeuge vernommen.
Herr Hans Schneider geb. Kühn wurde
als Zeuge vernommen.
Der Geburtsort seiner Ehefrau Maria, ge¬
borener (geb.) Krüger, ist unbekannt.
Der Geburtsort seiner Ehefrau Maria geb.
Krüger ist unbekannt.
Seine Tochter Katharina, verheiratete
(verh.) König, starb an Lungenentzün¬
dung.
Seine Tochter Katharina verheiratete
(verh.) König starb an Lungenentzün¬
dung.
2. Две или повече имена, поставени
след името, се третират като конкре¬
тизация и се отделят със запетаи:
Frau Martha Schneider, geb. Kühn, verw.
Schulz, wurde als Zeugin vernommen.
gebrauchen: T benutzen (2), t brauchen (6).
Gebrüder: t Bruder (2).
gebürtig / geboren: T geboren (5).
Geburtstag: 1. Значение: Geburtstag не
означава “ден на или за раждане”, ма¬
кар и понякога в професионално спе¬
циализираната реч на администраци¬
ята да се употребява в това значение,
а “възпоменателен ден (на раждане)”.
Празнува се първи рожден ден, кога-
то човек навърши една година (същес¬
твуване). Денят, в който човек навър¬
ши 50 години, е неговият 50-ти рож¬
ден ден.
2. fünfzigster Geburtstag: Правилна е
само формулировката mein fünfzigster
Geburtstag, а не mein fünfzigjähriger Ge¬
burtstag. T Numerale (5).
Geck: Родителният падеж e des Gecken
(а не: des Gecks), дателен и винителен
dem/den Gecken (а не: dem /den Geck).
t Unterlassung der Deklination (2.1.1).
gedacht: Следващото gedacht [субстан-
тивирано] прилагателно се скланя па¬
ралелно: ein gedachter geometrischer
Ort. В дателен падеж ед.ч. мъжки и сре¬
ден род също следва склонението да е
паралелно: an gedachtem geometrischem
Ort (а не: geometrischen) Ort.
Gedanke / Gedanken: В именителен na-

329
Gedankenstrich
деж днес обикновено се използва der
Gedanke; der Gedanken е остаряла фор¬
ма: Dieser Gedanke hat mich anfangs ein
wenig bekümmert (W. Hildesheimer).
(Остаряло:) Schließlich wurde dieser
Gedanken fallen gelassen. Относно po-
дителния падеж des Gedankens T Sub¬
stantiv (2.1).
Gedankenstrich / Тире
Често поставяни въпроси към тирето
Въпрос
Отговор
Главна или малка буква след тирето?
Главна или малка буква (2.4)
Тире пред или след запетаята? Изпус¬
ка ли се тя?
Точка (3)
Тирето служи като указание за гоъдълга пауза между отделни думи и в рам¬
ките на изречението. То ограничава вмъкнато изречение или отделна негова част,
чрез което изпъква изказаното. Тирето служи също така и на мисловния или
тематичен преход между изречения. Натрупване на тирета е добре да се избягва.
1	Der Gedankenstrich zwischen Sätzen und Einzelwörtern
Тире между изречения и отделни думи
Тирето насочва към
-	смяна на темата или мисълта; така то замества абзац:
...weswegen wir leider nicht in der Lage sind, Ihren Wunsch zu erfüllen. - Der begon¬
nene Bau des neuen Zweigwerkes muss vorerst gestoppt werden, weil...
-	смяна на говорещото лице:
“Komm bitte einmal her!” - “Ja, sofort.” “Wir haben keine Chance”, prophezeite er. -
Sei nicht so pessimistisch”, drängte seine Frau. “Mein Sohn, was birgst du so bang
dein Gesicht?” - “Siehst, Vater, du den Erlkönig nicht?” (Goethe)
-	отделя темите в определено съдържание:
Inhalt: Rechnungsarten - Zinsrechnung - Rechenhilfen - Zahlenspielereien.

Gedankenstrich
330
2	Der Gedankenstrich innerhalb eines Satzes
Тире в рамките на изречение
2.1	Der Gedankenstrich bei Kommandos
Тире при команда
Тирето се употребява като (подготовка към изпълнение на) команда и ней¬
ните отделни части:
Rumpf vorwärts beugen - beugt! Auf die Plätze - fertig - los!
2.2	Der Gedankenstrich bereitet auf etwas Unerwartetes vor
Тире: подготовка за нещо неочаквано
Тирето стои, за да изпъкне паузата, която подготвя в очакване спрямо след¬
ващото. То замества в такива случаи сказуемото и придава на изречението ха¬
рактер на актуалност:
Plötzlich - ein vielstimmiger Schreckensrufi Ein neues Virus - Gefahr für die Welt?
Zwei Worte - ein Bier!
Тирето се използва преди последната част на изречението, считана за изне¬
надващ край или край от особена важност за изказаното:
Zuletzt tat sie das, woran niemand gedacht hatte - sie beging Selbstmord.
Ich werde in dieser Sache nichts unternehmen - um keinen Preis.
2.3	Der Gedankenstrich bei Gegenüberstellungen
Тире при противопоставяне
Тирето се поставя при думи, които си противостоят или принадлежат:
bald hier - bald dort, diesseits - jenseits, einerseits - andererseits, arm - reich, jung -
alt, nicht nur - sondern auch, entweder - oder.
2.4	Der Gedankenstrich beim Abbruch der Rede
Тире при прекъсване на речта
Понякога тирето се поставя вместо многоточието, за да изпъкне прекъсва¬
нето на речта или премълчаването на мисълта:
“Schweig, du - !” schrie er ihn an. Sie können mich mal -
2.5	Der Gedankenstrich bei eingeschobenen Satzteilen oder Sätzen
Тире при вметнати части или цели изречения
Тирето се поставя пред и след вметнати части на изречение, съотв. цели
изречения, които повишават изпъкването на изказаното или го доизясняват, съ-

331
Gedankenstrich
отв. доописват. Това тире принадлежи към вметнатата част и затова не бива да
се отделя от нея:
Wir traten aus dem Wald, und ein wunderbares Bild - die Sonne kam eben durch die
Wolken - breitete sich vor uns aus. Aus den genannten Gründen glaube ich, an dieser
- für meine weitere Untersuchung sehr wichtigen - Steile nicht mehr der bisherigen
Regelung folgen zu können.
T Groß- oder Kleinschreibung (2.4).
3	Der Gedankenstrich in Verbindung mit anderen
Satzzeichen
Тире в съчетание c други препинателни знаци
В изречение с пълна или непълна вметната част, стояща между тирета, пре¬
пинателните знаци се запазват във вид, при който то би стояло и без нея.
3.1	Gedankenstrich und Komma
Тире и запетая
Пред или след вметната част, съотв. изречение, запетаята се поставя извън
тирето, както ако няма вметната част:
Sie wundem sich - schreiben Sie -, dass ich so selten von mir hören lasse. Der natur¬
reine Saft sonnengereifter Orangen, konzentriert, - mit frischem Wasser und reinem
Kristallzucker zu einem hochwertigen Fruchtsaftgetränk gut verrührt - das ist unser
Geheimrezept. Die Frau, die er geheiratet hatte - übrigens gegen den Willen ihrer
Eltern ist ihm schließlich doch untreu geworden.
Ако вметнатото изречение започва или свършва с подчинено изречение, за¬
петая не се поставя пред или след тире, тъй като тиретата вече са поели отделя¬
нето от главното:
Deshalb ist der Triumph so groß, weil nichts anderes den Ausgangspunkt für die
Forscher bildete als ein paar Bibelworte - abgesehen von den verstreuten Hügeln, die
wenig in die Staubebene zwischen den Flüssen passten - und einige Tonseherben
vielleicht... Wenn der Prescott sagt:”Das ist ein Geheimnis, über das die Zeit einen
undurchdringlichen Schleier geworfen hat ...“ - und wenn er dann hinzufügt: "...
einen Schleier, den keine sterbliche Hand zu lüften vermag” -, so zeigt sich der His¬
toriker ... allzu sehr entmutigt (C. W. Ceram).

Gedankenstrich
332
3.2	Gedankenstrich und Doppelpunkt
Тире и двоеточие
Двоеточието стои след второто тире - преди пряката реч:
Verächtlich rief sie ihm zu - sie wandte kaum den Kopf dabei -: “Was willst du hier?”
3.3	Gedankenstrich und Punkt
Тире и точка
Ако между тиретата стои цяло вметнатото изречение, то стои без точки:
Wir traten aus dem Wald, und ein wunderbares Bild - die Sonne kam eben durch die
Wolken - breitete sich vor uns aus.
3.4	Gedankenstrich und Ausrufe- oder Fragezeichen
Тире и удивителен или въпросителен знак
Удивителен, съотв. въпросителен знак, се поставя пред второто тире, ако
той се отнася до вметнатата част, съотв. изречение:
Ich furchte - hoffentlich zu Unrecht! -, dass du krank bist. Man empfahl uns immer -
erinnern Sie sich noch? unerbittlich gegen uns selbst, aber nachgiebig gegen andere
zu sein.
4	Der Gedankenstrich anstelle eines anderen Satzzeichens
Тире вместо друг препинателен знак
4.1	Der Gedankenstrich anstelle des Punktes
Тире вместо точка
Вместо точка се поставя тире, ако изказаното в изречението следва да бъде
мислено продължено:
Überlege dir einmal, was das alles für Folgen haben kann - schließlich sind wir doch
alle für unsere Umwelt verantworrtlich und nicht nur Einzelne! Zuletzt tat er, woran
niemand gedacht hatte - er beging Selbstmord.
4.2	Der Gedankenstrich anstelle des Kommas
Тире вместо запетаи
Вместо “слабичките” запетаи - с цел изпъкване на противоположното или
съответното - може да стои тире:
Komm bald - aber mit ihm. Die Wahl zwischen Gehorsam und Ungehorsam -
zwischen Leben und Tod.

333
gefolgt von
4.3	Der Gedankenstrich anstelle des Doppelpunktes
Тире вместо двоеточие
Ако двоеточието ни се струва “слабо”, можем да поставим тире:
Haus und Hof, Geld und Gut - alles ist verloren. Hier hilft nur noch eins - sofort
operieren.
gedeihen: Глаголът gedeihen е от непра¬
вилното спрежение, т.е. претеритум и
минало причастие gedieh, gediehen (а
не: gedeihte, gedeiht).
gedenken: 1. При свързването на geden¬
ken в значение “възнамерявам да ...” с
инфинитивна група според новия пра¬
вопис може да се сложи запетая: Sie
gedachte ein Geschäft zu eröffnen. / Sie
gedachte, ein Geschäft zu eröffnen.
T Komma (5.1.4).
2. В значение „спомням си, възпоме-
навам; правя помен“ gedenken се упот¬
ребява с родителен падеж: Gedenkt der
lieben Verstorbenen. Конструкцията
стои с дат. п. само в Швейцария: Sie
gedachtem dem Toten.
Gedichtband, -form, -Sammlung: Слож¬
ни думи c Gedicht- се употребяват без
свързващо 5 като първа съставка: (Ge¬
dichtband и т.н.). Т Fugen-s.
gedient: В (правилното) съчетание ein
gedienter Soldat е налице изолираното
минало причастие на непреходния гла¬
гол dienen. Срв.: Er hat acht Jahre [im
Heer] gedient.
geehrt / verehrt / wert: При учтиво об¬
ръщение за общоупотребима форма
днес се приема geehrt: Sehr geehrter
Herr... Meine sehr geehrten Damen und
Herren! и т.н. За изразяване иа особе¬
но почитание към човек, когото поз¬
наваме лично и високо ценим, поста¬
вяме verehrt: Sehr verehrter Herr Pro¬
fessor! Sehr verehrte gnädige Frau!
Обръщението c wert като израз за уч¬
тивост е вече остаряло и неуместно.
Т Brief (4).
geeignet: Т zweites Partizip (2.2).
Gefahr bringend / gefahrbringend: Спо¬
ред новия правопис се пише както Ge¬
fahrbringend, така и gefahrbringend: ein
Gefahr bringender f gefahrbringender
Vorschlag. Съчетанието се пише слято.
когато е определено от наречие: ein äu¬
ßerst gefahrbringender Vorschlag. Ва¬
лидно е също слятото писане, когато
съчетанието се степенува: Dieser Vor¬
schlag war noch gefahrbringender als
jener, t Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.1).
Gefallen: 1. der / das Gefallen: Мъжкият
род (der Gefallen) има значението “лю¬
безност, услуга“; средният род (das Ge¬
fallen) - “радост, удоволствие, насла¬
да“.
2. der Gefallen / Gefalle: Формата за
именителен падеж е der Gefallen; der
Gefalle е остаряла. Родителният падеж
и за двете форми е</е$ Gefallens. Т Sub¬
stantiv (2.1).
gefalten / gefaltet: t falten.
gefangen: Според новия правопис gefan¬
gen се пише само разделно от halten,
nehmen, setzen: Er wurde ein paar Jahre
später schließlich gefangen gehalten, ge¬
fangen genommen. Man wollte ihn gefan¬
gen nehmen, setzen. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2).
gefolgt von: T folgen (2).

gefragt
334
gefragt: Относно die gefragte Ware T fra¬
gen (3).
Gefreite, der и die: 1. oben genanntem
Gefreiten / Gefreiten ■ ihr als Gefreiten
/ Gefreiter: Gefreite се скланя като ат-
рибутивно прилагателно Т Adjektiv
(1.1)	: Er ist Gefreiter. Eine Gefreite be¬
trat die Wachstube. Die Gefreite ließ die
Soldaten antreten. Die Gefreiten / Zwei
Gefreite mussten das Waffenreinigen be¬
aufsichtigen и T.H. В родителен падеж
мн. ч. силно склоненото прилагателно
се следва от също силно склонено име:
die Beförderung erfahrener Gefreiter
(ост.: Gefreiten). Изключения и колеба¬
ние се явяват в дателен падеж ед. ч.: а)
след силно склонено прилагателното се
скланя слабо: Oben genanntem f genann¬
ter Gefreiten wurde die Auszeichnung ver¬
liehen. б) в приложение - и силно, и
слабо склонение: Ihm /Ihr als Gefreiten
... заедно c: Ihm als Gefreitem / Ihr als
Gefreiter...
2.	einige Gefreite • manche Gefreite[n]:
Относно Gefreite след alle, beide, eini¬
ge и T.H. T all- и T.H.
3.	des Gefreiten Schmidt / Gefreiten
Schmidts: Относно скланянето на фа¬
милното име след Gefreite Т Titel und
Berufsbezeichnungen (1.2 и 1.3).
gegeben: При субстантивиране gegeben
се пише с главна буква: Es ist das Gege¬
bene (- даденото). Според стария пра¬
вопис също така: Ich nahm das Gegebe¬
ne gern. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1)	.
gegen: 1. gegen / für: T für / gegen.
2.	gegen / gegenüber: Вместо по-ста¬
рото gegen (+ вин. п.) днес стои gegen¬
über (+ дат. п.) в смисъл “спрямо нкг;
относно кг; в сравнение с нкг”: Er be¬
nahm sich wie immer ausgesprochen höf¬
lich uns gegenüber, вместо gegen uns.
Gegenüber ihrem Leid ist dein Kummer
doch gering, вместо: gegen ihr Leid ...
3.	gegen / in: Чрез in eine Bahn / einen
Wagen /ein Fahrrad и под. laufen се из¬
разява съдържанието, че съотв. превоз¬
но средство ‘се намира в движение и
се удрям в него’ или ‘съм прегазен от
него’. Докато чрез gegen eine Bahn /
einen Wagen l ein Fahrrad и под. laufen
- ‘тичайки или ходейки се блъскам’ в
съотв. превозно средство.
4.	gegen das (es) / dagegen: T Pronomi¬
naladverb (3).
5.	gegen jemanden wie dich / wie du:
T Apposition (3.5).
6.	gegen was / wogegen: Нормативната
форма e wogegen: Wogegen wendest du
dich? Съчетанието gegen + was (Gegen
was wendest du dich?) е разговорно,
t Pronominaladverb (5).
gegeneinander: Според новия правопис
gegeneinander се пише във всички слу¬
чаи разделно от следващ глагол или при¬
частие: Sie wollten gegeneinander kämp¬
fen. Wir werden die Bretter gegeneinander
stellen. Wir sind an der Tür gegeneinander
geprallt. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
gegens / gegen’s: Разговорното и диалек¬
тно сливане на gegen и das може да се
изписва с апостроф: Er ist gegens /
gegen ’s Fenster gerannt. T Präposition
(1.2.1), T Apostroph (1.2).
Gegen[satz]wort: T Antonym.
gegenständliches Substantiv: T Konkre¬
tum.
Gegestandssatz: T Subjektsatz.
gegenüber: 1. Управление (рекция):
Нормативно gegenüber се свързва с да¬
телен падеж, а не с родителен: Gegen¬
über dem Bahnhof (& не: des Bahnhofs)
befindet sich das Reisebüro. При имена
на селища понякога се употребява и
von: Ludwigshafen liegt gegenüber von
Mannheim. Разговорно von се използва
и в други случаи: Gegenüber vom Bahn¬
hofbefindet sich das Reisebüro. От сти-

335
gehabt
диетично гледище не бива да се поста¬
вя местоимение след gegenüber: Sie sitzt
gegenüber von mir.
2.	Позиция: gegenüber може да стои
какго пред, така и след съществител¬
ното: Gegenüber dem Bahnhof / Dem
Bahnhof gegenüber befindet sich das Rei¬
sebüro. Man ist allen Reformen gegenü¬
ber /gegenüber allen Reformen sehr zu¬
rückhaltend. C местоимение gegenüber
стои винаги след него: Mir gegenüber
wagt man nicht so etwas offen zu sagen.
3.	Правопис: Употребено самостоятел¬
но, gegenüber се пише разделно от
следващ глагол: Gegenüber stehen zwei
Häuser. Das Schloss soll gegenüber lie¬
gen. При несамостоятелна употреба -
слято: Die feindlichen Truppen werden
sich bald gegenüberstehen / haben sich
gegenübergelegen. Sie pflegt ihren Ge¬
sprächspartnern selbstbewusst gegenü¬
berzutreten A Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
Gegenwart: T Präsens.
gegenzeichnen: Глаголът gegenzeichnen
образува формите си ich zeichne gegen
(а не: ich gegenzeichne) / habe gegenge¬
zeichnet (а не: habe gegenzeichnet). При
инфинитив c zu са възможни формите
zu gegenzeichnen и gegenzuzeichnen.
Gehabe / Gehaben: Обикновено значе¬
нието на Gehabe е “превземки, мани-
ерничене”:... mit dem gleichen heraus¬
fordernden mokanten Gehabe (Feucht-
wanger). ... auch sein Gehabe war un¬
verändert, elegant und ein bisschen
übertrieben (Härtling). Значението на
Gehaben е “поведение” и се използва
вече по-рядко: Ein ähnliches Gehaben
finden wir jedoch bei der Amsel (Lo¬
renz). Правилни са и двете форми.
T Substantiv (2.1).
gehabt
Двойното ‘описание’ на перфект и плусквамперфект чрез допълнителното
gehabt (Ich habe /hatte dir das doch gesagt gehabt вместо: Ich habe/hatte dir das
doch gesagt) се явява в някои местни говори и южнонемските диалекти; то се
намира извън обичайната система на спрежението. (Трябва да се различава от
правилните форми на пълнозначния haben: Ich habe / hatte ein Haus gebaut.)
Съществуват следните отлики: 11.	при перфект:
Не се допуска двойното описание на перфект вместо плусквамперфект, тче
не: Als er kam, haben wir schon gegessen gehabt. Er legte seinen Mantel ab und
setzte sich. Er sagte... Правилното e: Als er kam, hatten wir schon gegessen..., тъй
като при разказ в претеритум “отминалото в минало”, предварителността тряб¬
ва да се изрази чрез плусквамперфект.
Особено в южните говори, кьдето перфект често се използва като “[грамати¬
ческо] време на разказа”, употребата на двойно описание чрез перфект като израз
на предварителност противоречи на ползването му като “време на разказа”.

Gebalt
336
2.	при плусквамперфект:
Конструкцията се употребява, когато плусквамперфект не определя доста¬
тъчно точно [времевото] съотношение на предварителност:
Als Bressand seine Opemtexte schrieb, hatte Herzog Anton das Opernhaus gebaut ...
gehabt.... unter dieser Bewegung schloss Amadeus langsam die Augen. Er hatte sie
in das Gesicht des Bruders gerichtet gehabt (E. Wiechert).
В такива случаи за предпочитане е добавянето на наречия като bereits, vorher,
bis dahin, bis zuletzt и др.:
Als Bressard seine Opemtexte schrieb, hatte Herzog Anton das Opernhaus bereits
gebaut...
3.	при конюнктив:
Двойното описание се среща често при употребата на конюнктив, защото
при него почти напълно е отпаднало “[времевото] съотнасяне”:
Wäre gerade jemand unter dem Baum gewesen, er hätte bestimmt sein letztes Brot
gegessen gehabt. Er sagte, dass der Polizist sofort auf den Mann eingeschlagen habe,
nachdem er ihn eingeholt gehabt hätte.
Тук също обаче можем да се справим с обичайните езикови средства
(... nachdem er ihn eingeholt habe / hatte).
Gehalt: В значение “заплата; възнаграж¬
дение” съществителното Gehalt е от
ср.р., а мн.ч. е die Gehälter, значението
обаче “съдържание; стойност” на Ge¬
halt е от м.р., а мн.ч. - die Gehalte.
geheim: 1. С малка буква се пише прила¬
гателното (име): geheime Wahlen, ein
geheimer Nachrichtendienst и т.н. Спо¬
ред новия правопис с главна буква ge¬
heim се пише и в im Geheimen: Ich tat
dies im Geheimen (= тайно). Съшо c
главна буква geheim се изписва в съче¬
тания от прилагателно и съществител¬
но със статут на название / име: Gehei¬
mer Rat, Geheimes Staatsarchiv, Gehei¬
me Staatspolizei, t Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (2).
2. Според новия правопис винаги раз¬
делно от сказуемото се пише: Wir müs¬
sen den Plan geheim halten. Er soll nicht
immer so geheim tun. (= да се прави на
тайнствен). Das Unternehmen soll ge¬
heim bleiben, t Getrennt- und Zusam¬
menschreibung (1-2).
geheißen: t heißen (1).
gehen: 1. Повелително наклонение:
Формата в повелително наклонение
gehe! се използва само в приповдигна¬
тия стил. Формата, която се употребя¬
ва и в писмената, и в устната реч е geh!
2. Перфект: В преходно значение гла-
гопът gehen образува перфект също със
sein: Das ist (а не: hat) noch einmal gut
gegangen.

337
Geistliche
3.	Относно zu gehen /zugehen T към zu
(11); относно nach Frankreich / in die
Schweiz gehen T in / nach / zu / bei; от¬
носно Das Bild geht nicht zu befestigen
(разг. за: Das Bild kann nicht befestigt
werden) T Passiv (3.4); относно Ich
möchte nicht einmal in Ruhe fahren ge¬
hen / Ich möchte endlich zum Radfahren
gehen t substantivierter Infinitiv (1).
gehen lassen: Според новия правопис
(глаголите) gehen и lassen се пишат ви¬
наги разделно: Du sollst ihn gehen las-
sen (= оставям на спокойствие). Er hat
sich gehen lassen (= изоставил се е, дър¬
жа се непринудено). Du sollst ihn nach
Hause gehen lassen. Hefeteig muss man
immer gehen lassen. T Getrennt-oder Zu¬
sammenschreibung (1.1).
geherrscht: Миналото причастие на herr¬
schen {die geherrschte Seuche) не се
употребява атрибутивно. Нормативно¬
то е: Die dort herrschende Seuche hat
schon viele Menschenleben gekostet.
T zweites Partizip (2.2).
geholfen: Относно (неправилната^ упот¬
реба на миналото причастие на helfen
(Von den umstehenden geholfen [,] such¬
ten wir...) T helfen (6).
gehören: 1. gehören / sein: Нормативни
са само съчетанията Das Buch (или
под.) gehört mir и Das Buch (или под.)
ist mein, но не смесването им (TKonta-
mination) Das gehört mein и Das ist mir.
2.	eingesperrt gehören: В разговорния
език вместо пасив с müssen се изпол¬
зва конструкцията gehören + партицил
2: Dem Kerl gehört das Handwerk gelegt
вместо Dem Kerl muss das Handwerk
gelegt werden.
gehörend / gehörig: Прилагателното ge¬
hörig често се смесва egehörend в раз¬
говорната реч. Нормативното обаче е:
die in den Schrank gehörende (а не: ge¬
hörige) Wäsche; die mir gehörenden (a
не: gehörigen) Bücher. T Adjektiv (3.1).
Gehörsinn: Изписването на думата е без
свързващо -s (т.е.не: Gehörssinn). Т Fu-
gen-s.
gehört / hören: T hören.
gehuldigt: Миналото причастие на hul¬
digen не бива да се употребява атрибу¬
тивно {der gehuldigte Fürst). Можем да
си послужим напр. с относително из¬
речение: der Fürst, dem gehuldigt wur¬
de, ... T zweites Partizip (2.2).
Geisel: Думата е от женски род die Gei¬
sel (рядко: der Geisel).
geistig / geistlich: Не бива да се смесва
значението на двете думи: geistig оз¬
начава “относно духа; мисловен; духо¬
вен” {geistige Arbeit, geistige Kräfte) и
“алкохолен”(тьй като Geist означава и
“есенция, алкохол”; geistige Getränke);
значението на geistlich е “що се отнася
до религията, теологичен, църковен,
богослужебен”: geistliche Schriften /
Musik, geistliche Tracht.
Geistliche: 1. oben genanntem Geistlichen
/ Geistlichen * ihm als Geistlichen /
Geistlichem: Geistliche се скланя като
атрибутивно прилагателно Т Adjektiv
(1.1): Er ist Geistlicher. Ein Geistlicher
saß am Bett des Kranken. Der Geistliche
verließ die Kirche. Die Geistlichen pro¬
testierten gegen diese Maßnahmen. Zwei
Geistliche wurden verhaftet и т.н. В
род.п. мн.ч. силно склоненото прила¬
гателно обичайно се следва също от
силното склонение: die Verhaftung ka¬
tholischer Geistlicher (ост.: Geistlichen).
Изключения и колебание има в дат.п.
ед.ч.: а) силно склоненото прилагател¬
но се следва от слабо: Mit oben genann¬
tem Geistlichen (ост.: Geistlichem) habe
ich gesprochen, б) в приложение се явя¬
ват и двете склонения: Ihm als Geistli¬
chen ... и: Ihm als Geistlichem ...
2.	Einige Geistliche • alle Geistlichen *
solche Geistliche[n]: Относно склоне¬
нието на Geistliche след alle, beide, ei-
22.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Geistlicher Rat
338
nige и T.H. t all- и т.н.
Geistlicher Rat: f Titel und Berufsbezeich¬
nungen (2).
gekündigt: t kündigen.
gelangen: Конструкцията gelangen + zu
+ съществително е описателна за стра-
дателен залог: Die Lebensmittel gelang¬
ten zur Verteilung (= бяха разпределе¬
ни). Die Beschlüsse gelangten zur Aus-
fiihrung бяха изпълнени). Das Geld
soll bald zur Auszahlung gelangen (=
трябва да се изплатят). Тези съчетания
са налице най-вече в речта на админис¬
трацията. Като заместители на глагола
в страдателен залог често те “звучат”
приповдигнато и “говорят” за лош
стил: Das ist noch nicht zur Erörterung
gelangt, t Papierdeutsch.
gelassen / lassen: T lassen (2).
gelaunt: Прилагателните, c които се оп¬
ределя gelaunt, могат да се степенуват
или доопределят; затова във всички
случаи се пишат разделно: der [sehr]
gut gelaunte / [sehr] schlecht gelaunte
Vater; ich bin [außerordentlich] übel ge¬
launt. T Getrennt- und Zusammenschrei¬
bung (3.1.2).
gelb: 1. Правопис: а) прилагателното се
пише c малка буква: das gelbe Fieber,
die gelbe Gefahr, die gelbe Karte (във
футбола), das gelbe Trikot (в колоезде¬
нето). В имена прилагателното се пи¬
ше с главна буква: der Gelbe Fluss, das
Gelbe Meer; die Gelben Engel (des
IDAC). Също така и в: die Gelbe Rübe
(южнонем. за Mohrrübe “морков”).
Субстантивирано прилагателното се
пише с главна буква: die Farbe Gelb,
eine Tapete in Gelb, gerne Gelb tragen.
Bei Gelb ist die Kreuzung zu räumen. Die
Ampel steht auf Gelb.6) според новия
правопис gelb се пише разделно от
следващо го минало причастие: die gelb
gefärbten Kleider.
2. ein gelbgrüner Dress / ein gelb-grü¬
ner Dress t Farbbezeichnungen (3.1).
3.	des Gelb / des Gelbs: Съществител¬
ното das Gelb получава -s само в ед.ч.:
der Schimmer des Gelbs; die Leuchtkraft
der beiden Gelb. Множествено число c
-s (die beiden Gelbs) е разговорна фор¬
ма. t Farbbezeichnungen (2.3).
4.	Към степенуването на gelb t Farb¬
bezeichnungen (i).
gelblich: t bläulich.
Geld- und Münzbezeichnungen: t Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen.
Gelee: Правилни са и двете форми: в сре¬
ден (das Gelee) и мъжки род {der Ge¬
lee).
gelegentlich: Предлогът gelegentlich уп¬
равлява родителен падеж и посочва, че
нщ става при определен случай:... ich
erfuhr das ... das gelegentlich eines Be¬
suches .... (Jens). Думата се усеща като
тромава, бюрократична; стилистично
по-добре е: Ich erfuhr es bei meinem
Besuch.
Gelehrte, der и die: 1. oben genanntem
Gelehrten / Gelehrten * ihr als Gelehr¬
ten / Gelehrter: Gelehrte се скланя като
атрибутивно прилагателно t Adjektiv
(1.1): Er ist Gelehrter. Es sprach eine
Gelehrte von internationalem Rang. Der
Gelehrte erläuterte die Bedeutung der
Raumfahrt. Die Gelehrten diskutierten
über Probleme der Umweltverschmut¬
zung. Zwei Gelehrte sprachen sich gegen
die Vorschläge aus и т.н. В род.п. мн.ч.
след силно склонено прилагателно
стои силно склонение: die Auszeichnung
namhafter Gelehrter (остар.: Gelehrten).
Изключения и колебание има в дат. п.
ед. ч.: а) след силно склонено прилага¬
телно стои слабо склонение: oben ge¬
nanntem / genannter Gelehrten Состар.:
Gelehrtem / Gelehrter) ist die Auszeich¬
nung verliehen worden, б) в приложение
се явяват и двете форми на скланяне:
Ihm / Ihr als Gelehrten ... : Ihm als Ge¬

339
gemäß
lehrtem /Ihr als Gelehrter...
2. einige Gelehrte • alle Gelehrten • sol¬
che Gelehrte[n]: Относно склонението
на Gelehrte след alle, beide, einige и т.н.
T all- и т.н.
Geleise / Gleis: Предпочита се по-крат¬
ката форма Gleis; Geleise - австр. или
приповдигнато. Т Substantiv (2.3).
gelernt: Атрибутивната употреба на ми¬
налото причастие на lernen в съчета¬
ния като eine gelernte Schlosserin “изу¬
чила занаята на шлосер” не отговаря
на правилата (Т zweites Partizip [2.2]).
Тя се обяснява с остарялата употреба
на lernen в смисъла на lehren “обуча¬
вам”: ein gelernter Schlosser следовател¬
но е “нк, който е обучен и е изучил шло¬
серския занаят”.
Geliebte, der и die: 1. oben genanntem
Geliebten / Geliebtem * ihr als Gelieb¬
ten / als Geliebter: Geliebte се скланя
като атрибутивно прилагателно t Ad¬
jektiv (1.1): ein Geliebter, eine Geliebte,
der Geliebte, die Geliebten, zwei Gelieb¬
te и т.н. В род.п. мн.ч. след силно скло¬
нено прилагателно стои силно склоне¬
ние: wegen treuloser Geliebter (остар.:
Geliebten). Изключения и колебание се
явяват в дат. п. ед. ч.: а) след силно при¬
лагателно стои слабо склонение: von
treulosem / treuloser Geliebten (остар.:
Geliebtem / Geliebter) verlasen ... б) в
приложение се явяват и двете склоне¬
ния: и слабо Ihm /Ihr als Geliebten..., и
силно: Ihm als Geliebtem / Ihr als Ge¬
liebter ...
2. einige Geliebte * alle Geliebten * sol¬
che Geliebte [n]: Относно склонението
на Geliebte след alle, beide, einige и т.н.
t all- и т.н.
gelten: 1. gelten als / für: Свързването и
чрез двата предлога е възможно, като
това с fiir се употребява по-рядко: Sie
gilt als klug / (рядко:) für klug. Стоящо¬
то след als съществително е със или без
определителен, съотв. неопределите-
лен член. В имен. п.: Sie gilt als die Vor-
zeigefrau der Partei. ...als ein Unnützer
galt er (Nigg).... Hauptlehrer Kuhn, der
als Experte galt... (Kirst). При съчета¬
ване cfiir съществителното се придру¬
жава от определителен, съотв. неопре-
делителен член във винителен падеж:
Er galtfiir den witzigsten Kopfseiner Zeit.
2.	gelten / gilt * gälte / gölte: Изявител-
HO наклонение сег.вр.: ich gelte; du
giltst; er gilt, T e/i-Wechsel. Формите
gälte и gölte за рядко използвания ко-
нюнктив 2 са еднакво валидни. Т Kon¬
junktiv (1.3).
3.	geltend / gültig / gegolten: Деепри-
частието (партицип 1) geltend се отна¬
ся към нещо валидно и в момента на
говоренето, т.е. коректното е: Die [seit
1996] geltenden Bestimmungen, но: die
bis 1987 gültigen (а не: geltenden) Ge¬
setze. Миналото причастие (партицип
2) gegolten не може да стои в атрибу-
тивна позиция (т.е. не: die gegoltenen
Regelungen), защото gelten образува
перфект с haben (Т zweites Parti-
zip[2.2]).
gelüsten: Глаголът gelüsten се употребя¬
ва с винителен падеж (а не: дателен) за
лице: jemanden (а ъе: jemandem) gelüs¬
tet [es] nach etwas;... sie schien nun die
Antwort zu haben, nach der es sie gelüs¬
tete (Musil).
Gemach: Формите за мн.ч. ca die Gemä¬
cher и die Gemache, като последната ве¬
че остарява.
gemacht: Плеонастично gemacht се свър¬
зва с Ausführung: Die gemachten Aus¬
führungen ... По-добре: Die Ausführun¬
gen ... T zweites Partizip (2.4).
gemahlen / gemalt: t mahlen / malen.
Gemahlin: T Frau (2).
gemäß: Предлогът gemäß изисква дате¬
лен падеж (а не родителен) и стои пред
или след съществителното: seiner An-

-gemäß / -mäßig
340
Weisung gemäß, ihrem Wunsche gemäß;
gemäß ihren Plänen.
-gemäß / -mäßig: Да се обръща внима¬
ние на следното при употребата на -
gemäß и mäßig: в голям брой образу¬
вания суфиксът -mäßig носи две значе¬
ния: 1. “що се отнася до ...”: qualitäts¬
mäßige Verbesserung; arbeitsmäßig,
wohnungsmäßig и т.н.
2. “както в/йа/по..., като нщ.”: roboter¬
mäßiges Arbeiten; lehrbuchmäßig, fab¬
rikmäßig и т.н. -gemäß означава “както
нщ. изисква, според изискванията на
нщ; [точно] според, съответно на
programmgemäß ablaufen; standesge¬
mäß, wahrheitsgemäß и т.н. Разликата
между значенията Ha -mäßig и >gemäß
е видима от следните примери: Wir
rechnen terminmäßig (= относно сроко¬
вете) mit keinerlei Schwierigkeiten. Но:
Die Arbeiten werden termingemäß (= спо¬
ред сроковете; както е посочено като
дата) abgeschlossen. Lass den befehls¬
mäßigen Ton (= заповеднически). Но:
Niemand führte den Auftrag befehlsge¬
mäß (= според заповедта; както се изис¬
ква по заповед) aus. Понякога -mäßig
се явява в значението на -gemäß: fahr¬
planmäßig, kalendermäßig, rechtmäßig,
verfassungsmäßig (= конституционно),
vorschriftsmäßig, zweckmäßig. Те са при¬
добили гражданственост и към тях не
съществуват съотв. образувания на -
gemäß. Само в някои случаи са налице
конкуриращи паралелни образувания
на -mäßig и -gemäß, напр. ordnungsmä¬
ßig и ordnungsgemäß, pflichtmäßig и
pflichtgemäß, turnusmäßig и turnusge¬
mäß. Ако държим на еднозначния из¬
каз, следва да употребим -gemäß: Ich
habe das ordnungsgemäß (а не: ord¬
nungsmäßig) erledigt. Die pflichtgemä¬
ße ta не: pflichtmäßige) Benachrichti¬
gung blieb aus. Der nächste Lehrgang
findet turnusgemäß am 22. 2. statt. T -
mäßig (1).
Gemeinde / Gemeine: die Gemeine е ос¬
таряла форма и се среща само в някои
диалекти (изключение: Brüdergemeine).
Gemeinderätin: t Titel und Bemfsbezeich-
nungen (3).
gemischte Deklination: T Substantiv (1.3),
T Adjektiv (1.1.3).
Gemse: Старият начин на писане на
Т Gämse.
genannt: Следващото genannt прилага¬
телно се скланя паралелно, т.е. по съ¬
щия начин, напр.: die genannten neuen
Bücher; die Umschläge genannter neuer
(а не: neuen) Bücher; genanntes neues
(а не: neue) Buch; в дат.п. обаче: mit
genanntem neuem (а съшо и: neuen)
Buch. T Adjektiv (1.2.1).
genau: 1. Употреба: Атрибутивната
употреба на genau “gerade” в смисъл
‘точно така; именно’ е разговорна: Das
genaue Gegenteil ist der Fall. Коректна
в нормативно отношение е само фор¬
мата: Genau das Gegenteil ist der Fall.
Също така: der genau zulässige Druck,
но не: der genaue zulässige Druck.
2. Правопис: al C главна буква се пи¬
ше субстантивираното genau: Er teilte
uns mit, dass er nichts Genaues wisse.
Според правилата на новия правопис
съчетанието от превъзходната степен
на genau и auf може да се пише както с
главна, така и с малка буква: Wir haben
uns auf das Genau[e]ste / aufs Genau¬
este erkundigt или Wir haben uns auf
das genau[ejste /aufs genau[e]ste erkun¬
digt. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1). 6) genau nehmen се пише раз¬
делно: Sie nimmt es sehr genau / hat es
nicht so genau genommen. Разделното
писане се налага съобразно правилата
на новия правопис, т.е.става дума за
вербалното съчетание genau genom¬
men. Т genau genommen.
genau genommen: Според правилата на

341
Genitiv
новия правопис genau genommen
(“всъщност; наистина, действително”)
се пише разделно (Т genau 2Ь). Съче¬
танието може да се отделя със запетая
с цел отчетливост на изречението: Sie
hat [,] genau genommen [,] ganz Recht.
Genau genommen [,] ist das gar kein
Kaffee. T Komma (4.2), T zweites Parti¬
zip (2.5).
genauso: 1. genauso / genau so: Пише се
разделно, когато so “по този / такъв на¬
чин“ носи ударение и е определено (ат-
рибуирано) с genau “именно, точно”:
Um dieses Pulverfass zur Explosion zu
bringen, genügte ein Funke. Genau so
wirkte... Ако ударението се носи от ge¬
nau-, писането е слято: Dieses Schnup-
fenspray wirkt genauso wie jenes.
2.	Според новия правопис genauso във
всички случаи се пише разделно от
следващи го наречия и всички форми
на неопределените числителни viel и
wenig: genauso oft, genauso gern,
genauso viel, genauso wenig. Sie spielt
genauso gut wie ihr Bruder. Selbstver¬
ständlich liefert sie genauso intelligente
Beiträge wie er! Wir waren genauso vie¬
le Tage unterwegs. Ich bin mit genauso
wenigen Menschen zusammengekommen
wie du. Допустимо е слято и разделно
изписване на genausovielmal /genauso
viel Mal.
General: 1. Съществителното има две
форми за мн.ч.: die Generale и die Ge¬
neräle. Правилни са и двете форми.
2.	Относно склонението на име след
General (des Generals Steuben / Gene¬
rals Steubens) T Titel und Bemfsbezeich-
nungen (1.2 и 1.3); при адресиране
T Brief (7).
generalüberholen: Глаголът generalüber¬
holen се използва само във формите за
инфинитив и партицип 2: Ich lasse den
Wagen generalüberholen. Der Wagen
wurde generalüberholt.... weil er eigent¬
lich in einer ruhigen Gegend seine Moto¬
ren generalüberholen wollte (Carell).
generisches Maskulinum: Генеричният
или обобщаващ мъжки род е употре¬
бата на форми в м.р., когато естестве¬
ният пол (Sexus) не е от значение или
когато се имат предвид лица и от двата
пола: Keiner hat das gesehen. Jeder muss
sein Schicksal tragen. Unser Betrieb be¬
schäftigt 420 Mitarbeiter. От гледната
точка за равноправие на жените в ези¬
ка генеричният мъжки род често бива
отричан. Т Genus, Т Gleichstellung von
Frauen und Männern in der Sprache.
genesen: Формата за 2. л. ед.ч. сег.вр.
изяв.накл. е du genesest; кратката фор¬
ма du genest се използва рядко. В 3. л.
обаче е обичайна само кратката форма
er /sie / es genest. Повелително накло¬
нение в ед.ч.: genese!
Genitiv: Относно генитив “родителен па¬
деж” (падежът за “чий?”, втори падеж)
срв. общото за падежите Т Kasus; от¬
носно образуването Т Substantiv (1),
Т Genitiv-s. За ein Strauß rote / roter
Rosen T Apposition (2.2); към die Ver¬
haftung des Generals als eigentlicher
Drahtzieher / eigentlichen Drahtziehers
t Apposition (3.3).

Genitivattribut
342
Genitivattribut
Определение в родителен падеж
Често поставяни въпроси относно определението
в родителен падеж
Въпрос
Отговор
Допустими ли са формулировки като
meinem Bruder sein Zimmer?
Точка (1.3.2)
Поставя ли се вместо генитив предло¬
гът von, напр. das Haus von meinen El¬
tern?
Точка (1.3.3)
Под определение в родителен падеж (род.п.) се разбира съществително в
род.п., подчинено на друго (= определяемо) като определение. По съдържание
се различават няколко типа; заслужават внимание и въпросите относно позици¬
ята и натрупването на определения в родителен падеж: 11	Типове определения в родителен падеж
1.1	Genitivus explicativus
1.2	Genitivus partitivus
1.3	Genitivus possessivus
1.3.1	Genitivus possessivus и свободният дателен падеж
1.3.2	Genitivus possessivus и дателен падеж + притежателно местоимение
1.3.3	Genitivus possessivus и предложно съчетание
1.4	Genitivus Qualitatis
1.5	Genetivus subiectivus / obiectivus
1.5.1	Genitivus subiectivus / obiectivus към преходни глаголи
1.5.2	Genitivus subiectivus към непреходни глаголи
2	Място (позиция) на определението в родителен падеж
2.1	der Hut des Vaters / Vaters Hut
2.2	Deines Geistes hab ich einen Hauch gespürt
3	Натрупване на зависими едно от друго определения в родителен па¬
деж
3.1	der Rand des Hutes des Vaters
3.2	das Haus des Vaters meines Freundes / meines Freundes Vaters Haus / das
Haus meines Freundes Vaters
4	Определения в родителен падеж от различен вид, отнасящи се към
една и съща дума (определяемо)
5	Препратки

343
Genitivattribut
1	Die verschiedenen Typen des Genitivattributs
Типове определения в родителен падеж
1.1	Genitivus explicativus
В експликативния (дефинитивен; идентифициращ) генитив определението
в родителен падеж доопределя думата, към която се отнася. Налице е отношени¬
ето “означава”:
Irrsinn des Krieges (= Krieg bedeutet Irrsinn “войната означава / е лудост”), Laster
der Trunksucht, Verdienst der Befreiung.
Към експликативния генитив спада и т.н. генитив на сравнението {Buch der
Bücher).
1.2	Genitivus partitivus
В партитивния генитив думата, към която се отнася определението в роди¬
телен падеж, обикновено обозначава мярка или количество (съотв. част от коли¬
чество), а определението се употребява за две неща:
1.	Определението в родителен падеж назовава ограничена цялост; като ду¬
ма, към която то се отнася, могат да бъдат неопределителни местоимения и чис-
лителни:
die Hälfte meines Vermögens, die älteste der Schwestern, 10% des Gewinns; einige
meiner Freunde.
Тук се отнасят и случаите като wir waren [unser] vier, sie waren [ihrer] sie¬
ben, при които местоимението може да се изпуска. Този тип родителен падеж
често се заменя с предложно съчетание с предлозите von и unter (die Hälfte von
meinem Vermögen; die älteste unter den Schwestern; 10% vom Gewinn; einige von
meinen Fremden).
2.	Определението в родителен падеж назовава вид цялост:
ein Glas [edlen] Wein[e]s, mit einer Schar [fröhlicher] Kinder.
Този вид определяне днес се счита за белег на приповдигнатия стил. Заменя
се с предложно съчетание {ein Glas mit [edlem] Wein, mit einer Schar von [fröhli¬
chen] Kindern), а често се избира и контактната позиция на определяемо и опре¬
деление под формата на приложение Т Apposition (2.2): ein Glas [edler] Wein,
mit einer Schar [fröhlichen] Kindern.
1.3	Genitivus possessivus
Посесивният генитив изказва отношение на притежаване или по-общо на
принадлежност:

Genitivattribut
344
der Hut meines Vaters, das Auto der Tante; die Häuser der Stadt, die Tiere des Waldes.
Този тип род. п. е в конкуренция с различни други конструкции:
1.3.1	Genitivus possessivus и свободният дателен падеж:
Er trägt den Koffer des Freundes zum Bahnhof. - Er trägt dem Fremd den Koffer
zum Bahnhof.
Sie rettete das Leben des Verunglückten. - Sie rettete dem Verunglückten das Leben.
Посесивният генитив делово определя отношението на притежаване съотв.
принадлежност, докато свободният дателен падеж (= незадължителен грамати¬
чески) придвижва по-напред (в изречението) назованото лице като съучастващо
в действието.
1.3.2	Genitivus possessivus н дателен падеж + притежателно местоиме-
ние: Замяната на посевивния генитив с дателен падеж в съчетание с притежа¬
телно местоимение е погрешна от нормативна гледна точка; тя се осъществява
често в негяижирания разговорен език:
Das Zimmer meines Bruders (а не: Meinem Brudersein Zimmer) ist groß. Das Auto
meiner Tante (а не: Meiner Tante ihr Auto) ist gestohlen worden. Des einen Kneipe (a
не: Dem einen seine Kneipe) ist des anderen fa не: dem anderen sein) Sterbelager.
В някои случаи притежателното местоимение предизвиква впечатление ся¬
каш дателният падеж се употребява като заместител на genitivus possessivus, ма¬
кар той в действителност да спада към глагола като дателен падеж на (личния)
интерес. По тази причина би трябвало да се избягва употребата на дателен па¬
деж в съчетание с притежателно местоимение:
Не: Er holte dem Kind seine Puppe aus dem Wasser. (Al Er holte dem Kind die Puppe
aus dem Wasser или: Er holte die Puppe des Kindes aus dem Wasser.) He: Er baute
dem Bürgermeister sein Haus. (Al Er baute dem Bürgermeister ein Haus или: Er
baute das Haus des Bürgermeisters.)
13.2	Genitivus possessivus и предложно съчетание: Замяната на Genitivus
possessivus чрез предложна група с von се използва най-вече в разговорния език.
Тя би трябвало да се избягва, щом като “принадлежността” е еднозначна:
das Haus meiner Eltern (а не: von meinen Eltern),
das Gefieder der Vögel (а не: von den Vögeln).
В някои случаи обаче конструкцията с von е необходима; когато напр. пред

345
Genitivattribut
алрибутивно употребеното съществително стои несклонено числително и няма
членна форма: ein Preis von sechs Häusern. C членна форма обаче: der Preis der
sechs Häuser. Също така и при наличие на прилагателно: der Preis sechs stattli¬
cher Häuser / von sechs stattlichen Häusern.
Конструкция c von се избира често, когато определението е географско наз¬
вание или лично име, придружено от Herr / Frau:
Münchens Museen (die Museen Münchens) / die Museen von München; Englands
Königin (die Königin Englands) / die Königin von England; Herrn Meyers Antrag,
der Antrag des Herrn Meyer / der Antrag von Herrn Meyer; Frau Müllers Auto / das
Auto von Frau Müller.
C цел да се избягва изреждане на зависими едно от друго определения в род.
п. (ТЗ) се прибягва до конструкция с von (das Jahr des Todes des Wilhelm / das
Jahr von Wilhelms Tod).
В конкуренция c Genitivus possessivus и заедно c уол-конструкцията се из¬
ползват и други предложни структури:
die Brücken des Rheins! die Brücken über den Rhein; die Keller des Hauses / die
Keller im Haus; die Museen Münchens / die Museen in München.
1.4	Genitivus Qualitatis
Genetivus Qualitatis обозначава качеството или пригодността на назованото
чрез определяемото и се среща основно във висококнижовния стил с изключе¬
ние на няколко устойчиви съчетания:
eine Person mittleren Alters, Kunstschätze aller Art, ein Mensch guten Willens.
Обикновено се замества c предложно съчетание: eine Frau intelligenten Aus¬
sehens / vom intelligenten Aussehen; и то предимно когато родителният падеж
назовава материала на предмета, назован в определяемото: ein Becher edlen Gol¬
des / aus edlem Gold. Когато определящото съществително е употребено само,
т.е. без член или свое определение, предложната заместваща конструкция е за¬
дължителна: eine Frau von Geist.
1.5	Genitivus subiectivus / obiectivus
Genitivus subiectivus назовава носителя на наименуваното чрез определяе¬
мото действие или състояние: die Ankunft des Zuges; die Behauptung der Ange¬
klagten. При трансформация на конструкцията в съответстващо изречение опре¬
делението в род.п. се превръща в подлог на изречението: der Zug kommt an; die
Angeklagte behauptet... Genitivus obiectivus назовава целта, съотв. засегнатото
от действието - определяемо лице: die Befreiung der Geiseln; die Verteilung der
Medikamente. При трансформация на конструкцията в съответстващо изречение

Genitivattribut
346
определението в род.п. се превръща в пряко допълнение: man befreit die Geiseln
/ verteilt die Medikamente.
1.5.1	Genitivus subiectivus / obiectivus към преходни глаголи: От някои
отглаголни съществителни, производни от преходни глаголи, могат да зависят
какго genitivus subiectivus, така и genitivus objectivus:
die Regierung der Präsidentin (= президентката управлява; Genitivus subiectivus) /
die Regierung des Landes (= страната се управлява; Genitivus obiectivus); die Füh¬
rung des Museumsleiters / die Führung des Staates; die Besorgung der Mutter / die
Besorgung des Buches; die Beobachtung der Physikerin / die Beobachtung des Un¬
glücks.
Обстоятелството, че от едно отглаголно съществително могат да зависят
два вида генитив, води често до многозначност, предимно когато определени¬
ето в род.п. назовава лице. С изречението Trotz aller Verleumdungen ihres Man¬
nes ... kehrt sie heim (Börsenblatt) трябва напр. да е изказано, че мъжът е бил
оклеветен (- Genitivus subiectivus), но възможно е то да бъде разбрано, че мъ¬
жът е клеветил (= Genitivus subiectivus). Затова във всички неясни случаи би
трябвало да се избягва генитивната конструкция чрез други формулировки:
trotz aller Verleumdungen durch ihren Mann (= вместо Genitivus subiectivus); trotz
aller Verleumdungen, die ihr Mann hatte erdulden müssen (= вместо Genitivus
obiectivus).
При редица отглаголни съществителни в съвременнатата реч се ползва само
Genitivus obiectivus, докато на мястото на Genitivus subiectivus най-често се из¬
бира предложна конструкция:
die Belagerung der Stadt / (но:) die Belagerung durch die Römer (почти не: der
Römer, дори и в случай, че римляните са “били обсадените”); der Verkauf des
Hauses / (но:) der Verkauf durch die (а не: der) Eigentümerin; die Befragung des
Orakels t (hoi) die Befragung durch den Kommissar (ане: des Kommissars, дори и в
случай, че той е “бивал разпитваният”); der Raub der Helena I (hoi) der Raub
durch Paris.
От друга страна има редица отглаголни съществителни, които се употребя¬
ват общо взето само с Genitivus subiectivus. Genitivus obiectivus най-често е за¬
менен с предложна конструкция, а предлогът е този на лежащия в основата гла¬
гол:
die Furcht des Kindes (= детето се страхува) / (но:) die Furcht vor dem Tode (срв.
sich fürchten vor); der Rat des Freundes / (но:'! der Rat zum Ausgleich; die Liebe des
Kindes / (hqi) die Liebe zu dem Kind; der Hass des Feindes / (hoi) der Hass gegen den
Feind.

347
Genitivattribut
1.5.2	Genitivus subiectivus към непреходни глаголи: При отглаголно съ¬
ществително, производно от непреходен глагол, е възможно да се употребява
само един genitivus subiectivus: die Tagung der Beamten, die Abdankung der Köni¬
gin. Неправилни са конструкции, при които се среща genitivus obiectivus, неот¬
говарящ на допълнение във винителен, а на родителен, дателен или на предло¬
жен падеж:
die Entsagung jeder Politik, die Steuerung des Unfugs, die Beiwohnung des Zwei¬
kampfes, die Forschung der Wahrheit, der Bericht des Patienten (за: über den Patien¬
ten), das Zuvorkommen ihres Wunsches, eine wirksame Behandlung oder Vorbeu¬
gung solcher Erkrankungen, die Abhilfe de Übelstandes.
2	Stellung des Genitivattributs
Позиция на определението в родителен падеж
2.1	der Hut des Vaters / Vaters Hut
Определението в род.п. стои обикновено след думата, към която се отнася
(само такава позиция е възможна, когато определяемото се предхожда от членна
форма или местоимение):
der Hut des Vaters, der Wahnsinn des Krieges, das Haus meiner Schwester, das Abhö¬
ren der Sendung.
Позицията на определението в род.п. пред определяемото се използва само
при имена или съществителни със статут на имена, както и в устойчиви съчета¬
ния:
Ingeborg Bachmanns Lyrik, [des] Vaters Hut, Teddybärs Wohnung; aller Laster An¬
fang, des Tages Mühen.
При поява на членна форма или местоимение към определяемото, опреде¬
лението в род.п. минава в постпозиция: die Lyrik Ingeborg Bachmanns, der Hut
des Vaters и т.н. Позицията на имеподобното съществително пред определяемо¬
то се предпочита, когато последното е доопределено от приложение, предлож¬
но съчетание и под., защото в такъв случай определението в род.п. би се отдале¬
чило прекадено много от определяемото:
Не: die Nichte Susanne des Vaters, a: Vaters Nichte Susanne. He: die Ministerin für
Entwicklungshilfe des Bundeskanzlers, a: des Bundeskanzlers Ministerin für Ent¬
wicklungshilfe.
Позицията на съществителни, които нямат статут на имена, пред определя-

Genitivattribut
348
емото е налице в езика на литературата: Das Wunder ist des Glaubens liebstes
Kind (Goethe).
2.2	Deines Geistes hab ich einen Hauch verspürt
Разделянето на определение от определяемо служи и за стилисрична цел. В
подобни случаи се избира и конструкция с von:
Deines Geistes hab ich einen Hauch verspürt (Uhland). Bela hat mir die Hand gebo¬
ten von seinem Enkelkind (Grillparzer).
Подобен словоред следва да се избягва поради възможност от недоразуме¬
ния, т.е. не: die Verdienste um den Wiederaufbau des Vorsitzenden за: die Verdienste
des Vorsitzenden um den Wiederaufbau.
3	Häufung voneinander abhängiger Genitivattribute
Натрупване на зависими едно от друго определения
в родителен падеж
3.1	der Rand des Hutes des Vaters
Второ, трето и т.н. определения в род.п. могат да зависят едно от друго. Не
би трябвало обаче да се поставят едно след друго повече от две, т.е. не: die Aner¬
kennung des Beschlusses des Ausschusses des Bundestages. Натрупването на опре¬
деления в род.п. може да се избягва чрез предложни конструкции: die Schilde¬
rung des Charakters der Personen in diesem Drama, der Rand von Vaters Hut вмес¬
то: der Rand des Hutes des Vaters. При невъзможност това да бъде избегнато се
избират различни членни форми или местоимения: die Schilderung des Charak¬
ters der Personen dieses Dramas.
Подредбата на две определения в род.п. едно след друго по принцип е въз¬
можно (die Anerkennung des Beschlusses des Ausschusses), но и тук би трябвало
да се търсят възможностите за различаване чрез членните форми и местоимени-
ята.
3.2	das Haus des Vaters meines Freundes / meines Freundes Vaters
Haus / das Haus meines Freundes Vaters
Поради необходимостта от точно разбиране не е обичайно дадено опреде¬
ление в род. п. да се поставя пред друго такова, от което то всъщност е зависимо:
Само: das Haus des Vaters meines Freundes. Hei die Tat seines Bruders Mörders /
seines Bruders Mörders Tat, a: die Tat des Mörders seines Bruders.
He: Monikas Schwesterchens Puppe, а (c предлог): die Puppe des Schwesterchens
von Monika.

349
Genitivobjekt
4	Genitivattribute verschiedener Art neben demselben
Bezugswort
Определения в родителен падеж, отнасящи се към
една и съща дума (определяемо)
Би трябвало да се избягват определения в род.п. от различен тип, отнасящи
се към едно и също определяемо и да не се изписва напр.: die Bilder des Museums
aller Art, защото родителният падеж за притежание (genitivus possessivus des
Museums) и този за вид / качество (genitivus qualitatis aller Art) са зависими от
определяемото Bilder. В някои случаи обаче един до друг стоят genitivus obiecti-
vus и genitivus qalitatis, което е напълно правилно, но тогава genitivus subiectivus
трябва да стои пред определяемото:
: Hei die Beobachtung des Vaters dieses Vorgangs, a: Vaters / seine Beobachtung die¬
ses Vorgangs. Hg: die Entdeckung Röntgens dieser Strahlen, ai.Röntgens Entdeckung
dieser Strahlen.
За заместваща конструкция на genitivus subiectivus често служи предложно съ¬
четание (die Entdeckung der Strahlen durch Röntgen).
Правилно е свързването на двете определения в род.п. в случаите: Schillers Ge¬
schichte des Dreißigjährigen Krieges, Goethes Gesang der Geister über den Was¬
. sem, тъй като заглавието се приема като цялост.
Също така: Goethes Gesang der Geister über den Wassern.
5	Verweise Препратки
Относно die Meldepflicht der Berufskrankheiten / die Pflicht zur Meldung der
Berufskrankheiten T Kompositum (8); към Beschreibung [der Maschine] und Ar¬
beitsweise der Maschine T Ellipse (3); към behördlicher Erlass /Erlass der Behörde
t Adjektiv (4.1); относно die Niederlage von Drusus und seinen /seiner Soldaten
T Präpositionalattribut; относно апостроф при имена в род.п. Т Apostroph (4).
Genitivobjekt: Допълнението в род.п. от¬
говаря на въпрос (wessen?): Wer nimmt
sich des Problems an? Er bedarfdringend
meiner Hilfe. Броят на глаголите c до¬
пълнение в род.п. е малък, а някои от
тях се свързват и с предложно допъл¬
нение: Ich erinnere mich des Vorfalls /
an den Vorfall nicht. T Objekt.

Genitiv-s
350
Genitiv-s / S-ът в родителен падеж
Поставяни често въпроси към s-ът в родителен падеж
Въпрос
Отговор
Как се казва: des Überflusses или des
Überfluss, des Busches или des Busch?
Точка(1)
Как се казва: des Gemütes или des Ge¬
müts, des Ertrages или des Ertrags?
Точка(2)
При формите за образуване на род.п. ед.ч. съществителни от м. и ср.р. (тези
от ж.р. нямат окончания) по силното склонение възникват трудности поради
факта, че не могат да се постановят общовалидни правила за употребата на окон¬
чанията -es и -S.
1. Устойчива употреба на окончанието -es или -5:
Пълната форма -es стои при съществителни, които завършват на съскащ
звук -s, -ß, -х, -z, -tz и (с някои изключения) на -sch и -st:
des Glases, des Überflusses, des Reflexes, des Gewürzes, des Sitzes; des Buches, des
Zwistes.
По-кратката форма на -s се поставя винаги при съществителни , завършва¬
щи на -еп, -ет, -el, -er:
des Wagens, des Lesens, des Atems, des Gürtels, des Lehrers
и в устойчиви съчетания като
tags darauf, von Rechts wegen, Manns genug.
По-кратката форма се употребява при названията на цветове и силно скло¬
нени названия на отделни езици, доколкото употребата им не е лишена от скло-
нитбени окончания (Т Unterlassung der Deklination [ 1.5]):
des Schweinfurter Grüns, des prächtigen Purpurrots; die auffällige Eigenart seines
umgangssprachlichen Deutschs.
2. Колеблива употреба на окончанието -es или -s:
Пълната форма -es особено при определението в род.п., стоящо пред опре-
деляемото, при едносрични и ударени в последната сричка немски съществи¬
телни се ползват с предпочитание (доколкото не завършват на съскащ звук; Т1):

351
Genitiv-s
des Gemütes, des Ertrages, des Leibes, des Tages [Hitze], dieses Mannes [Zögern].
При сложни съществителни със свързващо ги съществителни, завър¬
шващи на повече от една съгласна, за благозвучие се избира по-често форма¬
та с -es:
des Kriegsjahres, des Blutfreundes; des Feldes des Erfolges, des Kampfes; (но:1 des
Lärms, des Quarks, des Ulks.
Кратката форма s се предпочита при съществителни с неударена краеслов¬
на сричка; особено при сложни съществителни, когато те не завършват на със¬
каща съгласна или не съдържат свързващо s:
des Urteils, des Urlaubs, des Vortrags, des Abends, des Königs; des Domstrauchs,
des Nachtrags, des Herzogs, des Angebots, des Alltags, des Vormittags, des Lom¬
bards, des Niedergangs.
При съществителни, завършващи на гласна (дифтонг) или гласна+h, е зас¬
тъпена силно кратката форма с s:
des Schnees, des Sees, des Knies; des Uhus, des Mais, des Sofas, des Baus; des Flohs,
des Schuhs.
По стилистични или ритмични причини, обаче често не се обръща внима¬
ние на посочените съображения.
3.	Нерегламентирана употреба на генитивното -s:
Някои съществителни от женски род, участващи в неустойчиви съчетания,
имат -s в род.п. - противно на склонитбения образец, но по аналогия на подобни
съчетания със силно (на -s) скланяни съществителни от м. и ср.р. Те играят ро¬
лята на определяща съставка в сложната дума;
an Zahlungs statt (по аналогия на: an Kindes statt), von Obrigkeits wegen (по анало¬
гия на: von Amts / Rechts wegen).
Относно нерегламентираните форми (Groß)mutters / Tantes Geburtstag
T Verwandtschaftsbezeichnungen. В разговорния език s-формата понякога се из¬
ползва за всички падежи в ед.ч.; според езиковата норма тази употреба е недо¬
пустима;
das / dem / das Dings [da]; dieses / diesem / dieses Zeugs [da].

Genosse
352
4.	Особености:
Общо относно [недопустимото изпускане на генитивното -s Т Unterlassung
der Deklination (1.5;2). Относно генетивно -s или апостроф при имената Т Apos¬
troph (4), Т Personennamen (2.1.1; 2.2). Други препеатки: Т Fremdwort (3.3), Т ge¬
ographische Namen (1.1.2), Т Monatsnamen (1).
Genosse: Казва се какго Wir bedauern Ge¬
nossen Meiers Austritt aus der Partei, така
и Wir bedauern Genosse Meiers Austritt aus
der Partei. T Personennamen (2.2.2).
Genossenschafter / Genossenschaftler:
Общоупотребима е формата Genossen¬
schaftler. В Австрия се дава предпочи¬
тание на Genossenschafter Т -schafter /
-schaftler.
genug: 1. Позиция: genug стои не пред,
а след прилагателно име: Sie ist alt
genug. Man kann nicht vorsichtig genug
sein. Ein Kind kann nicht fröhlich genug
sein. При съществително може да стои
какго пред, така и след него: Es gibt
genug Brot или Es gibt Brot genug. Im
Urlaub hat man genug Freizeit или Im
Urlaub hat man Freizeit genug.
2.	Правопис: При следващ глагол
genug се пише разделно от него: Ich
habe jetzt genug (= достатъчно) getan.
Слято се пише само в остаряващия гла¬
гол genugtun в значенията “удовлетво¬
рявам” {Er soll mir genugtun) и “не прес¬
тавам да ...” (Sie konnte sich nicht ge¬
nugtun den Film zu loben). T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.3).
3.	Съгласуване: Относно Genug [Men¬
schen] waren dort versammelt (а не:
Genug [Menschen] war dort versammelt)
T Kongruenz (1.1.8).
Genus: Различават се три граматически
рода: мъжки, женски и среден. Свър¬
заният с всяко съществително род (срв.
изключенията по-долу) се посочва чрез
определителния му член: der Kopf, die
Nase, das Ohr. Трябва да се прави раз¬
лика между естествен (мъжки, женски
пол) и граматически род. Няма абсо¬
лютно съответствие между двата: der
Bruder, der Mann, der Sohn; die Schwes¬
ter, die Frau, die Tochter; но: das Weib,
das Fräulein, das Mädchen, die Wache.
При запазване на значението си някои
съществителни се отнасят към два (до¬
ри три) граматически рода: der /die Ab¬
scheu, das /der Barock, der/das Curry,
der / das / die Dschungel, der / das Jo¬
ghurt, der / das Liter, der / das Pflicht¬
teil, der / das Radar, der / die Salbei, der
/das Verhau, der /die Wulst и т.н.; при
други колебаещият се граматически
род е свързан с разлика в значението:
der / das Band, der / das Bauer и т.н.;
трета група съществителни, освен раз¬
ликата в определителния член, имат и
леко видоизменена форма [+ разлика в
значението]: der Akt / die Akte, die Ba¬
cke/der Backen и т.н. Относно особе¬
ностите във връзка с (граматическия)
род Т Fremdwort (2), Т Einzelbuchsta¬
ben, Т Flugzeugnamen (1), Т Schiffsna¬
men (1), Т Titel und Berufsbezeichnun¬
gen (1 и 3). Към Sie ist Helfer /Helferin
t Gleichstellung von Frauen und Män¬
nern in der Sprache, T Kongruenz (3).
Genuss: Относно Genuss der Pilze / von
Pilzen T von (4).
genussfähig: T -fähig.
Genus Verbi: При глагола се различават
два залога : деятелен Т Aktiv и страда-
телен Т Passiv.

353
geographische Namen
geographische Namen / Географски имена
Често поставяни въпроси към географските имена
Въпрос
Отговор
Как се казва: südlich Köln или südlich
Kölns?
Точка (1.1.1), имена на селища (2)
Коя е правилната форма: des Kongos
или des Kongo, des Sudans или des Su¬
dan!
Точка (1.2)
Кои географски имена се употребяват
с определителен член, кои не?
Точка (2.1)
Как се пишат Ulmer, Münchner, Schwei¬
zer?
Точка (3.1), Einwohnerbezeichnungen
auf -er (7)
Казва се Aachener или Aachen Erlan¬
ger или Erlangener?
Einwohnerbezeichnungen auf -er (1)
За по-подробна информация срв. Т Ortsnamen, Т Staatennamen.
1	Склонение
1.1	Географски имена, които е употребяват без определителен член
1.1.1	einschließlich Berlins / Berlin * südlich Kölns
1.1.2	Florenz’ Geschichte / Geschichte von Florenz / Florenzens Geschichte
1.2	Географски имена, c определителен член [и прилагателно]
1.3	Множественото число при имена на държави
2	Определителният член при географски имена
2.1	Имена на държави, области и селища
2.2	Имена на планини, реки, езера и морета
3	Правопис
3.1	С главна или с малка буква
3.2	Разделно, слято или полуслято (със съединителна чертица)
3.2.1	Nildelta ■ Poebene • Schneeeifel
3.2.2	Donau-Dampfschifffahrtsgesellschaft
3.2.3	Dortmund-Ems-Kanal • Rhein-Main-Flughafen
3.2.4	Wörther See / Wörthersee
3.2.5	Südafrika • Nordkorea
3.2.6	Spanisch-Guinea • Bayrischzell • Schwäbisch Hall
3.2.7	Sankt Gallen ■ Bad Ems • Stuttgart-Bad Cannstadt
3.2.8	Jaltaabkommen / Jalta-Abkommen • Mekongdelta / Mekong Delta •
Cookinsel / Cook-Insel
3.2.9	Berlin-Schöneberg • Hamburg-Altona
23.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

geographische Namen
354
3.2.10	Frankfurt-Stadt • Wiesbaden Süd
3.2.11	moskaufreundlich • pekinghörig
3.2.12	hallisch / hallesch • ffiedenauisch / ffiedenausch
3.3	Пренасяне
1	Deklination / Склонение
1.1	Ohne Artikel stehende geographische Namen
Географски имена, които се употребяват без определителен
член
Употребяваните без определителен член имена на страни и селища са от
среден род; в род.п. те получават окончание -s, в останалите падежи нямат окон¬
чания:
Preußens Porzellanmanufaktur, Deutschlands Verfassung; die Verhandlungen mit
Frankreich, das Gründungsmitglied der Vereinten Nationen ist.
1.1.1	einschließlich Berlins / Berlin * südlich Kölns: След предлози, указва¬
щи посоки, (спрямо селище и посоките на света) имената на селища и държави
получават окончанието -s за род.п.; само след einschließlich формата без оконча¬
ние е правилна:
einschließlich Berlins / Berlin, innerhalb Deutschlands, oberhalb Straßburgs, südlich
Kölns.
1.1.2	Florenz’ Geschichte / Geschichte von Florenz / Florenzens Geschichte:
При имена на държави или селища, които завършват на съскащ звук (s,ß, z, tz, je),
формата за род.п. най-често се отбягва, т.е. вместо образуваната с апостроф форма
(Paris ’ Museen, Florenz ’ Geschichte) се използва описание чрез von (die Museen
von Paris, die Geschichte von Florenz) или родовото название се поставя пред
името: die Museen der Stadt Paris, die Fabriken der Stadt Chemnitz. Формата за
род.п. c окончание -ens (Florenzens Paläste, Chemnitzern Fabriken) се счита за
остаряла.
1.2	Mit dem Artikel [und Adjektiv] stehende geographische Namen
Географски имена, които се употребяват с определителен
член [и прилагателно]
Употребяваните с определителен член географски имена, доколкото става
дума за такива от м. и ср.р., получават в род.п. най-често окончанието -s: des
Balkans, des Engadins, des Rheins, des Brockens; налице са обаче и форми без
окончание, особено при чужди имена: des InnsfsJ, des Rigifs], des KongofsJ, des
Sudan[s], des Jemen[s].

355
geographische Namen
При имена, които завършват на съскащ звук, едни се скланят, други не, а
трети се колебаят между двете групи: desHarzes, des Rieses; des Taunus; des Ei¬
sass / Elsasses.
Сложните думи със -see, -fluss, -ström, -bach, -berg, -gebirge, -wald и др. ви¬
наги се скланят: des Kochelsees, des Riesengebirges, des Schwarzwald[e]s.
В съчетанието определителен член + прилагателно + географско име s-ът в
род.п. в името е коректен: формата без окончание, особено при имена на сели¬
ща, е също коректна: die Länder des heutigen Europa[s], des zerstörten München fsj,
ein lebendiges Bild des modernen Holland[s].
1.3	Der Plural von Ländernamen / Множествено число при имена
на държави
В някои случаи се образува мн.ч. от имена на държави със или без s, когато
от някаква гледна точка държавата се счита за единство, разделено на две: die
beiden Amerika[s], die zwei Deutschland[s], Gespräche zwischen den beiden
Korea[sJ.
2	Der Artikel bei geographischen Namen
Определителният член при географски имена
2.1	Länder-, Gebiets- und Ortsnamen
Имена на държави, области и селища
Имената на държави, области и селища обикновено нямат определителен
член: Deutschland, Europa, Thüringen, Mannheim. Налице са обаче много изклю¬
чения. При това става дума не за политически формирани имена, а за имена,
изведени от географски области:
Съществителни в м.р.: der Peloponnes, der Balkan, der Sudan.
Съществителни от ж.р.: die Türkei, die Normandie, die Pikardie, die Bretagne, die
Riviera, die Dobrudscha, die Schweiz, die Pfalz, die Lausitz и др.
Съществителни от ср.р.: das Eisass, das Engadin, das Tessin и др.
C определителен член се употребяват географски имена, които съдържат
множественост в названието си или са сложни думи:
die USA, die Niederlande, die Azoren, die Alpen, die Bermudas; die Steiermark, die
Wetterau, das Vogtland.
Някои имена се употребяват със и без определителен член: {der} Iran, [der]
Irak, [der] Jemen. Съответно и употребата на in (геогр. име без определителен
член) и im (геогр. име с определителен член) е колеблива: in / im Jemen, im / in
Sudan. T Staatennamen (1.4).

geographische Namen
356
Определителният член се поставя освен това при употреба на името със
склонено прилагателно, определение в род.л. или друг вид определение: das schö¬
ne Thüringen, das ganze Deutschland (но: ganz Deutschland), das halbe Europa
(но: halb Europa), das Frankreich Ludwigs XIV., das Berlin von heute. Ако пред
името стои приложение, определителният член най-често се изпуска: Schloss
Wilhelmshöhe, Burg Stolzenfels, Kap Hoorn.
Имена на области, които обикновено имат определителен член, се употре¬
бяват без него в съчетание с друго име на област: das Rheinland, die Pfalz,, но:
Rheinland-Pfalz.
В местните говори извъннормативно се появява определителен член: ins Ti¬
rol, ins Österreich.
При изброяване, списъци и под. отпада необходимостта от определителен
член за географските имена, които в други случаи го носят:
Gewinner waren: Frankreich, Schweiz, Türkei. Fulda und Werra. Harz und Schwarz¬
wald.
2.2	Berg-, Fluss-, Seenamen / Имена на планини, реки, езера и
морета
Имената на върхове, планини, реки, езера и морета носят определителен член:
der Harz, das Rothaargebirge, der Rhein, die Nordsee, der Bodensee.
3	Rechtschreibung / Правопис
3.1	Groß- oder Kleinschreibung / C главна или c малка буква
Знаем, че производните от географски имена думи, завършващи на -er, се
пишат винаги с главна буква:
das Ulmer Münster, der Köln-Bonner Flughafen, das Wiener Schnitzel, die Frankfur¬
ter Verkehrsverhältnisse, die Schweizer Industrie, der Holländer Käse,
същото обаче не се отнася за тези на -isch, освен ако те не са вече съставка на
географско име:
das Rote Meer, die Hohen Tauern, der Bayerische Wald, die Holsteinische Schweiz.
(Ho:) böhmische Dörfer, chinesische Seide, westfälischer Schinken.
3.2	Getrennt- oder Zusammenschreibung oder Bindestrich
Разделно, слято или полуслято
3.2.1 Nildelta • Poebene * Schneeeifel: Сложните думи обикновено се пишат
слято. Според правилата на новия правопис писането е слято и в случаите на

357
geographische Namen
“среща” между три еднакви гласни; възможно е изписване и със свързваща чер¬
тица:
Nildelta, Rheinfall, Großglocknermassiv, Galapagoinseln
Нов правопис: Schneeeifel / (а също:) Schnee-Eifel, Hawaiiirisei (а също:) Hawaii¬
Insel.
3.2.2 Donau-DampfschifTfahrtsgesellschaft: C цел по-лесна четивност със¬
тавената от географско име и сложна основна дума комбинация се пише със
съединителна чертица: Donau-Dampfschifffahrtsgesellschaft, Mosel-Winzergenos¬
senschaft. При запазена четивност писането е слято: Weserbergland, Alpenvor¬
land.
3.2.3	Dortmund-Ems-Kanal * Rhein-Main-Flughafen: Поставят се съедини¬
телни чертици, когато определението на основната дума се състои от две или
повече географски имена: Dortmund-Ems-Kanal, Rhein-Main-Flughafen. “Малки
тирета” (дефиси) се поставят и при определение, състоящо се от няколко думи:
Kaiser-Franz-Joseph-Land, König-Christian-lX. -Land.
3.2.4	Wörther See / Wörthersee: Производните от географски имена на -er,
назоваващи географското положение, се пишат разделно: Tiroler Alpen, Schwei¬
zer Alpen, VierwaldstätterSee. Среща се и слято писане: Böhmerwald, Wienerwald.
Слятото писане е особено типично за Швейцария, откъдето идва и правописа на
Vierwaldstättersee и т.н.
3.2.5	Südafrika • Nordkorea: Сложни думи от несклонени прилагателни
(groß, klein, alt, яем и т.н.) или посоките на света и географски имена се пишат
слято:
Großbritanien, Kleinasien, Mittelafrika, Hinterindien, Oberammergau, Niederlahn¬
stein, Ostindien, Südafrika, Süddeutschland.
Сложни думи, които не са регистрирани институционално, често се пишат
със съединителна чертица: Groß-London, Alt-Heidelberg; това се отнася според
правилата на новия правопис и за производните им: Groß-Londoner, alt-heidel-
bergisch.
Изписването на имената на някои селища е институционално регламентира¬
но, макар и да не отговаря на споменатите правила: Groß-Garau, Neuwied, Groß
Röschen.
3.2.6	Spanisch-Guinea * Bayrischzell • Schwäbisch Hall: Съединителната чер¬
тица се пише при сложни думи от несклонени прилагателни на -isch, производ¬
ни от имена на селища, области и народности, и географски имена: Spanisch-

geographische Namen
358
Guinea, Britisch-Kolumbien, Französisch-Indochina и т.н. (И тук институциона-
лизираното изписване търпи отклонения: Bayrischzell, Bergisch Gladbach, Schwä¬
bisch Hall.)
3.2.7	Sankt Gallen ■ Bad Ems * Stuttgart-Bad Cannstatt: Думите Sankt и Bad
се пишат най-често разделно и без съединителна чертица: Sankt /St. Gallen, Bad
Ems. Според правилата на новия правопис в производните се поставя съедини¬
телна чертица:sankt/st.-gallisch, Sankt/St.-Galler; Bad-Emser. Производните на
-er могат да се пишат и без нея: St. Galler, Bad Emser. При свързване с друго име
на селище “малкото тире” се слага между двете имена: Stuttgart-Bad Cannstatt.
3.2.8	Jaltaabkommen / Jalta-Abkomen * Mekongdelta / Mekong-Delta *
Cookinsel / Cook-Insel: C цел да изпъкне географското название в сложни думи
се поставя съединителна чертица, но е възможно и слятото изписване: Jalta¬
Abkommen /Jaltaabkommen, Mekong-Delta/Mekongdelta.
В сложни думи с лично име като определение важи същото правило: Cook¬
Insel / Cookinsel. В някои сложни съществителни се е наложил единият от начи¬
ните на писане, напр. Beringmeer, Magellanstraße.
3.2.9	Berlin-Schönberg • Hamburg-Altona: Сложното географско название
се пише със съединителна чертица; същото се отнася и за производните му:
Berlin-Schöneberg; Hamburg-Altona; Rheinland-Pfalz; Hessen-Nassau; Schleswig¬
Holstein; schleswig-holsteinisch.
3.2.10	Frankfurt -Stadt • Wiesbaden Süd: Съединителната чертица може да
се поставя при определения, стоящи след определяемото: Frankfurt-Stadt, Frank¬
furt-Land, Frankfurt-Stadt und Land, но също и: Wiesbaden Süd, Mannheim Stadt¬
mitte.
3.2.11	moskaufreundlich • pekinghörig: Съчетанието от географско назва¬
ние + прилагателно се пише слято: moskaufreundlich, pekinghörig, washington¬
treu. С цел обаче името да изпъкне може да се употреби и съединителната черти¬
ца: Moskau-freundlich, Peking-hörig, Washington-treu.
3.2.12	haitisch / hallesch * friedenauisch / friedenausch: T Ortsnamen (3).
3.3	Worttrennung / Пренасяне
Географските имена се пренасят по общите правила (Т Wortrennung).

359
Geruch- / Geruchs¬
gepaart: Относно Pflege der Pflanzenwelt
[>] gepaart mit Schädlingsbekämpfung [,]
macht... (не: machen) ... T Kongruenz
(1.1.6).
Gepard: 1. Склонение: Родителният па¬
деж e des Gepards (а не: des Geparden),
дателен и винителен dem, den Gepard
(а не: dem, den Geparden).
2. Произношение: Според речевата
норма ударението пада на първата
сричка: [’ge:part], в местните говори
обаче - на втората [ge'part].
gerade: Разделно от следващ глагол се
пише gerade като наречие за време: ich
habe mich gerade (= току-що) gesetzt.
Според новия правопис в значение
“прав, неизкривен; изправен”, където
gerade може да се степенува и разши¬
рява, - разделно от следващ глагол: et¬
was [ganz] gerade biegen, richten, stel¬
len; sich [ganz] gerade halten; noch ge¬
rader sitzen, stehen [als vorher]. Както
досега изписването е слято, когато ge¬
rade не може да се степенува и разши¬
рява: etwas geradebiegen (= поставям в
ред),flir etwas geradestehen (= поемам
последиците от...). Т Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.3).
Gerade: C определителния член Gerade
се скланя само слабо (като прилагател¬
но). Род.п. der Geraden, мн.ч.: die Ge¬
raden. Без член (в съчетание с числи-
телно бройно напр.) в мн.ч. се среща и
силното склонение: zwei Geraden / Ge¬
rade. t substantiviertes Adjektiv (2.2.1).
geradewegs / geradenwegs / geradeswegs:
Употребими са и трите форми; gerades¬
wegs е по-стара форма, в която се е за¬
пазило силното склонение пред същес-
тивтелно без член. Т Adjektiv (1.1.1).
geradezu: in geradezu infamer Weise /
geradezu in infamer Weise: Ако geradezu
стои след предлога in, тогава то пояс¬
нява прилагателното. Ако стои в нача¬
лото на предложна група, то пояснява
цялата група. Т Adverb (4).
geraten: Казва се както Vor Wut geriet ich
außer mich, така и außer mir. T außer.
Geratewohl: Казва се aufs Geratewohl (от
повелителното наклонение gerat [е]
wohl!), а не: aufs Geradewohl!
gerechnet: Употребяваните като наречия
grob gerechnet, hoch gerechnet, rund ge¬
rechnet се употребяват със и без запе¬
тая в изречение: Das sind[,] grob/hoch
/ rund gerechnet [,] 60% der Wähler.
T Komma (4.2), t zweites Partizip (2.5).
gering: 1. C малка буква се пише прила¬
гателното: eine geringe Höhe, ein gerin¬
ger Hirsch (в речта на ловджиите) и т.н.
С главна буква се пише субстантиви-
раното прилагателноМмсй der Gerings¬
te hat Anspruch darauf. Es war kein Ge¬
ringerer als ... Etwas Geringeres konn¬
test du nicht mehr anbieten. Sie beachtet
auch das Geringste. Man muss auch im
Geringsten treu sein. Es ist das Gerings¬
te, was sie tun kann. Според новия пра¬
вопис следователно също и: ein Gerin¬
ges tun. Das geht dich nicht das Geringste
an. Die Preise wurden um ein Geringes
erhöht. Ich denke nicht im Geringsten
daran. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
2. Gering се пише разделно от следващ
глагол, когато може да се степенува или
разширява: [Sehr] gering geschätzt [,]
kostet es zehn Mark. Man soll das nicht
gering[er] schätzen [, als es ist]. Sie wur¬
de [allzu] gering geachtet.
gernfe]: 1. Формите за сравнение на на¬
речието gern са lieber, am liebsten.
t Vergleichsformen (5).
2.	gerne и gern: По-кратката форма си
пробива по-бързо път.
3.	Т Apostroph (2.2).
Gernegroß: Формата за мн.ч. е die Ger¬
negroße.
Geruch- / Geruchs-: Сложните думи с
Geruch като определяща съставка - с

Gerundiv
360
изключение на geruchlos, Geruchlosig¬
keit и geruchtilgend - се употребяват със
свързващо S." Geruchsorgan, Geruchs¬
sinn, Geruchsvermögen. Двете възмож¬
ности са налице при geruchfrei / ge¬
ruchsfrei. t Fugen-s.
Gerundiv: Под герундив (съотв. Gerun-
divum) се разбират форми, образувани
от деятелното причастие (партицип1)
+ zu: Das ist ein zu billigender Schritt.
Das Finanzamt erfasst alle zu veranla¬
genden Personen. Тези форми назова¬
ват началото на действие и изказват в
пасивно значение неговата възможност
или необходимост: Dieser Schritt kann
/ muss gebilligt werden. Diese Personen
können / müssen veranlagt werden. Ге¬
рундив образуват само личните глаго¬
ли* Флектирането му се покрива с това
на деятелното причастие във функция
на определение. Относно случаи като
der zu Versichernde, der Aufzunehmende
T zu (5).
gesagt: offen gesagt, wie gesagt - често
употребявани като наречия, устойчиво
вмъквани в изречението - стоят със и
без запетая в изречението: Das ist [,]
offen gesagt [,] Betrug. Wie gesagt [,]
habe ich keine Zeit. T Komma (4.2),
t zweites Partiyip (2.5).
gesalzen / gesalzt: Съществуват и двете
причастни форми. По-рядко употреби-
мата е gesalzt, а и именно тя не се из¬
ползва в преносно значение: gesalzenes
/ (рядко:) gesalztes Fleisch. Sie gab mir
eine gesalzene Ohrfeige. Die Preise wa¬
ren gesalzen.
gesandt / gesendet: t senden.
Gesandte, der и die: 1. oben gennanntem
Gesandten / Gesandtem * ihm als Ge¬
sandten / Gesandtem: Gesandte се скла¬
ня като атрибутивно (употребено) при¬
лагателно Т Adjektiv (1): ein Gesandter,
der Gesandte, zwei Gesandte, die Ge¬
sandten и t.h. В род.п. мн.ч. след сил¬
но склонено прилагателно следва пак
силното склонение: die Entführung
deutscher Gesandter (остар.: Gesandten).
Изключения и колебание има при дат.п.
ед.ч.: а) след силно склонено прилага¬
телно следва слабото склонение: Oben
genanntem Gesandten (остар.: Gesand¬
tem) ist der Orden verliehen worden, б) в
прилижението се явява и силното, и
слабото склонение: Ihmals Gesandten...
и Ihm als Gesandtem... T substantivier¬
tes Adjektiv (2.1.3).
2. einige Gesandte • alle Gesandten * sol¬
che Gesandtefn]: Относно склонение¬
то на Gesandte след alle, beide, einige и
t.h. T all- и t.h.
Gesang- / Gesangs-: Сложните думи c
Gesang като определяща съставка
обикновено са без съединително s: ge¬
sangartig, Gesangbuch, Gesanglehrerin,
Gesangstück, Gesangstmde, Gesangver¬
ein. Изключението e Gesangskunst. B
Австрия има отклоняване от това пра¬
вило, свързващото -5 стои много чес¬
то: Gesangsbuch, Gesangsstunde, Ge¬
sangsverein. Т Fugen-s.
Geschädigte, der и die: 1. oben genann¬
tem Geschädigten / Geschädigtem * ihr
als Geschädigten / Geschädigter: Ge¬
schädigte се скланя като атрибутивно
(употребено) прилагателно Т Adjektiv
(1.1): ein Geschädigter, zwei Geschädig¬
te, die Geschädigten и т.н. В род.п. мн,ч.
след силно склонено прилагателно
следва силното склонение: die Forde¬
rungen oben genannter Geschädigter (ос¬
тар.: Geschädigten). Изключения и ко¬
лебание настъпват в дат.п. ед.ч.: а) сла¬
бо склонение след силно склонено при¬
лагателно: Oben genanntem Geschädig¬
ten (остар.: Geschädigtem) wurde zuer¬
kannt ... б) в приложението се явява и
силното, и слабото склонение: Ihm als
Geschädigten... и Ihm als Geschädigtem;
... Ihr als Geschädigten и Ihr als Geschä¬

361
Geschmack / Geschmacks-
digter ... T substantiviertes Adjektiv
(2.1.3).
2.	einige Geschädigte ■ alle Geschädig¬
ten: Относно склонението на Geschä¬
digte след alle, beide, einige и т.н. t all-
и т.н.
3.	Groß- oder Kleinschreibung: T Ange¬
klagte (1).
geschaffen / geschafft: T schaffen (2).
geschäftig / geschäftlich: Прилагателно¬
то geschäftig означава “деен; усърден”:
geschäftliches Treiben; geschäftig sein.
Ich gab mich sehr geschäftig. В смисъл
“по търговски; служебно” се употребя¬
ва geschäftlich: eine geschäftliche Mie¬
ne; geschäftlich unterwegs sein. Sie hat
geschäftlich hier zu tun. T -ig / -isch / -
lieh (1).
Geschäftanzeigen: t Anzeigen.
Geschäftsanzeigen: t Anzeigen.
Geschäftsbrief: T Brief.
Geschäftsinhaberin modischer Artikel:
t Kompositum (8).
Geschäftsmann: Множественото число
обикновено e die Geschäftsleute, по-
рядко die Geschäftsmänner, t Mann (2).
geschehen: Формата за 3. л. ед. ч. изяв.
накл. сег. вр. е: es geschieht. Т e/i-Wech¬
sel.
gescheint / geschienen: T scheinen.
Geschichts- / Geschichten-: Сложните ду¬
ми c Geschichte като определяща със¬
тавка се пишат с -еп-, когато Geschich¬
te носи значението “разказ”: Geschich¬
tenerzähler, Geschichtenbuch (= книга,
съдържаща разкази). Формата със
свързващо s се отнася до произведение
за исторически събития. Към тази гру¬
па спадат Geschichtsbuch Geschichtsauf¬
fassung, Geschichtsforschung, Ge¬
Schichtskunde, Geschichtsschreibung,
Geschichtsunterricht, Geschichtswissen¬
schaft и др. Употребата без свързващо¬
то s (Geschichtbuch, Geschichtschrei¬
bung) е остаряла. Т Fugen-s. •
Geschichtsschreiber Karls des Großen:
t Kompositum (8).
geschieden: t geboren (2, 3).
geschienen / gescheint: t scheinen.
Geschirrreiniger: При “среща” на три ед¬
накви съгласни според новия правопис
се пишат и трите (г-а). Geschirr + Rei¬
niger = Geschirrreiniger. За по-добра че-
тивност се поставя съединителна чер¬
тица: Geschirr-Reiniger. Т Zusammen¬
treffen dreier gleicher Buchstaben.
Geschlecht: t Genus.
Geschlecht der Fremdwörter: t Fremd¬
wort (2).
-geschlechtig / -geschlechtlich: Двете про¬
изводни на Geschlecht имат различно
значение. Формата -geschlechtig, коя¬
то не съществува самостоятелно, озна¬
чава “имайки пол” и се среща често в
професионално специализираната реч
на биологията: zweigeschlechtig, ge¬
trenntgeschlechtig, andersgeschlechtig.
Формата geschlechtlich е самостоятел¬
но прилагателно и означава “относно
пола, сексуален”: geschlechtliche Liebe.
Тя е основна дума, напр. в gleichge¬
schlechtlich “хомосексуален”. В речта
често не се прави разлика между двете
образувания.
Geschlechtsteil: Думата се употребява
най-често в мн.ч.: die Geschlechtsteile.
В ед.ч. формите са: das (ш der) Ge¬
schlechtsteil.
Geschlechtswort: t Artikel.
geschleift / geschliffen: t schleifen.
Geschmack: Нормативната форма за
мн.ч. e die Geschmäcke. В разговорна¬
та реч шеговито -die Geschmäcker: Die
Geschmäcker sind verschieden.
Geschmack / Geschmacks-: Сложните ду¬
ми c Geschmack се употребяват със и
без свързващо s. Постоянно - без свър¬
зващо s: geschmacklos, Geschmacklosig¬
keit и geschmackvoll. Със свързващо s:
Geschmacksrichtung, Geschmacksverir¬

geschmeichelt
362
rung. При Geschmackfsjsache и Gesch¬
mackssinn свързващото s не е задъл¬
жително. Относно geschmackbildend
T Fugen-s (3,4).
geschmeichelt: Употребата на geschmei¬
chelt в примери като ein geschmeichel¬
tes Bild, sich geschmeichelt fühlen ce
свежда до остарялата преходна упот¬
реба на schmeicheln. Т zweites Partizip
(2.2).
geschmolzen oder geschmelzt: T schmel¬
zen (1).
Geschoß / Geschoss: Произношението e
колебливо. При кратко [o] изписване¬
то е с двойно s: Geschoss. В южнонем-
ския, Австрия и Швейцария, където
произношението е с дълго [о:], изпис¬
ването е с ‘ес-цет’: Geschoß.
-geschossig: Относно ein geschossiges /
dreigeschossiges Haus T Stock.
geschweige: 1. geschweige [denn] “камо
ли” се употребява във функцията “под¬
силване” след твърдение, съдържащо
отрицание или резерва* Ich habe sie
nicht sehen, geschweige [denn] sprechen
können. Er kann kaum gehen, geschwei¬
ge denn laufen.
2.	Според правилата на новия право¬
пис в съчетанията geschweige denn dass
и geschweige dass не е нужно да се пос¬
тавя запетая: Ich glaube nicht einmal,
dass sie anruft, geschweige denn [,] dass
sie vorbeikommt. Ich glaube nicht einmal,
dass sie anruft, geschweige [,] dass sie
vorbeikommt. Запетаята не е нужна и
при geschweige denn: Diese Leute kön¬
nen ja nicht einmal eine diplomatische
Note schreiben, geschweige denn eine
Provinz verwalten (Sieburg).
geschwellt / geschwollen: t schwellen.
Geschwister: Думата се употребява пре¬
димно в ми.ч.: die Geschwister “деца [от
мъжки и женски пол] С едни и същи
родители”. Единственото число das
Geschwister е “момче или момиче от
[съвокупността] братя и сестри”,
geschworen: geschworen “убеден” е са¬
мостоятелна, изолирана от глагола
schwören дума, която не бива да се
отъждествява с миналото причастие
geschworen. От това произтича и атри-
бутивната му употреба: ein geschwore¬
ner Feind des Alkohols. T zweites Parti¬
zip (2.2).
Geschwulst: Съществителното е от ж.р.
die Geschwulst, но е възможна и форма
от ср.р. das Geschwulst.
gesehen: Съчетанието so gesehen, упот¬
ребявано като наречие, се употребява
със и без запетая в изречението: So ge¬
sehen [,] hat sie eigentlich ganz vernünf¬
tig reagiert, t Komma (4.2), T zweites
Partizip (2.5).
Gesell / Geselle: По-употребима е фор¬
мата Geselle за именителен падеж, ко¬
ято носи значенията “момче; юначе” и
“калфа”. Т Substantiv (2.3).
gesendet / gesandt: Т senden,
gesetzt: 1. В съчетанието gesetzt den Fall
може да се употреби само винителен
падеж, а не именителен: Gesetzt den
Fall (а не: der) Fall, es machte mir je¬
mand den Angebot ...
2. След gesetzt [den Fall] не е нужно да
се поставя запетая според новия пра¬
вопис: Gesetzt [,] dass er kommt, wie
wollen wir uns dann verhalten? Wann
brechen wir auf, gesetzt den Fall [,] dass
sich der Nebel auflöst? Gesetzt den Fall
[,J dieses Buch ist vergriffen, dam schen¬
ken wir ihr eine Reproduktion.
Gesicht: В значенията “лице; физиономия;
характерни белези” - множественото
число е die Gesichter; в смисъл “визия;
видение” - die Gesichte.
gesinnt: 1. Правопис: Причастието ge¬
sinnt по правило се изписва разделно
от предхождащо го прилагателно или
наречие: anders gesinnt, christlich ge¬
sinnt, gleich gesinnt, gut / freundlich /

363
getrauen, sich
schlecht / übel gesinnt. Срв. обаче
T wohlgesinnt, t Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (3.1.2).
2.	gesinnt / gesonnen: Не бива да се бър¬
кат двете причастия: gesinnt означава
“с определени възгледи”: Ein gleich
gesinnter, übel gesinnter (а не: gleich
gesonnener) Mensch. Er ist mit treu ge¬
sinnt (а не: treu gesonnen). Er ist gut ge¬
sinnt (а не: gut gesonnen). От своя стра¬
на gesonnen “c добрата воля; желаей¬
ки” се свързва със sein (gesonnen sein
“желая; съгласен съм”): Ich bin nicht
gesonnen (грешно: gesinnt) das zu tun.
gespalten / gespaltet: T spalten,
gespenstig / gespenstisch: Двете форми
са c еднакво значение; формата на -ig
вече е по-слабо употребима: ein ge¬
spenstiger Nebelfaden (Musil). Gespens¬
tische Sache, wie? (Langgässer). T -ig / -
isch / -lieh (3).
gespreizt: T Vergleichsformen (2.3).
-gestalt / gestehet: gestalt е стара причас-
тна форма на stellen, употребявана ка¬
то прилагателно, и означава “от опре¬
делено естество; такъв”; запазена е в
прилагателните Wohlgestalt, missgestalt,
ungestalt, schöngestalt и др. Паралелно
се образуват прилагателни от причас-
тната форма на gestalten: wohlgestaltet,
missgestaltet, schön gestaltet и др. При
словообразуване двете форми се отли¬
чават предвид следното: думите с -ge¬
stalt означават “създаден и израсъл по
природа такъв”, а тези с gestaltet - “съз¬
даден от човешка ръка”,
gestanden: Смисълът на думата е “опи¬
тен, изпитан” и не се прави връзка с
stehen. Може да стои атрибутивно: Sie
ist eine gestandene Unternehmerin.
gestehen: Конюнктив 2 e gestände, по-
рядко gestünde, ако въобще се употре¬
бява.
Gesteinsblock: Множествено число - rf/'e
Gesteinsblöcke, Т Block.
gestern: В разказ или изложение в Präte¬
ritum наречието gestern може да създа¬
де неправилно съотнасяне във време¬
то: Sie kamen zu dem Lager, das die Ex¬
pedition am Vortag / am Tag vorher (a
не: gestern) verlassen hatte.
gestreift: За разделното изписване на
schwarzм т.н. + gestreift T blau (2).
gesucht: T Vergleichsformen (2.3).
gesund: 1. Преглас: Сравнителната и
превъзходната степен на gesund се об¬
разуват със и без преглас: gesünder /
gesunder и gesündeste / gesundeste. По-
често се употребяват формите с прег¬
лас. Т Vergleichsformen (2.1).
2.	Правопис: а) gesund се пише слято
със следващ глагол, когато не може да
се разширява или степенува: Er hat sich
daran gesundgemacht (= спечели мно¬
го от това; разг.). Sie wird sich daran
gesundstoßen (= ще спечели много от
това; разг.). По hobomv: Sie wurde ge¬
sundgeschrieben. Писането е разделно
при възможност за разширяване или
степенуване: Er hat den Kranken wieder
[ganz] gesund gepflegt/gesund gemacht.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2). б) Според новия правопис das
Gesündeste се пише c главна буква и в
смисъла “най-много здраве”: Es ist das
Gesündeste, jeden Tag zu schwimmen.
getagt: Миналото причастие на непре¬
ходния глагол tagen, образуващ пер-
фект с haben, не може да се употребя¬
ва атрибутивно (като определение).
Неправилно е следователно: Die im
April getagte Versammlung beschloss die¬
se Mitglieder auszuschließen. Правилно¬
то e: Die Versammlung, die im April tag¬
te / getagt hat, beschloss ... T zweites
Partizip (2.2).
getrauen, sich: Възвратният глагол sich
getrauen се свързва c винителен падеж.
Свързването c дат.п. е правилно, но се
използва рядко: Ich getraue mich /(ряд-

Getrennt- oder Zusammenschreibung
364
ko:) mir das zu tun. Дателен падеж на
възвратното местоимение се употребя¬
ва, когато от sich getrauen зависи пря-
кото допълнение (винителния падеж за
предмета!: Ich getraue mir (а не: mich1
diesen Schritt leider doch nicht.
Getrennt- oder Zusammenschreibung
Слято или разделно писане
Често задавани въпроси към слятото или разделно писане
Въпрос
Отговор
Как се пишат zusammenzuarbeiten, tot¬
zuschießen, Rad zu fahren?
Инфинитив (8)
Как се пише getrennt schreiben, verlo¬
ren gehen, gefangen nehmen?
Точка (1.2)
Защо schönfärben се пише слято, а
leicht fallen и heilig sprechen разделно?
Точки (1.2.1), (1.2.3)
Защо zusammenbauen се пише слято, а
zusammen sein разделно?
Точка (1.2.1), (1.2.3)
Защо bergsteigen се пише слято, а Rad
fahren разделно?
Точка (2.1)
Защо wohnungssuchend, freudestrahlend
се пишат както и преди слято, а Laub
tragend разделно?
Точка (3.1.1)
Как се пишат сега weich gekocht, schwer
verletzt, dicht besiedelt?
Точка (3.1.2)
Много сложни думи (Т Kompositum) в историята на нашия език са възник¬
нали чрез сливането на отделни думи. В особено голяма степен това е станало с
наречията и глаголите:
dahin, sofort, obenan, gegenüber, teilnehmen, feststeilen, Übereinkommen.
Това сливане е вървяло паралелно с развитието на нова функция или ново
понятие. В повечето случаи сложната дума започва свой живот като самостоя¬
телна:
so lange - solange, gut schreiben - gutschreiben.

365
Getrennt- oder Zusammenschreibung
Разпространената и днес тенденция за слято писане на много употребими
съчетания отговаря на един от законите на словообразуването в немски език. Но
именно това схващане не бива да води до сляпо подражание на налични образ¬
ци; нормалният случай е разделното писане на думи.
Няма общовалидни правила за всички случаи на слятото или разделно писа¬
не; новата уредба на правописа често оставя място за интерпретиране. В някои
случаи известна ориентация дава ударението: удареният първи член на съчета¬
ние показва слято писане, а силният тон и върху двата члена - разделно. Ударе¬
нието обаче не винаги е еднозначно. То помага в случаи като
zusammenbauen - zusammen bauen (Т 1.3), gutschreiben - gut schreiben (t 1.2.1).
Помага обаче слабо или съвсем не - в случаи като:
kopfrechnen - Auto fahren (Т 2.1), vonnöten sein - von Belang sein (T 2.2.3).
Трябва да се отличават следните случаи:
1	Съчетание с глагол като втори член
1.1	Глагол + глагол
1.2	Прилагателно или причастие + глагол
1.2.1	Възможност за степенуване и разширяване
1.2.2	Поредица от аналогично образувани думи
1.2.3	Определени прилагателни се пишат разделно от глагола
1.3	Просто наречие + глагол
1.4	Сложно наречие + глагол (dahinfliegen - dahin fliegen)
1.5	Съчетание със sein и haben {da sein, zusammen sein, inne sein, aufha¬
ben)
1.6	Спретната глаголна форма в началото на изречение {Fest steht, dass...)
2	Съчетание със съществително
2.1	Съществително + глагол Bergsteigen - Auto fahren)
2.2	Предлог + съществително {in Kraft, infrage, beiseite)
2.3	Съществителни в други адвербиални съчетания
3	Съчетания с прилагателно или причастие като втори член
3.1	Вторият член е причастие
3.1.1	Съществително + причастие {Laub tragend, teilnehmend)
3.1.2	Прилагателно + причастие {hell leuchtend, weich gekocht)
3.1.3	Наречие + причастие {oben erwähnt, dabeistehend)
3.2	Вторият член на съчетанието е прилагателно
4	Атрибутивно съчетаване или сливане?
4.1	Числително + съществително
4.2	Съществително + прилагателно като название за мярка или количес¬
тво

Getrennt- oder Zusammenschreibung
366
4.3	Атрибуирани прилагателни или наречия като съюзи
4.4	Разделно писане при граматическа промяна
5	Препратки
1	Verbindungen mit einem Verb als zweitem Glied
Съчетание c глагол като втори член
Принципът, че дадено съчетание се пише слято при възникване на ново по¬
нятие, според новия правопис е вече невалиден.
1.1	Verb + Verb / Глагол + глагол
Премахва се разликата от вида на sitzen bleiben (= оставам седнал) и Sitzen¬
bleiben (= не бивам преместен; оставам [да повтарям същия клас]). Съчетанието
глагол + глагол се пише разделно във всички случаи: liegen bleiben, stehen blei¬
ben, liegen lassen; kennen lernen, spazieren gehen /fahren / reiten.
1.2	Adjektiv oder Partizip + Verb / Прилагателно или причастие +
глагол
Съчетанията от причастие и глагол се пишат във всички случаи разделно:
rasend werden, gefangen nehmen, getrennt schreiben, verloren gehen.
При съчетание прилагателно + глагол е важно да се разбере, дали първият
член конкретизира глагола (действието само за себе си) или е самостоятелна
част на изречението (Т Umstandsbestimmung). Съвсем рядко са глаголите, които
са неразделими: langweilen, frohlocken.
Прилагателното се разглежда като конкретизираща част в следните случаи:
-	то вече не е самостоятелна дума или не се употребява в автентичното си
значение, напр. weismachen, irreführen, fehlschlagen, feilbieten;
-	то модифицира протичането на действието, изразено чрез глагола, напр.
festbinden “завързвам”, hochheben “повдигам”.
Обратното - в примерите
fest glauben = Er glaubt fest an die Wiederaufnahme seines Prozesses.
hoch fliegen = Der Adler ist hoch [über dem See] geflogen. (Ho: Der Adler ist hoch¬
geflogen [ = emporgeflogen; “отлетя високо”])
прилагателното е обстоятелствено пояснение за начин (въпрос: wie?).
Между тези две възможности, които могат да се разпознават по ударението,
лежи зоната на прехода, където е трудно да се отличи прилагателното като ед¬
нозначна конкретизираща част на глагола или обстоятелствено пояснение за на¬
чин. Прилагателно, отнасящо се към обекта (прякото допълнение), лесно става

367
Getrennt- oder Zusammenschreibung
зависимо от сказуемото (предиката) и така получава характеристиката на кон¬
кретизираща глаголна част.
Нека изясним това чрез пример: между изреченията£)/е Mutter lässt das Fens¬
ter offen и Der Jäger schießt den Hasen tot няма разлика по отношение на синтак¬
сиса. Двете изречения изказват деятелност с поясняване на начина, а резултатът
от действието може да се схване в еднакъв смисъл: Das Fenster ist offen. Der
Hase ist tot. В първия случай обаче писането е разделно (offen lassen), а във вто¬
рия - слято (totschießen).
Ако тези примери се сравнят с големия брой съчетания от прилагателно + гла¬
гол, то се явяват три възможности, които обаче съдържат противоречиви моменти:
1.2.1 Възможности за сравнение и разширяване: Вече не важи бившето
основно правило, че в преносното значение писането е слято. Слятото или раз¬
делно писане зависи по-скоро от това, дали прилагателното (в съчетание прила¬
гателно + глагол) може или не може да се степенува или разширява с конкрети¬
зиращо определение - с изключение обаче на nicht. Ако степенуване или разши¬
ряване са възможни, то прилагателното е самостоятелна част на изречението (=
обстоятелство за начин) и писането е разделно. Ако степенуването или разши¬
ряването са невъзможни, тогава прилагателното е чиста конкретизираща част от
глагола; писането е слято. При това преносното или конкретно значение не иг¬
раят роля. Така можем да напишем разделно и в двата случая das Fenster offen
flassen и die Frage offen lassen; можем и да разширим das Fenster weit offen las¬
sen, eine Frage völlig offen lassen. При totschießen е невъзможно степенуване на
tot, както и разширяване, поради което се пише слято.
И така слято се пишат при:
kaltstellen “обезвреждам; отнемем влияние”, schöntun “подмазвам се”, gutschrei¬
ben (търг. за:) “минавам нкм нщ по сметка”, stilllegen,
а разделно при:
leicht fallen “сторвам нщ без усилие”, schwer fallen, fein machen, glatt rühren, of¬
fen lassen, sauber halten, frisch halten и т.н.
Има няколко глаголни съчетания, при които сравнителната степен е засти¬
нала, от което произтича и разделното им писане* напр. näher liegen, (jemandem)
näher stehen / treten; kürzer treten; sich besser stellen.
Някои глаголи са производни от сложни съществителни и писането им е
слято, макар и прилагателното да се отделя като делима представка; то обаче не
може да се скланя или разширява:
kurzschließen (от: Kurzschluss), hochstapeln (от: Hochstapler), langlaufen (от:
[Skilanglauf), Schwarzarbeiten (от: Schwarzarbeit).

Getrennt- oder Zusammenschreibung
368
Има обаче и случаи, в които разделното или слято писане е с различно зна¬
чение:
Sie soll dafür geradestehen да поеме последствията” - sie soll [völlig] gerade
stehen, noch gerader stehen да стои изправена”.
1.2.2	Поредица от аналогично образувани думи: Подобно на споменатия
глагол totschießen се образуват редица други думи със значение “убивам”:
totschlagen, -stechen, -drücken, -machen; (преносно:) sich totlachen, etwas totschwei¬
gen и др.
По аналогия на tot sein (въпрос: wie?) се третират съчетанията
tot wirken, sich tot stellen, tot umfallen и др.
Подобна поредица образува прилагателното bereit. Докато etwas bereitlegen,
-stellen, -machen са образувани по образеца на слятото писане при невъзмож¬
ност за скланяне и разширяване, разделното писане в sich bereit erklären, sich
bereit finden е по образеца на bereit sein.
1.2.3	Определени прилагателни се пишат разделно от глагола. Такива са
прилагателните, завършващи на -ig, -lieh, -isch, т.е.:
fertig bringen, heilig sprechen, müßig gehen, ruhig stellen; logisch denken, spöttisch
reden; deutlich machen, heimlich tun.
Следователно при съчетанията от прилагателно + глагол от една страна се
използва групата на съчетания, които по начало се пишат разделно въз основа на
словообразуването си, от друга - групата, в която критерий за слято или раздел¬
но писане е възможността / невъзможността за степенуване и разширяване. Ако
в отделен случай не може да се вземе решение по отношение на посочените
критерии, е коректно и слятото, и разделното писане. С основание обаче може
да се твърди, че според новия правопис се пише по-често разделно.
1.3	Einfaches Adverb + Verb / Просто наречие + глагол
(dableiben - da bleiben)
Тук става дума най-вече за сложни думи, при които наречието определя про¬
тичането на действието, назовано от глагола. Има съставени глаголи с делима и
неделима съставка (Т Verb[2]). В някои случаи обаче наречието може да бъде
самостоятелна част на изречението (обстоятелствено пояснение). Слятото и раз¬
делно писане вървят паралелно. Ударението също помага:

369
Getrennt- oder Zusammenschreibung
Du sollst da bleiben (= оставаш там), но: Du sollst dableiben (= не си тръгваш).
Diese Sandburg haben die Kinder zusammen gebaut. (= ... построиха заедно). Sie
hat das Möbelstück bereits zusammengebaut (= ... сглоби). Wir müssen den Arzt
wieder holen (=... да доведем отново), но: Wir wollen uns das Buch wiederholen (=
да [си] върнем ...) и: Wir wollen die Vokabeln wiederholen (= ... да преговорим).
Писането е разделно и юогато две самостоятелни наречия се свързват в еолята
на обстоятелствено пояснение {auf und ab, aus und ein, hin und her gehen.).
При съставяне обаче на два глагола:
Es sind Waren im Wert von 10 000 DM aus- und eingegangen (= ausgegangen und
eingegangen).
Срв. също 1.5,1.6 и 3.1.3
1.4	Zusammengesetztes Adverb + Verb / Сложно наречие + глагол
(dahinfliegen - dahin fliegen)
Подобно на прилагателните сложните наречия много често запазват фун¬
кцията си на части на изречението и не се свързват така тясно с глагола, както
тези, посочени в 1.3. Затова навсякъде, кьдето наречието се явявя със собстве¬
ното си значение, писането е разделно. В много случаи може да помага ударени¬
ето. Пише се налр.: Sie will morgen dahin flisgen (= dorthin; “натам”) или при
ударение на противоположното като “в обратна посока”: Sie will dahin fliegen (=
nicht dorthin; “а не натам”). Ho: Wie doch die Tage dahinfliegen! И c отделяне на
наречието: Da will sie morgen hinfliegen! Подобно е поведението и на наречията
daher, wohin и woher (T da; T wo).
Според правилата на новия правопис наречията, образувани с -einander и -
wärts се пишат във всички случаи разделно от следващ глагол:
Es ist schön, dass sie einander denken. Die im Krieg oft gegeneinander kämpften,
sind heute oft gute Freunde. Die beiden Läuferinnen sind nacheinander gestartet.
Wir müssen jetzt aufwärts gehen.... weil die Straße steil abwärts geht. Er soll jetzt
rückwärts fahren.
Също според новия правопис:
Sie sind aneinander geraten, gegeneinander gestoßen. Die Kinder haben durcheinan¬
der geredet. Die Skiläufer sind hintereinander gelaufen. Wir wollen die Teile nebenei¬
nander hinlegen, aufeinander stellen, aneinander fügen.
Sie stellte fest, dass es mit ihrer Gesundheit abwärts ging.
При наречията dahinter, darin, darüber, darunter, davor според новия право¬
пис писането е разделно, при разговорните кратки форми обаче - слято:
24.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Getrennt- oder Zusammenschreibung
370
Lies mal, was darunter steht. (Ho:) Lies mal, was dnmtersteht. Das Auto ist darüber
gefahren. (Ho:) Das Auto ist drübergefahren.
Според правилата на новия правопис сложните наречия като anheim, für¬
lieb, überhand, vorlieb се пишат вече също като abhanden, beiseite, vonstatten,
zugute, zuhanden, zunichte, zupass, zustatten, zuteil спрямо следващ глагол:
Die Schlüssel sind abhanden gekommen. Sie hatte ihn beiseite genommen. Das wird
ihr zugute kommen.
Срв. също 2.2.3 и 3.1.3.
1.5	Verbindungen mit sein und haben / Съчетания със sein
и haben
(da sein, zusammen sein, inne sein, aufliaben...)
Съчетанията със спомагателния глагол sein се пишат във всички форми раз¬
делно:
da sein; sie ist da gewesen; wenn sie da ist, da war, wenn wir da sind; zusammen sein;
wenn wir zusammen sind; wir sind zusammen gewesen; inne sein; ehe sie dessen inne
war; jemanden los sein; er ist die Sorgen los gewesen.
Съчетанията c haben се третират както всички глаголи с делима представка:
aufhaben: wenn er den Hut aufhat; innehaben: seit sie diesen Rang innehatte.
1.6	Finite Form am Satzanfang / Спрегната глаголна форма в
началото на изречение
(Fest steht, dass...)
Ако делимата представка на съставния глагол е в началото на изречение
пред спретнатата форма, то тя получава статут на част от изречението и се пише
отделно (Т Tmesis [3]). Такъв словоред се среща в поезията, не е чужд обаче и на
разговорния език:
Auf steigt der Strahl (C. F. Meyer). Und entgegen kommt ihm Philostratus (F. Schil¬
ler). Fest steht, dass der Minister einen Fehler gemacht hat. Auf fällt, wie schnell er
seine Meinung geändert hat. Hinzu kommt, dass die Investitionen sehr groß sind.
2	Verbindungen mit einem Substantiv
Съчетания със съществително
Писането е слято, ако значението на съществителното е избледняло. Имен-

371
Getrennt- oder Zusammenschreibung
но при съчетанията със съществително се разкрива невъзможността да се уста¬
нови единство между всички критерии. Според степента на избледняване слято¬
то или разделно писане и писането с главна или малка буква се срещат паралел¬
но.
2.1	Substantiv + Verb / Съществително + глагол
(bergsteigen - Auto fahren)
В тази група се включват устойчиви образувания, неустойчиви съставни и
синтактични съчетания. Устойчивите съчетания най-често са изведени от слож¬
ни съществителни. Техните първи съставки са вече несамостоятелни части на
изречение:
maßregeln (от: Maßregel), schutzimpfen (от: Schutzimpfung), wetterleuchten (от:
Wetterleuchten), es wetterleuchtet; wetteifern (от: Wetteifer), wir wetteiferten. (Обра¬
зувани по друг начин:) nasführen, willfahren: Ich habe ihn genasfuhrt.
Като част, конкретизираща глагола, може да се яви съществително, което
вече не се употребява в същата форма (напр. teilnehmen, stattfinden), или което се
е превърнало в съставка (най-вече от професионално-специализираната реч) за
назоваване на определена дейност (напр. punktschweißen, sandstrahlen).
До гореспоменатите образувания стоят синтактични съчетания, в които съ¬
ществителното е самостоятелно. То е или пряко допълнение (напр. Schach spie¬
len), или старо предложно допълнение (напр. in[auj] Posten stehen). В много
случаи вече е загубена връзката с първичния характер на съществителното (Wa¬
che gehen, Klavier spielen, Autofahren, Ski laufen). И все пак тези съчетания не се
пишат като една дума, защото представата на назованото със съществителното е
запазила своята цялост.
При други глаголи се употребява само инфинитивът [и причастието], но по¬
някога се пишат слято и форми, които имат словореда на инфинитив:
dienstverpflichten, er ist dienstverpflichtet, (понякога също:) wenn man uns dienst¬
verpflichtet; prämiensparen (само в инфинитив, понякога също:) wer prämienspart,
spart spielend, (hoi) er spart für eine Prämie.
Други глаголи c неделима съставка по образеца на maßregeln (срв. по-горе)
не образуват склонитбени форми:
sandstrahlen “обливам с пясъчна струя”: Das Gebäude wurde gesandstahlt
(съшо: sandgestrahlt, а не: ich sandstrahle, strahle Sand).
Други имат и делими, и неделими форми (notlanden, ich notlande, но: ich bin
notgelandet).
Такива съчетания и думи се образуват непрекъснато. Тук новият правопис

Getrennt- oder Zusammenschreibung
372
се намесва дотолкова, доколкото съставни глаголи като achtgeben, kopfstehen,
maßhalten и др. или radfahren, kegelschieben, probefahren и др., които са развили
различно изписвани склонитбени форми (ich fahre Rad, schiebe Kegel, ich fahre
Probe, ho; ich gebe acht, ich stehe köpf, ich halte maß), сега се изравняват със
синтактични съчетания като Schach spielen, Auto fahren, Ski laufen. По аналогия
c тях сега те се пишат във всички форми разделно: Acht geben, Kopf stehen, Maß
halten, Radfahren, Kegel schieben, Probe fahren:
Sie gibt Acht, wir stehen Kopf, ich bin Probe gefahren, sie halten Maß.
Случва се едно и също съчетание да се пише и по двата начина:
danksagen: sie danksagt - Dank sagen: sie sagt Dank; gewährleiten: er gewährleistet
- Gewähr leisten: er leistet Gewähr; staubsaugen: sie staubsaugt - sie saugt Staub.
2.2	Präposition + Substantiv / Предлог + съществително
(in Kraft, infrage, beiseite)
При често употребяваните съчетания от този вид според новия правопис
има само две форми на писане, което зависи от самостоятелността на съотв.
съществително. Вече не съществува досегашната форма на писане на съществи¬
телно - разделно и с малка буква. Ограничението върху само две възможности
доведе до следното разпределение:
2.2.1 Съществителното запазва пълния си обем значения, т.е. той е все още
налице. Затова писането е разделно, а съществителното - с главна буква:
in Form [von Glückwünschen]; in / außer Kraft [treten, gesetzt werden, sein]; nach
Hause [gehen], zu Hause [sein] (в Австрия и Швейцария е коректно слятото из¬
писване: nachhause, zuhause), von Belang [sein], zu Ende [gehen], mit / unter Bezug
auf [Ihr Schreiben]; по новому: in Bezug auf [Ihr Schreiben], zu Eigen [machen,
sein].
2.2.2	Съществителното е избледняло, двете съставки не се усещат като са¬
мостоятелни. Съчетанието се е срастнало и се е превърнало в наречие или пред¬
лог, писането е слято:
beiseite [stehen], infolge [seines Anspruchs], inmitten [der Kinder], vonnöten [sein]
и др.
При редица съчетания от този вид не се изключва разглеждането на двете
съставки като относително самостоятелни. Затова при тях е възможно и слято¬
то, и разделното писане:

373
Getrennt- oder Zusammenschreibung
aufgrund / auf Grund, außerstand / außer Stand, mithilfe / mit Hilfe, in frage / in
Frage, instand / in Stand, vonseiten / von Seiten, zugrunde / zu Grunde, zugunsten /
zu Gunsten, zuleide / zu Leide, zuschulden / zu Schulden, zuwege / zu Wege и т.н.
2.2.3	Възникналите по този начин наречия / адвербиални съчетания никога
не се пишат слято с глагол; естествено не и при инфинитив с Т zu или при при¬
частието, срв. 3.1.3; следователно се пишат:
instand / in Stand halten, zugrunde / zu Grunde liegen (ане: instandhalten, zugrunde¬
liegen). Er bemüht sich, den Wagen instand zu halten. Dieser Gedanke scheint dem
Buch zu gründe zu liegen.
, Необходимо е да се обръща внимание на случаи, в които към съществител¬
ното е присъединена допълваща го част. Тогава първично писаното слято съче¬
тание се пише разделно:
Sie kommt zuzeiten (= понякога) hier vorbei. (Ho:) Zu meinen Zeiten war das anders.
Er lebte zu Zeiten Karls des Großen.
(По новому:) Sie ist zurzeit (= в момента, сега) beschäftigt. (Ho:1 Sie ist zu ihrer
Zeit sehr modern gewesen. Sie lebte zur Zeit der Franzäsischen Revolution.
2.3	Substantive in anderen adverbial gebrauchten Verbindungen
Съществителни в други адвербиални съчетания
Голям брой наречия са възникнали от атрибутивни съчетания с участието на
съществителни, напр. jederzeit, kurzerhand, diesmal, bergan, umständehalber и др.
Някои от тях могат да се разпадат на части при добавяне на членна форма, пред¬
лог или друга разширяваща го част. Съществителното възвръща първичния си
характер: zu jeder Zeit, dies eine Mal, den Berg hinan, besonderer Umstände halber
и др. Същото се отнася и за неопределителните местоимения и числителни, напр.
allerart Tiere - Here aller Art.
3	Verbindungen mit einem Adjektiv oder Partizip als
zweitem Glied
Съчетания c прилагателно или причастие като втори
член
. Старото правило, според което съчетания, чиято втора дума е прилагателно
или наречие, се пишат слято, когато служат за особеното характеризиране на
дадено същество или предмет, а разделното, т.е. когато запазват пълната си стой-
норт като части на изречение, вече не важи.

Getrennt- oder Zusammenschreibung
374
3.1	Das zweite Wort der Verbindung ist ein Partizip
Втората дума на съчетанието е причастие
3.1.1	Съществително + причастие {Laub tragend, teilnehmend): Такива съ¬
четания изцяло се ориентират спрямо вербалното съчетание, от което произ¬
лизат:
teilnehmend (поради: teilnehmen), irregeleitet (поради: irreleiten), Hilfe suchend
(поради: Hilfe suchen), ein Aufsehen erregendes Programm (поради: Aufsehen erre¬
gen), Laub tragende Bäume (поради: Laub tragen), Fleisch fressende Pflanzen (по¬
ради: Fleisch fressen).
Същото се отнася и за съответните субстантивирани форми: die Hilfe Su¬
chenden, das Aufsehen Erregende. Заедно c разделното писане тук е допустимо и
слятото: die Hilfesuchenden, das Aufsehenerregende.
Сложните думи със съществително като първи член често са съкратени слов¬
ни групи. Спрямо съответната словна група се спестява напр. предлог или член.
Писането става слято:
angsterfüllt (= von Angst erfüllt), bahnbrechend (= sich eine Bahn brechend),
freudestrahlend (= vor Freude strahlend), herzerquickend (= das Herz erquickend).
В следните случаи са възможни и двата начина на писане: eine Besorgnis
erregende Entwicklung (поради: Besorgnis erregen) и eine besorgniserregende Ent¬
wicklung (тъй като може да се степенува или разширява с наречие: sehr besorg¬
niserregend, noch besorgniserregender), ein Aufsehen erregender Fall (поради: Auf¬
sehen erregen) и ein aufsehenerregender Fall (тъй като е възможно разширяване
чрез наречие или степенуване: äußerst aufsehenerregend, noch aufsehenerregen¬
derer).
Ако съществителното се доопределя чрез прилагателно, е валидно само раз¬
делното писане: ein viel Zeit sparendes Verfahren. Ако съчетанието може да се
степенува като цяло или да се разшири чрез наречие, правилно е само разделно¬
то писане: ein sehr zeitsparendes Verfahren, ein zeitsparenderes Verfahren.
Ако първият член на съчетанието е свързан чрез фугираща връзка, то става
дума за сложна дума и писането е само слято: richtungsweisend, wohnungssu¬
chend.
3.1.2	Прилагателно + причастие (hell leuchtend, weich gekocht): Съчетания
c деепричастие (партицип 1) - такива се употребяват рядко в устната реч - се
пишат разделно според новия правопис, тъй като произлизат от разделно изпис¬
вана словна група (прилагателно + глагол). Тъй като съответното прилагателно
може да се степенува или разширява, става дума именно за разделно писана
словна група (Т 1.2):

375
Getrennt- oder Zusammenschreibung
der hell leuchtende Stern (от: ein Stern, der hell, heller leuchtet), die treu sorgende
Mutter (от: die Mutter, die [äußerst] treu [für ihre Lieben] sorgt, wild lebende Tiere
(от: Tiere, die [völlig] wild leben), eine allein stehende Frau (от: eine Frau, die [voll¬
kommen] allein steht).
Когато произхождат от разделно писани словни групи, съчетанията с мина¬
лото причастие (партицип 2) се пишат също разделно:
das weich gekochte Ei (от: das Ei [sehr] weich kochen), fein gehackte Kräuter (от:
Kräuter feinfer] hacken), der schwer verletzte Mann (от: jmdn. [sehr] schwer verlet¬
zen), das viel zitierte Gedicht (от: jmdn. / etw. viel zitieren), dicht besiedelte Gebiete
(от: [äußerst] dicht besiedeln).
Същото се отнася и за съответните субстантивирани форми: die allein Ste¬
hende, der schwer Verletzte, das viel Zitierte. Освен разделното писане тук е въз¬
можно и слятото: die Alleinstehende, der Schwerverletzte, das Vielzitierte.
Форми като der gut gelaunte, übel gesinnte Kritiker, които не произлизат от
глагол, се пишат разделно, тъй като gut съотв. übel могат да се степенуват съотв.
разширяват. В случай обаче, че не може да се реши, дали първият или вторият
член се степенува, са възможни и двата начина на писане:
weit greifende, weiter greifende Pläne - weitgreifende[re] Pläne; schwer wiegende,
schwerer wiegende Bedenken - schwerwiegendere] Bedenken.
В някои случаи различният начин на писане води до различие в значение¬
то:
ein klein kariertes, noch kleiner kariertes Heft - der kleinkarierteste Mann; die Eier
sind noch härter gesotten - die hartgesottensten Sünder.
Причастието се пише слято с прилагателното, ако съчетанието произлиза
от сложна дума:
das großgeschriebene Wort; die weißgenähte Wäsche; freigesetzte Gene.
3.1.3	Наречие + причастие (oben erwähnt, dabeistehend): Отнасяните в тази
група съчетания се пишат разделно, когато произлизат от разделно писана слов¬
на група:
das oben erwähnte Buch (от: das Buch oben erwähnen); der instand gesetzte Motor
(от: den Motor instand / in Stand setzen), das auswendig gelernte Gedicht (от: das
Gedicht auswendig lernen), eine rückwärts gewandte Politik (от: nach rückwärts wen¬
den).

Getrennt- oder Zusammenschreibung
376
Съчетанието се пише слято, ако произлиза от сложна дума:
dabeistehende Zuschauer (от: dabeistehen), heruntergefallenes Laub (от: herunterfal¬
len).
Срв. също 1.3,1.4 и 2.2.3.
Относно причастия в съчетание с nicht (nichtversicherte - nicht versicherte
Mitglieder) T nicht (5,b).
3.2	Das zweite Wort der Verbindung ist ein Adjektiv
Втората дума на съчетанието е прилагателно
Многократно споменаваното основно правило за разделното писане при въз¬
можност за степенуване или разширяване в съчетание прилагателно + прилага¬
телно важи и тук:
eine leicht / leichter verdauliche Speise, eine [sehr] schwer verständliche Sprache.
Писането е само разделно, когато първата съставка е производно на -ig, -isch,
-lieh:
riesig groß, verführerisch leicht, grünlich gelb.
Същото се отнася до съчетанието от причастие и наречие:
abschreckend hässlich, blendend weiß, kochend heiß, leuchtend rot, gestochen scharf.
Съставените от равностойни прилагателни съчетания се пишат слято:
blaugrau, dummdreist, feuchtwarm, nasskalt, taubstumm.
Ако първата съставка усилва или намалява значението, писането е също слято:
bitterböse, brandaktuell, dunkelblau, hochgiftig, superschick и др.
Съчетания с rein и echt като първи член се пишат според интерпретирането
им и по двата начина:
ein reinleinenes „от чист лен”/ rein leinenes „чиста ленена“, reinseidenes / rein
seidenes Hemd;
ein echtblauer / echt blauer Farbstoff.
Относно прилагателни в съчетание с nicht (nichtberufstätig / nicht berufstä¬
tig) T nicht (5, b).

377
Getrennt- oder Zusammenschreibung
4	Attributive Fügung oder Zusammenrückung?
Атрибутивно съчетание или сливане?
4.1	Zahlwort + Substantiv / Числително + съществително
Думи като Achtelliter, Viertelstunde произлизат от атрибутивни съчетания и
са били слети, затова и могат да бъдат разделяни, без да настъпва звукова промя¬
на: drei achtel Liter, in drei viertel Stunden (T drei viertel).
4.2	Substantiv + Adjektiv als Maß- oder Mengenbezeichnung
Съществително + прилагателно като название за мярка
или количество
Прилагателни като armdick (ein armdicker Ast), fingerbreit (ein fingerbreiter
Spalt), handgroß (eine handgroße Scheibe), meterhoch (meterhoher Schnee), jahre¬
lang (jahrelange Unterdrückung) се пишат разделно, когато към назованото като
мярка съществително се настанява определение:
Die Schlange war einen Arm dick. Der Baum war drei Meter hoch. Ich wartete viele
Jahre lang auf seine Rückkehr. Der Fleck ist kaum eine Hand groß.
Прилагателните в тези съчетания биват определяни чрез мярката, с която се
брои. Тези съчетания могат и да се субстантивират, ако за мярка участват назва¬
нията на частите от тялото. Така възниква нова “мерна единица”, която се пише
слято и приема рода на съотв. част на тялото:
Die Tür blieb einen Fingerbreit offen. Er schnitt eine Handbreit Stoff ab.
Съчетанията c voll се пишат според новия правопис вече само разделно:
eine Hand voll, ein Mund voll.
4.3	Attribuierte Adjektive oder Adverbien als Konjunktionen
Атрибуирани прилагателни или наречия като съюзи
Съставените особено със so- съюзи {sowie, solang [е], sooft, sobald, soweit)
често се бъркат със звучащите по подобен начин наречия или обстоятелствени
пояснения, писани само разделно. Необходимо е да се обръща внимание на кон¬
струкцията:
Ich habe dich so lang[e] nicht gesehen! (Ho:') Solange du dableibst, bleibe ich auch.
So, wie ich sie kenne, kommt sie nicht. (Ho:i Sowie er kommt, gib mir Nachricht. Es
geht ihr so weit ganz gut. Es geht bald wieder so weit. Er ist so weit gereist, dass ...
(Ho:J Soweit ich es beurteilen kann, ist sie...
Същото се отнася и за wieweit / wie weit:

Getrennt- oder Zusammenschreibung
378
Wie weit ist es noch bis Frankfurt? (Ho: Ich bin im Zweifel, wieweit ich mich auf ihn
verlassen kann.)
4.4	Getrenntschreibung bei grammatikalischer Veränderung
Разделно писане при граматическа промяна
При слятото и разделно писане често настъпва несигурност, тъй като думи,
известни като сложни, в друг контекст получават друго ударение. Това е и знак,
че са променили функцията си. Нека сравним следните примери:
Das ist nun gbenso, wie ich es mir vorgestellt habe. Sie weiß es, vielmehr will es
wissen.
Ho:
Das ist nun eben sfi. Sie weiß viel mehr als du.
Без промяна на ударението:
Indem die Maus in einem Loch verschwand, rettete sie ihr Leben. Das Loch, in dem
die Maus verschwand, war schwer zu erkennen.
Тук не е трудно да се разбере, че в първия случай става дума за наречията
ebenso, vielmehr и съюза indem, а във втория - не. При eben so имаме наречието
so, което е нюансирано с частицата eben. При viel mehr наречието mehr се под¬
силва чрез viel. При in dem става дума за предлога in в съчетание с относително¬
то местоимение dem, отнасящо се към Loch. Тъй като тук случаите на отличава¬
не са явни, различието в писането е очевидно.
Старото правило за слято писане на наречията ebenso и genauso в съчетание
с други наречия, несклонени прилагателни и с нескланяните числителни viel и
wenig, според новия правопис е вече невалидно; писането е разделно {ebenso oft,
ebenso sehr, genauso viel, ebenso gut). Същото се отнася и за други съчетания с
viel: wie viel, zu viel, so viel (но: gleichviel “както и да е; все едно”).
5	Verweise / Препратки
Относно писането на инфинитивната частица zu Т zu (11). Относно слято
или разделно писане на имена и производните им Т geographische Namen (3.2) и
Т Straßennamen (1.2 и 1.3).

379
gewiss
getreu: Стоящото при getreu съществи¬
телно управлява дателен падеж: getreu
meinem Vorsatz, ihrem Versprechen ge¬
treu.
getroffen: Относно die getroffene Auswahl
T zweites Partizip (2.4).
Getto / Ghetto: Коректни са и двата на¬
чина на писане.
getürkt: Т türken, einen Türken bauen.
Gevatter: Старата форма за родителен
падеж е: des Gevattern, а употребимата
днес е des Gevatters. Мн.ч. -die Gevat¬
tern.
Gewähr / Gewährung: Двете думи не са
взаимозаменяеми: Gewähr означава
„гаранция“, а Gewährung е отглаголно
съществително към gewähren .давам,
разрешавам, одобрявам“: Man rechnet
mit der Gewährung (а не: Gewähr) eines
Zuschusses.
Gewähr leisten / gewährleisten: Gewähr
leisten и gewährleisten се употребяват
без разлика в значението. Има разлика
обаче в конструкцията. При Gewähr
leisten допълнението (обектът) се свър¬
зва чрез für; gewährleisten се свързва
пряко с допълнение във винителен па¬
деж. Затова не се казва: Diese Maßnah¬
me gewährleistet für den Schutz vor An¬
steckung, а само: Diese Maßnahme ge¬
währleistet den Schutz и Es wird Gewähr
geleistet für...
Gewährsmann: Съществителното има
две форми за множествено число: die
Gewährsmänner и die Gewährsleute.
Т Mann (2).
gewahr werden: При gewahr werden пря¬
кото допълнение (обектът) може да бъ¬
де във вин. или род.п.: Ich ging an ihr
vorüber ohne sie / ihrer gewahr zu wer¬
den. ... dass die Insekten die Blumen schon
von weitem gewahr werden (Friedei). ...
ohne des Inhalts recht Gewahr zu wer¬
den (Sieburg).
Gewandt: Множественото число e die
Gewänder, рядко и die Gewände.
gewandt / gewendet: T wenden
Gewebe- / Gewebs-: Сложните думи c
Gewebe като определяща дума се из¬
ползват в текстилното дело без свър¬
зващо s, а в медицината отчасти със,
отчасти без свързващото s: Gewebe¬
breite (= ширина на плата) и т.н.; ме¬
дицина: Gewebebank, Gewebeentzün¬
dung, Gewebeerkrankung, Gewebeflüs¬
sigkeit, Gewebelehre, Gewebetherapie;
ho: Gewebstrümmer, Gewebsverände¬
rung, Gewebsverpflanzung, Gewebszer¬
fall и т.н.
Gewerkschafter / Gewerkschaftler: Ко¬
ректни са и двете форми. Макар и са¬
мите „профсъюзи“ да говорят за Ge¬
werkschafter - с изключение на Авст¬
рия -, по-употребимата форма е Ge¬
werkschaftler. Т -schafter / -schaftler.
gewesen: В разговорната (устна) реч осо¬
бено в южните райони gewesen се свър¬
зва с гпаголната форма: Ich war einge¬
schlafen gewesen. Тази употреба не е
нормативна (правилното е: Ich war ein¬
geschlafen). Употребата се оприличава
с тази на gehabt (Т gehabt). Трябва да
се отличава от пълнозначния глагол
sein: Er ist verrückt gewesen.
Gewicht- / Gewichts-: Сложните думи се
пишат със свързващо s; gewichtslos,
Gewichtskontrolle, -Verlust, -zoll; но: Ge¬
wichtheber.
gewiegt: T wiegen.
Gewinn bringend / gewinnbringend: Спо¬
ред новия правопис Gewinn bringend се
пише разделно както словната група,
от която произлиза Gewinn bringen: Ge¬
winn bringende Maßnahmen. Съчетани¬
ето се пише слято, когато е определе¬
но от наречие: äußerst gewinnbringen¬
des Sparen.
gewinnen: Конюнктив 2 e gewänne и ge¬
wönne t Konjunktiv (1.3).
gewiss: Следващо gewiss [субстантиви-

gewogen
380
рано] прилагателно или наречие се
скланя паралелно, т.е. по същия начин
както gewiss: gewisse lebensnotwendige
(остар.: lebensnotwendigen) Einrichtun¬
gen; die Wünsche gewisser Kranker (ос¬
тар.: Kranken); gewisse auf den Univer¬
sitätsbetrieb beschränkte (остар.: be¬
schränkten) Vorkommnisse; die Einstel¬
lunggewisser national gesinnter (остар.:
gesinnten) Kreise.
gewogen: T wägen.
gewöhnlich pflegen: В изречения като Sie
pflegt gewöhnlich zu sagen: "Berlin ist
doch kein Dorf V думата gewöhnlich e
излишна, защото pflegen, употребява¬
на обикновено c инфинитив c zu, слу¬
жи за описание на “обичайно случва¬
щото се”; gewöhnlich pflegen е следо¬
вателно плеонастичен изказ. Т Pleonas¬
mus.
gewohnt / gewöhnt: Двете думи се отли¬
чават по следното: gewohnt означава
„вещ в нщ по [случаен] навик” и се
свързва само в приповдигнатия стил с
родителен падеж, а иначе с винителен
(предимствена конструкция ги + инфи¬
нитив): Mister Lewin wurde geradezu
amüsant, da er Wein nicht gewohnt war
(Frisch).... schon die Frage, wie ich ge¬
schlafen habe, verdrießt mich, weil ich in
Gedanken schon weiter bin, gewohnt,
voraus zu denken (Frisch). ... dem Ton
seiner Stimme war nur anzumerken, dass
sie ...zu befehlen gewohnt war (Ott). От
своя страна gewöhnt означава „вещ в
нщ по [съзнателно] привикване”, с ко¬
ето най-често се изказва, че нещо въз¬
действа върху някого, че е оказано въз¬
действие. Обикновено gewöhnt се свър¬
зва с предлога an:... ich bin an solche
Sprache nicht gewöhnt (Maass). Beiisar
..., der von Constantinopel her an man¬
ches gewöhnt war (Thieß). Неправилно
g gewöhnt да се свързва по подобие на
gewohnt с инфинитив или родителен
съотв. винителен падеж. Неправилно
е също gewohnt да се свързва с an. Раз¬
ликата следователно е: Die Kinder sind
gewohnt (=имат навик, редовно го пра¬
вят) / daran gewöhnt (= редовната пов¬
торяемост е превърнала действието във
вещина), sich regelmäßig die Zähne zu
putzen. Освен това: Sie ist an schwere
Arbeit gewöhnt (worden) / ist schwere
Arbeit gewohnt (= има опит, привикна¬
ла е).
gewonnen: Относно die gewonnenen Ein¬
drücke T zweites Partizip (2.4).
geworden / worden: T werden.
Ghetto: T Getto / Ghetto.
Gießener: Жителите на град Гийсен се
наричат Gießener. Названието се пише
само с главна буква, дори и в позиция
на несклонено прилагателно пред съ¬
ществително: Gießener Studierende.
Т Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
gütig / gültig: Формата gütig е остаряла,
но се съдържа в някои местни говори;
нормативната форма е gültig. Същото
се отнася и за endgiltig / endgültig.
Gischt: Думата е от мъжки и женски род:
der Gischt, родителен падеж: des Gisch¬
tes, мн.ч. die Gischte или die Gischt,
род.п. der Gischt, мн.ч. die Gischten.
glänzend: Съчетание от glänzend и при¬
лагателно се пише само разделно: Sie
hat glänzend schwarze Haare. Ihre Haa¬
re sind glänzend schwarz. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.2).
Glas: 1. Като название за мярка Glas най-
често не се скланя: Herr Ober, zwei Glas
Bier bitte! Ich habe drei Glas Sekt или
drei Gläser Sekt getrunken. T Maß-, Men¬
gen- und Münzbezeichnungen.
2. Измерваното c Glas: ein Glas Wein (a
не: Wein[e]s); ein Glas edler Wein (при-
повд.: Wein[e]s); der Preis eines Glases
Wein (а не: Weinfejs); mit mehreren Glä¬
sern hochprozentigem Rum (приповд.:
hochprozentigen Rums). T Apposition

381
gleich
(2.2).
3.	Ако Glas образува единство с назва¬
ние за продукт, прилагателното, отна¬
сящо се към съотв. материя, може да
се постави пред него, доколкото може
да бъде отнесено и към двата члена на
единството. Може следователно да се
каже както ein Glas frisches Wasser, та¬
ка и ein frisches Glas Wasser. T Adjekti¬
ve (3.2).
glatt: 1. glatter / glätter: Степените за
сравнение на glatt се образуват със и
без преглас: glatter /glätter; glatteste /
glätteste. В нормативната реч по-упот-
ребима е непрегласната форма: Je glat¬
ter die Lösungen, umso ferner das Leben
(Sieburg). T Vergleichsformen (2.1).
2. Правопис: Изписването па glatt със
следващ глагол е слято, когато glatt не
може да се степенува или разширява:
eine Rechnung glattmachen (= плащам;
разг.), eine Buchung glattstellen (= урав¬
нявам, търг.). Когато glatt може да се
разширява или степенува, тогава се пи¬
ше разделно: ein Brett [ganz] glatt ho¬
beln, die Haare [noch] glatt [er] kämmen,
den Teig [besonders] glatt rühren; auf
■ dem Ausflug ist alles äußerst glatt gegan¬
gen. t Getrennt- oder Zusaxnmenschrei-
bung (1.2).
Glaube / Glauben: Съществителното има
две форми в именителен падеж der
Glaube и der Glauben. Родителният па¬
деж и към двете форми е des Glaubens.
По-употребимо е по-старото образува¬
ние Glaube. Т Substantiv (2.1).
glauben: 1. Запетая: При свързване на
glauben с инфинитивна група може да
се поставя запетая: Er glaubte den Mann
zu kennen / Er glaubte, den Mann zu ken¬
nen. t Komma (5.1.4).
2.	Конюнктив: Относно Er glaubte,
dass er krank sei. Sie glaubte, dass ich
käme /kommen würde T Konjunktiv (2).
3.	glauben machen: glauben machen
изисква винителен падеж (а не дате¬
лен): Man will die Welt glauben machen,
es handele sich um harmlose Versuche.
Sie ist böse, ich hasse sie! - und würde
doch keinen Menschen so gern an mich
glauben machen wie sie! (H. Mann).
4.	glauben lassen: glauben lassen изис¬
ква винителен падеж: Sie ließ ihn glau¬
ben, sie sei noch ein Kind. T lassen (5).
Gläubige / Gläubiger: Der Gläubige e
“вярващ; богомолец”, a der Gläubiger -
“заемодавец, кредитор”. Както повече-
то субстантивирани прилагателни Т Ad¬
jektive der Gläubige се скланя като при¬
лагателно (die Hoffnung der Gläubigen),
докато der Gläubiger се скланя като съ¬
ществително: Die Hoffnung der Gläu¬
biger, dass sie zahlen würde, wurde bald
zunichte. В изречението Eine große An¬
zahl Gläubiger hatte sich dort versam¬
melt може да става дума както за „вяр¬
ващи“, така и за „кредитори“, затова е
необходимо да се избере конструкция,
която да не допуска объркване; напр.:
Eine große Anzahl von Gläubigen / von
Gläubigern ... T substantiviertes Adjek¬
tiv (2.2.2).
gleich: 1. C малка или голяма буква: C
малка буква се пише прилагателното:
das gleiche Recht; alle Menschen sind
gleich. C главна буква се пишат всички
субстантивирани форми: Gleiches mit
Gleichem vergelten. Es kann uns Gleiches
begegnen. Ich lebe als Gleicher unter
Gleichen. Gleiches von Gleichem bleibt
Gleiches. Ich wünsche Ihnen das Gleiche
/ ein Gleiches. Wir werden ein Gleiches
tun. Според новия правопис вече също
и: Sie ist die Gleiche (= същата) geblie¬
ben. Wenn zwei das Gleiche (= едно и
също [нещо]) tun ... Es kommt auf das
Gleiche / aufs Gleiche (= едно и също
[нещо]) hinaus. Das Gleiche gilt auch für
dich! Писането c главна буква се отна¬
ся и за устойчивите съчетания: etwas

gleiche
382
ins Gleiche bringen. Gleich und Gleich
gesellt sich gern. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.1, 1.2.1).
2. Слято или разделно писане: а) са¬
мо разделно от следващ глагол, кога-
то gleich е в значение “веднага, сега”:
Du sollst gleich kommen. Sie ist gleich
geblieben, als sie darum baten. Das
wollen wir gleich machen, б) в значе¬
ние “еднакъв; съвпадащ” gleich се пи¬
ше разделно пред прилагателно : Die
gleich großen Kinder standen in einer
Reihe. Derfinanzielle Aufwand ist gleich
groß и t.h. В съчетание c причастие
според новия правопис писането е съ¬
що разделно, тъй като в основата ле¬
жи разделно писана словна група-тук
gleich може да се разглежда като раз¬
ширяемо наречие - gleich bleibende
Verhältnisse {- отношения, които ос¬
тават [почти] едни и същи); sie ist
gleich bleibend freundlich {— тя остава
винаги еднакво любезна); gleich lau¬
tende Wörter (= думи, които звучат аб¬
солютно еднакво); разделно е писане¬
то и в: zwei [völlig] gleich gesinnte
Männer, [absolut] gleich gestimmte See¬
len. Тук gleich означава „по същия на¬
чин“. От друга страна съчетания на
gleich с производни прилагателни -
слято (напр. gleichartig, gleichförmig).
Писането е слято също и при форми,
при които gleich не може да се замени
с „по същия начин“: gleichbedeutende
Wörter (= думи, които означават едно
и също [нещо]), gleichberechtigt (=
имащ същите права, равноправен),
gleichgeschlechtlich (= от един пол). По
аналогия на gleichkomen „съответ¬
ствам, има същата стойност“; разши¬
ряването на gleich е невъзможно и пи¬
сането е слято в: gleichschalten „
включвам едновременно; приобщавам
(се); уеднаквявам“, gleichsehen „при¬
личам“, gleichstehen „равнявам се“,
gleichstellen „приравнявам“, gleichtun
„равнявам се; постигам същото“ и т.н.
Ако не може да се вземе ясно реше¬
ние относно разширяемост или нераз-
ширяемост, се приемат и двата начи¬
на на писане.
3.	Управление: при сравнение gleich
се използва като предлог с дателен па¬
деж: Die Sonne ging gleich einem roten
Ball / einem roten Ball gleich unter.
gleiche: T der gleiche / derselbe.
Gleichmut: Думата е от мъжки род {der
Gleichmut). В някои местни говори и
от женски род die Gleichmut: Mit müh¬
sam gespielter Gleichmut häufte Maria
den Rest des Waldmeisterbrausepulvers
in ihrem ... Handteller (Grass). T -mut.
gleichsam als [ob] / [wenn]: Не е необхо¬
дима запетая пред als в съчетанието:
Ich hob die Hand, gleichsam als ob ich
einen Schlag abwehren wollte. Ако от¬
делните части на съчетанието не се
схващат като принадлежащи на един¬
ство, може да се постави запетая: Ich
hob die Hand, gleichsam, als ob ich ei¬
nen Schlag abwehren wollte.
Gleichsetzungsakkusativ: Става дума за
част на изречението във винителен па¬
деж, която е в особено тясна връзка с
прякото допълнение (също във вини¬
телен падеж) при глаголите nennen,
schelten, schimpfen, schmähen, heißen
(като преходен): Man schimpfte ihn ei¬
nen Faulpelz.
Gleichsetzungsnominativ: Става дума за
част на изречението в именителен па¬
деж, която се употребява в особено тяс¬
на връзка с подлога при глаголите sein,
bleiben, werden, sich dünken: Du bist ein
Faulpelz! Ich möchte ich selbst sein.
Gleichsetzungsatz: Става дума за изрече¬
ние с Т Gleichsetzungsnominativ или -
akkusativ. Относно въпроса за един¬
ствено или множествено число в този
вид изречения срв. Т Kongruenz (1.4).

383
Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache
Gleichstellung von Frauen und Männern in der
Sprache
Равнопоставеност на жените и мъжете в
езика
Често поставяни въпроси относно равнопоставеността на жените
и мъжете в езика
Въпрос
Отговор
Какви езикови възможности има за ек-
сплицитно обръщане към жените в
текст?
Точки (1), (2)
Каква е преценката на редакцията на
Дуден относно изписвания како Kolle¬
ginnen, Kundinnen?
Точка (2.3)
С повелята за равноправие между жената и мъжа в обществото за много
хора възниква въпросът относно езиковата равнопоставеност. Като основни
принципи за постигане на равнопоставеност са валидни изваждането на оче¬
видната полова принадлежност в езиково-речевия акт (там, където участват
жени, е необходимо те да бъдат назовани) и симетрията (там, където участват
жени и мъже, е необходимо и двете страни да се третират еднакво в езиково
отношение). Изходната точка е отхвърлянето на обобщаващия мъжки род, т.е.
употребата на названия за лице в мъжки род и за двата пола. При названия
като Antragsteller, Diplomkaufmann, Kollege жените се питат, дали биват включ¬
вани или не. В парламентите, изпитните разпоредби, в анонсите за работни
места и оформянето на формуляри вече е налице старанието да се отговори на
тази повеля. От друга страна има сфери, в които все още не се провежда сло¬
весно-речева равнопоставеност, като напр. в армията, която не допуска звания
в женски род (само: Frau Major, а не: Frau Majorin). Чрез някои подбрани
примери по-долу излагаме някои възможности и трудности при произвежда¬
нето на текстове, съобразени в този смисъл с половата принадлежност. Изпол¬
званата на някои места дума “Splitting“ е придобила гражданственост предим¬
но в научната литература като термин за експлицитно (обстоятелствено или
кратко) назоваване на двата пола. 11	Двойно назоваване
2	Кратки форми
2.1	Наклонена черта
2.2	Скоби
2.3	Главно!

Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache
384
2.4	Кратки форми в единствено число
2.5	Кратки форми в множествено число
3	Сложни думи
4	Заместващи форми
5	Препратки
1	Doppelnennung / Двойно назоваване
Най-учтивият и най-ясен вариант за езиково-речева равнопоставеност е двой¬
ното назоваване на формите за мъжки и женски род {Kolleginnen und Kollegen,
Schülerinnen und Schüler, Assistentin oder Assistent, eine oder einer, jede und jeder).
Той следва да се използва преди всичко в лично обръщение. Жените се назова¬
ват също какго и мъжете заедно с титла, собствено и фамилно име, професия и
др., т.е. не: Frau Meier hat mit Oberstudiendirektor Dr. Lehmann gesprochen. A:
Studienrätin Dr. Meier hat mit Oberstudiendirektor Dr. Lehmann gesprochen.
2	Kurzformen / Кратки форми
По причини, произтичащи от закона за езиковата икономия, в текстове, къ-
дето често се появява едно и също нещо или се налага сбитост и краткост (налр.
във формуляри) нерядко се явява необходимостта от съкратено представяне на
двойното назоваване. Това т.нар. икономично изписване съществува в няколко
варианта. (В разговорната реч общо взето се избягват подобни кратки форми.)
2.1	Schrägstrich / Наклонена черта
Наклонената черта служи за посочване на няколко равни възможности: Frau
/Herrn, Arzt/Ärztin, Patientinnen /Patienten, jede/jeder. При “Splitting“ на думи,
които се различават само по окончание и при които няма промяна на гласна, с
помощта на наклонената черта се осъществява съкратено писане: Mitarbeiter / -
innen като кратка форма за Mitarbeiter und Mitarbeiterinnen, Assitent / -in като
кратка форма за Assistent und Assistentin, jede / -r като кратка форма за jede und
jeder. Двойки като Arzt /Ärztin, Bauer/Bäuerin или Bischof/Bischöfin следова¬
телно не могат да се пишат съкратено. При изпускане на наклонената черта трябва
да е налице коректна в граматическо отношение и лесно четима дума. Затова
двойки, в които формата за мъжки род също съдържа окончание (Kolleg-en und
Kolleginnen). не бива да се съкращават с наклонена черта (не: Kollegen / -innen).
Не се препоръчва ползването на две наклонени черти (не: Kolleg / -inn / -еп).
2.2	Klammern / Скоби
За отбелязване на кратка форма букви или части от думи могат да се затва¬
рят в скоби. Това важи независимо, дали скобите стоят накрая на думата какго в

385
Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache
Schüler(in)t Friseur(in), Fahrerinnen), eine(r), jede(r) или са вмъкнати в думата
Kolleg(inn)en, Student(innen)en. Не се препоръчва обаче затваряне на окончания¬
та за женски род в скоби, тъй като това създава впечатление за неравопоставе-
ност и маловажност.
2.3	Großes I / Главно I
Изписването на главно I в средата на думата (вътрешно I, главна буква във
вътрешността на думата) като напр. Kolleginnen, Mitarbeiterinnen е регистрира¬
но в началото на 80-те години. I-то се явява често, но също така и често се от¬
хвърля и е изрично забранено в определени институции. Тези кратки форми не
отговарят нито на стария, нито на новия правопис. Новата уредба на правописа
не предвижда главна буква в средата на дума.
2.4	Kurzformen im Singular / Кратки форми в единствено число
Особено трудни за формулиране са съответните на пола форми в единстве¬
но число, поради несъответствието в мъжки и женски род на членните форми,
прилагателните и местоименията: Jede Mitarbeiterin, die zu spät kommt, muss ihre
Verspätung entschuldigen. Jeder Mitarbeiter, der zu spät kommt, muss seine Verspä¬
tung entschuldigen. Всеки опит за съкращаване в такива случаи би довел до ре¬
зултати, които биха били незащитими в стилистично отношение. Затова е нуж¬
но да се проверява, дали е възможна форма за множествено число: Alle Mitarbei¬
ter /-innen, die zu spät kommen, müssen ihre Verspätung entschuldigen. Проверката
чрез alle за множествено число е добра стратегия за избягване на местоимение-
rojedermann, което често се възприема като особено специфично по отношение
на половете. Gesundheitsvorsorge für jedermann се превръща в: Gesundhheitsvor-
sorge fiir alle. Ако няма подходяща форма за мн.ч., остава двойното назоваване:
Diese Schreibung soll die Auftnerksamkeit des Lesers / der Leserin (а не: des / -r
Lesers / -in) wecken. Durchschrift für die Kundin / den Kunden (а не: die / den Kun¬
din / -en). Nebenwirkungen teilen Sie bitte Ihrer Ärztin / Ihrem Arzt (а не: Ihrer/-m
Ärztin/Arzt) mit.
Трябва да се избягват и форми като eine(n) Lehrer(in), в които родът на фор¬
мата, която не стои в скобите, т.е. тази на неопределителния член (eine—ж.р.) не
съвпада с рода на формата на съществителното, което не стои в скоби (Lehrer =
м.р.). Не бива да избягваме в такива случаи двойното назоваване: Wir suchen eine
Lehrerin und einen Lehrer (а не: Wir suchen einejn] Lehrer [in]). Понякога c цел
избягване на “Splitting” се съкращава определителният член (напр. Unterschrift
d. Erziehungsberechtigten за Unterschrift der oder des Erziehungsberechtigten). То¬
зи начин на съкращение обаче може да се избира само в случай, че думата, към
която се отнася членната форма, запазва облика си в м. и ж.р. (т.е. не: d. Lesers /
Leserin).
2.5	Kurzformen im Plural / Кратки форми в множествено число
Съкратени двойни названия обикновено се явяват в мн.ч., тъй като тук във
25.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache
386
всички падежи членната форма, определенията и местоименията имат еднакви
окончания и не възникват граматически проблеми. Коя кратка форма ще бъде
избрана, зависи от това, дали може да се образува форма за женски род.
-	Формата за ж.р. се образува чрез прикачване на -innen: Mitarbeiter-Mitar¬
beiterinnen, Lehrer-Lehrerinnen. Тук са възможни всички начини за кратко офор¬
мяне.
-	Формата за м.р. носи окончание, което се повтаря с тази за ж. р.: Kolle¬
gen - Kolleginnen. Тук не би трябвало да се съкращава с наклонена черта.
-	Формите за м. и ж.р. имат различни окончания: Beamte - Beamtinnen, Ärz¬
te - Ärztinnen. Дали е възможна кратка форма, зависи от склонението.
-	Формата за ж.р. носи преглас, а тази за м.р. е без препис: Bauern - Bäue¬
rinnen. Тук съкращаването е въобще невъзможно.
Таблицата по-долу представя възможностите на “Splitting”-a чрез кратки фор¬
ми посредством примери, подредени в азбучен ред. Чертичката (-) в колона “Кратка
форма с наклонена черта” означава, че такава е невъзможна или не се препоръчва.
В рамките на текст следва да се използва само една от посочените форми.
Форма
за м. р.
Форма
за ж. p.
Кратка
форма c
накл.черта
Кратка
форма чрез
скоби
Забележки
Arbeitneh¬
mer
Arbeitneh¬
merinnen
Arbeitneh-
mer/-innen
Arbeitneh¬
merinnen)
Ärzte
Ärztinnen
von
Ärzt(inn)en
Кратката форма в
скоби е възможна
само в дат. п.
Autoren
Autorinnen
-
Autor(inn)en
Bauherren
Bauherrinen
Bauherr(inn)en
Възможна
заместваща форма:
Bauberechtigte
(използвана
отчасти в законо¬
дателни текстове)
Beamte
Beamtinnen
die
Beamt(inn)en
von
Beamt(inn)en
Кратката форма
със скоби при
употреба без член
е възможна само в
дат. п.
Bischöfe
Bischöfin-
nen
von
Bischöf(inn)en
Кратка форма със
скоби, възможна
само в дат.п.

387
Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache
Форма
за м. р.
Форма
за ж. p.
Кратка
форма c
накл. черта
Кратка
форма чрез
скоби
Забележки
Dozenten
Dozentinnen
-
Dozent(inn)en
Kollegen
Kolleginnen
-
Kolleg(inn)en
Lehrer
Lehrerinnen
Lehrer¬
innen
Lehrerinnen)
Възможна форма
на замяна:
Lehrkräfte
Man¬
danten
Mandan¬
tinnen
Man¬
dantinnen
Възможна форма
за замяна:
Mandantschaft
Mieter
Mieterinnen
Mieter/
-innen
Mieterinnen)
Възможна форма
за замяна:
Mietpartei
Mit¬
arbeiter
Mitarbeite¬
rinnen
Mitarbei-
ter/-innen
Mitarbei¬
terinnen)
Patienten
Patientinnen
-
Patient(inn)en
Profes¬
soren
Professorin¬
nen
“
Profes¬
sorinnen
Rechts¬
anwälte
Rechtsan¬
wältinnen
von Rechtsan¬
wältinnen
Кратка форма със
скоби, възможна
само в дат.п.
Schüler
Schüle¬
rinnen
Schüler/
-innen
Schülerinnen)
Sprecher
Spreche¬
rinnen
Sprecher/
-innen
Spre¬
cherinnen)
Studenten
Studen¬
tinnen
Student(inn)en
Възможна форма
за замяна:
Studierende
3	Komposita / Сложни думи
Някои се шокират от сложни думи, в които определящата съставка е обоб¬
щаващ мъжки род Т generisches Maskulinum, напр. Arztbesuch, Leserbrief, Bür¬
gerbewegung, Studentenvertreter, Einwohnerzahl. Няма решение на този проблем -
предлагаха се образувания от типа на Ärztinbesuch, Bürger(innen)bewegung. Като

Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache
388
добри решения се приемат напр. Redepult (за Rednerpult) и Wahlverzeichnis (за
Wählerverzeichnis). Дали подобни образувания ще се настанят устойчиво в нор¬
мативната реч, ще покаже по-нататъшното развитие на езика. При сложни думи,
в които и двете съставки са названия за лице, трябва да се търсят възможности
за преформулиране, т.е. не: Student(inn)envertreter(in), а Studierendenvertreterin,
Studierendenvertreter.
4	Ersatzformen / Заместващи форми
За избягване на обобщаващия мъжки род се предлагат заместващи форми
особено за местоименията, тъй като при тях преформулировките с форми за
ж.р. биха били граматически неверни. В изречението напр. Wer noch mitfahren
möchte, [der] sollte sich sofort melden заместващото der може да се изпусне, за да
стане ясно включването и на жените.
Други заместващи форми за избягване на двойно назоваване са:
-	образуване на причастия като Studierende, Lernende, Lehrende; Gewählte,
Verwitwete;
-	назоваване на дейност вместо название за лице: Leitung вместо Leiterin
oder Leiter,
-	употреба на прилагателни, напр. ärztlicher Rat вместо Rat der Ärztin / des
Arztes;
-	образуване на относителни изречения, напр.: Wer einen Mord begeht, wird
bestraft вместо Mörderinnen und Mörder werden bestraft; Personen, die einen An¬
trag stellen вместо Antragsteller und Antragstellerinnen.
Използването на подобни заместващи форми зависи от съотв. контекст на
употреба и творческото умение на формулиращите. Не могат да се постановят
точни правила.
5	Verweise / Препратки
Относно Buchhändlerin) gesucht Т Anzeigen (3). Относно Sie ist Besitzer /
Besitzerin T Kongruenz (3.1). Относно Sie ist Herr/Herrin der Lage T Kongruenz
(3.1.5). Към Dieses Mädchen ist eine gute Rednerin /ein guter Redner T Kongruenz
(3.2.2). Към man /frau T man (2). Към Kaufmann /Kauffrau T -mann /-frau. Относно
Professor / Professorin, Minister / Ministerin, Doktor / Doktorin T Titel und Berufs¬
bezeichnungen (3).

389
GmbH
gleichviel [,1 ob / wo: Когато gleichviel ce
употребява в съчетание със съюз или
наречие, често има съмнение за мяс¬
тото на запетаята. Gleichviel може да
се приеме за елипса, затова запетаята
се поставя както между главното и
елиптично изречение, така и между
елиптичното и подчиненото: Ich wer¬
de dies tun, [es ist] gleichviel, ob er
darüber böse ist. Последната запетая
може и да се изпуска: Ich werde dir
schreiben, gleichviel wo ich auch bin или
Ich werde dir schreiben, gleichviel, wo ich
auch bin. При друг словоред: Gleichviel
[,] ob du mitkommst oder nicht, ich wer¬
de in der nächsten Woche abreisen.
gleichzeitig / zugleich: Прилагателното
gleichzeitig всъщност означава само „в
същото време“ (Sie redeten gleichzeitig),
докато zugleich не съдържа времеви
компонент и означава „по същия начин,
също така, плюс това“: Diesen Teller
können sie zugleich als Untersatz verwen¬
den. В съвременната реч често и gleich¬
zeitig се използва в това невремево зна¬
чение: Das Rauchertischchen ist gleich¬
zeitig (вместо: zugleich) ein Schachspiel.
Gleis / Geleise: t Geleise / Gleis,
gleiten: Глаголът gleiten е неправилен;
формите са glitt, geglitten. Правилните
fyopuvigeleitete, geleitet се срещат в ли¬
тературата на 18-ти и 19-ти век (също
при Гъоте и Шилер). Днес те са оста¬
рели.
Gliedersatz: t Periode.
Gliederung: Относно писането с главна
или с малка дума и пунктоацията
Т ‘Punkt (2).
Gliedsatz: Т Nebensatz,
glimmen: Първоначално неправилният
глагол (glomm, geglommen) сега има
форми и по правилното спрежение
(glimmte, geglimmt): ... die Zündschnur
glomm weiter (Broch).... das letzte End¬
chen der Zündschnur glimmte gefährlich
auf (Langgässer). В преносната употре¬
ба преобладават неправилните форми,
които днес се усещат като приповдиг¬
нати: ... seine Augen glommen gefährlich
(Seidel). Stacheldraht, hinter dem ein
Streifen Abendrot unter schweren Regen¬
wolken glomm (Remaque). In ihren prü¬
fenden Blicken, die über die kahlen Köp¬
fe hinwegstrichen, glommen verborgene
Gedanken (Apitz).
Globus: В род.п. ед.ч. заедно c формата
des Globus се използва и des Globus-
ses. В ми. 4. преобладава die Globusse,
a die Globen се използва по-рядко
T Fremdwort (3.1)
Glosse: Когато свн. glöse, от лат. glössa
(и двете с дълго 6), приема изписване¬
то на двойното ss, като следствие нав¬
лиза и вече обичайното съкращаване
на гласните, в случая на о (напр. die
Flosse, Genosse). Затова Glosse днес се
произнася с кратко о; само в професи-
онално-специализираната реч - по от¬
ношение на стари текстове - дългото о
се среща по-често.
Glücksache / Glückssache: Формата със
свързващо s (Glückssache) се използва
по-често.
Glühbirne / Glühlampe: В разговорния
език повече се използва Glühbirne, а в
професионално-специализираната са¬
мо Glühlampe.
GmbH: 1. Склонение: По принцип сък¬
ращенията не се скланят. Препоръчва
се обаче добавяне на s, когато се има
предвид множественото число и е въз¬
можно объркване с единственото: das
Stammkapital der GmbHs... t Abkürzun¬
gen (3.2).
2. GmbH във фирмени названия: При
поява на G/пиЯвъв фирмено название,
съкращението става съставна част на
името и не се отделя със запетая. Ро¬
дът и числото на фирменото име не се
определят според GmbH: das deutsche

390
Reiseunternehmen GmbH; mit den Verei¬
nigten Stahlwerken GmbH, T Abkürzun¬
gen (6.1).
-gn-: T Worttrennung (2.1).
Gnom: Склонитбените форми ca des,
dem, den Gnomen, мн.ч. die Gnomen.
T Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Goethesch / Goethe’sch / goethisch:
T Apostroph (3.2), T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.2), t Personennamen (4).
Go-go-girl: T Fremdwort (4).
Go-in: t Fremdwort (4).
golden: C малка буква се пише прилага¬
телното: eine goldene Krone, die golde¬
ne Hochzeit, die goldene Medaille, eine
goldene Lebensregel. C главна буква в
многословни имена: die Goldene Aue,
das Goldene Buch (=почетна книга), das
Goldene Horn, das Goldene Tor, der Gol¬
dene Plan, der Goldene Sonntag, die
Goldene Bulle, die Goldene Rose, das
Goldene Kalb, das Goldene Flies. Устой¬
чивото съчетание der goldene Schnitt ce
пише според новия правопис с малка
буква, защото golden не участва в съ¬
четанието като собствено име. Също¬
то се отнася и за goldenes Zeitalter, тук
обаче писането с главна буква е допус¬
тимо при назоваване на историческа
епоха: das war damals ein goldenes Zeit¬
alter, (ho:) das Goldene Zeitalter. T Na¬
men (4 и 5).
Gondoliere: Родителен падеж des Gon¬
dolieres, множествено число die Gon¬
dolieri.
Gong: Съществителното най-често е от
мъжки род (der Gong), по-рядко от сре¬
ден (das Gong).
Gott: Съчетанието Gott[,] der Herr /All¬
mächtige [,] hat... е със и без запетая.
Но само със запетая в: Gott, der Herr
über Leben und Tod, hat ... T Komma
(3.3.2). Относно Gott ein guter / einen
guten Mann sein lassen T Kongruenz
(4.3).
Göttinger: Названието за жителите на rp.
Гъотинген е Göttinger. То не се скланя
и се пише с главна буква и в позиция
на определение: die Göttinger Lehrer.
Т Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
graben: Формите за 2. и 3. л. ед.ч. изяви-
телно наклонение сегашно време се
прегаасуват: du gräbst, ergräbt, t Verb
(1), t Umlaut (1.1).
Grabmal: Стандартната форма за мно¬
жествено! число е die Grabmäler, във ви¬
сокия стил също - die Grabmale.
Т ‘Mal.
Grabscheit: Множественото число на ди¬
алектната дума за “лопата” е die Grab¬
scheite; die Grabscheiter е остаряла, но
се среща в някои местни говори.
Grad: 1. При посочване на температура
между числото и знака за градус се ос¬
тавя интервал, когато следва означение
[по кого?; по що?]: - 3 °С; 22 °F; + 17
°С. При други данни за градус знакът
се поставя непосредствено до числото:
ein Winkel von 30°; 50° nördlicher Brei¬
te.
2.	При множественост на градусните
данни сказуемото е също в мн.ч.: Es
herrschten (а не: herrschte) 30 Grad
[Wärme].
3.	Като мерна единица Grad е предим¬
но от среден род: Jedes Grad kostet etwa
7% mehr Energie.
gradewegs / geradenweges / geradeswegs:
T geradewegs / geradenwegs / gerades¬
wegs.
Graf: 1. Склонение: Съществителното
се скланя слабо, род.п. des Grafen (а не:
des Grafs), дат. n.:dem Grafen (а не: dem
Graf).
2. Като съставна част на фамилното
име Graf се употребява след собстве¬
ното: Manfred Graf von Senden. Гени-
thbhotos се „закачва“ само към фамил¬
ното (същностно) име: der Besitz Man¬
fred Graf Sendens (но: der Besitz des

391
grauen
Grafen Senden). Съпругата на „графа“
се нарича Gräfin, а неомъжена жена от
фамилията Komtesse. И двете “имена”
се употребяват по същия начин какго
и формите за мъжки род: Hilda Gräfin
von Senden. Официалното лично обръ¬
щение е Herr Graf [von] Senden или
Herr Graf. Обикновено вече се изпус¬
ка Herr, а в писмо: Sehr geehrter Graf
Sendendes von), в разговор Graf Sen¬
den. t Brief (7).
Graffiti: Единственото число на die Graf¬
fiti e der Graffito. Формата die Graffiti
съдържа множественото число, пора¬
ди което die Graffitis е неправилно.
Grafik, Grafiker, Grafikerin, grafisch и
т.н.: Относно понемченото писане на
Graphik и т.и. Т f / ph.
Grafit / Graphit: t Graphit / Graphit.
gram / Gram: C главна буква се пише съ¬
ществителното: Ich bin von Ekel und
Gram erfüllt. Er verging fast vor Gram.
C малка - остарялото прилагателно ca-
мо в съчетание със sein, като обстоя¬
телствено пояснение за начин: Er ist mir
gram. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.1).
Gramm: 1. Склонение: В съчетание c
бройни числителни Gramm остава в
мн.ч. несклоняемо: Zwei Gramm dieses
Pulvers genügen. Der Brief ist um acht
Gramm zu schwer. Der Preis dreier
Gramm Gold entspricht... t Maß-, Men¬
gen- und Münzenbezeichnungen.
2. Измерваното след Gramm: ein
Gramm reines Heroin (приповд.: reinen
Heroins); der Preis eines Gramms Hero¬
in (приповд.: eines Gramm Heroins; mit
20 Gramm mildem Tabak (приповд.: mil¬
den Tabaks); aus einem Gramm pulveri¬
sierter Kristalle /pulverisierte Kristalle.
t Apposition (2.2).
3.100 Gramm Speck werden / wird in
kleine Würfel geschnitten: При посоч¬
ване на ‘количество в грамове’, сказу-
емото се употребява също в множес¬
твено число: 100 g Speck werden (по-
рядко: wird) in feine Würfel geschnitten.
t Kongruenz (1.2.2). Ако Gramm е без
,измереното’, се употребява само мно¬
жествено число на глагола: Zehn
Gramm sind (а не: ist) zu wenig.
grammatikalisch f grammatisch: Двете
прилагателни имена се употребяват със
и в еднакво значение. Предпочитана е
по-кратката форма.
grammatisches Geschlecht: Т Genus.
Granitblock: t Block.
Graph: В речта на природните науки ро-
дителният падеж на съществителното
der Graph е des Graphen, а множестве¬
ното число die Graphen. Използваната
в речта на езикознанието дума das
Graph има формата des Graphs в род.п.
и die Gtaphe в мн.ч.
Graphit / Grafit: По новия правопис съ¬
ществителното може да се пише в по-
немчена форма cf или какго досега с
ph. Т f / ph.
grau: С малка буква се пише прилагател¬
ното: der graue Markt, der graue Star,
eine graue Eminenz, grau in grau malen
и т.н. А c главна буква - в имена: die
Grauen Panther (= Съюз на старшите
за защита; “сивите пантери”, “сивите
вълци”,...), die Graue Eminenz (= F. v.
Holstein “барон фон Холщайн”). Също
с главна буква се пише субстантивира-
ното прилагателно: die Farbe Grau, in
Grau. T blau (1).
Gräuel: Според правилата на новия пра¬
вопис съществителното (писано преди:
Greuel) се пише с äu, тъй като се съ¬
поставя с Grauen.
grauen: Безличният или безподложен
глагол {mir graut / mich graut) най-чес¬
то се употребява с дателен падеж, по-
рядко с винителен: Es graut mir / (по-
рядко:) mich; mir / (по-рядко:) mich
graut vor...

Grauen erregend / grauen erregend
392
Grauen erregend / grauen erregend: Въз
основа на новия правопис писането е
Grauen erregend или grauenerregend :
ein Grauen erregender / grauenerregen¬
der Fall: ein äußerst garauenerrender
Fall. Съчетанието се пише винаги сля¬
то, когато то може да се доопредели
чрез наречие; същото важи и когато
сложното прилагателно се степенува;
Sein letzter Fall war noch grauenerregen¬
der. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.1).
gräulich: Прилагателното gräulich се из¬
вежда от grau и определя нещо, ‘което
[е] в сиво’; така то се пише чрез äu спо¬
ред новия правопис в значение “ужас¬
но, покъртително, страшно“ (писано
преди; greulich), защото вече се съпос¬
тавя с Grauen.
grausen: Безличният или безподложно
употребяван глагол се свързва както с
винителен, така и с дателен падеж: Mir
/ Mich graust, wenn ich an die Prüfung
denke. Zudem graust es ihm ein wenig vor
den Schwierigkeiten mit der Hafenbehör¬
de (Bamm). Es grauste sie, wenn von Men¬
schenfressern die Rede war (K. Edschmid).
Graveurin: T Titel undBerufsbeyeichnun-
gen (3).
Greif: Думата се скланя както силно {des
Greife]s, die Greife), така и слабо {des
Greifen, die Greifen).
greifen: Относно ich greife mir an den
Köpft fassen.
Greifenhagener: Жителите на гр. Гай-
фенхаген се наричат die Greifenhage¬
ner. Т Einwohnerbezeichnungen auf -er
(4 и 7).
Greis: Greis се скланя само по силното
склонение (род.п.: des Greises, мн. ч.:
die Greise): die schlaffe Maske eines hilf¬
losen Greises (Feuchtwanger).... die hilf¬
losen Greise (Wiechert).
grenzend: В изречения като Mit an Sicher¬
heit grenzender Wahrscheinlichkeit ...
grenzend е атрибутът към Wahrschein¬
lichkeit и следва да е в дателен падеж,
изискван от mit. Неправилен е вините-
лен падеж с an (mit an Sicherheit gren¬
zende Wahrscheinlichkeit).
Greuel: Стар правопис за t Gräuel.
greulich: Стар правопис за T gräulich.
Grieß: Думата се пише съсß, а не със s.
grob: Сравнителната и превъзходната
степен се образуват с преглас: gröber,
gröbst. Т Vergleichsformen (2.1).
grob gerechnet: Относно запетаята t ge¬
rechnet.
Groß: Връзката на Groll е c предлозите
über (за предмети и лица) или auf (за
лица): Der Groll der Lehrerin auf /über
die Schüler war verschwunden. ... und
selbst wenn ihn eine Kampfabstimmung
auf der bürgerlichen Seite sah, empfand
man auf der anderen Seite keinen Groll
darüber (Musil). ... (ich) tat allen Groll
über seine schnöde Vergesslichkeit
beiseite (Hartung). В съчетание е опре¬
делени глаголи Groll може да се свър¬
зва и с предлога gegen: Er hegt keinen
Groll gegen dich.
Gros: Относно Ein Gros Äpfel lag/lagen
auf dem Tisch t Kongruenz (1.1.3). Срв.
също така T Maß-, Mengen- und Münz¬
angaben.
groß: 1. Степенуване: Превъзходната
степен e größte, а не größeste.
2. С малка буква се пише прилагател¬
ното: die große Anfrage (- в парламен¬
та), das große Einmaleins, die große Ko¬
alition, das große Latinum и т.н. Също
така: die große Kreisstadt, das große Los.
C главна буква се пишат субстантиви-
раните форми: Große und Kleine, die
Großen und die Kleinen, ein Zug ins Gro¬
ße, im Großen wie im Kleinen treu sein,
das ist dasselbe in Groß (= в цялост),
etwas/nichts/viel/wenig Großes. Спо¬
ред същото правило: um ein Großes (=
многократно) verteuert, im Großen und

393
Groß- oder Kleinschreibung
Ganzen, im Großen und im Kleinen be¬
treiben, Groß und Klein (= всеки). C глав¬
на буква в (лични) именни групи: Ka¬
tharina die Große, der Große Wagen (=
за съзвездието Голямата мечка), der
Große Krach von Wien (= 1873); der
Große Belt, der Große Teich (= Атлан¬
тически океан). T Namen.
3. Слято или разделно изписване:
Разделно се пишат: groß sein / werden.
Според новия правопис също в groß
schreiben “пиша с много големи букви;
считам за изключително важно”. Пи¬
сането е слято в: großtun (= правя се на
важен), großziehen “възпитавам, от¬
глеждам”. Според новия правопис съ¬
що и großschreiben “изписвам с главна
буква”. Писането е винаги разделно
пред следващо причастие, щом groß
може да се степенува или разширява:
ein groß angelegter Plan, ein groß gemus¬
tertes Kleid и T.H. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (3.1.2).
4. Относно größeres /größtes Vertrauen
T Vergleichsformen (2.2).
größer: t groß. Относно groß[e]re Hälf¬
te T Vergleichsformen (2.2), T Hälfte.
Großes I im Wortinnern: T Gleichstellung
von Frauen und Männern in der Sprache
(2.3).
großmaßstäbig / großmaßstäblich: T -ig
/ -isch / -lieh (1).
Großmut: 1. Предлози след Großmut:
След Großmut връзката е чрез gegen
(или gegenüber), но не и с Jur или zu:
Vor allem aber zeigte er... stets Großmut
gegen den Besiegten (Thieß). Sie zeigten
uns gegenüber Großmut.
2. Род: За разлика от der Mut същес¬
твителното Großmut е от женски род:
Unsere Liebe ist also ein Akt der Gro߬
mut gegen die Gottheit (Langgässer). T -
mut.
Großmutter: Относно Großmutters Ge¬
burtstag T Verwandtschaftsbezeichnun¬
gen.
Groß- oder Kleinschreibung
C главна или c малка буква
Често поставяни въпроси към писането с главна или малка буква
Въпрос
Отговор
В кои случаи прилагателното се пише
с плавна буква?
Точка (1.2.1)
В кои случаи инфинитивът, т.е. глаго¬
лът, се пише с главна буква?
Точка (1.2.3)
Как се пишат der andere, alle fünf, die
beiden, die vielen, diese drei?
Точка (1.2.4)
Главна или малка буква след двоточие?
Точка (1.2), двуеточие (2), (3)
Главна или малка буква след кавички?
Точка (2.2), Кавички (2.2.), (2.3)
Главна или малка буква след тире?
Точка (2.4)

Groß- oder Kleinschreibung
394
Трудностите при писане c главна или с малка буква се появяват особено в
случаите, които описваме в следните глави:
1	Гранични случаи при преминаването на частите на речта една в друга
1.1	Преминаване на съществителното в други части на речта
1.2	Преминаване на други части на речта в съществително
1.2.1	Прилагателни, причастия и наречия
1.2.2	Прилагателни, производни от лични имена
1.2.3	Инфинитив
1.2.4	Местоимения и числителни
1.2.5	Отделни букви и думи
1.2.6	Препратки
2	Главна или малка буква след определени препинателни знаци
2.1	Двоеточие
2.2	Кавички
2.3	Въпросителен и удивителен знак
2.4	Тирета и скоби
2.5	Точка и запетая
1	Zweifelsfälle, die sich aus dem Austausch zwischen den
Wortarten ergeben
Гранични случаи при преминаване на една част на
речта в друга
Случаите на съмнение, които възникват при писането на думите с малка или
с главна буква, преди не са съществували, тъй като към този вид писане на думи¬
те се преминава едва през 16-ти век, когато съществителните и думи в ролята на
съществителни (das Gute, das Lesen und Schreiben, das Weh und Ach) започват да
се пишат с главна буква. От 18-ти век писането с главна буква става правило на
правописа и оттогава задача на нашето изразяване в писмен вид е да отличаваме
една част на речта, а именно съществителното, пишейки го с главна буква. Час¬
тите на речта обаче не са затворени в себе си цялости, а се намират в непрекъс¬
нат обмен помежду си; ето защо е необходимо правописът да следва движение¬
то между частите на речта, т.е. пишещият във всеки отделен случай да интер¬
претира протичащия обмен и да решава, дали става дума за съществително или
не.
1.1	Der Übergang vom Substantiv zu den anderen Wortarten
Преминаване на съществително в други части на речта
Съществителните могат да се ползват като наречия (anfangs, kreuz und quer,
mitten), съюзи (falls, teils ... teils), предлози (dank, statt, trotz), неопределителни
числителни (ein bisschen, ein paar) и прилагателни в ролята на наречия за начин

395
Groß- oder Kleinschreibung
{mir ist angst, wir sind ihr gram, er ist schuld). В изброените случаи те се пишат с
малка буква.
В зависимост от това, дали съотв. дума се счита за съществително или при¬
лагателно, писането с главна буква противостои на това с малка в следните ус¬
тойчиви съчетания:
angst und bange werden (но по hobomv: Angst und Bange haben / machen)
ernst bleiben / sein / werden (но: Emst machen mit etwas)
jmdm. gram sein (но: Gram empfinden)
etwas leid sein (но no hobomv: Leid tun)
pleite sein (но по hobomv: Pleite gehen и т.н.)
recht sein (но по hobomv: Recht haben / geben и т.н.)
schuld sein (но по hobomv: Schuld haben / geben )
unrecht sein (но по hobomv: Unrecht bekommen / geben / haben)
wert sein (но: auf etwas Wert legen)
1.2	Der Übergang von den anderen Wortarten zum Substantiv
Преминаване на други части на речта към съществителното
С главна буква се пишат други части на речта, употребени като съществи¬
телно:
das Ja und Nein, das Meine, eine Sechs, das Sichausweinen, das In-den-Tag-hinein-
Leben, das Schöne, das Gewollte, Großes erleben, Neues berichten, das Lesen, das
vertraute Du. Според новия правопис също и в: und Ähnliches (съкр.: u. Ä.), wir
haben Folgendes / das Folgende geplant, im Voraus.
Има обаче и много случаи (предимно при прилагателни, местоимения, чис-
лителни и инфинитиви), при които може да се появи съмнение, дали определена
дума се използва като съществително или не:
1.2.1	Прилагателни, причастия и наречия (Т substantiviertes Adjektiv,
• Т substantiviertes Partizip): В устойчиви адвербиални (като обстоятелство за на¬
чин) съчетания от предлог и нечленувано прилагателно се пишат с малка буква:
Sie hielten durch dick und dünn zusammen. Über kurz oder lang werden wir uns
treffen. Ich kenne ihn von klein auf. Von nahem gesehen war die Kapelle noch schö¬
ner. Wir hätten ohne weiteres ein Darlehen bekommen. Die Schule bleibt bis auf
weiteres geschlossen.
Двойки несклонени прилагателни, назоваващи лица, се пишат според новия
правопис с главна буква:
Jung und Alt, Arm und Reich, Groß und Klein, Gleich und Gleich, Hoch und Niedrig.

Groß- oder Heinschreibung
396
Писането c главна буква е валидно и за прилагателни или причастия, упот¬
ребявани устойчиво с глагола:
ins Blaue Reden, aufs Ganze gehen, zum Guten wenden, ins Lächerliche ziehen, ins
Schwarze treffen, das Weite suchen. Според новия правопис съшо: im Argen liegen,
im Dunkeln tappen, ins Gleiche bringen, den Kürzeren ziehen, auf dem Laufenden blei¬
ben, im Reinen sein, auf dem Trockenen sitzen, aus dem Vollen schöpfen и т.н.
Прилагателни и причастия се пишат с главна буква в съчетание с думи като
allerlei, alles, etwas, genug, nichts, viel, wenig:
allerlei Schönes, etwas derart Banales, nichts Besonderes, wenig Angenehmes.
Според новия правопис прилагателни и причастия, пред които е употребен
член или местоимение и които могат да имат определящо ги прилагателно, се
пишат с главна буква:
im Allgemeinen (= обикновено), um ein Beträchtliches (- значително), es ist das
Gegebene (= дадено), aufs Neue (= отново), du tust alles Mögliche (много, всичко),
des Weiteren (= по-нататък).
Според новия правопис някои субстантивирани суперлативи се пишат само
с главна буква:
Es ist das Beste, was ich je gesehen habe. Es ist das Klügste. Was sie tun konnte. Das war
das Geringste. Според новия правопис съшо: Es ist das Beste, wenn du dich entschul¬
digst. Es ist das Klügste, sofort zu verschwinden. Du hast nicht das Geringste getan.
C малка буква се пишат суперлативи, придружени от ат, към които се зада¬
ва въпросът как? “wie? ”, “am” не може да се разложи на an dem:
Es ist am nötigsten (= свръхнеобходимо), den Motor wieder in Gang zu bringen. Ho:
Es fehlt am (= an dem) Nötigsten.
C главна или c малка буква според новия правопис могат да се пишат супер¬
лативи в устойчиви адвербиални съчетания с aufs или auf das, отговарящи на
въпроса wie:
Sie erschrak aufs / auf das Äußerste / äußerste.
Прилагателни или причастия, които по форма са субстантивирани, т.е. с
член, се пишат с малка буква, когато се отнасят директно към предхождащо ги
или стоящо след тях съществително:

397
Groß- oder Kleinschreibung
Alle Kinder fanden ihre Zuneigung; besonders aber liebte sie die aufgeweckten.
Er war der aufmerksamste meines Zuhörer. Wer war der netteste von allen anwesen¬
den Personen?
Свързани c предлози наречия не се превръщат в съществителни и се пишат
също само с малка буква:
die Frau von heute, zwischen gestern und morgen, Farbe für außen und innen.
Относно имена на селища, окончаващи на -er Т Einwohnerbezeichnungen auf
-er Т и geographische Namen (3.1).
1.2.2	Прилагателни, производни от лични имена: Изведените от лични
имена прилагателни се пишат според новия правопис винаги с малка буква:
fast einsteinsche Theorien (= по начина на Айнщайн), по новому и: die einstein-
sche Relativitätstheorie (= от / на Айнщайн); das elisabethanische Drama (= по вре¬
ме на управлението на Елизабет), по новому и: das elisabethanische England (=
под управлението на Елизабет); Gedichte von goethescher Krarheit (= по начина
на [както пише] Гъоте), по новому и: die goethischen Gedichte (= от [с автор]
Гьоте); eine fast heinische Ironie (= по хайневски; каквато е иронията на Хайне),
по новому и: die heinischen “Reisebilder’ (= на / от Хайне); die Kompositionen
wirken mozartisch (= подобно на композициите на Моцарт), по новому и: die
mozartschen Kompositionen (=... на / от Моцарт); der ohmsche Widerstand (=... по
името на Ом), по новому и: das ohmsche Gesetz (= закон на Ом); die platonische
Liebe (- според възгледите, застъпвани от Платон), по новому и: die platonischen
Schriften (=... на / от Платон) и т.н.
Според новия правопис същите форми се пишат с главна буква при отделя¬
не на личното име чрез апостроф (Т Apostroph 3.2):
das Müller’sche Grundstück, die Einstein’sche Relativitätstheorie, die Goethe’schen
Dramen.
Винаги c малка буква се пишат производните от имена на -istisch, -esk, -hafl:
darwinsche Auffassungen, kafkaeske Gestalten, rilkenhafte Methaphem.
Когато отсъстват член, определение или предлог, често е трудно да се реши
дали става дума за субстантивиран инфинитив или за глагола (Das Kind lernt
gehen /Gehen.... weil Geben /geben seliger denn Nehmen/nehmen ist). Валидни ca
и двата начина на изписване.

Groß- oder Kleinschreibung
398
1.2.3	Инфинитив: Тук несигурността е особено голяма (Т [substantivier¬
ter] Infinitiv). Субстантивираният инфинитив се пише с главна буква. Той е
обозначен най-често чрез (пред- или следпоставено) определение, или чрез
предлог:
Das Lesen und Schreiben, beim Verlegen von Rohren für Hobeln und Einsetzen der
Türen, lautes Schnarchen, sein Schluchzen.
Ако липсват членна форма, определение или предлог, често не може да се
различи, дали става дума за субстантивирани инфинитив или глагол (das Kind
lernt gehen / Gehen. ... weil Geben / geben seliger denn Nehmen / nehmen ist.) B
такива случаи са възможни и двата начина на писане.
1.2.4	Местоимения и числителни: Субстантивираните местоимения и чис-
лителни се пишат с главна буква:
ein Er und eine Sie, das eigene Ich, ein gewisser Jemand; eine Eins (= оценка,
бележка), das Hundert (= [мярка] за сто единици), eine Sechs malen; einem Drit¬
ten (= ‘неучастващ’) gegenüber, in der Klasse der Erste (= по успех), der Letzte
[des Monats]. Според новия правопис също: jeder Dritte, der Erste (= в [nojpe-
дицата).
Писането c главна буква според новия правопис е валидно и за прилагател¬
ни и причастия, употребявани като местоимения:
das Gleiche (= същото), der Folgende (= следващ), ein Beliebiger (= някой; който и
да е), der Nächste (= в [по]редицата), der Nämliche, ein Einzelner, die Einzige.
Иначе местоименията и числителните се пишат с малка буква, в много слу¬
чаи придружени и от член:
der andere, die beiden, die drei, da- eine, ein jeder; Nummer fünf, Paragraph drei,
Größe vierzig; durch vier teilen; Werte von eins bis sieben. Es ist schon zehn nach
neun. Das war nur wenigen bekannt. Es gab viele, die nicht mitmachen wollten.
Sie hat alles vergessen. Was manche sich so alles einbilden! Es gab doch mancherlei,
vielerlei zu sehen und zu hören.
Местоимения и числителни (както и употребявани като местоимения при¬
лагателни и причастия) се пишат с малка буква, когато се предхождат от место-
имение или allerlei, alles, etwas, genug, nichts, viel, wenig и под.:
alle anderen, wir beide, ihr drei, diese fünf; allerlei anderes, etwas anderes, nichts
anderes.

399
Groß- oder Kleinschreibung
Същото важи и в случаите, когато дадено местоимение се отнася напр. до
получателя на писмо (Ich grüße euch beide. Seid alle herzlich gegrüßt).
Писането c главна буква на viel, wenig, eine, andere е възможно, когато се
подчертава определеността на т.н. неопределителни местоимения:
Auf der Suche nach dem Anderen (= ... на новото, непознатото) . Das Lob der
Vielen (= ... на широката маса, на масите) war ihr nicht wichtig.
Според новия правопис е възможно и писането с главна буква на притежа¬
телни местоимения, когато са придружени от определителен член; продължава
да важи и писане с малка буква:
Jedem das Seine / seine. Wir haben das Unsere / unsere dazu beigetragen. Ihr müsst
das Eu[e]re / eu[e]re tun.	.
Докато бройните числителни под един милион винаги се пишат с маЛка буква
(jünger als zwanzig, an die fönfzig, über achtzig), то hundert, tausend, Dutzend -
когато не се изписват с цифра за посочване на количество - могат да се пишат
съшо с малка буква според новия правопис:
Dutzende / dutzende von Filmen, mehrere Dutzend / dutzend Leute; Hunderte / hun¬
derte von Menschen, viele Hunderte / hunderte Tauben; mehrere Tausende / tausende
von Freiwilligen, einige Tausend / tausend Sterne.
1.2.5	Отделни букви и отделни думи: Обикновено отделните субстанти-
вирани букви се пишат с главна буква:
das А, jemandem ein X für ein U vormachen, ein großes T schreiben.
Ако се има превид малката буква, изписването става чрез нея:
der Punkt auf dem “i”; das « in Land; ein kleines t schreiben.
Отделни букви, които не се цитират като малки, се пишат главни + съедини¬
телна чертица в сложните думи: T-förmig, T-Eisen. При цитиране на отделна
буква като малка, се използва обаче писане с малка буква: das Dehnungs-h, das п-
Еск, das Schluss-s, а според новия правопис също: der i-Punkt, der s-Laut. В някои
сложни думи е възможно писане с малка или голяма буква, ако това се извършва
именно спрямо малката, съотв. главната буква: s-förmig/S-förmig (= по формата
на малкото “s”, респ. голямо “S”), x-beinig /X-beinig.
Относно A-Dur, a-Moll Т Dur / Moll.
Несубстантивирани, а само цитирани думи се пишат с малка буква:
Du hast das “und” in diesem Satz übersehen.

Groß- oder Kleinschreibung
400
1.2.6	Препратки: Относно правописа на звагелното местоимение в писма,
призиви и т.н. Т Anrede (2); относно писането с главна или с малка буква на съкра¬
щения (Tbc-krank) Т Abkürzungen (2), а към писането на чуждоезикови съчетания
Т Fremdwort (4); към алострофирани думи в началото на изречение Т Apostroph;
относно писането на имена Т Namen (4), Т geographische Namen (3.1), Т Straßen¬
namen; относно несубстантивирани думи в имена и титли Т Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (2); относно писането на поредица от имена като части на речта Т Bin¬
destrich (3.1 и 3.2), а към писането на частите от деня Т Abend / abends и т.н.
2	Groß- oder Kleinschreibung nach bestimmten
Satzzeichen
C главна или c малка буква след определени
препинателни знаци
2.1	Doppelpunkt / Двоеточие
След двоеточие първата дума в пряка реч или в самостоятелно изречение се
пише с тавна буква:
Sie rief mir zu: „ Der Versuch ist gelungen.“ В упътвания: Man nehme alle 2 Stunden
eine Tablette. Според новия правопис също в: Das Haus, das Wirtschaftsgebäude,
die Stallungen: alles war den Flammen zum Opfer gefallen.
C малка буква след двоеточие, когато изложеното след двоеточието не се
схваща като цяло изречение. Такъв е случаят напр. при изброяване, при посоч¬
ване на данни или обяснения от особено значение:
Er hat alles verloren: seine Frau, seine Kinder, seine Habe.
Die Kinder mussten schreiben: der treue Hund. Rechnen: sehr gut.
2.2	Anführungszeichen / Кавички
C главна буква се пише първата дума на въведено самостоятелно изречение,
какго и поставените в кавички заглавия на книги, стихове и под.:
Mit seinem ständigen “Das mag ich nicht!” ging er uns allen auf die Nerven. Welche
Schulklasse kennt heute noch “Die Kraniche des Ibikus”, das Gedicht Schillers?
2.3	Frage- und Ausrufezeichen / Въпросителен и повелителен знак
След въпросителен и удивителен знак в рамките на цяло изречение писане¬
то е с малка буква:
“Wohin des Weges?”, fragte er. “Grüß dich, altes Haus!”, rief sie mir zu.
Sie schrie:”Niemals!”, und schlug die Tür zu.

401
grün
2.4	Gedankenstriche und Klammern / Тирета и скоби
C малка буква се пише първата дума, затворена в тирета или скоби, ако не е
съществително, собствено, фамилно или др. име:
Dieser Schmuck - es ist der kostbarste der Sammlung - wurde letzte Nacht gestohlen.
ln ihrer Jugend (nur wenige wussten etwas davon) war sie als Sängerin aufgetreten.
2.5	Semikolon / Точка и запетая
Ако точка и запетаята разделят еднакви по смисъл (ранг) изречения (там,
където точката би била неподходяща, а запетаята е твърде слаба, Т Semikolon),
първата дума от новото изречение се пише с малка буква, щом като тя не е съ¬
ществително, собствено или др. име:
Im Hausflur war es still; ich drückte erwartungsvoll auf die Klingel. Die Familie mei¬
ner Mutter stammt aus Frankreich; die Vorfahren meines Vaters sind dagegen aus
Ungarn eingewandert.
Großschreibung im Wortinnem: Писане¬
то на главна буква в средата иа дума по
новия правопис също е неправилно.
Използва се в речта на рекламата, при
имената на фирми, продукти и под. по
графични причини: BahnCard, InterC,
PrivatRente, Pop Art, Top Ware и т.н.
größte: t groß (1).
größtmöglich: T möglich (1),T Vergleichs¬
formen (2.5.4).
Großvater: Относно Großvaters Geburts¬
tag T Verwandtschaftsbezeichnungen,
grün: 1. Главна или малка буква. С
малка буква се пише прилагателното:
der grüne Star, die grüne Grenze; die grü¬
ne Welle, grüne Bohnen, grüne Heringe,
die grüne Hochzeit, die grüne Versiche¬
rungskarte, die grüne Hölle (= джунгла),
die grünen Lungen (= зелени площи) der
Großstadt, die grüne Minna (= полицей¬
ска кола; разг.). C главна буква се пише
субстантивираното прилагателно: die
Farbe Grün, in Grün, bei Grün die Stra¬
ße überqueren, die Ampel zeigt Grün /
steht auf Grün. C главна буква и в име¬
на : der Grüne Donnerstag; die Grüne
Insel'(= Ирландия); die Grüne Woche (=
изложение в Берлин); dar Grüne Gewöl¬
be (= колекция от произведения на из¬
куството в Дрезден); der Grüne Plan (=
план на държавата за подпомагане на
селското стопанство), ,J)er Grüne Hein¬
richt1 (роман), t Namen.
2.	Слято или разделно писане: Спо¬
ред новия правопис grün се пише само
разделно от следващо го причастие: die
grün gefärbten Kleider, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.2).
3.	eine grünblaue Krawatte / eine grün¬
blaue Krawatte t Farbbezeichmmgen
(3.1).
4.	des Grün / des Grüns: Съществител¬
ното das Grün носи -s само в родите-
лен падеж. Във всички други падежи
няма окончания: der Schimmer des
Grüns; die Leuchtkraft der beiden Grün.
Множествено число със s е разговор¬
но (die beiden Grüns).
26.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Grund
402
5.	Относно степенуването на grün
t Farbbezeichnungen (1).
Grund: Относно Der Wert meines Grund
und Bodens ... t Wortpaar. Срв. също
T aufgrund / auf Grund.
gründen: Обикновено etwas 1sich auf et¬
wasgründen се свързва c винителен па¬
деж: Auf diese Ansichten gründen wir
unseren Heilungsplan (S. Freud). ... die
Tatsachen, auf die diese Kenntnis sich
gründete (Rothfels). В пасив на състоя¬
нието (gegründet sein auf etwas) се явя¬
ва и дателен падеж. Винителен падеж:
Gesetze, die auf die Ehre gegründet wa¬
ren (Gaiser). Дателен падеж: Diese aber
sind gegründet aufder Überzeugung vom
Menschen als dem Eigentum Gottes
(Thieß). Die europäische Ordnung stirbt
und mit ihr die Gesellschaft, die auf ihr
gegründet ist (Langgässer).
gründen / begründen: t begründen / grün¬
den.
Grunderwerb[s]steuer: T Fugen/s (3.1).
Grundform: T Infinitiv: относно групата
на основната форма t satzwertiger Infi¬
nitiv.
grundsätzlich: Прилагателното grund¬
sätzlich се употребява чрез две значе¬
ния: 1. „съответно с принципа ...; без
изключение“: Es ist grundsätzlich (= без
изключение) verboten auf dem Schulhof
zu rauchen. 2. „в общи линии, обикно¬
вено; по принцип“ (често в съчетание
[ с aber]): Ich habe grundsätzlich [zwar]
nichts dagegen, möchte aber daraufhin¬
weisen, dass... Ich bin grundsätzlich auch
dafür, will aber nicht verschweigen, dass
Schwierigkeiten zu überwinden sind. Da¬
gegen ist grundsätzlich nichts zu sagen,
wenn die anderen einverstanden sind.
Значение има и ударението на думата:
Ich habe grundsätzlich nichts dagegen
може да носи смисъла „по принцип ня¬
мам нищо против, но не изключвам ня¬
кои съображения“ (ударението е grund¬
sätzlich). Може обаче да има и смисъла
“принципно нямам нищо против, напр.
защото не искам неприятности” (уда¬
рението е grundsätzlich).
Grundstufe: Т Vergleichsformen.
Grundwort: Т Kompositum.
Grundzahl: T Kardinalzahl.
Gruppe: eine Gruppe Gelehrter / Gelehr¬
te • mit einer Gruppe diskutierender /
diskutierenden Studenten: употребено¬
то след Gruppe съществително най-чес¬
то е в родителен падеж. Понякога то е
в падежа на Gruppe, т.е. във формата
на приложение: eine Gruppe Gelehrter
(необичайно: Gelehrte); eine Gruppe
meuternder Sträflinge / (рядко:) meutern¬
de Sträflige. Sie sprach mit einer Gruppe
diskutierender Studenten I (рядко:) dis¬
kutierenden Studenten. Die Polizei ver¬
haftete eine Gruppe randalierender Ju-
gentlicher / (рядко:) randalierende Ju-
gentliche. T Apposition (2.2).
2. Eine Gruppe Reisender stieg / stie¬
gen aus dem Zug: След Gruppe по пра¬
вило сказуемото е единствено число,
макар и “групата“ да е следвана от съ¬
ществително в мн.ч., тъй като подло¬
гът (Gruppe) по форма е в ед.ч.: Eine
Gruppe Reisender stieg aus. Често оба¬
че изречението се конструира по сми¬
съл и сказуемото се поставя в мн.ч.:
Eine Gruppe Reisender stiegen aus. Мно¬
жественото число е налице предимно,
когато се избира формата за приложе¬
ние: Eine Gruppe englische Reisende
(вместо обичайния родителен падеж:
englischer Reisender) betraten den Ab¬
fertigungsraum. t Kongruenz (1.1.3).
Срв. също T Maß-, Mengen- und Mün¬
zenbezeichnungen (2.2).
gruseln: Безлично или безподложно
употребяваният глагол изисква и вини¬
телен, и дателен падеж: In der Dunkel¬
heitgruselte es ihm/ihn. Mich /Mir gru¬
selte vor dem dunklen Friedhof.

403
Güte
Guerilla: Чуждата дума die Guerilla
([ge'rilja]; от исп. guerilla, през френ.
guerilla) означава от една страна “пар¬
тизанска война”, от друга “[бойната]
единица, водеща такава война”. Мъж¬
кият род der Guerilla (мн.ч.: die Gue¬
rillas) - “партизанин”; същото значе¬
ние носи и чуждата дума der Guerille-
ro ([...je:ro]).
Gulasch: Думата е от среден das Gulasch
и мъжки der Gulasch род. В Австрия и
Швейцария обикновено се използва са¬
мо средният род das Gulasch, а в
Австрия заедно с понемчения право¬
пис е налице и Gulyäs, както е в унгар¬
ски.
gültig / gütig: t gütig / gültig.
Gummi: В значение “вулканизиран кау¬
чук, лепило” Gummi е от ср.р. (das
Gummi), но и мъжки (der Gummi);
род.п. des Gummis, мн.ч. die Gummi или
die Gummis. В значение “[ученическа]
гума, презерватив” думата е от м.р. {der
Gummi); род.п. des Gummis; мн.ч. die
Gummis. Разговорната кратка форма на
Gummiband е от ср.р. das Gummi.
Gurt: Нормативно думата е от м.р. der
Gurt (мн.ч.: die Gurte), а диалектно от
ж.	р. die Gurte (мн.ч.: die Gurten):... und
legt sich die Gurten (Waggerl).
gut: L Форми на сравнение: gut - bes¬
ser - am besten.
2. gut gegen / für etwas. Свързването c
предлога für (в смисъл “за защита от /
срещу / против“) е от разговбрния език:
Das Mittel ist gut fiir den Husten. Пра¬
вилният и добър немски език изисква:
Das Mittel ist gut gegen den Husten. T für
/gegen.
з.	Seien Sie so gut / Sind Sie so gut.
Спрямо лица, към които се обръщаме
на “Вие“, се използва учтивата форма,
т.е. трето лице множествено число на
конюнктив сегашно време: Seien Sie so
gut. Не би трябвало да се употребява
изявително наклонение: (Sind Sie so
g»0-
4.	Sei so gut, mir das Buch zu geben /
Sei so gut und gib mir das Buch: T Infi¬
nitiv (5).
5.	Малка или главна буква: С малка
буква се пише прилагателното gut: eine
gute Nachricht; jenseits von gut und böse.
C главна буква - субстантивираното
прилагателно: ein Guter; Gutes und Bö¬
ses; des Guten zu viel zu tun; vom Guten
das Beste; etwas zum Guten lenken; et¬
was, nichts, viel, wenig Gutes; alles Gute.
Според новия правопис - съшо с глав¬
на буква: imdm. etwas im Guten sagen;
im Guten wie im Bösen. В имена gut съ¬
шо се пише c главна буква: der Gute
Hirt [е] (= Христос); das Kap der Guten
Hoffnung. T Namen.
6.	Слято или разделно писане: Ако
gut може да се разширява или степену¬
ва, то се пише разделно от следващ гла¬
гол: Sie wird es gut, besser haben. Er wird
mit ihr [sehr] gut auskommen. Според
новия правопис съотв и в: gut gehen (=
в добро здраве съм; живея добре; не¬
щата се оправят): Es wird ihr bald gut,
besser gehen. Продължава слятото пи¬
сане на etwas guthaben (= имам да взе¬
мам [пари]); etwas gut heißen (= одоб¬
рявам); gutmachen (= поставям в ред;
поправям [грешка]; печеля); für jmdn.
gutsagen, gutsprechen (= гарантирам за
нкг); etwas gutschreiben (= заверявам
[по сметка]). При следващо (минало)
причастие се пише само отделно в слу¬
чаи като: der gut, besser gelaunte Vater,
[sehr] gut gemeinte Ratschläge. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2 и
3.2).
Güte: 1. Güte се свързва c предлога ge¬
gen (или gegenüber), а не c für или zu:
Deine Güte (gegen mich / mir gegenüber)
war groß.
2. Относно Güte / Gütigkeit T Auf-

guten Mut[e]s
404
Schwellung.
3.	Относно Haben Sie die Güte und... /
Haben Sie die Güte, zu... T Infinitiv (5).
guten Mut[e)s: f Adjektiv (1.2.2).
guten Tag sagen / Guten Tag sagen: Въз¬
можно е писане c главна и c малка бук¬
ва: jemandem guten Tag sagen / jeman¬
dem Guten Tag sagen.
gütig / gütlich: Прилагателното gütig оз¬
начава “добър; мил“: ein gütiger Mensch,
gütig sein, mit ihrer gütigen Erlaubnis; a
gütlich - “c добро, без кавга“: eine gütli¬
che Einigung, einen Streit gütlich beilegen.
Изразът sich an etwas gütlich tun озна¬
чава “храня се или пия с удоволствие и
обилно с нщ“. Т -ig / -isch / -lieh (1).
gut / schön: Употребата на schön вместо
gut за усещане на мирис или вкус е ди¬
алектно разговорна и разпространена
предимно в северна Германия: Es riecht
(schmeckt) gut / (диал.:) schön.
gutschreiben: Глаголът gutschreiben се
свързва c пряко (винителен падеж) и
косвено (дателен падеж) допълнение:
Wir werden Ihnen den Beitrag gutschrei¬
ben или : Wir werden Ihnen den Beitrag
Ihrem Konto gutschreiben. Заедно c та¬
зи употреба, използвана в банковото
дело, е налице и etwas auf etwas gut¬
schreiben: Wir werden den Beitrag auf Ihr
Konto /(по-рядко:) auf Ihrem Konto gut¬
schreiben.
H h
h: Относно правопис и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) (h-Laut); Т Einzelbuchsta¬
be (des H, zwei H); t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5) (das h in geheim; Deh-
nungs-h).
Haag, Den: Холандското название на сто¬
лицата е Den Haag. В Германия се из¬
ползва и Der Haag. С предлога in е въз¬
можно следователно in Den Haag или
im Haag (а също: in Haag).
Habe: Относно fahrende / liegende Habe
t erstes Partizip (4).
habe / hätte: Формата за конюнктив 1 на
haben {habe) се употребява предимно в
непряката реч Т indirekte Rede (2.1): Er
sagte, dass er kein Geld habe. Sie fragte,
ob er schon Antwort bekommen habe. Ko-
гато формите за конюнктив 1 не се от¬
личават от тези на изявитеяното накло¬
нение сегашно време или ако са необи¬
чайни, се използва hätte като замести¬
тел на habe: Er sagte, dass sie kein Geld
hätten (вместо: haben). Sie fragte, ob sie
schon Antwort bekommen hätten (вместо:
haben). Формата за конюнктив 2 на ha¬
ben (hätte) се употребява предимно в ус¬
ловното изречение Т Konditionalsatz (2
- 7) и това за пожелание: Hätte ich Geld,
würde ich verreisen. Hätte er doch schon
unsere Nachricht erhalten! Конюнктив 2
се явява и в непряката реч, когато в пря¬
ката е употребена форма на конюнктив
2 или нещо се приема за съмнително.
Т indirekte Rede (3.1).

405
haben
haben
Често поставяни въпроси към глагола haben
Въпрос
Отговор
Кога перфектът се образува с haben, ко¬
га със sein?
Точка (1)
Как се казва ich habe gesessen/gelegen/
gestanden или ich bin gesessen/gelegen/
gestanden?
Точка(1)
1. Перфект c haben или sein:
Перфектът на преходните глаголи се образува с haben: Ich habe [die Skulp¬
tur] gesehen. Ich habe [den Wein] getrunken. Възвратните глаголи образуват пер-
фекг с haben, независимо дали са преходни или непреходни: Ich habe mich geän¬
dert. Ich habe mich geschämt. Непреходни глаголи, изразяващи действието като
незавършено в неговата продължителност, образуват също перфект с haben:
Ich habe lange geschlafen. Die Sonne hat nicht geschienen.
Непреходни глаголи, изразяващи промяна на състоянието или мястото, и
постигнатото състояние, образуват перфект със sein:
Der Brief ist angekommen. Das Lied ist verklungen.
При образуването на перфекта някои непреходни глаголи събуждат колеба¬
ние поради несигурност в принадлежността на някои глаголи към една от двете
групи (напр. при глаголи като abtrocknen, altem, gären, които изразяват посте¬
пенна промяна) или поради промяна на схващането на речевата общност за тях¬
ната принадлежност. В особена степен това важи при глаголите за движение,
при които се възможни две гледни точки: ако промяната в движението се схваща
като промяна на мястото, перфектът се образува със sein:
Wir sind über das Haff gesegelt. Sie ist vor Freude durch alle Zimmer getanzt.
Ако действието се схваща в неговата продължителност във времето, пер-
фекгьт е с haben:
Wir haben gestern gesegelt. Danke, ich habe eben getanzt.
Погледнато в цялост при глаголите за движение перфектът със sein нарас¬
тва, и то очевидно не само защото промяната на мястото се усеща по-силно от

Habenichts
406
тази във времето, а защото съществува тенденция на образуване със sein, макар
и да не се изразява промяна на мястото. Тази тенденция зависи отчасти от дифе¬
ренциране на значението. Вместо Wir haben den ganzen Tag geklettert или Wir
haben mehrere Stunden geschwommen често се казва Wir sind den ganzen Tag ge¬
klettert, съотв. Wir sind mehrere Stunden geschwommen.
При fahren и fliegen чрез sein (Ich bin gefahren/ geflogen) се настанява пред¬
ставата, че съответното лице пътува като пасажер, докато чрез haben (Ich habe
gefahren / geflogen) възниква представата за лицето, което кара колата, съотв.
самолета. Глаголът bummeln “разхождам се“ образува перфект предимно със sein,
когато не се усеща промяна на мястото: Wir sind ein bischen gebummelt. По такъв
начин се предотвратява объркване на bummeln с “мързелувам”, образуващ пер¬
фект с haben: Wir haben ein bischen gebummelt (= помързелувахме). Перфектьт
на gehen и reisen е със sein; laufen и springen клонят към същото (срв. също
schwimmen, segeln, springen, tanzen).
При определени глаголи има регионални отлики. На север напр. Ich habe
gelegen / gestanden / gesessen, а на юг, Австрия и Швейцария Ich bin gelegen /
gestanden / gesessen.
2.	Es gibt / hat viele Fische.
Употребата на безличното es hat вместо es gibt е разпространена в Швейца¬
рия и регионално в южнонемски:
Es gibt (регион.: hat) hier noch eine alte Mühle. In diesem See gibt (регион.: hat) es
viele Fische.
3.	Препратки
Относно ich habe etw. zu liegen, stehen и т.н. t zu (1); към ich habe kein Geld
einstecken /eingesteckt T einstecken; към haben /besitzen T besitzen (2).
Habenichts: Съществителното има две
форми в родителен падеж des Habe¬
nichts и des Habenichtses.
habilitieren: Глаголът habilitieren “при¬
добивам правото да обучавам във вие¬
ше училище” може да се употребява и
като възвратен: [sich] in München / bei
Prof. X. habilitieren; sich für Kunstge¬
schichte habilitieren. Употребен като
преходен {Sie wurde 1995 habilitiert) ha¬
bilitieren означава “удостоявам нкг c
правото да преподава във виеше учи¬
лище”.
Hacek: Под Hacek ([’ha:tfsk]; чеш. “чен-
гелче”; понемчено: Hatschek) се разби¬
ра диакритичен знак под формата на
ченгелче, шито, особено в славянските
езици, служи за обозначаване на съскащ
или тьркав звук, напр. с [tj] или z [3].
Hackblock: Множественото число е
Hackblöcke. Т Block.
Hacke / Hacken: В отделни райони съ¬

407
halber
ответствието на die Ferse e die Hacke
или (по-рядко:) der Hacken; множестве¬
ното число и за двете форми е die Ha¬
cken.
Hächsel: Съществителното е от среден
(das Hächsel) и мъжки {der Hächsel)
род.
Hafen: Множественото число има прег-
лас die Häfen.
Haff: Обичайната форма за множестве¬
но число е die Haffs - от долнонемски.
Формата за мн.ч. от внем. die Haffe се
използва рядко.
Hahn: Освен формата за мн.ч. die Hähne
в речта на техниката се среща и слаба¬
та форма die Hahnen.
Hahnenkleer: Т Einwohnerbezeichnungen
auf -er (3).
halb: 1. Склонение: halb се скланя като
прилагателно: ein halbes Brot, in einer
halben Stunde, zum halben Preis, mit
halber Kraft. След alle склонението на
halb е слабо или силно: alle halbe[n]
Jahre, alle halbefn] Stunden (или ед. ч.:
alle halbe Stunde), alle halbe[n] Meter.
Ако halb се употребява след ein, то се
скланя според ein: vor zwei und einer
halben Stunde, mit drei und einem hal¬
ben Brot, zwei und ein halber Monat; vor
zweifund)einhalb Zentner, vier mit ein
halb multipliziert. В устойчиви съчета¬
ния halb не се скланя: ein halb Dutzend
(заедно c: ein halbes Dutzend).
2.	drittehalb * anderthalb: Сложните
drittehalb (= две и половина), viertehalb
и т.н. са остарели. Използват се zwei¬
einhalb, dreieinhalbи т.н. Anderthalb (=
das Zweite [andere] nur halb “едно и по¬
ловина”) се употребява заедно с ein¬
fundfeinhalb.
3.	halb / halber : Застиналата форма
halber е разпространена само в южни¬
те и югозападните райони на Германия:
Wir treffen uns um halb (диал.: halber).
4.	Главна или малка буква: Писане¬
то на halb пред час или мерна единица
е с малка буква (и разделно): Es ist /
schlägt halb eins; alle halbe Stunde eine
halbe und eine Dreiviertelstunde; [um]
voll und halb jeder Stunde; ein halbes
Hundert Malfe]; ein halbes Dutzend
Malfe]; dreifund]einhalb Prozent, но:
drei und ein halbes Prozent. C главна бук¬
ва се пише субстантивираното прила¬
гателно: ein Halbes (= чаша), einen Hal¬
ben (= чаша за бира), eine Halbe (= по¬
ловин мярка; баварски диал.); das ist
nichts Halbes und nichts Ganzes.
5.	Слято или разделно писане: Писа¬
нето е слято, когато halb се схваща ка¬
то конкретизираща част, която отслаб¬
ва значението: ein halbhoher (= не мно¬
го висока) Zaun; halbbittere (= не мно¬
го горчив) Schokolade. Други примери
за слято писане: halbgebildet, halblei¬
nen, halbtrocken, halbwild. Ако halb се
схваща като противоположното на “ця¬
ло”, писането е разделно: das halb of¬
fene Fenster; die halb leere Flasche, der
halb verhungerte Vogel. В значение “от¬
части” halb се пише само разделно: Er
machte ein halb freundliches, halb erns¬
tes Gesicht. Случаите на колебание мо¬
гат да се пишат слято и разделно: halb¬
blind / halb blind; halbfertig / halb fer¬
tig; halbgar / halb gar. C наречията за
посока links, rechts писането на halb е
също слято или разделно: Das Haus
liegt halb links / halb rechts.
6.	halb so... wie / halb so ... als t dop¬
pelt so ... wie / doppelt so ... als.
halber: 1. Падеж и позиция: Предлогът
halber изисква родителен падеж и се
употребява след съществителното, към
което се отнася: der Ordnung halber,
wichtiger Restaurationsarbeiten halber,
der politischen Umstände halber и т.н.
2. Слято или разделно писане: Писа¬
нето е слято, когато halber образува съ¬
четание с предхождащо го съществи¬

halbjährig / halbjährlich
408
телно, което се употребява само адвер-
биално: Nehmen wir also beispielhalber
an ... Ich konnte umständehalber nicht
kommen. Писането е разделно, когато
halber се употребява като предлог:
предхождащата го дума може да се от¬
личи като съществително чрез поста¬
вяне на определение: Ich konnte gewis¬
ser Umstände halber / dringender Ge¬
schäfte halber nicht kommen. Er tat es
seiner Ehe halber.
halbjährig / halbjährlich: halbjährige
Kündigung означава напр., че срокът на
уволнението е половин година; докато
halbjährliche Kündigung назовава фак¬
та, че възможността за уволнение се
повтаря всеки път на половин година.
Т -ig / -isch f -loch (1).
Halbstarke: 1. gewalttätigem Halbstar¬
ken / Halbstarkem: Halbstarke се скла¬
ня като атрибутивно прилагателно
Т Adjektiv. Т substantiviertes Adjektiv.
2. einige Halbstarke • alle Halbstarken
• solche Halbstarke[n]: Относно скло¬
нението на Halbstarke след alle, beide,
einige t all- и т.н.
Hälfte: 1. die größere (kleinere) Hälfte /
der größere (kleinere) Teil: Погледна¬
то логически Hälfte означава само по¬
ловината част (50%) от едно цяло. В
съвременната реч обаче думата се упот¬
ребява и в смисъл на “(отделна) част”:
die größere / kleinere Hälfte; zwei
ungefähr gleiche Hälften
2. Die Hälfte der Bücher lag / lagen auf
dem Boden: Макар и след Hälfte брое¬
ното или измерваното да е в мн.ч., ска-
зуемото обикновено се употребява в
ед.ч., защото подлогът (Hälfte) е в ед.ч.:
Die Hälfte der Bücher lag auf dem Bo¬
den. Често обаче изречението се кон¬
струира по смисъл и сказуемото се пос¬
тавя в мн.ч.: Die Hälfte der Bücher la¬
gen auf dem Boden. T Kongruenz (1.1.3).
Halfter: В смисъл на “лека юзда; оглав-
ник” Halfter е от мъжки (der Halfter) и
среден (das Halfter) род. Женският род
die Halfter, макар и думата преди да е
била само в ж.р., днес е остарял. В сми¬
съла на “кобур” думата е от ж.р. die
Halfter, но в това значение се налага
средният: das [Schulter]halfter um¬
schnallen / abnehmen.
Hallenser: Жителите на гр. Хале (на ре¬
ката Зале) се наричат Hallenser. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (3).
Haller: Жителите на гр. Хале (Вестфа-
лия) се наричат die Haller. Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (3).
hallesch / hailisch: T Ortnamen (3).
Hals-Nasen-Ohren-Arzt: T Bindestrich
(3.1).
halten: 1. Преглас: Формите за второ и
трето лице ед.ч. изяв.накл. сег.вр. се
прегласуват: du hältst, er hält.
2. Падеж след halten: При употребата
на halten с предлозите с винителен и
датателен падеж има колебание. При
изразяване на “отзоваване” в дадено
положение, състояние и запазването
им се употребява винителен падеж: Sie
hielt die Zeitung vor das Gesicht / die
Hand über das Licht / das Schriftstück
hinter den Rücken. При запазване на ве¬
че съществуващо положение или със¬
тояние се употребява дателен падеж:
Der Pilot hielt die Maschine auf einer
Höhe von 800 m. Das Wasser ist auf ei¬
ner Temperatur von 60 Grad Celsius zu
halten. Ich hielt die Hände vor dem Bauch
gefaltet. Sie hielt das Schriftstück hinter
dem Rücken versteckt. В случаи, в които
теоретично може да се употреби дате¬
лен или винителен падеж, днес се из¬
ползва предимно винителен: Ich hielt
das Kind über das (преди също: über
dem) Becken. Gott hält seine Hand über
mich (преди също: über mir).
Halt machen: Въз основа на новия пра¬
вопис Halt machen се пише само раз¬

409
handgroß / Hand groß
делно: Halt machen; ich mache Halt;
Halt zu machen; Halt gemacht.
Hamburger: Названието за жителите на
град Хамбург Hamburger се пише £а=
мо разделно, а и с главна буква, когато
думата е употребена като несклонено
определение пред съществително: der
Hamburger Hafen, das Hamburger Stadt¬
bild. T Einwohnerbezeichnungen auf -er
(7).
Hammel: Думата има две форми за мно¬
жествено число die Hammel и (по-ряд¬
ко:) die Hammel. Нормативни са и две¬
те форми.
Hämorrhoiden ! Hämorriden: Въз осно¬
ва на новия правопис думата се пише
и по двата начина: в професионално-
специализираната реч на медицината
Hämorrhoiden, а като общоизвестна ду¬
ма - по силно понемчен начин Hämor¬
riden.
Hampelmann: Множествено число: die
Hampelmänner, t Mann (2).
Hand: I. eine Hand voll: Разделно писа¬
не: eine Hand voll Muscheln; ich hatte
eine Hand voll Bonbons, die andere voll
Nüsse. Въз основа на новия правопис
писането е разделно съшо в: eine Hand
voll Salz, zwei Hand voll Erde, ein Paar
Hand voll Reis, t Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (4.2), T Kongruenz
(1.1.3).
2.	zu Händen von / des: Днес се изпол¬
зва предимно zu Händen von Herrn /
Frau X или zu Händen Herrn / Frau X.
Родителният падеж (zu Händen des
Herrn /Frau X) е предвзет стил.
3.	anhand: Въз основа на новия право¬
пис е валидно само слято писане: Ich
kam anhand der Unterlagen / von Unter¬
lagen zu dem Schluss, dass ...
4.	an die / der Hand nehmen: Възмож¬
ни ca и двата варианта. При jmdn. an
die Hand nehmen е по-силно подчерта¬
ването, че съотв. лице трябва да бъде
водено.
5.	Относно alle hoben die Hand/Hände
T Kongruenz (1.2.9).
handarbeiten: Обикновено се употребя¬
ва само инфинитивът на handarbeiten:
Ich will handarbeiten. Иначе: Ich mach¬
te Handarbeiten / habe Handarbeiten
gemacht. Възможно е също напр.: Ich
habe gehandarbeitet. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.1).
handbreit / eine Hand breit / eine Hand¬
breit: Възможни са и трите начина на
писане. Слято се пише сложното при¬
лагателно: Das ist ein handbreiter Saum.
Die Tür steht handbreit offen. Писането
е разделно, когато breit е пояснено чрез
Hand (c предхождащ член, числител-
но и т.н.): Das ist eine Hand breiter
Saum. Der Saum ist zwei Hand breit. Die
Tür stand kaum eine Hand breit offen.
Слято и c главна буква се пише същес¬
твителното от ж.р., означаващо мерна
единица: Die Tür stand eine Handbreit
offen. Sie stand nur zwei Handbreit, kei¬
ne Handbreit von ihm entfernt. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (4.2).
Händedruck: Множественото число на
Händedruck e die Händedrücke, t Druck.
Handel, handeln: Свързването на Handel
и handeln става чрез предлога mit: Han¬
del/handeln mit Textilien. В професио-
нално-специализираната реч на търго¬
вията свързването става и чрез пред¬
лога in (Handel/handeln in Textilien).
Handel treibend: Въз основа на новия
правопис Handel treibend се пише как-
то съчетанието, от което произхожда
Handel treiben, т.е. само разделно: die
Handel treibenden Kreise, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.1.1).
handgearbeitet: писането e ein handge¬
arbeitetes Möbelstück.
handgroß / Hand groß: Слято се пише
сложното прилагателно: ein handgro¬
ßer Fleck; der Fleck ist handgroß. Писа¬

handhaben
410
нето е разделно, когато groß се опре¬
деля чрез Hand (с предхождащ член,
числително и т.н.): ein zwei Hand gro¬
ßer Fleck; der Fleck ist kaum eine Hand
groß, t Getrennt- oder Zusanunenschrei-
bung (4.2).
handhaben: При handhaben става дума
за съставен глагол, т. е. спряга се като
ich handhabe / habe gehandhabt; um zu
handhaben. T Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
handlang / Hand lang: Слято се пише
сложното прилагателно: ein handlanger
Schnitt; der Schnitt ist handlang. Писа¬
нето е разделно, когато lang се опреде¬
ля чрез Hand (с предхождащ член, чис¬
лително и т.н.): ein zwei Hand langer
Schnitt; der Schnitt ist knapp eine Hand
lang T Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (4.2).
Hang: Hang се свързва е предлога zu (a
не: nach)-, einen Hang zur Übertreibung
/zur Einsamkeit /zum Nichtstun haben.
hängen: 1. hängen / hangen: Формата
hängen се употребява и като преходен,
и като непреходен глагол: Das Bild
hängt an der Wand. Sie hängt das Bild
an die Wand. Формата в сегашно време
hangen е остаряла и се използва в юж¬
ните говори и Швейцария: Der Mond
hangt wie ein goldeneer Gong über dem
Meer.... ob ich noch immer an dir han¬
ge? (Frisch).
2. hing / bängte: В разговорната реч
формите за минало време на правил¬
ния и неправилния глагол често се бър¬
кат: Sie hing (вместо: hängte) das Bild
an die Wand. Der Mantel hat lange im
Schrank gehängt (вместо: gehangen).
Нормативните форми на неправилния
глагол hing, gehangen са за непреход¬
ната употреба на глагола, а на правил¬
ния hängte, gehängt за преходната: Sie
hängte das Bild an die Wand (= преход¬
но). Ho: Das Bild hing an der Wand (=
непреходно). Ich habe den Mantel in den
Schrank gehängt (= преходно). Ho: Der
Mantel hat lange im Schrank gehangen
(= непреходно). Die Blumen bängten (a
не: hingen) das Köpfchen (= преходно).
Същото правило се отнася и за слож¬
ните и префигирани глаголи: Er häng¬
te das Bild ab. Sie hat die anderen Läu¬
ferinnen abgehängt. Ho: Das hing nur
von mir ab. Er hat von ihr finanziell ab¬
gehangen. Er hängte die Wäsche auf.
Man hat den Täter aufgehängt. Die Kin¬
der behängten den Weihnachtsbaum mit
Lametta. Ho: Der Baum war über und
über mit Äpfeln behängen. Sie verhäng¬
ten die Fenstern mit Decken. Ho: Der
Himmel war inzwischen völlig mit Wol¬
ken verhangen и т.н.
3.	hängen / henken: Глаголът henken,
от който е изведено съществителното
Henker, постепенно остарява. Употре¬
бата му е рядка и се свежда само до
смисъла “обесвам нкг”: Die Anführer
des Putsches wurden im Hof des Staats¬
gefängnisses gehenkt. (Преди глаголът
е имал и значение “овесвам””, срв. Hen¬
kel “дръжка”.) Днес най-често се изпол¬
зва hängen за значението “обесвам”:
Darum verbrennt der Bürger heute den
als Ketzer, hängt den als Verbrecher, dem
er übermorgen Denkmäler setzt (Hesse).
hängen bleiben: Въз основа на новия пра¬
вопис hängen bleiben се пише само раз¬
делно: Sie ist [mit der HoseJ an einem
Nagel hängen geblieben. Sie ist zweimal
hängen geblieben (= оставам [в същия
клас]; разп). Von dem Gehörten ist we¬
nig bei ihm hängen geblieben (= той за¬
помни много малко...; разг.). Разделно.
както и досега: Das Bild soll hängen blei¬
ben. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (1.1).
hängen lassen: Въз основа на новия пра¬
вопис hängen lassen се пише само раз¬
делно: Er hat seinen Hut hängen lassen

411
hauen
(= забравям). Sie hat ihren Freund hän¬
gen lassen (= изоставям в беда). Раздел¬
но, както досега: Man hat den Verräter
hängen lassen. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (1.1).
Hannoveraner: Жителите на град Хано¬
вер се наричат Hannoveraner. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (2).
happy: Формите за степените на сравне¬
ние са: happy - happyer - am happys-
ten.
Happyend / Happy End: Въз основа на
новия правопис съчетанието от прила¬
гателно и съществително при чуждите
думи може да се пише слято и раздел¬
но, при което съществителното е с плав¬
на буква: Happyend / (както и:1 Happy
End (а досега: Happy-End).
Harmonium: Думата има две форми за
мн.ч.: die Harmonien и die Harmoniums
(най-вече в професионално-специали-
зираната реч).
harren: Глаголът harren принадлежи към
приповдигнатия стил и се употребява
обикновено с допълнение в родителен
падеж: Er harrte der Dinge, die da kom¬
men sollten. Понякога се употребява и
с предлога auf: Er harrte auf ein Wort
von ihr.
hart: Въз основа на новия правопис hart
се пише разделно от следващо го при¬
частие, когато hart може да се разши¬
рява или степенува: das [sehr] hart
gewordene Brot. Писането съответно е:
hart gebrannt, hart gefroren, hart ge¬
kocht, hartgesotten (= твърдо сварено).
В значение (= закоравял; непоправим)
hartgesotten се пише слято. Т Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.1.2), Т hart
gesotten! hartgesotten.
Hardbrandziegel / Hartbranntziegel: От
езикова гледна точка защитимо е само
изписването Hardbrandziegel, поради
факта, че думата е съставена от hart +
Brand + Ziegel. Думата е твърде младо
образувание, за да може да се пише по
аналогия напр. на Branntwein - от свн.
gebranter win - Hartbranntziegel.
hart gesotten / hartgesotten: Ако в съче¬
тание c причастие hart може да се раз¬
ширява или степенува, според новия
правопис писането е само разделно.
Das ist ein [sehr] hartgesottenes Ei. Ако
разширяването или степенуването не
са възможни, hart се слива с причасти¬
ето: Er ist ein hartgesottener Verbrecher.
T Veigleichsformen (2.5.3); относно пра¬
вописа T hart.
Harz: Думата за “смола” е от среден род
das Harz. Името на планината е от мъж¬
ки род der Harz. Двете еднакво звуча¬
щи думи не са свързани етимологич¬
но.
Haspel: Съществителното се употребя¬
ва най-вече в женски род (die Haspel),
рядко в мъжки (der Haspel).
Hass: Свързването на Hass е чрез пред¬
лозите auf или gegen (а не: für или zu):
Hass auf / gegen jemanden schüren.
Относно Hass des Feindes /Hass gegen
den Feind T Genitivattribut (1.5.1).
hat / haben: T Kongruenz (1.1).
hatte gehabt: T gehabt,
hätte / habe: T habe / hätte,
hauen: 1. hieb / haute: Неправилната фор¬
ма hieb се употребява вече само в пис¬
мената реч: а) за удар с хладно оръжие
(меч, сабя) или нараняване в двубой:
Er hieb sich, hieb mit dem Schwert auf
den Angreifer, hieb ihm tiefe Wunden.
(Съответно и при префигираните и със¬
тавни глаголи: Sie hieb ihm das Ohr ab.
Sie hieben auf die Verfolger ein. Er zer¬
hieb mit einem Streich die Rüstung.) 6)
рядко вместо haute за удар c оръжие
или нараняване в двубой: Er hieb mit
den Fäusten aufs Wasser (Ott). Die der¬
be Schwarze hieb einem halb Betrunke¬
nen, der sie betastete, den Fächer auf den
Kopf(H. Mann). Während er wie ein Wil¬

Haufen
412
der in das knallende Segel hieb... (Haus¬
mann). Често hieb се усеща като пред¬
взет изказ, затова е добре да се заметва
с schlug и под., когато искаме да избег¬
нем твърде разговорното haute. С из¬
ключение на посочените в а) и б) упот¬
реби, днес се използва правилната фор¬
ма haute: Er haute (= schlug “удари”)
mit der Faust auf den Tisch. Sie haute (=
schlug “накълца”) alles kurz und klein.
Sie hauten (= schlugen, hackten “издъл¬
баха”) ein Loch ins Eis. Ich haute (=
schlug, stieß “ударих се”) mit dem Knie
gegen den Stuhl. Der Junge haute (=
schlug “удари”) das kleine Mädchen. Die
Schüler hauten (= prügelten “сбиха се”)
sich. В устойчиви съчетания: Man haute
mich übers Ohr (= измамиха ме). Sie
hauten auf die Pauke (= хвалеха се). Ich
haute mich aufs Ohr, ins Bett (= легнах
си). Das haute ihn um (= това го учуди)
и т.н. При ръчни дейности, когато ста¬
ва дума за работа с инструмент, се
употребява също haute: Sie hauten (=
копаеха руда) Erz. Er haute (= косеше
трева) Gras. Ако не става дума за удря¬
не с оръжие, обикновено в префигира-
ни и съставни глаголи се употребява
haute: Die Maurer hauten den Putz ab.
Der Steinmetz haute die Inschrift auf dem
Grabstein ein. Sie hauten die Fenster¬
scheiben ein. При някои глаголи като,
напр. aufhauen, behauen, verhauen е въз¬
можна само правилната форма за пре-
теритум.
2. gebaut / gehauen: Формата gehaut се
употребява само в разговорната реч на
някои местни говори. Независимо да¬
ли в претеритум се използва hieb или
haute, причастната форма днес е gehau¬
en: In den Marmor gehauen eine Höhle
(Jahnn).... wenn sie einander vom Pferd
gehauen hatten (Gaiser). Sie hätten dann
nicht das Gefühl gehabt, übers Ohr ge¬
hauen zu werden (Brecht).
3.	Sie haut ihm l ihn auf die Schulter:
При отнасяне на hauen като “удар”
спрямо част от тялото, съотв. лице е в
дателен падеж: Sie haute ihm auf die
Schulter. Винителният се употребява
рядко: Zum Beispiel würde es doch ei¬
gentlich Patricks Art entsprochen haben,
den Mann auf die Schulter zu hauen und
laut zu begrüßen (Nossack).
Haufen: 1. Haufe! Haufen: Между двете
форми на именителен падеж няма раз¬
лика в значението: Haufe обаче се упот¬
ребява по-рядко. Родителният падеж и
за двете форми е des Haufens Т Substan¬
tiv (2.1).
2.	Ein Haufen Kartoffeln lag / lagen auf
dem Boden: По правило сказуемото се
употребява в единствено число, тъй ка¬
то подлогът {Haufen) формално е в
ед.ч., макар и измерваното или брое¬
ното след Haufen да е в мн.ч.: Ein Hau¬
fen Kartoffeln lag auf dem Boden. Често
обаче конструкцията следва смисъла и
сказуемото е в мн.ч.: Ein Haufen Kar¬
toffeln lagen auf dem Boden. Множес¬
твеното число се избира най-често, ко¬
гато Haufen се придружава от прило¬
жение: Ein Haufen meuternde Häftlinge
blockierten den Eingang. T Kongruenz
(1.1.3).
3.	ein Haufen Neugieriger / Neugieri¬
ge: След Haufen се употребява опреде¬
ление в родителен падеж или прило¬
жение: ein Haufen Neugieriger I (ряд¬
ко:) Neugierige; ein Haufen randalieren¬
der Halbstarker / (рядко:) randalierende
Halbstarke. Die Polizei setzte gegen den
Haufen johlender Jugentlicher / (рядко:)
johlende Jugentliche Wasserwerfer ein.
t Apposition (2.2).
Hauptmann: Множественото число edie
Hauptleute. T Mann (2). Относно Die
Beschwerde des Hauptmann Rössleer /
Hauptmann Röslers T Titel und Berufs¬
bezeichnungen (1.2 и 1.3). Относно ад-

413
Heer
ресиране t Brief (7).
hauptsächlich: Степенуването на прила¬
гателното hauptsächlich е силно разго¬
ворно. Нормативното е: das hauptsäch¬
liche Argument, t Vergleichsformen
(3.1)	.
Hauptsatz: Главно изречение, стоящо по-
високо по ранг от подчиненото Т Ne¬
bensatz, в сложното съставно.
Hauptwort: Т Substantiv,
hauptwörtlich gebrauchtes Eigenschafts¬
wort / Mittelwort: t substantiviertes
Adjektiv съотв. t substantiviertes Parti¬
zip.
Haus: Предложните съчетания c Baus ce
пишат разделно: außer Haus[e], nach
Hause, von Harne, von HausfeJ aus, zu
Hausfe) (ho: das Zuhause), sich auf ei¬
nem Gebiet zu Haus[e] fühlen и т.н. Въз
основа на новия правопис в Швейца¬
рия и Австрия zu Hause и nach Hause
могат да се пишат и слято: Wir sind zu¬
hause. Wir gehen nachhause, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.2.1).
-häuser/-hausener: t Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (1 и 4).
Häuserblock: Множественото число на
Häuserblock e die Häuserblocks. T Block
haushalten / Haus halten: Въз основа на
новия правопис инфинитивът и парти-
цип 2 могат да се пишат разделно. При
разделното писане същестивтелното е
с главна буква: haushalten / Haus hal¬
ten; ich halte Haus / hielt Haus; ich habe
hausgehalten / Haus gehalten; um haus¬
zuhalten /Haus zu halten. При слятото
писане на haushalten като съставен гла¬
гол с неделима представка са валидни
и следните форми: ich haushalte, ich
habe gehaushaltet, um hauszuhalten.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1)	.
Haushalt(s]-: Сложните съществителни
c Haushalt като определяща съставка се
пишат със и без свързващо s: Haus¬
halt[s]jahr, Haushalt[s]mittel, Haus-
halt[s]plan и т.н. В речта на админис¬
трацията се използват предимно фор¬
мите без свързващо s. Т Fugen-s (3).
hausschlachten: Обикновено се изпол¬
зват само инфинитив и партицип 2 на
hausschlachten: Wir dürfen nicht haus¬
schlachten. Wir haben gerade hausge¬
schlachtet. t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
Hawaiiinsel: Въз основа на новия право¬
пис при среща на три еднакви букви в
сложните думи писането може да е сля¬
то и разделно, като се запазват и три¬
те: Hawaiiinsel, а също и: Hawaii-Insel.
Т Zusammentreffen dreier gleicher
Buchstaben, t Bindestrich (2.3), T geo¬
graphische Namen (3.2.1).
heben: Формите за минало време са hob
(конюнктив: höbe) и gehoben. Формата
hub (конюнктив: hübe) не се употребя¬
ва. Запазена е само в глагола anheben
“започвам”: ... da hub unter ihnen ein
großes Trauern an (Döblin). Glocken
hüben zu läuten an (Seidel). ... was so
blutig anhub, wird kaum mit... Gesän¬
gen enden (Tieß).
Heer: 1. ein Heer grünlicher Fliegen /
grünliche Fliegen: Думата, която след¬
ва Heer, се употребява в родителен па¬
деж или като приложение: ein Heer
Bediensteter (рядко: Bedienstete); ein
Heer grünlicher Fliegen / (рядко:) grün¬
liche Fliegen; der Wirt mit einem Heer
schwitzender Kellner / (рядко:) schwit¬
zenden Kellnern. T Apposition (2.2).
2. Ein Heer von Ameisen krabbelte /
krabbelten über den Weg: По правило
сказуемото е в единствено число, щом
подлогът {Heer) е в ед.ч., макар и Heer
да ни посочва множество: Ein Heer von
Ameisen krabbelte über den Weg. Често
обаче конструирането следва смисъла:
Ein Heer von Ameisen krabbelten quer
über den Weg. Множественото число се

Hefe[n]-
414
употребява най-вече при приложение:
Ein Heer schwitzende Kellner bedienten
die Gäste. T Kongruenz (1.1.3).
HefefnJ-: Сложните думи cHefe като оп¬
ределителна съставка се употребяват
обикновено без свързващ елемент: He¬
fekuchen, Hefepräparat, Hefestück, He¬
feteig. В някои местни говори Hefenku¬
chen, Hefenpräparat и т.н.
Hehl: Думата, срещана само в някои ус¬
тойчиви съчетания е от ср. и м.р,: kein
Сасъшо: keinen) Hehl aus etwas machen.
Heide: В значение “езичник; нехристя-
нин” думата е от м.р. der Heide, в зна¬
чение обаче “степ, неразорана земя” -
die Heide. Двете думи не са етимоло-
гически свързани.
heikel: При склонение и степенуване от¬
пада краесловното е на heikel: eine heik¬
le Frage, dieser Fall ist noch heikler.
t Adjektiv (1.2.13), T Vergleichsformen
(2.2).
heilig: 1. C малка буква се пише прила¬
гателното: der heilige Paulus, das heili¬
ge Abendmahl, die heilige Taufe, според
новия правопис също der heilige Krieg
и т.н. C главна буква - като част от име:
der Heilige Abend, die Heilige Allianz,
die Heilige Dreifaltigkeit, die Heilige
Familie, der Heilige Geist, das Heilige
Grab, die Heilige Jungfrau, die Heiligen
Drei Könige, das Heilige Land, die Hei¬
lige Nacht, das Heilige Römische Reich
Deutscher Nation, die Heilige Schrift, die
Heilige Stadt (= Йерусалим), der Heili¬
ge Vater (= папата). Съкращението за
ед.ч. е hl. (= heilige), за мн.ч. hll. (= hei¬
lige). Т Namen.
2. В съчетание с глаголите sprechen и
halten писането е разделно: Das Mäd¬
chen wurde heilig gesprochen. Sie woll¬
ten diesen Tag heilig halten. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.2).
heimleuchten: Тъй като heimleuchten e
непреходен глагол, той не може да об¬
разува личен страдателен залог, т.е. с
лично местоимение в именителен па¬
деж: Ihm (а не: Er) wurde heimgeleuch¬
tet.
heimwärts: t -wärts.
heiser: При скланяне или степенуване
краесловното е на heiser обикновено се
запазва: Sie ist noch heiserer. В склоне¬
ни форми за сравнителна или превъз¬
ходна степен то може и да от пада: ein
heis[e]rerer Tenor. Т Adjektiv (1.2.13),
Т Vergleichsformen (2.2).
heiß begehrt: Въз основа на новия пра¬
вопис писането е разделно, тъй като
първият член на съчетанието може да
се степенува, съотв. разширява: heiß,
am heißesten begehrt; по същия начин
heißgeliebt, t Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (1.2 3.1).
heißen: 1. geheißen / gehießen: Норма¬
тивните форми за минало време са hieß
и geheißen. В някои местни говори
вместо geheißen се използва gehießen.
2.	Sie hat ihn kommen heißen / gehei¬
ßen: При инфинитив без zu heißen се
употребява обикновено също в инфи¬
нитив: Sie hat mich kommen heißen (по-
рядко: geheißen). Sie hat es mich tun hei¬
ßen (по-рядко: geheißen). t Infinitiv (4).
3.	Er hieß ihn den Raum verlassen / Er
hieß ihn (,] den Raum zu verlassen: Ако
след heißen се употребява само инфи¬
нитив,^ отпада: Er heißt mich kommen.
Sie heißt ihn gehen. Ако инфинитивът
се придружава от допълнение или об¬
стоятелство, употребата на zu е колеб¬
лива: Er hieß ihn den Raum verlassen.
Или: Er hieß ihn [,] den Raum zu verlas¬
sen. Sie hieß ihn das Pferd satteln. Или:
Sie hieß ihn [,] das Pferd zu satteln. Ако
инфинитивът изисква и допълнения, и
обстоятелства, чрез което се превръща
в словна група със статут на изречение,
то тя се употребява най-често с zu: Die
hieß ihn [,] das Pferd sofort in den Stall

415
helfen
zu führen. Er hieß ihn [,] den Raum auf
der Stelle zu verlassen. Sie hieß ihn [,]
das Geschirr abzuräumen und den Kaf¬
fee zu servieren. Wasser verschmutzen
heißt [J dem Menschen und allen ande¬
ren Lebewesen Schaden zuzufugen. Ein
guter Christ sein heißt [,] allen armen
Menschen ein stets bereiter Helfer zu sein.
T zu (2). t Komma (5.1).
4.	Er hieß ihn ein anständiger Mensch
/ einen anständigen Menschen werden:
Обикновено конструкцията е в имени¬
телен падеж: Er hieß ihn ein anständi¬
ger Mensch werden. Тази c винителен
остарява: Er hieß ihn einen anständigen
Menschen werden. T Kongruenz (4.3).
heiß geliebt: t heiß begehrt,
heiter: При скпаняне или степенуване
краесловното е на heiter се запазва: ein
heiteres Gemüt; sie wurde immer heite¬
rer. В склоненената форма на сравни¬
телна степен понякога е-то може и да
отпада: Sie erzählte eine noch heitfejrere
Geschichte. T Adjektiv (1.2.13), T Ver¬
gleichsformen (2.2).
heizen / beheizen: t beheizen / heizen.
Hektar: Думата е от cp.p. das Hektar, а в
Швейцария само от м.р. der Hektar
t Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen.
Hektoliter: t Maß-, Mengen und Münzbe¬
zeichnungen.
Held: В дателен и винителен падеж dem,
den Helden (а не: dem, den Held), T Un¬
terlassung der Deklination (2.1.1).
helfen: 1. e / i-Wechsel: Второ и трето ли¬
це ед.ч. изявително наклонение сегаш¬
но време и повелително наклонение: du
hilfst, er /sie/es hilft, hilf.
2.	hülfe / hälfe: В конюнктив 2 се из¬
ползва по-често формата hülfe, откол-
кото hälfe. Т Konjunktiv (1.3).
3.	Das hilft mir / mich nichts: helfen уп¬
равлява нормативно дателен падеж:
Das hilft mir nichts. Was hilft es ihr?
Свързването c винителен падеж при
безличен подлог се среща при немски¬
те класици: Was helfen mich tausend
bessre Empfindungen (Schiller). Was hilfts
mich, dass Sie in der Welt sind (Goethe).
Подобна употреба се счита за норма¬
тивно некоректна.
4.	Sie hat ihm waschen helfen / gehol¬
fen: След инфинитив без zu се изпол¬
зват и инфинитивът helfen, и миналото
причастие geholfen: Ich habe ihm wa¬
schen helfen. Или: Ich habe ihm waschen
geholfen. Sie hat mir aufräumen helfen.
Или: Sie hat mir aufräumen geholfen.
t Infinitiv (4).
5.	Sie half ihm das Gepäck verstauen /
Sie half ihm [,1 das Gepäck zu verstau¬
en: Ако след helfen е употребен само
инфинитив, zu отпада: Er hilft mir wa¬
schen. Sie hilft ihm aufräumen. Ако ин¬
финитивът се придружава от допълне¬
ние или обстоятелство, употребата на
zu е колеблива* Er half ihr das Feuer
anfachen. Или: Er half ihr [ ] das Feuer
anzufachen. Sie half ihm das Gepäck ver¬
stauen. Или: Sie half ihm [,] das Gepäck
zu verstauen. Ich denke an alle, die mir
halfen, meine Aufgabe zu lösen (Jens).
Ако инфинитивът изисква и допълне¬
ния, и обстоятелства, ги обикновено се
запазва: Sie half ihm [,] das Gepäck und
den Proviant im Wagen zu verstauen. ...
seine Flinte würde ihm helfen [J sich zu
nähren und Vögel zu schießen (Gaiser).
T zu (2). Относно запетаята: Въз осно¬
ва на новия правопис може да се пос¬
тави запетая, когато helfen се свързва с
инфинитив: Er half [,] den Schrank in
die Wohnung zu tragen. Er half mit allen
Kräften f,] den Schrank in die Wohnung
zu tragen. T Komma (5.1.4).
6.	ein geholfenes Waisenkind: Минало¬
то причастие на непреходния глагол
helfen няма значение “страдателност”.
Така че не може да се каже: ein geholfe¬

Helikopter
416
nes Waisenkind или: Von den Umsteh¬
enden geholfen, konnte er trotz der
Straßensperre flüchten. T zweites Parti¬
zip (2.2).
Helikopter: Въз основа на новия право¬
пис думата може да се пренася или на
срички He-li-kop-ter, или етимологич¬
но - според съставките He-li-ko-pter.
Т Wortrennung (2.2).
hell leuchtend: Според новия правопис
hell се пише винаги разлелно от след¬
ващо го причастие, защото съчетание¬
то произлиза от разделно писаната вер¬
бална група hell leuchten. До неотдав¬
на - по същия начин: Es gibt einige sehr
hell leuchtende Sterne. Wir sahen einsehr
hell loderndes Feuer. А сега също и: die
hell leuchtenden Sterne; ein hell lodern¬
des Feuer. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (3.1.2).
Helle / Helligkeit: T Aufschwellung.
henken / hängen: t hängen (3).
her: Самостоятелното наречие се пише
разделно: Wenn es vom Fenster her zieht.
Der Wagen ist von der Konzeption her
vorbildlich. Като съставка на глагола her
се пише слято с неш: Du sollst nicht über
ihn herziehen (=... да злословиш срещу
него; разг.): Er hat den Sack hinter sich
hergezogen. Er musste hinter ihr herlau¬
fen. Wir werden hinter dem Wagen her¬
fahren. Sie wollte noch etwas hinter ihm
herrufen, t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.3).
her / hin: C her се изразява общо взето
посока от гледна точка на говорещото
лице към самото него: Her zu mir! Das
Geld muss sofort her! Bier her! Същото
значение има и при глагол като негова
делима представка: Komm her! Sie sol¬
len das Gepäck herbringen. Man hat die
anderen schon hergeholt. В преносната
употреба на глагола her губи горепо¬
соченото значение: Sie zogen über ihn
her (= ... говореха за него). Er fiel über
ihn her(=... нападна го). За разлика от
her hin изразява посока от гледна точ¬
ка на говорещото лице вън от него: Zu
ihr hin! Wo wollen wir hin? Същото зна¬
чение има и при глагол като негова де¬
лима представка: Kommst du auch hin?
Wir werden nicht hingehen. Er hat ihr das
Buch hingehalten. Bring ihr das Geld hin!
При наречия, съставените c -ab, -aus, -
unter, често (дори в нормативната реч)
не се спазва тази разлика. Посоката
“към” или “от гледна точка на говоре¬
щото лице” не се усеща ясно, поради
доминиращото значение на втората
съставка на наречието: Ich würgte den
Bissen herunter / versuchte ihn heraus¬
zudrängen. Wir stießen es die Treppe
herunter. Ich musste ihm das Werkzeug
heraufreichen. В преносна употреба се
използва почти само her-: Das Buch
wird herausgegeben. Sie wollen die Prei¬
se herabsetzen. Du bist völlig herunter¬
gekommen. В северните говори се из¬
ползват само съкратените форми на
her-: Geh mal rüber (= herüber)! Ich klet¬
tere rauf (= hinauf). Wir laufen rein (=
hinein). В южните райони обаче про¬
дължава придържането към разликата
между her- / hin- : Sie kommt rauf (=
herauf). Wir steigen ’nauf (= hinauf).
Komm rüber (= herüber). Ich bring es
’nüber (= hinüber).
herausbilden, sich: Миналото причастие
на възвратния глагол sich herausbilden
не може да се употребява атрибутивно
(die sich herausgebildeten Tendenzen).
T zweites Partizip (2.3).
herauseliminieren: T Verb(3).
herausgeben: Правилното съчетаване е
herausgegeben von (а не: durch). T auf¬
grund / durch / infolge / von / vor / wegen
/ zufolge.
herausstellen, sich: След sich herausstei¬
len als се употребява именителен па¬
деж, т.е. прилежащата част се отнася

417
Herr
към субекта-подлог: Die Rede stellte
sich als ein übler Angriff auf die Opposi¬
tion heraus. Винителният падеж, т.е. от¬
насянето към възвратното местоиме-
ние, е остаряло, т.е. не: Die Rede stellte
sich als einen üblen Angriff auf die Op¬
position heraus. T Kongruenz (4.2).
Herbst- / Herbstes-: Сложни думи,
съставените c Herbst като определяща
съставка, обикновено нямат фугиращ
елемент: Herbstanfang, Herbstblume,
Herbstfreude и др. Фугирането чрез
-es- е необичайно: Herbstesanfang,
Herbstesfreude и др. Т Fugen-s (3).
herhaben (разговорно): Думата се пише
във всички форми слято: Wo sie es wohl
herhat?
Herings-: Сложните съществителни c
Hering имат във всички случаи свър¬
зващото s: Heringsfang, Heringssalat,
Heringsfilet, Heringsmilch, Helingsro-
gen, Heringsladen, Heringstonne, He¬
ringslake. t Fugen-s (1.3).
Heros: Множественото число на Heros е
die Heroen.
Herr: 1. Склонение. Формите в един¬
ствено число са des, dem, den Herrn (а
не: Herren). Множествено die Herren (а
не: Herrn).
2. Склонение в съчетание с имена,
титли, названия за професия. Пред
имена и титли Herr винаги се скланя:
Wir rechnen mit Herrn Müllers Einver¬
ständnis. Wir haben das Schreiben Herrn
Müller gegeben. Wir werden Herrn Mül¬
ler anrufen. Като обръщение в имени¬
телен падеж Herr не се скланя: Ich
möchte Ihnen, Herr Müller (а не: Herrn
Müller) zum Geburtstag gratulieren, a)
При съчетаване на Herr + име, се скла¬
нят и двете: Wir erwarten Herrn Mül¬
lers Besuch. Wie feiern Herrn Meyers Ge¬
burtstag. В приложението важи също¬
то правило: Die Anordnung des Gerichts¬
vollziehers, Herrn Müllers, wurde nicht
befolgt, б) При съчетаване на член (мес-
тоимение) + Herr + име името не се
скланя: Wir erwarten den Besuch des
Herrn Müller. Wir feiern den Geburtstag
unseres [lieben] Herrn Meyer. Това оба¬
че не се отнася за титли и названия на
родствена връзка: Zum Tode Ihres Herrn
Vaters (а не: Vater) ... Über den Besuch
Ihres Herrn Sohnes (а не: Sohn) haben
wir uns sehr gefreut. Der Brief des Herrn
Ministers, des Herrn Oberbürgermeisters.
в)	При съчетаване на Herr + титла +
име освен Herr се скланя и името: Wir
erwarten Herrn Professor Müllers Be¬
such. Wir feiern Herrn Regierungsrat
Professor Meyers Geburtstag. Wir stüt¬
zen uns auf Herrn Rechtsanwalt Dr. Leh¬
manns Gutachten. Същото правило ва¬
жи и за приложението: Die Rede des
Rektors, Herrn Professor Meyers, wurde
beifällig aufgenommen. Die Einführung
des neuen Leiters, Herrn Regierungsrat
Müllers, findet morgen statt. Ако титла¬
та има определение, то също се скла¬
ня: Anlässlich der Verabschiedung von
Herrn Leitendem Oberchemiedirektor
Beil... г) При съчетаване на член +Herr
+ титла + име титлата обикновено се
скланя: Die Rede des Herrn Ministers
Müller war sehr eindrucksvoll (по-ряд¬
ко: ... des Herrn Minister Müller...). Die
Verhandlungen des Herrn Rechtsanwalts
Dr. Meyer waren ergebnislos (по-рядко:
... des Herrn Rechtsanwalt Dr. Meyer...).
Същото се отнася и за приложението:
Die Rede des Herrn Präsidenten, Profes¬
sor Müller [s], wurde beifällig aufgenom¬
men. Субстантивираните причастия
трябва да се скланят: Das Auftreten des
Herrn Abgeordneten Müller war skanda¬
lös. Ако титлата се употребява без име,
скланяното е задължително: Das Schrei¬
ben des Herrn Bürgermeisters wurde po¬
sitiv aufgenommen. Обърнете внимание:
Като съставна част от името, Doktor
27.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

-herr / -herrin
418
(Dr.) не се скланя: Der Vortrag des Herrn
Dr Meyer war schlecht, t Personenna¬
men (2.2).
3.	Guten Tag, die Herren: В немърли-
вата реч вместо mein Herr или meine
Herren се използва понякога der Herr
и die Herren: Guten Tag, die Herren. Vie¬
len Dank, der Herr. Това е обръщение
към близки хора и звучи леко старомод¬
но или шеговито.
4.	Адресиране. Следваща Herrn (= Ak¬
kusativ “вин.п.”) титла се скланя: Herrn
Ersten Vorsitzenden Müller; Herrn Tech¬
nischen Direktor Schneider; Herrn Regie¬
renden Bürgermeister. T Brief (1).
5.	Herren Eltern: Изразът се усеща ка¬
то клиширан или шеговит ( Wie geht es
Ihren Herren Eltern? Grüßen Sie bitte
Ihre Herren Eltern!).
6.	seiner Sinne nicht mehr Herr sein:
Изразът Herr sein / werden се употре¬
бява c родителен падеж, а не дателен:
Er war seiner Sinne (а не: seinen Sinnen)
nicht mehr Herr.
7.	Склонение. Относно Wir waren Herr
(а не: Herren) der Lage T Kongruenz
(1.4.7).
8.	Относно Der Antrag des Herrn Mey¬
er / von Herrn Meyer T Genitivattribut
(1.3.3). Срв. също T aus aller Herren
Länder[n]. Относно seitens Herrn Mey¬
er t seitens.
-herr / -herrin: Съответстващата форма
за женски род към -herr (в значение
“господар съм [на нщ.]; повелявам [на
нкг.,нщ.]) е -herrin, а не -frau: Bauherr
/ Bauherrin, Dienstherr / Dienstherrin,
Hausherr / Hausherrin. Относно изра¬
зи като Herr / Herrin der Lage sein
T Kongruenz (3.1.5).
herrschen: 1. Минало причастие: Ми¬
налото причастие не може да се упот¬
ребява атрибутивно (die geherrschte
Seuche), t zweites Partizip (2.3).
2. herrschen über: herrschen über ce
свързва c винителен падеж при упот¬
реба в смисъл “управлявам”: Sie her¬
rschte über ein großes Reich / über viele
Völker. В смисъл “налице е; съществу¬
ва; тегне” свързването е чрез дателен
падеж: Der hohe Sommer herrscht über
dem Land. Strenger Frost herrschte über
der Taiga.
Herrschernamen: Относно формите на
склоненение като die Feldzüge Gustavs
II.	Adolfs t Personennamen (2.2.6).
her sein: t Es ist / sind zwei Jahre her.
herumflanieren: t Verb (3).
herum / umher: Не винаги е възможно
да се направи строгата разлика между
herum и umher; herum означава “в кръг;
около”: Um das Lager herum stellten sie
Posten auf. Sie wickelte das Isolierband
darum herum. Ich lief um den Baum her¬
um. Отсвоя страна umher означава “на¬
около [спрямо себе си]; надлъж и на-
шир; насам [и] натам”: Ich blickte um¬
her. Sie irrten im Walde umher. Sie lief
ein bisschen in dem Städtchen umher. B
разговорната реч, но също и в норма¬
тивната - особено при неясна посока
на движението -, не се спазва тази раз¬
лика и често вместо umher се употре¬
бява herum: Sie tollten auf der Wiese he¬
rum. Sie fuchtelte vor seinem Gesicht he¬
rum. Finstere Gestalten lungerten unter
den Brücken herum. In Paris irrt... ein
ehrlicher, leidenschaftlicher Republikaner
herum (St. Zweig). Unsere neapolitani¬
schen Jungen sind daran gewöhnt, viele
Stunden mit leerem Magen herumzulau¬
fen (Tieß).... den er im Haus herumfiih-
ren musste (Plevier). Die Ziegel lagen alle
auf dem Boden herum (Gaiser). В нор¬
мативната реч се използва вече почти
само herum, когато става дума за без¬
полезно или безрезултатно, но продъл¬
жително занимание: Er fingerte eine Zeit
lang an mir herum (Bergengruen). Ver¬
geblich kramte er in seiner Brieftasche

419
hier[her, -hin]
herum (Ott). ... wenn er in seinen Akten
herumwühlte (Gaiser).
hervortun, sich: След sich hervortun als
следващото als съществително се упот¬
ребява в именителен падеж, т.е. то се
отнася до подлога: Er tut sich wirklich
nicht als Klassenbester hervor. Вините-
лен падеж, т.е. отнасянето към възврат¬
ното местоимение (als Klassenbesten),
постепенно остарява. Т Kongruenz
(4.2).
Herz: Форми в единствено число: роди-
телен падеж des Herzens, дателен dem
Herzen, винителен das Herz; в множес¬
твено число die Herzen. В разговорна¬
та и професионално-специализирана-
та реч на медицината е налице тенден¬
ция към силно скланяне: des Herzes; mit
künstlichem Herz; sie hat es am Herz, hat
mit dem Herz zu tun(=...e болна от сър¬
це; разг.), zwei Herze aus Kunststoff.
Относно reines / reinen Herzens T Ad¬
jektiv (1.2.2). Der Kummer brach ihnen
■ das Herz (а не: die Herzen) T Kongru¬
enz (1.2.9).
herzerfreuend, herzerfrischend: Тези и
други съчетания с Herz се пишат слято
при изпускане на членната форма: ein
herzerfreuender (= радващ сърцето)
Anblick; ein herzerfrischender Ulk; die
Tropfen sind herzstärkend; die Szene war
herzzerreißend. Писането е разделно.
когато Herz е определено от член, мес¬
тоимение и под.: ein mein Herz erfreu¬
ender Anblick; dein schwaches Herzstär¬
kende Mittel, t Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (3.1.1).
Herzog: В мн.ч. се употребява повече
прегласуваната форма die Herzoge, по-
рядко непрегласуваната die Herzoge.
Относно des Herzogs Heinrich des Lö¬
wen /Herzog Heinrichs des Löwen t Ti¬
tel und Berufsbezeichnungen (1.2 и 1.3).
Относно адресирането и обръщението
към херцог (Височество, Кралско Ви¬
сочество) следва да се информираме
във всеки отделен случай. Срв. също
Т Brief (7).
heusssche Schriften: Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.2), T Zusammentreffen
dreier gleicher Buchstaben.
heute: 1. heut / heute: Нормативната фор¬
ма e heute: Meine Freunde kommen heu¬
te Abend, heute Mittag. Дублетната фор¬
ма heut се използва в разговорната реч,
в устойчиви съчетания или в съчета¬
ние с други наречия за време: von heut
an, heut früh и т.н.
2. heute / an diesem Tag: В разказа или
описание в претеритум наречието за
време heute понякога отнася погреш¬
но във времевия континуум: Sie brachen
in aller Frühe auf, um heute (вместо: an
diesem Tag) den Gipfel zu bezwingen. Sie
packte nicht einmal die Koffer aus, weil
sie noch heute (вместо: am gleichen /
selben Tage) die Untersuchungen einlei¬
ten wollte.
Heute starb mein herzensguter Mann /
meine herzensgute Frau: T Anzeige (6).
heutig: Казва се heutigentags и вече не
heutigestags. Т Adjektiv (1.2.2).
hie]-] / hier]-]: hie[-] е остаряло, съотв.
диалектно (южнонем. и австр.) спря¬
мо hier [-]: hie und da, hiefiir, hienach и
т.н.
hieran / -auf... hierzu: T Pronominalad¬
verb.
hierein / hierin: T darein / darin, worein /
worin.
hierfher, -hin]: Въз основа на новия пра¬
вопис hier, hierher, hierhin се пише са¬
мо разделно от следващ глагол: Er soll
hier (= именно тук, на това място) blei¬
ben. Vera wird bis hierhin (= именно тук,
на това място) kommen, wenn sie springt.
Сега също така в: Er ist heute hier ge¬
wesen (= присъствал e). Du sollst hier
bleiben (= оставаш тук)/ Du kannst die
Sachen hier lassen (= при / у нас). T Ge¬

hierzulande / hier zu Lande
420
trennt- oder Zusammenschreibung (1.3 —
1.5).
hierzulande / hier zu Lande: Разделното
писане е също допустимо въз основа
на новия правопис.
Hi-Fi: Hi-Fi ['haifi, също: ’hai'fai] е сък¬
ращение на Haighfidelity [-fi'deliti, съ¬
що: -fai...]. название за високо качес¬
тво на запис при електроакустични уре¬
ди и произведеното от тях {Hi-Fi-An¬
lage, Hi-Fi-Turm).
Hilfe: Казва се zu (а не: zur) Hilfe kom¬
men / eilen / rufen.
Hilfe bringend, suchend: Както и досега,
разделно се пишат: Endlich kamen un¬
sere die lang ersehnte Hilfe bringenden
Truppen. Ein rasche Hilfe suchender Pro¬
grammanwender hatte sich online gemel¬
det. Въз основа на новия правопис Hil¬
fe bringend и Hilfe suchend се пишат и
без съотв. разширение разделно както
вербалните групи, от които произли¬
зат Hilfe bringen и Hilfe suchen: die Hil¬
fe bringenden Truppen, ein Hilfe bringen¬
des Flugzeug; ein Hilfe suchender Pro¬
grammanwender, Hilfe suchende Flücht¬
linge. T Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.1).
Hilf- / Hilfe- / Hilfs-: Сложни думи c оп¬
ределяща съставка Hilfe имат свързва¬
що s: Hilfaktion, Hilfsarbeiter, hilfsbe¬
dürftig, hilfsbereit, Hilfsbereitschaft,
Hilfskraft, Hilfslehrer, Hilfsmittel, Hilfs¬
prediger, Hilfsquelle, Hilfsschiff, Hilfszeit¬
wort. Изключение правят hilflos и hilf¬
reich. Относно Hilfeleistung, Hilfestel¬
lung T Fugen-s (3.3).
Hilfsverb: Спомагателните глаголи erha¬
ben, sein и werden и участват в образу¬
ването на глаголните времена (Т Kon¬
jugation [2]):/сА habe geschlafen. Ich war
gekommen. Wir werden gehen. Ich würde
gehen. Sie wird gewählt werden. В при¬
повдигнатата реч, предимно по причи¬
на за благозвучие, понякога те се изпус¬
кат: Als das Schild seine Wirkung getan
[hatte] und niemend ihn mehr beschäftig¬
te, hatte er es wieder entfernt (T. Mann).
... dennoch stand es keinen Augenblick in
Zweifel für ihn, dass das persönliche Un¬
behagen, das ihm zugefugt worden [war],
mit Arnheim Zusammenhängen müsse
(Musil). Спомагателният глагол sein (ко-
пула) също може да се изпуска: Aber im
Traum ahnen wir zitternd, wie herrlich eine
Welt [ist], die ganz aus Verschwendung
besteht! (Musil). Трябва да се избягва из¬
пускане на спомагателния глагол особе¬
но, когато оставащото минало причас¬
тие съвпада по форма с 3-то лице ед.ч.
сег.вр.: Der Herarzt ließ sich das Her, das
sein Assistent bereits untersucht [hatte],
noch einmal bringen. Не бива да се из¬
пуска спомагателен глагол и когато той
е различен, защото би произтекло пог¬
решното заключение за “икономисване”
на една и съща форма: Er begab sich,
nachdem er den Auftrag erhalten [hatte]
und in Besitz der Unterlagen gekommen
war, sofort zum Bahnhof.
Himmelfahrts-: Сложните думи c опре¬
деляща съставка Himmelfahrt имат
свързващо s: Himmelfahrtsfest, Himmel¬
fahrtsnase, Himmelfahrtstag. T -fahrt[s].
hin: Пише се разделно от следващ гла¬
гол, когато hin е обстоятелствено по¬
яснение за място: Diese Meinung ist über
die ganze Welt hin verbreitet. Er soll bis
zur Mauer hin Blumen pflanzen. Sie pflegt
vor sich hin zu murmeln. Er hat ihm das
auf ihr Geheiß hin gegeben. Du sollst
nicht immer vor dich hin träumen! Писа¬
нето е слято, когато hin е делима пред¬
ставка на глагола: Sie hat daraufhinge¬
arbeitet. Er hat sein Herz hingegeben. Sie
hat ihm das Paket hingebracht. Свързва¬
щата чертица T Bindestrich (1.1) се
употребява при: Ich bin hin- und her¬
gelaufen (- тичах дотам и обратно), а
не я поставяме при: Ihr sollt nicht immer

421
hinweisendes Fürwort
hin und her laufen (= тичам безцелно).
C главна буква се пише субстантиви-
раната двойка das Hin und Her: Alles
Hin und Her war überflüssig; nach län¬
gerem Hin und Her; es gab noch einiges
/ etwas Hin und Her.
hin / her: T her / hin.
hinaus: T darüber hinaus,
hinausschießen: T schießen (2).
hindern: 1. Ако от hindern зависят под¬
чинено изречение или инфинитивна
група, те не бива да носят отрицание:
Der Nebel hinderte sie nicht, noch schnel¬
ler zu fahren (некоректно:... nicht noch
schneller zu fahren). Ich hinderte ihn da¬
ran, noch mehr zu trinken (некоректно:
... nicht noch mehr zu trinken). T Negati¬
on (1).
2. T behindern / hindern / verhindern,
hinken: Ако действието, събитието се
схващат в тяхната продължителност,
hinken образува перфект с haben: Sie
hat auf dem rechten Fuß gehinkt. При из¬
разяване на промяна в местоположе¬
нието - с sein: Die Sportlerin ist vom
Platz, zum Arzt gehinkt. T haben (1).
binnehmen: Следващото hinnehmen при¬
лагателно или съществително може да
се свързва с als или wie:... (der Hunger¬
künstler) nahm es als selbstverständlich
hin (Kafka). Wir müssen ja als Erlebnis
hinnehmen, was uns zugeteilt wird
(Jahnn). “Respektieren nicht", wider¬
sprach sie, “doch hinnehmen wie ein
Schicksal ” (Tieß). Свързването cJur (es
für selbstverständlich hinnehmen) е ос¬
таряло. t als / für / wie.
hinsichtlich: Предлогът hinsichtlich уп¬
равлява родителен падеж: Hinsichtlich
des Preises, der Bedingungen wurde kei¬
ne Einigung erzielt. Ho: Hinsichtlich An¬
geboten und Preisen (= дателен) wurde
... t Präposition (2).
hinstellen [sich]: При sich hinstellen als
следващото als съществително се упот¬
ребява в именителен падеж: Wer stellt
sich schon gern als ein Streber hin? Ви-
нителният падеж (einen Streber), т.е. от¬
насянето към възвратното местоиме-
ние, се употребява рядко. След [sich]
hinstellen vor се употребява винителен
падеж като обстоятелствено пояснение
за място: Ich stellte die Schlüssel vor sie
hin. Der Polizist stellte sich vor mich hin.
hinter: Предлогът hinter се свързва c ви¬
нителен и дателен падеж според из¬
разяваното от глагола съдържание за
действие, протичащо на място (=
дателен) или целенасочено движение
(= винителен): Ich stehe hinter dem
Haus. - Ich gehe hinter das Haus. Diese
Arbeit habe ich bald hinter mir. - Diese
Arbeit habe ich bald hinter mich ge¬
bracht. При някои глаголи единият от
двата падежа се налага повече, напр.
при verstecken дателен: Ich verstecke
die Sachen hinter dem (ост.: hinter den)
Schrank. T Rektion (1).
hintereinander: hintereinander се пише
само разделно от следващ глагол: Er
soll die Briefe hintereinander (= на един
път, веднага) schreiben. Die Schüler sol¬
len hintereinander stehen (а не да седят).
Въз основа на новия правопис също:
Die Schüler sollen hintereinander stehen
(= в една редица). Die Wagen sollen
hintereinander fahren. Du sollst die Na¬
men in der Liste hintereinander schrei¬
ben. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (1.4).
hinterm / hintern / hinters: Писането e
без апостроф. T Apostroph (1.2). Präpo¬
sition (1.2.1).
Hintermann: Множественото число e die
Hintermänner, t Mann (2).
Hinterteil: Das Hinterteil означава “зад¬
ник”; значението “задна част на нщ “ е
рядко (оттук и остарялото: der Hinter¬
teil).
hinweisendes Fürwort: t Demonstrativ¬

hinzukommen
422
pronomen.
hinzukonunen: Конкретизиращата дели¬
ма представка произлиза от самостоя¬
телни части на изречение, поради кое¬
то може да се употребява отделно. Та¬
ка hinzukommen се пише разделно пре¬
димно в разговорната реч, особено в на¬
чалото на изречение като Hinzu kommt,
dass...
Hirsch: Относно слабото склонение на
думата в стари названия на гостилни¬
ци (Gasthaus zum Hirschen) t Schwan.
Hirt / Hirte: Преобладава по-кратката
форма (Schafhirt, Kuhhirt). В съчетани¬
ето der Gute Hirte (= Христос) е-то се
запазва. Родителен падеж и за двете
форми - des Hirten (а не: des Hirts), да¬
телен и винителен dem, den Hirten (а
не: dem, den Hirt). T Unterlassung der
Deklination (2.1.1).
hitzefrei / Hitzefrei: C малка буква се пи¬
ше прилагателното hitzefrei: Wir haben
selten hitzefrei. Heute bekommen wir nicht
hitzefrei. C главна - съществителното
das Hitzefrei: ganztägiges Hitzefrei; Ver¬
ordnung über Hitzefrei; die Schulleitung
erteilt kein Hitzefrei. В няколко случая е
възможно писане с главна и малка бук¬
ва: Habt ihr [nicht] hitzefrei / [kein] Hit¬
zefrei? Heute bekommen wir bestimmt
[nicht] hitzefrei / [kein] Hitzefrei!
Hobby: Множественото число на Hobby
e die Hobbys, t-y, t Fremdwort (3.4),
T Amerikanismen/ Anglizismen (1.1).
hoch: 1. Степенуване: Формите за срав¬
нителна и превъзходна степен са ho¬
her, höchst.
2. hoch-: Употребата на hoch-в състав¬
ни глаголи е коректна в смисъла “наго¬
ре, във височина”: Sie hob den Deckel
hoch. Die Tauben sind plötzlich hochge¬
flogen. Er versuchte sie hochzustemmen.
Die Fahne stieg am Mast hoch. Sie ris¬
sen die Arme hoch. Sie hat sich hochge¬
arbeitet и T.H. Извън нормата е употре¬
бата на hoch в смисъла на “herauf, hin¬
auf; горе“: Würden Sie mir bitte eine Fla¬
sche Wein aus dem Keller hochholen? (ко¬
ректно: heraufholen). Ich gehe mal
schnell hoch (коректно: hinauf) und hole
den Schirm.
3.	Писане c главна или c малка бук¬
ва: C малка буква се пише прилагател¬
ното: ein hoher Berg; auf hoher See; das
hohe C (= музикален тон); die hohe Jagd
(= лов на едър дивеч). Ersitzt immerauf
dem hohen Ross. Според новия право¬
пис: die hohe Schule (= в ездата); das
hohe Haus (= парламент). C главна 6vk-
ва - в имена и титли: die Hohe Tatra;
die Hohen Tauern; въз основа на новия
правопис също: der Hohe Priester; das
Hohe Lied. T Namen.
4.	Слято или разделно писане в съ¬
четание с глаголи: Според новия пра¬
вопис писането е разделно, когато hoch
е относително прилагателно, т. е. мо¬
же да се разширява или степенува: hoch
liegen; hoch/höher springen, fliegen; съ¬
що въз основа на новия правопис: jmdn.
hoch achten, hoch schätzen; die Preise
hoch / höher schrauben и т.н. Писането
е слято, когато hoch е качествено при¬
лагателно, т.е. не може да се разширя¬
ва и степенува: Zahlen statistisch hoch¬
rechnen; hochstapeln (мошенича). Сля¬
то е писането и когато hoch указва по¬
соката: sich [zur Direktorin] hocharbei¬
ten; [vor Schreck] hochfahren; an der
Mauer hochspringen; die Treppe hoch¬
steigen t Getrennt- ider Zusammen¬
schreibung (1.2).
5.	Слято или разделно писане в съ¬
четание със сегашното и миналото
причастия: Според новия правопис
hoch се пише само разделно от следва¬
щото причастие, когато е употребено
като относително прилагателно, т.е.
първата част на съчетанието може да
се разширява или степенува: eine hoch

423
hochschrecken
stehende Persönlichkeit; ein hoch bezahl¬
ter Job; hoch empfindliches Filmmateri¬
al; hoch gesteckte Ziele (но: hochgesteck¬
te Haare); eine hoch gestellte Persönlich¬
keit (но: eine hochgestellte Zahl) и т.н.
Продължава слятото писане, когато
hoch е качествено прилагателно, т.е. не
може да се степенува или разширява:
ein hochgeschlossenes Kleid; hochgesto¬
chen reden и т.н. Писането е слято и ко¬
гато hoch указва посоката: hochfliegen¬
de Späne и т.н. или hoch има подсилва¬
що значение: hochanständig (много
почтен), hochglänzend и т.н. В случаи
на колебание е възможно какго слято,
така и разделно писане: eine hochbegab¬
te / hoch begabte Frau; eine hochgebil¬
dete / hoch gebildete Persönlichkeit.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(3.1.2).
Hoch: Множественото число e die Hochs.
hoch fliegend / hochfliegend: Ако в съче¬
тание c причастие hoch може да се раз¬
ширява или степенува, въз основа на
новия правопис писането е само раз¬
делно: [sehr] hoch fliegende Flugzeuge;
die höher fliegenden Flugzeuge befanden
sich über der Wolkendecke. Продължа¬
ва обаче слятото писане при: Kurz nach
dem Schuss sahen wir eine erschreckt
hochfliegende (= хвръкваща, T hoch [2])
Graugans. В преносния смисъл “често¬
любив” писането е също слято: hoch¬
fliegende, noch hochfliegende Pläne ha¬
ben. T Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.2), T hoch (5), t Vergleichsfor¬
men (2.5.3).
hochachtungsvoll / Hochachtungsvoll:
Ако тази формула за етикет се употре¬
бява самостоятелно в края на писмо¬
то, тя се пише с главна буква: ... und
erwarten Ihre Antwort. Hochachtungsvoll
■... Ho: ... und verbleiben hochachtungs¬
voll... След hochachtungsvoll не се сла¬
га препинателен знак. Т Brief (5).
hochbetagt: Прилагателното hochbetagt
(= много възрастен) се пише само сля¬
то: eine hochbetagte Person. Diese Per¬
son ist hochbetagt. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (3.1.2).
hochgehen: T hoch (2).
hoch gelegen: Въз основа на новия пра¬
вопис съчетанието на hoch с причас¬
тие се пише разделно, ако hoch може
да се разширява или степенува: eine
[sehr] hoch gelegene Ortschaft; ein
[noch] höher gelegener Ort. Die höher
gelegenen Ortschaften wurden von dem
Unwetter besonders schwer getroffen.
Слято: Dürrheim ist das höchstgelegene
или am höchsten gelegene (а не: höchst¬
gelegenste) Solbad Deutschlands. T hoch
(5), T Vergleichsformen (2.5.1).
hoch gestellt: Ако hoch може да се раз¬
ширява или степенува в съчетание с
причастие, според новия правопис то
се пише само разделно: Eine [sehr hoch]
gestellte Persönlichkeit; eine [noch]höher
gestellte Persönlichkeit; die höher gestell¬
ten Pesönlichkeiten begrüßen; обаче как-
то и досега: Auch die höchst gestellten
Pesönlichkeiten der Stadt waren zu der
Veranstaltung eingeladen. T hoch (5),
t Vergleichsformen (2.5.1).
hochkommen: T hoch (2).
hoch liegend: Ако hoch може да се степе¬
нува или разширява в съчетание с при¬
частие, въз основа на новия правопис
то се пише само разделно: Metalle mit
[sehr] hoch liegenden Schmelzpunkten;
Materialien mit [noch] höher liegenden
Schmelzpunkten. Степенуването e: hö¬
herliegend, am höchsten liegend: Metal¬
le mit höher liegendem Schmelzpunkt.
Dies sind in der Brechung am höchsten
liegenden Kristalle. T hoch (5), T Ver¬
gleichsformen (2.5.3).
Hochmut: Съществителното е от мъжки
род der Hochmut. T -mut.
hochschrecken: Относно спрежението

hochstapeln
424
T schrecken.
hochstapeln: Глаголът hochstapeln е c де¬
лима представка: ich staple hoch, ich
habe hochgestapelt; um hochzustapeln.
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2).
höchste: C малка буква се пише прилага¬
телното: Das ist der höchste Berg Thü¬
ringens. C главна буква се пише същес¬
твителното: den Sinn auf das Höchste /
aufs Höchste richten; immer nach dem
Höchsten streben. Според новия право-
пие с малка или главна буква: Er war
auf das /aufs Höchste или auf das /aufs
höchste überrascht. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).
hoch stehend: Ако hoch може да се раз¬
ширява или степенува в съчетание с
причастие, въз основа на новия право¬
пис писането е само разделно: Es wa¬
ren einige {sehr] hoch stehende Persön¬
lichkeiten zu dem Fest eingeladen. Immer
diese so genannten höher stehenden Mit¬
arbeiter! Но както и досега: Auf die
höchststehenden Persönlichkeiten können
wir gut verzichten, t hoch (5), T Ver¬
gleichsformen (2.5.1).
höchstens: Възможно е да се каже: Das
trifft in höchstens drei Fällen zu или: Das
trifft höchstens in drei Fällen zu. В пър¬
вия случай höchstens е определение на
drei (= es sind höchstens drei Fälle; “най-
много три случая”), във втория “във
всички случаи, в най-добрия случай”
то се отнася към цялата предложна гру¬
па in drei Fällen. Т Adverb (4).
höchstens nur: t Pleonasmus,
höchstmöglich: Превъзходната степен е
höchstmöglich. а не höchstmöglichst.
Т möglich (1).
Höchststufe: T Vergleichsformen,
hochtrabend: Степенува се hochtraben¬
der, hochtrabendste: Sie sprach durchaus
nicht hochtrabender als ihr Vorredner. Er
gebrauchte die hochtrabendsten Redens¬
arten. T Vergleichsformen (2.5.2).
Hode / Hoden: Обичайната форма за ед.ч.
е der Hoden (род.п.: des Hodens). По-
рядко са форми като der Hode (род.п.:
des Hoden) и die Hode (род.п.: der
Hode). Думата се използва предимно в
мн.ч. die Hoden, t Substantiv (2.1).
hoffen: При свързване на hoffen с инфи-
нитивна група за ясното разчленявне
на изречението или за предотвратява¬
не на неразбирането въз основа на но¬
вия правопис запетая може да се пос¬
тавя: Ich hoffe sehr [,] dir bald schrei¬
ben zu können. Wir hoffen [,] Ihnen da¬
mit gedient zu haben [,] und verbleiben
... T Komma (5.1.4).
Hoffnung: Обичайното свързване е
Hoffnung[en] auf jemanden, etwas set¬
zen. Относно die Hoffnung der Seeleute
/ die Hoffnung auf Rettung. T Genitivat¬
tribut (1.5.1).
Hoffnungs-: Сложните думи c Hoffnung
като определяща съставка се употребя¬
ват във всички случаи със свързващо
s: hoffnungslos, Hoffnungsschimmer,
Hoffnungsstrahl, hoffnungsvoll, hoff¬
nungsfroh. T Fugen-s (1.3).
Hof halten: Въз основа на новия право¬
пис съчетанието се пише винаги раз¬
делно: Die Königin hält Hof, sie hat Hof
gehalten.
hofieren: Глаголът hofieren се свързваше
преди само c дателен падеж: Man ho¬
fiert mir. Sie hofieren der Jugend. Сега
hofieren се свързва предимно c вините-
лен падеж: Man hofiert mich / die Ju¬
gend.
Höflichkeitsform: T Anrede.
Höhe: Относно misst in der/in die Höhe
T messen (2).
Hoheit: Относно писането c главна бук¬
ва на Eure / Euer Hoheit T Anrede (2).
Hohelied / Hohe Lied: Склонението при
слято писане е какго следва: des Hohe-
liedes, dem Hohelied, das Hohelied; ein

425
hören
Hohelied der Treue singen. При скланя-
не на първата съставка според новия
правопис писането е само разделно:
Hohes Lied, des Hohen Liedes, dem Ho¬
hen Lied; die ersten Zeilen im Hohen Lied
Salomo[njs. Същото е валидно и за
Hohepriester / Hohe Priester.
Hohepriester /Hohe Priester: T Hohelied
/ Hohe Lied.
höher: 1. höher се пише c малка буква в
съчетания за изразяване на понятие:
das höhere Lehramt, höhere Gewalt, die
höhere Mathematik, die höhere Schule,
die höhere Laufbahn, die höheren Pflan¬
zen. Като име обаче: die Höhere Han¬
delsschule II, Mannheim.
2. Съчетанието от глагол и причастие
винаги се пише разделно: Schließlich
Wurde sie höher gruppiert, höher gestuft.
Er traf sich mit einer höher gestellten Per¬
son. Die Musik lässt ihr Herz höher schla¬
gen.
Höherstufe: T Vergleichsformen.
Hohn lachen / hohnlachen: Според новия
правопис писането е слято или раздел¬
но: Hohn lachen /hohnlachen. Съответ¬
но: ich lache Hohn / ich hohnlache; sie
lachte ihm Hohn / hohnlachte ihm; ich
habe Hohn gelacht / hohngelacht; um
Hohn zu lachen / hohnzulachen. Също¬
то се отнася и за hohnlächeln, което оба¬
че се употребява само в инфинитив.
Т Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1).
Hohn sprechen / hohnsprechen: Според
новия правопис писането може да е
слято или разделно: Hohn sprechen /
hohnsprechen. Най-честа е употребата
в инфинитив или партицип 1: jmdm.
Hohn sprechen / hohnsprechen; eine al¬
lem Recht Hohn sprechende / hohnspre¬
chende Entscheidung, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.1).
hold: Превъзходната степен e holdeste
T Vergleichsformen (2.3).
Holzblock: Формата за множествено чис¬
ло е die Holzblöcke. Т Block.
Holzscheit: t Scheit.
Holz verarbeitend: Според новия право¬
пис Holz verarbeitend се пише раздел¬
но. както вербалната група Holz verar¬
beiten, от която произлиза: die Holz ver¬
arbeitende Industrie.
Homonym: Омонимите са думи, които се
пишат и произнасят еднакво, но имат
различно значение и произход: die
“банка; парична институция” -die
Bank “пейка”; der Heide “езичник” - die
Heide “степ”; kosten “опитвам на вкус”
- kosten “на стойност е, струва”.
Horde: 1. Eine Horde Halbstarker / Halb¬
starke • mit einer Horde lärmender Kin¬
der / lärmenden Kindern: Следващото
Horde съществително се употребява в
родителен падеж или като определе¬
ние: eine Horde Halbstarker / (рядко:)
Halbstarke; eine Horde plündernder
Landsknechte / (рядко:) plündernde
Landsknechte. Sie lief mit einer Horde
lärmender Kinder / (рядко:) lärmenden
Kindern durchs Hof. T Apposition (2.2).
2. Eine Horde Halbstarker kam / ka¬
men herein: Сказуемото след Horde
обикновено се употребява в единстве¬
но число, защото подлогът (Äe Horde)
формално е в ед. ч.: Eine Horde Halb¬
starker kam herein. Често обаче кон¬
струкцията следва смисъла и сказуемо¬
то е в мн.ч.: Eine Horde Halbstarker
kamen herein. Множественото число се
употребява най-вече при избора на
следпоставеното определение като кон¬
струкция: Eine Horde lärmende Kinder
(вместо обичайния родителен падеж:
lärmender Kinder) tobten durch den Gar¬
ten.
hören: След инфинитив без zu се упот¬
ребяват както инфинитивът hören, та¬
ка и миналото причастие gehört: Ich
habe sie nicht kommen hören /gehört. Ich

Horizontale
426
habe ihn in der Küche rumoren hören /
gehört. Sie hat ihn klagen hören / gehört.
T Infinitiv (4).
Horizontale: Субстантивираното прила¬
гателно се скланя предимно като съ¬
ществително, т.е. в ед.ч. без окончание,
а в мн.ч. слабо на -п (die Horizontalen).
При липса на член, в съчетание с брой¬
но числително в множествено число се
явява и силното склонение: zwei Hori¬
zontalen /Horizontale. Т substantiviertes
Adjektiv (2.2.1).
Horn: Думата има две форми за мн.ч. В
смисъла “рогово вещество, кератин”
формата е die Home, във всички оста¬
нали значения die Hörner. Сложните
думи се третират съответно по същия
начин: die Naturhorne, die Kunsthome,
но: die Jagdhörner. Waldhörner, Alphör¬
ner, Nebelhörner, Martinshörner, Pul¬
verhörner, Stierhörner, die Nashörner,
Einhörner и т.н.
horribel: При скпаняне или степенуване
отпада краесловното е: wegen horrib-
ler Zustände. Horrible Dinge, Szenen
haben sich dort abgespielt. T Adjektiv
(1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
Hosenbund: Думата е от мъжки род der
Hosenbund, а множественото число die
Hosenbünde. T Bund (1).
Hospital: Формите за мн.ч. ca die Hospi¬
tale и die Hospitäler; пренасяне Hos-pi-
tal.
Hotdog / Hot Dog: Въз основа на новия
правопис съчетанието от прилагател¬
но и съществително при чуждите ду¬
ми може да се пише слято или раздел¬
но, а съществителното с главна буква
(досегашно писане: Hot dog).
Hotelnamen: Т Gebäudenamen.
Hrn.: Относно съкращението на Herrn
Т Abkürzung (3.1).
hübsch: Формата за превъзходна степен
е hübscheste: Sie wählte von allen ange¬
botenen Bändern das hübschaste aus.
T Vergleichsformen (2.3).
huldigen: Миналото причастие на неп¬
реходния глагол не бива да се употре¬
бява като определение (der gehuldigte
Fürst). Т zweites Partizip (2).
Hummer: Множественото число e die
Hummer (а не: die Hummern).
hundert / Hundert: 1. C главна или мал¬
ка буква (долуизложеното се отнася и
за tausend / Tausend; срв. също Т acht¬
zig / Achtzig): а) С малка буква се пише
числителното, което не се скланя и е в
позиция на определение (атрибут): hun¬
dert Zigaretten, tausend Grüße, mehr als
hundert Bücher, an die tausend Motorrä¬
der, der dritte Teil von hundert. Wer wird
schon hundert [Jahre alt]? Sie fuhr hun¬
dert [pro Stunde], б) Въз основа на но¬
вия правопис е възможно писане с глав¬
на или малка буква, когато hundert
обозначава неопределено, нефиксира¬
но с цифра количество: viel[e] hundert
/Hundert Lampions, mehrere Hundert /
hundert Menschen, einige tausend / Tau¬
send Flaschen, ein paar tausend / Tau¬
send Zuschauer. Die Summe geht in die
tausende / Tausende. Viele hunderte /
Hunderte fanden keinen Einlass. Einige
tausende /Tausende säumten die Straßen.
Sie lagerten zu tausenden / Tausenden auf
der Wiese. Trotz des Einsatzes tausender
/ Tausender Freiwilliger brachen die
Dämme. Man hörte das Brüllen hunder¬
ter / Hunderter von verdurstenden Rin¬
dern. в) C главна буква се пише същес¬
твителното (= сто [хиляда] единици):
ein halbes Hundert, vier von Hundert
(съкр.: v.H.), das zweite Tausend. Das
dritte Tausend dieser Lieferung wurde
beanstandet. Названието на цифра се
пише също с главна буква: Sie malte eine
weiße Hundert an die Wand.
2.Слято или разделно писане: а)след
неопределени числителни (местоиме-
ния) писането е разделно: ein paar hun¬

427
hunderste / Hundertste
dert / Hundert Menschen, mehrere tau¬
send / Tausend Personen, б) Слято е пи¬
сането на числителните бройни и ред¬
ни: einhundert, zweihundert, hundert-
[undjfünfzig, eintausend, zweitausend,
[ein] tausendzweihundert[und] zwanzig,
anderthalbtausend, zwei[undjeinhalb-
tausend, hundertunderster Tag, tausend-
unddritter Besucher. Сложните числи-
телни c aber се пишат според новия
правопис само слято: Sie strömten zu
aberhunderten / Aberhunderten herein.
Am Himmel strahlten hundert / Hundert
und aberhundert /Aberhundert Sterne.
3.	Склонение: а) именителен и вини-
телен падеж: Числителните hundert /
Hundert и tausend / Tausend се изпол¬
зват в имен. и вин.п. мн.ч. и без флек-
сия, когато има друга дума, която по¬
казва падежа: Viele hundertfe] / Hun-
dert[e] kamen zu der Veranstaltung. Ei¬
nige tausendfe] / Tausend[e] standen vor
den Fabriktoren, б) Родителен падеж:
Числителните hundert / Hundert и tau¬
send / Tausend се скланят като същес¬
твителни в род.п. мн.ч., когато падежът
е посочен от друга дума: Sie erwarteten
die Beteiligung vieler tausende / Tausen¬
de. Der Protest einiger hunderte / Hun¬
derte störte sie nicht. Der Abschluss der
hunderte / Hunderte von komplizierten
Versuchsreihen steht bevor. Ако липсва
дума, която да сочи падежа, склонени¬
ето е като при прилагателните: Sie er¬
warteten die Beteiligung tausender /Tau¬
sender. Der Protest hunderter /Hunder¬
ter randalierender Zuschauer störte sie
nicht. Der Abschluss hunderter /Hunder¬
ter von komplizierten Versuchsreihen steht
bevor.
4.	hunderte / Hunderte Jugentliche / Ju-
gentlicher: Ако броимото се определя
от прилагателно, то се поставя в род.
п. (genitivus partitivus): Sie fanden hun¬
derte / Hunderte toter Fliegen in diesem
Raum. Wir befragten hunderte / Hunder¬
te berufstätiger Jugentlicher. Man hörte
das Brüllen von hunderten / Hunderten
verdurstender Rinder. Der Protest einiger
hunderte /Hunderte randalierender Zu¬
schauer störte sie nicht. Sie erwarteten
die Beteiligung vieler tausende / Tausen¬
de ausländischer Studenten. Тази кон¬
струкция обаче се използва по-рядко.
Родителният падеж се замества чрез
конструкция с предлога von, независи¬
мо дали броимото има или няма опре¬
деление: Sie fanden hunderte/Hunderte
von toten Fliegen in diesem Raum. Wir
befragten hunderte / Hunderte von [be¬
rufstätigen] Jugentlichen. Man hörte das
Brüllen von hunderten / Hunderten von
[verdurstenden] Rindern. Der Protest ei¬
niger hunderte / Hunderte von [randa¬
lierenden] Zuschauern störte sie nicht. Sie
erwarteten die Beteiligung vieler tausen¬
de / Tausende von [ausländischen] Stu¬
denten. Често се избира и конструкци¬
ята на приложение, в която броимото
е в същия падеж какго числителното:
Siefanden hunderte/Hunderte tote Flie¬
gen in diesem Raum. Wir befragten hun¬
derte /Hunderte [berufstätige] Jugentli¬
che. Man hörte das Brüllen von hunder¬
ten / Hunderten [verdurstenden] Rindern.
Der Protest von hunderten / Hunderten
[randalierenden] Zuschauern störte sie
nicht. Es beteiligten sich tausende / Tau¬
sende [ausländische] Studenten.
hundertjährig: Прилагателното се пише
c главна буква само в някои имена и
съчетания, напр. исторически събития:
der Hundertjährige Krieg, der Hundert¬
jährige Kalender (заглавие на книга).
Според новия правопис обаче - с мал¬
ка буква: der hundertjährige Kalender.
Относно hundertjähriges Jubiläum t Ju¬
biläum.
hunderste / Hundertste: C малка буква се
пише като прилагателно в атрибутив-

hundert[und}ein[s]
428
на употреба: der hundertste Besucher der
Ausstellung; zum hundertsten Mal. C
главна - субстантивираното числител-
но: Das weiß auch der Hunderste nicht
(= никой); vom Hundertsten ins Tausen¬
de kommen (= отклонявам се). Въз ос¬
нова на новия правопис същото е ва¬
лидно и при изреждане: der, die, das
Hundertste. Er kam als der Hundertste /
als Hundertster ins Ziel. Wer war der
Hundertste?
hundert(und]ein[s]: T 3ein (1).
hundert[und]einte / -erste: Нормативни¬
те форми ca hunderterste или hundert-
underste. Формите hunderteinte и hun-
dertundeinte са диалектни.
hungern: Относно ich hungere/mich hun¬
gert t unpersönliche Verben.
Hurrikan: Думата обикновено се произ¬
нася както е в английски [Ълпкап], мн.
ч.	die Hurrikans. При по-слабо употре-
бимото понемчено произнасяне [Ъип-
кап] мн. ч. е die Hurrikane.
Husumer: Жителите на гр. Хузум се на¬
ричат Husumer Названието се пише ви¬
наги с главна буква, а в позиция на оп¬
ределение не се скланя: die Husumer
Straßen, t Einwohnerbezeichnungen auf
-er (2 и 7).
Hut: В смисъла на “шапка” съществител¬
ното Hut е от мъжки род: der Hut, мн.
ч.	die Hüte. В смисъла на “охрана, зак¬
рила” Hut е от женски род и няма мно¬
жествено число: die Hut (auf der Hut,
in guter Hut sein).
hüten: След sich vor etwas hüten не бива
да присъства отрицание в подчинено
изречение или инфинитивна група: Sie
hütete sich davor, zu schnell zu fahren /
dass sie zu schnell fuhr (а не:... nicht zu
schnell zu fahren /dass sie nicht zu schnell
fuhr). Инфинитивната група няма от¬
рицание и когато davor е изпуснато:
Hüte dich [,] zu schnell zu fahren sich
hüten. Ако обаче sich hüten е съчетан
без davor c подчинено c/oss-изречение,
присъствието на отрицание е коректно:
Hüte dich, dass man dich nicht übervor¬
teilt. Hüte dich, dass du keinen Fehler
machst, t Negation (1).
Hydrometer, Hygrometer: Съществител¬
ните са от среден род: das Hydrometer
(- уред за измерзване скоростта на те¬
чаща вода) и das Hygrometer (= уред за
измерване влажността на въздуха).
Hypothaxe: Под хипотакса се разбира
взаимната зависимост на части от из¬
речение или на изречения едно от дру¬
го (за разлика от съединяването на
прости изречения Т Parathaxe).

429
ich und er
I/
i: Относно правопис и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) {i-Punkt); Т Einzelbuchsta¬
ben {des I, zwei I); T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5) (das i in Lid).
-la: Съществителни отж.р., окончаващи
на -мг, образуват обикновено множес¬
твеното си число с -геп (Tertia - Terti¬
en, Intarsia - Intarsien). Понякога се
явява окончанието -s, и то или само
( Virginia - Virginias), или паралелно с -
ien (Razzia - Razzien / [по-рядко:] Raz-
zias).
i.A. 11. А.: 1. Малка или главна буква:
Съкращението за im Auftragfe] “по по¬
ръчение” се пише с малко /, когато
следва названието на институция, фир¬
ма и под.:
Der Oberbürgermeister
i.A. Meyer
Писането е с главно/, когато следва за¬
вършен текст или стои само пред под¬
пис:
Ihre Unterlagen erhalten Sie mit
gleicher Post zurück.
I. A. Meyer
(T Brief [5]).
2.	Пунктоация: След i. А. /1. А. се пос¬
тавят точки, макар и тези съкращения
днес да не се изказват в пълната им
форма (Т Abkürzungen [1.1]).
-ibel: Относно отпадането на е в прила¬
гателни, окончаващи на -ibel Т Adjek¬
tiv (1.2.13).
ich: 1. Изпускане: В разговорната реч
обикновено ich се изпуска: Weiß schon
bescheid. Habe bereits davon gehört. B
търговската или лична кореспонденция
обаче подобно изпускане е старомод¬
но и стилистично неподходящо. Вмес¬
то Bestätige hiermit dankend den Ein¬
gang Ihres Auftrages е по-добре да се
напише: Ich bestätige dankend... Вмес¬
то Bitte zu entschuldigen, dass ..., е по-
добре: Ich bitte zu entschuldigen, dass...
Автобиграфията също може да започ¬
ва с ich: Ich wurde am... geboren (вмес¬
то: Am ... wurde ich geboren).
2.	Ich, der / die ...: Личната форма на
глагола на свързаното с ich относител¬
но изречение се употребява в трето ли¬
це ед.ч., когато не се повтаря личното
местоимение: Ich, der / die sich immer
bemüht, ... При повторение обаче на
личното местоимение в относително¬
то изречение, сказуемото е в първо ли¬
це ед.ч.: Ich, der / die ich mich immer
bemühe...
Ich: Множественото число e die Ichs, a
понякога и die Ich.
ich darf / möchte / würde sagen: Тези кли-
ширани фрази могат и да се изпускат
от гледна точка на съдържанието и сти¬
ла. Тъй като създават впечатление за
отзивчивост, те не винаги могат да бъ¬
дат изпускани.
Ichlaut: За разлика от Т Achlaut този звук
се произнася в предната част на устна¬
та кухина чрез прилепване на езика към
твърдата част на небцето. Пише се с ch
Т Aussprache (3 и 10).
ich oder du: Ich oder du hast (а не: habe)
das getan. T Kongruenz (2.2).
ich oder er: Ich oder er wird (а не: werde)
daran teilnehmen. T Kongruenz (2.2).
He: Ich oder er werden daran teilnehmen.
T Kongruenz (1.3.12).
ich und du: Ich und du [, wir] haben uns
sehr gefreut. He: Ich und du haben sich
sehr gefreut. T Kongruenz (2.1).
ich und er: Ich und er [, wir] haben uns

ich und ihr
430
sehr gefreut. He; Ich und er haben sich
sehr gefreut. T Kongruenz (2.1).
ich und ihr: Ich und ihr [, wir] haben uns
gefreut. He: Ich und ihr haben sich ge¬
freut. He: Ich und ihr habt euch gefreut.
t Kongruenz (2.1).
ich und sie (множествено число): Ich und
sie [, wir] haben uns sehr gefreut. He:
Ich und sie haben sich sehr gefreut.
T Kongruenz (2.1).
-id: t Oxid / Oxyd.
ideal / ideell: Прилагателното ideal озна¬
чава “съвършен, образцов”: ein idealer
Partner, ideale Voraussetzungen, die ide¬
ale Waschmaschine. Diese Waschmaschi¬
ne ist ideal. Прилагателното ideell (ан¬
тоним: materiell) означава “основаващ
се върху идея, духовен”: ideelle Ziele,
Bedürfnisse, die ideelle Grundlegung ei¬
nes Systems. В сложните думи присъс¬
тва само Ideal-: Idealbild, Idealzustand.
T al / -eil.
Idyll / Idylle: Съществителното е от сре¬
ден род das Idyll и означава “спокойна,
домашна сцена [като на село]”, докато
съществителното от женски род die
Idylle обозначава определена поетич¬
на форма, (която може да замества das
Idyll).
-ieren: 1. Минало причастие: Минало¬
то причастие на глаголи, които са об¬
разувани с чуждия суфикс -ieren, не но¬
си префикса ge-: addieren - addiert,
polieren - poliert.
2.	-ieren / -en: Някои глаголи на -ieren,
особено в професионално-специализи-
раната сфера на техниката, имат по-
кратка форма на -en: filtrieren-filtern,
lackieren - lacken, schraffieren -schrof¬
fen, normieren - normen. T Aufschwel¬
lung.
3.	-ieren / -isieren: При някои глаголи
вместо -ieren се явява суфиксът -isie¬
ren. Такива глаголи обикновено са пре¬
ходни: amerikanisieren “правя, върша
по американски образец”,pulverisieren
“стривам, правя на прах”, magnetisie¬
ren “магнетизирам” и т.н.; непреходни
са напр. polemisieren, spintisieren, riva¬
lisieren.
-ierung / -ation: Относно Restaurierung /
Restauration t Verbalsubstantiv (1.5).
i.F. / i. Fa.: Относно съкращението i. F. /
i. Fa. за in Firma T Brief (1.2).
-ig: Относно произнасянето на -ig в Kö¬
nig, gütig, königlich и т.н. T Aussprache
(4).
-ig / -end: Относно gehörig /gehörend и
T.H. T Adjektiv (3.1).
-ig / -isch / -lieh: 1. -ig / -lieh: Прилага¬
телните на -ig и -lieh към една и съща
основа се различават по значение. То¬
ва се разкрива особено при прилагател¬
ни и наречия за време. Тези на -ig обоз¬
начават продължителността, а на -lieh
повторяемостта на дадено действие
след изтичане на определен срок: drei¬
stündig = в продължение на три часа
(продължителност), dreistündlich (=
всеки час, на три часа [повторяемост]),
eine vierwöchige (= триседмична [про¬
дължаваща три седмици]) Urlaubsrei¬
se, ihre vierwöchentliche (= състояща се
през четири седмици / на всеки четири
седмици веднъж) Reise nach Bonn; eine
vierzehntägige Sendung (= предаване,
излъчвано в продължение на 4 седми¬
ци в определен час), eine vierzehntägli¬
che Sendung (= предаване, излъчване на
4 седмици веднъж). Съответно и halb¬
jährige Kündigung (уволнение, което
продължава половин година) и halb¬
jährliche Kündigung (уволняване през
срок [повече или по-малко] от половин
година; Т jährig / jährlich). Относно -
sprachig /-sprachlich Т deutschsprachig
/ deutschsprachlich, T fremdsprachig /
fremdsprachlich. Значението е различ¬
но и при други двойки. Прилагателни¬
те на -ig обозначават общо взето приз¬

431
ihr / sein
нак, качество, докато тези на -lieh - от¬
носителността на качеството: ein ver¬
ständiges Kind (= разбрано дете; дете,
което слуша и разбира), ein verständli¬
cher Text (= разбираем текст; текст, кой¬
то трябва да може да се разбира); sie
war sehr geschäftig (= имаше работа и
бързаше; заета), geschäftliche Erfolge (=
успех в гешефтлъка); ungeschlechtige
Lebewesen (= безполови същества),
ungeschlechtiges Pronomen (= местои-
мение, което не изразява рода [пола],
безлично), ungeschlechtliche Fortpflan¬
zung (= безполово размножаване); eine
unförmige Person (- лице с безформе¬
но телосложение), eine unförmliche Aus¬
drucksweise (= непристоен начин на из¬
разяване). Няма обаче разлика в значе¬
нието между großmaßstäblich и по-ряд¬
кото großmaßstäbig (също и: großmaß-
stabig).
2.	-lieh / -isch: Прилагателните на -lieh
обозначават ‘принадлежност към’, а те¬
зи на -isch ‘омаловажаване, упрек’:
bäuerlich - bäurisch, kindlich - kindisch,
dörflich - dörfisch. Има обаче и изклю¬
чения. Например heimisch “идващ от¬
там, където е домът; домашен, мил; у¬
ютен” се употребява редом с heimlich
“таен”. Срв. Т seelsorgerisch / seelsor-
gerlich / seelsorglich.
3.	-ig / -isch: Двойките на -ig и -isch ca
по-редки (rassisch “който се отнася до
расата” - rassig “породист, от раса, ра¬
сов”). Срв. също Т abergläubig / aber¬
gläubisch.
i.H.: Относно съкращението i. Н. за im
Haus [е] Т Brief (1.2).
ihm / ihr als...: T Apposition (3.1 и 4).
ihr / Ihr: 1. Обръщение: Като местои-
мение, прилагано като обръщение, ihr
служи за обозначаване на второ лице
именителен падеж множествено число:
Das müsst ihr wissen. Следващото ihr
субстантивирано прилагателно или
причастие се скланя слабо: ihr Getreu¬
en, ihr Angestellten (вече не: ihr Getreue,
ihr Angestellte; T Adjektiv [1.2.4]). Въз
основа на новия правопис в писма и
под. (Т Anrede [2]) ihr се пише с малка
буква, освен ако не стои в началото на
изречение: Jhr Lieben! Wann besucht ihr
uns einmal? Като форма за учтиво об¬
ръщение (вместо: Sie) Ihr (с главна 6ук-
ва) е остаряло и е налице в някои мест¬
ни говори: Kommt Ihr nun auch, Gro߬
vater?
2.	Притежателните местоимения ihr
/ Ihr: Като притежателно местоимение
ihr се отнася за трето лице единствено
число женски род (der Wagen meiner
Schwester - ihr Wagen) или трето лице
множествено число (die Integration der
Gastarbeiter - ihre Integration). В тази
употреба ihr се пише c малка буква, ос¬
вен ако не е в началото на изречение.
Ако притежателното местоимение ihr
се отнася до учтивото обръщение Sie,
то се пише (не само в писма!) с главна
буква: Ich bitte Sie, Ihre Uhr morgen ab¬
zuholen. - Понякога трябва особено да
се внимава, дали съотнасянето дей¬
ствително е налице. В следващото из¬
речение ihrer се отнася до die meisten и
затова се пише с малка буква: Dieser
Vorgang, den die meisten von Ihnen aus
ihrer Tätigkeit bei der Firma kennen ...
Съвсем различно в: ... den Sie alle aus
Ihrer Tätigkeit bei der Firma kennen ...
Тук съотнасянето е само спрямо Sie.
3.	Ihre Majestät: При титли в трето ли¬
це притежателното местоимение ihr се
пишат с главна буква: Ihre Exzellenz; für
Ihre Majestät die Königin.
4.	Относно Ihre Eva und Max Müller
t Brief (5).
ihr / sein: Относно употребата на фор¬
мите за мъжки, женски или среден род
(sein / ihr Vater) Т Possessivpronomen
(2). Относно Fräulein Müller hängt an

ihre / ihrige
432
ihrem (а не: seinem) Beruf. Fräulein
Müller kam mit ihrem (а не: seinem) Ver¬
lobten T Fräulein (2), T Kongruenz
(3.2.3).
ihre / ihrige: Писането е е малка буква и
когато има членна форма, отнасяща се
към предходното съществително: Wes¬
sen Garten ist das? Es ist der ihre / ihri¬
ge. Das ist nicht mein Problem, sondern
das ihre / ihrige. Според новия право¬
пис субстантивираното ihre (съответ¬
но ihrige) може да се пише с главна или
с малка буква* Alle Mitglieder müssen
das Ihr[ige] или das ihr[ig]e beitragen.
Es war einer der lhr[ig]en (- от близки¬
те и / им) или der ihr[ig]en. Sie nahm
das Ihrfigje (= всичко, което и [на нея]
/ им принадлежи) или alles ihr[ig]e mit.
Ihren Brief / Ihr Schreiben haben wir
erhalten und freuen unsИзпускане¬
то на личното местоимение wir тук е
стилистично неподходящо. По-добре:
... haben wir erhalten. Wir freuen uns...
t Ellipse (11).
ihrer / unsrer: Некоректно e Wir waren
ihrer drei. Правилното e Wir waren uns¬
rer drei.
ihrerseits / ihresgleichen / ihrethalben /
ihretwegen / ihretwillen: Ако тези ду¬
ми се отнасят до лице, спрямо което се
обръщаме на Sie “Вие” в писма и под.,
те се пишат с главна буква.
Ihretwegen / wegen Ihnen: Нормативно¬
то е Ihretwegen; wegen Ihnen е разго¬
ворно. Т wegen (2).
Ihr Fräulein Schwester: t Fräulein (2).
ihrige: T ihre, ihrige.
ihr oder sie (множествено число): Ihr oder
sie haben das getan? А не: Ihr oder sie
habt das getan, t Kongruenz (2.1).
ihr und er: Ihr und er [, ihr] habt euch
gefreut. А не: Ihr und er haben sich ge¬
freut. T Kongruenz (2.1).
ihr und ich: Ihr und ich f, wir] haben uns
sehr gefreut. Ане: Ihr und ich haben sich
sehr gefreut. T Kongruenz (2.1).
ihr und sie (множествено число): Ihr uns
sie [, ihr] habt euch gefreut. А не: Ihr
und sie haben sich gefreut.
ihr und wir: Ihr und wir [, wir] haben uns
sehr gefeut. А не: Ihr und wir haben sich
gefreut, t Kongruenz (2.1).
illuster: При скланяне или степенуване
на illuster отпада краесловното -е: U-
lustre Gäste; diese Gesellschaft war noch
illustrer als die gestrige. T Adjektiv
(1.2.13).
Illustrierte: 1. Wir kauften Illustrierte /
Illustrierten: Обикновено Illustrierte ce
скланя като атрибутивно употребено
прилагателно Т Adjektiv: Wir kauften
Illustrierte. Zwei Illustrierte berichteten
über die Katastrophe. Das Titelbild die¬
ser Illustrierten. При липса на член или
силно склонено определение в мн. ч. е
налице и слабото склонение: Wir kauf¬
ten Illustrierten. Zwei Illustrierten ...
t substantiviertes Adjektiv (2.2.1). B po-
дителен падеж също преобладава сла¬
бото склонение след силно склонено
прилагателно: die Aufmachung verschie¬
dener Illustrierten (а съшо: Illustrierter).
По същия начин и в дателен падеж ед.
ч.: mit aufschlagenderIllustrierten (а съ¬
шо: Illustrierter1. В приложението в дат.
п. също преобладава слабото склоне¬
ние: Sie hat diesem Blatt als einiger Il¬
lustrierten (по-рядко: Illustrierter) den
Vorabdruck gestattet.
2. einige Illustrierte * alle Illustrierten *
solche lllustrierte[n]: Относно склоне¬
нието Illustrierte след alle, beide, ei¬
nige T all и T.H.
im: Относно сливането на in и dem T Prä¬
position (1.2.1), Apostroph (1.2).
im / beim / am: Относно im /am Abklin¬
gen sein t am / beim / im + Infinitiv +
sein.
im / in: T in / im.
im / in Frieden: Обичайната форма e in

433
Imperativ
Frieden: Sie sind in Frieden miteinander
ausgekommen, auseinander gegangen.
Lass mich in Frieden! Ruhe in Frieden!
Също така: Er ist in Frieden heimgegan¬
gen (= почина в мир). Ако Friede се до¬
пълва от определение, може да се упот¬
реби и im: Er starb im Friden mit seiner
Familie. T in / im.
im Allgemeinen: t allgemein,
im Auftrag[e]: t i. А. /1. A.
im Besonderen: T besondere.
Imbissstand: Въз основа на новия пра¬
вопис след кратка таена се пише двой¬
но s. В думата Imbissstand се срещат
три еднакви букви, от които не бива да
отпадне нито една. За по-добра четив-
ност може да се слага съединителна
чертица: Imbiss-Stand Т Zusammentref¬
fen dreier gleicher Buchstaben,
im Einzelnen: T einzeln,
im Faü[e], dass / im Fall[e] dass / im
FaU[e{: В това съчетание обикновено
im Fall[e] принадлежи към главното из¬
речение, а «/^-изречението се отделя
със запетая: Ich komme nur im Fall[e],
dass ich eingeladen werde. Im FallfeJ,
dass du kommst, gehen wir ins Theater.
Ако обаче съчетанието се възприема
като единство, то im FallfeJ преминава
към подчиненото изречение и запета¬
ята се поставя пред него: Ich komme nur,
im FallfeJ dass ich eingeladen werde. Im
FallfeJ dass du kommst, gehen wir ins
Theater. При отпадане на dass в подчи¬
неното изречение im FallfeJ заема пър¬
вото място: Ich komme nur, im FallfeJ
ich eingeladen werde. Im FallfeJ du
kommst, gehen wir ins Theater.
im Folgenden: T folgend (2).
im [Großen und] Ganzen: T ganz,
im Grunde genommen: Съчетанието im
Grunde genommen може да се огради в
запетаи: Du hast [,] im Grunde genom¬
men f,J völlig Recht, t Komma (4.2).
im Hause / in Firma: t Brief (1-2).
im Nachhinein: T Nachhinein.
Imperativ / Повелително наклонение
Често поставяни въпроси към императива
Въпрос
Отговор
Поставя ли се апостроф при отпадане¬
то на е в повелителната форма?
Точка (1.1), апостроф (2.1)
Как се казва: helfe или hilf, vergesse или
vergiss?
Точка (1.2)
Каква е повелителната форма спрямо
някой, с когото сме на “Вие”?
Точка(3)
Като едно от трите наклонения на глагола (начин на изказ) Т Modus повелител¬
ната форма изразява подкана, заповед, предупреждение или сигнал и под. То се
отправя непосредствено към едно или повече лица и се образува от основата на
28.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Imperativ
434
глагола в сегашно време: grüße!, gehe! grüßt!, geht! Императивът в страдателен за¬
лог обикновено се образува със sei, seid: sei gegrüßt!, seid gewarnt! Употребата на
всички тези форми предполага, че към призоваваното лице или лица се обръщаме
на ‘ти’. Относно учтивата форма {Schweigen Sie! Nehmen Sie Platz!) срв. точка 3.
1	Imperativ Singular / Императивът в единствено число
1.1	trink[e]! * hand[e]le! • binde • atme!
C изключение на книжовната реч {Reiche mir das Glas! Ziehe dich an!) днес
при повечето глаголи се използва предимно формата без окончанието -е. Пише
се без апостроф (Т Apostroph [2.1]):
Wasch deine Hände! Steig ein! Sag die Wahrheit!
Geh, ich bitte dich, gehe und quäle mich nicht länger! (Raabe)
При глаголите, окончаващи на -ет и -ein формите с е са задължителни, при
което с-то от словообразуващия суфикс, особено при тези на -ein, може да отпада:
förd[e]rei, hand[e]le!, samm[e]le!, trau[e]re nicht!
Форми като handel!/handl ’!,förder! /fördr'! са необичайни (T Apostroph [2.1]).
Глаголи, чиято основа завършва на -d или -t, носят окончанието -е:
Achte sie! Binde die Schnur! Biete / (също:) Biet nicht zu viel!
Глаголи, чиято основа завършва на съгласна + т или и, стоят с императив¬
ното е:
Atme langsam! Widme ihm das Buch! Rechne sorgfältig!
Изключение правят онези глаголи, при които пред т или п стоят т,п,г,1 или h:
Kämm[e] dich! Qualm[e] nicht so! Lem[e] fleißig! Rühm[e] dich nicht selbst!
1.2	lies! / lese!
Неправилните глаголи със смяна на коренно е в i Т е / i-Wechsel сменят в пове¬
лителните си форми за ед. ч. е (а, ö) с i (ie); окончанието -е не се добавя (изключени¬
ето siehe се среща само като призив или препратка в книги: siehe S. 50):
lies!, wirf!, birg!, stirb!, verdirb!, iss!, miss!, sprich!, vergiss!, hilf!, quill!
C изключение на werde! (а не: wird!) и императива на онези неправилни

435
Imperativ
глаголи, при които смяната на е в / е отпаднала (напр. scheren - schere!, melken —
melke!), форми като les[e]!, werf[e]!, sprech[e]! не са нормативни.
1.3	Erschrick nicht! / Erschrecke nicht!
Правилно и неправилно спрягани глаголи носят различни форми на повели¬
телното наклонение, които следва да се различават:
Erschrick nicht! - Erschrecke mich nicht so! Quill empor! - Quelle die Bohnen! Schwill!
- Schwelle den Umfang nicht so auf! Lisch aus, mein Licht! (Bürger) - Lösche das Feuer!
2	Imperativ Plural / Императивът в множествено
число
Формите на повелителното наклонение в мн. ч. съвпадат с тези на 2.л. мн.ч.
изявителено наклонение сегашно време деятелен залог:
ihr trinkt - trinkt!; zeigt!, wascht!, ruft!, bindet!
Присъствието на е- в окончанието е остаряло, освен при някои глаголи с
трудно произносимо буквосъчетание (Atmet durch! Wappnet euch!) и d или t в
основата [gründet!, rettet!) и регионално (Австрия) обособена употреба [Leset
das neue Bergland-Buch!).
3	Imperativ in der Höflichkeitsform / Учтивата форма
на императива.
Seien Sie / Sind Sie so nett
Спрямо едно или повече лица, към които се обръщаме на Вие, се използва
учтивата форма, т.е. трето лице множествено число на ионюнктив сегашно време:
Schweigen Sie! Nehmen Sie Platz! Seien Sie so nett und helfen Sie mir.
Когато говорещото лице включва и себе си, подканата се формулира с wir.
Gehen wir! Seien Sie doch froh!
Формите за З.л. мн.ч. не се отличават от тези в изявително наклонение се¬
гашно време - с изключение на тези пря sein -, поради което те не се възприемат
като конюнктивни. Това е причината при глагола sein вместо seien (конюнктив
1) да се използва формата««*/ (изяв. накл.). Тази употреба е неправилна: Bitte [,]
sind Sie so freundlich und schreiben Sie uns ... Правилното e: Bitte [,] seien Sie so
freundlich und schreiben Sie uns. T Wunschsatz und Begehrenssatz.

Imperativsatz
436
4	Ersatzformen des Imperativs / Заместващи форми на
императива
Паралелно с формите на повелителното наклонение съществуват много раз¬
лични начини за изразяване на подкана, напр.:
(инфинитив:) Vorsehen! Langsam fahren! Einsteigen! (минало причастие:) Vorge¬
sehen! Stillgestanden! (изяв.накл. сег.вр.:) Ich bekomme Rumsteak mit Salat! Du
siehst dich vor! Wir tun das nicht wieder, Hans! (А също като въпрос:) Kommt ihr
bald? (изяв.накл. бъдеще време:) Wirst du still sein! Ihr werdet euch hüten! (глаго¬
ли, изказващи подкана:) Ich wünsche, fordere, verlange, dass das geschieht! (мода-
лен глагол:) Ihr müsst sofort aufstehen! Du sollst schweigen! (конюнктив:) Man
nehme täglich dreimal eine Tablette! Man nehme fünf Eier und ...
Imperativsatz: T Aufforderungssatz.
Imperfekt: T Präteritum.
Impersonalia: t unpersönliche Verben.
Import / Importe: Съществителното от
мъжки род der Import означава “внос”
(мн.ч.: Importe), а това от женски род -
die Importe (мн.ч.: die Importen) “вне¬
сена стока” и (остаряващо) “произве¬
дена в чужбина пура”,
im Rahmen: В случаи, когато образната
представа за “рамка” отсъства, im Rah¬
men се замества с предлозите bei, auf
или in, напр.: Auf dem letzten Katholi¬
kentagsprach ... вместо: Im Rahmen des
letzten Katholikentages sprach... Обаче:
Wenn sie die Beschäftigung mit Platon
und Aristoteles zuließ, geschah dies teils
im Rahmen ihrer dogmatischen Lehrsät¬
ze, teils weil sie... (Thieß). T Modewort,
imstande / im Stande: Въз основа на но¬
вия правопис писането е както слято,
така и разделно. Т Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (2.2.2).
im Übrigen: T übrig,
im Voraus: T voraus,
im Vorhinein: T Vorhinein,
in: 1. Управление: Предлогът in се свър¬
зва c дателен или винителен падеж спо¬
ред действието, определяно от глаго¬
ла: спрямо местоположението (дате¬
лен), а спрямо целенасочеността (ви¬
нителен): Ich sitze im Sessel. Ich setze
mich in den Sessel. Die Punkte sind noch
in die / in der Zeichnung einzutragen. B
смисъла “тръгвам в / по определен път”
изразът е in die Richtung gehen: Sie
müssen in diese Richtung gehen. Sie er¬
klärte mir, in welche Richtung ich gehen
müsse. В определеното местонахожде¬
ние, т. е. “на пътя” - in der Richtung
gehen: Sie ging mit uns in der gleichen
Richtung. Wir wollen lieber in dieser
Richtung weitergehen. При някои глаго¬
ли преобладава единият от падежите,
така напр. при einkehren или aufneh¬
men: Wirkehrten in einem (рядко: in ein)
Gasthaus ein. Sie wurde sofort in das
(рядко: im) Krankenhaus aufgenommen.
Срв. t aufgehen, t auflösen, sich,T auf¬
nehmen и отделни глаголи c ein-.
2. in Blau * in Birke Natur: В названия
за цветове на мебели и под. след in съ¬
ществителните се пишат с главна бук¬
ва, а определенията както в пост-, така
и в предпозиция - с малка буква: in
Blau, in Birke Natur, in dunkel Ahorn, in
Ahorn dunkel. Ако вместо съществител¬
но е употребено прилагателно, т. е. не

437
in / nach / zu / bei
както в in dunkel Ahorn, след in то съ¬
що се пише с главна буква: in Hell Na¬
tur, in Matt Natur; Glasscheiben in Gelb,
in Klar. В подобни случаи е по-добре
да се изпуска in и прилагателното да
поема ролята си: Schlafzimmer, hell
(или: matt, dunkel), Natur. Das Schlaf¬
zimmer ist hell (или: matt, dunkel), Na¬
tur. Причастията не могагг да се свър¬
зват с in, а се отделят със запетая:
Schlafzimmer, naturmattiert; Glasschei¬
ben, getönt; Schlafzimer in Natur, hoch¬
glänzend.
3. in 1998: Предимно в журналистичес¬
ката реч по образец от английски чес¬
то след in стои цифрата на година: In
1998 wird die Staatsverschuldung eine
Rekordhöhe erreicht haben. Норматив¬
ното съчетание e im Jahre + цифра на
година: Die Staatsverschuldung wird [im
Jahre] 1998 eine Rekordhöhe erreicht
haben. T Amerikanismen / Anglizismen
(3).
-in: Относно Professorin, Amtmännin
■ T Movierung, T Titel und Berufsbezeich¬
nungen (3), T Gleichstellung von Frauen
und Männern in der Sprache; относно
Ruderin /Rudrerin T Substantiv (3); от¬
носно Buchhändler[in] gesucht T Anzei¬
gen (3).
in /an: t an/auf/ in.
in / auf: t auf / in / zu.
in / im: 1. in / im Familienbesitz * in / im
Urlaub sein: Може да се каже както Die
Firma ist seit 1830 in Familienbesitz, та¬
ка и... im Familienbesitz. В първия слу¬
чай се посочва, че фирмата е притежа¬
ние на една и съща фамилия от 1830,
т.е. без прекъсване, докато във втория
чрез im се набляга на “фамилия” и се
използва, за да се направи връзката с
вече споменатата фамилия: Damals war
er Lehrling bei Wilhelm Müller, dem
Großvater des jetzigen Inhabers. Das
Geschäft ist seit 80 Jahren im Familien¬
besitz (= в притежание на фамилия Мю-
лер). - Изречението Sie ist in Urlaub съ¬
общава, че тя не работи, има отпуск.
Sie ist im Urlaub обаче съобщава, че тя
е в полагаемия й се отпуск, че си го е
взела. В много случаи не се усеща раз¬
ликата между in и im, поради което са
възможни и двете форми (in / im Bau
sein; T Betrieb, t Umlauf). При назва¬
ния за материя се използва по-общото
in: eine Tablette in Wasser, in Saft auflö¬
sen; Salat in Sand vergraben. Но и в то¬
зи случай im не е грешка.
2.	in schlechtem Zustand / im schlech¬
ten Zustand: T Präposition (1.2.5).
3.	in / im Jemen: T geographische Na¬
men (2.1).
in / nach / zu / bei: При употребата на
предлози, указващи посока, понякога
се появява колебание. Предлогът in (с
вин.п.) се поставя пред съществител¬
ни (и имена) с определителен член и
означава “навлизане в юц.”: in den Wald
gehen, in die Stadt fahren, in die Schweiz
reisen, in die USA fliegen. - Пред имена
на селища и държави без определите¬
лен член in обозначава положението
(въпрос: wo?), поради което за “посо¬
ка” се използва nach в значение “в оп¬
ределена посока” (всъщност “в близост
до”): nach Frankfurt fahren, nach Itali¬
en reisen, nach Amerikafliegen. При име¬
на на острови, които не са същевремен¬
но и имена на държавата, посоката се
поставя чрез auf а при имена без член¬
на форма - чрез nach: auf die Mainau
fahren; auf die Maldevien, nach Kreta
fliegen. Предлогът zu указва посоката
спрямо “определена цел” и се употре¬
бява предимно при названия за лица:
zum Arzt gehen, Tom geht zu Eva. Der
Bus fahrt zum Zoo. В северните райони
nach се явява вместо нормативното zu
за лица, или където обикновено се из¬
ползват zu или in: nach dem Fleischer /

in / zur Gänze
438
nach Hagenbeckgehen;..., als wir in der
Finsternis nach der Bahn gingen (Gai-
ser). Върху указателните табели следо¬
вателно трябва да е написано Zum (а
не: Nach dem) Bahnhof, Aussichtsturm.
И все пак nach Hause ни указва посо¬
ката за разлика от zu Hause, обознача¬
ващо ни спокойното състояние (= у до¬
ма). В небрежната разговорна реч по
отношение на лице в някои местни го¬
вори вместо zu се явява bei: Soll ich
morgen bei dich kommen? T auf / in / zu.
in / zur Gänze: Това неподходящо мес¬
тно в стилистично отношение съчета¬
ние в повечето случаи може да се за¬
мества с ganz или gänzlich. Т Auf¬
schwellung.
in Ahorn dunkel: t in (2).
in Bälde: Това несполучливо в стилис¬
тично отношение съчетание в повече¬
то случаи може да се замества с bald
Т Aufschwellung.
in Beantwortung ■ in Erwartung: Съче¬
тания от in и отглаголно съществител¬
но на -mg принадлежат към професи-
онално-специализираната реч на адми¬
нистрацията и търговията: In Beantwor¬
tung Ihres Schreibens vom ... teilen wir
Ihnen mit ....In Erwartung Ihrer Zusage
verbleiben wir ... Те се употребяват
обикновено в началото на изречение и
заместват изречения като Wir beantwor¬
ten hiermit... или Wir erwarten Ihre Zu¬
sage und verbleiben... Те служат за стя¬
гане на изказа и имат своето право на
съществуване; не бива обаче да се при¬
лагат извън сферата им на употреба. По
никакъв начин не бива важни съобще¬
ния да се омаловажават така, т.е. не: In
Ablehnung Ihres Gesuches teilen wir Ih¬
nen mit, dass ..., а приблизително: Ihr
Gesuch musste leider abgelehnt werden.
Sie können aber ...
inbegriffen: T einbegriffen.
in Betreff: Според новия правопис съ¬
ществителното Betreff се пише и в то¬
ва съчетание с плавна буква. In Betreff
принадлежи подобно на Т betreffs на
професионално-специализираната реч
на администрацията и е добре да се за¬
мества с wegen или zu. Съществител¬
ното, което се употребява след in Be¬
treff, е в род.п.: in Betreff des Bahnbau¬
es. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (2.2).
in Bezug auf: T Bezug [nehmend] / in Be¬
zug
in Birke Natur: T in (2).
in Blau: T in (2).
Inch: Казва се 3 Inch или 3 Inches. T Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen (1).
in das / darein / worein: T Pronominalad¬
verb (4).
Indefinitpronomen: Към неопределител-
ните местоимения или неопределител-
ни местоимения и числителни се отна¬
сят думи като jemand, etwas, alle, kein,
man, niemand; viel, wenig, etliche. Чрез
тях се извършва отнасянето към живо
същество, предмет или група същества
или предмети.
indeklinabel: Думи като bald, nichts, quitt
и т.н. не се скланят, поради което се
наричат несклоняеми.
indem: 1. Пунктоация. Съюзът indem
въвежда подчинено изречение за начин
или време и се отделя от главното със
запетая: Sie trat zurück, indem sie er¬
blasste. Ich ordnete, indem (= während
“докато”) ich das sagte, die Blumen in
der Vase.
2. indem / weil: Като съюз, въвеждащ
подчинено изречение за начин, indem
често се употребява в смисъла на
dadurch, dass “по начин, че, така че”:
Man ehrte die Autorin, indem man sie in
die Akademie aufnahm. Indem обаче не
може да се използва в каузален (за при¬
чина) смисъл вместо weil: Weil (а не:
indem) sie keinen Versicherungsschein

439
Index
vorweisen konnte, wurde ihr die Weiter¬
fahrt verweigert.
in dem Augenblick, wot wo (2).
in dem / darin / worin: T Pronominalad¬
verb (4).
in Den Haag / im Haag: Паралелно c офи¬
циалния правопис in den Haag е нали¬
це и понемчено im Haag T Haag, Den.
in der Annahme / Erwartung / Hoffnung,
dass: В тези съчетания пред dass може
да се постави запетая: In der Annahme/
Erwartung / Hoffnung, dass du am Wo¬
chenende kommst, habe ich ein Zimmer
bestellt. Ich habe in der Annahme / Er¬
wartung/ Hoffnung, dass du kommst, ein
Zimmer bestellt. T dass (6d)
in der Regel / regelmäßig: T regelmäßig /
in der Regel.
indes: indes е наречие, но може да се
употребява и като подчинителен съюз
в смисъла на während “докато”. Срв.
таблицата.
Запетая при indes
1. Като наречие indes е начело на съ¬
единително изречение или част от из¬
речение, които се отделят със запе¬
тая или точка-запетая:
Die Alte versuchte zu lachen, indes brach¬
te sie nur ein Grinsen zustande.
2. Под ударение наречието indes мо¬
же да изнесе извън изречението. След
него се поставя запетая.
Наречието indes се включва без за¬
петая в потока на изречението:
Indes, sie brachte nur ein Grinsen zustan¬
de.
Sie brachte indes nur ein Grinsen zustan¬
de.
3. Като съюз indes въвежда подчине¬
но изречение за време (и като проти¬
востоящо), което се отделя със запе¬
тая:
Marie betrat das Zimmer, indes ihr Freund
draußen wartete.
Съюзът indes е част от съчетание, ко¬
ето се възприема като единство и не
се отделя със запетая:
Indes Marie eintrat, blieb ihr Freund vor
der Tür stehen.
Aber indes Marie eintrat, blieb ihr Freund
vor der Tür stehen.
indessen: Думата indessen се употребява
както indes, но по-рядко се явява като
подчинителен съюз Т (indes).
Index: Родителният падеж ед.ч. е des In-
dex или des Indexes, множественото чис¬
ло die Indexe или die Indiezes. T Fremd¬
wort (3.4).

Indikativ
440
Indikativ / Изявително наклонение
Изявителното наклонение е общото, нормално и неутрално наклонение
(Т Modus). Във всички глаголни времена то представя назованото действие или
състояние откъм неговата фактическа страна, направо в неговото извършване.
Изявителният характер на времената за пряко изказване е очевиден и не се нуж¬
дае от разяснения и доказателства:
Marie hat das Abitur bestanden. Rotkäppchen ging in den Wald. Das Flufzeug wird
um 18 Uhr landen.
Относно изявителното наклонение във функция на императив Т Imperativ (4).
1.	ich schreibe / ich schreib:
Отпадане на окончанието -е в 1.л. ед.ч. сег.вр. деятелен залог се среща пре¬
димно в местните говори, разговорната реч и литературни текстове: Ich schreib
dir. Ich wohn in einem steinerne Haus (Schiller). Обикновено е-то се запазва (Ich
schreibe einen Brief). Въз основа на новия правопис отпадането му не се отбеляз¬
ва с апостроф. ? Apostroph (2.1).
2.	du beweist / beweisest; er, ihr beweist / beweiset:
Отпадането на -е в 2. и З.л. ед.ч. и 2.л. мн.ч. сег.вр. деятелен залог е вече
правило:
du trinkst, er (ihr) trinkt; du liebst, er (ihr) liebt.
Тук не се поставя апостроф; Т Apostroph (3.4). Присъствието на -е в тези
форми е остаряло или поетично и се възприема като превзета форма:... doch nur
die Anmut sieget (Schiller). ... ihr kehret nun ein (Greif). Същото се отнася и за
глаголи, чиято основа завършва на съскащ звук: е-то, съотв. еу-ът обикновено
отпадат. Звучи остаряло: Wer allzu eifrig bekräftigt sein Versprechen, beweiset dir
damit den Willen, es zu brechen (Rückert). Днешните форми са:
du beweist, ihr reißt, er beherrscht, du sitzt. А не: du beweisest, ihr reißet, er beherr¬
schet, du sitzest (но не и: du sitzst).
Ако глаголната основа завършва на d или t, е-то се запазва, освен ако има
смяна на основната гласна:
du findest, er / ihr findet; du bietest, er / ihr bietet; (но при смяна на основната
гласна:) fechten - du fichtst (а не: flehtest) - ihr fechtet.
Отпадането на s след sch във форми като du wäscht, du nascht, du wischt, du

441
Indikativ
rutscht е недопустимо спрямо нормата. Правилното е: du wäschst, du naschst, du
wischst, du rutschst.
3.	ich sammele / sammle; ich ändere / ändre:
При окончаващите на -ein глаголи е-то отпада от сричката в 1 .л. ед.ч. сег.вр.
изяв.накл. и конюнктив (ich sammle, wechsle); окончаващите на -егп обаче го
запазват {ich wandere, schlenkere). Апостроф не се поставя. (Т Apostroph [3.4]).
4.	wir, sie schreien / schrein, schrieen / schrien:
След гласна или h е-то на окончанието -еп може да отпада в 1. и З.л. мн.ч.
изяв.накл. сег.вр. и конюнктив 1; обикновено това става по причина на ритъма в
поезията и разговорната реч. Въз основа на новия правопис след -/е то отпада,
т.е. в 1. и 3. л. мн.ч. изяв. накл. претеритум деят.залог, както и в конюнктив 2 и
партицип 2:
wir (sie) schrein (вместо: schreien), wir (sie) fliehn / flohn / flöhn (вместо: fliehen /
flohen / flöhen); wir (sie) knien, schrien.
В тези случаи не се поставя апостроф; Т Apostroph (3.4).
5.	du starbst / starbest; ihr starbt / starbet:
Във 2.л. ед. и мн.ч. претеритум деят.залог отпада е-то при неправилните
глаголи: du trankst, ihr trankt; остаряло: Drin liegst du, wie du starbest (Uhland).
Ако основата обаче завършава на d или t е-то се запазва по причина за благозву-
чие: ihr fandet, ihr botet; във 2.л. ед.ч. претеритум то се запазва само в изисканата
реч: du fand[e]st, du bot [е]st. При неправилните глаголи, чиято основа завършва
на съскащ звук, във 2.л. ед.ч. претеритум е-то най-често се запазва: du lasest,
saßest, rissest, wuschest; може да отпада във 2.л. мн.ч. претеритум: ihr lasfejt,
sqß[e]t, riss[e]t, wusch[e]t. Не се поставя апостроф; t Apostroph (3.4).
6.	ich, er lebte / lebt’:
B 1. и З.л. ед.ч. претеритум деят.залог се явява отпадане на е при правилни
и неправилни глаголи предимно в поетичната реч. Въз основа на новия право¬
пис апостроф се поставя само, ако формата е трудно четима или неразбираема:
... einen vergänglichen Tag lebt’ ich (Hölderlin). Was sollt’ ich denn sonst auch wohl
tun? (Th. Mann) Das Wasser rauscht’, das Wasser schwoll (Goethe).
Извън поетичната реч е-то трябва да стои {ich suchte, ersuchte), Т Apostroph
(2.1).
7.	Препратки:
Относно ich tu[e] T tun (1); относно изявително наклонение на werden t wer¬
den (1); относно изявително или преизказно наклонение Т Konjunktiv.

Indirekte Rede
442
Indirekte Rede / Непряка реч
Често поставяни въпроси относно непряката реч
Въпрос
Отговор
Кои форми на глагола се използват за
непряката реч?
Точка (2.1)
В кои случаи се използва конюнктив 2?
Точки (2.1), (2.2)
Как се образува конюнктив?
Точка(3)
Кога се използва würde?
Точка (3.1); Konjunktiv (2.3)
1	Was ist indirekte Rede? / Що е то непряка реч?
В непряката или зависима реч за разлика от пряката Т direkte Rede дадено
изявление (съобщение, подкана, въпрос; мисъл, съображение и под.) не се въвеж¬
да така, какго фактически е било направено, а се преизказва, съобщава се за него
опосредствано. Чрез избора на конюнктив 1 (преизказни форми на глагола) или
заместителите им съобщаващият информира, че той само предава обективно и
неутрално даденото изявление, без обаче да гарантира неговата достоверност:
(пряка реч; Франк казва:) “Vera, ich bin krank."
(непряка реч; Вера съобщава:) Frank sagte zu mir, er sei krank.
По правило непряката реч зависи от глаголи на твърдението и мисленето (ver¬
bum dicendi et sentiendi) или съответните съществителни и се образува като непря¬
ко твърдение чрез съюза dass или безсъюзно, или като непряк въпрос чрез съюза
ob и като непряка подкана чрез sollen /mögen или haben /sein + инфинитив:
Frank sagte, dass er krank sei / er sei krank. Anton fragt Maria, ob sie mit auf die
Reise komme. Hanna fragt Sophie, von wem sie den Wagen geliehen habe. Laut Aus¬
sage der Zeugen habe der Angeklagte an jenem Abend sehr nervös gewirkt. Mein
Freund schrieb mir, ich soll[t]e / möchte nicht vergessen... Plötzlich rief jemand, dass
wir zurückzutreten hätten.
Следва да се обръща внимание, че в непряката реч местоименията са съот-
носими с гледната точка на съобщаващия:
(пряка реч; Вера казва:) “Frank, ich will dich mit meinen Eltern besuchen. ”
(непряка реч; Франк съобщава:) Vera sagte zu mir, dass sie mich mit ihren Eltern
besuchen wolle.

443
2	Regeln zum Gebrauch des Konjunktivs
Правила за употребата на конюнктив
Indirekte Rede
2.1	Grundregel / Основно правило
Непряката реч би трябвало да се употребява в еднозначните форми на ко¬
нюнктив 1. Ако последните не са еднозначно идентифицируеми като такива на
непряката реч, се поставят формите на конюнктив 2.
От формите на конюнктив 1 са еднозначни само тези за З.л. ед.ч. {er liebe
спрямо er liebt) на всички глаголи, формите на sein и тези на dürfen, können,
mögen, müssen, sollen, wollen и wissen - в единствено число:
Marie sagt, sie komme morgen und bringe das Buch mit. Trotz seines Alters habe er
noch etwas von einem Jungen an sich und freue sich immer, wenn er der Polizei
entwischen könne. Sie haben uns wissen lassen, dass Anton krank sei.
Ho:
(Стефан съобщава:) Peter sagte, seine Eltern seien gestern nicht zu Hause gewesen.
Sie hätten (= конюнктив 2) den Abend bei Freunden verbracht.
Ако вместо hätten бе употребена формата haben, която може да е конюнктив
1 и сег.вр. изяв.наклонение, то нямаше да е ясно, дали съотв. изречение е непря¬
ка реч, т. е. съобщение на Петер, или обяснение от страна на съобщаващия, т.е.
Стефан. От следващия пример става ясно също, че само чрез формите на конюн¬
ктив 2 wüssten и würfen на мястото на нееднозначните форми за конюнктив 1 и
сегашно време изявително наклонение на wissen и werfen е налице непряка реч:
Bemard Shaw hat einmal gesagt, die Menschen wüssten einfach nicht, was dies Wort
Kommunismus bedeute; sie würfen es ihrem Gegner an den Kopf, wie streitsüchtige
Vorstädter einander tote Katzen übern Zaun würfen.
Това основно правило важи за всички видове подчинени изречения в рамки¬
те на непряката реч:
Ich sagte, er könne einen guten Eindruck hinterlassen, indem er sich in seinen Forde¬
rungen bescheide. Man sagte, Behrens, der sie vergöttert habe, sei durch den Schlag
so schwer getroffen, dass er in Wunderlichkeit verfallen sei und sich durch Selbstge¬
spräche auffällig gemacht habe. Dann meinte Thekla, sie arbeite nun schon jahrelang
an diesem Buch, ohne dass sie damit fertig werde.
2.2	Ergänzungen zur Grundregel / Допълнения към основното
правило
Сравнително често в подчинени изречения, въведени със съюз, се явява изя¬
вително наклонение, тъй като съюзът пояснява граматическата зависимост:

Indirekte Rede
444
Sie sagte, dass sie an einem Buch schreibt. Er hat gefragt, ob er den Kranken besu¬
chen darf und was er ihm mitbringen kann.
Но и тук следва да се употребява конюнктив 1, когато не е ясно, че става
дума за непряка реч.
2.2.1	Поясненията на съобщаващия в рамките на непряката реч са в изяви-
телно наклонение. Така те стават познаваеми като непреизказни:
(Стефан съобщава:) Peter sagte, seine Eltern seien gestern in der Stadt gewesen. Sie
hätten 4prt ein Fahrrad für ihn gekauft. Das hat er sich nämlich schon lange ge¬
wünscht.
Чрез формата hat (= сег.вр. изяв.накл.) става ясно, че последното изречение
е пояснение на съобщителя Стефан. Ако бе стоял конюнктив 1 {habe), то пос¬
ледното изречение щеше да се отнася също към изказаното от Петер.
2.2.2	Ако съобщителят се съмнява в предаваното и е скептичен, може да се
използва конюнктив 2:
Herr Antön erklärte [zwar ‘в същност’), er hätte alles getan, was in seiner Macht
gestanden hätte [, aber ich glaube es nicht ‘но не вярвам’]. Einige sagen, sie wäre
120 Jahre alt [, aber ich glaube es nicht ‘но не вярвам на това].
2.2.3	Форми на конюнктив 2 се употребяват в непряката реч вместо едноз¬
начните на конюнктив 1 в ежедневната разговорна реч и някои местни говори,
тъй като последните биват считани за предвзети:
Sie sagte, dass sie die Chefin wäre (вместо: sei) und darüber zu befinden hätte (вмес¬
то: habe), wer hier eingestellt würde (вместо: werde).
Относно конюнктив 2 в случай като gebe /gäbe (t 3.3.)
2.2.4	В непряката реч се запазват формите на конюнктив 2, които стоят в
пряката реч - напр. в подчинено изречение за нереално условие:
(пряка реч; Ана казва:) “Ich hätte das Fußballspiel noch gesehen, wenn ich eher
gekommen wäre, (непряка реч; Стефан съобщава:) Anne sagte, sie hätte das Fu߬
ballspiel noch gesehen, wenn sie eher gekommen wäre.
2.2.5	Относно würde + инфинитив вместо конюнктива в непряката реч Т 3.1
и Konjunktiv (2.3).

445
Indirekte Rede
3	Die wichtigsten Konjunktivformen
Най-важните форми на конюнктива
В трето лице единствено или множествено число се употребяват 90% от
всички лични форми на непряката реч; най-голяма част от останалите 10% се
пада на първо лице единствено число. По-долу се посочват и обясняват личните
форми на особено често използваните глаголи sein, haben, werden и können, müs¬
sen, sollen, wollen:
3.1	sein, haben, werden
конюнктив 1
конюнктив 2
ich
du
er / sie / es
wir
ihr
sie
sei / habe* / werde*
sei[e]st / habest / werdest
sei / habe / werde
seien / haben* / werden*
seiet / habet* / werdet*
seien / haben * / werden*
wäre / hatte / würde
wär[e]st / hättest / würdest
wäre / hätte / würde
wären / hätten / würden
wär[e]t / hättet / würdet
wären / hätten / würden
За нееднозначните форми на конюнктив 1 (*) се използват съответните фор¬
ми на конюнктив 2 (Т 2.1).
Ich teilte ihr mit, ich hätte (за: habe) keine Zeit, weil ich zu beschäftigt sei, und würde
, (за: werde) deshalb morgen nicht mitfahren.
Формите на конюнктив 2 се използват и в случай, когато съобщаващият же¬
лае да изкаже съмнението си относно съобщеното:
Sie hat [zwar ‘в същност’] gesagt, sie hätte keine Zeit, weil sie zu beschäftigt wäre,
und sie würde deshalb morgen nicht mitfahren [, aber ich glaube es nicht, ‘но не
вярвам на това’]
Или когато в непряката реч е вече налице конюнктив 2 (Т 2.2.5):
(пряка реч; Ане казва:) “Wenn ich Zeit hätte und nicht so beschäftigt wäre, würde
ich morgen mitfahren.“ (непряка реч; Стефан съобщава:) Anne sagte, wenn sie Zeit
hätte und nicht so beschäftigt wäre, würde sie morgen mitfahren.
C формите на werden + инфинитив се подчертава, че нещо още не е започна¬
ло. Достатъчна е личната форма на глагола в конюнктив:
Er sagte, er werde /sie würden (за нееднозначно werden) morgen kommen. (Дос¬
татъчно e:) Er sagte, er komme/sie kämen (за нееднозначно kommen) morgen.

Indirekte Rede
446
При характеризиране на непряката реч в рамките на правилата würde + ин-
финитив следва да се използва само относно бъдещето, защото може да се до¬
пусне, че става дума за нещо нереално, футуристично и под. (Т Konjunktiv 2.3):
(относно бъдещето:) Sie sagt, ihre Gäste würden bald abreisen. (едновременност
на действията:) Als sie das Geschenk erhielten, sagten sie, sie freuten sich (а не: sie
würden sich freuen). Обаче при форми, които не се използват: Sie sagten, sie wür¬
den ihn schon lange kennen (не се използва: sie kennten).
3.2	können, müssen, sollen, wollen
Конюнктив 1
Конюнктив 2
ich
könne/müsse/solle/wolle
könnte/müsste/sollte*/wollte*
du
könnest/müssest/sollest/
könntest/müsstest/solltest*/
wollest
wolltest*
er/sie/es
könne/müsse/solle/wolle
könnte/müsste/sollte*/wollte*
wir
können*/müssen*/sollen*/
könnten/müssten/sollten*/
wollen*
wollten*
ihr
könnet/müsset/soJlet/wollet
könntet/müsset/solltet*/
wolltet*
sie
können*/müssen*/sollen*/
könnten/müssten/sollten*/
wollen*
wollten*
Относно употребата на еднозначни и нееднозначни (*) форми за конюнктив
1 и 2 Т2. Относно sollte и т.н. / wollte и т.н. Т 3.3.
3.3 Andere Verben / Други глаголи
Правилно спрежение
Конюнктив 1
Конюнктив 2
ich
liebe*
liebte*
du
liebest
liebtest*
er/sie/es
liebe
liebte*
wir
lieben*
liebten*
ihr
liebet
liebtet*
sie
lieben*
liebten*

447
individuell
Неправилно спрежение
Конюнктив 1
Конюнктив 2
ich
du
er/sie/es
wir
ihr
sie
trage*/gehe*/wisse*
tragest/gehest/wissest
trage/gehe/wisse
tragen*/gehen*/wissen*
traget/gehet/wisset
tragen*/gehen*/wissen*
trüge/ginge/wüsste
trüg[e]st/gingest/wüsstest
trüge/ginge/wüsste
trügen/gingen*/wüssten
trüg[e]t/ginget/wüsstet
trügen/gingen*/wüssten
Относно употребата на еднозначни и нееднозначни (*) форми за конюнктив
1 и 2 да се сравни Т 2. Относно слабо употребяваните форми за конюнктив като
hülfe, schwömme Т Konjunktiv (1.3).
При неправилните глаголи, носещи в конюнктив 1 е (gebe) и ä (gäbe) в ко¬
нюнктив 2, поради звуковата близост често се избира по-ясно познаваемия ко¬
нюнктив 2. В непряката реч обаче при еднозначност на формите би следвало да
се употребява конюнктив 1:
Sie sagten, sie lese (а не: läse) gerade ein Buch. Sie hat gesagt, sie nehme (а не:
nähme) das Menü. Sie hat beteuert, dass sie nicht nachgebe (а не: nachgäbe). Ho: Sie
sagten, sie nähmen (за нееднозначно nehmen) sehr gern an dem Fest teil.
Макар и форми като gingen, bauten, sollte и wollte за конюнктив 2 да съвпа¬
дат с формите за претеритум индикатив, най-често е ясно от контекста, дали в
конкретния случай става дума за конюнктивна или индикативна форма:
Wir sollten (= претеритум индикатив) das Auto zurückbringen, weil wir die Leih¬
frist überschritten hatten. Sie sagt, wir sollten (= конюнктив 2) das Auto zurückbrin¬
gen ... Sie gingen (= претеритум индикатив) erst am späteren Abend nach Hause.
Sie sagten uns, sie gingen (= конюнктив 2) erst...
indirekter Fragesatz: Непрякото (зависи¬
мо) въпросително изречение Т Frage¬
satz е въпрос във формата на подчине¬
но изречение: Erzähle mir, was / wen du
gesehen hast. Sie überlegte, wohin sie
gehen sollte. Ich frage mich, ob er wohl
vor seinem Urlaub erwartungsgemäß
doch noch kommt. Подчинените въпро¬
сителни изречения се отнасят към неп¬
ряката реч. Т indirekte Rede (1). Относ¬
но объркването на dass с ob (Ich weiß
nicht, dass / ob er kommt) T dass (4).
indiskutabel: При скланяне или степену¬
ване на indiskutabel отпада краеслов¬
ното е: ein völlig indiskutabler Vorschlag.
t Adjektiv (1.2.13).
individuell: Прилагателното individuell
“спрямо отделното лице” обикновено

in dunkel Ahorn
448
не се степенува. Възможни са обаче
степени на сравнение, когато следва да
се изрази по-силно или по-слабо отно¬
шение към отделно лице: Ich wünsche
mir eine etwas individuellere Behandlung.
t Vergleichsformen (3.1).
in dunkel Ahorn: Tin (2)
ineinander: Писането на ineinander е ви¬
наги разделно от следващ глагол: Sie
werden ineinander aufgehen. Die Fäden
haben sich ineinander verschlungen. Въз
основа на новия правопис също: Die Tei¬
le sollen die Schüler ineinanderfögen. Die
Räder werden ineinander greifen. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4).
in einem Fall wie diesem / wie dieser:
t Apposition (3.5).
in Erwartung: T in Beantwortung • in Er¬
wartung.
in etwa: При използването на in etwa
трябва да се обръща внимание, че то
не може да се употребява при числи-
телни, т.е. не: Das Gespräch dauerte in
etwa fänf Stunden. Sie waren in etwa 40
km vom nächsten Ort entfernt. Тук могат
да се използват само etwa или ungefähr.
При съчетаване обаче с глагол не ви¬
наги in etwa може да се замести с etwa
или ungefähr: Die Angaben der Zeugen
stimmten in etwa überein. Das in etwa
das, was ich auch sagen wollte. За раз¬
лика от etwa и ungefähr в горните при¬
мери in etwa изразява по-силно огра¬
ничение или предумисъл,
infinite Verbform: За разлика от лични¬
те гпаголни форми Т Finitum нелична-
та глаголна форма не определя лице,
число, наклонение и време. Нелични
гпаголни форми са инфинитивът Т In¬
finitiv (erwachen), сегашното Т (erwa¬
chend) и миналото (erwacht) причастие
Т zweites Partizip.
Infinitiv / Инфинитив
Често поставяни въпроси към инфинитива
Въпрос
Отговор
Кога инфинитивът стои czu и кога без?
Точка (1), zu (1-9)
Кога основната форма на глагола се пи¬
ше с главна буква?
Точка (7), Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.3)
Инфинитивът, основната или неопределена форма на глагола, е нелична фор¬
ма Т infinite Verbform и има окончание -п (sammeln, ändern) или -еп (lesen, lau¬
fen, stehlen). При това е-то на окончанието -еп може да отпада по ритмични при¬
чини, а също и в разговорната реч след А или гласен звук (апостроф не се поставя
Т Apastroph (3.4)):
freun, blühn.... als hörte sie... die Hahnen schrein (Musil). Muss früh hinuntergehn,...
Die Lust kann nicht bestehn (Uhland).

449
Infinitiv
В отличие от самостойния инфинитив има ифинитивни групи. Инфинитив-
ни са групите, които носят zu:
zu backen, gearbeitet zu haben, gelobt zu werden, ins Theater zu gehen, anstatt zu
lesen, um nicht arbeiten zu müssen.
Инфинитивите без zu са самостойни, чисти инфинитиви; те са самостойна
част на изречение или член на част от изречението:
Roland kann durch das ganze Becken tauchen. Roland soll durch das ganze Becken
getaucht sein. Dostojewski kennen heißt gute Literatur kennen. Ich will mir lieber die
Zunge abbeißen als etwas verraten.
Инфинитивната група czu може да се допълва от други части на изречение¬
то (um zu / ohne zu / statt zu loben; [um] diesen erfolgreichen Künstler zu loben).
При подобно разширено допълване инфинитивните групи получават друга син¬
тактична функция от тези, носещи самостойно zu (Т satzwertiger Infinitiv).
1	Rainer Infinitiv oder Infinitivgruppe mit zu
Самостоен инфинитив или инфинтивна група с zu
При някои глаголи се употребява самостоен инфинитив (Sie kann schwim¬
men), при други инфинитивна група - с zu (Er verspricht zu kommen), поради
което се явяват колебания:
1.1	etwas liegen haben / zu liegen haben
В някои местни говори при глаголи, свързвани с haben, често се поставя zu:
Er hat zwei Fässer in seinem Keller zu liegen. Подобна употреба е извън нормата.
Tzu(l).
1.2	jmdn. etwas tun heißen / zu tun heißen
След heißen, helfen и lehren може да се употребява инфинитив със и без zu:
(Hilf mir schieben! или Hilf mir [,] zu schieben! Helfen Sie mir bitte das Auto in die
Garage schieben или Helfen Sie mir bitte [,] das Auto in die Garage zu schieben).
Срв. освен t heißen и т.н. също t zu (2). При използване на инфинитивната гру¬
па с zu въз основа на новия правопис запетаята може и да се изпуска. Т Komma
(5.1). Инфинитивите без zu са само самостойна част на изречение или член на
част от изречение и не се отделят със запетая. Т Komma (5).
1.3	Ein Tier quälen ist böse / Ein Tier zu quälen [,] ist böse
Употребата на zu е колеблива, когато инфинитивът със статут на изречение
Т satzwertiger Infinitiv стои във функцията на подлог. Възможно е както Ein Tier
29.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Infinitiv
450
quälen ist böse, така и Ein Tier zu quälen [,] ist böse. Съответно: Für dich kochen
müsste ein Vergnügen sein или Für dich zu kochen [,] müsste ein Vergnügen sein.
Същото е валидно и за инфинитивът със статут на изречение във функцията на
идентифициращ именителен падеж Т Gleichsetzungsnominativ: Ein guter Christ
sein heißt allen Menschen ein Helfer sein или Ein guter Christ sein [,] heißt [,] allen
Menschen ein Helfer zu sein. В подобни изречения употребата на zu не е задължи¬
телна. Ако инфинитивната група стои с zu, запетаята може и да се изпуска. Т Kom¬
ma (5.1). Инфинитивите без zu обаче са самостойна част на изречението или
член от такава и не се отделят със запетая. Т Komma (5).
1.4	Das brauchst du nicht tun / zu tun
Относно zu при brauchen + инфинитив T brauchen (2).
1.5	Der Schmerz ist kaum zu ertragen
Относно употребата на инфинитивна група с zu като страдателна конструк¬
ция Т Passiv (3.4), Т Gerundiv.
2	Infinitivgruppe mit zu oder um zu
Инфинитивна група c zu или um zu
При някои глаголи има колебание, дали инфинитивът се свързва с zu или
чрез um zu: Diese Worte genügten [,] ihn zum Schweigen zu bringen. Diese Worte
genügten [,] ihn zum Schweigen zu bringen. Относно този случай T um zu / zu.
3	Zwei Infinitivgruppen mit zu
Две инфинтивни групи c zu
В полза на благозвучието и яснотата би трябвало да се избягват две, т.е.
стоящи една след друга, инфинитивни групи с zu:
Ше:) Sie hatte die Gewohnheit [,] ihm zu verstehen zu geben, dass sie ihn für einen Trottel
hielt. (Ai) Sie hatte die Gewohnheit [,] ihm deutlich zu zeigen, dass... (He:) Er glaubt zu
gehorchen zu haben. (A:) Er glaubt, dass er zu gehorchen hat / gehorchen zu müssen.
(He:) Sie ist nicht der Ansicht [,] pünktlich zu kommen zu brauchen. (A:) Sie ist nicht
der Ansicht [,] pünktlich kommen zu müssen.
4	Infinitiv oder 2. Partizip (Ersatzinfinitiv)
Инфинитив или минало причастие (Заместващ инфинитив)
Определени глаголи, предхождани от инфинитив, се употребяват не в при-

451
Infinitiv
частната си форма партицип 2, а в инфинтив (т.н. заместващ инфинитив): Ich
habe kommen müssen (а не: gemusst). Тази употреба е нормативно задължителна
при модалните глаголи Т Modalverben и brauchen (Т brauchen [3]). Глаголите
heißen, lassen, sehen се употребяват предимно в инфинитив, fühlen, helfen, hören
- както в инфинитив, така и в причастната си форма партицип 2, а lehren, lernen,
machen - предимно само в причастна форма партицип 2 (срв. посочените при¬
мери). Причастната форма партицип 2 се явява в инфинитив перфект само, кога-
то haben е в края на изречението:
Ich erinnere mich [,] ihn laufen gesehen za haben. Ich erinnere mich [,] sie früher das
Bild sehen gelassen zu haben.
По друг начин във футур 2, където haben обикновено стои отпред (Sie wird ihn
haben laufen sehen. Er wird ihn haben / kommen lassen).
5	Ersatz eines Infinitivs durch einen Hauptsatz mit und
Заместване на инфинитив c главно изречение с und
Тази замяна става най-често при изрази като so gut sein, die Güte haben и под.:
Sei so gut [,] mir das Buch zu geben. - Sei so gut und gib mir das Buch. Haben Sie
doch die Güte [,] ihr das mitzuteilen. - Haben Sie doch die Güte und teilen Sie ihr das
mit. Sie war so klug [,] in diesem Punkt einzulenken. - Sie war so klug und lenkte in
diesem Punkt ein. Er ist imstande [,] dich sofort anzuzeigen. - Er ist imstande und
zeigt dich sofort an.
В тези еднакво правилни конструкции самостоятелното главно изречение
придава по-голяма тежест и акцент на изказваното. Т Komma (5).
6	Infinitiv im Aufforderungssatz
Инфинитив в повелително изречение
При използване на инфинитив в повелително изречение отпада възвратното
местоимение на възвратните глаголи:
Bitte beeilen! (а не: Bitte sich beeilen!) Nicht ärgern, nur wundem!
7	Groß- oder Kleinschreibung
C главна или c малка буква
Инфинитивът може да е подлог или допълнение на изречението без това да

Infinitivgruppe
452
налага превръщането му в съществително. Относно писането с главна или мал¬
ка буква е важно дали зависимите от инфинитива думи запазват падежа, който
биха получили във вербалната конструкция {Er quält ein Tier - Ein Tier quälen ist
böse), или дали се свързват помежду си чрез родителния падеж, съотв. von {[Das]
Quälen eines Tieres /von Tieren ist böse). В първия случай инфинитивът се пише
с малка буква, защото съществителното няма обект, (т.е. не: ein Tier Quälen, а:
ein Tier quälen. He; Rohre Verlegen, a; Rohre verlegen). Във втория случай писане¬
то трябва да е с главна буква, защото формата на глагола не може да има опреде¬
ление в родителен падеж или такова с von (т.е. не: quälen eines Tieres, а: Quälen
eines Tieres. He: verlegen von Rohren, a: Verlegen von Rohren). Допълващи сведе¬
ния T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.3), T substantivierteer Infinitiv (1).
8	Getrennt* oder Zusammenschreibung
Слято или разделно писане
Ако основната форма се пише слято, то и инфинитивът с zu се пише като
една дума: Es hat doch keinen Sinn, jetzt wegzugehen (поради: Weggehen); er ver¬
suchte [,] im Unterricht besser mitzudenken (поради: mitdenken). Ако основната
форма се пише разделно, то и инфинитивът с zu се пише разделно: Es hat mich
gefreut, Sie kennen zu lernen (поради: kennen lernen); Sie hätte große Lust gehabt
[,] am Sonntag Rad zu fahren (поради: Rad fahren); nicht dabei zu sein (поради:
dabei sein), machte ihr nichts aus.
9	Verweise / Препратки
Относно запетаята при инфинитива f Komma (5); относно ат / beim / im
Weggehen sein T am / beim / im + Infinitiv + sein; относно das Sichausweinen, das
In-die-Knie-Gehen, das Außer-Acht-Lassen T substantivierter Infinitiv (1).
Infinitivgruppe: T Infinitiv (1-3), t Ko¬
ma (5).
in Firma / im Hause: T Brief (1.2).
infolge: Предлогът infoge управлява ро¬
дителен падеж: infolge schlechten Wet¬
ters; infolge Versagens der Bremsen. При
неясна форма на родителния падеж,
напр. в мн.ч., е по-добре да се избере
von: infolge von Materialfehlern. Срв. съ¬
що t aufgrund / durch / infolge / von /
vor / wegen / zufolge,
lnformand / Informant: Не бива да се
бъркат двете думи: der lnformand
(мн.ч.: die Informanden) е човекът, кой¬
то следва да бъде информиран (напр.
някой, който трябва да се запознае с
дейностите в различни отдели на да¬
дено предприятие); der Informant

453
Inneres
(мн.ч.: die Informanten) е човек, който
дава информация (напр. за пресата, по¬
лицията). Т -and / -ant.
informativ / informatorisch: Двете при¬
лагателни се бъркат. Прилагателното
informativ означава “осведомяващ, по¬
учаващ, подробен”: Das Buch ist auch
für den Laien sehr informativ. Прилага¬
телното informatorisch обаче означава
“бегло осведомяващ, даващ бегъл,
предварителен поглед”: Sie gab einen
ersten, rein informatorischen Bericht.
infrage / in Frage: Според новия право¬
пис е възможно слято и разделно пи¬
сане.? Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (2.2.2).
in frühestens 20 Minuten i frühestens in
20 Minuten:? Adverb (4).
-ingen: Относно производните на -er от
имена на селища, окончаващи на -in¬
gen ? Einwohnerbezeichnungen auf -er
(1).
Ingenieur: des Ingenieurs Meyer /Ingeni¬
eur Meyers: ? Titel und Berufsbezeich¬
nungen (3).
Ingenieurin: ? Titel und Berufsbezeich¬
nungen (3).
Inhaltsverzeichnis: Относно пунктоаци-
ята и писането с главна или с малка бук¬
ва ? 'Punkt (2), ? Klammern (1.3).
in Hell Natur: ? in (2).
inklusive: Обичайният за речта на тър¬
говията предлог inklusive управлява ро-
дителен падеж по аналогия на немския
einschließlich: inklusive aller Versandt¬
kosten, inklusive der genannten Beträge.
Съществително, скланяно по силното
склонение, намиращо се само след in¬
klusive не се скланя: inklusive Porto, in¬
klusive Behälter. В множествено число
понякога се употребява и дателен па¬
деж: inklusive Abfällen, inklusive Gläsern
(вместо: inklusive Abfälle, inklusive Glä¬
ser).
in Kraft treten / sein: В подобни съчета¬
ния in Kraft се пише само разделно и с
главно К: Die Verfügung tritt sofort in
Kraft. Слятото писане inkraft е грешка
? Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.2).
in Kürze: Това стилистично неуместно
съчетание може да се замества с bald
или demnächst.
in längstens zwei Jahren / längstens in
zwei Jahren: ? Adverb (4).
in memoriam: Име, следващо in memo-
riam (= в спомена със и на), не се скла¬
ня: in memoriam Thomas Mann (а не: in
memoriam Thomas Manns).
inmitten: Предлогът inmitten управлява
родителен падеж: inmitten mächtiger
Säulen, inmitten des Waldes. Когато po-
дителният падеж е неясен, напр. в
мн.ч., е по-добре да се избере von: in¬
mitten von Bekannten und Freunden.
Inn: Родителният падеж на името на ре¬
ка Ин може да се употребява със и без
s: des Inns и des Inn. ? geographische
Namen (1.2).
in’n: Разговорно и в местни говори вмес¬
то in den. ? Präposition (1.2.1), ? Apos¬
troph (1.2).
in Natur, hochglänzend: ? in (2).
innehaben: При глагола innehaben писа¬
нето е слято не само в инфинитив и
причастната форма, но и в личната гла¬
гола форма в подчинено изреченеи: Sie
soll diese Stellung noch innehaben. Sie
hat diese Stellung innegahabt. Wenn sie'
diese Stellung noch innehat... ? Getrennt¬
oder Zusammenstellung (1.5).
innen: В съчетание c предлог innen се пи¬
ше c малка буква: von innen nach außen;
Farbe für außen und innen (= за външно
и вътрешно измазване). ? Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1).
Inneres: Когато Inneres следва силно
склонено прилагателно, то се скланя
също силно: mein ganzes Inneres (вече
необичайно: Innere). В дат.п. ед.ч. па-

innerhalb
454
ралелно със силното се явява и слабо¬
то скланяне: eine Kutsche mit weißem
Innerem / (по-рядко слабо:) Inneren.
T substantiviertes Adjektiv (2.1.5).
innerhalb: 1. innerhalb der Mauern Ber¬
lins: Предлогът innerhalb се свързва c
родителен падеж: innerhalb des Hau¬
ses, innerhalb dreier Monate, innerhalb
Berlins. Обичайното по-рано съчета¬
ване c дателен падеж е вече невалид¬
но, т. е. не: innerhalb den Mauern, in¬
nerhalb drei Monaten, а съшо не и: in¬
nerhalb Berlin. При имена на селища
и държави може да се включва von:
innerhalb von Berlin, von Bayern. Тук
innerhalb е наречие. Дателен падеж
след innerhalb е допустим само, ако
родителният е неясен по форма, напр.:
innerhalb fiinf Monaten (или тук също:
innerhalb von fiinf Monaten), или ако
силно склонено съществително в
ед.ч., което е в зависимост от inner¬
halb, се предхожда от също силно
склонено, напр.: innerhalb Karls schö¬
nem Hause. T Präposition (2).
2.	innerhalb / zwischen: Не бива да се
смесват двата предлога, защото inner¬
halb отнася спрямо по-голяма цялост,
а zwischen - между две или повече ця¬
лости, LüLEe: die Beziehungen innerhalb
der Völker Europas, a: zwischen den Völ¬
kern Europas. Правилно е обаче: die
sozialen Abstufungen innerhalb (а не:
zwischen) der Bevölkerung.
inne sein: Според новия правопис във
всички форми писането е разделно, т.е.
в инфинитив и в причастната форма:
Er wird des Verlustes bald inne sein. Sie
ist dieses Erlebnisses inne gewesen. Wenn
er des Verlustes inne ist... Alser des Ver¬
lustes inne war ... T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.5).
innewerden: Въз основа на новия право¬
пис писането на innewerden е слято не
само в инфинитив и партицип 2, но и в
личната форма на подчиненото изре¬
чение: Er wird des Verlustes bald inne¬
werden. Sie ist dieses Erlebnisses inne¬
geworden. Wenn er des Verlustes innewird
... Als er des Verlustes innewurde...
in puncto: T punkto.
ins: Сливането на in и das се пише без
апостроф. Т Apostroph (1.2), Т Präposi¬
tion (1.2.1).
in Sachen: Изразът in Sachen обикнове¬
но се свързва с родителен падеж в зна¬
чение “относно ..., по тема ..., поради
...”: in Sachen des guten Geschmacks, in
Sachen der Arbeitsverkürzung. Ако от¬
съства член или местоимение, същес¬
твителното се употребява в имените¬
лен падеж: in Sachen Umweltschutz, in
Sachen neuer Dienstplan, in Sachen un¬
gedeckte Wechsel. Ако зависимото съ¬
ществително се схваща като приложе¬
ние на старинния дателен падеж “in
Sachen”(= в делото на ... “кому?”), то
може да се прибегне към дателен па¬
деж: in Sachen Druckern und Drucksys¬
temen.
insbesondere: 1. Наречието e insbesondere.
Формата insbesonders е неправилна
(T контаминация от besonders и insbe¬
sondere).
2.	Запетаята е както при Т besonders.
Inselnamen: Относно auf / in Jamaika
t auf l in / zu; относно nach Kreta / auf
die Malediven fliegen T in / nach / zu /
bei.
Inserate: f Anzeigen.
insgeheim: Атрибутивната употреба е не¬
допустима; т.е. не: der insgeheime Be¬
schluss. f Adverb (1).
insofern, insoweit: 1. Свързване със съ¬
юза als: insofern - als; insoweit - als, a
не: insoweit - dass: Er hat insofern un¬
kluggehandelt, als er zu voreilig war. За¬
мяната на als c weil след insofern е съ¬
що извън нормата. Als може да отпада:
Er hat unklug gehandelt, insofern er zu

455
Interessieren
voreilig war.
2. Запетая: Между insofern /insoweit и
als може да се поставя запетая, когато
съчетанието се възприема като един¬
ство от съюзи: Er hatte unklug gehan¬
delt, insofern als er zu voreilig war. Ако
съчетанието не се възприема като един¬
ство, запетаята може да се поставя, но
според правилата на новия правопис не
е задължителна: Er hatte einen richti¬
gen Instinkt bewiesen, insofern, als er
schon vor zwei Tagen darauf hinwies,
или: .... bewiesen, insofern als er schon
vor zwei Tagen darauf hinwies. Ако als
отпада, insofern или insoweit въвеждат
сами подчиненото изречение: Ich hatte
keinen Grund zum Misstrauen, insofern
Karl nur selten Geld in die Hand bekam.
Insoweit es nur Reisebeschreibung sein
will, ist das Buch ganz gut.
in spätestens einer Stunde / spätestens in
einer Stunde: T Adverb (4).
Inspektor: Относно des Inspektors Schul¬
ze / Inspektor Schuhes t Titel und Be¬
rufsbezeichnungen (1.2 и 1.3). Относно
свързването на Inspektor с име Т Kom¬
ma (3.3.2).
instand / in Stand: I. Правопис: Според
новия правопис писането може да бъ¬
де слято и разделно. В съчетание с гла¬
гол писането е винаги разделно: eine
Maschine instand/in Stand setzen. Er hat
den Auftrag, den Garten instand /in Stand
zu halten. При свързване c причастие
писането е също само разделно: der
instand/in Stand zu setzende, das instand
/ in Stand gebrachte Gerät. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.2.3).
2. instand / in Stand / in den Stand set¬
zen: Обикновено instand/in Stand set¬
zen се използва в значение “поправям”,
поради което отнасянето към лица пос¬
тепенно остарява: Das Geld hat ihn in¬
stand/in Stand gesetzt, ein Haus zu bau¬
en. По-добре е да се казва:... hat ihn in
den Stand gesetzt, ein Haus zu bauen.
Institutionennamen: Относно проблеми¬
те при скланянето и съгласуването при
имена на институции като Deutsches
Rotes Kreuz Т Firmennamen.
Instrumenten-: Като определяща състав¬
ка при сложни думи Instrument получа¬
ва съединително -еп : Instrumentenbau,
Instrumentenkunde. Т Fugenzeichen.
integrieren: Както при einfügen при inte¬
grieren in обикновено се употребява ви-
нителен падеж (въпрос: wohin?): jeman¬
den in eine Gruppe, in ein Land integrie¬
ren. Само в пасив на състоянието, къ-
дето преобладава представата за поло¬
жение, понякога се появява и дателен
падеж (въпрос: wo?): Die Stahlwerke-
AG ist in diesen t (а също:) in diesem
Firmenring voll integriert. В страдате-
лен залог обаче (въпрос: wohin?) - са¬
мо винителен падеж: Die Stahlwerke-
AG ist in diesem Firmenring integriert
worden.
Intendant: 1. В родителен падеж - des
Intendanten, дателен и винителен dem,
den Intendanten (а не: dem, den Inten¬
dant). При съчетаване c Herrn и името
е по-добре титлата да се скланя: Herrn
Intendanten Meyer. Т Unterlassung der
Deklination (2.1.2), T Brief (1).
2. Относно des Intendanten Meyer /In¬
tendant Meyers T Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (1.2 и 1.3).
Interesse: Казва се Interesse für и Interes¬
se an: ... der vielleicht einmal so wie er
ein tiefes Interessse an der Medizin mit
einem nicht weniger großen Interesse fiir
ihre Geschichte verbinden würde (Thor¬
wald).
interessieren: Трябва да се обръща вни¬
мание на верния предлог при този гла¬
гол. 1. sich interessieren: Ich interessie¬
re mich für ihre Freundin, jur dieses Buch,
kaum für dieses Projekt.
2. jemanden interessieren für / an: Sie

Interjektion
456
versuchte mich für ihre Freundin, Jur das
neue Buch zu interessieren, Ich konnte ihn
nur schwer an diesem /Jur dieses Projekt
(а не: an dieses Projekt) interessieren.
3.	interessiert sein am Ich bin an diesem
Geschäft nicht interessiert. Er ist an mir
interessiert. Предлогът an+дателен па¬
деж несеупщребява в съчетание csich
interesieren (не: Er interessiert sich an
diesem Buch, a; Er ist an diesem Buch
interessiert). An се свързва тук само c
дателен падеж. От своя страна für не
се използва при interessiert sein (не: Er
istfür dieses Buch interessiert). Срв. оба¬
че T Interesse.
Interjektion: Междуметията (думи, изри¬
чани при възглас, въздишка, чувства)
са звукообразувания, чрез които се из¬
разяват чувства и възклицания или зву-
коподражания: sch!, ah!, o[h]!, eü, hu!,
pfui!; miau!, muh!, tick-tack! Извън из¬
речението те могат да образуват еднос-
ловно изречение: Ach! (Заедно c:t Ach,
das ist schade! Изписването на между¬
метията е колебаещо се, често те въоб¬
ще не се поддават на изписване. Пи¬
шат се с главна буква при субстанти-
виране, което се установява при свър¬
зване с член или местоимение: Dein
Weh und Ach, ein erstauntes Oh, dieses
politische Trara. T Ausrufezeichen (1),
T Komma (3.2.2).
Interpunktion (пунктоация): t Anfüh¬
rungszeichen, t Ausiassungspunkte,
t Ausrufezeichen, T Bindestrich, T Dop¬
pelpunkt, t Fragezeichen, t Gedanken¬
strich,? Klammem,? Komma,? 'Punkt,
? Semikolon.
Interrogativpronomen: Въпросителни
местоимения ca wer, was {für ein], wel¬
cher, welche, welches, въвеждащи въп¬
росително изречение: Wer war das? Wen
willst du einladen? Was ist das? Welches
Buch möchtest du haben? Въпросител¬
ното местоимение was няма форма в
дат. п. Затова в речта на литературата,
а и днес в разговорната реч се явява ви-
нителният падеж was в съчетание с
предлог: Zu was soll das denn alles gut
sein? Mit was ist sie die ganze Zeit be¬
schäftigt? An was fehlt es dir? Подобни
съчетания трябва да се заместват с мес-
тоименните наречия ? Pronominalad¬
verbien wozu, womit, woran и т.н.: Wozu
soll das denn alles gut sein? Womit ist sie
die ganze Zeit beschäftigt? Woran fehlt
es dir?
Interrogativsatz: ? Fragesatz.
intervenieren: При intervenieren in “на¬
месвам се чрез протест, като посред¬
ник” се употребява дателен падеж (въп¬
рос: wo?): in einem Streit intervenieren,
im Kreml, im benachbarten Staat inter¬
venieren.
intransitiv: intransitiv “непреходни” ca
онези глаголи, след които не може да
има пряко допълнение, т.е. допълнение
във винителен падеж (напр. kommen,
helfen, blühen), или които в определе¬
ни случаи могат да се употребяват без
допълнение във винителен падеж: Er
kocht gern (спрямо: Er kocht Gemüse).
За разликата срв. ? transitiv.
Invalide, der и die: По произход думата
Invalide е субстантивирано прилагател¬
но, в мъжки род обаче се скланя като
съществително: der / ein Invalide, род.
л. ед.ч.: des Invaliden, мн. ч.: die zutück-
kehrenden Invaliden, zwei [alten] Invali¬
den. Женският род се скланя като при¬
лагателно: die /eine Invalide, род.п. ед.ч.
der Invaliden, мн.ч.: die Invaliden. ? sub¬
stantiviertes Adjektiv (2.2.2).
Inversion: При инверсията (неправ или
обратен словоред) изречението не за¬
почва от подлога, а от друга част, по¬
ради което подлогът и сказуемото сме¬
нят местата си: Gestern war sie im The¬
ater спрямо: Sie war gestern im Theater.
Относно прилагането на инверсията

457
Israeli / Israelit * israelisch / israelitisch
след und T und (1).
investieren: След investieren in може да
се употреби както винителен, така и да¬
телен падеж, в зависимост от влагания
смисъл: “вкарвам (най-често пари) в
нгц” - винителен падеж, а “влагам, вна¬
сям в нещо” - дателен: Sie hat ihr gan¬
zes Geld in dieses Geschäft investiert.
Einen Teil seines Kapitals hat er in ei¬
nem großen Unternehmen investiert.
in was / worin / worein: T Pronominalad¬
verb (4).
in Zeiten wie den heutigen / wie die heu¬
tigen: T Apposition (3.5).
-ion / -ierung: T Verbalsubstantiv (1.5).
i-Punkt: t Bindestrich (2.4), T Einzelbuch¬
staben, T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.5).
Irak, Iran: t Staatennamen (1.4).
irden: При скланяне на irden се запазва
е-то от краесловната сричка: irdene
Gefäße, t Adjektiv (1.2.13).
irgend: Според новия правопис irgend¬
einer], irgendwer, irgendwelcher, irgend¬
was, irgendeinmal, irgendwann, irgend¬
wie, irgendwo, irgendwoher, irgendwo¬
hin, irgendworan се пишат също слято:
по същия начин и irgendwas, irgendje¬
mand.
irgendwelcher: Следващото irgendwel¬
cher [субстантивирано] прилагателно
или причастие може да се скланя и сил¬
но, и слабо: irgendwelches dummes /
dumme Zeug; mit irgendwelchem alten /
altem Plunder; von irgendwelcher tieri¬
scher / tierischen Herkunft; die Meinung
irgendwelcher kluger / klugen Leute; ir¬
gendwelcher Angestellter / Angestellten.
irgendwo: В разговорната реч irgendwo
се използва в смисъла на. irgendwie, auf
irgeneine Art oder Weise, in irgendeiner
Hinsicht, “ще рече, някак си” (Das ist
doch irgendwo alles verrückt. Ich kann
ihn schon irgendwo schon verstehen. Er
tut mir irgendwo Leid.) Тази употреба е
некоректна от нормативна гледна точ¬
ка.
irr / irre: Двете форми се употребяват без
разлика в значението. Формата с е се
ползва по-рядко. Т Adjektiv (1.2.14).
irritieren: Глаголът irritieren първоначал¬
но е означавал “възбуждам, дразня,
ядосвам, гневя”. По пътя на народната
етимология в разговорната реч възник¬
ва близостта с глагола irren, откьдето
идва и значението “обърквам, разколе¬
бавам, смущавам, заблуждавам”. Това
второ значение се налага и не може да
се счита за неправилно, напр.: ... der
Hund muss weg, horste? Der irritiert (=
смущава) mich! (Grass).... wenn einmal
eine Frau ihre Hand (ohne Handschuh)
auf seine Hand legte, ... war er irritiert
(= смутен) wie ein Knabe (Frisch). Las¬
sen Sie sich durch die Kritik ihrer Gege-
ner nicht irritieren (= разколебаят).
ISBN-Nummer: T Abkürzungen (2.1).
-isch: Прилагателните на -isch образуват
превъзходната степен c-ste (а не: -este):
das närrischste, kindischste. Некоректни
са формите без s (närrischte). t Ver¬
gleichsformen (2.3).
-[i]sch / -[ejsch / -er[isch]: Относно hal-
lesch / höllisch, Mannheimer / mannhei¬
merisch T Ortsnamen (3); относно goe-
thesch /goethisch T Personennamen (4).
-isch / -ig / -lieh: T -ig / -isch / -lieh,
-isieren / -ieren: T -ieren (3).
•ismus: Съществителни, окончаващи на
-ismus, не се скланят в ед.ч., а При из¬
ползване на мн.ч. (ако то е възможно)
се е наложило окончанието -ismen: der
Realismus, des Realismus; der Fanatis¬
mus, des Fanatismus; der Organismus,
des Organismus, die Organismen. Фор¬
мата за мн. ч. -ismusse, появяваща се в
разговорната реч, е некоректна Гг.е.не:
die Organismusse).
Israeli / Israelit * israelisch / israelitisch:
Думата der Israeli, род. a. :des Israeli[s],

-ist
458
мн.ч.: die Israelis е названието за мъж¬
ки род на лице от (съвременната) дър¬
жава Израел; съответстващата форма
за женски род е die Israeli, род.п. der
Israeli, мн.ч. die Israelis]. Прилагател¬
ното israelisch “израелски” означава
“принадлежащ към или на държавата
Израел”. Israelit е названието за мъж¬
ки род на лице от народа “израел” в
Стария Завет, а israelitisch - “относно
израелтяните и тяхната религия и ис¬
тория; юдейски”. Така че се казва: das
israelische Parlament, die israelische
Außenpolitik, но: israelitische Bräuche.
-ist: Относно склонението на съществи¬
телни, окончаващи на -ist (Militarist,
Polizist, Publizist и т.н.) Т Unterlassung
der Deklination (2.1.2).
ist / sei / wäre: T sei / wäre,
ist / sind: Относно 2 Pfund ist / sind zu
viel и Drei und drei ist /sind sechs T Kon¬
gruenz (1.2.1 и 1.2.4).
italienisch: C малка буква се пише при¬
лагателното: die italienische Oper, eine
italienische Nacht, der italienische Salat.
Писането е c главна буква в имена: die
Italienische Republik (официално назва¬
ние). Относно писането на sich italie¬
nisch unterhalten, [kein] Italienisch spre¬
chen; etwas auf Italienisch sagen, in Ita¬
lienisch drucken t deutsch.
Italienisch [e]: t Sprachbezeichnungen.
Itzehoer: Жителите на ip. Итце[х]о се на¬
зовават Itzehoer (а не: Itzehoe er). Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (3).
iur. / jun: T jur. / iur.
i.	V. / L V.: 1. C главна или c малка бук¬
ва: Съкращението in Vertretung, in Voll¬
macht се пише c малко i, когато следва
названието на институция, фирма и
под.:
Der Oberbürgermeister
i.V. Meyer
Пише се с главна буква I, когато се на¬
мира след завършен текст или само
пред подпис:
Herr Direktor Müller wird Sie nach
seiner Rückkehr sofort anrufen.
I.V.Meyer
t Brief (5).
2.	Пунктоация: i. V. /1. V. се придру¬
жават от точки за съкращаване, а при
изговарянето им те се изпускат. Т Ab¬
kürzungen (1.1).
J/
j: Относно изговаряното у като g (Göre
[’j0:re]) Т Aussprache (3). Относно пи¬
сането и скланянето Т Bindestrich (2.4)
(/-Aussprache)-, t Einzelbuchstaben (des
J, zwei J); T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.5)	(das j in Boje).
ja: 1. C малка буква се пише частицата:
aber ja, ach ja, nun ja. Das weißt du ja
schon. C главна буква - субстантиви-
раната частица: ein eindeutiges Ja, mit
[einem] Ja antworten, stimmen, die Fol¬
gen des Ja[s]. Според новия правопис
писането е и с главна, и с малка буква в
случаи като: Sie sagte, antwortete Ja /

459
-jährig / -jährlich
(също:) ja. Du musst nicht immer zu al¬
lem Ja / (също:) ja sagen. Seine Antwort
war Ja / (също:) ja.
2.	Подсилващото ja може да се изведе
извън изречението и да се отдели със
запетая: Ja, freilich ist sie das! Ja, das
wird gehen. Но без запетая: ja doch, ja
richtig, ja gewiss. Освен това подсил¬
ващотоja може да свързва съединител¬
ни изречения или част от изречение, от¬
деляйки ги със запетая: Ich schätze sie,
ja ich verehre sie. Es blies ein schneidend,
ja abscheulich kalter Wind.
Jacht / Yacht: Коректни са и двата начи¬
на на писане. Регистрираната в 16-ти
век немска дума Jacht е съкращение от
по-старото Jagtschiff, Jagfe]schifPi&hp3
кораб-преследвач”. Изписването Yacht
е под влияние на английски. (Англий¬
ското yacht е заимствано от по-старо¬
то нидерландско jaghjej [ = Jacht].)
Jahr: Относно glückliches neues Jahr
t neu (1).
Jahr-/ Jahres-: 1. Сложните думи c опре¬
деляща съставка Jahr се свързват със и
без -es- с основната. Устойчиво без свър¬
зващия елемент: Jahrbuch, Jahrgang,
Jahrmarkt, Jahrweiser (= календар) ит.н.
Устойчиво със свързващия елемент:
Jahresbericht, Jahreseinkommen, Jahres¬
frist, Jahrestag, Jahreswende, Jahreszahl,
Jahreszeit и т.н. T Fugen-s (3).
2.	Относно Jugendliche bis zu 17 Jah¬
ren /bis 17 Jahre T bis (4); относно die¬
ses /diesen Jahres T dieser, diese, dieses
(1); относно es ist/sind2 Jahre her T es
ist / sind zwei Jahre her; относно ab 14
Jahren / Jahre T ab (1).
Jahreszahl: 1. Писането на годините е с
малка буква, тъй като са съставени от
числа (Numerale [ 1 ]): Wir schreiben [das
Jahr] neunzehnhundertneunundneunzug.
Es geschah [um das Jahr] zwölfhundert.
Die sechziger Jahre (според новия пра¬
вопис също: Sechzigerjahre) werden uns
allen unvergesslich bleiben.
2.	От 1100 до 1999 годините се изгова¬
рят по стотици. Годината 1997 напр. се
изгаваря neunzehnhundertsiebenund¬
neunzig (а не: [ein]tausendneunhun¬
dertsiebenundneunzig). Годините от
2000 нататък се изказват по хиляди.
2003 година напр. изказваме zweitaus¬
end [und] drei.
3.	При дата (Т Datum, Т Brief [2]) след
годината не се поставя точка (само:
18.2.99). В немски не е обичайно ха¬
рактерното за англосаксонския регион
писане на апостроф при съкращаване
на годината: Ende 97 stieg die Arbeits¬
losenzahl noch einmal an.
4.	Относно съчетанието in 1999 t in(3),
T Amerikanismen / Anglizismen (3).
Jahrhundertwende / Jahrtausendwende:
Нашето летоброене не познава година¬
та 0, а започва с годината 1 (след раж¬
дането на Христа). Така двадесетото
(следхристово) столетие и заедно с не¬
го второто (следхристово) хилядолетие
завърши на 31. декември 2000 около 24
часа. Новото десетилетие / столетие /
хилядолетие следователно започна на
I. януари 2001 в 0 часа. И въпреки то¬
ва се е наложило мнението годините,
чиито последни цифри са нули, да се
възприемат като начало на ново десе¬
тилетие, столетие или хилядолетие.
Възможно е това да се свързва и с фак¬
та, че т.нар. “кръгли” числа се приемат
традиционно като повод за особени го¬
дишнини и юбилеи и маркират дей¬
ствително промяната спрямо новото
десетилетие или столетие.
-jährig /-jährlich: Сложните прилагател¬
ни с основна дума -jährig посочват про¬
дължителност или възраст: ein zweijäh¬
riger Aufenthalt, ein zweijähriges Kind.
А тези c основна дума -jährlich - пери¬
од от време, след чието изтичане нещо
се повтаря: alljährliche Verleihung des

Jalta-Abkommen
460
Preises, halbjährliche Bezahlung. Така
halbjährige Kündigung означава, че
уволнението има продължителност по¬
ловин година, докато halbjährliche Kün¬
digung - ,че се повтаря възможността
всяка половин година да бъдеш увол¬
няван. Т -ig / -isch / -lieh (1). Относно
съчетанието das 25-jährige Jubiläum
T Jubiläum.
Jalta-Abkommen: T Bindestrich (6.1).
Januar: t Monatsnamen.
Jauche[n]: Сложните думи c Jauche като
определяща съставка имат фугиращи¬
те елементи -еп- и -е- (окончание за
именителен падеж ед.ч.): Jauchengru¬
be / Jauchegrube, Jauchenwagen / Jau¬
chewagen.
je: 1. Управление: Когато je се употре¬
бява като предлог във функцията наfiir,
pro, той управлява обикновено вини-
телен падеж: je beschäftigten Arbeiter (=
на, за заети работници), у е berufstätige
Frau (= на, за всяка работеща жена),je
verkaufte Kilowattstunde (= на, за всеки
продаден киловат). В същото значение
обаче je може да се употребява като на¬
речие без да управлява падеж: je be¬
schäftigter Arbeiter.
2.	je - desto, je - umso, je - je: Корела-
ти на je ca desto и umso, а понякога - и
остаряващото в такава позиция je: Je
intensiver er an dem Roman arbeitete,
desto geringer wurde der Einfluss Gus¬
tav Bugenhagens (Jens). Je weiter süd¬
lich und je weiter die durchzuführende
Schwenkung, umso weiter war der Weg
... (Plevier). Рядко: Er kann ja nicht dajur,
dass die SDU ihn je mehr fürchtet, je un¬
glaublicher seine Geniestreiche werden
(Augstein). В кратки съчетания обаче
je - je е твърде обичайно: je länger, je
lieber; je länger, je mehr.
3.	je ein Exemplar wurde / wurden an
sie geschickt: При съчетаване c числи-
телното ein je се отнася до повече ек¬
земпляри, като се има предвид всеки
един от тях: Je ein Exemplar dieser Bü¬
cher wurde an sie geschickt.
jeder: 1. Склонение на следващото
прилагателно. Следващотоjeder, jede,
jedes прилагателно се скланя слабо: je¬
der weitere Versuch, jedes einzelne Buch,
die Rinde jedes alten Baumes, ein jeder
Deutsche, ein jedes Seiende.
2.	jedes / jeden Einflusses: При силно
склонено съществително от мъжки или
среден род jeder (jedes) има често вмес¬
то силното окончание -es слабото -еп:
jedes /jeden Einflusses bar; am 10. jedes
/jeden Monats. Местоимението се скла¬
ня само слабо, ако се предхожда от сил¬
но склонен неопределителен член: ат
10.	eines jeden Monats. Ако местоиме¬
нието се следва от прилагателно, в ро-
дителен падеж то се скланя само сил¬
но: die Rinde jedes alten Baumes.
3.	jeder, der / wer: Относително изре¬
чение, следващоjeder, jede, jedes, не се
въвежда c wer / was, a c der / das: Jeder,
der (а не: wer) kommt...
4.	Jeder Kunde und jede Kundin: Под¬
лози, предхождани от jeder, jede, jedes
и свързани c und, изискват най-често
сказуемо в ед. ч., защото jeder се въз¬
приема като силно индивидуализира¬
що местоимение: Jeder Junge und je¬
des Mädchen bekommt ein Eis. Възмож¬
но е и множественото число, защото
двете съществителни се явяват многоч¬
ленен субект: Jeder Ehemann und jede
Ehefrau durften selbst entscheiden, ob...
(Mannheimer Morgen). T Kongruenz
(1.3.8).
5.	Относно an einem Tag wie jedem an¬
deren /jeder andere T Apposition (3.5);
относноjeder/jede T Gleichstellung von
Männern und Frauen in der Sprache.
jeder / jedermann / jemand: t Gleichstel¬
lung von Frauen und Männern in der
Sprache (2.4).

461
jemand
jeder Achte, jeder Dritte и т.н.: Според
новия правопис е възможно писане са¬
мо с главна буква. Т achte / Achte.
jedes Mal: Според новия правопис пи¬
сането е само разделно: Er kommt jedes
Mal zu spät. Старото слято писане (je¬
desmal) се счита вече за неправилно.
je -desto / je - umso / je - je: Свързаните
c je и desto, umso, je изречения или час¬
ти от него се отделят винаги със запе¬
тая: Er wird desto bescheidener, je älter
er wird. Je länger ich sie kenne, umso lie¬
ber habe ich sie. Wir sind je länger, je
mehr von seiner Ehrlichkeit überzeugt.
Tje(2).
jedoch: 1. Инверсия: След jedoch може
да настъпва инверсия: Jedoch eilte er
davon. Възможен е обаче и правият сло-
воред: Jedoch er eilte davon. T doch /
jedoch.
2.	Запетая: Пред jedoch се поставя за¬
петая, когато предхожда изречение или
част от него: Er strengte sich mächtig
an, jedoch vergebens. Er rief sie zwar,
jedoch sie hörte ihn nicht. Въведено c
jedoch изречение може да се отделя и с
точка и запетая или точка: Ich wollte
ihr helfen; sie ließ es nicht zu. Или:... ihr
helfen. Jedoch sie ließ es nicht zu.
3.	jedoch / doch: f doch / jedoch.
jedweder: Местоимението jedweder за¬
местваjeder, но се използва само в при¬
повдигнатия стил. 1. Склонение: jed¬
weder се скланя слабо пред силно скло¬
нено съществително в родителен па¬
деж единствено число: jedweden Ti¬
sches,jedweden Buches. Ако следва оба¬
че прилагателно, jedweder се скланя и
силно: jedwedes / jedweden wackeren
■ Mannes.
2. Склонение на прилагателното след
jedweder: Следващоjedweder, jedwede,
jedwedes [субстантивирано] прилага¬
телно се скланя слабо: jedwedes neue
Verfahren, jedweder Angestellte.
jeglicher: Местоимението jeglicher ce
употребява рядко и то само в припов¬
дигнатата реч като заместител на jeder.
1.	Склонение на jeglicher: jeglicher
(jegliches) се скланя слабо пред силно
склонено съществително от мъжки или
среден род дори, когато е последвано
от прилагателно: ... Inhaber jeglichen
politischen Willens (Sieburg).
2.	Склонение на прилагателното след
jeglich: Следващо jeglicher, jegliche,
jegliches [субстантивирано] прилага¬
телно се скланя слабо: jegliches neidi¬
sche Gefühl, jeglicher Angestellte.
jeher: Казва ce von jeher и seit je (а не:
seit jeher), t Kontamination.
jemand: 1. Родителният падеж najemand
e jemandes или jemands. Дателният и
винителният могат да се употребяват
със и без склонитбено окончание
(jemandejemj, jemand[enj): Es fiel ihm
schwer, jemand/jemandem zu widerspre¬
chen. Ich... tue, als winke ich jemand auf
der Straße (Remarque). - Слабо скло¬
неното jemanden (дателен падеж) е неп¬
равилно от нормативна гледна точка:
Nichts, was jemandem (а не: jemanden)
etwas bedeuten könnte. Във винителен
падеж се употребява предимно форма¬
та без склонитбено окончание: Haben
Sie jemand (а не\ jemanden) getroffen?
2.	Пред anders и флектирано прилага¬
телно се употребява предимно форма¬
та без склонитбено окончание jemand:
Sie sprach von jemand anders (T ande¬
re), mit jemand Fremdem.
3.	В съчетанията jemand anders и je¬
mand + субстантивирано прилагателно
в среден род anders и прилагателното
могат да се употребяват във всички па¬
дежи без флексия: von / an jemand
anders, von /an jemand Fremdes. Това e
възможно, защото някога тези форми
са били форми за родителен падеж сре¬
ден род. При субстантивирано прила-

Jemen
462
гателно все пак се използва склонени¬
ето: Mit jemand Fremdem, an jemand
Fremden. Употребата на мъжки род в
именителен палеж не отговаря на нор¬
мата: Das ist jemand Fremder.
Jemen: t Staatennamen (1.4).
je nachdem: nachdem се пише слято в съ-
юза je nachdem: Je nachdem, wie es mir
gefallt. Различно е положението в из¬
речението Je nach dem Inhalt der Aus¬
sage ... Тук nach е предлог, следван от
член или местоимение. Затова писане¬
то е разделно. Относно запетаята срв.
долната таблица.
Запетаята при /е nachdem
В съчетанието je nachdem, ob/wie je
nachdem може да се отнася към глав¬
ното изречение или да е елипса. И в
двата случая пред ob или wie се пос¬
тавя запетая:
Като единство съчетанието je nach¬
dem ob / wie въвежда подчинено от¬
носително изречение. Запетаята се
поставя пред него:
Wir entscheiden uns je nachdem, ob er
kommt oder nicht.
Wir entscheiden uns, je nachdem ob er
kommt oder nicht.
Je nachdem, ob er kommt oder nicht, ent¬
scheiden wir uns.
Je nachdem ob er kommt oder nicht, ent¬
scheiden wir uns.
Wir gehen aus oder bleiben da, je nach¬
dem, wie du willst. (3a:... das geschieht
je nachdem, wie...)
Wir gehen aus oder bleiben da, je nach¬
dem wie du willst.
Jenaer / Jenenser: Жителите на гр. Йена
се наричат Jenaer или Jenenser. Jenaer
се пише с главна буква и не се скланя
пред съществително: das Jenaer Glas,
der Jenaer Marktplatz, die Jenaer Stern¬
warte. T Einwohnerbezeichnungen auf -
er (2,3 и 7).
jener: 1. Склонение: Местоимението
jener се скланя само силно: Ich erinne¬
re mich ienes Га не: ienen) Tages. Die
Form ienes <a не: ienen) Tisches.
2. Скланяне на следващото прилага¬
телно: Прилагателно, следващо jener,
се скланя само слабо: mit jenem alten (а
не: altem) Hut, wegen jenes hübschen (a
не: hübsches) Kleid, wegen jener guten
fa не: guter) Freundin.
3.	iener / deriienieel: Погрешно e iener
да се употребява вместо derjenige или
показателното местоимение der. т.е. не:
Jener, der das getan hat... Ai Derjenige,
der das getan hat... Или: Der, der das
getan hat... He: Das sind meine Absich¬
ten und jene meiner Kollegen. Д: Das sind
meine Absichten und die meiner Kolle¬
gen.
4.	jener /er: Погрешна е и употребата
на jener вместо лично местоимение, те
не: Er wird sehr gelobt, obgleich jener es
nicht verdient. A: Er wird sehr gelobt
obieich er es nicht verdient.
5.	jener / dieser: Местоимението jener
насочва към отдалечено от говорещо¬
то лице същество или предмет, докато

463
Juli
dieser - към близостоящи лице или
предмет (Т dieser, diese, dieses [5]): Je¬
nes Haus [dort] ist rot. Dieses Haus
[hier] ist weiß. Често jener се използва
като показателно местоимение спрямо
неотдалечени лица или предмети: Ich
kenne ihre Familie seit langem und schät¬
ze die Denkungsart jener Menschen sehr.
jenseits: Предлогът jenseits управлява po-
дителен падеж: jenseits des Gebirges;
jenseits des Berggrabens; die Autobahn
jenseits Frankfurts. Погрешно е имена¬
та на селища да не се скланят. Може
да се включва и предлогът von: jenseits
von Frankfurt. Тук jenseits е наречие.
Jesus (Christus]: Склонитбениете фор¬
ми са следните: родителен падежни
[Christi], дателен падеж Jesu [Christo],
винителен падеж Jesum [Christum] и во-
катив Jesu [Christe]. С изключение на
родителен падеж името най-често не
се скланя: mit!für Jesus [Christus]. Ня¬
ма скланяне. когато Herr предхожда
името: das Leiden des / unseres Herrn
Jesus (вече не: Herrn Jesu); der Glaube
an den / unseren Herrn Jesus (вече не:
Herrn Jesum). t Herr (2).
jetzt - jetzt: Ако jetzt се съчетава c друго
jetzt, пред всяко от тях се поставя запе¬
тая: Jetzt wird er blass, jetzt rot, jetzt
wieder blass, jetzt beginnt er zu weinen.
je - umso: Относно запетаята срв. t je -
desto / je - je / je - umso.
Jg. / Jgg. * Jh.: T Abkürzungen (3.1)
Joghurt / Jogurt: 1. Правопис: Според
новия правопис заедно с Joghurt е ко¬
ректна и понемчената форма Jogurt.
2. Род: Думата е от мъжки род der или
(австр. само:) das, разг. също die Jo¬
ghurt / Jogurt.
Jointventure / Joint Venture: Според но¬
вия правопис при чуждите думи съче¬
танието от прилагателно и съществи¬
телно могат да се пишат слято. Въз¬
можно е и разделното писане. Същес¬
твителното се пише с главна буква:
Jointventure / (а също:) Joint Venture (до¬
сега: Joint-venture).
Joule: Мерната единица das Joule (род.п.:
des Joulejsj), множествено число: die
Joule; знак: J), се произнася [d3u:l] или
[djaul].
Jubiläum: Погрешно е да се говори напр.
за vierzigjährigen Jubiläum, защото из¬
лиза, че юбилеят е на четиридесет го¬
дини. Съчетанието обаче така се е на¬
ложило, че вече не се усеща като греш¬
но. По-добре е все пак: das Jubiläum
der vierzigjährigen Zugehörigkeit, des
funfundzwanzigjährigen Bestehens и под.
Свързването uz Jubiläum с числително
редно е възможно само, ако се има
предвид определен юбилей, празнуван
произволно често: Wir feiern in unse¬
rem Betrieb schon das 25. zehnjährige
Jubiläum einer Kollegin /eines Mitarbei¬
ters.
Juchten: Съществителното Juchten е от
мъжки der Juchten или среден род das
Juchten.
jucken: При безлична употреба в значе¬
ние “сърби ме нщ.” обектът-допълне¬
ние е във винителен падеж: Es juckt
mich [am Arm]. Ако за подлог се изпол¬
зва название на част от тялото, обек¬
тът е във винителен или дателен падеж:
Die Hand juckt mir /mich. Коректни са
и двете форми. Същото се отнася и до
преносната употреба на глагола: Es
juckt mir/mich in den Beinen (= танцу¬
ва ми се). Es juckt mir /mich in den Fin¬
gern, dir eine Ohrfeige zu geben. Sie/Ihr
juckt das Fell (= тя става дръзка). Ако
се споменава само лицето, то е във ви¬
нителен падеж: Ihn juckt nur das Geld.
Was juckt mich das?
Jugentiiche bis zu 17 Jahren / Jugentli-
che bis 17 Jahre: T bis (4).
Juli: Формата Julei може да се използва,
за да отбележи разликата между Juli и

jung
464
Juni. Употребата й в текст се обезсмис¬
ля. Т Monatsnamen.
jung: С малка буква се пише прилагател¬
ното: das junge Mädchen. Er ist jung. C
главна буква jung се пише при имена:
Jung Siegfried, Lucas Cranach der Jün¬
gere (d.Jj), das Junge Deutschland (= гру¬
па поети от 19-ти век). С главна буква
се пише и субстантивираното прила¬
гателно: Streit zwischen Jungjen] und
AltjenJ (= по-младото и по-възрастно
поколение). Според новия правопис с
главна буква се пишат също и устой¬
чиви съчетания като Jung und Alt (- все¬
ки). С малка буква се запазва писането
на von jung auf. Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).	.
Junge: В значение “момче, юноша” Jun¬
ge е от мъжки род: der Junge. Родите-
лен падеж: des Jungen 1а не: des Jun-
gens), множествено число die Jungen (а
не: des Jungens), разговорно също: die
Jungens и die Jungs. В значение “ново¬
родено или малко животно” Junge е от
среден род: das Junge, а множествено¬
то число е само die Jungen. Т substanti¬
viertes Adjektiv (2.2.2).
jünger: 1. ein junger Herr: jünger (срав¬
нителната степен на jung) не се отнася
само до същинското значение на при¬
лагателното, а може да се използва и в
смисъла “не възрастен”: Ein jüngerer
Herr hat nach dir gefragt. Damals waren
wir noch jünger. T Vergleichsformen (1).
2. jüngere / jüngre Menschen: При
склонитбените форми на jünger краес¬
ловното е не отпада: jüngere Menschen,
jüngeren Datums.
Juni: Формата Juno може да се използва
с цел да се направи разликата между
Juni и Juli. Употребата й в текст се обез¬
смисля. Т Monatsnamen.
junior / Junior: При съчетаване с проз¬
вище или имеjunior (съкр.: jr. nnuJun.)
се пише само с малка буква: Haben Sie
Herrn Becker junior gesehen? Пред ju¬
nior не се поставя запетая (Т Komma
[3.3.2]). С главна буква се пише суб¬
стантивираното прилагателно der Ju¬
nior (= младши шеф на фирма; син;
разг.). Родителният падеж на Junior е
des Juniors, именителен мн.ч. die Juni¬
oren. В значение “млад спортист” ду¬
мата се употребява в множествено чис¬
ло.
jur. / hin: Съкращението jur. се употре¬
бява не само за juristisch или juridisch,
но и, както показва съкращението Dr
jur. (а не: iur.), за doctor juris (= доктор
по правните науки), а и за родителен
падеж на латинската дума “право” (ius,
род. п.: iuris). Правописът с j вместо i
(juris вместо iuris) възниква в следкла-
сическия период на латинския и се на¬
лага чрез професионално-специализи-
раната реч на правото от среднолагин-
ския.
Juwel: В смисъла “скъпоценен камък”
думата е от мъжки der Juwel или сре¬
ден род das Juwel. В множествено чис¬
ло склонението е слабо die Juwelen. В
преносен смисъл “съкровище” Juwel е
от среден род: das Juwel (Als Hausmann
bist du ein wahres Juwel!). В това значе¬
ние склонението в мн.ч. е силно: die
Juwele.

465
kalt
Kk
k: Относно правописа и склонението
Т Bindestrich (2.4) (k-Laut); Т Einzel¬
buchstabe (des К, zwei К); Т Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5) (das k in Bake).
Kabrio / Kabriolett: Кратката форма das
Kabrio (съшо: Cabrio; род.п.: des Kab-
rios, МН.Ч.: die Kabrios) носи ударение
върху дългото а, пълната das Kabrio¬
lett (съшо: Cabriolett; род.п. / мн.ч.: des
/ die Kabrioletts) - върху кратко произ¬
насяно е, а във френски (особено ав-
стр.) върху дълго произнасяно е (с глу¬
хо t).
Kaffee: Не бива да се изпуска окончани¬
ето -s за родителен падеж на силно
скланяното съществително Kaffee• das
Aroma dieses Kaffees (а не: dieses Kaf¬
fee).
Kaffee / Caß: T Cafe / Kaffee.
Kaffeeersatz: T Bindestrich (2.3).
Kaffeehausnamen: t Gebäudenamen.
Kaiser: Относно родителния падеж des
Kaisers Karl des Großen / Kaiser Karls
des Großen t Titel und Berufsbezeich¬
nungen (1.2 и 1.3).
Kaiserslauterer: Жителите на rp. Кайзер-
слаутерн се наричат Kaiserslauterer (а
не: Kaiserslauterner). Kaiserslauterer се
пише само с главна буква и не се скла¬
ня в позицията на определение: Kai¬
serslauterer Bürger t Einwohnerbezeich¬
nungen auf-er (1 7).
Kajak: Съществителното Kajak е от
■ мъжки der Kajak и по-рядко от среден
род das Kajak. Множественото число
е die Kajaks, по-рядко die Kajake.
Kakerlak: Съществителното der Kaker¬
lak се скланя силно или слабо в ед.ч.:
род.п. des Kakerlaks или des Kakerla¬
ken. В множествено число - слабо: die
Kakerlaken.
Kaktus: Родителният падеж на Kaktus е
des Kaktus, нормативното мн.ч. - die
Kakteen. В разговорната реч е налице
и формата die Kaktusse за мн.ч., когато
се има предвид отделен екземпляр от
това растение. В Австрия родителни¬
ят падеж е des Kaktus или des Kaktus-
ses, множествено число - die Kakteen
или die Kaktusse.
Kalb- / Kalbs-: Повечето сложни думи c
определяща съставка Kalb имат фуги¬
ращо s: Kalbsbraten, Kalbsbrust, Kalbs¬
hachse, Kalbsleber, Kalbsschnitzel. B
Kalb[s]feil и Kalbjsjleder s-ът може и
да отпада.. Само Kalbfleisch е без s.
Т Fugen-s (3).
Kalenderblock: Множественото число на
Kalenderblock е die Kalenderblocks.
Т Block.
Kalkül: В професионално-специализпра¬
ната реч смисълът на “метод, чрез кой¬
то могат да се разглеждат систематич¬
но и да се разрешават автоматично оп¬
ределени математически проблеми”
думата е от мъжки род der Kalkül
(род.п.: die Kalküls, мн.ч.: die Kalküle).
В общоразговорното значение на сми¬
съла “ предварително обмисляна стъп¬
ка” се употребява предимно средният
род das Kalkül (мн.ч.: die Kalküle) (et¬
was ins Kalkül ziehen). В Австрия се из¬
ползва само средният род das Kalkül.
kalt: Ако kalt може да се разшири или
степенува, то се пише разделно от след¬
ващ глагол: Das Wetter war [sehr] kalt
geblieben. Er hat den Wein kalt, noch
kälter gestellt. По новому: Das wird sie
[vollkommen] kalt lassen (= няма да я
впечатли). Ако е невъзможно разширя-
30.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

kalter / Kalter Krieg
466
ване или степенуване, писането е сля¬
то: Er hat ihn kaltgemacht (= “убивам”).
Sie haben ihn kaltgestellt (- “отнемам не¬
чие влияние”). Ha същото основание
се пишат професионално-специализи-
раните глаголи kaltschweißen, kaltwal¬
zen и прилагателното kaltgepresst. Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
kalter / Kalter Krieg: 1. Прилагателното
kalt се пише c малка буква в съчетани¬
ето, когато най-обшо се има предвид
конфликт без насилие с намесата на
оръжие между държави с различна иде¬
ологическа ориентация. Според новия
правопис писането е с главна буква, ко¬
гато става дума за историческия кон¬
фликт между САЩ и СССР след Вто¬
рата световна война.
2.	Т Amerikanismen/ Anglizismen (1.2).
Kamerad: Родителният падеж е des Ka¬
meraden, дателен и винителен dem, den
Kameraden (а не: dem, den Kamerad).
T Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Kamin: Съществителното е от мъжки
род: der Kamin. В Швейцария се упот¬
ребява среден род: das Kamin.
Kammersängerin: Коректното обръще¬
ние е Frau Kammersängerin (а не: Frau
Kammersänger). Т Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (3).
kämpfen: В смисъла “влагам силите си,
за да осъществя или получа нш!'kämp¬
fen може да се свързва с предлозите^иг
и um. Предлогътför се употребява, ко¬
гато следва да се изкаже постигането
на нщ.: Frauen, die für die Gleichberech¬
tigung auch auf diesem Gebiet kämpfen.
Man kann eine Sache wollen und für sie
kämpfen (Gaiser). Предлогът um ce
употребява често там, кьдето има да се
изкаже съхраняването и запазването на
нщ.: Wir werden Bürger des Reiches sein,
um dessen Sicherheit jetzt von unseren
Braven gekämpft wird (Langgässer). Es
war die gleiche Zeit, zu der Comils im
Wasser um sein Leben kämpfte (Gaiser).
Когато се има предвид целта (“цената
на борбата”) може да се използва и um:
um mehr Selbstständigkeit, um Anerken¬
nung kämpfen.
Kanalisation / Kanalisierung: T Verbal¬
substantiv (1.5).
Känguru: Според новия правопис Kän¬
guru се пише както други названия на
животни, заимствани от други езици,
т.е. без h накрая (Gnu, Kakadu, Emu).
Kanne: Измерваното след Kanne: eine
Kanne Kaffee /а не: Kaffees); eine Kan¬
ne duftender Kaffee (приповдигнато:
duftenden Kaffees); mit drei Kannen heis¬
sen Tee (приповдигнато: heißen Tees).
T Apposition (2.2), T Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen (1 и 3).
Kanzleisprache: t Papierdeutsch.
Kanzler: T Brief (7).
Kapital: Думата има две форми за мно¬
жествено число: die Kapitale и (в ав-
стр. само така:) die Kapitalien.
Kaplan: Множественото число на Kap¬
lan е die Kapläne (а не: die Kaplane).
kaputt: Тази разговорна дума преди се
използваше само предикагивно: Meine
Schuhe sind kaputt. Ich bin ganz kaputt
(- изтощен). Междувременно си про¬
би път и атрибутивната употреба: der
kaputte Fernseher; kaputtes Spielzeug;
eine kaputte Ehe и т.н. Разширената
форма der kaputtene Fernseher и т.н. е
неправилна от гледна точка на норма¬
та.
Karamell: 1. Правопис: Според новия
правопис думата се пише с двойно /
накрая.
2.	Род: Съществителното е от мъжки
род: der Karamell. В Швейцария се из¬
ползва средният род (das Karamell.)
Kardinal: t Brief (7).
Kardinalzahl: Бройното (основно или ко¬
личествено) числително отговаря на
въпроса “колко” (wie viele?). За разли¬

467
Kasten
ка от поредните числителните t Ordi¬
nalzahl те означават числото, броя, ко¬
личеството (eins, zwei, drei и т.н.). Упот¬
ребата му е атрибутивна (Die Stunde hat
sechzig Minuten. Er musste drei Tage
warten) или предикативна (Es sind dreis-
sig. Es waren ihrerfiinj). T Numerale.
karg: Прилагателното karg образува фор¬
мите си за сравнение със и без прег-
лас: karger / kärger, kärgste / kärgste.
Използват се повече формите без прег-
лае (karger, kärgste). t Vergleichsformen
(2.1).
Karre! Karren: C формата в мъжки род
der Karren за Южна Германия и тази в
женски die Karre за Северна Германия
се назовава малко, просто превозно
средство с едно до четири колела, как-
то и пренебрежително за старо превоз¬
но средство в лошо състояние (предим¬
но лека кола). В Северна Германия der
Karren обикновено се възприема като
белег за приповдигнат изказ, поради
което не се употребява пренебрежител¬
но.
Kartenblock: Множественото число на
Kartenblock е die Kartenblocks. Т Block.
Kartoffel: Съществителното Kartoffel е
от женски род и в мн.ч. има слабата
форма die Kartoffeln; силната die Kar¬
toffel е разговорна или диалектна и е
некоректна от нормативна гледна точ¬
ка.
Karton: 1. Обичайната форма за мн.ч. на
Karton е die Kartons (с френско произ¬
ношение). Множествено число на -е
(die Kartone; с немско произношение)
е рядко. Като единица мярка Karton
често не се скланя: 5 Kartons Seife или
5 Karton Seife, t Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen (1).
2.	Измерваното след Karton: ein Kar¬
ton Wein (а не: Weins)', ein Karton feine
Seife (приповдигнато: feiner Seife)', der
Preis eines Kartons Seife; mit 5 Kartons
elsässischem Wein (приповдигнато: el-
sässischen Wein[e]s). T Apposition (2.2).
Karussell: Съществителното Karussell
образува мн.ч. на -s или -e; die Karus¬
sells се използва по-често отколкото die
Karusselle.
Kasernenblock: Множественото число
на Kasemenblock е die Kasernenblocks
(а не: die Kasemenblöcke). t Block.
kaskoversichert: От съществителното
Kaskoversicherung се извежда причас¬
тието kaskoversichert, изписвано като
една дума: Sind Sie kaskoversichert? Der
Wagen ist kaskoversichert. По същия на¬
чин се пише и vollkaskoversichert (към:
Vollkaskoversicherung).
Kasperle: Съществителното е от среден
das Kasperle и мъжки род der Kasper¬
le; множествено число die Kasperle.
Kasseler / Kasselaner: Жителите на гр.
Касел се наричат Kasseler шал Kassela¬
ner. Пред съществително Kasseler се
пише винаги с главна буква и не се
скланя в позицията на определение:
Kasseler Parks. Т Einwohnerbezeichnun¬
gen auf -er (2 7).
Kassenblock: Множественото число на
Kassenblock e die Kassenblocks. T Block.
Kassettenrekorder: Според новия право¬
пис се пише с к: Kassettenrekorder.
Изписването Kassettenrecorderи също
коректно. Т Fremdwort (4).
kassieren: В смисъла “ приемам, вземам
пари” kassieren се употребява с вини-
телния падеж за предмет (който бива
взет), а не на лицето: Er hat die Beiträ¬
ge kassiert. Изречения като Zuerst kas¬
sierte sie die ältere Kundin или Unsere
Mitglieder werden morgen kassiert ca
разговорни.
Kassier / Kassierer: Kassier се употребя¬
ва предимно в Южна Германия, Авст¬
рия и Швейцария за Kassierer “касиер”.
Kasten: 1. die Kästen / die Kasten: Днес
преобладава прешасуваната форма за

Kasus
468
множествено число die Kästen. По-ста¬
рата форма die Kasten се употребява
рядко.
2.	Измерваното след Kasten: ein Kas¬
ten Bier (а не: Biers); ein Kasten bayeri¬
sches Bier (приповдигнато: bayrischen
■ Bierfejs); der Preis eines Kastens Bier;
mit zwanzig Kästen bayrischen if/er (при¬
повдигнато: bayrischen Bier[e]s). t Ap¬
position (2.2).
Kasus: der Kasus (мн.ч.: die Kasus c дъл¬
го и) или Fall е форма на скланяне, в
която се явява дадена дума, подлежа¬
ща на скланяне според ролята си в из¬
речението. В немски се различават че¬
тири падежа: именителен Nominativ
(der Garten), родителен Genitiv (des
Gartens), дателен Dativ (dem Garten) и
винителен Akkusativ (den Garten). Име¬
нителният падеж се нарича съшо casus
rectug (пат. “прав падеж”) за разлика от
casus obliqui (лат. casus obliquus “не¬
прав, косвен падеж”) родителен, дате¬
лен и винителен. Т Rektion.
Katachrese: t Bindestrich.
Katalog: Родителният падеж на Katalog
е des Katalogs или des Kataloges, мно¬
жествено число die Kataloge. Формата
die Katalogen е остаряла, t Fremdwort
(3.1).
Katapult: Коректни са и двете форми: der
Katapult и das Katapult.
Katarrh / Katarr: Според новия право¬
пис са коректни и двете форми.
Käter: Т Keder.
Katheder: 1. Род. Съществителното Ka¬
theder се използва и в двата рода das
Kathedern der Katheder, но по-употре-
бима е формата в среден род.
2.	Katheder / Katheter. Не бива да се
смесват двете думи. Katheder означава
“[учителски] пулт, подиум”, а Kathe¬
ter е медицинско устройство, тръбич¬
ка, поставяна в органи на тялото (напр.
в пикочния мехур) с цел да бъде изпраз¬
нен от течност, напълнен или прегле¬
дан.
kaufen: kaufen е правилен глагол и зато¬
ва не получава преглас във второ и тре¬
то лице изявително наклонение един¬
ствено число, т.е. формите са du kaufst,
er kauft. Формите du käufst, er häuft ca
регионални.
Kauffrau / Kaufmann: Такива са назва¬
нията в търговския регистър относно
названията за лице от женски или мъж¬
ки пол, самостоятелно упражняващи
търговия (срв. също Т Titel und Be¬
rufsbezeichnungen [3]). Относно Kauf¬
leute (а не: -männer) Т Mann (2).
Kaufunger: Жителите на Кауфунген (в
източните райони на Федералната Ре¬
публика) се наричат Kaufunger. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1).
kaum: Ако ограничението, изразявано от
наречието kaum, се отнася до цялото
изречение, то би трябвало да се нами¬
ра по-напред. Ако стои в края, смисъ¬
лът на изказваното е неясен, т.е. не: Er
wird eine richtige Vorstellung von der
Schwierigkeit dieser Aufgabe kaum ge¬
habt haben. По-добре: Er wird kaum eine
richtige Vorstellung von... He: Der Aus¬
flug ist voraussichtlich ermüdend und
langweilig und wird als willkommene
Abwechslung kaum zu begrüßen sein. По-
добре: ... und wird kaum als willkomme¬
ne Abwechslung zu begrüßen sein.
kaum dass / kaum, dass: Съюзното съче¬
тание kaum dass отделя със запетая
подчинено от главно изречение. Ако
съчетанието се възприема като един¬
ство, пред dass не се поставя запетая:
Kaum dass sie fort war, begann der Tu¬
mult. Запетаята се поставя, ако двете
части на изречението се възприемат ка¬
то самостоятелни: Kaum, dass sie fort
war, begann der Tumult.
kaum noch / kaum mehr: t nur noch / nur
mehr.

469
kein
Kausalsatz: Подчиненото изречение за
причина се въвежда със съюзите da или
weil, то посочва причината за назова¬
ното действие или състояние в главно¬
то изречение: Da alle Geschworenen ei¬
ner Meinung sind, wird das Urteil bald
zu erwarten sein. Wir können nicht kom¬
men, weil sie krank ist. Weil du böse warst,
■ darum/deshalb/deswegen darfst du nicht
mitgehen. T da / weil, T dass (4).
Kausativ: Каузативни или подбуждащи
са глаголи като tränken (= trinken ma-
eben “поя; напоявам”), fällen (= fallen
machen “сека”), senken (= sinken machen
“спускам, смъквам”),
k/c/z: T c/k/z.
Keder: Професионално-специализирано
Keder, Köder или Kätenyr речта на тър¬
говията за “подсилваща лента от кожа,
гума или изкуствен материал”. Най-
често се използва формата Keder.
Kegel schieben: Вместо досегашния пра¬
вопис на kegeischieben с форми ich
schiebe, schob Kegel, ich habe Kegel ge¬
schoben, um Kegel zu schieben инфини-
тивът се пише разделно според новия
правопис: Kegel schieben t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1).
kehren: sich nicht an etwas kehren се упот¬
ребява само c винителен падеж: Ich
kehre mich nicht an das Gerede der Leu¬
te (грешно: an dem Gerede).
Kehricht: Съществителното се употре¬
бява в мъжки (der Kehricht), рядко в
среден род (das Kehricht).
kein: 1. Склонение на следващото (суб-
стантивирано] прилагателно. След
нефлекгирано kein, т.е. в имен.п. ед.ч.
мъжки и среден род [субстантивирано-
то прилагателно] се скланя силно: Das
ist kein guter Ausweg. Kein Abgeordne¬
ter meldete sich. Das ist kein unterhalt¬
sames Spiel. Sie hat kein schönes Kleid
an. След флектирано kein, т.е. във всич¬
ки останали случаи се употребява сла¬
бата форма на [субстантивираното]
прилагателно: keines bösen Gedankens
fähig, mit keiner guten Absicht, mit kei¬
nem Bekannten. Силните форми в имен.
и вин.п. мн.ч. са остарели: Es waren
keine guten (вече не: gute) Aussichten.
Er hat keine schönen (вече не: schöne)
Bilder gemalt. Es gab keine kommunalen
Beamten (вече не: kommunale Beamte).
2.	keiner, der... / keine, die...: Относи¬
телното местоимение към keiner, сьотв.
keine e der съотв. die, а не welcher, съ-
отв. welche. Казва се следователно: Da
war keiner, der ihm half (а не: Da war
keiner, welcher ihm half.) Също така: Es
gab keine, die nicht betroffen war. (а не:
Es gab keine, welche nicht betroffen war.)
3.	kein + als: Сравнителната частица
след kein e als, тъй като kein се съчета¬
ва най-често с andere, anderer, anderes:
Es kommt kein [anderes] Haus in Be¬
tracht als (а не: wie) dieses.
4.	in keinster Weise: Изразът се изпол¬
зва шеговито в разговорния език. Тъй
като kein не може да се степенува, въз¬
можно е само in keiner Weise: Er hat mir
in keiner Weise geholfen.
5.	kein / nicht / nicht ein: Неопредели-
телното местоимение kein отрича съ¬
ществително с неопределителен член
или без член: Ich habe einen /keinen Ver¬
dacht. Ich habe Geld /kein Geld. Отри¬
чано c kein съществително търпи и
nicht ein, когато противостои положи¬
телното: Ich habe kein /nicht ein Auto,
sondern einen Sportwagen gekauft. По
подобен начин в мн.ч.: Sie hat Brüder /
sie hat keine Brüder. Sie hat nicht Brü¬
der, nur Schwestern. В съчетание c име¬
на е възможно само nicht: Das ist nicht
Isabelle (а не: Das ist keine Isabelle). B
единичния случай ich habe nicht ein
(вместо: kein) Buch gekauft отрицание¬
то носи ударение (в смисъл “дори не и
една”); тук ein се употребява не като

Keks
470
неопределителен член, а като числи-
телно.
6.	kein Junge und kein Mädchen will /
wollen...: t Kongruenz (1.3.8).
7.	keine[r] / niemand: Вместо формите
keiner или keiner oder keine може да се
използва niemand: Keiner / Niemand
liebt mich. Ich kenne keinen/niemanden,
der das verstanden hat. Keine oder kei¬
ner (по-добре:) Niemand ist bereit ...
Keks: 1. Род. Съществителното Keks e
от мъжки der Keks или среден род das
Keks. Родителният падеж e des Keks или
des Kekses. В Австрия се използва са¬
мо среден род на Keks и формата за ро-
дителен падеж des Keks.
2.	Множествено число. Keks е мно¬
жествено число на английското cakes
(също мн.ч.) “курабийки”, затова мно¬
жественото число на думата е die Keks
или понемченото die Kekse.
kennen: При глагола kennen се променя
коренната гласна въпреки правилното
спрежение: kennen - kannte - gekannt.
Конюнктив 2 е ich kennte (а не: ich könn¬
te) и т.н.: Wenn du sie kenntest, würdest
du anders von ihr reden.
kennen lernen: 1. Правопис: Според но¬
вия правопис kennen lernen се пише са¬
мо разделно: kennen lernen, kennen ge¬
lernt, wenn du sie kennen lernst. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.1).
2. Перфект: Правилното e: Ich habe ihn
dort kennen gelernt (а не: Ich habe ihn
kennen lernen).
kenntlich / erkenntlich: t erkenntlich /
kenntlich.
Kenntnis: Казва се Kenntnisse in (а не:
Kenntnisse über или fiir): Seine Kennt¬
nisse in der Buchfiihrung sind nicht aus¬
reichend. Sie hat gute Kenntnisse in die¬
sem Fach. Kenntnisse in (а не: über или
fiir) Betriebsstatistik werden vorausge¬
setzt.
Kennzahl / Kennziffer: t Zahl / Ziffer.
kentern: Перфектът на kentern се обра¬
зува със sein: Das Boot ist (а не: hat) im
Sturm gekentert.
Kerl: Множественото число на Kerl e die
Kerle, a die Kerls е разговорно пренеб¬
режително.
Kessel: Множественото число e die Kes¬
sel (а не: die Kesseln). T -el (1).
Ketschup / Katchup: Според новия пра¬
вопис се пише Ketschup. Коректно е и
Ketchup.
Kfz-Papiere: Т Bindestrich (2.5).
Kiefer: Думата Kiefer спада към думите,
които имат еднакво звучене, различен
род и значение, а и не са сродни по¬
между си (Т Homonym): Женският род
die Kiefer (мн.ч.: die Kiefern) обознача¬
ва вид иглолистно дърво “бор”, а мъж¬
кия род der Kiefer (мн.ч.: die Kiefer)
обозначава определена черепна кост
“челюст” (Ober- и Unterkiefer). Слож¬
ни думи към първата са напр. Kiefern¬
schonung, Kiefernwald, Kiefernzapfen, а
към втората Kieferbruch, Kieferhöhle,
Kieferklinik.
kiesen / küren: Глаголът kiesen (c непра¬
вилните форми kor, gekoren, срв. също
auserkoren) е остарял. През 17-ти век
формите за сегашно време са били из¬
местени от küren, производен на същес¬
твителното Kür. Оттогава küren се
спряга неправилно küren, kor, gekoren
и правилно kürte, gekürt. Повече се из¬
ползва правилното спрежение.
Kilogramm: 1. Относно 1 kg Bohnen wird
/ werden gekocht T Kongruenz (1.1.1);
относно 2 kg Brot reicht / reichen aus:
T Kongruenz (1.2.2).
2. Относно 5 kg neue Kartoffeln / neuer
Kartoffeln T Apposition (2.2); относно
други спорни случаи срв. също Т Pfiind.
Kilometer: За разлика от der и das Meter
думата der Kilometer е само от мъжки
род. Относно ein Stau von zehn Kilome¬
tern (но: von zehn Kilometer Länge),

471
klagen
nach drei Kilometern (но: in drei Kilo¬
meter Entfernung) t Meter (4).
Kinder bis zu 12 Jahren / bis 12 Jahre:
T bis (4).
Kind- / Kinder- / Kind[e]s-: B съответ¬
ните сложни думи се срещат и трите
форми като определяща съставка. С
Kind- (kind-): Kindbett, -frau; kindge¬
mäß; неустойчиво s- в Kindstaufe (осо¬
бено в южнонем., австр., швейц.) /
Kindtaufe. С Kinder- (kinder-): Kinder¬
dorf, -garten, -hört, -krankheit, -lied, -
Psychologie; kinderleicht, -lieb; неустой¬
чиво s — в kinderkopf- / kindskopfgroß,
Kinderliebe “любов към деца” / Kindes¬
liebe “обич на детето към родителите”.
С Kindes-/Kinds-: Kindesmisshandlmg,
-mutter, -vater; Kindsbewegung, -läge, -
pech; неустойчиво s в Kindfejsmör-
derfin], T Fugen-s, t Fugenzeichen.
ländlich / kindisch: Прилагателното kind-
lieh означава “детски” и “наивен”: ein
kindliches Gesicht, eine kindliche Hand¬
schrift. Sie sieht noch etwas kindlich aus.
Sie freute sich kindlich über das Lob.
Прилагателното kindisch - “детински;
глупаво”: ein kindisches Benehmen. Er
ist im Alter kindisch geworden. Sei doch
nicht so ländisch! T -ig / -isch / -lieh (2).
Kinonamen: T Gebäudenamen.
-kirchen: Относно производни на -er от
имена на селища, окончаващи на -kir¬
chen Т Einwohnerbezeichnungen auf -er
(1).
Kiste: Измерваното след Kiste: eine Kis¬
te Wein (ане: Weins)] eine Kiste badischer
Wein (приповдигнато: badischen We-
in[e]s); mit zwei Kisten badischem Wein
(приповдигнато: badischen Wein[e]s);
mit einer Kiste guter Zigarren / gute Zi¬
garren. T Apposition (2.2).
Klafter: Думата е от мъжки der и среден
das, рядко женски (ост.) род die Klaf¬
ter. Подобно на другите мерни едини¬
ци след числа по-големи от 1 (едно) съ¬
ществителното след Klafter не се скла¬
ня: drei Klafter Holz; щ> в дателен па¬
деж: mit drei Klafter / Klaftern Holz.
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
klaftertief: Пише се слято: klaftertiefes
Loch. Ho: Das Loch war drei Klafter tief.
Klage: Klage се свързва c предлога über:
Die Klagen über Herrn Meier verstum¬
men nicht. Klage gegen се използва са¬
мо в сферата на правото: Die Klage ge¬
gen Frau Schmidt wurde abgewiesen.
Относно съчетанието bitter Klage füh¬
ren / bittere Klagen führen T Adjektiv
(1.2.12).
klagen: При свързване c предлога gegen
глаголът означава “оплаквам се в съд;
давам под съд”: Er klagt gegen seine
Nachbarn. C предлога über - “оплак¬
вам се”: Sie klagt über Kopfschmerzen.
Sie klagt über sein schlechtes Benehmen.
Съчетанието die geklagten Beschwerden
е неправилно, t zweites Partizip (2.2).

Klammern
472
Klammern / Скоби
Често поставяни въпроси към скобите
Въпрос
Отговор
Спестява ли се запетаята чрез скобите
и ако не, къде се поставя тя?
Gedankenstrich (3.1)
Къде се поставя точката - пред или след
скоба?
Точка 1.4.2
Кога се използват кръглите и кога квад¬
ратните (средни)скоби?
Точка 2.1
Използват се два вида скоби: кръши и квадратни [средни). Те имат различна
функция; в определени случаи обаче функциите им се пресичат.
1	Allgemeines / Общи положения
1.1	Erkärende Zusätze / Обяснителни бележки
Обяснителни бележки към отделни думи или към изречения в текст се пос¬
тавят в кръгли скоби:
Frankenthal (Pfalz ‘в областта Пфалц’); Grille (‘несекомо’) - Grille (‘настроение’);
Fragen der Orthographie (‘правописа’) und Interpunktion (‘пунктоацията’). Die Ge¬
mälde des Isenheimer Hochaltars (‘завършен 1511 или 1515’) sind...
В речници и други помагала за затваряне на обяснителни бележки се изпол¬
зват понякога и средни скоби, или ъглести (< >). (Относно съдържащото се в
скобите Т Apposition [1.2]).
1.2	Schaltsätze / Вмъкнати изречения
В скоби могат да се поставят и вмъкнати изречения, особено когато не се
изказват емфатично, натъртено:
Er verachtete (es sei zu seiner Ehre gesagt) jede Ausrede. Wie die Firma mitteilte, soll
mit den Bauarbeiten (die Baugenehmigung wurde schon vor einiger Zeit erteilt) nach
Beendigung der Frostperiode (man schätzt Mitte Februar) begonnen werden.
В подобни случаи вместо скоби могат да се поставят запетаи или тирета
Т Gedankenstriche (2.5). Относно писането с главна или малка буква при вмъкна¬
ти изречения Т Groß- oder Kleinschreibung (2.4).

473
Klammern
1.3	Inhaltsverzeichnisse, Gliederungen
Съдържание, сегментираме
Ако разделите на съдържание, съчинение и под. се отбелязват с цифри и
букви, препоръчително е да се използват точки, а скобите да се поставят след
малка буква:
I.
А.
1.
a)
b)
Ако подобни белези на сегментиране се въвеждат в текущ текст като указа¬
ние, не се поставят точки или скоби:
Wie schon im Kapitel 1 mitgeteilt, ist die unter 3, a genannte Ansicht überholt.
1.4	Klammern in Verbindung mit anderen Satzzeichen
Скоби в съчетание c други препинателни знаци
1.4.1	Скоби и запетая: Валидни са същите правила, както при съчетаване¬
то на тирета със запетая (Т Gedankenstriche [3.1]).
1.4.2	Скоби и точка: При текст в скоби към цяло изречение (в края на изре¬
чението) точката се поставя след затварящата скоба:
Wie in einer kurzen Mitteilung bekannt gegeben wurde, ist mit der Produktion der neue®
Modelle bereits begonnen worden (im einzelnen werden wir noch darüber berichten).
Точката се поставя пред затварящата скоба, когато в скобите е поместено
цяло изречение:
Dies ist das wichtigste Ergebnis meiner Ausführungen. (Die Belege für meine Be¬
weisführung finden sich auf Seite 25.)
1.4.3	Скоби и двоеточие: Ако затвореният в скоби текст се намира в края
на въвеждащо изречение, двоеточието се поставя след затварящата скоба:
Im Allgemeinen gelten folgende Bestimmungen (Sonderfälle sind hier nicht erfasst):
Die Anmeldung muss schriftlich erfolgen; die Anmeldefrist beträgt zwei Wochen;...
.	1.4.4 Скоби и удивителен, съотв. въпросителен знак: Удивителният или
въпросителният знак се поставя пред затварящата скоба, когато се отнася до тек¬
ста в скобите:

Klammern
474
Der Antrag ist vollständig ausgefullt an die Bank zumckzusenden (bitte deutlich schrei¬
ben!). Es herrschte damals eine furchtbare Aufregung (erinnerst du dich noch?).
Ако удивителният или въпросителен знак се отнася към изречение, а не към
текста в скобите след края на изречението, те се поставят пред (отварящата)
скоба. След затварящата скоба се поставя точка:
Wie herrlich leuchtet mir die Natur! Wie glänzt die Sonne, wie lacht die Flur! (Goe¬
the). Hunde, wollt ihr ewig teben? (Filmtitel).
2	Eckige Klammern / Квадратни (средни) скоби
2.1	Eckige gegenüber runden Klammern
Квадратни и кръгли скоби
Квадратните скоби се поставят обикновено там, където вече има текст в
кръгли скоби:
Mit dem Wort Bankrott (vom italienischen banca rotta [zusammengebrochene Bank])
bezeichnet man die Zahlungsunfähigkeit. Kassiber (heimliches Schreiben [meist in
Geheimschrift] von Gefangenen an Gefangene).
2.2	Zusätze in Anführungen o.Ä.
Допълвания в кавичките и под.
В научни текстове средните скоби обикновено се поставят там, където след¬
ва да се отличават личните (на пишещия) допълвания в цитиран текст с наруше¬
на цялост:
Sie schrieb: “Als ich die Alpen von oben sah [sie war auf dem Flug von Frankfurt
nach Rom], war ich von der Großartigkeit der Gebirgslandschaft stark beeindruckt.”
2.3	Weglassbare Teile
Части, които могат да се изпускат
Средните скоби се поставят често, когато е необходимо да се отличи въз¬
можността от изпускане на буква, дума или изречение:
Entwick[e]lung; behänd[e]; acht[und]einhalb; sieb[en]tens. Ich kann kaum gehen,
geschweige [denn] laufen. Als Novum bezeichnet man eine neue hinzukommende
Tatsache, die die bisherige Kenntnis oder Lage [eines Streitfalles] ändert.
Относно употребата на скобите при букви и части от думи като -in, -innen,
напр. в Student(in)en, Bürgerinnen) t Gleichstellung von Frauen und Männern in
der Sprache (2.2).

475
klein
klar: 1. C главна или малка буква: С
малка буква се пише прилагателното:
klare Suppe, klare Verhältnisse. Nach ei¬
nem Gewitter ist die Luft am klarsten. C
главна - субстантивираното прилага¬
телно: Das Klare an ihre Ausfiihrungen
ist... Sie tranken einen Klaren (= ракия).
Също c главна буква въз основа на но¬
вия правопис - в: im Klaren sein; ins
■ Klare kommen A Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
2.	Слято или разделно писане: Ако
klar може да се разширява или степе¬
нува, писането е разделно от следващ
глагол: Es wird [sehr] klar (= слънчево)
werden. Ich kann auch ohne Fernglas Idar
sehen. Sie konnte nicht mehr klar denken.
По-новому също: Ihm ist sein falsches
Verhalten [noch] klar[er] geworden [als
vorher]. Ich habe bei den Verhandlungen
nicht recht klar gesehen. Er hat ihr die
Sache klar gemacht. Ако степенуване
или разширяване са невъзможни, пи¬
сането е слято: Das wird schon klarge¬
hen (= ще стане без спънки; разг.). Ich
habe ihm den Vorgang klargelegt (= обяс¬
них ...). Sie hat den Tatbestand klarge¬
stellt (= изясни положението). Das
Schiff wurde klargemacht (= бе подгот¬
вен за отплаване). Т Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2).
Masse / Hasse: За изразяване на възхи¬
щение и признание разговорно се упот¬
ребява съществителното Klasse: Das
finde ich [große] Klasse! Das wird Klas¬
se! Die Sängerin war [einsame] Klasse.
При атрибутивна или адвербиална
употреба е възможно и използването
на прилагателното Masse: einen Masse
Film besuchen; sie hat Masse gespielt. -
Същото се отнася и за spitze / Spitze:
Die Sendung war Spitze. Das hat er spit¬
ze hingekriegt.
Klassenlehrer(in) / Klasslehrer(in): Klass-
lehrer(in) е южнонемска дублетна фор¬
ма към нормативното KIassenlehrer(in).
Същото се отнася и за Klasszimmer,
Klasssprecher(in) и под.
-Mässer(fn) / -Mässler(in) / -kiassler(in):
Производните -klässer(in) (особено в
среднонем.), -klässler(in) (южнонем.;
швейц.) и -klassler(in) (австр.) са основ¬
ни съставки на сложни думи като
Erstklässer(in) / -klässler(in) / -Massier¬
en).
Hausei: Относно 5%-Klausel T Binde¬
strich (3.3).
Meben bleiben: Според новия правопис
kleben bleiben се пише разделно: Der
Falter wird an diesem Leimstreifen kle¬
ben bleiben. Wenn du dich nicht an¬
strengst, wirst du noch kleben bleiben (=
няма да те прехвърлят; разг.). Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.1).
Meiden: 1. Der Hut Meidet dich gut. B
значението “нещо стои някому добре”
kleiden управлява само винителен па¬
деж: Das Kostüm kleidet sie gut. Изпол¬
зването на дателен падеж е извън ези¬
ковата норма: Der Hut kleidet dir gut.
2.	in etwas Meiden. Съчетанието in et¬
was kleiden се свързва c винителен па¬
деж, а не c дателен: Sie waren in herrli¬
che pelzverbrämte Gewänder Са не: in
herrlichen pelzverbrämten Gewändern)
gekleidet. T Rektion.
Mein: l.C главна или c малка буква. C
малка буква се пише прилагателното:
kleine Kinder, ein kleines Stück, die klei¬
ne Anfrage (в парламента), das kleine
Latinum, der Meine Grenzverkehr, das
kleine Schwarze (малката черна рокля);
ein klein wenig; von klein auf; die Flam¬
me auf klein stellen, drehen. Dieses Häus¬
chen ist am kleinsten. C главна буква се
пише субстантивираното прилагател¬
но: Kleine und Große, die Kleinen und
die Großen, im Kleinen genau sein, im
Kleinen wie im Großen treu sein, vom
Kleinen auf das Große schließen; etwas,

kleinere Hälfte
476
nichts, viel, wenig Kleines; das ist das¬
selbe in Klein (= в миниатюр). Според
новия правопис също така: Groß und
Klein (= всеки), etwas im Kleinen ver¬
kaufen, über ein Kleines (= скоро), um
ein Kleines (= малко), bis ins Kleinste (=
много подробно). Също c главна бук¬
ва. какго и досега - в имена: Pippin der
Kleine, Klein Erna, die Kleine Donau, der
Kleine Belt, das Kleine Walsertal. T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1), t geogra¬
phische Namen (3.1).
2.	Слято или разделно писане: Ако
може да се разширява или степенува,
klein се пише разделно от следващ гла¬
гол: klein werden, etwas [kurz und] klein
schlagen, klein beigeben (- отстъпвам),
die Kosten klein halten (= държа ниски
цени). Въз основа на новия правопис
също така - в: etwas klein schneiden,
klein hacken. In manchen Firmen wird
Umweltschutz klein geschrieben (= не се
обръща внимание). Wir bitten Sie
besonders klein zu schreiben (= c дребен
шрифт). Ако klein не може да се раз¬
ширява или степенува, писането е сля¬
то: jemanden kleinkriegen, kleinbekom¬
men. По-новому: kleinschreiben (- с
малка буква). Същото се отнася съот¬
ветно и за съчетаването с минало при¬
частие: Ако klein може да се разширя¬
ва или степенува, изписването е раздел¬
но; klein gemusterte Stoffe, ein klein ge¬
druckter Text. Ho: ein kleingewachsener
Mensch, ein kleinkarierter Mensch (= ог¬
раничен). T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2).
3.	Относно съчетания като ein kleines
Häuschen T Deminutiv.
kleinere Hälfte: f Hälfte (1).
kleines Kindergeschrei: Съчетанието klei¬
nes Kindergeschrei е образувано непра¬
вилно. Казва се само Geschrei kleiner
Kinder ипи Kleinkindergeschrei. T Kom¬
positum (6).
Kleinmut: Kleinmut (- липса на доверие
в себе си) за разлика от съществител¬
ното в женски род die Großmut е от
мъжки der Kleinmut. Т -mut.
Kleinod: При Kleinod се използва слаба¬
та форма за мн.ч. в значение “украше¬
ния” die Kleinodien и силната die Klein¬
ode в преносното значение “скъпоцен¬
ности”.
Klein- oder Großschreibung: t Gro߬
oder Kleinschreibung,
klettern: klettern образува перфект c ha¬
ben, когато действието се възприема в
неговата продължителност: Ich habe
noch nie geklettert. Hättest du nicht den
ganzen Tag geklettert, dann wärst du jetzt
noch nicht so müde. Ако говорещото ли¬
це обаче вижда промяна на движение¬
то, смяна на мястото, перфекгьт е със
sein: Wir sind bis zum Gipfel geklettert.
Ich bin über den Balken geklettert. Bce
по-често перфектьт се образува със sein
вместо с haben, тъй като преобладава
представата за движение. Следовател¬
но е възможно и: Wärst du nicht den
ganzen Tag geklettert... t haben (1).
Klever: Жителите на гр. Клеве се нари¬
чат Klever. Т Einwohnerbezeichnungen
auf -er (3).
Klima: Множественото число на Klima
е die Klimata, по-рядко die Klimas. В
професионално-специализираната реч
е налице и заимстваната от гръцки фор¬
ма за множествено число die Klimgfe.
klimmen: Рядко употребявания глагол
klimmen е неправилен. Паралелно с
неправилните форми klomm, geklom¬
men се използват и правилните klimm¬
te, geklimmt. Т glimmen,
klingeln: Глаголът klingeln води след се¬
бе си какго допълнение в дателен па¬
деж, така и предложно с nach: Sie klin¬
gelte dem Mädchen. Ich... genierte mich,
ihretwegen nach dem Zimmerkellner zu
klingeln (Bergengruen).

477
kneipen
klopfen: 1. Er klopfte mir / mich auf die
Schulter: При отнасяне на klopfen към
част от тялото, засегнатото лице се пос¬
тавя в дателен или винителен падеж.
Дателен се използва повече: Ich klopfte
meinem Freund auf die Schulter. Sie klopf¬
te ihm auf die Finger. За разлика от да¬
телен (датив на съучастието) винител-
ният изказва по-силно съдържанието,
че лицето е пряко засегнато. Ударени¬
ето се поставя обаче върху “частта на
тялото”: Die Mutter klopfte (= ударило?
Kind auf die Finger. По същия начин ка¬
то klopfen се третират и други глаголи,
срв.напр.Т beißen,Т schlagen,? treten.
2.	klopfen an: При съчетанието klopfen
an обикновено имаме винителен па¬
деж, тъй като преобладава представа¬
та за посока на действието (въпрос: wo¬
hin?): an die Wand, an das Barometer
klopfen. Der Specht klopfte mehrere Male
an den Stamm der Kiefer. При указване
на мястото може да се употреби обаче
и дателен падеж: Du musst am Fenster
klopfen. Ein Specht klopfte am Stamm der
Kiefer. При изказване на намерение ви¬
наги употребяваме винителния падеж:
Der Vorsitzende klopfte an sein Glas, um
eine Rede zu halten. Винителният падеж
стои и при an die Tür klopfen в смисъла
“желая достъп”: Wer klopft an die Tür?
Но при безлична употреба: Es klopft an
der Tür.
Klosett: Множественото число e die Klo¬
setts или die Klosette.
Klotz: Нормативната форма за множес¬
твено число е die Klötze. Формата die
Klötzer е разговорна и присъща на дет¬
ската реч (срв. разг. Bauklötzer staunen).
Klub/ Club:? Club /Klub.
Kluft: В значението “процеп” Kluft носи
формата за множествено число die
Klüfte. В значението “[стари] дрехи,
униформа” die Kluften.
klug: 1. С главна или с малка буква: С
малка буква се пише прилагателното:
ein kluger Kopf. Von allen Schülerinnen
ist dieses Mädchen am klügsten. C глав¬
на буква - субстантивираното прила¬
гателно: Der Klügere gibt nach. Wer ist
der Klügste? Според новия правопис -
съшо с главна буква: Es ist das Klügste
zu schweigen. ? Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
2.	Слято или разделно писане: Ако
klug може да се разширява или степе¬
нува, писането е разделно от следва¬
щия глагол: klug, klüger handeln, [sehr]
klug reden (= говоря понятно). Но сля¬
то: Er soll nicht so klugreden (= пред¬
ставя се, че много знае). ? Getrennt/
oder Zusammenschreibung (1.2).
Klunker: Съществителното е от женски
die Klunker (род.п.: der Klunker, мн.ч.:
die Klunkern) и мъжки род der Klunker
(des Klunkers, die Klunker).
Knabe: Съществителното Knabe се скла¬
ня слабо. Родителният падеж е des Kna¬
ben (а не: des Knabens).
Knäuel: Съществителното Knäuel е от
мъжки (der Knäuel) или среден род (das
Knäuel).
kneifen: Ако kneifen (kniff, gekniffen) се
отнася до част от тялото, засегнатото
лице се поставя в дателен или вините¬
лен падеж. Повече се използва дателен:
Sie kniff dem Kind in den Arm. За разли¬
ка от дателен падеж (датив на съучас¬
тието) винителният изразява в по-сил¬
на степен съдържанието, че лицето е
пряко засегнато. Акцентът в изречени¬
ето пада върху съответната част на тя¬
лото: Sie hat das Kind in den Arm ge¬
kniffen. Срв. също така ? beißen,
? schneiden, ? treten.
kneipen: Диалектното kneifen вместо
kneipen има правилни kneipte, gekneipt
и неправилни knipp, geknippen основ¬
ни форми на спрежение. Изведеният от
разг. Kneipe “кръчма” глагол kneipen

kneippen
478
“посещавам кръчма, гуляя” има само
правилните форми kneipte, gekneipt.
kneippen: Глаголът kneippen “провеждам
балнеолечение” е изведен от името на
свещеника Себастиан Кнайп (1821¬
1897), поради което се изписва с двой¬
но р (Kneipp).
Knick: Севернонемското название за “¬
жив плет” има форма за множествено
число die Knicks. В значение “поклон с
приклякане” - die Knicke.
Knie: Множественото число на Knie се
пише седно е: die Knie (анc:die Kniee)\
auf die Knie fallen, auf den Knien liegen.
Произнасянето на формата за множес¬
твено число може да става както две
срички [kni:a] или както една [kni:].
knien: 1. Правопис: Глаголът knien се пи¬
ше в инфинитив, формата на сегашно¬
то причастие и сегашно време само с
едно е: knien, ich knie, wir / sie knien;
kniende Mönche; knie nieder! Произна¬
сянето на формите може да е както две
срички ['kni:on, ‘kni:aj или както една
[kni:n, kni:]; сегашното причастие оба¬
че само като две ['knr.ont, ’knr.anda].
2.	knien / sich knien: Глаголът се упот¬
ребява със и без възвратното местои-
мение. С knien се обозначава състоя¬
нието “(при)клекнал съм”, а със sich
knien самото движение “заемам пози¬
ция на колене”. За по-ясното изразява¬
не на тази разлика sich knien най-често
се замества със sich hinknien.
kniffelig, knifflig: Прилагателното
kniff[e]lig “объркан, труден” се изпис¬
ва с -ig (а не: -lieh). То не е производно
от Kniff, а от глагола kniffein, knüffeln
“върша труд на работа”, който все още
се използва в някои местни говори.
Knock-out / Knockout: При заемките от
английски, производни от съчетаване
на глагол (knock) и частица (out) спо¬
ред новия правопис може да се поста¬
вя съединителна чертица (дефис), при
което първата съставка се пише с глав¬
на, а втората с малка буква: Knock-out.
Правилно е и досегашното изписване
Knockout. Т Fremdwort (4).
Knolle / Knollen: Заедно с формата в жен¬
ски род die Knolle, диалектно се упот¬
ребява и тази в мъжки der Knallen.
Know-how: Т Fremdwort (4).
knuffen: Относно Er knuffte mir /mich in
die Seite T boxen.
Knust: Севернонемската диалектна ду¬
ма Knust “крайщник на хляб” има фор¬
мите за множествено число die Knuste
или die Knüste. Коректни са и двете
форми.
k.o. / К. о.: Съкращението за ангп. knock¬
out “нокаутиран” се изписва с малка
буква в съчетания като А:, о. gehen /sein,
jemanden к. о. schlagen. С главна буква
се пише съществителното der К. о.: Er
siegte durch technischen K. o. По същия
начин съответно К. o.-Schlag. Т Binde¬
strich (2.5).
kochend heiß: Според новия правопис
писането е разделно, защото става ду¬
ма за съчетаване на причастие + при¬
лагателно. Т Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (3.2).
Köder: Относно Köder в значение “ под¬
силваща лента от кожа и под.” Т Ке-
der.
Kodex: родителен падеж des Kodex или
склонено des Kodexes. Множествено
число die Kodexe или die Kodizes. Две¬
те форми в множествено число се от¬
личават по значение: Die Kodizes има
смисъла “ръкописи”, die Kodexe “зако¬
ни, принципи”.
Kognak / Cognac: Cognac е марковото
име-название на френското алкохолно
питие, което се произвежда в областта
на гр. Коняк във Франция, а Kognak е
народното общо название за “ракия”.
Kohl- / Kohle- / Kohlen-: При сложните
думи с Kohle като определяща състав-

479
komfortabel
ка са налице и трите форми. Паралел¬
но с образуванията без фугиращ еле¬
мент като kohlschwarz, Kohlmeise, Kohl¬
rabe, kohlrabenschwarz има форми с е
(окончание за именителен падеж един¬
ствено число) и еп. Окончанието -е
имат сложните думи kohlehaltig, Koh¬
lepapier, Kohleverflüssigungsverfahren,
Kohlezeichnung. Както е, така и еп но¬
сят сложните думи Kohle[n]fade[nf-
lampe, Kohle[nfforschung, Kohle[n]hy-
drat, Kohle[n]Stift, Kohle[njimport. При
Kohlenbecken, Kohlenbergwerk, Kohlen¬
blende, Kohlenbunker, Kohlendunst, Koh¬
lenfeuer, Kohlengas, Kohlengrus, Kohlen¬
händler, Kohlenmeiler, Kohlensäure, koh¬
lensauer, Kohlenstaub, Kohlenstoff, Koh¬
lentrimmer, Kohlenwasserstoff, Kohlen¬
zeit задължително стои еп. Образува¬
нията с е най-общо отнасят Kohle към
названия за материя (срв. kohlehaltig),
а тези с еп — към стоката, съставена от
отделни парчета (Kohlenhändler). Тази
разлика обаче не се провежда после¬
дователно. Вероятно поради звуково¬
то съвпадение с Kohl “зеле”, обичай¬
ното преди Kohl- е отпаднало от упот¬
реба. Т Fugenzeichen.
Kohle führend: Според новия правопис
Kohle führend се пише разделно както
съчетанието, от което произхожда Koh¬
le fuhren: Kohleführende Flöze; както и
досега: nur minderwertige Kohle föh¬
rend. t Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.1).
Kohlendioxid: T Oxid / Oxyd.
Kolleg: Родителният падеж на das Kol¬
leg e des Kollegs, а множественото чис¬
ло - die Kollegs или die Kollegien; пос¬
ледната форма е всъщност множестве¬
ното число на das Kollegium.
Kollege / Kollegin: 1. Ако непосредстве¬
но пред фамилно име стои Kollege, то
вече почти не се скланя: Wir bedauern
Kollege Meiers (също: Kollegen Meiers)
Ausscheiden aus der Firma. Haben Sie
Kollege (също: Kollegen) Meier gese¬
hen?
2.	Ha обръщението Sehr geehrter Herr
Kollege, sehr geehrte Herren Kollegen
спрямо жени съответства Sehr geehrte
Frau Kollegin, sehr geehrte Frauen Kol¬
leginnen.
3.	Двойното назоваване Kollege /Kol¬
legin не може да се съкращава. Относ¬
но възможни кратки форми за Kollegin¬
nen und Kollegen Т Gleichstellung von
Frauen und Männern in der Sprache (2.5).
Kollektiv: Формата за множествено чис¬
ло die Kollektive се употребява по-чес¬
то от тази на -s (die Kollektivs).
Kollektivum: Под “събирателно име или
название” се разбира съществително в
единствено число, чрез което се назо¬
вава множество от същества или пред¬
мети от един вид (Wald, Herde).
Koller: Съществителното от среден род
das Koller за “яка” е остаряло. Същес¬
твителното от мъжки род der Koller на¬
зовава определена болест при конете,
а разговорно - “яд, бяс”. Д вете думи
не са свързани етимологически, т.е. те
са омоними. Т Homonym.
Kollo: Множественото число на Kollo (=
колет, пакет) е die Kollos или die Kolli
(а не: die Kollis). Т Fremdwort (3.4).
Kolon: Остаряло за T Doppelpunkt.
Komet: Родителният падеж e des Kome¬
ten 1а не: des Komets), дателен и вини-
телен - dem Kometen, den Kometen (а
не: dem Komet, den Komet). T Unterlas¬
sung der Deklination (2.1.2)
komfortabel: При скланяне или степену¬
ване отпада краесловното е на komfor¬
tabel'. eine komfortable Wohnung. Der
Wagen ist viel komfortabler geworden.
T Adjektiv (1.2.13), t Vergleichsformen
(2.2).

Komma
480
Komma / Запетая
В немски език запетаята има за задача да отдели граматически частите на
изречението. Тя отделя главно от подчинено изречение, посочва вмъкването на
приложения, участва в подразделянето при изброяване на думи и словни групи
и др.под. Посочените точки и подточки на статията следват принципа на грама¬
тиката:
1	Изречения без запетая
2	Запетая между изречения
2.1	Сложно съчинено изречение
2.2	Сложно съставно изречение
2.3	Запетая при und и oder в сложно смесено изречение
3	Запетая между частите на изречение
3.1	Изброяване на частите от изречение
3.2	Обособени части на изречението
3.2.1	Karl, kommst du heute?
3.2.2	Ach, das ist schade!
3.2.3	Der Tag, er ist nicht mehr fern
3.3	Приложения
3.3.1	Свобода на избор при поставяне на запетаята
3.3.2	Названия на професия, социално положение, прозвища
4	Запетая при причастните групи
4.1	Lachend kam er auf mich zu
4.2	Zurückgewiesen, versuchte er es noch einmal
4.3	Den Kopf im Nacken [,] lachte sie hell auf
5	Запетаята при инфинитивните групи
5.1	Разширеният инфинитив с zu
5.1.1	Diesen Vorgang wollen wir zu erklären versuchen / Wir wollen diesen
Vorgang zu erklären versuchen
5.1.2	Den Betrag bitten wir auf unser Konto zu überweisen
5.1.3	Sich selbst zu besiegen ist der schönste Sieg / Sich selbst zu besiegen, das
ist der schönste Sieg
5.1.4	Wir bitten [,] diesen Auftrag zu erledigen
5.2	Неразширеният инфинитив c zu
5.2.1	Zu tanzen, das ist ihre größte Freude
5.2.2	Er war bereit [,] zu raten und zu helfen
5.2.3	Ihre Absicht war [,] zu gewinnen
5.2.4	Ich komme [,] zu helfen
5.2.5	Ich erinnere mich [,] widersprochen zu haben
5.2.6	Wir rieten ihm, zu folgen / Wir rieten, ihm zu folgen

481
Komma
За запетаите вече не играе роля т.н. реторичен принци, че те посочват въз¬
никващите при говорене паузи. Граматическата постройка понякога налага за¬
петаята там, където говорещото лице не прави пауза, както и обратното. Сам по
себе си граматическият принцип също така не определя еднозначно всички слу¬
чаи; това особено проличава при причастните и инфинитивните групи. Именно
по тази причина пишещият трябва да запази до известна степен свобода в дей¬
ствията си относно запетаята. При пункгоацията новите правописни правила
отчитат това и отделят сравнително по-голяма широта на действие. Съществу¬
ват обаче и онези определени правила, които трябва да се спазват, за да остава
граматически ясно изречението, а и донякъде да се избягват грешки.
Относно множественото число на думата Komma Т Kommas / Kommata.
Относно запетая при съюзи Т Konjunktion (4); запетая във връзка с други
препинателни знаци Т Anführungszeichen (3), Т Gedankenstrich (3.1 ),Т Klammem
(1.4.1); към запетая при числа Т Zahlen und Ziffern (2).
1	Sätze ohne Komma / Изречения без запетая
Изречението е неразделно единство от съдържание и формаЛо се изчита и
изказва като единство именно като съдържание и форма. Неговите части, частите
на изречението, са в тясна връзка помежду си. Тази връзка не бива да бъде смуща¬
вана от запетаи, дори когато отделните части на изречението се състоят от повече
думи, които са еднакви по вид и функция (изброяване, Т 3.1), или се придружават
от следпоставени уточнителни определения (Т 3.3). Даже в случаите, когато от¬
делни части на изречението получават по-голям обем чрез добавяне, няма причи¬
на изречението да се подразделя чрез запетаи. Често напр. се появяват излишни
запетаи в изречения, в чието начало се намира по-дълго обстоятелствено поясне¬
ние. В следващото изречение подчертаната запетая е излишна:
Beim Transport einer zwei Meter langen Drahtglasscheibe innerhalb eines Gebäudes
in der X-Straße» ließ ein 39 Jahre alter Glaser die Scheibe fallen.
Излишна е запетаята и в следващите две изречения, защото се прави разли¬
ка между видовете обстоятелствени пояснения (за начин респ. място и време):
Auch im Winter machte ich bei geöffnetem Fenster, jeden Morgen meine Freiübun¬
gen. Der Kraftwagen des Angeklagten befand sich im Augenblick des Zusämmenstos-
ses, auf der Gegenfahrbahn.
Членовете на едно обикновено сравнение също погрешно често се отделят
със запетая, когато не се намират непосредствено един до друг:
Im Fernsehen sind oft bessere Inszenierungen möglich, als im Theater.
31.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Komma
482
Пишещият следващото изречение се е опитал да отдели със запетая един
смислов отрязък, като я е поставил пред най-важната част на изразеното. Запе¬
таята е излишна, тъй като разделя взаимно принадлежащи си части:
Mit Recht nennt man dieses schöne, alte Städtchen, das Rothenburg Österreichs.
Определенията също не бива да се отделят от думите, към които се отнасят,
както това е станало при поставянето на запетаите в следните примери:
Wir hoffen, dass sie aufgrund der von uns geschilderten Sachlage unseren Standpunkt,
hinsichtlich des Preises, anerkennen werden. Diese, den Betrag stark belastenden, Ab¬
gaben wären vermeidbar gewesen. (Относно последния пример срв. Т 3.3.1, край.)
2	Das Komma zwischen Sätzen
Запетая между изречения
2.1	Die Satzverbindung / Сложно съчинено изречение
В него се съчетават две или повече отделни прости изречения, всяко от кои¬
то може да се употреби и само. Тези изречения се наричат прости по критерия
ранг и са тясно свързани помежду си по смисъл, образувайки единство. Запета¬
ята дели отделните прости изречения, дори когато те са свързани със съюзи:
Der Vorhang hebt sich, es wird leise, der Film beginnt. Ich wollte ihr helfen, doch sie
ließ es nicht zu. Ich komme morgen, doch es kann spät werden.
Ако изреченията са свързани с und, oder, entweder - oder, weder - noch или
beziehungsweise, според новите правила за пунктоация не се поставя запетая; тя
обаче може да е налице, за да указва разчленяването в изречението:
Er bastelt im Keller, sie bereitet eine Arbeitsbesprechung vor [,] und das Kind sieht
fern. Du bist jetzt entweder lieb [,] oder du gehst nach Hause. Schreibe den Brief
sofort [,] und bringe ihn zur Post! Nach der Arbeit geht sie einkaufen [,] beziehungs¬
weise ihr Mann holt sie ab. Das Mädchen wurde weder schulisch gefördert [,] noch
erhielt es Unterstützung vom Elternhaus.
2.2	Das Satzgefüge / Сложно съставно изречение
В него се свързват главно и подчинено изречения. Запетаята дели главното
от подчинено изречение, независимо дали те са пълноценни или елиптични:
Ich höre, dass du nicht nur nichts erspart hast, sondern dass du auch noch dein Erbteil
vergeudest. Weil ich krank bin, kann ich nicht kommen. Vielleicht [geschieht es],
dass er noch eintrifft. [Wenn die] Ehre verloren [ist], [so ist] alles verloren.

483
Komma
Срв. обаче изключенията, посочени при Т bitte (1), Т wenn (1) и t wie (3).
2.3	Komma bei und und oder in komplexen Satzgefügen
Запетая при und и oder в сложни смесени изречения
Както бе посочено по-горе, свързаните с und, oder и др.еднакви по ранг из¬
речения, се свързват без запетая. Присъствието на запетаята обаче не е грешка.
Същото се отнася за сложно съчиненото и сложно съставното изречения, които
по структура имат комплексен характер:
Als das Mädchen in den Hof trat, bellte der Hund [,] und die Gänse schnatterten.
При еднакви по ранг подчинени изречения, свързани е und и т.н., не се
поставя запетая; по новите правила на пунктоация тук запетаята е също въз¬
можна:
Sie fragte mich, ob ich mitfahren wolle [,] und ob sie mich dann abholen solle.
Er sagte, er wisse es [,] und der Vorgang sei ihm völlig klar.
3	Das Komma zwischen Satzteilen
Запетая между частите на изречение
Всичко, което прекъсва свободния поток на изречението, се отделя чрез за¬
петая. Това се отнася предимно до изброявания, части на изречения в особена
позиция, както и приложения.
3.1	Aufzählungen von Satzteilen
Изброявания на части от изречението
Запетаята се поставя между изброени думи като еднакви части на речта или
между еднакви словни групи, когато не са свързани е und и oder:
Feuer, Wasser, Luft, Erde. Alles rennt, rettet, flüchtet. Die lieben, kleinen Kinder. Er
versuchte sein Glück als Handelsvertreter, als Verkaufsfahrer eines Getränkevertriebs,
mit einem Zigarrenlager und schließlich mit einer Leihbücherei.
Пред und или oder също не се пише запетая, ако при изброяване отделни
части на изречението се свързват е подчинени изречения:
Sie kaufte sich einen Koffer,einen Mantel, ein Kleid und was sie sonst noch für die
Reise brauchte. Außerordentlich bedauert hat er diesen Vorfall und das er nichts dage¬
gen tun konnte. Das Rauchen ist hier verboten bei großer Dürre oder wenn der Föhn
weht.

Komma
484
Между главното и подчинено изречение обаче се поставя запетая:
Bei großer Dürre oder wenn der Föhn weht, ist das Rauchen verboten. Das Rauchen
ist hier verboten, wenn der Föhn weht oder bei großer Dürre.
Не се поставя запетая при две или повече изброени прилагателни (или при¬
частия), последното от които образува обшо понятие заедно със съществител¬
ното, към което се отнася:
ein Glas dunkles bayrisches Bier (= das bayrische Bier ist dunkel, а не: Das Bier ist
dunkel und bayrisch). Sehr geehrte gnädige Frau. Sie führte kostspielige wissen¬
schaftliche Versuche durch.
Многочленни адресни данни T Wohnungsangaben и посочването на точ¬
на дата (Т Datum) се разчленяват със запетаи. Те могат да се схващат както
като изброяване, така и като приложение (апозиция), поради което (при на¬
личие на допълващ текст) запетаята може и да се поставя след последния
член:
Frau Dr. Ines Meier, die in Mannheim, Richard-Wagner-Straße 6,1. Stock, links [,]
wohnt, hat diesen Antrag gestellt. Gustav Meier, Berlin, Wilhelmstr. 24 (,] hat eine
Reise gewonnen. Mittwoch, den 25. Juni, 20 Uhr [,] findet die Sitzung statt.
(Ho: Gabi hat lange in Köln am Kirchplatz 4 gewohnt.)
Същото се отнася и до препратките в книги, списания и др.под.:
Die Zeitschrift Spektrum, Jahrgang 29, Heft 2, S. 134 [,] hat darüber berichtet.
Относно запетая или точка в изброяванията по редове, списъци и под.
Т 'Punkt (2).
3.2	Herausgehobene Satzteile
Обособени части в изречението
3.2.1	Karl, kommst du heute? Обръщение към едно или повече лица се от¬
деля със запетая от останалата част на изречението:
Junge, pass doch auf! Karl, kommst du heute zu uns? Was halten Sie davon, Frau
Schmidt? Du, hör mal zu! Hallo, Karin!
При подлог (или допълнение) на изречението не се поставя запетая:
Du Schafskopf glaubst aber auch alles! Was habt ihr Lieben nicht alles für mich ge¬
tan! Dich alten Herumtreiber gibt es auch noch!

485
Komma
3.2.2	Ach, das ist schade! Междуметието се отделя със запетая, когато е под
ударение. Същото се отнася за категоричното потвърждение или отричане:
Ach, das ist schade! Oh, wie schön ist das! Pfui, schäme dich! Ja, das ist wahr.
Не се поставя запетая, когато междуметието е тясно свързано с текста и не е
обособено:
О	wunderbares, tiefes Schweigen! Ach geh doch! Ja wenn sie nur käme! Seine ach so
große Vergesslichkeit...
3.2.3	Der Tag, er ist nicht mehr fern. Със запетая се разделят обособените
части на изречение, т.е. отново посочени чрез местоимение или наречие:
Der Tag, er ist nicht mehr fern. Deinen Vater, den habe ich gut gekannt.
Am Anfang, da glaubte ich noch ...
3.3	Einschübe und Zusätze / Вмъкнати и конкретизиращи
елементи
Потокът на изречението се прекъсва в особено висока степен от вмъкнатите
и конкретизиращи елементи към отделни части на изречението. Затова точно те
се отделят със запетая от останалото изречение.
Johannes Gutenberg, der Erfinder der Buchdruckerkunst, wurde in Mainz geboren.
Das Schiff kam wöchentlich, und zwar sonntags, an. Viele Familienmitglieder, na¬
mentlich die älteren, waren anwesend. Da bricht der Abend, der frühe, herein.
Понякога е предоставено на пишещите да преценяват, дали една част на
изречението е вмъкнат елемент или не.
3.3.1	Свобода на избора при поставянето на запетая. Едно уточняващо
определение трябва да бъде оградено със запетаи или отделено със запетая само
когато се намира след думата, за която се отнася, или в края на изречението. Ако
обаче то е вмъкнато в изречението, може да се разглежда като негова проста
част (обстоятелствено пояснение), и тогава не се огражда със запетаи. Пишещи¬
ят трябва сам да реши, кое място или функция на уточняващото определение
отговаря най-добре на целта на текста. Следващата таблица дава някои указания
за това.

Komma
486
Запетаята при уточняващи определения или подобни
1. Уточняващото определение е вмък¬
нат или конкретизиращ елемент, кой¬
то се отделя със запетая:
1. Уточняващото определение се раз¬
глежда като проста част на изрече¬
нието (най-често като обстоятелстве¬
но пояснение) и не се отделя:
Das Schiff fahrt wöchentlich einmal, und
zwar sonntags, nach Helgoland.
Sie hat vielen Menschen geholfen, vor
allem im Krieg und in der Nachkriegs¬
zeit.
Sie hat, vor allem im Krieg und in der
Nachkriegszeit vielen Menschen gehol¬
fen.
Sie hat vor allem im Krieg und in der
Nachkriegszeit vielen Menschen gehol¬
fen.
Sie hat beachtliche Erfolge errungen, z.B.
als Aida.
Sie hat, z.B. als Aida, beachtliche Erfol¬
ge errungen.
Sie hat z.B. als Aida beachtliche Erfolge
errungen.
Alle Familienmitglieder waren anwesend,
einschließlich der Großmutter.
Alle Familienmitglieder, einschließlich
der Großmutter, waren anwesend.
Alle Familienmitglieder einschließlich der
Großmutter waren anwesend.
Der Preis beträgt 89,90 DM, zuzüglich
16% Mehrwertsteuer.
Der Preis beträgt 89,90 DM zuzüglich
16% Mehrwertsteuer.
2. Дадено ограничение или условие се
разглежда като уточняващо определе¬
ние, вмъкнато в изречението или след-
поставено, и се отделя със запетая:
2. Ограничението или условието се
разглежда като част на изречението
(най-често като обстоятелствено по¬
яснение) и не се отделя със запетая:
Sie können mich, außer in der Mittags¬
zeit, immer erreichen.
Sie können mich außer in der Mittagszeit
immer erreichen.
Ich habe alle Arbeiten erledigt, bis auf die
Korrekturen.
Ich habe alle Arbeiten erledigt bis auf die
Korrekturen.
Alle, bis auf Jörg, wollen mitfahren.
Alle bis auf Jörg wollen mitfahren.
3. Уточняващото определение се раз¬
глежда като приложение и се отделя
със запетая:
Sie liebt die Musik, besonders die Werke
der Barockzeit.
Es gibt vier Jahreszeiten, nämlich Früh¬
ling, Sommer, Herbst und Winter.

487
Komma
Затваряща запетая не се поставя, когато в номиналната или вербална група е
включено разясняващо прилагателно име или причастие.Така се цели да се за¬
пази връзката в групата.
Ausländische, insbesondere holländische und belgische Firmen traten als Beweber auf.
Das alte Buch enthält viele farbige, und zwar mit der Hand kolorierte Holzschnitte.
По същата причина в общи линии не се смятат за вмъкнати елементи и раз¬
ширените определения, които се намират между членната форма (местоимение,
числително име) и съществителното име:
der dich prüfende Lehrer; diese den Betrieb stark belastenden Aufgaben; mehrere nur
mit der Lupe sichtbare Fehler.
Затварящата запетая не се поставя и когато част от сказуемото се обяснява
по-подробно, а принадлежащата му лична форма се поставя само веднъж:
Er wurde erst wieder ruhiger, als er sein Herz ausgeschüttet, d.h. alles erzählt hatte.
3.3.2	Наименования на професия и социален статус, прозвища. При мно¬
го често срещаното съчетание от наименование на професия или социален ста¬
тус с лично име {der Zahnarzt Müller, die Abgeordnete Meyer) не винаги може да
се разбере недвусмислено, коя дума е приложение и коя е думата, която то пояс¬
нява. По тази причина е възможно какго да се поставят, така и да се изпускат
запетаи.Това важи и когато пред името допълнително се явяват учтивите наиме¬
нования Herr или Frau. Следващата таблица дава някои указания за това.
Запетая при наименования на професии или подобни
Наименованието иа професия или
социален статус като пояснителна
дума стои отпред, името като след-
поставено приложение се огражда
със запетаи:
Името е пояснителна дума под уда¬
рение, наименованието на професи¬
ята и др. стои отпред като приложе¬
ние без запетая:
Unsere Referentin, [Frau] Anna Müller,
hat angerufen.
Unsere Referentin [Frau] Anna Müller
hat angerufen.
Der Angeklagte, Max Müller,erschien
nicht zur Verhandlung.
Der Angeklagte Max Müller erschien
nicht zur Verhandlung.
Der Erfinder der Buchdruckerkunst, Jo¬
hannes Gutenberg, wurde in Mainz gebo¬
ren.
Der Erfinder der Buchdruckerkunst Jo¬
hannes Gutenberg wurde in Mainz gebo¬
ren.
Wenden Sie sich bitte an unsere Kollegin,
[Frau] Studienrätin Dr. Beck.
Wenden Sie sich bitte an unsere Kollegin
[Frau] Studienrätin Dr. Beck.

Komma
488
Прозвищата се използват обикновено без запетая. Същото важи за римски
цифри при имена на владетели и добавките junior, senior.
Katharina die Große. Herzog Heinrich der Löwe. Karl VII. Hans Holbein der Jüngere
Fritz Meier junior.
Ако обаче такова прозвище се състои от съществително с определение, то¬
гава то по принцип се огражда със запетаи:
Friedrich Wilhelm, der Große Kurfürst, schlug die Schweden bei Fehrbellin.
Joe Louis, der “braune Bomber”, war 14 Jahre lang Weltmeister im Schwergewicht.
Ако едно лице има две прозвища, то второто най-често се огражда със запе¬
таи:
Der französische König Ludwig IX., der Heilige, starb auf einem Kreuzzug.
По отношение на съчетания като Frau Martha Schneider/-,] geb. Kühn[,J wur¬
de ... T geboren (3).
4	Das Komma bei Partizipialgruppen
Запетая при причастни групи
4.1	Lachend kam er auf mich zu
Досегашното разграничаване между причастия без уточняващо определе¬
ние и такива с кратко уточняващо определение от една страна {Lachend kam er
herein. Verschmitzt lächelnd schaute sie zu.) и по-обширни причастни групи от
друга страна отпадна в новите правила за препинателните знаци. Тук се говори
само още за причастни групи. За тях важи основното правило, че запетаи могат
да се слагат, но това не е задължително:
Aus vollem Halse lachend [,] kam sie auf mich zu. Er sank[,] zu Tode getroffen[,] auf
den Boden. Das Gerät ist[J gereinigt und eingefettetf,] aufzubewahren.
Ако причастната група обаче може да се разглежда като добавка или допъл¬
ваща част, то тя се отделя със запетая или се огражда със запетаи:
Sie saß auf der Terrasse, ganz in Decken verpackt. Er, aus vollem Halse lachend, kam
auf mich zu.
T satzwertiges Partizip; срв. към това и заглавните думи t betreffend и Т ent¬
sprechend.

489
Komma
4.2	Zurückgewiesen, versuchte er es noch einmal
Обикновено причастие или причастие с кратко конкретизиращо определе¬
ние може да се използва вместо завършено подчинено изречение. Ако искаме да
предадем на това причастие особена тежест, по-смислено е да поставим запе¬
тая:
Zurückgewiesen, versuchte er es am folgenden Tag noch einmal. (= Макар че е бил
отблъснат,...) Einmal angebrochen, hält sich die Konserve nur wenige Tage. (= След
като се отвори,...)
Някои причастни групи, превърнали се в словосъчетания, които всъщност
заместват подчинено изречение, са се влели в главното изречение. Въпреки това
и тук е възможно да се сложи запетая. Срв. следната таблица.
Запетая при причастни групи
Причастията група може да бъде от¬
делена със запетая, особено когато се
схваща като заместител на завърше¬
но подчинено изречение
Причастията група се е вляла в глав¬
ното изречение като словосъчетание:
Streng genommen ist die Spitzmaus gar
keine Maus.
Streng genommen, ist die Spitzmaus gar
keine Maus.
Es war, im Grunde genommen, nur ein
Scherz.
Es war im Grunde genommen nur ein
Scherz.
So gesehen, hat sie gar nicht einmal falsch
gehandelt.
So gesehen hat sie gar nicht einmal falsch
gehandelt.
Das sind, grob gerechnet, 20% der Ein¬
nahmen.
Das sind grob gerechnet 20% der Einnah¬
men.
Wie gesagt, habe ich keine Zeit dafür.
Wie gesagt habe ich keine Zeit dafür.
4.3	Den Kopf im Nacken[,] lachte sie hell auf
Има словосъчетания, които се схващат като причастни групи, защото към
тях мислено могат да се добавят причастията habend, seiend... За тях важат съ¬
щите правила както за причастните групи:
Den Kopf im Nacken[,] lachte sie hell auf. Vom Alter blind[,] bettelte er sich durch
das Land. Stets gerne zu Ihren Diensten[J zeichnen wir hochachtungsvoll...

Komma
490
5	Das Komma bei Infinitivgruppen
Запетаята при инфинитивни групи
За инфинитивни групи се смятат инфинитиви, които имат zu при себе си
(z.B. zu backen, gearbeitet zu haben, gelobt zu werden, ins Theater zu gehen, anstatt
zu lessen, um nicht abreisen zu müssen). Според употребата в изречението те тряб¬
ва или могат да бъдат отделяни със запетаи. Понякога те обаче са толкова тясно
свързани с изречението, че не могат да бъдат отделяни. Инфинитиви без zu не
спадат към инфинитивните групи; те винаги са проста част на изречението или
част от част на изречението и затова не се отделят със запетая, дори когато са
свързани с допълнения:
Ein guter Christ sein heißt allen Menschen ein stets bereiter Helfer sein.
Ein anderes Kind schlagen ist ungezogen. Hilf mir bitte das Mittagessen kochen.
5.1	Der erweiterte Infinitiv mit zu
Разширен инфинитив c zu
По новите правила вече не се прави досегашното разграничаване между
разширени и неразширени инфинитиви с zu. В двата случая сега се говори само
за инфинитивна група (Т Infinitiv). За инфинитивните групи важи следното: Инфи-
нитивната група може да се отдели със запетая, за да се подчертае строежът на
изречението, или да се избегнат недоразумения, но това не е задължително:
Er hatte keine Gelegenheit [,] sich zu waschen. Dir zu folgen[,J bin ich jetzt nicht
bereit. Sie ging in die Stadt [,] um einzukaufen. Anstatt zu handeln [,] redest du nur.
Ich ging [,] ohne zu zögern [,] auf den Einbrecher zu. Nichts Besseres [,] als zu reisen
[,] konnte sie tun.
Ако обаче инфинитивната група се разглежда като конкретизираща или до¬
пълваща част, тя се отделя или огражда със запетаи:
Er, statt ihr zu Hilfe zu kommen, sah tatenlos zu.
Запетаята често няма смисъл, налр. когато отдалечава една от друга грама¬
тически свързани части на изречението. Редом с това има обаче случаи, когато
може да бъде поставена запетая, и такива, когато тя трябва да бъде поставена.
Следните примери илюстрират това:
5.1.1	Diesen Vorgang wollen wir zu erklären versuchen/ Wir wollen diesen
Vorgang zu erklären versuchen. Макар и не изрично изключено, по-добре е да
се изпусне запетаята, ако инфинитивната група (тук: diesen Vorgangzu erklären)
е преплетена с главното изречение (тук: Wir wollen versuchen), или, ако то (тук:
wollen...versuchen) е включено в синтактичната рамка.

491
Komma
5.1.2	Den Betrag bitten wir auf unser Konto zu überweisen. Да се постави
запетая почти няма смисъл също и в случай, че една част от инфинитивната
група (тук: den Betrag) стои в началото на изречението. Краткото главно изрече¬
ние се огражда тогава от инфинитивната група. Следователно не би трябвало да
пишем Das Leergut bitten wir Sie, innerhalb 14 Tagen zurückzusenden. А без запе¬
тая и по-добре също без Sie: Das Leergut bitten wir innerhalb 14 Tagen zurückzu¬
senden. Срв. следната таблица.
Запетая при включено главно изречение
Инфинитивната група стои пред или
след главното изречение и може да
бъде отделена със запетая:
Една част на инфинитивната група
заема водеща позиция (- в началото
на изречението). Запетаята няма
смисъл:
Wir bitten[,j den Betrag auf unser Konto
zu überweisen.
Den Betrag bitten wir auf unser Konto zu
überweisen.
Den Betrag auf unser Konto zu überwei-
sen[,J bitten wir deshalb, weil...
5.1.3	Sieb selbst zu besiegen ist der schönste Sieg/ Sich selbst zu besiegen,
das ist der schönste Sieg. Дори и когато предпоставената инфинитивна група
замества подлога, запетаята е свободноизбираема:
Sich selbst zu besiegen[,] ist der schönste Sieg. Zu arbeiten und in Ruhe zu leben[,]
bleibt mein Wunsch.
Ако обаче към предпоставената инфинитивна група се насочва вниманието
чрез дума, към която тя се отнася като es, das, dies, тогава трябва да има запетая:
Sich selbst zu besiegen, dasjst der schönste Sieg. Zu arbeiten und in Ruhe zu leben,
auch das war mein Wunsch.
Същото важи, когато инфинитивната група следва думата, към която се от¬
нася:
Erinnere mich daran, den Mülleimer auszuleeren. Sie war nicht dazu bereit, die Sache
aufzugeben. Sein größter Wunsch ist es, eine Familie zu gründen.
5.1.4	Wir bitten [,] diesen Auftrag zu erledigen. Запетаята няма смисъл, ко¬
гато инфинитивната група се намира след спомагателни глаголи или след други
глаголи, употребени в ролята на спомагателен глагол като напр. brauchen, schei¬
nen, pflegen или подобни:

Komma
492
Du brauchst mir nicht zu antworten. Er pflegt uns jeden Sonntag zu besuchen. Sie
schien bei dem Anfall zu ersticken. Die Tropfen sind auf Zucker einzunehmen. Sie
hat nichts zu verlieren.
При цял ред глаголи, които могат да въвеждат инфинитивна група, не може
да се определи еднозначно, дали в тази комбинация те трябва да се схващат като
спомагателен глагол (модифициращ) или като пълнозначен глагол. Към тях спа¬
дат и:
anfangen, aufhören, beginnen, bitten, denken, fürchten, gedenken glauben, helfen,
hoffen, verdienen, verlangen, versuchen, wagen, wünschen.
При тези глаголи пишещият има и двете възможности. Ако иска да разглеж¬
да личната им форма като завършен синтактичен изказ, той поставя запетая.
Er glaubt, mich mit diesen Einwänden zu überzeugen. Wir bitten, diesen Auftrag
schnell zu erledigen.
Който обаче иска само да модифицира означеното от инфинитива действие
чрез избрания глагол, т.е. който възприема личната форма и инфинитива като
тясно свързани, изпуска запетаята:
Er glaubt mich mit diesen Einwänden zu überzeugen. Wir bitten diesen Auftrag schnell
zu erledigen.
Дори и при наличието на обстоятелствено пояснение (също и отрицание)
или допълнение при някои от тези глаголи, запетаята е по желание. Вече не важи
досегашното правило, че в такива случаи трябва да има запетая:
Der Arzt glaubte festfj den Kranken durch eine Operation retten zu können.
Sie bat mich[,] morgen wiederzukommen.
Дори и когато въпросният глагол от своя страна е свързан с модифициращ
глагол като wollen, sollen, können, dürfen, müssen, запетаята е по желание:
Wir wollen versuchen^] diesen Vorgang zu erklären.
Когато обаче инфинитивната група трябва да бъде отделена със запетая и е
вмъкната като междинно изречение, запетая се поставя и пред und, принадлежа¬
що към главното изречение:
Wir hoffen, Ihnen hiermit gedient zu haben, und grüßen Sie. ..Wir bitten, die Waren
morgen abzuholen, und werden unsere Marktleiterin verständigen.

493
Komma
За по-нататъшни разяснения срв. горепосочените глаголи, по-точно t su¬
chen, Т vermögen, Т verstehen,? wissen.
5.2	Der nicht erweiterte Infinitiv mit zu
Неразширен инфинитив c zu
Неразширеният инфинитив c zu по новите правила също се разглежда като
инфинитивна група. Важат същите правила.
Ich befahl ihm[,] zu gehen. Die Abgeordnete beginnt[J zu sprechen. Die Schwierig-
keit[,] unterzukommen[,] war sehr groß. Ich hatte keinen Gntnd [,] zu glauben, dass
ich übervorteilt wurde.
5.2.1	Zu tanzen, das ist ihre größte Freude. Запетая се поставя, когато към
предпоставения инфинитив насочва дума, към която той се отнася, като es, das,
daran, darauf.
Zu lessen, das ist ihre größte Freude. Zu rudern, dazu war er nicht imstande.
Същото важи, когато инфинитивната група следва думата, към която се от¬
нася:
Ich denke nicht daran, einzuwilligen. Es ist verboten, zu rauchen.
5.2.2	Er war bereit[,] zu raten und zu helfen. Няма нужда от повече запитай,
когато няколко инфинитивни групи следват главното изречение или са вмъкнати
в него:
Er war immer bereit[,] zu raten und zu helfen. Ohne den Willenf,] zu lernen und zu
arbeiten^] wirst du es zu nichts bringen.
Също така:
Es ist sein Wunschf,] zu arbeiten und in Ruhe zu leben. Seine Bemühungen[,] zu
vermitteln und eine Lösung zu fmden[,] waren erfolglos.
5.2.3	Ihre Absicht war[,] zu gewinnen. Ако в едно отъждествяващо изрече¬
ние инфинитивната група стои след спрегнатата форма, (ist, war и dp.) запетаята
вече не е наложителна:
Ihre Absicht warf,] zu gewinnen. Mein Traum ist(,] zu fliegen
5.2.4	Ich komme[,J zu helfen. По новите правила запетаята е по желание и
когато zu от инфинитивната група се използва в смисъла на um zu:

Kommandant
494
Ich komme, [um] zu helfen. Или: Ich komme [um] zu helfen.
5.2.5	Ich erinnere mich[,] widersprochen zu haben. Пред форми на инфини-
тива, състоящи се от няколко части, запетаята вече не е необходима, може обаче
да бъде поставена:
Ich bin der festen Überzeugung[,] verraten worden zu sein. Er war begierig[,] gelobt
zu werden. Ich erinnere mich[,] widersprochen zu haben.
5.2.6	Wir rieten ihm, zu folgen/ Wir rieten, ihm zu folgen. Запетая би трябва¬
ло да бъде поставяна тогава, когато може да възникне недоразумение:
Wir rieten ihm, zu folgen. (Ho:) Wir rieten, ihm zu folgen. Er furchtet sich, zu verlie¬
ren. (Ho:) Er furchtet, sich zu verlieren.
Kommandant: Формите са: род.п.:des
Kommandanten (не: des Kommandants),
дат. и вин.п.: dem, den Kommandanten
(не: dem, den Kommandant), t Unterlas¬
sung der Deklination (2.1.2). Относно
des Kommandanten Meyer/Kommandant
Meyers 1 T Titel und Berufsbezeichnun¬
gen (1.2 и 1.3).
Kommas/ Kommata: Множественото
число на das Komma e die Kommas или
die Kommata. Втората форма е по-мал¬
ко употребявана. Не е правилно Кот-
matas. Т Чужда дума (3.4).
Kommazahl: Т Zahlen und Ziffern (2).
kommen: 1. kömmst, kömmt: Прегаасни-
те форми du kömmst и er kömmt са ос¬
тарели; днес се казва само du kommst и
er kommt, t Verb (1).
2.	zu stehen kommen: При изречения
като Das kommt dir/dich teuer zu stehen
са правилни както дателният, така и ви-
нителният падеж. Винителният обаче
е по-употребяван. Т stehen (5).
3.	auf die Füße zu stehen kommen - auf
den Rücken zu liegen kommen. Глаго¬
ли за състояние, след които иначе след¬
ва предложно съчетание в дат.п. (Ich
liege auf dem Rücken), имат след себе
си предложно съчетание във вин.п., ко¬
гато се употребяват с kommen. Тук яс¬
но натежава представата за посока: Er
kam auf den Rücken zu liegen, auf die
Füße zu stehen (не: auf dem Rücken, auf
den Füßen). Das Auto Überschlag sich
und kam wieder auf die Räder zu stehen.
Sie kam neben mich (не: neben mir) zu
sitzen.
4.	zum Ausdruck kommen - zur Ent¬
faltung kommen. Глаголът kommen чес¬
то стои избледнял в съчетания със съ¬
ществителни имена: zum Abschluß kom¬
men (= нещо свършва); zum Ausdruck
kommen (= изразявам); zur Entfaltung
kommen (= разгръщам се; zur Zahlung
kommen (= плащам), t Nominalstil,
T Passiv (3.7).
Kommunion-: Сложни съществителни c
чужди определящи думи на -ion обик¬
новено се образуват с помощта на свър¬
зващо s. Изключение правят сложните
съществителни с определяща дума
Kommunion. Така че се казва: Kommu¬
nionbank, Kommunionsonntag, Kommu¬
nionkind. t Fugen-s (1.3).

495
Kompositum
Kommunique/ Kommunikee: При новия
правопис заедно с досегашното Kom¬
munique е правилно и понемченото
Kommunikee.
Komparation: Т Vergleichsformen.
Komparativ (първа сравнителна степен,
по-висока степен, степен за пове-
че):Т Vergleichsformen. Относно Sie ist
alter als/wie ich T als/wie (1). Относно
Sie war das hübschere der Mädchen
T Kongruenz (3.2.2).
Komparativsatz: Компаративното или
сравнително изречение съдържа срав¬
нение: Eine halbe Sekunde spatter folgte
dieser Lichterscheinung der dumpfte Knall
einer ...Explosion, wie ein Trauerspiel mit
einer Katastrophe endet (Raabe). Margot
ist größer, als ihre Mutter im gleichen Al¬
ter war. Относно запетаята при сравни¬
телни изречения Т als (5) и Т wie (3).
Kompositum / Сложни думи
Често поставяни въпроси за сложните думи
Въпрос
Отговор
Не трябва ли Apfelwein правилно да се
нарича Apfelwein, защото се прави от
много ябълки?
Точка(2)
Как е правилно: in der Saure-Gurken-
Zeit или in der Sauren-Gurken-Zeit, mit
der Rote-Kreuz-Schwester или mit der
Roten-Kreuz-Schwester?
Точка(7)
Сложната дума (композитум) е заедно с Т Ableitung и образуването на дума¬
та е помощта на Т Präfix най-важното езиково средство за образуването на нови
думи. Сложна дума се нарича дума, която е съставена от две или повече прости
думи:
wildes Schwein - Wildschwein, Hundehütte, hilfreich, Einbaum, Selbstsucht, Schwei¬
gepflicht, Nachsommer, anführen, dahin, Windschutzscheibe.
В повечето сложни думи вторият член (основна дума) назовава по-широко
понятие (z.B.- Schwein), което се определя по-точно от първия член (определя¬
ща дума; z.B. Wild-). Заедно е тези определящи или детерминиращи сложни ду¬
ми съществуват и така наречените копулативни сложни думи, при които състав¬
ните части са равнопоставени:
Schürzenkleid - Schürze und Kleid: Hosenrock, Hemdbluse, Strichpunkt, Ofenka¬
min, Radiowecker, Dichterkomponist

Kompositum
496
При сложната дума в една дума се концентрира съдържание, което иначе би
могло да се предаде само чрез синтактични комбинации от различен вид:
liebeskrank - krank aus Liebe; Rechtsstandpunkt - Standpunkt in Bezug auf das Recht;
Lachfalten - Falten, die durch Lachen entstehen; tropfhass - so nass, dass es tropft;
Punktschweißen - an einzelnen Punkten verschweißen.
Относно малкото тире при сложните думи Т Bindestrich (2); относно упот¬
ребата на свързващи знаци Т Fugen-s, Т Fugenzeichen.
1.	Treibstoffstandschauzeichen:
Една сложна дума се състои най-малко от две съставни части: Treibstoff,
Schau-zeichen. Към образувания от този род са склонни предимно канцеларски¬
ят език и езикът на техниката, които предпочитат да използват възможно най-
обширни субстантивни наименования там, където биха били възможни и по-
дълги синтактични съчетания. При това понякога се получават прекадено дълги
сложни думи, които трудно могат да се обхванат и почти не се разбират. Необоз¬
рими образувания от този род би трябвало да се избягват и да се заместват със
съответната словна група:
Не: Geräteunterhaltungsnachweis .По-добре: Nachweis für die Geräteunterhaltung
или Nachweis für die Unterhaltung der Geräte. He: Treibstoffzufuhrregulierung. По-
добре: Regulierung der Treibstoffzufuhr. He: Treibstoffstandschauzeichen. По-доб-
pe: Schauzeichen für den Treibstoffstand He: Teilzahlungsfinanzierungsinstitut. По-
добре: Finanzierungsinstitut für Teilzahlungen.
Относно поставянето на малко тире в дълги сложни думи Т Bindestrich (2.1).
2.	Apfelwein/ Apfelwein - Schiffsverkehr:
Ако първият член на една сложна дума се отнася фактически за множество
същества или предмети, възниква въпросът, дали заради това той не трябва да
се постави в множествено число. Виното от ябълки да се нарича Äpfelwein или
Apfelwein? Няма валидно, без изключения правило, според което би могло да се
решава в такива случаи. Решаваща за употребата на формите за единствено или
множествено число е езиковата употреба в отделния случай, а не някаква факто-
логична причина. Така нормативният езиков вариант е Apfelwein, Schafstall, Baum¬
schule und Flohzirkus, макар че става въпрос за Äpfel, Schafe, Bäume и Flöhe.
Наред с такива сложни думи, чиито съставни части са свързани непосред¬
ствено, т.е. без Т Fugenzeichen, съществуват сложни думи със свързващ знак.
Тяхната първа съставна част също може да бъде във форма за ед.ч., макар че
фактически се има предвид множествено число. Така напр. се казва Bischofskon¬
ferenz, макар че в конференцията вземат участие повече епископи. Казва се Schiffs¬
verkehr, макар че се има предвид движението на кораби. Казва се Freundeskreis,

497
Kompositum
макар кръгът да обхваща повече лица. Разпространението на сложни думи със
свързващи знаци, които отчасти се схващат като окончания за мн.ч., като напр.
при Lämmerwölkchen, Rosenblatt, Gänsefeder, увеличава образуванията с първа
съставна част във форма за мн.ч.:
Motorenlärm, Gästebuch, Bücherstube, Städtetag, Häusermeer, Ärztekongress.
Често се срещат двойни форми, т.е. сложни думи с една и съща определяща
дума както в единствено, така и в множествено число съществуват паралелно,
без с това да трябва да се разграничава фактически между единствено и множес¬
твено число.
Така в южнонемски се казва Rindsbraten, в севернонемски Rinderbraten
(Т Rind-/ Rinder-/ Rinds-), а наред с Schweinebraten, Schweinefett, Schweinefleisch
стоят Schweinsbraten, Schweinskopf, Schweinsborste (T Schweine-/Schweins-).
3.	Reise Adenauers/ Adenauerreise:
Съществува тенденцията вместо съществително с определение в родителен
падеж или предложно определение да се използва сложно съществително. Това
става предимно при съчетания с имена. Така се пише Adenauerbesuch вместо
Besuch Adenauers, пише се Moskaureise des Kanzlers вместо Reise des Kanzlers
nach Moskau и т.н. Този сбит, съкратен начин на изразяване се среща предимно
в заглавията на пресата, която иска да даде възможно най-много информация
върху възможно най-малко пространство. Влиянието на английския, който просто
подрежда думите една след друга, също играе роля.
Има разбира се сложни думи с име като първа съставна част, които са пра¬
вилни в общата употреба: Dieselmotor, Röntgenstrahlen, Thomasmehl, Kneippkur
и др. Сложната дума Dieselmotor назовава особен вид или клас мотори, които
така се различават от останалите. Думата Kneippkur означава определен вид бал-
неологично лечение. В този или подобни случаи следователно името не индиви¬
дуализира, а класифицира, както в сложната дума Waldmaus чрез първата със¬
тавна част Wald се стеснява понятието Maus до определен вид мишки (изразено
чрез втората съставна част). Това важи и за сложни думи като Mozartabend, Be¬
ethovenkonzert, Rembrandtausstellung, Schumannlied и т.н., в които името също
класифицира. Паралелно с това, може да се появи име като първа съставна част
в сложни думи, които от своя страна като цяло представляват имена: Marshall¬
plan, Youngplan, Köchelverzeichnis и др.
От съвсем друг вид обаче са гореназованите образувания: Weizsäckerrede (от
8.5.1985), Brandtbesuch (в Америка), Adenauerreise (във Франция) и др. Тук ста¬
ва дума за съчетания, които са образувани за назоваване на еднократни, актуал-
ни в момента на назоваването, но бързо отминаващи събития, случки и др. по¬
добни. Смущаващото при тях е, че те формално създават впечатление за посто¬
янни сложни думи, всъщност обаче са само временни такива.
Дори и ако по икономични причини такива образувания имат известно оп-
32.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Kompositum
498
равдание във вестникарския език, то те би трябвало да се избягват, ако нямат
самостоятелно значение, а могат да се разберат само във връзка с определен
контекст. Die Romrede Adenauers като самостоятелна единица може да означава
напр. “Реч на Аденауер в Рим” или “Реч на Аденауер за Рим”. В писмения общ
език обаче такива временни образувания с имена нямат място. Относно техния
правопис с или без свързваща чертица срв.Т Bindestrich.
4.	Niedrigstpreis/ niedrigster Preis:
Днес често вместо съчетание от атрибутивно прилагателно и съществител¬
но, напр. der niedrigste Preis се използва сложна дума: der Niedrigstpreis. Тези
сложни думи най-често не казват нищо различно от съответните съчетания от
прилагателно и съществително. Те обаче се отличават от тях обикновено по сти¬
листичния нюанс и имат своето място в определени области (реклама, стопан¬
ство и др.); срв. също:
die beste Lösung -Bestlösung; die tiefste Temperatur - Tiefsttemperatur;
letzte Fragen - Letztfxagen; der höchste Preis - Höchstpreis.
5.	das Hohelied / ein Hohes Lied:
Определени устойчиви съчетания от прилагателно и съществително име са
много близки до сложните думи: das Schwarze Meer, das Rote Kreuz, der italieni¬
sche Salat, der schwarze Tee, der Stille Ozean, das schwarze Brett и т.н. Тези устой¬
чиви съчетания като многословни обозначения образуват, подобно на сложните
думи, една смислова единица, т.е. значението на цялостното образувание не про¬
излиза непременно от наслагването на значенията на отделните думи. За разли¬
ка от сложните думи, тук обаче се скланят и двата компонента, и обикновено не
се пишат слято: im Schwarzen Meer, des Roten Kreuzes, den italienischen Salat, des
schwarzen Tees, im Stillen Ozean, des schwarzen Brettes. В редки случаи се среща
слят правопис: der Hohepriester, das Hohelied, но според новите правописни пра¬
вила при скланяно на първата съставна част се пише също разделно. THohe-
priester/ Hoher Priester, Hohelied/ Hohes Lied.
6.	kleines Kindergeschrei/ Geschrei kleiner Kinder:
Ако прилагателно име се употребява като атрибут (определение) пред слож¬
на дума, то прилагателното формално се отнася към основната дума на сложна¬
та, съдържателно обаче към цялата сложна дума : die große Eisfabrik (= Фабри¬
ката [за сладолед] е голяма), der reiche Fabrikbesitzer (= Притежателят [на фаб¬
риката] е богат), der saubere Fischladen (= Магазинът [за риба] е чист). Основна¬
та дума определя падежа на съпътстващото прилагателно име. Не е правилно
една сложна дума да се свързва с определение, което съдържателно се отнася
само към първата му съставна част; защото сложната дума е едно цяло, при
което никоя от частите не може да се третира различно. Следователно не би
трябвало да се пише kleines Kindergeschrei, защото не детският рев е малък, а са

499
Kompositum
малки децата, които го надават. Правилно: das Geschrei kleiner Kinder. Комич-
ностга, която се крие в такива съчетания, е довела до специални открития, които
най-често лесно се разгадават: der vierstöckige Hausbesitzer, der geräucherte Fisch¬
laden, der wilde Schweinskopf, der siebenköpfige Familienvater. Има обаче и слу¬
чаи, които са възникнали от незнание или повърхностност: Das nukleare Brenn¬
stoffproblem не е nukleares Problem, а das Problem, genug nuklearen Brennstoff zu
finden. Не може също така да се поднесат на болен baldige Genesmgswünsche, а
само gute Wünsche für baldige Genesung.
Определени съчетания от този род обаче са се наложили и са се превърнали
в езикова практика. Става дума за случаи, в които прилагателното име действи¬
телно се отнася към първата част на сложната дума, същевременно обаче под¬
хожда и за сложната дума, която се възприема вече само като завършено цяло.
Тези съчетания се приемат за правилни: die deutsche Sprachwissenschaft, das Bür¬
gerliche Gesetzbuch, das evangelische Pfarrhaus, das geheime Wahlrecht. Относно
думи като Kleinkinderspielzeug, които са произлезли от съчетания от този род,
срв. точка 7.
7.	Kleinkinderspielzeug - Rote-Kreuz-Schwester:
Разгледаните в предишната точка (6) атрибутивни съчетания от рода на klei¬
nes Kindergeschrei отчасти се пишат слято или свързани с малко тире помежду
си: Kleinkinderspielzeug, Rote-Kreuz-Schwester. В тази си форма тези образува¬
ния се смятат за правилни, защото връзката на прилагателното име напр. klein,
със същинската дума, към която то се отнася, напр. Kinder, е недвусмислена в
дума като Kleinkinderspielzeug.
Има три групи такива словообразувания. Първата група обхваща устойчиви
сложни думи, в които прилагателното име остава несклонено във всеки падеж
(казус), кьдето следователно коренът на прилагателното име се е вградил в слож¬
ната дума: das Kleinkinderspielzeug, dem Altfrauengesicht, den Altweibersommer,
der Liebfrauenmilch. Към втората група спадат всички случаи, в които прилага¬
телното име се явява в застинала склонена форма на -е: ein Armeleuteviertel, ei¬
nes Armeleuteviertels. В третата група се срещат постоянно склонени форми на
прилагателното, при това съгласувани с основната дума: der Roten-Kreuz-Schwes¬
ter, fern форми са обаче повече разговорни. Паралелно при тези думи съществу¬
ват също формите със застинало -е: {die Loseblattausgabe, der Loseblattausgabe)
и отчасти също устойчивата форма с корена на прилагателното име: die Rot¬
kreuzschwester.
8.	Meldepflicht der Berufskrankheiten / die Pflicht zur Meldung von Be¬
rufskrankheiten:
Ако определение в родителен падеж зависи от сложно съществително, то
определението се отнася съдържателно към втората съставна част на думата:
der Rentenanspruch der Angestellten (= Служителите претендират за пенсия). Неп¬
равилно е обаче, към сложната дума да се добави определение в род.п., което се

Kompositum
500
отнася съдържателно само към първата съставна част на съчетанието. Следова¬
телно не бива да се пише: Meldepflicht der Berufskrankheiten, защото не профе¬
сионалните болести имат задължението да съобщават за себе си, а за тях трябва
да бъде съобщавано. Правилно е да се каже: die Pflicht zur Meldung von Berufs¬
krankheiten. Подобно е положението при следните примери: Не: Geschäftsinha¬
berinnen modischer Artikel, a: Inhaberinnen von Geschäften Jur modische Artikel.
He: erwartungsvoll des Ausgangs, a: in [gespannter] Erwartung des Ausgangs. He:
Vertretungsrecht des Kindes, a: Recht auf Vertretung des Kindes. Това важи и за
предложни структури. Не: Es bestehen Möglichkeiten, zum Werbe- und Verkaufslei¬
ter. A: Es bestehen Möglichkeiten, zum Werbe- und Verkaufsleiter aufzusteigen. По
същата причина не бива да се казва: Hühneraufzucht und ihr Verkauf, защото мес-
тоимението би се отнасяло само за първата съставна част на сложната дума
(Т Pronomen [2]).
Някои съчетания с определение в род.п. обаче са се наложили и са се пре¬
върнали в езикова практика* der Geschichtsschreiber Karls des Großen, die Le¬
bensbeschreibungen großer Persönlichkeiten, der Finanzverwalter dieser Gesellschaft.
Тези случаи се смятат за правилни, защото определението може да се отнесе
към сложната дума като цяло.
9.	korperfreundliche Seife:
Сложни думи с прилагателни имена като freundlich, freudig, tüchtig и др. за
основна дума по принцип се отнасят за лица или живи същества, тъй като тези
прилагателни характеризират човешко качество или умение, човешко поведе¬
ние: der schaffensfreudige Schriftsteller, die gastfreundlichen Nachbarn, die geschäfts¬
tüchtige Unternehmerin и т.н.
В езика на рекламата днес съществува обаче тенденцията да се използват
съчетания с такива думи като втора съставна част и за неща и предмети: riesel¬
freudiges Salz, hautfreundliche Unterkleidung, gebrauchstüchtige Anzüge, umwelt¬
freundliches Auto и т.н. Изброените основни думи [freundlich, tüchtig и т.н.) са
много жизнени като прилагателни в днешния език и като такива имат определе¬
но собствено значение, за разлика от Т -fähig, което вече е възприело ролята на
суфикс. Това собствено значение действа персонифициращо при употребата на
назованите сложни думи за неживи неща и прави рекламата успешна. Извън
езика на рекламата обаче, такива думи не би трябвало да се употребяват.
10.	Verweise Препратки:
Относно fachliche Bildung / Fachbildung^ Adjektiv^4.1). Относно motivgleich,
pflanzenwuchsfördernd, schaumgebremst, sonnengereift, eisgekühlt, gasvergiftet,
T Adjektiv (2.1). Относно Ichlaut/Ichsucht T Bindestrich (2.6). Относно Werksan¬
lage / Werkanlage t Werk- /Werks-, T Fugenzeichen. Относно Arztbesuch, Bauher¬
renmodell, Leserbrief и.т.н. T Gleichstellung von Frauen und Männern in der Spra¬
che (3).

501
Konditionalsatz
Kompromiss: Думата Kompromiss се
употребява обикновено в мъжки род
(der Kompromiss). Am Ende stand ein
fairer Kompromiss. В среден род (das
Kompromiss) се среща рядко.
Konditionalsatz / Условно изречение
Често поставяни въпроси за условното изречение
Въпрос
Отговор
Кога в условното изречение се употре¬
бява индикатив и кога конюнктив?
Точки (1), (2)
В кои случаи конюнктивът се описва с
формата würde?
Точка (4), Konjunktiv (2.3)
Условното изречение (кондиционално изречение) е подчинено изречение,
което назовава условието (предпоставката), при наличието на което се изпълня¬
ва действието или състоянието, назовано в главното изречение.
Wenn das wahr ist, [dann / so] ist Schlimmes zu befurchten.
Falls die Haustür geschlossen ist, gehe ich über den Hof.
Най-често условното изречение се въвежда със съюз (wenn, wofern, sofern,
falls; срв. също Т dass [4]). Наред с това обаче се срещат и условни изречения без
съюз, при които спретнатият глагол стои в началото:
Kannst du es schon nicht allen recht machen, dann mache es wenigstens so,
dass...Вместо: Wenn du es schon nicht allen recht machen kannst, dann...
Versagen die Bremsen, dann ist alles verloren. Вместо: Wenn die Bremsen versagen,
dann ist alles verloren
Изреченията без съюз са по принцип по-категорични, по-тържествени, по-
патетични от тези, които са въведени със съюз: Machte ich früher Lärm, so wurde
die Pforte besetzt (Immermarm).
Във всички посочени изречения, независимо със или без съюз, главното из¬
речение се различава от подчиненото по наличния в главното изречение корелат
Т Korrelat dann или so, който обаче често се изпуска. В по-редки случаи, особе¬
но при по-стари писатели, главното и подчинено изречение се различават по
словореда: Warf er das Schwert von sich, er war verloren (Schiller). Вместо: Wenn
er das Schwert von sich warf, war er verloren. Съответно: Standen ihm damals nicht
die Tröstungen der Religion zur Seite, er musste verzweifeln (Heine).

Konditionalsatz
502
Понякога обаче главното и подчиненото изречение не се отличават нито
чрез различен словоред, нито чрез корелат. В тези случаи се препоръчва да се
въведе или главното изречение чрез съответен корелат, или подчиненото чрез
съответен съюз, за да стане ясна смисловата връзка:
Неясно: Will eine Gemeinde Grundstücke veräußern, hat sie den Beschluß der Rechts-
aufsichsbehörde vorzulegen. Ясно: Wenn eine Gemeinde Grundstücke veräußern will,
hat sie... Или: Will eine Gemeinde Grundstücke veräußern, so/dann sind...
Неясно: Ist die Erfüllung des Stiftungszwecks unmöglich geworden, sind die Vor¬
schriften anzuwenden. Ясно: Wenn die Erfüllung des Stiftungszwecks unmöglich ge¬
worden ist, sind... Или: Ist die Erfüllung des Stiftungszwecks unmöglich geworden,
so/dann sind...
По-нататък става дума за употребата на конюнктив 2 и индикатив в условно
съставно изречение, кьдето са важни позицията и намерението на говорещия:
1.	Wenn sie kommt, bin ich froh.
Чрез индикатива в условното съставно изречение говорещият изразява, че
гледа на това, което казва, т.е. условие и следствие, като на действително пред¬
поставено, реално, налично:
Wenn sie krank ist, dann sind wir alle noch kränker. Hatte er Glück, kam er mit einem
blauen Auge davon. Wenn sie kommt, bin ich froh.
2.	Wenn sie käme, wäre ich froh.
Чрез конюнктив 2 в условното съставно изречение говорещият изразява, че
гледа на това, което казва, т.е. условие и следствие, като на недействително,
нереално; тон само си го представя. Във връзка с това се говори за нереално
условно съставно изречение:
Wenn er Zeit hätte, käme er. Wäre sie sofort gestertet, dann hätte sie möglicherweise
gewonnen. Wenn er morgen früh losführe, wäre er am Abend in Wien.
3.	Wenn sie kommt, wäre ich froh.
Понякога - предимно в говоримия език - се случва само едно от простите
изречения на условното съставно изречение да е в конюнктив 2, а другото да си
е в индикатив:
Wenn du wirklich etwas in dieser Angelegenheit unternehmen willst, dann müsstest
du es anders planen. Sollte das Hochwasser kommen, dann wird die Durchfahrt ge¬
sperrt.
В тези съставни изречения това, което се казва в конюнктивното просто из-

503
Konditionalsatz
речение, се представя като мислено, като възможно, докато казаното в индика¬
тивното просто изречение се приема като действително и реално.
4.	Wenn sie kommen wurde, würde ich froh sein.
Конюнкгив 2 в определени случаи се замества с würde + инфинитив (Т Kon¬
junktiv [2.3]):
1.	würde + инфинитив се употребява, когато може да възникне недоразуме¬
ние, защото конюнкгив 2 на даден глагол съвпада с друга форма. Така например
всички форми за конюнкгив 2 на правилните глаголи са идентични с формите за
индикатив претеритум и по тази причина не са еднозначни (ich liebte, du liebtest
и.т.н.). Също така много форми на конюнкгив 2 при определени неправилни
глаголи съвпадат звуково почти напълно с формите на индикатив сегашно време
и на конюнкгив 1 (sähe - sehe, läse - lese, träte - trete и др.) или са напълно
идентични с тези на претеритум (wir/sie riefen, wir/sie gingen). Затова в изрече¬
нието Wenn sie Peter riefen, eilte er sofort herbei не е ясно, дали е налице нереал¬
но условие. За означаване на нереалността тук е допустимо описание с würde:
Wenn sie Peter rufen würden, eilte er sofort herbei. (Или:) Wenn sie Peter riefen,
würde er sofort herbeieilen.
При това обикновено е достатъчно, ако формата на дадено просто изрече¬
ние е несъмнен конюнкгив 2: Другата съмнителна форма се възприема като ко-
нюнктив 2.
2.	Würde + инфинитив се употребява, когато формите на конюнкгив 2 се
приемат за архаични. Това важи особено за определени глаголи с ö (flöhe), ä
(schwände) и ü (hülfe) като коренна гласна:
Ich hülfe / würde helfen, wenn ich Gelegenheit dazu hätte.
3.	Würde + инфинитив се използва вместо конюнкгив 1, насочен към бъде¬
щето:
Wenn ich morgen ginge/gehen würde, wäre das noch früh genug.
Формата würde + инфинитив се използва често в главно изречение (Ich wür¬
de fliegen, wenn ich so wenig Zeit hätte), по-рядко в изречение c wenn, и то ако
главното изречение не съдържа описание с würde (Wenn ich flüchten würde, könn¬
te ich die Freiheit gewinnen).
И двата начина на употреба не могат да се оценят като грешни. Редно е
обаче да се използват простите конюнкгивни форми навсякъде, кьдето е въз¬
можно.
За разлика от тези случаи, употребата на описание с würde и в двете прости
изречения най-често въздейства неудачно и разводнено, а и звучи некрасиво. По
възможност тя би трябвало да се замества с други конструкции:

Konditionalsatz
504
Wir sind glücklich und zufrieden und würden ganz glücklich sein, wenn Sie sich mit
uns freuen würden (Fallada) Wenn ich fliehen würde, würde ich meine Freiheit erlan¬
gen. (По-добре:) Wenn ich davonliefe, würde ich meine Freiheit erlangen. (Или:)
Wenn ich fliehen könnte, würde ich meine Freiheit erlangen, (или:) Durch eine Flucht
würde ich meine Freiheit erlangen.
От тези случаи на описание на конюнктив 2 с würde трябва да се разграни¬
чават следните конструкции: würde като форма на конюнктив 2 на пълнозначния
глагол werden (Aber was hätte das alles fiir einen Sinn..., wenn wir nicht Vertraute
würden); würde + партицип 2 като пасив в конюнктив 2 (Wenn ich geschlagen
würde, wüsste ich nicht, was ich täte).
5.	Ohne dich wäre ich nicht so weit - Wenn sie doch hier wäre!
Конюнктив 2 за означаване само на мисленото, на нереалността, се среща
не само в обширни съставни изречения с главно и подчинено изречение; той се
среща и в самостоятелни изречения.
1.	Конюнктив 2 се използва в нереални изречения, чието условие не е из¬
рично формулирано в подчинено изречение, но се подразбира от контекста в
някаква форма. В изречения от този вид конюнктив 2 се среща дори по-често,
отколкото в обширни съставни условни изречения:
Ohne deine Hilfe (= Ако не беше им помогнал) hätten sie das nicht geschafft. Das täte
ich nicht (= Ако бях на тяхно място). Sonst (= Ако не се бяхме напрегнали толкова)
wäre es nicht so weit gekommen. So (= Ако го бяхме направили така) wäre es besser.
Ich würde / möchte Sie gern sprechen (= Ако е възможно). Ich hätte Sie gern einmal
gesprochen. Er ist der Letzte, den ich um Rat fragen würde (= Ако имам проблем). Ich
wüsste, was zu tun wäre. Er ist zu dumm, als dass er das verstünde. Sie übernahm die
Arbeit, obwohl sie gerne Urlaub gemacht hätte (= ако зависеше от нея).
2.	Конюнктив 2 се използва и в нереални изречения, в които не е назовано
следствието. Често това са нереални изречения за желание:
Hätte ich doch dieses Buch! Wenn sie doch gekommen wäre!
Wäre sie nur gekommen! Wenn sie doch nur heute käme!
Обикновено в тези изречения има doch или nur, които правят очевидно вът¬
решното участие на говорещия. Изреченията от предишните две групи могат да
бъдат отнесени към нереално условно съставно изречение.
Относно нереални сравнителни изречения като Ihm war, als habe /hätte er
die Prüfung nicht bestanden T als [ob] / als wenn / wie wenn.
6.	Das wäre möglich!
Конюнктив 2 (съотв. неговата заместваща форма с würde) се употребява ка¬

505
Kongressstadt
то израз на учтивост или незадължителност, когато индикативът би подействал
превалено директно, твърдо или дори грубо:
Ich wünschte, dass Sie nachgäben. Ich würde Ihnen empfehlen, dieses Buch zu kau¬
fen. Ich wüsste wohl, was zu tun wäre. Das wäre möglich! Wir würden uns sehr freuen
/Es würde uns sehr freuen, wenn Sie das Geld bis zum 15.d.M. überwiesen (също:
überweisen).
Относно изречения, превърнали се вече в изрази като:
Ich würde sagen / meinen, dass...Ich würde / möchte Sie gern einmal sprechen.
Ich hätte Sie gern einmal gesprochen.
Срв. също 5.1.
7.	Da wären wir endlich.
Конюнктив 2 се използва също при установяване на (трудно) достигнат ре¬
зултат, който по този начин, за разлика от възможния също индикатив, бива до
известна степен подценен в неговата значимост:
Da sind / wären wir endlich. Das ist / wäre getan. Das haben / hätten wir endlich
überstanden.
Konfessions-: Сложни съществителни c on-
ределяща дума Konfession се пишат ви¬
наги със съединително s: Konfessions¬
schule, Konfessionsstatistik, konfessionslos.
Форми без свързващо -s (напр. Konfessi¬
onschule) са неправилни. Т Fugen-s (1.3)
Konfrontation / Konfrontierung: t Ver¬
balsubstantiv (1.5).
Konfrontieren: Глаголът konfrontieren
обикновено се свързва c предлога mit:
Ich... konfrontiere den Kriminalinspektor
mit dem Falsifikat Nummer zwei (Kästner).
По примера на gegenüberstellen се сре¬
ща обаче и чист дателен падеж: Man
konfrontierte den Verbrecher seinem Op¬
fer. Durch die veränderte Sachlage sah sie
sich neuen Schwierigkeiten konfrontiert. И
двата начина на съчетаване са коректни.
Kongo: Т Staatennamen (1.4)
Kongresssaal: Когато при сложни думи
се срещат три еднакви букви, по нови¬
те правила за правопис не може да от¬
падне нито една от тях. Сложната ду¬
ма от Kongress и Saal се пише следова¬
телно с три s. За по-добра четивност
може да бъде сложено малко тире: Коп-
gress-saal, също Kongress-Saal. Т Zu¬
sammentreffen dreier gleicher Buchsta¬
ben.
Kongressstadt: По новия правопис след
кратка гласна се пише двойно s. Слож¬
ната дума от Kongress и Stadt следова¬
телно се пише с три s. За по-добра че¬
тивност по новите правила за право¬
пис може да бъде сложено малко тире:
Kongress-stadt, също Kongress-Stadt.
Т Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben.

Kongruenz
506
Kongruenz / Съгласуване
Под граматическо съгласуване се разбира грамаггически-формалното съчетава¬
не на части на изречението или на техни свързани части. То е средство, с което се
означават синтактичните отношения. При това формално съчетаване често се поя¬
вяват колебания (и в езиковата норма) когато се решава не от граматическа гледна
точка, апосмисъл(т. н. Synesis [ от гръцки kata synesin “по смисъл”] или лат. construc-
tio ad sensum [“конструкция по смисъл “]). Съгласуването се явява в числото, лице¬
то, рода и падежа. По това се ориентира и разделението на тази шава:
1.	Съгласуване по число:
1.1	Подлог в единствено число (Ein Kilogramm Linsen reicht / reichen aus -
Eine Menge Äpfel lag / lagen unter dem Baum и.т.н.)
1.2	Подлог в множествено число (2 Pfennig ist / sind zu viel - 20% des Ma¬
terials wurden / wurde beschlagnahmt и.т.н.)
1.3	Подлог от няколко части (Links und rechts finden / findet doch nicht zu¬
sammen - Die Mitschüler und jedermann gab / gaben zu и.т.н.)
1.4	Отъждествяващи изречения и сродни конструкции (“Häuser” ist / sind
der Plural von “Haus”. Eine Reihe Studenten war / waren bereits Mitglied
и.т.н.)
1.5	Местоимения (ein Gewand, wie es üblich ist / wie sie üblich sind - Alexander
und Tanja waren vergnügt, weil sie... - Das Buch oder die Schrift, die...)
2.	Съгласуване по лице:
2.1	Части на подлога със съединителни съюзи (... haben mein Vater und ich
uns sehr gefreut и.т.н.)
2.2	Части на подлога с разделителни съюзи (Er oder ich habe das getan и.т.н.)
2.3	Относително изречение (Du, die du das erlebt hast.../ Du, die das erlebt
hat...)
3.	Съгласуване по род:
3.1	Sie ist Besitzer / Besitzerin, Minister / Ministerin - Sie ist Herr / Herrin der
Lage
3.2	Dieses Mädchen ist eine gute Rechnerin / ein guter Rechner - Das Fräulein,
das/die...
3.3	Lieber/Liebes Hansel!
3.4	Die Autoindustrie, der beste Abnehmer / die beste Abnehmerin...
3.5	Unser Kunde, die Firma Meier, die / der...
3.6	der /die Deutsche Milchhof GmbH
4.	Съгласуване по падеж:
4.1	Er behandelt ihn wie ein Schurke / wie einen Schurken
4.2	Er klagt sich als der / den Mörder an
4.3	Sie lässt Gott ein guter / einen guten Mann sein
4.4	Bei einer Frau wie Sie / wie Ihnen

507
Kongruenz
1	Kongruenz im Numerus / Съгласуване по число
Подлогът и глаголът (сказуемото) на едно изречение в общи линии съвпадат
по число. Единствено число: Die Rose blüht. Множествено число: Die Rosen blü¬
hen. Трудностите възникват там, където се срещат няколко части на подлога евен¬
туално в различно число, когато подлогът формално е в ед.ч., смислово обаче с
него е свързана плуралистична представа и т.н. Различаваме случаи с подлог в
ед.ч. (1.1) или в мн.ч. (1.2) и случаи с подлог от няколко части (1.3)
1.1	Subjekt im Singular
Подлог в единствено число
1.1.1	Ein Kilogramm Linsen reicht / reichen aus. Ако названието на стоката
в единствено число следва след количествено определение в единствено число
като напр. 1 Pfund / Gramm /Kilogramm, глаголът е също в ед.ч.:
Ein Pfund Speck wurde gekocht. Ein Kilogramm Fleisch wurde abgewogen.
Ein Gramm Pfeffer reicht für dieses Gericht aus.
Също при название на стоката в мн.ч. глаголът стои обикновено в ед.ч.; но в
такива случаи понякога се среща и мн.ч., особено ако названието на стоката като
приложение е употребено в същия падеж като думата, към която се отнася:
Ein Pfund Bohnen wurde /wurden gekocht. Ein Kilogramm Linsen reicht /reichen
nicht aus. Ein Kilogramm dieser Linsen kostet /(рядко) kosten 2,50 DM.
Тук говорещият решава повече по смисъл. Множественото число на името
на стоката извиква представата за количество, все едно там е написано: Bohnen
in der Menge von einem Kilogramm wurden gekocht.
1.1.2	Ein Drittel der Mitglieder stimmte / stimmten ab. Ако след процент
или дробно число в ед.ч. следва съществително име в род. п. като подлог, глаго¬
лът е в ед.ч., ако и подлогът е в ед.ч.:
Ein Drittel der Mannschaft war krank. Nur ein Prozent der Belegschaft war anwe¬
send.
Ако обаче подлогът е съществително име в род. п. мн.ч., глаголът може да
се постави и в мн.ч.:
Ein Drittel der Mitglieder stimmte/ stimmten ab. Weniger als ein Prozent der Ange¬
stellten war / waren anwesend.

Kongruenz
508
Ш Eine Menge faule Äpfel lag / lagen unter dem Baum. Ако след коли¬
чествено определение в ед.ч. като
Anzahl, Bande, Dutzend, Gruppe, Hälfte, Hand voll, Haufen, Heer, Herde, Kreis,
Masse, Mehrzahl, Menge, Paar, Reigen, Reihe, Schar, Schock, Teil, Trupp, Unmasse,
Volk, Zahl
следва изброеното в мн. ч. {Äpfel), глаголът най-често е в ед.ч.:
Eine Menge faule Äpfel / fauler Äpfel / von faulen Äpfeln lag unter dem Baum.
Es war wie immer eine Menge Leute da. Eine Hand voll Fehler in einem Text von
zwei Seiten ist auf keinen Fall akzeptabel. Über dem See schwirrte eine Unmasse von
Mücken.
Паралелно c това се среща обаче и множествено число на глагола, особено
когато изброеното е употребено като приложение в същия падеж, както коли¬
чественото определение или при неопределено количествено определение. Го¬
ворещият тук решава повече по смисъл:
Eine Menge faule Äpfel lagen unter dem Baum. Es waren eine Menge Leute da.
...wo eine Menge sonderbare Sachen herumliegen (Th.Mann)	schreiten eine An¬
zahl Pilger... (Nigg). Die Hälfte meiner Gedanken waren immer bei ihr (Grass). Eine
Reihe von edlen und nüchternen Geistern haben den Rauchtabak verabscheut (Th.
Mann).
При количествени определения, c които се назовава точно число, като Dut¬
zend, Paar, Schock, глаголът често се употребява в ед.ч.:
Ein Dutzend Eier (=12 Stück), kostet 3,70 Mark. Dieses Paar [Stiefel] kostet 150 DM.
Подобно на количествените определения може да бъде разглеждано и съ¬
ществителното име Art в следното изречение:
Welche Art Übungen wurde im Unterricht absolviert? / Welche Art Übungen wurden
im Unterricht absolviert?
Относно Mehr als die Hälfte der Eltern hat / haben T 1.1.7.
1.1.4	Es wird / werden acht Stunden dazu benötigt. Ако es стои в началото
на изречението, трябва да се уточни, дали то е подлог на изречението или не.
Като подлог то си остава, дори и когато друга част на изречението е поставена в
началото му. Глаголът тогава се поставя съответно в ед.ч.:

509
Kongruenz
Es nagt wie tausend Skorpione an ihm (H.Kurz) / Wie tausend Skorpione nagt es an
ihm.
Ако при тази промяна на словореда es отпадне, тогава то не е подлог и не
влияе върху числото на глагола:
Es werden acht Stunden dazu benötigt. (= Acht Stunden werden dazu benötigt.)
Es ist Brot zu kaufen und es sind Schuhe zu kaufen. (= Brot ist zu kaufen und Schuhe
sind zu kaufen.)
Срв. също t Es ist / sind zwei Jahre [her].
1.1.5	Niemand, weder sie noch er, hatte / hatten es gehört. Ако след подлог
в ед.ч. следва приложение в множествено число или то е съставено от наредени
една след друга части, глаголът може да бъде в ед.ч., съгласуван с подлог в ед.ч.,
или в мн.ч., съгласуван с приложението в мн.ч.:
Die dritte Stufe, die Stilratschläge, ist besonders gut (Lebende Sprachen)
Die moderne Literatur, Erzählung wie Drama, sind durch eine seltsame Anwendung
von der Figur des Helden gekennzeichnet (Lüthi). Niemand, weder die Mutter noch
die Hausangestellte, hatten das Röcheln der Sterbenden gehört (Jens).
1.1.6	Frau Müller mit ihrer Tochter kam / kamen auch. Ако след подлог в
ед.ч. следва определение, изразено чрез съществително, което е свързано чрез
предлог, партицип или подобни, глаголът се употребява в ед.ч.; предложното
определение не влияе върху лицето му:
Viele Grüße sendet (не: senden) dir Karl nebst Familie.
Въпреки това основно правило в езиковата практика се срещат примери за
граматически неправилно множествено число на глагола:
Frau Kater mit ihrer ... Tochter Susi brachten (правилно: brachte1 beim Matzerath
ihr Beileid an (Grass). Pflege der Pflanzenwelt, gepaart mit Schädlingsbekämpfung,
machen (правилно: macht) ... (Quick).
1.1.7	Mehr als die Hälfte der Bewohner hat /haben gewählt При съчетание¬
то на anderes, mehr, nichts, weniger + als c определение в мн.ч.. глаголът може да
бъде в единствено или множествено число. Определящо е, дали ударението е
върху mehr и т.н., или върху определението:
Anderes als leere Kartons fand/fanden sich nicht in dem Verschlag. Mehr als Lumpen
war / waren da nicht zu finden. In der Mappe war/waren nichts als ein paar leere Bogen.

Kongruenz
510
В общи линии обаче глаголът се поставя в мн.ч.:
... an dem Ort, wo 1928 nicht weniger als hundert Tageszeitungen ... gemacht wur¬
den (Der Spiegel). Mehr als 50 Angestellte arbeiten im Kassenraum (Der Spiegel)
wo ... aus noch anderen [Löchern] nichts als Leichenbeine herausstarrten (Plievier).
Единственото число изглежда възможно, когато чрез атрибутивното същес¬
твително са назовани неща, какго в първите примери; единствено число е оби¬
чайно, когато nichts и т.н. са разделени от съществителното, свързано с als:
... hinter denen nichts steckt als gute Absichten (Die Zeit). Es war nichts in ihr als ein
paar Bogen und Umschläge (Fallada).
Когато определението е в единствено число, глаголът обикновено се поста¬
вя в ед.ч.:
... in dem nichts als ein Tisch sta«d_(Bloch). ... Mehr als ein Jüngling beschritt die
Priesterlaufbahn (Nigg).
Когато определението е понятие за количество в единствено число като
Hälfte, Dutzend, след което обикновено следва изброеното в множествено число,
ед. и мн. ч. на глагола са възможни и приети в еднаква степен:
Mehr als die Hälfte aller Frauen hat Haarprobleme (Petra). Mehr als die Hälfte aller
betroffenen Eltern ... haben schon jetzt bis zu 10 000 DM aufwenden müssen (Der
Spiegel). Mehr als ein Dutzend weiterer Eheschließungen ... wurde der Polizei allein
in Hamburg bekannt (Der Spiegel). (Но само:1 Mehr als die Hälfte der Bevfolkenmg
(изброеното в ед.ч.) ist unter 30 Jahre alt
1.1.8	Wenig war / waren dort versammelt. Ако wenig или genug е подлог,
глаголът се поставя в мн.ч., когато може да се прибави дума в мн.ч. като напр.
Menschen /Leute или когато е добавено определение в род. п. в мн.ч.:
Wenig / Genug [Menschen] waren dort versammelt.
Der Worte sind genug gewechselt.
Ако множествено число не може да бъде добавено, глаголът се употребява
също в ед.ч.:
Genug ist nicht genug. Wenig gehört zum Glück.
1.1.9	Je ein Exemplar dieser Bacher wurde / wurden verschickt. Тук е пра¬
вилно само единственото число, t je (3).

511
Kongruenz
1.2	Subjekt im Piurai / Подлог в множествено число
Съществуват многобройни отклонения от правилото, изложено в т.1, че на
множественото число на подлога отговаря множествено число на сказуемото.
1.2.1	2 Pfennig ist /sind zu viel. Ако количествено понятие с Mark, Pfennig,
Pfund и т.н. съставлява подлога на изречението, то днес съществува тенденция¬
та, особено в ежедневния и разговорен език, глаголът да се поставя в ед.ч., тъй
като брой и изброено се схващат като едно цяло. В езиковата норма се предпо¬
чита обаче мн.ч.:
Zwei Mark ist /вместо: sind) doch ziemlich viel für ein solches Heftchen.
Achtzig Pfennig reicht (вместо: reichen) aber nicht aus dafür.
Hundert Pfund ist (вместо: sind) zu wenig für seine Größe.
Daher werden für greifbare Ware 155 DM verlangt (FAZ).
Als Preis wurden DM 58,- vereinbart.
Ако след количествено понятие следва съществително в ед.ч. като Gewicht,
понякога се среща конструкция по смисъл с глагол в ед.ч. (20 Pfund Gewicht
wurde gewogen).
Относно Es herrschte / herrschten 30 Grad [Wärme] t Grad.
1.2.2	2 Kilo Fleisch reichen / reicht nicht aus. Ако след количествено поня¬
тие с Kilofgram], Gramm, Pfund, Meter, Liter и т.н. следва название на стоката в
ед.ч., глаголът обикновено стои в мн.ч.:
2	kg Fleisch reichen /(рядко:) reicht aus. 100g Speck werden in feine Würfel ge¬
schnitten. 2 Pfund Kalbsleber werden gebraten. 3m Seide reichen für dieses Kleid
aus. 2 1 Milch sind zu wenig für uns.
Ако след количественото понятие названието на стоката е в мн.ч., се допус¬
ка само множествено число на глагола:
300 g Bohnen reichen aus. 4 kg Wurzeln werden gekocht.
Ако след количествено понятие като час, ден, месец, година и т.н. следва
описание на дейност в ед.ч., глаголът може да се поставя както в единствено,
така и в множествено число:
3	Monate Schuften hat/haben sich gelohnt. Zwei Stunden Warten war/waren umsonst.
1.2	J Zwei Drittel der Mannschaft wurden / wurde gerettet - 20% des Mate¬
rials wurden / wurde beschlagnahmt. При процентни, дробни и десетични чис¬
ла и съществително име в род.п. като подлог, според езиковата норма глаголът
се поставя в мн.ч., във всекидневния и разговорен език обаче - често в ед.ч.:

Kongruenz
512
1,5	ml des Serums wurden (разг: wurde) vernichtet. 20% des Materials wurden (разг:
wurde) beschlagnahmt. Sechs Siebentel des Buches wurden von einem Wörterver¬
zeichnis eingenommen (Jelinek). Drei Viertel des Weges sind (разг.: ist) zurückge¬
legt. 0,20 DM in Briefmarken sind beigefugt. 40% der demokratischen Wähler plä¬
dierten ... für ... Kennedy (Der Spiegel).
Ако след количественото понятие следва обаче съществително в имените¬
лен падеж ед.ч., тогава и при дробни, процентни и десетични числа според ези¬
ковата норма е правилно единственото число на глагола:
70% Kohle stammt (паралелно с: stammen) aus dem Ruhrgebiet. 1,5 ml Serum wur¬
de (паралелно c: wurden) vernichtet. Zwei Fünftel Kernenergie deckt (паралелно c:
decken) den Bedarf. Nicht nur Fachleute wissen, dass in der Welt etwa 20% mehr
Erdöl gefördert als laufend verbraucht wird (Die Zeit).
Относно множествено число след 0,1 (0,1 Sekunden) Т null (2).
1.2.4	Drei und drei ist / sind sechs. При задачи по смятане със самостоятелно
употребени количествени числа, глаголът по правило се употребява в ед.ч.; но
при sein като сказуемо се среща и мн.ч.:
Drei und drei ist/sind (macht /gibt) sechs. Fünf weniger drei macht zwei.
Zwei mal zwei gibt vier. Zehn geteilt durch fünf ist/sind zwei.
1.2.5	MDie Räuber” haben / hat mir gefallen. Ако подлогът е заглавие в мн.ч.
на книга, вестник, пиеса, глаголът обикновено също е в мн.ч., ако определител¬
ният член или други подобни части спадат към заглавието:
"Die Räuber” haben immer eine starke Wirkung auf die Jugend ausgeübt
Die Berliner Nachrichten berichten über dieses Ereignis.
(Но без член:) “Gespenster" erregte großes Interesse bei den Zuschauern.
При предпоставено жанрово определение се използва единствено число:
Das Drama “Die Räuber” hat zu allen Zeiten eine starke Wirkung auf die Jugend
ausgeübt.
Заглавия на чуждестранни вестници (Times) и т.н., които по форма са в мн.ч.,
се свързват по правило с ед.ч. на глагола:
... die New York Times ermittelte sechs Millionen Klampfe spielende Amerikaner (Der
Spiegel). Die Iswestija (на руски език в мн.ч.!) bestätigt in einem Leitartikel, dass...
Срв. също 1.3.6 и 1.4.2

513
Kongruenz
1.2.6	Die Leute hier, die Landbevölkerung, sind / ist.... Ако след подлог в
мн.ч. стои приложение в ед.ч., глаголът може да бъде съгласуван с подлога в
мн.ч. или с приложението в ед.ч.:
Die ausländischen Arbeiter, der Konjunkturpuffer, spielen eine ganz wichtige Rolle.
Die Leute hier, vor allem die Landbevölkerung, ist nie nationalsoziolistisch gewesen
(Der Spiegel). Sehr viele Menschen, vor allem die intellektuelle Elite, hat sich in den
dunklen Jahren dem Regime verweigert.
1.2.7	Schmidt & Partner hat / haben den Auftrag erhalten. При имена на
фирми като “Müller & Meier или “Schmidt, Müller & Partner” като подлог, глаго¬
лът може да се постави както в множествено, така и в единствено число:
[Die Rechtsanwälte, die Makler] Müller & Meier suchen eine Sekräterin.
[Die Werbeagentur, das Architekturbüro] Schmidt, Müller & Partner hat den Auftrag
erhalten.
Срв. също T Firmennamen (2).
1.2.8	Die Flottmann-Werke GmbH sucht / suchen Arbeiter. Ако след фирме¬
но име в мн.ч. следва съкращение като AG, GmbH като приложение, глаголът се
съгласува по число с фирменото име и се употребява в мн.ч.:
Die Flottmann-Werke GmbH suchen Arbeiter. Die Vereinigten Elektrizitäts- Werke
AG haben ihren Jahresbericht vorgelegt.
Ако обаче Лktiengesellschaft или Gesellschaft mbH и под. не са приложение, а
основна дума на фирменото име, глаголът се поставя в ед.ч.: (Т Abkürzungen
[6.1], ? Firmennamen^]):
Die Süddeutsche Zucker-Aktiengesellschaft hat beschlossen, dass...
1.2.9	Die Hunde wedelten mit dem Schwanz / mit den Schwänzen. Макар и
да изглежда нелогично, наименованието за нещо, което се отнася за множество,
предимно лица, обикновено е в (т.н. разделително или дистрибутивно) един¬
ствено число:
Alle hoben die Hand. Viele haben damals ihr Leben verloren. Dieser Kummer brach
ihnen das Herz. Die Hunde wedelten mit dem Schwanz. Sie bekamen einen roten Kopf.
Sie schüttelten sich die Hand. Mehrere Illustrierte brachten das Bild auf der Titelseite.
В някои случаи трябва да се взема под внимание смисълът на изречението:
в изречението Die Antragsteller werden gebeten, das ausgefüllte Formular rechtzei-
33.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Kongruenz
514
tig einzureichen става дума за един формуляр, а в Die Antragsteller werden gebe¬
ten, die ausgeföllten Formulare rechtzeitig einzureichen - за няколко. Относно ei¬
nen roten Kopf/rote Köpfe bekommen T Kopf.
1.2.10	Die USA hat / haben.... След подлог, изразен чрез инициални думи в
мн.ч., глаголът се поставя в мн.ч.:
Die USA (= die Vereinigten Staaten von Amerika) haben einen Flugzeugträger ins
Krisengebiet geschickt. Die SBB (= die Schweizerischen Bundesbahnen)fördern den
Gätertransitverkehr.
1.3	Mehrere Subjektteile
Подлог от няколко части
1.3.1	Links und rechts finden / findet doch nicht zusammen. Когато подло¬
гът се състои от равностойни части, свързани с und или без свързващи елемен¬
ти, глаголът обикновено се поставя в мн.ч. Това важи особено в случаите, когато
и двете части на подлога, или една от тях е в мн. ч.:
...mein Hals, meine Brust, mein Kopf waren entzündet (Weiss). Eine unfehlbare Si¬
cherheit des Geschmacks, eine lächelnde, gleitende Überlegenheit machen ms vib¬
rieren (Tucholsky). Links und rechts finden doch nicht zusammen (Der Spiegel). Sie
und er hätten...hervorragende Fremde... Roms werden können (Wilder). Bund, Län¬
der und Gemeinden dürfen ihre Anlagen ... selbstständig gestalten (Der Spiegel).
Това важи както за случаи, когато подлогът стои пред глагола, така и за слу¬
чаи, в които го следва. Само при части на подлога в ед.ч. е възможно позоваване
на една част от подлога и с това единствено число на глагола, макар и по-рядко
от множествено число:
(Прието:) Zwanzig Minuten danach kamen er md der andere. Bei keinem anderen
Teilproblem ... wirkten sich Mangel an Sachkunde und technische Naivität der Bon¬
ner Plänemacher so katastrophal aus (Der Spiegel).
(По-рядко:) ... wetteiferte Bürgerschaft und ein Teil irregeleiteter Sozialisten (Tu¬
cholsky). Zwischen die drei Deutschen hatte sich nur der Schwede Kjell Sjöberg und
der Russe Iwannikow gwschoben (Olympische Spiele 1964). Der Hass, die Gewalttä¬
tigkeit nutzte nichts mehr (Weiss). Die Korruption und die Verkennung der Lage fraß
rinach unten weiter (Tucholsky). ... da sich in ihrem Haushalt noch ihr 14-jähriger
Sohn und ihre 10-jährige Tochter befindet.
Смята се, че е налице предпочитание към единствено число при предпоста¬
вен глагол:
- при части на подлога без съюз:
... dem ohne sie wäre die Frau, das Kind vielleicht verhungert (Der Spiegel).

515
Kongruenz
-	когато частите на подлога са разделени една от друга от части на глагола.
Това важи и когато частите на подлога са свързани чрез други съединителни
съюзи освен und:
Hermine Kleefeld gehörte dazu sowie HerrAlbin ferner der ... Jüngling ...
(Th.Mann). Dort kann sowohl die Menge der Loden eines Baumstumpfes gemeint
sein als auch die Gesamtheit aller Loden im Ausschlagswald (Kehr).
-	когато подлозите следват глагола във формата на таблица:
Als Härtematerial wird empfohlen:
Tapio
Holzzement
Duran
Vorausgesetzt, dass uns ein entsprechender Antrag der Versicherungsnehmerin einge¬
reicht wird, beträgt
die prämienfreie Versicherungssumme	9398,40	DM
der Rückkaufswert	4119,80	DM
das Dividendenguthaben	7210,35	DM
1.3.2	Die Mitschüler und jedermann gab / gaben zu. Правилното е, глаголът
да се съгласува с част на подлога в ед.ч. {jedermann) и да се постави в ед.ч., ако
тази част смислово включва другата част на подлога {Mitschüler):
Er und alle Welt redete (не: redeten) darüber schon seit Wochen.
Die Mitschüler und jedermann gab (не: gaben) zu ... (Hesse).
Понякога чрез прибавено damit, somit, mithin и др. към свързващото und се
намеква, че втората част на подлога е смислово тясно свързана с първата. В тези
случаи са възможни единствено и множествено число на глагола:
Die Arbeit in der EWG und damit / somit auch die Vertretung der Interessen der
deutschen Wirtschaft stellen (заедно c: stellt) hohe Ansprüche an die deutsche Dele¬
gation. Da sich zudem durch höhere Umdrehungszahl... die Luft-Anströmungsge-
schwindigkeit an den Rotor-Paddeln und mithin der Auftrieb noch beträchtlich stei¬
gern lässt (съшо: lassen), dürften ...(Der Spiegel).
Единственото число в следващия пример се обяснява с изтъкването на вто¬
рата част на подлога:
Das Blut an H.s Schuhen und vor allem die Freundschaft zwischen H. und D. schien
dem Kriminalkomissar zu genügen (Quick).

Kongruenz
516
1.3.3	Zeit und Geld fehlt / fehlen. При фразеологични подлози, които често
се състоят от части без членна форма и др., глаголът се поставя в ед.ч., ако под¬
логът се възприема като едно цяло. Множествено число се употребява, когато
трябва да бъде създадена представа за множество:
Grund und Boden darf nicht zum Objekt wilder Spekulationen weden. Groß und
klein (= всеки) aß davon. Zeit und Geld fehlt uns. Krankheit und Müdigkeit macht
auch Bauern fein (Kafka). Barsänger und Sportsmann [gleichzeitig, das] verträgt
sich nicht.
.. .die verdrehten Vorstellungen, die Freund und Feind sich von diesem Lande ma¬
chen (Koeppen). Unaufhaltsam wachsen ...Missmut und Unbehagen (Der Spiegel).
1.3.4	Die technische und künstlerische Begabung des Kindes ist / sind her¬
vorragend. В изречения c едни и същи части на подлога, които са конкретизира¬
ни чрез прилагателно, може да се спести една от частите на подлога (Т Ellipse
[6]); в този случай глаголът се употребява в мн.ч.:
Das alte [Buch] und das neue Buch liegen auf dem Tisch.
В някои случаи, преди всичко при абстрактни части на подлога и допълни¬
телно спестена членна форма, съществува възможността да се схванат като едно
цяло тясно приближените поради липсата на член подложни части, и глаголът
да се постави в ед.ч.. Множественото число също е възможно и правилно, ако
представата за множество е определяща:
Die technische [Begabung] und künstlerische Begabung des Kindes ist (до: sind)
hervorragend. Das ist ein Beruf, für den berufliche [Qualifikation] und persönliche
Qualifikation erforderlich ist (до: sind). Das Alte [Testament] und Neue Testament
erscheint (до: erscheinen) hier in einer neuen, zeitgemäßen Übersetzung. Die erste
und zweite Mannschaft spielte (до: spielten) unentschieden. Der zweite und dritte
Mann ist (до: sind)...
Това важи и тогава,
-	когато частите на подлога са сложни думи с една и съща основна дума и тя
е спестена при първата подложна част:
Die Lohnsteuer- und Einkommensteuerveranlagung wurde (до: wurden) korrigiert.
Die Stadt-und Bauwirtschaft ... gelten ... nicht länger als Wachstums-Industrien (Der
Spiegel).
-	когато връзката на отделните подложни части се подчертава с общо опре¬
деление:

517
Kongruenz
Alle Zerstörungswut und Herrschsucht in uns durfte sich entfalten (Weiss) war die
Spannung und Erregung ... abzulesen (Olympische Spiele 1964). ... oft geriet ihr
Aussehen und Name schon in Vergessenheit (Kafka).... dass Ihnen viel Glück, Freu¬
de und Gesundheit beschieden sei (до: seien).
От конструкциите c многочленен подлог трябва да се разграничават, сбити¬
те изречения, в които са изпуснати еднакви глаголи или части на глагола (Т El¬
lipse [9]):
Bei dem Unfall wurde der Fahrer getötet und [wurde) der Beifahrer verletzt. Links lag
ein Stoß Papier, rechts [lag] ein Taschenmesser, dahinter [lag] ein Mäppchen. Von
den Kosten des Rechtsstreits trägt der Kläger 1/3, der Beklagte [trägt] 2/3, Im Übri¬
gen wird die Klage ab-, die Berufung [wird] zurückgewiesen.
1.3.5	Schmidt und Co., Buchdruckerei, drucken / druckt. Ако след частите
на подлога стои приложение в ед.ч., глаголът е в мн.ч., когато се отнася за части¬
те на подлога. Глаголът е в ед.ч., когато се отнася за общото приложение. И
двете конструкции са правилни:
Schmidt und Co., Buchdruckerei, drucken (до: druckt) für Behörden und Private schnell
und billig. Turm und Brücke - das Hoechster Firmenzeichen - ist (до: sind) in allen
Erdteilen zu Hause.
1.3.6	“Hermann und Dorothea” wird / werden gelesen. Ако подлогът е заг¬
лавие на пиеса и др., и неговите части са свързани с und, глаголът се поставя в
ед.ч., защото подлогът се възприема като едно цяло:
“Hermann und Dorothea” wird (не: werden) heute nur noch selten in den Schulen
gelesen. “Romeo und Julia” wurde (ae: wurden) in drei Theatern gleichzeitig aufge¬
führt “Schneewittchen und die sieben Zwerge” wird (не: werden) auch heute noch oft
gelesen.
Срв. също 1.2.5 и 1.4.2.
1.3.7	Schimpfen und Lachen drang / drangen. Ако наредените една след
друга части на подлога са инфинитиви, глаголът обикновено се поставя в ед.ч.:
Zu Hause sitzen und nichts zu tun können und auf die Bomben ...warten ist grauen¬
voll (Feuchtwanger). Lachen und Schwatzen drang durch mehrere Türen.. .(Th.Mann).
Die Vereinigten Staaten zu verlassen und mit Bhakaroff nach Europa zu gehen, brachte
immer den gleichen Aufruhr mit sich (VBaum).

Kongruenz
518
Ако двата инфинитива имат член или ако вместо единия инфинитив стои
отглаголно съществително, множественото число на глагола изглежда по-раз-
пространено:
Das Wandern und das Schwimmen hatten seinen Körper gestärkt. Schlafen und Do¬
ping waren verboten (Die Zeit). Но съшо: Ein Murren des Unwillens, ein empörtes
Zischen brandete im Saal auf (V.Baum).
1.3.8	Jeder Kunde und jeder Mitarbeiter macht / machen sich klar. Когато
пред частите на подлога в ед.ч. cioxi kein, jeder или mancher, глаголът е обикно¬
вено в ед.ч., защото тези думи се преценяват като силно открояващи; множес¬
твено число обаче също е възможно:
Jeder Kunde und jeder Mitarbeiter macht sich klar, dass ... Jeder Ehemann und jede
Ehefrau dürften selbst entscheiden, ob .. .(Mannheimer Morgen). Keine Ärzteorgani¬
sation, kein Offizierskorps hat Kollegen und Kameraden öffentlich zur Verantwor¬
tung gezogen (Tucholsky). Es sollte kein Audi, kein Opel und kein Mercedes geliefert
werden. Manche Dozentin und mancher Bibliothekar steht (също: stehen) dem skep¬
tisch gegenüber.
Когато назованите по-горе или подобни местоимения са употребени като
части на подлога, глаголът по правило се поставя в ед.ч.:
Jeder und jedtföhlte sich untadelig tugendhaft (Wilder). Nichts und niemand kann
den Sperrgürtel... durchqueren (Der Spiegel).
1.3.9	Nicht nur der Vater, sondern auch die Mutter war / waren da. Когато
части на подлога в ед.ч. са свързани с nicht nur - [sondern] auch, глаголът по
правило се поставя в ед.ч., защото чрез тази връзка всяка част на подлога се
подчертава особено силно:
Nicht nur der jüdische Tischler Emanuel Blatt, auch ein Widerstandskämpfer ...hat
sich in das Kloster geflüchtet (Bild und Funk). Bisher hat nicht nur der US-Präsident,
sondern auch Rotchina gewissenhaft jeden Schritt vermieden, der ... (Der Spiegel).
Същото важи и за връзката nicht - sondern:
... dass nicht die Tochter, sondern der Sohn auf die Anklagebank gehört.
1.3.10	Weder Müller noch er wusste / wussten davon. Ако частите на подло¬
га са свързани с weder noch или [sojwie, са възможни и единствено, и множес¬
твено число на глагола. Множественото число се употребява по-често, когато
подлогът стои пред глагола, а единственото число - когато той е след глагола:

519
Kongruenz
Weder Pippig noch ein anderer wusste davon (Apitz). Weder er noch ein Mitarbeiter
... hatten unterschrieben (Der Spiegel). ... wobei seine würdige Erscheinung sowie
die wache Präzision seiner Aussage allgemeine Anerkennung erntete (Habe). Die tat¬
sächliche sowjetische Kräfteverteilung sowie die Präsenz der Atomwaffen in Ost und
West fiihren uns zu einem Lagebild.. .(Der Spiegel).
... hat sich weder die westliche Arbeitsgruppe noch die Außenministerkonferenz ...
mit der Frage... befasst (Der Spiegel). In seinem .. .Gesicht waren weder Scheu noch
Neugier (Strittmatter). Für jeden Etat ist ein Kundenberater ... sowie eine “kreative
Gruppe” von Textern und Graphikern zuständig (Der Spiegel).
Ако една част на подлога е в мн.ч., глаголът обикновено също се поставя в
мн.ч.
1.3.11	Sowohl Vater als auch Mutter hat / haben es gewusst. Ако частите на
подлога са свързани със sowohl-als /wie [auch], глаголът често се отнася към
двете части на подлога и се поставя в мн.ч.; единственото число обаче също е
възможно:
... muss ich daraufhinweisen, dass es sowohl Gewissenhaftigkeit wie Integrität des
Forschers gebieten ... (Jens) Sowohl die Konzeption seines Werkes als auch der Film
selbst bestanden zu diesem Zeitpunkt nur in Fragmenten (Bild und Funk). ...dass
offenbar sowohl die Kommunistische Partei als auch die... Gewerkschaft ...überrollt
wurde (Die Zeit).
1.3.12	Der Vater oder die Mutter hat / haben es gewusst. Когато части на под¬
лога в ед.ч. са свързани със съюза oder, трябва да се разграничи, дали става дума
за изключващо oder (приемлива е само една от двете възможности), или за включ¬
ващо oder (от две възможности е приемлива не само едната или другата, а и двете
едновременно). Ако частите на подлога са свързани с изключващо oder или със
съюзите entweder- oder, beziehungsweise, глаголът обикновено се поставя в ед.ч.:
Ich weiß nicht, ob Karl oder Fritz es getan hat. Entwedwer mein Vater oder meine
Mutter hat das gesagt. Die Firma Meier beziehungsweise die Firma Müller wird Stel¬
lung nehmen.
Ако подложните части в ед.ч. са свързани с включващото oder, глаголът по
правило се поставя в мн.ч.:
Ich nehme an, dass dein Pfarrer oder dein Lehrer dir helfen können. Kopfschmerzen
oder Bauchkrämpfe sind die Folge vom Genuss verdorbener Lebensmittel.
При предпоставен подлог глаголът до него сравнително често се поставя в
мн.ч. и при изключващо oder:

Kongruenz
520
Untätigkeit oder eine schwache Aktion können einen schweren Rückschlag zur Folge
haben (Der Spiegel). ...dass entweder Darlan oder Roosevelt ein unehrliches Spiel
treiben. Aber Sie oder ein Vertreter müssen bei der nächsten Sitzung ...
Ако една от частите на подлога е в мн.ч., глаголът има числото на стоящата
до него част на подлога:
Der Vater oder alle müssen / Alle oder der Vater muss die Verantwortung dafür über¬
nehmen. Dann würden ... zwei Prozent ...oder knapp eine halbe Million arbeitslos
sein (Der Spiegel). Ein [Teil] oder zwei Teile können fehlen.
1.4	Gleichsetzungssatz und verwandte Konstruktionen
Отъждествяващо изречение и сродни конструкции
В общи линии числото на отъждествяваната част съответства на това на
подлога (срв. обаче 1.4.5ff.). Ако и двете са в ед.ч., и глаголът се поставя в ед.ч.;
ако двете или едно от двете е в мн.ч., и глаголът е в мн.ч.:
Die Lärche «fein Nadelbaum. Beide Frauen sind Angestellte. Besonders Rechtschreib¬
fehler waren ihm ein Gräuel. ...der Zorn und die Ungeduld sind schlechte Begleiter
für einen Slalomfahrer (Olympische Spiele 1964).
Ако подлогът се състои от следващи едно след друго съществителни имена
в ед.ч. и стои в края на изречението, правилно е само сказуемо в мн.ч.:
Untersuchungsgegenstand sind die Weiterbildung und Forschung.
Отделно трябва да се обърне внимание на следните случаи:
1.4.1	“Häuser” Ist / sind der Plural von “Haus”. Ако едно съществително в
мн.ч. се преценява само от звуковата му страна, глаголът е в ед.ч.:
“Häuser” ist /heißt (не: sind/ heißen) der Plural von “Haus”.
1.4.2	“Die Verdammten” ist / sind ein Roman. Единствено число на глагола
се среща и когато при многочленен подлог или такъв в мн.ч. (отъждествяващ
им.п.), натежава впечатлението за единство или цялост. Това важи особено кога¬
то то се подкрепя от отъждествяващ член в ед.ч. (Tl.2.5, Tl .3.6):
“Die Räuber” heißt ein Drama von Schiller. “Die Verdammten " ist ein Roman, der
viel Aufsehen erregt hat. “Hermann und Dorothea" ist unsere nächste Lektüre.
Същото важи и за приведени изрази, цитати и др.:
“Träume sind Schäume” ist ein altes Sprichwort.

521
Kongruenz
1.4.3	Tausend Kilogramm ist / sind ein großes Gewicht. Ако един от отъж¬
дествяващите членове е множествено понятие за мярка или количество, то тога¬
ва са възможни и единствено и множествено число на глагола, в зависимост от
това, дали трябва да се подчертае единството на брой и изброено или количес¬
твото:
Tausend Kilogramm ist (до: sind) ein großes Gewicht. Tausend Mark ist (до: sind)
viel Geld. Eine Mark ist (до: sind) hundert Pfennig[e]. Fünfhundert Franken sind
(яо: ist) eine Menge Geld.
1.4.4	Eine Reihe Studenten war / waren bereits Mitglied. Ако след понятие
като Reihe, Menge, Gruppe следва съществително име в мн.ч., глаголът и отъж¬
дествяващият член са в съответствие с подлога (Reihe и др.), обикновено в ед.ч..
Едновременно с това се среща и множествено число; говорещият преценява по¬
вече по смисъл:
... eine Reihe von Studenten waren (до: war) bereits Parteimitglieder (Leonhard).
... eine ganze Gruppe von Lautungen sind (яо:ist) Träger eines Inhalts (Porzig).
1.4.5	Der Schrank und der Tisch bleiben mein Eigentum. Един множествен
или многочленен подлог може да бъде отъждествен със събирателно име в ед.ч.,
но не обратното:
Die Römer waren das tapferste Volk des Altertums. Dieser Schrank und dieser Tisch
bleiben mein Eigentum. (При подлог на последно място:) Das gebildete Volk des
Altertums waren die Griechen. (Но не: Meine Familie sind Frühaufsteher).
1.4.6	Meine beiden Töchter sind Lehrerinnen / Lehrerin - Alle drei sind
Arzt / Ärzte geworden. Ако отъждествяващият член назовава професия, той мо¬
же да стои понякога в ед.ч. въпреки множествения подлог. По този начин погле¬
дът се пренасочва по-силно от отделните лица върху професионалния статус:
Meine beiden Töchter sind Lehrerinnen (по-рядко: Lehrerin). Alle drei wollten Arzt
(по-рядко: Ärzte) werden. Die beiden Frauen, die dort stehen, sind Rechtsanwältin¬
nen (не: Rechtsanwältin). Beide Männer sind Angestellte (не: Angestellter).
1.4.7	Wir waren alle Zeuge / Zeugen dieser Tat Отъждествяващият член
трябва да бъде в ед.ч. въпреки множествен подлог в някои устойчиви съчетания
или изрази, напр. в Gast sein или Herr der Lage sein:
Nur Wachsfiguren waren Zeuge (Romantitel). Die beiden Kinder waren Zeuge dieses
Vorfalls. ...unter Umständen können wir alle Modell sein (Hauptmann). Es werden
Tausende zu Gast kommen. Wir waren nicht mehr Herr der Lage.

Kongruenz
522
1.4.8	Ich nenne ihn meinen Freund. Изложените досега под 1.4 правила ва¬
жат също и за изречения, подобни на отъждествяващото изречение, или такива,
които смислово спадат към него:
Ich nenne ihn meinen Freund. Diesen Schrank und diesen Tisch nenne ich mein Ei¬
gentum. Wir wählen sie zur Vorsitzenden. Diesen Schrank und diesen Tisch mache
ich zu meinem Eigentum. Sie machte ihn zum Zeugen ihrer Tat. Sie alle waren als
Zeuge aufgerufen.
1.5	Pronomen / Местоилления
1.5.1	ein Gewand, wie es üblich ist / wie sie üblich sind. Местоимение c отно¬
сителна дума в ед.ч. може да се употребява в мн.ч. когато трябва да бъде изразе¬
но обобщение, или когато относителната дума има събирателно (обобщаващо)
значение. Единственото число естествено също е възможно:
Der Fremde trug ein Gewand, wie sie (до; es) bei Zirkusleuten üblich sind (до: ist).
.. .einen blanken, niedrigen Hut, wie ich solche (до: einen solchen) an unseren Drosch¬
kenkutschern zu sehen gewohnt war (R.Huch). Die Polizei war... da, die wollten (до:
die wollte) den Laden schon schließen (Fichte). Seine Hand zerdrückte den Stängel
einer Minze, die hier in Mengen wucherten (до: wucherte).
1.5.2	Alexander und Tanja waren vergnügt, weil sie... Съществителни име¬
на в ед.ч., свързани чрез копулативни (съединителни) съюзи, (напр. und, sowohl -
als auch) се въвеждат отново с помощта на местоимение в мн.ч.:
Alexander und Tanja waren vergnügt, weil sie nicht in die Schule zu gehen brauchten.
Ein Heller und ein Batzen die waren beide mein.
Единственото число на местоимението е възможно и правилно, само когато
словната група съдържа съществителни от един род и може да бъде приета като
едно цяло:
Er zeigte sich loyal gegenüber seinem Präsidenten und von einer menschlichen Wär¬
me und Herzlichkeit, die überraschend wirkte (Der Spiegel).
1.5.3	Das Buch oder die Schrift, die ... Ако две относителни думи в ед.ч. са
свързани чрез съюз като oder, entweder - oder, местоимението се съгласува със
стоящото на последно място съществително име. Местоимението е в ед.ч. и в
съответния род:
Das Buch oder die Schrift, die mein Interesse erregte, habe ich leider nicht erhalten.
Entweder ein einzelnes Wort oder die ganze Wendung, die ihr zu Ohren kam, hatte sie
verletzt.

523
Kongruenz
По-рано често в скоби се назоваваше и местоимението, съответстващо на
първото съществително от словната група: Das Buch oder die Schrift, die {das).„То¬
ва днес вече не е прието.
2	Kongruenz in der Person / Съгласуване по лице
Подлогът и сказуемото на едно изречение съвпадат по граматическо лице,
както и възвратното и притежателното местоимение, доколкото се отнасят към
подлога или го заместват:
1.	л. ед.ч.: Ich habe mich über meine Geschenke gefreut.
2.	л. ед.ч.: Du hast dich über deine Geschenke gefreut
3.	л. ед.ч.: Er / Sie/Es hat sich über seine / ihre /seine Geschenke gefreut
1.	л. мил.: Wir haben uns über unsere Geschenke gefreut.
2.	л. МН.Ч.: Ihr habt euch über eure Geschenke gefreut
3.	л. МН.Ч.: Sie haben sich über ihre Geschenke gefreut.
Трудностите възникват, когато подлогът се състои от части, в които, грама¬
тически погледнато, се назовават различни лица.
2.1	Subjektteile mit kopulativen Konjunktionen
Части иа подлога със съединителни съюзи
Подлогът може да се състои от няколко части, свързани с копулативни (съ¬
единителни) съюзи като {und, weder - noch, sowohl - als auch, wie), които, грама¬
тически погледнато, не съвпадат по лице (напр. er и ich). Тук важи следното
основно правило:
Ако с една от частите на подлога се назовава 1. лице {ich или wir), тогава
целият подлог може да се замени с wir; глаголът и местоимението съответно се
поставяте 1. лице мн.ч.:
ich/wir + du/ihr
При връзката на частите на подлога във 2. {du /ihr) и З.лице {er /sie), целият
подлог може да се замени с ihr; глаголът и местоимението се поставят съответ¬
но във 2.лице мн.ч.:
1. лице + З.лице
ich/wir + er/sie (мн.ч.)
1. лице + 2. лице
2. лице + 3. лице
du/ihr + er/sie мн.ч.
2.	лице мн.ч.
(= вие) habt euch über eure
Geschenke gefreut

Kongruenz
524
Примери:
Mein Mann und ich trennten uns im Frühjahr 1947 (Der Spiegel). ...Clodia Pülcher,
an die du und ich zu unserer Zeit Gedichte geschrieben haben (Wilder). ...als versi¬
chert zu sein, dass du und Porcia sie in eure Liebe einschließt (не: einschließen)
(Wilder). ...über ihren Brief haben mein Vater und ich uns (не: sich) sehr gefreut.
Darin haben du und ich immer unsere größten Fehler gemacht (Wilder).
Често за поясняване на лицето се вмъква местоимението в мн.ч. wir или ihr:
Meine Frau und ich, wir haben uns auseinandergelebt (Jaeger). Du und Lucretius
allein, Ihr habt Rom zu einem neuen Griechenland gemacht (Wilder).
Особеност при възвратното местоимение: ако възвратното местоимение стои
пред подлога и в първата част на подлога се назовава З.лице, се употребява sich:
Fernab vom Verkehr sonnten sich meine Frau und ich. (Но при следпоставено мес¬
тоимение:) ...begaben meine Frau und ich uns im Flugzeug nach Gagra (Der Spie¬
gel).
2.2	Subjektteiie mit disjunktiven Konjunktionen
Части на подлога c разделителни съюзи
Ако подлогът се състои от няколко части, които граматически не съвпадат
по лице, свързани със съюзите oder, entweder - oder и т.н., глаголът се съгласува
по лице с последно стоящата част на подлога:
Er oder ich habe das getan. Glaub ja nicht, dass du oder die Richter die Aufgabe
hätten, eine Untat zu sühnen (Tucholsky).
Често тези конструкции не звучат добре. Те могат да се избегнат чрез вмък¬
ването на неопределително местоимение:
Einer von uns beiden - wir oder die Reeder - wird kaputtgehen, wenn der Streik
länger als zwölf Monate dauert (Der Spiegel). Er oder ich - einer war geliefert (Tu¬
cholsky). In jedem Falle muss doch einer Haare lassen, entweder die FDP oder wir
(Der Spiegel).
Когато една част на подлога е отречена, глаголът се съгласува с последно
стоящата част на подлога:
Nicht ich, sondern du hast das gesagt.

525
Kongruenz
2.3	Relativsatz / Относително изречение
Ако едно относително местоимение се отнася към относителна дума в 1. {ich /
wir) или 2. {du /ihr) лице, съответното лично местоимение в им.п. в относително¬
то изречение най-често се повтаря, ако относителното изречение като междинно
изречение стои непосредствено до относителната дума. Глаголът и възвратното
или притежателно местоимение се съгласуват по лице с личното местоимение:
... ich, der ich in jenem Jahr Consul war,.. .(Wilder).... dann wirkt er auf uns, die wir
keinen Durst haben, eine ganze Kleinigkeit albern (Tucholsky). Wir, die wir uns so
gefreut haben,...
Изпускането на личното местоимение в тези случаи е наистина възможно,
но рядко. Глаголът и възвратното или притежателно местоимение тогава се пос¬
тавят в З.л.:
Du, die du das erlebt hast... (Ho:) Du, die das erlebt hat. Ich, der ich das geschworen
habe... Що:) Ich, der das geschworen hat...
Ако относителното изречение като второ изречение е свързано опосредствано
с относителната дума, т.е. ако цялото главно изречение предхожда относително¬
то, личното местоимение може да бъде или да не бъде повторено:
Was kann ich tun, der selber hilflos ist? (Schiller) Was kann ich tun, der ich selber
hilflos bin?
Ако главното изречение е отъждествяващо изречение, личното местоиме¬
ние не се повтаря:
Wir sind diejenigen, die das getan habea Ше:..., die wir das getan haben.)
3	Kongruenz im Genus / Съгласуване по род
3.1	Sie ist Besitzer / Besitzerin, Minister / Ministerin - Sie ist Herr /
Herrin der Lage
При наименования на лице или на същество, мислено за лице, съгласуване¬
то по род е правило. Срещат се обаче и изключения:
Petra ist Besitzerin, Karl ist Besitzer eines Hauses. Auftraggeberin ist die Stadt Mün¬
chen. Auftraggeber ist der hiesige Sportverband. Sie gilt als beste Kundin dieses La¬
dens, er als bester Kunde. Karl nennt Peter seinen Freund, Petra seine Freundin.
(Изключение от правилото:) Marika Kilius gehörte in Innsbruck zu den sichersten
Anwärtern auf olympisches Gold (Olympische Spiele 1964).

Kongruenz
526
3.1.1	Sie ist Lehrer / Lehrerin. При титли и названия на професияТ Titel und
Berufsbezeichmmgen (3), които се отнасят за лица от женски пол, може да се
използва и форма за мъжки род, най-вече когато трябва да бъде изтъкната роля
или функция. Днес обаче, и по причини за [езикова] равнопоставеност, се пред¬
почита определено съгласуването по род:
Sie ist Lehrerin, Ärztin, Busfahrerin, Abteilungsleiterin. Frau Meier arbeitet als La¬
borantin, Typografin, Redakteurin. Ulla Müller macht eine Ausbildung zur Zeichne¬
rin, Journalistin, Kauffrau. Ich glaube, sie ist Rechtsanwältin, Ministerin.
(При приложение:) Gudrun Weber, die Lehrerin meiner Söhne; Dr. Ulrike Schmidt,
Staatssekretärin (по-рядко: Staatssekretär) im Familienministerium. Gabriele W.,
Professorin für Geschichte.
3.1.2	Sie ist eine Ärztin. Ако съгласуващата част на изречението обозначава
принадлежност към дадена група или равнозначност в по-тесния смисъл, трябва
да се използва определителен или неопределителен член:
Gudrun Weber ist eine Ärztin. Frau Meier ist die Typografin, die dieses Buch gestaltet
hat. Sie ist eine hervorragende Ärztin, Chirurgin.
3.1.3	Sie ist die erste Ärztin, die ... / Sie ist die erste unter den Ärzten und
Ärztinnen, die... За да се избегнат недоразумения, понякога е необходимо да се
изберат двойни форми или други формулировки:
(Двусмислено:) Gudrun Weber ist die erste Ärztin, die diese Operation gewagt hat (Би
могло да се приеме погрешно, че колеги от мъжки пол вече са рискували тази
операция преди нея. Еднозначно:) Gudrun Weber ist die erste unter den Ärzten und
Ärztinnen, die diese Operation gewagt hat
Следното изречение също може да бъде двусмислено:
Maria Schneider ist die bekannteste Bundestagsabgeordnete. (Би могло погрешно
да се приеме, че тя е най-известната от всички депутатки. Еднозначно:) Sie ist
das bekannteste Mitglied des Bundestages.
3.1.4	Jede Teilnehmerin / jeder Teilnehmer verpflichtet sich mit ihrer / sei¬
ner Unterschrift. Стремежът към езиково равнопоставяне води често до услож¬
нени и неясни формулировки при употребата на двойни форми в ед.ч.:
Jede Teilnehmerin /jeder Teilnehmer verpflichtet sich mit ihrer /seiner Unterschrift
zur regelmäßigen Teilnahme. Sie / er anerkennen außerdem ...
В такива случаи множественото число е за предпочитане:

527
Kongruenz
Die Teilnehmerinnen und Teilnehmer verpflichten sich mit ihrer Unterschrift zur re¬
gelmäßigen Teilnahme. Sie anerkennen außerdem ...
T Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache.
3.1.5 Sie ist Herr / Herrin der Lage. Ако един отъждествяващ член или друг
смислово подобен образува със сказуемото устойчиво съчетание, обикновено
няма съгласуване по род. В някои случаи съществува колебание:
Die Betriebsleiterin ist Herr (необичайно: Herrin) der Lage. Frau Meier ist ein Freund
(необичайно: eine Freundin) der Ordnung. (При приложение:) Frau Meier, stets ein
Freund (необичайно: eine Freundin) der Ordnung, (колебаещо се:) Frau Schmidt
war Zeuge (до: Zeugin) dieses Unfalls. Sie ist die Erbin (до: der Erbe) eines großen
Vermögens. Diese Frau war meine Nachbarin (до: mein Nachbar).
3.2	Dieses Mädchen ist eine gute Rechnerin / ein guter Rechner -
Das Fräulein, das / die...
3.2.1	Das Kind ist ein Dieb. При лични наименования от среден род {das
Kind, das Fräulein и др.) обикновено за отъждествяващ член или приложение се
избира съществително име от мъжки род.
Das Kind ist ein Dieb. Jedes Mitglied ist Besitzer eines Vereinsausweises.
3.2.2	Dieses Mädchen ist eine gute Rechnerin / ein guter Rechner. Ако лич¬
ното наименование от ср.р. се отнася за лице от женски пол, днес се поставя
най-често съществително име от женски род:
Dieses Mädchen ist eine gute Rechnerin (рядко: ein guter Rechner).
Das Fräulein, eine erstaunlich milde Richterin (рядко: ein milder Richter).
3.2.3	Was macht das Söhnchen? Ist es noch krank? Ако обаче едно лич¬
но, показателно, относително или притежателно местоимение се отнася за
лично наименование от среден род, то днес най-често се спазва граматичес¬
кият род:
Was macht Ihr Söhnchen? Ist es noch krank? Das Mädchen, das mir vor einiger Zeit
aufgefallen war, lief gerade vorbei. Was hat das Mädchen eigentlich von seinem Le¬
ben?
(Остаряло:! Bitte, grüßen Sie das gnädige Fräulein, die so gut ist ...(Fontane).
Als mich das Mädchen erblickte, trat sie den Pferden näher (Goethe).
Само когато местоимението стои далече от своята относителна дума, може
да се избира според естествения пол:

Kongruenz
528
Ein... Mädchen...strich dicht an Hans Castorp vorbei, indem es ihn fast mit dem
Arme berührte. Und dabei pfiff sie ...(Th.Mann). ...stürzten sich auf das Mädchen
Helga, das in der Ecke stand, und drohten ihr mit Erschießen (Quick).
Ако Fräulein е придружено от име, тогава следващото местоимение, за раз¬
лика от употребата на Fräulein без име, е в женски род (Т Fräulein [2]):
Fräulein Becker wird sich durch ihren Personalausweis ausweisen. Sie ist berechtigt,
... Fräulein Lieschen Wendriner “übt” etwas, was sie nie lernen wird (Tucholsky).
Fräulein Krause, die ...
Граматическо съгласуване се появява винаги, когато съществително от жен¬
ски род обозначава мъж:
Eine Mannsperson, deren Kleidung sich nicht deutlich erkennen ließ,...
Прилагателно име в сравнителна или превъзходна степен, функциониращо
като отъждествяващ член, след което следва наименование на лице от женски
пол в среден род, се съгласува по род обикновено със съществителното от сре¬
ден род:
Gisela war das (по-рядко: die) hübschere/das (по-рядко: die) hübscheste dieser Mäd¬
chen. (Съответно:) Ich halte sie für das (по-рядко: die) hübscheste der Mädchen.
3.3	Lieber / Liebes Hansel!
При умалителни форми в ср.р. на мъжки и женски малки имена на ~el, при¬
лагателното име или местоимението се ориентира по естествения пол на носи¬
теля на името; следователно то е или в мъжки или в женски род, в зависимост от
това, дали съществителното име от среден род наименува мъжко или женско
същество:
Lieber, guter (не: Liebes, gutes) Hansel! (Съответно:) die hübsche Liesel.
Liebe Bärbel! Meine liebe Bärbel! (Диалектно:) das Bärbel.
3.4	Die Autoindustrie, der beste Abnehmer / die beste Abnehmerin ...
Ако имена на предмети {Motor) и колективни лични имена {Fußballklub) са в
м.р., съгласуването се постига в отъждествяващия член или в приложението:
Der Motor ist ein treuer Helfer der Menschheit
Ако обаче те са в ж.р. {Autoindustrie, Berufsgenossenschaft), употребата не е
категорична. Ако са налице съответни думи от ж.р., те могат да бъдат предпоче¬
тени. Няма строго правило за тях. И двете възможности са коректни:

529
Kongruenz
Die Autoindustrie ist der beste Abnehmer /die beste Abnehmerin für Kunststoffe.
Die Not ist ein echter Lehrmeister / eine echte Lehrmeisterin. Die Berufsgenossen¬
schaft als Träger / Trägerin der gesetzlichen Unfallversicherung. ...die Kirche war
eine der Hauptunterdrückerimen (също: einer der Hauptunterdrücker) der Schwu¬
len (Praunheim).
Ако имената са от ср.р. (Gesetz; Deutschland), тогава се избира съществи¬
телно от м.р.:
Dieses Gesetz ist der Freund der Schwachen. Deutschland - größter Autoexporteur
der Welt.
Ако съответните думи не съществуват, съгласуването не е възможно: Ein
gutes Buch ist ein großer Schatz. Die Liebe ist ein Antrieb zu großen Taten.
3.5	Unser Kunde, die Firma Meier, die / der...
Трудности възникват, когато след съществителното следва приложение в
различен род от относителната дума. Принципно в такива случаи относително¬
то местоимение може да се съгласува и с относителната дума, и с приложение¬
то. За избора на една от двете възможности често е решаващо, върху кое от
двете съществителни пада основната тежест или с кое от двете съществителни е
по-тясно свързано съдържанието на относителното изречение: Unser Kunde, die
Firma Meier, die uns diesen Auftrag vermittelt hat, ...В този случай е по-добре да се
избере родът на приложението, защото основната тежест на изречението лежи
върху името на фирмата. Съгласуването с Kunde {Unser Kunde, die Firma Meier,
der uns diesen Auftrag vermittelte ...) в този случай е също граматически правил¬
но, но по-малко разпространено.
По подобен начин трябва да се прецени и следното изречение: Es gab eine
Art Brei, die ich nicht kannte. Относителното изречение се отнася съдържателно
по-скоро към Art, отколкото към Brei; това налага връзката с die. В изречението
Es gab eine Art Brei, der mir sehr gut schmeckte относителното изречение се отна¬
ся съдържателно по-скоро към Brei. Това налага връзката с der.
3.6	der / die Deutsche Milchhof GmbH
При имена на фирми със съкращения като GmbH, AG като приложение, ме¬
родавен за рода на местоимения, прилагателни и др. е родът на фирменото име,
ако съкращението се смята за приложение:
Die Bilanz des Deutschen Müchhofs GmbH. An das Euro-Kreditinstitut AG.
Ако обаче Aktiengesellschaft или Gesellschaft mbH и др. не са приложение, а
представляват основната дума на фирменото име, тогава техният род е опреде¬
лящ {Die Bilanz der Deutschen Milchhof-Gesellschaft mbH). T Abkürzungen (6.1).
34.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Kongruenz
530
4	Kongruenz im Kasus / Съгласуване по падеж
4.1	Er behandelt ihn wie ein Schurke / wie einen Schurken
Ако съществителни без предлог в изречението са съотнесени към подлога
или някое допълнение, те трябва да съвпадат с него по падеж:
(Съотнесеност към подлога:) Sie ist meine Freundin. Er lebt... als poetisches Sym¬
bol (K.Mann). ...und Sie tippeln hinterdrein wie ein hässlicher kleiner Hiwi (Kolb).
Er kehrt als Verlierer zurück.
(Съотнесеност към допълнение:) Lehrer Gerber behandelte ihn in der Schule wie
einen Kranken (Strittmatter). Er begann, dieses Büchlein zu schätzen wie einen Freund
(Stritt matter)— er...heißt ihn einen Schurken (Sieburg). Carl Stemmler ...der sich
selbst einen internationalen Kaufmann nennt (Der Spiegel).
В някои изречения е възможна повече от една съотнесеност:
Der Herr behandelt ihn wie ein Schurke (= съотнесеност към Kerl) / wie einen Schur¬
ken (= съотнесеност към ihn). Sie ließ den Freund bedienen wie eine Fürstin {=
съотнесеност към Sie) / wie einen Fürsten (= съотнесеност към den Freund).
4.2	Er klagt sich als der / den Mörder an
Определени глаголи могат, без да променят значението си, да се свързват
със sich или евентуално със съществително като допълнение (Т reflexive Ver¬
ben):
Er klagt sich an. - Er klagte seinen Nachbarn an.
Когато при възвратната употреба на тези глаголи до тях стои съществител¬
но, свързано с als или wie (sich als Mörder anklagen), то може да бъде в им.п. {Er
klagt sich als der Mörder des Kindes an), или във вин.л. {Er klagt sich als den Mör¬
der des Kindes an). Днес преобладава именителният падеж, докато винителният
постепенно остарява:
Ich betrachte mich als euer Freund. (Рядко:)...frage ich mich, warum ich mich nicht
wirklich als ihren Freund empfinde (Frisch). Der Film lässt keinen Zweifel daran,
dass sich Lawrence... als chaotischer Verlierer empfand (Deutsche Zeitung). (Съот¬
ветно:) Er lässt sich bedienen wie ein Fürst (а не: wie einen Fürsten). Er hörte sich
reden wie ein alter Mann. Er sah sich die Straße entlanggehen wie ein Greis. Wir
empfehlen uns als Ihr (по-рядко: Ihren) Partner.
Съответните възвратни глаголи се разглеждат поотделно (Т anklagen, sich;
Т ansehen, sich; t aufffihren, sich; t aufspielen, sich и др.).

531
Konjugation
4.3	Sie lässt Gott ein guter / einen guten Mann sein
Ако в една конструкция на вин.п с инфинитив (Т Akkusativ mit Infinitiv) е
налице отьждествяване, като напр. в Ärztin от изречението Wir lassen sie Ärztin
werden, възникват трудности при избора на падеж. В по-старата литература и в
устойчивите словосъчетания се среща винителен падеж, който обаче все повече
отстъпва на именителен падеж:
(Винителен падеж:) Sie lässt den lieben Gott einen guten Mann sein. Lass ihn niemals
einen Hirten werden (Bergengruen). Sie hieß ihn einen anständigen Mann sein. Er
lehrte ihn einen Fremd des Volkes sein. (Именителен падеж:) Sie lässt den Lieben
Gott ein guter Mann sein. Sie hieß ihn ein anständiger Mann sein. Er lehrte ihn ein
Freund des Volkes sein.
4.4	Bei einer Frau wie Sie / wie Ihnen
t Apposition (3.5).
König: 1. Относно произношението на
König T Aussprache (4). Относно съче¬
танията des Königs Ludwig des Heiligen
/König Ludwigs des Heiligen t Titel und
Berufsbezeichnungen (1.2 и 1.3).
2.	Сложни съществителни c König ка¬
то определяща дума се пишат обик¬
новено със съединително s: königs¬
blau, -treu, Königsberg, -haus, -kind, -
paar, -schloss, -see, -sohn, -tochter, -
thron, -weg, -würde. Без съединител¬
но s: Königstein (име на планина и
град), Königstuhl (планина до Хайдел¬
берг).
Konjugation / Спрежение
Често поставяни въпроси за спрежението
Въпрос
Отговор
Каква е разликата между силни и сла¬
би глаголи?
Точка (2.1), (2.2)
Под флексия или спрежение (лат. coniugatio “връзка”, “свързване” [на коре¬
на на глагола с окончанията] се разбира промяната на формата на глагола в кон¬
текста на изречението:
Ich ziehe den Wagen. Du zogst den Wagen. Wir haben den Wagen gezogen.

Konjugation
532
1	Die Leistung der Konjugation
Същност на спрежението
В изречението Du zogst den Wagen глаголната форма zogst изразява различ¬
ни неща. Първо тя показва, че назованото действие е приключило, лежи в мина¬
лото, а не протича в настоящето, както изразява формата ziehst; по-нататък zogst
казва, че подлогът (du) извършва действие (Т 2 Aktiv, за разлика от Т Passiv: Der
Wagen wird gezogen); на трето място глаголната форма характеризира назовано¬
то действие като истинско, като действително, реално, а не само като представя¬
но, като нереално, както формата zögest. Най-накрая zogst ни посочва, кой из¬
вършва действието, а именно една отделна установена личност (2. л. ед.ч.), а не
примерно няколко лица като при zöge« (1/3 л. мн.ч.). Тук още веднъж може да се
обхване с един поглед същността от спрежението:
Лице: 2. л.
Число: ед.ч.
Наклонение: изявително
Време: просто минало време
Залог: деятелен
2	Die Konjugationsarten
Видове слрежение
Спрежението става първо чрез прибавяне на окончания към корена на гла¬
гола: ich ziehe - du ziehst и т.н. Освен това има образуване със спомагателните
глаголи haben, sein, werden (t haben [1]), така че се различават прости и сложни
(съставни) форми на спрежение: ich ziehe - ich habe gezogen, ich werde ziehen и
т.н. Ha трето място: променя се самият корен на глагола: ich ziehe - du zogst и
т.н. Според начина на образуване на простото минало време и на миналото при¬
частие се различават правилно и неправилно спрежение.
2.1 Die regelmäßige Konjugation / Правилно спрежение
Правилните (слаби) глаголи образуват простото минало време (претеритум)
без промяна на коренната гласна с -t и имат окончание -(е)/ на миналото причас¬
тие:
zeigen: zeige - zeigte - gezeigt; enden: ende - endete - geendet.
2.2 Die unregelmäßige Konjugation / Неправилно спрежение
2.2.1	Глаголи c промяна на коренната гласна. Глаголите с промяна на
коренната гласна Т Ablaut (силни глаголи) представляват основната група на неп¬

533
Konjugation
равилните глаголи. Паралелно с промяната на коренната гласна, техен втори ва¬
жен белег е окончанието -еп на миналото причастие:
singen: singe - sang - gesungen; reiten: reite - ritt - geritten; bergen: berge - barg -
geborgen; blasen: blase - blies - geblasen.
При някои глаголи c промяна на коренната гласна в простото минало време
и в миналото причастие се променя и завършващата коренна съгласна, напр.
schneiden - schnitt - geschnitten; gehen - ging - gegangen; stehen - stand - gestan¬
den; ziehen - zog - gezogen; sitzen - saß - gesessea
При hauen и tun само миналото просто време има завършваща коренна съг¬
ласна:
hauen - hieb - gehauen; tun - tat - getan.
2.2.2	Глаголи c промяна на гласна (и съгласна). Глаголите brennen, ken¬
nen, nennen, rennen, senden, wenden получават в простото минало време и в ми¬
налото причастие коренна гласна а, иначе се спрягат правилно:
brennen - brannte - gebrannt; senden - sandte / sendete - gesandt / gesendet.
Глаголите denken, bringen, dünken имат заедно c промяна на гласната и про¬
мяна на завършващата коренна съгласна:
denken - dachte - gedacht; dächte;
bringen - brachte - gebracht; brächte;
dünken - deuchte / dünkte - gedeucht / gedünkt
2.2.3	Модални и спомагателни глаголи. Модалните глаголи Т Modalver¬
ben dürfen, können, mögen, müssen, sollen, wollen, и спомагателните глаголи T Hilfs¬
verben sein, haben, werden се числят към неправилните глаголи.
2.2.4	Глаголи със смесени форми; гранични случаи. Тук спадат глаголи,
които образуват техните форми отчасти по модела на правилните, отчасти по
модела на неправилните глаголи (mahlen - mahlte - gemahlen). Други глаголи
могат да се спрягат както правилно, така и неправилно (Т gären; glimmen) или
показват наред с по-нова правилна форма и остаряла (остаряваща) неправилна
{bellen - bellte-gebellt/(остаряла) boll-gebollen; T backen). Относно случаите,
когато с различните форми на спрежение са свързани различни значения Т be¬
wegen, Т erschrecken.

Konjunktion
534
3	Bildung der Konjugationsformen
Образуване на формите на спрежение
Относно образуването на отделните форми на спрежение Т Indikativ( 1 - 6),
Т Konjunktiv (1), Т Imperativ (1 и 2), Т e/i-Wechsel. Относно образуване на фор¬
мите на глаголи с делими и неделими представки {du übersetzt / du setzt über)
T Verb (2).
Konjugationsendung: Окончание, което
се прибавя към корена на глагола при
спрежението му Т Konjugation: ich zieh-
е, du ziehst и т.н.
konjugieren: За разлика от скланям Тde¬
klinieren, konjugieren (спрягам) означа¬
ва да се променя глагол по форма.
Т Konjugation.
Konjunktion / Съюз
Съюзът, наричан също свързваща дума, спада към частите на речта (Т Parti¬
kel), т.е. към думите, които нито се скланят, нито се спрягат. Съюзът има за
задача да свързва думи, словни групи или изречения едни с други. Той, за разли¬
ка от наречието, не е част на изречението и не може да бъде и определение
(приложение) към част на изречението. Също така, различно от предлога, той
не влияе на склонението на следващото съществително.
Според формата се различават едночленни или прости {und, auch) и мно¬
гочленни или двойни съюзи:
sowohl - als auch, entweder - oder, nicht nur - sondern auch, zwar - aber, teils - teils,
weder - noch и др.
В многочленните съюзи участват и наречия (напр. zwar, teils; срв. т. 1).
Според отношението, което съюзите създават между свързваните думи или
изречения, се различават копулативни (съединителни) {und, sowie и др.), дизюн-
ктивни (изключващи) {oder и др.), адверзативни (противопоставящи) {aber, wäh¬
rend и др.), темпорални (за време) {solange, nachdem и др.), модални (определя¬
щи начина) {indem, ohne dass и др.), каузални (причинни) съюзи {da, weil и др.).
Според функцията могат да се разграничат четири различни групи съюзи:
- съединителни (координиращи) съюзи:
Peter und Frauke gehen ins Kino und Inge soll zu Hause bleiben.
(Още: [sojwie, aber, sondern, denn, sowohl - als / wie [auch] и др.)

535
Konjunktion
-	съюзи за части на изречението:
Marion gilt als zuverlässig. Peter ist so groß wie Frank, aber größer als Klaus.
Je mehr wir uns anstrengen, desto / umso schneller sind wir fertig.
-	инфинитивни съюзи:
Er dachte nicht daran, sofort zu kommen. Sie arbeitet za schnell, um genau zu sein.
[Anjstatt zu arbeiten, geht er auf den Fußballplatz.
-	подчинителни (субординиращи) съюзи:
Wenn das wahr ist, müssen wir uns beeilen. Er trat zurück, indem er erblasste. Sie wird
daran arbeiten, finjsoweit / sofern sie dafür Zeit hat (Още: während, ehe, weil, ob¬
wohl, dass, ob и др.).
1.	Съединителен съюз или наречие?
Тъй като съюзът не е част на изречението, словоредът не се променя, когато
съюзът стои в началото му:
Klaus liest ein Buch. Frank malt ein Bild.
Klaus liest ein Buch und Frank malt ein Bild.
Petra studiert Medizin. Sie will Ärztin werden.
Petra studiert Medizin, denn sie will Ärztin werden.
Свързването на главни изречения може обаче да стане също чрез определе¬
ни наречия, които се поставят в началото на второто изречение. В този случай
неговият словоред се променя, като подлогът и сказуемото си разменят местата
(Т Inversion):
Petra will Ärztin werden. Sie studiert deshalb Medizin.
Petra will Ärztin werden, deshalb studiert sie Medizin.
Освен deshalb тук трябва да се изброят още:
außerdem, besonders, dagegen, daher, dann, darum, dennoch, deshalb, folglich, inso¬
fern, sonst, trotzdem.
Като наречия c качеството на съюзи, те се наричат още съюзни наречия.
Като съединителни съюзи се определят следователно само такива частици,
които не предизвикват инверсия. Това важи без ограничения за следните думи:
und, oder, aber, allein, sondern, denn:

Konjunktion
536
Er grübelte und er grübelte. Die Milch läuft über oder die Suppe brennt an Franz hat
gute Anlagen, aber er ist faul / er ist aber faul. Ich hoffte auf ihn, allein ich wurde
bitter entäuscht. Er hat nicht gearbeitet, sondern er ist schwimmen gegangen. Er hat
nicht gearbeitet, denn er hatte keine Lust.
Относно мястото на aber T aber (2). Относно спорадичната инверсия след
und Т und (1). Относно мястото на глагола след weil Т weil (2).
Особена група образуват думи като doch, jedoch (Т doch / jedoch) и entweder
(в entweder - oder). Ако стоят в началото на изречението, словоредьт може да
бъде променен (= адвербиална употреба) или да остане непроменен (- употреба
като съюз).
Sie fährt gern Auto, [jejdoch fliegt sie nur ungern mit dem Flugzeug. Или:... jjejdoch
sie fliegt nur ungern ... Entweder bist du jetzt lieb oder du gehst nach Hause. Или:
Entweder du bist jetzt lieb ...
Тези частици следователно могат да се използват като съюзи или като наречия.
2.	Подчинителни съюзи:
Подчинителните съюзи стоят винаги в началото на подчиненото изречение,
което свързват с главното. Глаголът (сказуемото) стои по правило в края на под¬
чиненото изречение:
Karl ging nach Hause, obwohl das Fest sehr schön war. Dass du pünktlich zur Schule
gehst, will ich doch hoffen.
3.	Струпване на съюзи:
Ако едно междинно изречение бъде вмъкнато в подчинено изречение със
съюз, то не би трябвало да стои непосредствено след съюза, а след тази част на
изречението, която стои след съюза на подчиненото изречение.
Следователно Hg:
Man sieht aber auch, dass, wenn die Menschheit einmal die Vernunft verlieren sollte,
die Atombombe die Welt zerstören wird.
Струпването на съюзи е стилистично неподходящо и отежнява разбиране¬
то. Затова по-добре:
Man sieht aber auch, dass die Atombombe, wenn die Menschheit einmal die Vernunft
verlieren sollte, die Welt zerstören wird.
4.	Запетаята при съюзите:
Където има съюзи (и въвеждащи изреченията наречия [срв. точка 1 ]), съот-

537
Konjunktion
ветното изречение или част на изречението често трябва да се отделят или да се
оградят със запетаи. По-точни обяснения за това съдържат статиите за отделни¬
те съюзи или съюзни наречия, напр. Т aber (1), Т als (5), Т besonders, Т dass (6),
Т und (7), Т nicht nur - sondern auch (1), T teils - teils (2) и др.
Ако един съюз се съчетава с друга свързваща дума (наречие, причастие и
др.), поставянето на запетая е зависимо от смисъла на казаното (Т angenommen;
Tzumal; t je nachdem и др.). Ако двете части на такова съчетание са запазили
своята самостоятелност, между тях се поставя запетая, т.е. пред същинския съ¬
юз. Тогава първата от двете думи принадлежи на главното изречение, а съюзът
свързва подчиненото изречение. Главното изречение в много случаи е елиптич¬
но:
Angenommen, dass morgen gutes Wetter ist, wohin wollen wir fahren? (= Wenn wir
annehmen, dass ...). Ich mag ihn gern, ausgenommen, wenn er schlechter Laune ist.
Ако съчетанието се възприема като едно цяло, се образува съюзна структу¬
ра, която вече не се отделя със запетая. Тогава запетаята стои пред структурата,
която като цяло свързва подчиненото изречение:
Der Plan ist viel zu umständlich, als dass wir ihn ausfuhren könnten. Die Oma freut
sich über jede Nachricht, auch wenn es nur eine Postkarte ist
Някои съединителни съюзи като aber, denn, doch, oder, und биха могли да се
появят в съчетание с подчинителен съюз. В такива случаи обаче те не въвеждат
подчинено изречение, а присъединяват цяло сложно съставно изречение, което
започва с подчинено или инфинитивна група и обикновено съдържа главно из¬
речение след тях:
Er ist noch klein, aber weil er gut schwimmen kann, haben wir ihn mitgenommen.
Es waren schlechte Zeiten, und um zu überleben, verhielten sich manche so gegen
ihre Mitmenschen, wie sie es unter normalen Verhältnissen kaum getan hätten.
При някои съчетания от този вид употребата се колебае. Ако съчетанието се
разбира като едно цяло, запетая се поставя само пред цялото съчетание. Ако
обаче наречието, поставено пред съюза, трябва да бъде подчертано и изтъкнато,
и двете части могат да се отделят със запетая:
Wir müssen jetzt verkaufen, gleichviel ob die Kurse noch weiter steigen oder nicht. -
Wir müssen jetzt verkaufen, gleichviel, ob die Kurse noch weiter steigen oder nicht.
Тук спадат особено съчетания с gleichviel, im Fall[e],je nachdem, kaum, umso
eher. Тези наречия често се ограждат със запетаи като остатък от допълнително
внесено изречение.

Konjunktionaladverb
538
5.	Съгласуване
Относно граничните случаи при съгласуване между подлог и сказуемо, ко-
гато подлогът се състои от няколко съществителни, свързани със съюзи Т Kon¬
gruenz.
Vater und Mutter gehen (не; geht) spazieren: t Kongruenz (1.3.1). Vater oder Mutter
geht (не: gehen) spazieren: TKongruenz (1.3.12). Er und ich [wir] haben uns gefreut.
He: Er und ich haben sich gefreut: Kongruenz (2.1). Er oder ich habe (не: hat) es
getan: T Kongruenz (2.2).
6.	Объркване на някои съюзи | с наречия ]:
Относно объркването на “dass” и “ob” Т dass (3); относно объркването на
“wann” и “wenn” Т wann / wenn. Срв. също отделните разгледани думи.
Konjunktionaladverb: Т Konjunktion (1).
Konjunktionalsatz: Konjunktionalsatz е
подчинено изречение, свързано с под-
чинителен съюз: Dass du mir schreiben
willst, freut mich besonders. Erst als es im
Konzertsaal still geworden war, erhob der
Dirigent den Taktstock. Sie verabschiede¬
te sich, indem sie mir freundlich zulächel¬
te. Sie wagen sich nicht herein, weil sie
sich fiirchten. По стилистични причини
изречения, свързани с един и същи съ¬
юз не би трябвало да се поставят непос¬
редствено едно след друго: Не; Wir glau¬
ben, dass sie gesagt hat, dass sie käme, a
по-добре чрез друга конструкция: Wir
glauben, dass sie gesagt hat, sie käme.
Konjunktiv / Подчинително наклонение
Често задавани въпроси за подчинително наклонение
Въпрос
Отговор
Как се образува подчинително накло¬
нение?
Точка (1), непряка реч (3)
Кога се употребява конюнктав I, кога
конюнктив II?
Точка (2.1), (2.2), непряка реч (2)
В кои случаи конюнкгивът се описва
чрез формата würde?
Точка (2.3), непряка реч (3.1)

539
Konjunktiv
Конюнктивът, формата за възможност, представя като форма и начин на
изказ (Modus) на глагола едно действие или състояние не както изявителното
наклонение Т Indikativ като действително, а като недействително (желано, пред¬
ставяно, твърдяно от някой и др.) Докато напр. в изявителното изречение Ich bin
krank се изразява, че говорещият или говорещата разглеждат изказването като
истинско и действително, като даденост, чрез конюнктива в Sie sagte, er sei krank
става ясно, че се предава нещо, което друг е казал, само чрез посредник и без
гаранция за истинността му. А спрямо индикатив в Wenn Petra Zeit hat, kommt
sie zu uns, чрез конюнктив в Wenn Petra Zeit hätte, käme sie zu uns се изразява, че
казаното се възприема като несъществуващо, само като представяно, като нере¬
ално. Относно образуване на формите и употребата срв. следните глави:
1.	Формите на конюнктив
1.1	ich grüße dich / grüß dich - ich grüßte / grüßt dich
1.2	du tränkest / tränkst - ihr tränket / tränkt
1.3	ich schwömme / schwämme
1.4	Препратки
2	Употреба на конюнктив
2.1	Конюнктив I
2.2	Конюнктив II
2.3	Конюнктив I - Конюнктив II - würde - форма
1. Die Formen des Konjunktivs / Формите на конюнктив
Простите форми на конюнктива, образувани от корена на глагола в сегашно
време, се наричат конюнктив I (сег. вр.), а тези, образувани от корена на просто¬
то минало време, конюнктив II (просто мин. вр., претеритум):
Конюнктив 1
Конюнктив II
ich
lieb-e/trag-e
lieb-te/trüg-e
du
lieb-est/trag-est
lieb-t-est/tmg-[e]st
еГ 1
sie 1
es J
lieb-e/trag-e
lieb-t-e/trüg-e
wir
lieb-en/trag-en
lieb-t-en/trüg-en
ihr
lieb-et/trag-et
lieb-t-et/trüg-[e]t
sie
lieb-en/trag-en
lieb-t-en/trüg-en
Сложните форми се получават от съответните форми на haben, sein и wer¬
den с инфинитивните форми на глагола:
На първо място образуването с конюнктив I на haben или sein + миналото
причастие (Konjunktiv Perfekt):

Konjunktiv
540
Ich habe getragen, du habest getragen и.т.н.;
Ich sei gefahren, du seist gefahren и.т.н.
Ha второ място образуването c конюнктив II на haben или sein + миналото
причастие (Konjunktiv Plusquamperfekt):
Ich hätte geliebt, du hättest geliebt и.т.н.;
Ich wäre gefahren, du wärest gefahren и.т.н
Ha трето място образуването c конюнктив I на werden + инфинитив (Kon¬
junktiv Futur I):
Ich werde lieben / fahren, du werdest lieben / fahren
Ha четвърто място образуването c конюнктив II на werden + инфинитив:
Ich würde lieben / fahren, du würdest lieben / fahren и.т.н.
C това са назовани най-важните форми. Останалите сложни форми на дея¬
телен залог се употребяват рядко в немския език, а тези на страдателен залог
трябва да се образуват съответно от формите на деятелния залог. По-долу се
разглеждат някои особености и отклонения от правилата.
1Л ich grüße / grüß dich - ich grüßte / grüßt' dich
Изпускането на е в 1. и З.л.ед.ч. на конюнктив I и II е ограничено в основни
линии при употребата в художествени произведения или - при конюнктив I - в
изрази за поздрав:
...es klingt, als ström’е in Regen (Wildenbruch).
Gesteh ichs nur! (Goethe). Behüt dich Gott!
Gott grüß dich/ Grüß Gott!
Gern liebt ’ er sie noch immer, doch niemals kann er diese Tat verzeihen. Ich schnitt es
gern in alle Rinden ein (W.MüIJer). Wenn ich ein Vöglein wär und auch zwei Flügel
hätt, flog ich zu dir.
По принцип обаче е прието да се поставя е:
Jeder trage sein Los mit Geduld;
liebte, schnitte, wäre, hätte, flöge.
Относно апостроф T Apostroph (2.1).

541
Konjunktiv
1.2	du tränkest / tränkst - ihr tränket / tränkt
Най-често формите за 2.л. ед. и мн.ч. на конюнктив II имат едно е между
корена и личното окончание: du liebtest; ihr riefet. Това е може да отпадне при
неправилни глаголи, ако конюнктив II чрез ä, ö или й ясно се различава от инди¬
катив /изявително наклонение/ на миналото просто време /претеритум/:
du riefst - du riefest (не: riefst); du trügest - du trüg[e]st; ihr trugt - ihr trüg[e]t; du
trankst - du tränk[e]st; ihr trankt - ihr tränk[e]t.
Тук не бива да се поставя апостроф (Т Apostroph [3.4]).
Глаголи, чийто корен завършва на съскащ звук, -d или -t, образуват само
формата с -е: du läsest, ihr bändet, du bötest и.т.н.
1.3	ich schwömme / schwämme
Формите на конюнктив II на неправилните глаголи с а, о или и имат преппас, за
разлика от формите на простото минало време в изявително наклонение Т Umlaut:
ich sang - ich sänge, ich flog - ich flöge, ich fuhr - ich führe.
При някои глаголи има допълнителна разлика, т.н. отглас Т Ablaut (ich warb -
ich würbe). Това се дължи на факта, че в по-стария немски език основната гласна
на изявително наклонение ед.ч е била различна от тази на мн.ч. Така се е казвало
ich warf, но wir würfen, ich warb, но wir würben. Основната гласна в мн.ч. в изя¬
вително наклонение обаче се е уеднаквила с тази в ед.ч. (ich warb, wir warben),
докато в целия конюнктив II се е запазила променената гласна на старите мно¬
жествени индикативни форми. Така днес се казва:
ich verdarb - ich verdürbe; sie starb - stürbe; ich warf - ich würfe; er warb - er würbe.
Тези форми са подкрепяни от обстоятелството, че формите с ä (wärbe) не се
отличават звуково от тези на сег.вр. (werbe).
При някои глаголи днес в конюнктив са възможни две форми, като напр. wir
hülfen (към остарялото hülfen) и (рядкото) wir hälfen (към по-новата форма hal¬
fen). Две форми имат и глаголите befehlen, gelten, gewinnen и spinnen, при които
формите с ö и с а могат да се употребяват, глаголите beginnen, rinnen, stehlen и
sinnen, при които формата сее по-обичайна, а формата с ö по-рядка (begönne,
rönne, stöhle), или остаряла (sonne), глаголите schwören (ich schwüre, рядко: ich
schwöre), heben (höbe,остаряло: hübe), dreschen (drösche, остаряло: dräsche) и
stehen (stünde, също: stände) и глаголите schwimmen и empfehlen, при които фор¬
мата с а се среща по-рядко, отколкото тази с о. Най-общо може да се каже, че
много от тези възможни форми се употребяват само рядко, защото се приемат
като изискани, превзети или архаични. Глаголите от тази група са представени и
разгледани отделно по азбучен ред.

Konjunktiv
542
1.4	Verweise / Препратки
Относно schrei[e]n, schrie[e]n или samm[e]le, änd[e]re T Indikativ (3) съотв.
(4); относно brauchte / brauchte T brauchen (5).
2 Der Gebrauch des Konjunktivs
Употреба на конюнктив
Конюнктив I и II не представляват различни форми за време (темпорални
форми), които като сегашно време и претеритум да се намират в опозиция, а се
различават предимно по начин на изказ (модус), т.е. по по-голямата или по-мал¬
ка степен на валидност на предаденото от тях действие или състояние.
Конюнктив I се употребява предимно за изразяване на непряка реч, а ко¬
нюнктив II предимно за изразяване на нещо, което само си представяме, на не-
реалност (по-долу са разгледани съвпаденията в употребата им). При това съот¬
ношението на конюнктив II към конюнктив I според най-нови данни е приблизи¬
телно 3:2, т.е. конюнктив П е по-често употребяван от конюнктив I. Особено в
говоримия език конюнктив II (и индикатив) се предпочитат пред конюнктив I,
който често се смята за твърде превзет и прекадено неясен. В съответствие с
това обстоятелство е и липсата на конюнктив I в диалектите (с изключение на
алемански и съседните райони на баварско-австрийския).
От изброените съвпадения в употребата и предпочитаната употреба на ко¬
нюнктив II във всекидневния и разговорен език и в диалектите нерядко за гово¬
рещия възникват трудности при използването му. По-долу се обръща внимание
на тези трудности.
2.1	Konjunktiv I / Конюнктив I
Конюнктив I може да се употребява:
-	за изразяване на желание, подкана и др. подобни, които са изказани непря¬
ко и чрез посредник) (Т Wunschsatz):
Man folge mir bitte unauffällig. In der Zeitung sei die Strecke a 3 cm. Das sei ferne
von mir. Sie lebe hoch.
-	за означаване на непряка реч Т indirekte Rede:
Petra sagte, sie komme morgen und bringe das Buch mit. Er fragte, ob Klaus und
Petra krank seien. Sie behaupteten, Thilo habe Zeit und werde morgen kommen.
-	за обозначаване на нереални сравнителни изречения (по-рядко от конюн¬
ктив II; Т als [ob]/ als wenn / wie wenn):
Sie benahm sich, als ob sie betrunken sei (по-често: wäre). Er tat, als sei (по-често:
wäre) er krank.

543
Konjunktiv
Много по-често конюнктив I се използва в непряката реч. Изреченията за
желание и нереалните сравнителни изречения са относително малко.
2.2	Konjunktiv II / Конюнктив II
Конюнктив II може да се употребява:
-	като израз на някаква представа, на нереалност (ако нещо не е даденост, а
е само мисъл или представа), при това - в условно изречение Т Konditionalsatz и
сродните на него изречения:
Wenn sie käme, wäre ich froh. Ohne dich wären sie nicht soweit. Wenn er doch hier
wäre\ Ich hätte Sie gern einmal gesprochen. Da wären wir endlich! Sie sagte:”Wenn
ich Zeit hätte, käme ich!” Sie sagte, wenn sie Zeit hätte, käme sie (T indirekte Rede).
-	в нереални сравнителни изречения (T 2.1 и t als [ob] / als wenn / wie wenn):
Sie benahm sich, als ob sie betrunken wäre. Er tat, als wäre er krank.
2.	като заместител за форми, които не са ясен конюнктив I и затова могат да
предизвикат недоразумения (Т indirekte Rede [2]):
Petra sagte, ihre Eltern seien gestern im Kaufhaus gewesen. Sie hätten (вместо: ha¬
ben) dort ein Fahrrad für sie gekauft. Sie sagten, sie kämen (вместо: kommen) mor¬
gen.
3.	като израз на съмнение, на скептичност спрямо някое направено изказва¬
не (Т indirekte Rede [2.2.3]):
Karl erklärte [zwar], er hätte alles getan, was in seiner Macht gestanden hätte [, aber
ich glaube es nicht].
Най-често конюнктив II се използва за предаване на представа, на нереал¬
ност. Предаването на непряка реч е много по-рядко.
2.3	Konjunktiv I - Konjunktiv II - würde-Form
Конюнктив I - конюнктив II - формата würde
На мястото на прости конюнктивни форми като sie komme или sie käme мо¬
же да се употреби комбинацията от würde + инфинитив.
Sie sagte, dass sie in Hamburg wohnen würde (вместо: wohne /wohnte).
В непряката реч тези форми се смятат обаче за типичен белег на (устния)
разговорен език. В езиковата норма würde-формите би трябвало да се избират
само при следните условия:

Konjunktiv
544
-	на първо място würde + инфинитив може да се употребява за изричното
подчертаване на предстоящо, още незапочнато действие:
Wenn ich morgen gehen würde (не толкова подчертано: ginge), dann wäre es noch
früh genug (Konditionalsatz [4]). Sie sagten, sie würden (вместо: werden) morgen
kommen (не толкова подчертано: sie kämen [вместо: kommen] morgen; T indirekte
Rede [3.1]).
-	освен това конюнктив II би трябвало да се замества с würde + инфинитив
само когато съвпада с формата на претеритум и може да възникне неяснота.
Така например всички форми на конюнктив II на правилните глаголи (ich liebte,
er liebte и т.н.) са идентични с формите на претеритум. Същото важи и за свър¬
заните с wir и sie форми на конюнктив II на неправилните глаголи с i или ie (wir
riefen, sie gingen).
-	затова в следните изречения описанието с würde е важно, за да поясни
нереалността на изказването:
Sonst wohnten wir dort nicht / (по-ясно:) würden wir dort nicht wohnen.
Sonst hielten wir uns dort nicht auf (по-ясно:) würden wir uns dort nicht aufhalten.
Wenn sie mich riefen / (по-ясно:) rufen würden, elite ich sofort herbei.
(или:) Wenn sie mich riefen, würde ich sofort herbeieilen.
-	наред c това описанието c würde може да се използва вместо архаично
звучащи форми на конюнктив II:
Ich würde helfen (вместо: hülfe), wenn ich Gelegenheit dazu hätte. Wenn dies doch
jetzt noch gelten würde (вместо: gälte / gölte)\ Wenn sie das Buch kennen würden
(вместо: kennten), könnten sie es beurteilen. Er tat so, als ob er mir helfen würde
(вместо: hülfe).
Относно други подробности T Konditionalsatz (4), Т indirekte Rede (3.1 -3.3).
Konkretum: Като конкретно се разбира
съществителното, което назовава нещо
материално (напр. Mensch, Stein, Tisch),
при това различно от абстрактно Т Ab¬
straktum. Множественото число е Kon¬
kreta.
Konkurrent: Родителнияг падеж е des
Konkurrenten, а дателен и винителен па¬
деж - dem, den Konkurrenten (Hg: dem,
den Konkurrent), t Unterlassung der De¬
klination (2.1.2).
Konkurrenzieren: Глаголът konkurrenzie¬
ren се употребява само в Австрия и
Швейцария и отговаря на значението
на konkurrieren “правя конкуренция на
някого”.

545
Konsum
können: 1. dafürkönnen / dafür können:
Правилно се казва: Sie kann nichts dafür.
(неправилно: Sie kann nichts dazu /
davor.)
2.	Позволение да се извърши нещо:
Формулировка като die Erlaubnis /Mög¬
lichkeit, etwas tun zu können е плеонас-
тична, защото значението на können ве¬
че се съдържа в Erlaubnis или Möglich¬
keit. Затова правилно е да се каже: die
Erlaubnis /Möglichkeit, etwas zu tun. Es
kann möglich sein също е плеоназъм
T Pleonasmus (T möglich [2]).
3.	Причастието при können: Ако kön¬
nen стои като пълнозначен глагол, ми¬
налото причастие е gekonnt: Er hat sei¬
ne Aufgaben nicht gekonnt. Ако können
е употребен като модален глагол, на
мястото на миналото причастие се из¬
ползва инфинитивът, ако пред него има
сегашен инфинитив: Ich habe es nicht
verhindern können (а не: ...verhindern
gekonnt). T Infinitiv (4).
können / dürfen: 1. Herr X könnte / dürf¬
te der Täter gewesen sein: Конюнктив
II на dürfen {er, sie, es dürfte) се употре¬
бява често, когато трябва да се изрази
предположение. Sie dürfte bald kommen
означава същото като “Sie kommt wahr¬
scheinlich bald”. Ако се каже Sie könnte
bald kommen, само се установява, че
скорошното идване е възможно. X
könnte der Täter sein означава: Според
обстоятелствата е възможно X да е из¬
вършителят. Това трябва да се има
предвид, но още не е решено, защото
са налице и други възможности.Xdürf-
te der Täter sein означава обаче: Обсто¬
ятелствата говорят, че X е извършите¬
лят. Хората са се обединили около то¬
ва мнение. Те смятат, че обстоятелства¬
та не само правят възможно, но така
да се каже допускат, позволяват това
заключение.
2.	können / dürfen в изрази: Kann /Darf
ich die Butter haben? Kann /Darf ich das
einmal ansehen? Такива изрази трябва
да направят дадено желание по-учти¬
во. Изразът с können прави действието
зависимо от някакви обстоятелства, до-
като изразът с dürfen апелира към поз¬
волението или съгласието на партньо¬
ра.
3.	Т dürfen / können / müssen
Konsekutivsatz: Консекутивното изрече¬
ние или изречението за следствие е
подчинено изречение, което назовава
следствието от въздействието на назо¬
вания в главното изречение факт. То се
въвежда със съюзите dass, so dass, als
dass, а се отрича c ohne dass; пред dass
в главното изречение винаги стои ед¬
ното като корелат (срв. обаче Т sodass):
Sie verletzte sich so, dass ihre Hand blu¬
tete. Sie verletzte sich, sodass ihre Hand
blutete. Du bist noch zu jung, als dass ich
dir alles erzählen könnte. Er arbeitet
schon jahrelang an diesem Buch, ohne
dass er fertig wird / (също) würde.
Konsonant (Mitlaut): Относно съвпада¬
нето на три еднакви съгласни {Schiff¬
fahrt, Pappplakat, stilllegen) TZusam-
mentreffen dreier gleicher Buchstaben.
Konstante: Субстантивираното прилага¬
телно най-често се скланя като същин¬
ско съществително име: die Konstante,
der Konstante, мн.ч. die/zwei Konstan¬
ten. В специализирания език се пред¬
почита обаче склонението на прилага¬
телното: род.п. ед.ч. der Konstanten,
мн.ч. die Konstanten, hoi zwei Konstan¬
te . T Variable.
Konstrukteurin: Формата за женски род
на der Konstrukteur е die Konstrukteurin
t Titel und Berufsbezeichnungen (3).
Konsul / Konsulin: Относно адрес T Brief
(7).
Konsum: В значението му на “потребле¬
ние” ударението се поставя на втората
сричка, произнася се следователно
35.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Kontamination
546
Konsum, докато разговорната дума за
магазин на потребителска кооперация,
или за потребителската кооперация
обикновено има ударение на първата
сричка и се произнася с кратко о, сле¬
дователно Konsum. В австрийския и за
това значение важи произношението
Konsum.
Kontamination: Контаминация (сливане)
е преплитане на две сродни по смисъл
думи или изрази , които се явяват ед¬
новременно в представата на говорещия
и така се сливат в една дума или израз,
напр. Gebäulichkeiten от Gebäude и Bau¬
lichkeit или jemandes Anliegen weiterhel¬
fen от jemandes Anliegen entsprechen -u-
jemandem weiterhelfen.t alters, t antele¬
fonieren, t befindlich, TBildbruch,t drän¬
gen / dringen, T einplanieren, T Erachten,
t Ermessen, t gehören (1),T insbesondere
(1), T zumindest / mindestens / zum Min¬
desten.
Konterfei: : Множествено число от das
Konterfei може да бъде както die Kon¬
terfeis, така и die Konterfeie.
kontern: Употребяваният предимно в
бойните спортове глагол kontern “из¬
ненадвам нападателя с насочени уда¬
ри” се свързва с вин. п.: einen Angriff
kontern. Er ließ den Gegner kommen und
konterte ihn geschickt mit einem linken
Haken. Среща се и свободна употреба,
особено в преносен смисъл като “от¬
говарям остроумно "Sie konterte sofort
und sagte...
Konto: Думата das Konto има три форми
за мн.ч.: die Konten (слабо склонение),
die Kontos (силно склонение), die Kon¬
ti (италианско мн.ч.). Последователнос¬
тта на изброяването им отговаря на
честотата на употребата.
kontrolieren: Т Amerikanismen / Anglizis¬
men (1.2).
Kontrolllampe: Когато при сложни съ¬
ществителни съвпадат три еднакви бук¬
ви, по новия правопис не бива да отпа¬
да нито една от тях. Следователно
сложната дума от Kontroll- и Lampe се
пише Kontrolllampe. С цел по-добра че-
тивност може да се сложи съединител¬
на чертица: Kontroll-Lampe. Т Zusam¬
mentreffen dreier gleicher Buchstaben.
Konus: Множествено число на der Ko¬
nus “подобно на кегла тяло” или “ко¬
нусообразна част” е die Konusse. В тех¬
никата също die Konen.
konvertieren: Тъй като konvertieren се из¬
ползва също като преходен глагол (eine
Währung konvertieren “сменям свобод¬
но”), в значението си “сменям вероиз¬
поведание” обикновено се свързва с
haben: Sie hat vor drei Jahren konver¬
tiert. Ако обаче преобладаваща е пред¬
ставата за движение, той се свързва и
със sein: Sie ist vor 3 Jahren konvertiert.
Konzentration / Konzentrierung: t Ver¬
balsubstantiv (1.5).
Konzessivsatz: Концесивно или изрече¬
ние за отстъпка е подчинено изречение,
което изразява отстъпка или аргумент
против назованото в главното изрече¬
ние събитие или факт, без да го обез¬
силва. Съюзи: obgleich, wenngleich,
obschon, wenn auch, wenn schon, ob¬
wohl, obzwar и (разг.) trotzdem: Wenn
das Buch auch sehr gut ist, ist es doch
für mich wenig hilfreich. Obwohl ich mich
beeilt habe, bin ich zu spät gekommen.
Konzil: Съществителното das Konzil има
две форми за множествено число, сла¬
бата die Konzilien и силната die Konzi¬
le.
Koordination / Koordinierung: t Verbal¬
substantiv (1.5).
koordinierend: t Konjunktion.
Kopf: Sie bekamen einen roten Kopf / rote
Köpfe: Единственото число означава “¬
смущавам се, чувствам се виновен”:
Die beiden Jungen bekamen einen roten
Kopf und schwiegen. Множественото

547
Kosten
число се отнася повече за реален про¬
цес: Die Kinder bekamen vor Aufregung
rote Köpfe, t Kongruenz (1.2.9). Относ¬
но Ich fasse mir /mich an den Kopf \ fas¬
sen.
Kopf stehen: По новите правила за пра¬
вопис съчетанието Kopf stehen се пи¬
ше само разделно: ich stehe /stand Kopf;
ich habe Kopf gestanden; um Kopf zu ste¬
hen. Тези изрази се използват почти са¬
мо в преносен смисъл: Alles stand Kopf,
er stand vor Staunen Kopf. В същинския
смисъл се предпочита съчетанието auf
dem Kopf stehen : Während der 6-Uhr-
Nachrichten stehe ich immer 5 Minuten
auf dem Kopf, t Getrennt- und Zusam¬
menschreibung (2.1).
Kopplung: T Bindestrich.
Kopula (Satzband): Под Kopula се разби¬
ра спретнатата форма на спомагателни¬
те глаголи (напр. sein, werden, bleiben;
t Hiefsverb), които свързват подлога със
сказуемното определение Т Prädikativ,
напр. Klaus ist mein Freund. Anna bleibt
unverheiratet. Ihr Sohn wird Arzt.
kopulativ: t Konjunktion.
Korb: Измереното c Korb: ein Korb Holz
Сне: Holzes); ein Korb trockenes Holz
(приповдигнато: trockenen Holzes); mit
einem Korb reifer Äpfel/ reife Äpfel. T Ap¬
position (2.2).
Kork / Korken: Между der Kork и der
Korken в езиковата норма има същес¬
твена разлика: Думата derKork{ род.п.
des Korkfejs, мн.ч. [специализиран
език] die Korke) означава материала
(кората на корковия дъб), der Korken
(род.п.: des Korkens, мн.ч.: die Korken)
назоваза получената от него запушал¬
ка за шише (паралелно се употребява
остарялата и локална форма в същото
значение der Kork).
Körperbehinderte: Т substantiviertes Ad¬
jektiv (2.1)
Körperschaftfs]steuer: t Eugen-s (3.1)
Körperteil: Казва се der Körperteil Hg das
Körperteil, T Teil (1).
Korporal: Наред c мн.ч. die Korporale
има и прегласна форма die Korporäle.
Korps / Chor: t Chor / Korps.
Korpus: t Corpus / Korpus.
Korrelat: Корелатът е дума, която гра¬
матически или съдържателно се отна¬
ся към друга дума. В този смисъл съ¬
ществуват корелатни двойки: vieles -
was; alles - was; etwas - was; derselbe
- welcher и др. Съответстващите думи
в езиковата норма са постоянни, напр.
alles, was ich habe.(Не: alles, das ich
habe.) Корелатът и съюзът също тряб¬
ва да си съответстват. Като корелат на
съюза weil в главното изречение могат
да бъдат напр. darum, deswegen, des¬
halb: Weil du artig warst, darum darfst
du dir Schokolade kaufen. Неправил¬
но:... ich täte es am Ende nur darum, da¬
mit ich keinen neuen Burschen suchen
muss (Frisch)._KaTO корелати могат да
стоят и: so, ebenso, insofern: Sie ist in¬
sofern unentbehrlich, als sie über Sprach-
kenntnisse verfugt. Kalypso, die Halbgöt¬
tin, insofern die selbstbewusste Frau, als
sie sich den Mann ihrer Lust wählt (Boda-
mer). Неправилна е употребата на weil
вместо als във връзка c insofern. Сле¬
дователно Hg- Er ist insofern nützlich,
weil er viel weiß a: Er ist insofern nütz¬
lich, als er viel weiß.
Koryphäe: Думата Koryphäe означава
“изтъкната личност в определена об¬
ласт”. Вече се използва само в ж.р.: die
Koryphäe (род.п.: der Koryphäe, мн.ч.:
die Koryphäen). Мъжкият род (der Ko¬
ryphäe) е остаряла форма.
K.-o.-Schiag: Т Bindestrich (3.1).
Kosten: Изразът auf Kosten се свързва с
род.п.; ...dabei geht immer etwas an
Empfindung auf Kosten des Könnens ver¬
loren (Remarque). Не е правилна - като
се изключат имената - връзката с von:

kosten
548
Auf Kosten von den Arbeitern bereicher¬
ten sie sich. Коректно: Auf Kosten der
Arbeiter ... Но при имена: Sie amüsier¬
ten sich auf Kosten von Peter. Не е ко¬
ректно също да се казва: Er strich die
Tür auf Kosten der Verminderungseiner
Freizeit. _1\раъшто e: Er strich die Tür
auf Kosten seiner Freizeit; защото пър¬
вото изречение съдържа плеоназъм
Т Pleonasmus. Относно Kosten / Unkos¬
ten t Unkosten.
kosten: Глаголът kosten е заемка от ста-
рофренски coster (= фр. coüter от лат.
constare) от 12. / 13. век. Колебанията
между вин. и дагг.п. на лицето (Das kos¬
tet sie/ ihr die Unabhängigkeit) не са но¬
ви, а могат да се проследят до средно-
високонемски, следователно са се поя¬
вили заедно със заемката на глагола -
през 18. век употребата на дат.п. на ли¬
цето е била широко разпространена.
По-късно граматиците и радетелите за
добър немски език се застъпват за двой¬
ния вин.п., който е по-често срещани¬
ят вариант в днешната езикова употре¬
ба. Двата начина на употреба на kosten
се определят предимно от значенията:
1.	kosten с двоен вин. п.: Двойният
вин.п. се използва, когато kosten се
употребява със значението “нещо изис¬
ква от някого определена цена”: Das
kostet mich nichts, viel, mindestens 100
DM ... das würde mich einen schönen
Batzen Geld kosten (A.Zweig). Също и
в значението “нещо изисква от някого
нещо [като цена]” се използва двоен
вин.п.: Das kostet mich nur ein Lächeln,
keine fünf Minuten, nur einen Anruf. Es
kostete ihn große körperliche Mühe
(Apitz). Es kostete sie schon fast Über¬
windung.
2.	kosten c двоен вин. п. или с дат. п.
на лицето и вин. п. на предмета: Ако
kosten е употребено в значението “не¬
що води някого до някаква загуба”,
днес са възможни и двете конструкции:
а) с двоен вин.п.: Das kostete die Mann¬
schaft den Sieg. Wissen Sie, was Sie das
kostet? ...denn mehr als den Kopf kosten
konnte es ihn nicht (Thieß). ...es kostete
ihn wohl den Hals (Langgässer). b) c
дат.п. на лицето и вин.п. на предмета:
Wissen Sie, was Ihnen das kostet? Aber
dem Zilpzalp kostet es das Leben (Haupt¬
mann). Jährlich kosten diese Rennen in
E. fast 200 Pferden das Leben (Quick).
Und dieses Zögern kostet seinem Sohn
das Kaiserreich und ihm selbst die Frei¬
heit (StZweig) В съчетанието sich eine
Sache etwas kosten lassen се среща за¬
едно c вин.п. и дат.п. на възвратното
местоимение: Ich lasse mich (също: mir)
das Geschenk etwas kosten.
kostet/kosten: tKongruenz(1.1.1).
Kotelett: Наименованието на парче ме¬
со с ребро das Kotelett в мн.ч. е die Ko¬
teletts, рядко die Kotelette. От него тряб¬
ва да се различава множественото чис¬
ло die Koteletten като наименование за
бакенбарди.
kraft: Предлогът kraft се употребява с
род.п,: kraft meines Wortes; kraft Amtes
konnte ich helfen. Този предлог е въз¬
никнал като съкращение на предлож¬
но съчетание, напр. durch Kraft, in
Kraft, t Verblassen des Substantivs.
Kragen: Формата за мн.ч. e die Kragen.
Множественото число с преглас die
Krägen се употребява предимно в
Южна Германия, както и в Австрия и
Швейцария.
Kran: Формата за мн.ч. според езикова¬
та норма е die Kräne. Множественото
число die Krane е от специализирания
език. Регионално се употребява също
формата за мн.ч. die Kranen.
krank: Според новия правопис krank се
пише разделно от следващия глагол,
ако прилагателното може да се степе¬
нува или разширява: [sehr] krank sein,

549
Krieg- / Kriegs^
werden-, [völlig] krank liegen; gestern hat
sie sich krank, am kränksten geföhlt; sich
krank stellen; weil er sich kränker stellt,
als er ist; obwohl die Belastungen uns
kränker machen.lo се пише обаче сля¬
то. когато krank не може да бъде сте¬
пенувано или разширено: ich habe
krankgefeiert / krankgemacht (не отидох
на работа; разг.); sie hat sich krankgeär¬
gert; er hat sich krankgemeldet; alle Be¬
troffenen wurden krankgeschrieben; wir
haben ms krankgelachtlpasr.); er hat das
Reh krankgeschossen (език на ловците),
t Getrennt- und Zusammenschreibung
(1.2).
Kranke, der и die: 1. oben genanntem
Kranken / Krankem - mir als Kranken
/ Kranker: Най-често Kranke се скла¬
ня като атрибутивно прилагателно
Т Adjektiv: Zwei Kranke sind eingeliefert
worden. Auf der Station liegt nur eine
Kranke. Die Kranken mussten isoliert
werden. Schon wieder ein Kranker! а) B
род.п мн.ч. на мъжки и женски род след
силно склонено прилагателно или чис-
лително име, днес Kranke обикновено
се скланя по слабото склонение, мно¬
го рядко по силното: Die Verlegung
zweier Kranken (по-рядко: Kranket}, б)
Това важи също за дат.п. ед.ч.; в м.р.
Oben genanntem Kranken (по-рядко:
Krankem) konnte geholfen werden-, в ж.
p.: Oben genannter Kranken (по-рядко:
Kranker) konnte geholfen werden, в) B
приложението в дат.п. ед.ч. заедно със
силното склонение се среща и слабо¬
то: Ihm als Kranken (до: Ihm als Kran¬
kem) или ihr als Kranken (до: ihr als
Kranker) ... T substantiviertes Adjektiv
(2.1.3).
2.	einige Kranke - alle Kranken - sol¬
che Kranke(n): Относно склонението
на Kranke след alle, beide, einige и
т.н.Т all- и T.H.
Krüppel. Заедно c нормативното Krüp¬
pel (местно за Berliner [Pfannkuchen],
Krapfen), преди всичко в по-стари тек¬
стове се среща и правописът с е: die
Kreppei schmecken förtrefflich (Goethe).
kraus: Превъзходната степен e: krauses¬
te. T Vergleichsformen (2.3).
Kredit: При съществителното от м.р. der
Kredit ударението пада на втората срич¬
ка (род. п. des Kredit[е]'s, мн.ч. die Kre¬
dite); то означава “достоверност, пла¬
тежоспособност, заем”. Употребявано¬
то в банковото дело съществително от
ср.р. das Kredit обаче има ударение на
първата сричка (род.п. des Kredits, мн.ч.
die Kredits) и означава “притежаване на
сметка”.
kreischen: Според езиковата норма се
препоръчват само правилните форми
kreischte, gekreischt. Неправилните
форми krisch, gekrischen са остарели и
се използват само на регионално ниво.
Krem: Т Creme / Krem.
Kreppei: t Kräppel
Kreuz: 1. kreuz / Kreuz: C малка буква
се пише в устойчивото съчетание kreuz
und quer: Sie fuhren kreuz und quer durch
Europa. C главна буква се записва съ¬
ществителното име.: Er fuhr in die
Kreuz und in die Quere.
2. Kreuz в съчетания: В подобни на
имена съчетания като das Blaue, Rote,
Weiße, Eiserne Kreuz прилагателните се
пишат c главна буква.
kriegen: Относно Sie kriegten ihren
Wunsch erfüllt (разг. вместо Ihr Wunsch
wurde ihnen erfüllt) T Passiv (3.1).
Krieg führend: Според новите правила
за правопис Kriegföhrend се пише раз¬
делно. както лежащото в основата му
съчетание Krieg führen. Следователно
се казва: die Kriegführenden Parteien;
die nicht Kriegführenden Mächte.
Krieg- / Kriegs-: Номиналните сложни
думи c Krieg като първа съставна част
имат задължително съединително s,

Kriegsversehrte, Kriegsbeschädigte
550
напр. Kriegsdienstverweigerer, Kriegser¬
klärung, Kriegsversehrter. Само Kriegs-
ßihrung се образува и без съединител¬
но s: Kriegßhrung. t Fugen-s (3.3).
Kriegsversehrte, Kriegsbeschädigte:
t substantiviertes Adjektiv (2.1)
Kristall: Съществителното от м.р. der
Kristall(мн.ч.: die Kristalle) означава -
‘^твърдо неизотропно тяло, често проз¬
рачно, което има форма на симетричен
многостенник”. Съществителното от
ср.р. das Kristall (без мн.ч.) означава -
“шлифовано стъкло с определен хими¬
чески състав” (eine Vase aus Kristall) и
назовава общо и предметите от такова
стъкло: die Vitrine, in der ich mein Kris¬
tall aufbewahre.
Krokus: Родителният падеж e des Kro¬
kus. От двете форми за мн.ч. die Kro¬
kusse и die Krokus все повече се налага
първата.
Krone: Т Maß-, Mengen- und Münzbe¬
zeichnungen (1).
krumm: 1. Форми за степенуване: Фор¬
мите за степенуване на krumm в езико¬
вата норма са krummer, krummste. Па¬
ралелно с тях на места се срещат и
прегпасните форми krümmer, krümms¬
te. t Vergleichsformen (2.1).
2. Правопис: Според новите правила
за правопис прилагателното krumm се
пише разделно от следващия глагол,
ако може да бъде степенувано или раз¬
ширено. Следователно разделно се пи¬
ше: Er hat den Draht [völlig] krumm ge¬
bogen. Wir mussten uns [sehr] krumm le¬
gen (= ограничавам; разг.). Diese Be¬
merkung hat sie dir [äußerst] krumm ge¬
nommen (= разсърдвам се; разг.). Сля¬
тото писане обаче се е наложило при
krummlachen (~ смея се много; разг.)
Т Getrennt- und Zusammenschreibung
(1.2).
Küken: Нормативният правилен право¬
пис на Küken отговаря на произноше¬
нието на думата с дълго й от норма¬
тивната фонетика. Правописът Kücken
се основава на местно разговорно сък¬
ращаване и важи като езиково прави¬
лен само в Австрия.
Kumpel: Формата за мн.ч. е die Kumpel,
в Австрия също: die Kumpeln Формата
на -s (die Kumpels) е разговорна.
Kunde: Мъжкият род der Kunde означа¬
ва “купувач”, род.п. des Kunden мн.ч.
die Kunden. Женският род die Kunde
има значението на “новина”, род.п. der
Kunde мн.ч. (не се употребява) die Kun¬
den. В Австрия die Kunde се употребя¬
ва със значението на “клиентела” (на
хранителен магазин) (die Kunde bedi-
enen).OTHomoKmde /Kundin T Gleich¬
stellung von Frauen und Männern in der
Sprache.
kündigen: Глаголът kündigen може да уп¬
равлява дат.п. на лицето (jemandem
kündigen) и / или вин.п. на предмета
([jemandem] etwas kündigen). С дат.п.:
Ich muss Ihnen leider kündigen. Meine
Vermieterin hat mir gekündigt В страда-
телен залог: Mir ist gekündigt worden.
C вин.п.: Wir haben die Verträge gekün¬
digt. Hiermit kündigen wir Ihren Kredit.
В страдателен залог: Der Pachtacker...
war vor Wochen gekündigt worden
(Hauptmann). C дат. и вин.п.: Außerdem
wollte man ihm die Kredite kündigen. Ihr
wurde die Wohnung gekündigt. Тази
употреба се среща често в преносно
значение: Sie kündigte ihm die Freund¬
schaft. Er kündigte seinem Chef den Ge¬
horsam. В Австрия и понякога в разго¬
ворния език винителен падеж се изпол¬
зва и за лица: Man hat mich gekündigt.
Die Leute sind gekündigt worden. Сле¬
дователно езиково нормативно е само
за Австрия, а иначе разговорно е също
das gekündigte Mitglied (за: Mitglied,
dem gekündigt wurde). По отношение на
предмети обаче, употребата на мина¬

551
küssen
лото причастие като определение е ези¬
кова норма: die gekündigten Verträge, die
gekündigte Stellung.
Kunststofffolie: Когато при сложни съ¬
ществителни съвпадат три еднакви съг¬
ласни, по новия правопис не бива да
се изпуска нито една от тях. Сложната
дума от Kunststoff и Folie се пише сле¬
дователно Kunststofffolie. За по-добра
четивност може да бъде сложено мал¬
ко тире:Kunststoff-Folie. Т Zusammen¬
treffen dreier gleicher Buchstaben.
küren: Тази дума се използва днес пре¬
димно в приповдигнатия стил и озна¬
чава “избирам”. Вместо неправилните
форми kor, gekoren днес се предпочи¬
тат правилните kürte, gekürt, t kiesen /
küren.
kurpfuschen: Произлезлият от Kurpfu-
schermaron. е неделим във всичките си
форми: ich kurpfusche, ich habe gekur-
pfuscht, um zu kurpfuschen. T Getrennt-
und Zusammenschreibung (2.1).
Kurs / Kursus: Заедно със значенията -
“състезателна писта за коли и мотори;
посока на пътуване; цена на ценни кни¬
жа и валута на борсата” Kurs - също
както Kursus - означава “обучение”. В
австрийския немски има само Kurs.
Kurve: Буквата v в тази дума може да се
изговаря като w или f: [’kurvo, ’kurfb],
И двете произношения са правилни.
Т Aussprache (12).
Kurz: 1. Писане с малка или главна
буква. Прилагателното се пише с мал¬
ка буква: ein kurzer Urlaub, eine kurze
Unterbrechung. Dieses Stückchen ist am
kürzesten. C малка буква по новия пра¬
вопис се пише и в съчетания, които се
състоят от предлог (без член) и прила¬
гателното: über kurz oder lang, binnen,
seit vor kurzem.43 устойчиви съчетания
c член по новите правила се пише с
главна буква: etwas des Kürzeren darle¬
gen, den Kürzeren ziehen. G главна 6vk-
ga се пише и в другите случаи на суб-
стантивиране: Etwas Kurzes spielen; das
Lange und Kurze von der Sache ist ...Er
trank einen Kurzen. Също в имена при¬
лагателното се пише с главна буква:
Pippin der Kurze. Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2 и 1.2.1).
2. Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung. kurz се пише разделно от след¬
ващия глагол или причастие, ако при¬
лагателното може да бъде степенува¬
но или разширявано: Sie hat den Rock
zu kurz geschnitten. Er trägt ganz kurz
geschnittene Haare. Wir sollten uns beim
Vortrag kurz fassen. Bitte schicken Sie
einen kurz gefassten Bericht. Ihre Ge¬
sundheit zwingt sie kurz zu treten (= да
се пази). Wegen der Spermaßnahmen
müssen wirfinanziell kürzer treten (= да
се ограничаваме). Bei unseren Nachbarn
wird der Opa kurz gehalten (= получава
по-малко ядене и пари). Разделно се пи¬
шат и причастните групи kurz angebun¬
den, kurz entschlossen, kurz gesagt. Сля-
Ш се пише kurzschließen: das Auto wur¬
de kurzgeschlossen и kurzarbeiten
(= спазване на по-кратко работно време
по производствени причини): die Ar¬
beitnehmer entschlossen sich kurzzuar¬
beiten, (но:) sie hat hier nur kurz gear¬
beitet(за кратко време), t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2).
kürzlich: T Adverb (1).
kurz und bündig: Тази словна двойка мо¬
же да се употребява като пояснение за
начин: Er wurde von ihr kurz und bün¬
dig als Ignorant bezeichnet. Неправил-
ho: eine kurz und bündige Antwort. T Ad¬
verb (1).
Kurzwort: t Abkürzungen
küssen: а) По новия правопис всички
форми на глагола küssen се пишат с
двойно s напр.: ich küsse, du küsst, sie
küsst, er küsste, wir küssten, б) Ако час¬
тта на тялото, която се целува, е във

i
552
вин.п., глаголът küssen се свързва с
дат.п. на лицето: Er küsste ihr die Hand.
Ако обаче частта на тялото е употре¬
бена като обстоятелствено пояснение
за място (локално), küssen се свързва с
вин.п. на лицето: Sie küsste ihn (не: ihm)
auf die Nase. Er küsste sie (Hg: ihr) auf
die Schulter.
L /
1: Относно писане и склонение Т Binde¬
strich (2.4) (L-Stahl) t Einzelbuchstaben
(des L, zwei L); t Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.5) (das l in Walnuss).
lachen / Lachen: C малка буква се пише
инфинитивът: Er hat gut lachen. Wir
mussten Tränen lachen. C главна буква
се пише субстантивираният инфини-
тив, който обикновено е обозначен чрез
член, определение или предлог: Sein
dauerndes Lachen geht mir auf die Ner¬
ven. Diese Geschichte ist zum Lachen.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.3).
lacken / lackieren: Употребяват се и два¬
та варианта. Формата lacken се пред¬
почита в специализирания език. Т -ie-
ren (2).
Lade / Laden: 1. Значение. Двете думи
имат различно значение: Die Lade оз¬
начава “чекмедже на някаква мебел”,
der Laden се използва в смисъла на
“търговска площ” и “прозоречен ка¬
пак”. Нарича се също der Fensterladen.
2. Множествено число. Множествено¬
то число на die Lade е die Laden. Der
Laden има две форми за мн.ч.: die Lä¬
den, по-рядко и в значението на “капак
на прозорец”, най-често в сложни ду¬
ми също die Laden напр. die Rollladen,
die Fensterladen.
'laden: Глаголът laden в значението си
“товаря” има във 2. и З.л. ед.ч. сег.вр.
изявително наклонение само прептас-
ните форми du lädst; er lädt. Претери-
тумът днес е lud (не: ladete), миналото
причастие geladen, (не: geladet). Т Verb
(1)
2Iaden: Глаголът laden в смисъла на “ка¬
ня” има във 2. и З.л. ед.ч. сег.вр. изяви¬
телно наклонение същите форми като
Т ‘laden (du lädst; er, sie lädt) паралел¬
но обаче и тези без преглас du ladest;
er, sie ladet. Според езиковата норма
формите трябва да са с преглас: фор¬
мите без преглас са остарели, но на мес¬
тно ниво все още се употребяват. Пре-
теритумът гласи днес lud (ц§: ladete),
миналото причастие geladen, (не: ge¬
ladet). Т Verb (1).
Lady: Според новия правопис правилна
е само формата за мн.ч. die Ladys.
Английската форма за мн.ч. се изпол¬
зва само при цитати като Grand Old
Ladies. Т -у.
Lager: а) Множественото число на La¬
ger според езиковата норма е die La¬
ger. В търговския език обаче по отно¬
шение на стокови запаси се използва
формата за мн.ч. die Läger, б) За “на
склад” е правилна както формата ат

553
landen
Lager, така и auf Lager: Wir haben das
Ersatzteil nicht mehr am /auf Lager.
Lakai: Съществителното име се скланя
по слабото склонение. Род.п. гласи des
Lakaien, дат.п. dem Lakaien мн.ч. die
Lakaien. T Unterlassung der Deklination
(2.1.2).
Lampe / Birne: T Glühbirne / Glühlampe.
Lampion: Съществителното се употре¬
бява обикновено в м.р. der Lampion.
Употребата в ср.р. das Lampion е ряд¬
ка.
Land: aus aller Herren Länder /Ländern:
Днес обикновено се използва нескло-
нената форма aus aller Herren Länder.
T Unterlassung der Deklination (2.3).
Land- / Landes- / Lands-: При сложни
думи c Land като определяща дума се
срещат паралелно три различни вари¬
анта: без съединителен знак, с -es или
-s. На тези различни начини на образу¬
ване отговарят отчасти смислови гру¬
пи в рамките на сложните съществи¬
телни, които са обосновани от различ¬
ните начини на употреба на Land. 1.
Сложни думи с -s, в които Land има
значението “родина”. Към тази огра¬
ничена група спадат: Landsmann,
Landsmännin, Landsfrau, landsmän-
nisch, Landsmannschaft.
2. Сложни думи без съединителен знак,
в които Land е със значението “поле,
нива, открита, свободна земя; селска
област” (противоположност: град): До-
като Landsmann означава човек, който
идва от същата област, Landmann има
значението на “селянин”. Тук спадат:
Landadel, Landarbeitern), Landaufent¬
halt, Landbau, Landbevölkerung, land¬
brot, Landeigentümer, Landflucht, Land¬
haus, Landleben, landliebend, Landmes¬
ser, Landpartie, Landpfarrer, Landplage,
Landpomeranze, Landregen, Landschul¬
heim, Landsitz, Landstraße, Landstrei¬
chern), Landwirtschaft].
3.	Сложни думи без съединителен знак,
в които Land има значението на “под,
твърда почва, суша” (противополож¬
ност: вода): Landenge, landfein, Land¬
macht, Landratte, Landrücken, Landsee,
Landstrich, Landzunge.
4.	Сложни думи без съединителен знак
или с es, в които Land е ограничена (ге¬
ографски, политически) област в сми¬
съла на държава: В тази група форми¬
те с es са предимно по-нови образува¬
ния. Без съединителен знак се пишат:
Landammann, Landbote, landfremd,
Landfriede[n], Landfriedensbruch,
Landgericht[srat], Landgraf, Landgräfin,
Landjäger, Landkarte, Landkreis, land¬
läufig, Landnahme, Landpfleger, Land¬
rat, Landrätin, Landrecht, Landschreiber,
Landstände, Landsturm, Landtag, Land¬
vogt, Landwehr. Колебае се употребата
на: landfesjflüchtig, land[es]kundig.
Употребяват се и двете форми. Пара¬
лелно се използват Landrecht и Landes¬
recht. Landesrecht означава правото на
провинцията, за разлика от това на им¬
перията или федералното право, а
Landrecht - правото на феодалните об¬
ласти в средновековието. С постоянно
es се пишат: Landesamt, Landesart, Lan¬
desbank, Landesbehörde, Landesbischof,
Landesbischöfin, Landesfarben, Landes¬
fürst, Landesgrenze, Landeshauptstadt,
landesherrlich, Landeshoheit, Landes¬
kind, Landeskirche, Landeskunde, landes¬
kundlich, Landesmutter, Landesplanung,
Landesregierung, Landessitte, Landes¬
sprache, Landestracht, Landestrauer, lan¬
desüblich, Landesvater, Landesverrat,
Landesverweisung, landesverwiesen.
Към тях спадат две сложни думи със
съединително s: Landsknecht и швей¬
царското Landsgemeinde. Т Fugen-s (3).
landen: Глаголът landen може да се упот¬
ребява като преходен и като непрехо¬
ден. Преходният landen означава “до¬

Länderfn]
554
веждам на суша, на земя, закрепям” и
образува перфект с haben: Er hat das
Schiff gelandet. Die Pilotin hat die Ma¬
schinesichergelandet. Преносно: Er hat
einen Schwinger gelandet. Непреходни¬
ят landen със значението “поставям не¬
що на земята, пристигам, акустирам”
и “попадам на някакво място” образу¬
ва перфект със sein: Sie ist in Berlin ge¬
landet. Die Maschine ist soeben gelan¬
det. Die Truppen sind auf der Insel ge¬
landet. Er ist mit seinem Wagen im
Straßengraben gelandet. Преносно: Wir
sind gut zu Hause gelandet, t haben (1).
Länder{n]:T Land.
Ländernamen: T geographische Namen,
T Staatennamen.
Landsmännin: T-männin.
lang: 1. Правопис: а) правопис c глав¬
на или c малка буква: Прилагателно¬
то се пише с малка буква: lang, länger,
am längsten; ein langer Marsch, eine lan¬
ge Pause, ein langes Kleid. To се пише c
малка буква според новия правопис и
в словосъчетания, състоящи се от пред¬
лог (без член) и от прилагателното:
über kurz oder lang; seit langem, seit län¬
gerem. В устойчиви изрази без член по
новия правопис то се пише с главна
буква: sich des Langen und Breiten (=
обстоятелствено) / des Länger[e]n und
Breiter[ejn über etwas äußern. C главна
буква се пишат и останалите субстан-
тивирани форми: Das Lange und Kurze
von der Sache ist... В имена прилага¬
телното също се пише с главна буква:
der Lange Marsch (- маршът на кому¬
нистите през Китай 1934/35). Т Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1). б) Разде¬
лно или слято писане: lang се пише
разделно от следващия глагол или при¬
частие, ако прилагателното може да бъ¬
де степенувано или разширявано: ein
Gummiband lang ziehen / länger ziehen;
die Kurve war [sehr] lang gezogen; je¬
mandem die Ohren / die Hammelbeine
lang ziehen (остро мъмря нкг), ein lang
gestrecktes Gebäude. Слято се пишат
langgehen (= разг. вместо минавам пок¬
рай) и sich langlegen (= лягам да си по¬
чина): Ich weiß, wo es langgeht. Opa hat
sich langgelegt. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (3.1.2). Слято се пишат
също атрибутивни сложни думи като
напр. meterlang, jahrelang, tagelang.
Разделно се пише обаче, ако lang е оп¬
ределено по-конкретно от Meter, Jahr,
Tag (с предхождащ член, числ.име или
подобни) ein zehn Meter langer Mast;
sie warteten viele Jahre lang.: Слято се
пишат също: langher, langhin(напр. ein
langhin rollendes EchoX hqi lange her,
lange hin (налр.еу ist schon lange her).
2.	lang / lange: Формата на прилагател¬
ното e lang: Der Schlauch ist lang. Die
Tage waren sehr lang. Формата на на¬
речието e lange: Die Sitzung dauerte lan¬
ge. Ich habe lange gewartet. Във всекид¬
невния език, особено в Южна и Юго¬
западна Германия се употребява по-
кратката форма и като наречие: Ich habe
lang gewartet.
3.	längere / längre: t Vergleichsformen
(2.2).
Lange: Относно etwas misst in der / die
Länge t messen (2).
Langeweile / Langweile: Употребяват се
и двете форми , но Langweile - рядко.
Склонените форми на Langeweile са
или (със застинало -е): wegen Lange¬
weile, aus Langeweile и т.н., или (със
склонена във всички падежи първа със¬
тавна част) wegen der Langenweile, aus
Langerweile. Формите със склонена
първа съставна част принадлежат на
приповдигнатия стил и са много ред-,
ки. Т Kompositum (5).
langjährig / vieljährig: Срещу думата
langjährig многократно са се изказва¬
ли критици и защитници на езика. Те

555
lassen
смятат, че по силата на логиката тряб¬
ва да се казва vieljährig, тъй като няма
дълги или кратки години. Съчетание¬
то lange Jahre, което сигурно се е по¬
лучило от lange Zeit и viele Jahre не мо¬
же да бъде отречено днес, също както
и произлязлото от него словосъчетание
langjährig. Тук езиковата употреба не
следва строго логиката. Срв. също
Т Stundengeschwindigkeit /Stundenkilo¬
meter.
Langmut: Образуванието Langmut3& раз¬
лика от der Mut е от женски род: die
Langmut Т -mut.
längs: Предлогът längs изисква по пра¬
вило родителен падеж: längs der Mau¬
er, längs der Gärten, по-рядко дателен
падеж: längs dem Doppelzaun (Grass).
Както род.п., така и дат.п. са правил¬
ни. Дателен падеж се предпочита, ко-
гато след или пред силно склоненото
съществително в ед.ч., зависещо от
предлога, стои силно склонено същес¬
твително в род. п. ед.ч.: längs dem Sim¬
se des Palastes, längs Mannheims [schö¬
nem] Rheinufer. T Präposition (2).
längstens: Относно längstens nach zwei
Jahren / nach längstens zwei Jahren
T Adverb (4).
Lapsus: Казва се der Lapsus, род.п.: des
Lapsus, мил.: die Lapsus (произноше¬
ние c дълго u).
lasch: T Vergleichsformen (2.3).
läse / lese: lese е формата на конюнктив
I.	Конюнктив I се среща преди всичко
в непряката реч (Т indirekte Rede [2.1]):
Sie sagte, er lese die Anschläge nicht. Er
fragte, welche Zeitung sie lese. За разли¬
ка от него läse е формата за конюнктив
И. Конюнктив II се използва предимно
в условното изречение и др. подобни
(Т Konditionalsatz [2 - 7]): Wenn er eine
Zeitung läse, wäre das nicht passiert. Ko-
нюнктив II läse се появява и в непря¬
ката реч, когато в пряката реч вече е
употребено läse или нещо се предста¬
вя като пораждащо съмнения. Т indi¬
rekte Rede (3.3).
lassen: 1. Спрежение: Формите за 2. и
З.л. ед.ч. сег.вр. индикатив имат прег-
лас: du lässt, er, sie lässt; те не се разли¬
чават, тъй като от вече забравената фор¬
ма за 2.л. du lässest е изчезнало както -
е, така и невъзможното за изговаряне
след съскащия звук -s от -s/ на оконча¬
нието. t Indikativ (2).
2.	Sie haben den Verunglückten liegen
lassen / liegen gelassen: Глаголът las¬
sen в значенията “не преча, позволявам,
давам повод” се употребява предимно
в инфинитив, когато пред него има се¬
гашен инфинитив: Ich habe ihn laufen
lassen. Sie hat ihn kommen lassen. Und
da hat man ...sich nach Stalingrad schi¬
cken lassen (Plevier). Днес - особено в
преносно значение - се среща и мина¬
ло причастие на мястото на инфини-
тива: Sie hat das Buch liegen gelassen
(до: liegen lassen). Der Minister {hat)
seine Frau fallen gelassen. Тази употре¬
ба се смята за правилна. В подчинено¬
то изречение инфинитивьт на lassen
стои винаги в края: ... weil sie sich ha¬
ben bestechen lassen (не: weil sie sich
bestechen lassen haben). Ако има и мо-
дален глагол, три инфинитива стоят
един до друг; модалният глагол е ви¬
наги последен: Ich habe ihn laufen las¬
sen müssen. В този случай не може да
бъде поставено причастието gelassen.
В инфинитив перфект, който се среща
много рядко, е възможна само форма¬
та gelassen haben: Ich erinnere mich, sie
das Bild früher einmal sehen gelassen zu
haben. Sie will ihn das Innere der Kirche
nicht betreten gelassen haben. В страда-
телен залог може да бъде също само
миналото причастие: Das Buch wurde
von ihr liegen gelassen. T Infinitiv (4).
3.	Lass deinen Geburtstag ein schöner

Lasso
556
Tag / einen schonen Tag werden! Гла¬
голът lassen принадлежи към глаголи¬
те, които могат да образуват конструк¬
ции с винителен падеж и инфинитив
Т Akkusativ mit Infinitiv (a.c.i.): Ich las¬
se sie reden. Ако такава конструкция
съвпадне с отъждествяване, често съ¬
ществува несигурност дали конструк¬
цията трябва да се постави във вини¬
телен или в именителен падеж. В по-
старата литература и в устойчиви из¬
рази е приет винителният падеж, т.е.
съгласуването по падеж: Sie lässt den
lieben Gott einen guten Mann sein. Die
Nacht ... umfasst mich sanft und lässt
mich ihren Bruder sein (Hesse). Lass ihn
niemals einen Hirten werden (Bergengru-
en). Употребата на вин.п. обаче днес от¬
стъпва все повече за сметка на имени¬
телния: Lass deinen Geburtstag ein schö¬
ner Tag werden! Lass mich dein treuer
Herold sein (M.Hartmann) t Kongruenz
(4.3).
4.	Lassen Sie mich mich erst anziehen /
Lassen Sie mich erst anziehen. В изре¬
чението Lass mich mich erst anziehen ви¬
нителен падеж трябва да се използва
два пъти, защото първото mich принад¬
лежи към lassen (lass mich [das und das
tun]), а второто е възвратното местои-
мение към anziehen (ich ziehe mich an).
Тъй като обаче изречение като горно¬
то е стилистично неправилно, се пре¬
поръчва да се преобразува, напр. вмес¬
то Lassen Sie mich mich etwas freier aus¬
drücken ... по-добре: Gestatten Sie mir,
dass ich mich etwasfreier ausdrücke или
Lassen Sie mich eine freiere Ausdrucks¬
weise wählen и др.
5.	jemanden etwas fühien, glauben,
merken, sehen, spüren, wissen lassen.
В тези съчетания днес се използва ви¬
нителният (а не дателният падеж!): Sie
ließ mich ihre Abneigung merken. Ich las¬
se dich das Geschenk sehen. Wir werden
ihn unsere Verärgerung spüren lassen.
По-рано c желание се избягваха двата
вин.падежа, като управляваният от las¬
sen се заместваше с дат.п.:...и>о mans
so nach und nach den Leuten sehen lässt
(Goethe). Този дателен падеж се упот¬
ребяваше и когато принадлежащото
към инфинитива допълнение беше из¬
разено чрез подчинено изречение:
...wenn Sie mir wissen lassen, wie weit
sie damit gekommen sind (Lessing).
6.	Sie ließ ihn / ihm etwas sagen. И две¬
те конструкции - c винителен и с да¬
телен падеж - са възможни, става ду¬
ма обаче за различни значения: Erließ
ihn allerlei Grobheiten sagen означава
“Той позволи или предизвика някого
да каже всякакви грубости”. Изрече¬
нието с дат.п. Er ließ ihm allerlei Grob¬
heiten sagen означава, че той е нака¬
рал някого да му наговори всякакви
грубости, т.е. възложил е такава зада¬
ча. Дателният падеж на лицето зави¬
си от sagen: Ich sage ihr etwas, ich las¬
se ihr etwas sagen, а винителният - от
lassen: ich lasse ihn gehen, schwimmen,
ich lasse sie [etwas] sprechen, etwas
sagen.
7.	Страдателен залог: Страдателни
конструкции като Der Wagen wird wa¬
schen gelassen или Der Drachen wird
steigen gelassen не са правилни, защо¬
то самият lassen вече има пасивен сми¬
съл. Затова трябва да бъде променена
формулировката, напр.: Der Wagen wird
[gerade] gewaschen. Man lässt den Dra¬
chen steigen. Относно Das Rätsel ließ
sich leicht lösen l konnte leicht gelöst
werden T Passiv (3.6).
8.	Относно Ich lasse ihn das Gedicht auf¬
sagen t Akkusativ mit Infinitiv. Относ¬
но Er ließ ihn bedienen wie einen Fürs¬
ten / wie ein Fürst T Kongruenz (4.2).
Lasso: Съществителното се използва
предимно в ср.р. (das Lasso), по-рядко

557
lauten
в м.р. (der Lasso).
Lästerin: t Substantiv (3).
laufen: 1. Перфект: Глаголът laufen
обикновено образува перфект със sein:
Ich bin gelaufen. Wir sind schnell gelau¬
fen. Ако обаче laufen се отнася за спор¬
тна дейност и се използва в значение¬
то “завършвам бягане [в състезание]”,
перфекгьт може да се опише и с ha¬
ben: Sie ist / hat gelaufen. Die Staffel ist /
hat fantastisch gelaufen. Sie ist / hat Ski
gelaufen. T haben (1)
2.	laufen lassen: Според новите прави¬
ла за правопис laufen lassen се пише ви¬
наги разделно, независимо от значени¬
ето: Er hat seinen Hund frei laufen las¬
sen. По новия правопис също: Sie ha¬
ben den Dieb wieder laufen lassen (= ос¬
вободили ca ro). t Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.1).
3.	Относно gegen eine Bahn / in eine
Bahn laufen t gegen / in. Относно zu
laufen / zulaufen t zu (11) Срв. също
T Verb (1).
laufend: 1. Употреба, Днес се е наложи¬
ла адвербиалната употреба на laufen в
значението “трайно, постоянно”: Wir
arbeiten laufend an der Verbesserung
unserer Autos. Es riefen laufend neue
Bewerber an. Die Verbündeten wurden
laufend über den Stand der Verhandlun¬
gen unterrichtet. Който се опасява, че в
изречения с личен подлог laufend ше¬
говито може да бъде разбран като “бя¬
гащ”, да използва стилистично по-доб¬
рото ständig: Er verkaufte seine Artikel
ständig.
2. Правопис: Според новия правопис
като субстантивирано причастие lau¬
fend се пише с главна буква и в устой¬
чиви словосъчетания: auf dem Laufen¬
den sein / bleiben; jemanden auf dem
Laufenden halten; mit etwas auf dem Lau¬
fenden sein. T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
launig / launisch: Тези думи не са с ед¬
накво значение: launig означава “остро¬
умен”, launisch означава “капризен”.
Т -ig / -isch / -lieh (3).
Maut: Относно lautere / lautre t Ver¬
gleichsformen (2.3).
Maut: 1. Значение и употреба: Предло¬
гът laut (средновисоконемски nach lüt
“както гласи..., според съдържанието”
може да стои само при съществител¬
но, което означава устно или писмено
изказване, или назовава автора на та¬
кова изказване: laut Gesetz, laut Vor¬
schrift, laut Radio Athen, laut Innenmi¬
nisterium, laut Bundeskanzler. Hg'- laut
Muster, laut Abbildung.
2. laut unseres Schreibens / laut unse¬
rem Schreiben. Предлогът laut изисква
род.п., често и дат.п.: laut des / eines
amtlichen Nachweises или laut dem / ei¬
nem amtlichen Nachweis; laut ärztlichen
Gutachtens или laut ärztlichem Gutach¬
ten. Ако след него следва самостоятел¬
но, силно склонено съществително в
ед.ч., то не се скланя: laut Vertrag, laut
Bericht, laut Übereinkommen, laut Befehl.
Ако самостоятелното, силно склонено
съществително е в мн.ч., се избира
дат.п., защото родителният падеж мн.ч.
не показва ясно падежа поради своето
съвпадение с им. и вин.п.: laut Briefen.
Дателен падеж се употребява и когато
след или пред силно склоненото същ.
в ед.ч., зависещо от предлога, има сил¬
но склонено същ. в род.п. ед.ч.: laut des
Berichtes des Ministers; вместо това по-
добре: laut dem Bericht des Ministers.
Съответно: laut Meiers grundlegendem
Werk. T Präposition (2).
Laut: Звукът е най-малката звукова еди¬
ница на говоримия език; той се преда¬
ва с една или с повече букви (а, аи, р,
pf, sch).
lauten: Глаголът lauten се свързва с пред¬
лога auf + вин.п.: Der Vertrag lautet auf

lauter
558
den Namen der Ehefrau. Das Urteil lau¬
tet auf 5 Jahre.
lauter: При lauter обикновено се запазва
е от последната сричка при склонение
или степенуване: die lautere Wahrheit;
ein lauterer Charakter. T Adverb (1.2.13),
T Vergleichsformen (2.2).
Lauterer: T Einwohnerbezeichnungen auf
-er (1 и 7).
Lavablock: Множественото число e die
Lavablöcke, T Block.
lax: T Vergleichsformen (2.3).
Layout / Lay-out: При заемки от англий¬
ски, които са произлезли от глагол (1ау)
и частица (out), по новия правопис мо¬
же да се слага съединителна чертица,
като първата съставна част се пише с
главна, а втората - с малка буква: Lay¬
out. Досегашният начин на писане Lay¬
out обаче продължава да е правилен.
Т Fremdwort (4).
Lebehoch: Заедно се пише съществител¬
ното das Lebehoch (мн.ч.: die Lebe¬
hochs): Ein lautes Lebehoch rufen. Отдел¬
но се пише обаче синтактичната група:
Die Siegerin lebe hoch!
Lebemann: Множественото число e die
Lebemänner T Mann (2).
-leben: Относно производните от локал¬
ни имена, завършващи на -leben Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1).
Lebensbeschreibung großer Persönlich¬
keiten: t Kompositum (8).
lebenslang / lebenslänglich: Прилагателно¬
то lebenslänglich се използва днес най-
вече във връзка със съдебни наказания:
Er wurde zu lebenslänglich Zuchthaus ver¬
urteilt. Er erhielt lebenslänglich. Необичай¬
но: eine lebenslängliche Rente (= за цял
живот);... die lebenslängliche(= продъл¬
жаващата цял живот) Bereitschaftfür das
Lebendige (Frisch). Прилагателното le¬
benslang “продължаващ цял живот” не
се среща често: ein lebenslanges Siechtum.
Lebenslauf / Автобиография
Автобиографията е част от документите за кандидатстване Т Bewerbung
и може да бъде написана във вид на таблица или в разказна форма (ръ¬
кописно, само ако се изисква изрично). Личните данни, училищното об¬
разование, професионалната кариера и - доколкото са във връзка с же¬
ланата работа - извънпрофесионална квалификация и дейност/и, осо¬
бени умения и знания, трябва да се представят възможно най-пълно и с
прегледна последователност. При това несъмнено могат да се избегнат
изрази и постоянно повтарящи се конструкции като: Ат 15.3.1970 wur¬
de ich, Н.А., als Tochter des Maurermeisters A.A. und seiner Ehefrau P. geb.
M. ... (t ich [1], T geboren [3]). Сравнете следните образци:

559
Lebenslauf
Lebenslauf
Name:
Werner Schmidt
Geburtstag:
2. Februar 1965
Geburtsort:
Karlsruhe
Eltern:
August Schmidt, Kaufmann
Lina Schmidt geb. Ortmann, Lehrerin
Familienstand:
verheiratet, 1 Kind
Schulbildung:
1971 -1975
Grundschule in Karlsruhe
1975 - 1984
Gymnasium in Ludwigsburg, Abitur
Studium:
1984- 1991
Studium der Romanistik und Germanistik in Mainz
und Hamburg
Berufsausbildung:
1991 - 1993
Ausbildung für das Lehramt an Gymnasien in Hei¬
delberg 1993
2. Staatsexamen für Französisch und Deutsch
Sprachkenntnisse:
Französisch, Italienisch
(mehrere Landesaufenthalte)
Heidelberg, 1.6.2001
Werner Schmidt

Lebtag
560
Lebenslauf
Persönliche Daten:
Susanne Ullmann
geboren am 20.Oktober 1964 in Hamm bei Worms
ledig
Ausbildung:
1970- 1978
Grund- und Hauptschule in Hamm
1978 -1980
Wirtschaftsschule in Worms, mittlere Reife
1981 -1984
kaufmännische Lehre in der Firma Wanhauser
in Ludwigshafen, Industrikauffrau
1984
Sekretärinnenschule, Diplomsekretärin
Tätigkeiten:
1985- 1988
Stenokontoristin in der Maschinenfabrik Haibauer
GmbH in Ludwigshafen
1988 - 1996
Sekretärin in der Elektrogroßhandlung Schneider
AG in Mannheim
seit 1996
Sekretärin des Geschäftsführers der Netzmedia AG
in Mannheim
Mannheim, 10.1.2001
Susanne Ullmann
Lebtag: Днес се казва mein Lebtag (вече
не (= вин.п.] meinen Lebtag), meine Leb¬
tage и mein (несклонено) Lebtage, по
места се казва също още meiner Lebta¬
ge (== род.п. мн.ч.): Ich habe mich mein
Lebtag nicht ...gefiirchtet (Grass). Ich
werde mich all meine Lebtage daran er¬
innern. Er hat seiner Lebtage geschuftet.
Lebuser: Жителите на Lebus се наричат
die Lebuser. t Einwohnerbezeichnungen
auf -er (5 и 7).
Lech: Родителният падеж e des Lechs.
T geographische Namen (1.2)
lediglich nur: T Pleonasmus,
leer: Според новите правописни прави¬
ла leer се пише винаги разделно от

561
lehren
следващия глагол: Sie lässt den Motor
leer laufen. Du sollst deinen Teller leer
essen. Също по новия правопис: Man
lässt das Fass leer laufen (= да изтече).
Също според него leer се пише раздел¬
но и от сегашното причастие stehend:
eine leer stehende Wohnung. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.2 и 3.1.2).
Относно степенуването T Vergleichsfor¬
men (3.1).
Legat: Съществителното от м.р. der Le¬
gat “пратеник"се скланя по слабото
склонение. Следователно се казва: des
Legaten, мн.ч.: die Legaten. Съществи¬
телното от ср.р. das Legat “завет” оба¬
че се скланя по силното склонение.
Казва се: des Legat[e]s, мн.ч.: die Lega¬
te.
legen / verlegen: Може да се каже eine
Leitung legen или verlegen. Специали¬
зираният език предпочита verlegen.
legitimieren, sich: След sich legitimieren
als съществителното е в им.п., т.е. съг¬
ласува се с подлога: Ich legitimierte mich
als der Besitzer. T Kongruenz (4.2).
Leguan: Наименованието на този дърве¬
сен гущер се скланя силно. Род.п.: des
Leguans (не: des Leguan), мн.ч.: die
Leguane.
Lehnbildungen: 1. Lehnwort. Заемка e
дума, заета от чужд език, която звуко¬
во и формално така се е адаптирала към
приемащия език, че обикновено вече
не се възприема като чужда дума: напр.
Kanzel от лат. cancelli; Kirche от къс-
ногр. Kyrikon, Fenster от лат.fenestra,
Straße от кьснолат. Strata, Abenteuer от
старофр. Aventure.
2. Заемно образувание (словотвор-
чески еквивалент). Тук става дума за
формално независимо образувание, ко¬
ето има за цел да смени или замести
чужда дума; напр. Kraftwagen вместо
Automobil, Fallbeil вместо Guillotine. 3.
Етимологична заемка (заимствано
значение). Тя представлява заемането
на значението на близка по звучене или
смисъл дума от друг език; напр. значе¬
нието “разпознавам ясно, схващам” на
realisieren от англ. realize.
4.	Преводна (буквална) заемка. Така
се нарича буквалният, т.е. дума по ду¬
ма направен превод на чужда дума;
напр. schneller Brüter на англ .fast bree¬
der, Halbwelt на фр. Demi-monde.
5.	Преносна заемка (свободен екви¬
валент). За разлика от преводната за¬
емка това е по-свободен превод на да¬
дена чужда дума; напр. halbinsel за лат.
paeninsula (= почти остров) или Wol¬
kenkratzer за англ. skyscaper (= небос¬
търгач).
6.	Израз - заемка (еквивалентен из¬
раз). Това е съчетание, което предава
чужд израз или фраза; напр. die Schau
stehlen от англ. steal the show. Повече
подробности Т Amerikanismen / Angli¬
zismen (1.2).
Lehnsmann: Думата има две форми за
мн.ч. die Lehnsmänner и die Lehnsleute.
t Mann (2).
lehren: 1. die Kinder / den Kindern das
Zeichnen lehren. В съвременната ези¬
кова практика обикновено след lehren
стои двоен винителен падеж, т.е. ви-
нителен падеж на лицето и винителен
падеж на предмета: Man lehrte sie die
französische Sprache. Дателен падеж на
лицето (в деятелен и в страдателен за¬
лог), познат от 17.в., се използва често
и през 18.В. Той се позагубва под влия¬
нието на езиковедите през 19.в., макар
че продължава да се появява спорадич¬
но: Lange hatte er scheinbar vergeblich
sich bemüht, ...ihm die Sprache zu leh¬
ren (Hesse). B t Passiv (2) дателният па¬
деж се среща по-често: Ihm wurde das
Schweigen gelehrt. Дори и предметът,
който се преподава, да не е назован, ли¬
цето въпреки това трябва де е винаги
36.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Lehrer
562
във вин.п.: Man lehrte auch die fremden
Kinder.
2.	Man hat sie reiten gelehrt / lehren.
След сегашен T Infinitiv (4) днес обик¬
новено стои миналото причастие, ряд¬
ко инфинитивът: Man hat sie reiten ge¬
lehrt (рядко:! reiten lehren.
3.	Sie lehrte ihn ein Freund / einen
Freund des Volkes sein. Днес най-чес¬
то се избира именителен падеж, т.е. не
се спазва съгласуването по падеж при
отъждествяване след lehren: Sie lehrte
ihn ein Freund des Volkes sein. Винител-
ният падеж (Sie lehrte ihn einen Freund
des Volkes sein) е архаичен. T Kongru¬
enz (4.3).
4.	Ich lehrte sie die Maschine bedienen /
zu bedienen. След lehren се употребява
инфинитив без zu, ако глаголът стои сам:
Ich lehrte ihn schreiben, lessen, schwim¬
men. Употребата варира, ако към глаго¬
ла се прибави допълнение или обстоя¬
телствено пояснение: Man lehrte ihn[J
ein Pferd zu satteln. Или: Man lehrte ihn
ein Pferd satteln. Ако към глагола се при¬
бавят повече части, така че инфинити¬
вът да стане равностоен на изречение,
тогава обикновено инфинитивът е с zu:
Man lehrte mich[,] die Haustür immer gut
zu schließen. T zu (2). T Komma (5.1).
5.	lehren / lernen. Глаголът lernen не
бива да се употребява вместо lehren.
Трябва да се казва: Er hat ihn sprechen
gelehrt (a Hg: gelernt) или Sie hat ihn Tan¬
go gelehrt (а не: gelernt). В съставните
глаголи обаче lernen се е наложил по
отношение на lehren. Така днес същес¬
твуват само формите anlernen, einler¬
nen както в значението “запомням, ус¬
воявам духовно”, така и като “въвеж¬
дам нкг. в нещо, обучавам”. Глаголите
anlehren, einlehren са остарели.
Lehrer: Относно des Lehrers Meyer/Leh¬
rer Meyers T Titel und Berufsbezeichnun¬
gen (1.2 и 1.3).
Lehrer / Lehrerin: Относно Meine beiden
Töchter sind Lehrerinnen (Lehrerin)
T Kongruenz (1.4.6), T Substantiv (3).
Lehrer- / Lehrers-: Сложни думи c Leh¬
rer обикновено нямат свързващо s.
Свързващото s обаче се появява, ако ле¬
жащото в основата определение в ро-
дителен падеж се усеща ясно: Lehrers¬
witwe (= вдовица на учителя), Lehrers¬
kinder (- деца на учителя). Т Fugen-s
(2.3).
Lehrherr: Родителният падеж гласи des
Lehrherm (остаряло: des Lehrherren).
Lehrling: Названието Lehrling за лице,
което е на производствено обучение, не
отговаря на нормативната езикова
практика. От него не може да се обра¬
зува и женски род. Официалното наз¬
вание е der или die Auszubildende, раз¬
говорно Azubi.
leicht: Прилагателното се пише с малка
буква: leichte Kleidung, leichte Musik,
leichtes Heizöl, leichte Artillerie. Според
новия правопис c главна буква се пи¬
шат всички субстантивирани форми:
Es ist nichts Leichtes. Er isst gern etwas
Leichtes. Също по новия правопис: Es
ist ihm ein Leichtes (= [много] лесно),
dies zu erreichen. Es wäre das Leichteste
(=най-лесно), darauf zu verzichten.
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
2. Според новите правила leicht се пи¬
ше разделно от следващото прилага¬
телно или причастие, ако в основата му
лежи словна група, пишеща се раздел¬
но; или ако leicht може да бъде степе¬
нувано или разширявано: ein leicht be¬
waffneter Reiter, ein leicht entzündlicher
Brennstoff, eine leicht verdauliche Spei¬
se, leicht beschwingte Musik, leicht ver¬
derbliche Ware, eine leicht verständliche
Sprache, ein leicht verwundeter Soldat;
das Mädchen war, ging leicht geschürzt.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(3.1.2)	и (3.2). Слято се пишат обаче

563
Leopard
прилагателни като leichtfertig, leichtfü¬
ßig, leichtgewichtig, при които първата
съставна част не може да бъде степе¬
нувана. Тези прилагателни се степену¬
ват като едно цяло: leichtfüßiger, ат
leichtfüßigsten. Т Vergleichsformen
(2.5.2). По новите правила за правопис
leicht се пише винаги разделно от след¬
ващ глагол: Sie soll nur leicht atmen. Er
ist nur leicht gefallen. Sie wird es leicht
verschmerzen. Също по новия право¬
пис: Dies wird ihm nicht leicht fallen (=
ще изисква усилия). Ich darf dies nicht
leicht nehmen (= трябва да се постарая
повече за това). Sie hat es mir nicht leicht
gemacht (= създаде ми трудности). Er
hat sich leicht getan dabei (= постигна
го без проблеми, пречки). Т Getrennt¬
oder Zusammen-schreibung (1.2).
leichter: Относно leichtere, leichtre T Ad¬
jektiv (1.2.13).
leicht tun, sich: Относно Ich tue mir /mich
leicht damit t schwer tun, sich.
leicht verdaulich / leicht verständlich:
T leicht (2).
leicht Verletzte / Leichtverletzte: Според
новите правила за правопис der или
die leicht Verletzte се пише разделно ,
както и лежащото в основата му съче¬
тание leicht verletzt. Досегашното
слято писане der или die Leichtverletz¬
te обаче продължава да е възможен и
правилен.
leid / Leid: С главна буква се пише съ¬
ществителното das Leid: jemandem ein
Leid antun; sein Leid tapfer tragen; viel
Leid erfahren. По новия правопис съ¬
що: Es tut mir Leid. Das wird dir noch
einmal Leid tun. Wir können diesen Auf¬
trag nicht annehmen, so Leid es mir tut.
C малка буква се пише само старото
прилагателно, което се използва днес
вече само в съчетание с глаголите sein
и werden като обстоятелство за начин:
Ich bin, werde es leid. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.1).
Leideform: T Passiv,
leidend: T erstes Partizip (3).
leider zu meinem Bedauern: T Pleonas¬
mus.
leidig / leidlich: Прилагателното leidig
произхожда от Leid и означава “доса¬
ден, неприятен, нерадостен”: Das ist
eine leidige Angelegenheit. Wenn nur das
leidige Geld nicht wäre. За разлика от
него leidlich е образувание от leiden и
означава “отговарящ донякъде на очак¬
ванията”: Er hat leidliche Kenntnisse in
Englisch. Mir geht es so leidlich.
leihen I borgen: T borgen / leihen.
-lein / -chen: t-chen I -lein.
Leipziger: Наименованието за местожи¬
веене Leipziger се пише винаги с глав¬
на буква, дори и когато думата се упот¬
ребява като несклоняемо прилагател¬
но пред съществително име: die Leip¬
ziger Messe; Leipziger Allerlei. T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (7).
leise: Според новите правила за право¬
пис субстантивирано прилагателното
leise се пише с главна буква в устойчи¬
вото съчетание nicht im Leisesten (=
съвсем не), (а не както досега с малка
буква). Отдаете форми leis/leise днес
е приета формата leise. Т Adjektiv
(1.2.14).
Leiste / Leisten: Съществителното от ж.р.
die Leiste означава “преходна част меж¬
ду торса и бедрата; слабини” или “ви¬
нетка” (напр. на рамка на картина). Съ¬
ществителното от м.р. der Leisten оз¬
начава “използван от обущарите калъп”
и “опъвалка за обувки”,
leitend: Относно Herrn Leitenden Schul¬
rat Т Herr (4).
Lenkbar/lenkfähig: T -bar/-fähig.
Leonardo da Vinci: Относно склонение¬
то T Adelsnamen, T Personennamen
(2.2.1).
Leopard: Родителният падеж e des Leo¬

■ler / -er
564
parden (а не: des Leopards), дателен и
винителен падеж са dem, den Leopar¬
den, (а не: dem, den Leopard). T Unter¬
lassung der Deklination (2.1.2).
-ler / -er: T -schafter / -schaftler.
lernen: 1.Правопис: По новия правопис
lernen се пише винаги разлелно от сто¬
ящ пред него глагол: lesen lernen, Kla¬
vier spielen lernen, Schlittschuh laufen
lernen. По новия правопис трябва да се
пише също: kennen lernen, lieben ler¬
nen, schätzen lernen A Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.1). Относно le¬
sen /Lesen lernen T substantivierter In¬
finitiv (1).
2. Ich lernte die Maschine bedienen /
zu bedienen: След lernen инфинитивът
обикновено се употребява без zu, ако
глаголът следва сам: Das Kind lernt
sprechen. Seine Frau lernt reiten. Упот¬
ребата варира, когато към глагола е
прибавено допълнение или обстоятел¬
ствено пояснение: Ich lernte die Maschi¬
ne bedienen. Или: Ich lemte[,] die Ma¬
schine zu bedienen. Съответно също: Ich
habe die Maschine bedienen gelernt.
Или: Ich habe die Maschine zu bedienen
gelernt.Ако към глагола са прибавени
повече части, така че инфинитивът да
стане равностоен на изречение, инфи¬
нитивът се употребява обикновено с zu:
Ich lernte[,] die Maschine fachgerecht
und effektiv zu bedienen. T zu (2). Относ¬
но Ich habe reden gelernt (необичайно:
lemen)t Infinitiv (4).
lernen / lehren: f lehren / lernen,
lesen: 2. и З.лице индикатив сег.вр. и за¬
поведната форма в ед.ч. са: du liest, er
liest, lies.A e/i-Wechsel. Относно du liest
/liesestt Indikativ (2). Срв. също t läse
/ lese.
letzte: 1. Степенуване: Към letzte, което
вече не се възприема като превъзходна
степен,съществува сравнителната сте¬
пен letzterer. Т ersterer / letzterer.
2.	Правопис. С малка буква се пише в
съчетания като: der letzte Schrei, das
letzte Ständlein, die letzte Ruhestätte, eine
Ausgabe letzter Hand. По новия право¬
пис също: der letzte Wille (= завещание),
die [vier] letzten Dinge (=според като¬
лическия канон). Продължава да се пи¬
ше с главна буква в das Letzte Gericht,
die Lerne Ölung. C главна буква се пи¬
ше субстантивираното: Ihr Geld be¬
kommt sie am Letzten (= ден на месеца).
Es geht ums Letzte (=за най-крайното).
Ich gab mein Letztes (= това, което
имах). Ich habe ein Letztes (= нещо зак¬
лючително) zu sagen. Sie ist die Letzte
ihres Geschlechts. Er ist Letzter /der Letz¬
te^ според ранга, според постижени¬
ето) in der Klasse. Die Ersten werden die
Letzten sein. Ich bin der Letzte der Mohi¬
kaner (също: der letzte Mohikaner). По
новия правопис сега се пише също с
главна буква: der/die/das Letzte(= по
ред, според броенето); die beiden, die
drei Letzten; der Letzte von rechts; der
Erste - der Letzte (= отблъскващо за:
jener—dieser). Sie war die Letzte, die das
erwähnte. Den Letzten beißen die Hun¬
de. Das ist das Letzte, was ich wählen
würde. Er kam als Letzter an. Als Letztes
dreht sie das Licht aus. C главна буква
по новия правопис също при предпос¬
тавен член (слят с предлог): Er ist bis
ins Letzte (=крайност) genau. Am Letz¬
ten (= най-накрая) dachte sie an sich
selbst. Er verausgabte sich bis zum Letz¬
ten (= изцяло). T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.4).
3.	Словоред. Letzte може да стои как-
то пред, така и след числително име. В
die drei letzten Läuferinnen е подчерта¬
но числителното, имат се предвид три,
а не например две, четири или пет. В
die letzten drei Läuferinnen е подчерта¬
но letzte, имат се предвид последните,
а не първите бегачки.

565
lieb
4.	T erstere / letztere; срв. също T Als
letzter Gruß / Als letzten Gruß. Относно
zu guter Letzt t zuletzt,
letzterer: Следващото след letztere при¬
лагателно се скланя по същия начин
(паралелно): letzteres modernes Hör¬
spiel. Срв. също Т erstere - letztere,
Т welch letzterer. По новия правопис
субстантивираната форма се пише с
главна буква: Ich möchte Letzteres /das
Letztere näher erläutern.
letztmalig / letztmals: letztmalig е прила¬
гателно, което се използва предимно
като определение (напр. letztmalige
■ Aufforderung). При адвербиална връз¬
ка би трябвало да се предпочете
letztmals: Das Stück wurde letztmals (a
не: letztmalig) Ende 1999 aufgeführt.
leugnen: Относно Er leugnete, dass
[nicht]. ..T Negation (1).
-leute / -männer: T Mann (2).
Leutnant: Едновременно c обичайната
форма за мн.ч. die Leutnants, в единич¬
ни случаи се употребява и понемчена-
та форма die Leutnante. За die Degra¬
dierung des Leutnants Troger /Leutnant
Trogers T Titel und Bemfsbezeichnungen
(1.2 и 1.3).
Leverkusener: Жителите на Leverkusen
се наричат die Leverkusener. T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1 и 7).
Lexikon: Множественото число на das
Lexikon гласи die Lexika (в единични
случаи все още die Lexiken). Неправил¬
на е формата за мн.ч. die Lexikons или
пък die Lexikas.
lfd. J./ lfd. ML: При тези съкращения
склонението не се отбелязва специал¬
но: im Juli lfd. J. (а не: lfd. J.s = текуща¬
та година); am 15. lfd. M. (= текущия
месец). Т Abkürzungen (3.1).
Libanon: t Staatennamen (1.4).
Libyen: Правилното произношение в
нормативната фонетика е [ЧкЬузп].
-lieh / -bar: Прилагателни, завършващи
на -lieh и -bar, произлизащи от един и
същ (преходен) глагол, могат да са по¬
вече или по-малко близки по смисъл:
Явна разлика в значението показват
напр. ausführlich (ausführliche Stellung¬
nahme) - ausführbar (ausführbarer
Plan), verantwortlich (verantwortliche
Person) - verantwortbar (verantwortba¬
re Entscheidung), löslich (löslicher Kaf¬
fee) - lösbar (lösbares Problem). Други
образувания обаче, напр. unvermeidlich
/ unvermeidbar (unvermeidliche / un¬
vermeidbare Übel), могат да бъдат раз¬
глеждани като почти идентични по зна¬
чение; подобни: erklärlich / erklärbar,
unersetzlich/unersetzbar, unübertrefflich
/ unübertreffbar. T unsagbar / unsäglich,
t unüberwindbar/unüberwindlich;? -ig
/ -isch / -lieh.
Licht: В ед.ч се прави разлика между die
Lichte, поетичен (архаичен) израз за
“восъчни свещи”, и die Lichter, с които
се означават всякакви източници на
светлина (съответно Himmelslichter, Irr¬
lichter и т.н.). В езика на ловците мно¬
жественото число die Lichter се упот¬
ребява за наименование на очите на
косматия дивеч.
lieb: 1. Писане с главна или малка бук¬
ва. С малка буква се пише прилагател¬
ното: ein liebes Kind, lieber Besuch, der
liebe Gott.C главна буква се пишат суб-
стантивираните форми: etwas, viel,
nichts Liebes tun, mein Lieber, meine Lie¬
be, mein Liebes, sich vom Liebsten tren¬
nen. По новия правопис също: Es ist mir
das Liebste (= много мило, най-мило-
то), wenn...? Groß- oder Kleinschrei¬
bung П.2.П. C главна буква прилага¬
телното се пише и в имена: Zu unserer
Lieben Frau[en] (= църква). T Namen.
2. Разделно или слято писане. С из¬
ключение на глаголите liebäugeln и
liebkosen по новите правила за право¬
пис lieb се пише винаги разделно от

Lieb- / Liebe- / Liebes
566
следващия глагол: Du sollst lieb sein. Ich
will dich immer lieb haben, lieb behal¬
ten. Sie haben sich lieb gehabt. Er wird
sie lieb gewinnen. Пак според тях раз¬
делно се пише и lieb geworden: eine lieb
gewordene Gewohnheit. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2).
3.	Liebe Kranke: t substantiviertes Ad¬
jektiv (2.1.5).
Lieb- / Liebe- / Liebes-: Сложните думи
c определяща дума Liebe се употребя¬
ват със и без съединителен знак. Със
съединителен знак са винаги Liebesa¬
benteuer, Liebesakt, Liebesbezeigung,
Liebesbeziehung, Liebesbrief, Liebes¬
dienst, Liebesantrag, Liebeserklärung,
Liebeserlebnis, liebesföhig, Liebesgabe,
Liebesgeschichte, Liebeskummer, Liebes¬
ieben, Liebeslied, Liebesnacht, Liebes¬
nest, Liebespaar, Liebesspiel, Liebessze-
ne, liebestoll, liebestrunken, Liebesver¬
hältnis, Liebeszauber. C окончание е (на
им.п. ед.ч.) са винаги liebebedürftig, lie¬
beleer, liebevoll. Без съединителен знак
се образуват lieblos, liebreich Liebreiz.
Т Fugen-s (1.1).
Liebe: След Liebe се използва предлогът
zu (а не: für): Liebe zu Frau und Kin¬
dern, zum Leben, zur Heimat. Относно
Liebe des Kindes /zum Kind'l Genitivat¬
tribut (1.5.1).
liebeln] Freunde: T Anredenominativ.
liebenswürdig: След liebenswürdig се из¬
ползва предлогът zu (а не: gegen): Sie
war äußerst liebenswürdig zu uns.
liebkosen: Глаголът liebkosen може да но¬
си ударение както на първата, така и
на втората сричка. Варира и образува¬
нето на миналото причастие. Ако уда¬
рението на liebkosen пада на първата
сричка, миналото причастие е gelieb-
kost, ако обаче ударението е на втората
сричка, се казва liebkost: Das Kind hat
seine Mutter geliebkost / HebkQst.
lieferbar /lieferfahig: T -bar / -fähig.
liefern: Вместо дат.п. на лицето след lie¬
fern може да стои предложно допъл¬
нение с предлога an: Wir liefern auch
an Haushalte. Sie lieferten die Ware per
Post an uns (вместо: Sie lieferten uns
die Ware per Post).
liegen: 1. Ich bin / habe gelegen. В нем-
скоговорещата област южно от Майн
- с изключение на Южен Хесен и час¬
ти на Пфалц - както и в Австрия, и в
Швейцария, перфектьт на liegen се об¬
разува със sein: Um 10 Uhr bin ich bereits
im Bett gelegen. Die Akten sind auf dem
Boden gelegen. В останалия немского-
ворещ район е прието образуването на
перфект с haben. Казва се: Um 10 Uhr
habe ich bereits im Bett gelegen. Die Ak¬
ten haben auf dem Boden gelegen.
2.	Ich habe 20 Flaschen Wein im Keller
liegen / zu liegen. Употребата на инфи-
нитивна конструкция с zu при liegen,
свързан със спомагателния глагол ha¬
ben, е диалектна (Берлин) и според ези¬
ковата норма е неправилна. Трябва да
се казва: Ich habe 20 Flaschen Wein im
Keller liegen. T zu (1).
3.	Относно auf den (а не: dem) Rücken
zu liegen kommen T kommen (3).
liegen bleiben: Според новите правопис¬
ни правила liegen bleiben се пише ви¬
наги разделно: Du musst im Bett liegen
bleiben. Ylo нов начин също така: Die
Brille ist liegen geblieben (=забравени).
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.1).
liegen lassen: По новия правопис liegen
lassen се пише винаги разделно, неза¬
висимо от значението: Du sollst das
Buch an seinem Platz liegen lassen. Wir
haben auf unserer Fahrt den Ort rechts
liegen lassen. Следователно според но¬
вия правопис също така: Er hat seinen
Hut liegen lassen (= забрави). Sie hat ihn
links liegen lassen (= не му обърна вни¬
мание). Т Getrennt- oder Zusammen-

567
Liter
Schreibung (1.1). Относно liegen [ge] las¬
sen T lassen (2).
lila: 1. Правопис, al C малка буква се пи¬
ше прилагателното lila: ein lila Kleid.
Die Farbe der Bluse ist (каква?) lila._£,
главна буква се пише субстантивира-
ното име на цвета Lila: die Farbe Lila,
ein schönes Lila, weiße Blüten auf Lila,
Kostüme in Lila, weißer, mit Lila abge¬
setzter Stoff. Sie trägt gern Lila. Ihre Lieb¬
lingsfarbe ist (какво?) Lila, б) По новия
правопис прилагателното за цвят се пи¬
ше винаги разделно от употребено след
него минало причастие: die lilagefarb-
ten Kleider.
2. Склонение и степенуване, lila спа¬
да към прилагателните за цвят, които
не се скланят и не се степенуват: ein
lila Kleid, die lila Hütetане: ein lila[n]es
Kleid). T Farbbezeichnungen (2.2).
Limburger: Названието за местоживее¬
не Limburger се пише винаги с главна
буква, дори и когато се употребява ка¬
то несклоняемо прилагателно пред съ¬
ществително: Limburger Käse, die Lim¬
burger Stadtväter. T Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (7).
Hn[i]ieren: И двете форми, както linieren
(в Австрия само тази), така и liniieren
са правилни.
link / Linke: С малка буква се пише при¬
лагателното: die linke Hand, auf der lin¬
ken Seite. C главна буква се пише съ¬
ществителното die Linke: Er hat sich die
Linke (=лявата ръка) verstaucht. Ergeht
zur Linken / halt das Glas in seiner Lin¬
ken. Sie gehört zur Linken (= лява пар¬
тия). Субстантивираното прилагателно
die Linke “лява ръка” се скланя по съ¬
щия начин (паралелно), ако следва след
силно склонено прилагателно - с из¬
ключение на дат.п. ед.ч.: Wegen ver¬
krüppelter Linker wurde er vom Dienst
zurückgestellt. Mehrere krachende Linke
des Weltmeisters ließen den Herausfor¬
derer taumeln. В дателен падеж обаче
се скланя предимно слабо: mit ausge¬
streckter Linken (G.Hauptmann), mit spie¬
lender Linken (Hesse).
links: 1. Наречието links се пише винаги
c малка буква: von links her, nach links
hin (заедно обаче се пишат остарелите
наречия linksher и linkshin); nach links
drehend (заедно обаче напр. linksdrehen¬
de Gewinde и linksdrehend във физика¬
та); links um!, linksumkehrt! Ich weiß
nicht, was rechts und was links ist. An
dieser Kreuzung gilt rechts vor links. Раз¬
делно се пишат по новия правопис:
links stehende Abgeordnete; links außen
spielen, stürmen.OTHOCHO Links-rechts-
Kombination и др. T Mitte-links-Bünd-
nis.
2. Като предлог links изисква родите-
лен падеж: links der Straße, links des
Rheins.
linksherum: Да се различава между Du
musst die Schraube linksherum drehen и
Er wollte sich eben nach links herumdre¬
hen.
Linksunterzeichneter: T Unterzeichneter.
Lira: t Maß-, Mengen- und Münzbezeich¬
nungen (1).
Lissabonner: T Einwohnerbezeichnungen
auf -er (5 и 7).
Listen: t Aufzählung.
Liter: 1. Род, Мярката се употребява как¬
то в мъжки {der Liter), така и в среден
род {das Liter). В Швейцария казват са¬
мо der Liter.
2.	Измереното в литри: ein Literspa¬
nischer Rotwein (приповдигнато: spani¬
schen Rotweins); der Preis eines Liters
Benzin /eines Liter Benzins; mit 5 Litern
unverdünntem Alkohol (приповдигнато:
unverdünnten Alkohols). T Apposition
(2.2).
3.	Drei Liter Sirup kostet / kosten nicht
viel. При повече литри сказуемото днес
обикновено е в мн.ч.: Drei Liter Sirup

Literaturangaben
568
kosten nicht viel. T Kongruenz (1.2.2).
4.	mit fünf Liter / Litern: Ако Liter ce
употребява c член, в дат.п. мн.ч. се из¬
ползва склонената форма: Mit den fiinf
Litern [Benzin] kommen wir nicht weit. Ако
Liter е без член, склонената форма се из¬
ползва само ако не се назовава измере¬
ното: Mitfünf Litern kommen wir nicht weit.
Ако измереното следва, най-често се сла¬
га несклонената форма: Mit fiinf Liter Ben¬
zin kommen wir nicht weit. T Maß-, Men¬
gen- und Mümzbezeichnungen (1).
Literaturangaben / Литературни бележки
Често поставяни въпроси
Въпрос
Отговор
Къде се поставят запетаите при лите¬
ратурни данни в текущ текст?
Точка(1)
Къде се записват произведенията в биб¬
лиография?
Точка (2)
I.	Данни за източници в текущ текст:
При изброяване на източници в книги, съчинения, писмени работи и др.
подобни, отделните данни се разделят чрез запетаи, ако изброяването е част от
едно изречение:
Über die Zusammensetzung von Substantiven schreibt Hermann Paul in seiner Deut¬
schen Grammatik, Bd. V, 3. Auflage, Halle 1957, §§6 - 28.
Der Redner berief sich auf einen Artikel im “Spiegel”, 35.Jahrgang, 1981, Heft 8,
S.104.
В края на изброяването на литературните данни обикновено не се поставя
запетая, ако изречението продължава след тях. Запетаята обаче може да се пос¬
тави, ако библиографската информация се схваща като следпоставено уточнява¬
що определение към името на автора:
Diese Regel ist im Duden, Rechtschreibung, 21. Auflage, 1996, S.37, R47[,] enthal¬
ten.
J.	Erben, Deutsche Grammatik, ein Leitfaden (Fischer Bücherei 904), S.23ff.[,] be¬
handelt diese Frage ausführlich.
При препратки към закони, разпоредби и др. днес вече не се поставя запе¬
тая:

569
Literaturangaben
Maßgebend ist §6 Abs. 2 Satz 2 der Personalverordnung. Den Erfordernissen des
Artikels 103 Absatz 1 des Grundgesetzes (auch: des Artikels 103 Abs. 1GG) muss
Rechnung getragen werden.
2.	Библиографски данни извън текста.
Ако библиографските данни се употребяват без връзка с изречение от тек¬
ста, напр. като бележки под линия или в библиография, тогава няма общозадъл¬
жителни правила за препинателните знаци. Според вида на цитираното заглавие
могат да се използват точка, запетая или двоеточие, както и кръгли скоби.
Цитирането на заглавие на книга би трябвало да съдържа винаги мястото и
годината на издаването, а при книги, които все още са на пазара, по възможност
и издателството. При списания обикновено е достатъчно да се дадат брой, годи¬
на и страница. Няколко примера показват обичайните форми при цитиране на
литература:
Dietrich Schwanitz: Der Campus. Roman. Frankfurt am Main, Eichbom[,] 1995
Hennig Brinkmann: Die deutsche Sprache. Gestalt und Leistung. Düsseldorf
(L.Schwann)2 1971.
H. Paul, Deutsches Wörterbuch. Bearbeitet von W. Betz. 7., durchgesehene Auflage.
Tübingen (Niemeyer) 1976.
Bertolt Brecht, Geschichten (Gesammelte Prosa in 4 Bden., Bd. 1). Frankfurt am Main[,J
1980 (Edition Suhrkamp, Nr. 182).
Dieter Möhn: Fach- und Gemeinsprache. Zur Emanzipation und Isolation der Spra¬
che. In: Wortgeographie und Gesellschaft, Festschrift für L.E.Schmidt, hrsg. Von W.
Mitzka, Berlin 1968, S. 315 - 348.
Otto Hahn, Uran: Schlüssel zum Nachweis des Kleinsten und zur Enfesselung des
Größten. [In:] Universitas, Zeitschrift für Wissenschaft, Kunst und Literatur, 22 (1967),
337-350.
Gerhard Venzmer, Herzerkrankungen und Herzersatz. [In:] Kosmos 62,1966, S. 319 -
322 (mit 1 Abb.).
K.Aghte, E.Schnaufer (Hrsg.): Untemehmensplanung. Baden-Baden u. Bad Hom¬
burg v.d.H. (Gehlen) 1963.
Ако заради по-добро азбучно подреждане малките имена на авторите се пос¬
тавят след фамилното име, след него се пише запетая:
Agthe, К. und Schnaufer, Е., (Hrsg.): Untemehmensplanung ...
Schwanitz, Dietrich: Der Campus ...
Brecht, B., Geschichten ...
3.	Ако като източник трябва да се даде адрес в интернет, то тогава би тряб¬
вало да се назоват името на автора (съотв. на институцията, фирмата и др., чия-
то е страницата в интернет), заглавието на материала, мястото на появяване, (т.е

LKW/Lkw
570
интернет адреса на цитираната страница) и датата, на която е ползван източни¬
кът в интернет:
Bundesministerium für Bildung und Wissenschaft: Publikationsliste zum Thema Kli¬
maforschung. Internet http://www.dfo.de/bmbfypublikationen/klima.html, 30.05.2000
Institut für deutsche Sprache: Textkorpora des IDS.
Internet http://www.ids-mannheim.de/kt/corpora.shtml, 07.02.2001
Точните указания съдържа ISO-Norm 690-2 (http://www.nlc-bnc.ca/iso/tc46sc9/
standard/690-2e.htm).
LKW / Lkw: Съкращението Lastkraft¬
wagen днес вече често се скланя, осо¬
бено в мн.ч.: die beiden LKWs (до: die
beiden LKIV), der rechte Scheinwerfer des
LKWs (до: der rechte Scheinwerfer des
LKW). T Abkürzungen (3.2).
Lobby: Заетото от английски съществи¬
телно е от женски род: die Lobby. По
новия правопис е правилна само фор¬
мата за МН.Ч. die Lobbys.	,
lobpreisen: Глаголът lobpreisen, който се
употребява обикновено само в инфи-
нитив и императив, може да се спряга
правилно и неправилно: du lobpreist
(lobpreisest), du lobpreistest /lobpriesest,
gelobpreist / lobgepriesen.
locker: 1. Правопис. Прилагателното се
пише разделно от глагола след него, ако
locker може да бъде степенувано или
разширено: Auf diese Weise werden die
Scharniere locker werden. Man soll die
Leine ganz locker lassen. Der Kerl darf
nicht lockerer sitzen. Слято се пише в
следните случаи: Er hat das Geld locker
gemacht (= дал, предоставил, разг.). Er
hat keineswegs lockergelassen (= отстъ¬
пил, разг.) T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2).
2. Изпадане на е: е от последната срич¬
ка на locker обикновено се запазва, ко-
гато думата се скланя или степенува:
lockerer Boden, den Zügel noch lockerer
halten. Само в склонената форма на
сравнителната степен понякога отпада
първото от трите последни е-та: ein
noch lock[e]reres Gewebe.T Adjektiv
(1.2.13), f Vergleichsformen (2.2).
logisch: Тъй като в нововисоконемски от¬
ворените срички се изговарят дълго, и
logisch се произнася с дълго о, макар
че в основата на старогръцката дума ле¬
жи кратко о (Omikron),
lohnen: Глаголът lohnen в значение “оп¬
равдавам” днес обикновено се свързва
с вин.п.: Es lohnt die Mühe nicht. Роди-
телният падеж (Es lohnt der Mühe nicht)
се среща в приповдигнатия стил.
Lokalsatz: Локалното изречение или из¬
речението за място е подчинено изре¬
чение в ролята на обстоятелстено по¬
яснение за място: Wo früher Wiesen
waren, stehen jetzt Hüuser. Die Kinder
spielen, wo der Weg in den Wald fuhrt.
Londoner: Наименованието за местожи¬
веене Londoner се пише винаги с глав¬
на буква, дори и когато думата се упот¬
ребява като несклоняемо прилагател¬
но пред съществително име: Londoner
Nebel, Londoner Bobbys. T Einwohner¬
bezeichnungen auf -er (7).
los: 1. los sein / los haben. Заедно c los
sein (разговорно за “освобождавам се

571
Lump/Lumpen
от нкг. или нещо), в отделни случаи се
употребява и los haben: Ich bin /(ряд¬
ко:) habe endlich meinen Schnupfen los.
2.	Правопис. los_се пише разделно от
глагола само при haben и sein: Auf dem
Fest ist nichts los gewesen (= беше скуч¬
но). Er wird das Brett gleich los haben.
Ho: Sie soll in ihrem Beruf viel loshaben
(- разбира, разг.). Във всички остана¬
ли случаи се пише слято: losbinden, los¬
machen, lossagen, losschlagen, losziehen
идр. T Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (1.2).
3.	-los: T Vergleichsformen (3.1).
lösbar / löslich: Прилагателното löslich
има значение “c такъв състав, че се раз¬
тваря в течности”: in Alkohol lösliche
Stoffe. В това значение понякога се из¬
ползва и lösbar, което иначе означава
“така създадено, че може да бъде ре-
шено, проведено”: kaum lösbare (& не:
lösliche) Probleme. T-lich / -bar.
löschen: Преходният глагол се спряга
правилно: löschen, löschte, gelöscht.
Непреходният и неправилен глагол се
среща вече почти само в словосъчета¬
ния и префиксни образувания като er-/
verlöschen; тук се явява Te/i-Wechsel,
напр. es erlischt, erlosch, ist erloschen;
er lischt aus, er verlischt.
Loseblattausgabe: Към Loseblattausgabe
склонените форми (c постоянно е) имат
вид: der Loseblattausgabe, die Loseblatt¬
ausgaben и т.н. Паралелно с това съ¬
ществува възможността да се скланя
постоянно първата съставна част. По
новите правила за правопис в такъв
случай трябва да се свързва с малко ти¬
ре: des Losen-Blatt-Ausgabe, die Losen-
Blatt-Ausgaben и т.н. Тези форми при¬
надлежат повече към всекидневния
език.Т Kompositum (7).
Löß / Löss: Заедно с формата Löß (с про¬
изнасяно дълго о), е позволена и фор¬
мата Löss (произнасяна с кратко о). То¬
ва важи и за прилагателното и за всич¬
ки сложни съществителни: lößig, също:
lässig, Lößboden, също: Lössboden,
Lößlandschaft, също: Lösslandschaft,
Lößschicht, също: Lössschicht и др.
Lösungsmittel / Lösemittel: В областта на
физиката и химията обичайното назва¬
ние за течност, в която се разтваря да¬
ден материал, е Lösungsmittel. Поняко¬
га обаче се среща и Lösemittel.
loswerden: По новия правопис вече не
важи предишното изключващо прави¬
ло, че глаголът може да се пише слято
само в инфинитив и като причастие: Sie
ist ihn glücklich losgeworden. Wie kann
ich das nur wieder loswerden? Сега се
пише също така: ...damit du alle Sorgen
loswirst; sie muss sehen, wie sie die Ware
wieder loswird.
Lot: Като название за мярка Lot обикно¬
вено не се скланя: drei Lot Kaffee.
Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
Lübecker: Названието на жителите Lü¬
becker се пише винаги с главна буква,
дори и когато думата се употребява ка¬
то несклоняемо прилагателно пред съ¬
ществително име: Lübecker Marzipan,
die Lübecker Stadtväter. T Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (7).
Ludwigshafener: Названието на жители¬
те Ludwigshafener се пише винаги с
главна буква, дори и когато думата се
употребява като несклоняемо прилага¬
телно пред съществително име: die
Ludwigshafener Industrie. Т Einwohner¬
bezeichnungen auf -er (7).
Luganer/Luganese: T Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (3 и 7).
Lump / Lumpen: Съществителното der
Lump (род.п.: des Lumpen) означава
“човек c ниско съзнание”. Съществи¬
телното der Lumpen (род.п.: des Lum¬
pens) се използва в значението “парцал,
дрипа”. Т Substantiv (2.2).

Lüner
572
Lüner: Жителите на Lünen се наричат die
Lünerfi Einwohnerbezeichnungenauf-er
(1 и 7).
Lust: В значението “радост, удовол¬
ствие” след Lust се употребява пред¬
логът an: Lust an einer Sache haben, fin¬
den; Lust am Leben haben; die Lust an
der Arbeit verlieren. Ако Lust е употре¬
бено в значението на “желание, иска¬
не”, трябва да се разграничи: Ако след¬
ва субстантивиран инфинитив, той се
свързва с auf или zu: Lust auf Reisen?;
keine Lust zum Aufstehen. Ако следва съ¬
ществително, може да се използва са¬
мо предлогът auf: Lust auf Entdeckun¬
gen verspüren; Lust auf Eis.
lutherisch: Прилагателното lutherisch
има ударение на първата сричка в цър¬
ковния език. Ударението lutherisch, ко¬
ето се основава на лат. форма lutheri-
cus, е по-рядко; то се смята за остаряла
форма и се използва - и иронично - за
характеризиране на силно ортодоксал¬
ни схващания.
Mm
пи: Относно правопис и склонение? Bin¬
destrich (2.4) (M-Faktor); Т Einzelbuch¬
staben (des М, zwei М)\ ? Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5) (das m in Lama).
-m/-n: Относно склонение на няколко ат-
рибутивни прилагателни или причастия
(nach langem schwerem Leiden/nach lan¬
gen schweren Leiden) T Adjektiv (1.2.1).
M.A.: Съкращението МА. за Magister
Artium или също Master of Arts се пи¬
ше обикновено без запетая след фамил¬
но име: Karin Schneider М.А. Относно
подреждането в списъци по азбучен
ред ? Alphabetisierung (4).
-та: Относно мн.ч. на чужди думи, за¬
вършващи на та (Komma, Drama, The¬
ma) ? Fremdwort (3.4).
machen: 1. Er hat mich lachen machen /
gemacht. В това съчетание machen днес
обикновено се използва като минало
причастие: Er hat mich lachen gemacht.
Sie hat viel von sich reden gemacht. Инфи-
нитивът на machen се среща рядко: Er
hat mich lachen machen. ? Infinitiv (4).
2. Относно Du machst dir (а не: dich)
an einer Sache zu schaffen. T schaffen (3).
Macht: Относно alles in unserer Macht
Stehende T stehen (6).
Machtblock: Като форма за мн.ч. се упот¬
ребява обикновено die Machtblöcke, по-
рядко Machtblocks ? Block.
Machtwort: Множественото число е
Machtworte Т Wort.
Mädchen: 1.Множествено число: Нор¬
мативното множествено число Mäd¬
chen е die Mädchen. Образуването на
мн. ч. със s (die Mädchens), което отго¬
варя вероятно на стремежа към по-го-
ляма яснота, е разговорно.
2. Род. Ако дадено местоимение се от¬
нася към Mädchen, то обикновено е в
среден род, т.е. решаващ е граматичес¬
кият род: das Mädchen, das (а не: die)
ihm die Blumen überreichte, war völlig

573
Mai / Maie / Maien
unbefangen. Was hatte das Mädchen von
seinem (а не: ihrem1 Leben? Само в слу¬
чаите когато местоимението е отдале¬
чено от съществителното се среща
формата за ж. р. на местоимението, съ¬
ответстваща на естествения пол: Silke
war ein aufgeschlossenes Mädchen, das
guten Kontakt zu seinen Kameradinnen
fand. Besonders bemühte sie sich auch um
ihre Schwester.
Mädel: Нормативното множествено чис¬
ло на Mädel е: die Mädel. Формите за
мн.ч. die Mädels и die Mädeln се изпол¬
зват само регионално и в разговорния
език.
Maestro: Заедно с мн.ч. die Maestros се
употребява и италианската форма за
мн.ч. die Maestri.
Magdeburger: Названията на жителите
Magdeburger се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред съществително име: der Magde¬
burger Dom. f Einwohnerbezeichnungen
auf -er (7).
Magen: Множественото число на Magen
e die Mägen или die Magen. Формата c
преглас днес е по-употребявана.
mager: При mager обикновено при скло¬
нение или степенуване се запазва е от
крайната сричка: mageres Fleisch, dieser
Schinken ist noch magerer. Само в скло¬
нените форми на сравнителната степен
понякога се изхвърля първото от трите
е: noch mag[e]rere Ärmchen, t Adjektiv
(1.2.13), t Vergleichsformen (2.2).
Magnet: Думата Magnet може да бъде
склонена както по силното, така и по
слабото склонение: des Magnet [е]s, die
Magnete или des Magneten, die Magne¬
ten. T Fremdwort (3.1). До [ma'gne:t]
произношението [maq'ne:t] се смята за
разговорно.
Magnifizenz: Относно адрес Т Brief (7).
Mahl: Множественото число на Mahl и
Gastmahl е die Mähler, съответно Gast-
mähler или die Mahle, съответно Gast¬
mahle.
mahlen! malen: mahlen и malen са думи
c различно значение и правопис, кои¬
то имат само еднакво звучене. Глаго¬
лът mahlen означава “раздробявам,
стривам на ситно”; към него е непра¬
вилното минало причастие gemahlen
(wir haben das Korn gemahlen; gemah¬
lener Kaffee). Глаголът malen за разли¬
ка от него означава “представям в цве¬
тове, създавам”; към него е правилно¬
то минало причастие gemalt (sie hat
schon lange kein Bild mehr gemalt; eine
in öl gemalte Landschaft).
Mahl / Mal: Съществителното das Mahl
означава “празничен обяд, хранене” и
не бива да се смесва с das Mal със зна¬
чението “определено време” или “знак,
белег и др.”.Т 1 Mal, Т 2 Mal.
Mähre / Mär[e]: И двете думи днес са
рядко употребявани; die Mähre означа¬
ва “стар, лошо хранен, изхабен кон”,
die Mär (по-рядко: die Märe) е остаря¬
ла дума със значение “послание, зна¬
ние, разказ”, която днес все още поня¬
кога се използва шеговито в значение¬
то “лъжлива история, слух”.
Mai: Т Monatsnamen.
Mai / Maie / Maien: Общоприетото наи¬
менование за петия месец на годината е
der Mai. Думата се скланя по силното
склонение, род.п.: des Mai[e]s, мн.ч.: die
Maie\ слабото склонение (des Maien, im
Maien) е остаряло; то се среща само епи¬
зодично в поезията. Съществителното
die Maie - първоначално от м.р. и иден¬
тично е името на месеца - има значе¬
ние “млада бреза, листата на бреза, лис¬
тови орнаменти в архитектурата” или
“окичено дърво”. Съществителното der
Maien се използва в Швейцария за “бу¬
кет” и “пасище” През 17. и 18.век дума¬
та се среща и като име на месеца.

Mai- / Maien-
574
Mai- / Maien-: Сложните думи c името
на месеца обикновено имат за опреде¬
ляща дума Mai-: Maikäfer, Maifeier,
Maibaum, Maibowle, Maiandacht и др.
Само някои сложни съществителни,
използвани в поетичната реч, имат за
определяща дума Maien-: Maiennacht,
Meienkönigin.
Main: Род.п. des Main[e]s. T geographi¬
sche Namen (1.2).
Mainzer: Наименованието за местожи¬
веене Mainzer се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред същ.име: Mainzer Fastnacht, die
Mainzer Stadtväter. T Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (7).
Majestät: t Anrede (2).
Majestätsplural: T Plural (7).
Majonäse / Mayonnaise: Заедно c понем-
чения правопис Majonäse е правилен
и този на Mayonnaise.
Major: Относно des Mayors Tellheim /
Mayor Tellheims T Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (1.2 и 1.3).
mal: 12Mal, T Apostroph (1.1).
’Mal (= белег, петно; знак за разпознава¬
не; монумент; стартова позиция за те¬
нис на маса). Думата, която се използва
предимно в словосъчетания, има две
форми на мн.ч.: die Male и die Mäler. В
значението на “различително петно, оц¬
ветяване на кожата” по правило - като
се изключи диалектната употреба - се
използва формата без преглас die Male.
Това важи също за сложни думи като
die Brandmale, Muttermale, Wundmale
(рядко: die Brandmäler). И в значението
на “паметен знак, монумент, маркиров¬
ка” е приета формата за мн.ч. die Male,
ако изобщо се използва простата дума.
При сложните думи обаче се срещат и
двете форми за мн.ч. Denkmale, Ehren¬
male, Grabmale и т.н. и Denkmäler, Eh¬
renmäler, Grabmäler. Сложните думи с
формата -male се използват при това в
приповдигнатия стил.
2Ма1: (= време): 1. Множествено чис¬
ло: Формата за множествено число е
die Male.
2.	Главна или малка буква. Пише сес
тавна буква, когато става въпрос за съ¬
ществителното das Mal: dieses Mal, das
erste, das zweite Mal, das andere, das
nächste, das letzte Mal, das eine Mal, ein
einziges Mal, das vorige Mal, beim ersten
Mal, von Mal zu Mal, ein Mal über das
and[e]re [Mal}; ein um das and[e]re Mal;
manches liebe Mal, einige, mehrere, viele
Male, ein paar Dutzend Male, drei Millio¬
nen Male, zu verschiedenen, wiederholten
Malen, zum soundsovielten, zum x-ten Mal
и ти. C малка буква се пише знакът за
умножение: zwei mal drei ist sechs. C мал¬
ка буква се пише и когато е съкратената
разговорна форма на einmal: Wenn das
mal gut geht. Das ist nun mal so. Komm
mal her! Sag das noch mal! T Groß- oder
Kleinschreibung (1.1)
3.	Разделно или слято писане. Раздел¬
но се пише, когато по някакъв начин
(особено чрез склонението на близките
думи) Mal може да се разпознае като съ¬
ществително име: das eine Mal, diese
zwei Mal, ein erstes Mal, ein jedes Mal,
kein einziges Mal, dieses Mal, manches
Mal, nächstes Mal, voriges Mal, ein an¬
deres Mal, ein letztes Mal, ein oder das
andere Mal, ein ums andere Mal, von Mal
zu Mal; beim ersten, zweiten, x-ten, sound¬
sovielten, letzten Male; mit einem Male,
zum ersten, dritten, letzten Male; einige,
etliche, mehrere unzählige, viele Male; ein
paar Male, dieserpaar Mal[e], ein für alle
Male, wie viele Male, viele tausend Male,
drei Millionen Male, einige Dutzend Male,
zu wiederholten Malen. Слято се пише,
когато образува с една от близките до
него думи ново понятие или наречие.
Първоначалният вид на думата, форма-

575
man
та и значението на отделните съставни
части не могат да бъдат разграничени и
новата дума се пише с малка буква: ein
andemal, (но: ein and[e]res Mal), ein
paarmal (но: ein paar Male, dieser paar
Mal[eJ), diesmal, dreimal, einmal, auf
einmal, hundertmal, keinmal, manchmal,
sovielmal, [wievielmal, vieltausendmal, x-
mal, zweimal. Ако обаче ударение пада
и върху двете думи, то и тук може да се
пише разделно: ein paar Mal; Er hat sie
ein paar Mal betrogen; zwei Mal; sie hat
ihn zwei Mal verletzt; wir haben drei Mal
gewonnen; so viel Mal; darüber haben wir
schon so viel Mal gesprochen. По новия
правопис се пише винаги разделно в
. следните случаи: beide Mal, drei Millio¬
nen Mal, ein Dutzend Mal, einige Mal,
hunderte Mal, jedes Mal, mehrere Mal, un¬
zählige Mal, verschiedene Mal; ein für alle
Mal, mit einem Mal, ein paar Dutzend Mal,
ein halbes hundert Mal. Тук вече не е важ¬
но, дали в ед.ч. е Mal или Male: beide
Mal, или beide Male, einige Mal, или ei¬
nige Male, ein Dutzend Mal, или Male и
T.H. T Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (2.3).
-mal so groß / -mal größer: Тези съчета¬
ния, които изразяват сравнение, не би¬
ва да бъдат смесвани, защото обознача¬
ват различни неща. В изречението Der
Rauminhalt der größeren Tonne ist andert¬
halbmal so groß wie der Rauminhalt der
kleineren се казва, че обемът на по-го-
лямата бъчва представлява един път и
половина колкото този на по-малката,
защото съчетанието anderthalbmal so
groß означава, че определена величина
(напр. 100) трябва да се умножи по 1У2
(100 х 1V2 = 150); 150 литра е с половин
път повече от 100 литра. Ако изречени¬
ето обаче е Der Rauminhalt der größeren
Tonne ist anderthalbmal großer als der
Rauminhalt der kleineren, то означава, че
голямата бъчва събира с един път и по¬
ловина повече от малката, защото съ¬
четанието anderthalbmal größer посоч¬
ва, че към определена величина (напр.
100) трябва да се прибави друга, която
е с един път и половина по-голяма от
първата (100 х lV2 =150), (следовател¬
но 100 + 150 = 250; 250 литра са с един
и половина пъти повече от 100 литра).
Или: един прът, който е дълъг два пъти
колкото друг с дължина Зм, еЗх2 = 6
м (дълъг). Но прът, който е с два пъти
по-дълъг от друг, с дължина 3 м, е 2 х 3
+ 3 = 9 м. Или: едно разстояние от 12
см е три пъти колкото друго от 4 см, но
с три пъти по-дълго от такова с д ължи¬
на 3 см.
malen / mahlen: Т mahlen / malen.
malerisch: T Vergleichsformen (2.3).
Malus: Съществителното може да се из¬
ползва неизменяемо във всички паде¬
жи: des, dem, den Malus, мн.ч. die Ma¬
lus. Паралелно се явяват и понемчени
форми: род.п. ед.ч.: des Malusses, мн.ч.:
die Malusse.
man: 1. man. Това неопределително мес-
тоимение за трето лице (им.п. ед.ч.) не
се скланя. Дателен падеж се замества с
einem, винителен падеж - с einen: Dort
kann man kommen und gehen, wie es ei¬
nem beliebt. Diese Musik lässt einen nicht
mehr los. Във всекидневния език често
се замества с им.п. на неопределител-
ното местоимение einer (Das soll einer
wissen). Тази употреба обаче не е пра¬
вилна според езиковата норма.
2. man / frau. На фона на дискусията
заТ Gleichstellung von Frauen und Män¬
nern in der Sprache употребата на неоп-
ределителното местоимение man се
критикува като неприемлива поради
етимологичната му близост със същес¬
твителното Mann. Новообразуваната
алтернатива frau обаче не успя да спе¬
чели половонеутрална функция, а се
употребява обичайно само (и често ше¬

manch
576
говито) в смисъл на “жените” Като за¬
местител за двете форми се предлагат
пасив и безлични конструкции или все¬
обхващащото wir: Wir sollten ... вмес¬
то man sollte...
manch: 1. Склонение на следващо при¬
лагателно и на субстантивирано при¬
лагателно. След несклонено manch
следващото [субстантивирано] прилага¬
телно или причастие се скланя винаги
силно: manch schönes Geschenk, manch
Kranker, der Duft manch schöner Blume,
mit manch Abgeordnetem, manch bittere
Erfahrungen. След склонено manch-
следващото субстантивирано прилага¬
телно или причастие се скланя слабо в
ед.ч.: mancher Beamte, manches schöne
Kleid, die Ansicht manches bedeutenden
Gelehrten, in manchem schwierigen Fall.
В MH.4. то може да се скланя какго сил¬
но, така и слабо: manche schöne /schö¬
nen Aussichten, die Ansicht mancher Ge¬
lehrter / Gelehrten, die Kleider mancher
schöner / schönen Frauen, fiir manche äl¬
tere / älteren Leute. T Adjektiv (1.2.5).
2.	mancher, derОтносителното мес-
тоимение, което се свързва с mancher е
der, а не welcher: Es waren viele Menschen
da, darunter manche, die (а не: welche) ich
noch nie gesehen hatte. Ако обаче man¬
ches от cp.p. се отнася за нещо неопреде¬
лено (не за лице или предмет), съответ¬
ното относително местоимение е was (а
не: das или welches); Същото важи за
mancherlei: Da war noch manches, was (a
не: das) ungeklärt blieb. Es wurde mancher¬
lei besprochen, was (а не: das) hier nicht
wiederholt zu werden braucht.
3.	Относно manche Dozentin und man¬
cher Bibliothekar steht/stehen ...T Kon¬
gruenz (1.3.8).
manchenorts, mancherorten, mancher¬
orts: Могат да се употребяват и трите
форми; mancherorten днес обаче е мал¬
ко употребявана.
mancherlei / manches / was: Т manch (2).
Mandel: T Maß-, Mengen- und Münzbe¬
zeichnungen (1).
Mangel: В значението “липса на нещо”
Mangel е от мъжки род: Er soll keinen
Mangel leiden. В значението “уред за
гладене” е от женски род: Wäsche durch
die Mangel drehen. Двете думи не са
сродни помежду си.
mangels: Възприеманият често като тро¬
мав предлог mangels изисква обикно¬
вено родителен падеж. Казва се: man¬
gels [eines] Beweises (а не: mangels ei¬
nem Beweis), mangels der notwendigen
Geldmittel (а не: mangels den notwendi¬
gen Geldmitteln), mangels eines eigenen
Büros (а не: mangels einem eigenen
Büro). Ако след него следва силно скло¬
нено съществително в ед.ч. без опре¬
делителна дума, то често не се скланя:
mangels Geld. Тъй като при силно скло¬
нените същ. имена без определителна
дума, родителният падеж мн.ч. не се
различава от именителен и винителен
падеж, в този случай обикновено се
прибягва до дат.п. мн.ч.: mangels Be¬
weisen (вместо: Beweise); с определе¬
ние обаче: mangels eindeutiger Bewei¬
se, защото родителният падеж е явен.
Ако искаме да избегнем канцеларския
предлог mangels, може да се каже напр.
вместо mangels der notwendigen Geld¬
mittel или mangels eines eigenen Büros:
...weil die notwendigen Geldmittelfehlen,
или da ich kein eigenes Büro habe.
Mann: 1. Множествено число. Същес¬
твителното Mann има различни форми
за мн.ч. Общоприетата форма за мн.ч.
е die Männer: Die beiden Männer von
gestern sind wieder da. Alle Männer über
vierzig müssen sich melden. Старото
множествено число die Mannen със зна¬
чение “свита, васали, приближени” във
всеки случай днес се използва шегови¬
то или иронично, напр. в значението

577
Mannheimer
на “вярна свита” или “другари по брат¬
ство”: Endlich erschien der Vereinsvor¬
stand mit seinen Mannen. Звучащата ед¬
накво c единственото число (стара)
форма за мн.ч. Mann се употребява със
събирателен подтекст след числител-
ни, когато с тях се означава свързан
брой или количество, общност от ли¬
ца: zehn Mann hoch. Alle Mann an Deck!
Ich brauche noch zwei Mann. Es war ein
Heer von 10 000 Mann.
2.	-ieute / -männer: При сложни думи c
Mann като основна дума, в мн.ч. се ре¬
дуват -männer и -leute. Когато става ду¬
ма за професия, статус или групи хора,
които се разглеждат - без отношение
към пола - на базата на общата им дей¬
ност или функция, множественото чис¬
ло гласи:- leute: Bergleute, Seeleute, Edel¬
leute, Kaufleute, -männer от своя страна
подчертава по-силно индивидуалността
и пола на назованите лица: Biedermän¬
ner, Ehrenmänner, Lebemänner, Hampel¬
männer, Strohmänner, Ehemänner (мн.ч.
Eheleute включва съпруга и съпругата).
Заедно с това има цял ред сложни думи
с -тапп, които допускат и двете форми
на мн.ч., в зависимост от това дали тряб¬
ва да се подчертае общото (-leute) или
индивидуалното и полът (-männer):
Amtmänner и Amtleute, Dienstmänner и
Dienstleute, Feuerwehrmänner и Feuer¬
wehrleute, Geschäftsmänner (рядко) и
Geschäftsleute, Ersatzmännern Ersatzleu¬
te, Fachmänner (рядко) и Fachleute, Ob¬
männer и Obleute.
3.	Mannjsl genug sein: В това съчета¬
ние днес общоприетият правопис е със
-s за род.п.: Er ist Manns genugf,J sich
dort durchzusetzen.
Mann / Gatte / Gemahl: Когато се гово¬
ри за собствен мъж, се казва mein Mann,
а не mein Gatte и съвсем не mein Ge¬
mahl. Думата Gatte спада към припов¬
дигнатия езиков стил и се използва са:
мо за съпруга на друга жена, не за соб¬
ствения, и то само ако искаме да се из¬
разим учтиво-дистанцирано: Sie er¬
schien ohne ihren Gatten. Grüßen Sie
Ihren Gatten. Думата Gemahl има едва
ли не тържествено звучене и се среща
предимно в писмената реч. Тя говори
за формална почит и дълбоко уваже¬
ние и звучи - и в учтивия тон на общу¬
ване, често с предпоставено Herr- най-
често превзето. За разлика от Gatte,
{Herr} Gemahl се използва предимно
само за съпруг на жена, с която гово¬
рим, а не за такъв на отсъстваща тре¬
та: Ist Ihr Herr Gemahl wohlauf? Grü¬
ßen Sie bitte Ihren Herrn Gemahl.
-mann / -frau: По принцип към сложни¬
те думи, завършващи на -тапп могат
да се образуват съответствия в ж.р. на
-frau: Feuerwehrmann, Feuerwehrfrau;
Vertrauensmann, Vertrauensfrau; Lands¬
mann, Landsfrau; Kaufmann, Kauffrau и
обратно: Hausfrau, Hausmann; Putz¬
frau, Putzmann. Множественото число
на двете форми се образува с -leute:
Feuerwehrleute, Kaufleute и т.н. Меж¬
дувременно вече има препоръка към
много служби и управленчески облас¬
ти да образуват наименования на про¬
фесии, служби и функции за жени със
съответната форма за женски род. В оп¬
ределени взаимовръзки обаче полово-
индиферентните форми могат да бъдат
по-подходящи: Ersatzperson, Gewähr¬
person и т.н. Т Gleichstellung von Frau¬
en und Männern in der Sprache.
Mannequin: Думата обикновено се упот¬
ребява в ср.р.: das gut bezahlte Manne¬
quin. Употребата на съществителното
от м.р. (der Mannequin) е рядка.
-männer / -leute: t Mann (2).
Mannheimer: Наименованието за место¬
живеене Mannheimer се пише винаги с
главна буква, дори и когато думата се из¬
ползва като несклоняемо прилагателно
37.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

-männin
578
пред същ.име: der Mannheimer Hafen.
T Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
-männin: Съществителните от ж.р. към
названия за лица от м.р., завършващи
на -тапп в някои случаи се образуват с
-männin: Landsmännin, Amtmännin и
т.н. Тези форми не отговарят вече на
актуалната езикова употреба и затова
се заместват прогресивно със съответ¬
ствията от ж.р. на -frau: Landsfrau,
Amtfrau, Obfrau и т.н. Т Movierung.
männliches Substantiv: t Maskulinum.
Mannschaft: Сложните думи c Mannschaft
като определяща дума се образуват ви¬
наги със съединително -s: Mannschafts¬
kampf, Mannschaftsgeist, Mannschafts¬
raum, Mannschaftsftihrer, Manschaftswer-
tung, Mannschaftswettbewerbe t.h. T Fu¬
gen -5 (1.3).
Manometer: Manometer е от cp.p. das
Manometer Kino Thermometer и Barome¬
ter (за разлика напр. от der Gasometer).
Märe / Mähre: T Mähre / Mär[e].
Marienwerderer: t Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (1 u 7).
Mark: 1. Значение и род. Mark като на¬
именование на германската валутна
единица е от ж.р.: die Mark. Също със
значението на “гранична земя, гранич¬
на зона” Mark е от ж.р.: die Mark. В зна¬
чението “мека вътрешна тъкан, костен
мозък” Mark обаче е от cp.p.: das Mark.
Трите еднакво звучащи думи не са
сродни етимологично.
2. Множествено число. Съществител¬
ното das Mark няма множествено чис¬
ло. Множественото число на същ. име
die Mark“гранична зона” е die Marken;
Die Mark като наименование на валут¬
ната единица остава непроменена в
мн.ч.: Das kostet 7 Mark. Ако искаме да
изброим отделни монети, можем оба¬
че да прибегнем към мн.ч. die Mark¬
stücke: Auf dem Tisch lagen nebeneinan¬
der 7 einzelne Markstücke. Формата за
мн.ч. die Märker е шеговита и спада към
разговорния език. Т Maß- Mengen- und
Münzbezeichnungen. Относно Zwei
Mark sind / ist ziemlich viel für ein sol¬
ches Heftchen
T Kongruenz (1.2.1). Срв. също t DM.
Markenblock: Множественото число на
Markenblocke die Markenblocks. T Block.
Marmelade- / Marmeladen-: Сложните
думи c Marmelade като определяща ду¬
ма се употребяват отчасти със съеди¬
нително -еп, отчасти с-е (окончание на
им.п. ед.ч.): Marmeladefnjglas, Marme¬
lade [п] eimer, Marmelade[n]Industrie.
Образуванията със съединително -еп
днес се предпочитат. Т Fugenzeichen.
Marmorblock: Множественото число на
Marmorblock е die Marmorblöcke.
Т Block.
Marsch: Съществителното die Marsch
(мн.ч.: die Marschen) е наименование
за равната земя до морето с плодород¬
на, тлъста почва; der Marsch (мн.ч.: die
Märsche) означава “придвижване пеша
[на военна единица]” и освен това е оз¬
начение за музикална пиеса в маршов
такт. Двете думи не са сродни етимо¬
логично.
Marschblock: Множествено число на
Marschblock е die Marschblocks (а не:
die Marschblöcke).TBlock.
Märtyrerin / Märtyrin: И двете форми
са правилни.Т Substantiv (3).
März: Т Monatsnamen.
Marzipan: Думата е преобладаващо от
cp.p.: das Marzipan. В Австрия се упот¬
ребява der Marzipan.
Maschine schreiben: По новия правопис
се пише разделно: Maschine schreiben;
ich schreibe Maschine; weil er Maschine
schreibt; ich habe Maschine geschrieben;
Maschine zu schreiben. Но продължава
да се пише ein maschinegeschriebener
(= написан на машина) Brief, t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (2.1).

579
Maß- Mengen- und Münzbezeichnungen
Maschin-/ Maschine-/ Maschinen-: Слож¬
ните думи c Maschine като определяща
дума обикновено имат съединително -
еп: Maschinenbau, Maschinenfabrik,
Maschinengewehr, Maschinenhaus, Ma¬
schinenmeister, Maschinenmodell, Ma¬
schinennäherin, Maschinenöl, Maschinen¬
pistole, Maschinenraum, Maschinenrevi¬
sion, Maschinenschlosser, Maschinensatz,
Maschinenschrift, Maschinentelegraf, Ma¬
schinenwärter. Двойни форми ca Maschi¬
nenschreiben заедно c Maschineschreiben,
съответно: Maschine[n]schreiber[in]. B
Австрия сложните думи c Maschine чес¬
то се употребяват без съединителен
знак, така напр. Maschinarbeiter, Ма-
schinnäherin, Maschinschreiben, Ма-
schinschreibkurs и др. Т Fugenzeichen.
Maskulinum: Под маскулинум се разби¬
ра съществително име с определителен
член der: der Mann, der Tisch, der Mut.
T Genus.
Maß / Mass: 1. В общоприетите значе¬
ния “измервателен уред, единица мяр¬
ка; правилна големина, количество;
подходящо, умерено” Maß е от среден
род: das Maß. Същевременно в Бава¬
рия и Австрия се използват die Maß /
die Mass със значението “литрова ча¬
ша; един литър бира”. Тъй като в тези
диалекти думата се изговаря с кратко
а, е допустим и правописът с двойно s.
2. Maß an / von: След Maß в смисъла на
“правилно количество, размер” могат да
се използват предлозите an или von:
über ein angemessenes Maß an / von Bil¬
dung verfugen; jemandem ein sehr hohes
Maß an/von Vertrauen entgegenbringen.
Maß> Mengen- und Münzbezeichnungen
Наименования на мерки, количества и монети
Често поставяни въпроси за наименованията за мерки,
количества и монети:
Въпрос
Отговор
Кое е правилното: 5 Kartons Seife или
5 Karton Seife, 2 Blöcke Schreibpapier
или 2 Block Schreibpapier?
Точка(1)
In fünf Metern Höhe или in fünf Meter
Höhe, nach zehn Kilometern Entfernung
или nach zehn Kilometer Entfernung ce
казва?
Точка (1)
Кои формулировки са правилни, ein
Sack feinstes Mehl или ein Sack feinsten
Mehles, aus einem Zentner lagerfähigen
Äpfeln или aus einem Zentner lagerfähi¬
ger Äpfel?
Точка (2),
Приложение (2.2)

Maß- Mengen- und Münzbezeichnungen
580
1	Относно склонението на наименованията за мерки, количества и моне¬
ти
2	Относно склонението на съществителното след наименования за мер¬
ки, количества и монети
2.1	Родителен падеж единствено число
2.2	Именителен, дателен, винителен падеж
3	Изпускане на понятието за мерни единици
4	Знакът на валутата пред или след сумата
5	Съгласуване
1	Zur Deklination der Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen
Относно склонението на наименованията за мерки,
количества и монети
Ако наименования за мерки, количества и монети в м. и ср.р. (напр. der Zoll,
das Fass) стоят след числа по-големи от 1, обикновено се използва несклонена
форма, която съответства на им.п. ед.ч.:
10 Fass, 2 Dutzend, 3 Zoll, 20 Fuß, 7 Paar, 10 Schilling, 4 englische Pfimd, 30 Euro,
2	Block Schreibpapier, 3 Stück Torte, 5 Karton Seife, 3 Satz Schüsseln, 10 Grad
Kälte, 30 Schuss Munition, Ich habe einige / ein paar Glas [Bier] getrunken. Das
kostet 50 Pfennig. Bitte überweisen Sie 200 Euro. Sie wiegt 100 Pfund. Es meldeten
sich sechs Mann.
Употребата на несклонена или застинала форма на съществителното е про¬
излязла вероятно от случаи, когато истинската форма за мн.ч. съвпада звуково с
тази за ед.ч., напр. Mann, Meter, Liter. Останалите думи като Mark, Klafter, Fuß,
Zoll, Stück и т.н. са ги последвали по аналогия.
Ако са налице наименования за мерки, количества и монети в ж.р. на -е (die
Flasche, die Tasse и т.н.), те винаги се скланят:
zwei Flaschen Wein, drei Tassen Kaffee, drei Tonnen, fünf Ellen, 2 Kannen Wasser,
zwanzig norwegische Kronen.
И чужди наименования за мерки и монети се скланят често:
4	Peseten (ед.ч.: Peseta), 100 Lei (ед.ч.: Leu), 500 Lire (eÄ.4.:Lira), hundert Centesi-
mi (ед.ч.: Centesimo).
При някои чужди множествени наименования за мерки и монети употреба¬
та варира:

581
Maß- Mengen- und Mönzbezeichnungen
5	Yard[s], 10 lnch[es], 20 Bushel[s], mit guten englischen Pfunden (често също:
Pfund).
При една група съществителни на -er и -el, които имат еднакви форми в
им. п. ед. и мн.ч. употребата варира след предлози с дат.п. Ако членът стои
пред наименованието за мерки, количества и монети, се използва склонената
форма:
Mit den 5 Litern Benzin kommen wir nicht weit. Von den 25 Zentnern muss noch das
Gewicht der Kisten abgezogen werden.
Без предпоставен член склонената форма се използва само ако измереното
липсва:
Mit 5 Litern kommen wir nicht aus. Die Explosion war in einer Entfernung von 10
Kilometern zu hören. Er hat eine Länge von fünf bis sechs Metern und ein Gewicht
von drei bis vier Zentnern. Mit 800 Rubeln ging sie auf die Reise. Ich habe die Arbeit
zu zwei Dritteln geschafft. (Без числително:) Die Zuteilung erfolgt in Hektolitern.
Man misst heute nach Metern.
Ако измереното е налице, се използва несклонената форма, но по-често съ¬
що склонената:
Die Seilschacht befand sich in hundert Meter / Metern Höhe. Ich baute einen Zaun
von 2 Meter Höhe. Wir kommen mit vier Fünftel / Fünfteln des Gewichtes aus. In 10
Kilometer Entfernung konnte man die Explosion hören.
Съществителни, които още не са строго определени мерни единици, обаче
се скланят: mit fiinf Esslöffeln saurem Rahm. Същото важи и тогава, когато съот¬
ветното съществително съдържа цялото понятие, т.е. обозначава конкретния,
отделно броен предмет или др. подобни:
Es fielen zwei Schüsse. Er zertrümmerte drei Gläser. Sie ging fünf Schritte nach links.
Er kaufte zwei Kartons Seife.
Наименованията за мерки, количества и монети се скланят особено тогава,
когато при тях е употребено атрибутивно прилагателно и т.н., защото чрез опре¬
делението и т.н. понятието се подчертава още по-силно: Im Hof lagen zehn leere
Fässer. Изключение прави само Mark, където единствено и множествено число
не се различават: Ein Betrag von 300 Deutschen Mark.
Понякога на пишещия му е все едно, дали мерната единица е в ед. или
мн.ч.:

Maß*- Mengen- und Münzbezeichnungen
582
Er trank noch zwei Gläser Grog (Löns). Niemals hatte er bemerkt, dass Brüne mehr
als drei Glas Wein auf einen Sitz trank (Löns). ...und aß dann... zwei Stücke von
einer Torte (Th.Mann). Brabanter Spitze für fünf Schillinge die Elle (Schaefer)— mit¬
hilfe von ein paar Schilling (Flake).
2	Zur Deklination des Substantivs nach Maß-, Mengen-
und Münzbezeichnungen
Относно склонението на съществителното име след
наименования за мерки, количества и монети
2.1	Genitiv Singular / Родителен падеж единствено число
Ако силно склонено съществително от м. или ср.р следва силно склонена
единица за мярка или количество, без падежът да е подсказан от придружаваща
дума, мерната единица или зависимото от нея съществително, измерваното ос¬
тава несклонено в род.п. ед.ч. По този начин начин се избягва двйната употреба
на силен родителен падеж. Следователно се казва или:
Eines Glas Wassers, eines Tropfen Öls, der Preis eines Pfund Fleisches, um eines
Stück Brotes willen (Plievier), das typische Gelb eines oft benutzten Stück Papieres
(Bordiert),
или:
eines Glases Wasser, eines Tropfens Öl, der Preis eines Pfundes Fleisch, um eines
Stückes Brot willen, eines oft benutzten Stückes Papier.
Дали мерната или количествена единица или следващото съществително
ще бъде склонено, зависи и от това, какво трябва да се изрази. Ако трябва да се
подчертаят мерките, количествата или монетите, скланят се техните наименова¬
ния:
Der Preis eines Zentners Weizen beträgt..., der eines Doppelzentners Weizen ...
Ако трябва да се изтъкне съществителното след тях, се скланя то:
Der Preis eines Zentner Weizens beträgt..., der eines Zentner Roggens ...
Тук става дума за цената на всяко измерено нещо, което е или се представя в
опозиция на друго. Ако не става дума за такова разграничаване, са налице и
двете възможности.
Неправилно е едновременното склонение и на наименованията за мерки,
количества и монети, и на зависещото от тях съществително. По същия начин е

583
Maß- Mengen- und Münzbezeichnungen
неправилно пропускането на склонението и при двата елемента. Следователно
не бива да се казва:
Der Preis eines Pfundes Fleisches / Pfund Fleisch; wegen eines Glases Wassers I Glas
Wasser.
Ако пред броеното (измерваното) има прилагателно, по правило и броеното
(измерваното) и мерната единица се поставят в род.п.:
Der Preis eines Pfundes ('рядко: Pfund) gekochten Schinkens.
2.2	Nominativ, Dativ, Akkusativ:
Именителен, дателен, винителен падеж:
В тези падежи - както в единствено, така и в множествено число - обикно¬
вено се избира съотношението приложение; наименованията за мерки, количес¬
тва и монети съответстват по падеж на броеното или измерваното:
von einigen Mark Taschengeld, nach 5 Glas heißem Rotwein, mit 30 Kisten lagerfähi¬
gen Äpfeln; mit einer Tonne Lebensmitteln; ein Zentner kanadischer Weizen; mit einem
Dutzend Heften. Er konnte ein halbes Dutzend Gläser starken Punsch trinken. (Yahnn)
В изисканата реч, ако има прилагателно във вид на определение, в отделни
случаи броеното или измерваното се поставят в род.п. (genitivus partitivus):
ein Sack feinsten Mehles, ein Fass diesjährigen Weines, aus einem Dutzend schöner Bü¬
cher. Sie hatte... mehrere Gläser schweren Getränks hintereinander getrunken (Musil).
Ако мерната, количествена или монетна единица са в дат. п., а броеното или
измерваното са употребени в мн.ч., често се избира род. п. или се прибягва до
им. п.: der Erlös aus einem Zentner lagerfähige / lagerfähiger Äpfel вместо der
Erlös aus einem Zentner lagerfähigen Äpfeln, t Apposition (2.2).
Субстантивираните прилагателни и причастия не само в изисканата реч, а
навсякъде се употребяват в род.п., при това независимо дали са определени чрез
прилагателно или не: eine Gruppe [randalierender] Halbstarker. Това важи не са¬
мо когато количественото наименование е в им.п., а и когато то е в друг падеж:
in einer Gruppe [randalierender] Halbstarker. T Apposition (2.2).
3	Das Weglassen der Maßangabe
Изпускане на мерната единица
В разговорната реч измерваното често се употребява с цифрата пред себе
си, а самата мерна единица липсва:

Masse
584
drei Kaffee[s], zwei Kognak[s], drei Eis, vier Bier.
Вероятно по аналогия в специализирания език са се получили изразите zwei
bis drei Eigelb, zwei Eiweiß и др., които вече са се превърнали в устойчиви. Разго¬
ворно днес често се назовава само броят, защото мерната единица се подразби¬
ра от речевата ситуация:
.. .hier kann man nicht schneller als 60 fahren (Quick). Meine Tochter ist fünfzehn.
4	Währungszeichen vor oder hinter dem Betrag
Знакът на валутата пред или след сумата
Валутната единица би трябвало да се пише след сумата, защото тя се изгова¬
ря също след нея. Следователно в свързани текстове, служебни писма и т.н. се
пише 3,45 DM, 270,00 EUR и т.н. На табели и в търговски плащания знакът за
валутата може да бъде поставен пред сумата за по-добра прегледност (DM3,45,
EUR 0,05).
5	Kongruenz / Съгласуване
По отношение на случаи като 1 Pfund Bohnen kostet /kosten ... и Verdächtig
ist/sind ein junges Paar T Kongruenz (1.1 и 1.2).
Masse: Относно Eine Masse dicke f r] Fels¬
brocken stürzte / stürzten herab T Kon¬
gruenz (1.1.3).
Masseurin / Masseuse: И двете образу¬
вания от женски род към Masseur по-
рано можеха да се употребяват еднак¬
во. Днес формата Masseurin се е нало¬
жила навсякъде като наименование на
професията. Формата Masseuse освен
това има значение “проститутка в ма-
сажен салон”. Т Titel und Berufsbezeich¬
nungen (3).
maßgebend / maßgeblich: И двете при¬
лагателни означават “определящ дей¬
ствие или преценка; решаващ, важен”
и обикновено могат да се заместват вза¬
имно. Известна разлика обаче има в то¬
ва, че maßgebend изтъква по-силно вер¬
балния характер (= даващ мерилото) и
има определено отношение към бъде¬
щето (= показващ посоката). Който
участва в нешо maßgebend, определя
по-нататъшното развитие, който учас¬
тва maßgeblich е намесен по особен на¬
чин, до голяма степен, решаващо. Или:
Maßgebliche лица са отговорни лица,
лица, които са важни за нещо. За раз¬
лика от тях maßgebende липа са тези,
които решават и определят бъдещето
развитие. Наистина съвсем рядко за¬
местването между двете думи е напъл¬
но невъзможно, напр.: ...hängt in der

585
Matador
Gegenwart der repräsentative Charakter
des Parlaments maßgeblich davon ab,
dass... (FraenLe). Die maßgeblichen Köp¬
fe in beiden Hälften der Welt ...(тук об¬
разната употреба на Kopf изключва
конкретното maßgebend).
Maß halten: По новите правила за пра¬
вопис Maß halten се пише винаги и във
всички форми разделно: ...um Maß zu
halten. Ich kann nicht Maß halten. Wir
sollen Maß halten. Sie hält Maß, hat Maß
gehalten. Досега се пишеше също раз¬
делно в: Er kann kein Maß halten. Wir
sollten das rechte Maß halten. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1).
•mäßig: 1. Образувания c-mäßig (raum¬
mäßig, übersetzungsmäßig, liefermäßig).
Днес образувания c -mäßig са особено
популярни. Те често се избират или об¬
разуват за удобство, защото по този на¬
чин не е необходимо да се прецизира
това, което се има предвид, а се разчи¬
та, съответното значение да се изясни
от взаимовръзката на речта или текста.
Суфиксът -mäßig се използва в значе¬
нието “по начина на, както, съответно,
според; във връзка с, по отношение на”.
Възникналата едва в по-ново време
употреба на -mäßig като “по отноше¬
ние на, относно”, днес е най-разпрос-
транена. Ако чрез образувания с -mä¬
ßig се заместват само употребявани,
кратки предложни съчетания или сло¬
восъчетания, би трябвало -mäßig да се
избягва: Seine Darstellung hat jetzt an
Ausdruck gewonnen, а не: Seine Darstel¬
lung hat jetzt ausdrucksmäßig gewonnen.
Er ist ihm an Intelligenz überlegen, а не;
Er ist ihm intelligenzmäßig überlegen.
Der Acker entspricht im Umfang etwa
Ihrem Park, а не; Der Acker entspricht
umfangsmäßig etwa Ihrem Park. Es gibt
dort Standesunterschiede, а не: Es gibt
dort standesmäßige Unterschiede. Sie ist
für die Farbzusammenstellung zuständig,
ане: Sie istfür die farbenmäßige Zusam¬
menstellung zuständig.^mo в много
други случаи трябва да се предпочита
употребата на предложно съчетание,
родителен падеж или съответстващо
описание: Probleme der Übersetzung tre¬
ten besonders in lyrischer Dichtung auf,
ане: Übersetzungsmäßige Probleme tre¬
ten besonders in lyrischer Dichtung auf.
Die Geräte im Schuppen waren noch nie
so gut aufgeräumt wie heute, а не: Ge¬
rätemäßig war der Schuppen noch nie so
gut aufgeräumt wie heute. Понякога об¬
разуванията c -mäßig са направо излиш¬
ни, защото вече е налице съответно
твърдение. Следователно не; Ich weiß
nicht, ob das raummäßig alles in einem
Zimmer untergebracht werden kann.
2. -mäßig / -gemäß: T - gemäß / -mäßig.
maßregeln: Глаголът maßregeln като про¬
изводен от Maßregel е неделим. Сле¬
дователно трябва да се казва: ich ma߬
regele, ich habe gemaßregelt; um zu
maßregeln, t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
Maßstab: 1. От два различни мащаба ка¬
то по-малък се приема този, който ума-
лява по-силно. Следователно напр.: 1:
10 е по-малкият, 1:5 - по-големият ма¬
щаб.
2. Относно заместващото записване
Massstab Ts-Laute (1.2.1).
-maßstäblich / -maßstäbig: T-ig / -isch / •
lieh
Mast: 1. Род и значение. Съществител¬
ното от ж.р. die Mast се използва в зна¬
чението “угояване”. Съществителното
от м.р. der Mast означава “прът, Стой¬
ка, мачта”
2. Множествено число. Множествено¬
то число на die Mast гласи die Masten.
Съществителното от м.р. der Mast има
две форми за мн.ч.: die Masten и (ряд¬
ко:) die Maste.
Matador: Думата може да се скланя как-

Match
586
то по силното (des Matadors, die Mata-
dore), така и по слабото склонение (des
Matadoren, die Matadoren)
Match: Обикновено се казва das Match
(в Австрия само така), рядко der Match.
В Швейцария обаче се употребява по-
често der Match.
Mathematikaufgaben: Относно drei und
drei ist /sind sechs T Kongruenz (1.2.4)
Matz: Фамилиарното название за “сим¬
патично малко момче” има формите за
мн.ч. die Matze и die Mätze.
Mauer- / Maurer-: Подходящи сложни
думи могат да се образуват с корена на
глагола mauern или със съществител¬
ното die Mauer. Към mauern спадат
напр. Mauerarbeit (= работа, свързана
със зидане), Mauermeister (= майстор
зидар; виж по-долу), Mauerkelle (= мис¬
трия за зидане). Към die Mauer спадат
Maueranschlag(rобява на стена), Mau¬
erblümchen (= цветенца на стена), Mau¬
erhöhe (= височина на стена); съответ¬
но Mauerdicke, Mauerfuß и др. Паралел¬
но с тях съществуват сложни думи със
съществителното der Maurer: Maurer¬
kelle (= мистрия на зидаря), Maurerzunft
(=съсловие на зидарите), Maurermeis¬
ter (= майстор на зидарите; виж по-го¬
ре). Често се употребяват и двете об¬
разувания (срв. Maurer- / Mauermeis¬
ter). t Zimmer- / Zimerer-.
Mause- / Mäuse-: При образувания c
Maus като определяща дума се срещат
заедно с Mausefalle и Mauseloch поня¬
кога също Mäusefalle и Mäuseloch. Ина¬
че се казва Mäusebussard, Mäusejagd,
Mäusenest, Mäuseplage и т.н.
maximal: Относно неправилното maxi¬
malste t Vergleichsformen (3.1).
MdB / M.d.B.: Съкращението 3a.Mitglied
des Bundestages по правило се поставя
след фамилното име без запетая или в
скоби: Karl Müller MdB или Karl Mül¬
ler (MdB). Съкращението може да бъ¬
де написано и с точки.
Meer- / Meeres-: Има сложни думи с
Meer като определяща дума без съеди¬
нителни знаци или с окончанието -es
за род.п. Към сложните думи без съе¬
динителен знак спадат Meerbusen,
Meerenge, Meerfrau, Meergott, meer¬
grün, Meerkatze, Meerschaum, Meer¬
schweinchen, meerumschlungen, Meer¬
wasser. Сложни думи със съединителен
знак са Meeresalge, Meeresboden, Mee¬
resfreiheit, Meeresgrund, Meereskunde,
Meeresspiegel, Meeresstille, Meeresstra¬
ße.
Meerkatze / -rettich / -schweinchen: До-
като имената на морската котка и мор¬
ското свинче подсказват произхода им,
свързан с морето, при хряна ситуация¬
та е различна. Нововисоконемската
форма произхожда от старовисоконем-
ското merfljrätich, средновисоконем-
ското merretich и всъщност означава
“по-голяма ряпа”.
Megafon / Megaphon: По новия право¬
пис съществителното може да се пи¬
ше в понемчения вариант с /или както
досега с ph.
Mehltau / Meltau: Mehltau означава бо¬
лест по растенията, предизвикана от
определени гъби, Meltau означава “сла¬
дък сок от листни въшки върху листа¬
та на растенията”.
mehr / noch: t nur noch / nur mehr.
mehr als: Ако след mehr стои множес¬
твено определение, свързано с als ,
следващият глагол може да бъде в мно¬
го случаи в ед.ч. или в мн.ч. Множес¬
твеното число обикновено се предпо¬
чита: Mehr als eine Million Einwohner
hat / (по-често:) haben gewählt. Mehr als
Lumpen fand (no-4ecro:)fanden sich
nicht. T Kongruenz (1.1.7).
mehrere: 1. die Wahl mehrerer Abgeord¬
neter / mehrerer Abgeordneten, mehre¬
re днес се разглежда като прилагател¬

587
meist
но (не като местоимение). Следващо¬
то след него [субстантивирано] прила¬
гателно по тази причина се скланя сил¬
но (паралелно). (Т Adjektiv [1.2.5]):
mehrere dunkle Kleider, mehrere Anwe¬
sende, von mehreren Beamten. Само в
род.п. мн.ч. се среща заедно със сил¬
ното все още и слабото склонение: Das
Talent mehrerer Mitwirkenden war be¬
achtlich. Im Inneren mehrerer von der
Decke herabhängenden Totenschädel
...(Huch). Силно: Die Einwände mehre¬
rer Abgeordneter blieben unberücksich¬
tigt. ...in Begleitung mehrerer bewaffne¬
ter Helfershelfer (H.Mann).
2. Значение, mehrere (за разлика от viel)
назовава неопределен, сравнително ма¬
лък брой или количество: Mehrere Tage
waren sie schon unterwegs. Mehrere Per¬
sonen verließen den Saal. Sie zeigte ihm
mehrere Muster. Под mehrere се разби¬
ра най-малко три, най-често обаче по¬
вече от три. За да се изключат неси¬
гурност и недоразумение, би трябвало
mehrere да не се употребява, ако се имат
предвид две или три неща: Man darf an
eine Person in einem Monat nicht mehre¬
re Päckchen schicken. Недвусмислено¬
то e: ...nicht mehr als zwei / drei Päck¬
chen schicken.
Mehrheit: Дори и когато след Mehrheit
броеното е в мн.ч., по правило глаго¬
лът е в ед.ч., защото подлогът {Mehr¬
heit) формално също е в ед.ч.: Die
Mehrheit der Abgeordneten stimmte dem
Vorschlag zu. Може обаче да бъде фор¬
мулирано и по смисъл: Die Mehrheit der
Abgeordneten stimmten dem Vorschlag
zu. T Kongruenz (1.1.3)
mehrmalig / mehrmals: mehrmalige при¬
лагателно, което би трябвало да се
употребява като определение при съ¬
ществителното {trotz mehrmaliger Auf¬
forderung) и не бива да се смесва с на¬
речието mehrmals: Das Stück wurde
mehrmals (а не: mehrmalig) gespielt.
mehrsprachig / mehrsprachlich:T -spra¬
chig / -sprachlich.
mehrstens: Превъзходната степен към
viel, viele не e am mehrsten, die mehrs-
ten, a am meisten, die meisten.
Mehrstufe: t Komparativ.
Mehrwertsteuer: Съкращения: MwSt. /
Mw.-St.
Mehrzahl: Дори и когато след Mehrzahl
броеното е в мн.ч., по правило глаго¬
лът е в ед.ч., защото подлогът {Mehr¬
zahl) формално също е в ед.ч.: Die
Mehrzahl der Abgeordneten stimmte zu.
Често обаче изреченията се формули¬
рат по смисъл и глаголът се поставя в
мн.ч.: Die Mehrzahl der Abgeordneten
stimmten zu. T Kongruenz (1.1.3). Относ¬
но Mehrzahl като граматически термин
- T Plural.
mein: T Personalpronomen (2); Относно
писането с малка или с главна буква
Т dein; относно Das Buch ist mein /mir
/ mein[e]s T mir.
meinem Vater sein Freund: Не е правил¬
но за meines Vaters Freund T Genitivat¬
tribut (1.3.2).
meiner Tante ihr Auto: Не е правилно за
das Auto meiner Tante T Genitivattribut
(1.3.2).
meines Erachtens: Относно некоректно¬
то meines Erachtens nach T Erachten.
meinetwegen / wegen meiner / wegen mir:
Приетата в съвременния немски език
форма е meinetwegen; wegen meiner е
разговорно, wegen mir - остаряло,
(t wegen).
meinige / Meinige: Относно писането c
главна или c малка буква Т dein.
Meiß[e]ner: Жителите на Майсен се на¬
ричат Meiß[e]ner Названието по мес¬
тоживеене се пише винаги с главна бук¬
ва: Meißener Porzellan. Т Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (1 u 7).
meist: Дори и свързано c определителен

meistgelesen
588
член, meist се пише с малка буква: Die
meisten glauben, dass ... Das meiste ist
bekannt. Относно мястото T Adverb,
meistgelesen: t Vergleichsformen (2.5.1).
Meiststufe: t Superlativ.
Meldepflicht der Berufskrankheiten:
Неправилно. За Pflicht zur Meldung von
Berufskrankheiten T Kompositum (8).
melken: 1. Правилното спрежение днес
е по-разпространено от неправилното.
В сег. време и в заповедна форма вече
се използват само du melkst, er melkt;
melke! (a ge: du milkst, er milkt; milk!).
В претеритум се използва преоблада¬
ващо melkte вместо molk. Като минало
причастие се използва още gemolken,
но вече и gemelkt.
2. Сегашното причастие в разговорния
израз melkende Kuh за “добър източник
на доходи” е правилно, защото е свър¬
зано със стария непреходен melken в
значението “давам мляко”.
Membran /Membrane: В днешната ези¬
кова практика се предпочита die Mem¬
bran.
Menge: Ако Menge в смисъл на “брой,
количество хора” е подлог, глаголът
трябва да се постави в ед.ч.: Die Menge
stürmte (а не: stürmten) das Rathaus. Раз¬
говорното eine Menge в значението
“много” се употребява обаче в мн.ч.:
Eine Menge haben sich bereits gemeldet.
Дори и когато спец. Menge броеното е в
мн.ч., глаголът обикновено е в ед.ч., за¬
щото подлогът (Menge) формално е в
ед.ч.: Eine Menge Äpfel war faul. Често
обаче се действа по смисъл и глаголът
се поставя в мн.ч.: Eine Menge Äpfel
waren faul, t Kongruenz (1.1.3). Относ¬
но eine Menge hübsche fr] Sachen T Ap¬
position (2.2).
Mengenbezeichnung: 1. T Maß- Mengen-
und Münzbezeichnungen.
2. T Kongruenz (1.1.1 u 1.1.3)
Mensch: Съществителното от м.р. der
Mensch е общото название за човешко
същество, за отделно лице. Формите му
са des, dem, den Menschen, мн.ч. die Men¬
schen. Съществителното das Mensch ce
употребява в среден род по места като
презрителен израз за жена. В този слу¬
чай формите му са des Mensch]e]s, мн.ч.
die Menscher. TUnterlassung der Deklina¬
tion (2.1.1).
Meredith’ Dichtung: T Apostroph (4.1).
merken: Относно einen etwas merken las¬
sen T lassen (5).
Mess- / Messe-: Сложните думи c опре¬
деляща дума Messe в значението “тър¬
говско изложение, панаир” се употре¬
бяват с -е (окончание на им.п. ед.ч.):
Messebesucher, Messegelände, Messehal¬
le, Messeleitung. Сложните думи с гла¬
гола messen обаче показват корена на
глагола Mess-: Messband, Messbrief,
Messgerät, Messschnur, Messtisch, Mess¬
verfahren, Messtechnik, Messzylinder.
Особена група съставляват старите
църковни думи с определяща дума
Messe със значение “богослужение”:
Messbuch, Messdiener, Messopfer, Mess¬
gewand, които се използват без -е, ма¬
кар че определяща дума не е коренът
на глагола. TFugenzeichen.
messen: 1. e/i-Wechsel. В индикатив
сег.вр. формите са: ich messe, du misst,
er misst. Заповедната форма e miss! (а
не: messe!). Относно du misst / missest
t Indikativ (2).
2. Ако messen в значението “има опре¬
делена големина” е свързано с in, съ¬
ществителното след него е в дат.п.: Das
Zimmer misst 2,50 т in der Höhe.
Metallblock: Множественото число e die
Metallblöcke. T Block.
metaliic: Прилагателното metallic може
да образува сложна дума с име на цвят:
ein Auto in Blaumetallic, ein Motorrad
in Metallicblau, или да се използва ка¬
то определение на име на цвят; тогава

589
mild / milde
се пише c малка буква: ein Auto in Blau
metallic, ein Motorrad in metallic Blau.
T Farbbezeichnungen (3.2).
Metall verarbeitend: Според новия пра¬
вопис Metall verarbeitend се пише вече
само разлелно. както образуващото го
съчетание Metall verarbeiten: die Metall
verarbeitende Industrie.^ Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.1).
Metapher: Под Metapher се разбира
употребата в преносен смисъл на дума
или образен израз: der Frühling des Le¬
bens, jemanden übers Ohr hauen.
Meteor: Съществителното Meteor ce
употребява според езиковата норма в
м.р.: der Meteor. В специализирания
език на астрономията обаче е възпри¬
ет среден род: das Meteor.
Meter: 1. Род. Мерната единица се упот¬
ребява както в м.р. {der Meter), така и в
ср.р. {das Meter): Sie ist einfenj Meter
siebzig groß.
2.	Измереното в метри- ein Meter eng¬
lisches Tuch (приповд.: englischen Tu¬
ches): der Preis eines Meters Tuch i ei¬
nes Meter Tuchs; ein Umhang aus drei
Metern bestem englischem Tuch (при¬
повд.: besten englischen Tuchs), t Appo¬
sition (2.2).
3.	Drei Meter Stoff reicht / reichen für
diesen Anzug. При множествени опре¬
деления към метър, глаголът обикно¬
вено е в мн.ч.: Drei Meter Stoff reichen
für diesen Anzug. T Kongruenz (1.2.2).
4.	eine Länge von zehn Meter / Metern
- in 800 Meter / Metern Höhe: Ако Me¬
ter се употребява c член пред него, в
дат.п мн.ч. се използва склонената фор¬
ма: Mit den drei Metern [Stoff] kommen
wir nicht aus. Без предпоставен член,
ако измерваното не следва, обикнове¬
но се използва също склонената фор¬
ма: Mit drei Metern kommen wir nicht
aus. Der Träger hat eine Länge von zehn
Metern; in einer Entfernung, mit einem
Abstand, bei einem Höhenunterschied von
20 Metern. Ако измерваното следва, се
използва несклонената, често обаче и
склонената форма: Mit drei Meter/Me¬
tern Stoff kommen wir nicht aus. Der Ort
liegt in 800Meter /Metern Höhe. T Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen (1).
MG: T Abkürzungen (3.2).
mich / mir: Относно mir / mich schmer¬
zen die Füße, der Hund hat mir/mich ins
Bein gebissen, mir / mich ekelt vor dem
Anblick, sie wird mir/mich anrufen и t.h.
срв. отделните глаголи.
Miene / Mine: Miene означава “израже¬
ние на лицето”, Mine -“вътрешност на
молив или химикалка; взривно тяло;
подземна галерия; мина”.
Miet- / Mieten-/ Miets-: Много от слож¬
ните думи с Miete като определяща ду¬
ма се образуват без съединителен знак,
като Mietauto, Mietbetrag, Mieterhö¬
hung, Mietgesetz, Mietkauf, Mietpreispo¬
litik, Mietrecht, Mietverlustversicherung,
Mietvertrag, Mietwagen, Mietwohnung,
Mietwucher, Mietzahlung, Mietzins. При
сложните думи Mietshaus и Mietskaser¬
ne съединителното s е постоянно. Ко¬
леблива употреба на съединителното s
се забелязва при следните сложни съ¬
ществителни: Mietfsjmann, Miet[sjstei-
gerung, Miet[s]Streitigkeiten, Miet[s]ver-
lust. В тези случаи са приети и двата
начина на правопис. Варианти са на¬
лице и при сложната дума Mietregelung.
Заедно с тази форма се употребява и
Mietenregelung. Т Fugenzeichen.
Mietblock: Множественото число гласи
die Mietblocks, Т Block.
mieten / anmieten: T Verb (3).
Milch: Според езиковата норма същес¬
твителното се употребява само в ед.ч.
В специализирания език обаче се из¬
ползват и формите за мн.ч. die Milche
или die Milchen.
mild / milde: Двете форми се използват

Müde
590
без разлика в значенията. ТAdjektiv
(1.2.14).
Milde: Milde се свъзва с предлога gegen
(не с fiir или zü):Die allzu große Milde
des alten Lehrers gegen seine Schüler war
allgemein bekannt.
Militär: Съществителното das Militär оз¬
начава въоръжените сили, цялата ар¬
мия на една страна. За разлика от него
der Militär,(мил.: die Militärs) се изпол¬
зва за “[висш] офицер”.
Militärblock: Като форма за мн.ч. се из¬
ползва обикновено die Militärblöcke,
по-рядко die Militärblocks. Т Block.
Milliarde: T Million.
Million: 1. Правопис. Million (съкр.: MUL
и Mio.) е съществително и трябва да се
пише с главна буква: einfund]dreiviertel
Millionen, 0,1 Millionen, eine Million
dreihundertjünfundzwanzigtausendvier-
hundertzwölf Относно drei Millionen
Mal, drei Millionen Male T 2 Mal (3).
2.	Eine Million Londoner war / waren
auf den Beinen. Дори и когато след
Million броеното е в мн.ч., глаголът е
обикновено в ед.ч., защото подлогът
Million формално също е в ед.ч.: Eine
Million Londoner war auf den Beinen.
Често обаче се решава по смисъл и гла¬
голът се поставя в мн.ч.: Eine Million
Londoner waren auf den Beinen. T Kon¬
gruenz (1.1.3).
3.	Свързване на броеното c милион.
След Million броеното може да се пос¬
тавя в род.п. (Genitivus partitivus) или
като приложение: eine Million neu er¬
bauter Häuser / eine Million neu erbaute
Häuser; Millionen hungernder Menschen
/ Millionen hungernde Menschen. Ако
Million стои в мн.ч., родителният па¬
деж може да бъде заместен с von и
дат.п.: Millionen von hungernden Men¬
schen.
Million[s]tel: Съществителното е от сре¬
ден род: das Million[s]tel. В Швейца¬
рия се употребява и der Million [s]tel.
minder: При minder обикновено при
склонение се запазва е от последната
сричка: mindere Waren. Т Adjektiv
(1.2.13).
Minderjährige: Мъжки и женски род.
Относно всички съмнения Т Angeklag¬
te, Tsubstantiviertes Adjektiv (2.1).
mindeste: По новия правопис при пред¬
поставен [слятс предлог] член mindeste
се пише с главна буква или както досе¬
га с малка буква: nicht das Mindeste (съ¬
що:) mindeste (= съвсем нищо), nicht
im Mindesten / (също:) mindesten (= въ¬
обще не), zum Mindesten /(също:) min¬
desten (- най-малко).
mindestens: T zumindest / mindestens /
zum Mindesten.
Mineral: Думата има две форми за мн.ч.
die Minerale и die Mineralien.
Mineralwasser: Формата за мн.ч. е die
Mineralwässer.
Mini-: Т Amerikanismen / Anglizismen (2).
minimal: Относно неправилното mini¬
malste T Vergleichsformen (3.1).
Minister: 3a des Ministers Müller /Minis¬
ter Müllers T Titel und Bemfsbezeichnun-
gen (1.2 и 1.3). За des Herrn Ministers (a
не: Minister) T Herr (2b).
Ministerin / Ministerpräsidentin: Профе¬
сионалните названия от м.р. Minister и
Ministerpräsident вече почти не се из¬
ползват за лица от женски пол. На тях¬
но място са се наложили образувания¬
та от ж.р. на -in: Die Ministerin für Wis¬
senschaft und Forschung, [Frau] Anita
Kirsch, führte aus ... Die Ministerpräsi¬
dentin, [Frau] Indira Gandhi, erklärte
vor dem Parlament ...T Titel und Berufs¬
bezeichnungen (3),T Brief (7), t Movie¬
rung.
Minus: 1. Рекция. В търговския език
minus се използва като предлог в сми¬
съла на “без”. Той изисква обикновено
род.п.: der Betrag minus der üblichen

591
mit
Abzüge. Употребеното самостоятелно
съществително в ед.ч., което иначе е
от силното склонение, не се променя:
der Betrag minus Rabatt. Дателен падеж
мн.ч. стои само при самостоятелно сто¬
ящи съществителни, чийто род.п. съв¬
пада с им. и вин.п. der Betrag minus
Abzügen.
mir: 1. Употребата на sein c дат.п. налич¬
ното местоимение mir {Das Buch ist
mir) се смята в езиковата норма за неп¬
равилна. употребата на притежателно¬
то местоимение mein (Das Buch ist
mein) се смята за приповдигнат стил и
постепенно остарява. По места този на¬
чин на употреба обаче е приет. Вместо
това: Das ist mein Buch. Das Buch ist
meinfejs. Das Buch gehört mir.
2. Относно mir als Abgeordnetem /Ab¬
geordneten T Apposition (3.1); относно
mir als anerkanntem/anerkannten Fach¬
mann t Apposition (4). Срв. също T
miserabel: -е от окончанието отпада, ко-
гато miserabel се скланя или степену¬
ва: ein miserables Wetter; das ist noch
miserabler. T Adjektiv (1.2.13).
miss-: При глаголи c представка miss- се
явяват колебания по отношение на уда¬
рението и образуването на миналото
причастие (с или без ge-) и на инфини-
тива. Тъй като miss- вече не се изпол¬
зва като самостоятелна дума, то обик¬
новено стои без ударение пред глаго¬
лите. В този случай миналото причас¬
тие и инфинитивът с zu се образуват
както при останалите глаголи с неде¬
лима представка и устойчиви съчета¬
ния (напр. durchbrechen): missachten,
missachtet, zu missachten; missdeuten,
missdeutet, zu missdeuten; missleiten,
missleitet, zu missleiten; missbilligen,
missbilligt, zu missbilligen. Ако miss-
обаче под влияние на форми с ударени
частици както при неустойчивите сло¬
восъчетания (напр. anführeri) или по
примера на maßregeln носи основното
ударение, миналото причастие и инфи¬
нитивът с zu се образуват както след¬
ва: missgebildet, misszubilden; missgelei¬
tet, misszuleiten; missverstanden, mjsszu-
verstehen.
missen / vermissen: При употребата на
missen и vermissen трябва да се внима¬
ва за следното: missen означава “лиша¬
вам се “ и се използва обикновено е мо-
дален глагол: Ich habe mich so daran
gewöhnt, dass ich es nicht mehr missen
möchte. Diese langweiligen Zusammen¬
künfte kann ich gerne missen. За разли¬
ка от него vermissen означава, че някой
осъзнава загубата или липсата на не¬
що [и копнее за него]. Степента на та¬
зи осъзната загуба често се характери¬
зира с обстоятелствено пояснение: Ich
vermisse dich sehr. Sie vermisst die ver¬
traute Umgebung. Die Einrichtung lässt
jeden Geschmack vermissen.
missgestalt / missgestaltet: Относно ein
missgestalter Baum, eine missgestaltete
Form T ^gestalt /-gestaltet.
Misstrauen: Misstrauen изисква предло¬
га gegen (не für); Wir alle in der Abtei¬
lung waren ohne Misstrauen gegen die
neue Kollegin.
mit: 1. Рекция. Предлогът mit управля¬
ва дателен падеж. Затова съществител¬
ни, които не образуват мн.ч. със -s,
трябва да получат в дат.п. мн.ч. окон¬
чание-п: mit Dackeln (а не: mit Dackel),
mit Brettern (а не: mit Bretter)_и т.н.
2. mit [ihr] und / oder ohne sie. Тъй ка¬
то mit изисква дат.п., a ohne -вин.п., не
е възможно да се спести съответното
съществително или местоимение след
mit. Строго погледнато би трябвало да
се казва: mit ihr und ohne sie, mit Kin¬
dern oder ohne Kinder. Това двукратно
използване на местоимението или съ¬
ществителното звучи обаче толкова
тромаво, че трайно се е наложила елип¬

mit / von / durch
592
тичната форма, която е приета за ко¬
ректна и в езиковата норма: mit und
ohne sie, mit oder ohne meine Kinder.
Трябва да се използва обаче падежът,
който изисква предлогът, стоящ по-
близо до същ. име или местоимението
(следователно Hg: mit und ohne ihr, mit
und ohne meinen Kindern). T Ellipse (11).
3.	mit + Superlativ. Изразът mit der beste
Schüler, mit das schönste Gebäude има
разговорен нюанс и може да се замес¬
ти с einer + род.п.: einer der besten Schü¬
ler, eines der schönsten Gebäude.
4.	mit или bis. Изразът 15. Mai mit 15.
Juni вместо 15. Mai bis 15. Juni е c мес¬
тна употреба, според езиковата норма
той е неправилен.
5.	Frau К. mit ihrer Tochter sprach /
sprachen ihr Beileid aus. Определени¬
ето mit ihrer Tochter не оказва влияние
на лицето на глагола: Тъй като подло¬
гът Frau К.е в ед.ч., трябва да се каже:
Frau К mit ihrer Tochter sprach ihr Bei¬
leid aus. T Kongruenz (1.1.6)
6.	Слято или разделно писане, mit се
пише разделно от следващия глагол,
когато предлогът изразява временно
участие (най-често и двете думи са под
ударение): Du kannst mit aufladen hel¬
fen. Alle anderen Arbeiten werden wir mit
übernehmen. Die Kosten sind mit berech¬
net. Das kann ich nicht mit ansehen. mit
се пише слято (обикновено под ударе¬
ние), когато изразява трайно обедине¬
ние или участие (mitarbeiten, mitfahren,
mitnehmen, mitreden, mitreisen, mitspie¬
len, mittun, mitwirken, mitwollen), mit ce
пише слято освен това в: mitbringen (~
подарявам), mitreißen, mitteilen (= съ¬
общавам). -В някои случаи са възмож¬
ни и двата начина на писане: mitberück¬
sichtigen /mit berücksichtigen, mitunter¬
zeichnen / mit unterzeichnen.
mit / von / durch: За смесването на тези
предлози при образуването на пасив
Т Passiv (1).
mit an Sicherheit grenzender / grenzen¬
de Wahrscheinlichkeit...: t grenzend.
Mitarbeit: Относно für 10 Jahre treue /
treuer Mitarbeit T Apposition (2.2).
mit dem / damit: T Pronominaladverb.
miteinander: miteinander се пише вина¬
ги разделно от следващия глагол: Wir
wollen miteinander spielen. Sie werden
nicht miteinander auskommen. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4).
mit einer Art...: Относно mit einer Art
blauen / blauer Glasur T Art и t Appo¬
sition (4).
mithaben: Разговорният глагол се пише
заедно: Wenn sie ihr Gepäck mithat, kön¬
nen wir gehen.
mithilfe / Mithilfe: По новия правопис
може да се пише заедно или какго до¬
сега: mithilfe или mit Hilfe ihrer Freun¬
de.
Mitlaut: t Konsonant.
Mitleid erregend / mitleiderregend: Спо¬
ред новите правописни правила може
да се пише Mitleid erregend или mitleid¬
erregend: In einem Mitleid erregenden /
mitleiderregenden Zustand sein. Съчета¬
нието обаче се пише винаги слято, ако
е уточнено чрез наречие: in einem äu¬
ßerstmitleiderregenden Zustandsein. Сля¬
тото писане е задължително и когато ця¬
лото се степенува: Es trat ein mitleider¬
regenderer Zustand ein. t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.1).
Mitnahme: t -nähme.
mit oder ohne: T mit (2).
Mittag: И по новите правописни прави¬
ла Mittag се пише с двойно t, тъй като
думата почти не се възприема като
сложно съществително. Т Zusammen¬
treffen dreier gleicher Buchstaben.
Mittag / mittags: C главна буква се пише
съществителното, което често може да
се разпознае по член или предлог: Es
geht auf Mittag zu; gegen Mittag; vor

593
mit was / womit
Mittag ist sie nicht zu sprechen; über
Mittag ist er nicht im Büro. По новия пра¬
вопис също: heute / morgen Mittag. C
малка буква се пише наречието mittags
напр. в von morgens bis mittags, mittags
um 12 Uhr, montags mittags. За разли¬
ката между dienstagmittags, dienstags
mittags u Dienstagmittag T Adverb (3).
Mitte: Писанвето е главна буква важи за
това съществително и когато се отнася
за място като Sie wohnt im 3. Stock Mit¬
te. За Mitte Januar T Monatsnamen (1).
mittel: T Vergleichsformen (2.2).
Mittel: Относно ein Mittel für/gegen den
Husten T für / gegen.
Mitte -links-Bündnis: Писането c малка
. буква на наречието links (съответно:
rechts) важи и за свързани сложни ду¬
ми със съществителни като Mitte-links-
Koalition, Links-rechts-Kombination,
Rechts-links-Naht.
mittels: 1. Форма и употреба. Паралел¬
но с предлога mittels, образуван от
род.п. на das Mittel се използва и раз-
тирената форма mittelst. Двете форми
принадлежат към книжния немски
език. Стилистично по-добри са mit,
mithilfe von, durch. Неправилна е упот¬
ребата на mittels von (mittels von Wor¬
ten).
2. Рекция. По принцип предлогът
изисква родителен падеж: mittels elek¬
trischer Energie, mittels eines Flaschen¬
zuges, mittels Drahtes. Съществителни
от силното склонение в ед.ч. без член
и без определение често се употребя¬
ват без окончание за род.п. mittels Draht
(вместо: mittesls Drahtes). Силно скло¬
нени съществителни в мн.ч., без член,
чиято форма за род.п. не се отличава
от тези за дат. и вин.п., често се поста¬
вят в дат.п: mittels Drähten. Дателен па¬
деж се поставя и когато се явява второ
силно склонено съществително в
род.п. ед.ч.: mittels Vaters neuem Rasier¬
apparat. T Präposition (2).
mittelste: mittelste е превъзходната сте¬
пен на вече неупотребяваната положи¬
телна степен mittel със сравнителна сте¬
пен mittlere. Не би трябвало да се упот¬
ребява в контекст, в който сравнител¬
ната степен mittlere е достатъчна. Нап¬
ример: der mittelste der 5 Pfeiler, но H£i
der mittelste (вместо: mittlere) von drei
Pfeilern.
Mittelwort: t Partizip, T erstes Partizip,
T zweites Partizip.
Mittelwortgruppe / -satz: T satzwertiges
Partizip.
mitten: По правило mitten се пише раз¬
делно от следващо наречие или пред¬
лог + съществително: Der Stab brach
mitten entzwei. Съответно: mitten dar¬
ein / darin, mitten darunter /hindurch /
hinein; mitten unter dem Baum, mitten
durch die Menge, mitten in der Nacht.
Слято се пише, ако става дума за близ¬
ки съчетания на mitten с разговорни
съкращения (drunter вместо darunter и
т.н.): mittendrin, mittendrunter, mitten¬
durch, също: mittenime, mittenmang.
Mitternachtsstunde: T Fugen-s (3.5).
mittlere: Прилагателното се пише c мал¬
ка буква, също и в съчетания като mitt¬
lere Beamtenlaufbahn, mittlere Reife и
т.н. С главна буква прилагателното се
пише в имена: der Mittlere Osten.
mittun: T mit (2).
Mittwoch: За Mittwochabend T Dienstag
(2). 3a Mittwochabend / mittwochabends
/ mittwochs abends T Adverb (3).3a am
Mittwoch, dem / den 14.1. T Datum. 3a
склонението des Mittwoch[e]s/des Mitt¬
woch T Wochentage,
mit und ohne: T mit (2).
mit was / womit: Според езиковата нор¬
ма трябва да се използва местоименно-
то наречие womit: Womit hast du das po¬
liert? Ich weiß nicht, womit ich ihn ge¬
kränkt habe. Комбинацията mit + was
38.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

mitwollen
594
{Mit was hast du das poliert? Ich weiß
nicht, mit was ich ihn gekränkt habe) ce
среща много често в разговорния език,
но се смята за стилистично неподхо¬
дяща. Т Pronominaladverb (5).
mitwollen: Т mit (6).
möchte: Т mögen, Т ich darf / möchte /
würde sagen.
Modalsatz: Модалното изречение е под¬
чинено изречение, което изяснява как
се извършва събитието, действието или
състоянието, назовано в главното из¬
речение. Съюзи: indem, dadurch-dass,
so - dass, wobei, ohne - dass, ohne zu +
Infinitiv, [anjstatt zu + Infinitiv. 1. Ви¬
дове модални изречения: а) Модал¬
ното изречение назовава обстоятел¬
ство, което съвпада с времето на дей¬
ствието в главното изречение: Sie ver¬
abschiedete sich von mir, indem sie mir
freundlich zulächelte, б) Модалното из¬
речение назовава липсващо или замес¬
тващо обстоятелство: Er verleumdete
mich, ohne dass er einen Grund dafür
hatte. Er redete, [an]statt zu handeln. От
модалните изречения c ohne dass тряб¬
ва да се разграничават онези, които съ¬
що са свързани с ohne dass, обаче на¬
зовават ненастъпило следствие (Т Kon¬
sekutivsatz). в) Модалното изречение
назовава ограничаващо (реструкгивно)
обстоятелство: Soviel ich mich erinne¬
re, ist er in Hamburg geboren. Sie wird
daran arbeiten, soweit sie Zeit dafiir fin¬
det. r) Към модалните изречения спа¬
дах и сравнителните изречения, които
сравняват факта от главното изречение
с друг: Ilse ist so schön, wie ihre Mutter
es im gleichen Alter war. Ilse ist schöner,
als ihre Mutter es im gleichen Alter war.
Относно разликата в свързването с als
и wie t als / wie. д) Близко до сравни¬
телното изречение е пропорционално¬
то изречение, с помощта на което се
уточнява, че степента или интензив¬
ността на действието в плавното изре¬
чение се променя какго тази в подчи¬
неното: Je älter ich werde, desto an¬
spruchsloser werde ich.
2. Наклонение. Относно наклонение¬
то при свързването на условно изрече¬
ние със сравнение {Er legte sich ins Bett,
wie wenn er schwach wäre) T als [ob] /
als wenn / wie wenn.
Modalverb: dürfen, können, mögen müs¬
sen, sollen, wollen образуват групата на
модалните глаголи. Свързани с инфи-
нитива на други глаголи, те служат пре¬
ди всичко за промяна на действието
или състоянието, при това в смисъла
на необходимост или принуда, способ¬
ност или възможност, позволение или
желание, предположение или съмнение
и др.: Er darf lesen (Т dürfen). Das Fest
könnte begonnen werden (t können / dür¬
fen). Sie mag kommen (mögen). Vera soll¬
te zu Hause bleiben (T sollen). Der Mann
will Deutsch studiert haben (T wollen).
1.	Инфинитив / минало причастие.
Модалните глаголи не образуват мина¬
ло причастие, ако пред тях стои сега¬
шен инфинитив, а се употребяват съ¬
що в инфинитив: Er hat kommen müs¬
sen (а не: gemusst). Т Infinitiv (4). Ако
са употребени като пълнозначни гла¬
голи, миналото им причастие е: ge¬
konnt, gemocht и т.н.: Sie hat die Voka¬
beln nicht gekonnt. Ich habe den Speck
nicht gemocht.
2.	Натрупване на модални изрази.
Понякога в дадено изречение заедно с
модалния глагол се среща и друг мо-
дален израз, който както и глаголът оз¬
начава необходимост, възможност,
позволение и др. подобни: Ich bitte um
die Erlaubnis, das tun zu dürfen. Това не¬
нужно натрупване би трябвало да се из¬
бягва. По-добре: Darf ich das tun? Или:
Ich bitte um die Erlaubnis, das zu tun.
T dürfen, können и т.н., t Pleonasmus.

595
mögen
3. Позиция. Понякога мястото на мо-
далния глагол в сложните времена съз¬
дава проблеми. Правилото гласи, че
модалните глаголи стоят в края на из¬
речението, ако самите те не образуват
личната форма на сказуемото (Т Fini-
tum): Er hätte (лична форма) wirklich
kommen sollen /müssen/dürfen. Wer hat
die Schrift entziffern können? Това важи
и за подчинените изречения: Er ist ge¬
kommen, obwohl er uns nicht mehr hat
benachrichtigen können. Разговорно и
на регионално ниво модалният глагол
се предпоставя: Er hätte uns sollen be¬
nachrichtigen. Вместо: Er hätte uns be¬
nachrichtigen sollen. Wir sagten ihm,
dass er uns einen Brief hätte können
schreiben. Вместо: Wir sagten ihm, dass
er uns einen Brief hätte schreiben kön¬
nen.
Mode- / Moden-: Сложни думи c опре¬
деляща дума Mode се пишат в повече-
то случаи с окончание -е (на им.п.
ед.ч.), особено когато Mode е със зна¬
чение “временен, настоящ вкус” (напр.
Modeausdruck, Modedichter, Modewort),
но също и когато се отнася за най-но¬
вото и актуално в облеклото, причес¬
ките и т.н. (напр. Modeschaffen, Mode¬
waren, Modewelt, Modemesse). Някои
думи от последната група се срещат и
с формата Moden-, която отговаря на
мн.ч. на Mode и се отнася повече за кон¬
кретните отделни форми и образи на
модата (Hutmoden, Pelzmoden, Haarmo¬
den, Schuhmoden и т.н.): Modefnjhaus,
Mode[n]schau, Mode[n]zeitung. T Fu¬
genzeichen.
Modewort: 1. Модни думи, както под¬
сказва и името им, са думи и изрази,
особено популярни за ограничен пери¬
од от време. Те са новообразувани ду¬
ми и изрази, които са заети от чужд
език (Т Amerikanismen / Anglizismen),
или думи, които вече съществуват в
езика, изведнъж - често с ново значе¬
ние - започват да се употребяват масо¬
во. Думи и изрази от този вид стават
изведнъж много популярни. Те често
принадлежат към езика на определени
професионални, обществени или въз¬
растови групи (език на политиците, на
журналистиката, на властите, на мла¬
дежите и др.). Първоначалното значе¬
ние на тези думи обикновено е изблед¬
няло. Много езиковеди смятат, че ду¬
ми от този род почти винаги са се из¬
ползвали безразборно и лишени от
смисъл, че те са се превърнали в шаб¬
лони, и по тази причина тяхната упот¬
реба не се препоръчва (напр. echt за
подсилване: echt toll, sich echt erholen).
2. Множественото число на Modewort
е Modewörter (не: Modewortef
Modus: Под наклонение (мн.ч.: die Modi)
като граматически термин се разбира
начина на изказ на глагола, с който се
определя отношението на говорещия
към това, което казва: Peter liest ein
Buch. T Indikativ. Das bleibe dahinge¬
stellt. t Konjunktiv. Lies! T Imperativ,
mögen: 1. Минало причастие или ин-
финитив. Миналото причастие на пъл-
нозначния глагол mögen е gemocht. Ако
mögen се използва като модален гла¬
гол, след сегашен инфинитив на основ¬
ния глагол не се употребява минало
причастие, а също инфинитивът: Er hat
den Speck nicht essen mögen (а не: ge¬
mocht).
2. Модалният глагол в изречения за
желание и стремеж. Конюнктив I на
модалния глагол mögen (ich möge, du
mögest) се използва за изразяване на
силно желание: Möge sie glücklich wer¬
den! Конюнктив II на mögen (ich möch¬
te, du möchtest) се използва за изразя¬
ване на нереално желание: Möchte er
es doch endlich einsehen! Формите на
конюнктив II често се използват инди-

möglich
596
кативно като любезен начин на изразя¬
ване вместо wollen: Ich möchte noch ein
Bier. Sie möchte, dass er es erfährt.
f Wunschsatz; срв. също t ich darf /
möchte / würde sagen,
möglich: 1. Форми за сравнение. Срав¬
нителната форма на möglich обикнове¬
но не се използва. Вместо това поло-
жетелната степен möglich се използва
с предпоставена сравнителна форма на
друго прилагателно, характеризиращо
степента на сравнение. Следователно:
Morgen wäre es besser / leichter möglich
(не: Morgen wäre es möglicher).„Превъз¬
ходната степен möglichst е наречие и
не би трябвало да се употребява като
определение (приложение): Die Arbei¬
ten sind möglichst zu beschleunigen, ане:
unter möglichster Beschleunigung... Пред
прилагателни, които подлежат на сте¬
пенуване möglichst изразява желаната,
възможно най-висока степен на даде¬
но качество (50 ...wie [nur] möglich):
Ich brauche einen möglichst großen Brief¬
umschlag (= толкова голям, колкото е
възможно). Er soll möglichst schnell
kommen (= толкова бързо, колкото е
възможно). Заедно с това möglichst се
употребява и със значение “според въз¬
можностите, ако е възможно”: Ich woll¬
te mich möglichst zurückhalten. Die Sen¬
dung soll möglichst noch heute zur Post.
Verwenden Sie zum Abschmieren möglichst
graphitarme Ölei Ако има опасност от
недоразумение, е по-добре да се изпол¬
зва nach Möglichkeit / wenn es möglich
ist вместо möglichst пред прилагател¬
ни, които се степенуват: Wir suchen für
diese Arbeit nach Möglichkeit / wenn
möglich junge Leute вместо Wir suchen
für diese Arbeit möglichst junge Leute (¬
възможно най-млади хора). Превъзход¬
ната степен möglichst не бива да се
свързва с превъзходна степен на при¬
лагателно. Казва се: größtmöglich (ане:
größtmöglichst), bestmöglich (а не: best¬
möglichst), schnellstmöglich (а не:
schnellstmöglichst) и т.н. Т baldmöglichst,
Т Vergleichsformen (2.5.1).
2.	Es kann möglich sein. Изразът Es
kann möglich sein е плеонастичен. Дос¬
татъчно е да се каже: Es ist möglich или
Es kann sein. T Pleonasmus.
3.	Правопис. Субстантивираното при¬
лагателно се пише с главна буква: Er
muss alles Mögliche bedenken. Das liegt
im Rahmen des Möglichen. Mögliches
und Unmögliches zu unterscheiden wis¬
sen, diese Fähigkeit wird von einem Po¬
litiker verlangt. Das Mögliche und Not¬
wendige erreichen wollen. По новия.пра-
вопис също: Sie wird das Mögliche tun.
Er hat alles Mögliche getan. Ich habe
mein Möglichstes getan. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1).
Möglichkeitsform: t Konjunktiv.
-möglichst: t baldmöglichst, T möglich
(1).
Mohr: Освен именителен падеж der
Mohr всички останали форми завър¬
шват на -еп: des, dem, den Mohren:
мн.ч.: die Mohren, t Unterlassung der
Deklination (2.1.1).
Moll: T Dur /Moll.
Moment: В значението “миг, кратък пе¬
риод от време” Moment е от м.р.: der
Moment. В значението на”обстоятел-
ство, белег, гледна точка” - от ср.р.: das
Moment.
-monatig / -monatlich: Сложни думи с -
monatig назовават измерена в месеци
продължителност: ein zweimonatiger
Aufenthalt (= престоят трае два месе¬
ца). Сложни думи с -monatlich назова¬
ват измерен в месеци цикъл, в който
нещо се повтаря [редовно]: eine zwei¬
monatliche Rate(= вноска, която се пла¬
ща всеки втори месец). Ако едно засе¬
дание се провежда dreimonatlich , това
означава, че участниците в това засе¬

597
Mops
дание се събират на всеки три месеца.
Т -ig / -lisch / -lieh (1).
Monatsnamen: 1. Склонение. Имената
на месеците се скланят по силното
склонение. Особености: дателното -е
вече не се появява - im Januar (а не: im
Januare). И родителният падеж е чес¬
то без окончание в съвременната ези¬
кова практика: des Januarfs], des
Junifs], des 6. Junifs], des 12. Januarfs],
Имената на месеците, завършващи на
-er запазват по-често окончанието за
род.п.: des Septembers, des Oktobers.
März понякога образува род.п. с -es: des
Märzes: формата на слабото склонение
des Märzen днес е остаряла. Mai и Au¬
gust също имат окончание за род.п. -
[e]s (формата на слабото склонение des
Maien днес е остаряла). Най-общо ва¬
жи правилото: несклонената нечлену-
вана форма на имената на месеците се
употребява преди всичко тогава, кога¬
то пред нея има съществително: Anfang
Januar, Mitte Juli, Ende Oktober. Име¬
ната на месеците остават несклонени,
дори и когато са в апозиция (приложе¬
ние) при Monat: des Monats Januar.
2.	Множествено число. Имената на
месеци, завършващи на -er (September,
Oktober, November, Dezember) нямат
окончание в мн.ч. (die September и т.н.),
тези на -ar имат окончание -е (die Ja¬
nuare, die Februare). Също така: die
Märze, Aprile, Maie, Auguste. Juni и Juli
завършват в мн.ч. на -s (die Junis, Ju¬
lis).
3.	Немските имена иа месеците: (без
претенции за изчерпателност) Januar:
Hartung, Eismond, Jänner (австр.); Feb¬
ruar: Hornung, Feber (австр. V: März: Len¬
zing, Lenzmond: April: Ostermond: Mai:
Wonnemond; Juni: Brachmond; Juli:
Heumond, Heuet; August: Emtemond,
Emting; September: Herbstmond, Schei-
ding: Oktober: Weinmond, Gilbhart; No¬
vember: Nebelmond, Nebling; Dezember:
Heil[ig]mond, Christmond, Wintennond,
Julmond. Ha мястото на -mond се сре¬
ща също -monat (Eismonat и т.н.).
4.	Относно Es ist / sind zwei Monate her
T Es ist / sind zwei Jahre her.
Mond- / Mondes- / Monden-: Сложните
думи c определяща дума Mond се упот¬
ребяват почти изцяло без съедините¬
лен знак: Mondbahn, Mondblindheit,
Mondfähre, Mondfinsternis, Mondge¬
stein, mondhell, Mondsichel, Mondstein,
Mondsucht и др. И Mondschein обикно¬
вено няма съединителен знак. Образу¬
ванията Mondenschein и Mondesglanz се
срещат в по-стари (литературни) тек¬
стове. Т Fugenzeichen.
Monitor: Множественото число на Mo¬
nitor е Monitoren или Monitore.
Montag: Относно Montagabend t Diens¬
tag (2). Относно Montagabend/montag-
abends / montags abends T Adverb (3).
Относно Am Montag, dem/den 14.1.
T Datum. Относно des Montagfejs / des
Montag T Wochentage.
montieren: Предлозите auf или an след
montieren могат да изискват както да¬
телен, така и винителен падеж. Дате¬
лен падеж се употребява, когато е во¬
деща представата за мястото, където
нещо ще се монтира (въпрос: wo?). Ви¬
нителен падеж се използва, когато пре¬
обладава представата за посока (въп¬
рос: wohin?): eine Lampe an der/ an die
Decke montieren; die Antenne auf dem
Dach / auf das Dach montieren; das
Schild an der / an die Vorderseite mon¬
tieren.
moorbaden: Глаголът се използва само в
инфинитив: Ich muss moorbaden. Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (2.1).
Mopp: По новия правопис Mopp се пи¬
ше с две р.
Mops: Множественото число на Mops
получава преглас - die Möpse.

Morast
598
Morast: Думата има две форми за мн.ч.
die Moraste и паралелно с нея тази с
преглас die Moräste.
Mord- / Mords-: При сложните думи с
определяща дума Mord могат да се раз¬
граничат две групи - според съдържа¬
нието и според начина на образуване.
Първата група винаги съдържа съеди¬
нително -s; първата съставна част на
тези сложни думи служи за подсилва¬
не: Mordshunger (= много голям глад;
разг), Mordskerl (= силен, остроумен,
опитен тип; разг.), Mordslärm (= го¬
лям шум; разг.), Mordsspaß (= голямо
удоволствие; разг.) и др. Втората гру¬
па няма съединително -s, тук Mord е
със значението “преднамерено умър¬
твяване”: Mordanschlag, Mordinstru¬
ment, Mordkomission, Mordtat и др.
Mordsgeschichte би била следовател¬
но една невероятна, страхотна исто¬
рия. Обаче Mordgeschichte би била ис¬
тория за убийство.
morgen: 1. Правопис. С главна буква
се пише съществителното, което се
разпознава предимно по члена и
предлозите: an einem Morgen, bis ge¬
gen Morgen, vom Morgen bis zum
Abend, eines Morgens. По новия пра¬
вопис също в: heute Morgen, gestern
Morgen. C малка буква се пишат на¬
речията morgen и morgens: morgen
früh, sie hat ihn auf morgen vertröstet;
bis morgen, Schulaufgaben für morgen;
die Mode von morgen; von morgens bis
abends, montags morgens. За разлика¬
та между dienstagmorgens/Dienstag¬
morgen T Adverb (3).
2. morgen / am folgenden Tag. Наречи¬
ето за време morgen понякога в разказ
или пресъздаване в претеритум се из¬
ползва така, че възниква неправилно
отнасяне към времето: Ich teilte die Leu¬
te ein, die morgen f вместо: am folgen¬
den Tag) Schnee räumen sollten.
'Morgen: Множественото число на Mor¬
gen e die Morgen (а не: die Morgende).
2Morgen: Относно zwei Morgen Land:
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (I).
morgendlich: Правилният начин на пи¬
сане е morgendlich (а не - както беше
прието по-рано morgentlich или тог-
genlich).
MoseI[I]aner: И двата начина на писане
са правилни (писането с двойно / про¬
излиза от латинската форма Mosella на
името на река Мозел).
Motel: Съществителното Motel (също
Motel), което означава “хотел, разпо¬
ложен на магистрала и др. с гаражи [и
бензиностанция]”, идва от английски
(Т Amerikanismen / Anglizismen) и
представлява комбинация от motor и
hotel.
Motion: t Movierung.
Motor: Съществителното има слаба и
силна форма за мн.ч.. Слабата форма
за мн.ч. die Motoren принадлежи към
единственото число Motor (род.п.: des
Motors) с ударение на първата сричка;
силната форма за мн.ч. die Motgre при¬
надлежи към единственото число Mo¬
tor (род.п.: des Motors) с ударение на
втората сричка. Двете ударения и две¬
те форми за мн.ч. са правилни.
Motorblock: Множественото число на
Motorblock е die Motorblöcke.
Motto: Множественото число на Motto е
die Mottos.
Movierung: Под Movierung (Motion) се
разбира образуването на женски лич¬
ни, професионални и животински на¬
именования от мъжките съответствия
(предимно с помощта на наставката -
in): Arzt - Ärztin, Pate - Patin, Zimme¬
rer - Zimmerin (c изпадане на второто -
er), Wolf - Wölfin. Също: Kommandeur
- Kommandeuse. T Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (3), T Gleichstellung von

599
Musical
Frauen und Männern in der Sprache.
müde: Синтактичната конструкция müde
sein в значението “омръзнало ми е” се
използва обикновено с род.п., рядко с
вин.п.: ...sie waren des langen Streites
... müde (Döblin). Ich bin müde aller
Masken (K.Mann). Рядко c вин.п.: Ich
bin diesen Streit müde. В значението
“уморен съм” тя се употребява с пред¬
лога von: Ich bin müde von der anstren¬
genden Arbeit, von dem langen Spazier¬
gang.
Muff / Muffe: Съществителното der Muff
означава “маншон”, adie Muffe е “свър¬
зваща част между две тръби”.
Mühe: Относно sich redlich / redliche
Mühe geben TAdjektiv (1.2.12).
Mühlackerer: Жителите на Mühlacker се
наричат Mühlackerer. T Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (1 и 7).
Mühlhäuser: Жителите на Mühlhausen се
наричат die Mühlhäuser. T Einwohner¬
bezeichnungen auf -er (1,4 и 7).
Mulatte / Mulattin: Изразите Mulatte /
Mulattin със заначението (мъжки или
женски) потомък на негроиден и евро-
пеиден родител в официалната езико¬
ва практика вече се смятат за пренеб¬
режителни и затова трайно се избягват
в духа на t Political Correctness. Думи¬
те произхождат от испанското mulo, от
итал. mulus - катър; следователно наз¬
ванието е избрано от (възприеманото
. днес като шокиращо) сравнение с ме¬
лез от кон и магаре.
Münch (e]ner: Жителите на Мюнхен се
наричат die Münch[e]ner. Названието
Münchfejner се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред съществително име: das Münche¬
ner Oktoberfest. T Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (1 7).
Mündel: Казва се както der Mündel, та¬
ка и das Mündel (в Австрия и Швей¬
цария само така), по-рядко също-ко¬
гато се употребява за момиче - die
Mündel. Юридическият език използва
за деца от двата пола само der Mün¬
del. Множественото число за вариан¬
тите от м. и ср.р. е die Mündel, а към
съществителното от ж.р. - die Mün¬
deln.
münden: В същинското си значение “вли¬
вам се в нещо” münden in има след се¬
бе си само винителен падеж: Der Neck¬
ar mündet bei Mannheim in den Rhein.
Dieser Bach mündet in den Bodensee. B
значението на “свършвам, изтичам”
след münden in /auf може да се изпол¬
зва както вин., така и дат.п. Винителен
падеж се поставя, когато преобладава
представата за посока (въпрос: wohin?).
Дателен падеж се използва, когато е оп¬
ределяща представата за мястото, къ-
дето нещо свършва (въпрос: wo?): Die
Straßen münden alle auf diesen /aufdie¬
sem Platz.
Mund voll: Пише се den Mund voll Brot
haben; den Mund voll nehmen (= хваля
се; разг.). По новите правила и раздел¬
но: einen, zwei, einige, ein paar Mund
voll [Fleisch] nehmen. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (4.2).
Münster: Днес обикновено се казва das
Münster (рядко и: der Münster). Мно¬
жественото число и в двата случая е die
Münster.
Munsteraner: Жителите на Munster в Lü¬
neburger Heide се наричат die Munstera¬
ner. Т Einwohnerbezeichnungen auf -er (2
и 7).
Münsteraner: Жителите на Münster (West¬
falen) се наричат die Münsteraner. T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (2 и 7).
Münzbezeichnungen: T Maß-, Mengen-
und Münzbezeichnungen.
Mus: Според езиковата норма се казва
das Mus (der Mus е регионално).
Musical: T Amerikanismen / Anglizismen

Musikus
600
(1.1). Относно правописа t Fremdwort
(4).
Musikus: Множествено число на Musi¬
kus е die Musizi или die Musikusse.
Muskel: Според книжовния език е от
мъжки, а Hg от женски род: der Muskel
(а не: die Muskel). Множественото чис¬
ло е die Muskel (а не: die Muskeln).
müssen: След сегашен инфинитив на ос¬
новния глагол стои също инфинитив на
модалния глагол müssen, а не минало¬
то причастие: Er hat kommen müssen (а
не: gemusst). Т Infinitiv (4).
müssen / dürfen / können: T dürfen / kön¬
nen / müssen.
-mut: Образуванията c -mut са или от
мъжки, или от женски род. От м.р. са
напр.: der Übermut, der Hochmut, der
Kleinmut, der Wankelmut, der Gleichmut.
От ж.р. са напр.: die Anmut, die Demut,
die Großmut, die Schwermut.
Mut: Относно guten / gutes Mutes T Ad¬
jektiv (1.2.2).
Mutter: Множественото число на Mutter
в значението “жена, която има едно или
повече деца” е die Mütter. Mutter в зна¬
чението “гайка” има форма за мн.ч. без
преглас на -п: die Muttern. Относно
употребата на члена Т Verwandschafts¬
bezeichnungen.
Muttermal: Формата за мн.ч. е die Mut¬
termale. Т 'Mal.
MwSt. / Mw.-St.: T Mehrwertsteuer.
Myrrhe / Myrre: Според новите прави¬
ла е допустим и понемченият правопис
без h die Myrrhe или die Myrre.
N n
n: Относно правилното произношение на
п пред/ {fünf, Hanf) и пред к или g в
сложни съществителни и префиксни
образувания (Anklage, anketten, einkau¬
fen; Angriff, Kongress, ungerecht) T Aus¬
sprache (5). Относно правописа и скло¬
нението Т Bindestrich (2.4) (N-Faktor);
Т Einzelbuchstaben (des N, zwei N);
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5)
(das n in Einkauf).
nach: Относно nach langem, schwerem /
schweren Leiden t Adjektiv (1.2.1).
Относно Reise nach den/in die USA T in
/ nach / zu / bei. Относно nach frühestens
zwanzig Minuten /frühestens nach zwan¬
zig Minuten T Adverb (4).
nachäffen: t nachahmen,
nachahmen: Днес nachahmen се употре-
бава обикновено c вин.п., при това
както в значението на “копирам, ими¬
тирам”, така и като “следвам нечий
пример, подражавам”: ...die den Meis¬
ter bis aufs Spucken nachzuahmen ver¬
suchen (Langgässer). ...dieHandschrift
meines Vaters nachzuahmen (Th.Mann).
Дателният падеж се разглежда като
твърде изискан и необичаен: Sie ...
betrachtete mich; nicht eigentlich mit
den Augen ..., sondern geradezu mit dem
Mund, der dem offenbar bösen Ausdruck
meines Gesichtes ironisch nachahmte
(Rilke). Много рядко се среща и дат.п.

601
nachdem
на лицето в съчетание с вин.п. на пред¬
мета. Er ahmte ihr ihre Gesten nach. Пе¬
риодично застъпваното мнение, че
nachahmen в значението “копирам,
имитирам” трябва да се свързва с
вин.п., а в значението “следвам нечий
пример” - с дат.п. (Sie versuchten alle
ihm nachzuahmen), не се потвърждава
от съвременната практика. Всъщност
във второто си значение nachahmen
днес се употребява рядко.
Nachbar: В ед.ч. думата се колебае меж¬
ду силно и слабо склонение. Силно
склонение: des Nachbars, dem/den
Nachbar; слабо склонение: des Nach¬
barn, dem/den Nachbarn. Днес обикно¬
вено се предпочита слабото склоне¬
ние.
nachdatieren: Т vordatieren.
nachdem: 1. Време. Съюзът за време
nachdem се използва като подчините-
лен и служи за изразяване на предва-
рителност. Главното изречение най-
често е в просто минало време, а под¬
чиненото изречение с nachdem - в ми¬
нало предварително време: Nachdem
ich mich etwas erfrischt... hatte, machte
ich mich auf den Weg (Jens). Wir began¬
nen mit der Arbeit, einige Zeit nachdem
wir uns geeinigt hatten. Предварител-
ността може да бъде изразена и чрез
отношение перфект/ сегашно време:
Nachdem wir die Peripherie von Moskau
passiert haben, sind wir in der Stille (Koep-
pen). Понякога в главното и в подчине¬
но изречения се среща едно и също вре¬
ме, когато даден процес се смята за
продължаващ: Nachdem der Schulmeis¬
ter wieder etwas Athem zu schöpfen anfi-
eng, war die allgemeine Frage ...(Niko¬
lai; no H.Paul, Deutsche Grammatik). Ако
не е налице такава продължителност,
употребата на едно и също време в
главното и подчинено изречения се
смята за неправилна: Nachdem ich dich
kennen lernte, hatte ich eine ganz andere
Meinung von dir.
2.	nachdem като съюз за причина. Съ¬
юзът nachdem преди се е използвал и
за време, и за причина. Каузалната
употреба днес не спада към езиковата
норма. Тя се среща още в отделни ре¬
гиони, преди всичко в южната немско-
говореща област вместо weil или da:
Nachdem (вместо: Da) sich die Arbeiten
wegen unvorhergesehener Hindernisse
verzögern werden, sind die Wohnungen
erst am Uuni beziehbar. Nachdem (вмес¬
то: Weil) sie erst später kommen kann,
verschieben wir die Sitzung auf 16. 00
Uhr.
3.	nachdem / seitdem. C seitdem се обоз¬
начава период от време, който започва
от даден момент в миналото и продъл¬
жава и в настоящето. Тъй като nach¬
dem не включва в себе си тази продъл¬
жителност до настоящия момент, раз¬
ликите между двете думи трябва де се
вземат под внимание при употребата
им и да не се замества seitdem с nach¬
dem: Seitdem (а не: Nachdem) er verhei¬
ratet ist, kommt er nicht zu uns.
4.	Запетая. Пред съюза nachdem се пос¬
тавя запетая, когато той въвежда под¬
чинено изречение. Срв. също таблица¬
та по-долу.

nach dem / danach
602
Kommasetzung bei nachdem
Поставяне на запетая при nachdem
1. Сьютьт nachdem, въвежда подчи¬
нено изречение за време (Temporal¬
satz), което се отделя със запетая:
1. Съюзът nachdem е част от съчета¬
ние, което се възприема като едно ця¬
ло и не се отделя със запетая:
Ich brach völlig zusammen, nachdem ich
vom plötzlichen Tod unseres Freundes er¬
fahren habe.
Aber nachdem ich Einzelheiten erfahren
hatte, rief ich die Sachbearbeiter zusam¬
men.
2. Главното изречение съдържа ин¬
формация за период от време, който
започва в назован от подчиненото из¬
речение момент:
2. Подчиненото изречение съдържа
информация за период от време, кой¬
то определя назования в главното из¬
речение момент. Обстоятелството за
време и съюзът образуват едно цяло:
Ein ganzes Jahr, nachdem ich gekündigt
hatte, arbeitete ich noch mit.
Drei Wochen nachdem der Sohn zurück¬
gekehrt war, starb die Mutter.
Die Mutter starb, drei Wochen nachdem
der Sohn zurückgekehrt war.
nach dem / danach: T Pronominaladverb
(3 и 4).
Nachdruck: В значението “ново издание”
множественото число е die Nachdrucke.
В значението “подчертана решител¬
ност” (auf etwas mit Nachdruck hinwei¬
sen) Nachdruck няма множествено чис-
ло.Т Druck.
nachdunkeln: Думата nachdunkeln може
да се свързва със sein или с haben, в
зависимост от това, дали се подчерта¬
ва постигнатото състояние, т.е. резул¬
татът (sein), или процесът (haben).
nacheinander: Винаги разделно от слеп¬
ващ глагол се пише: Sie wollen nachei¬
nander schauen (= да се наглеждат вза¬
имно, да внимават един за друг). Die
Wagen werden nacheinander (= на раз¬
стояние) starten. Sie sind nacheinander
(= един след друг) gekommen, T Ge-
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4).
Nachfolge: Относно die Nachfolge Kara-
ians als künstlerischer Leiter (а не: als
künstlerischen Leiters) der Phiharmoni-
ker antreten. t Apposition (3.3).
nachfolgend: Правописът c главна или c
малка буква отговаря на този на Т fol¬
gend. Следователно напр.: Wir bitten
Nachfolgendes (следното) zu beachten.
Einzelheiten werden im Nachfolgenden
(по-нататък, по-долу) behandelt. Wir
haben über das Nachfolgende bereits ge¬
sprochen. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.4).
Nachfolger: Относно Franz Meyer Nach¬
folger t Apposition (2.1).
nachfraeen: Относно непоавилното die
nachgefragte Ware t zweites Partizip
(2.2).
nach frühestens zwanzig Minuten/ frü-

603
nächst
hestens nach zwanzig Minuten: T Ad¬
verb (4).
nachgesucht: T nachsuchen.
nachgiebig: t ausgiebig.
nach Hause: T Haus.
Nachhinein: В разпространеното особе¬
но в Южна Германия, Австрия и Швей¬
цария съчетание im Nachhinein като “в
последствие, след това” по новите пра¬
вила Nachhinein се пише с главна бук¬
ва: Er hat es mir erst im Nachhinein ge¬
sagt.
nachimitieren: T Verb (3).
Nachlass: Думата има две форми за мн.ч.:
die Nachlässe и die Nachlasse.
nach’m: Вместо nach dem разговорно и
диалектно се използва също nach ’m.
t Präposition (1.2.1), t Apostroph (1.2).
nach machen '. nachmachen се комбинира c
ВИН.П.: Ich mache sie nach .. .die staatli¬
chen Banknoten nachzumachen (Bamm).
Дателен падеж на лицето може да се
употребява само заедно с вин.п. на пред¬
мета: Die andern machten ihm alles nach.
Nachmittag / nachmittags: C главна 6vk-
ва се пише съществителното: am Nach¬
mittag, bis zum Nachmittag, eines Nach¬
mittags. По новия правопис също така:
gestern / heute / morgen Nachmittag, von
morgen Nachmittag an. C малка буква се
пише наречието: von morgens bis nach¬
mittags; montags nachmittags. T Adverb
(3).
Nachsatz: Това е подчинено изречение,
което следва след плавното: Ich freue
mich sehr, wenn du morgen kommst.
T Vordersatz, T Zwischensatz.
nachsenden: Формите за простото мина¬
ло време и за миналото причастие са
sandte / sendete nach и nachgesandt /
nachgesendet. Формите c -а са по-по¬
пулярни.
Nachsilbe: t Suffix.
nächst: 1. Правопис. C малка буква се
пише прилагателното: Wir sehen uns
nächste Woche in Hamburg. C главна
буква се пишат субстантивираните ва¬
рианти: Das ist das Nächste und Beste,
was sich mir bietet. Das Nächste ist oft
unerreichbar fern. Ist jeder sich selbst der
Nächste? По новите правила също: Der
Nächste, bitte!; das Nächste /Nächstbes¬
te [zu tun] wäre, sofort hinzufahren. Wer
kommt als Nächster [an die Reihe]? Das
tun wir als Nächstes; fürs Nächste (= в
близко време); mit Nächstem (= скоро;
ост.). t Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
2. Употреба, nächst обикновено изра¬
зява непосредственото идване или
следване на нещо: An der nächsten Sta¬
tion muss ich aussteigen. Das nächste Mal
werde ich besser aufpassen. Nächste Wo¬
che (nächsten Monat, nächstes Jahr)
muss ich verreisen. Ако nächst се упот¬
ребява c обстоятелство за време, което
назовава ден от седмицата, месец или
годишно време, могат да възникнат не¬
доразумения, защото много хора ще от¬
несат nächst към съответния ден на
следващата седмица или към съответ¬
ния месец или годишно време на след¬
ващата година. Двусмислено е напр.,
когато някой каже в понеделник:
“Nächsten Donnerstag / Ат nächsten
Donnerstag werde ich Sie besuchen. ”
Много хора разбират под това не най-
близкия следващ, а по-следващия чет¬
въртък (за разлика от: “Diesen Donners¬
tag/An diesem Donnerstag werde ich Sie
besuchen ”) Недвусмислено: “Ich werde
Sie in der nächsten Woche am Donners¬
tag / nächste Woche Donnerstag besu¬
chen. ’’ (Не могат да възникнат недора¬
зумения естествено, ако някой каже в
петък или събота, че ще посети някого
през следващия четвъртък.) По същия
начин е неясно, ако някой каже напр.
през пролетта или през лятото: “1т
nächsten Herbst fahre ich in die Alpen. ”

nachstehend
604
Когато се има предвид най-близката
следваща есен, еднозначното е: ’’1т
Herbst /In diesem Herbst /Diesen Herbst
fahre ich in die Alpen." А когато се има
предвид по-следващата есен, недвус¬
мисленото е: "Im nächsten Jahr im
Herbst/Im Herbst nächsten Jahres fahre
ich in die Alpen.
nachstehend: Правописът c главна или c
малка буква е същият както при Т fol¬
gend. Следователно: Ich möchte Ihnen
Nachstehendes (= следното) zur Kennt¬
nis bringen. Einzelheiten werden im
Nachstehenden (- впоследствие, по-до¬
лу) behandelt. Das Nachstehende muss
nachgeprüft werden, t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
nächstes Mal: T 2Mal (2).
nächstliegend: T Vergleichsformen (2.5.1).
nachsuchen: Глаголът nachsuchen днес се
използва само с предложно допълне¬
ние с um: um Urlaub, um eine Pension
nachsuchen. Обичайната по-рано пре¬
ходна употреба {einen Urlaub, eine Pen¬
sion nachsuchen, оттам и: der nachge¬
suchte Urlaub, die nachgesuchte Pensi¬
on) вече не се смята за правилна.
Т weites Partizip (2.2).
Nacht / nachts: C главна буква се пише
съществителното: Es wird Nacht, eines
Nachts, bei Nacht, bis in die Nacht, über
Nacht bleiben. По новия правопис съ¬
що така: heute /gestern Nacht. C малка
буква се пише наречието nachts: nachts
um 3 Uhr, spät nachts, montagnachts.
Относно разликата между Dienstag¬
nacht / dienstagnachts t Adverb (3).
nachtragen: След nachtragen може да се
употребява както дателен падеж (въп¬
росно?), така и винителен падеж(въп-
рос: wohin?): Wir bitten Sie, dies in der
Liste auf Seite 2 nachzutragen или Wir
bitten Sie, dies in die Liste auf Seite 2
nachzutragen. T Rektion (1).
nachtschlafende Zeit: T erstes Partizip (4).
Nachstunde: T Fugen-s (3.5).
nachtwandeln: При nachtwandeln става
дума за устойчиво съчетан глагол. Сле¬
дователно трябва да се казва: ich nacht¬
wandele; ich habe (също: bin; t haben
[1]) genachtwandelt; um zu nachtwan¬
deln. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (2.1).
nachtwandlerische Sicherheit: T Adjektiv
(4.2).
nach was / wonach: Според езиковата
норма трябва да се употребява место-
именното наречие wonach: Wonach soll
ich mich richten? Комбинацията nach +
was (Nach was soll ich mich richten?) ce
среща доста често в разговорната реч;
тя е стилистично неподходяща.
nachwiegen: Т wägen (2).
Nagelbett: Множественото число шаси
die Nagelbetten или die Nagelbette.
t Bett.
'nah[e]: 1. Форми за сравнение. Фор¬
мите за сравнение на nahe са näher, ат
nächsten.
2. Правопис, а) Главна или малка
буква. С малка буква се пише прила¬
гателното (наречието): ein naher Ver¬
wandter, die nahe Umgebung, von nah
und fern, von nahem; er ist mir nahe be¬
kannt. C главна буква се пише прилага¬
телното в собствени имена: der Nahe
Osten, t Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1),T Namen, б) Слято или раздел¬
но писане. По новите правила nahe се
пише винаги разделно от следващ гла¬
гол или причастие, ако nahe може да
бъде степенувано или разширено: Du
darfst nicht so nahe gehen (= да се доб¬
лижаваш). Er muss ganz nahe sein (=
наблизо e). Sie darf nicht zu nahe kom¬
men, so nahe treten. Ново е също: Das
ist mir nahe gegangen (- развълнува ме).
Ich schwieg, obwohl es mir nahe ging.
Съответно: nahe bringen (= събуждам
разбиране), 5/cAjmdm. nahe fühlen, nahe

605
■nähme
kommen (= приличам си), sich nahe
kommen (- ставам близък), nahe legen
(= препоръчвам), nahe liegen (die Lö¬
sung hat nahe gelegen = лесно разбира¬
емо), nahe stehen (= приятел, близък
съм). T nahe treten, T Getrennt-oder Zu¬
sammenschreibung (1.2).
3. nah/nahe: T Adjektiv (1.2.14).
2nahe: Предлогът nahe се свързва c дат.п.;
той принадлежи към приповдигнатия
стил: Das Gehöft lag nahe dem Fluss.
Dem Weinen nahe stürzte sie hinaus.
nahe liegend: 1. Правопис. Според нови¬
те правила за правопис nahe се пише ви¬
наги разделно от следващ глагол или
причастие, ако подлежи на разширение
или степенуване: Natürlich ist das ein
[sehr] nahe liegender Gedanke. Es waren
[sehr] nahe liegende Gründe, die sie zu
ihrer Entscheidung anßihrte. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.1.2).
2. Степенуване. Формите за сравнение
гласят: näher Hegend, nächstliegend (а
не: nächstliegendstX t Vergleichsformen
(2.5.1).
näher: 1. Главна или малка буква. При¬
лагателното се пише с малка буква:
nähere Auskünfte einholen; die näheren
Umstände; bei näherem Hinsehen. Sie ist
eine nähere Bekannte von mir. Sie woh¬
nen in der näheren Umgebung der Stadt.
C главна буква се пишат субстантиви-
раните варианти: Näheres folgt. Das
Nähere findet sich, wenn wir uns das
nächste Mal treffen. Ich kann mich des
Näheren (= за конкретните обстоятел¬
ства) nicht entsinnen. Alles Nähere kön¬
nen Sie der Gebrauchsanweisung entneh¬
men. По новите правила също така:
Dies musst du mir des Näheren ausein¬
ander setzen, t Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
2. Разделно или слято писане. По но¬
вите правила näher се пише винаги раз¬
делно от следващ глагол или причас¬
тие: Er soll langsam näher kommen. Mein
Wagen hatte näher gestanden. Sie forderte
ihn auf, einige Schritte näher zu treten.
Ich muss den Messapparat näher brin¬
gen. Ново е също: Ich bin ihr näher ge¬
kommen (= научих се да я разбирам по-
добре). Er hat ihr sehr viel näher gestan¬
den (= беше много по-близък c нея) als
ich. Sie soll ihm die Probleme näher brin¬
gen (= да ги обясни, да ги направи по-
лесно разбираеми). Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2).
nahe stehend: 1. Правопис. По новите
правила nahe се пише винаги разделно
от следващ глагол или причастие, ако
подлежи на разширение или степену¬
ване: die [ganz] nahe bei mir stehenden
Personen. Следователно ново е също:
ein mir [sehr] nahe stehender Mensch;
sich nahe stehende (= близки) Tier for¬
men. In den letzten Jahren verlor ich ei¬
nige mir besonders nahe stehende Freun¬
de. T Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.2).
2. Степенуване. Формите за сравнение
са näher stehend, nächststehend (а не:
nächststehendst), t Vergleichsformen
(2.5.1).
nahe treten: По новите правила nahe се
пише винаги разделно от следващ гла¬
гол или причастие, ако подлежи на раз¬
ширение или степенуване. Sie ist mir in
letzter Zeit [sehr] nahe getreten (= стана
ми близка). Wie wollten sie in der kurzen
Zeit, in der sie sich nur selten sehen konn¬
ten, einander auch [ganz] nahe getreten
sein? Er ist mir zu nahe getreten (= оби¬
ди ме). T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2).
-nähme: Сложни съществителни, завър¬
шващи на -nähme се срещат нерядко в
съвременния език. Когато изразяват
действие, те са правилни: Ihre Stellung¬
nahme war sehr aufschlussreich. Често
обаче те просто излишно раздуват да¬

nähme / nehme
606
ден израз и са стилистично неподхо¬
дящи, напр.: Hier lagen die Grenzen der
politischen Einflussnahme auf die Mas¬
sen (вместо: des politischen Einflusses /
der politischen Beeinflussung)..Изрази
като unter Mitnahme, unter Zuhilfenah¬
me често са напълно излишни: Unter
Mitnahme ihrer Instrumente (вместо: Mit
ihren Instrumenten) verließen die Musi¬
ker die Bühne.
nähme / nehme: Формата nehme е форма
на конюнктив I, който се използва пре¬
димно в Т indirekte Rede (2.1): Er sagte,
er nehme dafür kein Geld. Die Chefin frag¬
te, ob Herr M. bald Urlaub nehme. Näh¬
me е форма на конюнктив II, който стои
преди всичко в Т Konditionalsatz (2 - 7):
Ich wäre sehr froh, wenn sie sich meine
Worte zu Herzen nähme. Es wäre gut, wenn
ich ein heißes Bad nähme. Конюнктив II
nähme се появява и в непряката реч, ако
в пряката реч вече е употребено nähme,
или ако нещо е представено като съм¬
нително. Т indirekte Rede (3.3).
Namen I.Häufig gestellte Fragen zu Namen
Често поставяни въпроси за имената
Въпрос
Отговор
Какво се разбира под собствени имена
и кои видове съществителни спадат
към тях?
Точка 1
Как се пишат съчетания като innere
Medizin, natürliches Heilen, technischer
Direktor?
Точка 5
I.	Разликата между име и нарицателно понятие:
За разлика от апелативаТ Gattungsbezeichnung името назовава отделно съ¬
щество или предмет, без да взема под внимание други сравними същества или
предмети. Наименованието Stuhl е избрано за вид мебел, защото има с другите
столове дадени общи, познати на всички белези. Думата назовава както отдел¬
ния екземпляр, така и целия вид. Но момичето Lisa носи името си не заради
прилика с други едноименни момичета или жени. Няма еднозначен човешки
вид, който да може да бъде наречен Lisas, както има вид мебел - столове.
Дори и когато едно име назовава група хора, напр. като фамилно име, назва¬
ние на жители или народност, не се визират определени качества, а се откроява
един колектив, напр. die Franzosen, die Berliner, като отделна единица от други

607
Namen
колективи. Отделният носител на името в този случай обаче се явява като член
на група, той е ein Franzose, ein Bayer, ein Berliner. Но групата сама по себе си е
уникална, тя не е вид.
Също определени типове географски имена, като das Rote Meer, das Gelbe
Meer, das Tote Meer или der Atlantische Ozean, der Indische, der Pazifische Ozean
първоначално не са създадени от стремеж да се подразделят видовете морета и
океани, а защото са се опитвали да назоват определен воден басейн като отдел¬
но явление.
2.	Видове имена:
Имена имат първо хората (Т Personennamen: прякори или малки имена, фа¬
милни имена, имена на жители на селища и държави, имена на народности и
племена), на второ място местата, които са достатъчно важни за човека, за да
бъдат назовани отделно (Tgeographische Namen или Т Ortsnamen; имена на се¬
лища, на държави, на низини, планини и реки, на улици, сгради и т.н.). Към
имената на места спадат и имената на планетите и съзвездията (Mars, Venus,
Orion, Großer и Kleiner Bär u т.н.).
Освен това съществуват имена за определени превозни средства (кораби,
самолети) (Т Schiffsnamen, Т Flugzeugnamen), имена на институции и органи¬
зации, напр. (съюзи, служби, фирми, обществени заведения; Т Firmennamen),
имена на художествени, литературни, публицистични произведения (картини,
скулптури, композиции, книги, вестници и др.; Т Buchtitel, Т Zeitungsnamen) и
на определени исторически събития (die Französische Revolution). Имената от
последната група отчасти се наричат и заглавия. Нещо друго е титлата като
означение на дадена личност според длъжността й.Т Titel und Berufsbezeich¬
nungen.
3.	Форма и склонение на имената:
Едно име може да се състои от една дума или от една словна група. Едноч¬
ленните имена са винаги съществителни (Helga, Peter, Meyer, München, Rhein,
Zugspitze, Hessen). Многочленните имена са обикновено атрибутивни съчета¬
ния с ядро съществително име. Като определения се явяват прилагателни и при¬
частия das Rote Meer, Karl der Große, der Fliegende Holländer), числител ни име¬
на (die Neunte Symphonie) или съществителни (като приложение: Inge Meier, Wil¬
helm der Eroberer; като предложно определение: Wolfram von Eschenbach, Ro¬
thenburg ob der Tauer, Johann ohne Land; като определение в род.п.: das blaue
Band des Ozeans). Имената на улици и сгради като цяло също могат да имат
формата на предложен падеж (Zur Alten Post, Im Treppchen, Unter den Linden).
Относно склонението на имената срв. статията под 2.
4.	Правопис:
С изключение на фамилните имена, които имат индивидуално узаконен пра¬
вопис от службата за гражданско състояние, правописът на останалите имена

Namen
608
следва в общи линии общите правила за правопис. Срещат се обаче отклонения,
особено в случаите, когато понякога продължава старият начин на писане (Carl,
Clara вместо по-обичайното Karl, Klara; Cochem паралелно с Koblenz, Franken¬
thal заедно с Freudental). Фирми и имена на съюзи често запазват правописа на
имената си от времето на възникването им (AEG - Allgemeine Elektricitäts-Ge¬
sellschaft; Yacht-Club).
Относно писането с главна и малка буква важи правилото, че прилагателни
имена, причастия и числителни се пишат с главна буква, когато са част от имена.
der Heilige Abend, das Schwarze Meer, Elisabeth die Zweite.
Предлозите се пишат c главна буква само тогава, когато стоят в началото на
име на улица или сграда:
Am Erlenberg, In der Mittleren Holdergasse, Zur Linde, Zum Grünen Baum.
Предлогът von в немски фамилни имена се пише с малка буква, ако не се е
слял с името:
von Grolmann, von der Au (също: Vonderau), von den Steinen.
5.	Имеподобни думи и съчетания, които не са имена:
Не са имена в същинския смисъл обикновено така наричаните названия на
животни и растения, на болести, на дните на седмицата и месеците TMonatsna-
men. Те не назовават отделни същества. Срещащите се във всеки специализиран
и професионален език имеподобни съчетания, с които се означават постоянни
понятия, също така не бива да се смятат за имена. Затова те се пишат с малка
буква: die englische Krankheit (рахит), das große Latinum, а по новия правопис
също: das schwaze Brett, die hohe Schule [в ездата], der goldene Schnitt. Ето и
други примери:
Названията на ястия: italienischer Salat, russische Eier, holländische Soße, westfäli¬
scher Schinken; математическите термини: arithmetisches und geometrisches Mit¬
tel, theoretische und angewandte Mathematik; от езика на спорта: die alpine und die
nordische Kombination, der englische Sattel, deutsch und englisch Traben; от техни¬
ката: die autogene Schweißung, hydraulische Bremse.
Трудности възникват там, където определени названия се срещат и като имена
на институти (училища, комисии и т.н.). Понятия като höhere Schule, höhere
Handelsschule, technische Universität, medizinische Akademie, chirurgische Klinik
не са имена. Те могат обаче да се появят като имена на дадени институти и тога¬
ва се пишат с главна буква:

609
Namen- / Namens-
Höhere Handelsschule II, Mannheim; Technische Hochschule Darmstadt;
Technische Universität Berlin; Chirurgische Universitätsklinik Heidelberg;
Institut für angewandte Physik и т.н.
C малка буква обаче се пише винаги:
Ich besuchte die höhere Handelsschule in Mannheim (защото това не е официално¬
то име на училището). Die technischen Universitäten verleihen den Grad eines Dok¬
toringenieurs (Dr.-lng.).
Друга трудност се крие там, където дадена изградена терминология е уста¬
новила постоянни наименования за типизирани систематични единици. Така в
ботаниката и зоологията има немски наименования за растения и животни, кои¬
то могат да се използват вместо установените и международнопризнати латин¬
ски термини (Milvus milvus - Roter Milan; Sambucus nigra - Schwarzer Holunder).
За тях в специализираната литература е възприет правописът с главна буква,
чрез която те се отличават от общоезиковите наименования: Ich habe im Zoo
einen Roten Milan gesehen иска следователно да каже: представител на вида Mil¬
vus milvus (= “вид птица”). Ich habe im Zoo einen roten Milan gesehen обаче озна¬
чава: представител на вида Milvus (= Milan), който (случайно) е бил с червени
пера.
Освен това съществува тенденцията да се снабдят и расите и породи до¬
машни животни с типови наименования, написани с главна буква, макар че тези
изкуствено получени породи не се вземат под внимание в научната биологична
терминология. Немският правопис предвижда и в тези случаи главна буква на
прилагателното: der Deutsche Schäferhund, die Dänische Dogge.
6.	Съгласуване:
Относно случаи като “Die Räuber “ hat / haben mir gefallen, die New York
Times ermittelte / ermittelten ..., die Flottmann-Werke GmbH sucht /suchen ...T Kon¬
gruenz (1.2.5,1.2.7, 1.3.5f., 1.4.2, 3.6).
Name / Namen: Приет е именителният
падеж der Name: Der Name gefallt uns
(Nossack). ...der Komissär, der sich zu¬
fällig des Zusammenhangs entsann, in
dem Ulrichs Name wenige Stunden frü¬
her zum ersten Mal in diesem Hause auf¬
getaucht war (Musil).Формата за им. п.
der Namen днес се среща рядко, тя ос¬
тарява: In etwa dreißig Briefen an eine
Geliebte, deren Namen nicht zu entziffern
war (Hauptmann). Родителният падеж
и на двете форми е des Namens, а мно¬
жественото число - die Namen, f Sub¬
stantiv (2.1).
Namen- / Namens-: Сложни думи, при ко¬
ито определящата дума подсказва, че
става дума заедно име, обикновено съ¬
държат съединително s Т Fugen-s: Na-
39.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Namensverzeichnis / Namensliste
610
mensänderung, Namenstag, Namensvet¬
ter, Namenszug и т.н., за разлика от:
Namenbuch, Namenforschung, Namen¬
kunde, Namenverzeichnis и т.н, при ко¬
ито става дума за повече имена. Без съ¬
единително s обаче са също Namenge¬
bung и namenlos.
Namensverzeichnis / Namensliste Т Al¬
phabetisierung.
namentlich: Пред namentlich стои запе¬
тая, когато въвежда допълващи части:
Sie singt gern Kunstlieder, namentlich die
Lieder Schuberts. Wein, namentlich Rot¬
wein, trinke ich gern. Ако namentlich има
при себе си съюз като wenn, weil, als,
между тези думи обикновено не се пи¬
ше запетая, защото двете се възприе¬
мат като едно цяло: Er kommt, nament¬
lich wenn auch Sabine kommt. По новия
правопис и тук може да стои запетая,
ако частите на съчетанието не се раз¬
глеждат като едно цяло: Er kommt, na¬
mentlich, wenn auch Sabine kommt.
nämlich: 1. Правопис. C малка буква се
пише прилагателното: Sie trägt wieder
das nämliche Kleid. По новия правопис
прилагателните, употребени като съ¬
ществителни имена, се пишат с главна
буква: Sie ist doch die Nämliche (= съ¬
щата). Er sagt immer das Nämliche (=
същото), t Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.4).
2. Запетая. Пред nämlich се пише за¬
петая, когато то въвежда допълващи
части: Dass er nur einen anderen schüt¬
zen wollte, nämlich die Frau des Ange¬
klagten, ist offenkundig. Ich fahre später,
nämlich erst nach Abschluss der Verhand¬
lungen. Ако nämlich има при себе си съ¬
юз като dass, wenn, обикновено няма
запетая между тези думи, защото две¬
те се схващат като едно цяло: Die Un¬
fälle häufen sich in diesem Waldstück,
nämlich wenn Nebel auftritt. По новия
правопис и тук може да се постави за¬
петая, ако частите на съчетанието не
се възприемат като едно цяло: Die Un¬
fälle häufen sich in diesem Waldstück,
nämlich, wenn Nebel auftritt.
Narr: Родителният падеж e des Narren (a
не: des Narrs), в дат. и вин.п формите
са dem, den Narren Са не: dem, den Narr).
T Unterlassung der Deklination (2.1.1).
Nasalvokal: t Aussprache (2).
nasführen: Глаголът nasführen е c неде¬
лима представка. Трябва да се казва: ich
nasführe / habe genasführt; um zu nas¬
führen. t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
nass: Сравнителна и превъзходна степен
от nass могат да се образуват със или
без преглас: nasser / nässer; nässeste /
nässeste. Според езиковата норма се
предпочитат формите без преглас.
Т Vergleichsformen (2.1).
nasse Farbe: Указанието Nasse Farbe
вместо Frisch gestrichen е преводна за-
емка от англ. wet paint. Т Amerikanis-
man / Anglizismen (1.2).
Natur: Относно in Birke / Hell Natur; in
Natur, hochglänzend Tin Blau и T in Bir¬
ke Natur.
naturgemäß / natürlich: Прилагателно¬
то naturgemäß означава “според при¬
родата, природосъобразно” (eine na¬
turgemäße Lebensweise) и “съответства¬
що на същността на нещо; според не¬
що” (Ich bin noch nie im Hochgebirge
gewesen und habe naturgemäß keine kla¬
ren Vorstellungen von den Gefahren). Ду¬
мата е не на място винаги, когато става
въпрос за natürlich в значението “ра¬
збира се, не е необходимо особено
обяснение или причина”. Следовател¬
но не може да се каже Dieser Preisan¬
stieg muss sich naturgemäß auswirken,
ако искаме да изразим, че повишените
цени естествено трябва да се отразят.
В смисъла на “според природата, при¬
родосъобразно” naturgemäß и natürlich

611
Negation
са взаимозаменяеми: eine naturgemäße
/ natürliche Lebensweise.
natürliches Geschlecht: T Genus,
neben: Предлогът neben може да се упот¬
ребява какго с дат., така и с вин. па¬
деж, в зависимост от това дали изразе¬
ното чрез глагола действие е опреде¬
лено като положение (дат.п.) или като
посока (вин.п.): Sie sitzt neben /mV(wo?).
Ersetzt sich neben mich (wohin.?), t Rek¬
tion.
neben dem, neben den / daneben: T Pro¬
nominaladverb (3 и 4).
nebeneinander: nebeneinander се пише
винаги разделно от следващ глагол: Sie
mussten nebeneinander knien, nicht ste¬
hen. Sie wollten nebeneinander sitzen.
Die beiden Familien werden auch in der
neuen Heimat nebeneinander wohnen.
Wir wollen nebeneinander herunterrut¬
schen. По новия правопис също така:
Wir wollen die Sachen nebeneinander le¬
gen, die Fahrräder nebeneinander stel¬
len. Ich will die Schüler nebeneinander
setzen, f Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
Nebenmann: Множественото число на
Nebenmann e die Nebenmänner. T Mann
(2).
Nebensatz: Подчиненото просто изрече¬
ние в рамките на сложното съставно е
изречение, което замества синтактич¬
на част на главното изречение (= Glied¬
satz: Deine Zuverlässigkeit /Dass du zu¬
verlässig bist, hat mich gefreut) или оп¬
ределение (= Attributsatz: Alle fleißigen
Kinder /Alle Kinder, die fleißig sind, er¬
halten ein Buch).
nebenstehend: Правопис c главна или c
малка буква както при Т folgend (Tnach-
stehend и Т nachfolgend). Така напр.: Er
hat Nebenstehendes immer rot angestri¬
chen. Es wird im Nebenstehenden darauf
hingewiesen. Das Nebenstehende betrifft
uns in diesem Fall nicht. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4).
neben was /woneben: t Pronominaladverb
(5).
nebst: 1. Рекция: Предлогът nebst изис¬
ква дателен падеж, следователно: Herr
Alexander Kaltenbach nebst Angehörigen
(а не: nebst Angehörige).
2. Относно Viele Grüße sendet (а не: sen¬
den) dir Klaus nebst Familie T Kongru¬
enz (1.1.6).
nebnlos / nebulös: Двете форми не се раз¬
личават по значение (“[по отношение
на представи, идеи и др. подобни] не¬
ясно, объркано; размито; тайнствено”).
Формата без преглас е малко по-упот-
ребявана.Т -os / -ös.
Necessaire / Nessessär: Според новия
правопис заедно с формата Necessaire
е правилна и понемчената форма Nes¬
sessär.
Neckar: Родителният падеж е des Neck¬
ars: westlich des Neckars, oberhalb des
Neckars. T geographische Namen (1.2).
Negation / Отрицание
Под отрицание се разбира отричането на дадено твърдение чрез отрицател¬
ни думи като Т nicht, Т kein и т.н.:
Ich komme. - Ich komme nicht. Ich habe Geld.- Ich habe kein Geld.

Negation
612
1.	Sie bewahrte ihn davor, einen falschen Schritt zu tun / keinen falschen
Schritt zu tun - Er hinderte ihn daran, noch mehr zu trinken / nicht noch mehr
zu trinken.
Определени глаголи като
abhalten, sich in Acht nehmen, ausbleiben, bewahren, sich enthalten, sich hüten, ver¬
hindern, verhüten, vermeiden, versagen и др.
изразяват факта, че нещо бива отказано или възпрепятствано, с други думи, не
се случва. Като глаголи на отказа, пречката или пропуска те вече съдържат нега¬
тивен изказ. Ако от тези глаголи зависи подчинено изречение или инфинитивна
група, то или тя не бива отново да съдържат отрицание. Трябва да се казва: Sie
hinderte ihn daran, noch mehr zu trinken (а не: Sie hinderte ihn daran, nicht noch
mehr zu trinken). Er hielt ihn davon ab, Lärm zu machen (ане: Er hielt ihn davon ab,
keinen Lärm zu machen). Sie bewahrte ihn davor, einen falschen Schritt zu tun (а не:
Sie bewahrte ihn davor, keinen falschen Schritt zu tun). Er hütete sich davor, dass er
zu schnell fuhr (а не: Er hütete sich davor, dass er nicht zu schnell fuhr). - Ако обаче
sich hüten без davor се свързва c <Лш-изречение, отрицанието е правилно: Hüte
dich, dass du keinen Fehler machst.
Глаголи като abraten, untersagen, verbieten, warnen, widerraten и др. изразя¬
ват мнението, че нещо не трябва или не бива да се случва. Като глаголи за разко¬
лебаване или забрана те също съдържат негативен изказ. И при тези глаголи
допълнителното отрицание се смята за неправилно. Трябва да се казва: Ich riet
ihm davon ab, zu erscheinen (а не: Ich riet ihm davon ab, nicht zu erscheinen). Er
untersagte seinem Sohn dieses Buch zu lesen (а не: Er untersagte seinem Sohn dieses
Buch nicht zu lesen). Der Arzt hat ihr verboten Alkohol zu trinken (а не: Der Arzt hat
ihr verboten keinen Alkohol zu trinken). Er warnte sie davor, auf dieser Straße zu
schnell zu fahren (а не: Er warnte sie davor, auf dieser Straße nicht zu schnell zu
fahren).
Глаголите за отричане и съмнение като bestreiten, bezweifeln, leugnen, zwei¬
feln и др. съдържат вече негативен изказ. Затова допълнителното отрицание е
неправилно. Трябва да се казва: Er bestritt heftig,dass er dies Wort gesagt habe (g
не: Er bestritt heftig, dass er dies Wort nicht gesagt habe). Sie leugnete dies getan zu
haben (а не: Sie leugnete dies nicht getan zu haben).
2.	Die Mutter geht nicht schlafen, bevor die Kinder zu Hause sind / bevor die
Kinder nicht zu Hause sind - Ich werde nichts unternehmen, ehe ich die Erlaub¬
nis habe / ehe ich nicht die Erlaubnis habe.
Определени съюзи за време като nämlich, bevor, bis, ehe вече съдържат нега¬
тивен изказ, защото те констатират, че назованото в подчиненото изречение съ¬
битие или състояние още не е настъпило по време на действието в главното
изречение: Ich kam nach Hause, bevor Vater da war. Това означава: Баща ми още
не беше вкъщи, когато си дойдох. Ако такова главно изречение е отречено, свър¬

613
nennen
заното c bevor, bis, ehe подчинено изречение обикновено не бива също да съдър¬
жа отрицание. Трябва да се казва: Die Mutter geht nicht schlafen, bevor die Kinder
zu Hause sind (а не; Die Mutter geht nicht schlafen, bevor die Kinder nicht zu Hause
sind). Ich werde nichts unternehmen, ehe ich die Erlaubnis habe (а не: Ich werde
nichts unternehmen, ehe ich nicht die Erlaubnis habe).
Ако обаче подчиненото изречение стои пред главното, в него може да има
отрицание заради разбираемостта. Това важи особено, когато е налице допълни¬
телно условно значение: Bevor die Kinder nicht zu Hause sind, geht die Mutter
nicht schlafen. Ehe ihr das Sprechen nicht einstellt, werde ich die Sonate nicht Vor¬
spielen.
Neger: Изразът Neger за цветнокож или
чернокож в официалната езикова прак¬
тика се смята междувременно за оби¬
ден и затова се избягва в смисъла на
Т Political Correctness. Същевнеменно
обаче той продължава да се използва
от много хора неумишлено и несъзна¬
телно без обидни намерения. Като ал¬
тернативни наименования се използват
Farbiger, както и Schwarzer, при което
тъкмо наименованието Schwarzer напр.
се среща преобладаващо в доклади за
Южна Африка, може би за да се открои
по-недвусмислено чернокожото насе¬
ление (за разлика от индийци и др.).
Neglige / Negligee: По новия правопис па¬
ралелно с досегашния правопис Negli¬
ge е правилен и понемченият правопис
Negligee.
nehmen: 1. Промяна е /{.Формите в едл.
изявително наклонение сег.вр. са: ich
nehme, du nimmst, er nimmt. Заповед¬
ната форма e: nimm! (а не: nehme!).
2. Конюнктив: t nähme / nehme.
Neigung: Neigung изисква предлога zu:
Sie hat Neigung zur (а не: für die) Ma¬
thematik. Er fasste Neigung zu diesem (a
не: für dieses) Mädchen.
nein sagen / Nein sagen: Когато думи ка¬
то ja, nein стоят при глаголи като sa¬
gen, rufen, те могат да бъдат разглеж¬
дани като наречия или като субстанти-
вирани. По тази причина те могат да
се пишат или с малка буква, или по но¬
вия правопис също и с плавна буква: zu
etwas nein sagen, zu etwas Nein sagen.
Neiße / Neisse: При писането на тези две
географски имена не бива да се допус¬
ка объркване. Neiße е име на река {Glot¬
zer Neiße, Lausitzer Neiße). Neisse е име
на град на река Glatzer Neiße.
-nen: Глаголи иа -пеп: глаголи като rech¬
nen, zeichnen в средновисоконемски са
гласяли zeichenen, rechenen. Следова¬
телно те са имали глаголните корени
rechen-, Zeichen-, които и днес се поя¬
вяват като определяща дума в субстан-
тивни съчетания: Rechenstunde /не:
Rechnenstunde), Rechenbuch, Rechen¬
schieber, Zeichenblock /не: Zeichnen¬
block), Zeichenstunde, Zeichenlehrer. Съ¬
ответно: Schnellöffenventil, öffenbar, re¬
chenbar.
nennen: 1. Спрежение.При глагола nen¬
nen коренната гласна се променя въп¬
реки правилното спрежение: nennen -
nannte - genannt. Конюнктив II гласи
ich nennte /не: ich nannte) и т.н.: Nennte
er uns den Namen, könnten wir ihm das
Geld zurückbringen.

Nennform / Nennformsatz
614
2. Sie nannte ihn einen dummen Jun¬
gen / ein dummer Junge. След nennen
се употребява отъждествяващ вин.п.,
т.е. допълнението във вин.п. и частта,
която се отъждествява, са в един и същ
падеж: Sie nannte ihn einen dummen Jun¬
gen (не: ein dummer Junge). T Kongruenz
(1.4.8).
Nennform / Nennformsatz: T Infinitiv,
t satzwertiger Infinitiv.
Nerv: Формите в ед.ч. ca des Nervs, dem,
den Nerv. И в мн.ч. (Nerven) v се изго¬
варя като [f]. (Т Aussprache [12]).
neu: 1. Главна или малка буква. С мал¬
ка буква се пише прилагателното: neue
Mode, neueste Nachrichten, neue Spra¬
chen studieren; die neuen Medien, die
neuen Bundesländer. И в комбинация c
Jahr neu се пише c малка буква, защо-
то не се отнася за Т Namen: Wir wün¬
schen Ihnen ein glückliches neues Jahr.
C главна буква се пише субстантиви-
раното прилагателно: Altes und Neues,
das Alte und das Neue. Ich habe nichts,
etwas, allerlei Neues erfahren. Das ist ja
das Neueste, was ich höre. In unserer
Klasse haben wir zwei Neue. Er ist aufs
Neue (= за новости) erpicht. По новия
правопис сега също така: Sie hat es aufs
Neue (= пак, отново) versucht. Auf ein
Neues (= още веднъж, пак). C главна
буква се пише пей и в Т Namen: der
Neue Bund, die Neue Welt (= Америка),
das Neue Testament. Neu продължава да
се пишес малка буква в устойчиви сло¬
восъчетания без член seit neuestem, von
neuem, neu für alt, aus alt wird neu, et¬
was aufneu herrichten/trimmen. T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1).
2. Разделно и слято писане. Във връз¬
ка с глаголи пей се пише по правило
само разделно: Wir werden das Buch neu
bearbeiten. Siedlungen werden neu ent¬
stehen. Die Wand soll neu gestrichen wer¬
den. Wir wollen das Werk neu einrichten.
По новия правопис същото важи и при
връзка с причастия: das neu eröffnete
Zweiggeschäft; der [völlig] neu bearbei¬
tete Band; die neu geschaffenen Arbeits¬
plätze и t.h. Продължава обаче да се пи¬
ше слято: die neugeborenen Kinder, sich
wie neugeboren fühlen. .Понякога е въз¬
можно и слято, и разделно писане: das
neuvermählte (= току що женена) Ehe¬
paar, (но:) er hat sich neu vermählt (=
ожени се отново). Т Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (3.1.2).
3. neueste / neuste. Днес най-често се
употребява формата без -е. Т Ver¬
gleichsformen (2.3).
Neubau: Множественото число на Neu¬
bau е die Neubauten. Т Bau.
Neudruck: Множественото число на
Neudruck е Neudrucke (а не: Neudrücke).
Т Druck.
neulich: Наречието neulich не бива да се
използва като прилагателно име във
функцията на определение на същес¬
твително. Следователно не може да се
каже: in ihrer neulichen Erklärung, а
евентуално: in ihrer neulich verlesenen
Erklärung. T Adverb (1).
Neumünsteraner: Жителите на Neumüns¬
ter се наричат Neumünsteraner. T Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (2).
neun: Числителното се пише c малка бук¬
ва: die neun Musen. Wir waren neun Per¬
sonen /zu neunen /zu neunt/ unser neun.
Das Mädchen ist neun [Jahre}. Es schlägt
neun [Uhr]. Alle neun /neune werfen.
главна буква се пише съществително¬
то име: die Neun (= карта) ausspielen;
eine Neun (= на мишената) schießen; mit
der Neun (= трамвай) fahren; ach du
grüne Neune! T acht / Acht.
Neunkircher: Жителите на Neunkirchen
се наричат die Neunkircher. Название¬
то на жителите се пише винаги с глав¬
на буква, дори и когато думата се упот¬
ребява като несклоняемо прилагател-

615
nicht
но пред съществително име: Neunkir-
cher Bürgerinitiative. Т Einwohnerbe¬
Zeichnungen auf -er (1 и 7).
neunte: t achte / Achte,
neu renoviert: В чуждата дума renovie¬
ren (= подновявам) вече се съдържа
значението на пей. Следователно е из¬
лишно пей да се поставя пред нея. Не
трябва да се казва: Das Hotel ist neu re¬
noviert. A: Das Hotel ist renoviert, t Tau¬
tologie.
neusprachlich oder neusprachig: t spra¬
chig / sprachlich.
Neustädten Жителите на Neustadt (Wein¬
straße) се наричат Neustadter Названи¬
ето на жителите се пише винаги с глав¬
на буква, дори и когато думата се упот¬
ребява като несклоняемо прилагател¬
но пред съществително име: das Neu¬
stadter Museum. Т Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (4 и 7).
Neutrum: Съществително име от ср.р.,
напр. das Kind, das Haus, das Denken.
Nevigeser: Жителите на Neviges в Bergi-
sches Land се наричат die Nevigeser.
t Einwohnerbezeichnungen auf -er (5).
-nf: За класически отговор на любимия
въпрос от гатанките за немски думи на
-nf се привеждат fiinf, Genf, Hanf и Senf
без да се смятат сложни съществител¬
ни, като напр. Bogenhanf или Feuersenf.
Специалистите са открили освен тях и
малко познатото име на река Semf в
швейцарския кантон Glarus, какго и ду¬
мата Ganf като дублетна форма на Ga-
neff{= мошеник) на жаргонен език.
n-fach: Относно правописа t Bindestrich
(2.4).
nicht: 1. Позиция. Мястото на nicht чес¬
то определя значението на изречение¬
то, промени в мястото му могат напъл¬
но да променят смисъла: Nicht alle Mit¬
glieder sind verheiratet означава, че са¬
мо част от членовете са женени. Alle
Mitglieder sind nicht verheiratet би мог¬
ло да означава обаче, че всички члено¬
ве са неженени и неомъжени. - Труд¬
ности възникват и когато глаголът е
тясно свързан с други части на изрече¬
нието. Отрицателната частица nicht не
бива да нарушава тази връзка. Трябва
да се казва напр.: Ich war nicht ins Zim¬
mer getreten (а не: Ich war ins Zimmer
nicht getreten). Vim: Er hatte sie nicht in
sein Herz geschlossen (а не: Er hatte sie
in sein Herz nicht geschlossen). В след¬
ния пример различното съотнасяне на
nicht се изяснява само чрез запетаята:
Ich glaube nicht, falsch zu handeln (= He
мисля, че действам погрешно). - Ich
glaube, nicht falsch zu handeln (= Мис¬
ля, че действам правилно).
2.	nicht като частица за подсилване.
Частицата nicht служи не само за от¬
ричане, а и за подсилване и потвържде¬
ние, при това особено във въпроси и
възклицания, които включват и емоци¬
оналното участие на говорещия. Нека
сравним напр.: Waren Sie bei der Tagung
zugegen? и Waren SiefdennJ nicht bei der
Tagung zugegen? Във втория въпрос
nicht не е отрицание, а очакваща пот¬
върждение частица. Разликата между
двете формулировки може да се уста¬
нови и по съответните отговори: Wa¬
ren Sie bei der Tagung zugegen?- Nein!
Waren Sie nicht bei der Tagung zugegen?
Nein!/ Ja!/Doch! Това nicht често може
да бъде заместено с doch: Was man nicht
/ doch alles so hört!
3.	Неправилно nicht след глаголи c
негативен подтекст. В подчиненото
изречение не бива да има nicht, ако в
главното изречение са налице глаголи
като abraten, leugnen, warnen и др. по¬
добни, които вече съдържат негативен
контекст. Следователно ае: Sie warnte
ihn, nicht aufs Eis zu gehen. Al Sie warn¬
te ihn, aufs Eis zu gehen. T Negation (1).
4.	Неправилно nicht след определе¬

Nichtbeugung
616
ни съюзи: След отрицателно главно из¬
речение в подчиненото изречение не
бива да стои отрицателната частица
nicht, ако подчиненото изречение е въ¬
ведено чрез съюз с негативен подтек-
ст. Следователно не: Du gehst nicht weg,
ehe du nicht deine Arbeit erledigt hast,&\
Du gehst nicht weg, ehe du deine Arbeit
erledigt hast, t Negation (2).
5.	Правопис, at Винаги разделно се пи¬
шат nicht wahr? и gar nicht, б) По но¬
вия правопис комбинации от nicht и
прилагателно могат да се пишат раз¬
делно или слято: die nicht berufstätigen
(или: nichtberufstätigen) Frauen; dieses
Kind ist nicht ehelich (или: nichtehelich);
die nicht kommunistischen (или: nicht¬
kommunistischen) Staaten. За разлика от
тях комбинации от nicht и причастие
според новите правила могат да се пи¬
шат само разделно: nicht rostende Stüh¬
le; nicht leitende Stoffe; nicht umgelau¬
tete Formen; die nicht Krieg führenden
Parteien. Изключение прави nicht zie¬
lend (= непреходен), който може да бъ¬
де изписван и слято: ein nichtzielendes
Verb. Относно правописа в случаи ка¬
то das Nicht-einschätzen-Können Т sub¬
stantivierter Infinitiv (1).
Nichtbeugung: t Unterlassung der Dekli¬
nation.
nicht{,] dass / weil / wenn и др. подобни:
В комбинация с подчинителни съюзи
nicht образува съчетания, които обик¬
новено се възприемат като едно цяло и
не се разделят чрез запетая: Nicht dass
ich wüsste. Nicht um dich zu ärgern, sage
ich das. Двете думи могат да бъдат оба¬
че и самостоятелни; тогава запетаята
се поставя пред съюза: Nicht, dass ich
keine Lust hätte, aber ich möchte noch
warten и т.н.
nicht eher, bis: Срещу употребата на nicht
eher, bis вместо nicht eher, als bis... ня¬
ма пречки. Съответстващото на eher als
често се изпуска още през 18. век и днес
вече почти не се поставя,
nicht nur - sondern auch. 1. Запетая. И
при двойния съюз nicht nur - sondern
auch пред vor винаги се пише запетая:
Sie spielte nicht nur Tennis, sondern auch
Handball. Er war nicht nur in der Schule
Primus, sondern auch auf dem Sportplarz
der Beste.
2. Единствено / множествено число.
Ai«) чрез nicht nur - sondern auch ce
свързват подлози в ед.ч., глаголът днес
обикновено се поставя в ед.ч.: Nicht nur
das Haus, sondern auch die Scheune
stand in Flammen, T Kongruenz (1.3.9).
nichts: 1. nichts... als. Сравнителната
частица след nichts според езиковата
норма е als. Следователно често упот¬
ребяваното в разг. език wie е неправил¬
но: Mit ihm hat man nichts als (не: wie)
Ärger, t als / wie (1).
2.	Единствено или множествено чис¬
ло след nichts als. При свързването на
nichts als с множествено определение
глаголът може да бъде в ед. или мн.ч.,
по-често се предпочита обаче формата
за мн.ч.: Ein Raum, in dem nichts als alte
Akten gestapelt waren. T Kongruenz
(1.1.7).
3.	nichts so ... wie. Тъй като сравни¬
телната частица при положителната
степен е wie, а не als, трябва и след
nichts so да се употребява wie: Es ist
nichts so schön wie (не: als) ein frischer
Blütenzweig.
4.	nichts weniger als. Това съчетание
обикновено служи за подсилващо от¬
рицание. Er ist nichts weniger als höf¬
lich означава същото като Er ist alles
andere, nur nicht höflich. Тъй като оба¬
че nichts weniger als може да се изпол¬
зва и в значението на “нищо по-малко
от”, трябва да се избягват двусмисле¬
ни формулировки като следната: Die¬
ses Auto ist nichts weniger als ein Renn¬

617
niederlassen
wagen (=въобще не/ наистина ли е със¬
тезателна кола?).
5.	Главна или малка буква. С малка
буква се пише неолределителното мес*
тоимение със значението “нищо, ника¬
къв предмет”: für nichts, zu nichts, um
nichts in der Welt; mir nichts, dir nichts,
das tut nichts!; sich nichts daraus ma¬
chen, sich durch nichts abhalten lassen;
nichts Neues, nichts Genaues; aus nichts
wird nichts, von nichts kommt nichts; sich
in nichts auflösen, es zu nichts bringen,
sich in nichts unterscheiden. C главна
буква се пише субстантивираното das
Nichts; vor dem Nichts stehen, aus dem
Nichts auftauchen, das absolute Nichts,
die Welt aus dem Nichts schaffen, jemand
ist ein Nichts, dieses Nichts von einem
Menschen. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.4)	.
6.	Разделно или слято писане. Ако в
основата е словна група, която се пи¬
ше отделно, по новия правопис се пи¬
ше винаги разделно, следователно съ¬
що: eine nichts sagende Erklärung (=
обяснение, което не ни казва нищо); ein
nichts ahnender Besucher посетител,
който нищо не подозира). Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.1.2).
7.	Правопис на следващата дума.
Местоименията след nichts се пишат с
малка буква: nichts anderes, [nichts mehr
und] nichts weniger als. Прилагателни¬
те и причастията се пишат с главна бук¬
ва; те се употребяват тук вместо същес¬
твително име: nichts Gutes, nichts Ge¬
naues, nichts Neues, nichts Rechtes,
nichts klein Geschriebenes, nichts Gegen¬
teiliges t Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.4)	.
nichtzielend: T intransitiv.
Nickel: Като название на метал Nickel е
от среден род: das Nickel. За разлика
от него der Nickel е остаряло наимено¬
вание за “грош, монета, монета от де¬
сет пфенига”.
niederhauen: Т hauen,
niederknien: Формите за перфект на nie¬
derknien се образуват със sein: Sie ist
vor dem Altar niedergekniet. T haben (1);
относно начина на писане Т knien (1).
niederlassen: 1. Дателен или винителен
падеж. След sich niederlassen auf мо¬
же да се употреби както дателен, така
и винителен падеж. Дателен падеж се
употребява, когато искаме да посочим
мястото, кьдето се заселваме или ся¬
даме (въпрос: wo?), вин.п. - когато се
подчертава посоката на действието
(въпрос: wohin?): Sie hat sich neben uns
auf dem Sofa niedergelassen (K. Mann).
Er ließ sich auf den Klavierschemel nie¬
der (Ott).
2. Употреба на миналото причастие.
Употребяваното атрибутивно и следо¬
вателно неправилно образувано мина¬
ло причастие на възвратния глагол sich
niederlassen междувременно се е нало¬
жило в езиковата,практика в съчетани¬
ето die niedergelassenen Ärzte.
niedrigster Preis/Niedrigstpreis: t Kom¬
positum (4).
niemand: 1. niemand ...als. Според ези¬
ковата норма сравнителната частица
след niemand е als. Често употребява¬
ната в разговорната реч wie следовател¬
но е неправилна. Niemand kann es bes¬
ser wissen als (не: wie) sie. Tals / wie (1).
2.	niemand, der. Възвратното местои-
мение, което се съотнася към niemand
е der, а це welcher или wer. Трябва да се
казва: Es gab niemand, der mir Auskunft
geben konnte.
3.	Склонение. Родителният падеж на
niemand е niemandes или niemands. В
дателен и винителен падеж niemand мо¬
же да бъде несклонено или склонено:
niemandfem] или niemandfen]. Непра¬
вилно е слабото склонение в дат.п. Сле¬
дователно може да се каже само: Ich

niesen
618
habe mit niemand или mit niemandem
(не: mit niemanden) gesprochen. Във ви-
нителен падеж формата без окончание
често се предпочита: Ich habe niemand
(по-рядко: niemanden) gesehen.
4.	niemand anders. Пред anders и пред
склонено субстантивирано прилагател¬
но днес е приета повече несклонената
форма niemand отколкото склонената:
Er wollte niemand anders um sich haben
или Er wollte niemand anderen um sich
haben. По-рядко склонено: Er wollte
niemanden anders um sich haben. Съот¬
ветно: Sie schenkte niemand Fremdes ihr
Vertrauen или Sie schenkte niemand
Fremdem ihr Vertrauen. По-рядко скло¬
неното: Sie schenkte niemandem Frem¬
des ihr Vertrauen.
5.	niemand außer mir / niemand außer
ich: T außer.
niesen: Глаголът niesen се спряга правил¬
но, затова миналото му причастие е
geniest, а не genossen, както често -
всъщност повече на шега - се чува в
разговорната реч.
Nietenhose: Т Amerikanismen / Anglizis¬
men (1.2).
Niet / Niete: Niet и Niete се използват сино-
нимно в значението на “метален болт”.
Мъжки род der Niet (род.п.: des Niet-
[e]s, мн.ч.: die Nieten) е специализира¬
ният израз, женският род die Niete
(род.п.: der Niete, мн.ч.: die Nieten) е ду¬
ма от общата лексика.
Nikolaus: Nikolaus в значението на “фи¬
гура от шоколад, марципан и др.подоб-
ни” или “лице, представящо св.Нико-
лай” за разлика от името Nikolaus има
мн.ч. - die Nikolause. Формата за мн.ч.
с преглас die Nikolause е местна и се
употребява често шеговито.
-nis: Съществителни на -nis са или от
женски род (die Finsternis, die Kennt¬
nis, die Erlaubnis, die Besorgnis и т.н.),
или от ср.р (das Bildnis, das Ergebnis,
das Zeugnis, das Verzeichnis и т.н.). Ня¬
кои съществителни на -nis се употре¬
бяват както в женски, така и в среден
род и частично са се диференцирали в
значението си: die Erkenntnis “позна¬
ние”/^ Erkenntnis “съдебна присъда”;
die Ersparnis “спестяване, икономия,
спестени пари”/ das Ersparnis (австр.)
“спестени пари” das / (по-рядко:) die
Besäufnis das /(ост.:1 die Versäumnis.
nobel: При nobel -е от последната срич¬
ка отпада при склонение или степену¬
ване: ein nobler Mensch. Diese Geste war
noch nobler, T Adjektiv (1.2.13), t Ver¬
gleichsformen (2.2).
Nobelpreis]: Шведското фамилно име
Nobel има ударение на втората сричка:
Nobel (затова и Nobelpreis). Името ня¬
ма нищо общо с думата nobel(фр. nob¬
le) , а с име на място Nöbbelöv (Scho¬
nen).
nochmalig / nochmals: nochmalig е при¬
лагателно име, което би трябвало да
стои само като определение към да¬
дено съществително (nochmalige Ver¬
warnung) и да не се бърка с наречие¬
то nochmals: Er wurde nochmals ver¬
warnt (не: Er wurde nochmalig ver¬
warnt).
noch mal / nochmal: Правилно е както
слятото, така и разделното писане: Ich
komme noch mal /nochmal wieder.
noch / mehr: T nur noch / nur mehr.
Nomen: Nomen е друга дума за t Substan¬
tiv. Понякога този термин се използва
като обобщаващо наименование за съ¬
ществително и прилагателно име.
Едновременно с Nomina се използва и
формата за мн.ч. Nomen.
Nomen Acti: Nomen Acti е съществител¬
но име, което изразява края или резул¬
тата на някакво действие или др. по¬
добни: Bruch, Erzeugnis, Lähmung.
Nomen Actionis: Nomen Actionis е същес¬
твително име, което изразява случка,

619
Nominalstil
процес, действие: Übertritt, Wartung,
Konzentration.
Nomen Agentis: Nomen Agentis е същес¬
твително, което обозначава носителя на
някакво действие: Fahrer, Träger, Bä¬
cker.
Nominalform: Под номинална форма на
даден глагол се разбира субстантиви-
рана инфинитивна глаголна форма,
напр.: das Erwachen (субстантивиран
инфинитив), der Erwachende (субстан-
тивирано сегашно причастие), der Er¬
wachte (субстантивирано минало при¬
частие).
Nominalstil / Номинален стил
Под номинален стил се разбира начин на изразяване, характеризиращ се
чрез натрупване на съществителни имена. Този начин на изразяване се среща
особено често в административния език и в научните писания и може да звучи
стилово извънредно неприемливо. На добър немски език изречението Zur Wie¬
derholung der Aufführung dieses Stückes ist von unserer Seite keine Veranlassung
gegeben може да звучи по-просто и по-живо така: Wir sehen uns nicht veranlasst
das Stück noch einmal aufzufiihren.
Стилистично неподходяща е и прекомерната употреба на тромави образу¬
вания като Inanspruchnahme, Hintansetzung, Nichtbefolgung, Nichtbesteigbarkeit.
Изречението Wegen Außerachtlassung aller Sicherheitsmaßnahmen und nicht Be¬
folgung der Betriebsvorschriften wurden bei der Tieferlegung der Rohre drei Arbei¬
ter verletzt може да звучи по-добре така: Drei Arbeiter wurden bei der Tieferlegung
der Rohre verletzt, weil die Sicherheitsmaßnahmen außer Acht gelassen und die Be¬
triebsvorschriften nicht befolgt wurden.
Принципно може да се твърди, че вербалният начин на изразяване обикно¬
вено е по-ясен, по-жив и по-лесно разбираем, докато номиналният най-често
води след себе си по-ясно понятийно разделение. Само прекаденото натрупване
на съществителни имена (от един и същ тип) в изречението прави стила тромав
и съдържанието на изречението абстрактно и неразбираемо.
Към проявите на номиналния стил спадат и така наречените глаголни имен¬
ни словосъчетания или разтеглени форми като in Erfahrung bringen за erfahren,
unter Beweis stellen за beweisen (Tßeweis), in Erwägung ziehen за erwägen. Тук
едно отглаголно съществително (напр. Abschluss в zum Abschluss bringen) се прев¬
ръща в смислово ядро на изказването вместо обикновения глагол (“abschließen”).
За сметка на това в сказуемото присъства само един смислово изпразнен глагол
(в този случай bringen) с граматическа функция (информация за лице, число,
време и т.н.). Затова тези глаголи {bringen, kommen, gelangen, stellen, ziehen, neh¬
men и др.) се наричат “функционални глаголи”. .
При номинални съчетания от този вид трябва да се обръща внимание, че в
някои случаи те изразяват повече от съответните обикновени глаголи, следова¬

Nominativ
620
телно обогатяват нашите изразни възможности. Така например изразът zum Ab¬
schluß bringen спрямо глагола abschließen, отговаря на желанието на говорещия за
постепенно протичане на действието във времето или за по-силно подчертаване на
изказването. За разлика от erwägen (= преценяване на определено събитие за всички
възможни последици), in Erwägung ziehen изтъква по-силно протичането на дей¬
ствието и подчертава старанието и вниманието при преценката. Други функционал¬
ни вербални съчетания предлагат възможността, да се изрази пасивната тедна точ¬
ка, напр. zur Verteilung gelangen - “биват разпределени”. Ако обаче става дума само
за номинални разкрасявания, те би трябвало да се избягват в добрия немски език - а
също и в административния и търговски език. Следователно не трябва да се казва: in
Wegfall kommen вместо wegfallen или Zur Aufstellung bringen вместо aufstellen.
Nominativ: (Werfall, erster Fall) 1. Окон¬
чания. Именителният падеж в ед.ч. е
винаги без окончание за склонение (der
Tisch, das Land, der Mensch, der Hase,
die Frau). Именителният падеж в мн.ч.
може да завършва на -е (die Tische, die
Bärte), на -er (die Leiber, die Länder),
на -s(die Uhus), на -fejn (die Menschen,
die Hasen) или да бъде без окончание
(die Lehrer, die Radieschen).
2. Абсолютен именителен падеж.
Абсолютният номинатив се използва
вместо изказване, което иначе може да
бъде предадено само с пълнозначно из¬
речение. Този именителен падеж стои
извън същинското изречение, напр.: Er
will nun doch auswandem, ein schwerer
Entschluss. Sie trug einen grasgrünen
Mantel und einen roten Hut, ein Aufzug,
der ihm missfiel. Междувременно абсо¬
лютен именителен падеж се употребя¬
ва и на мястото на възклицание пред
несамостоятелни изречения, които
всъщност би трябвало да изискват друг
падеж, а не именителен, напр.: Dieser
Kerl, dem werde ich es noch zeigen!
(Вместо: Diesem Kerl, dem ...) Dieser
kostbare Schmuck, wer kann sich den
schon leisten! В тези случаи именител¬
ният падеж се смята за коректен.
3. Именителен или родителен падеж.
Относно ein Strauß rote Rosen /roter Ro¬
sen, die Verhaftung des Mannes als ei¬
gentlicher Drahtzieher / als eigentlichen
Drahtziehers T Apposition (2.2 и 3.3).
Nonne: Относно адрес T brief (7).
Nord / Norden: Общоприета днес е фор¬
мата Horden (род.п.: des Hördens, без
мн.ч.): Das Gewitter kommt von Horden.
Die alten Romreisenden aus dem Horden
kamen über diese Brücke (Koeppen).
Кратката форма Hord днес се употре¬
бява почти само в устойчиви изрази ка¬
то Hord und Süd или в специализирани
изрази като Der Wind kommt aus Hord.
Hord в значението на “северен вятър”
(род.п.: des Hord[e]s, мн.ч. рядко: die
Horde) е от моряшкия или литературен
език: Der eisige Hord heulte um das
Haus. Освен това Hord служи за по-точ¬
ното определение на дадена част от
град: Mannheim Hord. Същото важи за
Osten, Süden, Westen.
Nordhäuser: Жителите на Nordhausen се
наричат die Hordhäuser. Названието на
жителите се пише винаги с главна бук¬
ва, дори и когато се употребява като
несклоняемо прилагателно пред съ¬

621
nötig / notwendig
ществително име: die Nordhäuser
■ Schnapsbrennereien. T Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (4 и 7).
nördlich: 1. Свързване, nördlich се свър¬
зва със същ. име в род.п. или с von.
Употребата на nördlich като предлог с
род.п. е по-честа или дори постоянна
в случаите, когато пред съществител¬
ното или географското название има
член или местоимение: nördlich dieser
Stadt, nördlich jener Grenze, nördlich des
Flusses, nördlich des Peloponneses, nörd¬
lich der Donau, nördlich der Ostsee,
nördlich des Harzes. Свързването на
nördlich c von се предпочита където
стои (географско) название без член:
nördlich von München (рядко: nördlich
Münchens), nördlich von Schleswig¬
Holstein (рядко: nördlich Schleswig¬
Holsteins). Нескланянето на съществи¬
телното или името след nördlich, упот¬
ребен като предлог, е неправилно. Сле¬
дователно не трябва да се казва: nörd¬
lich München, nördlich des Main, ai nörd¬
lich Münchens, nördlich des Mains. T ge¬
ographische Namen (1.1.1 ),T Ortsnamen
(2).
2. nördlich / nordwärts: C nördlich ce
дава местоположението, nordwärts из¬
разява посоката: Das Haus liegt nörd¬
lich der Stadt (въпрос: wo?). Sie zogen
nordwärts (въпрос: wohin?).
normen / normieren: Двете форми се
употребяват без разлика в значението.
Not: Съществителното име се пише ви¬
наги с главна буква: in Not geraten, sein.
Es ist Not am Mann. Ich habe meine lie-
be Not. Er leidet Not. По новия право¬
пис също така: Dies wird Not sein. Hilfe
ist / wird hier Not. Eile tut Not. C малка
буква продължава да се пише: Das ist
vonnöten. Т Verblassen des Substantivs.
Notarin: T Titel und Berufsbezeichnungen
(3).
Noten: t Zensuren.
notieren: След notieren in и notieren auf
може да се използва какго дателен, та¬
ка и винителен падеж. Дателен падеж
се използва, когато се назовава пред¬
мета, върху който нещо се пише (въп¬
рос: wo?), винителен падеж се употре¬
бява, когато представата за посоката е
преобладаваща (въпрос: wohin?): Sie
notierte sich die Telefonnummer in ihrem
/ in ihr Notizbuch. Der Polizist notierte
den Namen auf einem / einen Zettel. B
борсовата сфера notieren има не само
значението на”определям [курса, цена¬
та]” (die Börse notiert die Aktie mit 50
Mark), а и “имам опредена стойност на
курса, цена”: Der Dollar notierte zum
Vortageskurs. Die meisten Rohstoffe no¬
tieren unverändert. Das Papier notiert mit
60% unter pari.
nötig / notwendig: От двете сродни по
смисъл прилагателни само nötig се
свързва с haben във вербалното съче¬
тание etwas nötig haben (“имам нужда
от, нуждая се, имам потребност от”):
Sie hat einen Erholungsurlaub dringend
nötig (не: notwendig). Er hat es nötig (не:
notwendig) mit seinem Können zu prah¬
len. В комбинация със sein nötig и not¬
wendig са взаимозаменяеми, обаче not¬
wendige по-категорично: Ist es nötig (=
Трябва ли?), dass wir so früh aufbre¬
chen? Ist es notwendig (= Няма ли дру¬
га възможност, непременно ли е необ¬
ходимо), dass wir so früh aufbrechen?
Или: Es ist nicht nötig, dass Sie mich
begleiten(~ Няма нужда да ме придру¬
жавате). Es ist nicht notwendig (= Не е
задължително), dass Sie mich [auf die¬
ser Reise] begleiten. Но само: Es wäre
nicht nötig gewesen, dass ... Alles, was
zum Leben nötig ist, haben wir. Също в
комбинация c други глаголи често е
възможна размяна: Man hielt es nichtfür
nötig / notwendig, die Sperrstunde ein¬
zuführen. Änderungen haben sich nicht

Notizblock
622
als notwendig / nötig erwiesen. В значе¬
нието на “принудително” nötig не мо¬
же да се използва на мястото на not¬
wendig: Das ist die notwendige (не: nö¬
tige) Folge.
Notizblock: Множественото число на
Notizblock e die Notizblocks.T Block.
notlanden: Глаголът notlanden се упот¬
ребява отчасти като неделим, отчасти
като делим: ich notlande, bin notgelan¬
det; um notzulanden (не: um zu notlan¬
den). T Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (2.1)
notschlachten: Глаголът notschlachten ce
употребява отчасти като неделим, от¬
части като делим: ich notschlachte, habe
notgeschlachtet (не: genotschlachtet).
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1).
Nougat/Nugat: 1. Думата може да се пи¬
ше какго с ои, така и с и. 2. Съществи¬
телното може да бъде както от мъжки
род (der Nougat / Nugat), така и от сре¬
ден род (das Nougat / Nugat). Родител-
ният падеж е des Nougats /Nugats, мно¬
жественото число - [видове]: die Nou¬
gats /Nugats).
November: T Monatsnamen.
-ns: Относно формите за род.п. на име¬
на като Iphigeniens Т Personennamen
(2.1.1).
null: 1. Правопис. Числителното се пи¬
ше с малка буква: null Grad: sie verlo¬
ren drei zu null; er hat null Fehler; man
darf nicht durch null teilen; acht minus
acht ist [gleich} null; die Geschwindig¬
keit ist [gleichJ null [m/sec]; es ist null
Uhr; Werte von null bis zehn; null Kom¬
ma neun (=0,9); Nummer null (= тоа¬
летна, разг.). По новия правопис съ¬
що така: Das Thermometer steht auf
null; Temperaturen über, unter null; die
Stunde null; der Erfolg war gleich null.
C главна буква се пише съществител¬
ното име, което се използва за цифра¬
та и за “неудачник”: die Zahl / Ziffer
Null; du bist eine reine Null; schreibe
die Ziffern Null bis Zehn an die Tafel;
Peter hat eine schöne Null gemalt; es
handelte sich um eine Zahl mit fünf Nul¬
len.
2.	Съгласуване. След 0,1 (null Komma
eins) мярката се поставя в мн.ч.: 0,1
Mililiter müssen hinzugefügt werden. Erst
0,1 Sekunden sind seit dem Start vergan¬
gen. T Kongruenz (1.2.3).
3.	in null Komma nichts. Според нови¬
те правила за правопис в това съчета¬
ние null се пише с малка буква: In null
Komma nichts war er da.
4.	Относно Null-Komma-sieben-Liter-
Flasche\Bindestrich (3.3).
Nulllösung: Ако при сложни съществи¬
телни се срещнат три еднакви съглас¬
ни, според новите правила за правопис
не може да отпадне нито една от тях.
Словосъчетанието от Null и Lösung се
пише следователно с три /. За по-Доб¬
ра четивност може да се постави тире:
Nulllösung, също: Null-Lösung. Т Zu¬
sammentreffen dreier gleicher Buchsta¬
ben.
Null ouvert: Казва ce der или das Null
ouvert (фр. ouvert “отворен”).

623
Numerale
Numerale / Числител ни имена
Често поставян въпрос за числителните имена
Въпрос
Отговор
В кои случаи числата се пишат с глав¬
на буква?
Точка 1
При числителното име се различават две основни групи: бройни числител-
ниТ Kardinalzahlen и числителни редни Т Ordinalzahlen.OcßeH това съществуват
образуваните от числитеяните редни дробни числа Т Bruchzahlen и образувани¬
те към числителните бройни разпределителни Т Verteilungs-, умножителни
Т Vervielfaltigungs- и кратни Т Wiederholungszahlwörter.
1.	Главна или малка буква:
Числителните имена (числителни прилагателни) се пишат с малка буква:
in der ersten Dezemberwoche, die letzten drei Tage, ein achtel Liter.
Числителните имена се пишат с малка буква и когато пред тях стои неопре-
делително местоимение или числително име:
ihr drei, diese fünf, die ersten fünf, alle sieben, einige tausend [Flaschen].
Като означение на цифра с главна буква се пишат числителни имена и суб-
стантивираните редни числителни имена:
Eine Eins (= оценка, бележка), eine Sechs malen, eine Vier würfeln, eine Zwölf schießen,
die Fünfte [Sinfonie] spielen, in der Klasse die Erste sein (= по успех), einem Dritten (=
незамесен) gegenüber, das Hundert (= мярка за сто единици), die Ersten unter Gleichen.
По новия правопис c главна буква се пишат също: Sie war die Erste (= по
броене, по ред), die heute kam. Jeder Zweite (= според броенето, по ред) hat einen
Fehler gemacht.
C главна буква се пишат и числителните думи в имена като die Zehn Gebote,
Elisabeth die Zweite, f Bruchzahlen, T acht / Acht, T achte / Achte, T achte] / Achtel
и T.H.	'
2.	Склонение:
От числителните бройни изцяло се скланя ein (Т 2ein), числителните имена
от zwei до zwölf се скланят само частично (Т 3; 4;Т zwei). Числителните редни се
скланят като атрибутивни прилагателни, а относно склонението на числителни¬
те съществителни срв. Т hundert / Hundert (3).

numerisch / nummerisch
624
3.	zweie, dreie и т.н.:
При числителните имена от zwei до zwöT/rio-рано при субстантивна употре¬
ба действително са били разпространени формите на -е. Днес те са се ограничи¬
ли в народни изрази като alle viere von sich stricken, alle neune werfen (= при игра
на кегли) и в някои диалекти. В езиковата норма само:
Von der Turmuhr schlug es zwölf (а не: zwölfe). Nur zwei (а не: zweie) kehrten zu¬
rück.
4.	zu zweien / zu zweit - zu dreien / zu dritt и T.H.:
В дателен падеж, в който могат да бъдат скланяни всички числитеяни имена
от zwei до zwölf, едновременно с правилните форми на -еп zu zweien, zu dreien и
т.н при субстантивна употреба (по-често) се срещат и несклоняемите форми на
-t zu dritt, zu viert, zu fünft и т.н. Значенията на двете форми силно са се диферен¬
цирали, но не изцяло: Формите на -t винаги дават целия брой (Wir waren zu sechst.
Sie saßen zu zehnt in einem engen Raum), докато тези на -еп често - особено кога-
то става въпрос за малък брой - подчертават начина на групиране:
Die Schüler gingen zu zweien (= по двама) über die Straße. Sie fasten sich an den
Händen und gingen immer zu dreien (- по трима) die Treppe hinauf.
5.	Der fünfzigjährige Geburtstag:
Връзката на едно числително бройно с -jährig в някои случаи е неправилна.
Може да се говори за fünfzigjähriges Geburtstagskind, обаче jjg може да се каже
fünfzigjähriger (вместо: fünfzigster) Geburtstag или achtzigjährige Geburtstagsfei¬
er (вместо: Feier zum achtzigsten Geburtstag) (срв. обаче T Jubiläum).
6.	Препратки:
T3ein,T zwei,T drei;T siebente/siebte; siebenzehn/siebzehn; siebenzig/sieb¬
zig; t hundert / Hundert; T hundert[und]einte / -erste; f wievielte / wievielste.
numerisch / nummerisch: Двете форми
се употребяват в значението “според
броя, числено”. Прилагателното num¬
merisch (ударение на първата сричка)
е по-новата, понемчена форма на nu¬
merisch (ударение на втората сричка),
което през 18.в. е заето от новолат.
Numericus: die nummerische / numeri¬
sche Überlegenheit der Nichtraucher.
Numerus: 1. Числото отразява, дали не¬
що е налице веднъж (- ед.ч.: der Stuhl)
или много пъта (= мн.ч.: die Stühle).
2. Относно Numerus-clausus-Fach
Т Bindestrich (3.1).
Nummer: Т nummerieren / Nummer.
nummerieren / Nummer: По новия пра¬
вопис глаголът nummerieren също как-
то понемченото по-рано Nummer се пи¬
ше с двойно т.
nun [da]: Използваното обикновено ка¬

625
nutzen / nützen
то наречие за време nun (Bist du nun
■	zufrieden?) в изискания стил се упот¬
ребява и като съюз за причина: Nun das
Buch abgeschlossen ist, soll mein aus¬
drücklicher Dank ...an seinem Schluss
stehen (Frisch). Nun da wir alle zusam-
■	men sind, möchte ich das Glas erheben
und ... Срв. тук също t zumal.
Nuntius: Родителният падеж e des Nun¬
tius, множественото число - die Nunti¬
en.
nur: Когато nur се отнася за една един¬
ствена дума, то стои непосредствено
пред нея: Er betrat einen nur mäßig be¬
leuchteten Raum. Следпоставеното nur
- ако не се отнася за поетична реч -
звучи изкуствено: Er betrat einen mä¬
ßig пие beleuchteten Raum. Ако изразе¬
ното чрез nur ограничение се отнася
до словна група, тогава, за да се избег¬
нат неясноти, трябва да се внимава nur
да стои в началото на групата, а не в
нейния край. Следователно не се каз¬
ва: Es ist ein Bild, das einen oberflächli¬
chen Eindruck der eigentümlichen Schön¬
heit dieser Landschaft nur vermittelt, ai
Es ist ein Bild, das nur einen oberflächli¬
chen Eindruck ...T Adverb (4).
Nürnberger: Названието на жителите
Nürnberger се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред съществително име: Nürnberger
Lebkuchen, die Nürnberger Stadtväter.
T Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
nur noch / nur mehr: Вместо nur noch в
Южна Германия и в Австрия се изпол¬
зва nur mehr, напр.: Sie hatte nur mehr
den einen Gedanken. Man konnte die
Häuser in der Dämmerung nur mehr ah¬
nen. Същото важи за kaum noch /kaum
mehr.
Nussschokolade: Ако при сложни същес¬
твителни се срещнат три еднакви съг¬
ласни, по новите правила за правопис
не може да отпадне нито една от тях.
Затова съчетанието от Nuss и Schoko¬
lade се пише с три s. За по-добра че-
тивност може да се постави малко ти¬
ре: Nussschokolade, също Nuss-Schoko¬
lade. Т Zusammentreffen dreier gleicher
Buchstaben.
Nut / Nute: Разпространени са и двете
форми. В специализирания език се из¬
ползва die Nut.
Nutelia: Родът на фирменото име не е ус¬
тановен. Често се използва формата за
ж.р. die Nutelia, вероятно изведена от
италианското окончание за ж.р. -ella.
Среща се обаче и формата за ср.р. das
Nutella. Обикновено се прибягвало нея
при чужди думи, когато не е възможно
точното установяване на рода. По-ряд¬
ко се среща der Nutella. t Fremdwort (2).
nutz / nütze: Двете думи не се различа¬
ват по значение. Днес те се използват
само в комбинация със sein. Формата
nutz е южнонемска; според езиковата
норма правилна е формата nütze: Auf
diese Weise ist er doch noch zu etwas
nütze. Er ist aber auch zu nichts mehr
nütze.
Nutz / Nutzen: От двете форми на дума¬
та вече се употребява само der Nutzen
(род.п.: des Nutzens). Старата форма der
Nutz се е запазила само в изрази като
zu Nutz und Frommen и в сложни думи
като Eigennutz, nutzlos. Т Substantiv
(2.2).
nutzen / nützen: 1. Значение и употреба.
Няма разлика в значението на двете
форми. И двете могат да се използват
като непреходни в значението на ”носи
печалба, предимство, от полза е”, или
като преходни в значението на “изпол¬
звам нещо, извличам полза от нещо”.
Непреходен: Was nutzt / nützt das alles.
Dieses Werk soll der Allgemeinheit nutzen
/ nützen. Преходен: Nutze / Nütze diese
günstige Gelegenheit. Sie hat die Gunst des
40.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

nutznießend
626
Augenblicks genutzt /genützt. Опитите на
различни езиковеди да насочат едната
форма {nützen) към непреходна, а дру¬
гата {nutzen) към преходна употреба, ос¬
танаха безуспешни. Докато за простия
глагол днес обикновено се използва
прехласната формалн/ze«, при словосъ¬
четания и глаголи с представки (? ab¬
nutzen / abnützen, Т ausnutzen / ausnüt¬
zen, Т benutzen / benützen) прехласната
форма се употребява особено в Южна
Германия и Австрия.
2. Рекция (дателен/ винителен па¬
деж). ЛЕавидното_е: Das nutzt / nützt
mir nichts. Винителен падеж {Das nutzt
/nützt mich nichts) се среща още в юж-
нонемски диалекти.
nutznießend: Глаголът се използва поч¬
ти само в инфинитив и в сегашно при¬
частие {nutznießend); рядко: Wir nutz-
nießen von dieser Situation, haben davon
genutznießt.
o: Относно правописа и склонението
t Bindestrich (2.4) {o-Aussprache);
TEinzelbuchstaben {des O, zwei O);
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5)
{das o in Lot).
'ob: Подчинителният съюз ob свързва
индиректно (косвено) въпросително из¬
речение, което се отделя със запетая:
Ich weiß nicht, ob sie kommt. Ob sich das
lohnt, konnte er nicht sagen. Auf meine
Frage,ob er müde sei, antwortete er nicht.
Ob ich jetzt gehe oder später, [das] ist
egal. Ако ob е част от съчетание, в рам¬
ките на съчетанието не се слага запе¬
тая: Denn ob sie kommen würde, wusste
ich nicht. Относно индикатив и конюн-
ктив в ob- изречението Т indirekte Rede
(2.2).
2ob: (предлог): I. Предлогът ob със зна¬
чението “заради” днес се среща само в
изискания стил или се употребява иро¬
нично. Той се използва най-често с
род.п., по-рядко с дат.плоб des Glückes,
ob gutem Fang erfreut sein. ...er begann
ob des steilen Pfades zu keuchen (Nigg).
2. Предлогът ob със значението “над
нещо, отгоре” извън швейцарския е ар¬
хаичен или ограничен върху имена: ob
dem Walde; Rothenburg ob der Tauber.
ob / dass: T dass (3).
ob — ob: Между частите на изречението
или изреченията, свързани със съеди¬
нителния съюз ob - ob стои запетая: Vor
Gott sind wir alle gleich, ob arm, ob reich.
Er ist immer fröhlich, ob er satt ist, ob er
Hunger hat. Ho: Ob ich jetzt oder ob ich
später gehe, ist gleichgültig.
O-Beine, o-beinig: Сложни думи, при ко¬
ито едната се състои от една единстве¬
на буква, се пишат с малко тире: O-Bei¬
ne, o-beinig Т Bindestrich (2.4).
Obelisk: Във всички падежи без им.п.
ед.ч. съществителното има окончание
-еп: des Obelisken, dem Obelisken, den
Obelisken, мн.ч: die Obelisken, t Unter¬
lassung der Deklination (2.1.2).

627
Oberteil
oben: Пише се: nach oben, von oben, bis
oben; oben links, nach oben hin, nach
oben zu, von oben her; oben ohne, das
oben Gesagte, Erwähnte (T oben er¬
wähnt); die oben gegebene Erklärung;
alles Gute kommt von oben; man wusste
kaum noch, was oben und was unten war.
Наречието се пише винаги разделно от
следващия глагол: [weit] oben bleiben,
oben erwähnen, oben liegen, oben nen¬
nen, oben stehen, oben zitieren и т.н.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.3).
oben erwähnt: По новите правила oben
erwähnt се пише разделно, защото и съ¬
четанието oben erwähnen, върху което
се базира (напр. ich habe das bereits
oben erwähnt), се пише отделно: die
oben erwähnte Stadt. По същия начин
се пише и oben genannt. Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.3). По нови¬
те правила субстантивираният вариант
може да се пише и разделно, и слято:
der, das oben Erwähnte der, или das
Obenerwähnte.
oben genannt: T oben erwähnt.
oben stehend: По новите правила oben
stehend се пише разделно, зашото и съ¬
четанието, върху което се базира oben
stehen (напр. das Zitat, das oben steht),
се пише отделно: die oben stehende Re¬
gel, das oben stehende Zitat, T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (3.1.3). По
новите правила cубстантивираният ва¬
риант може да се пише както раздел¬
но, така и слято: Ich habe oben Stehen¬
des / Obenstehendes noch nicht gelesen.
Här haben das im oben Stehenden / Oben¬
stehenden erwähnt. Das oben Stehende /
Obenstehende habe ich geschrieben.
Ober: Като обръщение към келнерка мо¬
же да се използва напр. Frau Ober. Не
е препоръчително обръщението Frau
Oberin, тъй като Oberin означава “глав¬
на сестра, ръководителка на женски ма¬
настир”.
oberhalb: Предлогът oberhalb се изпол¬
зва с родителен падеж: oberhalb des
Dorfes, oberhalb Heidelbergs. След на¬
речието oberhalb стои предлогът von:
oberhalb von Heidelberg. T geographi¬
sche Namen (1.1.1), T Ortsnamen (2).
Oberhausener: Жителите на Oberhausen
се наричат die Oberhausener. Названи¬
ето на жителите се пише винаги с плав¬
на буква, дори и когато думата стои ка¬
то несклоняемо прилагателно пред съ¬
ществително име: die Oberhausener
Stadtväter, Т Einwohnerbezeichnungen
auf -er (1 и 7).
Oberin: Относно адрес t Brief (7).
oberst: Прилагателното се пише c малка
буква: das oberste Stockwerk. Dort das
Buch, das oberste, hätte ich gern. C глав¬
на буква се пише субстантивираният
вариант: das Oberste zuunterst, das Un¬
terste zuoberst kehren. C главна буква
oberst се пише и в имена: der Oberste
Gerichtshof. Т Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1), t Namen.
Oberst: Oberst може да се скланя както
по силното, така и по слабото склоне¬
ние. Слабото склонение е по-старото
(род.п.: des Obersten, дат. и вин.п.: dem,
den Obersten, мн.ч.: die Oberste); сил¬
ното (род.п.: des Obersts, дат. и вин.п.:
dem, den Oberst, мн.ч.: die Oberste) e
по-новото: Erstens präsentierte er sich
dem Oberst doch noch als tadelloser Sol¬
dat (Kuby)	der auf den Generalobers¬
ten wartete (Der Spiegel), t substantivier¬
tes Adjektiv (2.2.2). 3a des Obersts Mei¬
er / des Obersten Meier T Titel und Be¬
rufsbezeichnungen (1.3).
oberste / oberste: Според езиковия стан¬
дарт формата е oberste. Превъзходна¬
та степен oberste се използва само ди¬
алектно или шеговито.
Oberteil: Oberteil може да бъде от сре¬
ден или от мъжки род. Казва се das

Obfrau / Obmännin
628
Oberteil и der Oberteil. По-разпростра-
нен е средният род.Т Teil.
Obfrau / Obmännin: Вариантът за жен¬
ски род към Obmann е Obfrau. Поня¬
кога се среща и Obmännin. Т Obleute,
Т Movierung.
obgleich: Т obwohl.
obig: 1. Склонение. Следващото след
obig /субстантивирано] прилагателно
(причастие) днес се скланя по същия
начин (паралелно): obiger gründlicher
Bericht, obige respektlose Bemerkungen,
von obigem kleinem (oct.: kleinen) Ort
aus.
2. Правопис. Главна или малка буква
както при Т folgend (срв. oben stehend
и nachstehend). По новия правопис
трябва да се пише: Wir haben Obiges
noch nicht gelesen. Das ist bereits im
Obigen (= по-нагоре) dargelegt worden.
Още от преди се пише с главна буква:
der Obige (съкр.: d.O.). Das Obige ist
uns bekannt, t Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
Objekt: (Sinneigänzung, [Satzergänzung]):
Различават се четири вида допълнения:
t Genitivobjekt: Ich erinnere mich dieser
Angelegenheit (въпрос: wessen?). T Da¬
tivobjekt: Der Sohn dankt dem Pater (въп¬
рос: wem?), t Akkusativobjekt: Der Gärt¬
ner füttert den Hund (въпрос: wen?),
t Präpositionalobjekt: Inge achtet auf ihre
Schwester (въпрос: auf wen?). При пред¬
ложното допълнение падежът не се оп¬
ределя направо от сказуемото, както при
другите видове допълнения, а от пред¬
лога.
Objektsatz: Допълнителното изречение
е подчинено изречение на мястото на
допълнението: Sie lernt eine notwendi¬
ge Lektion / Sie lernt, dass sie auf eige¬
nen Füßen stehen muss.
Objektprädikativjum]: T Prädikat, Prädi¬
katsnomen.
Obleute: Die Obleute може да бъде мно¬
жественото число на Obmänner или на
Obfrauen или на Obmänner и Obfrau¬
en. Т Obmann.
obliegen: 1. es liegt mir ob / es obliegt mir.
Глаголът obliegen се употребява преоб¬
ладаващо като глагол с неделима пред¬
ставка: Sind die Gäste gegangen, so ob¬
liegen ihr noch allerlei gesellschaftliche
Pflichten (A.Kolb). Während der nächs¬
ten Tage oblag er ruhig seinen Arbeiten
in der Schule (Musil). Употребата му ка¬
то глагол с делима представка е по-ряд¬
ка и остаряла: Die Beweislast lag viel¬
mehr der Anklagebehörde ob (Rothfels).
В минало причастие и в инфинитив с
zu формите на неделимия глагол са
obliegen и zu obliegen, за делимия гла¬
гол obgelegen и obzuliegen. Т Verb (2.4).
2. Sie ist / hat der Musik obgelegen, ob¬
liegen може да образува перфект както
със sein, така и с haben: Sie war/hatte
der Musik obgelegen. Днес преоблада¬
ва образуването c haben, t haben (1).
oblique Kasus: t Kasus.
Obmann: Думата има две форми за мн.ч.:
die Obmänner и die Obleute. Когато се
имат предвид едновременно мъже и
жени, формата за мн.ч. е die Obleute.
Т Obleute.
Obmännin: t Obfrau / Obmännin.
obschon: T obwohl.
obsiegen: Глаголът obsiegen се употребя¬
ва предимно c неделима представка,
по-рядко и като остаряла форма - и с
делима представка: Die Kräfte des Gu¬
ten obsiegten, също: Die Kräfte des Gu¬
ten siegten ob. Indes die Damen obsieg¬
ten (Mannheimer Morgen). В миналото
причастие и в инфинитив с zu форми¬
те на неделимия глагол са: obsiegt и zu
obsiegen , на делимия - obgesiegt и ob¬
zusiegen. Т Verb (2.4).
Obus: Родителният падеж е: des Obus¬
ses, мн.ч.: die Obusse.
obwalten: Глаголът obwalten се използва

629
offen
отчасти като глагол с неделима пред¬
ставка и отчасти (по-рядко) - като гла¬
гол с делима представка: Dabei obwal¬
teten Bedingungen, die von denen in an¬
deren Ländern stark abwichen, също:
Dabei walteten Bedingungen ob,... Nicht
selten obwalteten subjektive Gesichts¬
punkte und Spontaneität (Sprachpflege).
В миналото причастие и в инфинити-
ва с zu формите на неделимия глагол
са: obwaltet и zu obwalten, а на дели¬
мия - obgewaltet и obzuwalten. Т Verb
(2.4).
obwohl: Съюзът obwohl въвежда, също
■	както и obgleich, obschon и obzwar, под¬
чинено изречение за отстъпка, което се
отделя чрез запетая: Sie kam sofort, ob¬
wohl sie nicht viel Zeit hatte. Er wollte,
obwohl er betrunken war, den Wagen fah¬
ren. Der Schüler, obwohl gesund, erschien
nicht zum Unterricht. Ако obwohl е част
от съчетание, което се възприема като
цяло, не се поставя запетая в рамките
на това съчетание: Aber obwohl das
Stück komisch war, blieb sie traurig.
obzwar: T obwohl.
Ochs / Ochse: Едновременно c езиковата
нормативна форма за им.п. der Ochse
■	се среща диалектната и разговорна
форма Ochs. (В Австрия двете форми
са равноправни.) Родителният падеж е
des Ochsen, дателен и винителен съот¬
ветно dem, den Ochsen. Изпускането на
склонението (dem, den Ochs) е непра¬
вилно.? Unterlassung der Deklination
(2.1.1).
ocker: T Farbbezeichnungen (2.2)
öd j öde: Употребяват се и двете форми
без разлика в значението.Т Adjektiv
(1.2.14).
oder: Няма запетая пои изброяване на ду¬
ми от еднакъв ранг: Wir müssen heute
noch Milch, Butter, Salat und Brot oder
Brötchen einkaufen. Няма запетая и ко-
гато oder свързва равноправни словни
групи: Ich gehe morgen ins Theater oder
besuche ein Konzert. Обикновено няма
запетая и когато oder свързва самосто¬
ятелни равноправни изречения: Wir
fahren am Wochenende ins Eisass oder
wir gehen zu Freunden zum Gartenfest.
В този случай може да се постави за¬
петая обаче, за да поясни разделение¬
то на сложното съставно изречение.
Сега това е възможно също при рав¬
ноправни подчинени изречения: Es ist
nicht abzusehen, ob sie schon morgen
kommen kann[,J oder ob sie die Reise
verschieben muss. Според новите пра¬
вила за препинателните знаци може да
се сложи запетая, когато oder свързва
сложно съставно изречение, което за¬
почва с подчинено изречение или с раз¬
ширен инфинитив: Wir spielten Tisch-
tennis[J oder wenn die Sonne schien, gin¬
gen wir schwimmen. Пред oder се слага
запетая, когато пред него стои междин¬
но изречение или приложение: Karl, ihr
Bruder, oder sie selbst soll kommen (=2
лица). Относно препинателните знаци
Т Komma (2.1, 2.3 u 3.1); относно der
Vater und die Mutter hat/haben ...T Kon¬
gruenz (1.3.12); за das Wort oder die
Wendung, die ...T Komgruenz (1.5.3); за
sie oder ich habe / hat ... T Kongruenz
(2.2).
-oe: Относно образуването на производ¬
ни думи при имена на населени места
на -oe (Laboer) Т Einwohnerbezeichnun¬
gen auf -er (3).
offen: 1. Главна или малка буква. Q
малка буква се пише прилагателното:
offener Wein, offene Tuberkulose, Tag /
Haus der offenen Tür, offene Handelsge-
Seilschaften и т.н. C главна буква се пи¬
ше прилагателното в имена: Offene
Handelsgesellschaft / OHG (като част от
фирмено име). Т Namen.
2. Разделно или слято писане: Във
връзка с глаголи offen се пише винаги

Offenbacher
630
разделно, ако може да бъде степенува¬
но или разширявано:/-weit] offen (= от¬
ворен) sein, [sehr] offen (= откровен)
sein, [sehr] offen (= честен) gestehen,
lsehr] offen (=свободно, видимо за
всички) halten, stehen; zu etwas [ganz]
offen (= искрено, свободно), stehen; но¬
во е също: Das Fenster muss offen blei¬
ben. Die Entscheidung ist offen geblie¬
ben. Sie hat sich offen gehalten (= въз¬
държа се), dorthin zu gehen. Er hat das
Tor offen gehalten. Er hat das Fenster
offen gelassen. Sie will die Frage offen
lassen. Das Fenster hat offen gestanden.
Dieser Entschluss hat auch uns offen ge¬
standen (=свободно). Das Konto hat of¬
fen gestanden. ...weil dieser Betrag noch
offen stand. T Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (1.2)
3. offen / auf: t auf / offen.
Offenbacher: Названието за местоживе¬
ене Offenbacher се пише винаги с глав¬
на буква. дори и когато думата се упот¬
ребява като несклоняемо прилагател¬
но пред съществително име: die Offen¬
bacher Messe, Offenbacher Lederwaren.
T Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
öffenbar: T -nen.
offenbaren: 1. offenbart / geoffenbart.
Днес глаголът offenbaren има ударение
на третата сричка. Миналото причас¬
тие към него гласи offenbart. Er hat
[mir] offenbart, dass... От вариант c раз¬
пространено преди ударение на първа¬
та сричка .offenbaren произлиза изпол¬
званата и днес, предимно в религиоз¬
ния език, форма на миналото причас¬
тие с ge-: Gott hat [sich mir] geoffen¬
bart.
2. Er offenbarte sich als treuer Freund
/ als treuen Freund. При sich offenba¬
ren als съществителното след als обик¬
новено е в им.п., т е. то се съотнася с
подлога: Er offenbarte sich als treuer
Freund. Винителният падеж, т.е. съот-
насянето към възвратното местоиме-
ние, се среща по-рядко: Er offenbarte
sich als treuen Freund. TKongruenz (4.2).
Offerte: Според езиковата норма се каз¬
ва die Offerte. В Австрия е разпростра¬
нено das Offert.
offiziell / offizinell: Двете думи не бива
да се бъркат една с друга - offiziell оз¬
начава “служебно, заверено, гаранти¬
рано, тържествено, формално” (срв.
offiziös “полуофициален”); а offizinell
също: offizinal означава “лекарствено,
признато за лечебно средство в офи¬
циалния лекарствен справочник”. При
offizineile Pflanzen следователно става
дума за лечебни растения или билки.
Offizier- / Offiziers-: Сложните същес¬
твителни с Offizier като първа състав¬
на част днес се употребяват по прави¬
ло със съединително-s: Offizierskasino,
Offizierslaufbahn, Offiziersmesse, Offi¬
ziersrang, Offiziersschule и т.н.
Offlinebetrieb: По новия правопис Off¬
linebetrieb се пише заедно. Т Onlinebe¬
trieb.
öffnen: Относно образувания кгио Schnell-
öffenventil, öffenbar t -nen; срв. съ-
щоТ eröffnen / öffnen.
Offshorebohrung: По новия правопис
Offshorebohrung се пише слято. Стари¬
ят правопис с малко тире продължава
да се смята за коректен: Off-shore-Boh-
rung. t Bindestrich (3.1).
oft: 1. Форми за сравнение. Сравнител¬
ната степен е öfter. Превъзходната сте¬
пен am öftesten се използва сравнител¬
но рядко: ...in dieser ... Stimmung be¬
fand sich Ulrich jetzt am öftesten (Mu¬
sil). Неправилни са образуванията.о//-
rer и öfterst, T Vergleichsformen (5).
2. Употреба. Наречието oft не бива да
се използва като атрибутивно прилага¬
телно. Следователно не може да се ка¬
же напр.: Das ofte Auftreten dieser Schäd¬
linge schadet den Bäumen.T Adverb (2).

631
Olympiade
öfter / öfters: Между двете наречия днес
се предпочита öfter. Формата öfters се
среша често в разговорната реч; в
Австрия тя е приета навсякъде. Т Ad¬
verb (2).
oh: Т o/oh.
OHG: t offen.
Ohm: Съществителното der Ohm е оста¬
ряла, но все още диалектно употребя¬
вана дума за “вуйчо, чичо”. Съществи¬
телното das Ohm е единица за електри¬
ческо съпротивление, наречена на нем¬
ския физик Г.С.Ом.
ohmsch: С малка буква се пише ohmscher
Widerstand. По новия правопис също с
малка буква се пише: ohmsches Gesetz.
Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2.2).
ohne: 1. Реклия. Предлогът ohne днес
се свързва само с винителен падеж:
ohne mich; ohne jedes Schamgefühl; mit
[meinem Freund] oder ohne meinen
Freund (t mit [2]). Преди ohne освен c
вин. се е свързвал и c дат.п. срв. напр.
Ich bin ohne Gleichem (Lessing). От то¬
гава е останало употребяваното и днес
ohnedem вместо ohnedies. Ohne преди
е можел да се свързва и с род.п.:... dass
man sich ohne eines Winterpelzes nicht
wohl behelfen mögen (Schweinichen). Po-
дителният падеж се употребявал пре¬
димно при следпоставен ohne. Тогава
, ohne е имал характер на наречие (срв.
zweifelsohne от средновисоконемски
swivels апе).
2. Главна или малка буква след ohne.
Ich kaufte den Teppich ohne Zögern. Тук
Zögern се пише c главна буква, защото
става дума за субстантивиран инфини-
тив. Ich kaufte den Teppich ohne zu zö¬
gern. Тук zögern се пише c малка бук¬
ва, защото става дума за глаголна фор¬
ма (инфинитивна трупа),
ohne dass: Между ohne dass не се пише
запетая, защото се възприема като ця¬
ло: Sie hat mir geholfen, ohne dass sie es
weiß.
ohneeinander: Ohneeinander се пише ви¬
наги разделно от следващия глагол: Sie
können nicht ohneeinander auskommen.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.4).
ohne ги: Пред ohne zu може да се сложи
запетая, за да се подчертае разделени¬
ето на изречението или за да се избег¬
нат недоразумения: Erging],] ohne sich
umzusehen.
Oktober: T Monatsnamen.
oktroyieren: t aufoktroyieren, t Verb(3).
Oldenburger: Названието за местоживе¬
ене Oldenburger се пише винаги с глав¬
на буква, дори и когато думата се упот¬
ребява като несклоняемо прилагател¬
но пред съществително име: die Olden¬
burger Stadtväter. Т Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (7).
Oldesloer: T Einwohnerbezeichnungen auf
-er (3 и 7).
oliv: I. Правопис. Прилагателното се пи¬
ше с малка буква: Die Handschuhe sind
oliv. C главна буква се пише субстан-
тивираното наименование на цвета
(във връзка с член или предлог): Das
Oliv gefallt mir nicht. Ein Kleid in Oliv.
2. Склонение: Според езиковата нор¬
ма е неправилно да се скланя прилага¬
телното за цвят oliv: ein oliv (ане: olive¬
ine] s Kleid. Ако при атрибутивна упот¬
реба искаме да заобиколим несклоне-
ната форма, можем да прибегнем до
сложни думи с -färben или -farbig: ein
olivfarbenes / olivfarbiges Kleid. Срв. съ¬
що t Farbbezeichnungen (2.2).
Olper: T Einwohnerbezeichnungen auf -er
(3 и 7).
Olympiade: В древността c Olympiade ce
е означавал периодът от четири годи¬
ни между две Олимпийски игри, днес
Olympiade се използва за назоваване на
самите Олимпийски игри. Такава упор-
теба може да се докаже в единични слу¬

olympisch
632
чай и за древността. Френският барон
Пиер де Кубертен, основателят на
Олимпийските игри на новото време
(1896), е нарекъл тези игри отново
Olympiaden.
olympisch: Прилагателното се пише_с
главна буква само в Т Namen като die
Olympischen Spiele, die Deutsche Olym¬
pische Gesellschaft, das Nationale / In¬
ternationale Olympische Komitee (NOK
/ЮК); иначе се пише c малка буква: das
olympische Dorf, das olympische Feuer,
die olympische Flagge, der olympische
Eid, die olympischen Ringe, olympisches
Gold.
Oma / Omi: 3a Omas /Omis Geburtstag и
др.подобни t Verwandschaftsbezeich¬
nungen.
Omelett / Omelette: Едновременно c das
Omelett (разделяне: O-me-lett, род.п.:
des Omelettfejs, мн.ч.: die Omeletts или
die Omelette) - предимно в Австрия и
Швейцария - се употребява die Ome¬
lette (разделяне: Ome-lette, мн.ч.: die
Omeletten).
Omnibus: Родителният падеж на същес¬
твителното Omnibus е des Omnibusses,
множественото число е die Omnibusse.
Изпускането на склонението (des Om¬
nibus, die Omnibus) е некоректно.
Onkel: Според езиковата норма форма¬
та за мн.ч. е die Onkel. Формата със -s
(die Onkels) е разговорна, особено в се-
вернонемската част. За die Einladung
ihres Herrn Onkels T Herr (2b); За упот¬
ребата на члена t Verwandschaftsbe¬
zeichnungen.
Onlinebetrieb: Според новите правила
сложни думи, съдържащи думи от ан¬
глийски произход, също се пишат сля¬
то. Сложни думи с online (“работещ в
директна връзка с източник за прера¬
ботка на данни”) или offline (“работещ
отделно от източник за преработка на
данни”) се пишат следователно Online¬
betrieb, Offlinebetrieb.
о /oh: Когато междуметието е употребе¬
но само и носи ударение, най-често се
пише с h: Oh, wie schön ist das! Oh! Das
war eine Freude! Иначе предимно без
h: o nein! O ja!; O weh!, o wie schön!, o
dass...
OpelAstraHT.H.:T Autotypenbezeichnun¬
gen,
opponieren: В съвременната езикова
практика opponieren обикновено се
свързва с предлога gegen: gegen die
Regierungschefin, einen Beschluss oppo¬
nieren. Паралелно обаче понякога се
среща и дателен падеж: ...noch während
er ihr(=диктаториалната уредба на об¬
ществото) zu opponieren gedenkt (Ad¬
orno); so wagten sie dem Frauenberger
in diesem Punkt zäh zu opponieren
(Feuchtwanger).
Oppositionswort: T Antonym.
optimal: t Vergleichsformen (3.1).
Option: Option обикновено се свързва c
предлога auf: Ich besitze die Option auf
das Grundstück. Der Verein hat eine Op¬
tion auf den Star.
Opus: Съществителното das Opus “ху¬
дожествено, научно произведение” има
форма за род.п. des Opus и за мн.ч. die
Opera (съкр.ор.).
orange: 1. Правопис. С малка буква се
пише прилагателното име: Die Pflan¬
zen haben winzige orange Blüten. Die
Bluse ist oranpe. C главна буква се пи¬
ше субстантивираното наименование
на цвета (с член или предлог): Das
Orange ist sehr grell. Sie kaufte alle Gar¬
tenmöbel in leuchtendem Orange.
2. Склонение. Според езиковата нор¬
ма е неправилно да се скланя прилага¬
телното за цвят orange. Ако при атри-
бутивна употреба трябва да се заоби¬
коли несклонената форма, може да се
прибегне до сложни думи с -färben или
-farbig: ein orange / orangefarbenes /

633
Ortsangabe
orangefarbiges (не: orangenes) Kleid.
t Farbbezeichnungen (2.2).
Orchester: ch в Orchester се произнася
като [k], произношението c “их-лаут”
е предимно австрийско.
Order: Думата има две форми за мн.ч.:
die Ordern и die Orders. Като остарял
израз за “заповед, указание” е приета
формата die Ordern, в значението на
“поръчение, поръчка” се използва са¬
мо die Orders.
Ordinalzahl: Числителни редни са напр.
erste, zweite, dritte, vierte (за разлика от
Т Kardinalzahlen eins, zwei и т.н.). С
цифри се записват L, 12., 75. и т.н. (не¬
обичайно: 12te, 75ste).
ordnungsgemäß/ordnungsmäßig: T -ge¬
mäß / -mäßig.
Ordonnanz / Ordonanz: По новите пра¬
вила думата може да се пише и с обик¬
новено п.
Organigramm / Organogramm: Двете
думи имат еднакъв произход. Докато
Organigramm произлиза от Organ през
Organisation, Organogramm, както дру¬
ги производни думи е образувана от
Organ с о (Organologie, Organographie
и т.н.) В специализирания икономичес¬
ки език двете думи имат еднакво зна¬
чение: “графично отразяване на раз¬
личното разпределение на задачите на
отделните постове, както и тяхната йе¬
рархична обвързаност”.
Orgelbauer: Съществителното се скла¬
ня по силното склонение, род.п.: des
Orgelbauers, мн.ч.: die Orgelbauer.
t Bauer (2).
original: В съчетание със съществител¬
но ms&originalm правило се пише сля¬
то с него: Originalaufnahme, Original¬
ausgabe, Originaldruck, Originalfas¬
sung, Originaltitel, Originalton; със соб¬
ствено име обикновено се свързва с
малко тире: ein Original-Dürer. Във
връзка с прилагателно име днес origi¬
nal най-често се използва атрибутивно
(като приложение към прилагателно¬
то), при това без окончание: original
französischer Sekt, original Schweizer
Uhren, original Brüsseler Spitze, ein ori¬
ginal Wiener Hammerklavier, original
afrikanische Lederarbeiten.
Ornat: Съществителното е от мъжки, а
не от среден род; следователно се каз¬
ва: der Ornat t -at.
Ort: Съществителното Ort означава
“точка, място” и “местност, селище”.
Множественото число гласи die Orte,
в моряшкия и математически език die
Örter. Съществителното das Ort озна¬
чава в миньорския език край на разсто¬
янието, работно място. Множествено¬
то число гласи die Örter. В остарялото
значение на “обущарска пила, пила”
Ort може да бъде както от м.р. (der Ort),
така и от ср.р. (das Ort). Мн.ч. гласи
die Orte. В географски имена Ort е ос¬
танало със значението “връх”, капр.
Darßer Ort (=Nordspitze der Halbinsel
Darß).
Orthographie / Orthografie: Правопис.
Наука за правилното писане на думи¬
те. По новите правила в корена graph
ph може да бъде заместено cf: Ortho¬
grafie. Досегашният начин на писане
продължава да е правилен.
Ortsangabe: 1. Т Damm се отделя от об¬
стоятелството за място чрез запетая:
Berlin-Charlottenburg, den 2. Januar
1918. Die Feier findet in Berlin, Sonna¬
bend, den 24 April 1997, 16 Uhr[J im
Rathaus statt.
2. Следваща непосредствено след име¬
то информация за място (и местожи¬
веене) по новите правила може да се
разглежда като апозиция или изброя¬
ване. По този начин според новите пра¬
вила, завършващата запетая по жела¬
ние се поставя след последната състав¬
на част (при продължаващ текст): Frau

Ortsnamen
634
Gerda Meier, Ulm, Burgstraße 25, 1.
Stock[J hat den Auftrag ... Herr Franz
Müller, Calw[,] und Frau Ilse Schmidt,
Basel[,] wurden ... Die Spedition “Inter-
trans ”, 43 Essen-Steele, Bottroper Stra¬
ße 14[J wird ...Hoc предлог: Frau Ger¬
da Meier lebt in Ulm in der Burgstra¬
ße 25.
Ortsnamen / Имена на населени места
Често поставяни въпроси за имената населените места
Въпрос
Отговор
Südlich Kölns или südlich Köln се каз¬
ва?
Точка 2
1.	Род:
Имената на населените места обикновено са от среден род, дори и когато в
словосъчетания основната дума е от друг род (das ewige Rom, das schöne Salz¬
burg). Само в старинната поетична реч се появяват имена на градове от женски
род: die hohe Rom (Klopstock); ...weil Carthago alle ihre Kräfte zusammennehmen
wird (Wieland).
2.	Склонение:
Имена на населени места без член не бива да се поставят в род.п. без s:
oberhalb Dinkelsbühls (а не: Dinkelbühl), unterhalb Gießens, nördlich Berlins.
При имена на населени места, завършващи на съскащ звук (-5, -ß, -z, -tz, -д:),
родителният падеж се обозначава с апостроф Т Apostroph (4.1):
auf Korinthus’ Landesenge, Florenz’ Geschichte, Bordeaux’ Hafen.
Възможно е и описание c von:
die Geschichte von Florenz, die Theater von Paris, die Industrie von Pegnitz.
Също така е възможно вмъкването на родовото понятие пред името на насе¬
леното място:
die Industrie der Stadt Pegnitz, die Theater der Metropole Paris.

635
Ortsnamen
Начинът на образуване на род.п. с окончание -ens до голяма степен е оста¬
рял (Pegnitzens Industrie, Grazens Umgebung, Florenzens Krone).
Ако имената на населените места се употребяват с определителен член или
с определение, изразено чрез прилагателно, така че по тях да се разпознава ро-
дителният падеж, окончанието за род.п. -s може да отпадне:
der Wiederaufbau des zerstörten Berlins / des zerstörten Berlin.
При комбинация от нечленувано съществително и име на населено място се
скланя само името: die Geschichte Kloster Ettals; die Quellen Bad Orbs. (Родител-
ният падеж може да бъде описан и с von: die Quellen von Bad Orb).
При комбинация от съществително + име на населено място с предхождащ
член (и атрибутивно прилагателно) се скланя определящото съществително, до-
като името остава несклонено:
die Einwohner des [kleinen] Städchens Hirschhorn, die Größe des Badeortes Cuxha¬
ven.
3.	Производни думи на -isch /-sch и -er/-erisch:
Няма твърдо правило, кога се използва -isch и кога -sch за образуване на
производно прилагателно от име на населено място. Преди се е използвало по-
скоро -isch, отколкото -sch. Впрочем броят на сричките, изгпасът и крайната
сричка, най-общо казано - плавната говоримост - са упражнявали влияние вър¬
ху начина на образуване на производните:
hallische / haliesche Festwochen, friedenauische / fnedenausche Spezialitäten
Ако тези селищни прилагателни се употребяват като обстоятелствено пояс¬
нение за начин, формите на -isch се предпочитат пред тези на -sch за благозву-
чие: Das ist echt friedenauisch.
Производните прилагателни на -isch / -sch отстъпват обаче все повече на
тези на -er (Т Einwohnerbezeichnungen auf -er). Следователно днес се казва най-
често: Pariser Mode, Berliner Mundart, Göttinger Bahnhof, а вече не: parisische
Mode, berlinische Mundart, göttingischer Bahnhof. Понякога се срещат и смесени
форми от -er+isch: mannheimerisch, wienerisch, berlinerisch (срв. статията Berli¬
ner / berlinerisch /berlinisch).
4.	Имена на населени места с предпоставено приложение:
Те масово се употребяват без член:
Schloss Wilhelmshöhe, Burg Stolzenfels, Kloster Banz, Kap Skagen.

Ortssatz
636
5.	Имена на населени места със следпоставена определяща дума:
В имена на населени места като
Berlin-Baumschulenweg, Hamburg-Fuhlsbüttel, Mannheim-Neckarau
определящата дума е следпоставена, начин на конструиране, който немският език
използва само при имена. В повечето случаи определящата дума се поставя пред
основната (Т Kompositum)
Срв. също Т geographische Namen.
Ortssatz: t Lokalsatz.
-os / -ös: При някои прилагателни се сре¬
щат равноправни двойни форми на-os
и на -os: dubios / dubiös; nebulös / ne¬
bulös; viskos /viskos и др. Разликата ид¬
ва от разнородния произход на окон¬
чанията: -os идва от лат. -osus (напр.
viscosus), -ös от фр. -еих /-euse (напр.
visqueux / visqueuse).
Ostern: 1. Род и число. Днес Ostern най-
общо се приема за среден род един¬
ствено число: Hast du ein schönes Os¬
tern gehabt? Думата се употребява оба¬
че предимно без членна форма: Ostern
ist längst vorbei. Ostern fällt in diesem
Jahr auf den 21. April. В местни гово¬
ри, най-вече в Австрия и Швейцария,
думата се възприема като мн.ч и се
употребява обикновено с определите¬
лен член или с местоимение: Wir ver¬
reisen erst nach den Ostern. Diese Os¬
tern werden wohl verregnen. Ich werde
diese Ostern in Berlin verleben. Nächs¬
te Ostern werde ich nicht zu Hause blei¬
ben (вместо това по-обичайното е:
nächstes Jahr Ostern или nächstes Jahr
zu / an Ostern ...). В определени фор¬
мални изрази множественото число е
общоприето, а не само локално огра¬
ничено: Fröhliche Ostern! Weiße Ostern
sind zu erwarten. Днес Ostern обикно¬
вено не се употребява като подлог или
допълнение с членна форма или мес¬
тоимение. Вместо това се използват
сложни съществителни: Die Oster-
[feierftage waren sehr anstrengend. Das
Osterfest wird in diesem Jahr sicher
schön werden. Die herrlichsten Oster¬
tage habe ich dort verlebt. (Не е прие¬
то: Die Ostern waren sehr anstrengend.
Или: Das Ostern war sehr anstrengend.)
Ostern вече почти не се употребява ка¬
то съществително от ж.р.: Letzte Os¬
tern war verregnet. В Северна Герма¬
ния, особено в адвербиални съчета¬
ния, Ostern понякога се използва като
съществително от м.р.: letzten Ostern.
Всички тези колебания могат да се
обяснят исторически: Ostern е засти¬
нал дателен падеж мн.ч., който в сред-
новисоконемски се е отделил от мно¬
жествено предложно съчетание (ze den
öster[e]n или подобно), и сега се раз¬
глежда навсякъде като самостоятелен
именителен падеж ед.ч. Средновисо-
конемското адвербиално съчетание е
било в мн.ч., защото по това време ве¬
ликденският празник е продължавал
повече от един ден.
2. zu Ostern / an Ostern: Заедно c zu
Ostern, което се употребява особено в
Северна Германия, в Южна Германия
се казва предимно an Ostern.
östlich: 1. Свързване. След östlich може

637
oxidieren / oxydieren
да стои съществително в род.п. или
. предлогът von. Употребата на östlich в
ролята на предлог с род.п. е по-често
срещана и вече почти установена в слу¬
чаите, когато пред съществителното
или географското название стои член
или местоимение: östlich dieser Linie,
östlich des Flusses, östlich des Harzes.
Свързването на östlich c von се пред¬
почита, когато следва нечленувано (ге¬
ографско) название: östlich von Berlin
(рядко: östlich Berlins), östlich von Ni¬
geria (рядко: östlich Nigerias)..Нескла-
нянето на съществителното или геог¬
рафското име след östlich е.неправил-
но. Трябва да се казва; östlich Münchens
(не: östlich München). Т geographische
Namen (1.1,1).
2. Östlich / ostwärts: Östlich дава мес¬
тоположението, a ostwärts - посоката:
Das Haus liegt östlich der Stadt (въпрос:
wo?). Sie zogen ostwärts (въпрос: wo¬
hin?) Във военния език обаче ostwärts
от дълго време се е наложило и за мес¬
тоположение. По този начин се избяг¬
ва рискът, думите östlich и westlich за¬
ради подобното си звучене да бъдат чу¬
ти погрешно и объркани.
Ost / Osten: Т Nord / Norden.
Otter: Съществителното от м.р. der Ot¬
ter (напр. der Fischotter), род.п.: des Ot¬
ters, МН.Ч.: die Otter, означава вид бял-
ка, съществителното от ж.р. die Otter
(напр. die Kreuzotter), род.п: der Otter,
мн.ч.: die Ottern, означава змия. Двете
думи не са сродни етимологично.
Ottonen: Т Personennamen (3.1).
outsourcen: Глаголът outsourcen “отде¬
лям, премествам навън” се използва
днес като глагол с делима представка:
ich source out; du, er, ihr sourct out; der
Vertrieb wird outgesourct; es wird ver¬
sucht, noch andere Dienstleistungen out-
zusourcen.
-ow: В окончанието -ow на немски лич¬
ни и селищни имена w не се изговаря,
напр. в имената Gutzkow, Flqtow, Pan¬
kow, Teltow. Относно разделянето на ду¬
мата Т Einwohnerbezeichnungen (6).
-ower: Относно деленето на думата на -
ower при имена на населени места на -
ow Т Einwohnerbezeichnungen auf -er
(6).
Oxid / Oxyd: Заедно със специализира¬
ния правопис с i (Oxid, Oxidation,
[Kohlen]dioxid и т.н.) съществува и об¬
щоприетият правопис с у (Oxyd, Oxy¬
dation, Oxydierung, oxydieren, oxydisch,
[Kohlen]dioxyd и т.н.). C окончанието
-id според указанията за номенклату¬
рата в неорганичната химия се харак¬
теризира клас съединения (sulfid, Chlo¬
rid, oxid).
oxidieren / oxydieren: Миналото слож¬
но време от oxidieren /oxydieren се об¬
разува най-често с haben, по-рядко със
sein: Das Eisen hat / (по-рядко: ist) oxi¬
diert / oxydiert.

р
638
PP
р: Относно правописа и склонението
Т Bindestrich (2.4) (p-Laut); Т Einzel¬
buchstaben (des P, zwei P); t Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5) (das p in Skal¬
pell).
paar / Paar: 1. Правопис. Написаното c
малка буква paar в съчетание с членна
форма или местоимение има значение
“няколко”: ein paar Blumen, mit ein paar
Pfennigen in der Tasche. Докато неоп-
ределителният член остава несклонен,
определителният член или местоиме-
нието, свързани с paar се скланят: in
den paar Tagen, mit diesen paar Pfenni¬
gen, von deinen paar Äpfeln. Написано¬
то c главна буква Paar обаче е склоня-
емо съществително и означава двойка,
две еднакви или съответни, допълва¬
щи се взаимно, или две принадлежа¬
щи си същества или неща. Членната
форма или местоимението пред него
винаги се скланят: der Preis eines Paars
Schuhe; mit einem Paar SchuhefnJ; von
diesen Schuhen habe ich noch zwei Paar
(не: Paare) im Schrank; mit einem Paar
wollnen Strümpfen.
2.	ein Paar neue Schuhe / neuer Schu¬
he. След Paar уточняващата дума мо¬
же да бъде в род.п. или да се употребя¬
ва като приложение. Днес обикновено
се предпочита вариантът с приложени¬
ето: ein Paar neue Schuhe /(рядко:! neu¬
er Schuhe; mit zwei Paar seidenen
Strümpfen / (рядко:! seidener Strümpfe.
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (2), T Apposition (2.2).
3.	Ein Paar Schuhe kostet / kosten 80
Mark. Тъй като подлогът (Paar) фор¬
мално е в ед.ч., сказуемото по правило
също е в ед.ч.: Ein Paar Schuhe kostet
80 Mark. Често обаче се съгласува по
смисъл и сказуемото се поставя в мн.ч.:
Ein Paar Schuhe kosten 80 Mark. И два¬
та варианта са правилни. Т Kongruenz
(1.1.3).
4.	ein Paar neue Schuhe / ein neues Paar
Schuhe. Когато Paar образува едно ця¬
ло c наименованието на предмета, при¬
лагателното към предмета може да
стои пред цялото, доколкото се отнася
и за двете думи. Може да се каже сле¬
дователно не само ein Paar neue Schu¬
he, а и ein neues Paar Schuhe. T Adjek¬
tiv (3.2), Kongruenz (1.1.3).
Pack: Съществителното от м.р. der Pack
се използва в значение ”пакет, вързоп”.
Множественото число е die Packe и die
Packe. Съществителното от ср.р. das
Pack означава “тълпа” и няма форма
за множествено число.
Pädagoge: Според новите правила Päd¬
agoge може вече да се разделя не само
според своите съставни части (Päd-
ago-ge), а и според говорни срички Рй-
da-go-ge. Т Worttrennung (2.2).
paddeln: Перфектът на глагола за дви¬
жение paddeln може да се образува и с
haben и със sein. Спомагателният гла¬
гол haben се употребява, когато проце¬
сът, движението се разглежда в него¬
вата продължителност: Wir haben
gestern lange gepaddelt. Глаголът sein
се употребява тогава, когато трябва да
се подчертае промяната на мястото: Wir
sind über den See gepaddelt. Употреба¬
та със sein се увеличава, каюго и при
другите глаголи за движение, защото
при движението промяната се възпри¬
ема като по-важна от продължителнос¬
тта. Затова вече се казва също: Wir sind

639
Papierdeutsch
ein bisschen gepaddelt. T haben (1).
Pamphlet: ph в Pamphlet се изговаря като
[fl. Ударението пада върху дългото е.
Panther / Panter: Според новите прави¬
ла за правопис съществителното в по-
немчената си форма може да се пише с
/, или както досега с th.
Pantoffel: Според езиковата норма пра¬
вилна е слабата форма за мн.ч. die Pan¬
toffeln; силната форма за мн.ч. die Pan¬
toffel е диалектна или разговорна.
Pantomime: Съществуват както die Pan¬
tomime, така и der Pantomime. Докато
съществителното от ж.р. означава
“представяне на дадена сценка само
чрез жестове”, това от м.р. означава
“изпълнител на пантомима”.
Papagei: Papadei може да се скланя и в
ед.ч., и в мн.ч. и по двете склонения.
Формите на силното склонение са: des
Papagei[e]s, die Papageie. Формите на
слабото склонение са: des Papageien, die
Papageien. Слабите форми за мн.ч. са
по-разпространени.Т Fremdwort (3.1).
Papierblock: Множественото число на
Papierblock е die Papierblocks. Т Block.
Papierdeutsch
Бюрократичен немски език
Бюрократичен (административен, канцеларски) немски език е употребява¬
но от радетелите на езика критично название за муден, превзет, остоятелствен
стил на писане, за който могат да се приведат следните характеристики:
1.	Прекомерната употреба на номинални съчетания вместо прости гла¬
голи:
Много от тези съчетания (така наречени функционално-вербални или вер-
бо-номинални съчетания) правят стила тромав и затормозен. Към тях спадат
обичайните предимно за административния език съчетания като in Wegfall kom¬
men вместо wegfallen, in Abzug bringen вместо abziehen и т.н., които не изразяват
нищо повече от съдържанието на простия глагол.
2.	Прекомерната употреба на тромави (сложни) образувания:
Образувания от този род са: Außerachtlassung, Indienststellung, Zurverfügung¬
stellung, Inangriffnahme, Zuhilfenahme, Nichtbefolgung и др. Например не би тряб¬
вало да се пише: Wegen Außerachtlassung aller Sicherheitsmaßnahmen und Nicht¬
befolgung der Betriebsvorschriften wurden bei der Tieferlegung der Rohre drei Ar¬
beiter verletzt.
Относно допълнителна информация t Nominalstil, T Verbalsubstantiv (1.1),
T-nahme, T -ung.
3. Употребата на определени предлози:
Някои предлози, използвани особено в административната и бизнес сфера,

Pappmaschee / Pappmache
640
като betreffs, mittels, zwecks са обстоятелствени и стилистично неподходящи. Те
могат да се заместят най-често с по-обикновени предлози (Т betreffs и т.н.)
4.	Предпочитание към страдателен залог:
Бюрократичният език се характеризира най-общо казано и чрез безличния
начин на изразяване в страдателен залог: Der Plan wird durchgeführt вместо: Wir
führen den Plan durch. Es wird darauf hingewiesen вместо: Wir weisen darauf hin.
Pappmaschee / Pappmache: По новите
правила втората съставна част- понем-
чена-може да се изпише -maschee. Съ¬
щевременно продължава да е валиден
и старият правопис Pappmache.
Pappplakat: Това сложно съществител¬
но се пише с три р. За по-добра четив-
ност може да се постави съединителна
чертица: Pappplakat, също: Papp-Pla¬
kat. Т Zusammentreffen dreier gleicher
Buchstaben.
Papst: Относно des Papstes Paul VI. /
Papst Pauls VI. t Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (1.2 и 1.3).
Parabel: Parabel се свързва c предлога
von: Das ist eine Parabel vom einfachen
Leben.
Paragraph / Paragraf: 1. Правопис. По
новия правопис съществителното мо¬
же да се пише с/в понемчената си фор¬
ма, или както досега - с ph.
2. Склонение. Правилно е слабото
склонение на съществителното, т.е. в
родителен, дателен и винителен паде¬
жи на ед.ч. то трябва да има окончание
еп: Ich bin fiir die Abschaffung dieses Pa¬
ragraphen. Nach dem Paragraphen ist er
schuldig. Sie hat gegen den Paragraphen
117 verstoßen. Ако следва число, падеж¬
ното окончание може да бъде изпусна¬
то: Das ist der Wortlaut des Paragraph 1
der Straßenverkehrsordnung. Sie hat ge¬
gen den Paragraph 4 verstoßen. Unter
Paragraph H 7 ist zu lesen...
3.	Paragraph 3 - 7 / die Paragraphen
3-7. При препратки в законови тексто¬
ве и в цитати съществителното Para¬
graph остава несклонено, ако се упот¬
ребява без членна форма непосредстве¬
но пред цифрата: Das geht aus Paragraph
3-7 hervor. Но ако е c членна форма:
Das geht aus den Paragraphen 3-7 hervor.
4.	Знак за параграф. Знакът за параг¬
раф § се пише само заедно с цифрата.
Ако са изброени няколко цифри, се пи¬
ше §§: [der] §9, §17., [die] §§10 до 15
или [die]§§ 10-15.
parallel: Parallel днес обикновено се
свързва с zu: Die Straße verläuft paral¬
lel zum Fluss. Parallel zu ihrer Ausbil¬
dungnahm sie Schauspielunterricht. Съ¬
щевременно (в преносна употреба) се
среща и дат.п.: Die Wünsche der Japa¬
ner liefen unseren Interessen parallel (=
се покриваха c тях).
Parallele: Субстантивираното прилага¬
телно се скланя предимно като същин¬
ско съществително име, в ед.ч - без
окончание, в мн.ч - по слабото скло¬
нение на -п: die Parallelen. Без членна
форма (във връзка с числително брой¬
но напр.) в мн.ч се среща и силно скло¬
нение: zwei Parallele. Т substantiviertes
Adjektiv (2.2.1).
parallele Beugung: Под паралелно скло¬
нение се разбира еднаквото склонение
на равнопоставени Т Adjektive (1.2.1):
die vielen schönen Blumen (слабо скло-

641
passabel
нение), viele schöne Blumen (силно
склонение).
Parataxe: Под паратакса се разбира рав¬
нопоставеността на части на изречени¬
ето или изречения, за разлика от под¬
чинеността или Т Hypotaxe: Die Kinder
spielen auf der Wiese, die Mütter sitzen
auf den Bänken.
Pardon: Като изключим формата за уч¬
тивост Pardon!, съществителното der
или das Pardon {des Pardons) се среща
само още в комбинация с определени
глаголи, напр. kein /keinen Pardon кеп-
пеп, kein /keinen Pardon geben, gewäh¬
ren, um Pardon bitten.
Parenthese: Така се нарича част на реч¬
та, която стои извън същинското изре¬
чение (като междуметие, като звателен
именителен падеж, като абсолютен
именителен падеж, като вметнато из¬
речение).
Parfüm I Parfüm: Думата има два начи¬
на на писане: произхождащата от
френски форма “Parfüm” [par’fce:],
(род.п. des Parfüms и мн.ч. die Parfüms),
и понемчената форма “Parfüm”, (род.
п. des Parfüms и формите за мн.ч. die
Parfüme и по-малко разпространената
- die Parfüms).
Park: Съществителното има две форми
за мн.ч.: die Parks и (по-рядко) die Par¬
ke. t Fremdwort (3.4).
parterre / Parterre: C малка буква се пи¬
ше наречието (в смисъл “на земята”):
Er wohnt parterre. С главна буква се пи¬
ше съществителното име (в значение¬
то “приземен етаж”): Im Parterre ist es
kalt. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
Partikel: 1. Род. Като граматически тер¬
мин със значение “несклоняема дума”
съществителното е само от ж.р. die
Partikel; мн.ч. die Partikeln. Като фи¬
зичен термин за “елементарна части¬
ца”, то може да бъде и от ср.р. {das
Partikel; мн.ч. die Partikel), и от ж.р.
{die Partikel; мн.ч. die Partikeln).
2. Partikel като граматически термин.
Частицата е обобщаващо название за
група думи, които за разлика от същес¬
твителното, глагола, прилагателното и
т.н., по правило не се скланят и не се
спрягат. Към неизменяемите части на
речта спадат наречията, напр. hier, da
dort, gestern, bald, trotzdem, stets и т.н.
(T Adverb), предлозите напр. aus, nach,
in, an, auf (T Präposition) и съюзите
напр. und, auch, oder, entweder - oder,
nicht nur - sondern auch, teils — teils и
т.н. (T Konjunktion)
Partisan / Partisane: Формата der Parti¬
san - “борец от съпротивата” - (форма
за ж.р. die Partisanin), в единствено
число може да се скланя по силното и
по слабото склонение des Partisans или
des Partisanen. Формата за мн.ч. е сла¬
ба - die Partisanen. От нея трябва да се
разграничава die Partisane като наиме¬
нование за употребявано преди оръ¬
жие, подобно на копие. Родителният
падеж е der Partisane, а мн.ч. die Parti¬
sanen.
partitiver Genitiv: t Genitivattribut (1.2).
Partizip: (причастие) 1. T erstes Partizip.
2.	T zweites Partizip.
3.	Относно степенуването на причас¬
тията Т Vergleichsformen (3.1)л
Partizipialsatz: Т satzwertiges Partizip.
Partizip Perfekt: T zweites Partizip.
Partizip Präsens: t erstes Partizip.
Party: По новите правила формата за
мн.ч. се образува само със -s: die Par¬
tys. t-y.
Paspel: Съществителното най-често е от
ж.р., по-рядко се среща и форма от м.р..
Съществителното от ж.р. die Paspel
има род.п. der Paspel и мн.ч. die Pas¬
peln. Думата от м.р. der Paspel има
род.п. des Paspels и мн.ч. die Paspel.
passabel: При passabel е от последната
41.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

passee / passe
642
сричка отпада, когато думата се скла¬
ня или степенува: eine ganz passable
Lösung. Einen passableren Vorschlag
kann ich auch nicht machen. T Adjektiv
(1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
passee / passe: По новите правила дума¬
та от френски произход може да се пи¬
ше без ударение, обаче с две е: passee.
Passiv / Страдателен залог
Често поставян въпрос за страдателен залог
Въпрос
Отговор
В кои случаи в страдателен залог из¬
вършителят на действието се въвежда
с durch и в кои - с von?
Точка (1)
Пасивът, наречен също страдателен залог, е определена гледна точка по от¬
ношение на езиковото предаване на действието или събитието. За разлика от
деятелен залог Т 2Aktiv действителният носител на действието, неговият извър¬
шител, е изтласкан на заден план за сметка на самото действие. Деятелен залог:
Der Junge schlägt den Hund. Страдателен залог: Der Hund wird von dem Jungen
geschlagen. Често извършителят изобщо не се назовава: Der Hund wird geschla¬
gen. Говори се за събитие “незаинтересовано от извършителя”.
Съществуват werden-Passiv (страдателен залог на процеса или действието)
и sein-Passiv (страдателен залог на състоянието). Werden-Passiv се образува от
werden и миналото причастие на съответния глагол. Относно личния пасив при
непреходни глаголи Т zweites Partizip (2.2).
Тъй като пасивът предлага възможността да се представи по-различно цял
ред от изречения в актив, в стилистично отношение той служи най-общо за из¬
разно разнообразие. Освен това той се използа особено много в научни изслед¬
вания, законови текстове, наредби и указания за ползване, защото позволява фор¬
мулировки, които оставят извършителя на действието неназован. За подробнос¬
ти срв. следните глави:
1	Die Brücke wurde von Pionieren / durch Pioniere gesprengt - Er wurde von
einer johlender Menschenmenge / durch eine johlende Menschenmenge
aufgehalten - Das Schiff wurde von einem Torpedo / durch einen Torpedo /
mit einem Torpedo versenkt (предлог при пасивна конструкция).
2	Mir wurde das Fürchten gelehrt l Ich wurde das Fürchten gelehrt - Den
Schülern wurden die Vokabeln abgehört Die Schüler wurden die Vokabeln
abgehört (пасив в изречения c двойно допълнение във вин. п.).
3	Други възможности за изразяване на пасивна гледна точка

643
Passiv
3.1	bekommen, erhalten, kriegen + минало причастие
3.2	gehören + минало причастие
3.3	bringen + минало причастие
3.4	sein, bleiben, stehen, geben, gehen + инфинитив c zu
3.5	Възвратни глаголи във връзка с предметен подлог
3.6	lassen във връзка със sich и инфинитив
3.7	Глаголи във връзка с отглаголно съществително, което назовава дей¬
ствие
4	Пасив при възвратни глаголи
1	Die Brücke wurde von Pionieren / durch Pioniere
gesprengt - Er wurde von einer johlenden
Menschenmenge / durch eine johlende
Menschenmenge aufgehalten - Das Schiff wurde von
einem Torpedo / durch einen Torpedo / mit einem
Torpedo versenkt
(Предлог при пасивна конструкция)
Изборът на предлог при образуването на пасив създава понякога трудности,
защото едновременно с von, същинския предлог в пасив, в някои случаи е въз¬
можен и durch, а в определени ситуации е възможен само той.
С предлога von в пасивното изречение най-общо се означава причинителят
или действителният носител на едно действие, извършителят, който иначе се
явява подлог на съответното изречение - в актив.
Деятелен залог: Die Nachbarin pflegte das kranke Kind. Страдателен залог: Das
kranke Kind wurde von der Nachbarin gepflegt. Деятелен з.: Er hat das Unglück
vorausgesagt. Страдателен з.: Das Unglück ist von ihm vorausgesagt worden.
Извършителят е обикновено лице, както в горните примери, но той може да
бъде предмет или нещо абстрактно:
Деятелен залог: Der Blitz hat den Baum getroffen. Страдателен залог: Der Baum ist
vom Blitz getroffen worden. Деятелен з.: Das Erdbeben überraschte uns im Schlaf.
Страдателен з.: Wir wurden von dem Erdbeben im Schlaf überrascht.
Затова при превръщането на активно изречение в пасивно най-често е пог¬
решно да се въвежда с предлога durch съществителното, което назовава причи¬
нителя или същинския носител на действието. Де може да се каже:
Das kranke Kind wurde durch die Nachbarin gepflegt. Der Baum ist durch den Blitz
getroffen worden. Wir wurden durch das Erdbeben im Schlaf überrascht и т.н.

Passiv
644
Предлогът durch както в активното, така и в пасивното изречение, въвежда
средството, при което естествено като средство могат да функционират и лица
(като посредници, изпълнители или др. подобни).
Деятелен зEr (= причинител на действието, извършител) benachrichtigt mich
durch einen Boten (^средство). Страдателен з.: Ich wurde von ihm (= причинител
на действието, извършител) durch einen Boten (= средство) benachrichtigt.
В изречението Ich wurde durch einen Boten benachrichtigt причинителят на дей¬
ствието и посредническата фигура могат да бъдат идентични. Паралелно с Die Brü¬
cke wurde von Pionieren gesprengt, може да се каже и: Die Brücke wurde durch Pioniere
gesprengt, защото пионерите по всяка вероятност не са действали самоволно, а по
заповед. Паралелно с Der Alarm war versehentlich vom Kassierer ausgelöst worden,
може да се каже също Der Alarm war versehentlich durch den Kassierer ausgelöst
worden. Паралелно c Sie wurde von einer johlenden Menge aufgehalten (= тълпата я е
зад ържала, не я е пропуснала напред), може да се каже и Sie wurde durch eine johlen¬
de Menge aufgehalten (= крещящата тълпа неумишлено я е пропуснала много бав¬
но). Следователно в някои случаи смяната на von с durch променя перспективата.
В определени случаи (свързани с определени глаголи) е възможен само пред¬
логът durch.
Деятелен з.: Der Torwart bewahrte die Mannschaft vor einer Niederlage. Страдате¬
лен 3.: Die Mannschaft wurde durch den Torwart vor einer Niederlage bewahrt.
Предлогът mit назовава средството, инструмента, уреда, при това, както и
durch - по еднакъв начин в активното и в пасивното изречение. Предлогът mit
може да се подмени с durch в случаите, когато durch въвежда неодушевено сред¬
ство, а не личностен посредник. Неправилно е да се въвежда извършител с mit:
Деятелен з.: Das U-Boot (= извършител) versenkte das Schiff mit einem Torpedo
(=средство). Страд. з.: Das Schiff wurde von dem U-Boot (= извършител) mit ei¬
nem Torpedo (= средство) versenkt. Със спестяване на извършителя: Das Schiff
wurde mit einem Torpedo (— средство) versenkt. В тази връзка е неправилно: Das
Schiff wurde von einem Torpedo versenkt (предлогът von въвежда извършител, а
тук се има предвид средството).
2	Mir wurde das Fürchten gelehrt / Ich wurde das
Fürchten gelehrt — Den Schülern wurden die Vokabeln
abgehört / Die Schüler wurden die Vokabeln abgehört
(Пасив в изречения c двойно допълнение във вин. п.)
Някои глаголи в немския език се използват с двоен винителен падеж: Sie

645
Passiv
lehrte mich die französische Sprache. Ich höre sie das Gedicht ab. Ich frage ihn die
Vokabeln ab. При тези глаголи е налице тенденцията да се замени допълнението
във вин. п., което назовава лицето, с допълнение в дат. п.: Sie lehrte mir die fran¬
zösische Sprache. Ich höre ihr das Gedicht ab. Ich frage ihm die Vokabeln ab.
В пасив дателният падеж вече напълно се е наложил:
Mir wurde die französische Sprache gelehrt. Вместо: Ich wurde die französische Spra¬
che gelehrt. Ihr wurde das Gedicht abgehört. Вместо: Sie wurde das Gedicht abgehört.
Ihm wurden die Vokabeln abgefragt. Вместо: Er wurde die Vokabeln abgefragt.
И двете пасивни образувания са правилни. Ако на мястото на второто до¬
пълнение във вин п. стои подчинено изречение или инфинитив, се образува ли¬
чен пасив:
Ich bin gelehrt worden, dass dies meine Aufgabe ist. Wir sind gelehrt worden, dank¬
bar zu sein.
3	Andere Möglichkeiten passivische Sehweise
auszudrücken
Други възможности за изразяване на пасивна
перспектива
Нерядко се избират и други конструкции за изразяване на пасивна перспек¬
тива. Отчасти те не са в рамките на езиковата норма.
3.1 bekommen, erhalten, kriegen + минало причастие
Глаголите bekommen, erhalten, kriegen често се използват в комбинация с
миналото причастие на определени глаголи вместо истински пасивни конструк¬
ции. Изречението в актив Seine Mutter schenkte ihm Bücher звучи в пасив така:
Ihm wurden [von seiner Mutter] Bücher geschenkt. Вместо тази пасивна конструк¬
ция се казва: Er bekam die Bücher [von seiner Mutter] geschenkt.
Лицето, което иначе се назовава в дат.п. (ihm), тук се поставя като подлог в
им.п. Тази конструкция се среща по правило само при глаголи, които изискват дат.
и вин.п., при което допълнението в дат.п. е за лицето, а допълнението във вин. п. -
за предмета. Тази конструкция се среща предимно във всекидневния език:
Er hat sie geschenkt bekommen (Ои).Вместо: Sie ist ihm geschenkt worden. ...So
würde Emilie ihr Geld vielleicht in einem Jahr zugesprochen bekommen (Remarque).
Вместо: Das Geld würde ihr dann zugesprochen werden. Der Volvo 122S ...erhielt
nur von 53,8% der befragten Besitzer eine ausgezeichnete Straßenlage bescheinigt
(Der Spiegel). Вместо: Der Volvo 122S würde nur von 53,8% der befragten Besitzer
eine ausgezeichnete Straßenlage bescheinigt.

Passiv
646
Глаголът kriegen както изобщо, така и тук се смята за разговорен.
Разговорно: ...damit Sie Ihren Wunsch erfüllt kriegen. Вместо езиковата норма:
...damit Ihnen Ihr Wunsch erfüllt wird.
3.2	gehören + минало причастие
Вместо пасив понякога се избира и конструкцията с gehören + минало при¬
частие: Der gehört das Handwerk gelegt. Тя изразява изрична необходимост, за¬
повед и отговаря на пасив с müssen: Der muss das Handwerk gelegt werden.
Тази конструкция не се вмества в езиковата норма, а е разговорна и се среща
предимно в южните части на немскоговорещата област. Регионално и разговор¬
но се казва: Wer über dreißig ist, gehört aufgehängt (Th.Mann). Вместо норматив¬
ното: ...der muss aufgehöngt werden.
3.3	bringen + минало причастие
Вместо пасив в разговорния език епизодично се среща и конструкцията с brin¬
gen и миналото причастие. Тя подчертава насочеността на действието към дадено
лице. Тази конструкция съответства на страдателения залог на глагол, който се
определя по-точно чрез наречие за посока (heran, herein и др.). Разговорно: Sie
brachten ihn getragen. Вместо езиковата норма: Er wurde [von ihnen] getragen.
3.4	sein, bleiben, stehen, geben, gehen + инфинитив c zu
Комбинацията на тези глаголи с инфинитив с zu често има пасивно значе¬
ние (също Т Gerundiv). Конструкцията съответства в общи линии на пасив с
модален глагол.
Тук употребата на sein е честа:
Der Schmerz ist kaum zu ertragen. Вместо: Der Schmerz kann kaum ertragen wer¬
den. Diese Arbeit ist zu leisten. Вместо: Diese Arbeit muss geleistet werden.
По-рядка е употребата на bleiben stehen и geben:
Das Ergebnis bleibt abzuwarten. Вместо: Das Ergebnis muss abgewartet werden. Es
gibt viel zu tun. Вместо: Vieles muss getan werden. ...am Dienstag standen nun aber
gleich beide Publikumsmagneten zu erwarten (Süddeutsche Zeitung). Вместо: ...
wurden erwartet. Das steht zu erwarten. Вместо: Das wird erwartet.
Употребата на gehen е разговорна. Разговорно се казва: Das Bild geht nicht zu
befestigen. Вместо нормативното: Das Bild kann nicht befestigt werden.
3.5	reflexive Verben in Verbindung mit einem Sachsubjekt
Възвратни глаголи във връзка с предметен подлог
И възвратните глаголи в комбинация с предметен подлог могат да изразят

647
Passiv
пасивна перспектива. При тези конструкции обаче, за разлика от другите слу¬
чаи, извършителят не може да бъде назован:
Remarques Anti-Kriegsbuch “Im Westen nichts Neues” verkaufte sich in Rekordauf¬
lagen (Quick). Вместо: Remarques Anti-Kriegsbuch wurde in Rekordauflagen ver¬
kauft. Kürzlich lenkte sich die Aufmerksamkeit auf einen Briefwechsel zwischen
.. .(Wiesbadener Kurier). Вместо: Kürzlich wurde die Aufmerksamkeit auf einen Brief¬
wechsel zwischen ... gelenkt. Der Schlüssel hat sich gefunden. Вместо: Der Schlüs¬
sel ist gefunden worden. Das Buch liest sich leicht. Вместо: Das Buch kann olme
Mühe gelesen werden.
3.6	lassen в съчетание със sich и инфинитив
Конструкцията от lassen във връзка с възвратно местоимение и инфинитив
също има пасивен смисъл. Тя има модален оттенък и съответства на пасив с
können. Тази конструкция се използва много често и не е ограничена само върху
предметни допълнения:
Es ließ sich leicht lösen (ОЦ).Вместо: Es konnte leicht gelöst werden. ...und nach¬
dem auch diese neuen Unternehmungen sich nicht realisieren lassen (Plievier). Вмес¬
то: ... und nachdem auch diese neuen Unternehmungen nicht realisiert werden kön¬
nen... Da ließ es sich nicht vermeiden, dass sie ... sich begegneten (Hausmann).
Вместо: Da konnte es nicht vermieden werden, dass sie sich begegneten.
3.7	Verben in Verbindung mit einem Substantiv, das als Ableitung
von einem Verb ein Geschehen nennt
Глаголи във връзка c отглаголно съществително, което
назовава действие
Често на мястото на пасив се използва съчетание от глаголи като kommen, ge¬
langen, finden, erfahren и nomen actionis, т.е. производно от глагол съществително
име, което назовава действие, (напр. Aufführung). Тази конструкция се среща най-
вече в административния, стопанския и вестникарския немски език (Т Nominalstil).
Es kam kaum noch Bargeld zur Zahlung (Grass). Вместо: Es wurde kaum noch mit
Bargeld gezahlt. ...von den ... zur Verteilung gelangten Portionen ... hatte man auch
nicht eine Erbse... abnehmen können. (Plievier). Вместо: Von den verteilten Portionen
hatte man nicht eine Erbse abnehmen können. ...dass Dinge, von welchen sie nichts
begriff, in ihrem Beisein nie zur Erörterung gelangten (Kolb). Вместо: ... in ihrem
Beisein nie erörtert wurden. Der Schreck, dass alle vier Reifen auf einmal geplatzt seien,
findet keine Bestätigung (Bamm). Вместо: Der Schreck, dass alle vier Reifen auf einmal
geplatzt seien, wird nicht bestätigt. Das sittliche Leben des Menschen erfahrt dadurch
eine wesentliche Beeinträchtigung (Sieburg). Вместо: Das sittliche Leben des Men¬
sehen wird dadurch wesentlich beeinträchtigt. .. .das alles erfuhr zum ersten Mal eine
Milderung, als .. .(Thorwald). Вместо: Das alles wurde zum ersten Mal gemildert...

Passstraße
648
4	Das Passiv bei Reflexiwerben
Пасив при възвратни глаголи
По правило от възвратни глаголи не може да се образува пасив, защото въз¬
вратното местоимение и подлогът назовават едно и също лице или предмет. От
изречението Ich wasche mich пасивът Ich werde von mir gewaschen е безсмислен.
Пасивна конструкция е възможна, когато подлогът не е назован или когато
трябва да се изкаже енергична подкана:
Da wurde ... in zitternder Angst sich verkrochen (C.Viebig). Jetzt wird sich hinge¬
legt! Jetzt wird sich gewaschen!
Относно употребата на миналото причастие на възвратните глаголи (напр.
der ausgeruhte Wanderer, но не: das geschämte Kind) T zweites Partizip (2.3).
Passstraße: По новия правопис след крат¬
ка гласна се пише двойно s: Pass. Слож¬
ното съществително Passstraße следо¬
вателно се пнше с три s. (Т Zusammen¬
treffen dreier gleicher Buchstaben). C цел
по-добра четивност може да се поста¬
ви малко тире: Passstraße, също: Pass¬
Straße.
Pastor: 1. Произношение. В ед.ч. на съ¬
ществителното ударението може да па¬
да какго на първата, така и на втората
сричка. Ударението е различно в раз¬
личните области: Pastor / Pastor.
2. Склонение. Родителният падеж е
des Pastors, множественото число- die
Pastoren, на места също die Pastore или
die Pastöre.
Pate: В значенията “кръстник” и “кръ¬
щелник” думата е от м.р.: der Pate; ро¬
дителният падеж гласи: des Paten, мно¬
жественото число: die Paten. В значе¬
нието “кръстница, кръщелница” дума¬
та е от ж.р.: die Pate; родителният па¬
деж е: der Pate, множественото число
die Paten.
Pater: Относно адрес Т Brief (7).
Patient: Съществителното име се скла¬
ня по слабото склонение, т.е. то тряб¬
ва да има в род.п., дат.п. и вин.п. ед.ч.
окончание -еп: Der Arzt hat dem Pati¬
enten (не: dem Patient) Ruhe verordnet.
T Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Patriarchat: Всеобщо употребявано е
das Patriarchat. В църковната езикова
практика за значението “достойнство
или административен район на патри¬
арх” се използава също der Patriar¬
chat. Т -at.
Pauschale: Съществителното може да се
използва в женски и в среден род. По-
честа е употребата му в ж.р. die Pau¬
schale (род.п.: der Pauschale, мн.ч.: die
Pauschalen); по-рядко се среща das
Pauschale (род.п.: des Pauschales, мн.ч.:
die Pauschalien).
PC: t Political Correctness.
PC: Съкращението за Personalcomputer
- особено в мн.ч. - се скланя често: die
beiden PCs (едновременно с: die beiden
PC), die Funktionen des PCs (едновре¬
менно c: die Funktionen des PC). T Ab¬
kürzungen (3.2).
Pedal / Pedale: Според езиковата норма
правилната форма е das Pedal, род.п.:

649
Personalpronomen
des Pedals, мн.ч.: die Pedale. Същевре¬
менно в отделни райони съществува и
формата die Pedale, род.п.: der Pedale,
мн.ч.: die Pedalen. В израза in die Pe¬
dale treten става дума следователно за
мн.ч. на езиково-нормативната форма.
Peloponnes: Името на южногръцкия по¬
луостров обикновено се използва в
м.р.: der Peloponnes. По-рядка е фор¬
мата за жр.(Ле Peloponess), която мо¬
же да се обясни със сричката -nes, коя¬
то произлиза от гръцкото съществител¬
но от ж.р. q veooi; (nesos “остров”). Ро-
дителният падеж може да бъде des Pe¬
loponnes и des Peloponesses.
penibel: При penibel е от последната
сричка отпада при склонение или сте¬
пенуване: ein penibler Mensch, t Adjek¬
tiv (1.2.13).
Penny: По новия правопис формата за
мн.ч. (за монетите) е вече само die Pen¬
nys. Т-у.
per: След per се употребява винителен
падеж: per ersten Januar, per einge¬
schriebenen Brief, per Boten (не: per
Bote). Произхождащият от латински
предлог се използва - като се изключи
изразът mit jmdm per du sein - предим¬
но в административния и търговския
език. Ако се възприема като стилистич¬
но неподходящ-, той може да се замес¬
ти с немски предлози, напр: per / mit
dem Schiff, per / durch Eilboten, per /ab
sofort, per /für / zum 1. Januar.
Perfekt: Перфектът (приключило насто¬
яще, преднастояще, 2. минало), форма
за време на глагола, образува се с ha¬
ben или със sein + миналото причас¬
тие: Ich habe die Blumen gebunden. Die
Rose ist verblüht. Тези форми изразя¬
ват обстоятелството, че едно действие
е минало от гледна точка на говорещия,
но въпреки това е съотнесено към нея.
Действието все още засяга непосред¬
ствено говорещия: “Es hat geschneit! ”,
вика едно дете, което вижда навалелия
през нощта сняг. Относно отношение¬
то Perfekt - Präteritum f Präteritum; от¬
носно граничните случаи при образу¬
ването на перфект с haben или със sein
(ich bin/habe gefahren) f haben (1); от¬
носно употребата на инфинитива вмес¬
то миналото причастие (weil sie ihn hat
kommen sehen и т.н.) T Infinitiv (4).
Periode: Период се нарича многократно
съставно, изкусно разчленено изрече¬
ние, което може да се състои от главни
и подчинени изречения или от поре¬
дица от главни изречения.
Perlmutt, Perlmutter: Формите dasPerl-
mutt и die Perlmutter могат да получат
ударение както на втората, така и на
първата сричка. Началното ударение е
по-рядко.
Perpendikel: Казва се както der Perpen¬
dikel, така и das Perpendikel.
Personalform: Т Finitum.
Personalpronomen: Личното местоиме-
ние (persönliches Fürwort) замества наз¬
вание на лице или предмет. Към лич¬
ните местоимения принадлежат съ¬
щинското лично местоимение,Т Refle¬
xivpronomen (възвратното местоиме-
ние) и реципрочното местоимение: Ich
wäre am liebsten verreist. Hilfst du mir?
Er (= момчето) sah, wie sie (= старата
жена) zu Boden stürzte. Er ließ es (= кни¬
гата) unaufgeschlagen neben sich liegen.
Sie sahen sich öfter im Theater. Sie stan¬
den einander bei.
1. Неясни съотношения. Личното
местоимение не бива да се употребя¬
ва, ако чрез него ще възникнат неясни
или грешни съотношения, напр.: Die
Lage der Partei ist bedrückend. Sie ist in¬
nerlich zerrissen. (Кой? Положението
или партията?) Mit ihrer Freundin be¬
trat sie den Ballsaal. Die gute Erziehung
Marias kam ihr nun zustatten. (Кому? Ha
нея самата или на нейната приятелка

Personennamen
650
Мария?) В такива случаи трябва да се
избират други формулировки.
2.	Роднтелен падеж. Формите за ро-
дителен падеж ед.ч. наличното место-
имение са: meiner, deiner, seiner (ihrer,
seiner); формите mein, dein, sein са ос¬
тарели: Sie spotteten meiner. Ich erinne¬
re mich seiner kaum noch. Остаряло:
Erbarmt euch mein! Родителният падеж
в мн.ч. има формите unser, euer, ihrer
<не: uns(e]rer, е»/е/гег;_това са форми¬
те на притежателното местоимение
Т Possesivpronomen). Следователно
трябва да се казва: Wir waren unser (н§:
ms[e]rer) fünf. Erbarme dich unser! Wir
haben euer (не: eu[ejrer gedacht. Es
waren ihrer sechs. Кратката форма ihr e
остаряла: ihr beider Gefühl (Binding), ihr
beider Ungestüm (W.Schäfer).
3.	Място. За разлика от нормалния сло-
воред в изречението: (подлог) - допъл¬
нение в дат. п. - допълнение във вин.
п., ако двете допълнения са местоиме-
ния подредбата им е: (подлог) - допъл¬
нение във вин. п. - допълнение в дат.
п.: Der Vater schenkt seiner Tochter (=
дателен падеж) ein Buch (= винителен
падеж). Ho: Der Vater schenkt es (= до¬
пълнение във вин. n.) ihr (- допълне¬
ние в дат. п.). Ако само едното допъп-
нение е местоимение, изречението има
следния словоред: при допълнение в
дат.п., изразено чрез местоимение:
(подлог) - допълнение в дат.п. - допъл¬
нение във вин.п.: Der Vater schenkt ihr
ein Buch. При допълнение във вин. п.,
изразено чрез местоимение: (подлог)
- допълнение във вин.п. - допълнение
в дат. п.: Der Vater schenkt es seiner
Tochter. В съвременния език съществу¬
ва силна тенденция да се изместят лич¬
ните местоимения в ролята на допъл¬
нения от полагащото им се място. Тях¬
ното обичайно място в изречения със
спрегнат глагол (Finitum) на второ мяс¬
то е непосредствено след него. При
подчинени изречения местоименията
обикновено стоят непосредствено след
съюза. Само ако подлогът на подчине¬
ното изречение е също местоимение,
той може да ги измести от първото мяс¬
то. При инфинитивните групи местои¬
менията стоят начело. Промяната на те¬
зи обичайни места се дължи на стре¬
межа на говорещия да приближи мес-
тоимението до глагола, който го управ¬
лява. Обичайно: Als er Rom zum ersten
Mal sah, war ihm die Stadt bereits aus
Büchern bekannt. Променено мяс¬
то:... war die Stadt ihm bereits aus Bü¬
chern bekannt. Обичайно: Da er verletzt
war, musste ihn der Arzt krank schreiben.
Променено място: Da er verletzt war,
musste der Arzt ihn krank schreiben. Оби¬
чайно: Wir widersprechen diesem Vor¬
schlag auf das Entschiedenste, weil uns
die Ansichten von Frau Dr. Müller miss¬
fallen. Променено място: Wirwidespre-
chen diesem Vorschlag, weil die Ansich¬
ten Frau Dr. Müller uns Missfallen.
4.	Относно solcher на мястото на лич¬
ното местоимение Т solch[e] (3).
5.	Относно излишното повтаряне или
погрешното заместване на относител¬
но с лично местоимение Т Relativpro¬
nomen (5).Относно склонението на
прилагателното или на субстантивира-
ното прилагателно (причастие) след
лични местоимения Т Adjektiv (1.2.4).
Относно показателно вместо лично
местоимение Т Demonstrativpronomen
(5).

651
Personennamen / Лични имена
Често поставяни въпроси за личните имена 1Personennamen
Въпрос
Отговор
Допустима ли е употребата на член във
връзка с лица като напр. die Inge, der
Klaus?
Точка (1)
Как се образува родителният падеж на
лични имена като Fritz, Klaus, Moritz?
Точка (2.1.3), Apostroph (4.1)
Как се казва des jungen Dürer или des
jungen Dürers, des heiligen Gregor, или
des heiligen Gregors?
Точка (2.1.2)
■ Кое склонение е правилно: die Gedich¬
te Joseph von Eichendarffs или die Ge¬
dichte Josephs von Eichendorf, die Bil¬
der Anton van Dycks, или die Bilder An¬
tons van Dyck?
Точка (2.2.1)
Как се казва правилно: die Reformen des
mächtigen Kaisers Karl или die Refor¬
men des mächtigen Kaiser Karls?
Точка (2.2.3)
Как се пишеgoethisch / Goethe’sch?
Groß- oder Kleinschreibung (1.2.2), Apo¬
stroph (3.2)
Пише ли се тире при съчетание от лич¬
но име и друго съществително напр.
Opel- Vertretung, Schiller-Museum ?
Точка (5.1.1), Bindestrich (5.1), (5.2)
1	Относно употребата на членната форма
2	Склонение в единствено число
2.1	Имена без определяща дума
2.2	Имена с определяща дума
3	Склонение в можествено число
3.1	Лични и малки имена
3.2	Фамилни имена
4	Производни от лични имена на -fijsch
5	Правопис
5.1	Слято или разделно писане или тире
5.1.1	Фамилни и лични имена
5.1.2	Малки имена
5.2	Пренасяне на думата

Personennamen
652
1	Zum Gebrauch des Artikels
Относно употребата на члена
Лични имена без приложение обикновено се употребяват без член:
Hans ist ein braver Junge. Der Geburtsort Johann Wolfgang von Goethes ist Frankfurt
am Main. (Съответно също за Бог и Христос:) Gott ist mein Zeuge. Christus trägt
der Welt Sünde.
1.	Определителният член се употребява, за да изясни падежа (Т2.1.3):
die Dramen des Sophokles, eine Ausgabe des Horaz (die Dramen Sophokles’* eine
Ausgabe Horaz’ wären undeutlich).
2.	Определителният член продължава да се употребява при лични имена,
които са свързани с прилагателно:
der kleine Karl, die reiche Schulz, der alberne Schmidt; der liebe Gott
(Но при прилагателни, които са постоянна съставна част на имена, или в обръ¬
щение:) Jung Siegfried; Klein Erna, Liebe Petra! Lieber Franz!
Предпоставеното приложение получава определителния член:
der Dichter Hölderlin; der Geschichtsschreiber Meinecke; die Schauspielerin Karoli-
ne Neuber.
Ако предпоставеното приложение обаче е титла или роднинско название,
определителният член липсва:
Königin Elisabeth, Doktor Schmidt, Herr Wahl, Frau Eck, Vater Schulze, Mutter Spohr.
Разговорно (и в административния стил) членната форма се употребява и
при лични имена без прилагателно или при предпоставено приложение:
Die Inge hat mich verlassen. Der Peter träumt schon wieder. Die Frau Schmidt, der
Herr Müller, die Akte des Anton Meier.
3.	Определителният член се използва с цел идентифициране при произведе¬
ния на изкуството и литературата, при актьорски роли и т.н., които са наречени
със собствени имена:
Kennst du den Laokoon und die Emilia Galotti von Lessing? Hat Minetti nicht auch
schon den Faust gespielt?

653
Personennamen
При заглавия на художествени произведения определителният член може и
да липсва:
Ein Zitat aus “Oberon”; ich höre heute Abend “Rienzi”; die Ouvertüre zu “Lukrezia”.
(Предимно при съставни имена:) die bekannte Stelle aus “Romeo und Julia”.
Когато заглавието е свързано с уточняващи определения и се използва кла¬
сифициращо за родово название, ако нещо се определя като представително за
даден род, се поставя неопределителен член:
Diese Aufführung ist ein neuer Wallenstein. Dort wird ein Faust aufgeführt, wie man
ihn noch nie gesehen hat.
4.	Когато едно лично име се е превърнало в родово название, при идентифи¬
кация се поставя определителният член, а при класификация - неопределител-
ният:
Napoleon ist der Cäsar der Neuzeit. Er war der Cicero unserer Zeit. Das ist der Rem-
brandt, den ich gekauft habe. Der Duden (= правописен речник от K. Дуден) ist neu
bearbeitet worden. Sie ist eine zweite Lucrezia Borgia. Sie ist eine neue Sappho. Der
Wagen ist ein Diesel. Dieses Werk ist ein echter Rembrandt. Er dichtet wie ein Goe¬
the. Er ist ein richtiger Goethe. (Неопределителният член - сравняващ - в значени¬
ето “един човек като”): von den poetischen Klängen eines Körner begleitet (= на
човек като Кьорнер).
5.	Членът се използва и при множествено число на лични имена (Т 3):
die Lauras, die Werner; die [beiden] Grimm (Jacob und Wilhelm Grimm)	wenn die
Idi Amins dieser Erde über Atomwaffen verfugen (Alt).
Той стои особено в случаите, когато се говори за родове на владетели или за
известни семейства:
die Ottonen, die Scipionen; die Bismarcks.
Названието за членовете на дадено семейство най-често се употребява без
членна форма (Т3.2):
Meyers sind eine schreckliche Familie (но съшо: die Meyers,_в смисъла на diese
Meyers).
6.	Фамилни имена на жени, които се употребяват без допълваща част за род,
се нуждаят от определителния член (или някаква друга съответна добавка), за да

Personennamen
654
бъдат разпознати като женски имена; това важи понякога и за чуждестранни
женски малки имена:
Die Werke der Droste-Hülshoff. War das die Hujus? ... das Zimmer der Wurmbrand
(Th.Mann). Auf die Galeone mit der Myga! (Raabe). (Ho:) die Gedichte von Ricarda
Huch (тъй като от малкото име вече е ясен женският род).
В случаите, когато няма съмнение, днес вече е прието да се говори за жени¬
те, както и при мъжете, като се споменава само фамилното име без определител¬
ния член (или друга определяща добавка за род):
Huchs letzte Gedichte; Süssmuths Rede im Bundestag; Sabatini und Graf standen
sich im Finale gegenüber.
2	Singulardeklination
Склонение в единствено число
2.1	Namen ohne Bestimmungswort
Имена без определяща дума
2.1.1	Фамилни, лични и малки имена без членна форма или местоимение по¬
лучават само в род.п. окончанието s (старинно: -ns), иначе те са без окончание:
Goethes Gedichte, der Geburtsort Schillers, Casars Ermordung, die Niederlage Han-
nibals, Peters Heft, Navratilovas letztes Spiel, Sophias / Sophies / (oct.:) Sophiens
Kleid, Iphigenies / (oct.:) Iphigeniens Klage.
Man ehrte Goethe wie einen Fürsten. Ich besuchte Karl. Die Bürger Karthagos dank¬
ten Hannibal für seinen Sieg. Ich widersprach Fritz.
Окончанието -(e)n е остаряло:
Mit Gelierten stand er nicht im besten Vernehmen (Goethe). Börnes Zorn loderte am
grimmigsten gegen Menzeln (Heine). Mit des alten Fritzen eigenhändigem Krück¬
stock (Fontane). So ging es Stankon mit mir (Th.Mann).
Относно Muiters Erfolg freut Vätern T Verwandschaftsbezeichnungen.
2.1.2	Фамилни, лични и малки имена £ предпоставена членна форма или
местоимение днес най-често не се скланят, защото падежът се познава по прид¬
ружаващите думи:
die Partie des Lohengrin, der Pass des Anton Meyer, das Leben des heiligen Gregor
des Großen, der Eifer unseres Michael, die Werke eines Schiller, die Bilder des jun¬
gen Dürer, ein Gemälde des älteren Holbein.

655
Personennamen
В изискания стил обаче при предпоставяне на род.п. все още е приета скло¬
нената форма: des armen Joachims Augen (Th.Mann).
2.1.3	Имена на s,ß, x, z, tz образуват род.п.:
-	Чрез t Apostroph (4.1):
Moritz’ Auto, Demosthenes* Reden, (съответно:) A. France’ Werke, JJoyce’ Ein¬
fluss.
-	чрез von + име:
das Auto von Moritz, die Operetten von Strauß.
-	чрез предпоставяте на членната форма или местоимението, със или без
назоваване на вида (това обаче не важи за фамилни и малки имена, които се
употребяват без членна форма):
der Tod des Perikies, des (Arztes] Paracelsus Schriften.
-	по-рядко чрез старинното окончание -ens, което е смесица от слаба и сил¬
на форма за род.п.:
Fritzens Streiche, Marxens Werke, Horazens Satiren.
-	при имена на личности от античността - чрез изпускане на окончанието и
с нормално склонение:
Achill[es] / (род.п.:) Achills, Priam[us] / (род.п.:) Priams
2.1.4	Превърналите се във видови наименования мъжки лични имена трябва
да получат окончание за род.п. като обикновените съществителни:
des Zeppelins, des Dobermanns, des Nimrod(e]s.
При някои думи се употребява несклонената форма, ако името и формата му
в род.п. се възприемат като специализирано наименование:
des Ampere(s], des Diesel[s].
2.2	Namen mit Bestimmungswort
Имена c определяща дума
2.2.1	Ако едно лице има няколко имена, се скланя само последното (малко
или фамилно име):

Personennamen
656
Anna Marias Erfolge, Klaus Peters Geburtstag, Gotthold Ephraim Lessings Werke,
die Werke Rainer Maria Rilkes, in der Dichtung Rikarda Huchs.
Особен случай представлява типът малко име, придружено от числително
редно + малко/ фамилно име, където и числителното име трябва да се скланя
(die Feldzüge Gustavs II. Adolfs).
Ако пред фамилното име стои предлог (von, zu, van, de, ten), то обикновено
се скланя:
ein Gedicht Joseph von Eichendorffs, Adolph von Menzels Zeichnungen, Heinrich
von Kleists Werke, die Bilder Anton van Dycks, der Sieg Hein ten Hoffs.
Ако фамилното име обаче все още се разпознава ясно като име на селище,
се скланя малкото име:
die Lieder Walters von der Vogelweide, der “Parzival” Wolframs von Eschenbach, die
Geschichte Gottffiedens von Berlichingen (Goethe), die Erfindungen Leonardos da
Vinci, die Predigten Abrahams a San[cjta Clara, die Regierung Katharinas I. von
Russland.
Където има съмнения, тенденцията е към склонение на селищното име:
die Erfindungen Leonardo da Vincis и т.н.
Когато селищното име стои непосредствено пред принадлежащото същес¬
твително, все по-често се скланя селищното име:
Wolfram von Eschenbachs “Parzival” (също и: Wolframs von Eschenbach Gedich¬
te); Roswitha von Gandersheims Dichtung (също и: Roswithas von Gandersheim
Dichtung).
Срв. също T Adelsnamen (1).
2.2.2	При комбинация от нечленувано съществително + име се скланя само
името, защото съчетанието се възприема като цяло:
Tante Inges Kollegin, die Günstlinge Königin Christines von Schweden, der Sieg
Kaiser Karls, Onkel Pauls Hut, Vetter Fritz’ (Fritzens) Frau, die Mätresse König Lud-
wugs [des Vierzehnten], Professor Lehnmanns Sprechstunde, Architekt Müllers Ein¬
wand; Wiederwahl Bundespräsident Lübckes (Die Zeit); er sprach mit Graf Holstein
(дат.п.); das Vertrauen in Präsidentin Holler (вин.п.).
Изключения ca T Herr (1 и 2) и субстантивирани причастия:

657
Personennamen
Herrn Müllers Einladung. Rufen Sie Herrn Müller! Abgeordneten Meyers Zwischen¬
rufe.
Към изключенията спадат освен това завършващите на -е съществителни от
слабото склонение, при които нескланянето вече силно преобладава (Kollegen
[също: Kollege] Schuhes Eintritt in die Gewerkschaft). Ако след името стои при¬
ложение, то е в същия падеж:
am Hofe Kaiser Karls des Großen, ein Dekret Papst Innozenz’ III. (des Dritten).
2.2.3	При съчетанието от членна форма (местоимение) [+прилагагелно] +
съществително + име се скланя определящото съществително (титлата, ранга и
т.н.), докато името остава несклонено:
die Reformen des [mächtigen] Kaisers Karl или des [mächtigen] Kaisers Karl Refor¬
men, des Königs Ludwig, des Vetters Fritz, unseres [lustigen] Onkels Paul, der Fleiß
meines Sohnes Peter, jenes [berühmten] Geologen Schardt, des Architekten Müller
Einwand. Des Herrn Meyer, des Herrn MüIler.(Ho във връзка c роднински наиме¬
нования:) Zum Tode Ihres Herrn Vaters ... Über den Besuch Ihres Herrn Sohnes
haben wir uns sehr gefreut.
Приложението е в същия падеж като определящото съществително:
... im Dienst des Königs Philipp des Zweiten
Титлата Doktor (Dr.) никога не се скланя, защото заедно с името се смята за
едно цяло. Дори и (днес вече неупотребяваното) Fräulein не се скланя:
die Ausführungen unseres Doktor (Hg: Doktors) Meyer, der Platz Ihres Fräulein Meyer.
2.2.4	При две или повече нечленувани съществителни пред едно име, се
скланя само името:
Regierungsrat Professor Pfeifers Rede, Herrn Professor Dr. Lehmanns Sprechstunde,
Herrn Architekt Müllers Einwand.
Herr обаче винаги се скланя (Т2.2.2):
Herrn Regierungsrat Professor Pfeifers Rede, Herrn Professor Dr. Lehmanns Sprech¬
stunde, Herrn Architekt Müllers Einwand.
В адреси, които изискват дателен или винителен падеж, се скланя освен Herr
и следващата титла, макар че тя понякога може да остане и несклонена:
42.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Personennamen
658
Herrn Regierungspräsidenten Weltin (съшо: Herrn Regierungspräsident Weltin).
Субстантивирани причастия и приложения се скланят:
Herrn Abgeordneten Meyer. Die Rede des Rektors, Herrn Professor Meyers ... Die
Einführung des neuen Leiters, Herrn Regierungsrat Müllers ...
2.2.5	В комбинацията членна форма (местоимение) [+ прилагателно] + две
или повече съществителни + име обикновено само първото съществително (тит¬
лата, ранга и т.н.) получава окончание за род.п., докато второто и следващите,
като по-свързани с името най-често остават несклонени:
die Rede der [Ersten] Vorsitzenden Studienrätin Dr. Sander, die Aussage des [verhaf¬
teten] Stadtrats Bankier Dr. Schulze.
Ако първото съществително e Herr, следващата титла по правило се скланя.
Субстантивираните причастия трябва винаги да се скланят:
die Bemerkungen des Herrn Generaldirektors Meyer, die Ausführungen des Herrn
Studienrats Schönberg, die Abhandlungen des Herrn Privatdozenten Dr.Schmidt
(съща: des Herrn Privatdozent Dr. Schmidt), die Rede des Herrn Ministers [Dr.] Müller
(също: des Herrn Minister [Dr.] Müller). Но само: Die Rede des Herrn Abgeordne¬
ten Müller.
B aÄpecHq които изискват дателен или винителен падеж.
an den Herrn Regierungspräsidenten Weltin; dem Herrn Regierungspräsidenten Welt¬
in (но също: An den Herrn Regierungspräsident Weltin; dem Herrn Regierungspräsi¬
dent Weltin). Но само: An den Herrn Abgeordneten E.Mülier.
Doktor (Dr.) u тук не се скланя (Т2.2.3):
der Vortrag des Herrn Dr. (=Doktor) Meyer.
2.2.6	В комбинацията име + приложение се скланят и двете съставни части:
das Leben Katharinas der Großen, ein Enkel Ludwigs des Deutschen, die Regierung
Karls des Großen, Elisabeths I. (= der Ersten).
За неправилно се смята в такива случаи скланянето само на приложението:
die einzige Tochter Karl des Kühnen, das fuchsrote Haar Wilhelm des Eroberers (Bruck¬
ner), seit Widukinds und Karl des Großen Zeiten (W. Schäfer).

659
Personennamen
3 Pluraldeklination
Склонение в множествено число
Фамилни, лични и малки имена образуват форми за мн.ч. само когато са се
превърнали във видови названия. Тогава те назовават или чистия вид (Krösusse;
Krösus = богат човек), или лица, които се сравняват с първоначалния носител на
името (Das sind schon beihnahe Napoleons = мъже като Наполеон), или всички
членове на едно семейство, един род, както и различни носители на същото име
(die Meyers).
3.1	Personen- und Vornamen / Лични и малки имена
Лични и малки имена за мъжки род, които завършват на съгласна, получа¬
ват окончание -е (die Heinriche, die Rudolfe, die Krösusse). Умалителни форми на
-chen и -е/, както и имена на -er и -еп, остават без окончание (die Hänschen, die
Hänselt die Peter, d/e Jüfgew). Същевременно - особено в разговорната реч -съ¬
ществува формата за мн.ч. на -s (die Heinrichs, die Rudolfs). Тя се среща най-
често при лични и малки имена, завършващи на гласна (die Saschas, die Domeni¬
cos). Окончание -nen получават лични и малки имена от м.р. на -о , ако с тях
трябва да се назоват родове на владетели или различни прочути носители на
едно и също име (die Ottonen, die Scipionen).
Лични и малки имена за женски род на -е обикновено образуват мн.ч. с -и
(die Mariannen, die Isolden, die Arianen). Ако завършват на съгласна (с изключе¬
ние на съскащия звук s), те образуват мн.ч. с -еп или -s (die Brunhilden, die Adel¬
heiden, die Brunhilds, die Adelheids, die Isabels, die beiden Sigrids). Ако името
завършва на s, то остава непроменено в мн.ч. (die beiden Agnes). Умалителни
форми на -chen и -el остават без окончание (die deutschen Gretchen, die beiden
Gretel), -s-ът тук е разговорен. След окончанията -а, -о и -У-у множественото
число завършва на -5 (die Annas, die Lilos, dieJennis, die Cindys). Където вместо
-а може да се употребява -е, стои също окончанието -п (die Annen, die Sophien).
3.2	Familiennamen / Фамилни имена
Фамилните имена днес образуват мн.ч. най-често на -s (die Meyers, Budden¬
brooks; das sind Holbeins [= картини на Холбайн]). Понякога те стоят без никак¬
во окончание, особено имената, завършващи на -еп, -er, -el (die beiden Schlegel.
Die Münchhausen sterben nicht aus). Ако фамилното име завършва на съскащ
звук, окончанието за мн.ч. е -ens (Schulzens).
4	Ableitungen von Personennamen auf -[lisch
Производни от лични имена на -[ijscn
Няма установено правило, кога се използва -isch и кога -sch при производно
прилагателно от лично име. Ако личното име завършва на е, то може да се про¬

Personennamen
660
пусне и производното да се образува с -isch, или е може да се запази и производ¬
ното да се образува с -sch. Днес се предпочитат прилагателните на -isch:
die heineschen / heinischen “Reisebilder”, goethische / goethesche Gedichte.
При атрибутивна употреба на съответното прилагателно е прието произ¬
водното на -sch, ако думата се отнася непосредствено за лицето:
eine mahlersche Sinfonie, die böllschen Erzählungen, die einsteinsche Relativitäts¬
theorie, das bartschsche Haus.
Паралелно и днес естествено се употребяват традиционните производни на
-isch:
die platonischen Schriften, die kantische Philosophie, die Vossische Zeitung.
При употреба на прилагателни, производни от лични имена, свързана с под¬
лога и сказуемото, по фонетични причини са приети само производни на -isch:
Manche ihrer Kompositionen wirken ganz mozartisch. Das ist nicht schopenhaue-
risch, sondern kierkegaardisch gedacht.
Относно goethisch / Goethe sch t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.2).
5	Rechtschreibung / Правопис
5.1	Zusammen- oder Getrenntschreibung oder Bindestrich
Слято или разделно писане или тире
5.1.1	Фамилни и лични имена: Може да се сложи тире, ако трябва да се
изтъкне името в сложни съществителни от определяща дума - фамилно име - и
основна дума: Schiller-Museum, Opel-Vertretung, Hürlimann-Traktoren. При мно¬
го употребявани названия обаче се пише слято: Röntgenstrahlen, Dieselmotor. Мал¬
ко тире може да се постави и когато след фамилното име като определяща дума
следва сложна основна дума: Beethoven-Festhalle.
Малко тире се поставя винаги, когато определението към основната дума се
състои от няколко имена: Max Planck-Gesellschaft, St.-Marien-Kirche, Escher-Wyss-
Turbinen, когато малкото и фамилно име са си разменили местата и пред тях
стои членната форма: der Huber-Franz, когато името се употребява като основна
дума: MÖber-Schulze, Brillen-Frey, когато става дума за двойни имена: Müller¬
Frankenfeld, или за прилагателни, които се състоят от съставно име, от титла и
име или от няколко имена: die Dr.-Müller 'sehe Apotheke, die Thurn-und-Taxissche
Post.

661
pflegen
Съчетания от прости имена и прилагателно обикновено се пишат слято, за-
щото те означават само едно определено понятие: goethefreundlich, lutherfeind¬
lich. Според новите правописни правила такива комбинации могат да се пишат
и с малко тире, ако името трябва да се подчертае: Goethe-freundlich, Luther-feind¬
lich. Съчетания със сложни имена се свързват с тире: Fidel-Castro-freundlich, de-
Gaulle-treu.
5.1.2	Малки имена: Двойни имена, които имат само един основен тон, обик¬
новено се пишат слято: Annemarie, Hannelore, Wolfdieter, Hansjürgen, но: Heike
Barbara, Thomas Martin, Johann Wolfgang. Понякога се срещат и трите начина на
правопис: Karl Heinz, Karl-Heinz, Karlheinz.
Съединителна чертица се поставя при съчетания от название на професия и
малко име: Bäcker-Anna. Всички останали съчетания от съществително и малко
име се пишат слято: Wurzelsepp, Suppenkaspar.
5.2	Worttrennung / Пренасяне
Пренасянето на лични имена по възможност би трябвало да се избягва. В
Краен случай се пренася по общите правила (Т Worttrennung).
persönlich anwesend: f Pleonasmus,
persönliches Fürwort: T Personalprono¬
men.
Petkusser / Petkuser: f Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (5).
Pfarrer: Относно des Pfarrers Schlosser/
Pfarrer Schlossers T Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (1.2 и 1.3); относно адрес
t Brief (7).
Pfau: Родителният падеж e des Pfau[e]s
Савстр.съшо: des Pfauen), мн.ч. diePfau-
■ en (австр. също: die Pfaue).
Pfennig: 1. Пропускане на склонение¬
то. Както и другите названия за мерки,
количества и монети Pfennig (съкр.: Pf;
знак: /$ - според началната буква на
лат. denarius) често остава несклонено
след числа, по-големи от 1: Das kostet
zwanzig Pfennig. Множественото чис¬
ло обаче се употребява, когато се бро¬
ят отделните монети: Es sind dreißig
Pfennige in der Büchse, t Maß-, Mengen-
und Münzbezeichnungen (1).
2. Съгласуване. При количествено оп¬
ределение пред пфениг според езико¬
вата норма спретнатата форма на гла¬
гола е в мн.ч.. Следователно правилно
се казва: Achtzig Pfennig reichen nicht
aus dafür. Във всекидневния и разго¬
ворен език обаче е налице тенденция¬
та, да се поставя глаголът в ед.ч. {Acht¬
zig Pfennig reicht nicht aus dafür), за-
щото броят и изброеното се смятат за
едно цяло. Според езиковата норма
обаче трябва да се предпочита множес¬
твеното число. Т Kongruenz (1.2.1).
Pfingsten: Употребата на думата Pfings¬
ten съответства на тази на думата Т Os¬
tern.
pflegen: 1. Спрежение. При този (преди
неправилно спряган глагол) днес спо¬
ред езиковата норма се употребяват са¬
мо правилните форми: Man pflegte den
Kranken, hat ihn gepflegt. Sie pflegte früh
aufzustehen. Архаичните неправилни
форми ee срещат само още в изрази ка¬

pflichtgemäß / pflichtmäßig
662
то der Ruhe pflegen: Sie pflogen nach
dem Essen der Ruhe. Die Bürger hatten
Rats gepflogen.
2.	Запетая. Във връзка c инфинитив c
zu глаголът pflegen се употребява само
като помощно обстоятелство за време.
Затова той не би трябвало да се отделя
със запетая от инфинитивната група:
Sie pflegte vor dem Einschlafen noch in
einem Kriminalroman zu lessen. T Kom¬
ma (5.1.4).
3.	Относно Ich pflegte gewöhnlich ...
t Pleonasmus.
pflichtgemäß / pflichtmäßig: T-gemäß / -
mäßig.
Pflichtteil: Може да се каже както der
Pflichtteil, така и das Pflichtteil.
Pflugschar: Казва се die Pflugschar,
(род.п.: der Pflugschar, мн.ч.: die Pflug¬
scharen), по места също das Pflugschar
{des Pflugschar[e]s, die Pflugschare).
pf-,Pf-: t Aussprache (9).
Pfropf / Pfropfen: Формата derPforpfоз¬
начава “натрупана маса, която спира те¬
чението”; der Pforpfen има значение
“тапа, запушалка”.? Substantiv (2.2).
Pfund: 1. Склонение. Във връзка с чис-
лителни Pfund (знакът произлиза от
съкр. 1Ь за римския фунт libra) остава
несклонен: Zwei Pfund Butter genügen.
Er hat dreißig Pfund Übergewicht. Ho:
Sie hat einige überflüssige Pfunde verlo¬
ren. T Maß-, Mengen- und Münzbezeich¬
nungen (1).
2.	fünf Pfund neue Kartoffeln / neuer
Kartoffeln. Казва се ein Pfund schieres
Fleisch (изискано: schieren Fleisches);
der Preis eines Pfundes [gekochter]
Schinken или eines Pfund [gekochten]
Schinkens; mit einem Pfund schierem
Rindfleisch (изискано: schieren Rindflei¬
sches); aus einem Pfund frischer Krab¬
ben или frische Krabben. T Apposition
(2.2).
3.	Zwei Pfund Kalbsleber werden / wird
gebraten. При числително определение
спретнатият глагол днес обикновено е
в мн.ч. Следователно се казва: Zwei
Pfund Kalbsleber werden gebraten. Zwei
Pfund Mehl müssen reichen. Hundert
Pfund sind zu wenig. T Kongruenz
(1.2.2). Ако Pfund е в ед.ч., а стоката в
мн.ч., спретнатият щагол по правило е
в ед.ч., защото подлогът Pfund формал¬
но е в ед.ч.: Ein Pfund Erdbeeren kostet
8 Mark. Ein Pfund Bohnen wird gekocht.
Често обаче се формулира по смисъл и
личната форма на глагола се поставя в
мн.ч.: Ein Pfund Erdbeeren kosten 8
Mark, t Kongruenz (1.2.1).
4.	Парично название. Във връзка с
числителни Pfund (гтк: £)остава обик¬
новено несклонено в мн.ч.: Das Bild hat
80 Pfund gekostet. Понякога обаче се
скланя: Sie zahlte mit guten englischen
Pfunden (също: Pfund). За мястото на
знака за лира пред или след сумата
Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (4).
ph / f: ? f /ph.
Phantasie / Fantasie: TFantasie / Phanta¬
sie.
Phonem: Наименование на смислоразли-
чаващ звук Т Laut като in е в fit /fett.
Phonetik: Фонетиката е част от езикоз¬
нанието, която изследва дейността на
говорните органи и произведените чрез
тях звуци.
ph-Wert: Специализиран химически тер¬
мин за число, което показва, колко сил¬
но основен или киселинен е даден раз¬
твор, произлиза от новолат. potentia
Hydrogenii (= концентрация на водо¬
рода).
physisch / physiologisch: Прилагателно¬
то physisch означава “основаващо се на
природата, телесно”, за разлика от не¬
го прилагателното physiologisch озна¬
чава “отнасящо се до физиологията, в
областта на физиологията; отнасящо се

663
plausibel
до жизнените процеси в организма”.
Затова може да се говори напр. само за
physische (= физически), а не за physi¬
ologische Qualen. Physische Veränderun¬
gen са телесни, засягащи тялото про¬
мени, physiologische Veränderungen
обаче са промени на жизнените проце¬
си в организма.
Piano: Множественото число на Piano
"Pianoforte, Klavier" е die Pianos. В
значението “място в музикално произ¬
ведение, което се свири или пее тихо”
Piano има две форми за мн.ч.: die Pia¬
nos и die Piani.
Piazza: Множественото число на(итал.)
die Piazza “[пазарен] площад” гласи die
Piazze.
Pier: В общата лексика се казва der Pier,
род.п.: des Piers. В моряшкия език се
казва die Pier, род.п.: der Pier. Множес¬
твеното число е die Piers или die Piere.
Pilsfejner: TEinwohnerbezeichnungen auf
-er (1 и 7).
Pirnaer: T Einwohnerbezeichnungen auf-
er (3 и 7).
Pizza: Към m&n.die Pizza има две форми
за мн.ч. die Pizzas и die Pizzen.
Pkw / PKW: Съкращението заPersonen¬
kraftwagen се скланя често - предимно
в мн.ч.: Die beiden PKWs wurden stark
beschädigt.^ Abkürzungen (3.2), T Plu¬
ral (3).
Place: Относно der /die Place de la Con¬
corde T Fremdwort (2).
placieren: Стар правопис за T platzieren.
Plaid: Казва се както das Plaid, така и der
Plaid.
Planet: Съществителното се скланя по
слабото склонение, т.е. в родигелен, да¬
телен и винителен падеж ед.ч. има
окончание -еп: auf dem Planeten Mars.
T Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Plast / Plaste / Plastik: Съществително¬
то от ж.р. die Plastik означава “скулп¬
турно произведение; заместване на час¬
ти от тъкани”. Наименованието за “из¬
куствен материал” е от среден род das
Plastik (род.п.: des Plastiks, мн.ч.: die
Plastiks). В бившата ГДР названието за
“изкуствен материал” беше der Plast
(род.п.: des Plastfejs, мн.ч.: die Plaste),
единственото число die Plaste беше
разговорно.
Plattitüde: По новите правила досегаш¬
ният правопис Platitude вече не важи.
Правилно сега е Plattitüde (или френ¬
ската форма Platitude).
Platz greifen: Миналото причастие не
може да се употребява атрибутивно, за-
щото съчетанието е непреходно и се
спряга с haben: die Angst, die Platz ge¬
griffen hat (не: die Platz gegriffene Angst.
T zweites Partizip (2.2).
platzieren: 1. Досегашният правопис pla¬
zieren (или рядко: placieren) вече не е
валиден според новите правила.
2. След platzieren in, platzieren auf, plat¬
zieren unter и др. подобни може да се
употреби както винителен, така и да¬
телен падеж. Винителен падеж се упот¬
ребява, когато представата за посока е
преобладаваща (въпрос: wohin?): Dei¬
nen Korb kannst du erst mal unter die
Bank platzieren. Die Tennisspielerin plat¬
zierte die Bälle genau in die Ecken. Don
Alfonso platzierte mich in einen alten
Plüschsessel (Koeppen). Дателен падеж
се използва, когато се назовава място¬
то, където нещо или някой ще бъде раз¬
положен (въпрос: wo?): An allen Aus¬
gängen wurden Helfer platziert. Er ver¬
suchte schließlich, sein überschüssiges
Geld im Grundstückswesen zu platzieren.
Plaudrerin / Plauderin: Към формата за
м.р. der Plaud[e]rer има две форми за
ж.р.: die Plaudrerin и die Plauderin (но
не: die Plaudererin). Т Substantiv (3).
plausibel: При склонение или степенува¬
не на plausibel отпада е от последната
сричка: eine plausible Erklärung. Т Ad¬

plazieren
664
jektiv (1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
plazieren: Стар правопис за Tplatzieren.
pleite / Pleite: C малка буква се пише при¬
лагателното: Er ist pleite. C главна бук¬
ва се пише съществителното име: Das
war eine fiirchterliche Pleite. Das gibt
eine völlige Pleite. Die Firma macht Plei¬
te. По новите правила и Pleite gehen се
пише с главна буква: Das Unternehmen
ist nach diesem Verlust Pleite gegangen.
Plenum: Множественото число e die Ple¬
nen, по словообразуване също die Plena.
Pleonasmus / Плеоназълл
1. Под плерназъм се разбира смислово излишна добавка към дума или израз:
weißer Schimmel, alter Greis, kleiner Zwerg, Gesi'eAtemimik, £7/ize/individuum,
ztisa/nmewaddieren, neu renovieren, nutzlos vergeuden, weiter fortfahren, nochmals
überprüfen.
Weißer Schimmel е плеоназъм, защото Schimmel (= бял кон) вече съдържа
белега “бял”. Същото важи и за Gesichtsmimik, Einzelindividuum, zusammenad¬
dieren, neu renovieren, nutzlos vergeuden и т.н., в сравнение с които Mimik, Indivi¬
duum, addieren, renovieren и vergeuden не са по-бедни на значение. Такива съче¬
тания би трябвало да се избягват.
Малко по-различно стои въпросът с образувания като Rückantwort или zu¬
sammenmixen, където сложната дума има друго значение в сравнение с простата
(Rückantwort = отговор на писмено или телефонно запитване), или има допъл¬
нителен признак (zusammenmixen - пренебрежително), поради което не може
да се говори за излишна добавка.
Подобни са нещата при
Lautlose Stille, nochmals wiederholen, pesönlich anwesend, mit meinen eigenen
Augen, vor vollendete Tatsachen stellen, Vorspiegelung falscher Tatsachen,
където добавките, строго погледнато, може и да са смислово излишни, но в сти¬
листично отношение - най-малкото в съответната връзка - постигат особено
подчертаване и засилване на израза.
Плеоназми се получават често, когато модалното значение (възможност, не¬
обходимост, предположение и др.) на модалните глаголи се изразява още вед¬
нъж чрез допълнителна част на речта:
Es kann sein, dass sie kommt Сне: Es kann möglich sein, dass sie kommt). Ich sah
mich genötigt abzureisen (не: Ich sah mich genötigt, abreisen zu müssen). Sie soll in
Paris gesehen worden sein Сне: Sie soll angeblich in Paris gesehen worden sein). Er
dürfte es erfahren haben (не: Er dürfte es vermutlich erfahren haben).

665
Plural
Плеоназми се получават и при свързването на глаголи с представка ent- “от,
извън” и предлога aus:
Heilquellen entspringen dem erloschenen Vulkan (не: Heilquellen entspringen aus dem
erloschenen Vulkan). Der Vhyykexentstammt einer Familie berühmter Naturwissenschaftler
(не: Der Physiker entstammt.aws einer Familie berühmter Naturwissenschaftler).
2. За плеоназъм се смята и натрупването на еднакви или сродни по смисъл
думи (Т Tautologie):
bereits schon, leider zu meinem Bedauern, höchstens nur, ebenso auch, einander ge¬
genseitig, lediglich nur.
Plural / Множествено число
Често поставян въпрос за множествено число
Въпрос
Отговор
В кои случаи в немски език множес¬
твено число се образува със s?
Точки (2), (3) и (4)
Като множествено число се означават формите на думите, чрез които се
изразява наличие на повече от едно същества или неща (TNumerus). Форми за
мн.ч. имат съществителните, местоименията, прилагателните и глаголите.
1.	Колебание между преглас и липсата му в мн.ч. (Bogen / Bögen - Gene¬
rale / Generäle - Lager / Läger и т.н.).
Цял ред съществителни имат едновременно с прегласната и безпрегласна
форма за мн.ч. Понякога и двете форми спадат към езиковйя стандарт, напр.
Admirale / Admiräle, Nachlässe /Nachlasse, Zwiebäcke /Zwiebacke. По-често оба¬
че само една форма за мн.ч. е общо употребявана, докато другата е регионално
ограничена, разговорна, рядка или постепенно остаряваща:
die Böden - (по-стара, рядка:) die Boden; die Bogen-(южногерм., австр., швейц.:)
die Bögen; die Erlasse - (австр., швейц.:) die Erlässe; die Kästen - (по-стара, по-
рядка:) die Kasten; die Kragen - (южногерм., австр. швейц.:) die Kragen; die Krä¬
ne - (спец.ез.:) die Krane; die Mägen - (по-рядка:) die Magen; die Schlote - (ряд¬
ко:) die Schlote; die Schlucke - (рядко:) die Schlücke; die Wagen - (южногерм.,
австр.:) die Wägen.

Plural
666
Една част от еднакво звучащи съществителни с различно значение образу¬
ват в едното си значение множествено число с прегпас, а в другото си значение -
без преглас:
das Bund - die Bunde, der Bund - die Bünde; der Druck - die Drucke, der Druck -
die Drücke; der Spund - die Spunde, der Spund - die Spünde; das Wasser - die
Wasser, das Wasser - die Wässer.
При някои съществителни, които в ед.ч. звучат еднакво, но имат множество
значения, заедно с прегласната силна форма за мн.ч. се употребява и безпреглас-
на слаба форма на -п или силна на -s напр. die Sau - die Säue /die Sauen, der Block
- die Blöcke / die Blocks.
2.	Обичайни форми за мн.ч. на s (die Uhus - die Schupos - die Decks /
Decke - die Lebewohls/Lebewohle).
Формите за мн.ч. на s на немски думи са многократно критикувани. В след¬
ните случаи обаче срещу тяхната употреба не може да има възражения:
-	при съществителни, завършващи на гласна или дифтонг:
die Hurras, die Muttis, die Nackedeis, die Uhus, die Wauwaus.
-	при кратки форми и кратки думи, завършващи на гласна:
die Akkus, die Unis, die Schupos.
-	при съществителни от долнонемски:
die Decks (рядко: die Decke), die Haffs (рядко: die Haffe), die Wracks (рядко: die
Wracke).
-	при някои думи, произлезли от вербални съчетания:
die Lebehochs, die Lebewohls (заедно c: Lebewohle), die Stelldicheins (заедно c:
Stelldichein).
3.	Възможни форми за мн.ч. на s.
-	при съкращения (Т Abkürzungen [3.2]): s за мн.ч. се употребява често при
съкращения, които не завършват на s. То обаче не е непременно необходимо:
die PKWs (заедно с: PKW), die MGs (заедно с: MG).
-	при съюзи и междуметия: Обикновено без s за мн.ч.остават субстантиви-
рани съюзи и междуметия, които не завършват на гласна (с удължаващо h):

667
Pluräl
die vielen Wenn und Aber; die Entweder - oder. Ho: die Ahs und Ohs der Zuschauer;
einige Pfuis und Buhs; mit vielen Achs (или: Ach).
4.	Разговорни форми за мн.ч. на s (Jungen / Jungens - Mädel / Mädels ~
Bestecke / Bestecks).
-	Формите за мн.ч. на s на съществителни, които според езиковия стандарт
остават непроменени в мн.ч., са разговорни:
die Bengels (норм.: die Bengel), die Fräuleins (норм.: die Fräulein), die Kumpels
(норм.: die Kumpel), die Mädchens (норм.: die Mädchen), die Mädels (норм.: die
Mädel), die Schlingels (норм.: die Schlingel).
-	Разговорни са формите за мн.ч. на s на съществителни, които според ези¬
ковата норма имат друга форма за мн.ч.:
die Jungens (норм.: die Jungen), die Kerls (норм.: die Kerle), die Bestecks (норм.:
die Bestecke).
-	Разговорни са формите за мн.ч. на s на титли и професионални названия
като фамилни названия, които са образувани аналогично на собствени имена
(Т Personennamen [3]):
Apothekers, Bürgermeisters, Professors.
-	Разговорна е формата за мн.ч. на s за отделна буква:
die verschiedenen Bs (норм.:.. .В), Saal schreibt sich mit zwei as (норм.:... mit zwei a).
5.	Необичайни форми за мн.ч. в специализирания език (Betone - Blute -
Verbrauche).
Много ог съществителните, които в обикновения език се срещат само в ед.ч.
или само в мн.ч., се употребяват в специализирания език и в ед. и в мн.ч.. (Към
Т Singularetantum следователно се образуват форми за множествено число, а към
Т Pluraletantum - форми за единствено число).
Технизацията и диференциацията във всички области на живота стимули¬
рат този процес. Възникват форми за множествено число, произтичащи от стре¬
межа да се изразят определени факти кратко и без сложни описания, които слу¬
жат предимно на търговци и техници за разграничаване на определени видове и
сортове:
Betone / Betons, Blute, Elektrizitäten, Gersten, Milchejn], Verbrauche, Bedarfe, Zu¬
wächse и др.

Pluraletantum
668
Така както има специализирани форми за мн.ч., така, макар и в по-малка
степен, има и специализирани форми за ед.ч. напр. der или das Elter (= един от
родителите), das Geschwister.
6.	Необичайни форми за мн.ч. в поезията:
В поезията понякога се използват форми за мн.ч. като стилистично сред¬
ство, за да се опишат особени случки или усещания:
Dürste, Schilfe, Zukünfte.
Такива форми за мн.ч. спадат към възможностите за индивидуалното езико¬
во формиране; би трябвало обаче да не се прекалява с омножествяването, защо-
то то лесно може да се изроди в маниерничене.
7.	“Величествено” или авторово множествено число:
Ако някой говори за себе си във формата wir, говорим за множествено число
на “величеството” (Pluralis Majestatis) или на “скромността” (Pluralis Modestiae,
Autorenplural):
Wir, Wilhelm, von Gottes Gnaden deutscher Kaiser.. .Wir (= аз и Вие, слушателите)
kommen damit zu einer Frage, die uns etwas ausführlicher beschäftigen soll.
Понякога c wir се заговаря някой, който се намира в зависимо положение
спрямо говорещия по доверителен, често пренебрежителен начин (“Kranken¬
schwester-Wir” - форма “ние” на медицинските сестри):
Wir tun das nicht wieder, nicht wahr, Fritz? Jetzt nehmen wir schön das Fieberther¬
mometer und messen die Temperatur.
8.	Препратки:
Особености при образуването на множествено число се намират и в статии¬
те Т geographische Namen, Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnungen, T Personen¬
namen (3), t Fremdwort (3.4), T Stoffbezeichmmgen, t-ia, t-y.
Pluraletantum: Под плурапия тантум
(мн.ч.: die Pluraletantums /Pluraliatan¬
tum) се разбира съществително, което
се среща само в мн.ч.: Ferien, Leute,
Treber, Unkosten. T Singularetantum,
plus: 1. Plus може да се разглежда като
предлог или като съюз. Предлогът спа¬
да предимно към търговския език и оз¬
начава “допълнително” След този пред¬
лог обикновено се употребява родите-
лен падеж: der Betrag plus der üblichen
Sondervergütungen. Несклонено остава
обаче съществително от силно склоне¬
ние в ед.ч., употребено самостоятелно:

669
Politikal correctness
der Betrag plus Porto. Дателен падеж
мн.ч. се използва при самостоятелно
употребени съществителни имена, чий-
то род.п. съвпада с им. и вин.п.: der Be¬
trag plus Einkünften aus Grundbesitz. Ko-
raro plus се разглежда като съюз, след
него стои падежът на относителната ду¬
ма: ihre Nahrung bestand aus Pflanzen
plus Tieren. Auf der Party trat ein Zaube¬
rer plus seine Assistentin auf.
2. Трябва да се казва Drei plus zwei ist
(не: sind) fünf T Kongruenz (1.2.4).
Plusquamperfekt: Плусквамперфектът
(минало свършено, 3. минало или ми¬
нало предварително), глаголна форма
за време, се образува с hatte или war +
минало причастие: Ich hatte das Buch
bereits durchgelesen, als sie kam. Bevor
er in das Haus trat, war er bereis gese¬
hen worden. Тези форми изразяват об¬
стоятелството, че от гледна точка на го¬
ворещия дадено действие е приключи¬
ло или свършило спрямо друго дей¬
ствие в миналото.
Podest: Казва се das Podest и (по-рядко:
der Podest).
Politikal correctness
Политическа правилност
Политическа правилност (съкратено: PC) представлява възникнало в начало¬
то на 90-те години в университети в САЩ спорно название за “правилна” пози¬
ция, която отрича всички действия и начини на изразяване, които дискриминират
лица въз основа на раса, пол, принадлежност към социален слой, физически или
духовни недъзи или сексуални наклонности. Изразът често се критикува и ирони-
< зира заради своята смекченост; свързаната със съдържанието критика се разпалва
преди всичко около въпроса, дали приложените без убеденост правила за езикова
употреба могат да доведат до желаното подобрение на социалната действител¬
ност. Макар че концепцията на “PC” в Европа продължава да среща неразбиране
и отричане, тя показва забележимо влияние върху официалната езикова употреба.
При това—различно от САЩ - най-често не може да бъде назовано политически
коректно, задължително “правилно” название, а само да бъде направен списък на
думите, които вече Hg могат да се употребяват необмислено. При това не става
дума за наименования, които очевидно имат дискриминиращ подтекст, а много
повече за такива, които дълго време са възприемани неутрално и съответно и в
речниците не са маркирани с бележка напр. abwertend. Феноменът Political Cor¬
rectness далеч надхвърля нормалното описание на езика и затова е по-скоро тема
на политически спорна култура, отколкото на езиковедски обсъждания. Поради
всички тези причини изброяването по-долу не може да има претенции нито за
изчерпателност, нито за неограничена валидност. 11. Употреба на желаното себеназоваване. Най-важен принцип на “PC” е
възприемането от засегнатите на желаното себеназоваване. Така вече от години

Politikal correctness
670
наименованието Zigeuner се отхвърля като дискриминиращо от централния съ¬
вет на Германските синти и роми, както и от няколко други групи. То трябва да
бъде заместено от Т Sinti und Roma. Други групи обаче продължават да избират
Zigeuner за собствено наименование, така че тъкмо в тази област не може да
бъде прието задължително езиково правило. По същия начин оспорвана е и упот¬
ребата на думата Eskimo, която означава “такъв, който яде сурово месо”, и зато¬
ва не се използва в езика на този народ. Собственото наименование е Inuit. В
немскоговорещите страни хомосексуалните мъже сами се обозначават като
Schwule, хомосексуалните жени - като Lesben. Употребата на названието homo¬
sexuell се отнасяла неправилно към половия живот, Schwulsein или Lesbischsein
били израз на друг начин на живот. В този случай следователно едно първона¬
чално по-скоро пренебрежително наименование се е превърнало в политически
коректно. Най-известният пример за Political Correctness е отхвърлянето на ду¬
мата Neger в официалния език. Свързаните с тази дума представи били толкова
негативни, че аргументът неутрална вече не се приема. Следва да се изберат
други наименования като Afrikaner, Schwarze, Afroamerikaner. И наименование¬
то Mulatte /Mulattin се отхвърля от засегнатите, защото чрез произхода на дума¬
та от латински mulus = катър се прави отблъскващо сравнение с мелеза от кон и
магаре; желаните собствени наименования са schwarze(r) Deutsche или
Afrodeutsche(r). Наименованието Mohammedaner за Moslem би трябвало да се
избягва, защото в исляма основателят на религията Мохамед не се почита като
бог, както Исус Христос в християнството. Езиковото название Serbokroatisch
междувременно е исторически обременено, тъй като вече се използва само от
сърбите; в другите части на бивша Югославия същият език се нарича Bosnisch
или Kroatisch. Важна област, с която се занимава Political Correctness е употре¬
бата на национални стереотипи в контекста на поговорки. Към тази форма на
“PC” спада в цо-широк смисъл и споразумението на Зелените в Бундестага да се
откажат от изразите türken (симулирам, подправям) или getürkt и einen Türken
bauen (представям нещо за истинско с намерение да измамя).
2. Ориентация към специализирани названия:
Като втори важен принцип на “PC” може да се назове употребата на специ¬
ализирани названия, респ. избягването на разговорни изрази. Този принцип се
изявява особено при назоваването на инвалидност и поведенчески аномалии.
Характеризираното в психологията като отклонение в поведението вече не се
нарича abartig; някога медицински, сега само разговорни изрази като Irresein,
Irrsinn за различни видове ендогенни психически болести или Schwachsinn за
Oligophrenie в различна степен се смятат за обидни. За назоваването на физи¬
чески отклонения се предпочита неутралната специализирана дума Fehlbildung
пред Missbildung. Болести със съответна симптоматика се означават като Fehl¬
bildungssyndrom. Най-известният пример е заместването на разговорното Mon¬
golismus със специализираното наименование Downsyndrom. Kleinwüchsige хо¬
ра вече не се наричат zwergwüchsig и в краен случай в театрален контекст се

671
Possessivpronomen
употребява Liliputaner /Liliputanerinnen. Вариантите в сексуалния живот трябва
да носят неутрални характеристики и в никакъв случай да не се обединяват с
израза Perversion, тъй като нямало задължителен критерий за нормалност и от¬
клонение.
politisch korrekt: Т Political Correctness.
Polizist: Съществителното се скланя по
слабото склонение. Следователно в
род., дат., и вин.п. ед.ч. има окончание
-еп: Er sprach mit dem Polizisten. T Un¬
terlassung der Deklination (2.1.2).
Pommer: Съответстващото на името на
областта Pommern име на жител е der
Pommer (не: der Pommeraner), род.п.
des Pommern (не: des Pommers).
Pontifikat: Казва се както das Pontifikat,
така и в мъжки род der Pontifikat.Т -at.
Pony: Съществителното от среден род
das Pony означава “кон с нисък ръст”,
съществителното от мъжки род der
Pony означава сресана върху челото,
най-често подстригана равномерно къ¬
со права коса. Множественото число и
на двете думи е die Ponys. Т-у.
Portmonee / Portemonaie: По новия пра¬
вопис може да се пише и Portmonee.
Досегашният начин на ттс&нсPortemo¬
naie обаче също е правилен.
Porto: Множественото число е die Por¬
tos или (по-рядко:! die Porti.
Porträt: Множественото число, при
френско произношение на формата за
ед.ч. (с глухо (), гласи die Porträts, при
немско произношение - die Porträte.
Правописът Portrait е остарял.
Positiv: Под “позитив” се разбира нес-
тепенуваната форма на прилагателно¬
то име, основната степен. (TVergleichs-
formen).
Posse / Possen: Формата die Posse озна¬
чава "фарс, комична театрална пиеса”,
а der Possen - “весела шега, глупост,
лудория”.
Possessivpronomen
Притежателно местоимение
Често поставян въпрос за притежателни местоилления
Въпрос
Отговор
Как се казва: eure или euere, unsre или
unsere?
Точка(1)
Притежателното местоимение (mein, dein, sein, unser, euer, ihr) изразява от¬
ношение на притежание или най-общо на принадлежност, присъединеност или
привързаност, при това всеки път за говорещото (mein, unser Haus), за заговоре¬
ното (dein, euer Haus) или за обсъжданото лице (sein, ihr Haus).

Possessivpronomen
672
1.	Изпадане на е при unser, euer (unserem / unserm / unsrem Haus - eueren
/ euern / euren Brief)*
При определени форми на unser и euer може да изпадне едно неударено е:
-	Принадлежащото към корена е изпада в именителен и винителен падеж
женски род ед. ч. (unsere / unsre Trübsal), в родителен падеж ед.ч. на всичките
три рода (unseres / unsres Vaters, eueres / eures Hauses, unserer / unsrer Trübsal), в
дателен падеж ед.ч. ж.р. (unserer /unsrer Trübsal) и в именителен, родителен,
винителен п. мн.ч. на трите рода (unsere / unsre Väter, unsere / unsre Häuser, euere
/ eure Töchter).
-	Принадлежащото към корена или към окончанието е изпада в дателен па¬
деж ед.ч. мъжки и среден род (unserem /unserm /unsrem Schrank; euerem /euerm
/eurem Haus), във винителен падеж м.р. ед.ч. (unseren f unsem /unsren Schrank)
и в дателен падеж мн.ч. на трите рода (unseren /unsem /unsren Schränken; eueren
/euern/euren Häusern; unseren /unsem /unsren Trübsaleri).
2.	Съгласуване на притежателното местоимение (Die Sache hat schon
seine / ihre Richtigkeit - sie waren seinerzeit sehr beliebt).
Притежателното местоимение се съгласува по падеж, число и род със съ¬
ществителното, при което стои: mein Haus, meines Hauses, meine Häuser, unser
Freund, unsere Freunde, mit unseren Freunden.
Освен това притежателното местоимение съвпада по лице с относителната ду¬
ма, която замества: Ich (= 1.л. ед.ч.) baue mein (1.л. ед.ч.) Haus. Wir (= 1.л. мн.ч.)
bauen unser (1.л. мн.ч.) Haus. В трето лице ед.ч. то освен това се съгласува по род с
относителната дума, която замества: Er (м.р.) kennt seinen (м.р.) Vater genau. &е(ж.р.)
kennt ihren (ж.р.) Vater genau. Das Kind (cp.p.) kennt seinen (cp.p.) Vater genau.
Това правило често се нарушава, т.е. избира се род, който не съответства на
рода на относителната дума:
Holland hat... Indonesien nicht als ihren (погрешно вместо: seinen,.съотнесено
към Holland- cp.p.) jüngsten Verbündeten betrachtet (Die Zeit). Der Streit zwischen
Koilbach und der koreanischen Botschaft erlebte genau zu dem Zeitpunkt des Bonner
Staatsbesuchs des koreanischen Staatspräsidenten ihren (погрешно вместо: seinen,
отнесено към Streit - м.р.) Höhepunkt.
Съгласуването по род важи и при не напълно устойчиви изрази с притежа¬
телно местоимение (seine Reize haben, seine Richtigkeit haben):
Das hat seine Richtigkeit. Ho: Die Sache hat ihre Richtigkeit. Das Baden im Meer hat
seine Reize. Ho: Eine Reise in die Schweiz hat ihre (не: seine) Reize.
Seinerzeit (= по онова време, тогава) обаче се е превърнало в напълно устой¬
чиво съчетание и затова се използва в неизменен вид, независимо от рода на
относителната дума:

673
Prädikat
Sie waren seinerzeit (не: ihrerzeit) beim Publikum sehr beliebt.
3.	Препратки:
Относно das Auto meiner Tante/meiner Tante ihr Auto T Genitivattribut (1.3.2);
относно das Haus meiner Eltern / von meinen Eltern T Genitivattribut (1.3.3); от¬
носно seine Höhe/die Höhe desselben T derselbe, dieselbe, dasselbe; относно скло¬
нението на прилагателното (причастието) след unser / euer Т Adjektiv (1.2.3).
Posten: Не може да се каже Er erhielt den
Posten als Oberkassierer, ако c пост се
има предвид дейността на главния ка¬
сиер. Тогава може да се каже само Er
erhielt den Posten des Oberkassierers.
Poster: Казва се das Poster или der Pos¬
ter, в мил. die Poster или - при англий¬
ско произношение - die Posters.
postum / posthum: Изразът за “случва¬
що се след нечия смърт, оставено като
: наследство” е заемка през 18.век от ла-
тинскотоpostumus {- “последен..., ро¬
ден след нечия смърт; настъпил след
смъртта”). Паралелната формаposthu-
mus е простонародна етимологически
свързана с лат, humus (= “земя”) или с
произлезлия от нея глагол humare (=
“погребвам”). Т Volksetymologie,
potemkmsche / Potemkin ’sche Dörfer: До¬
сегашният начин на писане Potemkimche
Dörfer вече не е правилен според новите
правила за правопис. Сега се шиле с мал¬
ка буква potemkinsche или с главна буква
и апостроф Potemkin sehe Dörfer.
Potenzial / Potential, potenziell / potenti¬
ell: Според новите правописни прави¬
ла се пише Potenzial или potenziell, за¬
ради близостта със съществителното
Potenz. Досегашният правопис Poten¬
tial или potentiell остава обаче също
правилен.
Potsdamer: Названието на жителите
Potsdamer се пише с едно т. Думата се
пише винаги с главна буква, дори и ко-
гато е употребена като несклоняемо
прилагателно пред съществително име:
das Potsdamer Rathaus, die Potsdamer
Sehenswürdigkeiten, t Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (5 u 7).
ppa.: Относноppa. Um pp. {-perProku¬
ra “по пълномощие”) t Abkürzungen
(1.1), T Brief (5).
Prädikat / Сказуемо
Сказуемото е граматическото ядро на изречението. То е твърдо свързано с
глагола като част на речта и може да бъде или едночленно [просто] сказуемо
Т Finitum, или многочленно [сложно] сказуемо, което се състои от спретнати и
неспрегнати форми или вербални добавки:
Gaby arbeitet angestrengt. In Zukunft kann er das Tempo etwas drosseln. Sie führt
ein großes Projekt durch.
43.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Prädikativ, Prädikatsnomen
674
1.	Място на сказуемото при пряката реч.
Ако при пряката реч въведението (изявлението) е отпред, глаголът стои след
подлога, т.е. в “прав” словоред:
Er sagte: “Das Wetter ist schön.”
Ако обаче изявлението е следпоставено, глаголът стои пред подлога, т.е. в
“обратен” словоред (инверсия):
“Das Wetter ist schön”, sagte er.
2.	Изпускане на спретната или неспрегната глаголна форма (Sie hat Talent
und sehr schön gespielt / Sie hat Talent und hat sehr schön gespielt - Es ist und darf
auch nicht geschehen / Es ist nicht geschehen und es darf auch nicht geschehen).
Ако даден подлог се отнася за няколко сказуеми, тогава, ако сказуемото е
сложно, спрегнатата форма може да стои само веднъж: Sie hat gegessen und [hat]
getrunken. Er hat gearbeitet und [hat] sich große Mühe gegeben.
Спрегнатата форма не бива да се изпуска, ако в единия случай е пълнозна-
чен, а в другия - спомагателен глагол, напр. при haben, sein, werden. Грешно: Sie
hat Talent und sehr schön gespielt. Правилно трябва да се каже: Sie hat Talent und
hat sehr schön gespielt. Грешно: Sie sind gut angekommen und erfreut über das
schöne Wetter. Правилно трябва да се каже: Sie sind gut angekommen und sind
erfreut über das schöne Wetter.
Спрегнатата форма не може да се изпуска, ако в сложно изречение подлозите се
различават по число. Следователно не може да се каже: Die Kinder haben gespielt
und die Mutter gearbeitet. Al Die Kinder haben gespielt und die Mutter hat gearbeitet.
При глаголи, чийто инфинитив и минало причастие звучат еднакво, не бива
да се изпуска нито една от двете неспрегнати форми (Т Ellipse [9]). Следовател¬
но не бива да се казва: Es ist und darf auch nicht geschehen. A: Es ist nicht gesche¬
hen und es darf auch nicht geschehen.
3.	Препратки:
Относно Ich kann nicht verreisen dieses Jahr/dieses Jahr nicht verreisen T Aus-
klammerung; относно съгласуването на сказуемото с подлога Т Kongruenz; от¬
носно мястото срв. също Т Zwischensatz.
Prädikativ, Prädikatsnomen: Предикати-
вът (съотв. Prädikativum) или сказуем-
но определение се нарича несклонено
прилагателно, съществително в им.п.
и др. подобни, които следват след гла¬
голи като sein, werden, bleiben, heißen:
Er ist Schuster. Die Blätter werden gelb.
Sie bleibt skeptisch. Ich heiße Andrea. От
този така наречен Subjektsprädikat (съ¬
отв. Subjektsprädikativum) трябва да се

675
Präposition
различава Objektsprädikat (съотв. Ob-
jektsprädikativum), който се отнася към
допълнението: Man muss dich glücklich
preisen. Wer nannte mich einen Auf¬
schneider?
Prädikativsatz: t Gleichsetzungssatz.
Präfix: Präfixe (в обикновения език на¬
речени представки) са най-малките на¬
товарени със значение съставни части
на езика като напр. be-, er-, ent-, ver-,
un-, които при словообразуване се при¬
бавят отпред: Ursache, belächeln, erblü¬
hen, entfalten, verbrauchen, zerstören,
gebieten, misslingen, atonal, Disharmo¬
nie, demontieren, transportieren (T Ab¬
leitung, t Kompositum). По-рано като
представки са се приемали и думи ка¬
то an в anbinden, fest в festbinden, los в
loslassen и т.н. (Т Verbzusatz [1]).
Prager: Названието на жителите Prager
се пише винаги с главна буква, дори и
когато думата се употребява като нес-
клоняемо прилагателно пред същес¬
твително име: die Prager Zeitungen, der
Prager Fenstersturz. T Einwohnerbezeich-
nungen auf -er (7).
praktikabel: При думата praktikabel от¬
пада е от последната сричка при скло¬
нение или степенуване: ein praktikab¬
ler Vorschlag, eine praktikable Lösung.
T Adjektiv (1.2.13), t Vergleichsformen
(2.2).
Praktikum: Множественото число на das
Praktikum e die Praktika. Неправилна e
формата за мн.ч. die Praktikums или die
Praktikas.
Prämiensparen: Обикновено се използва
само инфинитивът на prämiensparen:
Wir wollen jetzt auch prämiensparen. B
езика на рекламата обаче, в единични
случаи, се срещат и други форми: Wer
prämienspart, spart spielend. Hier erfah¬
ren Sie, wie man prämienspart T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (2.1).
prämieren / prämiieren: Формата prämie¬
ren е по-нова, опростена форма на prä¬
miieren, производно от Prämie. И две¬
те форми са правилни. Това важи и за
отглаголните съществителни Prämiie¬
rung и Prämierung.
Präposition / Предлог
(Относителна дума)
Често поставяни въпроси за предлозите
Въпрос
Отговор
Разговорни ли са слетите комбинации
от предлог и определителен член като
напр. ans, aufs, ums, beim?
Точка (1.2)
Как се казва: in schlechtem Zustand или
im schlechten Zustand?
Точка (1.2.5)
Кои форми са правилни: wegen Umbau
или wegen Umbaus, einschließlich Por¬
to или einschließlich Portos?
Точка(2)

Präposition
676
Предлозите са частици Т Partikeln като über [der Stadt], in [dem Schrank], nach
[Mannheim], hinter [dem Haus]. Те имат задачата да свържат зависещата от тях
дума с друга дума и да изразят вида отношение между назованото в двете думи:
Ihre Freude über das Ereignis war groß. Er war stolz auf seinen Sohn. Wir gehen nach
oben. Ich halte das Jur gut.
Повечето предлози управляват (изискват) определен падеж, т.е. зависещите
от тях съществителни стоят винаги в един и същ падеж:
(род.п.:) außerhalb der Stadt, des Bereichs, der Landesgrenzen, Berlins.
(дат.п.:) bei mir, dem Chef, den Eltern.
Някои предлози обаче могат да се свързват с два падежа (Т Rektion):
Ich legte das Buch auf den Tisch (= вин.п.). Das Buch Hegt auf dem Tisch (= дат.п.).
При употребата на предлозите продължава да се проявява несигурност. Чес¬
то, дори и в литературата, се избира погрешен предлог, напр .Abneigung vor (вмес¬
то правилното: gegen) jmnd. haben, durch (вместо правилното: vom) Blitz erschla¬
genwerden, Hilfe an (вместо правилното: Jur) die Entwicklungsländer, mit der Bitte
zu (вместо правилното: um) Stellungnahme (Срв.Т отделните предлози по азбу¬
чен ред в този том). Срв. специално следните глави: 11	Предлог и член
1.1	Предложно съчетание с / без членна форма
1.2	Сливане на предлог и член
1.2.1	Нормативни и извъннормативни слети предлози
1.2.2	Слят предлог в устойчиви съчетания и изрази	,
1.2.3	Слят предлог или самостоятелен член? (am / an dem Tage - aufs / auf
das Bett -durchs / durch das Ziel)
1.2.4	Слят предлог пред няколко зависими съществителни (vom Erfolg und
den Plänen / vom Erfolg und von den Plänen)
1.2.5	Слят предлог пред съществително с определение (im schlechten Zu¬
stand / in schlechtem Zustand)
1.3	Предлог + род.п./ дат.п. (innerhalb dreier Monate / innerhalb drei Mo¬
naten - wegen Umbaus geschlossen / wegen Umbau geschlossen)
1.4	Силно склонено съществително име в мн.ч.
1.5	Предложно съчетание с определение в род.п.
2	Струпване на предлози (in unter der Erde liegenden Räumen - Jur im
vergangenen Jahr geleistete Arbeit)
3	Трудности c рекцията при няколко предлози пред едно съществително
(mit und ohne Kinder / mit und ohne Kindern)

677
Präposition
1	Präposition und Artikel / Предлог и член
1.1	Präpositionalgefüge mit / ohne Artikel
Предложно съчетание c / без член
Членна форма не се поставя:
-	при често употребявани вече устойчиви съчетания от предлог и неконкре¬
тизирано съществително:
bei Strafe verboten, bei Regen, bei Tage, bei Wasser und Brot; an Bord, auf Erden, auf
Deck, auf Borg leben; aus Liebe, aus Hass, aus Kindermund; bei Tische, bei Hofe;
gegen Morgen; in Not geraten, in Zorn versetzen, in See stechen; mit Güte, mit Ab¬
sicht, mit Mühe; nach Wunsch, nach Tisch; ohne Aufmerksamkeit; über Land, über
Bord; unter Dach umd Fach bringen; von Herzen» von Kopf bis Fuß; vor Augen brin¬
gen, vor Anker liegen, vor Freude, vor Sonnenaufgang; zu Lande, zu Abend essen, zu
Tode hetzen; auf Jagd, auf Fahrt gehen.
Това важи и при предложни съчетания, в които съществителното е опреде¬
лено от число:
in Paragraph 4, auf Seite 44, in Halle 6, auf Bahnsteig 8, auf Gleis 5, zu Kapitel 13, für
Zimmer 119.
-	при комбинация от предлог + отглаголно съществително + конкретизира¬
що определение:
auf Anordnung der Lehrerin; hei Ausübung der richterlichen Tätigkeit; nach Abschluss
der Verhandlungen; seit Beendigung des Krieges; auf Befehl des Unteroffiziers; unter
Angabe des Preises; in Anerkennung seiner Verdienste;
-	при комбинация от предлог + причастно определение + (неконкретизира¬
но или употребено в преносен смисъл) съществително (срв. също 1.2.5):
nach getaner Arbeit, bei eintretender Dunkelheit, hinter verschlossenen Türen (= без
знанието на обществеността; hq: Hinter den verschlossenen Türen randalierten die
Gefangenen), zu gegebener Zeit (= в правилния момент; но; zur gegebenen Zeit = в
съвсем определен момент).
Конкретизирани нарицателни названия в ед.ч. могат също да се употребяват
без членна форма, когато се цели обобщаване на изказа:
ein Haus mit flachem Dach; auf schneebedeckten Höhen.
Като причина за липсата на членна форма в долните примери могат да бъ-

Präposition
678
дат изтъкнати също обобщеност на изказа, двойни предложни съчетания и из¬
бягване на повторение:
Ich bin für [den] Frieden und gegen [die] Nachrüstung. Vor [dem] Verlassen des
Raumes sind die Fenster zu schließen. Man drohte mir auch mit [einer] Konventio¬
nalstrafe. Sie zogen mit [dem] Beiwagen oder mit [dem] Zelt und mit [dem] Wohn¬
mobil gen Süden.
Изпускането на члена поради липса на място може да има известно оправ¬
дание в заглавия на вестникарски статии и др. подобни, но иначе не се препо¬
ръчва:
Sperrsignal übersehen: Lok wirft Intercity aus Gleis. Flammenmeer auf Autobahn.
HotelschifFe: Abwasser nicht mehr in Rhein.
Сравни също t in / im.
1.2	Verschmelzung von Präposition und Artikel
Сливане на предлог и член
Сливането на определени предлози с определителен член (an dem Tage /ат
Tage) се среща, когато членът не носи ударение. То произлиза от говоримия език.
1.2.1	Нормативни и извъннормативни слети предлози. Разговорният език
и диалектите използват голям брой слети предлози, които не са валидни за ези¬
ковата норма, защото водят до свързване на съгласни, което не е общоприето в
немския език и се смята за несполучливо. Много от тях могат да бъдат написани
с апостроф, тъй като без апостроф биха били трудни за четене и неразбираеми
(езиковонормативните форми - в скоби):
an’n (an den), an’r (an der), auTm (auf dem), auf n (auf den), aus’m (aus dem),
durch’n (durch den), für’n (für den), gegens (gegen das), in’n (in den), nach’m (nach
dem).
“Walter”, hab ich gesagt, “nimm dir was um’n Hals mit!” (Sebastian). ...und da hat
sie von’n ollen Wiedow, dem Schulderekter, gesagt: Wann ick den Kierl inn Mars hat,
ick scheet em inne Ostsee (Tucholsky).
Същевременно съществуват слети предлози, които по правило се смятат за
разговорни. Те обаче се срещат по ритмични причини в езиковата норма или в
устойчиви фрази:
außerm (außer dem), hinterm (hinter dem), hintern (hinter den), hinters (hinter das),
überm (über dem), übern (über den), übers (über das), unterm (unter dem), untern
(unter den), unters (unter das), vorm (vor dem), vors (vor das).

679
Präposition
Най-общо казано, езиково нормативни са следните сливания:
ans, aufs, durchs, fürs, ins, ums, am, beim, im, vom, zur.
1.2.2	Слят предлог в устойчиви съчетания и изрази. Слят предлог се сре¬
ща най-често в устойчиви съчетания и (преносни) изрази; в тези случаи той обик¬
новено не може да се раздели:
Ihm griff dieses Lächeln ans Herz (= трогна го). Fürs Erste (= за начало) wäre dies
genug. Sie war am Ende ihrer Kraft (= съвсем изтощена); sich aufs hohe Ross setzen
(= надменен съм); die Gelegenheit beim Schopf ergreifen.
Ако разговорен слят предлог е част от езиково нормативен израз, той естес¬
твено в този случай също е нормативен: Sie konnte es nicht übers Herz bringen.
1.2.3	Слят предлог или самостоятелна членна форма? (am / an dem Tage *
aufs / auf das Bett * durchs / durch das Ziel). В многобройни случаи заедно със
слетия предлог се употребява и предлогът със самостоятелната членна форма,
която тогава често има силно демонстративен характер. При обстоятелства за
място и време това паралелно съществуване е особено ясно. При обстоятелства
за място често се използва слетият предлог:
Beim Podium stand ein hoher Kerzenleuchter. Wer die leeren Stahlrohrtribünen im Win¬
tersportdorf Cortina gesehen hat ...(Olympische Spiele 1964). Sie ...legt sich aufs Bett
(Remarque). Nachdem sie die Segel geborgen hatten, stieg Peter ins Beiboot (Hausmann).
Но определителният член също може да се употребява самостоятелно:
Bei dem Hauptausgang wartete ein Taxe. Er... hieß ihn, die Koffer auf das Zimmer zu
bringen (Sebastian). Der Angestellte Lauterbach ist am frühesten auf das Büro ge¬
kommen (Fallada). Sie stieg in das Auto.
Определителният член стои отделно най-вече когато следващата част се кон¬
кретизира чрез подчинено изречение или чрез речевата или текстова взаимов¬
ръзка. Тогава той носи демонстративен характер:
Ich ging vor das Tor, das sie als Treffpunkt vereinbart hatten. In das (= тази) Haus
sollen wir gehen? Der Ring saß noch an dem (= на същия) Finger, an dem er gestern
gesteckt hatte. Dort? In dem Haus ist niemand.
В определени случаи сливане се използва когато най-общо трябва да бъде
набелязана дадена сфера, напр. сфера на принадлежност, на произход, на зае¬
тост и др. подобни:

Präposition
680
Sie geht aufs Gymnasium (а не в основното училище). Er zieht aufs Dorf (а не в
града). Wir kaufen das Fleisch beim Fleischer, selten im Kaufhaus. Sie waren beim
Film (Koeppen). Ich gehe ins Kino (а не на театър); vom Lande sein (не от града).
Kann es nicht jemand sein, der nicht vom Zirkus ist? (Remarque). Sie will zum The¬
ater / zum Film gehen.
Определителният член се използва самостоятелно, когато не трябва да се
назовава най-общо сфера, област, а нещо отделно, определено, познато:
Sie geht auf das Schillergymnasium. Wir kaufen das Fleisch immer bei dem Fleischer,
der sein Geschäft im vorigen Jahr eröffnet hat. Ich gehe in das Kino, das neben dem
Bahnhof liegt. Er ist aus dem Dorf, das an der Grenze liegt.
И при обстоятелствата за време често се среща слят предлог. При датите
той е правило:
Es begab sich aber, dass Oskar am zwölften Juni dreiundvierzig nicht in Danzig¬
Langfuhr weilte (Grass). Bugenhagen wurde in der Nacht vom 4. auf den 5. Septem¬
ber... in die Klinik eingeliefert (Jens).
При други обстоятелства за време самостоятелният член е възможен пара¬
лелно със слетия предлог. Докато am Tage, am Morgen, am Mittwoch дават най-
общо време на деня или определен момент, самостоятелният член сочи показно
точно определен ден, сутрин или сряда, които се характеризират по-конкретно
чрез подчинено изречение или речева, или текстова връзка:
An dem (= този) Tage, an dem das geschah, war sie nicht zu Hause. An dem (= тази)
Mittwoch war er verreist. Von dem (= тази) Herbst an gab es keine Meinungsver¬
schiedenheiten mehr.
1.2.4	Слят предлог пред няколко зависими съществителни. По правило
от слят предлог могат да зависят няколко съществителни само тогава, когато
имат една и съща склонена членна форма:
Man sprach vom (= von dem) Leben und [vom (= von dem)] Erfolg des Ministers.
Не могат да зависят от слят предлог няколко съществителни, чиито склоне¬
ни членни форми са различни. В тези случаи предлозите трябва да се повторят.
Не е правилно: Man sprach vom Erfolg des Ministers und den weiteren Plänen.
Правилно: Man sprach vom Erfolg des Ministers und von den weiteren Plänen. Hee
правилно: Sie war vom Glanz und der Pracht des Festes wie betäubt. Правилно: Sie
war vom Glanz und von der Pracht des Festes wie betäubt. Не е правилно: Geradeaus

681
Präposition
kommen Sie zum Markt und der Stadthalle. Правилно: Geradeaus kommen Sie zum
Markt und zur Stadthalle.
1.2.5	Слят предлог пред съществително с определение: (im schlechten
Zustand / in schlechtem Zustand). При съществително, което има при себе си
определение, слетият предлог може да се свърже със слабо склоненото прилага¬
телно - im schlechten Zustand - или може да се употреби обикновеният предлог
със силно склоненото прилагателно - in schlechtem Zustand. Тази алтернатива
често създава трудности. Слетият член, напр. im съответства на предлога с оп¬
ределителния член, в този случай - in dem: im schlechten Zustand - in dem schlech¬
ten Zustand. Съчетанието in schlechtem Zustand съответства обаче на конструк¬
ция с неопределителния член: in einem schlechten Zustand.
Слетият член във връзка със слабо склонено прилагателно би трябвало да се
използва, когато определителният член наистина може да се постави в основата
на съчетанието, т.е. когато става дума за нещо определено, нещо, което вече е
назовавано в речевата или текстова взаимовръзка, или нещо, коегго се предпос¬
тавя като познато. За разлика от него, предлогът със силно склоненото същес¬
твително може да се избере, когато трябва да се изрази нещо неопределено, най-
често нещо общо.
Така изречението Das Haus befand sich in schlechtem Zustand характеризира
състоянието на къщата най-общо (= къщата се намираше в лошо състояние).
Изречението Wir haben das Haus bereits im schlechten Zustand übernommen ха¬
рактеризира състоянието като нещо определено и известно (= Ние взехме къща¬
та в лошото състояние, в което е и днес). Така Weil ich mich vor vorzeitigem Zynis¬
mus ... bewahren möchte (Remarque) е в този вариант, защото се има предвид
поведението на цинизъм най-общо; би могло обаче да се напише също Weil ich
mich vorm zeitigen Zynismus dieser Generation bewahren möchte, защото тук пове¬
дението на цинизъм се определя и уточнява чрез определението в род.п.
2	Präposition + Genitiv / Dativ
Предлог + родителен / дателен падеж
(innerhalb dreier Monate / innerhalb drei Monaten - wegen Umbaus ge¬
schlossen / wegen Umbau geschlossen)
Няколко предлога, като напр. abzüglich, einschließlich, innerhalb, längs, laut,
mittelsftj, statt, trotz, während, wegen се употребяват според езиковата норма по
принцип с родителен падеж: innerhalb dreier Monate, mittels eines Drahtes, statt
des Planes. Ако обаче след тях следва самостоятелно съществително в ед.ч., чийто
родителен падеж се образува с [e]s, то често остава без окончанието: einschlie߬
lich Porto, wegen Umbau. Родителен падеж се избягва също при изброените по-
долу условия (тук се предпочита дателен пред родителен падеж):

Präposition
682
2.1	stark gebeugtes Substantib im Plural
Силно склонено съществително име в мн.ч.
При едно силно склонено съществително (напр. Monat), което в мн.ч. е (die
Monate), родителният падеж съвпада с именителния и винителния. Ако роди-
телният падеж мн.ч. е ясен заради придружаващи думи, като напр. определите¬
лен член, тогава обикновено се избира той: innerhalb dreier Monate, mittels dün¬
ner Drähte, statt unserer Pläne. Ако обаче родителният падеж не може да се раз¬
личи по форма, съществителното се поставя в дат.п. мн.ч., за да се избегне обър¬
кване с им. или вин.п.: innerhalb fiinf Monaten, laut Briefen, mittels[tj Drähten,
statt Worten, trotz Beweisen, während zehn Jahren, wegen Geschäften.
2.2	Präpositionalgefüge in Verbindung mit einem Genitivattribut
Предложно съчетание c определение в род.п.
Колебания между род. и дат.п. настъпват и когато след силно склонено съ¬
ществително в род.п. ед.ч. (während des Vortrags) стои друго силно склонено
съществително в ед.ч. като определение в род. п. (während des Vortrags meines
Freundes). Последователността на два силни родителни падежа се избягва с по¬
мощта на дат.п. От значение е мястото на определението:
Ако определението в род. п. стои между предлога и зависещата от него ду¬
ма, то тя по правило се поставя в дат.п.:
längs Mannheims [schönem] Rheinufer (вместо: längs Mannheims schönen Rhein¬
ufers); laut Meiers grundlegendem Werk (вместо: laut Meiers grundlegenden Wer¬
kes); trotz Hansens zeitweiligem Widerstreben (Kafka; вместо: trotz Hansens zeit¬
weiligen Widerstrebens); während meines Freundes aufschlussreichem Vortrag (вмес¬
то: meines Freundes aufschlussreichen Vortrags); wegen meines Onkels plötzlichem
Tod (вместо: wegen meines Onkels plötzlichen Todes).
Ако обаче определението в род. п. следва зависимото от него съществител¬
но в род.п., употребата на дателен вместо родителен е също честа, но не посто¬
янна. Дателен падеж се среща след предлозите längs, laut, statt и trotz, които и
без това понякога се употребяват освен с род. и с дат.п. в нормативния или раз¬
говорния език:
längs dem Sims des Palastes (Вместо: längs des Simses des Palastes); laut dem Be¬
richt des Bürgermeisters (вместо: laut des Berichtes des Bürgermeisters); trotz dem
Rauschen des Meeres (вместо: trotz des Rauschens des Meeres).
При innerhalb, mittels[tj, während и wegen обикновено стои родителен па¬
деж:
innerhalb des Hauses des Bürgermeisters, mittels[t] des Rasierapparates des Vaters,
während des Vortrags des Lehrers, wegen des Planes des Vorstehers.

683
Präposition
3	Häufung von Präpositionen
Струпване на предлози
(in unter der Erde liegenden Räumen - für im vergangenen Jahr geleistete
Arbeit)
Ако два предлога, всеки един от които се отнася за различно съществител¬
но, стоят непосредствено един до друг, вградените едно в друго съчетания често
са трудно разбираеми. Би трябвало по възможност да се избере стилистично по-
добра конструкция, напр. относително изречение. Често обаче само членът след
първия предлог може да улесни разбирането:
mit vor Zorn funkelnden Augen, по-добре: mit Augen, die vor Zorn funkelten; für
im vergangenen Jahr geleistete Arbeit, по-добре: für die im vergangenen Jahr ge¬
leistete Arbeit, или: für die Arbeit, die im vergangenen Jahr geleistet wurde; von
unter der Erde befindlichen Anlagen, по-добре: von den unter der Erde befindli¬
chen Anlagen или: von den Anlagen, die unter der Erde liegen; in mit allem Luxus
ausgestatteten Wohnräumen, по-добре: in Wohnräumen, die mit allem Luxus aus¬
gestattet waren.
Ако освен последователните предлози в изречението е вмъкнато напр. гла-
голно-именно съчетание, конструкцията често става напълно неясна. Към смис¬
ловите трудности тогава се прибавят и граматическите:
Der Aufwand enthält Zinsen für nach Fälligkeit zur Auszahlung gelangte (не: gelang¬
ter) Leistungen. По-добре: Der Aufwand enthält Zinsen für Leistungen, die nach der
Fälligkeit zur Auszahlung gelangt sind.
Три предлога един след друг трябва да се избягват във всички случаи:
Не: infolge von durch das Finanzamt erlassenen Verordnungen, a: infolge der durch
das Finanzamt erlassenen Verordnungen или: infolge der Verordnungen, die das Fi¬
nanzamt erlassen hat.
Тук не спадат случаите на последователност от предлог и дума, употребена
като наречие или съюз: mit (= предлог) gegen (= наречие в значението на “приб¬
лизително”) hundert Arbeitern, außer (- съюз) am (= предлог) Sonntag. Този на¬
чин на комбиниране определено е правилен. Понякога дори и самото предлож¬
но съчетание може да бъде зависимо от друг предлог. Това обаче е разговорен
език или диалект:
Haste noch Beton für untern Sockel? (Grass). . ..die Zeitung stammte noch von vor
dem Krieg (Kolb). Според езиковия стандарт би трябвало да се каже: Die Zeitung
stammte noch aus der Zeit vor dem Kriege.

Präpositionalattribut
684
4	Rektionsschwierigkeiten bei mehreren Präpositionen vor
einem Substantiv
Трудности c рекцията при няколко предлога пред
едно съществително
(mit und ohne Kinder / mit und ohne Kindern)
Няколко предлога, които изискват един и същ падеж, напр. дателен, могат
да стоят без проблем пред едно съществително име: Die Kinder spielen vor, neben
und hinter dem Haus.
Ако о^аче предлозите изискват различни падежи, напр. дателен и вините-
лен, тогава е достатъчно съществителното (местоимението) да се постави само
веднъж, ако то има една и съща форма в дат.и вин.п.: mit und ohne Gott, mit und
ohne Aufbegehren, in und um sich.
Когато обаче съществителното се скланя различно в дат. и вин.п., може или
да бъде повторено съществителното, или то да бъде заместено единия път от
съответното местоимение: mit Büchern oder ohne Bücher, mit Büchern oder ohne
sie Тъй като това звучи доста тромаво, в официалния език обикновено същес¬
твителното се поставя в падежа на предлога, най-близък до съществителното
име: mit und ohne Kinder, Übersetzungen aus der und in die englische Sprache.
Неправилно е, да се избере падежът на по-далечния предлог: mit und ohne Kin¬
dern (правилно: ohne und mit Kindern. Неправилно: Literatur aus und über ande¬
ren Ländern (правилно: Literatur aus und über andere Länder), t Ellipse (5).
Präpositionalattribut: Под предложно
определение се разбира Т Attribut т.е.
приложение като конкретизиращо оп¬
ределение, което се състои от предлог
и най-често съществително, прилага¬
телно или наречие: Seine Freude über
den Sieg war groß. Dies ist der Weg nach
Frankfurt. Ihre Rede auf Deutsch wurde
gut verstanden. Der Weg nach oben ist
schwierig. Предложното определение
често конкурира определението в
род.п. Т Genitivattribut (1.3.3): die Hälfte
von meinem Vermögen/ meines Vermö¬
gens, das Haus von meinen Eltern /mei¬
ner Eltern. Понякога се появяват труд¬
ности, когато две съществителни зави¬
сят от една и съща дума, напр. die Nie¬
derlage von Drusus und [von] seinen
Soldaten или die Oberfläche von Alumi¬
nium und von seinen Legierungen. 3a
краткост тук вторият предлог може да
се изпусне (Т Ellipse [3]): die Niederla¬
ge von Drusus und seinen Soldaten; die
Oberfläche von Aluminium und seinen Le¬
gierungen. В тези случаи падежът на
второто съществително {Soldaten, Le¬
gierungen) също се определя от пред¬
лога von. Същевременно обаче второ¬
то съществително се поставя и в род.п.:
die Niederlage von Drusus und seiner
Soldaten, die Oberfläche von Aluminium
und seiner Legierungen. Тук второто съ¬
ществително {Soldaten, Legierungen) не
зависи от предлога von, а направо от

685
Präsident
Niederlage или Oberfläche като относи¬
телни думи на тези съчетания. И двете
конструкции са правилни. - Относно
погрешното отнасяне на предложното
определение към определящата дума
на сложно съществително (напр. Ver¬
tretungsrecht des Kindes) Т Kompositum
(8).
Präpositionalgefüge: Под предложно съ¬
четание се разбира комбинация от пред¬
лог и друга дума, най-често съществи¬
телно, прилагателно или наречие: Auf
der Brücke stand eine Dame. Er hält das
für gut. Das reicht bis morgen. Er tat es
aus Neid. Относно мястото на наречие¬
то в предложното съчетание (,spätestens
in einer Stunde / in spätestens einer Stun¬
de) T Adverb (4).
Präpositionaikasus: Под предложен па¬
деж се разбира падеж Т Kasus на съ¬
ществително, който е определен от
предлог: Das Buch lag auf dem Tisch (=
дат.п.). Angesichts dieser Tatsache wird
er verurteilt (== род.п.). Sie lacht über den
Witz (= вин.п.).
Präpositionalobjekt: Предложното до¬
пълнение е допълнение с определен,
изискван от глагола предлог. Така нап¬
ример предложното допълнение auf die
Schwester в Sie achtet auf die Schwester
се изисква от achten. Тук предлогът по
правило не може да се замества, въп¬
росът за допълнението включва и пред¬
лога: Auf wen achtet sie? За разлика от
тази зависимост, предлогът в обстоя¬
телственото пояснение с предлог не е
толкова тясно свързан с глагола и обик¬
новено е заменяем: Die Mannschaft
wartet in / neben/ an / vor der Kabine.
Освен това въпросът за предложното
обстоятелственото пояснение не включ¬
ва предлога: Wo wartet die Mannschaft?
Präsens: Сегашно време, форма на гра-
гола за време, изразява, че от гледна
точка на говорещия дадено действие
вече или още протича: Die Rose blüht.
Das Glas zerbricht. To се използа обаче
и в изказвания с общовалиден харак¬
тер: Du glaubst zu schieben und du wirst
geschoben. Отнесено към бъдещето, то
се конкурира с Т Futur I: Morgen fahre
ich nach Paris/ Morgen werde ich nach
Paris fahren. И на последно място така
нареченото сегашно историческо вре¬
ме (Präsens historicum) се използва
вместо Präteritum и служи за особено¬
то осъвременяване на дадено събитие:
Da liege ich doch gestern auf der Couch,
kommt Inge leise ins Zimmer und gibt mir
einen Kuss (вместо:lch lag ...als Inge
hereinkam und... gab).
präsentieren, sieb: При sich präsentieren
als днес следващото съществително
стои в именителен падеж, т.е. то се от¬
нася към подлога: Eingebettet in den
weitläufigen Park des Palais Schaumburg
... präsentiert sich der neue Kanzler-Bun¬
galow als ein nur von wenigen Außen¬
mauern gestützter Glaspavillon (Die
Welt). ...dapräsentiert sich der ehema¬
lige Priesterlehrer als Kandidat (St.
Zweig). Винителният падеж, т.е. съот-
насянето към възвратното местоиме-
ние е остаряло. Т Kongruenz (4.2).
Präsident: Съществителното се скланя
по слабото склонение, което означава,
че_родителен, дателен и винителен па¬
деж ед.ч. имат окончание еп: der Be¬
such des Präsidenten, im Gespräch mit
dem Präsidenten Müller. Ich wende mich
an Sie als Präsidenten. T Unterlassung
der Deklination (2.1.2) е правилно само
в два случая: в обръщения във връзка с
Т Негг+ име (Herrn Präsidenten /Herrn
Präsident Karl Müller) и във връзка c
предлог и име, ако няма предпоставен
член: Ich sprach mit Präsident Müller /
wandte mich an Präsident Müller. Относ¬
но des Präsidenten Müller / Präsident
Müllers T Titel und Berufsbezeichnungen

präsidieren
686
(1.2 и 1.3); относно адрес Т Brief (7).
präsidieren: Глаголът präsidieren се свър¬
зва с дателен падеж: ...dem Ministerium
präsidiert ein ebensolcher Fuchs wie er
selbst (StZweig). Herr Lederer präsidier¬
te in seinem Stadtteil dem Bezirkaus¬
schuss der Wahrhaft Deutschen (Feucht-
wanger). В Швейцария се свързва c ви-
нителен падеж (einen Ausschuss präsi¬
dieren).
Präteritum: Претеритумът ([първо]ми-
нало, имперфект), форма за време на
глагола, - изразява, че от гледна точка
на говорещия едно събитие е измина¬
ло и приключило и в този смисъл при¬
надлежи към миналото. По тази при¬
чина претеритумът е основно време в
разкази и доклади, в които става дума
за измислено или действително съби¬
тие от миналото: Jan Bronski und Ко-
byella lagen hinter den Sandsäcken ....
Jan gehörte das linke Fenster. Kobyella
hatte rechts einen Platz. Sofort begriff ich
...(Grass). В това отношение изключе¬
ние правят само диалектите южно от
линията Трир - Франкфурт - Плауен.
Тъй като при тях претеритум и плус-
квамперфект са изчезнали от 16./17.
век, разказвачът в тези райони е при¬
нуден да представя минали събития
единствено с помощта на перфект.
Впрочем трябва да се внимава да не се
объркат перфект със и претеритум без
отношение към настоящето. Следова¬
телно не бива да се пише: Den Um¬
schlag zeichnete К. Gundermann, ако
случката е явно свързана с гледната
точка на говорещия и е важна за него,
а: Den Umschlag hat К. Gundermann ge¬
zeichnet. Също така не може да се пи¬
ше в обява Ich eröffnete gestern mein
neues Geschäft in der Schillerstraße, за-
щото не трябва да се съобщи събитие,
лежащо изцяло в миналото, приклю¬
чило и без отношение към настояще¬
то, а събитие, което продължава да е
актуално; затова: Ich habe gestern mein
neues Geschäft in der Schillerstraße er¬
öffnet.
Preis: Понякога свързаното c израза изяв¬
ление се конструира логически непра¬
вилно. Не: Er sagte ihr die Wahrheit um
den Preis des Verlustes ihrer Freund-
schaft._A: Er sagte ihr die Wahrheit um
den Preis ihrer Freundschaft.
Preisangaben: T Maß-, Mengen und
Münzbezeichnungen.
Preiselbeere: Името на червената боро¬
винка е заемка в ранно нововисоконем-
ския период от старочешкото bruslina
и оттогава е предавано в много писме¬
ни варианти. В книжовния език обаче
най-накрая се наложи правописът с
обикновено s. По тази причина писа¬
нето Preißelbeere с ß днес е неправил-
Н£>.
preisen, sich: При sich preisen днес след¬
ващото съществително се поставя
обикновено в именителен падеж, т.е.
то се съотнася с подлога: Er pries sich
als ein guter Architekt. Винителният па¬
деж, т.е. съотнасянето с възвратното
местоимение, е по-рядко: Er pries sich
als einen guten Architekten. T Kongruenz
(4.2).
preisgünstig: t Adjektiv (2.1).
Preis-Leistungs-Verhältnis: T Bindestrich
(3.1).
Press- / Presse-: Сложните съществител¬
ни c Press- са образувани от глаголния
корен на pressen: Pressform, Pressglas,
Presslufthammer], Pressspan и др. За
разлика от тях сложните съществител¬
ни с Presse- се отнасят до вестникар¬
ския бизнес: Presseberichterstatter, Pres¬
sefreiheit, Pressekonferenz и др. Обра¬
зувания от тази група без е като
Pressfreiheit са остарели. Т Fugenzei¬
chen.
Pressspan: Когато в една сложна дума

687
pro
съвпаднат три еднакви букви, по нови¬
те правописни правила не може да бъ¬
де изпусната нито една от тях. Следо¬
вателно сложното съществително от
press[еп] и Span се пише с три s. За по-
добра четивност може да се постави
малко тире: Pressspan, cbva,o:Press-
Span.
Primat: Primat в значението “превъзход¬
ство, най-висша църковна власт на па¬
пата и т.н.” може да се използва - без
разлика в значението-като съществи¬
телно име от мъжки или от среден род.
Както der Primat, така и das Primat са
правилни. (T-at).
Prinz: Съществителното се скланя по
слабото склонение; род.п. - des Prin¬
zen, дат. и вин.п. - dem, den Prinzen;
мн.ч. - die Prinzen. T Unterlassung der
Deklination (2.1.1). Като съставна част
на фамилно име Prinz стои след мал¬
кото име: Heinrich Prinz von Preußen.
В род.п. се казва или der Besitz Prinz
Heinrichs или der Besitz des Prinzen
Heinrich. Съпругата на принц се нари¬
ча Prinzessin. Това название се изпол¬
зва във фамилно име както и формата
за м.р.: Amalie Prinzessin von Preußen. -
Относно правилното адресиране или
обръщение към принц Durchlaucht,
Hoheit или Königliche Hoheit) трябва да
се осведомим във всеки конкретен слу¬
чай. Т Brief (7).
Prinzip: Prinzip има две форми за мн.ч.,
слабата die Prinzipien и силната die
Prinzipe. Днес е приета формата от сла¬
бото склонение.
Prinzipal: В остарялото значение на
“учител” Prinzipal е от мъжки род: der
Prinzipal. Множественото число е die
Prinzipale. Като название на оргаиов
регистър думата е от среден род: das
Prinzipal. Множественото число към
него е също die Prinzipale.
Prinzipat: Prinzipat може да се изпол¬
зва - без разлика в значението — като
съществително от мъжки или от сре¬
ден род. Както das Prinzipat, така и der
Prinzipat са коректни. Т-at.
privat: Прилагателното име се пише с
малка буква: Ich habe mich nur privat
geäußert. Das sind meine privaten Auf¬
zeichnungen, die ich Ihnen bei Bedarf
gerne zur Verfügung stellen werde. По но¬
вия правопис се пише също така: etwas
an privat verkaufen, von privat an pri¬
vat. C главна буква се пише субстанти-
вираното прилагателно: alles/das Pri¬
vate respektieren, etwas /nichts Privates.
Срв. също t Vergleichsformen (ЗЛ):
Privat- und öffentliche Mittel: C малко
тире Се пише: Privat- und öffentliche
Mittel. Но без тире: öffentliche und Pri¬
vatmittel. T Bindestrich (1.1).
pro: Предлогът pro по аналогия c für ce
използва обикновено c винителен па¬
деж. Това става ясно, ако пред същес¬
твителното стои придружаваща дума
(напр. прилагателно): pro berufstätige
Frau, pro männlichen Angestellten, pro
antiquarischen Band, pro verbrauchten
Kubikmeter, pro eingereichtes Kosten¬
rückerstattungsformular. Съществител¬
ни от силното склонение без придру-
жителна дума след pro не показват па¬
дежа: pro Stück, pro Band. Докато суб-
стантивираните прилагателни или при¬
частия без придружителна дума вина¬
ги се скланят {pro Kranken, pro Ange¬
stellten), при останалите съществител¬
ни от слабото склонение без придру¬
жителна дума се наблюдава тенденци¬
ята да се употребяват без окончание за
склонение: pro Kollege, pro Genosse, pro
Demonstrant, pro Christ (разговорно),
pro Doktorand и т.н. Правилно трябва
да се казва: pro Kollegen, pro Genossen,
pro Demonstranten, pro Christen, pro
Doktoranden и т.н. Във връзка с обсто¬
ятелства за време pro се използва ос-

Probe fahren, Probe laufen, Probe schreiben...
688
поено в търговския и разговорния език
- разпределящо в смисъла на “на, все¬
ки”: Ich muss pro Tag (стилистично по-
добре: jeden Tag) einmal den aktuellen
Wasserstand und die erreichte Tempera¬
tur kontrollieren. Die Besprechung der
Abteilungsleiter findet meines Wissens
zweimal pro Woche (стилистично по-
добре: zweimal in der Woche, jeweils
zweimal die Woche, jede Woche zweimal)
statt.
Probe fahren, Probe laufen, Probe schrei¬
ben, Probe singen, Probe turnen: От те¬
зи гпаголни съчетания, които по новия
правопис се пишат разделно, се упот¬
ребяват обикновено инфинитивът и ми¬
налото причастие: Wir wollen heute Pro¬
be fahren. Ich bin gestern mit diesem Wa¬
gen Probe gefahren. Wir lassen den Mo¬
tor Probe laufen. Ich habe gestern Probe
geschrieben. Sie hat gerade Probe gesun¬
gen. Wir müssen noch einmal Probe tur¬
nen. В единични случаи се употребя¬
ват и други форми: Ich fahre noch
einmal Probe. Ohne Probe zu fahren soll¬
te man keinen Wagen kaufen! Der Motor
läuft gerade Probe, t Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (2.1).
probeweise: t-weise.
Produkt: Множественото число e die
Produkte (не: die Produkten).
Produzent: Съществителното се скланя
по слабото склонение. Това означава,
че родителен, дателен и винителен па¬
деж ед.ч. се образуват с окончание -еп:
die Klage des Produzenten, im Gespräch
mit dem Produzenten, wir treffen den Pro¬
duzenten.	,
Professor / Professorin: Устното и пис¬
мено обръщение към професор е Herr
Professor, а към професорка Frau Pro¬
fessorin или Frau Professor (f Titel und
Berufsbezeichnungen [3]); името се при¬
бавя обикновено само когато е необ¬
ходимо разграничаване на няколко ли¬
ца. Титлата Professor или Professorin се
изписва винаги изцяло в писмено об¬
ръщение или в адрес; следователно не
може да се напише: Herrn /Frau Prof.
Meier ...T Brief (1 и 4). Относно des
Professors Müller / Professor Müllers
f Titel und Berufsbezeichnungen 1.2 и 3).
Относно подреждането в списък по аз¬
бучен ред Т Alphabetisierung (4).
Pro-Kopf-Verbrauch: t Bindestrich (3.1).
Prokurist / Prokuristin: Родителният па¬
деж на формата от мъжки род е des
Prokuristen, дателен и винителен падеж
са съответно dem, den Prokuristen (не:
dem, den Prokurist.) И във връзка с Herr
и името е по-добре да се скланя титла¬
та: Herrn Prokuristen Müller, t Unterlas¬
sung der Deklination (2.1.2). Формата за
женски род Prokuristin в обръщение
или адрес трябва да бъде Frau Proku¬
ristin Schneider (tTitel und Berufsbe¬
zeichnungen [3]). Относно des Prokuris¬
ten Müller /Prokurist Müllers T Titel und
Berufsbezeichnungen (1.3). Относно ад¬
рес t Brief (7).
promovieren: От една страна глаголът се
използва като преходен със значение
“присъждам на някого докторска сте¬
пен”: Er wurde letztes Jahr [zum Doktor
der Medizin] promoviert. От друга стра¬
на се използва и като непреходен, при
това в значението “достигам, спечел¬
вам докторска степен”: Ich habe bei
Herrn Professor Bauemfeind in Saarbrü¬
cken promoviert. Er hat im Fach Ge¬
schichte promoviert. Sie promovierte zum
Drphil. Thabilitieren.
Pronomen: Местоимението замества или
придружава съществителното име (срв.
отделно Т Personal-, Т Possessiv-, Т De¬
monstrativ-, Т Reflexiv-, Т Relativ-, Т In¬
terrogativpronomen). Множественото
число гласи die Pronomen или die Pro¬
nomina. 1. Употреба. Ако в процеса на
речта се използва местоимение, това

689
Pronominaladverb
предполага, че съществителното, кое¬
то то замества, вече е назовано или се
смята за познато. Следователно место-
имението стои често на мястото на ве¬
че въведено съществително: Sonst war
die Mutter an ihrem Geburtstag immer
fröhlich. Warum sie heute ein trauriges
Gesicht machte, wusste niemand. Много
по-рядко съществителното име, за ко¬
ето местоимението се отнася, се нами¬
ра по-назад в изречението, напр.: Da
ging er, der verlorene Sohn der Familie.
Nach seiner Rückkehr besuchte Karl
zuerst seinen Bruder.
2. Hühneraufzucht und ihr Verkauf.
Местоимението не бива да се отнася
' към определящата дума на дадено
сложно съществително. Следователно
не бива да се казва: Hühneraufzucht und
ihr Verkauf, a; Aufzucht und Verkauf der
Hühner. Hei die Speisenzubereitung und
deren Genuss, ^Zubereitung und Genuss
der Speisen (\ Kompositum [8]). Othoc-
но мястото на местоимението (Die
Menge wich zurück, als der Zug sich nä¬
herte / als sich der Zug näherte. Am
nächsten Tag konnte mir mein Freund
helfen / konnte mein Freund mir helfen)
T Reflexivpronomen (1), t Personalpro¬
nomen. Срв. също t Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
Pronominaladjektiv: Под местоименно
прилагателно се разбира група от оп¬
ределени думи, след които [субстанти-
вираното прилагателно] се скланя как-
то след местоимение, т.е. слабо, или
както след прилагателно, т.е. паралел¬
но. Слабо склонение на прилагателно¬
то както след местоимение: einiges mil¬
de Nachsehen (Th. Mann). Паралелно
склонение както след прилагателно:
einiges slawisches Blut (Th. Mann). При
отделните местоименни прилагателни
употребата е различна: Т all-, andere,
beide, einige, etliche, etwelche, folgend,
irgendwelcher, manch, mehrere, sämtli¬
che, solch[e], viel, Welcher (1 и 2), we¬
nig.
Pronominaladverb / Местоименно наречие
Местоименното наречие е наречие, което се употребява вместо комбинация
от предлог и местоимение:
Das Buch liegt auf dem Tisch / Das Buch liegt darauf (вместо: auf ihm). Ich schiebe
die Schuhe unter das Bett / Ich schiebe die Schuhe darunter (вместо: unter es).
В днешната езикова употреба едно местоименно наречие може да се отнася
както за изречение или разширен инфинитив [равностоен на изречение], така и
за отделно съществително име:
- Съотнасяне към изречение или инфинитив [равностоен на изречение]:
Sie hat dieses Verbrechen begangen. Dafür wird sie büßen. Ich bleibe dabei, dass alles
falsch ist. Er wehrte sich vehement dagegen, als Kollaborateur verdächtigt zu werden.
44.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Pronominaladverb
690
Местоименно наречие не бива да се използва, ако следва относително изре¬
чение Т Attributsatz:
Du darfst darüber (правилно: über das), was ich dir anvertraut habe, nicht sprechen.
- Съотнасяне юьм отделно съществително име (като част на изречението
или част от част на изречението):
Er besorgte sich einen Wagen und fuhr damit in die Stadt. Ich besaß drei Häuser und
habe eins davon verkauft. Sie rückte den Schrank zur Seite. Die Geheimtür dahinter
war verschlossen.
1. Начин на образуване:
Местоименните наречия се образуват от наречията da, hier и wo, и предло¬
зите an, auf и т.н. Ако един от тези предлози започва с гласна, се използва dar-
шесто da- и wor- вместо wo- (пренасяне на думата: dar-an, hier-an, wor-an и
т.н., или по новия правопис също: da-ran, hie-ran, wo-ran и т.н.); заедно с danach
и daneben са възможни и правилни и (по-старите) форми darnach и darneben:
*-an 1
-auf
-aus
-bei
< -durch j
-für
-gegen
-hinter ■
»и т.н.«
daran, darauf, daraus, dabei, dadurch, dafür,
dagegen, dahinter, darin, damit, da[r]nach,
da[r]neben, darüber, darum, darunter, davon, davor,
dazu, dazwischen;
hieran, hierauf, hieraus, hierbei, hierdurch, hierfür,
hiergegen, hierin, hiermit, hiernach, hierunter,
hierüber, hiervon, hierzu;
woran, worauf, woraus, wobei, wodurch, wofür,
wogegen, wohinter, worin, womit, wonach,
woneben, worüber, worum, worunter, wovon,
wovor, wozu, wozwischen.
Кратките форми на местоименните наречия, образувани с da- {dran, drauf,
drein, drin, drum, drunter и т.н.) се смятат за разговорни, както и образуваните с
тях глаголи като draufgehen, dreinschlagen. Вместо местоименните наречия с
hier- често се употребяват тези с da[r]-:
Ich habe hierdurch / dadurch viel gelernt. Ich werde hierüber / darüber nicht spre¬
chen.
2. Разделяне на местоименното наречие:
Връзката между членовете на местоименните наречия преди не е била така
здрава както днес. Било е възможно да се вмъкнат други думи между частите му.

691
Pronominaladverb
Днес разделянето на местоименното наречие вече не е в езиковата норма; то е
разговорно, особено в севернонемски:
Da sei Gott vor /(вместо:) Davor sei Gott! Da kann ich nichts für / (вместо:! Dafür
kann ich nichts. Da habe ich nichts von gehört / (вместо:! Davon habe ich nichts
gehört. Wo bist du gegen gestoßen? / (вместо:! Wogegen bist du gestoßen?
Относно коректното Wo kommst du her, wo gehst du hin? паралелно c Woher
kommst du, wohin gehst du? Two (5), T Tmesis (1).
3. Местоименно наречие или предлог + лично или показателно местои¬
мение (damit / mit ihm или mit dem):
Най-общо местоименното наречие се употребява, когато относителната ду¬
ма назовава предмет или понятие. Ако тя назовава лице, се използва предлог +
местоимение:
Предмет като относителна дума: Ich fahre mit meinem neuen Boot /Ich fahre damit (не:
mit ihm) nach Schweden. Hat sie sich über den Verlust geäigert? Ja, sie hat sich darüber
(не: über ihn) geärgert. Denk an deinen Auftrag! Ja, ich werde daran (не: an ihn) denken.
Лице като относителна дума: Fährst du mit deiner Schwester nach Schweden? Ja,
ich fahre mit ihr (не: damit) nach Schweden. Ich kann mich auf meinen Freund ver¬
lassen. Kannst du dich wirklich auf ihn (не: darauf) verlassen? Wir gingen zu den
Flüchtlingen und sprachen mit ihnen (не: damit).
Изключение правят само darunter и davon. Тези местоименни наречия мо¬
гат да се използват при относителна дума лице:
Ich musterte die Ankommenden und entdeckte unter ihnen /darunter endlich die Er¬
wartete. Sie hatten vier Söhne, aber nur einer von ihnen /davon konnte das elterliche
Geschäft übernehmen.
Освен това употребата на местоименно наречие при относителна дума лице
е възможна и когато говорещият има предвид по-скоро цяла сцена, отколкото
само лицето:
Sie bahrten den Toten auf. Schweigend standen sie darum herum. Ich sehe mich um.
Hinter mir steht Georg in seinem purpurnen Pijama, dahinter die alte Frau Kroll ohne
Zähne, in einem blauen Schlafrock mit Lockenwicklern im Haar, dahinter Heinrich
(Remarque).
В по-стария литературен език, както и често в разговорния, съотнасящата
се към лица комбинация от предлог + местоимение се употребява и при предме¬
ти и понятия, което обаче трябва да се избягва:

Pronominaladverb
692
Ist das der Baum? Ja, unter ihm / unter dem (вместо: darunter) habe ich gestanden,
als der Blitz einschlug. Hier ist mein Wagen. Mit ihm / mit dem (вместо: damit)
kannst du nach Hause fahren. Der Schuppen und was in ihm (вместо: darin) war,
ging in Flammen. Sie besaß drei Häuser und hat eins von ihnen (вместо: davon)
verkauft.
Само в случаите, когато местоименното наречие не е отнесено еднозначно
към едно от няколко съществителни, би трябвало да се избира местоимението с
цел по-лесно разбиране:
Das Vorhandensein der Magnetfelder können wir nicht wahmehmen. Man kann sie
nicht fühlen, sehen, hören, schmecken oder riechen. Es ist uns nur möglich, etwas
über sie (не: darüber) zu erfahren, wenn wir beobachten, was durch sie (ne: dadurch)
bewirkt wird. (Тук darüber и dadurch биха могли да се отнасят и за Vorhandens¬
ein).
Относно съчетанието от предлог+es {auf/über /durch /neben es и т.н.) T es (1).
4.	Местоименно наречие или предлог + относително местоимение? (die
Welt, in der / darin / worin wir leben):
Относителната употреба на местоименни наречия, образувани с da[r]-, днес
вече е остаряла:
Das ist die Welt, in der (вече не: darin) wir leben.
Относителната употреба на образуваните с wo[r]- местоименни наречия в
съвременния език все повече намалява. За разлика от тях обаче местоименните
наречия, образувани с wo[rJ- се употребяват все по-често във функцията на въп¬
росителна дума:
Ich frage mich: Womit habe ich das verdient? Und worüber freut sie sich?
Ако относителната дума назовава лице, днес вече се употребява само ком¬
бинацията предлог + относително местоимение:
Die Leute, von denen (не: wovon) ich euch erzählte, sind eingezogen. Das ist eine
Vorgesetzte, auf die (не: worauf) man zählen kann.
Дори и когато относителната дума назовава предмет или явление, днес пре¬
обладаващо се употребява относително местоимение с предлог:
Das ist die Welt, in der{рядко: worin) wir leben. Dies ist der Wagen, mit dem (рядко:
womit) sie flüchteten. Die große Sorgfalt, mit der (рядко: womit) hier gearbeitet wird.

693
Protokoll
Ако обаче не е налице конкретна относителна дума, се предпочита местои-
менното наречие:
Das ist alles, worum (рядко: um was) ich Sie bitte. Es gibt manches, wozu (рядко :z«
dem) ich mehr Lust hätte.
Постоянни в относителна употреба са обаче местоименните наречия при
относителни изречения в ролята на част на изречението, защото тук също няма
конкретна относителна дума. Заместването с комбинацията от предлог + was
обикновено се смята за разговорно (Т 5):
Ich erkläre ihm, womit (разг.: mit was) er zu rechnen habe. Ich weiß nicht, worüber
(разг.: über was) sie sich freut.
5.	Местоименно наречие c wo- или предлог + was (wozu / zu was):
Съчетанието от предлог + was е разговорно. Според езиковата норма в об¬
щи линии се употребява местоименното наречие:
Zu was (езикова норма: Wozu) machst du das? In was (езикова норма: Worin) be¬
steht der Unterschied? Mit was (езикова норма: Womit) soll das Brett befestigt wer¬
den? Nach was (езикова норма: Wonach) hat er sich erkundigt?
Ако c относителното съществително се назовава лице, се използва комбина¬
цията предлог + местоимение:
Zu wem gehst du? An wen denkst du?
propagieren: Като глагол към Propagan¬
da propagieren (не; propagandieren) се
използва в значението “правя пропа¬
ганда за нещо, вербувам за нещо”: eine
Idee, ein vereinigtes Europa, den Sozia¬
lismus propagieren.
Proportionalsatz: T Modalsatz.
Propst: Относно des Propstes Müller /
Propst Müllers T Titel und Bemfsbezeich-
nungen(1.2 и 1.3).
Prospekt: Съществителното е от мъжки
род der Prospekt. Регионално и в
Австрия се среща и das Prospekt.
Protokoll: Протоколи се пишат или в се¬
гашно време (най-често) или в просто
минало време (претеритум). Перфекг не
би трябвало да се използва като време
за докладване. Като се изключи дослов¬
ният протокол (срв. Parlamentsprotokol¬
le), който отразява изказванията на учас¬
тниците в Т direkte Rede, всички оста¬
нали протоколи се ограничават върху
едно повече или по-малко съкратено не¬
утрално предаване на участията в раз¬
говора в Т indirekte Rede и при употре¬
ба на форми на TKonjunktiv I и II. При
това текущият протокол ее опитва да
предаде колкото е възможно по-изчер-
пателно съобщенията и аргументите,
докато краткият протокол освен реше¬

Prototyp
694
нията обхваща разговора само в най-
важните му фази. Протоколът на реше¬
нията или на резултатите се ограничава
върху отбелязване на точките от днев¬
ния ред и съответните решения. За всич¬
ки видове протоколи рамката е обща: на¬
чалото на протокола съдържа дневния
ред, датата и мястото на заседанието,
участниците и продължителността, кра¬
ят на протокола съдържа вдясно подпис
на водещия протокола, а вляво - под¬
пис на председателя.
Prototyp: Множественото число е die
Prototypen.
Protz: Съществителното може да се скла¬
ня по силното и по слабото склонение.
Силно склонение: родителен падеж -
des Protzes, мн.ч. - die Protze; слабо
склонение: родителен падеж-des Prot¬
zen, мн.ч. - die Protzen.
Prozent: При проценти, които са по-голе-
ми от 1 (2 Prozent, 10 Prozent и т.н.), е
правилно глаголът да бъде в мн.ч.: 10
Prozent haben zugestimmt. Ако подлогът
на изречението се състои от процент и
съществително в род.п., глаголът обик¬
новено се съгласува по число с процен¬
та (числото на съществителното в род.п.
няма значение). Следователно според
езиковата норма се казва: Ein Prozent der
Mitglieder stimmte nicht ab. Neunzig Pro¬
zent der Bevölkerung leben in Armut. Ако
обаче съществителното е в именителен
падеж ед.ч., глаголът може да бъде в
ед.ч. и при много Проценти: Zehn Pro¬
zent Energie gehen /geht verloren. T Kon¬
gruenz (1.2.3). Относно 5%-Klausel
t Bindestrich (3.3).
Prozentpunkt: Съществителното (явно
заемка от английски percentage point)
означава “процент като разлика между
две процентни числа”: Die Rentner wer¬
den bei jeder Erhöhung zwei bis drei Pro¬
zentpunkte mehr bekommen.
prüfen / überprüfen: Глаголът überprü¬
fen “изпитвам още веднъж, проверявам,
контролирам” в много случаи може да
се замести с prüfen - eine Rechnung
überprüfen /prüfen, die Richtigkeit einer
Angabe überprüfen /prüfen. При лично
допълнение обаче в този смисъл често
не може да постави prüfen, защото je¬
manden prüfen най-често има значение
"установявам нечии знания, умения”,
така че е възможно объркване. Казва
се: Die Reisenden werden an der Grenze
überprüft (не: geprüft).
psychisch / psychologisch: Прилагателно¬
то psychisch означава “отнасящо се до
душевната сфера или състояние на чо¬
века, психичен”, а прилагателното psy¬
chologisch - “свързано с психологията,
т.е. науката за явленията и състоянията
на съзнателния и несъзнателен душевен
живот, психологичен”; затова може да
се говори напр. само за psychische Re¬
aktion или за psychischer Druck, но не
може да се каже psychologische Reakti¬
on или psychologischer Druck.
Puder: Съществителното Puder е от
мъжки, а не от среден род. Според ези¬
ковата норма се казва следователно der
Puder (не: das Puder).
Puff: Съществителното der Puff “удар,
трус” има формите за мн.ч. Püffe и (по-
рядко) Puffe, der [Wäschejpuff - фор¬
мите за мн.ч. Puffe и Puffs, а небреж¬
ното der /das Puff - “публичен дом” -
има форма за мн.ч. die Puffs.
puffen: Относно jemandem/jemanden in
die Seite puffen t boxen.
Pulk: Множественото число най-често е
die Pulks: ...wie viele solcher Pulks hat¬
te die in Agonie liegende Armee schon
ausgestoßen (Plievier). Es war fast un¬
möglich, die einzelnen Pulks zu verfolgen
(Gaiser). Формата за мн.ч. die Pulke e
по-малко употребявана.
Pult: Думата Pult е от среден род. Сле¬
дователно се казва das Pult.

695
Punkt
1 Punkt / 1Точка
Често поставяни въпроси за точката
Въпрос
Отговор
Поставя ли се точка в заглавия?
Точка(2)
Как се оформят изброявания с огледал¬
ни тирета и списъци на съдържанието?
Точка(2)
Точката е предимно заключителен знак и в тази си функция стои в края на
изреченията (срв. обаче Т Zahlen und Ziffern [2])
1.	Точката стои в текущ текст:
Точката обозначава края на обикновено или сложно съставно изречение. Тя
изразява по-дълга пауза и обикновено е знак за понижаване на гласа. Това важи
особено за разказното изречение, но също така и за сложните съставни изрече¬
ния, които завършват с непряко въпросително или с подчинени изречения за
възклицание, подкана или желание:
Es ist Frühling. Wir freuen uns. Er fragte ihn, wann er kommen wolle. Sie rief laut, die
Post sei da. Ich wünschte, alles wäre vorbei. Man befahl mir, sofort zu gehen. Der
Betrag beläuft sich auf200,00 DM.
След елиптични изречения или части от изречения точката се поставя както
след пълнозначни изречения:
Kommst du morgen? - Vielleicht.
Wir essen pünktlich um acht. Auf jeden Fall. Auch ohne dich.
Englisch: gut. Mathematik: mangelhaft.
Самостоятелно изречение за подкана или желание, което се изговаря без
ударение, също получава точка (вместо удивителен знак):
Bitte geben Sie mir das Buch. Vgl. Die Fußnote auf S.413.
Въпросителният знак след прякото въпросително изречение по принцип Hg
се замества с точка, дори и при т.н. реторични въпроси:
Wer wäre damit nicht zufrieden?
Ако едно изречение е вмъкнато в друго изречение като част на изречението
или част от част на изречението, то не получава запетая:

Punkt
696
Sie einigten sich, “Tue recht und scheue niemand” zu ihrem Wahlspruch zu machen.
Das Sprichwort Aller Anfang ist schwer hört man oft.
2.	Точката не се поставя при отделно стоящи редове:
Точка не се поставя след изречения, части от изречения или отделни думи,
които са специално изнесени на отделни редове в печатния или писмен образец
и са смислово самостоятелни. Откъси в разкази и други текстове, които обхва¬
щат само един ред, както и редове от стихотворения естествено получават необ¬
ходимия завършващ знак, като последния ред на даден откъс. Завършващата
точка липсва конкретно при
-	дати в началото и в края на писмени изложения (Т Brief [2], Т Datum);
-	адреси, заключителни фрази и подписи (Т Brief [1 и 5]);
-	надслови, заглавия на и във вестници, затавия на книги, надписи на кар¬
тини:
Mein schönster Ferientag
Ich reinige mein Fahrrad
Die Schulsenatorin weiht die neue Stadtbücherei ein
Der Friede ist gesichert
Надписи на картини, които се състоят от повече изречения, получават обаче
обичайните завършващи точки. При заглавия и други подобни запетаята се про¬
пуска независимо от това, дали се състоят от отделни думи или от цяло изрече¬
ние. Накрая на заглавието обаче трябва да се поставят удивителен или въпроси¬
телен знак, какго и съответните препинателни знаци вътре в изречението:
Ist die EU tot?
Ein Wort, das besser ungesagt geblieben wäre!
-таблици, изброявания, подредени в редове, планове, опис на съдържание¬
то и др. подобни:
Unser Geschäft führt in großer Auswahl:
Papier- und Schreibwaren
Büroartikel
Mal- und Zeichengeräte
Künstlerpostkarten
Zeitschriften
Такова изброяване може обаче да се разглежда и като свързано изречение.
Тогава след всеки изброен артикул трябва да се постави запетая, а в края на
изречението - точка. Могат да се използват така нареченото огледално тире и
точка-запетая Т Semikolon. Този начин на записване се препоръчва обаче само
ако отделните точки са по-обширни или се състоят от подчинени изречения:

697
Punkt
Ein Zuwachs zu den Kosten kann gewährt werden:
-	wenn der Lehrgangsteilnehmer einen Verdienstausfall nachweist;
-	wenn der Teilnehmer seine Mahlzeiten nicht zu Hause einnehmen kann;
-	bei Teilnehmern, die noch in der Berufsausbildung stehen.
Дори при разделянето на отделни подточки във формата на по-дълги изре¬
чения не е необходима завършваща точка, както може да се види от примера с
плана на ученическо съчинение:
Das Fernsehen - seine Vorzüge und Gefahren
A.	Einleitung: Fast jede Familie besitzt heutzutage einen Fernseher
B.	Hauptteil: Folgende Gefahren und Vorzüge des Fernsehens sind zu beachten:
1.	Die Gefahren
a)	Das Fernsehen nimmt viel Zeit in Anspruch und hindert uns an anderen
Beschäftigungen
b)	Das vielseitige Programm verleitet zu wahllosem Sehen
c)	Man verdirbt sich leicht die Augen durch zu vieles Fernsehen
2.	Die Vorzüge
a)	Das Fernsehprogramm ist sehr reichhaltig (Spielfilm und Theater, Lehrfilm,
Sport, Nachrichten usw.)
b)	Viele Sendungen regen zu eigenem Nachdenken an (Diskussionen, Kom¬
mentare)
c)	Kranke und Alte Leute können durch das Fernsehen am allgemeinen Leben
teilnehmen.
C.	Schluss: Wenn man beim Fernsehen vernünftig auswählt, sind die Vorzüge grö¬
ßer als die Nachteile.
Същото важи и за много често използваното днес разделяне на откъси с
помощта на арабските числа, при което след последния частичен номер няма
точка:
Der Punkt
Das Komma
Das Komma zwischen Satzteilen
Das Komma bei Aufzählungen
Das Komma bei herausgehobenen Satzteilen
Das Komma bei Partizipial- und Infinitivgruppen
3. Точката при пропускане (T Auslassungspunkte):
Ако едно изречение завършва с многоточие, не му се поставя специална
завършваща точка:
1
2
2.1
2.1.1
2.1.2
2.2
Ehen werden im Himmel geschlossen...

Punkt
698
4.	Точката при съкращения (Т Abkürzungen[l]).
Ако съкращението стои в края на изречението, до последната точка на сък-
рашението не се поставя специална завършваща точка:
Der Vater meines Freundes ist Regierungsrat a.D.
Обратно на този случай трябва да се постави завършваща точка на изрече¬
нието при съкращение:
Das Kraftzeugkennzeichen von Mannheim ist МА.
5.	Препратки:
Относно точката във връзка и вместо други препинателни знаци в изречени¬
ето Т Anführungszeichen (3), Т Klammem (1.4.2), Т Gedankenstrich (3.3).
2Punkt: По новия правопис и в Австрия,
и в Швейцария Punkt се пише с главна
буква в изрази като Es ist Punkt acht Uhr.
(t Schlag).
punkto: (Остарелият) предлог punkto за
разлика от латинското съчетание in
puncto се пише с к. И двата израза се
използват със значението “относно / за¬
ради” и изискват родителен падеж. То¬
ва става ясно, котето пред съществи¬
телното стои придружаваща дума
(напр. прилагателно): punkto gottloser
Reden (C.F.Meyer). Съществителни от
силното склонение обаче, които стоят
след punkto без придружаваща дума,
остават несклонени: punkto Geld, punk¬
to Filzschreiber.
Punsch: Множественото число на Punsch
е die Punsche.	-
Purismus: Под пуризъм се разбира пре¬
каден стремеж към чистота на езика,
прекадена борба срещу чуждите думи.
purpurn / Purpur: Прилагателното purpurn
се пише винаги с малка буква: purpurne
Gewänder. Съществителното за цвят, съ¬
що в комбинация с предлог, е der Pur¬
pur: Die vorherrschende Farbe war Pur¬
pur. Der Maler verwendete ein feierliches
Purpur. Stoffe in Purpur und Grün. Срв.
също T blau, T Farbbezeichnungen.
Putbusser / Putbuser: Жителите на Put¬
bus се наричат die Putbusser (съшо: die
Putbuser) Наименованието на жители¬
те се пише винаги с главна буква, дори
и когато е употребено като несклоняе-
мо прилагателно пред съществително
име: der Putbus[s]er Hafen. T Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (5 и 7).
pythagoreisch (Pythagoreer): 1. Прила¬
гателното към Pythagoras в гръцки език
е pythagoreios. Окончанието -eios на
немски се предава с -eisch. Затова фор-
мета сее правилната, а не разпростра¬
нената в Австрия форма с -ä (pythago-
räisch, Pythagoräer).
2.	По новия правопис прилагателното
се пише винаги с малка буква: pytha¬
goreischer Lehrsatz, pythagoreische Phi¬
losophie. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.2).

699
Quentchen
Q<7
q: Относно правопис и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) Q-Fieber); t Einzelbuch¬
stabe (des Q, zwei Q); T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5) (das Q in Vaquero).
Quader: Съществителното може да се
употребява в мъжки и в женски род.
Следователно се казва der Quader
(род.п.: des Quaders, мн.ч.: die Quader),
по-рядко също die Quader (род.п.: der
Quader, мн.ч.: die Quadern). В австр. се
казва der Quader (род.п.: des Quaders)
и множественото число e die Quadern.
Quadratmeter: Казва се derwm das Qua¬
dratmeter, -dezimeter, -Zentimeter, но са¬
мо der Quadratkilometer (T Kilometer,
T Meter, T Zentimeter).
Quäntchen: Съществителното Quäntchen
“малко количество, мъничко” (Esfehl¬
te nur ein Quäntchen Glück) е умалител¬
на форма на Quent (име на стара нем¬
ска мярка за тегло в търговията). Про¬
изхожда от ср.лат. quentinus (= четвър¬
тина от мярка за тегло, равна на 16
грама). Въпреки това по новите прави¬
ла се пише с ä, а не с е, тъй като езико¬
во-историческата основа не е позната
навсякъде и затова думата се свързва с
Quantum.
Quarz: На немски името на минерала се
пише с обикновено z (за разлика от ан¬
глийски, където се пише с tz). Затова
се пише и Quarzuhr.
Quast / Quaste: Съществителното der
Quast (мн.ч.: die Quaste) е севернонем-
CKO и означава “широка четка, сноп че¬
тина”; die Quaste (мн.ч.: die Quasten)
означава обаче “пискюл”.
Quell / Quelle: Заедно със съществител¬
ното от женски род die Quelle (мн.ч.:
die Quellen) в приповдигнатия, предим¬
но поетичен стил се употребява пара¬
лелна форма от м.р. der Quell, (мн.ч.:
die Quelle). Под Quelle се разбира бли¬
каща вода, началото на воден поток, из¬
ходен пункт на нещо, място на възник¬
ване, при това както в буквален, така и
в преносен смисъл: eine klare Quelle,
heiße, schwefelhaltige uellen; die Quelle
aller Leiden, sie ist eine stete Quelle der
Heiterkeit; neue Quellen erschließen, ge¬
schichtliche Quellen benutzen. Същес¬
твителното от м.р. der Quell се изпол¬
зва или поетично за извор на вода, или
означава източника на положителен ду¬
шевен трепет: Das ist ein unversiegba¬
rer Quell der Freude.
quellen: Непреходният глагол quellen (не:
quillen) в значението “изригвам на ви¬
соко, напирам напред, пръскам” се
спряга неправилно. Сегашно време: du
quillst, er, sie, es quillt; повелително нак¬
лонение (почти не се употребява):
quill!; претеритум: er, sie, es quoll (ко-
нюнктив: quölle); минало причастие:
gequollen: Die Tränen quellen aus den
Augen. Dort quillt doch das Wasser ko¬
chend aus der Erde (Hausmann). Die Tür
..., durch deren Ritzen Licht quoll (Gai-
ser). Die Linsen sind gequollen. T e/i -
Wechsel. Преходният глагол quellen в
значението “оставям нещо да омекне
във вода, накисвам”, се спряга правил¬
но. Сегашно време: du quellst, er sie es
quellt die Bohnen; gequellt, повелител¬
но наклонение: quellfe] die Bohnen!;
претеритум: er, sie es quellte; минало
причастие: gequellt: Ich quellte Bohnen.
Die Linsen werden gequellt, bis sie weich
sind.
Quentchen: Стар правопис на T Quänt¬

quer
700
chen.
quer: Според новите правила за право¬
пис quer се пише винаги разделно от
следващия глагол или причастие: etwas
quer legen; die Bretter dürfen nicht quer
liegen. Auf der glatten Fahrbahn hat sich
das Auto quer gestellt. Dieser Stoff ist
ebenfalls quergestreift. Сега се пише съ¬
що така: Dieser Versuch ist völlig quer
gegangen (= провали се, разг.). Er hat
quer geschossen (~ напразно, разг.). Ein
quer gestreifter Stoff, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.3).
Quiz: Съществителното е от cp.p. Казва
се das Quiz (род.п.: des Quiz, мн.ч.: die
Quiz).
Quotient: Съществителното се скланя по
слабото склонение, т.е. в родителен, да¬
телен и винителен падеж ед.ч. трябва
да има окончанието -еп: der Quotient,
des Quotienten (не: des Quotient[e]s),
dem Quotienten (не: dem Quotient), den
Quotienten (не: den Quotient), мн.ч.: die
Quotienten.
D
Kr
n Относно правописа и склонението
t Bindestrich (2.4) (Zäpfchen-R); t Ein¬
zelbuchstaben (des R, zwei R); T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.5) (das r in
Kar). T Aussprache (11).
rächen: Миналото причастие e gerächt.
Формата gerochen - rächen е бил пър¬
воначално неправилен глагол - се упот¬
ребява вече много рядко в шеговити из¬
рази.
Radar: Казва се der или das Radar (сък¬
ращение от англ. radio detecting and
ranging ~ откриване на радиоизлъчва-
не и измерване на разстоянието). Уда¬
рението обикновено е на втората срич¬
ка, само австр. на първата. В значение¬
то на “радиолокатор” е възможно мно¬
жественото число die Radare: Radare
tasteten den Luftraum ab.
radebrechen: Неделимият глагол се спря¬
га правилно: du radebrechst (не: rade¬
brichst), sie radebrecht; sie radebrechte
(не: radebrach), sie hat geradebrecht (не:
geradebrochen).
Rad fahren: По новия правопис се пише
разделно: Rad fahren, ich fahre, fuhr
Rad; weil ich gern Rad fahre; ich bin Rad
gefahren; um Rad zu fahren. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1)
Radiergummi: Казва се der (не: das) Ra¬
diergummi. T Gummi.
Radio: В значението “приемник на ра¬
диовълни” в разговорния език, в юж-
нонемски, австрийски и швейцарски е
възможно и der Radio, докагго в оста¬
налата част е само das Radio.
Rad schlagen: По новия правопис се пи¬
ше разделно: Rad schlagen; ich schla¬
ge, schlug Rad; ich habe Rad geschla¬
gen; um Rad zu schlagen. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1).
Rallye: В днешната езикова практика
най-общо се казва само die Rallye: das
Rallye е остаряло или швейцарско.

701
Rauchwaren
Множественото число е die Rallyes (sei
Rallies). Паралелно c понемченото про¬
изношение [’rali] се употребява и ан¬
глийският изговор [’reti].
Rammbär: Названието на машинен чук
за набиване на колони и др. обикнове¬
но се скланя по силното склонение: des
Rammbärs, dem / den Rammbär. Мно¬
жественото число e die Rammbären, в
специализирания език също die Ramm-
bäre (срв. обаче Т Bär). Т Unterlassung
der Deklination (2.1).
ran: Т Apostroph (1.1).
Rapallovertrag: t Bindestrich (6.1).
rasant: Прилагателното означава всъщ¬
ност “много равен,хоризонтален”(спе¬
циално за траекторията на куршум).
Идва от френското rasant “допиращо,
докосващо земята”, сегашното причас¬
тие на фр. roser “докосвам, движа се
по очертанията на земята, бръсна, стри¬
жа”. В разговорния език - вероятно
чрез битово-етимологична заемка от
rasend - се е развила употреба като
“много бързо” (rasant fahren) и още в
значението “от класа, расов, привлека¬
телен” (ein rasanter Sportwagen, eine
rasante Person).
rasch: Сравнителните форми на rasch са
rascher, rascheste. Не би трябвало да се
изпуска е в превъзходна степен (сле¬
дователно щ. am raschsten). Т Ver¬
gleichsformen (2.3).
Rasse- / Rassen-: Сложни съществител¬
ни е Rasse- изразяват чистотата на по¬
родата на животни (и растения): Ras¬
sehund, -pferd. Иначе по-разпростране-
ни са образуванията с Rassen-: Rassen¬
forscher, Rassengemisch, Rassenhass,
Rassenkampf, Rassenmerkmal и др. Ду¬
мите rasserein, Rassereinheit и rassever¬
edelnd не могат да се включат в тези
две групи. Т Fugenzeichen.
Raster: Съществителното Raster е от
мъжки род в общоезиковата употреба:
der Raster. В специализирания език на
телевизионната техника се употребява
и в среден род (das Raster).
Rat: Относно Rat des Freundes / Rat zum
Ausgleich T Genitivattribut (1.5.1).
raten: 2. и 3. лице ед.ч. индикатив сег.вр.
имат прегаас: du rätst (не: ratest), er, sie,
es rät (sei ratet), T Verb (1).
Ratifikation / Ratifizierung: T Verbalsub¬
stantiv (1.5).
rational / rationell: Прилагателното rati¬
onal означава “изхождащ от разума, ра¬
зумен”: rationale (sg: rationelle) Über¬
legungen; etwas rational erfassen, begrei¬
fen. За разлика от него rationell означа¬
ва “икономичен, целесъобразен”: rati¬
onelle Methoden, rationell arbeiten. T -
al / -eil.
Rat- / Rats-: Съответните сложни същес¬
твителни се образуват със съединител¬
но s, когато Rat е със значението “съб¬
рание, ръководно тяло”: Ratsbeschluss,
Ratsdiener, Ratsgeschlecht, Ratsherr,
Ratskeller, Ratssitzung, Ratsstube. Без
T Fugen-s е думата Rathaus.
Rat suchend: Според новите правопис¬
ни правила Rat suchend се пише раз¬
делно. както и съчетанието, от което
произлиза Rat suchen: ein Rat suchen¬
der Vater.
rau: Аналогично на всички други при¬
лагателни, завършващи на -au f blau,
genau и т.н.), по новия правопис rau се
пише без h на края на думата. Сравни¬
телните форми на гаи са rauer, am raus¬
ten или am rauesten. Т Vergleichsformen
(2.3).
Raubvogel: Това обобщаващо наимено¬
вание вече не е желателно в научната
терминология. Днес се говори дифе¬
ренцирано за грабливи птици и куку¬
мявки.
Rauchwaren: В съвременната езикова
употреба Rauchwaren се използва със
значението “тютюневи изделия”. Пър¬

rauf
702
вата съставна част на това сложно об¬
разувание идва от rauchen. Различно от
него е Rauchware[n], което в езика на
кожарите се използва със значението
“кожени изделия” (също: Rauchwaren¬
messe, Rauchwarenhandel). Първата
съставна част на това сложно същес¬
твително е rauch (= космат, окосмен,
рунтав”), едно излязло от употреба зна¬
чение на гаи.
rauf: Т Apostroph (1.1).
rauh: Стар правопис на Т rau.
Raumfahrt: Съответните сложни обра¬
зувания се образуват без съединител¬
но s: Raumfahrtbehörde, Raumfahrtme¬
dizin.
raus: t Apostroph (1.1).
Razzia: Думата има две форми за мн.ч.:
die Razzien и по-рядко - die Razzias.
Reagens / Reagenz: Днес са приети и два¬
та начина на писане (в сложни думи се
е наложил правописът с z; Reagenzglas,
Reagenzpapier и т.н.) Правописът Rea¬
genz се обяснява с приемането в ед.ч.
на 2 от понемчената форма за мн.ч.
Reagenzien.
real / reell: Прилагателното real означа¬
ва “предметен, материален, отнесен
към действителността” (reale Werte,
real denken). За разлика от него reell оз¬
начава “почтен, сигурен” (ein reelles
Geschäft) и “истински, реален”(еше re¬
elle Chance haben), f -al / -eil.
realisieren: f Amerikanismen / Anglizis¬
men (1.2).
Reb-/ Reben-: Сложните съществителни
се срещат отчасти без съединителен
знак {Rebbau, Rebberg, Reblaus, Rebs-
chwefel, Rebstock), отчасти със съеди¬
нителен знак (всички литературни об¬
разувания имат съединително п): Re¬
benblüte, Rebensaft, rebenumkränzt, Re¬
benveredlung, Rebenzüchtung. При Re-
b[en]messer употребата на съединител¬
ния знак варира.
Rechenaufgabe: Относно drei und drei ist
/sind sechs T Kongruenz (1.2.4).
rechenbar: T-nen.
Rechnungsblock: Множественото число
e die Rechnungsblocks. T Block.
recht / Recht: Прилагателното съотв. на¬
речието се пишат с малка буква, напр.:
in rechter Hand; ein rechter Winkel; je¬
mandes rechte Hand sein; jetzt erst recht;
das ist mir durchaus recht; es geschieht
ihm recht; es ist recht und billig. C глав¬
на буква се пише субстантивираното
der, die, das Rechte, напр. в Du bist mir
der Rechte. Sie ist an die Rechte gekom¬
men. Sie ist die Rechte. Ich habe das Rech¬
te getroffen. Du musst nach dem Rechten
sehen. Er kann / weiß nichts Rechtes
(T Rechte). C главна буква се пише и
съществителното das Recht, напр. в mit
/ ohne Recht, von Rechts wegen, nach
Recht und Gewissen, zu Recht bestehen,
erkennen (срв. обаче t zurecht / zu
Recht), Recht finden, sprechen, suchen,
ein Recht verleihen, geben, im Recht[e]
sein, ein Recht haben. По новия право¬
пис също така: Sie wird Recht bekom¬
men, Recht behalten, Recht erhalten; ich
muss ihm Recht geben; sie könnten even¬
tuell Recht haben и т.н. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.1), T rechtens.
Rechte: Субстантивираното прилагател¬
но die Rechte “дясна ръка”, освен в да¬
телен падеж, след силно склонено при¬
лагателно се скланя по същия начин
(паралелно): Wegen verletzter Rechter
brauchte sie nicht mitzuschreiben. Blitz¬
schnelle, harte Rechte sind die besonde¬
re Stärke dieses Boxers. В дателен па¬
деж обаче се скланя предимно слабо:
Er drohte mit geballter Rechten (по-ряд¬
ко: Rechter). T substantiviertes Adjektiv
(2.1.5).
rechtens: По новите правила за правопис
rechtens (= закърнял род.п. към das
Rechte) се пише винаги с малка буква:

703
Rechtschreibreform
jemand ist rechtens verurteilt worden; sie
hat rechtens gehandelt и т.н.; сега се пи¬
ше също така: es ist rechtens, dass ...;
die Mieterhöhung war rechtens; er hielt
das Vorgehen nicht fiir rechtens (trecht /
Recht).
rechts: 1. Наречието rechts се пише ви¬
наги c малка буква. Пише се: von rechts
her, nach rechts hin (заедно обаче се пи¬
шат остарелите наречия: rechtsher и
rechtshin), sie spielt rechts außen; nach
rechts drehend (заедно обаче напр.
rechtsdrehendes Gewinde и rechtsdre¬
hend във физиката), politisch rechts ste¬
hende Parteien, rechtsum!, rechtsum
kehrt! Ich weiß nicht, was rechts und was
links ist. An dieser Kreuzung gilt rechts
vor linb. Относно Linb-rechts Kombi¬
nation t Mitte-links-Bündnis. 2. Като
предлог rechts изисква родителен па¬
деж: rechts der Straße, rechts des Rheins.
Rechtsanwalt* / Rechtsanwalts-: Съответ¬
ните сложни думи могат да се образу¬
ват със или (по-рядко) без Fugen-s:
Rechtsanwaltfsjbüro, -kanzlei, Rechtsan-
waltjsjmbe. Относно meine beiden Töch¬
ter sind Rechtsanwältinnen (по-рядко:
Rechtsanwalt) и alle drei sind Rechtsan¬
walt /Rechtsanwälte T Kongruenz (1.4.6);
относно адрес T Brief (7).
Rechtschreib(e]buch: Може да се пише
Rechtschreibbuch или Rechtschreibe¬
buch. И двете форми са коректни. Т Fu¬
genzeichen.
Rechtschreibreform: Ha 1.7.1996 Герма¬
ния, Австрия, Швейцария и Лихтен¬
щайн, както и няколко страни, в които
немският е език на малцинства, под¬
писаха обща декларация за намерени¬
ето си да обновят немския правопис.
Новият официален правилник влезе в
сила на 1.8.1998 и е задължителен за
всички институции, които в това отно¬
шение са под компетенцията на дър¬
жавата (училища и администрация).
Правилникът покрива общото словно
богатство. В неговия обсег не влизат
имената на лица, селища и местности,
както и имената на продукти. През пре¬
ходния период до 31.07.2005 може все
още да се пише по старите правила. С
новия правилник се отменя официал¬
ният правилник от 1902 г., който за
пръв път установи единен Правопис за
цялата немскоговореща област. Отто¬
гава в усилията за по-нататъшно ре¬
формиране на немския правопис на
преден план стоеше задачата да се вне¬
се повече систематичност и опростя¬
ване в това единство, постигнато чрез
компромиси. Предложенията, лежащи
в основата на новия официален правил¬
ник, бяха изработени в процес на д ъл¬
гогодишно научно сътрудничество на
специалисти и представители на отго¬
ворните държавни институции на всич¬
ки немскоговорещи страни; те носят в
основни линии следните промени: Бук¬
вата ß вече се пише само след дълга
гласна или дифтонг, след кратка глас¬
на тя се замества с двойно s (напр.
“Fuß”, “heißen”, но: “Fluss”). При пра¬
вописа на чужди думи често се допус¬
ка втора (понемчена) форма заедно с
досегашната. Така например/?/: в phon,
phot и graph може да се замести от /
{Megaphon / Megafon, Geographie / Ge¬
ografie и т.н.). Многобройни предложе¬
ния за понемчване на правописа оба¬
че, внесени по време на дискусията за
реформата, бяха отхвърлени като напр.
Packet, Restorant, Apoteke и др. подоб¬
ни. Списъкът на отделните предложе¬
ния за други правописни варианти е
много ограничен и се свежда до някол¬
ко случая като Delphin /Delfin, Myrrhe
/Myrre, Panther / Panter, Facette / Fas¬
sette и още някои. При пренасянето на
думите в края на реда вече може да се
дели и на говорни срички (“Pä-da-go-

704
Rechtsunterzeichneter
ge”, “Chi-rurg”), st се дели, ck вече не
се дели (“Lis-te”, “Ja-cke”). Поставяне¬
то на препинателните знаци отчасти се
либерализира, нови правила има освен
това в областта на слятото и разделно
писане и писане с главна или с малка
буква. Относно отделните промени срв.
главите Т Apostroph, Т Bindestrich,
Т Doppelpunkt, Т f /ph, Т Fremdwort,
t Getrennt- oder Zusammenschreibung,
t Groß- oder Kleinschreibung, T Kom¬
ma, t s-Laute, t Worttrennung.
Rechtsunterzeichneter: t Unterzeichneter.
Recorder / Rekorder: t Rekorder / Recor¬
der.
reden / Reden: Инфинитивът reden се пи¬
ше c малка буква: Sie hat gut reden. Sie
macht von sich reden. C главна буква се
пише.субстантивираният инфинитив,
напр. в Sein dauerndes Reden geht mir
auf die Nerven. Die Gangster wollten ihn
zum Reden bringen. Es lag ihr nicht, viel
Redens von einer Sache zu machen.
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.3).
Referatenblatt: Като определяща състав¬
ка на сложни съществителни Referat
получава съединително еп: Referaten¬
blatt. Т Fugenzeichen.
Referendar: Родителният падеж е des
Referendars, дателен и винителен - dem,
den Referendar (не: dem, den Referenda¬
ren).
reflexive Verben: При възвратния глагол
изхождащото от подлога действие се
връща към подлога с помощта на Т Re¬
flexivpronomen: Ich ärgere mich. Er
fürchtet sich. Съществуват истински и
неистински възвратни глаголи. Истин¬
ски възвратни глаголи са тези, които
образуват с възвратното местоимение
устойчиво съчетание: Ich schäme mich.
Sie wundert sich. Er eignet sich das Buch
an. Was hat sich dort ereignet? Неистин¬
ски възвратни глаголи са глаголите, при
които възвратното местоимение може
да се употреби вместо други допълне¬
ния или заедно с тях: Ich wasche mich
(заедно с: ihn). Ich hole mir (заедно c:
ihr) die Zeitung). Er trägt sich und sei¬
nen Bruder in die Liste ein. Често зара¬
ди връзката c възвратното местоиме¬
ние се променят значението и начинът
на употреба на даден глагол: Die Ärztin
verschreibt (= предписва) ihm deshalb
mehrere Medikamente. Ich verschreibe
mich (= пиша грешно по невнимание).
Ich verschluckte (=» глътнах) einen
Kirschkern. Ich verschluckte mich (= за¬
давих се). Относно правописа (das Sich-
verlieben, das Sichausweinen) T substan¬
tivierter Infinitiv (1); относно пасивно¬
то заместване при възвратни глаголи
(es verkauft sich gut; jetzt wird sich hin¬
gelegt) t Passiv (3.5); относно lass mich
mich waschen T lassen (4); относно er
klagt sich als der/den Mörder an t Kon¬
gruenz (4.2).

705
Reflexivpronoinen
Reflexivpronomen / Възвратно местоимение
Често поставяни въпроси за възвратните местоимения
Въпрос
Отговор
Ha кое място в изречението стои въз¬
вратното местоимение?
Точка (1)
Как се казва: Sie begegneten sich vor
Gericht или Sie begegneten einander vor
Gericht?
Точка(3)
Възвратното местоимение има задачата да съотнесе изразеното чрез глаго¬
ла действие към подлога. В някои случаи възвратното местоимение може да се
отнася и към допълнението във винителен падеж:
Ich wasche mich. Er hat sich nur geschadet. Sie überließen die beiden sich selbst.
Ich spotte meiner doch picht selbst! Der Vorfall brachte sie außer sich. Sie warnte ihn,
sich zu entfernen.
Формите на възвратното местоимение съвпадат в 1. и 2. лице ед. и мн.ч. с
формите на личното местоимение. Само Злице има собствена форма sich, както
за дателен, така и за винителен падеж в ед. и мн.ч. Това sich се пише винаги с
малка буква, дори и когато е част от учтиво обръщение:
Setzen Sie sich bitte! Sie brauchen sich nicht zu wundern.
1.	Als sich der Zug näherte / Als der Zug sich näherte:
Място на възвратното местоимение: В днешната езикова употреба възврат¬
ното местоимение все още в повечето случаи се слага възможно най-отпред, т.е.
в подчиненото изречение то стои след свързващата дума, а в главното изрече¬
ние - след спретнатата форма на глагола:
Die Menge wich zurück, als sich der Zug näherte. Die Gruppe verabschiedete sich am
nächsten Tag sehr herzlich. Selten hat sich ein Politiker so gehen lassen.
Днес обаче често се избира и друг словоред. В подчиненото изречение въз¬
вратното местоимение се придвижва близо до глагола:
Die Menge wich zurück, als der Zug sich näherte.
При предпоставеност на личната форма на глагола пред подлога (Т Inversi¬
on) възвратното местоимение се поставя след подлога, така че словоредът става
еднакъв с този на изреченията, в които подлогът е местоимение:
45.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

706
Reflexivpronomen
Am nächsten Tag verabschiedete die Gruppe / sie sich sehr herzlich. Selten hat ein
Politiker / er sich so gehen lassen.
Този словоред обаче е разпространен повече в писмения, отколкото в гово¬
римия език. Основна причина за него е стремежът за промяна в ритъма на изре¬
чението и за по-прегпеден и разбираем изказ:
...weil der Mann von heute sich davon faszinieren lässt (Bodamer). Als Mahlke sich
Knie nach Knie wieder erhob ...(Grass). ... auch wenn ich unseres Glückes mich
freue (Frisch). Seitwärts gedreht... schob der Arbeiter sich durch die Tür (Frank).
2.	Er sah die Frau auf sich / auf ihn zustürzen - Schicken Sie bitte ein Foto
von sich / von Ihnen
Възвратно местоимение или лично местоимение? Понякога възникват съм¬
нения, дали трябва да се постави възвратно или лично местоимение. Това става
предимно при конструкцията винителен падеж с инфинитив Т Akkusativ mit In¬
finitiv и при следпоставено определение с предлог. Ако при тази конструкция
местоимеНието се отнася към винителното допълнение, тогава се поставя въз¬
вратно местоимение:
Ich sah den Zug sich nähern (= Ich sah den Zug. Er näherte sich. Ich sah, wie sich der
Zug näherte). Sie hörte den Mann sich erschießen (= Sie hörte den Mann. Er erschoss
sich. Sie hörte, wie der Mann sich erschoss).
Ако обаче при винителния падеж с инфинитив местоимението се отнася
към подлога, употребата варира. Макар че при връзка с подлога би трябвало да
се употреби личното местоимение, често се поставя възвратното, особено кога-
то пред местоимението стои предлог:
Er sah die Frau auf sich (всъщност: auf ihn) zustürzen (- Er sah die Frau. Sie stürzte
auf ihn zu. Er sah, wie die Frau auf ihn zustürzte). Er hörte den Fremden die Treppe zu
sich (всъщност: zu ihm) heraufkommen (= Er hörte den Fremden. Er kam die Treppe
zu ihm herauf. Er hörte, wie der Fremde die Treppe zu ihm heraufkam).
Ако местоимението в дателен падеж е без предлог, се употребява личното
местоимение:
Er sah das Mädchen ihm Zulächeln (= Er sah das Mädchen. Es lächelte ihm zu. Er sah,
wie das Mädchen ihm zulächelte). Sie hörte den Schaffner ihr etwas zurufen (= Sie
hörte den Schaffner. Er rief ihr etwas zu. Sie hörte, wie der Schaffner ihr etwas zurief).
В Съвременния немски език не съществува начин да се установят безспорно
съотношенията в такива случаи. В изречението Er sah seine Frau ihm zuwinken

707
Reflexivpronomen
местоимението ihm може да се отнесе към подлога er или към трето лице (= Er
sah seine Frau einem anderen zuwinken). В изречението Er ließ den Bauern för sich
arbeiten възвратното sich може да се отнесе към подлога er или към допълнени¬
ето във вин. п. (= Er leiß den Bauern für sich selbst arbeiten). При следпоставени
определения c предлози личното местоимение се използва, когато при възврат¬
ното местоимение отношението е неясно:
Der Intendant traf die Schauspieler im Gespräch über ihn (= Der Intendant traf die
Schauspieler, die über ihn sprachen).
Ако обаче представата за съотнасяне към подлога е преобладаваща, се пред¬
почита възвратното местоимение:
Er scheint die Menschen um sich (вместо: um ihn) her vergessen zu haben (= Er
schien die Menschen, die um ihn her waren, vergessen zu haben). Schicken Sie bitte
ein Foto von sich (не толкова добре: von Ihnen). И само: Er schickte ein Foto von
sich (не: von ihm).
3. sich / einander:
Взаимоотношенията между два или повече подлога могат да бъдат отразени
чрез формите на възвратното местоимение (sich, uns, euch) или чрез einander. В
съвременната езикова употреба би трябвало да се избират формите на възврат¬
ното местоимение, защото einander почти винаги изглежда приповдигнато, а
при някои глаголи дори превзето:
Sie begegneten sich vor dem Gericht. Приповдигнато: Sie begegneten einander vor
dem Gericht. Sie küssten sich. Превзето: Sie küssten einander. Wir treffen uns mor¬
gen. Превзето: Wir treffen einander morgen. Ihr habt euch lange nicht gesehen. Прев¬
зето: Ihr habt einander lange nicht gesehen.
Извън приповдигнатия стил, употребата на einander вместо формите на въз¬
вратното местоимение е оправдана само когато могат да възникнат недоразуме¬
ния или когато се използват предлози. Недоразумения са възможни напр. в след¬
ните изречения:
Sie rauften sich die Haare aus (всеки своите или взаимно?) Еднозначното е: Sie
rauften einander die Haare aus. Sie trösteten sich (всеки себе си или взаимно?)
Еднозначното е: Sie trösteten einander.
Дори и в тези случаи днес се предпочитат обикновено формите на възврат¬
ното местоимение с поясняващото gegenseitig: Sie rauften sich gegenseitig die
Haare aus. За плеоназми t Pleonasmen се смятат sich einander и einander gegen¬
seitig. H§: Es tanzten drei sich einander ablösende Laiengruppen. Д: Es tanzten drei

708
regelmäßig
sich ablösende Laiengruppen. Hg: Wir müssen uns einander helfen Al Wir müssen
uns (или: einander) helfen. He: Sie schadeten einander gegenseitig. A: Sie schadeten
sich gegenseitig (или: einander).
Във връзка c предлози се използва почти изключително einander, макар че в
тези случаи много рядко е налице взаимозависимост: Sie gingen hintereinander
(не: hinter sich). Sie standen nebeneinander (не: neben sich). Sie lagen aufeinander
(не: auf sich). Но след unter в значението “между” стои sich: Sie teilten die Beute
unter sich.
Употребата на einer dem (или: den) andern вместо einander постепенно оста¬
рява: Wir kennen einer den andern nicht. Sie beglückwünschten einer den andern.
regelmäßig: 1. regelmäßig / regelgemäß.
Прилагателното regelmäßig означава
“правилен” {regelmäßige Gesichtszüge)
или “повтарящо се в определени интер¬
вали, редовно, следващо определен
ред”: Der Hund braucht sein regelmäßi¬
ges Futter. Er kommt regelmäßig um 12
Uhr hier vorbei. За разлика от него ряд¬
ко употребяваното прилагателно regel¬
gemäß означава “съответстващо на
предписанието, на правилото”: Die pa¬
rallele Beugung ist hier regelgemäß. B
този смисъл не може да се постави
regelmäßig (У -gemäß / mäßig).
2. regelmäßig / io der Regel. Докато
regelmäßig се използва в значението
“повтарящо се в определени интерва¬
ли, следващо определен ред”, in der
Regel може да се опише със “[според
опита] Толкова често, че изключения
са рядкост; почти редовно”,
regelmäßige Verben: t Konjugation (2.1).
Regierender Bürgermeister: T Titel und
Berufsbezeichnungen (2), t Herr (4).
Regierung: Относно Die Regierung des
Königs/die Regierung des Landes T Ge¬
nitivattribut (1.5.1).
Regierungsrat: Относно des Regierungs¬
rats Müller /Regierungsrat Müllers t Ti¬
tel und Berufsbezeichnungen (1.2 и 1.3);
относно Reg.-Rat T Bindestrich (2.8).
Regime: Единствената възможна преди
форма за мн.ч. die Regimes се среща
днес рядко в сравнение с die Regime:
... aber der Mensch ist sich unter wech¬
selnden Regimen gleich geblieben (Aug¬
stein)	der Gleichartigkeit der Gewalt¬
regime (Kantprowicz) im Gegensatz zu
der Verschiedenheit der politischen und
sozialen Regime (Mannheimer Morgen).
Rehabilitand: Rehabilitanden (ед.ч.: der
Rehabilitand) се наричат лица, на ши¬
то се помага чрез съответни процеду¬
ри след тежка катастрофа или др. по¬
добни, с цел връщането им в професи¬
оналния и социален живот. (T-and / -
ant).
Rehabilitation / Rehabilitierung: За адап¬
тирането на инвалиди в професионал¬
ния и социален живот се използва пре¬
димно думата Rehabilitation. Изразът
Rehabilitierung се използва по-рядко за
това, той обозначава по-скоро възста¬
новяването на предишните [почетни
права] на даден човек {die Rehabilitie¬
rung eines Beamten). T Verbalsubstantiv
(1.5).
reich geschmückt / verziert: По новите
правила се пише разделно, защото в ос¬
новата му лежи словна група, чиято

709
reisen
първа съставна част може'да бъде сте¬
пенувана или разширявана. Т Getrennt¬
Oder Zusammenschreibung (3.1.2).
Reif / Reifen: Съществителните der Reif
и der Reifen днес са се разграничили в
значенията си: der Reif (род.п.: des
Reiflejs, мн.ч.: die Reife) обикновено се
използва в приповдигнатия стил в зна¬
чението на “пръстен” (= бижу), регио¬
нално се използва и за назовавано на
детска играчка във формата на пръстен.
За разлика от него der Reifen (род.п.:
des Reifens, мн.ч.: die Reifen) се упот¬
ребява за означаване на по-големи
пръстеновидни предмети, напр. също
за детска играчка - обръч, за обръч на
бъчва и за автомобилни гуми. Т Sub¬
stantiv (2.2).
Reihe: 1. eine Reihe Einheimischer / Ein¬
heimische - von einer Reihe erregter
Abgeordneter / erregten Abgeordneten.
След Reihe информацията за нещата
или лицата, от които се състои редица¬
та, може да бъде в род.п. или като при¬
ложение: eine Reihe Einheimischer /
(рядко:) Einheimische; eine Reihe ran¬
dalierender Schlachtenbummler i (ряд¬
ко:) randalierende Schlachtenbummler;
eine Reihe anstehender Fragen /(рядко:)
anstehende Fragen. Sie wurde von einer
Reihe erregter Abgeordneter/(рядко:) er¬
regten Abgeordneten unterbrochen. T Ap¬
position (2.2).
2. Eine Reihe Abgeordneter verließ /
verließen den Saal. Дори и когато след
Reihe това, от което се състои редица¬
та, е в мн.ч., глаголът по правило се
поставя в ед.ч., защото подлогът (Rei¬
he) формално е в ед.ч.: Eine Reihe Ab¬
geordneter verließ den Saal. Често оба¬
че се формулира по смисъл и глаголът
се поставя в мн.ч.: Eine Reihe Abgeord¬
neter verließen den Saal. Множествено¬
то число се среща предимно когато е
избрана формата на приложение: Eine
Reihe erregte Abgeordnete (вместо оби¬
чайния родителен падеж: erregter Ab¬
geordneter) meldeten sich zu Wort.
'rein: 1. Прилагателното се пише c мал¬
ка буква напр.: reiner Wein, reine Luft,
reine und Ungewandte Mathematik; die
Wohnung rein halten. Ho: Jetzt beginnt
das große Reinfe]machen. C главна бук-
ga се mmie субстантивираната форма:
Reines und Unreines; etwas Reines an¬
ziehen. По новия правопис също така:
etwas ins Reine bringen; das wird schon
ins Reine kommen; er hat seinen Aufsatz
ins Reine geschrieben; sie ist mit ihm im
Reinen, t Größ- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
2. Ако след rän следва прилагателно
за плат, то може да се пише разделно
или слято: ein reinseidener / reih seide¬
ner Stoff; ein reinwollener / rein wolle¬
ner Stoff. Разделно се пише в търгов¬
ския език [aus] rein Leder и във връзка
с прилагателни за цвят (das rein weiße
Fell des Hermelins; относно reinblau и
t.h.T echt). Ако rein стои пред глагол,
то също се пише разделно: Wir wollen
jetzt rein machen.(но субсгантивирано-
то: das Reinfe]machen). Ich bitte euch
die Wohnung rein zu halten, die Wäsche
rein zu waschen. Но слято: Er hat ver¬
geblich versucht, sich reinzuwaschen_(=
да докаже невинността си).
2rein: t Apostroph (1.1).
reinen / reines Herzens: T Adjektiv (1.2.2).
Reis: Съществителното das Reis (род.п.
des Reises, мн.ч. die Reiser) означава
“млад израстък, тънък клон” (напр. das
Tannenreis); за разлика от него с der
Reis (род.п. des Reises, мй.ч.[сортове]
die Reise) се означава културното рас¬
тение ориз и неговия плод (напр. der
Milchreis). Двете думи не са сродни
етимологично.
reisen: В съвременната езикова употре¬
ба перфектьт на reisen се образува ве¬

Reisende, der, die
710
че само със sein, дори и когаго трябва
да се подчертаят процесът или продъл¬
жителността на пътуването: Ich bin (не:
habe) früher viel gereist. Wir sind (не:
haben) mehrere Tage gereist (T, haben
[1]).Othocho nach Frankreich, in die
Schweiz reisen T in / nach / zu / bei.
Reisende, der и die: 1. genanntem Rei¬
senden / Reisendem - ihr als Reisenden
/ Reisender. Най-общо Reisende се скла¬
ня като атрибутивно прилагателно
Т Adjektiv: zwei Reisende, diese Reisen¬
den. В род.п. мн.ч. днес след силно
склонено прилагателно е прието сил¬
ното (паралелно) склонение: die Betreu¬
ung älterer Reisender (ост: Reisenden)
Изключения и колебания се появяват в
, дагг.п. ед.ч.: а) След силно склонено съ¬
ществително днес се употребява сла¬
бото склонение: Biete versichertem Rei¬
senden (ост.: Reisendem) gute Verdienst¬
möglichkeiten. б) В приложението (ano-
зицията) заедно със силното се среща
и слабото склонение: ihm als Reisenden
der Firma до: ihm als Reisendem der Fir¬
ma; ihr als Reisenden до: ihr als Reisen¬
der. T substantiviertes Adjektiv (2.1.3).
2. einige Reisende - alle Reisenden - sol¬
che Reisendejn). Относно склонение¬
то на Reisende след alle, beide, einige и
t.h, T all- и T.H.
reißerisch: Превъзходната степен e rei¬
ßerischste. t Vergleichsformen (2.3).
Reißschiene: Относно заместващия пра¬
вопис Reissschiene T s-Laute (1.2).
reiten: Перфектьт на reiten може да се
образува със sein или с haben, в зави¬
симост от това, дали говорещият под¬
чертава промяната на мястото в след¬
ствие на язденето (Wir sind durch den
Wald geritten), или самия процес на ез¬
да (Er hat ganz fantastisch geritten).
Употребата със sein, какго при други
глаголи за движение, все повече се уве¬
личава, защото промяната в движени¬
ето се усеща по-силно, отколкото про¬
дължителността на движението. Зато¬
ва се казва: Ich bin früher gern geritten.
T haben (1).
reizend: Относно предикативната упот¬
реба на reizend t erstes Partizip (3).
Rekorder / Recorder: Какго понемчени-
ят правопис с к,. така и този с с са пра¬
вилни.
Rektion / Рекция
Рекция се нарича способността на определени части на речта да определят
падежа на зависима от тях дума или - другояче казано - влиянието на определе¬
ни части на речта върху формата на склонение на зависима от тях дума. Рекция
съществува при предлозите, при определени глаголи и при определени прилага¬
телни и причастия.
1. auf dem Sofa / auf das Sofa - diesseits Frankfurts / diesseits von Frankfurt
Рекцията на предлозите. Всеки предлог управлява един или повече падежи:
Sie steht auf dem Stuhl. Sie geht durch die Stadt. Ich verstecke das Buch hinter dem
Schrank. Der Wagen blieb wegen eines Motorschadens liegen.

711
Rektion
При това може да има колебания. Например няколко предлога изискват да¬
телен или винителен падеж, в зависимост от това, дали дадено действие е свър¬
зано с местоположението (= дат.п.) или с посоката (= вин.п.):
Ich liege auf dem Sofa. Ich lege mich auf das Sofa. Sie montiert den Ring an der
Wand an. Sie montiert den Ring an die Wand an. Sie pflanzte die Blume in den Topf
ein. Sie pflanzte die Blumen im Garten ein.
При някои предлози, свързани с местоположението, родителният падеж мо¬
же да бъде заместен от von + дателен; в този случай предлогът се превръща в
наречие и губи своята реклия:
Die Autobahn diesseits Frankfurts / diesseits von Frankfurt, der Rhein unterhalb Kölns
/ unterhalb von Köln.
Относно повече подробности срв. статиите за отделните предлози или за
глаголи във връзка с предлози. Относно (разговорното) заместване на родител-
ния с дателен падеж при определени предлози (wegen des Regens / dem Regen)
t wegen и T.H.
2. Der Hund beißt mir / mich in das Bein
Рекцнята на глагола. Определени глаголи могат да се свързват с вините-
лен, други с дателен или с родителен падеж:
Sie sucht dich. Ich helfe dir. Er entledigte sich seiner Kleider.
При някои глаголи са възможни различни падежи. Така например глаголите,
които изразяват физическо докосване, могат да се употребяват с дателен или с
винителен падеж на лицето. Дателният падеж обаче е по-разпространен:
Der Hund beißt dem Fremden ins Bein. Ich habe mir in den Finger geschnitten.
За разлика от дателния падеж (за участие), винителният изразява по-силно
факта, че лицето е непосредствено засегнато:
Der Hund hat ihn gebissen - Der Hund hat ihn ins Bein gebissen.
Ich habe mich geschnitten - Ich habe mich in den Finger geschnitten.
Между дателен и винителен падеж при тези глаголи е налице само формал¬
на, а не принципна разлика. Основното ударение винаги е насочено към допъл¬
нението за частта от тялото.
При нелична (художествена или преносна) употреба се използва предимно
или изключително дателен падеж:

Rektor
712
Der Rauch biss mir / (рядко:) mich in die Augen. Die goldene Uhr stach dem (не:)
den Dieb in die Augen.
3.	Sie ist mir behilflich - Ich bin diese Arbeit nicht gewohnt - das ihm ver¬
trauende Kind
Рекцията на прилагателни и причастия. Определени прилагателни, осо¬
бено във връзка със sein, изискват дателен, винителен или родителен падеж. То¬
ва важи и за изолирани ([вече] не свързани с глагол) причастия:
Sie ist mir behilflich. Ich bin diese Arbeit nicht gewohnt. Sie ist seiner überdrüssig.
Причастия, които стоят при глагол, запазват рекцията на глагола:
Das ihm vertrauende Kind; die mir anvertrauten Gelder. Sie wartete, den Bogen ge¬
spannt, auf das Zeichen.
4.	Sie hart seiner / auf ihn - Er ist keines Verbrechens / zu keinem Verbre¬
chen fähig
Заместване на родителен падеж чрез предложно допълнение. Глаголи и
прилагателни, които изискват родителен падеж, днес често се свързват с пред¬
ложно допълнение:
Sie hart seiner - Sie hart auf ihn. Er ist keines Verbrechens fähig - Er ist zu keinem
Verbrechen fähig.
Родителният падеж при предлози често се замества - особено в разговор¬
ния език - с дателен падеж: wegen des Regens / (разг.:) wegen dem Regen (t we¬
gen, t längs, tWährend и др. предлози).
Rektor: Относно des Rektors Müller / Rek¬
tor Müllers t Titel und Berufsbezeichnun¬
gen (1.2 и 1.3); относно адрес T Brief (7).
Relativadverb: Под относително наречие
се разбира наречие, което свързва въ¬
веденото от него подчинено изречение,
с главното изречение: Dort, wo die Lich¬
tung ist, wollen wir Rast machen. Tau¬
cher suchten an der Stelle, wo der Fluss
am tiefsten ist. In den Tagen, da die bei¬
den noch glücklich waren, hatte sie ihm
den Ring geschenkt. T wo.

713
Relativpronomen
Relativpronomen
Относително местоимение
Често поставяни въпроси за относителното местоимение
Въпрос
Отговор
Кога се употребяват относителните
местоимения welcher, welche, welches?
Точка(1)
Как се казва правилно: die Person, de¬
ren er sich annahm или die Person, de¬
rer er sich annahm?
Точка(2)
Кога относителното изречение се свър¬
зва с das и кога с was? Как се казва пра¬
вилно: das Beschwingte, was in dieser
Musik liegt или das Beschwingte, das in
dieser Musik liegt?
Точка(4)
Как е правилно: einer der schönsten Fil¬
me, die ich gesehen habe или einer der
schönsten Filme, den ich gesehen habe?
Точка (7)
Какво е склонението след dessen и de¬
ren - силно или слабо? Как се казва пра¬
вилно: der Mann, auf dessen erschöpf¬
tem Gesicht или der Mann, auf dessen
erschöpften Gesicht?
Точка(8)
Относителното местоимение (Relativpronomen) е местоимение, което свър¬
зва подчинено изречение и го съотнася към едно или повече съществителни (мес-
тоимения) от главното изречение:
Er las das Buch, das ich ihm geschenkt hatte. Das ist die Frau, deren Handtasche ich
gefunden habe. Hier ist die Münze, von der ich gesprochen habe. Man fand das Buch
und den Schirm, die er vergessen hatte.
1.	der, die, das / weicher, welche, welches:
Относителното местоимение, което обикновено се употребява в съвремен¬
ния немски език, е der, die das, мн.ч. die (формите се покриват с тези на показа¬
телното местоимение, с изключение на род.п. мн.ч., който е само deren; срв.
точка 2). Кратките форми за род.п. der вместо deren, des вместо dessen и wes
вместо wessen днес почти не се употребяват:

Relativpronomen
714
Wo bist du Faust, des Stimme mir erklang? (Goethe). Wes das Herz voll ist, des gehet
der Mund über (Luther). Wes Brot ich ess, des Lied ich sing (поговорка). Er machte
häufig Pausen, während deren (разг.: der) er sich den Schweiß von der Stirn wischte.
Относителното местоимение welcher, welche, welches, мн.ч. welche почти не
се употребява в говоримия език. В писмения език то се използва все още често,
предимно с цел да се варира при натрупване на относителни изречения или за да
се избегне съвпадането на относителното местоимение der, die, das с определи¬
телния член:
Das ist der Mann, welcher (вместо: der) der Frau noch Geld schuldet. Ich hob das
Blatt auf, welches (вместо: das) das Kind verloren hatte. Die, welche (вместо: die)
die Freiheit liebten, beugten sich nicht.
Тъй като обаче welcher, welche, welches винаги звучат малко тромаво, и в
тези случаи често се предпочитат der, die, das. Старите форми за род.п. welches,
welcher, welches, мн.ч. welcher днес вече не се използват: вместо тях се поставят
dessen и deren:
Die Person, deren (не: welcher) wir heute gedenken,... Der Mann, dessen (не: wel¬
ches) sie sich annahm,... Das Geld, dessen (не: welches) sie sich bemächtigten,...
Die Taten, deren (не: welcher) sie sich rühmten,...
Атрибутивната употреба на welcher в относителното изречение се среща
само в единични случаи в приповдигнатия стил, при това при абстрактни съ¬
ществителни, които отново споменават съдържанието или част от съдържание¬
то на главното изречение:
Man gestattete mir die Entfernung des Plakates, mit welcher Möglichkeit ich nicht
gerechnet hatte. Er sagte “Guten Abend”, welchen Gruß sie mit einem Nicken erwi¬
derte.
Едновременно c der, die, das и welcher, welche, welches като обобщаващи
относителни местоимения се използват wer и was (14 и 5). Формите се покриват
с тези на въпросителното местоимение:
Verloren ist, wer sich selbst aufgibt. Wer sich den Anordnungen widersetzt, wird streng
bestraft. Es ist das Schlimmste, was ich je erlebt habe.
2.	deren / derer:
Формите на относителното местоимение der, die, das в родителен падеж са
dessen, deren, dessen, мн.ч. deren:

715
Relativpronomen
Die Person, deren (не: derer) er sich annahm,... Die Taten, deren (ne: derer) sie sich
rühmen,,.. Die Beweise, aufgrund deren (не: derer) sie verurteilt wurde, ...
Формата derer е форма на показателното местоимение Т Demonstrativpro¬
nomen (2) в род.п. мн.ч. и ш бива да се употребява относително.
3.	deren / deren»; dessen I dessem:
Тъй като deren и dessen са форми за род.п., те не могат да бъдат скланяни.
Не е правилно към тези форми за род.п. да се образуват дателните форми derem
и dessem. Скланянето се обяснява със желанието да се разглеждат deren и dessen
като самостоятелни местоимения и да се използват като dieser или meiner (I De¬
monstrativpronomen [6]):
Грешно: Es besteht aus lang dienenden Berufssoldaten ..., in derem (правилно: de¬
ren) Drill gewiss keine Menschlichkeit herrscht (Die Zeit, 26). Грешно:...in Bezug
auf die Wirtschaft, in derem (правилно: deren) Rahmen ... (Börsenblatt).
4,	das /was:
Относителното местоимение das се употребява, ако относителната дума е
от среден род:
Das Boot, das (не: was) gekentert ist,... Das Gerücht, das (не: was) sich schnell
ausbreitete,... Das Werkzeug, das (не: was) man an der Ausgabe bekommt,...
Това важи и когато относителната дума е субстантивирано прилагателно
(причастие), което обозначава нещо определено или нещо отделно:
Das Kleine, das (не: was) ich im Arm hielt, ... Das Beschwingte, das (не: was) in
dieser Musik liegt, ... Das Hoheitsvolle, das (не: was) von ihrer Erscheinung aus¬
ging,...
За разлика от него относителното местоимение was се употребява, когато
относителната дума е субстантивирано прилагателно (причастие), което изразя¬
ва нещо общо, нещо неопределено или чисто понятийно:
All das Schöne, was wir in diesen Tagen erlebten ... Das Einzige, was zu tun war ...
Es war etwas Beruhigendes, was von ihm ausging.
Обикновено was се поставя и тогава, когато относителната дума е субстан-
тивирана превъзходна степен. В тези случаи was отнася относителното изрече¬
ние към общността на сравняваните неща, а не само към това, което се откроява
от тази общност чрез превъзходната степен:

716
Relativpronomen
Es ist das Tollste, was Сне: das) ich je erlebt habe (= Es ist das Tollste von allem, was
ich je erlebt habe). Das ist das Beste, was Сне: das) er bisher komponiert hat (= Das ist
das Beste von dem, was er bisher komponiert hat). Es war das Schönste, was Сне: das)
sie je gesehen hatte (= Es war das Schönste von allem, was sie je gesehen hatte).
Най-накрая was се употребява почти без изключения, когато относителната
дума е неопределително местоимение или числително име (Т etwas, was):
Das ist dasselbe /das Gleiche, was ich auch schon gesagt habe. Es gibt nichts, was
dich aus der Ruhe bringen könnte, ln dem Laden entdeckte ich vieles / vielerlei /
allerlei / manches, war mich interessierte. Er hatte alles, was er sich früher einmal
gewünscht hatte.
Ако обаче е налице предлог, се употребява das, ако - както най-често става -
не се използва местоименно наречие Т Pronominaladverb:
Es gibt vieles, fiir das Сне: fiir was) ich mich interessiere Спо-добре: woför ich mich
interessiere). Ich kenne nichts, durch das (не: durch was) man dich aus der Ruhe
bringen könnte Спо-добре: wodurch man dich aus der Ruhe bringen könnte).
Относителното местоимение wo? трябва да се поставя винаги, когато то се
отнася не към отделна дума в главното изречение, а към цялото му съдържание:
Die Autofahrerin zeigte ihm einen Vogel, was ihn maßlos ärgerte. Er schenkte ihr
einen Ring, was sie sehr freute.
5.	Излишно повтаряне или погрешно заместване на относително с лич¬
но местоимение:
Не е правилно относителното местоимение да се замести с лично при пов¬
торение:
Неправилно: Es waren internationale Filmstars, die er auf die Bühne kommen ließ
und sie dann einzeln vorstellte. Правилно: ...,dieer auf die Bühne kommen ließ und
dann einzeln vorstellte (или ако не искаме да изпуснем относителното местоиме-
ниe:...die er auf die Bühne kommen ließ und die er dann einzeln vorstelltel. Непра¬
вилно: Es war ein ehemaliger Klassenkamerad, dem er die Hand drückte und ihm vor
Freude auf die Schulter klopfte. Правилно: ..., dem er die Hand drückte und vor
Freude auf die Schulter klopfte. Или:..., dem er die Hand drückte und dem er vor
Freude auf die Schulter klopfte.
Неправилно е също да се замести относително местоимение, което не може
да се пропусне, с лично местоимение:

717
Relativpronomen
Es waren arme und kranke Menschen* deren er sich annahm und ihnen Hilfe brachte.
Правилно: Es waren arme und kranke Menschen* deren er sich anriahm und denen er
Hilfe brachte.
6.	Изпускане на относително местоимение:
Еднакви относителни местоимения могат да се изпуснат само ако съвпадат
по падеж (Т Ellipse [11]):
Sie suchten die Ostereier, die (= вин.п.) ich bemalt und [die (= вин.п.) ich] versteckt
hatte. Ho: Ich suchte die Geschenke, die (= вин.п.) ich versteckt hatte, die (= им.р.)
aber von meinen Kindern bereits entdeckt worden waren.
7.	einer der schönsten Filme, die / der
Ако лице или предмет се изтъква между много други такива и присъединява
относително изречение, което се отнася до множеството, относителното место-
имение обикновено се поставя в множествено, а не в единствено число:
Es ist einer der schönsten Filme, die.ich gesehen habe (не:. ..,den ich gesehen habe).
В това изречение се съобщава: От всички филми, които съм гледал, този е
един от най-хубавите. (За разлика от него; Es ist der schönste Film, den ich gese¬
hen habe.) Други примери:
Er ist einer der ersten Menschen, die im Weltraum waren (не:.... der im Weltraum
war). Frankfurt ist eine der wenigen Großstädte, in denen es eine solche Einrichtung
gibt (не:..., in der es eine solche Einrichtung gibt).
8.	der Mann, auf dessen erschöpftem / erschöpften Gesicht:
Тъй като deren и dessen са атрибутивен родителен падеж, те нямат влияние
върху склонението на следващите ги словни групи. Затова следващото ги прила¬
гателно или причастие трябва да се скланя по силното склонение (Т Adjektiv
[1.2.6]):
Der Mann, auf dessen erschöpftem (не: erschöpften) Gesicht der Schweiß glänzte,...
Die Lampen, von deren grellem (не: grellen) Licht er geblendet wurde, gingen plötz¬
lich aus.
9.	Препратки:
Относно wie като относително местоимение (in dem Maße, wie...; in der Wei¬
se, wie...) t wie (2).

718
Relativsatz
Relativsatz / Относително изречение
Често поставяни въпроси за относителното изречение
Въпрос '
Отговор
Трябва ли относителните изречения да
следват непосредствено след частта на
изречението, за която се отнасят?
Точка (1)
В кои случаи би трябвало да се избяг¬
ват относителни изречения и е по-доб¬
ре да се използват главни?
Точка(2)
Под относително изречение се разбира подчинено изречение, което е въве¬
дено чрез относително местоимение или относително наречие и изпълнява ро¬
лята на определение или на самостоятелна част на изречението. В ролята на
определение: Das Junge, das aus dem Nest fiel, war sofort tot (= падналото от
гнездото малко умря веднага). В ролята на част на изречението (подлог): Wer
nicht hören will, muss fiihlen (= Нежелаещият да чува трябва да чувства).
1.	Място на относителното изречение.
Всяко относително изречение в ролята на определение се съотнася към ня¬
кое съществително или към местоимение:
Öü, der du dies sagst, lügst. Das Kind, das über die Straße lief, war ihr Bruder.
Относителното местоимение, което свързва относителното изречение, без
съмнение винаги би трябваЛо да се съотнася с относителната дума. Яснотата на
съотнасянето бе нарушава тогава, когато между относителната дума и относи¬
телното местоймение стои друго съществително или други съществителни, ко¬
ито съвпадат по род и число с относителната дума. Тогава относителното место¬
имение съвпада по форма с всички предхождащи го съществителни:
Er legte das Geschenk auf das Bett, das er aus der Stadt mitgebracht hatte.
В този пример не става ясно, дали подаръкът или леглото са донесени от
града, защото относителното изречение може да се отнася и до двете. Тази мно-
гозначност може да се избегне, ако относителното изречение се постави непос¬
редствено след относителната дума:
Er legte das Geschenk, das er aus der Stadt mitgebracht hatte, auf das Bett. He: Wir
bieten eine Wohnung für eine größere Familie, die frisch instand gesetzt ist. Al Wir
bieten eine Wohnung, die frisch instand gesetzt ist, für eine größere Familie.

719
Relativsatz
He: Er schrieb einen Brief an seinen Vater, der schon seit langem fällig war. A: Er
schrieb einen Brief, der schon seit langem fällig war, an seinen Vater.
Също така в сложни съставни изречения, в които подобни недоразумения
не са възможни, относителното изречение нерядко се поставя непосредствено
след относителната дума. Това става предимно в случаи, когато подчиненото
изречение съдържа информация, необходима за разбирането на останалата част
от главното изречение:
Ein Klavierspieler, der nicht ständig übt, wird es niemals zur Meisterschaft bringen.
Относителното изречение der nicht ständig übt като определение на Klavier¬
spieler трябва да е известно, за да стане изобщо разбираем смисълът на главното
изречение. Това става ясно, ако относителното изречение се сложи в самия край
на главното:
Ein Klavierspieler wird es niemals zur Meisterschaft bringen, der nicht ständig übt.
Отдалечаването на относителното изречение от неговата относителна дума
обаче е възможно и дори стилистично препоръчително, ако относителното из¬
речение разделя тясно свързани части иа изречението, като напр. относителната
дума и определение. Тогава се избягва неблагозвучно раздробяване:
Не: Bei mir stellte sich eine starke Abneigung, deren ich nicht Herr werden konnte,
gegen Karls Freund ein. A: Bei mir stellte sich eine starke Abneigung gegen Karls
Freund ein, deren ich nicht Herr werden konnte.
2.	Относителни изречения, продължаващи мисълта:
Същинската задача на относителното изречение е да определи по-подробно
назовано в главното изречение същество или предмет, т.е. то трябва да допълва
мисълта, изразена в главното изречение. Действия, които не са в такава зависи¬
мост, по правило се изразяват чрез отделни главни изречения или чрез сложно
съчинено изречение:
Ich traf sie auf dem Marktplatz. Sie kaufte gerade ein. Er fuhr nach Frankfurt; er
kaufte dort einen Anzug.
В стилистично лошия немски език обаче често чрез относителното изрече¬
ние се въвежда мисъл, продължаваща главното изречение и по този начин се
съотнася към предхождащото изречение, така че второто действие формално
изглежда подчинено на първото, докато в действителност двете действия са рав¬
ностойни. Такова продължение би трябвало да се избягва:

ReUef
720
He: Machen Sie eine Probefahrt mit dem neuen Wagen, der Ihnen gefallen wird. A:
Machen Sie eine Probefahrt mit dem neuen Wagen. Er wird Ihnen gefallen.
Този вид продължение води до странни изречения, особено когато подчине¬
ното изречение назовава по-късно случващо се събитие, моето обаче чрез под¬
чиненото се включва в главното:
Не: Er sah eine riesige Welle, von der er verschlungen wurde, auf sich zukommen. A:
Er sah eine riesige Welle auf sich zukommen. Er wurde von ihr verschlungen.
В особени случаи обаче е възможна относителната връзка на продължаващо
мисълта изречение, при това тогава, когато относителното изречение е доста¬
тъчно дистанцирано от главното чрез включването на aber, indes, jedoch, dann,
denn, auch, darauf. Тези думи подчертават в достатъчна степен противопоставе-
ността или временното (смислово) следствие:
Не: Sie machte einen Versuch, der restlos scheiterte. A: Sie machte einen Versuch, der
aber restlos scheiterte. (Или чрез две главни изречения: Sie machte einen Versuch.
Dieser scheiterte restlos."! He: Ich suchte meinen Freund, den ich fand. A: Ich suchte
meinen Freund, den ich auch endlich fand..Съответно: Er setzte mir einen guten
Wein vor, der mir jedoch übel bekam.
Правилно е и въвеждането на ново действие в относително изречение, кое¬
то започва с was, ако това was се отнася до съдържанието на цялото изречение:
Sie eröfihete die Sitzung, was kräftig beklatscht wurde. Mutter musste immer wieder
Märchen erzählen, was sie auch gerne tat.
Продължаващото относително изречение, въведено с локалното относител¬
но наречие wo също се смята за правилно в книжовния език, ако става дума за
пространствено (или също временно) съотнасяне:
Ich komme eben aus der Stadt, wo ich Zeuge eines Unfalls war. T wo (2).
Relief: Думата има две форми за мн.ч.:
die Reliefs и die Reliefe.
Reling: Съществителното die Reling има
две форми за мн.ч.: die Relings и по-
рядко die Relinge.
remis / Remis: C малка буква се пише
прилагателното: Sie spielten remis. Das
Spiel endete remis. C главна буква се пи¬
ше съществителното име: Die Mann¬
schaft spielte auf Remis. Das ist das drit¬
te Remis.
renovieren: T neu renoviert, T Pleonasmus,
rentabel: При rentabel е от последната
сричка отпада при степенуване и скло-

721
Rhythmus
нение: ein rentables Unternehmen. Der
Betrieb muss rentabler arbeiten. T Adjek¬
tiv (1.2.13), t Vergleichsformen (2.2).
Rentier: Правописът cnne грешен. Той
почива върху битово-етимологична
връзка с rennen. Думата Rentier е пояс¬
няващо сложно съществително към das
Ren (= вид елен от полярната област;
род.п. des Rens, мн.ч. die Rens или die
Rene), която е заета през 1б.век от се¬
верните говори (срв. от шведски геп
“северен елен”). Днес се изговаря пре¬
димно с кратка гласна, но се среща и
произношението с дълго е, отговаря¬
що на шведското.
Repräsentant: Съществителното се скла¬
ня по слабото склонение, родителен,
дателен и винителен падеж следовагел-
но имат окончание -еп: die Einföhrung
des Repräsentanten; im Gespräch mit
dem Repräsentanten; Wir suchen einen
Repräsentanten Сне: Repräsentant).
T Unterlassung der Deklination (2.1.2).
Reptil: Съществителното има две фор¬
ми за мн.ч.: die Reptilien и рядко die
Reptile. В зоологията се използва фор¬
мата Reptilien.
respektabel: При respektabel е от послед¬
ната сричка отпада, когато то се скла¬
ня или степенува: ein respektabler Er¬
folg. Sie hat respektablere Gründe, T Ad¬
jektiv (1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
Rest: При всички значения на думата Rest
според езиковата норма формата за
множествено число е само die Reste.
При специалното значение “последно
парче от стока на метър” паралелно се
срещат още две форми за мн.ч.: die Res¬
ter и die Resten. Формата die Rester оба¬
че се употребява само в търговския и
разговорния език. В Швейцария обаче
се употребява формата за мн.ч. die Res¬
ten.
Restaurierung/ Restauration: И двете ду¬
ми означават “възстановяване на про¬
изведения на изкуството и др.подобни”
и “възстановяване на предишни поли¬
тически отношения” (относно мини¬
малните разлики в значенията Т Verbal¬
substantiv [1.5]). Освен това Restaura¬
tion означава (особено в австр.) “рес¬
торант”.
retten: Казва се jemanden, etwas vor (не:
von) etwas retten: Ich konnte ihn gerade
noch vor dem Absturz retten..Дръзката c
von е остаряла. T aufgrund / durch / in¬
folge / von / vor / wegen / zufolge.
Revers: Думата за яка на дреха се из¬
ползва или в мъжки, или в среден род:
das Revers или (австр. само тази фор¬
ма) der Revers (Произношение: [re've:r
или гз'уе:г]).Остаряващата дума за об¬
ратна страна на монета е от м.р. der
Revers (Произношение: [re'vs:rs или
re've:r, ra'vetr]). Също и думата за пис¬
мена декларация, гаранционно писмо,
се използва само в м.р. (произноше¬
ние: [re've:rs]). Следователно трябва да
се казва einen Revers unterschreiben.
Rezeptblock: Множественото число е die
Rezeptblocks. Т Block.
reziprok: Реципрочно или взаимнозави-
симо отношение може да се изрази с
формите на Т Reflexivpronomen или
чрез приповдигнатото einander: Sie
umarmten sich / einander. Sie begrüßten
sich / einander. Sie begegneten sich /
einander.
Rhein: Родителният падеж на името на
реката е des Rheins или des Rheines: Der
Zug fährt rechts des Rhein[e]s. Die Rui¬
ne liegt oberhalb des Rhein[ejs. t geo¬
graphische Namen (1.2).
Rhinozeros: Заедно c несклонената фор¬
ма за род.п. des Rhinozeros, днес се из¬
ползва и склонената des Rhinozerosses.
Множественото число е die Rhinozeros¬
se.
Rhythmus: Родителният падеж на der
Rhythmus е des Rhythmus, множестве-
46.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Richtblock
722
ното число die Rhythmen.
Richtblock: Множественото число e die
Richtblöcke.Block.
richtig: 1. C малка буква се пише прила¬
гателното: der richtige Weg, die richtige
Lösung, die richtige Frau am richtigen
Platz. C главна буква по новия право¬
пис се пишат всички субстантивирани
форми. Както досега: Tue das Richtige.
Sie hat das Richtige getroffen. Du bist mir
die Richtige! Da geriet er an die Richti¬
ge. Daran ist nichts, wenig Richtiges. Er
hat im Lotto sechs Richtige. Сега също:
Es ist das Richige (= правилно), jetzt zu
gehen. Es wäre das Richtigste(= най-пра¬
вилно), wenn du dich da heraushalten
könntest. Dieser Hut ist genau das Rich¬
tige (= подходящ)fiir mich! t Groß-oder
Kleinschreibung (1.2.1).
2. Според новите правила richtig се пи¬
ше винаги разделно от следващ глагол.
Както досега: Du sollst richtig schreiben,
lesen, antworten, singen. Das Besteck hat
richtig gelegen. Сега също: Er hat immer
richtig gelegen (= застъпва правилното
мнение; разг.). Du musst das richtig stel¬
len (= поправиш). Heute wird sie end¬
lich die Rechnung richtig machen (= пла¬
ти; разг.).
Richtung: Винителният падеж се изпол¬
зва най-често, когато трябва да се по¬
каже път на някого: Sie müssen in diese
Richtung gehen. Ако някой обаче се на¬
мира на даден път, се използва обик¬
новено дателен падеж: Sie ging in der
gleichen Richtung wie wir. t in (1).
richtunggebend / richtungweisend: 1.
Richtunggebend се пише слято, защото
в основата му не стои употребявано
вербално съчетание; richtungsweisend
се пише слято, защото при вербалното
съчетание (die / eine Richtung weisen),
което лежи в основата му, се спестява
членната форма: ein richtunggebender,
richtungweisender Gedanke. Думата се
пише разделно, когато е разширена
чрез уточняващо определение (атри¬
бут): in nördliche Richtung weisend.
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(3.1.1).
2. Съчетанията richtunggebend и rich¬
tungweisend са образувани без съеди¬
нително s, както повечето сложни ду¬
ми със сегашно причастие като основ¬
на дума. При richtungweisend обаче па¬
ралелно се е наложила и втора форма
със съединително s: richtungsweisend.
t Fugen-s (3.4).
Rind- / Rinder- / Rinds-: Сред сложните
съществителни c Rind като определя¬
ща дума има една група без съедини¬
телен знак: Rindfleisch, Rindstück (за
Beefsteak), Rindsuppe (австр. за Fleisch¬
brühe), Rindvieh. Думите Rindfsjleder,
rind[s]ledern се използват отчасти със
съединително s, отчасти без съедини¬
телно s. Едновременно с това има
сложни думи, които се употребяват от¬
части със съединително s, отчасти с -
er. При това er-образуванията се упот¬
ребяват повече в Северна Германия, s-
образуванията - повече в Южна Гер¬
мания, Австрия и Швейцария: Rinder¬
braten /Rindsbraten, Rindertalg/Rinds¬
talg, Rinderzunge / Rindszunge, t Fugen¬
zeichen, t Kompositum (2).
ringsum / rings um: Когато става дума за
наречието, което се използва в значе¬
нието “навсякъде, наоколо”, се пише
слято: Ringsum läuft ein Geländer.
Ringsum stehen blühende Sträuchen Раз¬
делно се пише, когато двете думи се из¬
ползват самостоятелно, rings като на¬
речие, um като предлог: Die Kinderstan¬
den rings um ihre Lehrerin. Rings um den
See standen Bäume. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (4.4).
rinnen: Конюнктив П, доколкото въоб¬
ще се употребява, е с форма rönne или
(по-рядко) rönne. Т Konjunktiv (1.3).

723
Rohr / Röhre
Risiko: Думата има две форми за мн.ч.:
die Risikos и die Risiken. Понемчената
форма Risiken се среща малко по-чес¬
то.	'
Ritz / Ritze: Според езиковата норма днес
се употребява най-вече die Ritze (род.п.:
der Ritze, мн.ч.: die Ritzen). Съществи¬
телното от ж.р. има значение “тясна
цепнатина”. Съществителното от м.р.
der Ritz (род.п.: des Ritzes, мн.ч.: die
Ritze) се използва регионално като “бе¬
лег, драскотина”, отчасти и като die
Ritze в смисъл “малка цепнатина”.
robben: Перфектът на robben може да се
образува с haben или със sein: Wir ha¬
ben / sind gerobbt. Ако се назовава про¬
мяната на мястото, перфектът се обра¬
зува само със sein: Wir sind über die
Wiese, in den Graben gerobbt, t haben
(1).
rodeln: Перфектът на rodeln може да се
образува с haben или със sein в зависи¬
мост от това, дали говорещият вижда
по-силно промяната на местоположе¬
нието, в резултат на пързалянето, или
самия процес на пързаляне. Промяна
в движението и промяна в местополо¬
жението - със sein: Wir sind ins Tal ge¬
rodelt. Ich bin durch die Waldschneise
gerodelt. Продължителност на движе¬
нието, процес - с haben: Ich habe noch
nie in meinem Leben gerodelt. Wir haben
den ganzen Tag gerodelt. Употребата със
sein, както и при другите глаголи за
движение, се увеличава, защото про¬
мяната в движението се усеща по-сил¬
но от продължителността му. Затова се
казва също: Ich bin in meinem Leben
noch nie gerodelt. Wir sind den ganzen
Tag gerodelt. T haben (1).
roh: 1. C малка буква се пише прилага¬
телното rohes Fleisch, rohe Klöße, rohe
Seide, ein roher Mensch. C главна буква
по новите правила се пишат всички
субстантивирани форми. Както и до¬
сега: Sie wollte nichts Rohes essen. Die
Arbeit ist im Rohen fertig. Сега също: aus
dem Rohen arbeiten; etwas ist im Rohen
fertig.T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1). Roh се пише винаги разделно
от следващо причастие: ein roh behau¬
ener, bearbeiteter Stein. Тук в основата
лежат вербалните съчетания etwas roh
behauen, bearbeiten. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.2).
2. Превъзходната степен на roh e rohtes¬
te или rohste.? Vergleichsformen (2.3).
Rohheit: При съществителното, образу¬
вано от прилагателното roh и производ¬
ната сричка -heit, по новия правопис се
запазват и двете А. Следователно се пи¬
ше Rohheit.
Rohr / Röhre: Сферите на употреба на
Rohr и Röhre в съвременната езикова
употреба не са строго разграничени,
макар че много хора свързват предста¬
вата за Rohr - за разлика от Röhre - с
дълго кухо цилиндрично тяло с голям
диаметър и стабилни стени, което слу¬
жи за пропускане на газове, течности,
светлина, звук и др. Първоначално съ¬
ществителното das Rohr (мн.ч.: die
Rohre) означава кухо стъбло на расте¬
ние, особено тръстика, и се употребя¬
ва обобщено в смисъла “тръстика”:
Bambusrohr, Zuckerrohr, Schilfrohr,
Rohrdommel (по мястото за мътене в
тръстиката) и т.н. След това служи за
назоваване на предмети от кухи расте¬
ния: Rohrstock, Blasrohr, Rohrgeflecht,
Rohrstuhl и т.н. Най-сетне е пренесено
върху кухи предмети във формата на
тръба от глина, метал и др. подобни:
Wasserrohr, Leitungsrohr, Ofenrohr, Ka¬
nonenrohr, Saugrohr, Hörrohr, Sprach¬
rohr, Sehrohr, Fernrohr; Rohrleger, Rohr¬
post и т.н. Съществителното die Röhre
(мн.ч.: die Röhren) първоначално е би¬
ло еднозначно c Rohr, но по-късно за¬
почва да се употребява само в прено¬

Rohstofffrage
724
сен смисъл за кухи тръбни предмети
или кухини в по-голямо твърдо тяло:
Glasröhre, Tablettenröhre, Stahlröhre,
Zementröhre, Brunnenröhre; Rohrenem-
bargo и T.H. Всички анатомични назва¬
ния имат за основна част -röhre: Luft¬
röhre, Speiseröhre, Harnröhre и т.н. - В
някои случаи Röhre именува и неща, ко¬
ито вече не са кухи и с формата на тръ¬
ба: Bratröhre, Radioröhre, Femsehröh¬
re и т.н,
Rohstofffrage: Това сложно съществи¬
телно се пише с три/ За по-добра че-
тивност може да се постави малко ти¬
ре: Rohstofffrage също: Rohstoff-Frage.
Т Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben.
Rolle: Измерваното след Rolle: eine Rol¬
le Draht (не: Drahts), eine Rolle verzink¬
ter Draht.(прип.: verzinkten Drahtes); mit
zehn Rollen verzinktem Draht (прип.:
verzinkten Drahtes). Най-общо измерва¬
ното стои в ед.ч., но се среща и мн.ч.,
ако навитите на руло предмети са еди¬
нични екземпляри или се разглеждат
като такива: mit zwei Rollen Folien (= ня¬
колко парчета фолио). Wir brauchen
noch sieben Rollen Tapete / Tapeten.
t Apposition (2.2).
Rollladen: 1. Думата, съставена от Roll-
и Laden, се пише с три / по новия пра¬
вопис, защото при събирането на три
еднакви съгласни не бива да отпада ни-
то една от тях. За по-добра четивност
може да бъде поставено тире: Rollla¬
den, също: Roll-Laden. Т Zusammentref¬
fen dreier gleicher Buchstaben. 2. Мно¬
жественото число e die Rollläden и (по-
рядко:! die Rollladen. T Lade / Laden (2).
Romeo und Julia: Казва се "Romeo und
Julia ” wurde (не: wurden) in drei Thea¬
tern gleichzeitig aufgeführt. T Kongruenz
(1.3.6). “Romeo und Julia” ist (не: sind)
unsere nächste Lektüre. T Kongruenz
(1.4.2).
römisch: Прилагателното се пише c мал¬
ка буква, напр. в das römische Heer, die
römischen Kaiser, das römische Recht,
römische Zahlen; das römisch-irische
Bad, die römisch-katholische Kirche. C
главна буква се пише в Т Namen като
das Römische Reich, das Heilige Römi¬
sche Reich Deutscher Nation, die Römi¬
schen Verträge, die Römische Campagna.
R
Römische Zahlzeichen
Римски цифрови знаци
Римските цифри се използват днес преди всичко за отбелязване на години в
надписи и на страници в по-големи въведения, понякога и за означаване на месе¬
ца в дати (1.XII. 99). Те са съставени от седем основни знака: II	V	X	L	С	D	м
1	5	10	50	100	500	1000

725
Römische Zahlzeichen
Комбинации:
I
11
III
IV
V
VI
VII
VIII
IX
1
2
3
4
5
6
7
8
9
X
XX
XXX
XL
L
LX
LXX
LXXX
xc
10
20
30
40
50
60
70
80
90
с
сс
ССС
CD
D
DC
DCC
DCCC
CM
M
100
200
300
400
500
600
700
800
900
1000
Вече почти не се употребяват записи като ICC за 5000, CCIoo за_10 000 или
умножението на дадено число по хиляда чрез черта върху него (X - 10 000,
XV = 15 000).
1.	Съчетание от еднакви знаци:
Ако еднакви цифри стоят една до друга, тяхната стойност се сумира:
II	= 1 + 1=2,ХХ = 10+10 = 20, ССС= 100+100 + 100 = 300.
ММ= 1 000+ 1 000 = 2000.
В отделните случаи е валидно следното:
-	Знаците I, X, С не бива да се поставят повече от три пъти един до друг:
III	= 1 + 1 + 1 = 3 , XXX = 10 + 10+ 10 = 30, ССС = 100 + 100 + 100 = 300,
-	Знаците V.L.D могат да се срещат в едно число само веднъж:
МСХ = 1110 (H£i MCW), СШ = 103 (не: LLIII),:II = 1002 (не: DDII).
-	Знакът М може да се среща неограничен брой пъти в едно число:
ММ = 2 000, ММММ = 4 000.
2.	Съчетание от различни знаци:
Ако един до друг стоят различни знаци, се процедира по следния начин:
-	Ако знакът за по-малка единица стои отдясно до знака за по-голяма еди¬
ница, се събира: VIVI = 5 + 1 = 6, XII = 10 + 1 + 1 = 12, XXXVII =10 + 10+10 + 5 + 1 + 1 = 37,
LIX = 50 + 9 = 59

Rooming-in
726
- Ако знакът за по-малка единица стои отляво до знака за по-голяма едини¬
ца, се изважда:
IV	= 5 - 1 = 4, IX = 10 - 1 = 9, XXIX = 10 + 10 + 10 - 1 = 29.
Може да се изважда само един знак (не: VII за 3, а: III; не: XXD за 480, а:
CDLXXX и т.н.). Освен това може да се изважда само от число, което се състои
от един знак (не: IXX за 19, а: XIX; не: ГХХХ.за 29, а: XXIX и т.н.). От две
възможности за записване днес обикновено се избира по-кратката:
IL (вместо: XLIX) = 49, VD (вместо: XDV) = 495,
MCMIC / MIM (вместо: MCMXCIX) = 1999, MDCCVL (вместо: MDCCXLV) =1745.
Rooming-in: При Rooming-in (= подсло¬
няване на майка и дете в болница) се
предпочита правописът с тире.
rosa: 1. Правопис. Прилагателното се
пише с малка буква: ein rosa Band; et¬
was durch eine rosa Brille sehen. Die
Farbe des Kleides ist (какъв?) rosa. C
главна буква се пише субстантивира-
ното название за цвят: die Farbe Rosa,
ein sehr helles Rosa, Stoffe in Rosa, mit
Rosa abgesetzt. Ihre Lieblingsfarbe ist
(какво?) Rosa. Sie trägt gern Rosa.
2.	По новия правопис прилагателното
за цвят се пише винаги разделно от
следващо минало причастие: der rosa
gefärbte Abendhimmel.
3.	Склонение и степенуване. Според
езиковата норма не е правилно да се
скланя прилагателното за цвят rosa (не:
ein rosaes Kleid). Jsxo при атрибутивна
употреба искаме да избегнем нескло-
нената форма, може да се прибегне до
словосъчетания с -färben или -farbig:
ein rosafarbenes Kleid, rosafarbige Bän¬
der. T Farbbezeichnungen (2.2).
Ross: Съществителното das Ross c мно¬
жествено число die Rosse е изискано на¬
именование за [расов] кон. Думата оба¬
че се среща и в местния разговорен
език, особено в Бавария и Австрия и
тогава има форма за мн.ч. Rösser. Тази
форма е валидна и когато Ross се упот¬
ребява в обиден смисъл: Was habt ihr
da wieder angestellt, ihr Rösser!
Rostocker: Названието на жителите??о5/о-
cker се пише винаги с главна буква, до¬
ри и когато думата е употребена като
несклоняемо прилагателно пред същес¬
твително име: die Rostocker Ostseewo¬
che, ein Rostocker Fischkutter. T Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (7).
rot: 1. Главна или малка буква. При¬
лагателното се пишес малка буква: die
rote Fahne, wie ein roter Faden, rote Jo¬
hannisbeeren, rote Korallen, der rote
Mann (индианец), das rote Tuch (при
борбата c бикове), in die roten Zahlen
kommen. Ich sehe rot (T rotsehen). Das
Kleid/Seine Farbe ist rot (какъв е цве¬
тът й?). Прилагателното се пише оба¬
че с главна буква в имена: der Rote Ad¬
lerorden, die Rote Armee, die Rote Erde /
das Land der Roten Erde (= Вестфалия),
das Rote Kreuz. По новия правопис съ¬
що така: Rote Be[e]te, der Rote Planet
(= Марс). C главна буква се пише и съ¬

727
rück / zurück-
ществителното (субстантивирано при¬
лагателно): Meine Lieblingsfarbe ist Rot
(Кой е любимият ми цвят?); die Farbe
Rot, in Rot, mit Rot abgesetzt, bei Rot
muss man warten, die Ampel steht auf Rot
/zeigt Rot. t Namen.
2.	rotbraunes / rot-braunes Haar. Слож¬
ни думи от rot c друго название за цвят
според новия правопис, независимо от
значението, могат да се пишат без или
-	преди всичко при неясни съчетания
-	с малко тире: rotbraunes или rot-brau¬
nes Haar; eine rotweißblaue или rot¬
weiß-blaue Fahne. Съединителна чер¬
тица се поставя обаче предимно тога¬
ва, когато става въпрос за различни цве¬
тове. Т Farbbezeichmingen (3.1).
3.	des Rots / die beiden Rot. Съществи¬
телното das Rot получава само в род.п.
ед.ч. -s; всички останали падежи са без
окончание, според езиковата норма:
Die Leuchtkraft des Rots. Die beiden Rot
beißen sich. Формата за мн.ч. cje раз¬
говорна.
4.	Относно степенуването наго/Т Farb-
bezeichnungen (1). Като степени за
сравнение днес се използват предим¬
но rotem röteste, по-рядко формите без
преглас roter и röteste. При преносна
употреба на думата със значение “со¬
циалистически, комунистически” по-
често се среща roter: Sein Bruder ist
noch röter / roter als er. t Vergleichsfor¬
men (2.1).
Rote-Kreuz-Schwester / Rotkreuzschwes¬
ter: Съставни думи със съчетанието
[das] Rote Kreuz обикновено запазват -
е на прилагателното като постоянно:
die Rote-Kreuz-Schwester, der Rote-
Kreuz-Schwester, мн.ч.: die Rote-Kreuz-
Schwestern (съответно: Rote-Kreuz-
Krankenhaus, Rote-Kreuz-Lotterie и др.).
Във всекидневния език обаче прилага¬
телното често се скланя, при това съг¬
ласувано с основната дума: der Roten-
Kreuz-Schwester, мн.ч.: die Roten-Kreuz-
Schwestern. Sie liegt wohl im Roten-
Kreuz-Krankenhaus. Ein Los aus der
Roten-Kreuz-Lotterie. Едновременно c
това има форми, при които прилагател¬
ното се явява без окончание (в основ¬
ната форма): Rotkreuzschwester, Rot¬
kreuzkrankenhaus. Прилагателното ос¬
тава непроменено и в склонените фор¬
ми на сложното съществително: des
Rotkreuzkrankenhauses; zwei Rotkreuz¬
schwestern. Всички изброени по-горе
форми на сложната дума се смятат за
правилни. Т Kompositum (7).
rötlich: bläulich.
rotsehen: За този разговорен глагол със
значението”побеснявам” важи слято
писане, тъй като първата му съставна
част едва ли може да се степенува или
разшири: Da habe ich rotgesehen! Но:
Da sah sie rot.
Rotterdamer: Наименованието на жите¬
лите Rotterdamer се пише с едно т. Ду¬
мата се пише винаги с главна буква, до¬
ри и когато се употребява като нескло-
няемо прилагателно пред съществител¬
но име: der Rotterdamer Hafen, ein Rot¬
terdamer Auto. t Emwohnerbezeichnun-
gen auf -er (5 и 7).
Rottweiler: Жителите на Rottweil се на¬
ричат die Rottweiler. T Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (1).
Rowdy: Множественото число на Row¬
dy e die Rowdys. Английският правопис
die Rowdies е недопустим според но¬
вите правописни правила. Т-у.
ruber: t Apostroph (1.1).
rück / zurück-: В сложни думи - освен
при глаголи (и някои принадлежащи
към тях отглаголни съществителни) -
обикновено вместо zurück се използва
съкратената форма rück-: Rückbleibsel,
Rückblick, Rückfahrt, Rückfall, Rückfra¬
ge, rückfragen, Rückgang, Rückkauf,
Rückkehr, Rückporto, Rückreise, Rück¬

Rückantwort
728
schau, Rückschlag, Rückschritt, Rück¬
siedler, Rückstau, Rückstoß, Rücktritt,
Rückvergütung, Rückversicherer, Rück¬
versicherung, Rückwanderer, Rückweg,
Rückwirkung, Rückzahlung, Rückzug.
(Следователно не се казва; Zurückbleib-
sel, Zurückblick т.н.). Само в отделни
случаи се срещат паралелни образува¬
ния с rück- и (по-неподходящи) с zu¬
rück: Rückerstattung/Zurückerstattung;
Rückgabe / Zurückgabe; Rücküberset¬
zung (rückübersetzen) / Zurücküberset¬
zung (zurückübersetzen), Rückzieher /
Zurückzieher. Различни значения имат
Rückfiihrung(= връщане в родината, за¬
селване отново, присъединяване отно¬
во) и Zurückführung, което е свързано
с zurückfuhren.
Rückantwort: За разлика от Antwort,
Rückantwort обикновено се употребя¬
ва със значението “отговор на телефон¬
но или писмено запитване”. Т Pleonas¬
mus.
rückbezügliches Fürwort: Т Reflexivpro¬
nomen.
rückbezügliches Zeitwort: T reflexive
Verben.
rückenschwimmen: Глаголът се използва
обикновено само в инфинитив: Sie kann
nicht rückenschwimmen. T Getrennt-oder
Zusammenschreibung (2.1).
Rückenteil: Съществителното Rückenteil
може да бъде от среден род (das Rü¬
ckenteil) или от мъжки род (der Rücken¬
teil). По-често се казва обаче das Rü¬
ckenteil, особено в шивачеството.
Rückerstattung: Съществителното Rück¬
erstattung е поясняваща сложна дума.
В Erstattung вече се съдържа понятие¬
то “обратно”. Т Pleonasmus, Trück- /
zurück¬
Rückgabe: T rück- / zurück-.
Rücksicht: Трябва да се казва: Rücksicht
auf (не: in) jemanden или etwas. След
auf тук се използва само винителен па¬
деж.
rücksichtsvoll: Казва се: Er ist ihr gegen¬
über immer rücksichtsvoll gewesen или
Er ist gegen sie immer rücksichtsvoll ge¬
wesen. He: Er ist zu ihr immer rücksichts¬
voll gewesen.
rückübersetzen, Rückübersetzung:? rück-
/ zurück-.
rückvergüten, Rückvergütung: Същес¬
твителното Rückvergütung е пояснява¬
ща сложна дума. Във Vergütungueue се
съдържа понятието “обратно”. Т Pleo¬
nasmus, ? rück- / zurück-.
rückwärts: 1. Значение и употреба. На¬
речието rückwärts означава “назад”
(rückwärts fahren, rückwärts einparken)
или “c гърба напред” (rückwärts die
Leiter hinuntersteigen). Не бива да се
употребява обаче като “обратно, на
връщане”. Неправилни са например из¬
реченията: Hin werden wir über Frank¬
furt, rückwärts (вместо: zurück) über
Mainz fahren. Rückwärts komme ich noch
zu Ar (вместо: Auf dem Rückweg...). Ha
местно ниво и особено в Австрия
rückwärts се използва и вместо “отзад”.
Rückwärts einsteigen означава “качвам
се отзад (в трамвая)”. Eingang von
rückwärts означава “вход отзад”. В ези¬
ковата норма би трябвало да се избяг¬
ва този двусмислен начин на изразява¬
не (T-wärts).
2. Според новите правила rückwärts се
пише винаги разделно от следващ гла¬
гол или причастие: rückwärts blicken,
rückwärts gehen. По новия правопис съ¬
що така: Es ist mit dem Umsatz immer
mehr rückwärts gegangen. Mit schwar¬
zem, rückwärts gekämmtem Haar. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4 и
3.1.3).
Rückzieher: T rück- / zurück-.
Ruderin: Формата за женски род на Ru¬
derer е die Ruderin (не: die Rudererin).
T Substantiv (3).

729
Rumba
rudern: Перфектьт на rudern може да се
образува с haben или със sein, в зави¬
симост от това, дали говорещият въз¬
приема по-силно промяната на място¬
то, възникнала в следствие на гребане¬
то, или процеса на гребане. Промяна в
движението, промяна на мястото- със
sein: Wir sind überden See gerudert. Ich
bin bis zur Boje gerudert. Продължител¬
ност на движението, процес - с haben:
Ich habe in meinem Leben noch nie ge¬
rudert. Wir haben den ganzen Tag geru¬
dert. Образуването със sein обаче все
повече се увеличава, както и при дру¬
гите глаголи за движение, защото про¬
мяната в движението се усеща по-сил¬
но отколкото продължителността му.
И затова се казва също: Ich bin in mei¬
nem Leben noch nie gerudert. Wir sind
den ganzen Tag gerudert. T haben (1).
Rudolstädter: Жителите на Rudolstadt се
наричат Rudolstädter (не: Rudolstädter).
Названието на жителите се пише ви¬
наги с главна буква, дори и когато ду¬
мата се употребява като несклоняемо
прилагателно пред съществително име
die Rudolstädter Sportvereine, t Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (4 и 7).
Ruf: Относно der Ruf dieses Mannes als
Forscher, als eines Forschers, als bedeu¬
tender Forscher / als bedeutenden For¬
schers T Apposition (3.2 и 3.3).
rufen: 1. Рекция. Според езиковата нор¬
ма rufen се употребява с вин.п. Следо¬
вателно се казва: Sie hat mich gerufen.
Wir riefen die Polizei. Soll ich ein Taxi
rufen? Само в местни говори, особено
в югозападен немски и швейцарски,
rufen се свързва с дат.п.: Die Mutter rief
ihrem Kind (вместо според езиковата
норма: Die Mutter rief ihr Kind). Глаго¬
лът се използва c дат.п. особено често,
когато не е в значението “викам няко¬
го”, а със значението “викайки, изис¬
квам нещо или някого”: Der Gast rief
dem Kellner. Die Patientin rief der
Schwester. Спроред езиковата норма тук
rufen е свързан с предлога nach: Der
Gast rief nach dem Kellner. Die Patien¬
tin rief nach der Schwester.
2. Конюнктив. Конюнктив II има фор¬
ма riefe (не rüfe).
Ruhm: Относно der Ruhm Beiisars als
Feldherrn, als eines Feldherrn, als sieg¬
reicher Feldherr / als siegreichen Feld-
herm T Apposition (3.2 и 3.3).
rühmen, sich: След sich rühmen днес съ¬
ществителното обикновено е в имени¬
телен падеж, т.е. съгласува се с подло¬
га: Er rühmt sich als großer Schauspie¬
ler. Винителният падеж, т.е. съгласува¬
нето със sich, постепенно остарява: Er
rühmt sich als großen Schauspieler.
t Kongruenz (4.2).
rühren: Ако an etwas rühren се използва
в преносен смисъл като “засягам нещо
в разговор, споменавам”, глаголът мо¬
же да стои както с дателен, така и с ви-
нителен падеж: Wir wollen rächt mehr
an diese Sache /an dieser Sache rühren.
Тъй като обаче при същинската упот¬
реба на глагола (Bitte nicht an die Glä¬
ser rühren!), е приет винителен падеж,
той се предпочита и в преносната упот¬
реба: Es ist nicht schön von dir, Freund,
dass du an diese schmerzlichen Dinge
rührst ...(Th. Mann). Auch von den “Ab¬
schiedsbriefen” aus dem Gefängnis ...
rühren nicht wenige an die letzten Fra¬
gen menschlicher Existenz (Rothfels).
Rum: Наименованието на произведено¬
то от сурова захар бренди der Rum (des
Rums, die Rums) се изговаря c кратко u;
der Rum (des Rums, die Rume) -c дълго
и - в южнонемски, австрийски и швей¬
царски.
Rumba: Едновременно с die Rumba
(род.п.: der Rumba, мн.ч.: die Rumbas)
предимно в Австрия се използва и фор¬
мата от мъжки род der Rumba {des, die

Rumpsteak
730
Rumbas).
Rumpsteak: Произношението на das
Rumpsteak {des, die Rumpsteaks) e
['rump-ste:k].
rund: Сравнителните форми mrundгла¬
сят runder, rundeste (не: runder, rundes¬
te). T Vergleichsfonnen (2.1).
runter: T Apostroph (1.1).
russisch / Russisch: C малка буква се пи¬
ше прилагателното напр. в das russische
Alphabet, das russische Ballett, russische
Eier, die russische / russisch-orthodoxe
Kirche. C главна буква се пише прила¬
гателното обаче в Т Namen като Russisch
Brot, der Russisch-Japanische Krieg
{1904/05), die Russische Sozialistische
Föderative Sowjetrepublik (RSFSR).
Относно sich russisch unterhalten; kein
Russisch sprechen. Der Redner spricht
russisch. Würden Sie das bitte auf Russisch
wiederholen? Der Prospekt erscheint in
Russisch и T.H. T deutsch. Относно das
Russisch /Russische"^ Sprachbezeichnun-
gen.
Ss
s: Относно правописа и склонението
t Bindestrich (2.4) {s-Laut, Schluss-s);
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5)
{das s in rasen), t Aussprache (6).
-s: 1. Относно окончанието -s на наречи¬
ята при öfters, durchwegs, weiters и при
abends, nachmittags, dienstags T Adverb
(2 и 3).
2. Относно окончанието за мн.ч. -s при
съществителните имена Т Plural (2-4);
относно окончанието за род.п. -s или
-es Т Genitiv-s.
-s-: Относно Bahnhojjs]Straße и т.н. Т Fu-
gen-s (3.2).
Saal-, Saale-: Сложни съществителни с
името на реката Saale първоначално са
се образували без крайното -е: Saal¬
burg, Saalfeld. В по-новите образувания
-е обикновено се запазва: Saaletalsper¬
re. Т Flussnamen (2).
Saarbrücker: 1. Жителите на Saarbrücken
се наричат Saarbrücker (не: Saarbrücke¬
ner). Названието на жителите се пише
винаги с главна буква, дори и когато
думата е употребена като несклоняемо
прилагателно пред съществително име:
die Saarbrücker Innenstadt, t Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (1 и 7).
Saccharin / Sacharin: Допустими са и
двата правописа. В химическия и тех¬
нически специализиран език се пред¬
почита правописът с -cch вместо по-
немчения правопис. Произношението
и за двете форми е еднакво: [zaxa'rim].
Sächliches Substantiv: t Neutrum.
Sachsen-Anhalter / Sachsen-Anhaltiner:
Употребяват се и двете названия на жи¬
телите. Т Einwohnerbezeichnungen auf
-er (8).
Sachverständige: 1. besagtem Sachver¬
ständigen / Sachverständigem - ihr als
Sachverständigen ! Sachverständiger:
Обикновено Sachverständige се скланя
атрибутивно T Adjektiv: ein Sachver¬

731
Sahne
ständiger, zwei Sachverständige, der /
dieser Sachverständige, В род.п. мн.ч.
след силно склонено съществително
днес е прието силно (паралелно) скло¬
нение: Sie verlangte die Hinzuziehung
vereidigter Sachverständiger (остаряло:
Sachverständigen). Колебания и изклю¬
чения се появяват в дат.п. ед.ч.: а) след
силно склонено съществително днес
думата се скланя слабо: Besagtem Sach¬
verständigen (остаряло: Sachverständi¬
gem)	wird Befangenheit vorgeworfen. 6)
в приложението едновременно със сил¬
ното склонение често се среща и сла¬
бото: Ihm als Sachverständigen ... до:
Ihm als Sachverständigem..., Ihr als
Sachverständigen... до: Ihr als Sachver¬
ständiger ...
2. einige Sachverständige - alle Sach¬
verständigen - solche Sachverständi¬
ge^]: Относно склонението на Sach¬
verständige след alle, beide, einige и т.н.
t all- и т.н.
Sack: 1. Като единица за мярка Sack чес¬
то остава несклонено: 3 Säcke Kaffee
или 3 Sack Kaffee. T Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen (1).
2. Измерваното със Sack: ein Sack Wei¬
zen (де: Weizens); ein Sack kanadischer
Weizen (приповдигнато: kanadischen
Weizens); der Preis eines Sackes Weizen
или eines Sack Weizens; mit 30 Säcken
brasilianischem Kaffee (приповдигнато:
brasilianischen Kaffees); mit einem Sack
neuer (също: neue) Kartoffeln, T Appo¬
sition (2.2).
Säckel: Säckel в значението “портфейл,
каса” е от мъжки род: der Säckel. Това
не е умалително образувание към Sack,
а е заемка от латинското sacellus “тор¬
бичка с пари”. Думата днес се среща
почти само в устойчиви изрази като tief
in den Säckel greifen, sich den Säckel fid¬
len.
Safe: Чуждицата Safe може да бъде от
мъжки или от среден род. Казва се der
Safe или (по-рядко:') das Safe.
sagen: Глаголът sagen изисква обикно¬
вено дателен падеж на лицето и вини-
телен падеж на предмета: Er hat ihm
seine Meinung gesagt. Sie hat ihm nicht
gesagt, dass sie kommt. Ich werde ihm
nichts davon sagen. Er hat ihr die volle
Wahrheit gesagt. Лицето, назовано в
дат.п., може да бъде свързано обаче и
с zu. Това става предимно, когато каза¬
ното стои като пряка реч в кавички или
би трябвало да стои в кавички: Ich sage
du zu ihr. Nachdem sie “Vielen Dank!”
zu der Dame gesagt hatte, ging sie. Sie
sagte zu mir; ”Ich muss jetzt gehen. ” B
местни говори обаче и в тези случаи се
използва чист дателен падеж на лице¬
то: Er sagt ihr du. Nachdem sie der Dame
“Vielen Dank!” gesagt hatte ... Тази
употреба обаче се смята за неправилна
в езиковата норма. Относно jemanden /
jemandem etwas sagen lassen t lassen
(6); относно Er sagte, er ist /sei /wäre
krank T indirekte Rede (2). Срв. също
T ich darf / möchte / würde sagen.
Sahara: Паралелно c ударението на вто¬
рото а е възможно ударение и на пър¬
вото .
sähe / sehe: Формата sehe е форма за ко-
нюнкгив I на sehen; тя стои преди всич¬
ко в Т indirekte Rede (2.1): Sie sagte, dass
sie keinen anderen Ausweg sehe. Ich frag¬
te sie, was sie sehe. За разлика от нея,
sähe е форма за конюнкгив II, който
стои предимно в Т Konditionalsatz (2 -
7): Sähe ich ihn heute, dann könnte ich
ihn warnen. Ich käme sofort, wenn ich
eine Möglichkeit sähe, dir zu helfen. Ко¬
нюнктивит II sähe се среща и в непря¬
ката реч, ако в пряката реч вече е из¬
ползвано sähe или sehen würde, или ако
нещо трябва да се представи за съмни¬
телно.? indirekte Rede (3.3).
Sahne: Сложните думи със Sahne като

Saite / Seite
732
определяща дума днес са обикновено
без Т Fugenzeichen: Sahnebonbon, Sah¬
neeis, Sahnekännchen, Sahnekäse, Sah¬
nekuchen, Sahnepudding. Образувания¬
та със съединителен знак п (напр. Sah¬
nenkännchen, Sahnenkäse) обаче са ос¬
тарели.
Saite / Seite: Думите се бъркат особено
при преносната употреба на Saite:
gleich gestimmte Saiten verwandter See¬
len; andere Saiten aufeiehen; eine Saite
seines Wesens zum Erklingen bringen.
При тези примери може да се познае
по съответветната връзка (с думи като
gleichgestimmt, aufziehen, erklingen),че
не може да става дума за Seite, а само
за Saite. В същото време се казва оба¬
че: Sie zeigte sich von ihrer besten Seite.
Rauchen ist seine schwache Seite. Wir
lernten sie von einer ganz anderen Seite
kennen. Dem ist nichts an die Seite zu stel¬
len.
Sakko: Казва се der Sakko, по-рядко съ¬
що das Sakko. В Австрия, където освен
това се подчертава Sakko, се употребя¬
ва само das Sakko.
Salbei: Името на растението салвия мо¬
же да се срещне от мъжки или от жен¬
ски род. Както der Salbei (род.п: des
Salbeis), така и die Salbei (род.п.: der
Salbei) са правилни.
Saldo: Думата Saldo (= разлика между
прихода и разхода в една сметка) има
три форми за мн.ч.: die Salden, die Sal¬
dos и die Saldi. Търговското Saldo е съ¬
ществително от мъжки род, следова¬
телно се казва der Saldo (не: das Sal¬
do).
Salmiak: Казва се der Salmiak или (по-
рядко:') das Salmiak
Salto: Заетият от италиански израз за
“въздушно кълбо” има две форми за
мн.ч.: die Saltos или die Salti.
Salzburger: Названието на жителите
Salzburger се пише винаги с главна бук¬
ва, дори и когато думата се използва
като несклоняемо прилагателно пред
съществително име: die Salzburger
Festspiele. Т Einwohnerbezeichnungen
auf-er (7).
salzen: При глагола salzen и неговите със¬
тавни думи има две форми на минало¬
то причастие, които обаче се употре¬
бяват различно. Срв. във връзка с това
Т gesalzen / gesalzt, t einsalzen, t ent¬
salzen, T versalzen.
Salzgitter: Жителите на Salzgitter се на¬
ричат Salzgitterer или Salzgitteraner.
Приетата там форма е Salzgitterschen,
така че субстантивираното прилагател¬
но salzgittersch тук се явява като наи¬
менование на лице. Т Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (2).
Samba: Заедно c die Samba (род.п.: der
Samba, мн.ч.: die Sambas) -преди всич¬
ко в Австрия - се среща и der Samba
(род.п.: des Sambas, мн.ч.: die Sambas).
Same / Samen: От двете форми за име¬
нителен падеж по-разпространена е та¬
зи на-и: Der Samen liegt nun in der Erde.
Формата за именителен падеж der Same
най-общо се използва по-рядко от der
Samen, но се среща по-често в припов¬
дигнатия стил. Родителният падеж и на
двете форми е des Samens, мн.ч. die
Samen, t Substantiv (2.1).
Sammelbezeichnung, Sammelname:
t Kollektivum.
Samstag: Относно Samstagabend^ Diens¬
tag (2); относно Samstagabend/Samstag¬
abends / samstags abends T Adverb (3);
относно am Samstag, dem / den 14.1.
t Datum; относно склонението T Wo¬
chentage.
Samstag / Sonnabend: Samstag и Sonna¬
bend са почти изравнени по райони:
Samstag държи юга, а Sonnabend - се¬
вера на немскоговорещия район. Sams¬
tag постепенно се налага и на запад, и
на север, подкрепено преди всичко от

733
Sankt
езиковата употреба при железниците и
пощата, където Samstag беше въведе*
но вместо Sonnabend заради по-ясната
разлика със Sonntag (срв. също съкра¬
щенията Sa. и So.). На изток Sonnabend
все още е преобладаващо.
samt: Предлогът се употребява с дателен
падеж: eine Blume samt Wurzeln; das
Haus wurde samt allem Inventar verstei¬
gert.
sämtlich: 1. sämtliche anwesenden / an¬
wesende Bürger. Стоящото след sämt¬
lich [субстантивирано] прилагателно
(причастие) се скланя в ед.ч. винаги
по слабото склонение: sämtliches Schö¬
ne, sämtlicher aufgehäufte Sand, der
Verlust sämtlicher vorhandenen Energie,
mit sämtlichem gesammelten Material,
sämtliches vorhandene Eigentum be¬
schlagnahmen. И в мн.ч. най-често
преобладава слабата форма: sämtliche
griechischen Bücher, sämtliche Beamten,
sämtliche Gefangenen, für sämtliche an¬
wesenden Bürger. ...[die] Mitglieder
sämtlicher westdeutschen Parteien (Der
Spiegel). В именителен и винителен
падеж мн.ч. понякога се среща и сил¬
но склонение: sämtliche französische
Offiziere, sämtliche Gefangene / Beam¬
te. ... dass Großbritanien nahezu sämt-
- liehe internationale Verträge kündigen
müsste (F.A.Z.), В родителен падеж
мн.ч. силното склонение се среща по-
често: angesichts sämtlicher deutscher
Offiziere, die Kleidung sämtlicher Ge¬
fangener. t Adjektiv (1.2.5).
2. sämtlich / sämtliche. Несклонената
форма sämtlich се използва като обсто¬
ятелствено пояснение в значението
“всички заедно, в пълен състав”: Die
Mitglieder waren sämtlich erschienen.
Трябва да се внимава за разликата с
sämtliche erschienenen Mitglieder (=
всички, които са се явили), hq: die sämt¬
lich erschienenen Mitglieder (= явилите
се в пълен състав, без изключение, чле¬
нове).
sandstrahlen: На глагола sandstrahlen
обикновено се използват само инфини-
тивът и миналото причастие: Wir las¬
sen das Werkstück sandstrahlen. Die
Front dieses Gebäudes ist gesandstrahlt
worden. В техническия специализиран
език миналото причастие се среща и
във формата sandgestrahlt. Т Getrennt¬
oder Zusammenscbreibung (2.1).
Sandwich: Казва се der Sandwich или das
Sandwich. Родителният падеж е des
Sandwich или des Sandwichfejs, мно¬
жественото число die Sandwich[e]s или
die Sandwiche.
sanft: Сравнителните форми на sanft са
sanfter, sanfteste (не: sanftste). T Ver¬
gleichsformen (2.3).
Sanftmut: Съществителното Sanftmut e
от женски род. Следователно се казва
die Sanftmut. Т-mut.
Sankt: Sankt (съкр.: St.; от латински sanc¬
tus “свещен”) се среща само като със¬
тавна част на имена и затова се пише
винаги с главна буква: Sankt / St. Pe¬
trus,Sankt /St. Anna, Sankt/St. Blasien,
Sankt Goar, Sankt Goarshausen. Назва¬
нията на жителите, образувани от та¬
кива имена на селища се пишат с мал¬
ко тире според новите правописни пра¬
вила, досегашният правопис без мал¬
ко тире обаче е още валиден: die Sankt-
Blasier / Sankt Blasier, ein St.Galler /
St.Galler; също така: die St.-Goarer /St.
Goarer Stiftkirche. Съединителната чер¬
тица обаче е задължителна, когато име
на светия или име на селище със Sankt
е част от по-дълго образувание: Sankt-
Blasien-Straße; die Sankt-Marien-Kirche
(съкратено: St.-Marien-Kirche), но; die
Türme von Sankt (St.) Marien. Относно
разликата в правописа на Sankt-Blasien-
Straße и Sankt-Blasier-Straße t Straßen¬
namen (1.3 и 1.4).

Sankt-Galler
734
Sankt-Galler: Жителите на Sankt Gallen
се наричат Sankt-Galler(в Германия съ¬
що Sankt-Gallener). Относно употреба¬
та на тирета Т Sankt, Т Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (1). Названието на
жителите се пише винаги с главна бук¬
ва, дори и когато думата е употребена
като несклоняемо прилагателно пред
съществително име: die Sankt-Galler
Handschrift, eine Sankt-Galler Familie.
t Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
Sant’ Agata: t Apostroph (2.3).
Sappho: Съчетанието от съгласни -pph в
името Sappho може да се произнася ка¬
то pf или като обикновено/
Sattelit: Родителният падеж е des Sat¬
teliten (не: des Sättelits), дателен и ви-
нителен падеж са dem, den Satteliten
(не: dem, den Sattelit). T Unterlassung der
Deklination (2.1.2).
satirisch: Прилагателното satirisch "по¬
дигравателно-критично, хапливо” е
производно от Satire и затова се пише
с I. Съответното производно от Satyr
“Грубо похотлив горски дух с тяло на
козел” не е satyrisch, а satyrhaft.
satt: 1. etwas satt haben / sein. В пренос¬
ното значение “досадно” satt може да
се свързва както със sein, така и с ha¬
ben. В двата случая днес се употребява
винително допълнение за предмет: Ich
bin / habe deine Launen satt. Допълне¬
нието в род.п., което преди стоеше най-
вече при satt + sein (Ich bin deiner Lau¬
nen satt), е остаряло.
2.	Правопис. Винаги се пише раздел¬
но от следващия глагол: sich satt essen,
etwas satt (= досадно, разг.) sein; sich
an einer Sache satt sehen (разг.); etwas
satt bekommen, haben (разг.). t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.2 и 1.5).
3.	Сравнителните форми на satt се об¬
разуват без преглас: satter, am sattesten.
Т Vergleichsformen (2.1).
Satyr: Склонението на Satyr варира. Ро¬
дителният падеж е des Satyrs, по-ряд¬
ко и des Satyrn. Множественото число
има две форми: die Satyre или die Sa¬
tyrn.
Satz: 1. Като название за мярка и коли¬
чество Satz често остава несклонено в
мн.ч.: 3 Satz Schüsseln; но също: 3 Sät¬
ze Briefmarken. Т Maß-, Mengen und
Münzbezeichnungen (1).
2. Измерваното или броеното след Satz
е винаги в мн.ч.: ein Satz flacher Schüs¬
seln nnnflache Schüsseln; mit einem Satz
eiserner Gewichte или eiserne Gewich¬
te. t Apposition (2.2).
Satzarten: Различават се t Aussage-,
t Ausrufe-,? AufForderungs-,? Wunsch-
und T Fragesatz.
Satzbnich: T Anakoluth.
Satzformen: От простото изречение c
един глагол (Meine Familie ist verreist.
Vor den Ferien haben wir noch eine Ar¬
beit geschrieben) трябва да се различа¬
ват следните форми на сложното изре¬
чение. В сложното съчинено изречение
са наредени едно след друго няколко
самостоятелни (главни) изречения
(? Parataxe): Ich kam, ich sah, ich sieg¬
te. Es ist Abend; die Herden kehren heim.
Ersaß mit erloschenen Augen da und sein
Rücken war gekrümmt (T Komma [2.1]).
В сложното съставно изречение има
поне едно подчинено на едно главно
изречение (? Hypotaxe): Sie ging nach
Hause, weil es schon spät war und weil
sie noch zu tun hatte (= редица от под¬
чинени изречения). Частите на едно
сложно изречение могат да бъдат свър¬
зани с помощта на съюзи (т.н. syndeti-
sche Verbindung) или без съюзи (asyn-
detisch).
Satzfrage: Форма на въпросителното из¬
речение със спретнат глагол на първо
място. ? Entscheidungsfrage.
Satzglied: Прави се разлика между час¬
ти на изречението и определения. За

735
satzwertiger Infinitiv
части на изречението се смятат подло¬
гът, допълнението, обстоятелственото
пояснение, в някои граматики и сказу-
емото. За разлика от тях определения¬
та са части, които не стоят самостоя¬
телно, а са прибавени към дадена част
на изречението (Gliedteile) и я опреде¬
лят по-подробно: Di ъ blasse Winterson¬
ne strich über die Häuser der Großstadt.
Satzklammer: T verbale Klammer.
satzwertiger Infinitiv
Разширен инфинитив
(инфинитив, равностоен на изречение)
Често поставяни въпроси за разширения инфинитив
Въпрос
Отговор
Към кои части на изречението може да
се отнася разширеният инфинитив?
Точка (1)
В кои случаи инфинитивната група
трябва да се отделя със запетая?
Запетая (5)
Разширеният инфинитив или инфинитивът, равностоен на изречение (нари¬
ча се също Infinitiv- или Nennformsatz, Infinitiv- или Grundformgruppe), е словна
група от инфинитив е zu и най-често една или няколко зависещи от нея части. За
разлика от чистия инфинитив Т Infinitiv, инфинитивът, равностоен на изрече¬
ние, е изваден от главното изречение, т.е. той представлява едновременно с гла¬
гола на това изречение своя собствена вербална зона. (Относно въпроса за пос¬
тавяне на запетая Т Komma [5]). В следващия пример, който онагледява отделя¬
нето на инфинитивната група от изречението, zu gehen е допълнение във вини-
телен падеж; разширеният с една или няколко части инфинитив има същата фун¬
кция, но я изпълнява с по-голяма самостоятелност:
Ich nahm mir vor[,] zu gehen.
Ich nahm mir vor[,] sofort zu gehen.
Ich nahm mir vor[,] sofort nach Hause zu gehen.
Ich nahm mir vor[ J sofort mit meinen Freunden nach Hause zu gehen.
Примерът показва, че в сравнение с неразширения инфинитив, инфинитив¬
ната група почти е получила характера на подчинено изречение. (Обаче тя няма
собствен подлог и затова остава по-тясно свързана с главното изречение, откол-
кото едно подчинено изречение; срв. също Т Infinitiv.)

satzwertiger Infinitiv
736
1.	Сьотнасяне на разширения инфинитив.
Разширеният инфинитив трябва да се отнася задължително към определен
член на прилежащото изречение, за да се избегнат недоразумения и комични
обърквания:
-	Съотнесеност към подлога на прилежащото изречение.
... während Dr. Krokowski fortfuhr, seine These zu entwickeln (Th.Mann).
-	Съотнесеност към допълнението във вин. п. на прилежащото изречение:
... dass er Leute geschickt habe, um die Zisternen von Venedig zu vergiften (Burck-
hardt).
-	Съотнесеност към допълнението в дат. п. на прилежащото изречение:
Gott gibt jedem Menschen hinlänglich Gnade, um selig zu werden (Andres).
Понякога обаче се срещат изречения, в които възникват недоразумения: Karl
beabsichtigtet,] seinen Bruder bei sich übernachten zu lassen],] um an den Festspie¬
len teilzunehmen. В това изречение не е ясно, дали Карл или брат му иска да
вземе участие във фестивала. В този случай би трябвало да се напише или: Karl
beabsichtigte],] um selbst an den Festspielen teilzunehmen],] seinen Bruder bei sich
übernachten zu lassen. Или: Karl beabsichtigte[,] seinen Bruder bei sich übernach¬
ten zu lassen, damit dieser an den Festspielen teilnehmen könne.
В повечето случаи разширеният инфинитив се отнася към подлога на при¬
лежащото изречение. Съотнесеност към допълнението във вин. п. (виж горе!)
обикновено е възможна само след глаголите schicken и senden, когато чрез тях се
изразява поръчение: Die Mutter schickt das Kind zum Bäcker],] um Brot zu holen.
Съотнесеност към допълнение в дат. п. (виж горе!) е възможна още по-рядко.
При wenn-изречение разширеният инфинитив може да се включи само при
отнесеност към подлога:
Ich wäre froh[,] sie einmal wiederzusehen.
(НоЛ Ich wäre Ihnen dankbar, wenn Sie mir bald antworteten (Hg: ... Ihnen dank¬
bar!,] mir bald zu antworten).
2.	Инфинитив c um zu, продължаващ мисълта.
Две независими едно от друго действия обикновено се изразяват чрез две
главни изречения:
Karl ging in die Stadt. Er wurde dort von einem Auto überfahren.
Понякога една продължаваща мисъл обаче се добавя чрез инфинитив с um zu:

737
satzwertiges partizip
Karl ging in die Stadt[,] um dort von einem Auto überfahren zu werden..
Добре е да се избягва такова продължение, защото инфинитивът с um zu
обикновено изразява намерение или следствие, поради което могат да възник¬
нат недоразумения, и защото формалното подчинение на инфинитива противо¬
речи на смисловата равнопоставеност на двете мисли:
Не: Sie ging am Morgen auf die Straße[,] um dort zu stolpern und sich ein Bein zu
brechen. A: Sie ging am Morgen auf die Straße. Dort stolperte sie und brach sich ein
Bein.
Ако изреченията не могат да бъдат схванати като обстоятелствени изрече¬
ния за цел и няма опасност да бъдат криворазбрани, срещу употребата им не
може да се възрази. Това важи преди всичко за изречения с предметен подлог:
Der Rhein war bis zur Mitte des Monats stark gestiegen[,] um dann wieder rasch zu
fallen. Вместо: Der Rhein war bis zur Mitte des Monats stark gestiegen. Er fiel dann
rasch wieder.
satzwertiges partizip
Разширено причастие
Често поставяни въпроси за разширеното причастие
Въпрос
Отговор
На кое място в изречението трябва да
стои причастната група, за да не въз¬
никнат недоразумения?
Точка (1)
В кои случаи причастната група тряб¬
ва да се отдели със запетая?
Запетая (4)
Разширеното причастие- наречено също Mittelwort- или Partizipialsatz, Раг-
tizipial- или Mittelwortgruppe - е причастие, което е свързано с уточняващо оп¬
ределение с по-голям обем. За разлика от обикновеното причастие, което почти
винаги е проста част на изречението или определение, разширеното причастие е
извадено от главното изречение, т.е. то създава до глагола на това изречение
собствена вербална зона. (Относно въпроса за поставянето на запетаи Т Komma
[4]). Следващият пример трябва да онагледи отделянето на причастната група
от изречението:
47.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

satzwertiges partizip
738
Lachend kam sie auf mich zu.
Herzlich lachend[,] kam sie auf mich zu.
Aus vollem Halse lachendf,] kam sie auf mich zu.
Sie kamf,] aus vollem Halse lachendf,] auf mich zu.
Такива причастни групи могат да бъдат образувани както със сегашното при¬
частие Т erstes Partizip, така и с миналото причастие Т zweites Partizip.
1.	Сьотнасяне на разширеното причастие:
Разширеното причастие трябва да се отнася задължително към дадена част
на прилежащото изречение, за да се избегнат недоразумения и комични обър¬
квания.
-	Сьотнасяне към подлога на прилежащото изречение:
In einem Winkel saß Dr. Krokowski, begriffen in frischem und herzlichem Gespräch
mit einem Halbkreise von Damen (Th.Mann).
-	Сьотнасяне към допълнението на прилежащото изречение:
Im Lager sahen wir Flüchtlinge, ihrer ganzen Habe beraubt.
Неясно е съотнасянето в изречението: Lange Jahre an der Spitze unseres Be¬
triebes stehend[,J verehren wir in Herrn Meier einen guten Vorgesetzten. Тук при¬
частието би трябвало да се отнася формално към wir, има се предвид обаче Herr
Meier. Затова такова изречение е неправилно, трябва да се избере друга конструк¬
ция, например относително изречение: Wir verehren in Herrn Meier, der schon
lange Jahre an der Spitze unseres Betriebes steht, einen guten Vorgesetzten.
Също така неясно е изречението Vom Markt kommend[,] begrüßte sie auf der
Kreuzung ein Mann. Причастната група тук може да бъде съотнесена както към
подлога (- един мъж), така и към допълнението (= нея). По тази причина би
трябвало да се формулира еднозначно, т.е. или Ein Mann, der vom Markt kam,
begrüßte sie auf der Kreuzung, или Ein Mann begrüßte sie, die vom Markt kam, auf
der Kreuzung.
Също така не е възможно: Mit Wein angeßillt[,J überreiche ich dem Jubilar
diesen goldenen Becher. A: Ich überreiche dem Jubilar diesen goldenen, mit Wein
gefüllten Bechen
Тук строго погледнато принадлежат използваните особено в бизнес-корес¬
понденцията формулировки като Beiliegend übersende ich Ihnen diesen Brief. An¬
liegend übersende ich Ihnen das Manuskript. Beigefugt erhalten Sie ein Exemplar
des Buches.
Възможността за недоразумение тук обаче е малка, защото по същество е
смислено само отнасянето към предмета, т.е. писмото, ръкописа или книгата
(Tanliegend, Т beiliegend, Т beigefügt). Нерядко разширеното причастие се отна¬

739
satzwertiges partizip
ся към недостатъчно ясен елемент от прилежащото изречение: Die Straße über¬
querend[,] erhellte ein Lächeln ihr Gesicht. Лицето, което пресича улицата, е въ¬
ведено тук само чрез местоимението ihr. Правилно трябва да се каже: Als sie die
Straße überquerte, erhellte ein Lächeln ihr Gesicht. Недопустимо е също така да не
се спомене въобще относителният елемент на разширеното причастие. Не: Vor
dem Bahnhof angekommen[,] explodierte eine Bombe. A: Als sie vor dem Bahnhof
angekommen waren, explodierte eine Bombe. He: Nach langer Reise heimgekehrt[,]
war in der Wohnung eingebrochen worden. A:Als sie nach langer Reise heimkehrten,
war in der Wohnung eingebrochen worden.
От тази грешна употреба трябва да се разграничават напълно правилните
устойчиви причастни конструкции без относителен елемент в прилежащото из¬
речение:
Die Sache so angesehen, scheint also Kants Annahme... ganz wohl befugt (Schopen¬
hauer). Zugegeben, dass für diese Teilnahme kein recht zureichender Grund vorhan¬
den war..., so machte Hans Castorp sich doch wenig Sorge um die geistige Rechtfer¬
tigung seiner Empfindungen (Th. Mann).
2.	Мястото на разширеното причастие:
Разширените причастия стоят най-често в началото или в края на изречени¬
ето:
Aber aus dem Gehölz hervortretend, stand er überrascht vor einer prächtigen Szenerie
(Th. Mann), ln der Boudoirecke sitzt die Gelähmte, eine weiße Pelzdecke voll und
schwer über den Schoß gebreitet (St. Zweig).
Ако разширеното причастие е определение, то се слага непосредствено
след съществителното, което определя, за да се избегнат недоразумения: 1т
Lager sahen wir Flüchtlinge, der ganzen Habe geraubt (определение на Flücht¬
linge). Wir, der ganzen Habe beraubt, sahen im Lager Flüchtlinge (определение
на wir).
Понякога се случва, прилежащото към причастието изречение да бъде отде¬
лено от него чрез друго изречение, така че относителната дума остава далеч от
причастието: Verschiedene Fragen überlegendfj wurde es Abend, als er nach Hau¬
se ging. При такова разположение съотнасянето става неясно. Правилно изрече¬
нието би трябвало да гласи: Es wurde Abend, als er, verschiedene Fragen überle¬
gend, nach Hause ging. Или: Es wurde Abend, als er nach Hause ging, verschiedene
Fragen überlegend.
3.	Рекцня на разширеното определение:
Ако от едно причастие зависи съществително име, то то се поставя по пра¬
вило в падежа, който изисква лежащият в основата на причастието глагол:

Sau
740
Dies alles (= вин.п.) vorangesandt und fortgesetzter Prüfung (= дат.п.) anempfohlen,
legen wir die Bedeutungen des nhd. “fest” dar (Deutsches Wörterbuch). Allein diesen
klaren Gedanken (= вин.п.) in Sicherheit gebracht, gehe ich noch einen Schritt weiter
(Th. Mann).
Определени причастия са се превърнали в предлози, които най-често показ¬
ват същата рекция като на основния им глагол. Така например родителният па¬
деж при ungeachtet съответства на род.п., който преди е изисквал глаголът ach¬
ten (Т ungeachtet). Entsprechend и betreffend днес вече често се използват като
предлози. Падежът съответства на изисквания от entsprechen и betreffen падеж:
entsprechend seinem Wunsch (Es entsprach seinem Wunsch); betreffend den Bruch
des Vertrages (Es betraf den Bruch des Vertrages). T entsprechend, t betreffend.
Други причастия понякога играят ролята на съюзи и тогава не показват рек¬
ция. Така например се казва: Ich muss dem ganzen Buch widersprechen, den Schluss
ausgenommen (причастие c вин.п.). Ho: Ich muss dem ganzen Buch widersprechen,
ausgenommen dem Schluss (съюз без рекция). Tausgenommen, T einbegriffen.
Sau: Съществителното die Sau има две
форми за мн.ч.: die Säue е общоприе¬
тата форма за мн.ч. на Sau в значение¬
то “домашна свиня” и като ругателна
дума; die Sauen е приетата в езика на
лесовъдите форма за мн.ч. на Sau в зна¬
чението “дива свиня”. Но и фермерът
нарича женските питомни прасета Sau¬
en.
sauber: Прилагателното sauber във връз¬
ка с глаголи се пише по новия право¬
пис винаги разделно, тъй като в тези
случаи то подлежи на степенуване или
разширяване: Ich habe das Zimmer sau¬
ber gehalten. Du sollst den Tisch ganz
sauber halten. Wir müssen den Käfig noch
sauber machen. Man kann das Fenster
noch sauberer machen! T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2).
sauer: При sauer при склонение и степе¬
нуване изпада е от последната сричка:
saurer Regen; der Wein ist noch saurer
als voriges Jahr. T Adjektiv (1.2.13),
T Vergleichsformen (2.2).
Sauerstoffflasche: Сложното съществи¬
телно се пише с три f За по-добра че-
тивност може да се постави и малко ти¬
ре: Sauerstoffflasche, също: Sauerstoff¬
flasche. Т Zusammentreffen dreier glei¬
cher Buchstaben.
saufen: В изявително наклонение сег.вр.
се казва: ich saufe, du säufst, er, sie, es
säuft Сне: du säufst, er sauft); следова¬
телно глаголът получава преглас
(t Verb [ 1 ]). Имперфекг и перфект гла¬
сят ich soff, ich habe gesoffen и т.н., ко-
нюнктив II ich söffe и т.н.
saugen / säugen: Двете форми се спрягат
различно: säugen (= кърмя, оставям да
суче) се спряга правилно {hat gesäugt),
а saugen - неправилно, но в изявител¬
но наклонение сег.вр. няма преглас
(Т Verb [1]): ich sauge, du saugst, er, sie,
es saugt; ich sog, ich habe gesogen. Оба¬
че едновременно със sog и gesogen днес
са приети и saugte и gesaugt: Ich saug¬
te den Staub im Zimmer /habe den Staub
gesaugt.

741
schaffen
Sauna: Съществителното die Sauna има
двете форми за мн.ч. die Saunas и die
Saunen.
Sauregurkenzeit / Saure-Gurken-Zeit:
При правопис без малки тирета се скла¬
ня по следния начин: wegen / in der
Sauregurkenzeit, fiir die Sauregurkenzeit;
die Sauregurkenzeiten. Според новите
правила за правопис.при скланяне на
първата съставна част трябва да се пос¬
тавят малки тирета: wegen / in der
SaurefnJ-Gurken-Zeit, fiir die Saure-Gur¬
ken-Zeit; die SaurefnJ-Gurken-Zeiten.
Формите der Sauren-Gurken-Zeit, die
Sauren-Gurken-Zeiten са от всекиднев¬
ния език. T Kompositum (7).
Saxophon / Saxofon: Паралелно c тради¬
ционния правопис Saxophon по нови¬
те правила е разрешена и правилна и
понемчената форма Saxofon.
Scene: Правописът с с важи само за из¬
говаряния [si:n] жаргонен израз със
значението “Среда (най-често на мла¬
ди хора), в която те се отдават на опре¬
делени предпочитания и др., поддър¬
жат определен начин на живот”: die
Scene (род.п.: der Scene, мн.ч. [рядко]:
die Scenes) der Drogenabhängigen,
Punks и t.h. Иначе е правилен само пра¬
вописът cz: die Szene ([’stsema]; род.п.:
der Szene, мн.ч.: die Szenen) spielt im
Mittelalter. Mach bloß keine Szene! T Sze¬
ne.
-sch: Според новите правописни прави¬
ла прилагателните, производни от лич¬
ни имена с окончание -sch {-sehe, -scher,
-sches), обикновено се пишат с малка
буква: die bismarcksche Politik, die ga-
belsbergersche Stenografie. Тези форми
се пишат с главна буква, ако основната
форма на личното име е пояснена с
апостроф: die Bismarck'sehe Politik, die
Goethe'sehen Dramen. T Apostroph (3 .2).
Schacht: Множественото число на
Schacht гласи Schächte (не: Schachte).
Schachtelsatz: Говорим за сложен пери¬
од, когато в едно подчинено изречение
са вмъкнати едно или повече други
подчинени изречения. Заради преглед¬
ността такива изречения би трябвало
да се избягват: Er hätte ihr, da die Klei¬
derstoffe am Donnerstag, obwohl dieser
Tag als Termin festlag, noch nicht einge¬
färbt waren, wenigstens Nachricht geben
müssen. По-добре: Da die Kleiderstoffe
am Donnerstag noch nicht eingefärbt
waren, obwohl dieser Tag als Termin fest¬
lag, hätte er ihr wenigstens Nachricht
geben müssen.
schade: T Schaden (1).
Schaden: 1. Schade / Schaden: Именител¬
ният падеж ед.ч. днес е der Schaden
(мн.ч.: die Schäden), Остарялата фор¬
ма се е запазила още само в изрази ка¬
то es ist schade, für etivas zu schade sein,
в които съществителното се е превър¬
нало в прилагателно. Освен това то се
среща в израза Es soll dein Schade /
Schaden nicht sein. Родителният падеж
и на двете форми е des Schadens. Т Sub¬
stantiv (2.1).
2. ernstlich Schaden nehmen: Словосъ¬
четанието Schaden nehmen може да се
определя по-подробно само като едно
цяло. Следователно може да се каже са¬
мо: Er hat ernstlich (не: ernstlichen)
Schaden genommen. T Adjektiv (1.2.12).
Schadenersatz / Schadensersatz: В зако¬
нодателния език (BGB) това сложно съ¬
ществително се среща само със съеди¬
нително s: Schadensersatz. В общоези-
ковата употреба обаче освен тази фор¬
ма се среща по-често формата без съе¬
динително s: Schadensersatz до по-
употребяваното Schadenersatz.
schaffen: 1. За разлика от останалите неп¬
равилни глаголи с коренна гласна а, 2.
и 3. лице ед.ч. сегашно време на сил¬
ния глагол schaffen нямат преглас
(TVerb [1]): du schaffst, er, sie, es schafft.

-schafter / -schaftler
742
2.	В значенията “свършвам; постигам;
работя; доставям на място" schaffen се
спряга правилно (schaffte, geschafft); в
значението “творчески, оформяйки
създавам, правя да възникне” обаче се
спряга неправилно {schuf, geschaffen).
Следователно се казва: Er hat die Prü¬
fung nicht geschafft. Sie haben eine Eini¬
gung, einen Vertragsabschluss nicht ge¬
schafft. Die Mannschaft schaffte den Aus¬
gleich. Sie hat den ganzen Tag eifrig ge¬
schafft. Wir schafften die Kisten in den
Keller. Ho: Die Künstlerin hat zumeist
abstrakte Plastiken geschaffen. Gott schuf
den Menschen. Der Staat hat neue Ar¬
beitsplätze, soziale Einrichtungen ge¬
schaffen. В някои съчетания са възмож¬
ни и двете форми: Sie schuf / schaffte
dafür die Voraussetzungen. Die Ereignis¬
se schafften /schufen neue Unruhe. Sie
hat Klarheit, Ordnung, Ausgleich, Er¬
leichterung, Ersatz, Abhilfe geschafft /
geschaffen. Wir haben uns mehr Raum
geschaffen / geschafft.
3.	При sich zu schaffen machen възврат¬
ното местоимение се употребява в
дат.п.: Ich machte mir Сне: mich) in dem
Zimmer zu schaffen.
-schafter / -schaftler: При производни от
глаголи се използва винаги -schafter:
kundschaften - Kundschafter, wirtschaf¬
ten - Wirtschafter (“управител”). При
производни от съществителни могат да
се използват и -schafter и -schaftler.
Формата -schafter е обичайна при Ge¬
sellschafter, Botschafter, формата -schaft¬
ler -при Wissenschaftler, Wirtschaftler
(“икономист, ръководна личност в тър¬
говията и индустрията”). При други съ¬
ществителни се срещат едновременно
и двете форми: Genossenschafter / Ge¬
nossenschaftler. При това трябва да се
отбележи, че образуванията с настав¬
ката -ler не съдържат пренебрежителен
оттенък. С такива опасения може да се
обясни образувание като Gewerkschaf¬
ter заедно с обичайната форма Gewerk¬
schaftler. При студенстки дружества съ¬
що се предпочита формата -schafter:
Burschenschafter, Tumenschafter, Lands-
mannschafter.
Schal: Думата Schal има две форми за
мн.ч.: die Schals и (по-рядко:) die Scha¬
le.
schallen: 2. и 3. л. ед.ч. сег. вр. нямат прег-
лас, защото schallen е правилен глагол.
Следователно те звучат: du schallst, er,
sie, es schallt. Неправилната форма за
претеритум scholl се е появила едва в
17.В. паралелно с по-старото schallte,
което и днес се използва по-често: Ge¬
lächter schallte / (по-рядко:) scholl aus
dem Nebenraum. Die Glocken schallten /
(рядко:) schollen vom Turm. Тази фор¬
ма scholl и също така редкият конюн-
ктив II schölle произлизат от изчезна¬
лия неправилен глагол schellen “звучи”.
(Нашият днешен правилен глагол schel¬
len е следователно новообразувание от
Schelle “камбанка”.) Т erschallen.
Schaltsatz: Това е изречение, което стои
като независимо, вметнато в друго из¬
речение. То обикновено се отделя със
запетаи: Eines Tages, es war mitten im
Winter, stand ein Reh in unserem Garten.
Ако казаното трябва да се подчертае
особено силно, се слагат тирета: Wir
traten aus dem Walde und ein wunderba¬
res Bild - die Sonne kam eben durch die
Wolken - breitete sich vor uns aus. При
вметнати изречения, които се изгова¬
рят без особено ударение, на мястото
на запетаите или тиретата могат да се
поставят кръгли скоби: Er verachtete {es
sei zu seiner Ehre gesagt) jede Ausrede.
schämen, sich: В приповдигнатия стил
глаголът все още се свързва с род.п.:
Und wenn sich einer seiner Vergangen¬
heit schämt, ist es, als schäme er sich sei¬
ner Eltern (Kirst). Иначе често се изби-

743
schauen/ sehen
pa връзката c wegen. Sie schämten sich
wegen ihres Versagens. Заедно c нея се
среща и свързването с für: Ich schäme
michför meinen Freund. Er schämte sich
fiir seine Löcher im Hemd (Strittmatter).
Schänke / Schenke: Според новия пра¬
вопис съществителното Schenke може
да се пише и са, т.е. Schänke, в зависи¬
мост от това дали се свързва по-скоро
с глагола [aus]schenken (с първоначал¬
но значение “давам да пие”), или със
съществителните SchankfwirtschaftJ и
[Aus]schank. Т ä/e (1).
Schar: 1. Съществителното die Schar
“по-голям брой” има родителен падеж
der Schar и мн.ч. die Scharen. В значе¬
нието “лемеж” Schar може да бъде от
женски или от среден род: die Schar
(род.п.: der Schar, мн.ч.: die Scharen)
или (селскост.) das Schar (род.п.: des
Schar[e]s, мн.ч.: die Schare).
2.	eine Schar Mitwirkender / Mitwir¬
kende - mit einer Schar fröhlicher Kin¬
der / fröhlichen Kindern. След Schar
данните за това, от което се състои мно¬
жеството, могат да се употребяват в
род.п. или като приложение: eine Schar
Mitwirkender /( рядко: ) Mitwirkende: eine
Schar junger Leute / (рядко:) junge Leu¬
te. Sie kam mit einer Schar fröhlicher
Kinder /.(рядко:) fröhlichen Kindern. Wir
trafen auf eine Schar johlender Jugend¬
licher / (рядко:) johlende Jugendliche.
T Apposition (2.2).
3.	Eine Schar Kinder stand / standen
um sie herum. Ако това, от което се със¬
той множеството, след Schar е в мн.ч.,
глаголът стои обикновено в ед.ч., за-
щото подлогът (Schar) формално е в
ед.ч.: Eine Schar Kinder stand um sie
herum. Често обаче се формулира по
смисъл и глаголът се поставя в мн.ч.:
Eine Schar Kinder standen um sie her¬
um. Множествено число се предпочи-
те обаче тогава, когато е избрана фор¬
мата на приложение: Eine Schar neu¬
gierige Kinder (вместо обичайния
род.п.: neugieriger Kinder) standen um
sie herum, t Kongruenz (1.1.3).
scharf: 1. Съчетанията на това прилага¬
телно с глаголи се пишат разделно, за-
щото то може да бъде степенувано или
разширявано: scharf umreißen, scharf
würzen; ein Messer [sehr] scharf ma¬
chen; einen Hund scharf machen (= на-
съсквам); auf eine Sache [besonders]
scharf sein (= вманиачен съм, разт.).
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2 и 1.5).
2. Относно “scharfen S” (=ß; Eszett) T s-
Laute.
schätzen lernen: По новия правопис вер¬
балното съчетание schätzen lernen се
пише винаги разпелно: Ich habe sie
damals kennen und schätzen gelernt.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.1).
Schau: Относно jemandem die Schau steh¬
len T Amerikanismen/ Anglizismen (1.2).
schaudern: Глаголът schaudern може да
се свързва както с дателен, така и с ви-
нителен падеж на лицето. Затова може
да се каже както mir schaudert vor je¬
mandem oder etwas, така и mich schau¬
dert vor jemandem oder etwas.
schauen / sehen: Глаголът schauen се из¬
ползвай местни говори, особено в юж-
ногермански и австрийски вместо se¬
hen; той винаги изразява обаче съзна¬
телното доглеждане към нещо:Ich
schaute (вместо: sah) auf die Uhr. Schau
(вместо: Sieh) einmal! Du musst schau¬
en (вместо: sehen), dass du bald fertig
wirst. В смисъла “възприемам c очи,
виждам” се използва обаче само sehen:
Ich habe deine Schwester gesehen (не:
geschaut). Същото важи и за словосъ¬
четанията anschauen, nachschauen, he¬
rüberschauen, zuschauen и т.н., докато
ausschauen навсякъде в южнонемски и

schauern
744
австрийски се използва вместо ausse¬
hen: Du schaust heute schlecht aus.
schauern: Глаголът schauem може също
така да се свързва кактос дателен, така
и с винителен падеж на лицето. Сле¬
дователно може да се каже както Es
schauert mich, wenn ich daran denke, та¬
ка и Es schauert Mir, wenn ich daran den¬
ke.
-sehe: Относно die bismarcksche / Bis-
marck’sche Politik T -sch.
Scheck / Schecke: Съществителното der
Scheck (мн.ч.: die Schecks) е банков тер¬
мин; der/ die Schecke (мн.ч.: die Sche¬
cken) означава пъстро животно. Заед¬
но с der / die Schecke се среща и der
Scheck. Т Substantiv (2.4), Т Betrag,
Tchecken (не: Schecken).
scheiden: В смисъла на “разделям” schei¬
den образува перфект с haben: Wer hat
die Böcke von den Schafen geschieden?
Също така при възвратна употреба: /л
dieser Frage haben sich die Meinungen
geschiedenВ значението “тръгвам си,
сбогувам се” scheiden образува перфект
със sein: Sie ist 1999 aus dem Dienst ge¬
schieden. Wir sind als Freunde vonein¬
andergeschieden.
scheinbar / anscheinend: T anscheinend /
scheinbar.
scheinen: 1. Глаголът scheinen според
езиковата норма се спряга неправилно:
scheinen, schien, geschienen (не както в
по-стария нововисоконемски и в мес¬
тни говори: scheinte, gescheint). Следо¬
вателно трябва да се казва: Die Sonne
schien, hat geschienen.
2. Във връзка c друг инфинитив глаго¬
лът scheinen се използва само като по¬
мощен глагол. В този случай запетаята
няма смисъл: Du scheinst heute schlecht
gelaunt zu sein. Das schien ihnen nicht
zu genügen. T Komma (5.1.4).
3; t erscheinen / scheinen.
Scheit: Множественото число на същес¬
твителното е die Scheite. В местни го¬
вори и особено в Австрия и Швейца¬
рия се употребява и формата die Schei¬
ter.
Schellen: Немското наименование на цве¬
та каро при играта на карти е - най-
често без член - das Schellen: Spiel
Schellen! Schellen sticht.
schelten: 1. schelten / schilt!: В изявител-
Ho наклонение сег.вр. се казва: ich schel¬
te, du schiist, er, sie, es schilt. Заповед¬
ната форма e: schilt! fae: schelte!). Те /
i- Wechsel.
2. Конюнктив: Конюнкгив II на schel¬
ten гласи ich schölte.
Schema: Множественото число към das
Schema e die Schemas или die Schemata
Снеправилна е смесената форма die
Schematas). T Fremdwort (3.4).
Schenke/ Schänke: T Schänke / Schenke.
Scherbe / Scherben: Съществителното
die Scherbe означава “счупено парче от
глинен, стъклен или порцеланов съд”.
В Южна Германия и Австрия за това
се употребява der Scherben (също със
специалното значение “саксия”). В спе¬
циализирания език на керамиката тази
дума се използва за изпечена, но още
неглазирана глинена маса.
scheren: Съществуват два, а строго пог¬
леднато дори три глагола с инфинитив
scheren: един неправилен scheren -“от¬
рязвам, кастря”, един правилен sich
scheren - “тръгвам си, отдалечавам се”
и един правилен sich (um jemanden, um
etwas) scheren - “грижа се, загрижен
съм”. Вторият scheren не е свързан с
първия: но той сигурно е повлиял на
третия scheren в неговите форми. Той
се е отделил с първоначално значение
“измъчвам, експлоатирам” от първия
scheren (сри. jemanden ungeschoren las¬
sen - “не досаждам на нкг.”). Различа¬
ват се следните форми и приложения:
1. Sie haben die Schafe geschoren. Er

745
schießen
schor ihm den Bart. Man hat ihm den
Schädel kahl geschoren. (Правилните
форми като scherte, geschert тук се сре¬
щат много рядко). 2. Sie hat sich zum
Teufel geschert. Тук спада и глаголът с
делима представка ausscheren - “изли¬
зам от курса, излизам встрани от реди¬
ца”: Das Schiff ist ausgeschert. Der LKW
vor mir scherte plötzlich aus. 3. Sie scher¬
te (загрижи)sich nicht ton meine Einwän¬
de. Das hat sie nicht im Geringsten ge¬
schert (остаряло за ‘‘притесни”).
Scheusal: Множественото число според
езиковата норма е die Scheusale. Фор¬
мата с прегяас die Scheusäler е разго¬
ворна.
Schi: Т Ski.
schick, Schick /chic, Chik: Немското съ¬
ществително der Schick е образувание
към sich schicken и преди се е изпол¬
звало в значението “начин на живот,
порядъчно поведение”. Едва във вто¬
рата половина на 19.в. под влияние на
френското chic, Schick приема значени¬
ето “модна свобода; елегантност”. За¬
това в областта на езика на модата чес¬
то се среща френският правопис Chic
заедно с немското (Der Mantel hat
Schick / Chic) или chic до schick “мо¬
дерно, c вкус”. При склонените форми
(ein schicker Mantel, die Farbe eines schi¬
cken Kleides) обаче не се препоръчва
правописът chic.
Schieblehre / Schublehre: От двете наз¬
вания за измервателния инструмент в
специализирания език на техниката се
е наложила думата Schieblehre.
schief: Прилагателното се пише с малка
буква: die schiefe Ebene, schiefe Winkel,
ein schiffer Blick.,To се пише обаче c
главна буква в имена Т Namen като der
Schiefe Turm von Pisa. Прилагателното
schief се пише разделно от следващия
глагол или причастие според новите
правила, ако се разглежда като подле¬
жащо на степенуване или разширява¬
не. Какго досега се пише: schief sein,
werden, schiff stehen, etwas schief hal¬
ten; der Baum ist schief gewachsen; je¬
manden schiefansehen, schiefbeurteilen;
er soll nicht so schief gehen; sie hat das
Garn schief gewickelt; die Decke hat
schief gelegen. По новия правопис съ¬
що: Die Sache ist [total] schief gegan¬
gen (= провали се). Das Unternehmen
ist [ziemlich] schief gelaufen (*= не спо¬
лучи). In diesem Fall habe ich [völlig]
schief gelegen (= застъпвам погрешна
позиция). Du hast die Absätze [schon
sehr] schiff getreten (= силно износил).
Слято се пише обаче schieflachen: Wir
haben uns schiefgelacht. Sie hat sich
krumm- und schiffgelacht, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.2).
schief / schräg: При употребата на тези
прилагателни трябва да се внимава за
следното: schräg означава “отклоняващ
се от мислена отвесна или хоризонтал¬
на относителна линия в права посока,
без да образува прав ъгъл”. Обикнове¬
но се използва за установяване на факт,
когато трябва да се уточни положение
или място на някакви предмети по от¬
ношение на служеща за отправна точ¬
ка околност: Der Schreibtisch stand
schräg im Raum. Die Pfähle wurden
schräg eingerammt. Ich fuhr auf den
schrägen Parkplatz und stellte Motor und
Lampen ab (Nossak). За разлика от не¬
го schiff изразява обикновено в нега¬
тивен контекст, че нещо не се намира
в предвиденото правилно положение
или място, на което всъщност би тряб¬
вало да бъде: Hast du die Kirche mit dem
schiffen Turm gesehen? Die Mauer ist ja
ganz schief. Das Bild hängt schief.
schießen: 1. Er hat mir / mich ins Bein
geschossen - Ein Gedanke schoss ihm
durch den Kopf: Am schießen се изпол¬
зва в същинското си значение - “про¬

Schiff- / Schiffs-
746
извеждам изстрел”, отнесен към част
на тялото, засегнатото лице може да бъ¬
де в дателен или винителен падеж. Да¬
телният падеж обаче е по-разпростра-
нен: Der Polizist schoss dem Fliehenden
ins Bein. За разлика от дателния падеж
(дателен падеж на участието) винител-
ният падеж изразява по-ясно, че лице¬
то е непосредствено засегнато. Но и в
тези изречения основното ударение па¬
да върху частта на тялото: Er hat den
Fliehenden ins Bein geschossen. Ако
schießen обаче се употребява в значе¬
нието “предвижвам се бързо”, отнесе¬
но към част от тялото, е възможен са¬
мо дателен падеж на лицето: Die Trä¬
nen schossen ihm aus den Augen. Ein
Gedanke schoss ihr durch den Kopf. (Срв.
също t beißen, T schlagen, t treten)
2. В значението “произвеждам изстрел”
schießen образува перфект с haben: Wer
hat geschossen? Затова пък като “пред¬
вижвам се бързо” schießen образува
перфект със sein: Der Gedanke ist ihr
im richtigen Augenblick durch den Kopf
geschossen. Er ist damit weit übers Ziel
[hinaus]geschossen.
Schiff- / Schiffs-: Повечето от сложните
съществителни с определяща дума
Schiff се образуват със съединително s:
Schiffsarzt, Schiffsbesatzung, Schiffskata¬
strophe, Schiffskoch, Schiffsladung,
Schiffsmakler, Schiffsmannschaft, Schiffs¬
name, Schiffsraum, Schiffsrumpf, Schiffs¬
schnabel, Schiffsschraube, Schiffstau,
Schiffstaufe, Schiffsvolk, Schiffswerft,
Schiffszimmermann, Schiffszoll, Schiffs¬
zwieback. Без съединително s се упот¬
ребяват Schiffbord, Schiffbruch, Schiff¬
brücke и най-често също Schiffschaukel
(до Schiffsschaukel). И Schifffsjbau мо¬
же да бъде със и (в специализирания
език) без съединително s. Т Komposi¬
tum (2), Т Fugen-s.
Schifferstadter: t Einwohnerbezeichnun¬
gen auf -er (4 и 7).
Schifffahrt: Ако в сложна дума съвпад¬
нат три еднакви букви, според новия
правопис не бива да отпадне нито ед¬
на от тях. Следователно сложното съ¬
ществително от Schiff и Fahrt се пише
с три / За по-добра четивност може да
бъде поставено малко тире: Schifffahrt,
също: Schiff-Fahrt Т Zusammentreffen
dreier gleicher Buchstaben.
Schiffsnamen: 1. Род. Имената на кора¬
бите са обикновено от женски род, пре¬
ди всичко при кораби, които са наре¬
чени на градове и дължави: die Bremen,
die Deutschland, die Europa. Това важи
днес (по примера на Англия) най-чес¬
то и когато в основата лежи мъжко име:
die Graf Spee, die Bismarck (но не и в
случаите, когато името съдържа при¬
ложение: der “Fliegende Holländer",
der “General San Martin ”, der “Kaiser
Wilhelm der Große ”). При нарицателни
имена употребата се колебае между ро¬
да на нарицателното име и формата от
женски род: die Seetüchtigkeit des
“Pfeils " /der “Pfeil ”. При имена на жи¬
воти обикновено се спазва съответния
род: das “Krokodil", der “Kormoran",
das Windspiel": но съшо: die “Condor".
2.	Склонение. Имената на корабите би
трябвало да се скланят и когато стоят
в кавички: die Seetüchtigkeit des “Pfeils",
eine Fahrt mit der “Blauen Feme ”.
3.	Употреба на членната форма при
съкращения. Членната форма обикно¬
вено се избягва в тези случаи: SMS
Gneisenau, Kreuzfahrt mit TSS Elektra,
U8 ist gesunken, Transfer von TSS Athi-
nai auf MS Mykonos. Ако обаче членна¬
та форма трябва да се постави напр. в
род.п., се използва формата за женски
род: die Ankunft der TSS Elektra, der
Untergang der SMS Gneisenau.
Schild: Съществителното от мъжки род
der Schild означава “предпазен щит,

747
schlagen
предпазно оръжие”; съществителното
от среден род das Schild обаче означа¬
ва “опознавателен знак, окачена табел¬
ка”. Множественото число на der Schild
е die Schilde, а на das Schild - die Schil¬
der.
Schilling: Както и останалите t Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen, Schil¬
ling ce употребява несклонен след чис¬
ла, по-големи от 1; Das Heft kostet zwan¬
zig Schilling. Множественото число се
употребява само когато се броят отдел¬
ните монети: Ich habe gerade noch 14
Schillinge.
schimpfen: Глаголът schimpfen може да
се свързва с предлозите mit, auf или
über. Schimpfen mit jemandem се изпол¬
зва, когато каращият се се обръща ди¬
ректно към засегнатото лице: Man
schimpfte mit ihr. Bronski warf... sein
Bierglas um. Meine Großmutter wollte
deswegen mit ihm schimpfen (Grass). Ко¬
гато става дума за лице, на което не се
карат директно, се използва schimpfen
auf или über jemanden. При това
schimpfen über изразява оплакване от
съответното (най-често отсъстващо)
лице, докато schimpfen auf подчертава
възбудата, яда на каращия се: ... über
einen Vorgesetzten wird immer geschimpft
(Sebastian). Sonst würden die anderen
nicht so wild auf ihn schimpfen (Feucht-
wanger). По отношение на неудушеве-
ни предмети или факти най-често се
употребява schimpfen über; schimpfen
auf се използва само когато караница¬
та е насочена на практика към лицето,
което стои зад предмета или факта: ...
Stiller schimpfte über diese ganze Aus¬
stellerei (Frisch)	[obwohl er] genauso
maßlos auf den Sanatoriumsbetrieb
schimpfte (Nossack). Преходната упот¬
реба на schimpfen е на местно ниво: Ich
habe das Kind nicht geschimpft. Но тя e
правилна c отъждествяващия вините-
лен падеж в значението “назовавам, на¬
ричам”: Man schimpfte mich einen Tau¬
genichts.
schinden: Претеритумът на глагола schin¬
den, който първоначално се е спрягал
правилно, а от средновисоконемски и
неправилно, се избягва. Ако обаче се
използва, днес обикновено формата е
правилна: Der Aufseher schindete (ряд¬
ко: schund) die Gefangenen. Миналото
причастие се използва все още често и
е само geschunden: Ich habe mich mein
Leben lang geschunden. В преносен сми¬
съл: Er hat das Fahrgeld wie schon so
oft geschunden (не е плащал; разг.).
schlafen: Във второ и трето лице ед.ч.
сег.вр. деятелен залог schlafen получа¬
ва преглас, както и другите глаголи с
коренна гласна а: du schläfst, er, sie, es
schläft, t Verb (1).
schlaff: Сравнителните форми на schlaff
ca schlaffer, am schlaffsten /schlaffesten.
t Vergleichsformen (2.1).
Schlag: В изрази като Schlag 8 Uhr (точ¬
но в 8 часа) kommen думата се пише c
главна буква. Според новите правопис¬
ни правила това важи и за Австрия и
Швейцария. (T2Punkt).
Schlägel У Schlegel: В значението “[дър¬
вен] чук, [миньорски] чук” съществи¬
телното се пише с преглас, т.е. Schlä¬
gel. По новия правопис това важи и за
Trommelschlägel. Южнонемското или
австрийско название за “[телешки, сър-
нешки] бут” се пише обаче без прег¬
лас, т.е. Schlegel.
schlagen: 1. Преглас в сегашно време.
Във 2. и З.лице ед.ч. сег.вр. деятелен
залог schlagen получава преглас, както
и другите глаголи с коренна гласна а:
du schlägst, er, sie, es schlägt.
2. Er schlug mir / mich auf die Schulter
- Die Zweige schlugen mir ins Gesicht
Ако schlagen се отнася до част на тя¬
лото, засегнатото лице може да бъде в

schlagend
748
дателен или (по-рядко) във винителен
падеж: Mein Freund schlug mir auf die
Schulter. Ich schlug mir an die Stirn. 3a
разлика от дателния падеж (дат.п. на
участието), винителният изразява по-
ясно, че лицето е непосредствено за¬
сегнато от действието. Но и в тези из¬
речения основното ударение пада вър¬
ху частта на тялото: Der Manп hat mich
auf die Schulter geschlagen. По-рядко
също: Ich schlug mich an die Stirn. При
неличен подлог се използва почти из¬
ключително дателен падеж: Die Zwei¬
ge schlugen mir (не: mich) ins Gesicht.
schlagend: В атрибутивна функция при¬
частието се пише с малка буква: ein
schlagender Beweis; eine schlagende Ver¬
bindung (= студентско дружество),
schlagende Wetter (= експлозивна газо¬
ва смес).
Scblagwort: Съществителното Schlag¬
wort има две форми за мн.ч.: Schlag¬
wörter и Schlagworte. Използва се са¬
мо формата Schlagwörter, ако се имат
предвид отделни думи, напр. заглавни
думи в речник или каталог: Die Schlag¬
wörter sind halbfett gedruckt. В значе¬
нието на “лозунг, парола, пропагандно
средство” се използва обикновено фор¬
мата за мн.ч. Schlagworte, рядко също
Schlagwörter: ...dass es oft nur Schlag¬
worte waren, die uns trennten (Koeppen).
..., dass sie von unvernünftigen, in sie
hineingetragenen Schlagworten abstehn
und die natürliche Weltordnung einsehn
werde (Musil). T Wort.
schlank: Сравнителните форми Haschlank
ca schlanker, am schlanksten. T Vegleichs-
formen (2.1).
schlankwegs: Относно окончанието -j на
наречията T Adverb (2).
schlecht: 1.Прилагателното се пише £
малка буква: eine schlechte Ware;
schlechte Zeiten; schlecht und recht. Dies
ist die schlechteste der Arbeiten. C глав¬
на буква обаче се пишат субстантиви-
рани варианти като im Schlechten und
im Guten, etwas Schlechtes, sich zum
Schlechten Wenden, der Schlechteste in
der Klasse sein. По новия правопис се¬
га също: Es wäre das Schlechteste (=
много лошо) gleich wegzugehen. T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1).
2. По новите правила прилагателното
се пише разделно от следващия глагол
и миналото причастие, ако подлежи на
степенуване и разширяване: schlecht
sein, werden, singen, reden. Sie kann in
diesen Schuhen nur schlecht gehen. Er hat
seine Aufgaben schlecht gemacht. Сега
също така: Es ist ihr nach dem Unfall
schlecht gegangen (= беше зле). Sie hat
diesen Mann überall schlecht gemacht (=
унизи). Durch den Ortswechsel habe ich
mich sozial leider schlechter gestellt. Mit
der Lösung waren wir schlecht beraten.
Sie ist eine [ausgesprochen] schlecht ge¬
launte Person, eine [äußerst] schlecht
beratene Kundin. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2 и 3.2).
Schlegel: t Schlägel / Schlegel,
schleifen: В значението “подострям; об¬
работвам повърхност, изглаждам” гла¬
голът schleifen се спряга неправилно
(Ich schliff mein Messer/habe es geschlif¬
fen; auf der geschliffenen Oberfläche); в
значението “влача, плъзгам по земята”
и в израза eine Festung schleifen (= сри¬
вам със земята) обаче се спряга правил¬
но: Sie schleiften ihn in den Gang. Sie
war über die Straße geschleift worden.
Das Kleid schleifte auf dem Boden. Die
Festung wurde geschleift.
schleißen: Остарелият непреходен schlei¬
ßen “разкъсвам, ставам на парцали”
(вместо него днес по-разпространен
Т verschleißen) е неправилен глагол:
Das Kleid schliss ziemlich schnell. Der
Stoff ist geschlissen. Рядко срещащият
се днес преходен schleißen в значение¬

749
schmal
то “скубя, отделям перушината от ство¬
ла при птичи пера” или “цепя дърво на
малки трески” може да се спряга като
правилен и като неправилен: Sie schlis¬
sen / schleißten Federn. Er hat Kienholz
geschlissen /geschleißt, t verschleißen.
Schlierseer: Жителите на Schliersee се на¬
ричат Schlierseer. Названието на жите¬
лите се пише само с две е. Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf -er (3).
schließen / beschließen: T beschließen /
schließen.
schlimm: Прилагателното се пише c мал¬
ка буква в следните случаи: schlimme
Zeiten, eine schlimme Lage; im schlimms¬
ten Fall[e]; sie ist am schlimmsten
d[a]ran. C главна буква се пишат суб-
стантивираните варианти като Das war
das Schlimmste, was passieren konnte.
Das ist noch lange nicht das Schlimmste.
Ich bin auf das Schlimmste gefasst. Das
wird sich hoffentlich nicht zum Schlimms¬
ten wenden. Es ist nichts Schlimmes. По
новите правописни правила сега също
така: Es ist das Schlimmste (- много ло¬
шо), dass ... С малка или главна буква
могат да се пишат устойчиви изрази в
ролята на наречия от aufs или auf das и
превъзходната степен, за които се пи¬
та с “как?”: Sie wurde auf das, aufs
Schlimmste, също schlimmste getäuscht.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
Schlingel: Правилното множествено чис¬
ло e die Schlingel. В разговорния език,
както и при други думи, чието един¬
ствено число съвпада с множествено¬
то число, обикновено се прикачва ед¬
но s, за да се разграничи мн.ч. TPlural
(4).
Schlossstraße: Думи с кратка коренна
тласна според новите правописни пра¬
вила се пишат задължително с двойно
s. Затова сложното съществително
Schlossstrqße трябва да се пише с три
s. За по-добра четивност може да се
постави малко тире: Schlossstraße, съ¬
що: Schloss-Straße. Т Zusammentreffen
dreier gleicher Buchstaben.
Schlot: Разпространената форма за мн.ч.
е die Schlote; формата с прехлас (die
Schlote) се използва рядко.
Schluchterner: Т Einwohnerbezeichnun¬
gen auf-er (1).
Schluck: Приета е формата за мн.ч. die
Schlucke; формата с преглас (die Schlü-
ске) се използва рядко. Относно ein
Schluck Kaffee / Kaffees T Apposition
(2.2).
schluckweise: t -weise.
Schlüsselbund: Казва се der (австр. само
по този начин) и das Schlüsselbund.
Множественото число е die Schlüssel¬
bunde. Т Bund(2).
schlussendlicb: Тук става дума за раз¬
пространено особено в швейцарския
немски наречие със значението “най-
сетне, най-накрая, на края”.
schlussfolgern: Глаголът schlussfolgern е
неделим: ich schlussfolgere, ich habe
geschlussfolgert; um zu schlussfolgern.
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1).
Schluss-s: Относно Schluss-sßbB Fraktur¬
satz T s-Laute.
Schlussstrich: Думите c кратка коренна
гласна по новия правопис се пишат за¬
дължително с двойно s. Затова слож¬
ното съществително Schlussstrich тряб¬
ва да се пише с три s. За по-добра че^у3
тивност може да се постави малко ти¬
ре: Schlussstrich, също: Schluss-Strich.
Т Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben.
schmal: Сравнителната и превъзходна
степен на schmal могат да се образуват
със или без преглас. Едновременно с
schmaler съществува и формата schmä¬
ler. При превъзходната степен обаче
формата без преглас schmalstece пред¬
почита пред формата с преглас schmäls-

Schmalz
750
te. T Vergleichsformen (2.1).
Schmalz: Названието за животинска маз¬
нина е от среден род. Следователно се
казва das Schmalz (спец. мн.ч. die
Schmalze). Съществителното от мъж¬
ки род der Schmalz е разговорен израз
за ”прочувстено, сантиментално”: Mein
Gott, singt der einen Schmalz!
schmalzen / schmälzen: Двете думи мо¬
гат в еднаква степен да се употребяват
със значението “слагам мазнина на яде¬
не”. Докато обаче schmalzen в минало
причастие има както формата ge¬
schmalzt, така и geschmolzen (в пренос¬
но значение [ein geschmolzener Preis]
само по тоя начин), schmälzen (не:
schmelzen) има само формата ge¬
schmälzt.
schmecken: Изразът etwas schmeckt schön
(вместо: etwas schmeckt gut) е локален
и разговорен, t gut / schön.
schmeicheln: 1.Рекция. Глаголът schmei¬
cheln днес се употребява с дат.п.: Es
schmeichelt mir (не: mich). Er schmei¬
chelt allen Leuten. Ich schmeichle mir-
das gut gemacht zu haben. Der Hut
schmeichelt deinem Gesicht (= много му
подхожда).
2. ein geschmeicheltes Bild - sich ge¬
schmeichelt fühlen. Употребата на ми¬
налото причастие напомня за това, че
schmeicheln преди е изисквал вин.п.,
т.е. бил е преходен глагол: Ich fiihlte
mich sehr geschmeichelt (= поласкан).
Das Bild ist entschieden geschmeichelt (=
твърде приятна), ein sehr geschmeichel¬
tes Bild. T zweites Partizip (2.2).
schmelzen: 1. Правилно и неправилно
спрежение. Непреходният schmelzen в
значението на “втечнява се, омеква” се
спряга неправилно: du schmilzt(schmil¬
zest), er, sie es schmilzt, schmolz, ist ge¬
schmolzen: ...desto mehr schmilzt das
Ehrgefühl am königlichen Hofe (St.
Zweig). Doch vor dem schwellenden
Trümmerhaufen begannen plötzlich alte
Begriffe zu schmelzen (Remarque). Mein
Stolz und mein Trotz schmolzen (Har¬
tung). Преходният schmelzen в значе¬
нието “втечнявам” преди се е спрягал
правилно: du schmelzt (schmelzest), er,
sie, es schmelzt, schmelzte das Eisen, hat
das Eisen geschmelzt. Днес обаче спо¬
ред езиковата норма и тук се използват
неправилните форми: du schmilzt
(schmilzest), er, sie, es schmilzt, schmolz
das Eisen, hat das Eisen geschmolzen. An
alles, was mich wegnimmt von dieser
Angst, die die Knochen zu Gelatine
schmilzt (Remarque). ...wo die europäi¬
sche Zivilisation wie eine Stichflamme die
alten Bindungen schmilzt (Bamm).
2.	du schmilzest / schmilzt. Формата du
schmilzest е остаряла; днес е приета
формата du schmilzt. Tlndikativ (2), Т е/
i- Wechsel.
3.	schmelzendst. При превъзходната
степен на сегашното причастие d не от¬
пада: der schmelzendste Gesang. Срв. съ¬
що Т schmalzen / schmälzen.
Schmer: Съществителното Schmer, кое¬
то се среща само в местни говори, мо¬
же да бъде както от мъжки, така и от
среден род. Както der Schmer, така и das
Schmer са правилни.
schmerzen: Ако подлогът при schmerzen
е част от тялото, глаголът може да се
използва както с винитепен, така и с
дателен падеж: Mir /Mich schmerzte die
Schulter. Die Füße schmerzten ihm vom
langen Stehen (Fallada) der Kopf dürf¬
te ihn geschmerzt haben von den vielen
Eindrücken(Thieß). При друг подлог
schmerzen се използва само с вините-
лен падеж: Aber der Gedanke schmerzt
mich nicht (Rinser)	dass mich der Ver¬
lust geschmerzt habe (E. Jünger).
schnauben: 1. Преглас. За разлика от
други неправилни глаголи с au, 2. и
З.лице ед.ч. изявително наклонение се¬

751
Schokolade[n]-
гашно време действителен залог на
schnauben няма преглас: du schnaubst,
er/sie/es schnaubt. T Verb (1).
2. Спрежение. Вместо старите неправил¬
ни форми schnob и geschnoben, днес пре¬
обладават правилните форми schnaubte
и geschnaubt: ...er schnaubte durch die
Nase (Ott). Und der Wald hat geschnaubt
wie eine Kuh (Broch). Неправилните фор¬
ми се употребяват рядко и в приповдиг¬
натия стил, при това най-често във връз¬
ка със силни душевни вълнения (но не
за “бърша си носа”): “Ein Missverständ¬
nis? Wieso?”, schnob er (Jahnn),
schnäuzen: По новите правила schnäuzen
се пише с ä, защото се свързва повече
с Schnauze или Schnauzbart.
Schneemann: Формата за множествено
число е die Schneemänner.
Schneewechte: Според новите правила за
правопис думата Wechte се пише с е,
защото принадлежи към глагола wehen.
Schneid: Паралелно с (разг.) der Schneid
“смелост, активност” (род.п.: des
Schneidfejs) се среща и южнонемско и
австрийско die Schneid (род.п.: der
Schneid).
schneiden: Ако schneiden чрез предлог се
отнася за част на тялото, засегнатото
лице може да бъде в дателен или вини-
телен падеж. Дателният падеж е по-раз-
пространен: Der Friseur hat dem Kun¬
den versehentlich ins Ohr geschnitten. Ich
habe mir in den Finger geschnitten. 3a
разлика от дателния падеж (дателен па¬
деж на участието), винителният изра¬
зява по-силно факта, че лицето е не¬
посредствено засегнато от действието.
Но дори и в тези изречения основното
ударение пада върху частта от тялото:
Er hat ihn versehentlich ins Ohr geschnit¬
ten. Ich habe mich [in den Finger] ge¬
schnitten. При неличен подлог се изпол¬
зва преобладаващо дателен падеж: Das
Seil schnitt mir / (рядко:) mich in die
Hand. Die Kälte schnitt mir (не: mich)
ins Gesicht. Подобно на schneiden е по¬
ложението и при други глаголи за те¬
лесно докосване, срв. напр.Т schlagen,
Т beißen, Т treten.
schnellstmöglich: Тъй като schnellstmög¬
lich съдържа в себе си вече една пре¬
възходна степен, то не може да бъде
степенувано още веднъж: Ich bitte um
schnellstmögliche (не: schnellstmöglichs¬
te) Nachricht. T möglich, T Vergleichs¬
formen (2.5.1).
schneuzen: Стар правопис за T schnäu¬
zen.
Schnipsel: Казва се der Schnipsel или das
Schnipsel. Разговорният израз се изпол¬
зва обикновено в мн.ч.
Schnur: Заедно с формата за мн.ч. die
Schnüre в специализирания език, а ряд¬
ко и в местни говори, се среща форма¬
та за мн.ч. die Schnuren.
'Schock: Множественото число към der
Schock “нервен стрес” обикновено е die
Schocks, рядко die Schocke.
zSchock: 1. Множествено число. Като
старо название за количествената еди¬
ница 60 броя Schock остава несклоне-
но в мн.ч.: 5 Schock (не: Schocke) Eier.
Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun-
gen(l).
2.	Ein Schock Eier kostet / kosten 18
DM. При Schock като количествена
мярка глаголът най-често е в ед.ч., за¬
щото се вижда преди всичко мерната
единица: Ein Schock Eier kostet 18 DM.
Но ако се взема под внимание броено¬
то, е възможно и множествено число:
Ein Schock Eier kosten 18 DM. T Kon¬
gruenz (1.1.3).
3.	Относно von 5 Schock holländischen
Eiern / holländischer Eier T Apposition
(2.2).
Schokoiadefn]-: Сложните думи c Scho¬
kolade като определяща дума се обра¬
зуват или с -е (= окончание на им.п.

schön
752
ед.ч.) или с -еп: Schokoladefabrik до
Schokoladenfabrik и др. Днес се пред¬
почитат образуванията с -еп.
schön: 1. Главна или малка буква.
Прилагателното се пише с малка 6ук-
в§ напр. в die schöne Literatur, die schö¬
nen Künste, die schöne Helena. Gib der
Tante die schöne (“дясната) Hand! Q
главна буква се пише субстантивира-
ното прилагателно: Das ist das Schöns¬
te, was ich je gesehen habe; die Schöns¬
te unter ihnen; auf das Schönste bedacht
sein. Das ist wirklich etwas, nichts Schö¬
nes. Das ist das Schöne an der Sache.
Прилагателното се пише c главна бук¬
ва и в Т Namen: Schön Rotraud, Phi¬
lipp der Schöne. Устойчиви изрази c ха¬
рактера на наречия от aufs или auf das
и превъзходна степен, за които се пи¬
та с “как?”, могат да се пишат и с глав¬
на, и с малка буква: auf das, aufs
Schönste, също: schönste öbereinstim-
men. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
2. РазделнО или слято писане. При¬
лагателното schön се пише разделно от
следващия глагол, ако може да бъде
степенувано или разширявано: sich
[besonders] schön anziehen, es [ziem¬
lich] schön haben, die Eier schön färben;
sie hat sich für das Fest [besonders]
schön gemacht; er kann ausnehmend
schön reden, schreiben и т.н. Schön се
пише слято със следващия глагол в
следните случаи: schönjarben (“разкра¬
сявам), schönmachen (= изправям се на
задните крака {за животно]), schönre¬
den (лаская), Schönschreiben (= пиша
красиво), schöntun (= лаская). Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
3.	schön / gut: T gut / schön,
schon bereits: Употребата на schon bereits
e T Pleonasmus, тъй като двете думи оз¬
начават едно и също. Следователно мо¬
же да се каже само: Ich habe den Brief
schon geschrieben или Ich habe den Brief
bereits geschrieben, но не: Ich habe den
Brief schon bereits geschrieben,
schöngestalt: T -gestalt / -gestaltet.
Schönheits-: Сложни думи c Schönheit ка¬
то определяща дума се образуват вина¬
ги с Т Fugen-s: Schönheitsfehler, Schön¬
heitsfleck, Schönheitskönigin, Schönheits¬
mittel, Schönheitspflästerchen, Schönheits¬
pflege, Schönheitspreis, Schönheitsrepara¬
tur, Schönheitssinn, schönheitstrunken,
Schönheitswettbewerb.
Schorlemorle: Названието на питието от
вино и минерална вода се нарича die
Schorlemorle (род.п.: der Schorlemorle,
мн.ч.: die Schorlemorlen), по-рядко das
Schorlemorle (род.п.: des Schorlemorles,
МН.Ч.: die Schorlemorles).
schräg / schief: t schief / schräg.
Schrägstrich / Напречна черта
1. Напречната черта служи за означаване:
- на отношение между величини или числа в смисъла на “je” и (предимно в
неспециализирани текстове) като дробна черта:
durchschnittlich 60 km/h, 100 Ew/km2 (= 100 Einwohner je Quadratkilometer);

753
Schreck I Schrecken
-	на няколко равностойни възможности:
Ich / Wir überweise[n] von meinem / unserem Kontofür Männer und / oder Frau¬
en; so bald wie / als möglich. An Herrn / Frau / Firma ... (Vgl. t Gleichstellung von
Frauen und Männern in der Sprache [2.1]);
-	на имена на различни лица или подобни, когато тирето може да предизви¬
ка недоразумение или не е обичайно:
Das Doppel Diekmann / Weill erreichte durch einen 3:1- Erfolg das Endspiel. Es
siegte die Renngemeinschaft Ratzeburg / Kiel.
Die Pressekonferenz der CDU /CSU musste verschoben werden.
Ein Buch von Schulze / Delitsch (= 2 Autorenf: но: der Beitrag von Frau Inge Schul-
ze-Delitsch;
-	на две следващи една след друга години, имена на месеци и др.:
Die Koalitionsverhandlungen der Jahreswende 1996/97; im Wintersemester 1995/96;
der Beitrag für März / April;
-	на знаци в документи, диктовки и др.:
М / III / 47, Dr. Dr / Ко, Rechn.-Nr. 195 / 75.
Schranze: Презрителното название за ра¬
болепен придворен може да се изпол¬
зва в мъжки и в женски род. Формите
са: der Schranze, род.п.: des Schranzen,
мн.ч.: die Schranzen или die Schranze,
род.п.: der Schranze, мн.ч.: die Schran¬
zen.
schrauben: Глаголът schrauben от край
време спада към правилните глаголи.
Следователно формите му са: schraub¬
te, geschraubt. Неправилните форми
schrob, geschroben, които се бяха поя¬
вили временно паралелно с правилни¬
те, днес не влизат в езиковата норма.
Неправилната форма се е запазила са¬
мо в прилагателното verschroben: Er
hat verschrobene (= странни, чудати)
Ansichten.
Schreck/Schrecken: Съществуват еднов¬
ременно две форми ка съществително¬
то име: der Schreck, des Schreckfejs,
мн.ч. (рядко): die Schrecke и der Schre¬
cken, des Schreckens, мн.ч.: die Schre¬
cken. Значенията на двете думи не се
покриват напълно: der Schreck означа¬
ва “кратко, внезапно душевно разтър¬
сване [с физически последици], което
е предизвикано от нещо неочаквано,
най-често неприятно или всяващо
страх”: ...und wie ein ungeheurer Schreck
durchzuckte ihn der Gedanke (Ott). Man
hat von Leuten gehört, die am Schreck
gestorben sind (Andres). .. .der Schreck
ging mir aus den Gliedern (Schnabel).
48.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

schrecken
754
Употребата на съществителното der
Schrecken в това значение - като се из¬
ключи изразът mit dem Schrecken da¬
vonkommen - е преди всичко регионал¬
на: ...diese Tatsache allein verdrängte
meinen ersten Schrecken (Roth, изповед
31). Eben hatte ich einen ganz tollen
Schrecken (Noimann). Съществително¬
то der Schrecken означава “сковаващо,
всяващо ужас и страх въздействие на
нещо [и произтичащото от него дъл¬
готрайно състояние на душевна мъка
и притеснение]”: Die europäischen Völ¬
ker haben den Schrecken, den Deutsch¬
land verbreitet hat, noch in den Knochen
(Augstein). Ihr Untergang erzeugt einen
panischen Schrecken bei den Goten
(Thieß). ...selbst das Erlebnis ...hatte kei¬
ne Schrecken mehr für sie (Musil).
...Ruhe, mit der ich ...die Schrecken des
Alters ertrage (Kafka). T Substantiv (2.2).
schrecken: Глаголът schrecken може да се
спряга правилно и неправилно. Непре¬
ходният (неправилен) schrecken днес се
среща само в образувания с представ¬
ки (erschrecken) и в съставни глаголи
(auf-, hoch-, zurück-, zusammenschre¬
cken). Формите му са: сег.вр.: du
[er]schrickst, er, sie, es [er]schrickt; за¬
поведна форма: [er]schrick!; претери-
тум: er, sie, es [erjschrack (конюнктив
II: [erjschräcke); минало причастие: er¬
schrocken: Der Konvent schrickt auf bei
der Nachricht (St. Zweig). Dann schra-
cken sie erneut zusammen (Ott). Der Ffar-
rer schrack aus seinen Gedanken hoch
(Andersch). Заедно c неправилните
форми често се срещат и правилни:
McDowell schreckte aus seinen Gedan¬
ken an/(Thorwald). Преходният глагол
schrecken се спряга правилно. Форми¬
те му са: сег.вр.: duschreckst ihn; er, sie,
es schreckt ihn; заповедна форма:
schreck[e] ihn!; претеритум: er, sie, es
schreckte ihn; минало причастие: er, sie,
es hat ihn geschreckt. Тези форми важат
и за съответните образувания с пред¬
ставки (erschrecken, рядко: verschre¬
cken) и словосъчетания (ab-, auf-, zu¬
rückschrecken): Der Pastor, aus mildem
Traum geschreckt (Lenz). Aus seiner
Gleichgültigkeit aufgeschreckt (Musil).
Du hast mich erschreckt. Er verschreckte
die Katze, die sich ihm gerade wieder
genähert hatte (Rechy). Ich schreckte die
Eier ab. Също и zurückschrecken се
спряга правилно при преходна употре¬
ба. При непреходна употреба обаче се
явяват някои разлики между пряко и
преносно значение. Употребеният в
пряко значение непреходен zurück¬
schrecken продължава навсякъде да се
спряга неправилно: Ich schrack [vor der
Schlange] zurück. Съответното минало
причастие zurückgeschrocken обаче се
използва съвсем рядко; предпочита се
правилната форма zurückgeschreckt: Ich
bin plötzlich zurückgeschreckt. При пре¬
носна непреходна употреба, свързана
с предлога vor (vor etwas zurückschre¬
cken “плаша се от нещо”), доминират
слабите форми: ...ein kämpfendes Chris¬
tentum ..., das ... nicht vor dem schätfs-
ten Bruch mit dem Leben zurückschreckt
(nigg). Einstweilen schreckte ich noch
davor zurück, die säuberlich gebündel¬
ten Umschläge zu öffnen (Jens). ...der
selbst vor dem Verbrechen nicht zurück¬
geschreckt war (Sieburg). T e / i- Wech¬
sel, t erschrecken.
Schredder: По новия правопис за същес¬
твителното Schredder (= преса за гра¬
дински отпадъци или коли) важи само
правописът с sch.
Schreibblock: Множественото число е:
die Schreibblocks (Т Block).
schreiben: 1. schreiben auf. Ако трябва да
се изтъкне мястото, на което се пише
нещо, се употребява дателен падеж
(въпрос: wo?): Ich schreibe auf den Kni¬

755
Schrift
en (= използвам колената за подпора).
Er schreibt auf blauem Papier (= изпол¬
зва синя хартия за писане). Ако се из¬
тъква посоката, се използва винителен
падеж (въпрос: wohin?): Er hat auf blau¬
es Papier geschrieben. Възможността да
се избира между дателен и винителен
падеж съществува само докато не е ка¬
зано, какво пишем. Ако изречението съ¬
държа такава информация, съществи¬
телното от предложното съчетание мо¬
же да бъде само във винителен падеж:
Ich schreibe meine Adresse auf den Zettel.
Auf den Deckel des Manuskriptes hatte
Anni Lechner säuberlich geschrieben:
“Das Such Bayern ” (Feuchtwanger).
2. jemandem / an jemanden schreiben.
Може да се каже както jmdm. schreiben,
така и an jmdn. schreiben: Ich habe ihr/
an sie f einen Brief] geschrieben. Вари¬
антът c an подчертава по-силно, че чо¬
век се обръща към някого (напр. до да¬
дена служба или официално място) по
определен въпрос.
3.	sich mit jemandem schreiben. В този
израз възвратното местоимение е във
винителен, а не в дателен падеж: Ich
schreibe mich (не: mir) seit Jahren mit
ihm fr Ние сме отдавна в писмена ко¬
респонденция).
schreien: Според новите правила като
минало причастие вече е правилна са¬
мо формата geschrien (вече не се пи¬
ше: geschrieen), тъй като се изпуска ед¬
но е, ако окончанието за спрежение еп
следва след ie.
Schrift / Шрифт
1. Най-важните видове шрифт в немския език са:
-латински шрифт:
afrcAxf tyfiA f ЖЛmn/rp/far а f
(fijiMvvrzAf zäffüikckxkAcki.,, -, -
11)ЛММТ$ХЗ}Х£МАГ<Г?СкЯ
fTUVU/ZyZJäÜMAnHsewc
готически шрифт
vi & т Р п f у / i } 12 {. ш и Xi р tfüi ar ] s 4 14« w|p
j -}<&£ mmopßyidir'jviwmziß'?

Schrift
756
- фрактурен шрифт
abcbef0f>iiflt«noj><irf$tui>n>yij3
2С®	@# (SV$Я35t 8 SW Я &9t @ ЖUSB Sߣ $3
Готически и фрактурен шрифт са ръкописната съотв. печатна форма на така на¬
речения немски шрифт. Готическият шрифт е въведен през 1935 г. като “немски пис¬
мен шрифт” в немските училища, но още през 1941 г. сменен от латинския шрифт
(“немски нормален шрифт”). Неговата печатна форма се нарича Antiqua.
Върху латинския шрифт се базира така нареченият опростен изходен шрифт,
който се прилага в часовете по писане в училищата:
- опростен изходен шрифт:
AB GD &Рfr A3G MN 0 Р
Qu,R/STU/HIV&yZ	AÖ 0/
schriftlich: Прилагателното се пише £
малка буква: eine schriftliche Mitteilung,
ich möchte es schriftlich haben. C глав¬
на буква се пише субстантивираният
вариант: Ich gab ihr etwas Schriftliches.
Im Schriftlichen ist sie eine Note besser.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
Schritt: Като единица мярка Schritt чес¬
то остава несклонено: drei Schritt /(по-
рядко:) Schritte breit. При съобщаване
на по-големи разстояния се предпочи¬
та множествено число: Der Baum war
50 Schritte / (по-рядко:) Schritt entfernt.
t Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
Schritttempo: Когато при сложни думи
се срещат три еднакви букви, по новия
правопис не може да отпадне нито ед¬
на от тях. Следователно това сложно
съществително се пише с три t. За по-
добра четивност може да се постави
малко тире: Schritttempo, също Schritt¬
Tempo. Т Zusammentreffen dreier glei¬
cher Buchstaben.
schroff: Сравнителните форми на schroff
са schroffer, am schroffsten, t Vergleichs¬
formen (2.1).
Schrot: Казва се der Schrot или das Schrot.
Schublehre / Schieblehre: t Schiebleh¬
re / Schublehre.
Schuld: Съществителното се пише c
главна буква, напр. във Wer trägt alle
Schuld? Das ist meine Schuld. Sie hat
keine Schuld. Ich gebe ihm nur geringe
Schuld. По новия правопис също с глав¬
на буква: Er hat Schuld [daran}. Ich
möchte ihr nicht Schuld geben. Но про¬
дължава да се пише с малка буква: Sie

757
Schwade / Schwaden
ist nicht schuld. Слято или разделно и с
главна буква по новите правила може
да се пише: Er hat sich nichts zuschulden
/ zu Schulden kommen lassen. T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.1).
Schurz / Schürze: Обичайната дума днес
e die Schürze {Küchen-, Cocktail-, Gum¬
mi-, Gärtnerschürze и др.). C Schurz ce
назовава особено предно предпазно об¬
лекло за определени занаяти, напр. den
Lederschurz на ковача (наричана също
Schurzfell), и - с друго значение - мал¬
ко облекло във формата на кърпа {der
Lendenschurz).
Schuss: 1. Като название на мерна или
количествена единица Schuss често ос¬
тава несклонено - drei Schuss Rum; mit
50 Schuss Pistolenmunition. Относно Ich
habe 2 Schuss / 2 Schüsse abgegeben
T Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
2. Измерваното след Schuss: ein Schuss
Rotwein (Hg: Rotweins); mit einem Schuss
schottischem Whisky (прип.: schottischen
Whiskys); unter Beigabe eines Schusses
Rum /Schuss Rums T Apposition (2.2).
schütter: При schütter е от последната
сричка обикновено се запазва при скло¬
нение или степенуване: mit schütterem
Haar; sein Haar war noch schütterer ge¬
worden. t Adjektiv (1.2.13), t Ver¬
gleichsformen (2.2).
schützen: Глаголът schützen може да се
употребява с предлозите vor и gegen:
schützen vor означава "предпазвам от”;
schützen gegen - “вземам под закрила”
При връзката с vor се набляга повече
на действието, което произлиза от
предложното допълнение: So schützt
man seine Glieder am besten vor dem
Erfrieren, wenn man sie dicht am Leib hat
(Plievier). ...vor dem Strom schützte ein
flacher Damm (Schneider). ... und was
ihn unerschütterlich vor Amheim schütz¬
te, war eigentlich nur Diotima (Musil).
При връзката c gegen действието, про¬
цесът се схваща повече като действие
на подлога: Jetzt griff Justinian unter
dem Vorwände, das Haus seines Reichs¬
vasallen Theoderich gegen den Mörder
schützen zu müssen, ein (Thieß), ...wie
man sich am besten gegen sündige An¬
wandlungen schützen könne (Sebastian).
schutzimpfen: Глаголът се употребява от¬
части c неделима, отчасти c делима
представка: ich schutzimpfe, ich habe
schutzgeimpft (не: geschutzimpft); um
schutzzuimpfen (hü um zu schutzimpfen).
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(2.1).
Schutzmann: Множественото число e die
Schutzmänner и die Schutzleute, t Mann
(2).
schwach: 1. Правопис. C малка буква се
пише прилагателното: eine schwache
Stunde, der schwächste der Schüler. C
главна буква се пишат субстантивира-
ните варианти като: alles Schwache, das
Schwache und Kränkliche, die Schwa¬
chen. По новия правопис schwach се пи¬
ше разделно от следващото минало
причастие, ако подлежи на разширява¬
не или степенуване: die [ganz] schwach
bevölkerte Gegend; die [nur] schwach
bewegte See. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (3.1.2).
2. schwächere / schwächre. При скло¬
нените форми на сравнителната степен
schwächer второто е обикновено не се
изпуска: der schwächere Baum. Т Adjek¬
tiv (1.2.13).
schwache Deklination / Konjugation:
Относно слабото склонение t Adjektiv
(1.1.2); T Substantiv (1.2). Относно сла¬
бото спрежение и слабите или правил¬
. ни глаголи Т Konjugation (2.1).
Schwade / Schwaden: Наименованието
на един ред окосена трева или жито мо¬
же да се употребява в женски или мъж¬
ки род. Формите са die Schwade, род.п.:

Schwager
758
der Schwade, мн.ч.: die Schwaden или
der Schwade, род.п.: des Schwadens,
МН.Ч.: die Schwaden.
Schwager: Формите са следните: род.п.:
des Schwagers, мн.ч.: die Schwäger.
Schwan: Съществителното Schwan днес
се скланя по силното склонение der
Schwan, des Schwan[e]s, dem Schwanfe],
den Schwan и т.н. Преди формите в ро-
дителен, дателен и винителен падеж,
както и в мн.ч. имаха слабото оконча¬
ние -еп. От онова време произлиза нео¬
бичайната днес форма с -еп в името
“Gasthaus zum Schwanen”. По аналоги¬
чен начин може да се обясни и слабото
окончание в “Gasthaus zum Hirschen”. В
местни разговорни варианти понякога
“zum” се изпуска, затова се срещат име¬
на на заведения като “Gasthaus Schwa¬
nen”, “Hotel Hirschen”.
Schwär / Schwäre / Schwären: В припов¬
дигнатия стил все още понякога се из¬
ползва Schwäre вместо “язва”:... wäre
es nicht möglich, dass es alte Schwären
unseres Blutes sind (Beim). Mit einer vie¬
hischen Attitüde der Unterwelt platzte das
Fieber... zu eiternden Schwären (Jahnn).
Еднозначните форми der Schwär и der
Schwären днес са остарели.
schwären: Глаголът schwären (- “полу¬
чавам гнойни рани, язви, загноявам”)
днес се спряга правилно: es schwärt,
schwärte, hat geschwärt:... an ihren dre¬
ckigen Hälsen... schwärten Eiterpusteln
(Ott).... die schwärende Wunde von New
York (Koeppen). Неправилните форми
(schwiert, schwor, hat geschworen) са ос¬
тарели.
Schwarm: 1. ein Schwarm junger Mäd¬
chen / junge Mädchen - von einem
Schwarm wilder Tauben / wilden Tau¬
ben. След Schwarm наименованието на
това, от което се състои ятото, може
да се употреби в род.п. или като при¬
ложение: ein Schwarm Halbwüchsiger/
(рядко:) Halbwüchsige; ein Schwarm
junger Heringe/ (по-рядко:) junge Herin¬
ge. Er erzählte von einem Schwarm wil¬
der Tauben/(рядко:) wilden Tauben. Der
Wärter verwies einen Schwarm lärmen¬
der Jugendlicher / (рядко:) lärmende Ju¬
gendliche aus dem Park, t Appositi¬
on^).
2. Ein Schwarm Kinder folgte / folgten
dem Wagen. Ако след Schwarm наиме¬
нованието на това, от което е съставе¬
но ятото, следва в мн.ч., глаголът по
правило е в ед.ч., защото подлогът
{Schwarm) формално също е в ед.ч.: Ein
Schwarm Kinder folgte dem Wagen. Чес¬
то обаче се съставя по смисъл и глаго¬
лът се поставя в мн.ч.: Ein Schwarm
Kinder folgten dem Wagen. Множестве¬
ното число се среща най-често там, къ-
дето е избрано отношението на прило¬
жение: Ein Schwarm lärmende Kinder
(вместо обичайния родителен падеж:
lärmender Kinder) liefen über den Hof.
schwarz: 1. Правопис. C малка буква се
пише прилагателното: schwarzer Tee,
das schwarze Schaf in der Familie, die
schwarzen Pocken, die schwarze Rasse,
die schwarze Liste, ein schwarzer Tag, ein
schwarzer Freitag (вж. обаче долу),
schwarzer Markt, der schwarze Mann (=
плашеща фигура, коминочистач), die
schwarze Gefahr, da steht es schwarz auf
weiß. По новия правопис също с малка
буква: das schwarze Brett {- дъска за
обяви), die schwarze Kunst (= книгопе-
чатно изкуство), schwarzer Peter (~ иг¬
рата “Черен Петър”), jemandem den
schwarzen Peterzuspielen. C главна 6vk-
ва прилагателното се пише в Т Namen
като das Schwarze Meer, der Schwarze
Freitag (= в Америка: 24. октомври
1929), die schwarze Johannisbeere, der
Schwarze Erdteil (= Африка). C главна
буква се пише и съществителното (суб-
стантивираното прилагателно): die

759
Schweizer / schweizerisch
Farbe Schwarz, in Schwarz, mit Schwarz
abgesetzt, in Schwarz (= траурно облек¬
ло) gehen, Rot und Schwarz (= при ха¬
зарта), Frankfurter Schwarz, ein Schwar¬
zer, die Verständigung zwischen Schwarz
und Weiß, das kleine Schwarze (= следо¬
бедна рокля), ins Schwarze treffen. Mei¬
ne Lieblingsfarbe ist (какво?) Schwarz.
(Ho: Das Kleid ist [каква?] Schwarz). Die
Farbe der Trauer ist (какво?) Schwarz.
По новия правопис също с главна бук¬
ва: aus Schwarz Weiß machen (= изкри¬
вявам фактите). Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2). Schwarz се пише раз¬
делно от следващия глагол, когато при¬
лагателното schwarz подлежи на раз¬
ширяване или степенуване: schwarz
sein, werden; [ganz] schwarz färben, ma¬
chen; [sehr] schwarz sehen (- гледам пе¬
симистично). Съответно: schwarz ge¬
färbtes Haar. Schwarzce пише слято, ко-
гато не може да бъде разширявано или
степенувано: schwarz arbeiten (= рабо¬
тя без разрешение за работа), Schwarz¬
fahren (= карам превозно средство без
правоспособност), schwärzgehen (= ми¬
навам тайно границата), schwarzhören
(= слушам радио, без да плащам так¬
са), schwarzschlachten (= коля живот¬
ни тайно), schwarzsehen (= гледам те¬
левизия, без да плащам такса). Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2 и
3.1.2). Относно склонението, степену¬
ването и относно слятото писане или
писане с тире при сложни думи с
Schwarz Т Farbbezeichmmgen.
2. Форми за сравнение. Като повече-
то прилагателни и schwarz може да бъ¬
де степенувано. Формите за сравнение
се образуват с прегпас: Dieses Tuch ist
schwärzer als jenes. Sie hatte das schwär¬
zeste Haar. T Vergleichsformen (2.3).
schwarzrotgolden / Schwarzrotgold: За¬
едно се пише: eine schwarzrotgoldene
Fahne. За пояснение могат да се пос¬
тавят малки тирета: eine schwarz-rot¬
goldene Fahne. По новия правопис и
субстантивираният вариант се пише
слято: die Fahne Schwarzrotgold. И тук
са възможни тирета: die Fahne Schwarz¬
Rot-Gold. T Farbbezeichmmgen (3.1).
schwarz-weiß malen: По новия правопис
съчетанието се пише разделно: schwarz¬
weiß malen. За пояснение в първата част
на съчетанието може да се постави ти¬
ре, но не е задължително: schwarzweiß
malen. Формите (“оценявам едностран¬
но положително или отрицателно”) са
следните: Er hat schwarz-weiß gemalt.
Sie malt schwarz-weiß. Er pflegte schwarz¬
weiß zu malen.
Schwarz-Weiß-Malerei: T Farbbezeich¬
mmgen (3.1).
Schweine- / Schweins-: Сложните думи
c определяща дума Schwein са образу¬
вани отчасти със съединителен знак -
е, отчасти със съединителен знак -s.
Към първата група спадат Schweine¬
bauch, Schweinebestand, Schweinebra¬
ten, Schweinefleisch, Schweinehund,
Schweinekoben, Schweinemast, Schwei¬
nemästerei, Schweinestall, Schweinetrei¬
ber, Schweinezucht. Към втората група
(със съединително s) спадат Schweins¬
borste, Schweinskeule, Schweinsknochen,
Schweinskopf, Schweinsleder, Schweins¬
ohr, Schweinsrücken, Schweinsrüssel.
Двойни форми като напр. Schweinsbra¬
ten / Schweinebraten, Schweinsohr /
Schweineohr (= също и като име на
сладкиш), се дължат отчасти на това,
че в южнонемски се предпочитат фор¬
мите със -s (Schweinsbraten), а в север-
нонемски - тези с -е (Schweinebraten).
Т Fugenzeichen.
Schweizer / schweizerisch: Наименовани¬
ето за жителите Schweizer се пише ви¬
наги с главна буква, дори и когато ду¬
мата се употребява като несклоняемо
прилагателно пред съществително име:

schwellen
760
die Schweizer Seen, eine Schweizer Uh¬
renfirma. Sie haben Konten bei deutschen
und Schweizer Banken. C малка буква
обаче се пише прилагателното schwei¬
zerisch (освен в имена като die Schwei¬
zerische Eidgenossenschaft; Schweizeri¬
sche Bundesbahnen): die schweizerische
Literatur, Uhrenindustrie.
schwellen: Непреходният гаашл schwellen
“набъбвам, подувам се” се спряга непра¬
вилно. Сегашно време: duschwillst, er, sie,
es schwillt; заповедна форма: schwill!;
прегеритум: er, sie, es schwoll (конюн-
ктив: schwölle); минало причастие: ge¬
schwollen: Bochow schwollen die Adern
an den Schläfen (Apitz)	während der
Donner in der Tiefe verhallte, schwoll der
Wind zum Sturm (Reinhold Schneider).
Преходният подбудителен глагол
schwellen “карам нещо да набъбне, да
се разшири, да се уголеми” обаче се
спряга правилно. Сегашно време: du
schwellst es, er, sie, es schwellt es; запо¬
ведна форма: schwellfej es!; претери-
тум: er, sie, es schwellte es; минало при¬
частие: er, sie, es hat es geschwellt: Der
Wind schwellte die Segel. Der Stolz hat
seine Brust geschwellt. T e / i- Wechsel,
schwer: 1. Главна или малка буква.
Прилагателното се пише с малка бук¬
ва: ein schwerer Stein, schweres Wasser
(- кислородно съединение, тежка во¬
да), schwere Artillerie, ein schwerer Kreu¬
zer, schwere Wetter (= миньорски език),
ein schwerer Junge (= престъпник,
разгЛ C главна буква се пишат субстан-
тивираните варианти: Du hast das
Schwerste (= най-трудната част) bereits
hinter dir. Er hat [viel] Schweres durch¬
gemacht. По новия правопис по същия
начин: Das Schwerste (най-трудното,
много трудно) wäre es, dich jetzt zu ver¬
lieren. T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1).
2. Слято или разделно писане. По но¬
вия правопис schwer се пише разделно
от следващото минало причастие или
прилагателно, ако schwer може да се
разширява или степенува. При това
значението му не играе никаква роля:
ein Iganj schwer beladener Wagen; ein
schwer bewaffneter, schwer verwundeter
Soldat; ein [äußerst] schwer erziehbares,
schwer verletztes Kind; ein schwer kran¬
ker Mann; eine [äußerst] schwer verdau¬
liche Speise; eine [sehr] schwer verständ¬
liche Sprache. Du hast den Koffer aber
schwer gemacht! Ich bin sehr schwer ge¬
fallen. Er hörte ihn schwer atmen. Das
ist ihr nicht schwergefallen (= не й стру¬
ваше много усилие). Es hat schwer ge¬
halten (= беше трудно), ihn davon zu
überzeugen. Sie hat es [zu] schwer ge¬
nommen (- взе го на сериозно). Du hast
uns das Leben schwer gemacht (= услож¬
ни). Но се пише слято: Er ist schwerbe¬
hindert, schwerbeschädigt (- инвалид).
Sie ist schwerreich (= много богата).
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2; 3.1; 3.2).
schwerbeschädigt / schwer beschädigt: B
значението “инвалид” schwer се пише
слято; schwer тук не може да се степе¬
нува или разширява: eine schwerbeschä¬
digte Person. В общото си значение оба¬
че schwer се пише разделно, защото тук
schwer може да се степенува или раз¬
ширява: ein [sehr] schwer beschädigter
Wagen; dieser Wagen ist schwerer be¬
schädigt als jener. TGetrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (3.1.2).
schwer fallen: schwer (2).
Schwer(kriegs]beschädigte: T substanti¬
viertes Adjektiv (2.1).
Schwermut: Казва се die (не: der) Schwer¬
mut. T -mut.
schwer nehmen: t schwer (2).
schwer tun, sich: По новия правопис.sic/j
schwer tun “срещам трудности c нещо”
се пише разделно, защото тук schwer

761
schwimmendes Fett
подлежи на разширяване или степену¬
ване: Wenn Sie beeilt sind, werden Sie sich
schwer tun (Brecht). Er, während die an¬
deren sich schwer taten, das verworrene
... Zeug ... zu kapieren, begriff (Feucht-
wanger). Sie hat sich [sehr] schwer ge¬
tan. При sich най-често става дума за
винителен падеж, рядко за дателен: Ich
habe mich / mir in der Schule nicht son¬
derlich schwer getan.
schwer verständlich: Съчетанието schwer
verständlich се пише разделно по но¬
вия правопис, тъй като тук schwer мо¬
же да се разширява или степенува: ein
[sehr] schwer verständlicher Text. Само
първата съставна част се поставя в
сравнителни форми: ein noch schwerer
verständlicher Text; die am schwersten
verständlichen Wörter. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.2), T Ver¬
gleichsformen (2.5.1).
schwer wiegend / schwerwiegend: Съче¬
танието schwer wiegend по правило се
пише разделно, тъй като и съчетание¬
то schwer wiegen, от което произлиза
се пише разделно, и защото в това съ¬
четание schwer може да се разширява
или степенува. Формите за сравнение
са следните: schwerer wiegend, am
schwersten wiegend. Тъй като съчетани¬
ето обаче може да се степенува и като
едно цяло, слетият правопис е също
възможен: Es waren schwerwiegendere
Gründe. Die schwerwiegendsten Gründe
hatte der Verdächtige, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (#.1.2), T Ver¬
gleichsformen (2.5.3).
Schwester: Относно Ihr Fräulein Schwes¬
ter и T.H. t Fräulein (3), Относно адрес
t Brief (7).
Schwester- / Schwestern-: Сложните съ¬
ществителни c Schwester- обикновено
изразяват, че означеното е от същия вид
и произход като нещо друго: Schwester¬
anstalt, Schwesterschiff, Schwesterfirma.
По друг начин стоят нещата при
Schwesterkind - “дете на сестра (= пле¬
менник или племенница)” и Schwester¬
liebe - “любов от страна на сестра”.
Сложните думи с формата за мн.ч.
Schwestern- се отнасят към множество
от медицински сестри, сестри в рели¬
гиозни ордени и др. подобни: Schwes¬
terntracht, Schwestemhäubchen, Schwes¬
ternwohnheim, също и производното
Schwesternschaft. Различно е обаче
Schwesternliebe - “обич между сес¬
три .
Schwiebusser / Schwiebuser: Жителите
на Schwiebus се наричат Schwiebusser
или Schwiebuser. И двете се изговарят
с остро s. Т Einwohnerbezeichnungen
auf -er (5 и 7).
schwimmen: 1. Конюнктнв. В конюн-
кгив II днес се използва предимно фор¬
мата schwömme, по-рядко schwämme
(Т Konjunktiv [1.3]).
2. Перфект със sein или haben- Пер-
фектьтна schwimmen може да се обра¬
зува с haben или със sein. Ако става ду¬
ма за процеса на плуването, са възмож¬
ни и двата начина: Sie hat / ist den gan¬
zen Nachmittag geschwommen. Er hat /
ist früher viel geschwommen. Wir haben
/ sind um die Wette geschwommen. Ако
става дума за промяната на мястото
вследствие на плуването, перфеюът
може да се образува само със sein: Sie
ist über den Fluss geschwommen. Wir
sind gegen die Strömung geschwommen.
При преходната употреба на schwim¬
men, която е приета в спортния език,
са възможни и двата начина: Den fälli¬
gen Rekord hat / ist die Darmstädterin
geschwommen. Im Gegensatz zu Samstag
haben / sind die deutschen Schwimmer
in fast allen Rennen bessere Zeiten ge¬
schwommen als im vergangenen Jahr.
t haben (1).
schwimmendes Fett: Формулировката

Schwimmmeister
762
etwas in schwimmendem Fett braten, ba¬
cken и T.H., която се среща в готварски
книги и др., с необичайна употреба на
Т erstes Partizip (4), означава “да се пър¬
жи нещо в по-голямо количество маз¬
нина, която плува в тиган или др. по¬
добни”.
Schwimmmeister: Ако в сложна дума
съвпаднат три еднакви букви, според
новите правила за правопис не може
да отпадне нито една от тях. Сложно¬
то съществително от Schwimm- и Meis¬
ter следователно трябва да се пише с
три т. За по-добра четивност може да
се постави малко тире: Schwimmmeis¬
ter, също Schwimm-Meister. Т Zusam¬
mentreffen dreier gleicher Buchstaben.
schwindeln: Казва се mir (рядко: mich)
schwindelt, но само: mir schwindelt der
Kopf.
schwören: 1. Формите за миналите вре¬
мена waschwörren са schwor и geschwo-
геп (също и при съответните образува¬
ния с делими и неделими представки):
... wo sie Meineide schworen (Wiechert).
Wer vorwärts kommen wollte, ...schwor
reumütig seiner Vergangenheit ab (Thieß.
...worin sie mich ... nochmals beschwor,
nichts davon zu sagen (Frisch). Формата
schwur е остаряла: Dann schwur der
Bariton jemandem Tod und Verderben
(Thieß. Не са коректни слабите форми,
които се срещат понякога в местни го¬
вори schwärte u geschwärt. (Т geschwo¬
ren).
2. Конюнкгивът на schwören се изпол¬
зва много рядко. Конюнктив II има
форми schwüre или schwöre. Последна¬
та форма обаче най-често се избягва за¬
ради еднаквото звучене с конюнктив I.
При конюнктив II schwüre е по-често
срещана от schwöre.
schwul, Schwuler: Изразите schwul.
Schwuler жълто време се използваха са¬
мо в обиден смисъл за хомосексуалис¬
ти (от мъжки пол). От седемдесетте и
осемдесетте години обаче те прогре¬
сивно се употребяват от хомосексуал¬
ните мъже като собствено позитивно
наименование. Те се налагат сега все
повече и в официалната езикова упот¬
реба. Т Political Correctness
Schwulst: Т Aufschwellung, t Nominalstil,
T Papierdeutsch.
Science-Fiction / Sciencefiction: Според
новите правила може да се пише със
или без малко тире. Това важи и за със¬
тавни образувания с Science-Fiction /
Sciencefiction: Science-Fiction-Literatur
(съща) Sciencefiction-Literatur. Т Fremd¬
wort (4).
sechs: Числителното име се пише с мал¬
ка буква: sechs und sechs macht zwölf,
es schlägt sechs, Punkt sechs, die letzten
sechs, wir sind zu sechsen/sechst, wir es¬
sen um sechs fUhrl.C главна буква се
пише съществител ното: die Zahl Sechs,
eine Sechs malen, würfeln. Er hat in La¬
tein eine Sechs geschrieben, die Note
“Sechs ” bekommen. T Zensuren, T Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.4).
sechste: Числителното име (ново прена¬
сяне на думата: sechs-te), употребено
като прилагателно, се пише с малка
буква: der sechste Kontinent, sie hat den
sechsten Sinn. C главна буква се пише
субстантивираното числително име (=
определено субстантивно понятие). Sie
ist die Sechste (= по постижение) in der
Wartung. Heute ist der Sechste (= ден на
месеца). Според новия правопис това
важи и в случаите, когато се изразява
определена последователност: Er ist der
Sechste (= според броенето, по ред); nur
jeder Sechste erhielt eine Karte. Числи¬
телното име се пишес главна буква и в
имена: Friedrich der Sechste. Т Namen
(4), Т achte / Achte, T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.4).
sechzehn, sechzig: Крайното s на sechs

763
sehen
много отдавна е отпаднало (поради
причини свързани с изговарянето) в
sechzehn и sechzig. Двата правописа
(със и без s) известно време са същес¬
твували паралелно. Днес са правилни
само формите без 5. В диалекти и по¬
стара литератураs отчасти се е запази¬
ло.
See: Между съществителното от мъжки
род der See и съществителното от жен¬
ски род die See съществуват разлики в
значението. Съществителното от м.р.
der See означава “по-голям, затворен,
постоянен воден басейн”: Der See wur¬
de von der Cure durchflossen (Kuby).
Множественото число e die Seen (из¬
говаряно [ze:on]; формата не бива да се
пише с три е). Съществителното от ж.р.
die See означава на първо място “мо¬
ре”: Sieben Jahre ist er alt und blickt grau
über die See, als gehöre sie ihm (Grass).
.. .dann löste sich ein winziger Punkt von
der Bordwand ... und began auf der lee¬
ren See umherzuirren (Schnabel). В това
значение думата няма множествено
число, вместо него се употребява die
Meere. На второ място die See означава
“[връхлитаща] вълна”: Nun kamen neue
Seen, warfen es (das Schiff) halb auf die
Seite ...Die See schnappte nach seinem
Bein ... das Schiff sank und die neuen
Seen deckten es zu (Schnabel).
seelsorgerisch / seelsorgerlich / seelsorg-
lieh: Трите думи означават почти едно
и също, но се различават в гледната
точка. Прилагателното seelsorgerisch е
производно от Seelsorger и означава
“като духовен пастир, съответстващо
на задачата на духовен пастир”. Сле¬
дователно се отнася за поведението на
духовник или човек, зает с подобна
функция. За разлика от него прилага¬
телното seelsorglich е производно от
Seelsorge и има смисъла на “изхождащ
от грижата за душата, относно грижа¬
та за душата”, следователно вече не се
отнася до самия процес. Вместо seel¬
sorgerisch в специализирания теологи¬
чен език често се използва и seelsor¬
gerlich (може би поради необосновано¬
то опасение, че окончанието -isch ще
внесе някакво пренебрежение). Т -ig /
-isch /-lieh (2).
Seemann: Множественото число е die
Seeleute, t Mann (2).
Segelfliegen: От Segelfliegen се употребя¬
ва само инфинитивът: Ich lerne Segel¬
fliegen. t Getrennt- oder Zusammen-
schreibimg (2.1).
segeln: Перфектьт на segeln може да се
образува с haben или със sein. Ако ста¬
ва дума за самия процес на плаването,
са възможни и двата варианта: Wir ha¬
ben /sind um die Wette gesegelt. Ich habe
/ bin als junger Mensch viel gesegelt. Ако
става дума за промяна на местополо¬
жението вследствие на плаването, пер-
фектьт може да се образува само със
sein: Wir sind um die Boje gesegelt. Ich
bin über den See gesegelt. При преход¬
на употреба са възможни и двата вари¬
анта: Wir haben /sind eine Regatta gese¬
gelt. Ich habe /bin diesen Kurs noch nicht
gesegelt, t haben (1).
sehen: 1. Спрежение.В индикатив сег.вр.
формите са: ich sehe, du siehst, ersieht.
Заповедната форма e: sieh!, при забе¬
лежки и съобщения sieh [е]! Т е / i-
Wechsel, Т Imperativ (1.2). Относно ко-
нюнктив Т sähe / sehe.
2.	sich sehen als. След sich sehen als съ¬
ществителното е обикновено в имени¬
телен падеж, т.е. отнася се към подло¬
га: Er sieht sich schon als großer Künst¬
ler. Er sieht sich als der religiöse Erzie¬
her. Винителният падеж, т.е. отнасяне¬
то към sich постепенно остарява: Er
sieht sich schon als großen Künstler.
t Kongruenz (4.2).
3.	Ich habe ihn kommen sehen / gese¬

sehen/schauen
764
hen (инфинитив вместо минало при¬
частие). След инфинитив без ги sehen
се употребява предимно също в инфи-
нитав: Ich habe das Unglück kommen se¬
hen. Рядко: Er hat ihn kommen gesehen.
Sie hat das Unglück kommen gesehen.
t Infinitiv (4).
4.	Ich lasse dich / dir das Buch sehen. B
това съчетание днес за правилен се
смята само винителният падеж: Ich las¬
se dich das Buch sehen. T lassen (5).
sehen / schauen: T schauen / sehen.
sehr: Като сравнителни форми за наре¬
чието sehr се употребяват noch mehr и
am meisten: Ich habe mich sehr / noch
mehr / am meisten über ihren Brief ge¬
freut. T Vergleichsformen (5).
Sehr geehite(r) / verehrte(r) / Werte(r)
...: t Brief (4).
sei / wäre: sei е формата на конюнкгив I,
който се употребява предимно в Tindi-
rekte Rede (2.1): Sie haben geäußert,
Petra sei angekommen. Sie fragten, was
denn los sei. За разлика от него wäre е
формата на конюнкгив II* който е пре¬
димно в Т Konditionalsatz (2 - 7): Wäre
er krank, dann hätte er sich gemeldet.
Wenn sie Zeit hätte, wäre sie gekommen.
Конюнктив II wäre се среща обаче и в
непряката реч, ако в пряката реч вече е
употребено wäre, или ако трябва нещо
да се представи за съмнително. Т indi¬
rekte Rede (3.3).
seid / seit: Глаголната форма seid (2.л.
мн.ч. изявително наклонение и запо¬
ведна форма за мн.ч. на sein) се пише с
d, а предлогът и съюзът seit - с t: Ihr
seid wohl neu hier? Seid pünktlich! Ho:
Er ist seit gestern krank. Seit sie die Ab¬
teilung leitet, sind alle zufrieden.
Seidel: Измереното след Seidel: drei Sei¬
del Bier (не: Biers): drei Seidel dunkles
Bier (прип.: dunklen Bier[e]s); mit fünf
Seideln bayrischem Bier (прип.: bayri¬
schen Bier[e]s). T Apposition (2.2).
seiden: При seiden е от последната срич¬
ка се запазва при склонение: seidene
Schuhe. Т Adjektiv (1.2.13).
Seien Sie so gut...: Правилно се казва:
Seien Sie so gut ...(не: Sind Sie so gut...)
T Imperativ (3).
sei es - sei es: Ако sei es - sei es е свърза¬
но c oder, второто sei es може да бъде
спестено: sei es heute, sei es morgen или
sei es heute oder sei es morgen или sei es
heute oder morgen. (Konjunktion (3).
'sein: Притежателното местоимение се
пише с малка буква: seine Eltern; alles,
was sein ist, es ist sein[sj. При предпос¬
тавен член също се пише с малка бук¬
ва, ако трябва да се допълни съществи¬
телно име, споменато преди или след
това: Ich hatte mein Werkzeug vergessen
und benutzte das seine /seinige. Субстан-
тивираният вариант може да се пише
по новия правопис с малка буква или,
както досега, с главна буква: Er ver¬
nachlässigte die seinen / Seinen, jedem
das seine /Seine, er muss das seine /Sei¬
ne /(seinige/Seinige) dazu tun.C главна
буква се пише в исторически титли:
Seine (съкр. SfeJ.) Exzellenz, Seiner
(съкр. Sr.) Exzellenz: ein Brief für Seine
Majestät den König. T Anrede (2). Относ¬
но meinem Vater sein Haus и др. T Ge¬
nitivattribut (1.3.2).
2sein: 1. Според новите правописни пра¬
вила съчетания с глагола sein се пишат
винаги разделно: ab sein; da sein; drauf
sein; heraus sein; hier sein; zusammen
sein.
2.	Относно sein lassen t lassen (3).
3.	Относно Der Schmerz ist kaum zu er¬
tragen (вместо: Der Schmerz kann kaum
ertragen werden) T Passiv (3.4).
sein / gehören: Относно das gehört / ist
mir t gehören (1).
sein / haben: Относно jemand ist/hat ge¬
schwommen, geritten, getanzt T haben
(1)-

765
Seite
sein / Ihr: T ihr / sein,
sein / werden: Правилно се казва: Die
Mitglieder werden (не: sind) gebeten,
pünktlich zu erscheinen. T Zustandspas¬
siv (3).
seine / Seine: T'sein.
sein / dessen: t Demonstrativpronomen (3).
seinerzeit: Наречието seinerzeit (съкр.
t s.Z.), произлязло от съчетанието “zu
seiner Zeit ” почти винаги се отнася за
изминал период от време или момент;
тук има значението “по онова време,
тогава”: Er war seinerzeit sehr be¬
rühmt. Паралелно c това обаче поня¬
кога seinerzeit се отнася и за предсто¬
ящ момент: Wir werden seinerzeit dar¬
auf zurückkommen. По-добре е да се ка¬
же, понеже е по-ясно: Wir werden zu
gegebener Zeit darauf zurückkommen.
Наречието seinerzeit обикновено се из¬
ползва и по отношение на жени: Sie
war seinerzeit (понякога: ihrerzeit) eine
gefeierte Sängerin, t Possessivprono¬
men (2).
seinetwegen: T wegen (2).
seinige / Seinige: t’sein.
seit: 1. Рекция. Предлогът seit изисква
дателен падеж: seit meiner Rückkehr, seit
Jahren, seit Bestehen der Firma, seit lan¬
gem.
2. Употреба. Предлогът seit (също как-
то едноименния съюз) отбелязва вре¬
мето, в което е настъпило дадено със¬
тояние, или е започнал даден продъл¬
жителен процес. Затова той може да се
използва само с глаголи, които означа¬
ват такова продължително действие
(така наречените несвършени глаголи,
напр. arbeiten, sein), а не с глаголи, ко¬
ито изразяват еднократно, завършено
действие (така наречените свършени
глаголи,напр. beginnen, sterben): Erar¬
beitet seit dem 1. August bei uns. Sie ist
seit drei Jahren Geschäftsführerin. Ho: Er
began seine Arbeit am (не: seit) 1. Au¬
gust. Sie ist vor (не: seit) drei Jahren ge¬
storben. Unser vor (не: seit) 3 Tagen er¬
öffntes Schuhgeschäft.
3.	Запетая. Ако seit като съюз въвежда
подчинено изречение, то винаги се от¬
деля от главното със запетая: Ich fühle
mich viel besser, seit ich die Kur gemacht
habe.
4.	Относно seit / seid t seid / seit; от¬
носно seit alters [her] t alters.
seitdem: Подчинено изречение, свърза¬
но със съюза seitdem, се отделя винаги
със запетая от главното: Seitdem sie ihn
kannte, gefiel ihr kein anderer. Относно
seitdem/nachdem T nachdem (3).
seitdem, seither / bisher: t bisher (1).
Seite: 1. Правопис. Съществителното
Seite се пише разделно от стоящия пред
него предлог и с главна буква: Er tritt /
steht mir zur Seite. Wir hörten düs von
verschiedenen Seiten. Sie ist auf der Sei¬
te der Schwächeren. По новия правопис
по същия начин: auf Seiten der Schwä¬
cheren stehen, von Seiten der Behörden.
При формите на -en според новите пра¬
вила също е възможно слято писане
aufseiten, vonseiten, zuseiten. Само сля¬
то и с малка буква се пишат наречията:
meinerseits, ihrerseits ит.н.; allferjseits,
beiseite [legen, stehen]. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.2).
2.	Seite 3 - 7 / die Seiten 3-7. При преп¬
ратки към място в книга и при цитати
думата Seite (съкр. S.) остава нескло-
нена, ако стои без член непосредстве¬
но пред номера на страницата: Н. Paul,
Deutsche Grammatik V, Seite 5 -12. Die
Tabellen folgen auf Seite 3 - 7. Но c член:
... auf den Seiten 3 -■ 7. Също така: Ich
zitiere S. 3-71 die Seiten 3-7. t Zitat.
3.	mit 120 Seiten bunt bebilderter An¬
gebote / bunt bebilderten Angeboten.
Тук е прието съотнасянето като при¬
ложение: 30 Seiten mehrfarbige Satteli¬
tenaufnahmen; mit 120 Seiten bunt be¬

Seite / Saite
766
bilderten Angeboten. Родителният па¬
деж (30 Seiten mehrfarbiger Aufnahmen,
bunt bebilderter Angebote) е коректен,
но почти не се употребява, t Appositi¬
on (2.2).
Seite / Saite: f Saite / Seite,
seitenlang / Seiten lang: Когато става ду¬
ма за сложното определение, се пише
слято: ein seitenlanger Bericht; er las
seitenlang vor. Когато lang се определя
по-конкретно чрез Seite (е предпоста¬
вен член, числително или др. подобни),
се пише разделно: ein vier Seiten langer
Bericht; sie las mehrere Seiten lang vor;
der Aufsatz ist kaum eine Seite lang. T Ge¬
trennt* oder Zusammenschreibung (4.2),
seitens: Предлогът seitens изисква роди-
телен падеж: seitens des Betriebes, sei¬
tens seiner Familie. Предлогът, който се
използва предимно в бюрократичния
език (Т Papierdeutsch), в повечето слу¬
чаи може да се замести с von: Von dem
Betrieb, von seiner Familie wurden ihm
Schwierigkeiten gemacht. В съчетание c
Herr /Frau + името обикновено оста¬
ва несклонено: Seitens Herrn / Frau
Meyer wurden keine Einwände erhoben.
Seitenteil: Думата може да се използва в
мъжки и среден род: der или das Sei¬
tenteil. Последното е по-разпростране-
но.
seither, seitherig: f bisher (1).
seitwärts: f -wärts.
selb: T derselbe (3).
selbander, selbdritt: И двете думи са ос¬
тарели: selbander означава “по двама”,
selbdritt - “по трима”,
selber / selbst: t selbst (1).
selbig: Прилагателното след определено
остарялото selbig се скланя силно (па¬
ралелно): selbige alte Bücher, selbiger
junger Mann. Само в дат.п. ед.ч. мъж¬
ки и среден род и в род.п. мн.ч. поня¬
кога се среща слабо склонение на след¬
ващото прилагателно: mit selbigem jun¬
gem / jungen Mann, in selbigem altem /
alten Haus; selbiger neuer/neuen Schu¬
he, wegen selbiger junger/jungen Frau¬
en.
selbst: 1. selbst / selber: Формата selbst
спада повече към езиковата норма, до-
като формата selber - повече към все¬
кидневния език. Местоименията.?е/б5?
и selber са несклоняеми и се употребя¬
ват като приложение. Те се присъеди¬
няват към съществително име или дру¬
го местоимение (лично или възвратно
местоимение) и изразяват факта, че не
става дума за никакво друго същество
или предмет, освен за назованото е от¬
носителната дума. Следователно те из¬
ключват категорично всеки друг, стоят
винаги след относителната дума (ма¬
кар и не винаги непосредствено) и са
подчертани (срв. обаче Т 3): Fritz selbst
/selber hat es gesagt. Fritz hat es selbst /
selber gesagt. Относителната дума мо¬
же да липсва, ако не се има предвид
конкретно същество или предмет: Sel¬
ber essen macht fett (поговорка).
2.	von selbst. В това съчетание е отпад¬
нало sich (всъщност то гласи von sich
selbst): Das versteht sich von selbst. Der
Dackel kommt schon von selbst.
3.	selbst “sogar”. От показателното
местоимение selbst (Tl) трябва да се
различава наречието selbst със значе¬
ние “дори”, при което следващата (ряд¬
ко предхождаща) относителна дума но¬
си ударението: Selbst Bitten rührten ihn
nicht. Selbst hier schien die Sonne. Das
schlechte Wetter selbst vermochte sie nicht
abzuhalten.
4.	Правопис. Словосъчетанията е при¬
лагателни имена се пишат слято: selbst¬
tätig, selbstbewusst, selbstgefällig, selbst¬
los, selbstherrlich, selbstkritisch, selbst¬
sicher, selbstverständlich и др. По пра¬
вило съчетания от selbst и причастие
се пишат разделно по новия правопис,

767
selten
като и съчетанието, от което те произ¬
лизат: ... weil ich das Brot selbst backe -
selbst gebackenes Brot; der Pullover ist
selbstgestrickt; selbst gemachte Marme¬
lade; die Marmelade schmeckt wie selbst
gemacht; die Kinder haben das selbst
gebastelt; ein selbst geschriebener Brief.
Те се пишат слято, ако в основата им
не лежи вербално съчетание: selbstre¬
dend, selbstvergessen и случаи като
selbstklebend (= самозалепящо се),
selbstentzündlich (= самозапалващо се).
Т Getrennt- oder Zusammenschreibung
(3.1.3 и 3.2).
Selbstlaut: t Vokal.
selbstständig / selbständig: По новия пра¬
вопис заедно с досегашния вариант
selbständig е възможен и selbstständig.
Двата варианта са правилни и равнос¬
тойни.
selbst wenn: Запетаята пред selbst wenn
се поставя както пред обикновеното
wenn, защото двете частици се смятат
за прост съюз: Ich tue dies nicht, selbst
wem ich dafür bestraft werde. Ако оба¬
че selbst е подчертано, то принадлежи
към главното изречение и запетаята се
поставя пред wenn: Ich tue dies nicht
selbst, wem ich dafür bestraft werde.
selig: Прилагателното selig се пише сея¬
но е. To не спада към Seele, а произли¬
за от старовисоконемското sälig - “до¬
бър, щастлив; благословен; лековит”.
Sellerie: Съществителното Sellerie може
да се употребява в мъжки или женски
род. Следователно се казва der Sellerie
или die Sellerie. Ударението е: S’ellerie.
Родителният падеж е des Selleries. Мно¬
жественото число е die Sellerie и die
Selleries. В Австрия името на растени¬
ето се използва само в женски род; уда¬
рението пада на последната сричка: (die
Sellerie, род.п.: der Sellerie, мн.ч.: die
Sellerien).
selten: В изречението Das Wetter war sel¬
ten schön изказването е двусмислено,
защото несклонено selten пред прила¬
гателно може да означава както “не чес¬
то”, така и (разговорно) “особено, не¬
обичайно”. Тоест изречението би мог¬
ло да означава “Времето беше хубаво
само през малко дни” или “Времето бе¬
ше необичайно хубаво”. Тази двусмис-
леност би могла да бъде избегната чрез
друг словоред или чрез промяна на
формулировката. За първото значение
“не често” изречението би могло да бъ¬
де: Selten war das Wetter schön. За вто¬
рото (разговорно) значение “особено,
необичайно” би могло да се каже: Das
Wetter war so schön wie selten zuvor. То¬
ва значение може да се изрази по-доб¬
ре във формата на определение (атри-
бутивно): Es herrschte ein selten schö¬
nes Wetter (в този случай и двете думи
трябва да носят ударение).

Semikolon
768
Semikolon / Точка и запетая
Знакът точка и запетая заема средно положение между запетаята и точката.
Той се поставя на мястото на запетаята, когато тя е прекадено слаба в разделя¬
щата Си функция в рамките на дадено изречение; точката и запетаята се поставя
вместо точката, когато тя разделя твърде силно. Тъй като оценката за това, дали
е налице някой от тези случаи, може да бъде различна, за употребата на точка и
запетая не могат да се формулират толкова строги правила, както за останалите
препинателни знаци.
1.	Точка и запетая вместо запетая:
Точка и запетая може да се постави вместо запетая, когато тя не е достатъч¬
на за обозначаване на самостоятелните части на по-голямо сложно съставно из¬
речение:
Soziologisch verkörpern sie [die Genossenschaften] eine Gruppe relativ gleichartiger
Wirtschaftssubjekte, etwa kleiner oder mittelständischer Kaufleute, Handwerker und
Landwirte; ökonomisch sind sie Hilfs- und Ergänzungswirtschaften der selbständig
bleibenden Mitgliederwirtschaften, die ... (Meyers Handbuch über die Wirtschaft).
Точка и запетая се поставя вместо запетая между равностойните изречения
на сложно съчинено изречение особено тогава, когато връзката е осъществена
със съюзи като denn, doch, darum, daher, allein, aber, deswegen, deshalb:
Du kannst mitgehen; doch besser wäre es, du bleibest zu Hause. Die Angelegenheit
ist erledigt; darum wollen wir nicht länger streiten.
2.	Точка и запетая вместо точка:
Точка и запетая може да се постави вместо точка, ако главни изречения са мно¬
го тясно свързани по смисъл. Това важи и когато изреченията имат различен подлог:
Die Stellung der Werbeabteilung im Organisationsplan ist in den einzelnen Unterneh¬
men verschieden; sie richtet sich nach den Anforderungen, die an die Werbung ge¬
stellt werden (Meyers Handbuch über die Wirtschaft).

769
senior / Senior(in)
3. Точка и запетая в период (многократно съставно изречение):
Точка и запетая се употребява в многократното сложно съставно изречение
(период) обикновено с цел по-добро отделяне на по-големи откъси на изречени¬
ето:
Im Verlaufe von zehn Jahren war er zweimal krank gewesen; das eine Mal infolge
eines vom Tender einer Maschine während des Vörbeifaihrens herabgefallenen Stü¬
ckes Kohle, welches ihn getroffen und mit zerschmettertem Bein in den Bahngraben
geschleudert hatte; das andere Mal einer Weinflasche wegen, die aus dem vorüberra¬
senden Schnellzuge mitten auf seine Brust geflogen war (Hauptmann).
4.	Точка и запетая при изброяване:
Точка и запетая се използва обикновено при по-дълго изброяване за разгра¬
ничаване и означаване на отделните групи на броеното:
In dieser fruchtbaren Gegend wachsen Roggen, Gerste, Weizen; Kirschen, Pflaumen,'
Äpfel; Tabak und Hopfen; ferner die verschiedensten Arten von Nutzhölzern.
Това важи особено за по-дълги, разделени по редове единици за изброяване
(Т'Punkt [2]):	‘
Ein Zuschuss kann gewährt werden:
-wenn ein Verdienstausfall nachgewiesen wird;
- bei Teilnehmer(iime)n in der Berufsausbildung.
Срв. също t Groß- oder Kleinschreibung (2.5).
Semmel: Съществителното Semmel е от
женски род. Следователно се казва: die
Semmel. Според езиковата норма пра¬
вилното множествено число е die Sem-
mein (Hg: die Semmel). Сложни същес¬
твителни със Semmel, като първа със¬
тавна част, се образуват без съедини¬
телни знаци: Semmelbrösel, Semmelklö¬
ße, Semmelknödel, Semmelmehl.
senden: Глаголът senden има формите
sendete, gesendet и sandte, gesandt. В об¬
ластта на техниката се употребяват са¬
мо формите с е:...die Funker sendeten
Peilzeichen (Ott). Seine Hörspiele sind
alle gesendet worden (Grass), В значе¬
нието “изпращам” се употребяват и
двете форми, тези с а обаче се срещат
по-често: Ich sandte {sendete) ihr einen
Brief, ich habe ihr einen Brief gesandt
{gesendet). Конюнктив II -aasenden гла¬
си sendete (не: sändte): Wenn ich könn¬
te, sendete ich ihr ein Fax. Относно
...sendet /senden Ihnen Peter und Eva
t Brief (5).
Senegal: T Staatennamen (1.4).
senior / Senior(in): Във връзка c прозви¬
ще или фамилно име senior (съкр.: sr.
или sen.) се пише винаги с малка бук¬
ва: Sie war mit Herrn Meier senior ver¬
heiratet. По отношение на жени това
49.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Senkrechte
770
название не е прието. Пред senior не
се поставя запетая (Т Komma [3.3.2]).
С главна буква се пише субстантиви-
раното прилагателно der Senior - “по-
стар съдружник, спортист; възрастен
човек; старейшина”. Родителният па¬
деж на Senior е des Seniors, имените¬
лен падеж мн.ч. - die Senioren. Съот¬
ветните форми за женски род са: die
Seniorin, der Seniorin, die Seniorimen.
Senkrechte: Родителен падеж ед.ч. на
Senkrechte е der Senkrechten. Множес¬
твено число е die Senkrechten. Без пред¬
поставен член Senkrechte може да се
скланя в мн.ч както силно, така и сла¬
бо: zwei Senkrechte и zwei Senkrechten.
t substantiviertes Adjektiv (2.2.1).
Sensations-: Сложни думи със “Sensati¬
on” като определяща дума се образу¬
ват винаги със съединително s: Sensa¬
tionsbedürfnis, sensationslüstern, Sensa¬
tionshunger, Sensationsgier, Sensations¬
film. T Fugen-s (1.3).
sensibel: При sensibel е от последната
сричка отпада при склонение и степе¬
нуване: ein sensibles, ein sensibleres
Kind. T Adjektiv (1.2.13).
S6par£e / Separee: Според новите пра¬
вописни правила краткото наименова¬
ние Separee (за Chambre separee) може
да се пише понемчено, т.е. без ударе¬
ния: Separee. Прилагателното в несък-
ратената форма се пише с ударения,
както досега.
September: Т Monatsnamen.
Serie: Относно Herstellung einer Serie
Prägestempel/-stempeln T Reihe.
Service: Съществуват две думи c право¬
писа Service. Първата е заета от френ¬
ски и означава комплект за хранене: ein
altes Meißner Service. Първата дума е
от среден род (das Service) и се изгова¬
ря [zer'vi:s] (не: [zer*vi:]). Родителният
падеж е des Services [zsr'vnsss] или des
Service [zerVi:s], множественото чис¬
ло die Service [zer'vi:s, zer'vksa]. Втора¬
та дума е заета от английски и означа¬
ва обслужване на клиенти (напр. в тех¬
ническата област и хотелиерството),
както и начална топка при тениса, и е
от мъжки или (рядко) от среден род:
der / das Service ['z0:rvis, ’zcervis],
род.п.:й?е$ Service, мн.ч. (рядко): die
Services [’z0:rvis, ’zoervis ... visis].
Servicedienst: t Tautologie.
setzen, sieb: Във връзка c предлозите in,
an, auf след sich setzen се използва ви-
нителен падеж (не: дателен): Er setzt
sich auf die (не: der) Bank. Sie setzt sich
in das Auto.
sexy: Формите за сравнение ca: sexy -
sexier - am sexysten.
s-förmig / S-förmig: По новия правопис
прилагателното може да се пише с s
или както досега с S. Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5).
Show-down / Showdown: Съществител¬
ното Show-down (драматично, решава¬
що изпробване на сила) по новите пра¬
вила за правопис се пише с тире. Сля¬
тото писане обаче също е правилно.
Т Fremdwort (4).
Shredder: При изписването с Sh става ду¬
ма за английската форма, която по но¬
вия правопис вече не може да се упот¬
ребява. Т Schredder.
sich: 1. Главна или малка буква. Въз¬
вратното местоимение sich никога не
бива да се пише с главна буква в съче¬
тание с учтивото обръщение Sie и в
писмо: Wir hoffen, Sie haben sich (не:
Sich) gut erholt!
2.	sich / einander. В съвременната ези¬
кова употреба реципрочното отноше¬
ние най-често се изразява чрез sich, за-
щото einander почти винаги звучи при¬
повдигнато и дори превзето. t Refle¬
xivpronomen (3).
3.	sich / uns. Ако в подлога на дадено
изречение стои 1.лице заедно с 2. или

771
sieben
3.	лице, общото за всички възвратно
местоимение може да бъде само uns
(не: sich): Mein Mann und ich würden
uns (не: sich) sehrfreuen, wenn ... T Kon¬
gruenz (2.1).
4.	двойно sich. Ако в едно изречение
следват две sich едно след друго, нито
едно от тях не може да отпадне: Er be¬
mühte sich, sich zu verstecken. Das Ge¬
birge erstreckt sich, sich von NW nach NO
verbreitend, bis nach Ungarn.
5.	Относно мястото на sich в изрече¬
нието Т Reflexivpronomen (1). Относ¬
но правописа на das Sichverlieben, das
Sich-auseinander-Leben T sunstantivier-
ter Infinitiv (1). Относно Er sah die Frau
auf sich / ihn zustürzen T Reflexivprono¬
men (2). Относно Bitte sich beeilen! T In¬
finitiv (6).
sicher: 1. Главна или малка буква. При¬
лагателното се пише с малка буква: si¬
cher, sicherer, am sichersten. C главна
буква се пише субстантивираният ва¬
риант: Es ist das Sicherste, was du tun
kannst. Das Sicherste sind Gürtelreifen.
Wir suchen etwas Sicheres. По новия
правопис също така: Es ist das Sichers¬
te, sofort zu verschwinden. Ich fühle mich
im Sichern (~ на сигурно място). C мал¬
ка буква или както досега с голяма si¬
cher може да се пише в съчетанията auf
Nummer Sicher / sicher sein /gehen.
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
2. Слято или разделно писане. Спо¬
ред новите правописни правила sicher
се пише разделно от следващия глагол
или причастие, ако прилагателното мо¬
же да се степенува или разширява: In
diesen Schuhen können Sie [sehr] sicher
gehen. Ein Arzneimittel, das [hundertpro¬
zentig] sicher wirkt. По новия правопис
също така: ein sicher wirkendes Arznei¬
mittel. Продължава да се пише слято
обаче: Die Polizei hat das Motorrad si¬
chergestellt (=взе на съхранение). Ich
will auf alle Fälle sichergehen (= не пре¬
доставям нищо на случайността). Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
3.	При степенуване или склонение на
sicher обикновено се запазва е от пос¬
ледната сричка: eine sichere Autofahre¬
rin. Er lief heute viel sicherer als sonst.
T Adjektiv (1.2.13), T Vergleichsformen
(2.2).
sicher / sicherlich: В днешната езикова
употреба sicher се използва често вмес¬
то sicherlich - “вероятно, сигурно”: Es
ist sicher / sicherlich schon zu spät. Si¬
cher / sicherlich hat er sich geirrt. Тъй
като sicher обаче може да означава и
“без съмнение, със сигурност”, в изре¬
чения като Sie hat es sicher (= без съм¬
нение? / вероятно?) gewusst могат да
възникнат трудности при разбирането.
Би трябвало, когато става въпрос за
предположение, заради яснотата да се
използва само sicherlich.
Sie: 1. Учтивото обръщение Sie (= всяко
обръщение към лице, към което не се
обръщам на “ти”) се пише винаги с
главна буква, както и съответното при¬
тежателно местоимение Ihr, независи¬
мо дали обръщението обхваща едно
или повече лица: Bleiben Sie alle ge¬
sund! Kann ich Ihnen behilflich sein? Wie
geht es Ihren beiden Kindern? Субстан-
тивираното местоимение също се пи¬
ше с главна буква: das steife Sie. t Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.4), t Anrede
(2)-
2. Bitte kommen Sie und helfen Sie mir.
При няколко последователни изрече¬
ния за подкана Sie не бива да се спес¬
тява, т.е. Hg: Bitte kommen Sie und hel¬
fen mir, а само:.. .und helfen Sie mir. T El¬
lipse (11).
sieben: Числителното име се пише с мал¬
ка буква, напр. във wir sind zu sieben /
siebt, sieben auf einen Streich, sieben und
drei macht (не: machen; T Kongruenz

siebenjährig
772
[1.2.4]) zehn, es ist sieben [Uhr], Punkt
sieben; die sieben Bitten des Vaterunsers.
C малка буква sieben се пише и в номи¬
нални словни групи, които са се пре¬
върнали в устойчиви словосъчетания:
die sieben Weltwunder, die sieben Raben
(в приказката), die sieben Todsünden.
T Namen. C главна буква се пише суб-
стантивираният вариант: die Zahl Sie¬
ben, eine Sieben schreiben, die finnische
Sieben (отбор по водна топка) liegt in
Führung. Също така c главна буква чис-
лителното се пише в имена: die Sieben
Berge (местност в Долна Саксония).
Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
siebenjährig: Прилагателното се пише_с
малка буква: meine siebenjährige Toch¬
ter, der siebenjährige Aufenthalt. C глав¬
на буква siebenjährig се пише в имена:
der siebenjährige Krieg (T Namen [4]).
C главна буква се пише и субстантиви-
раният вариант: Unser Siebenjähriger
sagte zu unserer großen Erheiterung ...
siebenköpfiger Familienvater: Относно
погрешното съотнасяне на определе¬
нието при словосъчетание Т Komposi¬
tum (6).
siebente / siebte, siebenzehn / siebzehn,
siebenzig / siebzig: 1. Съставените със
sieben числителни имена siebenzehn и
siebenzig днес са остарели. Приети са
кратките форми siebzehn, siebzig. При
числителното редно обаче формата
siebente се използва почти толкова чес¬
то, колкото и съкратената форма sieb¬
te: der siebente /siebte Teil.
2. siebente / Siebente: Числителното
име, употребено като прилагателно, се
пише с малка буква: die sieb[en]te Bit¬
te; im siebfenjten Himmel schweben, der
sieb[en]te Sinn. Субстантивираното
числително име се пише с главна бук¬
ва: Wo sechs essen, wird auch der
Siebfenjte satt. Beim Endlauf wurde sie
Siebfenjte. И в t Namen (4) се пише c
главна буква: der Siebente Himmel (в
учението на исляма), die Siebente (7.
симфония) von Beethoven. T achte/ Ach¬
te.
sieden: Непреходният или преходен гла¬
гол sieden може да се спряга правилно
и неправилно: Die Eier sotten / siede¬
ten. ... mit ebenso murmelnder Unabläs-
sigkeitsott... das Wasser des elektrischen
Topfes (Broch). Man siedete das Bade¬
wasser (Strittmatter). Миналото причас¬
тие e gesotten /gesiedet.
siehe: Думата, която се използва за преп¬
ратки към място в текст и др. подобни
(заповедна форма на Т sehen) допуска
само винителен падеж след себе си: sie¬
he beiliegenden Сне: beiliegender) Pros¬
pekt. След такива препратки не се пос¬
тавя удивителен знак.
sie (мн.ч.) und du: Sie und du[, ihr] habt
euch gefreut. He: Sie und du haben sich
gefreut. T Kongruenz (2.1).
sie (мн.ч.) und ich: Sie und ich], wir] ha¬
ben uns sehr gefreut. He: Sie und ich ha¬
ben sich sehr gefreut. t Kongruenz (2.1).
sie(MH.4.) und ihr: Sie und ihr], ihr] habt
euch gefreut. Hei Sie und ihr haben sich
gefreut. T Kongruenz (2.1).
sie (ед.ч.) oder du: Sie oder du wirst ffle:
wird) daran teilnehmen. T Kongruenz
(2.2). He: Sie oder du werden daran teil¬
nehmen. T Kongruenz (1.3.12).
Silbe: Като Silben се означават обикно¬
вено говорните срички на думата. То¬
ва се онези съставни части на думата,
които се получават при бавно изгова-
ряне - независимо от значението (Al¬
ter, Mor-gen, da-rah, er-ken-nen, Та-ge).
Понякога съставни части на думата, но¬
сители на значението, също се означа¬
ват с [езикова] сричка (dar-an, ег-кепп-
еп, Tag-e). Говорните срички не съот¬
ветстват във всички случаи на състав¬
ните части, носители на значението.
Относно пренасянето на думата по го¬

773
sitzen
ворни срички Т Worttrennung.
Silbentrennung: Т Worttrennung.
silbern: Прилагателното се пише с мал¬
ка буква: silbernes Haar, eine silberne
Münze, silbernes Geschirr, der Becher ist
silbern. To се пише c малка буква и в
съчетанието silberne Hochzeit, защото
тук не е налице нито име, нито титла.
Прилагателното обаче се пише с глав¬
на буква в Т Namen (4): der Silberne
Sonntag, das Silberne Lorbeerblatt (от¬
личие за особени спортни постиже¬
ния).
Silvester: Това название за 31. декември,
носещо името на папа Силвестер I. (314
- 335 от н.е.), се пише с /, а не с у.
Simmerer: Жителите на Simmem се на¬
ричат Simmerer, (не: Simmerner). Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1.и 7).
simpel: При simpel при склонение и сте¬
пенуване е от последната сричка обик¬
новено отпада: eine simple Geschichte;
simpler geht es nicht. T Adjektiv (1.2.13).
Simplex: Симплекс е граматическото наз¬
вание за простата, несъставна дума:
Haus, gehen, rot.
Sims: Казва се der Sims или das Sims.
Множественото число e die Simse.
sind / ist: Относно 2 Pfund ist / sind zu
viel и drei und drei ist / sind sechs и др.
t Kongruenz (1.2.1; 1.2.4).
Sind / Seien Sie so gut: t Seien / Sind Sie
so gut.
singen: Формата sungen е старата, вече
неупотребявана форма за мн.ч. прете-
ритум на singen, която се среща още
само в стихове: Wie die Alten sungen, so
zwitschern die Jungen.
Singular: Формите за единствено число
(при съществително, местоимение,
прилагателно, глагол) изразяват едно¬
кратното наличие на същество или
предмет (Т Numerus). Относно избора
на единствено или множествено число
Т Kongruenz (1); относно специалните
единствени числа като das Geschwister
Т Plural (5).
Singularetantum: Singularetantum (мн.ч.:
die Singularetantums или die Singularia¬
tantum) е съществително, което има са¬
мо единствено число: Armut, Durst,
Hunger, Ruhe, Schutz, Überfluss, Weh¬
mut. T Pluraletantum.
Sinn: Относно frohen Jfrohes Sinnes T Ad¬
jektiv (1.2.2).
sinnen: Конюнктив II на sinnen e säne.
Формата sonne е Остаряла. Относно
gesinnt / gesonnen T gesinnt (2).
Sinti und Roma: В ед.ч. формите за м.р.
са Sinto и Rom, а за ж.р. - Sintiza и Rom-
ni. Sinti е самоопределението на живе¬
ещите в Германия цигани с немско
гражданство. Първоначалните източ¬
ноевропейски цигански групи се нари¬
чат предимно Roma, което название по¬
някога се използва за всички цигански
общности, без обаче Sinti.
Siphon: Казва ceder Siphon ['zi:fo, австр.
zi'fo:n], род.п.: des Siphons, мн.ч.: die
Siphons. Неправилен е правописът c y.
Sit-in: T Fremdwort (4).
sitzen: 1. Перфект c haben или със sein.
В немската езикова употреба южно от
Майн - с изключение на Южен Хесен
и Пфалц - както в Австрия и Швейца¬
рия, перфектьт на sitzen се образува със
sein: Wir sind zusammen auf der Bank
gesessen. Der Hut ist ihm schief auf dem
Kopf gesessen. Du bist immer in der letz¬
ten Reihe gesessen. В останалата нем-
скоговоряща област е прието образу¬
ването на перфект с haben: Wir haben
zusammen auf der Bank gesessen. Der
Hut hat ihm schief auf dem Kopf geses¬
sen. Du hast immer in der letzten Reihe
gesessen.
2. sitzen über. След sitzen über може да
се употреби само дателен, а не вините-
лен падеж. Следователно трябва да се
казва: Sie sitzt über ihrer (не: ihre) Ar¬

sitzende Lebensweise
774
beit.
3.	zu sitzen kommen: В израза zu sitzen
kommen наименованието на мястото за
сядане се поставя във винителен падеж:
Er kam auf einen (не: einem) harten Stuhl
zu sitzen. T kommen (3).
4.	Правопис. Според новите правила
sitzen се пише винаги разделно от blei¬
ben и lassen, независимо от значение¬
то: Du sollst auf diesem Stuhl sitzen blei¬
ben - das habe ich dir doch schon hun¬
dert Mal gesagt! Man wird dich gern sit¬
zen lassen. Сега по същия начин: Wenn
er nicht fleißiger ist, wird er sicher sitzen
bleiben (= няма да премине в по-горен
клас). Sie hat dich sitzen lassen (= изос¬
тави те, разг.), weil du dich ihr gegenü¬
ber immer unmöglich verhalten hast. Man
hat ihn wieder sitzen lassen (= оставиха
го да повтаря класа, разг.). Отделно се
пише и разговорният израз einen sitzen
haben (~ пиян съм; разг.). Т Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.1).
sitzende Lebensweise: t erstes Partizip (4).
Sk-: Относно произношението на начал¬
ното Sk- в Skat, Skandal и т.н. t Aus¬
sprache (13).
Skala / Skale: Съществителното die Ska¬
la (род.п.: der Skala, мн.ч.: die Skalen /
Skalas) е общоприетото наименование
за линийка с деления на измервателни
уреди, тонова стълбица или за степе¬
нуване на цветни нюанси. Съществи¬
телното die Skale (род.п.: der Skale,
мн.ч.: die Skalen) “мерно деление” е
форма, употребявана в техническия
език.
Skelett / Skelet: Skelet е паралелна фор¬
ма на Skelett, която се употребява още
в специализираната медицинска лите¬
ратура.
Ski: Заедно с понемчения правопис Schi
е приет и норвежкия Ski [] . Формите
в род.п. са: des Skis (Schis), в мн.ч.: die
Skier(Schier) /(рядко:) die Ski (Schi). Ду¬
мата се пише разделно от следващ гла¬
гол: Ski laufen, Ski fahren, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1).
Skizzenblock: Множественото число е
die Skizzenblocks. (T Block).
Skonto: Казва се der Skonto или das Skon¬
to. Родителният падеж e: des Skontos,
мн.ч.: die Skontos / (рядко също:) die
Skonti.
Skriptum: Чуждицата Skriptum спада към
съществителните, които се скланят
смесено: des Skriptums (силна форма),
die Skripten (слаба форма). Заедно с нея
понякога се появява и латинското мно¬
жествено число die Skripta.
S-Laute / s-звукове
Често поставяни въпроси за s-звуковете
Въпрос
Отговор
Кога се пише ss и когаß по новия пра¬
вопис?
Точка (1.1)
В кои случаи ß може да се замести с
SS?
Точка (1.2.1 - 1.2.4)

775
S-Laute
1	Die s-Laute im Antiquasatz (Lateinschrift)
s-звукове в антиква-шрифт (латински шрифт)
1.1	Grundregeln / Основни правила
Предаването на звучния или беззвучен звук s (Т Aussprache [6]) в немския
език чрез s, ss и ß (= scharfes s, ’ec-цетЧ; налице във фрактурния шрифт още в
16.век, в латинския или антиква шрифт - едва в края на 19.век) е много сложно.
Ето основните правила:
1.	Звучното s се пише винаги s:
sausen, Amsel, Hirse, Gänse, Mühsal, Gerinnsel.
2.	Беззвучното s като единична съгласна след дълга гласна и след дифтонг се
пише ß:
Maß, Gruß, Spaß, fließen, außer, reißen, Blöße, Schöße
3.	Беззвучно s във връзка c други съгласни след кратка гласна се пише s:
Hast, Haspel, Wurst, Grips.
4.	Беззвучно s като единична съгласна след кратка гласна се удвоява в ss:
Masse, Missetat, Flüsse, hassen, Gleichnisse, Dissertation.
5.	Според новите правописни правила двойно-s стои след кратка гласна съ¬
що:
-	в края на думата -
Fass / Fässer, Hass / Hasses, blass / blasse, fass! / fassen;
-	накрая на предна съставка на сложна дума -
Flussbett, Fassbier, hasserfüllt.
Ако в този случай се срещат три s (Т Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben) за по-добра четивност може да се постави малко тире:
Bassstimme, също: Bass-Stimme; Flussschiffer, също: Fluss-Schiffer; Verschlusssa¬
che, също: Verschluss-Sache.
Изключение правят съществителните на -nis (Zeignisse / Zeugnis [не: Zeug-
niß]):

S-Laute
776
- пред окончания, които започват със съгласна -
fassen / fasst, wissen / wusste, vermissen / vermisst, vergessen / vergessne, has¬
sen / hässlich, besser / bessre, wässerig 1 wässrig.
1.2	Der Ersatz von ß durch ss bzw. SS
Заместването на ß чрез $s или SS
1.2.1	ss вместоß: Hg е правилно да се заместваß чрез ss. Само ако в латин¬
ски или антиква-шрифт няма знак за ß (напр. върху клавиатурата на пишеща
машина или компютър), може в краен случай да се постави ss. (В Швейцария
обаче може принципно да се заместваß чрез ss).
Fussball (шесто: Fußball), aussen (вместо: außen), Strasse (вместо: Straße), Reiss¬
brett (вместо: Reißbrett), grosse (вместо: große).
Ако съвпаднат три букви s, не бива да се изпуска нито една от тях (Т Zusam¬
mentreffen dreier gleicher Buchstaben). За по-добра четивност обаче може да се
постави малко тире:
Reissschiene (вместо: Reißschiene), също: Reiss-Schiene; Massschneider (вместо:
Maßschneider) също: Mass-Schneider.
При пренасянето на думата това помощно двойно-s по новите правила се
разделя на s-s:
Bu-ße / Bus-se, Grü-ße / Grüs-se.
1.2.2	ss или ß в имена: Дори и когато немско име cß се латинизира, няма
заместване чрез ss; знакът ß се запазва (Weißenburg - Codex Weißenburgensis).
Това важи и за отразяването на немски собствени имена с ß в чуждоезикови
текстове (Madame Aßmann est allee ä Paris).
1.2.3	SS вместоß: Нормално SS се пише при употребата на главни букви.
Ако в този случай се срещнат повече S, може да се постави малко тире за прег¬
ледност:
Straße / STRASSE, Maßstab / MASSSTAB,също: MASS-STAB, Fußspuren /
FUSSSPUREN, също: FUSS-SPUREN.
Предишното правило, чеß може да бъде заместено и чрез SZ, за да се избег¬
нат недоразумения, според новите правила вече не важи. При предаването на
фамилни имена с главни букви правописът с SZ никога не е бил еднозначен, тъй
като съществуват фамилни имена, шито и при обичайния правопис съдържат .sr

777
S-Laute
(напр. Keszler). При имена, написани с главни букви, често заради яснотата се
използва букватаД макар че не е главна (напр. AßMANN).
1.2.4	ß вместоß или ss: През 19.век станало обичайноß в латински ръко¬
пис след кратка гласна в края на думата (muß, Haß, daß) да се записва като ß.
Знакът / при това не е нищо друго освен разтеглено написана дълга / на нем¬
ския писмен шрифт (Kurrenschrift; Т Schrift). Следователно това не е М Макар
тази употреба да е препоръчана от Берлинската конференция по правопис през
1876 г. ß не е могло да се наложи в официалния правопис. Особен проблем въз¬
никнал от това, че ß - противно на първоначалното намерение и без оглед на
дължината на гласната - се използвало не само в края, но и вътре в думите (за
lassen, за ließen). От това и днес произтичат трудности, когато при фамилни имена
остарелият правопис cfi трябва да бъде адаптиран към валидния днес правопис.
При това остава неизвестно, дали зад се крие първоначално ß или ss. Фамил¬
ното име Kafiel например може да произлиза както от Kaßel, така и от Kassel.
Тук трябва да се решава във всеки отделен случай (например според църковните
книги), как се е пишело името преди появата на правописа с ß (т.е. най-малкото
преди 1876 г.).
2	Die s-laute im fraktursatz
s-звуковете във фрактурния печат
За s-звуковете във фрактурния шрифт (Т Schrift) трябва да се отбележи, че е
се пише само в края на сричка:
Nrt, 3№fd, Hftrtig, ОДИ; XteWft, ЗДЬОД
Иначе се използва така нареченото дълго f:
fagti, $И(янк; Stöfd, ям#«, fletff«; &№, Äifwffcfc ttftf
Това важи и за Sei, St и -dl в определени чужди думи:
{efeta, 9ИЗ, &|)xr; gefttn, <№ft.« Heft, Ш, gnfctt, £MSt
Най-накрая се използва и ff вместо двойно-s:
Steift, Щеш, Ще, fctffetttti«, VfftfpK, eieitWfe
Вместо -ss в края се препоръчва fj:
ba&kfe

so
778
so: Относно so schön wie / als T als / wie
(1).
so als [ob] / als [wenn]: Съчетанието
обикновено се схваща като едно цяло.
Пред als няма запетая: Er sah schnell
auf, so als ob er ein schlechtes Gewissen
hätte. Може да се постави запетая, ако
so се разглежда като елиптично изре¬
чение (вместо es ist / war so) и трябва
да се подчертае: Er sah schnell auf, so,
als hätte er ein schlechtes Gewissen. Ако
so стои като обстоятелствено поясне¬
ние в главно изречение, трябва да се
постави запетая пред als: Es klang so,
als wenn ein Käuzchen riefe.
sobald / so bald: 1. Правопис. Съюзът
се пише слято: Ich rufe an, sobald ich
zu Hause 6w._Koraro става дума за ад-
вербиално съчетание, се пише раздел¬
но: Ich komme so bald wie möglich. Der
kommt so bald nicht wieder.
2. Запетая: Подчинено изречение,
свързано със съюза sobald, винаги се
отделя със запетая от главното изрече¬
ние: Sobald sie nach Hause kommt, wol¬
len wir essen.
so bald wie / als: След so bald може да
стоят wie или als. И двете са правилни:
по-често срещана е връзката с wie:
Schreibe so bald wie / (по-рядко:) als
möglich. T sobald.
Socke / Socken: Според езиковата норма
трябва да се употребява само die So¬
cke; der Socken е паралелна местна и
разговорна форма.
Soda: Казва се die Sode (австр. само по
този начин) и das Soda.
sodass / so dass: 1. Правопис. Според но¬
вите правила за правопис съюзът се пи¬
ше или слято, или разделно: Sie war
erkrankt, sodass / so dass sie den Vor¬
trag absagen musste.
2. Запетая. Запетаята се поставя какго
пред обикновеното dass: Sie hat mich
verwirrt, sodass /so dass ich keine Ant¬
wort finde. Между so и dass може да се
пише запетая, ако so е като корелат в
главното изречение: Sie verwirrt mich
so, dass ich nicht mehr ein noch aus weiß.
Soest: Името на града в Nordrhein-West¬
falen се изговаря с о, а не с ö; е показва
само дължината на предхождащото о.
sofern: Съюзът се пише слято: Es sei dir
erlaubt, sofern du deine Pflicht getan
hast.KoTzjo става дума за адвербиално
съчетание, то се пише разделно: Diese
Sache liegt mir so fern, dass ...
so genannt: По новия правопис so ge¬
nannt (какго so nennen) се пише само
разделно. Следващото прилагателно
(причастие) обикновено се скланя па¬
ралелно: ein so genannter freischaffen¬
der Künstler. Само в дат.п. ед.ч. мъжки
и среден род се среща понякога още
слабо склонение на следващото прила¬
гателно (причастие): mit so genanntem
freiwilligem / (рядко:) freiwilligen Hilfs¬
korps.
so gesehen / so betrachtet: Относно пос¬
тавянето на запетая Т zweites Partizip
(2.5).
sogleich: 1. Правопис. Наречието се пи¬
ше слято: Du sollst sogleich kommen.
Разделно от следващото прилагателно
се пише наречието за степен so: Sie sind
sich alle so gleich, dass ich sie nicht un¬
terscheiden kann. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (4.3).
2. sogleich като определение. Наречи¬
ето sogleich не бива да бъде използва¬
но като прилагателно в атрибутивна
функция (като определение). Непра¬
вилно е следователно: die sogleiche Er¬
ledigung. t Adverb (1).
Sohn: Тъй като Sohn е роднинско наиме¬
нование, ä не име, то трябва да се скла¬
ня след Herrn (= род.п.): Die Verlobung
Ihres Herrn Sohnes (не: Sohn). Относно
Franz Meyer Sohn T Apposition (2.1).
solangfe) / so lang[e[: 1. Правопис. Сля-

779
sollen
IQ се пише съюзът: Solangfe] ich krank
war, bist du bei mir geblieben. Когато
става дума за адвербиално съчетание,
то се пише разделно: Es dauert heute
dreimal so langfe] wie neulich. Du hast
uns so langfe] warten lassen, dass wir
den Zug versäumen. Съюзът solange не
може да въвежда главно изречение. За¬
това в следващото изречение трябва
първо да се напише слято и после - раз¬
делно: Solange ich krank war, so lange
bist du bei mir geblieben. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (4.3)
2. Запетая. Подчинено изречение,
свързано със solange, трябва да се от¬
деля от главното изречение със запе¬
тая: Du kannst bleiben, solangfe] du
magst.
solehfe]: 1. a) solches herrliche Wetter¬
bei solchem herrlichen / herrlichem
Wetter, (слонение на следващото при¬
лагателно или склонение). В единстве¬
но число solcher, solche, solches обик¬
новено се променят като местоимение,
затова следващото прилагателно се
скланя слабо: solcher weiche Stoff(ряд¬
ко се скланят силно: solcher junger
Mensch [Schädlich], solches wunderba¬
re Essen, bei solchem grauen Wetter, aus
solcher üblen Gesinnung heraus. B po-
дителен и дателен падеж ж.р. и в дате¬
лен падеж м. и ср.р. понякога се среща
паралелно склонение: in solcher gram¬
matischer Forschung, bei solchem natür¬
lichem Wachstum. В множествено чис¬
ло също преобладава слабото склоне¬
ние: solche vorsichtigen Versuche, wegen
solcher ausgewählten Speisen. Заедно c
него се среща обаче и силното склоне¬
ние: solche vereinzelte Ergebnisse; die
Folge solcher komplizierter Untersuchun¬
gen. След формата без окончание jo/cA,
която може да се срещне само в ед.ч.,
редовно се използва силното склоне¬
ние: solch altes Zeug, solch guter
Mensch; bei solch ausgezeichnetem Artzt
(Wassermann). 6) solche Angestellten /
Angestellte, (склонение на следващото
субстантивирано прилагателно или
причастие). Субстантивираното прила¬
гателно (причастие) обикновено се
скланя слабо след solcher, solche, sol¬
ches; solches Schöne, mit solchem Schö¬
nen. Само в именителен и винителен
падеж мн.ч. се появяват силни форми:
solche Angestellte/(до:) solche Angestell¬
ten; solche Verstorbene (G. Hauptmann).
Но съшо: solche Alten (Mechow). T Ad¬
jektiv (1.2.5).
2.	zwei solche Fehler / solcher Fehler.
След определено или неопределено
числително име (zwei, viele, wenige и
др.) solcher, solche, solches обикновено
се променя като прилагателно: mit zwei
solchen Messern (като: mit zwei derarti¬
gen Messern); viele solche Fehler. To мо¬
же да се разглежда обаче и като место-
имение и да се постави частичен роди-
телен падеж: noch zwei solcher Fehler
(като: noch zwei dieser Fehler). Тази
употреба обаче се среща рядко.
3.	solch вместо лично местоимение.
Често solcher, solche, solches, което оз¬
начава ”такьв, нещо от този сорт”, се
употребява погрешно вместо личното
или неопределителното местоимение.
Правилно трябва да се казва: Da Sie
inzwischen im Besitz dieses Buches sind,
möchte ich Sie bitten, es (не: solches) mir
einmal auszuleihen. Ein Herr mit Zylin¬
der und einer (не: ein solcher) mit Hom¬
burg.
Soldatin: Женското съответствие на&?7-
dat. T Titel und Bemfsbezeichnungen (3).
sollen: 1. Плеоназъм.В изречението Die
Aufforderung, sich in Marsch setzen zu
sollen модалният глагол sollen е изли¬
шен, защото смисълът му вече се съ¬
държа в Aufforderung. Т Pleonasmus (1).
2. sollen / gesollt. Когато sollen стои

Solo
780
след инфинитив, той също е в инфи¬
нитив, а не във формата на минало при¬
частие. Следователно се казва: Er hat
kommen sollen (не: gesollt), t Infini¬
tiv^).
Solo: Думата има две форми за мн.ч.: die
Soli и die Solos, t Fremdwort (3.4).
sondern: 1. Запетая. Пред противопос¬
тавящия съюз sondern винаги има за¬
петая. При това няма значение, дали
sondern стои между изречения или са¬
мо между части на изречението. Това
важи и за двойния съюз nicht nur ...
sondern auch: Gib das Geld nicht ihm,
sondern ihr. Das ist nicht gut, sondern
schleckt. Sie erhalten die Marken nicht,
wenn sie ankommen, sondern erst, wenn
sie registriert sind. Sie wollen nicht nur
heute, sondern auch morgen hier essen.
2. Отрицание. Съюзът sondern трябва
да има изрично отрицателна предхож¬
даща част: nicht du, sondern sie; nicht
nur du, sondern auch er. Das ist kein Bett,
sondern eine Couch. Не е достатъчно,
отрицанието да се подразбира по сми¬
съл: Ich denke weniger an meinen Kum¬
mer als (не: sondern) vielmehr an deine
kranke Mutter.
Sonnabend: t Samstag / Sonnabend.
Sonntag: Относно Sonntagabend T Diens¬
tag (2).Othocho Sonntagabend и sonn¬
tagabends, sonntags abends T Adverb
(3). Относно am Sonntag, dem /den 14.1.
T Datum (2). Относно des Sonntag[e]s /
Sonntag t Wochentage.
sonstig: Следващото след sonstig прила¬
гателно (причастие) обикновено се
скланя паралелно: sonstiges überflüssi¬
ges Gepäck, sonstiger angenehmer Zeit¬
vertreib. Само в дателен падеж ед.ч.
мъжки и среден род, и в род.п. мн.ч.
понякога се появява слабо склонение:
mit sonstigem unveröffentlichtem / (съ¬
що!) unveröffentlichten Material, bei
Ausnutzung sonstiger arbeitsfreier /(съ-
шо:^ arbeitsfreien Tage.
Sonthofer: Жителите на Sonthofen се на¬
ричат Sonthofer не; Sonthofener. Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1_и 7).
sooft / so oft: 1. Правопис. Съюзът се пи¬
ше слято: Sie können, sooft Sie wollen,
die Bibliothek benutzen. Когато става ду¬
ма за адвербиално съчетание, то се пи¬
ше разделно: Ich sagte es dir so oft, dass
... T Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (4.3).
2. Запетая. Подчинено изречение,
свързано със sooft, винаги се отделя със
запетая от главното изречение: Ich freu¬
te mich, sooft ich sie sah.
Sorge: 1. Sorge tragen. Съществително¬
то Sorge се пише разделно от глагола
tragen, защото тук Sorge се възприема
ясно като съществително име и двете
думи имат собствена стойност на час¬
ти на изречението: Du musst dafür Sor¬
ge tragen, dass der Auftrag ausgefuhrt
wirdA Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (2.1).
2. Отрицание. В съчетанието [keine]
Sorge haben, Sorge се отнася за нещо
нежелано, негативно: Ich habe Sorge (=
страхувам се), dass du dich erkältest. Ich
habe keine Sorge (= не вярвам), dass du
dich erkältest. Ако в öfews-изречението
има положителна дума, тя трябва да бъ¬
де отречена: Ich habe Sorge, dass er das
Examen nicht besteht (= може би ще се
провали). Ich habe keine Sorge, dass er
das Examen nicht besteht (= ще го из¬
държи). Ако в това изречение се изпус¬
не nicht, се обръща смисълът. Тоест не:
Ich habe keine Sorge, dass er das Exa¬
men besteht. Вместо това може да се ка¬
же: Ich habe Sorge, ob er das Examen
besteht. Тогава Sorge haben има подоб¬
но значение на zweifeln. Т bezweifeln /
zweifeln.
Sorte: Относно 7 Sorten feinsten Käses /
feinster Käse t Apposition (2.2).Othoc-

781
sowie / so wie
но eine Sorte Fisch, die / der mir gut
schmeckt T Kongruenz (3.5).
sosehr / so sehr: 1. Правопис. Съюзът се
пише слято: Sosehr ich das auch billige
... Когато става дума за адвербиално съ¬
четание, то се пише разделно: Er lach¬
te so sehr, dass ihm die Tränen kamen.
Sie war nicht so sehr Vorgesetzte als viel
mehr Kollegin. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (4.3).
2. Запетая. Подчинено изречение, ко¬
ето е свързано със sosehr, винаги се от¬
деля от главното със запетая: Ich schaff¬
te es nicht, sosehr ich mich bemühte.
Souffleuse: Женският вариант на Souf¬
fleur e Souffleuse. T Titel und Berufsbe¬
zeichnungen (3).
soviel / so viel: 1. Правопис. Слято вече
се пише само съюзът: Soviel ich weiß,
ist es “normalerweise” umgekehrt. Всич¬
ки останали съчетания според новите
правописни правила се пишат раздел¬
но: Wer weiß schon so viel, dass er ganz
ohne Nachschlagewerke auskommt? Neh¬
men Sie nur so viel Zement wie unbedingt
nötig. Er schimpfte, weil das Ventil so viel
Dampf durchließ. Sein Wort bedeutet so
viel wie ein Eid. Sie verdient doppelt so
viel wie ich. So viele Leute, so vieles Schö¬
ne. Sie hat doppelt so viele Patienten wie
■ damals. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (4.3).
2. Подчинено изречение, свързано със
soviel, се отделя винаги със запетая от
главното: Sie wollen bauen, soviel ich
weiß.
so viel wie / als: След so viel може да стои
wie или als. И двете са правилни. Връз¬
ката с wie е по-разпространена в днеш¬
ната езикова употреба:7сА nehme so viel
wie /(по-рядко:) als möglich mit.
soweit / so weit: 1. Правопис. По новите
правописни правила слято се пише ве¬
че само съюзът: Soweit ich es beurteilen
kann, wird sie gehen. Всички останали
съчетания на so и weit сега се пишат
разделно: Es geht ihm so weit gut. Es ist
bald wieder so weit. Sie soll warten, bis
ich so weit bin. Ich möchte so weit wie /
als möglich vorbereitet sein. Spring so
weit, wie du kannst. Spring, so weit du
kannst. Sie ist so weit gereist, dass ...Er
forderte die Sache so weit, dass ...So weit
- so gut. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (4.3).
2. Запетая. Подчинено изречение,
свързано със soweit, винаги се отделя
от главното със запетая: Sie wird Recht
haben, soweit ich das beurteilen kann.
sowenig / so wenig: По новите правопис¬
ни правила слято се пише вече само съ¬
юзът: sowenig ich einsehen kann, dass
... Всички останали комбинации на so
и wenig сега се пишат разделно: Ich bin
so wenig dazu bereit wie du. Ich kann es
so wenig wie du. Er soll so wenig wie
möglich davon merken. Ich habe so we¬
nig geübt, dass ich es nicht kann, T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (4.3)
so wenig wie / als: След so wenig може да
стои wie или als. И двете са правилни.
В днешната езикова употреба обаче
връзката с wie е по-разпространена:
Sprich so wenig wie /(по-рядко:) als
möglich mit dem Kranken!
sowie / so wie: 1. Правопис. Съюзът се
пише слято: Sowie er kommt, soll er
nachsehen. Разделно се пише корелатът
so ... wie (при сравнение): Er kam so,
wie ich ihn zuletzt gesehen hatte. So, wie
ich sie kenne, kommt sie nicht.
2. Запетая. Пред съюза sowie в значе¬
нието “докато” се поставя запетая, ако
той свързва подчинено изречение: Dies
tat sie auch, sowie sie wieder nach Hau¬
se kam. 3a sowie в значението “и” (wis¬
senschaftliche und technische Werke so¬
wie schöne Literatur) важат същите пра¬
вила за поставяне на запетая както при
Т und (7).

sowohl - als [auch]
782
3. Der Direktor sowie sein Stellvertre¬
ter war / waren anwesend. В това из¬
речение глаголът може да бъде в един¬
ствено или в множествено число. Der
Direktor sowie sein Stellvertreter war /
waren anwesend, t Kongruenz (1.3.1 -
1.3.8).
sowohl-ais [auch]: 1. Sowohl-als [auch]
/ sowohl - wie [auch]. Ha sowohl обик¬
новено отговаря als auch: Erbeherrscht
sowohl Englisch als auch Französisch.
Sie bereiste sowohl Südamerika als auch
Australien. Вместо sowohl - als auch мо¬
же да се използва и sowohl - wie auch:
Er beherrscht sowohl Englisch wie auch
Französisch. Sie bereiste sowohl Südame¬
rika wie auch Australien. Също само als
и само wie могат да се използват като
съответствия: Sowohl der Vater wie die
Mutter waren überrascht. Das mussten
sowohl seine Freunde wie seine Feinde
anerkennen: Не е правилно обаче so¬
wohl да се свързва със sowie или und:
Sowohl der Bürgermeister sowie (правил¬
но: als [auch]) wmwie [auch]) der Stadt¬
präsident waren erschienen. Er hatte so¬
wohl die Koffer gepackt und (правилно:
als auch/wie auch) eine Taxe bestellt.
2. Запетая. При многочленния съюзло-
wohl - als [auch / wie [auch] пред als/
wie няма запетая: Sowohl die Eltern als
auch die Kinder waren krank. Beide, er
sowohl als seine Mutter, bäten inständig
um eine nochmalige... wohltuende Gunst
(R. Walser). Това важи и в случаите, ко-
гато als/wie [auch] се повтаря: Леле
Rede überzeugte sowohl ihre Freunde als
auch ihre Gegner als auch alle anderen
Anwesenden. Die Familie fühlte sich so¬
wohl der Firma wie auch dem Verein wie
auch den vielen Freunden gegenüber ver¬
pflichtet. Ако sowohl стои пред инфи-
нитивна група, според новите право¬
писни правила npejißowohl може да се
постави запетая: Er behauptet[,] sowohl
ein guter Stürmer zu sein als auch das
Tor hüten zu können. Am sowohl е свър¬
зано c подчинени изречения, винаги се
поставят запетаи: Er behauptet sowohl,
dass er ein guter Stürmer sei, als auch,
dass er das Tor hüten könne.
3. Sowohl sein Freund als / wie [auch]
seine Frau hatte / hatten ihn verlassen.
Ако sowohl - als auch свързва две час¬
ти на подлога, глаголът обикновено е
в множествено число, но и единстве¬
ното число е допустимо: Sowohl sein
Freund als/wie [auch] seine Frau hatten
/(по-рядко:) hatte ihn verlassen. T Kon¬
gruenz (1.3.11).
sozial /soziologisch: Прилагателното so¬
zial означава “отнасящо се до общес¬
твото, общността, обществено, общо,
човешко, грижовно”: die soziale Ent¬
wicklung, Ordnung; soziale Unterschie¬
de, Einrichtungen; sozial denken, han¬
deln; за разлика от него soziologisch оз¬
начава “отнасящо се до социологията
(- учение за обществото, обществоз-
нание)”: eine soziologische Betrach¬
tungsweise.
sozusagen: Наречието се пише слято: Das
Problem hat sich sozusagen selbst gelöst.
Разделно се пише so като корелат на
съюза dass в следващо подчинено из¬
речение: Sie versucht es so zu sagen, dass
es jedermann versteht.
sp-: Относно произношението T Ausspra¬
che (13).
Spachtel: Казва се der Spachtel (род.п.:
des Spachtels, мн.ч.: die Spachtel) или
(австр. само по този начин:) die Spach¬
tel (род.р.: der Spachtel, мн.ч.: die Spach¬
teln).
Spaghetti / Spagetti: 1. Според новите
правописни правила съществителното
в понемчената си форма може да се пи¬
ше и без h. Досегашният правопис с gh
обаче продължава да е правилен.
2. Тъй като формата die Spaghetti/Spa-

783
spätestens
gettiвече е форма за мн.ч., формата die
Spaghettis /Spagettis е неправилна.
Spalt / Spalte: Съществителното от мъж¬
ки род der Spalt и съществителното от
женски род die Spalte означават и две¬
те “тесен и продълговат отвор, пукна¬
тина”: In der Mauer ist ein tiefer Spalt /
eine tiefe Spalte. Sie stürzte in einen Spalt
/ in eine Spalte im Eise. Областите на
приложение надаете думи обаче отчас¬
ти се различават. Във връзка с offen ste¬
hen се използва само Spalt: Das Fens¬
ter /Die Tür steht einen Spalt offen. Като
название за “печатна колонка (на стра¬
ница на вестник или книга)” се упот¬
ребява само die Spalte: Der Artikel ist
eine Spalte /zwei Spalten lang.
spalten: Миналото причастие на spalten
(това важи и за abspalten, aufspalten и
zerspalten) е или gespalten, или gespal¬
tet. И двете форми са правилни: Die
Gesellschaft... hatte sich ... in zwei Par¬
teien gespalten (Lenz). ...nicht gezählt die
Masse der Sekten, die sich wieder von den
Monophysiten abgespaltet hatten (Thieß).
Формата gespalten се среща особено
често при атрибутивна употреба:... ein
bemühter junger Mann ... mit ... leicht
gespaltenem Kinn (Maass)....als wäre er
in das Leben ... bis zu den Knien einge¬
klemmt wie in einen gespaltenen Holz¬
block (Musil).
spanisch: Прилагателното се пише c мал¬
ка буква: spanischer Pfeffer, spanische
Reiter (= военно препятствие), spani¬
sches Rohr; das kam mir spanisch vor. B
имена прилагателното се пише став¬
на буква: der Spanische Erbfolgekrieg,
die Spanische Reitschule (in Wien).
Относно правописа на sich spanisch
unterhalten, [kein] Spanisch sprechen;
etwas auf Spanisch sagen, in Spanisch
drucken и т.н. t deutsch.
Spanisch, das / Spanische, das: t Sprach-
bezeichnungen.
Spann / Spanne: Съществителното от
м.р. der Spann означава “горната част
на ходилото, китка”. Съществително¬
то от ж.р. die Spanne, което преди се е
използвало за название на мярката пе¬
дя, днес обикновено се използва в зна¬
чението “отстояние, разлика”: eine klei¬
ne Spanne, die Spanne zwischen Ein¬
kaufs- Und Verkaufspreis ist nicht groß.
Тук спадат и словосъчетанията Flügel¬
spanne, Verdienstspanne, Zwischenhan¬
delsspanne, Gewinnspanne.
spannend: Относно ein spannendes Buch,
das Buch ist spannend T erstes Partizip
(3).
Spargel: Според езиковата норма се каз¬
ва der Spargel, род.п.: des Spargels,
мн.ч.: die Spargel. (В Швейцария се каз¬
ва и die Spargel, род.п.: der Spargel,
мн.ч.: die Spargeln. Последното се упот¬
ребява отчасти и в Pfälzisch и Badisch).
Sperre / Sparren: Заедно със съществи¬
телното от м.р. der Sparren, в единич¬
ни случаи се среща и формата за ж.р.
die Sparte; тя обаче остарява, защото в
специализирания занаятчийски език се
използва най-често der Sparren.
Sparschreibung: Т Gleichsetzung von
Frauen und Männern in der Sprache (2).
spät: Прилагателното spät се пише сля¬
то c наречията abends, nachmittags, за¬
щото те се възприемат като адверби-
ална цялост: spätabends, spätnachmit¬
tags.
Spatel: Съществителното може да се из¬
ползва в мъжки или женски род. Сле¬
дователно се казва (австр. само по то¬
зи начин:) der Spatel (род.п.: des Spa¬
tels, мн.ч.: die Spatel) или die Spatel
(род.п.: der Spatel, мн.ч.: die Spateln).
später: При склонените форми на später,
е от втората сричка обикновено не се
изпуска: spätere Aufführungen; alles
Spätere, T Adjektiv (1.2.13).
spätestens: Относно spätestens in einer

Spatz
784
Stunde/in spätestens einer Stunde T Ad¬
verb (4).
Spatz: Името на птица Spatz в ед.ч. мо¬
же да се скланя по слабото или по сил¬
ното склонение. Казва се: des Spatzen,
dem, den Spatzen или des Spatzes, dem,
den Spatz. Множественото число е ви¬
наги слабо: die Spatzen.
spazieren gehen / fahren / reiten: Според
новите правописни правила съчетани¬
ята от глагола spazieren и друг глагол
се пишат винаги разделно: wir wollen
spazieren gehen; wir sind spazieren ge¬
ritten; ...wenn er spazierenfahrt. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.1).
speien: 1. Миналото причастие на speien
e gespien.
2. Ако speien е насочено към част на
тялото, засегнатото лице обикновено е
в дат.п.: Ich könnte ihm ins Gesicht spei¬
en. Natürlich hatte das Baby ihr den Spi¬
nat wieder auf die frische Bluse gespien.
Винителният падеж тук е съвсем нео¬
бичаен. (Срв. обаче Т beißen).
Speisekarte / Speisenkarte: И двете фор¬
ми на думата - Speisekarte и Speisen¬
karte са правилни; формата Speisekarte
обаче е по-разпространена. Други
сложни думи стоят отчасти без Т Fu¬
genzeichen: Speiseeis, Speisefett, Speise¬
fisch, Speisegaststätte, Speisekammer,
Speisekartoffel, Speiseröhre, Speisewa¬
gen, Speisezimmer, отчасти със свър¬
зващ знак: Speisenaufzug, Speisenfolge.
speisen: Според езиковата норма глаго¬
лът speisen се спряга само правилно:
speiste, gespeist (не - както понякога се
казва на шега - gespiesen).
spendabel: При spendahe/“щедър” обик¬
новено е от последната сричка отпада
при склонение и степенуване: eine spen¬
dable Person; du warst früher viel spen¬
dabler; das ist ein spendables Angebot.
TAdjeltiv (1.2.13).
Sperma: Съществителното има две фор¬
ми за мн.н.: die Spermen и die Spermata.
Sperrrad: Когато при сложни съществи¬
телни и прилагателни съвпадат три ед¬
накви съгласни, според новите право¬
писни правила не може да отпадне ни-
то една от тях. Думата, съставена от
Sperr- и Rad следователно се пише с
три г. За по-лесна четивност може да
се постави малко тире: Sperrrad, също:
Sperr-Rad. Т Zusammentreffen dreier
gleicher Buchstaben.
Sphinx: Казва се както die Sphinx, така и
der Sphinx. В археологическия специа¬
лизиран език се използва предимно
мъжкият род. Множественото число е
die Sphinxe, а в специализирания език
също die Sphingen.
Spiegelstrich: t‘Punkt (2), T Semikolon
(4).
spielend: Относно mit spielender Leichtig¬
keit T erstes Partizip (4).
Spind: Думата може да се използва в сре¬
ден или в мъжки род. Казва се както
das Spind, така и der Spind.
spinnen: В конюнктив II днес се изпол¬
зва формата spönne, но и формата spän¬
ne. Т Konjunktiv (1.3).
spitze / Spitze: t klasse / Klasse.
spitzkriegen: Разговорният глагол със
значеннето”проучвам, узнавам” се пи¬
ше заедно: Hast du das auch spitzge¬
kriegt? Ich kriege das schon noch spitz!
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2).
Splitting: t Gleichstellung von Frauen und
Männern in der Sprache.
s-Plural: T Plural {2-4).
Sporn: Съществителното der Sporn
(род.п.: des Sprnfejs, мн.ч.: die Sporen)
означава “шпора, резец на ботуши за
езда”. За определени нокти на птици,
четина на насекоми и костни израстъ¬
ци на пета се използват формите за
мн.ч. die Sporen и (особено в спец. език)
die Sporne. Само Sporne служи за оз¬

785
sprachig / -sprachlich
начение на стърчащи листни образува¬
ния, планински издатини, таран на ко¬
раб и пета на самолет. Формата за мн.ч.
на -е се използва и в словосъчетания
като Heiß-, Rittersporne.
sport[s]-/ Sport(s)-: Сложните думи с оп¬
ределяща дума Sport обикновено сто¬
ят без Т Fugen-s: Sportabzeichen, Sport¬
arzt, Sportfeld, Sportgeist, Sporthemd,
Sportkamerad, Sportlehrer, Sportnach¬
richten, Sportverband, Sportverein. Ва¬
рираща употреба показват Sport[s]-
freund, Sportfsjkanone, sportfsj mäßig.
Само със съединително-s обаче (по по¬
добие на анга. Sportsman): Sportsmann
(мн.ч.: -leute/[рядко:] -männer; Т Mann
[2])-
spotten: Глаголът spotten днес най-често
се употребява с предлога über: Sie spot¬
teten über ihn, über sein Missgeschick.
Употребата на допълнение в род.п. се
среща само в приповдигнатия стил и
постепенно остарява: Sie spotteten sei¬
ner, seines Missgeschicks.
Sprach- / Sprech-: При сложни думи не
бива да се бъркат определящите думи,
които са с различно значение: Sprach¬
unterricht означава “занятия по опре¬
делен език”, обаче Sprechunterricht е
“обучение по говор, занятие по говор”.
С Sprachfehler се нарича понякога гра¬
матическа грешка, но най-вече вроден
дефект в артикулацията: Er hat einen
Sprachfehler. Докато Sprechfehler озна¬
чава “грешка, която е направена при го¬
ворене”: Beim Gedichtaufsagen machte
der Schüler sehr viele Sprechfehler.
Sprachbezeichnungen: 1. das Deutsch /
das Deutsche, При субстантивирани
прилагателни, които назовават даден
език, съществува следната разлика
между формата без окончание и фор¬
мата на -е: Формата на -е (das Deutsche,
Chinesische, Französische и т.н.) назо¬
вава най-общо съответния език: Das
Deutsche gehört zu den indogermani¬
schen Sprachen. Die Erzählungen wur¬
den aus dem Japanischen ins Englische
übersetzt. Формата без -e {das Deutsch,
Chinesisch, Französisch и т.н.) за раз¬
лика от нея означава особен вид на съ¬
ответния език, този на дадена епоха,
на отделен индивид или на определе¬
на група: Mein Englisch ist nicht beson¬
ders gut. Das Plattdeutsche (= долнонем-
ският език изобщо) tritt immer mehr hin¬
ter einem nur noch durch den Tonfall ge¬
färbten Hochdeutsch (= определена фор¬
ма на високонемски) zurück. Ich kann
noch kein Italienisch, hoffe es aber in Ita¬
lien zu lernen. Er sprach über Entwick¬
lungstendenzen im heutigen Deutsch.
2. Склонение. Формите без окончание
на езиковите наименования образуват
родителен падеж с -s, или остават без
окончание за склонение: des Russischs
- des Russisch, des Deutschs - des
Deutsch, при което обикновено се пред¬
почита родителният падеж без падеж¬
но окончание.
spräche/ spreche: Формата на конюнктив
I spreche се употребява преди всичко в
Т indirekte Rede (2.1). Т.е. трябва да се
казва: Er sagte, sie spreche kein Deutsch.
Sie fragte mich, warum er so laut spre¬
che. Формата на конюнктив II spräche
стои преди всичко в Т Konditionalsatz
(2-7): Wenn er deutlicher spräche, könn¬
te ich ihn verstehen. Ich wäre gern be¬
reit, spräche nicht so viel dagegen. Ко¬
нюнктив II spräche се среща обаче и в
Т indirekte Rede, ако в пряката реч вече
има spräche или sprechen wurde, или не¬
що се представя като съмнително.
-sprachig / -sprachlich: Тези две произ¬
водни от Sprache, които се появяват ка¬
то основни думи на различни сложни
прилагателни, имат различно значение.
Несамостоятелното -sprachig насочва
към притежание или употреба на ези-
50.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Sprachliche Gleichstellung
786
ци, т.е. има значението на “говорещ
един или повече езици, на един или по¬
вече езици”. Съответните образувания
са: einsprachig, zweisprachig, mehrspra¬
chig, gemischtsprachig deutschsprachig,
fremdsprachig. Примери: zweisprachi¬
ger Unterricht (= занятия, водени на два
езика); die mehrsprachige Schweiz; in
deutschsprachiger (= немски говореща)
Umgebung. За разлика от него, произ¬
водното -sprachlich изразява отноше¬
ние към език, т.е. означава “за езика,
отнасящо се до езика, засягащо езика”,
напр.: altsprachlich, neusprachlich,
fremdsprachlich, umgangssprachlich,
schriftsprachlich. Примери: altsprachli¬
cher Unterricht (= занятия по латински
и гръцки); ein umgangsprachliches (=
спадаща към разговорния език) Wort.
По тази тема също Т fremdsprachig /
fremdsprachlich, t-ig /-isch /-lieh (1).
Sprachliche Gleichstellung: T Gleichstel¬
lung von Frauen und Männern in der
Sprache.
Sprachsilbe: t Silbe.
Spray: Казва се der Spray или das Spray
[fpre: / engl.: sprei]. Формите му са:
род.п.: des Sprays, мн.ч.: die Sprays.
sprechen: В изявително наклонение на
сег.вр. се казва: ich spreche, du sprichst,
er spricht. Заповедната форма e: sprich!
(не:sprecheЛ. T е/i-Wechsel;? spräche
/ spreche.
Sprechsilbe: ? Silbe.
Sprichwort: Множественото число на
Sprichwort гласи die Sprichwörter (срв.
също ? Wort).
sprießen / sprossen: Употребяваният са¬
мо в приповдигнатия стил глагол sprie¬
ßen “израствам, пораствам, покълвам”
се спряга неправилно (sprießen-spross-
gesprossen): Überall sprossen /не:
sprießten) und leuchteten die Blumen.
Производният от der Spross глагол
sprossen - “пускам пъпки” - обаче се
спряга правилно (sprossen- sprosste-
gesprosst): Im letzten Jahr sprossten die
Bäume früher. Es ist April geworden, mit
sprossenden (= напълващи) Büschen und
wachsenden Blumen (Fallada). Едновре¬
менно обаче той се използва и в значе¬
нието на sprießen: Auf den Feldern und
Wiesen sprosste (= порастна) das erste
Grün.
springen: Перфектьт на глагола за дви¬
жение springen обикновено се образу¬
ва със sein, дори и когато не се изразя¬
ва промяна в движението или в место¬
положението: Sie ist sehr elegant, ziem¬
lich weit gesprungen. Endlich ist er mit
dieser Entscheidung über seinen Schat¬
ten gesprungen. Das Kind ist über die
Straße gesprungen. Er ist von der Mauer
gesprungen. Ich bin schnell mal zum Bä¬
cker gesprungen (разг.). Ако springen
фиксира определен вид спорт (дълъг
скок, висок скок), перфекгът може да
се образува и с haben: Du bist jetzt an
der Reihe, ich bin /habe bereits gesprun¬
gen. Er ist /(по-рядко:) hat die 5,20m
zweimal gesprungen. ? haben (1). Относ¬
но zu springen /zuspringen Tzu (11).
Springinsfeld: Множественото число на
der Springinsfeld e die Springinsfelde.
Spross / Sprosse: Съществителното от
м.р. der Spross (род.п.: des Sprosses,
мн.ч.: die Sprosse и die Sprossen) озна¬
чава “фиданка, филиз” и “потомък”.
Съществителното от ж.р. die Sprosse
(род.п.: der Sprosse, мн.ч.: die Sprossen)
има значенията “стъпало на подвижна
стълба, напречна дъска на прозорец” и
(остаряло) “луничка, малко кафяво пе¬
тънце”. В езика на ловците като назва¬
ние на върхове на рога се използва как-
то der Spross, така и die Sprosse, но в
мн.ч. - само формата die Sprossen.
sprossen: Т sprießen / sprossen.
Spund: Множественото число на Spund
в значението “капак на бъчва” е die

787
Staatennamen
Spünde (не: die Spunde). В преносното
разговорно значение “млад тип” мно¬
жественото число е die Spunde.
spüren: Относно Er ließ mich (не: mir)
seine Verärgerung deutlich spüren T las¬
sen (5).
ss/ß: T s-Laute (1), t Zusammentreffen
dreier gleicher Buchstaben.
St.: T Sankt.
st-, St-: T Aussprache (13).
-st: Относно пренасянето на думи със съ¬
четанието от съгласни -st Т Worttren¬
nung (1.1.1и1.2).
Staatenblock: Множественото число на
съществителното от м.р. Staatenblock
може да бъде както die Staatenblocks,
така и die Staatenblöcke (Т Block),
staatenlos: Противно на разпространено¬
то мнение, че по смисъл съчетанието
трябва да бъде staatlos, формата с -еп е
несъмнено правилна, защото -еп тук не
е окончание за мн.ч., а Т Fugenzeichen.
Staatenlose: Относно всички въпроси за
правилното склонение, предизвикващи
съмнение Т Angeklagte и Т substantivier¬
tes Adjektiv (2.1).
Staatennamen / Имена на държави
Под имена на държави тук се разбират съкратените форми на официалните
имена на самостоятелни държави. За по-подробни информации срв. също Т ge¬
ographische Namen.
1	Genus der Staatennamen
Род на имената на държави
1.1	Staatennamen mit neutralem Genus
Имена на държави от среден род
Повечето имена на държави са от среден род и се използват без член (ако
нямат при себе си определение):
Afghanistan, Costa Rica, Dänemark, Deutschland, Frankreich, Portugal, Spanien,
Zypern и T.H.
В родителен падеж те получават окончание -s, а в другите падежи са без
окончание:
die Hauptstadt Afghanistans, von Dänemark, nach Deutschland reisen, Hilfe für Zy¬
pern.
Към тази група спадат и няколко многочленни имена на държави, чиито
съставни части са свързани с und:

Staatennamen
788
Antigua und Barbuda, St. Kitts und Nevis, Sao Tome und Principe, Trinidad und
Tobago, St. Vincent und die Grenadinen.
При такива имена, образувани с помощта на und се препоръчва избягването
на родителен падеж:
die Hauptstadt von Antigua und Barbuda (вместо: die Hauptstadt Antiguas und Bar¬
budas), die Regierung von St. Vincent und die Grenadinen (вместо: die Regierung St.
Vincents und der Grenadinen).
1.2	Staatennamen mit femininem Genus
Имена на държави от женски род
Някои имена на държави са от женски род. Тези имена се използват винаги
с определителен член:
Die Elfenbeinküste, die Mongolei, die Schweiz, die Slowakei, die Türkei, die Ukraine,
die Vatikanstadt.
Тези имена са без окончание във всички падежи:
die Schweiz, die Hauptstadt der Schweiz, sie stammt aus der Schweiz, in die Schweiz
fahren.
Към тази група спада и името Dominikanische Republik, при което определи¬
телната първа съставна част обаче получава окончание -п в род. и дат.падеж (der
Dominikanischen Republik).
1.3	Pluralische Staatennamen
Множествени имена на държави
Друга група съставляват множествените имена на държави, които също ви¬
наги се използват с определителен член:
die Bahamas, die Niederlande, die Philippinen, die USA, die Vereinigten Staaten и
T.H.
Тези имена получават в дат.п. окончание -п, а в другите падежи остават без
окончание, ако в именителен падеж не завършват на -s или -п, или не представ¬
ляват съкращение:
die Niederlande, die Hauptstadt der Niederlande, aus den Niederlanden, für die Nie¬
derlande.

789
Staatennamen
Тези множествени имена на държави, които в именителен падеж завършват
на -п или -S, или представляват съкращения, имат във всички падежи една и
съща форма:
die Bahamas, die Hauptstadt der Bahamas, von den Bahamas, für die Bahamas.
1.4	Staatennamen mit schwankendem Genus
Имена на държави c вариращ род
В друга група могат да бъдат обхванати онези имена на държави, при които
варират родът, употребата на определителния член и склонението. Тези имена
могат от една страна да се използват (и скланят) като имената от среден род от
първата група:
Irak ist eine Republik, die Hauptstadt Irans, sich in Libanon aujhalten, Hilfe für
Sudan.
Този вид употреба отговаря на официално препоръчаната езикова употреба,
също и от Германското министерство на външните работи. От друга страна оба¬
че имената от тази група се използват и с определителен член, и тогава те са от
мъжки род. В род.п. те получават обикновено окончанието -s, което обаче може
и да отпада:
der Irak ist eine Republik, die Hauptstadt des Irans, sich im Libanon aufhalten, Hilfe
für den Sudan.
В общоезиковата употреба обикновено се предпочита използването на тези
имена на държави с определителен член.
2	Zu Staatennamen gebildete Adjektive und
Bezeichnungen der Staatsangehörigen
Прилагателни, образувани от имена на държави и
наименования за националност
Следната таблица се ограничава върху случаите, когато образуването на съ¬
ответните прилагателни към имената на държавите, както и на наименованието
за национална принадлижност биха могли да създадат трудности.

Staatennamen
790
Staatenname
Име на държава
Adjektiv
Прилагателно име
Bezeichnung des/
der Staatsangehörigen
Наименование
за националност
Afghanistan
afghanisch
Afghane, Afghanin
Andorra
andorranisch
Andorraner(in)
Antigua und Barbuda
antiguanisch
Antiguaner(in)
Bahamas
bahamaisch
Bahamaer(in)
Barbados
barbadisch
Barbadier(in)
Belize
belizisch
Belizcr(in)
Birma s. Myanmar
Botsuana
botsuanisch
Botsuaner(in)
Brunei
bruneiisch
Bruneier(in)
Burkina Faso
burkinisch
Burkiner(in)
Costa Rica
costa-ricanisch
Costa-Ricaner(in)
Cote d’Ivoire
ivorisch
Ivorer(in)
Dschibuti
dschibutisch
Dschibutier(in)
Elfenbeinküste
s. Cote d’Ivoire
El Salvador
salvadorianisch
Salvadorianer(in)
Eritrea
eritreisch
Eritreer(in)
Fidschi
fidschianisch
Fidschianerin)
Ghana
ghanaisch
Ghanaerin)
Guatemala
guatemaltekisch
Guatemalteke, -tekin
Guinea
guineisch
Guineerin)
Guinea-Bissau
guinea-bissauisch
Guinea-Bissauer(in)
Haiti
haitianisch
Haitianern)
Honduras
honduranisch
Honduranerin)
Jamaika
jamaikanisch
Jamaikanerin)
Jemen
jemenitisch
Jemenit(in)
Kap Verde
kap-verdisch
Kap-Verdier(in)
Kasachstan
kasachisch
Kasache, Kasachin
Kongo
kongolesisch
Kongolese, Kongolesin
Laos
laotisch
Laote, Laotin
Lesotho
lesothisch
Lesotherin)
Madagaskar
madegassisch
Madegasse, Madegassin
Monaco
monegassisch
Monegasse, Monegassin
Myanmar
myanmarisch
Myanmare, Myanmarin
Nepal
nepalesisch
Nepalese, Nepalesin
Niger
nigrisch
Nigrerin)
Papua-Neuguinea
papua-neuguineisch
Papua-Neuguineer(in)
Ruanda
ruandisch
Ruander(in)
San Marino
san-marinesisch
San-Marinese, -Malinesin
Sao Tome und Principe
santomeisch
Santomeer(in)

791
stähle / stehle
Staatenname
Име на държава
Adjektiv
Прилагателно име
Bezeichnung des/
der Staatsangehörigen
Наименование
за националност
Senegal
senegalesisch
Senegalese, Senegalesin
Sierra Leone
sierra-leonisch
Sierra-Leoner(in)
Sri Lanka
sri-lankisch
Sri-Lanker(in)
St. Vincent und die
vincentisch
Vincenter(in)
Grenadinen
Sudan
sudanesisch
Sudanese, Sudanesin
Swasiland
swasiländisch
Swasi, Swasi
Togo
togoisch
Togoer(in)
Venezuela
venezolanisch
Venezolaner(in)
Zaire
zairisch
Zairer(in)
Zypern
zyprisch
Zyprer(in)
staatserhaltend: Думата се пише със съ-
единително-s, макар че се състои от съ¬
ществително име като определяща ду¬
ма и причастие като основна ду¬
ма.? Fugen-s (3.4).
Staatsmann: Множественото число на
Staatsmann е die Staatsmänner (не: die
Staatsleute). Т Mann (2).
Staatssäckel: Казва се der Staatssäckel
(не: das Staatssäckel).^ Säckel.
Stachel: Противно на правилото, че съ¬
ществителните от м.р. на -е/ са без
окончание в им.п. мн.ч. (напр. die De¬
ckel, die Würfel, die Gipfel), множестве¬
ното число e die Stacheln (не: die Sta¬
chel).
Stadt- / Städte-: Обикновено определя¬
щата дума на такива сложни думи е
Stadt-: Stadtarchiv, Stadtbahn, Stadtbau¬
rat, stadtbekannt, Stadtbezirk, Stadtbild,
Stadtflucht, Stadtgespräch, Stadtkern,
Stadtklatsch, Stadtkreis, Stadtmauer,
Stadtmitte, Stadtplan, Stadtplanung,
Stadtrand, Stadtrat, Stadtrecht, Stadtthe¬
ater, Stadttor, Stadtväter, Stadtverordne¬
ter, Stadtverwaltung, Stadtviertel. Мно¬
жествената определителна дума Städte
- се използва само когато действител¬
но става въпрос за повече от един град:
Städtebau, städtebaulich, Städtebilder (—
картинно представяне на градове; Plu¬
raletantum), Städtebund, Städtepartner¬
schaft, Städtetag, Städtetourismus.
Städtenamen: T Ortsnamen.
Stadthäger: Жителите на Stadthagen се
наричат Stadthäger (не: Stadthagener).
? Einwohnerbezeichnungen auf -er (4 и
7).
Stadtrat: Относно адрес ? Brief (7).
Stahl: Множественото число на Stahl мо¬
же да бъде както die Stähle, така и (но
по-рядко:) die Stahle.
Stahlblock: Множественото число на
Stahlblock е die Stahlblöcke (Tßlock).
stähle / stehle: Формата stehle е форма за
конюнктив I, която се използва предим¬
но в Т indirekte Rede (2.1): Sie sagte, er
stehle ihr nur die Zeit. Ich fragte, ob man
ihm oft Bücher stehle. За разлика от нея
stähle (рядко: stöhle), форма за конюн-

Stammesnamen
792
ктив II, се използва предимно в Т Kon¬
ditionalsatz (2-7): Stähle er Geld, dann
müsste man ihn entlassen. Конюнкгив II
stähle се среща обаче и в t indirekte
Rede (3.3), ако в пряката реч вече е из¬
ползвано stähle или stehlen würde, или
ако даден факт се представя като съм¬
нителен.
Stammesnamen: Т Völker- und Stammes¬
namen.
Stammform: При глаголите се различа¬
ват три основни форми: 1.основна фор¬
ма =1.лице ед.ч. изявително наклоне¬
ние, сег.вр. (ich lebe, ich fliege); 2.oc-
новна форма = 1.лице ед.ч. изявител-
но наклонение претеритум (ich lebte;
ich flog). 3.основна форма = минало
причастие *gelebt; geflogen). От тях мо¬
гат да се изведат всички останали фор¬
ми на даден глагол.
Stammsilbe: Основната (коренната)
сричка (коренът) е тази съставна част
на думата, която носи значението й,
след отделянето на представка, настав¬
ка и окончание за склонение или спре-
жение, напр. -leb- в Erlebnisse, -schön-
в verschönen, sing- в singst. Определе¬
ни еднострични думи се състоят само
от коренната сричка, напр. Held, Wort,
kalt, schön.
Stand: Относно in den Stand setzen / in
Stand setzen / instand setzen: t instand /
in Stand (2).
ständig / ständisch: Тези две производни
от Stand не бива да се бъркат: ständig
има значението “непрекъснат, постоя¬
нен, повтарящ се”: Nie kauft er Zigaret¬
ten, raucht aber ständig (Grass). Ich habe
Arbeit, ständige Arbeit an mir selbst
(Nigg). За разлика от него ständisch оз¬
начава “разделени по [професионални]
категории, отнасящо се до [професио¬
налната] категория”: Das Land hatte frü¬
her eine ständische Vervassung, eine stän¬
dische Gliederung des Gemeinwesens.
Stängel: По новия правопис съществи¬
телното Stängel се пише с ä, защото в
езиково-исторически план то принад¬
лежи към словното семейство на Stan¬
ge. Т а/е.
Stapfe / Stapfen: Формите Stapfe и Stap¬
fen се използват с аналогични значения.
Съществителното от ж.р. die Stapfe
(род.п.: der Stapfe, мн.ч.: die Stapfen) е
по-употребявано от der Stapfen (род.п.:
des Stapfens, мн.ч.: die Stapfen), t Sub¬
stantiv (2.4).
stark: Прилагателното име се пише с
малка буква: das starke Geschlecht; er
ist am stärksten. Субстантивираните
форми се пишат с главна буква: ein Star¬
ker; die Starken gering achten; er ist der
Stärkste. Das ist das Stärkste (= най-впе-
чатляващо; разг.), was ich bisher gese¬
hen habe! Прилагателното се пише раз¬
делно от следващия глагол, а по новия
правопис и винаги разделно от следва¬
щото причастие: stark sein, werden,
machen; stark gehopftes Bier, stark ver¬
dünnter Alkohol.
Starke Deklination / starke Konjugation:
Относно силното склонение t Adjektiv
(1.1.1), T Substantiv (1.1). Относно сил¬
ното спрежение на глаголите Т Kon¬
jugation (2.2).
'statt: 1. Рекция. Частицата statt може
да бъде както предлог (- вместо), така
и съюз (= а не). Като предлог тя изис¬
ква обикновено родителен падеж (не:
дателен): Sie trug statt eines Kopftuchs
(не: statt einem Kopftuch) einen Hut. Er
wies die Schwester statt des Stationsarz¬
tes (не: statt dem Stationsarzt) zurecht.
Aber warum wollte ich plötzlich den an¬
deren statt seiner? (Jahnn). “Welches
Anliegen haben Sie? ”, fragte sie mich
erneut statt eines Bescheides (Jahnn).Да¬
телният падеж е допустим само когато
родителен падеж мн.ч. не е безспорен
(statt Hüten, statt Eiern, тъй като фор¬

793
stechen
мите Hüte, Eier могат да бъдат и за им.
или вин.п. мн.ч.), или когато след сил¬
ното съществително в род.п. ед.ч., за¬
висещо от предлога, следва или го
предхожда друго силно съществител¬
но в род.п. ед.ч. (statt dem Hut des Man¬
nes вместо statt des Hutes des Mannes;
statt Vaters klugem Plan вместо statt Va¬
ters klugen Planes), t Präposition (2).
Ако обаче statt се използва не като
предлог, а като съюз, то не управлява
падеж, т.е. следващият след него падеж
не зависи от statt, а от глагола: Er gab
das Geld ihr statt ihm (= Той даде пари¬
те на нея, вместо да ги даде на него).
Er zeichnete seinen Vorgesetzten statt ihn
aus.
2. Запетая. Запетаята пред statt dass се
поставя както пред обикновеното dass,
защото двете думи се употребяват ка¬
то прост съюз: Sie lobte ihn, statt dass
sie ihn tadelte. Statt dass der Minister
kam, erschien nur sein Staatssekretär.
Според новите правила за препинател¬
ните знаци съчетанието statt zu+ ин-
финитив вече не се отделя задължител¬
но със запетая: Er spielte[,] statt zu ar¬
beiten.. Statt sich zu beeilen[J bummelte
sie. Er lieft,] statt endlich wieder nach
Hause zu gehen[,J in die nächste Kneipe.
zstatt: По новия правопис в изрази като
an Kindes statt, an Eides statt, an Zah-
lungs statt, an seiner statt, statt, както и
предлогът c родителен падеж statt, се
пише с малка буква,
statt dass: Относно запетаята T'statt (2).
stattdessen / statt dessen: По новия пра¬
вопис се пише слято, ако в същия кон¬
текст може да се употреби “вместо то¬
ва, затова пък”: Der Kanzler konnte nicht
kommen, stattdessen schickte er einen
Minister. Разделно, както и досега, се
пише, когато може да се замести с
“вместо когото, вместо което”: Der
Kanzler, statt dessen ein Minister erschie¬
nen war, ließ grüßen.
stattfinden, statthaben: Миналите при¬
частия на тези два непреходни глаго¬
ла, свързани с haben, не бива да се упот¬
ребяват атрибутивно. Следователно не
може да се каже: die stattgehabte Ver¬
anstaltung, unsere stattgefundene Ver¬
mählung. t zweites Partizip (2.2).
Status: Казва се der Status [Jt... /st...],
род.п.: des Status, мн.ч.: die Status (про¬
изношение c дълго и); също така: Sta¬
tus quo и Status Nascendi.
Staub: Множественото число на Staub,
което е прието само в специализира¬
ния език, е die Stäube или die Staube.
Формата с преглас е по-употребявана.
Staub saugen / staubsaugen: И двата пра¬
вописа са възможни. В първия случай
става дума за синтактично съчетание,
а във втория - за устойчиво словосъ¬
четание (Т Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung [2.1]), тоест: ich sauge/saug¬
te Staub, ich habe Staub gesaugt и ich
staubsauge / ich staubsaugte, ich habe
gestaubsaugt.
Staunen erregend / staunenerregend:
Според новите правописни правила
може да се пише Staunen erregend или
staunenerregend: ein Staunen erregendes
/staunenerregendes Ereignis. Съчетани¬
ето обаче се пише винаги слято, ако се
конкретизира чрез наречие: ein äußerst
staunenerregendes Ereignis. Слетият
правопис важи и когато съчетанието се
степенува като едно цяло: Dieses Ereig¬
nis war noch staunenerregender als je¬
nes. t Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.1).
stechen: 1. stechen / stich. В изявително
Наклонение на сег.вр. се казва: ich ste¬
che, du stichst, er, sie, es sticht. Заповед¬
ната форма e stich! (не: steche!) ft e/i-
Wechsel.
2. Die Wespe hat ihm / ihn in den Arm
gestochen - Die Uhr stach ihm in die

stechen / stecken
794
Augen. Ако stechen се отнася до част
на тялото, засегнатото лице може да бъ¬
де в дателен или винителен падеж. Да¬
телният падеж е по-употребяван: Die
Wespe stach dem Kind in den Arm. Ich
habe mir in den Finger gestochen. За раз¬
лика от дат.п. (дателен падеж на учас¬
тието) винителният падеж изразява по-
силно факта, че лицето е непосредстве¬
но засегнато. Но и в тези изречения ос¬
новното ударение пада винаги върху
засегнатата част на тялото: Die Wespe
hat ihn in den Arm gestochen. Ich habe
mich in den Finger gestochen. При не-
личен подлог (образна или преносна
употреба) може да стои само дателен
падеж: Die Uhr stach dem jungen Mann
in die Augen. - Подобно на stechen се
употребяват и други глаголи за физи¬
чески допир, срв. напр. Т schlagen (2),
Т beißen, Т schneiden,
stechen / stecken: Двете думи не бива да
се бъркат, какго понякога се случва в
разговорния език, особено в Северна
Германия. Вместо непреходния stecken
(намирам се някъде, в нещо, заседнал
съм, вмъкнат съм) погрешно се изпол¬
зва stechen напр.: Der Schlüssel sticht
(вместо правилното: steckt) im Schloss.
Der Nagel sticht (вместо правилното:
steckt) fest im Holz. Или също в прено¬
сен смисъл : Wo stichst (вместо правил¬
ното: steckst) du denn schon wieder?
stecken: 1. Спрежение. Преходният гла¬
гол stecken -“пъхам нещо в нещо, вкар¬
вам, закрепвам” винаги се спряга пра¬
вилно {stecken - steckte - gesteckt): Er
steckte die Rose an den Hut. Dann hat
ihr Peter seinen Finger in den Hals ge¬
steckt (Hausmann). Непреходният гла¬
гол stecken - “намирам се някъде, в не¬
що, заседнал съм там, закрепен съм” в
претеритум може да се спряга както
неправилно {stak - gesteckt [не: gestö¬
cken]), така и правилно {steckte - ge¬
steckt). Правилните форми са по-раз-
пространени във всекидневния език,
неправилните спадат повече към пис¬
мения език. Правилни: Die Mundhar¬
monika steckte in der aufgenähten Tasche.
Die Kabinentür war von Köpfen, von Ar¬
men, die in Verbandpackungen steckten
... blockiert (Plievier). Неправилни: Der
Arm unter dem übergehängten Mantel
und die eine Brustseite staken in einem
Verband (Plievier).... der hier aus einem
weißen sehr feinen Schlamm bestand, in
dem Muscheln staken (Gaiser).
2. die Hände in den Taschen stecken ha¬
ben. Към непреходния stecken {die Hän¬
de staken / steckten in den Taschen) съ¬
ществува личната конструкция c haben
+ инфинитив: Er hat die Hände [immer}
in den Taschen stecken, която показва
състоянието, а не процеса на пъхане-
то. Този начин на изразяване е прави¬
лен. Срв. обаче Т einstecken.
stecken bleiben: Според новите право¬
писни правила stecken bleiben се пише
винаги разделно: Da ist mir eine Gräte
im Hals stecken geblieben! Der Schlüs¬
sel kann stecken bleiben. Er ist bei sei¬
nem Vortrag stecken gebliebenj{— запъ¬
на се). T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.1).
stecken lassen: Според новите правопис¬
ни правила stecken lassen се пише ви¬
наги разделно: Er hat den Schlüssel ste¬
cken lassen (= не го измъкна); jeman¬
den in der Not stecken lassen (= изоста¬
вям в беда). Du kannst dein Geld stecken
lassen (= не трябва да плащаш; разг.).
Т Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.1).
stehen: 1. Конюнктив II. Конюнктив II
на stehen може да бъде ich stünde или
ich stände. По-старата форма сме по-
употребявана от по-новата с ä.
2. Перфект с haben или с sein. В нем¬
ската езикова практика южно от Майн

795
Stellung
- c изключение на Южен Хесен и
Пфалц - както и в Австрия, и Швейца¬
рия, перфектьт на stehen се образува
със sein: Wir sind unter einem Baum ge¬
standen. В останалата немскоговореща
област е приет перфектьт с haben: Wir
haben unter einem Baum gestanden. Der
Wagen hat in der Garage gestanden.
3.	etwas zu stehen haben. Употребата
на инфинитивна конструкция с zu при
stehen в съчетанията, образувани с ha¬
ben, е местна (Берлин) и според езико¬
вата норма е погрешна: Sie hat einen
schönen alten Schrank in ihrem Zimmer
stehen (не: zu stehen). T zu (1).
4.	auf jemanden, auf etwas stehen. В то¬
зи разговорен израз със значението
“имам особено предпочитание към ня¬
кого, към нещо” auf изисква винителен,
а не дателен падеж: Sie steht besonders
auf blonde Männer. Er steht immer noch
auf schnelle Tänze.
5.	Das kommt mich / mir teuer zu ste¬
hen. Това съчетание се свързва с вини¬
телен падеж, по-рядко и с дателен па¬
деж на лицето: Das Haus, das sie sich
baute, kam sie / ihr teurer zu stehen, als
sie angenommen hatte. Das wird dich /
dir noch teuer zu stehen kommen.
6.	alles in unserer Macht Stehende. B
това съчетание сегашното причастие
на stehen е субстантивирано и затова
трябва да се пише с главна буква.
7.	Относно das steht zu erwarten T Pas¬
siv (3.4); относно auf die Füße zu stehen
kommen T kommen (3).
stehen bleiben: Според новите правопис¬
ни правила stehen bleiben се пише ви¬
наги разделно. Както досега: Der Bote
durfte sich nicht setzen, er musste stehen
bleiben. Сега също така: Du sollst ste¬
hen bleiben (= да спреш)/ Der Fehler ist
stehen geblieben (= не е поправена).
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.1).
stehen lassen: По новия правопис се пи¬
ше винаги разделно. Както досега: Man
hat ihn die ganze Zeit stehen (= не да се¬
ди) lassen. Сега също така: Man hat ihn
einfach stehen lassen (= не се погрижи¬
ха за него). Wer hat die Suppe stehen las¬
sen (= не изяде)? Du hast deinen Schirm
stehen lassen (= забрави). T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.1).
stehlen: 1. stehlen / stiehl. В изявително
наклонение на сег.вр. се казва: ich steh¬
le, du stielst, er stielt. Заповедната фор¬
ма e: stiel! /не: stehle!) t е / i - Wechsel.
2. КонюнктивЦ. Конюнктивът на steh¬
len e ich stähle. По-старият конюнктив
ich stöhle, който се използва паралел¬
но от времето на Лутер до 19.век, днес
вече не се употребява. Т stähle / stehle,
steif: По новия правопис се пише винаги
разделно от следващия глагол: steifsein,
werden и т.н.: du sollst das Bein steif
halten. По новия правопис също така:
Er hat die Ohren steif gehalten (= не се
даде; разг.). Sie hat den Nacken steif ge¬
halten (= не се пречупи; разг.). Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
Steigerung: T Vergleichsformen.
Steinblock: Множественото число на
Steinblock гласи Steinblöcke /не: Stein¬
blocks). T Block.
Steinhäger: T Einwohnerbezeichnungen
auf-er (1,4 и 7).
Stelldichein: Stelldichein или остава нес-
клонено (род.п.: des Stelldichein, мн.ч.:
die Stelldichein), или се скланя по сил¬
ното склонение (род.п.: des Stelldich¬
eins, мн.ч.: die Stelldicheins).
stellen, sich: Относно sich außerhalb der
Gesellschaft stellen t außerhalb.
Stellenangabe: T Literaturangaben.
Stellung: 1. Относно die Stellung Wilsons
als Politiker / als eines Politikers и als
großer Politiker / als großen Politiker и
т.н. T Apposition (3.2; 3.3)
2. Срв. също T Wortstellung.

Stellungnahme
796
Stellungnahme: T -nähme.
stempeln: В преносен смисъл глаголът се
свързва с предлога zu, а не със сравни¬
телната частица als: Ich lasse mich nicht
zum (не: als) Lügner / Verbrecher stem¬
peln. Jlo друг начин стоят нещата с ab¬
stempeln: eine Bewegung als reaktionär
abstempeln; jemanden als Geisteskran¬
ken abstempeln. Die Fraktion ist... zuJa-
Sagem abgestempelt worden (Dönhoff).
Steno[gramm]block: Формата за множес¬
твеното число е die StenofgrammJblocks
(Тв lock).
Stepp: По новия правопис думата се пи¬
ше в понемчена форма (като steppen) с
две р. Съответно също: Steppschritt,
Stepptanz, Stepptänzerin.
Steppke: Казва се der Steppke, род.п.: des
Steppke[s], мн.ч.: die Steppkes.
sterben: 1. sterben / stirb. В изявително
наклонение на сег.вр. се казва: ich ster¬
be, du stirbst, erstirbt. Заповедната фор¬
ма e stirb! (нersterbe!), t e/i-Wechsel.
2. Конюнктив. Конюнктив II на ster¬
ben гласи ich stürbe.
sterben / versterben: Ha мястото на не¬
утралния sterben в перфект и претери-
тум понякога се използва приповдиг¬
натия, тържествен versterben. Този гла¬
гол обаче не може да се използва във
връзка с причината за смъртта: Sie starb
(не: verstarb) an Blinddarmentzündung.
Ho: Er verstarb im hohen Alter von 90
Jahren; ... (der) nach einem Leben ent¬
haltsamster Zurückgezogenheit unauffäl¬
lig verstorben ist (Hildesheimer). Като
определение и като субстантивирано
причастие са приети само формите ver¬
storben, der Verstorbene (не: der Gestor¬
bene): Selbst S.Freud, der den verstorbe¬
nen (не: gestorbenen) Weininger einen
hoch begabten Jüngling genannt hatte
(Grass). Ich erzählte von ... dem Ge¬
spräch, das ich vor einem Jahr... mit dem
Verstorbenen (не: Gestorbenen) geführt
hatte (jens).
Stereofonie / -phonie: T f / ph.
Stern-1 Sternen-: Сложните думи c оп¬
ределяща дума Stern могат да бъдат об¬
разувани с или без съединително еп.
Без съединителен знак се образуват ду¬
мите от областта на астрономията и ас¬
трологията напр. Stematlas, Sternbild,
Sterndeuter, Stemforscher, Sterngruppe,
Sternkunde, Sternort, Sternschnuppe,
Stemsystem, Sternwarte, Sternzeit. Без en
са и образни и преносни приложения
като Sternblume, Sternfahrt, sternförmig,
sternhagelvoll, Stemsingen, Stemstunde.
Със съединителен знак се явява Ster¬
nenbanner и по-скоро литературни из¬
рази като Sternenlicht, stemenwärts,
Sternenzelt, също Sternenhimmel (астро¬
номия: Sternhimmel). До stern[en]hell
стои sternklar без еп.
Stern[bild]namen: 1. Род. Звездите и съз¬
вездията имат рода на съответното съ¬
щество или предмет, на които са наре¬
чени: der Jupiter, der Saturn, der Dra¬
che; die Kassiopeia, die Waage, die Ve¬
nus; das Chamäleon, das Dreieck. Kora-
TO родът не може да се изведе от зна¬
чението, обикновено те са от мъжки
род: der Algol, der Arktur, der Fomäl-
haut, der Beteigeuze. Тези, които завър¬
шват на -а обаче, са от женски род: die
Wega, die Kapella, die Gemma.
2. Правопис. Прилагателните в имена¬
та на съзвездията се пишат с главна бук¬
ва: der Große Bär, der Kleine Bär, der
Kleine Löwe, der Fliegende Fisch, der
Sobieskische Schild. T Namen (2).
Steuer: 1. das Steuer / die Steuer. Същес¬
твителното от среден род das Steuer оз¬
начава “приспособление за управление,
волан”; съществителното от женски
род die Steuer означава “официално да¬
ване на пари, данък”.
2. Die Steuer / die Steuern (парични
плащания). Формата за мн.ч. die Steu¬

797
still
ern се използва, когато се говори за от¬
делни плащания или различни данъци*.
Steuern zahlen, hinterziehen, erheben.
Die Generale siegen; die Steuern erdrü¬
cken das Land (Jahnn). Nun sollten die
rückständigen Steuern nicht mehr gestun¬
det werden...(Schaper). Иначе се изпол¬
зва събирателното понятие die Steuer:
...es fiel mir ein, dass ich die Flasche
Kognak von der Steuer abschreiben konn¬
te (Böll).
-Steuer: За сложните думи c -Steuer (напр.
Einkommens]Steuer) T Fugen-s (3.1).
Steuermann: Думата има две форми за
мн.ч.: die Steuermänner и die Steuerleu¬
te.
Stichwort: Съществителното Stichwort
има две форми за мн.ч.: die Stichwörter
и die Stichworte. Тези две форми се раз¬
личават обаче по значение. В значени¬
ето “разясняващ израз, [стоящ в нача¬
лото на статия] или разясняващо по¬
нятие в справочници” Stichwort има
множественото число die Stichwörter.
За разлика от него, формата за мн.ч. die
Stichworte се употребява, когато става
дума за встъпително слово на актьор
или за кратки записки от отделни важ¬
ни думи: Er baute an Dialogen, in de¬
nen Zeugen und Verteidiger ihm genau
jene Stichworte brachten, die er notwen¬
dig hatte (Baum). Chruschtschows Dar¬
legungen ... waren von einem Teilnehmer
an dem Empfang in Stichworten aufge¬
zeichnet worden (F.A.Z.). T Wort.
stieben: 1. Форми. Обичайни са непра¬
вилните форми stob, gestoben: Und
Funken stoben gen Himmel (Plievier).
Das Boot stob jetzt durchs Wasser (Ott).
Заедно c тях днес съществуват и пра¬
вилните форми stiebte, gestiebt.
2. Образуване на перфект. Перфекгьт
на stieben може да се образува какго със
sein, така и с haben. Ако действието се
разглежда в неговата продължител¬
ност, перфектьт се образува с haben:
Die Funken haben nur so gestoben. Sein
се използва, когато трябва да се изрази
промяна в движението или в местопо¬
ложението: Die Funken sind zum Him¬
mel gestoben. Auf das Klingelzeichen sind
die Schüler sofort nach Hause gestoben.
Das Boot ist über den See gestoben. Der
Schnee ist bis zum Kutschbock gestoben
[gestiebt). Употребата на sein обаче, как-
то и при други глаголи за движение,
все повече се увеличава Затова вече се
казва: Die Funken sind nur so gestoben.
T haben (1).
Stiefel: Според езиковата норма форма¬
та за множествено число е die Stiefel.
Слабата форма за мн.ч. die Stiefeln е
местна или разговорна и не се смята за
правилна.	.
Stiel / Stil: 1. Правопис. Съществител¬
ното Stiel с ie означава “дръжка, място
за хващане, стъбло, прът”. За разлика
от него Stil с / означава единство на из¬
разни средства на дадено произведение
на изкуството, на човек или на епоха,
начин на пресъздаване, начин на стро¬
ителство, на писане, направление в из¬
куството.
2. Произношение. Немската дума Stiel
се произнася с [^.Чуждицата Stil най-
често също се произнася [ftiti], но се
среща и произношението [sti:l]. Също¬
то важи за нейните производни и слож¬
ни съществителни: Baustil, Stilkunde,
stilisieren, Stilistik.
Stift: Съществителното от м.р. der Stift
(род.п.: des Stift[e]s, мн.ч.: die Stifte) оз¬
начава “молив, къса пръчица” и (разг.)
“чирак, недорасъл”. За разлика от него
със съществителното от ср.р. das Stift
(род.п.: des Stiftjejs, мн.ч. die Stifte /
[рядко:] die Stifter) се нарича манастир
или фондация във вид на старчески
дом, училище и др.
still: 1. Правопис. Прилагателното still

Stillleben
798
се пише с малка буква: ein stilles Glück,
stille Reserven, ein stiller Teilhaber, eine
stille Messe. Всички субстантивирани
форми се пишат с главна буква: Er liebte
das Stille ihres Wesens. По новия право¬
пис също така: Ich habe im Stillen (= не¬
забелязано) schon vorgesorgt. В имена
прилагателното също се пише с главна
буква: der Stille Ozean, der Stille Frei-
tag_{- разпети петък), die Stille Woche
(= страстната седмица), die Stille Nacht
(= Рождество Христово), t Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1). Still се пише
разделно от следващия глагол в слов¬
ни групи като stillsein, still werden, still
sitzen, still stehen, still halten. Still се пи¬
ше слято във вербални съчетания като
в следните примери: In dem Haus ist es
stillgeblieben (- нищо не помръдна).
Die Fabrik wurde stillgelegt (= спря ра¬
бота). Er hat beim Zahnarzt stillgehal¬
ten (- държа се спокойно). Diese Fab¬
rik wird bald stillliegen (- няма да рабо¬
ти). Sie hat stillgeschwiegen (= поради
дискретност не говори с трето лице за
поверена й новина). Sein Herz hat plötz¬
lich stillgestanden (- спря да бие), t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
2. Относно stiller, stillste T Vergleichs¬
formen (2.3 и 3.1).
Stillleben: Когато в словосъчетания съв¬
паднат три еднакви букви, според но¬
вия правопис не може да отпадне нито
една от тях. Думата, съставена от Still¬
iß значението “неоживено, неподвиж¬
но”) и Leben следователно се пише с
три /. За по-добра четивност може да
се постави малко тире: Stillleben, също:
Still-Leben. Т Zusammentreffen dreier
gleicher Buchstaben.
stilllegen, stillliegen: Когато в сложна ду¬
ма съвпаднат три еднакви букви, спо¬
ред новия правопис не може да отпад¬
не нито една от тях. Съставените от still
и legen съотв. liegen глаголи (Т still [ 1 ])
следователно се пишат с три I.
Stil / Stiel: t stiel / Stil.
Stirn / Stirne: Приетата Днес форма е
Stirn. Формата Stirne с е е остаряла нав¬
сякъде.
Stock: Първият етаж обикновено е ета¬
жът над приземния. В някои области,
особено в Южно Германия, броенето
на етажите обаче започва от призем¬
ния етаж, така че там първият етаж от¬
говаря на приземния, съотв. партерния,
а вторият—на първия. Същата неясно¬
та съществува и при einstöckig, zweistö¬
ckig, ßinfstöckig и т.н. Неоспорими са
обаче образувания с -geschossig (ein¬
geschossig, dreigeschossig и т.н.), защо-
то Geschoss най-общо означава и пар¬
тера и избата (Erd-, Kellergeschoss).
Относно ein fünf Stock hohes Haus
t Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
-stockig: t Stock.
Stoffbezeichnungen: Названията на ма¬
териали и храни се употребяват в ед.ч.,
ако с тях трябва да се означат най-об¬
що материалът, масата, материята:
Milch, Gold, Fleisch, Leder, Butter. Ако
те се употребят за различаване на ви¬
дове и сортове в мн.ч. (einteilender Plu¬
ral, Sortenplural), те са родови названия:
die verschiedenen Milche[n], edle Höl¬
zer, rheinische Weine, feste Garne. Тези
форми за мн.ч., образувани предимно
поради необходимостта за разгранича¬
ване от страна на търговци и техници,
днес са многобройни: die Bleie, die Ei¬
sen, die Salze, die Stähle, die Zemente.
Там, кьдето не са приети такива фор¬
ми за мн.ч., разграничаването може да
се постигне само чрез сложни думи:
Fleischsorten, Butterarten. Понякога се
срещат паралелно двата варианта на об¬
разуване на мн.ч.: Wollarten / Wollen,
Mehlsorten /Mehle, Tonsorten / Tone. B
много случаи до т.н. Sortenplural стои

799
stoßen
аналогично обичайно множествено
число, което означава приготвените
или налични екземпляри от съответния
материал: die Gläser, die Holze, die Pa¬
piere, die Korner. Понякога за разгра¬
ничаване се използват различни фор¬
ми на мн.ч.: die Wasser {- обичайно
мн.ч.)/ die Wässer (= Sortenplural); съ¬
ответно die Tücher / die Tuche. Имена¬
та на скъпоценните камъни (Diamant,
Rubin, Topas, Smaragd и др.) са родови
названия, а не названия на материал.
Техните форми за мн.ч, както и фор¬
мите за ед.ч., назовават отделни брой¬
ки, а не видове. Т Plural (5).
Stofffarbe: Когато при сложна дума съв¬
паднат три еднакви съгласни, според
новия правопис не може да отпадне ни-
то една от тях. Сложната дума, образу¬
вана от Stoff и Farbe следователно се
пише с три f. За по-добра четивност мо¬
же да се постави малко тире: Stofffar¬
be, също: Stoff-Farbe. Т Zusammentref¬
fen dreier gleicher Buchstaben.
Stofffetzen: Когато при сложни същес¬
твителни съвпаднат три еднакви бук¬
ви, по новия правопис не може да от¬
падне нито една от тях. Сложната ду¬
ма от Stoff и Fetzen се пише следова¬
телно с три / За по-добра четивност
може да се постави малко тире: Stoff¬
fetzen, също: Stoff-Fetzen. Т Zusammen¬
treffen dreier gleicher Buchstaben.
Stolle / Stollen: Като название на опре¬
делен коледен сладкиш се употребява
както der Stollen, така и die Stolle. Фор¬
мите от мъжки и женски род се срещат
обаче в различни райони. В значения¬
та “шип на копито или на стъпалото
на футболна обувка” и “подземен ко¬
ридор” се използва само der Stollen.
stolz: Прилагателното се използва само
с предлога auf, а не с über: Ich war rich¬
tig stolz auf ihn (Nossack). ...aber die
kleinen Eigentümerinnen waren doch sehr
stolz auf ihren Besitz (Bergengruen). Фор¬
мите за сравнение на stolz се образуват
без преглас: stolzer, am stolzesten. Т Ver¬
gleichsformen (2.1).
stop / Stop, stopp / Stopp: Правописът c
едно p, повлиян от англ., се използва
например в телеграфното общуване
{stop = точка) и като надпис на между¬
народния пътен знак (STOP). Иначе
правилният правопис е този с двойно
р (към stoppen): “Stopp! ”, rief der Pos¬
ten. Stopp mall; ein Stopp an der Box;
der Stopp für den Butterimport; по но¬
вия правопис Stopp се пише също при
бадмингтон и тенис на маса в смисъла
на “стопволе”. В сложни съществител¬
ни съответно се пише с двойно р:
Stopplicht, Stopppreis, Stoppschild,
Stoppsignal, Stoppstraße, Stoppuhr.
stören, sich: sich stören an се свързва c
дателен, а не c винителен падеж: Sie
störte sich an seinem (не: sein) Beneh¬
men. Ich hoffe, ihr werdet euch nicht an
seiner manchmal derben Sprache stören.
Story: Формата за множествено число на
Story е die Storys, t у.
stoßen: 1. sich stoßen an. Възвратният
глагол sich stoßen an се употребява c
дателен, а не c винителен падеж: Sie
stießen sich an seinem Benehmen (не: an
sein Benehmen). Sie hat sich an einem
Balken gestoßen.
2. Sie stieß mir / mich in die Seite - Er
hat sie vor den Kopf gestoßen. Ако sto¬
ßen се отнася към част на тялото, за¬
сегнатото лице може да стои в дателен
или винителен падеж. Дателният не е
толкова разпространен. Той се употре¬
бява предимно в случаите, когато ста¬
ва въпрос за непреднамерен сблъсък:
Er stieß mir gegen die verletzte Hüfte. Ви-
нителният падеж се избира, за да по¬
каже преднамерен сблъсък: Er stieß sei¬
nen Freund mehrmals in die Seite. Sie stie¬
ßen mich in den Rücken und in den Bauch.

stramm
800
Срв. преходната употреба: Er hat mich
gestoßen. Между дателен и винителен
падеж съществува формална, а не
принципна разлика. Основното ударе¬
ние пада винаги върху засегнатата част
на тялото. При нелична употреба пре¬
обладава дателен падеж: Die Deichsel
stieß ihm immer wieder gegen die Brust.
Винителният падеж обаче е постоянен
в израза jemanden vor den Kopf stoßen
(= обиждам нкг.): Sie hat alle anwesen¬
den Kollegen mit dieser überraschenden
Mitteilung vor den Kopf gestoßen. Срв.
и други глаголи за физически допир,
напр.Т schlagen, Т treten.
3. Относно du stöß[е]st Т Indikativ (2),
Т Verb (1).
stramm: Прилагателното stramm се пи¬
ше слято е глагола stehen, защото тук
то не може да се степенува или разши¬
рява: Er hat vor dem Major strammge¬
standen (= зае военна Стойка). Според
новите правописни правила stramm се
пише разделно от ziehen, ако може да
се разширява или степенува: das Seil
[noch] stramm [er] ziehen, но слято:
jmdm die Hosen strammziehen, t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
Strand: Множественото число e die
Strände
strapazierfähig: t-fähig.
-straffe: За имена на улици c основна ду¬
ма -Straße (напр. Bahnhofstraße) t Fu-
gen-s (3.2).
Straßenblock: Формата за множествено
число е die Straßenblocks (Tßlock).
Straßennamen / Имена на улици
Често поставяни въпроси за имена на улици
Въпрос
Отговор
Отделно или като една дума се пише
Mainzer Straße?
Точка (1.3)
Трябва ли да се поставят тирета между
всички части на съставни имена на ули¬
ци като напр. Johann-Wolfgang-von-
Goethe-Platz?
Точка (1.4)
Трябва ли да се скланя прилагателно¬
то име при имена на улици, които се
състоят от прилагателно и съществи-
телна име; т.е. как се казва: in der Lan¬
gen Gasse или in der Lange Gasse?
Точка (2)

801
Straßennamen
1 Schreibung / Правопис
Правописът на уличните имена следва основните правописни насоки. Пра¬
вописът на уличните табелки често е различен от правилата, той обаче не е ме¬
родавен.
1.1	Großschreibung / Писане с главна буква
Първата дума от името на улицата се пише с главна буква. С главна буква се
пишат и прилагателни и числителни имена като част от името на улицата. Член
и предлог обаче се пишат с главна буква, само ако стоят в началото на името:
Breite Straße, Französische Allee, In der Mittleren Holdergasse, Am Warmen Damm,
An den drei Pfählen, Weg beim Jäger.
1.2	Zusammenschreibung / Слято писане
1.2.1	Съществително като определяща дума: Слято се пишат имена на
улици от просто или сложно съществително (или име) и основна дума, типична
за име на улица. Такива основни думи са: Straße, Gasse, Weg, Platz, Allee, Ring,
Chaussee, Damm, Promenade, Ufer, Graben, Steg, Tor, Brücke, Markt и др.:
Brunnenweg, Schlossstraße, Rathausgasse, Bismarckring, Beethovenplatz, Augusta-
anlage, Becksweg.
(C чуждестранни имена на градове:) Bethunestraße, Toulonplatz, Haveringal-
lee (T 1.3).
Също така слято се пишат имена на улици, съдържащи име на място, национал¬
ност или фамилия на-er, доколкото окончанието е постоянна съставна част на името.
Marienwerderstraße (към: Marienwerder), Dmsweilerweg (към: Drusweiler), Römer¬
straße, Am Römertor (към: Römer), Schlesierweg (към: Schlesier), Wittelsbacher¬
ring (към: Wittelsbacher), Herderplatz (към: Herder), Baumgärtnerstraße (към: Baum¬
gärtner).
Фамилните имена обикновено са несклонени в имената на улици: Herder¬
straße, Stresemamplatz. Ако обаче трябва да се подчертае [старо] отношение на
притежание, често се появява окончанието за род.п. -s: Becksweg, Brandtstwiete,
Oswaldsgarten. В такива случаи понякога се среща и разделно писане: Graffels¬
manns Kamp, Löbers Hof
Относно съединително s в имената на улици (Bahnhofsplatz, -weg, но: Bahn¬
hofstraße) t Fugen-s (3.2).
1.2.2	Прилагателно име като определяща дума: Имена на улици, състоящи
се от несклонено прилагателно и една от по-горните основни думи, се пишат слято:
51.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Straßennamen
802
Altmarkt, Neumarkt, Hochstraße.
1.3	Getrenntschreibung / Разделно писане
Имена на улици, които съдържат предлог, член или склонено прилагателно,
се пишат разделно. Това важи и за производните на -er имена на селища или
държави (срв. обаче 1.5):
Am Erlenberg, An den Drei Pfählen, Weg beim Forsthaus, In den Alten Wiesen, Klei¬
ne Budengasse, Große Bleiche, Langer Graben, Hoher Heckenweg, Münchener Stra¬
ße, Saarbrücker Straße, Kalk-Mülheimer Straße (от возещ варовик за Mülheim),
Schlesischer Ring, St.-Blasier / St. Blasier Straße, Bad-Nauheimer / Bad Nauheimer
Weg, New-Yorker / New Yorker Ring (Tl.4), Epemayer Straße Bethuner Straße
(Tl.2.1).
1.4	Bindestrich / Тире
Ако определението към основната дума се състои от няколко думи, се пос¬
тавя малко тире (срв. обаче 1.5):
Albrecht-Dürer- Allee, Käthe-Kollwitz-Platz, Emst-Ludwig-Kirchner-Straße, John-F.-
Kermedy-Platz, Von-Repkow-Platz, De-Gaulle-Allee, Van-Dyck-Straße, Anette-v.-
Droste-HülshofF-Allee, La-Palma-Chaussee, Professor-Sauerbruch-Straße, Doktor¬
Eisenbart-Straße, Dr.-Kissinger-Straße, Bgm.-Fuchs-Ring, Berliner-Tor-Platz, Bad-
Wörishofen-Straße, Sankt-/St.-Blasien-Straße (Tl.3).
Fröhliche-Landmann-Straße, Blaue-Lilien-Gasse (на имената на стари къщи: “Zum
fröhlichen Landmann”, “Zur blauen Lilie”)
1.5	Historische Schreibungen / Исторически имена
Настоящите правила не могат безусловно да се прилагат върху исторически
запазени имена на улици; понякога те се отнасят до вече неразбираеми понятия
за място:
Neuen Weg (вместо: Am Neuen Weg); Braune Hirschgasse (вместо: Braune-Hirsch¬
Gasse), Lange Röterstraße (вместо: Lange-Rötter-Straße, на името на местността
“An den langen Röttem”).
1.6	Zusammenfassung von Straßennamen
Обобщаване на имена на улици
При обобщаване на имена на улици се спазват следните насоки:
Ecke [der] Ansbacher und Motzstraße, Ecke [der] Motz- und Ansbacher Straße, Ecke
[der] Schiersteiner und Wolfiram-von-Eschenbach-Straße, Ecke [der] Wolfram-von-
Eschenbach- und Schiersteiner Straße

803
Strieme / Striemen
2 Deklination / Склонение
Имената на улици трябва да се скланят в контекста на изречение:
Ich wohne schon seit 1980 in der Langen Gasse Ше: ... in der Lange Gasse.) Das
Haus liegt an der Oberen Riedstraße. Ше: ...an der Obere Riedstraße.)
Strauß: 1. Името на птицата der Strauß
има форми за род.п. des Straußes и мн.ч.
die Strauße; за разлика от тях der Strauß
- “букет цветя” и (ост.) der Strauß -
“борба” имат форма за мн.ч. с преглас
die Sträuße.
2. Измерваното след Strauß - “букет
цветя”: ein Strauß Flieder (ns: Flieders):
ein Strauß weißer Flieder (прип.: weißen
Flieders); mit drei Sträußen weißem Flie¬
der (прип.: weißen Flieders); mit einem
Strauß roter Rosen / rote Rosen. T Ap¬
position (2.2).
streichen: При преходна употреба strei¬
chen образува перфекг с haben, а при
непреходна - със sein: Sie hat Butter auf
das Brot gestrichen. Ho: Die Schnepfen
sind über den Acker gestrichen. Er ist ums
Haus gestrichen.
streichfähig: T-fahig.
Streife / Streifen: Съществителното от
ж.р. die Streife означава “разузнавател¬
на обиколка, [полицейски] патрул”
(към нея: Streifendienst, Streifenwagen).
Съществителното от м.р. der Streifen се
използва в значението на “парче хар¬
тия, плат или др., парцал във формата
на лента” (към него: Streifenmuster,
streifenweise).
Streik: Заедно с приетата форма die
Streiks се употребява рядко и понемче-
ната форма die Streike. И двете форми
за мн.ч. са правилни.
streitig / strittig: Прилагателното streitig
се използва освен в израза jemandem
etwas streitig machen и в отрицанието
unstreitig само в юридическия език в
значението на “зависим”. Иначе днес
се използва strittig: Das bleibt eine strit¬
tige Sache. Dieser Punkt ist strittig.
streng: По новия правопис формата за
степенуване auf das Strengste може да
се пише с главна, или както досега, с
малка буква: Das ist auf das / aufs
Strengste / (също:) strengste verboten.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2).
Streng се пише разделно от следващия
глагол, тъй като то може да се разши¬
рява или степенува: [noch] strengferj
bestrafen, urteilen. По новия правопис
това важи и за streng nehmen: Du hast
deine Aufgabe sehr streng genommen (=
приел си я буквално). Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2).
streng genommen: Sie dürfen streng ge¬
nommen gar nicht aufstehen. Streng ge¬
nommen ist die Spitzmaus gar keine
Maus. В изречения от този вид streng
genommen може да бъде отделено със
запетая, според новите правила за пре¬
пинателните знаци, за да се открои
структурата на изречението: Sie dürfen,
■ streng genommen, ... Streng genommen,
ist die Spitzmaus ... T Komma (4.2).
Stress: Казва се der Stress [ft... също st...]
род.п.: des Stresses, мн.ч.(рядко): die
Stresse.
Strichpunkt: T Semikolon.
Strieme / Striemen: Формата за ж.р. die
Strieme е паралелна форма към der

Strom / Strömung
804
Striemen. Множественото число за две¬
те форми е die Striemen.
Strom / Strömung: Под Strom се разбира
най-общо голяма река (само в думи ка¬
то Golfstrom основната дума се изпол¬
зва в значението на “течение”). В бук¬
вален смисъл може да се каже както
gegen den Strom, така и gegen die Strö¬
mung schwimmen, при преносна упот¬
реба за “не се приспособявам” се казва
обаче само: gegen den Strom schwim¬
men.
Strophe: При цитиране на стихотворения
или др. подобни думата остава нескло-
нена, ако е употребена без член непос¬
редствено пред номера на строфата: Ni¬
belungenlied, Strophe 326-328. Но_с
член: ...in den Strophen 10-12 des Ge¬
dichtes. Също така: Ich zitiere Strophe
3-5, hq: die Strophen 3-5.
Stuck / Stuckateur: По новия правопис
и двете думи се пишат с ск. Доскоро
различният правопис на Stuck (към не¬
го глаголът stuckieren - “украсявам с
гипсова смес”), и Stukkateur (към него
съществителното Stukkatur - “работа с
гипсова смес”) се обяснява с начина на
тяхното понемчване. Stuck е заемка от
16.век от италианското stucco; форма¬
та Stucco се е използвала до 19.век При
понемчването вътрешното -сс- правил¬
но се превръща в крайно -ck: Stuck. На¬
именованието на занаятчията обаче се
появява от 16.век като Stuccator (итал.
Stuccatore) и едва през 19.век получа¬
ва френското окончание -еиг (фр. stu-
cateurима само едно cf). Формата Stuk-
kator (ударение върху втората сричка)
се е използвало и в изкуствознанието.
В тази дума -сс- се е понемчило на -кк-,
защото думата се е възприемала като
чуждица и защото чуждиците от ро¬
манските езици не са се пишели с ск.
Същото важи и за Stukkatur (по-старо¬
то: Stuccatur), докато stuckieren е нова
производна от Stuck.
Stück: 1. Множествено число. Според
езиковата норма формата за множес¬
твено число е die Stücke. Формата die
Stücker е местна и разговорна; същото
важи за [ein] Stücker zehn вместо “приб¬
лизително десет”: ... das ist schon viel,
wenn droben am Hang Panzer kleben,
Stücker sieben, acht, neun (Kolb).
2.	fünf Stück / fünf Stücke. Като коли¬
чествено название Stück най-често ос¬
тава непроменено: 5 Stück Seife, по-ряд¬
ко: 5 Stücke Seife. T Maß-, Mengen- und
Münzbezeichnungen (1).
3.	Броеното след Stück, ein Stück Speck
(не: Specks); ein Stück guter Kuchen
(прип. guten Kuchens); der Preis eines
Stücks Kuchen или eines Stück Kuchens:
mit 20 Stück echtem Bernstein (прип. ech¬
ten Bernsteins); mit 25 Stuck Kreissägen
(не: Kreissäge). T Apposition (2.2).
Studiendirektor / Studiendirektorin, Stu¬
dienrat / Studienrätin: Относно адрес
t Brief (7).
studiert: Употребата на миналото при¬
частие на studieren като прилагателно
(eine studierte Frau; субстантивирано:
Er ist ein Studierter) е разговорна. Тук
причастието има значението на “изу¬
чен, [научно] образован”, следовател¬
но е изолирано в значението си от гла¬
гола. Т zweites Partizip (2.2).
Stummel: Множественото число на Stum¬
mel - “малък остатък от нещо” - спо¬
ред езиковата норма е die Stummel. Сла¬
бата форма за мн.ч. die Stummeln е от
местни говори или разговорна.
stumpf: Сравнителните форми на stumpf
се образуват без преглас: stumpfer, das
stumpf [е]ste Messer. T Vergleichsformen
(2.1).
Stundengeschwindigkeit, Stundenkilome¬
ter: Срещу тези две сложни съществи¬
телни често е изказвано възражението,
че са безсмислени и нелогични обра¬

805
subskribieren
зувания, които трябва да се отбягват.
Езикът обаче не винаги е “логичен”.
Като средство за разбиране той е отво¬
рен за всичко запомнящо се, точно и
кратко. По тази причина езиковата ико¬
номичност играе такава голяма роля в
синтаксиса и словообразуването. Точ¬
но в едно сложно съществително чес¬
то може да бъде обобщено цяло изре¬
чение или по-дълга синтактична кон¬
струкция. Затова е заблуда да се мис¬
ли, че всички сложни думи биха могли
да се образуват по един и същ начин,
или че всички те би трябвало да могат
да се разлагат (срв. Gottesliebe, Bü¬
cherstütze, Türschloss, Bilderrahmen,
Kartoffelsuppe, Fußboden, Berlin-Krise,
Wintergarten, Sekundenschnelle, Meter¬
preis, Ladenpreis, Botenfrau, Lichtjahr,
Atombombe). Също и Stundengeschwin¬
digkeit и Stundenkilometer не могат
просто да се разложат на Geschwindig¬
keit einer Stunde и Kilometer einer Stun¬
de. Тяхното действително значение ос¬
тава обаче недокоснато. Stundenge¬
schwindigkeit означава “средна скорост
в един час” Stundenkilometer означава
“брой на километрите, които могат да
се изминат за един час при постоянна
скорост” (съкр.: km/h). Т Kompositum.
Stunde null: В съчетанието die Stunde null
(- момент, в който нещо започва съв¬
сем наново) числителното име според
новия правопис се пише с малка бук¬
ва. Т null (1).
-ständig / -stündlich: Обстоятелствени
пояснения за време, които имат настав¬
ки -ig и -lieh, се различават по значе¬
ние; напр. -ig означава продължител¬
ността (dreistündig = в продължение на
три часа), а -lieh - повторяемостта
(<dreistündlich = всеки три часа). Т -ig /
-isch / -lieh.
Sturm und Drang: Тази двойка думи
обикновено се скланя като цяло: die
Dichter des Sturm und Drangs. T Wort¬
paar.
Sturzen: Относно разликата между auf
jemanden zustürzen и auf jemanden / et¬
was zu stürzen T zu (11).
stützen, sich: Предлогът aufслед sich stüt¬
zen днес се свързва c вин.п.: Sie stützte
sich auf einen Stock. Er stützte sich mit
gekreuzten Armen auf das Rad (Haus¬
mann). Die Anklage gegen Herrn Mache-
ath stützte sich auf seine Weigerung
(Brecht).
Subjekt: Подлогът на изречението (пред¬
метът на изречението) назовава същес¬
твото или нещото, за чието временно
поведение се казва нещо. Подлогът
стои в именителен падеж и отговаря на
въпроса: кой или какво? Между под¬
лога и Т Finitum на изречението същес¬
твува граматическа Т Kongruenz: Das
Kind geht / Die Kinder gehen schon zur
Schule. Като подлог могат да фигури¬
рат също подчинено изречение или ин-
финитивна група: Wer wagt, gewinnt.
Bachs Fugen zu spielenf,] ist wirklich
nicht leicht. T Subjektsatz. Относно мяс¬
тото на подлога Т Inversion. Относно
инверсия след “и” Т und (1). Относно
изпускането на подлога в 1 .л. ед.ч. или
мн.ч. Т ich (1).
Subjektsatz: Подложното изречение е
подчинено изречение, което замества
подлога: Dass du uns besuchen kommst.
freut mich. Wer nicht hören will, muss
fühlen.
Subjektsprädikativ: t Prädikativ, Prädi¬
katsnomen.
subordinierend: T Konjunktion.
subskribieren: Може да се каже както ein
Werk subskribieren, така и auf ein Werk
subskribieren.

Substantiv
806
Substantiv / Съществително име
Съществителните имена, които трябва да се пишат с главна буква, и се на¬
ричат още Nenn-, Ding- или Hauptwörter, означават както материално налични,
видими и осезаеми за човек предмети и същества (Т Konkretum), така и немате¬
риални, само мислени явления, качества, чувства, усещания, действия, състоя¬
ния, процеси и отношения, понятия за време, науки, изкуства и т.н.(Т Abstraktum).
1	Видове склонение
1.1	Силно склонение
1.2	Слабо склонение
1.3	Смесено склонение
1.4	Особености
2	Дублетни форми
2.1	der Name - der Namen
2.2	der Fleck - der Flecken. der Lump - der Lumpen
2.3	der Bursch - der Bursche . das Geschrei - das Geschreie
2.4	die Backe - der Backen . das Etikett - die Etikette
3	Производни женски лични названия
1 Deklinationsarten / Видове склонения
Според начина на образуване на родителен падеж ед.ч. и именителен падеж
мн.ч. могат да се разграничат три вида склонение, силно, слабо и смесено скло¬
нение (терминологията идва от Я. Грим).
Съществителните от женски род без множествено число обаче не са вклю¬
чени в това (ориентирано към днешния език) разделение.
1.1	Starke Deklination / Силно склонение
Този вид склонение, към който спадат съществителни от мъжки, женски и
среден род, дължи името си на факта, че то образува падежните окончания без
помощта на съгласни, т.е. освен в дателен падеж мн.ч. никъде не се среща окон¬
чанието -[е]п~.
Родителен падеж ед.ч. на мъжки и среден род завършва на ~[e]s (des Pa¬
piers, des Fisch[e]s), именителен падеж мн.ч. на -е, -er или -s {die Schafe, Bretter,
Uhus); то може да бъде и без окончание {die Lehrer) или да получава преглас (die
Gärten).
Силните съществителни от женски род от това склонение са без окончания
в ед.ч.; именителен падеж мн.ч. завършва на -е, -s или получава преглас (die
Trübsale, Muttis, Kräfte).

807
Substantiv
Мъжки род
Женски род
Среден род
ед. ч.
ИМ. п.
der Tag
die Kraft
das Bild
род. п.
des Tag-[e]s
der Kraft
des Bild-[e]s
дат. п.
dein Tag-[e]
der Kraft
dem Bild-[e]
вин. п.
den Tag
die Kraft
das Bild
им. п.
die Tag-e
die Kräft-e
die Bild-er
5*
род. п.
der Tag-e
der Kräft-e
der Bild-er
2
дат. п.
den Tag-en
den Kräft-en
den Bild-em
вин. п.
die Tag-e
die Kräft-e
die Bild-er
1.2	Schwache Deklination Слабо склонение
Този вид склонение, към което спадат съществителни от мъжки и женски
род, се нарича слабо, защото при образуване на падежите ползва помощта на
съгласната -п: С изключение на именителен падеж м.р. и единственото число
без окончание на съществителните от женски род, всички форми завършват на
-еп или -п {des Menschen, Hasen и т.н.):
Мъжки род
Женски род
ИМ. П.
der Mensch
die Frau
ST
род. П.
des Mensch-en
der Frau
5?
дат. п.
dem Mensch-en
der Frau
ВИН. п.
den Mensch-en
die Frau
им. п.
die Mensch-en
die Frau-en
T
род. п.
der Mensch-en
der Frau-en
2
дат. п.
den Mensch-en
den Frau-en
вин. п.
die Mensch-en
die Frau-en
1.3	Gemischte Deklination / Смесено склонение
Този вид склонение, към което спадат съществителни от мъжки и среден
род, има в родителен падеж ед.ч. окончанието -[ejs на силното склонение, а в
(именителен падеж) мн.ч. - окончанието -[е]п на слабото склонение:
Мъжки род
Среден род
ИМ. П.
der Staat
das Auge
ar
род. П.
des Staat-[e]s
des Auge-s
s
дат. п.
dem Staat[e]
dem Auge
вин. п.
den Staat
das Auge
им. п.
die Staat-en
die Auge-n
sr
род. п.
der Staat-en
der Auge-n
2
дат. п.
den Staat-en
den Auge-n
вин. п.
die Staat-en
die Auge-n

Substantiv
808
1.4	Besonderheiten / Особености
Относно съществителни като Bauer, Lump и т.н., които се колебаят между
силно и слабо склонение, и случаи на явно или неявно пропускане на склонение
Т Unterlassung der Deklination (особ.2.1). Относно образуване на род.п. ед.ч. на
силните съществителни от мъжки и среден род с s или -es Т Genitiv-s. Относно
образуването на силния дателен п. ед.ч. с или без -е Т Dativ-e. За формите и
колебанията на образуването на мн.ч. Т Plural, Т Umlaut. Следните статии съ¬
държат отделни изложения за склонението: Т Abkürzungen (3), Т Fremdwort (3),
Т geographische Namen (1), Т Ortsnamen (2), Т Personennamen (2 и 3), Т Völker-
und Stammesnamen (3).
2 Doppelformen / Дублетни форми
Цял ред съществителни показват повече или по-малко различни дублетни
форми, от които в повечето случаи само една влиза в езиковата норма, докато
другата се смята за диалектна, местна, разговорна, по-малко употребявана, оста¬
ряла и т.н..
2.1	der Name - der Namen
Съществителни c един и същи род, но с различно окончание в именителен
падеж ед.ч. {-е/-еп) като Name - Namen, Wille - Willen са преминали от слабото
към силното склонение. Първо от предишното слабо склонение е проникнало -
п от другите падежи в именителен падеж, защото се е възприемало като принад¬
лежащо към думата, а след това е последвало силно склонение по образеца на
силно скланяни съществителни като der Wagen - des Wagens.
Също така има думи, като напр. Friede, които първоначално са се скланяли
по силното (des Friedens), след това обаче по слабото склонение. И при тях -и от
слабото склонение прониква от останалите падежи в именителен, след което
думата вече се скланя силно (des Friedens). Формите отчасти стоят равноправни
една до друга, други остаряват, трети - без -п се срещат по-рядко, а при четвърти
това се отнася за формите с -еп:
Friede - Frieden, Funke - Funken (по-рядко), Gedanke - Gedanken (остаряла),
Gefallen - Gefalle (остаряла), Glaube - Glauben (рядко, остаряла), Haufen - Haufe
(рядко, остаряла), Name - Namen (остаряла), Samen - Same (рядко), Schaden -
Schade (остаряла), Wille - Willen (остаряваща).
При повечето от тези примери няма разлика в значението на дублетните
форми (различно е напр. при Т Friede /Frieden и ТFunke /Funken, подобно като
при ТDrache / Drachen).

809
Substantiv
2.2	der Fleck - der Flecken • der Lump - der Lumpen
Дублетни форми и от този вид (без окончание или на -ей) могат да бъдат без
или с разлика в значението. С едно и също значение са напр.
Fleck - Flecken, Gelüst (съшо: Gelüste) - Gelüsten, NutziocTapano)- Nutzen, Propf
- Propfen, Zapf - Zapfen.
Различни по значение са напр.:
Lump “лош човек” - Lumpen “парцал, парче от дреха”, Nord, Ost, Süd, West (вя¬
тър) -Norden, Osten, Süden, Westen (географски названия), Reif “пръстен, пръс¬
теновиден накит” - Reifen “по-голям обръч (като уред за игра и спорт), обръч на
бъчва, част от колело на превозно средство”, Schreck “кратко, внезапно душевно
разтърсване” - Schrecken (местно вместо Schreck) “ предизвикващо страх въз¬
действие на нещо”.
2.3	der Bursch - der Bursche • das Geschrei - das Geschreie
При тези дублетни форми (без окончания или завършващи на -е) много от
формите без -е са разговорни или диалектни. Някои се различават по значение:
Bursch (местно, куриер) - Bursche, Bub (горнонемски вместо: момче) - Bube (=
мошеник; вале), Gesell (напр.странстващ калфа) - Geselle “момче, тип; калфа на
занаятчия”, Gemüt - Gemüte (остаряло).
Броят на дублетните форми е голям при съществителните, образувани с Ge-:
Gebälk - Gebälke (остаряло), Geläut - Geläute, Geleise (австр.) - Gleis.
Често формата c -е за разлика от неутралната форма без -е означава продъл¬
жително, неприятно за другите действие, което се осъжда:
das Geschreie - das Geschrei, das Geheule - das Geheul, das Geräusche - das Geräusch
За разлика от горния случай при Tür [е], Bett [е], Herz [е] и Hemd [е] формите
без -е са тези от езиковата норма.
Относно das Deutsch /das Deutsche T Sprachbezeichmmgen (1).
2.4	die Backe - der Backen • das Etikett - die Etikette
Дублетни форми, които се отличават не само по окончанието, но и по род,
могат, както и по-горните съществителни да бъдат еднакви или различни по
значение. Стремежът към диференциране в значенията тук обаче е по-голям.
При тях става въпрос основно за съществителни имена, които са утвърдили сво¬
ята стара форма в мъжки или среден род в разговорния език, в диалекти, в спе¬

Substantiv
810
циализирания език или в устойчиви словосъчетания въпреки съответната форма
от женски род в езиковата норма.
При следващите дублетни форми няма разлика в значението, но формите от
мъжки и среден род се употребяват по-рядко или в местни говори (срв. също
отделните заглавни думи на техните места по азбучен ред):
die Backe - der Backen (южнонемски), die Drohne - der Drohn (спец. ез.), die Ecke
- das Eck (южнонемски австр., спорт), der Gurt - die Gurte (местно, спец. ез.), die
Hacke ”пета” - der Hacken, die Knolle - der Knollen (по-рядко), die Lüge - der Lug
(почти само в израза Lug und Trug), die Niete “метален болт” - der Niet (спец.
ез.), die Quelle - der Quell (прип. по-нова паралелна форма), die Ritze - der Ritz
(разг.), die Schürze - der Schurz (най-често само още в занаятчийския език), die
Socke - der Socken (горнонемски, разг.), die Spalte - der Spalt, der Sparren - die
Spane, die Stapfe - der Stapfen (по-рядко), der Striemen - die Strieme, die Tapfe -
der Tapfen, die Zacke - der Zacken (по-рядко), die Zehe - der Zeh.
По-долните съществителни са различни по значение (срв. отделно Т Akt /
Akte и т.н.):
die Akte - der Akt, die Etikette - das Etikett, das Idyll - die Idylle, die Importe - der
Import, die Karre - der Kanen, die Maie - der Maien - der Mai, der Muff - die Muffe,
die Posse - der Possen, die Quaste - der Quast, die Röhre - das Rohr, die Ruine - der
Ruin, die Scherbe - der Scherben, die Spanne - der Spann, die Spitze - der Spitz, die
Sprosse - der Spross, die Streife - der Streifen, der Trupp - die Truppe, der Typ - die
Type, die Zinke - der Zinken.
2 Abgeleitete feminine Personenbezeichnungen
Производни названия на лица от женски род
При названия на лица от женски род от съответни мъжки производни на -
егег или -rer се различават следните групи (относно изключенията А benteu[rjerin
и Märtyr [er] in T Abenteurerin / Abenteuerin и т.н.).
1.	При названия на лица от мъжки род на -егег на мястото на второто -er се
поставя окончанието за женски род -in:
Eroberer - Erobern (не: Erobererin), Förderer - Förderin, Lästerer - Lästerin.
2.	При названия на лица от мъжки род на -rer окончанието за женски род -in
се прибавя към пълната форма за мъжки род:
Bewahrer - Bewahrerin, Betörer - Betörerin, Führer - Führerin, Lehrer - Lehrerin,
Verehrer - Verehrerin, Verführer- Verführerin, Zerstörer - Zerstörerin.

811
Substantivierter Infinitiv
Това важи и когато при думи от мъжки род на -егег се съкращава първото -е.
Bewunderer - Bewunden« но; Bewundrer - Bewundrerin; Ruderer - Ruderin но:
Rudrer - Rudrerin.
Относно названия на професии в женски род {Friseur - Friseuse/Friseurin)
t Titel und Berufsbezeichnungen (3).
Substantivierter Infinitiv
Субстантивиран инфинитив
Често поставяни въпроси за субстантивиран ия инфинитив
Въпрос
Отговор
По какво се познава, че даден инфини¬
тив е субстантивиран и трябва да се пи¬
ше с главна буква?
Точка(1)
В кои случаи при многочленен субстан¬
тивиран инфинитив трябва да се пос¬
тавят тирета; кой правопис е правилен
das Zuspätkommen или das Zu-spät-
Коттеп?
Точка(1)
1.	Главна буква:
Субстантивираните инфинитиви се пишат с главна буква:
das Spielen, das Lesen, das Geigen, das Zustandekommen, plötzliches Versagen.
Инфинитиви, които стоят след предлог също се смятат за съществителни имена:
auf Biegen oder Brechen, mit Heulen und Zähne klappern, im (= in dem) Fahren, zum
(= zu dem) Davonlaufen, am Kochen sein (разг.).
Инфинитиви, от които зависи приложение (определение) в родителен па¬
деж или с von, се разглеждат поради това като съществителни имена и трябва да
се пишат с главна буква:
Anwärmen und Schmieden einer Spitze, Verlegen von Rohren, Instandsetzen von 5m
Scheuerleiste.

Substantivierter Infinitiv
812
Трябва да се прави разлика между инфинитива с zu и субстантивирания ин-
финитив с zum (= zu dem):
Sie hat viel zu trinken eingepackt. fflo:i Sie ist vor lauter Arbeit kaum zum Trinken
gekommen.
Ако инфинитивите се употребяват без член или конкретизиращо определе¬
ние, често не е ясно, дали става въпрос за обикновен (с малка буква) или суб-
стантивиран (с главна буква) инфинитив. В такива случаи са оправдани и право¬
писът с главна, и този с малка буква:
Ich übte mit den Kindern rechnen /[das] Rechnen. Gisela lernt schwimmen / [das]
Schwimmen. ...weil Geben / geben seliger denn Nehmen / nehmen ist. (Но само c
главна буква:) Hausarbeiten wie Putzen, Kochen und Waschen (субстантивирани
инфинитиви като илюстриращи примери към номинална относителна дума).
Субстантивирани инфинитиви с предпоставено определение се пишат сля¬
то и с главна буква:
das Sichverlieben, das allmähliche Sichzusammenballen der Gmppenaggression, beim
(= bei dem) Billardspielen, am (= an dem) Zustandekommen (към: zustande kom¬
men), ein Rezept zum Reichwerden, zum Schlankwerden.
Ако употребеният като съществително инфинитив обаче се състои от пове¬
че от две съставни части, той се пише с тирета. При това първата дума от група¬
та и стоящият накрая инфинитив винаги се пишат с главна буква, освен това
естествено и всички съществителни имена в съчетанието (Т Bindestrich [3.2]):
das Auf-die-lange-Bank-Schieben, das Für-sich-haben-Wollen, zum Aus-der-Haut-
Fahren, das Nicht-loslassen-Können; По нов начин: das Außer-Acht-Lassen, das
Außer-sich-Sein, das In-Kraft-Treten, das In-Gang-Setzen, das Zu-spät-Kommen, das
Zu-Stande-Kommen (към: zu Stande kommen).
Непрегледни словосъчетания със субстантивиран инфинитив често обаче
са и стилистично неподходящи; те могат да се заместят с инфинитивна група
или подчинено изречение:
Hei das Gefühl des Noch-nicht-über-die-Lippen-Bringens. a: das Gefühl, es noch
nicht über die Lippen zu bringen.
2.	За употребата на субстантивирания инфинитив:
Възможността на немския език да превръща различните части на речта, ко¬
ито не са съществителни имена, в такива, има както предимства, така и недоста-

813
Substantiviertes Adjektiv
тьци. Те се проявяват, когато чрез субстантивирането стилът ста.ва тромав и не¬
ясен. Затова и при употребата на субстантивираните инфинитиви трябва, да се
внимава, за да не принизяват стила. По-добре от
Das Sprengen der Felswand erforderte sehr viel Vorbereitungen. Das Ankommen des
Zuges wollte sie noch abwarten. Das Aufsätzeschreiben ist nicht seine starke Seite.
Das Mit-der Faust-auf-den-Tisch-Schlagen ist ein Zeichen von Unerzogenheit.
е може би:
Es erforderte sehr viel Vorbereitungen, die Felswand zu sprengen. Sie wollte noch
warten, bis der Zug angekommen war. / Die Ankunft des Zuges wollte sie noch ab¬
warten. Es ist nicht seine starke Seite, Aufsätze zu schreiben. Es ist ein Zeichen von
Ungezogenheit, mit der Faust auf den Tisch zu schlagen.
Substantiviertes Adjektiv
Субстантивирано прилагателно име
Под субстантивирано прилагателно се разбира всяко прилагателно име, упот¬
ребено в контекста на изречението като съществително име. Много от тези думи
са се превърнали в постоянна съставна част на словното богатство:
der Große, die Schlanke, das Interessante; der Fremde, die Jugendliche, das Böse, das
Deutsche.
Към субстантивираните прилагателни в по-широк смисъл спадат и субстан¬
тивираните причастия Т substantivierte Partizipien:
der Reisende, die Verwandte, das Entscheidende
Срв. отделно следните глави:
1	Правопис
2	Склонение
2.1	Склонение като прилагателно име
2.1.1	einige Glückliche - sämtliche Angestellte - solche Reisende[n]
2.1.2	zweier Liebenden / Liebender
2.1.3	ihm als Ältesten / Ältestem - ihr als Vorsitzenden / Vorsitzender
2.1.4	du Armer - dir Armen - wir Angestellten

Substantiviertes Adjektiv
814
2.1.5	ein tüchtiger Beamter - dein angenehmes Äußere / Äußeres - besagtem
Angehörigen / Angehörigem
2.2	Преход към склонение като съществителни имена
2.2.1	Колебание между склоненията като прилагателни и като съществи¬
телни имена
2.2.2	Склонение като съществително име
1 Rechtschreibung / Правопис
Субстантивираното прилагателно (причастие) по правило се пише с главна
буква, дори и когато става дума само за временно субстантивиране:
das Schöne genießen; mit den Fröhlichen froh sein; die Hereintretenden begrüßen.
Als nunmehr im 56. Lebensjahr Stehender möchte ich ...
По новите правила за правопис прилагателни в устойчиви съчетания, пред
които има член, също се разглеждат като съществителни и съответно се пишат с
главна буква:
den Kürzeren ziehen, auf dem Laufenden bleiben, im Reinen sein, im Dunkeln tap¬
pen, im Trüben fischen и т.н. T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
2 Deklination / Склонение
Субстантивираното прилагателно (причастие) обикновено се скланя като
атрибутивно прилагателно (Т2.1). Трудностите в склонението след местоимен-
но прилагателно, в приложението и при отделяне от прилагателното като част
на речта се разглеждат по-долу.
2.1	Adjektivische Deklination
Склонение като прилагателно име
Основното правило гласи: субстантивирани прилагателни (причастия) обик¬
новено се скланят като атрибутивни Т Adjektive:
Силно: ein Glücklicher (какго: ein glücklicher Mensch), zwei Blonde (както: zwei
blonde Mädchen, Guten Morgen, Lieber! (както: lieber Mann), Die Wiederholung
von Bekanntem ... (както: von bekanntem Material. Слабо: der Glückliche.Otaicro:
der glückliche Mensch), dieser Blinde (както: dieser blinde Mann), einem Liebenden
(както: einem liebenden Vater), der Angestellte (както: der angestellte Mann), des
Guten (както: des guten Vaters).

815
Substantiviertes Adjektiv
От това правило има няколко изключения:
2.1.1	einige Glückliche - sämtliche Angestellten - solche Reisende[n] (суб-
стантивирано прилагателно или причастие след местоименно прилагателно). Суб-
стантивираните прилагателни (причастия) се скланят слабо, ако предхождащо¬
то местоименно прилагателно се схваща като местоимение. Когато местоимен-
ното прилагателно обаче се възприема като такова, местоименното прилагател¬
но и субстантивираното прилагателно (причастие) се скланят паралелно. Срв.
отделните местоименни прилагателни на тяхното място по азбучен ред. Т Ad¬
jektiv (1.2.5)
2.1.2	zweier Liebenden / Liebender (субстантивирано прилагателно или при¬
частие след zweier, dreier). След числителни имена, които в род.п. могат да полу¬
чат окончание за склонение, субстантивираното прилагателно (причастие) чес¬
то се скланя слабо и рядко - силно. И двете склонения са правилни. Слабо: zwei¬
er Liebenden (Р. Emst), zweier Obern. Силно: dreier Enthaltsamer (Th. Mann), t zwei,
t drei.
2.1.3	ihm als Ältesten / Ältestem - ihr als Vorsitzenden / Vorsitzender (суб¬
стантивирано прилагателно или причастие като приложение). Основното пра¬
вило гласи. Когато субстантивирано прилагателно или причастие без член се
употребява като Т Apposition (3.1), то се скланя силно:
unser Mitglied, Verlagsangestellter Ludwig Schmitt; er als Ältester, als Geistlicher;
ich als ... Vierzigjähriger (K. Mann); wir als Älteste; ihr (мн.ч.) als Erblindete.
В дателен падеж ед.ч. обаче субстантивираното прилагателно (причастие)
често е толкова силно съотнесено към члена (местоимението) на относителната
дума или към местоимението (като относителна дума), че се скланя слабо:
mit unserem Mitglied, Verlagsangestellten (рядко също така: Verlagsangestelltem)
Ludwig Schmitt; beim zuständigen Referenten, Abgeordneten (рядко също така: Ab¬
geordnetem) Meier; ihm als Verliebten (Raabe); ihm als Dreißigjährigen (Werfel);
по-рядко: mir als Ältestem; ihm als Verliebtem (Hesse).
Предимно в дателен падеж ед.ч. женски род силното склонение се избягва,
защото това падежно окончание съвпада с именителен падеж на мъжки род:
mit ihrer Freundin, Vorsitzenden (вместо: Vorsitzender) des Vereins für allein erzie¬
hende Mütter; (съответно:) bei Frau Amdt, Vorsitzenden des Vereins ...; ihr als Äl¬
testen (вместо: Ältester)
Също и субстантивираните причастия, които се стремят да приемат склоне-

Substantiviertes Adjektiv
816
нието на съществителните (Т 2.2), клонят много често към слабото склонение
(ihm als Beamten, dir als Gesandten), t Apposition (3.1).
2.1.4	du Armer - dir Armen - wir Angestellten (субстантивирано прилага¬
телно или причастие след лично местоимение). Субстантивирано прилагателно
(причастие), което следва лично местоимение, обикновено се скланя силно, за-
щото самото местоимение няма силно окончание: du Lieber, ich Unglücklicher.
Относно колебанията в дат.п. ед.ч. и им.п. мн.ч. Т Adjektiv (1.2.4).
2.1.5	ein tüchtiger Beamter - dein angenehmes Äußere / Äußeres - besagtem
Angehörigen / Angehörigem (субстантивирано прилагателно или причастие след
силно склонено атрибутивно прилагателно). Когаго субстантивирано прилага¬
телно (причастие) стои след силно склонено атрибутивно прилагателно, днес
обикновено се употребява паралелно склонение. Само дателен падеж ед.ч. и на
трите рода прави изключение.
-	Именителен падеж ед.ч. мъжки род (само паралелно склонение):
Er war ein integrer Beamter (Der Spiegel). Ein witziger ... schwedischer Gelehrter
hat das augerechnet (Bamm): /необичайно:') Welch ein glücklicher Sterbliche! (Hei¬
ne).
-	Именителен и винителен падеж ед.ч. среден род (обичайно е паралелното
склонение):
... einen Notersatz für fehlendes Sinnliches (Hesse).
-	Дателен падеж ед.ч. среден род (вариращо склонение):
Du ... hast deiner Magd noch von fernem Zukünftigem geredet (Th. Mann). (Ho
също така:) ein volles Maß von eigenem Menschlichen (Morgenstern).
-	Дателен падеж ед.ч. мъжки род (почти само слабо склонение):	.
Besagtem Angehörigen /остаряло: Angehörigem) der Firma wurde gekündigt. Ich
bin ... zu ... Michaels notwendigem Vertrauten geworden (Benrath). ... das ihn zu
jedermanns beliebtem Bekannten machte (H.E.Busse).
-	Дателен падеж ед.ч. женски род (преобладаващо слабо склонение):
mit ausgestreckter Linken (G.Hauptmann); mit spielender Linken ... mit spielender
Rechten (H. Hesse). Dänische Bahn muss deutscher Reisenden Schadenersatz zahlen
(Wiesbadener Kurier). (Понякога:) Erfolgreiche Herzoperation an junger Deutscher
in den USA (Wiesbadener Kurier).

817
Substantiviertes Adjektiv
-	Именителен и винителен падеж мн.ч. (най-често паралелно склонение):
drei männliche Angestellte (Th. Mann); ausscheidende Bundestagsabgeordnete
(Augstein). Wir haben alte und gelähmte Kranke (необичайно: Kranken).
Като звателен именителен падеж: Liebe Kranke, liebe Verwandte!
-	Родителен падеж мн.ч. (най-често паралелно склонение):
an den Betten naher Angehöriger (остаряващо: Angehörigen); die Beschäftigung äl¬
terer Angestellter (остаряващо: Angestellten).
Слабото склонение се среща и при определени субстантивирани прилага¬
телни, особено при Äußere, Innere, Ganze. Тук то се смята за правилно, макар че
и тук силното склонение се среща по-често:
Ein anmutiges Äußere (Kluge).... in mein eigenes Innere hinabzusteigen (Th. Mann).
Но паралелно: mein ganzes Inneres (Th. Mann). Man meint, es wäre dann leichter
verständlich, dass sie ein einheitliches Ganzes bilden ...(Musil).
2.2	Übergang zu substantivischer Deklination
Преход към склонение като съществително име
Определени субстантивирани прилагателни (причастия) са се отделечили
толкова много от първаначалния си вид, че вече не се скланят като атрибутивни
прилагателни Т Adjektiv (1), а или отчасти, или само като Съществителни имена.
2.2.1	Колебания между склонение на прилагателно и на съществително
име. Някои субстантивирани прилагателни се колебаят между склонение на при¬
лагателно и на съществително име. Субстантивираното прилагателно ТParalle¬
le се скланя предимно като същинско съществително:
(в ед.ч. без окончание:) die Parallele, der Parallele; (в мн.ч. слабо на -и:) die Paral¬
lelen. Без член, напр. с числително бройно, в мн.ч. се казва обаче drei Parallele
(съответно към: drei parallele Linien, т.е. като прилагателно) или drei Parallelen
(т.е. като съществително).
Същото важи за ТHorizontale, Т Vertikale.
Субстантивираното прилагателно Elektrische с предпоставен член се скланя
като прилагателно:
die Elektrische (съответно към: die elektrische Bahn), der Elektrischen (съответно
към: der elektrischen Bahn), die Elektrischen (съответно към: die elektrischen Bah¬
nen). Без член, напр. c числително бройно, в множествено число употребата
варира. Казва се vier Elektrische (съответно към: vier elektrische Bahnen, т.е. като
прилагателно) или vier Elektrischen (т.е. като съществително).
52.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Substantiviertes Adjektiv
818
Също така се скланят субстантивираните прилагателни ТGerade, ТSenkrechte,
Т Waagerechte, Waagrechte:
die Gerade, der Geraden (съответно към: der geraden Linie), die Geraden (съответ¬
но към: die geraden Linien); но: zwei Gerade (съответно към: zwei gerade Linien)
или zwei Geraden.
Субстантивирани причастия като Angestellte[r], Vorsitzende[r], Gelehrte[rJ,
Bekannte[r] според езиковата норма се скланят като прилагателни (Т Abgeordne¬
te; Т Beamte):
drei Angestellte (съответно към: drei angestellte Frauen), zwei Vorsitzende (съот¬
ветно към: zwei Vorsitzende Richterinnen), lauter Gelehrte (съответно към: lauter
gelehrte Männer), Bekannte dieser Familie (съответно към: bekannte Mitglieder die¬
ser Familie).
Слабо склонение, какго при същинските съществителни (drei Angestellten,
zwei Vorsitzenden, lauter Gelehrten, Bekannten dieser Familie) също се среща, но
не се смята за правилно. Изключение прави Т Illustrierte, което в мн.ч. се скланя
и като съществително: Wir kauften Illustrierte / (също:) Illustrierten.
2.2.2	Склонение като съществително име. Следните субстантивирани при¬
лагателни се скланят само като съществителни имена.
Силно се скланя:
der Gläubiger, des Gläubigers, die Gläubiger, zwei Gläubiger (t Gläubige / Gläubi¬
ger).
В единствено число без окончание, а в множествено число слабо се скланят:
die Brünette, der Brünette, zwei (die) Brünetten (TBrünette); die Kokette, der Koket¬
te, zwei (die) Koketten.
Слабо се скланят:
der Invalide, des Invaliden, zwei (die) Invaliden (T Invalide); der Junge, des Jungen,
zwei (die) Jungen (t Junge).
Силно и слабо се скланя:
der Oberst, des Obersten или des Obersts, zwei (die) Obersten, по-рядко zwei (die)
Oberste (T Oberst).

819
suchen
Substantiviertes Partizip
Субстантивирано причастие
Под субстантивирано причастие се разбира причастие, употребено като съ¬
ществително име:
der Liebende, die Gelehrte, das Geplante, die Zurückbleibenden.
1.	Правопис:
Субстантивираното причастие, също както субстантивираното прилагател¬
но по правило се пише с главна буква: die Liebende и т.н. Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).
2.	Склонение:
Склонението на субстантивираното причастие отговаря изцяло на склоне¬
нието на субстантивираното прилагателно. Затова то се разглежда при него. Тsub¬
stantiviertes Adjektiv (2).
3.	die im Hause Angestellten / die Angestellten des Hauses:
Едно субстантивирано причастие може да бъде свързано с атрибутивен ро-
дителен падеж само ако има собствено номинативно значение, т.е. ако в употре¬
бата си се е отделило от съответния глагол:
die Angestellten der Firma; die Abgeordnete der Oppositionspartei; der Vorsitzende
des Vereins.
Ако обаче субстантивираното причастие все още има връзка с глагола, от
който произлиза, тогава конструкцията на глагола се запазва и в субстантивира-
ната форма:
die an / bei dem Unfall Beteiligten (не: die Beteiligten des Unfalls); die bei der Unter¬
suchung Anwesenden (не: die Anwesenden der Untersuchung); (но съшо и във вер¬
бален смисъл:) die im Hause Angestellten.
substanziell / substantiell: По новите пра¬
вила за правопис заради близостта си
със съществителното Substanz прила¬
гателното сега може да се пише и sub¬
stanziell. Досегашният начин на писа¬
не substantiell продължава обаче да бъ¬
де правилен.
suchen: Ако е свързан с инфинитивна
група, по новите правила за правопис
може да се постави запетая: Sie such¬
ten meine Bemühungen zu untergraben /
Sie suchten, meine Bemühungen zu un¬

Süchtelner
820
tergraben. t Komma (5.1.4).
Sächtelner: Жителите на Süchteln се на¬
ричат Süchtelner. t Einwohnerbezeich¬
nungen auf -er (1 и 7).
Süd / Süden: T Nord / Norden.
Sudan: t Staatennamen (1.4).
Südlich: 1. Свързване. След südlich мо¬
же да стои съществително в родителен
падеж или von. Употребата на südlich
като предлог с родителен падеж е по-
често срещана ако пред съществител¬
ното или географското име стои член
или местоимение: südlich dieser Linie,
südlich des Odenwaldes, südlich der Al¬
pen. Свързването c von се предпочита,
когато следват географски имена без
член: südlich von Heidelberg (рядко:
südlich Heidelbergs), südlich von Tune¬
sien (рядко: südlich Tunesiens). Нескла-
нянето на съществителното или геог¬
рафското име след südlich не е правил¬
но: südlich Münchens, Сне: südlich Mün¬
chen). Т geographische Namen (1.1.1).
2. südlich / südwärts. C südlich се озна¬
чава местоположението, & südwärts из¬
разява посоката: Die neue Rehabilitati¬
onsklinik liegt südlich der Stadt (въпрос:
Wo?). Die Vögel ziehen südwärts (въп¬
рос: wohin?).
Suffix: Суфикси (общоезиково също на¬
речени наставки) са най-малки състав¬
ни части на думите, носители на зна¬
чение като напр. -er, -chen, -keit, -lieh,
които при TAbleitung на думй се при¬
бавят отзад: lehren - Lehrer, Hut - Hüt¬
chen, lieblich - Lieblichkeit, Feind -
feindlich.
Super-: t Amerikanismen / Anglizismen
(2).
Superintendent, Superintendentin: 1. Po-
дителният падеж на формата за мъжки
род е des Superintendenten, дателният
и винителният са dem, den Superinten¬
denten Сне: Superintendent). И в комби¬
нация с Herrn и името е по-добре да се
скланя титлата: Herrn Superintendenten
Grimm. Т Unterlassung der Deklination
(2.1.2); T Brief (7).
2. Относно des Superintendenten Meyer
/Superintendent Meyers или der Super¬
intendentin Schulze / Superintendentin
Schuhes TTitel und Berufsbezeichnungen
(1.2 и 1.3).
Superlativ: Като суперлатив (превъзход¬
на степен) се означава втората степен
на прилагателното име и наречието, до-
колкото наречията могат да образуват
сравнителни форми (Т Vergleichsfor¬
men [5]): Sie ist die klügste Frau, die ich
kenne. Am ehesten könnte ich noch auf
Kuchen verzichten. Ich muss schnellstens
die Unterlagen für die am Montag begin¬
nende Konferenz zusammenstellen. Тъй
като превъзходната степен, за разлика
от TElativ означава най-висшата степен
на качеството, изразено в основната
форма, се говори също за Höchststufe
или Meiststufe. Т Vergleichsformen (3.4).
süß: Превъзходната степен на süß е sü¬
ßeste; първото е не бива да изпада.
Т Vergleichsformen (2.3).
Sütterlinschrift: t Schrift.
Synkope: t Elision.
Synonym: 1. Какво е синоним? Сино¬
ними са думи с подобно или [почти]
еднакво значение. Истински еднознач¬
ни думи се срещат рядко (напр. bereits
/schon). Най-често синонимите съдър¬
жат (изхождайки от общия език) спе¬
циализирани, регионални, особени ези¬
кови или стилистично обусловени
признаци на значението (geringfügig /
minimal, Sprachwissenschaft / Linguis¬
tik, Sonnabend /Samstag, Semmel/Bröt¬
chen / Schrippe / Wecken, Fleischer /
Metzger / Schlächter / Fleischhauer, Oh¬
ren / Lauscher, Raum / Bude, sterben /
entschlafen). Те се получават напр. чрез
заемане на чужди думи (Stockwerk /
Etage, Gehsteig / Trottoir) или чрез об¬

821
tadel- / tadelns- / tadels-
разуване на евфемизми (Putzfrau /
Raumpflegerin). Примери за групи си¬
ноними с различни белези назначени¬
ето са Gesicht /Antlitz f Visage /Fratze f
Fresse, schauen /glotzen /starren /stie¬
ren /linsen, lächeln /schmunzeln /grin¬
sen / grienen / feixen, Frühling / Früh¬
jahr /Lenz. Става ясно, че размяната на
синонимни думи в рамките на даден
текст най-често има като последица
стилистични или смислови изменения
в изказа. Противоположността на си¬
нонима е das Т Antonym.
2. Склонение. Думата Synonym се скла¬
ня по силното склонение: род.п.: des
Synonyms, мн.ч.: die Synonyme. Слаба¬
та форма за мн.ч. die Synonymen е ос¬
таряла, както и латинско-гръцката фор¬
ма за мн.ч. die Synonyma. Т Fremdwort
(3.1).
S.Z.: Изразът seinerzeit, който днес се пи¬
ше слято, продължава да се пише сък¬
ратено s.Z. според по-стария правопис
seiner Zeit (Tseinerzeit).
Szene: Съществителното Szene се пише
с Sz (Szene). В разговорното значение
“среда (най-често от млади хора)” се
среща - преди всичко при английското
произношение [si:n] - също правопис
с Sc. Т Scene.
Szepter: Все още приет в Австрия, а ина¬
че остаряващ правопис на: Т Zepter.
ъ
t: Относно правопис и склонение Т Bin¬
destrich (2.4) (T-förmig, T-Träger);
Т Einzelbuchstaben {des T, zwei T);
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5)
(das t in heute).
t/d: T-and/-ant, Tent-/end-, TEntgelt,
T seid / seit, T tod- / tot-, Tod- / Tot-.
Tabak- / Tabaks-: Сложните думи c Ta¬
bak като определяща дума се използват
отчасти със, отчасти без съединител¬
но s: Tabakbau, Tabakbrühe, Tabakmo¬
nopol, Tabakpflanzer, Tabakpflanzung,
Tabaksteuer. Със свързващо-s се пишат:
Tabaksbeutel, Tabaksdose, Tabakskolle¬
gium, Tabakspfeife, t Fugen-s (3).
Tabellen: Относно препинателните зна¬
ци в таблици Т'Punkt (2), Т Doppelpunkt
(2), Т Semikolon (4).
Tabernakel: Чуждицата Tabernakel
(мн.ч.: die Tabernakel) може да се упот¬
ребява в среден или в мъжки род. Как¬
то das Tabernakel, така и der Taberna¬
kel са приети. Формата от мъжки род е
особено разпространена в католичес¬
ката църква.
Tablett: Формата за множествено число
на das Tablett обикновено е die Tabletts,
по-рядко die Tablette.
Tabula rasa: Според новите правописни
правила първата съставна част на това
съчетание се пише с главна буква, тъй
като то като цяло се използва като суб-
стантивно: Tabula rasa machen.
tadel- / tadelns- / tadeis-: Без T Fugen-s
ca tadelhaft, -süchtig, -los, Tadelsucht.
Съединителен знак имат tadelnswert,

tadeln
822
-würdig, Tadelsantrag, -votum. Варира¬
ща употреба на съединително s показ¬
ва tadel[s]frei.
tadeln: Глаголът tadeln се свързва с we¬
gen + род.п. илиßir+ вин.п., рядко съ¬
що с um...willen: Man tadelt ihnfiirsei¬
ne Faulheit / wegen seiner Faulheit / um
seiner Faulheit willen.
Tag: 1. Множествено число. Множес¬
твеното число на Tag е die Tage. Фор¬
мата с препгас die Tage е местна и не
спада към езиковата норма.
2.	Правопис. G главна буква се пише
съществителното: am, bei Tage; heute
in acht Tagen; von Tag zu Tag; Tag fiir
Tag; des Tags, des Tags zuvor; eines
Tag[ejs; (миньорски:) über Tag, unter
Tag; по новите правописни правила съ¬
що така: zu Tage [заедно с zutage] tre¬
ten; unter Tags (= през деня); vor Tag[e],
vor Tags; Guten Tag sagen, bieten. C мал¬
ка буква се пише наречието: tags, tags
darauf, tags zuvor, tagsüber; tagaus,
tagein; tagtäglich; също: anderfejntags.
3.	Tag der Deutschen Einheit. Празни¬
кът, честван до 1990г. в Западна Гер¬
мания на 17.юни, се пишеше с малко
d. По новите правила той и честваният
от 1990г. в цяла Германия 3. октомври
се пишат с главно D: Tag der Deutschen
Einheit.
4.	Относно Es ist/sindX Tage her ...t Es
ist / sind zwei Jahre her.
Tag- / Tage- / Tages-: В сложни същес¬
твителни и прилагателни определяща¬
та дума Tag се явява като Tag-, Tage-
или Tages-, При това се срещат отчас¬
ти дублетни форми с еднакво или с раз¬
лично значение. В Южната немского-
вореща област се предпочитат форми¬
те без -е или -es. 1. Сложни думи с Tag¬
: Tagblindheit, Tagdienst, Tagfalter, Tag¬
fahrt (= изкачване от мината), Tagge¬
bäude (= миньорско за: шахта), Tagli¬
lie, Tagpfauenauge, Tagsatzung (австр.
за “административно определен срок”;
по-рано швейц. за “заседание на пред¬
ставителите на съсловията”), Tag¬
schicht, Tagtraum, Tagwache (швейц.),
Tagwacht (швейц.), Tagzeit (задължи¬
телна молитва).
2.	Сложни думи с Tage-: Tagebuch, Ta¬
gegeld, tagelang, Tagelicht, (южнонем-
ски за “малък прозорец”), Tagelied, Ta¬
gereise.
3.	Сложни думи с Tage- или Tag-: Ta¬
gebau (южнонемски, австр.:), Tagbau,
Tageblatt / (южнонемски, австр.) Tag¬
blatt, Tagelohn / (южнонемски, австр.,
швейц.:) Taglohn, Tagelöhner / (южно¬
немски, австр., швейц.:) Taglöhner, tag¬
eweise, Tag [е] werk.
4.	Сложни думи с Tages-: Tagesablauf,
Tagesanbruch, Tagesanzug, Tagesarbeit,
Tagesbedarf, Tagesbefehl, Tagesereignis,
Tagesfahrt, Tagesform, Tagesgespräch,
Tageskarte, Tageskurs, Tageslauf, Tages¬
leistung, Tageslicht, Tageslosung, Tages¬
mädchen, Tagesmeinung, Tagesordnung,
Tagespresse, Tagessatz, Tagesstrecke,
Tageszeit, Tageszeitung.
5.	Сложни думи c Tages-, Tag- или
Tage-: tag[es]hell, Tagesraum /(австр.:)
Tagraum, Tage[s]marsch.
tagelang / Tage lang: Сложната дума, из¬
ползвана като прилагателно, се пише_с
малка буква: Das tagelange Warten hat¬
te mich nervös gemacht. Er lief tagelang
im Wald umher. C главна буква и раз¬
делно се пише, когато lang се опреде¬
ля по-конкретно от Tag (с предпоста¬
вено прилагателно, числително и др.):
Sie irrte zwei Tage lang, ganze Tage lang
durch die Stadt.
tagen: t getagt.
Tagesangabe: Относно Am Montag, dem
/den 10. Juni ...t Datum.
Tageszeiten: t Adverb (3), T Dienstag (2),
T Komma (3.1).
-tägig / -täglich: Сложни думи c -tägig оз¬

823
Taugenichts
начават “траещ поредица от дни” (ein
vierzehntägiger Urlaub). За разлика от
тях сложни думи с -täglich означават
“повтарящ се след съответен брой дни”
(vierzehntäglich [на всеки 14 дни] statt¬
findende Vorlesungen); Т-ig / -isch / -lieh
(1).
Take-off: t Fremdwort (4).
Tal: Множественото число на Tal e die
Täler; поетичната форма die Tale днес
вече не е приета.
Taler: Т Maß-, Mengen- und Münzbe¬
zeichnungen (1).
Tante: Относно Tantes Kleid и др. f Ver¬
wandschaftsbezeichnungen, относно
meiner Tante ihr Auto T Genitivattribut
(1.3.2).
tanzen: Перфектьт на tanzen се образува
c haben, когато става въпрос за проце¬
са на танцуване, за продължителността
на движението: Sie hat den ganzen
Abend getanzt. Er hat wie immer wun¬
derbar getanzt. Перфектьт се образува
със sein, ако става дума за промяна на
местоположението вследствие на тан¬
цуването: Sie ist fröhlich singend durch
das Wohnzimmer getanzt. Er war wie ein
Wirbelwind über die Bühne getanzt. T ha¬
ben (1).
Tapete: При количествени определения
Tapete може да бъде в единствено или
в множествено число, в зависимост от
това, дали думата се разглежда общо
като название на материал или като наз¬
вание за отделни бройки: Wir brauchen
noch mindestens vierzehn Rollen Tapete
/ Tapeten, T Apposition (2.2).
Tapezierjer] / Tapeziererin: Общоприе¬
тата форма e Tapezierer. Кратката фор¬
ма Tapeziere южнонемска. Формата за
женски род е само Tapeziererin.
tapfer: При склонение или степенуване
е от последната сричка на tapfer обик¬
новено се запазва: ein tapferes Kind; sie
- war tapferer als ihr Bruder. Само в скло¬
нените форми на сравнителна степен
първото от трите е понякога отпада: ein
noch tapf[e]reres Verhalten. T Adjektiv
(1.2.13), T Vergleichsformen (2.2).
Tasse: Правилно се казва: eine Tasse Kaf¬
fee (а не: Kaffees); eine Tasse starker
Kaffee (прип.: starken Kaffees); mit drei
Tassen starkem Kaffee (прип.: starken
Kaffees). T Apposition (2.2). Относно
eine Tasse heißer Kaffee/ eine heiße Tas¬
se Kaffee T Adjektiv (3.2).
Tatform, Tätigkeitsform: T2 Aktiv.
Tätigkeitswort: t Verb.
tatverdächtig: Относно der или die tat¬
verdächtige/ Tatverdächtige Meiert An¬
geklagte (1).
Tau: В значението “въже” Tau е от сре¬
ден род (das Tau). В значението “роса”
то е от мъжки род (der Tau).
tauchen: Перфектьт на tauchen може да
се образува с haben или със sein в зави¬
симост от това, дали се набляга повече
на процеса на гмуркането или на про¬
мяната на местоположението вслед¬
ствие на гмуркането. Продължител¬
ност на движението, процеса - с ha¬
ben: Klaus hat [den ganzen Vormittag]
getaucht. Das U-Boot hatte getaucht.
Перфектьт c haben се употребява пре¬
ди всичко, когато става дума за гмур¬
кането като спорт или за маневри за по¬
тапяне (на подводница). Промяна в
движението, в местоположението- със
sein: Karen und Margot sind [bis auf den
Grund] getaucht. Какго и при другите
глаголи за движение употребата с sein
постоянно се увеличава, защото про¬
мяната в движението се усеща по-сил¬
но от продължителността му: Er ist ei¬
nige Minuten getaucht. Das U-Boot ist
getaucht, T haben (1).
Taugenichts: Родителният падеж на съ¬
ществителното от мъжки род Tauge¬
nichts е des Taugenichts или по-рядко
des Taugenichtses. Множественото чие-

tausend / Tausend
824
ло e die Taugenichtse.
tausend / Tausend: T hundert / Hundert.
tausendjährig: Прилагателното се пише
c главна буква в имена: das Tausendjäh¬
rige Reich (според библейската книга
на откровението 20, 1 - 6); но с малка
буква, зашото не е име: das tausendjäh¬
rige Reich (иронично за времето на на¬
ционалсоциализма).
tausendste / Tausendste: Числителното,
употребено като прилагателно, се пи¬
ше с малка буква: der tausendste Mu¬
seumsbesucher. С главна буква се пише
субстантивираното числително: Das
weiß auch der Tausendste nicht (= почти
никой). Vom Hundertsten ins Tausendste
kommen (= отклонявам се). По новия
правопис това важи и в случаите, кога-
то става дума за последователност: der,
die, das Tausendste; wer wird der Tau¬
sendste sein? t Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.4).
tausend[und]ein[sj: 1. Правопис. Числи¬
телното име (tausendfund]ein Weizen¬
korn) се пише c плавна буква само в
t Namen: ein Märchrn aus Tausendund¬
einer Nacht.
2. Съгласуване. След нескпонената
форма tausend]undJein съществително¬
то е в множествено число: mit tausend-
[undjein Fragen. Ако обаче се употре¬
би склонената форма, следва единстве¬
но число: mit tausendundeiner Frage. В
този случай und не бива да се пропус¬
ка (всъщност: mit J000 Fragen und ei¬
ner Frage). T3ein (1).
Tautologie: Понятието Tautologie означа¬
ва “казвам същото”. При тавтологията
става дума или за подсилване на изра¬
зяването с помощта на сродни по зна¬
чение (или по смисъл) думи (voll und
ganz, einzig und allein, immer und ewig,
Hilfe und Beistand. Wir werden das er¬
wägen und bedenken.), или за стилис¬
тична грешка от рода на Т Pleonasmus.
Teach-in: Т Fremdwort (4).
technisch: Прилагателното се пише £
малка буква: das technische Zeitalter; ein
technischer Ausdruck; technische Fächer;
sie ist technische Zeichnerin; die techni¬
schen Hochschulen, Fachschulen. В име¬
на като die Technische Hochschule
Darmstadt, die Technische Universität
[in] Berlin, die Technische Nothilfe оба¬
че technisch се пише c главна буква.
Относно technischer/ Technischer Zeich¬
nert Titel und Berufsbezeichnungen (2);
относно Herrn Technischen/Technischer
Direktor T Herr (4).
Teddy: Множественото число се пише с
у: die Teddys.^-у.
Teddybär: Съществителното се скланя
по слабото склонение: des, dem, den
Teddybären, мн.ч.: die Teddybären.
Относно епизодично срещаното силно
склонение в ед.ч. Т Unterlassung der
Deklination (2.1).
Tee: Казва се der Tee, род.п.: des Tees,
мн.ч.: die Tees.
Teeei, Teeernte: Относно правописа
t Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben.
Teen, Teenie, Teenager: Казва се der Teen,
род.п.: des Teens, мн.ч.: die Teens; der
Teenie, род.п.: des Teenies, мн.ч.: die
Teenies, какго и der Teenager, род.п.: des
Teenagers, мн.ч.: die Teenager. C тези
думи се назовават младежи от двата по¬
ла между 13 и 19 години (като Teenie
се използва за по-млад Teen или Teena¬
ger). Т Amerikanismen / Anglizismen
(1.1).
Tegernseer: Жителите на Tegernsee се на¬
ричат Tegemseer. Названието на жите¬
лите се пише винаги с две е. Т Einwohn¬
erbezeichnungen auf-er (3 и 7).
Teil: 1. Род: Teil днес се използва пре¬
димно като съществително от мъжки
род: ein großer Teil des Tages; derfünfte
Teil von etwas; der größte Teil. В значе¬

825
Temporalsatz
нието “отделна част” обаче Teil се из¬
ползва като съществително от среден
род {das Teil): ein defektes Teil amwech¬
seln; jedes einzelne Teil genau prüfen. Du
hast dein Teil getan. Също словосъче¬
тания като Einzelteil, Oberteil, Seitenteil,
Rückenteil, Ersatzteil са от среден род.
В някои изрази съществителното се
среща както der, така и das Teil: Sie trug
ihr/ihren Teil dazu bei. Ich für mein Teil
kann selbstverständlich nur Richtlinien
ziehen (Th. Mann). Ich für meinen Teil
kenne viel feinere, köstlichere, verflüch¬
tigtem Arten der Genugtuung (Th. Mann).
Във връзка c определението besser Teil
най-често е от среден род: Denen, die
unterliegen, ist das bessere Teil beschie-
den (Musil). Wer ohne diesen schönen
Schein leben kann, hat das bessere Teil
erwählt (Benrath).
2.	Ein Teil Äpfel lag / lagen auf der
Erde. Ако предметът , чиято е частта,
следва в мн.ч., глаголът по правило е в
ед.ч., защото подлогът Teil формално
е в ед.ч.: Ein Teil Bücher ist schon ver¬
kauft. Ein Teil Äpfellag aufder Erde. Чес¬
то обаче се определя по смисъл и гла¬
голът се поставя в мн.ч.: Ein Teil Bü¬
cher sind schon verkauft. Ein Teil der
Äpfel lagen auf dem Boden. Във втория
пример (при род.п.) множественото
число е по-рядко. Т Kongruenz (1.1.3).
3.	Правопис. Съществителното се пи-
ще с главна буква: zum Teil; er hat sein
Teil; ein gut Teil; ich für mein Teil. C мал¬
ка буква се пише наречието и глагол-
ната добавка: Es ging ihr teils gut und
teils schlecht. Sie nahm an dem Kursm
teil (към: teilnehmen). Ich habe nicht teil
an ihrem Glück {към: teilhaben). Срв. съ¬
що T zuteil.
teilnehmen: Конструкцията das an der
Versammlung teilgenommene Mitglied не
е правилна (T zweites Partizip [2.2]).
teils - teils: 1. Съгласуване. Ако чрез teils
- teils са свързани подлози, сказуемо-
то обикновено се поставя в ед.ч.: Teils
sein Einfluss, teils seine Herkunft hatte
ihm seine Stellung verschaft. T Kongru¬
enz (1.3.8).
2. Запетая. Преди второто teils винаги
стои запетая, защото става дума за из¬
брояване на части на изречението или
изречения: Sie verbrachte ihre Ferien
teils in Italien, teils in der Schweiz. Teils
achtete man mich, teils ignorierte man
mich.
teilweise: T-weise.
Teilzeit / Vollzeit arbeiten: Съчетанията
се пишат разделно: ich arbeite Teilzeit;
weil er Teilzeit arbeitet; hast du schon
einmal Teilzeit gearbeitet?; es gibt mehr
Vollzeit arbeitende als Teilzeit arbeiten¬
de Frauen; Teilzeit zu arbeiten bedeutet
finanziellen Verlust; in Teilzeit / Vollzeit
arbeiten.
T-Eisen: T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.5).
Telefon, telefonieren: Думите Telefon и te¬
lefonieren, както и съответните словосъ¬
четания и производни, според новия
правопис могат да се пишат само с f
Teltower: Жителите на Teltow се нари¬
чат Teltower. Думата се пище винаги с
главна буква, дори и когато, като нес-
клоняемо прилагателно, стои пред съ¬
ществително име: die Teltower Rübchen,
ein Teltower Betrieb. T Einwohnerbe¬
zeichnungen auf -er (6 и 7).
Tempo: Множественото число наТетро
в значението “скорост” не се употре¬
бява. В значението “музикален такт”
формите за мн.ч. са die Tempi или die
Tempos, в специализирания музикален
език обаче само die Tempi.
Temporalsatz: Темпорално изречение е
подчинено изречение, което определя
по време изявлението на главното из¬
речение. При това се различават три ос¬
новни съотношения: едновременност,

Tempus
826
предходност и следходност. Съюзи, из¬
разяващи едновременностса: während,
indem, indes, indessen, solange, sobald,
sowie, sooft, als, wie, wenn. Съюзи, из¬
разяващи предходност ca: nachdem, als,
seitfdem], sobald, sowie, wenn. Съюзи,
изразяващи следходност ca: bis, bevor,
ehe.
Tempus: Под темпус “време” {das Tem¬
pus, род.п.: des Tempus, мн.ч.: die Tem¬
pora) се разбира категория на глагола
(Т Konjugation), която определя даде¬
но действие или състояние като мина¬
ло, сегашно или бъдещо. Срв. по от¬
делно Т Präsens, Т Präteritum, Т Perfekt,
Т Plusquamperfekt,Т FuturI,T Futuril.
Tenor: Думата Tenor с ударение на пос¬
ледната сричка, означава “висок мъж¬
ки певчески глас” и има форма за мн.ч.
die Tenöre (австр. и без преглас в мн.ч.
die Тепоге). От нея трябва да се разли¬
чава думата Tenor с ударение на пър¬
вата сричка, която означава “направле¬
ние, смисъл, съдържание” и “решава¬
ща част” (der Tenor des Urteils lautet...;
der Tenor ihrer Rede war...). Тази дума
няма форма за множествено число.
Terminal: В значенията “зала за обслуж¬
ване на пътници на летище” и “халета
за товарене и разтоварване на гари или
пристанища” думата се употребява ка¬
то der Terminal и das Terminal. В зна¬
чението “механизъм към съоръжение
за преработка на данни” се употребява
обаче само средният род: das Terminal.
Test: Множественото число на същес¬
твителното Test е die Tests. Формата за
мн.ч. die Teste вече не се употребява.
teuer: При склонение или степенуване на
teuer отпада е от крайната сричка: ein
teures Zimmer; das Leben wird immer
teurer. T Adjektiv (1.2.13), T Vergleichs¬
formen (2.2). Относно Das kommt mir /
mich teuer zu stehen T stehen (5).
Textsorte: В езикознанието Textsorten ce
наричат видове говорни или писмени
текстове, които се различават чрез вът¬
решно текстови и практически белези
(напр. разговор, интервю, проповед,
готварска рецепта, писмо, правилник,
рекламен текст).
T-förmig: Т Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.5).
Thaler: Жителите на Thale се наричат
Thaler. Т Einwohnerbezeichnungen auf-
er (3 и 7).
Theater: Относно разделянето The-a-ter
Т Worttrennung (2.1).
Thema: Родителният падеж на Thema е
des Themas. Множественото число има
формите die Themen и die Themata (пог¬
решно: die Thematas).T Fremdwort
(3.4).
Thermometer: Казва ce das, австр. и
швейц. също der Thermometer.
Thermostat: Думата der Thermostat мо¬
же да се скланя по силното или по сла¬
бото склонение: des, dem, den Thermo¬
staten, мн.ч.: die Thermostaten или des
Thermostat[ejs, dem, den Thermostat,
мн.ч.: die Thermostate.
Thorax: Родителният падеж на Thorax е
des Thorax или des Thoraxes. Формата
за множествено число е die Thoraxe или
в специализирания език die Toraces.
Thunfisch / Tunfisch: По новите право¬
писни правила съществителното Thun¬
fisch може понемчено да се пише и без
h: Tunfisch.
tief: 1. Главна или малка буква. В ус¬
тойчиви адвербиапни изрази от aufs
или auf das и превъзходна степен, за
които се пита с wie?, по новите право¬
писни правила прилагателното може да
се пише с главна буква или, както до¬
сега с малка буква: Ich habe das auf das,
aufs Tiefste / tiefste bedauert.
2. Слято или разделно писане. Спо¬
ред новите правописни правила във
връзка с глаголи tief се пише разделно.

827
Tilde
ако прилагателното може да се разши¬
рява или степенува: tiefsein, werden; tief
/tiefergraben, bohren и т.н. Продължа¬
ва да се пише слято обаче: tiefbohren
(=сондирам [за нефт] до големи дъл¬
бочини), tiefstapeln (като противопо¬
ложност на hochstapeln), tiefgestapelt,
tiefzustapeln; tiefgefrieren (= замръзва
бързо при ниска температура). Във
връзка с прилагателно или причастие
по новите правила tief се пише раздел¬
но, ако може да се степенува или раз¬
ширява: ein [äußerst] tief bewegter al¬
ter Mann; mit tief bewegter Stimme; eine
sehr tief erschütterte Frau ; eine tief ge¬
hende Untersuchung; eine tief schürfen¬
de Abhandlung; ein moralisch tief stehen¬
der Mensch. Винаги се пишат слято оба¬
че формите за превъзходна степен с
tiefst-: tiefstempfunden, tiefstgehend,
tiefstschürfend и т.н. Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (3.1.2), t Ver¬
gleichsformen (2.5.1).
Tief: Множественото число на das Hefe
die Tiefs.
tief blickend: Ако в комбинация c при¬
частие tief може да бъде разширявано
или степенувано, по новите правила за
правопис то се пише вече само раздел¬
но: tief blickend. Сравнителните фор¬
ми са: tieferblickend, am tiefsten blickend
и tiefstblickend. t tief (2), t Vergleichs¬
formen (2.5.1).
Tiefe: Относно etwas misst in der /in die
Tiefe T messen (2).
tiefernst: Като прилагателно tiefernst се
пише винаги слято, защото tief само
подсилва смисъла на прилагателното
ernst: Sie sagte dies mit tiefernstem Ge¬
sicht. Това прилагателно не може да се
степенува.
tief gefühlt: Ако в комбинация с причас¬
тие tief може да бъде разширявано или
степенувано, по новите правила за пра¬
вопис то се пише вече само разделно:
ein tief gefühlter Schmerz..Формите за
сравнение са tiefer gefühlt, am tiefsten
gefühlt и tiefstgefühlt. T tief (2), T Ver¬
gleichsformen (2.5.1).
tief gehend: Ако в съчетание c причас¬
тие tief може да бъде разширявано или
степенувано, по новия правопис то се
пише вече само разделно: eine tief ge¬
hende Untersuchung. Формите за срав¬
нение са: tiefer gehend, am tiefsten ge¬
hend и tiefstgehend. t tief (2), t Ver¬
gleichsformen (2.5.1)
tiefgekühlt: Прилагателното tiefgekühlt ce
пише винаги слято в комбинация със
съществителни имена като Obst, Gemü¬
se, Fisch, защото прилагателното в то¬
ва съчетание не може да бъде нито сте¬
пенувано, нито разширявано: tiefge¬
kühltes Obst, Gemüse. Das Obst, der Spi¬
nat ist tiefgekühlt.
tief liegend: Ако в съчетание c причас¬
тие tief може да се разширява или сте¬
пенува, според новите правописни пра¬
вила то се пише вече само разделно:
[sehr] tief liegende Augen. Формите за
сравнение са: tiefer liegend, am tiefsten
liegend и tiefstliegend: Es handelt sich
um Metalle mit tief liegendem, mit tiefer
liegendem, mit am tiefsten liegendem /
tiefstliegendem Schmelzpunkt. T tief (2),
t Vergleichsformen (2.5.1).
tiefstapeln: Глаголът tiefstapeln е c дели¬
ма представка. Тоест, трябва да се каз¬
ва: ich staple tief, ich habe tiefgestapelt;
um tiefzustapeln. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2).
Tilde: Тилдата e f diakritisches Zeichen
във формата на малка хоризонтална
вълнообразна линия. В испанския, пос¬
тавена над и (л) тя предизвиква произ¬
ношението [nj] (напр. в португалски и
в международния фонетичен език тя
показва звук, произнесен през носа: Sao
Paulo; [bö'bö] (= Bonbon). В лексико¬
ни, речници и др. тилдата е и знак за

Tilgung
828
повторение: Streik:...-aufruf ...-welle.
Tilgung: Относно премахване на звуко¬
ве Т Elision.
Timesharing: Според новите правопис¬
ни правила комбинации от съществи¬
телно и субстантивирана част от ан¬
глийски език се пишат винаги слято
Т Fremdwort (4).
Tingeltangel: Съществителното Tingel¬
tangel може да бъде както от мъжки
род, така и (само в австр.) от среден
род: der Tingeltangel или das Tingeltan¬
gel. Формата в родителен падеж е: des
Tingeltangels, в мн.ч.: die Tingeltangel.
Tinnef: Съществителното Tinnef е от
мъжки род: der Tinnef, род.п.: des Tin¬
nefs.
Tipp: Според новите правописни прави¬
ла съществителното, по подобие на
глагола tippen, се пише с двойно р: Von
ihr kann man immer einen guten Tipp
bekommen. Er gibt für jedes Rennen ei¬
nen Tipp ab. Sie hatten einen sicheren
Tipp für die Börse.
Titel und Berufsbezeichnungen
Титли и названия на професии
Често поставяни въпроси за титли и названия на професии
Въпрос
Отговор
Как се пишат названия на професии с
прилагателни, напр. kaufmännischer Di¬
rektor?
Точка(2)
1 Deklination / Склонение
1.1	Titel ohne Namen / Титли без име
Титла или название на професия без име винаги се скланя, т.е. при форми от
мъжки род окончанието не бива да се пропуска:
Die Rede des Herrn Ministers war kläglich. Die Beisetzung des Herrn Direktors fin¬
det um 14.00 Uhr statt. Wer hat dem Präsidenten diesen Rat gegeben?
1.2	Titel + Name Титла + име
Ако титла или название на професия се употребява без членна форма или
местоимение пред дадено име, тогава се скланя само името (Т Personennamen
[2.2.2]):

829
Titel und Berufsbezeichnungen
Staatsanwältin Schneiders Sondervotum, die Ansprache Papst Johannes Pauls II., der
Weggang Rektor Meyers, die Günstlinge Königin Christines von Schweden, der Sieg
Kaiser Karls des Großen, eine Einladung bei Präsident Dr. Schmidt, ein Brief an
Generaloberst Freiherr von F., Oberärztin Dr. Hahns Visite.
1.3	Artikel / Pronomen + Titel + Name
Членна форма / местоимение + титла + име
Ако титла или название на професия стоят пред дадено име с членна форма
или местоимение, тогава се скланя само титлата или названието на професията
(при няколко титли или др. подобни - само първата; Т Personennamen [2.2.3;
2.2.5]). Името остава несклонено:
das Haus des Direktors Meyer (рядко: вж. долу), die Rede unseres Bürgermeisters
Schneider, die Erkrankung unseres Prokuristen Schmidt, der Vorschlag der Abgeord¬
neten Müller, die Politik des Fürsten Metternich, die Krönung des Königs Ludwig
des Frommen, des Architekten Müller Einwand;
die Rede der [Ersten] Vorsitzenden Studienrätin Dr. Sander, die Stellungnahme des
Präsidenten Minister a.D. Hambacher, der Brief unseres Abgeordneten Landrat Schulze,
die Einführung der neuen Vorsitzenden Professorin Dr. Finger; meine Verlobung mit
Marion Schulte, Tochter des verstorbenen Professors Dr. Karl Schulte.
Относно склонението във връзка с Herr и Doktor/Dr. Т Herr (2), Т Personen¬
namen (2.2.2; 2.2.3), Т Doktor.
2 Rechtschreibung, Reihenfolge, Zeichensetzung
Правопис, последователност, препинателни знаци
1.	Прилагателни имена, причастия, местоимения и числителни имена се пи¬
шат с главна буква, когато са част от титла:
Erster Staatsanwalt, Regierende Bürgermeisterin, Erste / Zweite Vorsitzende, Seine
Magnifizenz.
Названия на професии, които съдържат прилагателно име, не са титли. За¬
това прилагателното име в такива съчетания се пише с малка буква:
Er will technischer Zeichner werden. Sie ist medizinisch-technische Assistentin. Sie
hat sich als freie Architektin niedergelassen. Der kaufmännische Angestellte Karl Meier
ist erkrankt. Dies ist Sache der kaufmännischen Direktorin.	•
Съставни названия на професии от този вид обаче, ако не се намират в те¬
кущ текст, а напр. в началото на писмо или на визитна картичка, стоят сами при
името, могат също да се пишат с главна буква (Т Namen):

Titel und Berufsbezeichnungen
830
Hans G. Mayer Dr.med. Andrea Zenser Lexikographisches Institut AG
Technischer Zeichner Leitende Ärztin	Der Kaufmännische Direktor.
2.	Ако пред името има няколко титли и названия на професии, те се изброя¬
ват без запетая помежду им:
Herr Bäckermeister Hans Albert Schulze; Geheimer Regierungsrat Professor
Dr.phil.Dr.jur.h.c. Max Schmitz; Dipl.-Hdl. Dipl.-Phys. Inge Meier; Dr.-Ing. Clemens
Philipp Graf von Wartberg; Marie Sibylle Baronin von Strantz-Neumann; Ihre Majes¬
tät Königin Elisabeth II.
Титли и названия на професии, поставени след името в списъци на имена,
библиографии и др., се отделят от името и помежду си със запетая (само между
думи, чиято нормална последователност се запазва, не се пише запетая; Т Al¬
phabetisierung [4]):
Schulze, Hans Albert, Bäckermeister
Zedel, Ines, Professor Dr.
Schmitz, Max, Geh.Regierungsrat Dr.phiLDr.jur.h.c., Generalintendant
Wartberg, Clemens Philipp Graf von, Dr.-Ing.
Meier, Inge, Dr., Dipl.-Ing.
Относно титли и названия на професии в адрес на писмо и обръщение Т Brief.
Срв. също Т Adelsnamen.
3	Feminine Titel und Berufsbezeichnungen
Титли и названия на професия от женски род
Междувременно за почти всички титли и названия на професии съществу¬
ват съответствия от женски род, които са се утвърдили в най-голяма степен:
Sie ist Professorin an der Musikhochschule, Staatssekretärin im Familienministeri¬
um. Die Bundesministerin für das Gesundheitswesen, [Frau] X, eröffnete die Ausstel¬
lung. Ministerpräsidentin N.N. sprach vor dem Kongress. Sie ist Amtfrau, Referentin
für Jugendfragen, Redakteurin, Prokuristin, Direktorin, Rechtsanwältin, Richterin.
Ihr wurde der Titel Diplomkauflrau, Diplompädagogin, Magistra Artium verliehen.
Berlinerin wurde erste Prorektorin in Speyer (Mannheimer Morgen).
Формата от женски род на титлата се използва и в обръщение (TKongruenz
[3.1.1]):
Sehr geehrte Frau Staatssekretärin / Ministerialrätin / Staatsanwältin / Oberschulrätin!

831
Tmesis
Титлите от женски род Doktorin и Professorin обаче почти не се употребя¬
ват; в говоримия език разпространените форми са Frau Doktor и Frau Professor.
Да се пренася титла или название на професия на съпруга в обръщението върху
съпругата, днес вече не е прието. Тоест в такива случаи не се казва Frau Profes¬
sor или Frau Doktor.
Понякога с цел разграничаване на пола към мъжка титла или мъжко назва¬
ние на професия се предпоставя определението weiblich (Sie war der erste weib¬
liche Minister). Такива формулировки би трябвало по възможност да се избягват.
Към названията на професия от мъжки род на -еиг могат да се образуват
съответствия за женски род както на -euse, така и на -eurin. Тъй като формите на
-euse често се използват в пренебрежителен контекст (fMasseurin /Masseuse),
днес най-често се образуват съответствия на -eurin:
Amateurin, Dekorateurin, Dompteurin (паралелно c остаряващото Dompteuse), Gra¬
veurin, Ingenieurin, Konstrukteurin, Redakteurin, Regisseurin, Friseurin (паралелно
c остаряващото Friseuse), Masseurin.
Само c окончанието -euse са обичайни напр.:
Souffleuse, Diseuse.
Срв. също T Gleichstellung von Frauen und Männern in der Sprache, T Movie¬
rung.
titulieren: Съществителното, свързано c
този глагол непосредствено или чрез
als / mit, остава несклонено (заради
своя цитатен характер): Die Schüler
mussten ihn [mit] Herr Doktor titulieren.
Sie hat mich [als / mit] “Schurke ” titu¬
liert.
Tmesis: Под тмезис се разбира разделя¬
нето на принадлежащи части от дума¬
та [чрез вмъквани между тях други ду¬
ми]. Такова разделяне може да настъ¬
пи в следните случаи: 1. dahin gehe ich
/ da gehe ich hin. Определени сложни
наречия като dahin, daher, wohin, wo¬
her се употребяват и разделени: Dahin
gehe ich nicht. - Da gehe ich nicht hin.
Woher kommst du? - Wo kommst du her?
Само разговорно особено в Северна
Германия, е разделянето на dafür, da¬
gegen, dahinter, davon, davor, dazu: Dazu
hast du kein Recht. - Da hast du kein
Recht zu. Davon habe ich nichts gehört.
- Da habe ich nichts von gehört.
2.	Obgleich ich arm bin / Ob ich gleich
arm bin .... Определени сложни съю¬
зи като obgleich, obschon, obzwar в по-
стария немски език са се употребявали
и разделени: Und ob ich schon wunder¬
te im finstern Tal (Ps.23,4) Ob ich mich
gleich bey verschiedenen erkundiget habe
(C. Stolberg до Klopstock, 27. ян. 1773).)
Този начин на съчетаване днес е оста¬
рял.
3.	sie erkennt an / sie anerkennt. При

tod- / tot-, Tod- / Tot-
832
определени глаголи, които по тази при¬
чина се означават като глаголи с дели¬
ми представки, глаголната добавка
Т Verbzusatz и глаголът са слята само
в инфинитивните форми (инфинитив I
и минало причастие) и в подчиненото
изречение със съюз, напр. einnehmen,
einnehmend, eingenommen; wenn sie ein¬
nimmt, als sie einnahm. В останалите
форми вербалната добавка се отделя и
следпоставя: Sie nimmt/nahm den Platz
ein. Nimm deinen Platz ein! Вербалната
добавка стои отделно от глагола и ко-
гато глаголът като изразно средство
стои в началото на изречението: Fest
steht, dass er Unrecht hat. Hinzu kam,
dass ich krank wurde, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.6).При цял ред
глаголи тмезисът по-често се пропус¬
ка, т.е. тези делими глаголи в главно
изречение се употребяват като недели¬
ми, напр. sie anberaumt, anempfiehlt,
anerkennt, anvertraut. При инфинити-
ва това не е възможно: Wir bitten Sie,
diese Abmachung anzuerkennen Са не: zu
anerkennen), t anberaumen, t anemp¬
fehlen / empfehlen, T anerkennen, t an¬
vertrauen, t widerhallen, T widerspie¬
geln, t Verb (2.4).
tod- / tot-, Tod- / Tot-: 1. Сложни думи c
Tod-. Cd се пишат сложни думи, кои¬
то имат съществителното Tod като оп¬
ределяща дума: todbereit (=готов за
смъртта), todgeweiht; Todfeind, Todsün¬
de, Todkranker. В много случаи думата
служи само за подсилване на израза със
значението “много, изключително”:
todblass, todbleich, todelend, todernst,
todkrank, todmüde, todschick, todsicher,
todstill, todtraurig, todunglücklich.
2. Сложни думи c tot-, C t се пишат
сложни думи, които имат като опреде¬
ляща дума прилагателното tot: sich tot¬
arbeiten, sich totfallen, totfahren, sich tot¬
lachen, sich totlaufen, totmachen, totsa¬
gen, totschießen, totschlagen, totschwei¬
gen, totstürzen, tottreten; Totgeburt, Tot¬
geglaubter, Totgesagter, Totpunkt, Tot¬
schlag.
Todesanzeige: T Anzeige (6)-
Toilette- / Toiletten-: Обикновено слож¬
ните думи c определяща дума Toilette
съдържат -еп-: Toilettenartikel, Toiletten¬
papier, Toilettenseife, Toilettentür и др.
Образуванията с Toilette- са предимно
австрийски: Toiletteartikel и т.н. Т Fu¬
genzeichen.
Tollpatsch: Съществителното Tollpatsch
- “много несръчен човек” - всъщност
няма нищо общо с прилагателното toll,
а първоначално е било прякор на ун¬
гарски пехотинец. В това значение то
е заето от унгарски talpas “широко-
крак, широк крак” (към унгарското talp
-“стъпало, крак”). По новия правопис
то се пише с двойно /, тъй като езико¬
во-историческият произход не е всеиз¬
вестен и затова думата се свързва с toll.
Tombola: Множественото число на Tom¬
bola е die Tombolas, рядко се казва съ¬
що die Tombolen.
Tonne: Измерваното след Tonne: eine
Tonne Teer (не: Teers); mit einer Tonne
gesalzener Heringe или gesalzene Herin¬
ge. При Tonne като единица за тегло:
ein Schiff mit 10 000 Tonnen kanadischem
Weizen (прип.: kanadischen Weizens).
t Apposition (2.2).
Tor: Съществителното от среден род das
Tor - “голяма врата” - се скланя сил¬
но. Родителният падеж в ед.ч. е des
Torfejs, мн.ч. die Tore. Остаряващото
съществително от м.р. der Tor - “глу¬
пав човек” - се скланя слабо. Формата
за родителен падеж в ед.ч. е des Toren,
мн.ч. die Toren.
tot: 1. Главна или малка буква. Прила¬
гателното се пише с малка буква: totes
Kapital, tote Hose (разговорно), der tote
Punkt; toter Mann (миньорско за “из¬

833
transitiv
черпани части на мина”). С главна 6ук-
ва се пишат субстантивираните форми:
etwas Starres und Totes; der, die Tote
wurde aus den Trümmern geborgen. C
главна буква прилагателното се пише
и в Т Namen или в определени именни
съчетания: das Tote Meer; die Tote
Weichsel (приток при устието на Weich¬
sel); das Tote Gebirge (планински масив
в Алпите).
2. Разделно или слято писане: По но¬
вия правопис tot и миналото причас¬
тие geboren се пишат винаги разделно:
Das Kind ist / wurde tot geboren. Сега
също така: ein tot geborenes Kind. Съ-
шо разделно tot се пише от глаголите
sein и scheinen: Sie wird doch nicht wirk¬
lich tot sein! Weil er uns allen tot schien,
begruben wir ihn. Сега също така раз¬
делно: sich tot stellen. В други случаи
обаче се пише слято със следващия гла¬
гол, напр. при totfahren, sich totlachen,
totschweigen. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (1.2).
tot- / tod-, Tot- / Tod-: t tod- / tot-, Tod- /
Tot-,
total: Думата total спада към прилагател¬
ните, които вече изразяват наи-висша
степен и затова не могат да се степену¬
ват (тоест Hg: die totalste Vernichtung).
T Vergleichsformen (3.1).
Totale: Тази специализирана дума от об¬
ластта на кино- и фототехниката се
скланя като същинско съществително:
die Totale, род.п.: der Totale, мн.ч.: die
Totalen, t substantiviertes Adjektiv
(2.2.2).
traben: Перфектът на traben може да се
образува със sein или с haben, в зави¬
симост от това дали се вижда по-сил¬
но променящото се местоположение,
вследствие на препускането, или сами¬
ят процес на препускането. Промяна в
движението, промяна на местоположе¬
нието - със sein: Er ist über die Wiese
getrabt. Das Pferd ist aufden Hof getrabt.
Продължителност на движението, про¬
цес, - с haben: Das Pferd hat gleichmä¬
ßiggetrabt. Die Reiterin hat englisch, hat
geutsch getrabt. Употребата със sein
обаче се увеличава, защото промяната
в движението се усеща по-силно от
продължителността му. Затова се каз¬
ва също: Das Pferd ist vorzüglich getrabt.
tragbar / tragfähig: Прилагателното trag¬
bar (= така направено, че може да се
носи) може да се използва само в па¬
сивен смисъл: ein tragbares Fernsehge¬
rät. Dieser Mitarbeiter ist fiir uns nicht
tragbar. В активен смисъл се използва
tragßhig (= така направено, че може да
носи): eine tragfähige Decke. Das Eis ist
noch nicht tragßhig. T -bar / -fähig.
tragen: 1. В изявително наклонение
сег.вр. се спряга ich trage, du trägst, er,
sie, es trägt. Тоест основната гласна на
този глагол получава npemac (Т Verb
[!])•
2. zum tragen kommen. В израза etwas
kommt zum Tragen (= нещо се отразя¬
ва) Tragen се пише с главна буква, за¬
щото е субстантивиран инфинитив.
Traktat: Съществителното име Traktat
може да се употребява в мъжки или в
среден род: der / das Traktat. Формата
за родителен падеж е des Traktatfejs,
мн.ч. - die Traktate.
transchieren / tranchieren: Както понем-
ченият правопис transchieren, така и
правописът tranchieren са правилни.
transitiv: За преходни (целеви) глаголи
се смятат онези глаголи, от които мо¬
же да се образува личен страдателен за¬
лог, при което подлогът на пасивното
изречение съответства на винително-
то допълнение на активното изречение:
Die Mutter liebt ihr Kind - Das Kind wird
von seiner Mutter geliebt. Die Tante bin¬
det die Blumen - Die Blumen werden von
der Tante gebunden. Преходните глаго-
53.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

transportabel
834
ли се наричат още целеви глаголи, за-
щото тяхното действие е насочено към
допълнението. Противоположно на
Т intransitiv. Относно преходната упот¬
реба на непреходни глаголи Т Ameri¬
kanismen / Anglizismen (3).
transportabel: При transportabel при
склонение е от последната сричка от¬
пада: ein transportables Gerät. Т Adjek¬
tiv (1.2.13).
träte / trete: Формата за конюнктив I е
trete, тя стои предимно в Т indirekte
Rede (2.1): Er sagte, sie trete gerade aus
der Tür. За разлика от нея träte е форма
за конюнктив II, който се използва пре¬
димно в Т Konditionalsatz (2 - 7): Wenn
sie ans Fenster träte, könnte sie ihn se¬
hen. Конюнктив II се появява и в неп¬
ряката реч, ако в пряката реч вече има
träte или treten würde, или нещо се пос¬
тавя под съмнение (Т indirekte Rede
[3.3]).
trauen: Казва се Ich traue mich nicht, das
zu tun. Свързването на sich trauen c да¬
телен падеж Ich traue mir nicht, das zu
tun, се среща рядко. В местни говори
се казва също: Du traust dir das nicht
(при което das се употребява на място¬
то на някой инфинитив). Връзката с до¬
пълнение в родителен падеж се смята
за остаряла: Ich traue mich dessen nicht.
В съчетанието sich an eine Stelle trauen
е правилен само винителният падеж:
Ich traute mich (не: mir) nicht ins Was¬
ser.
träumen: Глаголът träumen може да се
използва като личен или като безличен:
Er stand am Rande der See ... und träum¬
te ins Blaue (Th. Mann). Ihr träumte, sie
könne fliegen. Безличната конструкция
спада към приповдигнатия стил (Т un¬
persönliche Verben).
Treber: Treber {- получени малцови ос¬
татъци при производство на бира) е
множествено съществително. Казва се
die Treber, не: die Trebern.
treffen: В изявително наклонение сег.вр.
се спряга ich treffe, du triffst, er, sie, es
trifft. Заповедната форма гласи: triff!
(не: treffe!). Те/ i-Wechsel,
treffen / begegnen:? begegnen / treffen,
treiben: Като преходен глагол treiben об¬
разува перфект c haben: Der Wind hat
den Ballon südwärts getrieben. Като неп¬
реходен глагол образува перфект със
sein. Der Ballon ist südwärts getrieben.
Treibstoff: Относно образувания като
Treibstoffstand, Treibstoffschauzeichen,
Treibstoffzufuhrregulierung T Komposi¬
tum (1).
Trema: Тремата е разделителен знак, кой¬
то се слага върху втората от две глас¬
ни, следващи една след друга, за да се
изговори отделно, напр. фр. Naif-“на¬
ивен”. В немския правопис няма тре-
ма, освен при определени имена като
Haen, Prael. Следователно изписване
като naif, Aeroplan не са правилни. Т di¬
akritische Zeichen.
trendy: Сравнителните форми гласят
trendy - trendyer - am trendysten.
Trennung: T Worttrennung.
Treppensatz: За стъпаловидно изречение
се говори, когато след едно главно из¬
речение следват няколко подчинени,
всяко от които зависи от предходното.
Стъпаловидното изречение често зву¬
чи стилистично неподходящо и би
трябвало да се избягва. Не: Der Zug
hatte sich schon in Bewegung gesetzt, als
noch eine junge Frau aufsprang, die zu
spät kam, weil sie ihre Tasche vergessen
hatte, wie sie den Mitreisenden erzählte.
Стъпаловидното изречение може без¬
проблемно да се замести с няколко
сложни съставни изречения: Der Zug
hatte sich schon in Bewegung gesetzt, als
noch eine junge Frau aufsprang. Wie sie
den Mitreisenden erzählte, kam sie zu
spät, weil sie ihre Aktentasche vergessen

835
trocken
hatte.
treten: 1. treten / tritt. В изявително нак¬
лонение сег.вр. се казва: ich trete, du
trittst, er, sie, es tritt. Заповедната фор¬
ма e: Tritt! (не: trete!) T e /i-Wechsel.
2.	Конюнктив: Tträte / trete.
3.	Перфект c haben или sein. Като пре¬
ходен глагол treten образува перфект с
haben: Er hat ihn getreten. Sie folgten den
Spuren, die andere vor ihnen schon in den
Schnee getreten hatten (Plievier). Непре¬
ходният глагол treten образува перфект
c sein: ...wo nun beide Sänger ... an die
Rampe getreten sind (Thieß).
4.	Er hat mich / mir auf den Fuß - Der
Schweiß trat ihr auf die Stirn. Ако в
значението “настъпвам по крака” tre¬
ten се отнася към дадена част на тяло¬
то, засегнатото лице може да бъде в да¬
телен или винителен падеж. Дателни¬
ят падеж е по-разпространен: Er ist /
hat mir auf den Fuß getreten. За разлика
отдат.п. (даг.п. на участието), винител-
ният изразява по-силно, че лицето е не¬
посредствено засегнато. Но и в тези из¬
речения основното ударение пада вър¬
ху пострадалата част на тялото: Er hat
ihn in die Flanke getreten. Ако treten ce
използва в значението на “отивам, дос¬
тигам до дадено място”, засегнатото
лице може да стои само в дателен па¬
деж: Die Tränen treten mir in die Augen.
Der Schweiß ist ihr auf die Stirn getre¬
ten. Подобно на treten се проявяват и
други глаголи за физически допир (срв.
напр. Т schlagen, Т stoßen, Т beißen).
treu: По новите правописни правила treu
се пише винаги разделно от следващия
глагол или причастие: Du kannst nicht
treu sein / bleiben. Ein mir treu ergebe¬
ner, treu gesinnter Freund. Mein Freund
ist mir treu ergeben, treu gesinnt, t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (3.1).
Относно изразаfür 10 Jahre treue /treu¬
er Mitarbeit T Apposition (2.2).
Tribun: Съществителното Tribun може
да се скланя в единствено и в множес¬
твено число както по силното, така и
по слабото склонение. Формите на сил¬
ното склонение са: des Tribuns, dem, den
Tribun, мн.ч.: die Tribüne. Формите на
слабото склонение са: des Tribunen,
dem, den Tribunen, мн.ч.: die Tribunen.
T Fremdwort (3.1).
triefen: Първоначално неправилният гла¬
гол triefen днес обикновено се спряга
правилно: ...ein Stück von dem Aal, der
von Fett triefte (Wiechert). Corinna konn¬
te sich wieder in den Korb, der wie ein
Sieb triefte, hinablassen (Hausmann). Ihre
Kleider haben vor Nässe getrieft. В изис¬
кания стил обаче се употребяват неп¬
равилните форми на претеритум: Sei¬
ne Kleidung troff vor Nässe (МйЙ1е1).Лиу
seiner Brust und seinem Hals troff das
Blut (Hesse). Неправилното минало
причастие {Ihre Kleider haben vor Näs¬
se getroffen) днес се среща рядко.
Trikot: Като название на определен вид
тъкан Trikot се използва в мъжки род,
по-рядко и в среден род (der / das Tri¬
kot). Като название на определено об¬
лекло Trikot е само от среден род (das
Trikot).
Triumvir: Чуждицата Triumvir (= член на
триумвират) може да се скланя в ед.ч.
и по силното, и по слабото склонение.
Силна форма за род.п.: des Triumvirs,
слаба: desTriumvirn. Множественото
число е слабо: die Triumvirn.
Triumvirat: Чуждицата Triumvirat (= уп¬
равление от трима души) днес е от сре¬
ден род (das Triumvirat); образуваната
по подобие на латинското triumviratus
дума от мъжки род (der Triumvirat) ве¬
че не се употребява.
trocken: 1. Главна или малка буква.
Прилагателното се пише е малка бук¬
ва: trockene Wäsche; trockener Humor.
Dieser Wein ist am trockensten. Субстан-

trocknen
836
тивираната форма според новите пра¬
вописни правила се пише винаги с глав¬
на буква: auf dem Trockenen (- на суха
земя) stehen; im Trockenen (= на сухо)
sein. Сега също така: auf dem Trocke¬
nen sein (разг. за “не мога да се справя,
свършен съм”); im Trockenen (= скрит)
sein (разг.); auf dem Trockenen sitzen
(разг. за “притеснен съм”); seine Schäf¬
chen im Trockenen haben / ins Trockene
bringen (разг. за “осигурен съм финан¬
сово, осигурявам се икономически”).
Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
2.	Слято или разделно писане: trocken
се пише разделно от следващия глагол
в словни групи като: trocken sein /wer¬
den. Die Kartoffeln sollen trocken liegen
/trocken gelegt werden (= да се склади¬
рат на сухо място). По новия правопис
по същия начин: Die Kuh hat mehrere
Wochen trocken gestanden (= не е дава¬
ла мляко). Sie ließen uns bei dieser Ein¬
ladung trocken sitzen (разг. за “оставам
без питие”). Trocken се пише слято във
вербални съчетания като: Er hat das
Kind trockengelegt (= сложи му нови пе¬
лени). Der Sumpf wurde trockengelegt.
Die Fläche soll trockengerieben werden
(= да се изсуши чрез търкане). Т Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
3.	trockener / trocknen При trocken
обикновено се запазва е от последната
сричка при склонение и степенуване:
trockenes Wetter; dieses Handtuch ist tro¬
ckener. Само в склонена сравнителна
форма първото от трите е понякога се
изпуска: (ein trock[e]neres Handtuch).
Т Adjektiv (1.2.13); Т Vergleichsformen
(2.2).
trocknen: Непреходният глагол trocknen
(напр. etwas trocknet) спада към глаго¬
лите, които обозначават постепенна
промяна. Тези глаголи (като Т altem,
Т gären) могат да образуват перфект
както със sein, така и с haben: Die Wä¬
sche ist / hat gut getrocknet. Това не е
свързано с разлика в значенията. По-
честият начин на образуване на пер¬
фект при trocknen е със sein (Thaben
[!})•
Tropf / Tropfen: Tropf (род.п.: des Trop-
ffejs, MH.4.: die Tröpfe) е пренебрежи¬
телно название за “прост и затова пре¬
дизвикващ съжаление човек”: Er ist ein
ganz armseliger Tropf. Еднакво звучаща¬
та дума Гто/тДрод.п.: des Tropffejs, мн.ч.:
die Tropfe) означава приспособление, c
което във вената на пациент капе теч¬
ност, система: Die Schwester legt einen
Tropf an. Die Patientin hängt schon 3 Tage
am Tropf. Съществителното Tropfen
(род.п.: des Tropfens, мн.ч.: die Tropfen)
има значението “малко количество теч¬
ност, капка”: Sie träufeltefünf Tropfen der
Medizin ins Glas. Es regnete in großen
Tropfen. T Substantiv (2.2).
Tropfen: Измереното след Tropfen: ein
Tropfen Honig (не: Honigs); 5 Tropfen
bittere Medizin (прип.: bitterer Medizin);
mit dreißig Tropfen reinem Alkohol
(прип.: reinen Alkohols). T Apposition
(2.2).
trotz: Предлогът trotz днес обикновено
се употребява с родителен падеж: Sie
gingen trotz des Regens viel spazieren.
Trotz aller gegenteiligen Behauptungen
... Дателният падеж след trotz се среща
по-рядко, като се изключат Южна Гер¬
мания, Австрия и Швейцария, където
trotz по принцип с удоволствие се свър¬
зва с дателен падеж: Siegingen trotzdem
Regen viel spazieren. Фактът, че дател¬
ният падеж представлява по-старата
рекция, се потвърждава от устойчиви
съчетания като trotz allem и trotz alle¬
dem и наречието Т trotzdem. Дателен
падеж се среща по-често и в случаите,
когато липсват член или местоимение:
trotz nassem Asphalt едновременно с
trotz nassen Asphalts. Той се явява пре-

837
Trupp
димно тогава, когато trotz стои пред са¬
мостоятелно силно склонено същес¬
твително в мн.ч. (trotz Beweisen, trotz
Büchern, trotz Atomkraftwerken) или ко¬
гато силно склонено съществително в
ед.ч. род.п. предхожда зависещо от
trotz силно склонено съществително в
ед.ч.: trotz des Bootes starkem Schwan¬
ken (вместо: trotz des Bootes starken
Schwankens). Дателният падеж не е тол¬
кова предпочитан, ако съществително¬
то стои след това, зависимо от предло¬
га: trotz dem Rauschen des Meeres; по-
често: trotz des Zuspruchs des Offizial¬
verteidigers (Jens). T Präposition (2).
trotzdem: В днешната езикова употреба
trotzdem се използва както като съюз¬
но наречие, така и като подчинителен
съюз. Употребата като наречие е по¬
стара и все още по-разпространена;
предпоставеното trotzdem свързва глав¬
но изречение: Er beeilte sich sehr; trotz¬
dem kam er zu spät. Beweisen kann er
nichts. Trotzdem kann er mit mir spielen,
wie er will (Remarque). Употребата на
trotzdem като подчинителен съюз се
среща още в 19.век. При това наречие¬
то, както и някои други частици, се из¬
тиква от главното в подчиненото изре¬
чение. Същинският съюз dass е отпад¬
нал. Следните примери онагледяват
развитието: Отначало:... und trotz dem,
dass ich gehen wollte, horchte ich doch
wieder auf seine Worte hin (Stifter). Пос¬
ле: Der Papa, trotzdem dass es nicht so
scheint, glaubtauch gleich alles (Raabe).
Най-накрая: Hatte der Ökonomierat
Recht, so hielt die Baronin, trotzdem er
auch in Hof, Feld und Wald gesehen wur¬
de, doch unmerklich die Zügel (Haupt¬
mann). Und trotzdem diese Situation mir
selber lästig war, trotzdem ich mich auf
alle mögliche Weise anstrengte, ernst zu
sein, kam das Lachen stoßweise immer
wieder (Rilke). -.Тоест, макар че trotz¬
dem често се употребява и в художес¬
твената литература като подчинителен
съюз, тази употреба все пак се смята
за разговорна.
trübjej: По новия правопис субстанти-
вираното прилагателно се пише с глав¬
на буква и в устойчивото съчетание: im
Trüben fischen. Т Groß-oder Weinschrei¬
bung (1.2.1).
Trüffel: Съществителното е от женски
род: die Trüffel. Родителният падеж гла¬
си der Trüffel, мн.ч. die Trüffeln. В раз¬
говорната реч обаче Trüffel се изпол¬
зва по-често в мъжки род (der Trüffel).
Към него родителният падеж е des Trüf-
fels, мн.ч. die Trüffel.
trügen: Глаголът trügen се спряга непра¬
вилно (претеритум: [der Schein] trog,
перфект: er hat getrogen, конюнкгив II:
er tröge). Срещащото се понякога пра¬
вилно спрежение (ertrügte, hat getrügt)
не е правилно.
Trümmer: Съществителното Trümmer (=
развалини, счупени парчета) е форма¬
та за мн.ч. на думата Trumm (= край,
парче, парцал), която днес се употре¬
бява само в разговорната и диалектна
реч: Am Rande der Trümmer wuchs Gras;
die Trümmer eines Flugzeugs; in Trüm¬
mer legen, schlagen, sinken. Формата
Trümmern е валидна само в дат.п. мн.ч.:
Die ganze Stadt lag in Trümmern.
Trupp: 1. ein Trupp Maskierter / Mas¬
kierte - mit einem Trupp junger Leute
/ jungen Leuten. След Trupp това, от
което групата се състои, може да бъде
в род.п. или като приложение: ein Trupp
Maskierter / (рядко:) Maskierte; ein
Trupp singender Kinder / (рядко:) singen¬
de Kinder. Sie kam mit einem Trupp jun¬
ger Leute /(рядко:) jungen Leuten an.
t Apposition (2.2).
2. ein Trupp Soldaten zog / zogen durch
die Stadt. Ако след Trupp това, от кое¬
то се състои групата, е в мн.ч., спрег-

Trupp / Truppe
838
натият глагол по правило е в ед.ч., за-
щото подлогът {Trupp) формално е в
ед.ч.: Ein Trupp Soldaten zog durch die
Stadt. Често обаче се формулира по
смисъл и спретнатият глагол се поста¬
вя в мн.ч.: Ein Trupp Soldaten zogen
durch die Stadt. Множественото число
се среща предимно когато е избрано от¬
ношението на приложение: Ein Trupp
singende Kinder (вместо обичайния
род.п.: singender Kinder) standen vorder
Tür.
Trupp / Truppe: Съществителното от
мъжки род der Trupp (род.п.: des
Trupps, мн.ч.: die Trupps) има значени¬
ето “множество, група, куп”: Ein Trupp
Studenten oder anderer junger Leute ...
war dort zu der großen Menge gestoßen
(Musil). Ein Trupp Offiziere erscheint und
schließt das Tor auf (Die Welt). Същес¬
твителното от женски род die Truppe
(род.п.: der Truppe, мн.ч.: die Truppen)
има значението “войскова част, [по-го-
лямо] военно образувание, войски [във
военна акция]”: Die Überraschung, die
ihrer fronterfahrenen Truppe gelang, war
vollkommen (Hartung). Die meuternden
Truppen warfen die Gewehre weg (Scha-
per). Понякога Truppe се използва за
“група от артисти, които играят заед¬
но”: eine Truppe von Schauspielern, Ar¬
tisten.
Trust: Множественото число на Trust
(обединение на стопански предприятия
с цел монополизиране) гласи die Trus¬
te или die Trusts.
Tschad: T Staatennamen (1.4).
Tschechien: Официалното кратко име на
Чешката република, препоръчано от
Чешкото министерство на външните
работи е Tschechien. Исторически об¬
ремененото наименование Tschechei се
отхвърля и затова не би трябвало да се
използва повече. Т Political Correctness.
tschüs / tschüss: По новия правопис този
разговорен израз за сбогуване може да
се пише и с двойно s. Той е приет пре¬
ди всичко между роднини и добри поз¬
нати и като близка форма на долнонем-
ското adjüs през исп. adiös произлиза
от лат. ad deum (= към бог, заповядано
от бог), й се произнася дълго или крат¬
ко.
T-Shirt: Т Fremdwort (4).
Tübinger: Жителите на Tübingen се на¬
ричат Tübinger. Названието на жители¬
те Tübinger се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред съществително име: eine Tübinger
Studentin; das Tübinger Stift (TEinwohn¬
erbezeichnungen auf -er [1 и 7]).
Tuch: Съществителното име има две зна¬
чения. Tuch с мн.ч. die Tuche означава
вид тъкан [определена за допълнител¬
на обработка], най-често гладка, фин-
на вълнена тъкан: Zur Herstellung die¬
ser Anzüge werden nur erstklassige Tu¬
che verwendet. Sie trug zu dieser Zeit ei¬
nen Mantel aus feinem englischem Tuch.
Tuch c мн.ч. die Tücher има значението
“парче плат в определена, обикновено
правоъгълна или квадратна форма, за
определена цел”: Auf der Leine hingen
bunte Tücher. Sie kam mit einem leine¬
nen Tuch (Hesse). В това второ значе¬
ние Tuch често е основна дума в сло¬
восъчетания, напр. Halstuch, Kopftuch,
Taschentuch, Handtuch, Tischtuch, Putz¬
tuch, Dreieckstuch.
-tüchtig: 3a -tüchtig като основна дума в
словосъчетания Т Kompositum (9).
Tümor: Медицинското название на [доб¬
рокачествено или злокачествено] обра¬
зувание има ударение на първата срич¬
ка {Tumor) и форма за мн.ч. die Tumo¬
ren. Едновременно (в разговорния
език) се среща ударение на последната
сричка в ед.ч. {Tumor) със сипна фор¬
ма за мн.ч. die Tumore. Срв. също Т Мо-

839
Typ/Type
tor.
tun: 1. Спрежение. Преди при инфини-
тива и при определени лични форми
на изявително наклонение сег.вр. на tun
по аналогия с други глаголи се е вмък¬
вало едно е: tuen; ich tue, wir tuen, ihr
tuet, sie tuen. Освен в първо лице тези
форми с -е днес вече не са приети. Т.е.
правилно се казва: tun; ich tue или ich
tu, wir tun, ihr tut, sie tun. Заповедната
форма най-често също се образува без
-е; tu!
2. tun + инфинитив. Свързването на
tun с чист инфинитив в изречения като
Sie tut gerade schreiben или Er tut das
schon erledigen е излишно разговорно
разширяване на сказуемото. Според
езиковата норма то не е правилно. Са¬
мо при предпоставен инфинитив, т.е.
когато глаголът трябва да бъде специ¬
ално подчертан, разширяването с tun е
допустимо, защото тогава tun трябва да
поеме синтактичната функция на гла¬
гола: Singen tut sie gern. Gesehen habe
ich sie schon, aber kennen tue ich sie
nicht. Относно sich schwer tun, sich
leicht tun Tschwer tun, sich.
Thnfisch: T Thunfisch / Tunfisch.
Tunichtgut: Родителният падеж на 7м-
nichtgut може да бъде както des Tunicht¬
gut, така и des Tunichtgut [е]s. Формата
за множествено число е die Tunichtgu¬
te.
tunlichst: Наречието tunlichst “по въз¬
можност” Hg би трябвало да се употре¬
бява като определение: Öffentliches
Aufsehen ist tunlichst zu vermeiden. He:
unter tunlichster Vermeidung...
Tünnel: Думата Tunnel според езиковата
норма е от мъжки род и с ударение на
първата сричка: Tunnel (род.п.: des
Tunnels, мн.ч.: die Tunnel също die
Tunnels). Ha местно ниво, предимно в
южнонемски, се среща и паралелната
форма от среден род das Tunell с уда¬
рение върху втората сричка (род.п.: des
Tunells, мн.ч.: die Tunelle).
Tüpfel: Съществителното Tüpfel може да
бъде както от мъжки, така и от среден
род. Както der Tüpfel, така и das Tüpfel
са правилни.
türken, einen Türken bauen: Произходът
на разговорните изрази etwas türken
“симулирам, фалшифицирам нещо” и
einen Türken bauen “заблуждавам с не¬
верни данни” не е изяснен, въпреки
всички опити за тълкуване. Може би
einen Türken bauen произлиза от вой¬
нишкия език, в който преди с Türke се
е означавало тренировъчно бойно уп¬
ражнение срещу предполагаем враг.
Относно употребата на този израз
Т Political Correctness (1).
Tür / Тüre: Според езиковата норма днес
е приета формата Tür. Формата с -е
{Türe) е паралелна форма, която се сре¬
ща предимно в Средна Германия. Тя
може да се срещне още понякога и в
литературата, може би поради това, че
формата без -е погрешно се смята за
разговорна: ...die einzige Türe war von
innen verriegelt (Frisch). Er fand die Türe
angelehnt und trat... zaghaft ein (Men¬
zel). t Substantiv (2.3).
Tüwort: T Verb.
Twen: t Amerikanismen / Anglizismen
(3.1).
Twinset: Чуждицата Twinset (= пуловер
и яке от една и съща материя) може да
се използва в мъжки или в среден род.
Както der Twinset, така и das Twinset са
правилни.
Тур / Type: Съществителното от мъжки
род der Тур (род.п.: des Typs, мн.ч.: die
Typen) има значенията “прототип, ос¬
новна форма, образец; оформен възос-
нова на общи белези образ на лице или
явление; вид, стил, модел”. В разговор¬
ния език Тур (също със слабо склоне¬
ние: des, dem, den Typen) има и значе¬

Typus
840
нието “[млада] личност от мъжки пол”.
Съществителното от женски род die
Type (род.п.: der Type, мн.ч.: die Typen)
се среща днес само в значението “лята
печатна буква, типа” и разговорно в
значението “човек с изявено странен и
причудлив характер; комична фигура”.
Употребата на Type в значението “мо¬
дел, стил”, която беше приета преди (и
в австр. все още), става все по-рядка.
Когато става дума за модел, за стил на
определено произведение, предмет и
др., би трябвало да се използва думата
Тур (не: Type). Т Substantiv (2.4).
Typus: Съществителното der Typus, из¬
ползвано предимно в специализирания
език със значението “прототип, обра¬
зец; човек с определен психически про¬
фил”, има род.п. des Typus и мн.ч. die
Typen.
U и
и: Относно правописа и склонението
Т Bindestrich (2.4) (u-Laut); Т Einzel¬
buchstaben {des U, zwei U); T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5) {das u in Rute).
u.a., usw., etc., wie, z.B.: 1. Когато се из¬
брояват примери, е достатъчно, когато
или в началото чрез z.B., wie или в края
на изброяването чрез и.а., usf., usw., etc.
се поясни, че се дава само подборка.
Излишно е да се обръща внимание на
това и в началото, и в края. Не: Sie hat
viele Länder besucht, z.B. Österreich,
Holland u.a. A: Sie hat viele Länder be¬
sucht, z.B. Österreich, Holland. Или: Sie
hat viele Länder besucht: Österreich,
Holland u.a.
2. Пред съкращенията u.a., usf., msw.,
etc. в края на изброяване не се поставя
запетая: Er hat viel im Drogeriemarkt
eingekauft: Waschmittel, Toilettenpapier,
Taschentücher usw.
übel: 1. Правопис. Прилагателното се
пише с малка буква: übler Geruch, üble
Laune. Die Verhältnisse sind hier am
übelsten. Субстантивираната форма се
пише винаги с главна буква: Er hat
nichts, viel Übles getan. По новия пра¬
вопис също така: Es wäre das Übelste,
wenn ... T Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.1). Übel се пише винаги разделно
от следващия глагол или причастие:
übel sein, riechen; ihr wird übel werden;
die übel beratene Künigin; ein [ganz]
übel gesinnter Mensch. Die Chefin ist übel
gelaunt. По новия правопис също така:
übel riechende Abfälle; in übel wollen¬
der Neugier. Du darfst mir das nicht übel
nehmen (= да се сърдиш). Er hat mir übel
gewollt (= не ми желае доброто, иска
да навреди). Man hat ihr übel getan (=
навредиха й) и т.н. Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1.2 и 3.1.2).
2. Изпадане на е: При übel обикнове¬
но изпада е от окончанието при скло¬
нение и степенуване: ein übler Bursche;
das riecht noch übler. T Adjektiv (1.2.13);
T Vergleichsformen (2.2).
über: 1. Предлог c дателен и вините-

841
übereinander
лен падеж. Предлогът über може да се
свързва какго с дателен, така и с вини-
телен падеж в зависимост от това, да¬
ли изразеното от глагола действие е оп¬
ределено по място (дат.п.) или по по¬
сока (вин.п.): Das Jackett hing über dem
Stuhl. Er hängte das Jackett über den
Stuhl. Където пространствената пред¬
става обаче е изчезнала напълно, über
изисква винителен падеж: Kinder über
zehn Jahre, über alle Maßen, in Gemein¬
den über 10 000 Einwohner. Er war noch
nicht Herr über die Schwierigkeiten. Има
разлика напр. в следните изречения: Er
schlief über seiner (а не: über seine) Ar¬
beit ein (всъщност: какго работеше) и:
Sie saß über ihre Arbeit (а не: über ihrer
Arbeit) gebeugtfbeugen c указване на
посока). Към първото изречение спада
преносната употреба на über в изрече¬
нието: Über meiner Arbeit habe ich ganz
deinen Geburtstag vergessen (всъщност:
докато работех); следователно тук съ¬
що не може да се употреби винителен
падеж.
2. über като наречие. Über може да се
използва като наречие, за да придаде
неопределеност на някои числа. Това,
че в тези случаи über е наречие, а не
предлог, може да се познае по обстоя¬
телството, че то не упражнява влияние
върху склонението на следващото съ¬
ществително: Es waren über 100 Gäste.
Ако се пропусне über, конструкцията на
изречението се запазва: Wir mussten
über (= повече от) zwei Stunden warten.
Wir mussten zwei Stunden warten. Изпус¬
кането на über обаче не е възможно, ако
то е използвано като предлог, напр. в
изречението: Kinder über zwölf Jahre
haben Zutritt. Като наречие über не вли¬
яе върху падежа и когато се употребя¬
ва в предложно определение или в
предложно обстоятелствено поясне¬
ние: Gemeinden von über 10 000Einwoh¬
nern (Дателният падеж на Einwohnern
е предизвикан от предлога von.) Wir
wissen aus über einem Jahrhundert Er¬
fahrung, wie man ... (а не: aus über ein
...; дателният падеж einem е предизви¬
кан от предлога aus).
3.	die über Siebzigjährigen. Това съче¬
тание не се пише слято, нито с тире,
тоест Hg: die Übersiebzigjährigen nmdie
Über-Siehzigjährigen. a: die über Sieb¬
zigjährigen (съшо: 70-Jährigen), Krank¬
heiten der über Siebzigjährigen (съшо:
70-Jährigen)._Тук über се използва ка¬
то наречие, като напр. fast, bereits: die
fast Siebzigjährigen. Die bereits Siebzig¬
jährigen wurden zu einer Feier eingela¬
den.
überall: Наречието überall обикновено
има ударение върху последната срич¬
ка: So etwas findet man nicht überall. При
особено подчертаване се появява оба¬
че и начално ударение: Ich habe dich
Überall gesucht. So etwas findet man nicht
Überall.
über das / darüber / worüber: t Prono¬
minaladverb (4).
Überdruck: В значението “препечатване”
Überdruck има формата за мн.ч. die
Überdrucke; в значението “свръхналя-
гане” формата за множествено число е
die Überdrücke (Т Druck).
überdrüssig: Прилагателното überdrüssig
обикновено се свързва с родителен па¬
деж: Denn als Heinrich VIII. Seiner Ge¬
mahlin ... überdrüssig wurde ...(Quick).
C цел да се изразим по-малко припов¬
дигнато, понякога се употребява и ви¬
нителен вместо родителен падеж: Ich
bin des Lebens / (по-рядко:) das Leben
überdrüssig. Ich bin seiner / (по-рядко:)
ihn überdrüssig.^ този случай винител-
ният падеж днес се смята за правилен.
übereinander: übereinander се пише ви¬
наги разделно от следващия глагол: Sie
müssen auch immer übereinander spre¬

Übereinstimmung
842
chen, reden. Die Turner haben bei der
Pyramide übereinander gestanden. По
новия правопис по същия начин: Die
Pfefferkuchen waren übereinander ge¬
schichtet. Er wollte die Beine übereinan¬
der schlagen. Sie haben alles übereinan¬
der geworfen и T.H. t Getrennt- oder Zu-
samnienschreibung (1.4).
Übereinstimmung: t Kongruenz.
über es sie / darüber: f Pronominaladverb
(3).
Überessen / überessen: Глаголът überes¬
sen може да има ударение на първата
сричка (überessen), или на третата срич¬
ка (überessen), при което става дума и
за различни значения. Глаголът с де¬
лима представка sich (дат.п.) etwas
Überessen означава “ям нещо толкова
често, че получавам нежелание или от¬
вращение към него”: Er aß sich dieses
Gemüse bald über. Миналото причастие
e übergegessen: Gebratene Leber habe
ich mir übergegessen. Глаголът c неде¬
лима представка sich über essen означа¬
ва “ям прекадено много, повече, откол-
кото ми е приятно или мога да поне¬
са”: Überiss dich nicht! Миналото при¬
частие към него е übergessen: Er hat sich
übergessen. Употребяваната преди съ¬
що форма на минало причастие über¬
essen не се наложи. Т Verb (2.3).
Überfahrtjsl-: Сложни думи с определя¬
ща дума Übeifahrt обикновено имат
Fugen-s: Überfahrtsbrücke, -dauer, -ge¬
bühr, -geld, -kosten, -preis, -schiff, -ver¬
trag, -zeit.
Überführen / überfuhren: В значението
“привеждам, закарвам на друго място”
глаголът übe fuhren може да бъде как-
то с делима, така и с неделима пред¬
ставка. В първия случай формите са
übe führen, führte über, hat übergeführt:
Er ist in ein Krankenhaus übergeführt
worden. Man führte ihn über: um ihn in
ein Krankenhaus überzufiihren. Във вто¬
рия случай, който е и по-често срещан,
формите са übe führen, übe führte, über¬
führt: Er ist in ein Krankenhaus überführt
worden; man übe führte ihn in ein Kran¬
kenhaus; um ihn in ein Krankenhaus zu
überführen. В значението “привеждам
доказателство за вина” überführen е ви¬
наги неделим, т.е. ударението пада на
третата сричка. Казва се: Er wurde des
Mordes überführt; man überführte ihn;
um ihn zu überführen, t Verb (2.3);
T zweites Partizip (1).
Überlaufen / überlaufen: Двете форми на
глагола имат ясно разграничени значе¬
ния. Глаголът с делима представка
Überlaufen означава или "преминавам
към противника” или “изтичам над ръ¬
ба, пълни се толкова много, че съдър¬
жанието прелива навън”: Viele Solda¬
ten sind [zu den Rebellen] übergelaufen.
Die Milch läuft über. Der Eimer beginnt
überzulaufen. Глаголът c неделима
представка überlaufen означава или
“получавам неприятно усещане”, или
“безпокоя много често, ангажирам”
или “изпреварвам при тичане”: Ein
Schauer überlief ihn. Wir weiden hier von
Vertretern überlaufen. Es gelang ihm, die
Abwehr zu überlaufen, t Verb (2.3).
Überlegen / überlegen: 1. Двете форми на
глагола имат ясно разграничени значе¬
ния. Глаголът с делима представка
überlegen означава “слагам върху не¬
що” или (възвратен) “накланям се сил¬
но”: Sie legte [sich] eine Decke über, weil
es so kalt war. Der Vater hat den Jungen
übergelegt (разговорно: полагам върху
коляното си и бия). Sie warnte ihn, sich
zu weit überzulegen. Глаголът c недели¬
ма представка überlegen се използва в
смисъл на “обмислям, размишлявам
върху нещо”: Ich überlege [mir], was ich
tun soll. Sie hat es sich anders überlegt.
Wir waren dabei, eine bessere Lösung zu
überlegen, t Verb (2.3).

843
übersiedeln
2. Прилагателното überlegen “значител¬
но надминаващ, надменен” не спада
към глаголите, а се е образувало от ми¬
налото причастие на средновисоконем-
ския Überligen “лежа върху нещо”: Sie
ist ihrem Fremd an Intelligenz überlegen;
ein überlegenes Lächeln.
überm: Като разговорно съчетание от
über и dem, überm се пише без апос¬
троф. Т Apostroph (1.2), Т Präposition
(1.2.1).
übern: Като разговорно съчетание от
über и den, übern се пише без апостроф.
Т Apostroph (1.2), Т Präposition (1.2.1).
übernächtig / übernächtigt: От края на
19.век заедно с прилагателното über¬
nächtig е известна и думата übemäch¬
tigt. В съвременната езикова употреба
се среща предимно über nächtigt:... ich
sagte nicht, ... dass es Ihnen schlecht ste¬
he, übernächtig auszusehen (H. Mann).
... er... bettete sein spitzes undübemäch-
tigtes Gesicht parallel zur geweißten Be¬
tondecke (Grass).
übernehmen: 1. übernehmen / überneh¬
men. Двете форми на глагола имат раз¬
лично значение. Формата с делима
представка übernehmen означава “пре¬
мятам през рамо”: Er nahm das Gewehr
über. Sie hat die Stola übergenommen.
Глаголът c неделима представка über¬
nehmen означава предимно “отнемам
на някого нещо, приемам нещо за свое
притежание, за своя отговорност”: Ich
habe den Wagen billig übernommen. Er
übernahm es, den Brief zu schreiben. Ich
bat sie die Führung zu übernehmen. Въз¬
вратният sich übernehmen означава
“пресилвам се”: Er hat sich bei/mit die¬
ser Arbeit übernommen, t Verb (2.3).
2. in eigene / in eigener Bewirtschaftung
übernehmen. Тъй като übernehmen из¬
разява насочено движение, правилен е
само винителният падеж (въпрос: wo¬
hin?): Ich übernahm den Hof in eigene
(не: in eigener) Bewirtschaftung.
übers: Като разговорно съчетание от über
и das, übers се пише без апостроф.
Т Apostroph (1.2), Т Präposition (1.2.1).
überschlägig / überschläglich: Популяр¬
ното по-рано прилагателно überschläg¬
lich днес често се замества, вероятно
по аналогия с abschlägig, einschlägig,
с überschlägig: Die überschlägigen Kos¬
ten belaufen sich auf3 500 Mark. Könn¬
ten Sie die Kosten einmal überschlägig
berechnen?
Überschrift: При цитиране на заглавия
(на стихотворения, съчинения, глави и
т.н.) се използва правопис с главна и
малка буква, кавички, склонение и пре¬
пинателни знаци така, както при цити¬
ране на Т Buchtitel. След заглавие не
се поставя точка; Т 'Punkt (2).
überschwänglich: Според новите право¬
писни правила думата überschwänglich
се пише с ä, тъй като принадлежи към
Überschwang. Tä / е (1).
übersenden: Формите на претеритум и
на миналото причастие са: übersandte
/ übersendete и übersandt / übersendet.
Формите с а се срещат по-често. (Т sen¬
den).
Übersetzen / übersetzen: Двете форми
имат различно значение. Формата с де¬
лима представка übersetzen означава
“пренасям на другия бряг; премина¬
вам”: Der Fährmann setzte uns über. Die
Truppen sind / haben übergesetzt. Фор¬
мата c неделима представка übersetzen
означава “предавам на друг език”: Er
übersetzt aus dem Englischen. Sie ver¬
suchte den Text zu übersetzen. T Verb
(2.3).
übersiedeln: При übersiedeln едновремен¬
но c ударението на първата сричка
0übersiedeln) се среща и ударение на
третата сричка (übersiedeln), така че
различните форми се образуват както
с делима, така и с неделима представ¬

Übertreibung
844
ка. Казва се както: Wir sind übergesie¬
delt; wir siedelten über; um überzusiedeln
така и: Wir sind übersiedelt; wir über¬
siedelten; um zu übersiedeln, t Verb
(2-4)*
Übertreibung: Прилагателни, които из¬
разяват нещо негативно или неприят¬
но, често се използват - предимно в
разговорния език - за подсилване на
прилагателни с положително значение,
или служат за обстоятелство за начин
при глаголи с положително съдържа¬
ние. Според езиковата норма този на¬
чин на изразяване трябва да се избяг¬
ва. Тоест ge бива да се казва: eine wahn¬
sinnig spannende Geschichte, ein furcht¬
barnetter Mensch. Er war irre lustig. Wir
lieben uns schrecklich. Ich habe mich
unheimlich gefreut. T Vergleichsformen
(4.2.1).
übertreten / übertreten: Двете съставни
форми имат различни значения: Глаго¬
лът с делима представка übertreten оз¬
начава или “стъпвам върху маркиров¬
ка” (спорт), “залива брега” (за вода),
или “присъединявам се към друга об¬
щност”: Beim zweiten Sprung trat sie
über. Der Fluss beginnt überzutreten. Er
ist zum Katholizismus übergetreten. И в
трите значения перфекгът се образува
със sein. Само в спортния език може
да се употребява и haben: Der Wurf ist
ungültig, weil er übergetreten ist / hat.
T haben (1). Глаголът c неделима пред¬
ставка übertreten означава “нарушавам
нещо”: Er übertrat das Schweigegebot.
Sie hat eine Vorschrift übertreten, t Verb
(2.3).
über was / worüber: В езиковата норма е
по правило местоименното наречие
worüber: Worüber will sie sprechen?
Комбинацията über + was (Über was
habt ihr gesprochen?) се среща много
често в разговорния език; тя е стилис¬
тично неподходяща. Т Pronominalad¬
verb (5).
überwiegend: Формулировки като die
überwiegende Mehrheit и die überwie¬
gende Mehrzahl от логическа гледна
точка са плеоназми, защото едно мно¬
зинство винаги преобладава. Тук оба¬
че чрез überwiegend трябва да се изра¬
зи, че става въпрос за значително по¬
вече от обикновено мнозинство и за
значително по-малко от всички: ...
längst gehörte die überwiegende Mehr¬
heit der Offiziere der Kommunistischen
Partei an (Mehnert).... dass seine Ange¬
hörigen ihrer überwiegenden Mehrzahl
nach gewöhnliche Hohlköpfe sind (Th.
Mann). T vorwiegend / überwiegend.
übrig: Прилагателното се пише c малка
буква: übriges Verlorenes; übrige kost¬
bare Gegenstände. Tlo новия правопис
c главна буква се пишат субстантиви-
раните форми: im Übrigen (= иначе, ос¬
вен това); das, alles Übrige остана¬
ло); die, alle Übrigen (= следващи); ein
Übriges tun (= правя повече, отколкото
е необходимо). Т Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).
2. übrig се пише винаги разделно от
следващия глагол: Es wird noch etwas
übrig sein. Wir werden noch etwas übrig
haben. По новия правопис също така:
Ich habe wenig übrig behalten. Er soll
mir etwas übrig lassen. Es ist viel übrig
geblieben. Übrig bleibt nur noch ... T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.2).
Uelz[en]er: Жителите на Uelzen се нари¬
чат Uelzer или също üelzener. Назва¬
нието на жителите Uelz[en]er се пише
винаги с главна буква, дори и когато
думата се употребява като несклоняе-
мо прилагателно пред съществително
име: die Üelzener Fachschulen. Т Ein¬
wohnerbezeichnungen auf -er (1 и &).
uferlos: Прилагателното се пише с мал¬
ка буква: die uferlose Korruption der
Mächtigen. Субстантивираните форми

845
umgekehrt als
се питат c главна буква: das Uferlose,
sie verliert sich ins Uferlose (= в безкрай¬
ното). По новия правопис също така:
ins Uferlose (= прекалено далече) gehen:
Seine Pläne gingen ins Uferlose, t Gro߬
oder Kleinschreibung (1.2.1).
u-förmig / U-förmig: T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.5).
Uhrzeit: За назоваване на времето слу¬
жат несклонените числителни бройни
ein[s] до zwölf със или без Uhr. Форми¬
те на -е са остаряли или битови и се
използват винаги без Uhr: Es ist eins;
но: Es ist ein Uhr. Umfünf [Uhr] aufste¬
hen (битово: um fünfe aufstehen; оста¬
ряло: Er geht vor zwölfe schlafen [Pla-
ten]). Думата Uhr и без това най-често
се пропуска: Es ist fünf Minuten vor drei
viertel acht (местно вместо: Es ist fünf
Minuten vor Viertel vor acht.). Es ist vier¬
tel neun / ein Viertel auf neun (местно
вместо: Viertel nach acht). Es ist zwan¬
zig [Minuten] vor acht, nach acht. Sie
kommt um halb acht. За втората поло¬
вина на деня се използват обстоятел¬
ствени думи, ако са възможни обърква¬
ния с преди обяд и обратно: Der Zug
fährt um halb acht [Uhr] abends. Ich
wartete bis zwei Uhr nachmittags. Um
fünf Uhr morgens. Числата от 0 до 24
(въведени след Първата световна вой¬
на) се използват много в администра¬
тивния език, но почти не се използват
във всекидневния. Те обикновено се
употребяват с Uhr: Der Zug fährt 17.15
Uhr von Köln ab (устно: siebzehn Uhr
fünfzehn [Minuten]). Ich komme um 20
Uhr zu dir (не; um 20). Mimte и Sekun¬
de също се скланят след числа: fünf
Minuten vor zwölf, zehn Sekunden vor
halb fünf. T Datum; T Zahlen und Ziffern
(2).
uitimo / Ultimo: Наречието със значение
“последен ден [на месеца]” се пише с
малка буква: ultimo Mai. С главна 6ук-
ва се пише съществителното (от езика
на търговията) “последен ден [на ме¬
сеца]”: Zahlungsfrist bis [zum] Ultimo.
um: Предлогът um се свързва c вините-
лен падеж: Sie wohnt um die Ecke. Sie
trug eine Kette um den Hals. Sie saßen
um den Tisch. Die Häuser rings um den
(а не: um dem) Hauptbahnhof. Er hat
schwarze Ringe um die Augen (а не: um
den Augen). T Rektion,
um / auf: t auf / um.
um [die]: Като наречие um [die] се из¬
ползва, когато искаме да придадем не¬
определеност на дадени числа. Следо¬
вателно то не влияе на рекцията на
следващото съществително, както пра¬
ви предлогът um: Sie kam mit um [die]
zwanzig kleinen Mädchen (дателният па¬
деж kleinen Mädchen е зависим от mit).
umeinander: Umeinander се пише вина¬
ги разделно от следващия глагол: Sie
sollen sich umeinander kümmern. Sie
waren umeinander besorgt. По новия
правопис също така: Er hat die beiden
Schnüre umeinander gedreht, t Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.4).
um es / darum: t Pronominaladverb (3).
umgehen / umgehen: Двете съставни фор¬
ми имат различно значение. Глаголът
с делима представка umgehen означава
или “в обръщение е”, или “явява се”:
Die Liste ist in der Firma umgegangen.
In der Ruine ging ein Gespenst um. Или
означава “отнасям се по определен на¬
чин”: Er geht sehr nachlässig mit dem
guten Buch um. Du verstehst mit Kindern
umzugehen. Глаголът c неделима пред¬
ставка umgehen означава “обикалям ня¬
кого или нещо” или “не зачитам нещо”:
Die Straße umgeht den Ort. Er hat diese
Vorschrift verbotenerweise umgangen.
Wir versuchten die Schwierigkeiten zu
umgehen. T Verb (2.3).
umgekehrt als: След umgekehrt според
езиковата норма стои als: Die Sache

umher / herum
846
verhält sich gerade umgekehrt, als du
denkst. Употребата на wie е разговор¬
на.
stücke sind seit dem 1. Oktober in или im
Umlauf. Но само: Die neuen Münzen
wurden in Umlauf gesetzt. T in / im (1).
Относно umlauf- / Umlaufs- T Fugen-s
umher / herum: T herum / umher.
Umlauf: Казва се: Die neuen Fünfmark¬
(3.3).
Umlaut / Преглас
От историческа гледна точка в немския език с “преглас” се означава промя¬
ната (Aufhellung) на дадена гласна под влиянието на i или j на следващата срич¬
ка. Прегласи са ä, ö, ü:
ствн. turi, срвн. Tür, нвн. Tür; ствн. scöni, срвн. schcene нвн. schön; ствн. mahtig,
срвн. mehtic, нвн. mächtig; ствн.ед.ч. gast “гост, чужденец”, мн.ч. gesti “гости”;
ствн. ед.ч. lamb “агне”, мн.ч. lembir “агнета”; ствн. 1ат “сакат”, lemjan “парали¬
зирам”; crBH.faru “аз заминавам”, ferist “ти заминаваш” и т.н.
Този преглас чрез аналогия е действал многократно. В съвременния немски
език прегласът не може да се включи в определена система от правила.
1 Umlaut beim Verb / Преглас при глагола
1.1	Umlaut im Konjugationssystem unregelmäßiger Verben Преглас
в системата на спрежение на неправилните глаголи
При глаголите с коренна гласна а, аи, о в 2. и З.лице ед.ч. изявително накло¬
нение се появява преглас:
fallen, du fällst, er fallt; laufen, du läufst, er läuft; stoßen, du stößt, er stößt.
Изключения ca schaffen, hauen, saugen, schnauben, kommen.
В конюнктив II неправилните глаголи c коренна гласна, която може да полу¬
чи преглас (а, о, и), също получават преглас:
Изяв.накл. претеритум: ich sang, flog, fuhr; конюнктив II: ich sänge, flöge, führe.
Конюнктив II на неправилните глаголи с коренна гласна, която не може да
получи преглас (i, ie), има същата гласна като в изявително наклонение:
Изяв.накл. претеритум: ich ging, rief, griff; конюнктив II: ich ginge, riefe, griffe.

847
Umlaut
1.2	Umlaut bei abgeleiteten regelmäßigen Verben
П per лае при производни правилни глаголи
Тук трябва да се различат следните видове производни:
-	производни от прости съществителни; Прегласът се проявява отчасти, но
без правило, при което двойните образувания са различни по значение:
pflügen (от: Pflug), trösten (от: Trost), dämpfen - dampfen (от: Dampf), münden -
munden (от: Mund).
-	производни от прилагателни: Глаголите, производни от прилагателни, осо¬
бено групата на фактитивните (глаголи на причиняването) обикновено имат прег-
лас. Има няколко двойни образувания с или без преглас, които се различават в
значението:
töten, bräunen; lähmen - lahmen.
-	производни от глаголи: Образуваните преходни каузативни (глаголи за пре¬
дизвикване) към някои [непреходни] неправилни глаголи съдържат обикновено
прегласа от втората основна форма на глагола (ä често се пише е):
tränken (към: trank, от trinken), setzen (към: saß, от sitzen), legen (към: lag,от lie¬
gen), fuhren (към: fuhr, от fahren); към първата основна форма се образуват: fal¬
len, hängen (който е изместил hangen).
-	производни с наставката -ein: При глаголи с наставка -ein, която изразява
краткотрайно повторение, но и отслабване или засилване на процеса или дей¬
ността, въпреки възможността не винаги се е появил преглас:
lächeln (към: lachen), grübeln (към: grub, от graben), frömmeln (към: fromm; (оба¬
че:! brummein, trappeln, wursteln.
2 Umlaut beim Adjektiv
Преглас при прилагателното име
2.1	Umlaut in den Vergleichsformen des Adjektivs
Преглас във формите при степените за сравнение
на прилагателното име
В сравнителна и превъзходна степен може да се появи преглас в думите,
които могат да го получат:
alt - älter - älteste; groß - größer - größte; jung - jünger - jüngste.

Umlaut
848
Преглас имат двайсет прилагателни:
alt, arg, arm, hart, kalt, krank, lang, nah, scharf, schwach, schwarz, stark, warm; grob,
groß, hoch; dumm, jung, klug, kurz.
Повечето други едносрични прилагателни {blank, froh, bunt и т.н.) и всички
многосрични {mager, lose, dunkel и т.н.) с изключение на gesund не получават
преглас.
Някои прилагателни се колебаят между преглас и отсъствие на преглас, осо¬
бено в сравнителна степен:
banger / bänger (bangste / bängste); blasser, също: blässer (blässeste, също: blässes¬
te); frommer / frömmer (frommste / frömmste); gesünder, също: gesunder (gesündes¬
te, също: gesundeste); glatter, също: glätter, (glatteste, също: glätteste); karger, съ¬
що: kärger (kärgste, също: kärgste); krummer, също: krümmer (krummste, също:
krümmste); nasser / nässer (nässeste / nässeste); röter, röteste (по-рядко, предимно
преносно: roter, röteste); schmaler, също: schmäler (schmälste, също: schmälste).
Тук езиковата норма предпочита все повече безпрегласните форми (с из¬
ключение на gesund, при което са преобладаващи прегласните форми). Затова
при съмнение трябва да се избира формата без преглас. Прилагателни, които
получават преглас във формите при степените за сравнение, понякога губят прег-
ласа в словосъчетания:
Er ist vielleicht altkluger, aber nicht klüger als sie.
2.2	Umlaut bei abgeleiteten Adjektiven
Преглас при производни прилагателни
Тук могат да се различат следните видове производни:
-	производни на ~еп и егп: В образувания с наставка -еп старият преглас
най-често е изчезнал:
golden (остаряло още: gülden); с преглас: hänfen (заедно с: hänfen).
Образувания с наставката -егп обаче са запазили прегпаса:
hölzern, gläsern, stählern, tönern, wächsern.
-	Производни и съставни образувания с -ig: При производни и съставни
образувания с наставката -ig не винаги се появява преглас:
faltig, langatmig, flachdachig, (но:1 vielfältig, blauäugig, dreitägig, kurzdärmig.

849
umso
-	Производни на -isch: Наставката -isch предизвиква преглас предимно при
думи, по-рядко при имена:
närrisch, städtisch, bäurisch, dörfisch, französisch, römisch (към: Rom); fобаче:"»
kantisch_(KbM: Kant), hallisch (към: Halle).
-	Производни на -lieh: Прегласът в образуванията на -lieh е най-често ско¬
рошен и не следва никакво правило:
wöchentlich, tödlich, ängstlich, öffentlich, häuslich, bräunlich, kläglich, bezüg¬
lich; (ho:1 staatlich, stattlich, baulich, sorglich, rundlich.
Понякога се появяват дублетни форми:
österlich / österlich, sachlich / sächlich.
3	Umlaut beim Substantiv
Преглас при съществителното име
Тук трябва да се обърне внимание само на прегласа при образуването на
форми за женски род към лични названия, имена на животни и др. от мъжки род
(относно претаса в мн.ч. Т Plural [1]). Такива образувания отчасти получават,
отчасти не получават преглас:
Ärztin, Bäuerin, Göttin, Sächsin; Hündin, Störchin, Häsin.
(но:! Botin, Gattin, Polin, Sklavin, Genossin.
Относно въпросите за подреждането на правописа с преглас в списъци на
имена и описи Т Alphabetisierung.
ums: Като разговорно съчетание от um и
das, ums се пише без апостроф. Т Apo¬
stroph (1.2), Т Präposition (1.2.1).
Umsatz: Думата Umsatz може да се свър¬
зва с von, an или in. В търговския език
е прието an: Der Umsatz an (по-рядко:
in, von) Messgeräten ist gestiegen.
Umschlagen: Като непреходен глагол,
който означава промяна на състояние
или посока, новопостигнато положе¬
ние, Umschlägen образува днес перфект
със sein. Употребяваните понякога пре¬
ди форми с haben днес се срещат ряд¬
ко: Heute war der Wind ganz nach Wes¬
ten hin umgeschlagen (Th. Mann). Die
Stimmung war völlig umgeschlagen
(Mehnert). t haben (1).
umso: В бъдеще навсякъде е задължите¬
лен слетият правопис на съюза, който
и досега беше валиден в Австрия (umso
54.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

umso mehr, als / umso mehr als
850
besser, umso größer. Sie freute sich umso
mehr[,] als niemand ihr den Eifolg ge¬
gönnt hatte.) Tje (2).
umso mehr, als / umso mehr als: Пред als
в това съчетание няма запетая, ако об¬
стоятелственото пояснение umso mehr
се схваща като едно цяло със съюза als:
Du musst heute früh ins Bett gehen, umso
mehr als du morgen einen schweren Tag
hast. Запетая стои пред als, ако части¬
те не се разглеждат като едно цяло: Du
musst heute früh ins Bett gehen, umso
mehr, als du morgen einen schweren Tag
hast. Er ist es (= поет) umso mehr, als er
gerade nicht noch nach dem Ruhm des
Schriftstellers lechzte (Nigg).
umsonst / vergebens: Макар че употре¬
бата на umsonst в смисъла на vergebens
периодично се критикува, нищо не мо¬
же да се възрази срещу тази замяна, ко¬
ято е използвана още в средновисоко-
немски. Трябва обаче да се внимава за
различните значения на umsonst: 1.
“безплатно”, 2. “напразно”, 3. “без при¬
чина” (в отрицанието nicht umsonst “не
без причина”): ... er kann nicht wider¬
stehen, wenn er etwas umsonst bekommt
(Remarque). All ihr Bemühen ist umsonst
(Jens). Ich bin nicht umsonst Mitglied des
Dichterklubs Werdenbrück; wir sind gro¬
ße Fragen gewöhnt (Remarque). Следо¬
вателно umsonst може да се замества с
vergebens само във второто му значе¬
ние: All ihr Bemühen ist vergebens.
umso weniger, als / umso weniger als:
Относно запетаята пред als: t umso
mehr[,] als.
Umstand: Съществителното се пише_с
главна буква: unter Umständen; keine
Umstände machen; gewisser Umstände
halber. C малка буква и заедно с halber
се пишат наречията umständehalber,
ümstandshalber. Тоест правилно се пи¬
ше: Neuwertiges Klavier umständehalber
preiswert zu verkaufen. Но (ако има оп¬
ределение): Neuwertiges Klavier beson¬
derer Umstände halber preiswert zu ver¬
kaufen. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.3).
Umstandsangabe: T Umstandsbestim¬
mung.
Umstandsbestimmung: Под обстоятел¬
ствено пояснение (адвербиално опре¬
деление) се разбира както обстоятел¬
ствено допълнение, така и свободно об¬
стоятелствено определение. За обсто¬
ятелствено допълнение става въпрос
тогава, когаго адвербиалното опреде¬
ление е необходимо допълнение в из¬
речението. Съществуват обстоятел¬
ствени допълнения за място, за време,
за начин и за причина. Обстоятелстве¬
но допълнение за място: München liegt
an der Isar (въпрос: wo?). Обстоятел¬
ствено допълнение за времerJDie Bera¬
tung dauerte zwei Stunden (въпрос: wie
lange?). Обстоятелствено допълнение
за начин: Wilhelm benimmt sich schlecht
(въпрос: wie?). Обстоятелствено до¬
пълнение за причина: Das Verbrechen
geschah aus Eifersucht (въпрос: war¬
um?). За разлика от тях, обстоятелстве¬
ните определения са свободно приба¬
вени към дадено изречение, т.е. не са
необходими допълнения. Както и при
обстоятелствените допълнения и тук се
различават: Свободно определение за
място: Man hörte dröhnendes Gelächter
aus dem Nebenzimmer. Свободно опре¬
деление за време: Ich besuchte meine
Mutter für drei Tage. Свободно опреде¬
ление за начин: Er lobte seinen Schüler
über alle Maßen. Свободно определе¬
ние за причина: Sie zog das Gespräch
aus taktischen Gründen in die Länge.
Относно промяната от определение за
начин в атрибутивно прилагателно (bit¬
ter Klage führen / bittere Klage führen)
t Adjektiv (1.2.12).
Umstandsergänzung: T Umstandsbestim¬

851
um zu / zu
mung.
Umstandsfürwort: T Pronominaladverb.
Umstandssatz: T Adverbialsatz.
Umstandswort: t Adverb,
umstehend: Прилагателното се пише_с
малка буква: die umstehenden Leute.
Субстантивираните варианти се пишат
с главна буква: Das Umstehende (= ка¬
заното на другата страница) war deut¬
lich genug. Die Umstehenden waten über
diesen Vorfall entsetzt. По новия право¬
пис също така: Im Umstehenden finden
sich die näheren Angaben. Er sollte Um¬
stehendes (= онова на другата страни¬
ца) beachten, t folgend; T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.1).
um was / worum: В рамките на езикова¬
та норма по правило е местоименното
наречие worum: Worum hat er dich ge¬
beten? Ich weiß, worum es geht. Съчета¬
нието um+was се среща много често в
разговорния език; то е стилистично не¬
издържано. Т Pronominaladverb (5).
umwenden: Т wenden,
um zu: Запетаята пред um zu по новите
правила може да се пропусне: Er кат
um zu helfen / Er kam, um zu helfen.
T Komma (5.1 и 5.2.4).
um zu / zu: Употребата на um zu и zu пред
инфинитив понякога създава труднос¬
ти (срв. също статиите Т satzwertiger
Infinitiv; Т Infinitiv; t zu, където се раз¬
глеждат изречения като Die Mutter
schickt das Kind zum Bäcker, um Bröt¬
chen zu holen и Erging in die Stadt, um
dort überfahren zu werden). 1. um zu:
Инфинитивът c um zu се употребява в
два вида съставни изречения. Веднъж
той изразява последица от предпостав¬
ка, назована в главното изречение: Sie
ist viel zu aufmerksam, um dies zu über¬
sehen. Er ist gebildet genug, um diese
Sätze zu verstehen. Ha второ място ин¬
финитивът c um zu изразява намерени¬
ето на лице, назовано в главното изре¬
чение, или целта на действието, назо¬
вано в главното изречение: Ich ging in
die Stadt, um für den Sonntag einzukau¬
fen. Sie wählte diese Methode, um die
Frage zu lösen. И при двата начина на
приложение изречения като Der Was¬
serfall war zu weit weg, um ihn zu be¬
sichtigen не са правилни според езико¬
вата норма, тъй като в инфинитивната
група с um zu липсва съотнесеност към
подлога в главното изречение. И при
двата начина на приложение в писме¬
ния език нерядко се изпуска um: Er ist
alt genug, [um] dies zu verstehen. Sie
wählteeine neue Methode, [um] die Fra¬
ge zu lösen. При това смисълът на из¬
речението не се променя; um zu и zu
тук са взаимнозаменяеми, макар че
обикновено се предпочита um zu.
2.	zu: Инфинитивът се употребява с zu
тогава, когато е в ролята на определе¬
ние (на конкретизиращо определение):
Der Weg, diese Frage zu lösen, ist schwer.
Инфинитивът diese Frage zu lösen е оп¬
ределение на Weg и отговаря на въпро¬
са: welcher Weg? Съответно: Deine
Fähigkeit, die Menschen zu begeistern, ist
groß. И тук може да се пита: welche
Fähigkeit? - В тези случаи zu мит zu
не могат да се заместят взаимно. Тоест
употребата на um zu тук е грешна.
Инфинитивът обаче не е определение
в следните изречения: Sie ging diesen
Weg / musste diesen Weg gehen, um das
Problem zu lösen. Er setzte all seine Fä¬
higkeiten ein, um die Menschen zu begeis¬
tern. Тук um zu е правилно (tl). Сле¬
дователно двата вида изречения тряб¬
ва строго да се разграничават.
3.	Инфинитив с zu като допълнение:
Инфинитивът се употребява с zu кога¬
то е в ролята на допълнение. В изрече¬
нието Er ist bereit zur Hilfeleistung, zur
Hilfeleistung e t Präpositionalobjekt, ко¬
ето може да бъде изразено и чрез ин-

un-
852
финитив: Er ist bereit, ihm zu helfen. B
изречението Sie erinnerte sich seiner,
seiner е допълнение в род.п., което мо¬
же да бъде изразено и чрез инфинитив:
Sie erinnerte sich, ihn gesehen zu haben.
В изречението Ich glaube dies fest, dies
е винително допълнение, което може
да бъде изразено и чрез инфинитив: Ich
glaube fest, ihn mit dieser List zu über¬
winden. - Във всички тези случаи упот¬
ребата на um zu е неправилна. Тук um
zu и zu не са взаимнозаменяеми.
ип-: Минали причастия, които се упот¬
ребяват като прилагателни, и имат
представката -ип, както и прилагател¬
ни с представка -ип, производни от гла¬
голи, не могат да се употребяват вер¬
бално. Тоест не: das von mir ungelesene
Buch, der von den Abgeordneten unab¬
setzbare Präsident. Срв. във връзка c то¬
ва също T Adjektiv (3.1).
unabsetzbar: Tun-.
unbekannt: Прилагателното се пише_с
малка буква: eine unbekannte Person; er
ist mir unbekannt. C малка буква се пи¬
ше и съчетанието sie ist [nach] unbe¬
kannt verzogen. Според новия правопис
също така: ein Verfahren gegen unbe¬
kannt (= неизвестно лице) einleiten. С
главна буква се пишат субстантивира-
ните варианти: du bist der große Unbe¬
kannte; eine Gleichung mit mehreren
Unbekannten. T Groß-oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
unbeschadet: Предлогът unbeschadet ce
използва c родителен падеж и може да
стои пред или след думата, за която се
отнася. Употребява се както в значени¬
ето “без вреда, ущърб за”, така и в зна¬
чението “въпреки”: ... deiner verwand-
schaftlichen Gefühle unbeschadet ... Er
fragte sich, ob er unbeschadet seines
Gewissens so handeln könne. ...dass ich
so gut wie jeder andere ernsthaft Streben¬
de auf die Ernte hoffen darf, unbescha¬
det aller Niederlagen ...(Broch).
unbestimmtes Fürwort: T Indefinitprono¬
men.
Unbill / Unbilden: Двете думи, от които
Unbill се използва само в ед.ч, а Unbil¬
den само в мн.ч., имат различно значе¬
ние. Съществителното в ед.ч. die Un¬
bill е стара субстантивирана форма на
средновисоконемското прилагателно
unbil - “несъобразен”. Тази дума още
се използва в приповдигнатия стил в
значението “несправедливост, обида”:
Er rächte sich Jur die Unbill, die ihm wi¬
derfahren war. Съществителното от
мн.ч. Unbilden (отсредновисоконемски
unbilde “неправда” до unbill - “несъ¬
образен”) днес се използва предимно
в смисъл на “неприятности” и се отна¬
ся основно към времето: Ich litt sehr
unter den Unbilden des Novemberwetters.
В този смисъл не може да се използва
съществителното Unbill.
unbrennbar: Макар че прилагателните на
-bar всъщност имат пасивен смисъл,
има и някои изключения: Unbrennbare
Filme са напр. “филми, които не могат
да горят” Т - bar.
und: 1. Инверсия. Разпространената
преди особено в административния и
търговски език Т Inversion след und
днес се отхвърля. Тоест не; Die Abhal¬
tung der Prüfung wird auf den 10. Juni
festgesetzt, und sind die Gesuche um Zu¬
lassung bis zum 20. Mai einzureichen. Aj.
Die Abhaltung der Prüfung wird ... fest¬
gesetzt, [und] die Gesuche um Zulassung
sind bis zum 20.Mai einzureichen. He: Wir
haben Ihre Bestellung notiert, und wer¬
den wir Ihnen das Buch nach Erscheinen
der zweiten Auflage zusenden. Правил¬
но: Wir haben ...notiert und wir werden
Ihnen das Buch ... zusenden.„Стилистич¬
но по-добре е тук да се пропусне вто¬
рото wir: Wir haben ... notiert und wer¬
den ... zusenden. След und е възможна

853
und
инверсия само когато в началото стои
общо обстоятелствено пояснение, ко¬
ето се отнася и за двете изречения,
свързани с und; при това двете изказ¬
вания трябва да са равностойни и
второто не трябва да зависи смислово
от първото: Zu Ostern blühten dieses
Jahr die Veilchen und duftete schon der
Waldmeister. Но не: Glücklicherweise
war sie dismal zu Hause geblieben und
traf ich sie an. (Правилно:... und ich traf
sie an. По-добре: .... sodass ich sie an¬
traf). He: Schon in der Frühe standen wir
auf und war das Wetter schön. (Правил¬
но: .... denn das Wetter war schön.)
Относно употребата на запетая в тези
случаи Т Komma (2.3).
2.	Заместване на und чрез sowie и wie.
Излишно е да се използват sowie и wie
вместо und, ако трябва да се свързват
само две части. Следователно нетряб-
ва да се казва: Die Mädchen sowie die
Jungen begannen zu singen. A: Die Mäd¬
chen und die Jungen begannen zu singen.
He: Er hatte plötzlich starke Schmerzen
im Rücken wie in den Beinen. A: Er hatte
plötzlich starke Schmerzen im Rücken und
in den Beinen. Sowie и wie обаче са оп¬
равдани, когато c тях трябва да се до¬
бави или допълни нещо, т.е. когато те
се използват вместо und auch, übrigens
auch или und außerdem : Die Eltern und
auch /sowie die Kinder sind eingeladen.
Срещу съюзите sowie и wie не може да
се възрази и когато с тяхна помощ се
избягват няколко последователни und:
Joseph musste ins Dorf laufen, um für den
morgigen Tag allerhand Lampen, Lam¬
pions, kleine Fahnen und Flaggen sowie
Kerzen und Brennmaterial zu Feuer¬
werkszwecken einzukaufen (R. Walser).
3.	Главно изречение c und вместо под¬
чинено изречение. В по-стария език
понякога подчиненото изречение се е
замествало с главно изречение с und:
Ich dächte, Herr, und ihr begnügt euch
(Goethe). Ако се формулира c подчи¬
нено изречение, изречението би било:
Ich dächte, Herr, dass ihr euch begnügt. B
този пример главното изречение има
по-голяма тежест от едно зависимо из¬
речение. Конструкции от този вид днес
се срещат много рядко.
4.	Vater und Mutter gingen spazieren.
Ако два или повече отделни подлози
се свържат с und, общото сказуемо
трябва да бъде в множествено число:
Vater und Mutter gingen (не: ging) spa¬
zieren. In dem Haus leben Mutter und
Sohn, t Kongruenz (1.3).
5.	hundertzehn / hundertundzehn:
Сложни числителни имена като тези
могат да се образуват със или без und.
6.	Und-знак: Относно Und-знака &
Т Et-Zeichen.
7.	Препинателни знаци. Пред und не
се пише запетая при изброяване на рав¬
ностойни думи: Er sollte Käse, Brötchen
und Wein mitbringen. Няма запетая и ко¬
гато und свързва равностойни словни
групи: Sie öffnete die Tür und ging in den
Garten. Това важи и в случаите, когато
част от изброяването е и подчинено из¬
речение: Die Mutter kaufte ihr einen
Koffer, einen Mantel, ein Kleid und was
sie sonst noch für die Reise brauchte.
Според новите правила за поставяне на
препинателните знаци обикновено ня¬
ма запетая и когато und свързва самос¬
тоятелни равнопоставени изречения:
Es wurde immer kälter und der Südwind
türmte Wolken um die Gipfel. В този слу¬
чай обаче може да се постави запетая,
за да се подчертае разделението на
сложното изречение. По новите прави¬
ла това е възможно и при подчинени
изречения от еднакъв ранг: Ich weiß.
Wie sehr du ihn liebst[,] und dass du auch
dieses Opfer bringen wirst. Според но¬
вите правила за препинателните знаци

undenkbar / undenklich
854
запетаята може също да се изпусне, ако
und свързва сложно изречение, което
започва с подчинено изречение или с
инфинитивна група: Ich habe ihn oft
besucht[J und wenn er in guter Stimmung
war, saßen wir bis spät in die Nacht zu¬
sammen. Es waren schlechte Zeiten fj und
um zu überleben, nahm man es mit vielen
Dingen nicht so genau. Запетаята може
да се употреби с цел изтъкване на раз¬
делението на изречението, ако пред und
стои като междинно изречение вмък¬
ната инфинитивна група: Wir hoffen[,]
Ihre Bedenken zerstreut zu haben[,J und
grüßen Sie ... Запетая трябва да се пос¬
тави, ако има предпоставени междин¬
но изречение или приложение (апози-
ция): Mein Onkel, ein großer Katzen¬
freund, und seine vierzehn Katzen leben
jetzt in einer alten Mühle; Karl, mein Bru¬
der, und ich gingen spazieren (=2 лица);
но без запетая: Karl, mein Bruder und
ich gingen spazieren (= 3 лица). Трябва
да се постави запетая, ако има предпос¬
тавено подчинено междинно изрече¬
ние: Wir glauben, dass wir richtig gehan¬
delt haben, und werden diesen Weg
weitergehen.Tom важи също така, ако
und zwar или und das присъединяват
следпоставено конкретизиращо опре¬
деление: Ich werde kommen, und zwar
bald. Sie gab nicht nach, und das mit
Recht. Относно поставяне на препина¬
телни знаци Т Komma (2.3 и 3.1).
undenkbar / undenklich: Прилагателно¬
то undenkbar означава, че нещо не мо¬
же да бъде измислено или представе¬
но от някого: Es war [für ihn} undenk¬
bar, dass dies geschah. Прилагателното
undenklich се използва вече само във
връзка с Zeit: vor / seit undenklichen
Zeiten - “преди / от отдавнашни вре¬
мена”. Т -lieh / -bar.
unendlich: Прилагателното се пише £
малка буква: das unendliche Meer. Суб-
стантивираните форми се пишат с глав¬
на буква: Der Weg scheint bis ins Unend¬
liche zu führen. По новия правопис съ¬
що с главна буква: Sie spielten bis ins
Unendliche. Като математическо поня¬
тие (знак: °°) unendlich се пише с мал¬
ка буква: Die Werte von null bis unend¬
lich; das Zeichen für “unendlich ".
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2. i).
unentgeltlich: Понякога unentgeltlich пог¬
решно се пише mentgeldlich. Но при¬
лагателното не принадлежи към Geld,
а към Entgelt. Т Entgelt.
unentrinnbar: Т -bar.
unerachtet: Остаряващият предлог ипе-
rachtet се използва с родителен падеж:
Unerachtet der Bitten seiner Mutter un¬
ternahm er nichts.
unersetzbar / unersetzlich: Разликата в
значението на двете прилагателни е
незначителна: ein unersetzbarer / uner¬
setzlicher Verliest. Sie ist als Miarbeite-
rin unersetzbar / unersetzlich. Но в no-
вечето случаи използваме unersetzlich,
когато искаме да кажем, че някой или
нещо е уникално, единствено по вида
си: Unersetzliche Werte gingen verloren.
T -lieh / -bar.
Unfallbeteiligte: T Beteiligte.
unfassbar: 1. Unfassbar für uns alle ...
Формулировката Unfassbar für uns alle
ist unser lieber Freund und Mitarbeiter
... von uns gegangen, която се среща
често в некролози, съдържа неясна съ-
отнесеност: Не приятелят е unfassbar,
а фактът, dass er von uns gegangen ist.
Затова е по-добре да се пише: Wir be¬
trauern den unfassbaren Verlust unseres
lieben Freundes ...
2. unfassbar / unfasslich: Между двете
прилагателни почти няма разлика, ма¬
кар че unfasslich се използва по-рядко:
ein unfassbares /(по-рядко:) unfassliches
Ereignis. Es war mir unfassbar, wie so
etwas geschehen konnte. T -lieh / -bar.

855
ungefähr
unfern: Предлогът unfern се използва c
родителен падеж: Unfern des Doms be¬
finden sich die Ägidienkirche und das St.-
Annen-MuseumynoTpedara c дателен
падеж е остаряла и днес вече само раз¬
говорна: Unfern dem Bahnübergang кат
es zu einem schweren Verkehrsunfall.
Свързване c von също е възможно То¬
гава обаче unfern не е предлог, а наре¬
чие: unfern von dem Hause. Sie hatte sich
eine Weile lang unfern von Meingast in
die Wiesen gestellt (Musil).
unförmig/unförmlich: Наречието unför¬
mig означава “груб, без пропорции” -
ein unförmiger Körper. Прилагателното
unförmlich обаче означава “несвързан
е общоприет или подходящ начин на
поведение” - eine unförmliche Aus¬
drucksweise. t -ig / -isch / -lieh.
unfreundlich: Съществителното (место-
имението), зависимо от unfreundlich
днес най-общо се свързва с zu. Вече не
се използва връзката с gegen: Warum
warst du heute morgen so unfreundlich
zu ihm /по-рядко: gegen ihn)? Er war
sehr unfreundlich zu Ihnen (по-рялко:
gegen Sie).
-ung: 1. Тромави номинални образува¬
ния на -ung. Сложни съществителни
на -ung, т.е. номинални производни от
синтактични съчетания с помощта на
наставката -ung често са много трома¬
ви и затова най-добре би било да се из¬
бягват. Става дума предимно за по-но¬
ви образувания, които [поради потреб¬
ността от краткост на израза] са въз¬
никнали главно в търговския и адми¬
нистративния език: Zurverfügungstel¬
lung, Inverkehrsetzung, Verantwortlich¬
machung, Außerdienststellung, Außer¬
achtlassung, Inbetriebsetzung и др. по¬
добни. Такива сложни думи могат да
се заместят почти винаги без усилие
със съответния вербален израз: Die In¬
betriebsetzung der Maschine erfolgt erst
morgen. По-добре: Die Maschine wird
erst morgen in Betrieb gesetzt. Bei Au¬
ßerachtlassung dieser Vorschriften erfolgt
Strafe. По-добре: Wer diese Vorschriften
nicht beachtet, wird bestraft. По този
въпрос също Т Nominalstil; Т Papier¬
deutsch.
2. Относно отглаголни съществителни
на -ung и съответните образувания без
наставка (Einwand - Einwendung; Ent¬
schluss - Entschließung) T Verbalsubs¬
tantiv; относно съединителния знак при
съставни думи с определяща дума на -
ung Т Fugen-s (1.3).
ungarisch: ungarisch се пише с главна
буква в Т Namen: Ле Ungarische Rhap¬
sodie (от Лист), das Ungarische Tiefland.
ungeachtet: Предлогът ungeachtet изис¬
ква родителен падеж, дателният падеж
е остарял. Предлогът стои пред, а по-
рядко и след съществителното: unge¬
achtet ihres handwerklichen Könnens ...
Следпоставен: ...dass das System, aller
gegenteiligen Erfahrungen ungeachtet,
dergleichen aus Grundsatz für möglich
halten musste (Bergengruen).
ungeachtet dass: Пред dass не се пише
запетая, защото ungeachtet dass се въз¬
приема като цяло: Er rettete ihn, unge¬
achtet dass er selbst nicht schwimmen
konnte. Пред dass обаче се пише запе¬
тая, когато е прибавено показателното
местоимение dessen: Er rettete ihn, un¬
geachtet dessen, dass er selbst nicht
schwimmen konnte.
ungefähr: Наречието ungefähr може да
се използва и като прилагателно в ат-
рибутивна функция: Er konnte sich nur
eine ungefähre Vorstellung machen. Es
gelang meinem regelmäßig betonten
Atem, seinem Puls eine ungefähre Re¬
gelmäßigkeit zu empfehlen (Grass)—um
eine ungefähre Marschordnung in die
Menschen hineinzuprügeln (Apitz).
Относно мястото на наречието unge¬

ungefrühstückt
856
fahr при предложни съчетания (in
ungefäkr acht Tagen / ungefähr in acht
Tagen) T Adverb (4).
ungefrühstückt: Причастието ungefrü¬
hstückt се използва отдавна в смисъла
на “без да съм закусил” (т.е. в активно
значение): Ungefrühstückt mussten wir
aufbrechen. По правило това не е пра¬
вилно. днес се използва само шегови¬
то. Т zweites Partizip (2.2).
ungeheuer: При ungeheuere от крайната
сричка отпада при склонение: eine un¬
geheure Verschwendung Т Adjektiv
(1.2.13).
ungelesen: T un-,
ungenutzt/ ungenützt: И двете форми на
думата се употребяват, но в езиковата
норма се предпочита ungenutzt: eine
gute Gelegenheit ungenutzt [verstreichen]
lassen. Формата c npernac (ungenützt) e
регионална. T nutzen / nützen (1).
ungerechnet: Като предлог ungerechnet ce
свързва c родителен падеж (ungerech¬
net der Nebenkosten).
ungestalt / ungestaltet: t -gestalt / -gestal¬
tet.
ungewiss: Прилагателното се пише c мал¬
ка буква: Sie ist Jur eine gewisse Zeit
weggefahren. Субстантивираните фор¬
ми се пишат с главна буква: Er nahm
das Gewisse fürs Ungewisse. Sie unter¬
nahmen eine Fahrt ins Ungewisse. Sie
steigerten dies ins Ungewisse. По новия
правопис също така: ins Ungewisse le¬
ben; im Ungewissen bleiben, lassen, sein.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1)
ungezählt: Прилагателното или субстан-
тивираното прилагателно, следващо
след ungezählt, се скланя паралелно:
ungezählte schwere Verstöße, die Gehäl¬
ter ungezählter kleiner Beamten, gegen
ungezählte unsichtbare Feinde kämpfen.
ungleich: Употребата на ungleich пред
сравнителна степен често се критику¬
ва с обосновката, че чрез сравнителна¬
та степен вече се изразява нееднаквост:
Diese Straße ist ungleich besser als jene.
Die neue Lampe verbreitet ein ungleich
angenehmeres Licht als die alte. ...da
doch eine Einigung in der Abrüstungs¬
frage noch ungleich komplizierter er-
sc/teiwf (Augstein). Срещу този начин на
употреба на ungleich днес вече не мо¬
же да се възразява, защото в този слу¬
чай думата се използва в смисъл на
“много, далече над, съществено, зна¬
чително”, т.е. има засилващ характер.
uni: Прилагателното uni - “едноцветно,
без шарки” (изговаряно fyni / y'ni:]),
което се използва за платове, тапети и
др., не може да се скланя: ein uni Chif¬
fonkleid. Като определение (атрибут) то
най-често се замества с сложна дума:
ein unifarbener Stoff. Главна и малка
буква се използват като при названия¬
та на цветовете: Das Kleid ist uni, uni
blau, Stoffe in uni Blau, но: Stoffe in Uni.
t blau (1); t Farbbezeichnungen (2.2).
universal: Прилагателното universal -
“обхватен, универсален” всъщност не
допуска степенуване, понякога обаче
за засилване на израза се използва в
превъзходна степен. В добрия немски
език това не би трябвало да се прави,
т.е.: ein Mann von universaler (не: uni¬
versalster) Bildung. T Vegleichsformen
(3.1).
unklar: Прилагателното се пише c мал¬
ка буква: Sie lebt in unklaren Verhältnis¬
sen. C главна буква се пишат субстан¬
тивираните форми: Das Unklare daran
ist, dass ... По новия правопис също та¬
ка: im Unklaren sein, bleiben; jmdn. im
Unklaren lassen. T Groß- oder Klein¬
schreibung (1.2.1).
Unkosten: При съществителното Unkos¬
ten представката Un- няма отричащо
значение, както понякога погрешно се
предполага (като напр. при думите
Undank, Unvermögen, Untreue, Unge¬

857
unrettbar
horsam), представката Un- тук по-ско¬
ро се употребява с цел подсилване (по¬
добно на думите Ungewitter, Unmenge,
Unzahl и др.). Преди Unkosten е озна¬
чавало “лоши, неприятни разходи”.
Днес разликата в значенията с Kosten
вече не е толкова голяма. Думата Un¬
kosten се използва обаче предимно ко-
гато става въпрос за [непредвидени] па¬
рични плащания, които възникват па¬
ралелно с нормалните разходи за из¬
дръжка на живота: Durch ihren Unfall
sind ihr erhebliche Unkosten entstanden.
Sie hat sich diesen Monat in Unkosten
gestürzt. Ein edler Spender... hat bereits
einen namhaften Betrag zur Verfügung
gestellt, der einen erheblichen Teil der
Unkosten decken wird (Kirst). ... wer
wollte ... sich für einen Menschen, einen
missliebigen Menschen, in geistige Un¬
kosten stürzen (Maass). В бизнеспрак-
тиката като Unkosten се означават чес¬
то вложенията, които в по-тесен сми¬
съл се включват в производствените
разходи: Die Reparatur der Büromöbel
hat größere Unkosten verursacht. Die
Unkosten, die durch den Arbeitsausfall
entstanden sind, übernehmen wir. В спе¬
циализирания икономически език из¬
разът Unkosten обаче е недопустим.
Там се говори само за Kosten (общи раз¬
ходи).
Unmasse: Ако след разговорното Unmas¬
se (= огромно количество) това, от ко¬
ето се състои огромното количество
следва в мн.ч., глаголът (сказуемото) по
правило е в ед.ч., защото подлогът (Un¬
masse) формално е също в ед.ч.: Eine
Unmasse Menschen war vor dem Rathaus
versammelt. Често обаче се формулира
по смисъл и сказуемото се поставя в
мн.ч.: Eine Unmasse Menschen waren
vordem Rathaus versammelt, t Kongru¬
enz (1.1.3).
unpersönliche Verben: Под безлични гла¬
голи или имперсоналия се разбират та¬
кива глаголи, които нямат личен под¬
лог, а се свързват само с безличното es
като подлог: Es regent. Es schneit, спря¬
мо: Ich springe, du springst, er, sie, es (=
детето) springt. Голям брой глаголи мо¬
гат да се употребяват както лично, та¬
ка и безлично. Тук спадат глаголи за
растеж (Es blüht. Es grünt. - Die Blume
blüht. Die Wiese grünt), шумови глаго¬
ли (Es klopft, knistert, pocht, poltert, ra¬
schelt и др. - Der Specht klopft. Das Feu¬
er knistert. Das Stroh raschelt) и глаго¬
ли за физическо или душевно усеща¬
не. При безличната употреба на глаго¬
лите за физическо или душевно усеща¬
не лицето е във винителен падеж: Es
friert, hungert, dürstet mich. Ако вини-
телният падеж е пред глагола, безлич¬
ният подлог es отпада и се казва: Mich
friert, hungert, dürstet и т.н.
unrecht / Unrecht: C малка буква unrecht
се пише в устойчиви съчетания, в чия-
то основа лежи прилагателното un¬
recht: Er hat ihm unrecht getan. Es ist
unrecht. Думата се пише c главна бук¬
ва. ако съществителното Unrecht лежи
в основата на съчетанието: jmdm. ein
Unrecht tun; zu Unrecht. Besser Unrecht
leiden als Unrecht tun. Es geschieht ihr
Unrecht. Er ist im Unrecht. Sie begeht
kein Unrecht. По новия правопис по съ¬
щия начин: Er wird Unrecht bekommen.
Sie wird Unrecht haben. T recht / Recht;
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
unregelmäßige Verben: T Konjugation
(2.2).
unrentabel: При склонение или степену¬
ване на unrentabel изпада е от послед¬
ната му сричка: ein unrentables Unter¬
nehmen. Unrentabler kann man gar nicht
wirtschaften, t Adjektiv (1.2.13).
unrettbar: Прилагателното unrettbar не
може да се степенува. Т Vergleichsfor¬
men (3.1).

uns / sich
858
uns / sich: T Kongruenz (2.1).
unsagbar / unsäglich: И двете прилага¬
телни се използват по един и същ на¬
чин със значението “неописуемо, мно¬
го голямо”: unsagbares / unsägliches
Leid. Sie war unsagbar/unsäglich glück¬
lich. T -lieh / -bar.
unser: Местоимението се пише c главна
буква в TNamen: Unsere Liebe Frau (=
Maria); Unserer Lieben Frau[enJ Kirche.
Притежателното местоимение се пише
с малка буква: Das ist unsere neue Woh¬
nung. C малка буква unser се пише и
когато е членувано, но се отнася за
предхождащо съществително: Wessen
Bücher sind das? Es sind die unser[e]n /
unsrigen. Субстантивираното местои¬
мение се пише с главна буква: Das Un¬
sere ist es,... C малка, или както досега
с главна буква според новия правопис
притежателното местоимение се пише
във връзка с определителен член или
други подобни: Wir wollen das Unsere /
das Unsrige или das unsere / das unsri-
ge tun. Dort kommen die Unser[e]n /
Unsren / Unsrigen или die unser[e]n /
unsren / unsrigen (= нашите хора).
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2).
Относно изпадането на -e t Possessiv¬
pronomen (1).
unser / uns[e]rer: Родителен падеж мн.ч.
на личното местоимение за 1 .лице (ich,
wir) гласи unser: Wir waren unser fiinf.
Erbarme dich unser. Формата unserer,
която принадлежи към притежателно¬
то местоимение, е неправилна. Т Per¬
sonalpronomen (2).
unsere / unsre: Относно изпадането на
неударено е в притежателното место¬
имение unser Т Possessivpronomen (1).
unserer Tante ihr Haus: T Genitivattribut
(1.3.2).
unser[e{twegen / wegen uns: t wegen (2).
unser von mir selbst abgeschickter / ab¬
geschickte Brief: При unser втората
сричка принадлежи към корена на ду¬
мата, тя не е окончание за склонение
като при dieser. Затова следващото при¬
лагателно се скланя силно: unser von
mir selbst abgeschickter (не: abgeschick¬
te) Brief. (Ho: dieser ... abgeschickte
Brief.)
unsinkbar: Поради своя активен харак¬
тер - “не можещ да потъне” - прилага¬
телното unsinkbar, разпространено в
специализирания и рекламен език
(напр. unsinkbares Kunststoffboot), не
отговаря на традиционния модел на об¬
разуванията с -bar в съвременния нем¬
ски език. Т -bar.
unsrige / Unsrige: Т unser.
unsühnbar: Прилагателното unsühnbar
не може да бъде степенувано. Т Ver¬
gleichsformen (3.1).
unten erwähnt / stehend: Според новите
правописни правила unten erwähnt /ste¬
hend се пишат разделно, защото и съ¬
четанията от наречие и глагол unten
erwähnen /stehen, от които произлизат,
се пишат отделно.
unter: 1. unter като предлог с дателен
или винителен падеж. Предлогът un¬
ter може да се употребява с дателен или
винителен падеж, в зависимост от то¬
ва, дали изразеното чрез глагола дей¬
ствие е насочено към място (дателен
падеж) или към посока (винителен па¬
деж). Дателен падеж (wo?): Der Hund
liegt unter dem Tisch. Винителен падеж
(wohin?): Der Hund legt sich unter den
Tisch. Когато пространствената пред¬
става е напълно изчезнала, unter изис¬
ква дателен падеж: Kinder unter sechs
Jahren, unter aller Würde, unter allen
Umständen.
2. unter като наречие. Думата unter мо¬
же да се употребява и като наречие, за
да предаде неопределеност на дадени
числа. Това, че unter в тези случаи е на¬
речие, а не предлог, може да се познае

859
Unterführung
по това, че той няма влияние върху па¬
дежа на следващото съществително:
Unter drei Gläser Wein trinkt er nicht. Für
Kinder, die unter zwölf Jahre alt sind, ist
der Film nicht geeignet. Ако unter се из¬
пусне, конструкцията на изречението
се запазва: Die Wassertemperaturen wa¬
ren dieses Jähe meist unter (= по-малко
от) 2CPC. Die Wassertemperaturen waren
dieses Jahr meist 2(fC. Изпускането на
unter обаче не е възможно, когато е
употребен като предлог, напр. в изре¬
чението: Kinder unter zwölf Jahren ha¬
ben keinen Zutritt. Като наречие unter
не упражнява рекция и когато стои в
предложно определение: Es betrifft alle
Städte von unter 10 000 Einwohnern. Да¬
телният падеж на Einwohnern в този
случай не е зависим от unter, а от пред¬
лога von.
3. die unter Siebzigjährigen: t über (3).
unterbringen: Глаголът unterbringen
обикновено се свързва c дателен падеж
(въпрос: Wo?): Kannst du den Anzug
noch im Koffer unterbringen?
Unterbringung: Различно от глагола
t unterbringen, при производното от
него съществително е възможен и ви-
нителен падеж. Може да се каже die
Unterbringung in einem Krankenhaus
или die Unterbringung in ein Kranken¬
haus, в зависимост от това, дали пре¬
обладаваща е представата за място
(дат.п., въпрос: Wo?) или за посока
(вин. п., въпрос: Wohin?),
unter der Bedingung, dass: Запетаята се
поставя както при обикновеното dass.
Съчетанието unter der Bedingung сле¬
дователно принадлежи към главното
изречение: Ich übernehme den Auftrag
unter der Bedingung, dass du mir hilfst.
unter der Hand: По новия правопис се
пише разделно: Er tat es unter der Hand
(= на скрито, тайно). Sie hat es unter der
Hand verkauft.
Unterdrück: Множественото число на
Unterdrück (= при малко налягане) е die
Unterdrücke (а не: die Unterdrücke).
t Druck.
untereinander: Untereinander се пише ви¬
наги разделно от следващия глагол: Sie
haben untereinander getauscht. По но¬
вия правопис също така Die Bücher
haben untereinander gestanden. Sie ha¬
ben alles untereinander gestellt. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4).
unter es / darunter: T Pronominaladverb
(3).
unter “ferner liefen”: t ferner.
Unterführung: Като Unterführung при
писане или печатане се означава заме¬
стването на еднакви, следващи една
под друга думи (във вид на списък)
чрез така наречените кавички (Unter¬
führungszeichen):
steuerfreie Beiträge des Ehemannes
”	” der Ehefrau
Кавичките се поставят под всяка отдел¬
на дума и когато съседни думи образу¬
ват смислово цяло, напр.:
Frankfurt am Main
»> м **
Числа не могат да се заместват по този
начин, напр.:
12 Pfund Mehl
12 ” Zucker
12 ’’ Butter
Ако след дума, която се замества с ка¬
вички, стои препинателен знак, той от¬
пада при заместването, напр.:
6	Pfund Zucker, lose
6 ”	” abgepackt
Ако при сложна дума с тире се замест¬
ва само първата част, заместването
включва и тирето, напр.:
Mainz- Gonsenheim
" Bretzenheim
Ако обаче при сложна дума с тире се
замества втората съставна част, кавич¬
ките трябва да се повторят, напр.:

untergraben / untergraben
860
e-Laut
ä- ”
20-Pfennig-Briefmarke
50- " ”
80- " ”
untergraben / untergraben: Двете фор¬
ми на глагола имат различно значение.
Формата с делима представка untergra¬
ben означава “заравям, закопавам”: Er
hat den Dünger untergegraben, er gräbt
ihn unter. Глаголът c неделима пред¬
ставка untergraben само в преносен
смисъл означава “разрушавам бавно,
подкопавам”: Sie untergraben die staat¬
liche Ordnung, haben sie untergraben.
T Verb (2.3).
unterhalb: Като предлог unterhalb се
свързва c родителен падеж: unterhalb
des Hauses; der Neckar unterhalb Hei-
delberes. В този случай не е поавилно
името на мястото да се остави нескло-
нено. Може да се включи обаче von:
der Neckar unterhalb von Heidelberg. B
този случай unterhalb не е предлог, а
наречие. Т geographische Namen (1.1.1);
Т Ortsnamen (2).
Unterhalt/ Unterhaltung: Съществително¬
то der Unterhalt -“разноски за издръжка
на живота” - обикновено се отнася за ли¬
ца: den Unterhalt der Familie bestreiten.
Sie will zu meinem Unterhalt beitragen. Съ¬
ществителното die Unterhaltung се из¬
ползва в значението “грижа, опазване”
обикновено за неща: Die Unterhaltung der
Gebäude übernimmt die Stadt. Das Auto
ist in der Unterhaltung sehr teuer. Съот¬
ветно се казва Unterhaltungskosten (не:
Unterhaltskosten) eines Gebäudes.
Unterlassung der Deklination
Пропускане на склонение
Често поставяни въпроси за пропускане на склонението
Въпрос
Отговор
Допустимо ли е пропускане на склоне¬
нието в случаи като die Dichter des
Sturm und Drang, die Beziehung zwi¬
schen Arzt und Patient?
Точка (1.1)
Допустимо ли е пропускането на скло¬
нението в случаи като ein Forstmeister
mit Assistent, eine Seele von Mensch?
Точка (1.2), (1.3)
Трябва ли да се скланят субстантиви-
рани форми като des modernen Deutsch,
eines gewissen Jemand?
Точка (1.5)
Как се казва правилно: des Automats или
des Automaten, dem Kometen или dem Ko¬
met, den Patienten или den Patient?
Точка (2.1.2)

861
Unterlassung der Deklination
Трябва да се прави разлика между разрешено и неразрешено от езиковата
норма пропускане на склонението. Несклонената форма винаги съответства на
именителен падеж. Към тази глава срв. също заглавията Т Abkürzungen (3), Т Brief
(1); Т geographische Namen (1); Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnungen (1.2 и
3); T Monatsnamen (1); T nördlich (1); T Personennamen (2 и 3); T Substantiv (1.4);
t Titel und Berufsbezeichnungen (1); T Völker- und Stammesnamen (3); T Wortpaar;
T Wochentage; T wegen (1).
1	Разрешено пропускане на склонението
1.1	При двойки думи
1.1.1	Нескланяне на първия член
1.1.2	Нескланяне на двата члена
1.2	При слабо склонени съществителни без членна форма
1.3	При съществителни след предлога von
1.4	При само цитирани съществителни
1.5	При субстантивирани форми
2	Неразрешено пропускане на склонението
2.1	При слабо склонени думи
2.1.1	Немски думи и заемки
2.1.2	Чуждици
2.2	Неразрешено пропускане на склонението при силно склонени думи
2.2.1	Немски думи
2.2.2	Чуждици
2.3	Неразрешено пропускане на склонението при множествени същес¬
твителни на -er
1 Anerkannte Unterlassung der Deklination
Разрешено пропускане на склонението
1.1	BeiWortpaaren / При двойки думи
При двойки думи в ед.ч., които са свързани с und, има два начина на пропус¬
кане на склонението. В първия случай не се скланя само първата съставна част
на двойката, във втория случай не се скланят и двете съставни части.
1.1.1	Нескланяне на първата съставна част: Двойката думи се възприема
като формално цяло:
trotz Sturm und Regens; die Dichter des Sturm und Drangs; ein Stück Grund und
Bodens (Weinheber); Verwendung seines Fleisch und Blutes (Ina Seidel).
По-рядко и по-впечатляващо в поетичния език е нескланянето при съчета¬
ния, които не се възприемат като формално цяло. Тук окончанието за мн.ч. на
първата съставна част е спестено заради ритъма:

Unterlassung der Deklination
862
an Tier und Vögeln fehlt es nicht (Goethe). Seid vergessen Tag und Nächte! (George).
1.1.2	Нескланяне и на двете съставни части: Нескланянето на двете със¬
тавки се среща особено в дателен и винителен падеж ед.ч., когато нито членна
форма, нито прилагателно определят по-конкретно съществителните, и когато
освен това, при слабо склонение, може да настъпи объркване с мн.ч.:
Ich sag es Fürst und Edelmann (Münchhausen); das Verhältnis zwischen Patient und
Arzt; die Grenze zwischen Affe und Mensch.
При скланянето на слабо съществително не става ясно, дали се има предвид
дателен и винителен падеж ед.ч. или множествено число:
die Kluft zwischen Fürsten und Volk (Само един или повече князе се имат пред¬
вид?). Der Krieg trennt wohl noch viel grausamer Herz von Herzen (Raabe).
Скланянето на слабо съществително следователно формално винаги озна¬
чава едновременно множествено и единствено число:
die Beziehungen zwischen Produzenten und Konsumenten; der Unterschied zwischen
Affen und Menschen.
Ако не е възможно объркване, и при слабите съществителни нескланянето
се възприема като странно:
Nun setze dich dahin zwischen Herr und Frau Dörr (Fontane). (Обичайното e:
zwischen Herrn und Frau Dörr).
1.2	Bei artikellosen schwach gebeugten Substantiven
При слабо склонени съществителни без член
Разгледаното в 1.1.2 пропускане на склонение се среща и когато слабо скло¬
нено съществително се употребява само или в рамките на изброяване без член¬
на форма или определение, както често се случва в специализирани текстове.
Окончанието за склонение -еп и тук би довело до объркване с мн.ч.:
Besetzung: ein Forstmeister mit Assistent Am Wortende nach Konsonant (не: Kon¬
sonanten) spricht man ... Das Gesuch muss Name (не: Namen), Beruf und Anschrift
des Antragstellers enthalten.
1.3	Bei Substantiven nach der Präposition von
При съществителни след предлога von
Единично съществително, което се употребява само след предлога von в
позиция на приложение, е във формата за именителен падеж, ако съществител¬
ното, стоящо пред предлога, е в именителен падеж:

863
Unterlassung der Deklination
eine Seele von Mensch, ein armer Teufel von Philologe (Schücking). ...da wurde er
so eine Art von Sachverständiger (Fallada).
Ако обаче между предлога и съществителното има неопределителен член
или определение, съществителното се поставя в дателен падеж:
Steh stramm, du pflichtvergessener Lump von einem Feldwebel! (Remarque).
...und links hinten noch eine Art von zweistöckigem hölzernem Schuppen (Re¬
marque).
Ако съществителното пред von е в родителен, в дателен или винителен па¬
деж, следващото съществително обикновено се скланя:
Zuhörer, welche eine Art (вин.п.) von Propheten in ihm vermutet hatten (Hesse);
diesen Hohlkopf (вин.п.) von Prinzen (Th. Mann); deinem dummen Teufel (дат.п.)
von Neffen (L. Kurz).
Според езиковата норма в множествено число се използва обикновено дате¬
лен падеж:
ein Kleeblatt von Schmarotzern (Remarque). Nun gibt es aber eine so verteufelte
neuere Art von Hosenträgern (Bamm). ...eines von jener bestimmten Art von Träu¬
men allerdings, die wir kennen (Schnabel).
Същевременно се срещат обаче и примери без окончание:
die Teufel von Indianer; die Teufelskerls von Amerikaner (Hausmann).
Това нескланяне произлиза от случаи, в които между дателен падеж мн.ч. и
именителен падеж мн.ч. няма разлика:
diese armen Hühner von Studentinnen (V. Baum); wenn sich Männer in die Affen von
Mädchen verlieben (R. Huch).
1.4	Bei nur angeführten Substantiven
При само цитирани съществителни
Само цитирани съществителни се употребяват винаги в именителен падеж
и често в кавички:
die Beugungen von “Dirigent”; “Baum” ist der Singular zu “Bäume”; was man so
Idealist nennt. Der Wirt nannte mich Graf und dann Exzellenz (Immermann). Ich
habe Drogist gelernt (Kreuder).

Unterlassung der Deklination
864
1.5	Bei Substantivierungen
При субстантивирани форми
Много субстантивирани форми (изключение: субстантивирани инфинити-
ви) могат да бъдат несклонени, тъй като те не са първоначално съществителни.
Въпреки това, те вече често се скланят:
meines geliebten Deutsch[s], des modernen Deutsch (Porzig), das Gesicht meines
Gegenüber (Hesse), eines gewissen jemand[s], diese Niemand (Kafka), des
Schwarzfes], des Weiß[es]; (но:> des Blaus, des Rots (t Farbbezeichnungen); die
Maßlosigkeit ... seines anderen Ich (Th. Mann); der Schein des Ists (FAZ); diese
“Irgendjemands” (Quick).
Според езиковата норма без склонение остават буквите, употребени като
съществителни имена:
das А, des А, die А и т.н. Verwandlung des А ... in О (Flake); anstatt des o (H. Mann)
И субстантивирани форми като:
viele Wenn und Aber, die Unbedingtheit dieses Entweder-oder, die Philosophie des
Als-ob.
2 Nicht anerkannte Unterlassung der Deklination
Неразрешено пропускане на склонението
2.1	Bei schwach gebeugten Wörtern
При слабо склонени думи
Съществува силна склонност при слабо склонени съществителни от м.р. в
дателен и винителен падеж ед.ч. да се отхвърля окончанието за склонение и по
този начин съществителните да се превръщат в силно склонени:
den Gendarm.(Fallada; вместо: den Gendarmen), den Kurfürst (W. Schäfer; вместо:
den Kurfürsten), einen ausgezeichneten Geck (Hofmannsthal; вместо: Gecken). Die
Mütze gehört diesem Bub (вместо: diesem Buben). Ich nenne ihn einen Held (вмес¬
то: einen Helden).
После силните форми се пренасят и в родителен падеж:
die Mütze des Bubs (вместо: des Buben); das Auftreten dieses Gecks (вместо: dieses
Gecken); mit des Markgrafs (вместо: des Markgrafen) Weib (G. Hauptmann).
Тук става дума следователно не просто за пропускане на склонението, а за

865
Unterlassung der Deklination
смяна на склоненията, която обаче засяга почти само единствено число. В мно¬
жествено число тези съществителни остават слаби - с редки изключения в спе¬
циализирания език (Т Rammbär). От тази подмяна на склоненията по-често са
засегнати сложни, отколкото прости съществителни:
des Buchfinks (вместо: des Buchfinken), des Dompfaffs (вместо: des Dompfaffen),
des Schmutzfinks (вместо: des Schmutzfinken), des Teddybärs (вместо: des Teddy¬
bären).
При някои съществителни, които преди са се скланяли само по слабото скло¬
нение, вече се е наложило в ед.ч. обаче и силното склонение едновременно със
слабото:
der Ahn, род.п.: des Ahns или des Ahnen; der Untertan, род.п.: des Untertans, също:
des Untertanen; der Bauer, род.п.: des Bauern, рядко: des Bauers; der Spatz, род.п.:
des Spatzen, също: des Spatzes; der Oberst, род.п.: des Obersten или des Obersts,
МН.Ч.: die Obersten, по-рядко: die Oberste.
2.1.1	Немски думи и заемки: При следните немски думи или заемки про¬
пускането на склонението не е правилно:
des Bärs, dem, den Bär вместо: des Bären, dem, den Bären; dem, den Bub вместо:
dem, den Buben; dem, den Bursch вместо: dem, den Burschen; des Finks, dem, den
Fink вместо: des Finken, dem, den Finken; des Gecks, dem, den Geck вместо: des
Gecken, dem, den Gecken; dem, den Held вместо: dem, den Helden; dem, den Hirt
вместо: dem, den Hirten; dem, den Mensch вместо: dem, den Menschen; des Mohre,
dem, den Mohr вместо: des Mohren, dem, den Mohren; des Narrs, dem, den Narr
вместо: des Narren, dem, den Narren; dem, den Ochs вместо: dem, den Ochsen; des
Schenks, dem, den Schenk вместо: des Schenken, dem, den Schenken; dem, den
Steinmetz вместо: dem, den Steinmetzen; des Vorfahrs, dem, den Vorfahr вместо:
des Vorfahren, dem, den Vorfahren.
Относно склонението на благороднически титли като Prinz, Graf, Kurfürst,
особено във връзка с имена, Т Titel und Berufsbezeichnungen.
2.1.2	Чужди думи: При следните чужди съществителни пропускането на
склонението не е правилно:
des Automats, dem, den Automat вместо: des Automaten, den, den Automaten; des
Barbare, dem, den Barbar вместо: des Barbaren, dem, den Barbaren; dem, den Bril¬
lant вместо: dem, den Brillanten; dem, den Diplomat вместо: dem, den Diplomaten;
des Elefants, dem, den Elefant вместо: des Elefanten, dem, den Elefanten; dem, den
Exponent вместо: dem, den Exponenten; dem, den Fotograf вместо: dem, den Foto-
55.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Unterlassung der Deklination
866
grafen; dem, den Gendarm вместо: dem, den Gendarmen; dem, den Gnom вместо:
dem, den Gnomen; dem, den Kamerad вместо: dem, den Kameraden; des Komets,
dem, den Komet вместо: des Kometen, dem, den Kometen; dem, den Konkurrent
вместо: dem, den Konkurrenten; des Lakais, dem, den Lakai вместо: des Lakaien,
dem, den Lakaien; des Leopards, dem, den Leopard вместо: des Leoparden, dem, den
Leoparden; dem, den Militarist вместо: dem, den Militaristen; dem, den Obelisk вмес¬
то: dem, den Obelisken; dem, den Patient вместо: dem, den Patienten; des Planets,
dem, den Planet вместо: des Planeten, dem, den Planeten; dem, den Polizist вместо:
dem, den Polizisten; des Soldats, dem, den Soldat вместо: des Soldaten, dem, den
Soldaten; des Vagabunds, dem, den Vagabund вместо: des Vagabunden, dem, den
Vagabunden.
При цял ред чужди думи склонението често се пропуска, ако те са употребе¬
ни като название за ранг, титла или професия, при това често в комбинация с
имена:
dem, den Architekt вместо: dem, den Architekten; dem, den Dirigent вместо: dem,
den Dirigenten; dem den Dozent вместо: dem, den Dozenten; dem, den Dramaturg
вместо: dem, den Dramaturgen; dem, den Drogist вместо: dem, den Drogisten: вместо:
dem, den Drogisten; dem, den Fabrikant вместо: dem, den Fabrikanten; dem, den
Fotograf вместо: dem, den Fotografen; dem, den Intendant вместо: dem, den Inten¬
danten; dem, den Jurist вместо: dem, den Juristen; dem, den Kommandant вместо:
dem, den Kommandanten; dem, den Komponist вместо: dem, den Komponisten; dem,
den Patriarch вместо: dem, den Patriarchen; dem, den Präsident вместо: dem, den
Präsidenten; dem, den.Superintendent вместо: dem, den Superintendenten; dem, den
Zar вместо: dem, den Zaren.
Във връзка c членна форма и името:
dem Fabrikant Meier вместо: dem Fabrikanten Meier; für den Präsident Müller вместо:
für den Präsidenten Müller.
Това пропускане на склонението не е правилно. Само ако пред титлата или
названието на професия няма членна форма, липсата на окончание е правилна:
Einstimmig haben ... der Theater-, Kultur- und Personalausschusses einer Verlänge¬
rung der Verträge von Intendant Emst Dietz und Opemdirektor Horst Stein ... zuge¬
stimmt (Mannheimer Morgen). ... die Einschaltung von Bundespräsident Gersten¬
maier gefordert (Mannheimer Morgen).
За разлика от него, когато има предпоставено Herr, се казва:
des, dem Herrn Fabrikanten [Maier); des, dem Herrn Prokuristen Schmidt.

867
Unterlassung der Deklination
А без име само:
Der Plan ist vom Architekten geändert worden. Eine Anfrage beim Intendanten ergab,
dass...
Срв. също TApposition (3.4); t Titel und Berufsbezeichnungen (1); t Herr (2);
t Brief (1). Относно обратното движение, склонността вместо силното да се пос¬
тавя слабото склонение, Т Autor; Т Bibliothekar; Т Detektiv.
2.2	Nicht anerkannte Unterlassung der Deklination bei stark
gebeugten Wörtern
Непозволено пропускане на склонението при силно склонени
думи
При някои немски думи и чужди думи s на родителен падеж погрешно се
изпуска, макар че според езиковата норма трябва да се поставя:
2.2.1	Немски думи:
des Abkommen вместо: des Abkommens; des Öhmd вместо: des Öhmds; des Stau
вместо: des Staus; des Tran вместо: des Trans; des Vergnügen вместо: des Vergnü¬
gens.
Различни думи често стоят несклонени, когато са използвани като имена,
термини или видови названия:
des Barsch вместо: des Barschs; des Biedermeier вместо: des Biedermeiers; des Grün¬
donnerstag вместо: des Gründonnerstags; des Hanswurst вместо: des Hanswursts;
des Heiligen Abend вместо: des Heiligen Abends; des Holunder вместо: des Holun¬
ders; des Karfreitag вместо: des Karfreitags; des Löwenzahn вместо: des Löwen¬
zahns; des Neckar вместо: des Neckars; des Ostersonntag вместо: des Ostersonn¬
tags; hergestellt im Auftrag des Zweiten Deutschen Fernsehen вместо: des Zweiten
Deutschen Fernsehens; die Redaktion des “Spiegel” вместо: des “Spiegels”.
Всички тези несклонени форми са неправилни:
2.2.2	Чужди думи: Често се пропуска слонението при чужди думи, които са
употребени като имена, термини или видови названия:
des Barock, des Dativ, des Dynamo, des Enzian, des Festival, des Film, des Indiz, des
Islam, des Jasmin, des Kaffee, des Komitee, des Parterre, des Radar, des Smaragd, des
Vitamin и много други.
Особено чуждите думи, които завършват на съскащ звук често се употребя-

unterlaufen
868
ват без окончание за родителен падеж, макар че според езиковата норма то тряб¬
ва да се постави:
eines kleinen Strauß (= птица); des Gulasch; des Proporz.
2.3	Nicht anerkannte Unterlassung der Deklination bei pluralischen
Substantiven auf -er
Непозволено пропускане на склонение при множествени
съществителни на -er
Пропускането на склонение се среща и при множествени съществителни на
-er , ако те са разделени от управляващата дума (предлог) чрез вмъкната част
(определение в род.п.):
wenn sie so in der Leute Mäuler wäre (Fallada); sie war so in der Leute Mäuler (Storni).
В следния устойчив израз несклонената форма вече се е утвърдила:
aus aller Herren Länder /(ост.:) Ländern.
unterlaufen: Сложният глагол unterlau¬
fen (Fehler, Versehen, Irrtümer können
unterlaufen) днес обикновено е c уда¬
рение на втората, вербална част (un¬
terliefen), по-рядко на първата част (un¬
terlaufen). Миналото причастие съот¬
ветно има формата (unterlaufen), по-
рядко (untergelaufen): Nur leider, ein
kleiner Denhfehler ist Joseph Fouche bei
dieser muntern Mystifikation unterlaufen
(St. Zweig). ...weil ihr ein fürchterliches
Versehen unterlaufen ist (Werfel). Ho
ошe:...dass an einem unbestimmbaren
Punkte der Geschichte meines Geschlech¬
tesgeheime Unregelmäßigkeiten unterge¬
laufen seien (Th. Mann). T Verb (2.3).
unterm: Сливането на unter и dem - un¬
term се пише без апостроф, t Apostroph
(1.2); t Präposition (1.2.1).
untern: Сливането на unter и den - un¬
tern се пише бе апостроф. T Apostroph
(1.2); t Präposition (1.2.1).
Unternehmen / Unternehmung: Двете ду¬
ми си съответстват в значението на да¬
дено действие, намерение: Das war ein
äußerst gewagtes Unternehmen /eine äu¬
ßerst gewagte Unternehmung. Като наз¬
вание на стопанско предприятие (фир¬
ма) обикновено се употребява само
Unternehmen. Т Verbalsubstantiv.
unterordnen: Глаголът е с делима пред¬
ставка (Т Verb [2.2]): Er ordnete seine
Ansprüche den Wünschen seines Bruders
unter. ... lammfromm ordnen sie sich dem
neuen Präsidenten unter (St. Zweig). ...
er ordnete sich beflissen und dennoch mit
Anstand unter (Roehler). Като неделим
(Sie unterordnen sich dem neuen Macht¬
haber) за разлика от T anerkennen и др.
се среща рядко.

869
Unterschrift
Unterricht / Unterrichtung: Двете същес¬
твителни имат различно значение. Ду¬
мата der Unterricht се използва в сми¬
съл на “планомерно обучение, учебен
час”: Unterricht in Englisch. Думата die
Unterrichtung има значението "съобща¬
ване на информация”. Тя се употребя¬
ва сравнително рядко: Das Rundschrei¬
ben dient zur Unterrichtung der Außen¬
mitarbeiter über die Marktlage. t Verbal¬
substantiv.
unters: Сливането на unter и das - unters
се пише без апостроф, t Apostropg
(1.2); T Präposition (1.2.1).
untersagen: Правилно се казва: Der Arzt
untersagte ihm Zigaretten und Zigarren
zu rauchen. Некоректно е да се отрича
инфинитивът. Тоест не! Er untersagte
ihm, keine Zigaretten zu rauchen, T Ne¬
gation (1).
unterschieben: Сложният глагол unter¬
schieben може да се употребява като
глагол с делима представка и с ударе¬
ние върху представката (unterschieben:
ich schiebe unter, ich schob unter, ich
habe untergeschoben, schiebe unter!) или
като глагол c неделима представка и с
ударение върху втората, вербалната
част unterschieben: ich unterschiebe /
unterschob, ich habe unterschoben, un¬
terschiebe!). В конкретно значение гла¬
голът е винаги делим: Er schiebt ihr ein
Kissen unter. Man hat der Truthenne Gän¬
seeier untergeschoben. Köln schob den
Arm unter undfiihrte Krämer den Becher
an den Mund (Apitz). В преносно зна¬
чение глаголът може да бъде делим и
неделим, при това колкото повече е на¬
лице представата за конкретното зна¬
чение, толкова по-често той е делим:
Es handelt sich um ein untergeschobenes
(по-рялко: unterschobenes) Testament.
...schob man alles Unheil ... dem Zorn
der Götter unter (Thieß)._3a разлика от
тези случаи, преобладаващо като неде¬
лим unterschieben се използва в: Sie
unterschob seiner Handlungsweise einen
falschen Beweggrund. ...aber er unter¬
schob dem einen neuen Sinn (Musil). Die
Frau unterschiebt nämlich dem Mann ihre
Art zu denken und zu schließen (Andres).
Unterschied: От двете съчетания zum
Unterschied von и im Unterschied zu пър¬
вото е по-старото. Второто вероятно е
възникнало по аналогия със съчетания
като im Gegensatz zu, im Vergleich zu.
Днес и двете съчетания могат да се
употребяват без ограничение. Като
неправилни се разглеждат обаче сме¬
сени форми като Im Unterschied von или
zum Unterschied zu.
unterschreiben: При връзка на възврат¬
ния sich unterschreiben, който днес ве¬
че не е много разпространен, с als,
следващото съществително се поставя
в именителен падеж, т.е. съотнася се с
подлога: Er unterschrieb sich als Erster
Vorsitzender. Винителният падеж, т.е.
съотнасянето със sich е остарял. Сле¬
дователно не се казва: Er unterschrieb
sich als Ersten Vorsitzenden. T Kongru¬
enz (4.2).
Unterschrift: 1. Препинателни знаци.
След подписи в Т Briefe или други пис¬
мени документи не се поставя точка:
Mit freundlichen Grüßen
Ihre Emma Meier
2.	Главна или малка буква. Членната
форма пред подписи в обяви се пише с
главна буквасамо когато подписът стои
след завършен текст. Ако става въпрос
обаче за продължаващ текст, членната
форма трябва да се пише с малка бук¬
ва:
Wir bitten um rege Beteiligung
Der Vorstand
Um rege Beteiligung bittet
deT Vorstand
T Anzeigen (7); T i.A. / LA.; T i.V. / I.V.
3.	Последователност. По-висшият по

unterschwellig
870
ранг обикновено подписва вляво.
unterschwellig: Прилагателното unter¬
schwellig, което е навлязло от специа¬
лизирания език на психологията в об¬
щата лексика, се отнася към процеси и
състояния, които лежат в несъзнател¬
ното, т.е. “под прага на съзнанието”:
unterschwellige Angstgefühle, unter¬
schwellige Reize. Грешен е правописът
mterschwelig, с който думата понякога
народно-етимологично се приближава
до schwelen (= гори без пламък), като
че ли става дума за неща, които “тле¬
ят” на скрито.
unterste: Прилагателното се пише с мал¬
ка буква: das unterste der Regale. C глав¬
на буква се пише субстантивираната
форма: Das Unterste zuoberst kehren.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1).
unterstehen: Казва се: Untersteh dich
nicht, das zu tun! Употребата c дат.п.
(Untersteh dir nicht, das zu tun!) днес e
остаряла и не се смята за правилна.
Untertan: Съществителното der Untertan
в ед.ч. се колебае между силно и слабо
склонение. Слабото склонение (des
Untertanen) е по-старо от силното (des
Untertans), което днес е малко по-раз-
пространено. В мн.ч. съществително¬
то се скланя само слабо (die Unterta¬
nen). t Unterlassung der Deklination
(2.1).
Unterteil: Съществителното Unterteil мо¬
же да се употребява в мъжки или сре¬
ден род. Както der, така и das Unterteil
е правилно. Средният род обаче е по-
разпространен.
unterteilen: След unterteilen in стои ви-
нителен падеж (не: дателен): Das Bild
wird in gleich große Quadrate unterteilt.
Untertreibung: T Amerikanismen/Angli¬
zismen (1.2).
unterwandern: Глаголът unterwandern e
c неделима представка: Man versuchte
die Polizei zu unterwandern, man hat sie
unterwandert. Verb (2.3).
unter was / worunter: В езиковата норма
по правило е местоименното наречие
worunter: Worunter sie besonders litt,
war der Lärm.Съчетанието от unter +
was (Unter was soll ich das suchen?) ce
среща доста често в разговорния език;
то се смята за стилистично несполуч¬
ливо. Т Pronominaladwerb (5).
unterwerfen: Глаголът unterweifen е с не¬
делима представка: Die Römer unter¬
warfen ganz Gallien. Alle Reisenden wur¬
den strengen Kontrollen unterworfen.
t Verb (2.3).
unterzeichnen: В съчетание cals, при въз¬
вратния sich unterzeichnen, който днес
вече не се употребява особено често,
съществителното след als е в имените¬
лен падеж, т.е. то се съотнася с подло¬
га: Er Unterzeichnete sich als Regieren¬
der Bürgermeister. Винителният падеж,
т.е. съотнасянето със sich е остаряло.
Следователно не трябва да се казва: Er
Unterzeichnete sich als Regierenden Bür¬
germeister. T Kongruenz (4.2).
Unterzeichneter: Привидно пасивната
дума има активен характер, защото тя
принадлежи към стария възвратен sich
unterzeichnen - “подписвам” (срв. der
Verliebte към sich verlieben). По този на¬
чин der Unterzeichnete е онзи, който се
е подписал. Тъй като едно писмо не мо¬
же да се подписва нито по време на пи¬
сането, нито по време на четенето, не
може да се използва сегашното причас¬
тие der Unterzeichnende. Може обаче,
за да се избегнат всички трудности, да
се избере съществителното der Unter¬
zeichner. В комбинация с rechts и links
са правилни както der rechts / links Un¬
terzeichnete Сне: Unterzeichner), така и
der Rechts- /Linksunterzeichnete.
unterziehen: В съчетанието sich einer
Sache unterziehen днес вече се употре¬
бява само дателен падеж. Родителният

871
unvergleichlich
падеж е остарял. Следователно се каз¬
ва: sich einem Verhör (а не: eines Ver¬
hörs) unterziehen. Er hat sich dem (а не:
desfsen]) unterzogen, weil es nötig war.
Ich unterzog mich ... dem Fasten freiwil¬
lig (Kafka).
Untiefe: Съществителното Untiefe има
две значения: Като производно на un¬
tief - “не дълбок” (ми- е отрицателна
представка като в unhöflich, unecht,
Unruhe) в специализирания език има
значението “плитко място във вода”.
Като съставна дума с Tiefe (Un- е пред¬
ставка за засилване като в Unmenge,
Unmasse, Unkosten) в обикновения език
означава много голяма дълбочина.
unüberwindbar / unüberwindlich: Тези
две прилагателни принадлежат към
производните на.-bar и-lieh, които най-
често са взаимнозаменяеми: unüber¬
windbare / unüberwindliche Schwierig¬
keiten, ein unüberwindbarer / unüber¬
windlicher Gegner, unüberwindbare / un
überwindliche Scheu. Между двете при¬
лагателни съществува обаче тънка
смислова разлика. Производното на -
bar означава, че нещо не може да бъде
преодоляно от някого: Er stieß auf un¬
überwindbare Schwierigkeiten. Sein
Misstrauen erschien ihr unüberwindbar.
За разлика от него производното на -
lieh означава, че това, което не може
да бъде преодоляно, принадлежи към
самата същност на дадено лице или
предмет: Sie hatte eine unüberwindliche
Scheu vor der Öffentlichkeit, t-lieh / -bar.
unvergessen / unvergesslich: Прилагател¬
ното unvergesslich днес има пасивен ха¬
рактер. То не може да се разглежда ка¬
то противоположно на vergesslich, а
има значението “което няма да бъде
забравено, не може да бъде забравено”:
Er bleibt uns immer unvergesslich; ein
unvergesslicher Mensch, unvergessliche
Stunden, ein unvergessliches Erlebnis,
unvergessliche Eindrücke. За разлика от
него unvergessen има значението “кое¬
то не е забравено”, следователно не из¬
разява от само себе си както unvergess¬
lich, че нещо и в бъдеще няма да бъде
забравено. Спокойно може да се каже:
Diese Einrichtung hat noch unser unver¬
gessener Mitarbeiter XY geschaffen. Или
(в надгробен надпис): unser liebes, un¬
vergessenes Kind. Обаче unvergesslich
изразява много по-силна връзка с бъ¬
дещето. В некролози не би трябвало да
се използват unvergesslich или unverges¬
sen, защото при току-що починал чо¬
век не може да се говори за забравяне.
Двете думи са взаимно заменяеми и в
изразите unvergessen /unvergesslich sein
или bleiben в изречения като: Er wird
allen stets unvergessen / unvergesslich
sein. Diese Schauspielerin blieb unver¬
gessen / unvergesslich [bei] allen, die sie
kannten.
unvergleichbar / unvergleichlich: В съв¬
ременната езикова употреба тези две
прилагателни се различават по значе¬
ние. С unvergleichbar се изразява, че не¬
що не може да се сравнява с нещо дру¬
го; от двете думи тя е по-малко упот¬
ребяваната: Ihre eigenartige Schönheit,
unvergleichbar jeder anderen, machte
großen Eindruck auf alle Anwesenden. C
unvergleichlich се изразява, че нещо по
своята същност изключва всякакво
сравнение, то има значението “уникал¬
но, съвършено, изтъкнато, изключи¬
телно” и се употребява многостранно:
ein unvergleichliches Pferd, eine unver¬
gleichliche Tat, sein unvergleichlicher
Mut. Sie ist unvergleichlich schön. ...die
unvergleichliche Süßigkeit der Mädchen¬
gestalten in Shakespeares Lustspielen
(Geissler). Der Kaviar war unvergleich¬
lich (Koeppen). t -lieh / -bar.
unvergleichlich: Употребата на unver¬
gleichlich пред сравнителна степен

872
unverletzbar / unverletzlich
(както при t ungleich) често се крити¬
кува, защото чрез сравнителната сте¬
пен вече било изразено, че е налице
различие: Erföhltsich heute unvergleich¬
lich wohler als gestern. Срещу тази
употреба на unvergleichlich обаче няма
какво да се възрази, защото думата в
този случай има значението “много, да¬
леч по-, съществено, значително”, т.е.
употребява се подсилващо. За повече
подробности Т unvergleichbar / unver¬
gleichlich.
unverletzbar / unverletzlich: Двете при¬
лагателни имат почти едно и също зна¬
чение, но unverletzlich изразява по-сил¬
но от unverletzbar, че нещо по своята
същност не може да бъде наранено: die
unverletzliche Heiligkeit des Ortes. T -lieh
/ -bar.
unverlierbar: Прилагателното unverlier¬
bar не може да бъде степенувано. Т Ver¬
gleichsformen (3.1).
unvermeidbar/unvermeidlich: Двете пре-
лагателни не се различават по значение,
формата на -lieh обаче се използва по-
често. Подчинено изречение или инфи-
нитивна група, следващи след unver¬
meidlich / unvermeidbar не бива да бъ¬
дат отричани, защото се получава двой¬
но отрицание, т.е. потвърждение. Сле¬
дователно не бива да се казва: Es war
unvermeidbar / unvermeidlich, die Pflan¬
zen nicht zu beschädigen, a: Es war un¬
vermeidbar / unvermeidlich, die Pflanzen
zu beschädigen. По-добри са следните
формулировки: Eine Beschädigung der
Pflanzen war unvermeidbar / unvermeid-
lieh или Es ließ sich nicht vermeiden, dass
die Pflanzen beschädigt wurden.
unverrichteter Dinge: По новия право¬
пис само разделният правопис е пра¬
вилен: unverrichteter Dinge (същото ва¬
жи и за unverrichteter Sache).
unversinkbar: Прилагателното unversink¬
bar е неправилно образувано. Т -bar.
Срв. също Т unsinkbar.
unverständig/unverständlich: Прилага¬
телното unverständig означава “още не
притежаващ разум, глупав”: ein unver¬
ständiges Kind. Sei doch nicht so unver¬
ständig! Прилагателното unverständlich
означава или “не се чува ясно” (unver¬
ständliche Worte), или “не се разбира”:
Es ist mir unverständlich, warum er mir
nicht schreibt. T -ig / -isch / -lieh.
unverzichtbar: T-bar.
unvollendete Zukunft: t Futur I.
unweit: Предлогът unweit изисква роди-
телен падеж, дателният падеж е оста¬
рял: Unweit des Dorfsausgangs holt mich
Suck ein (Broch). Behhard hatte bereits
gebadet und sich unweit des Ufers auf
einer der steinernen Bänke niedergelas¬
sen (Küby). При имена на селища s на
родителен падеж не бива да се изпус¬
ка: unweit Berlins. След unweit може да
се свързва и с von. Тогава обаче unweit
не е предлог, а наречие: unweit von dem
Flusse, unweit von Berlin, T geographi¬
sche Namen (1.1.1).
unwidersprochen: Тъй като миналите
причастия на глаголи, образуващи пер-
фект с haben, не могат да се използват
като прилагателни, т.е. миналото при¬
частие widersprochen не може да бъде
употребявано атрибутивно, употреба¬
та като прилагателно на отрицателна¬
та форма unwidersprochen често се смя¬
та за неправилна, напр: eine bisher un¬
widersprochene Meldung. Seine Äuße¬
rungen kann ich nicht unwidersprochen
lassen. Ihre Meinung blieb unwiderspro¬
chen. Думата обаче отдавна се изпол¬
зва по този начин, затова вече не се въз¬
приема като грешна.
Unwort des Jahres: “Unwort des Jahres”ce
определя от 1991г. Жури в университета
във Франкфурт на Майн се опира при из¬
бора на “Unwort” на писма от граждани
и гражданки. Досегашните “Unwörter”

873
usf., usw.
ca: 1991 ausländerfrei; 1992 ethnische Säu¬
berung; 1993 Überfremdung; 1994 Pea¬
nuts; 1995 Diätenanpassung; 1996 Rent¬
nerschwemme; 1997 Wohlstandsmüll; 1998
sozialverträgliches Frühableben; 1999
Kollateralschaden; 2000 national befreite
Zone. T Wort des Jahres.
unzählig: 1. Стоящо след unzählig [суб-
стантивирано] прилагателно се скланя
по същия начин [паралелно]: unzähli¬
ge kleine Fehler; unzählige Angestellte;
die Äste und Zweige unzähliger kleiner
Bäume und Sträuchen
2. Прилагателното unzählig не може да
се степенува. Следователно изразът
zum unzähligsten Male е неправилно об¬
разуван. Може да се каже само: Ich habe
ihn unzählige Male gewarnt, t Ver-
gleichsformen(3.1).
unzurechnungsfähig / zurechnungsunfä¬
hig: В специализирания юридически
език се срещат и двете форми на дума¬
та, докато общият език познава само
unzurechnungsfähig. Тъй като съществи¬
телното Zurechnung в значението “от¬
говорност” вече не се употребява, zu-
rechnmgsunfahig (= неспособен на от¬
говорност) няма основа в езиковата
практика. При unzurechnungsfähig прос¬
то се отрича разпространеното слово¬
съчетание zurechnungsfähig като цяло.
unzweideutig / eindeutig: Т eindeutig /
unzweideutig.
updaten: Глаголът updaten - “актуализи¬
рам” се употребява отчасти с делима,
отчасти с неделима представка: ich up¬
date; du updatest; ihr updatet; sie hat das
Programm upgedatet; ich will versuchen,
auch die andere Software noch upzuda-
ten.
Urbanisation / Urbanisierung: T Verbal¬
substantiv (1.5).
Urlaub: Казва се in или im Urlaub sein
(въпрос: wo?), но само in Urlaub fah¬
ren (въпрос: Wohin?). Във военния език
особено е приета формулировката auf
Urlaub: Ich fahre, gehe morgen auf Ur¬
laub. Er ist auf Urlaub. T in / im.
-us: Чуждите думи на -us обикновено за¬
пазват в ед.ч. на всички падежи това
окончание: der Typus, des Typus, dem
Typus, den Typus; der Rhythmus, den
Rhythmus. Колкото по-разпространена е
една чуждица на -us, толкова по-скоро
до несклонените форми за мн.ч. (по-
рядко и на род.п. ед.ч.) се появява сил¬
ното склонение: die Krokus или die Kro¬
kusse; род.п. ед.ч. още: des Krokus; die
Fidibus или die Fidibusse; род.п. ед.ч.:
des Fidibus или des Fidibusses. Вече са¬
мо c окончание за склонение се появява
напр. die Omnibusse, des Omnibusses. Ня¬
кои чужди думи на -us, ако още не са
достатъчно утвърдени, имат само чуж¬
дото множествено число: das Tempus,
die Tempora. При други чужди думи ед¬
новременно се употребяват немски и
чужди форми замн.ч.: der Famulus —die
Famuli или die Famulusse. Някои имат
слабото окончание за мн.ч. на -еп: die
Typen, die Rhythmen. При някои същес¬
твуват паралелно слаба и силна форма
за мн.ч.: die Globusse или die Globen, die
Diskusse или die Disken, die Fetusse или
die Feten. По този въпрос също t -ismus;
T Fremdwort (3).
USA: USA е събирателно име на държа¬
ва, което се използва с определителен
член. Тоест правилно се казва: Nach¬
richten aus den USA (не: aus USA или
aus der USA). Ако събирателното USA
е подлог в изречението, глаголът също
се поставя в мн.ч.: Wobei die USA be¬
strebt sind (не: ist), den Export zu stei¬
gern. T geographische Namen (2.1).
usf., usw.: Относно употребата на тези
Т Abkürzungen (вместо: und so fort, und
so weiter) при изброяване и относно
поставянето на запетая Т u.a., usf., usw.,
etc., wie, z.B.)

V
874
Vv
v: Относно правопис и склонение Т bin¬
destrich (2.4) (v-förmig, V-förmig, V-
Mann); T Einzelbuchstaben (des V, zwei
V); T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.5)
(das v in Luv). T Aussprache (12).
Vabanque / va banque spielen: По новия
правопис може да се пише слято и с плав¬
на буква: Vabanque. Но и разделното пи¬
сане с малка буква va banque(= важи бан¬
ката) остава правилен: Spiel doch bitte
nicht Vabanque/ (също:) va banque!
van: Ако име, съдържащо холандското
van (“от, из”; не е благородническа тит¬
ла), е част от сложна дума, то трябва
да се свърже с тире. Ако сложната ду¬
ма е съществително, van като първа ду¬
ма се пише с главна буква: Van-Gogh-
Ausstellung (от: Vincent van Gogh); Van-
Allen-Gürtel(or: James Alfred Van Allen);
Van Dyck-Straße (от: Anthonis Van Dyck).
Това важи и за началото на изречение¬
то: Van Gogh war Autodidakt.
Vandale: t Wandale / Vandale,
variabel: Когато variable се скланя или
степенува, отпада е от окончанието: va¬
riable Größen, t adjektiv (1.2.13).
Variable: Специализираният математи¬
чески термин Variable се скланя (раз¬
лично от Т Konstante) като субстанти-
вирано прилагателно. Род.п. ед.ч.: der
Variablen, мн.ч.: die Variablen, но: zwei
V
Varietfe / Varietee: По новия правопис е
правилен както правописът Variete, та¬
ка и понемченият вариант Varietee.
Vater: Във връзка с Herr, Vater трябва да
се скланя: der Tod Ihres Herrn Vaters (не:
Vater), t Herr (2b). Относно употреба¬
та на члена T Verwandschaftsbezeich¬
nungen.
väterlich: Относно väterliche Worte/Wor¬
te des Vaters T Adjektiv (4.1).
Ventilgummi: Думата Ventilgummi може
да се употребява в мъжки (der Ventil¬
gummi) и в среден род (das Ventilgum¬
mi). По-често срещаният вариант е das
Ventilgummi.
verantwortlich: След verantwortlich се
употребява für, а не an: Nicht der ein¬
zelne Mensch ist für diese prinzipielle
Weichenstellung verantwortlich zu ma¬
chen (Nigg). Ihr seid in keiner Weise für
die Ereignisse verantwortlich ...(Thieß).
verausgaben: Глаголът verausgaben има
различни значения и области на при¬
ложение. В смисъла на “давам, харча
(пари)” той спада към административ¬
ния език: Für welche Zwecke oder Be¬
dürfnisse dürfen öffentliche Einnahmen
derart verausgabt werden? Възвратни¬
ят sich verausgaben има общоезиково-
то значение “напрягам се до изтоще¬
ние”: Sie hat sich zweifellos mit der Ar¬
beit völlig verausgabt.

875
Verb
Verb / Глагол
1	Прешас
2	Глаголи с неделими и делими представки
2.1	Глаголи с неделими представки
2.2	Глаголи с делими представки
2.3	Ударение при глаголите с неделими и делими представки
2.4	Er, sie es erkennt an / er, sie es anerkennt
3	Поясняващи глаголни добавки
Глаголът (мн.ч.: die Verben; наречен също Zeitwort, Tätigkeits- или Tuwort)
може да се спряга (Т Konjugation) и в рамките на изречението е тясно свързан
със сказуемото Т Prädikat като граматическо ядро на изказа. В зависимост от
задачата да обозначава състояние или процес, дейност или действие се различа¬
ват Zustandsverben (глаголи за състояния) (sein, bleiben, wohnen), Vorgangsver¬
ben (глаголи за процес) (fallen, wachsen, erfrieren, verbluten, einschlüfen) и Tätig¬
keitsverben (глаголи за дейности) (kämpfen, pflügen).
Според употребата им в изречението се различават първо absolute - абсо¬
лютни и relative - относителни глаголи. Глаголи без допълнение се наричат аб¬
солютни:
Peter schläft. Nina arbeitet. Der Hahn kräht. Es regnet.
Глаголи c едно или повече допълнения се наричат относителни:
Stephan lobt seinen Bruder. Susanne kümmert sich um ihr berufliches Fortkommen. Die
Äpfel liegen im Kühlschrank. Vera schenkt ihrem Freund einen Schal.
Освен това от групата на глаголите за дейности се открояват онези, които в
изречението имат след себе си допълнение във винителен падеж. Тъй като дей¬
ствието, изразено от тези глаголи е насочено към допълнението и се извършва
върху него, глаголите от този вид се наричат преходни Т transitive (насочени,
целеви) глаголи. Преходните глаголи образуват личен страдателен залог (Т Pas¬
siv). За разлика от тях всички глаголи, които не могат да имат след себе си до¬
пълнение във винителен падеж, се наричат непреходни Т intransitiv. Непреход¬
ни са според смисъла си и глаголи за дейности, ако се употребяват без своето
иначе възможно допълнение във вин.п.:
(преходен:) Der Bauer pflügt den Acker. - Der Acker wird [vom Bauern] gepflügt.
(непреходен:) Der Bauer pflügt.

Verb
876
1	Umlaut / Преглас
При неправилните глаголи с коренна гласна а, аи или о се явява преглас във
2. и 3. лице единствено число изявително наклонение сег. вр. деятелен залог:
fallen, du fällst, er fallt; laufen, du läufst, er läuft; stoßen, du stößt, er stößt.
Изключение правят глаголите schaffen, hauen, saugen, schnauben, kommen.
Правилните глаголи не получават този преглас в сегашно време. Затова прег¬
лас, разпространен на местно ниво, като напр. du verkaufst, er verkauft вместо:
du verkaufst, er verkauft е неправилен според езиковата норма. Срв. също Т la¬
den, Т fragen.
2	Feste und unfeste Verbzusammensetzungen
Глаголи c неделима и делима представка
2.1	Feste Zusammensetzungen
Глаголи с неделима представка
Глаголи с неделима представка имат ударение на втората, вербална част (от¬
носно образуването на причастието Т zweites Partizip [ 1 ], относно мястото на zu
при инфинитива Т zu [4]):
ich durchbreche, durchbrach, habe durchbrochen; Sie versuchte die Absperrung zu
durchbrechen.
Karo първа част на тези глаголи се явяват предимно наречията за място über-,
unter-, durch-, um-, hinter-; c wider- съществуват около десет образувания, с пър¬
воначално подобното по смисъл wieder- само wiederholen. Като единствено при¬
лагателно към тези частици се е присъединило voll-, Повечето от тези начални
съставни части могат да бъдат обаче и делими.
2.2	Unfeste Zusammensetzungen
Глаголи с делими представки
При глаголите с делими представки глаголът е устойчиво свързан със своя¬
та неглаголна част само в неличиите форми, т.е. в инфинитив и в сегашно и
минало причастие, както и в подчинено изречение със съюз:
anfuhren, anführend, angeführt; wenn ich anführe, anführte. Ich bat sie uns anzuführen.
В личните форми (изявително наклонение, конюнктив I и II, повелително
наклонение) неглаголната част на сложния глагол стои винаги отделно след гла¬
гола, при това по правило в края на изречението:

877
Verb
Er führt, führte die Truppe an. Er sagt, er führe die Truppe an. Führe die Truppe an!
За разлика от неделимите съставни глаголи тук основното ударение пада
винаги върху неглаголната част. Относно образуването на причастието Т zwei¬
tes Partizip (1), относно мястото на zu при инфинитива Т zu (4).
2.3	Die Betonung bei den festen und unfesten Zusammensetzungen
Ударението при глаголите c неделими и делими представки
Ударението неслучайно разграничава глаголите с неделими и делими пред¬
ставки. В зависимост от него по-голямата тежест пада върху глаголното дей¬
ствие и неговото извършване или върху представката. Има глаголи, които имат
различно значение, когато ударението пада на първата или на втората част:
Übersetzen: Der Fährmann setzt die Wanderer über. (Лодкарят прекара туристи¬
те.) - übersetzen: Sie übersetzt ein Buch. (Тя превежда книга.)
durchziehen: Sie zieht den Faden durch. (Тя изтегля конеца.) - durchziehen: Sie
durchziehen das Land. (Те прекосяват, страната.)
untergraben: Er gräbt den Dünger unter. (Той заравя торовете.) - untergraben: Das
untergräbt die Autorität. (Това подкопава авторитета.)
überlegen: Er legte ihn über. (Той го натупа.) - überlegen: Ich überlege es mir. (Ще
го обмисля.)
(Срв. също überföhren /überföhren). Разликата в значенията при някои глаго¬
ли е толкова минимална, че ударението, а с него и указанието за това, дали става
въпрос за делима или неделима представка, всъщност остава свободно избирае¬
мо:
ein Brett durchbohren (подчертава обстоятелството), ein Brett durchbohren (под¬
чертава действието); съответно: durchdenken / durchdenken, durchlüften / durch¬
lüften; durchscheinen / durchscheinen; durchschwimmen / durchschwimmen; dyrch-
dringen / durchdrungen.
При ударение върху представката се подчертава успехът, при ударение вър¬
ху глагола на преден план излиза съдържанието му. Някои глаголи с представки
имат само един възможен вариант на ударение.
Само върху втората част:
unterwandern, unterwerfen, widerlegen, widersprechen, widerstreben, widerstreiten.
Само върху представката:
durchsprechen, durchsehen, umbuchen, umdrehen, Unterkommen.

Verb
878
Понякога глаголът с делима представка остава непреходен както простият
глагол, докато глаголът с неделима представка е преходен:
gehen: Ein Gerücht geht um. - Sie umgeht das Hindernis.
laufen: Der Eimer läuft über. - Es überläuft mich heiß.
2.4	er, sie, es erkennt an / er, sie, es anerkennt
При някои глаголи c делими представки съществува склонност да се изпол¬
зват и разделените лични форми като глаголи с неделими представки:
Ich anbete in ihr das Licht (Goethe). ... diesen vorenthielt sie (G.Keller). Welcher
Ausdruck widerspiegelt am schärfsten und sparsamsten die konkrete Sachlage? (Rie¬
sel). Er verstand den Freund und der fordernde Ton widerhallte ihm im Herzen (Apitz).
Ivy musste nun wirklich gehen, unsere Sirenen widerhallten ringsum (Frisch)... .das
anerkannte Tuzzi voll und ganz (Musil).
Склонността да се употребяват глаголите с делими представки като тези с
неделими представки, може да се установи предимно в южния немскоговорещ
район, особено в Австрия и в Швейцария. Интересното е, че само определени -
най-често преходни и използвани в преносен смисъл глаголи - се подчиняват на
тази тенденция, отчасти такива, които съдържат представки er- (aberkennen) и
ent- (vorenthalten), но не напр. глаголите anbinden, abschreiben, zurücklaufen. Впро¬
чем тази местна особеност се среща повече в писмения, отколкото в устния нем¬
ски език.
Към съставните глаголи, които могат да се употребяват както като делими,
така и като неделими, спадат между другото и Т obliegen, Т obsiegen, Т obwalten
и Т übersiedeln. Те могат да имат различно ударение при еднакво значение (ob¬
liegen / obliegen; obsiegen / obsiegen; obwalten / obwalten; übersiedeln /übersie-
deln) и съответно имат възможност да ползват личните си форми и по двата
начина (es liegt mir ob / es obliegt mir):
Die Beweislast lag vielmehr der Anklagebehörde ob (Rothfels). Sind ihre Gäste ge¬
gangen, so obliegen ihr zumeist noch allerlei gesellschaftliche Pflichten (Kolb). Mann¬
heim obsiegt im Städtevergleich (Mannheimer Morgen). - Die Kräfte des Guten sieg¬
ten schließlich ob.
Докато към obliegen, obsiegen и obwalten неличните форми се образуват са¬
мо като делими {obgelegen, obzuliegen и т.н.) при übersiedeln паралелно са нали¬
це ubergesiedelt /übersiedelt; uberzusiedeln /zu übersiedeln. Относно образуване¬
то на миналото причастие (übergesiedelt / übersiedelt) t zweites Partizip (1), t Verb¬
zusatz (3).

879
Verb
3	Verdeutlichende Verbzusätze
Поясняващи глаголни добавки
Предпоставените частици придават на простия глагол определено различно
значение, напр.:
laufen - auslaufen, ablaufen, zulaufen, weglaufen, auflaufen, nachlaufen, überlaufen,
durchlaufen.
Частиците не винаги изглеждат необходими; те често се прибавят към да¬
ден глагол, без съществено да променят смисъла му. Но същевременно те не се
поставят и съвсем безпричинно. Най-често те служат за поясняване. Това се наб¬
людава предимно при чужди думи, чийто смисъл трябва да стане по-разбираем
чрез немски частици:
abfrottieren, abpatroullieren, abkonterfeien, anvisieren, aufoktroyieren, durchdisku¬
tieren, einsuggerieren, herausdestillieren, herausmutieren, herumflanieren, vorbeide¬
filieren, vordeterminieren, zusammenmixen.
Докато някои от тези думи в немски не могат да се употребяват по друг
начин, освен с частици, при други частиците се разглеждат като излишни и гла¬
голите се означават като контаминации или плеонастични съчетания. Но и тези
така наречени контаминации или плеонастични съчетания в повечето случаи
показват особени смислови или стилистични нюанси. Много често те изразяват
емоционалното участие на говорещия / пишещия, т.е. имат семантично-експре¬
сивна функция. Излишни и не за препоръчване обаче са сложни глаголи като
zusammenaddieren, zurückreduzieren, herauseliminieren, nachimitieren, durchfiltrie¬
ren.
Съществуват и немски глаголи, които съдържат различни частици за под¬
силване или нюансиране на смисъла им, напр.:
abschildem, abvermieten, anliefem, anmahnen, anmieten, absieben, absieden, absi-
chem, abstauen, abtauen, davonfliehen, herabmindem, zusammenbrauen.
Няколко примера показват употребата:
anempfehlen: ...als er mir den Humor anempfahl (Gaiser). Ich sollte der Sache... auf
den Grund gehen, das könnte er mir anempfehlen (Kempowski).
ablöschen: Das Licht war wieder abgelöscht worden (Musil). Nach den bisherigen
Ermittlungen ist das Feuer, das erst am Montagmorgen abgelöscht werden konnte,
durch ... entstanden (Mannheimer Morgen).

verbale Klammer
880
Някои глаголи c частици, независимо от смисловия нюанс, могат да се из¬
ползват по-разнообразно и различно в граматическо отношение, напр.:
mahnen / anmahnen: Ich habe ihn gemahnt den Betrag zu bezahlen. Ich habe den
Betrag angemahnt; der angemahnte (не: gemahnte) Betrag.
schreiben / anschreiben: Ich habe ihm / an ihn geschrieben. Ich habe den Vorstand
angeschrieben.
fliegen /anfliegen: Ich fliege nach Berlin. Wir fliegen Berlin, den Flugplatz an. Berlin
wird angeflogen.
По този начин стават възможни образуването на страдателен залог (das Buch
wurde angemahnt, Berlin wird angeflogen), изваждането в скоби (Ich mahne das
Buch an), както и крайният словоред в изречението. Тази по-голяма гъвкавост и
поле за употреба сигурно са немалка причина за тези образувания. Същите ос¬
нования важат сигурно и за оценката на така наречения Т Nominalstil (in Erinne¬
rung bringen; t Funktionsverben) и за глаголите c представка be- (beliefern). За
слятото или разделно писане на глаголи според новия правопис Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (1). Относно писането с главна буква на инфинитиви, упот¬
ребени като съществителни (Einsetzen von Stiften, im Fahren) t substantivierter
Infinitiv (1). Относно тирето при съставни инфинитиви, употребени като същес¬
твителни (das In-den-April-Schicken) t Bindestrich (3.2). Относно изпускането на
е в глаголи на -ein и -ern (ich wechsele / wechsle) Т Indikativ (3). Освен това Tlm-
perativ; T2Aktiv; T Passiv; t Zeitenfolge; T haben (1); T sein / werden; t reflexive
Verben;T Vollverb;? Hilfsverb;? Modalverb;? Verbzusatz;? Tmesis;? Aufschwel¬
lung; ? Papierdeutsch.
verbale Klammer: В изречения като Ich
habe gestern in dem Roman von Frisch
gelesen. Hast du gestern in dem Roman
von Frisch gelesen? частите на изрече¬
нието са затворени в глаголна рамка
(рамка на изречението) от спретнатия
глагол (habe) и неспрегнатата част на
сказуемото (gelesen) (срв. обаче ? Aus-
klammerung). При изречения със спрет¬
нат глагол на последно място (...da sie
gestern in dem Roman von Frisch gele¬
sen hat) рамката се състои от свързва¬
ща дума (da) и спрегнат глагол (hat).
verballhornen: Глаголът verballhornen -
“изкривявам дума, израз и др.” днес се
пише с две I, съответно на произноше¬
нието му. Името на печатаря J. Ва1[1]-
hom, от което произлиза глаголът, се
среща написано както с едно, така и с
две/.

881
Verbalsubstantiv
Verbalsubstantiv
Отглаголно съществително
Често поставян въпрос за отглаголните съществителни
Въпрос
Отговор
Как се казва правилно Renovierung или
Renovation, Isolierung или Isolation?
Точка (1.5)
1	Отглаголни съществителни на -ung
1.1	Сгъстено приложение
1.2	Стилистично оправдано приложение
1.3	Приложение на субстантивирания инфинитив
1.4	Приложение на други субстантивни форми
1.5	-ierung / -ation
2	Отглаголното съществително в изречението
Под отглаголно съществително се разбира съществително име, което е про¬
излязло от глагол и първоначално обозначава изразеното от глагола действие
(пошеп actionis):
schlafen - Schlaf, werfen - Wurf, ablegen - Ablage, ernennen - Ernennung, schrei¬
ben - Schreiben.
Едно отглаголно съществително може да изразява и завършека или резулта¬
та от действие, както абстрактно, така и конкретно (Nomen Acti):
der beste [Speer]wurf, ein Wurf junger Hunde; Ihr Schreiben vom 5. März.
Или може да се превърне в название на помещение или [събирателно] лич¬
но название:
eine Wohnung (към: wohnen) mieten, in der Räucherei (към: räuchern) arbeiten, eine
Abordnung (към: abordnen) von Schülern, die Bedienung (към: bedienen) rufen.
1 Verbalsubstantive auf -ung
Отглаголни съществителни на -ung
Сред отглаголните съществителни, тези на - ung заемат особено място. Тъй
като с наставката -ung се образуват многобройни названия на действия, предим¬
но към глаголи с представки и съставни глаголи, тези образувания се използват
56.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Verbalsubstantiv
882
толкова често, че стилистите говорят за застрашаващ немския език “urtg- стил”.
Действително броят на отглаголните съществителни на -ung е невероятно го¬
лям. Тези образувания имат от векове своето запазено място в немския език и
принадлежат към всички гореизброени групи по значение (категории), т.е. те са
не само названия на действия, но означават също завършек или резултат на да¬
дено действие, или са станали названия за място или лични названия:
Erforschung, Läuterung, Zermürbung, Beschaffung, Wertung; Lähmung, Ordnung,
Behauptung, Verlobung; Radierung, Zeichnung, Pflanzung, Kleidung; Wohnung, Sied¬
lung; Bedienung, Abordnung, Innung.
1.1	Gehäufte Anwendung
Сгъстено приложение
Обект на критиката на стилистите са само названията на действия на -ung, а не
названията на предмети, места или лица. Принципно не може да се възрази и срещу
названията на действия. Но по стилистични причини би трябвало да се избягва да се
натрупват отглаголни съществителни на -ung в едно изречение. Тоест не:
Die Beobachtung und Erforschung der wirtschaftlichen Entwicklung sind die Voraus¬
Setzung für die Schaffung eines Hüfsprogramms.
Стилистично несполучлива е обикновено и употребата на едно отгпаголно
съществително на -ung във връзка с функционален глагол вместо прост глагол:
Die Verhaftung des Mannes erfolgte im Gerichtssaal .(По-добре:! Der Mann wurde im
Gerichtssaal verhaftet. Das Vorhaben wird bald zur Durchführung gelangen. (По-доб¬
ре:! Das Vorhaben wird bald durchgefuhrt werden. Die Waren können erst morgen zur
Verteilung gelangen. (По-добре:! Die Waren können erst morgen verteilt werden.
Подчертано некрасиви и тромави са производни на -ung от синтактични
съчетания:
Zurverfügungstellung, Inbetriebsetzung, Verantwortlichmachung, Nichtbeachtung и
T.H.ffle:! Bei Nichtbefolgung der Anweisungen ... (A:! Wenn die Anweisungen nicht
befolgt werden ... (He:l Unter Außerachtlassung aller Vorsichtsmaßregeln ... (A:!
Ohne die Vorsichtsmaßregeln zu beachten ...
T Nominalstil, T Papierdeutsch.
1.2	Stilistisch vertretbare Anwendung
Стилистично оправдано приложение
Като се изключат назованите в 1.1 случаи, няма наложителна причина да се
критикува употребата на отглаголните съществителни на -ung и те да се заместват

883
Verbalsubstantiv
със субстантивирани инфиниггиви или чрез други отгпаголни съществителни. Често
тъкмо субстантивираният инфинитив на мястото на отпиаголно съществително
звучи необичайно или - както при възвратните глаголи - обстоятелствено:
Die mechanische Bearbeitung / das mechanische Bearbeiten des Holzes; die chemi¬
sche Behandlung / das chemische Behandeln der Faser; bei der Bestrahlung / beim
Bestrahlen des Patienten; die Verständigung / das Sichverständigen; die Erholung /
das Sicherholen.
Освен това отглаголните съществителни на -ung имат пред субстантивира-
ните инфинитиви предимството, че могат да образуват множествено число:
drei Peilungen, viele Ortungen, mehrere Behandlungen.
1.3	Einsatz des substantivierten Infinitivs
Приложение на субстантивирания инфинитив
Субстантивираният инфинитив, който стои по-близо до глагола и обикнове¬
но означава само действието, трябва да се предпочита тогава, когато говорещи¬
ят иска да изрази събитие (процес, дейност, действие), а съответното отглагол-
но съществително на -ung изразява не само събитието, а и завършека или резул¬
тата му, или едновременно с това е название на предмет (явление):
Bei der Isolierung des Drahtes darf der Strom nicht eingeschaltet sein.fflo-ao6pe:t
Beim Isolieren des Drahtes darf der Strom nicht eingeschaltet sein. Die Abstellung
der Fahrräder an der Vorderfront ist verboten. (По-добре:) Das Abstellen der Fahrrä¬
der an der Vorderfront ist verboten.
1.4	Einsatz anderer Substantivformen
Приложение на други субстантивни форми
Освен чрез субстантивирания инфинитив отглаголните съществителни на -
ung могат от време на време да се заместят и с други отглаголни съществителни.
Това обаче е възможно в много ограничен брой случаи, защото образуванията
на -ung често имат друго значение или други области на приложение. Така че
днес може да се каже само:
Das ist mein fester Entschluss (не: meine feste Entschließung). Die Versammlung
brachte eine Entschließung (не: einen Entschluss) ein. Er warnte ihn vor der Able¬
gung (H£i vor der Ablage) eines Gelübdes. Ich half ihr bei der Ablage (не: bei der
Ablegung) der Akten. Der Bezug (не: die Beziehung) der Zeitung durch die Post.
(Съответно:) Verstoßung (eines Menschen) - Verstoß (gegen ein Gesetz); Übergang
(über einen Fluss) - Übergang eines Menschen bei der Beförderung); Übertritt (напр.
zu einer anderen Partei) - Übertretung (eines Gesetzes); Einzug (напр. der Teilneh¬
mer) - Einziehung (напр. der Steuern); Eingabe (напр. technischer Daten in eine

Verbalsubstantiv
884
Maschine) - Eingebung (plötzlich auftauchender Gedanke); Beilage (einer Zeitung,
zu einem Fleischgericht) - Beilegung (eines Streites).
В някои случаи образуванията се използват без [съществена] разлика в зна¬
ченията:
Will hier jemand einen Einwand / eine Einwendung machen? Dieser Roman hat kei¬
nen Bezug / keine Beziehung zur Wirklichkeit.
За да се ограничи прекомерната употреба на отглаголни съществителни на -
ung понякога се използват по-кратки форми. Но и тези думи могат да се употре¬
бяват много ограничено вместо отглаголните съществителни на -ung, защото
имат или друго значение, или друга област на приложение. Затова примерно
може да се каже само:
Nach Erhalt (Hg: Erhaltung) des Briefes ... Die Erhaltung (не: der Erhalt) des Frie¬
dens ... Ich erhielt einen negativen Entscheid (= Mitteilung einer Entscheidung);_не:
eine negative Entscheidung) auf mein Gesuch. Die Stunde der Entscheidung (не: des
Entscheides,^: Volksentscheid).
Някои от тези образувания се използват само в специализирания език (тър¬
говския език) или в местни говори и Hg влизат в езиковата норма:
Auslad (вместо: Ausladung), Ausscheid (вместо: Ausscheidung), Untersuch (вмес¬
то: Untersuchung. Verlad (вместо: Verladung^
1.5	-ierung / -ation
При глаголите на -ieren често образувания на -ierung и -ation се употребяват
едновременно едно до друго, често с еднакво, често с различно значение. В об¬
щи линии образуванията на -ierung изразяват по-силно действието, отколкото
тези на -ation:
Konzentrierung - Konzentration, Konfrontierung - Konfrontation, Koordinierung -
Koordination, Isolierung - Isolation, Kanalisierung - Kanslisation, Restaurierung -
Restauration, Assoziierung - Assoziation.
В някои случаи резултатът, предметът (явлението) или личностната група
могат да бъдат означени само чрез окончанието -ation, а действието и с двете
окончания:
Delegation - Delegierung, Proklamation - Proklamierung.
Срв. също статията Т Automation / Automatisierung.

885
verbieten / verbitten
2 Das Verbalsubstantiv im Satz
Отглаголното съществително в изречението
Ако един преходен глагол бъде превърнат в отглаголно съществително, до¬
пълнението във вин.п. се превръща в определение в род.п.:
Er erzieht seine Kinder - die Erziehung der Kinder. Sie schreibt einen Brief - das
Schreiben eines Briefes.
Ако обаче допълнението на даден глагол не е във винителен падеж, а в дате¬
лен падеж или в някакъв предложен падеж (предложно допълнение), тогава оп¬
ределението на отглаголното съществително може да бъде свързано само с пред¬
лог. Родителният падеж в този случай е неправилен (TGenitivattribut [1.5]):
einer entzündlichen Erkrankung Vorbeugen - Vorbeugung gegen entzündliche Er¬
krankungen (ajse: Vorbeugung entzündlicher Erkrankungen); nach etwas forschen -
die Forschung nach der Wahrheit (а не: die Forschung der Wahrheit).
Verband-/ Verbands-: Съответните слож¬
ни съществителни се срещат със или
без съединително s. Докато в значени¬
ето “обединение, организация” се из¬
ползва само Verbands- (Verbandskasse,
Verbandsleitmg), при значението “пред¬
пазна превръзка на рана” съединител¬
ното s може да фигурира или не: Ver¬
band^] kästen, Verband[s]platz, Ver-
bandfsjpäckchen.
verbergen: 1. verbergen / verbirg!: В изя-
вително наклонение на сег. вр. се каз¬
ва: ich verberge, du verbirgst, er, sie, es
verbirgt. Заповедната форма e: verbirg!
(а не: verberge!). Те/ i-Wechsel.
2. verbärge / verberge: В конюнктив II
днес се използва изключително форма¬
та verbärge. Формите verbärge и verbür¬
ge са остарели. Т Konjunktiv (1.3). Ко¬
нюнктив И се използва предимно в
Т Konditionalsatz (2 - 7): Wenn er mir
etwas verbärge, wäre er nicht mein
Freund. Конюнктив II verbärge се поя¬
вява и в непряката реч, ако в пряката
реч вече има verbärge или verbergen
würde, или ако нещо трябва да се пред¬
стави като съмнително (Т indirekte
Rede [3.3]). Формата на конюнктив I е
verberge. Конюнктив I се използва пре¬
ди всичко в Т indirekte Rede (2.1): Sie
behauptet, er verberge einen Ausbrecher.
verbescheiden / bescheiden: T Aufschwel¬
lung.
verbieten: Ако от verbieten зависят под¬
чинено изречение или инфинитивна
група, те не бива да бъдат отричани.
Правилно се казва: Wir verboten den
Kindern, auf der Straße zu spielen (a
не:...nicht auf der Straße zu spielen).
T Negation (1).
verbieten / verbitten: Между двата гла¬
гола има ясна разлика. Глаголът verbie¬
ten (verbot, verboten) се употребява ко-
гато определено действие или поведе¬
ние не се разрешава: Jugendlichen un¬
ter 18 Jahren ist der Eintritt verboten. Ihr

Verbindung
886
Gefiihl verbot ihnen die billige Erleich¬
terung, mit der sie sonst jede Erhebung
in Geräusch umsetzten (A. Zweig). Гла¬
голът verbitten (verbat, verbeten) се из¬
ползва само като възвратен и означа¬
ва, че някой настоятелно убеждава ня¬
кого да престане с някакво действие
или начин на поведение: Ich verbitte mir
diesen Ton. Ich verbitte mir deine fort¬
währenden Schnoddrigkeiten (Seide).
Verbindung: Съществителното Verbin¬
dung обикновено се свързва c предлога
mit: in Verbindung mit jemandem stehen,
sich mit jemandem in Verbindung setzen.
Die Eintrittskarte gilt nur in Verbindung
mit dem Personalausweis. Aber die Grei¬
sin hielt überhaupt nur eine sehr lose Ver¬
bindung mit ihm aufrecht (Brecht). Verbin¬
dung може да се свързва и с zu, вероят¬
но по аналогия със съществителното
Beziehung: in Verbindung zu / mit jeman¬
dem treten. Du sollst ihm rasch eine Ver¬
bindung zu sozialen Kreisen verschaffen
(Musil). Понякога се среща и свързване
с von, zwischen или aus: die Verbindung
von Metallteilen durch Schweißen; durch
Löten eine Verbindung zwischen zwei
Drähten hersteilen; Wasser ist eine Ver¬
bindung aus Wasserstoff und Sauerstoff.
Всички тези форми на връзка са пра¬
вилни.
Verblassen des Substantivs: Някои съ¬
ществителни в определени устойчиви
словосъчетания или изрази с течение
на времето са смислово избледнели. Те
почти не се възприемат като самостоя¬
телни съществителни и често стават
част от неноминални сложни образу¬
вания. Това важи напр. за Teil в teilha¬
ben, Dank в danksagen (също Dank sa¬
gen), Mal в zumal, Statt в vonstatten ge¬
hen, Not във vonnöten sein. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.1 и 2.2).
verbläuen: По новия правопис разговор¬
ната дума със значението “набивам” се
пише с äu заради асоциацията с [jeman¬
den grün und] blau schlagen.
verbleichen: T bleichen,
verborgen: Прилагателното се пише £
малка буква: eine verborgene Gefahr. £
главна буква се пишат субстантивира-
ните форми: Gott, der ins Verborgene
sieht. По нов начин също така: Ein Veil¬
chen, das im Verborgenen (= незабеле¬
жимо) blüht. T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
Verbrauch: Съществителното Verbrauch
се използва в говоримия език само в
ед.ч. В специализирания език обаче по¬
някога се образува и формата за мн.ч.
die Verbrauche:.. .das Mittel aus den zwei
letzten in Rechnung gestellten Verbrau¬
chen berechnet wird (Stadtwerke Mann¬
heim). Um wie viel mehr das ist, bewei¬
sen uns die erhöhten Kurzstreckenver-
bräuche, zumal wenn es kälter wird (Auto,
Motor und Sport). T Plural (5).
verbuchen / buchen: T buchen / verbuchen
/ abbuchen.
Verbundenheit: Съществителното Ver¬
bundenheit се свързва само c предлога
mit, а не c zu: Er betonte seine Verbun¬
denheit mit den Menschen dieser Stadt.
T Verbindung.

887
Verbzusatz
Verbzusatz / Глаголна добавка
1.	Дефиниция:
Под глаголна добавка се разбира неглаголната част на неустойчиво съчета¬
ние с глагол като основна дума. Като глаголни добавки се явяват предимно час¬
тици (напр. an в anfiihren, bei в beitreiben, durch в durchßihren), после прилага¬
телни имена (напр. los в loslassen, fest в festbinden) или съществителни имена
(напр. Teil в teilhaben, Stand в standhalten). За разлика от Т Präfixe, които вече не
се срещат като самостоятелни думи (напр. be-, ent- ver-), глаголните добавки
образуват с глагола слаб съюз, т.е. се са свързани устойчиво с глагола само в
неличните форми (инфинитив, сегашно и минало причастие) и в подчиненото
изречение със свързваща дума:
anführen, anzuffihren, anführend, angeführt; wenn ich anführe, anführte.
В личните форми (изявително наклонение и конюнктив сегашно и просто
минало време, в повелително наклонение) в главното и в подчиненото изрече¬
ние без свързваща дума, глаголната добавка винаги се употребява отделно след
глагола, при това по правило в края на изречението:
Er fuhrt /führte immer den Zug an. Er erzählte, er führe morgen den Zug an. Führe
den Zug an!
Срв. по този въпрос също Т Verb (2); Т Ausklammening.
2.	Глаголна добавка или част на изречението?
Глаголните добавки са произлезли от обстоятелствено пояснение или до¬
пълнение. Те обаче вече не трябва да се разглеждат като части на изречението, а
като думи, които само променят действието, изразено от глагола. Тоест, гпагол-
на добавка и глагол са смислова единица и когато са разделени пространствено.
Относно въпроса, дали неглаголната част на глаголно съчетание трябва да
се схваща като глаголна добавка или като самостоятелна част на изречението
(gutschreiben / gut schreiben; zusammenbauen / zusammen bauen; dahinfliegen /
dahin fliegen) t Getrennt- oder Zusammenschreibung (1.2 - 1.4).
3.	ich erkenne an / ich anerkenne:
При една група преходни глаголи с частици, които най-често се използват в
преносен смисъл, глаголната добавка е устойчива във всички, следователно и в
личните форми. Днес тези форми се срещат при словосъчетания с глаголи, кои¬
то от своя страна са получили представките -ent или -er:
Diese Absicht vorenthielt sie ihm. Sie anerkannte nur die Taufe des erwachsenen
Menschen (Nigg).

Verdächtige / Verdächtigte, der, die
888
Тези образувания са предимно южнонемски и швейцарски. Т Verb (2.4),
Т Tmesis; Т anberaumen, Т anempfehlen / empfehlen, Т anerkennen, Т anvertrauen,
Т obliegen, t obsiegen, t obwalten, T übersiedeln, t widerhallen, t widerspiegeln.
4.	Fest steht, dass ...
Глаголната добавка като част на изречението във функция на изразно сред¬
ство. Тъй като таголната добавка е произлязла от самостоятелни части на изре¬
чението, тя може понякога отново да се използва като част на изречението. Това
става, когато като изразно средство тя е поставена в началото на изречението. В
този случай глаголът и глаголната добавка се пишат разделно. Такъв словоред се
среща особено в поетичния език: Und entgegen kommt ihm Philostratus (Schiller).
Във всекидневния език обаче, също: Fest steht, dass er seine Meinung nie ändern
wird. Durch kommen wir schon (Fallada). t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.6); t Thmesis.
Verdächtige / Verdächtigte, der и die: C
Verdächtige(n) се означава лице, което
е под подозрение, че е направило или
смята да направи нещо забранено. За
разлика от него eine Verdächtigte или
ein Verdächtigter е някой, срещу когото
е изказано подозрение. Относно всич¬
ки въпроси, свързани със склонението
Т Angeklagte, Т substantiviertes Adjektiv
(2.1).
verdaulich: Според новия правопис
verdaulich се пише винаги разделно от
прилагателните leicht или schwer, загцо-
то в съчетанието те подлежат на сте¬
пенуване или разширяване: eine [sehr]
schwer verdauliche Speise. Warme Ge¬
tränke sind leichfer] verdaulich. T Ge¬
trennt oder Zusammenschreibung (3.2).
verderben: 1.Спрежение. Глаголът ver¬
derben днес се спряга само неправил¬
но: verderben, verdarb, verdorben. Във
2. и З.лице ед.ч. на изявително накло¬
нение сег. вр., както и при заповедната
форма на ед.ч. коренната гласна се про¬
меня от е в i: du verdirbst, er, sie, es ver¬
dirbt; verdirb! (e / i-Wechsel). Формата
за конюнктив II e verdürbe. Преди пре¬
ходният глагол verderben се е спрягал
правилно, което личи от прилагателно¬
то Т verderbt, което е образувано от ми¬
налото причастие.
2. Перфект с haben или sein. Перфек-
тьт се образува с haben, когато verder¬
ben като преходен глагол е използван
в значението “унищожавам, провалям,
погубвам”: Darum hat er mir heute und
morgen den schulfreien Tag durch Zim¬
merarrest verdorben (Musil). Die Dich¬
ter haben die Welt verdorben (Wiechert).
Непреходният глагол verderben със зна¬
чението “разваля се, проваля се” обра¬
зува перфект със sein: Das Fleisch ist
verdorben.
verderbt: Рядко употребяваното прила¬
гателно има две значения. В припов¬
дигнатата и остаряла употреба то оз¬
начава “(в битово-морално отношение)
развален, пропаднал”, в литературозна¬
нието обозначава места от текст, пре¬
димно от ръкописи, които “трудно или
въобще не могат да се разчетат”.
verdienen: Когато verdienen е свързан с
инфинитивна група, може да се поста¬
ви запетая: Das verdient an dieser Stelle

889
vergebens / umsonst
erwähnt zu werden / Das verdient, an die¬
ser Stelle erwähnt zu werden. T Komma
(5.1.4).
Verdienst: Думата Verdienst може да се
употребява като съществително от
мъжки или среден род, но при разлика
в значенията. Казва се der Verdienst в
смисъла на “доход, материална придо¬
бивка”: guter, ausreichender, zusätzlicher
Verdienst. За разлика от него das Ver¬
dienst означава “достойно за признание
поведение, действие или изключител¬
но постижение”: ein überragendes, un¬
bestreitbares, historisches Verdienst.
Относно съчетания като seine Verdiens¬
te als Naturforscher t Apposition (3.3).
verdient: t zweites Partizip (2.2).
verdingen: 1. Спрежение. Остаряващи¬
ят глагол [sich] verdingen може да се
спряга правилно и неправилно. В пре-
теритум правилната форма verdingte е
по-разпространена: Er verdingte sich als
Packer. В минало причастие обаче неп¬
равилната форма е по-често срещана:
Sie hat sich in dieser Zeit als Magd ver¬
dungen /(също) verdingt (t dingen).
2. sich als Gehilfe / Gehilfen verdingen.
ПриягсА verdingen обследващото след
als съществително обикновено е в име¬
нителен падеж, т.е., то се съгласува с
подлога. Винителният падеж, т.е. съг¬
ласуването със sich, е по-рядко: Er ver¬
dingte sich damals als Gehilfe /(по-ряд¬
ко: als Gehilfen) bei einem Händler.
vereidigen / beeidigen / beeiden: T beei¬
den, beeidigen / vereidigen,
vereinzelt: След vereinzelt следващото
[субстантивирано] прилагателно или
причастие обикновено се скланя пара¬
лелно: Der Aufruf vereinzelter Gelehrter
fand keinen Widerhall. Die Untersuchung
vereinzelter Frauenbeauftragter brachte
kein positives Ergebnis. Понякога обаче
в родителен падеж мн.ч. се появяват от¬
клонения (като остатък от предишно¬
то слабо склонение на следващата ду¬
ма): Die Zuverlässigkeit vereinzelter Be¬
amten wurde angezweifelt. Mit Unterstüt¬
zung vereinzelter Frauenbeauftragten
konnte sie Klage erheben.
verfahren: Глаголът verfahren днес вече
се използва само със sein, ако е изпол¬
зван като непреходен в значението на
“действам по определен метод” или
“отнасям се към нещо по определен на¬
чин”: Bei diesem Versuch ist die Ingeni¬
eurin anders verfahren. Глаголът verfah¬
ren обаче се свързва c haben, ако е упот¬
ребен като преходен в значението “хар¬
ча пари за пътуване с обществени пре¬
возни средства”: Das Kind hat heute ein
paar Mark verfahren. Възвратният гла¬
гол sich verfahren в значението “пъту¬
вам по грешен път” или “обърквам пъ¬
тя” се свързва с haben: Er kam mit er¬
heblicher Verspätung an, weil er sich im
Gebirge verfahren hatte.
verfassunggebend: Словосъчетанието
verfassunggebend се използва без съе¬
динително s (3.4).
verfügbar: t -bar.
Vergangenheit: t Präteritum, t Perfekt,
T Plusquamperfekt.
vergäße / vergesse: Формата vergesse е kd-
нюнктив I, който се използва предим¬
но в Т indirekte Rede (2.1): Sie sagte, er
vergesse zu schnell. Er fragt sie, warum
sie das Buch immer mitzubringen verges¬
se. За разлика от нея vergäße е формата
за конюнкгив II, който се използва пре¬
ди всичко в Т Konditionalsatz (2 - 7):
Vergäße sie mich, dann wäre ich sehr
traurig. Es wäre schlimm, wenn er das
vergäße. Конюнкгив II се среща обаче
и в непряката реч, когато в пряката реч
вече е употребено vergäße или verges¬
sen würde, или ако нещо трябва да бъ¬
де представено като будещо съмнение.
Т indirekte Rede (3.3).
vergebens / umsonst: T umsonst / verge¬

vergebens / vergeblich
890
bens.
vergebens / vergeblich: Между думите
vergebens и vergeblich има граматичес¬
ка разлика. Думата vergebens е наречие
и затова не може да се скланя: ... er
versuchte vergebens, sich zu bewegen, er
war festgeschnallt (Böll). Die Mühe war
vergebens. За разлика от нея vergeblich
е прилагателно и може да се скланя: Er
fuhr ein vergebliches Rennen, eine Ver¬
folgungsjagd auf Distanz (Die Welt). Ho
то често се употребява и иесклонено в
изречението: All ihre Bemühungen wa¬
ren vergeblich. Vergeblich suchte sie nach
Zusammenhängen.
vergehen: След es vergeht / verging kein
Tag ...относителното изречение тряб¬
ва да бъде отречено, защото тук става
дума за значението “случваше се все¬
ки ден”. Затова тук двойното отрица¬
ние е не само коректно, а и необходи¬
мо: Es verging kein Tag, an dem sie nicht
zu mir kamen. T Negation.
vergessen: 1. Спреженне. Основните
форми гласят vergessen, vergaß, verges¬
sen; конюнктив II e vergäße. Във второ
и трето лице ед.ч. на сег.вр. изявител-
но наклонение и в заповедната форма
за ед.ч. коренната гласна се променя от
е в i: du vergisst, er, sie, es vergisst; ver¬
giss! (e / i-Wechsel, T vergäße / verges¬
se). Относно формата за 2.л. ед.ч. (du
vergisst [ H£i vergissest]) T Indikativ (2).
2. Рекция. Глаголът vergessen изисква
винителен падеж: Claudia vergaß ihren
Vorsatz und ging lebhaft auf das Thema
ein (A. Zweig). Sie hatte ihn fast verges¬
sen. Свързването c родителен падеж е
остаряло: ... weil ihr Bruder seiner
Pflicht vergaß (Musil). Übrigens hatte
Zenaide ihrer vergessen (Kolb). Ha ре¬
гионално равнище - предимно южно-
немско и австрийско - но извън езико¬
вата норма, е свързването с auf или an:
Es war sein Bube, auf welchen er völlig
vergessen ... hatte (Doderer). Und doch
ist man bei jedem solchen allgemeinen
Urteil in Gefahr, an die Buntheit der Men¬
schenwelt und ihres seelischen Lebens zu
vergessen (Freud).
3. vergessen über. Правилно се казва et¬
was über einer Sache vergessen, след
über тук трябва да се употреби дателен
падеж: Sie hatten über dem Erzählen (не:
über das Erzählen) die Arbeit vergessen.
vergewissern, sich: 1. Рекция. След гла¬
гола sich vergewissern “търся уверение,
сигурност в, убеждавам се” зависимо¬
то от него съществително (местоиме-
ние) трябва да бъде в родителен падеж:
...es war gut, ... sich seines Daseins zu
vergewissern (Böll). ...das ist wie ein
Spiegel, in den er schaut, um sich seiner
selbst zu vergewissern (Broch). Свързва¬
нето на зависимото съществително
(местоимение) с предлога über е ряд¬
ко: Ich werde mich über diesen Mann
vergewissern. Връзката c von се смята
за неправилна: Ich nehme mir die Zeit,
mich von seinen Eigenschaften und Leis¬
tungen zu vergewissern (правилно: zu
überzeugen).
2. sich vergewissern, ob / dass. Ако sich
vergewissern изразява само потвържде¬
ние на дадено състояние, което вече се
приема за действително, той се свър¬
зва с dass: Ich vergewisserte mich, dass
die Tür abgeschlossen war. Ако обаче съ¬
ществува неизвестност, или трябва да
е налице готовност за нещо неочаква¬
но, тогава се свързва с ob: Ich verge¬
wisserte mich, ob die Tür [auch] abge¬
schlossenwar. Vergewissere dich, ob nicht
doch jemand im Nebenzimmer ist! T dass
(3).
Vergissmeinnicht: Формата за множес¬
твено число е die Vergissmeinnicht или
die Vergissmeinnichte.
Vergleich: При сравнение се установяват
съотношения и връзки от определен

891
Vergleichsformen
вид между две или повече същества
или предмети. Това става с помощта на
Т Vergleichsformen на прилагателното.
Различават се два вида сравнения. 1.
Сравнение, което установява еднак¬
вост. То се образува с помощта на по¬
ложителната степен и на сравнителни¬
те частици so и wie (а не: als; Тals / wie
[2])._То установява или еднаквост на ка¬
чества на различни същества или пред¬
мети (Er ist so groß wie sein Bruder), или
еднаквата степен на различни качества
на едно същество или предмет (Sie ist
so klug wie schön). При фразеологично
употребени сравнения so може да от¬
падне (Ihre Hand war [so] kalt wie Eis).
2. Сравнение, което установява не-
еднаквост: а) Сравнение с помощта
на сравнителната степен или на
сравнителните наречия mehr (eher)
и weniger. Това сравнение се образува
със сравнителната частица als: größer
als; mehr als. (Разговорно често се
употребява wie; Т als / wie [1]). То ус¬
тановява или нееднаквостта на две
(или повече) същества или предмети
(Er ist größer als du. Sie ist alter als ihre
Mitschülerinnen), или нееднаквата сте¬
пен на две (или повече) качества на ед¬
но същество или предмет (Er war mehr
tot als lebendig. Sie ist eher schüchtern
und bescheiden als dumm), б). Сравне¬
ние c помощта на превъзходната
степен. При тази форма на сравнение
се установява най-висшата степен на
дадено качество при направен избор
между няколко същества или предме¬
ти (Er ist der älteste unter / von seinen
Mitschülern. Sie ist die klügste der drei
Bewerberinnen). Сравнението c по¬
мощта на превъзходната степен е
смислено само когато едно същество
или предмет трябва да се сравни с по¬
вече от едно същества или предмети,
т.е. не: Er ist der kleinste von den bei¬
den. T Vergleichsformen (3.4)._Срв. съ¬
що t doppelt so ... wie / doppelt so ...
als и T -mal so groß / -mal größer.
Vergleichsformen
Форми за сравнение (степенуване)
Често поставяни въпроси относно формите за сравнение
Въпрос
Отговор
Как се образуват формите за степену¬
ване на прилагателните имена?
Точка(2)
Правилни ли са изобщо форми за сте¬
пенуване като am tiefstliegendsten, das
bestverkaufteste Buch?
Точки (2.5.1), (2.5.4)
Как се казва: schwerer wiegend или
schwerwiegender?
Точки (2.5.3), (2.5.4)
Правилни ли са форми за степенуване
като optimaler или am erstklassigsten?
Точка (3.1)

Vergleichsformell
892
Кои прилагателни могат да се степену¬
ват и кои не могат?
Точка (3.1)
Могат ли да се степенуват наименова¬
нията на цветовете?
Точка (3.1)
Как се казва правилно: größer als Klaus
или größer wie Klaus?
Точка (3.2)
1	Общо въведение
2	Образуване и склонение на формите за сравнение
2.1	Прешас
2.2	Изпадане на е при сравнителната степен
2.3	Изпадане на е при превъзходната степен
2.4	Склонение на превъзходната степен
2.5	Съчетания с прилагателни и сложни прилагателни (причастия)
2.5.1	tief liegend, tiefer liegend, am tiefsten liegend / tiefstliegend (Сравнение
на първата съставна част)
2.5.2	dichtmaschiger, altmodischste (Сравнение на втората съставна част)
2.5.3	schwerer wiegend / schwerwiegender (Двойна възможност)
2.5.4	das Nächstliegendste? (Недопустимо степенуване на двете съставни час¬
ти)
3	Употреба на формите за сравнение
3.1	Кога формите за сравнение са възможни и кога не?
3.2	als или wie при сравнителната степен?
3.3	mehr tot als lebendig - bedeutend länger als breit
3.4	Относно употребата на превъзходната степен
3.5	Абсолютна превъзходна степен или елатив
4	Неправилни форми за сравнение; употреба на степенуващи наречия
4.1	Неправилни форми за сравнение
4.2	Други езикови средства за изразяване на много висока степен
4.3	zu dumm - mehr als dumm - möglichst lang - lang und länger - ziemlich lang
5	Форми за сравнение при наречията
1 Allgemeines Общо въведение
Възможността да различават различни степени спада към основните фун¬
кции на прилагателните. Различаването на степени става с помощта на формите
за сравнение. (Образуването на формите за сравнение се нарича съшо Kompara¬
tion: относно израза Steigerung вж. по-долу) Чрез формите за сравнение езиково
се обозначават отношения и връзки от определен тип между две или повече съ¬
щества или предмети. Различават се три степени:

893
Vergleichsformen
Позитив (основна степен, еднакво ниво): alt, groß, schnell и т.н.;
Компаратив (сравнителна или по-висша степен, нееднакво ниво): älter, größer,
schneller и т.н.;
Суперлатив (превъзходна степен, най-висше ниво): älteste, größte, schnellste и
т.н.
Сравнителната степен се образува чрез прибавяне на -er, превъзходната -
чрез прибавяне на -st или-est към основната степен, при което думите, които са
в състояние да получат преглас, могат да го получат (Т 2.1).
При сравнителната степен се установява нееднаквост на две или повече съ¬
щества или предмети. Превъзходната степен обозначава най-високото или най-
ниското ниво, което може да се достигне изобщо в рамките на направен избор
между най-малко три същества или предмета. Ако превъзходната степен не е
определение към дадено съществително (der schönste Tag, die längste Kette) или
отъждествяващ член dieser Tag war der schönste [Tag]; diese Kette war die längste
[Kette]; T Adjektiv [1.2.9]), то пред нея се поставя думата ат:
Dieser Schüler ist am klügsten. Dieses Mädchen tanzt am besten. Dieses Buch ist am
wenigsten schön. Von allen Sprintern lief er mit Abstand am schnellsten.
Терминът “степенуване”, който преди беше общоприет, е заместен навсякъ¬
де от “образуване на форми за сравнение”, защото не винаги е налице степену¬
ване. Само ако сравнението (напр. älter, älteste) се отнася към основната степен
на съответната дума (alt), терминът степенуване би бил подходящ; но не, ако
сравнителната форма (nmp.älter) се отнася към основната степен на антонима
(напр .jung с поредицата jung, alter, alt), което се среща по-често. Тоест може да
се каже: Es kam ein älterer Herr, ако се има предвид господин, който още не е
стар, но вече не е и млад. В този случай изходната позиция е jung. Ако обаче
изходната позиция е противоположна - alt, тогава се получава поредицата alt
jünger, jung. Тогава може да се каже: Es ist ein jüngerer Herr hier gewesen, ако се
има предвид господин, който вече не е млад, но още не е и стар.
Правописът с главна или с малка буква на сравнителните форми съответ¬
ства на този на прилагателните. Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2).
2 Bildung und Deklination der Vergleichsformen
Образуване и склонение на формите за сравнение
2.1	Umlaut / Преглас
При определени едносрични съществителни, които имат коренна гласна, мо¬
жеща да получи преглас (а, о, и), сравнителната и превъзходната степен се обра¬
зуват с преглас. Става дума за следните двайсет прилагателни:

Vergleichsformen
894
(Коренна гласна а:) alt, älter, älteste; (съответно:) arg, arm, hart, kalt, krank, lang,
nah, scharf, schwach, Schwarz, stark, warm.
(Коренна гласна o:) grob, gröber, gröbste; (съответно:) groß, hoch.
(Коренна гласна u:) dumm, dümmer, dümmste; (съответно:) jung, klug, kurz.
Някои прилагателни имат форми със и без преглас:
bang, banger / bänger, bangste / bängste; (съответно:) blass, fromm, glatt, karg, krumm,
nass, rot, schmal.
В езиковата норма при тези прилагателни все повече се предпочитат фор¬
мите без преглас. Затова в случай на съмнение би трябвало да се избира формата
без преглас.
Всички останали едносрични и всички многосрични прилагателни нямат
преглас. Изключение прави gesund: gesünder, gesündeste / (по-рядко:") gesunder,
gesundeste.
Прилагателни, които получават преглас в сравнителните си форми, поняко¬
га се употребяват без преглас в сложни думи:
Er ist keineswegs klüger, allenfalls altkluger als sie.
2.2	Wegfall des e beim Komparativ
Отпадане на е в сравнителна степен
При прилагателни, които завършват на -el в сравнителна степен е от тази
сричка отпада:
ein dunklerer (не: dunkelerer) Wald; eines edleren Menschen.
Прилагателни на -er и -en образуват сравнителна степен със или без е:
ein heit[e]reres Wetter; finst[e]rere Gesichter, ein trock[e]neres Handtuch, eine noch
bitt[e]rere Not.
При несклонена употреба най-често се използва пълната форма:
Er ist noch heiterer als sie. Dieses Handtuch ist trockener.
Прилагателни c дифтонг пред сричката -er (teuer, sauer) обаче винаги се об¬
разуват без е:
Das Brot ist teurer geworden. Diese Gurken sind saurer als jene. Die Anstrengungen
sind noch ungeheurer, als ich annahm.

895
Vergleichsformen
Крайното е се изпуска понякога само в особени случаи, напр. в поезията
(dem bessern Rat, den kurzem Weg). Би трябвало да се избягва обаче изпускането
на е от окончанието на сравнителната степен (не: bessre, größre, längre).
2.3	Wegfall des e beim Superlativ
Отпадане на е в превъзходна степен
Дали ще се използва -est или -st зависи от крайния звук и от броя на срички¬
те на прилагателното (причастието): Едносричните или многосрични прилага¬
телни с ударение на последната сричка, завършващи на -d, -s, -sch, -sk, -ß, -st, -t,
-tz, -x, -z получават -est, както и прилагателните на -los и -haß:
hold - holdeste, kraus - krauseste, rasch - rascheste, forsch - forscheste, lasch -
lascheste, hübsch - hübscheste, brüsk - brüskeste, süß - süßeste, driest - dreisteste,
bunt - bunteste, sanft - sanfteste, spitz - spitzeste, lax - laxeste, schwarz - schwär¬
zeste, berühmt - berühmteste, gesucht - gesuchteste, gespreizt - gespreizeste, ver¬
stört - verstörteste, behänd - behändeste, lieblos - liebloseste, grauenhaft - grauen¬
hafteste.
Прилагателните на -d, -t и -sch от тази група понякога стоят и без е (forschs¬
te); тези форми би трябвало обаче да се избягват. Изключение прави превъзход¬
ната степен на groß: größte (вместо: größeste).
При прилагателни, които завършват на дифтонг или на гласна +h, е най-
често отпада; то остава обаче, когато върху превъзходната степен пада специал¬
но ударение:
frei[e]ste, froh[e]ste, neu[e]ste, rau[e]ste.
Повечето други прилагателни и причастия - преди всичко многосрични и
без ударение на последната сричка - получават -st:
■ kleinste, längste, edelste, verworrenste, gefurchtetste, passendste, fleißigste, komischste,
erhabenste, bitterste, gebildetste, gehobenste.
При сложни думи и префиксни образувания формата на основната дума се
запазва:
humanste / inhumanste; sanfteste / unsanfteste.
Това важи и за случаите, когато основната дума сама по себе си обикновено
не се степенува:
abgemagertste; abgeschabteste.

Vergleichsformen
896
2.4	Beugung des Superlativs
Склонение на превъзходната степен
Превъзходната степен, както и положителната, се скланя силно и слабо, но
обикновено не образува несклонени форми (изключение: allerliebst) и трябва да
бъде склонявана и когато е употребена разказно:
Dieser Tag ist der kürzeste. Dieses Bild ist das schönste, (но:) Das Kind ist allerliebst.
2.5	Adjektivische Fügungen und zusammengesetzte Adjektive
(Partizipien)
Съчетания c прилагателни и сложни прилагателни
Като основно правило важи това, че при сложни прилагателни (причастия)
и съчетания с прилагателни може да се степенува само една съставна част. Ако
първата съставна част може да се степенува, става въпрос за съчетание, което се
пише разделно. Ако втората съставна част може да се степенува, става дума за
сложна дума, следователно то се пише слято. Т Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.2).
2.5.1	tiefliegend, tiefer liegend, am tiefsten liegend / tiefstliegend (Степену¬
ване на първата съставна част):
ein schwer verständlicher Text - ein noch schwerer verständlicher Text - der am
schwersten verständliche Text; eine hoch gestellte Persönlichkeit - eine höchstge¬
stellte Persönlichkeit; in fein verteilter Form - in feinstverteilter Form; das dicht be¬
völkerte Land - das am dichtesten bevölkerte Land; tiefblickend - tiefer blickend -
am tiefsten blickend / tiefstblickend; tief gefühlt, tiefstgefuhlter / am tiefsten gefühlter
Dank; tief gehend - tiefer gehend - am tiefsten gehend / tiefstgehend; tief liegend -
tiefer liegend - am tiefsten liegend / tiefstliegend.
Ако съчетанията вместо превъзходната степен, образувана с ат, съдържат
форма на -st, която не може да се употребява самостоятелно, те трябва да се
пишат слято: in feinstverteilter Form.
2.5.2	dichtmaschiger, altmodischste (Степенуване на втората съставна част).
Сложни думи, при които може да се степенува само втората съставна част, са
редки:
Diese Strumpfhose ist dichtmaschiger. Wir sehen ihn immer in altmodischster Klei¬
dung.
2.5.3	schwerer wiegend / schwerwiegender (Двойна възможност). В повече-
то случаи може да се степенува или първата, или втората съставна част:

897
Vergleichsformen
schwerer wiegende / schwerwiegendere Gründe; weiter gehend / weitgehender; wei¬
ter tragend / weittragender; weiter reichend / weitreichender; weiter blickend / weit¬
blickender; weitestgehende / weitgehendste Einschränkungen; zarter besaitet / zartbe¬
saiteter.
Понякога начинът на образуване означава разлика в значенията:
höher fliegende Flugzeuge,(но;) hochfliegendere (= по-амбициозни) Pläne.
2.5.4	das Nächstliegendste? (недопустимо степенуване и на двете съставни
части). Сравнителни форми и при двете съставни части са недопустими:
der nächstliegende (а не: nächstliegendste) Gedanke, das meistgelesene (а не: meist¬
gelesenste) Buch, in größtmöglicher (а не: größtmöglichster) Eile, schnellstmöglich
(а не: schnellstmöglichst), die höchstgelegene (аж höchstgelegenste) Wohnung, die
bestbewährte Са не: bestbewährteste) Waschmaschine; das meistgekaufte(а не: meist-
gekaufteste) Buch.
3	Der Gebrauch der Vergleichsformen
Употреба на формите за сравнение
3.1	Wann sind Vergleichsformen möglich und wann nicht?
Кога са възможни форми за сравнение и кога не?
Форми за сравнение не могат да се образуват от всички прилагателни. В
състояние да образуват такива форми са само тези прилагателни, които характе¬
ризират по вид едно същество или предмет. Изключват се обаче такива прилага¬
телни, които характеризират по вид, но значението им не допуска разлика в сте¬
пента. Те изразяват или определен начин на действие, или състояние:
einzig, endgültig, schriftlich, mündlich, viereckig, leblos, rund, sterblich,
или означават вече най-висша, или най-нисша степен:
erstklassig, entgegengesetzt, hauptsächlich, voll, vollendet, privat, individuell, ex¬
trem, maximal, minimal, total, universal, optimal.
Последните назовани прилагателни, въпреки това понякога се степенуват,
защото по определени причини най-висшата или най-нисшата степен трябва да
бъдат подсилени:
privateste Angelegenheit, extremste Richtung, minimalster Verschleiß, vollste Dis¬
kretion; zu meiner vollsten Zufriedenheit.
57.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Vergleichsformen
898
Последната формулировка, предпочитана в документи за работа, е особено
оспорвана - и юридически. Всички назовани примери не би трябвало да се упот¬
ребяват необосновано.
По друг начин трябва да се разглеждат сравнителните форми на прилагател¬
ни, които сами по себе си изразяват най-висша или най-нисша степен на нещо
(напр. leer, still), но могат да се употребяват в относително значение:
Das Kino ist heute leerer als gestern. In den stillsten Stunden der Nacht.
Изключени от формите за сравнение са освен това сложните прилагателни,
чиято определяща дума вече изразява някакво подсилване (напр. schneeweiß, blut¬
jung, steinreich [Т 4.2.2 и 4.2.3]); освен това прилагателни, които отричат въз¬
можно действие (напр. unrettbar, unverlierbar, ungelöst), числителни прилагател¬
ни (напр. letzt Т einzig) и несклоняеми прилагателни за цвят (rosa, lila и др.);
Т Farbbezeichnungen [1]). Също сложни прилагателни за цвят, които означават
определен нюанс, обикновено не се степенуват:
dunkelrot, hellblau, nilgrün, kaffeebraun.
Също и прилагателни, които се употребяват само атрибутивно (das hiesige
Theater) или само като обстоятелствено пояснение за начин (wir sind quitt), не
могат да се степенуват. Могат да се степенуват обаче прилагателни, които са
употребени като определение при название на извършител (пошеп agentis) и са
произлезли от обстоятелствено пояснение за начин (Т Adjektiv [3.6]):
eine gute / eine bessere Rednerin (от: sie redet gut / besser); die stärksten Raucher
(от: sie rauchen sehr stark).
Ако обаче гореизброените прилагателни, изключени от образуването на форми
за сравнение, са употребени в преносно значение или изразяват качество (а не при¬
надлежност), те могат да образуват форми за сравнение. Без форма за сравнение:
Er lag leblos da; das väterliche Fahrradgeschäft, der hölzerne Schaft.
Преносно значение, изразяващо качество, с форма за сравнение:
Die Straße ist lebloser als gestern. Väterlicher als er konnte keiner sein. Er ist noch
hölzerner als sein Bruder. Das ist schwärzester Undank! Erfolge sind nur mit eisern¬
stem Fleiß zu erzielen.
Също и прилагателни c представката un- и c наставката -los, макар че съдържат
неподлежащо на степенуване отрицание или означават липсата на това, което изра¬
зява основната дума, могат от време на време да образуват форми за сравнение:

899
Vergleichsformen
Er ist noch unordentlicher als du. Selbst die unempfindlichsten Menschen werden das
nicht ohne Anteilnahme sehen. Die fruchtloseste Diskussion. Noch zwangloser kann
es gar nicht zugehen. Lieblosere Briefe kann wohl keiner schreiben.
В поетическия език понякога се степенуват и прилагателни, образувани с
ип- и -los напр. Muttermord ist weit unsühnbarer als Gattenmord (Benn). Тази
форма за сравнение показва, че и при тези прилагателни може да има различ¬
ни степени. Формите за сравнение могат да подсилят въздействието. Невъз¬
можни са обаче форми за сравнение от прилагателни на -los, които имат съв¬
сем конкретно съдържание (тоест не: kinderloser, bargeldloser, obdachloser,
fleischloser). Понякога се опитват и форми за сравнение, когато прилагателни,
които всъщност характеризират само произхода, се използват като прилага¬
телни за начин:
Er ist der schwäbischste unter diesen Dichtem. Gleich sah sie französischer aus (Baum).
Das ist die deutscheste Familie, die mir je begegnet ist.
Причастия, използвани като прилагателни (das gebadete Kind, die tanzenden
Paare), в повечето случаи не могат да се степенуват. Степенуване е възможно
само ако причастието е получило самостоятелно значение:
reißendere Flüsse; der blühendste Garten; ein leuchtenderes Rot.
Без проблем се степенуват причастия, които са се отделили от глагола:
das schreiendste Unrecht, das reizendste Baby, die gelehrteste Frau, das entzückend¬
ste Paar, das begabtere von beiden Kindern.
При останалите причастия разликата в степента обикновено се изразява чрез
описание, ако значението на глагола го позволява:
der mich am meisten verdrießende Umstand; der noch mehr bietende Käufer; das
meistgelesene Blatt.
3.2	als oder wie beim Komparativ
als или wie при сравнителната степен
Сравнителната частица при сравнителната степен в езиковата норма днес е
als: Peter ist größer als Klaus. Във всекидневния език нерядко се използва и wie:
Т als als / denn als; T als / denn; T als / wie (1).
3.3	mehr tot als lebendig • bedeutend länger als breit
Обикновено сравнителната степен установява нееднаквостта на две същес¬
тва или два предмета. Ако трябва обаче да се установи нееднаквата степен на

Vergleichsformen
900
две качества на едно и също същество или предмет, се използват степенуващите
наречия mehr (eher) и weniger пред основната степен на прилагателното:
Labre empfand das Betteln als eine Demutsübung, die er mehr stumm als redend
betätigte (Nigg). Er ist eher faul als dumm	eine eher mütterliche als girlhafte Ge¬
stalt (Koeppen).
Възможна е обаче и чистата сравнителна степен:
Das zweifenstrige Gemach war bedeutend länger als breit.
3.4	Zum Gebrauch des Superlativs
За употребата на превъзходната степен.
Превъзходната степен е актуална само там, юьдето едно същество или един
предмет се сравнява с няколко други, защото при сравнение само на две същес¬
тва или на два предмета разликата между тях се изразява ясно чрез сравнителна¬
та степен. По-рано се действаше по-безотговорно в това отношение:
Wir wollen sehen, welcher Genius der stärkste ist, dein schwarzer oder mein weißer
(Goethe). Ein Vater hatte zwei Söhne, davon war der älteste klug und gescheit... (Grimm).
Днес в такива случаи се избира сравнителната степен. Употребата на пре¬
възходната степен вместо сравнителната все още се среща в разговорния език,
но според езиковата норма не се смята за правилна. Следователно се казва:
der kleinere (а не: der kleinste) der beiden Brüder.
3.5	Absoluter Superlativ oder Elativ
Абсолютна превъзходна степен или елатив.
В изречението Der Betrieb arbeitet mit modernsten Maschinen, modernste e
абсолютна превъзходна степен (наречена също: елатив), която изразява много
висока степен - машините, с които работи заводът, не са най-модерните от всички
машини изобщо, а само много модерни. - За абсолютна превъзходна степен
(елатив) става дума и в следните примери:
Liebste Freundin! Ihr ergebenster ...; unter heftigstem Widerstreben; mit äußerster
Konsequenz; beste Weine.
Елативът се употребява особено след ein, jeder и след местоименни прила¬
гателни:
Es ist ein tiefster Zug der Unternehmungswirtschaft... (Lamprecht). Jede winzigste
Andeutung erregte ihn. Viele erste Autoritäten.

901
Vergleichsformen
Абсолютно значение имат също така склонени и нескпонени превъзходни сте¬
пени на прилагателното, които функционират като обстоятелствено пояснение:
Sie wurde aufs Wärmste von ihm empfohlen. Er war aufs Höchste erstaunt. Sie küm¬
merte sich nicht im Geringsten um mich.
Същото важи и за производни на -ig и -lieh, особено в банални фрази за
преданост или учтивост:
gütigst, gefälligst, baldigst, höflichst, herzlichst, tunlichst.
Такива превъзходни форми обикновено се възприемат като прекалено фор¬
мални и най-често като неискрени.
4	Unregelmäßige Vergleichsformen; Verwendung von
Gradadverbien
Неправилни форми за сравнение; употреба на
степенуващи наречия.
4.1	Unregelmäßige Vergleichsformen
Неправилни форми за сравнение
Някои, много ограничени на брой прилагателни и местоименни прилагател¬
ни, имат неправилни форми за сравнение, т.е. сравнителна и превъзходна степен
се образуват от корен на друга дума или чрез промяна на съгласна. Става въпрос за
прилагателните gut, hoch, nahe и за местоименните прилагателни viel и wenig:
От корен на друга дума:
gut - besser - besste; viel - mehr - meiste; wenig — minder - mindeste (едновремен¬
но c: weniger - wenigste).
Чрез промяна на съгласна:
hoch - höher - höchste; nahe - näher - nächste.
Формите
äußere, innere, obere, untere, vordere, hintere, mittlere, niedere,
\ ‘
които всъщност представляват сравнителни степени, са се схващали още от вре¬
мето на старовисоконемски като положителни степени. Те образуват превъзход¬
ните степени äußerste, innerste и т.н., но не образуват сравнителна степен.

Vergleichsformen
902
4.2	Weitere sprachliche Mittel zum Ausdruck des sehr hohen Grades
Други езикови средства за изразяване на много висока
степен
Много висока степен на нещо може да бъде изразена по следния начин:
4.2.1	чрез определени степенни прилагателни и наречия като напр. sehr,
höchst, äußerst, überaus, ungemein + положителна степен:
... die kleinen, sehr menschlichen, sehr sympathischen ... Landsitze (Koeppen). Eine
höchst ungesunde Luft;... eine äußerst glückliche Ehe (Frisch)	ein überaus schwe¬
res Dasein (Nigg);
4.2.2	чрез съчетаване на подсилващи определящи думи с положителната
степен:
mordsschwer, goldrichtig, todschick, saublöd, blitzsauber, steinreich;
Този начин на изразяване е до голяма степен разговорен;
4.2.3	чрез съчетаване на сравнителни определящи думи с положителната
степен:
steinhart, knochenhart, federleicht, zentnerschwer, bettelarm, schneeweiß, schnurge¬
rade, turmhoch;
4.2.4	чрез две еднакви положителни степени, стоящи една до друга:
eine lange, lange Reihe. Aber warm, warm musste er es haben in seinem Stübchen
(Th. Mann);
4.2.5	чрез съответен избор на думи:
eine vollendete Haltung, eine perfekte Stenotypistin, die vollkommene Ehe, ein win¬
ziges Teilchen, ein gewaltiger Aufschwung.
4.3	zu dumm - mehr als dumm - möglichst lang - lang und länger -
ziemlich lang
Други нюанси на степента трябва да се изразят чрез добавяне на определе¬
ни думи.
4.3.1	Прекадено висока степен на нещо се изразява чрез степенуващото на¬
речие zu или allzu + положителна степен:

903
Vergleichsformen
Er ist zu dumm; ... es darf den Wundem ... kein allzu großes Gewicht beigelegt
werden (Nigg). Es war zu schön, um wahr zu sein ...
или чрез сравнителната степен на прилагателно, чиято основна форма или носи¬
тел на качество се назовава като предмет на сравнение:
Der ist dümmer als dumm. Er ist päpstlicher als der Papst...
или чрез сложно съчетание на über, hyper, super или др. подобни с положителна¬
та степен:
überreif, übereifrig, übervoll, überwach; hyperkorrekt, hypemeryös, hypermodern;
superklug, supemervös, supersanft.
4.3.2	Повишената степен на дадено качество се означава и чрез mehr als +
положителна степен. Не е необходимо да следва обяснение:
... es hätte mehr als sonderbar zugehen müssen (Nigg). Das ist mehr als genug.
Качеството може да бъде изразено и чрез съществително име:
Er ist mehr als ein Lump. (Er ist ein Verbrecher.)
4.3.3	Възможно най-висша степен се изразява чрез so + положителна степен
+ wie / als möglich, чрез möglich + положителна степен или чрез сложна дума
(Т bestmöglichst; möglich [1]):
so groß wie möglich, möglichst groß, größtmöglich.
4.3.4	Постоянно нарастващото ниво на дадено качество се изразява освен
чрез immer + сравнителна степен, също и чрез съчетанието от положителна +
сравнителна степен или още по-често - чрез сравнителна степен + сравнителна
степен на същото прилагателно:
... die immer unumschränkteren Beherrscher (Die Zeit). Und ihr Hals wird lang und
länger. Ihr Gesang wird bang und bänger (Busch).
Същевременно е прието и двукратно mehr, свързано c und + положителна
степен:
Die Sache wird mehr und mehr bedenklich.
4.3.5	Ограничената степен се изразява чрез степенуващи прилагателни като
mäßig или ziemlich + положителна степен:

Vergleichsformen
904
Er ist mäßig groß. Sie ist ziemlich reich. Der Riss ist ziemlich lang (= относително
дълъг).
Също и двойното отрицание може да изразява ограничена степен:
Das ist nicht ungewöhnlich. Das ist nicht unmöglich (= възможно).
5	Die Vergleichsformen des Adverbs
Форми за сравнение на наречието.
Към повечето наречия не могат да се образуват сравнителни форми. Към
малкото изключения спада oft, което изразява честотата по много неопределен
начин. Сравнителните форми са същите, какго при прилагателното:
oft - öfter - (рядко:) am öftesten. Heute gehen Kirche und Gewerkschaft immer öfter
Arm in Arm (Der Spiegel). Aber sein Name war es, der am öftesten erklang (Th.
Mann).
Неправилни форми за сравнение имат наречията wohl, sehr, gern, bald. Те
образуват тези форми от други корени:
wohl - wohler/ besser- am wohlsten / am besten (t wohl); sehr - mehr-am meisten;
gem[e] - lieber - am liebsten; bald - eher - am ehesten.
При bald и [unjgemfej правилните форми за сравнение се срещат както в
по-старата литература, така и в днешния разговорен език:
Das ist bald gesagt und balder noch getan (Goethe); je balder, je lieber; aufs baldeste
(Musäus).... die Verwandte hatten, schieden am ungemsten (A. SchaefFer). Nudeln
mit Ketschup esse ich am gemsten (разг.).
В сравнителна степен в определени случаи нормалната форма на -er може
да бъде заместена от адвербиален родителен падеж:
Wir werden dich in Zukunft des Öfteren (= öfter) besuchen. Wir wollen diese Frage
heute nicht des Näheren (= näher) erörtern.
Относно формите öfters, weiters T Adverb (2).
Понякога в превъзходна степен се появява адвербиален родителен падеж на
-ens. Това се наблюдава предимно при едносрична положителна степен:
Wir danken Ihnen bestens für Ihren Hinweis. Ich komme spätestens um 20 Uhr (също
така:) frühestens, wenigstens, höchstens.

905
verhauen
Наречия, които по значение могат да образуват сравнителни форми, но не го
правят, трябва да описват сравнителната степен с mehr, weiter, а превъзходната с
am meisten, am weitesten:
Das Verantwortungsgefühl der Menschen geht mehr zurück, als man gemeinhin glaubt.
Der Anorak liegt weiter unten im Koffer. Er marschiert am weitesten vom.
Допълнителна възможност да се изрази степенуване на наречие е неговото
удвояване (Ich habe mich sehr, sehr gefreut).
Vergleichssatz: T Modalsatz,
vergraben: При връзка c предлога in след
vergraben може да се употреби както
дателен, така и винителен падеж. Ви-
нителният падеж стои, когато предста¬
вата за посока е преобладаваща (въп¬
рос: wohin?): Er hatte einen Ring... vom
Finger gezogen und in die geballte Faust
vergraben (Jahnn). Ihre Fäuste, groß wie
Boote, haben sie in die Taschen vergra¬
ben (Bamm). Ако е дадено мястото, къ-
дето нещо се заравя, тогава се избира
дателен падеж (въпрос: wo?): Sie ver¬
grub den Schmuck hinten im Garten. Er
fiel schwer auf die Bank zurück, vergrub
seine Hände im dichten Haar (Thieß).
Während Herr Kesselmeyer, die Hände in
seinen senkrechten Hosentaschen vergra¬
ben, konfus, abwesend und nachdenklich
stehen blieb (Th. Mann).
Verhältniswort: t Präposition,
verhandeln: Съществителното, което на¬
зовава предмета на преговорите, след
глагола verhandeln в значението “об¬
съждам подробно” според езиковата
норма се свързва с предлога über:... und
ließ es mich nicht verdrießen, mit dem
Hauswirt ...über die in der Wohnung not¬
wendig vorzunehmenden Ausbesserungen
zu verhandeln (Th. Mann). Понякога се
поставя и предлогът um, при което за
разлика от über, свързаното с um се под¬
чертава като център или цел на прего¬
варянето: Soviel ich weiß, wird aber doch
mit dieser Macht jetzt offiziell um ein
neues Handelsabkommen verhandelt
(Dürrenmatt).
verhangen / verhängt: Миналото причас¬
тие на преходния глагол verhängen спо¬
ред езиковата норма е verhängt (не: ver¬
hangen): Er hat die Fenster mit Decken
verhängt. Der Belagerungszustand wur¬
de verhängt. Съществува обаче едно
изолирано минало причастие verhan¬
gen, което се употребява като прилага¬
телно със значението “покрит с нещо
висящо”. Може да се каже например:
Die Fenster waren dicht verhangen или
dicht verhängt, в зависимост от това,
какво искаме да изразим. Може да се
каже обаче напр. само: Der Himmel war
mit Wolken verhangen (не: verhängt, ко¬
ето би означавало, че облаците са спус¬
нати пред него като завеси). Т hängen.
Verhau: Съществителното Verhau може
да се употребява както в мъжки, така и
в среден род. Както der Verhau, така и
das Verhau са правилни.
verhauen: Разговорният глагол с пред¬
ставка verhauen се спряга правилно в
претеритум: Er verhaute seinen Mitschü¬
ler. Миналото причастие обаче се из¬
ползва само в неправилната форма: Wir
haben sie tüchtig verhauen. Er hat seine

verhehlen
906
Arbeit verhauen (= направил прекадено
много грешки в нея). Т hauen (1 и 2).
verhehlen: Днес глаголът се спряга само
правилно: verhehlte, verhehlt: Sie hatte
von Daphne durch Gustl Kummetfeld
gehört und verhehlte nun ihre Freude über
die Bekanntschaft hinter einer eisigen
Zurückhaltung (Kolb). От старото неп¬
равилно спрежение се е запазило ми¬
налото причастие verhohlen, което се
използва като прилагателно: Ersah ihn
verdächtlich und mit schlecht verhohle¬
ner Langeweile aus den tiefen funkelnden
Augen an (Langgässer).
verheiratet: Относно поставянето на за¬
петая при назоваване на имена Т gebo¬
ren (3).
verhindern: Ако от verhindern зависи
подчинено изречение, то не бива да бъ¬
де отричано. Правилно се казва: Sie
verhinderte, dass er noch mehr trank
(не:.... dass er nicht noch mehr trank).
t Negation (I).
verhindern / hindern / behindern: T be¬
hindern / hindern / verhindern,
verhohlen: T verhehlen,
verhüten: Ако от verhüten зависи подчи¬
нено изречение, то не бива да бъде от¬
ричано. Правилно се казва: Er verhüte¬
te gerade noch, dass ein Unglück geschah
(не: ..., dass kein Unglück geschah).
t Negation (1).
verirrt: t zweites Partizip (2.2).
veritabel: При veritabel отпада е от пос¬
ледната сричка, когато думата се скла¬
ня: ein veritabler Katenschinken, t Ad¬
jektiv (1.2.13).
Verkauf: След Verkauf обикновено се
употребява предлогът von: der Verkauf
von Südfrüchten; der Verkauf von Textili¬
en ist erlaubt. В търговския език поня¬
кога се използва и предлогът in: Der
Verkauf in Textilien hat sich gut entwi¬
ckelt. Относно въпроса за определение
в родителен падеж или предложно съ¬
четание (Verkauf des Hauses, Verkauf
durch den Besitzer) T Genitivattribut
(1.5).
verkaufen: Глаголът verkaufen се спряга
правилно и се употребява без преглас:
du verkaufst, er, sie, es verkauft, verkauf¬
te, hat verkauft. Неправилна е местната
употреба на прегласните форми du ver¬
kaufst, er verkäuft. T Verb (1).
Verkehr: Съществителното Verkehr ce
употребява в говоримия език само в
единствено число. Понякога в специа¬
лизирания език се образува и форма за
мн.ч.: ...nur auf besondere Anordnung in
den Festverkehren (Kursbuch). T Plural
(5).
Verkleinerungsform: T Diminutiv.
verkrallen, sich: След sich verkrallen in
съществителното обикновено е в дате¬
лен падеж: Die Zehen des Falken ver-
krallten sich in seinem (не: in seinen)
Ärmel. Das Eichhörnchen verkrallte sich
in der (а_н§: in die) Rinde. Съществи¬
телното може да се свърже с вините-
лен падеж, ако sich verkrallen in е упот¬
ребено за лица в значението “задълбо¬
чавам се в нещо, вживявам се в нещо”:
Er hat sich ganz in diese Aufgabe ver-
krallt.
verkünden / verkündigen: Двата глагола
всъщност имат еднакво значение. Мо¬
гат обаче да се различат известни смис¬
лови нюанси. Глаголът verkünden обик¬
новено се използва в значението “из¬
вестявам нещо [служебно]”: ein Gesetz,
eine Verordnung, ein Urteil verkünden.
...um ... das Nahen des guten Mathias
durch einen Pfiff zu verkünden (Langgäs¬
ser)	aber ich blieb stehen ... und blick¬
te auf die Uhr, die seit einhundertfünfzig
Jahren der Familie Beisem die Zeit ver¬
kündet (Böll). За разлика от него ver¬
kündigen се използва особено в припов¬
дигнатия стил, предимно в теологичес-
кия език, и то в значението “известя¬

907
Verlobung
вам нещо по тържествен начин”: Ge¬
rade deshalb verkündigen wir das Evan¬
gelium (Schaper). Das verkündigte Fräu¬
lein Spollenhauer wie ein unabänderli¬
ches Schicksal (Grass). В много случаи
обаче между verkünden и verkündigen
не се прави разлика: ... und die Him¬
mel, die die Ehre Gottes verkünden
(Goes). Er sieht sie verkündigt und ange¬
priesen auf den Plakaten der Litfaßsäu¬
len (Th. Mann).
Verlag: Според езиковата норма форма¬
та за мн.ч. е die Verlage. Срещащата се
по места, каюго и в Австрия прегласна
форма за мн.ч. die Yerläge, е остаряла.
verlangen: Когато глаголът verlangen е
свързан с инфинитивна група, според
новите правила за препинателните зна¬
ци, независимо от значението на гла¬
гола, запетаята може да се постави или
да се пропусне: Sie verlangtet,] ihren
Bruder zu sprechen. Sie verlangte da¬
nach],] ihren Bruder zu sprechen.
t Komma (5.1.4).
Verlaufsform: Относно am / beim / im
Weggehen sein T am / beim / im + Infini¬
tiv + sein.
verlautbaren / verlauten: Глаголът ver¬
lautbaren идва от бюрократичния език
и има значението на “известявам слу¬
жебно”. При това съобщението може
да бъде както устно, така и писмено:
... und ich erzählte, dass der Lax durch
seine Freunde hatte verlautbaren lassen,
dass er nicht mehr für den Gemeinderat
kandidieren werde (Broch). За разлика
от него verlauten означава “известява
устно и недирекгно, без известеното да
е официално потвърдено”: Über Lori
verlautete gar nichts (Kolb). Immer be¬
stimmter verlautete, die Patrioten würden
bald losschlagen (Feuchtwanger). Er hat
sich stets für einen besseren Strategen
gehalten, doch darüber nichts verlauten
lassen (Thieß).
verlegen / legen: T legen / verlegen,
verletzbar / verletzlich: Двете прилага¬
телни (verletzbar е по-употребявано от
verletzlich) имат почти еднакво значе¬
ние, но verletzlich изразява по-силно от
verletzbar, че някой или нещо по своя¬
та същност е чувствителен към напад¬
ки: ein [leicht] verletzbarer / ein verletz¬
licher Charakter (T -bar / -lieh),
verliebt: t zweites Partizip (2.2).
Verliebte, der и die: Относно всички спор¬
ни въпроси Т Angeklagte, Т substanti¬
viertes Adjektiv (2.1).
verlieren, sich: След sich verlieren in съ¬
ществителното може да бъде както в
дателен, така и във винителен падеж.
Дателният падеж се употребява, кога¬
то е назовано местоположението (въп¬
рос: wo?): Im Südosten, wo sie sich im
Dunst verlor (Hausmann). ...aber was
half das, da der Weg sich sogleich wieder
im Nebel verlor? (Geissler). Gibt es denn
einen seligeren Zustand, als sich in einem
solchen Bilde zu verlieren? (Th. Mann).
Винителен падеж се използва при на-
зоваване на посока (въпрос: wohin?): ...
als die Passhöhe des Bremers beklem¬
mend nah zu ihnen heraufstieg, sich
wieder in die Tiefe verlor (Geissler). Er
fand, hinauslugend, die Straße; leer, sie
verlief sich auch und verlor sich ins Lee¬
re (Maass). Nur mitunter verloren sich
seine Gedanken in ein Dämmern von
wohliger Melancholie (Musil).
Verlobte, der и die: Относно адресиране
в писма t Brief (1.1), относно склоне¬
нието t substantiviertes Adjektiv (2.1).
Verlobung: Относно изречения като Die
Verlobung ihrer Tochter mit Herrn Meier
beehren sich anzuzeigen ...или Die Ver¬
lobung unserer Tochter mit Herrn Meier
beehren wir uns anzuzeigen (не: Die Ver¬
lobung unserer Tochter mit Herrn Meier
beehren sich anzuzeigen ...) T Anzeigen
(2).

verlohnen
908
verlohnen: Глаголът verlohnen преди се
е използвал за подсилване на lohnen.
Днес той се е запазил само в рядко
употребявания безличен израз es ver¬
lohnt sich [nicht].
verloren gehen: Според новите правопис¬
ни правила причастието verloren се пи¬
ше вече само разделно от глагола ge¬
hen: Das Buch darf nicht verloren gehen.
Es ist viel Zeit verloren gegangen. ...da¬
mit er nicht verloren geht. И какго досе¬
га: Das Vertrauen in ihn ging verloren.
T Getrennt- oder Zusammenschreibung
(1.2).
verlöschen: T löschen,
verlustig: Verlustig се пише разделно от
глагола gehen: einer Sache verlustig ge¬
hen.
Vermählung: T Verlobung,
vermissen / missen: t missen / vermissen,
vermittels^]: Предлогът vermittels или
vermittelst изисква родителен падеж:
vermittels[t] eines Rundschreibens. Той
се използва предимно в администра¬
тивния език на мястото на mit или
durch. В добрия немски език употре¬
бата на vermittelsft] би трябвало да се
избягва. За повече подробности Т mit¬
tels, Т Papierdeutsch,
vermögen: Според новите правила за
препинателните знаци, ако vermögen е
свързан с инфинитивна група, запета¬
ята може да бъде поставена, но може и
без запетая: Sie vermag],] den Arm zu
heben. Чрез запетаята може обаче да се
променя смисълът на едно изречение:
Er vermochte kaum (= почти не), ein
Wort zu sagen. Er vermochte kaum ein
Wort (= почти нито дума) zu sagen.
T Komma (5.1.4).
Vermögen (s)steuer: Паралелно c форма¬
та от специализирания език на финан¬
совите власти (Vermögensteuer) е пра¬
вилна и приета и формата със съеди¬
нително s Vermögenssteuer. Т Fugen-s
(3.1).
Verneinung: Т Negation.
Vernunft / Verstand: Между двете същес¬
твителни има смислова разлика Ver¬
stand означава способността на човека
смислено да възприема и разбира въз¬
приетото, способността да борави с по¬
нятия, да вади заключения, да оценя¬
ва, да мисли: Der Verstand reicht nicht
aus, dies zu begreifen. Er durchdringt
alles mit messerscharfem Verstände
(Thieß). Vernunft означава способността
на човека да създава схващания, да
осъзнава зависимости, да обхване не¬
що мислено и да го категоризира ра¬
ционално, способността да разпозна¬
ва важността и характера на дадените
ценности и да съобразява дейстията си
с тях: Es ist nicht gut, wenn die Mensch¬
heit den Verstand überanstrengt und Din¬
ge mithilfe der Vernunft zu ordnen sucht,
die der Vernunft noch gar nicht zugäng¬
lich sind (Hesse).
verpacken: След verpacken може да се
употребява и дателен и винителен па¬
деж. Винителният падеж се използва,
когато преобладава представата за по¬
сока (въпрос: wohin?): Am nächsten Tag
wurde alles, was die Männer besaßen, in
Koffer verpackt (Ott). ... dass er seine
Ideale nicht nur in hübsche Bücher ver¬
packte (Sebastian). Ако обаче е дадена
опаковката, в която нещо се опакова,
се избира дателен падеж (въпрос: wo?):
Der Anzug ist in einer Plastikhülle ver¬
packt. Die Schuhe wurden in einem be¬
sonderen Koffer verpackt.
verplanen: Глаголът verplanen спада към
административния език и има две зна¬
чения. На първо място той означава
“влагане на по-голяма налична сума па¬
ри при планиране на различни проек¬
ти”: Die im neuen Haushaltsplan bewil¬
ligten Mittelfür Hochbauten sind bereits
verplant. В това си значение глаголът

909
verschieden
се използва най-често. Едновременно
с него обаче, той може и да има нега¬
тивното значение “лошо планирам не¬
що”: Den Sieg hatten nur sie verplant,
auch der Stratege Schumacher hatte die
Schlacht falsch berechnet (Augstein).
verraten, sich: 1. При sich verraten als
следващото съществително е в имени¬
телен падеж, тоест то се съгласува с
подлога: Mit seinem auffälligen Beneh¬
men verriet sich der junge Mann als der
Täter. Винителният падеж, тоест съг¬
ласуването със sich е остаряло: Er ver¬
riet sich als einen intriganten Menschen.
T Kongruenz (4.2).
2. Миналото причастие на възвратния
глагол sich verraten не може да бъде
употребявано атрибутивно (като опре¬
деление). Тоест не: der sich als Täter
verratene junge Mann. Правилно: der
junge Mann, der sich als Täter verraten
hat.T Passiv (4), T zweites Partizip (2.3).
Vers: При препратки към стихове или ци¬
тати от библията думата остава нескло-
нена, ако е употребена без член, непос¬
редствено пред номера на стиха: vier¬
ter Gesang, Vers 3 - 6; die Reime von
Vers 3 und 4. Но c член: in den Versen 3¬
6; die Verse 3 und 4 reimen sich. Също
така: Ich zitiere Vers 3-6, die Verse 3-6.
t Zitat.
versagen, sich: Ако от sich versagen за¬
висят подчинено изречение или инфи-
нитивна група, те не бива да съдържат
отрицание. Правилно се казва: Sie ver¬
sagte [es] sich, die Aufgabe zu überneh¬
men (не: Sie versagte [es] sich, die Auf¬
gabe nicht zu übernehmen). T Negation
(1).
versalzen: Глаголът versalzen се спряга
правилно в претеритум: versalzte. В
перфект обаче се използва неправил¬
ната форма versalzen както в основно¬
то значение (= слагам прекадено мно¬
го сол), така и в преносен смисъл (=
развалям на някого радостта от постиг¬
натото, удоволствието от нещо). Пра¬
вилната форма versalzt се използва
много рядко в основното си значение
и въобще не се използва в преносното.
Следователно се казва: Du hast das
Gemüse gründlich versalzen (рядко: ver¬
salzt). Но само: Er hat mir die ganze
Freude versalzen. Das Vergnügen war
ihm ziemlich versalzen.
Versand: Относно съчетанието nach er¬
folgtem Versand T zweites Partizip (2.4).
Versanfang: В редове от стихове днес на¬
чалото се пише с главна буква обикно¬
вено, когато започва ново изречение
или ако там стои дума, която и без то¬
ва се пише с главна буква. Отклонения
могат да се появят, ако пишещите пред¬
почитат други форми на писане.
Versäumnis: Съществителното днес
обикновено се използва само в среден
род: das Versäumnis. Употребата като
съществително от женски род (die Ver¬
säumnis) остарява. T-nis.
Verschachtelung: Т Schachtelsatz; Т Aus-
klammerung.
verschieden: 1. verschiedene neue Bücher
- verschiedener Angestellter / Ange¬
stellten. Ако verschieden се използва в
значението “няколко, някои, някои не¬
ща” следващото [субстантивирано]
прилагателно обикновено се скланя па¬
ралелно: verschiedene neue Bücher, ver¬
schiedene umfängliche Sendungen, ver¬
schiedene zwischen den Parteien beste¬
hende Streitpunkte, als Vorsitzender ver¬
schiedener einflussreicher Organisatio¬
nen. Nach der Umorganisation kündig¬
ten verschiedene Angestellte. В родите-
лен падеж мн.ч. обаче се появява по¬
някога слабо склонение на субстанти-
вираното прилагателно (причастие):
aufgrund der Empfehlung verschiedener
Beamten, durch den Einspruch verschie¬
dener Delegierten. Неправилно е слабо¬

verschiedentlich
910
то склонение на последното прилага¬
телно в род.п. мн.ч., ако след verschie¬
den следват няколко прилагателни: als
Folge verschiedener übereilter privater (a
не: privaten} Vorstöße. Слабото склоне¬
ние след verschieden в именителен па¬
деж мн.ч. е остаряло и днес се среща
много рядко:... verschiedene zu grellen
Züge (Seume).
2.	Степенуване. В значението “от друг
вид” verschieden не може да се степе¬
нува: Sie haben verschiedene (= не ед¬
накви) Interessen. Die Gläser sind nach
Form und Farbe verschieden. He: Sie sind
verschiedener, als ich dachte. Ако обаче
verschieden има значението “различно,
разнообразно”, е възможна превъзход¬
на степен: Sie hatten die verschiedens¬
ten (= най-разнообразни) Interessen.
T Vergleichsformen (3.1).
3.	Правопис. Прилагателното се пише
с малка буква: zwei ganz verschiedene
Farben, verschiedener Ansicht sein. Er
hat sich verschiedene Mal[e] nach dir
erkundigt. Всички субстантивирани
форми се пишат с главна буква: Ähnli¬
ches und Verschiedenes, etwas Verschie¬
denes. Das behandeln wir unter dem Ta¬
gesordnungspunkt Verschiedenes. Diese
Vorschriften lassen Verschiedenes zu. По
новия правопис също така: Auch wenn
Verschiedene (= няколко души) dies sa¬
gen, ... Mir war Verschiedenes (= някои
неща) unklar. T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
verschiedentlich: Думата verschiedentlich e
наречие със значение “многократно, ве¬
че често”: Er ist verschiedentlich dort ge¬
sehen worden. Man hat ihn verschiedentlich
gewarnt. Думата verschiedentlich не мо¬
же да се използва като прилагателно и
затова не може да се скяаня._Неправил-
на е нейната употреба вместо прилага¬
телното verschieden: Verschiedene (а не:
Verschiedentliche) günstige Möglichkeiten
ergaben sich. Die Niederlassungen ver¬
schiedener (а не: verschiedentlicher) aus¬
ländischer Großfirmen belebten das Ge¬
schäft. T Adverb (1).
verschleißen: Глаголът verschleißen се из¬
ползва навсякъде в значението “изтър¬
квам силно, [преждевременно] изхабя¬
вам” и “изхабявам се” и се спряга неп¬
равилно: Durch die lange Fahrt waren
die Reifen verschlissen worden. Er ver¬
schliss seine Kräfte im Beruf Die Wäsche
ist ganz verschlissen. В Австрия ver¬
schleißen означава също “[като дребен
търговец] продавам”, в това значение
глаголът се спряга и правилно: Er
verschleißte/ verschliss Zeitungen. Er hat
Zigaretten verschleißt / verschlissen.
verschließen: След verschließen in може
да стои както дателен, така и вините-
лен падеж. Винителен падеж стои, ко-
гато преобладава представата за посо¬
ка (въпрос: wohin?): Er verschloss die
Münzen in die Kassette. В днешната ези¬
кова употреба свързването с дат.п. се
предпочита: Er verschloss Schmieds
Mappe sorgfältig in seinem Schreibtisch,
ohne sie noch einmal durchzublättern
(Dürrenmatt). T Rektion.
verschonen: Глаголът verschonen обикно¬
вено се свързва c предлога mit: Viel¬
leicht wird er mich diesmal mit seinem
Besuch verschonen (Langgässer). Er un¬
terließ es, ... weil er die Ansicht vertrat,
arme Leute solle man mit solchen schlech¬
ten Scherzen verschonen (Thieß).... ver¬
schonte man ihn mit Fragen (Schaper).
В страдателен залог се използва пред¬
логът von: Die Stadt blieb von der Seu¬
che verschont. Това von свързва същес¬
твителни, които биха били подлози в
съответно изречение в деятелен залог:
Das Dorf wurde /blieb von dem Unwet¬
ter verschont (вместо: Das Unwetter ver¬
schonte das Dorf). Höfel blieb darum von
neugierigen Fragen verschont (Apitz;

911
versichern
вместо: Man verschonte Höfel darum mit
neugierigen Fragen). Също така: Das
Fragment stand noch immer, wie es schon
vom Erdbeben verschont worden war
(Schneider). Не е правилно обаче von
да се използва и в изречението в дея¬
телен залог. Тоест не: Sie wollen ihren
Freund von allen Folgen verschonen.
verschönen / verschönern: И двата гла¬
гола означават “правя по-хубав, по-
привлекателен, по-приятен”: Sie ver¬
schönten sein Haus mit Wandgemälden.
Die Musik verschönte sein Leben. Das
Zimmer wurde durch eine neue Tapete
verschönert. Der Schulchor verschöner¬
te diese Feier.
verschrauben: Относно verschraubt/ver¬
schroben t schrauben,
verschrecken: T schrecken.
verschrie[e]n: T zweites Partizip (1).
verschroben: T schrauben,
verschwiegen: t zweites Partizip (2.2).
verschwinden: След verschwinden in мо¬
же да се употреби както дателен, така
и винителен падеж. Винителният па¬
деж се употребява, когато е налице
представата за посока (въпрос: wohin?):
Aber die Krähe wartet nicht, sondern ver¬
schwindet ins Unbekannte (Lederer). Und
als er das Haus betreten hatte, war alles
das ins Nichts verschwunden (Musil). Ако
е дадено мястото* кьдето изчезва не¬
що или някой, се избира дат. падеж
(въпрос: wo?): Er verschwindet mit sei¬
nem Regenschirm in der Sakristei (Re¬
marque). Die Prinzessin verschwand spä¬
ter im Wehrministerium (Koeppen). ...
dann stieg er in die Plicht hinab und ver¬
schwand in der Kajüte (Hausmann). Пре¬
обладава употребата на дат.п. Т Rekti¬
on.
versenden: Формите за претеритум и ми¬
нало причастие са: versandte / versen¬
dete и versandt/versendet. Формите с¬
а- са по-разпространени. Т senden.
versichern: Глаголът се употребява в ня¬
колко значения. В зависимост от раз¬
личните значения той изисква и разли¬
чен падеж:
1.	jemandem etwas versichern. Ако ver¬
sichern се използва в значението “обе¬
щавам, съгласявам се категорично,
обяснявам, уверявам”, тогава лицето,
на което се обещава нещо, е в дат.па-
деж: Jedes Mal wurde ihr versichert, es
würde etwas getan, aber es wurde nichts
getan (Böll). Aber Nanda versicherte ihm
bei seiner Freundschaft, dass diese Be¬
fürchtung vollkommen hinfällig sei (Th.
Mann). Остаряла и днес рядко среща¬
на е в този случай употребата на вини¬
телен падеж: Ich versichere sie aus rei¬
cher Erfahrung; was sie sich einmal in
den Kopf gesetzt hat, geschieht (Maass).
2.	jemanden einer Sache versichern.
При versichern в значението “засвиде¬
телствам на някого сигурност за нещо”
лицето (или персонализираният пред¬
мет или явление) се поставя във вин.п.,
а самият предмет - в род.п.. Тази кон¬
струкция с родителен падеж звучи
превзето: jemanden seines Schutzes, sei¬
ner Freundschaft versichern. Seien Sie
unserer herzlichen Teilnahme versichert!
... obgleich doch der begeisterte Beifall
des Publikums ihn seines Triumphes hät¬
te müssen versichert haben (Th. Mann).
Понякога лицето се поставя в дателен,
а предметът - във винителен падеж: Ich
versichere Ihnen mein Vertrauen.
3.	sich jemandes, einer Sache versi¬
chern. Възвратният sich versichern има
значението “уверявам се в нещо, търся
сигурност за нещо”. В това значение
лицето или предметът, за което иска¬
ме да получим увереност, са в род.п.:
Wieder galt es, ... sich der Haltung der
Alliierten für den Fall des Aufstandes ...
zu versichern (Rothfels). ...als wollte er
sich seiner Sympathie und Beihilfe in die¬

Versicherte
912
sem Handel versichern (Thieß). Schon
lange spielte Hortense mit dem Gedan¬
ken, sich des forschen Hauptsturmführers
zu versichern (Apitz).
4.	jemanden, sich, etwas [gegen etwas]
versichern. В значението “сключвам
застраховка”, лицето или предметът,
които трябва да бъдат застраховани, се
поставят във винителен падеж, а при¬
чината или целта на договора се включ¬
ва с предлога gegen: Mein Vater versi¬
cherte seinen Wagen gegen Feuer und
gegen Diebstahl. Ich habe mich gegen
Unfälle versichert. Предметът на застра¬
ховката може да остане и неназован: Er
hat sich, seine Bibliothek hoch versichert.
Du musst dich versichern.
Versicherte: Относно unser oben genann¬
ter Versicherte / Versicherter T substan¬
tiviertes Adjektiv (2.2).
Versicherung[s]steuer: Паралелно c бю¬
рократичната форма на финансовия
език (Versicherungsteuer) е приета и
правилна и формата със съединително
s (Versicherungssteuer). В общия език
тя преобладава, защото думите на -ung
обикновено имат съединително s. Т Fu-
gen-s (3.1).
versinken: След глагола versinken могат
да се употребяват както дателен, така
и винителен падеж. При употребата на
дат.п. се подчертава повече мястото,
където нещо потъва (въпрос: wo?): Die
Sonne versank im Meer. Und aller Über¬
fluss an jungen Söhnen ... verschwand in
den westlichen Städten des Reiches, ver¬
sank in den Bergwerken unter der Erde
(Wiechert). Eine dünne ... melodische
Klage, die langsam anstieg, um aufs Neue
in einem Meer von Entzücken und Wohl¬
lautzuversinken (Langgässer). Винител-
ният падеж изтъква повече посоката
(въпрос: wohin?). Той се среща предим¬
но в преносното значение: Er zeichnet
mit der Hand einen unbestimmten Halb¬
kreis über die in einen ewigen Halbschlaf
versunkene Stadt (Schaper). Je mehr und
mehr versank er in eine stille Wehmut (Th.
Mann). Mönche wandeln vorüber, in
fromme Gespräche versunken (Koeppen).
Но и конкретно: Die Sonne versank schon
in den braunen Abenddunst (Frisch).
versprechen: Ако глаголът versprechen e
свързан c инфинитивна група, според
новите правила за препинателните зна¬
ци може да се постави или да не се пос¬
тави запетая, независимо от значение¬
то му: Der Arzt versprachf,] zu kommen.
Sie hat versprochenfj ganz pünktlich zu
sein. Тъй като запетаята може да се пос¬
тави, за да се избягнат недоразумения,
в следващите изречения например тя
не е смислово важна: Das Unternehmen
verspricht zu gedeihen. Sein Sohn ver¬
spricht etwas Großes zu werden. T Kom¬
ma (5.1.4).
verständig / verständlich: Двете прила¬
гателни имат различно значение. Пър¬
вото означава “надарен с разум, разсъд¬
лив”; Er ist ein verständiger Mensch. Das
Kind ist schon sehr verständig. Думата
verständlich означава обаче или “чува¬
що се добре”: mit leiser, aber verständ¬
licher Stimme sprechen, или “лесно за
разбиране, лесно за схващане”: ein
leicht verständliches Buch. Sein Wunsch
ist durchaus verständlich. T -ig t -isch t -
lieh.
Verständnis: Съществителното Verständ¬
nis в следващия пример може да се
свърже само с vonseiten: Mit Verständ¬
nis vonseiten des ständig wechselnden
Zugpersonals sollte nicht gerechnet wer¬
den (Hildesheimer)._CBbp3BaHeTO c durch
би било неправилно.
verstärkt: Миналото причастие verstärkt,
употребявано като прилагателно, не
може да се степенува, защото глаголът
verstärken вече изразява степенуване на
глагола stärken. Следователно правил¬

913
verteilen
но трябва да се казва: in verstärktem (а
не: in verstärkterem)Maße. Т Vergleichs¬
formen (3.1).
verstauen: Във връзка с предлози след
verstauen може да се употребява както
дателен, така и винителен падеж. Ви-
нителен падеж се употребява, когато
преобладава представата за посока
(въпрос: wohin?): Du musst diese Bücher
noch in den Schrank verstauen. Wir müs¬
sen viel Gepäck in den Wagen verstauen.
Ако се назовава мястото, кьдето нещо
се смества, се използва дателен падеж
(въпрос: wo?): Ich verstaue meine Pa¬
cken in einer Tüte ...(Remarque).... und
versuchte das Päckchen des Professors in
seiner Tasche zu verstauen (Ott). Упот¬
ребата на дат.п. е преобладаваща.
verstecken: Във връзка с предлози след
verstecken може да се употреби както
дателен, така и винителен падеж. Да¬
телен падеж се употребява, когато се
изтъква мястото, кьдето нещо се скри¬
ва (въпрос: wo?), докато винителен па¬
деж се избира, когато се подчертава по¬
соката (въпрос: wohin?). По правило
днес се използва дат.п.: Ein Taschen¬
krebs ... versteckte sich in einer Höhle
(Hausmann). ...ehe ersieh entschließt,...
die Uniform unter einem Holzstapel an
der Rückwand des Schuppens zu verste¬
cken (Jens). Er trat schnell einen Schritt
zurück, versteckte die Hände auf dem
Rücken (Sebastian). C вин.п.: Und zähl¬
ten aufs Neue die blanken Kälbertaler,
dass der Mond sich hinters Haus versteck¬
te, um nicht laut aufzulachen (Winckler).
Образно: Er hatte das mit einem Lächeln
geantwortet, hatte aber dabei gefühlt,
dass es etwas feige sei, sich hinter die
Worte eines anderen zu verstecken (Mu¬
sil).
verstehen: 1. Конюнктив. Конюнктив II
на verstehen може да гласи verstünde
или verstände. По-старата форма сми
днес е по-употребяваната. Т stehen (1).
2. Поставяне на запетая. Ако глаго¬
лът verstehen е свързан с инфинитивна
група, според новите правила за пре¬
пинателните знаци, независимо от зна¬
чението на глагола, запетаята може да
се постави или да се пропусне: Er ver¬
steht [,] sich nach vom zu spielen. Sie ver¬
stand es ausgezeichnet[,] uns das Lernen
schmackhaft zu machen. Запетаята слу¬
жи за ясно разделение или, за да се пре¬
дотвратят недоразумения. Т Komma
(5.1.4).
versterben / sterben: Т sterben / verster¬
ben.
verstört: Превъзходната степен e verstör¬
teste. T Vergleichsformen (2.3).
versuchen: Когато глаголът versuchen е
свързан с инфинитивна група, според
новите правила за препинателните зна¬
ци, независимо от значението на глаго¬
ла, запетаята може да се постави или да
се пропусне: Er versuchte[,] mir zu hel¬
fen. Er versuchte mehrfach[,] mir zu hel¬
fen. Запетаята служи за ясното разделе¬
ние на изречението, или да се избягнат
недоразумения. Т Komma (5.1.4).
versuchsweise: Т -weise.
verteilen: След verteilen може да се упот¬
реби както дателен, така и винителен
падеж. Дателен падеж се употребява,
когато се изтъква мястото, кьдето не¬
що се разпределя (въпрос: wo?), дока¬
то винителен падеж се избира, когато
трябва да се подчертае по-силно посо¬
ката (въпрос: wohin?). В много случаи
значението не се променя, ако вместо
дателен се постави винителен падеж:
... wie er ... einen dicken Haufen rot ge¬
färbten Jams auf seiner (възможно е съ¬
що: auf seine) Stulle verteilte (Ott). По¬
някога обаче все пак има разлика. Едно
изречение с винителен падеж като Die
Assistenten verteilten sich nach der Vor¬
lesung auf ihre Stationen (Sebastian) оз-
58.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Verteilungszahlwort
914
начава, че асистентите от аудиторията
са отишли в техните отдели (указание
за посока). Ако обаче в същото изрече¬
ние имаше свързване с дат.п. (Die As¬
sistenten verteilten sich nach der Vorle¬
sung auf ihren Stationen), това би озна¬
чавало, че асистентите са останали в
рамките на една и съща сграда (указа¬
ние за място) и само са се разпредели¬
ли по стаите. По същия начин изрече¬
ние като Der Wirt hatte die Wurst auf die
einzelnen voll besetzten Tische verteilt оз¬
начава, че гостилничарят е разпреде¬
лил колбасите според броя на заетите
маси в своя ресторант. Връзката с дат.п.
в същото изречение Der Wirt hatte die
Wurst auf den einzelnem voll besetzten
Tischen verteilt обаче би означавала, че
гостилничарят е нарязал и разпределил
колбасите на всяка отделна маса в за¬
висимост от броя на седящите там ли¬
ца. В друг контекст може да се поставя
само винителен падеж: Sie kommen lei¬
se und verteilen sich auf die Bänke (Re¬
marque). ... auf eine Art Helm, den man
über den Kopf stülpen kann und der die
Last gleichmäßig auf das Genick und auf
beide Schultern verteilt (Waggerl).
Verteilungszahlwort: Числителните име¬
на за разпределение (в български -
обобщителното местоимение всеки,
всяко, всяка+числително редно) се об¬
разуват чрез предпоставяне на je пред
числото. Те изразяват числено еднак¬
во разпределение: je dreimal Je zwei von
den Gefangenen wurden hereingefiihrt.
Wir bekamen je zwanzig Mark. Ha мяс¬
тото на je+ определителен член + чис¬
лително редно {je der dritte Mann) днес
обикновено се употребява jeder + чис¬
лително редно {jeder dritte Mann).
Т Numerale.
Vertikale: Субстантивираното прилага¬
телно Vertikale се скланя предимно ка¬
то същинско съществително име, т.е.
в ед.ч. - без окончание (род. и дат.п.:
der Vertikale, вик.п.: die Vertikale), в
мн.ч. слабо на -п: die Vertikalen. Без
членна форма, (напр. с числително
бройно) в мн.ч. се среща и силно скло¬
нение: zwei Vertikale или zwei Vertika¬
len. Т substantiviertes Adjektiv (2.2.1).
Vertragschließender: Казва се Vertrag¬
schließender, не Vertragsschließender.
T Fugen-s (3.4).
vertrauen: l.jmdm. vertrauen/ aufjmnd.
vertrauen. Глаголът може да се свър¬
же както с дателно допълнение, така и
с предложно допълнение с auf. Дател¬
но допълнение: Ich kann ihr in jeder
Weise vertrauen (Jens). Hier stand er...,
sich plötzlich nicht mehr recht klar
darüber, warum er dieser Verabredung
mit einem Unbekannten ...sofest vertraut
hatte (Seidel). Предложно допълнение:
Er vertraute auf sein diplomatisches Ge¬
schick (Apitz). Die Bolschewiki entlaste¬
ten das deutsche Militärregime im Osten,
auf die baldige Weltrevolution vertrauend
(Bloch).
Vertrauen: Съществителното Vertrauen
може да се свързва чрез предлозите auf,
in или zu, по-рядко с gegen. Ако Ver¬
trauen е употребено в глаголното съ¬
четание Vertrauen setzen, най-често се
свързва с auf, но също и с in, при което
гледната точка в двата случая се разли¬
чава: При auf понятието Vertrauen се
поставя върху определена основа, при
in понятието Vertrauen се премества в
дадена област. В глаголното съчетание
Vertrauen haben се свързва почти само
с zu. Връзката с gegen е необичайна.
Примери: Mein Vertrauen auf Ihre Be¬
gabung und Ihre Treue ist unerschüttert
(St. Zweig). .. .an dem er unbehelligt le¬
ben mochte in seinem treuherzigen Ver¬
trauen auf die Verabredungen (Johnson).
Rachel setzte blindes Vertrauen in dieses
Schicksal (Musil). Stiller meldete, voll

915
verweben
bangen Vertrauens in die Aussage des
Arztes, einen recht befriedigenden Verlauf
der Operation (Frisch). Man verlor um
so mehr sein Vertrauen zur eigenen Kraft,
je heftiger dieses Vertrauen betont wurde
(Thieß). Ich habe das feste Vertrauen zu
Ihnen (Fallada). Ihr Vertrauen gegen mich
ist beschämend (Fontane).
vertrauen[s]bildend: T Fugen-s (3.4).
vertretbar: He: dieser vom Anwalt nicht
vertretbare Anspruch, a: dieser Anspruch,
den der Anwalt nicht vertreten kann.
T Adjektiv (3.1).
Vertretungsrecht des Kindes: Съчетани¬
ето Vertretungsrecht des Kindes е непра¬
вилно. Правилен е само изразът Recht
auf Vertretung des Kindes. T Komposi¬
tum (8).
Vervielfältigungszahlwort: Числително
име за означаване на умножаване, т.е.
определя колко често, в какъв брой да¬
ден признак е налице (в българския на¬
речия за еднократност или повторение
- “...петорен... - количествено нарас¬
тване на признака - ”... двойно, трой¬
но...”). 1. Определените числителни за
означаване на умножаване се образу¬
ват от числителното бройно и -fach
(рядко, обикновено само в поетичния
език, при големи числа, се среща и -
föltig): einfach, zweifach (остаряващо:
zwiefach), dreifach, hundertfach (hun¬
dertfältig) и T.H. Относно разликата в
значенията на doppelt и zweifach Т dop¬
pelt / zweifach.
2. Неопределени числителни за озна¬
чаване на умножаване се образуват съ¬
що с -fach, а също с faltig и -faltig. Ка¬
то първа съставна част те имат неоп-
ределително местоимение или числи¬
телно име и др. подобни: mehrfach, viel¬
fach, vieljaltig, mannigfach, mannigfäl-
tig. t Numerale.
verwandt / verwendet: t verwenden,
T wenden.
Verwandte, der и die: 1. besagtem Ver¬
wandten / Verwandtem - ihr als Ver¬
wandten / Verwandter. Обикновено
Verwandte се скланя като атрибутивно
прилагателно ТAdjektiv: ein Verwand¬
ter, zwei Verwandte, die Verwandten mei¬
ner Freundin и т.н. Er hatte dort Ver¬
wandte (а не: Verwandten). Liebe Ver¬
wandte! В род.п. мн.ч. след силно скло¬
нено прилагателно се е наложило сил¬
ното склонение: die Namen entfernter
Verwandter (остаряващо: Verwandten).
Изключения и колебания има при
дат.п. ед.ч. а) След силно склонено
прилагателно днес се скланя слабо:
Besagtem Verwandten (остаряло: Ver¬
wandtem) habe ich geschrieben, б) B
приложение (апозиция) заедно със сил¬
ното склонение често се среща и сла¬
бото: Dir als Verwandten (заедно с: Ver¬
wandtem) des Ministers. ...Ihr als Ver¬
wandten (заедно c: Verwandter)... T sub¬
stantiviertes Adjektiv (2.1.3).
2. einige Verwandte - alle Verwandten
- solche Verwandte^]: Относно скло¬
нението на Verwandte след alle, beide,
einige и т.н. T all- и т.н.
Verwandschaftsbezeichnungen: На реги¬
онално равнище, особено в северно-
немския разговорен и детски език, род¬
нинските названия Vater, Mutter, Tante,
Onkel и др. често се схващат като соб¬
ствени имена и затова се употребяват
без член: Vater ist nicht zu Hause. Das
werde ich Onkel erzählen. Тези роднин¬
ски названия, употребявани като соб¬
ствени имена, се скланят и образуват
род.п. със -s: Tantes Kleid gefiel uns al¬
len. Morgen ist Mutters Geburtstag. Bleib
von Muttis Handtasche weg. Със силна
разговорна окраска са форми в дателен
и винителен падеж на -п, напр.‘.bei
Muttem. Er hat Vätern Bescheid gesagt.
t Personennamen (2.1.1).
verweben: Глаголът verweben се спряга

verwehren
916
както неправилно (verwob, verwoben),
така и правилно (verwebte, verwebt).
При употребата на двете форми се пра¬
ви разлика. Правилната форма обикно¬
вено се използва, когато става въпрос
за занаятчийската дейност: Bei der gro¬
ßen Matte wurde Garn unterschiedlicher
Qualität und Stärke verwebt. Неправил¬
ният глагол обаче се използва най-чес¬
то в поетическия език в преносен сми¬
съл и при това често възвратно:... und
alles verwob sich zu einem Eindruck von
Anmut und Pracht (Jens). Was ist die Be¬
deutung all der Farcen und Tragödien,
in die wir uns verwoben finden? (Th.
Mann).
verwehren: Когато от verwehren зависят
подчинено изречение или инфинитив-
на група, те не бива да съдържат от-
рипание.Правилно се казва: Er verwehr¬
te [es] ihr, in das Zimmer einzutreten (a
не: .... nicht in das Zimmer einzutreten).
T Negation (1). Обикновено verwehren
се употребява със съществително във
вин.п.: Er verwehrte ihr den Eintritt.
verweigern: Ако от verweigern зависят
подчинено изречение или инфинитив-
на група, те не бива да съдържат отри-
пание. Правилно се казва: Sie verwei¬
gerte mir, an der Sitzung teilzunehmen (a
не:..., nicht an der Sitzung teilzunehmen).
Negation (1). Обикновено verweigern ce
употребява със съществително във
вин.п.: Sie verweigerte mir die Teilnah¬
me.
verwenden: Формите на претеритум и на
миналото причастие могат да бъдат
както verwendete, verwendet, така и ver¬
wandte, verwandt. В значението на “из¬
ползвам, прилагам” се употребяват и
двата начина на образуване: Er verwen¬
dete /verwandte ausschließlich Acrilfar-
ben. В значенията “упражнявам влия¬
нието си, застъпвам се” (възвратен) и
“отбивам, отвръщам” (остаряващ),
формите с -а са по-разпространени: Er
hat sich beim Minister für seinen Freund
verwandt / също: verwendet. Sie ver¬
wandte ! рядко: verwendete keinen Blick
von dem Bild, t wenden.
verwenden / benutzen / gebrauchen: t be¬
nutzen (2).
verwickeln: След verwickeln in се упот¬
ребява обикновено дателен, по-рядко
винителен падеж, ако глаголът е упот¬
ребен възвратно в смисъл “оплитам се,
закачам се”: Ihr Mantel verwickelte sich
in den Speichen / in die Speichen. При
преносна употреба важи обаче само ви¬
нителен падеж: Sie verwickelte sich in
Widersprüche (а не: in Widersprüchen).
Er war seit einiger Zeit in ein Geschäft
verwickelt (Brecht). Er ...verwickelte
mich in ein ernstes Gespräch (Kästner).
verwirrt / verworren: Между двете при¬
частия, употребени като прилагателни,
съществува смислова разлика. Думата
verwirrt във връзка с лица се използва
в значението “неспособен на никаква
ясна мисъл”:... welcher, erregt durch die
Größe des Augenblicks und verwirrt
durch die Pracht meines Schlafzimmers,
an die offene Tür pochte (Th. Mann). 3a
разлика от нея verworren се употребя¬
ва само за предмети (състояния) в зна¬
чението “объркано, неразбираемо, неп¬
розрачно”: Die Weltlage ist so verwor¬
ren (Benrath).... man hört das Geräusch
der großen Stadt nur verworren herüber¬
schallen (Sieburg).
verwitwet: Относно поставянето на за¬
петая при данни за имена T geboren (2).
verwundern: Съчетанието es ist [nicht]
zu verwundern се среща заедно със съ¬
четанието с прилагателното es ist
[nicht] verwunderlich: Es ist angesichts
dieser völlig neuen Tatsachen nicht zu
verwundern, dass er seinen Standpunkt
geändert hat. Съшо: “Wir haben uns
immer gut verstanden ”, sagte die Stirn-

917
viel
me, “das ist nicht verwunderlich ..."
(Jens).
verzeihen: Глаголът verzeihen се спряга
неправилно: Sie verzieh mir, sie hat mir
verziehen.
verzichten: След verzichten auf може да
се употреби само винителен. а не дате¬
лен падеж: Sie verzichtete auf ihren An¬
teil (не: auf ihrem Anteil) an dem Gewinn.
Verzug / Anzug: T Anzug / Verzug.
Vetter: Съществителното се скланя сил¬
но в ед.ч. (род.п.: des Vetters), обаче сла¬
бо в мн.ч.: die Vettern.
v-förmig / V-förmig: Според новите пра¬
вописни правила прилагателното мо¬
же да се пише както с малко v, така и
както досега - с голямо V. Т Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5).
via: Предлогът via (от лат. via “по пътя
[през]”) обикновено се употребява във
връзка с имена или самостоятелни съ¬
ществителни в ед.ч. и се използва в
смисъла на “(по пътя) през”: nach Ber¬
lin via Frankfurt fahren, fliegen. Освен
това всеизвестни днес са и следните
формулировки: via Telefon, via EDV. Sie
wurde via Verwaltungsgericht zur sofor¬
tigen Zahlung der Entschädigung aufge¬
fordert.
Videorekorder / Videorecorder: Едновре¬
менно c правописа c k е правилен и то¬
зи c c; Videorekorder, съшо: Videorecor¬
der.
viel: 1. Склонение на следващото [суб-
стантивирано] прилагателно (при¬
частие). След склонено viel следващо¬
то прилагателно в ед.ч. обикновено се
скланя паралелно: Vieler schöner Putz
wurde entfernt. В именителен и вини¬
телен падеж ср.р. ед.ч. и в дателен па¬
деж м. и ср.р. ед.ч. обаче най-често се
скланя слабо: vieles übeiflüssige Verhan¬
deln, mit vielem unnötigen Fleiß, Zögern
(но женски род: mit vieler natürlicher
[а не: natürlichen] Anmut В множестве¬
но число следващото прилагателно
обикновено се скланя силно: viele hohe
Häuser, viele kleine Kümmernisse (L.
Rinser).CaMO понякога в род.п. мн.ч. се
среща още слабо склонение: Das Er¬
gebnis vieler genauen (по-често: genau¬
er) Anfragen; nach dem Überprüfen vie¬
ler freundlichen (по-често: freundlicher)
Zuschriften. Слабото склонение в име¬
нителен падеж мн.ч. е остаряло: viele
verdeckten Tränen (Jean Paul). Ако след
viel е употребено субстантивирано при¬
лагателно, в ед.ч. винаги се използва
слабото склонение: vieles Unbekannte,
das Verschweigen vieles Gegensätzlichen,
trotz vielem Angenehmen. В множестве¬
но число обаче, често се появяват сил¬
ни форми: viele Angehörige (рядко: An¬
gehörigen), viele Kranke, für viele Betei¬
ligte (рядко: Beteiligten), an viele Reisen¬
degewandt. Успоредно c тях са възмож¬
ни обаче и слаби форми: viele Kranken,
für viele Beamten. T Adjektiv (1.2.5).
След несклонената форма v/е/редовно
се употребява силно склонение: Viel
gutes Reden nutzte nichts. Viel schöner
Schmuck wurde getragen. Mit viel gutem
Rat began er die schwere Aufgabe.
2.	viel! viele Worte - mit viel / vielen
Fehlern. Неопределителното местои-
мение viel пред съществителни без оп¬
ределение в ед.ч, често, а в мн.ч. поч¬
ти винаги остава несклонено. (В роди-
телен падеж мн.ч. винаги трябва да
стои склонената форма.) Следовател¬
но се казва: Mit viel Geld kommt man
weit. Er trug eine gedämpfte Krawatte mit
viel Schwarz. Ohne viel Worte zu verlie¬
ren, ging sie ihnen zur Hand (Sebastian).
Ein Aufsatz mit viel /mit vielen Fehlern.
Но само: der Lohn vieler Mühen.
3.	Степенуване на viel. Сравнителни¬
те форми на viel са mehr- meist, t Ver¬
gleichsformen (4.1).
4.	Съгласуване. Относно изречения

viel / vieles
918
като Viel [Menschen] waren (а не: war)
dort versammelt T Kongruenz (1.1.8).
5.	Правопис. Неопределкгелното мес-
тоимение и числително viel във всич¬
ките му форми се пишат с малка буква:
in vielem, mit vielem, um vieles; wer vie¬
les bringt ...; ich habe vielfes] erlebt.
Според новите правописни правила
обаче се разрешава и главна буква, ко-
гато трябва да се изтъкне, че не се има
предвид неопределителното числител¬
но: das Lob der vielen (съшо: der Vielen
(= на широките маси). Т Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4). Във връзка с
причастия по новия правопис viel се пи¬
ше разделно: ein [sehr] viel besproche¬
ner Fall; das Ereignis wurde viel erör¬
tert, viel besprochen; der Mann wurde
seinerzeit viel genannt, viel geschmäht;
diese Frau war viel umworben. Сега съ¬
що така: ein viel besprochener Fall; ein
viel erörtertes Ereignis; ein vielgebrauch¬
tes Fahrrad; ein viel geschmähter Mann;
ein viel umworbenes Mädchen. Продъл¬
жават да се пишат слято vielsagend и
vielversprechend: ein vielsagender (съ¬
що:! viel sagender Blick, но само: ein
noch vielsagenderes Beispiel; ein vielver¬
sprechendes (също:) viel versprechendes
Projekt, но само: ein noch vielverspre¬
chenderes Projekt. T Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (3.1.2), T zu viel.
viel / vieles: Изречението Ich weiß viel из¬
разява, че аз имам основни и обширни
знания, докато изречението Ich weiß
vieles означава, че аз имам понятие от
много неща, чувал съм за тях, зная не¬
що за тях.
vielenorts / vielerorten / vielerorts: И три¬
те форми са възможни, но vielerorten
днес е остаряло.
vielerlei, was: Относителното местоиме-
ние, което се отнася към vielerlei, е was:
Ich habe vielerlei erfahren, was (не: das
или welches) mich überraschte. T Rela¬
tivpronomen (4).
vieles, was: Относителното местоимение,
което се отнася към vieles е was: Es gab
noch vieles, was (не: das или welches)
besprochen werden sollte. Vieles wurde
besprochen, was (не: das или welches)
nicht nötig gewesen wäre. T Relativpro¬
nomen (4).
Vielfältigkeit: T Aufschwellung.
vieljährig/langjährig: T langjährig/ viel¬
jährig.
vielleicht: vielleicht in einer Stunde f in
vielleicht einer Stunde: Наречието обик¬
новено се отнася към цялото предлож¬
но съчетание и стои тогава пред пред¬
лога: Ich bin vielleicht in einer Stunde
fertig. To може да се отнася обаче и за
мерната единица и тогава стои след
предлога: Er kommt in vielleicht einer
Stunde zurück; ein Mann von vielleicht
fünfzig Jahren. T Adverb (4).
vielmehr: l. Запетая. Пред vielmehr се
пише запетая, когато свързва равно¬
правно изречение или част на изрече¬
нието: Ich kann dir nicht zustimmen, viel¬
mehr bin ich der Meinung, dass ... Ihr
Vater, vielmehr ihr Stiefvater, hat die Fir¬
ma gegründet. Запетая обаче не се пос-
тая, ако vielmehr се употребява като на¬
речие в текста на изречението: Sie will
vielmehr eine Politik der friedlichen Ko¬
existenz betreiben.
2. Правопис. Наречието се пише сля¬
то: Er ist nicht dumm, vielmehr weiß er
sich oft zu helfen. Двете части на дума¬
та се пишат разделно, когато градира-
щото наречие viel стои пред сравнител¬
ната степен mehr: Sie weiß viel mehr als
ich.
vier: 1. Правопис. Числителното име се
пише с малка буква: die vier Fakultä¬
ten; wir sind zu vieren /zu viert; der Jun¬
ge ist, wird bald vier [Jahre]; die letzten
vier; vier und drei macht sieben; es ist
um vier [Uhr], es schlägt eben vier; auf

919
Vokal
allen vieren; alle viere von sich stricken.
C малка буква се пише и в субстанти-
вирани словни групи, които са се пре¬
върнали в устойчиви словосъчетания:
die vier Elemente, die vier Evangelisten,
sich auf seine vier Buchstaben setzen, die
vier Mächte (= съюзниците във Втора¬
та световна война). С главна буква се
пише съществителното: die Zahl Vier;
er hat in Latein eine Vier, die Note “ Vier ”
bekommen. T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.4); T acht / Acht.
2. Съгласуване. Казва се: Vier weniger
eins ist (а не: sind) drei. TKongmenz
(1.2.4).
vierstöckiger Hausbesitzer: Съчетанието
vierstöckiger Hausbesitzer е образувано
неправилно. Може да се каже само Be¬
sitzereines vierstöckigen Hauses. Т Kom¬
positum (6).
vierte: Числителното име, употребено ка¬
то прилагателно, се пише с малка бук¬
ва: das vierte Kapitel, die vierte Dimen¬
sion, der vierte Stand. Субстантивира-
HOTO числително име се пише с главна
буква. По новия правопис това важи и
за случаите, в които се изразява някак¬
ва последователност: Sie ist die Vierte
von links. Er wurde Vierter im Gewicht¬
heben (по постижение). Am Vierten [des
monatsj kommt er zurück. Числително¬
то се пише c главна буква и в имена:
Karl der Vierte; die Vierte Republik (във
Франция). T Namen (3), T achte / Ach¬
te; t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
viertel / Viertel: t achtel / Achtel, t drei
viertel, T Uhrzeit. Относно изречения
като Ein Viertel aller Bundesbürger
stimmte / stimmten dagegen. T Kongru¬
enz (1.1.3 и 1.2.3).
vierteljährig / vierteljährlich: Прилага¬
телното vierteljährig изразява продъл¬
жителност: eine vierteljährige (= трае¬
що три месеца) Reise. За разлика от не¬
го прилагателното vierteljährlich изра¬
зява равномерно повторение: seine vier¬
teljährlichen Besuche(= провеждащи се
на всеки три месеца); vierteljährlich zu
entrichtende Beispiele. T-ig /-isch /-lieh.
vierter Fall: T Akkusativ.
vierzehntägig / vierzehntäglich: Прила¬
гателното vierzehntägig изразява про¬
дължителност: ein vierzehntägiger (=
траещ 14 дни) Kuraufenthalt. За разли¬
ка от него прилагателното vierzehntäg¬
lich изразява равномерно повторение:
unsere vierzehntäglichen (= състоящи се
на всеки 14 дни) Zusammenkünfte.
Вместо vierzehntäglich се казва също
zweiwöchentlich, t-ig / -isch /-lieh.
Vikar: Относно адресиране T Brief (7).
Violoncello: Формите за множествено
число на съществителното са die Vio¬
loncellos и Violoncelli. (TCello).
Virus: Съществителното Virus в специа¬
лизирания език е от среден род: das
Virus. Общоезиково обаче е прието der
Virus. Формата за родителен падеж е
des Virus, мн.ч. die Viren.
viskos / viskos: И двете форми на прила¬
гателното, което означава “гъстотечен,
вискозен, като туткал”, са правилни.
Формата на -ös обаче се използва по-
рядко. Т -os / -Ös.
Visum: Съществителното Visum има две
форми за мн.ч.: die Visa и die Visen.
Visumantrag: Сложното съществително
от Visum и Antrag е Visumantrag, (а не:
Visumsantrag или Visaantrag). Форма¬
та за мн.ч. е die Visumanträge.
V-Mann: t Bindestrich (2.4).
Vogelbauer: Думата Vogelbauer най-чес¬
то се употребява в среден род (das Vo¬
gelbauer). Вариантът от мъжки род (der
Vogelbauer) се среща по-рядко. Т Bau¬
er.
Vokal: Гласните в немски език се озна¬
чават с буквите а, е, i, о, и, ä, Ö, й, у. Те
се изговарят дълго или кратко, затво¬
рено или отворено. Ако при сложни ду¬

Vokativ
920
ми се срещнат три еднакви таени, спо¬
ред новия правопис се запазват и три¬
те: Kaffeeersatz, Teeernte, Seeelefant. За¬
ради по-лесна четивност обаче може,
както и досега, да се постави малко ти¬
ре: Kaffeeersatz /Kaffee-Ersatz, Teeern¬
te / Tee-Ernte, Seeelefant / See-Elefant.
T Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben; T Diphtong.
Vokativ: T Anredenominativ.
Völker- und Stammesnamen
Имена на народи и племена
1.	Употреба на членната форма:
Имената на народите и племената като название на народ или племе обик¬
новено се разглеждат като родови наименования (апеяативи) и се употребяват
като тях с определителен или неопределителен член:
der Deutsche, ein Franzose, ein Engländer, die Schwaben, ein Westfale, ein Türke.
В множествено число членната форма отпада, ако носителят на названието
не е определен по-конкретно:
In den USA wohnen große Gruppen von Polen, Japanern und Chinesen.
Свързани c und събирателни имена на народи и племена и др. подобни обик¬
новено нямат членна форма:
Griechen und Römer, Engländer und Amerikaner, Bremer und Hamburger.
2.	Число:
Названията на народи или племена се употребяват в единствено и в множес¬
твено число. Единственото число обозначава отделен човек като принадлежащ
към даден народ или племе:
Sie ist Amerikanerin. Er ist mit einer Griechin verheiratet. Dort geht der Japaner, von
dem ich dir erzählt habe.
Множественото число може да обозначава целия народ или група отделни
членове на даден народ:
Народ: Die Amerikaner sprechen Englisch. Група: In unserem Hotel wohnten viele
Amerikanerinnen.

921
Völker- und Stammesnamen
3. Склонение:
Повечето названия на народи или племена се скланят по слабото склоне¬
ние:
des Deutschen, die Deutschen; des Franzosen, die Franzosen; des Sachsen, die Sach¬
sen.	\
Повечето завършващи на -er имена на народи и племена, какго и образува¬
ните от имена на селища названия на жители на -er обаче се скланят по силното
склонение:
des Engländers, die Engländer; des Italieners, die Italiener; des Spaniers, die Spanier;
des Mecklenburgers, die Mecklenburger; des Berliners, die Berliner.
Имената на народи и племена, при които -er принадлежи към корена на ду¬
мата, се скланят слабо:
des Bayern, die Bayern; des Pommern, die Pommern.
Към смесеното склонение спада Zimber или Kimber: des Zimbers, die Zim-
bern; des Kimbers, die Kimbern.
Имена на народи или племена, завършващи на гласна, могат да образуват
родителен падеж едл. и множественото число на -s, но могат и в тези случаи да
останат без окончание:
des Eskimo[s], die Eskimofs]; des Papuafs], die Papuafs]; des Ovambo[s], die
Ovambo[s]; des Zulu[s], die Zulu[s]; des Maorifs], die Maorifs]; des Israelifs], die
Israelifs].
Срв. също T Einwohnerbezeichnungen auf -er.
4.	Слят правопис или малко тире:
Ако имената на народи са производни от географско име, което се пише с
малко тире, то се запазва:
die Schleswig-Holsteiner, schleswig-holsteinisch; die Baden-Württenberger.
При географски названия, които се състоят от съчетание на равностойни
прилагателни, по новия правопис тирето може и да отпадне:
deutschamerikanische / deutsch-amerikanische Beziehungen, deutschschweizerische
/ deutsch-schweizerische Wirtschaftsverhandlungen.

Volksentscheid
922
Не може да има свързваща чертица обаче, ако е налице съединителен знак
като -о- или, ако първата съставна част пояснява втората:
Angloamerikaner (произхождащи от Англия американци; по новия правопис се¬
га също: събирателно име за англичани и американци); afroamerikanisch (засяга¬
що Африка и Америка; по новия правопис сега също: отнасящо се до американ¬
ците от африкански произход); finnougrisch; galloromanisch, baltoslawisch; indo¬
germanisch; frankokanadisch; das deutschamerikanische Schrifttum (das Schrifttum
der Deutschamerikaner); die schweizerdeutsche Mundart.
Срв. също t Bindestrich (6.4).
5.	Форми за сравнение:
Относно форми като deutscheste Т Vergleichsformen (3.1).
Volksentscheid: Казва се Volksentscheid,
а не Volksentscheidung. Т Verbalsubstan¬
tiv (1.4).
Volksetymologie: Под народна етимоло-
гия (погрешна, псевдоетимология) се
разбира обикновено наивното, езико¬
во-исторически погрешно тълкуване на
[вече] неразбираема дума въз основа на
звуково подобна дума. Така от ствн.
müwerf (= правещ купчини) се е полу¬
чило нвн. Maulwurf (= къртица) и от
долнорейнски rasen[d]Montag(= прип¬
рян, див, луд понеделник) - нвн. Ro¬
senmontag.
voll: 1. voll със или без предлог? След
voll съществителното (местоимение),
зависещо от него или се поставя в
род.п., или се употребява с предлога
von. Съществителното може да стои
също така непосредствено и непроме¬
нено до voll. Най-разпространено е оба¬
че свързването с von (вж. обаче по-до¬
лу!): Der kleine Gefechtsraum stand ganz
gedrängt voll von Menschen (Gaiser).
Връзката c род.п. днес се смята за въз¬
вишен стил: ... und das lange Band des
Stromes war der Schiffe voll (Koeppen).
Понякога след voll се поставя дателен
падеж без предлог: Der Markt von Soho
ist nicht so schön wie der auf Roms Cam-
po de ’Fiori, aber er bemüht sich doch,
bunt und laut und voll Gerüchen zu sein
(Koeppen). В единствено число дател¬
ният падеж не може да се разпознае,
ако няма атрибутивно прилагателно:
Helldunkel wurden nun Farben, voll Glut,
voll Bütgerstolz, Dramatik und männli¬
cher Leidenschaft (Koeppen; тук едва
Leidenschaft има определение). Da
mach was drum, sonst wird alles voll
Harz, sagte Hebenstreit (Kuby). Също и
в мн.ч. съществителното може да бъде
прибавено непроменено: ein Beutel voll
Geldscheine (но: voll neuer Geldschei¬
ne, също: voll [neuen] Geldscheinen).
Понякога се употребява все още пос¬
тоянната склонена форма voller, при ко¬
ето следващото съществително остава
несклонено: Er war voller Misstrauen
gegen das Projekt. Die Ministerin konnte
voller Stolz von ihren großen Erfolgen
berichten. Ако тук се прибави опреде¬

923
Vollwaise
ление, трябва да се предпочете роди-
телен падеж: voller tiefen Misstrauens.
Ein Baum voller reifer Äpfel. - Принцип¬
но трябва да се каже, че при следпос-
тавено определение voll се свързва с
род. или дат. падеж, но не с von: Ein
Fass voll guten Weines/voll gutem Wein.
Ако тук искаме да свържем с von, тряб¬
ва да се постави запетая: ein Fass, voll
von gutem Wein (= бъчва, която е пълна
с хубаво вино).
2.	voll - voller - vollste: t Vergleichs¬
formen (2.1 и 3.1).
3.	Правопис, а) При употреба като
прилагателно име voll се пише с малка
буква: voll Weinfes], der Saal war
voll [er] Menschen. C малка буква се пи¬
ше и разговорната мярка за време voll:
Es ist drei Minuten nach voll. Um voll
schließen wir. По новите правила при¬
лагателното се пише с главна буква, ко-
гато е субстантивирано: б) voll се пи¬
ше разделно от следващия глагол, ако
прилагателното подлежи на разширя¬
ване или степенуване: Der Eimer wird
voll sein, voll werden. Сега по същия на¬
чин: du musst den Eimer [ganz] voll fül¬
len, das Auto [richtig] voll laden, packen;
voll schreiben; [ziemlich] voll tanken;
sich [zu] voll essen, fressen, saufen; sie
hat sich den Bauch voll geschlagen; das
Fass ist voll gelaufen. Разделно от след¬
ващия глагол voll се пише освен това:
Sie hat es voll (= напълно) begriffen. Er
hat sie voll (= цялата) angesehen. Ich
muss das voll (= изцяло) anerkennen. Sie
hat ihn nichtfür voll genommen (= взема
насериозно; разг.). Er hat den Mund
recht voll genommen (= хвали се; разг.).
Слято се пишат обаче прилагателните
vollgültig и vollinhaltlich, какго и след¬
ните глаголи: vollführen: ich vollführe,
habe vollführt; vollbringen: er, sie, es hat
vollbracht; vollenden: sie hat das Werk
vollendet; vollstrecken: sie vollstreckten
das Urteil; vollziehen: in ihr vollzog sich
ein Wandel. T Getrennt-oder Zusammen¬
schreibung (1.2).
vollendet: Думата vollendet (“съвършен”)
не би трябвало да се степенува в доб¬
рия немски език: Klänge von vollende¬
ter (а не: vollendetster) Schönheit. Т Ver¬
gleichsformen (3.1).
vollendete Gegenwart, Vergangenheit,
Zukunft: T Perfekt, T Plusquamperfekt,
T Futur II.
voller / voll: t voll (1).
vollkaskoversichert: Причастието voll¬
kaskoversichert, което се използва и ка¬
то прилагателно, се пише като една ду¬
ма: Der Wagen ist vollkaskoversichert
(t kaskoversichert).
vollkommen: При прилагателното voll¬
kommen степенуването е повече въз¬
можно, отколкото при Т vollendet: Sein
Stil wird immer vollkommener (= той се
усъвършенства). Превъзходната степен
vollkommenste би трябвало обаче да се
избягва. Т Vergleichsformen (3.1).
vollste: Т Vergleichsformen (3.1).
Vollverb: Под пълнозначен глагол се раз¬
бира глагол, който образува сам сказу-
емото в дадено изречение (Er läuft über
die Straße) или би могъл да го образува
сам, ако сложната форма за време, (как-
то в изречението Er ist über die Straße
gelaufen) се замести от просто време:
Er lief über die Straße. Това не е въз¬
можно за използвания в сложната вре¬
менна форма ist... gelaufen глагол sein;
в това изречение sein не може сам да
образува сказуемото в нито една фор¬
ма за време. Той тук е Т Hilfsverb. В
изречението Er möge kommen, kommen
може сам да образува сказуемото: Er
komme. Тук той следователно е пълноз¬
начен глагол. Глаголът mögen тук не
може сам да образува сказуемото. Той
е Т Modalverb.
Vollwaise: Съществителното die Vollwai¬

Vollzelt arbeiten
924
se днес се използва вместо die Waise за
дете, което е загубило майка си и баща
си. Съществителното Waise е изблед¬
няло в първоначалното си значение на
“дете без родители” и се е използвало
и когато едно дете е загубило само ба¬
ща си или само майка си. За да се из¬
бегнат недоразумения, в администра¬
тивния език са възникнали думите
Halbwaise и Vollwaise, които междув¬
ременно се използват навсякъде.
Vollzeit arbeiten: t Teilzeit / Vollzeit ar¬
beiten.
vom: Съединението на von и dem се пи¬
ше без апостроф. Т Apostroph (1.2);
Т bis (lb); Т Präposition (1.2.1).
von: 1.Добавка към име. Добавката към
име (Adelsprädikat) се пише с главна
буква в началото на изречението (Von
Gruber erschien zuerst) и при номинал¬
но изреждане като Von-der-Recke-Stra-
ße.
2.	Рекция. Предлогът von изисква да¬
телен падеж: von meinem Vater; im Ver¬
lauf von drei Jahren; das ist eine Schul¬
freundin von mir. Съществителни, кои¬
то зависят от von трябва следователно
в мн.ч. да завършват на -п (с изключе¬
ние на завършващите на -s) von den
Autos, von den Steaks). Също при съ¬
ществителни на -el дателен падеж мн.ч.
трябва да получи -и; Verkauf von Mö¬
beln (а не: von Möbel); Einsatz von Lan¬
desmitteln (а не: von Landesmittel). Пра¬
вилно се казва също така: Verzinken von
Drähten (а не: von Drähte). Срв. обаче
t Unterlassung der Deklination (1.3);
t Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
3.	von Amts wegen: Предлогът von -
wegen се употребява c родителен па¬
деж: von Amts, von Rechts wegen.
4.	Родителен падеж или von+ дателен
падеж? Родителният падеж в много
случаи, и то не само в разговорния
език, се замества със von + дателен па¬
деж: die Hälfte meines Vermögens / von
meinem Vermögen (T Genitivattribut
[ 1.2]); eine Schar fröhlicher Kinder / von
fröhlichen Kindern (T Genitivattribut
[ 1.2]); das Haus meines Vaters/von mei¬
nem Vater (t Genitivattribut [1.3.3]); eine
Frau stolzen Betragens / von stolzem Be¬
tragen (Genitivattribut [1.4]).
5.	der Lärm von mit Eisen beladenen
Lastkraftwagen. Последователното
подреждане на предлози би трябвало
по възможност да се избягва по сти¬
листични причини, тъй като вплетени¬
те едно в друго съотношения могат да
затруднят разбирането: der Lärm von
mit Eisenstangen beladenen Lastkraftwa¬
gen; das Auftreten von durch den Frost
verursachten Rissen. Докато съчетава¬
нето c два предлога все още може да се
оправдае, съчетаването на три предло¬
га вече звучи стилистично некрасиво:
Die Straße wird viel von mit über zehn
Tonnen Baumaterial beladenen Lastkraft¬
wagen befahren. В такива случаи по-
добре би било да се прибегне до опи¬
сание: Die Straße wird viel von Lastkraft¬
wagen befahren, die mit Baumateriel von
mehr als zehn Tonnen beladen sind. B
често срещаното съчетание von über,
über е повече наречие и като такова мо¬
же да остане: Es war ein Weg von über
zwei Stunden. Städte von über 10 000 Ein¬
wohnern. Eine Schneedecke von über 10
Zentimeter[n]. Съществителното тук се
управлява от предлога von. Т über (2);
Т Maß-, Mengen- und Münzbezeichnun¬
gen (1).
6.	von - an / ab. Употребата на von - ab
вместо von -an в добрия немски език
би трябвало да се избягва: von da an (а
Hg: ab), von Montag an (а не: ab), von
frühester Jugend an (а не: ab). Съчета¬
нието von - ab по всяка вероятност се
дължи на контаминация Т Kontamina¬

925
vor allem, wenn...
tion от von - an и ab. Относно ab Ham¬
burg или von Hamburg [an] T ab (2).
7.	Относно unter Angabe von Geburts¬
datum, Name (а не: Namen), Dienstgrad
t Unterlassung der Deklination (1.2).
Относно von в сравнение c aufgrund,
durch, infolge и т.н. T aufgrund / durch /
infolge / von / vor / wegen / zufolge.
von / vor: Някои глаголи могат да се свър¬
зват с von или с vor: Das Zimmer strahl¬
te von / vor Sauberkeit. Seine Kleider
strotzten von / vor Schmutz. Обикнове¬
но днес в такива случаи се предпочита
предлогът vor Това важи особено за
глаголите за защита и покровителство:
Mademoiselle grollte mir, weil ich ... sie
nicht vor den Widrigkeiten ... beschützt
hatte (Maass). Wir müssen sie (= хората)
bewahren vor üblen Elementen (Kirst).
Ich habe ihn nicht vergiftet, ich habe ihn
nur vor dem Galgen gerettet (Rinser).
При erretten обаче von се е запазил и до
днес: ... damit sie Diederich von seinen
Feinden erretteten (H. Mann). Siebenmal
vom Tode errettet (Jahnn). Иначе von е ос¬
таряло: Wer rettete vom Tode mich, von
Sklaverei? (Goethe). Също и при sich drü¬
cken днес обикновено се употребява vor:
...mit dem Zweck, sich vor der Feindfahrt
zu drücken (Ott; но същият автор:... wie
der es wohl angestellt hatte, sich vom Kom¬
miss zu drücken).
von / durch / mit: Относно объркването
на тези предлози при образуването на
страдателен залог Т Passiv (1).
von dem, von der / davon, wovon: t Pro¬
nominaladverb (4).
voneinander: voneinander се пише вина¬
ги разделно от следващия глагол: Wir
werden nichts voneinander haben. Wir
müssen voneinander scheiden. Wir haben
nichts voneinander gewusst. Според но¬
вия правопис по същия начин: Wir wol¬
len voneinander gehen (= да се разде¬
лим). Т Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (1.4).
von ihm, von ihr, von ihnen / davon: T Pro¬
nominaladverb (4).
vonnöten: t Verblassen des Substantivs,
vonseiten / von Seiten: Досегашният на¬
чин на писане von seiten според новия
правопис вече не е валиден. Сега се
смятат за правилни правописните ва¬
рианти vonseiten и von Seiten. Т Verblas¬
sen des Substantivs.
vonstatten: T Verblassen des Substantivs,
von... und ihren/ihrer-von... und sei¬
nen / seiner: f Präpositionalattribut.
von was / wovon: Според езиковата нор¬
ма правилно е местоименното наречие
wovon: Wovon habt ihr gesprochen? Съ¬
четанието von + was (Von was habt ihr
gesprochen?) се среща в разговорния
език доста често; то се смята обаче за
стилистично несполучливо. Т Pronomi¬
naladverb (4 и 5).
vor: Предлогът vor може да се свързва с
дателен и винителен падеж, в зависи¬
мост от това, дали действието, изразе¬
но чрез глагола, подчертава мястото
(дат.п.) или посоката (вин.п.): Vor dem
Haus ist ein kleiner Garten. Sie fuhr das
Auto vor die Garage. При обстоятелства
за време vor се употребява само с дате¬
лен падеж: Das passierte schon vor mei¬
nem Geburtstag. Sie bekam den Brief eine
Woche vor ihrem Urlaub. Също c дат.п.
(но без членна форма) vor може да из¬
разява подтик за състояния и душевни
вълнения: Das sollte uns vor Gefahren
schützen. Ich konnte vor Sorge lange Zeit
nicht einschlafen. Er war außer sich vor
Wut. T aufgrund / durch / infolge / von /
vor / wegen / zufolge,
vor / von: T von / vor.
vor allem: Относно изречения като Die¬
ser Briefund vor allem ihre Freundschaft
schien /schienen ihr zu genügen T Kon¬
gruenz (1.3.2).
vor allem, wenn (weil и т.н.) / vor allem

vorangehend
926
wenn (weil и т.н.): Запетая се поставя,
когато vor allem като обстоятелствено
пояснение е особено подчертано: Ich
freue mich vor allem, wenn du mich recht
bald besuchst. Запетаята може да се про¬
пусне обаче, ако vor allem wenn се въз¬
приема като едно цяло: Ich freue mich
auf deinen Besuch, vor allem wenn du die
Kinder mitbringst.
vorangehend: При употреба като прила¬
гателно се пишес малка буква: die vor¬
angehenden Ausführungen. Според но¬
вите правописни правила vorangehend
се пише с главна буква винаги, когато
е субстантивирано: Die Vorangehenden
verfehlten den Weg. Сега по същия на¬
чин: das Vorangehende (= горното, ка¬
заното по-горе); im Vorangehenden (=
казаното преди); Wer Vorangehendes
liest, erkennt... Aus Vorangehendem er¬
gibt sich ... T Groß-oder Kleinschreibung
(1.2.4); T folgend (2).
voraus: Наречието voraus според нови¬
те правила за правопис в субстантивна
употреба се пише с главна буква: Wir
danken Ihnen im Voraus für Ihre Bemü¬
hungen.
vorausdatieren: T vordatieren / vorausda¬
tieren; nachdatieren / zurückdatieren.
vorausgesetzt: 1. След vorausgesetzt под¬
чиненото изречение може да се свър¬
зва само с dass, а не с wenn. Подчине¬
ното изречение след vorausgesetzt обяс¬
нява точно съдържанието на предпос¬
тавката (съдържателно изречение с
dass), а не нейното условие (условно
изречение с wenn): Vorausgesetzt, dass
das Geld innerhalb der nächsten drei
Wochen bewilligt wird ... Nach den Be¬
rechnungen können täglich drei Kilome¬
ter Straßendecke betoniert werden, vor¬
ausgesetzt, dass keine Störungen auftre¬
ten.
2. Обикновено запетая се поставя пред
и след vorausgesetzt: Sie kommt, voraus¬
gesetzt, der Zug ist pünktlich, um 9 Uhr
an. Според новите правописни прави¬
ла в съчетанието vorausgesetzt dass ня¬
ма нужда от запетая (тя може да се пос¬
тави по избор, ако съчетанието не се
схваща като едно цяло): Wir wollen ba¬
dengehen, vorausgesetzt[,] dass die Son¬
ne scheint.
voraussetzend: Относно Ihr Einverständ¬
nis voraussetzend... T erstes Partizip (2).
vorbehaltlich: Предлогът vorbehaltlich
“при уговорката, при условие, че” изис¬
ква родителен падеж: vorbehaltlich be¬
hördlicher Genehmigung. В съчетание¬
то eine vorbehaltliche (= дадено с уго¬
ворка) Genehmigung, vorbehaltlich е
прилагателно име.
vorbeidefilieren: Т Verb (3).
vorbeischießen: Глаголът vorbeischießen
(= не улучвам целта) е непреходен: Alle
haben am Ziel vorbeigeschossen. Пре¬
ходната употреба на глагола днес е съв¬
сем необичайна: Ich fürchte für die
Schwäne, die wegen ihrer Größe und Ver¬
trautheit kaum vorbeizuschießen sind
(Lehndorff).
Vorbeugung: Съществителното име, за¬
висимо от Vorbeugung може да се свър¬
зва само с предлога gegen: zur Vorbeu¬
gung gegen ein Unglück. Es mag ja sein,
dass die sicherste Vorbeugung gegen den
Krieg die immer schrankenlosere Rüstung
mit immer fürchterlicheren Waffen ist
(Augstein). Неправилна е употребата на
родителен падеж (zur Vorbeugung eines
Unglücks).
vordatieren / vorausdatieren, nachdatie¬
ren / zurückdatieren: Глаголът vorda¬
tieren днес има две значения. В първо¬
началния си смисъл той означава “сла¬
гам на нещо по-ранна дата”. Днес ду¬
мата обаче се използва и с противопо¬
ложното значение “слагам на нещо по-
късна дата”. За да се избегнат недора¬
зумения би трябвало вместо по-неяс-

927
vorherrschend
ният глагол vordatieren да се използва
вече по-разпространеният vorausdatie¬
ren (= датирам предварително), когато
става дума за значението “датирам с по-
късна дата”. От друга страна би тряб¬
вало да се използва вече разпростра¬
неният глагол zurückdatieren вместо
vordatieren, когато е търсено значени¬
ето “поставям по-ранна дата” Глаголът
nachdatieren също би трябвало да се из¬
бягва, тъй като е двусмислен: Също ка¬
то vordatieren той може да има и зна¬
чението “датирам с по-ранна дата” и
значението “датирам с по-късна дата”.
(Като “по-ранна дата” тук се има пред¬
вид дата, която е преди изготвянето, ка¬
то “по-късна дата” - дата след изготвя¬
нето.)
vor dem, vor den, vor die, vor das, / davor,
wovor: T Pronominaladverb (4).
vorderhand: t Verblassen des Substantivs.
Vordermann: Множественото число на
Vordermann (= някой, който стои, седи
и т.н. непосредствено пред някой друг)
е die Vordermänner.
Vordersatz: Предпоставеното изречение
е подчинено изречение, което стои
пред главното изречение: Da ich krank
war, konnte ich euch leider nicht besu¬
chen. T Nachsatz; T Zwischensatz.
Vorderteil: Съществителното Vorderteil
най-често се употребява в среден род:
das Vorderteil. Среща се обаче и в мъж¬
ки род: der Vorderteil.
vordringlich / dringlich: t dringlich / vor¬
dringlich.
Vordruck: Множественото число e die
Vordrucke (T Druck).
voreinander: Наречието се пише винаги
разделно от следващия глагол: Sie ha¬
ben sich voreinander gefürchtet, ge¬
schämt. Sie müssen sich voreinander hü¬
ten. Wie sie voreinander stehen! t Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (1.4).
vorenthalten: Глаголът vorenthalten e c
делима представка: Die Regierung ent¬
hält die Information der Presse noch vor.
Същевременно обаче се среща и: Die
Regierung vorenthält die Information der
Presse noch. T Verb (2.4).
Vorfahrt[s]-: Съответните сложни съ¬
ществителни се образуват със или без
TFugen-s: Vorfahrtfs]recht, -regel, -
schild, -Straße, t-fahrt[s]-.
Vorgegenwart: T Perfekt.
Vorhalte / Vorhaltungen: Със значение¬
то “сериозни предупреждения” обик¬
новено е позната само думата Vorhal¬
tungen. Едновременно с нея в Швей¬
цария е приета Vorhalte: jemandem Vor¬
haltungen / Vorhalte machen. Иначе ду¬
мата Vorhalt се среща само в специа¬
лизирания език на различни области
(музика, стрелково учение). Т Verbal¬
substantiv (1.4).
vorher: Наречието vorher се пише раз¬
делно от следващия глагол, ако е упот¬
ребено със значението “преди”: Wir
wollen vorher (= преди другите) gehen.
Er hat den Zeitpunkt vorher bestimmt. Er
hätte das vorher sagen sollen. Vorher ce
пише слято, ако е употребено със зна¬
чението “предварително”: Das war al¬
les vorherbestimmt (= предварително оп¬
ределено). Er ist vorhergegangen (=
тръгна предварително). Er hat das vor¬
hergesagt (= предсказа).
vorhergehend: При употреба като при¬
лагателно vorhergehend се пишес мал¬
ка буква: die vorhergehenden Ausjuhrun-
ge/г..Субстантивираните форми според
новия правопис се пишат винаги с глав¬
на буква: das Vorhergehende (= горека¬
заното). Следователно сега по същия
начин: Das Vorhergehende (= горното)
war schon geschrieben, als ... Wer Vor¬
hergehendes beachtet ... Aus Vorherge¬
hendem ergibt sich ... T folgend (2);
t Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
vorherrschend: T vorwiegend / überwie-

Vorhinein
928
gend.
Vorhinein: Според новия правопис осо¬
бено в разпространения в Австрия из¬
раз im Vorhinein вместо “преди това,
предварително” Vorhinein се пише с
главна буква. Т Nachhinein.
vorig: 1. Рекция. Във връзка със seit се
използва дателен падеж: seit vorigem
(не: vorigen) Sonntag.
2. Правопис. Според новите правила
за правопис субстантивираното прила¬
гателно шшзш се пише с главна буква:
die Vorigen; das Vorige (= предишните
изпълнения). Следователно сега по съ¬
щия начин: Voriges; der, die, das Vori¬
ge; im Vorigen. T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.4).
Vorkommen / Vorkommnis: Двете думи
имат различно значение: Субстантиви-
раният инфинитив das Vorkommen оз¬
начава наличието и разпространение¬
то по райони на дадени суровини: Лп
der Nordseeküste sind ergiebige Erdgas¬
vorkommen entdeckt worden. Съществи¬
телното Vorkommnis означава случка,
събитие или неприятен случай: Der Lift
wurde gerade repariert, ein häu figes Vor¬
kommnis im Hotel de Bourgogne (Baum).
Vorlage / Vorlegung: T Verbalsubstantiv
(1-4).
vorlieb nehmen: Според новите правила
за правопис съставните наречия, свър¬
зани с предлози, се пишат разделно от
следваща таголна форма: Sie muss mit
diesem Betrag vorlieb nehmen. Er hat mit
dieser Regelung vorlieb genommen.
vorliegend: Прилагателното се пише £
малка буква: vorliegender Fall. По но¬
вия правопис субстантивираните фор¬
ми се пишат винаги с главна буква: das
Vorliegende. Сега по същия начин: Vor¬
liegendes, im Vorliegenden. Т Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4).
vorm: Съчетанието от vorn dem се пише
без апостроф. T Apostroph (1.2); t Prä¬
position (1.2.1).
Vormittag/vormittags: Съществително¬
то се пише c главна буква: am Vormit¬
tag; eines Vormittags. По новия право¬
пис сега по същия начин: morgen Vor¬
mittag, heute Vormittag, gestern Vormit¬
tag. Наречието се пише c малка буква:
vormittags; montags vormittags. T Ad¬
verb (3).
Vormund/Vormundin: Съществително¬
то Vormund има две форми за мн.ч.: die
Vormunde и die Vormünder. Съответ¬
ствието за женски род на Vormund се
образува без преглас: die Vormundin (не:
die Vormundin).
vorn: Съчетанието от vor и den се пише
без апостроф. Това vorn обикновено се
използва в разговорния език. Т Präpo¬
sition (1.2.1); Apostroph (1.2).
V

929
Vornamen
Vornamen / Малки имена
1 Rechtschreibung / Правопис
1.1	Schreibung von Vornamen
Правопис на малките имена
При начина на писане на малките имена в общи линии важат днешните пра¬
вописни правила. Допустими са обаче известни отклонения:
Carina до Karma. Komelia до Cornelia. Claus до приетото Klaus, Carl до приетото
Karl, Mathias до по-обичайното Matthias, Reiner до Rainer, Stephan до Stefan.
Günther до Günter. Eckhart до Eckart. Thilo до Tilo.
Чуждите имена се изписват по чуждия правопис: Jennifer, Nicole, Vanessa;
Dennis, Jordi, Kevin, Steven.
1.2	Schreibung von Doppelnamen, Vornamen und
Berufsbezeichnung u Ä.
Правопис на двойни имена, малки имена, професия и др.
Двойни имена, които имат само едно основно ударение, обикновено се пи¬
шат слято:
Annemarie, Annalena, Hannelore; Hansjoachim, Karlheinz, Hansjürgen.
Помежду им се пише малко тире, ако имената се разглеждат като едно цяло,
но все пак трябва да запазят известна самостоятелност:
Anne-Sophie, Marie-Louise; Susanne-Annette, Hans-Joachim, Karl-Heinz, Karl-Jo¬
sef, Klaus-Rainer.
Те се пишат разделно, ако и двете имена трябва да запазят своята самостоя¬
телност. Това обикновено е случаят, когато и двете имена са с повече срички:
Birgit Sabine, Hans Jürgen, Karl Henning.
Малко тире се поставя винаги при съчетание от професия и малко име, за-
щото названието, определящо името, трябва особено да се подчертае:
Bäcker-Anna, Schuster-Franz, Förster-Otto.
Малко тире се пише и когато малкото и фамилното име са си разменили
местата и пред тях има определителен член. Тук фамилното име е определяща
дума към малкото име:
59.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Vornamen
930
der Huber-Franz, die Hofer-Marie.
Всички други сложни думи от съществително и малко име се пишат слято:
Wurzelsepp, Schützenliesel, Suppenkaspar.
1.3	Komma bei Vornamen?
Запетая при малки имена?
Две или повече малки имена пред едно фамилно име се пишат винаги без
запетая:
Hans Dieter Kai Schulz fa не: Hans, Dieter, Kai Schulz).
1.4	Schreibung der von Vornamen abgeleiteten Adjektive
Начин на писане на прилагателни, производни от малки
имена
Прилагателните, производни от малки имена, според новите правила обик¬
новено се пишат с малка буква:
die ottonische Kunst, die karolingische Minuskel.
Изключение правят определени исторически събития и епохи:
das Wilhelminische Zeitalter (на Кайзер Вилхелм II), das Viktorianische Zeitalter
(на Кралица Виктория).
Сравни също Т Personennamen (5), Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2.2).
2 Genus / Род
Родът на малките имена обикновено съвпада с естествения пол:
der kleine Ralf, der reiche Mayer, die fleißige Kathrin, die engagierte Christine, die
hilfsbereite Annette, die kluge Schmidt; Maria Theresia und ihre Zeit
Изключения правят умалителните форми от среден род на -chen, -lein и -le:
das niedliche Karlchen, das altkluge Lottchen, das vierjährige lngelein, das arme
Hannele.
При умалителната форма на -(е)1 родът обикновено се съобразява с естес¬
твения пол:

931
vorwiegend / überwiegend
die fleißige Gretel, die (но също: das) schöne Liesel, der (но също: das) dumme
Hansel.
3	Verweise / Препратки
Относно членната форма при малките имена TPersonennamen (1); относно
склонението Т Personennamen (2 и 3).
Vorort- / Vororts-: Сложните съществи¬
телни с Vorort се употребяват със или
без съединително s: Vorortsverkehr /
Vorortverkehr; Vorortszug / Vorortzug и
т.н. T Fugen-s (3).
vors: Съчетанието от vor и das се пише
без апостроф. TPräposition (1.2.1);
Т Apostroph (1.2).
Vorsilbe: Т Präfix, Т Verbzusatz.
Vorsitzer / Vorsitzender: Думата Vorsit¬
zer, по-старата форма, днес навсякъде
е изместена от Vorsitzender. При това
двете съществителни се използват без
разлика в значението. В немското ак¬
ционерно право от 1965г. важи само
формата Vorsitzender {des Aufsichsrats,
des Vorstands). В езика на обединения,
дружества и съюзи отчасти се е запа¬
зила формата Vorsitzer. Т Gleichstellung
von Frauen und Männern in der Sprache.
Относно адрес T Brief (1 и &).
Vorspiegelung falscher Tatsachen: В дей¬
ствителност този израз е безсмислен,
защото съществителното Vorspiegelung
има вече значението на”измама”, т.е.
включва значението на"falsch”. Също
така думата Tatsache включва значени¬
ето на wahr и следователно изключва
прилагателното falsch, защото не мо¬
гат да съществуват фалшиви факти.
Въпреки това изразът Vorspiegelung
falscher Tatsachen е възприет в езика.
vorstehend: Субстантивираната форма
das Vorstehende (= казаното преди) се
пише с главна буква. По новия право¬
пис с главна буква се пише и местои-
менно употребената форма Vorstehen¬
des: Wir bitten Vorstehendes zu beachten.
Същото важи и за im Vorstehenden.
Т Groß- oder Kleinschreibung (1.2.4).
Vorvergangenheit: t Plusquamperfekt,
vorwärts: В имена се пише c главна бук¬
ва: Marschall Vorwärts (псевдоним на
Блюхер). Vorwärts се пише винаги раз¬
делно от следващия глагол по новите
правила: Sie hat den im Schlamm stecken¬
den Wagen nur mühsam vorwärts ge¬
bracht. Er ist immer vorwärts gegangen.
Сега по нов начин:-Sie hat das Unter¬
nehmen vorwärts gebracht (= разви).
Nach der schlimmen Zeit ist es endlich
wieder vorwärts gegangen (= стана по-
добре). Sie ist in letzter Zeit schnell
vorwärts gekommen (= напреднала в
професията или другаде). Т Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.4), Т-wärts.
vor was / wovor: Според езиковата нор¬
ма правилно е местоименното наречие
wovor: Wovorfürchtest du dich? Комби¬
нацията vor + was (Vor was furchtest du
dich?) се среща много често в разго¬
ворния език; тя е стилистично непод¬
ходяща. Т Pronominaladverb (4 и 5)л
vorwiegend / überwiegend: Думата обик¬
новено се използва само като наречие
(не като прилагателно): Was die Schü¬

VW
932
ler betraf, ... so waren sie vorwiegend
bürgerlich-intellektueller Herkunft (K.
Mann). Употребата на думата vorwie¬
gend се е критикувала от защитниците
на езика, защото те виждали в нея
Т Kontamination от vorherrschend и
überwiegend.
VW: Т Autotypenbezeichnungen.
Ww
w: Относно правописа и склонението
Т Bindestrich (2.4) (w-Laut); Т Einzel¬
buchstaben (des W, zwei W); T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.5) (das w in Squaw).
Waagerechte / Waagrechte: Субстанти-
вираното прилагателно се колебае меж¬
ду слабо и силно склонение. С членна
форма то се скланя само слабо (като
прилагателно): род.п.: der Waagjejre-
chen, мн.ч.: die Waagfejrechten. Без
членна форма (свързано с числително
бройно напр.) в мн.ч. се среща и силно
склонение: zwei Waag[e]rechten и zwei
WaagfeJrechte. t substantiviertes Adjek¬
tiv (2.2.1).
wach: Прилагателното се пише раздел¬
но от следващия глагол, ако подлежи
на разширяване или степенуване: wach
sein, bleiben, werden; das Schlaflied hat
mich erst richtig wach gemacht. Прила¬
гателното се пише слято, ако не може
да се разширява или степенува: Die
Kritik an ihren Plänen hat ihren Ehrgeiz
wachgerufen (= предизвика). Die Nach¬
richt vom Unfall ihres Sohnes hat sie
wachgerüttelt (= разтърси). C глагола
halten wach може да се пише и слято и
отделно:«сА wach halten (съшо:) wach¬
halten; die Erinnerung an etwas wach
halten (съшо:) wachhalten. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.2).
wachsen: При неправилния глагол wach¬
sen “ставам по-голям” във 2. и З.л. ед.ч.
сег.вр. изявително наклонение, деяте¬
лен залог се появява преглас: du wächst,
er wächst. Претеритумът има отглас:
wuchs. Миналото причастие е gewach¬
sen. При правилния глагол wachsen
“търкам е восък” обаче във 2. и З.л.
сег.вр. изявително наклонение деяте¬
лен залог няма преглас: du wachst, er
wachst. Формата за претеритум е
wachste, а миналото причастие - ge¬
wachst.
wagen: Ако wagen е свързан с инфини-
тивна група, по новия правопис може
да се постави запетая: Sie wagte nicht
ihn anzusprechen / Sie wagte nicht, ihn
anzusprechen, t Komma (5.1.4).
wägen: 1- Спрежение. Глаголът wägen
обикновено се спряга неправилно: wog,
gewogen: Lottens goldgelbe Augen ruh¬
ten prüfend auf seiner Tochter, er wog
jades Wort, das er sprach, in ihrer Miene
(Andres). Правилното спрежение wäg¬
te, gewägt се среща рядко: Sie wägte ja¬
des ihrer Worte. Формата за конюнктив
II на wägen е wöge.
2. wägen / wiegen. Между двата първо¬
начално еднакви по значение глагола

933
während
wiegen и wägen днес в говоримия език
се прави ясна разлика. Глаголът wegen
се използва, когато трябва да се уста¬
нови теглото на даден предмет. Той мо¬
же да се използва като преходен или
непреходен: Er musste den ganzen Last¬
zug vor Antritt der Fahrt wiegen. Teich¬
mann schien es, als wiege er jetzt mehre¬
re Zentner (Ott). Образно: Diese Worte
wiegen schwer. Преносно в смисъл на
“претеглям нещо на ръка”: Der Verle¬
ger wiegt das Buch kurz in der Hand und
reicht es dam weiter. Gedankenverloren
wog sie die Waffe in der Hand. За разли¬
ка от него глаголът wägen се използва
със значението “премислям точно, пре¬
теглям”: Erst wägen, dann wagen! Sie
wog/ wägte jedes ihrer Worte. В старото
си конкретно значение - “тегля, опре¬
делям теглото на нещо” - днес wägen
понякога се използва в специализира¬
ния език: в значението “претеглям на
ръка” обаче е остарял.
Wagen: Според езиковата норма форма¬
та за множествено число е die Wagen.
Формата за мн.ч. с препгас die Wägen
се използва в местни говори, предим¬
но в Южна Германия. Т Plural (1).
Waggon / Wagon: По новия правопис, за¬
едно с досегашния начин на писане
Waggon, е правилна и формата Wagon
(по подобие на Wagen и както във френ¬
ския език).
Wahlmann: Множественото число е die
Wahlmänner. Т Mann (2).
wahr: 1. Прилагателното се пише с мал¬
ка буква: eine wahre Geschichte, der
wahre Standort и т.н. To се пише c мал¬
ка буква и в съчетанието der wahre Ja¬
kob (= правилният човек, правилното;
разг.). Субстантивираната форма се пи¬
ше с главна буква: Daran ist schon et¬
was wahres. Ein kühles Bad ist jetzt das
einzig Wahre.
2. Ако wahr подлежи на разширяване
или степенуване, то се пише разделно
от следващия глагол: Sie hat die Erzäh¬
lungfür [absolut] wahr gehalten. Er hat
seine Drohungen [uneingeschränkt] wahr
gemacht. Когато wahr не може да бъде
разширявано или степенувано, то се
пише слято: Sie hat das nicht wahrha¬
ben wollen (- не иска да го приеме за
истина). Sie hat aus den Karten wahrge¬
sagt (- предсказа), t Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.2).
'während (съюз): C подчинителния съ¬
юз за време während се свързват под¬
чинени изречения, които обозначават
едновременност с действието, описа¬
но в главното изречение: “Wer war '
das? ”, fragt Riesenfeld mich, während ich
nach Kaffee suche (Remarque). В много
случаи изказаното в подчиненото из¬
речение, свързано с während, може оба¬
че да се схване като противоположност
на съдържанието на главното изрече¬
ние. По този начин während получава
характера на адверзативен (противо¬
поставящ) съюз, при който обаче вре¬
менното съотношение често все още е
ясно: Da schwenkt ihr die Hüte, ballt die
Fäuste und schreit, während die Nach¬
welt schon mit lichthungrigen Augen zu
den hohen Fenstern hereinschaut, wäh¬
rend der Atem der Zukunft leise die zer¬
fetzten Fahnen bewegt, die über dem Sitz
des Präsidenten Thuriot aufgehängt sind
(Sieburg). Само противопоставящо в
смисъла на “за разлика от което”: Ich
möchte annehmen, dass die Rede der
Tochter unmittelbar nach dem Angriff auf
F ... geschrieben wurde, während die
Rede des Sohnes erst ein halbes Jahr spä¬
ter ... entstanden sein dürfte (Jens). Да¬
ли während трябва да се схваща темпо¬
рално или адверзативно често може да
се разбере само от контекста. И двата
начина на приложение са правилни.
2während (предлог): 1. Употреба. Пред¬

Währungsblock
934
логът während означава период от вре¬
ме, в който нещо се случва или не се
случва (от кога до кога?): während der
Vorstellung, während des Krieges. Es hat
während des ganzen Urlaubs geregnet.
Чрез während не може да се изразява
продължителност: Das Schneetreiben
dauerte fünf Tage (а не: während fünf
Tagen). Drei Jahrhunderte fa не: Wäh¬
rend dreier Jahrhunderte) dauerte dieser
Zustand.
2. Рекция. Предлогът während обикно¬
вено се свързва с родителен падеж:
Während des Experiments darf nicht ge¬
raucht werden. Während der nächsten
fünf Jahre arbeitete sie verbissen an dem
Projekt. Der Flug dauerte zwei Stunden,
während derer sie eine Zeitung las. Es
handelt sich um eine Zeitspanne von drei
Stunden, während deren das Ereignis
stattgefunden haben muss, (t Relativpro¬
nomen [2]). Изключения. При силно
склонено съществително в мн.ч. wäh¬
rend се свързва с дателен падеж, ако ро-
дителният падеж не може да се разли¬
чи по форма. (Т Präposition [2]): wäh¬
rend Deutschkursen. Дателен падеж се
използва и ако между während и зави¬
симото от него силно склонено същес¬
твително се яви друго силно склонено
съществително (като определение в
род.п.): Während meines Freundes auf¬
schlussreichem Vortrag gingen bereits
■ einige Zuhörer. Иначе обаче: Währendes
aufschlussreichen Vortrages meines
Freundes ...
Währungsblock: Множественото число
e Währungsblöcke, по-рядко Währungs¬
blocks. T Block.
Währungseinheit: Относно мястото на
валутната единица при изписване на
цени (DM 17,- / 17,-DM) Т Maß-, Men¬
gen- und Münzbezeichnungen (4).
Waidmann: T Weidmann.
Waise: Днес съществителното се изпол-
ва вече само в женски род. Тоест казва
се die Waise, а не der Waise.
Wald- / Waldes-: Съответните сложни съ¬
ществителни обикновено нямат свър¬
зващ знак: Waldameise, Waldbestand,
Waldeinsamkeit, Walderdbeere, Waldfam,
Waldfrevel, Waldgeist, Waldgrenze, Wald¬
honig, Waldhorn, Waldlichtung, Wald¬
schrat, Waldtaube, Waldwirtschaft. C
окончание на род.п. ед.ч.: Waldesdun¬
kel, Waldeslust и Waldesrauschen. Заед¬
но c образуванието Waldrand се упот¬
ребява и Waldesrand. Формите с -es- се
употребяват обикновено само в при¬
повдигнатия стил. TFugenzeichen.
Walther von der Vogelweide: T Personen¬
namen (2.2.1).
Wandale / Vandale: Названието за член
на германско племе и (преносно) за чо¬
век, който руши, може да се пише с w
или с v; съответно: Wandalismus / Van¬
dalismus, wandalisch / vandalisch. Про¬
изношението е еднакво и при двата на¬
чина на писане.
Wanderin / Wandrerin: Формата за жен¬
ски род към Wanderer гласи Wanderin
(а не: Wandererin), а към Wandrer -
Wandrerin. Т Substantiv (3).
wandern: Глаголът за движение wandern
образува перфект със sein: Ich bin frü¬
her viel gewandert. Sie sind von Lech
nach Zug gewandert. Относно ich wan¬
dere/wander t -e (9); T Indikativ (3).
Wanderung / Wandrung: Относно изпа¬
дането на -е Т -е (9).
wann / wenn: Частиците wann и wenn не
бива да се бъркат. Наречието wann се
използва при въпрос за определено вре¬
ме или за условие: Wann trifft die Dele¬
gation ein? Wann ist ein Wagen vor¬
schriftsmäßiggeparkt? Преди wann чес¬
то се е използвало и вместо wenn: In
schönen Sommertagen, wann (= в кои¬
то) lau die Lüfte wehn (Uhland). Wann
Menschenblut in neuen Adern kreist, er¬

935
was
neuert sich der träge Menschengeist (C.
F. Meyer). Тази употреба на wann е ос¬
таряла и вече де се смята за правилна.
За разлика от него wenn е подчините-
лен съюз: Wenn die Ferien kommen, ver¬
reisen wir. Immer wenn er sich einsam
fühlte, griff er zur Flasche. Wenn das
stimmt, werde ich etwas unternehmen.
war ... gewesen: Относно неправилни
конструкции като Ich war beim Bäcker
gewesen (вместо: Ich bin beim B. gewe¬
sen) T gewesen.
ward / wart: Формата ward е първона¬
чалната, днес рядка форма за 1.и З.л.
ед.ч. изявително наклонение, претери-
тум на werden: ich ward, er, sie, es ward;
вместо нея днес се употребява: ich wur¬
de; er, sie, es wurde (Twerden [1]). От
нея трябва да се различава wart - 2л.
мн.ч. изявително наклонение претери-
тум на sein: Wart ihr gestern auch im
Kino?
wäre / ist / sei: T sei / wäre.
warm: Прилагателното се пише раздел¬
но от следващия глагол, ако warm мо¬
же да се степенува или разширява. Как-
то досега: sich / den Tee warm machen;
das Essen warm / wärmer halten, stellen;
mit den neuen Nachbarn warm werden
(= сближавам се). В следните случаи
warm може да се пише както разделно,
така и слято: sich /den Motor warm lau¬
fen (също:) Warmlaufen lassen; wir müs¬
sen uns diesen Geschäftsfreund [beson¬
ders] warm halten (съшо:) warmhalten
(= да си запазим благоразположението
му). Т Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (1.2).
warnen: Ако от warnen, зависят подчи¬
нено изречение или инфинитивна гру¬
па, те не бива да съдържат отрицание.
Неправилно: Sie warnte ihn nicht zu
schnell zu fahren. Правилно: Sie warnte
ihn zu schnell zu fahren. T Negation (1).
-wärts: Наречията, образувани c оконча¬
нието -wärts (abwärts, aufwärts, auswärts,
heimwärts, ostwärts, rückwärts, seitwärts,
vorwärts и T.H.) по правило обозначават
посоката, а не мястото или положение¬
то: Vorwärts mit euch! (Brecht). Die Weber
waren bereits im Begriffe, heimwärts zu ei¬
len (Broch). Насочващата функция на -
wärts обаче вече е ограничена и поняко¬
га наречия, образувани с -warts, се изпол¬
зват и като обстоятелствени пояснения
за място, при което обаче информация¬
та за посока е все още ясна: das weiter
rückwärts im Schatten des Zentralhauses
liegende Schwestemheim. ...die Hände
rückwärts verschränkt (Broch). Наречие¬
то auswärts се използва вече само като
общо определение на място: Diehn brach¬
te viel Zeit auswärts, in der Kreisstadt und
in der Gauhauptstadt zu (Strittmatter). Sie
ist von auswärts gekommen. T rückwärts.
Относно правописа на наречията, обра¬
зувани с -wärts, във връзка със следва¬
щия глагол Т Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
warum / worum: Между двете думи днес
(за разлика от преди) съществува раз¬
лика в значението: с warum (пренася¬
не на думата по новите правописни
правила war-um или както досега wa¬
rum) се пита за причината; worum (пре¬
насяне на думата wo-rum или wor-um)
е част от въпроса за предмета: Ich wollte
wissen, warum (не: worum) sie ihn ge¬
schlagen hatte. Ho: Worum (не: Warum)
handelt es sich? Вместо worum в разго¬
ворния език се среща често и um was:
Ich weiß nicht mehr, worum (разг.: um
um) es sich bei dem Gespräch drehte.
T Pronominaladverb (4 и 5).
was: 1. Няма апостроф при разговорно¬
то съкращение was от etwas: Du kannst
gleich was erleben! T Apostroph (1.1).
2. Относно an was / woran, mit was /
womit, von was / wovon и т.н. t Prono¬
minaladverb (5).Othocho Was meinst /

was - das
936
glaubst du, dass ... и Was du nicht willst,
dass man dir tu ’, das füg auch ... t das /
dass. Относно etwas, was/das Tetwas,
was.
was - das: Was ist es, das (а не: dass) ich
tun soll? В това изречение das е место-
имение, а не съюз. Това може да се ус¬
танови, когагго се формулира отговорът
на въпроса: Das, was du tun sollst
...T das / dass, T Relativpronomen (4).
waschen: При waschen във 2. и З.л. ед.ч.
изявително наклонение сег.вр. се поя¬
вява npemac: du wäschst, er wäscht. Пре-
теритумът има формата wusch, конюн-
ктив II - wüsche.TVerb (1).
was für ein / welcher / was für welche: C
wasför ein ? се пита за състава, вида или
характера на същество или предмет:
Was för eine Schule besuchst du? Eine
höhere. - Mit wasför einem Autoföhrt er
die Ware auf den Maria? Mit einem klei¬
nen Lieferwagen. - Was för einen Wein
trinken Sie am liebsten? Einen milden
Weißwein. - Was för ein Mann ist das?
Ein großer, blonder. - Понякога в разго¬
ворния език was för ein се употребява
погрешно в разделителен контекст
вместо welcher. Не: Was för ein Kleid
ziehst du an? A: Welches Kleid (- коя от
роклите) ziehst du an? В обратния слу¬
чай понякога welcher се използва пог¬
решно вместо was für ein: Hei Welche
Katze ist das? A: Was för eine Katze ist
das? При was för ein, ако следва същес¬
твително в мн.ч., отпада ein: Was för
Autos parken denn dort? Was för Mög¬
lichkeiten ergeben sich hier? Най-често
и при названия на материали или про¬
дукти: Was für Papier willst du? Was för
Wein trinkt sie am liebsten? - Разделя¬
нето на för от was произлиза от първо¬
началния средновисоконемски слово-
ред и днес също е много битово: Was
bracht' es dem Kaiser för Gewinn?
(Schiller). Was er för Vokabeln gebraucht!
(Th. Mann). - Ако was för ein стои пред
съществително, се скланя само ein, при
товакакто неопределителния член: Was
für eine Marke? Mit was för einem Auto?
Ако was för ein стои самостоятелно, ein
се скланя като силното числително
име: Was für eines? Тези самостоятел¬
ни форми на ein често се заместват с
welcher, особено в севернонемския раз¬
говорен език: Wir haben ausgezeichne¬
ten Wein getrunken. Was för welchen?
(вместо: Was för einen?). В мн.ч. въп¬
росът има формата was för + същес¬
твително: Es werden Bäume gepflanzt.
Was för Bäume? В Северна Германия
вместо wasför + съществително в мн.ч.
се употребява was för welche: Im Park
stehen viele schöne Bäume. Was für wel¬
che? Също така: Was sind denn das för
welche (вместо: Leute)? t welcher (6).
Wasser: 1. Множествено число. В зна¬
чението “водни маси, потоци, води”
формата за мн.ч. е die Wasser: Du sollst
die Pilgerzüge in Indien nach den heili¬
gen Wassern des Ganges sehen (Langgäs-
ser). ... gurgelnd verderben Mann und
Ross in verschlingenden Wassern (Th.
Mann). В преносен смисъл:... mit allen
Wassern gewaschen sein (= помъдрял
чрез много опит, не може да бъде из¬
мамен; разг.). Прегласната форма за
мн.ч. die Wässer се употребява, когато
става въпрос за преработени, предназ¬
начени за човека течности: wohlriechen¬
de, duftende Wässer; ...um das Rheuma
mit linden Wässern zu behandeln (Baum).
Сравни по този въпрос също сложни¬
те съществителни Mineralwässer, Sau¬
erwässer, също така: Abwässer.
2. Словосъчетания. По новите право¬
писни правила съчетанията Wasser ab¬
weisend, Wasser abstoßend могат да се
пишат и слято: wasserabweisend, wasser¬
abstoßend; eine Wasser abweisende, ab¬
stoßende, (съшо:) wasserabweisende,

937
wegen
wasserabstoßende Imprägnierung. Слож¬
ните думи обаче винаги се пишат сля¬
то, когато са конкретизирани с помощ¬
та на наречие: Dieses Gewebe ist beson¬
ders wasserabweisend, wasserabstoßend.
Слятото писане важи и когато съчета¬
нията се степенуват като една дума: Die¬
ser Stoff ist noch wasserabweisender,
wasserabstoßender als jener. T Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (3.1.1).
Wassernot / Wassersnot: При тези две
сложни думи различната употреба на
съединително s е свързана с разлика в
значенията: Wassernot означава липса¬
та на вода, Wassersnot - наводнение.
Т Fugen-s (3).
weben: Глаголът weben се спряга както
неправилно (wob, gewoben; конюнктив
II: wöbe), така и правилно (webte, ge¬
webt). При двете форми има разлика в
употребата. Неправилните форми wob,
gewoben най-често се употребяват в
приповдигнатия стил, при това в пре¬
носна употреба: Die Sonne wob golde¬
ne Fäden. Um ihn wob sich ganz ohne
äußeren Anlass eine Art von Legenden¬
bildungen (Langgässer). ... sie erlebten
eine Art Ekstase, gewoben aus Musik und
Liebe (Rinser). За разлика от тях пра¬
вилните форми се използват предим¬
но когато става въпрос за производство
на текстил: Dieser Teppich wurde ma¬
schinell gewebt. Die Frau webte die Matte
selbst. Er trug eine handgewebte Krawat¬
te.
Wechselbalg: T Balg.
wechselbezügliches Fürwort: t reziprok.
weder - noch: 1. Запетая. Пред noch ня¬
ма запетая, ако weder - noch свързва
части на изречението или-според но¬
вите правила за препинателните знаци
- изречения: Weder er noch sie konnten
schwimmen. Er hat ihr weder beruflich
geholfen noch hat er ihre künstlerischen
Anlagen gefördert. В този последен слу¬
чай може обаче да се постави запетая,
за да се подчертае разделението. Ако
при съюза weder - noch с noch се свър¬
зват наколко последователни части на
изречението, то тези части по новите
правила не се отделят една от друга със
запетая.
2.	Съгласуване. Относно Weder er
selbst noch der andere wusste / wussten
davon T Kongruenz (1.3.10).
3.	weder - weder / noch - noch. Упот¬
ребата на weder - weder или noch - noch
вместо weder - noch преди е била доста
честа: Bin weder Fräulein, weder schön
(Goethe). Noch Krankheit kannten sie,
noch Furcht, noch Klage (A. W.Schlegel).
Днес тази употреба вече не се смята за
правилна.
weg / fort: Т fort / weg.
Weg- / Wege-/ Weges-: Съответните
сложни образувания обикновено се об¬
разуват без съединително s: Wegberei¬
ter, Weggabelung, Wegrand, Wegschei-
d(e], Wegübergang, Wegunterführung,
Wegweiser, Wegzehrung; wegkundig. Със
съединително e: Wegebau, Wegelagerer,
Wegerecht. Сложни думи c окончание¬
то на род.п. ед.ч. (Wegesrand и т.н.) се
използват само в приповдигнатия стил.
Т Fugenzeichen.
wegen: 1. Рекция. След предлога wegen
според езиковата норма се употребява
родителен падеж: wegen des schlechten
Wetters, wegen der besonderen Umstän¬
de. Aber des Kindes wegen, auf das ich
wartete, began alles sich für mich zu ver¬
ändern (Bachmann). Karins wegen sind
wir zu Hause geblieben. Разговорно и в
местни говори wegen се свързва често
с дателен падеж: Wegen dem Hundfuhr
sie nicht in Urlaub. Според езиковата
норма тази употребане се смята за пра¬
вилна. Затова пък при силно склонени
съществителни в мн.ч. wegen според
езиковата норма се свързва с дателен

Wehmut
938
падеж, ако родителният не може да се
различи по форма (TPräposition [2]):
wegen Geschäften verreist sein. (Иначе
обаче: wegen dringender Geschäfte ...).
Der Jungbusch ist verrufen wegen man¬
cherlei Vorfällen (Mannheimer Morgen).
Дателен падеж се поставя също, ако
между wegen и зависимото от него съ¬
ществително има силно склонено съ¬
ществително (определение в род.п.):
Wegen unseres Freundes Kind musste der
Hund zu Наше bleiben. (Иначе обаче:
Wegen des Kindes unseres Freundes ...).
Sie stritten sich wegen meines Bruders
neuem Ball. (Иначе обаче:... wegen des
neuen Blls meines Bruders). Ако след
wegen стои съществително от силното
склонение без членна форма и без при¬
лагателно, обикновно окончанието за
род.п. се изпуска: Wegen Karin sind wir
zu Hause geblieben. Wegen Umbau
(вместо: wegen Umbaus) gesperrt. Sie
mussten wegen Motorschaden (вместо:
Motorschadens) aufgeben. Ohne unsere
Verspätung wegen Schneesturm ... wären
wir jetzt in Mexico-City gelandet (Frisch).
2.	wegen mir / meinetwegen. Ако пред¬
логът wegen се прибави към лично мес-
тоимение, се употребяват сложните ду¬
ми meinetwegen, deinetwegen, seinetwe¬
gen, unsretwegen (съшо: unsertwegen),
euretwegen (съшо: euertwegen), ihretwe¬
gen. Съчетанията wegen mir, wegen uns
и t.h. се смятат за разговорни, wegen
meiner е остаряло и се среща вече само
на определени места (Bayern, Schwa¬
ben, Westmitteideutschland, Nieder¬
rhein).
3.	wegen was / weswegen. Според ези¬
ковата норма правилното е weswegen:
Weswegen regst du dich so auf? Комби¬
нацията wegen + was (Wegen was regst
du dich so auf?)се среща доста често в
разговорния език; тя се смята за сти¬
листично неподходяща.
4.	Място. Обикновено предлогът we¬
gen стои пред зависимото от него съ¬
ществително. Може да се срещне като
следпоставен в приповдигнатия стил,
при което зависимото съществително
винаги е в род.п. (назованите в т. 1 осо¬
бености тук не важат): ... als sie Julika
ihres schönen Haares wegen immer mus¬
terten (Frisch).
5.	T aufgrund / durch / infolge / von / vor
/ wegen / zufolge.
Wehmut: За разлика от der Mut се казва
die Wehmut. T -mut.
Wehr: Съществителното от женски род
die Wehr (мн.ч.: die Wehren) означава
“въоръжаване, укрепване, защита, от¬
брана”: Menschen, die gewohnt sind, eine
Wehr zu tragen (Musil) Съществително¬
то от среден род das Wehr (мн.ч.: die
Wehre) означава язовир: Das Wasser
rauscht über das Wehr.
wehtun: Глаголът wehtun (досегашен
правопис: weh tun) изисква дателен па¬
деж: ... ohne ihm wehzutun. Hast du dir
wehgetan? Ich habe mir an der Kante
wehgetan.
weibisch; TVergleichsformen (2.3).
weibliche Berufsbezeichnungen: T Titel
und Berufsbezeichnungen (3).
weibliche Formen: T Gleichstellung von
Frauen und Männern in der Sprache,
T Substantiv (3).
weibliches Substantiv: T Femininum,
weich: Прилагателното weich се пише
разделно от следващия глагол, тъй ка¬
то то може да се степенува или разши¬
рява: Ihr sollt die Nudeln weich, noch
weicher kochen, das Fleisch weich, noch
weicher klopfen. По новия правопис се
пише също разделно: Du hast mich mit
deinen Fragen [richtig] weich gemacht
(= изтощи). Също, когато weich е свър¬
зан с минало причастие: weich gedün¬
stetes Gemüse, weich geklopftes Fleisch,
weich gekochte Eier. T Getrennt- oder

939
weil
Zusammenschreibung (1.2).
Weidmann / Waidmann: 1. Правопис.
Съществителното, също както и слож¬
ните думи (Weidmannsheil, Weidwerk,
Weidsack, Weidspruch и т.н.), обикнове¬
но се пишат с ei. По новия правопис
формата с ai обаче също е правилна.
Правописът с ai се използва в специа¬
лизирания език, например в езика на
ловците тя е предпочитаната, макар че
езиково-исторически няма основания
за нея. Тя се обяснява вероятно с фак¬
та, че правописът с ai се среща в някои
стари баварски и австрийски източни¬
ци.
2. Множествено число. Множествено¬
то число е die Weidmänner (а. не: die
Weidleute). Т Mann (2).
weihen: Глаголът weihen се спряга пра¬
вилно (weihte, geweiht). Неправилното
минало причастие gewiehen, което се
среща епизодично, е местно (областта
на Мозел и Юшзапазна Германия), спо¬
ред езиковата норма то е неправилно.
Т einweihen.
Weihnachten: 1. die Weihnacht / das
Weihnachten / die Weihnachten. Съ¬
ществителното без окончание die Weih¬
nacht (женски род, ед.ч.) се използва
понякога заедно с общоприетата фор¬
ма Weinachten: Ich wünsche dir eine fro¬
he Weihnacht /frohe Weihnachten. Toce
среща предимно в религиозния език,
какго и в израза zu Weihnacht. Формата
Weihnachten се схваща обаче според
езиковата норма обикновено като сре¬
ден род ед.ч.: Es war ein schönes Weih¬
nachten. Тя се употребява предимно без
членна форма: Weihnachten ist längst
vorbei. Weihnachten steht vor der Tür.
При местна употреба Weihnachten оба¬
че често се схваща като мн.ч. (най-чес¬
то и в Австрия и Швейцария) и се из¬
ползва предимно с определителен член
или с местоимение: nach den Weihnach¬
ten. Ich werde diese Weihnachten in Ber¬
lin verleben. Nächste Weihnachten wer¬
de ich nicht zu Hause bleiben (вместо не¬
го по-обичайно e: Nächstes Jahr Weih¬
nachten или zu Weihnachten ...). В оп¬
ределени устойчиви съчетания, особе¬
но във вид на пожелания за коледните
праздници, множественото число е об¬
щоприето, а не само местно: Fröhliche
Weihnachten! Weiße Weihnachten sind zu
erwarten. Според езиковата норма
Weihnachten днес най-често не се из¬
ползва като подлог или допълнение с
членна форма или местоимение; вмес¬
то това се употребяват сложни думи:
Die Weihnachtsfeier]tage waren sehr
anstrengend. Das Weihnachtsfest wird in
diesem Jahr sicher schön werden. Die
herrlichsten Weihnachtstage habe ich dort
verlebt. Следователно, според езикова¬
та норма не е прието да се каже: Die
Weihnachten waren / Das Weihnachten
war sehr anstrengend. Всички тези ко¬
лебания при употребата на членната
форма, числото и рода на названието
на празника могат да се обяснят исто¬
рически. Weihnachten е неизменяем да¬
телен падеж мн.ч., който се е отделил
в средновисоконемски от множестве¬
ното образувание ze wihen nahten (=
през светите нощи) и сега навсякъде се
разглежда като самостоятелен имени¬
телен падеж ед.ч..
2. zu / an Weihnachten. Особено в се-
вернонемски и австрийски се казва ка¬
то обстоятелствено пояснение за вре¬
ме zu Weihnachten; съчетанието an
Weihnachten е предимно южнонемско.
Предлогът zu в общоезиковия израз
jemandem etwas zu Weihnachten (= за
Коледа) schenken, не бива да се бърка с
обстоятелството за време. Тук предло¬
гът изразява намерение, причина, цел.
weil: 1. Запетая. Пред съюза weil се пос¬
тавя запетая, когато той свързва след-

Weimarer / Weimaraner
940
поставено или вмъкнато подчинено из¬
речение: Ich helfe ihr, weil sie mich
braucht. Ако weil е част от съчетание,
което се възприема като едно цяло, то
запетаята се пише пред съчетанието:
Ich werde ihn nicht einladen, besonders
weil er sich nicht entschuldigt hat. Ich
hätte gern daran teilgenommen, aber weil
ich krank war, ging es nicht.
2.	Място на глагола след weil. С по¬
мощта на съюза weil се въвеждат под¬
чинени изречения, тоест, според ези¬
ковата норма, както при всички подчи¬
нени изречения, свързани със съюз,
сказуемото стои на края: Sie kann nicht
mitkommen, weil sie keine Zeit hat. В го¬
воримия език обаче се увеличава упот¬
ребата на weil с предпоставено сказуе-
мо (... weil sie hat keine Zeit): Ich habe
die Gesellenprüfung, aber die hab ich
nicht da gemacht, weil in Bayern ist die
Gesellenprüfung schwieriger als bei uns
in Baden- Württemberg (Fichte). Weil тук
заема мястото на съюза denn, който
свързва главни изречения и при който
по тази причина поставянето на сказу¬
емото на второ място е правилно. При
weil обаче тази употреба според езико¬
вата норма е неправилна. Следовател¬
но съюзът weil, ако се разглеждат пис¬
меният и говоримият език, се намира в
преход от подчинителен съюз, т.е.
свързващ подчинени изречения, към
съчинителен съюз, т.е. свързващ глав¬
ни изречения. Този преход се осъщес¬
твява чрез съчетания, при които след
weil може да се усети ясна пауза - или
налице е вид елипса: Es gibt eine Um¬
leitung, weil - es wird eine Baustelle ein¬
gerichtet. (Допълващо би могло да се
каже: Es gibt eine Umleitung, weil Fol¬
gendes der Fall ist: Es wird eine Baustel¬
le eingerichtet).
3.	Относно weil /da T da / weil, относ¬
но weil /dass t dass (4).
Weimarer / Weimaraner: Жителите на
Weimar се наричат Weimarer; разшире¬
ната форма Weimaraner е остаряла. И
двете названия на жителите се пишат
винаги с главна буква: in seiner Weima¬
raner Zeit. T Einwohnerbezeichnungen
auf -er (2 и 7).
Weinbrand: По правило формата за мно¬
жествено число е: die Weinbrände. Фор¬
мата die Weinbrande е рядко срещана.
-weise: 1. Употреба на образуванията с
-weise. Наречията, образувани от съ¬
ществително име и -weise често се из¬
ползват като прилагателни атрибутив-
но (като определения) пред съществи¬
телни. Тази употреба обаче се смята за
правилна само ако тези думи се отна¬
сят до съществителни, изразяващи дей¬
ствие (Nomina actionis): eine ruckweise
Bewegung (към: sich ruckweise bewe¬
gen), nach teilweiser Erneuerung (към:
teilweise erneuern), eine probeweise Ein¬
stellung (към: probeweise einstellen), das
schrittweise Vorgehen (към: schrittweise
Vorgehen). Затова са неправилни:
auszugsweise Urkunde, stückweiser Preis.
Наречия, образувани от прилагателно
и -weise, не могат да бъдат атрибутив-
но употребявани и пред Nomina Actio-
nis като определения пред съществи¬
телни; т.е не: das gleicherweise Vorge¬
hen, das klugerweise Verhalten. Ho:
Klugerweise verhielt sie sich abwartend.
2. -weise / Weise: Weise се пише c глав¬
на буква в съчетания като in kluger Wei¬
se, in frecher Weise. Предлогът in имен¬
но показва, че Weise е съществително
име (in dieser / solcher Weise). При
klugerweise, frecherweise и т.н. думата
Weise обаче не е самостоятелна, а само
втора съставна част на наречие. Тоест
трябва да се прави разлика между пред¬
ложно съчетание и наречие. В изрече¬
нието Er hat sich ihr in frecher Weise
genähert се характеризира начинът, по

941
weit
който някой се е приближил, докато в
изречението Er hat sich ihr frecherwei¬
se genähert наречието frecherweise из¬
разява, как цялото действие се оценя¬
ва от независима гледна точка (= беше
дързост, че той изобщо се приближи
до нея).
weiß: 1. Главна или малка буква. При¬
лагателното weiß се пише с малка бук¬
ва: die weißen Jahrgänge, die weiße Koh¬
le (= водна енергия), der weiße Kreis (=
област без жилищно принудително
стопанство; преди), eine weiße Maus (=
също и разговорно вместо пътен поли¬
цай), ein weißer Rabe (= рядкост), der
weiße Sport (= тенис), eine weiße Weste
haben и т.н. Ново: der weiße Tod (= из¬
мръзване). Weiß се пише c малка буква
и в определени устойчиви съчетания с
глаголи: etwas Schwarz auf weiß haben,
besitzen, nach Hause tragen. Субстанти-
вираните форми обаче се пишат став¬
на буква: ein schönes Weiß, in Weiß, Weiß
zieht (- в шахмата), ein Weißer (= бял
човек), eine Weiße (= Берлинска бира),
das Weiße in den Augen des Gegners. Но¬
во: aus Schwarz Weiß, aus Weiß Schwarz
machen и т.н. B TNamen weiß също се
пише с главна буква: das Weiße Meer,
der Weiße Nil, der weiße Berg (=до Пра¬
га), die Weiße Frau (= предизвестяваща
нещастие призрачна фигура в замъци),
das Weiße Haus (= във Вашингтон), der
Weiße Sonntag (= неделята след Велик¬
ден) и т.н.
2. Разделно или слято писане. При¬
лагателното weiß се пише разделно от
следващия глагол, ако може да бъде
степенувано или разширявано: etwas
weiß, noch weißer färben, machen, kal¬
ken; die Wäsche weiß waschen. При съ¬
щото условие weiß се пише разделно и
от следващо минало причастие: ein
[auffallend] weiß gekleidetes Mädchen,
das Mädchen ist weiß gekleidet. Weiß ce
пише слято, ако не може да се степе¬
нува или разширява: weißnähen (= шия
бельо),у/ий!й. weißwaschen (= освобож¬
давам нкг. от подозрение; разг.).
3.	des Weiß / des Weißes. Съществи¬
телното das Weiß може да получава
окончание -es или да остане без окон¬
чание в род.п. ед.ч.: Die Leuchtkraft die¬
ses Weiß/dieses Weißes ist stärker. Всич¬
ки останали падежи са без окончание:
zwei verschiedene Weiß и т.н.
4.	eine weißgelbe Tapete / eine weiß-gel¬
be Tapete: T Falbbezeichnungen (3.1).
5.	weiß - weißer - weißeste. Прилага¬
телното weiß може да се степенува, как-
то и други названия за цвят; напр.: Mit
dem neuen Waschmittel wird Ihre Wäsche
noch weißer, t Farbbezeichmmgen (1).
Weiße: Народното название die Weiße
“[една чаша] светла бира” се използва
като атрибутивноТ Adjektiv: eine Berli¬
ner Weiße, zwei Weiße mit Schuss, die
erfrischenden Weißen и т.н.
Weißwasseraner: Жителите на Weißwas¬
ser се наричат die Weißwasseraner.
t Einwohnerbezeichnungen auf -er (2).
weit: 1. Главна или малка буква. При¬
лагателното се пише с малка буква: ein
weiter Rock, weite Sicht. Weit се пише c
малка буква и в неизменяеми съчета¬
ния, както и с предхождащ предлог,
неслят с определителен член: weit und
breit, bei/von weitem, ohne weiteres (аb-
crp. също: ohneweiters); bis auf weite¬
res. Субстантивираната форма се пише
с главна буква: das Weite suchen; sich
ins Weite verlieren; das Weitere hierüber
folgt alsbald; Weiteres (= по-точното, по-
подробното) findet sich bei ihm; als Wei¬
teres следваща пратка) erhalten
Sie ...; des Weiteren enthoben sein; alles
/ einiges Weitere demnächst. По новия
правопис сега weit също се пише став¬
на буква: im Weiteren; des Weiter[е]п
darlegen, berichten. T Groß- oder Klein-

-weit
942
Schreibung (1.2.1).
2.	Разделно или слято писане: При¬
лагателното weit се пише разделно от
следващия глагол или причастие, ако
weit може да се степенува или разши¬
рява: Sie muss weit, noch weiter fahren,
springen и T.H. Diese Leute sind [sehr]
weit gereist. Съответно по новия пра¬
вопис: [sehr] weit gereiste Leute. Ако
обаче не може да се реши, дали първа¬
та съставна част weit или втората със¬
тавна част, причастието, подлежат на
степенуване или разширяване, може да
се пишат както слято, така и разделно:
weit[er] greifende / weitgreifende[re]
Pläne; weit [er] reichende / weitreichen-
de[re] Vollmachten; eineweit[er] verbrei¬
tete / weitverbreitete[re] Zeitschrift; eine
weit[er] verzweigte / weitverzweigtefre]
Familie, t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2 и 3.1.2)л
3.	bei weitem das Beste / das bei wei¬
tem Beste. Обстоятелственото поясне¬
ние bei weitem (подобно: weitaus, mit
Abstand) по възможност не би трябва¬
ло да се употребява като определение
на das Beste, т.е. да се поставя между
das и Beste. Следователно: Das war bei
weitem das Beste, was ich gesehen habe.
He: Das war das bei weitem Beste ...
-weit: T Amerikanismen / Anglizismen (2).
weitaus: t weit (3).
weit blickend / weitblickend: Като срав¬
нителна степен се използват както wei¬
ter blickend, така и weitblickender. Зато¬
ва и разделното писане weit blickend и
слятото писане weitblickend са оправ¬
дани. Т Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.2), Т Vergleichsformen (2.5.3).
weiter: Weiter се пише разделно от след¬
ващия глагол, ако изразява простран¬
ствено отстояние като обстоятелство за
степен (= по-далеч от): Sie kann weiter
gehen als ich. Слято се пише, когато
weiteres употребява в значението “нап¬
ред”, “по-нататък” (и в преносен сми¬
съл): Der Spediteur hat die Kiste nach
Berlin weiterbefördert. Wir wollen dir
weiterhelfen. Der Streit wird uns nicht
weiterbringen. Ако се изразява продъл¬
жителност на дадено действие, weiter
обикновено се пише слято, ако носи ос¬
новното ударение, и разделно, ако гла¬
голът е със същото по сила ударение.
Слято: Es ist noch früh, wir können wei¬
terspielen. Ich könnte immer so weiter¬
machen! Разделно: Sie hat dir weiter (=
продължи) geholfen. В някои случаи
както слятото, така и разделното писа¬
не са оправдани: Die probleme werden
weiter bestehen / weiterbestehen. Относ¬
но правописа c главна или малка буква
на weiter Тweit (1).
weiter / weiters: От двете форми на на¬
речието днес в езиковата норма се
предпочита weiter. В Австрия формата
weiters е общоприета. Т Adverb (2).
weitere: След weitere [субстантивирано-
то] прилагателно или причастие се
скланя по същия начин (паралелно):
Weitere intensive Versuche sollen ange¬
stellt werden. Die Ernennung weiterer
hoher Beamter steht bevor.
weiterführender Relativsatz: t Relativ¬
satz (2).
weitgehend / weit gehend: Като форми за
сравнение, които се употребяват атри-
бутивно (като определение) пред съ¬
ществително име, се използват както
weiter gehend, така и weitgehender. За¬
това тук може да се пише и слято и раз¬
делно: weitgehende / weit gehende For¬
derungen; der Fall ist weitgehend / weit
gehend gelöst. При превъзходната сте¬
пен weitestgehend е възможно само сля¬
то писане. Т Vergleichsformen (2.5.3),
Т weit (2).
weit gereist: Формите за сравнение
Т Vergleichsformen са: weiter gereist, am
weitesten gereist. T weit (2).

943
welch letzterer
weit reichend / weitreichend: Като фор¬
ми за сравнение TVergleichsformen се
употребяват както weiter reichend, am
weitesten reichend, така и weitreichen¬
der, weitreichendst. T weit (2).
weit tragend / weittragend: Като форми
за сравнение Т Vergleichsformen се
употребяват както weiter tragend, am
weitesten tragend, така и weittragender,
weittragendst. T weit (2).
weit verbreitet / weitverbreitet: Като фор¬
ми за сравнение Т Vergleichsformen се
употребяват както weiter verbreitet, am
weitesten verbreitet, така и weitverbrei¬
teter, weitverbreitetst. T weit (2).
weit verzweigt / weitverzweigt: Като фор¬
ми за сравнение? Vergleichsformen се
употребяват както weiter verzweigt, am
weitesten verzweigt, така и weitverzweig¬
ter, weitverzweigtest. T weit (2).
welcher: 1. welches / welchen. При мес-
тоимението welcher склонението в ро-
дителен падеж мъжки и среден род се
колебае. Пред съществителни от сил¬
ното склонение welcher може да се
скланя силно или слабо: Die politischen
Verhältnisse welches / welchen Staates?
Welches / Welchen Kindes Spielzeug ist
dies? Пред съществителни от слабото
склонение welcher се скланя силно, за
да подчертае родителния падеж: Die
Aussagen welches Zeugen? Die Unter¬
schrift welches Fürsten?
2. welch starker Mann / welcher starke
Mann. Стоящите след и»е/сА-[субстан-
тивирани] прилагателни се скланят
слабо: weicherstarke Mann, welches jun¬
gen Mannes (също: welchen jungen Man¬
nes), welchem großen Menschen, welcher
Abgeordnete / Beamte, welche Beamten,
die Stellungnahme welcher Beamten ...
След формата без окончание прилага¬
телното се скланя силно: Welch guter
Mensch sie ist! Mit welch gutem Men¬
schen wir zusammentrafen! t Adjektiv
(1.2.5).
3.	welcher, welche, welches / der, die,
das. Относителното местоимение wel¬
cher, welche, welches обикновено звучи
тромаво и би трябвало да се избягва:
Der Mann, mit dem (вместо: welchem)
er sprach ... T Relativpronomen (1).
4.	Welches / Welche sind die schönsten
(Bilder]? C неутралната форма welches
се пита и за трите рода, независимо от
това, дали става дума за единствено или
за множествено число: Welches sind die
beliebtesten Ferienziele? Welches ist der
Hauptgrund? Welches sind die schönsten
Rosen? Welches sind die schönsten Fil¬
me? В отделни случаи (когато същес¬
твителното не се назовава) се използва
и формата welche: Welche sind die
schönsten [Filme]?
5.	welcher / was für ein / was für wei¬
che: T was für ein / welcher / was für
welche.
6.	Ich habe welche. Като неопредели-
телно местоимение t Indefinitprono¬
men welcher стои вместо съществител¬
но, назовано преди това: Ich habe keine
Eier mehr, hast du noch welche? Отна¬
сянето към лица обаче {Da sind welche
über die Gartenbeete gelaufen) тук е са¬
мо разговорно; според езиковата нор¬
ма се казва: Da sind [einige] Leute über
die Gartenbeete gelaufen.
welcherart / welcher Art: Думата се пи¬
ше слято, когато welcherart стои непос¬
редствено пред относителната дума в
смисъла на “какъв”: Wir wissen nicht,
welcherart Interesse sie veranlasst... Съ¬
ществителното се пише разделно: Wir
wissen nicht, welcher Art{=вид, род) die
erhobenen Beschuldigungen sind.
welches / welchen: t welcher (1).
welch letzterer: Свързването на относи¬
телно изречение с последното от ня¬
колко съществителни чрез welch letz¬
terer е стилистично неуместно: Aus dem

Wemfall
944
Ausland werden Birnen und Pfirsiche ein-
gefiihrt, welch letztere einen besonders
guten Geschmack haben. В добрия нем¬
ски език такава връзка се избягва, като
се отделя последното съществително
от предхождащите го, или като се за¬
почне с ново изречение: Aus dem Aus¬
landwerden Birnen und außerdem Pfir¬
siche eingeführt, die einen besonders gu¬
ten Geschmack haben: Или: Aus dem
Ausland werden Birnen und Pfirsiche ein¬
geführt. Die Pfirsiche haben einen
besonders guten Geschmack. Неправил¬
на е употребата на welch letzterer в из¬
речения без изброяване: Der Lehrplan
ist dem der Fachschule nachgebildet,
welch letztere ihn schon vor längerer Zeit
eingeführt hat.
Wemfall: t Dativ; t Dativ-e.
wenden: Формите на претеритум и на ми¬
налото причастие са както wandte, ge¬
wandt, така и wendete, gewendet. В ня¬
кои случаи значението на wenden пре¬
допределя формите. Ако се изразява
промяна на посоката по време на дви¬
жение, се използват формите wendete
и gewendet: Ich wendete meinen Wagen.
Der Bauer wendete den Pflug. Der Om¬
nibus hat in einer Seitenstraße gewendet.
Das Schiff wendete. Тези форми се из¬
ползват и когато wenden има значение¬
то “обръщам, завъртам [и показвам и
другата страна]”: Der Schneider hat das
Kleid und den Anzug gewendet. Das Blatt
hat sich gewendet. Jetzt hielt der eine an
und wendete mit dem Fuß etwas um, jetzt
der andere (Hausmann). При съставни¬
те глаголи anwenden, [sich] abwenden,
auf wenden, einwenden, [sich] um wenden,
[sich] zuwenden двете форми се изпол¬
зват паралелно без оглед на значение¬
то; преобладава обаче употребата на
формите -wandte и -gewandt: Die glei¬
che Technik der Camouflage wurde von
der “Deutschen Rundschau ” erfolgreich
in Artikeln angewandt, die für ein breite¬
res Publikum bestimmt waren (Rothfels).
Der Polizeihauptwachtmeister Pulver...
wendete sich jäh ab und verließ den Raum
(Kirst). Darauf habe sich Rabbi Jehuda
Lob schweigend abgewandt und sei aus
der Stube gegangen (Buber). Im Klaren
aber ist sie sich über das hohe Maß von
Selbstüberwindung, das jedes Mal von
der Dame auf gewendet wird (Werfel). Der
Eifer, die Hingebung, die Sorge, die sie
dafür aufwandte ... (Thieß). Überrascht
wandte sich der Schneider um (H. Mann).
Sokrates ... wandte sich schwerfällig um
und begann zu laufen (Brecht). При гла¬
гола c неделима представка entwenden
са се наложили формите entwendete,
entwendet; формите entwandte, ent¬
wandt са остарели. При глагола с неде¬
лима представка verwenden се употре¬
бяват и двете форми: Von den drei Na¬
men wurde nie einer verwendet (Bach-
rnann). Leo verwandte viel Zeit auf die
Pflege seiner Fingernägel (Böll).
Wenfall: t Akkusativ.
wenig: 1. Склонение на следващото
(субстантивирано] прилагателно.
След wenig [субстантивираното] при¬
лагателно или причастие, с изключе¬
ние на дателен падеж ед.ч. мъжки и
среден род, се скланя паралелно (по съ¬
щия начин): Mit weniger, konzentrierter
Kraft konnte das Hindernis beseitigt wer¬
den. Aus der Anwesenheit nur weniger
hoher Minister ging das geringe Interes¬
se hervor. Nur wenige Beamte wurden zu
der Sonderarbeit herangezogen. Wenige
Verwandte besuchten uns im neuen Haus.
В дателен падеж ед.ч. мъжки и среден
род винаги се появява слабо склонение:
Schon nach wenigem kurzen Beraten kam
die Einigung zustande. Mit wenigem, un¬
auffälligen Augenzwinkern verständigte
er sich mit seiner Begleiterin. След фор¬
мата без окончание редовно се изпол¬

945
weniger - als [vielmehr] / sondern mehr
зва силно склонение: wenig gutes Es¬
sen, wenig schöner Schmuck, mit wenig
gutem Benehmen, wenig treue Freunde.
Между формите без окончание и фор¬
мите с окончание често съществува
разлика: В изречението Er verkehrt mit
wenig gebildeten Leuten, wenig е опре¬
деление към gebildet. Тоест описва се
по-конкретно нивото на образование на
хората. Ако обаче се каже Er verkehrt
mit wenigen gebildeten Leuten,тогава
wenig е определение към Leute. В този
случай се казва нещо за броя на хора¬
та. Т Adjektiv (1.2.10).
2.	wenig / wenige Ausnahmen - mit we¬
nig / wenigen Fahrstunden. Неопреде-
лителното местоимение wenig пред съ¬
ществителни без определение в ед.ч.
най-често, а в мн.ч. доста често остава
несклонено (в род.п. мн.ч. винаги тряб¬
ва да бъде склонената форма): Dazu
gehört wenig Mut. Ich habe wenig Hoff¬
nung. Es gibt wenig Augenblicke, in de¬
nen ich die Nerven verliere. Er begann
mit wenig Aussichten auf Erfolg. (Ho
род.п. мн.ч.: Es war das Werk weniger
Augenblicke.)
3.	Правопис. Неопределителното мес¬
тоимение и неопределеното числител-
но wenig се пишат с малка буква и ко-
гато са с членна форма: ein wenig (=
малко); ein weniges; mit ein wenig Ge¬
duld; ein klein wenig; einige wenige; das,
dies, dieses wenige; weniges genügt; die
wenigen; wenige glauben; mit wenig[em]
auskommen; in dem wenigen, was erhal¬
ten ist; umso weniger; du weißt, wie we¬
nig ich habe; wie wenig gehört dazu!
Според новите правила то може да бъ¬
де написано с главна буква, когаго тряб¬
ва да се уточни, че не става дума за не¬
определеното числително име, напр.:
Sie freute sich über das wenige (съшо:1
das Wenige (= малкото подаръци). Das
Wenige, (съшо:~> wenigeJ= минимално¬
то) genügt mir. T Groß-oder Kleinschrei¬
bung (1.2.4). C малка буква се пише и
превъзходната степен: es ist das wenig¬
ste; das wenigste, was du tun kannst,
ist...; am /zum wenigsten; er beschränkte
sich auf das wenigste; die wenigsten.
T Groß- oder Kleinschreibung (1.2.1). C
главна буква се пише субстантивира-
ната форма das Wenig: viele Wenig ma¬
chen ein Viel.
4.	Относно mit ein wenig Geduld T ein
wenig; относно Wenig waren / war dort
versammelt T Kongruenz (1.1.8); T zu
wenig.
weniger: В значението “минус” weniger
се използва като съюз: Drei weniger
zwei ist (не: sind);t Kongruenz[ 1.2.4])
eins. Sieben neue Schillinge sind dreizehn
[Pfennige] weniger ein halber Pfennig.
weniger als: Ако след weniger се свързва
количествено определение с als, след¬
ващият глагол може да бъде в мн. или
в ед.ч.: множественото число обикно¬
вено се предпочита: Damals wurde we¬
niger als 300 Autos / wurden weniger als
300 Autos produziert. T Kongruenz
(1.1.7).
weniger - als [vielmehr] / sondern mehr:
В сравнителното изречение c weniger
сравнението се свързва c als: Ihr Inter¬
esse galt weniger der Tat als dem Täter.
Ако трябва да се употреби подсилва¬
щото mehr, на мястото на als трябва да
се постави съюзът sondern: Er legte
weniger Wert auf Quantität, sondern mehr
auf gute Qualität. Съдържанието на из¬
речението в този случай вече не се въз¬
приема само като сравнение, а и като
противопоставяне. Тоест тук всеки път
се изтъква противопоставянето. Ако
обаче вместо mehr се използва подсил¬
ващото vielmehr, вторият член винаги
се свързва с als: Ihr Interesse galt weni¬
ger der Tat als vielmehr dem Täter. Es
ging ihr weniger um das Geld als viel-
60.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

weniges, was
946
mehr um das Prinzip.
weniges, was: Във взаимно съотношение
c weniges се намира was, (не: das): Auf
der Ausstellung gibt es nur weniges zu
sehen, was bei den Besuchern größeres
Interesse fand, t Relativpronomen (4).
wenn: 1. Запетая. Съюзът wenn свързва
подчинено изречение, което се отделя
със запетая: Ich komme, wenn du mich
brauchst. Wenn sie geht, gehe ich auch.
Ако wenn е част от съчетание, което се
възприема като едно цяло, не се поста¬
вя запетая между съставните части на
съчетанието: Aber wenn du willst, kom¬
me ich gern zu deinen Eltern mit. Спо¬
ред новите правила за препинателните
знаци обаче, и тук може да се постави
запетая: Nachts fährt sie ungern Auto,
besonders[,] wenn es regnet. За разлика
от горния случай, във връзка с ausge¬
nommen, където преди трябваше да има
запетая, по новите правила тя може да
се пропусне: Ich werde an der Wande¬
rungteilnehmen, ausgenommen],] wenn
es regnet. Непълни подчинени изрече¬
ния, свързани с wenn често са се пре¬
върнали в устойчиви изрази и се въз¬
приемат като обикновено обстоятел¬
ствено пояснение за място. Затова тук
няма нужда от запетая: Ich werde wenn
nötig eingreifen или Ich werde, wenn
nötig, eingreifen.
2. Относно wenn/als t als / wenn; от¬
носно wenn / dass T dass (4); относно
wenn / wann t wann / wenn.
Wenn und Aber: Казва се Seine Zustim¬
mung machte er von vielen Wenn und
Aber (не: Wenns und Abers) abhängig.
Wegen seines ständigen Wenn und Aber
(не: Wenns und Abers) verstimmte er die
Mitglieder.
wenn ... würde: Относно Wenn ich flie¬
hen würde, würde ich die Freiheit erlan¬
gen заедно c Wenn ich flöhe, gewönne ich
die Freiheit T Konjunktiv (2.2 и 2.3),
T Konditionalsatz (2 - 4).
wer / jemand: Употребата на wer като не-
определително местоимение {Da ist wer
im Garten. Hast du wen gesehen?) е раз¬
говорна. Според езиковата норма това
е неправилно. Трябва да се каже: Da
istJemand(съшо: einer) im Garten. Hast
du jemandfen] gesehen?
wer anders: T andere (2a).
werben: 1. werben / wirb. В изявително
наклонение на сег.вр. се казва: ich wer¬
be, du wirbst, er, sie, es wirbt. Заповед¬
ната форма e: Wirb!
2. Конюнктив. Конюнктив II на wer¬
ben е ich würbe. Konjunktiv (1.3).
werde / würde: 1. Формата werde и т.н. е
конюнктив I, който се използва предим¬
но в Т indirekte Rede (2.1): Er sagt, er
werde Bäcker. Sie fragten, ob sie morgen
kommen werde. Sie sagt, sie werde immer
beschimpft. За разлика от него würde и
т.н. е формата за конюнктив II, който
се използва предимно в Т Konditional¬
satz (2 - 7): Er würde Bäcker, wenn er
dürfte. Wenn er morgen kommen würde,
wäre es noch früh genug. Wenn ich ge¬
schlagen würde, wüsste ich nicht, was ich
täte. Конюнктив II würde и т.н. се поя¬
вява и в t indirekte Rede, ако няма ед¬
нозначни форми за конюнктив I, ако в
пряката реч вече е използвано würde,
или ако нещо трябва да се представи
като будещо съмнение.
2. Относно würde + инфинитив вместо
прости форми на конюнктив {Wenn sie
Peter rufen würden [вместо: riefen], eil¬
te er sofort hierher) t Konjunktiv (2.3).
werden: 1. Основните форми ca: werden,
wurde (по-старо: ward), geworden /wor¬
den; заповедна форма: Werde! (а не:
wird!), t Imperativ [1.2]). 2. и З.л. ед.ч.
сег.вр. изявително наклонение проме¬
нят гласната от е в du wirst, er /sie/ es
wird. В ед.ч. претеритум днес е приета
формата wurde; старата форма ward се

947
Weither
употребява спорадично по стилистич¬
ни причини: Der kleine, sorgßltig ge¬
zeichnete Wäscheschatz ... ward von
Schalleen aufs Beste betreut (Th. Mann).
Миналото причастие e geworden и wor¬
den. Без представката ge- миналото
причастие се среща, когато е употре¬
бено като форма на спомагателен гла¬
гол: Eine neue Brücke ist gebaut worden.
Der Vertrag ist unterschrieben worden.
C представка ge- миналото причастие
се употребява във формата на пълноз-
начния глагол: Der junge Mann ist Tech¬
nikergeworden. Durch die Reinigung ist
der Anzug wie neu geworden.
2. Относно Ein Pfund Bohnen wird/wer¬
den gekocht T Kongruenz (1.1.1); относ¬
но werden lassen T lassen (3).
werden / sein: Относно изречения като
Die Mitglieder werden (не: sind) gebe¬
ten, pünktlich zu erscheinen T Zustands¬
passiv.
Werderer: T Einwohnerbezeichnungen auf
-er(l).
Werfall: T Nominativ.
werfen: Конюнктив II гласи würfe. T Kon¬
junktiv (1.3).
Werk-/Werks-: Сложните думи c Werk-
B значението “завод, фабрика” се об¬
разуват със или без съединително s:
Werkangehöriger или Werksangehöriger,
Werkanlage или Werksanlage, Werkaus¬
stellung или Werksausstellung, Werkbü¬
cherei или Werksbücherei и др. Слож¬
ните думи с Werk- в значението “[ре¬
зултат от] работа, произведение на из¬
куството” са без съединително s, веро¬
ятно за да се различават от тези с Werk-
“фабрика”: Werkanalyse, Werkvertrag,
Werkmeister, werkgetreu. Не бива да се
поставя съединително s и когато при
Werk е налице коренът на глагола wer¬
ken: Werkbank (= тезгях), Werkzeug (=
инструмент), Werkunterricht и др.
Wernenser: Т Einwohnerbezeichnungen
auf -er (2).
Werner: T Einwohnerbezeichnungen auf -
er (3).
Wernigeröder: t Einwohnerbezeichnun¬
gen auf -er (4).
wert: 1. Родителен или винителен па¬
деж. След wert зависимото съществи¬
телно може да бъде в родителен или
винителен падеж. Винителен падеж се
използва в случаите, когато трябва да
се изрази, че нещо си струва, или, че
нещо има определена (парична) стой¬
ност: Das Auto ist diesen hohen Preis
wert. Die Veranstaltung ist mir diesen
großen Aufwand nicht wert. Разговорни
са изразите: Du bist keinen Schuss Pul¬
ver wert. Das ist keinen Heller wert. Ро¬
дителен падеж стои тогава, когато wert
се използва в значението “достоен”: Sie
sprach selten zu uns, als seien wir Ihr
keiner Anrede wert (Bergengruen). Alles
dies wäre nicht der Erwähnung wert ...
(Kolb). Dennoch, wie er kämpft, das ist
höchster Bewunderung wert (Thieß).
2.	Правопис. Обикновено wert се пи¬
ше разделно от следващия глагол: Das
wird sicher nichts wert sein. Wenn wir ihn
des Vertrauens [für] wert halten, [für]
wertachten, soll er den Orden bekommen.
Изключения са остаряващото wert¬
schätzen (= ценя високо): Man wert¬
schätzte den Künstlersehr и остарялото
werthalten (= почитам): jmds. Andenken
werthalten.
3.	geehrt / verehrt / wert: T Brief (4).
Weither: Докато първоначалното загла¬
вие на епистоларния роман на Гьоте от
1774 е “Die Leiden des jungen Wer-
thers ”, в по-късни издания (напр. това
от 1824) се отказват от -s за родител-
ния падеж: “Die Leiden des jungen Wert-
her ”. Това отговаря на валидното днес
правило за склонение на лични имена
с член или местоимение. Т Personenna¬
men (2.1.2).

Wesen
948
Wesen: Заедно c [nicht] viel Wesens ma¬
chen се употребява и kein Wesen machen.
wesentlich: По новия правопис wesent¬
lich се пише с главна буква сега и в ус¬
тойчивия израз im Wesentlichen (= в ос¬
новни линии): Die Ursache dafiir ist im
Wesentlichen darin zu sehen, dass ... Пра¬
вописът c главна буква на тази субстан-
тивирана форма продължава да е ва¬
лиден: das Wesentliche; etwas, nichts
Wesentliches. T Groß- oder Kleinschrei¬
bung (1.2.1).
Wesfall: T Genitiv, t Genitiv-s.
westlich: 1. Свързване. След westlich
днес може да стои съществително в ро-
дителен падеж или с von. Употребата
на westlich като предлог с род.п. е ста¬
нала по-често срещана или дори пос¬
тоянна там, кьдето пред съществител¬
ното или географското наименование
има член или местоимение: westlich
dieser Linie, westlich des Flusses, west¬
lich des Harzes. Връзката c von след
westlich се предпочита, когато е нали¬
це географско наименование без член:
westlich von Berlin (рядко: westlich Ber¬
lins), westlich von Nigeria (рядко: west¬
lich Nigerias). Нескланянето на същес¬
твителното или името след westlich не
е правилно. Тоест трябва да се казва:
westlich Münchens (не: westlich Mün¬
chen). Т geographische Namen (1.1.1).
2. westlich / westwärts. C westlich се по¬
сочва мястото, a c westwärts - посока¬
та: Das Haus liegt westlich der Stadt
(въпрос: wo?). Sie zogen westärts (въп¬
рос: wohin?).
West / Westen: T Nord / Norden,
weswegen: Относно weswegen / wegen
was t wegen.
wetteifern: Като производен на Wetteifer
глаголът wetteiferen е неделим: ich wett¬
eifere, ich habe gewetteifert, um zu wett¬
eifern. t Getrennt-oder Zusammenschrei¬
bung (2.1).
Wetteraner: T Einwohnerbezeichnungen
auf -er (2).
wetterleuchten: Като производен на Wet¬
terleuchten глаголът wetterleuchten е не¬
делим: es wetterleuchtet, es hat gewet-
terleuchtet. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
Wettlaufen, Wettrennen, Wettstreiten: От
глаголите c първа съставна част wett¬
et използва само инфинитивът - Wir
wollen Wettlaufen. Morgen werden wir
Wettrennen. Lasst uns Wettstreiten. Вмес¬
то останалите форми се употребява съ¬
четанието um die Wette: Sie laufen um
die Wette, sind um die Wette gelaufen или
gerannt. T Getrennt -oder Zusammen¬
schreibung (2.1).
wettturnen: Според новите правописни
правила глаголът се пише с три t: wett¬
turnen. Т Zusammentreffen dreier glei¬
cher Buchstaben.
Whiskey / Whisky: C der Whiskey се оз¬
начава американското или ирландско¬
то уиски (произведено от ръж или ца¬
ревица), с der Whisky - шотландското
(от ечемик или малц). Относно мно¬
жествено число Т -у.
Wichs: Съществителното Wichs (= парад¬
но облекло на членовете на студентски¬
те корпорации) се употребява в мъжки
род: der Wichs. В Южна Германия оба¬
че се казва също, а в Австрия - само:
die Wichs.
Wicht: Формата за множествено число е
die Wichte (срв. обаче Т Bösewicht).
wichtig: Относно wichtigste / Wichtigste
Т beste (1).
wider / wieder: Думите не бива да се бър¬
кат. Предлогът wider (с вин. п.) озна¬
чава “срещу” и се използва преоблада¬
ващо в приповдигнатия и поетичния
език: ...ja, sollen sie sich besaufen, die
Selbstherrlichen in ihrer Sünde wider die
Hoffnung (Frisch). За разлика от него
wieder е наречие и означава “още вед¬

949
wie
нъж, отново; [относно предишна дей¬
ност, относно предишно състояние]”:
Heute ist es wieder still um die Villa (Ko-
eppen).
widerhallen: Глаголът widerhallen може
да се употребява в сег.вр. и в претери-
тум както като неделим, така и като де¬
лим. Обикновено се използват делими¬
те форми: Frankreich hallte vom Sieges¬
jubel der Volksfront wider (Sieburg). Laut
hallten die Schritte auf dem Steinboden
wider (Sebastian). Паралелно се срещат
и неделимите форми:... unsere Sirenen
widerhallten ringsum (Frisch). Er ver¬
stand den Freund und der fordernde Ton
widerhallte ihm im Herzen (Apitz). Ми¬
налото причастие обаче е само wider¬
gehallt, а инфинитивът с zu- само мт-
derzuhallen. Т Tmesis (3); Т Verb (2.4).
widerlegen: Т Verb (2.3).
widerspiegeln: Глаголът widerspiegeln се
използва обикновено като глагол с де¬
лима представка: Sie spiegelten auf das
deutlichste die Erscheinung wider (Wer¬
fel). Das Wasser spiegelt die Lichter wi¬
der. Понякога, предимно на регионал¬
но ниво, в сег.вр. вместо делимата се
използва неделимата форма: Das Gott
suchende Pilgertum widerspiegelt sich in
der Literatur Russlands (Nigg). Welcher
Ausdruck widerspiegelt am schärfsten
und sparsamsten die konkrete Sachlage?
(Riesel). Миналото причастие е само
widergespiegelt, инфинитивът с zu - са¬
мо widerzuspiegeln. TTmesis (3); Т Verb
(2.4).
widersprechen, sich: Възвратното место-
имение след widersprechen се поставя
в дателен, а не във винителен падеж,
съответно на рекцията на непреходния
глагол widersprechen: Natürlich wider¬
spreche ich mir hin und wieder (Der Spie¬
gel). T Verb (2.3).
widerstreben, widerstreiten: T Verb (2.3).
wie: 1. wie / und [auch]. Вместо und
[auch] много по-често се използва wie
[auch]: im Krieg wie im Frieden. Der
Oberbürgermeister wie auch mehrere sei¬
ner engsten Mitarbeiter nahmen an dem
Festakt teil. T und (2).
2.	wie като относително местоимение.
В определен контекст wie се използва
като относително местоимение, напри¬
мер като връзка при следните изрази:
in der Art, wie...; nach der Form, wie ...;
in dem Maße, wie ...; in dem Stil, wie ...;
in der Weise, wie ... Примери: In dem
Maße, wie (вместо: in dem) der Markt
sich entwickelt, kann die Produktion aus¬
gebaut werden. In dem Stil, wie er (вмес¬
то: der) jetzt angewandt wird, kann es
nicht weitergehen.
3.	Запетая. Пред сравнителната части¬
ца wie няма запетая, ако тя свързва са¬
мо части на изречението: Karl ist so
stark wie Ludwig. Ich bin nicht so begeis¬
tert wie er. Запетая се поставя обаче, ако
wie свързва изречения: Es kam alles so,
wie ich es vorausgesagt hatte. Peter ist
jetzt fast so groß, wie es sein Vater damals
waf. Das klingt, wie eine Harfe klingt. So,
wie sie war, lief sie mit. При свързани c
wie конкретизиращи определения тряб¬
ва понякога да се предостави на пише¬
щия възможността да прецени, дали съ¬
ответното съчетание е тясно свързано
с относителната дума или може да се
разглежда като привнесено, т.е. поста¬
вянето на запетаята е по избор: In an¬
deren Ländern[,] wie z.B. Chille, Bolivi¬
en und Venezuela[,] ist von dieser Ent¬
wicklung nichts zu merken. Die Ausla¬
gen[,] wie Post- und Fernsprechgebüh¬
ren, Eintrittsgelder u.dgl.[J ersetzen wir
ihm. Често непълни подчинени изрече¬
ния, свързани с wie, са се превърнали в
устойчиви изрази и се възприемат ка¬
то просто обстоятелствено пояснение
за време. Тук няма нужда да се слага
запетая: Seine Darlegungen endeten wie

wie / als
950
folgt (= по следния начин). Erging wie
gewöhnlich (= обичайно) um 9.00 Uhr
ins Bett. Ich habe, wie gesagt, keine Zeit
(= както вече казах).
4. Относно wie/als wie T als / wie (1).
Относно wie в приложение t Appositi¬
on (3.5). Относно Er behandelt ihn wie
einen Idioten / wie ein Idiot T Kongru¬
enz (4.1).
wie / als: T als / wie.
wie / als / für: t als / für / wie.
wie / dass: T dass (5).
wieder: Слято със следващия глагол
wieder се пише най-често тогава, кога-
то се разбира като “обратно”: jeman¬
dem geborgtes Geld wiedergeben. Er hat
alles wiedergebracht. Willst du deinen
Ball wiederhaben? Wieder се пише сля¬
то и в следните случаи: etwas Wieder¬
käuen; einen Text [wörtlich] wiedergeben.
Kannst du den letzten Satz wiederholen?
Sie muss die Klasse wiederholen. Спо¬
ред новите правила wieder се пише раз¬
делно от следващия глагол най-често
когато е употребено в значението “от¬
ново, още веднъж”: Sie hat ihre Arbeit
wieder aufgenommen. Er hat die gleiche
Geschichte wieder erzählt. Es ist mir
wieder eingefallen. Sie wurde in ihr früh¬
eres Amt wieder eingesetzt. Ich werde das
nicht wieder tun. В много случаи е въз¬
можно както слято, така и разделно пи¬
сане, предимно когато ударението па¬
да или само върху wieder, или върху
wieder и глагола: Sie hat ihren Einsatz
im letzten Spiel wieder gewonnen - Sie
hat auch im letzten Spiel wieder gewon¬
nen. Wir haben uns auf dem Kongress
wiedergesehen (= празнувахме срещата)
- Wir haben uns auf dem Kongress wieder
gesehen (== срещнахме се отново). Срав¬
ни също следното смислово обуслове¬
но разделно или слято писане: Die Sen¬
dung musste wiederholt werden — Er hat
sich seine Bücher wiedergeholt (= взе ги
обратно) - Die Polizei musste wieder (=
още веднъж) geholt werden. Seine Ge¬
sundheit ist wiederhergestellt - Solche
Produkte werden neuerdings auch bei uns
wieder hergestellt. Es dauerte lange, bis
er sein Geld wiederbekam (= получи об¬
ратно) - Sie wusste, dass sie die Grippe
nicht wieder (=* не отново) bekommen
würde, t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.3).
wieder / wider: t wider wieder.
Wiederholung / Повторение
1. Близкото следващо повторение на един и същи израз е стилистично неу¬
местно и трябва да се избягва в добрия немски език, ако не е свързано с ритъма
на речта или като стилистично средство не служи за подчертаване или постига¬
не на по-живо изображение:
(вместо:) Neben einem schon mit einem einen Vortrag ankündigenden Plakat bekleb¬
ten Brett wurde noch eine Reklametafel aufgehängt.(no-flo6pe:) Neben einem Brett,
auf das schon ein Plakat mit der Ankündigung eines Vortrags geklebt war, wurde
noch eine Reklametafel aufgehängt.

951
Wiederholung
За да се избегнат повторения на думи, се използват заедно с описанията и
смислово еднакви или подобни думи, така наречените синоними:
Eine Kaiserin ... hatte ... den Auftrag erteilt, ein Grabmal für sie zu entwerfen ... Tag
für Tag ließ sie sich vor die Tore der Stadt zu der großen Wiese hinausfahren, auf der
das Denkmal errichtet werden sollte ... die Kaiserin ruhte nicht eher, bis das Monu¬
ment vollendet war (Jens).
Ich zeige dir eine kleine Wirtschaft, wo du warten kannst... er ... ging auf das kleine
Gasthaus zu ... die kleine Kneipe ... um fünf nach neun kam die Streife durch das
Lokal (Böll).
По възможност би трябвало да се избягва повторението на една и съща дума
в рамките на едно изречение:
(Вместо:! Er verreiste einige Zeit um Zeit zu gewinnen.fflo-no6pe:l Er verreiste eini¬
ge Tage / eine Woche um Zeit zu gewinnen.
Schon auf dem Wege merkten wir, dass er sich schon wieder nicht vorbereitet Ьайе.Шо-
добреВ Bereits auf dem Wege merkten wir, dass er sich schon wieder nicht vorberei¬
tet hatte.
2. Повторението в специализирани текстове не е стилистична грешка, до-
колкото се отнася за специализирани изрази и термини. Тук основното е точни¬
ят изказ, така че в много случаи повторението е дори неизбежно:
Beim Schwenk dreht sich die Kamera um eine feste Achse. Man unterscheidet zwi¬
schen dem horizontalen Schwenk, bei dem die Kamera von links nach rechts bezie¬
hungsweise von rechts nach links bewegt wird, und dem vertikalen Schwenk, bei dem
sie von unten nach oben oder umgekehrt bewegt wird, vergleichbar dem menschli¬
chen Blick, der sich hebt und senkt (H.C.Blumenberg).
В поетичния език обаче, повторението съзнателно се използва като рето¬
рично средство, за да се повлияе или да се определи ритъмът, звученето или
картината на изображението:
Ich sah weiterhin den Moses auf den Sinai steigen, einen düstren Helden in düstrer
Felsenwildnis (Hesse). Straßen am Himmel, gleißende Straßen, Straßen von Metall,
von Kondens und Geräuschen, das Röhren der Bomberströme (Gaiser). Unter bunten
Sonnenschirmen schreibt er seine Grüße aus Madrid, während alle möglichen Leute
ihm alles Mögliche zum Kauf anbieten (Koeppen). Am Ende eines Jahrhunderts ...
tritt dieser Mensch, der ganz Charakter, ganz moralische Anspannung, ganz Klarheit
ist,... vor das französische Volk (Sieburg).

Wiederholungszahlwort
952
Wiederholungszahlwort: Числително
име за означаване на повторение, т.е.
показва, колко често нещо се повтаря
(в български - прилагателни на -кра¬
тен или -ояк, и наречия - веднъж,
дваж,...). Различават се определени
числителни за означаване на повторе¬
ние (напр. einmal, zehnmal, hundertmal,
tausendmal) и неопределени (напр.
manchmal, einige Mal, mehrere Mal).
wiegen: От неправилния глагол wiegen,
wog, gewogen - “определям теглото на
нещо, имам определено тегло”, трябва
да се различава правилният глагол wie¬
gen, wiegte, gewiegt - “привеждам не¬
що в люшкащо се движение; накьлцвам
месо, магданоз на дребно с дъговиден
нож”: Jumbo ... wiegte schon die Trosse
wie ein Lasso in der Hand (Hausmann).
Er wiegte den Kopf hin und her (Lang-
gässer). Възвратно: Ein zweiter, ebenso
großer Dampfer wiegte sich in dem Kiel¬
wasser (Gaiser). Sie wiegte sich leise in
den Hüften (Seidel). В преносен смисъл:
Aber ich habe mich gerade wegen mei¬
nes langen Fernseins von Sizilien niemals
auch nur einen Augenblick in Sicherheit
gewiegt. (Benrath).
wiegen / wägen: T wägen (2).
Wiener: Названието на жителите Wiener
се пише винаги с главна буква, дори и
когато думата се употребява като нес-
клоняемо прилагателно пред същес¬
твително име: Wiener Melodien, Wiener
Würstchen. T Einwohnerbezeichnungen
auf -er (7).
wievielte / wievielste: Приетата в езико¬
вата норма форма е der wievielte [Teil],
die wievielte [Version], das wievielte
[Mal],
wie viel / wie viele: 1. Правопис. Според
новите правила за правопис wie се пи¬
ше вече само разделно от следващото
viel: Wie viel Personen? Wie viel kostet
das? Wie viel schöner wäre es, wenn
... Wenn du wüsstest, wie viel ich durch¬
gemacht habe. Wie viele Teilnehmer? Wie
vieles Suchen ist doch damit verbunden!
2. Употреба. Въпросът c wie viel тряб¬
ва да предизвика в отговора назовава-
нето на брой. Формата wie viele под¬
чертава по-силно думата, която се из¬
ползва като неизказано противопоста¬
вяне с wenig: Wie viel Kinder kommen
zu deinem Geburtstag? Възможни отго¬
вори: zwei или drei или zehn. Wie viel
Exemplare wünschen Sie? Възможни от¬
говори: zwei или drei или vier или hun¬
dert и т.н. При wie viele обаче едва ли
биха се очаквали zwei или drei, а обик¬
новено по-голям брой. В ежедневния
език обаче точното разделение на две¬
те форми често не се спазва.
wie wenn / als ob / als wenn: T als [ob] /
als wenn / wie wenn.
wild: 1. Прилагателното wild се пише c
малка буква: wilder Wein, wilde Ehe, wil¬
der Streik. To се пише обаче c главна
буква в Т Namen: der Wilde Westen; die
Wilde Jagd (= призрачна войска). Wild
се пише разделно от следващия глагол:
wild sein, wild wachsen. Wild се пише
съответно разделно и от сегашното
причастие според новия правопис: wild
wachsende Pflanzen, wild lebende Tiere.
2. Прилагателното wild обикновено се
свързва c предлога auf: wild aufs Ski¬
läufen, auf einen Popstar sein.
Wildbret: Съществителното Wildbret ce
пише c b (не: Wildpret).
wilder Schweinskopf: Относно погрешно¬
то съотнасяне на дадено определение
при сложно съществително Т Kompo¬
situm (6).
willen / Willen: Предлогът willen се пи¬
ше с малка буква: um Gottes, um meines
Kindes, um meiner selbst willen. Същес¬
твителното се пише c главна буква
(род.п.: des Willens): Das ist beim bes¬
ten Willen nicht möglich. Er muss ihm zu

953
wissen
Willen sein. Sie musste wider Willen la¬
chen.
Wille / Willen: От двете именителни фор¬
ми днес обикновено се използва der
Wille; формата der Willen постепенно
остарява. Т Substantiv (2.1).
willfahren: 1. Минало причастие. Ми¬
налото причастие на willfahren може да
се образува както с, така и без ge-. Раз¬
личното образуване зависи от ударени¬
ето на инфинитивната форма. Ако уда¬
рението пада върху първата сричка
{willfahren), миналото причастие е ge¬
willfahrt; ако ударението пада обаче на
втората сричка {willfahren), миналото
причастие е willfahrt.
2. Рекция. Глаголът willfahren изисква
дателен падеж: Er blieb an diesem Tage
zu Hause, um dem Wunsche der Eltern zu
willfahren.
willkommen: Прилагателното willkom¬
men се пише разделно от следващия
глагол: jemandem willkommen sein; je¬
manden willkommen heißen. В поздра¬
вителни изрази willkommen се пише c
малка буква, тъй като става дума за при¬
лагателното: Herzlich willkommen in
Deutschland! Seien Sie willkommen bei
uns! Съществителното Willkommen ce
употребява обикновено в среден, ряд¬
ко и в мъжки род: Er rief ihnen ein herz¬
liches Willkommen (рядко: einen herzli¬
chen Willkommen) zu.
winken: 1. Рекция. Глаголът winken
изисква дателен падеж: Das Kind wink¬
te den Eltern mit beiden Armen. Er wink¬
te dem Kellner, (но: Er winkte den Kell¬
ner zu sich).
2. Минало причастие. Миналото при¬
частие на winken е gewinkt. Формата
gewunken е местна и според езиковата
норма е неправилна.
wir: Относно така наречения Majestäts¬
und Autorenplural t Plural (7).
wir Deutsche / wir Deutschen: След лич¬
но местоимение субстантивираното
прилагателно в им.п. мн.ч. обикнове¬
но се скланя слабо: wir Deutschen (по-
рядко силно: wir Deutsche). Т Adjektiv
(1.2.4).
Wir hoffen[,| Ihnen damit gedient zu ha¬
ben),] und verbleiben ...: Според но¬
вите правила запетаите в това изрече¬
ние могат да отпаднат. Т und (7).
wir oder du: Wir oder du hast das getan.
He: Wir oder du haben das getan. T Kon¬
gruenz (2.2).
wir und du: Wir und duj.wirj haben uns
sehr gefreut. He: Wir und du haben sich
sehr gefreut. T Kongruenz (2.1).
wir und er: Wir und er [,wir] haben uns
sehr gefreut. He: Wir und er haben sich
gefreut, t Kongruenz (2.1).
wir und ihr: Wir und ihr [,wir] haben uns
sehr gefreut. He: Wir und ihr habt euch
sehr gefreut, t Kongruenz (2.1).
wir und sie: Wir und sie f.wirj haben uns
sehr gefreut. Hei Wir und sie haben sich
sehr gefreut, t Kongruenz (2.1).
wird / werden: Относно Ein Pfund Boh¬
nen wird / werden gekocht T Kongruenz
(1.1.1).
wird oder ist: Jeder Teilnehmer wird {а не:
ist) gebeten, pünktlich zu erscheinen.
T Zustandspassiv,
wirken als / wie: t als / für / wie.
Wirklichkeitsform: T Indikativ.
Wirtschafter / Wirtschaftler: T -schafter
/ -schaftler.
Wirtschaftsblock: Формата за множес¬
твено число е Ле Wirtschaftsblöcke или
(рядко) Ле Wirtschaftsbloch. Т Block,
wissen: 1. Запетая. Във връзка с инфи-
нитивна група wissen се употребява ка¬
то спомагателен глагол; запетаята тук
няма смисъл: Sie weiß sich zu beherr¬
schen. Er wusste ihm zu helfen. Дори и
когато към wissen се прибави обстоя¬
телствено пояснение, според новите
правила пак не се поставя запетая: Er

Wissenschaftler
954
wusste wohl[,] das Leben zu genießen.
2.	meines Wissens. Родителният падеж
meines Wissens - “доколкото зная” - не
бива да се свързва с предлога nach: Der
Fall verhallt sich meines Wissens (не:
meines Wissens nach) ganz anders.
3.	wissen von / wissen um. След wissen
може да се свързва както с предлога
von, така и с предлога um, но връзката
с um звучи малко превзето: Ich weiß von
den /um die Schwierigkeiten des Werkes.
4.	einem / einen etwas wissen lassen:
t lassen (5).
Wissenschaftler: Относно Wissenschaft¬
ler (австр. швейц. Wissenschafter) t -
schafter / schaftler.
wo: 1. Запетая: Често непълни подчи¬
нени изречения, които са свързани с
wo, са се превърнали в устойчиви из¬
рази и се разглеждат като обикновено
обстоятелствено пояснение. Затова тук
няма нужда от запетая: Bitte setzen Sie
wo möglich Bindestriche.
2.	wo като относително свързване.
Частицата wo може да се употребява
вместо предлог + относително место-
имение като относително свързване,
когато става дума за локално отноше¬
ние: Die Krankenschwester führte den
Schlosser ...in einen kleinen Raum, wo
(вместо: in dem) Kranke in ihren Betten
lagen (Sebastian). Тя може да се изпол¬
зва обаче като относително свързване
и когато става дума не за локално, а за
темпорално съотношение: in dem Au¬
genblick, wo ... (вместо: als или in
dem...) или zu dem Zeitpunkt, wo ...
(вместо: als или zu dem...). Неправил¬
но е обаче относителното свързване във
връзка с лица или неодушевени пред¬
мети: Das Geld, das (не: wo) auf der
Bank liegt ... Der Mann, der (не: wo)
vorhin vorbeiging, war ...t da / wo.
3.	wodurch / durch den и т.н. - womit /
mit dem и т.н.. Вместо относително
местоимение, свързано с предлог, мо¬
же да се употреби Т Pronominaladverb,
образуван от wo и предлог, напр. wobei
(вместо: bei dem, der) или wodurch
(вместо: durch den, die, das). Тези мес-
тоименни наречия могат да бъдат упот¬
ребявани относително, ако относител¬
ната дума назовава предмет или поня¬
тие: ... dabei handelt es sich um einen
amerikanischen Pass, womit (= c който)
ich um die halbe Welt gereist bin (Frisch).
Diese erhellenden Worte widerlegen of¬
fensichtlich die Meinung, wonach (= спо¬
ред което) die “Furcht die Grundlage der
wahren Religion sei ” (Nigg). Ако обаче
относителната дума назовава лице,
днес по правило се използва относи¬
телно местоимение, свързано с пред¬
лог: Das ist ein Kerl, auf den (не: wor¬
auf) man sich verlassen kann. Hier ist die
Frau, mit der (не: womit) ich gesprochen
habe. Необичайно: Jenny im schwarzen
Schleier und ihre beiden Kinder, wovon
(вместо: von denen) das größere ein Bub
ist (Frisch). В съвременния език упот¬
ребата на местоименни наречия все по¬
вече отстъпва. Тя се ограничава в ос¬
новни линии в приповдигнатия стил:
Dies ist der Dolch, mit dem (по-рядко:
womit) er sich erstach. Wenn du die Stel¬
lung, auf die (почти вече не: worauf) du
hoffst, erhältst, kannst du froh sein. 3a
разлика от тях постоянни в относител¬
ната си употреба са местоименните на¬
речия при относителни изречения в ро¬
лята на част на изречението. Замества¬
нето с was във връзка с предлог в тези
случаи се смята за разговорно: Ich fra¬
ge mich, womit (разг.: mit was) er das
verdient hat. T Pronominaladverb (4).
Чрез местоименното наречие относи¬
телното изречение може да бъде съот-
несено не само към отделна дума, а и
към цялото съдържание на главното из¬
речение: Der Pope bringt Wein und Brot,

955
wohl
wobei das Kind ihn begleitet (Frisch).
4.	woran / an was - womit / mit was -
wovon / von was и т.н.. Местоименни-
те наречия, образувани с wo се изпол¬
зват и въпросително; употребата на was
+ предлог тук се смята за разговорна:
Woran (разг.: An was) hast du das er¬
kannt? Womit (разг.: Mit was) hat er dich
überrascht? Worauf (разг.: Auf was) willst
du dich setzen? T Pronominaladverb (5).
5.	Woher kommst du / Wo kommst du
her? - Wohin gehst du? / Wo gehst du
hin?. Вместо наречията за посока wo¬
her и wohin във връзка с глагол за дви¬
жение днес често се използва наречие¬
то за място wo във връзка с глагол [за
движение], който е съчетан с her или
hin. Този начин на изразяване често има
разговорна окраска: Ich weiß nicht, wo
er hingefahren ist вместо (стилистично
по-добре): Ich weiß nicht, wohin er ge¬
fahren ist. Wo kommst du her? Вместо
Woher kommst du? Wo gehst du hin?
вместо: Wohin gehst du?
6.	wobei / wo ... bei - wovon / wo ...
von. Местоименните наречия, съчетани
c wo- wobei, wofür и т.н. според езико¬
вата норма не могат да се употребяват
разделени. Разделението се среща пре¬
димно в севернонемския разговорен
език. Трябва следователно да се казва:
Das Geld, wovon / von dem ich gelebt habe
... (не: Das Geld, wo ich von gelebt habe
...). Das ist etwas, wobei ich immer lachen
muss (не: ..., wo ich immer bei lachen
muss), t Pronominaladverb (2).
wobei / bei was / wo ... bei: T bei (2; 3);
wo (4; 6).
Wochentage: Имената на дните на сед¬
мицата се скланят силно, род.п. ед.ч.
на -s (рядко на -es), им.п. мн.ч. на -е:
des Mittwochs (а не: des Mittwoch), mit
Ausnahme des Montags (a Hg: des Mon¬
tag); viele Montage, diese langweiligen
Mittwoche. T Dienstag (2).
-wöchentlich / -wöchig: T -ig / -isch / -lieh,
wodurch / durch was: t durch was / wo¬
durch, t wo (4).
wofür / für was / wo ... für: T für was /
wofür, t wo (4; 6).
wogegen / gegen was / wo... gegen: T ge¬
gen (6), t wo (4; 6).
woher /wohin: T wo (5).
wohinter / hinter was: T durch was / wo¬
durch; t wo (4).
wohl: 1. Форми за сравнение. Формите
за сравнение на wohl - “здрав, уютен”
гласят wohler, am wohlsten: In deiner
Gesellschaft fühle ich mich wohl / wohl¬
er/ am вюА/зГеи.Сравнителната степен
wohler е само шеговито образувание.
За разлика от горните форми wohl ка¬
то “добре” има сравнителните форми
besser, beste: jemandem wohl, besser, am
besten gefallen. T Vergleichsformen (5).
2.	Разделно или слято писане във
връзка с глаголи. Според новите пра¬
вила wohl се пише разделно от следва¬
щия глагол: sich wohlfiihlen; lass es dir
wohl sein! Es ist mir immer wohl ergan¬
gen. Sie wird es wohl tun, wohl wollen;
сега също така: Die Reise durch die Tos¬
kana wird dir wohl tun (~ ще ти подей¬
ства добре). Sie wollte allen wohl tun (=
да угоди на всички).
3.	Разделно или слято писане във
връзка със сегашно и минало при¬
частие: По новите правила wohl се пи¬
ше разделно от следващото причастие,
ако първата част на съчетанието под¬
лежи на степенуване: Der Plan ist wohl,
besser überlegt. Aus wohl unterrichteten,
besser unterrichteten Kreisen wissen wir
... Eine wohl situierte, besser situierte
Bürgerin. Sie ist mir wohl bekannt, bes¬
ser bekannt als er. Слято писане е въз¬
можно, ако съчетанието може да се сте¬
пенува като цяло: Das sind wirklich wohl
erzogene / wohlerzogene, noch wohler¬
zogenere Kinder. Er kocht wohl schme¬

wohlgesinnt
956
ckende / wohlschmeckende, wohlschme¬
ckendere , die wohlschmeckendsten Ge¬
richte. Валидно е само слятото писане,
ако причастието в съответното значе¬
ние не се среща самостоятелно: wohl¬
behalten, wohlgemut. Двата варианта на
писане са разрешени в следните чети¬
ри случая: wohlgeformt / wohl geformt,
wohlgelitten /wohl gelitten, wohl genährt
/ wohlgenährt, wohl temperiert / wohl
temperiert.
wohlgesinnt: Формите за сравнение са
wohlgesinnter, wohlgesinnteste. T Ver¬
gleichsformen (2.5.2).
Wohlgestalt: t -gestalt / -gestaltet.
wohltuend: Формите за сравнение са
wohltuender, wohltuendste. T Vergleichs¬
formen (2.5.2).
Wohnblock: Множественото число e die
Wohnblocks. T Block.
wohnen: Относно неправилната употре¬
ба на инфинитива с zu (Ich habe meine
Mutter bei mir zu wohnen) T zu (1).
Относно предлозите, които се свързват
с wohnen (am Markt, in der Hebelstraße
wohnen и т.н.) T an / auf / in.
Wohnung- / Wohnungs: Съответните
сложни съществителни и прилагател¬
ни обикновено имат съединително s:
Wohnungsamt, Wohnungsbau, Woh¬
nungsgeld, Wohnungsmarkt, Wohnungs¬
not; wohnmgslos. Едновременно cwoA-
nungssuchendce употребява и wohnung¬
suchend.
Wohnungsangaben: Многословни данни
за местоживеене се отделят със запе¬
таи: RainerStark, Frankfurt, Zeit 102,1.
Sock, links. Тъй като многословните ад¬
реси могат да се разглеждат като из¬
брояване или като съчетание с прило¬
жение, по новия правопис запетаята
след последната съставна част (при
продължаващ текст) е по избор: Cor¬
dula Wolf, Nürnberg, Hauptstraße 50[,J
hat sich um die Stelle beworben. Frau
Elisabeth Giill ist von Erlangen, Künig-
straße S[,] nach München, Luisenstraße
7[J umgezogen. T Komma (3.1).
Wolfhager: t Einwohnerbezeichnungen
auf -er (4).
Wolfsburger: Названието на жителите
Wolfsburger се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред съществително име: die Wolfsbur¬
ger Stadtväter, das Wolfsburger VW-Werk.
T Einwohnerbezeichnungen auf -er (7).
wollen: 1. Във връзка със съществител¬
ни, които изразяват желание, намере¬
ние и др., глаголът wollen не бива да се
употребява, защото би се получил
Т Pleonasmus: Sie hatte den Wunsch, als
freie Journalistin durch Afrika zu reisen
(а не: reisen zu wollen). Die Vorsitzende
ließ ihre Absicht erkennen das Thema
gegen alle Widerstände zu besprechen (a
не: besprechen zu wollen). От друга стра¬
на в определени случаи wollen не бива
да се пропуска: Wir erklärten dableiben
zu wollen (не: dazubleiben; думата er¬
klären не включва представата за наме¬
рение. Но: Wir hatten die Absicht dazu¬
bleiben).
2. Ако пред модалния глагол wollen
стои чист инфинитив, wollen се упот¬
ребява в инфинитив, а не в минало при¬
частие: Sie hat gestern kommen wollen
(не: kommen gewollt).T Infinitiv (4).
womit / mit was / wo ... mit: T mit was /
womit; T wo (4; 6).
womöglich / wo möglich: Думата womög¬
lich е наречие и често се употребява
вместо vielleicht: Der Misserfolg mit dem
Kloster war womöglich noch kläglicher
und schimpflicher als derjenige der Pries¬
terlaufbahn (Nigg). ...undich könnte, wie
ich bin, in eine beliebige Konditorei ge¬
hen, womöglich auf den großen Boule¬
vards (Rilke). Написаното отделно wo
möglich е съкращение на изречение

957
Wortart
вместо dort, wo es möglich ist: Wo mög¬
lich sollen im Betrieb die modernsten
elektronischen Apparate verwendet wer¬
den. Alle Produktionszweige sollen, wo
möglich, zum gleichen Zeitpunkt verlagert
werden. Относно препинателните зна¬
ци при wo möglich t wo (1).
wonach / nach was / wo ... nach: T nach
was / wonach, T wo (4; 6).
woran / an was: Относно употребата на
woran (пренасяне на думата според но¬
вите правописни правила: wo-ran или,
както досега wor-an) / an was t an was
/ woran, t wo (4).
worauf / auf was: Относно употребата на
worauf (пренасят на думата според но¬
вите правописни правила wo-rauf или
както досега wor-auf) / aufwas Т auf was
/ worauf, t wo (4).
woraus / aus was: Относно употребата
на woraus (пренасяне на думата според
новите правописни правила wo-raus
или както досега wor-aus)/aus was Тaus
was / woraus, T wo (4).
Worbiser: T Einwohnerbezeichnungen auf
-er (5).
worden / geworden: T werden (1).
worein / worin: T darein / darin, worein /
worin.
worin / in was: Относно употребата на
worin (пренасяне на думата според но¬
вите правописни правила: wo-rin или
както досега wor-iri) / in was Т Prono¬
minaladverb (4), Т wo (4).
Wörishofer: T Einwohnerbezeichnungen
auf -er (4).
Wort: Съществителното Wort има две
форми за мн.ч.. В значението “звуково
образувание с определено значение, от¬
делна дума”, то има формата die Wör¬
ter: Einzelwörter, Hauptwörter, Zeitwör¬
ter, Eigenschaftswörter, Fremdwörter. Du
musst dir die Wörter merken. Wie viel
Wörter hat diese Zeile? Diese Wörter ken¬
ne ich nicht. В значенията “изказване,
свързана реч; афоризъм; уверение;
обяснение, понятие” обаче, то има фор¬
мата die Worte: ...setzte seine ganze Hoff¬
nung auf den einfachen, redlichen Mann,
der seine Worte abwog (Feuchtwanger).
Der riesige Saal, aufgepeitscht von den
Worten des Führers (Feuchtwanger). Sei¬
ne Worte beseligten Clarisse (Musil)...
verabschiedete ersieh mit bewegten Wor¬
ten. Има случаи, в които несъмнено са
възможни и двете форми: Von mir soll¬
te es (= детето) den Namen hören: Tisch
und Bett, Nase und Fuß. Auch Worte wie:
Geist und Gott und Seele, meinem Da¬
fürhalten nach unbrauchbare Worte, aber
verheimlichen konnte man sie nicht, und
später Wörter, so komplizierte wie: Re¬
sonanz, Diapositiv, Chiliasmus und As¬
tronautik (Bachmann). Изложеното раз¬
личие в употребата на формите за мно¬
жественото число обаче е познато на
малко хора и все по-рядко се спазва в
езиковото ежедневие. Срв. също Т Wort
des Jahres, Т Unwort des Jahres; относ¬
но броя на думите Т Wortschatz.
Wortart: Всяка дума от нашето словно
богатство спада към определена група
от думи от същия вид, която се нарича
част на речта. Разделението на думите
на части на речта не е единно. В по-
стари граматики се различават (по по¬
добие на латинската граматика) от де¬
вет до тринайсет части на речта, в за¬
висимост от това, дали членната фор¬
ма се смята за отделна група, или се
присъединява към местоимението, да¬
ли съюзите се разпределят според тях¬
ната функция, дали въпросителните ду¬
ми се разглеждат като самостоятелна
група, или се прибавят към местоиме-
нията, и дали числителните се схващат
като отделна част на речта или се
включват към прилагателното. В съв¬
ременното (модерното) езикознание за
немски език обикновено се определят

Wortbetonung
958
девет или десет части на речта. Трите
основни части на речта - глагол, същес¬
твително и прилагателно име - обхва¬
щат като знаци на извънезиковата дей¬
ствителност най-голяма част от слов¬
ното богатство, те се спрягат, съотв.
Скланят. Членната форма и местоиме-
нието стоят пред или вместо съществи¬
телните имена и също се скланят. Са¬
мо частично скланяните числителни
имена изразяват брой, последовател¬
ност или умножение. Те най-често се
отнасят към прилагателните. Неизме-
няеми са наречията, предлозите, съю¬
зите и частиците. Те изразяват особе¬
ни обстоятелства или синтактични от¬
ношения, или служат за подчертаване.
Също така неизменяемите междуметия
обикновено се поставят като синтак¬
тично изолирани подсилващи думи.
Ако някои от тези части на речта се гру¬
пират според функцията си, то ще се
стигне, както е представено и в Duden¬
grammatik до девет части на речта: 1.
Глаголи. 2. Съществителни имена. 3.
Прилагателни имена (включително и
числителни имена). 4. Членна форма
5.	Местоимение. 6. Наречие. 7. Части¬
ци (включително междуметия). 8.
Предлози. 9. Съюзи.
Wortbetonung / Ударение на думата
1. Общи правила за ударението:
В многосричната дума една сричка носи основното ударение, в по-дълги
думи друга сричка може да носи и второстепенно ударение. В прости думи уда¬
рението обикновено пада на първата сричка:
Acker, Ekel, Erde.
Също така и в производни думи ударена е обикновено първата сричка:
langsam, lesbar, möglich, Mannschaft, Haushalt.
В думи c представките be-, er-, ent-, ge-, ver-, zer- представките са неударени:
beachten Begriff, entfernen, Verfall.
В сложни думи от две части обикновено първата част носи по-силно ударе¬
ние от втората:
Scheinwerfer, Studienrat, Lampemschirm.
В сложни думи от три части първата част е най-силно ударена, втората част
е по-слабо ударена, третата част е най-слабо ударена, ако сложната дума се със-

959
Wortbetonung
той от една страна от първата част и от друга страна от втората плюс третата
част:
Dampfschifffahrt ['dampfJifffa:rtJ (Schifffahrt mit Dampf = Dampf + Schifffahrt).
За разлика от горния случай, ако сложното съществително се състои от една
страна от първата плюс втората част, а от друга страна - от третата част, първата
част е най-силно ударена, втората част е най-слабо ударена, а третата част е с
второ по сила ударение:
Dampfschifffahrt ['dampfjiff'fa:rt] (Fahrt mit einem Dampfschiff = Dampfschiff +
Fahrt).
Частиците
ab-, an-, aus-, bei-, ein-, nach-, wieder-
най-често са ударени:
Abweg, ausfahren. bgistehen, Eingriff.
Частиците
da-, dar-, durch-, her-, hier-, hin-, hinter-, in-, miss-, ob-, über-, um-, un-, voll-, vor-,
wider-, zu-
се срещат като ударени и неударени. При тях с ударението понякога е свързана и
разлика в значението:
übersetzen - übersetzen, umfahren - umfahren.
2. Нетипични окончания:
Производните срички -ei и -ieren са ударени:
Partei, parteiisch, Kartei, polieren, halbieren, marschieren.
При равномерно (емфатично) окончание сложните думи могат да имат уда¬
рение и върху двете части:
haarscharf, Erzhalunke, neunhundert.
В сложни думи от две и три части понякога се среща ударение и на втората
част:

Wortbetonung
960
Hohepriester; Fünfmarkstück, Dreikäsehoch.
Изреждания (със или без und) имат ударение върху всички части или върху
последната част:
rQtwgißrot / rotweißrot, Maul- und Klauenseuche / Maul- und Klauenseuche.
Съкращения, които се изговарят по букви, са ударени върху последната част,
често срещащите се - също и върху първата част:
ADAC, BGB, LKW (също: LKW).
За чуждиците и чуждите имена няма общи правила за ударението. Често и
немски имена имат нетипично ударение:
Roswitha, Heilbronn, Berlin.
3.	Преместване на ударението при изтъкване на противоположното:
При подчертаване на противоположното се явяват отклонения от общите
правила за ударение. За да се подчертае противоположното в едно изказване, в
различни изрази ударението се премества от корена върху иначе неударената
представка:
An- und Verkauf (иначе: Verkauf), be- und entladen (иначе: beladen und entladen).
(Също!) Aktivsaldo - Passivsaldo (иначе: Aktivsaldo).
Ударението се премества върху представките и при изброявания, ако обща¬
та съставна част на образуванията се поставя само веднъж:
Wir tragen vor, was uns auf-, miss- oder gefallt.
Макар че по правилата тези ударения са неправилни, те се срещат в езикова¬
та употреба по причините, назовани по-горе. Правилно обаче е ударението вър¬
ху първата сричка при съчетания от съставни думи:
Zu- und Abgang, zu- und abfahren, auf- und absteigen, Vor- und Nachteil.
4.	Ударение на предлозите:
Обикновено предлозите са неударени пред зависимото от тях съществител¬
но:
Wegen des Regens kam sie nicht. Über der Stadt lag eine Nebeldecke. Das Auto stand
vor dem Haus.

961
Wortfamilie
Предлозите могат обаче да са ударени, ако са в противопоставящо съотно¬
шение:
Das Auto steht nicht vor, sondern hinter dem Haus. Auf der Tribüne war kein Platz
mehr frei, aber vor der Tribüne waren noch einige Plätze unbesetzt.
Ако след предлога стои лично местоимение, което не трябва да се изтъква,
обикновено ударението пада върху предлога:
Mein Freund war heute bei mir. Er war außer sich vor Aufregung.
5.	Гранични случаи:
T Büro, T Konsum, t lutherisch, T Zeremonie, също: T zweites Partizip (1).
Wortbilding (словообразуване): l.T Ab¬
leitung.
2.	t Adjektiv.
3.	t Adverb.
4.	t -al / -eil.
5.	t Aufschwellung.
6.	t -bar.
7.	t Einwohnerbezeichnungen auf -er.
8.	t ent- / end-.
9.	t -fähig.
10.	T Fugen-s.
11.	T Fugenzeichen.
12.	T gemäß / -mäßig.
13.	t -ig / -isch / -lieh.
14.	T-ist.
15.	T Kompositum (Zusammensetzung).
16.	T -lieh / -bar.
17.	T -nen.
18.	T Ortsnamen (3).
19.	T Personennamen (4).
20.	T Präfix
21.	T-s.
22.	T Substantiv.
23.	T Suffix.
24.	T Verb.
25.	T Verbzusatz.
26.	T zweites Partizip.
Wort des Jahres: Дума на годината се из¬
бира от 1977 от Дружеството за нем¬
ски език във Висбаден. При избора на
най-характерната дума за съответната
година, по негово мнение, журито се
опира предимно на материали от ме¬
диите. Досегашните Думи на годината
са били: 1977 Szene; 1978 konspirative
Wohnung; 1979 Holocaust; 19&Q Raster¬
fahndmg; 1981 Nulllösung; 1982 Ellen¬
bogengesellschaft; 1983 heißer Herbst;
1984 Umweltauto; 1985 Glykol; 1986
Tschernobyl; 1987 Aids, Kondom; 1988
Gesundheitsreform; 1989 Reisefreiheit;
1990 die neuen Bundesländer; 1991 Bes¬
serwessi; 1992 Politikverdrossenheit;
1993 Sozialabbau; 1994 Superwahljahr;
1995 Multimedia; 1996 Sparpaket; 1997
Reformstau; 1998 Rot-Grün; 1999 Mill¬
ennium; 2000 Schwarzgeldaffare. T Un¬
wort des Jahres.
Wortfamilie: Под словообразувателно
гнездо се разбира група от думи, която
се е развила от един и същи корен, или
може да се изведе от една и съща раз-
познавателна дума. За сравнение напр.
може да послужи словообразувателно-
61.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Wortfeld
962
то гнездо fahren: ab-, drein-, tot-, um¬
fahren; be-, verfahren; Fahrausweis, -
bahn, -schule; fahrbar, fahrig, willfährig;
Fähre, Fahrer, Fahrt, Fuhre и т.н.
Wortfeld: Под лексикално поле се раз¬
бира съвкупност от думи, които се тяс¬
но свързани смислово и сродни по зна¬
чение; напр. лексикалното поле на наз¬
ванията на водоизточници: Tümpel,
Teich, Weiher, See, Meer, Ozean; Rinn¬
sal, Bach, Kanal, Fluss, Strom и т.н.; или
лексикалното поле на глаголите за дви¬
жение: gehen, laufen, springen, schrei¬
ten, marschieren, pesen, wetzen и т.н.
Wortfrage: T Ergänzungsfrage.
wörtliche Rede: t direkte Rede.
Wortmischung: T Kontamination.
Wortpaar: При двойки думи в ед.ч., ко¬
ито са свързани с und, съществуват ко¬
лебания по въпроса как трябва да се
скланят. Първият член остава нескло-
нен, ако двойката думи се възприема
като устойчиво цяло: Der Wert meines
Grund und Bodens ist gestiegen. Die
Dichter des Sturm und Drangs. Verwen¬
dung seines Fleisch und Blutes (Ina Sei¬
del). Ако обаче съществителните не са
по-конкретно определени нито от член,
нито от прилагателно, и двата члена на
словната двойка остават несклонени,
особено при двойки думи със същес¬
твителни от слабото склонение. Това
става предимно в дателен и винителен
падеж ед.ч., защото при слабото скло¬
нение там е възможно объркване с
мн.ч.: Die Kluft zwischen Fürst und Volk.
Ganz von Geist und Wille geformt (Hes¬
se). Das Verhältnis zwischen Patient und
Arzt. Die Beziehungen zwischen Produ¬
zent und Konsument. Der Unterschied
zwischen Affe und Mensch. Ако няма
опасност от объркване, неизменение-
то по падеж се възприема като необи¬
чайно: Zwischen Herr (правилно: Herrn)
und Frau Meier. В поетичния език окон¬
чанието за мн.ч. при първия член по¬
някога се изпуска поради ритмични
причини: An Tier und Vögeln fehlt es
nicht (Goethe), t Unterlassung der De¬
klination (1.1).
Wortschatz: Точни данни за обема на
немското словно богатство са невъз¬
можни не само защото се образуват
постоянно нови думи или се заемат та¬
кива от чужди езици. Точното устано¬
вяване на словния запас се отежнява и
от това, че разграничаването между
постоянните съставни части на общия
речников фонд от ситуативните или
епизодични образувания (като напр.
Autohimmel в изречението Der neue
Sportwagen ist ein Stern am Autohimmel),
и от специализираните или жаргонни
думи, е много трудно. В общи линии
се предполага, че речниковият фонд на
немския език съдържа между 300 000
и 500 000 думи. Глаголите съставляват
почти една четвърт от тях, съществи¬
телните - около една четвърт, прила¬
гателните и наречията - над една чет¬
върт; броят на предлозите и съюзите
достига почти 200, а местоименията -
по-малко от сто. - Активният речни¬
ков фонд на средностатистическия
немскоговорещ гражданин се оценява
от 12 000 до 16 000 думи (от тях 3 500
чужди думи). Без проблем се разбират
най-малко 50 000 думи. За сравнение:
речниковият фонд на френския език
възлиза приблизително на 100 000, а
на английския - на 600 000 думи.
Wortstamm: Т Stammsilbe.
Wortstellung: 1. Относно мястото на
прилагателното (ein kaltes Glas Bier /
ein Glas kaltes Bier - buschige schwarze
A ugenbrauen /schwarze buschige Augen¬
brauen) T Adjektiv (3.2 и 3.4).
2. Относно мястото на наречието (in
spätestens einer Stunde / spätestens in
einer Stunde) t Adverb (4).

963
Worttrennung
3.	Относно употребата на сказуемото
или част от сказуемото (Sie ist geboren
fiirs Theater / Sie ist fiirs Theater gebo¬
ren) T Ausklammerung.
4.	Относно мястото на модалния гла¬
гол (... dass er hätte schreiben können /
...dass er hätte können schreiben) t Mo¬
dalverb (3).
5.	Относно мястото на a.-c.-i.-гааголи-
те {...weilsie ihn haben kommen lassen /
... weil sie ihn kommen lassen haben)
T lassen (2).
6.	Относно словореда след съчинител-
ни и подчинителни съюзи Т Konjunk¬
tion (1 и 2), Т und (1), Т aber (2).
7.	Относно мястото на личното место-
имение 9 ... musste der Arzt ihn krank¬
schreiben / musste ihn der Arzt krank¬
schreiben) T Personalpronomen.
8.	Относно мястото на възвратното
местоимение {als der Zug sich näherte /
als sich der Zug näherte) t Reflexivpro¬
nomen (1).
9.	Относно прескачането на подчине¬
ното изречение на мястото на главно¬
то изречение {Wenn ich nach Hause kom¬
me, und der Vater ist noch da /und [wenn]
der Vater noch da ist...) T Anakoluth.
10.	Относно мястото на валутната еди¬
ница при изписване на цени {500,- DM
/DM500,-) Т Maß-, Mengen- und Münz¬
bezeichnungen (4).
Worttrennung / Пренасянето на думите
Често поставян въпрос за пренасянето на думите
Въпрос
Отговор
Как се пренася превъзходната степен,
напр. lustigsten?
Точка (1.1.1)
Пренасянето на думата служи за разделение в четивна форма на дума, изли¬
заща извън рамките на реда. Като знак за пренасяне днес по правило служи обик¬
новеното тире.
При правилата за пренасяне трябва да се прави разлика между прости и
производни думи от една страна, и сложни думи от друга страна. За пренасяне¬
то при имена Т Personennamen (5.2), Т geographische Namen (3.3).
1 Deutsche Wörter / Немски думи
1.1	Einfache und abgeleitete Wörter
Прости и производни думи
Многосричните прости и производни думи се пренасят по говорни срички
(TSilbe), които се оформят от само себе си при бавно говорене:

Worttrennung
964
Ken-ner, for-dem, wei-ter, Re-gel, kal-kig, bes-ser, haf-ten.
1.1.1	Пренасяне на съгласни: Единичната съгласна винаги се отделя и се
пренася на следващия ред; от няколко съгласни само последната се пренася на
следващия ред. Според новите правила това важи и за st. Крайни срички, които
започват с гласна, при пренасяне вземат предходната съгласна със себе си:
tre-ten, ge-hen, bo-xen.
An-ker, Was-ser, Städ-ter, gest-rig, steck-ten, Drechs-ler, Bast-ler, Kas-ten, Pis-te,
sechs-te, reichs-te, am lustigs-ten.
Leh-re-rin, Lüf-tung, Freim-din, Schaff-ne-rin, ta-gen.
Да се обърне внимание на следното: ch, sch според новите правописни пра¬
вила и ск се смятат за един звук и по тази причина не се разделят при пренасяне:
Be-cher, Ka-chel, Hä-scher, Bö-schung, Zu-cker, Lü-cke, Ho-ckenheim, Weizsä-cker.
Ако äs е употребено вместо ß (напр. в антиква -шрифт, който няма писме¬
ния знакß), по новите правила се разделят двете s:
grüs-sen (вместо: grü-ßen), Bus-se (вместо: Bu-ße), heis-sen (вместо: hei-ßen).
(Срв. T s-Laute.)
1.1.2	Пренасяне на гласни: По новите правописни правила може да се пре¬
нася и една единствена гласна; това обаче е безсмислено в края на думата:
U-fer, E-ber, U-hu, po-e-tisch, Brau-e-rei (не: Tau-e).
Две еднакви гласни, които представляват звуково цяло, както и дифтонгите
(au, ei, еи и т.н.) могат да се пренасят само заедно:
Waa-ge, Aa-le, Ei-er, Mau-ег, Ei-fel, Eu-le.
Съседни гласни, които не представляват звуково цяло, могат да се разделят
при пренасяне:
Befrei-ung, Trau-ung, be-erben, bö-ig, einei-ig.
Ако след две такива гласни + съгласна следва трета гласна, втората гласна
може да бъде привлечена към първата или към съгласната (Т 2.1):
ein böi-ger / bö-iger Wind; но: при съвпадане на / с / по-добре само einei-ige Zwil¬
linge, der Unpartei-ische.

965
Worttrennung
1.2	Zusammengesetzte und präfigierte Wörter
Сложни думи и думи с представки
Сложните думи и думите с представки се разделят според езиковите им със¬
тавни части:
Diens-tag, Sams-tag, Empfangs-tag, Ballett-tmppe, SchifF-fahrt, Papp-plakat; ge¬
schweift, be-treten, Be-treuung, Ver-gnügen.
Отделните съставни части се разделят според точка 1 пб говорни срички:
Emp-fangs-tag, Be-schäf-ti-gun-gen, Don-ners-tag, Bal-lett-trup-pe, be-tre-ten, Be-
treu-ung, Ver-gnü-gen.
Ако дадена дума вече не се различава или възприема като сложна дума, спо¬
ред новите правописни правила тя може да се разделя и по говорни срички:
war-um / wa-rum, dar-unter / da-runter, ein-ander / ei-nander, hin-auf / hi-nauf, her¬
über / he-rüber.
Разделение, което променя смисъла или възпрепятства четенето, би трябва¬
ло да се избягва:
Spargel-der (= Spargelder), beste-hende (= bestehende), Hinge-bung (= Hingebung),
bein-halten (= beinhalten), Feiera-bend (= Feierabend), Backo-fen (= Backofen), Seeu¬
fer (= Seeufer).
При сложни думи, написани с тире, в края на реда тирето се превръща в
знак за пренасяне, така че на новия ред се пише само думата, която първоначал¬
но следва след тирето:
Er kam endlich in die Lotto¬
Annahmestelle.
2 Fremdwörter und fremdsprachige Wörter
Чужди думи и чуздоезикови думи
2.1	Einfache und abgeleitete Fremdwörter
Прости и производни чужди думи
Принципното пренасяне по говорни срички важи и за чуждите думи:
Bal-kon, Fis-kus, Ho-tel, Gu-a-te-ma-la, po-e-tisch, A-kus-tik, Fas-zi-kel, In-di-vi-
du-a-list, Na-ti-o-nen.

Worttrennung
966
По новите правила за пренасяне на думите следните съчетания от съгласни
също могат да се разделят на говорни срички; те могат да останат обаче и неде¬
лими:
bl, pl, gl,cl, kl, phl; br, pr, dr, tr, fr, vr, gr, er, kr, phr, thr; gn, kn, chth
Pub-likum / Pu-blikum, Dip-lom / Di-plom, Persif-lage / Persi-flage, Reg-lement / Re¬
glement; Lep-ra/ Le-pra, Chiff-re / Chif-fre, Liv-ree / Li-vree, Integ-ral / Inte-gral, Sak¬
rament / Sa-krament, Arth-ritis / Ar-thritis; Mag-net / Ma-gnet, pyk-nisch / py-knisch.
Съчетанията от букви ch, ck, ph, rh, sch, sh, th обаче остават и при чуждите
думи все така неделими:
Ma-chete, Mac-chia, Pro-phet, fa-sbionabel, ka-tholisch.
Съчетания от гласни, които образуват едно звуково цяло, не би трябвало да
се разделят:
Moi-ге [moa're:], Soi-ree [zoa're:], Beef-steak [*bi:fste:k].
2.2	Zusammengesetzte Fremdwörter
Сложни чужди думи
Чужди думи, които вече не се възприемат или усещат като сложни думи,
могат според новите правила за пренасяне на думите да се разделят по говорни
срички или, както досега, според съставните си части:
Inte-resse / iner-esse, Pä-dagoge / Päd-agoge, Helikop-ter / Heliko-pter.
Отделните съставни части се разделят според точка 2.1 по говорни срички:
In-teres-se, Päda-go-ge, He-li-kopter.
2.3	Fremdsprachige Wörter
Чуждоезикови думи
Ако в немски текст се срещат отделни чуждоезикови думи или словни групи
или отделни кратки изречения на чужд език, те се пренасят обикновено по нем¬
ските правила:
per as-pe-ra ad astra; Co-ming man; De-fi-cit-spen-ding; Swin-ging Lon-don.
Правилата за пренасяне в чуждите езици (напр. com-ing, swing-ing) обикно¬
вено се прилагат само при по-дълги цитати, т.е. при продължителен чуждоези-
ков текст.

967
wurde
Wortzusammensetzung: T Adjektiv (2,1).
t Kompositum.
worüber / über was: Относно употреба¬
та на worüber (пренасяне на думата по
новите правописни правила: wo-rüber
или както досега wor-über) / über was
Т über was / worüber, T wo (4).
worum / um was: Относно употребата на
worum (пренасяне на думата по новите
правописни правила: wo-rum или как¬
то досега wor-um) / um was Т um was /
worum, T wo (4).
worum / warum: T warum / worum.
worunter / unter was: Относно употре¬
бата на worunter (пренасяне на думата
по новите правописни правила: wo-run-
ter или както досега wor-mler) / unter
was Т unter was / worunter, T wo (4).
wovon / von was / wo... von: T von was /
wovon, T wo (4; 6).
wozu / zu was / wo... zu: t zu was / wozu,
T wo (4; 6).
wozwischen / zwischen was: T zwischen
was / wozwischen, T wo (4; 6).
Wrack: Думата има две форми за мн.ч.:
die Wracks и /рядко:') die Wracke.
Wulst: Казва ct der Wulst, des Wulstes, die
Wülste /(особено спец.:) Wulste и също
die Wulst, der Wulst, die Wülste.
Wunder / Wunders: Според новия право¬
пис се пише винаги с главна буква: Der
Mensch kann keine Wunder tun. Er wird
sein blaues Wunder erleben. Сега по съ¬
щия начин: Es kam ihr Wunder wie schön
(= много хубаво) vor. Sie bildet sich Wun¬
der was ein (= прекадено много). Er
glaubt Wunder was getan zu haben. Sie
meint Wunder wie geschickt zu sein. Ho
продължава да се пише с малка буква:
Sie meint Wunders wie geschickt zu sein.
Wundmal: Формата за множествено чис¬
ло е die Wundmale (T'Mal).
wünschen: 1. Ако wünschen е свързан c
инфинитивна група, по новия правопис
може да се постави запетая, за да се
подчертае разделението на изречение¬
то или, за да се избегнат недоразуме¬
ния: Sie wünscht an der Sitzung teilzu¬
nehmen / Sie wünscht, an der Sitzung teil¬
zunehmen. T Komma (5.1.4).
2. Относно ... wünschen / wünscht Ih¬
nen Fritz Müller mit Frau und Tochter
t Brief (5).
Wunschsatz: Изречението за желание из¬
разява нещо желано от говорещия/ пи¬
шещия, което обаче [още] не се е слу¬
чило. За разлика от Т Aulforderungssatz
то не е пряко и в Т Imperativ, а само неп¬
ряко и в конюнктив I, насочено към
един или повече събеседници. Съответ¬
но предимно се използват простите
форми за Зл. ед.ч. (er, sie, es, man), ряд¬
ко формите за 1. и З.л. мн.ч.(шг>, sie):
Този конюнктив I се среща сравнител¬
но често в специализирани математи¬
чески текстове (In der Zeichnung sei die
Strecke a 3 cm), в указания и упътвания
в [по-стари] рецепти (Man nehme fiinf
Esslöffel Mehl) и в устойчиви фразео-
логични съчетания (Der Herr segne dich
und behüte dich! Er lebe hoch! Das sei
ferne von mir! Gott sei Dank! Edel sei der
Mensch, hilfreich und gttf/).To3H конюн¬
ктив I се среща обикновено само в глав¬
ни изречения, докато в подчинени из¬
речения за желание по правило се из¬
ползва изявително наклонение: Sie
wünscht, dass du kommst. За разлика от
него конюнктив II в изречения за же¬
лание (Hätte ich doch dieses Buch! Wenn
sie doch gekommen wäre!) характеризи¬
ра нещо като несъществуващо, само
представяно, нереално и се обяснява
като конюнктив II в Т Konditionalsatz.
würde: 1. Относно употребата на würde
+ инфинитив (Sie sagten, sie würden
morgen kommen) T Konjunktiv (2.3).
2.	Относно würde / werde T werde / wür¬
de.
3.	Относно Ich würde sagen ... T ich darf

Wurm
968
/ möchte / würde sagen ...
Wurm: Думата се използва или в мъжки
род {der Wurm), или в среден род {das
Wurm). Казва се der Wurm, ако става
въпрос за животното или за сравнение
с животното: Der Wurm krümmte sich
am Angelhaken. Ich schraubte die Mes¬
singhülle auf, sah den dunkelroten Stift
sich wie einen starren Wurm herauswin¬
den (Böll). Съществителното от среден
род das Wurm е разговорно и означава
“малко дете”: Soll sich das elende Wurm
die Plauze ausschreien vor Hunger?
(Hauptmann). So ein liebes Wurm!... Es
atmet wirklich (Frisch).
wurmen: Глаголът днес се използва с ви-
нителен (не с дателен) падеж: Es wurmt
ihn sehr, dass man ihn bei der Beförde¬
rung übergangen hat. Mich wurmt diese
Ungerechtigkeit über alle Maßen.
Würzburger: Названието на жителите
Würzburger се пише винаги с главна
буква, дори и когато думата се употре¬
бява като несклоняемо прилагателно
пред съществително име: die Würzbur¬
ger Studierenden. Т Einwohnerbezeich¬
nungen auf-er (7).
Wut: Съществителното (местоимение-
то), зависещо от Wut, се свързва с ge¬
gen или също с auf Докато gegen под¬
чертава силно враждебното отноше¬
ние, auf само назовава мотива или при¬
чината за яростта: Eine dumpfe Wut er¬
füllte ihn gegen alle und alles (Kuby). Er
empfand eine rasende Wut auf den
Schmerz (Ott). Eine ausgewachsene Wut
auf den Büchermenschen erfüllte ihn
(Kuby). В израза eine Wut haben / be¬
kommen се използва само auf: Ich habe
eine fürchterliche Wut auf ihn.
x: Относно правописа и склонението
(die Aussprache des X, Frau X, Unter¬
nehmen X, jemandem ein X für ein U
vormachen, die Größe x [в математика¬
та], eine Gleichung nach x auflösen, das
Stück hat x Aufführungen erlebt, es ist x
Tage her, X-Strahlen, x-Achse, das x-te
Mal, x-beliebig) T Bindestrich (2.4),
T Einzelbuchstaben, T Groß-oder Klein¬
schreibung (1.2.5).

969
Zahl
Yy
у: Относно правописа и склонението (die
Aussprache des Y, die mathematischen
Unbekannten x und y, Herr Y, y-Achse,
das y in Zylinder) T Bindestrich (2.4),
t Einzelbuchstaben, t Groß-oder Klein¬
schreibung (1.2.5).
-у: По новия правопис при английски¬
те заемки в немски език, завършва¬
щи на -у, важи вече само множестве¬
ното число с -s: Babys, Handys, Hob¬
bys, Ponys, Rowdys, Storys, Teddys,
Whiskys и др. Изключения правят ци-
татни думи като напр. Grand Old La¬
dies. Те се заемат с английския пра¬
вопис.
Yacht: t Jacht / Yacht.
Yard: Относно fünf Yard / Yards T Maß-,
Mengen- und Münzbezeichnungen (I).
Z z
z: Относно правописа и склонението
Т Bindestrich (2.4) (Z-Aussprache);
t Einzelbuchstaben (des Z, zwei Z);
T Groß-oder Kleinschreibung (1.2.5) (das
z in Graz).
z, c или k: T c, k или z.
Zacke / Zacken: Паралелно със същес¬
твителното от женски -род die Zacke, по
места, особено в южнонемски и ав¬
стрийски, се среща и съществително¬
то от мъжки род der Zacken. В разго¬
ворни изрази като einen Zacken haben /
weghaben (= пиян съм) и sich keinen
Zacken aus der Krone brechen (= не се
унижава [при нещо]), е приета нався¬
къде формата от м.р. Множественото
число на двете форми е die Zacken.
zäh: Формата за превъзходна степен на
zäh е zäheste или zähste. Т Vergleichs¬
formen (2.3).
Zähheit: 1. Правопис. По новите право¬
писни правила досегашният правопис
на Zäheit вече не е валиден. Сега пра¬
вилното е Zähheit.
2. Zähheit / Zähigkeit. Двете думи имат
различно значение: Zähheit описва със¬
тояние (напр. die Zähheit des Fleisches),
докато Zähigkeit изразява волево пове¬
дение (mit großer Zähigkeit ein Ziel ver¬
folgen). T Aufschwellung.
Zahl: 1. Eine große Zahl Delegierte stand
/ standen vor dem Haupteingang. Ko-
гато след Zahl броеното е в мн.ч., по
правило глаголът е в ед.ч., защото под¬
логът (Zahl) формално е в ед.ч.: Eine
große Zahl Delegierte stand vor dem
Haupteingang. Eine beträchtliche Zahl
kostbarer Gegenstände wurde gestohlen.
Често обаче се формулира по смисъл
и глаголът се поставя в мн.ч.: Eine gro¬

zahlbar
970
ße Zahl Delegierte standen vor dem
Haupteingang. Eine beträchtliche Zahl
kostbarer Gegenstände wurden gestohlen.
Множественото число се среща често,
предимно когато броеното се използва
като приложение в същия падеж като
Zahl: Es liegen eine ausreichende Zahl
Bauaufträge vor. T Kongruenz (1.1.3).
2.	eine große Zahl interessanter Veröf¬
fentlichungen - eine verschwindende
Zahl Industrieller / Industrielle. След
Zahl броеното може да бъде в родите-
лен падеж или като приложение: mit
einer größeren Zahl Schafe. Sie hat mit
einer kleinen Zahl Abgeordneter /Abge¬
ordneten bereits gesprochen. Eine ver¬
schwindende Zahl [steinreicher] Indus¬
trieller /(по-рядко:) [steinreiche] Indus¬
trielle hat sich dagegen ausgesprochen.
Sie hat eine große Zahl interessanter
Veröffentlichungen vorgelegt. T Apposi¬
tion (2.2).
3.	Zahl / Ziffer. В общоезиковата упот¬
реба Zahl и Ziffer често се употребяват
без разлика, макар че думите имат раз¬
лично значение. Цифрите са графич¬
ните знаци за писменото фиксиране на
числените съдържания, т.е. изразени¬
те чрез числата 1, 2,... 9 и 0стойности.
При това в текстовата връзка цифрите
1, 2, ...9 се превръщат едновременно в
числата 1,2, ...9. По-големите числа се
изразяват чрез нареждане една до дру¬
га на повече цифри. Числото на годи¬
ната 1987 например е число от цифри¬
те 1,9, 8 и 7. При даден адрес номерът
на къщата 386 означава число от циф¬
рите 3, 6 и 8. Съществуват обаче обра¬
зувания като Kennziffer, Zifferblatt, sich
beziffern auf, в основата на които лежи
Ziffer в значението на “число.
4.	Zahl / Anzahl: Т Anzahl (3).
5.	Относно Zahl в граматически сми¬
съл Т Numerus (1).
zahlbar: За разлика от обикновената
употреба на Т -bar, при която настав¬
ката като средство за пасивно образу¬
ване на производни думи изразява въз¬
можност {dehnbar = може да бъде раз¬
теглено, lieferbar - може да бъде дос¬
тавено), zahlbar се използва в значени¬
ето “трябва да се плати” като непряка
подкана. Тази употреба днес се смята
за правилна. Във връзка с това необи¬
чайна е формата bezahlbar, която мо¬
же да се употребява само в смисъла
“може да се плати”.
zahlen / bezahlen: Т bezahlen / zahlen.
Zahlen und Ziffern / Числа и цифри
Често поставяни въпроси относно числа и цифри
Въпрос
Отговор
До кое число се пише е цифри, и от кое
число нагоре - с букви?
Точка (1)
Как се разделят телефонни номера, но¬
мера на сметки, банкови и пощенски
кодове?
Точка(2)

971
Zahlen und Ziffern
Как се записва точното време?
Точка(2)
Как се пишат с думи числа като 1965,
1003419?
Точка(3)
Трябва ли да се поставят малки тирета
при съчетания от цифри и думи?
Точка(3)
Трябва ли да се поставят малки тирета
при изброявания с цифри като 3-т-
Brett, 2-kg-Dose?
Точка(3)
Bindestrich (3.3)
1.	Изписване c цифри или букви?
Числата могат да се пишат както с цифри, така и с букви. Старото книгопе-
чатно правило, според което числата от 1 до 12 се печатат с букви, а числата от
13 нагоре - с цифри, днес вече не е валидно. Числата от 1 до 12 също се пишат с
цифри, ако напр. в статистики, в технически или научни текстове и др, числото
и назоваващото предмета съществително трябва да привлекат вниманието:
Kurbel mit 2 Wellen, Zahnrad mit 2 Spindeln.
Също пред знаци и съкращения на мерки, тегло, валута и т.н., числата се
пишат с цифри:
3	km; 7,4 kg; 6 DM.
Ако вместо съкращението се използва пълната форма, числото може да се
пише както с цифра, така и с буква:
11 / elf Kilometer, 2 / zwei Mark.
От друга страна, числата над 13, ако са обозрими, могат да се изпишат с
думи, както става напр. в разказвателни текстове (роман, писмо и др.):
Sie war dreiundneunzig Jahre alt geworden. Zu Ihrem fünfzigsten Geburtstag gratu¬
liere ich Ihnen herzlich. Achtzehn Studenten bei Unruhen verhaftet.
2.	Изписване c цифри:
Цели числа, които се състоят от повече от три цифри, се разделят по посока
от последната цифра на тричленни групи, които се отделят с интервал (не чрез
запетая) една от друга:
3	560 783 DM, 10 000, 4 150.
Z

Zahlen und Ziffern
972
Разделяне чрез точка е възможно в частност при парични суми:
846.912,12	EUR.
При числа, които представляват номер обаче, най-често не се отделят гру¬
пи:
Nr. 33590
Различно от правилото, телефонните и факсови номера често се разделят
по посока от последната цифра на двучленни групи, отделени с малък интервал:
1 42 83,14 28 37.
Пощенският код често се разделя по същия начин и се поставя в кръгли
скоби:
(0 62 81)4 91.
Според едно ново предложение за стандартизация, телефонните и факсови
номера ще трябва да се отделягг от пощенския код само чрез интервал:
143, 1782, 860431, 0177 5648023, 040 5473-102.
В Швейцария при седемцифрени телефонни номера първите три цифри се
пишат заедно; тук кодът не се разделя на групи:
922 71 31, (064) 247 939.
Номерата на пощенски кутии се разделят отдясно наляво на двучленни гру¬
пи, които се отделят с интервал:
1 23,42 31 86.
Номерата на сметки могат да се разделят от последната цифра на тричленни
групи:
8	582 623 или 8582623.
Банковите кодове обаче се разделят отляво надясно на две тричленни и една
двучленна група:
Z
770 960 05.

973
Zahlen und Ziffern
Пощенските кодове не се разделят:
90411 Nürnberg.
Десетичните числа се отделят от целите числа със запетая, и често, започ¬
вайки от запетаята - на тричленни групи с интервал:
52,36 ш; 8,654 32 ш.
При сметки числото на пфенигите се отделя със запетая, а не с точка (3,45
DMза разлика от този начин в Швейцария между числата на франковете и ра-
пените винаги има точка: sFn 4.20).
При изписването на точното време са приети различни начини с цифри:
6.30 Uhr, 06:30 Uhr или 6Ш Uhr.
3. Отделно или слято писане, или малко тире:
Числа с думи под един милион се пишат слято; над един милион се пишат
отделно:
neunzehnhundertfönfundsechzig,
(но:) zwei Millionen dreitausendvierhundert neunzehn.
Производни, които съдържат число, се пишат слято. При това няма значе¬
ние, дали съответното число е написано с букви или с цифри:
achtfach / 8fach, die 68er, ver307fachen.
Сложни думи, които съдържат цифра, според новия правопис се пишат с
тире:
8-Tonner (но продължава да се пише: Achttonner), 4-Kanteisen, 14-karätig.
Сложни думи с цифра и наставка като първа съставна част също се пишат с
тире:
die 3fach-Belegung der Turnhalle, ein 59-er-Wein, die 68er Generation.
Изброявания от думи и числа (в цифри) се свързват с Т Bindestrich (3.3):
V4-Liter-Flasche, 2-kg-Dose, 70-Ps-Motor, 5 000-m-Lauf, 80-Pfennig-Briefmarke, 3-
Meter-Brett, 4xl00-m-Staffel.

zahllos
974
Когато обаче числата са изписани с думи, се пишат слято:
Dreikaiserbündnis, Zehnpfennigmarke.
4.	Препратки:
Относно правописа с главна или малка буква на числителните имена Т Nu-
merale (1). Относно точката при десетичната система за номериране (Gliede¬
rungszahlen) Т1 Punkt (2). Срв. също Т Bruchzahlen, Т Kardinalzahlen, Т Ordinal¬
zahlen, Т römische Zahlzeichen, t Maß-, Mengen- und Münzbezeichnungen.
zahllos: Следващото [субстантивирано]
прилагателно след zahllos се скланя по
същия начин (паралелно): zahllose An¬
gestellte, in zahllosen kartographischen
Darstellungen, die Äste zahlloser kleiner
Bäume und Sträuchen Само в родите-
лен падеж мн.ч. все още се среща по¬
някога слабо склонение на следващо¬
то [субстантивирано] прилагателно: die
Reaktion zahlloser Beteiligten (вместо:
Beteiligter).
zahlreich: 1. Значение. Прилагателното
zahlreich от една страна означава “пред¬
ставляващо голям брой, съставено от
много отделни единици”: В този сми¬
съл то стои пред събирателни същес¬
твителни и др. подобни (eine zahlrei¬
che Familie, Gruppe, Herde; zahlreicher
Besuch. Die Gesellschaft war sehr zahl¬
reich); от друга страна то означава
“много” и в този случай стои пред съ¬
ществителни в мн.ч. (zahlreiche Brän¬
de, mit zahlreichen Fehlern, zahlreiche
Mitglieder. Die Kinder waren zahlreich
erschienen).
2. Склонение на следващото [суб¬
стантивирано] прилагателно. След
zahlreich следващото [субстантивира¬
но] прилагателно се скланя по същия
начин (паралелно): zahlreiche Beamte,
mit zahlreicher, alter Kundschaft. Само
в родителен падеж мн.ч. все още поня¬
кога се среща слабо склонение на след¬
ващото [субстантивирано] прилагател¬
но: die Entlassung zahlreicher Beamten
(вместо: Beamter).
Zahlwort: T Numerale; T Zahlen und Zif¬
fern.
Zapf / Zapfen: Обичайната форма e der
Zapfen; der Zapf е рядка паралелна фор¬
ма, срещаща се в Южна Германия,
t Substantiv (2.2).
zart: t Vergleichsformen нямат прегпас:
zarter, zarteste.
zart besaitet / zartbesaitet: По новия пра¬
вопис zart besaitet се пише разделно.
ако първата съставна част подлежи на
степенуване или разширяване. В този
случай формите за степенуване са: ein
noch zarter besaiteter Mensch; die am
zartesten besaitete Frau. Слетият пра¬
вопис също е възможен, тъй като съ¬
ществуват и следните форми за степе¬
нуване: ein zartbesaiteterer Mensch, der
zartbesaitetste Mensch. Слетият право¬
пис е валиден и за zartestbesaitet, тъй
като zartest не се употребява самостоя¬
телно. Т Getrennt- oder Zusammen¬
Schreibung (3.1.2), T Vergleichsformen
(2.5.3).
zart fühlend / zartfühlend: По новия пра¬
вопис zart fühlend се пише разделно.

975
Zeit
ако първата съставна част подлежи на
степенуване. В този случай формите за
степенуване са: ein noch zarter Jühlen-
des Kind; das am zartesten fühlende Kind.
Слятото писане също е възможно, тъй
като съществуват и следните форми за
степенуване: ein zartfühlenderes Kind,
das zartfühlendste Kind. Слятото писа¬
не важи и за zartestfühlend, тъй като
zartest не се употребява самостоятел¬
но. Т Getrennt- oder Zusammenschrei¬
bung (3.1.2), t Vergleichsformen (2.5.3).
Zauberin / Zaubrerin: И двете форми от
женски род към Zaubfejrer са правил¬
ни. Т Substantiv (3).
Z.B.: Т u.a., usf., usw., z.B.
Zeh / Zehe: Днес се употребяват какго
съществителното от мъжки род der
Zeh, des Zehs, die Zehen, така и същес¬
твителното от женски род die Zehe, der
Zehe, die Zehen. В едни райони се пред¬
почита съществителното от м.р., в дру¬
ги - това от ж.р.. По райони е разпрос¬
транено също der Zehejnj.
zehn: Числителното име се пише с мал¬
ка буква: wir sind zu zehnen / zu zehnt.
Числителното име се пише с главна
буква в Т Namen (die Zehn Gebote) и в
субстантивираните форми: die Zahl
Zehn, eine Zehn schießen, eine Zehn
schreiben. Die Zehn (= трамвайна линия)
fahrt zum Hauptbahnhof. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4); T acht / Acht.
Zehnpfennigbriefmarke / 10-Pfennig-
Briefmarke: t Bindestrich (3.3).
zehnte: Числителното се пише c малка
буква: die zehnte Muse; das zehnte Ge¬
bot. Числителното се пише c главна
буква в Т Namen (Papst Johannes der
Zehnte) и в субстантивираните форми:
Wir wollen uns am Zehnten (= десети ден
от месеца) treffen. Sie wurde leider nur
Zehnte. По новия правопис също така:
Ich komme zum Glück erst als Zehnter an
die Reihe. Das weiß der Zehnte nicht.
T achte/Achte.
zehntel / Zehntel: T Bruchzahlen; T ach¬
tel / Achtel,
zeichenbar: T -nen.
Zeichenblock: Множественото число на
Zeichenblock (не: Zeichnenblock; t -nen)
e die Zeichenblocks и (по-рядко) die Zei¬
chenblöcke (T Block).
Zeichensetzung: t Interpunktion,
zeigen, sich: 1. След sich zeigen als съ¬
ществителното се поставя в имените¬
лен падеж, т.е. то се съотнася към под¬
лога: ... Schiller hingegen zeigt sich in
seinen Bühnenanweisungen als genialer
Regisseur (Friedell). Винителният па¬
деж, т.е. съотнасянето с възвратното
местоимение, е остаряло: Er hat... sich
als einen braven Mann gezeigt (Lessing).
t Kongruenz (4.2).
2. Миналото причастие на възвратния
глагол sich zeigen не може да се упот¬
ребява като определение. Тоест н£1 die
sich als falsch gezeigte Maßnahmen.
t zweites Partizip (2.3).
zeihen: Глаголът zeihen се спряга непра¬
вилно: zeihen, zieh, geziehen: ... einmü¬
tigziehen alle den geflohenen Agenten des
Mordes (Schaper). Правилните форми
(zeihte, gezeiht) са остарели.
Zeit: Съществителното се пише сглавна
буква и разделно от предхождащ го
предлог: zu meiner, deiner, unserer Zeit,
zu aller Zeit (ш. allfejzeit-винаги), auf
Zeit, Zeit haben, zu der Zeit, zur Zeit
Goethes, zu Zeiten Karls des Großen, zu
jeder Zeit, alles zu seiner Zeit. Предло¬
гът zeit се пише c малка буква: zeit sei¬
nes Lebens (но слято и c малка буква с
изпаднало местоимение: zeitlebens).
Слято и с малка буква се пише, ако от¬
делните съставни части на наречието
вече не могат ясно да се разграничат:
beizeiten, vorzeiten, zuzeiten (= поняко¬
га), allefejzeit, derzeit, jederzeit, seiner¬
zeit, а по новия правопис също: zurzeit

Zeitangabe
976
(= сега, по това време). Т Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.2). Относно
Zeit в граматически смисъл Т Tempus.
Zeitangabe: t Datum, T Uhrzeit.
Zeitenfolge: Под съгласуване на време¬
ната (Consecutio Temporum) се разби¬
ра съотношението на времената в да¬
дено изречение. Съгласуването на вре¬
мената важи само за формите на изя-
вително наклонение; в областта на ко-
нюнктива системата е напълно наруше¬
на. Т Konjunktiv (2).
zeitig / zeitlich: Т -ig / -isch / -lieh (1).
Zeitlauf: Като форма за мн.ч. се изпол¬
зва предимно die Zeitläufte, по-рядко die
Zeitläufe. При -läufte става дума за мно¬
жественото число на номиналното об¬
разувание der Lauft (~ пробег), което
днес вече не се употребява.
Zeit raubend / zeitraubend: Според но¬
вите правописни правила се пише Zeit
raubend или zeitraubend: ein Zeit rau¬
bendes / zeitraubendes Verfahren. Съче¬
танието се пише обаче винаги слято,
когато е конкретизирано чрез наречие:
ein überaus zeitraubendes Verfahren.
Слятото писане важи и когато съчета¬
нието се степенува като едно цяло: Er
verzichtete auf dieses zeitraubendere Ver¬
fahren. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (3.1.1).
Zeitungsnamen: Названията на вестни¬
ците би трябвало винаги да се скланят,
дори и когато са в кавички: das Titel¬
blatt der “Frankfurter Neuen Illustrier¬
ten" (не: der “Frankfurter Neue Illust¬
rierte ”). Ако към названието има член¬
на форма, тя се включва в кавичките,
когато названието е в именителен па¬
деж. Членната форма може да се вклю¬
чи или изключи от кавичките, ако ви-
нителният падеж звучи като именител¬
ния. Винителният падеж стои обаче из¬
вън кавичките, ако поради склонение
се различава от именителния: “Der
Kurier" berichtete darüber. Ho: Sie liest
den “Kurier ". Nach Meldungen des “Ku¬
riers". Ако названието на вестника
трябва да се предаде непроменено
(напр. при имена на чуждестраннивес-
тници, които не могат да се скланят на
немски бзик), то трябва да се опише съ¬
ответно със съществително име, към
което несклоненото название на вес¬
тника се използва като приложение: Er
liest die Wochenzeitschrift “Der Bürger“.
Sie hat es in der französischen Tageszei¬
tung “Le Monde" gelesen.
Zeitwort: T Verb.
Zensuren: Оценките c думи се пишат е
малка буква: Deutsch: gut. Englisch:
befriedigend. Biologie: ausreichend, Er
hat die Prüfung mit “genügend” bestan¬
den. Sie hat die Note “ausreichend" er¬
halten. C главна буква обаче се пишат
субстантивираниге числителни имена:
die Note “Eins”; die Note “Eins-Kom-
ma-fünf’. Er hat eine Zwei geschrieben.
Sie hat eine “Drei" bekommen. Ich habe
in Mathematik eine Vier.
Zentimeter: 1. Род. Zentimeter може да
се използва или в мъжки, или в среден
род. В днешната езикова употреба нав¬
сякъде се предпочита der Zentimeter (в
Швейцария официално също).
2.	Измерваното след Zentimeter, ein
Zentimeter dünner Golddraht (прип.:
dünnen Golddrahts); der Preis eines Zen¬
timeters Draht или eines Zentimeter
Drahts; mit fünfzig Zentimetern gut iso¬
liertem Draht (прип.: gut isolierten
Drahts), T Apposition (2.2).
3.	Fünf Zentimeter Golddraht reicht /
reichen für diesen Zweck. При множес¬
твен брой сантиметри глаголът (сказу-
емото) обикновено стои в мн.ч.: Fünf
Zentimeter Golddraht reichen fiir diesen
Zweck. T Kongruenz (1.2.2).
4.	eine Länge von zehn Zentimeter /
Zentimetern. Ако Zentimeter се употре¬

977
Zigarillo
бява £ предпоставена членна форма, в
дателен падеж мн.ч. се употребява
склонената форма: Mit drei Zentimetern
[Golddraht] kommen wir nicht aus. Без
предпоставена членна форма, ако не
следва измерваният предмет, обикно¬
вено се използва склонената форма: auf
einer Länge von 70 Zentimetern. Ако из¬
мерваният предмет следва, се използва
предимно несклонената форма: in drei¬
ßig Zentimeter Entfernung. t Maß-, Men¬
gen- und Münzbezeichnungen (1).
Zentner: 1. Измереното след Zentner, ein
Zentner kanadischer Weizen (прип.: ka¬
nadischen Weizens); der Preis eines Zent¬
ners Weizen или der Preis eines Zentner
Weizens (но c прибавено прилагателно
само: der Preis eines Zentners kanadi¬
schen Weizens); aus einem Zentner kana¬
dischem Weizen (прип.: kanadischen
Weizens); mit einem Zentner neuer Kar¬
toffeln или neue Kartoffeln. T Appositi¬
on (2.2).
2. Zwanzig Zentner [Weizen] wird /
werden benötigt - Ein Zentner Kartof¬
feln kostet / kosten 40 Mark. При коли¬
чествено определение пред Zentner гла¬
голът (сказуемото) днес обикновено е
в мн.ч.: Zwanzig Zentner [Weizen] wer¬
den benötigt, t Kongruenz (1.2.2). Ако
Zentner е в ед.ч., а предметът - в мн.ч.,
глаголът по правило се употребява в
ед.ч., защото подлогът (Zentner) фор¬
мално е в единствено число: Ein Zent¬
ner Kartoffeln kostet 40 Mark. Често оба¬
че се формулира по смисъл и глаголът
се поставя в мн.ч.: Ein Zentner Kartof¬
feln kosten 40 Mark. И двата варианта са
правилни.! Kongruenz (1.1.1).
Zepter: Съществителното може да бъде
както от среден род (das Zepter), така и
от мъжки род {der Zepter). В съвремен¬
ната езикова употреба преобладава
средният род {das Zepter).
Zeremonie: При произношението ударе¬
нието може да пада както върху пос¬
ледната сричка {Zeremonie [tseremo'ni:],
според френското произношение), та¬
ка и върху предпоследната сричка
{Zeremanie [tserem'onio, според лат. се-
remonia]). Обикновено се предпочита
ударението на последната сричка; в
Австрия се казва обаче само [... ’momio].
При сложни думи обаче навсякъде се
подчертава предпоследната сричка,
напр. Zeremgnienmeister, Zeremgnienge-
wänder [tsere'monian...].
zerhauen: f hauen.
zerspalten: Миналото причастие e zer¬
spalten или zerspaltet.
Zeuge: Относно Wir waren Zeuge / Zeu¬
gen dieses Unfalls \ Kongruenz (1.4.7);
относно Sie war Zeuge / Zeugin dieses
Unfalls t Kongruenz (3.4).
z.H., z.Hd.: Относно употребата на тези
съкращения t zu Händen, f Brief (1.2).
Ziegel: Ziegel е съществително от мъж¬
ки род. Следователно се казва: der Zie¬
gel. Формата за множествено число е
die Ziegel (а не; die Ziegeln).
zielend: t transitiv
Zierrat: Досегашният правопис Zierat
според новите правописни правила ве¬
че не е валиден. Правилният правопис
сега е: Zierrat.
Ziffern: f Zahlen und Ziffern. Относно
Ziffer/Zahl f Zahl (3).
zig: Окончанието на десетиците (от двай¬
сет до деветдесет) -zig се употребява
разговорно без тире като самостоятел¬
но неопределително числително: zig
Mark, mit zig Sachen in die Kurve gehen.
При сложни образувания също не се
поставя тире: zigfach, zigmal, zighun-
dert, zigtausend; ein Zigfaches; Zigtau¬
sende или zigtausende von Paketen, zig¬
tausend или Zigtausend Menschen.
Zigarillo: Казва се der или das (разг. съ¬
що: die) Zigarillo; множественото чис¬
ло e: die Zigarillos.
62.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

Zigeuner
978
Zigeuner: Наименованието Zigeuner се
отхвърля като дискриминиращо от
Централния съвет на Германските син-
ти и роми, както и от някои други гру¬
пи. Собственото наименование, жела¬
но от Централния съвет, което може да
се използва, съобразено с f Political
Correctness, е Sinti und Roma.
Zimmerflucht: Множественото число е
die Zimmerfluchten, f Flucht.
Zimmer- / Zimmerer-: В основата на оп¬
ределящата дума -Zim тег лежи или съ¬
ществителното das Zimmer {Zimmer¬
mädchen, Zimmerpflanze) или коренът
на глагола zimmern: Zimmermann
(= мъж, който дърводелства), Zimmer-
geselKJn), Zimmermeister{in). Едновре¬
менно с тях са се наложили и сложни
съществителни с Zimmerer (= дърводе¬
лец): Zimmererarbeit, Zimmerergeselle,
Zimmererhandwerk, Zimmerermeisteiiin)
и т.н.
Zink / Zinke / Zinken: Съществителното
от среден род das Zink е название на
метал, съществителното от мъжки род
der Zink {des Zinks, die Zinken) назова¬
ва стар духов инструмент. За разлика
от тях съществителното от женски род
die Zinke {der Zinke, die Zinken) означа¬
ва нещо като “зъбец”, а съществител¬
ното от мъжки род der Zinken {des Zin¬
kens, die Zinken) се използва в езика на
престъпниците за таен писмен знак, а
разговорно - за [впечатляващо голям]
нос.
Zitat: 1. По отношение на поставянето
на запетаите, цитатите в сложното със¬
тавно изречение се използват така, как¬
то в пряката реч | direkte Rede: “Einen
fröhlichen Geber hat Gott lieb ”, schreibt
Paulus im zweiten Korinther Brief. “Der
Mensch ", so lesen wir hier, “ist ein Ge¬
meinschaftswesen. ” “Eile mit Weile! ”,
lautet ein bekanntes Sprichwort. “Das
Lieben bringt groß Freud " ist der Anfang
eines Volksliedes. Das Sprichwort “Ge¬
teiltes Leid ist halbes Leid” tröstet nicht
immer. Относно кавичките при цитира¬
не t Anführungszeichen (2.2).
2. Ако в текстове по новия правопис се
включат цитати, те могат да бъдат съ¬
образени с новия правопис, тъй като и
иначе (напр. в учебници) текстовете на
по-стари автори се адаптират към пра¬
вописа, валиден днес. Срв. също f Li¬
teraturangaben, t Fußnoten.
Zölibat: Zölibat се използва предимно в
среден род {das Zölibat), по-рядко в
мъжки род {der Zölibat). В теологията
обаче се употребява само der Zölibat.
t-at.
Zoll: t Maß-, Mengen- und Münzbezeich¬
nungen (1).
zollbreit / einen Zoll breit / einen Zoll¬
breit: Относно правописа f fingerbreit
/ einen Fingerbreit / einen Finger breit.
Zooorchester / Zoo-Orchester: Когато
при сложни думи се срещнат три ед¬
накви букви, според новите правопис¬
ни правила не бива да се изпуска нито
една от тях. Сложното съществително
от Zoo и Orchester следователно се пи¬
ше с три о. С цел по-добра четивност
може да се постави тире: Zooorchester
също: Zoo-Orchester, f Zusammentref¬
fen dreier gleicher Buchstaben.
Zorn: Съществителното (местоимение-
то), което зависи от Zorn се свързва с
предлога gegen или auf (де с für или
zu): Sein Zorn gegen ihn / auf ihn war
verraucht. ... aber plötzlich fasste er ei¬
nen Zorn gegen ihn (Bergengruen).
zornig: След прилагателното zornig за¬
висимото от него съществително (мес-
тоимение) се свързва с предлозите auf
или über. Предлогът auf се използва
предимно когато става въпрос за лице
като цел на гнева: Der Vater war auf sei¬
ne Tochter zornig. За разлика от него
über се използва, когато се говори за

979
zu
общата причина на гнева: Der Vater war
über das Zeugnis seiner Tochter zornig.
zu: 1. Инфинитивният съюз zu при гла¬
голите liegen, stehen, wohnen и т.н.
(etwas im Keller zu liegen, zu stehen ha¬
ben. Употребата на zu при глаголите lie¬
gen, stehen, wohnen и т.н., когато те об¬
разуват сказуемото е haben, е местна и
според езиковата норма е неправилна.
Тя се среща предимно в Берлин и Дол¬
на Саксония. Тоест, трябва да се казва:
Er hatte dreitausend Mark auf der Bank
liegen (не: zu liegen). Wir haben unsere
Mutter bei uns wohnen (не: zu wohnen).
Употребата на zu c haben е правилна
обаче, когато се изразява поръчение
или необходимост: Sie hatte viel zu tra¬
gen (- трябва да носи много). Du hast
zu schweigen (= трябва да мълчиш).
2.	zu след lehren, lernen, helfen, hei¬
ßen. Ако след тези глаголи стои самос¬
тоятелен инфинитив, той се употребя¬
ва без zu: Ich lerne schwimmen. Er lehr¬
te mich sprechen. Der Freund half ihr ab¬
zuladen. Die Direktorin hieß ihn aufpas¬
sen. Употребата се колебае, ако към
следващия инфинитив се добави до¬
пълнение или обстоятелствено поясне¬
ние: Helfen Sie mir bitte das Auto putzen
или Helfen Sie mir bitte[,J das Auto zu
putzen. Ако се прибавят повече части,
инфинитивът обикновено се употребя¬
ва с zu: Er hieß ihnfj das Zimmer auf
der Stelle zu verlassen. Ако обаче инфи¬
нитивът стои пред lernen, heißen и т.н.,
zu не се поставя: Kannst du mir den
Wagen putzen helfen? Nun, da er so müh¬
sam und kummervoll lieben lernte (Ril¬
ke). t Infinitiv (1.2), t heißen и т.н.
3.	zu след als. В сложно изречение след
съюза als инфинитивът може да се
употреби със или без zu: Er wollte lie¬
ber sterben[J als die Heimat [zu] ver¬
lassen. Lieber der Diskussion ganz aus
dem Wege gehen],] als einen Streit
heraufjzu]beschwören. В днешната ези¬
кова употреба се предпочита конструк¬
цията с zu. Тя вероятно се е получила
по аналогия с употребата на ги при ин-
финитиви, равностойни на изречение.
4.	Мястото на zu при съставните гла¬
голи (zu durchbrechen / durchzubrechen
-zu übersetzende Bücher/überzusetzen¬
de Personen). При прости и неделими
глаголи zu винаги стои непосредстве¬
но пред инфинитива или сегашното
причастие: Er hoffte zu kommen. Sie be¬
schloss das Buch zu übersetzen. Sie bat
mich ihr den Koffer tragen zu helfen (a
не: zu tragen helfen). Das sind nicht zu
unterschätzende Schwierigkeiten. При
глаголи c делими представки zu се
вмъква между делимата част и инфи¬
нитива или сегашното причастие: Er
hoffte pünktlich anzukommen. Die Zahl
der aufzunehmenden Flüchtlinge stieg
noch immer an. Неправилно: Sie kamen
zusammen, um alles zu durchsprechen
(вместо: durchzusprechen). Следовател¬
но zu тук винаги се включва в слятото
писане: zurückzusenden (а не: zurückzu
senden), също така: zuzusehen, zuzumu¬
ten. При някои глаголи, които се упот¬
ребяват с една и съща представка как-
то като делими, така и като неделими,
с еднакво или близко значение (напр.
durchdenken), zu може да стои пред ин¬
финитива (сегашното причастие) или
между представката и инфинитива (се¬
гашното причастие): um die Sache noch
einmal zu durchdenken (а не да го дис¬
кутираме), или um die Sache noch
einmal durchzudenken (във всички под¬
робности). Ако глаголите с една и съ¬
ща представка имат различно значение
като делими и неделими, трябва да се
спазват горните правила. С неделими
представки: zu übersetzende Bücher. Ein
Stoßtrupp wurde ausgeschickt, um die
feindlichen Linien zu durchbrechen. Die

zu
980
Organisation tat alles, um das Volk mit
aufrührerischen Ideen zu durchsetzen. C
делими представки: Wie viel überzuset¬
zende Personen standen am Ufer? Sie
versuchte vergeblich, den Stock durchzu¬
brechen. Er musste sich anstrengen, um
sich in der neuen Umgebung durchzuset¬
zen. t Verb (2.3), f Getrennt- oder Zu¬
sammenschreibung (1.3).
5.	Правопис на zu във връзка със се¬
гашното причастие. Ако сегашното
причастие с zu (така нареченият t Ge¬
rundiv) е употребено като съществител¬
но, zu остава отделено от причастието
на простете и неделими глаголи, и са¬
мо глаголната форма се пише с главна
буква: der zu Versichernde, der zu Un¬
terrichtende, der zu Prüfende, die nicht
zu Überwachenden. При глаголите c де¬
лима представка субстантивираната
причастна форма се пише с главна бук¬
ва и заедно: der Aufzunehmende.
6.	zu или um zu. Често съществуват ко¬
лебания, кога да се употребява um zu и
кога простото zu, напр.: Er ist gebildet
genug, um dieses zu verstehen. Er ist ge¬
bildet genug, dieses zu verstehen. Относ¬
но правилния начин на употреба f um
zu / zu.
7.	zu при инфинитива в случаи като
zu bedenken geben, sich zu erkennen ge¬
ben. Ако инфинитивът на geben стои
до друг инфинитив, то и двата инфи¬
нитива трябва да получат zu: Zahlrei¬
che prominente Personen besuchten die
Ausstellung ohne sich zu erkennen zu ge¬
ben (а не: ohne sich erkennen zu geben
или ohne sich zu erkennen geben). Die
Vertreter trugen diese Forderungen vor
mit der Bitte, den Verantwortlichen die
Folgen zu bedenken zu gehen. Ich hoffe
mich zu erkennen geben zu können.
8.	Es begann zu stürmen und [zu]
schneien. Тук не бива да се спестява ин-
финитивната конструкция с zu. Тоест,
правилно трябва да се каже: Es begann
zu stürmen und zu schneien.
9.	Bitte Tür offen lassen / offen zu las¬
sen: f bitte (2).
10.	Вариант на страдателен залог с
zu (Der Schmerz ist nicht zu ertragen):
t Passiv (3.4).
11.	zu като наречие или глаголна до¬
бавка (auf etwas zugehen /auf etwas zu
gehen). Трябва да се прави разлика меж¬
ду zu като наречие и zu като глаголна
добавка при глаголите за движение
(напр. gehen, laufen, marschieren, stür¬
zen, rennen, kommen, springen). Ако във
връзка c тези глаголи мястото, точката
и др. са назовани само като направле¬
ние, а не като цел на движението, zu е
наречие и стои отделно от глагола. В
тези случаи винаги се подчертава (съ¬
що и) глаголът: Der Schornstein könnte
bei der Sprengung auf das Haus zu fal¬
len. Er ist auf den Weg zu gelaufen, nicht
langsam gegangen. Sie sind der Stadt zu
(- към града) marschiert. Ако мястото,
лицето и др. указват не само посоката,
но и желаната или достигната цел, то¬
гава zu е добавка към глагола, т.е. част
от глагола. В този случай zu, а не гла¬
голът носи главното ударение: Ich bin
auf ihn zugegangen und habe ihm die
Hand geschüttelt. Sie kam auf mich zu¬
gelaufen. Das Flugzeug schien genau auf
den Leuchtturm zuzufliegen. Das Schiff
wird jetzt auf die Küste zusteuern. В слу¬
чаите обаче, когато не е възможно точ¬
но разграничаване, и двата начина на
записване се разглеждат като правил¬
ни. Ако значението се променя обаче,
винаги се пише заедно: Der Hund ist mir
zugelaufen. Der Vogel ist ihm zugeflogen
(= е при него).
12.	das zu[n]e Fenster - die zu[n]e Fla¬
sche. Наречието zu се използва поня¬
кога в разговорния език като атрибу-
тивно прилагателно (определение): das

981
zufrieden
zufnje Fenster, die zufnfe Flasche. Тази
употреба е неправилна. Т Adverb (1),
Т auf / offen.
zu + числително име: {zu zweien / zu
zweit): Може да се каже както zu zwei¬
en, zu dreien, zu vieren и т.н., така и zu
zweit, zu dritt, zu viert и т.н.. -en на zweien
и т.н. е окончанието на дателен падеж
мн.ч. на числителните (от zwei до
zwölf), при zweit и т.н. става въпрос за
несклоняеми застинали форми на чис¬
лителните редни. Всъщност обаче, две¬
те форми вече често се разграничават
в значението им. Обикновено се казва
zu zweien, когато става дума за разпре¬
деление на групи от по-голям брой ли¬
ца по двама: Zu zweien saßen wir in dem
Saal. Ihr sollt euch zu zweien aufstellen.
Ако обаче трябва да се каже целият
брой, обикновено се употребява zu
zweit: Zu zweit, aber nicht zu fünft unter¬
nahmen wir eine Wanderung.
zu / in / nach / bei: T in / nach / zu / bei.
zu / um zu: t um zu / zu.
zu / zum / zur: В някои съчетания нечле-
нуваната форма е постоянна, в други
се използват съчетанията zum и zur. По
този въпрос не могат да се уточнят пра¬
вила. Така напр. се казва zu Bewusst¬
sein kommen, zu Hilfe rufen, eilen, но:
zur Vernunft kommen, zum Vorschein
kommen, t Präposition (1.2).
Zubehör: Както das Zubehör, така и (по-
рядко) der Zubehör са правилни. Мно¬
жественото число e die Zubehöre, в
швейцарски също die Zubehörden.
Zucchini: Единственото число на die
Zucchini е der Zucchino. Тъй като фор¬
мата die Zucchini е тази за множестве¬
но число, формата die Zucchinis е неп¬
равилна.
zu dem 7 dazu / wozu: T Pronominalad¬
verb (4).
zueinander: Zueinander винаги се пише
разделно от следващия глагол: Verlob¬
te sollten zueinander passen. Sie werden
zueinander sprechen. По новия право¬
пис също така: Sie werden schon zuein¬
ander finden. Sie haben sich zueinander
gesellt. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
zuerkennen: Глаголът zuerkennen спада
към глаголите, при които глаголната
представка в спретнатите форми обик¬
новено се поставя разделно от глагола
и в края (Т Verb [2]): Damals erkannte
man dem Traum eine unsagbar tiefe Weis¬
heit zu (Nigg). За разлика от глаголите
c представка an- {anerkennen, anver¬
trauen и т.н.), при zuerkennen не същес¬
твува тенденция представката д а се раз¬
глежда като неделима.
Zufahrtfs]-: Сложните думи с Zufahrt ка¬
то определяща дума се употребяват с
Т Fugen-s: Zufahrtsgebühr, Zufahrtsram¬
pe, Zufahrtsstraße, Zufahrtsweg и т.н.
Zuflucht: Множественото число die Zu¬
fluchten обикновено се избягва. Вмес¬
то него се употребява die Zufluchtsorte.
Т Flucht.
zufolge: Предлогът стои почти винаги
след съществителното, много рядко
той може да стои и пред съществител¬
ното име. Когато zufolge стои пред съ¬
ществителното, той изисква родителен
падеж: Zufolge des späten Termins war
er... Ако предлогът обаче стои след съ¬
ществителното име, той изисква дате¬
лен падеж: seinem Wunsch zufolge. Срв.
също Т aufgrund / durch / infolge / von /
vor / wegen / zufolge.
zufrieden: 1. Предлог. Съществително¬
то, зависимо от zufrieden, се свързва с
предлога mit {а не: über): Sie ist mit dem
Ergebnis zufrieden. Ich bin mit meiner
Waschmaschine sehr zufrieden.
2. Правопис. Zufrieden се пише вина¬
ги разделно от следващия глагол: zu¬
frieden sein, werden; jmdn. zufrieden ma¬
chen. По новия правопис също така: Er

zugängig / zugänglich
982
will sich nicht zufrieden geben (— не се
задоволява). Du sollst ihn zufrieden las¬
sen (= да го оставиш на спокойствие).
Ich habe ihn zufrieden gestellt (= задо¬
волих). t Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.2).
zugängig / zugänglich: Едновременно c
zugänglich (= имам достъп, достижим),
главно в специализирания език се упот¬
ребява и zugängig: Die Heizkörper sind
frei zugängig. Das Haus ist von drei Sei¬
ten zugängig.
zugegen: Прилагателното zugegen може
да се употребява само предикативно
(zugegen sein, bleiben), а не атрибутив-
но. Неправилно: die zugegenen Mitglie¬
der.
zugleich / gleichzeitig: f gleichzeitig /
zugleich.
zugrunde / zu Grunde: По новия право¬
пис може да се пише както досега - за¬
едно или по нов начин - отделно: Es
scheint etwas anderes zugrunde или zu
Grunde zu liegen. Zugrunde /zu Grunde
се пише винаги разделно от следващия
глагол: zugrunde I zu Grunde gehen, le¬
gen, liegen, richten. Според новия пра¬
вопис zugrunde /zu Grunde се пише съ¬
що винаги разделно от следващото
причастие: die zugrunde /zu Grunde lie¬
genden Texte, die zugrunde / zu Grunde
gerichteten Familien, bei der zugrunde /
zu Grunde zu legenden Wohnfläche, f Ge¬
trennt- oder Zusammenschreibung (2.2.2,
2.2.3).
zugunsten / zu Gunsten: 1. Място и рек-
ция. Предлогът може да стои пред или
след съществителното име. Когато
стои пред съществителното, изисква
родителен падеж или (като наречие)
има при себе си предлога von + дате¬
лен падеж: zugunsten / zu Gunsten be¬
dürftiger Kinder, zugunsten /zu Gunsten
der Angeklagten, zugunsten/zu Gunsten
von Gerhards Tochter. Ако zugunsten /
zu Gunsten стои след съществително¬
то, изисква дателен падеж. Следпоста-
вянето му обаче е рядко: dem Freund
zugunsten /zu Gunsten. Същото важи и
за zuungunsten /zu Ungunsten.
2. Правопис. По новия правопис мо¬
же да се пише или слято, както досега,
или също разделно: zugunsten или zu
Gunsten der Armen; същото важи и за
zuungunsten /zu Ungunsten. Съществи¬
телното се пише винаги с главна бук¬
ва^« meinen, zu meines Freundes Guns¬
ten / Ungunsten.
zu guter Letzt: T zuletzt,
zu Händen: Съчетанието zu Händen (сък¬
ращение: z.H., z.Hd.) може да се свър-
ва с родителен падеж (zu Händen des
Herrn Müller) или c von + дателен па¬
деж (zu Händen von Herrn Müller). Па¬
ралелно c това е приет и обикновен да¬
телен падеж (zu Händen Herrn Müller).
zu Hause: T Haus.
Zuhilfenahme: T -nähme.
Zukunft: t Futur I, T Futur II.
zu Lande: По новия правопис zu Lande
се пише винаги разделно - bei uns zu
Lande, zu Wasser und zu Lande. Както
досега - заедно, или по новому - от¬
делно - може да се пише hierzulande /
hier zu Lande.
zulasten / zu Lasten: По новия правопис
може да се пише слято, или както до¬
сега - разделно: zulasten или zu Lasten
des Angeklagten.
zuleide / zu Leide: По новия правопис мо¬
же да се пише както досега слято, или
по новому - разделно: Er hatte ihr et¬
was zuleide или zu Leide getan.
zuletzt: Наречието се пише c малка бук¬
ва и слято: Er hat zuletzt in Frankfurt
gewohnt.C главна буква се пише само
съществителното Letzt (към ервн. Let¬
ze - “прощална вечеря, поздрав”), за¬
пазено в израза zu guter Letzt.
zum: Относно съчетанието от zw и dem

983
zunutze / zu Nutze
T Präposition (1.2.1), t Apostroph (1.2).
zumal: Пред zumal може да се постави
запетая, ако искаме да разглеждаме
следващата след него част на изрече¬
нието като уточнение: Unsere Mann¬
schaft hat sehr schwach gespielt, zumal
in der zweiten Halbzeit. Die Straße ist,
zumal in der Zeit des Berufsverkehrs, sehr
laut. Запетаята може да липсва, когато
следващата след zumal част на изрече¬
нието не се разглежда като уточнение:
Die Straße ist zumal in der Zeit des Be¬
rufsverkehrs sehr laut Zumal образува
съчетание със съюзите da и wenn, т.е.
между zumal и съюзите не се поставя
запетая. Според новите правописни
правила, между da или wenn и zumal
може да се сложи [допълнителна] за¬
петая, ако частите на съчетанието не
се разглеждат като едно цяло: Sie kann
ihn nicht ausstehen, zumal[,] wenn er
betrunken ist. Ich kann es ihm nicht ab¬
schlagen, zumal[,] da er immer so geföl-
lig ist. В съвременната езикова употре¬
ба може да се изпусне съюзът da и
zumal да се използва като каузален съ¬
юз: Mehr verriet sie nicht, zumal es Stil¬
lergar nicht wunderte, warum sie dieses
Bedürfnis hatte (Frisch). Klaus Heinrich
und Ditlind kamen nicht oft mit ihrer
Mutter in Berührung, zumal sie nicht...
an der elterlichen Tafel teilnahmen (Th.
Mann).
zum Beispiel: Съчетанието zum Beispiel
(z.B.) може да бъде включено като на¬
речие в потока на изречението или да
стои в началото му: Erhatz.B. noch nie
ein Fußballspiel gesehen. Zum Beispiel
hat er noch nie ein Fußballspiel gesehen.
При следпоставени конкретизиращи
определения пред zum Beispiel винаги
се пише запетая: Ich habe den Sänger
schon oft gehört, z.B. als Figaro. Die klas¬
sischen Abenteuerbücher, z.B. Leder¬
strumpf oder Robinson Crusoe, sind oft
nachgeahmt worden. Er muss noch vie¬
les lernen, z.B. hat er schlechte Manie¬
ren. Ich sehe sie oft, z.B. am Fenster oder
wenn sie einkaufen geht. Във връзка със
съюз и след zum Beispiel обикновено
се поставя запетая: Ich habe den Sän¬
ger schon gehört, z.B., als er den Figaro
sang (като цялостно съчетание без за¬
петая: ... z.B. als er den Figaro sang).
Manches stört mich an ihm, z.B.[,] dass
er schlechte Manieren hat und seine lau¬
te Stimme.
zum ersten Mal: T2Mal.
zumindest / mindestens / zum Mindesten:
В смисъла на “поне, във всеки случай”
могат да се използват както zumindest,
така и mindestens; по-рядко се употре¬
бява zum Mindsten: Du hättest die Sache
mindestens / zumindest / zum Mindsten
vorher mit mir besprechen müssen. Неп¬
равилно обаче e zumindestens, което
представлява недопустимо смесване от
zumindest и mindestens. Т Kontaminati¬
on.
zumute / zu Mute: По новия правопис мо¬
же да се пише слято, както досега, или
по нов начин - разделно: Mir ist schlecht
zumute или zu Mute.
zum Voraus: Заедно c адвербиалното съ¬
четание im Voraus на отделни места
(особено в Швейцария) се среща и съ¬
четанието zum Voraus: Und andere gibt
es, bei denen jede ähnliche Forderung
zum Voraus sinnlos wäre (Musil). ... der
alle eintretenden Möglichkeiten zum Vo¬
raus versichert (Nigg).
zunächst: Предлогът zunächst изисква да¬
телен падеж и може да стои както пред,
така и след съществителното: die
zunächst dem Hause / dem Hause zu¬
nächst stehen.
zunutze / zu Nutze: По новия правопис
може да се пише слято, както досега,
или по нов начин - разделно: Er macht
sich ihr Wissen zunutze или zu Nutze.

zur
984
zur: Относно съчетанието между zu и der
Т Präposition (1.2.1).
zurande / zu Rande: По новия правопис
може да се пише слято или разделно,
както досега: Sie kam mit der Doppelbe¬
lastung nicht mehr zurande или zu Ran¬
de.
zurate / zu Rate: По новия правопис мо¬
же да се пише слято, или както досега
- разделно: Sie wurde bei wichtigen Be¬
schlüssen oft zurate или zu Rate gezogen.
zurecht / zu Recht: Наречието zurecht
днес се среща само като гпаголна до¬
бавка: sich zurechtfinden,, zurechtflicken,
zurechtkommen, zurechtlegen, zurechtma¬
chen, zurechtrücken, zurechtsetzen, zu¬
rechtstellen, zurechtweisen, zurechtzim¬
mern. Hß (в същинското си значение):
zu Recht bestehen, t recht / Recht,
zur Gänze: Това съчетание, което се смя¬
та за стилистично неуместно, в пове-
чето случаи може да се замести с прос¬
тото ganz или gänzlich. Т Aufschwel¬
lung.
Zürich: Жителите на Цюрих се наричат
Züricher или (в Швейцария само по то¬
зи начин:) Zürcher. Тази дума винаги се
пише с главна буква, дори и когато е
употребена като неслоняемо прилага¬
телно пред съществително име: die
ZürfiJeher Bevölkerung. T Einwohnerbe¬
zeichnungen auf-er (7). Прилагателно¬
то zür[i]cherisch обаче се пише c мал¬
ка буква: Es ist eine zür[i]cherische Ei¬
genheit.
zurück: Zurück се пише разделно от гла¬
гола sein: Er wird bald zurück sein. Във
всички останали случаи zurück се пи¬
ше слято: zurückbehalten, Zurückbleiben,
zurückhaben (= получавам обратно),
zurücklassen, zurücktun, zurückweifen и
др.; също и с модалните глаголи kön¬
nen, müssen и т.н.: ... falls wir zurück¬
müssen (= трябва да се върнем; разг.),
Er wird nicht mehr zurückkönnen (= да
може да отстъпи; разг.). Т Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.5).
zurückdatieren: Т vordatieren /vorausda¬
tieren; nachdatieren / zurückdatieren,
zurückerstatten, Zurückerstattung:
T rück-/ zurück-,	.
Zurückführung: t rück-/zurück-.
Zurückgabe: T rück- / zurück-,
zurücklaufen: T Verb (2.2).
zurück- / rück-: T rück- / zurück-,
zurückrufen: В значението “обаждам се
отново по телефона” според езиковата,
норма zurückrufen се употребява само
абсолютно (без допълнение): Sobald
■ ich etwas erfahren habe, rufe ich zurück.
(В канцеларския жаргон се употребява
и Ich rufe Sie zurück.)
zurückschrecken: t schrecken.
Zurückübersetzung: t rück- / zurück-,
zurückvergüten: t Pleonasmus.
Zurückzieher: T rück- / zurück-.
Zurverfügungstellung: Отглаголни съ¬
ществителни като die Zurverfügungstel¬
lung са стилистично неуместни. Най-
често те могат да се заместят в изрече¬
нията с други конструкции: Не: Die
Zurverfügungstellung der Halle erfolgt
unter der Bedingung, dass sie um 22 Uhr
geräumt wird A: Die Halle wird unter
der Bedingung zur Verfügung gestellt,
dass ... T Papierdeutsch (2), T Verbalsub¬
stantiv (1.1).
zurzeit / zur Zeit: Според новия право¬
пис за съчетанието със значение “в мо¬
мента, сега, в настоящето” важи като
правилно само слятото писане: Sie ist
zurzeit im Ausland. Разделното писане
обаче е възможно в друг контекст, напр.
в изречения като: Sie lebte zur Zeit (= в
епохата) Karls des Großen. Es geschah
zur Zeit der Ernte (= по жътва),
zusammen: Zusammen се пише разделно
от следващия глагол, ако е употребено
в значението “общо, едновременно”:
Wir wollen heute die Blumen zusammen

985
Zusammentreffen dreier gleicher Buchstaben
(= общо, едновременно) binden. Das
Spielzeug soll euch zusammen (= общо)
gehören. Ich kann nicht mit ihm zusam¬
men (~ ако той е там) arbeiten. Wenn
möglich, wollen wir zusammen (= заед¬
но) kommen. По новия правопис zusam¬
men sein се пише винаги разделно: Er
möchte mit uns zusammen sein. Думата
се пише слято със следващия глагол,
ако zusammen изразява обединение: Die
Wolken haben sich zusammengeballt. Er
hat die Zähne zusammengebissen. Soll ich
mir die Haare zusammenbinden? Die
Mitglieder sind zur Vorstandssitzung zu¬
sammengekommen (= събраха се). Ich
möchte mit ihm Zusammenarbeiten (да ра¬
ботя заедно по осъществяването на не¬
що). и т.н. Т Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (1.4).
zusammenaddieren: T Pleonasmus,? Verb
(3).
Zusammenbildung: Сложните образува¬
ния са производни от словни групи или
особен вид сложни думи, които съдър¬
жат като първа съставна част словна
група. Примери за производни слож¬
ни образувания са: Gesetzgeber от Ge¬
setze geben, übernachten от über Nacht.
Примери за сложни образувания от
другия вид: Einfamilienhaus от eine
Familie + Haus, Fünfganggetriebe от
fünf Gänge + Getriebe.
zusammenbrauen: T Verb (3).
zusammenfassen: След zusammenfassen
може да се употреби както дателен, та¬
ка и винителен падеж. В съвременната
езикова употреба се предпочита дател¬
ният падеж: In Stichworten fasste er sei¬
ne ersten Eindrücke ... zusammen (Plie-
vier). ...welche diese Erscheinung in ei¬
nem klassischen Satz zusammenfasst
(Thieß. C винителен падеж: ...der neue
Polizeimeister fasst den niederschmet¬
ternden Eindruck ...in die charakteristi¬
schen Worte zusammen (St. Zweig).
...fasste seine Eindrücke ... zusammen in
den anerkennenden Seufzer ...(Seidel).
Zusammenfassung gleichwertiger Sätze:
T Ellipse (9).
zusammengesetzter Satz: T Satzformen.
Zusammenhang: Може да се каже както
in Zusammenhang stehen,така. и im Zu¬
sammenhang stehen: Der Überfall steht
nicht in Zusammenhang/im Zusammen¬
hang mit diesen Ereignissen. T in / im.
zusammenmixen: ? Pleonasmus, ? Verb
(3).
Zusammen- oder Getrenntschreibung:
? Getrennt- oder Zusammenschreibung.
zusammenschrecken: ? schrecken.
Zusammensetzung: T Kompositum.
Zusammentreffen dreier gleicher Buch¬
staben: Ако при сложни думи се срещ¬
нат три еднакви букви, нито една от тях
не бива да отпада. Според правилата
на новия правопис това важи във всич¬
ки случаи. Предишното правило, спо¬
ред което при съвпадане на три еднак¬
ви съгласни се пишеха само две от тях,
ако следва гласна, вече не е валидно.
Следователно се пише: Brennnessel,
Rollladen, Schißfahrt, Nussschale, Kon¬
gressstadt, Balletttruppe. Също така:
Kaffeeersatz, Teeernte, schneeerhellt, see¬
erfahren, stilllegen. (Изключение правят
думите dennoch, Drittel и Mittag, защо-
то тези думи вече не могат да се раз¬
глеждат като сложни думи). За по-доб¬
ра четивност във всички случаи може
да се постави малко тире, т.е. също при
прилагателни и глаголи: Schwimm¬
Meisterschaft, Kongress-Stadt, Auspuff¬
Flamme, Fett-triefend, Kaffee-Ersatz,
Tee-Ernte, Schnee-erhellt, See-erfahren.
При неноминални съставни думи съ¬
ществителните винаги трябва да се пи¬
шат с главна буква при изписването с
тире. Тирето трябва да се избягва, ако
причиненото от него разделяне на
връзката не е смислено, т.е. не: Mess-

zusammenziehen, sich
986
Stellenabtaster, a Messsteilen-Abtaster.
t Bindestrich (2.3).
zusammenziehen, sich: След sich zusam¬
menziehen über днес се употребява да¬
телен, а не винителен падеж: Ein Ge¬
witterzieht sich über mir zusammen.
zuschulden / zu Schulden: По новия пра¬
вопис може да се пише разделно или
както досега заедно. Думата се пише
винаги разделно от следващия глагол:
sich etwas zuschulden /zu Schulden kom¬
men lassen, T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (2.2.2, 2.2.3).
zu sein: По новия правопис се пише ви¬
наги разделно. следователно също в ин-
финитив и в минало причастие: Der
Laden wird zu sein. Der Aktenschrank
muss zu gewesen sein, t Getrennt- oder
Zusammenschreibung (l.S).
zusenden: Формите на претеритум и на
миналото причастие са sandte/sendete
zu и zugesandt / zugesendet. Формите c
а са по-често срещани.
zustande / zu Stande: По новия право¬
пис може да се пише разделно, или как¬
то досега, слято. Пише се винаги раз¬
делно от следващия глагол: zustande /
zu Stande bringen, kommen. T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (2.2.2,2.2.3).
Zustandspassiv: 1. Определение. Crpa-
дателен залог на състоянието се обра¬
зува със спомагателния глагол sein и
миналото причастие: Das Fenster ist
geöffnet. Той не характеризира действи¬
ето в неговото протичане, както стра-
дателният залог на действието или про¬
цеса (страдателен залог с werden, Т Pas¬
siv), а резултата от дадено действие, т.е.
той установява, в какво състояние е из¬
паднал подлогът, който преди това е
бил обект на дадено действие. Деяте¬
лен залог: Wir öffnen das Fenster. Стра-
дателен залог на действието: Das Fens¬
ter wird geöffnet. Страдателен залог на
състоянието: Das Fenster ist geöffnet.
2.	Привиден страдателен залог на
състоянието чрез изпускане на wor¬
den. Формата на страдателния залог на
състоянието често се получава от то¬
ва, че при описанието на дадено дей¬
ствие в страдателен залог на действие¬
то във формата ist... worden, се изпус¬
ка worden. Според езиковата норма то¬
ва не се смята за правилно: Die Sperre
ist heute wieder aufgehoben. Правилно:
Die Sperre ist heute wieder aufgehoben
worden.
3.	Страдателен залог на състояние*
то вместо страдателен залог иа дей¬
ствието. Особено в Северна Германия
страдателният залог на състоянието
често се употребява не когато се фик¬
сира резултат, а когато се представя
протичането на дадено действие. Спо¬
ред езиковата норма това е неправил¬
но: Die Herren sind gebeten, pünktlich
zu sein. Правилно: Die Herren werden
gebeten, pünktlich zu sein.
4.	Колебания в мнението. Понякога
мнението решава дали изказването
трябва да се разбира като резултат или
процес. Ако трябва да се назове резул¬
татът, правилно трябва да се каже: Sie
ist in Berlin geboren. Ако трябва да се
наблегне на процеса, правилно трябва
да се каже: Sie wurde in Berlin geboren,
ist in Berlin geboren worden. Резултат:
Damit soll nicht gesagt sein, dass... Дей¬
ствие: Damit soll nicht gesagt werden,
dass ...
zutage / zu Tage: По новия правопис мо¬
же да се пише разделно,, или слято, как¬
то досега. Думата се пише винаги раз¬
делно от следващия глагол: etwas
zutage /zu Tage bringen, fordern; zutage
/zu Tage treten. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (2.2.2, 2.2.3).
zuteil: Zuteil се пише винаги разделно от
глагола werden: Dir wird eine gute Be¬
handlung zuteil werden. T Getrennt- oder

987
zuwider
Zusammenschreibung (2.2.3).
zutiefst: Наречието zutiefst не бива да се
използва като определение. Следова¬
телно не_може да се каже: Das ist meine
zutiefste Überzeugung. T Adverb (1).
zuungunsten/zu Ungunsten: T T zuguns¬
ten / zu Gunsten.
Zuversicht: След Zuversicht се употребя¬
ва предлогът auf, не in: Voller Zuver¬
sicht auf neue Erfolge gingen wir in die
Wettkämpfe.
zu viel: По новия правопис, независимо
от ударението и склонението, съчета¬
нието се пише винаги разделно: Er weiß
viel, meiner Meinung nach zu viel über
die Sache. Es waren zu viele Menschen
auf dem Ball. Според новите правила
също така се пише: Er weiß zu viel. Du
hast viel zu viel gesagt. Besser zu viel als
zu wenig. Es ist zu viel Milch im Kaffee.
Was zu viel ist, ist zu viel. Das ist zu viel
des Guten. T Getrennt- oder Zusammen¬
schreibung (4.4).
zuvor: Ако zuvor е употребено в значе¬
нието “преди това”, то се пише раздел¬
но от следващия гдагол: Du sollst zuvor
(= преди това) essen. Du sollst das zuvor
(= преди това) tun. Слято се пишат гла¬
голите jmdm. zuvorkommen и es jmdm.
zuvortun: Wir werden ihm zuvorkommen
(= ще бъдем по-бързи и ще му попре¬
чим в намерението му). Ich werde es ihm
zuvortun (= ще го надмина, ще бъда по-
добър, по-бърз от него). Т Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.4).
zuvorderst / zuvörderst: Между прептас-
ната и непрегласната форма съществу¬
ва разлика в значението: Формата
zuvorderst се употребява на местно ни¬
во и означава “[съвсем] отпред”:
Zuvorderst (im Auto) saß mein Bruder. 3a
разлика от нея zuvörderst се употребя¬
ва при протичане на време и означава
“първо”: Wenn ich Geist sage, versteht
er zuvörderst Angeregtheit, lebhaftes
Denken, Aufnehmen und Wollen (Musil).
Zuwachs: В специализирания език се
среща формата за мн.ч. die Zuwächse:
Zuwächse von jeweils nur 4 Prozent. Съ¬
ществителното се използва c предлога
an (Zuwachs an Vermögenswerten).
zu was / wozu: Според езиковата норма
трябва да се употребява местоименно-
то наречие wozu: Wozu brauchst du das
Geld? Съчетанието zu + was (Zu was
brauchst du das Geld?) се среща често
в разговорния език; то е стилистично
несполучливо. Т Pronominaladverb (5),
Т wo (4).
zuwege: Думата, която се е получила от
избледнялото съществително Weg и
предлога zu, се пише разделно от след¬
ващия глагол: etwas zuwege bringen; gut
zuwege sein. T Getrennt- oder Zusam¬
menschreibung (2.2.3).
zu wenig: Според новия правопис съче¬
танието се пише винаги разделно, не¬
зависимо от ударението или склонени¬
ето: Das ist wenig, eigentlich zu wenig.
Das sind zu wenige Jastimmen.Ho нови¬
те правила също: Er weiß zu wenig. Der
Kaufmann hat mir zu wenig herausgege¬
ben. Es ist zu wenig Milch im Kaffee.
t Getrennt- oder Zusammenschreibung
(4.4).
zuwider: 1. Място и рекция. Предлогът
zuwider се поставя след съществител¬
ното (местоимението) и изисква дате¬
лен падеж: Deinem Verbot zuwider griff
sie doch ein. Er ist mir zuwider. Употре¬
бата на zw w/c/er като определение е неп¬
равилна: Ein zuwiderer Kerl, dieser
Klenk, ein verwöhnter Mensch (Feucht-
wanger). t Adverb (1).
2. Правопис. Zuwider се пише раздел¬
но от следващия глагол, ако е употре¬
бено в смисъл на “противен, много не-
симпатичен”: Das wird dir zuwider sein.
Zuwider се пише слято, ако се употре¬
бява в значението “против нещо, сре-

zuzeiten
988
щу нещо”: Du darfst dem Gesetz nicht
zuwiderhandeln (= да го нарушаваш).
Dein Verhalten kann meinen Absichten
zuwiderlaufen (- сблъска). T Getrennt¬
oder Zusammenschreibung (1.4).
zuzeiten: Наречието zuzeiten, получено от
избледнялото съществително Zeit и
предлога zu - “понякога” - се пише сля¬
то и с малка буква: Sein Auge hatte
zuzeiten etwas Starres. Съществително¬
то обаче се пише разделно: Das geschah
zu Zeiten Karls des Großen. Zu meinen
Zeiten war das anders. T Getrennt- oder
Zusammenschreibung (2.2.3).
zuziehen: Миналото причастие на въз¬
вратния глагол sich etwas zuziehen не
може да се използва атрибутивно. То¬
ест, не може да се каже: Er starb an ei¬
nem sich im Krieg zugezogenen Leiden.
Правилно: Er starb an einem Leiden, das
ersieh im Krieg zugezogen hatte. T zwei¬
tes Partizip (2.3).
zuzüglich: След предлога zuzüglich се
употребява родителен падеж: Das be¬
stellte Gerät kostet 200MarkfJ zuzüglich
der Versandkosten. Силно склонено съ¬
ществително, употребено само, обик¬
новено остава несклонено в ед.ч.: die
Kosten zuzüglich Porto. В множествено
число zuzüglich се свързва с дателен па¬
деж, ако родителният падеж не може
да се различи: zuzüglich Beträgen für
Verpackung und Versand. Относно zuzü¬
glich /einschließlich T einschließlich (3).
zwangläufig / zwangsläufig: Общият език
познава само формата zwangsläufig със
значението “принудителен”. За разли¬
ка от него zwangläufig (също така:
Zwanglauf, Zwangläufigkeit) се използва
в техниката. Механизмите са zwangläu¬
fig само ако имат задвижване, което из¬
ключва всички нежелателни движения,
zwangsumsiedeln: От zwangsumsiedeln
обикновено се използват само инфини-
тивът и миналото причастие: Sie wol¬
len uns zwangsumsiedeln. Tausende wur¬
den zwangsumgesiedelt. f Getrennt-oder
Zusammenschreibung (2.1).
zwangsweise: t -weise,
zwar: 1. zwar... aber.... Наречието zwar
кореспондира най-често c aber, doch
или jedoch: Zuerst ging ich zwar neugie¬
rig, aber nicht eigentlich interessiert
durch die Räume. Въведената чрез zwar
отстъпка и най-често започващото с
aber нейно отменяне трябва да се съ-
отнасят по смисъл. Следователно не
може да се каже: Sie ist zwar intelligent,
aber groß. Защото intelligent и groß не
са противоположности. Започващото c
aber отменяне понякога може да оста¬
не неизказано, в такъв случай zwar се
употребява подсилващо в смисъл на
“всъщност, разбира се”: Ein solcher war
nun zwar der Pfarrer meines Heimatdor¬
fes nicht (G. Keller). В рамките на раз¬
говорния или текстовия контекст въве¬
деното с zwar изключение може да не
се изрази, ако съотношението се под¬
разбира от цялото: Aber er ist doch ein
Lump (= Той наистина е направил едно
добро дело, но въпреки това е подлец).
2. und zwar. В съчетанието und zwar,
zwar има разясняваща функция и стои
без партниращ член: Knopf trinkt nur
Schnaps, und zwar Korn, nichts anderes
(Remarque). Пред разясняващото und
zwar трябва винаги да се поставя запе¬
тая: Sie war verletzt, und zwar schwer. Ich
werde kommen, und zwar am Dienstag.
zwecks: Предлогът zwecks е дума от ад¬
министративния език и не би трябвало
да се употребява извън тази сфера. Той
се използва обикновено вместо zu или
für с родителен падеж: zwecks eines
Handels. Zwecks Feststellung seiner Per¬
sonalien musste er mit zur Wache gehen.
Вместо това по-добре: Zur Feststellung
seiner Personalien ...
Zwecksatz: T Finalsatz.

989
zweite
zwei: 1. Склонение. Числителното име
zwei трябва да се скланя в родителен
падеж, ако падежът вече не е показан
чрез член или показателно местоиме-
ние: Nach den Beobachtungen zweier
Passanten fuhr sie zu schnell Wegen
zweier Einbrüche stand er vor Gericht.
Дори и ако следпоставено определение
разкрива родителния падеж, числител¬
ното се скланя: Mit den Aufsätzen zwei¬
er zuverlässiger Mitarbeiterinnen gewann
der Band an Niveau. Иначе трябва да се
каже: Nach der Prüfung dieser zwei Fahr¬
zeuge wunde die endgültige Entscheidung
getroffen.
2.	Склонение на прилагателното след
zweier. След родителния падеж мн.ч.
прилагателното обикновено вече не се
скланя слабо, а силно, защото числи¬
телното име се схваща като определе¬
ние: der Bund zweier mächtiger Kaiser.
Слабото склонение на прилагателното
се среща само епизодично: der Bund
zweier mächtigen Kaiser. Ако обаче след
zweier следва субстантивирано прила¬
гателно или причастие, то се скланя по-
често слабо и по-рядко - силно: Das
waren die Träume zweier Liebenden (по-
рядко: Liebender). T substantiviertes
Adjektiv (2.1.2).
3.	zwo / zwote. Заедно c zwei днес се
използва, особено в езика на далекосъ¬
общенията, формата за женски род
zwo, за да се избегне объркване на zwei
й drei. В 17. и 18.век към zwo се е обра¬
зувало числителното редно zwote пред
съществителни имена от женски род,
което обаче по-късно е изместено от не¬
утралната форма zweite. Макар че не
съществува опасност при слушане да
се объркат числитеяните редни zweite
и dritte, днес zwote отново се употре¬
бява доста често в разговорния език.
4.	Zwei mal zwei ist vier. Казва се: Zwei
mal zwei ist (не: sind) vier, t Kongruenz
(1.2.4).
5.	Правопис. Числителното се пише е
малка буква: die ersten zwei, wir zwei,
alle zwei. Wir sind zu zweien / zu zweit.
Zwei und zwei macht vier. Es ist zwei
[Uhr], Punkt zwei. Eben schlägt es zwei.
Er ist auf Platz zwei gekommen. C глав¬
на буква се пише субстантивираната
форма: die Zahl (Ziffer) Zwei; eine Zwei
würfeln. Sie hat die Prüfung mit “Zwei"
bestanden; in Englisch eine Zwei ge¬
schrieben. Ich bin mit der Zwei (= трам¬
вайна линия 2) gefahren. T Groß- oder
Kleinschreibung (1.2.4), T acht / Acht.
6.	Относно zweie T Numerale (3).
Относно zu zweien /zu zweit T Numera-
le (4), T zu + Zahlwort. Относно zwei /
beide T beide (2).
Zweibrücker: Жителите на Zweibrücken
се наричат Zweibrücker, f Einwohnerbe¬
zeichnungen auf-er (1 и 7).
zweieinhalb: t3ein, t halb (2).
zweifach / doppelt: Tdoppelt / zweifach,
zweifeln / bezweifeln: T bezweifeln / zwei¬
feln.
zweimal so groß / zweimal großer: t-mal
so groß / -mal größer,
zweistöckig: t Stock,
zweite: Числителното име в употреба на
прилагателно се пише с малка буква:
der zweite Rang, der zweite Bildmgsweg,
der zweite Stock eines Hauses, die zweite
Stimme singen, die zweite Geige spielen,
etwas aus zweiter Hand kaufen. Das
kommt erst in zweiter Linie. Er ist zwei¬
ter Geiger. Das ist ihr zur zweiten Natur
geworden. Er ist sein zweites Ich (= не¬
говият най-добър приятел). По новия
правопис съшо с малка буква: das zwei¬
te Gesicht (= способността да виждаш
бъдещето) haben. Субстантивираното
числително име (- определено номи¬
нално понятие) се пише с главна бук¬
ва: Heute ist der Zweite [des Monats}. Ein
Zweites ist noch zu erwähnen. По новия

zweiter Fall
990
правопис това важи и за случаите, в ко¬
ито се изразява последователност: Er
ist der Zweite, der an dieser Kreuzung in
einen Unfall verwickelt wurde. Nur jeder
Zweite (= в редицата) durfte teilnehmen.
Sie ist die Zweite (=по успех) in der Klas¬
se. Също така: Sie hat wie keine Zweite
(= като никоя друга) gearbeitet. По но¬
вия правопис главна буква се пише и
при предпоставен (слят с предлог)
член: zum Ersten, zum Zweiten, zum Drit¬
ten. Като част от имена също се пишес
главна буква: Wilhelm der Zweite; Zwei¬
tes Deutsches Fernsehen, das Zweite Pro¬
gramm (ZDF); die Zweite Bundesliga; die
Zweite Republik (държавна форма на
Австрия след 1945); der Zweite Welt¬
krieg. T achte / Achte,
zweiter Fall: T Genitiv,
zweites Futur: T Futur II.
zweites partizip / Минало причастие
Често поставян въпрос за миналото причастие
Въпрос
Отговор
Кои причастия могат да се използват и
като прилагателни?
Точки (2.1), (2.2),(2.3)
1 Bildungsweise / Начин на образуване
Неправилните глаголи образуват миналото причастие с -еп, правилните с -t
или -et; към тях най-често се прибавя представката ge-:
binde, band, gebunden; lobe, lobte, gelobt; rede, redete, geredet.
Понякога е от окончанието -еп при неправилните глаголи отпада, особено в
говоримия език, ако го изисква стихотворната стъпка или ритъмът на изречени¬
ето, но само след гласна или след А: gehaun, gesehn. По новия правопис минало¬
то причастие geschrien (без е в окончанието -еп) е дори единствената правилна
форма.
Простите глаголи и глаголите с една представка, които нямат ударение на
първата сричка, не получават ge-, също така и сложните глаголи, които нямат
ударение на първата съставка, защото иначе при тези глаголи биха се получили
две или повече предхождащи неударени срички. Следователно: studieren, stu¬
diert (а не: gestudiert); hintertreiben, hintertrieben (а не: hintergetrieben); posau-
пеп, posaunt (а не: geposaunt).

991
zweites partizip
Ако глаголи, които нямат ударение в началото, образуват сложен глагол, кой¬
то има ударение на първата си част, тези сложни глаголи също не получават ge
studieren - einstudieren, einstudiert; berufen - einberufen, einberufen;
kristallisieren - hergyskristallisieren, herauskristallisiert; posaunen - ausposaunen,
äusposaunt.
При глаголите c делими представки ge- се поставя между двете съставни
части на глагола:
abhören, abgehört; einsehen, eingesehen; herausgehen, herausgegangen; hinfallen,
hingefallen; outsourcen, outgesourct.
Към тях спадат и глаголи, които първоначално са произлезли от синтактична
словна група. Те образуват миналото причастие, като че ли са стояли отделно:
teilnehmen, teilgenommen; stattfinden, stattgefunden; Wettlaufen, wettgelaufen.
При глаголи c ударение в началото на думата, които са производни от слож¬
ни съществителни, ge- стои отпред:
wetteifern, gewetteifert; schlussfolgern, geschlussfolgert.
При колебливо ударение на първоначално делими глаголи, се колебае и об¬
разуването на миналото причастие:
überfuhren, übergeführt, (но съию:) überführen (= завеждам на друго място), über¬
führt; übersiedeln, übergesiedelt, (носъшо:! übersigdeln, übersiedelt; liebkosen, geljeb-
kost, (но съшо:1 liebkosen, liebkost.
Относно worden /geworden Twerden. Относно Sie hat ihn reiten gelehrt / rei¬
ten lehren T Infinitiv (4). Срв. най-общо и t Konjugation.
2 Gebrauch / Употреба
Тъй като не всички минали причастия могат да бъдат употребявани като
атрибутивни прилагателни, трябва да се вземат под внимание следните особе¬
ности (от 2.1 - 2.4):
2.1	das ihn betroffene Unglück
Миналите причастия на преходните глаголи могат да се употребяват атри-
бутивно:

zweites partizip
992
der geprüfte Schüler, die erledigte Arbeit, das von drei Familien bewohnte Haus.
Понякога обаче минало причастие на преходен глагол се съотнася погреш¬
но към подлога на предходно действие, а не към засегнатото допълнение. Тази
употреба е неправилна. Тоест не: das ihn betroffene Unglück ши das mich befalle¬
ne Fieber, защото не нещастието или температурата са засегнати или нападнати,
а лицата, споменати чрез ihn и mich.
2.2	die stattgefundene Versammlung - die überhand genommene
Kriminalität - das in den Wald gelaufene Kind
Миналите причастия на онези непреходни глаголи, които образуват перфекг
с haben, де могат да се употребяват като атрибутивни прилагателни:
Das Kind hat geschlafen, gespielt. (He:) das geschlafene / gespielte Kind. Също така
не: die stark zugenommene Kälte, der aufgehörte Regen, die stattgefundene Versamm¬
lung, die bisher gegoltene Bestimmung, der fünfzehn Jahre bestandene Verein, die
Platz gegriffene Angst, die überhand genommene Kriminalität, die geklagten Beschwer¬
den.
Относно eine studierte Frau T studiert.
Също и миналите причастия на непреходните глаголи, които образуват пер-
фект със sein, не могат да се използват атрибутивно, ако са несвършени (= неог¬
раничени по отношение на времето):
Das Kind ist gelaufen / geschwommen. (He:) das gelaufene / geschwommene Kind.
Те обаче могат да се използват като атрибутивни прилагателни, ако са свър¬
шени (= ограничени по отношение на времето) или техният свършен вид се изяс¬
нява чрез конкретизиращо определение:
die verblühte Rose, das untergegangene Schiff; das in den Wald gelaufene Kind, der
über den See geschwommene Junge.
Атрибутивната употреба на някои причастия се обяснява с факта, че съот¬
ветните глаголи някога преди са се употребявали и преходно, напр. jemanden
abdanken (= освобождавам от служба), оттам der abgedankte Offizier; jemanden
lernen (= обучавам по нещо, образовам), оттам der gelernte Kaufmann; jeman¬
den, etwas schmeicheln, оттам ein geschmeicheltes Bild; sich geschmeichelt füh¬
len.
Към една група причастия, които стоят изолирано поради промяна в значе¬
нието или поради отмиране на формите за спрежение, и по тази причина могат
да се употребяват атрибутивно, а често и като обстоятелствени пояснения за
начин, спадат:

993
zweites partizip
der betrunkene Arbeiter, das verliebte Mädchen, der verirrte Spaziergänger, der be¬
sorgte Vater, die erfahrene Ärztin, die geeigneten Mitarbeiter, die ausgerahten Urlau¬
ber.
2.3	die sich ereigneten Unfälle - ein sich im Kriege zugezogenes
Leiden
Минали причастия на възвратни глаголи не могат да се употребяват атрибу-
тивно: Следователно де може да се каже:
das [sich] geschämte Kind, die sich dargebotene Gelegenheit, die sich ereigneten
Unfälle. Er starb an einem sich im Kriege zugezogenen Leiden.
2.4	die gemachten Ausführungen - die getroffene Auswahl
Минали причастия на глаголи, които образуват повече или по-малко устой¬
чиви съчетания с определени съществителни (напр. Ausföhrungen machen), по¬
някога излишно се употребяват атрибутивно:
die gemachten Ausführungen, die gewonnenen Eindrücke, die getroffene Auswahl,
die erteilten Aufträge, nach erfolgtem Versand.
Тази употреба обаче е правилна, ако се казва нещо ново, напр.:
die eben gemachten Ausführungen, die auf der zweiten Italienreise gewonnenen Ein¬
drücke И T.H.
2.5	genau genommen - so genommen - wie gesagt
Миналото причастие на цял ред глаголи се употребява абсолютно, т.е. назо¬
ваното от миналото причастие действие не се извършва от подлога, назован в
някакво главно изречение, а от собствен подлог, който се крие в безличен израз,
или се подразбира от контекста, без да бъде назован:
streng genommen, genau genommen (=ако се погледне съвестно, точно); im Grun¬
de genommen (= ако се вземе в същинския смисъл); so gesehen (= ако се погледне
така); wie gesagt (= както вече казах); abgesehen [da]von (= ако се абстрахираме
от това), vorausgesetzt (- ако се има предвид) и т.н.
Причастната група може да се отдели със запетая, за да се подчертае разде¬
лението на изречението или, за да се избегнат недоразумения. Според новите
правила за препинателните знаци решението за или против запетаята не зависи
от големината на причастната група (Т Komma [4.1 и 2]):
Grob gerechnet!,] sind das 20% der Einnahmen. Aus vollem Halse lachend[,] kam er
auf mich zu. Er sank[,] zu Tode getroffen[,] zu Boden.
63.	Duden. Richtiges und gutes Deutsch.

zweite Steigerungsstufe
994
2.6	die gefeierteste / gefeiertste Sängerin - der berüchtigteste /
berüchtigtste Verbrecher
При миналите причастия на правилните глаголи, завършващи на -t, превъз¬
ходната степен обикновено се образува чрез прикачване на сричката -este; е мо¬
же обаче да изпадне: gefeiert [е]ste, berüchtigtfejste. Не може да изпадне е, ако
причастието завършва на -st, -ßt, -sst, -seht, -zt, -tzt (gehassteste, gespreizteste).
При миналите причастия на неправилните глаголи, завършващи на -еп, за
образуване на превъзходна степен се прибавя окончанието -ste (а не: äste): ange¬
sehenste (а Hg: angesehendste). Срв. също Vergleichsformen (3.1)
zweite Steigerungsstufe: T Vergleichsfor¬
men.
zweite Vergangenheit: t Perfekt,
zwicken: Ако zwicken се отнася за част
на тялото, засегнатото лице може да бъ¬
де в дателен или във винителен падеж.
Дателният падеж е по-разпространен:
Er zwickte dem Kind in den Arm. За раз¬
лика от дат.п. (дателен падеж на учас¬
тието), винителният падеж изразява
по-силно, че лицето е непосредствено
засегнато. Но и в тези изречения ос¬
новното ударение пада върху назова¬
ната част на тялото: Er hat das Kind in
den Arm gezwickt. Подобно на zwicken
се използват и други глаголи за физи¬
чески контакт. Т beißen, ? schneiden,
Т treten.
Zwieback: Думата има две форми за
мн.ч.: die Zwiebäcke и die Zwiebacke.
Zwielaut: T Diphthong.
Zwillingsformel: T Wortpaar,
zwischen: 1. zwischen-und (не: zwischen
- bis). Комбинацията за място или за
време zwischen - und не бива да се бър¬
ка с двойката предлози за разстояние
von - bis. Правилно е само: Zwischen
Bregenz und Konstanz (а не: bis Kon¬
stanz) liegt der Bodensee. Die deutsche
Geschichte zwischen 1914 und 1945 (a
не: zwischen 1914 bis 1945) hat die poli¬
tischen Verhältnisse in Europa verändert. *
2.	zwischen като наречие. При инфор¬
мация за възраст или количество zwi¬
schen в комбинация с und може да на¬
зовава неопределено число в рамките
на определени граници: Die Bewerber
waren zwischen 25 und 30 Jahre alt. Er
hatzwischen 90 und 100Exemplare ver¬
kauft. ... dass der ganze Zustand zwischen
zwei und drei Jahre dauerte (F. Zorn). B
тези случаи zwischen не изисква опре¬
делен падеж, винителните падежи на
Jahre и Exemplare в дадените примери
не са зависими от zwischen, а от alt sein,
verkaufen и dauern. Така тук zwischen,
какго и Т unter (2), е наречие. За раз¬
лика от горните случаи то е предлог (с
дат.п.) в изречение като: Das Buch ist
besonders für Kinder zwischen 10 und 12
Jahren geeignet.
3.	Повторено zwischen. Повторението
на zwischen в комбинацията zwischen -
und променя смисъла и може да дове¬
де до недоразумения: Die Gegensätze
zwischen den Arbeitgebern und zwischen
den Arbeitnehmern sollen abgebaut wer¬
den. Такава формулировка е правилна,
само когато съществуват противоречия
какго в лагера на работодателите, така
и в този на наемните работници. Ина¬
че трябва да се каже: Die Gegensätze

995
zwo, zwote
zwischen den Arbeitgebern und Arbeit¬
nehmern sollen abgebaut werden.
4. Относно zwischen /innerhalb T inner¬
halb / zwischen. Относно zwischen ih¬
nen / dazwischen T Pronominaladverb
(3).
Zwischensatz: Вмъкнатото изречение е
подчинено изречение, което е вмъкна¬
то в главното: Hunde, die viel bellen,
beißen nicht. ... weil wir, wie Herr Meier
mitgeteilt hat, erst morgen an der Reihe
sind, t Nachsatz, T Vordersatz. 1. Мяс¬
то в главното изречение. Като се из¬
ключат вмъкнатите изречения, които са
в ролята на определение и като такива
често стоят след относителната дума
(Т Relativsatz [1]), вмъкнатото изрече¬
ние би трябвало да се включи в глав¬
ното, едва когато глаголът на главното
вече е назован: Wir bleiben heute, weil
wir arbeiten wollen, zu Hause. Поняко¬
га вмъкнатото изречение се включва
непосредствено след подлога: Mützell,
wenn er den jungen Freibel in das Lokal
eintreten sah, salutierte (Fontane). Der
Kurfürst, indem er errötend ihre Hand
ergriff, sagte ...(Kleist). Тази позиция би
трябвало да се избира само тогава, ко¬
гато подлогът трябва особено да се из¬
тъкне.
2. Място в по-горно подчинено изре¬
чение. Не би трябвало да се казва:
...weil, wie Herr Meier mitgeteilt hat, wir
erst morgen an der Reihe sind, ai ...weil
wir, wie Herr Meier mitgeteilt hat, erst
morgen an der Reihe sind.t Kongruenz
(3).
zwischen was / wozwischen: Според ези¬
ковата норма правилно е местоименно-
то наречие wozwischen: Wozwischen soll
ich den Ordner stellen? Макар че ком¬
бинацията zwischen + was (Zwischen
was soll ich den Odner stellen?) се сре¬
ща често в говоримия език; тя има сил¬
но разговорна окраска. Т wo (4), Pro¬
nominaladverb (5).
zwischen zwei Männern wie dir und mir
/ wie du und ich: T Apposition.
zwölf: Числителното се пише c малка
буква: die zwölf Apostel, die zwölf Mo¬
nate des Jahres. Wir sind zu zwölfen / zu
zwölf. Sechs und sechs ist zwölf. Es ist
fünf Minuten vor zwölf. Nun hat es aber
zwölf geschlagen. Das Mädchen ist, wird
bald zwölf [Jahre]. Числителното се пи¬
ше c главна буква в Т Namen: die zwölf
Nächte (= от 25.декември до б.януари).
С главна буква се пише и субстантиви-
раното числител но: die Zahl (Ziffer)
Zwölf. Sie hat auf das Blatt eine Zwölf
geschrieben. Sie sind mit der Zwölf (трам¬
вай) gefahren. Er hat eine Zwölf geschos¬
sen. t Groß- oder Kleinschreibung
(1.2.4), T acht/Acht.
zwölfte: T achte / Achte.
zwo, zwote: T zwei (3).

Dudenredaktion
RICHTIGES UND GUTES DEUTSCH
ПРАВИЛНИЯТ И ДОБЪР НЕМСКИ ЕЗИК
Немска	Първо издание
Превели: М. Долапчиева, К. Минкова
Редактор: Юлия Балтова
Художник: Борис Драголов
Формат 84/108/32 Печатни коли 62,25
Предпечат ЕТ „КАТЕРИНА“
ИК „ЕМАС“
Печат: Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

DUDEN
EMAC
Кога казваме umlegen и кога umlegen, защо пи¬
шем tief gehend разделно, а tiefstgehend заедно,
Unternehmen и Unternehmung едно и също ли зна¬
чат, кога пишем stattdessen и кога statt dessen, как
се образува Perfekt на глагола stehen - със sein, с
haben или и с двете, употребява ли се множествено
число на думата Blut и кога и т.н. и т.н. Настоящият
речник съдържа още хиляди отговори на конкрет¬
ни въпроси, както и обобщения на граматични, сти¬
лови, правописни и лексикални правила в немския
език, подредени в азбучен ред.
В него ще намерите:
•	Разяснения и примери към всяка дума с проб¬
лемна употреба или правопис, особено актуални
след въвеждането на новите ортографични пра¬
вила;
•	Обяснения към всяка граматична спънка в немс¬
кия език, онагледени с примери;
•	Стилови или смислови разграничения в употре¬
бата на сходни по съдържание и форма думи.
Със своята прегледност, яснота и актуалност на
информацията DUDEN - RICHTIGES UND GUTES
DEUTSCH е незаменимо помагало за ученици, сту¬
денти, преподаватели и всички, които желаят да
изучат немски език. За да бъде речникът достъпен
за по-широк кръг учашти, обясненията в него и зна¬
ченията бяха преведени на български език, какво-
то бе и желанието на DUDENREDAKTION.